Храмът-кладенец край село Гърло, Брезнишко

ХРАМЪТ-КЛАДЕНЕЦ В СЕЛО ГЪРЛО, БРЕЗНИШКО, ЧАСТ ІІ: ИНТЕРПРЕТАЦИИ Любомир Цонев, Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Г.Наджаков”, БАН І. УВОД В предходната статия [1] описах подробно този уникален за България археологичен обект, открит от Димитрина Митова-Джонова в 70-те години на ХХ век, впоследствие подробно анализиран от нея. Специално внимание посветих на несполучливата му реставрация, проведена през 80те години на ХХ век, която е която е внесла в съоръжението многобройни поправки, нарушаващи автентичния му вид. Спрях се и на тъжната му съдба в следващите три десетилетия 1989-2012. За коректната интерпретация е полезно да го съпоставим с други подобни паметници от съответната епоха. В епохата на мегалитизма в Средиземноморието се появяват своеобразни обекти, които изразяват култ към подпочвените води – подземните храмове на водата. Те все още не са достатъчно изучени и документирани, така че редица важни въпроси все още остават без задоволителен отговор. Както отбелязва изследователят на минойската култура д-р Шепард Бърд [2], „куполните храмове-кладенци от епохата нураги изобщо нямат практична функция. Ако са били просто източници за прясна вода, не е имало абсолютно никаква нужда по толкова скъп начин изворът да се покрива с подземен купол, към който да се достига по стълбищен коридор-дромос. Построените през споменатия период куполни структури имат чисто символично значение”. За култа най-общо се предполага, че има източен произход, свързан с шумерския бог на подземните води, на плодородието и пазител на световния порядък Енки. Териториалното разпределение на подземните храмове е доста специфично. Практически всичките се намират само на о-в Сардиния, където по съвременни данни са оцелели в различна степен между 30 и 40 такива структури. Изненадващо, обаче, по един изолиран подземен храм на водата има на Балканския п-в (при с. Гърло, западна България) и на Кримския п-в (в античния град Пантикапей, днешния Керч). Това обстоятелство дава почва на миграционни хипотези за произхода на този тип съоръжения. Сакралните обекти, посветени на подземната вода в Сардиния, са доста разнообразни, но могат да се сведат до два основни класа. По-скромните съоръжения (клас А) са подходящо оформени като неголеми надземни светилища със свещени извори без подземни камери, към които просто е оформена малка фасада от дялани блокове [shrines, sacred pits, sacred source]. По-значителните по размери съоръжения (клас Б) представляват цели храмове [well temples, sacred well, temple at pit]. В конструкциите и дори в размерите на храмовете има доста сходства, но те не образуват задължителен канон, а допускат вариации. Храмовете на подземните води във вида, в който са оцелели до днес, включват няколко задължителни подземни елемента: (1) коридор-стълбище [scale, stair, dromos stairway] – винаги праволинеен и типично ориентиран между изток/югоизток и запад/югозапад, (2) куполносводесто помещение [tholos vault] за изпълнение на ритуали и (3) подходящо оформен водоизточник. Водоизточникът от своя страна може да бъде както съвсем плитък цилиндричен резервоар, който служи просто за корито на подземно каптиран извор (Well Temple Santa Cristina, Paulilatino), но може да бъде оформен и като впечатляващо дълбок кладенец (Well Temple Funtana Coberta, Ballao). Толосът може да е затворен (Well Temple Su Tempiezu), но може да има и отвор на върха си (окула, опейон - opening at the vault's apex allowing the light of the sun, moon, and stars to enter the chamber). При някои от храмовете, които в днешния си реконструиран вид имат опейон, никак не е сигурно, че са го имали в оригиналното си състояние. Археолозите 1

допускат, че поне някои от храмовете на подземните води са имали и надземна част, специфична за сардинската култура „нураги” (ХVІІ - ІХ в.пр.Хр.). В малко от запазените храмове, но също така при свещените надземни извори има следи от надземно преддверие, вестибюл [input tray, esedra, vestibule, atrium], без да може да се твърди, че то е задължителен елемент. Възможно е ритуалът да е бил изпълняван именно в надземното преддверие, а не в подземното засводено помещение. Специално при храма Santa Cristina (Paulilatino) е запазена символична каменна ограда (temenos), която го обхваща и сакрализира околното пространство.

Фиг.1: Теменос при храма Санта Кристина, Сардиния. Сардинските храмове-кладенци имат една обща черта, която рязко ги отличава от храма при с. Гърло. Практически всичките сардински подземни храмове-кладенци са разположени върху равнинен терен от типа на плато, а не върху пресечен терен. Храмът в с.Гърло е уникален с разполагането си по стръмен склон, наполовина е вкопан в него, а наполовина извън него. Размерите и съотношенията в композицията на различните храмове вероятно варират в някакви граници. Обръщам специално внимание върху наклоните на дромосите. Не разполагам с точни данни за всичките храмове, но от наличните чертежи се вижда, че наклонът на стълбището-дромос е практически еднакъв (40о спрямо хоризонталата) в обектите от о-в Сардиния и от п-в Крим. Храмът в България в днешното си реконструирано състояние има забележимо по-полегато стълбище и на пръв поглед се отклонява от тази закономерност. Но по сведения на Н. Дерменджиев [12] автентичното стълбище е било постръмно от днешното и практически е съвпадало с наклона на другите обекти. Така стигаме до важния извод, че твърде вероятно наклонът на стълбището-дромос е инвариант при подземните храмове-кладенци – от конструктивно и/или идеологическо естество. А тази характеристика може да се окаже свързана с археоастрономични свойства.

