Земеделие плюс 272/2016 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

5–6 (272) / 2016

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

oфициа лен дис трибу тор ЗА БЪЛГАРИЯ

Предлаганите три модела пръскачки Agrufac Condor бият конкурентните производители с опцията да навлизат безпроблемно във всякакви посеви, независимо от височината и от терена

www.agrifac.com

Независимо от размера на своите лозя, добрите винари в Европа избират техниката Pellenc

www.pellenc.com

Новите серии Merlo Turbofarmer II и Meltfarmer II. Машина на годината и Награда за иновации на SIMA 2015 – с уникални ключови технологии

www.merlo.com

С подкрепата на

контакти: 1750 София, жк Младост 1, ул. Димитър Моллов .4 тел. +359 2 9713525, +359 889 220 455; факс +359 2 9713504 office@RIMEX.BG

w w w.RIMEX.bg

Безапелационно доказано качество на масла и смазки за всички видове земеделски машини

www.nordlub.de

Добър посев, добра реколта, добра печалба – поливните системи Casella допринасят за това

www.casella.com

Нова гама течни торове – хит в агробизнеса

www.agropolychim.bg

Универсални мобилни сушилни с непрекъснат поток и обдухване.

www.alvanblanc hgroup.com

Съдържание ПАМЕТ Академик Дончо Костов за голямата научна продуктивност на световноизвестния български генетик. . . . . . . . Земеделски култури Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието I. Eнергийна продуктивност на посевите. . . . . . . . ii. енергийна продуктивност на торенето. . . . . . . Засушаването и някои морфологични показатели на класа при зимна мека пшеница . . . Сортове люцерна – плътност и редуциране на тревостоя. . . . . . . . . . Тетраниховите акари за пониженото качество на фураж от соя при воден дефицит . . . . . . . . . . Toрене Комплексни препарати за торене при пролетна маслодайна рапица. . . . . . . . . . . . Бактериален тор „BIO-ONE” и хуминова киселина, при зимен ечемик сорт Емон. . . . . . . . овощарство Оптимизиране на химичния контрол на заплевеляване в насаждения от млади нектарини. . ЕКОлогия Масово каламитетно проявлиние на короядите в иглолистните култури и насаждения. . . . . . . . . По света Тибет – цветовете на природата . . . . . . . . . . . . Библиотека Анализ на секторите с обвързано с производството подпомагане ПЪРВА ЧАСТ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от ДФЗ

. . 3

. . 6 . . 9 . . 12 . . 14 . . 17 . . 21 . . 24 . . 26 . . 28 . . 31

. . 33

Увеличен е бюджетът за 2016г. за застраховане на селскостопанска продукция С допълнителни 1 милион лева се увеличава бюджетът за тази година по Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, по решение на Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“. Така общата сума, с която се подпомагат стопаните през 2016 година, става 2,5 млн. лева. Целта на Схемата за държавна помощ е да се насърчат малките и средни предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия. Срокът за приемане на заявленията за участие в схемата е до изчерпване на ресурса, но не по-късно от 31 август 2016г. Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в съответния отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ (ПСМП) на областните дирекции на ДФ ”Земеделие” до 30 септември, а срокът за сключване на договорите и изплащане на средствата е до 16 декември 2016г. Със свое решение в началото на годината УС първоначално отпусна ресурс от 1,5 млн. лв., който бе усвоен напълно към 19 май 2016г. с подадените 323 заявления за участие в схемата. Общият бюджет за застраховане на селскостопанска продукция за целия период на действие на схемата (2015-2020 г.) е 21 милиона лева. Държавен фонд „Земеделие“-РА

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: доц. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

памет

Академик Дончо Костов за голямата научна продуктивност на световноизвестния български генетик доц. д-р Георги Рукмански

ПЛЮС

5–6 (272) / 2016

на изследовател и изключителната си работоспособност. Следват интензивни изследваня в сътрудничество с проф. Е.И. Ийст. Публикува над 30 научни труда, редица от тях с значим приносен характер. Той отказва поканата на проф. Ийст да продължи работата си в САЩ и през 1929г. се завръща в България, като напълно изграден учен. Необикновената надареност на Д. Костов не се харесва на колегите му от Агрономическия факултет в София. Той е избран само като хонорован доцент, което не му дава право за ползване на факултета за експерименти. И въпреки голямото си желание да работи в родината си, прокуден, през 1932г. се възползва от поканата на акад. Вавилов и заминава на работа в ръководената от него Лаборатория по генетика в Ленинград. Същата е преобразувана в Институт по генетика към АН на СССР, който става един от световните центрове за генетични изследвания. Там работи като завеждащ лаборатория по отдалечена хибридизация. Акад. Вавилов го оценява като най-младия световноизвестен генетик с приноси за генетиката и земеделието. Това е най-продуктивния период от живота му. За 7,5г. публикува 100 научни труда. Завърнал се в България през 1939г., веднага се включва активно в научна, публицистична и обществена дейност. Като директор на Централния земеделски изпитателен институт издига нивото му на водещ земеделски институт в страната ни. През 1942г. става носител на международната награда за научни постижения „Бернадини”. Публикува фундаменталния си труд „Цитогенетика на рода Никоциана” през 1943г. Избран е за професор, 1945г., а през 1946г. става ръководител на катедра „Дарвинизъм, генетика и селекция” в Агрономическия факултет, София. Избран е за член на Българската академия на науките (1946 г). Основател и директор е на Института по приложна биология и развитие на организмите (1947г.). В продъжение на 10г. дава своя принос за развите на генетиката в България. Умира през 1949г., на 52г. Научните му трудове са свързани с изследвания върху генетиката и цитогенетиката на отдалечената хибридизация, полиплоидията и хаплоидията, туморообразуването

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Понякога в човешкото общество се раждат личности с творения, надхвърлящи границите на допустимите човешки възможности. Сред тях, според нас, е българският генетик акад. Дончо Костов. Жизнен път Дончо Костов е роден в малкото селце Локорско, разположено в полите на Стара планина, през 1897г. Той е седмото дете на семейството. В онези години многодетството е осигурявало работна ръка, благодарение на която семейсвата са преживявали. Още от малък Дончо започва да помага на баща си в отглеждането на семейното стадо овце в балкана, където придобива първите си трудови навици. Там се ражда и любовта му към природата. Овчар обаче, не става. Първият му учител, мотивирайки се с голямата му ученолюбивост, убеждава родителите да дадат възможност да продължи образованието си. Макар и трудно, те приемат препоръката. Това е преломен момент в живота му. В гимназията интересът му към естестевените науки нараства и ги определя като цел на живота си. Преодолявайки непредвидените трудности по завършване на гимназиалното си образование, неочаквано мечтата му се сбъдва. През 1921г. чрез конкурс става студент по агрономство в Германия, където показва изключително трудолюбие. Виждайки интересът на бългаорския студент към науката, проф. Рьомер му предоставя оранжерията си, където в продължение на две години Д.Костов осъществява първите си експерименти с пшеница, тютюн и пипер. Същевременно той му дава възможност да направи сравнителен анализ на скелетите на различни породи овце. Завършва образованието си предсрочно, за 3 години, с две дипломи – за агроном и за „Доктор по естествени науки” (1924г.). По време на едногодишния си стаж в Опитната станция „Образцов чифлик” в Русе, започва самостоятелни експерименти в областта на отдалечената хибридизация, присаждането на калеми върху подложки, мутациите и др. В началото на 1925г. става асистент в Агрономическия ф-т, София, а през 1926г., е изпратен на специализация по генетика в Харвардския у-т, гр. Бостън, САЩ. Там демонстрира голямия си талант

и рака, имунитета, структурата на хромозомите, еволюцията и филогенетиката, селекцията и семепроизводството. Научно и публицистично творчество За краткия си творчески път на изследовател, продължил почти 25 години (от м. април, 1924г. до м. август, 1949г.), акад. Д. Костов публикува 206 научни труда, с над 30 научни приноса, над 232 научнопопулярни и популярни публикации, реферати и рецензии, предговори на книги и др., и над 122 кореспонденции със световни учени и научни институти. Или общия брой на публикациите му е над 563. Много учени у нас считат, че това огромно творчество на акад. Д.Костов може да се постигне нормално само в два човешки живота. Фактори, обясняващи голямата му продуктивност Възниква въпросът, кои са факторите допринесли за необикновено голямата продуктивност на Дончо Костов. Резултатите от такъв анализ биха били интересни и полезни за творците във всички области на живота. Според нас, факторите могат да бъдат разделени на три групи: първа група – вродени качества, унаследени от неговите родители, втора група – случайни фактори предоставени му от съдбата и трета група – фактори, които той упорито изгражда в себе си за постигане на целите си. Към групата на вродените фактори трябва да бъде отнесен, преди всичко, необикновения му изследователски талант. Според мен, тук трябва да бъдат включени и личните му творчески качества, като работоспособност, стремеж към пълна научна информираност, популяризаторски способности и способността му да пише с лекота публикациите си. Те също са изключителни и могат да бъдат обяснени с генетичната им основа. На първо място е необикновения му талант на отличен, задълбочен и прецизен изследовател, извършващ изледванията си на организмово и хромозомно ниво, с големите си анализаторски качества, позволяващи му да прави задълбочена оценка и обобщение на получените резултати. Винаги търсещ ролята на новооткритията си `в еволюцията, видообразуването и значението им за земеделската практика. Способен да формулира потвърждаващи се хипотези, прогнозиращи развитието на генетичните познания. На второ място е феноменалната му работоспособност. Първите си трудови навици той придобива още в ранните детски години в отглеждане на семейното стадо овце. Те му дават зрелост и му помагат успешно да се приспособи към необичайните градски условия на живот и обучение. Той осъзнава твърде рано, че в живота си може да успее само с упорит труд. Още в гимназията негова цел стават естествените науки. Постъпил като студент в Германия, в областта на естествените науки показва необикновено

трудолюбие. В Харвардския университет в САЩ демонстрира върхът на феноменалната си работоспособност. Същата му позволява по време на работата в Института по генетика в Москва, да сътвори половината от научните си трудове. На трето място е стремежът му за постигане пълна информираност за развитието и успехите на световната генетика. За целта той използва следните способи: получаване на публикации по негова молба от различни научни институти и учени, за изследвания в различни области на генетиката, широко използване на библиотеките за тази цел, както и получаване на информация от голям брой учени от целия свят чрез лични връзки и контакти. За отличната информираност много му помага последователното овладяване на немски, английски и руски езици, и успешното ползване на френски, испански, италиански, чешски и шведски езици. На четвърто място е изключителната му способност да популяризира научните постижения в областта на генетиката и земеделието, за да стигнат до обикновения стопанин и читател. Още от студентските си години започва да изпраща полезна информация до български списания. Популяризаторската му дейност по броя на публикациите надхвъря тези на научните му трудове. Главният стимул в тази му дейност е да окаже помощ за развитието на земеделието у нас. На пето място е един неотчитан до сега фактор. Това е, според мен, вроденото му желание да пише и способността му да пише своите научни и други публикации с лекота. За реализиране на този вътрешен стремеж му помагат изключителната информираност и подготвеност по проблемите, представяни в съответните публикации. Случайни фактори Анализът показва, че случайните фактори с благоприятен характер имат значителен принос за голямата научна продуктивност на Д. Костов. Те са толкова много, че може да се допусне наличието на щастива звезда, която го поема в детските години и му помага почти до края на живота му. На първо място, това е взетото решение от семейството, по препоръката на първия му учител. Решението е взето много трудно, поради липсата на финансови средства и поради факта, че семейството е изпълнило общоприетото правило в онези години – обучение се полага само на първородния син. Това решение, възникнало случайно, е преломен момент в живота на Дончо и дава вмъзможност спящият в него талант на изследовател да се събуди и да заработи в полза на обществото. На второ място е необичайното завършване на последната година от гимназиалното му образование. Поради липса на средства той е принуден да прекъсне обучението си. Мечтите за естествените науки стават неосъществими. Тогава, за да реши проблема си, постъпва като школник, въпреки нежеланието си да се занимава с военно дело.

Става офицер, взема участие в края на първата световна война. Военната кариера му отнема около 4 години. След това офицерът започва настойчиво да търси науката. На трето място, това е неочакваното спечелване на държавна стипендия на Министерство на земеделието за получаване на висше агрономическо образование в Университета в гр. Хале, Германия, люлката на земеделската наука в Европа. Въодушевен от възможността за реализиране на мечтите си, той полага максимални усилия за получаване на максимални знания. Както вече бе посочено той завършва образованието си предсрочно и с две дипломи – за завършено висше образование и за докторска научна степен. Резултатите от този период предсказват раждането на таланта. На четвърто място е неочакваната му специализация по генетика в един от найреномираните генетични центрове в света – Харвардския у-т в гр. Бостън, САЩ, една година след постъпването му като асистент в Агрономическия ф-т, София. В САЩ той демонстрира безспорно големия си талант на изследовател и изключителната си работоспособност. Под ръководството на проф. Е.И. Ийст извършва интензивни изследвания в областта на калусообразуването, имунитета, тумурообразуването, структурата на хромозомите и др. В САЩ неговият талант намира пълната си изява. В България се завръща като напълно изграден учен, способен да ръководи научни проекти. На пето място е щастливата покана от акад. Н.И.Вавилов за работа в Института по генетика в Москва, СССР. Това е отличен шанс за него, след принудителното му напускане на България. Тук намира условия за пълната реализация на изследователския си талант. За 7,5г. публикува половината от научните си трудове. Очевидно е, че случайните фактори в живота на Д. Костов са изиграли много важна роля в израстването му като учен и в резултат на това в сътворяването на голямата си научна и публицистична продукция. Фактори, въведени от Д. Костов Това са правилата за ефективното организиране на изследователската си работа: използване на работния ден от сутрин до късна вечер за изследователска работа, избягване на административни и други ангажименти, отклоняващи го от работата му. Наред с това отразяване на отделните етапи при изследване на един проблем в отделни статии, понякога за улеснение на читателите, публикуване на един и същи труд в няколко списания, в различни части на света. Друга негова практика е изпращане на копия от научните си трудове до всички поголеми научни институти по света. Тази практика се оказва полезна, както за институтите, така и за него. Въз основа на изпратени публикации, акад. Вавилов научава за големите му успехи в областта на отдалечената хибридизация и имунитета и му изпраща покана за работа.

Изводи От направеното изложение се стига до извода – големият български генетик акад. Д. Костов, един от видните генетици на ХХ век, е притежавал комплекс от ценни човешки качества, наследени от неговите родители, способствали за създаването на огромното му научно творчество. Преди всичко е голямият му вроден талант на изледовател. Според мен талантът му се състои от два компонента. Първият – неистовото желание да екпериментира, да провежда изследвания, едва ли не, върху всички културни растения, във всички направления на генетиката. Вторият – стремежът все повече да задълбочава изследванията си, като използва нестандартни методи за изследване, в т.ч. и такива прилагани при животните, с цел по-пълното разкриване тайните на изследваните явления. Много важно качество, способствало за голямата продуктивност е необикновената, феноменална работоспособност. Същото се отнася и за уникалната му пълна информираност за развитието и постиженията на световната генетика. Наред с това той се доказва като неповторим, ненадминат популяризатор на научните постижения, с цел достигането им до обикновенния читател. Способността да пише бързо публикаците си е също важен фактор, подпомагал голямата му продуктивност. Реален принос за голямата научна продукция имат и поредицата от изключително благоприятните случайни фактори в неговия живот – неочакваното следване в Германия, случайно появилата се специализация по генетика в САЩ и поканата за работа като генетик в СССР. Тези събития, с две прекъсвания от по три години, сумарно обхващат период от 13,5г., от общо 25-те години изследователска работа. Това е невероятен, уникален шанс. Тези центрове му дават възможност да ползва оборудваните им бази за непрекъсната експериментална работа, осигуряват му благоприятна среда за научни дискусии, за компетентна оценка на получените от него резултати, за получаване на максимални генетични знания, за стимулиране на изследванията му, за растеж в науката. Акад. Д. Костов, благодарение на своя голям талант, максимално използва тези случайно предоставени му от съдбата възможности за своето изграждане като учен и като творец. В заключение – голямата научна и публицистична продуктивност на акад. Д. Костов може да се обясни преди всичко с големия му талант на изследовател, с необикновенните му лични качества, както и с наличието на изключително благоприятните случайни фактори, дали възможност на този талант да получи пълна реализация. Изводът е: на големите таланти е необходимо да се създават идеални условия за работа, за да постигнат максимални резултати в полза на обществото.

земеделски култури

Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието i. енергийна продуктивност на посевите

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

елисавета василева, висше училище по агробизнес и развитие на регионите, златина ур, институт по растителни генетични ресурси „константин малков”

Настоящата поредица от публикации представя резултатите от заключително теоретично изследване като допълнение към многогодишно сравнително проучване на качествата, продуктивността и физиологичните особености на български сортове обикновена зимна пшеница (Triticum aestivum). Натрупаните данни за количество, качество и компоненти на зърнените добиви; растеж, развитие и параметри на посевите; реутилизация на елементите въглерод, азот и фосфор; и за ефективността на използване на азота от промишлените минерални торове, дават подробна характеристика на всеки от проучваните сортове, и са описани в предишни наши публикации. Тези характеристики имат отношение към спецификата на отглеждането и особеностите в прилагането на основни елементи в агротехнологията, каквито са торенето и сеитбообращенията. Целта на настоящото ни допълнително изследване е да се направи заключение за адаптираността на съвременните сортове към изискванията на устойчивото земеделие и съответно за ефективността на методите на тяхното селекциониране по отношение на посочените изисквания. Хронологически концепцията за устойчиво развитие води началото си от 60-те години на миналия век, но до края на 80-те – началото на 90-те години все още не е добила популярност. През този период в България са създадени

два от най-широко използваните и до днес в производството и в селекцията сортове обикновена зимна пшеница – Садово 1 (1972) и Победа (1984). В изследването техните характеристики служат като база за оценка на по-нататъшната еволюция и адаптивност на генотиповете. В края на ХХ век концепцията за устойчиво развитие, която междувременно се е превърнала в процес, претърпял множество дефиниции, добива популярност и получава широко признание. През този период са създадени включените в проучването сортове Здравко (1995), Садово 772 (1996), Диамант (1997) и Боряна (1999). След 2000 г., когато са приети Декларацията на хилядолетието на ООН и Лисабонската стратегия на ЕС, концепцията за устойчиво развитие става парадигма на новото хилядолетие и се превръща в официална политика на глобално и европейско ниво. Нашата страна също поема ангажименти с подписването на международни документи, третиращи устойчивото развитие. В началото на новото хилядолетие са създадени и изпитвани за вписване в официалната сортова листа на РБългария сортовете и линиите от третата група, включена в изследването: Гея едно, Гинес 1322, Люсил, Йоана и Царевец. Анализите се основават на данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смол-

ница (Pellic Vertisol). Опитите са залагани по метода на дробните парцелки в три повторения с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24кг/дкa върху фон 18кг/дкa Р2О5. През периода 2005-2007г. като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури – сорго, просо и царевица, а през 20092010г. – самостоятелен посев от нахут. Методиката на залагане и извеждане на опитите, както и на снемане на биометрични показатели, са описани в предишни наши публикации. Агрометеорологичните условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици: • Температура: единствено през месец януари 2007г. температурите са по-високи от нормалните. • Валежи: - Влажни години: 2005 и 2010 (ΣR≥700мм/м²). - Средно влажни (оптимални): 2006, 2007 и 2009 (400600мм/м²). За целта на настоящото изследване на анализ са подложени по-

