Животновъдтсво BG 9-10/2015

август (9-10)/ 2015

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България

Пред. Искра Григорова: „Нашите цели са да придобием лицензи за наблюдаване и селектиране на породите в месодайното говедовъдство: • имаме два лиценза за породите Лимузин и Абърдийн Ангус; • наш приоритет е най-вече на селекционната дейност.“ За контакти: гр.София, ул. „Банат” 10, тел 02/ 816 20 11, i_lazarova@litex.bg

БАТА А

8д т о О Р Г

о

ем в т п е с 11

ри

СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕХНИКА

NORDLUB XP-HDLA – МАСЛА ЗА ДВИГАТЕЛИ TIER IV / TIER III СЕРИЯ NORDLUB XP-HD – МАСЛА ЗА ДВИГАТЕЛИ TIER III / TIER II NORDLUB – МАСЛА ЗА ДВИГАТЕЛИ TIER II И ПО-НИСЪК ХИДРОТРАНСМИСИОННИ МАСЛА (UTTO) УНИВЕРСАЛНИ ТРАКТОРНИ МАСЛА (STOU) ТРАНСМИСИОННИ МАСЛА За контакти: Дайнафорс ЕООД, София 1113, жк. Изток, ул. Майор Юрий Гагарин No 22А, тел 02/ 42 66 797; , e-mail office@dynaforce.bg www. dynaforce.bg

До председателите на развъдните организации

Уважаеми колеги, През последните години списание „Животновъдство BG“ остана единственото специализирано научно-популярно издание в областта на животновъдството. То отразява събитията в отрасъла, популяризира научни достижения, нови технологии, водещи ферми и животновъди. Списанието е медиен партньор на катедра „Животновъдни науки” при АУ – Пловдив. В качеството си на отговорен редактор на списание „Животновъдство BG” си позволявам да го препоръчам като медиен партньор и на Развъдните организации в България. Считам, че е настъпил момента за по-широко популяризиране на нашата развъдна дейност, на достиженията, проблемите. Каквото и да правим, ако не бъде популяризирано и не стане достояние на обществото, все едно не правим нищо. Като всяка медия списанието има нужда и от подкрепа, която може да се изразява чрез абонамент, който може да се препоръча и на членовете на организациите, реклама на организацията или на животни с висока развъдна стойност, публикуване на резултати от дейността и т.н. Ще се радвам, ако с подкрепата си превърнем списание „Животновъдство BG“ и в трибуна на развъдната дейност. Проф.Васил Николов

Списанието се издава с подкрепата на:

2

НАК

Позиция Биопродукти и липсата на комплексен подход за тяхното развитие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Ще изнася ли България телета за турския пазар?. . . . 5 Породи Магарето. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Използване на соята при хранене на преживни животни.9 Фуражи Технология за консервиране на сочни фуражи . . . . . 12 Ефективно хранене на работните коне с фуражи. . . . 15 Хранене Технологии на хранене в свиневъдството. . . . . . . . . 17 Мокро хранене на свинете . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Хранене на крави и овце . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Хранене на конете. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Изложения Рожен показа, че България е жива. . . . . . . . . . . . . 34 Представяме Ви Национална асоциация на коневъдите. . . . . . . . . . . 38 „За Балкана и хората“ във ферма „Под Балкана“. . . . 39 Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Експерти Икономическа ефективност на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната. . 42 Техника на развъждане на конете . . . . . . . . . . . . . 44 Кои породи прасета да угояваме. . . . . . . . . . . . . . 46 За авторите Изисквания за оформяне на статиите за отпечатване в списанието: Заглавие: кратко, по възможност на един ред с редовни букви. Статия: • обемът да не превишава 8стр. (1800 знака на страница), в т.ч. таблици, фигури, снимки; • схеми и графики да са в .jpg, .pdf или .eps формат; • измервателните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са изписани на кирилица; • имената на авторите, научните им степени и звания, институциите, в които работят, да са в края на статията. Представяне: animals21@mail.bg, contactus@oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg

Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България

Съдържание

РААПОЗБ

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

позиция

Биопродукти и липсата на комплексен подход за тяхното развитие

е предпоставка за все още недостатъчния интерес към него. Налице е и недостатъчна информираност относно възможностите за подпомагане на биопроизводството. По думите є необходимо е няколко министерства да работят в синхрон по отношение на политиките за насърчаване и развитие на биоземеделието. В тази връзка тя отправи предложение от името на БА „Биопродукти“ да се въведе изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с биопроизход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти. Проф. Димитър Хаджиниколов смята, че вече е време да има отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др. Основен проблем според Хаджиниколов е добавената стойност – в България не се извършва преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ниско. Освен това почти липсват маркетингови проучвания и активности. Проф. Хаджиниколов също подчерта липсата на комплексен подход към биопроизводството. БСК

BG

председател на Българска асоциация „Биопродукти“, проф. Димитър Хаджиниколов – председател на Фондация ФАЕЛ. Модератор на форума беше Георги Шиваров – зам.-председател на БСК. Популяризирането на ползите от биопроизводството, подпомагане на биопроизводители и проблемите на фермери, доставчици и търговци на биопродукти, бяха сред акцентите в разговорите. Бюджетът за отглеждане на биопродукти е с 5 пъти по-висок от този през предишния програмен период – от 33 млн. евро се увеличава на 152 млн. евро. За първи път се предвижда и финансиране на биоживотновъдството – предвидени са мерки като пасторализъм, опазване на застрашени от изчезване местни породи, биологичното животновъдство и други. На това акцентира зам.-министър Васил Грудев, като се позова на схемите по директните плащания, мерките по ПРСР 2014–2020г. и предимствата, които получава секторът при кандидатстване. Според Албена Симеонова липсата на цялостна концепция за развитие на биоземеделието

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

Българската стопанска камара и Фондация ФАЕЛ организираха Национална кръгла маса „Производство и маркетинг на български биопродукти”. Събитието се проведе на 15 юли 2015г., в конферентна зала на Българската стопанска камара. Целта на форума е да се привлече вниманието към биопродуктите и това да стане на една комплексна основа – от фермата до магазина и ресторанта, като се съберат на едно място водещи представители на различните заинтересовани групи – производители, търговци, администрация, експерти, сертифициращи органи, потребители. Само 10% от биопродуктите, произведени в България, остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страни от Западна Европа. Основен проблем пред българските биопроизводители е преработката на продуктите и липсата на комплексен подход за тяхното развитие. Това стана ясно по време на Национална кръгла маса „Производство и маркетинг на български биопродукти“, обобщават организаторите от Българската стопанска камара и Фондация ФАЕЛ. В срещата се включи заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, Добринка Павлова – директор на Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“ към МЗХ, Нели Вълева – старши експерт в същата дирекция, проф. д-р Христина Янчева – зам.-ректор на Аграрен университет – Пловдив, Албена Симеонова – съ-

3

4

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

позиция

позиция

Ще изнася ли България телета за турския пазар? Екатерина Терзиева Турция отваря пазара си за български живи мъжки и женски телета до 300кг. Те ще могат да бъдат изнасяни за клане и/или отглеждане за турския пазар, съобщи преди дни министърът на земеделието Десислава Танева. Новината звучи чудесно и обнадеждаващо, но в състояние ли е страната ни да експортира животни, при положение, че производството на месо у нас, по данни на Евростат, е само 12% от годишната земеделска продукция? На второ място, пазарът ни е залят от месо внос от цяла Европа, САЩ и Бразилия. Трето и предишни управляващи заявяваха прекрасните си идеи за износ на агнета за Катар и Франция, но впоследствие те се спихваха като поредния балон, надут от властта. Според официалната информация от земеделското министерство, след посещението на министър Десислава Танева в Турция е била проведена техническа среща между двете страни за отваряне на пазара за износ на живи животни и други продукти за южната ни съседка. Дезинфекционните площадки на границата с Турция ще бъдат премахнати, когато главните ветеринарни лекари на двете държави вземат решение за това, обясни след срещата министър Танева и допълни: „Така след изпълнение на поетите ангажименти, българските производители и износители ще могат да изнасят продукцията си в Турция, след като дълго време нямаха такава възможност“. Не става ясно кога ще стане това и какви количества месо сме в състояние да изнасяме, след

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

като годишно произвеждаме общо 6000 тона говеждо и телешко месо. Единствените две държави в ЕС, които са с по-малко производство, са Малта и Кипър. Страната ни, според Евростат, по производство на пилешко месо е на 16-о място в Европейския съюз с общо количество от 95 000 тона на година (табл.1). Какво показват още числата? По показателя дял на производството на месо от общото производство на селскостопанска продукция сме на последно място в страните от Европейския съюз. Конкурира ни само Румъния, където делът на месото заема 13 на сто от общото селскостопанско производство. По данни на отдел „Агростатистика“ към земеделското министерство, през 2014г. кланиците за червено месо у нас са обработили 3,18 хил. телета до 1 година, 14,04 хил. юници и крави, 5,43 хил. други говеда, 816,67 хил. свине и 329,84 хил. агнета, кози, биволи и еднокопитни. Произведеното в кланиците ни червено месо за годината е общо 1 169,16 тона. В кланиците за бяло месо през 2014г. са били добити 43 139,1 хил. пилета-бройлери, 2 442,4 хил. други птици и зайци и 5 860,6 хил. други птици, угоявани за черен дроб. От кланиците ни за бяло месо общо са излезли 51 442,1 тона. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), през 2011г. производството на птиче месо задоволява 66% от вътрешното потребление и представлява половината от всичкото произведено месо в страната. Пак според този анализ, с промишлено производство на птиче месо се занимават над 100 ферми в страната. Действащите на територията на страната кланици са 25 през 2011г., а закланите птици за месо са 54,6 млн. Регистърът на фермите за бройлери, поддържан от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), показва общ капацитет на стопанствата, достигащ 14,37 млн. птици към края на 2012г. В свиневъдството, фермите, отглеждащи над 1000 живот-

5

6

ни, са 59 към 2011 г. и в тях са концентрирани 75% от свинете в страната, по данни на МЗХ. Според ИПИ, предлагането на свинско месо е много далеч от нуждите на вътрешното търсене – промишленото производство задоволява по-малко от 30% от пазара, 13–14% са продукт на домашните стопанства, а останалите 56–57% са от внос. Най-тревожни са числата при едрия рогат добитък, какъвто страната ни сега възнамерява да изнася за Турция. Промишленото производството на месо от едър рогат добитък е символично на фона на нуждите в страната, отчита ИПИ. То задоволява едва 16,6% от търсенето. В България половината от произведеното месо е от крави и то от животни, отпаднали от млечното направление. Като цяло месното говедовъдство има по-скоро размерите на хоби, отколкото на самостоятелно направление в сектора, сочи докладът. От 4,9 хил. тона произведено месо от едър рогат добитък в кланиците през 2011г., телешкото (месо от телета на възраст до 8 месеца) представлява 1%, говеждото (говеда между 8–12 месеца) – 14,4%, а останалото е от крави, бикове, волове и юници. Единствено производството на месо от дребен рогат добитък (основно агнешко) е с положителен баланс – достатъчно да осигури вътрешното потребление и количества за износ, смятат авторите на доклада. Те отчитат трайна тенденция на спад от 2005г. насам, като тя е съсредоточена основно в промишленото производство, което намалява над три пъти. Обяснението може да се търси както в понижената консумация на агнешко, така и в засиления износ на живи агнета (ръст от 175% за 2011 спрямо 2010г.). На фона на тези числа (табл.2), намеренията на управляващите да изнасят телета за Турция изглеждат по същия начин, както намеренията на предишни правителства за износ на агнета за Франция и Катар. Добри, но неосъществени. За прословутата „катарска сделка“ арабската държава внесе депозит от 50 милиона долара, които катарският държавен инвестиционен фонд

вложи през септември 2012г. в Българската банка за развитие. Депозитът бе гаранция за интереса на чуждата страна към съвместно производство на агнета у нас, а парите трябваше да се отпускат като безлихвени заеми на овцевъдите. Те, от своя страна, трябваше да ги инвестират в животни, фураж и технологии. Но докато държавата в продължение на две години се мотаеше по сделката, срокът на депозита изтече, а в края на 2013г. тя бе изпреварена от частна фирма, нарочно създадена за такъв експорт. „България–Катар Селскостопанска компания“ ООД стартира своята дейност на 7 ноември 2013г. в гр. Варна. Фирмата е съвместно дружество между „Тексима Трейдинг“ ЕООД с управител Янко Пашов и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, представлявано от управителя Шейх Мохамед Жасим А.А.Ал-Тани. Компанията бе създадена, за да се занимава с изкупуване, угояване и продажба на живи агнета и телета и на охладено месо. От сайта си компанията съобщава, че на икономическа основа (снабдяване с фуражи, договори за изкупуване и авансово заплащане на доставки) вече са изградени взаимоотношения с над 75% от животновъдите в страната. Те отглеждат и угояват крави, телета, овце и агнета, които ще се изнасят на външни пазари от „България – Катар Селскостопанска компания“ ООД. За износ се подготвят млади животни след четвъртия месец – агнета до 1 година и телета до 24-месечна възраст. Нямат по-голям успех и намеренията на предишните управляващи да изнасят български агнета за Франция. В началото на 2013г. бе подписано споразумение за сътрудничество от браншовите организации на животновъдите от двете страни, според което за Франция щяхме да експортираме агнета, угоени до 35кг. Франция е втора по производство на овце в Европа след Испания, но същевременно има 60– 70% недостиг на агнешко месо, бе съобщено при обявяването на намеренията за експорт. При подписването на споразумението, президентът на „Селекция на породи овце от планински масиви“ Жан-Люк Шовел дори обясни, че проектът се подкрепя на европейско равнище от ЕК, но така или иначе върволици от български агнета две години по-късно не са тръгнали към Франция. Източник таблици: Отдел „Агростатистика“, МЗХ

породи

Магарето Николай Атанасов

BG

Египетско магаре, Арабско магаре, Андалузко магаре.

• Equus asinus europaeus – Леон-самора (Испания), Каталонско (Испания), Пуату (Франция), Гасконско (Франция), Пиемонско (Италия), Каталоно-американско и др. Африканските магарета (Equus asinus africanus) имат тегло между 100 и 250кг и височина при холката – 100–120см. Главата е средноголяма, с продълговата черепна част и леко изпъкнал профил. Гърбът е къс и здрав, крупата – провиснала, а крайниците са с малки, но добре развити и здрави копита. Космената покривка е предимно сива с различни отенъци. Сомалийските магарета (Equus asinus somalensis) са най-ярко представени чрез Египетското магаре. Разпространено е по целия Арабски полуостров. Височината при холката е 135–140 см. Космената покривка е предимно сива. С възрастта просветлява, поради което често срещано название на породата е „голямо бяло магаре на Египет и Арабия”. Чрез хамитите породата попада в Южна Испания, аклиматизира се много успешно и се обособява като местна група за района на Кордоба. Мъжките магарета достигат на височина при холката до 150см. Космената покривка е предимно сива, нежна, къса и плътно прилепнала към тялото. Животните са спокойни, послушни и много издържливи. Европейските магарета (Equus asinus europaeus) според особеностите на екстериора се разделят на две групи. Представител на едната група е испанската порода леон-самора, а на другата – френската порода Пуату. Европейските магарета са с височина при холката за женските 147–150см, а за мъжките – 150–155см. Теглото съответно е 250–300кг и 330–350кг. Животните са здрави, подвижни и темпераментни. Основният цвят на космената покривка е черен. Характерен белег са белите участъци около очите, на върха на муцуната, подраменните области (мишниците), долната част на корема и областта на опашката. С по-обилно окосмяване са върховете на ушите, междуушното пространство, гърбът и крайниците. Към едрите породи магарета спадат Каталонското, Гасконското и Пиемонското. Височината при холката за женските е 135–150см, а за мъжките – 145–160см. Всички са със силно изразен полов инстинкт. Космената покривка е предимно черна, но не са редки случаите на просветляване в отделни участъци, както при Леон-самора и Пуату.

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

Едно от най-онеправданите домашни животни е магарето. Товарим го до изнемогване, защото е издръжливо. Бием го, защото е търпеливо. Обиждаме го, защото ни служи. Презираме го, защото ни се доверява. Изразите „магарешки инат” и „глупав като магаре” са се вкоренили дълбоко в нашия език. Освен, че обиждат този, към когото са отправени, те допълват отношението ни към това нещастно животно. Имаме ли право да му приписваме качества, които са присъщи единствено на хората? Не може ли, например, „магарешкия инат” да се тълкува като достойнство и отстояване на лични позиции? Разбира се, и едното и другото са субективни отношения. В това е нашата грешка. Ние се обиждаме, когато ни сравняват с животните, а в същото време сами ги очовечаваме. На магарето съвсем не му става по-добре от това, че го доближаваме до най-висшето божие творение. То е същество, подчинено на природните закони, с които се съобразява безусловно, следва неотменно и не пристъпва безотговорно. Това забележително животно е много по-издръжливо от благородния си събрат коня. Още древните египтяни и гърци го използват за превоз на товари. От хилядолетия магарешкото мляко се употребява като лекарство срещу различни болести, включително и някои мозъчни възпаления. За благородните дами от древността то е превъзходно козметично средство за подхранване и избелване на кожата. Магарешкият тор се използува с успех в овощните и зеленчуковите градини. Най-качествената шагренова кожа се прави от магарешката. Магаревъдството е свързано със селското стопанство на южноевропейските и североафриканските държави. При породите магарета се различават две форми: 1. По-дребни, водещи произхода си от африканското магаре (Еquus asinus africanus), разпространени в районите на Африка и Сицилия, където почвите са нископродуктивни.

2. По-едри, срещащи се в местности, където плодородието е по-високо и земеделието – поразвито. Тези две форми са разпространени по целия свят. Те поставят началото на следните породни групи: • Equus asinus africanus – Африкански магарета, Магарета от средиземноморските острови, Иберийски магарета.

• Equus asinus somalensis – Сомалийско магаре,

7

8

Отглеждането и грижите за магаретата са аналогични с тези за конете. Преди раждането и по време на кърменето, за майките е необходимо да се осигури качествен и в достатъчно количество фураж. Според сезона и климатичните фактори магариците се проявяват като полиестрални с тенденция към моноеструс. През есента и зимата половото влечение е проявено сравнително послабо. Разгонването продължава от 19 до 25 дни. Проеструсът е около 2–3 дни. През този период женската не допуска мъжкаря до себе си. От 3 до 7 дни след проеструса е фазата на еструса с най-благоприятен момент за заплождане между 5-ия и 7-ия ден. Метеструса продължава около 10 дни. Разгонването приключва с фазата на диеструса, който е около 8 дни. Съществена особеност при магаретата е малката дължина на тялото спрямо височината (дължината) на крайниците. Постепенно до 2-годишна възраст магаретата израстват и придобиват нормалния удължен формат на тялото. Съотношението: Височина при холката (H) към дължина на тялото (L) е следното: 1. При раждане H>L с около 10см.

2. От 2- до 4-седмична възраст H>L с около

20см.

3. Около 1-годишна възраст H=L с колебания около 2см.

