Моите италиански дни – Коледа 2019

buon natale! МОИТЕ ИТАЛИАНСКИ ДНИ - СПИСАНИЕ ЗА ХОРА, КОИТО ОБИЧАТ ИТАЛИЯ

празнични рецепти лесни и вкусни

панетоне или пандоро? това е въпросът!

италиански коледни традиции открийте значението на празничните дни в Италия

СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ ДЕКЕМВРИ 2019

Завръщане

Независимо дали вярваме, Коледните празници за всички ни са очакван момент. Коледа е завръщане. Срещата с най-близките, топлата атмосфера, трапезата, смехът, разговорите, подаръците – това е, което ни обадинява и връща към Началото. Там, където е домът. Където е топло и се чувстваме защитени, прегърнати , приети и обичани. Това е завръщане към доброто, това е, което ни вдъхновява да започнем отново. Няма никакво значение дали и какви традиции спазваме, докато сме заедно – това е най-важната традиция. И дори да сте далеч, не го забравяйте. И дори да не сте го имали никога, създайте го! Защото понякога едно ухание, един вкус, една усмивка и един спомен са достатъчни, за да се върнем у дома, и това е всичко, от което имаме нужда, за да запалим светлината на доброто и да започнем отначало.

Щастливи празници, Елена Миланова

Италианските коледни традиции В ИТАЛИЯ КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ ПРОДЪЛЖАВАТ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕКЕМВРИ. И ТУК ПРОИЗХОДЪТ НА ДЯДО КОЛЕДА (BABBO NATALE) НЕ Е СЪВСЕМ ЯСЕН, А ИЗКОННИТЕ ТРАДИЦИИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ СМЕСВАТ С НОВИ И РАЗЛИЧНИ ВЛИЯНИЯ, КАКТО НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА.

Сцената на Рождество. Изобразяването на сцената на Рождество или Presepe (презепе) стои в основата на католическата коледна традиция и в Италия тя достига своя художествен връх. Построяването й може да се ограничи и до съвсем скромни домашни размери и форми (тримата влъхви, две овчици, членовете на Светото семейство), които са изработени или с класическа, или с по-модерна стилизация.

Целта на коледнита пазарчета отчасти е именно да продава фигурки за попълване на сцената и семейната колекция всяка година. Така, от малки домашни сцени, се стига и до пресъздаване на сцената на Рождество пълните й библейски подробности от богата колекция фигурки. Всяка църква също така има собствена сцена, която обикновено е дарение от някоя от известните и богати фамилии в града.

Пието всички да отидат да я видят и да оценят и сравнят различните презепе-та в различните църкви. Допълнително има и големи външни сцени и фигури и дори tableаu vivant –сцената, изобразена от истински хора и животни. Вечерната разходка между различните презепета из града е едно от приятните неща, които предлага студеният декември.

Чепо ди Натале. Традицията на Ceppo di Natale или бъдника (пънът, който гори в огнището на Бъдни вечер) е една от най-старите в Европа и е езически обичай. За Италия изворът й вероятно е в Германия и е свързан с езическия бог Тор. Дървото символизира растежа и плодородието, а неговото изгаряне – светлината и топлината за следващата година. Ил Чепо ди Натале се запалва от най-възрастния във фамилията на фона на коледни песни. В Италия традицията запазва своето значение, но е донякъде християнизирана.

Огънят трябва да донесе здраве на семейството и да стопли малкия Исус. Гаси се с вино за късмет и благополучие. Друга форма на бъдника е традицията на 13те парченца дърво – изгарянето им напомня за живота и жертвите на 12-те апостоли и Исус. Съвременните коледни елхи също са вариант на бъдника. А има и още една интерпретация – вкусното шоколадово коледно пънче, което представлява вкусен сладкиш, който се поднася на коледната вечеря.

Ла Томбола.

Ла Новена.

Сан Никола - 6.12

Томболата, както и други семейни игри като карти и други са много разпространени и се играят на самата Коледа, след обяд или на вечерята. При томболата по-духовит член на семейството извиква печелившите номера, на фона на добро настроение и състезателен дух..

