Земеделие плюс 258/2014 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

3 (258) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Чрез научни иновации работим за земеделските производители – наши клиенти

Кредо®

фунгицид при житни култури www.dupont.bg

Titan Machinery Bulgaria 2 години от създаването на дружеството Събитието беше отбелязано с пресконференция и коктейл в рамките на изложението АГРА 2014. „За този период отчитаме много положителни тенденции в бизнеса, усъвършенстваме се, предлагаме нови технологични линии, стартирахме бизнес с употребявани машини, имаме промени в ръководството на компанията“, така Румен Лазаров, член на Борда на директорите на Titan Machinery Bulgaria, накратко обобщи постигнатото през тези години. Григор Статев, зам.-изпълнителен директор, също направи равносметка: присъствието на Titan Machinery Bulgaria на българския пазар е белязано с професионализъм, доверие, традиции в земеделието, сигурно бъдеще. Какво е постигнато през миналата година – откриване на нова база в Русе, разширяване на екипа, утвърждаване на бранда Titan Machinery Bulgaria, осигуряване на повече налични машини, качест-

Тракторите CASE IH от серията Maxxum EP и Magnum CVX

Системи за пръскане Tecnoma от ново поколение

на АГРА 2014 вото на обслужване е станало още по-добро. През 2014 г. предстои разширяване на портфолиото с продукти, като акцент ще бъде поставен върху нови технологични линии при машините за животновъдство, лозаро-винарство, зеленчукопроизводство и оризопроизводство.

www.titanmachinery.bg

Специален гост беше Андреас Клаузер, Президент и Изп. директор на Case IH за Европа, мениджър за Африка и Близкия Изток на CNH Industrial. „Няма съмнение, че Titan Machinery Bulgaria е най-големия дилър на земеделско оборудване във вашата страна. Ценя ентусиазма на Румен Лазаров, както и неговия подход за правене на бизнес на високи обороти. Пожелавам растеж и още дълги години в бизнеса“, заяви г-н Клаузер. На пресконференцията присъстваха представители на всички фирми, с които дружеството си партнира. Те изнесоха презентации за новостите при земеделското оборудване. На впечатляващия си щанд Titan Machinery Bulgaria показа новости от своите партньори.

Торачка Kverneland Exacta TL GeoSpread

12-редовата сеялка Tempo R на Vaderstad

Съдържание Земеделски култури Ефикасност и селективност на хербициди при твърда пшеница срещу плевели и самосевки . . . Продуктивност на новия сорт сорго за зърно Максиред. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Влияние на хербициди върху добив и качество на зърното при царевица . . . . . . . . Ефикасност на смеси от хербициди и растежни регулатори при зимна маслодайна рапица. . . . .

Новини от МЗХ

. . . 3 . . . 9 . . . 11 . . . 13

Торене Течните торове блек & стронг – възможност за повишаване на добива и качеството при зеленчуците. . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) VI. Метаболизъм на фосфора. . . . . . . . . . . . . . . . 20 Ефективност на биопрепарата Лумбрикол върху растежа на разсад от импатиенс и петуния . . . . . . . 23 Овощарство Сортов състав на сливата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Фенолно съдържание и антиоксидантна активност на напитки от пъпеши.. . . . . . . . . . . . . . 29 Лозе и вино Чувствителност на десертни сортoве лози към мана . . 32 Библиотека Антропогенната дейност и почвеното органично вещество – втора част . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Икономически измерения Срочни трудови договори за сезонни работи в земеделието . . . . . . . . . . . . . . . 41 Фирмени новини. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

http: //bioregister/ електронен регистър на биопроизводителите Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени по правилата за биологично производство е вече в електронен вариант Регистърът предоставя актуален списък с информация за био операторите в България по области и с обявените от тях дейности. Потребителите могат да направят справка за актуалност на дейността на даден производител, преработвател, търговец или вносител; може да се търси по име, област или продукт. Предвижда се освен информацията за дейностите, да се добавят и актуалните сертификати за произведените продукти. Нова възможност е подаването на заявления на стартиращите оператори по електронен път, което ще съкрати времето за включването им в Регистъра. Освен базата данни за биологичното земеделие в България, на сайта на регистъра могат да се намерят и основните нормативни документи, регламентиращи всички дейности свързани с това земеделие. Сайтът ще се доразвива и ще предлага и допълнителна полезна информация, както за потребителите, така и за всеки, който иска да стартира дейност като биологичен земеделски производител, преработвател или търговец. Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

Ефикасност и селективност на хербициди при твърда пшеница срещу плевели и самосевки Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

3 (258) / 2014

шественик зимна маслодайна рапица. Почти всички включени в опита хербициди са типични противошироколистни. Противожитен ефект притежават само 4 от почвените хербициди - Маратон, Стомп, Игъл и Кугар, но той е доста слаб и не гарантира сигурен контрол над разпространените в опита житни плевели. Поради тази причина за борба с житните плевели бе използван хербицида Траксос в доза 1,3 л/хa. Третирането бе извършено 10 дни преди внасянето на останалите хербициди, с оглед избягване на евентуално взаимодействие между препаратите. Изпитваните листни хербициди внесени през фаза братене на твърдата пшеница, притежават висока ефикасност срещу повечето от представените в опита едногодишни широколистни плевели (табл. 1).

ПЛЮС

Вегетационните хербициди са: Арат (тритосулфурон + дикамба) - 150 г/хa и 200 г/хa, Дерби (флорасулам + флуметсулам) - 70 мл/хa, Дерби супер (флорасулам + аминопиралид) - 33 г/хa, Санафен (2,4-Д) - 500 мл/ хa, Мустанг (флорасулам + 2,4-Д) - 800 мл/хa, Сансак (метосулам + 2,4-Д) – 1 л/ хa, Секатор (амидосулфурон + йодосулфурон) - 100 мл/ хa, Линтур (триасулфурон + дикамба) - 150 г/хa, Уидмастер (2,4-Д + дикамба) – 1 л/хa, Гранстар (трибенуронметил) - 20 г/хa, Гранстар супер (трибенурон-метил + тифенсулфурон-метил) - 40 г/хa, Старане (флуроксипир) - 300 мл/хa, Ларен (метсулфурон-метил) - 30 г/хa, Дикотекс (2М-4Х) – 1 л/хa и Алай макс (метсулфуронметил + трибенурон-метил) - 35 г/хa. Почвените хербициди са: Маратон (пендиметалин + изопротурон) – 4 л/ хa, Стомп (пендиметалин) – 5 л/хa, Рейсър (флуорохлоридон) – 2,5 л/хa, Игъл (хлорсулфурон) - 25 г/хa и Кугар (изопротурон + дифлуфеникан) – 2 л/хa. Поради слабата си прилепимост хербицидът Арат е внасян съвместно с прилепителя Деш – 500 мл/хa, а хербицидите Гранстар, Гранстар супер, Ларен и Алай макс – съвместно с Тренд – 0,1 %. Опитът е изведен след пред-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В България твърдата пшеница се отглежда основно в сеитбооборот със слънчоглед или рапица. През последните години кориандърът значително увеличи площите си и се превърна в шестата по площи култура в страната, отстъпваща само на пшеницата, слънчогледа, царевицата, рапицата и ечемика. В момента около 200 000 хектара в страната вече са „заплевелени“ със самосевки от кориандър. Слънчогледът у нас се отглежда главно по технологиите Клиърфилд и Експрес сън. За да се отговори на изискванията на пазара, през 2011 г. бе внедрена технологията Клиърфилд и при зимната маслодайна рапица. Хибридите Клиърфилд рапица, Клиърфилд слънчоглед и Експрес сън слънчоглед се характеризират с устойчивост към хербициди, различна от тази при конвенционалните хибриди рапица и слънчоглед. Тази устойчивост се предава и на хибридното поколение. Самосевките от кориандър, Клиърфилд рапица, Клиърфилд слънчоглед и Експрес сън слънчоглед се превръщат във все по-голям проблем в посевите от твърда пшеница. За борба с тях при твърда пшеница сорт Елбрус са проучени 15 вегетационни и 5 почвени хербицида, и 5 резервоарни хербицидни смеси.

Вашата гаранция за сигурност в земеделието! Основни дейности създаване на нови усъвършенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчоглед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им; разработване на нови биотехнологични методи в селекцията на полски култури; събиране и изследване на генетични растителни ресурси; производство на предбазови и базови семена с гарантиран произход и качество;  от гл ежд а н е н а е л и т н и п о р о д и разплодни животни.

Седем десетилетия с висок национален и международен престиж

www.dai-gt.org

повитицивидно фасулче

пробитолистна скърбица

полско подрумче

дива ряпа

полски синап

обикновена ралица

див мак

лечебна лайка

обикновена лепка

Плевели

Хербицидът Арат е по-сла- Таблица 1. Ефикасност на някои хербициди срещу едногодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата бо ефикасен срещу ралицавизуална скала на EWRS (средно 2010 - 2012 г.) та и фасулчето, особено в ниската си доза от 150 г/ хa. При увеличаване на дозата на 200 г/хa, ефикасността му срещу фасулчето е мно- Хербициди го добра – нараства от 85 на 95 %. Ефикасността му срещу ралицата обаче остава незадоволителна - от 75 Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 0 нараства до 82 %. хербициди през фаза братене Хербицидът Линтур проя- Арат - 150 г/хa 100 100 100 75 100 100 100 100 85 вява слаба ефикасност един- Арат - 200 г/хa 100 100 100 82 100 100 100 100 95 ствено срещу ралицата - 45 Дерби – 70 мл/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 100 %. Унищожава главно поДерби супер – 33 г/хa 100 100 100 98 100 100 100 100 100 слабо развитите растения. Дерби супер – 25 г/хa + Хербицидът Ларен е не100 100 100 98 100 100 100 100 100 ефикасен срещу лепката и Санафен – 500 мл/хa 100 96 95 95 100 100 96 95 100 слабо ефикасен срещу рали- Мустанг – 800 мл/хa Сансак – 1 л/хa 90 100 100 100 100 100 100 97 95 цата и фасулчето. Внасяне100 100 98 98 100 100 100 100 100 то на Ларен с хормонопо- Секатор – 100 мл/хa добния хербицид Дикотекс Секатор – 100 мл/хa+ 100 100 98 98 100 100 100 100 100 под формата на резервоарна Санафен – 500 мл/хa 100 100 100 45 100 95 100 100 100 смес, не увеличава същест- Линтур - 150 г/хa 100 100 100 98 100 100 100 98 100 вено ефикасността при тези Уидмастер – 1 л/хa три плевела. Гранстар – 20 г/хa 45 100 100 100 100 100 100 100 80 Хербицидът Гранстар е по- Гранстар супер – 40 г/хa 65 100 100 100 100 100 100 100 92 слабо ефикасен срещу лепката и фасулчето. Прибавя- Гранстар супер – 40 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 100 нето на тифенсулфурон-ме- + Старане – 300 мл/хa 0 100 100 65 100 100 100 100 75 тил при Гранстар супер и на Ларен – 30 г/хa метсулфурон-метил при Алай Ларен – 30 г/хa + 35 100 100 80 100 100 100 100 75 макс, повишава ефикасност- Дикотекс – 1 л/хa та на двата хербицида сре- Алай макс – 35 г/хa 65 100 100 100 100 100 100 100 100 щу фасулчето, но ефикасността срещу лепката остава Алай макс – 35 г/хa + 90 100 100 100 100 100 100 100 100 незадоволителна. Резервоар- Санафен – 1 л/хa хербициди след сеитба – преди поникване ните смеси Гранстар супер + Старане и Алай макс + Маратон – 4 л/хa 85 100 100 40 100 100 100 100 40 Санафен успешно контроли- Стомп – 5 л/хa 85 100 85 30 100 100 100 100 35 рат този плевел. 80 100 92 35 100 100 100 90 45 Хербицидите внасяни на- Рейсър – 2,5 л/хa 0 100 100 30 100 100 100 0 100 есен, през периода след Игъл – 25 г/хa сеитба преди поникване на Кугар – 2,5 л/хa 0 100 100 35 100 100 100 100 40 твърдата пшеница (ССПП), са по-слабо ефикасни срещу фасулчето. Той контролира ните широколистни плевередица едногодишни широ- дивия мак и скърбицата на ли поникват напролет, когаколистни плевели. От тази 90 – 92 %. то действието на почвените група най-ефикасен е МараХербицидите Игъл и Кугар хербициди вече е преминатон. Той притежава по-слаба са неефикасни срещу лепка- ло. ефикасност само срещу леп- та. Игъл е слабо ефикасен Повечето от изпитаните ката, ралицата и фасулчето. срещу ралицата и скърбица- листни хербициди притежаХербицидът Стомп освен та, а Кугар срещу ралицата и ват много висока ефикассрещу тях, е по-слабо ефи- фасулчето. ност срещу многогодишните касен и срещу дивия мак. Основната причина за по- широколистни плевели палаХербицидът Рейсър при- ниската ефикасност на хер- мида, горуха и млечок (табл. тежава слаба ефикасност бицидите от тази група, е че 2). Срещу плевелите от тази срещу лепката, ралицата и голяма част от едногодиш- група, малко по-ниска ефи-

Контрола – заплевелена

селективност

кориандър****

слънчоглед***

слънчоглед**

рапица*

млечок

братене 95 65 98 75 100 100 100 90

100 100 100 100

0 0 100 60

1 1 1 1

100

100 100

96 0 100 0 100 0

95 100 90

100 100 90

100 100 82

100 100 100

100 100 100 100 100 100

1 1 1

100

през 0 0 0

фаза 92 100 100 100

100 0

хербициди 95 100 100

Арат - 150 г/хa Арат - 200 г/хa Дерби – 70 мл/хa Дерби супер – 33 г/хa Дерби супер – 25 г/хa + Санафен – 500 мл/хa Мустанг – 800 мл/хa Сансак – 1 л/хa Секатор – 100 мл/хa Секатор – 100 мл/хa+ Санафен – 500 мл/хa

горуха

плевели

паламида

Хербициди

повитица

Таблица 2. Е фикасност на някои хербициди срещу многогодишни широколистни плевели и самосевки при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS (средно 2010 - 2012 г.)

100

Линтур - 150 г/хa

100 86

100

100 100

Уидмастер – 1 л/хa

100 0

100

100 100

Гранстар – 20 г/хa

100 0

100

Гранстар супер – 40 г/хa

100

Гранстар супер – 40 г/хa + Старане – 300 мл/хa

100 0

100

100 100

Ларен – 30 г/хa

100

Ларен – 30 г/хa + Дикотекс – 1 л/хa

100 80

100

100 100

Алай макс – 35 г/хa

100 0

100

Алай макс – 35 г/хa + Санафен – 1 л/хa

100 0

100

100 100

хербициди след сеитба – преди поникване Маратон – 4 л/хa

100

100 0

Стомп – 5 л/хa

100

100 0

Рейсър – 2,5 л/хa

100

100 0

Игъл – 25 г/хa

100

Кугар – 2,5 л/хa

100

100 100

* - самосевки от Клиърфилд рапица

** - самосевки от Клиърфилд слънчоглед *** - самосевки от Експрес сън слънчоглед **** - самосевки от кориандър

касност притежават само хербицидите Арат в ниската доза от 150 г/хa, Мустанг и Гранстар супер, но тя е напълно достатъчна за успешния им контрол – варира от 90 до 96 %.

Хербицидът Гранстар супер притежава по-ниска ефикасност срещу паламидата в сравнение с хербицида Гранстар. Гранстар супер я контролира на 90 %, при 100-ов контрол на Гранстар.

Намаляването на количеството на трибенурон-метил, за сметка на прибавянето на тифенсулфурон-метил при Гранстар супер, увеличава ефикасността на хербицида срещу някои едногодишни широколистни плевели, но намалява неговата ефикасност срещу паламидата. Хербицидите Арат, Дерби, Дерби супер, Мустанг, Сансак, Секатор, Уидмастер, Гранстар, Гранстар супер и Алай макс са неефикасни срещу повитицата, независимо че притежават висока ефикасност срещу паламидата, горухата и млечока. Това се дължи на факта, че масовото поникването на повитицата е късно и става след момента на внасяне на хербицидите през фаза братене на твърдата пшеница. От вегетационните противошироколистни хербициди, единствено Линтур и Ларен имат задоволителна ефикасност срещу повитицата - съответно 86 и 80 %. Тези два хербицида освен листно, притежават и почвено действие. Така те могат да контролират повитицата при поникване на издънките й през фаза вретенене на твърдата пшеница. Хербицидите Маратон, Стомп, Рейсър, Игъл и Кугар, внесени наесен през периода след сеитба преди поникване на пшеницата са неефикасни срещу паламида, повитица, горуха и млечок, понеже тези многогодишни широколистни плевели поникват напролет. Хербицидът Арат е слабо ефикасен срещу самосевките от рапица и е неефикасен срещу самосевките от кориандър. Увеличаването на дозата на хербицида от 150 на 200 г/хa слабо увеличава неговата ефикасност срещу рапицата и не влияе върху неефикасността му срещу кориандъра. За ус-

Таблица 3. В лияние на някои хербициди върху добива на зърно от твърда по-слаба ефикасност срещу пшеница (2010 - 2012 г.) самосевките от Клиърфилд Фактор А Фактор В

2010 г.

2011 г.

2012 г.

