Моите италиански дни – ноември 2019

MID.

НОЕМВРИ 2019

СПИСАНИЕ ЗА ХОРА, КОИТО ОБИЧАТ ИТАЛИЯ

ИТАЛИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ КРАТКО БЯГСТВО НА ЕДИН LOW-COST ПОЛЕТ РАЗСТОЯНИЕ

КАРАВАДЖО ПЪРВИЯТ СЦЕНОГРАФ НА СВЕТА

FIAT 500 МАЛКОТО МИШЛЕ, ЛЮБИМО НА ВСИЧКИ

L'APERITIVO ВСИЧКО ЗА ИЗКУСТВОТО НА БЕЗГРИЖНОТО РАЗМОТАВАНЕ

МИЛА: "ОТПУСНЕТЕ ТЕЗИ ДУШИ!"

03

КРАТКО БЯГСТВО Римини-Чезена–Равена-Болоня

15

L'APERITIVO Всичко за изкуството на безгрижното размотаване

23

КАРАВАДЖО Първият сценограф на света

28

FIAT 500 Историята на любимото Тополино

30

ДА СЕ ХРАНИМ С РЪЦЕ! Усещане, като никое друго

31 31

MOZZARELLA IN CAROZZA Сандвичът, който всеки трябва да може да прави

КРАТКО ЕСЕННО БЯГСТВО НА ЕДИН LOW-COST ПОЛЕТ РАЗСТОЯНИЕ РИМИНИ-ЧЕЗЕНА–РАВЕНА-БОЛОНЯ

3 Текст: Елена Миланова

Не тръгвайте никъде неподготвени! Училище по първа помощ издадоха първия в България Джобен наръчник по първа помощ във формата на 57 цветни карти. Наръчникът е безценен помощник, който се побира в ръката. Съдържа разбираеми насоки за третиране на 29 сред най-често срещаните наранявания и състояния. Представени са 17 протокола в схематичен вид за по-лесно запомняне. Изготвен е по найсъвременни насоки за оказване на първа помощ от най-добрите експерти в България. Джобният наръчник може лесно да обитава всяка дамска чанта и раница. Поръчайте своя сега.

ТУК

През есента в Емилия-Романия е прекрасно! Обикновено времето е меко, слънчево, морето е близо, няма никакъв туристически наплив, а в същото време човек може да види и да се наслади на много красота и забележителности на поносими цени. Директният полет от София до Болоня дава възможност за кратко бягство, а между градовете около Болоня човек може да се предвижва безпроблемно с регионални влакове. Емилия–Романия е един от най-големите региони, така че подбрахме градове, които са сравнително близо до Болоня, а един от големите въпроси винаги е Сан Марино – да или не? Нашият отговор е „Не“. С уважение към републиката, кичът е завладял това място, и не ни е интересно. За сметка на това, ако имате време и възможност, на съседния хълм, Сан Лео (двамата светии са били братя), е друг свят с неповторима камерна атмосфера. Отиването до там от Римини става с автобус (линия 160), такси или кола под наем. На Сан Лео няма да обръщаме внимание тук, само защото едно от условията, които поставихме пред този малък гид, е да има влак до там.

Andiamo!

РИМИНИ Римини е плажната столица на Италия и макар плажът да е много далеч от който и да е друг плаж в Италия по живописност, Римини си остава класика в жанра за летни купони и весела ваканция. През ноември шезлонгите чадърите са събрани, на широкия плаж са вдигнати изкуствени дюни, но в хубав ден една разходка по плажа е безценна. Италианците си разхождат кучетата, водата е невъзможна за къпане (последните ентусиасти приключват с това някъде в средата на октомври), но есенното море зарежда душата със спокойствие, както лятото не може.

Какво да видите?

