Моите италиански дни – септември 2019

СПИСАНИЕ ЗА ХОРА, КОИТО ОБИЧАТ ИТАЛИЯ

mid. МОИТЕ ИТАЛИАНСКИ ДНИ

Великата красота – италианската мода и киното / Великолепните италиански вили / През септември Милано е мода / Започва сезонът на трюфелите / София Лорен "Всичко, което виждате, дължа на спагетите"

БРОЙ 2 • СЕПТЕМВРИ 2019

03 От нас 05 Великата красота - Италианската мода и киното 14 През септември Милано е мода 15 Великолепните италиански вили във филмите 22 Porcellino – един от символите на Флоренция 24 Започва сезонът на трюфелите 31 София Лорен – кулинарна икона 36 Как се разпознават автентичните италиански продукти

Септември е тук. За момент радостта от лятото е заместена с онова чувство, че свършва, че пак тръгваме на училище нищо, че сме в средата на живота. Ново начало, нови стремежи, нови сложни задачи за решаване. Това е животът. Урок след урок и така до следващия септември. А лятото е още тук и сме го събрали като парченца слънце, цвят и топлина в сърцата и в паметта на телефоните си – за да е с нас, когато слънцето ще залязва в пет. Този брой е отворен към неизбежността на отминаващото лято, но не и към тъгата – през септември се случват много неща в Италия. Продължава кинофестивалът във Венеция, който вдъхнови Елица Павлович да разкаже за връзката между киното и италианската мода. А Елена Миланова прави разходка из най-красивите италиански вили, които сме виждали във филмите. От откриването на сезона на трюфелите до Седмицата на модата в Милано, септември не е никак униващ, а даже напротив! Последвайте ни на фейсбук страницата Моите италиански дни, в Инстаграм (@my_italian_days) и се регистрирайте за нашия нюзлетър. Приятно четене!

3

Великата красота – италианската мода и киното текст: Елица Павлович

5

През 1951 година Лукино Висконти наема младия и неопитен Пиеро Този за дизайнер по костюмите на филма Bellissima.

Днес този епизод е част от легендата за Пиеро Този, може би най-великия италиански художник по костюмите, който почина преди броени дни на 92-годишна възраст.

Обратно на представата за художник по костюмите, който трескаво рисува, купува, шие и планира, Пиеро Този обикаля улиците на Рим и моли хората да му дадат за филма дрехите, с които са облечени. При това костюмите не се почистват преди снимките, за да запазят оригиналната си структура и форма.

Двамата с Висконти правят общо седем филма заедно и всеки един е отделна глава от учебника на световното кино и мода – „Роко и неговите братя“, „Леопардът“, „Смърт във Венеция“ – визуално разпознаваеми и до днес.

Дрехите на римляните, както подобава на истински италианци, са достойни за големия екран дори буквално събрани от улицата.

Даяна Врийланд лично отива от Ню Йорк в Рим, за да се запознае с Пиеро Този. През ХХІ век ученичките му Милена Канонеро и Габриела Пескучи имат пет оскара зад гърба си и продължават да работят активно.

12

Сега да се върнем почти век назад и да започнем от самото начало историята за италианското кино и модата, като за момент забравим Милано и Флоренция. През 30-те години на миналия век Рим е безспорната модна столица на Италия. Именно там работи най-знаменитата дизайнерка по онова време Роза Генони и тя, разбира се, облича кинозвездите от онази епоха. В зората на киното понятието „художник по костюмите“ не съществува, а кино звездите носят на екрана дрехи от личния си гардероб. Тогава се появява терминът „дива“, така наричат най-известните актриси като Лидия Борели, Франческа Бертини, които на екран демонстрират тоалетите си, заставайки в пози много подобни на тези в модните списания. Днес това се определя повече като пърформанс, отколкото като същинско актьорско изпълнение. Целта е не само да се подчертае красотата на костюмите, но и да се наруши хегемонията на Париж като световна столица на модата. Подобна е историята с мъжката мода, чийто център традиционно е „Севил Роу“ в Лондон.