средно (Фактор В) кг/ % хa 4726 100

кг/ % кг/хa % кг/хa % хa Контрола – заплевелена 4750 100 4983 100 4444 100 хербициди през фаза братене Арат - 150 г/хa 5239 110,3 5343 107,2 4867 109,5 Арат - 200 г/хa 5273 111,0 5430 109,0 4878 109,8 Дерби – 70 мл/хa 5287 111,3 5417 108,7 4888 110,0 Дерби супер – 33 г/хa 5296 111,5 5433 109,0 4894 110,1 Дерби супер – 25 г/хa 5363 112,9 5466 109,7 4989 112,3 + Санафен – 500 мл/хa Мустанг – 800 мл/хa 5254 110,6 5372 107,8 4867 109,5 Сансак – 1 л/хa 5268 110,9 5392 108,2 4878 109,8 Секатор – 100 мл/хa 5358 112,8 5466 109,7 4981 112,1 Секатор – 100 мл/хa+ 5372 113,1 5466 109,7 5012 112,8 Санафен – 500 мл/хa Линтур - 150 г/хa 5163 108,7 5283 106,0 4832 108,7 Уидмастер – 1 л/хa 5254 110,6 5377 107,9 4859 109,3 Гранстар – 20 т/хa 5102 107,4 5217 104,7 4721 106,2 Гранстар супер – 40 г/ 5225 110,0 5230 105,0 4894 110,1 хa Гранстар супер – 40 г/ хa + Старане – 300 5372 113,1 5451 109,4 5025 113,1 мл/хa Ларен – 30 г/хa 5197 109,4 5233 105,0 4894 110,1 Ларен – 30 г/хa + 5349 112,6 5416 108,7 5012 112,8 Дикотекс – 1 л/хa Алай макс – 35 г/хa 5225 110,0 5255 105,5 4930 110,9 Алай макс – 35 г/хa + 5368 113,0 5446 109,3 5017 112,9 Санафен – 1 л/хa хербициди след сеитба – преди поникване Маратон – 4 л/хa 5239 110,3 5410 108,6 4800 108,0 Стомп – 5 л/хa 5220 109,9 5393 108,2 4784 107,7 Рейсър – 2,5 л/хa 5197 109,4 5410 108,6 4748 106,8 Игъл – 25 г/хa 5092 107,2 5217 104,7 4702 105,8

5093 107,8 5163 109,2 5013 106,1

Кугар – 2,5 л/хa

4922

Средно (Фактор А) НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=81 F.B p≤5%=117 AxB p≤5%=202

5011 105,5 5073 5225

5327

p≤1%=95 p≤1%=154 p≤1%=267

пешен контрол на тези два вида самосевки, е наложително Арат да се комбинира с ниски дози на Старане или хормоноподобни хербициди като Дикотекс или Санафен. Хербицидът Арат притежава

101,8

4683

105,4

4846

5150 5194 5197 5208

109,0 109,9 110,0 110,2

5273 111,6 5164 109,3 5179 109,6 5268 111,5 5283 111,8

5116 108,3 5283 111,8 5108 108,1 5259 111,3 5137 108,7 5255 111,2 5150 109,0 5132 108,6 5118 108,3 5004 105,9 104,1 -

p≤0,1%=110 p≤0,1%=199 p≤0,1%=344

отлична ефикасност срещу самосевките от слънчоглед. В сравнение с по-старите хербициди Дерби и Мустанг, новият хербицид Дерби супер дори в максималната си доза от 33 г/хa притежава

рапица и кориандър, макар че по ефикасност срещу широколистните плевели не се различава съществено от тях. Резервоарната смес на Дерби супер – 25 г/хa със Санафен – 500 мл/хa успешно контролира самосевките от рапица и кориандър, макар че и двата хербицида от тази комбинация са в намалени дози. Дерби супер е високоефикасен срещу самосевките от слънчоглед. Хербицидът Секатор успешно контролира самосевките от слънчоглед и от кориандър, но притежава по-слаба ефикасност срещу самосевките от рапица. Резервоарната смес на Секатор със Санафен – 500 мл/ хa успешно контролира тези самосевки. Хербицидът Линтур притежава по-слаба ефикасност срещу самосевките от рапица. Този хербицид е ефикасен срещу самосевките от слънчоглед и от кориандър. Хербицидите Гранстар, Ларен и Алай макс са неефикасни срещу самосевките от Клиърфилд рапица, слънчоглед и кориандър. Добавянето към Ларен и Алай макс на хормоноподобните хербициди Дикотекс - 1 л/хa или Санафен - 1 л/хa под формата на резервоарни смеси, води до успешен контрол на тези самосевки. Листният хербицид Гранстар супер и почвеният хербицид Игъл притежават отлична ефикасност срещу самосевките от кориандър, но не са ефикасни срещу самосевките от рапица, и слънчоглед. Резервоарната смес на Гранстар супер със Старане – 300 мл/хa успешено контролира тези самосевки. Почвените хербициди Маратон и Стомп са неефикасни срещу самосевките от

кориандър. Те притежават отлична ефикасност срещу самосевките от рапица и слънчоглед. Почвеният хербицид Рейсър също е неефикасен срещу самосевките от кориандър. Той е по-слабо ефикасен срещу рапицата – контролира нейните самосевки на 90 %, но притежава отлична ефикасност срещу самосевките от слънчоглед. Хербицидите Дерби, Мустанг, Сансак, Уидмастер и Кугар проявяват много добра ефикасност срещу самосевките – от рапица, слънчоглед и кориандър. От включените в опита хербициди, единствено Кугар предизвиква силна фитотоксичност по твърдата пшеница – бал 3 по скалата на EWRS (табл. 2). След почвено внасяне на Кугар, видими признаци на фитотоксичност се появяват след поникването на твърдата пшеница и се изразяват в хлороза по листната маса и временно задържане на растежа. При висока почвена влажност и ниски температури през този период, хлорозата е по-силна и може да доведе до частична некроза по връхните части от листата, както бе през реколтната 2011 г. Тази фитотоксичност води до намаление на добива на зърно, въпреки добрата ефикасност на хербицида спрямо едногодишните широколистни плевели и самосевките от кориандър, рапица и слънчоглед. Употребата на листния хербицид Уидмастер и на почвения хербицид Рейсър също води до фитотоксичност, но в много по-слаба степен. Хербицидът Уидмастер води до кратки смущения в развитието, изразяващи се в лека хлороза по листата за около 5 - 6 дни след третирането. Признаците на

фитотоксичност се преодоляват от твърдата пшеница и не влияят върху добива. При есенно предсеитбено внасяне на Рейсър се наблюдава пролетна хлороза, по-силна през 2012 г. и по-слаба през 2010 и 2011 г. Тя се преодолява от твърдата пшеница в началото на фаза вретенене и не оказва доказан ефект върху добива на зърно. Хербицидите Арат, Дерби, Дерби супер, Мустанг, Сансак, Секатор, Линтур, Гранстар, Гранстар супер, Ларен, Алай макс, Санафен, Дикотекс, Старане, Маратон, Стомп и Игъл проявяват много висока селективност по отношение на твърдата пшеница – бал 1 по скалата на EWRS. Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди (табл. 3). При оценката на добивите трябва да се има в предвид, че те са резултат и от много добрия контрол на житните плевели чрез противожитния хербицид Траксос в доза 1,3 л/хa. Противожитния контрол в опита е константна величина – той е проведен при всички варианти с изключение на заплевелената контрола. Най-високи добиви на зърно, както по години така и средно за периода на проучване, се получават при третиране с хербицидните комбинации Дерби супер – 25 г/хa + Санафен – 500 мл/хa, Секатор – 100 мл/ хa + Санафен – 500 мл/хa, Гранстар супер – 40 г/хa + Старане – 300 мл/хa, Ларен – 30 г/хa + Дикотекс – 1 л/хa и Алай макс – 35 г/хa + Санафен – 1 л/хa. Добивите са много близки, тъй като тези резервоарни смеси практически контролират основните едногодиш-

ни и многогодишни широколистни плевели при твърдата пшеница, както и самосевките от кориандър, рапица и слънчоглед. Комбинирането на Дерби супер, Секатор, Гранстар супер, Ларен и Алай макс с хормоноподобните хербициди Санафен или Дикотекс или с флуроксипир съдържащия хербицид Старане увеличава добива на зърно с 2 – 3 %, в резултат на по-добрия контрол на самосевките в сравнение със самостоятелната употреба на тези хербициди. Колкото е по-голям броя на самосевките на 1 м2, толкова по-голяма е разликата в добивите между резервоарната смес и самостоятелната употреба на съответния хербицид. Най-ниски добиви се получават при използване на хербицида Кугар след сеитба преди поникване. Добивът е най-нисък през 2011 г. – едва с 1,8 % над заплевелената контрола. Той е резултат от високата фитотоксичност на хербицида, въпреки добрата му ефикасност спрямо едногодишните широколистни плевели и самосевките. Ниската селективност на Кугар спрямо твърдата пшеница ограничава неговата употреба при тази култура. Поради високата си ефикасност и срещу самосевките от кориандър, рапица и слънчоглед, хербицидът може да се използва за контрол над тях при други култури, като обикновена пшеница и ечемик след тест за евентуална фитотоксичност. По-ниски добиви се получават и при почвено внасяне на Игъл и листно третиране с Гранстар и Линтур. Тези добиви са резултат от по-ниската ефикасност на тези хербициди срещу някои едногодишни широколистни плевели и самосевки.

Продуктивност на новия сорт сорго за зърно Максиред Доц. д-р Цветан Кикиндонов, гл. ас д-р Калин Сланев Земеделски Институт, Шумен

ПЛЮС

3 (258) / 2014

с различна ранозрялост, височина и тип на метлите, цвят на зърното, с висока продуктивност и комбинативна способност. В статията са представени резултати от изпитването за продуктивност на новия сорт сорго за зърно Максиред . Кратко описание : Новия сорт Максиред е хибрид F1 на опрашител SGR 0601 с МС линия S 28A. Той е от листата на средно късните сортове, средно висок, с продълговата и плътно-рехава метлица, с червено оцветено зърно при узряване, с маса на 1000 бр. семена от 20 грама. Кълняемостта на семената е над 90% при сеитба в почва с температура над 10 С 0 (края на месец април – начало на май ). Средно устойчив е към листни болести – бактериози и антракноза и силно устойчив към покрита и праховита главня. Сеитбата е на 45 или 70 см междуредово разстояние при достигане до 10 градуса температура на почвата в началото на май. Новият сорт формира по-висок добив от стандартния сорт Кейрас. Реагира добре на висока влажност и торене, при което добивът може да достигне до 5 – 8,5 т/хa зърно с 15 – 20 % влага при жътва в началото на октомври. С високото си съдържание на суров протеин и благоприятното съотношение

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Соргото с ценните си биологични и стопански качества като сухоустойчивост, екологична пластичност и разнообразие на форми, заема значителен дял в растениевъдното производство в света. Трудностите при отглеждането в България са главно в по-дългия вегетационен период и влажността на зърното при жътва, неустойчивост към листни болести, стъблено гниене, плесенясване на зърното и полягане, неизяснени страни от сеитбообръщението и агротехниката, неразвит пазар. При подходящ избор на сортове и агротехника се получават стабилни добиви зърно и през най-сухите години. След като през 1954 година Stephans и Holland откриват цитоплазмената мъжка стерилност, главна схема става създаването на хибриди на МС основа, като основни компоненти са опрашители-възстановители на фертилноста (R-линии); МС линии (А-линии) и техните закрепители (В-линии). Разработването на CMS-системата за получаване на хибриди позволява проучването на комбинативната способност при диалелни схеми и корелациите на компонентите на добива. Налага се постоянно обогатяване на генофонда на използваните в практиката закрепители на стерилността и особено на опрашителите . Съвременните сортове за зърно трябва да отговарят на изискванията за висока продуктивност и подобрени хранителни качества на зърното, ниска влага при жътва, устойчивост към абиотични стресове и болести и с морфологичен биотип, улесняващ механизираното прибиране. Между продуктивността и дължината на вегетация има добре изразена положителна корелация и затова селекцията на раннозрелост трябва да е съобразена с условията на отглеждане. От 2002 г. в ЗИ- Шумен се работи по проект за селекция на сорго, в резултат на което е създаден богат генофонд от фертилни линии с разнообразен биотип и висока продуктивност . Чрез тестиране с MSлинии са създадени перспективни хибриди

Табл. 1. Д ържавно сортоизпитване на кандидат сорт Максиред сорго за зърно ИАСАС, 2010– 2012 г. в относителен % към среден стандарт Кандидат сортове

Пунктове за изпитване Бръшлен Раднево Селановци

Максиред 97,4 93,5 Кейрас за стандарта 771,3 87.0 Максиред 112.1 Кейрас за стандарта 884.5 98,3 Максиред 101,5 Кейрас за стандарта 833,8

2010 г. 98,5 104,1 102,5 88,9 814,9 1125,7 2011г. 110.3 102.0 111.0 113.5 505.3 1292.5 2012 г. 104,8 117,0 99,4 94,0 555,9 975,7

Горски средизвор но 110,0 98,4 739,1

102,6 95,2 862,7

106.4 103.8 294.8

99.4 110.2 744.3

100,1 107,1 353,8

106,6 99,1 679,8

на мазнини, влакнини и минерални вещества зелената маса е подходяща за силаж при млечно-восъчна зрялост. Опрашителят SGR 0601 е стабилизирана популация, възстановител на фертилноста, създадена чрез индивидуален отбор по продуктивност и устойчивост на листни болести, средно ранен с бяло оцветяване на зърното Стерилната линия S 28A е средно късна, с продълговата метла, червено оцветена. Поддържането и репродукцията на родителските компоненти на сорт Максиред се извършва чрез масов и индивидуален отбор в Земеделски институт – Шумен. Държавното изпитване на кандидат сортовете и стандартни сортове се извършват в 4 пункта на ИАСАС. Продължителният отбор на богат генофонд от фертилни линии- опрашители с ви-

сока комбинативна способност в рамките на селекционната програма в ЗИ-Шумен дава възможност за създаване на перспективни хибриди с оптимален биотип, екологична пластичност и висока продуктивост. Сорт Максиред се представя с висока продуктивност, надвишаваща много от стандартните сортове, особено при по-продължителна вегетация- както през 2011 г. Резултатите от сравнителното изпитване поставят сорт Максиред в листата на средно късните сортове с висок продуктивен потенциал при продължителна вегетация (табл.1). След тригодишно екологично изпитване в системата на ИАСАС сорт Максиред с решение на Експертна комисия и заповед №РД 12-10 от 09.04.2013 г e признат за нов сорт Максиред и е включен в А Сортова листа.

Новини от ДФЗ

Подаден е проект за реклама на мед и пчелни продукти по мярка А

Проектът „Силата на пчелния мед” е на стойност 150 000 лв. и трябва да бъде изпълнен до 31 август 2014 г. Той е на Сдружението за биологично пчеларство, обединяващо осемте най-големи пчеларски организации в страната. Целта на проекта е да популяризира българските пчелни продукти, да повиши консумацията им и да създаде условия за по-добрата им ценова реализация. Финансирането му ще се осигури с 50% европейски средства и 50% от националния бюджет. Сдружението ще промотира пчелния мед и пчелните продукти в рамките на рекламни дни под надслов „Силата на пчелния мед” в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. ДФ „Земеделие” – РА

Влияние на хербициди върху добив и качество на зърното при царевица Соня Горановска, Институт по царевицата – Кнежа Щелияна Калинова, Нуреттин Тахсин, Аграрен университет – Пловдив

3 (258) / 2014

е заплевелена с видовете: полски синап (Sinapis arvensis L.), балур (Sorghum halepense (L.) Pers), паламида (Cirsium arvense L.), поветица (Convolvulus arvensis L.), зелена кощрява (Setaria viridis L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), бяла лобода (Chenopodium album L.), черно куче грозде (Solanum nigrum L.) и други. На 14-ия и на 28-ия ден след внасянето на проучваните почвени и листни хербициди е установено значително намаление на плътността на чувствителните видове плевели. Това определено води до повишаване добива от царевица и до подобряване качествените показатели на зърното (съдържание на протеин, мазнини и скорбяла), което е от съществено значение за животновъдството. В таблица 1 е представено съдържанието на суров протеин, мазнини и скорбяла в единица сухо вещество. Процентното съдържание на протеин и през двете години на проучване е найниско в контролния вариант, при който не се извършва борба с плевелите – съответно 8,04% за 2011 г. и 8,18% за 2012 г. Най-

ПЛЮС

нието на хербициди за борба с плевелите при царевица върху добива и качествените показатели на зърното. Проучването е проведено през периода 2011-2012 г. в опитното поле на Института по царевицата – Кнежа. Изследвано е влиянието на почвени и листни хербициди върху добива на зърно от царевичния хибрид Кнежа- 435, отглеждан при неполивни условия и върху съдържанието на протеин, мазнини и скорбяла. Изпитвани са вариантите: 1. Нетретирана контрола 2. Гардоприм плюс голд – 4,5 л/хa + Мистрал екстра 60Д – 0,75 л/хa 3. Дуал голд 960 ЕК – 1,5 л/ хa + Пик 75 ВГ –15 г/хa 4. Камикс – 2,5 л/хa 5. Калисто 480 СК – 0,2 л/хa 6. Гардоприм плюс голд – 4,5 л/хa + Каспър 55 ВГ – 300 г/хa 7. 2,4Д – 1,2 l/ha + Мистрал 4 СК – 1,3 л/хa 8. Дуал голд 960 ЕК – 1,5 л/ хa + Каспър 55 ВГ – 300 г/хa 9. Елумис – 2,0 л/хa 10. Контрола с окопаване Биологичната ефикасност на хербицидните препарати е отчитана на 14-ия и на 28-ия ден след внасянето им. Прибирането на царевицата е извършено при достигане фаза пълна зрелост. Добивите на зърно са изчислени спрямо стандартна влага. Съдържанието на протеин, мазнини и скорбяла е определяно автоматично на апарата Infralizer-400D. Опитната площ през годините на провеждане на експеримента

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В условията на световна икономическа криза главен проблем е изхранването на постоянно нарастващото население на планетата. Решаването му е свързано с развитието на растениевъдството и по-специално с отглеждането на зърнено-фуражни култури с широк спектър на приложение, каквато е царевицата. Тя има най-висока кръмна и енергийна стойност в сравнение с останалите фуражни култури (Йорданов Й., Н. Томов, 1984). Производството и получаването на високи добиви от хибридите от различни групи на зрелост и направления на използване зависят от редица агротехнически фактори –обработка на почвата, торене, напояване, контрол върху болести, неприятели и плевели и др. От съществено значение за фуражното производство са качествените показатели на царевичното зърно (съдържание на протеин, мазнини и скорбяла). В Института по царевицата – Кнежа са създадени хибриди царевица, които съчетават добра продуктивност и високо съдържание на лизин в зърното (Иванов С., 2007). Високата хранителна ценност на проучените хибриди царевица е потвърдена в проучванията на различни автори (Jonson et al, 1969; Куманов и др., 1971; Ангелова Л., 1983). Все още не са достатъчно добре изследвани взаимовръзките между премахването на плевелите при отглеждане на царевицата чрез химични средства и процентното съдържание на протеин, мазнини и скорбяла в зърното. В статията са представени резултатите от изследване влия-

