Земеделие плюс 282/2018 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 1310-7992 Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отг. редактор: доц. д-р З. Петкова, 02/812 75 07 Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: акад. А. Атанасов, проф. д-р В. Божкова, доц. д-р Г. Баева, доц. д-р Д. Ганева, доц. д-р З. Наков, проф. д-р Н. Котева, П. Въжарова, доц. д-р С. Стаматов, проф. д-р Т. Колев, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Т. Тонев

282 / 2018 ПЛЮС

Новини от ССА Младите в аграрната наука. . . . . . . . . . . . . . . . 2 Земеделската наука за практиката Разнообразието от културни и диви родственици на пшеницата в Южна България . . . . . . . . . . . . . . . 4 Качеството на зърното при твърдата пшеница и органо-минералните продукти. . . . . . . . . . . . . . . 8 Показател за определяне податливостта на сусамените растения за механизирано прибиране на реколтата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Какво не знаем за соргото? . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Генетично разнообразие при селекционни линии тритикале, съхранени в ИРГР, Садово. . . . . . . . . 15 Грудкообразуване при някои бобови фуражни култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Изпитване на органични торове при саксийна азалия. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Памет Сто години от рождението на проф. дбн Симеон Тодоров Недялков . . . . . . . . 25 Библиотека Технология за отглеждане на суданка . . . . . . . . . . 27

Откри се офис за електронна търговия със селскостопански продукти с Китай

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Съдържание

АКТУАЛНО

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов заедно с китайския си колега Хан Чанфу откриха Офис за контакти на асоциация „Шънджън Крос-Бордър И-Комерс“ (Shenzhen Cross-Border E-Commerce Association). Офисът за контакти ще обслужва логистичня център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти в страните от инициативата „16+1“. Центърът се намира в Тракия икономическа зона – Пловдив, открит през ноември 2017 г. Платформата дава възможност за електронна търговия между Китай и страните от Централна и Източна Европа и Западните Балкани. „Платформата гарантира свързаност между юридическите лица и правителствата. Това е бърз, сигурен и удобен начин за свързаност. Даваме възможност на производителите да качват своите продукти и посредством изградената свързаност за реална търговия b2b и b2c“, заяви Васил Гелев, директор на Центтъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). По време на откриването китайският министър на земеделието и въпросите на селските райони подчерта високото качество на българските вина. „Освен вино, България би могла да изнася и посадъчен материал за лозови насаждения“, допълни Хан. „България има чудесни продукти и се радваме, че сега те ще имат още по-добър достъп до китайския пазар“, подчерта от своя страна Румен Порожанов.

Списанието се издава с подкрепата на:

Списание „Земеделие плюс“ е продължител на най-старото земеделско издание в България – „Орало“, с първи брой от 1894 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

282 / 2018

НОВИНИ ОТ ССА

Младите в аграрната наука На 16 май 2018 г. за четвърта поредна година Институтът по аграрна икономика към ССА беше домакин на деня на отворените врати под мотото „Aграрната наука в полза на практиката“. Във форума участваха и учени от Институт по декоративни растения, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”, Институт по криобиология и хранителни технологии, Институт по животновъдни науки, Агробиоинститут. Празникът бе открит от директора на ИАИ проф. д-р Димитър Николов. От името на проф. д-р Васил Николов, председател на ССА, приветствие към участниците и присъстващите на деня на отворените врати поднесе доц. д-р Здравка Петкова, главен научен секретар на ССА.

Научните звена представиха на посетителите своята дейност и проектите, върху които работят. Представена бе и презентация на тема: „Новите технологии в Научно-информационна дейност” от г-жа Румяна Василева. В рамките на форума се проведе семинар „Младите в аграрната наука”, с модератор проф. Пламена Йовчевска от ИАИ, на който бяха представени достижения в следните научни области: • Прилагане метода на тъканните култури за ex situ съхранение на застрашени от изчезване видове змийска трева (Goniolimon L.):  ас. Деничка Манолова, ИДР; • Биологично активни храни – съвременна концепция за осигуряване и поддържане на здравословния статус на човека:

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

 гл. ас. д-р инж. Александър Вълчков, Институт по криобиология и хранителни технологии; • Биологично активни вещества в горските плодове:  гл. ас. д-р Ивайла Динчева, Агробиоинститут; • Почвени патогенни гъби по житни култури със слята повърхност: видов състав, разпространение и средства за борба:  ас. Иво Янашков, ИПАЗР „Н. Пушкаров“; • Определяне на поленовия състав на пчелен мед с ДНК методи:  ас. Радостина Стойкова, гл.ас. д-р Катерина Стефанова от Агробиоинститут, гл. ас. д-р Ралица Балканска, ИЖН – Костинброд;

• Молекулярен анализ на генетичното вариране в локуса на DMRT3 гена при коне:  гл. ас. д-р Надежда Луканова, гл. ас. д-р Катерина Стефанова от Агробиоинститут, ас. Радостина Стойкова, ИЖН – Костинброд; • Екоуправление и екологични рискове в земеделието в България:  докторант Антон Митов, Институт по аграрна икономика. Форумът протече при повишен интерес от страна на колегията, на потребителите на резултатите от научно-изследователската дейност и от участниците в младежката сесия. Направено бе предложение за организиране на повече подобни срещи с участието на всички научни звена от системата на Селскостопанска академия.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

Разнообразието от културни и диви родственици на пшеницата в Южна България гл. ас. д-р Евгения Вълчинова, ас. Божидар Кьосев, доц. д-р Гергана Дешева, доц. д-р Катя Узунджалиева, Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово Диви родственици на културните растения (ДРКР) са видове, които са генетично свързани с културните видове и в повечето случаи са с висока генетична пластичност и добра приспособимост към местните условия. Те притежават ценни качества и могат да бъдат изходен материал за създаване на нови сортове, подходящи за променящите се климатични условия, както и да отговарят на новите изисквания на пазара. ДРКР са основен компонент в естествените и полуестествени хабитати и земеделски системи и са жизненоважни генетични ресурси, които при ефективно опазване и правилно използване могат да допринесат за повишаване на продоволствената сигурност и да повишат стабилността на екосистемите. България попада в един от т.нар. „центрове на

Вавилов”, или т.нар. „центрове за произход на културните растения”. Запазване на генетичното разнообразие от културни видове пшеници и техните диви родственици се осъществява от Националната семенна генбанка в Института по растителни генетични ресурси (ИРГР) в гр. Садово. Генетичното разнообразие в колекциите е представено от съвременни и стари сортове, местни популации, селекционни линии, както и техните диви родственици. Местните сортове и популации продължават да бъдат приоритет за опазване, което се дължи на нарастващата заплаха от изчезването им, поради разпространението на подобрени съвременни сортове. Дивите родственици на пшеницата са слабо представени в колекциите, защото:

Снимка 1. Находище на егилопс в землището на с. Рабово, обл. Хасково, общ. Стамболово

Снимка 2. Находище от див еднозърнест лимец в землището на с. Долно черковище, обл. Хасково, общ. Стамболово

Снимка 4. Находище от културен еднозърнест лимец в землището на с. Дуванлии, общ. Калоянова, обл. Пловдив

282 / 2018

Снимка 3. Находище от див еднозърнест лимец в землището на с. Бяла поляна, обл. Хасково, общ. Ивайловград, 2017 г.

ПЛЮС

рамките на отпуснатият бюджет са обходени част от общините: Хасково, Любимец, Маджарово, Ивайловград, Стамболово, Димитровград, Кърджали, Крумовград, Черноочене, Момчилград, Смолян, Девин, Чепеларе, Асеновград, Куклен, Първомай, Кричим, Калояново и Хисаря. Регистрирани са общо 207 находища на видове пшеници и техни диви родственици. На таблица 1 са представени землищата на селата и градовете, в които са регистрирани находища. Събраният семенен материал е от 65 образци див еднозърнест лимец, 8 образци културен еднозърнест лимец, 2 броя културен двузърнест лимец и 132 бр. различни видове Aegilops (табл. 2, снимки 1–4). Изготвени са карти с находищата за видове от род Triticum (фиг. 1) и род Aegilops (фиг. 2). Интерес представлява образецът културен двузърнест лимец, открит единствено в с. Беден, обл. Смолян. Според местното население този вид се отглежда в техните земи от незапомнени времена. Днес почти всяко семейство в селото отглежда най-малко 200 квадратни метра. Традиционно се използва за приготвяне на пилаф (вместо ориз се слага едросмляно зърно от двузърнест лимец и се гарнира с месо). Освен за пилаф се използва и за приготвяне на питка при новородено дете за молитва (снимки 1–4).

ЗЕМЕДЕЛИЕ

семената им са по трудни за събиране и размножаване, тяхното репродуциране е по- проблематично поради склонността им към заплевеляване, някой от тях имат способността да се възпроизвеждат единствено и само в природата. Тези видове са застрашени от изчезване също и в резултат на интензивното използване на земята. Обогатяване на колекциите от културни и диви родственици на пшеницата е една от основните задачи, финансирани по проект за двустранно сътрудничество ДНТС/Китай 01/11/16.12.2016 „Растителни генетични ресурси от род Triticum – съхранение и използване в националните генбанки на Китай и България” на Фонд Научни Изследвания. Ключов момент е установяване на естествени находища на територията на Южна България, както и за събиране на семенен материал, който след размножаване да бъде съхранен в Националната генбанка към ИРГР в Садово. Благодарение на финансирането през 2017 г. са проведени експедиции в Южна България по определени маршрути на база литературни източници и предходни данни, описани в електронния Регистър PHYTO 2000 за документация на РГР в ИРГР, Садово. Експедициите обхващаха четири области и 19 общини, попадащи в три флористични района на страната – Средни Родопи, Източни Родопи и Тракийска низина. В

282 / 2018

Таблица 1. Обследвани райони на територията на България за събиране на диви родственици на пшеницата, през 2017 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Област

Хасковска

Кърджали

Смолян

Пловдив

Община

Землище

Хасково

гр. Харманли, с. Клокотница, с. Подкрепа, с. Бисер.

Любимец

гр. Любимец, с. Лозен, с. Малко градище, с. Малко градище (местност Св. Марина), с. Дъбовец.

Маджарово

с. Ръженово, с. Румелия, с. Долни главняк .

Ивайловград

гр. Ивайловград, с. Камилски дол, с. Свирачи, с. Бяла поляна, с. Одринци, с. Мандрица, с. Долно луково, с. Драбишна, с. Славеево, с. Хухла.

Стамболово

с. с. с. с.

Димитровград

с. Върбица, с. Горски извор.

Кърджали

гр. Кърджали, с. Рудина, с. Миладиново, с. Кокиче, с. Чифлик, с. Скалище, с. Сестринско, с. Мъдрец, с. Жинзифово, с. Черна скала.

Крумовград

с. Звънарка, с. Джанка, с Поточница.

Черноочене

с. Черноочене, с. Черна нива, с. Габрово.

Момчилград

с. Груево (махала Поляна ), с. Пиявец, с. Кременец, с. Звездел, с. Батковци, с. Карамил.

Смолян

Пампорово

Девин

гр. Девин, с. Осиково, с. Михалково, с. Грохотно, с. Ягодина, с. Беден.

Чепеларе

с. Хвойна.

Асеновград

гр. Асеновград- кв. Горни Воден, гр. Асеновград- кв. Долни Воден, гр. Асеновград – манастир Св. Кирик, с Нареченски бани.

Куклен

гр. Куклен

Кричим

с. Кричим (язовир Въча)

Първомай

с. Брягово, с. Татарево, с. Поповица, с. Ахматово.

Калояново

с. Дуванлии, с. Житница

Хисар

с. Черничево, с. Ново Железаре

Жълти бряг, с. Кладенец, с. Зимовина, с. Поповец, Пътниково, с. Пчелари, с. Голобрадово, с. Рабово, Гледка , с. Светослав, с. Долно Черковище, Долно поле, с. Войводенец, с. Маджаре, с. Силен.

Таблица. 2. Таксономична характеристика на събраните от експедиции образци Pод

Вид monococcum

Triticum

Подвид macedonicum

vulgare

laetissimum

boeoticum dicoccum

Aegilops

Общо

Брой образци

66 farrum

neglecta

cylindrica

triuncialis

geniculata

biuncialis

8 207

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг.1 Установени находища на видове от род Triticum, 2017 г.

Фиг.2. Установени находища на видове от род Aegilops, 2017 г.

Извод: В резултат на проведените експедиции е отчетено съществуването на изключително растително разнообразие от видовете Aegilops и Triticum boeoticum Boiss. на обследваните територии в Южна България. Установи се, че съществува реална опасност от загубата на ценен генетичен ресурс в резултат от разрушаване на местообитания и хабитати поради: • разораване на ливади и пасища, включително на пустеещи в миналото земи; • прекомерна паша в ливади и пасищата; • замърсяване от битови, селскостопански и промишлени отпадъци.

Тези заплахи определят и необходимостта от предприемането на спешни мерки за прилагане на интегрирани подходи за еx-situ и in-situ съхранение. Дейностите по събиране на растителни материали и оценка на находищата от културни и диви родственици на пшеницата по проект за двустранно сътрудничество – ДНТС/ Китай 01/11/16.12.2016 „Растителни генетични ресурси от род Triticum – съхранение и използване в националните генбанки на Китай и България” на Фонд Научни Изследвания ще продължат и през 2018 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

Качеството на зърното при твърдата пшеница и органо-минералните продукти Митка Тодорова, Танко Колев Аграрен университет – Пловдив Консумацията на макаронени изделия (паста) непрекъснато нараства, а с това и изискванията към качеството на основната суровина – зърното от твърда пшеница. Качеството на зърното е сортова и видова особеност. То е комплексно понятие и включва физичните, химичните и технологичните му свойства. Положителното влияние от използването на биологично активни вещества за повишаване на качеството на зърното при редица житни култури е доказана в опити, изведени в чужбина и у нас. В научната литература са изнесени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури. При настоящето изследване си поставихме за цел да установим влиянието на нови органo-минерални продукти върху качеството на зърното на твърдата пшеница сорт Предел. В Учебно-експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет – Пловдив е изведен полски опит през периода 2014–2017 г., в който е проучено влиянието на следните органо-минерални продукти: Мегафол (3000 мл/хa) и Мегафол протеин (3000 мл/хa) върху качеството на зърното на твърдата пшеница сорт Предел. Имаше и нетретирана контрола. Третирането е извършвано във фазите братене, вретенене и изкласяване. Опитът е заложен след предшественик нахут в четири повторения с големина на реколтната парцелка 10 м2. Сеитбата на твърдата пшеница е извършвана в оптималния срок от 20.10. до 05.11. със сеитбена норма 500 кълняеми семена/ м2 и минерално торене с 120 кг/хa азот и 80 кг/хa фосфор, като преди сеитбата се внасяше цялото количество фосфорен тор и 1/2 от азотния, а рано напролет като подхранване – останалата част от азотния тор. Спазени са всички звена от утвърдената технология за отглеждане на твърдата пшеница. Отчитани са показателите на качеството на зърното: маса на 1000 зърна (г), хектолитро-

ва маса (кг), стъкловидност (%), съдържание на общ азот и суров протеин (%), мокър и сух глутен (%). Количеството на валежите през вегетационния преиод на твърдата пшеница беше както следва: 2014/2015 г. – 655,8 мм, 2015/2016 г. – 388,5 мм и 2016/2017 – 278,3 мм при 419 мм за тридесетгодишен период. През изследваните години благоприятна за растежа и развитието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите е реколтната 2017 г. Тогава се получиха и по-високи добиви на зърно от всички варианти. Неблагоприятна за развитието на растенията е първата – 2014/2015 г., поради засушаването през месец април, когато се залагат структурните елементи на добива. Поради еднопосочност на данните през периода на изследване на таблици 1, 2 и 3 са представени получените средни стойности на измерваните показатели на качеството на зърното. Изпитваните органо-минерални продукти са повлияли положително върху качеството на зърното на твърдата пшеница сорт Предел. Най-голяма маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкловидност се получиха при варианта, третиран с органо-минералния продукт Мегафол във фаза братене с доза 3000 мл/хa, съответно с 48,8 г; 81,2 кг и 96,3%. На второ място се нарежда вариантът, пръскан с препарата Мегафол протеин във фаза вретенене с доза 3000 мл/хa. Най-ниско е повишението на стойностите на показателите на качеството под въздействието на изпитваните органоминерални продукти при третиране във фаза изкласяване. На таблица 2 са представени резултатите от изследваните показатели, които са изразени в процент и представляват средно по три повторения за трите изследвани години. От направения химичен анализ е установено, че приложението на Мегафол протеин води до увеличаване съдържанието на суров протеин в зърното на сорт Предел. Това се наблюдава при трите фази на развитие, като увеличението е най-силно изразено след прилагането във

Братене

Вретенене

Изкласяване

Продукти Маса на 1000 зърна г, %

Братене

Вретенене

Изкласяване

Хектолитрова маса кг, %

Стъкловидност % % към ст.

