Първите седем, брой Есен by Purvite sedem

purvite7.bg

Лари Коен:

Ðîäèòåëÿò å äîáúð‚ êîãàòî èãðàå Ñóãåñòîïåäèÿòà въпрос на любов Игри за напредващи как децата да играят и учат едновременно

разпространява се безплатно

РОДИТЕЛСТВОТО КАТО ИГРА 2 Д-р Лари Коен

за справянето с детските страхове и безпокойство; емоционалното и психическо развитие на детето

За втори път в България – д-р Лари Коен

игрови психотерапевт и автор на книги за родители 26 октомври 2013 София, Интер Експо център, бул. Цариградско шосе 147 С подкрепата на:

Билети в мрежата на

С медийното партньорство на

Издава: Първите седем ООД Управител: Светлана Димитрова s.dimitrova@purvite7.bg Главен редактор: Радмила Христова r.hristova@purvite7.bg Автори в броя: Ася Георгиева Мира Филипова Радмила Христова Цветелина Цвяткова Визия: Евгени Николов Рекламен мениджър: Светлана Димитрова s.dimitrova@purvite7.bg Контакти: София, бул. „България“ 111, сграда А Ет. 5, офис 15 office@purvite7.bg www.purvite7.bg Корица Фотограф: Калина Арсова Никаква част от сп. Първите седем не може да бъде използвана без изричното съгласие на издателя. Всички права запазени. Първите седем ООД не носи отговорност за промени в програмите и съдържанието на рекламите и мненията, изказани в текстовете. Разпространява се безплатно.

Използвай ума и следвай сърцето “Следвай сърцето, но вземи ума със себе си“ казва известния австрийски психотерапевт Алфред Адлер. Същият този, който започва за пръв път да говори за комплекс за малоценност и за водещата му роля в поведението на хората. Тук, моето собствено позадрямалото чувство за малоценност започва да се разсънва и да подхвърля с всички онези „Ти каква майка си?“, „Дали разумът присъства при вземането на важните решения?“, „Обичаща ли си или мислеща?“, „Дали разумът не е водач по-често отколкото трябва?“, „Когато викаш на детето – това от сърцето ли е или от разума?“… Тук чувството за малоценност вече е открило своя шанс да се развихри…, но не съвсем! Само си спомни: Таксата за колежа бе платена и пред очите си виждаше равния паваж, намокрен от английски есенен дъжд, а в ушите ти отекваше идеалният британски акцент…, но сърцето набързо смени тази дълго чакана любов с другата, непланираната, неочакваната и на пръв поглед плашещата. И разумът повдигаше рамене, но се съгласяваше. Всеки път, когато крайният срок изтичаше, колегите чакаха, телефонът звънеше, сърцето беше там, където трябва – при горящото малко чело, с ръка върху потъващите детски гърди, борещи се за всяка глътка въздух. И разумът кимаше в съгласие. Когато всички повдигаха вежди в недоумение как с лека ръка загърбваш талантите, които досега развиваше, за да усвоиш умения, които никога не си копняла да научиш толкова бързо, сърцето ти биеше бавно и сигурно, а разумът спокойно изчакваше. И сега, когато отново в промеждутъка между меренето на температурата и приготвянето на обяд за цялото семейство, сядаш на компютъра, за да завършиш този брой, попадаш на Алфред Адлер и неговия простичък съвет, знаеш, че чувството за малоценност не е в основата на посоките, които избираш. Защото към тях винаги първо поглежда сърцето, а разумът само кима утвърдително. Радмила Христова

18 32 14

В броя ще прочетете: 12 стр. Актуално 14 стр. Как да четем езика на детските емоции? Интервю с д-р Лари Коен

28 62

18 стр. Тема на броя: Сугестопедията или един въпрос на любов. 28 стр. Децата и емоциите – интервю с Емилия Крайнова от Communication academy 32 стр. Игри за напредващи 36 стр. Моята детска градина 38 стр. Големите мисли на малките 40 стр. Ние сме повече от мама и тате 44 стр. Стая за игра – фотосесия 50 стр. Раждането на Роси – една споделена история 54 стр. Грижа за кожата

56 стр. Детската книга – ръководство за употреба 58 стр. Въпрос и отговор към НЗОК 59 стр. Въпрос и отговор към Ла Лече Лига 60 стр. Книги за мен 61 стр. Книги за мама 62 стр. Вкусно 64 стр. Бебеносене 66 стр. Incredible edible – една добра идея 68 стр. Розово или синьо и щастието и разочарованието от тях 70 стр. Тенденции 72 стр. Само за деца!

www.lllbg.org

Събития на Ла Лече Лига по градове до края на 2013 г. Ла Лече Лига - Информация и подкрепа за кърмене - 0888-555-385 ВАРНА ОКТОМВРИ 26 октомври, събота, 10:00 ч., Майчин дом (ул. “Мир” №1), Ла Лече Лига среща, тема: „Продължително кърмене” НОЕМВРИ 6 ноември, сряда, 10:00 ч., РЗИ (ул. “Брегалница”, №3), Ла Лече Лига лекция, тема: „Хранене на бременната и кърмеща жена. Захранване на бебето.” 9 ноември, събота, 10:00 ч., Майчин дом (ул. “Мир” №1), Ла Лече Лига лекция, тема: "Защо да изберем да кърмим? Подготовката за кърменето." 23 ноември, събота, 10:00 ч., Майчин дом (ул. “Мир” №1), Ла Лече Лига среща, тема: „Факти за кърменето” ДЕКЕМВРИ 4 декември, сряда, 10:00 ч., РЗИ (ул. “Брегалница”, №3), Ла Лече Лига лекция, тема: “Отбиване на детето” 7 декември, събота, 10:00 ч., Майчин дом (ул. “Мир” №1), Ла Лече Лига лекция, тема: “Често задавани въпроси за кърменето” 21 декември, събота, 10:00 ч., Майчин дом (ул. “Мир” №1), Ла Лече Лига среща, тема: “Как възможностите за раждане могат да се отразят на кърменето” ДОБРИЧ НОЕМВРИ 8 ноември, петък, 10:30 ч., Младежки дом, Синята зала (достъпна за детски колички), Неформална среща с подкрепата на Ла Лече Лига ДЕКЕМВРИ 13 декември, петък, 10:30 ч., Младежки дом, Синята зала (достъпна за детски колички), Неформална среща с подкрепата на Ла Лече Лига

purvite7.bg

РУСЕ ОКТОМВРИ 19 октомври, събота, 11:00 ч., Мястото предстои да се уточни, Бебешко кафе, тема: “Имате въпроси за кърмене, захранване, отбиване? Задайте ги на Бебешкото кафе!” НОЕМВРИ Първата седмица на месеца (дата и начален час предстои да се уточнят), 10:00 ч., Медицински център по репродуктивно здраве „Д-р Щерев – Русе“ (ул. „Видин“ №21), Ла Лече Лига лекция-дискусия, тема: “Раждане и кърмене – едно добро начало!” 12 ноември, вторник, 13:00ч., МБАЛ-Русе (ул. „Независимост“ №2), Училище за родители на МБАЛ-Русе, Ла Лече Лига тема: “Подкрепа за кърмене” 16 ноември, събота, 11:00 ч., Мястото предстои да се уточни, Бебешко кафе, тема: “Имате въпроси за кърмене, захранване, отбиване? Задайте ги на Бебешкото кафе!” ДЕКЕМВРИ Първата седмица на месеца (дата и начален час предстои да се уточнят), Медицински център по репродуктивно здраве „Д-р Щерев – Русе“ (ул. „Видин“ №21), Ла Лече Лига лекция-дискусия, тема: “Често задавани въпроси за кърменето” 10 декември, вторник, 13:00ч., МБАЛ-Русе (ул. „Независимост“ №2), Училище за родители на МБАЛ-Русе, Ла Лече Лига тема: “Безопасност на съня при кърменото бебе” 21 декември, събота, 11:00 ч., Мястото предстои да се уточни, Бебешко кафе, тема: “Имате въпроси за кърмене, захранване, отбиване? Задайте ги на Бебешкото кафе!”

СЛИВЕН ОКТОМВРИ 28 октомври, понеделник, 10:30 ч., Сладкарница Мустан, Ла Лече Лига лекция "Начало на кърменето" НОЕМВРИ 4 ноември, понеделник, 10:30 ч., Сладкарница Мустан, Ла Лече Лига лекция с дискусия Изкуството на кърменето "Да станеш майка" 11 ноември, понеделник, 10:30 ч., Сладкарница Мустан, Бебешко кафе. Имате въпроси за кърмене, захранване или отбиване? Заповядайте на Бебешкото кафе с Ла Лече Лига и ги задайте! 25 ноември, понеделник, 10:30 ч., Сладкарница Мустан, Ла Лече Лига лекция "Често срещани проблеми" ДЕКЕМВРИ 2 декември, понеделник, 10:30 ч., Сладкарница Мустан, Ла Лече Лига лекция с дискусия Хранене и отбиване „АБВ на доброто хранене" 16 декември, понеделник, 10:30 ч., Сладкарница Мустан, Бебешко кафе. Имате въпроси за кърмене, захранване или отбиване? Заповядайте на Бебешкото кафе с Ла Лече Лига и ги задайте! Актуална информация на: www.facebook.com/LLLSliven СОФИЯ ОКТОМВРИ 13 октомври, неделя, 11:00 ч., Приказка без край (пл. Журналист, ул."Арх. Йордан Миланов" №4), Бебешко кафе, тема: „Имате въпроси за кърменето? Задайте ги на Бебешкото кафе!“ 20 октомври, неделя, 12:00 ч., Конферентна зала на САБГ „Щерев“ (кв. „Разсадника“,

ул. „Христо Благоев“ №25-31), Ла Лече Лига Лекция, тема: "Раждане и кърмене – едно добро начало" НОЕМВРИ 5 ноември, вторник, 11:00 ч., НИК Арт Студио (SkyCity Mall, кв."Гео Милев ", ул. "Коста Лулчев" №52), Ла Лече Лига среща, тема: "Грижи за бебето през нощта" 17 ноември, неделя, Мястото предстои да се уточни Бебешко кафе, тема: „Имате въпроси за кърменето? Задайте ги на Бебешкото кафе!“ 23 ноември, събота, 12:00 ч., Конферентна зала на САБГ „Щерев“ (кв. „Разсадника“, ул. „Христо Благоев“ №25-31), Ла Лече Лига Лекция, тема: "Захранване на кърмачето и хранене на детето" ДЕКЕМВРИ 3 декември, четвъртък, 11:00 ч., НИК Арт Студио (SkyCity Mall, кв."Гео Милев ", ул. "Коста Лулчев" №52), Ла Лече Лига среща, тема: "Подготовка за кърмене, очаквания, митове и реалности" 8 декември, неделя, 12:00 ч., Конферентна зала на САБГ „Щерев“ (кв. „Разсадника“, ул. „Христо Благоев“ №25-31), Ла Лече Лига Лекция, тема: "Често задавани въпроси за кърменето" 13 декември, петък, 18:00 ч., Приказка без край (пл. Журналист, ул." Арх. Йордан Миланов" №4), Петък 13 коктейл за майки и бебета, тема: "Лактогонни експерименти в петък, 13-ти" За повече информация: sofia. info@lllbg.org, www.lllbg.org/ groups За промени и актуалност на събитията: www.facebook. com/lllsf

edno.bg/sofiadanceweek

05 - 19 ОКТОМВРИ 2013 МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА СЪВРЕМЕНЕН ТАНЦ

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ НА EDNO.BG/SOFIADANCEWEEK

ОРГАНИЗАТОРИ:

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР:

ГЕНЕРАЛЕН ПАРТНЬОР SOFIA DANCE WEEK KIDS:

НАРЪЧНИК ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛОГОСИСТЕМА: СОФИЯ И ЮГОЗАПАДЕН РЕГИОН

ПАРТНЬОРИ ПРОДУКЦИЯ:

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ SOFIA DANCE WEEK KIDS:

СЪС СПЕЦИАЛНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА:

SOFIA DANCE WEEK 2013

ОФИЦИАЛЕН ХОТЕЛ:

Програма на събитията в център „Естествени идеи“ Курс "Информиран избор за раждането и след това" От 15 септември до 26 октомври

начин, по който учат и мачиния си език – чрез повторно слушане, похвала и насърчение. Милиони деца са научили английски с този метод чрез игри, истории, драматизации, флашкарти, оригинални песни и музика.

Aко чакате бебе за първи път, вероятно се притеснявате от неизвестността и от това как ще се справите с болката по време на раждането. Искате да се подготвите по най-добрия начин за промените, които ви предстоят. Но информацията и съветите, които ви заливат от всички страни – от лекари, от познати, от форумите в интернет често са противоречиви и вече не знаете на кого да вярвате. Чудите се къде да родите и търсите екип, който да се отнесе с разбиране и уважение към вашите предпочитания. Искате раждането да бъде позитивно преживяване и да посрещнете вашето бебе спокойни, уверени и без страх. Тогава този курс е точно за вас!

Повече информация: http://www.estestveni-idei.com/prod/center/babieschildren/helen-doron.html

Повече информация: http://doula.bg/2013/08/19/course-september201

Курсовете по ранно чуждоезиково обучение по сиситемата на Хелен Дорон Baby's Best Start (за бебета от 3 до 22 месеца) и English for Infants (за деца от 2 до 4 години) От 18 септември Тази уникална методология позволява на децата да учат английски още от бебешка възраст по същия

purvite7.bg

Курс "Трениране на успешни родители" От 28 септември От този курс ще научите как да говорите на децата така, че те да ви слушат и да променят неприемливото поведение, да слушате децата си така, че те да ви говорят и да се почувстват наистина разбрани, да разрешавате конфликти и проблеми в семейството така, че никой не губи, а проблемите са разрешени и още много! Повече информация: http://www.estestveni-idei.com/prod/center/ parents/tur.html Курсовете ще се проведат в Център "Естествени идеи", ул. Московска 27Б, ет. 2.

Можете да се запишете на:

info@estestveni-idei.com или на 0899 991 264.

Повишена телесна температура при деца: кога да повикаме лекар Когато телесната температурата на детето е над 37,5oC, то то има повишена телесна температура. Това се среща много често и в повечето случаи симптомите отшумяват сами.

Как да измерите телесната температура на детето Има няколко различни начина да проверите дали детето Ви има температура: • Орално измерване. Термометърът се поставя под езика, устата се затваря и се отчитат показанията. • Ректално измерване. Термометърът се поставя внимателно в ректума на детето (дупето) и се отчитат показанията. • Измерване под мишницата. Термометърът се поставя под мишницата и се държи до тялото, докато се отчетат показанията. • Измерване в ухото. В ухото се поставя цифров термометър и се отчитат показанията. Винаги четете указанията към термометъра, преди да го използвате.

Има различни видове термометри, които можете да използвате: •

• •

Цифрови. Тези термометри са бързи и точни и могат да се използват за измерване на температура орално, ректално или под мишницата. Термометър за ухо. Тези цифрови термометри се поставя в ухото и могат да се използват само за измерване на температурата в ухото. Термометър-лента. Тези термометри се поставят на челото на детето Ви, а не върху тялото. Не са много точни.

Телесната температура е начин, по който тялото на Вашето дете се бори с инфекции и болести. Тя действа, когато е повишена като затруднява оцеляването на бактерии и вируси. Не бива да забравяте, че Вие познавате вашето дете по-добре от всеки друг. Затова, ако мислите, че то се нуждае от медицински грижи при повишена телесна температура, обадете се на Вашия педиатър или друг медицински специалист. Ако забележите някой от следните предупредителни признаци, трябва незабавно да потърсите медицинска консултация:

• •

• • • • • • • • •

Лекарствен продукт без лекарско предписание. Прилага се при деца от 2 месеца до 12 години. Преди употреба прочетете листовката/ A60/28.03.2013

Бебе по-малко от 3 месеца има повишена телесна температура Бебе по-голямо от 3 месеца има повишена телесна температура над 38 градуса по Целзий, която не реагира на лекарства за намаляване на температурата или продължава повече от един ден. Детето Ви има гърчове. Детето Ви се чувства много зле или е летаргично и трудно се буди. Детето Ви има схващане на врата, главоболие, обрив, многократно повръщане или диария. Повишената телесна температура на детето Ви не се е променила в продължение на 3 дни. Детето Ви има загуба на апетит или болки в корема. Детето Ви има болки в гърлото. Детето Ви има болки в ушите или си дърпа ушите. Детето Ви изпитва болка при уриниране. Детето Ви има хрипове или затруднено дишане.

