Земеделие плюс 278/2017 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

7–8 (278) / 2017

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

НОВ!

Партньорът за успешно земеделие

FARMGEM Ltd е английска компания, създадена през 80-те години на миналия век. Дълги години английските фермери очакват да се появи пръскачка, която да бъде здрава, надеждна и производителна. След появата на пръскачките FarmGEM, бранда бързо придобива висока репутация и не след дългo е на първо място по пазарен дял в Англия, в това число са самоходни, прикачни и навесни пръскачки. Днес те успешно се продават в целия свят, благодарение на няколко ключови фактора, единият от които е 3 годишната гаранция на шасито и стрелата. Стандартно пръскачките FarmGЕМ съдържат редица високотехнологични опции, сред тях са перманентната циркулация на флуида, високо налягане на изпръскване на разтвора, GPS подготовка и редица др.

Нова серия прикачни пръскачки FarmGem Innovator

Прикачната пръскачка Innovator предлага на фермерите икономично решение с работен захват на стрелата до 24 м и обем на резервоара до 3000 л. Стрелата “Series 3” е с напълно независимо окачване, налице е система за самонивелиране и система против огъване и „подскачане“ на стрелата – antiyaw damping, при работа върху набраздени и силно неравни терени, както и възможност за електрохидравличен контрол на функциите им от кабината на трактора. Пръскачката има 5 мембранна помпа със самозасмукване и дебит 210 л/мин, електронна система за контрол Bravo 4000LS T със цветен дисплей и автоматичен контрол на нормата, 7 секции на стрелата (24 м), както и сензорен монометър и др. Всички гореописани технически параметри се явяват стандартно оборудване на пръскачките от серия Innovator.

ER.MO spa е италианска компания с лидерски позиции не само от гледна точка на качество, но и количество произведени плугове на годишна база. Вече над 40 години компанията успешно комбинира италиански дизайн и традиции, използвайки единствено Hardox шведска стомана за производството на плуговете, което ги прави изключително здрави и надеждни машини, можещи да се справят отлично и при най-тежки условия.

ER.MO плуг модел Evolution 125

Това е 5 корпусен обръщателен плуг за трактори с мощност от 110 до 200 к.с. Плуговете от серия Evolution са униклани благодарение на липса на отвори и заварки по основното шаси, което води до дълъг живот. Регулируемият по височина теглич може да се адаптира към различни условия на работа и по този начин гарантира перфектно позициониране на машината спрямо рамената на трактора.

Дискова брана ER.MO - серия DMX

Браните от тази серия са предназначени за трактори с мощност от 150 до 300 к.с. Дисковите брани серия DMX се използват едновременно за обработка и миксиране на растителните остатъци чрез метода на минимална обработка на почвата. DMX е универсална машина, която може да работи както в необработени твърди почви, управлявайки голямо количество растителни остатъци, така и след оран - за предсеитбена подготовка на почвата.

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС , ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО!

Контакти: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

www.RIMEX.bg

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите, произвежда двe серии специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer, обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е поголемия товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии.

Машините MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации, могат да се използват за разнообразни дейности както в полето, така и във всички типове ферми.

MERLO:

„ … телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като много функционална машина”. "….много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии". „…например роботите ни, които могат да държат цялото шаси за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни".

ФЕРМЕРИТЕ:

„ … правя много други неща – изкопи, ремонт на покрива и оградата”. „ … добър е за всичко премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци”. „ … мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност”.

Съдържание

Новини от МЗХГ

Юбилей седемдесет години опитна станция пазарджик. . . . . . . . 3 Иновации Внедряване на прецизното земеделие в България . . . . . . 8 Земеделски култури Чувствителност на хибриди рапица към брашнеста мана . . Биоземеделие Влияние на третирането с хуматен тор Хумустим при пролетен грах и фий. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Реакция на различни произходи кръмно цвекло спрямо органично торене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Възможности за използване на биологичен тор Сегадор . . Екология Микробиологична характеристика на ерозирани почви от софийска област . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . зеленчуци Икономическа оценка на технологични елементи при късно полско производство на броколи. . . . . . . . . .

11 15 18 21

24 27

Фактори, определящи добива от домати. . . . . . . . . . . . 31 торенето като фактор за растежа, добива и качеството на продукцията от тикви. . . . . . . . . . . . . . 34 Библиотека Анализ на сектор „Зърно” и „Маслодайни култури” . . . . . 37 Изнесен форум в гората, за гората... Горите на Родопите съхнат. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Рекордна реколта от пшеница за 2017 г. Тазгодишната реколта от пшеница ще бъде рекордна. Количеството по предварителни данни е между 5,85 и 5,95 млн. тона. Това е повече от миналата 2016 г., когато производството беше 5,66 млн. т. Реколта от почти 6 млн. тона е исторически връх, никога България не е достигала тези нива. Увеличаването на количеството се дължи на по-висок среден добив от декар. Той е нараснал с около 8% спрямо миналогодишния – или 513 кг/дка сега и 475 кг за 2016 г. Реколтираните площи са около 11,4 млн. дка. Освен с по-голямо количество, тазгодишната реколта се очертава да бъде и с по-добро качество. Към 3 август са анализирани 815 проби от пшеница. Резултатите показват, с много добри качествени показатели са 46,39 % и в сравнение с реколта 2016 г. има завишаване с над 5% на количеството с високи хлебопекарни качества. Така не се потвърждават опасенията, че с високите добиви и навлизането на високопродуктивни френски и австрийски сортове ще се влоши качеството на добитото зърно. Рекордната реколта и високо качество води и до засилен износ на зърно от България. До 15 август експортът на пшеница ще надвиши 1 млн. тона, на ечемик – 189 хил. т, а на рапица – 152 хил. т. Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

Цена: 6,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (278) / 2017

Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор проф. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор П. Пеков PR и реклама Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Разпространение Георги Петров Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894г.

Юбилей

седемдесет години опитна станция пазарджик ИМА СЪБИТИЯ В ЖИВОТА, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПОДМИНАТ МЪЛЧАЛИВО ЗАЩОТО НЕ СА ПРОСТА СЛУЧАЙНОСТ, А СВЕОБРАЗНИ ВЪРХОВЕ НА ПОСТИЖЕНИЯ. ТЕ ПОДРЕЖДАТ ИЗТЕКЛОТО ВРЕМЕ И ГО ПРЕВРЪЩАТ В ИСТОРИЯ.

ПЛЮС

7–8 (278) / 2017

година се извършва и първото парцелиране и подравняване на площите, съгласно изискванията на опитите по напояване. Размерите на опитните парцели са 200/100 м в посока на поливните бразди, приблизително север-юг, които са запазени и до днес. При подравняването много прецизно е отделен и запазен повърхностния 30-сантиметров слой от почвата, който след попълването с глинеста почва от могилите, е разстлан отгоре. Веднага е въведена еднопосочна оран на парцелите, а през 2004 г. е закупен и първият обръщателен плуг. През 1948 г. е анализиран и състава на почвата от колектив ръководен от доц. Койнов. Успоредно с първите точни опити се извършват и ориентировъчни такива, извън границите на опитното поле. С тях се получава ориентировачна информация за торене без да се нарушава сеитбооборота в опитното поле. През 1949, 1951 и 1953 години се отпускат още 144, 151 и 500 дка от мерата и частни стопани, така че се оформя блок от 1043 дка. Това е първият етап от създаването на станцията. Развитието на нашето селско стопанство, неговото уедряване поставя нови сложни проблеми за решаване – експериментиране на научните резултати. През 1962 година се добавят още 2700 дка от местността „Бабина гора“, която е на почвен тип чернозем смолник в землището на с. Черногорово. Създава се Експерименталната база за производствена проверка на научните постижения и производството на семена от различни култури. Обработваемата земя на станцията се закръгля на 4 000 дка. Настъпилите в края на 1989 година промени в обществено-политическия и икономически живот на страната оказват определено влияние и върху организационното и икономическо състояние на Станцията. Част от стопанисваната земя се връща на собствениците им. Стопанисваната в момента 1282 дка земя е от ДПФ и е разположена върху два почвени типа (канелено-горска в землището на с. Ивайло и

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През 40-те години на миналия век се разгръща в своя максимум хидромелиоративното строителство в България. Тогава при изграждането на язовир Тополница се поставя и целта – 60% от обработваемата земя на район Пазарджик да се напоява. В тази връзка възниква и задачата за създаване на Опитно поле към Водния синдикат на яз. Тополница в Пазарджик. Предложението е направено от Любомир Димитров – началник полевъдна секция при Водния синдикат, а решението е на Дирекционния съвет. Целта е създаване на Опитно поле по напояване по подобие на изградените полета на яз. Росица. В протокола е записано: да се установят по възприетите най-съвременни научни методи – поливния режим, поливните и напоителни норми, начините на напояване, сроковете за провеждане на поливките, средствата и съораженията за повишаване производителността на поливаческия труд на основните за района селскостопански култури. Малко по-късно възниква и задачата, свързана с изпитване и установяване на най-подходящите сеитбообращения при условията на напояване, изследвания върху промените настъпващи в почвата под влияние на продължителното напояване и др. С Указ №26 от 26.12.1946 година, подписан от Васил Коларов, се създава Опитното поле по напояване край гр. Пазарджик. Специална комисия след дълго проучване определя за най-подходящо място полето на землището в с. Ивайло. В климатично отношение районът спада в преходноконтиненталната зона на Тракийската низина, с ясно изразен неустойчив (променлив характер на метеорологичните елементи. Средният валеж за района е 516 мм при средно за страната 625 мм, като се колебае в широки граници – от 295 до 770 мм. Особено неустойчив е характерът на разпределението на валежите по сезони и месеци през отделните години. Първият ръководител е н.с. Мъгърдич Саркизов – дотогавашен началник отдел в Тютюневия институт и завеждащ опитното поле в с. Козарско, Пазарджишко. Разораването на отпуснатата мера от 200 дка става с биволски впряг. На 01.04.1947 година е направена първа копка на лабораторната сграда, а строителството на сградите завършва през 1948 година. Построени са 8 апартамента, админастративно-лабораторна сграда, обор, работилници и други. Тези сгради се използват и до днес. През същата 1948

чернозем смолник в землището на с. Черногорово). Заслугата за запазване на обработваемата земя в посочения размер е на директора по това време ст.н.с. Ташков. Интерес представлява историята на преструктуриране на станцията. Хидромелиоративната опитна станция, в каквато се преструктурира опитното поле през 1950 година, става Опитна станция по поливно земеделие с Разпореждане № 83/25.02.1972 година. С преобразуването на АСН и при извършената реорганизация на научния фронт в селското стопанство, с Разпореждане № 161/31.07.1973 г. на МС, станцията се преобразува в Опитна станция по сортоподдържане и семепроизводство и влиза в системата на НПО “Сортови семена и посадъчен материал”. Заповед № I-817/13.04.1982 година е повод за следващото преструктуриране, този път като ОЦИВД (Окръжен център за инженерно-внедрителска дейност) като поделение на ОАПС към НАПС. Следващата промяна е с Решение № 146/24.07.1986 година за преструктуриране в КОС (Комплексна опитна станция) с тринадесет цифров булстат към ССА, което продължава до 2000 година, когато с Постановление № 270/15.12.2000 г. КОС се преобразува в ИПТП (Институт по памука и твърдата пшеница) като ТЗ Пазарджик, като отчитането е към НАП Стара Загора. Следващото преобразувание е от 26.07.2005 година, когато с Постановление 165/19.07.2005 г. ТЗ в Пазарджик се преобразува в РЦНПО (Регионален център за научно приложно обслужване) Пазарджик със собствен булстат в Пазарджик и отчитане пред ССА. С Указ № 148 от 2008 г. при промяна в Закона за изменение и допълнение на Закона за НЦАН Експериментално-производсвената, приложната и обслужващата дейност на ССА се осъществява и от опитните станции, които са Държавни предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ. Името на станцията е ОСПЗ (Опитна станция по поливно земеделие) Пазарджик от тогава и до днес. През този последен период на дейност Държавните предприятия са към ССА, но спазват и ТЗ, което води до редица затруднения. През годините на преструктуриране Опитната станция е била на подчинение на Министерството на електрификацията, Министерството на земеделието, НПО „Сортови семена и посадъчен материал”, НАПС, ССА, която по-късно се преобразува в НЦАН и отново в ССА. Първата изследователска дейност е била насочена

изключително към определяне на поливните и напоителни норми на отделните култури за нуждите на проектантите, работещи върху проекта на напоителната мрежа в региона. Данните са вземани в суров вид направо от дневниците – това е бил най-краткия път наука-внедряване. Независимо от многократното преминаване на станцията от едно ведомство към друго, появяваща се с различни имена, т.е. поредицата сложни структурни промени, през 70-годишното си съществуване, тя запазва своята идентичност и позицията си на координатор и главен изпълнител на изследователската програма за актуализиране на методиките при отглеждането на различни култури в региона с напояване. В началния етап на своето съществуване станцията е изпъквала с демонстративните си опитни полета, които и днес са много актуални. Един от първите резултати е оказаната помощ на стопанствата за скъсване с малките фитарии и машали и преминаване към напояване по метода на дългите бразди при зеленчуковите и полски култури. Призната е рационализация за поливане на култури със слята повърхност по метода на Дългите бразди (Браздова подготовка на култури със слята повърхност за напояване/, внедряване на окопвачките в зеленчукопроизводството, навесно прикрепване на брани към култиватор КСГ–5Б, преустройство на тракторна пръскачка “Перла 9” за пръскане на полски култури, механизирано прибиране на грах – семепроизводен посев, преустройство на цвеклова сеялка за сеитба на дребни зеленчукови семена, сеитба на царевица с ръчна садачка – собствена модификация, преустройство на комбайн Е 512 за жътва на опитни парцели, машинка за отделяне семената на пипер при семепроизводство и др. Първите проучвания са насочени към установяване на подходящи междуредови разстояния на сортове от захарното цвекло, царевицата, фасула, памука, пипера, доматите и др. при условията на напояване. Резултатите са изумителни – станцията става водеща по отношение на високите добиви при условията на напояване. От захарното цвекло са получавани по 11 тона от декар, от тогавашните сортове пшеница – по 490 кг/дка, от царевицата – 900 и т.н. През отделните години са получавани и много по-високи добиви от фасул, люцерна, коноп, пипер, домати и др. За първи път в Южна България се внедрява безразсадно отглеждане на домати. Важно място в положителните резултати на колектива се пада на изпитването и внедряването на уплътненото използване на поливните площи под ръководството на ст.н.с. Саркизов, проф. Жечев и др., научнообоснованото редуване на културите в сеитбообороти с 50 и повече процента уплътняване на площите под ръководството на институт „Н.Пушкаров“, ВСИ и др. За първи път са проучени и по-късно внедрени в производството: уплътняване на царевичното поле с предкултура зимен грах за зелено, пролетно разораване на люцерна след първи откос и засяване на царевица и др. от ст.н.с. I ст. Делчев. Разработени са едни от първите в страната сеитбообращения от н.с. Дончев, които влизат и в учебниците на ВСИ. През този първи етап от развитието си

Станцията изиграва важна роля в разширяването и укрепването на поливното земеделие. Показателен е факта, че преди създаването на ИХМ – София ,тя е била координационен център по напояване в страната, където са обсъждани научни планове на останалите станции и секции към институтите, работещи в областта на напояването. С бързото развитие и разширяване на химизацията в селското стопанство възникват проблемите свързани с взаимодействие между факторите. Поставя се начало в залагането на многофакторни полски опити, които продължават и до днес. Изпитва се дълбочината на основната обработка на почвата при различни полски и зеленчукови култури и обвързване на торенето с гъстотата на посева в условията на различни режими на напояване. Най-често, културите са включени в научнообосновано сеитбообращение. Торенето в условията на напояване става мощен фактор за увеличаване на добивите при голяма част от културите. В тази връзка тематиката все повече се разширява и задълбочава при комплексно изпитване на факторите почва – вода – тор, а по-късно и сорт и тяхното взаимодействие в сухите условия на Тракийската низина. Тези изследвания в по-широки размери започват след 1960 година, когато научноизследователската дейност се провежда предимно с многофакторни опити. Задълбочават се проучванията при царевицата, пшеницата, люцерната, включени в уплътнени сеитбообращения. Теми, по които работим и днес. Принос на научните изследвания в станцията е доказаната ефективност на дъждуването при различни култури – царевица, пшеница, люцерна, коноп и др. При изразходването на 20–30% по-малко вода при дъждуването се получават еднакви или по-високи добиви в сравнение с гравитачното напояване. При гравитачното напояване ефективно е напояването по Дългите бразди (от 400 до 700 м), когато терена е с лек наклон, а почвата е чернозем смолник. Доказано е предимството на перфорираните пластмасови тръби през 70 см и подобрените полиетиленови тръбопроводи. Повишава се значително производителността на труда на поливачите. Внедряването на този начин от сътрудник Гайдуркова позволява напояването на повече площи за сезона – особено през 70-те години на миналия век. Ст.н.с. Ташков установява, че икономически найизгодно е напояването на царевицата при 75–80% от ППВ съпътствано от торене с 10–20 кг/дка азот, 10 до 15 кг/дка фосфор и от 5 до 10 кг/дка калий. При специфичните климатични условия на района и наличните тогава хибриди царевица комплексното действие напояване с торене осигурява добив над 1000 кг/дка. При настъпващите ранни пролетни засушавания, през последните години започването на поливката при царевицата още в първите фази от развитието й е необходимост – доц. Георгиева. Първите проучвания за ефекта на различните хербициди за борба срещу плевелната растителност при царевицата бързо се внедряват в практиката. Проучват се различни предшественици за царевицата. Доказано е, че люцерната като предшественик може да осигури 3-годишно монокултурно отглеждане на

царевицата с реализирана икономия от минерално торене през първата година. Установява се най-подходящата дълбочина на обработка на почвата срещу царевица, изследва се влиянието на различните мероприятия, представляващи общия агротехнически комплекс, анализира се структурата и водопропускливостта на канелено-горската почва, както и различното є уплътняване при работа с машините. Задълбочени изследвания се провеждат в агротехниката на силажната царевица първа и втора култура, отглеждани при напояване, които са основен сочен фураж за преживните животни. Въз основа на многогодишни изследвания са разкрити зависимостите между водоразхода на царевицата за зърно и втора култура за силаж и водообезпечеността през вегетацията. Установена е зависимостта между степента на нарушаване на поливния режим, размера на напоителната норма, добива и нарастването на растенията. Установени са възможностите за нарушаване на поливния режим при отглеждането на царевица като първа и втора култура. При промяната на метеорологичните фактори се променят и изискванията за провежданите агротехники. По тези въпроси работим и в момента. За първи път са разкрити сложни зависимости между уплътняването на почвата от преминаващите машини и водния режим, както и някои агрохимични и механични свойства на излужено-канелената почва. Разкриват се връзките между настъпващите промени в техните параметри и поведението на растенията и продуктивността на царевицата. Същите зависимости се установяват в резултат на основната, предсеитбените и вегетационните обработки и във връзка с водообезпечеността, метеорологичната обстановка и растенията – най-вече подходящия хибрид. Доказва се количествената зависимост на растежа, развитието и добива на царевицата от обработката на почвата (минимална и нулева) и взаимодействието й с торенето и напояването. Установяват се условията за преминаване към минимални обработки при някои култури в сеитбообращението и се разкриват възможности за намаляване разходите на труд и енергия. Доказва се нецелесъобразността от ежегодна дълбока оран, както и продължителна минимална обработка на почвата. Доказана е ефективността на нарязаната от предшественика слама и заорана преди следващите в сеитбообращението окопни култури от ст.н.с. Георгие-

ва. При все по-ограниченото използване на оборски тор заораването на отпадъчната растителна маса от предшественика е начин за поддържане на хумуса в почвата, особено намалязащ при напояване на културите през последните години. Разкрива се емпирична зависимост за теоретично изчисляване дължината на браздата като функция от водопропускливостта на почвата, водната струя, наклона на терена и поливната норма на чернозем-смолниците. Тези данни се използват за проектиране на високопроизводително напояване по дълги бразди. Разкриват се възможности за отглеждане на следжътвени култури за зелено торене, с които се подобрява азотния баланс и продължителността на последействието им. За първи път в страната са направени проучвания за сеитба на царевица със семена, обработени по метода на хидрофобизацията. Разкрити са възможности за преминаване към по-ранна сеитба от ст.н.с. Ташков. Продължителни и задълбочени са изследванията при пшеницата от ст.н.с. Костурски – едни от най-дългогодишно работилите с житните култури при поливни условия. Изследванията по напояване на пшеницата показват, че увеличаването на добива е от 150 до 200 кг. Дългогодишните изследвания показват, че в 90% от годините се налага напояване на пшеницата в района, като 2/3 от тях са решаващи за добивите. Препоръчва се поливане по “Дългите бразди” с разстояние 140 или 200 см между браздите, в зависимост от почвения тип и наклона на терена. В станцията са направени първите проучвания за борба срещу полягането на житните култури като се препоръчва използването на цикоцел. От десетина години усилено се работи върху елементи от агротехниката на отглеждането на твърда пшеница при поливни и неполивни условия от асистент Самодова. Доказано е, че условията на региона са много подходящи за ефективно отглеждане на сортове твърда пшеница. Приносът за многогодишните и всестранни изследвания с тревно-фуражните култури, зърнено-бобовите, люцерната, както и новите фуражни култури, е на ст.н.с. I ст. д-р Делчев. Проучени са основните елементи от агротехниката при отглеждане на люцерната както за зелена маса, така и за семена при условията на различни видове напояване. Установява се връзката между продуктивността на люцерната и степента на различни начини на водообезпеченост, свързани с недостига на вода. В тази връзка са съставени коефициенти между водоразхода на люцерната, напоявана гравитачно и чрез дъждуване, и изпарението от свободната водна повърхност, като показатели за определяне срока на поливката. За първи път в Южна България е проучен поливният режим при соята, начините и сроковете на напояването и връзката им с качеството на получената продукция от сътрудник Дончев. Разработени са основните въпроси, свързани с технологията на отглеждане на репкото за фураж и семена. Проучени са голям брой нови и перспективни култури като източници на растителен белтък от ст.н.с. I ст. Делчев. От 1963 година директор на станцията е ст.н.с.