Табл. 1. С ъдържание на протеин, мазнини и скорбяла в единица сухо вещество в царевично зърно от хибрид Кнежа-435

№ Варианти 1. Нетретирана контрола 2. Гардоприм плюс голд– 4.5 л / хa + Мистрал екстра 60DД– 0,75 л / хa 3. Дуал голд 960 EK – 1,5 л / хa + Пик 75 VВГ– 15 г / хa 4. Камикс– 2,5 л / хa 5. Калисто 480 СK – 0,2 л / хa 6. Гардоприм плюс голд – 4,5 л /хa + Каспър 55 ВГ – 300 г / хa 7. 2.4Д – 1,2 л / хa + Мистрал 4 СK – 1,3 л / хa 8. Дуал голд 960 EK – 1,5 л / хa + Каспър 55 ВГ – 300 г / хa 9. Елумис– 2,0 л / хa 10. Контрола с окопаване Табл. 2. Добив № 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

мазнини, % в ед.сухо в-во 2011 2012 2011 2012 8,04 8,18 7,21 4,32 протеин,% в ед.сухо в-во

на зърно от хибрид

2011 2012 74,39 70,15

8,49 8,60 4,45 4,60 74,64 74,87 8,50 8,68 4,05 4,25 76,31 76,55 8,76 8,94 4,65 4,52 75,24 75,41 8,32 8,53 4,26 4,11 76,18 75,81 8,84 8,94 4,26 4,21 74,60 74,52 8,58 8,68 4,04 4,89 75,60 76,24 8,73 9,19 4,01 4,83 76,14 75,78 8,36 8,45 4,47 4,15 75,25 75,95 8,71 8,83 4,91 4,24 75,93 75,70

Кнежа- 435

добив зърно, (т/хa) средно за периода 2011 2012

Варианти Нетретирана контрола Гардоприм плюс голд– 4.5 л/ хa + Мистрал екстра 60Д – 0,75 л / хa Дуал голд 960 EK – 1,5 л / хa + Пик 75 ВГ – 15 г / хa Камикс– 2,5 л/ хa Калисто 480 СK – 0, 2 л / хa Гардоприм плюс голд – 4,5 л / хa + Каспър 55 ВГ – 300 г/ хa 2.4Д – 1,2 л / хa + Мистрал 4 СK – 1,3 л / хa Дуал голд 960 EK – 1,5 л / хa + Каспър 55 ВГ – 300 г / хa Елумис – 2,0 л / хa Контрола с окопаване GD5%=111,19;

скорбяла, % в ед.сухо в-во

GD1%=150,16;

високи стойности на протеина - 8,18% за 2011 г. и 9,19% за 2012 г., са отчетени при варианта Гардоприм плюс голд в доза 4,5 л/хa и Каспър 55 ВГ в доза 300 г/хa. Процентното съдържание на мазнини също е по-високо в опитните варианти, като максималната стойности е 4,91% през 2011 г. и 4,89% през 2012 г.. Съдържанието на скорбяла достига 76,18% при варианта с Калисто в доза 2,0 л/хa през 2011 г. и 76,24% при варианта с 2,4-Д в доза 1,2 л/хa + Мистрал 4СК в

1,11

1,73

1,42

6,23

4,68

5,45

5,05

2,39

3,72

3,60 3,61

2,41 2,58

3,00 3,09

4,80

2,28

3,54

4,45

3,93

4,19

5,05

1,66

3,35

4, 9 6,44

4,54 7,85

4,36 4,14

GD0,1%=200

доза 1,3 л/хa. Добивът на зърно от всички варианти с хербициди, превишава този от нетретираната контрола. Така например, добивът на зърно от нетретираната контрола през 2011 г. е едва 1,11 т/хa, а през 2012 г. – 1,73 т/хa. Добивите на зърно от вариантите, при които е извършена борба срещу плевелите през 2011 г. варират от 3,6 т/хa до 6,44 т/хa. През 2012 г. добивите на зърно, приравнени към стандартна влага са от 1,66 до 7,85 т/хa. Средно за периода на про-

учване добивът от нетретираната контрола е 1,42 т/хa, а от вариантите с хербициди от 3,02 т/хa до 5,45 т/хa, което показва, че проучваните химически средства за борба с плевелите са не само високо ефикасни по отношение на най-широко разпространените видове плевели в опитната площ, но и оказват влияние върху добива и качествените показатели на зърното. Този факт е от съществено значение за пълноценното хранене на селскостопанските животни и ръста на тяхната продуктивност. ИЗВОДИ: Изпитваните системи от хербициди за борба срещу плевелите при средно ранен хибрид царевица Кнежа-435 повишават стойностите на качествените показатели на царевичното зърно. Процентното съдържание на протеин, мазнини и скорбяла в единица сухо вещество се увеличава при вариантите с хербициди в сравнение с контролата. Процентното съдържание на протеин е най-високо при варианта с внасяне на почвен хербицид Дуал голд 960 ЕК в доза 1,5 л/хa в система с листния Каспър 55 ВГ в доза 300 г/хa. Съдържанието на мазнини достига най-висока стойност – 4,89% при варианта с третиране през вегетацията на царевицата с 2,4Д – 1,2 л/хa + Мистрал 4СК – 1,3 л/хa. Съдържанието на скорбяла е най-високо при вариант трети – Дуал голд 960 СК – 1,5 л/хa + Пик 75 ВГ – 15 г/хa – 76,55%. Стойностите на тези показатели в нетретираната контрола са съответно 8,04% , 4,01% и 74,39% . Добивите на зърно по години и средно за периода на проучване от вариантите с хербициди превишават тези от нетретираната контрола. Добивът от контролата е 1,11 т/хa през 2011 г. и 1,73 т/хa през 2012 г.. Най-високият добив на зърно е от варианта с почвен хербицид Гардоприм плюс голд – 4,5 т/хa + Мистрал екстра 60Д – 0,75 л/ хa – 6,23 т/хa.

Ефикасност на смеси от хербициди и растежни регулатори при зимна маслодайна рапица Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

ПЛЮС

3 (258) / 2014

филд внесен през фаза 2 - 4 лист на рапицата в доза 1,5 л/хa или през фаза 4 - 6 лист в доза 2 л/хa, притежава много добра ефикасност срещу всички житни и широколистни плевели, в това число и срещу най-проблемните - полски синап и дива ряпа, които до настоящия момент на практика бяха неунищожими при зимната маслодайна рапица отглеждана по конвенционална технология (табл. 2). Хербицидът проявява много добра ефикасност и срещу наличните в опита самосевки от кориандър и твърда пшеница. При третиране през фаза 2 - 4 лист на рапицата, плевелите също се намират в ранни фази от своето развитие и дозата от 1,5 л/хa е напълно достатъчна за техния контрол. През фаза 4 - 6 лист на рапицата, плевелите са в по-напреднали фази от развитието си и е необходима доза от 2 л/хa. Тази доза през фаза 2 - 4 лист на рапицата не е необходима, от една страна от икономически съображения, а от друга – за да се избегне евентуална фитотоксичност по все още слабите рапични растения. Клеранда притежава продължително последействие и не допуска вторично заплевеляване. Отличната хербицидна ефикасност и последействие са резултат от комбинирането и синергизма между двете му активни субстанции – почвенодейства-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За борба с най-разпространените в посевите от рапица плевели и самосевки е проучена ефикасността и селективността на нови хербициди от конвенционалната и Клиърфилд технологии. Тяхната ефикасност срещу плевелите и самосевките от зимни житни култури и кориандър, както и селективността им спрямо рапицата са сравнени с тези на някои от най-употребяваните хербициди. Изведен е полски опит с имитолерантния хибрид зимна маслодайна рапица PT200CL, който се използва в новата Клиърфилд технология. Всеки от вариантите представлява система от препарати и включва противошироколистен хербицид, противожитен хербицид и растежен регулатор. Растежният регулатор е включен за по-добро вкореняване и закаляване на растенията, за формиране на коренова шийка по-добре запасена с хранителни вещества, за предотвратяване на есенното стрелкуване, а оттам и за по-успешно презимуване на рапицата. Ефикасността на хербицида Клеранда, който лежи в основата на технологията Клиърфилд е сравнена с 6 варианта при които борбата с широколистните плевели е изведена по конвенционалната технология в периода след сеитба преди поникване – с участието на хербицидите Бутизан, Бутизан макс, Теридокс, Султан, в т.ч. и 2 нови почвени хербицида – Спринбок и Брасан и с 6 варианта с употребата на 3 нови за рапицата вегетационни хербицида – Салса, Модаон и Рънуей. Борбата с житните плевели при конвенционалната технология е изведена с балурицидите Стратос ултра, Фузилад форте, Пантера и Ажил. Растежа и развитието на рапицата са контролирани с препаратите Карамба, Топрекс, Ориус и Фоликур. Дозите на препаратите и периодите им на внасяне са посочени в таблица 1. Поради слабата си прилепимост хербицидът Клеранда е внасян съвместно с прилепителя Деш – 1 л/хa, а хербицидът Салса – съвместно с прилепителя Тренд – 0,1 %. Опитът е изведен след предшественик твърда пшеница. Хербицидът Клеранда от технологията Клиър-

щия метазахлор и листнодействащия имазамокс. Чрез Клеранда се постига пълен контрол на всички плевели при рапицата само с едно третиране. Хербицидът обаче може да се прилага само при рапични хибриди устойчиви на имидазолинони, т.е. само при тези, които са предназначени за

технологията Клиърфилд. При късно третиране с Клеранда през фаза 6 - 8 лист в доза 2 л/хa, ефектът срещу почти всички плевели и самосевки е по-слаб. Причините за това са: 1. Плевелите вече са в по-напреднали фази и са по-устойчиви към хербициди; 2. „Ефек-

тът на чадъра“ – Рапицата през тази фаза е с доста голяма листна маса, закрива част от плевелите и те не могат да бъдат напръскани с Клеранда; 3. Времето застудява скоро след третирането, вегетацията на плевелите се преустановява, а оттам се затруднява и усвояването на хербицида. Към внасяне на хербицида Клеранда през фаза 6 - 8

лист трябва да се пристъпва само при пропуснати третирания през предходните фази. Противошироколистните хербициди Бутизан, Спринбок, Бутизан макс и Султан използвани при конвенционалната технология, са неефикасни срещу полския синап и дивата ряпа и имат по-слаба ефикасност срещу лепката и подрумчето. Доба-

мл

вянето на диметенамид и квинмерак към метазахлор при Спринбок и Бутизан макс повишава ефикасността на тези два хербицида по отношение на лепката и подрумчето. Теридокс и Брасан освен срещу горепосочените широколистни плевели са по-слабоефикасни и срещу дивия мак. Добавянето на кломазон към диметахлор при Брасан води до повишаване ефикасността на хербицида срещу див мак, лепка и подрумче. Тези 6 хербцида притежават много добра ефикасност срещу останалите представени в опита едногодишни широколистни плевели. Хербицидите Бутизан, Спринбок, Бутизан макс, Теридокс, Брасан и Султан са неефикасни срещу самосевките от кориандър. Семената на кориандъра в почвата запазват кълняемостта си няколко години. Поради тази причина тези хербициди трябва да се използват само на площи, където през последните 3 - 4 години не е отглеждан кориандър. Житните плевели лисича опашка, райграс, житна пиявица, полска овсига, както и самосевките от твърда пшеница се контролират успешно от противожитните хербициди Стратос ултра, Фузилад форте, Ажил и Пантера (табл. 3). Хербицидът Бутизан макс въпреки че съдържа 3 активни вещества - метазахлор, квинмерак и диметенамид - е по-слабо ефикасен срещу тези житни плевели и самосевки, в сравнение с типичните балурициди Стратос ултра, Фузилад форте, Ажил и Пантера. Комбинирането на трите активни субстанции (метазахлор, квинмерак, диметенамид) повишава противошироколистния ефект на Бутизан макс в сравнение с останалите почвени хербициди, но не и неговия противожитен ефект. При наличие на по-голям брой житни плевели Бутизан макс също трябва да се комбинира с типичен балурицид. Хербицидът Салса притежава много добра ефикасност срещу всички широколистни плевели, в това число и срещу полския синап и дивата ряпа, както и срещу самосевките от кориандър. Салса е листен хербицид и не притежава почвено действие. При продължително влажно време след третирането е възможно вторично заплевеляване, което налага неговото комбиниране с друг противошироколистен хербицид с почвено действие. Това биха могли да са резервоарни смеси с Рънуей, Бутизан, Спринбок, Султан или да се включи в система с предварително внасяне в периода след сеитба преди поникване на Теридокс, Брасан, Бутизан, Спринбок, Султан. Този проблем касаещ смесимостта на хербицида Салса, се разглежда в другия наш опит със зимна маслодайна рапица. Салса не притежава противожитно действие - тя е типичен противошироколистен хер-

бицид. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели за разширяване на спектъра на действие, е наложително Салса да се комбинира с вегетационни противожитни хербициди. При разделното третиране с противожитния хербицид Пантера през фаза 2 - 4 лист, последвано от Салса през фаза 4 - 6 лист се постига пълен контрол над всички налични в опита плевели и самосевки. При внасянето на Салса и Пантера под формата на резервоарна смес се отчита слабо намаление на ефикасността на Салса само срещу лепката и фасулчето с 5 %. Ефикасността на Пантера срещу житните плевели не се променя. Хербицидът Модаон притежава добра ефикасност срещу всички налични в опита широколистни плевели, включително срещу полския синап, дивата ряпа и самосевките от кориандър. В сравнение с Клеранда и Салса, ефикасността на Модаон срещу плевели като лепка, полски синап, дива ряпа, фасулче и самосевки от кориандър е по-ниска, но е напълно достатъчна за техния успешен контрол в рапичните посеви – тя е над 90 %. Освен листно хербицидът притежава и почвено действие. В резултат на това Модаон не допуска появата на вторично заплевеляване, дори при продължително влажно време в периода след третирането. Модаон не притежава противожитен ефект. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели, за разширяване на спектъра на действие е наложително той да се комбинира с вегетационни противожитни хербициди. При внасянето на Модаон и балурицида Ажил под формата на резервоарна смес се отчита слабо намаление на ефикасността на Модаон само срещу лепката, лайката, подрумчето, полския синап, дивата ряпа и самосевките от кориандър с 2 - 5 %. Ефикасността на Ажил срещу житните плевели не се променя. Хербицидът Рънуей внесен през фаза 4 - 6 лист на рапицата притежава много добра ефикасност срещу повечето от наличните широколистни плевели. За съжаление хербицидът е слабо ефикасен срещу полския синап и дивата ряпа и е недостатъччно ефикасен срещу самосевките от кориандър в сравнение със Салса, Модаон и Клеранда. Освен листно Рънуей притежава и почвено действие и не допуска появата на вторично заплевеляване. Рънуей не притежава противожитно действие, което налага да се комбинира с противожитен хербицид, подобно на Салса и Модаон. При резервоарната му смес с Пантера се отчита намаление с 5 % на ефикасността му срещу полския синап, дивата ряпа и самосевките от кориандър. (продължава в следващия брой)

ТОРЕНЕ

Течните торове блек & стронг – възможност за повишаване на добива и качеството при зеленчуците

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3 (258) / 2014

Винелина Янкова, Цветана Лазарова, Стойка Машева, ИЗК „Марица”, Пловдив

Зеленчукопроизводството е важен и доходоносен подотрасъл на земеделието. Благоприятните природо-климатични условия, вековният опит на българските градинари, разнесли славата на България в цяла Европа, традиционното присъствие на зеленчуците на трапезата на всяко семейство по света, определят особеното му икономическо значение и важност в растениевъдството. В момента площите, заети със зеленчуци в България, заемат около 2,2-2,4% от ИЗП (използваеми земеделски площи). Стойността на брутната продукция (БП) в сектора е динамична. Зеленчукопроизводството формира 1/3 от БП на растениевъдството и около 15% от БП в селското стопанство. Това определя важното значение на сектора за земеделието на страната. От друга страна България е традиционен производител и консуматор на зеленчуци. По втория показател попадаме в челната десятка в света. В този смисъл всяка възможност за увеличаване обема и качеството на произведената продукция заслужава внимание и не е за подценяване. С такова действие са продуктите Блек & Стронг на „Кютахия Кимйя Таръм” ООД – Турция. Вносител „Мегатрейд Интернешънъли”ООД - Пловдив, главен дистрибутор „Фитофарм”. Те са течни торове с различно съдържание на хуминови и фулво киселини:  Блек & Стронг Хум Елит 18 – 13% органично вещество; 18% хуминови и фулво киселини; 3% калиев оксид; pH 9-11;  Блек & Стронг Хум Плюс – 15% органично вещество; 13% хуминови и фулво киселини; 3% калиев оксид ; pH 8-10;  Блек & Стронг Хум-Ген – 14% органично вещество; 16% хуминови и фулво киселини; 3,9% калиев оксид ; pH 8-10;  Блек & Стронг Хум Вет – 13% органично вещество; 18% хуминови и фулво киселини; 3,9% калиев оксид ; pH 8-10. При листно прилагане подпомагат усвояването на макроелементите (азот, фосфор и калий) от растенията; увеличават синтезирането на хлорофил; активират ензимите, регулират водния баланс

и съдържанието на калий; увеличават качеството на продукцията и допринасят за по-добрия вкус и цвят на плодовете. При почвено прилагане обогатяват почвата с органични вещества; подобряват усвояването на хранителните елементи; увеличава се йонният обмен на почвата; подпомагат образуването на корени; увеличават нивото на жизнеспособност на почвата, като стимулират размножаването и развитието на микроорганизмите. Продуктите Блек & Стронг повишават устойчивостта на растенията на стрес и добива. Хуминовите киселини са вещества, получени от дейността на полезните микроорганизми и са основна съставна част от плодородието на почвата. Те се свързват с намиращия се в почвата магнезий и калций и образуват т. нар. хумати, които служат за храна и стимулиране на растенията. През периода 2012-2013 г. в ИЗК „Марица”, Пловдив беше проучено влиянието на органо-минералните торове Блек & Стронг върху продуктивността и качеството на пипер Куртовска капия 1, градински грах сорт Пулпудева, корнишони сорт Тони, домати сорт Миляна и главесто зеле сорт Кьосе 17. Преди сеитба и засаждане почвата беше третирана еднократно с Хум Елит 18 в доза 1000 мл/ дкa. Листното третиране е проведено по следната схема: Грах, сорт Пулпудева 1. Контрола – нетретирана с листните торове 2. Трикратно листно третиране с Хум Елит 18 – 300 мл/дкa през 14 дни 3. Трикратно листно третиране с Хум Ген – 300 мл/дкa през 14 дни 4. Трикратно листно третиране (едно третиране с Хум Елит 18 + две третирания с Хум Ген) – 300 мл/дкa през 14 дни Пипер, сорт Куртовска капия 1 1. Контрола – нетретирана с листните торове 2. Трикратно листно третиране с Хум Елит 18 – 300 мл/дкa през 14 дни 3. Трикратно листно третиране с Хум Ген –

300 мл/дкa през 14 дни 4. Трикратно листно – (едно третиране с Хум Елит 18 + две третирания с Хум Ген) – 300 мл/дкa през 14 дни 5. Трикратно листно (две третирания с Хум Елит 18 + едно третиране с Хум Ген) – 300 mмл/ дкa през 14 дни Градински грах Отчетените резултати показват значително стимулиращо въздействие на изпитваните торове върху морфологичните показатели на растенията ( маса на зърната от 1 растение и надземната маса) и продуктивността им. С най-добри морфологични показатели са третираните с Хум Ген растения. Масата на зърната от едно растение е с 46,77% по-висока от отчетената в контролата. Надземната маса на растенията в този вариант е с 63,31% по-голяма (табл. 1). Табл. 1. Морфологични показатели при грах сорт Пулпудева, третиран с органо-минерални торове Блек & Стронг Хум Ген и Хум Елит 18 маса на % над% Вариант зърната от 1 спрямо зeмна спрямо растение, г K маса, г К

Контрола

16,74

100,00

24,59 100,00

Хум Елит 18

20,03

119,65

26,33 107,07

Хум Ген Хум Елит 18 / Хум Ген 1+2

24,57

146,77

40,16 163,31

17,89

106,86

29,59 120,33

Внасянето в почвата на Хум Елит 18 в доза 1000 мл/дкa и листно третиране с Хум Ген увеличава добива с 53,75% спрямо контролата, а листното третиране с Хум Елит 18 – с 27,50%. Третирането с Хум Елит 18 и последващо двукратно третиране с Хум Ген през вегетацията оказва по-слабо стимулиращо въздействие върху добива – 14,37% (фиг. 1).

