Животновъдтсво BG 8-9/2014 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

октомври/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

За първи път България с щанд на SOMMET DE L’ELEVAGE Международно специализирано животновъдно изложение в Клермон-Феран, Франция

За устойчиво, За устойчиво, пeрспективно и печелившо преспективно и печелившо животновъдство. живтоновъдство.

Официален Официаленвносител: вносител:„Тайтън „ТайтънМашинъри МашинъриБългария България““ АД АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Централен офис: гр. София 1574, ул. проф.Цветан Цветан Лазаров Лазаров № № 13 13 Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg

Висококачествени технологии и иновативни решения за животновъдство от Lely Lely Group е създадена през 1948 година в Холандия. От създаването є до днес, тя вдъхновявява специалистите си да конструират и създават иновативни решения, за да помагат на потребителите да постигат устойчиво производство на мляко и млечни продукти, както и производство на фуражни и енергийни култури. Част от стратегията на Lely е осигуряване на растеж чрез развитието на иновативни висококачествени машини на конкурентни цени, което подпомага животновъдите да подобряват финансовото си и социално благополучие и стопанствата им да постигат висок икономически растеж. Иновативност, страст, прогрес, уважение и лоялност описват отношението на компанията към хората и света и са основните є ценности, компас по пътя на развитието є. Иновативен подход Прилагайки иновативен подход и устремен поглед извън границите на приетото, Lely търси възможности за иновации, насочени към постигане на положително изграждане за по-добро бъдеще. Работейки със страст и отдаденост, Lely не престава да разработва нови и нови продукти. Компанията има силни по-

зиции в производството на машини за Зелена линия. Със своя над 60-годишен опит в тази област успехът є е ненадминат. Последната разработка на компанията е насочена към малкия и средния фермер, с фокус към високата производителност и достъпната цена. Новата балираща машина допълва гамата на Lely с едно иновативно

решение. Новият модел RP 205 Моделът на балировачката е RP 205, балите са цилиндрични с фиксиран диаметър 1,23x1,25м, с подбирач без зъбци и подобрена система за агрегатиране към трактора, както и напълно нов дизайн на корпуса. Тя се отличава с уголемен достъп на • продължава на 4стр.

Съдържание Висококачествени технологии и иновативни решения за животновъдство от Lely . . . . . . . . . . . . . . . . . . Изложения SOMMET DE L’ELEVAGE 2014. . . . . . . . . . . . . . . . . Породи Внос на генетичен материал внася хаос в нашите породи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Източнобългарски кон. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Чистокръвен арабски кон. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Хранене Норми за хранене на коне . . . . . . . . . . . . . . . . . Конете се нуждаят от различна диета през зимата . . Десет грешки при грижите за конете през зимата. . . Технологии на храненето на коне . . . . . . . . . . . . . Развъдни организации Михаил Михайлов: Кризата на млечния пазар у нас вече е факт!. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Експерти Нуждата от прехвърляне на 300 милиона от площите към животновъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Производство на перга. Технология без разрушаване на восъчните пчелни пити . . . . . . . . . . . . . . . . . . Банкови кредити за техника при ниски лихви. . . . . .

. 1 3

18 20 22 24 27 29 31

36 38 39

Сайтът за професионалисти в земеделието и животновъдството

Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

SOMMET DE L’ELEVAGE 2014

овече от 2000 души посетиха за първите два дни българския щанд на Министерството на земеделието и храните в рамките на животновъдното изложение Sommet de l‘Elevage, което се провежда в Клермон-Феран, Франция. Информационният щанд на институцията представя сектор земеделие и в частност животновъдството, като популяризира България и като туристическа дестинация. Гостите можеха да дегустират традиционни български месни и млечни продукти. Организаторите на изложението предоставиха безвъзмездно площта за щанда, тъй като страната ни е първата държава-членка на Европейския съюз, която е почетен гост на изложението. Българският щанд беше посетен от френския министър на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите и говорител на френското правителство Стефан Льо Фол, както и от делегации от Италия, Словения, Румъния и Гана. Възможностите за партньорство и директните контакти в сферата на животновъдството, перспективите за селски, еко и културен туризъм в страната ни, както и предлагането на комбинирани туристически продукти бяха обект на интерес от френска страна, посочват от министерството. Българският бизнес също търси възможности за сътрудничество с френски партньори, а посолството ни в Париж е готово да окаже максимално съдействие. Изложението в Клермон-Феран се провежда за 23-ти пореден път и е едно от най-големите в

Европа. В него участват представители от над 80 държави, които презентират секторите Овцевъдство, Говедовъдство, Коневъдство и Оборудване. През тази година изложителите са 13000, а изложбената площ е 170 000 кв.м.

• Повече за животновъдното изложение в Клермон-Феран четете на 5стр.

• продължава от 1стр. сламата в камерата и перфектна работа, благодарение на 18-те ролки, разположени в камерата, чрез които се постига безпрецедентна производителност. RP 205 е оборудвана с Packer – захранващ ротор – стандартно оборудване, което означава, че високата производителност може да се поддържа и при култури с много висока плътност. Тази машина няма възможност за избор на допълнителен ротор за нарязване, което обяснява и достъпната є цена, както и това, че е идеално решение за жъвотновъди, отглеждащи едър рогат добитък.

Предимства Новият теглич е съчленен, което позволява машината винаги да бъде в правилната позиция спрямо трактора (с мощност над 65кс). Подбирача без зъбци е едно уникално притежание на тази машина. Оборудван е с тинове, които са много здраво закрепени. Умното разположение на браздите и малкото разстояние за достигане до ротора осигуряват много добро и непрекъснато постъпване на материала в камерата. Машината е оборудвана с едностранно задвижване. Тъй като няма система за допълнително нарязване, не е необходимо да имаме предавка за голяма мощност. Предимството на тази система е, че е необходима пониска мощност за задвижването є, което е предпоставка за понисък разход на гориво. Автоматичната система за смазване на веригата осигурява непрекъснато смазване на задвижващите елементи, гарантирайки дългия им живот. Количеството масло, може да бъде настройвано за всяка верига индивидуално. Маслото се доставя директно върху веригата посредством четки. Тази машина е идеално решение за Вас, ако искате да балирате сено и слама без да е

нужно допълнително нарязване, което означва, че тя е много просто устроена и поради тази причина е и много ефективна. Това е една висококачестве-

на машина за онези фермери, които търсят високо качество, ниски експлоатационни разходи и невероятна ефективност при балиране на слама и сено.

Разговор с г-н Роже Блан, почетен президент

SOMMET DE L‘ELEVAGE

SOMMET DE L’ELEVAGE 2014 на СОМЕ Дьо Л’Елеваж АМ: Господин Блан, защо животновъдството във Франция е на такова високо ниво? РБ: Това е била волята на животновъдите в страната – да извадят на преден план своята работа. АМ: Как се случи това във Вашия регион? РБ: Територията, на която се намираме, е Централният масив, това е територия на пасища, много богати пасища и трябваше тези ресурси и този труд да се превърнат в някаква принадена стойност и на преден план да се извади животновъдството – говедовъдството и овцевъдството, и то месодайните направления. Те потребяват тези

пасища и създават тази принадена стойност. АМ: Постигнахте ли онова, което искахте? РБ: Какво постигнахме ли? Постигнахме това, че за 24 години, от около 80-100 изложители, с около 200 животни, в момента имаме над 1300 изложители и повече от 2000 животни. Изложението е познато вече в целия свят като най-голямото изложение за професионалисти в областта на месодайното говедовъдство. По този начин ние дадохме на хората възможност да живеят от професията си и да създават принадена стойност. АМ: Вие самият животновъд ли сте?

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8-9/ 2014

от дясно на ляво: г-н Роже Блан, Мила Александрова, президент на френскобългарска селскостапанска асоциация, Ани Мельова, БНР

РБ: Да, разбира се. Аз съм животновъд и то на месодайните породи Шароле и Салерс. АМ: Как се промени Вашата ферма за тези 20 години откакто правите изложението? РБ: Фермата ми много се промени, тъй като от една страна модернизирахме всички нови технологии, които влязоха в нашата ферма, но освен това осъществихме и съответното генетично подобрение на тези две породи. Въпросът с генетиката е също така много важен, за да можем да печелим повече от едно стадо със същия брой животни. АМ: Какво очаквате от изложението тази година? Каква е основната Ви цел? РБ: На първо място да посрещнем достойно България и българите, тъй като България е почетен

гост през тази година, а аз имах удоволствието да посетя България през месец март и се надявам да можем да отвърнем със същото. Това е първата ни задача. АМ: Какво мислите за българското животновъдство тогава? РБ: За да бъда честен, трябва да кажа, че България има много голям потенциал, обаче има много какво да се работи. Всичко трябва да се построи наново, трябва да се помогне на животновъдите да работят в добри условия, да създадат модерни условия, трябва динамика, тъй като сме в Европа, всички заедно, а Европа е една динамична структура. Разговора води Анна Мельова

Представяне на новия президент на СОМЕ Дьо Л’Елеваж

Роже Блан пред присъстващите: Позволих си предварително, имайки предвид новите тенденции в света и това, че в определен момент от живота всеки от нас трябва да се отдръпне, да „излезе малко в пенсия”, за да остане това изложение като номер едно, да се обърна за помощ към един човек, с когото дълго време сме работили заедно и който познава много добре дейността на изложението, с неговата дългогодишна работа като животновъд и организатор. Представям Ви новия президент Жак Шазалe, с когото ние преминахме дълъг професионален път и с който сме имали възможност да творим и създаваме дълго време образа на СОМЕ Дьо Л’Елеваж. И като започнах, СОММЕ 2014 не прави изключение. Със своите над 1300 изложители, над 2000 елитни животни и над 84000 посетители, то заема отново първо място във Франция и Европа. Преди да оставя Жак Шазале да говори за новите аспекти на политиката на изложението, искам да подчертая, че това говори за нарастващия интерес към СОММЕ във Франция, в Европа и света. И оставяйки останалото на Жак, ще кажа, че СОМЕ Дьо Л’Елеваж ще остане символ на грижата, която ние всички имаме към професията, занаята, на животновъда, грижата за икономиката на региона, за инженерните решения, които всички прилагаме при осигуряването на препитанието и изхранването на населението. Така също, тази грижа се прилага съвместно с нашите колеги от чужбина и през годините, в които съм бил начело на тази организация съм се чувствал полезен за успеха на всички нас. Багодаря! Жак Шазале: Добре дошли на всички. Както чухте да казва Роже, СОМЕ Дьо Л’Елеваж е най-важната среща между професионалистите в областта на животновъдството за френските животновъди. Тя се

провежда в района на Централния масив, защото породите, които живеят тук, посредством природната „случайна” генетика, са се приспособили да произвеждат необходимите за такава еволюционна политика икономически резултати. Това, което казва Роже е вярно. Сега СОМЕ Дьо Л’Елеваж постига повече, превръща се във важна среща, при представянето на новите технологии при отглеждането, новите тенденции в генетиката. Това, което е важно за нас днес е са икономическите показатели. Това е, което ще помогне на нашите животновъди да повишат производителността, а с това и икономическите показатели на своята дейност. Това е, което превръща занаята на животновъда във все по-привлекателен за все по-голям брой хора, сред които и много жени. Надявам се, всичкото това повишаване, включително и сред жените да помогне за повишаване и на ескпортността на продукцията, тъй като нашата продукция е предназначена в голяма степен към експортното направление и това е целта на нашата генетика. Ето това е. Въпрос от залата: Как ще се отрази посещението на министър Льо Фол на популярността на изложението? Отговор: Най-голям принос за развитето на сектора има безспорно генетиката. Това са научните изследвания за отделните качества на отделните породи, които се затвърждават в Централния масив. От друга страна, министърът има своя интерес към региона на Централния масив като един утвърден животновъден регион на Франция и то най-вече на месодайното „въдство”. Държавата също оказва подкрепа на науката и от тази съвместна проява на интерес се ражда успешният модел, в резултат на който имаме такива добри успехи тук в Централния масив. Въпрос: Има ли възможност за корупция? Отговор: Би могло. Но когато става дума за