Йосиф Делибалтов, който допринася за изграждане на определен почерк в научната работа на все още младите научни сътрудници. По това време се установява близка връзка със секциите в Института по хидромелиорации. Там се отчита работата и на сътрудниците от Пазарджик. През този период в станцията се работи върху проблемите на нарушен поливен режим на различни култури, породени от недостига на вода. Проучва се влиянието на близките подпочвени води. Научноизследователската дейност в производството на ориз ориентира производителите към найефективните за района сортове. Изпитва се влиянието на различни предшественици на ориза основно от ст.н.с. д-р Фурджев. Много култури като пшеница, соя, тритикале и др. са включвани в оризовите сеитбообращения с цел изпитване приспособимостта им към условията на оризищата. Доказано е, че отделните видове и сортове проявяват различна приспособимост, което налага постоянното търсене на най-ефективните от тях. От направените проучвания може да се каже, че пшеницата, тритикалето и соята дават по-постоянни добиви и трябва да се предпочитат пред царевицата в оризовите сеитбообращения. Установява се влошаване на агрохимичните и физични свойства на почвата в оризовите полета при продължителното му монокултурно отглеждане. Задължително трябва да се премине към подходящи сеитбообращения, както и да се използват растителните отпадъци от биомасата и „Тилозиловия мицел” като органичен тор в оризовите полета, който проблем проучва сътрудник Иванов. На няколко пъти през различни етапи от развитието на станцията се проучват елементи от агротехниката при отглеждане на зеленчукови култури – в началото при създаване на станцията от сътрудник Дора Георгиева и от 80-те години на миналия век от ст.н.с. д-р Христина Георгиева. Заслуга на станцията е „Технологията за ускорено производство на зеленчуков разсад”с използването на пясък-натлак от ст.н.с. Х.Георгиева, масово използвана в целия регион в момента. През 80-те години на миналия век в Станцията се проучват елементи от агротехниката при отглеждане на цветя от сътрудник Георева. През периода 1995–2000 година в Станцията работеше и създадената Местна служба за съвети в земеделието. В консултантската дейност и мероприятията организирани от Службата участваха всички научни сътрудници по въпросите свързани с тясната им специалност. И днес, 17 години по-късно, продължаваме консултациите си към производителите въпреки, че МССЗ функционира далеч от станцията. Ежегодно организираме изпитване на голям брой сортове от

застъпените видове култури в региона. Провежданите на нашите Демонстративни полета Открити дни или Дни на отворените врати са добър ориентир за производителите при избора на подходящи видове и сортове култури. Срещата им със специалисти от институтите селекционери на сортовете се осъществява чрез ОСПЗ най-лесно на тези дни. През 70-годишното си съществуване Станцията не е променила първоначалният си замисъл за научноизследователска работа по елементи от агротехниката на културите отглеждани при напояване. При всяка от структурните промени все нещо се допълва, за да достигнем до почти затворен цикъл от култури и задачи свързани с: Научноизследователска дейност в областта на агротехниката на основните селскостопански култури при напояване и без напояване съобразно условията на Горнотракийската низина – в т.ч. уплътнени сеитбообращения. Системата на земеделие обхваща основните звена от редуване на културите в научнообосновани сеитбообращения при подходящи: обработка на почвата, торене, сеитба, гъстота на посева, борба срещу плевелите при нарушен поливен режим на полските култури за условията на Горнотракийската низина. Сортоподдържането и семепроизводството на семена от основните за района полски култури обслужва нуждите на района, а защо не и Югазападна и Централна Южна България. (сортоподдържат се звената до Б и С1 от културите с малък коефициент на размножаване (пшеница, ечемик, тритикале, царевица, пипер и др.) – за икономии на транспортни разходи и адаптация към микроклимата на района. Възможностите за напояване са гарант за производство на семена от културите и в по-малко благоприятни за основните производителни райони години, а научния потенциал, намиращ се все още в станциите – за генетическата чистота на сорта (хибрида/. Научното обслужване включва предлагане на висококачествени базови и сертифицирани семена собствено производство и консултации по отглеждане на културите, раздаване на листовки и беседи по медиите – вестници, радио и теле-предавания на местно ниво. Демонстриране биологичните и стопански качества на основните видове и сортове култури при условията на региона и годината. За да навлезе един новосъздаден сорт в производството е необходимо той да докаже своята оригиналност и ефективност за района, в който се разпространява. Редица години Опитното поле в Пазарджик е предпочитан пункт за изпитване пластичната възможност на кандидат-сортове ориз, пшеница и кандидат-хибриди царевица – задачи поставени от ИАСАС и ИЦ Кнежа. Стана традиция ежегодното

демонстриране биологичните и стопански качества на различни сортове ечемик, пшеница – обикновена и твърда, царевица, ориз, а напоследък – соя и грах и техните продуктивни възможности при условията на годината в Горнотракийската низина. Успоредно с направените демонстрации през 2017 г. производителите получиха и оферти за предлаганите висококачествени семена произведени в ОСПЗ – Пазарджик, предлагани на доста изгодни цени. Колективът на секция „Технология на ориза и основните полски култури”, състоящ се от 3 научни сътрудници, в т.ч. една незаета бройка, през последната година работи по седем задачи към проекти на пет института. Разработването на енергоспестяващи технологии на основните полски култури (пшеница, тритикале, ечемик, царевица, пипер), съхраняващи продуктивните възможности на почвата при напояване и отговарящи на изискванията на съвременното земеделие за получаване на по-чиста продукция в условията на засушаване и резки метеорологични промени са приоритет на всичките седем задачи включени в проекти на институти от системата на ССА. В цялата си научна дейност Станцията е поддържала и поддържа най-тесни връзки с основните селскостопански научни институти и станции в страната: АУ – Пловдив, ИПАЗР „Н. Пушкаров”, ИРГР–СадоВО, ДЗИ–Генерал Тошево, ЗИ–Карнобат, ИЦ–Кнежа, ОСС– Павликени, ИПК – Чирпан, както и с много Опитни станции за научно приложно обслужване. От 2000 година Опитната станция в Пазарджик няма собствен Научен съвет. Методичното ръководство е осъществявано от различни Научни съвети като НС на ИРГР – Садово, на ИПТП Чирпан, от които институти винаги сме подпомагани поради близката тематика в научните изследвания. От издаването на Указ 26 през 1947 година до настоящия момент Станцията е претърпяла реорганизации, икономически кризи, различни режими на управление, но винаги е успявала да се съхрани. Съхранила се е защото никога не се е късала връзката между научните изследвания и земеделската практика, както и между институтите от една страна и производителите от друга. Изминалите 70 години от създаването на Станцията са добър атестат за неуморния труд, положен от не едно поколение научни работници (от трима при създаването с кулминация 9 при обединението с Базата за развитие и внедряване към НАПС и отново трима) и обслужващ персонал, чийто състав в момента наброява общо 30 човека. Колективът продължава да развива научноизследователска, обслужваща и внедрителска дейности, да произвежда висококачествени семена за нуждите на региона и страната, както и да създава връзки между производителите от региона и институтите в страната с цел научно обслужване на производителите. През последните години полето на Станцията е база за практически занятия на редица институти и висши учебни заведения. Уверени сме, че Станцията е била и ще бъде един от стожерите на поливното земеделие в Република България. Директор доц. д-р Х. Георгиева

ИНОВАЦИИ

Внедряване на прецизното земеделие в България – преимущества, перспективи и рискове

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (278) / 2017

Марина Стоянова, Институт по земеделие – Карнобат Веселин Кутев, Лесотехнически Университет

Производството на селскостопанска продукция е свързано с решаването на въпроси, от рода на това как да бъдат комбинирани факторите земя, вода, суровини като торове и препарати за растителна защита, машини и технологии, така че да се произведат максимално количество храни и фибри. Българските фермери използват конвенционални технологии, свързани с използването на големи количества изкуствени суровини и препарати. Но се увеличава и делът на фермерите, които избират биологичния метод на отглеждане или практики, комбиниращи двата метода. Търсейки методи за оптимизация на прилаганите суровини на полето, подобряване добива и качеството на продукцията и опазване на околната среда някой от фермерите се ориентират към прецизното земеделие. В последните две десетилетия, с внедряването на компютърните технологии в живота и бита на хората, темата за прецизното земеделие стана все по-актуална. Появата на похвати, като мониторинг на добива (Yield monitors), глобални позиционни системи (Global positioning system – GPS), дистанционно наблюдение (Remote Sensing – RS), технологии за отчитане на вариращата норма (Variable Rate Technology – VRT) и географски информационни системи (Geographic Information

Systems – GIS), спомогнаха за рязкото увеличаване на възможностите за прилагане на прецизното земеделие в практиката (Cowan, 2000; Vpadhyaya et. al., 2010). Прецизното земеделие е изключително популярно в страни със силно развито и интензивно земеделие като САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Белгия, Германия, Италия, Холандия и Испания. В САЩ между 30 и 50% от производството на соя и царевица се отглеждат с методите на прецизно земеделие (Schimmelpfenning, 2016). В България, макар и с леко пробуждащ се интерес, то е слабо застъпено. Подобни продукти и услуги се предлагат едва от няколко компании на нашия пазар, включвайки услуги и консултации само от един от циклите на прецизното земеделие. До 1980 обект на изследване е фермата, а единица за изследване е полето. От него се е вземала една проба и резултатите са се пренасяли за цялото поле. Варирането на различните агроекологични фактори, определящи развитието на растенията, често се изменят в широки граници на малки разстояния. Това очевидно силно влияе в ефективността и ефикасността на извършваните операции и управленските решения, свързани с работата на полето, съдейки много често по една средна проба. За първи

път терминът „прецизно земеделие“ се е дефинирал на работна среща Грейт Фолс, Монтана, спонсорирана от Университета Монтана, САЩ. Преди това са се използвали термините „специфичен обект за управление на културите“, „обект със специфично земеделие“. През 90-те редица изследователи започват усилено да работят в тази насока (Robert, Rust и Larson, 1995; Schueller, 1997; Robert, Rust и Larson, 1998; Robert, 1999;) и внедряват множество иновации, подобрявайки прецизността на работа, а обект за изследване става променливостта вътре в полето. През 1997 г. се стига до момента, в който Националният съвет за изследвания на САЩ дава и определение за прецизно земеделие: „Прецизното земеделие е стратегия на управление, която използва информационни технологии при оценка на данни от множество източници за изработване на решения, свързани с производството на земеделска продукция“. Прецизното земеделие е съвкупност от технологии, които способстват да идентифицират и оценяват пространствената и времевата вариация вътре в обработваемата земя, така че всички необходими вложени

Фигура 1. Прецизно земеделие цикъл (Whelan & Taylor, 2013)

суровини като торове, пестициди, семена и вода да бъдат прилагани доста по-ефикасно на основата на променливостта в различните зони на полето (М. Стоянова, 2017г). Цялостният процес на прилагане на прецизното земеделие се състои от 4 основни етапа – фигура 1:  Мониторинг на почвата, културите и околната среда – обследване на полето посредством различни геореферирани данни. Те биват proximal sensing (пробовземане и геостатистическа обработка на получените резултати; технологии за отчитане на добива; обследване с различни сензори – Green Seeker, Yara N Sensor и др.) и remote sensing (сателитни изображения; мултиспектрални изображения, заснети чрез безпилотни летателни апарати – дронове);  Създаване на карти с характерните особености – използват се различни софтуерни и web базирани платформи за генерирането им (GS+, ArcGIS, QGIS, GRASS GIS, AIRINOV, Pix4DI, skygliph и др);  Визуализация на получените резултати и експертна оценка за ситуацията на терена и информацията която носи;  Експортирането им на GPS, свързани с машини за прецизно торене, пръскане и поливане, прилагането на диференциран подход за всяко поле, във всеки един момент в зависимост от нуждите, проблемите и със-

тоянието му. Прецизното земеделие в България – преимущества, перспективи и рискове. От началото на демократичните промени и след приемането на България в ЕС аграрният сектор играе все по-важна роля в икономиката на страната (Николова, 2013). Секторът бележи ръст в брутната добавена стойност (БДС) за страната от 1,3% спрямо 2010г. (Аграрен доклад 2010г., Аграрен доклад 2016 г.). Това неимоверно е свързано с редица преимущества и ползи, но крие и редица рискове. Европейската комисия започна процедура за нарушения на страната във връзка със замърсяване с нитрати (Директива 91/676/ЕИО на Съвета), поради неспазване прага за използване на азотни торове от 170 кг азот/ха (http://europe.bg/ bg/articles/news/2016/09/29/ekiska-ot-bulgariya-i-slovakiya-da-sespravyat-sus-zamursyavaneto-na) от българските фермери. Подобни са и констатациите на ИАОС (Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р. България, 2015 г.). В същото време се наблюдава спад в почвеното плодородие по отношение на усвоимите фосфорни съединения, жизнено необходими за развитието на растенията и силно определящо както добива, така и качеството на получената продукция (Кутев, Марков, Стоянова, 2017). Пътят за решаване на про-

блема е внедряване похватите на прецизното земеделие в България за подобряване работата на полето, оптимизиране на използваните суровини и опазване на околната среда. Първият и основен етап от цикъла на прецизното земеделие е мониторинг на почвата, културите и околната среда. Методите за мониторинг биват: 1. Пробовземане и последваща интерполация на получените резултати за генериране на карта с вариращи норми. Предимства:  Това е най-точния метод за характеризиране на полето; Недостатъци:  За генериране на точен модел са необходими голям брой почвени проби на малки разстояния, чието вземане и анализиране е трудоемко и скъпоструващо. Рискове:  Себестойността на анализа може да превиши ползите от подобряване работата на полето и икономия на суровини;  Неекспертното интерполиране на данните може да доведе до генерални грешки в картите за запасеността;  Необходимо е научнообоснована обратна трансформация на картите за запасеността, за получаване на картите за торене, пръскане, напояване и други;

Фигура 2. Пробовземане

Фигура 3. Спътникови заснемания на земната повърхност

 Използването на автоматизирани методи, заимствани от чужди модели и софтуерни разработки в повечето случаи са неприложими за нашите почвено-климатични условия. 2. Използване на спътникови изображения за генериране на карта с вариращи норми. Предимства:  Бързи, лесни, достъпни и евтини;  Приложими за характеризиране на изменението в агро-екологичната обстановка на големи терени – 1000 ха; Недостатъци:  Снимките имат определена честота на заснемане и ниска резолюция;  Качеството на изображението силно се влияе от облачната система. Рискове:  Възможно е да се окаже, че в момента, в който фермерът се нуждае от мониторинг на даден терен, да не е възможно да получи актуална спектрална снимка с добро качество;  Резолюцията е твърде ниска за да характеризира локалните проблеми на терена, които са най-често срещаните в селското стопанство;  Липса на добре обучен и квалифициран персонал, който адекватно да анализира получените изображения. 3. Използване на мултиспектрални изображения, генерирани чрез безпилотни летателни апарати (дронове). Предимства:  Евтини, бързи и надеждни;  Снимките се заснемат

Фигура 4. Заснемане с дрон на селскостопански площи

при нужда, определена от фермера;  Висока резолюция на получените изображения;  Възможност за получаване на изображение от ниска височина на трудно достъпните терени;  Изображението дава възможност за бързо и точно определяне на проблемните зони, от които на момента може да бъдат взети почвени или растителни проби, но най-вече техният брой ще бъде силно редуциран на 1÷3 бр. Недостатъци:  Необходимост от скъпоструващо оборудване;  Необходимост от квалифициран и добре обучен персонал за работа с него;  Необходимост от квалифициран и добре обучен персонал за адекватно разчитане и анализ на получените изображения. Рискове:  Навлизане на българския пазар на фирми, които извършат подобни услуги, но често предоставят снимки без адекватен анализ и съвети за работа с тях, което би обезнадеждило българските фермери по отношение на ефикасността на метода;  Липса на квалифициран и обучен персонал за работа с мултиспектрални изображения.

Изводи Ползите от прилагането на прецизно земеделие са доказани в света. В България тяхното внедряване до голяма степен ще бъде определено от готовността на цялата общност за внедряването на новите технологии в родното селско стопанство. Необходима е ангажираност и насърчаване на иновациите в тази насока от страна на държавата. Като особен риск се очертава кадровата обезпеченост. В нашите университети не се четат лекции по прецизно земеделие и понятието или не се познава или се познава бегло, а в по-лошия случай и погрешно. Липсата на консултанти до голяма степен е възможно да демотивира и обезсърчи фермерите, особено прилагайки науконеобосновани методи и дейности, преписани от чужда литература и несъобразени с конкретните особености на терените, които се наблюдават. Опитът ни е показал, че се използват наизустени клишета, които често са неприложими от фермерите, търсещи помощ за конкретен агроекологичен проблем. Необходимо е провеждане на научни експерименти на територията на страната на основните земеделски райони и почвени типове, както и създаване на наши софтуерни продукти, приложими за нашите условия.

И. Иванова, С. Стоянова Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”, Русе на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе. През 2013 – 2015 г. в опитното поле на ИЗС „Образцов чифлик” гр. Русе е изведен полски опит с 22 хибрида зимна рапица (предоставени от фирма EURALIS SEMENCES). Опитът е заложен на площ от 1,6 дка и рандомизирано разположение на вариантите по зададен методичен план и срокове. Основният показател, който се отчита е добив на зърно по тегловен метод преизчислен в кг/дкa. Измерен е процентът на влага в

зърното. Рапицата е отгледана след предшественик пшеница на излужен чернозем с ниско хумусно съдържание, слабо запасен с азот и фосфор и добре запасен с калий, по стандартна за културата технология. Като изкуствен инфекционен фон са използвани заразени растения от други посеви с характерен за болестта бял налеп. ИЗС „Образцов чифлик” се намира в умереноконтиненталната климатична област. В сравнение с останалите климатични области в България тук има най-добре изразен континентален климат: голяма годишна амплитуда на температурата и подчертан летен минимум на валежите. Есенно-зимният период X.2013 – III.2014 г. се характеризира със суха и топла есен и зима, и валежи от сняг под нормата (фиг.1). Валежите през септември бяха недостатъчни, но

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 7–8 (278) / 2017

Рапицата /Brassica napus/ се отглежда главно за производство на рапично масло и за производство на биодизел. Основни критерии за избор на хибрид са: продуктивност; студоустойчивост; качество на реколтата; устойчивост към болести, неприятели и полягане; продължителност на вегетационния период и срок на узряване. През последните години у нас се отглеждат рапичните хибриди на Pau semences (част от световноизвестната Groupe Euralis). Отличават се с бърз начален старт, бързо възстановяване след зимата, устойчивост на полягане и високо съдържание на масло – от 47 до 49,50%. Добивният потенциал на тези хибриди е изключително висок и достига до 600 кг/дка. Защитата от вредни микроорганизми е голямо предизвикателство за производството. Гъбните заболявания са една от основните причини за загубите на реколта. Контролът на епидемичното разпространение на гъбни заболявания включва редуване на културите; отглеждане на устойчиви хибриди и прилагането на пестициди. Използването на фунгициди е с високи разходи и потенциално вредно въздействие върху околната среда, затова важно значение има отглеждането на устойчиви генплазми. Erysiphe cruciferarum е патоген от семейство Erysiphaceae (Braun, U. et al., 2012), който причинява брашнеста мана. Разпространен е по целия свят (Koike, St.. Et al. 2007, Alkoorane et al. 2015, Farr, D. F. et al., 2015). Принадлежи към клас Ascomycetes и е облигатен паразит (Koch, E.; Slusarenko, A. J., 1991). Симптомите на болестта започват като тънки, паяжинообразни бели налепи по листата и стъблата, листните дръжки, разклоненията и шушулките. Проявява се през пролетта. Образува бял брашнест налеп, който в последствие се оцветява светлокафяво. От двете страни на листа, но най-вече от горната се образуват кръгли петна с диаметър от 1–2 см. При силно нападение петната се сливат, листата изсъхват и загиват. В статията са представени резултатите от изследване за установяване на устойчивите и най-високодобивните хибриди зимна рапица, в условията

земеделски култури

Чувствителност на хибриди рапица към брашнеста мана

Фиг. 1. Абсолютни минимални и максимални температури пo месеци 2013–2015

Таблица 1. Фенологични наблюдения на рапицата в условията на ИЗС „Образцов чифлик” №

Хибрид

Сеитба, дата

Поникване, дата

Цъфтеж,дата

Край на цъфтежа, дата

прибиране

12D9342M

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

13DRAP01EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

12D5306EX

09.09.2013

22.09.2013

18.04.2014

15.05.2014

08.07.2014

13D9065EX

09.09.2013

21.09.2013

18.04.2014

14.05.2014

08.07.2014

13D8604EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

12.05.2014

08.07.2014

13D1505EX

09.09.2013

19.09.2013

14.04.2014

14.05.2014

08.07.2014

13D1202EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

15.05.2014

08.07.2014

13D8493EX

09.09.2013

22.09.2013

16.04.2014

16.05.2014

08.07.2014

13S1180EX

09.09.2013

22.09.2013

15.04.2014

15.05.2014

08.07.2014

13D7992EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

12D6402EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

13D9096EX

09.09.2013

21.09.2013

16.04.2014

15.05.2014

08.07.2014

13D004EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

13D007EX

09.09.2013

19.09.2013

14.04.2014

15.05.2014

08.07.2014

12D12008EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

13D1513EX

09.09.2013

22.09.2013

18.04.2014

17.05.2014

08.07.2014

13D0903EX

09.09.2013

21.09.2013

17.04.2014

15.05.2014

08.07.2014

13D1508EX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

13D1514EX

09.09.2013

19.09.2013

15.04.2014

12.05.2014

08.07.2014

13D1507EX

09.09.2013

20.09.2013

17.04.2014

16.05.2014

08.07.2014

13D1511EX

09.09.2013

21.09.2013

15.04.2014

13.05.2014

08.07.2014

13D144DVEX

09.09.2013

20.09.2013

15.04.2014

16.05.2014

08.07.2014

падналите през октомври (127,6 мм) възстановиха почвената влага. През есенно-зимния период не се наблюдаваха екстремно ниски температури, а валежите бяха малко над нормата за района. Пролетта се характеризираше с валежи и температура около нормата. Изключение са валежите през май, които бяха със 100 мм над нормата. През годините на вегетацията на зимната рапица, при направената обстойна характеристика на метеоролгичните условия в района на ИЗС „Образцов чифлик” Русе, не се установиха съществени отклонения от стойностите на средно-денонощните температури в сравнение с изискванията на културата (фиг.2). По-голямо влияние оказва количеството на падналите валежи в периода на вегетацията (фиг. 3).