Девет дни преди Kоледа започва т. нар. Novena, което представлява цикъл църковни служби. Една от най-красивите традиции са дечицата, които на 23 декември вечерта, облечени като пастирчета, обикалят къщите и пеят коледни песни по време на молитвата. В миналото пастири са слизали в градовете, за да свирят на флейти и гайди (наричат се zampognari и pifferai).

На 5 декември децата от Северна Италия пишат писмо до св. Никола, който обаче тук е почитан като светец и епископ, а не както в англосаксонския свят като Санта Клаус (или Дядо Коледа). В миналото през нощта децата оставяли храна за светеца, а на сутринта намирали подаръците си от него.

Непорочно зачатие 8.12

Санта Лучия - 13.12

Виджилия ди Натале.

Светицата е поредният коледен персонаж, който носи подаръци на децата. В много райони на Север те й пишат писмо, изтъквайки колко са били послушни, а през нощта срещу 13 декември Санта Лучия пристига на своето магаре и носи подаръци на тези, които заслужават.

На Vigilia di Natale – Бъдни вечер – да се яде риба. След вечеря се играят игри и в полунощ се посещава служба (меса) в църквата. Някои хора отварят коледните си подаръци в полунощ, а не на следващата сутрин.

Immacolata Concezione (Имаколата Кончеционе) или Непорочно зачатие е религиозен празник, свързан с култа към Божията майка. Този ден обаче не се отнася към същинското зачеване на Исус, както се мисли масово, а към католическата догма, според която от момента на зачеването на самата Дева Мария тя е “имунизирана” от първородния грях. Празникът трае два дни с пищни процесии, особено на юг, а 8 декември е неработен ден в Италия. На този ден повечето хора украсяват и коледните си елхи.

Натале - 25.12

Епифания - 6.01

Natale е Рождество. Както и у нас семействата се събират да си пожелаят “Buon Natale!”. Празникът се състои в събирането около масата с обилни менюта, които в някои райони могат да са и 9степенни! Семейството остава до вечерта на Коледа и се играят игри.

Epifania е празник, който е точно 12 дни след Рождество. “Епифано” на гръцки означава “явявам се, изразявам се, показвам се” и традицията е свързана с появата на Тримата влъхви, които, водени от Витлеемската звезда, дошли при новородения Исус, за да му се поклонят и да донесат дарове, и така празнували неговата божественост за пръв път. Според италианската фолклорна традиция по пътя към Витлеем Тримата влъхви се загубили и попитали една възрастна жена за посоката.

Бефана, жената, която ги упътила, не искала да ги придружи, затова останала вкъщи, но после съжалила. На ледващият ден изпекла сладки и отишла да търси влъхвите, но не ги открила. Така, вървяща от врата на врата, навсякъде оставяла сладки за децата, надявайки се, че някое от тях ще се окаже малкият Исус. Оттогава Бефана, облечена в дрипи и със скъсани обувки, се скита по света и носи на малките деца сладкиши и подаръци, търсейки прошка. На 6 януари послушните деца намират в орапите си бонбони и сладкиши, а тези, които не са били послушни – въглени!

Всички на масата!

Пълнени сушени плодове с горгонзола, обвити с бекон и поръсени с мед с розмарин.

Комбинацята между топящото се сирене, соленият бекони сладостта на фурмите и поръсения меде нещо, към което със сигурност ще се пристрастите много бързо – и вие, и гостите ви, а вероятно няма да ги приготвяте само един път! Почистете фурмите и сливите от костилките и ги накиснете за 2-3 минути във вода. Тъй като са сушени и вече загубили голяма част от формата си, няма да можете да ги отворите лесно, ето защо с пръсти ги оформете като кладенчета. Напълнете ги със сиренето и притиснете леко, за да ги затворите почти изцяло. Обвийте ги с лентички прошуто добре и ги запечете за 10 минути на загрята на 180 градуса фурна. Предварително подгответе меда – в купичка смесете мед с пресен розмарин и малко лют червен пипер за няколко часа предварително (или най-добре едно денонощие). Ароматът на розмарин и леката пикантност на червения пипер в меда ще придадат още един нюанс вкус към празничното ви настроение.