от дясно на ляво: Роже Блан и Жак Шазале

корупция, обикновено разбираме нещо, което се прави под масата. При нас всичко е въпрос на качество. Всичко се наблюдава. Когато ти предлагаш качествени продукти, известни в цяла Франция, а и извън нея, за каква корупция може да става дума. Или те купуват, или не. Нашите продукти са емблема на животновъдството и правят известен региона на Централния масив и зад граница. Това, за което говоря се вижда и от интереса на чуждестранните делегации, част от които присъства тук, тази вечер. Те са тук за да се запознаят с нашите качествени стоки, да купуват генетичен материал и иновации, дори за да купуват и животни. Нащата дейност, без да сме ан-

гажирани с министъра, е насочена към експорта. Въпрос: Ще споделите ли нещо за другите държави и по-специално за тези от Магреба и страните от Западна Африка. Отговор: Да, имаме делегация от Турция, което за нас е много важно, но също така и от страните от Магреб. В тази връзка трябва да споделя няколко неща и те са на първо място санитарните проблеми. Не трябва да забравямче, че в края на седмицата ще бъде големия мюсюлмански празник, един празник, какъвто за католиците е Коледа, сега не се търгува, но след това ще трябва да се развиват икономическите връзки. Това е. записа Красимир Пеков

Жак Шазале дадено специално за списание „Животновъдство BG” КП: Господин президент, бихте ли се представили за нашите читатели? ЖШ: Да, разбира се. Казвам се Жак Шазале и съм фермер от района Оверн в Централния масив. Моята ферма е за овце, като развивам изключително порода от месодайно направление. В разговора се намесва г-н Рене Сушон, председател на регионалния съвет на регион Оверн. От двамата разбирам, че макар СОММЕ да е

организирано на акционерен принцип, държавата, в лицето на регионалния съвет си е запазила изключителните права върху името СОМЕ Дьо Л’Елеваж. Може би е подсказка към нашите местни власти, особено в по-малките населени места, да прегърнат подобна идея и където също могат да се провеждат подобни събития. Следващият въпрос към г-н Шазале е логичен, като към нов президент: – Ще извършите ли

някакви промени? Какви ще бъдат те? ЖШ: О, да. Промените са наложителни. Светът се променя и ние не можем да си позволим да останем статични... В този момент ексклузивно ни прекъсва основателят и почетен президент г-н Роже Блан, като казва че е време да се обърне внимание и на останалата част от официалните гости. С новия президент се разделяме с надеждата за продължаване на разговора в следващите дни. Жак Шазале, новият президент на СОМЕ Дьо Л’Елеваж не крие своята радост: – „Ние сме много доволни защото въпреки, тежката икономичека обстановка, това изложение е един успех от

всички гледни точки”. Със своите 84 000 приети посетители-професионалисти, от които 4000 чуждестранни, СОМЕ 2014 се вписва в приемствеността и затвърждава неговата позиция на световен кръстопът на стратегическите дейности в животновъдството в Европа и вече и отвъд нея. Хиляда триста и двамата изложители и обединението на животновъди и селекционери са доволни от реализираните договори. Колкото за политическите срещи, те бяха особено силни с пристигането на Франсоа Льо Фол, минстърът на земеделието и с присъствието на редица политически лидери на алеите на изложението.” разговора води Красимир Пеков

Част от българската делегация – журналисти и животновъди пред входа на изложението

Началото...

По хронология следва да се отбележи, че на тазгодишното изложение, като специален почетен гост, с определен свой собствен щанд, за първи път беше представена България. За да се случи това подготовката започна точно преди година, когато по инициатива на Френско-българската фондация, с президент г-жа Мила Александрова, беше информирано българското правителство за възможността презентацията на СОМЕ Дьо Л’Елеваж 2014 да се състои в салоните на българското посолство в Париж през м. Април т.г. Такава практика се прилага отдавна от френска страна, като досега са били използвани възможностите най-вече на страни от Африка и Латинска Америка, към които френското селско стопанство има

естествен висок интерес за обмен. За първи път европейска страна стана домакин на тази презентация и това доведе и до наличието на този щанд. От тук нататък всичко беше въпрос на добра координация между държавни и неправителствени организации от двете страни – посолството на Република България във Франция, Министерството на земеделието и храните и личното ангажиране на министър Греков. Това доведе до посещение на президента Роже Блан на изложението АГРА през м. март т.г. и презентацията в през април в Париж. Разшириха се изключително възможностите за участие на български производители и фермери на СОМЕ 2014. Като резултат повече от 300 български посетители, организирани с автобуси,

въздушен и наземен транспорт посетиха най-голямото изложение в Европа и отнесоха впечатления и контакти за развитие на собствените си ферми и предприятия в родината. Определено имаше какво да се научи и от посещенията на водещи ферми в региона и от начина за организиране на подобни форуми. Ако имаха повече опит, нашите асоциации можеха да организират и представяне на свои продукти от наши местни породи. Независимо от това, че регион Оверн е известен с пет основни вида сирена от специални местни породи говеда, можеше да се представи на публиката овче кисело мляко от автохтонните породи овце от Западна България, кашкавал от същите породи, продукти от овце от Бялата маришка порода и други. Това би позволило на стопаните от тези ферми да придобият самочувствието, че

на който се спират доплащанията и гарантираното изкупуване. Това довежда до рязко обедняване на селските стопани и най-вече на тези, които се занимават с отглеждане на животни. Тогава, за да се пренастроят по отношение на пазара, стопаните постепенно се ориентират към производство на такъв продукт, в който са най-конкурентни – производството на месо за консумация от характерните за региона породи говеда и овце. Това са говедата от породата Шароле, породата Салерс, породата Обрак. За последната е характерно, че тя е най-приспособима към вариациите на хранителните възможности през отделните сезони. Т.е. тя е била „кравата на бедните“, каквито са били преобладаващата част от местното население. Наричана още „кравата хармоника”, през оскъдните зимни месеци, при липсата на свежа паша и Наградените екземпляри – бик от породата Шароле

техните продукти са на световно ниво и да могат по-успешно да се борят за налагането им на масовия български пазар. Във Франция за такова представяне не е необходимо никакво специално разрешение. Да се върнем на Изложението. По думите на почетния президент Роже Блан, регионът на Оверн в миналото не е бил толкова добре развит. Стопаните са изпитвали същите трудности, каквито изпитват в момента и техните български колеги. Особено тежко е станало когато в тогавашния Общ пазар, прототипът на сегашния Европейски съюз, са въведени млечни квоти, които ограничават производството на мляко от всяка отделна ферма до определен лимит, след надхвърлянето

почти пълната липса на допълнителен фураж, тя буквално е изкарвала месеци без подхранване, като телесната маса е спадала драстично и само увисналите кожени гънки са показвали нормалната є големина. През пролетта и лятото обаче породата бързо се съвземала, изпълвала обема си и се превръщала в добре гледана и с висок рандеман месодайна порода. Именно това качество е използвано от съвременната френска генетика за развитието на породата, която в съвременността се е првърнала в еталон за месодайно говедовъдство. От старите времена е останал само „странният вид” с леко увиснали кожни гънки. Тук е мястото да отбележим и осезаемото присъствие на другата порода Шароле. Независимо

как сте пътували до Клермон Феран, последните километри до града изминавате с автомобил или автобус. И пасторалната гледка, която ще ви впечатли е на обширни зелени площи, оградени с леки конструкции, най-вече „електропастири“, с пасящи спокойно и на воля бели крави от тази порода. Когато ги видите на ринга на изложението, разбирате защо интересът на фермерите към нея е толкова голям. На следващо място трябва да се отбележи едно друго „въдство“. На открито, в площта около централната палата на СОМЕ се провеждат няколко конкурса на различните типични френски породи коне. Най-напред впечатлява огромният ръст на животните. От него ние сме взаимствали до момента предимно „атракцията“. Но французите освен всичко са и прагматични. Заради едната „атракция“ не биха си позволили този „лукс“, да

отглеждат тези огромни животни. И тогава вникваме в реалността, тя е пред очите ни. Тези красиви животни са впрегнати в различни видове „впрегатна“ техника – каруци, ремаркета и дори брани и други обработващи земята приспособления. И ни става ясно, че животните се използват за „работа“, каквато е била и целта за селекционирането на тези породи. Да, при някои случай, при някои условия и ферми е по-изгодно да се работи с животинска „тяга“. Това също е елемент от типичната „адаптивност“ на френския фермер. По-късно, при посещение в овцеферма в региона, нейният собственик ще ни каже: – „...Една ферма не може да бъде унищожена. И пред един фермер има само три възможности – да продължи да работи във фермата, да я продаде или да я реформира“. Красимир Пеков

Оживена дискусия между български овцевъди и нашия посланик, г-н Чолаков се състоя пред българския щанд

Отново в СОМЕ при „нашия“ щанд. Рано сутринта се е състояло посещението на френския министър на земеделието Франсоа Льо Фол. Нашите фермери са го „изпуснали“, защото са дислоцирани надалече, но посланикът ни в Париж, Н.Пр. Ангел Чолаков се е срещнал с него. Сега сме свидетели на дискусия между фермерите и посланика ни. Борис Попянков: Имаме твърде малко доверие в така наречения „актив” на земеделското министерство в България, поради което сме принудени да търсим персонални контакти във Франция. Н.Пр. Ангел Чолаков: Ето имате пред себе си основния персонален контакт на България във Франция. Търсете ме по всички въпроси. Борис Попянков: Днес се срещнахме с френския съветник по земеделие и господина беше изключително любезен да каже следното: „Изпратете ми писмо за намерения от вашето министерство до нашето министерство и тогава ще имаме възможности да финансираме такова мероприятие.” Ние крайно не вярваме на подобни неща. Н.Пр. Ангел Чолаков: А защо този песимизъм, този скептицизъм? Какво стана с първото писмо до МЗХ? Борис Попянков: Ами миналото писмо остана глас в пустиня. Първо, тази година е нулева година в България. Т.е. всички ние, които направихме колосални усилия и немалки инвестиции „паднахме от коня” – няма субсидиране. Примерно, аз притежавам 300 бр. аборигенна Софийска (Елин Пелинска) порода овце. Стотинка няма за мене. Втори парадокс – имам примерно пет коча, за тях държавата не дава нито една стотинка, сякаш

те не ядат, а Вие знаете, че кочовете са тези, които се хранят най-усилено, за да дадат възпроизводство. Пак типично наши, български парадокси. Н.Пр. Ангел Чолаков: Какво искате да направите точно? Борис Попянков: Искам да направя българофренско сдружение, в което аз да апортирам онова, което имам и второто нещо, тук малко познават нашите възможности. България, по силата на природните дадености, притежава „бацилус булгарикус”. Нашето сирене е уникат. Нашето кисело мляко е уникат. И аз предлагам на моите френски партньори, да произвеждам тук, във Франция българско сирене – бяло, саламурено и българско кисело мляко. На свой ред, аз ще създам при мене цех, в който ще поддържам два, три вида типични френски сирена. По този начин крайният продукт и за двете страни, ще бъде предмет на реализация. Н.Пр. Ангел Чолаков: Точно така. Това ще сближава бранша, бизнеса и двете нации. Аз съм с две ръце „За” това нещо. Правен ли е такъв опит за създаване на това нещо с френска фирма? Весела Евдокимова: Не. Българо-френска фирма – не. Има опити за създаване на българофренска асоциация. Борис Попянков: Аз съм от софийска област. Селото е Поповяне – Самоковско. На 940 метра съм над морското равнище. Благодарение на това успях да се спася от „синия език“ и нямам едно болно животно. Значи умея да се справям с овцете. Но, не мога да се справям с бюрокрацията. Н.Пр. Ангел Чолаков: Сега Ви представям на-

Около сп. „Животновъдство BG“ – д-р Златка Възелова, директор на Дирекция „Животновъдство“ и г-жа Веселина Eвдокимова – секретар по земеделие и храни към посолството на Република България във Франция. Н.Пр. посланик Ангел Чолаков в разговор с Борис Попянков фермер от българскатата група на изложението.