Контрола

46,4

100,0

78,6

100,0

93,1

100,0

Мегафол

48,8

105,1

81,2

103,8

96,3

103,4

Мегафол протеин

47,5

102,3

79,6

101,4

95,8

102,9

Контрола

45,6

100,0

78,4

100,0

93,3

100,0

Мегафол

46,9

102,8

79,4

100,3

93,9

100,6

Мегафол протеин

48,0

105,2

80,8

102,4

95,3

102,1

Контрола

43,4

100,0

78,6

100,0

93,4

100,0

Мегафол

44,2

101,8

78,9

102,6

94,1

100,7

Мегафол протеин

46,0

105,9

79,3

101,1

95,6

102,4

Tаблица 2. Съдържание на общ азот и суров протеин в зърното на твърда пшеница (средно 2014–2017)

Фази на развитие

Продукти

Сухо вещество

Общо N

Съдържание на протеин, %

Контрола

88,9

2,2

12,5

Мегафол

90,1

2,4

13,4

Мегафол протеин

89,2

2,5

14,0

Контрола

88,7

2,3

12,9

Мегафол

89,9

2,3

13,0

Мегафол протеин

89,1

2,4

Контрола

88,8

Мегафол Мегафол протеин

Таблица 3. Влияние на органо-минералните продукти върху някои технологични характеристики на зърното на твърдата пшеница (средно 2014–2017) Фази на развитие

Продукти

Мокър глутен % % към ст.

Сух глутен % % към ст.

Контрола

29,5

100,0

13,1

100,0

Мегафол

24,2

82,0

11,5

87,8

Мегафол протеин

31,2

105,8

14,7

112,2

Контрола

28,1

100,0

12,1

100,0

Мегафол

23,8

84,7

10,1

83,5

13,6

Мегафол протеин

32,0

113,9

14,3

118,2

2,2

12,7

Контрола

23,4

100,0

10,7

100,0

89,6

2,2

12,4

Мегафол

23,6

100,8

10,9

101,9

89,0

2,3

13,2

Мегафол протеин

27,2

116,2

12,4

115,9

фаза братене (14% суров протеин) в сравнение с контролата (12,5%). Тези резултати са в положителна корелация с азотното съдържание (2,5%) и съдържанието на глутен (мокър – 31,2% и сух – 14,7%) по време на третирането във фаза братене (табл. 3). ИЗВОДИ Изпитаните органо-минерални продукти са повлияли положително върху качеството на зърното на твърдата пшеница сорт Предел. Новите продукти са съдействали за повишаване стойностите на показателите маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкловид-

Братене

Вретенене

Изкласяване

282 / 2018 ПЛЮС

Физическа характеристика на зърното

Фази на развитие

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Tаблица 1. Влияние на органо-минералните продукти върху физическата характеристика на зърно на твърда пшеница (средно 2014–2017).

ност, като при варианта, третиран с органоминералния продукт Мегафол във фаза братене с доза 3000 мл/хa те са най-високи – съответно 48,8 г; 81,2 кг и 96,3%. Установено е, че приложението на Мегафол протеин води до увеличаване съдържанието на суров протеин в зърното на сорт Предел. Това се наблюдава при трите фази на развитие, като увеличението е най-силно изразено след прилагането във фаза братене (14% суров протеин) в сравнение с контролата (12,5%). Тези резултати са в положителна корелация с азотното съдържание (2,5%) и съдържанието на глутен (мокър – 31,2% и сух – 14,7%) по време на третирането.

Показател за определяне податливостта на сусамените растения за механизирано прибиране на реколтата

Станислав Стаматов, ИРГР – Садово Стоян Ишпеков, Найден Найденов, Рангел Зайков, АУ – Пловдив

ПЛЮС

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

Проблемът с механизираното прибиране на сусам е от първостепенна важност за запазването на стопанското значение на културата в световен мащаб. В редица международни срещи по проблемите на сусама много изследователи посочват, че ако културата не бъде механизирана през следващите 25–30 години, неговото производство ще намалее значително (FAO, 2002; 2004). В няколко страни усилено се работи върху проблема, като предимно се отдава значение на селекционирането на подходящи сортове, предназначени за механизирано прибиране (Langham and Wiemers, 2002; Langham et. аl, 2004; Uzun et. al., 2003; Georgiev et. al., 2008; Stamatov and Deshev 2010, 2014). През последните години в България, наред със селекционирането на подходящи сортове, се отдава значение и на въздействието на прибиращата техника върху растенията и причините за разпиляване на семената на сусама. Трифонов и др. (2013) и Ишпеков и др. (2014) правят оценка на загубите на семена, причинени от прибирането на сусам с конвенционален зърнокомбайн при съответните настройки. Създаденият субективно-независим метод дава възможност да се определят генотипи сусам, подходящи за механизирано прибиране чрез проверка здравината на прикачената плацента и формата на кутийките, които способстват задържането на семената до навлизането им в овършаващият механизъм (Ishpekov and Stamatov, 2015 b; Ishpekov et al, 2015 a; Stamatov et al, 2016). Зайков и др. (2016) дефинират степените на зрялост при българските линии сусам, подходящи за механизирано прибиране. Авторите отчитат, че за условията на България растенията не достигат пълна зрялост при полски условия. Периодът, в който растенията са в технологична зрялост е съпроводен с ветрове, които наклоняват стъблата, разклащат ги и причиняват разпиляване поради инерционните сили, които се пораждат и действат на семената. Целта на настоящото проучване е да се ус-

танови връзката между разпиляването на семена от сусамови растения в технологична зрялост и индексите от субективно-независимия метод с оглед оценяване на възможността за тяхното използване при отбор на сортовете и оценяване на начина на механизирано им овършаване. Изпитвани са характерът и степента на разпиляване на семена на сортове Аида, Невена и на селекционните линии Садово 4163 и Садово 4166, когато растенията са в технологична зрялост. Сортовете Аида и Невена са резултат от хибридизация между форми с разпукващи се и неразпукващи се кутийки; при тях за бащина форма е използван сортът с разпукващи се кутийки Милена. Садово 4166 е резултат от хибридизация между Невена и линия с неразпукващи се кутийки Садово 3959. При

Садово Садово Аида Невена 4166 4163

Мин. влажност

6,2

10,5

7,7

Макс. влажност

16,6

14,8

16,8

14,8

Разлика

10,4

4,3

7,8

7,1

Темп на понижение на влажността (% за ден)

0,578

0,239

0,433

0,391

Фигура 1. Разпиляване на семена Da, породено от ускоряването на стъблата в зависимост от влажността на семената при наклоняване на стъблото със скорост 1,05 м/сек и височината на приложната точка на въздействието h=0,2 м

Фигура 2. Разпиляване на семена Di, породено от наклоняването на стъблата в зависимост от влажността на семената при наклоняване на стъблото със скорост 1,05 м/сек и височината на приложната точка на въздействието h=0,2 м

282 / 2018

Показатели

ПЛЮС

Таблица 1. Показатели на влажността на семената в технологична зрялост

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Садово 4163 за родители са използвани сортът с разпукващи се кутйки Садово 1 и Виктория – сорт с неразпукващи се кутийки. През 2016 година технологичната зрялост на растенията продължи 18 дни. За този период, при всеки тест са отчитани промяната във влажността на семената, делът на разпилените семена, причинен от наклоняване и делът, причинен от ускоряването на стъблата. Единични стъбла бяха наклонявани със скорост 1,05 м/сек, при което им се придава ускорение 0,85 м/сек2. Приложната точка на въздействието върху стъблото е 0,2 м от почвената повърхност. Методът, въздействието върху семената и стендът, използван за експеримента са описани от Ishpekov еt all (2017). Направена е съпоставка на получените резултати с индексите от субективно-независимия метод. В първия ден от навлизането на растенията в технологична зрялост, изпитваните линии са с високи нива на влажност на семената. Сортовете Садово 4166 и Аида имат съдържание на влага в семената си над 16%, а Невена и Садово 4163 над 14%. Най-бързо своята влага губи Садово 4166 с темпо от 0,58 % на ден, за да достигне влажност на семената 6,2% в последният ден на експеримента. За 18 дни този образец навлиза в кондиционна зрялост, след като загуби 10,4% от първоначалната влага на семената си. Най-малко влага за целия период губи Садово 4163 – с темп на понижение на влагата 0,24% за ден. Влажността на семената му не спада под 10%, а разликата между началните и крайните стойност е само 4,3%. Сортовете Аида и Невена имат приблизително еднакви стойности на влажността в последния ден от експеримента, съответно 7,8 и 7,1%. Двата сорта понижават влажността си с приблизително равен дневен темп (табл. 1). Според Langham and Wiemers (2002); Langham et. аl. (2004, 2006) скоростта, с която растенията губят своята влага се дължи на пропускливостта на растителните клетки в мезокарпа и епидермиса на растителните тъкани. Така според автора, кутийките на някои образци сусам изсъхват по-бързо, улеснявайки сушенето на семената. Ускоряването на стъблата води до откъсване прикачената плацента и инерционно разпиляване на семена. Последващото наклоняване на стъблата също причинява разпиляване на семена. Делът на разпилените семена нараства нелинейно с намаляване на влажността. Въпреки еднаквия характер на кривите обаче, делът на разпилените семена е различен и това се дължи на особеностите на кутийката и здравината на прикачената плацента (фигури 1 и 2). Резултатите дават възможност да се оце-

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ни, как параметрите на влажността на семената в технологична зрялост при сусама се отразяват на индексите за тези образци по субективно-независимия метод (Ishpekov S., St. Stamatov, 2015). Стойностите за индексите са получени при напълнени кутийки. Поради тази причина за изследване на зависимостите между трите индекса ние използвахме минималната влага и темпа на понижение на влагата на семената. Резултатите свидетелстват, че ниската влажност на семената повишава i2 и понижава i3 (табл. 2). Намаляването на влажността предизвиква отслабване на плацентата (понижаване на i3), която задържа семената в кутийките. Тя предизвиква свиване на семенните камери, което ограничава преместването на семената и ги стяга в сухата кутийка (повишаване на i2). Бързата загуба на влага влияе обратно – понижава i2 и повишава i3. Резултатите от анализа на взаимодействията дават възможност да групираме образците според подходящия начин на прибиране. Образци, които губят много влага и тя спада до кондиционната при полски условия, задържат семената си здраво в свитите стени на кутийката, трябва да се вършеят чрез разрушаване на кутийките. За тяхното прибиране трябва да се използва конвенционален зърнокомбайн. Образци, които губят бързо влага и здравината на плацентата намалява с всеки изминал ден, трябва да се вършеят при повисока влажност на семената. Такива образци могат да бъдат прибирани чрез инерционно овършаване, което не предизвиква механични повреди по все още влажните семена (Ishpekov S. at al, 2016). Резултатите от таблица 2 и дефинирането на индексите показват, че темпът на намаляване на влажността на семената от сусамени растения в технологична зрялост е важен показател, който в силна степен предопределя податливостта на растенията за механизирано прибиране. Този показател може да се прилага при отбора на селекционните материали при оценяване на тяхната способност да задържат семената на полето, докато са в технологична зрялост и за определяне на начините за тяхното овършаване. Скоростта на загуба на влагата на сусамовите семена в технологична зрялост и индексите от субективно-независимата оценка са показателни за възможностите за прибиране на културата и за правилния начин, по който трябва да се извърши. Тези генотипи, които губят влага с големи дневни темпове и имат висок i3 трябва да се прибират чрез инерционното овършаване при влажност на семената около 12%. Генотипите, достигащи кондиционна влажност и задържат семената си при

Таблица 2. Корелационни зависимости между параметрите на влажността на семената и индексите на субективно-независимия метод. Темп на понижение Минимална влажността влажност на семената (% за ден) Минимална влажност Темп на понижение влажността на семената (% за ден) i1 i2 i3

-0,914

-0,171 0,725 -0,724

-0,016 -0,510 0,787

0,230 -0,555 1

-0,765 1

полски условия и имат висок i2 трябва да се вършеят чрез разрушаване на кутийките при влажност на семената 6–8%. Тези резултати дават основание за допълване на субективно-независимия метод по следния начин. Ако заедно с индексите i1, i2, и i3 се измерва и съдържанието на влага в семената поне три пъти през 3 – 5 дни, то може да се проследи динамиката на тяхното изменение. Тя позволява проследяване на податливостта на сусамовите растения за механизирано прибиране през целия период на технологичната зрялост. Това дава възможност за определяне на подходящия начин за прибиране на семената през периода. ИЗВОДИ  Метеорологичните условия по време на технологичната зрялост на сусама водят до бавно изсушаване на растенията и висок дял на разпилените семена.  От проведеното изследване е видно, че Садово 4166 е комплексно най-пригоден за механизирано прибиране. Растенията на този генотип навлизат в технологична зрялост в най-кратък срок. Влажността на семената се променя слабо през целия период и делът на разпилените семена е най нисък.  Останалите три генотипа имат еднакъв родител и това се отразява върху характера на промяната на влажността и дела на разпилените семена.  Доброто съгласуване на получените резултати с индексите от субективно-независимият метод дава основание за въвеждане на темпа на намаляване на влажността на семената като показател за оценяване на образци, подходящи за механизирано прибиране.