лучените резултати за добиви и химичен състав на продукцията. Данните са еднопосочни през годините с различна влажност и са представени усреднено. Сравнението между генотиповете е в две направления – според селекционните методи, чрез които са създадени, и според времето на създаването им. Хронологично сортовете са разделени на три групи: 1 група (стандарти): Садово 1 (♀ Юбилейна х ♂ Безостая-1, 1972 г) и Победа (♀ Triticum sphaerococcum var. rotundatum x ♂ {(Triticum durum x Secale montanum) x Безостая 1 x Mеksikan}, 1984 г). 2 група: Здравко (♀ Чародейка х ♂ Садовска ранозрейка 3, 1995г), Садово 772 (♀ Скития х ♂ Садово 1, 1996 г), Диамант (♀ Юбилейна х ♂ Садово 1, 1997 г) и Боряна (♀ № 4373/9855 х Момчил ,1999 г). 3 група (създадени през XXI век): Гея 1 (♀ (FD 6405(Fr.) x Zg. 720-1) x ♂ Садово 1), Царевец (♀ Зебрец х ♂ Катя), Люсил (♀ Янтър х ♂ Медвен), Гинес (създаден чрез физически мутагенез от Катя) и линия Йоана (7/5 П – 8 – М/370, чрез физически мутагенез от Победа). За енергийната оценка са използвани данните за добивите зърно от реколтните парцели, приравнени към 13% влажност и за добивите слама в абсолютно суха маса. Енергийната продуктивност е изчислена като функция на добива (зърно, слама и общ биологичен добив,кг/дкa), умножен по енергийния еквивалент на единица продукция (MДж/кг). При изчисляване на прихода бруто енергия с продукцията е възприет енергийният еквивалент 17,26 MДж/кг зърно и 15,80 MДж/кг слама, на базата на средни за страната експериментални данни. Средната брутна енергийна продуктивност на зърното при първа група сортове е 6,8ГДж/ дкa, при втора група 7ГДж/дкa, а при трета група 7,2ГДж/дкa. Полиномният модел на зависимостта на енергийната продуктивност на зърнения добив от азотното

торене показва най-висок регресионен коефициент при първата група сортове. С увеличение на торовия азот с 1кг/дкa енергията, получена от зърното, нараства с 2,8ГДж/дкa. Най-малка е стъпката на регресията при третата група сортове, при която енергийната продуктивност нараства с 2,3ГДж/дкa при увеличение на торовия азот с 1кг/дкa. При втората група сортове нарастването на добива енергия от зърното е съответно 2,7ГДж/дкa. Зависимостта на енергийната продуктивност на зърнения добив от азотното торене е силна и при трите групи сортове. При стандартните сортове 98% от вариацията на енергийната продуктивност на зърното се определя от азотното торене, при втората и третата група сортове коефициентът на детерминация е 0,99. Максимални стойности на енергийна продуктивност на зърнения добив се отчитат при вариант на торене с 12кг/дкa торов азот за първа група и с 18кг/дкa за втора и трета група. Понижението на енергийната продуктивност на зърното след екстремума е найстръмно при сортовете от втора група – с 0,34ГДж/дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. За първата и третата група сортове понижението е съответно 0,33 и 0,27ГДж/дкa за всеки килограм торов азот (фиг.1). Вариационният анализ по сортове показва силно вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив от азотното торене и предшественика при почти всички генотипове, с изключение на Садово 1 (първа група), Боряна (втора група) и Гея

Табл.1. Вариране на енергийната продуктивност на зърнения добив,ГДж/дкa Сорт

Садово 1 Победа Диамант Садово 772 Боряна Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес Царевец

7,8*

1,8

5,7

4,4

6,9

2,1

7,1

2,2

8,3

1,8

5,5

4,2

5,8

4,5 78

7,2

2,0

5,8

4,5

8,0

2,5 32

7,0

9,4+

Sm%

1 (трета група), при които варирането е средно по сила. Доказана разлика между генотиповете по изследвания показател спрямо стандарта Садово 1 е установена само за сорт Царевец при Р=5% (табл.1). Средната брутна енергийна продуктивност на сламата при първа група сортове е 9,9ГДж/ дкa, при втора група 10,1ГДж/ дкa, а при трета група 10,5ГДж/ дкa. Полиномният модел на зависимостта на енергийната продуктивност на сламата от азотното торене показва най-висок регресионен коефициент при първата група сортове. С увеличение на торовия азот с 1кг/дкa енергията, получена от сламата, нараства с 6,6ГДж/дкa. Най-малка е стъпката на регресията при втората група сортове, при която енергийната продуктивност нараства с 2,3ГДж/дкa при увеличение на торовия азот с 1кг/дкa. При третата група сортове нарастването на добива енергия от сламата е съответно 3,2ГДж/дкa. Зависимостта на енергийна-

Фиг.1. Енергийна ефективност на зърното

Табл.2. Вариране на енергийната продуктивност на сламата,ГДж/дкa

Сорт Садово 1 Победа Диамант Садово 772 Боряна Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес Царевец

M 10,67 9,04 9,46

S 2,79 6,86 2,28

R 26 76 24

Sm% 9 25 8

9,98 11,50 9,38 8,37 11,41 9,43 11,13 12,16

2,43 3,13 7,67 6,40 2,12 7,30 2,97 9,09

24 27 82 77 19 77 27 75

8 9 27 26 6 26 9 25

та продуктивност на сламата от азотното торене намалява от първа към трета група сортове. При стандартните сортове 99% от вариацията на енергийната продуктивност на сламата се определя от азотното торене, при втората група сортове коефициентът на детерминация намалява до 0,86, а при третата група – до 0,63. Максимални стойности на енергийна продуктивност на сламата се отчитат при вариант на торене с 12кг/дкa торов азот за първа и трета група сортове, и с 18кг/ дкa за втора група. Понижението на енергийната продуктивност на сламата след екстремума е найстръмно при стандартните сортове от първа група – с 1ГДж/дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. За втората и третата група сортове понижението е съответно 0,3 и 0,4ГДж/дкa за всеки килограм торов азот (фиг.2). Вариационният анализ по сортове показва силно вариране на енергийната продуктивност на сламата от азотното торене и предшественика при генотиповете Победа (първа група), Здравко (втора група), Люсил, Йоана и Царевец (трета група), а при

останалите сортове варирането е средно по сила. Доказани разлики между сортовете по изследвания показател не са установени (табл.2). Общата брутна енергийна продуктивност на посевите при първа група сортове е средно 16,6ГДж/дкa, при втора група 17,1ГДж/дкa, а при трета група 17,4ГДж/дкa. Полиномният модел на зависимостта на енергийната продуктивност на посевите от азотното торене показва найвисок регресионен коефициент при стандартните сортове. С увеличение на торовия азот с 1кг/дкa енергията, получена от биологичния добив, нараства с 9,3ГДж/дкa. При останалите генотипове стъпката на регресия е 5,9ГДж/дкa. Зависимостта на енергийната продуктивност на посевите от азотното торене е най-силна при стандартните сортове, при които 99% от вариацията на енергийната продуктивност се определя от азотното торене. При втората група сортове коефициентът на детерминация намалява до 0,86, а при третата група – до 0,96. Максимални стойности на енергийна продуктивност на посевите се отчитат при вариант на торене с 12кг/дкa торов азот за първа и трета група сортове, и с 18кг/ дкa за втора група. Понижението на енергийната продуктивност след екстремума е най-стръмно при стандартните сортове от първа група – с 1,4ГДж/дкa за всеки допълнителен килограм торов азот. За втората и третата група сортове понижението е съответно 0,77 и 0,75ГДж/дкa за всеки килограм торов азот (фиг.3). Вариационният анализ по сортове показва средно по сила

Фиг.2. Енергийна продуктивност на сламата

Табл.3. Вариране на енергийната продуктивност на посевите,ГДж/дкa

Сорт Садово 1 Победа Диамант Садово 772 Боряна Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес Царевец

M 18,5 14,7 16,4

S 3,90 11,20 3,80

R 21 76 23

Sm% 7 25 8

17,1 19,8 14,9 14,2 18,6 15,2 19,2 19,8

2,80 4,20 11,70 10,80 3,20 11,70 4,90 14,90

22 21 79 76 17 77 25 75

7 7 26 25 6 26 8 25

вариране на общата енергийна продуктивност на посевите от азотното торене и предшественика при почти всички генотипове, с изключение на Люсил, при която е слабо (R=14). Статистически доказани различия между сортовете не са установени (табл.3). Заключение Енергийната оценка показва, че брутната енергийна продуктивност на посевите, както на зърнения добив, така и на сламата от пшеница, е нарастнала с 6% за период от 30 години. Същевременно максимални абсолютни стойности на енергийната продуктивност на зърното при по-новите сортове се отчитат при по-високи торови норми, в сравнение със стандартите, което най-вероятно е в резултат от увеличения синк-капацитет на сортовете. Стабилността на показателя „брутна енергийна продуктивност“ на зърното е сортово качество, независещо от хронологията на селекционните постижения – най-стабилни са стойностите му при сортовете Садово 1, Боряна и Гея 1. Най-стабилна обща енергийна продуктивност е ускановена за сорт Люсил.

Фиг.3. Обща енергийна ефективност на посевите

Eфективност на селекцията на пшеница спрямо съвременните изисквания за устойчиво развитие на земеделието ii. енергийна продуктивност на торенето златина ур, институт по растителни генетични ресурси „константин малков”, елисавета василева, висше училище по агробизнес и развитие на регионите

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (272) / 2016

Казусът за сравнението межЗадължително изискване на и 24кг/дкa върху фон 18кг/дкa ду потреблението на енергия и устойчивото земеделие е по- Р2О5. През периода 2005-2007г. производителността на енергия вишаване на енергийната му като предшественик е използпрез вегетационния цикъл в сел- ефективност. Цел на настояща- ван съвместен редови посев от скостопанското производство е та част от изследването ни е житни култури – сорго, просо повсеместно актуален при на- да се направи заключение за и царевица, а през 2009-2010г стоящите социално-икономи- енергийната и възвръщаемата – самостоятелен посев от нахут. чески и екологични условия в ефективност на азотното торе- Методиката на залагане и изсвета. Рентабилността на едно не, и за рентабилността на про- веждане на опитите, както и на земеделско производство произ- изводството, като показатели за снемане на биометрични покатича от ефективността на прила- адаптираността на съвременни- затели, са описани в предишни ганата агротехнология, която е те сортове към изискванията на наши публикации. Агрометеорологичните условия пряко свързана с енергийната и устойчивото земеделие и съотвъзвръщаемата ефективност на ветно за ефективността на мето- са без значими отклонения от торенето. Като цяло ефектив- дите на тяхното селекционира- климатичната норма за района ността на производството се из- не по отношение на посочените и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшечислява като съотношение меж- изисквания. ду общото количество вложена Анализите се основават на ственици: • Температура: единствено енергия, под формата на гори- данни от полски торови опити, ва, торове, препарати, вода за изведени в опитното поле на през месец януари 2007г. темнапояване, използвана техника ИРГР – Садово върху канело- пературите са по-високи от нори труд, и енергията, съдържаща видна смолница (Pellic Vertisol). малните. • Валежи: се в получените продукти. Опитите са залагани по мето- Влажни години: 2005 и Проблемът с изхранване на да на дробните парцелки в три нарастващото население на зе- повторения с по пет равнища 2010 (ΣR≥700мм/м²). - Средно влажни (оптимята може да бъде решен само на азотно торене: 0, 6, 12, 18 чрез увеличаване на производството на земеделска продукция от единица площ. Един от наймощните агротехнически фактори за увеличаване на добивите от единица площ е торенето, на което се падат средно 30% от нарастването на добивите. Торенето е основен източник на енергия в земеделието и основен фактор за повишаване на добивите през изминалия ХХ век, като увеличението на добивите е за сметка на повишеното количество вложени торове, което способства за замърсяването на почвата и околната среда. Фиг.1. Енергийна ефективност на торенето

Табл.1. Вариране на енергийната ефективност на торенето

Сорт Садово 1 Победа Диамант Садово 772 Боряна Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес Царевец

M 2,0 3,1 2,4 1,8 2,5 2,2 2,7 1,7 3,5 2,3 0,8

S 1,90 2,40 1,20 1,60 2,40 1,70 2,10 1,90 2,80 1,60 1,00

R 99 77 51 87 96 77 76 99 79 70 99

Sm% 37 29 19 33 36 29 29 42 30 26 49

• Енергийна ефективност на азотното торене – изчислена като отношение между получената енергия в допълнителния добив зърно и вложената енергия под формата на торове, на базата на следните енергийни еквиваленти: 17,26 MДж/кг зърно, 15,80 МДж/кг слама, 80 MДж/кг азот. • Възвръщаема ефективност на азотното торене – изчислено е допълнителното количество акумулиран азот в зърното, като отношение към приложеното азотно торене. • Икономическа рентабилност на производството – коефициент R=P/Ra (съотношение печалба/разход). Изчисленията на приходите и себестойността на продукцията са по данни от МЗХ (отдел Агростатистика и Аграрни доклади), актуални към 2010 година. Енергийна ефективност на азотното торене Полиномният модел на зависимостта на енергийната ефективност на азотното торене от азотната торова норма показва, че при стандартните сортове с увеличение на торовия азот с 1кг/дкa енергийната ефективност нараства, като стъпката на регресията е 0,34. Максимални стойности на енергийна ефективност на торенето се отчита при 12кг/дкa торов азот, след което следва понижение на стойностите със стъпка 0,16. При втората и третата група сортове енергийната ефектив-

мални): 2006, 2007 и 2009 (400600мм/м²). За целта на настоящото изследване на анализ са подложени получените резултати за добиви и химичен състав на продукцията. Данните са еднопосочни през годините с различна влажност и са представени усреднено. Сравнението между генотиповете е в две направления – според селекционните методи, чрез които са създадени, и според времето на създаването им. Хронологично сортовете са разделени на три групи: 1 група (стандарти): Садово 1 (♀ Юбилейна х ♂ Безостая-1, 1972 г) и Победа (♀ Triticum sphaerococcum var. rotundatum x ♂ {(Triticum durum x Secale montanum) x Безостая 1 x Mеksikan}, 1984 г). 2 група: Здравко (♀ Чародейка х ♂ Садовска ранозрейка 3, 1995г), Садово 772 (♀ Скития х ♂ Садово 1, 1996 г), Диамант (♀ Юбилейна х ♂ Садово 1, 1997 г) и Боряна (♀ № 4373/9855 х Момчил ,1999 г). 3 група (създадени през XXI век): Гея 1 (♀ (FD 6405(Fr.) x Zg. 720-1) x ♂ Садово 1), Царевец (♀ Зебрец х ♂ Катя), Люсил (♀ Янтър х ♂ Медвен), Гинес (създаден чрез физически мутагенез от Катя) и линия Йоана (7/5 П – 8 – М/370, чрез физически мутагенез от Победа). Анализирани са следните поФиг.2. Възвръщаема ефективност на казатели:

Табл.2 . Вариране на възвръщаемата ефективност на азотното торене

Сорт Садово 1 Победа Диамант Садово 772 Боряна Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес Царевец

M 0,3 0,4 0,4 0,2 0,7 0,4 0,4 0,2 0,5 0,4 0,2

S 0,2 0,3 0,3 0,2 0,5 0,3 0,3 0,2 0,4 0,2 0,1

R 86 77 77 99 77 76 76 99 78 43 89

Sm% 33 29 29 38 29 29 29 40 29 16 34

ност на торенето е най-висока при най-ниската торова норма – 6кг/дкa торов азот. С увеличаване на торовия азот енергийната ефективност на торенето намалява по-стръмно в сравнение със стандартните сортове. Коефициентът на регресия за втората група сортове е 0,6, а за третата – 0,3. Силата на зависимостта на енергийната ефективност на азотното торене от азотната торова норма е относително помалка при стандартните сортове, при които 91% от вариацията се определя от нивото на торене. При втората и третата група сортове коефициентът на детерминация е 0,99 (фиг.1). Вариационният анализ по сортове показва силно вариране на енергийната ефективност на азотното торене от азотната торова норма и предшественика при всички изследвани гено-

азотното торене

Табл.3. Вариране на рентабилността ята се определя от нивото на на производството торене. При втората и третата

Сорт Садово 1 Победа Диамант Садово 772 Боряна Здравко Люсил Гея 1 Йоана Гинес Царевец

M 1,7* 1,2 1,5 1,6 1,8 1,2 1,3 1,6 1,3 1,8 2,1+

S 0,4 1,0 0,5 0,5 0,4 0,9 1,0 0,4 1,0 0,5 1,5

R 24 78 30 31 22 77 78 27 77 31 75

Sm% 8 26 10 10 7 26 26 9 26 10 25

типове. Статистически доказани различия между сортовете не са установени (табл.1). Възвръщаема ефективност на азотното торене Полиномният модел на зависимостта на възвръщаемата ефективност на азотното торене от азотната торова норма показва, че при стандартните сортове с увеличение на торовия азот с 1кг/дкa възвръщаемата ефективност първоначално нараства. Стъпката на регресия е 0,22, а екстремумът е при ниво на торене 12кг/дкa торов азот. При втората и третата група сортове възвръщаемата ефективност на торенето е най-висока при найниската торова норма – 6кг/дкa торов азот. Силата на зависимостта на възвръщаемата ефективност на азотното торене от азотната торова норма е относително помалка при стандартните сортове, при които 58% от вариаци-

група сортове коефициентът на детерминация е 0,99 (фиг.2). Вариационният анализ по сортове показва силно вариране на възвръщаемата ефективност на азотното торене от азотната торова норма и предшественика при всички изследвани генотипове. Статистически доказани различия между сортовете не са установени (табл.2). Рентабилност на производството Полиномният модел на зависимостта на рентабилността на производството от азотното торене показва по-висок регресионен коефициент при първата и втората група сортове. С увеличение на торовия азот с 1кг/дкa рентабилността на производството нараства със стъпка 0,6. Най-малка е стъпката на регресията при третата група сортове, при която коефициентът на рентабилност нараства с 0,2 при увеличение на торовия азот с 1кг/дкa. Зависимостта на рентабилността на производството от азотното торене е най-силна при втората група сортове, при които 99% от вариацията се определя от нивото на торене. При втората и третата група сортове коефициентът на детерминация е 0,93. Максимални стойности на коефициента на рентабилност се отчитат при вариант на торене с 12кг/дкa торов азот за първа-

Фиг.3. Рентабилност на производството

та група сортове, и с 18кг/дкa за втората и третата група. Понижението на рентабилността на производството след екстремума е най-стръмно при втората група сортове, а най-слабо – при третата група (фиг.3). Вариационният анализ по сортове показва силно вариране на рентабилността на производството от азотната торова норма и предшественика при почти всички изследвани генотипове, с изключение на Садово 1 (първа група), Боряна (втора група) и Гея 1 (трета група), при които е средно по сила. Статистически доказана положителна разлика от стандарта Садово 1 е установена само за сорт Царевец при Р=5% (табл.3). Заключение Енергийната и възвръщаемата ефективност на азотното торене при сортовете от втора и трета група се повишават при най-ниските торови норми (6кг/ дкa а.в.), в сравнение със стандартите, при които максимални стойности на същите показатели са установени при нива на торене 12кг/дкa азот. Това е показателно за по-ефективното усвояване на хранителните вещества от почвата при съвременните сортове. Въпреки тези резултати рентабилността на производството се запазва на едно и също равнище през годините (средна стойност на коефициента на рентабилност ~1,6). Резултатите показват, че икономическата рентабилност не корелира с ефективността на торенето, а с брутната енергийна продуктивност на зърнения добив (която е по-комплексен показател), и се повишава при увеличаване на азотната торова норма до 18кг/дкa а.в. Найстабилни стойности на коефициента на рентабилност са установени при същите сортове, при които брутната енергийна продуктивност на зърното варира относително най-слабо от елементите на агротехниката – Садово 1, Боряна и Гея 1.