Пипер Куртовска капия 1 При пипер Куртовска капия 1 внасянето в почвата на Хум Елит 18 в доза 1000 мл/ дкa и листно третиране през вегетацията с Хум Ген и Хум Елит18/Хум Ген (2+1) оказват значително стимулиращо въздействие върху надземната маса на растенията (табл. 2). Табл. 2. Биометрични измервания при пипер сорт Куртовска капия 1, третиран с органо-минерални торове Блек & Стронг Хум Ген и Хум Елит 18 стъбло

Вариант

дъл- % дебе- % маса жина спрямо лина спрямо г К cм мм К

% спрямо К

Контрола

71,20 100,00 12,90 100,00 123,10 100,00

Хум Елит 18 89,40 125,56 14,30 110,85 157,70 128,11 Хум Ген Х.Елит18/Х. Ген 1+2 Х.Елит18/Х. Ген 2+1

82,70 116,15 15,20 117,83 186,20 151,26 79,70 111,94 13,40 103,88 147,50 119,82 78,30 109,97 13,80 106,98 173,40 140,86

Най-силно стимулиращо въздействие върху добива при пипер оказва комбинираното трикратно листно третиране с Хум Елит 18/Хум Ген 1+2 и Хум Елит 18/Хум Ген 2+1 (фиг. 2).

Фиг. 2. Добив от пипер сорт Куртовска капия 1, третиран с органо-минерални торове Блек & Стронг Хум Ген и Хум Елит 18

При корнишоните, доматите и главестото зеле най-добри резултати са отчетени във вариантите с почвено третиране с Хум Елит 18 и трикратно листно третиране през вегетацията с Хум Елит 18 (300 мл/дкa през 14 дни). Отчетеното увеличение в добива спрямо контролата при корнишони сорт Тони е 10%; при домати сорт Миляна - 34% и при главесто зеле сорт Кьосе 17 – 20%. Фиг. 1. Добив от грах сорт Пулпудева, третиран с органо-минерални торове Блек & Стронг Хум Ген и Хум Елит 18

Най-силно стимулиращо въздействие върху биометричните показатели и добива при граха оказва Хум Ген.

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) VI. Метаболизъм на фосфора

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3 (258) / 2014

Златина Ур, ИРГР „Константин Малков” – Садово Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив

При изследване процесите на използване и преизползване на хранителните вещества, вниманието на учените е насочено основно към въглерода и азота, и по-слабо – към фосфора. Според Huang M. et al. (2007) ефективността на усвояване и използване на фосфора при пшеницата е значително увеличена в резултат от естествените еволюционни процеси и основно се контролира от генотипа, а незначително – от храненето на растенията. Masoni A. et al. (2007) изчисляват приноса на реутилизирания фосфор за зърнения добив на 56-63%, без да са наблюдавали значими различия между генотиповете. Kelley K. и D. Sweeney (2007) докладват, че усвояването на фосфора е силно повлияно от предшестващата култура и нивото на азотно торене. Dordas C. (2008) установява, че акумулацията на фосфора е повлияна от режима на торене и от изкуствената промяна в съотношението source:sink (източник на хранителния елемент : брой зърна на единица площ), а транслокацията му е повлияна от торенето и само при някои нива на торене – от това съотношение. Премахването на половината клас увеличава доцъфтежното натрупване на фосфор в зърното, което е индикация, че ремобилизацията на фосфора от вегетативните части има голямо значение при наливане на зърното. Изследването показва, че азотното торене и source:sink – съотношението могат да повлияят върху акумулацията, разпределението и реутилизацията на фосфора, което може да повлияе върху добива зърно. Резултатите от проучването на Zhengping

Peng и Chunjian Li1 (2005) показват, че при недостиг на фосфор при наливане на зърното концентрацията на фосфора в зърната се увеличава, а фосфорният жътвен индекс нараства от 24-25 до 84-87%. Авторите съобщават също, че през целия период на експеримента отлагането на нетно сухо вещество и разпределението на фосфора към семената не са синхронни, което говори за независими регулаторни процеси.

кг/дка

В статията са представени резултатите от изследване степента на въздействие на комбинацията предшественик - азотна торова норма върху използването и реутилизацията на фосфора. За целта на изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa Р2О5. Включените в изпитването сортове са: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. Единствено през месец януари 2007г температурите са по-високи от нормалните. Сумата на валежите се изравнява с нормалната през 2005, 2009 и 2010, и я надвишава през 2006 и 2007 реколтни години. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. Повечето сортове са в групата на стандарта Садово 1 по съдържание на фосфор в тъканите, фосфорен жътвен индекс и реутилизация на фосфора. Установени са следните статистически доказани различия: по-ниско съдържание на фосфор в биомасата през фаза вретенене при сорт Победа, при сорт Йоана – по-ниско съдържание на фосфор

кг/дка

през фазите вретенене и цъфтеж, при сорт Гея 1 – по-ниско фосфорно съдържание на зърното в пълна зрялост, при Садово 772 – също по-ниско процентно съдържание на фосфор в зърното, както и по-малък жътвен индекс, при сорт Диамант под стандарта са стойностите на фосфорния жътвен индекс, реутилизацията на фосфор и ефективността на реутилизация. При нито един от сортовете не се наблюдава повишение на стойностите на показателите. Наблюдава се също, че докато процентното съдържание на фосфор в зърното варира слабо от торенето, то варирането на реутилизацията на фосфора от торовите норми е силно (табл.1). Вариационните анализи показват също, че между различните нива на торене няма доказани разлики по отношение на фосфорното съдър-

жание в началото на вегетацията – през фенофаза вретенене и в края на вегетацията – в зърното, а също по отношение на жътвения индекс на фосфора и ефективността на реутилизацията му. Значимо понижение на фосфорното съдържание се наблюдава при торените парцелки, в сравнение с неторените през фенофаза цъфтеж и в сламата в пълна зрялост. Общото количество на натрупания на единица площ фосфор обаче е доказано по-голямо в торените парцелки, дори и при найниските азотни торови норми, при ниво на значимост р=0,01%. Азотното торене се отразява значимо върху стойността на реутилизацията на фосфора само при най-високата торова норма 24кг/дкa торов азот (табл.2). Варирането на фосфора в зърното от генотипа е слабо при всички нива на торене.

Фиг. 1. Фосфор в надземната биомаса в пълна зрялост, кг/дка

Фиг. 2. Фосфорен жътвен индекс, %

Фиг. 3. Ефективност на реутилизацията на фосфор, %

Количеството на фосфора в надземната биомаса на единица площ се увеличава с увеличение на торовата норма (фиг.1). Фосфорният жътвен индекс е относително постоянна величина, като най-големи различия между генотиповете се открояват на фон N0, а с увеличение на

торенето стойностите се сближават (фиг.2). Най-голямо разнообразие в тренд-линиите се наблюдава по отношение ефективността на реутилизация на фосфора (фиг.3). Тя се повлиява положително от азотното торене при сортовете Победа, Садово 772 и Гея 1, отрицателно – при

сорт Диамант, и не зависи от торенето при останалите сортове. Фосфорното съдържание на зърното е в отрицателна корелация с броя класове на единица площ, жътвения индекс и ефективността на реутилизация на биомаса. Количеството натрупан фосфор в кг/дкa е в положителна корелация с гъстотата на класовете на единица площ, броя и масата на зърното в клас, съдържанието на азот в биомасата, реутилизацията на фосфора и нейната ефективност. Фосфорният жътвен индекс е в положителна корелация с жътвения индекс на биомасата (табл. 2). За реутилизацията на фосфора и ефективността й не са установени отрицателни корелации с други изследвани показатели. Реутилизацията на фосфора е в положителна корелация с продуктивното братене, броя на зърната в клас и реутилизацията на азота. Заключение: Съдържанието на фосфор в зърното е в границите 0,82-1,07% от сухото вещество и варира слабо, както от генотипа, така и от азотната торова норма. Доказана отрицателна разлика от стандарта Садово 1 е установена само за сортовете Садово 772 (р=0,01%) и Гея 1 (р=0,1%), а при сорт Здравко варирането от торенето е средно по сила (r=17). Реутилизацията на фосфора, като компенсаторен механизъм, варира силно от генотипа и торенето. По този показател в по-ниска категория от стандарта се класира сорт Диамант (р=0,5%), а при най-високата норма 24 кг/ дкa торов азот, повишението на стойностите на реутилизацията е статистически значимо (р=0,01%). Количеството на фосфора в надземната биомаса на единица площ се увеличава с увеличение на торовата норма. Фосфорният жътвен индекс е относително постоянна величина, като най-големи различия между генотиповете се открояват на фон N0, а с увеличение на торенето стойностите се сближават. Ефективността на реутилизация на фосфора се повлиява положително от азотното торене при сортовете Победа, Садово 772 и Гея 1, отрицателно – при сорт Диамант, и не зависи от торенето при останалите сортове.

Ефективност на биопрепарата Лумбрикол върху растежа на разсад от импатиенс и петуния Надежда Запрянова, Бистра Атанасова Институт по декоративни растения – София

3 (258) / 2014

не са засадени в края на март поединично в саксии, с диаметър 9 см, в смес от почва, торф и перлит в съотношение - 1: 1: 1. За проучване влиянието на Лумбрикол върху растежа и развитието на растенията бяха направени измервания през 20 дни на следните показатели: височина, диаметър на растенията и диаметър на първия цвят. Направена е статистическа обработка на даните, които са представени като средна стойност SE и са анализирани за достоверност чрез t тест на програмата GraphPad Prism. Достоверната разлика между контролата и вариантите е представена със * (P<0.05), ** (P<0.01), *** (P<0.0001), а недоказаната разлика – нс. Препаратът Лумбрикол оказа стимулиращ ефект върху растежа на цветните култури. При проследяване височината на растенията при двата сорта импатиенс се наблюдава повишаване на стойностите и при двете концентрации на биопрепарата Лум-

ПЛЮС

Лумбрикол върху началните прояви на растежа и развитието на две саксийни цъфтящи култури: петуния / Petunia x hybrida/ и импатиенс /Impatiens New- Guinea/. През 2010 г. в Института по декоративни растения София бeше изведен съдов опит при оранжерийни условия за проучване влиянието на новия препарат Лумбрикол, върху растежа и развитието на разсад от петуния сортове: Surfinia Giant Purple и Surfinia Hot Red и импатиенс / сортове: MagnumPink и SunHarmony Violet. Препаратът Лумбрикол е нова течна разработка на предлагания биотор, получен от червен калифорнийски червей (Lumbricus rubellus) определен като лумбрикомпост в наредба № - 22 на МЗГ. Опитът е заложен в 3 варианта: Вариант I - нетретирани растения – К (контрола) ; Вариант II - листно третирани растения с Лумбрикол - 0,5%; Вариант III - листно третирани растения с Лумбрикол - 1%; През вегетацията, в периода април – май, са извършени 3 листни третирания през 14 дни, с посочените по-горе концентрации. Използвани са in vitro растения, които след адаптира-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните години се разработват нови екологични технологии с използване на биоторове, с които ще се ограничат нарушенията в екологичното равновесие на земеделските екосистеми, като същевременно ще се гарантира стабилен растеж на селското стопанство. В цветопроизводството прилагането на екологично чисти безвредни продукти също е от значение. Това се обяснява както с изискванията за опазване на природната среда, така и поради факта, че цветята са в ежедневен контакт с човека. У нас при декоративните видове са проучени различни биологични стимулатори и препарати – Хумостим, Биостим, Агростемин, Мегагрийн, Имуноцитофит и др.(Запрянова, 2011, Атанасова и др., 2008). Установено е положително въздействиe на препаратите върху растежа и развитието на растенията, както и отсъствието на фитотоксичност, което е от голямо значение за запазване на тяхната декоративност. Петунията и импатианса са сред най-популярните цветя, използвани за зацветяването на декоративни съдове и оформянето на цветни фигури в парковото озеленяване. В статията представяме резултатите отпроучване влиянието на биопрепарата

Фиг.1. Диаметър на цвета на импатиенс, 2010 г. Таблица 1. Височина на растения от импатиенс, 2010 г. височина на 1 растение Вариант 30.03. 8.04. 28.04. нач.ст-ст, cм cм % cм %

I-нетретирани растения(К) I – 0,5% Лумбрикол

4,83±0,4 4,71±0,4 нс

III – 1,0% Лумбрикол I-нетретирани растения (К) I – 0,5% Лумбрикол III – 1,0% Лумбрикол

6,17±0,4 6,28±0,2 нс

MagnumPink 100,0 9,14±0,2

100,0 13,01±0,3

общ прираст cм % спрямо К

100,0 6,2

100,0

4,85±0,4 нс

101,8 9,24±0,3 нс 6,42±0,2 нс 104,1 9,53±0,2 нс SunHarmony Violet

101,1 13,61±0,2 нс 104,6 8,9 104,3 16,82±0,3 *** 129,2 12,0

143,5 193,5

4,58±0,4 4,57±0,2 нс

6,00±0,1 6,42±0,3 нс

100,0 107,0

8,28±0,2 8,67±0,3 нс

100,0 13,0±1,0 104,7 14,2±1,2 нс

100,0 8,4 109,2 9,6

114,3 103,0

4,36±0,4 нс

6,14±0,2 нс 102,3

9,14±0,1 *

110,4 14,6±1,5 *

112,3 10,2

121,4

Таблица 2. Диаметър на растения от импатиенс, 2010г. диаметър на 1 растение Вариант 30.03. 8.04. 28.04. cм % cм % нач.ст-ст, cм MagnumPink I-нетретирани рас13,0±1,0 14,67±1,3 100,0 17,33±1,2 100,0 тения (К) I – 0,5% Лумбрикол 13,71±1,2 нс 14,43±1,2 нс 98,4 17,75±1,5 нс 102,4 III – 1,0% Лумбрикол 12,0±0,9 нс 13,42±1,5 нс 91,5 18,00±1,3 нс 103,9 SunHarmony Violet I-нетретирани 9,41±0,1 12,17±0,2 100,0 14,67±1,2 100,0 растения (К) I – 0,5% Лумбрикол 9,14±0,2 нс 12,28±0,3 нс 100,9 16,00±1,2 * 109,1 III – 1,0% Лумбрикол 9,43±0,1 нс 12,42±0,3 нс 102,1 16,57±1,3 ** 113,0

брикол (табл.1). Най-висок прираст е установен след третото третиране с 1,0% разтвор на Лумбрикол, като за сорт Magnum Pink той е 16,8 см (P<0.0001***), а за сорт Sun Harmony Violet - 14,6

18.05. cм

см (P<0.0001*), надвишаващ контролните растения на височина, съответно с: 29,0% и 12,0%. Процентът на общия прираст при този вариант е също най-висок, съответно 193,5% и 121,4%.

