Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

1’2013

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ГРАНСТАР®® СУПЕР хербицид

Новини от МЗХ

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» Българска Агенция

по Безопасност «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë на Храните ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »ÁÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ Земеделски култури œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 Добив на кориандър и азотно торене 4 Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰Семепроизводството като фактор ≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰Ëв тютюнопроизводството 7 В периода 15 Ò‡ януари – 10 април 2013 г. на инÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„ÓСинята китка по тютюна нови средства ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË –ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ıза контрол 10 9 тернет страницата на Европейската комисия се Нови ÚÂ‚Ë болести‚по—‡Í‡ лавандулата в България 11 ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ . ∆ËÚÌË ÔÎ‡ÌËÌ‡ провежда отворена публична консултация, относно ¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Естествените пасищни тревостоиÒÚÓÈÌÓÒÚ в Сакар ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ 11 преразглеждането наÔÓ·Â‰ËÎ европейската политика Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Â ÙËÏ‡ "¬»—- в планина – състав и използваемост 13 –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ областта на биологичното земеделие. —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ ЗЕЛЕНЧУЦИ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË Основните теми, застъпени в тази консултация са Marathon Magnum. Ò˙ÒФактори ÒÎˇÚ‡ за ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ висок добив и качествена продукция свързани с опростяване на законовата рамка — като (Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 1316 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó при доматите същевременно се гарантира запазване на "ÕÓ‚Ë стандар«≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ БИБЛИОТЕКА тите; по-добри системи за контрол на биологичните œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 Орехи (втора част) 19–30 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍË продукти; въздействие на новите правила ети√ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ за ÏÓОВОЩАРСТВО кетиране, особено на задължителното използване Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡Вегетативни и репродуктивни ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 върху всички произведени в ˆËËнаË европейско ÚÂıÌÓÎÓ„ËËлого Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". прояви на ябълковия сорт Ремо 31 √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 Европейския съюз биологични продукти и др. — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú Проява на късно кафяво гниене при ÍÛÎÚÛ‡ ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ 38 Цел на Европейската комисия е повишаване на някои сливови сортове 33 ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ доверието на потребителите, като в същото време Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓПреработка на плодовете на перспективен се създадат условия за лоялна конкуренция между кандидат сорт малини 34 Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î". Ã¿ÿ»Õ» производители в 27-те страни на ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬биологичните ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ Лозе и вино Европейския съюз. In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓДесертното гроздопроизводство в България – и допълнителна пуб∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇинформация ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰вÁ‡ възможности за развитие 36 ‡ˆËËЗаË участие личната консултация, всеки желаещ граждани, ‡ÍЕКОЛОГИЯ ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45 ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 организации‚и ‡Á‰ÂÎ обществени органи, може да посети Õ‡„‡‰‡Ú‡ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ Подобряване на тревния състав –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ следния линк: на ерозираните ливади и пасища 39 ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡ÁÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 http://ec.europa.eu/agriculture/consultations/ Предпазване на почвата и подпочвените води ‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ ÷¬≈“¿–—“¬Œ organic/2013_bg.htm. от замърсяване с нитрати 40 ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 Линкът ще бъде активен и на интернет страниХРАНИ ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 цата на Министерство на земеделието и храните до Фирмената документация в системата за управление Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ 10 април 2013 г. в хранителаната промишленост "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" ÃÂÌÚ‡ 21-3242

ЕК започна обществено обсъждане за европейската политика в областта на биологичното земеделие

Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира райони” √Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ.в селските Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 63546 СЪДЪРЖАНИЕ 2012 година 47 –Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡

PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 Редактор М.02 Спасова “ÂÎ.: +359 2 852 48 PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519

÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bgЦена: 5,00 лв.

Новини от МЗХ »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ: œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; ¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, 1” ЕООД, колегия: ÔÓÙ.Издател ‰.ËÍ.Ì.„Ентропи œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.IРедакционна ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.Проф. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- редактор, ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, д-р Ив. Трънков – Отг. GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰- Атанасов,‰Óˆ. проф. д-р“. ÓÎÂ‚, Т. Тонев, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- . ˙ÌÂ‚‡, Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д. ик. н. ‰- Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, ‰Óˆ. ‰- ¬.д-р ÕËÍÓÎÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰-Д.¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ проф. Т. Митова, доц. д-р Вълчев, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”,

3 áð. 2, 2010 ã.

Интересът на земеделските производители към кориандъра в нашата страна нарасна през последните години. По данни на МЗХ през периода 2005 – 2011 г. ежегодно се отглеждат около 500 000 дка, главно в Югоизточна, Южна Централна, Северна Централна и отчасти Североизточна България. Това се дължи на подходящите за кориандъра почвено-климатични условия, гарантиращи получаване на относително добър и качествен добив и на възможността продукцията от него бързо да се реализира в Европа и Арабския регион на добра цена. Добивът на кориандър зависи от природните дадености (плодородие на почвата и метеорологична обстановка), сортовете и приложената агротехника. В различните страни на света технологията е интензивна или екстензивна и е съобразена с посочените дадености. Научните трудове от агротехнически опити съдържат проучвания и конкретни решения на технологични практики за борба с болести, неприятели и плевели, за торене с макро- и микроторове. В нашата страна са провеждани частични агротехнически изследвания, въз основа на които е разработена и публикувана технология за отглеждане на кориандъра. Въпреки разработените технологии, в които се посочват примерни норми за азотно торене, стои открит въпроса за оптимизиране параметрите на азотното торене, съобразно азотната запасеност на почвата и метеорологичната обстановка. Необходимостта от такива проучвания на почвения тип излужена смолница от Югоизточна България, върху който в момента се отглеждат най-големи площи с кориандър, е безусловна и е с практическа насоченост. Резултатите от изследване въздействието на различни

нива на азотно минерално торене върху добива от кориандъра, отглеждан на излужена смолница в Югоизточна България, са представени в статията. През периода 2008 г. – 2010 г. в опитното поле на Института по земеделие - Карнобат, на почвен тип излужена смолница, е изведен полски опит, в който кориандърът (от отглежданата в практиката популация) е отглеждан след предшественик зимна – житна култура при ранна пролетна сеитба с посевна норма 300 к.с./м2. След жътвата на предшественика опитната площ е наторена като фон с по 8 кг/дка активно вещество Р2О5 и К2O, внесени като троен суперфосфат и калиев хлорид. За целите на експеримента през фенологичната фаза „розетка“ кориандърът е наторен с N6, N12, N18 и N24 кг/дка а.в. под формата на амониева селитра. Установено е, че среднодневната температура и атмосферната влажност на въздуха, количеството и разпределението на валежите преди и през вегетацията на кориандъра са основен абиотичен фактор, определящ сеитбата, поникването, растежа и развитието, цъфтежа, озърняването и узряването на семената, продуктивността и качеството на кориандъра. Количеството и разпределението на валежите в края на зимата, пролетта и началото на лятото оказват влияние и за минерализиране на почвеното органично вещество

(обосноваващо естествената запасеност на почвата с усвоими от растенията хранителни вещества), разпределението на торовия азот по профила на почвата и коефициента на използване на почвените и торовите хранителни вещества. Поради това установяването на ефекта от азотното торене чрез добива от кориандъра е невъзможнo без да се посочи метеорологичната обстановка и промените в запасеността на почвата с минерален азот следствие от внесените нарастващи торови норми. За да проследим влиянието на тези фактори е направена характеристика на почвеното плодородие чрез анализ на почвени проби от хоризонтите 0 - 20 cм, 20 - 40 cм и 40 - 60 cм. Минералният азот е определян чрез киселинна хидролиза, а подвижните Р2О5 и К2О по общоприетите за страната лабораторни методики. Почвените проби са набирани в два периода – преди сеитбата на културата и до 30 дни след азотното торене. Метеорологичната обстановка е характеризирана чрез средномесечната температура на въздуха, месечната сума на валежите и средномесечната относителна влажност на въздуха. Данните от годините на експеримента са сравнени със средните многогодишни стойности на посочените показатели. Анализирани са месеците януари и февруари (преди сеитба на кориандъра) и март - юли (пролетно-летния вегетационен период на кориандъра). Резултатите от добива са представени при 11 % стандартна влажност на семената, при която те се изкупуват от потребителите. Анализът на данните на проследяваните метеорологични показатели показа, че предсеитбения период на 2009 година е най-топъл, следван от 2010 и 2008

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Земеделски култури

ДОБИВ НА КОРИАНДЪР И АЗОТНО ТОРЕНЕ

Растем с устрем! Споделете успеха ни! KWS – бързо растяща компания за царевични семена Все повече зърнопроизводители разчитат на семената от KWS. Днес нашата царевица се отглежда на повече от 25 милиона декара в Европа и площите се увеличават всяка година. Тайната на нашия успех: една от най-големите селекционни програми, съобразени с условията във всяка страна. По този начин осигуряваме най-подходящите хибриди за всеки регион и високи доходи от всеки декар. Кога ще споделите успеха ни? www.kws.bg

Таблица 1. Средномесечна температура на въздуха през вегетационния период на кориандъра, 0С. Период 2008 година средномесечна ± от средната многогодишна 2009 година средномесечна ± от средната многогодишна 2010 година средномесечна ± от средната многогодишна

ІІІ

месеци ІV V

ІІ

VІ

VІІ

-0,3 -0,9

2,9 8,9 +0,7 +3,6

12,8 15,5 20,9 22.2 +2,3 -0,1 +1,3 +0.2

1,1 +0,9

3,6 6,2 +1,4 +0,9

10,6 16,8 21,4 23.7 +0,1 +1,2 +1,8 +1.7

0.1 -0,5

4.1 6,1 +1,9 +0,8

11,2 16,7 20,3 22.5 +0,7 +1,1 +0,7 +0.5

Таблица 2. Сума на валежите през вегетационния период на кориандъра, мм. Период 2008 година месечна сума ± спрямо средната многогодишна 2009 година месечна сума ± спрямо средната многогодишна 2010 година месечна сума ± спрямо средната многогодишна

ІІ

ІІІ

ІV

месеци V VІ

VІІ

сума І-ІІІ

сума ІV-VІІ

0,2

244

-35

-12 -14 +27 +4

+10

- 44

+26

45 +9

51 +16

28 -6

124 +19

13 13 -33 -46

52 137 40 43 +16 +100 +11 -2

66 +8

12 57 -53 +9

116 154 230 +51 +104 123

- 123 380 + 161

Таблица 3. Средномесечна относителна влажност на въздуха през вегетационния период на кориандъра, % Период 2008 година средно за месеца ± от средната многогодишна 2009 година средно за месеца ± от средната многогодишна 2010 година средно за месеца ± от средната многогодишна

месец май

юни

юли

73 0,0

72 +2,0

63 -1.0

68 -5,0

60 -10,0

66 +2.0

71 -2

75 +5

75 +11

година – таблица 1. Вегетацията на кориандъра (март – юли) е протекла при среднодневна температура на въздуха по-висока от средните многогодишни измервания на същия метеорологичен показател, като при това 2008 г. е най-топла, а 2010 г. е най-хладна. Месечната сума на валежи през предсеитбения период през месеците януари - март оказва значимо влияние за влагозапасяването и последващите сеитба,

поникване и начален темп на растеж и развитие на културата. През 2008 г. тя е по-малко с 44.1 мм, а през 2009 г. и 2010 г. е в повече, съответно с 18.6 мм и 122.9 мм, спрямо средните многогодишни валежи на периода 1901 г. - 2005 г. – таблица 2. Относителната влажност на въздуха през месеците май, юни и юли оказва решаващо влияние върху цъфтежа и оплождането на цветовете, върху наливането

и узряването на семената. С относително най-балансирана атмосферна влажност е 2008 г., следвана от 2009 г. (таблица 3). През 2010 г. юни и юли са с по-висока атмосферна влажност поради чести валежи. Агрохимичната характеристика на почвените проби, набрани през трите години от полето преди залагане на опита показва, че естественото плодородие на излужена смолница се характеризира със силен недостиг на минерален азот, както в под орния хоризонт 40 – 60 cм (13.99 - 17.62 мг/кг), така и в горните обработваеми хоризонти 0 – 20 см и 40 – 60 cм (съответно 18.61 - 20.76 мг/кг и 24.75 - 25.00 мг/кг) – таблица 4. Запасеността на почвата с подвижен К2О е много добра по целия профил (44.67 - 51.90 мг/100 г), а с подвижен Р2О5 е от слаба за 40 – 60 cм (3.58 - 4.16 мг/100 г) до средна за 20 – 40 cм и 0-20 cм (съответно 5.47 – 6.94 мг/100 г и 6.91 – 8.72 мг/100 г). Внасянето на 6, 12, 18 и 24 кг/ дка активно вещество азот променя запасеността на почвата с минерален азот най-значимо в повърхностния 0 – 20 см хоризонт и по-слабо в подорницата 20 - 40 см – таблица 5. При това само след торене с 18 и 24 кг/дка запасеността на почвата с минерален азот преминава от слаба към средна и добра. Комплексното действие на метеорологичните условия и азотния хранителен режим (торова норма + естествена запасеност на почвата) определят добива на кориандъра – таблица 6. През 2008 година торенето увеличава доказано добива след торене с 12, 18 и 24 кг/дка N, като разликите в ефекта между трите торови норми е несъществена. Най-ниската торова норма (6 кг/ дка N) не променя доказано добива спрямо неторената контрола. През 2009 година добивът нараства доказано и стабилно в посока от най - ниската торова норма - 6 кг/дка N към най-високата - 24 кг/ дка. Добивът от кориандъра торен

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Средно за периода на изследването добивът от ниската азотна торова норма (N6) превъзхожда Почвен хоризонт, подвижен P2O5, усвоим K2O, минерален N, този от неторената контрола (N0) см мг/100 г мг/100 г мг/1000 г с 14.3 %. След торене с 12, 16 и 0 – 20 6.91 – 8.72 47.62 – 51.90 24.72 - 25.00 24 кг/дка N се получава по-висок с 20 – 40 5.47 – 6.94 45.90 – 49.10 18.61 - 20.76 45.6, 57.6 и 43.6 % добив в сравне40 -60 3.58 – 4.16 44.67 – 48.50 13.99 - 17.62 ние с отглеждането на кориандъра без азотно торене и с 26.4, 37.8 и Табл. 5. Запасеност на почвата с минерален N преди и след торене 25.5 % в сравнение с отглеждане на кориандъра с азотни минерални торове, мг/1000 г на кориандъра с ниска норма (6 кг/ Торови варианти дълбочина на почвените хоризонти, см дка N) . Табл. 4. Запасеност на почвата с подвижни P2O5 и K2O, и минерален N преди сеитбата на кориандъра.

0 – 20

20 – 40

40 - 60

26.40 18.74 26.95 30.77 84.16 126.2

20.95 15.10 16.48 19.49 22.31 31.92

18.14 12.58 12.04 14.67 15.10 18.16

Изводи и заключение Кориандърът, отглеждан на почвен тип излужена смолница, без минерално торене, расте и се развива при силен недостиг на минерален азот. Средната азотна запасеност на почвата се подобрява едва след торене с 18 и 24 кг/дка минерален азот. 24.95 23.56 21.16 Добивът на семена от кори23.99 20.91 19.62 андъра, отглеждан на излужена 30.30 27.75 22.74 смолница в Югоизточна България 42.69 29.31 22.33 е в пряка зависимост от метео55.82 42.01 23.06 рологичните условия и варира от 69.57 49.28 48.68 60.3 до 168.5 кг/дка, като най- висок е той в години с умерени ва25.16 19.46 14.37 лежи, и най-нисък в такива с най24.22 20.17 13.62 много валежи. 35.21 29.26 17.15 Азотното торене повишава 40.70 36.19 29.00 сигурно добива на семена от ко61.20 40.00 32.65 риандъра съответно с 12.1 кг/дка 80.99 56.10 42.74 при торене с 6 кг/дка N; с 33.7 и Табл. 6. Добив на семена от кориандъра, отглеждан с нарастващи 33. 4 кг/дка при торене с 12 и 18 кг/дка N. При торенето с 24 кг/дка азотни торови норми. N ефекта е негативен и намалява Измерение азотно торене добива до нивото на този получен N6 N12 N18 N24 N0 без азотно торене. 2009 година На основание получените рекг/дка 114.0 120.5 155.0 168.0 168.5 зултати от полския експеримент % спрямо N0 100.0 105.7 136.0 147.4 147.8 можем да подчертаем, че най-чес2010 година то прилаганата в практиката ниска кг/дка 78.8 97.5 117.0 133.3 134.5 азотна торова норма (6 кг/дка) не % спрямо N0 100.0 123.8 148.6 169.2 170.8 осигурява оптимална реализация 2011 година на биологичния потенциал на кокг/дка 60.3 71.6 94.0 97.7 60.5 % спрямо N0 100.0 118.7 155.8 161.8 100.3 риандъра, отглеждан на излужена Средно за периода 2009 – 2011 година смолница в Югоизточна България. кг/дка 84.4 96.5 122.0 133.0 121.1 Стопански изгодна за района е % спрямо N0 100.0 114.3 145.6 157.6 143.6 умерената торова норма от 12 кг/ % спрямо N6 87.5 100.0 126.4 137.8 125.5 дка активно вещество. с 18 кг/дка N практически е израв- неторен вариант, така и в торовиСветлана Дачева, нен с този след торене с 24 кг/дка те варианти. Ефектът от торенето Величка Котева, N. През 2010 г., когато валежите с 12 и 18 кг/дка N е еднакъв, а след Емил Дачев превишават неколкократно сред- торене с 24 кг/дка N намалява и се ните многогодишни стойности, до- изравнява с този от неторената Институт по земеделие, Карнобат бивът е нисък, както в контролния контрола. 2008 година преди торене N0 N6 N12 N18 N24 2009 година преди торене N0 N6 N12 N18 N24 2010 година преди торене N0 N6 N12 N18 N24

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

Семепроизводството като фактор в тютюнопроизводството

Развитата и богата сортова структура на тютюнопроизводството в страната, особено за Ориенталските произходи тютюн е доказала своята ефективност както на нашия, така и на международния пазар. Експортно ориентираните ни произходи и сортове имат изградено и утвърдено име на външния пазар. Необходимо е да се съобразяваме с изискванията не само в сортоподдържането , но и в семепроизводството, за да се запази приоритетното търсене и потребление на българските тютюни. За внедряване и разпространение на новите сортове в производството е необходимо системите на сортоподдържане и семепроизводство да работят ефективно и съгласувано. Само така е възможно да се съхрани генетичната идентичност неизменна от поколение в поколение, и да се поддържа продуктивния потенциал на сортовете. Както е известно, сортът е съвокупност /популация/ от живи организми, на които са присъщи всички форми на генетична изменчивост /комбинативна, модификационна, мутационна/, в резултат на което при възпроизводството постепенно губят от положителните си качества, дори и при строго вземаните мерки и указания за запазване / съхраняване/ на тяхната чистота. Този процес е известен като израждане на сортовете и причините, които го обуславят имат както ендогенен, така и егзогенен произход. Изменчивостта е свойството на организмите да се изменят под влияние на условията на външната и на вътрешната среда. Генетичното израждане на сортовете е феномен, който има голямо значение за семепроизводството, особено за земе-

делските култури, които не се отглеждат за зърно, каквато е тютюнът. В случай, че семепроизводството на тютюна се провежда в условия, различни от условията при които е получен /създаден/ сорта, естественият отбор може значително да промени неговата характеристика и да влоши стопанските и технологичните му качества. Неспазването на този принцип може да доведе до генетично израждане на сортовете при самоопрашващите се видове земеделски растения, какъвто е тютюнът. При това дегенерациятя може да бъде толкова по-голяма, колкото е по-голям броя на размноженията /поколенията/, получени в условия нетипични за отглеждане на сорта, което трябва да се има предвид при сертификацията на семената от тютюна. През 1950-1960 г. Организацията за икономическо коопериране и развитие /OECD-Organizacion for economic cooperation and development/, намираща се в Париж, създаде сертификационните схеми за основните земеделски култури. Тези схеми са адаптирани в над 40 страни, между които и България. Целите на OECD с тези схеми за производство на семена е да стимулира използването на висококачествени сортови семена, както и да улесни придвижването им в международната търговия. След общественоикономическите и политически промени у нас, България въведе в използване генерационна схема

за семепроизводство, действаща във всички страни от Централна и Източна Европа, станали членки на Европейския съюз. Това стана възможно с приемането на новия закон за посевния и посадъчен материал от 2003 г., последно актуализиран през 2011 г. Конкретно за семепроизводството при тютюна, по смисъла на Наредба № 29 от 22 юни, 2004 г. за производство и търговия на посевен материал от тютюн /Д.В. бр.60 от 09.07.2004 г./, категориите семена по чл.2 са еквивалентни на категориите семена, произвеждани и търгувани в страната до влизане в сила на новия закон за посевен и посадъчен материал от 2003 г., съответно: ОЕСD eквивалент – Българско наименование 1. Предбазови семена /П.Б./ – на семена супер елит /С.Е. / 2. Базови семена /Б./ – на семена елит /Е./ 3. Сертифицирани семена /С./; /хибриди/ – на хибриди /F1/ Сортоподдържането и семепроизводството в нашата страна се контролират от главна дирекция „пробация и семеконтрол“ към Изпълнителната агенция по сортоизпитване апробация и семеконтрол /ИАСАС/. Тя е държавната институция, която следи и контролира за идентичността и генетичната чистота на предлаганите сортове. Сертификат за семената се издава само за сортовете преминали през всички процедури на апробация и които отговарят на изискванията определени от приетите държавни и европейски стандарти. Основното изискване за издаване на сертификат е сортовата чистота на семената. Семената се окачествяват още и по такива показатели, като примеси на семена от други културни и плевелни растения, заразеност с болести, механични примеси,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

жизнеспособност, кълняемост и други показатели, отразени в нормативните документи /Закона за посевния и посадъчен материал и Наредба № 29 от 22.06.2004 г. за производство и търговия на посевен материал от тютюн – Д.В. бр.60 от09.07.2004 г./. На сертификация подлежат три класи /категории/ семена : оригинални /предбазови/, базови и сертифицирани или т.н.регистрирани семена, които са първо размножение на базовите семена. Основно изискване при семепроизводството на тютюна е изборът на подходящ почвен тип и площи чисти от плевели и болести, на които е чувствителен. Като самоопрашваща се земеделска култура тютюнът не изисква голяма пространствена изолация. Тя зависи от категорията на семепроизводствения посев, близостта на стоковопроизводствени посеви от тютюн и други земеделски култури /домати и краставици/ с общи икономически важни гъбни и вирусни болести. В зависимост от това пространствената изолация може да варира от 5 метра, тоест достатъчно е само бордова ивица от 5–6 реда, семената на които не се прибират, до 300 метра, когато в съседство има посеви от домати или краставици. Изискванията към различните класи семена регистриррани от държавните стандарти, се удостоверяват чрез тяхната сертификация. Сертификат /свидетелство/ се издава само за семената, произведени на предварително избрани площи при подходяща агротехника и контрол, съобразени с изискванията на семепроизводството при тютюна. Конкретните процедури и изисквания са различни за всеки клас /категория/ семена, но найобщо се свеждат до следното по Наредба № 29 : Съгласно раздел II, чл. 8, алинея 1 – Полска инспекция на посевите за производство на сертифицирани семена се извършва за установяване съответствието на посева с изискванията за 8

бр. 1, 2013 г., сп.