2

Фиг.2А: Храмът-кладенец Санта Кристина до Паулилатино, Сардиния. Най-дълбока Фиг.2Б: Храм-кладенец Фунтана точка 6 м под земята. Плитък извор без Коберта до Балао, Сардиния. Дълбок кладенец. [интернет] кладенец, подобен на храма в с.Гърло, България. [5]

Фиг.2В: Храм-кладенец Асклепион в Фиг.2Г: Храмът-кладенец при с.Гърло – Пантикапей (днес гр. Керч), Кримски п-в. чертеж Л.Цонев според Н.Дерменджиев [5] [12]. Фиг.2А-Г: Съпоставка на дромосите при различни храмове-кладенци. Техническото развитие на сардинските храмове-кладенци продължава около хилядолетие. Предполага се, че най-старите сардински храмове на подземните води са се появили към ХІІІ-ХІІ в.пр.Хр. – в средата на бронзовата епоха. Те са изпълнени в груба циклопска техника от суха зидария, която силно напомня крепостните стени в Микена, Тиринт (континентална Древна Гърция) и Хатуша (столицата на хетската държава в Мала Азия). Например:

3

Фиг.3Б

Фиг.3А: Храм Св. Фиг.3Б: Храм Фунтана Коберта, Балао, Сардиния. Анастасия, Сардара, Надземна снимка [интернет]. Устройството му е Сардиния. показано на Фиг.2Б. Фиг.3А,Б: Сардински храмове от най-ранния период. Най-многобройни и технически съвършени се паметниците от желязната епоха ІХ - VІ в.пр.Хр., които са изпълнени от много добре одялани квадри с паралелопипедна или леко дъговидна форма, която позволява да се изгражда т.н. фалшив свод, купол. Например:

Фиг.4А,Б,В: Храмът Св. Витория Сери, Сардиния. От периода на разцвета. [интернет]

4

Фиг. 5А,Б,В: Храмът Св. Кристина, до Паулилатино, Сардиния. Плитък извор вместо подземен кладенец. От периода на разцвета. Устройството му е показано на Фиг.2А. [интернет]

Храмът-асклепион при античния град Пантикапей на п-в Крим се датира в V в.пр.Хр. и демонстрира много добра строителна техника в кадри (вж. Фиг.2В). Уникален при него е опейонът. Той има вид на много дълбока и много тясна вертикална шахта, която свързва върха на купола с нивото на околния терен. Този храм също е разположен върху равнинен терен подобно на сардинските и за разлика от българския. Храмът край днешното село Гърло, Западна България, се датира в ХІV-ХІІ в.пр.Хр. и е създаден в циклопска техника от грубо ломени неогладени камъни. Разположен е в найсложния възможен терен, така че за строежа му се е наложило да се употреби изключително техническо майсторство.

Фиг.6 А,Б: Храмът-кладенец в с.Гърло [3] Откривателката му Д.Митова-Джонова полага значителни усилия за разгадаването на същината на обекта, а също така и за неговата датировка [3-7]. Това, обаче, не означава, че всичките въпроси, които предизвиква този обект, са изчерпателно и окончателно решени. За мое голямо учудване професионалната гилдия вече три десетилетия не обръща практически никакво внимание на храма-кладенец. Това обстоятелство предизвиква появата на (сравнително малобройни) непрофесионални опити за тълкуване на постройката, които наред с несполучливите и неуместни предположения, 5

изказват понякога любопитни твърдения, които невинаги заслужават само високомерно пренебрежение. Археолозите Г.Китов и Д.Агре маркират в книгата си обекта при с.Гърло само с няколко изречения [8], които се изчерпват с предполагаемата датировка (Х в.пр.Хр.), взета от публикациите на откривателката. Предполагам, че със самото споменаване на този паметник в така озаглавен труд, авторите неявно го причисляват към тракийската строителна традиция. Подминаването му, обаче, без никакъв анализ озадачава. Архитект М.Русева е автор на два каталога за тракийските подмогилни съоръжения с културно-исторически и архитектурен анализ, които и до днес нямат аналог в българската научна литература, посветена на тракийската епоха [9, 10]. Изненадващо там обектът при с.Гърло изобщо не присъства! Навярно така авторката косвено изразява становище, че този обект не е част от тракийската строителна и културна традиция. Храмът изобщо не е включен в едно уникално по своя замисъл масово издание за българската археология, което има енциклопедичен характер [11]. Това прекрасно творение на древната архитектура никак не заслужава подобно пренебрежение. Затова най-напред ще резюмирам оскъдните досегашни опити за анализ и датировка, които са ми известни. Независимо дали са дело на професионалисти или не и независимо от убедителността им. После ще предложа още един опит за интерпретация на съоръжението и ще обърна внимание върху още една възможност за неговото датиране, при това доста по-точна от досегашните. Надявам се, читателите ще се убедят, че многобройните въпроси все още са далеч от пълното си решаване, но бъдещите изследвания в тази посока си струват усилието. В изложението ще наблегна върху следните три въпроса: (а) функционална интерпретация; (б) датиране; (в) астрономична интерпретация. ІІ/ ДОСЕГАШНИ АНАЛИЗИ НА ОБЕКТА ПРИ СЕЛО ГЪРЛО ІІ-1/ Ще започна прегледа с публикациите на самата откривателка Д.Митова-Джонова. Тя категорично интерпретира обекта именно като храм, по-точно храм на подземните води, чиято традиция идва от шумерския бог Енки. В подкрепа на тази теза тя сочи костите от животни, открити в пространството между толоса и дромоса. Тези животни са имали символно значение в източните митове и са били принасяни в жертва съобразно с тамошните практики: телци, говеда, бик, кучета, вълк, дива и домашна котка, лисица, заек и водна костенурка. Не е намерен, обаче, нито един цялостен скелет, откъдето се прави извод, че става дума за жертвоприношения, а не за трупове или ритуални погребения. МитоваДжонова намира множество съвсем близки паралели на подземния кладенец при село Гърло на остров Сардиния. Тълкува обекта като строеж, създаден от мигрираща група с металургичен поминък, която тръгнала от Двуречието на запад в търсене на редки метали. Тя се установила трайно в района на Пиренейския полуостров, Балеарските острови, Корсика и Сардиния. В периода ІХ-VІ в.пр.Хр. преселниците превърнали остров Сардиния в свой храмов и жречески център и издигнали там редица специфични строежи: кули-нураги и храмове-кладенци (няколко десетки на брой). Джонова обръща внимание на важен проблем, който изисква някакво обяснение, макар че тя не намира задоволителен отговор. Според нея „Единичните находки, пряко свързани с кладенеца, разкриват категорично култовия характер на монументалния подземен кладенец и изясняват неговото ситуационно и планово-пространствено решение. Само чрез култова обосновка бихме могли да оправдаем изграждането на така сложно и тежко за изпълнение архитектурно съоръжение и то на терен с твърде неблагоприятна ситуация. ... В малката седловина в подножието на рида Црънча/Кула се намират днес девет извора. Над един от тях, най-високия, е изграден храмът-кладенец. ...Неговото ситуиране именно тук е наложено единствено от изобилните изворни води и от скалния масив, увенчаващ височината над тях. (Върху споменатия скален масив Джонова намира керамични фрагменти, които я карат да смята, че там е имало древно скално светилище. – 6