доц. д-р Калин Сланев Земеделски институт – Шумен

оргото (Sorghum Vulgare Pers.) е едно от най-разпространените културни растения в света и заема пето място при производството на зърно след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика. То е житно растение, което по морфологични белези прилича на царевицата, но формира зърното си в метлица. Културата намира широко разпространение в засушливите райони на Африка, Азия и Америка. По-късно соргото е пренесено в Европа (Испания, Португалия, Франция), а в България намира място в земеделската практика едва в средата на XX век. По данни на Global Grain сега в света се произвеждат годишно средно над 64 мил. тона зърно от сорго. Първото място е на САЩ с производство над 12 мил. тона, следвани от Мексико и Нигерия (по 6,5 мил. тона). С голямо производство на зърно от сорго се отличават Судан и Индия (по 5,5 мил. тона), Етиопия и Аржентина (по 3,5 мил. тона), както Китай (3,2 мил. тона), Австралия (2,2 мил. тона) и др. Страните-членки на ЕС произвеждат годишно около 750 хил. тона зърно от сорго, като найголеми производители са Франция (315 хил. тона), Италия (307 хил. тона), следвани от Румъния (67 хил. тона), Испания (45 хил. тона) и др. България произвежда годишно около 18 хил. тона зърно от тази култура. Стопанските качества на соргото го определят като култура с разнообразно приложение. Широко разпространено е разбирането, че соргото в преобладаващата си част се използва за храна на животните. При множество от лабораторните изследвания между качествата на царевицата и соргото се налагат изводите, че соргото превъзхожда царевицата по съдържание на протеин, сурови мазнини и фосфор, а отстъпва по съдържание на безазотни екстрактни вещества и калций. • Тегловното заместване на 50 до 75% от царевицата със сорго в смеските за угояване на свине не е оказало влияние както върху

количеството на приетия фураж, така и върху интензивността на растежа, разхода на смеска и хранителни вещества за създаване на 1 кг прираст. • При провеждане на сравнителни опити с кокошки-носачки е установено, че зърното от сорго може да замести царевицата в дажбите без това да се отрази негативно върху тяхната продуктивност. • Водещи фирми в бройлерното производство все по-често използват фуражни смески с повишено съдържание на сорго с бял цвят, с оглед производство на деликатесно бяло месо от гръдната част. • Соргото с успех може да се използва и при смеските за сухостойни, дойни крави, телета за угояване, както и при различни категории овце. • Все по-голямо приложение намират сорго-суданковите хибриди, подходящи за изхранване в зелено състояние и за приготвяне на силаж. При подходящи условия на отглеждане (торене, поливане и др.) от съвременните сортове могат да се получат по няколко откоса, което ги прави атрактивни при изхранването на преживните. • В редица страни на Африка се използват сортове, подходящи за производство на сено. В Ставрополския край и Астраханска област на Русия се използват сортове многогодишно сорго („Караван” и „Травинка”), подходящи за сено и изкуствени пасища. Освен за производство на фуражи за животновъдството соргото намира широко приложение и като храна на хората. Липсата на глутен, високото белтъчно съдържание, възможността за овкусяване и др. предимства определят

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Какво не знаем за соргото?

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

соргото като важна диетична храна: • Най-широко разпространение соргото намира в производството на хляб: » след ферментация – Африка, Етиопия, Судан, Индия » неферментирал – Индия, Мексико, Централна Америка • Голямо е използването му за производството на каши с различна консистенция – Африка, Индия, Мексико, Нигерия, Китай. • Използва се за различни видове варива – Африка, Хаити, Индия. • За производство на ястия под пара и за разнообразни бързи закуски в цял свят. • Вареното пълнозърнесто сорго с успех замества ориза и се използва като допълнение към различни видове салати и гарнитури на много ястия от месо. • Брашното от сорго се добавя към други брашна за подобряване на тяхната хранителна стойност. Използва се също за производство на разнообразни сладкарски изделия, голямо разнообразие от бисквити и др. • Голяма част от произведеното зърно от сорго се използва за производството на бира с различно алкохолно съдържание (Западна Африка), за продукти, съдържащи различен процент алкохол (Африка, Китай, Индия), както и за производство на вино и спирт (Китай, Тайван и др.). От десетилетия зърното от сорго се използва с успех и в медицината: • Използва се за производство на диетични безглутенови храни за страдащи от глутенова непоносимост (целиакия). • Соргото е богат източник на въглехидрати, желязо, цинк, витамин В-комплекс и др. • Оказва положително въздействие върху сърдечната дейност, при чернодробни заболявания (цироза), при болни от диабет и за детоксикация на организма на човека. • Соргото съдържа много антиоксиданти, полифеноли и восъци, чиито поликазаноли оказват благоприятно въздействие върху нивото на „лошия” холестерол. • Не на последно място трябва да се изтъкне и фактът, че наличието на витамин В17 позволява соргото да се използва и за противоракова терапия. За уважаемите читатели на списанието ще бъде интересно да узнаят и за други особености от разнообразното използване на соргото в бита на хората: • От някои хибриди сорго с високо съдържание на восъци се приготвят едни от найкачествените лепила в света. • През последното десетилетие от избрани сортове пукливо сорго се произвежда екологично чист амбалаж със специално пред-

назначение. • В редица страни на Африка се отглеждат специални сортове сорго, от стъблата на които се плетат панели, подходящи за изграждане на леки конструкции за училища, навеси, заслони и др. От изнесеното дотук следва изводът, че голямото сортово разнообразие на соргото дава възможност за неговото широко разпространение и използване. След като оценихме ролята на културата за развитието на земеделието в България, през последното десетилетие създадохме нови сортове сорго за зърно и зелена маса. Новосъздадените сортове сорго за зърно „Максиред” и „Максибел” се отличават с висока продуктивност и хранителна стойност, а новият сорт суданка „Ендже 1” се наложи в сферата на производството на зелена маса и силаж (автори проф. д-р Ц. Кикиндонов и доц. д-р К. Сланев). Смятаме, че активното ни участие в рамките на проектите на новата Европейска междупрофесионална асоциация по проблемите на соргото (Sorghum ID) ще даде възможност да използваме опита на страните-членки на ЕС за разширяване производството на сорго и в България.

Евгений Димитров, Николая Велчева, Златина Пейчева Ур, Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово

Тритикалето е сравнително нова зърнено-житна култура. Отглежда се, както за зелена маса с по-високо съдържание на протеин от това при пшеницата и ръжта, така и за зърно за фураж. От брашното на пшеница и тритикале в съотношение 75% към 25% се получава хляб, който е с високо белтъчно и лизиново съдържание. Брашното от тритикале е много подходящо за приготвяне на сладкиши, тъй като в него се съдържа малко глутен с ниско качество. Най-добри резултати се получават, когато брашното е с ниско протеиново съдържание и с ниско съдържание на глутенини в глутена (Leon et al., 1996; Leon et al., 1998). Химичният състав на зърното на тритикалето го прави подходяща суровина и за спиртоварната и пивоварната промишленост (Wang et al., 1999; Creydt et al., 1999). Бирата, приготвена от тритикале се характеризира с ниско съдържание на танини, високо съдържание на протеини, добър цвят на пяната, впечатляващ аромат и свежест (Annemuller et al., 1999). Приготвеното от зелената маса на тритикале сенно брашно е по-богато на каротиноиди и минерални вещества. В сравнение с другите житни култури тритикалето притежава следните ценни качества и признаци: високи продуктивни възможности и хранителна стойност на зърното и зелената маса; по-малка взискателност към почвените и климатичните условия и способност да вирее на по-бедни почви; по-високо съдържание на протеин в биомасата и зърното и по-голямо количество незаменими аминокиселини, особено лизин; устойчивост на гъбни болести; висока сухо- и студоустойчивост при някои форми (Терзиев, 2000). За гарантиране на устойчиво снабдяване с фуражи и хранителни продукти при променящите се екологични и климатични условия огромни надежди се възлагат на селекцията. Опазването на генетичното разнообразие от растителни ресурси е добра алтернатива за извършване на правилен подбор на източни-

ци като първоначален материал за осъществяване на успешна селекционно-подобрителна дейност. Създадените селекционни линии се изпитват и показалите най-добър комплекс от стопански признаци се предлагат за сорт или се съхраняват като генетичен материал за бъдещи селекционни програми (Попов и Мацов, 1980; Попов и др., 1981). Успехът на селекцията при самоопрашващите се култури зависи в значителна степен от обстойното изучаване на изходния материал, подбиране подходящи родителски двойки за кръстоските с оптимална генетична дистанция (Георгиев и др. 2013.). От друга страна, от значение е и изучаването на математическата изменчивост на изучаваните стопански признаци, както и групирането на селекционните материали с оглед ефективното използване на съхранените ресурси. Целта на изследването е установяване варирането на стопански признаци и наличието на генетично разнообразие при български селекционни линии тритикале с оглед по-ефективното им използване в селекционния процес.

ПЛЮС

282 / 2018

Генетично разнообразие при селекционни линии тритикале, съхранени в ИРГР, Садово

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Статус на генофонда при Triticosecale, съхранен в генбанката на ИРГР, Садово ИРГР, Садово е координатор на Националната програма по растителни генетични ресурси и във фонда на генбанката към института се съхраняват линии и сортове от българската селекция в условия на краткосрочно и дългосрочно съхранение. Колекцията от Triticosecale включва селекционни линии и сортове (294 обр.) от български произход, както и интродуцирани образци с чужд произход по линията на международния безвалутен обмен (397 обр.) от Мексико, САЩ, Канада, Русия, Франция, Германия, Беларус, Полша, Англия и др. Общият статус на съхранения в ИРГР генофонд при тритикалето възлиза на 691 генотипа. Всички постъпили растителни образци са регистрирани в електронната база данни Phyto 2000 по 20 паспортни показателя, съгласно международните стандарти на FAO, ECPGR и Bioversity International.

Растителен материал и проучени признаци Проведено е тригодишно проучване през периода 2015–2017 г. на 24 селекционни линии и сортове тритикале в експерименталното поле на ИРГР, Садово. Опитът бе засят по блокова схема в 3 повторения, с рандомизирано разпределение на вариантите по повторения с големина на опитната парцелка 10 м2. За стандарт в сравнителната оценка са използвани сорт Садово 1 (обикновена зимна пшеница) и АД72-91. Сорт АД72-91 е получен в ИИРР Садово чрез отбор от материали, произхождащи от Мексико. Отчетени са дата на изкласяване, както и морфологичните признаци: височина на растението (cм), абсолютна маса на 1000 семена (г) и среден добив (кг/дкa). Изчислени са показателите, характеризиращи средната стойност на всеки от признаците и степента им на изменчивост, чрез величината на вариационния коефициент (CV %). Прието е варирането да се счита за слабо, ако вариационният коефициент не превишава 10%,

Таблица 1. Паспортна информация за образците, включени в проучването*. (* Източник на данните е Национален регистър Phyto 2000 (ИРГР Садово)) №

Кат. №

Година на регистрация

Таксономично описание

Име на образеца

Вид на образеца

Произход

A1BM0012

2001

Triticosecale

Прибой

Селекционна линия

България

A1BM0018

2001

Triticosecale

ТС-128 Садовец

Селекционна линия

България

A1BM0029

2001

Triticosecale

ТС-177 Превала

Селекционна линия

България

A1BM0035

2001

Triticosecale

ТС-210 Рожен

Селекционна линия

България

A1BM0037

2001

Triticosecale

ТС-238

Селекционна линия

България

A1BM0067

2001

Triticosecale

ТС-370

Селекционна линия

България

A1BM0068

2001

Triticosecale

Т-4

Селекционна линия

България

A1BM0078

2001

Triticosecale

Т-119

Селекционна линия

България

A1BM0082

2001

Triticosecale

Т-123

Селекционна линия

България

A1BM0088

2001

Triticosecale

Т-39

Селекционна линия

България

A1BM0089

2001

Triticosecale

Т-40

Селекционна линия

България

A1BM0096

2001

Triticosecale

Т-74

Селекционна линия

България

A1BM0102

2001

Triticosecale

Т-130

Селекционна линия

България

A1BM0110

2001

Triticosecale

Т-88

Селекционна линия

България

A1BM0132

2001

Triticosecale

Т-139

Селекционна линия

България

A6BM0189

2006

Triticosecale

Т-148

Селекционна линия

България

A6BM0190

2006

Triticosecale

Т-197

Селекционна линия

България

A6BM0191

2006

Triticosecale

Т-213

Селекционна линия

България

A6BM0192

2006

Triticosecale

Т-193

Селекционна линия

България

A6BM0193

2006

Triticosecale

Т-218

Селекционна линия

България

A6BM0194

2006

Triticosecale

Т-220

Селекционна линия

България

A6BM0195

2006

Triticosecale

Т-221

Селекционна линия

България

St.

Triticum aestivum L.

Садово 1

Сорт

България

St.

Triticosecale

АД72-91

Сорт

България

Таблица 2. Агробиологично проучване на селекционни линии тритикале в условията на ИРГР, Садово (2015–2017) №

Кат. №/ Име на образеца

Среден добив, кг/дкa

Височина на раст., cм

Маса на 1000 зърна, г

Дата на изкл.

Клъстер

A6BM0190/Т-197

638,60

104,80

45,00

07.V.

A1BM0110/Т-88

637,60

100,40

42,90

03.V.

A1BM0037/ТС-238

649,80

96,30

41,20

08.V.

A1BM0096/Т-74

651,80

98,60

46,10

04.V.

A1BM0012/Прибой

632,80

134,40

45,40

13.V.

A6BM0195/Т-221

643,90

124,30

47,00

12.V.

A6BM0191/Т-213

614,20

101,70

44,30

07.V.

St. Садово 1

605,70

98,00

47,00

14.V.

A1BM0082/Т-123

619,50

113,40

50,30

07.V.

A6BM0192/Т-193

621,40

108,80

46,30

03.V.

A1BM0078/Т-119

627,40

112,10

47,70

07.V.

A1BM0102/Т-130

627,70

106,80

42,90

07.V.

St. АД72-91

633,60

111,90

43,20

08.V.

A6BM0194/Т-220

622,80

123,70

58,30

12.V.

A1BM0018/ТС-128 Садовец

702,80

104,00

44,70

08.V.

A6BM0193/Т-218

711,40

121,80

47,60

06.V.

A6BM0189/Т-148

656,90

111,10

45,10

07.V.

III

A1BM0029/ТС-177 Превала

659,80

103,60

47,00

05.V.

III

A1BM0067/ТС-370

666,80

109,80

45,10

07.V.

III

A1BM0088/Т-39

678,40

108,20

43,60

06.V.

III

A1BM0089/Т-40

681,90

102,80

47,90

06.V.

III

A1BM0068/Т-4

676,90

116,80

50,30

08.V.

III

A1BM0035/ТС-210 Рожен

684,60

135,00

50,20

08.V.

III

A1BM0132/Т-139

516,40

103,30

41,50

07.V.

282 / 2018 ПЛЮС

Статистическа обработка на данните Приложени са вариационен и клъстерен анализи (Лидански, 1988). Данните са осреднени и стандартизирани. За обработка на резултатите от проучването e използван статистически пакет SPSS 13.0. В табл. 1 са представени паспортни данни на участващите в изпитването селекционни линии и сортове. Всички проучени образци са с произход от България и са съхранени в колекцията на Националната генбанка в ИРГР, Садово. В табл. 2 са представени средните стойности на проследените признаци, получени за три годишния период. При конкретните условия на периода на изпитване добивите се движат в границата от 516,40 за A1BM0132 (Т-139) до 711,40 кг/ дкa при A6BM0193 (Т-218). Средният добив на колекцията за тригодишния период е 644,3 кг/

дкa. Добиви над 700 кг/дкa са получени само при 2 образеца – A1BM0018 (Т-128 Садовец) и A6BM0193 (Т-218). Както и при изследвания на други автори (Попов и Мацов, 1980; Попов и др., 1981; Колев и др., 2003), стандартът АД7291 показва по-висок добив от Садово 1. Линия ТС-128 Садовец е един от най-високодобивните образци. Подобни резултати са докладвани от Терзиев (2000) при сравнително изпитване на пшеница, ечемик и тритикале. Масата на 1000 зърна при образците е над 40 г, като само при 4 от образците тя е над 50 г. С най-едри зърна се характеризират селекционните линии тритикале: A1BM0035/ ТС-210 Рожен, A1BM0068/Т-4, A1BM0082/Т-123, A6BM0194/Т-220 (табл. 2). Средно на 3 май е отчетено изкласяване при A6BM0192/Т-193 и A1BM0110/Т-88, до 14 май – при сорт Садово 1. Най-много образци изкласяват в периода от 6 до 8 май. В колекцията селекционни линии тритикале e установено генетично разнообразие по отношение на изследваните морфологични признаци.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

средно – когато е по-голям от 10% и по-малък от 20%, силно (значимо) – когато е над 20% (Димова и Маринков, 1999).

Таблица 3. Вариране на количествени признаци при проучените генотипове тритикале.