Когато през 1932 година семейство Рубиначи откриват ателието си в Неапол, те го кръщават „Лондон хаус“, за да подчертаят уменията си. Дългосрочната им амбиция обаче е да наложат своя италиански стил в мъжкия гардероб, с леки и елегантни сака, много по-удобни от английските, меки материи и ярки цветове във вечерните костюми.

Трябва да минат две десетилетия и една разрушителна война, преди това да се случи в действителност. През 1951 година във Флоренция официално започва летоброенето на италианската мода с първото модно ревю. Точно по същото време, но в Рим, се ражда и идеята за бляскавия италиански стил, за непоносимо прекрасните мъже на Италия, които слизат от кабриолетите си облечени в перфектни костюми с леки сака и тъмни очила, а до тях се возят красиви жени с развяващи се рокли и перфектно деколте.

Тази картина слиза право от екрана и именно италианското кино прави модата световен феномен и обединява завинаги в едно красотата и мечтите. Киното е един от решаващите фактори за икономическия подем на Италия след войната. В студиата Чинечита край Рим, наречени не случайно „Холивуд на Тибър“, през 50-те години се снимат най-големите кино хитове като „Бен Хур“, „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър и „Римска ваканция“ с Одри Хепбърн. Чрез киното Италия достига до САЩ като далечен идеал и мечта, тя става любима туристическа дестинация. За американците Рим е безспорната столица на модата, с която те свързват всичко бляскаво и секси. Киното е виртуална форма на пътешествие, то формира идеята за това какво е модерно и изгражда представата за италианците като нация от безупречно облечени мъже и жени.

12

Зрителите буквално копират стила от филмите и се обличат като римляни, без кракът им да е стъпвал в Италия, само благодарение на филми като „Римска ваканция“ и La Dolce Vita. Клиенти на италианските дизайнери са най-големите звезди на Холивуд – Ингрид Бергман, Ава Гарднър, Кари Грант, ГрегъриПек, Катрин Хепбърн, които са посланици на италианския стил зад океана.

60-те години в киното изгрява Фелини. Преди да започне да прави филми, Фелини работи като карикатурист и завинаги запазва любовта си към преувеличенията, гротеската, ярките образи. Филмите на Фелини показват живота в Рим през 60-те през особената поетична стилистика на режисьора и не на последно място чрез костюмите. Фелини работи с най-добрите модни къщи – Валентино, Ренато Балестра, сестрите Фонтана, а костюмите на Марчело Мастрояни се шият от най-известния римски шивач – Виторио Зеноби. Фелини и Мастрояни създават образа на италианеца като безупречно елегантен мъж с костюм, бяла риза и тъмни очила – представа, която е жива и днес. Филмът La Dolce Vita ражда терминът „папарак“, а най-известният римски дизайнер на обувки по онова време Алберто Дал Ко прави специален модел обувки, наречени „папарак“. Марката „Бриони“ се ражда на вълната на тази мода и Мастрояни става първият им моден посланик.

През 50-те години се появява и понятието Made In Italy, непосредствено свързано с киното и Рим като център на следвоенната мода. Американските режисьори имат много причини да предпочитат да снимат филмите си в Чинечита. Освен че е икономически поизгодно, в Рим е и много по-лесно да се изработят костюми за филмите, защото ателиетата имат огромен опит с работа за операта, театъра и архиви с исторически костюми.

Всичко това се случва десетилетия преди в Холивуд да се усетят, че актьорите са много повъздействащи модни инфлуенсъри от моделите и Анна Уинтур да започне да ги слага на корицата на Vogue.