Района на Borgo San Giuliano (между Via Tiberio и Via Matteoti). Цветни къщи с ярки щори, рисунки на всяка къща, цветя по первазите – всичко това е светло и перфектно комбинирано. През есента този район е безлюден и тих, има няколко отворени бара и ресторанти, понякога се провеждат и фестивали. Навремето това е била бедна рибарска зона, често наводнявана от реката, но с много силно чувство за принадлежност, което сякаш съществува и днес. Рисунките по фасадите са от 70-те години, когато започва да се провежда фестивала Борго Сан Джулиано и един художник решава да рисува по стените, с което започва и тази традиция. През 1994 г. фестивалът е посветен на Фелини (който е от Римини) и има много рисунки, свързани с филмите му и него самия. Фелини също така има къща в този район, но никога не е живял в нея. Мостът на Тиберий и парка XXV април. Мостът на Тиберий ще навърши две хиляди години през 2021 година. Гущерите все още пълзят по белите му камъни, хората все още се разхождат по него, може да мине и кола даже. Мостът предлага красива гледка и снимка от него или на него е в реда на нещата за всяко посещение на Римини. Веднага след моста започва голям парк, където можете или да се разходите и да го изучите задълбочено, или пък да поседнете на пейка и просто да наблюдавате това, което се случва наоколо – животът, какъвто е. Разходка в центъра ще ви хареса, тесни улички, елегантни италианци с цветни шалове, филцови шапки и панталоните с ръб. В центъра на живота е площад Кавур, а улицата, минаваща през него, ще ви отведе до втория площад и арката на Август. Можете да хвърлите поглед към луксозните вили на Via Le Principe Amedeo, които водят до парка Фелини. Малко встрани от центъра е крепостта на Малатеста, мощно укрепление, построено от местната управлявала знатна фамилия Малатеста през 1446 г. Тук понякога се провеждат фестивали, филмови прожекции и театрални представления. Можете да отидете и до местния музей „Домът на хирурга“ (Domus del Chirurgo) и да видите древните разкопки. В града има и много църкви като например Madonna della Scala – на фасдата й няма светци, а море и кораби. Римини е пристанищен град, така отделете малко време и на пристанището, белите лодки, отидете до някой фар, където се целуват тинейджъри, а възрастни хора ловят риба.

ЧЕЗЕНА Чезена e типичен средноголям италиански град с под 100 хиляди жители. Не е особено познат на туристите, което не значи, че няма какво да предложи, напротив. Има приятна, спокойна атмосфера, дълбока история и гарантирано ще хареса на всеки, който избягва големите туристически артерии. Историческият център е заобиколен от крепостната стена на крепостта Малатестиана (Rocca Malatestiana), надвесена над централния площад. Това прави обиколката лесна за ориентиране, няма опасност човек да се загуби.

Какво да видите?

Започнете с Piazza del Popolo, централният павиран площад в центъра на който се намира Фонтанът Мазини, символът на Чезена. Пиацата приютява и Palazzo Municipale (сградата на общината), която е построена през 1359 година с безценни фрески датиращи от XVII век. Също на площада се намира Rocchetta di Piazza (малката крепост) с венецианска лоджа, някои исторически магазини и бароковата църква на светите Анна и Йоаким. Не е за подминаване катедралата на Чезена, Св. Йоан Кръстител (San Giovanni Battista), построена през 1385 година по желание на Андреа Малатеста. Горещо препоръчваме също така да посетите напълно съхранената средновековна библиотека на Малатеста (Bibliotecca Malatestiana), която присъства в списъка нa UNESCO като обект на световното културно наследство. Библиотеката е отворена за посетители само с гид. В нея могат да се видят 343 кодекса, все още завързани с оригиналните си железни вериги към банките за четене, свитъци, както и колекцията на папа Пий VII, която се състои от 5000 безценни тома. Можете да се качите по хълма на крепостта Малатеста, за да видите един красив изглед към Чезена, а на хоризонта се вижда медния купол на църквата Св. Кристина, както и хълмовете на Бертиноро и Монте Маджо.

РАВЕНА Равена е великолепен малък град, където могат да се видят много обекти от световното културно наследство в списъка на UNESCO. В миналото Равена е бил на брега на адриатика, но с времето морето е отстъпвало и сега до него има 10 километра. Богатото историческо и културно наследство се дължи на факта, че Равена за кратко е бил столица на Западната Римска империя и византийска провинция, така че тук има безценни паметници на византийската архитектура.

Какво да видите?