Среден добив, кг/дкa

644,30 516,40 711,40

39,20

6,10

8,00

Височина на раст., cм

110,50

96,30 135,00

10,70

9,70

2,20

Маса на 1000 зърна, г

46,30

41,20

3,60

7,80

0,70

ПЛЮС

Средно Мин.

Проведеният вариационен анализ показва, че и при трите количествени признака варирането е слабо – под 10%. Най-силно вариабилен е показателят височина на растението, който от своя страна е отговорен в най-висока степен за наличното разнообразие (табл. 3). Проведеният клъстер анализ на данните от експеримента групира селекционните линии тритикале на база сходство по изследваните морфологични признаци. Резултатите от клъстеризацията са представени чрез дендрограма, показващa последователността на обединяване на генотиповете в четири клъстера (фиг.1). Средният добив е един от най-важните признаци със стопанско значение за тритикалето във връзка с използването му за фуражи и храна. На фиг. 1 и от данните в табл. 2 се вижда, че образците с най-висок добив се обединяват в един клъстер – Т-218 (A6BM0193) и ТС-128 Садовец (A1BM0018). Те се характеризират със среден добив над 700 кг/дкa, съответно 711,40 и 702,80 кг/дкa, като превишават стандартите Садово 1 и АД72-91. По отношение височината на растението линия Т-218 надминава по стойност двата контролни сорта. Селекционните линии, показали добив, надвишаващ стандарта в диапазона от 684,60 до 659,80 кг/дкa, се обединяват в самостоятелна клъстерна група. В нея попада линия ТС-210 Рожен с кат. № A1BM0035, характеризиращ се с най-висока височина на растението (135 cм) в проучената колекция. Най-големият клъстер обединява сортовете Садово 1 и АД72-91, както и 12 селекционни

Макс.

Станд. Станд. CV % отклонение грешка

Признаци

ЗЕМЕДЕЛИЕ

282 / 2018

Фиг. 1. Дендрограма на групирането на селекционни линии Triticosecale на базата на йерархичен клъстер анализ.

58,30

линии със среден добив, доближаващ се по този признак до стандартните сортове. Образците показват генетично сходство с контролите и по другите изследвани стопански признаци. Впечатление прави линия Т-220 с кат. № A6BM0194, която се характеризира с най-висока абсолютна маса на 1000 семена (58,30 г). Два от генотиповете – линия Т-88 (A1BM0110) и Т-193 (A6BM0192) изкласяват най-рано от изпитаните селекционни материали средно за тригодишния период. С най-нисък добив (516,40 кг/дкa) в проучената колекция тритикале се отличава линия Т-139 (A1BM0132). На дендограмата (фиг.1) ясно личи, че образецът образува самостоятелен клъстер и се различава в най-голяма степен от останалите генотипове, включени в проучването. От направения анализ можем да заключим, че основният показател, по който е извършена клъстеризацията на изследваната колекция е среден добив. ЗАКЛЮЧЕНИЕ В проучената колекция селекционни линии тритикале e установено генетично разнообразие по отношение на изследваните стопански признаци. На базата на проведения клъстер анализ колекцията тритикале се разделя в четири групи, обединяващи образци със сходни морфологични характеристики. Установено е, че признакът с определящо значение за извършената клъстеризация на изследваната колекция е среден добив. Селекционните линии Т-218 (A6BM0193) и ТС128 Садовец (A1BM0018) са най-перспективните в проучената колекция тритикале за целите на селекционно-подобрителната работа. Те показват най-добри стопански качества и надвишават приетите стандарти по среден добив. Резултатите от това проучване подпомагат селекционно-подобрителната работа при културата като идентифицират геноносители на ценни стопански качества.

Вилиана Василева Институт по фуражните култури – Плевен Бобовите фуражни култури имат значителна роля в системата на устойчиво земеделие. Те често се отглеждат в смески, заради азотфиксиращата си способност и възможността за получаване на по-висок добив (Luscher et al., 2014). Ежегодно, на световно равнище в агроекосистемите се фиксират около 50 милиона тона азот (Herridge et al., 2008). Според Unkovich et al. (2008) бобовите култури фиксират между 15 и 25 кг азот на тон суха маса. В смески бобовите са стимулирани за фиксиране на повече азот от въздуха и са по-слабо конкурентни с житните за почвен азот (Nyfeler et al., 2005). Между бобовите и житните компоненти в смеската има динамична връзка, при която поглъщането на почвен азот от житните намалява потискащия ефект на почвения азот върху азотфиксацията. От конкурентоспособността на компонентите зависи успехът на смеската. Настъпилите изменения в климата налагат адаптиране на фуражните култури и смески към променените условия и по-голяма ефикасност на използване на ресурсите. Практическо значение придобиват видове, които могат да осигурят самозасяването си и присъстват в тревостоя продължително (Ferreira et al., 2010). Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) е едногодишен бобов сухоустойчив ефемерен вид със зимно-пролетен тип на развитие и способност за самозасяване (Lucas et al., 2015). Като азотфиксираща култура е широко разпространен компонент в пасищата в умерените области на Средна и Северна Европа и Америка (Nichols et al., 2012). Проучванията с подземна детелина през последните години показват, че тя има практическа приложимост и за климатичните условия на България (Василев, 2006; Илиева и Василева, 2011, 2016; Найденова и Василева, 2015, 2016). В настоящата работа са проучени някои параметри, свързани с грудкообразуващата способност на звездан, eспарзета и подземна детелина, самостоятелно и в смески с пасищен райграс.

Опитът е изведен в Институт по фуражните култури, Плевен (2013–2014 г.) при полуконтролирани условия. Обект на изследване са: звездан (Lotus corniculatus L.) сорт „Търговище 1”; еспарзета (Onobrychis Adans.) – местна популация, подземна детелина (Trifolim subterraneum ssp. brachycalicinum) сорт „Antas” и пасищен райграс (Lolium perenne L.) сорт „Хармония – ИФК”. Културите са проучени самостоятелно и в дву- и трикомпонентни смески в следните варианти: звездан (100%); еспарзета (100%); подземна детелина (100%); пасищен райграс (100%); звездан + пасищен райграс (50:50%); еспарзета + пасищен райграс (50:50%); подземна детелина + пасищен райграс (50:50%); звездан + подземна детелина + пасищен райграс (33:33:33%); еспарзета + подземна детелина + пасищен райграс (33:33:33%). За опита са използвани съдове с вместимост 6 л, напълнени с почва (почвен подтип излужен чернозем). Сеитбата е извършена на дълбочина 1–1,5 cм за звездан, подземна детелина и пасищен райграс и 3 cм за еспарзета. Повторността на вариантите е четирикратна. Прибрани са два подраста за фураж. Корените на растенията са измити и са отчитани съответно: грудкообразуване (брой грудки/ растение), обезпеченост на кореновата биомаса с грудки (г коренова биомаса/брой грудки), съотношение коренова/надземна биомаса, тегло (сушене при 60оC). Стойностите на посочените показатели са сравнени спрямо тези на самостоятелните бобови култури (звездан,

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Грудкообразуване при някои бобови фуражни култури

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

еспарзета и подземна детелина). Данните са осреднени за двете експериментални години и обработени статистически, използвайки софтуер SPSS (2012). Симбиотичната азотфиксация се извършва в кореновите грудки. В нашето проучване найголям брой грудки формират звездан и подземна детелина (табл. 1). Според Sebastia et al. (2004) и Nyfeler et al. (2006) в зависимост от достъпността на минералния азот, бобовите ефективно регулират процесите на грудкообразуване и азотфиксация в смески. Отчитайки грудкообразуването в смеските на звездан, се вижда, че няма доказани разлики за смеските му с пасищен райграс и тези с пасищен райграс и подземна детелина. В двете смески грудкообразуването е по-високо от това на самостоятелния звездан, съответно с 16% и 17,6%. Конкурентоспособността с житния компонент е един от основните фактори, влияещи върху процеса на грудкообразуване в смески (Ledgard and Steel, 1992). Според Elgersma and Hassink (1997) поглъщането на минерален азот в смеска е по-голямо от това в самостоятелен посев и се отразява върху броя на формирани грудки. Конкуренцията за почвения азот може да има благоприятен ефект върху стимулиране на азотфиксиращите процеси. В смеска на люцерна с тимотейка (1:1 и 1:2) Ta and Faris (1987) установяват положително взаимодействие между двете култури. Включването на тимотейка като компонент в смеската увеличава дела на фиксирания азот от люцерна. Еспарзетата в сравнение с останалите изпитвани бобови култури формира най-малък брой грудки, както самостоятелно, така и в смески. В смеските є с пасищен райграс, както и в тези с пасищен райграс и подземна детелина, броят формирани грудки не се различава доказано от самостоятелната еспарзета. Ниски количества фиксиран от атмосфе-

Таблица 1. Грудкообразуване на звездан, еспарзета и подземна детелина, самостоятелно и в смески. Варианти Звездан Звездан + райграс Звездан + подз. детелина + райграс Еспарзета Еспарзета + райграс

Съотн.

Брой грудки/ растение

100

38,1

50:50

44,2

33:33:33

44,8

100

14,4

50:50

14,8

Еспарзета + подз. детелина + райграс 33:33:33

15,1

Подз. детелина

100

29,2

50:50

36,3

Подз. детелина + райграс SE (P=0.05)

4,67

Средно за: Самостоятелни посеви

27,2

Смески

31,0

Двукомпонентни смески

31,8

Трикомпонентни смески

30,0

SE (P=0.05)

1,0

рата азот като дял от общия усвоен азот при еспарзета, е установен от много автори (Hardarson and Atkins, 2003; Campillo еt al., 2005, Prosser еt al., 2006). Като възможна причина те, както и други изследователи посочват факта, че еспарзетата се нуждае от двукратно повече CO2 (около 20 мол) за свързване на 1 мол N2. Освен това при еспарзетата се използват по-малко асимилати за формиране на листа, а самите листа са с по-малка повърхност. Данните в таблица 1 показват, че подземната детелина в смеска с пасищен райграс формира с 24,3% по-голям брой грудки, отколкото самостоятелно. Очевидно, тук се наблюдава положителен синергизъм между компонентите по отношение на грудкообразуването. Като цяло, звезданът, еспарзетата и подземната детелина формират по-голям брой грудки

Фигура 1. Специфична грудкообразуваща способност на звездан, еспарзета и подземна детелина, самостоятелно и в смески.

ИЗВОДИ Грудкообразуващите бобови в пасищата са основа за икономическа и екологосъобразна устойчивост на земеделските системи. От проучените звездан, еспарзета и подземна детелина, с най-голяма грудкообразуваща способ-

Звездан Звездан + райграс Звездан + подз. детелина + райграс Еспарзета Еспарзета + райграс

Съотн.

Коренова маса/ брой грудки

100

0,0453

50:50

0,0506

33:33:33

0,0511

100

0,2049

50:50

0,2098

Еспарзета + подз. детелина + райграс 33:33:33

0,2301

Подз. детелина

100

0,0505

50:50

0,0489

Подз. детелина + райграс SE (P=0.05)

0,0030

Средно за: Самостоятелни посеви

0,1002

Смески

0,1181

Двукомпонентни смески

0,1031

Трикомпонентни смески

0,1406

SE (P=0.05)

0,0920

Фигура 2. Коренова/надземна маса (тегло) при звездан, еспарзета и подземна детелина, самостоятелно и в смески.

ност и обезпеченост на кореновата маса с грудки е звезданът. В смески с пасищен райграс, звезданът и подземната детелина формират със 16% и 24,4%, съответно, по-голям брой грудки, отколкото самостоятелно. Еспарзетата е със слаба грудкообразуваща способност, както самостоятелно, така и в смески. По съотношение на коренова към надземна маса, културите се подреждат, както следва: подземна детелина, звездан, еспарзета. Показана е ролята на смески с участие на бобов компонент за устойчиво земеделие.

282 / 2018

Варианти

ПЛЮС

Таблица 2. Обезпеченост на кореновата биомаса с грудки на звездан, еспарзета и подземна детелина, самостоятелно и в смески

ЗЕМЕДЕЛИЕ

в смески, като средно за вариантите няма доказани разлики между отделните смески. Специфичната грудкообразуваща способност следва тенденцията на грудкообразуването. Тя варира от 0,1269 до 0,1438 при звездан, от 0,0237 до 0,0269 при еспарзета и има близки стойности при подземна детелина (0,0362 – 0,0375) (фиг. 1). По отношение на обезпечеността на кореновата маса с грудки, предвид включените показатели в изчислението на този индекс, пониските му стойности са указание за по-добра обезпеченост. Най-добра обезпеченост на кореновата маса с грудки е отчетена при звездан, отглеждан самостоятелно и при подземна детелина в смеска с пасищен райграс (табл. 2). Допускаме, че при подземна детелина това се дължи на по-високата ефикасност на използване на азота, поради успешна конкуренция между компонентите за достъпен азот. Включените в смеската компоненти имат различен азотен обмен. Натрупаният азот при пасищния райграс е резултат единствено от асимилацията на нитратен азот през корените от нитратредуктазата и ефикасността на използването му е по-ниска. При подземната детелина е включен и процесът на симбиотична азотфиксация. Съотношението тегло коренова/тегло надземна маса се определя от развитието на растенията. Формирането на биомасата на растението и отделните негови органи е резултат, както на асимилационната дейност на фотосинтезиращите тъкани, така и на функционирането на кореновата система. Доказано е, че житно-бобовите смески са по-продуктивни в сравнение със самостоятелните посеви, като всеки вид в смеската допринася в различна степен за увеличаване продуктивността на суха маса. По-голямото количество коренова маса на бобовите компоненти в тревните смески увеличава възможността за улавяне и на някои по-труднодостъпни елементи, необходими за по-доброто развитие на растенията. Съотношението коренова/надземна маса варира от 0,5211 при подземна детелина в смеска с пасищен райграс, до 1,1091 при еспарзета в трикомпонентната смеска (фиг. 2). Стойностите му са свързани с количеството коренова и надземна биомаса и различния тип коренова система на компонентите.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

282 / 2018

ЗЕМЕДЕЛСКАТА НАУКА ЗА ПРАКТИКАТА

Изпитване на органични торове при саксийна азалия Бистра Атанасова, Искра Филипова Институт по декоративни растения – София За опазване природата и здравето на човека, в резултат на активна научна дейност през последните години, се предлагат на пазара нови екологично чисти и биологичноактивни торове, чиито остатъчни вещества не се натрупват в растителната продукция и околната среда (Malinova, 2007; Petkova and Kutev, 2017; Sengalevich, 2007). За въвеждане в производството се налага новите минерални и органични торове да бъдат предварително изпитани при редица селскостопански култури. Цветята за своето развитие изискват балансирани и рационални системи на хранене с подходящи биоминерални и органични торове, съответстващи на съвременните технологии на отглеждане (Ivanova et al., 2005). Предимство на органичните торове е, че не съдържат вредни примеси, които могат да доведат до увреждане на растенията или до натрупване на остатъчни вещества в почвата и продукцията. Освен това те са удобни за употреба, тъй като могат да се внасят с поливките при кореново торене или при листно третиране, комбинирани с препаратите за растителна за-

щита. Проучвания у нас в тази насока с цветните видове се извършват предимно в Института по декоративни растения – София. При изпитване на органичните торове Биостим, Хумустим, Байкал, Лумбрикол и Плантагра при култури за отрязан цвят и саксийни цъфтящи видове – саксиен карамфил, мини карамфил, хризантема, петуния, импатиенс, гипсофила и други, е доказан положителен ефект върху растежа и развитието на растенията (Kotopanova et al., 2006; Atanassova et al., 2007; Atanassova, 2012; Аtanassova and Nencheva, 2012; Atanasova and Zapryanova, 2013). У нас не са извършвани проучвания с органични торове при азалия за отглеждане в стайни условия. Установяване ефекта на органичните торове Комповет и Коковет върху растежа и развитието на саксийна азалия е целта на изследването ни. През 2017 г. в Института по декоративни растения – София е заложен съдов опит при оранжерийни условия с 2 органични тора – Комповет и Коковет, продукти на фирма Аг-

начална cм

Прираст

22.08.