4. След 1-годишна възраст постепенно L>H. Подобна тенденция се наблюдава и в съотношението: Обхват на гръдния кош (D) към височината при холката (H): 1. При раждане – D 2. Около 6-месечна възраст – D 3. Около 1-годишна възраст – D=H. 4. Около 2-годишна възраст – D>H с около 5см (според породата). При кръстосване между представители на различни видове от род Еquus (кон, магаре, зебра) получените в първо поколение (F1) хибриди имат частична плодовитост. При кръстосване между отстоящи далеч един от друг видове, мъжките хибриди са безплодни дори и в случаите, когато женските F1 се кръстосат обратно с изходната бащина форма. Безплодието при мъжките хибриди се дължи на нарушаване съзряването на сперматозоидите. Женските хибриди проявяват частична плодовитост при съешаване с мъжки от майчиния вид. Най-голям интерес в животновъдството представляват хибридите муле (магаре х кобила) и катър (кон х магарица).

заводи, които са оборудвани основно за преработка на слънчоглед. Икономически стимул за производителите беше отчитането на държавните поръчки за фуражно зърно в съотношение соя – царевица 1:2,5. След 1985г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до символичните – 5–6 хил. дка и производство от 1000– 1500т годишно. Средно за периода 1980–2005г. площите заети със соя у нас са 300 хил. дка, добива – 104кг/дка, а производството – 31 хил. т. От икономическа гледна точка, най-важният фактор за ниското равнище на производство на соя у нас е затруднената реализация на суровината и липсата на специализирани преработвателни предприятия за соя. Пазарните условия и възможностите за внос на соя и соеви продукти от страни с много по-благоприятни климатични и икономически условия и силно субсидирано производство, задоволява на етапа лимитираните потребности от соя за животновъдството и води до силно ограничаване на местното производство. Вносът на маслодайни култури от страните-членки на ЕС е напълно либерализиран, както по отношение на соята, така и на маслодайния и шарения слънчоглед и рапицата. С нулево мито се внасят не само семената за посев от посочените култури, но и тези, използвани за получаването на белтъчни компоненти

BG

Соята у нас Развитието на соята у нас се характеризира с периоди на подем и отливи. Най-много площи е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. дка при общо производство 100-120 хил. тона. През този период преработката на соята в соев щрот и соево масло се е извършвала в наличните в страната масленоекстрационни

ст.н.с. д-р Георги Георгиев, Опитна станция по соята – Павликени ст.н.с. д-р Атанас Кирилов, Институт по фуражните култури – Плевен инж. Янко Янев, СД „Благополучие” – Павликени

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

Значение на соята Значението на соята се обуславя от високото съдържание на белтъчини и мазнини, които са и в много добро съчетание. От бобовите растения соята съдържа най-много суров протеин (27–50% от абсолютно сухото вещество на семената), а съдържанието на мазнини е от 17 до 27%. Сборът от суров протеин и мазнини представлява 52–64% от сухото вещество на семената. Заедно с количеството, голямо преимущество на соевите белтъчини са и превъзходните им качества, свързани с наличието в тях на всички най-важни аминокиселини, необходими за изграждането на белтъка в животните и човека – аргинин, хистидин, лизин, триптофан, фенилаланин, метионин, треонин, левцин, изолевцин, валин. Соята се явява най-евтиният източник на растителен белтък и на настоящия етап от нея се осигурява две трети от световната консумация на белтъчни шротове и една трета от световната консумация на масла и мазнини от човека. Тя съдържа от 3 до 4 пъти повече белтък и незаменими аминокиселини в сравнение с пшеницата, царевицата, ечемика, соргото и от 1,5 до 2 пъти по-вече белтък от другите зърнено-бобови култури. Соята осигурява не само най-евтиния, но и най-ценния белтък за животновъдството, в т.ч. и овцевъдството. В миналото е едно от петте свещени растения, наричат я още „зелената крава”, определена е като „стратегическа” култура на третото хилядолетие, „царица” на зърнено-бобовите растения, „екологична култура” и др. Освен белтъчини и мазнини семената на соята, а така също и зелените части на растението (бобове и др.), са богати на витамини, особено на каротин, витамин С и на мастно разтворимите витамини Д, Е и К. Семената є съдържат три пъти повече витамин В1, отколкото кравето мляко, шест пъти повече витамин В2, отколкото семената на пшеницата и три пъти повече, отколкото семената на жълтосеменната царевица.

Фуражи

Използване на соята при хранене на преживни животни

9

и масло. Преработка на соята Огромното си значение, обаче културата соя придобива едва тогава, когато се преработи в суровини, намиращи широко приложение при храненето на животните, в хранително-вкусовата промишленост за консумация от човека и за производството на разнообразни индустриални и лекарствени продукти. Известни са ограниченията при храненето на селскостопанските животни с непреработена соя, създавани от някои антихранителни съединения каквито са трипсиновите инхибитори, фитиновата киселина, изофлавоните и някои олигозахаридиглавно рафиноза и стахиоза. Трипсинови инхибитори – протеазните инхибитори са тези, които инхибират активността на основните протеолитични ензими при храносмилането – трипсин и химотрипсин. Те причиняват сериозни стомашни разстройства, редуцират смилането на протеина и използването на сяросъдържащи аминокиселини, което води до редица метаболитни нарушения. Според Harwood et al. (1986) храненето на животните със сурови соеви продукти, съдържащи умерени или високи количества на трипсинови инхибитори предизвиква уголемяване или различни патологични състояния на панкреатичната жлеза, включително и рак. Това налага задължителното извършване на термична обработка или ферментация на соята, за да се елиминира в значителна степен активността им. Съществуват няколко промишлено приложими метода за термична обработка на соевото зърно (семе), които за България имат икономическо значение: 1. Класическа екстракция на соя – това е найстарото, високо-енергоемко и взривоопасно производство. При него се получава нискобелтъчен

10

Фиг. 1. Линия за изпичане на соя

(40–42%) соев шрот и соево масло. Използват се наличните в страната инсталаций за екстракция на слънчоглед.

2. Инактивиране на ензимния комплекс на соевото зърно чрез прилагане на процеса екструзия. Професионално изработените машини за експанзия, наричани екструдери, за сега се внасят от САЩ. Предимството за възможност на една машина да преработва разнообразни суровини при различни режими в частност има и недостатътци: необходими са складове за разделно съхранение на екструдираните продукти, високата цена на машината задължава непрекъсната работа, необходима е суровина с точно определени качествени показатели (ниска влажност на соевото зърно 8–10%) и т.н. У нас има инсталирани 4–5 съоръжения за производство на частично обезмаслен или пълномаслен соев щрот.

3. Изпичане на соевото зърно в термокамера с непрекъснато действие (фиг.1). Основа на този промишлено приложим метод е „псевдокипящия слой”. Той осигурява диференцирана термична обработка на всяко отделно соево зърно. Температурата в центъра на зърното за кратко време (30 до 45 секунди) се повишава до около 140 оС. Изпеченото соево зърно може да се разглежда като пълномаслен соев щрот (ПСШ), тъй като след като е преминало термична обработка, то може да бъде съхранявано по обичайния начин и чак в момента на влагане в комбинирания фураж то може да бъде натрошавано, смилано или ролковано в зависимост от изискванията на технологията за приготвяне на комбинирания фураж. В ПСШ се съдържа минимум 18% соево масло, чрез което се повишава енергията на фуража. Използване на соята в животновъдството на термично обработената соя В настоящия момент осигуряването на достатъчно количество лизин във фуражите е проблем у нас. Причината е в използването на нискокачествени протеинови източници, като слънчогледовият шрот например, които са по-евтини, но по-бедни на лизин. Изпечената соя може да се използва за хранене на всички видове преживни животни, в т.ч. и овце. Тя се класифицира към храните, подобни на соевият щрот. Разликата се състои в съдържащата се мазнина – по-скоро предимство, отколкото недостатък, тъй като осигурява достъпна енергия за животните. Препоръчва се относителния дял на изпечената соя в концентрираните и комбинираните фуражи да не надвишава 25%. Предимствата на изпечената соя са както от технологично, така и от икономическо естество. Изпеченото цяло соево зърно гарантира протекцията на висококачествените протеини и на мазнините с ненаситен характер в търбуха на овцата. 1кг изпечена соя с 36% протеин се равнява на 0,76кг

Табл. 1. Химичен състав на сено от соя, люцерна и детелина Сено от

Белтъчини, %

Мазнини, %

Въглехидрати, %

Минер. соли, %

Соя Люцерна Детелина

15,4 14,3 12,4

5,2 2,2 4,5

38,6 42,7 33,5

7,2 7,4 6,6

соев щрот с 47% протеин и 0,18кг соево масло, еквивалентно на 0,58кг царевица. Чрез термокамерата могат да се обработват и малки партиди с отклонения във влагата (до 16%), начупена, нестандартна соя или отпаднала соя при първичното почистване и заготовката на семената, т.н. отсевки. Могат да се провеждат и санитарни (повърхностни) изсушавания и др. неспецифични, нехарактерни термични обработки на зърното. Соята като зелен фураж Освен за зърно соята може да се отглежда за получаване на соево сено, за директно изпасване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, завяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни вещества и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на долните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по-добро от детелиновото (табл.1). Зелената маса на соята може също и да се силажира, като се понижи влагата в суровината до 60–65%, или да се смеси с царевица в съотношение 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонента да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравнение със смесения. Възможностите за получаване на високи добиви от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодобивни пролетни култури. В сравнение с другите бобови култури соята по някои агротехнически изисквания и биологични особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла като суровина за силаж. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника смесените посеви осигуряват добиви, почти еднакви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-високо съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли. Особено важна за практиката е разработената в Опитната станция по соята – Павликени царевично-соева смеска (4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70см). Прибирането на смесения посев, когато е

предназначен за силажиране трябва да стане във фаза млечно-восъчна до восъчна зрялост на царевицата, а соята да е във фенофаза – до начало на пожълтяване на долните листа. Затова изборът на подходящи сортове, съотношение на компонентите, начина на сеитба, торене, напояване и др. е важен момент от агротехниката на смесените посеви. Заключение Изпечената пълномаслена соя, включена в дажбите на преживните животни ще спомогне за по-лесното балансиране на фуража по протеин и енергия и напълно може да замести вносния соев щрот. По този начин се намалява и цената на комбинирания фураж, без да се нарушава неговата биологична стойност и ефективност. С цел увеличаване на съдържанието на смилаем протеин, витамини и минерални соли, соята може да се използва и като компонент в смесени посеви с царевица, суданка и захарна метла за получаване на качествена суровина за силажиране и използването є като храна за преживните животни през зимния период. За постигане на нужната ефективност от използването на соята (термично обработено зърно, за сено, силаж, за директно изпасване) при храненето на преживни животни е необходимо да се извършат съответните научно-производствени експерименти за различните направления на преживното животновъдство у нас (за мляко, месо, смесено направление).

11

фуражи

Технология за консервиране на сочни фуражи

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

Ст.н.с. д-р Лазар Козелов Институт по животновъдни науки – Костинброд

12

Съвременното високопродуктивно преживно животновъдство е немислимо без участие в храненето на висококачествен силаж и сенаж. Те заемат около 50% от дажбите на животните. От тяхното качество до голяма степен зависи продуктивността. През последните двадесет години традициите за приготвянето на висококачествени силажи бяха забравени, а някои фермери поради липса на техника и силажни ями не са в състояние да приготвят доброкачествен силаж. Поради това средната продуктивност на млечните крави в България е приблизително два пъти по-ниска в сравнение с другите европейски страни. Всичко това налага да се върнем отново към технологиите на приготвяне на висококачествен силаж и сенаж. Наред с това през последните години настъпиха и някои съществени изменения в технологиите на приготвяне на тези фуражи. В този материал ще се спрем основно на приготвянето на царевичен силаж и люцернов сенаж. Предимствата на царевичния силаж са следните: силажната царевица дава най-висок добив на кръмни единици за мляко и растеж (КЕМ, КЕР) от единица площ, фуражът е вкусен, с високо и постоянно качество и много висока енергийна хранителност (около 1 КЕМ, 1 КЕР) в килограм сухо вещество, процесите на отглеждането, прибирането, силажирането и раздаването могат изцяло да се механизират. Това прави себестойността на добита кръмна единица от силажа най-ниска в

сравнение с останалите груби фуражи. Налице са и някои недостатъци, които трябва да се имат предвид: ниско съдържание на протеин, което може да се компенсира с добавката на карбамид по време на силажирането или с добавката на фуражи с високо съдържание на протеин (слънчогледов шрот, бирена каша, суха спиртоварска каша и други) към дажбите на животните; не е оправдано приготвянето на силаж при голямо отстояние на животновъдните ферми от царевичните площи; царевичната култура има определени изис-квания към площите за засяване, от което зависи и добивът. За реализирането на посочените предимства на царевичния силаж като фураж: за преживните животни от изключителна важност е неговото качество, което се определя от технологията на приготвяне. Технология за приготвяне на висококачествен царевичен силаж Важна роля за приготвяне на доброкачествен силаж е технологията на отглеждане на царевицата. Отглеждането є за силаж по нищо не се различава от отглеждането за зърно. Тук бихме искали да отбележим два момента – гъстота на посева и избор на сорт. Гъстотата на посева се определя от възможностите за поливане. Броят на растенията на един декар варира от 5500 до 8000 съответно за неполивни и поливни площи. Много често в практиката се

прави грешка, когато при площите за силаж гъстотата се повишава много, при което посевът не се развива нормално и делът на зърното в царевичната маса с силно намален, което води до понижаване на хранителната стойност на получения силаж. Следващият важен фактор е изборът на сорт. Този избор зависи от агроекологичния район, в който се отглежда царевицата. В това отношение на българския пазар има достатъчно голямо разнообразие от сортове както на български, така и на вносни. Изборът трябва да попадне на сортове, които дават най-висок добив па зърно за съответния район. Тук бихме искали да споменем някои от тези сортове – на Института по царевицата в Кнежа Кн-530, Кн-650, Кн-670, а от вносните – Н-708, Пионер-3183, РК37Р73 и други. Факторите, които определят качеството на силажа, са следните: фаза на прибиране на царевицата, едрина на нарязване, продължителност на запълва-не на силажната яма, степен на уплътняване на масата, начин на завиване на ямата, начин на изваждане на силажа и схема на хранене. Ще се спрем поотделно на посочените фактори. Фаза па силажиране на царевицата. Качеството на силажа се определя основно от дела на зърното в масата. Многобройните опити в чужбина и у нас показаха, че най-висок добив на енергия от единица площ се получава при силажиране на царевицата във восъчна към пълна зрялост. В тази фаза делът на

зърното заема 40–50%, а съдържанието на скорбяла е 20–25%, Съдържанието на сухо вещество в този силаж е 35–45%. При приготвянето на силаж в тази фаза енергийната стойност може да достига 0,9–1,0 КЕМ и КЕР в килограм сухо вещество. При този силаж количеството на органичните киселини намаляват и се създават възможности за по-висока консумация на сухо вещество. При силажите с по-висока влажност делът на зърното е малък, а част от соковете изтичат по време на силажиране. В силажа се образува голямо количество млечна киселина, която в някои случаи потиска консумацията. Едрина на нарязване. Установено е, че оптималната едрина на нарязване на царевичната маса е около 7–10мм. Тази едрина се постига, когато комбайнът се нагласи на теоретична едрина на нарязване 6мм. В този случай частиците с едрина над 15мм трябва да са от 5 до 10%. Това осигурява добро хомогенизиране на силажната маса, благоприятно отделяне на сокове и дава възможност за добро уплътняване на масата. И не на последно място – повишава се консумацията. При приготвяне на царевичен силаж с високо съдържание на сухо вещество важно условие е зърното да бъде натрошено с оглед по-доброто му усвояване в храносмилателния тракт на преживните животни. Съвременните силажокомбайни имат техническата възможност да гарантират оптималната едрина на нарязване при спазване на изискванията за техническо поддържане на режещия апарат (правилна регулировка на режещия апарат и ежедневно наточване на ножовете). Много от фермерите притежават стари силажокомбайни (КСС-ЮОТ и Е-281), с които при добро регулиране на режещия апарат и ежедневно заточване на ножовете би могло да

се постигне оптимална едрина на нарязване. При комбайните КСС-ЮОТ, когато се прибира силаж с по-високо съдържание на сухо вещество (над 35%), би могло да се постави допълнително сито, разработено от Института по мелиорация и механизация в София. Степен на уплътняване на силажната маса. С особено внимание трябва да се отнасяме към уплътняването на силажната маса. Най-добре е газенето на силажната яма да се извършва с колесни трактори тежък клас. При липса могат да се използват верижните трактори ДТ-75, С-100 и др. Продължителността на тъпчене на ямата трябва да бъде не по-малко от 10–12 часа. След приключване на постъпването на силажната маса за деня тъпченето продължава не по-малко от два часа с оглед създаване на анаеробна среда. Силажната яма се пълни без прекъсване. Това затруднява развитието на плесени и дрожди, предизвикващи образуването на маслена киселина. Преди зави-ването на ямата с полиетиленово фолио газенето на ямата трябва да се извършва в продължение на 10–12 часа, независимо че не постъпва силажна маса. Завиване с полиетиленово фолио. Най-добре е херметизирането на ямите да се извършва с фолио. Разходите, които се правят за фолио, се компенсират от намалените загуби при

силажиране. За препоръчване е да се използва фолио с по-голяма дебелина. Най-добре е размерът на фолиото да съответства на размера на ямата. Когато това е невъзможно, би могло да се използват няколко платна, като между тях има застъпване от 20–50см. Най-добре е завиването с фолио да се извършва непосредствено след спиране на газенето. За да се предпази фолиото от скъсване от вятъра или от действието на преките слънче-ви лъчи, то се покрива с плътен слой от бали слама или стари автомобилни гуми. По наше мнение използването на стари гуми е за препоръчване. Начин за изваждане на силажа от ямата. Приготвеният царевичен силаж е готов за хранене на преживните животни след престояване от около 25 дни. Тогава процесите на ферментация са завършили и може да започне неговото изваждане. Понататъшното качество на силажа зависи от начина на изваждане на силажа от ямата. Стремежът трябва да бъде по-малка част от масата да има достъп до въздуха. За тази цел най-добре е при изваждането да се използват фрези, които вадят масата вертикално. Подобни фрези има към фуражосмесителните ремаркета. За препоръчване е слоят силаж да се освежава ежедневно. По този начин достъпът на

13

14

въздух до силажа е ограничен до минимум, което намалява загубите от вторична ферментация на силажа. При неправилно изваждане тези загуби могат да достигнат до 15 процента. Добавки към силажа. За компенсиране на ниското съдържание на протеин към силажа може да се добави течен амоняк, карбамид или смес от карбамид и амониев сулфат. Известно е, че азотът от безводен амоняк е около 2,5 пъти по-нисък в сравнение с азота от карбамид. Наред с това при добавката на течен амоняк в количество 3,2кг на тон маса при силажиране се подобрява характерът на ферментационните процеси, изразяващо се в потискане на развитието на плесени и дрожди в резултат на фунгицидното действие на амоняка. Наред с това в много от опитите бе установен положителен ефект от даването на амонизиран царевичен силаж на животните в сравнение с неамонизиран. Подобни резултати бяха установени и в наши опити. По тази причина в някои европейски страни и Америка добавянето на амоняк по време на силажиране е масова практика. За целта към режещия апарат на комбайните се монтира устройство за аплициране на течен амоняк, което се захранва от специална цистерна, закрепена към комбайна. Устройството за аплициране е сравнително лесно за обслужване. Като слабост на метода са високите изисквания, които трябва да се спазват по отношение на техниката на безопасност при работа с течен амоняк. При нашите условия изпълнителските кадри са с много ниска квалификация и това силно ограничава неговото приложение. Наред с това трябва да се изградят и „амонячни стопанства“, което е свързано с известни капиталовложения. Най-леснодостъпен и приложим за практиката източник на

азот е добавката на карбамид или най-добре би било в комбинацията с амониев сулфат. Обикновено към силажа се добавя 8–10кг карбамид на един тон маса. Посоченото количество карбамид се разпръсква ръчно или със специален апликатор, който се монтира към силажокомбайна. За по-добро оползотворяване на азота от карбамида би могло да се добави и амониев сулфат, като източник на сяра. Съотношението е 4:1 съответно азота от карбамида към амониевия сулфат. Технология за приготвяне на люцернов силаж Известно е, че люцерната е най-добрата фуражна култура по следните причини: • Засята на подходящи и поливни площи тя дава найвисок добив на протеин и енергия. Добивът на сухо вещество може да достигне до 1600кг, а на протеин – до около 300кг на декар.