12

Италианските дизайнери до един са свързани с културата и с киното – това е част от модния им кодекс. Ето само някои от най-известните модни кино легенди:

Роклята PRETINO на сестрите Фонтана Днес модната къща на сестрите Фонтана е позабравена, но през 50-те години благодарение на киното те са толкова известни, че в пресата иронично обясняват програмата на американските туристи така: „20 минути в „Свети Павел“, 20 минути в Колизеума и останалите два дни в студиото на сестрите Фонтана“. Трите сестри са ревностни католички и през 1956 година дори са поканени на аудиенция при папата заедно с шивачките от ателието си. Всяка римлянка знае, че Фонтана предлагат идеалните черни рокли за посещения на литургии и църковни празници. Любима клиентка и близка приятелка на сестрите е Ава Гарднър, като те отговарят изцяло за нейните кино костюми и за личния й гардероб. През 1955 година за филма й „Босата графиня“ те ушиват прочутата рокля pretino, която предизвиква скандал. Сестрите Фонтана имат от Ватикана разрешение за този модел, но комбинацията от строгата свещеническа дреха с извивките на Ава Гарднър има неочаквано богохулен ефект.

По-късно много подобна рокля носи Анита Екберг в La Dolce Vita, а оригиналът става част от изложбата на Института по костюмите Heavenly Bodies миналата година.

Мoмичетата на FENDI

Списъкът с актрисите, облечени на екран в кожените палта на Fendi, прилича на архива на наградите Оскар. Мишел Пфайфър в „Невинни години“ (роля, за която действително печели Оскар), Мадона в „Евита“, Изабел Юпер в „Дамата с камелиите“, Гуинет Полтроу в „Кланът Таненбаум“ и много други. Началото на сътрудничеството на модна къща Fendi и киното е филмът „Семеен портрет в интериор“ с актрисата Силвана Мангано, която става муза на Ана Фенди и клиентка на модната къща. Традицията продължава и днес с наследницата на фамилията Силвия Вентурини Фенди, която е сред продуцентите на филма „Суспирия“.

Нино Черути и "Хубава жена"

Едуард, героят на Ричард Гиър във филма „Хубава жена“, е мъж със самочувствие и пари, който живее така, както му е удобно. Това трябва да отразяват и дрехите му. Търсенето на подходящи костюми в САЩ се оказва безуспешно – всички са твърди, формални и затрудняват движението. Тогава на сцената се появява италианецът Нино Черути и прави за Ричард Гиър костюмите, които помним и до днес.

Киното на Армани

Джорджо Армани е направил костюмите за толкова много филми и актьори, че сам е написал цяла отделна глава в историята на Холивуд. В повечето книги и изследвания се твърди,че манията по италианските костюми зад океана в действителност започва след филма „Американско жиголо“ с Ричард Гиър, облечен от Джорджо Армани. Гиър си остава един от актьорите, които трайно работят с Армани, също както Кевин Костнър (например в „Недосегаемите“ и „Бодигард“), Глен Клоуз, Джоди Фостър, Леонардо Диkаприо – крайно неизчерпателен списък. Любопитен пример за таланта на Армани като дизайнер по костюмите е филмът „Вечната музика“ за Коул Портър и жена му Линда, едно от най-модните и влиятелни семейства през 20-те години, с Кевин Клайн и Ашли Джъд в главните роли. Според Армани гардеробът на семейство Портър идеално отразява промените в модата през първата половина на ХХ век и създаването на костюми за двамата съпрузи е истинско предизвикателство. На сътрудничеството на Армани с киното е посветен цял етаж в музея на дизайнера в Милано.

През септември Милано е мода и който се интересува от темата е обърнал поглед натам. На подиумите ще се видят всички колекции за сезон Пролет/Лято 2020 на най-престижните барандове made in Italy.

Milano Fashion Week PE по традиция се провежда през септември (тази година от 17 до 23 септември) и е изцяло посветена на отговорите на един единствен въпрос – кои ще бъдат модните тенденции през пролетта и лятото на следващата година. Календарът на седмицата се подготвя от Камарата на италианската мода, които се занимават с организацията на събитието. Модната седмица достига върха си през уикенда, когато са ревютата на големите дизайнери.