Фиг. 2. Средномесечни температури, oC

Количеството на валежите общо за периода на проучване е достатъчно за отглеждането на рапицата, но в критичните фази от развитието й разпределението им е неравномерно. 2013–2014 г. се характеризира с по-високо количество валежи – 745,9 мм, а 2014–2015 г. – с 688,1 мм. В критичните периоди от развитието на рапицата разпределението на валежите е неравномерно през годините на експеримента. Минималните температури през наблюдаваните години бяха най-ниски през месеците декември, януари и февруари 2013-2014 г. (–14,5°С; –18°С; –9,6°С), а максималните са най-високи през юли същата година (38,2°С – фиг. 1). Съдържанието на влага бе решаващ фактор за развитие на рапицата, особено при поникването и първата фаза от развитието на културата, тъй като съвпада с период на критичен валежен минимум (табл. 1). Падналите през периода на поникване валежи от 38,5 мм през 2013 г. и 35,2 мм за 2014 г. създадоха предпоставка поникването на хибридите да продължи от 12 до 14 дни. Всички хибриди достигнаха 6–8 лист фаза розетка около един месец след поникването. В месеците, в които температурата трайно е под 5 °С хибридите прекратиха своята вегетация, като този период настъпи около 25.11. Повишаването на температурата в края на месец февруари до 18,2°С през 2014 г. и до 14,4°С през 2015г. и падналите вале-

Taблица 2. Височина на растенията (HTR), тегло (PGF) и влажност (H2O) – при прибиране на реколтата 2013– 2014 г.

№

Hybrid

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22

12D9342M 13DRAP01EX 12D5306EX 13D9065EX 13D8604EX 13D1505EX 13D1202EX 13D8493EX 13S1180EX 13D7992EX 12D6402EX 13D9096EX 13D004EX 13D007EX 12D12008EX 13D1513EX 13D0903EX 13D1508EX 13D1514EX 13D1507EX 13D1511EX 13D144DVEX

I повт. 159 162 153 167 161 164 158 165 144 162 156 163 161 161 157 164 163 165 165 167 160 164

HTR, cм II повт. 163 177 160 166 151 160 167 166 166 164 157 158 163 164 162 169 163 160 174 165 161 172

ср. 161 169,5 156,5 166,5 156 162 162,5 165,5 155 163 156,5 160,5 162 162,5 159,5 166,5 163 162,5 169,5 166 160,5 168

жи създадоха предпоставка за възстановяване на вегетацията. Хибридите навлязоха във фаза масов цъфтеж в средата на месец април. Падналите валежи през този период доведоха до удължаване на фазите цъфтеж и пълна зрялост. В резултат на благоприятното съчетание на климатичните фактори през периода височината на растенията в края на вегетацията при всички изпитвани хибриди беше близка и отговаряше на изискванията на възложителя. Влагата в семената беше в границите от 7,3 до 12,2%. Това наложи тези хибриди с по-високо съдържание на влага да се подложат на сушене, което оскъпява продукцията. Получените резултати показаха, че в зависимост от метеорологичните условия добивът на семена се променя. Сеитбата е извършена на 09.09.2013 г. на дълбочина 2–3 cм, при посевна норма 60 кълняеми семена/м2 с

Фиг. 3. Количество на валежите, мм

I повт. 337 350 337 457 411 407 393 423 317 405 405 329 342 427 399 384 367 328 456 390 353 411

PGF, кг/дкa II повт. 353 355 241 373 371 269 311 397 263 380 407 307 323 273 330 368 350 379 368 367 315 276

ср. 345 352,5 289 415 391 338 352 410 290 392,5 406 318 332,5 350 364,5 376 358,5 353,5 412 378,5 334 343,5

H2O,% I повт.

II повт.

8,0 8,5 8,4 7,3 8,3 7,2 7,4 7,5 7,7 7,3 7,8 7,6 7,6 7,2 10,1 7,2 8,6 10,6 7,7 11,4 7,2 8,3

12,2 8,0 10,9 13,6 9,2 8,7 8,2 9,4 10,1 11,1 10,6 10,3 10,6 9,2 9,7 11,4 10,1 13,6 10,9 12,1 8,8 11,3

ср. 10,1 8,25 9,65 10,45 8,75 7,95 7,8 8,45 8,9 9,2 9,2 8,95 9,1 8,2 9,9 9,3 9,35 12,2 9,3 11,75 8 9,8

междуредие 12,5 cм. През първата година на изследването с найвисока продуктивност от 415 кг/дкa се отличи хибрид 13D9065EX, а с най-нисък добив от 289 кг/ дкa – 12D5306EX. По устойчивост и двата хибрида попадат в групата на Resistant генплазми. При чувствителния хибрид 12D9342M, добивът е 345 кг/дкa, а при устойчивите варира – от 289 до 415 кг/дкa. През втората година с най-висока продуктивност от 485,5 кг/дкa се отличи хибридът 13D9096EX, а с най-нисък добив – 226,5 кг/дкa – 13D0903EX. По устойчивост хибридите попадат в групата на Resistant генплазми. При чувствителния хибрид 12D9342M добивът е 283 кг/дкa средно, а при устойчивите варира – от 226,5 до 485,5 кг/дк(a. Периодът на цъфтеж премина при по-ниска температура и висока влага, и продължи приблизително 28 дни. Продължителността на вегетационния период на изпитаните хибриди зимна рапица е 302 дни, от които 71 дни при ниски температури. През периода на изпитване е установена висока жизненост преди и след презимуване (9), зимоустойчивост (7), устойчивост на полягане (9) и оронване (9) – табл. 2 и 3. Фитопатологичната оценка (табл. 4) е извършена по общоприета скала от 1–9, където с бал 1 са отбелязани устойчиви хибриди, с 3 – силно

Taблица 3. Височина на растенията (HTR), тегло (PGF) и влажност (H2O) – при прибиране на реколтата 2014–2015 г. HTR, cм PGF, кг/дкa № хибрид I повт. II товт. ср. I повт. II повт. ср. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22

139 161 156 163 148 162 150 121 151 169 163 171 151 163 154 153 159 142 155 162 162 148

141 137 130 159 145 132 130 123 123 151 144 160 160 145 148 153 127 162 134 153 139 141

140 149 143 161 146,5 147 140 122 137 160 153,5 165,5 155,5 154 151 153 143 152 144,5 157,5 150,5 144,5

269 368 251 347 267 337 309 252 293 373 359 548 340 308 271 337 221 417 288 277 271 299

Taблица 4. Степен на нападение от брашнеста мана с причинител Erysiphe cruciferarum по рапични хибриди Erysiphe Erysiphe Категория на cruciferarum cruciferarum устойчивост № Хибрид 2013-2014 2014-2015 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22

3 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

5 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1

Sensitive Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant Resistant

297 332 211 299 370 285 327 227 293 380 335 423 398 289 265 375 232 462 267 283 269 220

283 350 231 323 318,5 311 318 239,5 293 376,5 347 485,5 369 298,5 268 356 226,5 439,5 277,5 280 270 259,5

H2O,% I повт.

II повт.

ср.

7,7 8,4 8,2 7,8 7,6 7,2 7,5 8,0 8,3 8,1 8,3 8,2 7,4 5,8 8,2 8,0 8,1 6,4 7,9 7,8 8,0 8,2

8,7 8,4 7,5 8,3 7,4 7,4 8,9 7,8 7,7 8,4 7,5 7,8 8,3 8,1 9,0 8,4 8,7 8,1 7,5 7,4 8,1 8,3

8,2 8,4 7,85 8,05 7,5 7,3 8,2 7,9 8 8,25 7,9 8 7,85 6,95 8,6 8,2 8,4 7,25 7,7 7,6 8,05 8,25

устойчиви, 5 – средно устойчиви, 7 – слабо устойчиви, с бал 9 – чувствителни. В зависимост от степента на нападение хибридите са разделени на 2 групи: чувствителни и устойчиви. При чувствителните хибриди признаците се развиха по листата и листните дръжки на растенията като единични петна, покрити с бял налеп. Идентифицирането на причинителя е извършено в лабораторията по фитопатология на ИЗС „Образцов чифлик” по Бобев, 2009. Морфологията на паразита е проучена върху материал, взет от заразени растения на полето и от инфектирани при лабораторни условия. Патогенността е потвърдена чрез инокулация върху листа от едномесечни растения при температура 22° С и влажност 20–25%, при фотопериод 12 часа. За контрола са използвани неинокулирани растения. Заразените растения развиха симптоми на брашнеста мана след 8–10 дни, докато контролните растения останаха без симптоми. ИЗВОДИ Защита от гъбни заболявания може да се постигне чрез селекция на хибриди с повишена устойчивост. Хибридите, включени в проучването са реагирали като устойчиви на Erysiphe cruciferarum и представляват интерес като източник на генплазма.

В. Василева, Т. Кертиков, А. Илиева Институт по фуражните култури, Плевен

ПЛЮС

7–8 (278) / 2017

действието на Хумустим върху пролетен фуражен грах сорт „Плевен 4” и пролетен фий сорт „Образец 666” в три последователни години. Културите са засявани при междуредово разстояние 15 cм с посевна норма, разчетена за 110 кълняеми семена/м2 за грах и 200 кълняеми семена/м2 за фий. Изпитани са следните варианти в четири повторения: 1. Контрола – нетретирани семена (НС); 2. Нетретирани семена + едно третиране по време на вегетация (ТВВ) (НС + едно ТВВ); 3. Нетретирани семена + две третирания по време на вегетация (НС + две ТВВ); 4. Третирани семена 0,6 л/т (ТС 0,6 л/т); 5. Третирани семена 0,6 л/т + едно третиране по време на вегетация (ТС 0,6 л/т + едно ТВВ); 6. Третирани семена 0,6 л/т + две третирания по време на вегетация (ТС 0,6 л/т + две ТВВ); 7. Третирани семена 1,2 л/т (ТС 1,2 л/т); 8. Третирани семена 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетация (ТС 1,2 л/т + едно ТВВ); 9. Третирани семена 1,2 л/т + две третирания по време на вегетация (ТС 1,2 л/т + две ТВВ). Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж с доза от препарата 40 мл/дкa. Резултатите показват, че при вариантите с предсеитбено третиране на семената, както на грах, така и на фий, се получава по-висок добив на суха маса в сравнение с нетретираната контрола (табл. 1). При третиране на семената на грах с Хумустим в доза 0,6 л/т и едно, или две третирания по време на вегетация, превишенията в добива суха маса спрямо нетретираната контрола са близки (10,5–12%). По-висок добив на суха маса се получава при третиране с по-високата доза (1,2 л/т) и превишенията спрямо контролата достигат 19,8% за третиране на семената с Хумустим в доза 1,2 л/т и едно третиране по време на вегетация. Няма доказана разлика между получените добиви след третиране на семената и комбинацията с третирания по време на вегетация. Добивът на суха маса от фий е по-нисък в сравнение с този от грах, но се наблюдават същите тенденции. Най-висок е добивът при третиране на семената с препарата в доза 1,2 л/т + две третирания по време на вегетация, като превишението спрямо контролата е 20,1%. Индексът на устойчивост на добива суха маса

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Развитието на устойчиво земеделско производство при запазване на околната среда е главната визия на Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014–2020 г. Все по-голяма актуалност придобива т.нар. биологично земеделие. Според Световната здравна организация биологичното земеделие е „цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата и позволява ефективното използване на естествените природни ресурси и възможности”. Интересът е обърнат към използване на екологично чисти продукти, тъй като химическите торове замърсяват почвата и подпочвените води, оскъпяват селскостопанската продукция, а при подълга употреба селективно се натрупват вредни за околната среда химични елементи (Nacheva et al., 2012). В нашата страна за производство на биологична продукция е признат и одобрен органичен тор Хумустим. Той е течен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Течната формулация на органичния тор Хумустим включва в състава си: общ азот – 3%; общ фосфор – 0,4%; калий – 1,7%; хуминови киселини – 32%; фулвокиселини – 4%; микроелементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра и други; пепел – 18%. Прилагането му чрез третиране на семената и/или листна апликация, стимулира растежа и развитието на растенията и осигурява високи и качествени добиви (Сенгалевич и др., 2007). Бобовите култури са ключови за изграждането на устойчиво земеделие. С уникалната си способност да установяват симбиотични взаимоотношения с ризобиални бактерии и фиксират атмосферен азот, те са важен компонент за екологосъобразни фуражни системи и позволяват получаване на високи добиви с използване на по-малко ресурси (Lusher et al., 2014). Ценни фуражни бобови култури с различно предназначение са грахът (Pisum sativum L.) и фият (Vicia sativa L.). Те са с кратък вегетационен период, висока продуктивност на суха маса и при благоприятни условия фиксират до 150 кг N/хa (Voisin et al., 2013). В експерименталната ни работа е проучено

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Влияние на третирането с хуматен тор Хумустим при пролетен грах и фий

Табл. 1. Добив суха маса и индекс на устойчивост ва суха маса (SYI) от грах и фий след третиране с Варианти Грах Фий SYI суха суха маса, маса, кг/дкa кг/дкa НС 834,4 0,312 704,7 НС + едно ТВВ 848,0 0,338 745,3 НС + две ТВВ 859,6 0,341 754,0

ТС 0,6 л/т ТС 0,6 л/т ТС 0,6 л/т ТС 1,2 л/т ТС 1,2 л/т ТС 1,2 л/т Средно

+ едно ТВВ + две ТВВ + едно ТВВ + две ТВВ

на добиХумустим SYI 0,125 0,132 0,137

921,6 925,6

0,355 0,358

776,7 790,0

0,142 0,146

934,8

0,368

798,0

0,148

962,0

0,378

822,0

0,150

1000,0

0,399

839,8

0,155

980,0

0,396

846,7

0,155

918,4

0,361

786,3

0,143

се увеличава пропорционално на дозите на внасяне на препарата и при двете култури. Като фуражни култури съдържанието на азот в добива суха маса е важно с оглед качеството на фуража. В нашето проучване то е определено само при грах и при всички проучвани варианти е по-високо от това на контролата (табл. 2). При вариантите само с третирания по време на вегетация, съдържанието на азот в добива суха маса е с 12,3–13,2% по-високо от контролата. При по-ниската доза (третиране на семената с Хумустим в доза 0,6 л/т) – от 19,4 до 21,9%, и при по-високата доза (1,2 л/т) – от 25,4 до 26,7%. Най-високо съдържание на азот в добива суха маса е отчетено при предсеитбено третиране на семената в доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетация. Количеството азот, натрупан в добива суха маса от грах е от 1,96 до 4,25 кг/дкa повече при третиране с Хумустим, в сравнение с нетретираната контрола. Важно значение има и съдържанието на азот в добива от зърно (фиг. 1). То варира от 98,45 до 117,25 г N/кг добив от зърно. При третирания само по време на вегетацията не се отчита влияние върху съдържанието на азот в добива зърно от грах. При всички останали варианти съдържанието на азот в добива зърно се увеличава спрямо нетретираната контрола. Така, при доза 0,6 л/т +

Фигура 1. Азот в добива от зърно грах след третиране с Хумустим

Табл. 2. Азот в добива суха маса от грах след третиране с Хумустим Варианти N в добива Спрямо СМ контролата +

кг/дка

кг/дкa

15,94 17,90 18,04

12,3 13,2

1,96 2,10

19,24

20,7 21,9

3,30 3,49

19,4

3,10

20,10

26,1

4,16

ТС 1.2 л/т + едно ТВВ 20,19 ТС 1.2 л/т + две ТВВ 19,99 Средно 18,88

26,7 25,4

4,25 4,05

НС НС + едно ТВВ НС + две ТВВ ТС 0.6 л/т

ТС 0.6 л/т + едно ТВВ 19,43 ТС 0.6 л/т + две ТВВ 19,04

ТС 1.2 л/т

две третирания по време на вегетацията, превишението е с 12,74%. Най-високо е съдържанието на азот в добива зърно при третиране с Хумустим в доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетацията. Натрупването на азот в добива зърно е свързано с получения по-висок добив, както и с по-доброто качество на зърното след прилагането на Хумустим. Индексът на устойчивост на добива зърно при грах е най-висок при третиране на семената с Хумустим в доза 1,2 л/т + едно третиране по време на вегетацията (фиг. 2). При фия се наблюдава същата тенденция при дозата от 1,2 л/т, като резултатите за броя третирания по време на вегетацията са близки. По отношение на параметъра физиологична ефикасност на използване на хранителните вещества, доказано се увеличава само при използване на най-високата доза Хумустим (фиг. 3). Грахът и фият са азотфиксиращи култури. Симбиотичното фиксиране на азот се осъществява в грудките. При всички варианти при граха обезпечеността на кореновата маса с грудки след третиране с Хумустим е по-висока в сравнение с контролата (табл. 3). Стойностите на показателя варират от 0,102 до 0,128. С най-добра обезпеченост на кореновата маса с грудки и с най-голяма продължителност на жизнения цикъл на грудките, са растенията след предсеитбено третиране на се-

Фигура 2. Индекс на устойчивост на добива от зърно (SYI) при грах и фий след третиране с Хумустим

Табл. 3. Обезпеченост на кореновата маса с грудки при грах и фий след третиране с Хумустим (г грудки/г корени) Варианти

Грах

НС НС + едно ТВВ НС + две ТВВ ТС 0.6 л/т ТС 0.6 л/т + едно ТВВ ТС 0.6 л/t + две ТВВ ТС 1.2 л/т ТС 1.2 л/т + едно ТВВ ТС 1.2 л/т + две ТВВ Средно

0,128 0,123 0,111 0,102 0,122 0,120 0,109 0,112 0,123 0,117

Спрямо контролата,% -3,91 -13,12 -20,45 -4,69 -5,92 -14,54 -12,87 -3,78

Фий 0,043 0,042 0,040 0,037 0,042 0,042 0,040 0,040 0,042 0,041

Спрямо контролата,% -2,33 -6,98 -13,95 -1,17 -2,33 -6,08 -6,98 -2,09

мената с Хумустим в доза 0,6 и 1,2 л/т. При фий влиянието на препарата е най-добре изразено за доза 0,6 л/т. Продължителността на жизнения цикъл на грудките е важна за нормалното функциониране на тези структури и фиксиране на по-голямо количество азот. Milev (2014) установява продължителност на жизнения цикъл на грудките при граха от 30 до 52 дни. В нашето проучване продължителността на жизнения цикъл на грудките варира от 33 до 38 дни при граха и от 30 до 33 дни при фия (табл. 4). Варирането е слабо, като по-високи стойности са отчетени при вариантите с прилагане на органичния тор в сравнение с нетретираната контрола. Това е свързано с благоприятното действие на съдържащите се в състава му хуминови киселини. С експерименталните дози сме внесли хуминови киселини (%), както следва: с едно вегетационно третиране – 12,8; с предсеитбено третиране в доза 0,6 л/т семена – 0,19 и в доза 1,2 л/т семена – 0,38. Те способстват за освобождаване в зоната на кореновата система на достатъчно усвоими хранителни вещества, включително и на фосфор, който участва директно във формирането и функционирането на грудките. Тang et al. (2001) установяват стимулиране на нарастването на кореновата система, както и увеличаване на коефициента на използване на хранителните вещества при растенията след внасяне на хуминови киселини. Доказано по-голямо количество азот при грах се фиксира при третиране на семената с Хумустим в доза 1,2 л/т и извършени третирания по време на вегетация (фиг. 4). Количеството фиксиран азот е с 2,17 до 2,82 кг/дкa повече от това на контролата. Количеството фиксиран азот при фий се уве-

Фиг. 3. Физиологична ефикасност на използване на хранителните вещества от грах след третиране с Хумустим

Табл. 4. Продължителност на жизнения цикъл на грудките при грах и фий след третиране с Хумустим (дни) Варианти

Грах Спрямо

Фий

Спрямо контролата,%

НС НС + едно ТВВ НС + две ТВВ ТС 0.6 л/т ТС 0.6 л/т + едно ТВВ ТС 0.6 л/т + две ТВВ ТС 1.2 л/т ТС 1.2 л/т + едно ТВВ ТС 1.2 л/т + две ТВВ Средно

33 34 34 37 35 35 38 35 35 35

30 31 31 33 32 32 33 32 32 32

+3,3 +3,3 +10,0 +6,7 +6,7 +10,0 +6,7 +6,7

контролата,%

+3,0 +3,0 +12,1 +6,1 +6,1 +15,2 +6,1 +6,1

личава с нарастване дозите на внасяне на препарата. При третиране на семената в доза 1,2 л/т и третирания по време на вегетация, се фиксира от 1,99 до 2,41 кг/дкa азот повече от количеството фиксиран азот от растенията на контролата. По-голямото количество фиксиран азот при третирания с препарата, допускаме, че се дължи на по-добре развитата коренова система, благодарение на хуминовите киселини, присъстващи в състава на продукта. Те стимулират нарастването на кореновата система на растенията, включително и това на кореновите власинки, където може да бъдат разположени грудките за осъществяване на процеса азотфиксация (Datta et al., 2011). Наличието на молибден в състава на продукта също оказва положително влияние върху процеса на азотфиксация. Заключение Третиранията на пролетен фуражен грах и фий с екологично чистия органичен тор Хумустим водят до по-висок и устойчив добив на суха маса и зърно, по-ефикасно използване на хранителните вещества, натрупване на по-голямо количество азот в сухата маса и зърно и по-голямо количество фиксиран азот. Органичният тор Хумустим оказва положително влияние върху показателите, свързани с грудкообразуващата способност и стабилността на добива от зърно при пролетен фуражен грах и фий. При граха след предсеитбено третиране на семената с Хумустим в доза 0,6 и 1,2 л/т, обезпечеността на кореновата маса с грудки е найдобра и продължителността на жизнения цикъл на грудките най-голяма. В съвременните тенденции на биологично земеделие се препоръчва използването на Хумустим в технологията на отглеждане на пролетен фуражен грах и фий.