• Обогатява почвата с азот, което я прави много добър предшественик на други култури.

• Много добре се съчетават като фуражни култури с царевицата. В повечето страни с развито животновъдство тези култури са силно застъпени. Като недостатък на люцерната трябва да се посочи взискателността є към почвата и влагата. Наред с това поради специфичните им особености листата при сушене и манипулиране много бързо окапват и загубите на хранителни вещества могат да възлизат до около 30–40%. По тази причина от особена важност е изборът на подходяща технология за прибиране и съхранение. Възможностите в това отношение са две: прибиране във вид на сено или на сенаж. При приготвянето на сено от особена важност е времето, което не винаги е подходящо за сушене, особено на първия откос. На следващо място е оронването на листата по време

на силажирането. Тези два проблема се решават със силажиране на масата след завяхване до сухо вещество около 30–35%. Поради краткото време на престой на полето рисковете от намокряне след завяхване на масата на полето намаляват. Наред с това загубите на листна маса в този случай са минимални. И не на последно място трябва да се отбележи, че процесите на сенажиране и хранене на животните могат да се механизират по-пълно в сравнение със сеното. Хранителните качества на сенажа са близки или по-добри от тези от сеното. Важно условие за реализиране на тези предимства е спазването на технологията на приготвяне. Качеството на сенажа се определя от спазването на следните технологични изисквания: фаза на косене, продължителност на подсушаване на масата, едрина на нарязване, бързина на натъпкване на силажната яма, степен на уплътняване, начин на херметизиране и начин на изваждане. Многобройните опити в чужбина и у нас показаха, че найвисок добив на сухо вещество и протеин се получава при косене на люцерната във фаза на бутонизация до началото на цъфтеж. При косене в по-късна фаза съдържанието на сурови влакнини се увеличава, при което смилаемостта намалява значително. Оптималната влажност за приготвяне на люцернов се-наж: е в границите 60–70%. При влажност под 60% се затруднява газенето на ямата, настъпва самозагряване на сенажа, понижава се смилаемостта и се увеличават загубите от повърхностното разваляне на масата. При влажност над 70% се понижава рязко качеството на сенажа от загубите на сок. Продължителността на подсушаване на масата зависи от температурата. При топло време е достатъчно масата да престои 24 часа, след което може да започне нейното прибиране. При дъждовно време

силажокомбайните. Запълването на силажовместилището трябва да се извършва максимално бързо – в продължение на 4–5 дни. Слоят на постъпващата маса трябва да бъде не по-малко от 60–70см дневно. За целта се препоръчва да се организира работа на удължен работен ден. Степента на уплътняване на масата е от изключителна важност. Най-добре е газенето на ямата да се извършва с тежки колесни или верижни трактори. Продължителността на газене трябва да бъде не по-малко от 12 часа, като след докарването на последното ремарке трябва да са изминали 2 часа. За намаляване на загубите от сенажиранс е препоръчително върху най-горния слой сенаж да се сложи слой от зелена маса с

по-висока влажност. Преди завиване с фолио ямата се гази в продължение на 10–12 часа. Най-добре е да се покрие ямата с полиетилен с по-голяма дебелина. Върху него се нареждат плътен ред бали слама или стари автомобилни гуми. Готовият сенаж може да се дава на животните след престояване от около 25 дни. Изважда-нето на сенажа е най-подходящо да се извършва с фреза, която гарантира минимален достъп на въздух до масата, а това намалява загубите от вторична ферментация. При хранене на животните е най-добре да се съчетава люцернов сенаж и царевичен силаж, като количеството в дажбата може да стигне 8–12кг на крава в зависимост от продуктивността.

Фуражи

продължителността на стое-не на масата на полето може да продължи по-дълго време. Едрината на нарязване на масата е важен фактор за получаване на доброкачествен сенаж. Оптимална едрина може да се постигне при нагласяване на режещия апарат на комбайните на теоретична дължина 6мм. Това не е проблем при съвременните силажокомбайни при правилна регулировка на режещия апарат и редовно заточване на ножовете. Едрината на нарязване може да се контролира по дължината на частиците с размери над 35мм, които не трябва да бъдат над 15%. Не е за препоръчване да се намалява едрината под посочената поради възможността да се намали маслеността на млякото. Наред с това се увеличава разходът на гориво при

Ефективно хранене на работните коне с фуражи д-р Димитър Кайджиев

BG

виси преди всичко от тяхното хранене. При съставянето на дажбите е необходимо да се знае, че основният източник на мускулна енергия, от която зависи работоспособността на коня, са въглехидратите, следвани от мазнините и белтъчините. Работните коне имат голяма нужда от минерални вещества, поради което в дажбите им трябва да се включва редовно готварска сол. Техните ежедневни дажби трябва да съдържат задължително груби, концентрирани и сочни фуражи. От грубите фуражи най-подходящо е сеното от ливадни и бобови растения. Ливадното сено може да се дава самостоятелно, но бобовото трябва обезателно да се смесва с него. Вторият по значение обемист фураж е сламата -ечемичена, ръжена и овесена, която е найхранителна. В изключителни случаи може да се дава пшеничена слама, но обезателно след като се преработи. За работните коне подходящи са и кореноплодните фуражи. Например кръмното цвекло и

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

За постигане на по-голяма ефективност в частното земеделско стопанство особено важно е да се знаят качествата на работните коне и изискванията за тяхното отглеждане. У нас най-пригодни за всяко стопанство са конете от Дунавска порода, създадена в конезавода „Чифлика“ край Плевен. Те се характеризират с масивно, компактно тяло, здрава костна система, хубав екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и много добра теглителна способност. Например жребецът Тархан е теглил при изпитване вьв впряг, 12 825кг товар. Друга порода подходяща за работа е Български тежковозен кон, развъждан в конезавода „Кабиюк“ край Шумен. Той се отличава със здрава конституция, спокоен темперамент, хармонично телосложение, изключителна теглителна способност и невзискателност към условията за отглеждане. Използва се обикновено за много тежка работа в стопанствата. Ефективното използване на работните коне за-

15

16

морковите могат да се дават дневно до 15кг на дунавските коне и до 25кг на тежковозните. Количеството на суровите картофи варира от 4 до 6кг. От концентрираните фуражи най-подходящ е овесът, тъй като съдържа големи количества въглехидрати, мазнини и белтъчини. За предпочитане е едрозърнестият овес, който е обвит от бяла или светложълта тънка люспа. Полезно е да се знае, че овесът се заменя успешно с царевица, която може да се дава дневно по 5–6кг, без това да се отрази неблагоприятно на здравето на животните. При по-големи количества конете бързо наддават на тегло, но при работа рязко отслабват и бързо се уморяват. Ечемикът, пшеничните трици и слънчогледовият шрот също са много подходящи концентрирани фуражи. Зелените храни имат особено важно значение за правилното хранене на конете, защото не само съдържат необходимите хранителни вещества, но са вкусни и лесноусвоими. На пасището се възстановява нормалната обмяна на веществата при животните, което е от първостепенно значение за тяхното здраве. Освен това подобрява се състоя-

нието на копитния рог, което има голямо значение за тяхната работоспособност. Необходимо е да се знае, че конете задоволяват напълно нуждите си от хранителни вещества ако пое-мат дневно по 50–60кг трева. Те обаче не бива да се пускат на паша след дъжд или при наличие на роса, защото има опасност от поява на колики. Когато конете извършват лека работа, трябва да получават предимно груби фуражи. Те се залагат 4–5 пъти през денонощието, като по-голямата част се дава вечер. При тежка работа животните трябва да се подхранват и през почивките. Конете не пият повече вода отколкото им е необходимо, поради което трябва да се оставят спокойно да удовлетворят жаждата си, която е по-мъчителна за тях отколкото глада. Те трябва да получават вода поне 3 пъти на ден, като температурата є е трябва да е около 8–12 °С. За добрата работоспособност на конете особено важно е да се полагат системни грижи за чистотата на животните, помещенията в които се отглеждат и за амуницията, както и за поддържането на копитата.

висок процент на участие в дажбите може да се получи недостиг от лизин, тъй като съдържанието на тази аминокиселина е сравнително ниско както в слънчогледовия шрот, така и в житните зърнени фуражи. В дажбите за малки прасета този шрот се ограничава до 5–6%, поради високото съдържание на люспа. Соевият шрот е един от найценните белтъчни фуражи от растителен произход. От незаменимите аминокиселини само метионинът е в недостатъчно количество. Включва се в дажбите за всички категории свине. Памуковият шрот се използва за храна на свинете в ограничено количество – до 5–10%, поради съдържанието на госипол, който е токсичен. Фуражният грах има най-голямо значение от зърнените бобови като белтъчен фураж за свинете. Поради високото съдържание на лизин грахът допълва в това отношение зърнените житни фуражи. Може да се включва в дажбите за всички категории свине до 15–20%. Месокостното и рибеното брашно се включват в комбинираните фуражи до 5–6%. Сухото обезмаслено мляко се използва главно като основна съставна част на млекозаместителите, а също така в предстартерните смески за рано отбити прасета. Фуражните дрожди са

BG

телно. Причина за това е високото съдържание в царевицата на мазнини с ниска точка на топене. Ечемикът е много подходящ зърнен фураж за свине от гледна точка на качеството на месото и сланината. При хранене на малките прасета, главно поради високото съдържание на сурови влакнини, ечемикът се използува по-ограничено и се съчетава с други зърнени житни – на първо място с царевица. Пшеницата е добър фураж за свинете. Тя съдържа най-много протеин от житните зърнени фуражи, което позволява да се използват по-малко белтъчни фуражи (шротове). Ситно смляното пшеничено зърно при голямо количество в дажбите образува клееста маса в устната кухина и стомаха на свинете, с което се нарушава храносмилането. Поради това пшеницата трябва да е по-едросмляна и да се съчетава с други житни зърнени фуражи. Овесът е много добра храна за разплодните животни. Особено подходящ е за рано отбитите прасета. В предстартерните смески се включва олющен овес. Пшеничените трици се използуват широко за храна на свинете. Те имат слабително действие и са особено подходящи за свине-майки. В дажбите за угояване се включват до 10–15%. При по-висок процент оказват неблагоприятно влияние върху качеството на месото и сланината. Слънчогледовият шрот е подходящ белтъчен фураж. При

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

За разлика от преживните животни свинете имат нужда не само от достатъчно количество протеин, но той трябва да осигурява и необходимите за организма незаменими аминокиселини. Най-често не достига аминокиселината лизин. Чрез храната трябва да се осигурява и достатъчно енергия за организма на свинете. Като мярка за енергийното хранене у нас се използва кръмната единица и смилаемата енергия. От минералните вещества задължително се балансират калцият, фосфорът и готварската сол, съдържанието на които в основните фуражи е недостатъчно. При промишлени условия на отглеждане голямо значение има и осигуряването на достатъчно микроелементи (манган, цинк, желязо, мед, кобалт и йод). От съществено значение за продуктивността и здравословното състояние на свинете е осигуряването на достатъчно витамини с храната, особено при промишлени условия на отглеждане на животните.

Фуражи и фуражни добавки Житните зърнени фуражи съставляват основната част от дажбите на свинете. Царевицата е един от най-важните фуражи за свине у нас. Отличава се с високо съдържание на енергия. Тя е бедна на протеин, в който количество на незаменимите аминокиселини (лизин и триптофан) е недостатъчно. При хранене на свинете за угояване с големи количества царевица, особено през втората половина на угоителния период, се получават месо и сланина с мека консистенция, което е нежела-

хранене

Технологии на хранене в свиневъдството

17

18

ценна белтъчна и витаминна добавка. Използват се обикновено в количество до 4–6%, на първо място в смеските за рано отбити прасета и мъжки разплодни животни. Люцерновото брашно се използва в смеските за млади животни до 3–4%, за свине-майки – до 8–10% и за угоявани свине – до 5–6%. Оказва положително влияние върху качеството на месото. Синтетичните аминокиселини лизин и метионин се добавят в комбинираните фуражи, когато в естествените фуражи не достигат. При хранене на свинете, особено в малките ферми, може да се използват зелени и сочни фуражи, а също така отпадъчни продукти от преработката на млякото – обезмаслено мляко, суроватка, мътеница, кухненски отпадъци, отпадъци от преработката на месо и др. Всички те позволяват да се икономисват концентрирани фуражи, В дажбите за свине се добавят минерални храни – креда, дикалциев фосфат, готварска сол. За осигуряване на микроелементи и витамини, особено при промишлени условия на отглеждане, в дажбите на свинете се включва микроелементна смеска (0,1–0,2%) и витаминни премикси (0,5–0,6%). В комбинираните фуражи за растящите прасета се прибавят фуражни антибиотици.

Хранене на свине-майки Бременните свине-майки трябва да получават достатъчно хранителни вещества за поддържане на жизнените функции на организма, нормален растеж и развитие на ембрионите, отлагане на телесни резерви от хранителни вещества и растеж на младите свине-майки. През периода на бременността при правилно хранене живата маса на младите свине-майки (до 2-годишна възраст) се увеличава общо с 40–50кг, а на възрастните – с 30–35кг.

Потребностите от хранителни вещества се увеличават по-значително през последния месец на бременността, когато ембрионите нарастват по-интензивно и в организма на майката се натрупват повече резерви от хранителни вещества, необходими за следващия кърмачен период. С храната на кърмещите свинемайки трябва да се задоволяват потребностите за поддържане на организма и за млекообразуване. Потребностите на свинете-майки от хранителни вещества през кърмачния период са много поголеми в сравнение с периода на бременност. В едно прасило от 10 прасета през целия ембрионален период се отлагат около 1600 грама белтъчини. Толкова белтъчини кърмещата свиня-майка синтезира и отделя с млякото само за 3–4 дни. Прилагат се две системи за хранене на свинете-майки- комбинирано (с концентрирани и зелени или сочни фуражи) и с пълноценни комбинирани фуражи. Комбинираното хранене е подходящо за по-малките ферми. Концентрираните фуражи главно са зърнени житни – царевица, ечемик, пшеница, а също така пшеничени трици, фуражен грах и др. От зелените фуражи най-голямо значение има люцерната, която се използва до цъфтежа, когато съдържа по-малко сурови влакнини. Такава люцерна свинете-майки могат да приемат до 8–12кг дневно. Храненето със зелени фуражи е изгодно, тъй като се икономисват концентрирани фуражи. През зимния период вместо зелени храни могат да се използват сочни фуражи – кръмно цвекло, моркови, тикви, картофи и др. При хранене с пълноценни комбинирани фуражи се осигуряват всички необходими за животните хранителни вещества. Комбинираните фуражи се използват в промишлените ферми, но може да се прилагат и в по-малките ферми. Основната част от комбинира-

ните фуражи са житните зърнени фуражи. Включват се и белтъчни фуражи (шротове, храни от животински произход); пшеничени трици; минерални добавки – креда, дикалциев фосфат, сол; микроелементни смески; витаминни премикси и др. Тъй като храната на бременните свине-майки е ограничена по количество, за да се осигури приблизително еднаква консумация от всички животни, групите трябва да са изравнени по жива маса или да се прилага индивидуално хранене. Непосредствено преди раждането дажбите се намаляват. През кърмачния период свинете се хранят обилно, за да се покриват големите им потребности от хранителни вещества за образуване на мляко. Обикновено дневната дажба на свинете-майки се залага двукратно. Фуражите могат да се дават сухи или навлажнени. При отбиване на прасетата се препоръчва, свинете-майки да не се хранят, а при нужда и да не се поят в продължение на 24 часа.

Хранене на нерези Правилното хранене на нерезите е съществена предпоставка за тяхното продължително и интензивно използване. Младите нерези се използуват за разплод от 7–8-месечна възраст при жива маса 120-130кг. Те продължават да растат сравнително интензивно до достигане на маса около 180кг. Младите и възрастните нерези се хранят по едни и същи норми за енергия, протеин и други хранителни вещества. Младите животни имат по-високи потребности от хранителни вещества за растеж, а възрастните с жива маса над 200кг имат по-високи потребности за поддържане на организма. Най-подходящо е разплодните нерези да се хранят с пълноценни комбинирани фуражи. Съдържанието на смилаема енергия в комбинираните фуражи

трябва да бъде в границите от 12,5 до 12,9 Мдж/кг суров протеин – 16–17%, лизин – 0,80%, метионин и цистин – 0,55%, калций – 0,80% и фосфор – 0,60% От житните зърнени найподходящ компонент е овесът, който се включва до 30–50%. От белтъчните фуражи, освен слънчогледов и соев шрот, грах и др., съществено значение имат висококачествените храни от животински произход – рибено брашно, обезмаслено мляко и др., които се включват в дажбите до 7–8%. Фуражните дрожди са източник на висококачествен протеин и витамини, използват се в количество 3–4%. В дажбите се включва 3–4% висококачествено люцерново брашно. От съществено значение е осигуряването на достатъчно минерални вещества и витамини. Нерезите се хранят по-обилно през периода, когато растат поинтензивно. След това се ограничава храната. Те трябва да се хранят така,че да се запазва живата маса в границите от 220 до 250кг. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване на животните и се отразява неблагоприятно върху разплодните им качества. Продължителното недохранване също оказва отрицателно влияние върху разплодните нерези.