Лазаня с печена тиква, рикота, спанак и прошуто крудо Празничният обяд не може да мине без лазаня! Тази година скъсвам с традиционната такава и наблягам на нещо не по-малко вкусно и ароматно. Лазаня с печена тиква, рикота, спанак и прошуто крудо. За корите за лазаня, пармиджаното и прошутото за пореден път се доверих на онлайн магазина за автентични италиански продукти Verа Italia, които ме спечелиха освен с качеството на асортимента си, и с отношението си към клиента, който е над всичко. Продуктите пристигат с куриер до входа и могат да се поръчат дори по WhatsApp.

Необходимите продукти: 1 пакет занаятчийски кори за лазаня Nonno Mario (поръчайте тук) 100 г. прошуто крудо фиокко на Terre Ducali Parmа (поръчайте тук) 700 г тиква от сладък сорт (почистена, нарязана на кубчета) 250 г пресен спанак 400 г рикота (овча или микс) 700 мл прясно мляко 50 г масло 3 с.л брашно 80 г настъргано пармиджано реджано DOP (поръчайте тук) 5-6 листа салвия (градински чай). сол, черен пипер, индийско орехче

Загрейте фурната на 200 градуса. Постелете тава за печене с хартия и разпределете върху нея кубчетата тиква и 3-4 листенца салвия. Поръсете ги с малко зехтин и сол и ги печете, докато омекнат (нож влиза свободно в тиквата). Изчакайте тиквата да изстине и я пасирайте. Листенцата салвия отделете настрана. Към пасираната тиква прибавете рикотата. Поръсете сместа с щипка индийско орехче на прах и разбъркайте. Посолете, опитайте на вкус и оставете настрана.

В дълбока тенджера разтопете маслото и запържете брашното.Разбърквайте непрекъснато, за да не останат бучки. Прибавете останалите листенца салвия и ги запържете заедно с брашното. Когато цветът се промени към кафеникав, добавете на лека струйка млякото и разбърквайте непрекъснато, докато получите сос бешамел с гъста, но все още течна консистенция. Дръпнете от котлона, посолете и прибавете към горещия сос почистените листа спанак. Накрая прибавете към соса бешамел сместа с рикотата и разбъркайте.

Отворете корите Nonno Mario и наредете лазанята. Започнете със слой сос, поръсете го с пармиджано, после направете слой кори, слой сос, пармиджано, слой кори, сос и пармиджано и завършете със сос и пармиджано. Накрая лазанята трябва да „плува“ в сосовете.

Оставете я настрана и изчакайте половин час преди печене. Печете я за 40 минути на загрята на 200 градуса фурна. Пет-шест минути преди края на това време я извадете, покрийте с парчета прошуто крудо и довършете печенето.

Buon appetito!

Печено филе с ябълки

600-700 г телешко филе 3 големи ябълки 1 скилидка чесън зехтин сол черен пипер 1 стрък розмарин ½ чаена чаша бяло вино

Разтворете с остър нож филето като лист, така че да можете да го завиете на руло. Посолете го и го поръсете с малко черен пипер. Завържете го стегнато с канапа и втъкнете стръкчето розмарин под конеца от горната страна на рулото. В дълбока тенджера сипете зехтин колкото да покрие дъното. Добавете смачканата скилидка чесън (ако чесънът не е достатъчно ароматен, сложете две скилидки). Сложете месото и го запържете, така че да се запечата от всички страни. От двете страни на месото сложете и почистените и нарязани на едро яблъки. Посолете и поръсете с черен пипер и тях. Разбърквайте ги, докато месото е готово. Прехвърлете всичко в дълбока тавичка и налейте около два пръста вода. Печете месото на 160 градуса и с вентилатор на по-ниско ниво на фурната, или на 180 градуса, ако фурната ви няма вентилатор. Наблюдавайте го и обръщайте на всеки 15-20 минути; печенето отнема около час и половина. Когато е готово и добре изпечено, извадете тавата от фурната. Прехвърлете месото и ябълките в чиния за сервиране. Към соса, който е останал в тавата, прибавете бялото вино, с дървена лъжица оберете всичко от стените, разбъркайте и върнете във фурната за още 2-3 минути. В това време нарежете месото на филийки. Накрая залейте месото със соса и сервирайте.