шия човек за свръзка, френски съветник от френското министерство на земеделието, който работи в момента в нашата група. А това е госпожа Евдокимова, нашият „министър“ на земеделието тук във Франция – представителят на министерството. Сядаме сега четиримата и започваме да правим предложение за тази българо-френска фирма. Имате ли вече Вие идея за френски контакти, партньори? Борис Попянков: Не. Н.Пр. Ангел Чолаков: Аз предлагам и запитвам, има ли конкретни френски партньори, с които сега да се преговаря, в момента. Аз не мога да извадя моментално френския партньор. Ще дойда да Ви видя в България, да видя какво точно конкретно предлагате и заедно с посолството в Париж ще направим списъка от партньори, с които е най подходящо да контактувате. Борис Попянков: Мога ли да предложа. Тъй като ние сме „булгаристанци“ , онова, което аз мога да предложа е следното – „вълкът му е дебел врата защото сам си гледа работата“. Ще направя едно писмо за намерение. Това писмо ще го адресирам до Вас. „На вниманието на ...“. Тук някъде около мен е доц. Андрея Колев, който е председател на моята асоциация на аборигенни животни. Тук е и доц. Димов от Пловдивския аграрен университет. По този начин те ще бъдат нашите гаранти от академичните среди. Н.Пр. Ангел Чолаков: Цялото посолство е на разположение за контактите, за преводите. Значи френския няма да Ви притеснява. Борис Попянков: Това, което мога да направя е да го напиша, да опиша активите, които имам. Това са земя, овце, трактори, други машини, защото ние работим в момента без Франция, а и тя с нас или без нас... Н.Пр. Ангел Чолаков: Точно така. Искам нещо да Ви кажа. Франция с какво е силна? Всички знаем за Пежо за Рено, за Еърбъс и т.н. В момента са силни с ядрена енергетика и със земеделие. Земеделието е голямата є сила. Това е голямата френска мощ, която диктува Eвропейския дневен ред по линия на земеделието и ние сме длъжни, грехота ще бъде, ако не използваме френската ескпертиза и френското желание за партньрство. Това не е фасада, че ние сме първата европейска държава – почетен гост на този салон. Това не е куртоазен жест. Това е сигнал и ние трябва да го използваме. Борис Попянков: Аз се присъединявам към това твърдение. Именно поради факта, че ние отчитаме водещата роля на Франция в земеделието, останалите – „Еърбъс“ и ядрената енергетика са далече от мене, но това земеделие е онова, което е нашето най-близко бъдеще, за да излезем от кризата. И тъй като един регион като Самоковския, той няма шанс да се бори с френското производство. Ние не можем да постигнем цена

като Франция – дванадесет евроцента картофите. Значи трябва да намерим друга алтернатива и тази алтернатива е животновъдството и в частност овцевъдството. Кажете, ако може всички, по официални статистики имаме – 12% ръст на животновъдните стопанства. Това вярно ли е? Всички: Не е вярно. Борис Попянков: Има намаление. Значи има просто отпадане. И при това без да броим кризата от „синия език“. Тук има момчета, които имат по 40% убити животни от „синия език“. И то в момент, когато Европа забранява ваксинирането на животните. Това е престъпна дейност. Но те не знаят за какво става дума, Франция не е виновна. Доц. Дойчо Димов: Искам да кажа, че ние познаваме френското животновъдство и това ниво, което виждаме ни впечатлява. Това е много високо ниво на животновъдство, но нас ни интересува не толкова крайния продукт, защото видяхме прекрасни породи, селекционирани на много високо ниво, но нашият опит показва, че интродукцията на такива породи, които са селекционирани и отглеждани при други условия в нашата страна не се получава… Н.Пр. Ангел Чолаков: Каква кръстоска Ви се струва реалистична? Доц. Дойчо Димов: За мен кръстоските с тези породи са нереалистични. Това, което ме интересува, е начинът им на работа. Ние имаме нужда например от помощ, за да осъществим контакт, за съвместни проекти по-скоро за обмяна на опит. Мен ме интересува като специалист не толкова да направим някаква интродукция, а по-скоро как ние да си усъвършенстваме нашите породи при нашите условия. Техническа въоръженост, методики, обучение на хората, защото много хора смятат, че френските овцевъди получават мощна подкрепа от френската наука, но френските овцевъди са на много високо ниво, имат много висока животновъдна култура и ние искаме да направим един такъв проект за обучение и техническа помощ. Ние като развъдни асоциации за местни породи се интересуваме, как да си усъвършенстваме методите, организацията на работата така, че да си усъвършенстваме нашите породи при нашите условия. Това е един от правилните пътища. Не изключвам и кръстосването. Н.Пр. Ангел Чолаков: Това точно е техническата помощ, в която Франция е силна. Уговаряме се, че Вие ще ми пишете, определяте кои са сферите и няма да ги оставя намира, докато не получим конкретни оферти. Доц. Андрея Колев: Имаме предложение точно в областта на селекцията, конкретни въпроси, имаме предложение с френски развъдни асоциации да изградим един център в България, за изкуствено осеменяване, с тяхна технологична помощ, с внасяне на елитни мъжки разплодници и

Н.Пр. Ангел Чолаков, посланик на Р България в Р Франция на дискусията пред българския щанд с журналисти и животновъди

Българското участие в съзтезанието по стригане на овце – Андрей не спечели приз, но спечели симпатията на публиката

да приложим тяхната схема на селекция, с обхващане на 30% от елитните животни в племенните стада да произвеждаме кочове и да ги разпространяваме в другите стада, които не се водят, те се водят като „контролирани“. Но срещаме голямо затруднение, тук вече държавата трябва да се намеси. Н.Пр. Ангел Чолаков: От кого? Доц. Андрея Колев: От административен ха-

рактер са тези затруднения. Преди две години правителството падна от власт и идеята потъна в папките. Н.Пр. Ангел Чолаков: Няма значение. Правителствата идват и си отиват, но държавата остава. Още утре ще питам министъра на какъв етап е тази Ваша идея, защото Вие сте на ниво идея, доколкото разбирам… записа Станислава Пекова

В овцефермата край Клермон-Феран Филип Бергьон – стопанинът на фермата, в която гостуваме представи някои цифри пред колегите си от България. Отглежда автохтонната порода Рава, 450 овце. ФБ: Преди всичко „добър ден на всички и добре дошли“. Голяма чест е за мен да посрещна европейски колеги. Ще Ви представя моята ферма, съответно оборите, пасищата и животните. Накратко историята на фермата е следната: Създадена е през 1993г като семейна ферма, която навремето принадлежеше на моята баба. Навремето това е било ферма, в която са се отглеждали крави за мляко, но с моята съпруга я преустроихме така, че да можем да отглеждаме овце. През 2004г съпругата ми почина и така

се наложи да взема фермата на мое име. През 2011г влязох в схемата за селекция и станах селекционер, а сега продавам много повече генетика, отколкото животни за кланицата. Имам 75ха земя. Петдесет от тях са постоянни пасища. Ние сме на 1050м надморска височина, вулканични повърхностни почви, средното количество дъжд е 750мм. Обикновено работя сам, но когато имам нужда от помощ наемам работници. Имам 500 овце-майки и 11 коча, работя в акселерирана система, т.е. три обагняния за две години. Три периода на обагяния – през април, септември и януари. В момента е пълен период на обагняне – ще видим бебетата. Ще Ви дам малко икономически цифри. Общата печалба от стопанстово-

то ми е 34 700 евро за 2013 година. Разходите ми са 22 700 евро. Нетна печалба 12 000 евро. Освен това има две къщи за гости за туризъм, тъй като тук е много силно туристически край. Средно доходът на един овцевъд във Франция е межу 15 000 и 22 000 евро на година. Естествено това е много по-малко от това, което печелят

Във фермата се влиза само със специално облекло. Мила Александрова и Филип Бергьон.

говедовъдите за мляко, говедовъдите за месо, а да не говорим за зърнопроизводителите. Не съм регистриран като биопроизводител, но продуктите ни са много натурални. Овцете се доят и се хранят предимно на паша. Само през зимата им се дава малко фураж. Животните се маркират със синя и жълта марка,

Овцете от тази порода се обагнят целогодишно. Фирип се радва на добрия приплод.

които определят кои от тях са определени за ремонт на стадото, т.е. за клане. Филип ги поставя сам, а електронна система ги въвежда в регистрите на Животновъдната камара. През зимата се хранят с готов, концентриран фураж, който Филип купува.

Всичко това впечатлява всички нас... Бергьон обяснява, че за да оптимизира труда си е внедрил във фермата си собствени рационализации и така се чувства още по-удовлетворен от труда си. Красимир Пеков

ПОРОДИ

Внос на генетичен материал внася хаос в нашите породи

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

Ваня Кюрчева

През последните години в България има устойчива тенденция към увеличаване на броя на контролираните животни, но има още много работа, заяви проф. Васил Николов, изп.-директор на ИАСРЖ. Един от сериозните проблеми в селекцията е свързан с безразборния внос на генетичен материал и безкрайните безконтролни кръстоски, които се правят от фермерите, заяви в интервю за Фермер.БГ проф. Васил Николов, изп.-директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Вкарвайки генетичен материал отвън, всъщност вкарваме хаос и не можем да очакваме стабилитет на системата, категоричен е проф. Николов. ВК: Проф. Николов, ще стигнат ли предвидените средства за селекция и репродукция в животновъдството? ВН: Сумите определено трябва да бъдат актуализирани до края на годината, защото вече се случва това, към което се стремим – увеличава се броят на контролираните животни, но за това са необходими и финансови средства. Към момента все още сме на едно от последните места в Европа по брой на контролираните животни, с изключение на биволите, които са обхванати близо 98%. Да, през последните години в България има устойчива тенденция към увеличаване на броя на контролираните животни – както при автохтонните породи, така и при комерсиалните, но има още много работа. Всяка

година подаваме прогнозна информация към МЗХ колко ще бъдат обхванатите животни и за това трябва да бъдат планирани средства. От заложените за миналата година цифри и досега се разплащат суми към развъдните организации и фермерите. ВК: Фермери споделят, че се обръща повече внимание на автохтонните породи, които не са високопродуктивни и изразяват несъгласие с приоритетите на ИАСРЖ и развъдните организации? ВН: Кого защитаваме когато говорим за социална политика? Акцентирането върху автохтонните породи и работата за тяхното съхраняване е акцент върху това, което не може само да се възпроизвежда. Затова отделяме внимание на автохтонните породи, а комерсиалните породи – особено тези с по-голямо пологоловие – се предполага, че могат да се справят сами. Друг е въпросът, че аз знам, че и те не могат сами. Категоричен съм, че от гледна точка на селекцията и на политиката на ИАСРЖ няма специално отношение към едните или към другите. Трябва да бъде направено разграничението – субсидирането на автохтонтите породи е по мярка 214, такава подкрепа за комерсиалните породи няма. Факт е, че има много породи животни, от които можем да вземем отвсякъде, но има и такива, върху които трябва да работим сами – като Източнобалканска свиня, Сиво говедо или Късорого говедо, например, защото тях няма откъде да ги вземем. ВК: Каква е ситуацията в ов-

цевъдството? ВН: По отношение на автохтонните породи, смятам, че нещата се стабилизираха. Последната порода, която е загубена през 90-те години на миналия век, е Свищовска овца. Доволен съм, че от тогава досега нямаме загубена нито една порода. Но това не означава, че всичко е перфектно. Силно притеснен съм от случващото се в равнините – там всичко е разорано и няма пасища. Давам пример – при Старозагорската овца имахме 600-700 контролирани животни и тази бройка не се променя, независимо, че има подпомагане. Аналогично е положението и с Маришките овце, и с Карнобатската овца. Поискахме в новата ПРСР 2014-2020г да се заложи когато се говори за съхраняване на породата, това да бъде и единственото изискване – запазване на породата за определен период от време, без каквото и да било друго обвързване. В противен случай ще загубим породите в равнините. Добра новина е, че за планинските и полупланинските райони този проблем не стои. ВК: Да поговорим за комерсиалното говедовъдство и овцевъдство. ВН: Първото, което трябва да се направи в новия програмен период е увеличаването на средствата за развъдна дейност в комерсиалното животновъдство. Не може ставката за контролиране на автохтонни и комерсиални породи да е една и съща, а в момента тя е такава. Само един пример – ако при аборигенните породи има