Oсновното, заради което туристите посещават Равена, са византийските мозайки в базиликите, мавзолея на Гала Палацидия и баптистерия. Петте най-важни обекта могат да бъдат обиколени с един билет, а заедно с него ще получите и карта на центъра, където тези места са отбелязани – обиколете ги всички! Базиликите на Равена са красиви и отвън – в прашно розово, заобиколени от тъмнозелени борове, а отвътре греят в злато и синьо. На мозайките, разбира се, се изобразени основно светци, които са облечени така, че никой орнамент по дрехите им не се повтаря при друга дреха, но също така са изобразени като живи и птици, кораби и градове. Всички базилики са построени прeз V и VI век. Петте базилики могат да се посетят в обратен ред, за да е ефектът от последната/първа най-силен. 1 и 2 са най-красивите. Това е осмоъгълната Сан Витале, осветена през 548 година. Мозайките са точно такива, каквито са били преди почти хиляда и петстотин години – не са избледнели, не са повредени, виждаме ги така, както са ги виждали очите на хората тогава. Обхванат целия свод на катедралата, но и пода под краката. Никъде в Европа няма толкова добре запазени и умело направени мозайки. До катедралата е малкият кръстокуполен мавзолей на Гала Палацидия – зашеметяващо място! Когато влезе вътре човек над главата му има тъмносиньо небе със златни звезди. Мозайките са от първата четвърт на V век и са най-старите запазени до днес мозайки в Равена. Гала Палацидия е била дъщеря на император Теодосий I и Гала. Самата Гала Палацидия не е погребана тук, саркофазите, които се виждат вътре, са добавени много по-късно. Православният баптистерий е най-старата оцеляла сграда на Равена. Мозайктие вътре изобразяват именно сцената на кръщението. Още две сгради са свързани с легендарните мозайки – базиликата Сент'Аполинер Нуово и архиепископският музей св. Андрей. В Равена се намира и гроба на Данте, когото жителите на Равена приютяват, след като е прокуден от Флоренция. Освен тези места, Равена има още толква за показване, че няма да стигне един ден – Националният музей с фрески и антични артефакти, музеят Tamo, посветен на мозайките, градският музей MAR в зданието на бивш манастир от XVI век.

БОЛОНЯ Ако имате възможност за два дни в Болоня, не се колебайте – ще ядете два пъти повече. Болоня е кулинарната столица на Италия и предварително трябва да отпуснете една-две дупки на колана Но Болоня не е само „Дебелата“ (La Grassa) . Тя има една от най-красивите архитектури в Италия, арки, големи червени здания, кули и университет на хиляда години. Болонският университет е най-старото висше учебно заведение в света и духът на Алма Матер се е слял с всяка керемида и плочка под краката на туриста.

Какво да видите?

Историческият център на Болоня не е голям, но уличките са малки и се извиват така, че човек може да не усети кога са минали три-четири часа. Трудно е да се направи дори кратък гид за Болоня, но за най-най-сбита разходка се фокусирайте върху двете кули в центъра, книжарниците, магазинчетата за местни деликатеси, малкото рибно пазарче и Болонския университет – град в града с неповторима атмосфера – улично изкуство, млади хора, седящи по тротоарите, навесени над книги, други, пиещи ярки коктейли и такива, които си избират книги от антикварните пазарчета. Независимо, че вероятно ви обзема лека завист от този лайфстайл, имайте предвид, че днес, за съжаление, Болонският университет не е сред топ учебните заведения в Европа и света. Една 2-3 часова разходка в Болоня не може да пропусне Parco della Montagnola и Via Indipendenza, широкият булевард, който ще ви изведе в самия център. В края на булеарда ще се отзовете директно пред Sala Borsa, културен център на града и библиотека, която можете да влезете да разгледате и само, за да видите архитектурните разкопки под стъкления под на зданието. Доминантната фигура на площада пред Сала Борса, piazza Nettuno, e фонтана на Нептун, чиято роля била да даде по-стилен вид на големия площад – Piazza Maggiore. Скулптурът Джанболоня бил принуден от църквата да намали доста размерите на „долната част“ на Нептун, но Джанболоня пък направил показалеца на ръката му така, че при определен ъгъл ясно да се види каква е била първоначалната идея за размера на мъжествения атрибут на древния бог. За да го улучите този ъгъл, търсете черния камък, от където се вижда така наречената „преспектива на срама“.