Ако лекарят установи висока телесна температура на детето Ви, може да предпише лекарства за свалянето й (антипиретици), които да помогнат на детето Ви да се чувства комфортно. 11

ИСТОРИЯ НА

ИЗКУСТВОТО В ПРИКАЗКИ И ИГРИ Светът на изкуството от забавната му страна

максимална информативност и интерактивно поднасяне, съгласно потребностите на динамичните хора на 21 век. Защо е необходимо да има подобно издание? Децата научават нови думи, свързани с конкретната арт проблематика, получават представа за спецификата на стиловете и за основните художници и произведения от всяка епоха. Децата учат и се забавляват с тематично

"История на изкуството в приказки и игри" е първата поредица за деца, представена на българския пазар като комбинация от книга и диск. Изданието е на български и английски език, съпътствано от албум на електронен носител. Автор и преводач е Даниела Чулова-Маркова, историк на изкуството и критик. Илюстрациите и корицата са от шестгодишната Елена Маркова, а албумът от художника Константин Марков. Издателството е Авангард Прима, а цената на книгата и диска е 13 лева. Поредицата обхваща хронологично подредени периоди от изкуството. Началото е поставено с Праисторията. Следват приказки и игри за Двуречието, Египет, Гърция, Рим, Византия, Западното средновековие, Ренесанса, Барока, изкуството на 17 век, романтизма, реализма, класицизма и импресионизма. Поредицата ще включва и 20 век с неговата пъстрота от стилове и личности. Всяка книжка е 16 страници и съдържа една приказка, кратък образователен текст, посветен на изкуството през разглеждания период. Подходът е базиран на игра,

purvite7.bg

обмислени игри, гатанки, стихове, задачки. Малчовците развиват вкус към различни аспекти на изкуството, като формират естетически мотивирана нагласа към живота. Неизменна част от изданието е албумът с голям брой произведения на изкуството, поднесен на електронен носител. С негова помощ неусетно децата, а и техните родители виждат всичко онова, за което са прочели и много повече. Така аудиторията на поредицата става от две до сто и две години. Вече са факт две книги от поредицата – книга първа, посветена на Праисторията и книга втора, посветена на Древния изток. Книгите можете да откриете в книжарниците на Буктрейдинг, Български книжици, както и онлайн в Книжен пазар, www.store.bg

Цвети и Ирена от Atelier de l’Art ни показват как стъпка по стъпка да си направим Бухал-моливник, където да записваме нещата, който не бива да забравяме. Вижте колко е лесно и тичайте до магазина за глина!

Бухал-моливник, който напомня за важните неща

purvite7.bg

„Децата искат родителите им да знаят, че ги обичат и винаги се стремят да направят найдоброто“ Интервю д-р Лари Коен за детските емоции, тези на родителите и взаимната хармония

амо след броени дни д-р Лорънс Коен ще изнесе своята втора лекция у нас на тема „Родителството като игра 2 – как да разчитаме езика на детските емоции“. Докато трепетно очакваме срещата, решихме да му зададем няколко въпроса за децата, родителите, играта, като начин на общуване и изграждане на щастлива връзка помежду ни, както и за тревожността и несигурността у децата – тема на новата книга на световноизвестния игрови терапевт. Вижте какво ни каза д-р Коен!

ки деца се нуждаят от нас да им обърнем внимание и да им дадем любов и привързаност (дори, когато изглежда, че не го заслужават) и да им предоставим дисциплина и граници, които не ни разделят с тях. Какво трябва да очаква българския родител от предстоящото ви събитие в България през октомви 2013? Очаквам с нетърпение завръщането си в България. Лекцията ще даде поглед за Родителството като игра, след което ще се фокусира на използването на играта, емпатията и връзката, за да помогне на децата да преодолеят безпокойството, страховете и грижите. Това може да са страхове от ежедневието, с които всяко дете се сблъсква – да се чувства несигурно относно раздялата или да се страхува да заспи – или може да са по-сериозни безпокойства като тревоги, свръзани с приятелството в училище или грижи, свързани с болест или смърт. Аз също ще помогна на родителите да разберат как емоциите на децата им работят – и как нашите емоции работят също. Какво ще кажете за уъркшопвете с родителите и техните деца? Какво да очакваме от тях?

Какви безценни уроци научихте от практиката си с деца и техните родители? Основният урок, който научих е, че ефективното родителство се базира на връзката. Когато родител и дете имат силна и здравословна връзка, децата е по-вероятно да са щастливи, кооперативни и жизнерадостни. Родителите е по-вероятно да се чувстват уверени и отпуснати. Когато има проблеми, това обикновено се дължи на прекъсване на връзката. Прекъсването на връзката се случва често – чрез раздразнение и досада, гняв и незачитане или безпокойство и тревога. Ето защо родителите трябва да станат експерти по свързване. Какво бихте искали всеки родител да знае за родителството и за собствените си деца? Бих се радвал всеки родител да знае, че работата му е важна (въпреки, че не ни се плаща!), че всич16

purvite7.bg

Моите игрови уъркшопове са истинско забавление! Родители и деца играят заедно предимно посредством физически игри като тичане, гонене, акробатика и бой с възглавници. С подобен тип игра родителите и децата развиват по-близка връзка, децата придобиват увереност и родителите се учат, че забавлението е точно толкова важно за развитието на децата им, колкото и постиженията. Родителите не седят отстрани и да гледат тези игрови уъркшопи – те се присъединяват към децата на пода и виждат колко забавна може да е играта. Какво всеки родител би трябвало да знае, когато той и децата му са в силно емоционална ситуация – караница, спор, детето отказва да съдейства...? Първо е нужно да се успокоим сами, защото няма да сме особено ефективни с децата си, ако емоциите ни владеят. Тогава можем да си припомним, че децата ни не са „лоши” или пък се опитват да ни направят нещастни. Те просто са претоварени с емоции – мислещата част от мозъка им е изчезнала за момента, но ще се върне. Ако им помогнем да успокоят емоци-

ите си – като им покажем емпатия, разбиране, любов, привъзрзаност и леки граници – тогава те ще си възвърнат високото ниво на функциониране на целия им мозък. От друга страна, ако викаме или крещим, или ударим децата, или ги сгълчим, или ги накажем, тогава те ще останат в емоционалното си състояние, ще продължат да се държат по начини, които не работят добре и няма да се научат да управляват собствените си емоции и поведение.

сигурна привързаност в децата ни, като откликваме на техните нужди, предлагаме им обич и разбиране и като посрещаме всички техни емоции. Сигурната привързаност е прекрасна за родителите също, тъй като ни помага да се тревожим по-малко, да се радваме повече на децата си и да бъдем по-уверени, че те ще порастнат успели възрастни.

Кажете ни повече за последната си книга, която беше издадена наскоро?

Вярвам, че децата искат родителите да знаят, че децата винаги дават най-доброто от себе си, дори когато се бунтуват или грешат. Мисля, че децата също искат родителите да знаят, че те обичат родителите си, дори когато децата казват ужасни или груби неща. Децата също искат родителите да знаят, че те разбират, че понякога е нужно да се каже „не” или да се поставят граници, но че това може да се направи с нежност и доброта. Не е нужно да се прави с грубост и насилие.

Оригиналното заглавие на книгата е „The Opposite of Worry”. В нея съм приложил основните си идеи за това как родителството като игра се ползва при специфичните проблеми на детството като безпокойство, тревоги и страхове. Няма лесен лек за детското безпокойство. Трябва да се обърнем към влиянието, което има върху тялото на децата, мислите им, емоциите им, отношенията им и поведението им. По отношение на физическия израз на безпокойството, обратното е отпуснатост. По отношение на мислите, обратното на „ами, ако” е да се фокусираме на „какво е”, проверка на реалността. В емоциите си, често виждаме обратното на страха като мир и спокойствие. Но по-важното е, че децата, които са тревожни, често се опитват да отхвърлят собствените си емоции, следователно противоположното е да се приветстват всички чувства. По отношение на поведението, нервните навици и проявите на безпокойство се отнасят изцяло към избягването. Обратното на избягването на това, от което те е страх е да се доближаваш до него бавно, стъпка по стъпка с много подкрепа и емпатия. Безпокойството при децата се отразява на отношенията родител-дете. Ето, противоположното на притеснението е емпатията и разбирането. Родителите също се тревожат! За нас, противоположното на притеснението не е пълно спокойствие – родителите не разполагат с много от това. Противоположността на притеснението е доверието. Доверието в детската гъвкавост, доверие в силата на вашите близки отношения с детето ви и доверие в развитието. Коя е най-важната и ценна част от връзката ни с децата? Учените, които изучават детското развитие говорят за сигурна привързаност, която се състои от това детето да чувства силната връзка с родителя, да вярва, че светът е сигурно място и да може да дава и получава любов. Мисля, че това е най-важното нещо, което да предоставим на децата. Изграждаме тази

Какво биха искали децата ни да знаем?

Какъв е грижовният и играещ родител? Никой не може да е в настроение за игра през цялото време! Но играещият родител се замисля дали е отделил малко време всеки ден и всяка седмица, просто, за да поседне на пода и да поиграе. Можем да позволим понякога децата да решат на какво да играем, предвид, че друг път ние вземаме решенията за техния график и дейности. Играещият родител също използва чувство за хумор, за да облекчи напрежението в семейството, вместо да настоява винаги да бъде шефът. Колкото до загрижеността, всеки родител го е грижа за децата му, въпреки че понякога сме прекалено ядосани или разстроени, или разсеяни, за да го покажем. Затова смятам, че загриженият родител е този, който си спомня всеки ден да каже на детето си – и по-важното да покаже на детето с действията си всеки ден – че то е обичано, ценено и грижливо пазено. Какъв е урокът, който бихте искали всеки родител да научи? Родителите на малки деца нямат допълнително време – и дори достатъчно време за спане! И въпреки това, родителството винаги е по-ефективно, когато някакси намерим време, което да отделим за преосмисляне. Какво е най-важно за мен като родител? Живея ли живота си по начини, които искам децата ми да виждат и да имитират? Нужно ли ми е да предвидя повече време за забавление, за игра, за правене на „нищо”. Или, за да се свържа отново с детето си? 17

Сугестопедия

или как се учи в среда на любов

твън сугестопедията изглежда забавна: шапки, пера, воали, театрални представления, костюми и актьори... Всички се смеят, танцуват, слушат музика и пеят песни – въобще, правят неща, които не са правили от деца. Накрая се оказва, че са научили език. И всъщност сугестопедията наистина е толкова забавна. Но какво стои под веселата маска и защо този метод е толкова успешен? Върху какви научни принципи стъпва това „забавно учене“ и какво мислят преподавателите за него? И защо в сугестопедията ученето спира да бъде учене, а преподаването, спира да бъде работа?

purvite7.bg

а да научим малко повече за това, се срещнахме с няколко преподаватели от Център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Всеки един от тях е преминал сугестопедично обучение през фондация „Професор Георги Лозанов и доцент Евелина Гатева“ и вече има известен опит в преподаването по законите не класическата сугестопедия. Това, което искахме да разберем е какво ги е накарало да я потърсят и намерят и дали тя наистина е успешен метод на преподаване. Каква е разликата с традиционната педагогика и как всеки един от тях е открил разликата в собствената си практика? Вижте какво ни казаха те:

Крум Георгиев, сугестопедагог с италиански език. Работи в Център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Преподава италиански от близо година, след като дълго време е работил като копирайтър. През времето, в което Крум не преподава, той композира музика. Сега работата му в „Алегро виваче“ заема основна част от дните и мислите му. Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател? Открих сугестопедията или по-скоро тя ме откри в резултат на серия от привидно случайни избори. Аз само следвах знаците и приемах случващото се с отворено сърце. Тя се появи в живота ми в момент, в който не откривах в досегашните си занимания – композиране на музика и копирайтинг - вдъхновение и удовлетворение. Дойде под ръка с една група от нови, симпатични колеги, с които сякаш бяхме расли в една и съща детска градина. Поднесе ми възможност да използвам всичкия си досега натрупан опит в различни професионални сфери. Спечели ме с мисията си да помага на хората да се опознават, с дълбочината си и с разнообразието от изразни средства. За бързия скок в нейните „бездни” ми помогнаха спомените от краткия ми 4-месечен опит като преподавател по италиански в Професионалната гимназия по керамика на гара Елин Пелин и едномесечния ми педагогически стаж по време на следването ми в СУ „Климент Ох-

purvite7.bg

ридски”. Оказа се, че още тогава, без да съм го осъзнавал, съм използвал елементи от сугестопедията в работата си. Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог? Работата зае доминиращо място в мислите и делата ми. Ако си занеса възглавница и юрган в Центъра за класическа сугестопедия „Алегро Виваче” вкъщи вече съвсем ще ме забравят. Но аз съм доволен, защото благодарение на сугестопедията, наред с други неща, като човек и професионалист станах по-фокусиран върху настоящия момент и възможностите да извличам максимума от него. Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика? Всеки получава онова, за което е дошъл. Ако е дошъл с ясното намерение да проговори италиански, го проговаря. Ако е дошъл да се потопи за няколко седмици в италианската култура, потапя се. Ако е дошъл с намерението просто да направи нещо различно за себе си и да се забавлява с нови хора, тръгва си с широка усмивка и нови приятели. Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване? Сугестопедията просто следва естествения начин, по който учим всичко в живота, когато сме извън класната стая. Затова и прави ученето неусетно и приятно и те кара да идваш с удоволствие на всяко следващо

занимание. Помислете дали така се чувстват децата при мисълта за училище! Защо харесвате работата си на преподавател? Защото докато я върша, се уча. Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти? Искам да дам на всеки онова, за което е дошъл, така че в края на курса да се чувства обогатен, удовлетворен и щастлив от живота си, най-вече защото е преоткрил в себе си онова детско любопитство към живота и умение да му се диви. ******************************************* Борислава Раленкова, сугестопедагог с английски език. Работи в център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Първата ѝ среща със сугестопедията е емоционална и решаваща за нея. Този нов и приказен свят я вълнува със своя хуманен характер, с психотерапевтичния ефект, красотата си, с възможността за постигане на високи резултати в атмосфера на любов и свобода.

поглед към преподаването и усещането, че е дошло време за промяна. Някак си знаех, че ми предстои нещо, което ще промени живота ми напълно. Един филм, представящ метода, бе началото. Гледах го със затаен дъх. Разказваше се за метод, който сякаш бе създаден за мен. Метод, чрез който и обучаемите, и обучаващият, разкриват своя скрит потенциал – творчески, артистичен, паметов, личностен; който създава една нова култура на общуване; метод, в който Любовта е закон! Представяте ли си! Д-р Лозанов, българският учен от световна величина, е първият, който говори за Любов в научните среди! Неговата личност, магнетична и вдъхновяваща, ме докосна дълбоко. Вълнува ме и сега, всеки път, когато чета концертния сеанс, когато виждам щастливите усмихнати лица на хората, с които работя, или пък наблюдавам техните, първоначално плахи, впоследствие смели и вдъхновени стъпки в езика. И така, Сугестопедията ме плени. Нямаше връщане назад. Вълнувах се. Не спях. Знаех, че съм намерила себе си и чаках да бъда обучена в метода. И когато това се случи, Сугестопедията вече не беше част от преподавателската ми работа. Тя не може да бъде „част”. Превърна се в център,в емоция, в начин на живот. В Любов. Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог?

Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател? Сугестопедията се появи в живота ми на пръв поглед случайно, но всъщност точно тогава, когато бях готова за нея. Имах зад гърба си 15 годишен стаж като преподавател по английски език, един по-различен

Сугестопедията ме учи на много неща. Ежедневно. Че важно е не КАКВО се преподава, а КАК; че преподавателят носи отговорност не само за резултата, постигнат от курсистите, но и за тяхното душевно състояние; че той е не само „родител”, но и вдъхновител за своите „деца”; че негова привилегия е да се събуди детето във възрастния, да го държи за ръка, да му разкрие един по-добър свят и да му върне вярата в красотата не живота. Че нашата основна задача в този живот е да бъдем щастливи и че ученето може да бъде неизчерпаем източник на радост. Че разполагаме с неограничени възможности, които само трябва да отключим. Че не е нужно да учим мозъка как да учи. Че всичко, което ни заобикаля, всеки стимул, който постъпва в съзнанието ни, е от зна-

чение. Че изкуството е живот, а животът – изкуство. Сугестопедията учи още на висока самодисциплина, отговорност и чистота – в мислите и междуличностните отношения. Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика? Резултатите – спокойни и щастливи хора, удовлетворени от това, че са осъществили мечтата си да общуват на английски. Или пък, от това, че са превъзмогнали страха си да „проговорят” езика, който са учили в продължение на много години. Има и други, за които падането на бариерите и ограниченията в междуличностното общуване (дори на български) е най-голямото постижение. И такива, които благодарение на тази нова култура на общуване, като мен, намират себе си. Както и хора, които идват на сугестопедичен курс по английски най-вече заради силния психотерапевтичен ефект на методиката. Защо харесвате работата си на преподавател? Влюбена съм в работата си на преподавател – сугестопедагог, защото тя ми дава възможност да подарявам радост на хората около мен и на себе си ежедневно. Всеки ден е едно вълшебно приключение, което ние преживяваме заедно. По време на това езиково пътешествие ние всички разкриваме найсъкровената част от душите си, кътчета в които може би никога преди не сме се спирали да надзърнем. Това създава една изключителна атмосфера на единство и красота, цял нов свят, в който с нетърпение потъваме всеки ден в продължение на пет седмици. Обичам работата си, защото тя е едно ежедневно предизвикателство за мен. Не ми позволява да се отпусна, да вляза в инерцията, която убива, да спра да творя. Всяка нова среща с групата е уникално преживяване и няма два дена, които да са еднакви. Обичам я и защото виждам резултатите от нея всеки ден. Нещо, което в класическата педагогика ми е отнемало около половин година, тук се случва пред очите ми за пет седмици. Обичам я, защото благодарение на нея, успявам да изляза от негативните емоции на ежедневието. Благодарна съм на д-р Лозанов за това, че ни е дал една методика, която лекува душата. Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти? Това, че животът е прекрасен!

purvite7.bg

******************************************* Николай Донков, сугестопедагог с испански език. Николай е преподавател, преводач, графичен дизайнер, музикален продуцент и журналист с повече от 25 години професионален опит. Емоциалността, духовността и артистичността, като основен подход в сугестопедичния метод, заедно с магията на един свят на хармония и естественост го правят негов ревностен последовател. Николай се обучава в метода през 2013 г. във фондация “Проф. д-р Г. Лозанов и Проф. д-р Е. Гатева” и е сугестопедагог в център по класическа сугестопедия „Алегро Виваче”. Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател? Случайно, доколкото има случайни неща изобщо. Моя приятелка от детинство, преводач, ме запозна с Пламен Натов, с когото споделихме един обяд. От този момент нататтък беше лесно. Може и просто да съм бил готов за сугестопедията. Просто не съм знаел, че я има. Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог? Просто спря да бъде „работа”. Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика? Резултатът е разтегливо понятие. Ако отидете на бизнес среща и освен добрия бизнес спечелите приятел

№1 В КАНАДА

за цял живот, кое е по-важното? Кое е резултатът? Ако влезете в квартално магазинче след работа, за да си купите нещо за ядене и продавачката ви се усмихне и усмихне и вас, само физиологичната нужда да хапнете ли сте задоволили? Да, научаването на езика става по-леко, по-бързо, по-забавно, но наред с това се случват много други неща, на пръв поглед невидими и нетърсени, които връщат хората към естествения, човешкия начин на мислене и поведение. Човещината е нещо, което май сме позагърбили, съсредоточили сме се в преценки, оценки, графи, таблици и йерархии. Човекът се губи, дави се. Намръщен е. Ето, питате ме за резултатите... Какво е резултатът? Цифри? Ниво а, b, или с? Резултат ли е да ставате с усмивка, да сте намерили нови приятели, да сте изпели поне една песен днес, да сте се заливали от смях, да сте проронили сълза, да сте прегърнали някого? Как го мерите това?

хора. Нарича се свобода на духа и е нещото, което конвенционалното образование мачка всекидневно. Най-просто казано, не е необходимо да си стъпил на главата на някого, за да си по-високо. Обратното е, колкото повече се катериш върху хората, толкова пониско стигаш. Дотам, докъдето може да се издигне духа, няма как да стигнеш тъпчейки останалите, по простата причина, че всъщност тъпчеш себе си. Вижте до какво „прозрение” е стигнал светът ни: „Каквото и да ви говорят, става дума или за пари, или за секс, или и двете”. Без коментар. На какво бихте искали да научите вашите курсисти? Няма на какво да науча хората. Те си го знаят прекрасно. Въпрос на избор. Свобода и любов. ********************

Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване? В общи линии това, което казах по-горе. Свободата да си този, който си, без да си съден, прошнурован и класифициран. Да си обичан, защото си човешко същество. Да не си моделиран, да се зачита личността ти, да ти се вярва. Конвенционалното образование не вдъхновява, то моделира. Дава информация, но ограничава личността. Защо харесвате работата си на преподавател? Аз не мисля, че съм преподавател. Мисля, че съм човек, който просто знае едно нещо по-добре от едни други хора, които също искат да го знаят. За мен е удоволствие да им помогна да го научат. Това е. Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти? Да искам да ги уча? Не съм мислил дали искам да ги уча на нещо, извън езика, разбира се. А и н смятам, че имам право да се поставям в подобна позиция. Виждам нещата така – показвам отношение. Нормално, човешко, топло, усмихнато, забавно, разбиращо отношение. Такова, каквото вярвам, че всички трябва да имаме помежду си. Най-обикновено домашно възпитание, гарнирано с открито приемане на хората, без манипулации, бе нахлуване в пространството им. Видяхме докъде ни докараха трупането, борбата с живота, катеренето, успяването и прочее глупости. Забравяме да сме хора. А има начин да се успее (във всеки смисъл на думата), без да спираме да сме

purvite7.bg

Росен Кукошаров, сугестопедагог с английски език. Преподава в център по класическа сугестопедия „Алегро виваче“. Той започва да преподава още като студент по английска филология в Пловдивски университет. След това практиката му минава през много Частни школи и средни училища, докато „провидението не го среща със сугестопедията“.

Как открихте сугестопедията? Как решихте да я превърнете в част от своята работа като преподавател? Моята връзка със сугестопедията беше музиката. Мой приятел саксофонист осъществи връзката между мен и Г-н Натов, който създаде центъра „Алегро виваче.” Как се промени работата ви след като станахте сугестопедагог? Резултатите от този начин на преподаване във вашата лична практика? Фундаментално и Безвъзвратно! Тя няма почти нищо общо като подход с работата в ортодоксалната образователна система. Една от основните цели на сугестопедията е да премахне сугестивните норми и обучителните травми, да създаде среда на безрезервно търпение и подкрепа и да подсигури учащият се, да му даде свобода. Свързаността на глобалното с частта и обратно в контекста на учебния материал, също така правилното пропорционално разпределение на различните части на сугестопедичния процес, така нареченото, „златно сечение” , както и многократно увеличения материал, дават възможност на сугестопедагога да използва всяка ситуация всеки обект, всяко взаимодействие в обучителен процес. Аз самият работя предимно с напреднали групи, където хората идват с добри знания, но понякога трудно употребяват езика разговорно. Обикновено в края на курса хората значително надграждат лексика, поправят някои граматически структури, започват да говорят свободно, изразяват чувството си за хумор на чуждия език. Но това което наистина е впечатляващо за мен, е как в края на курса хората са по-уравновесени, бих казал смирени, усмихнати и по-уверени в себе си.

среда без умора, домашна работа в радостна атмосфера и изкуство. Защо харесвате работата си на преподавател? В началото мислех, че не харесвам преподавателската професия и че сугестопедията е единствения и облик, в който откривам мястото си, но истината е май , че преподаването ми харесва, защото всъщност обучителната практика трябва да бъде сугестопедична. За щастие сугестопедията е и много повече и може би точно това, че позволява на курсистите и преподавателя да бъдат много повече ме притегли към тази наука. Кое е най-важното нещо, на което искате да научите своите курсисти? Да вярват в себе си и да се доверяват на инстинктите си, и английски разбира се! 

Кои са най-силните плюсове на този метод спрямо традиционната педагогика или останалите методи на преподаване? Резултатите са от 3 до 5 пъти по-обемни и трайни, от колкото при стандартния метод. Психохигиеничния ефект от курсовете. Ученето в приятна, приятелска

Che idea bellissima

Едно италианско лято или сугестопедията, изпитана и преживяна Текст: Радмила Христова Нямам търпение работния ми ден да свърши, за да тръгна. Постоянно се боря с порива да се приготвям – като всяко ново нещо, курсът по италиански, който започва днес, сигурно трябва да изисква предварителна подготовка. Предупредили са ме да не нося тетрадки и химикали, да се отпусна и се настроя за приятно изживяване. Да не си създавам нагласи, защото сугестопедията е уникално изживяване за всеки един от участниците в него. Е, така да е. .. Ама, вече ми е наистина любопитно. Влизам в двора на учебния център и още там потъвам един малък дружелюбен свят, в който всички се прегръщат, вместо „Здрасти“. Докато се придвижвам напред към стаята, където през следващите 5 седмици всеки ден ще уча италиански, срещам хора, които ми се усмихват. Преди да влезем всички оставяме обувките си и обуваме чифт домашни чехли. Предупреждават ни да си ги надпишем и пазим до края, защото ще бъдат нещо като неофициална диплома. Стаята ни посреща с дебел килим на пода и много големи възглавници, върху които се настаняваме. Тук някъде лачените чантички, внимателно подбираните тоалети и високите токове вече са олекнали и са се изпарили – нито са ти нужни, нито се забелязват, нито са толкова важни, колкото са в офиса, на улицата или в бара. Очакваме преподавателят да дойде.

purvite7.bg

Знаем, че ще бъде забавно, че ще има костюми, че ще има драматургия, импровизации и забавление, но всеки тайно се чуди как точно това ще бъде процес от ученето. Вратата се отваря и в стаята влиза именно той – преподавателят. Или поне мислим, че е той, там под „стайлинга“, в който се е решил. На главата си има бяла шапка на арабски шейх. На носа – очила с нарисувани очи. Около врата – боа от пера, а в ръка държи ретро куфар с налепени по страните му марки и стикери. Говори ни на италиански, като от време на време пояснява на развален български. Обяснява, че е известен италиански режисьор, че търси една група актьори. Показва снимка на Мона Лиза и казва, че това е жена му – зла и ревнива. Започва да става все по-абсурдно и ние лека-полека от група напрегнати и стегнато очакващи хора, започваме да се подсмихваме. Отнякъде изплуват и разни думи, които знаем и вече се опитваме да му отговаряме: „Чао! …Си! …Но! … Беллиссимо! ….Буона сера! …. Си, черто!“. Запознаваме се и без да знаем как, си казваме имената и „Много ми е приятно да се запознаем“. След един час вече сме разчупили блока. Изпели сме една италианска песен – в началото по-вдървено и с притеснения ( „Какво ще си помислят сега, като ме чуят как пея…“), а към края – съвсем сърцато и без задръжки. Избрали сме си италиански имена (толкова абсурдни, че и италианците биха се смели), опитвали сме се да обясним кои сме и с какво се занимаваме – не ние, а героите, които носят италианските ни имена. И накрая, като за десерт, това, което в последствие всички обичахме най-много от италиански – концертния сеанс.

Първо преподавателят ни изчита урока на италиански на фона на тиха класическа музика от Моцарт или Бах. Чете го бавно с различни промени в гласа, които хармонират със звуците от музиката. Докато той чете, ние следим ту италианския текст, ту българския превод. При второто четене учебниците са затворени, светлината е приглушена, ние сме се подпрели удобно на възглавниците и само слушаме. Откривам, че след първия прочит сега вече разбирам всяка една дума и знам какво точно означава. Тръгвам си след 4 часов урок по италиански. Чувствам се отпочинала и настроението ми е ведро. Имам усещането, че не съм била на работа отдавна. Утре отново съм тук за следващия 4-часов урок и така ще е през следващите 5 седмици. Дали ще ми омръзне, след като всичко влезе в един коловоз и равен учебен ритъм? ….. 5 седмици по-късно. Остават само 5 дни и курсът приключва, а аз не знам какво ще правя след това. За 5 седмици не съм излизала нито веднъж навън с приятели, не съм имала нито един свободен ден след работа – даже все бързам да не закъснея за курса. Прибирам се вкъщи към 11 вечерта – усмихната, енергична, пея си италиански шлагери и даже ми харесват. Не съм изморена. Търся рецепти за италиански ястия, запозната съм с биографията на Ал Бано и Ромина Пауър, включвам телевизора само на италиански програми и се люшкам в приятен италиански унес – леко отнесена, леко подсмихваща се… Близките ми се притесняват, че съм попаднала в ръцете на зла секта или, че по някаква причина карам пубертета на средната възраст. Като

срещна италианци на улицата забавям ход и се заслушвам – разбирам какво си говорят. Йей! Иска ми се да ме попитат нещо, за да им отговоря… С хората от групата вече сме като приятели. Заедно сме по 4 часа всеки ден и без да знаем как вече си споделяме проблеми и намираме общи приятели. Толкова различни сме всички – от тийнейджър, до дама в средата на своите 60 години. От младеж, прекарващ времето си във фитнеса, до такъв, който свири в метъл група, художничка, служителка в охранителна фирма, учителка, стюардеса… Всеки приема всеки и никой не стои в страни. Уговаряме се да се запишем за следващия курс, за да сме заедно. Италианският Италианският е новата ми страст. Никога не съм бленувала по този език и не съм мечтала да живея в Италия, да се запозная с красив италианец или пък да слушам италианска музика. Сега искам. Всичко това. Само без красивия италианец, защото имам семейство. Или поне да е във вид на приятел. Знам италиански толкова, колкото не успях да науча немски за 4 години в училище. Мога да проведа нормален разговор, да попитам за пътя, да обясня коя съм и какво правя, да разказвам вицове, да говоря… да живея в Италия без да попадам в хватката на езиковата изолация. Искам да науча още много – не само от езика, а от традициите в различните част на Италия, типичната кухня там, виното, музиката, за киното и историята. Очаквам следващия курс с нетърпение. Приключвам този текст и слагам кафеварката на котлона, а преди това зареждам италианска музика в плейъра.

Децата и емоциите

Едно интервю с Емилия Илиева-Крайнова от Communication Academy Интервюто взе: Радмила Христова

purvite7.bg

Какво означава емоционална интелигентност? Емоционалната интелигентност е от тези термини, по които различни автори поставят акцента на различно място и съответно всяка дефиниция е само частична или непълна. В желанието си да популяризираме различни термини в ежедневния език понякога се налага да опростяваме сложни дефиниции, но и тогава е важно да се зачита противоречивата им природа.

Емилия е Управител на Communication Academy, обучител по ненасилствена комуникация и емпатия и водещ на курсове за емоционална интелигентност. Ето какво казва тя за себе си: „Като студентка ме вълнуваше интеркултурната комуникация. Как общуват различните култури, какво им пречи и какво им помага, какви предразсъдъци носят и как ги преодоляват. По-късно вече ме интересуваше ролята на обикновените хора в социалните промени, какво ги обединява, какво им помага да се организират, да предприемат действия в съзвучие с желанията си, да променят света, в който живеят. Постепенно започна да ме интересува Човека – как намираме, изразяваме и осъществяваме потенциала, с който сме родени като човешки същества, как изразяваме себе си, как се свързваме с другите, как пазим връзките си. В крайна сметка установих, че широко погледнато дейността ми през годините основно е била свързана с общуването, с умението ни да създаваме и запазваме качествени отношения, независимо от предразсъдъци и преценки, да се изразяваме, да слушаме и да чуваме, да знаем как думите ни да стигат до хората, да вдъхновяваме. Иска ми се каквото знам и мога да го предам нататък. Личната ми мечта е да живея в свят, в който хората изразяваме автентично себе си, вярваме, че променяме реалността, в която живеем и живеем осъзнато свързани със себе си, хората, природата и живота!“

Дефиницията, към която ние се придържаме разглежда емоционалната интелигентност като умение, което се развива и включва най-общо уменията да разпознаваме, признаваме и назоваваме емоциите, които ние и околните ни преживяват, както и да съумяваме да се справяме с тях. Като казвам справяме имам предвид да им даваме пространство- вътре в себе си или изразено навън, в което да осъзнаваме корените на емоциите и така да разбираме емоциите с посланията, които носят. Защо е важно за децата да опознаят емоциите си? Децата познават емоциите си, независимо, че не могат да ги назоват. Не случайно малките деца плачат и се смеят и се бунтуват свободно според случая. Това, което не познават са корените на емоциите си и съществува риска да свикнат да мислят, че заради действията на другите – родители, възрастни и/или други деца те преживяват определени емоции. От друга страна бързо се научават, че определени емоции са приети от нас възрастните, а други – не са. Като се радват всички им се усмихват, поощряват ги и ги насърчават, а щом заплачат чуват: „Ооо, ама хич не си хубав/а като плачеш.” Така се научават да изразяват едни емоции и да потискат други, научват се да търсят „виновника” за нещастието си и да се борят за надмощие. Един от начините да се избегне това е децата да се запознаят с емоциите си през призмата на своите потребности и с подкрепата на възрастните да свикнат както да назовават емоциите си, така и да ги свързват със свои удовлетворени или неудовлетворени

потребности. По същия начин да започнат да разпознават емоциите на другите (деца и възрастни) и да мислят за действията им като израз на техни потребности. Съвсем практично погледнато това означава, че вместо да се сбият на площадката за една играчка например децата могат в един момент да кажат: Вариант 1: „Тъжно ми е, че не ми даваш играчката, защото ми се искаше и аз да мога да се позабавля-

по който ние като възрастни реагираме на детските емоции е обратна връзка за тях. Обикновено децата считат („и много възрастни също), че действията на другите са причина за емоциите им: Мама ми подарява балон и аз се радвам“, „Татко ми отказва да ме качи на конче и аз съм недоволен“. Нашата задача като родители е да им помогнем както да преживяват емоциите си, така и да им посочим че емоциите им са следствие на удовлетворени или неудовлетворени потребности. „Радваш се, че получи балон, защото така ще ти е по-интересно докато ние си говорим ли?” „Недоволен си, че няма да се возиш конче, защото ти искаш да погледаш от високо ли?” Разбира се това предполага, че ние като възрастни сме разплели за себе си връзката между емоциите, които преживяваме и действията на другите и сме се научили да разпознаваме зад емоциите си потребностите си. Как родителите им могат да им помогнат да опознаят начина, по който се чувстват и каква е причината да се чувстват по този начин?