изискване от развъдната асоциация да посетят два пъти фермата, при комерсиалната трябва да се направят 11 контроли на млечната продуктивност годишно. По отношение на комерсиалното овцевъдство, моето лично убеждение е, че трябва, ако искаме добро млечно овцевъдство, да работим на основата на Плевенска черноглава овца. Що се отнася до Синтетична популация Българска млечна овца – там в момента е абсолютен хаос, защото се внася от различни страни, кръстосва се безконтролно. Опитахме се да предизвикаме дискусия относно млечното овцевъдство, но нещата не се случват засега. Трябва да бъде преодолян хаосът в системата – това е пътят. Вкарвайки генетичен материал отвън, всъщност вкарваме хаос и не можем да очакваме стабилитет на системата. ВК: Може ли селекционна работа върху аборигенна порода до доведе до повишаване на нейната продуктивност? ВН: Започвам с пример – Родопското късорого говедо, Кафявото алпийско говедо и Джърси са породи от един и същи корен. Много кръстоски са правени и Джърси е наистина удачно попадение. В същото време, обаче, в Алпите единственото, което правили е да косят тревата за подобряване на пасищата и фуражната база и сега нашето Родопско късорого продължава да тежи 180кг, а Кафявото алпийско тежи 650кг. Казвам това като доказателство, че е напълно възможно подобряването на продуктивността на аборигенните породи. Но, аборигенните породи трябва да бъдат доведени до излизане от нивото на застрашеност, за да се оформи автохтонно ядро, при което не е необходима селекция, а поддържане на генетичното разнообразие. Това ядро трябва да се подпомага от ЕС, а с останалата част на популацията трябва да се започне селекция за подобряване

на продуктивните качества. Не откриваме топлата вода – Симентал е пример точно за това – има си автохтонна порода и в същото време Симентал е и една от най-разпространените породи с добра млечност и добри месодайни качества. ВК: Как може да се развие в България месодайното животновъдство? ВН: Много трудно. Месодайното животновъдство трябва да бъде максимално екстензивно – говоря за родителските стада. Един навес е достатъчен, но са необходими и огромни пасища за тези животни. Никой в Европа не отглежда майчини стада на ясла, но ние нямаме пасища, а дори да имаме, охраняването им в ЕС става с електропастири – у нас е трудно да се опазят, обаче. Когато става въпрос за месодайно животновъдство, трябва да бъдат спазвани определени правила, без изпълнението на които не можем да имаме ефективност в месодайното направление. В

овцевъдството също са правени много опити, но не са особено успешни. В говедовъдството една от развъдните организации върви към отнемане на лиценз, защото не работи. Месодайното животновъдство е голяма възможност, но в България то не се развива добре. Това е пасищно животновъдство и първо трябва да решим проблема с пасищата и тогава да мислим за пътя в месодайното направление. ВК: Как виждате бъдещето на животновъдството? Къде трябва да е акцентът? ВН: Държавата трябва да определи приоритетите си. Когато говорим за обичайни за страната ферми, които осигуряват прехрана, трябва да се ориентираме към преживното животновъдство, включително и коне. Акцентът трябва да бъде върху създаването на семейни ферми в полупланинските и планинските региони. В равнините могат да се развиват само много едри ферми, които имат и необходимата за това земя.

ПОРОДИ

ИЗТОЧНОБЪЛГАРСКИ КОН www.kabiuk.com

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

Началото на създаването на породата започва в края на ХIХ век заедно с откриването на двата конезавода „Кабиюк“ край гр.Шумен и „Божурище“ край гр.София. След преместването на конезавода от Божурище в Балчик и създаването на конезавод „Стефан Караджа“ селекционната дейност се концентрира изцяло в Североизточна България. Целта на създаването на породата е да се задоволят нуждите на българската армия с

добри и издръжливи коне, а също и нуждите на стопаните в областта на земеделието. Източнобългарската порода е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване между местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски кобили с чистокръвни и полукръвни жребци, внесени от Унгария, Русия, Полша, Германия, Чехословакия и Турция. Независимо от разнородния състав, на чиято база е създадена породата

най-голямо влияние за сформиране на линейната структура са оказали чистокръвните английски жребци Лаудон, Семпитернал, Козак, Емилиен, Тихани, Зенгер, Вустершир, Греми, Нерон и Еделкнабе. Съществена роля в развъдния процес заемат и полукръвните жребци Фенек, Галион, Фуриозо VII-3 и Бетяр. Конете от породата имат сравнително едър ръст с височина при холката 162-166см. Главата е пропорционална, с прав профил. Шията е права, дълга с добре изразен задтилък, холката е добре развита и изразена, средно дълги гръб и поясница. Крупата е с добре изразен наклон и добре замускулена. Гръдния кош е дълбок и дълъг, краката са здрави, с добре изразени сухи стави и сухожилия и здрави копита. Едно от най-важните качества на породата е изключително добрата приспособеност към климатичните условия на България. Средните стойности на четирите основни телесни измерения са следните: 1. Жребци: 1.1. височина при холката – 166,9см;

1.2. коса дължина на тялото – 166см; 1.3. обхват на гърдите – 190см; 1.4. обхват на свирката – 21см. 2. Кобили: 2.2. височина при холката – 162,8см; 2.3. коса дължина на тялото – 161см; 2.4. обхват на гърдите – 185,8см; 2.5. обхват на свирката – 20см. Представителите на породата са мощни, красиви, с благороден външен вид, със сравнително суха конституция. Екстериорните им особености ги характеризират като типични представители на ездовите породи коне. Подходящи са както за класическите видове конен спорт (обездка, прескачане на препятствия и особено всестранна езда), така и за любителска езда. Източнобългарският кон е със статут „порода застрашена от изчезване”. Развъдната организация, която има лиценз за работа с тази порода, е Асоциация „Източнобългарски кон” със седалище гр.Шумен.

ПОРОДИ

ЧИСТОКРЪВЕН АРАБСКИ КОН www.iasrj.eu

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

„Те имат толкова много душа и характер, те са почти хора”

Арабската порода коне е една от най-старите ездови породи в света. Произлиза от средноазиатски и северно-африкански коне. Породата е създадена и усъвършенствана под влиянието на два основни фактора – пустинен климат и голямата любов на арабите към коня. Горещият и сух климат на Арабския полуостров, бедните варовити почви с оскъдна степна растителност са формирали богатите генетични заложби на Арабския кон: изключителна издържливост при неблагоприятни условия, неголям ръст, съразмерно телосложение, здрави крака със сухи стави и ясно изразени сухожилия, много здрави копита, голяма плодовитост, дълголетие и непретенциозност към храната. През вековете арабските племена са водели много войни, което е изисквало здрави, приспособени към условията на пустинята коне за армиите им. Ето защо и в дворцовите конюшни на емирите и в оазисите на номадските племена са се полагали изключителни грижи за конете. Знаел се е произходът на всеки един кон и това се е предавало от поколение на поколение. Действали са строги неписани закони за недопускане на вливане на кръв от други породи или от коне с неизвестен произход. Така се е получил феноменът Арабски кон, чието значение не е в числеността, а в съвършенната безкомпромисна селекция. Арабският кон има много красива, хармонична, малка глава; изпъкнали умни и изразителни очи; широки ноздри; дълга шия с лебедова форма; тънка кожа; тънък копринен косъм; висо-

ко поставена опашка, която се носи много красиво при бягане. Той има извънредно жив темперамент и добър нрав. Движенията му са грациозни и винаги предизвикват възхищение. Лек и подвижен, арабският кон притежава добра скорост при галоп – 1000 метра изминава за една минута и 9-10 секунди, а същевременно има изключителна издържливост на дълги преходи. Няма културна порода коне в света, в която Арабският кон да не е използван, пряко или косвено, като създател или подобрител. Той е в основата и на шедьовъра на коневъдството – Чистокръвния английски кон. През периода 1800-1700г пр. н. е. предшественикът на Арабския кон е бил пренесен на Арабския полуостров от Предна Азия и местните племена започват да го отглеждат. Целенасочена работа по създаване на породата е започнало около VII в., като разцвет в развитието се постига през XIII в. Векове наред Арабският кон се е отглеждал само в родината си. В Европа е пренесен с нахлуването на персите. В

земите на днешна Испания той е бил отглеждан в чисто състояние и използван в създаването на андалузкия кон, който е бил порода-подобрителка на конете в Европа в продължение на няколко века. От Испания Арабският кон вече е бил разпространен в Европа и останалите континенти. В сравнение с ездовите, впрегатните и с чистопородния английски кон арабският кон е понисък – височината при холката е средно 150см (147-153) или с около 10см по-малко. Теглото на пълновъзрастен арабски кон е 400-500кг, със 150-200кг помалко от ездовите коне. Чистокръвният арабски кон е с по-къса поясница. Той има 5 поясни прешлена, вместо обичайните 6 и 17 чифта ребра, а не 18. Арабският чистокръвен кон еволюционно се различава много от коня на Пржевалски. Дори основата на опашката му е по-къса не само в сравнение с другите породи, но и по отношение на собственото му тяло. Арабският кон има само 15 опашни прешлена, а ездовите

АРАБСКИ КОН – СТАНДАРТНА ХАРАКТЕРИСТИКА Телосложение

добре развито и съразмерно

Конституция

суха и здрава

Глава

лека, изразителна

Шия

средно дълга, леко изправена

Гръб

прав, добре замускулен

Поясница

къса, добре замускулена

Крупа

овална, леко наведена

Крака

сухи, здрави, с добре очертани стави и сухожилия

Копита

с правилна форма и здрав рог

Темперамент

жив

Ход

енергичен и плавен

Цвят на косъма

кестеняв, сив, алест и черен

и впрегатните – 16-20. Първите два опашни прешлена са винаги на долния край на кръстната кост, докато при другите породи са на горния. Затова чистокръвният арабски кон държи опашката си красиво водоравно, което е характерно за него. При домашните животни в сравнение с дивите им предшественици мозъкът постепенно е намалявал – например при кучето в сравнение с вълка, при домашните котки и коне за разлика от дивите котки и коня на Пржевалски. Не такъв е случаят обаче с арабския кон. Макар че главата му е много по-малка, той има несравнимо по-голям мозък от другите породи коне. Надминават го само конят на Пржевалски и близкородственият му монголски домашен кон. По тази причина чистокръвният арабски кон има силно извито чело. Чистокръвните арабски коне са преди всичко жилави и покорни. На дълги разстояния не може да ги победи нито един състезателен английски чисто-

кръвен кон. Американците са провели следния опит: в продължение на шест дни били яздени коне от различни породи на разстояние повече от 600км. Било установено, че арабските коне се задоволяват с най-малки количества храна – само с 1/3 до 1/2 от храната, необходима на другите коне. Освен това те се връщали в най-добро състояние от всички останали коне. Загубата на тегло при тях била също най-малка. С нахлуването на техническите постижения на съвременната цивилизация на Арабския полуостров – оръжия и автомобили, както и в следствие на епидемии броят на чистите арабски коне застрашително намалява и той стига на ръба на изчезване от родината си. В наши дни най-големите популации са в САЩ, Великобритания, Унгария, Полша и Германия. През

последните години се вземат мерки за възраждане на чистокръвния арабски кон в страните от Залива, включително и чрез внос на коне от всички краища на света. Уникална популация на чистия арабски кон е запазена и до днес на Бахрейн. Животните произхождат от 5 чисти линии, пренесени от Арабския полуостров. Те нямат кръв от отглежданите на запад Арабски коне и в най-голяма степен приличат на пустинния тип арабски кон, развъждан някога от бедуините. Ето защо те са ценен генетичен резерв за породата в световен мащаб. Също така запазени Арабски коне в чисто състояние има и в Египет. За Арабския кон можем да кажем само, че въпреки загубата на свободата си, той никога не е загубил своята гордост.