Приложение № 1

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНА ИЗОЛАЦИЯ И СОРТОВА ЧИСТОТА НА ТЮТЮНА 1/. Пространствена изолация на тютюна от източници на чужд прашец Тютюн Минимални изисквания в метри * От други сортове и видове: предбазови семена /ПБ/ 200 м. базови семена /Б/ 200 м. сертифицирани семена - хибриди /С/ 25 м. *от домати и краставици: предбазови /ПБ/, базови/Б/ 300 м. и сертифицирани /С/ - хибриди от същия сорт, от посеви за стоково производство: предбазови /ПБ/, базови/Б/ 5 м. и сертифицирани /С/ - хибриди 2/. Минимални изисквания за сортова чистота на тютюна при полска инспекция Тютюн Сортова чистота в проценти /%/ не по-малко от:

първа инспекция втора инспекция

предбазови /ПБ/

базови /Б/

сертифицирани /С/ - хибриди

99,7 %

100 %

100 % Приложение № 2

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА АНАЛИТИЧНА ЧИСТОТА И КЪЛНЯЕМОСТ НА СЕМЕНАТА ОТ ТЮТЮН Семената на тютюна трябва да съответстват на изискванията: минимална минимална Тютюн влага аналитична кълняемост категори в проценти /%/ чистота /% от чисто и семена не повече от /в тегловен %/ семе/ предбазови /ПБ/ 98 80 10 базови /Б/ 98 80 10 сертифицирани /С/ 98 80 10 хибриди

Приложение № 3

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ ПОСТАВЯ НА ОФИЦИАЛНИЯ ЕТИКЕТ НА КАТЕГОРИИТЕ СЕРТИФИЦИРАНИ СЕМЕНА

1. Държава/институция – Р.България, Министерство на земеделието и горите. 2. Контролен/сертифициращ орган, адрес – ИАСАС, София, бул.Цариградско шосе № 125. 3. Вид – ботаническо име на вида. 4. Сорт – изписан на български език. 5. Категория. 6. Номер на партидата. 7. Произход на семената – държава. 8. Дата на вземане на проби /месец и година/. 9. Нетно тегло или брой на семената. 10. Друга информация: – Химични третирания – Проверка на кълняемостта /месец и година/ и „Действителна кълняемост“ в проценти /%/.

(тази информация се поставя на самозалепващ се върху етикета стикер).

„Земеделие плюс”

минимални стойности на пространствена изолация и сортова чистота – Приложение № 1. Съгласно раздел V, чл.33 – Резултатите от лабораторните анализи за посевните качества на семената трябва да показват, че семената отговарят на минималните изисквания за аналитична чистота, кълняемост и влага – Приложение № 2. Съгласно раздел III, чл.17, алинея 1 – Изискванията за заготовка и етикетиране на семената задължават върху външната страна на опаковката на семената предназначени за сертификация да се поставя етикет, съдържащ данните посочени в – Приложение № 3. В зависимост от категорията на семената съгласно раздел III, чл.17, алинея 3 етикетът е съответно: 1. Бял с диагонална виолетова ивица – за предбазови семена. 2. Бял – за базови семена

3. Син – за сертифицирани семена – хибриди. Във връзка със запазване типичността на сорта и екотипа, успешно е въвеждането и използването на методика за йонофореза и други молекулярни генетични способи на тютюневите семена с цел контрол на генетичната плазма за оригиналност. Само така, там където се налага, в процеса на сортоподдържането и на семепроизводството, би могло да се извърши възстановяване и връщане към автентичните сортове и екотипове ориенталски тютюн и подобряване на химикотехнологичните и дегустационните им качества, особено на тези които имат добра експортна ориентация. Най-важният фактор за бъдещото потребление на нашия ориенталски тютюн на международния пазар е поддържане и запазване на утвърдилото се добро качество на суровината и защита

на уникалните характеристики на всеки един ориенталски сорт и произход /екотип/, в това число и чрез правилното му райониране. Чрез запазване на оригиналните качества и специфичният аромат на българските произходи /екотипове/ ориенталски тютюн, той ще продължи да участва успешно в цигарената индустрия у нас и в чужбина. При условията на пазарна икономика и на силна регионална /Балканска/ конкуренция, повече от всякога е необходимо при сортоподдържането и семепроизводството на българските сортове тютюн да не се допусне да станат заложници на грешки, некомпетентност или на преднамерен генетичен срив /разпад/, с непредсказуеми икономически последици за отрасъла и страната. Доц. д-р Иван Лазаров, Филип Лазаров

СИНЯТА КИТКА ПО ТЮТЮНА – НОВИ СРЕДСТВА ЗА КОНТРОЛ Синята китка е особено сложен проблем за тютюнопроизводството, поради трудностите в борбата с паразита. Въпреки, че засега няма радикално решение на проблема, има разработени значителен брой повече или по-малко ефективни методи и средства за борба с паразита /Бозуков 1999/. От методите за борба със синята китка найшироко проучен и практически приложим е химическият /Puzzili 1973, Brown et al.1984, Lolas 1986/. Някои от пестицидите, използвани за борба срещу синята китка през вегетацията на тютюна са със специфично действие. Границата между ефективната срещу паразита доза е много близка до дозата, която е пък

фитотоксична за тютюна /Бозуков 2002/. Затова от голямо значение е определяне на оптималната доза и правилното приложение на пестицидите.

В статията са представени резултатите от проучване възможностите на два нови препарата за борба със синята китка по тютюна, като алтернатива на използвани досега такива, но включени в забранителния списък за употреба. Проучени са възможностите на два препарата: Пулсар 40 СЛ с активно вещество имазамокс (40 г/л) е селективен вегетационен системен хербицид от групата на имидазолиноните. Хербицидът се поема от зелените части на чувствителните плевели и се пренася по флоема и ксилема до всички растежни точки. Регистриран е при слънчоглед / Clearfield хибриди/ и люцерна,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Табл. 1. Резултати от изпитване на Пулсар 40 СЛ и Регалис ВГ за контрол на синята китка по тютюна. Варианти мл(г)/дкa І.1. - 5 І.2. - 10 І.3. - 20 І.4. - 30 ІІ.1. - 5 ІІ.2. - 10 ІІІ.1. - 5 ІІІ.2. -10 ІV.1. -50 ІV.2. -100 V.1.-50 V.2. - 100 VІ.1. - 0

Дата на отчитане, брой сини китки/вариант 15-ти ефективност фитотокден (%) сичност 5 45 0 4 56 0 0 100 0 0 100 0 6 34 0 5 45 0 4 56 0 3 67 0 8 12 0 8 12 0 7 23 0 7 23 0 9 -

като заместител на Пивот 100 СЛ срещу някои едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели и всички раси на синята китка по слънчогледа в доза 120 мл/дкa. Регалис ВГ с активно вещество прохексадон-калций (100 г/ кг) е растежен регулатор, регистриран за контрол на огнения пригор и растежа на леторастите при семкови овощни видове. Препаратът действа като инхибитор на биосинтеза на гиберелин в доза 2 Х 100 г/дкa. Изследванията са извършени при полски условия с ориенталския сорт тютюн Пловдив 187 на естествено заразена със синя китка площ. Извършено е по едно третиране с Пулсар 40 СЛ при насочено пръскане в основата на растенията, върху почвата и третирания върху горния пояс листа на растенията (акропетално) и по долния пояс листа (базипетално). Третиранията са извършени с гръбна пръскачка 40 дни след разсаждане на тютюна при следните 12 варианта и контрола - не третирани растения: І. Пулсар 40 СЛ – п очвено насочено пръскане в основата на растенията в 10

бр. 1, 2013 г., сп.

30-ти ефективност фитотоксичност ден (%) (EWRS) 5 59 0 3 75 0 2 84 0 1 92 0 7 42 0 6 50 0 8 33 0 7 42 0 12 0 0 12 0 0 11 9 0 12 0 0 12 -

дози: 5 ; 10; 20; 30 мл/дка. ІІ. Пулсар 40 СЛ – опръскване листата на растенията – (акропетално) в дози: 5; 10 мл/дка. ІІІ. Пулсар 40 СЛ – опръскване листата на растенията – (базипетално) в дози, мл/дка: 5; 10. ІV. Регалис – опръскване листата на растенията – (акропетално) в дози: 50; 100 г/дка. V. Регалис – опръскване листата на растенията – (базипетално) в дози: 50; 100 г/дка. VІ. Контрола - нетретирани растения Отчитани са степента на нападение на тютюна от паразита (методика на ИТТИ) и влиянието на препаратите върху културата (фитотоксичност по EWRS) на 15-я и 30-я ден след третиране на растенията. Получените данни, представени в таблица 1, сочат определена тенденция. Най-висока ефективност срещу синята китка хербицидът Пулсар 40 СЛ показа в дози 20 и 30 мл/ дкa внeсeни чрез изпръскване върху почвата в основата на растенията – 100 % контрол

„Земеделие плюс”

на паразита при първото отчитане, а при второто съответно 84 и 92 %. При листното третиране на тютюна ефективността на този хербицид е по-висока срещу паразита (с около 40 %) при базипетално му внасяне в сравнение с акропеталното – съответно 56 % за ниската доза (5 мл/дкa) и 67 % за по-високата (10 мл/дкa) при първото отчитане и 42 % за ниската доза и 50 % за високата при второто отчитане. Растежният регулатор Регалис ВГ не дава добра ефективност срещу синята китка. И в двете дози и двата начина на внасяне най-високата ефективност, при първото отчитане е 23 %, а при второто 9 %. В никой от вариантите не се установи изразена фитотоксичност по тютюневите растения. ИЗВОДИ 1. Хербицидът Пулсар 40 СЛ притежава добър потенциал за продължителен контрол на синята китка по тютюна, прилаган в доза 30 мл/дкa, чрез опръскване на почвата около тютюневите растения през вегетацията. 2. Прилагането на Пулсар 40 СЛ чрез опръскване на растението-гостоприемник (тютюна) акропетално и базипетално в дози 5 и 10 мл/дкa е по-слабо ефективно срещу паразита. 3. В изпитаните дози и начин на приложение растежният регулатор Регалис ВГ не дава добра ефективност срещу синята китка по тютюна. 4. Препаратите не предизвикват фитотоксичност по тютюневите растения в изпитаните дози и начин на приложение Доц. д-р Христо Бозуков

Нови болести по лавандулата в България Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар етерични масла. В нашата страна се отглежда предимно типа теснолистна лавандула – Lavandula vera (DC.), която обединява видовете Lavandula angustifolia (Mill)., L. officinalis (L.) и L.vulgaris (L.). По–малко застъпени са широколистният (Lavandula spica L.) и хибридният (L. hybrida L.) тип лавандула. Засадените и реколтирани площи с лавандула се увеличават от 2007 до 2011 г. За 2010 г. реколтираните площи с лавандула в България се увеличават, но 2011 отново намаляват, макар че засадените площи са увеличени спрямо 2010 г. Средният добив от декар за 2011 г. намалява и достига този от 2007 г., поради което намалява и цялото производство (табл. 1); (Източник: МЗХ, дирекция „Агростатистика”, анкета „Добиви от земеделски култури – площи и реколти. Резултати и анализи). Причините за намаление на средния добив от декар и производството като цяло са от различно естество - организационни, антропогенни, климатични и др. Не е достатъчно изяснена ролята на различни инфекциозни болести по лавандулата за намаляване на добивите. През последните години обаче, се наблюдава влошаване на фитосанитарното състояние на културата в резултат на поява на различни патологични явления в част от насажденията. С цел опазване на насаждени-

ята и възстановяване на добивите, възниква необходимостта от разкриване на етиологията на патологичните прояви по културата, установяване на видовия състав и разпространението на наличните патогенни организми по лавандулата, отглеждана в България. Вирусни болести Нови за страната се явяват причинявани от растителни вируси заболявания по лавандулата. Културата се отглежда в съседство на площи, заети със земеделски култури, поради което става обект на нападение от вируси и други патогени, разпространени по широк кръг гостоприемници. На представители от семейство Устоцветни (Lamiaceae), към което принадлежи и лавандулата, поточно при исоп, босилек и салвия са установени заболявания, причинени от вируса на обикновената краставична мозайка (Сucumber mosaic virus - CMV) и на люцерновата мозайка (Аlfalfa mosaic virus - AMV); (Ковачевски и др., 1995). През последните години бяха установени вирусни заболявания в 9 представители на семейство Устоцветни, сред които и по лавандулата. Това са: лавандула, исоп,

Табл. 1. Площи и добиви от лавандула в България за периода 2007 – 2011 години Година 2011 2010 2009 2008 2007

засадени площи реколтирани в дка площи в дка 40518 24988 35293 31999 22650 18540 22776 21837 37060 32323

среден добив в кг/дка производство тона 175,8 198,1 195,9 224,0 179,2

4393 6339 3631 4892 5792

маточина, котешка мента, босилек, градински чай, салвия, чубрица и мащерка (Дикова, 2012). АМV, СМV и вирусът на доматената бронзовост (Томаto spotted wilt virus - TSWV) са установени в лавандулови насаждения на Института по розата, етеричномаслените и медицински култури (ИРЕМК) в Казанлък (табл. 2). Изброените растителни видове от сем. Устоцветни са гостоприемници на същите вируси. Туфички с жълто обагрени листенца и по-малки по размер в сравнение с нормално зелено оцветените туфички забелязахме в насаждения от ИРЕМК през 2005 и 2011 г. Лавандуловото насаждение от 2005 г. бе в близост до насаждения от мащерка, седефче и люцерна също с жълто напетнени листа. В проби от тези растения, както и в лавандулови туфички, рехави, по-дребни и с жълти листенца бе доказан вирусът на люцерновата мозайка – АМV. През 2011 г. в подобни туфички със жълто обагрени листенца бяха установени вирусът на обикновената краставична мозайка - CMV и вирусът на доматената бронзовост – TSWV. Последните два вируса са широко разпространени както по зеленчукови и цветни култури, така и по етеричномаслени и медицински култури. За производствените посеви от лавандула трябва да се има предвид пространствената изолация с рискови посеви, за да не се допусне развитие на вирусни заболявания. Инфектирането на лавандулата с АМV може да се избегне като задължително се спазва пространствена изолация от люцерна и други фуражни култури, резервоари на вирусната инфекция от този вирус. Инфектиране с СМV и TSWV може да се предотврати до голяма степен

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Табл. 2. Установени вируси в туфички лавандула със симптоми на вирусни болести Вирус Аlfalfa mosaic virus - AMV Сucumber mosaic virus - CMV Томаto spotted wilt virus - TSWV

Година на установяване 2005 2011 2011

като се съблюдава пространствена изолация със зеленчукови и цветни култури. Отделно трябва да се води борба с преносителите на вирусни болести, които за АМV и СМV са листни въшки, а за TSWV са трипси. При производство на посадъчен материал резници трябва да се взимат само от безсимптомни, едри и гъсти туфички лавандула, за да се избегне пренасяне на вируси в разсада.. Освен, че вирусните болести, могат да намалят количествено добива, защото лавандуловите туфички остават по-дребни и рехави, те се отразяват върху количеството и качеството на полученото лавандулово масло. Според италиански автори вирусът на люцерновата мозайка – АМV предизвикал освен силно деформиране на листенцата на Lavandula hybrida, сорт Alardi, дължащо се на жълто напетняване, но и промени в полученото етерично масло. Добивът на етерично масло от свежи, инфектирани с АМV растения бил 8.82 мл/кг спрямо 13.8 мл/кг за здрави растения (Bellardi et al., 2006a). Забелязани били и промени в състава на етеричното масло, получено от инфектираните с АМV растения. Преждевременно загиване на лавандуловите насаждения През последните три години в отделни полета с лавандула в нашата страна наблюдавахме патологично явление с комплексен характер на етиологията и изключителна вредоносност за нападнатите насаждения. Болните растения увяхват внезапно и засъхват. По долната част на стъблата и корените се наблюдава сухо сиво-кафяво гниене, в резултат на което нападнатите части стават трошливи. При пререз на стъблата може да се открие покафеняване на проводящата 12

бр. 1, 2013 г., сп.

общ брой тестирани проби 32 19 19

брой проби с вирус 9 3 4

система. Не са редки случаи на загиване на част от туфата през настоящата календарна година, а на останалата част – през следващата, след презимуване. Обикновено заболяването възниква около третата-четвъртата година след разсаждане на културата. Отначало се наблюдават отделни загиващи туфи, често разпръснати в насаждението или концентрирани в участъци с по-високо увлажняване на почвата. След първоначална поява, заболяването се разпространява прогресивно и в рамките на две-три години може да доведе до 50-60% загиване на растенията в дадено лавандулово насаждение. Причинители на заболяването в България са патогенни гъби, отнасящи се към вида Fusarium oxysporum, Pythium aphanidermatum, както и други, неидентифицирани засега гъби от род Pythium. Видът Fusarium oxysporum съобщаваме за първи път по лавандула в България и за втори в света. По културата този патоген беше установен за първи път в Саудитска Арабия от Perveen и Bokhari през 2008 г. (Perveen and Bokhari, 2010), и се свързва с прояви на покафеняване и дисфункция на проводящата система в корените и стъблата на лавандулата. За представителите от род Pythium се счита, че са отговорни за симптомите на гниене по корените и основата на стъблата на лавандулата (McCoy, 2012). Очевидно е обаче, че установените патогени от различните таксономични единици се развиват съвместно по корените и базите на лавандулата, в резултат на което растенията показват симптоми на воден дефицит, трайно увяхват и загиват. В рамките на допустимото е загиването на лавандулата да се дължи на много

„Земеделие плюс”

по-широк кръг от почвени патогенни гъби, чието разкриване ще бъде от значение при изграждане на бъдещи стратегии за борба със заболяването. За опазване на лавандулата от кореново и базично гниене, и преждевременно загиване на насажденията, трябва да се вземе под внимание средиземноморския произход, а оттам и изискванията на културата за отглеждане на песъкливи, добре дренирани почви, за сухо и горещо време през вегетационния период. Лавандуловите растения се нуждаят от повече вода непосредствено след разсаждане. Веднъж вкоренени обаче, за доброто развитие на растенията е от значение повърхностният почвен слой да се поддържа преимуществено сух. При поява на заболяване се препоръчва изкореняване на загиналите растения, изнасяне и изгаряне извън насаждението. За да се ограничи разпространението на болестта, местата на отстранените туфи, както и съседните още здрави растения могат да бъдат третирани с подходящи фунгицидни средства под формата на поливка. Изборът на фунгицид или на комбинация от фунгициди трябва да се направи след акуратно диагностициране на проблема от експерт. Към подсаждане на нови растения може да се пристъпи след не по-малко от една година след изкореняването. Есенното засаждане е за предпочитане. Навременното откриване на патогени в насажденията от лавандула е първият етап от разработването на екологосъобразни мерки за борба с тях, за да може да се запази качеството на българското лавандулово масло и неговата конкурентоспособност на международния пазар. Доц. Бистра Дикова, гл. ас. Ценко Въчев, ИПАЗР „Н. Пушкаров”, направление „Защита на растенията” София

ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПАСИЩНИ ТРЕВОСТОИ В САКАР ПЛАНИНА – СЪСТАВ И ИЗПОЛЗВАЕМОСТ

Естествените тревни асоциации са онова природно богатство, от чиято биомаса зависи развитието на животновъдтвото в планинските райони. Под влияние на различни обективни и субективни фактори тези асоциации непрекъснато се променят. Промените идват както от проявата на климатичните фактори, така и от начините на ползване. От друга страна често се наблюдава промяна при отглежданите стада животни – смяната на едър с дребен рогат добитък и обратно. Има и години, когато броят на тревопасните животни е силно редуциран, а в последствие техният брой се удвоява. Всичко това води до промяна на тревостоя. Видово се изменя ботаническият му състав, а в последствие продуктивността и пасищната стойност. При безконтролно изпасване се наблюдава изменчивост на растителността в неблагоприятна посока (Павлов, 2007). Дълги години в района на Сакар планина не са правени аналитични наблюдения върху промените настъпващи при естествените тревни асоциации. Направените в тази насока изследвания (Вътева, 2007; Вътева, 2008) изискват да бъдат допълнени с по-подробна информация за по-голяма част от пасищните тревостои в Сакар планина, като се опишат подробно, и се определи типа и видовия състав. Целта на проведените наблюдения е да се анализира и определи типа пасища от найдостъпните и ползвани естествени тревни местообитания в Сакар планина. В допълнение е определено видовото присъствие в дадения тип пасище и е направена количествена оценка на съставящите го видове. Наблюденията са извършени

съставящи го групи. Направената количествена оценка на видовете по пунктове е по скалата на М. А. Христов (1975), в следния ред:

през периода 2008 – 2010 г. върху пет естествени пасищни тревостоя от северозападната и северната част на Сакар планина, прилежащи към община Тополовград. Те са с различно местонахождение, различна надморска височина и изложение на склона и са подбрани така, че да обхващат възможно най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от региона. Местонахожденията на пунктовете за наблюдения и анализ са както следва: 1. В района на връх Карталка – надморска височина около 500 м, западно изложение, и наклон около 40. 2. В района на връх Карабурун – надморска височина около 530 м, северозападно изложение и наклон около 100. 3. В местността “Корията” – надморска височина около 390 м, равнинен терен. 4. В района на връх Кайряка – надморска височина около 370 м, югозападно изложение и наклон около 30. 5. В района на връх Керимор – надморска височина около 300 м, северозападно изложение и наклон около 60. При маркирането на пунктовете за наблюдения е извършен анализ на състоянието на съответния естествен тревостой и е определен типа на пасището. Измерена е височината и плътността на тревостоя, и тегловно е определено процентното участие на видовете по

Участие на вида в тревната маса, % < 0,5 % 0,5 – 5 % 5 – 15 % 15 – 30 % 30 – 60 % 60 – 100 %

оценка + 1 2 3 4 5

Сакар планина е сравнително ниска планина, чиито северозападни, северни и югоизточни склонове в по-голямата си част плавно се разпростират към низините. Релефът е твърде разнообразен, подчертано хълмист с нископланински била със заоблени хълмове, на места със стръмни стъпаловидни склонове. До 94,2 % от почвите в Сакар планина са канелени горски, излужени в една или друга степен, с кисела реакция и ниско съдържание на хумус и хранителни елементи. Климатът се предопределя от месторазположението й в югоизточната част на страната, близостта до Средиземно море и влиянието му проникващо по поречието на река Тунджа. Средната годишна сума на валежите за близо стогодишен период е 631 мм и е под средната за страната (672 мм), а средната годишна температура на въздуха е 11,9 0С. През последните 20 - 25 години се наблюдават значителни промени в климатично отношение - средната годишна сума на валежите намалява и е 617,4 мм, а средната годишна температура на въздуха се увеличава с 0,4 0 С (фиг. 1). В резултат на средиземноморското влияние флората в Сакар планина е уникална и представлява един своеобразен биорезерват. Характерни са средиземноморските съобщества от ксеротермни горски фитоценози,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

мм

и ксеротермни естествени тревни асоциации, с по-големи пасищни участъци. В по-ниската й част преобладават ливадните и пасищните тревостои. Типът на пасищата и основните съставящи го видове са отразени в таблица 1, към момента на маркиране на пунктовете за наблюдения. Първите два пункта на наблюдение, които са от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax, се отличават с богато тревно разнообразие. Те са на малки и по-големи участъци, заобиколени от широколистни горски формации на космат и вергилиев дъб, благун, цер, келяв и обикновен габър, мъждрян и липа. Условията на тяхното местообитание се отличават с по-влажния и малко по-хладен климат. Преобладават житните компоненти с участие 46-48 %, а видовете са основно: Agrostis vulgaris, With, Festuca fallax, Thuill, Agrostis capillaris, L., Andropogon ischaemum, L., Agropyrum repens, L., Andropogon grillus, L, Anthoxanthum odoratum, L., Dactylis glomerata, L и др. (виж табл.1). Макар и рядко, но тук се среща и Festuca dalmatica, Richt (далматинска или стоянова власатка). Участието на бобовите

Фиг. 1. Суми на валежите по месеци (мм) и средномесечни температури на въздуха (0С) за последните 20 години и за 100 годишен период от време 14

бр. 1, 2013 г., сп.