Фигура 4. Количество фиксиран азот от грах и фий след третиране с Хумустим

Реакция на различни произходи кръмно цвекло спрямо органично торене

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (278) / 2017

доц. д-р С. Енчев, проф. д-р Г. Кикиндонов докторант Е. Стефанова Земеделски институт Шумен

Кръмното цвекло е традиционен източник на свеж фураж и използването на органични торове увеличава възможностите на екологичното производство. В настоящото изследване е проучен ефектът от листно третиране с комплекс от органични торове – 0,5% Арбанасиекосист + 0,7% Аминобест върху продуктивността и съдържанието на сухи вещества на 10 сорта – хибриди и родителски компоненти цвекло. Периодът на изпитването 2014–2015 г. включва сезони с различни агроклиматични условия и продължителност на вегетацията. Най-силен е ефектът от органичното торене върху добива кореноплоди при кръмните произходи цвекло в условията на воден дефицит през 2015 г. Прилагането на изпитвания комплекс от органични торове е препоръчително за интензивно производство на цвекло за фураж. Продуктивният потенциал на кръмното цвекло е по-голям от която и да е фуражна култура. Включването му в дажбата на животните подобрява балансираното им хранене. Кореноплодите са лесно смилаем фураж и се възприемат с охота, както от едрия рогат добитък, така и от свине, овце и коне. Сухото вещество в кореноплодите на кръмните цвекла е съставено от безазотни екстрактни вещества, 1,3% протеин, 0,1% масла, 0,9% целулоза и 0,9% пепелни вещества, суров протеин, сурови мазнини и влакнини, метионин, цистин, триптофан, калций, фосфор и др. В момента листното торене се прилага широко в схемите на интензивното земеделие, чрез него хранителните вещества се доставят на растенията много по-бързо в сравнение с почвеното торене. Използването на биологично активни вещества и биопрепарати в растениевъдството е алтернатива на минералното торене и третирането с пестициди, чиито високи дози нарушават екологичното равновесие в агроценозите. Органичното земеделие в Европа се развива много динамично, поради нарастващия интерес от страна на земеделските производители и увеличеното потребление на екологично чисти храни. Биопроиз-

водството в България също търпи силно развитие през последните години, отчита се ръст от около 100%. Различни биопрепарати са изпитани върху захарно, кръмно и салатно цвекло. Установено е подобряване на растежа, физиологичния статус, продуктивността и устойчивостта на културите в условия на стрес, породен от биотични и абиотични фактори. Прилагането на различни органични торове води до увеличение на биохимичните и физиологични показатели и добива на растителна продукция. Счита се, че използването на биопрепарати е необходимо като нов подход в растителната защита. Целта на настоящата научна разработка е да се проведат изследвания върху генотипната реакция на сортове и хибриди кръмно цвекло при органично торене. Изследването е проведено през периода 2014– 2015 година в опитното поле на Земеделски институт – град Шумен. Полските опити са заложени по метода на дългите парцели в четири повторения, върху карбонатен чернозем със слабо алкална реакция на почвения разтвор. Сеитбата е извършена ръчно на 70 cм междуредово разстояние (10000 р-я/дкa) на 20.04 през двете години. Вариантите са третирани с органични торове еднократно във фаза формиране на листна розетка (8–10 същински лист), с гръбна пръскачка и работен разтвор от 25 л/дкa. Реколтирането е ръчно – през третата десетдневка на септември. Съдържанието на сухо вещество на изпитваните произходи е определено рефрактометрично в химико-технологичната лаборатория на Земеделски институт-Шумен. Изпитвани варианти: 1. Третирани с комплекс от органични торове: *Арбанасиекосист – съдържа няколко щама на Bacillus subtilis, както и бактериите Bacillus licheniformis, Аzotobacter chroococum и Аzotobacter

Валежи Месец

Година

Температура на въздуха, о С

Tаблица 1. М етеорологични условия в Земеделски институт – Шумен през 2014–2015 г.

Десетдневки I II IV 33,8 V 26,0 52,9 2014 VI 37,0 19,9 VII 2,2 4,4 VIII 29,0 37,3 IX 54,3 0,2 Общо за периода IV 32,6 10,5 V 6,3 3,2 VI 2,5 18,6 2015 VII 2,3 6,6 VIII 0,6 8,8 IX 1,1 40,2 Общо за периода

III 10,6 147,6 14,6 63,9 4,0 10,0 6,3 3,0 15,2 -

Сума Норма Средно 44,4 226,5 71,5 70,5 70,3 54,5 537,7 53,1 15,8 24,1 8,9 24,6 41,3

41,0 64,0 75,0 60,0 42,0 28,0

11,5 15,1 19,3 21,9 22,5 17,5

41,0 64,0 75,0 60,0 42,0 28,0

14,6 20,8 23,6 27,1 28,4 22,8

167,8

vinelandii – в доза 200 мл/дкa; *Аминобест – със сухо вещество: 9,5–12,5%; pH 9,0–13; 1,65% хуминови съединения, 4,02% Аминокиселини; Общ азот: 0,4–0,75%; Микрои макроелементи: Фосфор: 0,1–0,25% ; Калий: 0,55–0,7% ; Натрий: 0,2–0,37 Калций: 0,001– 0,003% ; Магнезий: 0,009–0,013% Мед: 0,002– 0,003%; Цинк: 0,0003–0,0006% Манган: 0,00050,0009% Желязо: 0,001–0,003%; Тежки метали в%:Ni<0,0005; Cd<0,00003; Hg<0,000005; Cr<0,00003; b<0,0005 - в доза 200 мл/дкa. 2. Без листно торене (контрола). Изследвани са добив кореноплоди, съдържание на сухо вещество, добив на сухо вещество от единица площ. Агрометеорологичните условия през двете го-

дини на изпитването са неблагоприятни за развитието на цвеклото. Данните показват почти двукратно надвишаващи нормата вегетационни валежи през 2014 г. (табл.1). Нещо повече, през месеците май и септември са паднали рекордни количества. Извънредното овлажняване на почвата след сеитбата предопределя и известен отрицателен за развитието на цвеклото ефект на мощния екран от приложения почвен хербицид. Всичко това неминуемо влошава активното натрупване на биомаса и се отразява негативно върху общия добив от изпитваните произходи. В добива кореноплоди през влажната 2014 г. не е отчетен положителен ефект от третирането с комплекса от органични торове (табл. 2). Дори средната за всички третирани варианти стойност на добива (5293 кг/дкa) е по-ниска от

Tаблица 2. Изпитване за стопански качества на произходи кръмно цвекло, третирани с листни органични торове, 2014 г. Вариант M 805-2x M 802-2x MS142 x 805 MS 222 x 802 SKR-4x SKG-4x MS 66 x SKR-3x MS 142 x SKR-3x MS 124 x SKG MS 0213 x SKG Средно

Добив кореноплоди, кг/дкa нетретирани третирани 5140 4884 5524 5537 5919 6488 4409 4084 6134 5878 4732 4445 5945 6061 6207 5421 5463 5067 5189 5073 5466,2 5293,8

Сухо в-во,% нетретирани третирани 9,8 9,9 10,3 9,9 11,2 11,2 13,0 12,6 10,2 10,0 11,3 11,3 10,6 10,9 11,5 11,9 11,2 11,4 13,5 13,2 11,3 11,2

Добив сухо в-во, кг/дкa нетретирани Третирани 504 484 569 548 663 727 573 515 626 588 535 502 630 661 714 645 612 578 701 670 612,7 591,8

Tаблица 3. Изпитване за стопански качества на произходи кръмно цвекло, третирани с листни органични торове, 2015 г,

Вариант M 805-2x M 802-2x MS142 x 805 MS 222 x 802 SKR-4x SKG-4x MS 66 x SKR-3x MS 142 x SKR-3x MS 124 x SKG MS 0213 x SKG Cредно

Добив кореноплоди, кг/дкa нетретирани третирани 3246 3790 2889 4390 2860 3803 2546 2688 3375 4433 3003 4147 4219 4890 3875 3919 3289 4261 4147 4805 3344,9 4112,6

тази на нетретираните с листни торове (5466 кг/ дкa). Единствено диплоидният полузахарен хибрид МS142 х 805 реагира до известна степен положително на листното торене – добивът кореноплоди от третирания вариант е с 569 кг по-висок от този на варианта, при който не е прилагано органично торене. Прилагането на комбинацията от органични торове не се отразява съществено на съдържанието на сухо вещество в изпитваните през 2014 година произходи цвекло. Закономерна е липсата на съществени различия и в добива на сухо вещество от третираните и контролните варианти. Данните от реколтната 2014 г. налагат извода, че приложението на комбинацията от органични торове Арбанасиекосист и Аминобест в години с наднормени вегетационни валежи няма положителен ефект върху продуктивността на фуражното цвекло. Климатичните условия през втората година на изпитването са неблагоприятни за развитието на цвеклото – за разлика от предходната година, през 2015 г. вегетационните валежи са крайно недостатъчни за нормалното развитие на културата. Нещо повече, в най-критичните за натрупването на биомаса месеци (юни–август) валежите са оскъдни, при повишени среднодневни температури. При тези условия са регистрирани и рекордно ниски добиви от изпитваните произходи кръмно и полузахарно цвекло. През реколтната 2015 г. е отчетен значително по-висок добив кореноплоди от всички третирани с органични торове произходи кръмно цвекло (диплоидни и тетраплоидни) в сравнение с добива от съответните контролни (нетретирани) варианти (табл. 3). Същото важи и за някои полузахарни хибриди в изпитването – МS142 х 805 и МS142 х SKG. Средната стойност на добива кореноплоди от изпитаните третирани с органични торове варианти значително превишава средната стойност на контролните варианти. Най-силна е реакцията към органично торене при

Сухо в-во,% нетретирани третирани 15,0 14,0 14,0 15,0 16,0 15,5 17,0 15,6 13,5 14,0 15,5 14,5 15,0 15,0 15,5 16,0 15,6 15,0 16,9 15,0 15,4 15,0

Добив сухо в-во, кг/дкa нетретирани третирани 487 531 404 659 458 589 433 419 456 621 465 601 633 734 601 627 513 639 701 721 515,1 614,1

кръмните произходи М802 (2x), SKR (4x) и SKG (4x). А от полузахарните хибриди чувствително повисок добив кореноплоди формират третираните варианти МS142 х 805 (2x) и МS124 х SKG (3x). Липсват съществени различия в съдържанието на сухо вещество между торените с органични торове варианти и нетретираните варианти (с изключение на доказано по-ниските стойности на показателя при третираните полузахарни хибриди МS222 х 802 (2x) и МS0213 х SKG (3x). По-високите или по-ниски стойности на показателя са поскоро следствие от добре известната отрицателна корелативна връзка между добива и съдържанието на сухо вещество в кореноплодите и от наследяването на по-високото съдържание на сухо вещество от захарния родител в кореноплодите на полузахарните хибриди цвекло. В условията на воден дефицит през вегетацията изпитваните генотипове реагират по различен начин на третирането с комплекса от органични торове. Най-добре изразено е нарастването на добива сухо вещество при третираните кръмни произходи – с доказано превишение спрямо добива на съответните контролни варианти. Изключение е М 805, при който органичното торене не дава ефект. По-висок добив на сухо вещество е отчетен и при някои третирани полузахарни хибриди (MS142 x 805, MS66 x SKR, MS124 x SKG), найвече поради положителния ефект от органичното торене върху продуктивността на тези хибриди. ИЗВОДИ Третирането с комплекс от органичните торове Арбанасиекосист и Аминобест води до повишаване на добива на кореноплоди и на сухо вещество от единица площ от изпитаните кръмни произходи в условия на засушаване през вегетацията. При преовлажнена почва в следствие на наднормени количества на вегетационните валежи, прилагането на листно торене с тази комбинация от органични торове е неефективно.

Възможности за използване на биологичен тор Сегадор Борба със Сегадор срещу къдравия лапад в необработваеми площи П. Маринов-Серафимов и И. Голубинова Институт по фуражните култури – Плевен

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 7–8 (278) / 2017

Къдравият лапад (Rumex crispus L.) е инвазивен с тотален контактен хербициплевелен вид силно разпространен у нас, особено ден ефект) като средство за в района на Северна България. Размножава се борба срещу къдравия лапад (Rumex crispus L.) в вегетативно и чрез семена в необработваемите необработваеми площи. площи, пасищата и трайните насаждения. Важен Експериментална работа е проведена през дял в борбата срещу къдравия лапад заема хи- периода 2014–2015 г. в необработваема площ с мическият метод, чрез използване на редица хер- висок естествен фон на заплевеляване с къдрав бициди с контактно и/или системно действие с лапад (от 34,5 до 44,5 бр./м2) в с. Горна Липница, област Велико Търново (430 17 ‘56.31 „N, 250 23’ което се ограничава разпространението му. Органичното (биологично) земеделие изключва 35.96” E, 145 м.н.в.). Вариантите на опита и характеристиката на използването на минерални торове, пестициди и регулатори. Това налага при биологично произ- продуктите са представени в таблица 1. Внасянето на търговските продукти е извърводство и прилежащите към тях необработваеми площи, борбата срещу плевелът да се извърш- шено с гръбна пръскачка при разход на работен ва периодично и навременно, чрез окосяване, с разтвор 40 л/дка с конична дюза във фенофаза което да се възпрепятства възможността му да се втори–четвърти лист и пети–шести лист на къдравъзстановява, натрупва резервни хранителни ве- вия лапад. Проучваните показатели са отчетени на 7, 14 и 21 ден след третиране (DAA) за всички щества и да образува семена. Всичко това налага извършване на системни варианти на опита. Ефикасността е отчитана в постоянни метровпроучвания в търсене на „нови” активни вещества, както и да се ревизират наличните средства Таблица 1. Начини на приложение и характеристика на предлагани на пазара, които могат да се използват продуктите за борба срещу плевелите. Иновативна технология в съвременното земеделие е използването на есПриложение Активно тествени хидроксифосфати, които имат бърз хер- Варианти на опита вещество доза, %/ фенофаза бициден ефект. л/хa Според описанието на продукта, Сегадор (биКонтрола ологичен тор с контактен хербициден ефект сре- T1 (нетретирана) щу плевелите) представлява комплекс от естествтори – вен хидроксифосфат, под формата на емулсия и T2 Реглон форте 150 г/л дикват 3,0 л/хa (еталон) шести лист естествени повърхностно активни вещества (детергенти). След апликацията, попаднали в почвата втори – Сегадор 5,0% и по растенията, освобождават много хигроско- T3 шести лист 25,5% пични фосфати и унищожават широколистните и втори – водоразтвоT4 Сегадор 8,0% някои житни плевели. Съгласно AРA/1470/2007 в шести лист рим фосфор Испания продуктът е регистриран като „Друг наСегадор 5,0% (P2O5), 0,20% втори – чин за растителна защита“ и се прилага като до- T5 водоразтворим шести лист Силвет Л-77 0,1% пълнение в борбата срещу плевелите (http://www. цинк (Zn) Сегадор 8,0% green-smile.com/site/?page_id=354). втори – Целта на изследването е да се проучат възмож- T6 Силвет Л-77 шести лист 0,1% ностите за използване на Сегадор (биологичен тор

ки, в %; жизнеността на плевела, в десет бална скала и покритие на плевелите в балове – 0 до 100%. За характеризиране метеорологичните условия през периода на проучването е използван индекс на de Martonne (IDM). Експерименталните данни са обработени математико-статистически с помощта на Statistica version 10. През периода на проучването (2014–2015 г.) се установява тенденция на относително по-слаби температурни отклонения (от 1 до 1,70C) и посилна вариабилност в количеството на валежите (от 65,5 до 82,3%) в сравнение със същите за средномногогодишния период 1961–2011 г. Според индексът на сухота (de Martonne) IDM периодът (IV–VII) през годините на изследване може да бъде класифициран като: 2014 г. – влажен (35≤IDM≤55) (IDM 2014 г. = 37) и 2015 г. – средновлажен (20≤IDM <24) (IDM 2015 г. = 21,4). През годините на проучване степента на заплевеляване с къдрав лапад в опитните парцели е относително висока – 34,5 до 44,5 растения/м2 (табл. 3 и 4). Ефикасността на продукта Сегадор приложен срещу плевела седем дни след третиране, като 5% разтвор, варира в границите от 85 до 86,6%. С увеличаване на концентрацията (8%) ефективността на продукта достига до 94,4%. Добавянето на прилепител Силвет Л-77 увеличава ефективността на продукта и в двете приложени концентрации, независимо от проучваните фенофази (втори–четвърти или пети–шести лист) от развитието на къдравия лапад. Напълно унищожаване на надземната биомаса на къдравия лапад се постига при третиране на необработваемите площи със Сегадор в доза 8% разтвор и добавяне на прилепител Силвет Л-77 (в доза 0,1%) във фенофаза втори–четвърти лист от развитието на плевела. Относително по-ниска е ефикасността на продукта Сегадор (от 88,1 до

Табл. 2. Метеорологични условия за периода на проучване

Период

Месеци IV

VII

За периода IV – VII

Средна месечна температура на въздуха, t0C

t0C

2014

13,2

17,8

21,6

23,4

19,0

2015

12,4

19,8

21,0

25,6

19,7

1961-2011

12,0

16,9

20,5

22,6

18,0

Месечна сума на валежите, мм 2014

68,0

93,0

91,0

106,0

мм

358,0

2015

40,0

66,0

86,0

20,0

212,0

1961-2011

48,7

67,1

58,1

58,0

231,9

Индекс на аридност по De Martonne, IDM 2014

35,2

40,1

34,6

IDM

37,0

38,1

2015

21,4

26,6

33,3

6,7

21,4

1961-2011

26,6

29,9

22,9

21,3

24,8

91,3%) приложен в доза 5% разтвор и в двете фенофази от развитието на къдравия лапад, 14-ти ден след третирането. Не се установяват визуални съществени различия в ефикасността на продукта при всички варианти на опита, 21 ден след третирането. Характерна биологична особеност на къдравия лапад е неговата висока възстановителна способност. Двадесет и един дена след третирането със Сегадор във фенофаза втори–четвърти лист на къдравия лапад, възстановяването на плевела варира в границите от 7,8 до 12,7%, докато при еталона – Реглон форте е 6,8%. Значително по-висока възстановителната способност (от 38,7 до 48%) се установява при третиране във фенофаза пети–шести лист на къдравия лапад, в сравнение с еталона – 20% (табл. 4).

Таблица 3. Плевелна плътност на къдрав лапад (Rumex crispus L.) в опитните площи, средно за периода 2013–2014

Брой, м2 Общ брой за варианта, м2 Жизненост на плевелите Покритие на плевелите

23,5 14,0 37,5 10 10 80

Легенда: 0DBA - ден преди третиране

22,0 12,5 34,5 10 10 70

27,5 10

12,5 40,0 10 80

33,0 10

11,5 44,5 10 70

25,5 13,0 38,5 10 10 70

пети-шести лист

втори-четвърти лист

T6 пети-шести лист

втори-четвърти лист

T5 пети-шести лист

втори-четвърти лист

T4 пети-шести лист

втори-четвърти лист

T3 пети-шести лист

втори-четвърти лист

T2 пети-шести лист

Показатели

T1 втори-четвърти лист

0 DBA

Варианти на опита Фенофаза

25,5 15,5 41,0 10 10 80

Таблица 4. Ефикасност на Сегадор при борба с къдравия лапад (Rumex crispus L.) в необработените площи (средно за периода 2014–2015 г.) Фенофаза на Жизненост Възстановителна Варианти Брой/м2 Ефикасност,% Покритие,% плевела* на плевела способност,% 7 DAA 23,5 12-14 T1 0,0a 10,0d 80 14,0 15-16 22,0 12-14 95,6d 0,44a 0,0b T2 5 12,5 15-16 95,0d 0,50a 0,0b 27,5 12-14 85,0d 1,50c 0,0b T3 15 12,5 15-16 86,6d 1,75c 12,0a 33,0 12-14 94,4cd 0,56a 0,0b T4 6 11,5 15-16 93,8cd 0,63a 0,0b 25,5 12-14 91,9cd 0,81ab 0,0b T5 8 13,0 15-16 88,8bc 1,25bc 0,0b 25,5 12-14 95,0d 0,50a 0,0b T6 5 15,5 15-16 93,8cd 0,63a 0,0b 14 DAA 23,5 12-14 T1 0,0a 10,0e 80 14,0 15-16 22,0 12-14 100,0d 0,00a 4,5a T2 1 12,5 15-16 100,0d 0,00a 12,0d 27,5 12-14 91,3b 0,88cd 9,1c T3 10 12,5 15-16 88,1b 1,19d 36,0g 33,0 12-14 96,9cd 0,31ab 6,1ab T4 3 11,5 15-16 96,9cd 0,31ab 21,7e 25,5 12-14 96,9cd 0,31ab 7,8bc T5 3 13,0 15-16 96,3c 0,50bc 26,9f 25,5 12-14 100,0d 0,00a 5,9ab T6 1 15,5 15-16 100,0d 0,00a 19,4e 21 DAA 26 12-14 T1 0,0a 10,0e 85 15,5 15-16 22,0 12-14 100,0d 0,00a 6,8a T2 1 12,5 15-16 100,0d 0,00a 20,0d 27,5 12-14 91,3b 0,88cd 12,7c T3 10 12,5 15-16 88,1b 1,19d 48,0g 33,0 12-14 96,9cd 0,31ab 9,1ab T4 3 11,5 15-16 96,9cd 0,31ab 39,1e 25,5 12-14 96,9cd 0,31ab 9,8b T5 3 13,0 15-16 96,3c 0,50bc 42,3f 25,5 12-14 100,0d 0,00a 7,8ab T6 1 15,5 15-16 100,0d 0,00a 38,7e Легенда: Фенофаза на плевела* -12-14 – „втори –четвърти лист на плевела“ и 15-16 -„пети-шести лист на плевела“, DAA – дни след третирането, a,b.c,d – статистически доказани разлики при Р=0.05

Следователно, борбата срещу къдравия лапад ще е по-успешна ако третирането на плевела се извърши във фенофаза втори–четвърти лист със Сегадор в доза 8% разтвор и добавяне на Силвет Л-77 (в доза 0,1%). ЗАКЛЮЧЕНИЕ Сегадор (биологичен тор с тотален контактен хербициден ефект) може да се използва за борба срещу къдравия лапад в необработваемите

площи. Приложен във фенофаза втори–четвърти лист на плевела в доза – 5 и 8% разтвор има висок хербициден ефект (от 91,3 до 96,9%) на 14-ти ден след третирането. Добавянето на прилепителя Силвет Л-77 в доза 0,1% повишава ефективността на продукта до 100%. Установено е, че двадесет и един дена, след третирането със Сегадор, възстановителната способност на къдравия лапад е относително слаба и варира в границите от 7,8–9,8%.