22.09.

cм

% спрямо К % vs. C

I – неторени растения

5,7

6,0

100,0

9,4

100,0

11,8

100,0

6,1

100,0

II – 2,0% Комповет

5,7

95,0

9,9

105,3

13,1

111,0

7,4 ***

121,3

III – 0,5% Коковет

5,7

6,3

105,0

9,5

101,1

12,9

109,3

7,2 ***

118,0

* (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns Таблица 2. Влияние на органичните торове върху диаметъра на растенията. Диаметър на растенията (cм) Вариант

07.07. начална cм

22.07.

Прираст

22.08.

22.09.

cм

% спрямо К % vs. C

I – неторени растения

9,5

9,7

100,0

14,6

100,0

15,8

100,0

6,3

100,0

II – 2,0% Комповет

9,5

9,8

101,0

14,4

98,6

16,6

105,1

7,1 ***

112,7

III – 0,5% Коковет

9,5

10,3

106,2

15,2

104,1

16,0

101,3

6,5 ns

103,2

* (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns

робиовет ЕООД – София: • Комповет: течен тор, получен от биотор на калифорнийски червей, съдържащ минимум 40% органично вещество, 110 мг/л нитратен азот, 250 мг/л амониев азот, 1100 мг/л P2O5, 4200 мг/л K2O, 20 мг/л MgO, 70 мг/л CaO, 10 мг/л Fe и тежки метали под допустимата норма; • Коковет: течен концентриран, получен от птичи тор, съдържащ минимум 45% органично вещество, 250 мг/л нитратен азот, 335 мг/л амониев азот, 2580 мг/л P2O5, 7580 мг/л K2O, 11 мг/л MgO, 50 мг/л CaO, 10 мг/л Fe и тежки метали под допустимата норма. За залагане на опита са използвани едногодишни растения, които са пензирани 2 пъти за оформяне на хабитуса. Растенията са засадени в саксии №9 в подходящ субстрат за азалия (торф, пръст от угнили борови иглички, почва и перлит в съотношение 1:1:0,5:0,25). Опитът е заложен на 22 юни в 3 варианта, с по 10 растения във всеки вариант: • I – Контрола (неторени растения); • II – торене с 2,0% разтвор на Комповет; • III – торене с 0,5% разтвор на Коковет. Дозите, използвани за кореново торене на растенията са препоръчани от фирмата про-

изводител, като всяко растение е поливано с 100 мл разтвор. Първото подхранване е извършено 15 дни след пензиране и прехвърляне на растенията в саксии №14 (7 юли), а следващите 5 – през 15 дни. Неторените растения са поливани със 100 мл вода (Контрола). Отчитани са следните показатели: височина и диаметър на растенията и брой разклонения на 1 растение (през 30 дни). Статистическата обработка на данните е извършена по ANOVA тест. Достоверната разлика между контролата и вариантите е представена със знака * (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns. При торене на растенията с двата органични тора се наблюдава положително влияние върху растежа (табл. 1). При височината найдобър ефект е постигнат при подхранване на растенията с Комповет, като стойностите на прираста надвишават тези на неторените растения с 21,3%. Растенията, торени с Коковет са също по-високи от контролните растения, но прирастът е по-малък – 18%. И при двата органични тора разликите в прираста с този на контролата са много добре доказани (P≤0.001). На таблица 2 са дадени резултатите за диаметъра на растенията. И при двата органични

ПЛЮС

Вариант

22.07.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Височина на растенията (cм) 07.07.

282 / 2018

Таблица 1. Влияние на органичните торове върху височината на растенията.

282 / 2018

Таблица 3. Влияние на органичните торове върху разклоненията на растенията. Брой разклонения на едно растение 07.07.

22.08.

Прираст 22.09. cм

% спрямо К

начален

бр.

I – неторени растения

4,3

4,7

100,0

4,9

100,0

8,7

100,0

4,4

100,0

II – 2,0% Комповет

4,3

4,4

93,6

5,2

106,1

9,6

110,3

5,3 ***

120,4

III – 0,5% Коковет

4,3

4,8

102,1

5,0

102,0

9,0

103,4

4,7 ns

106,8

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Вариант

22.07.

* (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns Фиг. 1. Двугодишни растения след приключване на опита, преминали фаза цъфтеж: А/ неторени растения; В/ растения подхранвани с Комповет.

А тора е наблюдаван положителен ефект, като най-високи стойности са отчетени при растенията, подхранвани с течния тор Комповет, при който прирастът надвишава този на контролните растения с 12,7% (много добра доказаност – P≤0.001). Стойностите на прираста при птичия тор Коковет са близки до тези на неторените растения, поради което няма доказаност на резултатите (ns). По отношение на показателя брой разклонения на 1 растение най-добри резултати отново са наблюдавани при течния органичен тор Комповет (табл.3). Процентът на прираста при него надвишава този на неторените растения с 20,4%, като разликата с контролата е много добре доказана при P≤0.001. Стойностите на прираста на разклоненията при птичия тор Коковет са близки до тези на контролните растения и не са доказани (ns). Положителният ефект установен при изпитване на двата органични тора Комповет и Коковет се дължи на високото съдържание на

B хуминови, фулво- и аминокиселини, азот, фосфор и калий, както и на добре балансираното съотношение на макро- и микроелементите, което допринася за по-добро развитие на коренова система и растенията (фиг. 1.). Направените от нас проучвания с двата органични тора Комповет и Коковет потвърждават положителното влияние на органичните торове при цветните култури (Kotopanova and Nencheva, 2008; Atanassova, 2011; Zapryanova and Аtanassova, 2013; Atanassova, 2015). ИЗВОДИ Новите органични торове Комповет и Коковет оказват положително влияние върху растежа и развитието на азалия. При подхранване с течните органични торове стойностите на височината, диаметърът на растенията и броят на разклоненията са по-високи от тези на неторените растения, съответно с 21,3%, 12,7% и 20,4% при Комповет и с 18%, 3,2% и 6,8% при Коковет.

Доц.д-р Янчо Найденов Световноизвестният български учен, лесовъд и еколог професор Симеон Тодоров Недялков е роден на 03.02.1918 година в с. Игнатица, Врачанска област. Средното си образование получава в Трета образцова мъжка гимназия – София, а висше завършва през 1944 година в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския държавен университет, специалност „Лесовъдство”. През летните месеци, по време на следването си, работи като надничар в бригадите по таксиране и устройство на горите, което предопределя и бъдещата му професионална насоченост: лесоустройството. Младият дипломиран лесовъд започва работа като директор на горското стопанство – Чупрене, което ръководи в периода 1944–1945 година. След отбиване на военната си служба от 1945 до 1946 г., от 1946 до 1947 г. е директор на Горско стопанство – с. Кости в Странджа планина, а от 1947–1948 г. поема управлението на Горско стопанство – Говежда, разположено в едни от най-запазените букови гори на Стара планина. Задълбочената му теоретична подготовка и натрупаният практически опит привличат вниманието на ръководството на Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет и той е назначен за директор на Учебно-опитното горско стопанство „Петрохански проход“ в с. Бързия, Берковско, което ръководи от 1950 до 1951 година, а непосредствено след това през 1951 година е привлечен на работа в Министерството на горите. Ръководен от желанието му за научно-изследователска и творческа работа, от началото на 1952 година поема пътя към научните изследвания в областта на лесоустройство и горска таксация, като постъпва в Института за гората при БАН като научен сътрудник. Една година по-късно е избран за старши научен сътрудник II степен. Добрата теоретична подготовка и присъщата му упоритост и изключителна трудоспособност му позволяват да подготви и защитава кандидатска дисертация на тема: „Изследвания върху факторите, от които зависи ко-

личеството на минните подпори в белборовите насаждения“ в 1957 година, а от 1963 година вече е професор по лесоустройство и горска таксация. Като висока оценка за добрата му подготовка и постигнати високи резултати в научно-изследователската работа и умението му да работи в колектив е издигането му за завеждащ-секция, научен секретар и заместник-директор на института за гората. Професор Симеон Недялков като експерт участва в експедицията за проучване, проектиране и изграждането на полезащитните горски пояси в Добруджа. Съществените му приноси в лесовъдската наука и практика са безспорни и в няколко направления: измерване, лесоустройство и управление на горските ресурси; многофункционално и устойчиво развитие на горите. Добрата му професионална и езикова подготовка са предпоставка през 1967 г. проф. Симеон Недялков да спечели конкурс на ООН за експерт по горска екология и е изпратен на работа в Техеранския университет (Иран). С присъщото му трудолюбие и упоритост, както и безрезервната подготовка на държавното ръководство на Иран, той създава и укрепва факултет по Екология и опазване на природната среда към университета и подготвя много кадри за ръководни и научни длъжности в тази страна. Близките му отношения с ръководството на иранската държава подпомагат за установяване на добри отношения между Иран и нашата страна и развитие на научните, културните и икономически връзки между двете страни.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сто години от рождението на проф. дбн Симеон Тодоров Недялков

282 / 2018

ПАМЕТ

282 / 2018 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Като специалист на ООН, той работи още и в Афганистан, Пакистан, Индия, Либия, Виетнам, Централна Африка и други страни. В продължение на много години той е експерт по екология и на ЮНЕСКО. В тези световни научни организации ръководи много научни програми и проекти: като например програмата МАБ на Юнеско „Човекът и биосферата“. Професор Недялков, активно участва и в създаването на световна мрежа от биосферни резервати с цел изпълнение на научни изследвания на природата по тази програма, стартирала през 1970 година. Успоредно с организаторската и ръководната си дейност, той продължава и научно-изследователската си работа, което му позволява през 1978 година да защити докторска дисертация по биологично направление в Грузинската академия на науките. След изтичане на мандата на неговата експертна и дипломатическа дейност в Световните организации, се завръща у нас и получава задача от правителството и БАН да създаде и изгради у нас Институт по екология при БАН и НКЦОВОС към БАН, трансформиран по-късно (1996 г.) в Централна лаборатория по обща екология (ЦЛОЕ). Директор е на този институт до 1988 година, когато се пенсионира. Не може да се отмине и фактът, че като учен с изключителна добра подготовка и осведоменост, той вижда, че бъдещето на екологията и опазването на околната среда е във въвеждането на комплексния подход при решаването на сложните проблеми на отношенията човек–околна среда и че екологията вече е излязла от тесните рамки на чисто биологична наука и се превръща в интердисциплинарна научна общност. В ръководената от него научна институция той въвежда именно такава организационна структура и тематична насоченост, което позволява на високо ниво да бъдат решени много важни въпроси, свързани с опазване и възпроизводство на околната среда. Няколко години след това, по покана на Варненския технически университет той създава и укрепва факултета по екология към Варненския технически университет, който ръководи като декан в периода 1991–1995. Под ръководството на проф. Недялков са подготвени и защитени много дисертационни трудове, както у нас, така и в чужбина. Резултатите от научните му изследвания и тези на ръководените от него колективи са обобщени в над 350 публикации, в това число и на чужди езици. По-значителни са: „Лесовъдство“ (на френски език, 1975); „Горска таксация“ (на френски език, 1975); „Екологична класификация на горите в Иранското Прикаспие“ (на френски език, 1971), „Екологична класификация на горска-

та растителност в Афганистан“ (на английски език, 1976); „Теория на екологията“ (две издания, 1994 и 1998) и други. В редица научни статии разглежда теоретико-методологически проблеми на горските и пасищните екосистеми, екологичен мениджмънт и други. Много са неговите изследователски трудове с практическо значение. Разработва методи за екологично устройство на горите и народните паркове. В края на седемдесетте години на ХХ век, много от нашите изтъкнати учени поставят въпросите за нов прочит на екологичните закони и на отношенията общество–околна среда, а през 1981 година е създадено и Българското екологическо дружество, като проф. Симеон Недялков е един от основателите му. Той е сред основателите, главен редактор и член на редколегията на списание „Balkan ecology”; основател и председател на Асоциация на българските еколози (АБЕКОЛ), член е на Международната асоциация на еколозите. За изключителния му принос в развитието на екологията и опазването на околната среда, както и за активната му обществена позиция и организационна дейност, той е удостоен със званието „академик“ на Европейската екологична академия и на Световната академия по опазване на природната среда. С право проф. дбн Симеон Недялков може да бъде отнесен към класиците на българската екология и един от най-ревностните защитници на природата в нашата страна, класик на екологията у нас. Благодарение на силното му влияние в световните организации и структури по опазване и възпроизводство на околната среда много от нашите природни забележителности са включени в световното природно наследство на ЮНЕСКО, обявени са за биосферни резервати и пр. Продължител на лесовъдските традиции за опазване и възпроизводство на околната среда, той има изключителни заслуги в създаването и организирането на Националните паркове, провеждането на важни сесии на екологическата програма МАБ „Човекът и биосферата“. През 1997 г. е номиниран от Американския биографичен институт за „Мъж на годината“ за екологични приноси в полза на гражданското общество, а от Международния биографичен институт в Кембридж е определен като световно известен интелектуалец с приноси за гражданското общество. У нас за научно творчество е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен. Професор Симеон Тодоров Недялков умира на 23 ноември 2007 г. в София, като оставя ярки следи в развитието на екологията и лесовъдството в България и света и огромно научно творчество.

Въведение 1. Ботаническа характеристика и морфологични особености 2. Биологични изисквания и особености на растежа 3. Сортове и хубриди 4. Агротехника 4.1. Място в сеитбообращението 4.2. Обработка на почвата 4.3. Торене 4.4. Сеитба 4.5. Борба с плевелите, болестите и неприятелите 4.6. Напояване 5. Схеми за използване на сортовете суданка 5.1. Прибиране 5.2. Отглеждане като втора следжътвена култура 6. Икономическа оценка

Съдържание 3 4 6 8 10 10 11 11 12 14 21 22 22 25 26

Институт по фуражните култури – Плевен доц. д-р Пламен Маринов-Серафимов гл. ас. д-р Ирена Голубинова

Земеделски институт – Шумен доц. д-р Станимир Енчев доц. д-р Калин Сланев гл. ас. д-р Ахмед Мехмед

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 282 / 2018

Технология за отглеждане на суданка

А ПОЛСКИ КУЛТУРИ

Технологията за производство на зелена маса от суданка е разработена на основа на собствени научни изследвания на авторите, проведени в Земеделски институт – Шумен и Институт по фуражните култури – Плевен, както и на проучванията в световен мащаб през последните години. Технологията е предназначена за използване от агрономи, фермери, земеделски производители, селскостопански специалисти, студенти и др.

Използвани съкращения и специфични мерни единици: СВ – Сухо вещество, г СП – Суров протеин СВл – Сурови влакнини СМ – сурови мазнини МВ – минерални вещества (сурова пепел), г БЕВ – безазотни екстрактни вещества, г КДВ – Киселинно детергентни влакнини, г НДВ – Неутрално детергентни киселини, г Лиг. – лигнин, г Цел. – целулоза, г ХЦ – хемицелулоза, г НДСП – Неразтворим в неутрален детергент суров протеин, г КДСП – неразтворим в киселинен детергент суров протеин, г ЕВл – ефективни влакнини, % от НДВ

Производствени разходи, лв/хa

Добив зелена маса, т/хa

Показатели

1030

Стойност

Таблица 6. Икономически показатели при производството на свежа биомаса от суданка.

Себестойност, лв/т

Технологичната карта (табл. 7), в която в концентриран вид е представена технологията за отглеждане на суданка, е разработена при неполивни условия. Технологичната карта е примерна и може да бъде актуализирана в зависимост от почвено-климатичните условия, материално-техническата база и организацията на производството.