ХРАНЕНЕ

НОРМИ ЗА ХРАНЕНЕ НА КОНЕ НАРЪЧНИК ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РЕЦЕПТИ ЗА КОМБИНИРАНИ ФУРАЖИ И СХЕМИ ЗА ХРАНЕНЕ НА ЖИВОТНИТЕ Н.Тодоров, Д.Джувинов, И.Ветанов, А.Александров, Л.Владимирова, Ю.Митев, П.Драганова Конете се отнасят към тревопасните непреживни животни. Техният стомах е прост (еднокамерен) и със сравнително малка вместимост (под 10% от целия храносмилателен канал), което налага по-често хранене с неголеми количества храна. Конете имат силно развити дебели черва, чийто обем е около 60% от храносмилателния канал. В тях се развиват микробни процеси, подобни на тези в търбуха на преживните животни, благодаТаблица 1. Препоръчвани количества сено и комбиниран фураж, % от живата маса на конете Категория

Сено/общо Комбиниран фураж

Млади кончета До 6-месечна възраст

1,0-1,5/3,2

1,3-1,8

6 до 12-месечна възраст

1,3-1,5/2,7

1,0-1,5

1 до 2-годишна възраст

1,0-1,5/2,2

0,5-1,0

2-годишна възраст в тренинг

0,7-1,0/2,3

1,2-1,6

Без работа

1,8-2,0/2,2

0,0-0,4

Лека работа

1,5-1,8/2,5

0,4-0,8

Средна работа

1,1-1,5/2,7

0,8-1,3

Тежка работа

0,8-1,3/2,8

1,1-2,0

До 9-месечна бременност

1,7-2,0/2,2

0,0-0,4

9 до 11-месечна бременност

1,5-1,8/2,4

0,5-1,0

Първите 3 месеца лактация

1,2-1,8/2,7

1,0-1,5

Кърмещи след 3 месеца

1,5-2,0/2,5

0,7-1,3

0,81,5/2,4

1,0-1,5

Възрастни коне

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

Разплодни коне

Жребци през случният период

рение на което конете могат да използват сравнително добре грубите фуражи. Поради липса на специална енергийна единица за коне у нас са използвани кръмните единици за растеж (КЕР) за преживни животни, като най-близки до конете. Безспорно въвеждането на специална енергийна единица за коне в бъдеще ще подобри точността. В зависимост от качеството на грубите фуражи и тежестта на работата, която извършват конете, грубите фуражи заемат 40 до 70% от дажбата (таблица 1). Сеното в дажбите на конете, с изключение на малките кончета до 9-месечна възраст, на конете в тренинг, изпитания и състезания и на жребците през подготвителния и случния период, може да се замени до 50% с други груби фуражи – силаж, царевичак или дори в краен случай със слама. Един килограм сено се заменя с 0,7кг слама + 0,3кг комбиниран фураж. ХРАНЕНЕ НА РАЗПЛОДНИ КОБИЛИ И ЖРЕБЦИ През случния период се дава 10-20% повече храна, отколкото е необходима според млечната продуктивност на старите кобили или според нормите за младите кобилки. Засиленото хранене се постига чрез даване на повече комбиниран фураж или концентрирана смес, приготвена в стопанството. През първите 7-8 месеца след заплождането не се налага даването на допълнителна храна заради бременността. Плодът нараства главно през последните 3 месеца на бременността и тогава нуждите от хранителни вещества са значително по-големи, отколкото през първите месеци. Освен за развитие на плода са необходими хранителни вещества и за отлагане на телесни резерви, които да се използват в началото на лактацията. Живата маса трябва да се увеличи с 11-12% до края на бременността. При наличие на доброкачествено сено или на добра паша през първите 8 месеца на бременността не е необходимо да се дават концентрирани фуражи на кобилите, ако не се

Таблица 2. Примерни дажби за бременнни кобили жива маса 500кг Първите осем месеца от бременността Последните три месеца от бременността

Без работа

Ливадно сено в цъфтеж

10кг

КФ с 15% суров протеин

1кг

Лека работа

Ливадно сено в цъфтеж

9кг

КФ с 15% суров протеин

3кг

Средна работа

Ливадно сено в цъфтеж

9кг

КФ с 15% суров протеин

4кг

Без работа

Ливадно сено нач. цъфтеж

10кг

КФ с 15% суров протеин

2кг

Лека работа

Ливадно сено нач. цъфтеж

9,5кг

КФ с 15% суров протеин

4кг

Без работа

Люцерново сено, нач. цъфтеж

5кг

Царевичен силаж, 35% СВ

8кг

КФ с 16% суров протеин

5,5кг

Люцерново сено, нач. цъфтеж

5кг

Царевичен силаж, 35% СВ

8кг

КФ с 16% суров протеин

7кг

Без работа

Паша, добра

КФ с 13% суров протеин

6кг

Лека работа

Паша, добра ливадно сено

3кг

КФ с 16% суров протеин

8кг

Паша, добра ливадно сено

5кг

КФ с 16% суров протеин

10кг

Таблица 3 Първите три месеца от кърменето

След три месеца от раждането

Лека работа

Средна работа

използват за работа. При лека работа се дават по 1,5-3,0кг, а при средна работа – по 3,5-4,5кг комбиниран фураж на кобила дневно. Последните 3 месеца на бременността кобилите, които не работят, се нуждаят от 2-3кг, а при лека работа от 4-5кг комбиниран фураж дневно. Не е желателно бременните кобили да извършват тежка работа, а през последният месец до ожребването се освобождават напълно от работа (таблица 2). Кърмещите кобили не трябва да се използват за работа през първият месец, а следващите два месеца могат да извършват лека или средна работа. В зависимост от това се нуждаят от различно количество хранителни вещества. Примерни дажби за кърмещи кобили с 500кг жива маса са посочени в таблица 3. Жребците през летния период, при наличие на добра паша, не се нуждаят от други фуражи. При недостатъчна паша се подхранват със сено или комбиниран фураж от 1 до 5кг в зависимост от количеството на пашата. През зимния период 8-10кг сено и 1-2кг комбиниран фураж са дос-

татъчни. Подходящ е комбинираният фураж за работни коне с 13% суров протеин при хранене с люцерново сено или КФ с 15% суров протеин при хранене с ливадно сено. Един месец преди и по време на случната кампания се дава 6-8кг сено и 6-8кг комбиниран фураж с 15 или 18% суров протеин, съответно при люцерново или ливадно сено. Важно е жребците да се хранят така, че да са в добро телесно състояние, силни и енергични. ХРАНЕНЕ НА МЛАДИ КОНЧЕТА Независимо от млечността на майките, малките кончета трябва да имат на разположение в специално място, до което нямат достъп майките, доброкачествено сено и комбиниран фураж с 16% суров протеин, ако сеното е люцерново, или 21% суров протеин при даване на ливадно сено. Когато кончетата са на паша с майките, в специално преградени места им се предоставя само комбиниран фураж с 16% суров протеин. Отбиването се извършва на около 6-месечна възраст.

Таблица 4 N

Фуражи

Таблица 5 Фуражи, кг

400

500

Люцерново сено, добро качество

Ливадно сено, отлично качество

КФ с 15% суров протеин

Жива маса, кг 200

300

Фураж, кг 1

Пасищна трева

КФ с 18% суров протеин

3,5

2,5

КФ с 13% суров протеин

2,5

Люцерново сено, средно качество

Таблица 6

Царевичен силаж, 35% СВ

Лека работа

КФ с 18% суров протеин

2,5

КФ с 15% суров протеин

2 0

2,5

2,5 3

Ливадно сено, средно качество

3,5

4,5

6,5

7,5

КФ с 18% суров протеин

3,5

КФ с 15% суров протеин

3,5

Примерни дажби за отбити кончета са посочени в таблица 4.

ХРАНЕНЕ НА КОНЕ В ТРЕНИНГ, ИЗПИТАНИЯ И СЪСТЕЗАНИЯ Храненето на състезателните коне е по-сложно от която и да е друга категория животни. Наличните експериментални данни за изискванията на тези коне не са достатъчни. При храненето на състезателни коне се отделя значително внимание на практическия опит на победителите в състезанията. Обикновено дажбата се състои от сено и концентриран фураж. Зелените фуражи, силажите, царевичакът, сламата и другите груби фуражи не са подходящи. Люцерновото сено е добър източник на протеин, минерални вещества и витамини, и оказва леко слабително действие, при което фекалните топки стават меки. Ако се дава на воля някои коне приемат повече от допустимото количество. Ето защо то се ограничава на 4-5кг, а при състезания дори до 3-4кг, и се поставя намордник, за да не приемат постеля конете. Когато се налага, половината от сеното може да бъде люцерново, а останалата половина – ливадно. Не е желателно да се използва само ливадно сено. Вторият компонент на дажбите е специален комбиниран фураж, базиращ се на няколко зърнени фуражи при обезателно участие на овес, доброкачествени протеинови източници и захар или меласа. Желателно е участието на източник на мазнини, особено при смески с малко овес.

Средна работа

1 2

Тежка работа

1 2

Пасищна трева

30кг

Ечемична слама

3кг

КФ с 13% суров протеин

1,5кг

Ливадно сено, средно качество

11кг

КФ с 13% суров протеин

2,5кг

Царевичен силаж, 35% СВ

15кг

Ечемична слама

4кг

КФ с 15% суров протеин

2кг

Ливадно сено, средно качество

11кг

КФ с 13% суров протеин

4,5кг

Ливадно сено, средно качество

6кг

Царевичен силаж, 35% СВ

14кг

КФ с 15% суров протеин

3кг

Ливадно сено, средно качество

10кг

КФ с 13% суров протеин

7кг

Люцерново сено, средно качество

6кг

Царевичен силаж, 35% СВ

13кг

КФ с 13% суров протеин

6кг

Примерни дажби са дадени в таблица 5. ХРАНЕНЕ НА КОНЕ ЗА РАБОТА Освен разплодните кобили и жребци за работа се използват и изключени от разплод коне. Нуждите от храна са в зависимост от обема на работата, но и от физиологичното състояние на кобилите. Трябва да се събират нуждите за бременност или лактация с тези за работа при съставянето на дажби. Тук разглеждаме храненето на конете, използвани само за работа. При наличие на добри пасища конете могат да задоволят нуждите от груби фуражи изцяло със зелената трева. В случая е необходимо достатъчно време за паша през деня и нощта. Колкото по-тежка е работата, толкова по-малка е възможността за паша. Подходящи груби фуражи са люцерновото и ливадното сено и доброкачественият и не много влажен царевичен силаж. В краен случай част от грубия фураж може да е слама или царевичак. Примерни дажби са посочени в таблица 6.

ХРАНЕНЕ

Конете се нуждаят от различна диета през зимата д-р Веселина Стойчева

ни така, че да осигурят необходимата диета на коня в една комбинация, без допълнително сено или зърно. Тези фуражи обикновено съдържат люцерна или пулпа от цвекло с добавка на витамини, минерали и зърно и вършат много добра работа вместо добавяне на допълнително сено или като алтернатива на допълнителната енергия от зърното. Въпреки това, повече експерти препоръчват на конете понякога да се дава и сено, за да увеличи приемът им на дълги фибри и да не се разчита изцяло на фуража. Днес се предлагат различни комбинирани фуражи, но повечето са сравнително нискоенергийни. Има някои видове, обаче, които са с по-висока енергийна стойност. Някои фуражи съдържат пулпа от цвекло и допълнителни мазнини, за да предложат комбиниран фураж, който предоставя толкова енергия, колкото фуражите на зърнена основа. Друг сегмент от пазара на комбинираните фуражи са комбинираните кубчета. Предлагат се кубчета, съдържащи люцерна, тимотейка, висококачествено зърно, органични минерали, мазнини и витамини във висококачествена комбинация. Освен това, имайте предвид, че възрастните коне имат допълнителни нужди през зимата. Необходимо е да започнете още през есента специална диета за възрастни коне с високо съдържание на мазнини и фуражи на основата на цвекло, които подпомагат поддържането на тегло-

гурява на коня допълнителната енергия, от която той се нуждае през зимата. Друг вариант е добавянето на оризови трици. Чрез добавяне на само половин килограм оризови трици на ден, повечето коне ще получат необходимите допълнителни калории. Оризовите трици в торбички могат да изтраят цяла зима, а освен това са икономични. Повечето диетолози препоръчват добавянето на оризови трици да започне две-три седмици преди застудяването. Въпреки, че добавянето на сено е често срещан начин да се помогне на конете да прекарат зимата, може да излезе скъпо и съхраняваното сено да се изчерпа много по-бързо от желаното. Друг вариант са добавките с фибри. Два източника на фибри, които, обаче не са идеални, са люцерната и пулпата от цвекло. Фибрите в люцерната са прекалено къси, за да бъдат оптимален заместител на фибри. Пулпата от цвекло изисква накисване преди употреба и не съдържа хранителните вещества, от които конят се нуждае. За да се подобри приема на фибри, кубчетата люцерна (или кубчета, комбинирани с тимотейка) може да са добър вариант. Конете обикновено имат нужда от приблизително 2кг люцернови кубчета на ден или подобно количество раздробен фураж. Друг добър вариант за добавяне на фибри е използването на комбиниран фураж. Комбинираните фуражи са разработе-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8-9/ 2014

Когато времето застудее, всички ние си мислим за богата, топла храна. Промяната в температурата, обаче, трябва да ни подсети, че нашите коне също имат зимни нужди. Хранителните нужди на коня се променят със спадането на температурите. Много собственици на коне инстинктивно променят количеството и вида на храната, без напълно да проучат каква е научната причина за това. Обичайната практика за добавяне на допълнително царевица, растително масло, зърно или сено, за да се увеличи калорийният прием на коня, обаче, може да доведе до различни проблеми. Добавянето на царевица, което често се смята, че има затоплящ ефект, може да повиши риска от колика. Допълнителното растително масло или сено може да промени витаминния и минералния баланс в диетата на коня, а добавянето на допълнително зърно може да промени приема на зърно до нездравословно ниво. По-добър начин за хранене през зимата може да бъде преминаването към различни хранителни комбинация с осигуряване на повече мазнини. Докато стандартните, базови фуражи обикновено включват около 2,5% мазнини, се предлагат и други комбинации със съдържание на мазнини от 4,5% до 8%. За страни с изключително студен климат или коне със специални нужди, се предлагат фуражи с над 10% съдържание на мазнини. Тази опция с високо съдържание на мазнини оси-

то по време на студената зима. Търсете фуражи със 7% съдържание или повече, тъй като те ще осигурят допълнителни калории, необходими на възрастния кон, за да се предпази от загуба на тегло през зимата. Когато е студено, конете обик-

новено прекарват повече време в конюшнята. Това води до необходимостта от увеличаване на контрола на миризмата, за да се предотврати достигането на амоняка до стойности, вредни за конете. Продуктите, неутрализиращи амоняка могат да

предотвратят свързаните с амоняка респираторни проблеми, поради застояване на конете в конюшнята. И накрая, запомнете, че е необходимо да осигурите на коня достатъчно прясна вода по всяко време.