Piazza Maggiore и базиликата San Petronio с Palazzo del Podestà. Базиликата мигновено привлича вниманието с това, че е недовършена. Не са стигнали ресурсите а довършването й и независимо от поне няколко последващи предложения за довършване, катедралата никога не е получила разрешение за това. Вероятно, защото именно така е интересна и неповторима. Така остава „недовършена, но завинаги“. От стълбичките на катердалата се вижда Palazzo del Podestà, посроена през 1200 година, представлявала е основа на кула (такива е имало над сто в Болоня). Сега оцелели са частично две от тези кули – Азинели и Гаризенда. Втората е наклонена със съществено отклонение от цели три метра, вие се качете на първата.

ИЗКУСТВОТО НА ИТАЛИАНСКИЯ АПЕРИТИВ текст и снимки: Елена Миланова

ВСИЧКО ЗА ЛЮБИМИЯ ИТАЛИАНСКИ РИТУАЛ НА БЕЗГРИЖНОТО РАЗМОТАВАНЕ

с подкрепата на

VERAITALIA.EU

15

VERAITALIA.EU нява в себе и д е б о о т е о во, к Те са семейст а България, н а х у д т о и си частиц ичта няма б о а З . я и л а т пренесени в И събра и и г о т я о к , и з е та граници и тя и живеят т я т о б а р а д мотивира пълноценно!

Вера Италия е малка семейна фирма, която е на българския пазар от 2016 година. техният стремеж е да предложат на българския потребител истински италиански, основно гурме изкушения и подбрани вина, с безкомпромисно качество и безупречно обслужване. Знаят,че българинът, както всеки европеец, трябва да има достъп до най-доброто!

Много хо ра, обича щи итали ще оценя анската к т, това ко ухня ето предл италия, з а гат вера ащото пр одуктите деликате им са сни, зана ятчийски задоволя , подбран т и най-из и да тънченит тях ще се е вкусове храните з .С д р а вословно ще може да впечат и вкусно, л и т е с в оите прия гости, кат тели и о им подн е с е т е т рапеза от висока кл аса в гур ме стил.

ИЗКУСТВОТО НА ИТАЛИАНСКИЯ АПЕРИТИВ

Изберете порцията, вдигнете чаши и „Наздраве!“ за аперитива!

VERAITALIA.EU ПРЕДЛАГА Италиански аперитив

“Салуте!“ - звънът на чаши звучи кристален като църкова камбана в цяла Италия всеки следобед, загледан към вечерта. Време е за апритив – онзи великолепен час (или два, или три), когато натовареният ден е зад гърба, а напред има безгрижие, напитки и похапване с приятели по малките масички на всеки свободен сантиметър италиански бар. Но, аперитивът не е „happy hour”, никога няма да видите оферти 2 за 1, целта му не е напиване. Аперитивът е la bella figura на социализирането, ритуалът на безгрижното размотаване, феномен, който се смята, че е заченат през 1786 година в Торино. Тогава Антонио Бенедето открива рецептата на вермута, който потиска леко апетита, но отваря настроението (и стомаха) за вечерта.

Aperitivum на латински означава именно „отваряне“. Стилът на аперитива е различен от Север на Юг – насевер са особено горди с богатите бюфети, представящи изобилие от stuzzichini, които могат да се нарекат и ордьоври, включващи богат асортимент сушени меса, сирене, зеленчуци, хляб и дори малки пици. Обикновено в цената на питието е включено и похапването, и този маниер е толкова популярен, че много хора пропускат вечерята. Това се нарича и apricena. Колкото по на юг отивате, толкова повече се опростява аперитивът. Там той е по-малко популярен и можете да се натъкнете на по-обикновени плата със салами, сирена, а в по-малките заведения аперитивът се състои най-вече от чипс, маслини и други finger foods. За аперитива са най-важни първо напитките и второ, качественото (а не количественото) похапване. Класика в жанра са коктелите Spritz и Negroni, но Prosecco и други леки бели и червени вина, сериозно стоят зад гърба на Campari и Aperol. Аперитивът е не по-малко приятен и у дома – забравяте грижите, релаксирате, отпивате глътки спокойствие и подгответе тялото и душата за това, което предстои!

Този изкушаващ и апетитен италиански аперитив за трима, ще ви пренесе направо в някое кокетно барче в Рим, Верона или Венеция.