№

Косене 3 пъти

Пръскане с хербициди

Превоз вода – 80 %

Хербициди

Сеитба

Превоз семена

Семена

Торене

Товарене тор с фадрома

Превоз тор

Тор N/P

Култивиране – 3 пъти

Дълбока оран

Агротехническо мероприятие

Юни–Октомври

Май

Април–Май

Април

Ноември

1449,2

1096,9

220,0

47,6

92,3

378,4

38,4

2320,0

250,7

47,6

43,0

1360,0

767,6

1376,9

Таблица 7. Примерна технологична карта за производство на свежа биомаса от суданка от 100 дкa, при среден добив свежа 3800 кг/дкa и разстояние до 5 км.

Превоз зелена маса

Производствени разходи в лв., без ДДС

Други

Календарен срок

10348,6

860,0

Всичко

Представените производствени разходи са калкулирани по цени за 2015 година.

Производството на зелен фураж от суданка може да е икономически изгодно при условие, че са изпълнени всички агротехнически мероприятия в оптимални срокове в съответствие с биологичните изисквания на културата. В системата от мероприятия за повишаване на добива и ефикасността при производството на фураж от суданката от съществено значение е прилагането на научнообоснован подход, съобразен с почвено-климатичните и икономически условия на производство. Разработената технология за производство на свежа биомаса от суданка дава възможност за получаване на по-високи и стабилни добиви, при условие, че са извършени в срок всички агротехнически мероприятия, заложени в нея. В таблица 6 са посочени някои икономически показатели, характеризиращи производството на свежа биомаса от суданка.

6. Икономическа оценка

силно разредени зимни култури (пшеница, ечемик, ръж, тритикале, рапица, грах и др.), както и при силно пострадали или унищожени от градушка посеви при добра обезпеченост с валежи или възможност за напояване. Агротехниката на суданката и соргосуданковите хибриди, отглеждани самостоятелно, като втора следжътвена култура не се различава съществено от класическата технология на отглеждането є, с изключение на това, че сеитбата се извършва на междуредово разстояние 12–15 cм. В смесени посеви с бобови култури сеитбата може да се извърши етапно, като първо се засява бобовата култура при по-голямо от стандартното междуредово разстояние, а по-късно в междуредията на поникналата бобова култура да се извърши сеитбата на суданката. При едновременна сеитба на двата компонента (житен и бобов), първо се извършва сеитбата на бобовия компонент, на по-голяма дълбочина, а веднага след това перпендикулярно на редовете на стандартна дълбочина – сеитбата на суданката. На площите, върху които ще се отглежда суданка или соргосуданкови хибриди като втора следжътвена култура, задължително трябва да се извърши торене с минерални торове. Фосфорните и калиевите торове се внасят запасяващо при предшественика, а азотните торове непосредствено преди последната предсеитбена обработка на почвата или във фаза „втори–трети лист“ в дози с 4–5 кг активно вещество на декар. На по-леки и песъчливи почви количеството на минералните азотни торове се увеличава до 1,5 пъти.

Растениевъдството решава редица проблеми, свързани с изхранване на човечеството и осигуряването на висококачествени фуражи за животновъдството. Фуражопроизводството, както у нас, така и в чужбина, e един от водещите отрасли в съвременното земеделие. В същото време произведеното количество и качество на фуража не отговарят напълно на изискванията на фермерите. В условията на глобалното затопляне на климата и нарасналото потребление на фуражи от животновъдството, се обуславя необходимостта от търсене на нови сухоустойчиви култури, каквато е суданката. Благодарение на високата си екологична пластичност и бърз прираст, суданката е предпоставка за формирането на фураж в периода на летните депресии на многогодишните фуражни житни треви. Отличното є приемане от повечето тревопасни животни, я поставя в реда на незаменимите компоненти на зеления конвейр. Безспорните предимства при отглеждането (сухоустойчивост, солеустойчивост и продуктивен потенциал), използването (при уплътняване на сеитбообращенията, като покровна и подпокровна култура и плевелоподтискащ компонент в биологичното земеделие) и стопанското приложение (паша, сочен фураж, сено, силаж и производство на биогорива) на суданката като фуражно житно растение, доведоха през последните години до увеличаване на интереса за нейното отглеждане в редица страни по света. Селекцията на суданката през последните десетилетия е ключов фактор за създаване на генетично разнообразие и повишаване продуктивността в отговор на нуждите на фуражопроизводството и променящите се условия на средата. Свидетелство за това са създадените нови сортове и хибриди у нас. Съвременните селекционни програми при суданката и соргосуданковите хибриди са насочени към повишаване адаптивността, продуктивността от зелена и суха биомаса, облистеността, темпа на отрастване след косене, устойчивост към болести и неприятели, понижаване нивото на цианводородната киселина в зелената биомаса и др. Въпреки, че през различни периоди е извеждана целенасочена научно-изследователска дейност и са правени много опити за внедряването є в България, суданката е слабо застъпена като фуражна култура. Това е в резултат на непознаване на новите сортове и хибриди и липсата на технология и технологични решения при отглеждането є.

Въведение

1. Ботаническа характеристика и морфологични особености Суданката (наричана още Суданска трева) е едногодишно зърнено-житно растение, отнасящо се към семейството на житните Poaceae (Gramineae), подсемейство Panicoide, род Sorghum, вид Sorghum bicolor (L.) Moench – сорго, подвид тревисто сорго Sorghum sudanense (Piper) Stapf. или Sorghum vulgare var. sudanensis (Piper) Stapf.. В литературата видът се описва и с много синоними, като най-често използваните са: Sorghum vulgare var. sudanense (Hitchc), Sorghum bicolor subsp. drummondii (Steud.) и Sorghum sudanense (Piper) Stapf. Според различни проучвания и таксономически класификации към род Sorghum принадлежат 25–30 вида диви и културни форми с разностранно приложение. Според морфологичните признаци и характера на използването им, различните форми от този род се групират в четири вариетета – зърнесто сорго (Sorghum bicolor (L.) Moench.), захарна метла (Sorghum vulgare var. sacharatum L.), техническа метла (Sorghum vulgare var. technicum Körn.) и суданка (Sorghum sudanense (Piper) Stapf). Към този род се отнася и дивият вид балур (Sorghum halepense (L.) Pers.). Кореновата система на суданката, подобно на другите житни растения, е брадеста. За разлика от тях, при добре структурирани почви, вертикалната проекция на корените достига на дълбочина в почвата от 180 до 250 cм, а хоризонталната им проекция се разпростира на от 100 до 130 cм. Във фаза трети-четвърти лист на културата се формират вторични корени от възела на братене, непосредствено до повърхността на почвата, които при относително висока влажност силно нарастват. Във фаза изметляване, в основата на стеблото образува допълнителни въздушни корени, които увеличават устойчивостта на растенията на полягане и ги осигурява допълнително с вода и хранителни вещества. При засушаване в началните етапи от развитието на суданката (20–30 дни от поникването) се забавя вторичното коренообразуване в следствие на което растенията забавят развитието си. Стъблото е правостоящо, достигащо на височина от 100 до 300 cм, цилиндрично, с диаметър от 5 до 15 мм, изпълнено с гъста паренхима, добре облистено, неокосмено, покриСн. 1: Стъбло на суданка. то с восъчен налеп (сн. 1). Разделено 4

ниско (6–8 cм) до почвената повърхност, за да не се затрудни обработката на почвата след това. Суданката и соргосуданковите хибриди са подходящи за използване като зелена биомаса (паша) при преживните животни, след извършване на първи откос. Захранването на животните със зелена биомаса от суданка и соргосуданкови хибриди трябва да се извършва поетапно с малки количества, след като животните са консумирали друг фураж с високо съдържание на захари. Това се налага заради съдържащите се в зелената биомаса циановодородни съединения, които след хидролиза в храносмилателния тракт на преживните животни се трансформират до синилна киселина, която може да предизвика отравяне. Съдържанието на циановодородни съединения в надземната биомаса на суданката и соргосуданковите хибриди, зависи от сорта, фенофазата от развитието на растенията и от агрометеорологичните условия. Като правило в младите растения съдържанието на циановодородни съединения е най-високо и с напредване периода на вегетация – намаляват. Сн. 11. Косене за сочен зелен фураж.

5.2. Отглеждане като втора следжътвена култура Суданката с успех може да се отглежда като втора следжътвена култура, както самостоятелно, така и в смеси с различни едногодишни бобови култури (соя, грах, фий и др,) след освобождаване на обработваемите площи от ранни житни и пролетни бобови култури. Може да се използва и за презасяване на измръзнали и 25

58,0

63,0

71,7

75,9

78,8

71,2

74,3

Vercors

Землячка

Susu

Хартман

Захарна метла местна популация

Янтарь

Super Sweet

40,7

35,7

45,2

43,3

40,0

37,8

31,2

40,3

Суха маса

0,31

0,33

0,35

0,80

0,32

0,21

0,22

0,28

Суха маса на ден, т/хa

69,3

64,2

73,2

69,8

67,3

59,7

52,0

67,7

Зелена маса

46,7

42,3

55,0

49,2

47,7

45,3

38,7

50,2

0,36

0,31

0,42

0,37

0,36

0,34

0,30

0,38

Суха маса на ден, т/хa Суха маса

Техническа зрялост

Въпреки високата си екологична пластичност, саморегулиращата способност по отношение гъстотата на посева чрез механизмите на братене и репродуктивно развитие на братята и доказаната сухоустойчивост, суданката и соргосуданковите хибриди формират по-голямо количество биомаса в добре обезпечени с валежи години, спрямо биологичните изисквания на културата. Установено е, че за приготвяне на сено, коситбата на суданката и соргосуданковите хибриди, трябва да се извърши до фенофаза начало на изметляване. В този период от развитието си растенията са добре облистени, нежни, с относително високо съдържание на протеин, апетитни и се приемат с охота от преживните животни, В зависимост от конкретните агрометеорологични условия до тази фаза от развитието си, могат да се формират до 2–4 подраста и да се извършат 2–3 откоса. Окосяването трябва да се извършва на 6–8 cм от почвената повърхност, за да се даде възможност за подрастване на следващите подрасти. Когато се използва за приготвяне на силаж, прибирането на надземната биомаса трябва да се извърши със силажокомбайн във фаза млечно-восъчна зрялост и формирано 35–40% сухо вещество (сн. 11). Освен за силаж, след покосяване и завяхване суданката и соргосуданковите хибриди може да се използват за приготвяне на сенаж. Задължително условие е стъблата на растенията да се прерязват

73,7

Зелена маса

Ендже 1

Вариант

Млечно-восъчна зрялост

Таблица 5. Обобщени резултати за продуктивността на суданка, соргосуданкови хибриди и захарни форми сорго във фаза млeчно-восъчна и техническа зрялост на зърното за периода 2007–2017 г.

е на възли и междувъзлия – от 5 до 15 броя, в зависимост от сорта и срока на узряване. Възелът на братене е разположен на повърхността на почвата, а при различните сортове братимостта е от 8 до 25 стeбла на едно растение, но само след косене. Листата при суданката са линейни гладки и тънки, спираловидно разположени върху стeблото с дължина от 30–80 cм и широчина 3–4 cм. Състоят се от петура и листно влагалище, което в зависимост от сорта обгръща междувъзлието в различна степен, като го предпазва от неблагоприятни външни условия и му придава поголяма здравина. Листната петура е ланцетовидна, наведена, цяла и със заострен край, с добре развита нерватура, като централният нерв е ясно очертан и разделя листа на симетрични половини. Броят на листата на едно растение варира от 7 до 11 бр. в зависимост от сорта. Специфичната структура на листа, восъчният налеп и формата на устицата правят суданката устойчива на високи температури и ниска атмосферна влажност на въздуха, силно ограничават изпаряването на вода, което е характерно за сухоустойчивите култури. Съцветието е метлица, с пирамидално-яйцевидна или конусовидно-елипсовидна форма, разпръсната или сбита, от правостояща до наведена при узряване със средна дължина 30–40 cм (сн. 2). Вретеното и клонките на метлицата са грапави, във възлите – слабо окосмени. В зависимост от разположението на клонкиСн. 2: Съцветие на суданка. те от първи порядък към главната ос се различават различни типове метлици: силно разклонена, разклонена, компактна, наведена и др. На върха на всяка клонка са разположени по 3 класчета – едно седящо двуполово (плодно) и 2 носещи само тичинки (стерилни). Плодните класчета имат продълговато-елипсовидна, ланцетна или кръгла форма, а интензивността на оцветяването им зависи от метеорологичните условия. Както и при соргото, така и при суданката самоопрашване се наблюдава, особено при неблагоприятни условия (ниски или високи температури на въздуха и/или дъждове по време на цъфтежа), а кръстосаното опрашване варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане.

Плодът е зърно с обратно яйцевидна форма, леко сплеснато, обхванато изцяло от плевите с оцветяване, вариращо от сламено-жълто до кестеняво-червено и черно (сн. 3). Както и за другите видове от род Sorghum, така и за суданката е характерно наличието на танини, което Сн. 3. Семена на суданка. в голяма степен определя и оцветяването на семенната обвивка. Установено е, че танините предпазват семената от развитието на плесени, а при неблагоприятни условия благоприятства поникването. Семената при суданката имат кратък следжътвен покой, осигуряващ покълването им веднага след прибирането. В зависимост от големината на метлицата, при суданката се различават: дребносеменни форми – при които масата на 1000 семена не надвишава 10 г; средносеменни – от 10 до 15 г и едросеменни – над 15 г.

2. Биологични изисквания и особености на растежа Познаването на биологичните изисквания и особеностите на растежа на суданката е от съществено значение за прилагането на технологичните решения при производство на фураж: • Суданката е топлолюбиво растение, като за целия вегетационен период изисква от 3000 до 3800оС сумарна ефективна температура; • Минималната температура на почвата, необходима за поникване на семената, е 8–10оС; • Младите кълнове не понасят застудяване и загиват при температура до минус 30С при късните пролетни слани; • Суданката е растение на късия ден и се отнася към С4 тип растенията, при които с нарастване интензитета на светлината, по-ефективно използват водата, което повишава биологичния им потенциал; • Продължителността на вегетационния период варира от 95 до 130 дни и зависи от сорта и количеството и разпределението на валежите през вегетационния период на културата; • Суданката е с относително висока приспособимост и пластич6

Таблица 3. Обобщени резултати за продуктивността на суданка, соргосуданкови хибриди и захарни форми сорго в изметляване за периода 2007–2017 г.

Продуктивност

Хартман

Susu

Землячка

Vercors

Ендже 1

39,3

41,3

34,0

34,7

32,8

35,5

28,0

27,2

31,6

26,3

26,5

19,5

31,4

26,6

17,7

19,8

20,5

18,5

20,4

20,3

21,3

107,1

77,9

86,3

93,4

78,8

81,6

72,6

88,2

34,9

24,0

29,0

31,7

24,7

23,7

27,3

26,5

0,19

0,15

0,16

0,20

0,16

0,19

0,18

Вариант

Захарна метла местна популация

34,2

41,0

Обща III откос Суха маса продуктивност зелена на ден, маса, Зелена Суха маса, т/хa т/хa маса, т/хa т/хa

Янтарь

39,5

I откос II откос зелена зелена маса, т/ маса, хa т/хa

Super Sweet

Продуктивност

Таблица 4. Обобщени резултати за продуктивността на суданка, соргосуданкови хибриди и захарни форми сорго във фаза цъфтеж за периода 2007–2017 г.