В календара на камарата могат да се намерят всички часове и места за провеждането на всички събития, включително препоръки за основното, което трябва да се следи. Важно е да се знае, че билети за ревютата реално няма. Има персонални покани и акредитации за пресата и купувачите собственици на луксозни магазини. Понякога се дават и покани с благотворителна цел, които се разиграват предварително на търг, но това не е правило. За сметка на това, че на ревютата присъстват малцина, всички могат да следят какво се случва онлайн. Видео и снимки от модните подиуми дават абсолютно точна представа за атмосферата, тенденциите, като не пропускат и присъстващите по първите редове звезди и инфлуенсъри.

12 https://www.cameramoda.it

14

Великолепните италиански вили във филмите

15

villa erba-Комо "БАНДАТА НА ОУШЪН 12" Богатата на фрески вила от 19-и век на езерото Комо някога е била лятна резиденция на Висконти. През 2004 г. я превръщат в дома на Night Fox – легендарен крадец (Венсан Касел) за продължението на „Бандата на Оушън“

villa medici-рим „ВЕЛИКАТА КРАСОТА“ (2013) Една от най-хубавите сцени във филма на Сорентино е снимана в градините на вилата на Медичите. В нея главниият герой Гамбардела (Тони Сервило) завършва нощната си разходка, възхищавайки се на скулптурите на Ниобиди. Вилата е построена през 16-и век, в момента в нея се помещава Френската академия в Рим. Има и няколко стаи за гости, които, когато не са заети от художници или специални гости, са свободни за публиката.

villa necchi campigilio-милано „АЗ СЪМ ЛЮБОВТА“ (2009) Тази вила е построена между 1932 и 1935 година. Във филма на Лука Гуаданино е дом на героите му, фамилията Леки. Вилата се намира в центъра на Милано и може да бъде разгледана като част от обиколката на къщите музеи на Милано.

villa lante -витербо „ИМАМЕ ПАПА“ (2011) Нанни Морети избира тази великолепна вила от 16-и век, която се намира в Баная в провинция Витербо, като място за снимките на сцени от „Имаме Папа“. Вила Ланте има не само необичайна архитектура, но е и разделена на две отделни сгради, богато декорирани с фрески. Градината на вилата е един от най-блестящите примери за италианска ренесансова градина.

villa boscogrande палермо „ЛЕОПАРДЪТ“ (1963) Залите и стаите на вилата от 18-и век могат да се видят във филма на Лукино Висконти, където са превърнати в двореца на Салина, фамилията, принадлежаща на западащата аристокрация в края на 19-и век, чиято истори я е разказана във филма. Вилата, която може да се разгледа след резервация, има разкошна градина и множество богато украсени с фрески стаи.

villa balbianelloкомо МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: ЕПИЗОД II – КЛОНИРАНИТЕ АТАКУВАТ“ (2002) Този манастир от 13-и век е превърнат във вила през 1787, а през 2002 г. в Набу за втория епизод на „Междузвездни войни“. Заради разкошното си разположение, впечатляващи интериори и градини, вилата на езерото Комо е обект на желанията на много кинаджии. През 2006 г. в нея са снимани сцени от „Казино Роял“ от поредицата за агент 007.

посока: Флоренция

Защо един глиган е една от найизвестните забележителности във Флоренция

Елена Миланова Флорентинският глиган, който галено наричат Porcellino, е една от задължителните спирки за всеки турист във Флоренция. Никой не знае точно защо, но е факт, че малко хора могат да посочат дома на

Не забравяйте да погалите глиганчето по носа, за

Медичите в плана си, то всеки е отбелязал

да му благодарите.

бронзовия глиган в програмата. Но откъде идва всичко това? Порчелино е фонтан. От устата на бронзовата фигура тече вода. Намира се в

Всъщност, глиганът е символ на Тоскана – в

центъра на Флоренция в непосредствена

горите й животните са били в изобилие и

близост до неголемия пазар Mercato Nuovo.

необезпокоявани са живели от древни времена.

Казват, че глиганът носи късмет и може да изпълнява желания – разбирате защо не е

През 1612 година Козимо II Медичи поръчал

за изпускане, нали?