Qъдържа 100% италиански деликатеси: отлежало прошуто, средно отлежал кашкавал, микс овкусени чушки и подправки и мини селски грисини печени на фурна.

Prosecco Millesimato Extra Dry, Casa Paladin 1962 Просеко Милезимато с Контролирано наименование за произход на изба Паладин е резултат от внимателен подбор на грозде, произхождащо от лозя в историческия район на производство. Отлично отварящо вино като аперитив – вино за разговори!

Franciacorta Brut Cuvèe alla Moda 2017 Приятно усещане за мекота, балансиран прясно-кисел вкус, комбиниран с нотки на узрели ябълки, който изпълва дълготрайно небцето. Идеално като аперитив, отлично съпровожда ястия от риба и бяло месо.

ЗА ЛЮБОВТА МЕЖДУ СИРЕНЕТО И ПАСТАТА

ТРОФИЕ С ГОРГОНЗОЛА И ОРЕХИ Любовта между горгонзола и паста сигурно е възпята и от поетите, но не само това меко и ароматно сирене се съчетава чудесно с паста. Но и други сирена като таледжо, пармиджано реджано и дори перкорино, правят великолепни комбинации. Класика в жанра е рецептата да остане максимално семпла, за да се даде възможност да се развият ароматите и вкусовете на сирената, които се съчетават най-добре с малко орехи и чаша червено вино.

Лесно, вкусно и толкова италианско!

VERAITALIA.EU ПРЕДЛАГА Syrah Paladin 2017 Идеалено по време на цялото хранене. Отива си много добре с варени ястия, задушени и печени меса. Отлично е със студени мезета и средно отлежали сирена. Ненадминато и за пииване без мезе, след вечеря или във винения бар с приятели.

Необходимите продукти: 250 г горгонзола 150 г течна сметана 1 стъкче мащерка 300 г трофие (или друг вид къса дребна паста) 100 г счукани на едро орехи черен пипер сол В дълбок тиган изсипете сметаната и добавете сръкче мащерка. Когато се загрее, прибавете горгонзолата. Разбъркайте, за да се стопи сиренето, прибавете щипка черен пипер и сол на вкус и разбъркайте със сварената, гореща паста. Поръсете със счуканите орехи и сервирайте.

Таледжо DOP ,,Vero Sergio Arrigoni'' Taleggio ''Vero Sergio Arrigoni'' е един от найдобрите представители на това чудесно сирене. Вкусът му е мек и ароматен и има характерен леко кисел, склонен към сладко с попродължително отлежаване и има характерен аромат.

Горгонзола DOP - Arrigoni Sergio Formaggi dal 1859 Горгонзолата на Аригони е отлежала над 50 дни. Тя е кремообразна, леко пикантна и е нещо средно между Dolce (сладка - прясна) и Piccante (пикантна отлежала и твърда).

ИЗКУСТВОТО НА ИТАЛИАНСКИЯ АПЕРИТИВ

COLBY TWINS Diana and Harry Colby's Twins survived after a car accident in LA

ANGELA CARLE talks about her growing relationship with Mark Dizon

ТОВА Е МЯСТО ЗА РЕКЛАМА, КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ВАШЕ. СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK: МY ITALIAN DAYS И INSTAGRAM @MY_ITALIAN_DAYS_