Засушаването и някои морфологични показатели на класа при зимна мека пшеница

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

Гергана Иванова-Ковачева, Веселин Дочев, Светлана Стоянова, Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“, Русе

Една от най-важните задачи на селекцията на културните растения е създаване на сортове с високи и стабилни добиви, слабо влияещи се от метеорологичните промени през време на отделните периоди на онтогенетическото си развитие. Редица автори са установили, че в условията на годината взаимодействието генотип-година е основна причина за вариране на добивите. У нас в този аспект по-подробни изследвания има с твърдата пшеница и ечемика. Установено е, че генотиповете твърда пшеница доказано взаимодействат с майските температури и могат да бъдат отбрани по стабилност в това отношение. При промяна на условията на средата, в условия на стрес, естествената физиологична хомеостаза на пшеницата намалява, сортовете реагират по различен начин и биха могли да бъдат групирани по тяхната пластичност и стабилност на добив зърно. Това налага извеждането на екологични опити, които да определят стабилни генотипове и да помогнат за правилно райониране на голямото разнообразие от сортове пшеница. Настъпилите през последните години неблагоприятни промени в климата в глобален и

регионален мащаб се характеризират с непрекъснато затопляне и засушаване. В района на Образцов чифлик през последното десетилетие основните климатични показатели през активната вегетация на културите – валежи и температури, се характеризират с нарастваща вариабилност – минималното количество на валежите е спаднало с 38% – от 198мм до 119мм, като същевременно пиковото количество на валежите се е увеличило със 17%. Това налага създаване и внедряване на високодобивни, устойчиви и пластични към стресови екологични фактори сортове. Поради голямото разнообразие на стресови промени на климата през последното десетилетие си поставихме за цел да изследваме някои морфологични показатели на класа на два нови сорта зимна мека пшеница. През периода 2012–2014 година в опитното поле на ИЗС

„Образцов чифлик» – Русе бяха изведени провокационно-полски опити със засушаване на два сорта обикновена зимна пшеница – „Венка 1“ и „Дунавия“. Вариантите са отглеждани при условия на влагообезпечаване по време на цялата вегетация на растенията (контрола) и засушаване през най-критичната фаза онтогенезата – формиране на репродуктивните органи, чрез покривна конструкция (засушник), непозволяваща проникване на валежните води в посевите. След реколтиране на контролните и засушени варианти, са анализирани дължина на класа, тегло на класа, тегло и брой на семената от клас, тегло на плевите и процентното им съдържание в класа, маса на 1000 зърна. Есенно-зимният период (XIII) на 2011–2012г. се характеризира с изключително суха и топла есен и много студена зима с продължително застудя-

Табл.1. Морфологични показатели на класа Показатели

Венка 1

Дунавия

контрола

засушени контрола

засушени

Дължина на класа, cм

8,20

8,3

8,7

8,6

Тегло на клас, г

1,74

1,41

1,88

1,56

Тегло зърна от клас, г

1,26

0,92

1,42

1,1

Брой зърна от клас

30,7

27,0

34,7

32,0

Тегло плеви на клас, г

0,48

0,46

0,45

% плеви от клас,%

28,23

34,20

24,8

29,09

Маса на 1000 зърна, г

40,52

34,33

40,47

34,8

над нормата за района, като основния валеж падна през втората половина на месеца, при среднодневна температура пониска от нормата. Настъпилото засушаване през юни се отрази неблагоприятно върху наливането на зърното. Есенно-зимният период (X-III) на 2012–2013г. се характеризира с настъпило ранно застудяване, без екстремно ниски температури. Сумата на валежите е малко над нормата, което осигури добро влагозапасяване. Падналите валежи през юни и началото на юли спомогнаха за наливането и изхранването на зърното, но затрудниха жътвата и влошиха качествените показатели. През есенно-зимния период на 2013–2014г. не се наблюдаваха екстремно ниски температури, а валежите са малко над

Фиг.1. Валежи и температура на въздуха, през пролетната вегетация на пшеницата за периода 2012–2014 г.

нормата за района. Пролетта се характеризираше с валежи и температура около нормата. Изключение са валежите през май, които са със 100мм над нормата. Около нормата са валежите през месеците юни и юли, но са разпределени съответно в 17 и 13 дни. Това се отрази негативно върху добива и качеството на зърното поради нападение от гъбни болести и ръжди. След направените измервания се установи, че няма значима разлика в дължината на класа за двата варианта и при двата сорта. Анализът на данните показа, че показателите тегло на класа, тегло на зърната от клас, брой зърна от клас и маса на 1000 зърна са по-ниски при варианта със засушените растения и при двата сорта пшеница. Процентът плеви от клас е значително по-висок при варианта със засушените растения. При показателя тегло на плеви от клас, не се наблюдава разлика и при двата сорта. Може да се твърди, че при засушаване в периода на изкласяване и наливане на зърното, стойностите на структурните елементи на добива се понижават, а от там – и добивът на зърно. ЗАКЛЮЧЕНИЕ При варианта със засушаване растенията са с по-малко тегло на класа, тегло на зърната от клас, брой зърна от клас и маса на 1000 зърна и при двата сорта пшеница. Процентът плеви от клас е по-висок при вариантите със засушените растения. Не се забелязва разлика между двата варианта по показателя дължина на класа. Засушаването в периода на изкласяване и наливане на зърното се отразява негативно върху структурните елементи на добива, а от там – и на добивът на зърно.

Сортове люцерна – плътност и редуциране на тревостоя

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

доц. д-р Наталия Георгиева, доц. Ивелина Николова, Институт по фуражни култури, Плевен

Продуктивността и хранителната стойност на люцерната я определят като водеща многогодишна бобова фуражна култура (Sauvant et al., 2002; Đukić, 2002; Radović et al., 2004; Dinić and Đorđević, 2005). Висока продуктивност на люцерната се осигурява чрез използване на различни агротехнически практики, подходящи агроекологични условия, сортове и др. (Stanisavlijević et al., 2008; Stanisavlijević et al., 2008a). Според други автори плътността на тревостоя e основен фактор, определящ добива (Hansen and Krueger, 1973; Bolger and Meyer, 1983; Volenec et al., 1987; Lamb et al., 2005), качеството на фуража (Min et al., 2000; Doležal and Skládanka, 2008; Hakl et al., 2010) и дълготрайността на люцерната (Min et al., 2000; Stanisavljević et al., 2008). Извеждането на подобен вид експерименти е трудно, тъй като за определяне плътността на посева е необходимо нарушаване целостта на тревостоя (Volenec et al., 1987). Плътността на люцерната е най-висока в годината на създаване на посева и се редуцира през следващите години (Маслинков и др., 1981;Coruh and Tan, 2008). Редуцирането не е линейно (Hakl et al., 2011), като в резултат на редица проучвания се установяват различни тенденции. Според Min et al. (2000) понижението в броя растения е много по-голямо през първата, отколкото през следващите години. Suzuki (1991) и Hakl et

al. (2011) наблюдават особено силно разреждане от първата към втората година и по-бавно през следващите три години. Volenec et al. (1987) съобщава за понижение в плътността на тревостоя през първите две до три години след засяване, дължащо се на засилена вътревидова конкуренция. Съществени са различията в понижението на плътността и в зависимост от сортовата принадлежност (Sarraj, 1987; Min et al., 2000; Liu et al., 2005; Lloveras et al., 2006). В статията са представени резултати от проучване на плътността и редуциране на тревостоя при девет сорта люцерна: Европа, Приста 2, Приста 3, Приста 4, Обнова 10, Плевен 6, Дара, Многолистна и Дама. Екперименталната дейност е осъществена през периода 2006-2009г. в ИФК-Плевен върху почвен тип слабо излужен чернозем. Сеитбата е извършена през пролетта на 2006 г., при междуредово разстояние 11,5 cм и сеитбена норма 2,5кг/ дкa. За определяне плътността на люцерновия тревостой (брой растения/м2) при реколтиране на пролетния, летния и есенния подрасти (фаза начало на цъфтеж) са взети почвени монолити. В метеорологично отношение годините на проучването са с променливи условия. Варирането в количеството на валежите е значително, като обезпечена в най-голяма степен е 2009г. (613мм), а в наймалка степен – 2008г. (469мм).

Годишната средноденонощна температура е в границите от 12,2 (2006 г.) до 13,6 оС (2007 г.). Като цяло експерименталният период 2006-2009г. се характеризира с по-висока годишна средноденонощна температура на въздуха (12,7 оС) и по-малка сума на валежите (541мм в сравнение със същите за предходния 20-годишен период (12,2 оС и 562мм). През първата година от развитието на люцерната плътността на тревостоя при реколтиране на пролетния подраст е средно 1509 растения/м2 (фиг.1). С най-голяма плътност е сорт Дара, следван от Плевен 6 и Многолистна, а с наймалка – сорт Обнова 10 – тенденция, която се запазва и при реколтиране на летния и есенния подрасти. Разреждането на тревостоя в края на първата година от развитието на люцерната е средно с 25,6%, като най-силно изразено е при сорт Многолистна (47,1%) и най-слабо – при Обнова 10 (13,9%). При сорт Европа разреждането е 23,0% и е под средното за деветте сорта. Варирането в плътността на люцерната през втората година от развитието ú при сортовете е значително по-малко, отколкото през първата. Средният брой растения/м2 при реколтиране на пролетния, летния и есенния подраст е съответно 746, 463 и 433. С най-високи стойности на този показател във всички

Табл.1. Средна плътност на тревостоя и редуциране при сортове люцерна през периода 2006-2009 г. 2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

Сортове

брой растения/ м2

редуциране с/о 2006 г.

брой растения/ м2

редуциране с/о 2007 г.

брой растения/ м2

редуциране с/о 2008 г.

редуциране с/о 2006 г.

Европа

1337

587

-56,1

247

-58,0

228

-7,5

-82,9

Приста 2

1379

598

-56,6

292

-51,2

245

-16,1

-82,2

Приста 3

1270

522

-58,9

246

-52,8

199

-19,3

-84,3

Приста 4

1177

533

-54,7

263

-50,7

216

-17,8

-81,6

Обнова 10

734

394

-46,2

229

-42,0

230

+0,7

-68,6

Плевен 6

1562

571

-63,4

292

-48,8

294

+0,6

-81,2

Дара

1730

557

-67,8

285

-48,9

247

-13,2

-85,7

Многолистна

1354

516

-61,9

223

-56,9

238

+6,9

-82,4

Дама

1270

646

-49,1

332

-48,7

255

-23,3

-80,0

Средно

1313

547

-58,3

268

-51,1

239

-10,6

-81,8

подрасти е сорт Дама, а с найниски – Обнова 10. Намаляването на плътността на тревостоя в рамките на втората година е значително по-силно изразено в сравнение с предходната и е с 42,0% по-малко. Най-силно е разреждането на тревостоя при сорт Дара, а най-слабо – при Плевен 6. В сравнение с първите две години редуцирането на люцерновия посев през третата експериментална година е в най-малка степен (19,9%.). Поголям брой растения на единица площ и в трите подраста отново са установени при сорт Дама при средна плътност на люцерновия тревостой от 268 растения/м2 през годината. Средният брой растения реколтирани в пролетния подраст през четвъртата година е 267 и в сравнение със съответната стойност през първата експериментална година намалението е съществено (с 82,3%). С напредване на вегетацията отпадането на растения от тревостоя продължава в летния и есенния подраст като плътността на люцерната е съответно 241 и 209 растения/м2. С най-висока плътност във всички подрасти е сорт Плевен 6, а с най-ниска –

Приста 3. Редуцирането на люцерната през четвъртата година е сходно с това на предходната година и е с 21,6%. Плътността на тревостоя при проучваните сортове люцерна през четирите експериментални години е представена в таблица 1. Средният брой реколтирани растения/м2 през първата година е 1313. С най-голяма плътност се отличават сортовете Дара, Плевен 6 и Приста 2, а с най-малка – Обнова 10. Вариационният коефициент като важен статистически показател, даващ възможност да се установи относителната изравненост на проследявания признак, определя варирането му през първата година като силно (21%) и като средно през втората, третата и четвъртата година (съответно 13, 13 и 11%). Данните за плътността на люцерната през втората и третата година на развитие се характеризират с еднопосочност по отношение максимум (при сорт Дама) и минимум (при сортове Обнова 10 и Многолистна) при средна плътност на тревостоите от 547 и 268 растения/м2. Oчевидно е значителното намаляване в броя на растенията, реколтирани на единица площ, в

резултат на общото разреждане на посева, вследствие отпадането от тревостоя на много индивиди. Установената през четвъртата година средна плътност на люцерновия тревостой е 239 растения. През последната експериментална година с най-висока стойност на разглеждания показател е сорт Плевен 6, а най-ниска – сорт Приста 3. Редуцирането в плътността на люцерната през четирите години на отглеждане е както следва: - намаляването в плътността на тревостоя е най-силно изразено през втората година от развитието на люцерната и е с 58,3% спрямо първата година. Най-висок е процентът на отпадналите растения при сорт Дара (67,8%), а най-нисък – при сорт Обнова 10 (46,2%); - през третата експериментална година редуцирането на люцерната е все още силно изразено, макар и с по-ниска стойност (51,1%) спрямо предходната година. В най-голяма степен се разрежда сорт Европа, а в най-малка степен – отново Обнова 10; - редуцирането през четвъртата година е 5 пъти по-малко от това през предходните две

Фиг.1. Плътност на тревостоя при сортове люцерна, растения/м2 1-Европа, 2-Приста 2, 3-Приста 3, 4-Приста 4, 5-Обнова 10, 6-Плевен 6, 7-Дара, 8-Многолистна, 9-Дама ПП-пролетен подраст, ЛПлетен подраст, ЕП-есенен подраст

години при средна стойност за сортовете от 10,6%. Най-силно през тази година е разреждането при сорт Дама, а най-слабо – при сорт Европа. При три от проучваните сортове редуцирането е с положителна стойност поради факта, че в случая показателят е изчислен на базата на осреднените стойности на плътността за всяка експериментална година. Сравняването на средната плътност на люцерната през първата и четвъртата година на развитие показва редуциране при различните сортове в границите от 68,6% (сорт Обнова 10) до 85,7% (сорт Дара) при средна стойност за вида

81,8%. Това понижение е близко до установените от Hakl et al. (2011) 90,6% в края на четвъртата година за условията на Чехия, както и наблюдаваното разреждане на люцерната от 75% за условията на Австралия (Grains Research and Development Corporation, Аustralian government, 2004). Изводи Средната плътност на тревостоя при деветте сорта люцерна през първата година на развитие е 1313 растения/м2. Редуцирането през следващите три години е непропорционално и е най-силно изразено през втората година – с 58,3% спрямо

плътността на тревостоя в предходната година. През третата експериментална година редуцирането на люцерната е все още силно изразено, макар и с по-ниска стойност (51,1%), а през четвъртата година е 5 пъти по-малко от това през предходните две години при средна стойност от 10,6%. В края на четиригодишния експериментален период редуцирането при различните сортове е в границите от 68,6% (сорт Обнова 10) до 85,7% (сорт Дара) при средна стойност за вида 81,8%. Сортът с най-ниска средна плътност (Обнова) се разрежда в най-малка степен.

Тетраниховите акари за пониженото качество на фураж от соя при воден дефицит Ивелина Николова, Наталия Георгиева, Йорданка Найденова, Институт по фуражните култури, Плевен

ПЛЮС

5–6 (272) / 2016

Климатичните промени и трайното затопляне в световен мащаб оказват влияние върху ентомофауната при различните култури. От особено значение е това въздействие върху икономически важните неприятели. Едни от сериозните вредители при соята в България, Австралия, САЩ и др. страни са тетраниховите акари, като съществуват различни хипотези за влиянието на водния стрес върху тяхното развитие и намножаване. Според някои автори стресът води до увеличаване на вредата и числеността на акарите, както и до по-активна хранителна дейност (Hollingsworth and Berry 1982; DeAngelis et al, 1983; Youngman and Barnes,1986). Според други (Mellors et al., 1984; H. Oloumi-Sadeghi et al., 1988), водният стрес намалява общата плътност на акарите и особено влияе върху плътността на женските индивиди и яйцата. По-високата популационна плътност на тетраниховите акари е свързана с по-голяма вреда и количество изсмукан растителен

сок. Това води до намаляване на съдържанието на хранителни вещества във фуража, влошаване на качеството му и промени в структурата. В статията са представени резултати от влиянието на водния дефицит и третирането с имидаклоприд върху развитието и плодовитостта на тетраниховите акари при фураж (надземна маса) от соя и биохимичните промени в листата, в резултат на вредната им дейност. Изследванията са проведени през периода 2011–2012г. в стоманено-стъклена оранжерия в Института по фуражните култури – Плевен със соя за зелен фураж, сорт Ричи. Популационната плътност и плодовитост на тетраниховите акари се проследяват под действието на следните фактори: фактор А – режим на напояване (воден дефицит и напояване), и фактор В – имидаклоприд (със и без третиране с имидаклоприд). Всички растения соя получават еднакво количество вода за поддържане на оптимална почвена влажност до края на фаза цъфтеж / началото на фаза бобообразуване, когато се наложи 10-дневен воден дефицит чрез внасяне на 1/2 поливна норма. След 10-дневното засушаване първоначалния поливен режим се възстановява като при част от вариантите се извършва и третиране с неоникотиновия инсектицид Конфидор 70 ВГ – 15г/дкa

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Соята като фуражна култура е въведена в Европа и Северна Америка от Азия (Caldwell, 1973). В миналото е била традиционна бобова фуражна култура, а понастоящем се отглежда на големи площи в САЩ като протеинова и зърнено-маслена култура (Wiederholt and Albrecht, 2003). Напоследък отново се обръща внимание на соята като фуражна култура. Изпитани са сортове за зърно по отношение на добива и качеството на фуража (Hunts et al. 1994). Създадени са нови, високодобивни сортове за фураж (Devine and Hattley, 1988; Devine et al., 1988a,b), някои от които са изпитани и въведени в Англия (Koiwisto et al., 2003). У нас за отглеждане на соя за зелен фураж и химичния й състав съобщава Петракиева (1978). Соевите растения могат да бъдат изпасвани или покосявани през всички фази от развитието си, при което се получава сено с високо качество на фуража, съдържащо 20% от сухото вещество суров протеин, 30% киселинно-детергентни влакнини / лигно-целулоза и 40% неутрално-детергентни влакнини / лигнин-целулоза-хемицелулози (Blount et al.,2003). Качеството на фуража, прибран като зелена маса, най-силно се влияе от стадия на зрялост. Сортовете соя се класифицират в осем групи на зрялост, като тези за фураж са от IV-та до VI-та група (Sawyer, 2004).

Табл.1. Численост и степен на повреда на тетраниховите акари в условията на 10 дневен воден дефицит при соя, средно +ВД -ВД Продължителност на ВД Бр. подвижни % повредена Бр. подвижни форми/ % повредена LSD0.5% форми/лист листна площ/Ранг лист листна площ/Ранг 1 ден 13,8 a 16,7 / 2 10,3 b 12,5 / 2 1,309 3 ден 23,6 a 28,5 / 3 15,2 b 21,4 / 3 5,1035 5 ден 36,8 a 35,4 / 4 23,1 b 27,0 / 3 6,142 7 ден 74,3 a 46,3 / 5 35,6 b 35,5 / 4 11,913 10 ден 97,1 a 52,4 / 6 42,2 b 42,2 / 5 10,163 Средно 49,1 25,3 Легенда: +ВД-наличие на воден дефицит; – ВД-напояване

(700г/кг имидаклоприд). Опитът се залага в 11 повторения. Площта на листната повреда на соевите фуражни растения се отчита визуално чрез процент на повредена от акарите листна площ при видими наранявания на листа (промяна на цвета) по следната скала: 0-без повреда; 1 ранг – 1-10%, 2 ранг – 1120%, 3 ранг – 21-30%, 4 ранг – 31-40%, 5 ранг – 41-50%, 6 ранг – 51-60%, 7 ранг – 6170%, 8 ранг – 71-80%, 9 ранг – 81-90%, и ранг степен – 91100% повредена листна площ (Sclar et al. 1998; Shrewsbury and Hardin, 2003). Площта на листната повреда в проценти е отчитана при поява на повреди от акарите, т.е. когато резултатът от храненето на акарите се изразява в пожълтяване и изсъхване на повредения листен участък на соята. Варианти: +ВД+А +И: воден дефицит, с акари, третиране с имидаклоприд +ВД+А -И: воден дефицит, с акари, без третиране с имидаклоприд -ВД+А +И: поливни усло-

вия, с акари, третиране с имидаклоприд -ВД+А -И: поливни условия, с акари, без третиране с имидаклоприд Характеристика на соя, сорт Ричи; сертификат №10862 от 30.04.2010 г – Създаден е в Опитна станция по соята – Павликени по метода на половата хибридизация между сортовете „Звезда х Даниела 97”. Средноран сорт с дължина на вегетационния период 116-121 дни. Масата на 1000 семена е от 150-180г. Съдържанието на суров протеин е от 38,6-41,5%, а на сурови мазнини 18,0-19,0%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Продуктивността е от 160кг/ дкa при неполивни условия до 350кг/дкa при поливни. Резултатите показват, че режимът на напояване оказва съществено влияние върху развитието и динамиката на популационната плътност на тетраниховите акари (табл.1). Отглеждането на растенията в условията на воден дефицит е свързано със значително по-висока численост на неприятелите. Тази

Табл, 2, Плодовитост на тетраниховите акари в условията на 10-дневен воден дефицит при соя, средно