на Пиетро Така, талантлив скулптор и един от учениците на Джамболоня, да

Там винаги има много хора, за да играят

направи копие на античната мраморна

забавна игра, която е спомената за пръв

скулптура на глиган, подарена му от папа

път през 1766 година от шотландския поет

Пий IV по време на посещението

Тобиас Смолет: поставя се монета в устата

му в Рим през 1560 г.

на глигана, водата я поема и монетата пада върху разположена на дъното на фонтана

Тази елинска статуя може да се види днес в

решетка. Ако успее да мине през

класическата колекция на музея Уфици.

решетката, поличбата е късмет и ви чака щастие и сбъдване на желанието.

22

За да изглежда скулптурата още по-

Навремето този пазар бил хитово място, а

реалистична, заловили истински глиган и

около Порчелино се събирали да се

го донесли в студиото на скулптура, за да

пазарят за цените на най-различни

разполага с още един модел.

ценности като коприна, брокат, вълна. Днес от този пазар няма следа – тук няма

Бронзовата фигура била предназначена за

нито един тосканец, а още по-малко ценни

интериора на палата Пити, но поради това,

стоки.

че Така бил доста зает, в крайна сметка доставил само восъчна фигура през 1620 г.

Фонтанът, който виждат туристите днес, не

Бронзовата отливка на склуптурата му е от

е този от XVII век. През 1998 година е

1633 г.

изработено модерно копие и е подменено през 2008 година.

По това време Козимо починал, а Фердинанд I Медичи, който наследил

Произведението на Така днес се намира в

Козимо, решил, че от глиганчето става

Палацо Моци в музея на Стефано Бардини.

фонтан. За място избрали първо паркът Боболи, а после и новият пазар (Mercato Nuovo), където е до ден днешен (мястото му е сменяно първо от изток, а днес от юг на пазара).

Започва сезонът на трюфелите ПОДЗЕМНОТО СЪКРОВИЩЕ НА ИТАЛИЯ Е ЗАРОВЕНО В АЛБА текст: Елена Миланова

Някои хора са обладани от парите и

“Рецептата“ за възникването на tuber

статуса, а в света на лукса трюфелите

terrae обаче не е чак толкова проста –

доминират в кулинарията така, както

изисквала се и божествена намеса!

диамантите в бижутерията. Легендата разказва, че Юпитер Славата на трюфелите се носи от дълбока

изпратил светкавица, която прорязала

древност. Загадъчната ароматна гъба се

свещен дъб – така създал това рядко

намира изключително рядко и затова

съкровище.

около нея витаят какви ли не митове. А един от тях е вечен – трюфелът е мощен

Юпитер, впрочем, бил доста потентен бог

афродизиак.

и някак си трюфелът приел от божествената му сексуалност,

През първи век Плутарх написал,

така че ето от къде идва

че трюфелът е плод от взаимодействието

славата му на любовна подправка.

на вода, топлина и светкавици.

24

Всичко това Юпитер вероятно е

Търсенето на трюфели не е никак лесна

сътворил на Апенинския полуостров,

работа. Сезонът на събиренето на белия

защото ако има “Трюфеландия”, то тя е

трюфел започва в края на септември и

Италия.

завършва към края на декември.

20 % от трюфелите в света се намират тук,

Ако сте любопитни как става, винаги

а може и да се каже и къде е ударила

можете да се запишете на тур, където да

светкавицата му – в Алба, област Пиемонт.

наблюдавате лично.

Трюфелът е вид подземна гъба. В Италия се събират 13 вида трюфели в няколко региона. Общо се делят на черен и бял. Поценни са белите трюфели. Те имат кремава обвивка и мраморна текстура. Царят на трюфелите е белият от вида Tuber magnatum picо и именно той се среща в по-големи количества в Алба. Бели трюфели се намират и в други зони на Италия като Умбрия, Романя, Тоскана, Марке, Ломбардия и т.н., но в далеч по-минимални количества и с по-ниско качество.

Събирането на трюфели изобщо не

са изкушени не само да намират,

прилича на обикновена разходка за гъби в

а и да изяждат гъбите, докато кучетата

гората. Нужни са гумени ботуши, тояги,

само ги издирват.