вам с нея. Дали бихме могли да поиграем заедно?” – дава израз на своите емоции и потребности. Вариант 2: „Сигурно ти е много интересно да си играеш с тази играчка, защото се забавляваш? Има ли друга играчка, която също би ти била толкова забавна?” – опитва се да отгатне емоциите и потребностите на другото дете. Разбира се всичко това се учи най-лесно през личния пример на родителите. Ако родителите се отнасят така с детето си много вероятно е то да възприеме този начин на общуване с околните. Също така много важно е родителите да са отворени за емоциите не децата си каквито и да са те. Щом едно дете преживява една емоция, то под нея стои потребност и колкото по-значима и потребността, толкова посилна е емоционалната му реакция. Как децата се научават да изразяват емоциите си? Децата изразяват емоциите си свободно до момента, в който не се научат, че някои емоции са за изразяване, а други – не т.е. че ние като възрастни приемаме едни и не приемаме други емоции. Начинът,

purvite7.bg

Емпатичният родител е този, които търси зад действията, думите и поведенията на децата си техните чувства и потребности. Обикновено тази подкрепа се случва посредством задаване на въпроси, които включват предполагаема детска емоция и предполагаема потребност. Например „Гневиш се като не излизаме на разходка, защото ти се иска да прекарваш време с други деца ли?” или „Разочарован си, че се сбихте на детската площадка, защото ти се иска играта да е приятно забавление?” Това е подходът, в който обръщаме внимание на това, което се случва във вътрешния свят на детето и се опитваме да разберем истинските причини преди да предприемаме ние самите някакво действие. Това е подход, в който емоционалната съпричастност върви ръка за ръка с интелектуалното разбиране. Какво е важно да знаят родителите за емоциите на децата си? Емоциите и на деца и на възрастни са посланици, че някоя наша потребност е удовлетворена (когато емоциите са положителни) или не (когато емоциите са отрицателни). Това е най-важното и всъщност единственото, което има да се знае. Оттам насетне следва практиката по откриване на корена на всяка емоция. Тази практика наричаме даване на емпатия

или изслушване от сърцето. Слушаме така, че да чуем и емоцията и потребността зад нея. Какво трябва да знаем за емоционалните изблици (прояви у децата)? Какво трябва да направим, за да ги разберем и овладеем? За нас като родители, изпитанието е да сме в мир с емоциите, които децата ни преживяват. Да приемаме, че имат емоционални изблици вместо да се опитваме веднага да направим нещо и да ги потушим. Усилието, което имаме да положим е да присъстваме в случващото се със спокойствие и готовност за разбиране към децата си независимо от това какво те преживяват. Можем ли да сме еднакво приемащи независимо дали те ни се усмихват, плачат или се тръшкат? И ако не можем как да се погрижим да можем да сме такива. По-голяма част от работата, която имаме да свършим като родители е с нас самите, а не с децата ни. Иначе емоционалните изблици са вик за помощ от страна на децата. „Толкова силна потребност имам, която не успявам да удовлетворя, че не виждам друг начин, по който да я заявя освен да избухна.” Пак ще кажа, че колкото по-значима е една потребност за децата ни толкова по-силна е емоционалната реакция, на която ние ставаме свидетели. Но какво да правим? Отново същото – назоваваме предполагаемата емоция и я свързваме с предполагаема потребност. И най-вече присъстваме с уважение за това, което детето ни преживява, а не с желание веднага да го променим. Нашето общество възпитано ли е да зачита емоциите? Хората разбират ли собствените си емоции и тези на другите? Аз съм от поколение, което считам, че не е възпитано да зачита собствените си емоции или емоциите на другите, но съм оптимист за идните поколения, защото виждам все повече родители и деца, които по един или друг начин са достигнали до варианти на свързване помежду си, които включват емоциите и потребностите. Виждам и все повече хора, които вярват, че пълноценното ни свързване като човешки същества включва и емоционална съпричастност и интелектуално разбиране. Възпитаваме ли децата си правилно? Не знам. Всеки сам определя кое е правилно за него като родител и има да търси своите отговори, съз-

вучни с потребностите си. Въпросите „Какъв родител искам да бъда?” и „Каква връзка бих искал да имам с децата си?” могат да са в помощ когато се опитваме да си изясним как изглежда нашето „правилно.” Да взимаме решенията за възпитанието на децата си според нашите потребности считам за по-важно от това да са в унисон с някакви или нечии представи за правилно и грешно. В крайна сметка и това също ще е урок за децата ни как те да взимат решенията в живота си: вярвайки в собствената си преценка, доверявайки се на вътрешния си авторитет и свързвайки се с потребностите си или възприемайки нечие друго мнение и насоки. Какво трябва да може да възпита един родител в детето си по отношение на емоционалната му осъзнатост? Най-важното е да възпитаме в децата си приемане за емоциите такива каквито са, без изискването/ очакването или предпочитанието да преживяват нещо по-различно от това което преживяват. Приемането на положителните и отрицателните емоциите като еднакво значими емоции, които носят послания за нашите потребности е ключ за по-дълбоко разбиране както на нас самите, така и на околните. Ако като родители успеем да възпитаме в децата си това считам, че ще възпитаме поколение, което знае както да се свързва със себе си и със значимите за него/ нея неща, така и с околните и значимите за тях неща. А това би създало свят, в който съпричастността, емпатията и близостта ще са водещи. Вярвам, че си струва да положим усилията за това днес. Какво бихте искали да кажете на всеки един родител? Бих споделила една идея, която много ме занимава откакто съм станала майка. Става въпрос за осъзнаването, че като родители възпитаваме не само децата си, а и новите граждани на България и планетата. Така начинът, по който ние се свързваме с тях ще определи начина, по който те ще се свързват с нас като пораснат и с другите хора в живота им и начина, по който ще се свързват един ден със собствените си деца. Това е мисъл, която ме ужасява и вдъхновява едновременно, защото отговорността да си родител не засяга само децата ни, а обществото и света като цяло. Затова няма незначителни ситуации от общуването с децата ни. Всяка ситуация е възможност да им предадем културата на общуване, която искаме да виждаме в света.

Образователни

занимания за деца на открито

1 Да си направим метеорологична станция Това занимание е идеално за деца, които се интересуват от природата, физика, наука, вълнуват се от сезоните, дъждовете, бурите, светкавиците, вятъра и т.н. Ако детето ви е такова, най-вероятно вече сте му обяснили какви са естествените процеси в природата. Следващата стъпка е да намерите някои от онези уреди, които имаше в домовете ни като малки, които измерват температура, влажност на въздуха и атмосферно налягане.

5. Анемометър за измерване скоростта на вятъра. 6. Тетрадка, в която да записвате промените във времето. Някога сещали ли сте се да направите метеорологична станция навън (в задния двор) за детето си, за да му обясните как се променят процесите в природата. Лесно е и много забавно, а децата ви ще научат важни неща като това как учените следят промените в природата и как се променя времето. Покажете му как се следи температурата, количеството дъжд, скоростта на вятъра и атмосферното налягане. Решете кои промени във времето искате да следите и колко често ще записвате показателите (веднъж дневно, два пъти на ден…). Накрая изградете цялостна схема как се е променяло времето и покажете на детето си специфичните особености при промяната от едно към друго време. Преди да завали дъжд атмосферното налягане е едно, а след като спре да вали – друго.

Необходими материали: 1. Термометър за следене не температурата. 2. Дъждомер за измерване на дъждовете (продава се в железарии и строителни магазини). 3. Ветропоказател за записване посоката на вятъра. 4. Барометър за измерване на атмосферното налягане. 32

purvite7.bg

Създайте визуални графики на времето през седмицата или месеца. Или дори само през уикенда. Този интересен научен проект ще покаже на детето ви интересни неща за природата и процесите в нея.

2 Малък астроном Почти всички деца гледат звездите и имат хиляди въпроси за тях: защо са там, как светят, мога ли да ги хвана, кой ги слага на небето, защо понякога не се виждат звезди? Това, което се намира на небето е цял нов свят, който можете да покажете на детето. Започнете от самото начало – с основните понятия от астрономията. Настанете се удобно в задния двор (на открито) – на шалтета на земята или на разтегателни столове и започнете да наблюдавате небето: • Погледнете за основните неща: Къде е Луната? Защо тя променя големината и формата си? • Звездите: първата звезда, която виждате тази вечер звезда ли е или планета? Каква е разликата? Звездата свети със своя собствена светлина, докато планетите са като огледала, които отразяват светлината на слънцето.

• Покажете съзвездията и разкажете на децата си как звездите стоят на едно място, а планетите се движат около слънцето. Как Луната се върти около Земята, а двете заедно – около слънцето. • На по-големите деца можете да обясните за съзвездията и имената им. До колко са видими? Защо по различно време от годината виждаме различни съзвездия. • Защо звездите имат различни цветове? От къде имат енергия, за да горят? А защо трептят? Обяснете им, че светлината на звездите може да е започнала пътя си до очите ви преди милиони години и може би гледайки ги се връщате назад във времето. • Когато детето има достатъчно познания, можете да го заведете до близкия планетариум, където да разбере още повече за звездите.

3 Използвай носа си Тази игра е подходяща за всички възрасти и има за цел да научи децата да използват сетивата си за това, за което са им дадени. Ще са ви необходими химикалка, хартия и… носoвете ви! Готови ли сте да използвате носа си? Вземете лист и химикал и излезте на разходка до пазара, например. На какво мирише по улиците – каква е миризмата в горещото време? А в студеното? А след дъжд? На какво мирише кората на дърветата? А тревата? А на какво мирише на пазара? Развалените плодове? А зелките? Можете ли да опишете миризмата с думи? А на какво мирише в хлебарницата? А в училище или в трамвая? А прането?

4 Разходете фотоапарата си Занимание за малки творци, подходящо и за наймалките. Може да продължи толкова дълго, колкото ви харесва на вас и на малкия ви фотограф. За това занимания ще ви трябва фотоапарат, картон (разтворена картонена кутия от нещо), лепило или тиксо, нещо за писане. Следващият път, когато отивате на разходка или на пазар, вземете и фотоапарата. Запишете пътешествието си. Какво ви харесва? Има местенце, което ви се струва красиво? Възрастна двойка, която се държи за ръце? 34

purvite7.bg

Човек, разхождащ смешното си куче? Снимайте всичко, което ви се стори забавно. Принтирайте снимките, които сте направили в някое фото или на цветен принтер и ги поставете на едно място, за да ги огледате. Залепете ги на един голям картон и добавете надписи и коментари към всяка една. Направете изложба вкъщи. Можете да направите и забавно слайдшоу, което да се вижда на компютъра ви вкъщи, за да ви забавлява цяла зима.

5 Млади картографи Занимания за деца между 6 и 10 години, за което ще ви трябват рисувателни материали. Преди децата да започнат училище, седнете и напишете имената на улиците, по които минавате, за да стигнете до там. Припомнете си покрай какви по-големи или интересни обекти минавате по пътя. След това извадете голям картон, маркери, стикери, флумастери и направете карта на маршрута. Накарайте детето да нарисува улиците, къщите и блоковете и магазините така както само ги вижда. Нарисувайте няколко различни маршрута до училище, по които сте минавали. Опитайте се да направите най-дългия и най-късия, най-интересния и най-скучния. Нарисувайте ги на различни листове, а после се опитайте да ги съберете на едно място.

Нарисувайте пътя до дома на ваши приятели или до място, което децата харесват. Нарисувайте интересните обекти по пътя до там – така ще разберете кои са нещата, които са истински интересни и важни за детето ви. Картографирането си е цял ден работа за един млад учен!

За да си направите вулкан в двора ще са ви необходими един голям тиган, пластмасова бутилка от вода или газирана напитка, влажна пръст, супена лъжица сода бикарбонат, чаена чаша оцет, червена боя за храна и място навън, където да направите природната забележителност. Първо поставяте тигана на земята и поставяте бутилката права в средата. След това струпвате пръст около бутилката, така че да направите планина. Покривате всичко с пръста, като е важно да покриете цялата бутилка и да остане открито само гърлото й.

6 Вулкан в задния двор Това занимание ще е интересно за по-малките деца и за него ще са ви необходими около 15 минути, за да го направите. В България няма вулкани, но нищо не ви пречи да си направите такъв навън. Преди да започнете обяснете на детето какво представляват те, как изригват, какво се случва след това с лавата и прочее.

Трябва да оформите планина, но в никакъв случай пръстта да не попада вътре. Следващата стъпка е да изсипете содата в бутилката. След това оцветявате оцета в червено с боята и го изливате внимателно в бутилката. След това наблюдавайте как вулканът пуши и изригва и как лавата се стича по склоновете на планината. За да е интересно това занимание за децата ви трябва да ги оставите свършат сами по-голямата част от работата.

Методът Монтесори е един от найразпространените и търсени от родителите начини на отглеждане и възпитание за децата. На какво се дължи успеха му и какви са основните принципи на тази философия ни обяснява директорката на Детска къща Монтесори Г-жа Диана Манова. Защо родителите трябва да изберат за децата си метода Монтесори? Монтесори е философия на следване на детето и неговите потребности. Тя дава свобода в определени граници. Д-р Мария Монтесори създава своята система на обучение на базата на наблюдението и опита. Материалите следват естественото развитие на детето. Децата се научават, че всяка дейност има начало, същинска част и край, т.е. цикъл на активност. Групите се състоят от смесени по възраст деца, което наподобява естествената социална среда. Детето е близо до природата.

Моята детска градина

„Мечтая да видя образователна система, която води диалог и се развива“ Интервю с Диана Манова, директор на Детска къща Монтесори 36

purvite7.bg

Какъв е опитът ви с деца извън философията на Мария Монтесори? Как бихте ги сравнили?

Работила съм с деца като преподавател по английски език в езикови школи и една детска полудневна градина и подходът е различен. При традиционните методи на обучение в центъра е преподавателят, а не детето и се очаква децата на една и съща възраст да усвояват едни и същи компетенции и едновременно да постигат почти еднакви резултати. В Монтесори е важен пътят, а не резулататът. Важно е да се даде възможност на всяко дете да развие и покаже максимума от своите заложби и способности. В Монтесори философията има три важни компонента: дете, среда и възрастен, който не е учител , а водач („guide”). Водач, защото той само помага и повежда след което се оттегля и оставя детето само да изучава и опознава

света със свое темпо. И за разлика от традиционната образователна система, детето получава най-много информация във възрастта до 6 години, когато учи без усилия, не в гимназията или университета.

облече, но ако му дадете да избира между сините и жълти панталони, то ще вземе бързо решение и така от малкия избор ще се научи да прави по- големия на по-късен етап от живота си.

Защо смятате, че това е най-добрият метод на отглеждане на деца?

Важно е детето да има ясни границите, ред и възможност за движение. Ако е необходимо да забраните нещо, направете го в положителна форма. Вместо „ Не тичай в стаята”, кажете „ В стаята ходим”. Вместо да повишите тон, за да ви чуе детето, започнете да шепнете. Бъдете последователни в решенията си. Ако мотивирате детето си с награди, то ще подчини всяко свое действие на очакваната награда, а не на вътрешната си необходимост да направи нещо.