компоненти е 24 % при първия и 16 % при втория пункт, като с найголямо присъствие са Doricnium herbaceum, Lotus angustissimus, Lotus corniculatus, L, Trifolium alpestre, L., Trifolium campestre, Schreb, Trifolium incarnatum, L., Trifolium patens, Schreb и др. Много богато разнообразие предлага и разнотревието с участие 30 – 36 %. Между тях има голям процент билкови представители като еньовче, мащерка, равнец, жълт кантарион, пелин, живовляк, мента, иглика, кръвен здравец, казашка коприва и др. В този тип пасища се среща и орловата папрат. Височината на тревостоя е средно 60 – 70 cм, а плътността е от порядъка на 360 бр/м2. Наблюденията през годините показват, че тези пасища се ползват до месец юни сенокосно, но след това до месец септември се ползват пасищно. От ранна пролет до късна есен съставът на тревостоя се променя поетапно и през целия този период тревостоят е свеж и зелен. Третият пункт е типичен за тези части от Сакар планина, които обхващат равнинните участъци в пояса до 400 м н.в. При тях пасищата са от типа Cynodon dactylon – Lolium perenne. Те също (но в помалка част) са заобиколени от горски представители. Условията са по-сухи, а разнообразието от тревни видове е редуцирано. Височината на тревостоя не надвишава 40 cм, но плътността е по-висока - 572 бр/м2. Основният житен вид е Cynodon dactylon L. и в по-малък процент от него Lolium perenne, L. От житните се срещат още Poa bulbosa, L, Festuca рseudovina, Hack, Festuca fallax,Thuill, и др. Бобовите видове заемат до 21 % от тревостоя, който силно се променя в годините в зависимост от зимно-пролетната водообезпеченост. По-често се срещат видовете Doricnium herbaceum, Ononis hircine,Jacq., Trifolium patens, Schreb, Lotus angustissimus, L, в малък процент се срещат и някои видове фий и секирче. Разнотревието e представено от по-сухоустойчивите Achilea millefolium, L, Hieracium hoppeanum, N.P, Rumex acetosella, L, Teucrium chamаedrys,

„Земеделие плюс”

L., и др. От наблюденията през годините е установено, че този тип тревостой се ползва само пасищно от началото на вегетация до към края на месец юни, след което при засушаване пашата тук прекратява поради изсъхване на надземната биомаса. През октомври-ноември тези тревостои отново се ползват пасищно. Четвъртият пункт на наблюдение е доста по различен от предходните, най-вече с изложението на склона и с това, че най-често, безсистемно и безконтролно се ползва за паша. Пасището е от типа Andropogon ischaemum, и точно белизмата и луковичната метлица (Poa bulbosa, L) са с найголямо процентно участие от житните треви. Участие в тревостоя вземат още Agrostis vulgaris, With, Festuca pseudovina, Hack, Cynodon dactylon L, Koeleria glaucovirens, Domin, и др. Бобовите видове участват с 16 % в тревостоя и са представени предимно от Trifolium arvense,L., Trifolium сampestre, Schreb, Trifolium incarnatum, L. Vicia varia, Host, Vicia tennifolia, и др. Разнотревието, което достига до 37 % и тук е доста разнообразно. Срещат се видовете: Centaurea jacea, L, .Galium verum, L, Sanguisorba minor, Scop., Thymus sp.L. и др. Тревостоят е с височина до 60 cм, а плътността е най-висока - 632 бр/ м2. Тази висока плътност се дължи на белизмата, лъжливата овча и лъжливата червена власатка, които са гъстотуфести треви. Последният пети тип на наблюдение е представителен за доста голяма част от пасищата намиращи се по предпланинските полухълмисти части на Сакар планина, които до 90-те години на 20 век са се ползвали като обработваеми земеделски земи, а в последствие са били изоставяни. При тях се наблюдава процес на самозатревяване с тревни видове от заобикалящите ги пасища. Ползват се предимно пасищно от ранна пролет до засушаване през лятото. Повечето представители на житните са от едногодишните видове Festuca myuros, L, Hordeum marinum, L, Haynaldia villosa Schur., Bromus mollis L, а се сре-

Табл. 1. Местонахождение и тип на пасищата по пунктове на наблюдение и видово участие в тревната биомаса по скалата на М. А. Христов Номер на пункта 1. 2. 3. 4. 5. Тип на пасището и оценка Състав Agrostis vulgaris- Agrostis vulgaris- Cynodon dactylon– Andropogon Festuca Житни Festuca faliax Festuca faliax Lolium perenne ischaemum myurosBromus sp. Agrostis сapillaries, L. 1 1 + 1 + -1 Agrostis vulgaris, With 3 3 +-1 +-1 1-2 Agropyrum repens,L. 1 1 Andropogon grillus, L. 1 1 + 1 + -1 Andropogon ischaemum, L +-1 +-1 + 1 +-1 Anthosanthum odoratum , L 1 1 + + Bromus arvensis + + + + Brom. commutatus, Schrad + + + + Bromus mollis, L. + + + + Cynodon dactylon, L + + 3 1 1 Cinocurus cristatus,L. +-1 +-1 + Dactylis glomerata,L. 1 1 + + + Deschampsia flexuosa, L. + + + Festuca fallax,Thuill 2-3 2-3 +-1 2 2 Festuca myuros, L + + + 2 3 Festuca. рseudovina, Hack, Huds + + 1 1 1 Fest рratensis ,L. + + + 1 2 Koeleria glaucovirens, Domin + + + + Koeleria gracilis, Pers. 1 1 + + + Lolium perenne, L. 1 1 + + + Poa annua, L. 1 1 + + Poa bulbosa, L + + 1 2 2 Poa prateniss, L. 1 1 Pleum boehmerii, Wibel + + Бобови Anthyllis vulneraria, l. + + + Doricnium herbaceum, 1 1 + 1 + Coronilla varia, L. + + + Lotus angsstisimum, L 2 1 + 1 + Lotus corniculatus, L 1 1 + + + Lathirus aphaca, L + + + + + Lathirus hirsutus, L. + + + Lathirus Nissolia, L. + + + + + Lathir. pratensis, L. + + Medicago lupulina,L. + + + + Ononis hircine,Jacq. + + + + + Trifolium alpestre, L. + + Trifolium arvense,L.. 1 1 + + + Trif.сampestre,Schreb. 1 1 + +-1 + Trif. incarnatum, L. var. Molinieri D.C. 1 1 + +-1 + Trif. pannonicum, L. + + + + Trif. patens, Schreb. 1-2 1 +-1 + Trif.repens, L., var. microphyllum, Er. 1 1 + + + Trif. subteraneum, L. + + + Vicia cracca, L. 1 1 + + + Vicia varia, Host 1 1 + + Vicia tennifolia, r. + + + Vicia vilosa, Roth. + + + + + Разнотревие Achilea millefolium, L. + + + + Alchemilla vuigaris,L. + + + Artemisia vulgaris, L. + + + Cerastium, L. + + + + + Centaurea jacea, L. + + + Cihorium intibus, L. + + Erodium cicutarrium,L. + + + + + Filipenudla vulgaris, Moenhc + + + Galium verum, L + + + 1 Geranium sanguineum, L. + + Hieracium Hoppeanum, N.P. + + + + + Hypericum perforatum,L 1 1 + + Plantago lanceolata,L. + + + + Plantago media, L. + + + Rorippa lippicensis, Rchb. + + + + Rumex acetoeslla, L. 1 1 + + Sanguisorba minor, Scop. + + + Teucrium chamaedrys, L. 1 1 + + + Thymus sp.L. 1 1 + + Trachystemon oirentale Don. + + Veronica officinalis, l. +-1 + -1 + + +

щат и още Agrostis vulgaris, With, Andropogon grillus, L, Andropogon ischaemum, L, Cynodon dactylon, L, Poa bulbosa, L и др. Житните видове при този тип пасище заемат до 51 % от тревостоя, а бобовите видове участват с наймалък процент - 9 %. Срещат се предимно Lotus corniculatus, L., Lotus angustissimus, L., Trifolium arvense, L., Trifolium repens, L., Vicia cracca, L. и др. От разнотревието присъстват Achilea millefolium, L., Erodium cicutarrium, L., Centaurea jacea, L, Centaurea cyanus, L., Convolvulus arvensis, L., Eryngium campestre, L., Plantago lanceolata, L., Veronica officinalis,. L. По височина това е най-ниския тревостой – 30 cм, а плътността е висока - 632 бр/м2. ИЗВОДИ В предпланинската хълмиста полупланинска част на Сакар планина съществуващите естествени тревостои са с богато разнообразие и възможности за пасищно ползване. Пасищата от по-високия пояс находящи се на височина до 600 м н. в. са от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax. През целия вегетационен период те са зелени, свежи и се ползват комбинирано, като през лятото осигуряват сочна паша. Пасищата намиращи се в пояса до 400 м н. в. са от типа Cynodon dactylon – Lolium perenne; Andropogon ischaemum; Festuca myuros - Bromus sp. В този пояс разнообразието на типовете пасища е следствие от наклона на склона, неговата експозиция и начините на ползване. Ползват се предимно пасищно от ранна пролет, до засушаване през лятото, когато надземната биомаса изсъхва. Препоръчително е да се въведе контролирано изпасване на пасищните тревостои с цел запазване на тяхното биоразнообразие, продуктивност и предпазване от деградация. Виолета Вътева, ИПАЗР „Н. Пушкаров” Кера Стоева, ОПЗ – Средец

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Зеленчуци

Фактори за висок добив и качествена продукция при доматите Един от основните фактори за получаване на високи добиви и качествена продукция от домати е изборът на подходящ сорт за дадено производствено направление. При избора на сорт домати, съответно за ранно, средноранно и късно полско производство, трябва да се имат предвид неговата ранозрялост, мощност на развитие, размера и качеството на плодовете (характеристиката на повърхността, оцветяването, плътността и вкуса), и устойчивостта на болести. Под мощност на развитие се разбира неговата способност за стабилен растеж и плододаване, както и степента на облистеност на растенията. Като правило обаче силнооблистените растения се обгрижват по-трудно. За предпочитане са по-пластичните сортове, отзивчиви към регулиране на силата на растеж и развитие на растенията, и осигуряващи стабилна вегетация.

нормална фотосинтеза при оскъдно слънчево греене в началото на вегетацията на растенията и резки промени в температурата и влажността на въздуха, създаващи условия за развитие на гъбни болести. Ето защо за тези условия са подходящи сортовете с по-рехава структура на хабитуса. Целта на ранното производство в полиетиленови оранжерии е задоволяване нуждите на пазара с продукция до започване на беритбите на ранните полски домати. Тази продукция обикновено се реализира на по-високи цени. От по-новите български сортове, подходящи за ранно производство са хибридите Паулина БГ F1, ИЗК Ники Д F1 и Парис F1. Изборът на сорт за средноранно полско производство се съобразява с технологията на отглеждане на доматите и с предназначението на продукцията. За консумация в прясно състояние се отглеждат индетерминантни,

и рядко едроплодни хибриди и директни сортове. Дребноплодните сортове се изисква да бъдат дружно узряващи,с дребни до средно едри равномерно червени плодове, със здрава кожица, плътна консистенция, гладки, с малка дръжчена ямичка, непукливи и с високо съдържание на сухо вещество, а едроплодните – с равномерно червени, плътни и месести плодове. През последните години се наблюдава подчертана тенденция към разширяване и разнообразяване на производството на специализирани доматени продукти - сокове, концентрати, детски и диетични сокове и храни, цели белени и небелени плодове, сушени, замразени и др. За тези цели подходящи са сортове с високо съдържание в плодовете на сухо вещество, ликопен, β-каротен, витамин С, оптимален баланс между захари и киселини, лесно отделяща се кожица и др. Подходящи български сортове за средноранно полско производство с предназначение на продукцията за консумация в прясно състояние са: индетерминантните хибриди Опал бг F1, Паулина БГ F1, Наслада F1, Рила F1, Калина F1, Руен F1; директните сортове Розов блян, Пловдивска каротина,

Посев с домати

Ранното производство на домати у нас е застъпено в условията на полиетиленови оранжерии и на открити площи. За това производство са подходящи за отглеждане само хибридни сортове, които са с висока ранозрялост, продуктивност и пластичност при недостатъчно благоприятни условия. Сортът трябва до притежава способността лесно да адаптира фотосинтетичния си апарат за 16

бр. 1, 2013 г., сп.

полудетерминантни и детерминантни хибридни и по-рядко директни сортове. За предпочитане са сортове с по-мощно развита листна маса, с повишена толерантност към високи стресови температури, едроплодни, с поплътна консистенция и добри вкусови качества. За консервиране на цели белени плодове и преработка в доматени продукти се отглеждат основно дребноплодни

„Земеделие плюс”

„Паулина БГ“ F1 – растение и плодове

Розов блян

Олимп F1

Идеал; детерминантните хибриди Николина F1, Елена прима F1 и Копнеж F1, и детерминантните директни сортове Трапезица, Миляна и Бонония. За консервиране са подходящи хибридите ИЗК Дея F1, Водолей F1 и Олимп F1, и директните сортове Бела, Жаклин и Пауталия; тип “чери-гроздовиден” – индетерминантните директни сортове ИЗК Аля и Мила. При подбора на сортове за късно полско производство особено внимание трябва да се отделя на качеството на плодовете. Сортовете трябва да бъдат с потвърди и издържащи на съхранение плодове. Освен това, при откъсване в зелено състояние, те трябва да притежават способността през периода на съхранение да придобият нормално червен цвят без съществено влошаване на пазарния си вид и хранително-вкусовите качества. На тези изисквания в най-пълна степен отговарят някои от средноранните индетерминантни и детерминантни хибриди домати, тъй като при ранните сортове съчетаването на тези качества на плодовете с раннозрялостта се постига трудно. Най-подходящи български сортове за това направление са индетерминантните хибриди Опал бг F1, Гео F1 и Гео супер F1, а от детерминантните – хибридите Николина F1 и Елена прима F1, и директния сорт Трапезица. Продукцията е предназначена за прясна консумация както непосредствено след прибиране на узрелите плодове, така и след доузряване на поставените на

Копнеж F1

съхранение. Друг важен фактор, способстващ за получаването на високи добиви и качествена продукция е използването за сеитба на автентични и качествени семена. Често, както едрите, така и дребните производители се натъкват на семена ментета, които са с ниска кълняемост, лоша сортова чистота или въобще не отговарят на сорта. Всичко това довежда производителя до голямо разочарование, съпътстващо го от самото поникване на семената до прибирането на продукцията. Обикновено такива семена се предлагат от нерегистрирани търговци на по-ниски цени. За да се избегнат подобни неприятности трябва да се закупуват семена само от регистрирани търговци и предимно в специализирани лицензирани магазини. На пликчето със семената задължително трябва да бъде отбелязано: наименование на сорта (хибрид или директен), вид на размножението, процент на кълняемостта, срок на годността на семената, наименование на производителя, заготвителя и търговеца. Всяка лицензирана и държаща на авторитета си търговска фирма трябва да предоставя и информация във вид на листовки или дипляни с описание на сорта, технология на отглеждане, включително и фотография. В много случаи заразяването на доматените растения в посева е резултат от използването за сеитба на необеззаразени семена, от които най-често се пренасят

бактерийни болести и в редки случаи вирусни. Ето защо, за сеитба задължително се използват обеззаразени семена. Това се налага, поради факта, че използването за сеитба на семена, получени само от напълно здрави растения е много рядко явление в практиката. За обеззаразяване на доматените семена има няколко начина, от които най-лесно изпълними са следните: - семената, поставени в торбичка от тензух или марля, за 30 мин. се потапят в 30% перхидрол, разреден с вода в съотношение 1:10, след което се промиват в продължение на 30 мин. с питейна вода и се подсушават. При обеззаразяването на малки количества семена, продължителността на накисването може да бъде намалена с 2-3 мин. За предпазване от вторична инфекция, преди сеитбата се третират със смес от 0,1% фундазол (топсин М и беномил), 0.1% апрон за 30 минути или се напрашават с каптан 50 ВП 2 г/кг семена. - семената се потапят за 30 мин. в 20%-на техническа солна киселина, след което се промиват за 15 мин. с чиста течаща вода и се подсушават. Обеззаразените по този метод семена подлежат и на продължително съхранение. Киселината е силно корозивна и при работа с нея трябва да се използва неметален съд - стъклен или пластмасов. Киселината притежава силно разяждащо действие, опасна е и при работа с нея трябва да се внимава. - семената се потапят за 60 мин. в 1% разтвор на калиев перманганат, след което се промиват и подсушават. След прилагането на един от първите два метода можем да сме сигурни, че семената са обеззаразени срещу различни бактерийни болести (бактерийно увяхване, бактерийно изсъхване, бактерийно петносване и черно бактерийно струпясване) и тютюнева мозайка. Останалите вирусни болести (краставична мозайка, стрик, бронзовост, жилкова некроза) не се запазват в семената и не се предават чрез тях. Поради

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

лесната приложимост и безопасност при работа, често се прилага последният метод, но той не гарантира пълно премахване на заразата. Освен избора на подходящ сорт и използването на автентични и качествени семена, от съществено значение е, също така, спазването на технологията за сеитба на семената – срок, норма, почвени смески и условия, в зависимост от производственото направление. Срокът на сеитба на семената за ранно производство на домати, в зависимост от района, е от 15 януари до 10 февруари за производство на разсад за отглеждане на домати в полиетиленови оранжерии, а за отглеждане на открити площи – от 1 до 20 февруари. Срокът на сеитба се съобразява и с вида на култивационното съоръжение, като най-подходящи са стоманено-стъклените оранжерии, следвани от полиетиленовите, покрити с двойно фолио с въздушна възглавница между двата пласта. Сеитбената норма е 2.0-2,5 г/кв.м.(20-25 г на дка), като за 1 декар доматен посев е необходима около 10 кв.м. площ за гъстия разсад. За сеитба на семената се използват специални дървени сандъчета, пластмасови терини или стиропорови табли с приблизителна дължина 50-60 см, ширина 30-40 см и височина 8-10 см. За напълването им могат да се използват различни смески: торфено-почвена или торфено-перлитна смеска в съотношение 1:1 обемни части, прегорял оборски тор и чимова почва в съотношение 2:1 или прегорял оборски тор, чимова почва и торф в равни количества. Смеската се обогатява с минерални торове, навлажнява, подравнява, уплътнява, след което в очертани с дървен маркир напречни браздички върху нея през 4-5 см и дълбочина 0.5-1.0 см, през 1 см в браздичките се поставят семената. По-гъстото засяване довежда до изтегляне на поникналите растения, поради сгъстяване. Върху подравнената и 18

бр. 1, 2013 г., сп.

уплътнена смеска в съдовете, семената могат да се засеят и разпръснато. Семената се подсипват със същата смеска с дебелина на слоя 1.5-2.0 см, след което се уплътнява със специално приготвена дъска. Сандъчетата се покриват с тънко прозрачно полиетиленово фолио, което задържа влагата, акумулира топлина и осигурява по-добро и дружно поникване. Така приготвените сандъчета след засяване се нареждат върху полиетиленови платна, предотвратяващи прекия контакт с почвата и пренасянето на евентуалните зарази от почвени патогени. До поникването на семената сандъчетата е добре да бъдат засенчени, тъй като полиетиленовото покритие при слънчево време може да доведе до повишаване на температурата под него до 3040ºС, което е пагубно за кълновете. Семената за производство на средноранни домати се засяват на лехи в неотопляеми стоманено-стъклени и полиетиленови оранжерии с вътрешни тунели, а в по-топлите райони и в студени тунели, поради което това производство е по-икономично и достъпно за всеки производител, независимо от размерите на площите и градините. Сроковете за засяване на семената, в зависимост от предназначението на продукцията и района, са доста различни - от 1 до 30 март, почесто през втората половина на март. Семената се засяват порядко – 1,5-2,0 г/м2, тъй като разсадът за средноранното полско производство в повечето случаи не се пикира. Практикува се и директна сеитба на семената (безразсадно) на много добре подготвени за целта полски площи. Срокът на сеитба на семената за късно полско производство е около един месец преди срока на засаждане на растенията на постоянно място. Обикновено, семената се засяват в лехи от 25-30 май до 1-5 юни. Сеитбата при неголеми площи се извършва ръчно в браздички или разпръснато в лехите със сеитбена норма 1,0-

„Земеделие плюс”

1,5 г/м2 при производство на разсад без пикиране и 2.5-3.0 г/м2 - с пикиране, при използване на семена с добри посевни качества. За производство на разсад на остъклени тераси с южно изложение и светли помещения, семената се засяват в дървени или пластмасови сандъчета. Практикува се и директно засяване на семената в кофички от кисело мляко. В този случай, торо-почвената смеска се насипва до 2-3 см от повърхността на кофичката, уплътнява се с дъното на друга кофичка, засяват се равномерно 3-4 семена в кофичка, покриват се с 1,5-2 см торо-почвена смеска, отново се уплътнява и леко полива. През последните години за производство на разсад се използват специални пластмасови табли с гнезда. Предлагат се табли с различни размери и с различни разстояния между гнездата. Гнездата се запълват с навлажнена торфено-перлитна смеска, уплътнява се, засява се по едно семе в гнездо при използване на семена с добри посевни качества, покрива се със същата смеска и се полива. Най-благоприятна температура за поникването на семената е 20-25ºС. Семената на повечето сортове домати започват да поникват при температура 16-18ºС, но дружно и по-бързо те поникват при температура 23-25ºС. Семената на някои по-студоустойчиви сортове домати поникват и при температура по-ниска от +10ºС, при над +30ºС поникването силно се влошава, а при над +35ºС семената не поникват. При стриктно спазване на посочените по-горе изисквания за съответното производственото направление, добри посевни качества на семената, поддържане на оптимална за поникването въздушна температура 23-25ºС и влажност 85% от ППВ, семената поникват дружно за 5-6 дни. Проф. дсн Живко Данаилов, ИФРГ – БАН, София доц. д-р Даниела Ганева, ИЗК „Марица“ – Пловдив

¬ÍÂÁÀË¿ËÍ ®ÏËÌ½ÊÎÇË ÄÊ½ÔÂÊÅÂ Ê½ ËÍÂÒ½ ¬ÍËÅÄÒËÁ Å Í½ÄÌÍËÎÏÍ½ÊÂÊÅÂ «ÍÂÒË¿ËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ Î¿ÂÏ½ «ÍÂÒË¿ËÏË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎË¾ÂÊËÎÏÅ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÇÈÅÉ½Ï Å ÌËÔ¿½ ®ËÍÏË¿Â Å Ò½Í½ÇÏÂÍÊÅÏÂ ÅÉ ÎÏËÌ½ÊÎÇÅ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔÊ½ ÌÍËÀÍ½É½ Ä½ Î×ÄÁ½¿½ÊÂ Ê½ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔÊ½ ÌÍËÀÍ½É½ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ¬ÍÅ¾ÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏÂ ¢ÁÅÊÅÔÊË Ä½Î½ÃÁ½ÊÂ Ê½ ËÍÂÒË¿Å ÁÍ×¿ÔÂÏ½ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇ½ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÎÏ ¨ÅÏÂÍ½ÏÐÍ½

®×Á×ÍÃ½ÊÅÂ

ÍÀÅÍ £Å¿ËÊÁË¿ ªÂÁÛ ªÂÁÂ¿ ¥¿½Ê ¦Ë¿ÔÂ¿

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ

´ ®¯ ¯«

«¢²« ¥ ª ® £¡¢ª¥¼

¯ ¦ª¥ ª ® £¡¢ª¥¼

8. ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯ При създаване на съвременни орехови насаждения актуални въпроси, които в най-голяма степен обуславят успеха на работата са: избор на подходящи месторастения; предпосадъчна подготовка на почвата; избор на сортовете и схеми за подреждане; системи и разстояния на засаждане; време и техника на засаждане и др. На практика това означава разработване на цялостен научно-обоснован проект, включващ всички основни мероприятия за създаване на овощна градина, съобразена и със съвременните постижения на страните с развито орехово производство. 8.1. Избор на място Преценката на района за успешното виреене на орехови дървета, е свързана с установяването на климатичните и почвени условия. Като се има предвид пряката зависимост между рентабилността на производството и количеството и качеството на добивите, икономически изгодно е ореховите насаждения да се създават в месторастения с относително най-благоприятно съчетание на екологичните фактори, съобразно биологичните особености и изисквания на ореховите сортове. При избора на местата най-голямо внимание трябва да се обръща на климатичните фактори – температурен режим през зимата и пролетта, годишна сума на валежите и тяхното разпределение по сезони и др. В районите с благоприятни климатични условия честотата на годините с минимални температури под - 20С през април е от 0 до 5%, а честотата на годините с температури под - 250С през зимата е от 10 до 20%. Тези условия са налични в Североизточния, Северен централен и Северозападния райони. Орехът у нас вирее успешно до 1100 м надморска височина по южните склонове на Средните Родопи и до 700 – 800 м в Старопланинския масив. В нашата страна най-благоприятни са температурните условия в районите до 400 – 500 м н.в. Орехът предпочита дълбоките плодородни почви от отделните генотипове, които са характерни за равнинните месторастения и местата със слаб наклон. Различното изложение спрямо световните посоки преразпределя до известна степен състоянието и влиянието на климатичните фактори. По-благоприятни са месторастенията със северно изложение (до 500 м надморска височина). При по-голяма надморска височина предимство има южното изложение, където температурната сума отговаря в по-голяма степен на биологичните изисквания на