специална лопатка, обучено куче, което тича наоколо, доста викане, свирене, а и

Кучетата не са от някаква специална

много самообладание, което да балансира

порода и дори е установено, че

високите дози адреналин, които обливат

непородисти кучета с малък размер са

на вълни търсача при всяка следа.

много подходящи за обучение.

За да събира трюфели е нужно събирачът

Все пак има една порода знаменито с

да има лиценз, който се издава първо на

уменията за търсене на трюфели куче –

местни жители, после трябва да е изчел

лагото романьоло – симпатичен, подобен

томове литература за спецификата на

на пудел пес, който произхожда от Романя

тази гъба.

в централна Италия. Наричат го и „водно куче“, което, преди да открие таланта

Но нищо не може да намери без

си в събирането на трюфели, се е

вярно, обучено куче. Чак тогава идва

използвало за лов. Разбира се цената на

самото търсене.

такова куче е доста висока.

В Италия трюфели не се събират с прасета (или както по картините – с глигани). Това е така, защото прасетата всъщност

Ако планирате да купите трюфели, трябва

През 2009 г. бял трюфел Tuber magnatum

да знаете, че цената им много варира

pico от Алба с тегло 450 г е продаден за 150

спрямо вида, големината и качеството им.

хил. долара. Разбира се, това е рекордьор –

В Италия има и сезонни борси на трюфели

трюфелите не струват чак толкова много,

– например в Тоскана (в Сан

а има и алтернативи да се запознаете

Миниато около Пиза) се провежда такъв

все пак с аромата им.

всяка събота и неделя през ноември. Сан Миниато също е много известно с находищата на бял трюфел място. Разбира се знаменити готвачи със звезди Мишлен са първите на опашката за големи екземпляри, заради което пристигат с частни самолети, така че на такива борси не се очаква да се намери нещо изключително – то отдавна е резервирано. Трюфелите всъщност са толкова скъпи поради една много проста причина – много са редки и са невъзможни за имитиране.

Можете да си купите, например, смес от

остатъци, изсушава се и се консумира

подправки с минимални количества черен

веднага.

трюфел, който наистина придава много приятен аромат на ястията, особено на

При сервирането й има тънкости,

ризото и омлети. Освен това черен трюфел

например има специални ножове за

се събира в цяла Европа, а Франция и

рязане на трюфели, които режат гъбата на

Италия имат и опит в отглеждането

изключително тънки люспи. Всъщност,

на някои видове трюфели, чиято цена е

колкото по-тънко е нарязана, толкова

достъпна за хората със страст към

повече се усилва ароматът й.

готвенето. Как се консумира? Белият трюфел от Алба Но ако все пак ви попадне такава гъба, ето

се яде само суров. Никога не се готви.

и кратка инструкция за употребата й:

Идеалният начин за дегустация е да гарнира т.нар “l'uovo al paletto”, тоест

Гъбата се съхранява в хладилника на 3-6

пържено яйце на око.

градуса, увита в абсорбираща хартия и прибрана в стъклена, добре затваряща

A ето и някои от по-интересните места за

се кутия. Трюфелът може да се съхрани

екскурзии, на които можете да

до една седмица, но е препоръчително да

наблюдавате събиране на трюфели: Сан

се яде възможно най-бързо след

Миниато (Тоскана), Крете Сенеси (Тоскана),

събирането.

зоната на Ланге (Пиемонт), Алба (Пиемонт). Някои са съчетани с дегустация на вино.