Хранене на бозаещи Непосредствено след раждането единствен източник на хранителни вещества за прасетата е коластрата. Те получават пасивна имунизация от коластрата, която през първите дни е много богата с имунолротеин (гамаглобулини). Резорбцията на антитела в червата намалява много бързо и това налага възможно най-ранно забозаване на прасетата след раждането. Коластреният период продължава 3–5 дни. След това основен източник на хранителни вещества е свинското мляко. През първите две седмици след раж-

дането потребностите на прасетата от енергия и хранителни вещества, с изключение на желязото, се задоволяват напълно с майчиното мляко. Във връзка с интензивния растеж обаче, още през третата седмица необходимото количество хранителни вещества не може да се осигурява само с млякото. Затова от втората седмица прасетата трябва да се подхранват с подходящи фуражи. В близкото минало прасетата се отбиваха на 56-я–60-ия ден. Сега те масово се отбиват рано, поради което и изискванията към качеството на храната, с която се захранват са по-големи. Хранене на рано отбити Рано отбиване на прасетата означава съкращаване на бозайния период под 56 дни. Ранното отбиване позволява да се увеличи броят на прасилата от една свиня-майка и да се получат с 15–20% повече прасета годишно. Прасетата може да се отбиват на различна възраст, включително и непосредствено след раждането. Рано отбитите прасета обаче, имат по-големи изисквания към околната среда, в това число и към храненето и тези изисквания са толкова по-големи, колкото по-кратък е бозайният период. При промишленото свиневъдство най-често прасетата се отбиват на 28–35-дневна възраст. Храносмилателната система на прасетата на тази възраст е развита сравнително добре и те могат да смилат и оползотворяват и други фуражи, освен майчиното мляко. Най-добре е да се използват висококачествени смески, които съдържат всички необходими за младия организъм хранителни вещества. Независимо от срока за отбиване подхранването на прасетата трябва да започне в края на първата седмица. Така се стимулира развитието на храносмилателните органи. Към момента

на отбиването прасетата трябва да приемат добре смеската, с която ще се хранят след отбиването. Изборът на фуражи е тясно свързан със сроковете на отбиване и с развитието на ензимната активност в храносмилателната система на прасетата. Предстартерните смески са първият фураж, с който се подхранват малките прасета от 7-дневна възраст, когато ще се отбиват на 3 до 5 седмична възраст. Стартерните смески се предоставят на прасетата от 10 до 20–25кг жива маса. Храните от животински произход, особено млечните продукти, са по-ограничени. В техния състав доминират растителните белтъчни фуражи. За подобряване на вкусовите качества на смеските особено на тези, с които първоначално се захранват прасетата се препоръчва да се добавят подслаждащи вещества – захар, гликоза, захарин и др. За повишаване апетита на прасетата и за бързо приучване към допълнителната храна в по-ранна възраст в някои страни се произвеждат предстартерни смески под формата на сладки гранули, покрити със слой от ароматизирана захар, оцветени в червено или розово. При хранене на рано отбити прасета не трябва да се допуска рязка смяна на смеските, което създава условия за стрес. Смяната на смеските не трябва да съвпада с периода на ваксиниране, кастриране, отбиване (една седмица преди и след отбиването), преместване от едно в друго помещение. При смяна на смеските в продължение на 2–3 дни се дават и двете смески. Предстартерните и стартерните смески се изхранват на малките прасета в сухо състояние, навлажнени или гранулирани. Когато смеската е навлажнена има опасност да се вкисват остатъците от нея в хранилките. При

19

хранене с гранулиран фураж прасетата консумират по-големи количества и растат по-интензивно. Гранулите трябва да са с диаметър 3–4мм до 5–6-седмична възраст на прасетата и 5мм след това. През бозайния период прасетата се хранят на воля. След отбиването (на 21–28 дни) с профилактична цел за предпазване от храносмилателни разстройства се хранят ограничено в продължение на 7–10 дни. През това време количеството на дневната дажба се намалява с 20–30% в сравнение с консумацията на воля. След това се хранят на воля, с което се осигурява интензивен растеж.

20

Хранене на ремонтни прасета Основната задача на храненето при ремонтните прасета е животните да се развият, за да имат висока продуктивност през разплодния период. Мъжките ремонтни прасета от отбиването до 7-месечна възраст нарастват от 25–30 до 120–130кг жива маса, достигат полова зрелост и могат да се използват за разплод. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 700 грама. Женските ремонтни прасета достигат полова зрелост на 7–8-месечна възраст при маса 110–120кг. Тогава се провежда първото заплождане. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 550–600 грама. От съществено значение за мъжките и женските ремонтни прасета след 3-месечна възраст или маса 30кг е да се отглеждат отделно и да се хранят диференцирано. Ремонтните прасета не се хранят на воля. Количеството на дневната дажба се определя в зависимост от възрастта и пола на животните. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване с неблагоприятни последствия за разплодните качества на прасетата. Продължителното недохранване

също се отразява отрицателно върху животните. Комбинираните фуражи за ремонтните прасета трябва да са балансирани добре по отношение на енергията и на останалите хранителни вещества. Обикновено се използуват два типа комбинирани фуражи и микроелементи с пашата. Ремонтните прасета могат да бъдат отглеждани и при оборни условия, като се осигурява подходящо хранене и отглеждане на животните. Хранене на свине за угояване При угояването се цели да се постигне висок среднодневен прираст, добро оползотворяване на фуража, високо качество на произвежданото месо и висока икономическа ефективност. Угоителният период обхваща времето, през което свинете увеличават живата си маса от 25–30 до 100–110кг. Съвременните породи и хибриди свине растат бързо и достигат този прираст до 6,5–7,5-месечна възраст при разход 3–3,5кг фураж за 1кг. Потребностите на животните от хранителни вещества се променят в зависимост с размера и състава на прираста им. Младите животни в началото на угояването образуват относително повече белтъчини. Костната тъкан също нараства по-интензивно в по-ранна възраст. С напредване на възрастта се увеличава делът на мазнините и се намалява водното съдържание в трупа. От гледна точка на храненето угоителният период се разделя на два периода – от 30 до 60 и от 60 до 100–110кг жива маса. За първата половина на угоителния период се предвижда по-високо съдържание на протеин и минерални вещества (калций и фосфор) в дажбите в съответствие с по-високите потребности на по-младите животни в това отношение. Изборът на фуражите зависи от потребностите на животните от хранителни вещества, като се

отчита и специфичното влияние на някои фуражи върху качеството на месото, а също така и върху икономическите показатели. От житните зърнени фуражи ечемикът е с най-голямо значение запояваните свине, поради благоприятното му влияние върху качеството на месото. До голяма степен това се отнася и за пшеницата. Количеството на царевицата обаче в дажбите трябва да се ограничава, особено през втората половина на угояването до 50%, за да не се допусне влошаване на качеството на месото. При угояването се използват и храни от животински произход (месокостно и рибено брашно), различни видове шрот (слънчогледов, соев и др.), пшенични трици, люцерново брашно, минерални храни (креда, дикалциев фосфат), витаминни премикси, синтетични аминокиселини (лизин, метионин) и др. В промишленото свиневъдство основно се използват пълноценни комбинирани фуражи. Освен това широко се използват белтъчно-биоконцентрираните смески (ББС), които се смесват в стопанства със зърнени житни фуражи (царевица, ечемик, пшеница) в определено съотношение 1:2,5 до 1:3,5. В по-малките ферми и в личното стопанство свинете се хранят комбинирано, с концентрирани и зелени (люцерна) или сочни (кръмно цвекло, тикви, картофи) фуражи. При такова хранене може да се икономиса до 1/3 от концентрирания фураж. Когато се използват картофи (задължително сварени или запарени), количеството на концентрирания фураж в дажбите може да се намали с 60%, без да се влошат резултатите. За угояване на свине може да се използват и различни отпадъчни продукти – обезмаслено мляко, суроватка, бульон от преработката на месо, кухненски отпадъци и др. Основен въпрос при угояване-

Мокро хранене на свинете

хранене

Двама свиневъди-практици обясняват защо са заложили именно на тази техника за отглеждане Преди няколко години се възприемаше почти като екзотика, ако на свинете-майки се дават течни храни. В днешно време, заради постоянно нарастващото поголовие на стадото, на този тип хранене се обръща все по-голямо внимание. Причините за това са много и разнообразни. На първо място е фактът, че коритата за течните храни могат много лесно да бъдат разширявани, когато това се наложи. Не е за пренебрегване и фактът, че използването на мокри храни и отпадъци от хранителната промишленост позволява в голяма степен да се намалят разходите от производството. В полза на течните храни на свинете-майки е и възможността животните да пият повече вода. Това е много важно за здравето на животните и ускорява наддаването им. В същото време по този начин в много свиневъдни ферми постигат по-добро усвояване на храната от кърмещите свине, което не е маловажно за увеличаването на лактацията. ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ХИГИЕНАТА Всички преимущества на течното хранене са в сила само тогава, когато стриктно се спазва хигиена във фермата. Това се налага, тъй като влажните и течни фуражи са идеална хранителна среда за развитие и размножаване на вредни микроорганизми. Ето защо стриктното спазване на изискванията за чистота се налага както при съхранението на компонентите, така и при използването на оборудването. Не по-малко важен е редовният контрол на компонентите с най-висока хранителна стойност. Това се налага, тъй като заради разслояването на храните или на използваните субпродукти са възможни колебания в състава на храните. Тук ще посочим на кои моменти трябва да се обърне внимание при храненето с течни компоненти, кои са плюсовете и минусите на тази система за отглеждане на животните. По-нататък ще представим двама свиневъди, които вече дълги години успешно прилагат в своите стопанства системата за мокро хранене. Управителите на свинефермите споделят защо са предпочели именно нея, а така също, как може да се извлече най-голяма полза от прилагането на дадената технология.

BG

ИДЕАЛНА Е ЗА СТАРИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ Инсталацията за мокро хранене позволило на Юрген Тимерхейс оптимално да използва вече съществуващата животновъдна ферма. Системата обслужва 280 свине-майки и 1000 прасета за угояване „Мокрото хранене е най-подходящо за използване в нашите стари производствени помещения. Тази технология позволя-

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

то на свинете е как да се хранят – на воля или ограничени. Когато животните получават фуражна воля количеството на тлъстините в трупа се увеличава и се повишава разходът на фураж за единица прираст. Доскоро се препоръчваше ограничено хранене с определено количество фураж в зависимост от възрастта на животните. Особено внимание се обръща на ограниченото хранене през втората половина на угоителния период (след 60кг жива маса), когато в организма на животните се отлагат по-голямо количество тлъстини. Сега в нашата страна се угояват свине от съвременен месен тип, с генетични заложби за образуване предимно на месо и в по-малка степен отлагат сланина.Най-изгодно е този тип животни да се хранят на воля, с което се осигурява висок среднодневен прираст и се ускоряват угоителният процес и оборотът на стадата. Животните, хранени с гранулирани фуражи ги оползотворяват със 7–8% по-добре в сравнение с негранулираните. Въпросът за храненето със сухи или навлажнени фуражи е преди всичко от икономическоестество и е в зависимост от конкретните условия в стопанството. Продуктивните показатели на угояваните свине в двата случая са практически еднакви. Мокрото хранене, обаче позволява да се оползотворяват някои отпадъчни течни продукти – суроватка, обезмаслено мляко, бульони от кланиците и др. Не се допуска мокро хранене с гранулирани фуражи. Прибираната и съхранявана при анаеробни условия царевица с висока влажност (над 22%) се използва за угояване на свинете. Най-добри резултати се получават, когато тя се смесва в стопанствата с белтъчно-биоконцентрирани смески в определено съотношение. Тъй като тези смески се развалят бързо, задължително се изхранват в деня на смесването. „Съвети в земеделието” ООД

21

22

ва лесно да се преодоляват големите разстояния, които са характерни за тези сгради, острите завои, както и денивелацията на подовете.“ – обяснява Юрген Тимерхейс. 36-годишният фермер, заедно с баща си има стопанство, в което отглежда 280 свине-майки. Освен тях, с помощта на инсталацията на фирма Weda, Юрген осигурява мокри храни и на прасета за доугояване. Преди 3 години, когато Тимерхейс е избирал технология за хранене, той събрал информация и за системите за подаване на сухи храни. „В старите помещения щеше да ни се наложи да използваме безброй управляващи връзки и обръщателни колена, което много би увеличило износването на техниката и разходите. Ето защо ние се спряхме на системата за мокро хранене, която при настоящото ниво на разходи предлага чувствително повече възможности“, – подчертава той. За Тимерхейс е особено важна възможността, че в инсталациите за мокро хранене, наред със сухите съставки, могат да се подават и зърнени фуражи с повишено съдържание на влага: „И едните и другите съставки ги добиваме и съхраняваме сами. Това помага да намалим разходите по изхранването.“ Юрген Тимерхейс предлага на бременните и кърмещите свине различни по хранителна стойност порциони. За да се повиши хранителната стойност, силажът и зърното собствено производство се смесват с хранителни добавки от два външни бункера. Силажът и влажното зърно с помощта на челен товарач се изсипват в приемни резервоари за сухи съставки. От там с помощта на шнекове и рециркулационни помпи компонентите се подават в смесителни резервоари. Съдържанието на сухо вещество в готовите мокри фуражи е до 25 на сто. Не са за пренебрегване и ниските разходи на оборудването в помещенията за изчакване. Храненето в стопанствата става 3 пъти на ден. За бременните свине фермерът е решил да заложи на евтино оборудване. При това хранилките в помещенията за групово отглеждане са разположени по протежение на стената. За да се избягват взаимните прояви на агресия по време на храненето свиневъдът е поставил улей за храни с дължина 12 метра. Допълнително към помещенията за групово отглеждане във фермата има няколко резервни бокса за животните, които не са подходящи за групово отглеждане. Стопанинът си дава сметка и за недостатъците на технологията. „В самостоятелните боксове аз мога да контролирам храненето на всяко животно и да давам точно определени по състав дажби. При груповото отглеждане индивидуалното хранене е невъзможно“. В центъра за осеменяване фермерът може индивидуално да регулира количеството храна, тъй като всяка свиня-майка разполага с отделно

корито с клапан. „По принцип един клапан е достатъчен за четири свине, но в случния център имаше индивидуални корита още преди да преминем към мокро хранене. Не искахме да променяме системата“ – обяснява фермерът. В отделенията за опрасване Тимерхейс също е предвидил по един клапан за подаване на храна за всяка свиня-майка. При тях фермерът работи по предварително зададен от компютъра график за хранене, което позволява на стопанина автоматично да увеличава количеството на подаваната храна веднага след опрасването. В продължение на 7 дни той бавно увеличава максималната дневна дажба до достигане на 20кг мокро хранене. За да може да регулира количеството храна за всяко животно, свиневъдът свързал компютъра за подаване на храната със своя портативен компютър. Това му позволява оперативно да определя дажбите на отделните свине-майки в зависимост от тяхното здравословно състояние и броя на родените прасенца. Това той прави от джобния си компютър без да се налага да излиза от свинефермата. Между храненията два пъти на ден през системата за мокро хранене свинете получават и вода за пиене. „За всяко животно е предвидена индивидуална нипелна поилка. Заради облекчената система за прием на вода, особено веднага след опрасването, свинете-майки пият повече вода. Освен това редовно се почистват и измиват водосточните тръби, което е особено важно за поддържането на оптимална хигиена“, – подчертава фермерът. Комбиниране на автоматични програми за почистване и дезинфекция. По време на експлоатацията на системата за мокро хранене спазването на хигиенните изисквания за фермера е висш закон. Ето защо Тимерхейс организирал в стопанството си система за безостатъчно хранене. При него неизядената храна се извежда по специални канали с помощта на вода. За оптималното спазване на изискванията за чистота в смесителите и съдовете за вода е организирана система за автоматично промиване и УВ-лампи за дезинфекция. Системата е снабдена и с автоматичен дозатор на киселини, който намалява рН на храната до 4,5–4,7. Веднъж седмично компютърът допълнително активира програма за алкално промиване на резервоарите. През две седмици алкален разтвор се пропуска и през хранопроводите. Благодарение на спазването на безупречна хи-

гиена стопанството е с много добри показатели. Така, след като в продължение на 3 години на прасетата за доугояване се е подавала храната по същата система за мокро хранене, не са установени никакви проблеми, които да са предизвикани от лоша хигиена. Ако се пренебрегнат разходите, свързани с използването на киселинни добавки и алкали, стопанинът има намерение да поддържа избраната концепция. „Ако искате да използвате пълния потенциал на преимуществата на мокрото хранене, в никакъв случай не трябва да се пренебрегват и най-незначителните слабости при хигиената“ – обобщава Юрген Тимерхейс. СТРАНИЧНИТЕ ПРОДУКТИ НАМАЛЯВАТ РАЗХОДИТЕ Йоханес Лукум е избрал мокрото хранене, тъй като то дава възможност да изхранва животните със силажи, суроватка и джибри. Инсталацията обслужва 300 свине-майки и прасета за угояване. Преди 6 години, когато Йоханес Лутум разширява фермата си и стадото му вече наброява 300 свине-майки, за него няма колебания дали да заложи на мокрото хранене. „Имаме възможност да купуваме на изгодни цени от предприятията на хранителната промишленост суроватка, джибри и хляб. За да можем да използваме напълно потенциала им решихме да преминем към мокро хранене“, –споделя фермерът. Лутум управлява своята свиневъдна ферма в Емсдетен заедно с жена си и един наемен работник. Към отпадъците от хранителната промишленост при храненето на животните стопанинът добавя силаж, соев шрот и минерални хранителни добавки. „Използването на отпадъците от хранителната индустрия ни позволява да съкратим разходите по изхранването. Това е особено актуално при угояването на прасетата“, – обяснява фермера. На свинете-майки Йоханес дава храната на безостатъчен принцип. Храната се подава по кръгови хранопроводи под напора на вода. За да осигури подаваната храна да е с 25-процентно съдържание на сухо вещество, към клапаните на разстояние 400м инсталацията е снабдена с помпи с бутала. „Разбира се помпите са разход, но той е оправдан. При попадане на чужди предмети в страничните продукти никакви затлачвания не могат да ни уплашат“, – подчертава свиневъдът. В отделенията за изчакване четири свине-майки разполагат с един клапан. В центъра за осеменяване и в помещенията за изчакване храненето става един път на ден, сутрин. По обяд по същата инсталация животните получават и вода за пиене. За да увеличи приема на храна Лутум разделил хранилките пред индивидуалните боксове или боксовете със самостоятелно затварящи се врати в участъците, където има по 4 животни. Допълнително за всяка свиня-майка на коритата

за хранене е монтирал разделител, изработен от полимербетон. „Храната равномерно се разпределя по коритата. Разделителите не разрешават на по-лакомите свине да „подяждат“ съседите си“. В помещенията за опрасване Лутум поставил за всяка свиня-майка клапа. При тях храненето се подава по два пъти на ден. Преди всяко хранене фермерът проверява дали в коритата е останала недоизядена храна. Така че при намаляване на апетита или при предстоящото опрасване да може да намали дажбите. След опрасването компютърът автоматично увеличава дажбите. Количеството на храната се увеличава в продължение на 5 дни в съответствие с количеството на родените прасета и състоянието на свинята-майка. Разпръскване на киселина и намаляване на рН. С цел спазване на изискванията за хигиена, наред с промиването с вода, Лутум монтирал в смесителите и система за разпръскване на киселина. Тъй като стените на съдовете са от гладка неръждаема стомана, по тях на практика не се задържат остатъци. Голямо значение за поддържането на нужното ниво на хигиена има ниското ниво на РН при течните храни. Благодарение на суроватката рН=3,8–4,2. Дажбите са достатъчно кисели. За това, че хигиената при системата за мокро хранене е на нужното ниво Йоханес съди на първо място от състоянието на новородените прасета. „До първото преместване на малките в новото отделение ние не прибягваме до ветеринарна помощ. При това проблеми с диария имаме крайно рядко“, – обобщава фермерът своя опит. През миналата година броят на сукалчетата от една свиня-майка средно е била 23,4. Това напълно задоволява стопанина. Ето защо фермерът не съжалява за средствата, които е вложил в инсталацията за мокро хранене. „Системата ни струва около 10–15 на сто по-скъпо отколкото би ни струвала инсталацията за подаване на сухи храни. Но тя ни позволява съществено да намалим разходите за изхранване, което при разширяването на фермата е напълно достъпно като средства“ – заключва фермерът. Кратка справка за мокрото хранене: Плюсове: + Могат да се използват влажни храни и отпадъци от хранителната промишленост; + Увеличава се консумацията на храна и вода; + Системата лесно се разширява; + Добро решение за групово отглеждане на животни; + Дава добри възможности за коригиране на дажбите. Минуси: - Високи изисквания към хигиената; - Възможно е разслоение на храните; - Усложнява се изхранването до достигането на нужните килограми. От чуждия печат

23

хранене

Хранене на крави и овце Ст.н.с. д-р Мариана Петкова, Институт по животновъдни науки в Костинброд

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

За всеки, който професионално се занимава с животновъдство, не е тайна, че храненето на крави не е лесна работа. Защото в това отношение съществуват принципни положения, които освен че трябва да се познават в детайли, трябва и умело да се прилагат на практика. Храненето на крави е из-ключително важно, защото от него зависят до 50–60% колко и каква продукция ще получи фермерът и дали ще спечели след реализацията є. Преди всичко трябва да се знае защо хората отглеждат крави. Кравата е най-евтиният производител на животински белтъчини, тя най-ефективно превръща растителните белтъчини в животински. Известно е, че по този показател животните се подреждат в следната последователност: - крави – 43%; - кокошки – 30%; - бройлери – 26%; - свине – 20%; - овце – 13%; - телета за угояване – 10%.