Не бих могла да кажа дали това е най-добрият метод за отглеждане на деца. Родителите сами и с увереност избират как да се обучава и развива детето им. За мен ценното в Монтесори е, че детето израства като самостоятелна и независима личност, научава се на уважение и приемане на различията, развива своята воля и търпение. Монтесори не дава готови отговори на децата, а само т.нар. „ключове”. Напр. ние не казваме „сиренето е солено”, а посредством активност с разтвори за разпознаване на основните вкусове – сладко, солено, кисело и горчиво, детето само може да определи една храна като солена, сладка, кисела или горчива. Какъв съвет бихте дали на родителите по отношение на възпитанието, отглеждането и грижата за децата им? Кое е най-важно? Към какво да се стремят? Какво да възпитават у децата си? Децата се нуждаят от любов, зачитане на личностното им пространство, вяра и доверие, че могат да се справят сами. Когато говорим с децата си от самото им раждане като с равноправни личности, те ще израстнат уверени и уважаващи себе си и околните. Бих посъветвала родителите да не използват бебешки език с децата си, да им четат и до 6 год. да ограничат екранното време (телевизия, таблети , компютри) максимално, което подпомага развитието на езика и социализацията, а на по-късен етап води до по-добри академични умения като четене и писане. Общувайте с децата си с цели изречения и назовавайте света около себе си с истинските му имена. Когато видите по време на разходка цвете, назовете го, например „Това е лале. Това е кокиче.” Обяснявайте, гледайте децата в очите и се старайте погледът ви да бъде на тяхното ниво, когато разговаряте с тях; пригодете и подредете дома си така, че детето да се чувства приобщено и да има възможност да бъде самостоятелно; включвайте го в домакинските си дейности като готвене, почистване, миене, метене. Много важно е да бъде предоставяна възможност за избор. Детето би се затруднило, ако отворите гардероба и му кажете да избере с какво да се

Кои са белезите на добрата детска градина? За какви неща трябва да следят родителите? Бих могла да говоря само за Монтесори градините. Преди да запишете детето си в Монтесори детска градина, научете повече за квалификациите на преподавателите – къде и как са се обучавали. Той е ключът към успешното прилагане на метода. Монтесори е различен метод и поради своята специфика изисква преподавател, обучен е реална среда и лицензиран център, какъвто в България няма. Няколко са школите и организаците по света, но АМИ (създадена от д-р Мария Монтесори и нейния син) осигурява най-пълно и автентично обучение. Добре подготвеният преподавател ще осигури и добре организирана и подготвена среда за обучение, която е другата важна страна в триъгълника „детевъзрастен- среда”. Стаята трябва да е приветлива, в меки тонове и обзаведена с мебели от естествени материали и с всички Монтесори матриали. Ако влезете в стая, след като са си тръгнали децата и видите материали по пода в тази среда със сигурност не се спазва един от основните принципи – децата да връщат на мястото активността, с която са се занимавали. В Монтесори детска градина не бихте видели книги с фантастични сюжети, телевизор и шарени килими, както и еднаквите, окачени по стените картини на децата от седмицата, например. Децата в Монтесори засаждат и отглеждат цветя, зеленчуци и затова е важно да имат двор и градина. Какви са резултатите от тази философия при децата? На какво се научават децата във вашата детска градина? Децата се научват да вярват в себе си, да бъдат самостоятелни, да търсят отговори и информация сами, да си помагат и да се уважават. Те продобиват

практически умения, наред с академичните знания (напр. в областта на математиката – събиране, изваждане, умножение и деление, език- писмена и устна реч), усъвършенстване на сетивата и движението. Научават се да завършват започнатото. Спонтанно се научават да пишат и след това да четат като резултат от работата с предхождащите тези процеси материали. Какво мечтаете да виждате по отношение на образователната система у нас? Много бих искала нашата образователна система да се отвори към света и да приеме различното не като заплаха, а като възможност. Бих искала промените да се правят не „на парче”, а да има една ясна и последователна визия за образование от яслена до университетска възраст, да бъде по-практична и ориентирана към бъдещето, да провокира мислене и откривателство, а не зазубряне на факти. Мечтая образователната система да се обновява,

да бъде диалогична, да общува с деца, родители, неправителствени организации и да работи заедно с тях, да се развива като жив организъм. Какво пожелавате на децата в България? Възрастните да вярват повече в безграничните възможности на децата, защото те наистина могат. Пожелавам им добри и сърдечни „водачи” и приятелска образователна система, отворена към другостта. Пожелавам им да бъдат здрави, толерантни, лъчезарни, да сбъдват мечтите си и както веднъж си пожела едно момиченце „да се спуснат по дъгата”. За контакти с Детска къща Монтесори: http://www.montessori-bulgaria.com Кв. Витоша, ул. Яна Язова N6, Телефони: +359 884 032 852, +359 2 962 27 48 e-mail: office@montessori-bulgaria.com

Големите мисли на малките Моята детска градина 4 м. Антония, 5 г. адина?

детската гр 1. Харесва ли ти в сва, защото съм ре ха – Да,много ми не спя много. И в предучилищна и ина имам много в моята детска град можем да си приятели, с които играем. почнеш училище? 2. Искаш ли да за – Не. и ми задават въпрос 3. Защо? – Там ще т! ея см се ми ще и ако не отговоря

purvite7.bg

г. Калоян, 5

Да, защото та градина? – ка тс де в ти ли тели и учим 1. Харесва играем с прия си и н въ на ме излиза . английски език е? – Не. В почнеш училищ за да ли ш ка 2. Ис вече. а ми харесва по детската градин нс играя по цял де ото мога да си щ За – о? щ За 3. приятелите.

Андреа, 4 г. 10 м.

1. Харесва ли ти в детската градина? – Да, защото има хубав двор и сме си посадили плодове и заленчуци и мога да хапвам от домашните малинки. Харесва ми също, че си играем на различни игри с приятелите на двора и ходим и на ски също. 2. Искаш ли да започнеш училище? – Да, искам 3. Защо? – Защото ми е интересно какво ме очаква там. 4. Имаш ли си братче и сестриче? Нямам брат или сестра, но искам да си имам сестричка, с която да си играя и много да я обичам.

Лили, 4 г. 8 м.

1. Харесва ли ти в детската градина? – Да, харесва ми,защото научавам нови неща и имаме голям двор в детската градина, в който можем да играем с моите приятели. 2. Искаш ли да започнеш училище? – Да, но аз съм пораснала вече и си имам тетрадка и затова вече съм като в училище. 3. Защо? – Защото там ще имам много книги и ще пиша в тетрадки.

Марта, 5 г. 5 м.

1. Харесва ли ти в детската градина? – Да, харесва ми, че излизаме да си играем на двор а и там мога да работя с материалите в градината и че не спя вече. Но най-много ми харесва, че сест ра ми ще дойде в градината и ще бъдем заедно. Госп ожата от Унгария е много интересна също, защото гово ри на английски и учим нови думи. 2. Искаш ли да започнеш училище?

– Да, ходи ми се. 3. Защо? - Там ще уча нови неща и ще намеря нови приятели. 39

Ние сме повече от мама и тате!

Мари, Лора и Виктория или три за щастие 40

purvite7.bg

Представяме ви семейство Петрови от Благоевград! То се състои от мама Хризамтема,тати Борислав и тяхното тройно щастие Мари, Лора и Виктория, които се появяват в един ден след дълго чакане само през няколко минути. И така ръцете на мама и тате се напълват с деца, свободното им време се изравнява с нула, а радостта в дома им се измерва с дълбокото синьо на трите чифта очи и блестящото златно на косите на трите малки главици. Кои са поотделно семейство Петрови? Мама е: Хризамтема Петрова, преподавател по английски език. В свободното си време (което е все по-малко!) обича да гледа филми или да слуша музика. Обича много да снима трите малки принцеси – това е голямата й страст! Тати е: Борислав Петров работи в две големи фирми едновременнои като всеки мъж обича да гледа спортни програми и да чете вестници на същата тематика. В отбора на децата са: Мари Петрова – „бебето” в семейството, защото е извадена последна от коремчето на мама. Най-съобразителната, най-премисляща и най-бързо усвояваща елементарните думички на английски, които мама казва на децата си. Обича много да играе с пластелин и да позира за снимки, както и да ходи като манекен! Лора Петрова – каката в семейството. Факт, с който Лора много се гордее! Нежна, мила, като малка принцеса. Тя много държи на вещите си, пазити ги упорито и ако нещо се повреди алармира с плач! Виктория Петрова – мъжкото момиче на мама и тати! Откровен непукист, който не се трогва от приказките на по-възрастните. Винаги прави това, което си е наумила, без да признава граници и препятствия. Една малка твърдоглавка с нежна, непокорна душа. Напоследък и трите се увличат от филма „LazyTown” и искат упорито да приличат на „какичката”, Стефани – да имат розови коси и да са с розови дрехи.

Ето какво ни разказа майка им за тях: Винаги докато съм си мечтала да съм бременна (моята бременност е дълго чакана и вследствие от ин-витро процедура) съм си представяла, че съм бременна с едно дете и то момиче! И често хората ми казваха: „Хубаво е с две наведнъж, за да ти е по-леко след това. Да ти мине големия зор наведнъж и да не минаваш по един и същи път два пъти.” Е, с времето разбрах, че има много истина в това. Освен това да имаш две или повече деца е винаги по-забавно - а и децата са си опора едно на друго, било то в игрите или при свикването в яслата или градината. Така и ние като родители сме по-спокойни за тях – защото знаем, че са си тричките заедно и са като едно цяло. Това, че са три наистина много помогна на децата за адаптацията им в яслата, макар ние да не вярвахме, когато ни го казваха. А вярваме, че ще бъде така и когато станат достатъчно големи, за да бъдат ученички. 41

За да вървят нещата гладко и почти без нерви и проблемни ситуации, за да сме навреме където трябва, обикновено е необходима помощта на поне още един човек – освен мама или тате, разбира се. Когато децата са си вкъщи основно за тях се грижим с помощта на баба и/или дядо. Наистина е трудно с три деца да отидеш където и да е – до магазина за дрехи, до поликлиниката, до детската градина. А и децата ни са все още малки, за да вярват редом до нас. Почти винаги се придвижваме с автомобил, което за нас не е лукс, а просто необходимост. За да може мама да свърши домакинските си задължения за деня, обикновено баба помага като извежда децата навън за игри. Иначе си представете цялата домакинска работа плюс три подскачащи и неуморни хлапета на едно място.... Мисия невъзможна! Сега, когато вече децата ходят на градина денят ни се нарежда по следния начин: сутрин ставаме и започваме с миенето и обличането. Тате закарва децата на градина след което всеки тръгва на работа. Следобед взимаме децата от градината и отново поне 2,5 ч. Продължават игрите с децата от блока. Следва вечеря, къпане и лягане... Децата ни много пътуват с нас – навсякъде! Още когато бяха съвсем мънички, на по 2-3 месеца сме ги водили по планините на пикници. Естествено първото лято след раждането им се въздържахме от ходенето на море, тъй като бяха много мънички. Но за сметка на това са пропътували много километри до съседните градове... Хората все ни казваха: „Къде ще водите тези бебета? Стоите си вкъщи!”. Ние обаче не се спирахме преди, както и сега – винаги когато имаме възможност си правим малки екскурзии до близки места – София, Сандански, Рилски манастир.... И за да компенсираме понякога скучното ежедневие през седмицата, винаги ходим до зоопарка или на места, които знаем, че са любими на децата ни. Така че, Лора, Вики и Мари са свикнали много с пътуванията и въобще разстоянията не им правят впечатление. Често когато времето навън е лошо, водим децата си по детските клубове и това е още един начин за развлечение. Вкъщи много обичат да оцветяват и рисуват – най-често слънца или дъги. Те се получават най-добре! Играят си много с пъзели, мозайка, пластелин....Изключително им е приятно и това, с

purvite7.bg

което се занимават и в градината. А там заниманията са винаги различни и много интересни. Често гледат песнички или анимационни филмчета от Интернет, измислят си свои собствени игри - напоследък е модерно да се делят на майка, татко и бебе , играят на влакче, учителки или се правят на модели/певици. За сцена обикновено им служи някое столче. А песните се пеят с цяло гърло! Почивките винаги са били любими на децата – особено тези, свързани с морето. Започнахме да ги водим на море, когато бяха на 1 год. и 4 м. И отново не чувахме мнението на близките ни, че „с тези три деца каква почивка ще усетите?! Само ще тичате след тях...” Тази година ги водихме отново на море. И можем да кажем, че на почивка цялото семейство е много забавно. Естествено, има винаги ограничения, но това си го знаем още преди да тръгнем. Тази година като вече по-големи децата съвсем осъзнаха присъствието си на морето – питаха за всичко, запомнили са дори неща, които не съм си и помислила, че са им направили впечатление, играха до насита на плажа и се насладиха с пълна сила на почивката. После ходихме на планина. И там беше много хубаво. Толкова им хареса, че наскоро ме питаха: „Мамо, кога пак ще отидем на море и на Банско?” Относно личното пространство – то е доста ограничено, когато вкъщи има три деца на една и съща възраст. Малките си имат стая, която направихме с много желание – светла и не розова. Друг е въпросът, че децата най-обичат да стоят при нас, за да сме всички заедно. Но и това ще отмине в един момент, когато искат вече да са по-самостоятелни. Най-забавно ми е било когато децата бяха още бебета. Тогава имахме една двойна количка и една единична. Когато ходехме на разходки винаги единия от нас вървеше напред с количката, следван от другия

с другата количка. И хората реагират: „Оооо, близначета! Оооооо, ама те да не са тризначета? Ех, че са сладички”. И досега, особено когато обличаме децата еднакво, хората много им се радват и винаги ги заглеждат и коментират. Често ни задават и въпроса: „Как се справяте? Сигурно ви е много трудно?” Да, трудно е, но още по-трудно е да нямаш за кого да се грижиш, така че няма да се оплакваме. И като повечето семейства с много деца – най-трудно е, ако няма кой да ни помага – чисто физически и като организация на времето и задълженията. Трудно е, ако в семейството няма достатъчно средства за нормалното отглеждане на децата. И точно за да можем да живеем нормално, почти от година се наложи съпругът ми да започне втора работа. За сметка на което се виждаме по-рядко и съответно той може да обръща по-малко внимание на децата ни....Но, действителността в България е такава, за съжаление! По-лесно предполагам е да отгледаш едно дете . Но тъй като и двамата със съпруга ми сме сами деца в

семействата си, дори и да имахме първоначално едно бебе, едва ли щяхме да останем само с него. Защото знаем колко лошо е, когато нямаш наймалкото с кого да си играеш... Още повече, че всички родители са наясно с условията, които държавата ни осигурява, за да гледаме децата си. Често дори, когато децата ни са били съвсем мънички, бебета още, сме се питали – какво ли е да имаш едно бебе за къпане, за обличане? Какво е да можеш да сложиш детето си в количката и да излезеш сам, без да ти трябва помощ?! Е, от тази гледна точка определено с едно дете е по-лесно. Но сега за нищо не бихме сменили сегашното си положение. Защото може да ни е тройно по-трудно, но пък сме стократно по-щастливи! Винаги прекарваме почти цялото си свободно време с децата. За нас просто няма опция „времето си е само за мен”. А и честно казано не можем да си представим, че ще отидем на почивка без тях. Първо, защото за баба и дядо ще е много натоварващо, второ – защото и ние, и децата сме твърде привързани едни към други. Най-често ходим някъде, за да играят, гледаме детски филмчета. Често си правим и семейни вечери навън – това мога да кажа, че е любима част на децата... А когато излизаме навън със семейни приятели, обикновено баба поема грижата за малките палавници.

Фотограф: Калина Арсова Модели: Кардам и Богдара Интериор: ИКЕА

Стая за игри

ALRIK въртящ се стол, синьо, 45,00лв. MULA сметало, 19,50лв. KUSINER кутия 26x36 см, червено/оранжево, 12,50лв.

HOPPLEK килим 80x180 см, 39,00лв. ILSKEN кукла-ръкавица, змия, 19,50лв. KURA легло с две позиции 90x200 см, бяло/иглолистна дървесина, 299,00 лв.

FABLER балдахин, 27,50лв. MINNEN разтегателно легло 80x200 см, черно-кафяво, 189,00лв. DUKTIG кукленско легло със спално бельо, 29,00лв.

DRAKDJUR плик за завивка и калъфка 150x200/50x60 см, синьо, 39,00лв. BULLRIG килим, къса нишка 67 см, синьо, 7,99лв. KRITTER легло с парапет 70x160 см, бяло, 149,00лв.

SUNDVIK детска маса 76x50 см, бяло, 59,00лв. AGEN детско кресло, ратан, 39,00лв. VANDRING SPÅR килим 133x133 см, кафяво/ зелено, 49,00лв.

TORVA одеяло 120x180 см, зелено, 25,00лв.

Предисторията Това беше третата ми бременност и противно на очакванията на повечето хора притесненията и вълненията ми около предстоящото раждане не бяха по-малки от предишните пъти. В известен смисъл напротив. Искаше ми се да бъде по-различно от преди – не бях наясно кое и какво точно, но това раждане трябваше да бъде по-специално… Като онези хубави неща, за които знаеш, че най-вероятно няма да има следващ път – трябваше да му се насладя напълно и да се случи по-добрия за мен и бебето начин. Бяха минали четири години от предишното ми раждане и ми се струваше, че всичко съм забравила. Искаше ми да си припомня подробности и да се подготвя по-сериозно. Естествено, докато ходех на работа, това нямаше как да стане и покрай домашните задължения и другите двама малчугани моето намерение изглеждаше почти непостижимо.