Почиства се с нежна четка под течаща студена вода от всички кални

Трюфели и вино НАЙ-ЦЕННИТЕ КОМБИНАЦИИ Въпросът с какви вина се съчетават трюфелите е лесен, но отговорът не е. Зависи от вида на гъбите, почвата, в която растат, времето, по което се събират. Има по-летни и по-зимни видове трюфели всичко това се отразява върху качествата им, а от там и съчетанията им с вина. В повечето случаи местни продукти се съчетават с местни вина. Трюфелите не правят изключение. Затова се доверяваме и на местно мнение – това на най-добрият италиански сомелиер Джузепе Палмиери, директор на салона в ресторанта Osteria Francescana на шеф Масимо Ботура:

Черният трюфел е земята, влажността, дървесината. Мисля, че едно сухо, прашно вино като Vitovska на братя Vodopivec би било най-доброто. Белият трюфел е мощност, това са въглеводороди на максимална степен – метан, бензин, петрол. Бих излетял директно в германското j. j. prum kabinett 2001

Трюфели и вино ОЩЕ СЪВЕТИ

бял трюфел

черен трюфел

BORDEAUX POMEROL SAINT EMILION SAGRANTINO DI MONTEFALCO MONTEPULCIANO D'ABRUZZO

DOLCETTO D'ALBA DOLCETO DI DOGLIANI BAROLO PINOT NERO DEI FIIRULI ROSSO PICENO

ВСИЧКО, КОЕТО ВИЖДАТЕ, ДЪЛЖА НА СПАГЕТИТЕ София Лорен

31

София Лорен е най-обичаната жена в Италия. Когато през 1971 г. излиза нейната книга “В кухнята с любов”, постига нечуван успех. През 1970 г. София е в последните месеци на втората си бременност. Живее в апартамента си в Цюрих. От носталгия по родния си край, от повишения апетит или просто “от нямане какво да прави” решава да посвети време на готвене, което прераства в нео амбиициозно – изследване на традициите на кухнята от Неапол, мястото на нейния беден произход. Книгата й печели сърцата на хората завинаги не само заради рецептите, а и и защото е биографична. Но и заради посланието, че една жена може да е едновременно успяла актриса, майка, домакиня и красавица. Това, което днес вероятно ни се струва банално, през 1971 г. е било едно изключително послание за жените в Италия, които традиционно са прегръщали предимно ролите на майки и домакини. Така, с личен пример, София Лорен допринася много за мисленето в годините на една интензивно променящата се Италия. София Лорен не е продукт на ХХІ век. Тя не е просто лице на книгата си – това е нейната книга, тя е изследвала и сготвила всички тези 200 рецепти, които са от “старата школа”, но са винаги актуални и любими на поколения италианци. От страниците ни гледа една щастлива жена, която приготвя паста, запретнала ръкави, позира с точилка, хвърля тестото за пица... От днешна гледна точка всичко това изглежда ретро, но от друга страна е и един поглед към живота в средата на миналия век. София не спира дотук. През 1998 г. излиза втора нейна книга –.“Рецепти и спомени”.

През 2013 г. книгата й “В кухнята с любов” (“In cucina con amore”) беше преиздадена на италиански, а на английски в Amazon може да се намери изданието от 1972 г. (“In the Kitchen with Love”), както и втората й книга “Рецепти и спомени” (“Sophia Loren's Recipes and Memories”).

АЗ ОБОЖАВАМ ПАСТА И ЯМ ПОЧТИ ВСЕКИ ДЕН

София Лорен винаги е казвала, че обича да яде и да готви. Едва пристигнала в Холивуд през 1956 година, най-честият въпрос, който й задават репортерите, е бил каква диета спазва, за да изглежда така добре. „Изумяваха ме израженията им, когато отговарях „Паста““, пише в книгата си „София Лорен – рецепти и спомени“. И продължава: „Аз обожавам паста и ям почти всеки ден. Това е здравословна храна, особено, когато е сервирана с домати и други зеленчукови сосове.“ Храната винаги е била повече от ядене за София Лорен. Родена е и е отраснала в Пуцоли, малко и изключитлно бедно неаполско село. По време Втората световна война е била поверена на баба си Луиза, която е запомнила като голяма готвачка и е научила много от нея. Но най-важното за София Лорен е, че храната е другото лице на семейството. „Споделянето, разговорите, съветите и поуките от малките трагедии, които съпътстват ежедневието ни, намират мястото си на масата“, пише тя. „Това е една малка вселена на мира, ясното доказателство за връзките, привързаността и обичта, които съществуват в мъничката ни общност.“