Бисквитки с пармиджано 150 г пшенично брашно (тип 500) 75 г настъргано пармиджано 100 г меко масло 1 бр. жълтък

Смесете всички съставки. Омесете ги за 2-3 минути до хомогенно тесто. Оформете го като топка и я разделете на две части. С ръце разстелете всяка във формата на фитил с дебелина около 3 см. Увийте ги поотделно в стреч фолио и ги приберете в хладилника за 45 минути. Докато тестото стяга, загрейте фурната на 180 градуса. Постелете плоска тава с хартия за печене. Извадете първото тесто и след като отстраните фолиото, го нарежете на кръгчета с дебелина около 1 см. Наредете ги в тавата, повторете с втората порция тесто и печете около 15минути, докато бисквитките започнат да променят цвета си към златист по краищата.

Маслени бадемови бисквитки 150 г сурови бадеми 260 г бяло пшенично брашно 1 г канела 2 г сол кората от 1 малък лимон (настъргана) 226 г масло (на стайна температура) 150 г захар 5 г екстракт ванилия (или 1 пакетче ванилия) 40 г жълтъци (2-3 бр) Загрейте фурната на 180 градуса. Изсипете бадемите върху тава, постлана с хартия за печене, и ги печете 8-10 минути. Извадете ги от фурната, изчакайте да изстинат и ги смелете заедно с 50 г захар възможно най-фино. В купа смесете брашното, канелата, солта и лимоновата кора. Прибавете смлените бадеми. С миксер разбийте много добре маслото с останалите 100 г захар за 2-3 минути, докато се получи пухкава смес. Отделно разбийте жълтъците и ванилията и ги прибавете към маслото. Накрая прибавяйте брашното и разбърквайте, докато се оформи топка тесто Омесете тестото и го разделете на две части, увийте всяка в стреч фолио и приберете в хладилника за около час. Загрейте фурната на 180 градуса. Постелете две плоски тави с хартия за печене. Извадете първата топка тесто, поръсете работния си плот с малко брашно и разточете лист с дебелина около 1 см. Изрежете с формичка за сладки бисквитките и ги наредете върху тавата. Печете ги около 10-12 минути, докато ръбовете започнат да променят цвета си към златисто. Извадете ги и изчакайте да изстинат. Повторете същото с втората топка тесто. Печете по същия начин 10-12 минути, извадете ги, поръсете обилно с пудра захар, още докато са топли.

Милфьой

необходимите продукти За кората: 1 опаковка многолистно тесто пудра захар За сладкарския крем: 500 мл пълномаслено мляко 150 г захар 5 жълтъка 1 ч.л. екстракт ванилия 2 с.л. брашно 2 с.л. царевично брашно кората на един портокал

Загрейте фурната на 200 градуса. Постелете тавата с хартия за печене, поръсете я с пудра захар и разстелете тестото. Нарежете го на три равни части. Надупчете с вилица на много места (през 1-2 см). Покрийте тестото с още един лист хартия за печене и сложете отгоре друга тава (изберете възможно най-леката такава). Печете за 9 минути. Извадете, отстранете тежестта и хартията, и печете кората за още 9 минути. Изчакайте корите да изстинат и ги разделете там, където са разрязани. Загрейте 1 ½ чаши мляко, кората от портокала и захарта в тенджерка на среден огън. Бъркайте, докато захарта се разтвори. Отделно останалото мляко разтворете с жълтъците, ванилията, брашното и царевичното брашно до хомогенна смес. Към нея добавете 1/3 от вече горещото мляко (със захарта и кората от портокал) – това се нарича темпериране – като бъркате интензивно с метална бъркалка. После на тънка струя изсипете темперираната смес към останалото горещо мляко. Бъркайте, докато кремът се сгъсти. Отстранете го от котлона, покрийте с пластмасово фолио и изчакайте да изстине. Сглобете десерта като редувате кора, крем, а най-горната кора не покривайте с крем. Поръсете с пудра захар и аранжирайте.