¨¥¯¢ ¯°

¾½Â¿ © ª ÀÍËÒÅÉÅÜ ÐÏÇË¿ ¢ ¿ÏËÍÂÑÂÍ½Ï Ç½ÊÁ ÁÅÎ ¯½ÕÇÂÊÏ ½¿ÍÅÈË¿ÅÔ © ®ËÍÏËÊ ¿ËÔÂ ËÍ½Ò Å ÈÂÎÇ½ ÂËÀÍ½Á ÍÅÕÅÊ ± s ®½ÁË¿ËÁÎÏ¿Ë ¡ÃÐ¿ÅÊË¿ Å ÇËÈ «ÍÂÒ ÅËÑÍÐÏ s ¢««¡ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ¡ÃÐ¿ÅÊË¿ Å ÁÍ ª½Í×ÔÊÅÇ ÌË Ë¿ËÖ½ÍÎÏ¿Ë ¢ÇÄ½ÇÏ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ¡ËÔÂ¿ ¡ ª½ÌËÜ¿½ÊÂ Ê½ ÏÍ½ÆÊÅÏÂ Ê½Î½ÃÁÂÊÅÜ s )) Ô ª½ÌËÜ¿½ÊÂ Ê½ Ë¿ËÖÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ Ë¾ÄËÍ ® ®ª ¡ËÔÂ¿ ¡ ¡ËÇÈ½Á ½ÍÒÅ¿ Ê½ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ½ ÌË Ë¿ËÖ½ÍÎÏ¿Ë s ¬ÈË¿ÁÅ¿ ¤½ÒË¿ ¯ ¥ ÁÍ «ÍÂÒ ×ÈÀ½ÍÎÇ½ ÌËÉËÈËÀÅÜ Ï Ê ® ¤½ÒË¿ ¯ «ÍÂÒÅÏÂ ¿ §½Ä½ÊÈ×ÕÇÅÜ Å ¤È½ÏÅÕÇÅÜ Í½ÆËÊ «ÍÂÒ ®ËÑÅÜ §½ÈÉØÇË¿ ® © ®½¾ÐÍË¿ s ®½Á Å ËÀËÍËÁ §½ÊÔ½¿ÂÈÅ ¥ ÍÂÓÇÅÆ ËÍÂÒ ¿ ÍÐÄÅÅ © §ËÉ½ÊÅÔ ¥ ¬ÂÍÎÌÂÇÏÅ¿Ø ÎËÍÏË¿ËÆ ÇÐÈÙÏÐÍØ ÀÍÂÓÇËÀË ËÍÂÒ½ ¿ ©ËÈÁ½¿ÅÅ §ÅÕÅÊÂ¿ §×ÊÂ¿ ¥ §½ÊÁÅÁ½ÏÎÇ½ ÁÅÎÂÍÏ½ÓÅÜ ÊÂÌÐ¾ÈÅÇÐ¿½Ê½ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ªÂÁÂ¿ ª ²Í ½Â¿ Í½ÁÅÊ½ÍÎÇ½ Å ÈËÄ½ÍÎÇ½ Ê½ÐÇ½ ªÂÁÂ¿ ª Å ÇËÈÂÇÏÅ¿ «ÍÂÒËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ²Í ¡½ÊË¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ªÂÁÂ¿ ª Å ÇËÈÂÇÏÅ¿ «ÍÂÒËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ²Í ¡½ÊË¿ ¬ÈË¿ÁÅ¿ ¬ÂÍÂ¿½ÍË¿½ ¤ ®½ÁË¿ËÁÎÏ¿Ë ¬ËÌË¿ ¯ § ÍÐÎ½ÍÎÇÅ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÌÍË¾ÈÂÉÅ Ê½ Ë¿ËÖ½ÍÎÏ¿ËÏË ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ®ËÑÅÜ ¬ËÌË¿ ®Ï ¿ÏËÍÂÑÂÍ½Ï §½ÊÁ ¡ÅÎÂÍÏ½ÓÅÜ ® ®½ÉÐÎÂÊÇË ± ® ÐÈØÔÂ¿ ©½Ï s ÈØ ÎÂÎÙ ®Ë¿ÂÖ «ÌØÏ Å ÌÂÍÎÌÂÇÏÅ¿Ø Í½Ä¿ÂÁÂÊÅÜ ËÍÂÒËÌÍËÁÊØÒ ¯½ÕÇÂÊÏ ®ÏËÅÔÇË¿ ¦ © ¬ÂÊÇË¿ Å ÁÍ s Í½ÁÅÊ½ÍÎÇ½ Å ÈËÄ½ÍÎÇ½ Ê½ÐÇ½ ¯ËÁËÍË¿ ¥ÄÌËÈÄ¿½ÊÂ Å ÌËÁÁ×ÍÃ½ÊÂ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊ½Ï½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ ¿ Ë¿ËÖÊÅÏÂ ÀÍ½ÁÅÊÅ Ë¾ÄËÍ ¯ØÉÇË © s ®½ÁË¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ÅÊËÀ½Á½ÍÎÏ¿Ë Å ¿ÅÊËÁÂÈÅÂ ©ËÈÁ½¿ÅÅ ³ÐÍÇ½Ê ¥ ÍÂÓÇÅÆ ËÍÂÒ §ÅÕÅÊÂ¿ ¶ÙÂÌËÏÂ¿ ± §ÐÈÙÏÐÍ½ ËÍÂÒËÌÈËÁÊØÒ © ¶ÙÂÌËÏÂ¿ ± ¨ ÅÒÏÂÍ Å ÁÍ «ÍÂÒËÌÈËÁË¿ØÂ ÁÍÂ¿ÂÎÊØÂ ÌËÍËÁØ © ¼ÓØÊË ¨ ¥ ¥ §ÐÄÙÉÅÊË¿ ª½ÐÔ ¯Í ªË¿ËÔÂÍÇ½ÎÇËÀË ÅÊÃÂÊÂÍÊË s ÉÂÈÅËÍ½ÏÅ¿ÊËÀË ÅÊÎÏ ¿ØÌ "AAS * -ANGELHARTE 3CHALENEN TWICKLUNG EINE +RANKHEIT DER 7ALNUSSE 'ESUNDE 0FLANDSEN &ORTE ! &RUTTICOLTURA +ENEZ ' % 6ICTORIAN HORTICULTURE DIGEST 2OMISANDA 0 - 6BIGLI !NNALI DELLA &ACOLTA DI 3CIENZE !GRARIE $ELLA 5NIVERSITA DEGLI 3TUDI DI 4ORINO )TALIA 3EER % & 0ROCEEDING !MERIC 3OC 3CI 3EER % & $IAMOND WALNUT NEWS

всичко значително по-дълъг период за изграждането им като основно средство за производство. В резултат на това при равни други условия от заетата земя не се получава продукция продължително време, а ефективността на капиталните вложения е по-ниска. За правилното определяне размера на капиталните вложения, балансовата стойност на насажденията, както и възможностите за рационално използване на земята, съществено значение има установяването на годината, от която насаждението трябва да се включи в процеса на производството. Редица автори (Щепотьев, 1969; Яцыно,1969; Kenez, 1974) смятат, че ефективното плододаване на присадени дървета настъпва на 10-та – 12-тата година след тяхното засаждане. Според Недев (1976) промишлени добиви от основните сортове у нас се получават след 12-та година от засаждането на дърветата. Становището на тези автори и резултатите от практиката показват, че съществуващият понастоящем срок от 8 години за изграждане на ореховите насаждения като основно средство за производство не е съобразен с биологичните особености на сортовете и условията на отглеждането им в страната. Ето защо насажденията, които се включват в експлоатация след този срок на отглеждане, са все още с по-ниски продуктивни възможности и не са натрупали необходимия потенциал за пълноценно експлоатиране. Малкият брой дървета в ореховите насаждения и сравнително продължителния период на изграждането им като основни фондове, са свързани с биологичните особености на вида. Понастоящем това са факторите, които задържат развитието на ореховата култура. Независимо от това опитът показва, че за 10 годишен период ореховите насаждения се оформят като основно средство и след включването им в производството осигуряват получаването на сравнително по-висок добив и възстановяване на вложенията. С оглед внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес при възпроизводството на насажденията и повишаване равнището на интензификация на производството е необходимо да се приеме 30-годишен период за производително използване на насажденията създадени с присадени орехови дървета, като на тази основа се установи и обща норма за тяхната амортизация. Уплътняването на ореховите насаждения с друг овощен вид чувствително съкращава периода на непроизводително използване на земята, тъй като се получава допълнителна продукция, а направените капитални вложения се възстановяват в по-кратък срок.

ореха. В хълмистите райони са подходящи и останалите изложения. Обикновеният орех може да се отнесе към влаголюбивите растения. Добре расте и плододава в места, където годишната сума на валежите е не по-ниска от 550 -750 мм. Относителната влажност на въздуха 60 – 80 % е най-благоприятна за растежа на ореха. Летните засушавания водят до дълбоки нарушения в жизнените процеси. В места с годишно количество на валежите по-малко от 880 мм за успешното отглеждане на ореха е необходимо напояване, което е обичайна практика в засушливите райони на Калифорния. Наблюденията у нас също потвърждават отрицателното влияние на летните засушавания, особено върху качеството на плодовете и по-конкретно върху охранването на ядките. В повечето случаи дърветата на по-родовитите сортове, които задържат по-голям плодов завръз са с недохранени, спарушени ядки. Това негативно влияние е по-добре изразено в месторастения с плитка и бедна почва, където освен влошаване на качеството на ядката, се наблюдава и издребняване на плодовете. 8.2. Предпосадъчна подготовка Изразява се в почистване на терена от камъни, дървесна и храстова растителност, подравняване, наторяване, риголване, зелено торене и др. Поради податливост на кореновата система на ореха към заболяване от чума по дърветата (Arm. mellea), особено голямо внимание следва да се обръща на почистване на дървесната растителност. Този въпрос придобива още по-голяма значимост, когато на местата е имало стари овощни градини или дъбови гори. В такива случаи освен основно почистване на растителните остатъци, няколко години трябва да се отглеждат едногодишни култури, за да се създадат условия за изгниване и хумифициране на остатъците от корените и се ликвидира по биологичен път инфекцията от болести. Предпосадъчната подготовка на местата е добре да предшества засаждането на дърветата най-малко 4 – 5 години. За създаване на относително еднообразни условия за прихващане и развитие на дърветата е необходимо да се извършва предварително по-грубо подравняване на терена. Още по-наложително е то, когато се предвижда напояване на насажденията независимо от начина на подаване на водата. При наклонени терени предпосадъчната подготовка включва и въпросите на изграждане на широки тераси, улесняващи механизираната обработка на почвата, торенето, растителната защита и др. На сравнително по-бедни почви с влошени физични свойства предпосадъчната подготовка включва и предварително отглеждане на култури за зелено торене и заораването им в най-подходящи срокове. Това торене компенсира липсата на оборски тор като по този начин се постига значително увеличаване на органичните вещества, в резултат на което се повишава плодородието на почвата.

Предимствата на риголването на 60 – 70 см дълбочина са доказани от практическия опит. Известно е, че по този начин горният хумусен хоризонт, който съдържа най-много достъпни за растенията хранителни вещества, се заорава дълбоко в зоната, където се развива кореновата система на дърветата и се създават условия за проникване на въздух в коренообитаемия слой. Риголването трябва да се извършва най-малко три месеца преди засаждането на дръвчетата през есента, като непосредствено преди това се разхвърлят предвидените калиеви и фосфорни торове. След риголването се извършва повторно основно подравняване на площите, след което се разхвърлят равномерно органичните торове и се заорават на дълбочина 20 – 25 см. На тази дълбочина благоприятната аерация позволява процесите на минерализация да протекат при нормални условия. В предпосадъчната подготовка се включват още изграждането на пътната мрежа, напоителните и отводнителните канали на избраните места и др. 8.3. Системи и разстояния на засаждане Опитът показва, че при равнинни и слабо наклонени терени (до 8º) най-подходящата система за засаждане е правоъгълната. В сравнение с квадратната, шахматната и др. системи правоъгълната осигурява по-добри възможности за механизиране на процесите на отглеждане. При наклон от 8 до 12º, предимство има контурната (релефната) система на засаждане, която трябва да намери широко приложение в практиката. Създаването на съвременни орехови насаждения е свързано и с броя на дърветата в единица площ, което зависи от разстоянията на засаждане. Препоръчват се разстояния 10 – 12 м между редовете и 8 – 10 м в реда По-големите разстояния при ореха се налагат от обстоятелството, че понастоящем се отглеждат силно растящи сортове върху силни подложки, и засенчването се отразява отрицателно върху репродуктивните органи на ореховите дървета, вследствие на което количеството и качеството на добивите значително се намаляват. При определяне разстоянията на засаждане на ореховите дървета трябва да се има предвид и плодородието на почвите, растежните особености на сортовете и подложките, с изискванията на машините за обработка и особено с тези за беритба на плодовете. Поради големите разстояния на засаждане в ореховите насаждения би било добре да се извършва уплътняване на междуредията с някои други по-скороплодни дървесни овощни видове за да се повишат добивите от заетите площи. Най-подходящ уплътнител е бадемът за районите, където климатичните условия са благоприятни за отглеждането му (Южна България и Черноморското крайбрежие без Странджанския район). При поливни условия подходящи овощ-

жени на различна височина. Ръчната беритба е трудоемък процес, формиращ най-голям дял от общия разход на жив труд при отглеждането на плододаващи насаждения. Твърдостта на плодовете и по-голямата им издръжливост на механични повреди, в сравнение с плодовете на много други овощни видове създават възможност за техническо усъвършенстване и все по-пълно механизиране на процесите, свързани с беритбата и първичната преработка на продукцията. Сушенето е една от важните манипулации при първичната обработка на ореховите плодове. Налага се поради това, че непосредствено след беритбата съдържанието на влага е около 30 %. Изсушаването се извършва чрез излагане на плодовете на пряка слънчева светлина или в специални сушилни с регулирано подаване на топъл въздух (около 40ºС). В резултат на изсушаването влажността в ядките трябва да бъде сведена до 6 – 8 %. Съвременните поточни линии за следберитбено обработване на орехи включват обелване на зелената обвивка, измиване, изсушаване и сортиране на плодовете. Плодовете се съхраняват в проветриви складови помещения до една година.

11. ЕДИНИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОРЕХОВИ ДЪРВЕТА Орехът е напълно подходящ овощен вид за отглеждане като единично дърво. Известно е, че той е светлолюбива култура, развива дълбока коренова система, напада се от ограничен брой вредители, грижите за резитба и формиране са помалки, което позволява засаждането на дърветата да става на по-големи разстояния и на отдалечени места. Често от единично отглеждано орехово дърво са получавани добиви, колкото от един декар орехово насаждение. Следователно възможностите за отглеждане на единични орехови дървета са обосновани, а досегашната вековна практика е най-голямото доказателство за успеха в това направление. Единичното отглеждане на ореха е подходящо да се прилага в пасищата, напоителните канали, край междуселски и второстепенни пътища, стопанските дворове, животновъдните ферми, в парковете и др. Дръвчетата се засаждат и отглеждат както в насажденията. Специфичната грижа тук се състои в опазването на дръвчетата през първите 3 – 4 години, което може лесно да се постигне чрез ограждането им и обвиването с подходящи материали.

12. ИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ В сравнение с останалите овощни насаждения ореховите изискват преди

10. ПРИБИРАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ Прибирането на плодовете е последният завършващ етап от производствения цикъл при отглеждането на ореховите дървета. Неправилно организираните процеси на беритбата, почистването, изсушаването и съхраняването на готовата продукция водят често пъти до чувствително понижаване на качеството, изразено във влошаване на външния вид на плодовете и вкуса на ядките. Предивременната беритба е не само слабо производителна, но създава трудности при почистване на плодовете от околоплодниците и се отразява отрицателно върху рандемана и качеството на ядките. Късната беритба също влошава качеството – променя се цветът на черупката и на ядковата кожица (потъмняват), вследствие на което плодовете придобиват непривлекателен външен вид. Беритбата на плодовете се провежда в зависимост от географското разположение на района, метеорологичните условия през отделните години и биологичните особености на сортовете. Обикновено тя се извършва от началото на септември до края на същия месец. Най-рано узряват плодовете на Шейново, Прославски, Перущински, Извор 10 и Силистренски, а най-късно на Сливенски, Дряновски и Кукленски. Доказано е, че в години с характерни летни засушавания мезокарпът (зелената обвивка) се отделя трудно от ендокарпа (черупката), което забавя извършването на беритбата. Моментът на беритбата се установява главно по следните външни признаци: промяна в оцветяването на околоплодника и черупката, разпукване, частично отделяне и засъхване на зелената обвивка. Освен тези признаци, които се отнасят до всички сортове съществува и специфична особеност – лесното отделяне на узрелия плод от късата дръжка, чрез която е закрепен за плодната клонка. Беритбата на плодовете следва да се организира по сортове в зависимост от настъпване на оптималния срок на узряване на плодовете им. Смесването на плодовете от различни сортове води до допълнителни трудности при тяхното почистване от околоплодниците, и сортирането, създава нетипизирани стокови партиди, което се отразява в цената на плодовете и икономическите резултати. Плодовете на ореха се берат по два начина: ръчно и механизирано. Най-примитивно и слабо производително е бруленето на плодовете с пръти и събарянето им на повърхността на почвата.По този начин се нанасят значителни повреди върху плодните клонки, което се отразява отрицателно на следващата реколта. Известно подобряване на ръчната беритба представлява употребата на събирателните платнища, които се разстилат под дърветата преди бруленето на плодовете. За рационализирането на процеса при възрастните орехови дървета се използват тракторни платформи с площадки за брулячите, разполо-

ни видове са прасковата, нектарината и черешата, а за неполивни –кайсията и вишната. 8.4. Маркиране Добре е при създаването на по-големи градини да се извършва маркиране поотделно за всеки парцел от техници с помощта на земемерни уреди, като се съблюдава редовете да не се прекъсват. При квадратната и правоъгълната форма на засаждане се започва с маркиране на І-ия ред от едната страна на парцела. Първо се прекарва права линия, успоредна на границите на съседния парцел, отстояща на разстояние, равно на половината от междуредовото. По тази линия на определените разстояния се поставят маркировъчни колчета, означаващи местата на дръвчетата от първия ред. След това в началото на правата линия с помощта на въже, върху което са отмерени 3, 4 и 5 м, се очертава прав ъгъл, който служи, за да се прекара другата права линия, перпендикулярна на първата. Така последователно се очертават и 4-те страни на правоъгълника (парцелата). След това на срещуположната на първата линия се маркират местата на дръвчетата от последния ред, след което чрез визиране с помощта на колчетата от двата срещуположни реда се определят местата на дръвчетата от останалите редове, на които се забива маркировъчно колче. 8.5. Изкопаване на посадъчните ями Извършва се 10 – 15 дни преди засаждането, а при опасност от засушаване на почвата – малко преди него. Използва се ямкокопател (свредел) с диаметър 50 – 60 cм, който се агрегатира към трактор. Дълбочината на посадъчните ями трябва да бъде 60 cм. 8.6. Подреждане на сортовете Добивите от ореховите насаждения зависят в голяма степен от създаването на възможности за взаимно опрашване и оплождане на отглежданите сортове. При създаване на насаждения с различна големина въпросът за ефективното им опрашване и оплождане е с голямо практическо значение. Правилното подреждане на сортовете (основни и опрашители) в насажденията е една от главните задачи на специалистите. При практическото подреждане на сортовете е необходимо да се вземат под внимание не само техните биологични особености, свързани с протичането на фенофазите на цъфтежа на мъжките и женските цветове, но и възможностите за пренасяне на прашеца от вятъра, както и условията за получаване на еднообразни партиди стокова продукция и улесняване на беритбата. Най-често се предвижда засаждане на два, три, понякога и повече сортове, при създаване на орехово насаждение. Когато е определен един основен сорт

за насаждението, той се засажда в три последователни реда. От сортът опрашител се засажда по един ред и се редува с основния сорт през три реда до изпълване на площта. При предвидени 2 или повече основни сортове би било най-добре да могат да се опрашват взаимно. В този случай всеки сорт се засажда в три последователни реда, като сортовете се редуват последователно по схема 3 х 3 х 3 реда до изпълване на предвидената за засаждане площ. В случай, че един или повече от основните сортове не могат да се опрашват от някой друг основен сорт, за него (или за тях) се предвижда засаждане в съседен ред на допълнителен сорт опрашител. 8.7. Доставка и временно съхраняване на дръвчетата Необходимите дръвчета за засаждане трябва да са от автентични сортове, със стандартни размери (височина, дебелина и коренова система), здрави. Превозват се при температура на въздуха над 0ºС в закрити превозни средства. При товаренето и разтоварването се съблюдава да не се нараняват стъблата им. До момента на засаждането се извършва временно съхраняване на дръвчетата в предварително изкопан трап с ширина 80 см и дълбочина 45 – 50 см. Дръвчетата се заравят с влажна пръст, за да се предпазят от изсъхване. Дълбочината на заравяне при временното съхраняване зависи от това дали засаждането ще се извършва непосредствено след доставката им, или същите ще презимуват преди засаждането им през пролетта. В случай на презимуване в траповете за съхранение дръвчетата се покриват с 20 – 25 см почва над мястото на присаждане, с цел предпазване от измръзване през зимата. 8.8. Срокове за засаждане Засаждането е заключителният етап при създаването на ореховите насаждения. При климатичните условия на нашата страна есенното засаждане – от края на октомври до началото на декември е за предпочитане. Ореховите дръвчета понасят добре и пролетно засаждане (през март). В сравнение с другите овощни видове процесите на калусирането протичат при малко по-висока температура, което се благоприятства от пролетното засаждане. Последното не трябва да се извършва късно (след 15 април), защото се отразява отрицателно върху процеса на прихващане и особено върху растежа на дръвчета през първата година. Дълбочината на засаждането е друг важен момент, от който до голяма степен зависят успешното прихващане и нормалното развитие на дръвчетата. От практиката е доказано, че еднакво вредни са както плиткото, така и дълбокото засаждане. В първия случай корените се излагат на измръзване през зимата, а през летния период и на изсушаване, а във втория случай – на задушаване и изгниване. Оптималната дълбочина се определя преди всичко от мястото на

показаха, че този неприятел развива две поколения. Излюпилите се ларви от презимувалите яйца се разпълзяват обикновено в началото на май, избират си постоянно място по стъблата, клоните и клонките, забиват хобота си и започват да се хранят. Нарастват бързо и след няколко дни започват да образуват щитчетата си. Развитието на ларвите преминава средно за 40 – 45 дни. Женските се оформят в края на юни и снасят яйца през втората половина на юли. Младите ларви от ІІ-ра генерация се разпълзяват от началото на август. Вреда нанасят ларвите и възрастните женски. Те смучат сок от стъблата, клоните и клонките. Нападнатите дървета изостават в растежа и развитието си. При силно нападение повредените клонки и клони или цели дървета загиват. Оцелелите дървета са много чувствителни на студ и засушаване и се нападат повече от корояди. Б о р б а. От агротехническите мероприятия важно значение имат фитосанитарните резитби, при които се изрязват и изгарят сухите и силно заразени клони. Оптималното торене, поливане и обработки на почвата съдействат за нормалното развитие и доброто физиологично състояние на дърветата. От химичните средства най-добър ефект дават третиранията с органофосфорни инсектициди (Дурсбан 4Е – 0,2 %, Релдан 40 ЕК – 0, 15 %, Агрифос 48 ЕК – 0,2 %, Пиринекс 48 ЕК – 0,2 %, Ранер 2Ф – 0,04 %, Римон 10 ЕК – 0,06 % и др.), които са насочени срещу младите ларви в момент на масово разпълзяване. Листни въшки. По ореха у нас са установени да вредят два вида въшки, които се развиват само по този овощен вид. Това са Орехова листна въшка (Callaphis juglandis Frisch) и Малка жълта листна орехова въшка (Chromaphis juglandicola Kalt). Вреда причиняват както възрастните, така и ларвите, които при ореховата листна въшка се групират в колонии, около средната жилка по горната повърхност на листата, откъдето смучат сок. Явяват се повече през май и юни. При малката жълта орехова листна въшка, възрастните и ларвите се групират от долната страна на листата. Тази въшка се намножава по-масово през юли и август. П о в р е д и. При силно нападение листните въшки довеждат до отслабване на ореховите дървета, издребняване на плодовете и влошаване качеството на ядките. Б о р б а. Извежда се с инсектицидите: Би–58 – 0,05 %, Актара 25 ВГ – 0,02 %, Моспилан 20 СП - 0,02 %, Пикадор 20 СВ – 0,05 %, Уорант – 20 СП – 0,05 % и др.).