18.05. cм

общ прираст % cм спрямо К

19,78±1,2

100,0

6,8

100,0

20,81±1,5 * 21,03±1,4 *

102,0 106,3

7,1 9,0

104,4 132,4

15,0±0,2

100,0

5.6

100,0

9,4 11.02

167,8 196,8

18,54±0,4 ** 123,6 20,45±0,4 *** 136,3

Лумбрикол оказва положително влияние и върху диаметъра на растенията и при двата сорта импатианс (табл.2). Резултатите са найдобри при вариант III (1,0% Лумбрикол), където растения-

Фиг. 2. Диаметър на цвета на петуния, 2010 г. Таблица 3. Височина на растения от петуния, 2010 г. височина на 1 растение Вариант 30.03. 8.04. 28.04. cм % cм % нач. ст-ст, cм I -нетретирани растения(К) I – 0,5% Лумбрикол III – 1,0% Лумбрикол

2,08±0,1 2,14±0,2 нс 2,18±0,2 нс

I-нетретирани растения(К)

2,12±0,2

Surfinia Giant Purple 4,7±0,5 100,0 9,4±0,1 100,0 5,17±0,1 * 110,0 10,9±0,3 * 116,0 6,0±0,4 ** 127,0 11,4±0,4 * 121,0 Surfinia Hot Red 5,8±0,9 100,0 9,0±0,6 100,0

I – 0,5% Лумбрикол III – 1,0% Лумбрикол

2,25±0,1 нс 2,28±0,1 нс

6,28±0,4 нс 108,3 7,71±0,8 ** 133,0

11,9±0,6 * 132,2 12,1±0,9 * 134,4

Таблица 4. Диаметър на растения от петуния, 2010 г. диаметър на 1 растение Вариант 30.03. 8.04. 28.04. cм % cм нач.ст-ст, cм

18.05. cм

общ прираст cм % спрямо К

17,0±1,6 18,2±1,2 нс 19,8±1,3 **

100,0 107,0 116,0

15,0 100,0 16,06 107,1 17,6 117,3

11,0±0,6

100,0

8,9

100,0

12,0 16,3

134,8 183,1

14,2±0,9 * 129,1 18,6±0,7 *** 169,1

общ прираст 18.05.

cм

% спрямо К

cм

100,0

26,7±1,2

100,0

21,0

100,0

Surfinia Giant Purple I – нетретирани растения (К)

5,70±0,4

I – 0,5% Лумбрикол

16,21±0,1

100,0

19,0±0,4

5,92±0,2 нс 21,0±0,2 **

129,7

24,05±0,9 *** 126,6

32,0±1,3 **

119,8

26,1

124,3

III – 1,0% Лумбрикол

5,71±0,3 нс 20,3±0,1 **

125,3

26,53±1,3 *** 139,6

33,80±0,9 *** 126,6

28,1

133,8

I- нетретирани растения (К) I – 0,5% Лумбрикол

5,1±0,4

Surfinia Hot Red 100,0 11,28±0,4

100,0

15,83±0,4

100,0

11,3

100,0

154,5

148,2

24,43±0,4 *** 154,3

19,0

167,7

III – 1,0% Лумбрикол

5,14±0,4 нс 16,57±0,4 *** 198,9

26,0±0,4 ***

20,9

184,5

8,33±0,4

5,43±0,4 нс 12,87±0,4 **

та на сорт Magnum Pink надвишават контролите с 3,0%, а общия прираст в диаметър е добре изразен - 132,0%. При сорт Sun Harmony Violet получените резултати показват увеличение спрямо кон-

16,60±0,4 **

19,04±0,4 *** 168,8

тролните растения, съответно с 13,0 % (P<0.0001***) и общ прираст в диаметър 196,8%. Влиянието на биопрепарата е много добре изразено и върху качеството на първи-

164,2

те заложени цветове (фиг.1). Диаметърът на цвета е поголям от този на контролата, съответно за сорт Magnum Pink с 13,6% при използване на 0,5% Лумбрикол и 20,5% при 1,0% Лумбрикол. При

сорт Sun Harmony Violet стойностите са с 8% по-високи при вариант II и с 16% - при вариант III. При използване на препарата Лумбрикол стимулиращият ефект върху растежа и развитието на разсада се набюдава през целия период на отчитане. Биометричните показатели (височина и диаметър на растението) се променят плавно като разликите с контролите са статистически доказани след второто отчитане. През периода на проучване не бяха установени признаци на фитотоксичност от биопрепарата Лубрикол при изпитаните сортове импатиенс Magnum Pink и Sun Harmony Violet. Фитотоксичност при импатиенс е наблюдавана при използване на биоактивния, натурален препарат Мегагрийн в комбинация с Омит (0,1%) и Мастербленд (0,05%), проявяваща се като червени напетнявания по листата на някои бялоцъфтящи сортове (Атанасова и др., 2008). При изпитване на биопрепарата Лумбрикол се установи положителен ефект, върху растежа и развитието и на разсада от петуния (табл. 3 и 4). Растенията са по-жизнени и с по-висок процент общ прираст както за височината, така и за диаметъра. По-добри резултати са отбелязани при вариант III (1% Лумбрикол) и при двата сорта петуния. За сорт Surfinia Giant Purple относителните проценти при торените растения на вариант III надвишават контролата с 21,3% за височината и с 30,5% за диаметъра на растението при всички измервания. Стойностите са статистически доказани при P<0.0001***, P<0.01**, P<0.05*. Стимулиращият ефект на препарата Лумбрикол при сорт Surfinia Hot Red се проявява по-силно върху диаметъ-

ра на растението, където общият прираст при вариант III надвишава прираста на контролните растения с 84,5% (P<0,0001***). Положително влияние е отчетено още при първото измерване, при което растенията нарастват в диаметър с 10-15 см прираст. До приключване на опита и при двата сорта петуния се наблюдава темп на нарастване, но с по-нисък прираст средно с 7 - 8 см (табл.4). При изпитване влиянието на биопрепарата Имуноцитофит се установява, че при самостоятелното му използване при петуния сорт Surfinia: Blue Vein и Purple, не се доказва положителен ефект върху височината и диаметъра на растенията (Атанасова и др., 2008). Сорт Gain Purple се характеризира с по-едър цвят (6,6 см), докато Hot Red - с подребен (5,0 см). При използване на Лумбрикола е отчетен положителен ефект върху диаметъра на цвета при петунията (фиг 2). Под влияние на биопрепарата увеличението на диаметъра при двете използвани концентарции е с 6% за Gain Purple и с 12% за Hot Red. При използване на биопрепарата Тера Сорб-фолиар при петунията, също е установено положително въздействие върху диаметъра на цветовете. Най-добри резултати са получени при използване на 0,2% разтвор на Тера Сорб-фолиар, като за сорт Gain Purple нарастването е с 12,8% спрямо контролата, а за Hot Red – 23,0% (Запрянова, 2011). По време на проучването не бяха установени признаци на фитотоксичност от Лубрикола и при двата сорта петуния.

Изводи При проучване влиянието на новия, биоактивен препарат Лумбрикол при импатиенс, сортове - MagnumPink и SunHarmony Violet. и при петуния, сортове - Surfinia Giant Purple и Surfinia Hot Red се установи: • Използването на Лумбрикола има положително въздействие върху общия прираст на растенията и при двете саксийни култури - импатиенс и петуния. • Доказан е положителен ефект върху височината на растенията при 1,0% разтвор на Лумбрикол, като при импатиенса процентът на общия прираст за сорт MagnumPink е 193,5% и за SunHarmony Violet - 121,4%. При петунията прирастът за сорт Surfinia Giant Purple е 117,3%, а за Surfinia Hot Red - 183,1%. • Установен е по-голям декоративен ефект при използване на 1,0% разтвор на Лумбрикол, поради нарастване на растенията в диаметър - при импатиенс сорт Magnum Pink надвишаването спрямо контролата е 3,0%, а за сорт Sun Harmony Violet е 13,0 %. При петунията увеличаването на диаметъра е по-добре проявено при сорт Surfinia Hot Red - 84,5%, а при сорт Surfinia Giant Purple - 30,5%. • Наблюдаван е положителен ефект на препарата Лумбрикол върху диаметъра на първите формирани цветове, както при импатиенса, така и при петунията. • При прилагане на Лумбрикол не е наблюдавана фитотоксичност при всички изпитани сортове на импатиенс и петуния.

Валентина Божкова Институт по овощарство-Пловдив

ПЛЮС

3 (258) / 2014

условия и биха заинтересували производители и консуматори. Това безпорно са Йойо, Хаганта, Топ гигант плюс. Тулеу тимпуриу Румънски сорт, отдавна познат у нас. Дървото е умеренорастящо с рядка, метловидна корона. Цъфтежът е ран. Сортът е мъжкостерилен и се нуждае от чуждо опрашване. Подходящи опрашители са Стенлей, Алтанова ренклода, Зелена ренклода, Чачанска лепотица. Плододава обилно и редовно. Плодовете узряват в първата половина на месец юли. Те са много едри, с яйцевидна форма. Кожицата е тънка, виолетова с восъчен налеп. Месото е зелено-жълто, сочно, нежно, слабо възкисело с много добър вкус, поради което плодовете се използват предимно за свежа консумация. Костилката е средно едра, напълно отделяща се. Сортът е толерантен на вируса на шарката, като при заразените дървета се наблюдават типични симптоми по листата и прошарване по кожицата при плодовете. Въпреки това те не губят търговския си вид и качеството им не се влошава. Недостатък на сорта е, че узрелите плодове бързо опадват, затова трябва да се прибират във восъчна зрялост. Чачанска ранна Сръбски сорт, добре известен у нас. Дървото е умерено до силнорастящо с кълбовидна, гъста корона. Цъфтежът е ран. Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей и Алтанова ренклода . Плодовете узряват в средата на юли. Те са много едри, с яйцевидна форма, светло виолетово оцветени, с фин восъчен налеп. Плодовото месо е жълто, сочно, сладко-кисело, без подчертан аромат, освежаващо с приятен вкус. Костилката е едра, отделяща се свободно от плодовото месо. Сортът е родовит и толерантен на шарка. Симптомите по листата на заразените дървета са

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сливовото производство е водещо за овощарството в България. По данни на Агростатистика сливата се нарежда на второ място след черешата по реколтирани площи (7489ха) и на второ място след ябъката по произведена продукция (33 688 тона). Това показва една относителна стабилност за развитието на вида и предпочитанието към него на производителите. Основно производството е съсредоточено в три района на страната: Северен централен, Югоизточен и Южен централен. Темповете за подновяването на сливовите градини също са добри, като от новосъздадените овощни градини през 2010г. 16% се падат на сливите и само черешите се нареждат пред тях с 21%. Стопанствата занимаващи се с производство на плодове у нас са дребни и обработват средно между 0,1 и 6 ха. За да е рентабилно производството им от особена важност е сортовият състав да е конкурентоспособен. Най-разпространеният сливов сорт в българските градини четвърто деситилетие продължава да е Стенлей, който по данни на Агростатистика от 2006г. съставлява над 70% от дърветата в градините. Тази тенденция леко се измества в последните 5-6 години, когато масово започна да се разпространява немският сорт Йойо, главно заради неговата устойчивост към вируса на шарката. Освен устойчивост или толерантност към тази болест, производителите търсят също едроплодни сортове, тъй като цените на сливовите плодове зависят предимно от едрината им. Това важи както за масовия сезон през август, така и за ранните или късни сортове, когато предлагането на сливови плодове е ограничено. За продукция която се преработва в джемове, мармалади или се използва за сушене, по-подходящи са сортове със средно едри плодове - 35 до 45г. За разлика от други овощни видове сортовият състав при сливата не е толкова динамичен, но също се променя. Важна роля за обогатяването му играе селекцията и интродукцията. От познатите ранозреещите сортове най-популярни продължават да са Тулеу тимпуриу и Чачанска ранна, а от късните добри резултати се получават от известните, но слабо застъпени у нас Пасифик и Президент. В последните 10 години в Института по овощарство в Пловдив бяха интродуцирани голям брой нови сортове създадени в Германия, които намират разпространение в цяла Европа, а дори и в САЩ. Някои от тях показват добри резултати при българските почвено - климатични

овощарство

Сортов състав на сливата

силно изразени, а по плодовете се наблюдава прошарване във вид на по-тъмни петна. Плодовете се използват предимно за консумация в свежо състояние. Йойо Немски сорт, признат през 1999г., напоследък широко застъпван в новите овощни градини у нас. Дървото е умеренорастящо и встъпва рано в плододаване. Сортът е самофертилен и много родовит. Плодовете узряват в края на август или началото на септември. Те са средно едри, овални по форма, сплескани откъм коремния шев и леко издължени откъм дръжката. Дръжката е къса, средно дебела. Кожицата на плода е виолетово-синя, с обилен восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, плътно, средно сочно с хармоничен сладко-кисел вкус. Костилката е средно едра, елипсовидна, отделяща се от плодовото месо. Сортът е устойчив на шарка, поради което е много подходящ за отглеждане в заразени с шарка райони. Плодовете имат универсално предназнвачение. Топгигант плюс Немски сорт, непознат у нас. Дървото е умеренорастящо. Цъфтежът е средно късен. Сортът е частично самофертилен, затова трябва да се отглежда със сортове опрашители. Плодовете узряват в края на август до началото на септември. Те са много едри, овлални по форма, тъмно виолетово оцветени с восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикаво – жълто, умерено сочно, кисело-сладко, с добър вкус. Костилката е едра, отделяща се от плодовото месо. Сортът проявява толерантност към шарката. Хаганта Немски сорт, слабо познат у нас. Дървото е умерено до силнорастящо, с кълбовидна корона.

Цъфтежът е средно късен. Сортът е частично самофертилен. Плодовете узряват в края на август. Те са едри, елиптично овални, тъмно виолетово оцветени, с обилен восъчен налеп. Плодовото месо е жълто, умерено сочно, сладко, приятно на вкус. Костилката е средно едра, отделяща се от плодовото месо. Сортът е толерантен на шарка . Пасифик Много стар американски сорт, отдавна познат но недостатъчно разпространяван у нас. Дървото е умеренорастящо, със средно гъста кълбовидна корона, чийто клони увисват от тежестта на плодовете. Цъфтежът е късен. Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей и Чачанска лепотица. Плододава редовно и обилно. Плодовете узряват през втората половина на август. Те са много едри с яйцевидно-сърцевидна форма, тъмно виолетово оцветени с обилен восъчен налеп. Плодовото месо е зеленикаво- жълто, сочно, сладко с добър вкус. Костилката е едра, елипсовидна и се отделя от плодовото месо. Плодовете са подходящи за консумация в свежо състояние. Предимство на сорта е неговата висока толерантност към шарката, не са наблюдавани симптоми по листа или плодове. При засушаване е наблюдавано потъмняване на плодовото месо. Президент Много стар английски сорт, слабо застъпен у нас. Дървото е силнорастящо с пирамидална корона. Цъфтежът е средно ран. Сортът е самостерилен. Плодовете узряват в средата на септември. Те са едри, овални по форма, тъмно виолетово оцветени,с обилен восъчен налеп. Плодовото месо е жълто, плътно, сочно, приятно освежаващо, сладко, с балансирани киселини и лек тръпчив вкус. Костилката е средно едра, овална, отделяща се от плодовото месо.Плодовете са подходящи за консумация в свежо състояние и преработка. Сортът е много родовит. Проявява толерантност към шарката. По плодовете на заразените дървета не се наблюдават симптоми, а по листата симптомите са във вид на хлоротични петна.

Фенолно съдържание и антиоксидантна активност на напитки от пъпеши П. Х. Иванова Институт за изследване и развитие на храните, Пловдив

3 (258) / 2014

достатъчна за едно хранене или за целия ден. В статията представяме резултатите от изследване на антиоксидантната способност на някои плодове и зеленчуци и сокове получени от тях чрез метода на студеното пресоване. Плодовете и зеленчуците са закупени от търговската мрежа. Те са произведени през 2013 година от български производители. Използвани са следните суровини: ябълки, грозде, боровинки, моркови, краставици, босилек и пъпеши. Разработени са следните варианти на сокове: пъпеши с плодове: пъпеши с 5 и 15 % ябълка,

ПЛЮС

ки, повишаващи качеството на традиционните продукти. Пресните плодове и зеленчуци намират все по- голямо приложение в създаването на нови продукти. Те се усвояват по- лесно и ефективно от организма, без да натрупват токсини в тялото. Плодовете и зеленчуците притежават силни антиоксидантни свойства със съдържащите се в тях полифеноли и флавоноиди, които заедно с витамините и ензимите допринасят положително за цялостната антиоксидантна защитна система на организма. Най-разпространените хранителни антиоксиданти са витамин С, витамин Е, селен и каротеноиди и др. Съдържанието на антиоксиданти в плодовете и зеленчуците зависи от редица фактори – фактори на околната среда, сорт, начин на отглеждане и др. Студеното пресоване на плодовете и зеленчуците е нетермичен процес съвременен заместител на конвенционалните технологии за получаване на сокове. Извършва се със студенопресови сокоизстисквачки, чрез които се получава сок, подобен на сока на суровината с максимално запазени вкусови и качествени характеристики. Положителни страни на новите продукти с приложената технология са бързина на приготвяне и енергийна стойност

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Храненето е жизнено необходим процес, който е не само с биологично значение за отделния човек, но и представлява основен социално-икономически проблем за всяка нация. От правилното хранене зависи здравословното състояние, трудоспособността и дълголетието на хората. В динамичното ни съвремие проблемите на храненето все повече се превръщат в основна тема на много научни разработки, свързани с търсене на нови продукти с цел подобряване качеството на храната и влиянието й върху здравето на потребителите. Едни от най- сериозните заболявания в съвременния свят са свързани с неправилно и нерационално хранене – затлъстяване, болести на стомашно – чревния тракт, диабет, алергии, рискови нива на холестерол. Използването на продукти в суров вид или претърпели минимална термична обработка става все по- актуално и широко разпространено като превенция срещу рисковите фактори застрашаващи здравето на хората. Съвременните потребители търсят натурални продукти, които да оказват положителен ефект върху функционирането на организма. Акцентира се върху влагането на безвредни, натурални добав-

Фиг. 1

пъпеши с 5,10 и 15% грозде, пъпеши с 5,10 и 15% боровинки. пъпеши със зеленчуци пъпеши с 5,10 и 15% морков, пъпеши с 5,10 и 15% краставица и 2% босилек. Соковете са получени по технологична схема представена на фиг.1 • Съдържанието на общите полифеноли в соковете е определено по метода на Singleton and Rossi в следната модификация: В мерителна епруветка от 10 мл се дозират последователно 0,1 мл екстракт от пробата ( пло-

дове, зеленчуци и сок), ~ 7 мл дестилирана вода, 0,5 мл Folin - Ciocalteu – реактив (разреден 1:4 с дестилирана вода) и 1,5 мл 7,5 % (w/v) воден разтвор на натриев карбонат. Долива се до марката с дестилирана вода. След престой в покой за 2 часа при температура 20 - 25°C е измерена абсорбцията на реакционната смес при 750 нм (нано метра). Аналогично е приготвена празна проба с използване на дестилирана вода вместо екстракт. Получените резултати са представени като еквиваленти на галова киселина (GAE) за 100 г екстракт.