ПАНЕТОНЕ ИЛИ ПАНДОРО? ТОВА Е ВЪПРОСЪТ!

Всеки има своето мнение за Коледа – модерна или класическа? С цветни лампички или само с бели? Елха или борче? Естествена или пластмасова? Кокошка или пуйка? Можете да решите всички тези въпроси мирно и кротко, но в Италия един остава вечен и сложен – какъв да е десертът – Pandoro или Panettone?

От една страна, царственият купол, по които понякога щедро са полепнали огромни бадеми на Panettone привлича със своята сладост и съдържание, в което се помещават захаросани плодове, стафиди и ядки. От друга, богатият ванилов аромат на Pandoro и текстура на нежен бриош са му спечелили не само звездна форма, но и звезден статус с елегантния си вкус, златист цвят и капчици сметана.

Тези типични италиански десерти, които приличат повече на сладки хлябове или козунаци, отколкото на торти, са почитани практически във всеки италиански дом. Но не винаги е било така. До сравнително скоро са били характерени само за определени зони на Италия – Panettone за Милано, а Pandoro за Верона, а ако човек е живеел на друго място, не е можел и да си мечтае за тях. И двата сладки хляба имат дълги и безкомпромисни методи на производство – най-хубавите до ден днешен се произвеждат от исторически пекарни и струват понякога десетки пъти повече от тези, които намираме в супермаркета. В края на XIX век и през XX век именно тези пекари изобретяват методи на масово производство, което води до това днес в целия свят да се пекат 120 милиона такива десерта всяка Коледа. Историята на Panettone е дълга и богата, въпреки че никой не знае точно кога се е появил за пръв път. Средновековни документи от XIII век вече говорят за такъв хляб с милански произход – наричали са го panе di tono или луксозен хляб. Има и романтични легенди около възникването му. Например тази за благородника Угето дели Ателиани, живял през XV век, който се влюбил безумно в дъщеря на беден хлебар, известен като Тони. Угето, за да спечели благосклонността на Тони, се представил за хлебар и му предложил да работи безплатно. И за да се докаже, направил богат хляб, който напълнил с масло, яйца и сладки неща. Тони бил напълно безпомощен пред тази вкусотия, така че създали Пан дел Тони (хляба на Тони), с който хлебарят забогатял моментално, а Угето получил момичето.

Друга легенда разказва, че Panettone се появил през XVI век в резултат на инцидент. Хлебопекарят на херцог Людовико Сфорца изгорил сладкиша, който приготвял, и изпаднал в паника, че гостите ще останат без десерт. Така помощникът му (Тони) взел каквото имали останало от тестото, сложил захаросани корички и го смесил с яйца и масло.Това, което се получило било толкова хубаво, че до ден днешен носи името на Тони (Panettone). Към която и легенда да се насочите, едно е ясно – в Милано обичат Panettone и знаят как да го правят най-добре! Знание, опит, умения и много търпение стоят пред всеки, който иска да направи Panettone. Първо се приготвя „лиевито мадре“ (квас), което няколко седмици се отглежда. На този етап микросредата е много важна – температура, влажноси и т.н, дори водата влияят. Това е причината всяко Panettone да е различно, да имат различна текстура и различен вкус. Една малка грешка би довела до съсипването на цялата продукция. По това време на годината в Милано пекарите на Panettone се различавали ясно сред останалото население по тъмните кръгове под очите.