присаждането, което трябва да бъде 3 – 4 см над повърхността на почвата. Много важно условие преди засаждането на дръвчетата е тяхната подготовка. При ореха най-голямо внимание трябва да се обърне на опресняването на раните на по-дебелите корени с остри ножици. Съществено изискване е предпазване на влакнестата коренова система от засъхване по време на транспортирането, разнасянето и засаждането на дръвчетата. Освен това поливането непосредствено след засаждането трябва да се смята за задължителна практика. То е необходимо за създаване на благоприятни условия за слягане на почвата и развитието на микориза. В застрашените от гризачи райони се налага обвиване на стъблата през първите няколко години, както това се прави при останалите овощни дръвчета. 8.9. Подготовка за засаждане Когато мястото не е торено предварително с оборски тор, суперфосфат и калиев тор, торовете се внасят при засаждането. Извършват се следните практики: - поставя се горна пръст (0 – 30 см) на дъното на изкопаната посадъчна яма. Тази почва се размесва добре с допълнително внесен добре угнил оборски тор (8 – 10 кг), троен суперфосфат (100 – 500 г) и калиев сулфат (100 – 200 г), в зависимост от запасеността на почвата. Подготовка на дръвчетата включва опресняване на отрезите или слабо съкращаване на основните корени и периодично разнасяне на дръвчетата до посадъчните ями за засаждане. 8.10. Засаждане на дръвчетата - Дръвчето се засажда толкова дълбоко, колкото е било в разсадника, т.е. мястото на присаждане остава 3 – 4 см над повърхността на почвата; - поставя се в средата на посадъчната яма (пресечната точка на реда и на напречния ред), като корените се разполагат без да се допуска преплитане и извиване нагоре. Засипва се с горна, рохкава почва, чрез неколкократно стръскване на дръвчето; - за да се подобри допирът на корените с почвата, се извършва внимателно притъпкване от периферията към центъра на посадъчната яма; - забива се кол откъм преобладаващия вятър на 8 – 10 см от дръвчето и се превързва на цифрата 8 с мека материя; - оформя се чашка, задържаща водата при поливане; - полива се задължително с 30 – 40 литра вода, за да се уплътни почвата към корените; - засадените дръвчета се напръскват с 2 % бордолезов разтвор; - обвиват се стъблата с амбалажна хартия или други материали за предпазване от зайци, ако градината не е оградена с мрежа.

В плодовете те изгризват неправилни вдлъбнатини и ходове, които изпълват с извержения, оплетени в паяжина. Външната им обвивка почернява и се набръчква. Такива плодове окапват преди беритбата и са негодни за консумация. Летежът на пеперудите започва в началото на юни. Максимумът му е в края на юни и началото на юли и приключва в края на юли. Ларвите излюпени от снесените яйца по плодовете се вгризват в тях, където преминава цялостното им развитие. Борба с плодовите червеи. Превантивният метод се свежда до събиране и изгаряне на окапалите плодове след беритбата, поставяне на отровни пояси от велпапе на ореховите дървета и др. Химическият метод е основен в борбата с плодовите червеи. За осигуряване на ефективна химическа борба провеждането й се опира на точна прогноза и сигнализация за динамиката на летеж, яйцеснасяне и излюпване на гъсениците. Регионалните служби по растителна защита осигуряват и разпространяват този тип информация чрез периодични прогнозни бюлетини, които са основното средство за справяне с плодовите червеи, чрез навременно и компетентно приложение на химичните средства за борба. Препаратите са два типа: - препарати с овицидно действие. Това са инсектициди от групата на хитиновите инхибитори (блокатори на хитиновия синтез – Алсистин 25 ВП – 0,04 %; Димилин 25 ВП – 0,04 %; Номолт 15 ЕК – 0,05 %; Каскейт 5 ЕК – 0,15 % и неокотиноидите (Калипсо 480 СК – 0,025 %), които убиват яйцата преди да са се излюпили. Прилагат се в началото на яйцеснасяне и имат продължителност от 14 до 25 дни. - препаратите с ларвицидно действие включват продукти от групата на органофосфорните инсектициди (Дурсбан 4 Е – 0,12 %, Релдан 40 ЕК - 0,12 %, Агрифос 48 ЕК – 0,12 %, Перинекс 48 ЕК – 0,12 %, Ранер 2 Ф – 0,04 %, Римон 10 ЕК – 0,06 % и др.) и пиретроидните инсектициди (Децис 2,5 ЕК – 0,03 %, Суми алфа 5 ЕК – 0,02 %, Суперсект 10 ЕК – 0,0125 % и др.), които унищожават младите ларви при контакт или поглъщане по време на подвижния стадий. Те имат най-добър ефект, когато се приложат непосредствено преди излюпването на гъсениците. Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка (Lepidosaphes ulmi L.). Многояден неприятел, повсеместно разпространен у нас, напада ябълката, крушата, сливата, кайсията, прасковата, ореха, ясена, брезата, дъба, глога, върбата и др. горски и декоративни видове. Неприятелят зимува като яйце под щита на женската, яйцата са много издържливи на ниски температури - загиват при минус 40 ºС. Досега се смяташе, че запетаевидната щитоносна въшка развива едно поколение през годината. Наблюденията в равнинните райони на Южна България

9. ТЕХНОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЪРВЕТАТА 9.1 Основни задачи и агротехнически мероприятия Технологичната програма включва основните задачи и мероприятия на агротехническия комплекс за успешно отглеждане на дърветата. Те са следните: - поддържане на почвената повърхност чиста от плевели и в добро състояние; - поддържане на оптимален хранителен и воден режим; - поддържане на редки, проветриви и добре осветени корони; - опазване на дърветата от болести и неприятели; - прибиране на плодовете в най-подходящата им зрелост; - грижи за плодовете след беритбата. За постигане на максимален ефект от провежданите агротехнически мероприятия, същите трябва да се съобразяват с биологичните особености и изисквания на отглежданите сортове, както и да се извършват в най-подходящия срок. 9.2. Поддържане на почвената повърхност чиста от плевели и в рохкаво състояние Основен начин за поддържане на почвената повърхност в ореховите насаждения е постоянна черна угар.В много случаи междуредията на младите насаждения се използват за отглеждане на подходящи междуредови култури или смески за зелено торене. Броят на обработките за поддържане на черна угар през вегетацията зависи от степента на заплевеляването, количеството на валежите, от поливките, и агрофизичните свойства на почвата. Проучванията в Института по овощарство, Пловдив (Кънев, 1978; Тодоров, 1966), показват, че е целесъобразно есенната оран да се извършва през три години, на дълбочина в средата на междуредията - 16 см, а в близост до дърветата – 8 – 10 см. През следващите две години се извършва култивиране или дискуване в междуредията, в зависимост от заплевеляването. Борбата с плевелите в редовете, трябва да се води чрез прилагане на намален брой почвообработки и третиране с хербициди. Използват се почвени и листно действащи хербициди. От почвените хербициди се използват Девринол 4 Ф (напропамид) – 400 мл/дкa; Стомп 33 ЕК (пендименталин) – 600 мл/дкa; ГОАЛ 2F (оксифлуорфен) и др., а от вегетационните (листни) хербициди – БАСТА 15 СЛ (глюфозинат) – 500 – 600 мл/дкa, РЕГЛОН ФОРТЕ (дикват) – 300 мл/ дкa; НАСА 360 ЕК, РАУНДЪП, ГЛИФОГАН 480 СЛ и др. на база Глифозат – 600 – 1200 мл/дкa. Почвените хербициди се прилагат в редовите ивици след почвена обработка

натите плодове са по-дребни, понякога деформирани и често опадат; -болестта се благоприятства от дъждовното и влажно време. Задължително условие за възникване на инфекция е наличието на влага по заразяваните органи; Б о р б а. Да се избягват районите с висока атмосферна влажност и отглеждането на чувствителни на антракнозата сортове. Опадалите наесен листа да се заорават при черна угар. При поддържане в чим листата да се напръскват с 5 % карбамид за ускоряване на тяхното разлагане; -към химичните средства с превантивно действие се отнасят: Делан 700 ДВГ – 0,05 %, Дитан 45 – 0,2 % и Пероцин 75 Б – 0,2 %. Предпазват в продължение от 7 до 10 дни с изключение при измиване (20 – 25 мм паднал дъжд); -фунгициди с лекуващо действие спират възникнала зараза в срок от 2 до 3 дни след началото на дъжда. Техният срок на ефикасност е 10 – 12 дни. Такива препарати са Систан супер 0,02 %, Систан 12 ЕК – 0,06 %, Вектра 10 СК – 0,03 % и Топсин М – 0,15 %, притежаващи системно (лекуващо) действие. Срок на ефикасност- също 10 – 12 дни. Икономически най-важните неприятели при ореха са ябълковия и ореховия плодов червей, и запетаевидната щитоносна въшка. С по-малко значение са повредите от листни въшки. Ябълков плодов червей (Carpocapsa pomonella L.). Ябълковият плодов червей вреди по плодовете на ябълката, крушата, дюлята и ореха. Загубите от него могат да достигнат до 50 – 60 % от добива на орехи при непровеждане на борба срещу него. Ябълковият плодов червей при условията на България развива две поколения годишно. Повредите се причиняват от вгризването на гъсеницата през незатвърдената черупка (ендокарп) или през основното отвърстие на ореховия плод, ако то е достатъчно отворено. Гъсеницата се храни с ядката, която нагризва частично и изпълва с извержения, оплетени в паяжина. Рано повредените плодове опадат преждевременно, докато тези засегнати в по-късен стадий остават на дървото до беритбата, но са непригодни за консумация. Летенето на пеперудите от І-во поколение започва в края на април или началото на май в зависимост от климатичните условия и продължава до края на юли, а този на ІІ-ро поколение започва в началото на юли и продължава до началото на септември. Орехов плодов червей (Сarpocapsa amplana HL). Ореховият плодов червей има по-ограничено разпространение в сравнение с ябълковия. Счита се, че той е неприятел предимно на широколистните горски видове, като дъб, бук, кестен, леска, но е наблюдаван да вреди по плодовете на ореха и бадема. П о в р е д и. Гъсениците се вгризват в плода непосредствено под дръжката.

(фрезоване) до края на март. Девринол се внася чрез напръскване на ивицата и инкорпориране, а СТОМП и ГОАЛ само чрез напръскване на обработената почвена повърхност в редовите ивици. От вегетационно действащите хербициди на база Глифозат моментът на приложение е във фаза бутонизация на широколистните и изкласяване на житните плевели, а на хербицида БАСТА в активна вегетация на плевелите. Отглеждане на междуредови култури в насажденията. За по-рационално използване на земята и получаване на повече продукция от единица площ в младите орехови насаждения до 6 – 8 год. възраст е стопански изгодно да се отглеждат и междуредови култури. Отглеждането на тези култури в асоциация с ореховите дръвчета може да доведе до чувствително смущение в техния растеж и плододаване, особено в засушливи райони и неосигурено напояване. При осигурено напояване успешно могат да се отглеждат култури, като фасул, ранни картофи, фъстъци, дини, пъпеши, тикви, мента, моркови, репички, ряпа, лук, чесън и др. зеленчукови окопни култури. При отглеждането на междуредови култури в ореховите насаждения ивиците около дърветата с ширина 2 – 2,5 м трябва да се поддържат чисти от плевели. За междуредови култури в ореховите насаждения са абсолютно недопустими: пшеница, ръж, овес, царевица, слънчоглед, мак, сусам, рапица, тютюн, коноп, лен. Отглеждането на междуредовите култури в промишлените орехови насаждения затруднява в определена степен обработката на почвата, пръскането с хербициди в редовете и другите растително-защитни мероприятия, необходими за опазване на ореховите дървета от вредители. Културно затревяване. При осигурено напояване или в райони, където валежите са над 800 мм годишно, успешно може да се извърши културно затревяване на междуредията (чимово-мулчирна система). Върху наклонени терени (над 8º) при поддържане на черна угар съществува опасност от почвена ерозия. В тези случаи е целесъобразно да се прилага културното затревяване. При тази система тревите се покосяват непрекъснато, когато израстнат до 10 - 12 см и се оставят на място за мулчиране на почвата и за органично торене. Успехът на чимово-мулчирната система е в зависимост и от почвения тип. Когато почвата е песъчлива, с лек механичен състав, прилагането на тази система е рисковано, но на средни и по-тежки глинести почви, особено при високо ниво на подпочвени води тя дава много добри резултати. За създаване на културен чим в ореховите насажденя се използват смеските: 2 – 2,5 кг/дкa английски райграс + 0,2 кг/дкa детелина; 2 – 2,5 кг/дкa ливадна власатка + 0,2 кг/дкa детелина; 2 – 3 кг/дкa ливадна метлица + 0,2 кг/дкa ливадна тимотейка + 0,2 кг/дкa детелина; 1,5 -1, 8 кг/дкa ежова главица + 0,250 кг/

шец, който заразява женските цветове; - при заразяване на женския цвят основата на близалцето почернява; - по плодовете се появяват малки мазни петна, които по-късно хлътват и се разрастват. Ранното инфектиране на младите плодове може да причини окапването им. По-късно некрозите се разрастват по зелената обвивка, която почернява. При по-късно нападение некрозите се локализират в зелената обвивка и черупката на плода; - по младите листа се появяват повече или по-малко закръглени, жълтеникаво-зелени мазни петна, които бързо покафеняват. По нерватурата петната са кафяво-черни. Силно заразените листа рядко опадват. При дъжд бактерията се разнася по съседните листа, плодове и пъпки и причинява нови заразявания. Б о р б а. От прeвантивните мерки от значение е да не се създават орехови насаждения в райони с продължително задържане на мъгли по време на цъфтежа на ореховите дървета. В райони, благоприятстващи развитието на това заболяване да се засаждат устойчиви сортове. Да се поддържа добра агротехника и просветлени корони за извършване на качествено пръскане. Да се извършва оптимално азотно торене. От химичните средства медните препарати са единствени, които се прилагат за борба срещу заболяването: меден сулфат (бордолезов разтвор – 1 %), меден хидроксид и меден оксихлорид (Шампион – 0,15 %, Фунгуран – 0,15 %). Превантивното прилагане на тези средства е най-ефективно при две последователни пръскания: преди разлистването и в края на цъфтежа. Средно за година се провеждат до три пръскания. При млади, неплододаващи насаждения защитата в ранен (активен) растеж не е желателна, тъй като може да причини образуване на раковини по скелетната дървесина. Антракноза. Причинител Gnomonia leptostyla (Fries) Cs. Et de Not. (1863). Симптоми: Болестта се развива основно през пролетта, в студено и влажно време, но също и в края на лятото (август – септември) при понижаване на температурите и повишаване на атмосферната влажност: -по листата се появяват малки многоъгълни, окантени в жълто петна. В последствие тези петна нарастват и добиват тъмносив цвят, ограничени по периферията от тъмнокафява ивица. Силно нападнатите листа пожълтяват и преждевременно опадат. По клонките петната са продълговати и леко хлътнали; -по перикарпа на плодовете се появяват дребни черно-кафяви петна с по-светъл център, засягащи само зелената обвивка. Към края на вегетацията петната стават черно-кафяви, ограничени по периферията от сива ивица. Силно засег-

дкa звездан. Райграсът и ливадната власатка дават много добри резултати и самостоятелно, като сеитбената норма се завишава с 30 %. Семената се засяват от средата на април до края на септември, но най-подходящият срок е след приключване на беритбата и извозване на плодовете, за да се избегне утъпкването и образуването на коловози в още неукрепналия чим, които в последствие затрудняват коситбата. Необходима е предварително добра подготовка на почвата чрез фрезоване или дискуване. В зависимост от едрината на семената сеитбата се извършва с обикновена или специална зърнено-тревна редосеялка. След сеитбата задължително се валира. В затревените площи се извършва и допълнително минерално торене (специално за тревите). Допълнителното количество фосфор и калий – 6 до 8 кг/дкa, отначало се внася предсеитбено, а след това ежегодно през есента. Допълнително количество азот също се внася предсеитбено – 5 кг N/дкa акт. в-во, а след това ежегодно напролет – 7 – 8 кг N/дкa. След 4-та година от затревяването допълнителното минерално торене може да бъде намалено с 30 %. Поради нарастващия водоразход в затревените насаждения е необходимо напоителната норма да се завиши най-малко с 30 до 35 % спрямо черната угар. 9.3. Поддържане на оптимален хранителен режим Растежът, развитието и плододаването на ореховите дървета зависят от голям брой фактори, межу които определено значение има и торенето. Специфичното влияние на отделните хранителни елементи през различните фази на развитие е все още недостатъчно проучено (Абаев, 1979). Счита се, че азотните торове влияят в по-голяма степен върху растежа и продуктивността на ореховите дървета в сравнение с фосфорните и калиевите (Самусенко и Булычев, 1973). Известна е и необходимостта на орехоплодните видове от фосфор за ядката и калций за черупката (Недев и др., 1976). Торенето с големи норми азот и фосфор в значителна степен увеличава формирането на цветните органи. При по-високи торови норми женските цветове изцъфтяват през първата половина от сроковия период на цъфтеж, а при ниските и без торене – през втората половина. Повишава се количеството на завръзите поради увеличения брой плодни клончета и нараства добивът от плодове (Бутков, 1974). Орехът е взискателен към минералния хранителен режим. При добив 316 кг/ дкa плодове, орехът извлича 8,5 кг N; 0,9 кг P2O5; 8,6 кг K2O от дкa (Averseng и Grente, 1966). Нарежда се на 3-то място между взискателните към минералното хранене овощни видове. Предпосадъчно торене на площта. В първите години от живота на дърветата кореновата система не заема изцяло предоставената й хранителна площ и според Цуркан, (1979) е излишно внасянето на торове върху цялата площ. Из-

образувана от три странични скелетни клона на І-ия етаж и два – три единично разположени клони по водача. Ореховите дървета могат да се формират и с подобрена чашовидна корона с четири скелетни клона. Ограниченият брой скелетни клони се налага с оглед механизираната беритба на плодовете. В годината на засаждането, в края на зимата, се извършва съкращаване на дръвчетата на височина 1,5 – 1,6 м за да се формира ствол с височина 1,20 – 1,50 м, осигуряващ получаването на ценна дървесина (в края на експлоатацията на насаждението) и улесняването на механизираната беритба на плодовете. В началото на вегетацията след набъбването и разпукването на пъпките се премахват всички излишни пъпки по стъблото с изключение на тези шест – седем броя в горната част, от които в последствие ще израстнат скелетните клони. Премахването на пъпките, разположени към основата на дръвчето, се налага поради това, че от тях израстват леторасти с най-силен растеж, които подтискат връхните леторасти, от които се формира короната. На втората година преди набъбването на пъпките се прави оценка на леторастите от миналата година за бъдещи скелетни клони. При формиране на подобрена етажна корона се оставят три, а при чашовидна – четири клона с найдобро разположение. Съкращаване на продължителите на скелетните клони и на водача с цел да израстнат подходящи разклонения не е необходимо, защото орехът се характеризира с голяма разклонителна способност. При дърветата, които се съкращават се наблюдава израстване на много излишни леторасти, които сгъстяват короната. На третата година коронката на дръвчетата е вече добре оформена и с резитбата се премахват само няколко излишни клончета, които сгъстяват короната, т.е прилага се резитба за просветляване. По-големите рани се замазват с блажна боя за да се предотврати засъхването, навлизането на вода, проникването на вредителти и пр. В последствие е необходимо периодично да се прилага резитба за просветляване короните на дърветата за да се избегне неблагоприятното влияние. 9.6. Опазване от болести и неприятели Икономически най-важните болести, нападащи всички части на ореховото растение са: бактериоза и антракноза. Бактериоза (Xanthomonas arboricola pv. Juglandis (Pierse, 1901). Симптоми. Бактерията прониква в младите нарастващи органи и причинява некрози по тях. Още през лятото причинителят прониква между люспите на пъпките и те стават основен източник на зараза през следващата пролет: - инфектираните пъпки развиващи реси са черни и продуцират заразен пра-

коронното дъждуване е без практическо значение при промишленото отглеждане на културата. Големите разстояния на засаждане и значителната височина на стъблата на дърветата създават в ореховите насаждения условия за реализиране на най-високата възможна степен на равномерност на навлажняване при подкоронното дъждуване. Поради това подкоронното дъждуване чрез полустационарни и стационарни системи, наред с високопроизводителните способи за повърхностно напояване е основен начин на напояване на промишлените орехови насаждения в САЩ (Форте, 1973). Сравнително малкия брой дървета на единица площ в ореховите насаждения предлага значителни възможности за намаляване на напоителната норма при недостиг на поливна вода чрез внедряване на основния способ за локализирано микронапояване на овощните насаждения – капковото напояване (Дочев, 1979). 9.5. Поддържане на редки и проветриви корони на дърветата От голямо значение е формирането на редки корони, улесняващи растителнозащитните мероприятия и проникването на светлината, стимулираща фотосинтетичните процеси в листата, осигуряващи асимилатите за силен растеж, залагането на репродуктивни пъпки (мъжки и женски), нормалното опрашване и оплождане на цветовете, образуването на завръзите и нарастването на плодовете. Резитбата като агротехническо мероприятие при ореха, в сравнение с много други дървесни овощни видове няма същото системно приложение. Независимо от това, тя има своето важно място във формирането на редки и проветриви корони още в младите насаждения. Съвременната технология за отглеждане на ореховите насаждения и условията на производството налагат да се обърне повече внимание на височината на стъблото и на по-опростеното и рационално формиране короните на дърветата. Известно е, че съществува зависимост между височината на стъблото и плододаването; по-рано встъпват в плододаване нискостъблените дървета. От друга страна, височината на стъблото е свързана с процесите на механизация, с растително-защитните мероприятия, обработката на почвата и беритбата на плодовете. Ореха се отглежда в две основни направления - за производство на плодове и за дървесина. Когато производството на плодове е основно направление височината на стъблото следва да бъде 1,1 – 1,5 м, а когато главната цел е дървесината – на 2 и повече метра. Така формирани дърветата прораждат много рано, още на 2-та – 3-та година след засаждането им на постоянно място. Найподходяща форма за короните на ореховите дървета е подобрената етажна,