екология

Микробиологична характеристика на ерозирани почви от софийска област

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (278) / 2017

Р. Донкова, А. Димитрова, Г. Петкова, К. Недялкова, И. Малинов, Х. Джоджов ИПАЗР „Н. Пушкаров” – София

Ерозията е един от най-сериозните деградационни процеси, които застрашават почвеното биоразнообразие и плодородие. Със загубата на повърхностен почвен слой се понижава съдържанието на органично вещество, което води до намаляване на биомасата и биологичната активност. Това оказва влияние върху биоразнообразието на почвената биота, в това число и на почвените микроорганизми. Един кубичен метър почва съдържа билиони микроорганизми, а видовото разнообразие на почвените бактерии и гъби може да достигне до 4000 – 6000 вида в богатите на органика почви (Pimentel et al., 2013). Микробиологичната характеристика има своето значение при почвения мониторинг и диагностика. Winding et al. (2005) предлагат множество микробиологични индикатори за охарактеризиране на почвите, като основните от тях са микробиална биомаса, почвено дишане и количество на микроорганизмите. Wolinska et al. (2014) използват числеността на копиотрофните и олиготрофни бактерии, общата биологична активност и микробиалната биомаса за оценка на степента на деградация на обработваеми почви и установяват, че почвеното дишане е най-чувствителният индикатор за земеделските почви. Narendrula et al. (2015) установяват понижение на почвеното дишане, микробиалната биомаса и обилието на гъбите и бактериите при ерозирани и деградирани

почви. При оценка на ефекта на растителността върху свойствата на ерозирана почва Xue et al. (2007) показват, че микробиалната биомаса е индикатор за положителен ефект от залесяването. Резултатите от изследване влиянието на ерозията върху

общата биологична активност, микробиалната биомаса и числеността на основни таксономични и физиологични групи почвени микроорганизми при почви с различна степен на ерозия и земеползване от Софийска област, са представени в статията. Обект на изследването са ерозирани обработваеми, пасищни и целинни почви от Софийска област. Пробите са взети през есента на 2012 год. от излужени канелени горски, смолницовидни канелени и кафяви горски почви с различна степен на ерозионна деградация от районите на гр. Банкя, гр. Костинброд и кв. Суходол

Таблица 1. Описание на почвената разновидност, степен на ерозия и рaйон на пробовземане Проба №

Почвена разновидност

Степен на ерозия

гр. Банкя 1

Смолницовидна канелена

Слабо ерозирана

Смолницовидна канелена

Силно ерозирана

Излужена канелена горска, ливада

Средно ерозирана

Излужена канелена горска, ливада

Контрола

Регосол, пасище

Силно ерозирана

Кафява горска

Средно ерозирана

гр. Костинброд 7

Канелена, засята с пшеница

Средно ерозирана

Канелена, засята с царевица

Средно ерозирана

Канелена, равнина

Контрола

кв. Суходол 10

Канелена горска, целина

Силно ерозирана

Канелена горска, целина

Средно ерозирана

Канелена горска, целина

Слабо ерозирана

Канелена горска, обработв., биол. земеделие

Средно ерозирана

Канелена горска, обработваема, пшеница

Средно ерозирана

Канелена горска, обработваема, след сорго

Средно ерозирана

(табл.1). Общата биологична активност е определена по продукцията на CO2 (Aflek et al, 1998), а количеството на микробиалната биомаса – по метода на Anderson-Domsch (1978). Числеността на основните групи почвени микроорганизми е определена по метода на десетичните разреждания чрез посяване на почвени суспензии на селективни агаризирани среди и е изразена в колонииобразуващи единици (КОЕ) (Грудева и др., 2006). Данните са обработени статистически по метода на дисперсионния анализ (при ниво на вероятност Р ≤ 0,05 ) (STATGRAPHICS. Plus 2.1). Установено е негативно влияние на ерозионните процеси върху биологичната активност, което се проявява в най-голяма степен при средно ерозираната излужена канелена горска почва, за която е установено почти двукратно намаление на продукцията на СО2 и в по-малка степен намаление и на микробиалната биомаса в сравнение с неерозираната почва от същия тип (фиг.1 и фиг.2). При ерозираните почви от района на гр. Костинброд са получени по-ниски стойности за продукцията на СО2 в сравнение с неерозираната контрола, но разликите варират в тесни граници и не са доказани статистически. За изследваните почви от района на кв. Суходол е установено, че

слабоерозираната целинна почва е с по-висока продукция на СО2 и микробиална биомаса в сравнение със силно и средноерозираните почви. Намалението на СО2 е доказано статистически. От трите средноерозирани почви, на които са отглеждани сорго, пшеница или е прилагано биологично земеделие изследваните показатели са с най-високи стойности при варианта с биологично земеделие. Получените резултати показват, че този тип земеделие е подходящ за намаляване на негативния ефект от ерозионните процеси върху активността на почвената микрофолора. Данните за числеността на КОЕ при изследваните основни таксономични и физиологични групи почвени микроорганизми са представени на таблица 2. При сравнителното им разглеждане за района на гр. Банкя са установени статистически доказани увеличения на микроорганизмите, по-тясно свързани с азота (амонифициращи микроорганизми, бактерии, усвояващи минерален азот, диазотрофи, олигонитрофили) при неерозираната почва спрямо установените при ерозираните почви. Подобна тенденция е очертана и по отношение на актиномицетите, микроскопичните гъби и фосфатразлагащите микроорганизми. От посочените групи в най-голяма степен са повлияни олигонитрофилите и

Фигура 1. Обща биологична активност на изследваните ерозирани почви

фосфатразлагащите микроорганизми. Тези резултати са еднопосочни с данните за продукцията на СО2 (фиг. 1). Аналогични резултати, потвърждаващи негативното влияние на ерозионните процеси върху активността и развитието на почвените микроорганизми са получени и от Нamer et al. (2009) и Park et al. (2014). Влиянието на ерозионните процеси върху почвената микрофлора зависи от прилаганата земеделска практика. Това е илюстрирано при изследваните обекти в района на гр. Костинброд, където при обработваемата средноерозирана почва са отчетени статистически доказани увеличения на КОЕ при актиномицетите, целулозоразлагащите микроорганизми, олиготрофи, диазотрофи, спорови бактерии, бактерии, усвояващи минерален азот, амонифициращи и олигонитрофили спрямо контролното почвено различие, дължащи се на влиянието на отглежданите селскостопански култури и прилаганите агротехнически мироприятия. При анализиране на почвената микрофлора при ерозирани почви в района на Суходол също се наблюдават различия по отношение влиянието на ерозията върху развитието на изследваните групи почвени микроорганизми в зависимост от приложената земеделска практика. В сравнение със слабо ерози-

Фигура 2. Микробиална биомаса на изследваните ерозирани почви

Таблица 2. Численост на изследваните групи микроорганизми в ерозираните почви (КОЕ/г )

Проба №

Бактерии, СпороАмонифи Диазоусвояващи образуциращи трофи мин. азот ващи 6 х10 * х106 х106 х103

Олигонитрофили х106

Олиготрофи х106

Актино- Микрос- Целулозо- Фосфатмицети копични разлагащи разлагащи х106 гъби х103 х103 х103

0,55a

3,03a

9,40a

3,07ad

1,00a

0,18a

0,83a

1,03a

3,37a

16,67ac

1,45bd

9,87b

23,27b

7,77b

4,70b

1,02be

2,23be

5,30b

5,73b

16,67ac

0,77a

4,50a

7,33a

2,70a

1,60a

0,51c

1,77b

6,37b

2,37ce

40,00ac

1,52bd

11,10b

15,60c

9,67c

9,07c

1,12be

3,70cm

14,1c

3,23a

283,3b

0,66a

4,70a

21,13b

4,03d

4,47b

0,98b

2,87ce

8,47d

4,97b

26,67ac

1,03c

4,50a

10,20a

5,30e

5,03b

0,66cd

1,80b

2,93a

2,80ca

8,90a

1,76d

17,33c

19,43b

13,73m

8,43c

1,33e

5,70d

6,87bd

6,63d

40,00ac

1,21bc

9,80b

20,47b

8,57cb

4,77b

0,83d

4,03m

8,60d

5,73b

60,00ac

0,55a

3,93a

9,00a

5,03de

3,37d

0,73dс

1,90b

7,33d

1,73e

25,00ac

НМДР

0,38

2,37

4,2

1,24

0,83

0,31

0,85

2,21

0,84

34,1

1,68

14,63

22,60

8,37

10,9

1,12

2,10

3,30

7,23

50,0a

1,26ac

14,17a

18,10a

15,23b

19,07b

1,88a

9,43b

9,97b

4,40bе

160,0b

1,01c

6,30d

56,53d

8,73a

9,47a

1,41ab

5,70c

16,5d

3,77bde

100,0b

2,09b

19,83c

45,73c

13,67b

21,53d

1,13ab

6,67c

6,03c

3,30d

180,0b

2,10b

22,53b

30,53b

24,13c

26,63c

1,81ab

8,70b

6,77ce

2,00c

130,0b

1,64abc

10,37e

30,67b

10,67a

9,93a

0,90b

4,37d

8,47be

4,30e

183,3b

0,82

2,46

5,95

2,84

2,73

0,95

1,34

2,02

0,94

93,1

НМДР

abc

* - стойностите, следвани от едни и същи буквени означения не се различават статистически при P ≤ 0,05. НМДР – най-малка доказана разлика

раната целина при средноерозираните, обработваеми почви след пшеница и приложение на биологично земеделие са установени доказани увеличения в броя на КОЕ на амонифициращите бактерии, бактериите, усвояващи минерален азот, диазотрофи и олигонитрофили. За фосфатразлагащите микроорганизми статистически е доказано намаление при силно ерозираната целина спрямо всички останали изследвани почви. Ясно очертани различия се наблюдават по отношение на КОЕ на микроскопичните гъби в зависимост от степента на ерозия – най-ниски числа са установени при силно ерозираната целина, най-високи – при слабо ерозираната и със сходни количества – отново при обработва-

емите средно ерозирани почви след пшеница и приложение на биологично земеделие. Представената микробиологична характеристика на изследваните почви в Софийска област показва, че влиянието на ерозията върху почвената микрофлора зависи от типа почва и прилаганата земеделска практика. За почвите от района на гр. Банкя, показателни за ерозионни процеси са продукцията на СО2, числеността на олигонитрофилите и фосфатразлагащите микроорганизми. Микробиалните популации на изследваните обработваеми почви в района на гр. Костинброд и кв. Суходол са по-слабо повлияни от ерозионите процеси. За канелената горска почва от кв. Суходол индикаторни за

ерозионни процеси са микроскопичните гъби и фосфатразлагащите микроорганизми. Заключение Степента на въздействие на ерозията върху почвените микроорганизми зависи от почвения тип и начина на земеползване. В зависимост от тези фактори, за различните почви отделни микробиологични показатели могат да служат като индикатори за нарушаване на екологичното равновесие и намаляване на почвената продуктивност. Негативният ефект на ерозионните процеси върху почвената микрофлора се намалява при затревяване и отглеждане на селскостопански култури.

зеленчуци

Икономическа оценка на технологични елементи при късно полско производство на броколи ас. Десислава Тодорова, доц. д-р Илияна Кришкова – ИЗ, Кюстендил Броколи е зеленчук с висока икономическа стойност, източник на витамини и вещества с антиканцерогенни свойства (Carvalho and Clemente, 2004). Производството на броколи в света е подчинено на тенденциите за здравословно хранене, но в България е ограничено и слабо застъпено. По данни от 2015 г. заетите открити площи с броколи са едва 74 хa, от които е реализирана продукция около 551 т при среден добив 7446 кг/ хa (Бюлетин 308, МЗХ, 2016). Производството на броколи намалява поради отглеждането на други зеленчукови култури, традиционни за страната (Тодорова, 2011). Късното полско производство на броколи е икономически ефективно и културата може да бъде отглеждана като алтернатива на традиционните за страната зелеви култури (Михов и др., 2001). Проучване върху икономическия ефект при производството на броколи в Индия при различни дати на сеитба и схеми на засаждане показва, че сеитбата на 15 октомври и засаждането на разстояние от 45 х 45 cм е най-ефективното и

Рентабилност

Чист доход

Себестойност

Производствени разходи

мярка лв/дкa лв/дкa лв/кг лв/дкa 30-дневен разсад

1288,46 203,73

2010,15 635,89 0,27

1374,26 216,12

1450,70 544,73 0,33

905,97

166,31

1893,75 620,33 0,28

1273,42 205,28

1472,45 560,44 0,32

912,01

162,73

7–8 (278) / 2017

45-дневен разсад

ПЛЮС

1920,90 632,44 0,27

ЗЕМЕДЕЛИЕ

кг/дкa Варианти на отглеждане с Вариант 1/дата 2321,20 на сеитба 01.06. Вариант 3/дата 2357,80 на сеитба 15.06. Вариант 5/дата 1655,10 на сеитба 30.06. Варианти на отглеждане с Вариант 2/дата 2253,70 на сеитба 01.06. Вариант 4/дата 1773,60 на сеитба 15.06.

Обща продукция

Варианти

Общ добив

Таблица 1. Икономическа оценка на варианти на отглеждане при броколи хибрид Fiesta F1 (2008 – 2011)

съотношението разходи / печалба е 1:2,35 (Saikia et al., 2010). Икономическата оценка е финалния етап от цялостната технология при дадена култура, която формира идеята за ефективността на производството (Dintcheva, 2013). Върху икономическата ефективност на производството оказват влияние фактори като мащабът и организацията на производството, които определят производствените разходи (Борисов и Динчева, 2014). В статията е извършена сравнителна икономическа оценка на някои технологични елементи, включващи срок на сеитба и засаждане и възраст на разсада при късно полско производство на броколи в района на Кюстендил. Изследването е проведено през периода 2008 – 2011 г. в Институт по земеделие - Кюстендил с четири хибрида броколи: Fiesta F1, Coronado F1, Marathon F1 и Parthenon F1. Растителните генотипи са отгледани по технология за късно полско производство с вариране в датите на сеитба (1, 15 и 30 юни), възрастта на разсада (30- и 45-дневен) и времето на засаждане (1, 15 и 30 юли, и 15 август). Ескпериментът е заложен като многофакторен полски опит в 4 повторения, с 20 растения в повторение, с големина на опитната парцелка 7,2 м2/ повторение по схема на засаждане 80/50 cм. Растителната защита е провеждана срещу основните болести и неприятели, като третиранията са извършени на базата на икономическия праг на вредност (ИПВ). Напояването е гравитачно. Управлението на поливния режим и прогнозирането на поливките се осъществи посредством методът на визуалната преценка за състоянието на растенията.

Рентабилност

Чист доход

Себестойност

Производствени разходи

Обща продукция

Варианти

Общ добив

Таблица 2. Икономическа оценка на варианти на отглеждане при броколи хибрид Marathon F1 (2008 – 2011)

кг/дкa Варианти на отглеждане с Вариант 1/дата 2413,60 на сеитба 01.06 Вариант 3/дата 2283,60 на сеитба 15.06. Вариант 5/дата 2039,50 на сеитба 30.06. Варианти на отглеждане с Вариант 2/дата 2135,70 на сеитба 01.06. Вариант 4/дата 1919,40 на сеитба 15.06.

мярка лв/дкa лв/дкa лв/кг лв/дкa 30-дневен разсад

Рентабилност

Чист доход

Себестойност

Производствени разходи

Обща продукция

Варианти

Общ добив

мярка кг/дкa лв/дкa лв/дкa лв/кг лв/дкa % Варианти на отглеждане с 30-дневен разсад Вариант 1/дата 2597,50 2202,20 662,17 0,25 1540,03 232,57 на сеитба 01.06. Вариант 3/дата 2212,40 1953,70 614,13 0,28 1339,57 218,12 на сеитба 15.06. Вариант 5/дата 2135,10 1892,55 602,20 0,28 1290,35 214,27 на сеитба 30.06. Варианти на отглеждане с 45-дневен разсад Вариант 2/дата 2016,90 1736,60 589,49 0,29 1147,11 194,60 на сеитба 01.06. Вариант 4/дата 2140,70 1846,60 603,21 0,28 1243,39 206,13 на сеитба 15.06. Таблица 3. Икономическа оценка на варианти на отглеждане при броколи хибрид Coronado F1 (2008 – 2011)

2027,75 640,44 0,27

1387,31 216,62

2020,55 625,72 0,27

1394,83 222,92

1788,80 592,23 0,29

1196,57 202,04

45-дневен разсад 1907,55 604,21 0,28

1303,34 215,71

1677,20 575,12 0,30

1102,08 191,63

За извършване на икономическа оценка са изследвани показателите: общ среден добив от централни и странични глави (кг/дкa), обща продукция (лв/дкa), производствени разходи (лв/дкa), себестойност (лв/кг), чист доход (лв/дкa) и норма на рентабилност (%). Показателите са изчислени на база цена за централна цветна глава 1,00 лв/кг и на странични цветни глави – 0,50 лв/кг. Получените резултати от производството на броколи, отглеждано при различни срокове на

сеитба и засаждане, дават възможност да бъде направена икономическа оценка на технологичните елементи при четирите проучвани хибрида. При хибрид Fiesta F1 най-висока продуктивност е отчетена при вариант 3 (отглеждане чрез сеитба на 15 юни и засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли) – 2357,80 кг/дкa (табл. 1). Този вариант се отличава и с най-висока доходност от 1374,26 лв/дкa. Важен критерий за икономическата оценка на производството е и себестойността на продукцията, която се определя от равнището на средните добиви и размера на производствените разходи. От изпитваните варианти при хибрид Fiesta F1, с ниска себестойност на продукцията 0,27 лв/кг се характеризират варианти 1 и 3, следвани от вариант 2 с близка стойност от 0,28 лв/кг. Най-висока себестойност на продукцията е получена при късната дата на засаждане (30 юли) – съответно 0,32 и 0,33 лв/кг за варианти 4 и 5. Икономическият показател норма на рентабилност при отглеждане на броколи Fiesta F1 варира в граници от 162,73% до 216,12% и е с най-високи стойности при вариант 3 (сеитба на 15 юни и засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли). Производството при този вариант обаче е по-ниско рентабилно в сравнение с данните средно за периода 2008–2011 г. Не са регистрирани съществени различия по отношение на изследваните икономически показатели при производство на броколи. От изпитваните варианти най-висок добив от 2532,65 кг/дкa е отчетен при вариант 3. Много добра е и производителността на варианти 1 и 2 – съответно 2514,50 кг/дкa и 2386,90 кг/дкa, което показва, че ранните срокове на сеитба и засаждане влияят положително върху продуктивните прояви на растенията. Производството на броколи Fiesta F1 е икономически най-ефективно да се извършва чрез срок на сеитба в средата на юни и засаждане на 30-дневен разсад в средата на юли. Най-добър потенциал за продуктивност хибридът Marathon F1 проявява при варианта с ранна сеитба и засаждане (вариант 1) – 2597,5 кг/ дкa (табл. 2). Общият добив при всички варианти е над 2000 кг/дкa, което доказва, че хибридът Marathon F1 е един от най-продуктивните хибриди в световен мащаб. Това неминуемо рефлектира и върху останалите икономически показатели. Общата продукция варира от 1736,6 до 2202,2 лв/дкa. Най-много производствени разходи са вложени при вариант 1, което се обяснява от по-голямото количество продукция за прибиране. Себестойността е много близка за отделните варианти и варира от 0,25 до 0,29 лв/дкa, като с най-ниска себестойност е вариант 1, а с най-висока – вариант 2. С нея са обвързани и данните за чистия доход и нормата на рентабилност. При

мярка кг/дкa лв/дкa лв/дкa лв/кг Варианти на отглеждане с 30-дневен разсад Вариант 1/дата 2725,80 2462,60 683,09 0,23 на сеитба 01.06. Вариант 3/дата 3277,00 2932,90 753,15 0,23 на сеитба 15.06. Вариант 5/дата 3047,50 2746,25 717,75 0,24 на сеитба 30.06. Варианти на отглеждане с 45-дневен разсад Вариант 2/дата 3141,50 2865,45 733,12 0,23 на сеитба 01.06. Вариант 4/дата 2836,50 2522,95 687,25 0,24 на сеитба 15.06.

лв/дкa

Рентабилност

Чист доход

Себестойност

Производствени разходи

Обща Продукция

Варианти

Общ добив

Таблица 4. Икономическа оценка на варианти на отглеждане при броколи хибрид Parthenon F1 (2008 – 2011)

1779,51 260,51 2179,75 289,42 2028,50 282,62

2132,33 290,86 1835,70 267,11

мярка кг/дкa лв/дкa лв/дкa лв/кг лв/дкa Варианти на отглеждане с 30-дневен разсад Вариант 1/дата 2514,50 2153,35 654,53 0,26 1498,82 на сеитба 01.06. Вариант 3/дата 2532,65 2229,28 657,22 0,26 1572,05 на сеитба 15.06. Вариант 5/дата 2219,40 1969,65 614,23 0,28 1355,42 на сеитба 30.06. Варианти на отглеждане с 45-дневен разсад Вариант 2/дата 2386,90 2100,80 636,78 0,27 1464,02 на сеитба 01.06. Вариант 4/дата 2167,60 1879,85 606,50 0,28 1273,35 на сеитба 15.06.