Захарна метла местна популация

Хартман

Susu

Землячка

Vercors

Ендже 1

49,7

48,8

50,7

46,9

41,8

36,0

45,2

35,5

27,7

30,0

33,4

31,4

32,3

27,8

27,7

81,2

77,4

78,8

84,1

78,3

74,1

63,8

72,9

27,1

24,8

27,8

29,4

24,1

24,2

20,4

22,6

0,26

0,20

0,22

0,23

0,24

0,17

0,19

0,23

Вариант

Янтарь

45,7

Обща продуктивност Суха маса I откос II откос зелена маса, зелена маса, Зелена маса, Суха маса, на ден, т/хa т/хa т/хa т/хa т/хa

Super Sweet

Сн. 10. Техническа зрялост и трети подраст.

5.1. Прибиране Разнообразието от форми и сортове разширява начинът на използване – за сено, за сочен фураж, силаж и като суровина за биогориво. Суданката е високопродуктивно растение. При относително благоприятни агрометеорологични условия в зависимост от биологичните изисквания на културата може да се реколтират от 2 до 4 откоса и да се получат до 8–10 тона зелена и до 4 тона суха биомаса от единица площ (сн. 10), (таблици 3, 4 и 5).

5. Схеми за използване на сортовете суданка

извършва една поливка с намалена поливна норма, която осигурява нормално поникване и гарниране на посева.

Сн. 4. Млечно-восъчна зрялост (за силажиране или суровина за биогориво).

ност към почвено-климатичните условия, сухоустойчива при краткотрайни водни дефицити (почвени и атмосферни), понася краткотрайно преовлажнение и високи подпочвени води; • Има дълбоко проникваща коренова система и способност за ефективно използване на почвената влага от долния почвен хоризонт; • Понася високи температури на въздуха и продължителни засушавания, след което бързо възстановява развитието си, без това да се отразява значително на добива от фураж; • Притежава силно изразена саморегулираща способност, в зависимост от гъстотата на посева и много добра възстановителна способност след градушки, паднали след фаза четвърти лист; • Формира по-високи добиви при богати на хранителни вещества и добре структурирани почви, с pH 5,5–8,3; • За формирането на 1 кг сухо вещество от суданката е необходима по-малко количество вода в сравнение с царевицата и затова в условия на засушаване тя е и по-продуктивна; • Може да се развива добре на бедни, ерозирани и засолени почви. В таблица 1 е посочен химичният състав на силаж, произведен от форми сорго в млечно-восъчна зрялост (сн. 4). Сортовете за зърно отстъпват на царевицата като силажна култура, понеже стъблата им съдържат по-малко захар и загрубяват по-бързо. При хибридите на сорго със суданка или захарна метла е увеличено количеството на захари, протеин и влакнините. Силажират се лесно самостоятелно или смесени с царевица. Силажът е богат на въглехидрати. В един килограм се съдържат 0,7 г калций и 0,5 г фосфор.

Таблица 1. Основни съставки на фуражите, 1 кг сухо вещество (Тодоров и кол., 2007).

Цъфтеж 230 93 312 23

Измет180 160 239 37 ляване

62 527 376 616 53 323 240

73 499 367 564 49 318 197

87 477 321 554 39 282 233

Суданка/фаза

СВ, СП, СВл, CM, МВ, БЕВ, КДВ, НДВ, Лиг, Цел, ХЦ, НДСП, КДСП, еВл, Фуражи г г г г г г % г г г г г г г

Млечновосъчна 270 75 315 21 зрелост Преди изметляване 68 563 267 485 30 237 218

71 566 288 504 31 257 216

Царевица/фаза

Изметляване- 200 92 251 26 цъфтеж 60 602 281 489 28 253 208

160 92 246 25

Млечна 240 90 226 22 зрелост

растенията и влошаване качеството на фуража и увеличават себестойността на получената продукция. За борба с листните въшки могат да се използват инсектицидите: Актара 25 ВГ – 6 г/дкa, Афикар 100 ЕК – 25 мл/дкa, Биская 240 ОД – 60 мл/дкa, Хлорсирин 550ЕК – 60 мл/дкa и др. Своевременно трябва да се унищожава плевелната растителност и особено плевелите гостоприемници на листните въшки (Овчарска торбичка, Лобода, Паламида, Слез, Живовлек, Видове Щир и др.). Борбата срещу плевелите трябва да се извежда в обработваемите и необработваеми площи, тъй като листните въшки мигрират. При суданка, отглеждана за фураж трябва да се съблюдава карантинния срок на инсектицида, определен от фирмата производител, за да не се допуска наличие на остатъчни количества от пестициди във фуража. При силно нападение от икономически важни неприятели се препоръчва незабавно покосяване на подраста, след което да се извърши третиране на засегнатите площи с подходящи инсектициди с по-дълъг карантинен срок. При наличие на активни ходове от полски мишки (полевки) в необработваемите площи, борбата срещу тях може да се изведе с Клерат (гранули) в доза 5–7 г на обитаем вход или 1,5 кг/дкa при площно третиране, Kонтракт – в доза 10 г на обитаем вход, както и други примамки, каквито предлагат на пазара.

4.6. Напояване Поливният режим се определя от биологичните особености на суданката, от почвения тип и метеорологичните условия (валежи и температура). Благодарение на восъчния налеп, ксерофитния строеж на листата, слабата транспирация и способността на кореновата система да използва и най-малкото количество влага в почвата я определя, като едно от най-сухоустойчивите растения. В периоди на кратковременни засушавания тя преустановява временно развитието си и го възобновява бързо при наличие на влага. Има много кратък период на чувствителност към недостиг на влага – около 23 дни, докато за царевицата този период е около 45 дни. Благодарение на ефикасната си коренова система може да извлече около 50 м3/дкa вода повече от царевицата и да оползотвори 45% от полезните водни резерви от почвата, без това да се отрази съществено върху добива (за останалите култури този процент е под 30). Напояване може да се извърши при леки и песъчливи почви при настъпване на трайно засушаване или при новозасяти площи; в случай на засушаване по време на сеитбата, се

За говедовъдството и овцевъдството особен интерес представляват соргосуданковите хибриди, които се отличават с висок добив на зелена маса, което ги прави атрактивни за производството на висококачествени силажи. За животновъдството суданката е особено подходяща, защото дава възможност за изхранване на свежа маса. В последните години, с намаляване на площите, заети с цвекло, проблемът с недостига в дажбите на животните на лесно усвоими захари е все по-актуален.

Изборът на сорт суданка е от съществено значение за получаване на високи и качествени добиви от фураж. Сортовият състав на суданка у нас е ограничен. Новият сорт суданка Ендже 1, създаден в Земеделски институт, Шумен, е стабилизирана популация, получена чрез кръстоска на местна популация (Sorghum vulgare var. sudanense (Piper) Stapf и захарна метла (Sorghum vulgare var. saccharatum). След многократен индивидуален отбор на потомсвата е стабилизирана хибридна популация.

3. Сортове и хубриди

След изпитване в системата на ИАСАС през 2009 г. е регистриран и вписан в сортовата листа на Република България, като нов сорт Ендже 1. Сортът се отличава с висока продуктивност с бърз темп на отрастване, средно устойчив към листни болести (бактериози и антракноза) и силно устойчив към покрита и праховита главня. За вегетационен период формира от два до четири откоса при прибиране във фаза от начало на изметляване до масов цъфтеж. Сортът е с изправени, устойчиви към полягане, средно дебели, сочни и добре облистени стъбла. Съдържането на сухо вещество в надземната биомаса варира от 30 до 50% в зависимост от фенофазата на прибиране. Формираната биомаса се отличава с относително високо съдържание на суров протеин и ниско съдържание на сурови влакнини; с ниско съдържание на циановодородна киселина, което е практически незначително във фаза начало на изметляване до масов цъфтеж. Метлицата е с пирамидална форма, рехава и правостояща. При узряване оцветяването на зърното е червено, а плевите са полузатворени с виолетово до черно оцветяване. Масата на 1000 семена е 10–12 г. Сортът е подходящ за производство на зелена биомаса, сено и силаж. Потенциалният добив на зелена маса е 8000–10 000 кг/дкa. При напояване и торене добивът може да достигне 11 000–14 000 кг/дкa зелена маса при съдържание на сухо вещество от 35 до 45%. Сорт Verсors – произход Франция. Централното стъбло формира 8–10 листа и достига в края на вегетацията 215–270 см. Метлицата е изправена, с пирамидална форма и рехава. Семената са елипсовидни, а плевите от тъмночервени до черни. Масата на 1000 зърна е 11–13 г. Вегетационният период за условията на Северна България е 109–116 дни. Високодобивен, нежни листа и стъбла, добра братимост и отрастване след косене, с умерено ниска концентрация на циангликозиди. Подходящ за сено, паша и зелен фураж. Устойчив на засушаване. Сорт Воронежская 9 – създаден при кръстосване на сортовете Воронежская 1 и Краснодарская 75. Произход Русия (1997 година). Стъблата са нежни, добре облистени (9–11 броя ланцетовидни листа) и на височина достигат 220–270 см. Метлицата е изправена, пирамидална, рехава с дължина до 35–40 см. Семената са яйцевидно-елипсовидни, а масата на 1000 семена е 14–16 г. Плевите, обвиващи зърното, са от кафяво-жълти до кафяво-червени. Сортът в условията на Северна България е с вегетационен период 107–115 дни. Добрата облистеност, братимост и отрастване след косене го правят подходящ за сено, паша и зелен фураж. Подходящ за от9

4.5.3. Борба с неприятелите По-важни икономически неприятели при суданката са телените червеи и листни въшки. Телените червеи (Полски ковачи) нападат семената в почвата, кълновете и корените на суданката, в следствие на което посевите силно се разреждат. Степента на разреждане на посевите зависи от плътността на телените червеи на 1 м2. При плътност над 20 ларви/м2 се извършва предсеитбено третиране на семената с един от посочените инсектициди: Пикус 60 ФС – 800 мл, Сийдоприд 600 (Сомбреро 600 ФС) – 700–800 мл за 100 кг семена или чрез внасяне в почвата на гранулирания препарат Мокап 10 Г в доза 4 кг/дкa, едновременно със сеитба на суданката. Листните въшки нападат върха на нарастване на растенията. Щетите от този неприятел водят до намаляване височината на 20

4.5.2. Борба с болестите Суданката се напада от гъбни и бактериални болести, по-важни от които са: гниене на семената и пониците в следствие на комбинираното въздействие на ниски температури и заразяване с Rhizoctonium, Pythium и Penicilium; кореново гниене, което засяга растенията в началните етапи от развитието им (до петата седмица след поникването), фузариоза, болести по листата – бактериози, ръжди и листни пригори и покрита главня по семената (сн. 9). Срещу повече от изброените болести (с изключение на листните пригори) ефикасно мероприятие за суданката е предсеитбеното третиране и обеззаразяване на семената с препаратите Ламадор 400 ФС – 200 мл; Ориус 6 ФС – 35 мл и Раксил 025 ФС – 120 мл, Кинто плюс – 200 мл, както и някои инсектофунгициди (Юнта куатро – 820 мл). Дозата на всеки препарат е представена за 100 кг семена. Сн. 9. Листни болести по суданката. Съществено значение в борба с болестите при суданката имат: използването на здрав посадъчен материал и толерантни сортове и хибриди; прилагане на подходящо сеитбообращение; недопускане да се извършва сеитба в студени и преовлажнени почви и др.

глеждане по интензивни технологии. Сорт Землячка – произход Русия (2005 година). Стеблата са с 8–10 броя листа, суха сърцевина и достигат 250–280 см. Има слаба братимост. Метлицата е наклонена, пирамидална, рехава, с дължина до 35–40 см. Семената са кафяви, елипсовидни и обвити с черно оцветени плеви. За условията на Северна България сортът е с вегетационен период 115–120 дни. Други използвани в практиката сортове и хибриди са Синтетик – произход Русия, SS-2, Sooner Sweet, Super Sile, Super Sweet – произход САЩ. Те са с кафяво оцветяване, висока продуктивност на зелена маса, добро захарно съдържание и са особено подходящи за силажиране.

4. Агротехника 4.1. Място в сеитбообращението Подходящи предшественици за суданката са зимните житни култури – пшеница, ечемик, тритикале и ръж, които навреме освобождават площите и позволяват да се извършат в срок обработките на почвата, основно торене и извеждане на борба с многогодишните плевели, чрез прилагане на ефективни хербициди. Не е желателно суданката да се отглежда като монокултура, независимо, че понася кратковременно монокултурно отглеждане. Като житна култура изнася от почвата по-големи количества минерален азот, което лесно може да се коригира със завишаване на азотната норма на торене (с 15–20%) при следващата култура (сн. 5). Суданката е относително лош предшественик тъй като уплътнява и изсушава почвата, освобождава обработваемите площи по-късно и не позволява да се изведе борба срещу многогодишните плевели, чрез прилагане на подходящи обработки и ефективни хербициди. Сн. 5. Оран на стърнище от суданка.

неприятели. • 2,4-Д аминна сол е селективен, системен, хормоноподобен, вегетационен хербицид за борба с широколистните плевели: Абутилон, Бабинец, Бабини зъби, Врабчово семе, Гайтанка, Глухарче, Галинзога, Глушина, Дива ряпа, Лобода, Лютиче, Млечок, Овчарска торбичка, Паламида, Попова лъжичка, Секирче, Синап, Черно куче грозде, Видове Щир и др. Търговските формулировки – Аминопиелик 600 СЛ, Дикопур Ф, Валсамин, Диовид 60СЛ, Санафен и др., съдържат 600 г/л 2,4 Д аминна сол. Абсорбира бързо от листата на чувствителните плевелни видове, акумулира се в меристемната тъкан, нарушават ауксиновия, въглехидратния и белтъчен обмен, затормозява дишането и деленето на клетките. При интензивно нарастващите части на растенията причинява специфични епинастични изкривявания по дръжките на стеблата и деформация на листната петура. Прилага се в доза 100 мл/дка във фаза втори-пети лист (BBCH 12-15) на културата. Повишената относителна влажност на въздуха повишава ефикасността на хербицида. Изисква до два часа безвалежен период след третиране на посева. Могат да се използват и други хербициди за борба срещу плевелите при суданката при условие, че за тях има подробни указания за дозите и сроковете на приложение от фирмите производители. Внасянето на вегетационни хербициди с листно действие се извършва във фенофаза втори-четвърти лист на суданката, до четвърти лист на плевелите. Използването на хербициди за вегетационно приложение в напреднали фази от фенологичното развитие на суданката и плевелите или върху посеви в условия на стрес (в следствие на засушаване, преовлажняване, липса на хранителни вещества и др.) може да доведе до намаляване ефикасността на продуктите и/или да предизвикат много силен фитотоксичен ефект върху културата. Хербицидите за листно приложение трябва да се внасят с работен разтвор 20–30 л/дкa при температура на въздуха не по-висока от 25оС и скорост на вятъра до 2 м/сек в период без валежи в продължение на 1–3 часа след третирането за хербицидите с контактно действие и от 2–6 часа за хербицидите със системно действие. При невъзможност по една или друга причина да се внесат хербициди е необходимо да се извърши по-ранно покосяване на посевите за фураж, преди осеменяване на плевелите и височина на суданката не по-малка от 30–40 cм.