вестно е, че през този период в ореховите насаждения у нас се отглеждат междуредови култури, които изнасят значителни количества хранителни вещества и намаляват съдържанието им в почвата. Поради това е целесъобразно внасянето на високи норми от фосфор и калий преди засаждането на дръвчетата. Чрез предпосадъчно торене се постига по-ефикасно и икономично използване на фосфорните и калиевите торове през първите години от отглеждането на ореховите дървета. Тези торове се внасят редовно с риголването на площта. Позиционното разположение на хранителните вещества от 0 до 60 – 70 см спомага както за по-силно развитие на корените на дърветата на по-голяма дълбочина, така и за по-доброто усвояване на фосфора, калия и другите хранителни елементи. Предпосадъчното торене трябва да се извършва с 30 – 40 кг/дкa Р2O5 (активно вещество), и 30 – 40 кг/дкa К2О (активно вещество). Оборският тор, добре угнил в норма 3 – 4 т/дкa се разпределя равномерно върху почвената повърхност след подравняването и се заорава на дълбочина 22 – 25 см. Торене на неплододаващи насаждения. Необходимостта от азотно хранене на ореховите дървета се обуславя от увеличаването обема на короните и кореновата система. Установяването на необходимостта се постига най-добре чрез химичен анализ на листата. Граници, отразяващи съдържанието на недостиг, достатъчност (оптимум), излишък и преходните фази на ниско и високо съдържание на хранителни елементи са посочени от Куманов (2008). При добре проведено предпосадъчно торене през първите 5 до 6 години не е необходимо торене с фосфорни и калиеви торове. През този период до встъпване на дърветата в плододаване трябва да се тори само с азот в края на май – началото на юни по 12 до 15 кг/дкa активно вещество околостъблено или на ивици с приспособена тороразпръсквачка от двете страни на реда. По-високите торови норми се използват при почви с ниско съдържание на хумус, поливни условия и слаб растеж. Непосредствено след разпръскването на азотния тор почвата се обработва плитко, на дълбочина 8 – 10 см. Периодично през три години се тори с утроена норма 30 – 36 кг/дкa P2O5 и 30 – 36 кг/дкa К2О. През три години трябва да се внасят и по 3-4 т/дкa оборски тор. Торене на плододаващи насаждения. Известно е, че орехът извлича от почвата значителни количества хранителни елементи. Тези количества, взети заедно със загубите от измиването на азота (по-силно при леки почви) и фиксирането на калия и фосфора от поглъщателния комплекс на почвите, намаляват плодородието им. Ето защо поддържането на ореховите дървета и през този възрастов период с добър растеж, добро и редовно плододаване, налага да се допълва недостига от хранителни елементи чрез торене. При голямото разнообразие в запасеността на почвите, считаме, че 16 до 25 кг/дкa N, и по 10 – 12 кг/

дкa P2O5 и K2O в повечето случаи ще удовлетворят потребностите на ореховите дървета. По-високите норми трябва да се прилагат на по-бедни почви при поливни условия и дървета със слаб растеж. Азотният тор се внася двукратно, като 2/3 от нормата се внася рано напролет (март), а с останалата 1/3 част се подхранва през втората половина на май. Торовете се разпръскват с центробежна или с ивично разпръскваща тороразпръсквачка, след което същите се заравят с плитка почвена обработка на дълбочина от 6 до 10 см. При установяване на недостиг от микроелементи (Zn, Mn, Fe, Cu, B и др.) е необходимо да се провеждат листни подхранвания в интервал от 15 дни (3 – 4 подхранвания) за да се избегне отрицателното му отражение върху растежа и плододаването на ореховите дървета. При установен недостиг на един микроелемент трябва да се използва торов препарат за листно подхранване с повишено съдържание на съответния микроелемент. 9.4. Поддържане на оптимален воден режим Негативното въздействие на недостатъчното водоснабдяване е особено силно през най-активния период на растеж на ореховите плодове – от началото на формиране на мезокарпа (зелената обвивка на плода) до началото на формиране на ендокарпа (черупката). В условията на нашата страна тази фаза протича от третото десетдневие на май до ІІІ-то десетдневие на юни (Недев и Баев, 1973). Водният стрес (продължително засушаване през отделни години) може да причини опадане на значителна част на завръзите. Смята се, че критичната фаза е по време на формирането и втвърдяването на черупката. Към същия период се отнася и интензивното нарастване на ядката. За условията на Пловдив тази фаза протича от третото десетдневие на юни, до първото десетдневие на август. През август, когато плодовете са достигнали нормалните си размери и продължава нарастването на ядката, нуждите на ореха от вода са най-големи. Те се обуславят от протичането на интензивни процеси на натрупване на метаболити в ядката и увеличаване на сухото вещество (т.нар. пълно охранване). Поливната норма през тази фаза не трябва да бъде много голяма, за да не се предизвика прекомерно нарастване на ядката в момент, когато черупката е втвърдена и не може да увеличи обема си. В такъв случай съществува опасност от разпукване на черупката и увеличаване на риска от повреждане на ядката (Baas, 1974; Romisondo и Ubiglo, 1975). Водният дефицит в почвата предизвиква много често летен листопад, който води до значително намаляване на фотосинтетичният потенциал на дърветата с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия за плододаването през текущата и следващата вегетация. Недостигът на

лесноусвоима влага в активния почвен обем през септември може да попречи на естественото разпукване на зелената обвивка на плодовете и по такъв начин да се усложнят следберитбените манипулации почистване и изсушаване. Поливен режим. Благодарение на мощната си и дълбоко проникваща коренова система, орехът се развива и плододава без напояване у нас. Потенциалните му продуктивни възможности обаче могат да се проявят само при условие на контролиран воден режим в почвата. Доказано е, че реализирането на поливен режим 80 % от ППВ при черна угар и без торене повишава диаметъра на стъблата с 25 %, средния добив (кг/дърво) със 112,5 %, средното тегло на плодовете – с 31,51 % и съдържанието на мазнини в ядката – с 24,5 % в сравнение с неполивния фон при равни други условия (Дочев, 1968). Съответното въздействие на поливния режим нараства двукратно при съчетанието му с фосфорно и азотно торене при същата система на поддържане на почвената повърхност. Обстоятелството, че поливният режим 80 % от ППВ – една значително висока предполивна влажност, която се реализира само чрез три вегетационни поливки, повишава средния добив с повече от два пъти и качеството на плодовата продукция. Независимо от начина на напояване важно условие за провеждане на поливния процес е да се избегнат всички предпоставки за преовлажняване на активния почвен обем. Това се налага от високата чувствителност на ореха към нарушен водно-въздушен режим в почвата при сравнително високи температурни условия през вегетационния период (23 - 33ºС). Според изследванията на Catlin и др., 1977, тази физиологична особеност се обуславя от по-ускорените процеси на понижаване на фенолните съединения в корените на обикновения орех. Начини на напояване. Основният начин на напояване е повърхностния (гравитачния) – по дълги отворени бразди. Елементите на този начин на напояване, които се определят от теренните дадености (наклон и конфигурация), воднофизичните характеристики на почвата (ППВ, обемно тегло, инфилтрация и пр.) и плътността на насаждението (междуредовите разстояния) са добре известни и общовалидни в поливното овощарство. За повишаване на производителността на този начин на напояване в ореховите насаждения следва да намерят приложение стационарните системи за браздово напояване със закрити (подземни) транспортни и разпределителни тръбопроводи (Върлев и Давидов, по Дочев, 1968), които заместват напълно вътрешната канална мрежа (временни напоителни канали и напоителни вади) и осигуряват високо производително напояване. Поради голямата височина на ореховите дървета и повишената им чувствителност към минерализацията на поливната вода и бактериозна инфекция над-

Въпреки голямото разнообразие на ябълкови сортове в овощната листа на България, сред разсадникари, производители и консуматори на плодове съществува голям интерес към ново селекционирани, които превъзхождат досега известните по качество и проявяват повишена устойчивост към болести и неприятели (Джувинов и Живондов, 1998; Иванова, 2002; 2005; Живондов и др. 2008; Вlagov at al., 2009). Все по-широка популярност придобиват ябълковите сортове от фамилиите „Re” и „Pi”, селекционирани в Института по овощарство в ДрезденПилниц, Германия (Ruess, 2000). През 2001 г. по линия на българо-германския проект FAMAD в страната ни бяха създадени 5 маточни градини с нови европейски сортове от основните овощни видове. Една от тях е в Института по планинско животновъдство и земеделие в град Троян. От внесените 20 ябълкови сорта 5 са от серията „Re” и 2 - от „Pi”, които са включени в демонстративна овощна градина. В статията представяме резултатите от проучване на вегетативните и репродуктивни прояви на ябълковия сорт Ремо и пригодността му за отглеждане в условията на Централна Стара планина. Опитът е проведен през периода 2003-2009 г. в Института по планинско животновъдство и земеделие – град Троян. В него са включени 14 дървета от сорт Ремо и 14 дървета от сорт Мелроуз, използван за стандарт. Дърветата са облагородени върху подложка ММ106, свободни от вируси. Градината е създадена по траншеен метод със запасяващо локално органично торене. Междуредията са зачимени и се поддържат чрез косене като с тревата се мулчират редовите ивици. Следени са показателите: вегетативни - обиколка на ствол, височина на короната (Н), обем на короната (V), брой едногодишни клонки, средна дължина на една клонка и сумарен едногодишен прираст, в края на всяка вегетация; репродуктивни - добив от дърво, средно тегло на един плод, размер и химичен състав на плодовете, отчитани, съгласно методиката за изучаване на растителните ресурси (Недев и др., 1979). Демонстративната градина е лицензирана за биологично плодопроизводство и дърветата се отглеждат с използване на разрешени за целта

растително-защитни средства и без торене с минерални торове. Стволовете на дърветата от сорт Ремо са нараствали с еднакви темпове като дърветата на стандартния сорт Мелроуз и в края на опитния период са достигнали еднаква дебелина (табл. 1). Сравнявайки височината и обема на короните на двата сорта обаче се вижда, че сорт Ремо е имал по-малки размери на короните, спрямо тези на Мелроуз (табл. 1). Броят и средната дължина на едногодишните клончета потвърждават по-слабия вегетативен растеж на Ремо. Той образува кълбовидна, умерено гъста корона. Сорт Ремо встъпва рано в плододаване, равномерно плодоноси и има среден добив от дърво около 10-15 кг, при добив 7-10 кг/дърво от сорт Мелроуз. В условията на Троян сортът узрява в края на август, началото на септември. Консумативната зрялост е непосредствено след беритбата. В хладилни помещения плодовете могат да се съхранят до края на ноември. Оставени при обикновени условия бързо придобиват сипкава консистенция, поради което сортът няма висок рандеман при производството на натурален ябълков сок (46-50%).

Табл. 1. Размер на короните на сорт Ремо

Година обиколка на Н на ствол короната (cм) (c)

V на среден брой средна сумарен короната едногодиш- дължина на прираст (м3) ни клончета клонче (cм) (cм) 2003 12,6 2,33 1,2 26 24,7 641 2004 16,7 2,58 1,5 29 27,4 794 2005 17,2 2,53 2,36 31 22,6 699 2006 17,5 2,10 1,88 40 19,8 791 2007 23,0 2,90 2,76 57 39,3 2239 2008 32,2 2,40 3,1 39 20,4 860 2009 33,3 2,45 3,5 35 17,2 600 M ± m 21.79 ± 3.06 2.47 ± 0.09 2.33 ± 0.32 36.71 ± 3.90 24.49 ± 2.77 946.29 ± 218.22 St Dev 8.08 0.25 0.85 10.31 7.34 577.37 CV 37.08 10.12 36.48 28.08 29.97 61.01 Размер на короните на сорт Мелроуз 2003 8,5 2,18 1,06 28 35,3 989 2004 12,7 2,33 1,62 22 35,9 790 2005 13,5 2,7 3,14 21 21,8 457 2006 17 3,3 3,51 57 20,3 1156 2007 24 2,98 5,3 53 20,7 1095 2008 31,3 3,1 5,42 33 15,8 864 2009 33 3,4 5,5 21 22,9 480 M ± m 20 ± 3.62 2,86 ± 0.18 3,65 ± 0.70 33,57 ± 5.79 24,67 ± 2.94 833 ± 105.35 St Dev 9,57 0,47 1,84 15,32 7,79 278,72 CV 47.85 16.43 50.41 45.64 31.58 33.46 LSD0.05 n.s n.s n.s n.s n.s n.s

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Овощарство

ВЕГЕТАТИВНИ И РЕПРОДУКТИВНИ ПРОЯВИ НА ЯБЪЛКОВИЯ СОРТ РЕМО

Табл. 2. Размер на плодовете на сорт Ремо № на плода

тегло на плода, (г)

M±m

височина ширина на на плода, плода, (мм) (мм) 129,5 ± 5,19 59,8 ± 1,19 69,7 ± 1,17

дължина на дръжката, (мм) 14,8 ± 0,79

St Dev 16,41 3,77 3,68 CV 12,67 6,3 5,28 Размер на плодовете на сорт Мелроуз

2,49 16,82

M±m

223±4,23

St Dev 13,37 CV 6 LSD0.001 14.8

64,5±0,84

84,8±0,62

15±1,76

2,64 4,09

1,96 2,31 2.9

5,58 37,2 n.s

Предстои да бъде проверена пригодността му за производство на сушени ябълкови плодове. Сорт Ремо има средноедри, закръглени плодове, със средна маса 130 г (табл. 2). По едрина на плодовете сортът отстъпва на стандартния сорт. Те са малко по-широки отколкото високи, дръжката им е среднодълга, вдървесинена. Дръжчената ямичка е ръждива, средноширока и дълбока, семенните камери са затворени. Чашечната ямичка - среднодълбока, оцветена в зелено. Плодовете са с белезникаво-зелен до жълто-зелен основен цвят, около 85% от повърхността на плода е покрита с пурпурно-червен цвят, с добре изразени ивици. Кожицата е гладка, в пълна зрялост- силно омазнена. Плодовото месо е бяло, меко, твърде кисело. По съдържание на сухо вещество и захари плодовете на сорт Ремо не се различават съществено от тези на сорт Мелроуз. В отделни години плодовото съдържание на органични киселини в Ремо е по-високо от това на Мелроуз (таблица 3). Съществено различие в химичния състав има в повишеното съдържание на пектин в плодовете на сорт Ремо – от два до пет пъти повече спрямо сорт Мелроуз. Това показва, че сорт Ремо, отглеждан в планински условия, каквито са тези в региона на гр. Троян, натрупва в плодовете си повече пектин, и може да се използва като суровина за производството му. По литературни данни сортът е резистентен към струпясване. Отглеждан без растителна защита той запазва напълно здрави листа, дори в години като 2005, когато годишната сума на валежите в района на гр. Троян бе 1390 л/м2 . По плодовете има единични кафеникаво зелени петна, без да се наблюдават деформации и преждевременно окапване на завръзите. Това прави сорт Ремо пригоден за отглеждане в планински условия, с повишена въздушна влажност. Проявява слаба чувствителност към брашнеста мана. 32

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

Табл. 3. Химичен състав на плодовете от сортовете Ремо и Мелроуз за периода 2006–2008 г. Година/ сухо сорт вещество % 2006 Peмо Мелроуз 2007 Ремо Мелроуз 2008 Ремо Мелроуз

общи инзаха- кисе- пектин Вит. заха- вертна роза лини % С ри % захар % % мг % %

12.45

7.85 4.37

4.37 0.40 0.905 12.3

10.40

9.55 0.81

0.81 0.34 0.212 7.92

10.95

9.73 1.16

1.16 0.90 1.265 17.0

11.13

9.30 1.74

1.74 0.77 0.277 15.0

12.80

9.4

3.23

3.23 0.47 0.730 18.6

12.80

9.4

3.4

0.58 0.311 17.5

Изводи Ябълковият сорт Ремо има умерена растежна сила, рано встъпва в плододаване, плодоноси редовно. Плодовете му узряват в края на август, началото на септември, средноедри, с маса около 130 г, привлекателен външен вид и сочно киселосладко месо, което го прави много подходящи за прясна консумация. При производство на натурален ябълков сок е получен нисък рандеман (под 50%). Плодовете на Ремо са богати на пектин и могат да се използват като суровина за неговото производство. Сортът е толерантен към болестта струпясване, което го прави много подходящ за включване в биологично плодово производство. Повишеният здравен статус, в съчетание с по-ранния срок на узряване очертават сорт Ремо като много подходящ ябълков сорт за месторастения с повишена надморска височина и по-влажен климат, каквито не са рядкост в района на Централна Стара планина. Хр. Динкова, Д. Георгиев, М. Георгиева ИПЖЗ – Троян

ПРОЯВА НА КЪСНО КАФЯВО ГНИЕНЕ ПРИ НЯКОИ СЛИВОВИ СОРТОВЕ

Късното кафяво гниене с причинител Monilinia fructigena е сериозно заболяване по сливата и някои костилкови овощни видове, отглеждани в условията на Троянския регион. Болестта заедно с ранното кафяво гниене (Monilinia laxa) нанасят големи щети на сливопроизводството у нас, тъй като един от основните сортове, който е най-широко разпространен – Стенлей е силно чувствителен (Стоянова, Минев, 2000). Повреди се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. При продължително топло и влажно време около 30% от цветовете се заразяват, като заразата продължава да се разпространява и до беритбата и след прибиране на плодовете. Повредените тъкани покафеняват и изгниват, като плодовете окапват или се мумифицират по клоните на дърветата (Watt, 1994). Когато плодовете са на кичури патогенът преминава от един плод на друг и ги заразява. При силно нападение болестта може не само да намали, но и да причини пълно унищожаване на сливовата реколта при чувствителните сортове (Витанова и кол., 2006). В статията са представени резултатите от проучване чувствителността към Monilinia fructigena на 12 сливови сорта, отглеждани при различни месторастения в Троянския регион. Проучено е проявлението на късното кафяво гниене (Monillinia fructigena) при сливовите сортове Йойо, Тегера, Ханита, Елена, Чачанска лепотица, Габровска, Нансийска мирабела, Зелена ренклода, Кюстендилска синя слива и Стенлей за условията на Троянския регион. Изследванията са проведени в два района - I-ви район в ИПЖЗ Троян при източно изложение и II-ри район - в подножието на Стара планина на западен склон. Дърветата се отглеждат на светлосива горска почва върху подложка Жълта джанка с възприетите почвообработки. При проведеното проучване в първия район са заложени варианти с растителна защита

и без растителна защита. При варианта с растителна защита е използван фунгицида Систан супер в концентрация 0,04% и са проучени сортовете Стенлей, Чачанска лепотица, Тегера, Елена и Йойо. При второто насаждение сливовите сортове са изследвани при отглеждането им с прилагане на растителна защита включваща четири третирания с редуване на Систан супер в същата концентрация и Хорос в конц. 0,045%. Степента на чувствителност към късното кафяво гниене оценявахме върху 200 едногодишни и къси клонки за всеки сорт по следната скала (Недев и др., 1979): 0 имунни 1 практически устойчиви с единични петна 2 слабо чувствителни с нападение от 1 до 10% 3 средно чувствителни – с нападение от 11 до 25% 4 чувствителни - с нападение от 25 до 50% 5 силно чувствителни – с нападение над 50% Повреди от късното кафяво гниене се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. Първите симптоми на болестта през 2012 година бяха отбелязани в първия район на изследване във варианта без растителна защита. Дърветата бяха добре натоварени с плод. Поради проливните и непрекъснати валежи през втората половина на месец май същата година (174 л/м2) и подходящи оптимални температури за развитие на патогена се създадоха благоприятни условия за силното проявление на Monillinia fructigena, което позволи да се определи чувствителността на сортовете към болестта. При извършените полски наблюдения по-силно поражение е отчетено през тази година. За I-вия проучван район в насаждение на ИПЖЗ Троян без проведени растително-защитни мероприятия силно нападение беше отчетено при Йойо и Стенлей (между 35 и 40%) (табл. 1). Степента на проява на болестта освен от климатичните фактори до голяма

Таблица 1. Чувствителност на сливови сортове към Monillinia fructigena (%) (2011-2012) Сорт

I-ви район

II-ри район

с растителна с растителна защита защита

без растителна без растителзащита на защита

с растителна защита

Йойо Тегера Ханита Елена Чачанска лепотица Габровска Нансийска мирабела Зелена ренклода Кюстендилска синя слива

2011 0,00 0,00 0,00 0,00 -

2012 5.00 0.00 0.00 5.00 -

2011 35,00 5,00 20,00 2,00 20,00 10,00 15,00 12,00 0,00

2012 40.00 10.00 25.00 5.00 25.00 12.00 20.00 15.00 5.00

2011 10,00 3,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 5,00 0,00

2012 30.00 10.00 5.00 15.00 15.00 18.00 5.00 25.00 10.00

Стенлей

0,00

10.00

35,00

40.00

5,00

20.00

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

степен се определя и от количеството на заразата, която презимува в сливовите насаждения по дърветата и под тях. С по-слаба чувствителност за периода на изследване са Елена, Кюстендилска синя слива и Тегера. Средно чувствителни към болестта са Габровска, Зелена ренклода, Чачанска лепотица и Ханита (табл. 1). При вариантите с растителна защита през първата година не са отчетени прояви на болестта, а през втората година в този район е отчетено слабо проявление на късното кафяво гниене – от 5% при Йойо и Чачанска лепотица до 10% при контролата Стенлей, което е резултат от проведени четири третирания с фунгицида Систан супер в конценрация 0,04%. Във II-рия район изследването е проведено в насаждение с приложена растителна защита, включваща четири третирания със Систан супер 0,04% и редуването с Хорос в конценрация 0,045%. Поради създалите се благоприятни условия за развитие на болестта през 2012 година, въпреки проведените растително-защитни меропрятия чувствителност са проявили Йойо (30%), Зелена ренклода (25%), Стенлей (20%) (табл. 1). Това вероятно се дължи на местоположението на насаждението в района - западен склон, в котловина и в близост до река, което благоприятства по-силното проявление на късното кафяво гниене. Със слаба чувствителност са сортовете Нансийска мирабела и Ханита (5%), Тегера и Кюстендилска синя слива (10%). През първата година на проучване като слабо чувствителни към късното кафяво гниене са сортовете Тегера (3%), Зелена ренклода и Стенлей (5%), и Йойо (10%). При останалите проучвани сортове не е отчетено нападение от Monillinia fructigena (табл. 1). Установените различия в чувствителността на едни и същи сортове, отглеждани при различни месторастения се дължат на различните климатични фактори и най-вече на въздушната влажност. Това потвърждава голямото й значение за развитието и проявлението на гъбните болести и в частност на късното кафяво гниене при сливата. При създаване на нови насаждения трябва да се избират открити и проветриви месторастения. Необходимо е и извършване на редовна резитба за просветляване на короните. Едно от основните мероприятия за борба с тази болест е изрязването и отстраняването на заразените клонки, събиране и унищожаване на мумифицираните плодове. ИЗВОДИ Проучена е чувствителността към късно кафяво гниене на 12 сливови сорта, отглеждани в различни месторастения на Троянския регион. Практически устойчив към Monillinia fructigena сорт не е установен. Със слаба чувствителност са сортовете Кюстендилска синя слива, Елена, Тегера. Установена е пряка зависимост между валежите и влажността през периода на заразяване и степента на поражение от болестта. При насаждения създадени в ниски месторастения с благоприятни за развитието на болестта условия прилагането на фунгицидите Систан и Хорос намаляват силата на проявление на късното кафяво гниене при сливата. Т. Стоянова, Ив. Минев, П. Минков ИПЖЗ – Троян 34

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

ПРЕРАБОТКА ПЕРСПЕКТИВЕН

Научно-изследователският интерес към малината като култура се обуславя от нейния привлекателен вид, превъзходен аромат и отлични хранителни и лечебни качества, имащи благоприятен ефект върху човешкото здраве. Съдържанието на редица биоактивни компоненти като елагитанини, феноли, флавоноиди, лигнини, комплекс от полимери и органични киселини е причина за по-широкото им приложение в хранителната индустрия и медицината (KIhkInen et al., 2001; Moyer et al. 2002; Badjakov et al., 2004). В такъв аспект е необходимо да се задълбочат изследванията в тази област и да се търсят подходящи технологии за запазване на ценните характеристики на малиновите плодове след преработка в различни функционални храни. В статията представяме резултатите от сравнително проучване на биохимичния състав на свежи плодове от перспективен малинов кандидат сорт, преработени в плодови нектари и пюрета. Опитът е проведен през 2009 г. Плодовете са предоставени от колекционно насаждение на ИПЖЗ-Троян. Преработени са в плодови нектари и пюрета в технологична лаборатория на ИИРХ-Пловдив. Изследван е химическия състав на пресни плодове и на получените нектари и пюрета. Определени са: - сухо вещество по рефрактометър (%); - общи и редуцирани захари (%); - киселини (%); - аскорбинова киселина (мг %); - антоциани (мг%); - дъбилни вещества (%); - пектин (%).