Рентабилност

Чист доход

Себестойност

Производствени разходи

Обща Продукция

Варианти

Общ добив

Таблица 5. Икономически показатели при производство на броколи (2008 – 2011)

% 228,99 239,20 220,67

229,91 209,95

вариант 2, където икономическите показатели са най-слаби, се реализира печалба от 1147,11 лв/ дкa, а нормата на рентабилност е 194,6%. Икономически най-ефективно е производството на броколи от хибрида Marathon F1 чрез сеитба на семената на 1 юни и засаждане на 30-дневен разсад, при което чистият доход е 1540,03 лв/дкa, а нормата на рентабилност 232,57%. Производството на броколи от хибрид Marathon

F1 е икономически най-изгодно при срок на сеитба 1 юни и засаждане на 30-дневен разсад на 1 юли. Икономически интерес може да представлява и производство чрез сеитба в средата на месец юни и засаждане в средата на юли, при което нормата на рентабилност е висока – 218,12%. Оценката на икономическия ефект на производството при хибрид Coronado F1 показва, че с най-висока продуктивност е ранния вариант на сеитба и засаждане, като полученият общ добив е 2413,6 кг/дкa, а общата продукция – 2027,75 кг/дкa (табл. 3). Ясно изразена е реакцията на сорта към различните технологични варианти по отношение на икономическите показатели. Относително ефективно е производството на броколи при вариант 3 с общ добив 2238,6 кг/дкa и норма на рентабилност 222,92%. Най-много производствени разходи са направени при икономически най-ефективния вариант, но това се дължи на трудовите разходи за брането на по-голямото количество продукция. Информацията за показателите, измерващи икономическия ефект от вариантите на отглеждане при хибрида Parthenon F1 показва, че най-висок добив се получава при вариант 3 – 3277,0 кг/ дкa. За това способстват както подходящите климатични условия в периода на отглеждане, така и високите продуктивни качества на самия хибрид. Логично при този вариант са вложени и най-много производствени разходи (табл. 4). Себестойността на продукцията, определена чрез равнището на средните добиви и размера на производствените разходи, е най-ниска при хибрида Parthenon F1 и е в рамките на 0,23 – 0,24 лв/кг. Тя е снижена, защото производствените разходи са относително еднакви с тези при останалите хибриди, но средните добиви са значително по-високи. Оползотворяването на възможностите за снижаване себестойността на продукцията дава основа за получаването на по-висок чист доход, особено при вариант 3 (2179,75 лв/дкa). Значителна доходност се постига и при вариант 2 – 2132,33 лв/дкa, при който нормата на рентабилност е най-висока – 290,86%. Резултатите от сравнителната икономическа оценка са изцяло в полза на варианта със срок на сеитба 15 юни и засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли. Полученият общ добив от 2532,65 кг/ дкa влияе пряко върху останалите икономически показатели. Размерите на средногодишните производствени разходи при посочените варианти варират от 606,50 лв/дкa (вариант 4) до 657,22 лв/дкa (вариант 3). Вложените производствени разходи от 657,22 лв/дкa не увеличават себестойността на произведената продуция, именно поради високия общ добив, който е с най-висок принос към получения икономически ефект. Анализът на структурата на производствените разходи показва, че

* База за сравнение е вариантът на с най-ранна дата на сеитба (вариант 1 = 100%)

Фиг.1. Изменение на основните икономически показатели при вариантите на отглеждане с 30-дневен разсад

* База за сравнение е вариантът на с най-ранна дата на сеитба (вариант 2 = 100%)

Фиг.2. Изменение на основните икономически показатели при вариантите на отглеждане с 45-дневен разсад

стойността на трудовите разходи е по-голяма от тази на вложените материали за всички варианти. Тази разлика е в зависимост от различния обем извършени мероприятия през различните години (растителнозащитни мероприятия, обработки, торене, напояване и от получената продукция). При съпоставяне на вариантите отглеждани с 30-дневен разсад, с най-висок принос към получения икономически ефект е избора на вариант с дата на сеитба 15 юни (фиг.1). Средният добив при него се изменя на 100,7%, спрямо избрания за контролен вариант (най-ранна дата на сеитба). Равнището на добива се минимизира при найкъсната дата на сеитба – 88,3% от контролния вариант. Вариацията на общата продукция, чистия доход и нормата на рентабилност следват същата тенденция на изменение. Себестойността при вариант 3 се изравнява с контролата, а при вариант 5 нараства със 7,7%. При вариантите отглеждани с 45-дневен разсад, резултатите от изменението на основните икономически показатели са в полза на по-ранната дата на сеитба (фиг.2). Полученият добив е с 9,2% по-висок, общата продукция – с 10,5%, производствените разходи – с 4,8%, чистият доход – с 13% и нормата на рентабилност – с 8,7%. Себестойността на продукцията се намалява с 3,7%. Констатира се, че при използване на 30-дневен разсад сеитбата с дата 15 юни има по-висок икономически ефект, а при използване на 45-дневен разсад е препоръчително засяване на 1-ви юни. От икономическа гледна точка най-ефективно се оказва отглеждането на броколи в района на Кюстендил със сеитба на 15 юни и засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли. Полученият нетен доход е 2179,75 лв/дкa, а нормата на рентабилност – 289,42%. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Полученият добив при различните варианти влияе пряко върху икономическия ефект при производството на проучваните хибриди броколи. Размерът на средногодишните производствени разходи е от 606,50 до 657,22 лв/дкa при различните варианти, като вложените производствени разходи не увеличават себестойността на произведената продукция поради високия общ добив, който е с най-висок принос към получения икономически ефект. При използване на 30-дневен разсад от броколи сеитбата с дата 15 юни има по-висок икономически ефект, а при използване на 45-дневен разсад е препоръчително засяване на 1-ви юни. В района на Кюстендил отглеждането на броколи хибрид Parthenon F1 със срок на сеитба 15 юни и засаждане на 30-дневен разсад на 15 юли е от икономическа гледна точка най-ефективно. Стойността на нетния доход е 2179,75 лв/дкa, а нормата на рентабилност – 289,42%.

Фактори, определящи добива от домати – калиево торене, сорт, направление на отглеждане В. Василева, Н. Динев, И. Митова ИПАЗР „Н. Пушкаров“, София

7–8 (278) / 2017

и осигурения хранителен баланс в почвата. На таблица 1 са показани добивите от домати, при две производствени направления, в зависимост от начина на внасяне на калиевата норма. При двете производствени направления, най-ниски добиви са отчетени от растенията на контролните варианти за трите сорта, включени в изследването. Това се потвърждава през трите експериментални години. Разглеждайки растенията, заложени на ранната дата през 2012 опитна година, се вижда, че най-висок общ добив е получен от тези, на които е приложено двукратно калиево торене, като добивът на хибриден сорт „Николина F1“ е с 28% по-висок от този, отчетен от растенията на сорт „Миляна“ (4533,49 кг/ дкa за „Миляна“ и 6320,86 кг/ дкa за „Николина F1“). Статистическа доказаност на разликите

ПЛЮС

сортовите особености и начините на внасяне на калиевата норма върху добива на домати. Изведен е тригодишен полски опит с домати в с. Цалапица, област Пловдив. Почвата е алувиално-ливадна, с ниско хумусно съдържание и неутрална почвена реакция. Съдържанието на подвижен калий е средно, а на минерален азот и подвижен фосфор – ниско. През експерименталната 2012 г. опитът е заложен със сорт „Миляна“ и хибриден сорт „Николина F1“, а през следващите години 2013 и 2014 сорт „Миляна“ е заменен със сорт „Атак“ (Енза Заден). Схемата на засаждане на растенията е двуредова лента на висока леха – 110–50/35–40 cм. Изпитано е влиянието на калиева норма от 24 кг K/дкa под формата на калиев сулфат, внесена еднократно или дробно – двукратно и трикратно, на фон азотно (амониев нитрат) и фосфорно (троен суперфосфат) торене. Схемата на опита включва следните варианти на внасяне на калиевата норма: вариант 1 – контрола (неторен), вариант 2 – N24Р16К24 (еднократно внасяне), вариант 3 – N24Р16К12+12 (двукратно внасяне) и вариант 4 – N24Р16К8+8+8 (трикратно внасяне). Представената схема е използвана при залагането на два опита с различни дати (25–30 април и 5–15 май всяка година) на засаждане на растенията, т.е. като ранно и средно-ранно производствено направление. Производството на домати зависи от редица агроекологични фактори на околната среда

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Доматите са една от най-широко разпространените и отглеждани зеленчукови култури, както у нас, така и в световен мащаб. Масовото им използване се дължи на високата продуктивност и многообразието на приложение на продукцията за прясна консумация и в преработвателната промишленост. Поради това снабдяването на населението с доматови плодове е изключително важно. За да се задоволят нуждите на вътрешния пазар, на износа и на консервната промишленост, у нас са обособени три производствени направления при отглеждането на домати на открита площ – ранно, средноранно и късно. Те дават възможност да се организира ефективно полско доматопроизводство при конкретни почвено-климатични, икономически и социални условия. Необходими са високи нива на торене, обусловени от високите добиви и отглеждането на доматите почти изключително при поливни условия. Влиянието на торенето се проявява не само върху добивите, но и върху качеството на зеленчуците, изискванията към които са високи. Калият е един от най-важните хранителни за растенията елементи и тъй като е слабо подвижен, в зависимост от запасеността на почвата, в практиката се препоръчва прилагането на дробно калиево торене при отглеждането на домати за получаване на по-висока и качествена продукция. В статията са представени резултати, свързани с влиянието на производственото направление,

Таблица 1. Д обив от домати, в зависимост от начина на внасяне на калиевата норма, при две производствени направления и три изпитвани сорта.

Средно-ранно

Ранно

Година Произв. Сорт н-е В-нт

2012 Миляна Николина Атак

2014

Николина Атак

Николина

(кг/дкa) (кг/дкa)

(кг/дкa)

Контрола

3543,80

4304,61

3046,34

4152,90

N24P12K24

4186,28

5041,74

3224,72 3503,82 4289,24 4601,39

4761,58

4938,51

N24P12K12+12

4533,49

6320,86

5350,48

5874,12

N24P12K8+8+8 4245,86 НМДР при 542,117 Р≥95% Контрола 2979,64

5229,01

5093,30 5103,47 6216,67 5643,06

6382,62

5985,30

540,277

181,832 201,388

496,390

5221,67

4124,31 3959,51

4463,41

4532,65

N24P12K24

4441,20

7132,55

6095,83 5700,64

5486,79

5718,17

N24P12K12+12

5000,21

8104,98

7084,90 5887,78

7037,17

6665,09

N24P12K8+8+8 6043,68 НМДР при 436,133 Р≥95%

8925,60

7587,16 6870,66

7623,59

6784,46

454,644

269,775 140,246

553,920

в добива на сорт „Миляна“ има между контролата и останалите изпитвани варианти, а при доматите от хибриден сорт „Николина F1“ – между добива на всички варианти на торене, с изключение на тези с едно- и двукратно. Според Hartz (2007) калиевото торене с цел повишаване на добива е най-ефективно, ако се прилага в периода, включващ размер на плодовете 2–3 cм в диаметър и докато 10% придобият характерно оцветяване. В настоящото изследване това се потвърждава, тъй като последно-

2013

621,249

775,495

то калиево внасяне при дробното трикратно торене е при големина на плодчетата от първа цветна китка около 2 cм. При растенията от средноранно производствено направление от първата година и за двата изпитвани сорта, най-висок добив е отчетен при доматите, торени с калий трикратно (6043,68 кг/дкa за сорт „Миляна“ и 8925,60 кг/дкa за хибриден сорт „Николина F1“). В този случай по-висок добив са дали растенията от хибриден сорт „Николина F1“, като процентно разликата им с добива, полу-

Графика 1. Д обив от домати, в зависимост от производственото направление.

чен от доматите сорт „Миляна“, е 32%. Статистически доказани при 95% достоверност са разликите в отчетените добиви между всички варианти на торене и при двата сорта, включени в изследването. През експерименталната 2013 година се установява най-висок добив при вариантите, в които калият е внесен на три пъти. При растенията, заложени на двете дати, тези от сорт „Атак“ формират по-голяма продукция (добив – 6216,67 кг/ дкa за ранно и 7587,16 кг/дкa за средно-ранно направление), като разликата с растенията на хибриден сорт „Николина F1“ е 9% (5643,06 кг/дкa за ранно и 6870,66 кг/дкa за средно-ранно направление). Разликите в добива, в зависимост от начините на внасяне на калиевата норма, са доказани с висока достоверност между всички изпитвани варианти на двете заложени дати, при двата изпитвани сорта. През третата реколтна година най-висок добив е получен от вариантите с трикратно торене, като добивите, отчетени от растенията на сорт „Атак“ са по-високи при двете производствени направления. За ранното производство, вариантът с трикратно торене на хибриден сорт „Николина F1“ отчита 5985,30 кг/дкa, а този на сорт „Атак“ – 6382,62 кг/дкa, разликата се изчислява на 6%. При средно-ранно производствено направление разликата между изпитваните сортове е 11%, като растенията на сорт „Атак“ дават 7623,59 кг/дкa, а тези на „Николина F1“ – 6784,46 кг/дкa. Разликите в отчетените добиви от доматите сорт „Атак“ и при двете направления са доказани с висока достоверност между всички варианти на торене. При Р≥95% са доказани разликите в добивите, получени от всички варианти, с изключение на тези между варианти с дву- и трикратно калиево внасяне за растенията от хибриден сорт „Николина F1“, за двете

Таблица 2. Д обив от домати в зависимост от начина на внасяне на калиевата норма, кг/дка Варианти на торене

Опитна година 2012

2013

2014

Контрола

4012,43

3703,09

4048,82

N24P12K24

5200,44

5171,78

5226,26

N24P12K12+12

5989,88

5792,36

6231,72

N24P12K8+8+8

6111,04

6579,39

6694,00

НМДР при Р≥95%

226,701

127,864

281,032

дати на засаждане. В таблица 2 са представени добивите от домати, в зависимост от начина на внасяне на калиевата норма. Най-висок добив е получен от растенията, торени с калий трикратно, а най-нисък – от контролните растения. Това се потвърждава през трите експериментални години. През 2012 г. доказани статистически с висока достоверност са разликите между всички добиви, с изключение на тези, получени от растенията, торени с калий дробно (дву- и трикратно). През следващите две години доказаност на разликите има между добивите от всички варианти на торене. През трите опитни години средно-ранното производство дава по-висок добив, в сравнение с ранното. Това е очаквано, тъй като то е масово производство и растенията се развиват

при по-подходящи климатични условия (графика 1). За 2012 опитна година общият добив, получен от растенията на средно-ранното производствено направление е с 22% по-висок от този на ранното, за 2013 година разликата е 20%, а за 2014 процентите са 16%. През трите години разликите в добивите на двете направления се доказват статистически при 95% достоверност, като НМДР≥95% за 2012 година е 160,302 кг/дкa, за 2013 – 90,414 кг/дкa и за 2014 година – 198,720 кг/дкa. Интерес представляват резултатите за добива домати, отчетени в зависимост от сорта през трите опитни години (2012, 2013 и 2014) (графика 2). Най-висок добив е отчетен през 2012 година от растенията на хибриден сорт „Николина F1“. През тази година разликата в получения добив от двата изпитвани сорта (6285,14 кг/дкa за

Графика 2. Добив от домати, в зависимост от сорта.

„Николина F1“ и 4371,77 кг/дкa за „Миляна“) се доказва статистически с 95% достоверност и НМДР≥95% 160,302 кг/дкa. През 2013 година хибриден сорт „Николина F1“ отстъпва по добив на сорт „Атак“ (съответно 5158,80 кг/дкa и 5464,52 кг/дкa), разликата е доказана статистически с висока достоверност (НМДР≥95%–90,414 кг/дкa). През следващата опитна – 2014 година, добивът, получен от растенията на хибриден сорт „Николина F1“ (5581,41 кг/дкa) е по-висок от този на сорт „Атак“ (5519 кг/дкa), но разликата не е статистически доказана. Може да се заключи, че добивите, получени от българските сортове домати, включени в изследването, се изравняват с найдобрите за условията на България вносни хибриди (Данаилов, 2008). Заключение При ранното производствено направление най-резултатна по отношение на добива домати се оказва торова норма N24Р16К12+12 през 2012 година и N24Р16К8+8+8 за следващите 2013 и 2014 опитни години, за сортовете, включени в изследването. В условията на средно-ранно производствено направление, растенията с торова норма N24Р16К8+8+8, дават най-висок добив за трите години с трите изпитвани сорта. Растенията, торени с N24Р16К8+8+8 дават най-висок общ добив, независимо от сорта и направлението през трите експериментални години. Най-висок общ добив, независимо от торовата норма и направлението, през 2012 и 2014 години е отчетен от растенията на хибриден сорт „Николина F1“, а през 2013 година – от тези на сорт „Атак“. Растенията от всички изпитвани сортове и норми на калиево торене дават по-висок добив в условията на средно-ранно производствено направление, в сравнение с тези на ранното.

торенето като фактор за растежа, добива и качеството на продукцията от тикви

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (278) / 2017

Н. Динев, И. Митова, В. Василева ИПАЗР „Н. Пушкаров“, София

През последните години широко внимание се отдава на биологичното (органично) земеделие като основа на здравословното хранене. Това се формулира като отглеждане на продукция без използване на химични (минерални) съставки. И докато за растителните препарати, попадащи в организма или с контактно действие, има резон, не такъв е проблемът с храненето на растението. Необходимите компоненти, съдържащи макро- и микроелементи, би трябвало да се подават в достъпни форми. Такива има в органичните торове, които се усвояват в продължение на по-дълъг период от време (например при ползване на оборски тор през първата година се усвоява едва 50–55% от наличния азот) (Filcheva et al.,2013). Минералните торове са продукт на синтези, при което директно насочени се предоставят на растението необходимите елементи. Действително, неразумното им

ползване в хода на т.нар. „зелена революция“, с основна цел – максимални добиви, е довело до негативно отношение към химизацията на земеделието. Същевременно обаче, добрите добиви могат да се съпровождат с добро качество и най-вече – безопасност на продукцията, постигнати с обосновани норми на минералните торове. В решаването на тези дискусионни въпроси се извеждат редица опити, целящи да се формира база данни (Slavov and Koutev, 2006; Koutev et al., 2008). При това се ползват различни тестови растения, предимно зеленчуци, които директно се превръщат в храни. Cucurbita Pepo L. (Genus Cucurbita,) принадлежи към семейство Cucurbitaceae. Семейството е едно от най-големите, състоящи се от голям брой ядливи растителни видове. В редица части на света се ползват и листата. Duke и Ayensu (1985)

установяват, че листът има 43,8% протеин, който е сравним с този на соя. Стопанското значение на тиквата се потвърждава и от факта, че фондовете на ЕС ще финансират отглеждането на тикви и елда. Комитетът за наблюдение на ПРСР 2014–2020 г. включи тиквата в отглеждането на медоносни растения за осигуряване на паша на пчелите в мярката “Агроекология и климат”. Тиквите са описани като зеленчуци, развиващи се добре на богати почви и реагират положително на внасянето на оборски тор (Горбанов, 2010; Генкова, 2009). Основание за това дава необходимостта от голямо количество хранителни и същевременно подпомагащи синтезата вещества, налични в достъпна форма, каквито са фулво- и хуминовите киселини в органичните торове. За формирането на 100 кг плодове и съответната вегетативна маса тиквите извличат от почвата 0,15–0,2 кг азот, 0,07–

Таблица 1. Почвена реакция и остатъчни съдържания на хранителни елементи след приключване на опит с предходна култура (захарна царевица).

Вариант

1.контрола 2. 100%об.тор 3.100%мин.тор 4.50%об.тор+50%мин.тор

7,9 7,8 7,5 7,7

H2O

KCl

6,9 6,9 6,8 6,8

NH4-N+NO3N(мг/1000г) 18,1 29,8 30,5 25,6

P2O5 (мг/100г) 8,1 52,7 7,6 15,1

K2O (мг/100г) 15,0 19,2 18,2 17,4

Таблица 2. Растежни показатели при растения от тикви, в края на вегетацията Вариант дължина на диаметър на стеб- брой листа стебло (м) лото (cм) 1.контрола 4,17 1,38 46,5 2. 100%об.тор 10,48 1,65 101,5 3.100%мин.тор 11,20 1,60 92,3 4.50%об.тор+50%мин.тор 9,82 2,14 105,8 LSD - 95,0% 1,272 0,235 11,491 LSD - 99,0% 1,783 0,329 16,109

0,12 кг фосфор и 0,15–0,20 кг калий (Горбанов, 2010) Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания. Настоящата разработка оценява влиянието на торовата норма, внесена като органична и минерална, върху биометрични и качествени показатели на тиква, ползвана като индикатор на нормата на реакция. Експериментът е елемент от многогодишен оборот на култури. Опитът е изведен в опитно поле в с. Цалапица, Пловдивска област. Експерименталното поле се намира в землището на едноименното село. То е разположено в Горнотракийска низина и попада в Южен Централен планов регион на България. Районът се характеризира с добре развито земеделие. Село Цалапица е с надморска височина 186 м. Климатът в района е топъл – с мека зима, ранна и сравнително топла пролет и горещо лято. В опитното поле преобладават алувиални почви (свързан пясък, глинестопесъкливи). Имат много добър въздушен режим.