4.3. Торене Торовите норми при суданката се определят в зависимост от комплекс от фактори и показатели, по-важните от които са: вид на предшественика, запасеността на почвата с хранителни вещества, агрометеорологичните условия, фитосанитарното състояние на посева и др. Суданката реагира много добре на торене с минерални торове 11

4.2. Обработка на почвата Основната обработка на почвата е важно агротехническо мероприятие, от което до голяма степен зависи величината на формиране на добива от фураж. След ранни предшественици и зимни житни култури, при относително слабо заплевеляване, се извършва плитка оран (подметка) на стърнището, а след това – основна обработка. След царевица и слънчоглед е препоръчително да се извърши едно дискуване (ако площите не са заплевелени с висока плътност на коренищни и кореновоиздънкови плевели), а след това да се извърши дълбоката оран, за да се заорат растителните остатъци. При конкретните агрометеорологични условия, най-добри резултати се получават, при извършване на дълбоката оран на дълбочина 28–30 cм при почвените типове – типичен, карбонатен и излужен чернозем, а при смолниците – на 25–27 cм. Суданката реагира положително на удълбочаването на орния слой при извършване на основната обработка на почвата. Това позволява да се запази почвената влага натрупана през зимно-пролетния сезон. Предсеитбената подготовка на почвата цели да се запази влагата в повърхностния почвен слой и да се унищожат пониците на плевелите. В зависимост от конкретното фитосанитарно състояние на площите и при възможност се извършват две последователни предсеитбени обработки с култиватори, комплектувани с брани – първата на дълбочина 10 см и втора на дълбочина 6–8 см. Най-добре е това мероприятие да се извърши с култиватор – компактор, тъй като тези култиватори създават „твърдо легло” и „мека завивка” на семената, с което се намаляват загубите на продуктивна почвена влага, повишава се температурата и аерирането на повърхностния почвен слой, което е предпоставка за бързо и дружно поникване на семената. Дълбокото предсеитбено култивиране не е за предпочитане, защото е свързано с неравномерна обработка по дълбочина, нарушава структурата на почвата, предизвиква загуба на влага, което води до неравномерно поникване на семената и лошо гарниране на посева.

ването на хербициди за вегетационно приложение, които да са селективни към суданката. При смесено заплевеляване на посевите с житни и широколистни плевели може да се използват: • Лумакс 538 СК е селективен системен трикомпонентен хербицид,; съдържа 375 г/л s-метолахлор + 125 г/л тербутилазин + 37,5 г/л мезотрион. Контролира успешно едногодишни житни плевели: Кокоше просо, Кощрява и Кръвно просо, както и едногодишни широколистни плевели: Абутилон, Амброзия, Бутрак, Лобода, Овчарска торбичка, Пача трева, Пипериче, Тученица и Щир, включително устойчивите на ALS-инхибитори. При суданката може да се използва ранно-вегетационно (първи – втори лист) след поникване на плевелите до фаза 1–2 лист за едногодишните житни и 2–4 лист на едногодишните широколистни плевели, прилага се в доза 250–300 мл/дкa. • Лаудис ОД съдържа 44 г/л темботрион + 22 г/л изоксадифенетил, селективен, системен, вегетационен хербицид с индиректен хербициден ефект за борба срещу едногодишни житни: Кокоше просо, Кръвно просо, Сива кощрява в началните фази от развитието им и широколистни плевели: Обикновен щир, Пелинолистна амброзия, Див пелин, Бяла куча лобода, Овчарска торбичка, Татул, Червена мъртва коприва, Черно куче грозде, Пача трева, Полски синап, Абутилон и др. фенофаза 4–5 лист. Прилага се в доза 150–200 мл/дкa. Ефикасността на хербицида не се влияе от относително ниска атмосферна влажност и високи температури на въздуха, поради активното навлизане на продукта в листата на плевелите. Хербицидният ефект на продукта не намалява при регистриран валеж, един час след извършване на третирането. Лаудис позволява да се смесва с органофосфорни инсектициди за комбинирано приложение. При преобладаване на широколистни плевелни видове в плевелните асоциации могат да се използват: • Буктрил Универсал двукомпонентен (280 г/л Бромоксинил и 280 г/л 2,4-Д) селективен, листен, системен хербицид за борба срещу двусемеделни плевели. Чувствителни плевели са: Обикновен щир, Овчарска торбичка, Синя метличина, Бяла куча лобода, Паламида, Полска поветица, Полски хвощ, Лайка, Мак, Пача трева, Полско лютиче, Дива ряпа, Полски синап, Черно куче грозде, Млечок, Врабчови чревца, Попова лъжичка и др. Прилага се в доза 80 мл/дкa. С хербицида да не се третират посеви, подложени на стрес – ниски и/или високи температури, засушаване, застудяване, преовлажняване, нападение от болести и

и/или с оборски тор. Нуждите на културата от фосфор и калий са относително по-малки в сравнение с другите фуражни култури. При бедни почви, в зависимост от запасеността им, торенето с фосфорни и калиеви торове трябва да се извърши в дози от 5 до 6 кг активно вещество на декар, като тези количества се внасят преди основната обработка на почвата. При средно запасени почви внасянето на фосфорните и калиевите торове може да се извърши срещу предшественика, а суданката да използва остатъчните количества. При отглеждане на суданката за зелена маса или сено при неполивни условия, за да се гарантират високи и стабилни добиви е необходимо да се извърши торене с N (азот) 8–10 кг активно вещество на декар. Внасянето на азотните торове се извършва непосредствено преди последната предсеитбена обработка на почвата. В случай, че то не е проведено, може да се внесе във фаза „втори–трети лист“ в дози с 4–5 кг активно вещество на декар. Внасянето на добре разложения оборския тор трябва да се извърши през есента непосредствено с дълбоката оран в количество 2–3 т/дкa. По-добри резултати се получават, когато оборският тор се внесе с предшественика, а суданката използва остатъчните количества. Поради влагозадържащата способност на оборския тор той би могъл да се използва приоритетно в райони със засушавания. Суданката реагира добре и на третиране с листни микроторове (Лактофол, Хумустин и др.), внасянето на които може да се извърши в началните етапи от развитието на културата – фенофаза „втори-четвърти лист“. 4.4. Сеитба В зависимост от агрометеорологичните условия, сеитбата на суданката се извършва при устойчиво затопляне до 12–13оС, на повърхностния почвен слой на дълбочина 6 cм. Този период обикновено настъпва след приключване сеитбата на царевицата. В календарно време оптималният агротехнически срок за сеитба в района на Северна България е края на месец април – началото на месец май, при добра обезпеченост с валежи и почвена влага в повърхностния почвен слой. За Южна България сроковете за сеитба са с 15–20 дни по-рано. Извършване на сеитба в студени, преовлажнени и/или сухи почви води до разреждане на посевите, тъй като част от семената загиват, което силно може да компроментира добивите. Неравномерно поникване на суданката може да се наблюдава и в следствие 12

се засилва и може да предизвика слаб фитотоксичен ефект върху културата. Уинг-П двукомпонентен почвен хербицид за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели. Съдържа 212,5 г/л Диметенамид-П и 250 г/л и Пендиметалин. Контролира успешно едногодишни житни плевели: Кощрява, Кокошо просо, Кръвно просо, Лисича опашка, Балур от семе, Див овес, Диво просо и др., включително и самосевки от житни култури; Широколистни плевели: Видове Щир, Черно куче грозде, Тестнолистна лайка, Червена мъртва коприва, Бяла куча лобода, Див мак, Див синап, Лепка, Абутилон, Татул и др. Прилага се в доза 200–250 мл/дкa. Хербицидното действие и ефикасността на този продукт се запазва и при наличие на по-малка почвена влага. Върху леки и песъчливи почви при силно овлажняване след третиране на площите хербицидът може да предизвика фитотоксичен ефект върху културата. Внасянето на хербицидите за почвено приложение трябва да се извършва върху добре обработена почвена, без буци и растителни остатъци с работен разтвор 50–60 л/дкa едновременно със сеитбата или след сеитбата, но не по-късно от 2–3 дни, преди поникването на суданката. Независимо от безпорните си предимства, използването на хербициди за почвено приложение крият рискове. Липсата на почвена влага или интензивни валежи след третирането може да влоши и/ или засили хербицидния и фитотоксичен ефект на продуктите. Да не се прилагат на леки и песъчливи почви, поради риск от поява на фитотоксичност при суданката (сн. 8). Поради висока запасеност на плевелни семена в орницата и силно изразената периодичност при поникването им, налага се използ-

Сн. 8. Фитотоксичност при суданка след приложение на хербициди.

на плевелите в освободените производствени площи от предшественика със системни, тотални хербициди, е изкласяване на житните и бутонизация – цъфтеж на широколистните плевелни видове. Основната обработка на почвата трябва да се извърши 2–3 седмици след извършване на третирането, за да се осъществи транслокацията на хербицида от листата до коренищата на плевелите и да се реализира максимален ефект от прилагането му. Хербицидният ефект на тоталните контактни или тоталните системни хербициди може силно да се намали, ако след третирането на площите настъпи трайно засушаване или ранно есенно застудяване, както и след отъпкване или окосяване на надземната биомаса на плевелите. Борбата срещу плевелите в посеви на суданка може да се извърши чрез внасяне на хербициди след сеитба, преди поникване на културата и вегетационно във фенофаза втори–пети лист, както и на прилагане на системи от тях. Наборът от хербициди у нас за борба срещу плевелите при суданката е ограничен, но наличните продукти за растителна защита са с различен механизъм на действие и могат да се прилагат в различни фази от развитието на културата. Изборът на хербицид зависи от видовия състав на плевелите и степента на заплевеляване на обработваемите площи. В периода след сеитба, преди поникване на културата, при високата запасеност на почвата с плевелни семена могат да се използват хербициди за почвено приложение, които унищожават плевелите в началните етапи от развитието им в една от най-критичната фаза от развитието на суданката. В тази фаза от развитието на културата могат да се използват хербицидите Найтхоук, Пендиган 330 ЕК, Стомп нов 33 ЕК и Стомп аква, съдържащи активното вещество пендиметалин, както и двукомпонентният хербицид Уинг-П. Пендиметалин е селективен контактен хербицид с почвено и листно действие за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевелни видове. Търговските формулировки Найтхоук, Пендиган 330 ЕК и Стомп НОВ 330 ЕК съдържат 330 г/л пендиметалин и могат да се прилагат се в доза 200–300 мл/дкa. Стомп аква съдържа 455 г/л пендиметалин. Прилага се в доза 200–250 мл/дкa. Чувствителни плевелни видове са: Житни плевели: Балур от семе, Див овес, Кощрява, Кокоше просо, Кръвно просо; Широколистни плевели: Абутилон, Звездица, Кострец, Лайка, Лепка, Лобода, Мак, Млечок, Мъртва коприва, Синап, Спореж, Татул, Теменуга, Фасулче, Черно куче грозде, Видове Щир и др. При засушаване на почвата след третиране хербицидният ефект намалява, а при овлажняване 13

Сн. 6. Сеитба на слята повърхност.

Сн. 7. Сеитба на редове.

на фитотоксично последействие на хербициди, наличие на почвени патогени и неприятели, при уплътняване на орницата и др. Подготовката на семената от суданка преди сеитба се финализира с третирането им с фунгицид и/или с инсектицид при наличие на почвени патогени и неприятели. Дълбочината на сеитбата е от съществено значение за осигуряване на бързо и дружно покълване и поникване на семената, както и първоначалното развитие на растенията. Практически, дълбочината на сеитба се определя от диаметъра на семената в cм, умножен с коефициент 0,9. За наличните у нас сортове и хибриди, тя е в границите от 3 до 4 cм. Сеитбата се извършва напречно на дълбоката оран, по посока на последната предсеитбена обработка, след това засетите площи се валират с членест валяк. Гъстотата на посева е един от главните фактори, определящи величината на добива. Тя зависи от сорта и/или хибрида, направлението за използване – сено, сочен фураж, силаж, качеството на семената, агрометеорологичните условия и много други фактори. При отглеждане за зелена маса за сочен фураж, сеитбата на суданката може да се извърши при междуредово разстояние 15–20 cм (слята повърхност – сн. 6). Обикновено за сеитба се използва сеялка тип „Саксония”; за получаване на необходимата гъстота се „запушва“ единият ботуш. При извършване на сеитбата при 45– 70 cм междуредово разстояние, може да се използва пневматична сеялка, като в зависимост от броя на отворите на сеещия диск се постига желаната гъстота на посева (сн. 7). Ориентировъчно, при посевна норма 2–3 кг/дкa семена от сорт Ендже 1 се осигурява гъстота на посева от 80 000 до 120 000 растения, която осигурява максимален добив на зелена биомаса.

При образуване на почвена кора непосредствено след сеитба, преди поникване на културата, трябва да се извършват механизирани култивирания с леки щригелни брани или ротационни мотики перпендикулярно на посоката на сеитба. 4.5. Борба с плевелите, болестите и неприятелите 4.5.1. Борба с плевелите Борбата с плевелите е предпоставка за получаване на високи и качествени добиви на фураж от суданката. Успешното решаване на проблема със заплевеляването при културата се осъществява чрез комплекс от мероприятия, включващи: избор на подходящ предшественик, борба срещу плевелите в него, обработки на почвата и прилагане на хербициди. При заплевеляване на обработваемите площи с многогодишни коренищни (балур, пирей, троскот и др.) и кореновоиздънкови плевели (балур, вълча ябълка, паламида, полски кострец, родилна трева (горуха) и др.) борбата срещу тях трябва да започне още при предшественика. Основната причина за бързото разпространение на тези плевелни видове е високата им регенерираща способност на подземните органи и голяма семенна продуктивност при някои от тях. В зависимост от степента на заплевеляване и конкретните агроекологични условия, най-ефикасен е интегрираният подход, който съчетава комплекс от различни мероприятия, методи и средства за борба срещу плевелите, комбиниран с прилагането на високо селективни и ефикасни хербициди. Предпазни мероприятия: целят да не се допуска попадане на семена или органи за вегетативно размножаване в обработваемите площи. Пряка борба срещу плевелите – включва: 1. Механични и физични методи за унищожаване на поникналите плевели и намиращите се в почвата семена и органи за вегетативно размножаване: чрез диференцирани обработки на почвата и прилагане методи на изтощаване, изсушаване и подлагане на ниски температури на подземните органи за вегетативно размножаване. Тези групи плевели се размножават лесно по вегетативен начин и се разпространяват особено бързо, затова в площи, силно заплевелени с коренищни и кореновоиздънкови плевели не трябва да се използва почвообработваща техника с режещи органи (фрези, дискови оръдия). 2. Химична борба срещу плевелите; има редица предимства от

механичните и физични методи: • Хербицидите се използват в малки дози от активното химическо вещество на декар; • Внасянето на хербицидите позволява да се извършва бързо и лесно в кратки срокове; • Плевелните видове се отстраняват своевременно в кратки срокове – от 7 до 21 дена след третирането; • Унищожава се надземната биомаса и кореновата система и/или коренищата на наличните плевели; • Позволява процеса да се механизира, което дава възможност да се намали разходът на труд с до 80%.

Продукт

Доза на приложение

Забележка

Таблица 2. Хербициди за третиране на освободените производствени площи (стърнищата) от предшественика. Активно вещество

Глюфозинат амониум

РЕГЛОН ФОРТЕ

БАСТА 15 СЛ

300мл/дкa

500 мл/дкa

Глифозат

Дикват

БАРКЛИ ГАЛЪП Внася се във фаза бу360 тонизация, цъфтеж на ГЛИФОГОЛД 480 двусемеделните и изкла600–1200 мл/дкa СЛ сяване на едносемеделни ГЛИФОЗАТ 360 - С многогодишни коренищРАУДЪП и др. ни и кореновоиздънкови плевелни видове.

Водоразтворим СЕГАДОР*** P2О5 (25.5%) и Zn (0.20%)

Внася се във фаза втори-пети лист на едносемеделните и двусемеделни плевелнии видове. Продуктът е с висока 8–12% разтвор ефикасност (95–100%) срещу двусемеделни и относително по-слаба (55–60%) при едносемеделните плевелни видове.

*** Биологичен тор с контактен хербициден ефект срещу плевели.

Висок ефект се постига при съчетаване на диференцирани обработки на почвата и прилагане на контактни или системни тотални хербициди за листно приложение в предшестващата година и третиране на освободените производствени площи (стърнищата) от предшественика (табл. 2). Най-подходяща фаза за третиране 15