24

Кравето мляко е най-ценният източник на белтъчини за хора от всички възрасти, деца и възрастни, здрави и болни. Има държави, в които ежедневната консумация на мляко е на специален отчет, защото колкото повече се консумира, толкова повече трябва да се произвежда. Освен това телешкото и говеждото месо са с ниско съдържание на мазнини. За да се хранят правилно кравите и да се сведат до минимум проблемите във връзка с това, важните въпроси по храненето на крави за мляко могат да се представят по следния начин:

Каква е породата? Всеки, който е ангажиран с храненето на кравите, като има предвид породата на животните, много точно трябва да знае биологичните възможности за млечност на всяка крава, а оттам и на цялото стадо. На следващо място трябва да се знае и да не се забравя, че е природен закон кравата да повишава млечността си постепенно до шестата седмица след отелването, след което млечността спада. В нашата страна най-голям дял от общото производство на мляко и млечни продукти се пада на кравите от Черно-шарената порода, защото те представляват 74,2% от общия им брой, следвани от Кафявата порода и Българското родопско говедо съответно с 10,4% и 3,6% на разпространение. В таблица 1 даваме средната млечност на кравите от развъж-

дани в страната породи говеда. Данните от нея могат да се използват принципно като ориентир за различията между породите по показателя млечност. За връзката между равнището на млечната продуктивност и храненето на кравите съществуват две народни твърдения: „Колкото повече мляко дава кравата, толкова повече тя ще яде“, и „Колкото кравата повече яде, толкова повече мляко ще дава“. Кое твърдение е вярно? В действителност и двете могат да бъдат приети за коректни. Вероятно първото изразява необходимостта фермерът да изготви правилна хранителна стратегия за своите животни (да храни по норми с подходяща по структура и балансираност дажба) за постигане на максимална продуктивност. А второто твърдение: хранителната стратегия не е достатъчна, към нея

фермерът трябва да има творчески подход, което е и ключът към постигане и поддържане на желана млечност в стадото. В случая е важно какво кравата ще консумира. Затова са необходими Познания за фуражите За животните фуражите са източникът на хранителни вещества за осъществяване на жизнени функции на организма и за продукция на мляко и месо. Те са условие за висока продуктивност. Фуражи се наричат продуктите от растителен и животински произход, които се използват за хранене на животните. Те са източник на енергия и хранителни вещества и не оказват вредно влияние върху здравето, ре-продукцията и качеството на животинските продукти, които се използват за храна на хората. Най-общо те се различават по съдържащото се в тях сухо вещество (СВ). Точното наблюдение върху консумацията на фуражите дава в най-голяма степен гаранция за успех при производството на мляко. Става въпрос за консумация на сухо вещество с дажбата. Това е количеството на фуражите след отстраняване на водното съдържание в тях. Осъзнатата важност на по-високата консумация на сухо вещество за по-висока млечност е наполовина спечелена битка в борбата за получаване на висока продукция в млечното стадо. Това е така, защото по-високата консумация означава постъпване в животинския организъм на повече хранителни вещества и следователно повече хранителни вещества са налични за образуването на мляко. Освен това може да се направи обобщението, че от всеки килограм сухо вещество, консумиран в повече от кравата толкова повече мляко ще продуцира. Консумацията на сухо вещество често се определя като критичен фактор за млечността. Защото качеството на използ-

Таблица 1. Средна млечност на различните породи (на контролираните крави) Породи

Млечност, кг

% мастни вещества

Черно-шарено говедо

5421

3,75

Българско кафяво говедо

4693

3,84

Българско родопско говедо

4183

4,54

Червено-шарено говедо

5611

3,85

Сименталско говедо

4317

3,87

Монбелиард

6280

3,80

Айршир

4694

3,98

ваните фуражи основно влияе върху консумацията. Не е възможно нискокачествени фуражи да се приемат с апетит от животните, което веднага рефлектира върху млечността. Затова в практиката често се използва един трик – повишава се количеството на концентрираните фуражи, за да се компенсира ниското качество на обемистите фуражи. Това определено е грешка, която не трябва да се допуска! Съвременните ръководства по хранене препоръчват норма за консумация на сухо веще-ство 4–5% от живото тегло на кравата за постигане на висока млечност. Хранителните вещества са съставките на фуража, които изпълняват специфични функции в организма за поддържане на живота, за растеж, за продуктивност, възпроизводство и за здраве на животните. Основните хранителни вещества са: протеин, мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витамини. Хранителните вещества могат да бъдат от растителен или животински произход и поради това че между тях има сходство, те се анализират по една и съща схема (метод), развит през 1860г. от двама германски учени, но е наречен Веенде метод но име-то на опитната станция, където е създаден. По този метод се определят 6 показателя: Фураж = вода (1) + СВ; СВ = мин. соли (сурова пепел) (2) + органично вещество (ОВ);

ОВ = суров протеин (3) + сурови мазнини (4) + въглехидрати; Въглехидрати = сурови влакнини (5) + безазотни ве-щества (6). Схемата показва, че като определим аналитично посо-чените 6 показателя, можем да узнаем чрез изчисление за съдържанието и на други по-казатели: СВ = 100 - % водата ОВ = СВ - % СПе Въглехидрати = сурови влакнини + безазотни вещества Допълнение към основния метод за анализ на фуражите е направен през 1970г. в САЩ и е известен като метод на Ван Соест. Основното в него е продължение на Веенде метода за по-пълно разделяне на въглехидратите. Замисълът е бил да се разделят въглехидратите на: лесносмилаеми и усвоими (това са безазотните вещества – БЕВ) и на трудносмилаеми (това са суровите влакнини – СВл). Вниманието на учените към въглехидратите е продиктувано от факта, че те са вечният източник на енергия за всички видове и категории животни заедно с мазнините. Другото допълнение на Ван Соест се отнася до определянето на витамините и по-подробен анализ на отделните съставки на хранителните вещества, например: - суровият протеин (СПр) = белтъчини + неамонячен азот, определя се и количеството на отделните аминокиселини; - суровите мазнини (СМ) = истински мазнини + мастопо-

25

Таблица 2 Животни, които разчитат Значителна част от амисамо на фуража за нокиселините се набавят амино-киселини от бактериален синтез в предстомашията Птици

говеда

коне

Свине

биволи

зайци

Кучета

овце

-

Котки

кози

-

добни вещества (липоиди). Анализира се и съдържанието на отделни мастни киселини; - освен общото количество на сурова пепел (СПе) се определят отделните минерални елементи (14 на брой), които са от значение за здравето на животните, а именно: калций, фосфор, магнезий, калий, цинк, кобалт, манган и други.

26

Междинна група, при нея делът на бактериалния синтез е малък

Хранителните вещества са всички съставки на фуражите, определени по Веенде и Ван Соест методите, както и отделните аминокиселини, мастни киселини, витамини и минерални елементи. Съдържанието на вода е изключително важен показател за фуражите, независимо че водата не е носител на енергия, която може да се използва от животните. Защото: 1. Без вода не е възможен нито един процес в който и да е жив организъм, в т.ч. и животинския. Водата поддържа нормалните функции на организма. За значението на водата дава представа фактът, че животните не могат без вода повече от 5–7 дни, докато лишени от храна те могат да издържат до 40–70 и повече дни. Животните обикновено уми рат при загуба на повече от 15% от водата в организма си, но преживяват загуба на живо тегло до 40 процента.

2. По съдържанието на вода и хранителни вещества се извършва класификация на фуражите.

3. От съдържанието на вода се определя съдържанието на останалите хранителни вещества като разлика от 100, а оттам и

на енергия. Това е изключително важно при фуражите с голямо водно съдържание.

4. Много често съдържанието на вода определя и качеството на фуражите. В животинския организъм съдържанието на вода варира от 50 до 77%. Високо е съдържанието в новородените, а ниско – във възрастните и угоените. Натрупването на мазнини в организма измества водата. За значението на водата с показателен и фактът, че всеки сертификат за качество на даден фураж включва и данни за неговото съдържание. За всяка категория фуражи има референтни граници и ако данните показват стойности извън тях, значи нещо не е наред и е сигнал, че може да се получат проблеми при храненето с този фураж – понижение на продуктивността, заболяване и други. Науката по хранене е отишла много напред при определяне на значението на всяко хранително вещество за даден вид продукция. Суровият протеин обединява всички вещества, които съдържат азот. Във фуражите СПр варира в широки граници – минимум при сламите (под 10%) и максимум при кръвно-то брашно (над 90%). Суровите мазнини при храненето имат следното значение: - доставят на животинския организъм незаменими мастни киселини; - служат като концентриран източник на енергия; - улесняват резорбцията на мастноразтворимите витамини; - подобряват вкусовите ка-

чества на фуражите и дажбите; - намаляват разпрашаването и улесняват гранулирането. Мазнините се оползотворяват по-добре в организма от въглехидратите и протеина. Съществуващата практика е в дажбите за преживни животни да се добавя 3–4% растителни мазнини. Поради сложността на промените, които претърпяват мазнините в търбуха, с много трудно да се предвиди точният ход на процесите на преход на мазнини от фуража в млякото и месото. Минералните вещества се делят на макроелементи (калций, фосфор, магнезий, калий, натрий, хлор, сяра) и микроелементи (желязо, манган, цинк, кобалт, йод, селен). Витамините са мастноразтворими и водноразтворими. Всеки фураж има енергийна и протеинова хранителна стойност. Установяването на енергийната хранителност на фуража означава да се определи способността му да задоволява потребностите на животните от енергия. Тази хранителност има първостепенно значение при храненето на животните. Хранителните вещества, които определят енергийната хранителност на фуражите, са: мазнините, протеинът и въглехидратите и те заемат 92–95% от сухото вещество на дажбите. От енергийната хранителност зависи равнището на продуктивността на всички видове и категории животни, но тя се определя по уравнения, специфични за всеки вид животни, в които участват показателите от химичния състав на фуражите. Съществуват няколко вида енергия на фуражите: - брутоенергията (БЕ) представлява цялото количество енергия на фуража; - смилаемата енергия (СЕ) е брутоенергията – енергията във фекалиите; - обменната енергия (ОЕ), която е на разположение на жи-

вотните и затова се нарича още физиологично полезна, е разликата между смилаемата енергия и енергията в урината. Нетоенергия (НЕ) е енергията, която е на разположение на животните за полезни цели: за поддържане на живота, образуване на мляко, месо или за работа. Нетоенергията представлява разлика между обменната енергия и енергията за топлопродукция. Установяването на протеиновата хранителност на фуража означава да се определи способността му да задоволява потребностите на животните от протеин. Животинският организъм се нуждае всъщност от аминокиселини, те са гра-дивните елементи на телес-ните белтъчини и без тяхното постъпване в организма не е възможен растеж при младите животни, а при възрастните – да се поддържа живота и да се произвежда продукция от животното. Организмът на всички жи-вотни се нуждае от едни и същи аминокиселини, но са налице различия в начина на набавянето им. Във връзка с това животните условно се разделят на 3 групи (табл. 2). Съществуват много показатели, които се използват като израз на протеиновата хранителност на фуражите. При преживните животни те са едни, докато при непреживните са съвсем други. Общ за всички животни показател е суровият протеин, който представлява съдържанието на азот във фуража, умножен по фактора 6,25 (СПр = азот х 6,25). Много важен въпрос от практическо естество е при използването на справочници за химичния състав и хранителната стойност на фуражите да се обърне внимание на двата начина на изразяване: в 1кг фураж и/или 1кг сухо вещество. Много често хранителната стойност на фуражите и дажбите се подобряват чрез използването на различни фуражни добавки.

Те са естествени, минерални или синтетични продукти, които съдържат необходими за животните вещества или оказват благоприятно влияние върху растежа, здравето, продуктивността и качеството на животинските продукти. Те се дават на животните обикно-вено в малко количество (под 2% от цялата дажба). За практическото хранене отдавна са определени различни групи фуражи, фуражите от отделните групи имат общи характеристики, например: - зърнените фуражи са бедни на сурови влакнини и поради това имат висока смилаемост и енергийна хранителиост; - кореноплодите имат високо съдържание на вода и захари, но са бедни на сурови влакнини и имат висока смилаемост; - отпадъчните от маслодобивната промишленост имат високо съдържание на суров протеин и т.н. Съществуват няколко вида класификации на фуражите: 1. В зависимост от коя част на растението са получени фуражите се делят на: - зърнени; - груби (цялото растение); - сочноплодни (корено-, клубеноплодни, тикви); - отпадъчни груби (само от вегетативната част на растението, без зърното).

2. Според начина на консервиране тревните фуражи са: - зелени; - сено; - силаж, сенаж; - дехидратирани.

3. Отпадъчните груби се делят в зависимост от вида на предприятията, от които са получени: - от захародобивните – меласа; - от маслодобивните – шротове, експелсри, кюспета и др-; - от мелничарските – трици, отсевки, отвевки и др.; - от спиртоварските – джибри, етанол и др.; - от пивоварните – каши и др.

4. Според произхода си те би-

ват: - растителни – те представляват 98% от всички фуражи; - животински; - микробни; - минерални; - синтетични.

5. Според енергийната им стойност: - концентрирани (съдържат над 1,0 кръмна единица, или над 10Мдж/кг СВ, или под 18% СВл/кг СВ). Тук се отнасят всички зърнени фуражи и отпадъците от тях, корено-, клу- бено- и сочноплодните, храните от животински произход и отпадъците от хранителната промишленост; - груби (с над 18% СВл/СВ и под 1,0 КЕ/кг СВ). Тук спадат зелените фуражи, различните видове сено, силажите, отпадъчните груби, листниковият фураж и други.

6. Според съдържанието на протеин: - протеинови (белтъчни) фуражи, които имат над 15% СПр/ СВ. Богати на протеин са храните от животински произход, шротовете, както и зърнените и грубите фуражи от бобови растения (люцерна, грах, соя, нахут, бакла, боб, фий, лупина и др.); - въглехидратни (високоенергийни) фуражи, с по-малко суров протеин (бедни на протеин са царевицата, пшеницата, ечемикът, овесът, соргото и други зърнени житни фуражи и произведените от тях слами, царевичак, силажи, както и ливадното сено и др.).

7. Според съдържанието на вода: - сухи (с под 15–20% вода); - влажни – с повече вода. Найновите разработки по хранене използват т.нар. комплексна международна класификация на фуражите, която ги дели на 8 класа, кодирани с цифрите от 1 до 8, както следва: 1. Сухи груби 2. Зелени фуражи и пасища 3. Силажи 4. Високоенергийни 5. Протеинови концентрирани 6. Минерални добавки

27

7. Витаминни добавки 8. Други добавки

28

Традиционните групи фуражи, които най-често се употребяват па практика у нас, са две – груби фуражи и концентри-рани фуражи. Към групата на грубите спадат всички фуражи, чието съдържание на сурови влакнини е над 18%, а енергията е помалко от 1 КЕ. Такива са зелените фуражи и пашата, силажите и сенажите, различните видове сено, сламите, царевичакът, слънчогледовите пити. Групата на концентрираните фуражи се характеризира със съдържание на сурови влакнини по-малко от 18% и енергийна стойност по-висока от 1 КЕ. Такива са зърнените (житни и бобови), отпадъците от хранителната промишленост, корено-, клубено- и сочноплодните. У нас често се използва терминът обемисти фуражи. Обемисти се наричат фуражите с по-малко от 0,85 КЕ в 1кг фураж при естествената му влажност. Това е една много хетерогенна класификационна група, в която влизат фуражи с висока влажност, въпреки че са бедни на сурови влакнини и имат висока смилаемост и енергийна хранителност на СВ, равна на концентрираните фуражи. Такива са фуражите от групата на концентрираните: цвеклото, морковите, тик-вите, пивоварната каша и др. Тук се числят и всички груби фуражи – сламите, царевичакът, различните видове сено, силажите, зелените и пашата и други фуражи, богати на СВл, но с ниска смилаемост и ниска енергийна стойност. Във връзка със значението на зърнените фуражи за равни-щето на млечна продуктивност е важно да се знаят някои техни характеристики. Общото между тях е, че съдържат малко сурови влакнини, богати са на скорбяла, която съставлява 2/3 от теглото на зърното и имат висока енергийна стойност. Съдържанието на протеин варира

значително, но най-често е между 8,5 до 12,5 процента. В зависимост от вида на растенията, от които се получават, зърнените фуражи са житни и бобови. Зърнените житни фуражи са високоенергийни, но нископротеинови (с по-малко от 15% суров протеин). Зърнените житни – царевицата, ечемикът, пше-ницата и други, са основните концентрирани фуражи. От общото количество на фуражите, използвани за хранене на животните, те съставляват близо 50%. Характерна особеност за всички зърнени житни е ниската биологична стойност на протеина поради недостиг на критичната аминокиселина лизин. Суровите мазнини са малко в пшеницата и ечемика (по-малко от 2%) и в умерено количество – в царевицата и овеса (4–5%). Всички зърнени житни са сравнително бедни на калций, фосфорът е значително повече, бедни са на витамин I) и на каротин. Освен посочените общи характерни особености отделните зърнени житни фуражи имат свои специфични хранителни качества и не са съвсем равностойни при храненето на различните категории животни. Зърнените бобови фуражи са високопротеинови, но нискокалорийни. Те са особено ценни, защото са богати на незаменими аминокиселини. Това са соята, грахът и други. Различните видове зърнени фуражи служат за производството на т.нар. комбинирани фуражи. Както показва името, това са смеси от различни видове зърнени фуражи, които се приготвят по определени правила (рецепти) за комбинирани фуражи в зависимост от вида, категорията и възрастта ма животните. Комбинираните фуражи могат да се произвеждат в заводите за комбинирани фуражи или да са собствено производство на фермерите. Ако не са заводски, има известни рискове: какво и колко точ-но да комбинираме, имаме ли необходимите добавки и т.н.