ХРАНЕНЕ

Десет грешки при грижите за конете през зимата Тони Макалистър

Зимата дойде, но ако смятате да загърнете коня си в дебела топла попона и да го държите в топлата конюшня през студения сезон, се откажете от това намерение. По-добре е да се въздържате от прекалено изнежване. Не трябва разбира се и да го захвърлите навън през зимата и да забравите за него до пролетта. Погрижете се конят Ви да бъде в добро здраве през всички сезони, с помощта на здравия разум и избягвайки следните десет грешки: 1. Водата се оставя да замръзне. Ако водата му замръзне, конят няма да може да се хидратира правилно. Снегът и ледът не могат да заместят чистата, незамръзнала питейна вода. Ако конят Ви няма достъп до чиста, незамръзнала питейна вода по всяко време, рискът да получи обстипационна колика е значително по-висок. Препоръчително е да инвестирате в покупката на специален отоплител за поилки за коне.

5. Държане на коня в конюшнята. Конете биха били по-здрави и по-жизнени, ако излизат навън през зимата, с някои предупреждения: За всички коне трябва да бъде осигурен навес с три стени. Ако гледате коня в бокс, се опитвайте да го оставяте навън през деня и да го прибирате в бокса само за през нощта. Не затваряйте конюшнята! Вместо това, я оставете отворена, за да се осигури достъп на свеж въздух; затворената конюшня води до липса на добра вентилация, което може да се отрази на респираторната система на коня. 6. Прекалено използване на попони и одеяла. Когато навън вали, а вие сте вътре и се наслаждавате на топла вечеря пред огъня, няма как да не съжалите коня си. За да намалите вината, може да се изкушите да излезете навън и да го загърнете с още една попона. Спрете се! Да, кон с частично или напълно обръсната козина се нуждае от попона или одеяло през зимата, независимо от това дали се държи навън или на закрито. Кон с естествена зимна козина, обаче, вероятно не се нуждае от

3. Липса на движение. Както ние хората, така и конете се нуждаят от движение през цялата година, дори и когато навън е студено. Ако е възможно, продължете да яздите и през зимните месеци. В случай, че метеорологичните условия не го позволяват,

4. Прекалено претоварване на кон, който не е във форма. Ако яздите само, когато времето е хубаво, найвероятно не яздите много, в случай, че живеете в район със студена зима. Всичко е наред, ако поддържате коня във форма по друг начин, но, ако той бездейства през по-голяма част от сезона, имайте предвид, че кон, който не е във форма е по-предразположен към мускулно-скелетни травми при сериозно натоварване. Ако програмата Ви за езда е спорадична и зависи от метеорологичните условия, се придържайте към по-леки упражнения и не пренатоварвайте коня. Когато конят влезе във форма, постепенно увеличете нивото на тренировките.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8-9/ 2014

2. Дневната дажба не се увеличава, когато температурите паднат. Посъветвайте се с ветеринарен лекар или зооинженер колко храна трябва да получава конят Ви през зимните месеци. Когато температурите са по-ниски, конят Ви изгаря повече калории, за да запази топлината на тялото си. За някои коне това означава значителна загуба на тегло. Ако конят Ви не се налага да пази диета с ограничаване на калориите, е добре да увеличите дажбата на сеното, ако навън е по-студено. Грубият фураж (сено) е отличен източник на калории. Освен това, процесът на смилане на влакнините (сеното като цяло е богато на влакнини) помага на коня да се стопли.

изкарвайте коня всеки ден на пасище или в падок; по възможност го кордирайте, за да го поддържате във формата.

попона, ако е в бокса или под навес, получава правилна дажба и е в добро здраве. Прекаленото завиване на коня с одеяла или попони може да доведе до прегряването му, което от своя страна води до дехидратация и редица здравословни проблеми. Ако сте загрижен за комфорта на коня си през зимата, се консултирайте с ветеринарен лекар. 7. Липса на грижи за копитата. Конете, с подкови или без, независимо от това дали се яздят или не, се нуждаят от редовна поддръжка на копитата на всеки шест до осем седмици, може би и по-често, без значение от сезона.

8. Липса на грижи за външния вид. Дори и ако не яздите през зимата, се грижете редовно за коня си, по възможност всеки ден. Редовните грижи позволяват да прегледате коня си и да забележите евентуални проблеми, свързани със заболяване, наранявания, загуба на тегло, изгубена подкова, напукани копита и др.

От вас зависи, като собственик на коня, да се намесите възможно най-бързо, ако забележите нещо нередно. 9. Оставяне на коня на пасището без да Ви е грижа за него. Има стара каубойска поговорка: „Няма почивка за конника.” Да, почивни дни са и навън е дяволски студено, но трябва да продължите да полагате всекидневните грижи за коня си. Дори и ако конете Ви са на пасището, имате много работа за вършене – поене, хранене, почистване, трениране. 10. Пренебрегване на собственото здраве. Повечето от нас са отговорни за конете хора, които поставят здравето на коня пред своето собствено. Запомнете, че ако не сте здрав, няма да сте в състояние да се грижите са коня си. Дори и когато се грижите за коня си през зимата, се опитайте да Ви бъде топло, безопасно и да сте в добро здраве, защото има някой, който разчита на Вас всеки ден.

ХРАНЕНЕ

Технологии на храненето на коне ХРАНЕНЕ И ДИЕТЕТИКА НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ Б.Маринов, Р.Бинева и П.Велчевски Конят е тревопасно, моногастрично животно с малка вместимост на стомаха (2025л). В сляпото черво, което е добре развито, се извършва бактерийното разпадане на суровите влакнини. В сравнение с едрите преживни, той приема по-малко обемисти фуражи и ги оползотворява по-лошо. За поддържане на висока работоспособност е необходимо режимът на хранене да е съобразен с физиологичните особености на коня. ПОТРЕБНОСТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА Потребност от енергия. Тя се определя от породата, типа, възрастта, живата маса, обема на работа, физиологично състояние на коня и др. Енергийните нужди за работа се покриват, след като бъдат задоволени нуждите за поддържане, репродукция и др. Ако нивото на енергията в храната е ниско, при възрастните животни намалява теглото, след което се понижава и работоспособността им.

ПОТРЕБНОСТ ОТ МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА По-висока е нуждата от калций и фосфор на бременните и кърмещите кобили и на растящите кончета. При съотношение на калция към фосфора пониско от 0,7:1 и недостиг на витамин Д настъпва остеомалация. Дневната нужда на един кон от калций е 40-50гр и от фосфор – 25-30гр. Значителни по количества са потребностите на работните коне от готварска

сол. При усилена работа конят отделя с потта си около 60гр и с урината около 30гр готварска сол, докато при покой или лека работа са му необходими не повече от 25-30гр. При липса на готварска сол в дажбата само за няколко дни се стига до намаляване на живата маса и работоспособността настъпва бърза умора. При средно тежка работа потребностите са около 30-40гр. Излишъкът от готварска сол води до бързо намаляване на алкалните резерви в организма. ПОТРЕБНОСТ ОТ ВИТАМИНИ При конете най-често се установява недостиг на витамин А

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8-9/ 2014

ПОТРЕБНОСТ ОТ ПРОТЕИН Чувствителни към недостиг на протеин са бременните и кърмещите кобили и растящите кончета. Кончетата до 6 месеца се нуждаят от 12%, а тези до 2-годишна възраст от 10% протеин в сухото вещество на дажбата. За бозаещите кончета от значение е и качеството на протеина, тъй като микрофлората в сляпото черво е още недоразвита.

Потребностите на бременните и кърмещите кобили от протеин възлизат на 11-15% от сухото вещество на дажбата.

и Д. За 100кг жива маса растеж са необходими 7мг каротин (3700UI: витамин А) и за поддържане – 2мг каротин (3700 UI витамин А), а за бременните и лактиращите кобили по З0мг каротин. Средно е необходимо 1000 UI витамин Д на 600-1000кг, а на витамин Е за разплодни жребци и кобили – по 1000 UI на глава дневно. Останалите витамини обикновено се съдържат в необходимите количества в дажбата или се синтезират в червата на конете. Дневните нужди от вода на конете се определят главно от работата и се движат от 30-50 до 100 литра.

ОСНОВНИ ФУРАЖИ ЗА КОНЕ За хранене на конете се използват концентрирани фуражи, сено, сочни и зелени фуражи. Овесът е основният фураж за конете. Има меко зърно, лесно се дъвче и ослюнчва. Не причинява колики, влияе благоприятно върху спермопродукцията. Ечемикът може да замести овеса. Той е основен фураж за арабския кон. Добре е да се дава надробен. Царевицата често се използва за фураж на конете. Необходимо е да се дава смляна. Още по добре е да се смила с кочаните. Пшеницата може да се дава до 50% от ко-

личеството на зърнения фураж. Ръжта се приема по-неохотно и може да включва до 1/3 от количеството на зърнения фураж в дажбата. Бобовите зърнени фуражи са добавъчни в дажбата на конете. В по-големи количества предизвикват подуване, запек и други храносмилателни разстройства. Меласата е много добър фураж за конете, който предотвратява коликите. Особено добри са шротовете. Основни фуражи в дажбите на конете са ливадните и бобовите сена, важен източник на протеин, минерални вещества и витамини. Сламата и царевичакът могат да заместят 1/3 от количеството на сеното в дажбата. Сочните фуражи имат второстепенно значение. Подходящи са морковите, картофите, сенажът. Зелените фуражи са ценни за всички категории коне, но най-необходими са за бременните и кърмещите кобили и растящите кончета. ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННИ И КЪРМЕЩИ КОБИЛИ Организмът на кобилите се отличава с по-голяма чувствителност към неблагоприятните условия на хранене и гледане, в резултат на което най-често настъпват алиментарни и други аборти. Ето защо храната тряб-

ва да бъде разнообразна, богата с енергия и балансирана. Нуждата от хранителни вещества се определя от това дали кобилата все още расте или е завършила растежа си и от обема на работата. Дажбите трябва да бъдат съобразени и с развитието на плода. Най-добра храна за бременните кобили е ливадното и бобовото сено. Дават се по 1,5-1кг в началото и по 1-0,5кг в края на бременността на 100кг жива маса. Концентрираните фуражи се дават по 3 до 7кг на глава дневно, кореноплодите по 5 до 10кг, а зеленият фураж – по 20 до 40кг. Около две седмици преди ожребването дажбата се намалява наполовина. Препоръчва се да се включват лекослабителни фуражи – пшеничени трици, ленен шрот и др. Храненето на кърмещите кобили е в тясна връзка с растежа и развитието на малките кончета. За бозаен период лековпрегатните кобили отделят 1500-2500л мляко, поради което нуждите им не се различават много от нуждите на дойните крави. Тричетири часа след ожребването и следващите дни до края на първата седмица на кобилите се дава поило от трици, овес и доброкачествено ливадно сено. Хранят се 3-4 пъти дневно. Поят се преди хранене. Ориентировъчни дневни количества фураж