Продължителност на ВД 1 ден 3 ден 5 ден 7 ден 10 ден Средно

+ВД Брой яйца/лист 14,2 a 26,5 a 58,85 a 81,55 a 106,9 a 57,6

-ВД Брой яйца/лист 12,2 b 16,3 b 31,15 b 46,65 b 57,1 b 32,7

LSD0,5% 1,579 8,256 5,817 7,222 9,416

тенденция се наблюдава още на 1-вия ден след налагане на стреса, като отчетената плътност е средно с 34,0% по-висока в сравнение със същата при напояване и разликите са статистически доказани. Разлики в плътността на акарите между двата режима на напояване се установяват и през следващите дни на засушаване като те нарастват пропорционално от 55,3 до 130,1% и също са статистически доказани. Прави впечатление, че стойността на показателя на 7-ми и 10-ти ден в условията на засушаване нараства двукратно и достига 97,1 бр. подвижни форми/листче в сравнение със съответната при напояваните растения (42,2 бр.). Интензивността в нарастването на числеността на акарите при растенията с наложен воден дефицит е значително по-силно изразена през целия период и достига двукратно увеличение (7-ми ден), докато в условията на напояване такова не се установява. По отношение на тяхната плодовитост, тя нараства пропорционално с увеличаване на числеността и при двата режима на напояване като при наличие на воден стрес количеството снесени яйца е от 16,4 до 88,9% доказано повече (табл.2). Интензивността, с която нараства плодовитостта на тетраниховите акари при тези растенията е също по-висока и добре изразена. Развитието на яйцата, протонимфите, дейтонимфите и възрастните индивиди протича за по-кратко време при стресираните растения (подложени на

Табл.3. Численост и степен на повреда на тетранихови акари след прекратяване на воден дефицит при средно +ВД +И +ВД -И -ВД +И -ВД -И Дни след % % % Бр. % Повреде прекратя Бр. подвижБр. подвиж- Повреде подвиж Поврeде Бр. подвиж- Повреде на листна ни форми/ на листна ни форми/ на листна ни форми/ на листна ване на ни форми/ площ/ площ/ лист площ/ площ/ лист лист ВД лист Ранг Ранг Ранг Ранг 1 ви 100,3 c 53,1 / 6 165,4 d 62,5 / 7 55,2 a 44,9 / 5 77,8 b 47,6 / 5 3 ти 114,0 c 58,1 / 6 177,0 d 67,3 / 7 62,8 a 49,2 / 5 81,3 b 53,0 / 6 5 ти 227,9 b 76,0 / 8 347,6 c 78,5 / 8 81,2 a 56,5 / 6 97,3 a 58,5 / 6 7 ми 313,8 b 83,3 / 9 384,3 c 87,6 / 9 238,9 a 65,3 / 7 230,8 a 63,8 / 7 12 ти 244,7 a 87,5 / 9 220,3 a 88,1 / 9 305,5 a 76,3 / 8 295,6 a 78,1 / 8 14 ти 150,8 a 90,3 / 10 143,4 a 90,0 / 10 102,4 a 82,9 / 9 92,8 a 80,0 / 9 20 ти 67,4 a 94,4 / 10 78,1 b 91,6 / 10 49,2 a 82,7 / 9 47,6 a 83,2 / 9 Средно 174,1 216,6 110,7 131,9

воден дефицит), което създава благоприятни условия за развитието на акарите и ускорява нарастването на тяхната численост и плодовитост съответно с 94,4 и 76,3% средно за 10 дневния период. Резултатът от храненето на акарите се изразява в пожълтяване и изсъхване на повредения участък. Делът на повредената от акарите листна площ е поголям при растенията с воден стрес като същевременно и визуалните симптоми на повредите са по-силно изразени, отколкото при напояваните растенията. При ранжирането на този показател е очевидно, че при засушаване растенията заемат значително по-висок ранг (табл.1). Намножаването на Tetranychus atlanticus продължава и след възстановяване на поливния режим при растенията като влиянието на водния дефицит върху развитието на акарите се установява и след неговото прекратяване. Тенденцията за по-високата им численост и плодовитост при растенията с наложен воден

стрес в сравнение с тези, отглеждани в условия на напояване се запазва, но е много поясно изразена (таблици 3 и 4). Числеността на видът на 1-ви и 3-ти ден след прекратяване на стреса варира от 100,0 до 177,0 бр. подвижни форми/листче и е средно с 99,8 до 102,0% по-висока при вариантите с наложен дефицит, независимо от третирането с имидаклоприд. Популационната плътност на акарите е статистически доказано по-висока в сравнение с вариантите при напояване и на 5-тия ден след възстановяване на поливния режим като се наблюдават съществени различия и плътността е трикратно повисока (222,4%). Факторът воден дефицит проявява доказано въздействие върху развитието на акарите 1 седмица след прекратяване на стреса и води средно до 118,2% увеличение на тяхната численост. След този период не се установява подобно влияние. С настъпването на фаза узряване на семената (R7) числеността на акарите значимо на-

соя,

LSD0.05%

15,367 12,318

53,113 68,329 85,404 59,523 21,823

малява, независимо от режима на напояване. Необходимо е да се отбележи, че действието на фактора воден дефицит води до редуциране на репродуктивния период и по-ранно узряване на семената, което безспорно рефлектира и понижава плътността на акарите. Намаляване в стойностите на този показател при вариантите с наложен воден стрес се наблюдават значително по-рано – още след 7-мия ден от прекратяване на стреса, докато при вариантите с напояване – едва след 12-тия ден. С узряването на семената факторът воден дефицит преустановява своето влияние върху развитието на акарите и тяхната численост е сходна с недоказани разлики. Сходна е зависимостта и по отношение на количеството снесени яйца (табл.4). Първо се наблюдава линейна реакция в нарастването на числеността включително до 7-мия ден, като плодовитостта е доказано по-висока при подложените на воден дефицит растения. Средно за този период увеличението е

Табл.4. Плодовитост на тетранихови акари след прекратяване на воден дефицит при соя, средно

Дни след прекратяване на ВД 1 3 ти 5 ти 7 ми 12 ти 14 ти 20 ти Средно ви

+ВД +И Брой яйца/лист 104,7 b 116,5 c 255,6 b 793,1 b 300,8 a 178,2 a 25,6 a 253,5

+ВД -И Брой яйца/лист 155,5 b 184,2 d 319,8 b 759,1 b 349,0 a 179,9 a 28,6 a 282,3

-ВД +И Брой яйца/лист 53,3 a 69,8 a 117,0 a 702,4 a 392,8 a 132,1 a 36,8 ab 214,9

-ВД -И Брой яйца/лист 72,3 a 103,1 b 143,9 a 664,3 a 348,0 a 148,8 a 55,7 b 219,4

LSD0,5% 51,092 12,621 65,934 54,067 96,94 71,969 24,686

Таблица 5. Листни пигменти, средно, мг/л Варианти

+ВД+А+И +ВД-А+И +ВД+А-И +ВД-А-И -ВД+А+И -ВД-А+И -ВД+А -И -ВД-А -И

Хлорофил Хлорофил Хлорофил Хлорофил Каротиноиди Общо А/ ХлороА+B/ А B фил B Каротиноиди

6,413 8,303 6,338 7,805 6,707 9,284 5,679 7,405

2,862 3,389 2,520 3,080 2,607 2,849 3,210 3,972

78,8%, след което следва понижаване в дела на яйцата без значими разлики между двата режима на напояване. Като цяло за 20-дневния период след възстановяване на поливния режим, неприятелите в условията на дефицит са средно 195,4 бр. подвижни форми/листче и са с 50,4% повече. При тях е установена и с 23,4% по-висока плодовитост. Степента на повредената листна площ е значително посилно изразена при подложените на воден дефицит растения, достигайки 9 ранг на повреда още на 7-мия ден след прекратяване на стреса, докато в условия на напояване дела на повредата достига 9 ранг едва на 14-тия ден (табл.3). Площта на листа с ясно изразени симптоми на повреда от акари е значително по-голяма при стресираните растенията (табл.1 и табл.3). Третирането на растенията с имидаклоприд оказва влияние върху популационната плътност на тетраниховите акари при двете степени на фактора режим на напояване, но в различна степен. При растенията, подложени на воден дефицит, препаратът проявява акарицидно действие срещу преимагиналните и имагинални форми на акарите от 1-вия до 7-мия ден след неговото използване като доказано намалява числеността им съответно с 64,9 и 22,5%. Токсичен ефект на имидаклопридът при нестресираните растенията е с по-малка продължителност и се установява от 1-вия до 5-тия ден след третирането като понижава числеността съответно с

1,801 2,313 1,452 2,001 1,537 2,131 1,876 2,209

11,076 14,005 10,310 12,886 10,851 14,264 10,765 13,586

2,241 2,450 2,515 2,534 2,573 3,259 1,769 1,864

5,150 5,055 6,101 5,440 6,060 5,694 4,738 5,150

41,1 и 19,9%, като разликите на петия ден са недоказани. Препаратът проявява подчертано по-силно и продължително действие срещу акарите при растенията с предварително наложен воден дефицит като намалява тяхната плътност средно с 48,8% 1 седмица след неговото прилагане, докато в условията на напояване – средно с 30,2% с петдневен ефект. Не се установява влияние върху яйчната продуктивност (табл.4). Резултатите от анализа на пластидните пигменти в листата на соя (табл.5) показват, че тетраниховите акари намаляват общото пигментно съдържание, базиращо се на хлорофил А, B и каротиноиди. Намалението на хранителните елементи води до понижаване на качеството и хранителната стойност на надземната маса. Наличието на акари, воден дифицит и третиране с имидаклоприд намалява пигментното съдържание с 22,1% спрямо вариант с липса на акари, но наличие на воден дефицит и третиране с имидаклоприд. В условия на воден дефицит, акари, но липса на третиране с инсиктицид, пластидните пигменти намаляват в по-голяма степен с 27,4% в сравнение с растенията, отглеждани при същите условия, но ненападнати от акари. Сходна тенденция се наблюдава при вариантите без наложен воден дефицит (при напояване) като наличието на акари, независимо от третирането с имидаклопрод намалява общото пигментно съдържание от 15,1 до 27,9% спрямо варианти, лишени от нападение с тетранихови акари. При на-

личие на воден стрес акарите предизвикват намаление на листните пигменти с 24,8%, а при отглеждане на растенията при поливане с 21,5%. Стойностите на съотношението хлорофил а към хлорофил в, а така също и съотношението зелени пигменти (хл. а + хл. в) към каротиноиди, които са показатели за физиологичния статус на зелените растения (Петкова и Порязов, 2007), в условията на настоящето проучване варират съответно от 1,769 до 3,259 и от 5,055 до 6,101. В заключение развитието на яйцата, протонимфите, дейтонимфите и възрастните индивиди протича за по-кратко време при подложените на воден дефицит растения соя за фураж, което създава благоприятни условия за акарите и ускорява нарастването на тяхната численост и плодовитост съответно с 94,4 и 76,3% средно за 10 дневния период на стрес. Факторът воден дефицит проявява доказано въздействие върху развитието на акарите една седмица след прекратяване на водния стрес, като води до увеличение на тяхната численост и плодовитост съответно с 118,2 и 78,8%. С настъпването на фаза узряване на семената се преустановява влиянието на водния дефицит върху развитието на акарите. Третирането с имидаклоприд е с подчертано по-силно и продължително действие срещу акарите при растенията с предварително наложен воден дефицит. Тетраниховите акари намаляват общото пигментно съдържание, базиращо се на хлорофил А, B и каротиноиди като при наличие на воден стрес, акарите предизвикват намаление на листните пигменти с 24,8%, а при отглеждане на растенията при поливане с 21,5%. Намалението на хранителните елементи води до понижаване на качеството и хранителната стойност на надземната маса на фуража от соя.

торене

Комплексни препарати за торене при пролетна маслодайна рапица Светлана Стоянова, ИЗС „Образцов чифлик”, Русе Илияна Петрова, Надя Павлова, ИКХТ, София Гергана Иванова-Ковачева, ИЗС „Образцов чифлик”, Русе Съвременното земеделие не може да се развива, ако не се прилагат по-широко агротехнически и агрохимически мероприятия, целящи повишаването на добивите от културните растения. То е свързано с получаването на екологично чисти продукти, предназначени за храна на хората и животните и запазване на почвата от замърсяване. Знанията относно биологичния ефект на изолираните от растенията и микроорганизмите вещества и влиянието им върху други организми понастоящем имат не само теоретична екологична стойност, но те намират и практическо приложение при създаването на устойчиви, високопродуктивни биосистеми. Конкретен резултат от изследванията в това направление е възникването на биологичното и интегрираното земеделие. Използването на биологично активни вещества (БАВ) и биопрепарати в съвременното земеделско производство се явява алтернатива на високите дози минерални торове и пестициди, които нарушават екологичното равновесие в агробиоценозите. В това отношение показателни са изследванията на редица автори по отношение въздействието на природни биологично активни вещества, биоторове и биопестициди, приложени при обработка на семената и по време на вегетацията на множество културни растения. Счита се, че прилагането на биопрепарати като алтернативни средства в растителната защита е не само перспективно, но и дори крайно необходимо, като нов подход в

растителната защита. Торенето на културите ефектира найдобре при формирането на добива, но то е основен източник на разход на енергия в земеделието. Сега проблемът за развитие на екологичното земеделие изисква търсенето на алтернативни решения, които намаляват използването на химичните торове и същите се заменят с такива на биологична основа, каквито са комплексните препарати, разработка на Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) – София. Проучването е изведено в опитното поле на ИЗС „Образцов чифлик” гр. Русе през периода 2011–2013 година, на площ от 2,8 дка при пролетна рапица хибрид „JURA” на почвен тип излужен чернозем. По данни на Димитров (1990) и Събев, Станев (1963), активното плодородие на почвата се характеризира с добър калиев (33,17 мг/100г почва), недостатъчен азотен (16,84 мг/100г почва) и слаб фосфорен (6,15 мг/100, почва) хранителен режим. Физикохимичните свойства се характеризират със слабо кисела почвена реакция pH (в KCL 5,6-6,7, степен на наситеност с бази 89 – 92%). Пролетната рапицата е отгледана при неполивни условия по стандартна за културата технология, след предшественик пшеница сорт “Аглика”, при торене с азот – 14кг/дкa а.в., фосфор – 8кг/дкa а.в. и калий – 4кг/дкa а.в. Изпитани са четири варианта на торене с препаратите ХЛ-100 – 250 мл/дкa, Н-40 – 40 мл/

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (272) / 2016

Фиг.1. Климатична характеристика за периода 2011–2013 г.

Табл.1. Влияние на комплексните препарати на основата на БАВ върху биометрични показатели при хибрид „JURA” за периода 2011–2013 г. Варианти

Височина на растението, м

Разклонения, бр.

Бобове в растението, бр.

Маса на бобовете, г

Контрола

126

116

128

118

128

134

128

143

129

145

ХЛ-100 – 250 мл/дкa Н-40 – 40 мл/дкa ХЛН-55 – 100мл/дкa ТН-91 – 300 мл/дкa

дкa, ХЛН-55 – 100 мл/дкa, ТН-91 – 300 мл/дкa, използвани като листно подхранване и нулева контрола – неторена. Експериментираните препарати са разработени в Лаборатория “Биологично активни вещества за растениевъдството” при ИКХТ и имат комплексен органо-минерален характер, както следва: 1. ХЛ-100 – разработен на базата на универсален хуматен тор с търговско наименование “Хумусил”; 2. Н-40 – активната съставка е производно на фенокси киселина с растеж-стимулиращо действие; 3. ХЛН-55 – препаратът съдържа хуминови компоненти и производни на феноксикиселини с ауксиноподобно действие; 4. ТН-91 – представлява екстракт от биохумус, обогатен с природоидентичен растежен регулатор. Първото внасяне на препаратите е извършено във фаза розетка на културата, а следващото пръскане е във фаза начало на цъфтеж. Препаратите са използвани с посочената по-горе концентрация с разходна норма на работния разтвор 25 л/дкa. Всички агротехнически мероприятия са проведени съгласно приетата технология при спазване на агротехническите срокове. През годините на проучване метеорологичните фактори бяха твърде различни и колебливи. Посериозно беше варирането на валежите (фиг.1), като сумата им през периода на вегетация на културата (м. март – м. юли) за 2011г. беше 255,7мм/ м2, за 2012г. – 172,2мм/м2 и 2013г. – 451мм/м2. В сравнение с многогодишната сума (100-годишен период) през първата и втората година валежите са с 44,2мм/м2 и 127,7мм/м2 по-малко. През третата година валежите надвишават многогодишната норма с 151,1мм/м2. Падналото количество валежи през месец юни и юли (104,2 и 154,6мм/м2) във фазите цъфтеж и наливане на зърното забавиха опрашването и наливането на зърно, в резултат на което се реколтираха по-ниски добиви спрямо предходните две години. По отношение на средноденонощтните температури през проучвания период, не се наблюдаваха съществени отклонения в сравнение с изис-

Зърна в бобовете, бр. 21

Маса на зърната, г 4

кванията на културата и многогодишния период. В периода на поникване на пролетната рапица валежите и температурите бяха в оптималните граници, което позволи навременното поникване на културата и действието на прилаганите биологични торове. Екстремно високи температури, съчетани с ниска атмосферна влажност по време на фаза цъфтеж на пролетната маслодайна рапица, не са наблюдавани в нито една от годините на изследване. Фенологичните наблюдения върху настъпването на отделните фази при хибрид „JURA” през вегетацията на 2011, 2012 и 2013 години са показали, че прилагането на комплексните препарати на основата на БАВ, води до стимулиране на растежа и развитието на пролетната рапица. Положителното влияние на препаратите е установено посредством биометричните показатели: височина на растенията, брой разклонения, брой и маса на бобовете, брой и маса на семената и добива на културата (табл.1 и 2). За отчитане на биометричните показатели от всяка парцела на изпитваните варианти са взети по 20 растения. Данните са обработени и приравнени средно за 1 растение. Стимулиращият ефект на препаратите Н-40, ХЛН-55 и ТН-91 е най-силно изразен при показателя брой бобове в растението, като средно за периода съответните стойности са 134, 143 и 145 бр./растение. Превишаването на контролата (116 бр./растение) варира в границите 15–25% при посочените по-горе препарати. При ХЛ-100 показателят брой на бобовете се доближава до контролата, като я превишава с около 2%. Общият прираст на височината при третираните растения при хибрид „JURA” надвишава този на контролните растения с 2 – 3 см. Най-добри резултати за височината на растенията са получени при вариант ТН-91. Стойностите на показателя брой странични разклонения при третираните варианти и контролата са положителни и сравнително постоянни величини. Основните структурни елементи, които оказват най-силно влияние върху добива от семена, са

Табл.3. Биохимични показатели на пролетна маслодайна рапица, средно за периода 2011–2013 г.