бел. Л.Ц.) ... [Поради изискванията на религията] се стига до изграждането на тази сложна и тежка за изпълнение архитектура, която няма никакво рационално и практическо оправдание, защото ползването на изворните води без нея, само след едно каптиране на извора, би било много по-леко във всяко отношение. ...” Джонова датира храма в периода ХІV-ХІІІ в.пр.Хр. Находките от разкопките са твърде оскъдни, така че точността на датировката не е голяма и безспорно доказана. Става дума за парче от каменна брадва, открито в дъното на кладенеца, и за няколко фрагмента от праисторическа керамика, единият от които дори съдържа релеф, подобен на клинопис:

Фиг.7А: Фрагмент от каменна брадва, открит в кладенеца.

Фиг.7В: Керамичен фрагмент, открит в скалния масив на върха на рида над кладенеца.

Фиг.7Б: Керамичен фрагмент, открит пред входа на кладенеца.

Фиг.7Г: Фрагмент от шумерска плочка с клинопис от подземния кладенец, изкопан при консервацията и намерен от Джонова.

Археолози от музея в Перник (Василка Паунова, Филип Михайлов) не са съгласни с толкова ранна датировка, но досега не са публикували сериозен анализ, където убедително да защитят по-късна датировка. Джонова отбелязва уникална особеност на храма при с.Гърло: „Особен интерес представлява строителната техника, застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисковия принцип, а това засега е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и Европа”. Джонова не дава обяснение на отбелязания от самата нея факт, че от множеството близко разположени извори за строежа е избран най-високо разположеният по стръмния склон извор, което води до най-значителни строителни трудности, в частност до найдълбокия възможен кладенец. ІІ-2/ Следващият по време анализ на обекта при с. Гърло се появява доста по-късно в дисертацията на Н.Дерменджиев [12]. Той прави много важна корекция – измерва прецизно 7

ориентацията на съоръжението и дава точната посока на дромоса – почти точен юг, азимут 170о. Публикува първите точни чертежи с поглед отгоре и отстрани, които дават параметрите по време на разкопките, т.е. автентично, незасегнати от крайно непрофесионалната реставрация.

Фиг.8: Изглед на храма-кладенец отгоре, чертеж Л.Цонев по Н.Дерменджиев [12]. Дерменджиев третира – подобно на Джонова - съоръжението при с.Гърло като храм, свързан с подземните води, но не търси подробности около сакралните обреди, извършвани там. Той насочва вниманието си в друга посока. Освен корекцията на ориентационните грешки той има още една заслуга - пръв обръща внимание върху факта, че в подземния кладенец най-вероятно са вложени астрономични характеристики от календарно естество. Дерменджиев смята, че храмът има дневна соларна астрономична функция, която се реализира не чрез опейона, а чрез дромоса, коридора-стълбище. Според него древните хора наблюдавали как и докъде прониква в храма слънчевата светлина през дромоса в различните дати, като отбелязвали къде точно върху пода на съоръжението слънчевите лъчи проектират линтела (първата покривна плоча на стълбището, която човек среща, слизайки надолу). При обедната кулминация в зимното слънцестоене слънцето прониква в храма най-полегато и съответно най-дълбоко, така че достига основата на северната стена (северното вътрешно лице) на толоса и там проектира линтела. С наближаването на пролетта проекцията на линтела се придвижва по пода на толоса, минава през отвора на кладенеца, при равноденствието достига периферията на пода на толоса, където започва дромосът, а после започва да се изкачва нагоре по стълбището в дромоса. При кулминацията си в лятното слънцестоене слънцето прониква най-стръмно и проектира линтела върху шестото отдолу нагоре стъпало на дромоса. През есенното полугодие движението на проекцията на линтела става в обратната посока.

Фиг.9: Схема за наблюдателна ситуация № 1 по Н.Дерменджиев. Според Дерменджиев ако бе известна точната позиция на линтела и долните 6 стъпала от дромоса, би било възможно по „годишното ветрило”, описвано от слънчевите лъчи, проектиращи линтела, да се датира доста точно времето на построяването на храмакладенец. За съжаление реставрацията е била проведена толкова некоректно, че днес такава датировка е невъзможна.