Водното раждане на Роси и моят първи опит като акушерка 50

purvite7.bg

Тогава на помощ ми дойде „съдбата” и ме запозна с Оля, подреждайки с присъщата си точност няколко случки. Попаднах случайно в интернет на сайта на Оля, без дотогава да имам най-малка представа за нейното съществуване. Същия ден срещнах непозната бременна жена в ресторанта, в който обядвам, и се наложи да седна на нейната маса. Докато си говорихме, стана ясно, че ходи на йога за бременни в „Естествени идеи” и си е харесала Оля за дула. Центърът се оказа съвсем близо до вкъщи, а след няколко дни там предстоеше и ежегодното дула парти. Реших да отида и да се запозная с Оля – бъдещата си дула. Вече имах опита на две раждания и подкрепата на дула ми се струваше в голяма степен излишна. Разказът на Елена за третото и раждане, което беше с дула, хвърли върху нещата различна светлина и ме накара да преосмисля позицията си. След като поговорих с Оля разбрах, че тя беше точният човек, когото търсех в този момент – можеше дами даде наготово цялата информация, от която се нуждаех, споделяше личните ми възгледи за естествено раждане, имаше вече три деца и не на последно място спечели уважението ми с призванието, което си беше избрала. Доверих и се, за което съм безкрайно щастлива. Първите ми две раждания бяха в Майчин дом с избор на екип. Протекоха съвсем нормално по рутинните болнични правила. Първия път раждането започна спонтанно с контракции късно вечерта. Призори отидохме в болницата, разкритието ми беше вече 7 см и час и половина по-късно бебето се роди. За упойка нямаше време, но епизотомията не ми се размина. Втория път ме приеха в болницата под предлог, че преносвам с един ден, че бебето било голямо и имам вече цели 2 см разкритие. Нямах никакви симптоми за предстоящо раждане и след няколко часа душевни терзания се съгласих да ми включат окситоцин. След два часа бебето се роди – без упойка и без епизотомия, само с няколко шева. Наистина беше голямо, но какво от това… После се оказа, че няма свободно място на етажа, където майките са с децата си и трябваше да се разделя със сина си, като го виждам само за хранене. След големи скандали и много настояване на следващия ден ме преместиха. Едва издържах задължителните дни и си тръгнах с

много горчилка. Сега исках да бъде другояче и аз да мога да решавам. По отношение на самото раждане оставих нещата да се подредят сами. Бях се доверила на тялото си, че знае и може да се справи, но умът ми не ме оставяше намира с постоянни безпокойства за това кога и къде ще се случат нещата. Бях с нагласата, че мога да родя и по-рано, че вероятно ще е по-бързо – по тази причина последния месец не смеех да пътувам извън София, опасявайки се да не ме свари неподготвена. Освен това не беше съвсем ясно къде ще раждам, кой ще гледа децата през това време, кога ще свършим ремонта, всички стави вече ме боляха, нощем не спях добре, приятелите ми звъняха наред да ме проверяват дали съм родила. Терминът ми още не беше дошъл, а аз бях вече изтощена от всички очаквания и неизвестни. Тогава ме обзе едно особено примирение и спокойствие – знаех, че това са последните ми дни относителна свобода и трябваше да ги приема като дар. И раждането не закъсня.

Олга:

Раждането на Роси е едно от тези раждания, които никога няма да забравя. Запознахме се, когато тя вече беше в напреднала бременност – очакваше третото си дете. Тя е родила нормално двете си момчета, макар и не без медицинска намеса. Такива раждания винаги са бонус за мен, защото обикновено протичат леко, а майките са уверени в себе си и знаят какво искат. Затова се зарадвах много, когато Роси ме помоли да й бъда дула. Още преди да се случи самото раждане наум си го наричах така – моят бонус :-) Имаше известни колебания и промени на плановете къде и с кого ще ражда Роси, но в крайна сметка се реши, че ще бъде в Св.Лазар при д-р Дончева. Само до последно не беше ясно дали ще бъде във вода или не. Междувременно аз продължавам да уча за акушерка и напоследък си мислих много кога ли ще мога да асистирам по време на раждане за първи път. Дори сме коментирали с лекарите, с които работя, че ще ми позволят да го направя някой път. Не обичам израза „да водиш раждане”, защото вярвам, че ражда-

щата жена трябва да е водеща. Затова се притеснявах малко какъв ли ще бъде този първи път и дали когато дойде моментът ще мога да го направя така, както чувствам.

Раждането започва

Два дни преди термина вечерта, докато приспивах децата тихо в тяхната стая, усетих в корема си едно „пук”. Докато разсъждавах дали е възможно това да е спукан околоплоден мехур, дали е къркорене на черва или ритане на бебе, усетих, че ми мокрее. Отидох до банята да проверя какво се случва и още известно време продължих да се чудя дали ми изтичат водите или е нещо друго. Нямах никакви болки, а предишните ми две раждания бяха започнали с кон-

тракции. Това ме обърка. Но след като вода продължаваше да си изтича по малко, реших да звънна на майка ми да дойде при децата, а после и на Оля да и кажа какво се случва. След това се заех да приготвям нещата за болницата и да се изкъпя, защото реших, че следващите няколко дни няма да имам този лукс. На излизане от банята усетих първата контракция – беше лека и известно време след нея не последва друга. Оля дойде съвсем скоро и ме завари да пускам пералнята – нещо, което така и не довърших, защото болките зачестяваха и се засилваха повече. Все още бях комуникативна и след като обсъдихме ситуацията и се обадихме на д-р Дончева и болницата, решихме да тръгваме. По съвет на Оля в колата се настаних на задната седалка на четири крака и след още няколко контракции стигнахме болницата.

Олга:

Раждането започна късно вечерта на 11 май с изтичане на водите. Роси се обади около 11 часа и каза, че все още няма силни контракции. Запътих се направо към тях (очаквах, че ще бъде бързо) и докато стигнах контракциите вече бяха позачестили. Роси реши, че ще ражда във вода и след като се обадихме на д-р Дончева и в болницата, за да пълнят басейна, тръгнахме. По пътя Роси беше много спокойна и си говорехме, макар че контракциите бяха станали много чести. Преди да влезем тя помоли мъжа си да излее шише вода пред нея, за да й върви като по вода :-)

В болницата

В болницата ни посрещнаха и вече подготвяха басейна. Качихме се в стаята, където с безценната помощ на таткото и Оля попълнихме всички декларации и сложих болничните одежди. Д-р Дончева вече беше пристигнала и ме прегледа. Разкритието беше пълно и това ми даде нови сили. Запътихме се към родилна зала и въпреки че басейнът едва беше започнал да се пълни и водата изглеждаше недостатъчно, аз настоях да вляза него. Пространството, което се създаваше от прозрачно чистата вода, шумът на маркуча, който продължаваше да тече, стената на басейна, която ме пазеше от околния свят, просто ме теглеха натам. След като се потопих, допирът и топлината на вода-

purvite7.bg

та ми донесоха успокоението, от което имах нужда в този момент. Олга: Влязохме в болницата малко след 12 часа, басейнът не се беше напълнил все още и се заехме с обичайното попълване на документи. Роси вече се беше вглъбила в себе си, беше очевидно, че процесът върви с пълна сила. Дойде д-р Дончева и установи, че разкритието вече е пълно. Притеснявахме се, дали ще има време да се напълни басейнът, но Роси все още държеше да ражда в него. Попитах д-р Дончева – „Може ли аз да поема бебето?”, а тя за моя изненада се усмихна и каза „Разбира се” :-) Роси влезе за малко под душа, започнаха напъните и с нея и таткото трябваше почти да тичаме към родилна зала. Басейнът не се беше напълнил достатъчно все още, но въпреки това Роси влезе вътре, имаше нужда от това „лично пространство”. Таткото застана до главата й. През времето преди да се роди бебето се напълни още малко, така че беше покрита някъде до талията може би.

Незабравимият миг

Оля и мъжът ми бяха до мен, без почти да издават присъствието си и едновременно с това усещах подкрепата им. Както и предишните пъти не се наложи да чакаме дълго – с втората контракция телцето на бебенцето ни се изхлузи от мен – топло, гладко и живо. Оля я хвана и ми я подаде веднага, а усещането да я гушна в този момент заедно с таткото беше несравнимо. Времето сякаш спря. Олга: От там нататък всичко се разви бързо. Мисля, че в суматохата успях да пусна музика и да запаля свещичка, подготвих си фотоапарата и тръгнах да си слагам ръкавици. В този момент Роси каза, че бебето излиза. Д-р Дончева я помоли да се обърне, защото беше на колене (не че е пречка :-) ) Нямаше време за ръкавици, просто се наведох и поех бебето, така както си бях – с голи ръце. В рамките на няколко секунди усетих допира на нежната бебешка кожа в ръцете си и го подадох на Роси.

Роди се момиченце, голямо и оформено, порозовя и изплака веднага. Стори ми се невероятно красива. Беше малко след 1 часа през нощта на 12 май. Кръстиха я Биляна. Плацентата се роди около половин час след това извън басейна. Имаше малко шевове с местна упойка. Бебето беше добре и след кратките обичайни процедури (обработка на пъпчето, теглене и мерене) я върнаха на мама.

В заключение

Сега, след като всичко мина, ми се струва, че цялото раждало е било като един миг. Благодаря сърдечно на всички, които бяха с мен преди и след това и на екипа, който се съобрази с всичките ми желания по отношение на раждането – пъпна връв, ваксини, слагане на бебето на гърда. Всички бяха изключително внимателни и любезни, което заедно с прекрасните условия в болницата направиха престоя ми там дори приятен :-)

Олга:

Всичко се случи много бързо и беше емоционално и вълнуващо. Далеч съм от мисълта, че направих кой знае какво, но все пак за мен това беше историческо събитие :-) Радвам се, че този първи опит беше точно такъв – леко и напълно естествено раждане във вода. Както и с първото ми раждане като дула, и тук късметът на начинаещия беше с мен, вероятно, за да имам сили да посрещна следващите предизвикателства. :-) Безкрайно съм благодарна на семейството, че споделиха тези мигове с мен.

Защото кожата на мама също се нуждае от добри грижи Домашен скраб за тяло с кафява захар и овесени ядки Една от най-важните грижи, които трябва да полагаме за кожата си, е да я лишаваме от мъртвите клетки в найвъншния слой, за да е винаги мека, гладка и еластична. На пазара има много скрабове и козметични продукти, както и процедури, които предлагат различни видове пилинг. Ние, обаче, знаем, че никоя жена все още не е успяла да надмине по красота Клеопатра и може би си има причина за това. Древната кралица на красотата не е живяла в ерата на лазерните процедури и високотехнологичната грижа за външния вид. Как можем да се погрижим за тялото си с естествени средства, без излишни вредни химикали и рискове за здравето си? Ето ви една идея: домашен скраб за тяло, приготвен от изцяло естествени съставки, без консерванти и парабени:

Съставки: •

2 чаени чаши не много твърда кафява захар

•

1/2 чаена чаша овесени ядки, смелени на брашно в домашен робот

•

1/2 чаена чаша олио от гроздови семена

•

Кората на един лимон

•

2 супени лъжици лимонов сок

•

Голяма купа

•

Лъжица

•

Стъклени бурканчета

•

Ламинирани картонени етикети с надпис „Скраб за тяло от кафява захар и овесени ядки

•

Лепило

Приготвяне: В голямата купа смесете кафявата захар със смелените овесени ядки. Добавете 1/2 чаена чаша олио от гроздови семена и ги смесете добре. Добавете лимоновата кора и сок. Смесете всичко добре. Налейте скраба в бурканчета. Сложете ламинираните етикети върху капачките на бурканчетата.

Готово! Вашият естествен домашно приготвен скраб за тяло е готов. Започнете да експериментирате на тема „Коко гладка може да стане кожата ми“ още днес!

purvite7.bg

Защото бебето има нужда от любов и добра грижа без химически екстри Домашно бебешко олио за баня, тяло и масаж Билковото бебешко олио е лесно за приготвяне и полезно да го имаме под ръка , за да отгледаме бебе със здрава, блестяща и красива кожа. Може да се използва по всяко време на годината и не изисква усилия за приготвяне и съхранение.

Необходими продукти: •

Чисти стъклени бурканчета.

•

Изсушени цветове от лайка.

•

Изсушени цветове от невен.

•

Висококачествен студенопресован зехтин.

Приготвяне: Напълнете бурканчетата до половината със смес от лайка и невен.

Добавете малко от олиото към топлата вода в коритото на бебето по време на банята му. . Използвайте го и като начин да се позабавлявате заедно, докато нежно го масажирате и се гушкате. Това олио е чудесно за подарък. Напълнете малки и красиви стъклени бурканчета с него и поставете красив етикет отвън или изрежете такъв от картон, продупчете дупка в единия край, през която прекарайте канап, рафия, тънка памучна дантела или връзка и завържете около гърлото на бурканчето. Като допълнение можете да напишете на ръка допълнителна информация за съставките, употребата или въздействието на олиото върху бебешката кожа.

И накрая: •

Студенопресованият зехтин има свойството да привлича влагата наоколо, като позволява на кожата да се овлажнява и да поддържа всичките си нормални функции. Затова това олио е нежно, меко, лековито и чудесно за нежната кожа на всяко бебе.

•

Невенът се е използвал от лекари и фармацевти от столетия за лечението на различни инфекции и кожни раздразнения. Той е много нежен към кожата.

•

Лайката се е наложила като едно от найдобрите народни лекарства за леки кожни инфекции и състояния заради своето противовъзпалително, успокояващо и антибактериално действие.

•

Съхранявайте бебешкото олио в затворен шкаф извън банята.

•

Внимавайте да не вкарате вода в бутилката, защото този прекрасен естествен природен продукт не съдържа никакви консерванти.

Допълнете бурканите до горе със зехтин, като оставите около 2-3 сантиметра до ръба на бурканчетата. Ако бурканите са с метални капачки, поставете някаква найлоново или полиетиленово покритие върху гърлото на буркана преди да стегнете с капачката. Поставете етикет с датата на деня, в който затваряте тази „козметична серия“ и оставете бурканите така на тъмно и хладно място за около 6-8 седмици. О време на време ги наглеждайте и разтръсквайте интензивно. В края на 8-те седмици ги отворете и прецедете олиото през марля, за да отделите цветовете. Уверете се, че сте отделили и най-малките частици от билките, като ги прецедите няколко пъти.

Употреба: Затоплете малко количество от олиото в ръцете си преди да го нанесете върху кожата на бебето. Използвайте го, за да успокоите, излекувате, овлажните и предпазите нежната кожа на бебето.

детската

книга ръководство за употреба

Езиковата култура Ако трябва да посочите една, само една безспорна полза от четенето на книги, коя ще е тя? Повечето от нас първо ще се сетят за ролята на книгата за развитието на езиковото богатство и култура на четящия. Наистина, обогатяването на езиковите умения е сред най-непосредствените ползи от заниманията с четене при децата. Да, в тази статия от поредицата „Детската книга - ръководство за употреба“ ще се спрем на езиковите ползи от ранната среща с книгата.

purvite7.bg

Статията е част от поредицата „Детската книга – ръководство за употреба“, която се публикува със съдействието на Къщата за четящи хлапета „Приказка без край“.

И така... Освен качествено съдържание, красиви илюстрации и добре поднесен хумор – все важни характеристики на добрата детска книга, които вече обсъждахме – много важен критерий за всеки родител при подбора на подходящо детско четиво е образователната стойност на книгата, която ще попадне в малките ръце.

Много по-добър вариант за децата е да учат значението на думите в контекста на добрия и увлекателен разказ. Научаването на думи по този естествен начин има дългосрочен ефект – подтиквано от любопитството си, детето е провокирано да „отгатне“ значението на думата с наша помощ и това усилие спомага за трайното запаметяване на новата дума.

Какви качества трябва да притежава една книга, за да разпознаем в нея „помощник“ за развитието на нашия малчуган? Обикновено подбираме книгата така, че да допринася за емоционалното развитие, познавателните умения на детето, обогатяването на неговата морална и духовна същност. Добрата книга може да ни бъде помощник във всяка от тези насоки. Но безспорно най-голяма заслуга книгата има за развитието на езиковите умения и грамотността на детето. Ясно е, че ако детето не се упражнява в четене, то по-бавно и трудно усвоява това умение. А каква по-добра практика от това детето да привиква към четенето от най-ранна възраст, виждайки мама и татко с книга в ръце и чувайки изразителното им четене вечер или в спокоен час на деня? Толкова много са изследванията доказващи, че четенето на малките деца е свързано с по-доброто им представяне в училище и по-високото им ниво на грамотност в живота им на големи хора.

Не се ядосвайте ако детето ви в началото прекалено често задава въпроси за значението на една или друга думичка. Въоръжете се с търпение и му дайте богато и пълно описание за смисъла на новата дума. Поставете я в нов контекст, за да може то да научи повече за начина, по който тя се използва и с това ще му помогнете да развие богат речник, а в бъдеще и свобода да се изразява добре. Тази препоръка важи не само за деца на по-голяма възраст, които могат да разберат обясненията на родителя, но и за наймалките. Много от бебешките книжки са специално разработени, за да обвързват ясните и изчистени илюстрации с елементарен текст, обогатявайки по този начин бебешкия речник.