Изследването включва опитни резултати от зеленчуково сеитбообращение, с хибрид тикви – SAMSON (E 88.007) F1, (Enza Zaden) върху алувиално-ливадна почва след захарна царевица – късно полско производство. Използвана е схема включваща Блоков метод на разположение на парцелките, всяка с големина 30 м2 и 4 реда. Вариантите на експеримента включват оборски тор (добре угнил), внесен самостоятелно, минерални торове, внесени самостоятелно, и комбинация между двете форми. Нормата от 20 кг N/дкa тор, внесен в опита е с pH H O – 7,5, а pH KCl е 7,0. Съдържанието на общи форми на макроелементи е: 1,9% азот, 3,91% фосфори, 0,79% калий. В оборския тор съотношението N: P: K = 1,9:3,91:0,79 или 1:2,06: 0,42. За да се изравнят вариантите с органично и минерално торене по количество на внесените макроелементи, то във варианта с минерално торене при това положение трябва да се внесат 20 кг N/дкa, 41,2 кг Р/дка и 25,7 кг К/дкa. За варианта със смесено торене количеството оборски тор (вар.2) и минерални торове (вар. 3) се редуцират наполовина. Биометричните анализи са извършени по тегловен метод (биомасата на растителните органи, абсолютно сухо вещество) или измерване на дължина. Биохи2

маса стебла на 1 растение (кг) 0,681 2,187 3,008 2,090 0,343 0,480

маса листа на 1 растение (кг) 0,548 1,341 2,515 3,058 0,355 0,498

мичните анализи са проведени с рефлектометър RQflex® чрез тестови ленти. Почвените анализи са определени по утвърдени методики. За рН е ползван воден и солеви извлек. Съдържанието на минерален N е определено по метода на Бремнер и Киней (1965). Съдържанието на P2O5 и K2O е определено в лактатен извлек по метода на П. Иванов (1984). Изходните данни за почвата показват нееднаквата запасеност след предходната култура (захарна царевица). Прави впечатление високото остатъчно ниво на фосфор след варианта със 100% оборски тор. По отношение на азотните форми и подвижния калий стойностите са съизмерими. Биометричните характеристики показват, че максимална дължина на стеблото се отчита при вариантите със самостоятелно внасяне на оборски тор и минерални форми. Това е в противовес на дебелината на стеблото. Подобни тенденции докладват и други автори (Oloyede, 2012). По отношение на формираната листна биомаса – брой листа, маса на стебла и листа на едно растение, се наблюдават нееднозначни тенденции. Минералното торене позволява формирането на най-голям брой листа, което рефлектира в масата за едно растение (с доказани разлики). Самостоятелното органично то-

Таблица 3. Морфологична оценка на получената продукция (cм) в зависимост от източника на торене, във фаза стопанска зрялост – 9.12.2014г. Вариант диаметър на плода, cм диаметър на сърцевината, cм височина на плода до дръжчената ямичка, cм 1.контрола 28,4 18,4 11,63 2. 100%об.тор 23,5 13,4 13,28 3.100%мин.тор 23,7 13,3 15,13 4.50%об.тор+50%мин.тор 27,7 17,0 14,45 LSD-95.0% 3,435 4,314 2,309 LSD-99.0% 4,815 6,048 3,237

Таблица 4. Показатели за качеството в зависимост от източника на торене при прибиране на продукцията, 8.10.2014 г. АСВ общи захари NO3 общи багрила ликопен Вариант (%) (%) (мг/кг) (мг%) (мг%)

1.контрола 2. 100%об.тор 3.100%мин.тор 4.50%об.тор+50%мин.тор

10,5 8,1 6,9 9,5

5,8 5,6 5,3 6,1

17,8 59,7 164,7 48,6

7,36 11,05 16,49 16,85

0,110 0,111 0,247 0,337

Таблица 5. Показатели за качеството на получената продукция в зависимост от източника на торене, във фаза стопанска зрялост – 9.12.2014г. Вариант АСВ (%) общи захари (%) NO3 мг/кг) общи багрила (мг%) ликопен (мг%) 1.контрола 11,2 6,8 следи 9,44 0,425 2. 100%об.тор 11,6 7,3 27,4 19,52 1,269 3.100%мин.тор 10,1 6,4 75,8 17,44 1,063 4.50%об.тор+50%мин.тор 12,5 7,2 13,9 22,50 1,125

рене подпомага развитието на дълги стебла. Като цяло, най-слабо се развиват растенията върху контролния вариант. Основен показател за успешното реализиране на технологичната схема е количеството и качеството на получения добив. Имайки предвид решаването на дискусионния въпрос за предимствата и/или недостатъците при еднопосочното органично земеделие, бяха отчетени морфологичните характеристики на продукцията. Установено бе, че по отношение на диаметъра на плодовете съизмерими и статистически недоказани са разликите при контрола и комбинирано (50:50%) внасяне на торовете, като те са по-високи от стойностите на самостоятелното внасяне на органичния и минералните торове. Тези резултати са в унисон с други разработки. Броят на произведените листа е значително повлиян от торене с различни норми NPK, при които няма значима разлика в броя на листата, произведени между растенията, които са получили 180 и 270 кг NPK/ха (Oloyede, 2012 ). Същата тенденция се наблюдава и по отношение на друг значим (особено пазарен) показател – диаметърът на сърцевината. Допълнително отчетения показател височина на плода до дръжчената ямичка показва максимални стойности при торенето с оборски тор (100%) и комби-

нираното внасяне на оборски и минерален тор (50:50%). Добрите резултати по отношение на диаметъра на плода при контролния вариант вероятно се дължат на по-дребните плодове, които се формират и което пък рефлектира в общия добив. От съществено значение за установяване на ролята на торенето в производството, е количеството на получения добив. Прилагането на торене води до значително нарастване на добива, като недоказани са разликите при трите варианта с внасяне на достъпни хранителни вещества. Добив от тикви (кг/дкa) LSD-95.0% – 522.726; LSD99.0% – 732.825; Варианти: 1. 3158,3 2. 4791,6 3. 4766,6 4. 4580,1 За да се даде отговор на въпросът за влиянието на формата на тора върху качеството на продукцията, бяха направени биохимични анализи на качеството. Установено бе, че максимални стойности на сухото съдържание има при контролните и вариантите с комбинирано торене. Обикновено тези стойности се движат в границите на 11–16% (Генкова, 2009). Това в нашите условия се постига след лагеруването на тиквите (табл. 5). Докато данните за контролите са логични, изхождайки от слабото развитие и краткия период на плододаване, то при торените варианти това може да се обясни с оптими-

зиране на условията за хранене. Това се отразява и чрез акумулиране на максимални количества общи захари, общи багрила и ликопен при варианта с 50% оборски тор и 50% минерални торове. Нивата на захарите (обичайно 6–11% по Генкова, 2009) са по-високи от посочваните в литературата, което е положителен признак на хибрида „Самсон“. Самостоятелното ползване на минерални торове води до максимално натрупване на нитрати и най-ниски нива на общи захари, но сравнително високи нива на общи багрила. Тези тенденции се потвърждават и от второ тестване в периода на активно потребление. заключение 1. Установено е, че комплексно най-добро влияние върху количеството на произведената продукция и качествените параметри има комбинираното внасяне на оборски тор и минерални торове. 2. Едностранното внасяне на минерални торове води до натрупване на нитрати в края на вегетацията, които след лагеруване намаляват значително. 3. Влиянието на оборския тор, препоръчван като средство за отглеждане на тикви, няма еднозначно влияние върху морфологичните и качествените показатели, като има практически незначително влияние върху съдържанието на захари.

се повишат с поне 50%. Това дава оптимистични перспективи пред цялостното развитие на подотрасъла и за в бъдеще, като потенциала за устойчивото развитие и силно представяне е наличен и иманентен. Причините за доброто представяне и стабилни позиции, които има подотрасълът трябва да се търсят, както в начина на прилагане на ОСП чрез политиката на единно плащане на площ (СЕПП), но и в характера на произвежданата продукция, която е високо ликвидна, с борсова цена, добре разработен пазар и с относително ниски рискове по отношение на евентуалните загуби. В днешно време, именно поемането на риска и неговото разпределение са важният детерминиращ фактор за това как ще се развива дадено производство. Когато риска се контролира и управлява и се минимизират последствията от неговото поемане, тогава се създават предпоставки за развитие и разрастване. Именно доброто стечение на условията и на съществуващата среда по отношение управлението и контрола на рисковете в сектора на зърно-маслодайните култури отключи възходящото му развитие и окуражителните очаквания за неговото бъдеще. Трябва да се каже, че производството на зърнени и маслодайни култури се характеризира като сектор, където добавената стойност на единица продукт и площ е една от най-ниските измежду останалите селскостопански сектори и отрасли. Световната конкуренция в този сектор е огромна и конкурентоспособността се постига с цената на висока ефективност и непрекъснато снижаване на брутните доходи на площ, като за стопанствата е важен икономическият резултат на ниво стопанство, а не толкова единичната доходност на площ.

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

доц. д-р Божидар Иванов

№4

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 7–8 (278) 2017

Анализ на сектор „Зърно“ и „Маслодайни култури“

ИКОнОМИчЕсКИ ИЗМЕрЕнИя

1. Значение на секторите „Зърно” и „Маслодайни култури” в брутната продукция от земеделие Зърнопроизводството се разви като подотрасъл с водещи позиции и очакванията са това производство да продължи да доминира в брутната селскостопанска продукция на страната. В разглежданите сектори са включени следните основни култури – пшеница, ечемик и царевица (зърнени) и слънчоглед и рапица (маслодайни), като тези пет култури съставляват 55% от използваната земеделска земя в България и над 90% от обработваемата земя. Площите с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица достигат най-високия си дял от използваемата земеделска площ в страната. Най-много са площите с пшеница, като през годините те варират между 1,1–1,25 млн. ха. Налице е увеличение на площта със слънчоглед, достигайки през последната година над 0,8 млн. ха. Царевицата се колебае малко под 0,4 млн. ха, докато при ечемика през последните години е налице лек, но устойчив тренд на намаление на площите с тази култура под 0,2 млн. ха. Въвеждането на изискването за поддържане на т. нaр. Екологично насочени площи (ЕНП) и другите „зелени” компоненти, които най-общо целят намаляване на интензитета на обработка на земеделската земя и прилагане на дейности, благоприятни за биоразнообразието и борбата с климатичните промени, се отразяват до известна степен на площите с тези основни култури. Площите, климатичните условия през предходната година, размерът на реколтираните площи, навременното провеждане на мероприятията за подготовка на площите и засяване на есенните зърнени култури, ниските цени, както и по-високите разходи през предходната година оказват негативно влияние върху засетите площи през настоящата година. Въпреки тези конюнктурни промени и флуктоации в производството и площите, заемани от зърнено-маслодайните култури, тяхното развитие в последните години е възходящо и все позначимо за българското земеделие. От фиг. 1. ясно се вижда, че делът на брутната продукция от секторите „зърнено-маслодайни” съставлява около 80% от цялата растениевъдна продукция. Само за сравнение през 2007 година, техният дял не е превишавал 52%, като за 7 годишен период увеличението е със средно 4%

сравнително ниски не може да се очаква увеличение на ценовата база. Постепенното увеличаване на постоянните разходи в България за това производство също ще работи за намаляване на разликата между цените и понижение в ценовата база може да има и при оптимизиране на разходите по логистика, транспортиране и останалите бизнес разходи, включително кредитните лихви. Да се очаква настъпването на пълно изравняване на цените на двата пазара практически е невъзможно и затова може да говорим за ценови паритет между наблюдаваните цени, което предполага, че ценовата база в бъдеще по-скоро ще се свива, цените ще се доближават все повече, което не изключва в определени периоди и месеци да се отчита и повисоко отклонение на ценовите бази.

4. Изводи Подотрасълът на зърнено-маслодайните култури е един от малко добре развиващи и възходящо представящи се производства в българското селско стопанство. Това се потвърждава от всички следени показатели, като индекси на производство, пазарен дял, добавена стойност, сравнителни предимства във външната търговия. През целия наблюдаван период от членството на страната в ЕС и прилагането на ОСП, този сектор подобрява своите показатели и стойност, т.е. производството е относително стабилно, устойчиво и с подобряваща се конкурентоспособност, както на вътрешния, така и на външния пазар. В някои отношения, най-вече при външната търговия, показателите при маслодайните култури са по-високи и силни от тези при зърнените, което се дължи на спецификата на тези производства, които са подложени на по-малък външен натиск и производството им в страната не съвпада с широкото и масово глобално разпространение, което се наблюдава при зърнените култури. Независимо, че при зърнените култури равнищата във външнотърговски ракурс не са толкова впечатляващи, зърнопроизводството стои също много добре и увеличава своето присъствие на международната сцена. Съвременното устойчиво функциониране на „Зърнено-маслодайните” култури е подкрепено и от добрия потенциал за нарастване на производството, където резервите съществуват. Това се отнася най-вече при царевица, като при въвеждане на напоителни практики и технологии, средните добиви могат да

-5,49

-3,62

Разлика френска и българска цена на хлебна пшеница

Разлика френска и българска цена на царевица -4,62

-6,50

ADF

-2,92

-2,89

Критични стойности за динамичен ред от 100 елемента, при ниво на значимост 0,05 (Enders, 2010)

Оттук следва, че не може да се предполага за съществуването на лаг между зависимостта на разликата на ценовата база от предходни периоди и най-силна е зависимостта на разликата на ценовата база от ценовата база в предшестващ период. Установеното наличие на ценова интеграция между българската цена при хлебна пшеница и царевица потвърждава силата на единния световен пазар, където вместо „една цена” се наблюдава ценови паритет. Причината за това да няма „една цена” между зърненожитните култури на пазара на Франция и България са различни и включват факта, че за да може българската хлебна пшеница и царевица да се възползва от френските по-високи цени, трябва теоретично да достигне този пазар, за което съществуват транспортни и логистични разходи. България изнася преобладаващата част от своята пшеница и царевица на европейските пазари и разходите за достигане на тези пазари от България и от Франция са по-високи у нас. От друга страна постоянните разходи във Франция са по-високи отколкото в България, което също се отразява на ценовите маржове. Прави впечатление, че при нарастване на цените, ценовата база между двете цени се увеличава, което обяснява нарастване на ценовата база при царевицата през последните години, когато цените на царевицата са по-високи отколкото в началото на разглеждания период. В бъдеще, изменение на ценовата база между европейската и българската цена ще зависи на първо място от средните изкупни цени и ако те се запазят

Източник: Собствени изчисления.

Dickey – Fuller и Augmented Dickey – Fuller тестове за интегрираност на цените

Табл. 2. Резултати от осъществен анализ за наличие на „коренна грешка” на анализираните динамични редове

2. развитие на производството Добрата и растяща доходност на зърнено-маслодайните култури се превърна в солидна предпоставка за нарастване на производството. Производството расте не само в направление на площите, които от 2007 до 2014 година са нараснали с почти 38%, но физическото производството също се увеличава с около 2,2 пъти. Тези цифри, най-вече по отношение на стоковото производство, не са достатъчно представителни заради слабата реколта и ниски добиви през 2007 година, но въпреки това илюстрират огромния скок направен в разрастването на това производство. На фиг. 2. е показан индекса на изменение на производството в стойностно изражение и на добавената стойност в сектора, като за база е взета 2006 година. И при зърнените и при масло-

годишно. В стойностно изражение през 2014 г., БП от подотрасъл „Зърнено-маслодайни” култури възлиза на над 3,6 млрд. лв., при БП от цялото селско стопанство от около 8 млрд. лв. Само за сравнение през 2013 година, БП в сектора е била 3,9 млрд., а през 2007 г. – едва 1,3 млрд. лв. Трябва да се отчете, че 2007 година е рекордно ниска от гледна точка на производството и добивите, което обуславя тези стойности, но дори през 2008 г., БП се повишава до 2,8 млрд. лв, което е с 40% по-ниско от достигнатото равнище през последните 1–2 години. Тези цифри категорично потвърждават доминиращата роля на сектора, което е предразполагаща предпоставка за развитие на свързани отрасли, за които тези стоки са суровинен ресурс.

Фиг. 1. Брутна продукция от зърнено-маслодайни култури, % Източник: нсИ и Евростат.

Фиг. 2. Индекс на изменение на производството и добавената стойност на база 2006 година Източник: собствени изчисления на база данни на нсИ и МЗХ, „Аграрни доклади”.

дайните култури, стойностният индекс на производство нараства в сравнение с 2006 г. и достига през 2014 г. увеличение до 1,7. Това означава, че брутната продукция в зърнено-маслодайния сектор за периода се увеличава със 70%, което е в съответствие с нарастването на размера, който този подотрасъл заема в структурата на общата брутна продукция от растениевъдство и селско стопанство, показан на фиг. 1. Увеличението на производствения индекс при зърното и маслодайните култури се дължи на увеличеното производство, както и на по-добрата ценова конюнктура. За сравнение изкупните цени на зърното през 2014 г. са с около 21% по-високи от тези през 2006 г., докато при маслодайните те са с около 36% по-високи. Това увеличение на цените, което съвпадна и с членството на страната в ЕС, до голяма степен допринесе за стабилното и устойчиво нарастване на производството в зърнено-маслодайния сектор. По отношение индекса на добавената стойност, който е изчисляван като сбор между производството на зърнени и маслодайни култури, се вижда още по-рязко и бързо увеличение в сравнение с 2006 г. За сравнение през 2014 г., индексът на добавената стойност достига 5,8 спрямо 2006 г. Осезаемото и прогресивно увеличение на добавената стойност настъпва след 2009 г., когато всяка следваща година се удвоява добавената стойност в сравнение с тази от 2006 г. Изчислението на добавената стойност е направено на основата на данни на НСИ и МЗХ, като използван собствен изчислителен алгоритъм, при който има известни условности, но въпреки това става ясно,

между тези две цени и при двете култури е много висока, като същото се отнася и за коефициента на детерминация. Това означава, че съществува висока зависимост и измененията във френската цена на наблюдаваните зърнено-житни култури се отразява силно и повлиява на последвалите промени в българската цена. При изследването на съществуването на лаг в реакцията на българската цена при промяна на френските цени не е намерена такава зависимост; това може да се обясни с месечния характер на проучването, което може да се счита за сравнително дълъг период за адаптиране на цените, което се случва за много по-кратко време.

Параметър на променливата X1

P-value

t Stat

Коефициент на детерминация R Square

Корелационен коефициент R

Регресионна статистика на връзката на цените на пшеница и царевица в България от цените във Франция

111

0,934

0,000

24,28

0,843

0,918

Хлебна пшеница

111

0,990

0,000

17,16

0,730

0,854

Царевица

Табл. 1. Зависимост между българските и европейски цени при зърнените култури

Брой наблюдения в извадката

Източник: Собствени изчисления. Коефициентът на корелация R на българската цена при хлебната пшеница към френската цена е 0,92, което показва, че българската цена е много силно зависима и това дава основание да се мисли, че е и силно интегрирана към френската цена. При царевицата R и коефициентът на детерминация R2 на българската цена към френската са малко по-ниски, но отново достатъчно високи, за да се твърди, че двете цени са силно свързани и че българската цена е симетрична на френската цена. В случая ние можем да говорим за зависимост на българската от френската цена и че френската цена е водеща заради размера на двата пазара, където френският пазар е много пъти по-голям от българския (средно около 8 пъти при пшеницата) и значително превишава българския дял в световната търговия.

цена”, но може да се приема, че съществува ценови паритет между отделните пазари, където цените на отделните сделки са различни, но гравитират около някаква средна ценова стойност. България е част от Черноморския регион и зърнен пазар, но допреди няколко години, производството от Черноморския басейн не беше толкова голямо, че да успее да бъде осезаем фактор при формирането на европейската цена, а тя до голяма степен се генерираше от случващото се на френския пазар, който представляваше и връзката с останалите регионални пазари – Северна и Южна Америка, Австралия и Китай. И при царевицата, където Черноморският басейн и като цяло Европа не са водещи, пренасянето на цените от другите пазари, найвече оттатък Атлантика, ставаше чрез пазара на Франция, която е най-големия европейски производител и разположена на входа на Европа за внос на такива стоки. България традиционно е нетен износител на земеделски продукти. Въпреки това делът на износа и вноса в световната търговия не позволява страната ни да играе ролята на лидер при определянето на цените. Имайки предвид, че ЕС е най-големият ни търговски партньор, а и сред основните ни конкуренти в износа на пшеница и царевица, е логично да се приеме, че цените в България следват развитието на цените в ЕС, посредством посредническата функция на френските цени. В табл. 1. е показана регресионна статистика на връзката на българските цени на хлебна пшеница и царевица с европейските цени, представени от цената във Франция. Корелацията

Фиг. 5. Динамика на средномесечните цени на царевица в България и Франция, евро/тон, 01.2007-03.2016 Източник: ЕК, http://ec.europa.eu/agriculture/markets-and-prices/price-monitoring/ monthly-prices/index_en.htm

3. Ценови анализ Пшеницата и царевицата са основните зърнено-житни култури засявани в България, като формират над 25% от произвежданата продукция в отрасъл „Селско стопанство“. Двете култури представляват и основната част от земеделския износ на страната ни. Това прави производството им ключово за развитието на българското селско стопанство и предопределя структурата на селскостопанския износ. ЕС-27 е на второ място по износ на пшеница в света. През 2015 и 2016 година тази класация ще се пренареди заради подема на производството на пшеница в Русия, която ще се установи като номер 1 износител в света.

че акумулирането на ръста на физическото производство и на изкупните цени води до сериозно увеличение на добавената стойност при зърнено-маслодайните култури. Стабилното нарастване и възходящо развитие на индексите на производство и на добавена стойност в зърнено-маслодайния сектор през периода на членство на страната в ЕС свидетелства за устойчивото функциониране на това производство, което се приспособява успешно към изменените условия и успява да разшири своя дял в площта на обработваемата земя и на общата използваема земеделска площ в страната, която е един постоянен ресурс. Увеличението на този дял, наред с постоянното нарастване на индексите на производство и добавена стойност в сектора красноречиво свидетелстват за стабилното, устойчиво и жизнено развитие на това производство през периода, което е солидна основа и за неговата бъдеща положителна перспектива.

Фиг. 3. Добавена стойност на хектар при зърнено-маслодайните култури, лв/ха Източник: собствени изчисления на база данни на нсИ и МЗХ, „Аграрни доклади”.

Франция е страната от ЕС, произвеждаща най-голямо количество пшеница и царевица, като тя е на 5-то място по производство на пшеница в света и на 9-то по производство на царевица през 2013 г. (ФАО, 2016). Франция е и най-големият износител на пшеница и царевица от страните на ЕС, като при пшеницата се нарежда не само на лидерско място в Европа, но и сред топ 5 от световните износители. Като цяло, ЕС притежава много силни позиции при пшеницата, където има водещо място и определено играе важна ценообразуваща роля. При царевицата, ЕС и като цяло Европа нямат доминиращо място, като водещи страни са САЩ и Бразилия, които до голяма степен имат определящо място при формирането на световната цена. Цените на производител в България и Франция за хлебна пшеница се движат с известен превес на френската цена, като за разглеждания период, френската цена превишава българската с около 14%. В рамките на този период не могат да се видят определени тенденции в развитие на ценовата база, а още повече цените не следват определена линия. Има периоди и отделни месеци през които българската цена дори надвишава френската, което показва дисхармония във връзката между цените и потвърждава сложността на функциониране на свободния пазар. Царевицата е вторият най-често търгуван земеделски продукт. Водещи страни в световния износ на царевица за 2013 година са: Бразилия, САЩ, Аржентина, Украйна, Франция (ФАО,

2016). Основните вносители на царевица са: ЕС, Япония, Корея, Египет, Китай. ЕС, макар и малък, е нетен вносител на царевица, като съществува дефицит. В същото време България изнася преобладаващото количество от добитата царевица, като основният пазар са именно останалите страни на Общността. Между 70–80% от износа на царевица от България е предназначен за вътрешнообщностни доставки, което е изключително благоприятно заради свободното търгуване, ниските транспортни разходи и сравнително по-скъпият европейски пазар. Подобно, както и на пазара на хлебна пшеница, цените на царевица в България се колебаят на нива по-ниски от тези на френския пазар. Българската цена средно е с около 12% пониска от тази във Франция, но отново се наблюдават ценови диспропорции, като в отделни месеци българската цена дори изпреварва цените във Франция, както и се доближава доста близко, а в повечето случаи се отдалечава на дистанция от около над 15% над българската цена. И на двата пазара – пазара на пшеница и пазара на царевица, ЕС е както сред най-големите производители, така и сред най-големите износители. Това поражда въпроса в каква степен ЕС влияе върху световната цена и съответно как тази световна цена се пренася на пазарите на отделните страни-членки на ЕС. Формирането на глобалните цени е едно теоретично и абстрактно състояние, като то се свежда до уеднаквяване на движенията и на тенденциите на промени в цените на различните регионални пазари. По този начин отделните регионални пазари взаимодействайки си, означавайки притежаващи готовност и стремеж да реализират своите стоки на пазарите, които имат недостиг и са нетни вносители на зърно, оферират цена на която могат да го направят и в зависимост от склонността и решимостта на купувачите се приема най-ниската офертна цена, която се превръща в референтна за формирането на глобалния ценови паритет. Ето защо схващането и твърдението, че на пазара в дългосрочен хоризонт се установява „една цена” не се наблюдава в действителност и не може да се появи практически защото всяка една от сделките и множеството транзакции, които се случват в света на пазара на зърно са дискретни и самостоятелни и винаги се правят при променени условия. Затова практически смятаме, че не може да се говори за теория на „едната

Фиг. 4. Динамика на средномесечните цени на хлебна пшеница в България и Франция, евро/тон, 01.2007-03.2016 Източник: ЕК, http://ec.europa.eu/agriculture/markets-and-prices/price-monitoring/ monthly-prices/index_en.htm

Изнесен форум в гората, за гората...