8

Анализът на Дерменджиев се отнася до размерите и ориентацията на храма-кладенец, взет сам по себе си, но не засяга точното му разполагане върху околния терен. А спецификата на това разположение е отбелязана още от Джонова и до днес очаква своето обяснение: от 9 възможни близки извора строителите са избрали най-високо разположения, което, съответно, е наложило направата на най-дълбокия кладенец, т.е. довело е до найтрудоемкия строителен процес. ІІ-3/ Хронологически следващата интерпретация на подземния кладенец при с. Гърло се появява в 2011 г. в списанието за култура и туризъм „Оренда” [13]. Тя принадлежи на група, включваща архитект и инженери. Василева и др. по принцип смятат, че подземният кладенец не е храм, понеже нямал ясно изразен жертвеник. Те смятат, че съоръжението има само астрономична функция на голям рефлекторен телескоп, която се осъществява нощем през опейона, а не през дромоса, с други думи приписват му нощна стеларна астрономическа функция, осъществявана през опейона. Авторите предполагат че древните хора разполагали в дъното на кладенеца параболично огледало с диаметър 1-1.20м, с което се реализира схемата на вертикален рефлекторен телескоп, вкопан в терена. Датировката на обекта не се коментира, но негласно се предполага, че той е на достатъчна възраст, поне от предхристовата ера. Хипотезата е предложена от хора, които очевидно нямат никаква представа от телескопни наблюдения. Ще изброя само няколко аргумента против тази интерпретация. Подобно огледало е абсолютно немислимо в древността, за което свидетелства дори самата строителна техника на съоръжението. То е несъвместимо и с тогавашните примитивни средства за регистриране на наблюденията. Системата няма никаква подвижност за насочване към различни небесни обекти. Над подземния кладенец не минава никаква забележителна звезда. Телескопната функция не обяснява конкретното разположение и ориентация на съоръжението – тя би могла да се осъществи където и да е другаде на много по-удобно място, вместо върху изключително трудния терен по североизточния склон на Завалската планина при пролома на р. Конска. Представата, че един строеж може да се сметне за храм тогава и само тогава, когато съдържа жертвеник, какъвто сме свикнали да виждаме в някои тракийски обекти в Казанлъшко или в Източните Родопи, е абсолютно незадължителна при религиозно-обредни системи, които не познаваме нито като цяло, нито в детайли. Освен изброените недостатъци ще добавя, че в споменатата статия чертежите имат претенция за професионализъм, но всъщност заблуждават читателя. Става дума не за глобалните размери и пропорции, а за формата на стените и стълбището, които са идеализирани в недопустима степен, както и за една фрапираща чисто архитектурна грешка, която е недопустима за архитекти: според авторите таванът на коридора завършва при допира с толоса чрез хоризонтална плоча, а в действителност там има клин. Тази хипотеза привлича вниманието на доста непрофесионални читатели със своята шокираща модерност и оригиналност, но не издържа сериозен анализ. Споменавам я тук по две принципни причини. Първо: независимо колко е коректна, тя показва, че сред широка любознателна публика съществува интерес към съоръжението при с. Гърло. Второ: тя показва до какъв печален резултат води пълната незаинтересованост и пасивност на научната колегия по адрес на разглеждания обект. ІІ-4/ Следващият опит за интерпретация на кладенеца при с.Гърло бе публикуван в астрономическо издание – в-к Телескоп [14]. Особено любопитно в случая е следното: авторът твърди, че на 30 април 2011г. провел експедиция от 24 специалисти в различни 9

области на науката (вероятно и астрономи) с цел да изследват кладенеца в Гърло и чрез настоящата публикация съобщава изводите, до които е стигнала експедицията. Оценката за функциите на обекта е противоречива. Групата го нарича култов кладенец, но същевременно смята, че не може да се смята за храм, понеже не съдържал жертвеник. Отхвърля се и хипотезата за гигантски древен рефлекторен телескоп, чиято тръба е кладенецът. Същевременно групата е солидарна с Джонова, че добивът на подземна вода не може да изчерпа функцията му. Групата смята, че е съвсем неправдоподобно обект за вода от такъв вид да се строи на толкова високо място по стръмния склона на хълма, при положение, че в подножието на хълма в много по-равен и, следователно, по-удобен за строителство терен има поне още 9 други извора, подходящи за добив на вода по много по-лесен начин. Групата смята, че съоръжението е имало нощна стеларна астрономическа функция, реализирана през опейона, а не чрез дромоса. Групата смята, че в древността кладенецът бил пълен догоре с вода (но тогава не би било нужно да се строи толкова дълбок кладенец? – бел. Л.Ц.), а повърхността й била много гладка и имала много висока отражателна способност 96% (това физически е невярно! – бел. Л.Ц.). В това плоско огледало древните хора наблюдавали отраженията на звездите нощем в конус с ъгъл на разтвора 32 градуса спрямо зенита без никакъв телескоп, а с просто око (абсолютно неясна е тогава ролята на плоското огледало – то само сменя посоката на наблюдението за удобство на наблюдателя, но с нищо не допринася за усъвършенстване на самото наблюдение! – бел.Л.Ц.). Не е ясно коя именно звезда е интересувала древните хора и как именно кладенецът е помагал за нейното наблюдаване. Както се вижда, тази публикация довежда любителската бъркотия до абсурд. Дълбоко се съмнявам, че в групата е участвал поне един сериозен астроном. Тук не намират обяснение нито собствените размери и пропорции на обекта, нито ориентацията му, нито специфичното му разполагане върху терена. ІІІ/ НОВИ ФАКТИ И НОВА ХИПОТЕЗА ЗА ПОДЗЕМНИЯ КЛАДЕНЕЦ Позволявам си да предложа на вниманието на сериозните читатели едно ново гледище за астрономичните характеристики на подземния кладенец, без да увеличавам несериозните и необосновани хипотези, каквито описах по-горе. Основание ми дава фактът, че никой автор досега не е коментирал разположението на храма (като височина и ориентация на коридора-стълбище) спрямо конкретния терен, т.е. конкретното му ландшафтно ситуиране. Солидарен съм с Джонова [3-7] и Дерменджиев [12], че обсъжданото съоръжение има сакрален характер, т.е. че е храм, граден за почитане на някакви реалии съобразно с някаква религиозна система. Намирам за правдоподобна и датировката на Джонова. Същевременно, обаче, съм съгласен също така с Дерменжиев, Василева и др. [13] и Димитров [14], че това съоръжение с голяма вероятност съдържа астрономически характеристики. Предполагам, че то има дневна соларна астрономическа функция, която има не толкова точен календарен характер, а по-скоро приближен ритуален характер,който се реализира през дромоса. В това отношение моето гледище е надстройка над анализа на Дерменджиев, не го замества, а го допълва, като се опитва да свърже геометрията и ориентацията на храма, взет сам по себе си, с разположението му в конкретния ландшафт. Проникване на светлина от луната или слънцето вертикално през опейона в кладенеца практически не е възможно по няколко причини. Първо: географската ширина на Сардиния (40о), България (43о) и п-в Крим (45о) е твърде голяма, така че споменатите светила не могат да застанат повече или по-малко точно в зенита над храмовете. Това изискване важи с особена сила за уникалния опейон на храма в Пантикапей - той е толкова тясна и висока тръба, че изисква светилото да бъде точно в зенита, за да проникне в кладенеца. Средна географска северна ширина φ