• Радикалоулавяща способност (DPPH- тест). Радикалоулавящата способност е определена по метода на Brand - Williams et al. в следната модификация: В кювета са дозирани последователно 2250 микролитра разтвор на DPPH (2,4 мг DPPH в 100 мл метанол ) и 250 мкл екстракт от пробата, разреден предварително с дестилирана вода в обемно отношение 1:3. Аналогично е приготвена празна проба с използване на метанол вместо екстракт. След престой на затворените кювети на тъмно в продължение на 15 мин. при температура 20-25°C е измерена абсорбцията на реакционната смес при 515 нм. Получените резултати са представени като еквиваленти Trolox (TE) за 100 г екстракт. Представените резултати са средно аритметични стойности от най-малко четири паралелни определения, като коефициентите на вариация са по-малки от 5%. Линейният регресионен анализ е извършен чрез използване на Microsoft Excel. На фиг. 2 и 3 са представени съдържанието на общи полифеноли и антиоксидантната активност на изследваните суровини. С най-висока стойност на антиоксидантна активност и съдържание на общи полифеноли са боровинките, следвани от босилека, а от плодовете –гроздето и ябълките. Наблюдава се правопропорционална зависимост на антиоксидантната активност със съдържанието на общи полифеноли при изследваните суровини. Фигури 4 и 5 онагледяват измерените стойности за антиоксидантна способност на разработените варианти сокове на пъпеши с плодове (фиг.4) и пъпеши със зеленчуци (фиг. 5) с DPPH (2,2-дифенил-1-пикрилхидразил).

Фиг. 2. Съдържание на общи полифеноли на плодове и зеленчуци

Фиг. 4. Антиоксидантна активност на сокове от пъпеши и вложени в различни процентни съотношения плодове

Фиг. 3. Антиоксидантна активност на плодове и зеленчуци

Фиг. 5. Антиоксидантна активност на сокове от пъпеши и вложени в различни процентни съотношения зеленчуци

Фиг. 6. Съдържание на общи полифеноли на сокове от пъпеши с плодове

Фиг. 7. Съдържание на общи полифеноли на сокове от пъпеши със зеленчуци

При определяне на антиоксидантния капацитет стойностите варират за сокове от пъпеши и плодове от 922,0 мг TE/100 г при сок от пъпеш с 5% грозде до 1682,0 мг TE/100 г за сок от пъпеш и 15% вложена боровинка. При разработените варианти сокове от пъпеши със зеленчуци стойностите на антиоксидантната активност са пониски от тези на соковете от пъпеши с плодове. Стойностите варират от 326,0 мг TE/100 г за сок от пъпеш с 15 % краставица до 444,0 мг TE/100 г за сок от пъпеш с

15% морков. За всички разработени варианти на сокове от пъпеши с плодове и зеленчуци, антиоксидантната активност се увеличава в резултат на купажирането на суровините и метода на технологична обработка ( студено пресоване). Съдържанието на общи полифеноли на разработените варианти сокове от пъпеши с плодове и зеленчуци са представени съответно на фиг. 6 и 7. От данните се вижда, че съдържанието на общи полифеноли за соковете от пъ-

пеши и плодове варира от 323,59 мг GAE/100 г при сок от пъпеши и 5% грозде до 578,48 мг GAE/100 г при сок от пъпеши и 15% боровинки. При сокове от пъпеши с вложени зеленчуци (фиг.7) съдържанието на общи полифеноли е по-ниско в сравнение с продукти – сокове от пъпеши с вложени плодове и това е логично тъй като зеленчуците са с по-ниско съдържание на общи полифеноли в сравнение с изследваните плодове (фиг.2). Сок от пъпеш с краставица и босилек в различните процентни съотношения са с по-високи стойности на общи полифеноли в сравнение с вариантите на сокове от пъпеш с вложени различни процентни съотношения на моркови. Това се дължи на факта, че соковете в купаж с босилек въпреки пониското вложено процентно съотношение (2%), води до повишаване на съдържанието на общи полифеноли в готовият продукт. Сравнителният анализ показва, че за продукт сок от пъпеши и краставици в различните процентни съотношения се наблюдава обратнопропорционална зависимост на антиоксидантната активност и съдържанието на общи полифеноли. Вероятно причината за тази зависимост е, че антиоксидантните свойства са дължат на съдържанието на витаминния и минерален състав на краставицата, босилека и пъпешите. Заключение В резултат на разработените нови продукти пъпеши с плодове и зеленчуци и от анализа на проведените изследвания, се установи, че използваният метод на получаване на сокове чрез студено пресоване и купажирането на добре подбрани суровини се получават продукти със запазени високи антиоксиданти свойства.

лозе и вино

Чувствителност на десертни сортoве лози към мана

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3 (258) / 2014

Симеон Крумов, Мария Боровинова, Институт по земеделие – Кюстендил Светла Манева, ИПАЗР „Н. Пушкаров“

Маната по лозата с причинител Plasmopara viticola е пренесена в Европа от Америка в края на 19 век и оттогава тази гъбна болест е една от най-вредоносните по лозата и през години с чести превалявания и висока атмосферна влажност нанася сериозни щети на производителите на грозде. За предпазване на лозата срещу тази болест се провеждат многократни пръскания, с които не само се оскъпява продукцията, но се създават проблеми със замърсяването на гроздето и околната среда с фунгициди. През последните 20 години се търси алтернатива на химичния метод за контрол на болестта. С разработката и внедряването на технологии за интегрирано и биологично производство при които се препоръчват устойчиви или слабо чувствителни на мана сортове се намалява употребата на фунгициди. Проблемът не може изцяло да се реши с устойчиви сортове, тъй като няма сортове лози, които да са с добри стопански качества и да са напълно резистентни на P. viticola, което налага съчетаване на слабочувствителни на мана сортове с минимална употреба на фунгициди. Научноизследователската дейност в редица страни в света е насочена към създаване на устойчиви или слабо чувствителни на мана сортове лози (Pernesz, 2003, He Kun еt all 2007). В България са създадени редица сортове по пътя на междувидовата хибридизация, при които е постигната висока степен на устойчивост към гъбата съчетано с повишена зимоустойчивост (Вълчев и др., 1984; Иванов и Вълчев, 1971). Паралелно със селекцията се провеждат и изследвания за установяване степента на устойчивост към мана на голям брой интродуцирани десертни сортове (Иванов и др., 2011). Във връзка с намаляване употребата на медни препарати при биологично производство Mugano et al. (2007) проучват чувствителността към мана на местни сортове лози и установяват, че сортовете Romanesco и Rrossetto са по-слабо чувствителни към тази болест. Boso and Kassemeyer (2008) провеж-

дат лабораторни и полски опити за определяне чувствителността към P. viticola на винени и десертни сортове лози отглеждани в Европа. Те разпределят проучените сортове на три групи - слабо, средно и силно чувствителни. В статията представяме резултатите за чувствителността на 9 перспективни десертни сортове лози в предела на Vitis Vinifera L към мана (Plasmopara viticola) при полски условия. Изследването е проведено в периода 2009-2011 г в експерименталната база на Институт по Земеделие – Кюстендил. Опитният участък е разположен в Кюстендилската котловина по част от протежението на река Бистрица. Надморската височина на терена е 450 м. В изследването са включени 9 десертни семенни и безсеменни сорта лози в предела на Vitis Vinifera L. - Супер Ран Болгар, Мискет плевенски, Диана, Дунав, Велика, Болгар и безсеменните – Кондарев 6, Русалка 3, и Кишмиш молдавски. Лозите са присадени върху подложката Берландиери x Рипария SO4. За контрола е използван силночувствителния към мана сорт Болгар. Лозите са засадени при разстояние 2,50 м между редовете и 1,25 м вътре в реда (320 лози/дкa). Формирани са приземно по системата Гюйо с цел да бъдат предпазени от ниските зимни температури, чрез заг-

Табл. 1. Б рой валежи и количество, средномесечни температури през периода на активна вегетация Месеци брой валежи, количество, средно месечна бр мм температура, оС май юни юли август

9 11 6 6

май юни юли август

5 12 6 3

май юни юли август

11 9 2 4

2009 34,7 46,8 90,0 52,0 2010 46,0 105,7 20,1 18,3 2011 45,2 42,1 32,0 42,9

15,9 19,0 20,5 20,6 16,5 17,8 21,1 22,4 14,9 18,5 21,2 22,2

рибване. Редовете са ориентирани в посока изток-запад, съобразено с преобладаващите югозападни и западни ветрове в района. Прилага се смесена резитба с изравняване на натоварването по брой зимни очи на лоза. За предпазване на лозите от двете икономически важни болести – мана и брашнеста мана през периода на изследване са проведени от 7 до 9 фунгицидни пръскания. Използвани са фунгициди, включени в списъка на разрешените за употреба при лозата. Провеждани са двукратни отчитания за определяне степента /индекса/ на нападение на листата през месеците юли и септември. Използвана е седем бална скала, а именно: бал 0 – няма нападение от болестта; бал 1 – засегната е до 5% от повърхността на листата; бал 2 - 5-10%; бал 3 - 10-25%; бал 4 – 25-50%; бал 5 – 50-75%; бал 6 – 75-95%; бал 7 – над 95%. Индексът на нападение е

Фиг. 1. Дендрограма /групиране/ на сортовете в зависимост от средната им степен на нападение

изчислен по формулата на Mc Kenney. Данните са обработени по метода на дисперсионния анализ, като е използван F– критерия за оценка значимостта на направените анализи и LSD критерий за доказване статистическата значимост на установените разлики между средните на контролата и вариантите. Оценката е направена при различни нива на значимост (P<0.05, P<0.01 и P<0.001) в зависимост от дисперсията в съответния вариант. По метода на Дънкан (Манева, 2007) данните са разделени по групи при (P<0.05). Използван е и k-mean клъстерен анализ. Групирането на сортовете по класове е показано чрез дендограма. Условията за развитие на маната през периода на изследване бяха много благоприятни, като се има предвид, че за развитието на P. viticola са необходими чести превалявания, висока атмосферна влажност и температури на въздуха от 10 до 24°С. През периода на активна вегетация са регистрирани 32 дни с валежи през 2009 и по 26 дни през 2010 и 2011 г. Количеството на падналите валежи през повечето от месеците е над 40 мм, а средноденонощните температури са над 15°С (табл. 1). За опазването на опитното насаждение от мана и брашнеста мана през 2009, 2010 и 2011 г. са проведени съответно 7, 9 и 8 фунгицидни пръскания. Повреди от мана по гроздовете не са наблюдавани. Независимо от направените пръскания при всички опитни сортове по листата са установени повреди от мана, под формата на неправилни петна с различна големина, с бледожълт цвят и с бял налеп от долната повърхност. Покъсно петната покафеняват. Това даде въз-

Табл. 2. Статистическа оценка на степента на нападение на листата от Р. viticola, разделяне на сортовете в групи по Дънкан и K-mean кластер анализ

Вариант

Болгар Велика

Мискет плевенски

Супер ран Болгар

Диана

Дунав

Русалка 3

КишКондарев миш F 6 молдо- 0 вски

LSD

0.05

2009 година Степен на нападение Duncan К-mean Сluster Степен на нападение Duncan К-mean Сluster

14,92 9,02

12,90

27,18

10,90

21,16

21,70

23,30

15,44

+++

a, b

3,975

ns b 2

19,930 1,958

+++ c, d 3

27,06

14,64

9,172

13,58

12,50

21,44

29,830 1,482

3,008

99,58

0,808

1,641

10,040 1,722

3,392

18,24 11,14

c c 3 3 2010 година 20,08

+++ +++ +

+++ ns

+++

a, b

c, d

+ d 3

14,22

22,38

19,20

2011 година Степен на нападение Duncan К-mean Сluster

10,90

29,46

20,18

18,38

17,70

11,74

С d 2

+ c 2

++ c 2

+++ +++ +++ +++ ++ a a f b e 1 1 3 1 3

ns c, d 2

2009 – 2011 година Степен на нападение Duncan К-mean Сluster

17,78 12,85

19,22

17,85

10,32

23,57

b 2

a 1

b 2

ns b 2

+++ +++ ns a c b 1 3 2

можност да се направи сравнителна оценка на чувствителността на сортовете към тази болест. Данните от отчитанията за определяне степента на нападение на листата през трите години (табл. 2) показват, че всички проучени сортове са чувствителни на мана, но в различна степен. През отделните години степента на нападение е в границите от 9,02 до 29,46%. По метода на Дънкан според степента на нападение сортовете през 2009 и 2010 г. се разпределят в 5 чисти групи и 2 смесени, а през 2011 г. в 6 чисти и 1 смесена. K-means клъстерният анализ разделя сортовете на три групи и през трите години на изследване. При средните стойности за периода на изследване сортовете и при двата метода - на Дънкан и K-means клъстерния анализ са радпределени в три групи, а именно: група 1 слабо чувствителни – Диана и Велика; група 2 - силно чувстви-

16,50

19,39

18,69

ns b 2

телни – Русалка 3, Болгар, Супер ран Болгар, Кишмиш молдавски, Мискет плевенски, Кондарев 6 и група 3 - много силно чувствителни - Дунав. Чувствителността на листата към мана на повечето от опитните сортове не се различава съществено от тази на контролния сорт Болгар. Два от сортовете - Диана и Велика са по - слабочувствителни от Болгар и разликите в степента на нападение между тях са доказани статистически. Само сорта Дунав е с по-висока чувствителност от тази на Болгар. ИЗВОДИ • Всички проучени десертни сортове лози са чувствителни на мана (Plasmopara viticola), но в различна степен. • Най-слабо чувствителни на болестта са сортовете Диана и Велика, а най –силно чувствителен е сорт Дунав.

Структурата на сеитбообращението определя приходната част на баланса на въглерода, а обработката на почвата неговата разходна част. Угарта води до загуби на ПОС. Със заместването на угарното поле с друга култура приходът на С се увеличава. Изоставянето на обработваемите земи за дълъг период от време и превръщането им в тревни площи подобряват въглеродния баланс на почвите. Увеличението на ПОС е по-високо в началото на периода след въвеждане на практиката. Органичното земеделие намалява емисиите и увеличава ПОС. Нивото на органичен въглерод драматично намалява през миналия век, но то е значително възстановимо чрез две основни практики: 1) увеличаване прихода на органично вещество чрез сеитбообращения, засяването на междинни култури за растителна покривка, органично торене, или повишаване на продуктивността на културите (селекция и др); 2) намаляване загубата на органично вещество чрез контрол на ерозията и намалените, редуцирани обработки. Всички практики, които водят до повишаване продуктивността на културите като подобрени сортове, повишаване ефективността на минералното или органичното торене, ограничаване загубите на азот от измиване и газообразни загуби, или добавянето на биоразградима биомаса, влияят положително върху запасите на почвен въглерод. Да се повиши нивото или да се секвестира С е необходимо прибавка на растителни остатъци, междинни култури за растителна покривка или органично торене. Съчетанието на различни земеделски практики в цялостни системи на земеделие има по-голямо значение за повишаване капацитета на почвите да фиксират органичен въглерод. Изчислено е, че потенциалът за секвестиране на органичен въглерод от почвите в САЩ е 75-208 (тера грама) TгC /година, 24 TгC / година в Канада, 90-120 TгC /година в ЕС, 105-198 TгC /година в Китай, 39-49 TгC /година в Индия. Фермерите трябва да знаят, че могат да получат или не финансово плащане за въглероден кредит („зелено плащане”), но ще получат икономическа печалба от по-високото качество на почвата и по-високата продуктивност.

Проф. д-р Тотка Митова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

Втора част

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3 (258)

АНТРОПОГЕННАТА ДЕЙНОСТ И ПОЧВЕНОТО ОРГАНИЧНО ВЕЩЕСТВО

основи на земеделието

Структурата на сеитбообращението определя приходната част на баланса на въглерода, а обработката на почвата неговата разходна част. Угарта води до загуби на ПОС. Със заместването на угарното поле с друга култура приходът на С се удвоява. Причината за намаляване съдържанието на въглерод от една страна е по-малкия приход чрез растителните остатъци и от друга ускоряване минерализирането на органичното вещество чрез интензивните обработки. Почвеното органично вещество се увеличава само, когато приходът на въглерод с растителната следжътвена и коренова биомаса превишава степента на минерализация. Тези основни изводи обясняват много от получените резултати. В някои региони с малко количество на валежите, част от Северна Америка, угарното поле е било част от системата на земеделие за дълъг период от време с цел запазване на почвената влага за следващия вегетационен сезон. Все още лятната угар е популярна в някой региони на северна Америка (САЩ и Канада). Според статистически данни около 15 % от всички обработваеми площи в САЩ, основно при производство на пшеница, включват угарно поле в сеитбообращенията. Поради факта, че запасът на въглерод в почвата е функция от прихода и неговите загуби неуспоримо е, че при системи с угар може да се очаква влошаване съдържанието на въглерод. Дори при най-продължителната монокултура пшеница приходът на въглерод с подземната биомаса е по-висок в сравнение с угарта. В методологията на IPCC (Междуправителствен панел (IPCC, 2009) сеитбообращеПолски опити

Земеделски практики

+180 -120

+879

+217 0

+857

+1218

Промяна в съдържанието на С (+) или (-), кг C/ха +810:+1738

Табл.6. Промени в съдържанието на почвения органичен въглерод в продължителни полски опити (Teasdale et al., 2007; Hepperly et al., 2008; Pimentel et al. ,2005; Berner et al, 2008)

САЩ, започнат 1994 г. и 2002

Швейцария, започнат 2002 г.

САЩ, започнат 1981 г.

органично земеделие, редуцирани обработки конвенционално земеделие + нулева обработка органично земеделие с оборски тор органично земеделие + зелено торене (бобови култури) Конвенционално земеделие органично земеделие, плужна оран органично земеделие, редуцирани обработки органично земеделие конвенционално земеделие

Германия

в почвата (Ludwig et al., 2011). Посочените практики са обект на изследване в много страни с добре развито органично земеделие (FAO, 2008). На табл.6 са показани данни за промяната в съдържанието на С в резултат на различни практики. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Промените в съдържанието и запаса на въглерода в почвата, под влияние на антропогенно въздействие или смяна на земеползването, са много бавни и малки, с голямо специфично вариране. Обработката на почвата е една от човешките дейности с най-силно въздействие върху естествените екосистеми. Нулевата обработка в сравнение с плужната, води до статистически доказано увеличаване на ОС на дълбочина 0-15 см, но с увеличаване на дълбочината предимството й намалява. Почвозащитните обработки самостоятелно намаляват разлагането на ПС, но не спират и не възстановяват загубите на С, необходимо е внасяне на биоразградими органични материали. Органичният въглерод намалява веднага след извършване дори на една обработка.