НА ПЛОДОВЕТЕ НА КАНДИДАТ СОРТ МАЛИНИ Таблица 1. Химически състав на нектари и пюрета Опитни образци

сухо общи вещество захари, % Re, %

инвертна захар, %/

аскорбинова дъбилни киселина, вещества, мг% %/

антоциани, мг %

4.05

захароза, киселинност % като ябълчна, %/ ПЛОДОВЕ 2.19 1.01

Шопска алена

9.00

6.35

25.74

0.099

40.16

Хибрид № 60115 11.5

6.50

22.88

0.079

54.03

Шопска алена 17.50 Хибрид № 60115 19.00

20.35 19.45

15.85 14.50

9.68 9.68

0.059 0.040

6.77 2.26

Шопска алена 19.00 Хибрид № 60115 19.00

19.45 19.80

17.90 18.25

12.92 14.32

0.075 0.064

11.61 4.35

0.54 НЕКТАРИ 4.28 0.60 4.70 0.53 ПЮРЕТА 1.47 0.87 1.47 0.87

Резултатите от направеното проучване са отразени в таблица 1. Малиновите плодове са с богат и разнообразен химически състав. Сухото вещество е в границите от 9.0 % (Шопска алена) до 11.5 % (Хибрид № 60115). Общите захари в плодовете на Шопска алена и Хибрид № 60115 са в близки стойности - около 6.50 %. При Хибрид № 60115 с по-високи стойности е инвертната захар - 6.50 % . Захарозата в плодовете на Шопска алена е 2.19 %. Киселините са важен фактор определящ вкусовите качества на плода. Те са повече при стандартния сорт - 1.01 % и почти два пъти по малко са при Хибрид № 60115. По отношение на биологичноактивните вещества, аскорбиновата киселина е с незначително по-високо съдържание в плодовете на Шопска алена - 25.74 мг%, а тези на кандидат сорта са по-богати на антоциани - 54.03 мг%. Дъбилните вещества са повече при Шопска алена - 0.099 %. При нектарите количеството на сухо вещество и захари е по-високо, тъй като е добавено определено количество захарен разтвор за достигане на стандартите за продукта (табл.1). Съдържанието на аскорбиновата киселина намалява до 2.7 пъти при Шопска алена и до 2.4 пъти при Хибрид № 60115, поради разреждането на плодовата каша със захарния разтвор. Редуцирането на антоцианите е най-чувствително при Шопска алена - около 6 пъти и значително повече при Хибрид № 60115. Количеството на дъбилните вещества в нектарите намалява около два пъти спрямо това при плодовете. За достигане на определения стандарт при

пюретата е добавено определено количество захар, поради което са се завишили стойностите на показателите сухо вещество и захари. Киселините при двете проби пюрета са с еднакви стойности - 0.87 %. При продукта на Шопска алена намалението на аскорбиновата киселина от това на суровината е 2.0 пъти и 1.6 пъти при Хибрид № 60115. Дъбилните вещества остават повече в пюрето на стандартния сорт – 0.075 %. Редуцирането на антоцианите при пюрето на Шопска алена е 3.5 пъти и значително повече при това на Хибрид № 60115 (12 пъти). Ниските стойности за аскорбиновата киселина и антоцианите се обясняват с тяхната термолабилност при преработката на суровината. Независимо от това запазването на относително високи нива на изследваните биологичноактивни вещества в пюретата и нектарите от изследваните сортове малини могат да бъдат включени към групата храни, подходящи за здравословно хранене. ИЗВОДИ Плодовете на Хибрид № 60115 са с по-високо съдържание на сухо вещество, захари (обща и инвертна) и антоциани. При нектарите от Хибрид № 60115 по-добре се запазва аскорбиновата киселина, а при нектарите на Шопска алена - антоцианите. В пюретата на Шопска алена по-добре се запазват аскорбиновата киселина и антоцианите спрямо изходната суровина. Д. Георгиев, ИПЖЗ – Троян Д. Луднева, ИИРХ – Пловдив, Ст. Христов, М. Георгиева – ИПЖЗ

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Лозе и вино

ДЕСЕРТНОТО ГРОЗДОПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ

В България производството на десертно грозде придобива популярност в края на 20-те и началото на 30-те години на миналото столетие, като алтернативен източник на препитание за родните лозари (Чолаков, 1989, Катеров, 1989, Маринов и др., 1999). Първият износ на десертно грозде от сорта Болгар – 62 кг, реализиран през 1926 г., получава висока оценка благодарение на чудесните органолептични качества на сорта. Това насърчава предприемаческата инициатива в сектора и само за дванадесет години изнасяното количество трапезно грозде достига 57 хил. тона, а площта на лозовите насаждения нараства до 53.5 хил. хa през 1968 г. Консумацията на прясно грозде на глава от населението за същия период възлиза на 34.1 кг. Страната ни заема двукратно първо място по износ на десертно грозде, изпреварвайки дори Италия. За съжаление, въпреки безспорните качества на десертното грозде като плод с висока хранителна стойност и лечебни свойства, производството му бележи постоянен темп на намаление през последните четири десетилетия. Официално оповестената статистическа информация� сочи, че към края на 2011 г. площта на реколтираните лозови насаждения с десертни сортове възлиза на 2 373 хa, а произведеното количество трапезно грозде е в размер едва на 12 080 тона. Очерталите се негативни тенденции, характеризиращи развитието на десертното гроздопроизводство в страната понастоящем са в разрез с наблюдавания ръст в производството и потреблението на десертно грозде в световен мащаб. В условията на постоянно нарастващо потребителско 36

бр. 1, 2013 г., сп.

търсене, продиктувано от човешкия стремеж към здравословен начин на живот и опазване на околната среда, пренебрегването на потенциала, с който страната ни разполага за осъществяване на десертно гроздопроизводство е икономически неоправдано. От тук произтича необходимостта от задълбочен анализ на настоящата ситуация в сектора, като изходна основа за определяне на целите и мерките на националната политика, която следва да се реализира в областта на десертното лозарство. Целта на настоящата статия е посредством метода на SWOT анализ да се извърши оценка на предимствата и недостатъците, възможностите и заплахите за развитие на производството на десертно грозде в страната. Методологията на изследването обхваща следните етапи (Славова и др., 2011): Разработване на матрица за осъществяване на SWOTанализ, която включва основните вътрешни и външни факторни условия на средата, категоризирани като силни и слаби страни, възможностите и заплахите за развитие на подотрасъла. Матрицата е изведена въз основа на детайлно изследване на тенденциите, характеризиращи развитието на десертното гроздопроизводство през последните

„Земеделие плюс”

десет години, провежданата национална и европейска политика в сектора и експертното мнение на водещи учени в тази област. Анкетно проучване, проведено сред специалисти от системата на Селскостопанска академия и други организации, чиято дейност е свързана с десертното гроздопроизводство. С цел определяне силата на въздействие на изследваните факторни условия, стимули и ограничения е използвана оценъчна скала – от 1 до 6. Посредством метода на описателния статистически анализ са изчислени средните оценки за всеки отделен компонент на SWOT анализа. Анализ на средно претеглените оценки за отделните категории – силни страни, слаби страни, възможности и заплахи и определяне силата на влиянието им върху развитието на производството. Въз основа на извършения предварителен анализ на състоянието и тенденциите в развитието на десертното гроздопроизводство в страната, в ЕС-27 и в световен мащаб (Вачевска и др., 2010), както и изхождайки от условията, създавани от провежданата национална и европейска политика и експертното мнение на водещи учени, са изведени силните и слабите страни, възможностите и заплахите за бъдещото функциониране на сектора (табл. 1). Претеглените средни оценки на силните страни на десертното гроздопроизводство, получени като резултат от проведеното анкетно проучване, варират в доста широки граници – от 3.0 до 5.2 (фиг. 1). Като основно предимство на десертното лозарство анкетираните специалисти определят подходящите почвено-кли-

Таблица 1. SWOT анализ на производството на десертно грозде в България Силни страни • наличие на агро-екологичен потенциал, благоприятстващ развитието на десертното гроздопроизводство; • традиции в производството и експорта; • богато разнообразие от десертни сортове лози (семенни и безсеменни, с различен срок на узряване), селекционирани в България и интродуцирани от чужбина; • наличие на научно-изследователски и образователни институции, експертни кадри и научни постижения в областта на десертното гроздопроизводство; • тенденция на растеж в потреблението на пресни плодове и зеленчуци, в т.ч. и на десертно грозде в световен мащаб; • традиции в консумацията и съществуващи предпочитания към българското десертно грозде на вътрешния пазар; • потенциални пазари за износ на десертно грозде.

Слаби страни • силно редуциране на площите с десертни лозя; • сравнително ниско равнище на получаваните ежегодно средни добиви, поради влошената възрастова структура, агротехническо и санитарно състояние на насажденията; • разпокъсана собственост и раздробеност на лозовите масиви; • разрушена маточна база и недостатъчно производство на лозов посадъчен материал от десертни сортове; • малък относителен дял на пазарноориентираните стопанства и преобладаващо производство с цел самозадоволяване; • недостиг на квалифицирана работна ръка; • ниска степен на сдружаване между отделните производители, най-вече поради липса на интерес; • растяща концентрация и засилващо се влияние върху производствените цени от страна на търговците на дребно и търговските вериги; • висока стойност на първоначалната инвестиция за създаване на лозови насаждения, недостиг на финансови средства и оттам слаба предприемаческа активност в сектора; • ограничени възможности на дребните производители за създаване на собствена складова база и придобиване на оборудване за продължително съхранение на продукцията; • липса на актуална пазарна информация и анализи на потребителското търсене; • слаба взаимовръзка между наука и производство.

Възможности • достъп до европейските фондове и възможности за инвестиране в създаването на нови насаждения с десертни сортове; • възможности за изграждане на стопанства със стоков характер и подобряване възрастовата структура на ангажираните с този вид земеделска дейност производители; • възможности за подпомагане закупуването на хладилна и опаковъчна техника; • предоставяне на компенсаторни плащания и финансово подпомагане за биологично производство на грозде; • подобряване маркетинга и реализацията на продукцията, чрез създаване организации на производителите; • подкрепа доходите на производителите, посредством въведената в страната СЕПП и национални доплащания; • възможности за актуализиране сортовата структура на насажденията в съответствие с потребителските предпочитания • прилагане на схеми за стимулиране на потреблението на десертно грозде в страната.

Заплахи • засилена конкуренция на вътрешния и международния пазар от страна на традиционните производителки на десертно грозде в ЕС-27, както и от Турция, Чили, ЮАР и др. държави със сравнително малък опит в десертното гроздопроизводство, но с добре обосновани стратегии за неговото развитие и солидна държавна подкрепа; • високи изисквания по отношение спазване на екологичните норми и въвеждане на системи за контрол на качеството на пресните плодове; • неблагоприятни демографски процеси, емиграция на работната сила и недостиг на квалифицирани работници в селското стопанство; • застаряващо население в селските райони; • непривлекателност на земеделската дейност за младите хора, поради ниската доходност, причинена от нестабилната пазарна конюнктура и липсата на икономически стимули.

матични условия, където устано- на извършеното през 60-те го- Полученият нисък резултат се вения размах на разсейването дини на ХХ-ти век райониране дължи най-вече на факта, че се движи в интервала от 2 до 6, на лозарството (Стоев и др., практическата реализация на с преобладаващ брой на макси- 1960) по отношение регионална- научнообоснованото съчетаване малната оценка. Съществуващи- та специализация на десертното между агроекологични условия те традиции в производството и гроздопроизводство, мнението и сортови особености е в пряналичието на богат сортимент от на специалистите го поставя ка зависимост от равнището на местни и интродуцирани сортове на едно от последните места, в предприемаческата инициатива десертно грозде с уникални вку- качеството му на предимство. в регионален аспект, наличието сови качества притежават почти Средната оценка на фактора е на лозов посадъчен материал еднакъв ранг на значимост, съот- в размер на 3.3, при минимал- от подходящите сортове лози и ветно 4.6 и 4.5, като вариацията на стойност 2 и максимална - 4. възможностите за осигуряване в оценките на третото по важност предимство е значително по-голяма – от 1 до 6. Иновативният потенциал на сектора, създаван и поддържан от функциониращите научно-изследователски и образователни организации в областта на лозарството получава оценки от 3 до 5, модата е 5, а получената средно претеглена стойност в размер на 4.1 му отрежда четвърто място като силна Източник: анкетни данни страна на производството. Фиг. 1. Силни страни на десертното гроздопроизводство, ранг на Въпреки сериозният принос значимост

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

на квалифицирана работна ръка, които в настоящото изследване попадат в групите на слабостите и заплахите с ограничително въздействие върху развитието на подотрасъла. Относително по-ниската цена на работната сила в земеделието в сравнение с останалите страничленки на ЕС-27 не се оценява като предимство с голяма степен на значимост, тъй като производството на качествено десертно грозде е свързано неминуемо с приложението на летни резитбени операции (филизене, прищипване, кършене, колтучене, колцуване, премахване на съцветия, прореждане на зърната, гроздовете и листата) (Павлов и др., 1999, Иванов и др., 2007). Срочното изпълнение на изброените агротехнически мероприятия изисква наемането на квалифицирана работна ръка, което от своя страна кореспондира с все по-задълбочаващите се процеси на застаряване на населението и обезлюдяване на селските райони. Към групата “други” експертите посочват наличието на новоселекционирани семенни и безсеменни десертни сортове и близостта до руския пазар, където потребителското търсене постоянно нараства, а българското десертно грозде се ползва с добър имидж. Като основна слабост на десертното гроздопроизводство в настоящия момент се открояват трудностите при финансиране на дейността с ранг на значимост 5.5 (фиг. 2). Категоричността на експертното мнение се потвърждава от стойността на модата,

изчислена в групировката – 6, а размаха на разсейване варира в интервала от 4 до 6. Близките по стойност средно претеглени оценки (4.5 - 4.6) определят почти еднаквото по сила негативно влияние на факторите, свързани с производството и пазара на десертно грозде, а именно слабата степен на информираност на земеделските производители по отношение съществуващите възможности за финансова подкрепа, засилената конкуренция на вътрешния пазар от страна както на държавите – традиционни производителки на десертно грозде и членки на ЕС-27 (Гърция, Италия, Испания), така и от държави извън рамките на Общността – Турция, Чили, ЮАР и др. и ниската степен на икономическа ефективност и конкурентоспособност на десертното гроздопроизводство. Поставените оценки в границите от 2 до 6, с преобладаващо присъствие на оценка 5 определят сериозността на посочените проблеми, чието преодоляване изисква държавна намеса посредством адекватно подбрани мерки и механизми за тяхното реализиране. В обхвата на следващата група недостатъци с еднаква тежест на влияние върху развитието на сектора (4.2-4.3) попадат все позадълбочаващите се проблеми с осигуряването на квалифицирана работна ръка, раздробената собственост върху лозовите масиви, възпрепятстваща концентрацията на производството, разрушената маточна база, обуславяща недостига в предлагането на лозов посадъчен материал от съответстващите на

Източник: анкетни данни

Фиг. 2. Слаби страни на десертното гроздопроизводство, ранг на значимост

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

потребителските предпочитания семенни и безсeменни сортове десертни лози и не на последно място ограниченото потребителско търсене на вътрешния пазар, произтичащо най-вече от постоянно намаляващото равнище на родното производство. Посочените недостатъци са получили оценки, вариращи в целия диапазон на определената рейтингова скала – от 1 до 6, с доминираща повтаряемост на оценката 4, което показва единомислието на експертите по отношение на основните слабости, определящи настоящото кризисно състояние на сектора. Средно претеглените оценки на факторите с негативно влияние, свързани с ниската конкурентоспособност на вътрешния и международния пазар, като резултат от липсата на ценови преимущества и незадоволително качество на предлаганата продукция притежават почти еднакви стойности – 3.4-3.6. Силната вариация на стойностните значения на посочените недостатъци в интервала от 1 до 5 с доминиращо присъствие на оценка 3, ни позволява да ги определим, като фактори, чието отрицателно влияние е преодолимо, в зависимост от степента на разрешимост на съществуващите проблеми от технологичен характер. Като други слаби страни на десертното гроздопроизводство в настоящия момент са класифицирани ниското равнище на изкупните цени, недостатъчното по размер финансиране, предвидено за подпомагане на дейността, ограниченото предлагане на десертно грозде от сортове със средноран и късен срок на узряване (през месеците септември и октомври) и недостатъчната реклама. Получената средна оценка на посочената група недостатъци възлиза на 3.5 и се дължи предимно на разнопосочните виждания на експертите, което не бива да омаловажава силата на отрицателното им въздействие. (продължава в следващия брой)

Даниела Димитрова, ИЛВ – Плевен

През последните няколко години в страните с развити тревостои намери практическо приложение новата технология за бързо подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища чрез директното им подсяване с културни бобови и житни ливадни треви и смеси. Основната предпоставка за утвърждаването на тази технология е биологичната особеност на повечето ливадни треви добре да се развиват на почви с уплътнен „А” хоризонт (до 10-20 cм). Досега прилаганите начини на подсяване чрез разхвърляне на тревните смески на повърхността на ерозираните ливади и пасища дадоха слаб резултат. Причините са две: семената не намират благоприятни условия за покълване и поникване поради по-малкия обем почва, или ако поникнат, скоро загиват от голямата конкуренция на тревите от стария чим. При предложената технология тези недостатъци са избегнати с използването на сеялки за директна сеитба (напр. тип - „Джон Диър” 1500 и 1550). Интересното при тези сеялки е, че едновременно извършват обработка на почвата и засяват посредством специални режещи дискове, монтирани към сеялката. Те отварят браздички на дълбочина 2 cм без предварителна обработка на чима. Същите апарати подават семената към ботушите, които копират отворените бразди. Сеялките може да са снабдени с апарат за пръскане с хербициди на ленти и слято. При подсяване на естествени и изкуствени тревостои със силно деградирана тревна покривка и ниско покритие на почвата, използването на хербициди не се извършва. Съществен елемент на технологията е правилният подбор на тревните видове за подсяване. В повечето европейски страни с повече валежи и умерени температури през годината, естествените тревостои са формирани от ценни житни ливадни треви, като пасищен райграс, ливадна метлица, ежова главица и др. Подсяването на ерозираните ливади и пасища се извършва с подходящи бобови видове, като

Екология

Подобряване на тревния състав на ерозираните ливади и пасища

бяла и черна детелина. Целта е да се повиши качеството на тревната биомаса чрез увеличаване на протеиновото й съдържание. Директното подсяване се прави предимно на наклонени терени, където се проявява големия противоерозионен ефект, дължащ се на съществено подобряване на покритието на почвата. За директно подсяване трябва да се подбират силно ерозирани и деградирани, с малка тревна растителност ливади и пасища. По-голямо внимание фермерите трябва да обърнат на пасищата, където при нерегулирана паша на животните ценните видове са подтиснати или липсват. Подсяването на тези площи трябва да се извършва не само с бобови, но и с житни ливадни треви, които по-добре понасят стъпкването и са с по-голяма дълготрайност. За предпланинските райони на нашата страна с валежи около и над 600 л/м² са подходящи ежова главица, червена власатка и ливадна метлица. През първите две години на използване, 25% може да се отреди и на пасищния райграс. Основно изискване е от житните ливадни треви да има представители на видове от групата на къснокоренищните (ливадна метлица, червена власатка и др.).

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Голямо е значението на бобовите тревни видове за директна сеитба. За условията на нашата страна, при сухи години, за потежки почви, за терени с по-високо ниво на подпочвените води, за райони с по-ниски температури през зимата, за почви с по-ниско pH и др. те са универсални. Най-добър в това отношение е звезданът, който може да се използва за пасищно, сенокосно, или комбинирано използване. Друга бобова култура за ливади с деградирал тревостой е червената детелина, която може да се използва и при подобряване на естествените пасища. Основно условие за успеха от подсяването е районът да е осигурен с валежи, равномерно разпределени през годината и температурите да не са високи. Такива са западните райони на страната и северните склонове на Стара планина. В тези райони може да се използва и бялата детелина. Там, където се извършва директно подсяване на ерозирани ливади и пасища, трябва да се обърне внимание на торенето. Азотните торове да се използват и в случаите на подсяване с бобови треви, с норма на торене, между 10–12 кг/дкa азот. Почвите в планинските райони са бедни на фосфор и калий, и за това трябва да се внасят най-малко 6–8 кг/дка. Важно правило за поддържане на подсетите площи е начинът на използването им. При пролетно подсяване е правилно площта да не се използва за паша. През следващите години задължително трябва да се прилага парцелна паша. По този начин се създават условия за по-голяма дълготрайност за културните тревостои и икономически по-изгодното им използване.

Предпазване на почвата и подпочвените води от замърсяване с нитрати Повечето от нитратите, които замърсяват днес водните басейни и подземните води, попадат в почвата както при разлагането на органични вещества, съдържащи т.нар. „органичен азот”, така и при употребата на големи количества химически торове в селското стопанство. Нитратите, прилагани в обработваемите земи, се разтварят в почвената вода и затова са застрашени от евентуално отмиване на дъждовете. Амониевите радикали не са така уязвими, защото те са здраво прилепнали към повърхността на почвените частици. В повечето обработваеми земи, микроорганизмите превръщат амоняка в нитрат и това обикновено става бързо, така че азотът, който е на разположение на растящите култури е подложен на отмиване. Азотът, който не се използва от растенията, остава в почвата, дренира се и попада във водните пластове и от там в канализацията като нитрат.

Доц. д-р Енчо Мянушев ИПАЗР „Н.Пушкаров” 40

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

Този азот е недостъпен за растенията и не се отмива от валежите, освен ако някои видове микроби в почвата не спомагат за разлагането на органичната материя и съответно за отделянето на нитрати. За съжаление микроорганизмите освобождават нитратите, когато за това са подходящи почвените условия, а не когато растенията се нуждаят от тях. Есента е подходящ сезон, когато почвата е още топла и по-влажна, и бактериите активно освобождават нитрати. Тези нитрати се отмиват лесно и са най-значителния източник на нитратно замърсяване. Фактически те са по-важният фактор за концентрацията на нитрати във водата, от колкото в химическите торове. Нитратното проникване надолу в подпочвата, в долулежащите водоносни хоризонти е бавен, но неизбежен процес. Той не може да бъде спрян, нито отклонен от своя път. Не трябва и да се забравя, че органичният азот се поддава различно на атака от микроорганизмите от различни групи. Нитратният проблем е дългосрочен и всеки опит за неговото решаване може да се окаже безрезултатен и съответно излишен.