Табл.2. Добиви от пролетна маслодайна рапица, средно за периода 2011–2013 г. Варианти

2011 2012 2013 Добив, Разлики Относителен Доказаност кг/дкa кг/дкa кг/дкa кг/дкa (х_) (+/- D) добив (R) на разликите

Контрола

225

191

159

100

261

195

183

115

306

195

106

202*

127

254

218

186

117

279

209

121

203*

127

ХЛ-100 250 мл/дкa Н-40 40 мл/дкa ХЛН-55 100 мл/дкa ТН-91 300 мл/дкa

теглото на бобовете и семената на едно растение. Въпреки, че теглото на бобовете през 2013 година е с по-ниски стойности в сравнение с останалите две години, то разликите между отделните варианти в съответните години са много малки. Средно за периода с най-високо тегло на бобовете са вариантите Н-40, ХЛН-55 и ТН-91 (6 г), следвани от варианта ХЛ-100 (5 г). Същата тенденция се наблюдава и по отношение на теглото на семената на едно растение. Средно за периода на отглеждане, теглото на семената между вариантите варира от 5 до 6 г, а при контролата е 4г. Данните показват, че няма значима разлика в показателите при третираните варианти спрямо контролата. Данните в таблица 2 показват, че добивът от семена се изменя в зависимост от метеорологичните условия, което налага и анализ на ефекта върху добива по години. По-благоприятното съчетание и разпределение на метеорологичните фактори (влага и температура) през критичните периоди по отношение на изискванията на рапицата през 2011 и 2012 години са предпоставка за получаване на най-високи добиви. Крайно неблагоприятните условия през 2013г. (количество паднали валежи), се отразиха върху добива на културата. Началните фази от развитието на пролетната рапица преминаха при благоприятни климатични условия – оптимални температури и добра влагозапасеност на почвата. Повисокото количество валежи през 2013 г., паднали във фазите цъфтеж и наливане на семената, са причина за понижаване на добивите. Значителните валежи през месеците юни и юли забавиха опрашването на културата и по-голяма част от цветовете опадаха. Това доведе до получаването на по-ниските добиви, които варираха от 62кг/ дкa при контролата до 121кг/дкa при варианта с внасяне на Н-40 в доза 40 мл/дкa. Визуалните наблюдения показаха добре изразена диференциация на растенията при третираните варианти спрямо контролата. Всички варианти показват повишен добив средно за трите години от 15–27%. От данните се вижда, че полученият

Вариант Контрола ХЛ-100 – 250 мл/дкa Н-40 – 40 мл/дкa ХЛН-55 100 мл/дкa ТН-91 – 300 мл/дкa

суров протеин,% 2,18

сурови мазнини,% 40,79

23,86

40,02

23,40

40,34

24,81

38,47

22,74

39,77

добив при контролния вариант, средно за периода е 159кг/дкa. При вариантите с прилагане на комплексните препарати на основата на БАВ, добивите средно за периода варират в границите от 183–203кг/дкa. Спрямо контролата най-високи добиви са получени при вариантите с внасяне на препаратите ТН-91 и Н-40. Получените резултати дават основание да заключим, че прилагането на тези препарати, оказва значително влияние, като повишаването на добивите е от 43% до 44%. При вариантите ХЛ-100 и ХЛН-55, добивите средно за периода са близки, като превишението над контролата е 15 до 17%. От данните в таблици 1 и 2 се вижда, че препаратът ТН-91 действа като биостимулатор, който активира растежа на пролетната рапица и спомага за развитието на мощна коренова система, която осигурява добро развитие на цветоносните органи и подпомага пълното узряване на бобовете. Освен високите добиви от семена, получени от хибрида, особено значение има и тяхното качество. От данните в таблица 3 се вижда, че съдържанието на сурови мазнини и суров протеин в семената варира от 38,47 до 40,79% при мазнините и от 22,74 до 24,81% при протеина, което е в границите на генетическите заложби на използвания хибрид в зависимост от условията на годината при естествен хранителен режим. ЗАКЛЮЧЕНИЕ • Листното торене с комплексни препарати на основата на биологично активни вещества (ТН-91 и Н-40) оказва положително влияние върху добива от пролетна рапица, който превишава контролата с 43 – 44%. При вариантите ХЛ-100 и ХЛН-55, добивите средно за периода са близки, като превишението спрямо контролата е с 15 до 17%. • От проследените качествени показатели на зърното от пролетна рапица, отглеждана в условия на конвенционално земеделие, е установено, че те са в границите на генетическите заложби на използвания сорт в зависимост от условията на годината при естествен хранителен режим.

Бактериален тор „BIO-ONE” и хуминова киселина, при зимен ечемик сорт Емон

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

Светлана Стоянова, Ралица Минчева, Веселин Дочев, Галина Дякова, ИЗС „Образцов чифлик”, Русе Атанас Атанасов, РУ „Ангел Кънчев”, Русе

Интензивното използване на природните ресурси в земеделието води до трайно отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на хората, което налага търсенето на научно обосновани методи за управление и устойчиво развитие на биологичното производство. Технологията за биологично производство има широко приложение в много страни и изследванията са насочени към подобряване на технологичните качества на зърното и устойчивостта на добива. Биологичните торове са допълващ и коригиращ компонент от цялостната система на минералното хранене на растенията. Обект на разширено проучване през последните години върху добива и качеството на земеделската продукция, са български и чуждестранни листни торове с биологичен произход. Ечемикът е култура, която намира благоприятни условия за отглеждане в България. Екологичната пластичност и продуктивните възможности на зимни сортове ечемик са проучвани в различни екологични райони. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на бактериален тор „BIO-ONE” течен концентрат и комбинациите с него върху продуктивната братимост и добива зърно при зимен ечемик сорт Емон, отгледан в условията на ИЗС „Образцов чифлик“, Русе. Изследването е проведено през периода 20122014г. в опитното поле на ИЗС “Образцов чифлик” Русе. Изведен е полски опит със зимен ечемик сорт Емон, на почвен тип силно излужен чернозем. Сеитбата е извършена през първата седмица на октомври с посевна норма от 450 кълн.с./ м2 след бобов предшественик. След сеитбата са изпитани девет варианта на торене: 1. Нулева контрола (неторена), 2. Стопанска контрола (3,33кг/дкa а.в. N+ 6,66кг/дкa N), 3. „BIO-ONE” (300 мл/дкa), 4. хуминова киселина (400 г/дкa), 5. 3,33кг/дкa а.в. N, 6. BIO-ONE”

(300 мл/дкa) + хуминова киселина (400 г/дкa), 7. „BIO-ONE” (300 мл/дкa) + 3,33кг/дкa а.в. N, 8. хуминова киселина (400 г/дкa) + 3,33кг/дкa а.в. N, 9. BIO-ONE” (300 мл/дкa) + хуминова киселина (400 г/дкa) + 3,33кг/дкa а.в. N. Чрез метровки в периодите: преди навлизане в зимен покой, в начало на пролетната вегетеция и при изкласяване, е проследена общата братимост на растенията. Есенно-зимният период (X-III) на 2011-2012г. се характеризира с изключително суха и топла есен и много студена зима с продължително застудя-

Фиг.1. Валежи и температура на въздуха, през пролетната вегетация на пшеницата, за периода 2012-2014 г.

Табл.1. О бща братимост на ечемик сорт Емон в различни периоди от неговата вегетация и добив на зърно. XI III V Добив Варианти 2 кг/дка брой братя/м Контрола 368 394 616 430*** Ст. контрола 406 418 660 490 B 352 352 610 470 ns H 392 420 532 530*** N 384 428 716 460** B + H 284 310 626 450*** B + N 400 415 638 510 ns H + N 368 364 662 500 ns B+ H +N 348 364 832 540 *** Ст. контрола – стопанска контрола GD 5% 20,1 кг B – BIO – ONE GD 1% 28,5 кг H – Хуминова киселина GD 0,1% 37,5 кг N – Азот

ване и валежи от сняг над нормата. През януари и февруари валежите са съответно 128,3мм и 71,0мм, което осигури добро влагозапасяване. Температурите в края на януари и началото на февруари паднаха значително и достигнаха до – 19, 5°С, като в продължение на няколко дни минималната температура не превиши – 18°С. В края на първата десетдневка на февруари се повтори същия сценарий с продължителни ниски отрицателни температури. Дебелата снежна покривка запази есенниците от измръзване. Месец март е сух (7,8мм) и топъл. Валежите през април (32,0мм) са разпределени в 14 дни и са без особено стопанско значение (фиг.1). Количеството на валежа за месец май (114,6мм) е два пъти над нормата за района, като основният валеж падна през втората половина на месеца, при среднодневна температура по-ниска от нормата. Настъпилото засушаване през юни се отрази неблагоприятно върху наливането на зърното. Есенно-зимният период (X-III) на 2012-2013г. се характеризира с настъпило ранно застудяване, без екстремно ниски температури. Сумата на валежите е малко над нормата, което осигури добро влагозапасяване. Падналите валежи през юни и началото на юли спомогнаха за наливането и изхранването на зърното. През есенно-зимния период на 2013-2014г. не се наблюдаваха екстремно ниски температури, а валежите са малко над нормата за района. Пролетта се характеризираше с валежи и температура около нормата. Изключение са валежите през май, които са със 100мм над нормата. Около нормата са валежите през месеците юни и юли, но са разпределени съответно в 17 и 13 дни. Това се отрази негативно върху добива и качеството на зърното поради нападение от гъ-

бни болести и ръжди. Данните от таблица 1 показват, че есенното братене е по-слабо при третираните парцелки в сравнение със стопанската контрола. В началото на пролетната вегетация е отчетено по-съществено увеличаване на братенето при вариантите, третирани с хуминова киселина и азот. Във фаза изкласяване на растенията общата братимост значително се повиши във всички изследвани варианти. Сравнени със Стопанската контрола само при вариантите третирани с азот и комбинацията с Био-едно + хуминова к-на + азот се наблюдава по-високо общо братене. Най-слабо е братенето при варианта третиран с хуминова к-на. Анализа на данните за добива на зърно показва, че вариантите третирани с хуминова к-на и Био-едно + хуминова к-на + азот доказана превишават добива от Стопанската контрола. С доказан по-нисък добив са вариантите третирани с Био-едно + хуминова к-на и азот. При другите варианти няма доказани разлики в добива на зърно. В резултат на горния анализ може да се заключи, че вариантът третиран с хуминова к-на образува повече продуктивни братя, на фона на по-слабата обща братимост, в резултат на което добива на зърно е доказано по-висок от този на Стопанската контрола. Вариантът третиран с Био-едно + хуминова к-на + азот брати изключително силно, следствие на което и добива е доказано по-висок от този на Стопанската контрола. Вариантите третирани с азот и Био-едно + хуминова к-на са увеличили дяла на общата братимост, но дяла на продуктивните братя остава по-малък в резултат на което добива на зърно е доказано по-малък от този на стопанската контрола. При вариантите третирани с Био-едно, Био-едно + азот и хуминова к-на + азот се получиха недоказани разлики в добива на зърно. ИЗВОДИ В условията на ИЗС “Образцов чифлик”, ечемик сорт Емон брати основно през пролетта. Третирането с хуминова к-на стимулира продуктивната братимост и доказано повишава добива на зърно. Комбинацията от Био-едно + хуминова к-на + азот повишава значително братимостта и увеличава доказано добива на зърно. Вариантите третирани с Био-едно + хуминова к-на и азот повишават общата братимост, за сметка на продуктивната братимост, следствие на което добива от зърно е доказано по-нисък от този на Стопанската контрола. При вариантите третирани с Био-едно, Био-едно + азот и хуминова к-на + азот, разликата в добива на зърно не е доказана. От всички третирани варианти е получен по-висок добив спрямо неторената контрола.

ОВощарство

Оптимизиране на химичния контрол на заплевеляване в насаждения от млади нектарини Заря Ранкова, Аргир Живондов, Институт по овощарство, Пловдив

хербициди Пледж 50 ВП (флумиаксазин) и Метофен (оксифлуорофен + метолахлор), приложени като система с листен тотален хербицид – Наса 360ЕС (глифозат) и физиологично кисел тор – Текнофит pH+, върху растежа на млади нектарини. Проучванията са изведени в периода 2010-2013г. в младо насаждение от нектарини на територията на Института по овощарство – Пловдив. Изследвано е влиянието на хербицидните комбинациии Пледж 50 ВП (флумиоксазин) + Наса 360ЕС (глифозат) + Текнофит pH+ и Метофен (оксифлуорофен + метолахлор) + Наса 360ЕС (глифозат) + Текнофит pH+ върху растежните прояви на два сорта нектарина – Гергана и Фантазия. Заложени бяха следните варианти: Нектаринови сортове, третирани с Пледж 50 ВП- 40 г/дкa: 1. Гергана – контрола; 2. Гергана – третирано; 3. Фантазия – контрола; 4. Фантазия – третирано. Нектаринови сортове, третирани с Метофен – 240 мл/дкa: 1. Елит 1-40 – контрола; 2. Елит 1-40 – третирано; 3. Гергана – контрола; 4. Гергана – третирано. Проследена беше ефикасността на почвените хербициди върху плевелните видове, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица на насаждението и продължителността на ефективно херби-

Фиг.1. Влияние на хербицидната комбинация Пледж 50 ВП+ Наса 360 ЕС + Текнофит рН+ върху средната дължина на едногодишния прираст на млади сортове нектарини

Фиг.2. Влияние на хербицидната комбинация Пледж 50 ВП+ Наса 360 ЕС + Текнофит рН+ върху площта на напречното сечение на млади сортове нектарини

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

Поддържането на почвената повърхност в добро агротехническо състояние и елиминирането на конкуренцията на плевелната растителност е от съществено значение за успеха на съвременното плодово производство. Проблемът е особено актуален през първите няколко години от създаването на насажденията, когато дърветата имат плитко разположена коренова система и силно реагират на конкуренцията на плевелите спрямо водата и хранителните вещества. През младенческия период овощните видове са чувствителни и към приложението на хербициди. Проучванията показват, че през първите три години от създаването на млади насаждения от праскови и нектарини за борба с плевелите може да се прилагат почвени и листни хербициди на основата на активните вещества пендиметалин, оксифлуорофен, напропамид и други, без риск от фитотоксичност и смущения в развитието. Нeобходимо е да се търсят и алтернативни възможности за прилагане на нови хербициди при младите овощни насаждения с оглед ефикасен контрол на тревите, без риск от възникване на компенсационни процеси и замърсяване на почвата с остатъчни количества хербициди. Прибавянето на физиологично киселия течен тор Текнофит рН+ към хербицидния разтвор на тоталния листен хербицид глифозат може да се използва за намаляване дозата на активното вещество, включително и за контрол на упорити многогодишни плевели. В статията представяме резултатите от изследване на ефикасността и селективността на почвените

Фиг.3. Влияние на хербицидната комбинация Метофен + Наса 360 ЕС + Текнофит рН+ върху средната дължина на едногодишния прираст на млади сортове нектарини

Фиг.4. Влияние на хербицидната комбинация Метофен + Наса 360 ЕС+ Текнофит рН+ върху площта на напречното сечение на млади сортове нектарини

цидно последействие. За контрол на вторичното заплевеляване по време на вегетацията срещу развилите се едногодишни и многогодишни плевелни видове се приложи двукратно насочено третиране с тотален листен хербицид глифозат с добавка на физиологично кисел тор (Текнофит pH+) за повишаване ефикасността на хербицидното третиране. Така се оформиха две хербицидни комбинации от почвен и листен хербицид, приложени като система: – Пледж 50 ВП (флумиаксазин) + Наса 360ЕС (глифозат) + Текнофит pH+ – Метофен (оксифлуорофен + метолахлор) + Наса 360ЕС (глифозат) + Текнофит pH+. По време на вегетацията се извършваха визуални наблюдения за външни симптоми на фитотоксичност по дърветата. В края на вегетацията (м. октомври) се отчетоха биометричните показатели – средна дължина на едногодишния прираст (cм) и площ на напречното сечение на стъблото (cм2). Получените резултати бяха обработени по стандартни статистически методи. Резултатите за хербицидната ефикасност на приложените почвени хербициди са еднопосочни през годините на проучванията. В периода на експеримента в насаждението беше установено наличие на десет вида едногодишни плевели, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица –звездица (Stellaria media L.), бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia L.), полска лисича опашка (Alopecurus myosuroides L.), обикновена ветрушка (Apera spica-venti L.), червена мъртва коприва (Lamium purpureum L.), бяла лобода (Chenopodium album L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), пача трева (Polygonum aviculare L.), черно куче грозде (Solanum nigrum L.), градински кострец (Sonchus oleraceus L.). Данните за хербицидната ефикасност на почвените хербициди Метофен и Пледж 50 ВП показват, че в приложените дози и двата хербицида реализират ефикасен контрол върху едногодишните житни и широколистни плевели. Приключване на хербицидното действие се наблюдава на 130-150тия ден след датата на третиране. Добрата хербицидна ефикасност върху всички едногодишни плевели създава благоприятни условия за възникване на компенсационни процеси в полза на многогодишните плевели – предимно

балур (Sorgum halepense L.), поветица (Convonvulus arvensis L.), паламида (Cirsium arvense L.) и див пелин (Artemisia vulgaris L.). Срещу тези видове по време на вегетацията се извърши двукратното насочено третиране с Наса 360 ЕС – 500 мл/дкa с добавяне на физиологично кисел течен тор Текнофит рН+ (18 мл/дкa). Наблюдаван бе много бърз хербициден ефект, изразяващ се в хлороза, последваща некроза и загиване на плевелите в интервала 7-10 дни след третирането. Приложената хербицидна комбинация от почвени хербициди Метофен + Наса 360 ЕС+ Текнофит рН+ и Пледж 50 ВП + Наса 360 ЕС +Текнофит рН+ ефикасно елиминира плевелната конкуренция през цялата вегетация спрямо вегетационните фактори. Външни симптоми на фитотоксичност и видими смущения в растежа на дърветата в резултат на внесените хербициди не бяха установени. Резултатите от биометричния анализ показват отсъствие на потискащо влияние върху растежа на млади нектаринови сортове и елити . Наблюдава се тенденция за по-високи стойности на биометричните показатели при дърветата от третираните варианти (фиг.1,2,3,4). Тези данни се обясняват с отстраняване на конкурентното влияние на плевелната растителност по време на вегетацията и подобър растеж на дърветата. Аналогични резултати за липса на фитотоксично влияние на Пледж 50 ВП и Метофен в приложените дози е установен и при сродни изследвания с други овощни видове. Изводи Приложените хербицидни комбинации Пледж 50 ВП (флумиаксазин) + Наса 360ЕС (глифозат) + Текнофит pH+ и Метофен (оксифлуорофен + метолахлор) + Наса 360ЕС (глифозат) + Текнофит pH+ реализират много добра хербицидна ефикасност срещу плевелните видове, формиращи плевелната асоциация в редовата ивица на насажденията. Периодът на ефикасно хербицидно последействие на почвените хербициди Пледж 50 ВП и Метофен е около 130 – 150 дни. Външни симптоми на фитотоксичност и депресия във вегетативните прояви на дърветата не са установени. Това дава основание почвените хербициди Пледж 50 ВП и Метофен да се използват като алтернативни възможности за химичен контрол на плевелите в млади насаждения нектарини.

екология

Масово каламитетно проявлиние на короядите в иглолистните култури и насаждения

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (272) / 2016

доц. д-р Янчо Найденов, Лесозащитна станция, София

В горските екосистеми короядите подпомагат трансформацията на отмиращата дървесна маса в неорганични вещества и са елемент на естествения биологичен кръговрат на веществата. При нормален начин на живот те се хранят сапрофитно от естествено отмиращите дървета. При наличието обаче на богата хранителна база, т.е. ветровална, снеговална или пожарищна маса, физиологически отслабнали дървета поради засушавания и т.н., те се намножават масово и стават първични вредители и са в състояние да разстроят изцяло естествените или изкуствени горски екосистеми. В периода 1993 -2015 година нападенията от тези вредители се проявяват, като каламитет, в иглолистните култури и насаждения в цялата страна, но с най-голяма степен в районите на РДГ София – ПП „Витоша” и РДГ – Кюстендил. От гледна точка на горската екология и най-вече теорията на сукцесиите в естествените и изкуствените горски екосистеми, появата на повреди от екстремни природни процеси и явления, масовата проява на болести или насекомни вредители, включително и короядите, са първите симптоми, че наличните екосистеми са достигнали своя максимум на развитие, постепенно трябва да бъдат сменени с други и че нашата намеса в живота на дендроценозите е вече закъсняла (Otto H.,1998; Найденов Я., Иванов П., 2004, Найденов Я., 1993 и др.).