Сеитбообращения F-W-W (+P) F-W-W (N+P) F-Fl- W (N+P) F+R-W (N+P) F-W-W (+N) Cont W (N+P) F-W (N+P) Cont W (+P) F-5W (N+P) W-L (N+P)

1967-1977 (10г.) 32.8 32.3 32.0 34.8 30.0 36.1 30.5 31.1 36.3 37.5

1976-1990 (15 г.) 31.0 32.8 29.0 35.7 30.5 32.0 29.7 32.7 32.9 35.7

1900-1999, (100г.) 37.1 38.3 36.6 42.0 35.3 42.2 36.5 37.9 39.7 41.7

Съдържание на С (Mг/хa) в слоя 0-15 cм (Campbell et al., 2005)

Означения: W-пшеница; F-угар; R-ръж; Fl-коноп; L-леща; ContW-продължителна пшеница; N и P –торене с азот и фосфор.

Табл. 4.

нията с лятна угар се класифицират с ниско приходно съдържание на растителни остатъци. В табл. 4 са представени данни за историческата промяна в съдържанието на въглерод в сеитбообращения с различен дял на угарта в Saskatchewan, Канада. След 100 години съдържанието на въглерод е най-високо при монокултурата пшеница (42.2 Mг/хa) и при отлеждане на пшеницата в редуване с бобова култура в случая леща (41.7 Mг/ хa). С намаляване дела на угарта от 50 % при редуването угар-пшеница (F-W) до 16 % при редуването угар – 5 години пшеница (F-5W) запасът от въглерод се увеличава значително. По-късно изследванията се разширяват, включвайки сеитбообращения с различна структура, дял на угарта, както и обработка с различна интензивност. Установено е, че обработката на почвата в сеитбообращенията има по-малък ефект върху ПОС, в сравнение с честотата на угарното поле. Увеличаване на ПОС се наблюдава в първите години след изключване на угарта от схемите, поради по-голямото количество на растителните остатъци постъпващи в почвата и по-късия период, през който влагата е благоприятна за разлагане на органичното вещество. По същия начин в опита Breton (Канада) за периода 1939-1994г. средната нетна продуктивност на сеитбообращението (пшеница-овес-ръж-треви-треви) е с 86 % по-висока (91 Mг/хa) спрямо продуктивността на редуването пшеница-угар (49 Mг/хa). Тази по-висока продуктивност резултира в по-висок приход с коренови и следжътвени остатъци и съответно повисока концентрация на въглерода- 21.65 г/кг за сеитбообращението + оборски тор и 15.60 г/кг при угар-пшеница. В Ротамстед при продължително прилагане на органично торене между 1920 и 1965г. и изключване на угарта от сеитбообращението се постига положителен тренд в промяната на ПОС. Многогодишните опити в Европа, в които се поддържа продължителна чиста угар (повече от 30г.) са сравнително малко – Askov, 1956 (Дания), Versailles, 1928 (Франция), Ultuna, 1956 (Швеция), Kursk, 1946 (Русия), Rothamsted (Англия). Промените в концентрацията на въглерод в повърхностния слой са показани на фиг. 2. За периода на започване на изследванията с времето се наблюдава намаляване в концентрацията на ОС. Кривата на изменение е различна в зависимост от началната концентрация, свързана с историята на полето (Barre et al. 2010). Например опитите в Гриньон и Версай са установени след разорано тревно поле, докато останалите експерименти са заложени върху обработваеми земи. През първите 10 г. средното ниво, с което намалява въглерода на година е

се увеличава с намаляване интензивността на обработката: нулева обработка >минимална обработка>конвенционална обработка в сеитбообращението с едногодишни култури, но не в системата с участие на угарта. Резултатите показват, че независимо от нулевата обработка ОС намалява при системата пшеница-угар, следователно е необходимо преминаване към по-интензивни системи с приложение на нулева обработка, за да се намали отделянето на CO2. В условията на умерения климат комбинацията на минерално торене (NPK) и инкорпориране на растителните остатъци може да доведе до увеличаване на ПОС при интензифициране на системите на земеделие, напр. отглеждане на две култури в една година. Торенето с азот независимо, че увеличава прихода на растителни остатъци в почвата, има слаб ефект върху поглъщането и съхраняването на ОС и при двете системи (Halvorson et al., 2002). Органичното земеделие намалява емисиите и увеличава ПОС. Може ли да се постигне тази редукция чрез преминаване от традиционна към почвозащитна обработка и от конвенционално към органично земеделие? Има общо съгласие, че органичното производство намалява емисиите, тъй като при него азотните торове се заместват със сеитбообращения с бобови култури, а съдържанието на органичен въглерод в органичните сеитбообращения по принцип може бъде по-високо. Органичното производство от една страна обаче не може да се разширява поради голямата необходимост от производство на храни и суровини. От друга то се свързва с по-високи емисии N2O, които се отделят от органичното торене и бобовите култури, включени в сеитбообращението (Jensen et al., 2010). Поради по-ниските добиви отнесени към единица продукция емисиите са по-високи в сравнение с конвенционалното производство. Различни сценарии определят, че органичното земеделие може да намали световните емисии с 40 % (при минимален сценарии) и при максимален –редукцията може да достигне до 60 % (Lal, 2004). Учени определят потенциалът за улавяне на въглерода на 0.92.4 Гт CO2 на година или 200-400 кг/хa в резултат на приложение на органично земеделие (Naggli et al., 2009). Един от най-продължителните полски опити в Швейцария (повече от 21 години) показва стабилно съдържание на въглерод, докато при конвенционалното управление се наблюдава загуба на С (Fliessbach, 2007). Заключенията на учените по принцип подкрепят изводите, че органичното и зеленото торене, сеитбообращенията с междинни култури за растителна покривка и инкорпориране, компости и растителни остатъци и др. са практики, водещи до улавяне на CO2 и устойчивото му задържане

16 г C/кг почва в полетата, които преди това са били замеделски земи и по-стръмно с 35 г C/кг, при тези които са били ливади. Поради бързо увеличаване на обемната плътност в първите 19 години в полето с угар в Ротамстед, прието за референтно, намалението в количеството на въглерода не е така драматично. След 19 г. почвите са загубили 49 % от техния въглерод, изразен като концентрация и 40 % -изразен на база запас или количество (Barre et al. 2010). Междинните култури за растителна покривка предпазват почвата от водна и ветрова ерозия, и повишават фиксирането на С. Резултатите от няколко многогодишни полски опити в т.ч и полския опит Alabama „Old Rotation” (САЩ), зает с монокултура памук продължаваща от 1896 г., са убедителни в подкрепа на сеитбообращенията. Памукът е една от основните култури в Алабама, Джорджия, Мисисипи, Източен Тексас. В условията на монокултурното отглеждане на памука, каквато е била традиционната система, регионът е бил силно засегнат от ветрова ерозия. Почвите в тези региони се характеризират с ниско съдържание на С, определено както от минералогията на почвите, така също и от неправилно използване. При топлите и влажни условия (средна температура 14° и валежи 1000 мм), оставянето на повърхността на почвата чиста от растителни остатъци води до засилване на ерозионните процеси и загуби от ерозия. От 1860 до 1920г. районът на Южен Piedmont е бил зает с памук с конвенционална обработка на почвата, при което ерозията се развивала много силно. Постепенно памукът се включва в сеитбообращения, които са

Фиг. 2. Тенденция на промяна на концентрацията на въглерод в полетата на чиста угар (г C/кг) (по Barre et al. 2010)

само за Русия, но безспорно и за условията на България. Съчетанието на различни земеделски практики в цялостни системи на земеделие има по-голямо значение за повишаване капацитета на почвите да фиксират органичен въглерод. Развитието на земеделието в последните 50 години, включвайки най-продуктивните сортове, използването на минерални торове и редуцирани обработки водят до увеличаване на добивите и в тази връзка и на ОС. Данните от опита „Sanborn Field” са показателни за определяне динамиката на ПОС и историческата му промяна, където практиките са променяни съобразно напредъка на научнотехническия прогрес. Внасянето на оборски тор намалява загубите на С на половина, но балансът на въглерода остава негативен, а след 1950г., в резултат на инкорпориране на растителните остатъци, тенденцията се променя. Следователно необходимо е съчетаване на елементите в цялостна система. Един от важните уроци на друг стационарен полски опит „Magruder plots” е, че нивото на ОС не е стабилно при монокултурата пшеница, независимо от торенето с оборски тор, поради обработката на почвата. Основен въпрос-може ли да се поддържа нивото на ОС в почвата при обработка? При оценка на промените в съдържанието на ОС в различни сеитбообращения с участие на житни –главно пшеница, едногодишни (лупина, бакла) и многогодишни бобови (люцерна), пасище (детелина, райграс) с различно управление на стърнището (заораване или изгаряне) е установено, че бързо увеличение на въглерода може да се постигне при комбиниране на многогодишни видове и управление на стърнището за устойчиво производство. След 20 години отглеждане на едногодишни култури, при начално ниво на ОС от 2 % в слоя 0-10 cм, съдържанието му намалява до 1 % и се увеличава до равновестното му съдържание от 2 % след 30 г. пасище от детелина (Newton еt al., 2006). Акумулираният С при торената с минерални торове монокултура пшеница е 50 г /м-2 на година, а в сеитбообращението царевица-пшеница-детелина, торена с минерални торове акумулираният ОС е 150 г /м2 (Buyanovsky and Wagner, 1998). Различни продължителни полски опити сравняват различни сеитбообращения и практики за поддържане плодородието при конвенционалната обработка. Тези опити показват, че почвозащитните обработки самостоятелно намаляват разлагането на почвеното органично вещество, но не спират и не възстановяват загубите на въглерод. Да се повиши нивото или да се секвестира С е необходимо прибавка на растителни остатъци, междинни култури за растителна покривка или органично торене. Акумулирането на въглерод

ралния. Изоставянето на обработваемите земи за дълъг период от време и превръщането им в тревни площи подобряват въглеродния баланс на почвите. Този въпрос през различни периоди от време е имал своето значение, както и въпроса за какъв период от време може да се получи положителна тенденция на промяна. Най-продължителното наблюдение върху процесите протичащи в изоставени земи повече от 60 години (1928-1982 г.) е направено в Минеаполис (Минесота, САЩ) при условията на умерено континентален климат, горещо влажно лято, студена зима, средно количество на вележите 775 мм (Knops and Tilman, 2000). В този регион земите са били използвани за земеделски цели само в продължение на 10-20 години през периода 1890-1910 г. Отглеждани са основно картофи, царевица, ръж, пшеница, а по-късно с развитието на животновъдството се включва и люцерна. До 1930 г. в региона е прилагано главно органично торене и само на определени полета е извършвано минерално торене. След преустановяване използването на земите за земеделски нужди, върху наблюдаваните площи преобладаващо се настаняват тревни видове (C3 и C4). Установява се, че след 61 години изоставените земи имат с 20 % повече органичен въглерод и 35 % повече общ азот. Средногодишното увеличение на органичния въглерод е 19.7 г C / м2, а средното увеличение на азота е 1,23 г C /м2 като може да се очаква съдържанието на С да достигне началното си ниво за период от 55-75 г. (McLauchlan et al.,2006). Информацията получена от изследванията в Русия е от съществено значение и за нашата страна, където площите на изоставените земи за дълъг период от време заемаха съществен дял от земеделските. Разглежда се баланса на С в земеделски земи, които са изоставени за различен период от време (5-24 години) в района на Москва (Курганова и др., 2007). Според цитираните автори въглеродът варира от 97 г C /м2 при току-що изоставените обработваеми земи до 1103 г C /м2 в 10 годишен залеж. Практически за 5 години изоставените обработваеми земи са се преобразували в тревни екосистеми, които функционират като стабилен поглъщател на С в резултат на ежегодно отмиращата надземна биомаса. След 24 години (1990-2004г.) в полето на т.нар. „залеж” хумусът е увеличен с 1.7-1.8 пъти (Ларионова и др, 2009). Учени от Русия формулират необходимостта от оценка скоростта на натрупване на въглерода във формиращите се естествени екосистеми след изоставянето на земите, както и в обработваемите земи с намалени норми на минерално или небалансираното торене. След 90-те години на 20 в. тези два проблема стават актуални не

органичен въглерод (С %)

Монокултура памук -без зимни бобови междинни култури 0,39 -със зимни бобови междинни култури 0,89 -само минерално торене (+134 kг N/ха) 0,75 Двуполно сеитбообращение -със зимни бобови междинни култури 1,0 -само минерално торене (+134 kг N/ха) 1,1 Триполно сеитбоборащение 1,2 уплътнени с междинни култури. В последствие по-високото количество биомаса, коeто постъпва в почвата с царевицата и междинните култури, повишават С в почвата. В продължение на години съдържанието на въглерод във варианта на монокултурата остава най-ниско. За период от 98 г. („Old Rotation”) 2 и 3-годишните сеитбообращения на памука с царевица и соя водят до повишаване концентрацията на въглерода до 1 %, докато при продължителната монокултура + бобови междинни култури въглеродът е 0.89 % (8.9 г/ кг) и при монокултура без междинна култура съдържанието е само 0.39 % (3.9 г/кг). С въвеждането в експеримента на почвозащитна обработка през 1995г. положителният ефект на сеитбообращението и междинните култури върху съдържанието на С се увеличава (Mitchell et al., 2002; Siri-Prieto et al., 2002). Макар, че днес площите на памука са значително по-малко в сравнение с предишните векове, адаптирането на почвозащитна обработка е ключов фактор за подобряване на почвите. През 1949 г. в Ротамстед започват нови полски изследвания с цел да се определи влиянието на различни земеделски практики върху добива и съдържанието на ОС в участъци с различна история на използване. Първоначално върху полето, където в продължение на няколко столетия са отглеждани земеделски култури се формират няколко варианти: част от полето остава да се използва по същия начин, втора част се заема с тревно поле, а върху трето- се редува тревно поле с едногодишни култури. След 40-годишен период на приложение на новите системи, все още не са достигнати равновесни стойности на ПОС. В резултат на разораването на полето, за периодично включване на тревното поле в сеитбооборота, концентрацията на С продължава да намалява, докато в полето заето с

Сеитбообращение и торене

Табл. 5. Средно съдържание на С отчетен през 1988, 1992 и 1994г (0-15 cм) (Reeves, 1997; Mitchell et al., 2008)

многогодишни тревни видове продължава да се увеличава. Доказано е, че ако тревните или бобови култури (напр. детелина и люцерна), отглеждани за сено, се включат в сеитбооборота и периодично се разорат, то частта от акумулирания ПОС през периода на заемане на площта с треви се губи веднага след разораване (Wu et al.1998). Това показва, че повече ПОС се натрупва вследствие използването на сеитбообращения с едногодишни култури, от колкото на сеитбообращения, където тревното поле периодично се разорава, за да се засява с други култури (Johnson, 2009). Същият процес се наблюдава след разораване на угари и залежи, при преостановяване на торенето и поддържането на тревните полета, където натрупаният въглерод се губи бързо (Ларионова и др. 2009). Диверсифицирането на видовете в сеитбообращението има обратен ефект на нулевата обработка. При включване в сеитбообращенията на култури с по-дълбоко разположена коренова система ПС се увеличава в по-дълбоките слоеве. Комплексността (сложността) на сеитбообращенията влияят положително върху тенденцията на промяна на органичния въглерод чрез: i) преминаване от монокултурно отглеждане към продължителни сеитбообращения и редуване на културите; ii) промяна от системата угар-култура към продължителна монокултура или сеитбообращение; iii) увеличаване броя на културите в сеитбообращението. Разнообразяването на културите може да бъде по-ефективна стратегия за секвестиране на С в агро-екосистемата, за което са необходими повече изследвания. Приходът на С с кореновите остатъци, добавянето на слама, растителни остатъци, компости има съществено значение за увеличаване на ОС. Многогодишните опити дават отговор на още един важен въпрос, свързан с изнасянето на допълнителната биомаса от културите (слама, царевичак) поради нарастващото им използване за биогорива. Когато сламата се внася в почвата въпреки, че голяма част от въглерода се минерализира и се връща обратно в атмосферата като CO2, част от него остава в почвата. При нейното изгаряне цялото количество въглерод от сламата би се отделил в атмосферата без да остане в почвата. Следователно чрез инкорпорирането на растителните остатъци в почвата се трансферира допълнително количество въглерод от атмосферата към почвата. В същото време е установено, че растителните остатъци имат по-малък ефект върху акумулирането на въглерод в почвата в сравнение с останалите практики, тъй като коефициентът на хумификация е нисък. В исторически план „Sanborn Field” (САЩ) дава основа да се оцени важността на правилното управление на растителните остатъци

за промяна на ПОС и почвеното качество. От времето на неговото започване през 1888г. до 1949 г. е практикувано изнасяне на растителните остатъци (Randall J. еt al., 2011). До този период нивото на ПОС в повърхностния почвен слой намалява, както при монокултурата пшеница, така и при царевицата. Връщането на растителните остатъци отново на полето след дълъг период на изнасяне води до равновестно ниво на ПОС. Същата тенденция е наблюдавана на избраните полета на монокултурата царевица през определени периоди -1915, 1938, 1962 и 1988 г. Въпреки връщането на растителните остатъци след 1950 г. ПОС в повърхностния слой не се увеличава при отсъствието на торене. Обратно, независимо от торенето с оборски тор, от 1915 до 1962 г. се отчита намаляване на въглерода и увеличаване в повърхностните слоеве, което верятно се дължи на връщането на остатъците. Тези данни показват значението на комбинирането на двете практики, ускоряващи хумификацията и фиксирането на въглерода в почвата. За Канада се съобщава, че 27 % от постъпилия въглерод с растителните остатъци се включват във въглеродния резерв (Sieling K., 2006), при което след 29 години общият запас на въглерода е значително по-висок, когато стъблата от царевицата се внасят в почвата (268-284 Mг/гa) и значително по-ниско (172 -189 Mг/ хa), когато се изнасят от полето (Wilts et al., 2004). Добавянето на оборски тор и компост връщат въглерода в постабилна форма в почвата, макар че при компостиране част от въглерода от сламата се минерализира и отделя CO2 към атмосферата. При оставянето на оборския тор на повърхността на почвата, без заораване, малка част от въглерода се включва в почвения баланс, поради липсата на контакт между оборския тор и почвата, а по-голямата се отделя като CO2. Трябва да се отбележи, че добавянето на органични материали има положително влияние върху почвената структура и водозадържащата способност на почвата. Подобрените почвени параметри водят до повишаване на продуктивността на културите, от което следва повишаване на оставащите в почвата коренови и растителни остатъци. Следователно, ако по-добрите почвени условия по този начин позволяват поддържане на продуктивността на културите с по-малко допълнително торене с минерални торове, това означава намаляване на емисиите от тяхната употреба и производство. Данни от Ротамстед (Broadbalk) показват малки газообразни загуби от оборския тор –около 0.1 % от приложения N при 0.5 % от еквивалентното количество минерален тор ( Goulding et al. 1998). Обратно загубите на амоняк към атмосферата и на нитратен азот като измиване е по-голямо при оборския тор в сравнение с мине-