Горите на Родопите съхнат, предупреждават институции и учени Станислава Пекова Снимки Красимир Петков

ПЛЮС

7–8 (278) / 2017

станция Пловдив – инж. Пенчо Дерменджиев. Участие още взеха учени от Института по гората към БАН и Лесотехническия университет. Изнесеният форум в гората, за гората откри директорът на ИАГ – инж. Григор Гогов, който скицира какви са мерките за справяне с проблема – съхненето на горите. Основна причина за увеличаване на нападенията от корояди е добрата хранителна среда за развитие им. Голямото количество увредена дървесина – над 2 млн. куб. метра от абиотични фактори – ветровали, ветроломи, ледоломи и снеговали и невъзможността за бързото є извличане и усвояване в рамките на 1 година, поради високия процент недостъпни терени, са фактори, инж. Григор изискващи адекватни мерки за Гогов, директор спасяване на гората. „Мерките са на ИАГ набелязани преди месец и са в ход. Държавните предприятия, в едно с Изпълнителната агенция по горите започват работа по всички насаждения. В момента имаме проблем с работната сила, но смятам, че той ще се разреши с придвижване на техника и работна ръка от другите предприятия. Петната от съхнеща гора се развиват с една геометрична прогресия. Преди да започнем сечите сме набелязали мерки, с които да възстановим тези терени – тъй като предстои една промяна на ландшафта, ще изчакаме един вегетационен период, за да видим какво се е случило ..... Инвазивните и нежелателни видове ще бъдат отстране-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

„Заедно с водещи представители на лесовъдската наука, неправителствени организации, централна и местна власт, трябва да уведомим медиите и обществеността, че гората на Родопите съхне. Голяма част от територията на страната е поразена от корояд и гъбни вредители, това налага взимането на спешни мерки“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на инспекция в горските територии на ДГС Ардино и ДЛС Женда, поделения на Южноцентрално държавно горско предприятие. Присъстваха областните управители на Кърджали – Никола Чанев, на Смолян – Недялко Славов, зам. областен управител на Кърджали Вла- Зам. минисдимир Гърбелов, зам.-кметове на об- тър Атанас Добрев щина Ардино – Недми Ходжолов и Наско Кичуков, началник Сектор „Гори” – Ерсан Исмаил, директорът на Южноцентрално държавно предприятие Ботьо Арабаджиев, представители на следните дирекции: Регионална дирекция по гори – Венци Фурлански, Регионална дирекция по горите в Кърджали – Юсеин Ефендиев, областна дирекция „Земеделие”, Кърджали – Йорданка Гочева, и областна дирекция „Земеделие”в Смолян – Ваня Георгиева, РИОСВ Смолян – Екатерина Ганчева, както и акад. Александър Александров от СУ „Св. Климент Охридски” и проф. Иван Палигоров и директорът на ИАГ – Григор Гогов, Валентин Карамфилов – зам.-директор, от Лесозащитна

Поразена кора на иглолистно дърво – виждат се развити възрастни насексоми.

Подраст на млад дъб

ни и там, където е необходимо ще се предвиди залесяване с фиданки. Т.е. където естественото възобновяване не може да се справи само, там ще се намесим ние като специалисти и надявам се, тези терени няма да останат в един нелицеприятен вид.” „Процесът е обезпокоителен и е наложителна спешна човешка намеса”, заяви академик Александър Александров от Института по гората към БАН. „Короядните петна се разширяват, понякога и с метър на ден и трябва да лекуваме тази гора и това става със сеч. На места се засяга и дървесината около короядните петна, където короядът се е преместил и започва да ползва хранителната среда”, каза още той. „Да се отсече сухото, обаче не само сухото, а и това, Академик Александър което е около сухите пет- Александров на, тъй като короядите са напуснали сухите петна и те се преместват в съседните дървета, където започват да ползват хранителната среда. Поради тази причина трябва да обясним на обществеността, на неправителствени организации, на мас-медиите, че е необходима спешна човешка намеса, а тя е отсичане на изсъхналото и край него на всичко това, което има признаци за корояди. Там лесозащитните станции, а те са три в България, ще окажат необходимата помощ, тъй като те знаят как, а и другите колеги в практиката също така са наясно. Това, което има да се решава не е по силите само на нашата агениция, а и на Министерството. И други министерства имат отношение – това са Министреството на околната среда и водите, тъй като националните паркове са към тях. И там проблемът е същият, даже някъде е по-сериозен. Освен това –тези сухи петна след известно време стават огнища на пожари и това ще наложи и включването на Министерство на вътрешните работи да вземе участие. Може би Академия на науките и Лесотехническия университет имат дял в тази дейност

и трябва да обясним нашите намерения, защото понякога някои неправителствени организации не са съвсем коректни, когато започват да обвиняват лесовъдската колегия, че тя сечала и т.н. Има лечение, което е само сеч. Това, което има да се решава не засяга само институциите, а и всички собственици на гори. Предстои труден период на извличане и усвояване на тази дървесина и нека да оставим лесовъдите да си свършат работата”, подчерта акад. Александров. Валентин Карамфилов – зам.-изпълнителен директор на ИАГ, заяви, че иска специално да акцентира върху две неща, използвайки присъствието на областните управители от Пловдив и Смолян, на кметове на общини и журналисти: „Първо, по силата на Закона за горите, защитата на горите е задължение на собствениците и се изпълнява за тяхна сметка. Три са формите на собственост – държавна, общинска и частна. За държавните горски територии, които доминират, отговорни са управляващите, това са държавните предприятия горски и ловни стопанства. За общините, това са общинските съветници, кметовете и структурите, каквито са длъжни да имат, когато са собственици на гори, за частниците – всеки носи отговорност, еднолично или като съсобственик. Проблем е, когато се започне усвояването на увредена от корояд и патогенни гъби гора и се окаже, че собствеността е мозайка от собствености, тя е заедно и държавна, и общинска, и частна. В момента сме в процедура по издирване на собсвеници на частни имоти. Ако общината или частния собственик са известени за заболяването и не могат да се справят, то биха могли да сключат договор с държавното горско или ловно стопанство и за сметка на стопанството да си получават парите от реализираната дървесина. При тези, които не можем да открием, ще влезем принудително в техните имоти, защото няма и как да оставим увреденото петно да продължава да заразява околната гора. На техните партиди, на среден кубик „обезличен” на средна продаваема цена, ще стоят пари на тяхна сметка и когато си ги потърсят, ще си ги вземат. Това е много важно и разчитаме на областните управи със съответната информационна кампания,

Демонстрация на двата типа феромонови уловки

включително и ние, което трябва да правим, да обясняваме на горовладелците какъв е проблемът и как трябва да се справят с него. Второ, много важно – това е една много желана трансформация. Тя трябваше да стане още преди години, досега трябваше да се започне усилена работа. Тези гори вече са си изпълнили предназначението и те вече са обречени. От тук нататък ще съхнат. Ако не е корояд, ще е сечко, ако не е сечко ще е гъботворка, патогени има най-различни. Номер едно задача сега е да се усвои тази дървесина, защото всички губим, ако се бавим. Тази дървесина, ако я оставим, тя ще се похаби, ще изгние и освен зарази и болести, няма да може народното стопанство, най-общо казано – всички собственици, да си получат това, което заслужават. Още, виждате, че отдолу почти навсякъде израстват и има хубав естествен подраст, така че с изсичането ще подпомагаме естественото възстановяване и така правим една трансформация, която ще бъде в полза на местното население. Защо? Тези монокултури, тези изкуствени иглолистни гори, които са създадени, те изсушават почвата. Местните знаят и са говорели, че: „Тук имаше рекички и ние ловяхме риба. Във всички кладенци имаше вода. Сега няма.” Кладенците са изсъхнали, защото иглолистната дървенсина транспирира няколко пъти повече влага, отколкото широколистната. С тази трансформация – иглолистни–широколистни, много бързо ще се залесят териториите и те няма да останат голи. Освен това хидроложкия режим ще бъде много по-добър. Това включва и всички други функции. И още, което г-н Карамфилов сподели е, че „Широколистната гора е „топла”

гора. В нея има гъби, има билки. В иглолистните гори – отдолу няма нищо. Има кисел хумус и не бива да съжаляваме. Ако някой трябва да съжалява за тези гори, най-много ще съжаляват лесовъдите, защото това е тяхно дело. То е правено и с усилията и на българския народ. Било е време на крупни, мащабни залесявания. Няма защо обаче да роним сълзи, дошъл е момента, трябва да започнем активна трансформация. Това, което виждаме сега като проблем, е от бездействие, т.е. няколко ръководства просто не са имали досега куража да вземат решение за активна дейност, а процесът на трансформация ще трае около 15–20 години.” Размерът на засегнатите площи е много динамичен и не може да се направи точна оценка, но по последна информация са приблизително около 300 хил. дка. В последните години проблемът се разраства и разширява. От средата на 2016 г. в страната се наблюдават тревожни тенденции за увеличаване на размера на засегнатите иглолистни култури. В сравнение с 2015 г. е регистриран ръст на засегнатите площи от 66 хил. дка на 180 хил. дка или близо 3 пъти. Само до месец юли 2017 г. засегнатите площи са колкото за цялата 2016 г. Съхнещите гори са с възраст 40–50 години, която се определя като пределна за тези изкуствени насаждения, посочиха представителите на научните среди. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите Григор Гогов заяви, че в засегнатите райони са ограничени сечите на здрава дървесина и се дава приоритет на усвояване на увредената.

КИТАЙ

Сътрудничество в земеделието между България и провинция Юн Нан, Китай (продължение от бр. 277)

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (278) / 2017

Най-големият развъден център за елитни породи в млечното говедовъдство в Китай

„Уважаеми гости, уважаема делегация от България, Добре дошли в Млечната база в Пекин!” С тези думи ни посреща широко усмихната директорката госпожа Чан, представяйки ни базата за елитно млечно говедовъдство, след което последва среща-разговор с г-н Ксиао Чанкун, заместник-директор на общинското Бюро на земеделието на гр. Пекин, който ни представи развитието на отрасъла в града. „Нашата база е на столичната селскостопанска група „Пекин”. Намираме се в развъдния център за бикове от млечните породи в говедовъдството. Базата е основана през 1973 г. и през тези повече от 40 години тя се развива все по-добре. Основната ни дейност е да Г-жа Чан – Директор на Млечната база Пекин десме доставчик на сперма за говедовъдството в монстрира "пипета" за дозиране на семенна течност цялата страна. Доставяме също така и елитни сперма, ние имаме и „секс контрол” – това е бикове. До скоро обслужвахме предимно Китай, специална сперма. Сега сме в помещението за но сега вече изнасяме материал и в чужбина. производство на „нормална” сперма. Другата е Преди базата се помещаваше на друго място. На концентрирана. Работи се при пълна стерилност новото място сме от 2001 г. Площта, на която се на околната среда и прецизно отграничаване на разполага новата база е 6,7 кв.км. Намираме се отделните породи, тоест спазва се стриктно прина мястото, където се отглеждат биковете. Има- ципът за чистопородност на предоставяния матеме отлични бикове, а броят им е 270. Събираме риал. В нашата база отглеждаме само европейски семенна течност от 210 бика. Общо породите са и световни породи. Местните китайски породи са седем – „Холщайн”, „Симентал”, „Лимузин”, „Ан- за по-специфични условия – високопланински отгус” „Цейлонска” „Монбелиард” и др. Тук е и далечени райони, с по-бедни на растителен промястото, на което събираме семенната течност от теин пасища. Те се отглеждат в други развъдни тези 210 бика.” центрове.” В този момент зад остъклената стена на откриТук се случва невъзможното – аз си мисля, че тия обор въвеждат бик – огромно животно. Води познавам тази директорка, но откъде? Широката го работник, който върви бавно и едва поддържа усмивка на г-жа Чан става още по-широка, в водача с халка на носа на животното, а не го този момент взаимно се разпознаваме. И двамата „дърпа” – бикът не трябва да се стресира, трябва сме се виждали на изложение-преглед на порода е спокоен за важната „мисия”. Зад други иде- дата „Монбелиард” във френския град Безансон ално почистени стъкла е разположен плазмен мо- – „столицата” на тази порода, регионален център нитор, на който се вижда иззета проба от сперма на Франш Конте, където е гр. Монбелиярд. и активното движение на сперматозоидите. Някъ– „Но това беше още през 2013 г.”, учудва се де там са и лаборантите, които броят, изчисляват любезната домакиня. Точно така, тогава беше, но и разпределят „дози” за изкуствено осеменяване. това означава последвало специално внимание и „Сега тази техника, този метод, се рапростра- госпожа Чан ентусиазирано започва да показва нява в цял Китай, продължава разказа си г-жа Чан. многото снимки на витрините на музея в базата. И ние сме основен доставчик. Освен обикновена На тях, заедно с характерните, отразяващи нача-

лото на строежа на първата база снимки, има и една, на която г-жа Чан държи факела с олимпийския огън по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Независимо че е професор по зооинженерни науки, тя е поканена да носи олимпийския факел като заслужил деец на Китай. Пред тази снимка следва нова „фотосесия” с нея и моята скромна персона. Светът наистина е малък! Отиваме пред лабораторията, където се „броят” годните за живот и възпроизводство мъжки полови клетки – сперматозоидите. Показват ни малките „пипети”, за извършване на манипулацията, с които от еякулата се взема необходимото количество за една доза. Те са в различни цветове за различните породи – жълти, розови, светло сини и т.н. „От една еякулация, от един бик, се приготвят по 400 годни за употреба дози”, отговаря на нашия въпрос г-жа Чан. След автоматично разпределяне, дозите се замразяват и са готови за разпространение. Това е свързано с последното, на което сме свидетели при отпътуването си. Преди да се качим на автобуса, на специална алея е изграден мемориален комплекс – паметни плочи със снимките и имената на най-изявените през годините бикове. Сред тях блести с постиженията си този, живял от 09.12.2001 г. до 05.10.2010 г., който има потомство от 270 000 синове и дъщери. „Имаме четири начина за подобряване на селекцията: първо – подбор на биковете, оставяме само най-добрите, второ – ползване на вносна сперма, от която избираме само най-доброто, с отлични качества, трето – разполагаме с техника за подбор и отглеждане на най-добрите екземпляри и последно, в резултат на тези три способа е получаването на най-висококачествена сперма, която предлагаме на нашите клиенти. Имаме един от най-високите стандарти в света за техника на оценка на биковете. Базата продава годишно 3,5 млн. дози сперма. Биковете се отглеждат в полуоткрити клетки, всеки от тях разполага със своя самостоятелна „стая”, към всеки бокс има автоматични ролки за чесане. Разполагаме общо с девет обора, организирани по този начин, необходим за отглеждането на тези 270 животни. Тук се съчетават традиционните и машинните методи за събиране на семенната течност. Модерното е в тези машини, дори в това автоматично чесало. В базата работят само професионалисти със съответните титли в областта на зооинженерните науки. Базата е създадена с държавна подкрепа, като в момента вече не разчитаме на нея. Издържаме се от продажбата на семенна течност и на мляко от обособеното стадо. Както виждате разположени сме на много хубаво място – между близката планина Йен шън и реката Куей хъа. Дейността ни се състои от три компонета – основно, научната дейност за поддържане на популацията от бикове, за поддържане на стадо крави и трето, комбинация за производство на ембриони. Има и сектор за контрол на качеството, който също е към ба-

Бик от породата "Холщайн"

Елитна крава от породата "Холщайн"

Модерна лаборатория

Зам.-министърът на земеделието на гр. Пекин, г-н Ксиао Чанкун

зата и който разполага със собствена лаборатория за контрол на ембрионите и на плацентата, както и за секс-контрол – за качеството на спермата.” След тези думи г-жа Чан ни отвежда в зала за презентации и пресконференции, където се запознаваме очи в очи с нейните колеги. Те знаят, че млякото ни и млечните ни продукти също са много добри и известни по света. Представят ни г-н Ксиао Чанкун, който е зам.директор на Общинското бюро на земеделието на гр. Пекин. Той ни представя развитието като цяло на земеделието в града: – „Към момента обработваемата земя в нашия град заема площ от 16,4 хиляди квадратни километра и повечето са в планини – около 2/3. Също така населението на гр. Пекин към момента е повече от 21 млн. жители, от които тези, занимаващи се със земеделие са близо 3 млн. души. Темпът на нарастване броя на населението се запазва непроменен в последните години и това е един проблем за нашето земеделие. Общата сума на нашето селско стопансво – лесовъдство, рибарство и животновъдство е 3, 380 млрд. юана. Първата характеристика на нашето селско стопанство е, че повечето земя са намира в планински райони. Втората характеристика на земеделието е, че независимо от относително ниската рентабилност, то изпълнява и редица социални функции, като развитие на селския туризъм за осигуряване на място за почивка на гражданите и по-високи доходи за фермерите и екологична функция – осигуряване на безопасна околна среда и безопасност на храните. На трето място, нашето земеделие се характеризира с това, че гражданите могат да имат друга основна работа, наред със селскостопанската. Сега ние обръщаме особено внимание върху мащабното управление за по-добро развитие и по-висок стандарт земеделието. След като ви запознах с трите основни характеристики на нашето земеделие, искам да ви запозная и с нашите цели за развитие на земеделието, които също са три. Първата цел и е да бъде доставчик на пресни

земеделски продукти за населението. Втората цел е екологията. Това означава, че чрез земеделието се стремим да опазим природната среда в района на гр. Пекин, а знаем, че това е трудно, защото самото развитие на селското стопанство се явява един от най-големите „замърсители” на околната среда. Освен за производство на хранителни продукти, земеделието в гр. Пекин се грижи и за задържане и опазване на почвата в района, която има своя специфика. Третата задача е използаването на земеделието като специфична база за модернизацията на гр. Пекин. Между отделните райони в града се изграждат земеделски стопанства, така че всеки район да разполага с място за отдих и туризъм и със своя собствена хранителна база. Тези стопанства от своя страна разививат екологично земеделие, без използването на пестициди. За постигането на тези цели ние прилагаме четири принципа: Първият принцип е опазване на водоизточниците и водните ресурси в региона; Вторият принцип е приоритет на екологията; Третият, това е качеството и Четвъртият е увеличаване на заплащането на гражданите, които се занимават със земеделие. Нашата цел е да определим цялостното развитие до 2020 г., като обработваемата площ да достигне до 55 000 кв. км. По отношение на екологията в бъдеще ще имаме нови модерни екобази, като ще увеличим площите използвани за животновъдство в предградията и градчетата около Пекин. Към момента ние имаме 39 броя зеленчукови градини, 48 бр. градини за екологично земеделие и общо 1683 животновъдни ферми. Ето докъде сме стигнали. Първо – развихме нашето растениевъдство, животновъдство, рибарство и индустрията за производство на цветя. Второ, развихме земеделието при ограничаване разхода на вода, защото ние имаме проблем с водата. Трето, развихме екологичното производство и производството на безопасни храни, включително управление на животинския тор в комбинация с

Зала за доене

екологично отглеждане на културите. Четвърто – развитие на градините за земеделие като места за почивка на гражданите, като забележителности. Засега общият брой на такива градини е 1300 и обикновено тези паркове, тези градини са тематично определени, например с теми „птици”, „плодове”, „зеленчуци”, „диня”. На тази база ние провеждаме фестивали в такива паркове за привличане на туристите. Провеждаме фестивал на Динята, фестивал на Прасковата и др. Допълнително ние открихме и парк-галерия на Лавандулата (Гуянджин). Това е едно много хубаво място. Пето, въведохме провеждането на изложби, панаири и празници на земеделието. Например,

Биопродукти за населението на гр. Пекин

от 2012 г. ние провеждаме Фестивал на динята. Освен тези събития всяка година ние провеждаме и Фестивал на земеделието. Развихме високопроизводително земеделие и достигнахме водещи, дори в световен план, нива. Така е например с развитието на говедовъдството и на този център, в който се намираме. Разивихме и характерното за региона земеделие. Тук има типични продукти, като яйце – „Омника 3”. Засилихме и международното сътрудничество в областта на земеделието. С „Инициативата „Един пояс – един път” ние вече имахме срещи с Холандия, Америка, Испания, Бразилия и Аржентина. Подписахме споразумение с лидерите от Холандия. Това са проекти за международно сътрудничество, развивани от нашето Министерство на земеделието, включващо страни като Израел, като Аржентина и много други. Ние се надяваме, че по-бързо ще имаме сътрудничество и комуникация в областта на земеделието и между България и Китай. Благодаря!” Нашите сърдечни домакини ни подаряват по една опаковка прясно мляко, произведено от центъра, с годност за употреба до 6 месеца. То е произведено без консерванти, а трайността се определя от добрата опаковка. Напускаме Млечната база с добро настроение и обещания за нови срещи, този път в България. Красимир Пеков