През 1896 година Митрев Й., прави връзка между появата на короядите и ветровалите и снеговалите в Риломанастирските гори. По-късно, Русков М. (1928) подчертава, че повредите от насекомни вредители в боровите насаждения в близост до учебноопитното стопанство на Юндола, са в пряка връзка с наличието на снеголомна маса; нещо повече, според него трябва да се потърси причината в това, че не са взети мерки за запазване на въпросните насаждения от снеголоми. Поразените от снега насаждения са възникнали по естествен начин върху старо пожарище, имат средна възраст около 50 години, гъстота им е 1,00, а в този случай борът страда твърде много от експремни ветрове или снеговалежи. Такова е и положението

в иглолистните култури и насажденията, засегнати от екстремните природни фактори – обилен снеговалеж и силни ветрове в Централните Родопи, както и на широколистни насаждения в Северозападна България. Извода от тук е наложително да се извеждат прорежданията в тези гори. Би следвало да се отбележи, че в резултат на своите наблюдения един от класиците на българското лесовъдство Русков М.(1928 и 1937) пише, че J. acuminatus напада не само стъблата на дърветата в онези части, където те имат тънка кора, ами и младите леторасли с диаметър около 1-1,5 см, особено по-дебелите връхни леторасли. Сравнено с 2012г. (1611 дка) нападнатите площи от този вредител се увеличават почти 4 пъти за 2013 и многократно по-

Фиг.1. Абиотични повреди в дка от екстремни ветрове и снегове и корояди за цялата страна в периода 1996 -2015 година

вече в края на 2015 година. Основно нападнатите площи са в района на РДГ – Кюстендил, където нападенията на короядите вече се сливат с масовото съхнене, провокирано от екстремните климатични фактори. Силно е присъствието на тази група вредители и в районите на ветровалите и ветроломите в ДГС Пирдоп-участък Копривщица и в територията на РДГ В.Търново – Габрово, Трявна, Плачковци, където е установено, че поразените култури са на възраст от 50 до 110 години с пълнота над 0,7 и всеки опит да се изведат в тях окончателни възбновителни сечи са посрещани на нож от обществеността. В тези площи дървостоите и най-вече смърчовите, са силно заразени и с кореновата гъба. Като мярка ограничаваща разпространението на короядите, много автори обръщат внимание на навременното извеждане на сечите в короядните петна, отсичане на заселените дървета, и обелване и изгаряне на кората им, за да се унищожат имагото на короядите преди да излетят и преминат в короните на здравите дървета (Митрев Й., 1896; Русков М., 1937; Найденов 2013; Цанков Г., 2013). Анализът на възрастовата структура на нападнатите от короядите иглолистни гори показва, че най-силно са нападнати, както и при съхненето от абиотичните фактори, тези във II-я и IIIи класове на възраст, а в VI-я възрастов клас зрелите насаждения са рядкост, за да се увеличи тяхното присъствие в презрелите гори, при които е поддържана висока пълнота. Налага се извода, че уврежданията засягат преди всичко по-младите култури и насаждения вследствие на това, че в тях не са били изведени своевременно необходимите отгледни сечи. Тези повреди идат на първо място от снега и леда, особено за нашите бял борови и букови насаждения, а след това от вятъра в смърчовите насаждения (Русков, 1937; Найденов

Я., 2013, 2014, Владимиров Вл., 2015). По отношение връзката между гъстотата (пълнотата) на младите култури и насаждения и каламитетното проявление на короядите и повредите от абиотичните екстремни фактори, Димитров Т., Биолчев Ас. (1935) отбелязват, „За честото повтаряне на това стихийно повреждане в нашите гори благоприятства и съдейства главно прекомерната гъстота на младите им насаждения, в които до сега не са били никак, или слабо, водени възпитателни (отгледни) сечи, чрез прочистки и прореждания, съобразно началата и повеленията, (изискванията, постановките б.м.я.н.), за подобни случаи на лесовъдската наука и техника.“ Според Русков М. (1937) „Непочистените навреме счупени или повалени от снега или вятъра дървета се явяват като гнездо за размножаване на корояди, които от там се разпространяват околовръст. Ако се пристъпи своевременно към отглеждане на тези насаждения ще се предотврати тази опасност и ще се избегнат същевременно всички онези дупки, големи понякога до 1-1,5 дка”. Това важи в пълна сила за културите и днес. Класиците на нашето лесовъдство ни завещават, че, идеалът, към който трябва да се стремим е създаването на смесени двуи повече етажни и добре отгледани (възпитани) насаждения и култури. Академик Стоян Брънчев, проф. Русков са гледали на отгледните, наричани от тях възпитателни сечи, като на изкуство и висше лесовъдско умение, като по този повод Русков,1937г. пише: “ ... при извеждането на възпитателните сечи требва голямо внимание. Страхливият, който се бои да се намеси планомерно в живота на насаждението, няма да получи никакъв резултат. Но и прекалено смелият може да получи обратен резултат, като намали дървесния запас, повече отколкото е допустимо и влоши състоянието на почвата, поради което

наместо увеличение на прираста, ще получи неговото намаление, а нерядко и влошаване”. Често пъти при воденето на дискусии за необходимостта от извеждането на отгледните или санитарните сечи, се застъпват становища, че това не е икономическо изгодно, води до стопански загуби и пр. Според Русков М. (1937), „извеждането на възпитателните сечи в нашите гори изобщо, и специално в иглолистните, е не само лесовъдски дълг, но и народно стопански”. В заключение може да се направи извода, че отгледните сечи са реалния път към повишаване устойчивостта на младите култури и насаждения към екстремните биотични и абиотични фактори и по-високата им продуктивност. В заключение може да се посочи, че основните причини за масовото съхнене на иглолистните култури са: 1. Високата пълнота на засегнатите култури от съхненето и каламитетно проявление на короядите. Екологичните експертизи и проучвания (Донов и др.,1991; Раев Ив. и др; Otto H, 1998г.; Найденов, 1993, 2010г. и др.), показаха, че за един период от петдесет години годишната сума на валежите за по-голяма част на България е намаляла с около 40%, при наличието на сериозни засушавания, а високата пълнота, поддържана в културите и неизвеждане на предвидените отгледни сечи, ги поставя в условията на постоянен влажностен и температурен стрес. Най-силно засегнати от сушата са културите при пълнота 0,8 и в диапазона 0,7-1,0, при преобладаващия бонитет 3-4. 2. При възраст 35-40г. и висока пълнота в иглолистните култури с пълна сила се проявява ефекта на “супника”, понятие употребявано от нашите по-възрастни колеги и от някои западни автори, с което се определя недостига на влага и хранителни елементи при по-висока пълнота на горските насаждения. Този феномен се усилва в години след силни засушавания,

придружени с екстремно високи температури на въздуха, каквато беше например 2012г. и пролетта на 2013г. Признаци на „ефекта на супника” са и силно източените стъбла, със слабо развита рехава корона, избледняване на листната маса, поява на частични или тотални ветровали и ветроломи, снеговали и снеголоми. При условията на .влажностен и температурен стрес и наличие на повалена дървесина, се появяват короядните петна и симптомите на нападение от кореновата гъба и пънчушката . 3. Сравнително ниската надморска височина (250 – 600 м н.в.), при която са създадени културите от белия бор, е една от основните причини съхненето и каламитетното проявление на короядите да е най-силно изразено при надморска височина 401-600 м върху сухите до свежи месторастения, на плитки и каменливи почви, върху пясъчници, конгломерат и варовик, които допълнително намаляват влагозапасяемостта в почвата и способстват за формирането на влажностнотемпературния стрес в културите. 4. Екстремните атмосферни условия през последните години: горещото и сухо лято, без съществени валежи, не позволяват нормално протичане на функции и процеси на фотосинтеза и изхранване на дърветата. Все по-често случващите се минимални валежи през зимата, ниската влажност на почвата и изключително високите температури от средата на март до края на април провокират многократно увеличаване на транспирацията и нарушаване на водния баланс на

дърветата довеждайки ги до нов физиологичен стрес – вегетацията започна едва в средата на м.май. Или със силни продължителни валежи и ниски температури. 5. Намалена устойчивост с увеличена податливост на културите към заразяване с фитопатогени на отслабването, които при определени условия от сапрофити се превръщат във факултативни паразити. 6. Анализът дава основание да се отбележи, че най-силно е съхненето на иглолистните култури в диапазона 31-40г. При тази възраст, при поддържаната висока пълнота на културите и сравнително високата им продуктивност, възможностите на месторастенията са изчерпани, което е определящо за процеса на съхнене. Следователно време е създадената от тези култури дървесина да бъде използвана, а те преобразувани. Мнозина автори, между които Димитров Хр. (1976г.), (Найденов, 1993, 2013 ), Донов В. (1991г.), както и годишни отчети и прогнози на ЛЗС – София, 1993г.2012г., отбелязват, че турнусът на сеч на иглолистните култури в долния лесорастителен пояс следва да бъде 35-40 години. 7. Въпреки падналите значителни валежи през 2014 г, съхненето обхвана нови територии и може да се очаква и развитието на множество болести на отслабването причинавани от Graminiella abietina, Cenangium abietis, а в по-късна възраст и от Heterobasidium armosum и Armillaria melea Komplecs. Лесопатологичните обследвания в широколистните насажде-

Фиг.2. Динамика на нападенията от корояди в дка за периода 1993-2014 година

ния и култури е основание да се очаква разширяване на площите на съхнене, както и възникване на същия процес, както в широколистните култури, така и в издънковите дъбови насаждения върху по-бедните и сухи месторастения. Нека не забравяме, че отслабналите по една или друга причина дървета се заселват и от корояди или други дървесино-атакуващи насекоми, като по този начин те се явяват постоянен източник на заразяване и заселване. Тези огнища трябва да бъдат изсичани, т.е. предписаните санитарни сечи и тяхното изпълнение имат за цел да се подобри състоянието на останалите култури и насаждения. Просто, друга алтернатива няма. Предвид бързите темпове на разрастването на съхненето, в площите за извеждане на санитарни сечи да се включват и дърветата с първи признаци на съхненето. Санитарните сечи да се извеждат в най-кратки срокове, с цел недопускане развитието на гнилостни процеси и увеличаване интензивността на разселването на короядите. Сечищата да бъдат добре почиствани от отпадна дървесина. Всякакви други действия внушавани от НПО или други съмнителни експерти, могат да доведат до възникване на екологическа катастрофа, подобна на тази с типографа след ветровала в Бистришкото бранище на 21.05.2001 година. Независимо от големите мащаби на съхнене и увреждане на иглолистните култури от абиотични фактори, част от тях се намират в добро или задоволително санитарно състояние. По този повод, считаме за целесъобразно приоритетно извеждане в тях на отгледни сечи с висока интензивност. По този начин, ще се търси и производството на по-големи количества едра строителна дървесина и ще се подпомогне естественото възобновяване или трансформация на културите в смесени насаждения.

ПО СВЕТА

Тибет – цветовете на природата Петя Пейчева Край соленото езеро „Цинхай“ се веят дълги нанизи от разноцветни флагчета. Това са молитвени символи, широко разпространени в Тибет. Правят се от чист памук, боядисват се в жълто, синьо, зелено, червено и бяло. Върху тях е изписана молитва, свещен будистки текст за закрила или хубаво пожелание. Връзват се на ветровито място, за да се разнесат думите надалече. Синият цвят означава небето, белият – облаците, зеленият – реките, жълтият – земята, червеният – слънцето. Цветовете на природата... Тези символи са свещени и хората, тръгнали да странстват из Тибет, разчитат на тяхната закрила. Делегацията на Съюза на българските журналисти е първата, посетила този район. Заради Цинхай – Тибетското плато тя е по-рядко населена в сравнение с другите провинции в Китай. По територия е близо 7 пъти по-голяма от България, а населението є е 5,8 милиона. Главният град Синин („Спокойно място на запад“) е на 2275 м. надморска височина. От малко село през 1929 г., днес той е двумилионен град с небостъргачи и развита икономическа зона. Заобиколен е от планини, а 40% от територията му е зеленина. Бързото разрастване на провинция Цинхай се дължи на заселването на хора от различни малцинства. 47% от жителите на провинцията са от малцинствата (23% от тях са тибетци). Богатата култура в тази част на страната се дължи на тяхното разнообразие. То е видимо в облеклото, джамиите, храмовете... Недалеч от Синин е найголемият будистки храм за т. нар. „жълто направление“ в тази религия – Та‘ ър, с 800 монаси и 19 учители. А Музеят за традиционна тибетска медицина в Синин респектира както от историческа, така и от съвременна гледна точка.

В тибетския автономен район Хайнан, където минават Пътят на коприната и други исторически посоки има 28 малцинства. Тибетците са 65% от населението. Запазени са много ритуали, религиозни и културни празници. Автономният район е създаден през 1953г. и се развива като център на селското стопанство, определен е за животновъдна база на Китай. Има много добри условия за животновъдство, 94% от територията са пасища. Посетихме сдружение за отглеждане на овце, якове и високопланинска пшеница (лимец). То е създадено през 2011г. В него участват доброволно около 700 селяни от 169 семейства. Всяко от тях влиза с определен капитал и получава печалба според дела си. Приходът за 2013г. е 3752 юана на човек, вкл. децата и възрастните хора. Тук отглеждат 20 хиляди овце и 1000 крави, както и фуражни култури. 65% от годишната печалба в размер на 2, 5 милиона юана идва от растениевъдството, а 22% – от животновъдството. В тибетския автономен район Хайнан има 223 подобни сдружения. Районът е високопланински, повечето от селата са отдалечени от местния център, условията за живот са трудни, липсват удобства. Затова тук се реализира проект за изграждане на ново, модер-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (272) / 2016

но китайско село с цел да се повишат и уеднаквят стандартите на живот. От 2014г. досега са създадени 97 такива селища, като общият им брой в района е 175. Финансирането се осигурява от предприемачи и от правителството. Селяните предоставят земята си, а ако нямат – кандидатстват пред общината и купуват земя от нея. Обработват я в кооператив, който продава и разпределя продукцията. Местните хора показаха плановете за развитие на селото, домовете си, внучетата си... Пяха, танцуваха, гощаваха ни с прясно и кисело мляко от якове, с питки от лимец и печени картофи. Навсякъде поднасяха зелен чай. Според тибетците на път можеш да тръгнеш без храна, но не и без чай, три дни без чай са достатъчни, за да легнеш болен. Сред тибетските мъдрости има и такава: „Бъдете нежни със земята. Не замърсявайте.“ Екологията е на първо място в провинция Цинхай. Там се гордеят с хранителните си продукти без никакви добавки. Гордеят се с красивата си запазена природа. Заради прохладния климат през лятото Цинхай се развива като туристически район. Разнообразните му природни залежи се добиват и изпращат за преработка в Източен Китай. Силното слънцегреене е „уловено“ от огромни соларни паркове. Изградени са много хотели за туристи от цял свят. Привлича ги най-вече соленото езеро

„Цинхай“ („Зелено езеро“ на тибетски език) на 3200 м над морското равнище. Бивша военна база за производство на торпеда, сега то е пристан за туристически корабчета, рай за птици и риби, заобиколено от снежни върхове. Покрай езерото има плодородна почва. Плановете за бъдещето включват облагородяване на пустеещи земи, създаване на национална фуражна база, отглеждане на маслодайни култури, преработка на кожи и вълна, развитие на занаятите. Тибетският автономен район Хайнан и провинция Цинхай са един от примерите за бързото развитие на Китай. На мястото на някогашните изостанали и бедни села сега се издигат съвременни сгради, развиват се зони за модерни технологии. В същото време природните дадености и традициите на местните хора от малцинствата се пазят като ценно наследство и завет към следващите поколения. „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава“, казва Конфуций. Припомниха ни го в Цинхай и в пекинския в-к „Нунмин“ („Селянин“). Той е най-авторитетното селскостопанско издание в Китай. Разпространява се в 95% от 500-те хиляди села в страната. На 8 страници, 6 пъти в седмицата се разискват проблемите на селскостопанските производители, дават се полезни съвети. Вестникът съдейства за развитието на аграрната икономика, за изхранването на най-голямото население в света, за постигането на „китайската мечта“ и на село. 30% от издръжката на вестника е държавна, останалото редакционният екип осигурява самостоятелно от абонамент, реклама и други приходи. Има и онлайн версия, която се обновява всеки ден. От върховете на Цинхай – Тибетското плато се вижда надалече, в бъдещето. Вижда се и надълбоко – във водите на „Зеленото езеро“ , в душите на местните хора, останали верни на своята земя, свързани с природата и традициите.

ЕС, отрицателният търговски баланс скача почти тройно. Загубени са пазари в Русия и други традиционни търговски партньори в търговията с плодове. Изводи: - Площите, на които са засадени трайните насаждения, варират през годините. Налице е промяна във видовата структура. Увеличава се делът на костилковите овощни видове – череши, сливи, праскови, за сметка на ябълки и круши. Темпът на създаване на нови овощни градини не е в състояние да компенсира площите, които се изоставят или не се поддържат в добро агротехническо състояние. - Общо произведените плодове през изследвания период не могат да задоволят вътрешното потребление и страната ни е нетен вносител на плодове. Страната ни е нетен вносител още преди влизането ни в Европейския съюз, но от 2007 година отрицателният търговски баланс при търговията с плодове се е увеличил повече от три пъти. - Средните добиви при всички овощни видове са на ниско ниво. Причините са свързани с ниската продуктивност на овощните градини (преобладаващата част от насажденията са от екстензивен тип). Налице е неблагоприятна възрастова структура. Разрушената хидромелиоративна система води да силна зависимост на производството на български плодове от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините. - При овощните насаждения има намаление на броя на стопанствата, което, съчетано с увеличение на общата площ, води до увеличение на средния им размер. - Нивото на подпомагане по линия на директните плащания на единица площ не е съобразено със спецификата при отглеждане на овощни видове и не оказва съществено въздействие. - Нивото на сдружаване на земеделските производители в сектора е изключително ниско. (Продължава в следващия брой)

Табл. 24. Търговско салдо на външната търговия с плодове за периода 2006–2012 година, (хил. USD)

№1

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЧАСТ ПЪРВА

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5–6 (272) 2016

НА СЕКТОРИТЕ С ОБВЪРЗАНО С ПРОИЗВОДСТВОТО ПОДПОМАГАНЕ

АНАЛИЗ

Институт по аграрна икономика, София

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Авторски колектив от Институт за аграрна икономика: проф. д-р Димитър Николов – т. 1. и т. 3 доц. д-р Пламена Йовчевска – т. 1.1. доц. д-р Минка Анастасова-Чопева – т. 1.5. и т. 3. доц. д-р Нина Котева – т. 1.4. доц. д-р Мимоза Младенова – т. 1.3. гл. ас. д-р Петър Кировски – т. 1.2. и т. 2.

С ъ Д ъ Р жАН И Е БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ чАСТ ПъРвА УвОД 1. Исторически преглед на развитието на секторите с обвързано с производството подпомагане 1.1. Значение на уязвимите сектори за българското селско стопанство 1.2. Анализ на сектори „Плодове“ и „Зеленчуци” 1.2.1. Анализ на сектор „Зеленчуци” 1.2.2. Анализ на сектор „Плодове” БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ чАСТ вТОРА 1.3. Анализ на подотрасъл „Животновъдство“ 1.3.1. Говедовъдство и биволовъдство 1.3.2. Овцевъдство и козевъдство 1.4. Анализ на икономическото състояние на специализираните земеделски стопанства в уязвимите сектори 1.5. Структурни промени в малките стопанства, в т.ч. в уязвимите сектори БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ чАСТ ТРЕТА 2. Преглед на обвързаната подкрепа след 2007 г. (национални доплащания и специфична подкрепа) и нейното влияние върху отделните сектори 2.1. Преглед на обвързаната подкрепа в сектори „Плодове“ и „Зеленчуци” 3. Предложение за разпределение на подкрепата по сектори 3.1. Методика за определяне дяловете за разпределение на обвързаната подкрепа между уязвимите сектори за периода 2015-2020 г. 3.2. Резултати от приложението на описаната методика

Табл. 23. Внос на плодове за периода 2003–2012 г.