ПИЛЕ ПО ЛОВДЖИЙСКИ НА СОФИЯ ЛОРЕН

3 супени лъжици студено пресован зехтин 1 голямо пиле, разделено на 8 части 1 средноголяма глава лук 1 средноголяма червена чушка, нарязана на ивици ½ чаена чаша сухо бяло вино ¾ чаена лъжичка сол щипка пеперончино за поръсване 2 чаени чаши домати от консерва, нарязани на ситно 1/3 чаена чаша листа босилек

В голям дълбок тиган загрейте зехтина и запържете парчетата пиле до златисто от двете страни. Когато са почти готови, изсипете лука и червената чушка и задушете до омекване. Добавете бялото вино и подправете със солта и пеперончиното. Докато течността се изпарява, обърнете парчетата по няколко пъти, но накрая ги оставете с кожата нагоре. Прибавете доматите. Покрийте съда с капак, намалете котлона на ниска степен и оставете да къкри около 30-40 минути, докато пилето е готово. Накрая пренесете парчетата в голяма чиния за сервиране, увеличете степента на котлона, а в тигана изсипете босилека, разбъркайте соса, докато се сгъсти за две минути, и покрийте с него парчетата пиле. (Сосът може да се използва и като сос за паста).

ТЪРСИТЕ АВТЕНТИЧНИ ИТАЛИАНСКИ ПРОДУКТИ? ЕТО КАК ДА ГИ РАЗПОЗНАЕТЕ или какво е DOP, IGP и DOCG За да сте сигурни, че продуктът, който купувате, е автентичен, най-лесните и сигурни индикатори за това са два етикета – DOP и IGP.

DOP (Denominazione di Origine Protetta) или продукт със защитен произход, е най-престижният етикет.

Тези два етикета са създадени именно, за да потвърждават автентичността на продукти, които са широко имитирани по света.

Продуктите, които са етикетирани по този начин, имат характеристики, които са строго зависими от географската зона на производство или култивация. Това означава не само специфичен тероар, но и традиционни технологии на производство, които могат да датират от векове.

Например „пармезан“ може би ви звучи като Parmigiano Reggiano, но ако имахте на разположение пармиджано, щяхте да знаете, че в крайна сметка то не може да бъде копирано, а само имитирано – заради специфичните за зоната, в която е произведено, от които най-важен е климатът. Отделно вината имат собствен етикет. DOP и IGP се отнасят до храни и хранителни продукти, a IGP, IGT, DOC и DOCG до вина.

IGP (Indicazione Geografica Protetta) означава, че поне една фаза на продукция, производство и подготовка се случват в строго регулирана зона или, че основната съставка на продукта произхожда от тази зона. Има 125 такива продукта.

DOC (Denominazione di Orgine Controllata) етикет носят продукти с контролиран произход. Това са вина, които са произведени в специфична географска зона, използват официално одобрени сортове грозде, и съхраняват местните традиции. Такива (DOC и DOCG) има 405, от които DOCG са 75.

За Prosciutto di Parma например, животните са отглеждани в строго определена географска зона, всички фази на производство за мониторирани и тн. В Италия в момента има 160 вида DOP продукти.

DOCG (Denominazione di Origine Controllata e Garantita) или продукт с контролиран и гарантиран произход, се отнася до вина, които следват най-строгите правила на водния знак и този етикет е резервиран за най-висококачествените вина. Например Barolo или Chianti Classico са DOCG. Тези вина преминават през официален анализ и тестване на държавно лицензиран персонал. Съответно бутилките имат етикет с номер (бандерол), където абревиатурата DOCG се вижда.

IGP и IGT (Indicazione Geografica Tipica) или типични за географска област са вина, които не влизат нито в DOP нито в DOCG категориите, но са специфични за даден район или зона. Най-добрият пример за такива вина са супер тосканските вина. Има 118 такива IGP/IGT вина в Италия.

36

Още интересни неща от Моите италиански дни директно в пощата ви? Регистрирайте се

тук