40° Сардиния

43° България

45° п-в Крим 10

Слънцето над хоризонта: Макс. вис. в кулминацията Мин. вис. в кулминацията Луната над хоризонта: Макс. вис. в кулминацията Мин. вис. в кулминацията

73.5 26.5

70.5 23.5

68.5 21.5

78.65 21.35

75.65 18.35

73.65 16.35

Нека наблюдателната ситуация, описана от Дерменджиев и предполагаща доста прецизна регистрация, означим като ситуация № 1 (тук на Фиг.8). Тъй като той самият твърди, че непрофесионалната реставрация завинаги е лишила обекта от точността, необходима за изпълнение на коректна астрономична календарна функция чрез наблюдателната ситуация № 1, предлагам да приемем по-практичен подход с надеждата това да ни помогне да напреднем в анализа на обекта. Предлагам следната нова хипотеза: да отслабим претенциите към точността на наблюденията, така че да ги съобразим с неточността на самия реставриран обект. Предлагам да ги сведем само до ритуална възможност за наблюдение на проникването на слънчеви лъчи през дромоса към вътрешността на храма, без да уточняваме посоката с голяма точност. Тази ситуация с отслабени изисквания ще бележа като ситуация № 2 (тук на Фиг. 9Б).. По този начин третираме храма-кладенец не като обсерватория (за каквато е нужна много по-висока точност на наблюденията и измерванията), а като ритуален маркер. В рамките на такава хипотеза неособено високата точност на храма-кладенец е съвсем достатъчна в ритуален план, за нуждите на обредността, ако се търси връзката „водаслънце”, без да очакваме голяма календарна прецизност. Да си представим процесите на наблюдение от така предположената позиция на наблюдателя.

Фиг.10 А,Б,В: Схема за наблюдателна ситуация №2 по Л.Цонев. Когато гледа през дромоса откъм толоса навън, т.е. почти на юг, където се очаква слънчевата кулминация, наблюдателят вижда оптично наслагване на два планински склона с противоположни наклони: контурът на хълма, в който е построен храмът, е наклонената линия АА’, която се спуска отгоре отдясно надолу наляво; контурът на хълма, който лежи на отсрещния бряг на река Конска, е наклонената линия ВВ’, която се спуска отгоре отляво надолу надясно. Двете се наслагват в погледа на наблюдателя и оформят наблюдателна зона с формата на триъгълник, обърнат надолу, подобен на буква V. Отгоре зоната е ограничена от линтела – челната плоча от покритието на коридора. Отдолу зоната е ограничена от найвисокото стъпало на дромоса-стълбище. В рамките на тази зона може да се наблюдава небето откъм толоса. Предполагам, че за ритуални нужди служителите на култа са изисквали в тази зона да се вижда непременно кулминацията на слънцето не кога да е, а именно при зимното слънцестоене, т.е. в най-късия ден, понеже древните култови практики традиционно се свързват с „раждането на новото слънце”, с „новия цикъл на живота” и целия набор от подобни идеи.

11

Като вземем предвид разположението на храма, трябва да си дадем сметка, че тази позиция на слънцето ще може да се вижда от действителното място на храма или от повисоко място по склона. Но ако храмът е разположен по-ниско от сегашната си действителна позиция, с голяма вероятност предполагам, че кулминацията на слънцето при зимното слънцестоене няма да бъде видима за наблюдателя в ситуация № 2. Това предположение би могло много лесно да се провери, ако и двата хълма днес не бяха обрасли с гъста растителност. В тези условия би могъл да помогне само много прецизен геодезичен анализ или изсичане на неголяма просека в гората в азимут А = 170о.