По отношение на вноса на плодове за периода 2003–2012 година се наблюдава устойчива тенденция за плавно увеличение. (табл. 23). Най-много плодове са внесени през 2007 и 2008 г., когато родното производство на плодове, поради неблагоприятни климатични условия, е с най-ниски стойности. Най-голям дял във вноса имат цитрусовите плодове, следвани от ябълките, прасковите, дините и пъпешите. Основно България внася ябълки от Полша, Македония, Гърция, праскови от Италия и Гърция. Бананите се внасят предимно от Еквадор. Сравнявайки изнесените и внесените плодове в количествено отношение, прави впечатление, че страната ни (въпреки благоприятните си климатични условия за отглеждане на много овощни видове) внася почти десетократно по- голямо количество плодове от съседни страни и дори от страни, в които климатичните фактори не са по-добри за отглеждане на съответната култура. Анализът на външнотърговското ни салдо при търговията с плодове недвусмислено определя страната ни като нетен вносител. Отрицателен е балансът още от 2003 година, за разлика от производството на зеленчуци, когато за същата година страната ни има все пак положителен баланс. Сривът в сектора е тотален още след промените от 1989 година насам, за което са свидетел намалените площи и добиви при производството на плодове. През 2006 година сме изнесли продукти за 48 451 000 щатски долара, а сме внесли за 64 444 000. За отбелязване е фактът, че годината, в която сме приети за пълноправен член на

Табл. 22. Износ на плодове за периода 2004–2012 г. (тона)

УВОД Прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС привнася динамични структурни промени в българското земеделие. Изменя се съотношението между растениевъдството и животновъдството. Настъпват промени в производствената структура на селскостопанското производство в секторен разрез. Наред с положителните тенденции от прилагането на европейската политика, която е предназначена за повишаване на икономическото, технологично и пазарно равнище на отрасъла, в българското земеделие се проявяват и някои проблеми. в редица сектори на селското стопанство – „Плодове“, „Зеленчуци”, „Говедовъдство” и „Овцевъдство”, в които България има конкурентни предимства, се очертават тенденции на съществен спад в производството. в резултат на това, страната ни от нетен износител се превръща във вносител на тези продукти. Прилагането на схемата за единно плащане на площ (СЕПП) у нас задълбочи неблагоприятните структурни промени в отрасъла. Съществено постижение за България в преговорите по реформата на общата селскостопанска политика 2014–2020 е договореният максимално възможен размер на бюджета по Схемата за обвързано с производството директно подпомагане от 13% (включващо 2% от годишния национален таван за директни плащания за подпомагане на производството на протеинови култури) в размер на над 118 млн. евро. Помощта се отпуска въз основа на определени площи и добиви по култури или определен брой животни. Секторите, които ще бъдат подпомагани с обвързана с производството подкрепа в България, се определят след обстоен анализ. Подпомагането се отпуска за сектори, които имат трудности, но са с важно икономическо, социално и екологическо значение. Изправени сме пред сериозни предизвикателства при определяне на уязвимите сектори – задълбочено и аргументирано определяне на тези сектори и обективно доказване на трудностите. Същевременно, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1307/2013, страната ни поема ангажимент подпомагането да осигури поддържане на настоящите нива на производство, при наличие на регистрирани неблагоприятни трендове при приложението на ОСП 2007–2013. Това налага задълбочен анализ на протичащите структурни промени по сектори и правилно, същевременно справедливо разпределение на обвързаната с производството подкрепа. в тази връзка целта на изследването е да се направи анализ и оценка на състоянието на уязвимите сектори в отрасъл „Селско стопанство“ и да се оформи мотивирано предложение за разпределение на обвързана с производството подкрепа. За постигане на поставената цел се използват редица методи и се

общия внос на пресни и преработени плодове. Най-значителен е износът на плодове за Румъния, следван от този за Гърция, Германия и Италия, а най-голям внос на плодове се осъществява от Гърция, следван от този от Италия, Германия, Полша и Нидерландия. Извън ЕС, традиционно основна част от износа на плодове и зеленчуци е насочена за Русия, а Турция и Македония са най-големите вносители на тези продукти в страната ни. След 2007 г. се забелязва тенденция на повишаване на общо изнесените количества пресни плодове, в сравнение с изнасяното от страната ни преди приемането ни в ЕС. Не може да се говори за трайна тенденция при износа на определен овощен вид през годините поради значителни колебания в изнесените количества. При износа на черупкови плодове орехите заемат повече от 95% през разглеждания период. Имайки предвид обаче неблагоприятната възрастова структура на ореховите насаждения, може да се предвиди, че износът на този продукт в бъдеще ще бъде нестабилен. Основно изнасяме ябълки и кайсии за Русия, Германия, Австрия и др. Орехите се изнасят преди всичко за Турция и Албания. Най-голямо количество от начално преработените плодове заемат временно замразените плодове, като се изнася основно за Италия и Германия. По-големи количества от сушените плодове са доставени основно за Румъния, Полша и Германия. Състоянието на износа от България не е оптимистично. Българските плодове като произведени количества не могат да покрият нуждите на вътрешния пазар. високите разходи при производството, ниското ниво на подпомагане, ниският темп на създаване на нови насаждения правят българските плодове неконкурентоспособни на международния пазар.

изследва значителна съвкупност от показатели, които характеризират резултатите от производствените, продуктови и пазарни промени в уязвимите сектори. Широкият набор от съвременни методи за изследване дава възможност за анализ и оценка на състоянието, определяне на факторните зависимости и тенденции в развитието на селскостопанското производство: системен и сравнителен анализ; разчетно-конструктивен анализ; метод на статистическите групировки, индуктивни и дедуктивни методи за анализ и формиране на обобщения и препоръки. Изследването се извършва на основата на официална статистическа информация (Национален статистически институт (НСИ), Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), Евростат и обхваща данни за периода 2000–2013 г. Анализът е базиран на система от стойностни и натурални икономически показатели: – Показатели, характеризиращи вътрешноотрасловите промени по сектори: площи, средни добиви и производство, брой животни и др.; промени в структурата на използване на площите по култури, в т.ч. промени в новите насаждения в овощарството и лозарството (относителен дял, динамика по години, сравнение с базисен период); – Показатели, които характеризират промените в аграрния износ, в т.ч. по групи и по продукти: показатели за динамика; за географска структура на износа; промени в натурално изражение за основни експортни продукти; промени в стойностните показатели, характери- зиращи износа. – Показатели, които характеризират вноса на земеделски продукти: ръст на вноса; относителен дял от вътрешното потребление; географска структура; – Показатели, които характеризират размера на помощите от ЕС и от национални източници. Трудностите, които не позволяват да се отдели ефекта от провежданата аграрна политика от влиянието на пазара, макроикономическото развитие на страната, икономическата криза и др. налагат влиянието на ОСП да се оценява и от гледна точка на осигурените финансови ресурси и прилагани други ограничителни или стимулиращи политики. Това налага използване на показатели, отразяващи: размера на субсидиите по видове; динамиката на изменението им по години. Предварително искаме да отбележим, че част от регистрираните тенденции, промени, дисбаланси и трудности на секторно ниво са повлияни и от силно отворения характер на българската икономика, както и от някои вътрешни условия.

Табл. 20. Брой и среден размер на стопанствата, отглеждащи овощни насаждения

стопанствата, за което вероятно допринасят директните плащания на площ. Като цяло обаче средният размер на стопанство остава нисък. При овощните насаждения се наблюдава намаление на броя на стопанствата с 21%, съчетано с увеличение на общата площ с 24%, което води до увеличение на средния размер на стопанство от 0,67 ха през 2007 г. на 1,06 ха през 2010 г. По култури, най-висока е средната обработвана площ от едно стопанство при черешите – 8,7 дка средно за страната. Средната обработвана площ от едно стопанство при сливите, прасковите и кайсиите е в границите от 5,1 до 5,7 дка, а при ябълките – 3,1 дка. По отношение на юридическия статут 97% от земеделските стопанства, отглеждащи овощни видове, са физически лица, а само 3% имат друга форма на организация (табл. 21). Средната обработваема площ на първата група е най-ниска – 6,59 дка, а най-голяма средна площ, заета с овощни насаждения, имат кооперациите – 274,9 дка Структура и динамика на износа и вноса на плодове Износът на плодове за разглеждания период се колебае значително (табл. 22). До голяма степен той зависи от конкретните метеорологични условия през годините и сключваните договорени преференции при търговията с трети страни. На настоящия етап основен партньор на България в търговията с плодове са страните от Европейския съюз. След присъединяването на България, износът за ЕС представлява около и над 80% от общия износ, а вносът оттам – около 50–60% от

Табл. 21. Структура на земеделските стопанства по юридически статут – 2010 г.

Табл. 19. Средни добиви при производството на ябълки за ЕС–27 за периода 2003–2012 г., (100 кг/ха)

Значително повече площи се създават от череши, сливи, джанки, ренклоди, праскови и др. Причината е по-малкото средства, които са нужни за тяхното отглеждане и възможността за по-бързо реализиране както на пазара за прясна консумация, така и от преработвателните предприятия. Структура на стопанствата, специализирани в производството на плодове Резултатите от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. сочат намаление на броя на стопанствата, отглеждащи трайни насаждения спрямо 2007 г. Наблюдава се известно окрупняване на

Табл. 18. Средни добиви при основни овощни видове за периода 2006–2013 г., (кг/ха)

Фиг. 1. Обща продукция от растениевъдство и животновъдство, (проценти)

1.1. Значение на уязвимите сектори за българското селско стопанство Прилагането на първия програмен и бюджетен период на общата селскостопанска политика (ОСП) оказва общо положително влияние върху стопанската конюнктура в отрасъл „Селско стопанство” и върху националната икономика като цяло. Същевременно, подробен анализ в исторически план, откроява известни структурни промени на подотраслово и секторно ниво в българското земеделие. Делът на растениевъдството и животновъдството при формиране на общата продукция (ОП) е съществен индикатор за икономическите резултати в двата основни подотрасъла на селското стопанство. Предвид целта на настоящия анализ се прави сравнение между общата продукция, създадена в растениевъдството и тази в животновъдството. За по-пълен преглед на промените, настъпващи в стопанската конюнктура, общата продукция се проследява за относително по-дълъг период (1995–2012 г.) (фиг. 1). в началото на наблюдавания период в животновъдството се създава повече обща продукция в сравнение със създаваната от растениевъдството. През 1996–2000 г. се наблюдава процес на колебливо разминаване между двата подотрасъла. в 2001 г. се постига равновесно състояние. След 2002 г. общата продукция, създадена в подотрасъл „Растениевъдство” устойчиво превишава създадената от животновъдния подотрасъл. в годините на пълноправно членство на България в ЕС, регистрираната структурна промяна в отрасъла приема все по-изразен характер. След 2007 г.

1. Исторически преглед на развитието на секторите с обвързано с производството подпомагане

Фиг. 10. Динамика на общото произведено количество от плодове в България за периода 2001–2013 година

Както вече се спомена, основните причини за колебанията в произведените количества се дължи преди всичко на различните в климатично отношение години. Това поставя на преден план проблема с напояването и почти унищожената система за напояване в страната. Силната зависимост на произведената продукция от конкретните метеорологични условия внася в голяма степен зависимост и несигурност у производителите. Най-малко плодове в България са произведени през периода 2005–2009 година. Тази картина съответства на по-малкото отглеждани и поддържани площи, а също и на по-ниските средни добиви при почти всички овощни видове за разглеждания период. Средните добиви при всички овощни видове показват различия през годините, дължащи се на редуване на климатичните условия. Не може да се счита за нормално добив от 7000–8000 кг/ха при един от основните видове – ябълката. От данните, които представят резултатите за нивото на средните добиви при ябълките в ЕС (табл. 19), се вижда къде стои българският производител. Средно за ЕС добивът от 1 ха на този овощен вид е около 18–20 т. Последните проучвания, тенденции и технологични решения при производството на този плод показват, че нови насаждения се създават при значително увеличена гъстота на насажденията. При такова засаждане се гарантира редовно плододаване в рамките на 2–3 тона от дка след четвъртата година. Непознаването на нови перспективни сортове и подложки, наложени на европейския пазар, екстензивният начин на оглеждане с 80–100 дървета на дка води до получаване на ниски средни добиви. в Гърция, например, средният добив от ябълки също варира, но от 3 до 4 тона от дка.

Фиг. 2. Дял на основни групи култури от ОП на селскостопанското производство

се отчита ускорено нарастване на относителния дял на създадената ОП от растениевъдството. Този процес дава основание да направим извод, че през първия етап от прилагането на ОСП 2007–2013 част от структурните промени в българското селско стопанство прерастват в структурни дисбаланси. Проявените проблемни области засягат производства, които в България имат традиционно добро присъствие и са с доказани позиции на международния пазар. Секторните изменения в двата основни подотрасъла на селското стопанство у нас, „Растениевъдство” и „Животновъдство”, настъпили след прилагането на ОСП, са проследени на фиг. 2 и фиг. 3. Променената стопанска конюнктура повлиява съществено развитието на отделните групи култури. Процесите и настъпилите изменения през наблюдавания период (2006–2012 г.), се онагледяват посредством създадената обща продукция. Позоваването на този стойностен икономически показател откроява определени тенденции с устойчив характер както при растениевъдния, така и при животновъдния подотрасъл на селското стопанство в България. Общата продукция, е показателят, който при равни други условия, позволява да се направи достоверен анализ на поведението на стопанските субекти в определен времеви срез. Пълноправното членство на България в ЕС-27 привнася нови елементи в икономическата система на националното стопанство, в т.ч. и в земеделието. След 2007 г. отрасълът функционира в променена стопанска среда. Приложението на ОСП променя нагласите на производителите. Изборът на икономически логични за стопаните решения е улеснен от прилагането на СЕПП, основна форма за подпомагане с директни плащания у нас. Зърнено-житните, основно поради технологията на отглеждане, съществено разширяват дела на създаваната ОП и общата си икономическа значимост в земеделието.

Табл. 17. Производство на плодове за периода 2004–2013 г., (тона)

Табл. 16. Разпределение на ябълките по гъстота на засаждане и групи по възраст през 2012 г., (дка)

се на бързото встъпване в плододаване и получаването на значително по-високи средни добиви. Анализа на възрастовата структура на ябълковите овощни градини показва, че около 40% от насажденията са на възраст над 14 години, което предполага, че в бъдеще не може да се разчита на ръст в произведените количества, имайки предвид темпа на създаване на нови насаждения. От данните за произведените количества плодове от основните овощни видове е видно, че за годините от 2004 до 2013 е налице спад в произведените количества малини и ягоди, задържане на производството на орехи и ръст при всички останали. Благоприятните климатични условия през 2013 г. обясняват до голяма степен увеличението в произведените количества плодове.

Табл. 15. Новосъздадени и невстъпили в плододаване овощни насаждения за периода 2008–2013 година, (хектари)

Фиг. 3. Дял на основните животновъдни сектори от ОП на селскостопанското производство

През изследвания период делът на ОП, създадена от зърнените култури, се повишава над два пъти. в последната година на наблюдение, зърнопроизводството създава една трета от ОП в българското селско стопанство. Този резултат се дължи на синергийни ефекти между благоприятни агроекологични и почвеноклиматични условия у нас и устойчив ръст в търсенето на зърнените култури като ликвидна борсовата стока на международните пазари. Същевременно приложението на ОСП след 2007 г. води до почти пълно маргинализиране на зеленчукопроизводството и овощарството. През 2006 г. почти една пета от ОП в селското стопанства е с произход зеленчукопроизводство. Спадът в края на периода е около 6 пъти. Технологичните изисквания на това интензивно по своя характер производство, липсата на подготовка на сектора за силната конкуренция от другите държави членки на ЕС, навлизането на супермаркетите в търговията на дребно, наличието на много малки стопанства в сектора на плодове и зеленчуци, нелоялната конкуренция от съседни страни, липсата на сдружения на зеленчуко- и плодопроизводители са част от факторите, допринесли за това състояние. Делът на производството на плодове в ОП от селското стопанство през 2006–2012 г. намалява двойно. в края на периода има символични стойности. Този процес е белег на изключително неблагоприятна тенденция. Към причините, които споменахме, може да се добави и процесът на излизане от оборот на голяма част от овощните градини и относително малкия дял нови насаждения, заместващи старите овощни градини.

овощни градини са малко като дял от общата площ (табл. 15). Ефектът от настъпилите промени след 1990 г. води до необратими структурни промени в сектора. Площите на всички овощни видове са намалели, като тази тенденция е най-силно изразена при ябълките, почти 5 пъти. Общата площ към момента е намаляла трикратно. Темпът, с който се създават нови овощни насаждения, не е в състояние да компенсира дори частично това драстично намаление. Това, което прави впечатление във видовата структура, е увеличението на видовете, които изискват сравнително по-малко разходи по отглеждане през вегетацията си – череши, вишни, сливи, джанки. През 2012 г. ябълковите градини заемат 14% от овощните насаждения, докато черешите достигат до 21%, а сливите – 17%. в недалечното минало превес във видовата структура са имали ябълковите и крушови градини. Разпределението на ябълковите градини, според гъстотата на засаждане и възрастта им, не е благоприятно. На повече от 40 000 дка са засадени между 40 и 159 дървета в дка. Сегашната практика на засаждане на интензивен тип насаждения, не само от ябълкови дървета, е да се засаждат овощни градини с увеличена гъстота. Този начин на засаждане гарантира, благодарение на начина на формиране и типа на използваните подложки, значително по-бързо възстановяване на вложените средства по създаване на овощната градина, дължащото

Табл. 14. Структура и динамика на площите, реколтирани с основни овощни видове за периода 2004–2013 година, (хектари)

Фиг. 4. Относителен дял на ОП, създадена от животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, спрямо ОП от селското стопанство, (проценти)

Очакванията са при приложението на ОСП след 2014 г. част от регистрираните дотук структурни дисбаланси да бъдат преодолени. Това предположение може да се обоснове с наличието в новия бюджетен и програмен период на схеми и мерки, които благоприятстват ограничаване на част от затрудненията при производството на плодове и зеленчуци. Това са два сектора от растениевъдството, за които България има редица сравнителни предимства. Продукцията е разпознаваема с добрите си органолептични качества, високи и балансирани стойности на витамини, минерали, аминокиселини и др. съставки, незаменими за пълноценното и рационално хранене на човека. Измененията в относителния дял на общата продукция, създадена в секторите на подотрасъл „Животновъдство”, настъпили през анализирания период, са отразени на фиг. 3. При всички сектори се отчита спад. След 2008 г. стагниращата тенценция има устойчив тренд. При дребния рогат добитък ОП намалява почти два пъти. Тенденцията е повече от неблагоприятна, предвид традициите на българското овцевъдство и богатите природни дадености на страната. България притежава уникални като биоразнообразие и качество на тревостоя пасища, едни от най-богатите земи с висока природна стойност, които са припознати като европейско богатство и са в режим на Натура 2000. И тук синергията е видна поради факта, че изпасването на тревостоя е най-ефикасната технология за неговото поддържане и съхраняване на екологично значими ландшафти. Същевременно, през целия период на пасищния сезон пашата е найевтиният ресурс за изхранване на животните и разходите за единица кръмна стойност са минимални.

Значението на българското овощарство е породено от благоприятните условия, които страната ни има за развитие на сравнително голям брой овощни видове. Този сектор има важно значение за изхранването на българското население, тъй като плодовете са неизменна част от балансираното хранене. Реколтирани площи, средни добиви и производство Данните от таблица 14 показват разнопосочни тенденции при различните овощни видове през годините. При някои видове има спад на площите през годините (сливи и джанки, ягоди). Налице е обаче и положителна тенденция при някои от овощните видове. Например площите, заети с ябълкови градини, в края на разглеждания период – 2013 г., достигат 4 800 ха. черешите бележат ръст с около 2 000 ха, прасковите – с около 200дка. Размерът на общо поддържаните овощни градини за периода бележи спад – 38 454 ха за 2004 г. срещу 33 086 ха през 2013 година. Основната причина за тези тенденции е фактът, че изоставените овощни градини са изкоренени в голяма степен. Засадените през 2005 и 2006 г. са влезли в начално плододаване. Като цяло обаче може да се твърди, че новозасадените и невстъпили в плододаване

1.2.2. Анализ на сектор „Плодове”

тъчна информираност на зеленчукопроизводителите по отношение на евентуалните ползи от сдружаване е една от основните причини по този показател България да е на последно място в Европейския съюз. Оказа се, че изискванията за сдружаване и оттам за изготвяне на устойчиви оперативни програми е непосилно за българския зеленчукопроизводител. Сравнително висока активност има към мярка „Училищен плод”, по която участват голям брой бенефициенти. - Недостатъчна е подкрепата по мярката, свързана с подпомагане на качествени плодове и зеленчуци, не поради липса на финансов ресурс, а поради административни неуредици и пропуски. Предвиденият фиксиран финансов ресурс от 15 млн. се оказа недостатъчен за реално стимулиране на производството на зеленчуци в страната. - По Мярка 121 под 1% от средствата за подпомагане са насочени в сектор „Зеленчуци”. Лимитът за закупуване на специализирана оранжерийна техника е изчерпан и това до голяма степен определя слабата заинтересуваност за кандидатстване по тази мярка. - Дребните производители произвеждат без да имат договори за реализация и без да правят сериозни пазарни проучвания, което почти винаги води до периодични кризи на дефицит или свръхпредлагане.