Проф. Д-р Светлинка Христова, УНСС

3 (258) / 2014

определена работа. Това е продиктувано от следните обстоятелства: • биологичният характер на трудовите процеси определя участието на растения и животни при тяхното изпълнение. Те оказват влияние по отношение на протичането на трудовите процеси по срок, продължителност и време, в зависимост от природноклиматичните и организационните условия за работите, които се извършват на открито в растениевъдството и за животните в зависимост от микроклимата в производствените помещения; • сезонният характер на производството оказва влияние за рационалното използване на работната сила и техниката през отделните сезони на годината. Това налага правилно да се съчетават трудовите процеси в границите на отделните земеделски предприятия и техните поделения. Посочените обстоятелства изискват ръководителите на предприятията много внимателно да преценяват

ПЛЮС

земеделските предприятия. Тези договори създават поголяма сигурност за работниците (служителите), формират чувство за стабилност на работното място, което има значение за тяхната трудова мотивация. Трудовият договор за неопределено време (безсрочен) може да се превръща в договор за определен срок (срочен), само при изричното желание на работника (служителя) изразено писмено. Срочният трудов договор се сключва за определен срок. В Кодекса на труда (КТ) в зависимост от начина на определяне на клаузата „срок“, срочните трудови договори биват: за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години; до завършване на определена работа; за заместване на работник (служител), който отсъства от работа; за работа на длъжност, която се заема с конкурс; за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Разгледаните по-горе срочни трудови договори в голяма степен се използват в земеделието. Трябва да се подчертае обаче, че характерът на изпълняваните работи в този отрасъл позволява преди всичко сключване на срочни трудови договори за определен срок и за изпълнение на

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В условията на пазарна икономика особена значимост заемат въпросите, свързани с формирането и регулирането на трудовите отношения в страната. На практика това са преди всичко отношения между работодателите и работниците (служителите), в които те влизат за разрешаване и регулиране на техните трудови и социални въпроси. Най-често прилагано основание за възникване на трудови отношения е сключването на трудов договор. Той е двустранно споразумение, в което за всяка от страните възникват съответни права и задължения. Така работникът (служителят) предоставя работната си сила за ползване от работодателя. От своя страна работодателят се задължава да осигури необходимите благоприятни условия за труд и да изплати определеното трудово възнаграждение на работника (служителя). Трудовият договор се сключва между работодателя и работника (служителя) преди постъпването му на работа, в писмена форма и той е винаги възмезден. Трудовият договор се приема за сключен за неопределено време (безсрочен), когато не е определен срокът за неговото действие. Това са често сключвани и прилагани договори в

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Срочни трудови договори за сезонни работи в земеделието

условията и характера на работите за които следва да се сключват срочни трудови договори, както и коректно да определят техния вид. Не случайно и в КТ са регламентирани вида на работите и дейностите, условията и обстоятелствата при които могат да се сключват срочни трудови договори за определен срок. По този начин се цели ограничаване на тяхното неоправдано широко използване в практиката и осигуряване на подобра правна сигурност в трудовата заетост на работниците (служителите). Възможните работи, дейности и обстоятелствата за сключване на срочни трудови договори за определен срок са: • за временни, сезонни и краткотрайни работи и дейности. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието. За извършването на тези работи се сключва трудов договор за срок от няколко седмици до 3-4 месеца (например, почистване на складове, поправка на инсталации и други). Сезонни са работите, които зависят от „сезона“, т.е. период от календарната година. Обикновено сезона се характеризира с относително постоянство и устойчивост на атмосферните, температурните и др. климатични условия, които благоприятстват и налагат извършването на определени работи и дейности, само през този период на годината. Такива работи в земеделието са: жътва, строителство, прибиране на реколтата и др. Краткотрайни са работите с епизодичен и подчерта-

но кратък срок за тяхното изпълнение: товароразтоварни работи, работи по поправки на канализационни повреди, възстановяване на повреди от наводнения, пожари и др. Обикновено това са работи, които се изпълняват за кратко време (до 5 работни дни или 40 часа месечно), но те осигуряват условия за нормалната и непрекъсната дейност на земеделското предприятие. Общото между трите вида работи е, че всички те поради своя обективен характер и определяемост изискват относителна кратка продължителност за изпълнението им. Именно тези специфики обуславят сключването на срочни трудови договори за определен срок при сезонните работи в земеделието. Възможно е да се сключва срочен трудов договор за сезонна работа с един работник (служител) повече от два пъти в годината. Забраната за сключване на т.нар. верижни срочни трудови договори не се отнася за сезонните работи. В този смисъл срочен трудов договор за сезонна работа може да бъде сключван без ограничение с работник (служител) всяка следваща година. • с новопостъпващи работници (служители) в предприятия обявени в несъстоятелност или в ликвидация. Това е времето от обявяването в несъстоятелност на предприятието до пълното преустановяване на неговата дейност. През този период се извършват работи и дейности, за които се наемат работници (служители) по срочни трудови договори за определен срок.

Съществен момент от правна гледна точка при сключване на срочен трудов договор за определен срок е работодателят задължително в договора да посочи конкретните причини, които безусловно налагат използването именно на този вид срочен договор. В тази връзка следва да се обоснове временния, сезонния или краткотрайния характер на работите и дейностите, които се възлагат на работниците, както и да се направи аргументация за сключения срочен договор с новопостъпващ работник (ако има такъв) в предприятие обявено в несъстоятелност. Когато е сключен срочен трудов договор за определен срок при неспазване на тези изисквания и ограничения, съгласно трудовото законодателство, той се приема за безсрочен. Същият не може да бъде прекратен без предизвестие на основание чл. 325, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. • срочни трудови договори „по изключение“ за определен срок (най-малко една година) за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни (чл.68, ал. 4 от КТ), т.е. имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на предприятието. Такива договори се сключват по „изключение“, когато са налице конкретни икономически, финансови, технологични и др. обективни причини. Като такива могат да се посочат: съкращаване на вече договорени срокове за изпълнение на определена работа, произвеждане на по-голям обем продукция при настъпила по-бла-

гоприятна пазарна конюнктура и др. При сключване на срочни трудови договори „по изключение“ работодателят следва да посочи в договора не само конкретните причини, но и така да ги формулира и обоснове, че те действително да попаднат в понятието „изключение“. Срочен трудов договор по „изключение“може да се сключи за срок не по-малко от една и не повече от три години. За да не се превръща това изключение в „масова практика“, работодателят има право за същата работа да поднови сключения договор за определено време само още един път, и то за срок не по-малък от една година. По този начин се цели да се осигури относително продължителна трудова заетост на работниците. Срочен трудов договор по „изключение“ не може да се сключва повече от два пъти с един работник (служител) за една работа. Всяко следващо подписване на такъв договор представлява

др. Спецификата на срочните трудови договори за сезонни работи предопределя необходимостта от по-добро аргументиране на изискванията относно вида на работите и дейностите, условията, характера и срока на протичане на процесите, с цел правилно определяне на техния вид и степента на адекватност за конкретните условия. Трудовото законодателство регламентира спазването на изискването, а именно на работниците (служителите) работещи по срочни трудови договори нарушение на законовите да се предоставят същите правила и като последица права и задължения, както той се счита сключен за на тези по безсрочни догобезсрочен и не може да вори за изпълнение на събъде прекратен при изтича- щата или сходната работа в предприятието. Тези работне на неговия срок. • срочни трудови до- ници (служители) не трябва говори по „изключение“ да бъдат поставени в поза определен срок по-кра- неблагоприятно положение тък от една година. Такъв по отношение на работновид договор може да бъде то време, заплащането на сключен само при изра- труда и др. условия само защото работят по срочни зено писмено желание на трудови договори. Различия работника (служителя), и то между тях в полза на раза срок по-малък от една ботниците (служителите) по година. безсрочен договор може В съдържанието на сроч- да има само при условие, ния трудов договор за се- че те притежават по-висока зонни работи се включват професионална квалификавсички въпроси, които са ция, умения и опит. и обект на разглеждане на При сключване на срочбезсрочните трудови до- ни трудови договори, раговори. А именно: страни ботодателят и работниците сключващи договора; място (служителите) задължително на работа; наименование се споразумяват за срона длъжността и характера ка на договора. Клаузата на работата; времетраенето „срок“ е съществен елемент на трудовия договор; ос- от съдържанието на договоновното и допълнителните ра. Той се определя в метрудови възнаграждения с сеци, години, като се попостоянен характер, както сочва конкретната дата до и периодичността на тяхно- която съществува трудовото то изплащане; размера на правоотношение. Срокът на основния и допълнителен сключения трудов договор платен годишен отпуск и не се удължава с периода

на ползвания отпуск. Законодателството изисква датата на постъпването на работа да се удостовери писмено, защото от този момент възникват: • правото на работника (служителя) на трудово възнаграждение; • правото на зачитане за трудов стаж, като датата на постъпване на работа се вписва в трудовата книжка на работника (служителя); • правото за ползване от работника (служителя) на установените в КТ почивки и отпуски; • социално и здравно осигуряване на работника (служителя); • други права и задължения по трудово правоотношение. Удостоверяване на датата на постъпване на работа се извършва чрез писмено отбелязване върху самия трудов договор. Преди това работодателят е длъжен да предостави на работника (служителя) следните документи: • екземпляр от трудовия договор, подписан от работодателя и работника; • копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Работодателят няма право да допуска до работа работника (служителя), преди да му представи посочените документи. Законовият срок за постъпване на работа е едноседмичен (седемдневен). Този срок започва да тече от датата, на която работника (служителя) е получил екземпляра от трудовия договор и завереното уведомление. Работещите по срочни трудови договори за се-

зонни работи имат право на платен годишен отпуск. Размерът на отпуска се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно КТ минималният размер на годишния отпуск е 20 работни дни. В трудовия договор за сезонна работа размерът на платения годишен отпуск може да бъде уговорен по два начина: • възможно е да се определи на годишна база. Например 24 работни дни годишно. • няма пречка още при сключването на договора да бъде определен конкретният размер на платения годишен отпуск за срока на договора. Например. Работникът има право на годишен отпуск в размер на 24 работни дни и срока на договора за сезонна работа е 4 месеца. В договора следва да се определи платен годишен отпуск за срока на договора в размер на 8 работни дни. При срочните трудови договори за сезонна работа разрешаването за ползване на неплатен отпуск зависи само и единствено от волята на работодателя, т.е. не зависи от вида на трудовия договор, независимо от неговата продължителност и от размера на трудовия стаж. Срочният трудов договор за определен срок се превръща в безсрочен, когато работника (служителя) продължи да работи след изтичане на уговорения срок пет или повече работни дни, без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В този случай по силата на закон не е необходимо страните да

сключват безсрочен трудов договор или да подписват допълнително споразумение към срочния договор. Прекратяването на срочния трудов договор за сезонна работа се извършва с изтичане на уговорения срок. Възможно е този договор да бъде прекратен без предизвестие и преди изтичането на срока му, когато е налице основание за това: преминаване на работника на друга работа за неопределено време; при забавяне изплащането на трудовото възнаграждение и т.н. Прекратяването на срочния трудов договор може да се извърши и с предизвестие, което е три месеца, но не повече от срока на договора. При прекратяване на срочния договор, работодателят издава заповед, с която се констатира изтичането на определения срок и дължимите на работника (служителя) обезщетения (например за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения при пенсиониране и др.). Работодателят вписва данните в трудовата книжка на работника и в седем дневен срок изпраща уведомление до териториалната дирекция на НАП. Разкриването на същността и видовете срочни трудови договори, както и възможностите за тяхното прилагане, позволява на ръководителите на земеделските предприятия подобре да ги адаптират за сезонните работи в земеделието. По този начин се постига по-пълно използване труда на работниците (служителите) и гарантиране на тяхната социална сигурност.

Фирмени новини Тайтън Машинъри България АД не изневери на стила си и показа авангардни технологии за високопроизводително земеделие на изложението АГРА 2014 в Пловдив. Фермерите се запознаха с последните технологии от световен мащаб. Пълната гама трактори и зърнокомбайни Case IH от серията Efficient Power с внедрена SCR система за понижаване на нивото на вредни емисии. Трактори от сериите Farmall А и U подходящи, както за малки, така и средни стопанства. Серията Farmall А от 65 до 115 к.с. е подходяща за окопаване, пръскане и въобще за всички по-леки работи на полето. FPT двигателят внедрен в тази серия трактори гарантира и изисква по-малко смени на предавките, допринасящо за висока ефективност, нисък разход на гориво и комфорт за оператора. Тракторите от серията Farmall U са оборудвани с изцяло нов 3,4-литров Сommon rail двигател, турбокомпресор с интеркулер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Новите трактори Maxxum Efficient Power са с новата SCR система. Това се изразява в помалко вредни емисии, повишена мощност и висок въртящ момент, както и ниски разходи на гориво, и експлоатационни разходи при обработките. Серията Maxxum EP обхваща 6 модела от 100 до 140 к.с., с 4,5 и с 6,7-литрови дизелови двигатели, с възможност за монтаж на тесни гуми за окопни култури. Изключително икономичен и с много добри теглителни характеристики. Подходящ за всеки тип стопанство. За по- големите фермери ТМБ предложи тракторите Case IH от серия Magnum и Magnum CVX, както и едни от най-търсените и високопроизводителни трактори, в световен мащаб колесния Steiger и Quadtrac, единственият трактор с 4 независими задвижващи вериги, които от тази година ще са със завишени мощности и същевременно по-икономични.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3 (258) / 2014

Фермерите имаха възможност да се запознаят отблизо с предимствата на зърнокомбайните Axial Flow на Case IH серии 130 и 230.

Роторът на комбайните Axial Flow Case IH е уникален, заради това, че диаметърът му е намален, с което пространството между ротора и контра ротора е увеличено. По този начин се увеличава пропускателната способност на машината, с което се увеличава производителността є. Патент на Case IH е преходният конус, който заедно с приемния винт в началото на ротора ускорява масата от наклонената камера, осигурявайки постоянен поток от маса на ротора, което не позволява нараняване на семената, а вентилаторът Crossflow разпределя равномерно потока въздух върху ситата. Различното при Case IH от останалите производители на комбайни е самонивелиращата се очистваща система, която включва вентилатора и ситата, което не позволява загуби на продукция.

Новини при прикачния инвентар Премиера за България направи и сеялката Vaderstad Tempo R - сеялка с висока производителност и точност при висока скорост. Tempo R е машина с твърда рама, която се навесва на триточковата навесна система. Най–малкото междуредие е 45 см и максимално 12 изсяващи секции могат да бъдат монтирани на машината. Възможно най – голямата работна ширина е 9,6 м. Машината може да бъде оборудвана с ботуши за торовнасяне, но не и с бункер за тор, т.е. изисква се бункер за предно навесване на трактора. За първи път бе представена и тороразпръскваща машина Exacta TL Geo Spread на Kverneland. Тороразпръскващата машина Exacta TL Geo Spread е известна със своята надеждност, лесно управление и изключителна прецизност във всякакви условия. Максималният обем на бункера от 3 900 л, извънредният работен захват - 52 м, както и изключването на секциите на всеки 2 м, са все параметри, които правят торачката една изключително високопроизводителна машина, но в същото време и високоефективна. Системата GEOspread позволява индивидуално настройване на двата диска по електрически път от кабината на трактора. Това означава, че работната ширина може лесно и бързо да се регулира само чрез едно докосване на ISOBUS терминала. Благодарение на GEOspread приложението, работната ширина и дозата ще се настроят автоматично съобразно зададените параметри на полето. По време на изложението ТМБ акцентира и върху iM Farming концепция за водене на прецизно земеделие, която полиучи награда за иновации по време на панаира. Това е едно eфективно решение за електронно управление на всички Isobus машини. Концепцията iM FARMING е един различен поглед към земеделието, която прави операциите по-ефективни и по-лесни. Използването на ISOBUS технологиите допринася за лесна настройка на оборудването, контрол, работа, и наблюдение. Новата самоходна пръскачка Tecnoma Laser FC Новата самоходна пръскачка с предна кабина на Tecnoma модел Laser FC е следващо поколение на съществуващата вече гама самоходни пръскачки Laser с кабина, монтирана в средата на шасито. Пръскачката Laser FC първоначално беше разработена за английския пазар, Германия и страните Бенелюкс. Днес машината все повече става популярна и в България. Основното предимство на тази пръскачка е, че тя е оборудвана с широка кабина с допълнителна седалка, а достъпа в кабината е изключително улеснен - благодарение на хидравличното й повдигане и спускане. Пръскачката с предна кабина, която бе предтсавена на Агра е най-голямата в продуктовата гама на FC пръскачки, оборудвана е с обем на резервоара 5 200 л, стрела - 42 м, изработена от алуминий. Машината е оборудвана с интегриран GPS с автоматично водене, както и с най-новата система, представена за пръв път в България - NCIS - Система за Индивидуален Контрол на всяка дюза от GPS, специално разработена за свеждане до минимум на препокриването по време на пръскане, както и спестяване на препарата, което е неотменна част за постигане на ефективно, високопроизводително и прецизно земеделие. Посетителите имаха възможност да се запознаят отблизо с прикачна техника на канадския производител Salford за високомощностни трактори, с телескопичните товарачи Merlo, носители на медал от изложението Agritechnica, с ремаркета Annaburger подходящи за растениевъдството и животновъдството.