Фиг.11: Слънчевото движение в наблюдателното поле за ситуация № 2 при различни вертикални позиции на храма-кладенец. Проверката на настоящата хипотеза би била съвсем лесна, ако бяха изпълнени две условия: (а) ако защитната сграда не пречеше на наблюдението през дромоса на юг и (б) ако гората не пречеше да се види контурът на хълма. Затова се наложи доста по-сложна измерителна процедура на два етапа, осъществена през лятото на 2013г. Първи етап: най-напред определихме къде оста на дромоса А=170о, мислено продължена, достига стената на защитната сграда (лявата снимка). Втори етап: после направихме допълнителни измервания от точка, разположена извън сградата, но в същата посока А=170о (дясната снимка). Оттам определихме посоките на хоризонта и ъгловата височина на контура на хълма, за да преценим дали е възможно наблюдението на кулминацията при зимното слънцестоене от толоса през дромоса. Ситуацията и резултатите са илюстрирани на Фиг.11 и Фиг.12.

Фиг.12А: Поглед в посока с азимут А=170о от точка, разположена вътре в защитната сграда около храма. Тя е без покрив от

Фиг.12Б: Поглед в посока с азимут А=170о от подходяща точка, разположена южно и извън защитната сграда около храма. Частта от небосвода, видима откъм толоса, е означена с правоъгълник. Предполагаемата траектория на 12

2007 г. AA’ и BB’ – контури зимното слънце в него е дадена с двойна щрихована на двата хълма. линия. Фиг.12 А,Б: Снимки за двуетапната оценка на ориентацията на дромоса в Гърло.

Фиг.13: Наблюдателна ситуация при обедното зимно слънцестоене в подземния храм в с.Гърло. Измерванията са нанесени в реален линеен и ъглов мащаб. Направен е опит да се преодолеят трудностите, причинени от несполучливата реставраторска намеса. Измерванията, проведени в началото на март 2013г., относително добре потвърждават горната хипотеза. Резултатите са нанесени върху графика в точен мащаб на вертикалното сечение на храма при азимут 170о. Като се абстрахираме от неудобствата, причинени от несполучливата реставраторска намеса в обекта, можем да твърдим с голяма доза убедителност, че в оригинал той действително е бил построен така, че да осигурява ритуалното наблюдение на най-високата позиция на слънцето при зимното слънцестоене през тунела на дромоса. При това наблягам, че тук не става дума за някакви особено прецизни астрономични измервания, а за някакъв вид свещенодействие.

Фиг.14А: Топографска карта на района Фиг.14Б: Гугъл карта на района Фиг.14 А,Б: Карти с ниско разрешение от района на Гърло. Тук ще отбележа две важни съображения, които имат характер на косвена подкрепа за настоящата хипотеза. Първо. От толоса на настоящия храм би могло по принцип да се наблюдават кулминациите на слънцето и при равноденствията, и при лятното слънцестоене по един прост начин - като се повиши съответно стръмността на стълбището-дромос. Съществува, обаче, една пречка: както сардинските храмове-кладенци, така и храмовете в Крим и в България (в автентичния си вид преди реставрацията) имат един и същ наклон на стълбището - 40о. Изглежда този наклон е част от някакъв конструктивен или идеологически 13

канон и затова не се нарушава. Очевидно наблюдаването на слънчевите кулминации през потоплите месеци не е било толкова важно, че заради него да се наруши канонът – да се промени наклонът на стълбището. Важна е била възможността за наблюдение на кулминацията именно и само при зимното слънцестоене, без при това да се нарушава изискването за наклон на дромоса от 40о. Важността на този наклон явно не е била поставена под съмнение от древните строители. Второ. Ако южната посока, респ. слънчевата кулминация в най-общ смисъл, не е било съществено изискване на култа и ритуала, строежът можеше силно да се опрости - като вместо сложния дромос (стълбище-коридор) в почти южна посока, достъпът до толоса се осъществи от изток, през стената, която е сравнително тънка и е градена извън хълма, т.е. не е вградена в терена. Конструктивно източният вход към толоса дава най-простия и лесен достъп до кладенеца. Очевидно, обаче, максималната леснина на строежа не е била търсена от строителите. Търсена е била южната посока. Не бива да забравяме в същото време, че колкото по-високо се разположи храмът, толкова по-дълбок трябва да бъде кладенецът, т.е. толкова по-труден ще бъде строежът от техническо гледище. Ако храмът се разположи по-ниско, така че кладенецът да е по-плитък и строежът по-лесен, слънчевата кулминация при зимното слънцестоене няма да се вижда от наблюдателя в ситуация № 2. Следователно, стремежът на строителя е да избере най-ниската позиция по склона, която все още е достатъчно висока, така че в ситуация № 2 да се вижда кулминацията при зимното слънцестоене. Така се съчетават стремежът да не се затруднява излишно строежът с възможността обектът да изпълнява астрономичната си календарна и сакрална функция, както вече я описах. Предполагам, че строителите са търсили трудно постижимо съчетание от четири елемента на мирозданието: 1/ небе (опейон); 2/ вода (кладенец); 3/ недрата на майката-земя (подземен толос) и 4/ слънце, което прониква в земните недра (пълноценно наблюдение на слънчевата кулминация откъм толоса през дромоса през всеки сезон). Така според мен е било определено конкретното място и височина за реалния обект. Тук стигаме до втория интересен пункт, който получава разумно обяснение в рамките на предложената хипотеза. При вече избраната по посочения начин височина на обекта наблюдението не е възможно точно на юг (азимут А=180о), а само при леко отклонение на югоизток (азимут А=170о). Този извод изненадващо добре се съгласува с реалния релеф на местността и с „неточната” южна ориентация на коридора-стълбище, която добре се вижда върху чертежа на Дерменджиев. Ако държим да наблюдаваме съвсем точната слънчева кулминация съвсем точно на юг, ще се наложи храмът да се изгради доста по-високо по склона, отколкото е в действителност, а това ще доведе до прекомерно утежняване на строителството. С други думи „неточната” южна ориентация на коридора не е случайна, а един преднамерен компромис между изискванията на култа и изискванията за разумна сложност на строителния процес. За да прецизирам максимално непряката проверка на новата хипотеза, предлагам и нов, топографски, подход. За целта използвам официална карта на местността (Рис.15) с доста едър мащаб 1 : 5000, където линиите на надморската височина (т.н. изохоти) са прокарани гъсто, през 5 м. Тази карта е добър компромис между детайлното описание на близкия релеф, да речем в радиус от стотина метра, и далечния релеф, да речем до 1 км. С буквата А е отбелязан хълмът Кулà, където се намира храмът, а с буква Б – съседният хълм Гребен на югоизток от храма. За удобство на читателя с жълта ивица и върху двата хълма е маркирана надморската височина на самия храм (885 м надморска височина). От мястото на храма построявам върху картата ветрило от радиус-вектори с азимути от А=180о до А=150о през 5о, така че да обхвана юг-югоизточната видима зона. Последният радиус-вектор с азимут А=147.5о е добавен заради факта, че е разположен изцяло в равнината на ниво 885 м, в която е разположен и храмът („нулево ниво на храма”). Проследявайки върху картата всеки радиус-вектор r(A) от началото към края му, отбелязваме всичките точки, където той пресича линии-изохоти. Така можем да построим 14