Фиг. 5. Относителен дял на ОП от подотрасъл „животновъдство”, спрямо създадената ОП от отрасъл „Селско стопанство”. (проценти)

в условията на ОСП се очертава ясно изразена тенденция на свиване на дела на уязвимите сектори в общата продукция на отрасъла (фиг. 4). Графично представените данни онагледяват висока чувствителност на животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството. Приложението на първия за България програмен и бюджетен период на ОСП 2007-2013 има неблагоприятни последици за развитието на традиционни за нашето селско стопанство производства. в детайли, както следва: Данните от фиг. 5 показват тенденция на свиване дела на животновъдството от 40% в годината на пълноправното ни членство в ЕС–27 през 2007 г. до устойчива тенденция на ниво от 30% в последните четири години от наблюдавания период. Предвид социално- икономическата и екологична роля на подотрасъл „Животновъдство”, която вече бе спомената в по-горния анализ, тенденцията на редуциране на ОП от животновъдството е неблагоприятна. в още един аспект този факт е натоварен с негативна оценка. Характерът на производствения процес в животновъдството предполага създаване на продукти с добавена стойност. Това е процес, широко подкрепян в почти всички държави членки на ЕС. Една от причините, но не единствена, е, че това е икономически и добре работещ механизъм и социален стимул за задържане на негативните процеси на обезлюдяване на цели региони, с преки и косвени ползи за устойчивото им развитие. Резултатът, който представя фиг. 6 показва мястото и значението на производството на плодове в създаването на стойност от отрасъл

„Селско стопанство”. Тенденцията е в посока на изключително устойчив процес на свиване на стойностния икономически показател ОП. в последните четири години от изследвания период делът на сектор „Многогодишни и ягодови насаждения” трайно се установява на ниво под 5%. част от причините за стагниращата тенденция вече бяха очертани. Нивото на икономическото състояние на сектора е белег на сериозни дисбаланси между производствени резултати и ресурси за производство. Поддържането му на това равнище, каквото е изискването на ЕС, не е особено трудна задача. Общностните политики и промените в тях са провокирани от желания да се преодолеят някои негативни тенденции, регистрирани в част от държавите членки. Тези тенденции, при съществуващата стопанска конюнктура, в България са с още по-силно изявен отрицателен знак. Директните плащания са инструмент, който има потенциал и ще закрепи статуквото. Предвид значимостта на сектора, се откроява необходимост от синергийна подкрепа, т.е. използване на всички допустими схеми и мерки за подпомагане на производството на многогодишни плодови и ягодови насаждения. Мерките за малки земеделски стопанства, за млади земеделски стопани, „къси вериги за доставка“, фермерски пазари, създаване на организации на производители, биологично производство, изграждане на иригационни системи и др. имат потенциал да подпомогнат не само оцеляването на сектора, но биха довели и до стабилизирането му. в новата ОСП 2014–2020 г. все по-голяма значимост имат въпроси,

Фиг. 6. Относителен дял на ОП, създадена в сектор „Многогодишни плодови и ягодови насаждения”, от ОП в отрасъл „Селско стопанство”, (проценти)

Табл. 13. Търговско салдо на външната търговия със зеленчуци за периода 2006–2012 г., (хил. USD)

внесени продукти. Изводи: Актуалното състояние на българското зеленчукопроизводство е крайно неблагоприятно. Произведената обща продукция от този важен в много аспекти сектор намалява прогресивно през изследвания период. Производствените площи показват непрекъснат спад в пъти, а произведената продукция от полското производство не може да задоволи потреблението на зеленчуци у нас. Нивото на средните добиви е значително под средните добиви в ЕС и в страни, откъдето страната осъществява внос. Ниските средни добиви се дължат основно на използването на екстензивни технологии в сектора и разрушената хидромелиоративна система, поставяща производството на зеленчуци в зависимост от метеорологичните условия през годините. Износът на зеленчуци от страната ни нараства в количествено отношение, но на фона на непрекъснато увеличаващия се внос търговското салдо при търговията е отрицателно и България е трайно нетен вносител на зеленчуци. Земеделските производители в зеленчукопроизводството намаляват, без обаче това да е свързано с голямо увеличение на средния размер на обработваемата земя в сектора. високите технологични разходи при производството на зеленчукови култури определят влиянието на СЕПП и националните доплащания (НД) на площ като символично. При основни зеленчукови култури това подпомагане е незначително спрямо разходите и не спомага за тяхното намаляване, нито води до получаване на печалба. Налице е ниска заинтересованост от страна на бенефициентите към предвидените като ключов фактор за реформа в сектори „Плодове“ и „Зеленчуци“ мерки за подпомагане – „Плодове и зеленчуци, предназначени за преработка” и „Групи производители”. Недоста-

условия, но поради изброените по-горе причини се разчита на внос. Най-голям дял във вноса на пресни зеленчуци заемат доматите, картофите, лукът и морковите. вносът на домати е основно от Турция, Македония, Гърция, а в последните години – и от Полша. Увеличение на внесените количества се наблюдава и при пресните краставици и корнишони и възлиза на 13 818 тона през последната година. Най-големи вносители са Турция – 8 026 тона, Гърция – 1 584 тона и Македония – 1 229 тона. Анализът на външната търговия със зеленчуци показва растеж на износа от 48 165 хил. долара през 2006 година на 73 367 хил. долара през 2012 г. Реално това е четирикратно увеличение, дължащо се на увеличения износ в натурално изражение, но и на по-високите цени на международните пазари за разглеждания период. До 2006 година България има положително търговско салдо в търговията си със зеленчуци. След тази година салдото става трайно отрицателно, за да достигне през 2009 година – 56 309 хил. долара (табл. 13). Това се дължи на рязко увеличения внос на всички зеленчуци като обеми. Категорично може да се твърди, че страната ни се е превърнала в траен нетен вносител на зеленчуци. През 2009 година вносът на зеленчуци в нашата страна достига 6,32% от всички

Табл. 12. Внос на зеленчуци, картофи и гъби за периода 2006–2012 г. (тона)

Фиг. 7. Дял на ОП от сектор „Зеленчуци” „Селско стопанство”, (проценти)

към

ОП

от

отрасъл

свързани с хранителната верига. в тази връзка, предвид суровинната база, която се осигурява за ХвП, потенциалната роля на сектор „Производство на многогодишни плодови и ягодови насаждения”, както и на зеленчукопроизводството, нараства. Данните от графиката (фиг. 7) регистрират тенденция на рязък спад в икономическата значимост на сектор „Зеленчуци” в нашата страна. За да очертаем максимално прецизно тази тенденция, цитираме точните числа. През 2006 г. общата продукция от сектора е възлизала на 19,03% от общо създадената в отрасъла ОП. в последната година от анализирания исторически период е достигнат „исторически“ минимум – 3,29%. Потъването на сектора условно се разделя на два подпериода. Плавно – до 2009 г., и след 2010 г., ускорено стагниращо. През 2013 г. значимостта на зеленчукопроизводството е спаднала над 6 пъти спрямо 2006 г. Ресурсът на всички мерки, които изброихме при анализа на състоянието на производството на плодове, би могъл да се използва и при сектор „Зеленчуци”. Директните плащания ще продължат да поддържат това ниво на стагнация. За осезаема подкрепа и стабилизиране на сектора, поне на нивото от началото на европейското членство на страната, са необходими комплексни и аргументирани решения. ОСП поощрява създаване на продукти с добавена стойност, като работещо решение в посока ограничаване на процесите на обезлюдяване на редица региони на страната и оживяване на местната икономика. в тази връзка, значението на уязвимите сектори е съществено. Търсенето на продукти със защитено наименование на произход и

географско указание от екологични региони е все по-разширяваща се ниша както на външния, така и на вътрешния пазар. в края на историческия анализ, характеризиращ икономическата значимост на трите уязвими сектора за създаването на стойност в селското стопанство, си позволяваме едно относително сравнение между тях. С този подход искаме да подчертаем тенденция, която се открои в гореизложения анализ. въпреки че и животновъдството, и овощарството, и зеленчуко-производството изпитват съществени трудности при адаптирането си в новата стопанска конюнктура след 2007 г., данните от фиг. 8 показват, че след 2011 г. секторите за производство на плодове и зеленчуци са изключително затруднени да развият своя икономически и производствен потенциал. в променената икономическа среда те нямат ресурс да неутрализират влиянието на непредсказуеми природно-климатични условия, да устояват на конкретния натиск на силно субсидирани стоки, да реагират на промени в изкупните цени и в цените на средствата за производство. Почти компрометираната реколта през 2011 г. оказва трайно негативно влияние върху отрасъла. Това води до маргинализиране на българското производство на плодове и зеленчуци и до незадоволителното състояние на основни сектори на подотрасъл „Животновъдство“. Историческият преглед на основни икономически показатели рамкира проблеми, които са следствие от приложението на общностната земеделска политика у нас. Това е обобщение, изведено с помощта на метода на научната абстракция. Използваните макроикономически индикатори потвърждават високата степен на общовалидност на откроените тенденции. в тази връзка, при приложението на втория програмен и бюджетен период на ОСП,

Фиг. 8. Относителен дял на животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството към създадената ОП от трите уязвими сектора, (проценти)

Табл. 11. Износ на зеленчуци, картофи и гъби за периода 2006–2012 г. (тона)

От страната се изнасят основно краставици, домати, зеле, гъби и сладък пипер. При отделните видове зеленчуци се наблюдават разнопосочни колебания на износа през годините, в зависимост от производството и пазарната конюнктура през съответната година. Добра реализация на европейския пазар намират българските оранжерийни краставици и домати. Износът на пресни домати през 2009 г. е 10 740 тона, което е около 35% от общия износ на пресни зеленчуци. По страни, най-големи количества са изнесени за Румъния – 9 479 тона, Германия – 564 тона, Гърция – 405 тона и др. Регистрираният износ на краставици и корнишони през 2009 г. е 10 338 тона. Традиционно, най-значителните доставки са предназначени за пазарите на Германия – 5 238 тона, чехия – 2 896 тона и Румъния – 1 936 тона. Извън ЕС, традиционно основната част от износа на плодове и зеленчуци е насочена за Русия. От данните се забелязва тенденция на повишение на износа на пресни зеленчуци. Темпът на нарастване е повече от два пъти, като при някои от културите нарастването е неколкократно. По отношение на вноса, тенденцията е за трайно повишение както в натурално, така и в стойностно изражение. През 2006 г. страната ни внася 80 451 тона зеленчуци, а през 2012 г. вносът се е увеличил почти двукратно до 152 527 тона (табл. 12). внасяме зеленчуци, за чието производство страната ни има подходящи

Структура на стопанствата, отглеждащи зеленчуци Резултатите от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. сочат значително намаление на броя на стопанствата, специализирани в отглеждането на зеленчуци, спрямо тези през 2007 г. Наблюдава се известно окрупняване на стопанствата, за което вероятно допринасят директните плащания на площ. Като цяло обаче средният размер на стопанство остава нисък. При пресните зеленчуци (вкл. картофи и ягоди), броят на стопанствата през 2010 г. е намалял с 38% в сравнение с 2007 г., а площта – с 9%, в резултат на което средният размер на стопанство е нараснал от 0,19 ха на 0,28 ха. При краставиците и доматите – открити площи, средната обработвана площ на стопанство е съответно 0,4 и 0,8 дка, а при оранжерийните краставици и домати – съответно 1,4 и 1,2 дка. Структурата на стопанствата, отглеждащи зеленчуци и картофи, по юридически статут, показва, че 99% от занимаващите се с това производство са физически лица – 133 035 бр. със средна площ от 1,2 дка. При едноличните търговци средната площ, на която отглеждат зеленчукови култури, е 36,64 дка. При кооперациите средната площ е 97,2 дка, а при търговските дружества – 88,9 дка. При оранжерийното производство (табл. 10) за 2010 г. са отчетени 6 412 бр. земеделски производители с обща площ, заета със стъклени и полиетиленови оранжерии, от 10 458 дка. Прави впечатление, че при най-многобройната група по юридически статут – физическите лица, средният размер на обработваемата площ е под 1 дка. Търговия със зеленчуци През последните години единственият отрасъл в икономиката на страната, който формира положително външнотърговско салдо, е селското стопанство. Този показател го определя като жизнен отрасъл, способен да допринесе за изграждането на конкурентен и ефективен производствен и бизнес потенциал. Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. доведе до промяна в структурата на търговията с аграрни стоки. Поради по-изгодните икономически условия за търговия на единния европейски пазар, търговските потоци постепенно се пренасочват към държавите от ЕС за сметка на други икономически общности и региони. През 2010/2011 г. около 71,8% от българския износ се осъществява в Общността. Същевременно, около 75% от доставяните в страната земеделски продукти са от държавите-членки на ЕС .

Табл. 1. Структура и динамика на площите, заети със зелен- чукови култури, през периода 2006–2013 г.

1.2.1. Анализ на сектор „Зеленчуци” Производството на зеленчуци е традиционно за България. Производството на зеленчукови култури има отношение както към икономиката, така и към човешкото здраве. в годините на преход, включително и след присъединяването на страната ни към ЕС, в резултат на многобройни причини, част от които анализираме, относителното му значение намалява съществено.

1.2. Анализ на сектор „Зеленчуци” и сектор „Плодове“

все по-отчетливо се налага необходимостта част от регистрираните неблагоприятни за нашето селско стопанство процеси да бъдат ограничени. Приложението на ОСП 2014-2020 предоставя благоприятни възможности, с помощта на които част от диспропорциите биха могли да бъдат, макар и частично, балансирани. Това се налага поради традиционното присъствие и значение, което животновъдството, производството на плодове и на зеленчуци имат в стопанската история и в икономиката на страната. Развитието на секторите с обвързано с производството подпомагане при ОСП 2014+ има съществена роля при разрешаване на редица социално-икономически проблеми както в общоевропейски, така и в национален план. Сред тях са осигуряване на здравословна храна с доказан произход, разширяване номенклатурата на производство на стоки с възможност за създаване на добавена стойност и на продукти с висок експортен потенциал. Подкрепата за тези, интензивни по своя характер производства, осигурява работни места и снижава ефекта на миграционните процеси. Подпомагането за уязвимите/ чувствителни сектори трябва да се осъществява по линия на всички допустими схеми и мерки, с идеята, че направената инвестиция е с висока степен на възвръщаемост.

Табл. 2. Реколтирани площи от основни зеленчукови култури, (хектари)

Площи, производство и средни добиви – от открити и от оранжерийни площи Площите, заети със зеленчукови култури, през последните години заемат около 2,2–2,3% от използваната земеделска площ (ИЗП) в страната. Относителният дял на оранжериите през разглеждания период представлява около 2% от площите, заети със зеленчуци. Динамиката на площите на зеленчуковите култури след 2006 година показва спад. От годината преди присъединяването на страната ни в ЕС общата площ, заета със зеленчукови култури, устойчиво намалява. През 2013 г. тя е 70% спрямо площта през 2006 г. (табл. 1). Намалението се дължи на редукцията при полското производ-

Фиг. 9. Динамика на общо произведеното количество зеленчуци в България за периода 2001–2013 г., (хил. тона)

Табл. 8. Брой стопанства, площи отглеждащи зеленчуци

среден

размер

на

стопанствата,

Табл. 9. Структура на земеделските стопанства по юридически статут – 2010 г.

Табл. 10. Структура на стопанствата, отглеждащи оранжерийни зеленчуци, 2010 г.

Табл. 7. Баланс на производството и потреблението на зеленчуци, (хил. тона)

Табл. 6. Оранжерийно производство на основни зеленчуци, (тона)

Оранжерийно производство Оранжерийното производство се определя от няколко основни зеленчукови култури като домати, краставици, пипер – сладък, корнишони, салати, марули и др. Около 80% от общо произведената продукция се пада на произведените домати, пипер и краставици. За разглеждания период площите с произведените зеленчуци в оранжерии намаляват с 8,4%. По видове, оранжерийните домати намаляват с 26,4% от 2006 г. до 2011 г. Увеличение има при краставиците, от 37 724 т на 44 765 т през 2010 година. Тази култура участва с най-голям дял в износа на страната – 60% от пресните плодове и зеленчуци. Илюстрация на спада в производството на зеленчуци е увеличаващият се дисбаланс между потреблението и производството на зеленчуци. Още преди приемането на страната ни в ЕС, България произвежда по-малко, отколкото потребява населението. Тази негативна тенденция след приемането ни в Евросъюза се засилва и за задоволяване на нуждите от зеленчуци страната ни разчита на внос както от страни от ЕС, така и от трети страни.

ство. Проблеми при организацията на производството и реализацията са причина за сериозното намаление на площите, заети със зеленчуци през последните няколко години. Незначителна промяна и слабо увеличение има при площите със стъклените и полиетиленовите оранжерии за разглеждания период. Оранжерийното производство е относително независимо от климатичните условия и ежегодните колебания в произведеното количество зеленчуци се влияят от чисто пазарни механизми. Данните за произведените количества от зеленчуци (общо – от открити площи и от оранжерии) показват устойчива тенденция на намаляване на произведената продукция, макар да има изключение през 2008 г., когато са произведени 868,5 хил. тона. Произведеното количество е по-високо през тази година поради добрите климатични условия. Обяснението за непрекъснатия спад в производството е свързано с драстичното намаляване на площите през годините. Средните добиви се колебаят, тъй като са в пряка зависимост от конкретните метеорологични условия през годините. в структурата на общата площ, а също и в произведените количества от зеленчуци, има висока концентрация на малко на брой култури. Картофите заемат основна част, следвани от доматите, краставиците, пипера, кромид лук и др. Без изключение при всички произведени зеленчукови култури има намаление в пъти на произведената продукция за разглеждания период. Почти с 300% намалява производството на домати, картофи, краставици, главесто зеле и др. Произведените количества картофи в България намаляват от 386 050 т през 2006 г. до 177 007 т. за 2012 г. Благоприятната

Табл. 3. Общо производство на някои зеленчуци 2006–2013 г. (тона)

Табл. 4. Средни добиви от основни зеленчуци за периода 2006–2013 г. (кг/ха)

в климатично отношение 2008 година се отразява и на добивите не само при картофите, но и при доматите, главестото зеле, лука, но това е по-скоро изключение, а не тренд. Обяснението за драстичното намаление в производството се дължи на комплекс от фактори. От данните за преброяването на земеделските стопанства през 2010 г., в сравнение с 2007 г., се забелязва и намаляване на земеделските стопанства, специализирани в отглеждането на зеленчуци. Намалените производствени количества може да се обяснят, освен с намалените площи и със силната конкуренция в сектора. Ефект оказва и ниската степен на подпомагане на земеделските производители. Разрушената хидромелиоративна система в България доведе до момент, при който производството на зеленчуци се постави под силна зависимост от конкретните метеорологични условия. Това води до силно изразена несигурност и сериозна вариабилност на производството. високите технологични разходи за отглеждане и липсата на квалифицирана работна ръка също допринасят за влошаване на показателите, характеризиращи производството на зеленчукови култури у нас. Първото нещо, което прави впечатление при анализа на нивото на средните добиви, е, че при всички култури те са твърде ниски. Конкретните метеорологични условия оказват пряко влияние върху средните добиви, но може категорично да се твърди, че средните добиви не отговарят на потенциала на сортовете, които се сеят или засаждат. Например според Официалната сортова листа на ИЗК „Марица“ всички сортове и хибриди домати имат потенциален добив от над 4,5 т/дка, при пипера – около 3,0 т/ дка и др.

Табл. 5. Средни добиви от домати в ЕС–27 за периода 2004–2012 г. (100 кг/ха)

Този извод се налага от данните за нивото на средните добиви при доматите – един от най-застъпените зеленчукови видове не само у нас, но и в ЕС за разглеждания период. в страните от ЕС, които отглеждат домати, средните добиви са над 10 т/ дка, докато за България средно за разглеждания период те са 2 860 кг/дка. За сравнение в съседна Турция и Гърция (табл. 5.), добивът от домати от единица площ е около 3 пъти по-висок. При такава разлика в средните добиви лесно може се направи сметка за икономическата ефективност на производството и конкурентните позиции на българското зеленчукопроизводство, в сравнение с производството в съседните на България страни. Оказва се, че използването на хибриди, които са подходящи за други страни, не води до увеличение на средните добиви у нас. Един от най-съществените проблеми и фактор, оказващ влияние за получаване на ниски средни добиви, е прилагането на остарели, по-екстензивни технологии. Друга съществена причина е почти разрушената хидромелиоративна система в България, което поставя производството на зеленчуци под много голяма зависимост от метеорологичните условия. Нестартирането на Мярка 125 по време на ПРСР 2007–2013 г., свързана с изграждане на напоителни системи, оказа своето негативно въздействие за задълбочаване на проблемите, свързани с напояването в страната. Към момента, по данни на МЗХ, на едва около 2% от обработваемата земя има възможност за напояване.

Агратек е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника са готови да ви предложат най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти. Те са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви при необходимост, за да не губите време когато работата ви чака.

AGRIFAC CONDOR CLEARANCE PLUS С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това което техните полета желаят... Работен просвет – до 200 см, управляем от кабината 3400-8000 л – Резервоар за химикали 24-54 м стрела, 50-250 cм разположение на стрелата от обработваемата култура Работна скорост – до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO – 151/205 или 210/285 кв/кс FPT Пътен режим – до 50 км/ч с нисък разход на гориво Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работа MountainMasterPlus – независимо управление на носещите хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20% HighTechAirPlus – Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно налягане до 15 бара – без смяна на дюзи DropLetControl – Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и култури ExternalFillSystem – Подсигурява бързо пълнене на резервоара – за 8000 л са необходими 7 мин.

ул. „Майор Юрий Гагарин“ 22-А 1113 София Bulgaria