за кобили от ездовите породи са до 10-12кг сено, 2-3кг слама, 4-5кг сочни фуражи, 3-5кг овес, 1-1,5кг белтъчни фуражи дневно. През пролетно-летния сезон се хранят с окосена трева и по 3-4кг концентриран фураж. ХРАНЕНЕ НА КОНЧЕТА Храненето на кончетата трябва да отговаря, на изискванията на тяхното развитие. Изобилното или недоимъчното хранене се отразяват неблагоприятно на онези телесни части, които най-интензивно се развиват през бозайния период. През първите дни кончетата поемат коластра, която е абсолютно необходима заради богатия си хранителен състав. Поради малката вместимост на вимето на кобилата и стомаха на кончето, то бозае около 24 пъти в денонощието. Независимо от добрата млечност на майката от края на първия месец в специални ясли на кончетата се поставя овес в началото по 100гр, а след това количеството се увеличава, така че към края на бозайния период кончето трябва да приема по 34кг овес, и 1-2кг сено. Дава се чиста вода за пиене на воля. Кончетата се отбиват на 6-ия месец или по-рано – на 3-4 месеца. Критичен за кончетата е периодът от 6 месеца до 1 година, защото липсва майчиното мляко и се преминава към нов тип на хранене, развива се микрофлора в храносмилателния апарат. На отбитите кончета трябва да се осигурят добра паша и подхранване с концентрирани храни. През последните години при храненето на кончетата се изпитват комбинирани фуражи. Препоръчва се в смеските да се включват до 50% овес, 10% царевица, 10% слънчогледов шрот, 15% пшеничени трици, 20% ечемик, 2-3% минерални вещества, 1% витаминни премикси. След едногодишна възраст кончетата се хранят в зависимост от

предназначението им. ХРАНЕНЕ НА ЖРЕБЦИ Храненето влияе значително върху половата активност и количествата и качеството на семенната течност на жребците. Дажбата на жребците трябва да бъде богата с хранителни вещества, съобразена с интензивността на използването, с породата и възрастта. Особено благоприятно действие върху спермопродукцията оказват овесът и витаминното сено. Овесът трябва да съставлява 75% от общото количество на концентрираните храни. Подходящи са също пшенични трици, шротове, просо. По време на случната кампания, трябва да се включват по 3-4кг мляко и по 6 яйца на животно дневно. От голямо значение е да се дават по 3-5кг моркови дневно. В дажбата трябва да се осигуряват достатъчно сол и други минерални добавки. ХРАНЕНЕ НА КОНЕ В ТРЕНИНГ Храненето на конете в тренинг трябва да се съобразява с периода на тренинга, породата и възрастта на коня. Необходимо е да се вземат под внимание и сезонът и индивидуалното развитие на всеки кон.

Тъй като дажбите, съставени на основата на овеса, не могат да осигурят всички необходими хранителни вещества, вече се използват специализирани дажби от брашнени или гранулирани смески. Смеските могат да съдържат 60% овес, 5% ленен шрот, 11% витаминно люцерново брашно, 2% сухо мляко, 4% захар, 1,1% дикалциев фосфат, 0,3% микроелементна смеска, 0,6% готварска сол. От такава смеска на коне с жива маса 500кг при средна работа може да се дава по 8кг и да се прибавят по 6кг сено. ХРАНЕНЕ НА РАБОТНИ КОНЕ При традиционното хранене на работните коне с груби и лошокачествени фуражи не може да се развие висока работоспособност. Храненето трябва да бъде диференцирано в зависимост от обема на работата. При лека работа са необходими 1,5 кръмни единици, при средна – 2 кръмни единици и при тежка работа – 2,5 кръмни единици за 100кг жива маса. С увеличаване на кръмните единици се изменя и структурата на дажбата. При лека работа грубите, фуражи съставляват 60-65% от общата є хранителност, а при тежка работа – 35-40%.

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Михаил Михайлов: Кризата на млечния пазар у нас вече е факт!

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

www.noa.bg

Г-н Михайлов, каква е ситуацията на млeчния пазар у нас и какви са притесненията на говедовъдите с наближаването на отпадане на млечните квоти? Кризата на млечния пазар вече е факт. Тази криза ние я очаквахме, но след 1 април 2015г, когато ще паднат млечните квоти, понеже ние имаме информация, че европейските държави се готвят да си увелчат производството. Знаете, че много държави вече са глобени от ЕК и то със сериозни глоби за свръхпроизводство. При нас кризата ще дойде по-рано, защото ние нямаме готовност за отпадането на квотите. Ние реално не знаем какво ще се случи след 1 април или с други думи нашите анализатори не можаха да ни подскажат, какво ни очаква, за да можем да предприемем някакви мерки. Другият голям проблем се изразява в това, че у нас не е уреден закона за браншовите организации. Има сигурно над 100 организации на различните производители и всички са се нарекли „национални“. Ние не можем да се обединим и да станем членове на Копа Коджека, която защитава интересите на фермерите на европейско ниво. Седемдесет процента от Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ)

законите, които се дискутират в ЕС са по отношение на земеделието и храните и най-сериозно благоденствието на фермерите в този сектор се защитавта именно от тази организация. Третият голям проблем е кризата, в която изпаднаха и млекопреработвателите. Ние разбираме защо цените на мялкото падат – защото и те са в криза. Не става дума обаче само за тези 10 милиона, които ние губим от липсата на износ на земеделска продукция за Русия. Въпросът е, че има вече индиректни фактори, които влияят. В големите търговски вериги цените на вносните сирена са паднали с 30-40%. И те се купуват от потребителите. Следващият голям въпрос е за нерегламентираните продажби на мляко. Не може 500 хил. тона да влизат в мандрите и 500 хил. тона да се продават незаконно по ъглите, с незнайно качество и без никакви данъци. Това показва статистиката. Не може българският народ да консумира, по моите изчисления, някъде около 80 литра мляко за 365 дена, това е абсурдно, а това показва статистиката. От тук и другият голям проблем – за контролите, които правят от БАБХ за качеството на продуктите. Виждаде какво стана с кравето масло. А ако това се случи и със сиренето? Какви са изкупните цени на краве мляко в момента? Изкупните цени на суровото мляко падат ежедневно и дори много от големите млекопроизводители получават от мандрите под 65 ст. за литър краве мляко. В Северна България цените падат дори под 50 ст. за литър. По-малките ферми масово продават на цени под 60 ст. за литър. Цената действително падна много, а от това производителите се обезсърчават. Притеснителното в момента е, че спадът в цените се случва в момент, в който през други години це-

ните се повишават. Повечето говедовъди са си организирали работата във фермите така, че масовите отелвания да са през месеците декември-март защото тогава цените на млякото са повисоки поради липсата на овче и козе мляко. Съществува ли проблемът със забавеното плащане от страна на мандрите към фермерите? Там нещата сякаш се нормализираха. Почти всички мандри, които имаха забавено плащане, успяха да се издължат на фермерите. Имат си сключени договори и в рамките на един месец хората си получват парите. Най-много може да има забавяне, ако например в договора е уредено да има плащане на 15-о число, а те го плащат на 30-о – но има някаква коректност вече при тези оплаквания. Единственото, което ни безпокои е ниската цена. А тя дейстивтелно падна много – аз го бях казвал и преди, схемата на отелване при нашите фермери обикновено е декември, януари, февруари, защото тогава цените на млякото са найвисоки, за да могат да дадат и най-висока цена. От това производителите се обезсърачават. Какви ще са исканията на НСГБ от новото ръководство на Министерството на земеделието и храните след като се сформира Правителство? Заедно с млекопреработвателите и с новия състав на МЗХ трябва да седнем и да обсъдим тези изключително важни въпроси, които влияят в момента на млечния пазар. Нашите искания на първо време ще са да се реши проблема с ветеринарната медицина. Кризата там се задълбочава. В момента бизнесът с говедовъдство е в кал – имаме карантина, освен животни за клане, никъде не могат да се продават животни. Имаме фермери, които продават разплодни животни, които са си заложи-

ли приходи от това в сметката. Имаме и други, които искат да ги купят, но просто няма как да ги придвижат. Това влияе много на бизнеса и продължава вече трети месец. На хората им писва и започват да колят по фермите, и никой не знае какво става в самите ферми. От тук идва другата опасност свързана с това кой ще вкара новите животни, кой ще изкара старите? Ветеринарните органи, ако започнат проверки – първата глоба при нарушение ще е 200 лева, ако има животни, които не са маркирани. Нещата тук са много страшни. Следващият проблем, който не е малък, е този със снабдяването с концентрирани фуражи. При цена на ечемика от 25-30 ст. за килограм, фуржаните заводи продават 60-65 ст./кг смески – това е невъзможно. За качеството нищо не мога кажа, но има държави където държавна лаборатория определя качеството на фуража и съответно се плаща на тази цена. По-важен е проблемът за самото субсидиране – ние имаме доста връзки с колеги от Европа – ДДС ставката в някои държави е 4%, в някои – 9%, а в Гърция до нас е 13-20%. От много години искаме субсидията да бъде на продукция. В Гърция се дава 2,2 цента на килограм произведено мляко. А при нас се дава на калпак. Определени ферми получават по 420 лева субсидия на година – питам какво производство имат те? А имат и говедовъдни ферми, които получават по 600 лева. Ние обърнахме животновъдството на социална политика. Трябва и да се изхранваме. Явно е, че с 10 крави ти си умрял. С 10 крави може да си нахраниш семейството, колкото да не умре от глад. Имаме нужда от икономически анализатор, който да каже – за да оцелееш, трябва да отгледаш 40 или 80 крави. Ние нямаме никаква яснота по тези въпроси.

ЕКСПЕРТИ

Нуждата от прехвърляне на 300 милиона от площите към животновъдството

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

Проф. д-р Трифон Дарджонов

При структурата на нашето земеделие, субсидирането на площ оказва много вредно въздействие върху развитието на животновъдството. Уви! Никой не чува. Нека да повторим накратко какви са нашите особености в структурата на земеделието, които правят вредно субсидирането на площ? Първо, то е силно диференцирано – свръхедри и много дребни, В 5300 стопанства (6,2 на сто от всички стопанства) с над 1000дка се намират 78,6% от използваните земеделски площи (ИЗП), а в групата до 1000дка, в която влизат 80 300 стопанства (93,8% от броя), остават 21,4% от ИЗП. Второ: В групата на едрите се отглеждат само зърно и слънчоглед и едва 12,5 на сто от животните. При дребните стопани се намират 87,5 процента от животните и почти всички зеленчуци и плодове. При тази крайно изкривена структура субсидиите, давани на площ, облагодетелстват предимно зърнените култури, а интензивните производства са ощетени. Причина за това е, че зърното създава сравнително по-малка стойност на декар, например за 2009 то е създало 111,8 лв., зеленчуците и плодовете 708,2 лв., а площите, които хранят животни 430,1 лв., но всички получават еднакви субсидии на декар площ. Бедата е, че площите под интензивни култури, поемат съответно и повече разходи на труд, на средства и най-важното на квалификация, а получават много по-малко субсидии, пресметнато върху стойността, която създават и поемат при обработката. Така за 2010г зърнопроизводството е получило 22% върху създадената стойност, животновъдството – 6,3%, а зеленчуците и плодовете – само 4,5%. За да се изравнят тези три отрасъла при субсидирането ще трябва да се направи коренна реформа. А именно, да се прехвърлят 500 милиона от площите към производството на животинска продукция, плодове и зеленчуци. Възприетото от ЕК прехвърляне от 13 на сто, изобщо не решава българските проблеми. То може би решава нещо за Европа, където няма такава разлика между едрите и дребните, но за страни като България, където диспропорциите са огромни, това е просто залъгалка. Ето защо, прехвърлянето от площите към