Panettone е готов за печене, след сложен процес на няколко втасвания, после тестото с лимонов нюанс се сплита в кръгла хартиена форма, която се нарича „pirottino” – самата тя помага да се издигне великолепният златен купол, който е квинтесенцията на Panettone. Свърши ли печенето, този купол би спаднал като пробит балон, ако хлябът не бъде окачен с главата надолу, така че тревогите на пекарите съвсем не свършват с печенето!

Готовият продукт е празнично опакован във фина хартия, украсена с панделки и готова за подарък. Традицията на гости да се отива с Panettone като символ на добра воля и топли пожелания е специална и не е необичайно накрая домакинствата да се отзоват с повече от едно Panettone. Въпреки че за Pandoro не се носят чак такива легенди, това не значи, че е с по-нисък ранг на коледната трапеза. Елегантен, висок, с поразителен шафренено жълт цвят, с класически звезден силует и поръсен с пудра захар, той изисква не по-малко внимание от миланския си роднина. Малко по-сладък на вкус, той може да се сервира и като поредица от нарязани хоризонтално филийки със сметана помежду им и така се получава вид, подобен на коледно дърво. Някои хора предпочитат класическата му форма, семпло поръсена с пудра захар, която пък прилича на навалял по върховете на огряна от слънцето планина сняг. За разлика от Panettone, Pandoro не може да се похвали, че е спасил истинска любов или поне не се знае за това, но се знае, че още през I век Плиний старши е намерил за необходимо да опише сладък хляб, „приготвен с най-доброто брашно, комбинирано с яйца, масло и олио“. Описанието доса напомня Pandoro. Подобен сладък хляб се правел и през средновековието за най-богатите, разбира, се, защото пшениченото брашно било голям лукс. Наричали го „златен хляб“ (пан д'оро). Това продължило до 1849 година, когато Доменико Мелегати от Верона бил удостоен с пръвия патент за производство на 8-точков хляб във вформата на звезда, а останалто е вкусна история.

Разбира се, въпросът Panettone или Pandoro не е кой знае колко сериозен, през 2019 година защо не и двата? Свежият Panettone, задължително придружен от десертно пенливо вино или богатото Pandoro, поднесено в кралската си семплост или облечен с крем маскарпоне – в крайна сметка мирът в семейството си струва такава жертва, нали?

подари вкус! домашна нутела 2 ч.ч. лешници 200 г черен шоколад (нарязан) 2 с.л кокосово масло 1/3 ч.ч захар 3 с.л наподсладено какао на прах 1 ч.л ванилов екстракт ½ ч.л сол Загрейте фурната до 200 градуса. Разпределете лешниците на един слой върху хартия за печене и ги печете за около 12 минути, докато покафенеят. Увийте ги в чиста кухненска кърпа и ги разтрийте енергично, за да махнете люспичките. Разтопете шоколада в микровълнова фурна. Разбъркайте го и го оставете настрана, за да изстине. Смелете лешниците в мелачка, докато се опразува паста. Добавете кокосовото масло, захарта, какаото на прах, ванилията и солта. Блендирайте до желаната консистенция. (по-груба или гладка) Добавете в разтопения шоколад и пасирайте добре. Опитайте на вкус и добавете захар или сол, ако смятате за нужно. Прехвърлете в стъклен буркан и оставете да се охлади. Съхранявайте в хладилник до няколко седмици.

подари вкус! морска сол с дъх на червено вино

1 бутилка добро червено вино Приблизително 2 ч.ч морска сол Редуцирайте виното в тенджера на средно слаб огън докато се сгъсти до консистенцията на сироп (около 20 до 30 минути, получават се няколко супени лъжици накрая) Изчакайте да изстине и добавете 2 чаши сол към редукцията. Разбъркайте, и ако чувствате сместа все още мокра, добавете още сол. Пропорцията е около 1 ½ чаши сол за всяка супена лъжица редуцирано вино. Разпределете солта върху тава за печене и оставете въздух да изсъхне поне 24 часа. Разбърквайте солта от време на време, за да не залепвате. След като изсъхне, съхранявайте в херметически буркани.

Още интересни неща от Моите италиански дни директно в пощата ви? Регистрирайте се

тук