В този случай са задължителни консултациите със специалисти по хранене. При заводските комбинирани фуражи също има рискове. Основният е качеството на суровините, които се използват. Ако се наложи да се използват заводски комбинирани фуражи, задължително трябва да се направи калкулация на транспортните разходи, винаги да се изисква сертификат за качество, а цената винаги да е спазарена. Основни принципи на нормираното хранене Храненето на кравите има найголямо значение за достигането на висока продуктивност. Равнището на млечна продуктивност до 75% се обуславя от средовите фактори, от които на първо място са хра-ненето и отглеждането. Разхо-дите за хранене заемат около 65–70% от себестойността на млякото. Както е известно, кравите имат природни даде-ности за около 4000кг мляко, но до съвременните постиже-ния от 10000–12000кг е достигнато, след като е започнато да се обръща специално вни-мание на храненето и на тех-нологията на производство на фуражи. Нормите за хранене на животните показват потребността от енергия и специфични хранителни вещества на животните в зависимост от живото тегло, възрастта и продуктивността им. Нормите се определят главно от биологичната потребност от храна. Но те съдържат и икономически елемент. Животните се хранят в зависимост от изкупните цени на животинската продукция и от цените на фуражите. Крайно време е да се научим, че животновъдството е бизнес и, ако няма печалба, защо го правим. Нормите за хранене се разработват от научните институти и се публикуват за използване от фермерите, собствениците на животни и от мениджърите на производството на животински продукти. За

преживните животни се нормират следните показатели: - енергия; - протеин; - аминокиселини; - минерални вещества; - витамини; - допълнителни показатели (сурови влакнини, сурови мазнини, скорбяла, цинк). Нормите се разработват в две форми: отделно за всяко продуктивно направление или общо за всички физиологични функции. Какво означава различни функции? Това са: поддържане на живота, за 1кг мляко, за бременност, за прираст при крави на първа лактация, за 1км движение. При храненето на крави, както и на другите преживни животни (биволици, овце и кози), трябва да се има предвид, че най-напред полагаме усилия за задоволяване на потребностите на микроорганизмите в предстомашията и след това за задоволяване на потребностите на организма на животните. Затова се казва, че храненето на преживните се различава значително от храненето на всички Други животни и това винаги трябва да се има предвид. Кравите се хранят с дажби. Дажбата представлява комбинация от фуражи, която осигурява всички необходими за съответното животно хранителни вещества за един ден в достатъчно количество. Съвременното животно трябва да е в състояние да приеме изцяло предвидените фуражи и цената на дажбата да бъде възможно най-ниска. Съставянето на дажбите включва три относително са-мостоятелно обособени дей-ности: - установяване на нормите за хранене; - определяне на количество- то на фуражите; - балансиране на дажбите съобразно нормите. Как се определя количеството на фуражите в дажбите? В съвременната практика храненето

Таблица 3 Норма за СВ, % от живото тегло

Качество на фуража

2,5–2,9

отлично

1,9–2,4

добро

1,6–1,8

средно

1,4–1,5

лошо

на кравите е добило следната форма: обикновено дажбата се разделя на две части: основна дажба (ОД) и концентратна дажба (КД). Основната дажба включва всички обемисти фуражи, които се дават на воля на всички крави независимо от млечната им продуктивност. Това са фуражите, които от физиологична гледна точка е полезно да се консумират в по-голямо количество. Само при наличие на такива фуражи в дажбата търбухът на кравата работи нормално. Тези фуражи имат голям обем и бързо запълват търбуха. Но поради това, че тяхната хранителна стойност е ниска, не може да се постигне висока млечност. Прието правило е, че крави с млечност до 10кг задоволяват потребностите си от хранителни веще-ства само от основната дажба. Основната дажба и нейната консумация се определят главно от едрината на животните и качеството на фуражите. Нормата за консумация па сухо вещество в зависимост от качеството на фуража е посочена в табл. 3. Данните показват, че колкото по-добро е качеството на обемистите фуражи, толкова повече кравата ще консумира, затова процентът на тези фуражи е повисок. Важно е да се знае и да се спазва количеството на обемистите в дажбата да не бъде по-ниско от 1,2% от живото тегло на кравата, или примерно под 7кг при крави с 590кг живо тегло, за да не се нарушават процесите в търбуха. Всъщност това означава, че качеството на фуражите е от изключително важно значение. Концентратната дажба трябва да се разглежда като добавка

към основната дажба. Много често това е комбиниран фураж, купен от завода, или концентратна смеска, приготвена във фермата. Тя не се дава на воля, а нормирано заедно с минералните и витаминните добавки. За всеки килограм мляко над 10кг е прието да се добавя по 0,5кг концентратна дажба. Много важно е от икономическа и физиологична гледна точка да се знае, че консумацията на 1кг сухо вещество от концентра-тите измества с 0,3–0,5кг сухо вещество от консумацията на обемистите фуражи. Така всич-ки крави поемат адекватно на продуктивността си недостига-щите от основната дажба енергия и хранителни вещества. Какво да бъде количеството на концентрирания фураж в зависимост от фазата на лактация и от млечната продуктивност, показват данните в табл.4. С убеденост може да се каже, че само хранене по тези принципи е гаранция за съответстваща на заложбите на кравите продуктивност и то ще бъде икономически целесъобразно. Във връзка с използването на концентратите при хране-нето па крави е необходимо да се имат предвид и някои други важни подробности. Ако кравата получава до 3–4кг дневно концентрати, как и кога те ще бъдат поднесени не е толкова важно за ефективното оползотворяване на дажбените хранителни вещества и за здравето на животното. Ако обаче кравата е с дневна млечност над 25–30кг и поради това трябва да получи 12кг и повече концентрирани фуражи, налага се спазването на следните правила: 1. Концентрираните фуражи се въвеждат постепенно, като

29

Таблица 4 Дневна млечност, кг

Фаза на лактация 15

30

16

18

20

До 70-ия ден (45% от млякото)

380

400

420

440

До 140-ия ден (33% от млякото}

290

340

350

360

До пресушаването {21% от млякото)

140

170

220

240

Средно

300

340

350

370

дневното увеличение на количеството е 0,5кг, докато се достигне необходимият максимум.

2. Концентрираните фуражи се поднасят на порции, всяка от които да не е по-висока от 2,5кг на един прием. В противен случай се постига намаляване на апетита и затормозяване на консумацията.

3. Концентрираните фуражи не трябва да са ситно смлени, найдобре е да са обработени на чукова дробилка, така времето за действие на микроорганизмите в търбуха се увеличава, разграждането им (на фуражите) се забавя и оттам оползотворяването се повишава.

4. Утвърдената практика за добавяне към концентрирани- те фуражи на сода бикарбонат в количество 200–300г на глава дневно е добре да се прилага, с цел да се подобри апетитът на кравите и да не се стига до понижаване на рН под определения минимум от 6,4, когато се повишава количеството на концентратите в дажбата. Във фермите с промишлено производство на краве мляко се прилага още една система за хранене. По мнението на специалистите това е последната революция в говедовъдството, защото наред с хране-нето се засягат и технологиите на отглеждане (свободно) и на доене (в доилна зала). У нас, макар и при много малък брой ферми, тази най-съвременна технология също е намерила приемници. При нея храненето се осъществява чрез използването на т.нар. комплектни дажби или целодажбено хранене. Какво представляват те? Всички необходими фуражи, компоненти и добавки, смлени и смесени до необхо-

димия оптимум, формират една дажба, която е с фиксирано съотношение между обемистата и концентратната част за поддържане на оптимална структура. На животните се осигурява денонощен достъп до фуража: могат да ядат непрекъснато и на воля. По този начин, ако качеството на фуражите е добро, се постига и поддържа висока консумация на сухо вещество. Използването на този начин на хранене има и други предимства: фуражите могат да се комбинират много свободно и точно, което във всеки момент подлежи на технически контрол, пести се време и работна ръка на фермера и др. Храненето с комплектни дажби е подчинено на основната цел за максимална продуктивност на кравите. Зелено хранене Климатичните условия в България с наличието на че-тири сезона позволяват хране-нето на лактиращите крави да е различно в зависимост и от сезона. Зеленото хранене през лятото винаги е било и ще бъде естествен източник на храни-телни вещества за кравите. В нашата страна то се благоприятства и от факта, че има достатъчно обработваема земя, въпреки че върху нея площите с фуражни култури и естествени ливади са едва по 6%, а естествените ливади и пасища заемат 20%. Зеленото хранене от април до ноември по принцип може да осигури от 25 до 100% храненето на лактиращи крави. У нас зеленото хранене на паша или със зелени фуражи на ясла, осигурява от 30 до 70% от необходимата консумация на сухо

вещество. Установено е, че зеленото хранене може да осигури консумация на сухо вещество до 1,5–3% от живото тегло, с което да се гарантира млечност 17–23кг дневно. За консумацията на паша оптимални са условията късно напролет, а най-неподходящи – през лятото. Ако използваме паша, най-добри са ранните сутрешни и късните следобедни (дори след залез слънце) часове, както и през нощта. Защото проблемите с топлинния стрес се отразявават драстично както върху добива на мляко, така и върху неговия състав и състоянието и функцията на животинския организъм като цяло. Храненето на крави на паша позволява да се получи т.нар. здравословно мляко. Условието обаче е да се сведе до минимум или изцяло да се изключи допълващото участие на концентрирани фуражи. Още повече като се вземе предвид фактът за ширещите се у нас около 2 млн. хектара пустеещи пасища. На наистина заинтересованите фермери бихме искали да дадем съвет: използвайте през лятото в максимална степен потенциала на площите за паша. Използвайте концентрирани фуражи само при положение, че пасището не покрива потребностите на кравите Ви за очакваната продуктивност. Така ще печелят и кравите, и фермерите. Хранене на овце Овцете са преживни животни и принципите, които разгледахме при кравите, важат и за тях. Налице са някои особености, свързани със: - сезонното заплождане и агнене (обикновено януари–февруари); - продуктивното направление (за мляко, месо, вълна или за комбинирано използване). Овцете са едноплодни, но голяма част от тях могат да раждат по 2–3 агнета. Възможно е да се интензифицира тяхното използване и да се оагват 3 пъти

Таблица 5 Показатели

Телесно състояние

Концентрат, г/ден

500

450

400

0

Продължителност на подхранването, дни

45

35

25

0

Очаквани агнета допълнително от 100 овце

18–22

12–16

7–10

0

много слаби

в 2 години. Овцете-майки могат да бъ-дат в едно от двете физиоло-гични състояния: бременни или лактиращи. Преди заплождане на овце-те е желателно храненето да е пообилно с оглед повишаване на заплодяемостта и на плодовитостта. Плодовитостта е наследствена, но може да се влияе в значителна степен от храненето. Слабите овце близнят по-рядко, а приблизително половината от приходите при млечното направление и повече от 90% при месодайното овцевъдство идват от продажбата на агнета. По време на заплождането животните се нуждаят от добра паша и подхранване със силаж, бирена каша, тикви, картофи и др. Зелените бобови треви са опасни заради съдържащите се в тях фитоестрогени, които предизвикват ранна ембрионална смъртност. Затова те трябва да са в завяхнало състояние. Подхранването повишава енергията на дажбата. Ролята на протеина, на минералните вещества и витамините е второстепенна. Подхранването със зърнени фуражи (ечемик, пшеница и др.) е в зависимост от телесното състояние на овцете. Предпочита се подхранване с по-голямо количество за по-кратко време. За влиянието на подхранването върху изхода от агнилната кампания дават представа данните в табл.5. Съществуващо правило е разходът на зърно за 1 агне допълнително да е 100кг, но този разход е оправдан и се отплаща с повече мляко. Подхранването трябва да приключи 15–18 дни след пускането на кочовете или началото на изкуственото осеменяване.

слаби

Положителен ефект върху размърлянето има т.нар. безсолносолева диета. Овцете се лишават от сол в продължение на 7–9 дни, като се започва 15 дни преди началото на осеменяването. След това започва подаване на сол с комбинирания фураж по 15–20г на ден на овца в продължение на 2–3 дни. Непосредствено след зап-лождането храненето трябва е приблизително равно на под-държащото равнище, за да не се убие ранният ембрион. През 2–4-ия месец от бременността потребностите за развитие на плода стават значителни. Бременните овце повишават живото си тегло с 10–12кг при едно агне и с 15–20кг при 2 агнета. Последните 2 месеца от бременността са решаващи за теглото, с което ще се родят агнетата. Последните 2–4 седмици от бременността се препоръчва подхранване с концентриран фураж (най-често ечемик, слънчогледов шрот или смес от тях) в количество от 0,1–0,6кг в зависимост от качеството на обемистите фуражи. Освен това с необходим и витаминно-минерален премикс – 2–4г на глава

средно охранени добре охранени

дневно. След раждането апетитът на овцата е намален и консумацията на фураж не може да посрещне нарасналите потребности от хранителни вещества. Пикът на лактация се достига около 2–3та седмица, а този на консумацията – едва след 1–1,5 месеца. В този случай овцете мобилизират телесните си резерви. Загубата на живо тегло през първия месец е максимално 6–8кг. От друга страна, важно е да се постигне максимална млечност през първите 2 месеца от лактацията. Това налага да се дава го-лямо количество комбиниран фураж, например 0,5кг ечемик и 0,3кг слънчогледов шрот. Втората половина от лактацията (4–5–6-и месец) съвпада с пасищния период. В зависимост от качеството на пасището и млечността се препоръчва подхранване с комбиниран фураж – до 500г дневно на глава. При млада зелена трева може за се използва само смляно зърно, но ако тревата с застаряла и суха, налага се подхранване с богати на протеин фуражи: слънчогледов шрот, трици, би-рена каша и други.

31

хранене

Хранене на конете

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

В цялостния жизнен процес на организма от особено значение е способността му бързо да възстановява изразходваната енергия. Колкото по-интензивно е натоварването, толкова по-калорична и лесносмилаема трябва да бъде храната. Храненето на конете е в пряка зависимост от характера на извършваната от тях работа. Породната принадлежност, възрастта, полът, индивидуалните качества, физиологичното състояние, устройството на храносмилателната система са фактори, които се вземат предвид при определяне на необходимостта от фуражи.

32

Основни фуражи за конете Традиционните храни, предпочитани от конете и използвани в страната са: • зърно от овес, ечемик, царевица; • смачкани или едро смлени, пшенични трици; слънчогледово кюспе и шрот; • сено от житни треви и бобови (люцерна и детелина), давано без обработка; • сено от житно-бобови едногодишни смески; • слама – овесена, ечемична, пшенична; • зелени прясно окосени фуражи; • сочни фуражи – кореноплоди и клубеноплоди, ябълки; • силаж и сенаж за отделни категории коне, особено през зимата и при липса на зелени фуражи. При храненето на конете у нас, в дажбата се предвижда присъствието на доброкачествено ливадно и люцерново сено в съотношение 50 на 50%. Производството на ливадно сено, с подобрен тревен състав, организирано на поливни площи, ще доведе до по-рационалното

им използване и поевтиняване на храненето. Овесът е основният фураж за конете. Не причинява колики, влияе благоприятно върху спермопродукцията. Ечемикът може да се дава вместо овеса. Добре е да бъде надробен, а царевицата – смляна. Пшеницата може да представлява 10% от количеството на зърнения фураж. Ръжта се приема по-неохотно и може да се включва до 1/3 от количеството на зърнения фураж в дажбата. Особено внимание трябва да се обръща на зелените и сочните фуражи. Опитът от близкото минало е достатъчно убедителен в ефективността при изхранването на тези категории храни. Зелените фуражи са особено необходими за бременните и кърмещи кобили, както и за подрастващите кончета. От сочните фуражи най-използваните

са морковите, ябълките, сенажът. Кореноплодните е необходимо да се мият преди да се дават и да се надробят на малки парчета. Наличието на земя или пясък затрудняват усвояването на фуражите и предизвикват т.нар. „пясъчни колики” при конете. В страната се произвеждат специални концентрирани храни за различни категории коне. На пазара се предлагат и произведени в други страни комбинирани фуражи, фуражни и хранителни добавки с много добро качество. Присъствието на тези желани от години на нашият пазар фуражи обаче не означава, че те масово се включват в дажбата на конете. Наистина немалка част от собствениците на коне, предназначени предимно за спорт, все по-смело заменят част от дажбата на конете с пълноценни храни. Но

Табл.2. Целодажбена смеска за коне в тренинг (примерна схема)

Табл.1. Смеска за кончета до 2 години (примерна схема)

Вид на фуража, %

Варианти

Състав

%

Овес

48,55%

Овес

40

30

55

60

Царевица

10,0%

Ечемик

20

30

-

-

Соев шрот

10,0%

Ленен шрот

5

-

-

5

Пшенични трици

7,6%

Соев шрот

3

8

5

-

Ечемик

10,0%

22

20

30

27

Дрожди

4,4%

Сухо обезмаслено мляко

5,0%

Сухо мляко

2

4

3

2

Минерални вещества

1,5%

Захар

6,3

6

5,0

4,0

Витаминни концентрати

3,0%

Дикалциев фосфат

0,8

1,1

1,1

1,1

Микроелементна смеска

0,3

0,3

0,3

0,3

Сол

0,60

0,60

0,60

0,60

поради по-високите им цени те се оказват недостъпни за повече от собствениците. Въпреки това, тяхната поява на българския пазар е сериозна и желана предпоставка за подобряване растежа и развитието на кончетата, тяхната работоспособност и жизненост. Включването на тези фуражи в храненето на конете, предназначени за разплод, до голяма степен ще гарантират проявата на генетичния им потенциал и качества. Хранене на конете от различни категории I. Хранене на кончета Растежът на кончетата от различните породи е различен в зависимост от скорозрелостта на породата. Така например растежът при тежковозните и чистокръвните кончета към края на третата година почти е завършен, докато при дунавските той завършва едва към 5-ата и 6-ата година. Тези различия трябва да се имат предвид при храненето. Храненето на кончетата през бозайния период е свързано със закономерностите на тяхното развитие. През първите дни те приемат коластра, която е абсолютно необходима заради богатия си хранителен състав. Поради малката вместимост на кончето, то бозае до 24 пъти в денонощие. Независимо от млечността на майката, още от края на първия месец, на разположение на кончетата се поставят в специални ясли овес и доброкачествено

I

Витаминно люцерново брашно

сено. Първоначално те приемат до 100г овес, но с напредване на възрастта количеството му се увеличава, така че към края на бозайния период кончето да приема по 3–4кг овес и 1–2кг сено. Дава се чиста вода на воля. Кончетата се отбиват найкъсно на 6-ия месец или по-рано – на 3–4 месеца. Критичен момент в храненето на кончетата е периодът след отбиването – от 6-ия месец до 1 година, защото липсва майчиното мляко, преминава се към нов тип хранене и се развива микрофлора в храносмилателния апарат. На отбитите кончета трябва да се осигури добра паша и подхранване с концентрирани храни. След едногодишна възраст те се хранят в зависимост от предназначението им.

II. Хранене на коне в тренинг Храненето на конете в тренинг трябва да бъде съобразено с периода на тренинга, породата и възрастта на конете. Дажбата се залага три до четири пъти в денонощие. Количеството є се съобразява с индивидуалното развитие на всяко животно и с необходимостта му от кръмни единици. Целодажбените смески са високоенергийни и позволяват с малък обем да се задоволи организмът с необходимите хранителни вещества. Количеството на

II

III

IV

смеската в дажбата се определя съобразно потребностите от кръмни единици, които от своя страна се определят въз основа на живото тегло и етапа от тренировката на конете.