КАРАВАДЖО ПЪРВИЯТ СЦЕНОГРАФ НА СВЕТА

Текст: Елица Павлович

23

Театърът и киното дължат много на Караваджо. Това твърдение може да е парадоксално, имайки предвид, че художникът никога не се е занимавал със сценични изкуства, но влиянието на неговото творчество се открива не само в картините на художниците от 17-ти век до наши дни, но и във всички други форми на изкуството. Какво е обяснението накратко. На първо място самата история на Микеланджело Караваджо прилича на филм. За събитията в личния му живот знаем главно от записките на папската гвардия – толкова често името му е замесено в скандали, престъпления и бягства от един град в друг. Този драматизъм в личната му съдба, бързата смяна на места и хора, стават неразделна част от творчеството на художника. Той умира преди да навърши 40 години, но с него започва изкуството на новото време. Преди него художественият живот неизменно се определя от наличието на един водещ стил – готика, барок, класицизъм. Стилът означава, че нормата предшества художника. Караваджо, напротив, не следва никакви норми, а твори следвайки само собствените си представи и правила на автор. Именно по негово време се появява концепцията за гения и за лудостта като позитивен елемент на творчеството. Караваджо напълно загърбва общоприетата практика да прави скици на картините си и рисува върху платното с бои направо от натура, като не оставя след себе си школа и ученици, които да продължат стила му. Промяната, която започва с него, личи още от най-ранните му картини – например „Младият Бакхус болен“ (Bacchino malato) – това вероятно е автопортрет, като художникът се е нарисувал с някои от елементите на Бакхус. Най-важното в картината е промяната в сюжета, добре познат дотогава – при Караваджо Бакхус е с лицето на реален човек, лишен от красотата на божественото съвършенство, а атрибутите му – плодовете пред него – са по-скоро оскъдни, неузрели и далеч не впечатляващи.

И докато в портретната живопис вече има известни традиции, то в изобразяването на природата Караваджо е истински новатор. Картината му „Кошница с плодове“ от 1596 година е първият натюрморт в историята на изкуството. Плодовете на картината за първи път са изобразени не като част от по-голяма композиция, а като съществуващи сами за себе си. Буквалният превод на „натюрморт“ от английското име still life означава „неподвижен, затаен живот“. Тихият живот на предметите е видян най-напред от Караваджо - един безспорно кинематографичен поглед, който не изпуска и най-малкия детайл.

През 1594 година той рисува „Гледачката от улицата“ - това е реална циганка, облечена по характерния за тогавашните гледачки начин.

Никой дотогава не е рисувал от натура хората от улицата, битовата реалност на живота. И това става вдъхновение и пример за Рембранд, Рубенс, Вермеер, Хосе де Рибера, Бернини и Веласкес, както и за много други далеч по-малко известни „караваджисти“.

Портретите и натюрмортите са само началото за Караваджо, но истинските сюжети са,разбира се, тези свързани с църквата,защото само чрез тях може да се разкажат големите истории на живота. И именно за картините си, нарисувани по библейски сюжети, Караваджо е найобсъждан, най-одумван и най-прочут.

В неговите интерпретации има три водещи принципа, които полагат основата на цялото бъдещо визуално изкуство. Първо – неидеалната натура – изобразяването на човека такъв, какъвто е. Преди това натурата е само един етап от творчеството и след него се съединяват идеалното и реалното начало. У Караваджо няма никаква идеализация, дори когато рисува светци и апостоли, в светлината на божественото sветът е такъв, какъвто е. Той вижда –и изобразява – дори грозното и отвратителното, което вижда, което преди това е избягвано грижливо в изкуството. Показателен е примерът със „Свети Матей и ангела“ през 1602 година – последната картина от триптиха за параклиса Контарели. На картината е нарисуван апостол Матей и той няма ни най-малко вид на свят човек, а по-скоро прилича на грубоват селянин, комуто ангелът снизходително помага да довърши писанието си. Ръцете му са груби, краката - също, той е бос и по един типичен за картините на Караваджо начин босите му крака са наврени прави в лицето на зрителя – който се предполага да гледа картината именно на това ниво. Този вариант на картината скандализира много силно тогавашното духовенство, макар че е абсолютно правдив. Караваджо е принуден да нарисува втори вариант,който и досега се намира в църквата Сан Луиджи деи Франчези в Рим, а оригиналътсе е намирал в Берлин до 1945 година, след което съдбата му е неизвестна.