Детската книга е без съмнение най-добрият помощник в усилията на родителя да приучи детето към редовно чете, да се изразява правилно, ясно и живописно... с две думи да обича и да търси красивото слово. Книгата показва на детето как е структуриран родният му език (но тя е безценна и при чуждоезиковото обучение на детето!) - как работи граматиката, каква е структурата на изречението и какво значат отделните думи. Заучаването на граматическите правила от малките деца става неусетно и бързо, само когато е вплетено в добрия и правилен изказ на хубаво написаната книга. Затова при избора на детска книжка, повече отколкото при избора на книга за самите нас, е нужно да следим за качеството на изказа. Дори книгата да има други безспорни качества и предимства, не правете компромис с лошия стил и граматическите неточности. Сред другите предимства на ранното четене са доказаните му заслуги за обогатяването на детския речник. Популярен и разпространен начин напоследък (особено при изучаването на чужд език) е използването на т. нар. флаш-карти (изобразяващи предмет, цвят, цифра, които децата разпознават и назовават).

И най-накрая, добрата книга спомага за повишаване на детската грамотност. Съществуват добре разработени поредици от книги за млади читатели, които постепенно увеличават сложността за четящия. Започвайки с 300-400 основни и лесни за малкия читател думи, постепенно допълват лексикалния си фонд с нови и нови думички. Да се избере подобна програма за малкия читател е добро и лесно решение за родителя. Когато обаче мама и татко се изправят пред книга, която не е част от подобна програма, трябва да се доверят на собствената си преценка за потенциала на книгата. В този случай важно правило при избора на книга за малкия читател е тя да бъде удачно съобразена с умението му да чете. Ако амбициозният родител се опита да „стимулира“ хлапето си с книга, която видимо надскача приемливата за него сложност – рискът да обезкуражи малчуганът е голям. Същевременно, книгата не трябва да е прекалено елементарна, а да провокира със сложността си – да стимулира детето да придобива нови умения и знания. Казано накратко – дори и книгата, която избирате за детето си, да има атрактивни и цветни илюстрации, дори и историята, която разказва да е забавна и увлекателна – не правете компромис и не взимайте тази книга ако стилът й е лош и е граматически неточен, ако изказът й е неточен и не отговаря на представите ви за добър стил. 57

Вашите въпроси към Пациентите питат, а специалистите от ННЗОК отговарят

Bъпрос:

Здравейте, днес отидох при личния лекар на сина ми за да ми даде направления за изследвания за детската градина, защото е отсъствал повече от 3 месеца. Лекарката му каза, че няма ( че има 1500 лв. за 2000 пациенти и ги пази за тежки случаи и онкоболни). Обясни ми, че трябва да платя изследванията (10,00 лв. на изследване). Къде са ми правата? Защо плащам осигуровки? Това възможно ли е или ме лъже? Направленията за деца едни и същи ли са с направленията за възрастни?

Моля да ми кажете каква е процедурата при загубена здравноосигурителна книжка на дете и колко време отнема, както и дали се заплаща издаването на нова? Намираме се в София.

Отговор от НЗОК: В конкретния случай, при постъпване в детска градина, НЗОК заплаща едно изследване на хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, MCV, MCH, MCHC, хематокрит, СУЕ на дете на 3-годишна възраст и 1 път годишно – изследване за чревни паразити – за деца от 2 до 7-годишна възраст, извършени по реда на Националния рамков договор, в лаборатории, сключили договор с НЗОК. НЗОК заплаща само изследванията по повод заболяване и тези, включени в профилактичните прегледи на децата. За останалите изследвания трябва да заплатите, за да Ви бъде издадено необходимото медицинско удостоверение.

Отговор от НЗОК: Процедурата при изгубване, кражба или унищожаване на издадена здравноосигурителна книжка, е следната: трябва да подадете молбадекларация по образец до директора на районната здравноосигурителна каса (РЗОК), с която личният лекар на детето е сключил договор. Изгубената, открадната или унищожена здравноосигурителна книжка се обявява от директора на РЗОК за невалидна. Следва да заплатите за здравноосигурителната книжка 3,84 лв., за което РЗОК издава документ. До няколко работни дни трябва да представите на общопрактикуващия лекар протокола и новата здравноосигурителна книжка – за заверка. След издаване на новата здравноосигурителна книжка, РЗОК актуализира регистъра на здравноосигурените лица, като посочва новия номер на книжката. Източник: НЗОК, www.nhif.bg

purvite7.bg

Вие питате, Ла Лече Лига отговарят Кърмя дъщеря си на поискване и не съм давала нищо друго освен капките за колики. Забелязвам,че вечер при къпане бебето чака да я полея и пие от водата, която се стича по ръката й. Да й давам ли вода или не? И още един въпрос: много усилено си смуче пръстите - да настоявам ли за залъгалка или да я оставя ? По принцип бебетата, които са изключително на кърма и я получават на поискване, като че ли рядко проявяват интерес към систематично пиене на вода от шише или чашка. Това, което се случва с дъщеричката ви по време на къпане, може да си е от чист интерес от нейна страна към средата, в която се намира в момента – каква е тази течност, накъде отива, има ли вкус, дали е като на мама млякото, защо ли е прозрачно? Когато кърменето си продължава според ритъма, наложен от бебето и следва неговите моментни нужди и не се предлагат други течности или да се започва принудително ранно захранване – до навършването на 1 година кърмата може да покрива до около 80% от хранителните му нужди, като това включва и нуждата от хидратиране. Когато бебенцето ви расте, чувства се добре, суче на поискване и по този начин задоволява нуждата си за храна и течности – по-вероятно е това с водата да е просто интерес към явлението "вода", а не толкова течността за хидратиране "вода".

Смукането на ръце може да означава желание за сукане, т.е. можете да опитате да й предложите гърдата и да видите каква реакция ще последва. Допълнително, на тази възраст сукането на ръцете е един от признаците за готовност за захранване, така че можете да следите и за останалите – добър седеж, добър контрол на главата, изчезване на рефлекса за избутване с език на поставен в устата предмет, повишено слюноотделяне, видим интерес към храната на възрастните, повторение на дъвчащите движения, удвояване на рожденното тегло и добро наддаване като цяло. Това е страницата, на която вие задавате своите въпроси за подготовка за кърмене, кърмене, захранване, отбиване, хранене и наддаване на бебето и всичко останало, свързано с кърменето, а консултантите по кърмене от Ла Лече Лига ще ви отговорят. Пишете ни на office@purvite7.bg , а ние ще направим всичко възможно, за да отговорим на всички въпроси!

За повече информация: sofia.info@lllbg.org, www.lllbg.org/groups 59

Книги за мен: Животните в океана Автор: Колектив Книгите от поредицата показват на читателите, че всяко животно ¬ от миниатюрното насекомо до найедрия хищник, има свое място в природата и играе важна роля за природното равновесие. Животните са представени в своите природни местообитания, като се проследяват както взаимовръзките между тях, така и жизненият им цикъл ¬ как малките се появяват на бял свят, как порастват, как се размножават. Богатата информация и великолепните снимки превръщат четенето на тези книги в незабравимо пътешествие из саваните и прериите, планините, горите и реките на нашата уникална планета. Издател: Фют Малкият Никола си има неприятности Автор: Госини и Семпе Това е последната книжка от класическите пет за малкия Никола и неговата щура компания. В нея Рьоне Госини разказва истории, които са възпитателни до ден днешен за деца, живеещи в едно свободно об-щест¬во. Както обикновено тук са и забавните ри¬сун¬ки на Жан-Жак Семпе. Същевременно разказите, макар и поучителни, са си също толкова смешни, колкото всички останали. Не пропускайте книгата. Издателство: Колибри 60

purvite7.bg

Как да говорим драконски Автор: Кресида Коуел „Как да говорим драконски“ е третата книжка от серията преди нея на българския книжен пазар се появиха „Как да си дресираш дракон“ и „Как да станеш пират“. Да се качиш по погрешка на римски кораб, откраднат от дракони, и то на първия си изпит по „Прехвърляне на борда на вражески кораб“, и бездруго си е кофти pабота. Но пък да установиш, че и Алвин Вероломни е на борда, доказва на Хълцук (знаменития викингски герой, когото малките читатели вече познават), че няма и не може да има по-голямо безобразие, особено когато Алвин открадва собственото му томче на „Как да говорим драконски". Издател: Колибри

Дороти и вълшебникът в страната на Оз Автор: Лиман Франк Баум Лиман Франк Баум (1856–1919) е създател на една от най-обичаните класически детски приказки „Вълшебникът от Оз“ (1900). До смъртта си написва още 13 книги за невероятните приключения на малкото момиченце Дороти и обитателите на приказната страна Оз. „Дороти и вълшебникът в страната на Оз“ е продължение на „Магьосникът от Оз“, досега непревеждано и непубликувано в България. Издателство: Сиела

Книги за мама:

Как да развием потенциала на детския мозък от Д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън

Там, но за това

Двегодишното ви момиченце пищи и плаче насред магазина, а вие се свивате под укорителните погледи на околните. Децата ви се карат и бият, глухи за всякакви разумни аргументи. Синът ви отказва да спазва наредбите в училище, защото били „глупави“. Да не би да съществува заговор между всички деца да вгорчават живота на родителите си? Нищо подобно, просто мозъкът им още не е напълно развит. В тази новаторска и практична книга психиатърът Даниъл Сийгъл и експертът в областта на възпитанието Тина Брайсън разясняват как е устроен и функционира развиващият се детски мозък. Мозъчната кора, отговорна за вземането на решения и балансирането на емоциите, се доизгражда докъм 25-годишна възраст. При малките деца дясното полукълбо доминира над лявото, а следователно и емоциите надделяват над логиката. Ето защо не бива да ни учудва фактът, че децата често губят контрол. Прилагайки съвременните научни открития, описани в книгата, вие ще можете да реагирате адекватно, когато детето ви изпадне в емоционална криза. Да го научите как да се справя със страховете и настроенията си. Издателство: Хермес

От Али Смит Представете си, че каните гости на вечеря и приятел на приятел води непознат, който на пръв поглед изглежда симпатичен. Представете си, че този непознат се качва на горния етаж по средата на вечерята, заключва се в стаята за гости и отказва да я напусне. Престоят му продължава с дни, седмици, месеци. Именно това прави Майлс Гарт в „Там, но за това“. Разделен на четири части, романът представя различните гледни точки на хора, свързани по някакъв начин с тази случка или със самия Майлс. Заедно те съставят не толкова образа на човека, взел странното решение да се изолира по този начин, а по-скоро картина на духа на обществото. Богата на алюзии и препратки, книгата поставя въпроса за идентичността, за самотата и връзките и изследва усилията на хората да намират изход от отчаянието към надеждата, да се справят с общественото и личното, с установеното и променливото. Издателство: Прозорец

И всичко стана луна От Георги Господинов Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга. Дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни. Вслушани в гласовете им. Издателство: Жанет-45

вкусно

Рецепти Веган тарта

Време за приготвяне: 1 час Степен на трудност: средна

Соевото сирене тофу вече е завзело веган позициите в българските кухни, но винаги може да поднесе вкусни изненади като тази ароматна тарта. В нея ролята на яйцата се изпълнява от смлените ленени семена.

Продукти за 4 порции: 10 филии мек пълнозърнест хляб 100 мл зехтин 2 с. л. ленено семе 100 мл вряща вода 3 с. л. маслинена паста 300 г тофу 2 с. л. босилек, нарязан на ситно 1 скилидка чесън 1 с. л. лимонов сок 1/2 ч. ч. запечени орехи 2 големи домата или 5-6 чери доматчета, нарязани на кръгчета

www.menumag.bg

purvite7.bg

Приготвяне: 1. Изрязват се корите на хляба и всяка филия

се разточва от двете страни, за да се изтъни. Намазват се с четка с малко зехтин от двете страни и се подреждат, като леко се застъпват, по дъното на форма за кекс. Отгоре се намазва маслинената паста

2. Лененото семе се счуква или се смила и се залива с врящата вода. Оставя се да постои 5 мин. 3. Тофуто се пасира заедно с босилека, чесъна, 4 с. л. зехтин, лимоновия сок и накиснатото ленено семе. Добавят се орехите. Подправя се със сол и смлян черен пипер на вкус. Сипва се върху маслинената паста. Отгоре се подреждат доматите, посоляват се и се поръсват с малко зехтин. Запича се 20 мин. във фурна, загрята на 200° С или докато леко се зачерви.

Рецепти Телешко пармиджана Време за приготвяне: 1 час Степен на трудност: средна Макар мнозина да смятат сочното и ароматно телешко ястие с пармиджано за оригинална италианска рецепта, има вероятност то да се е появило едва след като емигрантите от Апенините са достигнали САЩ, Аржентина и Австралия.

Продукти за 4 порции: 4 парчета телешко контрафиле х 200 г

Приготвяне: 1. Месото се начуква тънко. 2. Галетата се разбърква със сиренето, пипера, ригана

1 ч. ч. прясно смляна галета

и мащерката.

1 ч. л. риган

3. Яйцата се разбиват с щипка сол. Месото се топва

1 ч. л. прясна мащерка, ситно нарязана

в яйчната смес и след това в овкусената галета. Слагат се в сгорещения зехтин да се зачервят от двете страни. Отцеждат се от мазнината и се подреждат в тавичка.

4. За соса в загретия зехтин се слагат лукът и чесънът

и се разбъркват на умерен огън 5-6 мин., докато омекнат. Сипват се доматите, сол и пипер на вкус и сосът се разбърква на умерен огън 10 - 15 мин., докато се посгъсти. Накрая се слага накъсаният на малки парченца босилек.

5. Сосът се разпределя върху месото, отгоре се по-

ставят резени моцарела и се поръсва обилно с пармиджано.

6. Ястието се запича 20 - 30 мин. в загрята фурна на

4 с. л. настъргано пармиджано за галетата 1 ч. л. смлян шарен пипер

2 яйца 50 мл зехтин за пържене 1 топка моцарела 100 г пармиджано за запичане за соса: 1 малка глава лук, ситно нарязана 2 скилидки чесън, ситно нарязани 2 с. л. зехтин 600 г консервирани домати 4 листа босилек сол и пипер на вкус

180° С, докато сирената се разтопят и зачервят.

С бебе до сърцето –

внимание, опасност от пристрастяване! Бебеносенето, защото гушкането е полезно и за двама ни

Бебе, което изисква физически контакт, полюшване и движение почти постоянно? Ръце, които вече изнемогват от разнасяне на малкото създание? Носталгия по приключения и чувството на свобода, което дава едно пътешествие, немислимо за момента с бебе на ръце. Не сте се сблъскали с феномен, а и явно не сте случили на бебе-изключение, потвърждаващо правилото. Бебета изпитват нужда да бъдат носени и да усещат близостта на човек, който им дава грижа и любов. Движението и вибрациите на топлото тяло им вдъхва сигурност спокойствие. Може би и вие изпитвате носталгията по бременното коремче и чувството да си едно цяло с бебчето, но и за малкото човече допирът до мама носи истинско блаженство, силен е стремежът му да са отново неразделни, както преди раждането. Мама е почти като продължение на тялото на малкото телце и двамата са като срастнали. Разбира се, инстинктите за оцеляване на бебетата им подсказват, че да са близо до хората, които най-много ги обичат е тяхната гаранция, а широкото, специално подбрано детско легло често ги хвърля в паника – сякаш е бездънна яма, в която могат да пропаднат. А когато мама се грижи и за друго дете, трябва да приготви обяд, да отскочи до банката, с татко са планирали разведряващо пътешествие или просто изпитва затруднения да се придвижва с тромава количка по лунни пейзажи – на помощ идва бебеносенето! Мама вече е със свободни ръце, спокойна е за своето бебе, тъй като го носи точно до сърцето си, а малкото същество се чувства на сигурно място до майчината гръд и с любопитство наблюдава околния свят и всичко, което тя върши. Но с това ползите от носене на бебето не се изчерпват, внимавайте, съществува реална опасност от пристрастяване, с бебе до сърцето и свобода на движението светът наистина става по-друг! Свобода – да сте заедно с бебето и едновременно с това да изършвате любими или належащи дейности е свобода, която всеки родител би оценил. Ако водите 64

purvite7.bg

по-активен начин на живот, носенето на бебето ще ви позволи да запазите до голяма степен подвижността и разнообразието и след появата на малкото човече. Щастливо и сигурно – Когато носите бебето то е щастливо, чувства се защитено и обгрижвано. Това прави и мама и татко щастливи. Споделяте гледки и случки с мъничето, някак естествено е да му говорите и обяснявате какво се случва около вас, а то ви 'отговаря', това е началото на първата съвместна комуникация. Бебето се чувства сигурно при вашата близост и с по-голяма готовност приветства нови места, случки и хора. (по-охотно приема нови места, случки, хора) Полезно и практично – Носенето на бебето много улеснява ежедневието ви. Можете да продължите с много от дейностите си – да играете с по-големите деца, да пазарувате, да приготвите обяд/вечеря, докато държите бебето близо до себе си. За детето е стимулиращо и обогатяващо да участва в разнообразното ежедневието на родителите си, така то учи 'от първа ръка'.