III. Хранене на жребци Храненето на жребците се разделя на два периода – хранене през случен и през неслучен сезон. През неслучния сезон в дажбата могат да се включат по-големи количества груби фуражи, а ако има възможност, да се използва и паша. Един месец преди случния сезон започва подготовката на жребците, като дневните дажби се разнообразяват и обогатяват. Главната цел при храненето е поддържане на развъдна кондиция и нормален полов нагон. През случния сезон на жребците се осигурява 3–4л пълномаслено или обезмаслено мляко и по 1 яйце на 100кг живо тегло. За разлика от впрегатните и тежковозните породи, които са по-спокойни и използват по-малко енергия, жребците от ездовите породи са по-темпераментни и при тях изразходваното количество енергия е по-голямо. И особено при интензивно полово използване (по 6–7 скачки на седмица), това трябва да се има предвид при изготвянето на дажбите – те трябва да са изобилни и по-богати. НАК

33

изложения

Рожен показа, че България е жива

С

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

лед 9 години Роженският събор бе възобновен. Родопските поляни за три дни събраха около 350 000 души, дошли да станат част от една голяма, незабравена традиция. Очакванията както на организаторите, така и на хората дошли от цялата страна са оправдани. Три дни из Родопите се носеше песента на родопските кабагайди, която бе основната причина хората от всички краища на страната да станат част от събора. Теренът за палатков лагер включваше 40 декара, като възможността да разпънеш собствената си палатка там струваше 15 лв. Това се случваше само с предварителни резервации, като местата за палатки се изчерпаха дни преди началото на събора. Паркингът разполаше с 5 000 места. Имаше осигурен транспорт от градовете Смолян и Чепеларе, но дори той не успя да облекчи километричните задръствания от първия ден. Заради

34

тях мнозина се разочароваха от организацията, някои дори не успяха да стигнат до Роженските поляни. Въпреки това Рожен показа, че България е жива. Над 350 000 българи от държавата и чужбина се стекоха на родопските поляни, за да се докоснат до автентичния български фолклор. Те почетоха не само събора, но и рождението на Левски. Рожен се превърна в сърцето на цяла нация и затуптя толкова силно, че разтресе България. И колкото и да не ми се иска да призная, хаосът ни е присъщ и присъстваше на събора някак очаквано. Защото истинските родолюбци обичат страната си не въпреки, а заедно с всичките є недостатъци. „Обичам България“ – каза едно малко момченце. „Обичам я, нищо, че е малка. И аз съм малък, но мама и тати ме обичат! Дано ме доведат тук и другата година!“ (Каролина Касабова)

Около 350 000 души са посетили събора на Рожен през трите дни Това съобщи Симеон Караколев, изпълнителен директор на Сдружения „Рожен – Наследство в бъдещето” пред агенция „Фокус“. По думите му, очакванията на организаторите са оправдани и хората от цялата страна са останали доволни и са намерили това, което са търсили. Караколев се надява, че през следващата година посещаемостта ще се повиши най-малко с 20%. Той бе категоричен, че и следващата година ще има събор на Рожен. Той посочи, че са уточнени и някои слаби моменти в организацията, които за следващата година трябва да бъдат отстранени. Според техните данни, първият ден на събора посетителите са били над 100 000 души, вторият са били над 180 000 и третият са над 55–60 000. Хиляди хора дойдоха в последния ден на събора на народното творчество и животновъдството „Рожен – 2015”. Много хора с интерес наблюдаваха шоуто на „Багатур”, където бяха показани бойни похвати с характерни за прабългарите оръжия, с коне и стрелба с лък. Известният български кулинар и шоумен Ути Бъчваров приготви в 1000-литров казан курбан, който бе раздаден безплатно на посетителите. Бъчваров заяви, че до сега толкова грандиозно мероприятие в България не е имало. „До сега не правен събор в такива размери, но Симеон Караколев обича да си „чупи главата”.

Директорът на Дирекция „Обществени дейности” в община Смолян заяви, че България се възражда отново и това го показва събора на Рожен. Василева допълни, че се е увеличил броят на участниците във фолклорната програма и те са около 8 300. По думите є, България се връща към традициите и гордостта на българите. Тя допълни, че родопчани са горди, че това се случва именно на Рожен, тъй като Родопите са планината, където всеки отваря душата си и се зарежда с положителни емоции. Василева добави, че същината на събора се запазва и това е фолклорът. По думите є, Рожен е станал триумф на българския фолклор. Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева заяви пред журналисти, че се усеща животът на събора на Рожен, като това е отдавна чакано събитие, възстановено след 9-годишна пауза, а организаторите имат амбиция да го правят всяка година. Тя уточни, че като Министерството на туризма ще подкрепят тази инициатива. Георгиева допълни, че рестартът след 9 години на Рожен е много успешен и е фокусирал преди всичко емоцията на българската традиция. Зам.-министърът коментира още, че допълнително разпределените 2 млн. лева са една допълнителна помощ за българската реклама. По думите є, това са пари, които следва да бъдат разходвани тази година, а на 23 юли се състоя и заседание на Националния съвет, който приема Националната програма за 2016 година, така че това е мястото, на което следва да се приемат средства и за Роженския събор за следваща година. Преди това на сцената бяха прочетени имената на отличилите се изпълнители и състави. След официалното закриване на фолклорната програма, започна народно веселие с оркестър „Канарите”.

63 фолклорни формации и изпълнители бяха наградени 63 фолклорни формации и индивидуални изпълнители са наградени за участието си във фолклорния конкурс на Събора на народното творчество и животновъдство „Рожен – 2015“. От 17 до 19 юли на четирите сцени се изявиха над 8000 участници от певчески, инструментални и танцови състави, групи за народни обичаи и индивидуални изпълнители – певци, инструменталисти, разказвачи от цялата страна. На всяка сцена журито присъди първа, втора и трета награда в различните категории на най-добрите изпълнители. Специални награди получиха най-малкият и найвъзрастен изпълнител на каба гайда участвали във Фолклорен конкурс „Рожен“ – 5-годишният Костадин Маргаритов и 86-годишният Илия Кадиев, и двамата от Смолян. Като най-добри млади инструменталисти бяха отличени Трио гайдари от НЧ „Съзнание – 1929“, с.Гела, Оркестър от народни инструменти от НЧ

35

„Н.Й.Вапцаров – 1927“, с.Бъта, общ.Панагюрище и Гайдарско трио от НЧ „Орфееви гори – 1870“, гр.Смолян, от оркестър „100 каба гайди“. Специални награди получиха Георги Добрев, кавалджия от Пловдив, младежки танцов състав от НЧ „Просвета – 1928“, с.Чарган, общ.Тунджа, гайдарите Златин Семерджиев, Васил Маргаритов и Стойчо Четрафилов от оркестър „100 каба гайди“ – Смолян. За участие в събора Съюза на народните читалища в България присъди награди на НЧ „Дядо

36

Иван Арабаджията – 1926“, с.Царацово, обл. Пловдив, НЧ „Просвета – 1900“, гр.Девня, НЧ „Отец Паисий – 1927“, с.Ивайло, обл.Пазарджик и на НЧ „Напредък – 1926“, с.Средец, общ.Неделино. Специална награда плакет „Рожен“ кметът на Община Смолян Николай Мелемов присъди на Русанка Бодурова за цялостен принос към фолклорното изкуство, а кметът на Чепеларе Тодор Бозуков удостои с едноименна награда Смесен състав за автентичен и обработен фолклор „Тра-

кийски цвят“ при Регионална организация на слепите, Пловдив. Награди получиха и най-добрите изпълнители от танцовите групи на събора, които се включиха в спонсорираното от фирма RICHMART надиграване в трите дни на Рожен, събирало овациите на десетки хиляди зрители. Над 350 000 души събра за трите си дни Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен – 2015“. Събитието бе организирано от Сдружение „Рожен – Наследство в

бъдещето“ и Община Смолян в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата и бе под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев. Освен много фолклор и родолюбиво настроение, от 17 до 19 юли за посетителите на Рожен имаше изложение на занаяти, фермерски състезания, различни видове животни, кулинарни шоупрограми, конни атракции, мобилни музейни експозиции, изложения на млечни продукти. сп. „Жовотновъдство BG“

37

представяме ви

Национална асоциация на коневъдите Катерина Димитрова За нас Националната асоциация по коневъдство е найголямата организация на коневъдите в България. Създадена е през 1999г., като самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел и за неопределен период от време като независима и неполитическа организация, изградена на принципите на доброволност и равенство на правата и задълженията на членовете. За годините на своята дейност тя завоюва и утвърди лидерската си позиция сред коневъдите в България. В Асоциацията членуват развъдни и браншови организации.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

Мисия и цели • Обединява на доброволен принцип породни, развъдни и други асоциации насочили дейността си към стимулиране на успешното развитие на българското коневъдство; • Провежда националната политика в областта на коневъдството; • Работи за повишаване на генетичния материал на породите коне, развъждани в РБ; • Гарантира породната принадлежност и произхода на животните; • Подпомага и насочва усилията на членовете си за повишаване икономическата ефективност от развъждането и производството на коне; • Работи за създаване на условия за конкурентноспособност на българското коневъдство в Европейския пазар.

38

Сфери на дейност Основният предмет на НАК е насочен към цялостната дейност по обезпечаване на мероприятия свързани с развъждането, отглеждането и използването на коня. По отношение на еднокопитните (коне, магарета и техните кръстоски) Република България се нарежда на 13-о място със 127 772 бр. животни сред държавите в Европейския съюз. За реализиране на своята мисия, НАК поддържа работни отношения с Министерството на Земеделието, ИАСРЖ, БАБХ и членува в Международни развъдни организации. НАК издава следните документи:

• родословна книга за всяка една порода; • паспорт на коня; • сертификат на производителя на коня. Резултатите Като положителен резултат от дългогодишната работа на асоциацията можем да изтъкнем факта, че към 2015г. в нея членуват над 350 собственици на различни породи коне, а зооиженерите контролират 5100 коня от 12 породи. Освен основните зоотехнически мероприятия, които специалисттите извършват според технологичните изисквания на развъдните програми, асоциацията организира и редица прояви като: • Ден на българския производител; • ежегодни изложения на породите коне; • различни видове състезания; • и други, чрез които Асоциацията си е поставила за цел да изгражда устойчиво развитие на коневъдството в страната За по-качественото и професионално функциониране на асоциацията са изградени: • жребцово депо; • собствена генбанка. Екип Ние сме екип от специалисти, обединени от любовта ни към конете. Инициативни сме, с висока квалификация и готовност за работа. Стремежът, доказван ежедневно от всички работещи в НАК е да се съхрани традицията на доброто обслужване, като максимално се отговаря на изискванията на членовете в асоциацията. Работата на екипа е двустепенна с централен офис в София и регионални офиси в страната.

представяме ви

„За Балкана и хората” във ферма „Под Балкана” Красимир Петков

летния ден. Синът им Яни пък, след като разведе гостите сред животните, беше представен като новия студент по специалността Зооинженерство в пловдивския Аграрен университет. С „добре дошъл“ го приветства Директорът на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и ректор на Университета проф. Васил Николов. Семейната ферма отглежда своите животни при целогодишно природосъобразно пашуване в Стара планина. Това е важно за опазване на богатото и уникално биоразнообразие на Национален парк „Централен Балкан“, а свободното пасищно отглеждане е важно условие за производството и зреенето на уникалните млечни продукти.

BG

ши демонстрация: във ваната се излива млякото от сутрешния малеконадой на биволите, сипва се внимателно мая, бавно се разбърква. „Този процес изисква много бавно да се размесва млякото, да не се „притеснява“ – обяснява Никола Кулов, докато съпругата му като с милувка прокарва решеката във ваната. Два часа по-късно, след необходимото „разрязване“, гостите, сред които и посланикът, опитват прясно сирене с невероятен вкус. Пред сградата е и хладилната витрина, на която „работи“ дъщерята Агора, продаваща „зряло“ сирене и кисело мляко в кофички. Пред всички е поставен огромен кен с айрян от биволско кисело мляко, та всеки да може да се разхлади в

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 9-10/ 2015

Под това мото на 19 юни в Карловското село Васил Левски беше открита нова мандра, дарение от Швейцария. „Ние знаем, малкото е красиво...“ – спомена при откриването посланикът на Конфедерация Швейцария Денис Кнобел. Така той описа началото на проекта, който включва 16 000 швейцарски франка дарение и изграждане на „Демонстрационен център за преработка на мляко и директни продажби на млечни продукти“. Целта на тези проекти е да се съчетае опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони, правенето на бизнес и отглеждането на животни в природните и националните паркове и в зоните от мрежа Натура 2000 с производството на качествени и автентични млечни продукти, които да носят добри доходи на феремерите. Това заяви управителят на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ д-р Стоилко Апостолов. Центърът бе открит във фермата на семейство Таня и Никола Кулови. Те разполагат още и с хладилна витрина за осъществяване на директни продажби на фермерските пазари в Пловдив и София. Скоро ще се сдобият и с хладилен камион. Във фермата те отглеждат 500 овце от породата „Каракачанска овца“ и 150 биволи от породата „Българска Мурра“, от чието мляко произвеждат уникални продукти като заквасено кисело мляко и саламурено сирене. И за да не остане и капка съмнение по отношение на качеството и влаганите суровини, пред очите на всички поканени се извър-

39

представяме ви

Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България Разговора води Красимир Петков

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

Разговор с председателя на асоциацията г-жа Искра Григорова

40

КП: Г-жо Григорова, споделете, моля, какви цели и задачи си поставя асоциацията? ИГ: Асоциацията ни е доста млада, създадена е през 2012г. и основният и предмет на дейност е селекция и репродукция в областта на месодайното говедовъдство. В близокото минало месодайното говедовъдство не е било приоритетен подотрасъл в сектор „Животновъдство“. Нашата амбиция е да започнем да развиваме месодайното говедвъдство в България на научна основа. С радост можем да споделим, че след породата Лимузин, асоциацията защити втора развъдна програма и получихме разрешение от Министерството на земеделието и храните да водим селекционно-племенната работа за породата Абердийн Ангус в продължение на десет години. Друга основна цел, която сме си поставили, е да увеличим броя на месодайната популация говеда в България, като си даваме ясна оценка, че този процес е доста дълъг, но ние смело вървим напред, защото погледнато през икономическата призма, месодайното говедовъдство може да бъде развито като един успешен бизнес в България. Наша постоянна основна задача е повишаване генетичния потенциал на животните и подобряване на техните месодайни качества. КП: Откъде се снабдяват фермерите с породни животни? Вие ли им оказвате съдействие при закупуването? ИГ: Първоначално популациите месодайни говеда в България започват да се развиват на основата на произведените животни от нуклеусните ядра на Института по планинско животновъдство в Троян и Института по животновъдни науки в Костинброд. Но през последните години се забелязва голям интерес от страна на собствениците към месодайните породи говеда в страната. Има извършен внос от Франция, Ирландия, Унгария и Германия. За момента всеки собственик по отношение на избора на животни се е справял сам или е ползвал услугите на експерти говедовъди. Ние от Асоциацията имаме намерение да си закупим млади бичета отвън, които да използваме и в развъдния процес в България. КП: Какви са възможностите да се подобрява генетичното наследство на тези създадени вече

ферми, ако можем така да се изразим „на случаен принип”? ИГ: Към фермите от този тип ще подходим чрез поглъщателно кръстосване за подобряване на месодайните качества на произвежданите животни. С много добра генетика разполага в момента България. Контролираме над 40 ферми и имаме условия и предпоставки за производство на бици, които можем да използваме във фермите, за които споменахте по-горе. От тези „ядра”, с най-добри генетични показатели се развъжда и разселва племенният материал. В момента и самият пазар на потребителите претърпява развитие. Специализираните породи за месо имат едно качество на телешкото и говеждото месо, докато млечните породи, например Черношарената имат друго качество на месото. Можем да кажем, че вече и българският пазар проявява интерес за качествено телешко месо. Това е причината породата да се развива, да се

разраства в България. Тя е създадена на основата на тези две нуклеусни стада, както и на внос. КП: Използва ли се методът на изкуствено осеменяване? ИГ: Основно работим по метода на ествено заплождане чрез тези бичета. Да, имаме само една ферма, собственост на Станислав Желев от Търговище, където се работи със 100% изкуствено осеменяване на кравите. Имаме идеята изкуствено осеменяване да се приложи индивидуално към най-добрите крави от популацията, които от експертната комисия са набелязани за бикопроизводство. КП: Каква е реализацията на продукцията на тези ферми от гледна точка на това, че българският пазар е до някаква степен ограничен, дори чисто като финансови ресурси? ИГ: Повечето от нашите фермери са още в началото, сега стартират, в процес са на създаване на стадата, но има и ферми, които изнасят. В момента всички ферми правят разширено възпроизводство. Малко продават, а повечето запазват. Не може да се каже, че в момента има някакъв голям пазар. Това не означава, че няма търсене. Напротив търсене на качествени племенни животни има. При разговорите със собствениците няма човек, който да се оплаква. Напротив – има както пазар за месо, така и в някаква степен „за разплодни животни”. Това показва, че и българският пазар вече се променя, хората правят някаква диференциация на различните видове меса. КП: Имате ли планове за бъдеще време, да подпомагате фермерите при организиране на износ, да ги обединявате за предлагане на поголеми количества продукция? ИГ: Скоро имахме запитване от Унгария, от наши

колеги, които се интересуваха да закупят телета, специално от породата Лимузин. Говорим обаче за разплоден материал. Що се касае до реализацията на месо, процесът е още в самато начало. Нашето производство премина през всички неудачи на прехода – от унищожаване на стада, направихме ги малки, сега ги обединяваме, сринахме селекционния процес на кота „нула”, сега тръгваме пак от началото. Ето например методът на „поглъщателно кръстосване”, но той не дава необходимия ефект. Прирастът на едно животно по този метод е един, а при чистопородното е друг, пак икономиката „куца”. Не трябва да се допуска кръстосване с нечистопородни животни и ние работим именно в тази насока за подобряване на селекционната култура на нашите членове. КП: Последен въпрос – предвиждате ли внос на замразена сперма от чужбина? ИГ: Вижте, има и друга идея. Предвиждаме да вкараме наши бици в станцията и да получим и замразим от тях семенен материал. При това положение стойността на дозата ще бъде по-добра. Тук разчитаме на помощта на държавната станция, която е собственост на ИАСРЖ. Това е част от плановете, по които работим. Другата посока е асоциацията да разполага с бичета, които да се отдадат на стопаните за работа по стадата. И това ще бъдат чистопородни проверени животни, от които ще очакваме едни по-добри резултати. Това са най-близките ни планове. Засега отделяме внимание най-вече на селекционната дейност. Нямаме намерение да „подпомагаме” чуждестранния производител. Ние сме загрижени за нашия производител. В тази благородна мисия разчитаме и на помощта на държавата.

41

експерти

Икономическа ефективност на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната Йовка Попова, Стайка Лалева, Петя Славова, Живко Кръстанов, Стефан Станев Земеделски институт – Стара Загора

брой 9-10/ 2015

Овцевъдството е традиционен подотрасъл за България. То е ресурс за бъдещето производство на храни, за социално-икономическата стабилност на големи райони от страната, както и за източник на доходи за населението в такива региони, където демографският срив е най-голям. В процеса на присъединяване на страната към ЕС овцевъдството е една от възможностите на българския фермер за реализация на международния пазар на месо и млечни продукти. Редица автори изследват икономическата ефективност на производството в овцевъдството. Станков и кол. /2000/ анализират производството във ферми с млечно, вълнодайно и месодайно направление. Според тях, за да се намери икономическият оптимум, при който единица прираст на продукцията се получава с най-малък прираст на разходите, е необходимо да се оптимизира функцията „фураж–продуктивност“. Неделчев и кол. /2003/ изследват икономическата ефективност във ферми с млечно направление с различен размер и ниво на продуктивност. Ценков и кол. /1996/, Попова и кол. /1999/, Панайотов и Димитров /2002/, Петев /2003/ препоръчват селекцията да се насочи към подобряване на месодайните качества на животните с оглед повишаване на ефективността на производството.