релефа на местността във всяка посока А. Наборът от такива профили за всичките радиусвектори от споменатото ветрило е даден на Фиг.16. За всеки от показаните профили на релефа определяме най-високата видима точка – нейната височина над нулевото ниво на храма бележим с t. Чрез нея намираме ъгъла h, под който наблюдателят вижда откъм храма-кладенец ландшафтния контур, съставен от очертанията на хълмовете А и Б: h(A) = arctg {t/r(A)}. Така намереният контур е показан на Фиг.17. Върху същата графика е нанесен и правоъгълният прозорец, през който вижда небето наблюдателят, намиращ се в толоса на храма; същият прозорец е нанесен и върху снимката от Фиг.12Б. Оказва се, че поради (а) специалната геометрия на храма-кладенец и (б) неговото специално разполагане в ландшафта наблюдателят в толоса действително може да види през наблюдателния си прозорец част от контура на хълма А и най-високата част от траекторията на слънцето в неговата кулминация при зимното слънцестоене.

Рис.15. Топографска карта на местността около храма-кладенец Гърло.

15

Рис.16. Профили на местността по направленията на радиус-векторите с различни азимути А, построении от общо начало – от мястото на храма-кладенец. Профилите са показании само в онази своя част, която е разположена над нивото на самия храм, понеже само тази част е нужна и достатъчна за целите на нашето изследване. Началната точка с координати (r=0, t=0) отбелязва разположението на храма върху земната повърхност при 885 м надморсдка височина.

16

Рис.17. Съпоставка между видимия контур на релефа около храма Гърло (непрекъснатите линии с кръстчетата, отговарящи на всеки от описаните радиус-вектори r(A)), наблюдателния прозорец (правоъгълника) през стълбищния коридор за наблюдател в толоса и траекторията на слънцето при кулминацията му в зимното слънцестоене (щриховата линия). Така в рамките на настоящата хипотеза намираме правдоподобен отговор едновременно на два въпроса: (1) „странно” високото изграждане на подземния кладенец в Гърло (на стръмен склон – “неудобно място”) и (2) отклонението на дромоса от точната южна посока с 10 ъглови градуса. ІV/ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПО-ТОЧНА И ОБЕКТИВНА ДАТИРОВКА НА ПОДЗЕМНИЯ КЛАДЕНЕЦ По-задълбочена представа за автентичното разполагане на храма върху терена дават представените тук за пръв път три вертикални профила на склона (Фиг.18): В – профил, който минава точно през центъра на опейона; А – профил, който минава на около 50 м южно от храма, така че попада в терен, където никога не е извършвана намеса – нито от строителите на храма, нито от реставраторите, с друг думи автентичен терен; С – профил, който минава на около 50 м северно от храма, така че попада при пътя, прокаран от реставраторите, за да се извърши строителството на предпазната козирка над храма. Става ясно, че за да се построи храмът-кладенец, се е наложило да се изкопае доста голяма яма, дълбока към 15 метра с форма на обърнат конус, като от нея се извади целият скален материал. За щастие този материал не е матерна скала, която е било нужно да се разбива, а просто натрупване на скални отломъци с неправилна форма и различна големина, примесени с пръст. Основание да мисля така ми дават наблюденията по целия хълм, включително откъм построения наскоро наблизо микроязовир. След това е започнало зидането на кладенеца, от дъното на изкопа нагоре, после е изграден и толосът с опейона. При създаването на тази изкуствена кухина в тялото на хълма се е образувала голяма маса „излишен” скален материал. Той е бил натрупан по склона под храма и създава изпъкналостта на релефа там.