Няма значение дали този нитрат идва от химичен, или от органичен тор, или чрез разлагане на органична материя в почвата. Къде точно ще попаднат нитратите, зависи от дълбочината, на която се намират подпочвените води. При почви с пореста, варовикова, песъчлива подпочвена скала, нитратът минава директно и попада във водната маса, която може да се намира на голяма дълбочина под повърхността на почвата. Увеличението на неизползвания азот се дължи най-вероятно на две причини – дъждовете са го отмили от почвата, преди В заключение може да се препоръча Корастенията да го адсорбират или е останал в дексът за добра селскостопанска практика по почвата, след като растенията са погълнали отношение на нитратите: необходимото количество. Английски учени – Да се избягва внасянето на азотни торове са доказали, че в дъждовна пролет като тази през есента. у нас през 2012г. дъждовете отмиват до 30% от азота, съдържащ се в химичните торове. – Да не се оставя почвата незасята през Има вероятност също така загубата на азот зимата. през пролетта да се дължи на процесите, при – Да се засяват редовно зимни култури в които микроорганизмите превръщат нитратите началото на есента. в азотни газове. – При сеитба на пролетни култури, да се Проследяването движението на нитратите, засяват на същите площи бързорастящи белязани с тежки изотопи показва, че зимната зимни култури, за да не е свободна земята пшеница торена със стандартно количество през най-рисковия период. химични торове, приравнени към 19кг/дкa азот, оставя в почвата между 100-500 г азот – Да се внася оборски тор внимателно и под формата на нитрати. Зимната рапица, периодично. която изисква по-голямо количество азот ос– Торенето с минерални торове да се изтавя 1кг. При събиране на реколтата почвата вършва само когато културата е в активен съдържа малко количество нитрати, излъчени растеж. от торовете, като през следващите месеци се пропускат значително количество нитрати Доц. д-р Енчо Мянушев, в по-долулежащите слоеве. В почвата се доц. д-р Дарина Борисова намират големи количества азот в органична ИПАРЗ „Н. Пушкаров” форма в най-повърхностните слоеве (0-25cм). сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

Храни

Фирмената документация в системата за управление в хранителаната промишленост

Системите за управление на качеството, базирани на стандартите ISO 9001 не контролират само качеството на продукта/ услугата и по-точно е те да бъдат наречени "Системи за управление". Те се базират и на други задължителни нормативни документи и имат еднаква структура. Организациите, които се стремят непрекъснато да подобряват дейността си по управлението и усъвършенстването си по отношение на непрекъснато удовлетворяване на клиентите и спазване на нормативните документи, разработват, внедряват и сертифицират БДС EN ISO 9001:2008 Системи за управление на качеството. За целите на стандарта се прилагат термините и определенията, дадени в ISO 9000:2005 - Системи за управление – система, позволяваща да се създадат политика и цели и тези цели да се постигнат. Стандартът ISO 22000:2005 е създаден да работи заедно с ISO 9001 и съпътстващите го стандарти (раздели 0.2;0.3. ISO/ TS 22004 “Системи за управление на безопасността на храните. Ръководство за прилагане на ISO 22000:2005 Система за управление на безопасността на храните - Изисквания към организациите от хранителната верига). Министърът на земеделието и храните и Министърът на здравеопазването провеждат държавната политика в областта на безопасността на храните (чл.2а от Закона за храните). Фирмената документация в хранителната промишленост по отношение на безопасността на храните е задължителна и се разработва и управлява съгласно нормативните актове и стандарти 42

бр. 1, 2013 г., сп.

от Европейското законодателство и това в България. "Безопасност на храната" е разбирането, че храната няма да причини увреждане на потребителя, когато тя е приготвена и/ или консумирана в съответствие с предвидения начин на употреба. Във всеки обект за производство на храни трябва да работи лице, назначено по трудов договор, което притежава висше или средно образование в областта на хранителната промишленост или има придобита квалификация в същата област по Закона за занаятите (чл.23 ал.2. от Закона за храните). Първият документ от фирмената документация е проекта на обекта за производство и/или търговия с храни. Изграждането на обекти за производство и търговия с храни се осъществява при спазване на изискванията на раздел I. Общи изисквания към обектите за производство и търговия с храни от Закона за храните. Проектът, технологичният план и местоположението на помещенията, където се приготвят, обработват или преработват храни, се изпълняват по начин, който позволява прилагане на добрите хигиенни практики, включително и защита на храните от замърсяване между и по време на операциите (чл.21

„Земеделие плюс”

ал.1 от Наредба №5 за хигиената на храните). Регистрация на обектите, в които ще се произвежда и/или търгува с храни е по чл.12 от Закона за храните - Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които: 1. отговарят на хигиенните и/ или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт; 2. имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган; 3. имат въведени: а) добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо; б) система за управление на безопасността на храните (§1.т.4. Допълнителни разпоредби от Закона за храните) „Добра практика“ е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа,

които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите съоръжения, използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни материали, тяхното приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация. „Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР)“ е система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, която се основава на следните принципи: идентифициране на потенциалните опасности, които трябва да се предотвратят, елиминират или намалят до приемливи нива; идентифициране на критичните контролни точки в технологичния процес, чийто контрол осигурява предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите до приемливи нива; определяне на критични граници за всяка критична контролна точка, които разграничават приемливото от неприемливото ниво за предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите; определяне и внедряване на

ефективни процедури за мониторинг на критичните контролни точки; определяне на коригиращи действия, когато мониторингът показва, че критичната контролна точка е извън контрол; определяне на процедури за регулярно верифициране ефективността на мерките за прилагане на посочените принципи; определяне на документите и записите, които съобразно естеството и големината на предприятието потвърждават ефективното прилагане на посочените принципи (§ 1.т.2. Доп. разпоредби от Закона за храните) В чл.17 от Закона за храните е дадено, че: (1) Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните. (2) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и храните определят с наредба: 1. изискванията към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности; 2. хигиенните изисквания при първичното производство; 3. хигиенните изисквания към обектите за производство и тър-

говия с храни; 4. условията за производство и търговия с храни. (3) За изпълнение на изискванията по ал. 2 браншовите организации на производителите и търговците на храни съвместно с компетентните органи разработват по подотрасли ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни. Тези ръководства се утвърждават от министъра на земеделието и храните, съответно от министъра на здравеопазването - за бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. (4) При утвърждаването на ръководствата по ал. 3 съответният министър взема предвид становището на Центъра за оценка на риска, изготвено при спазване на следните изисквания: 1. съответствие на ръководствата с изискванията на Кодекс Алиментариус (Codex Alimentarius); 2. приложимост за отрасъла, за който са разработени; 3. съответствие с нормативните изисквания; 4. съгласуваност с ръководства на Европейската комисия за въвеждане на процедури, основани на принципите на системата за

анализ на опасностите и критични контролни точки. Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните (СУБ) или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2013 г.

в съответствие с принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки. Производителите и търговците извършват преглед на системата и я актуализират в случаите на извършени промени в продукта, процеса като цяло или в който и да е негов етап (Чл. 18. от Закона за храните). Браншовите организации на производителите на храни: разработват по браншове ръководства за добри практики и ръководства за въвеждане на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството на храни, както и други професионални изисквания с цел осигуряване на качеството и безопасността на храните (чл.37ал.2). Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, които са към министерството на здравеопазването (чл.28 ал.1 и 3 от Закона за храните). БАБХ извършва и оценка на съответствието на качествените характеристики на храните с изискванията на национални стандарти и стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган и технологични документации (чл.28 ал.2 от Закона за храните). БАБХ провеждат вътрешни и външни одити. Одитите се провеждат при спазване на изискванията за независимост и 44

бр. 1, 2013 г., сп.

прозрачност (чл.28 ал.1). Въз основа на резултатите от одита БАБХ предприема мерки за да осигури постигането на целите на Регламент 882/2004 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (чл28 ал.2). НАССР системата може лесно да се интегрира в други системи за управление, например с БДС ISO 22000:2006, БДС ISO 9001:2008. Целта на БДС ISO 22000:2006 е да хармонизира на глобално ниво изискванията за управление безопасността на храната за компаниите в хранителната верига. В частност той е предназначен за прилагане от организации, търсещи по-концентрирана, съгласувана и интегрирана система за управление на безопасността на храните, отколкото това се изисква нормално по закон. Той изисква от организацията да изпълни всички приложими законови и нормативни изисквания, свързани с безопасността на храните, чрез своята СУБ. В БДС ISO 22000:2006 т.4.2 са представени изискванията към документацията както следва. 4.2.1 Основни положения.

„Земеделие плюс”

Документацията на системата за управление на безопасността на храните трябва да включва: - документирани изложения на политиката и целите по безопасност на храните, - документирани процедури и записи, изисквани от този Международен Стандарт, и - документи, необходими на организацията, за осигуряване на ефективно разработване, внедряване и актуализиране на системата за управление на безопасността на храните. 4.2.2. Управление на документите Документите, които влизат в структурата на СУБ на храните се управляват с цел да се регламентират отговорностите, компетентностите и пълномощията относно тяхното създаване, поддържане, проверка, утвърждаване, разпространение и изменение. Всички документи, които са част от СУБ на храните се: а) означават (идентифицират) еднозначно; б) създават по точно определени правила; в) проверяват, одобряват и разпространяват от упълномощени лица; г) актуализират при необходимост; д) при замяна с променени документи се унищожават и/или архивират. Висшето ръководство на организацията дефинира, документира и комуникира своята политика по безопасност на храните. Висшето ръководство осигурява политиката по безопасност на храните, която е подходяща за ролята на организацията в хранителната верига, съответства както на законовите и нормативните изисквания, така и на съвместно договорените изисквания на клиентите за безопасност на храните (5.2. Политика по безопасност на храните БДС ISO 22000:2006). С. Кацарова, Б. Бръшлянова ИИРХ – Пловдив

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЕВРОПЕЙСКИ СЕЛО ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ БЪЛГАРСКАТА ПАРИ ЗА ПРИРОДА

ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависимост от забранените дейности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработваема земя или трайни насаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. Повече информация може да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в общинските и областните служби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще бъде от 1 март до 15 май 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.

enrd.ec.europa.eu

Програма Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат за развитие на селските райони да получат до 150 евро на хектар (2007-2013)

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Земеделските стопани,и регистрирани в Интегрираната за администриране Допълнителна информация помощ можете да получите насистема www.prsr.government.bg

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”

и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура

Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар

Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Парите ще се изплащат за наложени забрани за земеделска дейност, разписани в заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 – забрана за косене до определена дата, забрана за ползване на минерални торове и пестициди в пасища, забрана за разораване на пасища и ливади и други. Чрез тях земеделските стопани ще се компенсират за пропуснатите доходи и направените разходи по изпълнение на тези законово наложени забрани. Целта е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биологичното разнообразие. Плащанията по „Натура 2000” варират от 28 до 70 евро на хектар в зависимост от наложените забрани в съответната защитена зона. Те ще се изплащат в края на годината. За подпомагане по мярка 213 могат да кандидатстват: 1. Физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на § 1, т.23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. Лица стопанисващи земеделска земя, включително ливади и пасища от горския фонд, с минимален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката- 0,3 ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1 ха. 3. Лицата по ал.1 при поискване предоставят на ДФЗ - РА необходимите документи, удостоверяващи правото на ползване на заявените площи, съгласно чл. 2а на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. 4. Земеделските парцели, които се подпомагат по тази наредба, се идентифицират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Всеки кандидат за подпомагане е длъжен да: 1. спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 за заявените за подпомагане по мярка 213 парцели; 2. спазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000 след утвърждаването му по реда на наредбата по чл. 28, ал. 1 ЗБР; 3. спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. (2) При противоречие между изискванията на т. 3 и т. 1 и 2 от предходната алинея, земеделският стопанин е длъжен да спазва изискванията по т. 1 и 2.

бр. 1, 2013 г., сп.

„Земеделие плюс”

Съдържание 2012 година ПОЗИЦИЯ 1. ИПАРЗ „Н. Пушкаров”. Научноизследователски проекти – 1 2. М. Семков. За пренебрежението към предложенията на учените – 2 3. Хр. Бозуков. Становище за предлаганите промени с ИТТИ – 2 4. Р. Попов, Б. Иванов. Очаквани резултати от предложените промени в ОСП – 2, 3, 4, 5, 6 ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ 1. Й. Перфанова. Азотфиксиращи бактерии за повишаване добива от нахут – 1 2. В. Кръстева, Ан. Самалиева. Отглеждане на енергийни култури в област Монтана – 1 3. М. Банов и кол. Възстановяване на антропогенно променени почви – 1 4. З. Попова, М. Иванова. Сушата и добивът от неполивна царевица – 1 5. Д . Петкова и кол. Нов люцернов сорт Роли – 2 6. В. Вътева, В. Крумов. Биологични и почвозащитни възможности на бурчак– 2 7. В. Вътева, К. Стоева. Естествените пасищни тревостои в Сакар планина– 2 8. Ив. Лазаров, Ф. Лазаров. Сортоподдържащата селекция в тютюнопроизводството– 2 9. Б. Чуркова. Звездан – сортов състав и продуктивност – 3 10. Ст. Стаматов, М. Дешев. Селекция и технология на сусам и фъстъци в ИРГР-Садово – 4 11. Цв. Стоилова. Папуда – 4 12. Д. Вълчева и кол. Селекционно-подобрителна работа при ечемик и овес в ИЗ-Карнобат – 5 13. Т. Колев и кол. Листно подхранване при тритикале – 5 14. Т. Колев и кол. Нови биологично-активни вещества при тритикале – 5 15. Ен.Мянушев, Г. Димитров. Проблеми при отглеждането на слънчоглед – 5 16. Г. Найденова. Изкуствените пасища – 5 17. С т. Георгиев и кол. Сусамът като алтернативна куртура на тютюна в България – 6, 7-8 18. И в. Петрова и кол. Технологично качество на твърда пшеница сорт Мирела – 6 19. Ен. Мянушев. Соргото като алтернатива на царевицата у нас – 6 20. П. Александрова и кол. Износ на калий с надземната биомаса от царевица – 6 21. Ст. Стаматов, М.Дешев. Добив на плодове при фъстъци – 6 22. Н. Недков и кол. Поливният режим и продуктивността на бялата роза – 6 23. Н. Антонова. Национална колекция ръж – 7-8 24. Т. Колев, Нур. Тахсин. Продуктивност и качество на зърното на нови сортове ръж – 7-8 25. Ана Самодова. Продуктивни възможности на сортове пшеница – 7-8 26. Ан. Джурмански и кол. Планинска мащерка – 7-8 27. Н. Антонова. Зимуващ голозърнест овес сорт ИРГР Марина – 9 28. Хр. Георгиева. Продуктивност на пшеница сорт Садово 1 – 9 29. Цв. Миховски. Бяла детелина Троя – нов кандидат сорт – 9 30. Н. Ковачева, Кр. Русанов. Интродуцирани видове и сортове маслодайни рози – 10 31. Ан. Джурмански и кол. Стандартизация на посадъчния материал при медицинската ружа – 10 32. Ив. Пачев. Листно подхранване на пролетен фуражен грах – 10 33. Зл.Ур и кол. Древните пшеници – 11-12 34. К. Стоева и кол. За многогодишните треви при биологично земеделие – 11-12 35. Ив. Пачев. Добив на семена при пролетен фуражен грах – 11-12 ЕКОЛОГИЯ 1. В . Кутев и кол. За почвеното плодородие при екологосъобразно земеделие – 1 2. Т. Митова, В. Кутев. Биологичното земеделие – система с по-ниски емисии на парникови газове – 1 3. С в. Маринова. Утайките от пречиствателните станции – опасност или черно злато – 1 4. Д . Стойчева и кол. Нитратната директива – качество на водите – 1 5. Д . Некова и кол. За щетите от водна ерозия на почвата – 1 6. Ц в. Бинева и кол. Радиационно-защитни мерки в селското стопанство – 1 7. Д . Станева и кол. Намаляване натрупването на радиоактивни елементи в растенията и продукцията – 5 8. Д . Некова и кол. Как да ограничим водната ерозия на почвата – 6 9. С в. Маринова. Управление на отпадъците – 6, 7-8, 9 10. Хр. Бозуков. Тютюнът като енергийна култура – 7-8 11. М. Марчева. Камелината – нова енергийна култура – 9 12. Цв. Бинева и кол. Натрупване на цезий-134 в добива от грах – 10 13. Д. Станева и кол. Радиоактивно замърсяване на планински почви и растения – 11-12

ТОРЕНЕ 1. В. Кутев, Т. Митова. Баланс на хранителните елементи на ниво ферма и торенето – 1 2. К . Недялкова, Р. Донкова. Повишаване ефективността на внесен в почвата природен фосфат – 1 3. С в. Костадинова и кол. Торенето на пшеницата и качеството на хляба – 2 4. Р . Митовска, Ек. Филчева. Почвеното органично вещество и многогодишното минерално торене – 2 5. З д. Петкова. Как растенията използват азота от оборския тор – 2 6. В . Кутев, Н. Динев. Агрохимично обследване на района на комбинат Кремиковци – 5 7. Б . Атанасова. Органичният тор Байкал при мини карамфил – 6 8. В . Котева. Редуцирано минерално торене на ечемик – 7-8 9. В . Котева. Отглеждане на пшеница с редуцирано минерално торене – 9 10. Б . Атанасова. Листно третиране с универсален тор ХОРТИГРОУ при мини карамфил – 10 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 1. Т. Тонев. Употребата на хербицидите е творческа дейност – 2 2. Т. Тонев. Ефикасни хербициди за пшеницата през 2012 г. – 2 3. Т. Тонев. За чиста от плевели рапица през 2012 г. – 3 4. Т. Тонев. Ефикасни хербициди за слънчогледа през 2012 г. – 3 5. Кр. Владимирова. Да се преборим с плевелите в лозето – 3 6. Т. Тонев. Хербициди за царевицата през 2012 г. – 4 7. Ил. Иванова и кол. Борба с икономически важните болести в лозовите насаждения – 4 8. Хр. Бозуков. Див огън по тютюна – 6 9. Ив. Николова. Хетероптерна ентомофауна при люцерна за фураж – 7-8 10. С . Тодорова. Чувствителност на интродуцирани сливови сортове към червени листни петна – 9 11. З . Ранкова и кол. Вегетативни прояви на малинов сорт Люлин към някои хербициди – 9 12. И в. Николова. Цикадната ентомофауна при люцерна за фураж – 10 13. Хр. Бозуков. Разработване на биоинсектицид за борба с вредители по тютюна – 10 14. Н. Генов. Разпространение на бактериен рак по лозата – 11- 12 15. Б. Дикова. Вирусна болест влошава пазарния вид на домати и пипер – 11-12 ЗЕЛЕНЧУЦИ 1. Н . Динев, Ив. Митова. Санитарно състояние на салата и качество на поливните води – 1 2. И в. Митова и кол. Екологосъобразно отглеждане на патладжан – 1 3. Н. Динев, Ив. Митова. Оценка на риска при производство на спанак върху тежкометално натоварени почви – 1, 2 4. М . Михов, Хр. Ботева. Продукти за стабилни добиви и по-висока енергийна продуктивност – 2 5. К. Узунджалиева. Артишок в България – 3 6. Д. Ганева, Г. Певичарова. Пловдивска каротина – нов сорт домати – 5 7. Д. Тодорова. Отглеждане на броколи – 7-8 8. В. Янкова, В. Тодорова. Биологично производство на пипер и контрол на неприятелите – 9 9. Сл. Калъпчиева и кол. Агробиологична реакция на градински грах при органично производство – 10 ЛОЗЕ И ВИНО 1. Г. Дякова и кол. Нов десертен безсеменен сорт лоза Тангра – 11-12 2. И. Симеонов и кол. Технологични възможности на интродуцирани бели винени сортове лози – 11-12 3. В. Хайгъров. Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на вит В1 – 11-12 ОВОЩАРСТВО 1. Д. Василев. Растеж на сортове череши при различни гъстоти – 2 2. Ар. Живондов. Пловдивска ренклода – 3 3. В. Божкова и кол. Проучване на прасковени сортове – 3 4. Н . Стоянова. Златист касис – 3 5. Н. Неделчева. Рискови променливи при бизнеса с орехи – 3 6. Ан. Здравкова. Черешова градина. Създаване на насаждение – 3 7. Д . Василев. Въздействие на пролетния мраз при череши – 4 8. Н . Неделчева. Рискови променливи при бизнеса с лешници – 4 9. С. Сугарева. Черешова градина. Торене на черешата – 4 10. М. Димитрова. Кайсиевото производство в България – 5 11. М . Боровинова и кол. Икономически важни болести и неприятели по черешата и борбата с тях – 5 12. П . Минков. Биологично производство при съществуващи сливови насаждения – 6 13. В . Божкова. Химичен и сензорен анализ на кайсиеви плодове – 6

14. П . Минков. Нови ябълкови сортове за биологично плодопроизводство – 7-8 15. Д . Иванова и кол. Повреди на сливови сортове от зимните студове през 2012 г. – 7-8 16. З . Ранкова, К. Колев. Ефикасност на хербицида Метофен в черешови насаждения – 7-8 17. В . Божкова. Местни овощни генетични ресурси – изучаване и опазване – 10 18. Д . Иванова. Чувствителност на джанкови сортове при зимни студове – 10 19. Д . Домозетов и кол. Вегетативни и продуктивни прояви на ябълков сорт Флорина – 11-12 20. Г . Найденова. Бобови треви за поддържане почвената повърхност в овощарството – 11-12 ХРАНИ 1. П. Параскова и кол. Стратегии за повишаване ефективността на хранителната верига – 5 2. П . Параскова, Ем. Дамянова. Безопасност на храните – 6, 7-8, 9, 10 3. И в. Вълчева. Голозърнест ечемик за природосъобразно и лечебно хранене – 9 4. Н . Михайлова и кол. Здравословните съставки на голозърнест овес – 9 5. В . Василев. Конопените семена – завършен хранителен източник – 9 НАПОЯВАНЕ 1. З. Попова, М. Иванова. Влияние на климата и почвата върху напоителните норми у нас – 2. Ив. Върлев. Напояването през бразда пести вода и труд –

4 5

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 1. С в. Христова. Трудови договори за непълно работно време в земеделието – 2 2. С в. Христова. Осигуряване на пенсионерите, работещи в земеделието – 3 3. И . Радомирска, А. Здравкова. Репродуктивни прояви на ябълката при различни поливни режими – 7-8 4. И . Радомирска. Посадъчен материал за ябълката – икономически анализ – 10 5. М. Анастасова-Чопева. Член-кооператорите в управлението на Земеделската производствена кооперация – 10 ЖИВОТНОВЪДСТВО 1. Н. Янков, Г. Герчев. За растежа на агнета от романовската порода – 2. Г. Герчев. Продуктивност и състав на млякото при цигайски и каракачански овце –

3 4

ЮБИЛЕЙ 1. Л. Кръстева. 130 години земеделска наука в Садово – 4, 5 2. Л . Кръстева и кол. 35 години национална програма по растителни генетични ресурси – 4 3. Р . Русева и кол. 35 години лаборатория по растителни биотехнологии в ИРГР–Садово – 4 4. П. Славейков. 130 години земеделска наука в България – приветствие – 10 5. В . Димитрова. 110 години Институт по лозарство и винарство – 10, 11-12 ДРУГИ 1. Новини от МЗХ, БАБХ, ДФЗ, ССА – от брой 1 до брой 11-12 вкл. БИБЛИОТЕКА I. Серия А. Полски култури 46. С т. Станев, Хр. Ламбев. Дилянка – 47. ИЗ – Карнобат. Ечемик – селекционни постижения – 48. С т. Станев. Лайка – 49. Ив.Лазаров, Ф.Лазаров. Сортова структура на тютюнопроизводството в България – II. Серия Б. Зеленчукови култури 23. Ж ивко Данаилов. Домати – постижения на селекцията и технологиите Част първа – Част втора – Част трета –

5 6 7-8 9

2 3 4

III. Серия В. Трайни насаждения 32. А. Живондов, Н. Недев, Ив. Йовчев.Орехови насаждения Част първа – 10 Част втора – 11-12

НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ПРЕДЛАГА СЕРТИФИЦИРАНИ СЕМЕНА ОТ: Царевични хибриди от всички групи на зрялост и базови семена от родителски компоненти за производство на сертифицирани семена от хибридите: Кнежа 307 Кнежа 435 Кнежа 442

Специални хибриди Кн 2su Кн Пуклива 1Б

Кнежа 509 Кнежа 511 Кнежа 517 Кнежа 595 Кнежа М611 Кнежа 613

Кнежа 619 Кнежа 620 Кнежа 621 Кнежа 625 Кнежа М625 Кнежа 683А

Кн 3 Su Кнежа 708wx

Кн Захарна 1 Кнежа 55о2

Предбазови семена за производство на базови от самоопрашени линии царевица.

Väderstad има удоволствието

да Ви покани в зала 5а, щанд F123 на изложението SIMA в Париж, 24-28 февруари Väderstad ще представи на изложението тази година много нови продукти. Акценти ще бъдат Carrier XL и Tempo T.

Väderstad създава гъвкави машини за обработка на почвата, които вършат отлична работа. Всички Väderstad машини надеждно изпълняват едновременно няколко операции. Този подход има следните важни предимства: намалено време за засаждане, намаляване на въглеродните емисии и по-малко уплътняване на почвата. В комбинацията с дълъг живот и оптимална цена Väderstad машините осигуряват отлична възвръщаемост на инвестициите.