Целта на настоящото проучване е да се изследва икономическата ефективност на производството на млечни и месодайни овцевъдни ферми в интензивните райони на страната. МАТЕРИАЛ И МЕТОД Обект на изследването са модели на овцевъдни ферми за 100 овце-майки със съответните категории агнета, шилета и кочове. При фермите с млечно направление е предвидена 90л средна дойна млечност, 130% плодовитост, 2,2кг среден вълнодобив и 20% ремонт на стадото. При месодайното направление е предвидено заплождането на овце от различни породи (цигай, тънкорунни и млечни кръстоски) с месодайни кочове, поради ограничената популация месодайни овце в страната на този етап. Предвидена е 160% плодовитост, 2,2кг вълнодобив и 20% ремонт на стадото. Храненето е според породното направление, възрастта и физиологичното състояние на животните, като необходимите фуражи се осигуряват чрез собствено производство и закупуване и са отразени в табл.1. Предвиден е свободен режим на работа при съвместяване на всички функции по отглеждането на животните от всички категории (овце, агнета, шилета и кочове). Приходите и разходите са остойностени по

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Табл.1. Годишна потребност от фуражи по видове за отделните категории, кг

42

Видове фуражи

Овце-майки и агнета

За шилета

За разплодници

Всичко за фермата

Направление

Млечно

Месодайно

Млечно

Месодайно

Млечно

Месодайно

Млечно

Месодайно

Концентриран фураж

17700

12240

1500

1200

1024

1024

20224

14464

Силаж

24000

24000

24000

24000

Сено

14860

14860

6000

4800

1080

1080

21940

20760

Табл.2. Производствени разходи от дейността, лв.

Табл.3. Производствени приходи от дейността, лв.

Разход

Млечно направление

Месодайно направление

Вид

Млечно направление

Фуражи

7877,60

6584,00

ФРЗ с ДОО

5180,00

4200,00

Агнета, бр.

100

9000,00

136

15300,00

Ветеринаромедицински мероприятия

400,00

400,00

Овце брак, кг.

1250

1250,00

1000

1000,00

Мляко, кг.

9000

7200,00

Вода, ел.енергия

800,00

400,00

Вълна, кг.

220

198,00

220

198,00

Амортизации

450,00

300,00

Всичко

Други разходи

200,00

200,00

Всичко разходи

14907,60

12084,00

к-во

лв.

17648,00

Месодайно направление к-во

лв.

16498,00

Табл.4. Икономически резултати от дейността Вид

Млечно направление

Месодайно направление

Приходи, лв.

17648,00

16498,00

Производствени разходи, лв.

14907,60

12084,00

Печалба, лв.

2741,00

4414,00

Норма на рентабилност, лв.

18,39

36,53

та. При фермите с млечно направление проиходите са по-високи с 6,97%. При месодайните ферми най-голям дял от приходите се реализира от продажбата на агнета – 93%, а при млечните – от агнета и мляко – съответно 51% и 41%. Получените резултати кореспондират и с изследванията на Ценков и кол. /1996/, Попова и кол. /1999/ и Петев /2003/, според които най-голям дял от приходите в овцевъдството се дължат на реализацията на агнета. На табл.4 са отразени икономическите резултати от дейността. С по-висока печалба (с 61,03%) се характеризира производството при фермите с месодайно направление, в резултат преди всичко на по-ниските производствени разходи. Нормата на рентабилност е обобщаващ показател за икономическата ефективност на производството. При изследваните варианти с по-висока рентабилност е производството при ферми с месодайно направление – 36,53%, а при млечните – 18,39%.

действащите през 2006г. цени. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ В табл.2 са представени производствените разходи от дейността в анализираните варианти. С по-високи производствени разходи (с 23,37%) се характеризират фермите от млечно направление. Разходите за фураж са по-високи с 19,65%, трудовите разходи – с 23,33% (в резултат на наемането на допълнителен работник като подкарвач през дойния период), за вода и електроенергия – с 200% и за амортизации – със 150%. На табл.3 са представени приходите от дейност-

ИЗВОДИ Целта на настоящото проучване е да се изследва влиянието на породното направление (млечно и месодайно) върху икономическата ефективност на производството в овцевъдството. Обект са овцевъдни ферми за 100 овце-майки със съответните категории агнета, шилета и кочове. Установено е, че: • фермите с млечно направление се характеризират с по-високи приходи (с 6,97%) и производствени разходи (с 23,37%), в сравнение с тези от месодайно направление.

• с по-висока норма на рентабилност се характеризира отглеждането на овцете от месодайно направление – 36,53%.

43

експерти

Техника на развъждане на конете Ивайло Ченчев

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 9-10/ 2015

Конете спадат към многоцикличните животни, поради което случната кампания при тях продължава 4–5 месеца през годината. Достигането на полова зрелост на мъжките и женските кончета настъпва от 10- до 18-месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при ездовите и лековпрегатните жребци е 4 години, а при кобилите – 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано поради това, че те се развиват по-бързо от ездитните породи. Конете може да се използват за разплод до 14–16-годишна възраст, като за отделни животни тя би могла да се увеличи или намали в зависимост от изискванията. От ветеринарна гледна точка ранното заплождане се отразява изключително неблагоприятно, като пречи за нормалното развитие на женското животно, а от друга страна полученият приплод е непълноценен и непригоден за живот. Същото се отнася и за жребците, по-млади от 4 години, които изразходват много енергия за получаване на сперма за сметка на изграждането и формирането на своя организъм.

44

Техника на заплождане Кобилите обикновено се заплождат след ожребването на 4-ия или 5-ия месец. Разпасаността при тях продължава средно от 4 до 7 дни, а овулацията настъпва от първото до второто денонощие преди края на разпасаността. Трябва да се отбележи обаче, че не при всички кобили този процес е еднакъв, затова те се проверяват посредством жребци-пробници. Половият цикъл

на кобилите протича в 4 фази. Фазата на покой, или диеструм, продължава от 4 до 10 дни и се характеризира с остра реакция от тяхна страна и недопускане на жребеца. Проеструмът продължава от 4 до 8 дни, еструсът се проявява в границите на 5 до 7 дни и се съпровожда с промяна в половите органи на кобилите, както и в поведението им. Външните полови органи набъбват, появява се често уриниране и те обикновено сами отиват при жребеца. Овулацията настъпва в последните 24–48 часа преди разпасаността, като след това кобилите се успокояват и не допускат повече жребците до себе си. Веднага след установяване на разпасаността кобилите трябва да бъдат отделени и осеменени или ръчно, или по естествен път. При нормални условия кобилата се фиксира с въжета, за да не нарани половия член на жребеца. Той се извежда от конюшнята и се допуска към кобилата първо откъм главата. На неопитни жребци трябва да се осигури достатъчно място, за да може бързо да се качат върху нея – в противен случай могат да придобият отрицателни рефлекси. При пълноценна скачка еякулацията настъпва бързо, което се установява по ритмичните движения на крупата и корена на опашката на жребеца. По време на нея кобилата се освобождава от въжетата. Препоръчително е за стопаните преди естествена случка да се дезинфекцира половият член на жребеца с оглед предпазване от разпространение на заразни заболявания. Въпросът с провеж-

дането на естествена скачка е изключително важен, като той се обуславя и от много други странични фактори. Понякога жребците не желаят да покрият дадена кобила, защото имат неприязън към цвета на косъма. Осигуряването на спокойствие на животните е от изключителна важност. Броят на скачките за младите и старите жребци е 6 за една седмица. Скачки се провеждат с почивка от до 10 часа между тях, а на по-младите животни по една скачка дневно. За един сезон един жребец извършва оплождане на около 40–50 кобили. Изкуственото осеменяване задължително се извършва от ветеринарен специалист, защото само той може да прецени времето и количеството на спермата, което трябва да се въведе в матката на женското животно. За да бъде качествено изкуственото осеменяване, важна роля играят използването на годна семенна течност, състоянието на половите органи на женското животно и начинът на въвеждане на спермата в матката. Семенната течност, получена от жребците, се съхранява по-трудно от тази на другите видове животни, тъй като е изключително чувствителна на външни въздействия (топлина, пряка слънчева светлина, вода – убива сперматозоидите, и различни химични вещества, използвани като дезинфектанти). Периодът на бременността на кобилите е от 335 до 340 дни. По време на бременността трябва да се полагат допълнителни грижи за животните. След 6-ия месец те трябва да се из-

ползват за по-лека работа, като особено се внимава с качеството и количеството на поеманата храна. Последните два месеца преди ожребването бременните кобили се освобождават от всякаква работа, но задължително правят ежедневни разходки, за да се предпазят от силно отичане на крайниците. В последните 10–15 дни преди ожребването кобилите трябва да бъдат отделяни в единични боксове, да се осигури денонощно дежурство, тъй като раждането протича обикновено нощем. Грижите, проявени към жребната кобила от страна на собственика по време на бременността, са от особено значение за здравословното състояние както на майката, така и на новороденото конче. Самото раждане протича за около 20–30 мин., често без затруднения. Познаването на признаците за настъпващо раждане от страна на стопанина е важен момент при осигуряването на всички необходими условия, свързани с него. Кобилата отказва храна, става неспокойна, наблюдава непрекъснато корема си, става и ляга често, изпотява се и заема поза за уриниране. При поява на някои от тези признаци е необходимо веднага да се уведоми ветеринарният специалист, като същевременно до неговото пристигане животното тряб-ва да се остави на спокойствие и да му се осигури достатъчно място. След раждането новороденото се очиства от околоплодните му обвивки, превързва се пъпната връв и се оставя на майката да го оближе. Засукването на майчината коластра (първото мляко след ожребването) е от важно значение за очистването на червата от чревната кал на новороденото, както и за доставяне в готов вид на младия организъм на специфични защитни средства, съдържащи се в нея. На кобилата след ожребването се дават няколко глътки хладка вода, а храненето се възстано-

вява най-рано след 5–6 часа. Храненето на кобилите майки през първите два месеца след ожребването има голямо значение за правилното и хармонично развитие на кончетата и възстановяването на майката. При добра организация ожребването може да се регулира с оглед използването на пашата и на най-благоприятните месеци за развитието на кончетата (април и май). Стопаните трябва да знаят, че не се препоръчват ожребвания през месеците юни и юли поради големите горещини, в резултат на които кончетата не се развиват добре, не са подготвени за есента и зимата, изостават в растежа си и влошават здравословното си състояние. За поддържане здравето на майката и малкото конче е необходимо да се полагат много грижи още в самото начало. Често пъти в резултат на отслабване на майчиния организъм, попадане на заразни причинители в родовите пътища или травматизиране на родовия път вследствие на оказана некомпетентна помощ от неспециалисти по време на раждането могат да се появят различни следродилни заболявания при кобилата-майка. Най-често се срещат следните усложнения: • изпадане на матката – причината е насилствена и груба некомпетентна родилна помощ. Лечението се извършва единствено от ветеринарен специалист.

• задържане на плацентата – това усложнение се появява порядко при кобилата за разлика от другите животни. За задържане на плацентата се говори, ако тя не е паднала 6 часа след раждането. В такива случаи найкомпетентната помощ може да окаже само ветеринарен специалист.

• следродилна треска – появява се най-често при задържане на неотделени части от плацентата или попадане на бактериални причинители в родовия път. Най-общо признаците се свеждат до повишаване на телесната температура, отказване от храна, изтичане от влагалището на лошо миришеща течност, забавена походка и болки в областта на корема. Ако не се вземат бързи мерки, заболяването може да завърши със смърт. Задължително е при появата на първите признаци да бъде извикан ветеринарен лекар, който да окаже спешна помощ на заболялото животно. Новороденото конче, като млад организъм, също е изложено на опасност от заболявания. Ненавременното засукване на майчината коластра довежда до неосвобождаване на червата от чревната кал, което клинически се проявява чрез колика. Новороденото престава да суче, гледа продължително корема си, ляга по гръб и заема неестествени пози. Заболяването може да завърши със смърт, ако не се окаже навременна помощ, състояща се в механично, с

45

експерти брой 9-10/ 2015 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 46

помощта на пръста, отстраняване на чревната маса от правото черво и извършване на клизма с топла вода и сапун. По време на раждането при небрежно отношение към лигирането на пъпната връв може да възникнат проблеми с нея. Болестта протича с появата на оток в областта на пъпния пръстен вследствие на изпаднали чревни гънки. Тук е необходимо стопанинът да потърси помощта на ветеринарен специалист, тъй като само той може да окаже нужната помощ, изразяваща се във връщане на изпадналите гънки обратно и поставяне на лигатури, бандажи и превръзки. Обикновено заболяването завършва с оздравяване на новороденото животно. Най-опасни при новородените кончета са заболяванията, възникнали вследствие на бактериални и вирусни агенти. Отбелязват се случаи на салмонелоза – вследствие на попадане и развитие на салмонелна бактерия; колибацилоза – от бактерия ешерихия коли и др. Общо заболяванията протичат с повишаване на телесната температура, диария, обща отпадналост, безапетитие и голяма смъртност. При навременна намеса на ветеринарен специалист и лечение с подходящи антибиотици, сулфонамиди и общоукрепващи средства усложнения не настъпват и животните оздравяват. Опазването на новороденото животно здраво и пълноценно зависи най-вече от бързата реакция на собственика, поставянето на бърза и точна диагноза, оказване на навременна ветеринарна помощ и поддържане на добра хигиена и хранене на отглежданите животни. Стопаните трябва да се съобразяват и да изискват извършване на имунопрофилактични ваксинации на бременните кобили по време на износването на плода с оглед неговото предпазване от най-опасните вирусни и бактериални заболявания.

Кои породи прасета да угояваме Проф.д-р Андрей Андреев Изборът на прасета за разплод и угояване се определя от търсенето на месен тип свине, които на 110кг живо тегло отслояват над 53% месо в очистените половинки. Угоени до 120–130кг, са пригодни за производство на салами, наденици, шунка, филета, ролета и други месни деликатеси. Коя порода свине да предпочетем Развъжданите съвременни породи и хибридни свине в нашата страна задоволяват тези консуматорски изисквания. Главната задача на всеки стопанин, който иска да развъжда и да угоява свине, е да определи правилно породата или хибрида, който ще отглежда. След това да си осигури подходящи прасета, които правилно хранени и гледани, да се развият като едри и продуктивни животни. Необходимо е да се отглеждат здрави, растовити, месен тип прасета. Най-подходящи за това са свинете от породите Голяма бяла и Ландрас от шунковия тип. Още по-добри резултати се получават, когато се отглеждат свине-майки, кръстоски между Голяма бяла и Ландрас. В такъв случай плодовитостта на свинете майки се повишава средно с 9%. Най-добри резултати се отчитат, когато се използват хибридни животни. Практически от всяка хибридна свиня-майка се получават 1–2 прасета повече за година в сравнение с чистопородните свине. Дължи се на по-високата плодовитост и по-ниската смъртност на прасетата. Смъртността намалява до 8 на сто през бозайния период и до 5 на сто след отбиване. Особено добри резултати се осигуряват, когато двулинейните хибридни свине-майки от хибрида „Шумен” се заплодят с нерези от породите Дюрок, Хемпшир или Белгийски ландрас. При равни условия тези трипородни кръстоски имат с 10–15 на сто по-голям прираст и по-добре оползотворяват фуража, защото отлагат помалко тлъстини при угояването. Освен това нерезите от първите две породи осигуряват по-висококачествено месо, защото са неподатливи на стрес. Така например прасета, получени от майки от породата Голяма бяла х Ландрас (или обратно), заплодени с нерези Хемпшир, угоени до 105кг живо тегло, изразходват за 1кг прираст с 0,318кг концентрирана смеска по-малко от чистопородните прасета. Дебелината на тръбната сланина се намалява средно с 0,5см при еднакъв рандеман. Задължително условие е нерезите да са племенни, отгледани в специализираните прародителски стада. Може да се използват и хибридни нерези Дюрок х Белгийски ландрас. В първия случай се получават трипородни, а във втория – четирипородни прасета за угояване. Подходящи са също родителските форми на хибрида „Шумен 2“ (Ландрас х Дюрок) и „Плевен-1“ (Шведска голяма бяла х специализираната линия СН).

Представители на породите (от горе на долу) Голяма бяла Ландрас Двулинеен хибрид „Шумен”

Угоените животни от Пиетрен и Белгийски ландрас отслояват най-много месо в трупа, но по отношение на качествените показатели цвят, структура и търговски вид, отстъпват на месото на свинете от породата Дюрок. Понастоящем в страната са внесени свине от най-усъвършенстваните хибридни комбинации. Фирмата „Вени оборот“ е внесла животни от датския хибрид „Данбред“. Фирмата „Пиковит“ предлага чрез своята база в Костинброд съвършени животни с висок процент месо в трупа от английския хибрид „Нюшам“ - комбинации „Пиковит“ - 10 и „Пиковит“ - 41. Внесен е и холандският хибрид „Топикс“ от фирмата „Меком“ – Силистра.

47

Self Ovins Bovins ПРОИЗВЕДЕНО ВЪВ ФРАНЦИЯ Фирма Self Ovins Bovins произвежда и предлага механизирани хранилки, обори, вентилации и друго вътрешно оборудване за ферми. В областта Аверон, Франция, е партньор номер едно на фермите, отглеждащи породата Лакон. От 1987г. Self Ovins Bovins работи за улесняване работата на животновъдите благодарение на качеството, ефикасността и дълготрайността на продуктите си. Хранилките за овце, кози, говеда и коне дават възможност за автоматично разпределяне на фуражи и хранителни добавки, с което се постигат значителни икономии на храна и труд. Дозаторите се слагат накрая на хранилките и дават възможност за разпределяне на една до две хранителни добавки било в смеските, било чрез водата. Дистрибуцията може да се пригоди или по линеен път или на дози. Обори, оборудване с коридори и прегради Нашият екип от специалисти проектира и изработва порталите и коридорите според Вашите нужди. Ние Ви предлагаме портали на панти или на релси, обикновени или изолационни портали, компактни или портали с отвори, подвижни прегради, които се модифицират в зависимост от пътя на животните, като същевременно осигуряват затварянето на животните. Проектирането на пътеките е от голяма важност за избягване струпването на животни, за лимитиране на стреса и за улесняване работата на животновъда. Вентилация и изолация Ние предлагаме още: Проучване и съвети, инженерен проект за вентилации – вентилация с ръчна настройка или моторизирана с настройка на температурата, вентилационна шахта със страничен отвор, вентилационна шахта с капак плюс регулируема вентилация, изолация на метална или дървена структура на обора, монтаж на вентилация и изолация, а така също и аксесоари и други оборудвания за фермата, като: коридори за наблюдение, разгъваеми бариери, кошари за обагняне, хранилки със или без резервоари, подръжки за поилки и др., както и колички за кръгли и квадратни бали, мостове за пасажи над стадото и др. Фабриката ни се намира в Бозул, Аверон, Южна Франция.

Self Ovins Bovins работи с животновъди от цяла Франция, както и от Испания, Италия, Гърция, Португалия, Словакия и България.

Поискайте оферта на сайта ни 48

www.SelfOvinsBovins.fr

или: 00 33 5 65 48 80 44, 00 33 1 41 10 81 86, 0887 92 93 55 – Мила Александрова