Второ – приближава погледа на художника към обекта на картината и променя изображението. Това личи особено добре например в картината „Полагането на Христос“ от 1603 година, нарисувана за параклиса Chiesa Nuova. На картината цялото действие е обърнато по диагонал, като краката на Исус са най-близо към зрителя. Тази картина е вдъхновила по-късни интерпретации на Рубенс, Жерико, Сезан и Фрагонар. Трето – именно това е голямото умение на Караваджо, с което той остава в историята на изкуството – той гениално използва ветлината и сенките, за да покажеакцентите в сюжетите, които рисува. За първи път това се вижда ясно в „Призоваването на свети Матей“ през 1599 година. Светлината създава драма на картината – с помощта й той концентрира сюжета в едно поле и възниква ефект на присъствие, който е театрален, а не живописен подход. Има проучвания, които твърдят, че Караваджо е използвал светлината по подобен начин и в самия работен процес – че е подреждал статистите и ги е осветявал с насочен лъч светлина, за да постигне търсения ефект на платното. Този тип изображения на картините на Караваджо дават начало на преживяването в театъра. Именно през 17-ти век, тоест след Караваджо, се разделя тъмната зала на театъра от светлата сцена. Това е нужно, за да се изключи от зрителното поле всичко странично, което отвлича зрителя и да се съсредоточи вниманието му върху действието. Интензивността на действието се пренася и в киното и в цялата зрелищна култура на нашето време. От Караваджо са повлияни непосредствено Пиер Паоло Пазолини и Мартин Скорсезе. Днес, когато на смяна на 3D киното идват изображенията в четири измерения и добавената реалност, е добре да си спомним, че способността да се въздейства интензивно върху емоциите на зрителя, ангажирането му със случващото се, заразяването с определено настроение - всичко това е измислено от Караваджо преди близо четири века и все още работи безотказно.

FIAT 500 - МАЛКОТО МИШЛЕ, ЛЮБИМО НА ВСИЧКИ текст: Борислав Георгиев Когато попитах най-добрият си приятел за какво се сеща, когато някой спомене Италия, той веднага изстреля, че в главата му изниква отборът им по футбол, Марио Балотели, Лоренцо Инсине ... A когато аз чуя “Италия”, се сещам за един малък, пъргав красавец – Fiat 500!!! Този малък хечбек притежава стилен ретро външен вид и гама от икономични двигатели, които са идеални за шофиране в градска среда. Но как всъщност се стига до появата на красивия италиански мъник??? През 1936 година Fiat започва производството на автомобил, наречен Fiat 500 Topolino.

(Topolino се превежда буквално като “малко мишле”, но също е и италианското име на Мики Маус.) По време на своето производство (19361955), Fiat 500 Topolino е един от най-малките автомобили в света.

Мишлето е било оборудвано с 569-кубиков мотор с около 13 конски сили. Няма как да напиша “ускорение от 0 до 100, защото 13-те конски сили ускоряват Topolino до скромните 85 километра в час. Тук трябва да се отбележи, че Fiat 500 Topolino не е замислен като спортен автомобил, а като малък, практичен и най-вече икономичен автомобил, който да може да е достъпен за средната класа.

В крайна сметка Topolino е успешен. Мъникът успява да се задоволи с едва 6 литра гориво за 100 километра пробег и се продава за 8900 британски лири, въпреки, че по план е трябвало да струва само 5000 британски лири. Но дори при тази разлика, автомобилът е бил конкурентен на пазара. Доказателство за това са общо 520-те хиляди продадени коли. През 1957 година е произведен първият Fiat 500 Nuova. Работата по дизайна на автомобила е поверена на Данте Джакоза. Една година покъсно, през 1958 година се появява спортният Nuova 500 Sport (1958-1960). В спортният автомобил са на разположение вече 21 конски сили. Две години по-късно на “сцената” излиза заместникът на Nuova-500 D (1960-1965). Стандартната версия на този автомобил разполагала с по-голям работен обем от 499 кубически сантиметра и мощност на двигателя-17 конски сили. (Наричали този модел и Fiat Bambina.)

През същата 1960 година от завода излиза и най-дълго произвежданият модел-500 Giardiniera или още Giardinetta. Моделът се произвежда цели 15 години.Той има има и ван версия, наречена 500 Furgoncino.

28

През 1971 година започва производството на спортния 500 R или Rinnovata (1971-1976) Трябва да се отбележи, че Fiat произвежда и специална версия за американския пазар-Fiat 500 America (1958-1962). През 2004 година е създаден концептът Trepiùno, който е дело на Роберто Джолито. На базата на този концепт през 2007 година в Полша започва да се произвежда новия Fiat 500.

Между 1965 и 1973 се произвежда моделът 500 F или Berlina. Berlina е по-евтината и базова алтернатива на 500 L (Lusso). “Луксозният” 500 L има хромирана броня. Има и разлика в интериора-таблото е покрито с черна пластмаса против отблясъци вместо а бъде гол оцветен метал.