17

Фиг.18: А,В,С - точни профили на терена в района на храм: В – централен профил през самия храм (дадено е положението на храма и стените на покривната експозиционна сграда, строена при реставрацията); А – профил на склона на 50 м южно от храма (автентичен отпреди строежа); С – профил на склона на 50 м северно от храма (при реставрацията е прокаран горски път). Хоризонтални щрихи – зона, изкопана за целите на строежа на храма. Вертикални щрихи – натрупване на излишния материал, изваден при строежа на храма. Този анализ ни предлага изненадващо една идея за обективно физическо датиране на обекта, което би дало доста по-точен отговор, отколкото оскъдните артефакти, намерен в храма. Щом скалният материал по склона надолу от храма е бил навремето изваден на повърхността от строителите, а после натрупан отново, той е бил подложен на ултравиолетово слънчево осветяване достатъчно време при строежа на храма, а оттогава стои на тъмно с изключение на тънък повърхнинен слой. Това дава необходимото и достатъчно условие точно в тази подпочвена област да се приложи методиката за датиране чрез оптично стимулирана луминесценция (OSL dating). Тя е предложена през 60-те години на ХХ век във Великобритания и е описана добре в редица монографии и обзори [16-19]. За съжаление тази методика, която отдавна е усвоена рутинно в множество страни, включително в Гърция и Турция, още няма свои привърженици, материална база и научен екип в България. Асиметрията в разположението на храма върху хълма (наполовина вкопан, наполовина навън) е свързана и с определена асиметрия на толоса. Тук за пръв път публикувам (Фиг.19) точно измерен профил на стените на толоса в 4-те основни сечения – изток, юг, запад,север:

Фиг.19А: Точно напречно сечение на Фиг.19Б: Точно напречно сечение на толоса в направление север-юг. толоса в направление изток-запад. Фиг.19 А,Б: Точни напречни сечения на толоса на храма в с.Гърло в четирите посоки на света. Л.Цонев, 2012 ©.

18

Толосът очевидно не е ротационно симетричен. Тъй като не ми е известно долната половина от толоса да е била засегната от реставрацията, по всяка вероятност асиметрията е изначална. Строителите са градили западната стена така, че да издържи натоварването на скално-землената маса, надвисваща върху купола откъм склона над храма; такива мерки не са се налагали за външно градената страна на толоса. Така се изправяме пред поредното гениално строително решение, с което ни изненадва древното съоръжение при с.Гърло. Поради асиметрията тук няма смисъл да дискутираме често срещания в литературата въпрос за точната форма на купола – дали е сферичен или параболичен („пчелен кошер”). Същата асиметрия се проявява и в клиновата арка, която свързва дромоса с толоса. ІV/ ЗАКЛЮЧЕНИЕ Очевидно подземният кладенец при с.Гърло съдържа още много тайни от възрастово (датировка), строително, астрономическо, етническо (атрибуция) и религиозно (обредност) естество. Изучаването му не е приключило. Смятам, че този превъзходен археологичен и туристически обект заслужава още много усилия от цялото общество с цел както да се решат неясните въпроси по неговия анализ, така и да се реставрира и поддържа по един научно коректен начин. БЛАГОДАРНОСТИ: Авторът сърдечно благодари на Катя Христова, Петър и Кирил Димитрови, Жоро Мартинов, Велин Стойчев, Димитри Бурилков и Димитър Димитров за съпричастието и подкрепата в изследванията на обекта. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Л.Цонев „Храмът-кладенец край село Гърло, Брезнишко” – сп. Оренда, брой 3, 2010, стр. 40-46.

2. W. Sheppard Baird: “The Garlo Well Temple and Tholos Structural Mechanics”, June, 2011, http://www.minoanatlantis.com/Garlo_Tholos.php 3. D.Mitova-Dzonova “Ein megalithischer Brunnentempel aus Sudwestthracien” Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Wien 1980; Saatlicher Verlag Swjat, Sofia 1984, Band II, Seiten: Text 58-62, Abbildungen 76-80 4. Д.Митова-Джонова „Археологическите паметници в Пернишки окръг”, изд. Комитет за култура, НИПК, С 1983 5. Д.Митова-Джонова „Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг”, изд. Комитет за култура, НИПК, С 1984 6. Д.Митова-Джонова „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци ІІІ-І хилядолетие пр. Хр.”, изд. Иврай, София-Каляри 2007 7. Д. Митова-Джонова „Сардинска шумерска жреческа храмова формация с металургична и търговско-транспортна икономика ІХ-VІ в.пр.Хр.”, изд. Агенция ДАН-ДАН Ейдженси, С 2012 8. Г.Китов, Д.Агре „Въведение в тракийската археология”, изд. Авалон, С 2002 9. М.Русева „Тракийска култова архитектура”, изд. Я, Ямбол 2000, 10. М.Русева „Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-ІІІ в.пр.н.е.”, изд. Я, Ямбол 2002 11. Ст.Станилов, Б.Петрунова, А.Аладжов: „Повече от 100 археологически открития в България”, изд. Фют, С 2009, второ издание.

12. Н.В.Дерменджиев „Методология на археоастрономическите изследвания. Анализ на обекти и находки от територията на България”, С 2007 - публикация в Интернет, в Библиотеката на сектор “Слънце” – Институт по астрономия, БАН.

19

13. Д.Василева, К.Димов, В. Алексеев, В.Хаджимитов „Древен кладенец-телескоп край с.Гърло” – сп. Оренда, брой 3, 2010, стр. 48-53 14. Славчо Димитров „Кладенецът Гърло” - в-к Телескоп, бр. 28-30, 10-24 юли 2012 15. Любомир Цонев „Топографическая проверка археоастрономической гипотезы о функции подземного колодца сардинского типа в Болгарии” - Archaeoastronomy and Ancient Technologies 2014, 2(1), 43-49; http://aaatec.org/documents/article/lt3.pdf 16. Л.Цонев ”Мегалитите в България” изд. Фараго, С 2010 17. M.J.Aitken “An Introduction to Optical Dating”, Oxford University Pres, 1998 18. I.Liritzis “Advances in Thermo- and Opto-Luminescence Dating of Environmental Materials, Part II” – Global Nest, the International Journal, Vol.2, No.1 (2000), pp. 29-49 19. P.S.Theocaris, I.Liritzis, R.B.Galloway “Dating of Two Hellenic Pyramids by a Novel Application of Thermo-Luminescence” – Journal of Archaeological Science, Vol. 24 (1997), pp.

399-405. © Л.Цонев 29.11.2015

20