зъбки – с носенето те ще се чувстват обгрижени и успокоени, докато ги полюшвате близо до себе си. Но не само новородените имат нужда от носене. Поотраснали деца също могат да бъдат комфортно носени, с правилното приспособление след като силите им попривършат, както и когато е време за дрямка, а сте далеч от вкъщи или просто когато желаят да бъдат гушнати. Ергономичните раници са удобен начин за носене, както на по-малко бебе, така и на поотраснало дете. Представляват лека раница със собствена тежест само около половин килограм, слагат се и се махат лесно и без специална техника и са на особена почит при татковците, които често странят от слинговете. • • • •

А Вие ще се чувствате по-сигурни и по-малко ограничени, тъй като и бебето ще се чувства удобно – на топло и сигурно. Удобство – много по-удобно е придвижването, в сравнение с маневрирането с количка или носене на бебе в кошче за кола. Родителят е много по-мобилен и обикновено може да носи комфортно дори по-тежко поотраснало дете. Слинговете и ергономичните раници могат лесно да се сгънат и да се приберат в чанта и повечето позволяват машинно пране при зацапване. Улеснява кърменето – много ергономични раници и слингове предлагат лично пространство за дискретно кърмене. Ще можете веднага да се погрижите за нуждите на бебето, още при първите сигнали, които то подава – преди да се е разстроило. Ако детето Ви суче дълго не е нужно да прекарвате цялото това време 'залепени' за дивана. При неразположения – ако бебето Ви страда от рефлукс, колики или газове след хранене, носенето в изправена позиция ще намали дискомфорта и ще подпомогне преминаването на газовете, а с това и на неразположението. Някои бебета са по-чувствителни и заспиват по-трудно в периода на никнене на

• •

Ергономичните раници комбинират ползите на слинга с удобството на добре прилягаща раница; Ергономична позиция на бебето, също като разположението му в слинг; Щадящо носене главно от ханша, по-малко от раменете; Много подходящ начин за носене и от татко, без привкус на женственост и без сложни инструкции за носене; Лесно слагане и махане в рамките на няколко секунди, без боравене с метри плат, изискващо опит и рутина; Издържат носене на деца до 20 кg, като при по-тежки деца и отраснали деца е препоръчително носене на гръб.

Ако носите бебето си на ръце или изнемогвате поради липса на повече крайници и време за неотложни задачи – опитайте бебеносене, с подходящо за вас приспособление, може неочаквано да се окажете поредният пристрастен! За авторът: Мирослава Филипова е обучител при подготовка за раждане и дула в процес на сертификация. Има син на почти 2 годинки, отглеждан по принципите на хармоничното и партньорско родителство, който продължава да бъде носен от мама, когато желае или се придвижват през девет планини в десета. Привърженик на естествени, природосъобразни решения за бебето и малкото дете и хармонични подходи при възпитанието на децата. Основател и собственик на www.roshavo.com – аксесоари за бебеносене и хармонично родителство и фейсбук група Baby Carriers Bulgaria.

Да отгледаш сам храната си

Историята на Incredible Edible Историята, която ще ви разкажем, в началото може да ви прозвучи като дръзка криминална проява. Точно до полицейския участък в малкото градче Тодмордън, Западен Йоркшир, се намират три големи лехи. Само до преди месец те са били пълни с къдраво зеле, моркови, марули и лук – всякакъв вид зеленчуци. Днес лехите са празни. Защо? Защото всякакви хора се промъкват посред бял ден до полицейския участък и си прибират по малко от зеленчуците. А какво прави полицията за тези безобразни кражби, които се извършват точно под носа им? Нищо. Или почи нищо. „Гледам на охранителните камери как идват и си взимат нещо от градината”, споделя полицай Джанет Скот, подсмихвайки се. И тази усмивка обяснява всичко. Защото „крадците” на зеленчуци всъщност не са никакви крадци. Морковите край полицейския участък, както и десетки други видове зеленчуци, разположени в 70 лехи, разпръснати из града, са на разположение на всеки, който би желал да си откъсне от тях. Местните хора са окуражавани да се възползват от наличните в градините зеленчуци без да се притесняват. От тук няколко дома66

purvite7.bg

та, от там – броколи. Ако сега им е сезона и са узрели, значи са твои. Напълно безплатно. И така имаме (или имахме) малини, кайсии и ябълки около канала, през който тече реката; касис, френско грозде и ягоди край докторския кабинет; боб и грах до сградата на колежа; череши на паркинга на супермаркета; мента, розмарин, мащерка и копър – до здравния център. Зеленчуковите лехи са видимата част на удивителния план за превръщане на Тодмордън в първия град във Великобритания, който произвежда сам всичката храна, от която се нуждаят жителите му. „Освен това искаме да сме постигнали целта си до края на 2018г.”, казва Мери Клиър, 56-годишна, с десетина внуци и съосновател на Incredible Edible, както се нарича планът. „Целта ни е много амбициозна, но ако не се целиш високо, по-добре изобщо да не ставаш от леглото сутрин, нали така?” Но тогава какво може да ме спре да грабна голяма пазарска чанта и да обера всичкия розмарин в лехите? „Нищо”, отвръща Мери. А какво ще ме спре да обера всички ябълки? „Нищо.” А всичките ви ягоди? „Нищо.” Това просто не се случва, осбяснява тя. „Ние се

доверяваме на хората. Истински вярваме – и сме свидетели на това – че хората са свестни.” Когато види някой човек да си бере малко плодове за обяд, тя изпитва единствено удовлетворение. За нея няма никакво значение, че понякога се случва да отиде до някоя леха и да се окаже, че ягодите са свършили. „Това е истинска революция”, казва Мери. „Но ние сме мирни революционери. Всичко, което правим, се основава на нашата доброта.” Идеята се заражда, когато тя и другата съоснователка, Пам Уорхърст, бивша собственичка на Bear Cafe, започват да се тревожат за състоянието на света и си задават въпроса какво могат да направят, за да го променят. Осъзнават, че първо трябва да действат на местно ниво, затова един ден събират група активни граждани, предимно жени, в едно кафене. „Войните се започват от мъже, пиещи в някой бар; хубавите неща започват от жени, които се срещат на по едно кафе”, шегува се Мери. „Непрекъснато обвинявме някого – местните власти, политиците, финансистите, технологиите. Помислихме си – защо за разнообразие не направим нещо

положително.” Седим край един паркинг в центъра на града. Мери посочва към една къща на върха на един близък хълм и лицето й веднага се озарява. „Децата минават от там напът за училище. В лехите около къщата посадихме копър и казахме на децата, че на вкус е сладък като някои от любимите им бомбони. Когато видя стръкче копър, подаващо се от устата на някое дете, не мога да не се усмихна.” Мари ме отвежда до двора на собствения си дом. Преди три години, когато основава Incredible Edible, тя прави нещо много необичайно: снишава оградата на двора си, така че хората да могат спокойно да влязат в него и да си откъсант каквото си харесат. „Имаше табелки, които подканваха минувачите да влязат и да си вземат нещо, но минаха шест месеца, преди някой да се престраши да го направи”, казва тя. Днес хората са доста по-наясно с идеята. Идеята на Incredible Edible обаче се състои в нещо много повече от зеленчукови градини в центъра на града. Целта им е да образоват хората относно храната и да насърчат местната икономика. Предлагат уроци по мариноване на зеленчуци, съхранение на плодове, месене на домашен хляб. Местният университет скоро ще започне да предлага бакалавърска степен по земеделие. Надеждата им е, че младежите, израстнали сред зеленчуците из градските лехи, може да пожелаят да работят в сферата на производството на храни. Друг важен аспект е, че тази схема помага и на местния бизнес. The Bear, прекрасен магазин и кафене в изящен викториански стил, предлага само продукти, произведени в радиус от 20 мили. В града има и прекрасен фермерски па-

зар. Хората тук могат да се хранят пълноценно, разчитайки на местните производители. В същото време местното училище получава от националната лотария грант в размер на 500 000 паунда за изграждане на рибарник, който не само ще осигури храна за местните жители, но и ще помогне на младежите да усвоят различни практически умения. Джени Колман, 62-годишна, преместила се тук от Лондон след пенсионирането си, обяснява: „Младите хора се нуждаят от нещо, с което да се занимават. Ако си младеж, току -що навършил 18 години, неизбежно си задаваш въпроса „Защо ми е да оставам в Тодмордън?” И ние трябва да помогнем на децата да намерят много основателна причина да останат.” В деня на моето посещение из града бушува силна буря и вали като из ведро. И въпреки това мястото излъчва топлина. Хората се спират да разговарят на улицата, махат за поздрав на съседите си, усмихват се. Според Пам Уорхърст, общите градини са направили хората по-сплотени. „От полицията ни казаха, че откакто сме стартирали проекта, случаите на вандализъм непрекъснато намаляват. Изобщо не очаквахме подобно нещо.” Защо става така? „Ако вземеш дадено „зелено пространство”, превърнато в сметище и кучешка тоалетна, и от него направиш градина с овошки и подправки, хората няма да му посегнат. Дълбоко в нас е заложено нещо, което ни пречи да вредим на източниците си на храна”, обяснява Пам. Според нея проект като Incredible Edible може да бъде приложен успешно в различни условия. „Ако има голямо текучество на хора и те непрекъснато идват и си отиват от града, ще е трудно. Но ако има училища, магазини, дворове и

градини, можете да успеете.” Подобни проекти са стартирани в още 21 града във Великобритания, но интерес към идеята проявяват и от Испания, Германия, Хон Конг и Канада. Тодмортън е бил посетен и от специалист по градско планиране от Нова Зеландия, който работел по възстановяването на страната след земетресението през февруари. „Когато си тръгна от тук, той бе пълен с идеи: „Защо да не засадим билки край ЖП-гарата? Или ябълки край здравния център?””, споделя Мери. „Това, с което се занимаваме, не е нещо гениално. Просто досега никой не се се е сещал да го направи.” Последната дума ще предоставим на Джо Страчан, търговски директор, живял дълго време в Калифорния. След като се пенсионира, той се мести в Тод заедно със съпругата си, която е шотландка. Джо е на 61 години, но изглежда на 41. Участва в Incredible Edible от шест месеца и с огромен ентусиазъм се занимава, както с прекопаване на лехите и засяване на зеленчуците, така и с брането и похапването на плодовете. Стоя редом с Джо, търсейки прикритие от проливния дъжд, и се питам защо някой би зарязал слънчева Калифорния, за да дойде тук? Неговият отговор е кратко обобщение на всичко, което са постигнали местните жители. „Има нещо благородно в това да отглеждаш храна и да я споделяш с хората. Имам усещането, че правим нещо важно, вместо просто да се оплакваме, че държавата не се грижи за нас. Може би просто трябва да се научим сами да се грижим за себе си.” Автор: Винсънт Граф Източник: http://wakeup-world.com/ Превод: Рослава Стоянова Статията е предоставена от Органично, organichno.com

ПОЛЪТ НА БЕБЕТО КАТО ПОВОД ЗА РАЗОЧАРОВАНИЕ

purvite7.bg

Момче или момиче? Може би това е един от най-честите въпроси, които започват да си задават бъдещите родители, когато бременността вече е факт. Новите технологии направиха възможно установяването на пола на бебето в доста ранен стадий, което има, както своите плюсове, така и доста минуси. От една страна родителите имат възможност да се подготвят с покупката на дрешки и принадлежности за момче или момиче, да изберат съответното име и да се настроят психически за това дали ще връзват панделки или детската стая ще е пълна с камиончета и колички. От друга страна обаче съществува риск от разочарование, което понякога е много трудно преодолимо, особено за бременната жена, чиито хормони я правят по-емоционална и чувствителна.

Разочарованието у бъдещата майка Много жени изпитват разочарование, когато се окаже, че са искали дъщеря, а предстои да им се роди син или обратното. Вероятно мнозина ще си помислят, че това е абсурдно, тъй като най-важно е да се роди здраво бебе. Твърде малко се говори за този проблем, а всъщност той е доста често срещан. Причината е, че рядко бъдещите майки споделят емоциите си, тъй като се страхуват да не бъдат сурово осъдени от обществото и близките си.

Няма нищо срамно Ако сте изпитали разочарование от пола на бъдещото бебе, най-важно е да не изпитвате срам или вина. Истината е, че това се случва на много бъдещи родители, така че – не сте сами! Много жени цял живот са мечтали да бъдат майки на момче или пък на дъщеря, с която да вършат „женски неща” и да бъдат близки приятелки. Раздялата с тази мечта може да се окаже болезнена и да доведе до силни емоции, дори до депресия. Ето защо е важно да споделяте своите мисли и чувства и, ако се налага, да потърсите помощ, в случай, че състоянието на тъга продължи твърде дълго. Хората, които ви обичат истински, ще ви разберат и ще ви подкрепят. Именно, за да се избегнат подобни ситуации, повечето психолози съветват родителите да не научават пола на бебето, преди то да се роди. Много родители, които са преминали през подобни страхове и моменти на разочарование, споделят, че тези емоции напълно се заличават след раждането на бебето, когато то престава да бъде виртуален образ и вече имат реален физически контакт с него. Ето и няколко лични истории, които напълно потвърждават това:

Е. Г. – на 29 г.

(майка на момче) „Разбрах пола на бебето в доста ранен стадий – бях в 12 седмица на бременността. Ще помня този миг цял живот. Лекарят погледна ехографа и беше категоричен, че ще имам момче. Бях като попарена. Толкова много исках дъщеря и цял живот съм виждала в представите си само този сценарий. Накарах го три пъти да погледне пак, защото бях сигурна, че греши.

Тръгнах си от кабинета изключително объркана, а аз съм доста хладнокръвен и уравновесен човек. Не знаех какво да правя, защото осъзнавах, че това, което чувствам, е пълен абсурд. Срамувах се от себе си и не казах на никого, преструвах се, че всичко е наред. Няколко седмици бях като болна, от една страна беше разочарованието, от друга срамът. Започнах малко по малко да свиквам с мисълта, но моментът, в който напълно я приех, беше раждането на сина ми – най-щастливият ден в моя живот. Когато го погледнах в очите, се влюбих в това дете и днес изобщо не разбирам как е възможно да съм преминала през подобен период на разочарование, но се случи.”

М. Д. – 30 г.

(майка на момиче) „Аз съм един от малкото хора, които не искаха да знаят какъв ще е пола на бебето до самото раждане. В наши дни почти не се случва. Двамата с таткото решихме да е така именно, защото не бяхме сигурни какво ще изпитаме – той искаше момиче, а аз момче и все един от нас можеше да се окаже разочарован. Това е почти невъзможно да се случи след раждането, когато малкото човече вече е в ръцете ти, виждаш го, чувстваш го и вече го обичаш. Така стана и при нас – роди се прекрасно момиченце, което и двамата обичаме много.”

П. С. – 36 г.

(майка на три дъщери) „Попадала съм в този капан с разочарованието два пъти – когато ми казаха пола на втората и третата дъщеря, още докато бях бременна. Аз и съпругът ми нямахме никакви очаквания и предпочитания при първото ни дете, но след това той много искаше да има син, аз също. И в двата следващи опита обаче съдбата ни изпрати дъщери, които са прекрасни, но това човек не го знае и не го чувства, докато не ги види и прегърне. Искам да кажа на всички бъдещи майки да не се притесняват от тези чувства, защото не са единствените, на които се случва. Всичко си идва на мястото, след като децата се родят, после има много други неволи, но щастието е неописуемо.”

Кръпки на ход! Автор: Цветелина Иванова

... с бели маратонки и изтъркани джинси Въпреки че любимото ни лято е зад нас и спомените от него вече са в рамки на нощното ни шкафче, можем да си откраднем нещо от него и да го пренесем в есента. Малки или по-големи, широко разкъсани или леко протъркани, кръпките си остават неизменен детайл от джинсите на модерната жена в града. Добре познатите ни скъсани дънки стават все по-модерни с всеки следващ сезон и сме много щастливи, защото ще можем да демонстрираме освободения си дух и да си носим любимите чифтове без излишна претенция и с много удобство. Ако все пак не разбирате тази тенденция и смятате, че не се вписва във вашия стил, можете да се спрете на модели със съвсем дискретно изтъркани джобове или ръбове. Вече можете да намерите и зимните варианти на тези мултифункционални панталони от деним по магазините и да ги комбинирате в една фриволна визия с ниски обувки или балерини, или пък с ефирна риза на висок ток за по-елегантно излъчване. Ние вече имаме по няколко чифта!

Изрежете тези красиви етикети и ги използвайте, за да надпишете за да надпишете кашоните си с играчки!