Днес, сред големите почитатели на Fiat500 е папа Франциск, който се отказа от страхотно бяло Lamborghini (което продаде за благотворителност) в полза на по-скромната кола.

Седемкратният шампион във Формула 1 Михаел Шумахер също е бил собственик на 500. Неговият модел е Fiat 500 Abarth с мощност от 160 конски сили! В Холивуд пък Мила Кунис и Аштън Къчър се возят на своя Fiat 500, a рапърът T-Pain се наслаждава на много специален кабриолет Fiat 500 Gucci!

ДА СЕ ХРАНИМ С РЪЦЕ!

"отпуснете тези души!"

текст: Мила Милър

Всички сме били възпитавани как да използваме прибори, колко важно е това, какъв етикет се спазва на различните места и колко нецивилизовано е с ръце. Е, това тук е посветено на щастието от храненето с ръце! За мен храната е култ, а храненето с ръце - ритуал. Ритуал, в който участват всичките ни сетива. Съвсем естествено е добре изглеждащата, вкусно ухаеща и желана храна да ви накара да почувствате откровено, непредвидено щастие. В големите държави храната е гориво, в Европа, и по-специално в Италия, тя е празненство на живота. Допирът с храната изпреварва другите сетива и казва на мозъка – време е! Пипайки с пръсти, усещаме температурата, текстурата, дори предполагаме вкуса. Затворете очи и опитвайте храна, предизвикайте се, превърнете го в ново усещане, благодарете на ум (или на глас) за онова, което имате в ръцете си. Храненето с прибори често ги превръща в багерче за пренос на нещо от една точка до друга. Храненето с пръсти акцентира повече върху процеса, забавя храненето, а това дори малките деца знаят, че е полезно. А Италия сякаш крещи – „За Бога, приятели, нека се храним с ръце!“ . Пица, брускети, отлежали сирена на едри късове, сушени домати, маслини и антипасти, прясно изпечен хляб, начупен на парчета, ярко зелени листа босилек, каперси, салами, джелато в домашна вафлена фунийка, канелони и бишкоти – казвам ви, всичко крещи „Вземи ме, наслади ми се!“ Понякога искам да спра неправилно, да купя набързо няколко вида сирена, прошуто и бутилка Амарони от кокетен бутиков магазин за истински автентични продукти, да се прибера, да сваля токчетата, да отворя виното, да пусна музика и да седна на пода…да се храня с ръце, да помириша храната, да се смея и да изживея храната по италиански – такава, която създава истинска наслада с хляб, маслини, сирена и вино. Отпуснете ги тези души! Наздраве!

30

MOZZARELLA IN CARROZZA Сандвичът с моцарела е едно от двете неща, които всеки италиански мъж трябва да умее да прави.

снимки и текст: Елена Миланова

31

ХЛЯБЪТ И ПРОДУКТИТЕ Mozzarella in Carozza се прави с изостанал селски хляб. ДРУГИТЕ ПРОДУКТИ СА БИВОЛСКА МОЦАРЕЛА, 2-3 ЯЙЦА, 1/3 Ч.Ч. МЛЯКО, БРАШНО И ПОДПРАВКИ (СОЛ, РИГАН, БОСИЛЕК)

Разбийте яйцата със солта, подправките и млякото. Нарежете моцарелата на филийки, сложете ги между филиите хляб. Поръсете ги с брашно от двете страни

печете ги от двете страни, като ги притискате от време на време, докато моцарелата се разтопи. Поръсете панините с пресни подправки (босилек, мащерка), добавете и няколко доматчета – ето, че вече знаете как се прави най-известния италиански сандвич.PS: по принцип сандвичът с моцарела се пържи обилно в олио, но това решение оставяме на вас.

Регистрирайте се

тук

и ще го получите директно в пощата си

Очаквайте специалния ни коледен брой на 15 декември! Оригинално съдържание. Италианските коледни традиции. Коледни рецепти. Вдъхновение.

Още интересни неща от Моите италиански дни директно в пощата ви? Регистрирайте се

тук

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK: МY ITALIAN DAYS И INSTAGRAM @MY_ITALIAN_DAYS_