производството трябва да стане на 13%. По моя преценка за България то трябва да бъде 38,5% (съответно 23,1% за животновъдството и 15,4% за зеленчуци и плодове), което в пари възлиза на 300 милиона и съответно на 200 милиона. Докато тези 500 милиона не се прехвърлят от площите към обвързаното с продукцията субсидиране, ние няма да имаме интензивни отрасли. Тук не се касае да отвоюваме повече субсидии от ЕК, а да отвоюваме правото, това което ни дават, да бъде разпределeно според нашите нужди. А нашите специфични нужди са да бъдат стимулирани закъсалите интензивни отрасли. Това стимулиране няма да стане както правим сега със 120-140 милиона (за животновъдството) или съответно 18-25 милиона (за зеленчуците), а с цитираните по-горе 500 милиона. А самото разпределение, разбира се, не бива да бъде нито на глава, нито на декар, а само върху получената и предадена по документи продукция. Докато не се реализира това ново субсидиране, само ще говорим за животновъдство и зеленчуци и плодове, а те ще продължават да тъпчат на едно място по продуктивност и да намаляват по обем. Не е валидно възражението, че Европа няма да се съгласи на такова голямо прехвърляне. Никой досега не е обяснил пред Брюксел нашия хал с интензивните отрасли и какви са последствията от субсидирането на площ. Как може да се балансира икономиката в земеделието при разлики 6 животински единици (ЖЕ) на 1000дка при едрите зърнопроизводителите и 128 ЖЕ при дребните стопани? Обяснил ли е някой тези цифри пред Брюксел, за да говорим, че няма да се съгласят? Нищо повече не искаме от ЕК, освен правото да разполагаме с полагащите ни се пари и да ги разпределяме според изискванията на нашето земеделие, а не както е сега – да хвърляме над милиард лева всяка година давани върху площите (защото е най-лесно) и да не можем да регистрираме напредък в земеделието. След публикуването на тези материали, получих писма в които се оспорваха данните за създадената стойност върху един декар при отглеждането на животни, която аз съм посочил за 2009г като

430 лв. и питания откъде съм я взел. Направо отговарям, че тази цифра е взета от „Аграрния доклад на МЗХ от 2010г”. Тъй като разполагам с докладите от 2008 до 2013г включително и дан-ните са много сходни и винаги еднопосочни. Затова ги публикувам напълно уверен в истината. Но този факт не е нещо ново или неизвестно. Икономистите от цял свят знаят, че декарите, върху които се гледат животни или зеленчуци или плодове, дават много по висока добавена стойност. Тук спорове няма. Цифрите, които ползвам, се получават като общата сума на създадената стойност по отрасли, се раздели на декарите, от които е получена тази продукция. Това е фактическото положение, доказано от отчетните данните на МЗХ.

А разсъжденията и сметките, които правят някои като превръщат в стойност създадената продукция фуражи, са погрешни и не съответстват на действителността. Те пропускат факта, че тези фуражи се преработват от животните в мляко, месо и яйца, а те създават по-високата добавена стойност. Второто възражение, което често чувам, е свързано с твърдението, че стимулирайки зърнопроизводството, то става по-евтино и така се стимулира и животновъдството, което пак е една абстракция, неприложима за България. Да, в Европа, животните са там където се отглежда и зърното, това е вярно. Торът от животните отива на нивите със зърно, зърното отива при животните и така кръгът се затваря. Но при нас не е така. Зърното се отглежда при едрите арендатори, то се стимулира. Те обаче нямат животни и не продават зърното на по-ниски цени на стопаните с животни. Нашите зърнопроизводители не ползват оборски тор и може би затова (но не само за това) нашите добиви на зърно са много по-ниски от европейските. Засега ние сме под 400кг на декар (не включвам 2014г), а в Европа са над 600кг. Докато едрите зърнопроизводители получават високите субсидии на площ (до 18-22% от стойността на създадената продукция), те няма да се захванат с развитието на животновъдство, от които да получават само 6,3%. Животновъдството изисква много повече капиталовложения, знания и умения, постоянна ангажираност. Ако сме съгласни с тази констатация, то трябва да се съгласим и с тезата, че субсидирането за интензивните отрасли трябва да бъде много по-голямо. За да стане по-голямо това субсидиране, единственият път е да се прехвърлят тези 500 милиона от европейските пари за площите към съответните производства. С националните доплащания (както се мъчим досега да го правим) това не може да стане, защото бюджетът е достатъчно претоварен със здравеопазване, образование, инфраструктура, отбрана и прочее. Ето защо, изходът е прехвърлянето от субсидиите върху площите към интензивните отрасли.

ЕКСПЕРТИ

Производство на перга. Технология без разрушаване на восъчните пчелни пити Васил Радойчевски

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 8-9/ 2014

Поради ценните си полезни свойства пергата е все по-търсен пчелен продукт. Тънкият момент при нейното производството е извличането от пчелните пити. То може да стане по два начина – без разрушаване и с разрушаване на восъчната пита. В първия случай извличането на пергата се извършва ръчно със специален инструмент. Подобно приспособление, чешко производство, може да бъде купено и в България. Ръчното извличане на перга е нископроизводително и е приложимо единствено при добиване на този пчелен продукт за собствени нужди. Във втория случай технологията предвижда охлаждане на пчелната пита с перга, нейно-

то раздробяване и разделяне на пергата и восъка. Това става със специални агрегати за извличане на перга. Такива се произвеждат в Полша, Литва и Русия. Пчеларите, които бяха на Апимондия 2013 в Киев, имаха възможност да наблюдават демонстрации с литовския агрегат, представен на съпровождащото изложение. По-голям интерес сред пчеларите предизвика друг продукт – изкуствена пита за производство на перга. Тя бе представена от Националния университет по биоресурси и използване на природата на Украйна. Питата е изработена от силикон. За разлика от естествената пчелна пита, която има средостение и срещу всяка килийка от едната

страна има части от три килийки от другата страна, тук средостение липсва и килийките са от край до край, т.е представляват шестоъгълни проходни отвори. Един сектор от питата има 9 колонки с по 13 килийки и 8 колонки с по 14 килийки или общо 229 килийки. Дванадесет такива сектора (три реда, четири колони), съединени помежду си, образуват една плодникова даданблатова пита. Следователно в нея има 2748 килийки с двойна дълбочина в сравнение с конвенционалните. Питата се запълва с цветен прашец, събран с прашецоуловител. Специално приспособление (неговият капацитет е един сектор) с цилиндрични щифтове от неръждаема стомана служи за уплътняване (трамбоване) на цветния прашец в питата. В този режим второто чело на щифта е опряно в пружина. Запълнената с цветен прашец пита се поставя в пчелния кошер, където под въздействие на ферментацията цветния прашец се превръща в перга. След това питата се изважда от кошера. Приспособлението за набиване на цветния прашец се превключва в режим, при който щифтовете стават неподвижни и с тяхна помощ пергата се изважда (избутва) от килийките. Питата е готова за следващо зареждане с цветен прашец. Благодарение на предложената изкуствена пита за производство на перга имаме достатъчно производителна технология без разрушаване на восъчните пчелни пити.

ЕКСПЕРТИ

Банкови кредити за техника при ниски лихви Лили Мирчева Кредити до 2 млн. лв. пряко от Държавен фонд „Земеделие“ могат да получат стопаните, които нямат проекти по ПРСР, но искат да закупят техника или да реализират мащабни инвестиции в стопанството си. Това може да стане чрез кредитна схема на фонда. По нея се кредитират проекти за купуването на нова техника или свързани с животновъдството и растениевъдството. Кредитите се отпускат при лихвен процент от 5% при пряко финансиране от ДФЗ и 7% при рефинансиране на кредитите чрез търговска банка. Максималният размер за един кредит е 2 млн. лева, а сроковете за погасяване са от 12 до 114 месеца, в зависимост от вида на инвестицията. Кандидатстването се осъществява целогодишно чрез Областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Целта на кредитната схема е да се стимулира инвестиционния процес в селското стопанство, да се повиши конкурентноспособността и качеството на произведената продукция. Отпускат се заеми за техническо обезпечаване – закупуване на техника, оборудване и инвентар, използвани в селското стопанство. В растениевъдството средствата трябва да се инвестират за създаване, възстановяване и отглеждане на трайни насаждения и инвестиции в оранжерийното производство. Животновъдите могат да ги ползват за създаване и оборудване на животновъдни ферми, за купуване на чистопородни, хибридни и стокови животни. Парите се предоставят чрез пряко финансиране от ДФ „Земеделие“ по схемата „със средства и риск на Фонда“ или търговски банки, като кредитите се рефинансират от фонда. В този случай се ползва схемата „със средства на Фонда – за сметка и риск на Търговската банка“. Парите по кредитната схема могат да се получат еднократно или на траншове, в зависимост от ха-

рактера на инвестиционния проект. Погасяването на кредитите се прави в рамките на максимално определените за съответния вид инвестиция срокове на погасяване и гратисни периоди. В рамките на този срок погасяване могат да бъдат договаряни неравномерни погасителни планове, примерно заради това, че приходите на фермера идват в определен сезон. Заемите, които се рефинансират от ДФЗ на търговски банки, имат годишна лихва от 7%. Лихвата се начислява ежемесечно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя на база 360 лихводни за година и 30 лихводни за всеки месец. Кредити се отпускат на земеделски производители, които са регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999г за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и/или в Интегрираната информационна система ИСАК. Такъв заем могат да получат и юридическите лица и едноличните търговци, пререгистрирани по реда на Закона за търговския регистър. Но и двата случая важи изискването да нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие” или публични задължения към държавата. За еднолични търговци и юридически лица-търговци се иска да не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност, както и да не са в производство по ликвидация. Срокът за проучване на исканията за кредит, изготвяне на становища и представянето им на компетентните органи за вземане на решение е 30 работни дни. При пряко финансиране, след одобрение на инвестиционния проект, Фондът сключва договор за кредит със земеделския производител. В случаите, когато кредитът се предоставя чрез рефинансиране на търговска банка, след одобре-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 8-9/ 2014 39

ние на параметрите от фонда, проектът се изпраща в търговската банка за вземане на решение и предоставяне на кредит, съгласно вътрешните є правила за кредитиране. След сключване на договор за кредит между земеделския производител и банката, ДФД рефинансира търговската банка с размера на одобрените средства. Фондът, в качеството си на кредитор, може да откаже, да намали кредита спрямо искания размер, да изисква предоставянето на допълнителни обезпечения, да променя начина на кредитиране чрез рефинансиране на търговска банка, да изисква допълнителни документи и други. В зависимост от вида и характера на инвестиционния проект, кандидатите подават специфичните документи, посочени в съответните направления на схемата за кредитиране на инвестиции в селското стопанство. По кредитната схемата се отпускат средства за реализация и на одобрени проекти по ПРСР за следните мерки: • Мярка 41 – „Прилагане на стратегии за местно развитие”; • Мярка 121 – „Модернизиране на земеделските стопанства”; • Мярка 122 – „Подобряване на икономическата стойност на горите”; • Мярка 123 – „Добавяне на стойност към зе-

меделски и горски продукти”; • Мярка 223 – „Първоначално залесяване на неземеделски земи”; • Мярка 226 – „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”; • Мярка 311 – „Разнообразяване към неземеделски дейности”; • Мярка 312 – „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”; • Мярка 322 – „Обновяване и развитие на населените места”. От фонд „Земеделие“ съобщават още, че рефинансирането на заема е до 100% от одобрените инвестиционни разходи, но не повече от 1 000 000 лв. при лихва до 7%. По Мярка 123 максималният размер на рефинансирането на един кредит е до 100% от инвестиционните разходи, намалени с извършените авансови или междинни плащания. Срокът за прилагане на схемата е удължен до 30 април 2015г. ДФ „Земеделие“ има сключени договори за рефинансиране с 21 търговски банки. Кандидатстването по схемата се осъществява чрез избрана от кандидата търговска банка. От Гаранционния фонд към ПРСР съобщиха, че разполагат с достатъчен ресурс за обезпечаване на проекти по три от мерките на програмата.

Минтех Ко Ваксини за едър и дребен рогат добитък производство от Русия ОВИКОН ваксина за имунизация и лечение на копитен гнилец и некробактериоза при овце и кози АНТОКС ваксина за имунизация против ентеротоксемия, брадзот, злокачествен оток по овцете и дизентерия по агнета ЛТФ-130 ваксина за профилактика и лечение на трихофития по едрите преживни животни 40

Изключителен представител за България: Минтех Ко ЕООД, Tел./факс: 02 961 21 82, GSM 0888 928 102

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg