Земеделие плюс 266/2015

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ 3–4 (266) / 2015

ПЛЮС

www.pioneer.com/bulgaria

тел. 02 489 98 75

Съдържание Земеделието у нас иновационни нагласи в земеделските стопанства. . . . . . . Биологичното производство и семейното земеделие . . . . . Земеделски култури избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . Ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хербициди при твърда пшеница. . . . . . . Стевия – технология. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ЛОЗЕ И ВИНО биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор. . . . . влияние на бактериален тор bio – one върху някои показатели на десертен сорт приста. . . . . . . . . . . . . . Овощарство Нови сортове касис. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса . . . . . . . чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести . . . . . . . ЕКОЛОГИЯ Алелопатичен ефект на плевели . . . . . . . . . . . . . . . . Компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделие. . . . . . . . ЦВЕТАРСТВО мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване . . . . . . . . . . . . .

Новини от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“

3 5

8 11 14

17 20 22 24 26 28 45

По подмярка 4.1 са регистрирани още в първия ден от приема 18 проекта Земеделските стопани проявяват сериозен интерес към възможностите, предлагани от подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от Приграмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. Преобладаващата част от проектите са за инвестиции в сектор „Растениевъдство“ с цел подобряване на производствения процес и повишаване обема на произведената продукция. Подадени са проектни предложения за земеделска техника, основно за производство на етерично-маслени, зърнено-житни култури, трайни насаждения, лозя. Пет от първите подадени проекти са за стопанства, намиращи се в Северозападна България. Въведените до момента в ИСАК проекти са за над 13,7 млн. лв. Общият размер на финансовата помощ, за която кандидатстват, е близо 7,2 млн. лв. Приемът на заявления за инвестиции за закупуване на земеделска техника е до 18 май 2015 г. Ще се подпомага закупуването на техника, използвана за обработка на почвата и прибиране на реколтата: самоходна техника – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др.), друг вид самоходни машини и прикачна техника. ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция УТОЧНЕНИЕ

47

Библиотека химическа борба срещу плевелите при основните полски култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31

В брой 2 (265)/2015, авторският колектив на статията „Хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница“ е: Доц. д-р Илияна Петрова, ИКХТ – София; доц. д-р Танко Колев, АУ – Пловдив; ас. Надя Павлова, ИКХТ – София

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

2

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

ЗЕМЕДЕЛИЕТО У НАС

иновационни нагласи в земеделските стопанства Доц. д-р Минка Анастасова Институт по аграрна икономика Една от основните предпоставки за повишаване на конкурентоспособността и постигане на устойчиво развитие на земеделските стопанства е степента на внедряване на иновации в тяхната дейност. Затова е особено важно да се знае каква е нагласата на земеделските производители да прилагат нови технологии, техника, селскостопански машини, нови сортове култури, породи животни и нови методи на производство и управление в агробизнеса. В тази връзка представяме резултатите относно иновационните нагласи на земеделските производители получени при разработването на научен проект „Управление на иновациите в земеделието” с ръководител: проф. д-р Д. Николов (ИАИ; 2013–2014). Използвани са данни от проведено в рамките на цитирания проект анкетно проучване сред 333 земеделски стопани със съдействието на НССЗ. Получените резултати са следствие от приложението на адаптиран модел на Роджърс при групирането на стопанствата според равнището на иновационните им намерения. Обособени са четири основни групи земеделски стопанства: иноватори; ранно-възприемащи земеделските иновации; късно-възприемащи и инертни. Тяхното разпределение може да се проследи на фигура 1. Както се вижда преобладават стопанствата на ранно-възприемащите земеделските иновации. Това са стопанствата, които по принцип достатъчно силно осъзнават необходимостта от въвеждането на иновации в земеделското производство, но все още не са взели решение да пристъпят към неговото осъществяване. Те по-скоро са склонни да инвестират в иновации ако имат такава възможност, отколкото да я пренебрегнат.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 3–4 (266) / 2015

Фиг. 1. Типология на земеделските стопанства според модела на Роджърс (%) Източник: Собствени изчисления

Основната причина за недостатъчната решителност се корени в липсата на достатъчно финансови ресурси, която заема първо място (45,9%) сред посочените причини за евентуален отказ от използването на иновационните технологии. Решение на този проблем земеделските производители възнамеряват да намерят във възможностите, които предоставят структурните фондове на ЕС. В структурата на демотивиращите фактори при групата на ранно-възприемащите стопанства на второ място е липсата на достатъчно пазари за иновациите в земеделието (24,6%). Налага се изводът, че предлаганите на пазара иновационни решения в областта на земеделието не подкрепят в необходимата степен формирането на категорична позиция относно закупуването и внедряването на земеделска техника, машини, оборудване и т.н. По-нататък на едно и също място сред факторите, които възпрепятстват реализирането на изразената иновационна активност се нареждат нежеланието за поемане на риск от внедряването на каквато и да е иновация и липсата на необходимата квалификация и умения с по 9,8%. Непосредствено след тях е поставен факторът „липса на необходимата информация” (8,2%). Очевидно е, че въпреки активната дейност по разпространение на новите открития, знания, постижения и чужд опит на добри практики в областта на земеделската техника, технологиите, патентованите нови сортове култури, методите за борба с неприятелите по растенията и авангардните средства за лечение на животните не е достатъчна за да стигне цялата тази информация непосредствено до земеделските производители. Втората по обхват група земеделски производители е тази на късно-възприемащите земеделските иновации. Към нея се причисляват онези земеделски стопанства, които предпочитат старите традиционни подходи и методи в земеделското производство. Те по-трудно възприемат новите открития на селскостопанската наука, техника и технологии

3

4

и не проявяват особено голям интерес към тяхното приложение в своята дейност. Тези фермери не отричат напълно иновациите в земеделието, но е сигурно, че по-скоро ще предпочетат да не рискуват и да не внедрят иновации в земеделската практика отколкото да инвестират в нея. В структурата на демотивиращите фактори и тук централно място (54,2%) се пада на липсата на финансови средства. За разглежданите фермери тази причина е с още по-голямо значение в сравнение с групата на ранно-възприемащите, при която посоченият фактор също е с първостепенно значение. В групата на късно-възприемащите фермери факторът „липса на необходимата информация” оказва по-слабо влияние върху формирането на негативно отношение към прилагането на земеделските иновации в сравнение с групата на ранно-възприемащите лица (2,4 пъти по-слабо). Едва ли този факт се дължи на по-голяма информационна обезпеченост от страна на късно-възприемащите фермери относно възможните иновационни решения в областта на земеделието. По-скоро това е израз на незаинтересованост към съществуващите авангардни технологии в отрасъла, породена от особено силното въздействие и обсебване на липсата на парични средства за внедряване на каквито и да е земеделски иновации. Лицата от групата на късно-възприемащите земеделските иновации, които все пак биха предприели стъпки към тяхното внедряване ще разчитат както и ранно-възприемащите земеделски производители преди всичко на структурните фондове на ЕС 45,7% от тях са ги посочили като източник за осигуряване на необходимите пари за закупуване на желаната иновация. Съгласно получените резултати от модела на Роджърс съществуват още две групи земеделски стопани: т.нар. иноватори и инертни фермери. Делът на иноваторите представлява 8,3% от цялата съвкупност, което означава че на всеки 12 от анкетираните лица един от тях може да се счита за иноватор. Тези земеделски производители са много силно мотивирани да внедрят земеделски иновации. Това са фермери, които дълбоко вярват в предимствата на иновационните решения в областта на земеделието и ще направят всичко възможно за да ги въведат в своята дейност. Обемът на собствените парични средства явно и при иноваторите е недостатъчен за да отговори на нуждите от финансиране при закупуване на земеделска иновация, тъй като и при тях преобладават очакваните парични средства да дойдат от структурните фондове на ЕС -34%. По този показател иноваторите почти са изравнени с групата на ранно-възприемащите фермери. В групата на инертните фермери попадат едва 4,9% от всички изследвани лица и това е наймалобройната част, който факт сам по себе си е достатъчно оптимистичен. Това са земеделски производители, за които действието на демотивиращите причини върху вземането на решение за закупуване и внедряване на земеделска иновация е най-силно

изразено. На практика нито един от тях не е посочил поне една причина, която може да породи желание за нововъведение в земеделската практика. Почти е сигурно, че тази група фермери много трудно биха променили отношението и формираните си нагласи към информационните и пазарни дирения на земеделските иновации. Основната роля за негативното иновационно поведение се пада на фактора „липса на необходимите финансови средства” – на него се позовават 60% от инертните фермери. Очевидно е, че въпреки първостепенното значение на финансовите ресурси за всички изследвани групи, в последния случай те са с най-силно влияние. Освен това при реализирането на желанието за въвеждане на земеделски иновации фермерите, независимо от групата към която принадлежат, в най-голяма степен ще разчитат на мерките от ПРСР и структурните фондове на ЕС. За новия период 2014-2020г. по-конкретни възможности в това отношение предлага Мярката 16 в ПРСР. Тази Мярка е предназначена за постигане на целите на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за селскостопанска производителност и устойчивост посредством сформирането и функционирането на оперативни групи в рамките на ЕПИ. Оперативните групи ще се създават от земеделски стопани, изследователи, консултанти и предприятия, в сектора на селското стопанство и храните по Закона за задълженията и договорите. Те ще се сформират за изпълнение на конкретен иновативен проект и за конкретен период на действие. Помощта по тази подмярка ще се отпуска като обща сума, която покрива разходите за сътрудничество и разходите за изпълнение на иновативните проекти съгласно предварително одобрени планове. Допустимите разходи включват и разходите за стимулиране на интерес към осъществяване на иновативен проект. Резултатите от функционирането на оперативните групи се очаква да бъдат в следните посоки: увеличаване на иновационната активност на земеделските стопани; повишаване на селскостопанската производителност и ефективно използване на ресурсите; внедряване на нови продукти и услуги за разширяване на пазарните възможности за първичното селскостопанско производство; производство на качествени и безопасни храни осигуряващи здравословен начин на живот ; поддържане на биоразнообразието и оказване на екосистемни услуги.

Биологичното производство и семейното земеделие Доц. д-р Пламена Йовчевска Институт по аграрна икономика – София

нуждае от общественото мнение на европейските данъкоплатци. За целта, през 2011 Евробарометър прави проучване сред гражданите на ЕС-27 (фиг.1). Значението на селското стопанство и на селските райони е оценено като „много значимо“ от всеки двама от петима жители на континента. В България това мнение се споделя от всеки пети респондент. Почти всеки четвърти гражданин на ЕС-27 и на България определя значението на селското стопанство и на селските райони като „значимо“. Това са резултати, подкрепящи общоприетото мнение, че сме аграрна страна с добри предпоставки за развитие на селскостопанско производство. Държим да отбележим, че не става дума само за прородно-климатични дадености, а за наличие и на социален капитал, факт, чиято значимост предстои да анализираме. У нас през 2011 г. групата на респондентите дали отговор „без мнение“ е по-широко представена, в сравнение с ЕС-27. Очакванията са този дял да претърпи промяна при все по-пълното и цялостно прилагане на общностната земеделска политика у нас. Резултатите от ОСП, независимо от това дали са удовлетворителни или не, ще повлияят оценката на българските граждани. Фамилно земеделие и биологично производство: части от една система През 2010 и 2012 г. се проведе емпирично социологическо изследване (по-нататък ЕСИ): „Екологичната култура на производителите на селскостопанска продукция“. Първият етап се осъществи в региона на област Благоевград. Резулатите са типични за дребноплощното производство, хаФиг. 1.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ Източник: Проучване на Евробарометър, 2011 г., изчисления на автора

3–4 (266) / 2015

Промените в жизнената среда на човека, предизвикани от все по-ускорено, понякога дори и необратимо изчерпване на ресурси, климатични промени, водещи все по-често до компрометиране на реколтата, през ХХI век се превръщат в екзистенциални проблеми на все по-глобализиращия се свят. Отговорът на научната общност, за разрешаване на тези проблеми, се изразява в редица политики, насочени към все по-екологизирано производство. Биологичното производство става норма. То е припознато като технологично решение с щадящо отношение към околната среда. В статията представяме резултатите от емпирично социологическо изследване, проведено у нас през 2010 и 2012 г. на проблемите на семейното земеделие и биологичното производство. Анализът на въпросите, свързани с екологизацията на новата ОСП, с отношението към поземления ресурс и бъдещите намерения, разкриват устойчивост между нагласите на селскостопанските производители и политиките в посока опазване на околната среда и смекчаване на климатичните промени. Биологичното производство в българското земеделие и ОСП България започва да прилага европейското законодателство в областта на биологичното земеделие през 2009 г. При приложението на първата за българското земеделие бюджетна и програмна рамка на ОСП, биологичното земеделие е включено като подмярка към мярка 214 Агроекологични плащания. Резултатите от прилагането на подмярката регистрират съществен интерес сред продуцентите, част от които са фамилни земеделски стопанства. За период от пет години, през 2013 г. броят оператори в системата на контрол е нарастнал над 6 пъти( по данни на МЗХ). Обществото оценява прилагането на технологични решения и практики, щадящи природния ресурс и околната среда като фактор с нарастващо значение за изпълнение на част от приоритетите на стратегията Европа 2020. В тази връзка, стопанската активност на продуцентите в отрасъл селско стопанство, придобива все по-съществено значение. Предвид въвеждането на новата ОСП 20142020, най-скъпо стуващата, най-старата и същевременно, най-динамично променящата се общностна политика, при поредната си реформа, се

„Селянинът „виси на зърното“ Иван Хаджийски(1907–1944)

5

Фиг. 2.

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

рактерно преди всичко за семейните земеделски стопанства. Националният етап на изследването се провежда през 2012 г. Резултатите са представителни за регистрирани земеделски производители. Анализът на данните от двата етапа на изследването очертават някои проблемни области при усвояването на европейски средства в българското земеделие. Една от тях е регистрираният у нас дефицит по отношение информираността за ОСП на ЕС (фиг. 2). Прилагането на общностната земеделска политика е сложна бюрократична процедура, съчетаваща изисквания и компетенции от разнородни административни структури, при това в динамично променящ се режим. „Зелените мерки“, които ще се прилагат от 2015 г., изискват не само висока степента на информираност на продуцентите, но и наличие на специфични знания от които, до голяма степен, зависи усвояването на финансовите потоци за подкрепа и просперитета на продуцентите в отрасъла. Представителните за страната резултати (фиг.

2) разкриват известни „тесни места“ в работата на органите, администриращи ОСП. Същевременно, те са показателни за значението на нивото на административния капацитет за привеждане на тези специфични знания до производителите по места. Отговорностите на оторизираните с тази дейност структури са още по-значими, предвид декларираната от продуцентите потребност от допълнителна информация (фиг.3). Фиг. 3.

6

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

Резултатите от ЕСИ открояват съществен проблем в това отношение. Девет от десет респонденти при дребноплощното производство имат потребност от по-висока информираност. Това, както вече отбелязахме, са преди всичко фамилни ферми, които в рамките на ОСП 2014+ се числят към малките земеделски стопанства, които са обявени за приоритетно подпомагане и прилагат биологично производство. Тази характеристика прави фамилните земеделски стопанства съществен елемент в европейската система на земеделие (фиг. 4). Нещо повече, известни техни когнитивни умения дават основание да определим семейните стопанства в селското стопанство като израз на биологичното производство. Можем да направим мотивиран извод, че биологичното производство е образец на фамилното земеделие (фиг. 4). Основание за това са резултатите от ЕСИ, показващи, че над 60% от продуцентите, занимаващи се с дребноплощно производство предпочитат да запазят качествата на земята в бъдеще, пред алтернативата да получат повече реколта през текущата година. Това поведенческо предпочитание е белег за изключително познавателно ниво за значимостта на природния фактор в селскостопанското производство. Същевременно, този резултат от представителното по своя характер изследване през 2010 и 2012 г., е белег на силни синергийни възможности за успешно прилагане на зелени практики и щадящо отношение към природния ресурс от страна на продуцентите при приложението на екологизираната ОСП 2014+ и по-специално на новата мярка 1. Биологично производство. В тази насока са и резултатите от отговорите на въпрос как се оценяват екологичните практики (Йовчевска, 2012). За почти 54% от респондентите те са възможност за съхранение на околната среда. Следващият по значимост отговор е възможност за получаване на допълнителни доходи – почти 21% дават този отговор. Интерес представлява и профилът на респондентите, отговорили, че екологичните практики откриват възможност за навлизане в нови пазарни ниши – над 16%. Едва един от 10 респонденти определя екологичните практики като ограничение в производствената дейност. Тези Фиг. 4.

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

резултати потвърждават изказаното по-горе и оформеното като извод съждение, че биологичното производство може да се определи като образец на семейното земеделие. Високото ниво на екологична култура на българския производител на селскостопанска продукция се разкрива и при анализа на резултатите при отговора на въпрос дали се съобразява с качествата на земята, която обработва. „Напълно“ отговарят над 66%, а отовор „по-скоро да“ дават над 30% от респондентите. Почти 72% отговарят, че се съобразяват с качествата на земята при сеитбообращенията, а над 63% се съобразяват с качествените характеристики на поземления ресурс при технологията за отглеждане на съответната култура (Йовчевска 2012). Представителният характер на резултатите от проведеното ЕСИ ни дават основание да предположим, че прилагането на новата ОСП 2014+ ще бъде по-успешно и ще допринесе до смекчаване на известни диспропорции и структурни промени в българското селско стопанство, регистрирани при приложението на ОСП 2007-2013, които не са предмет на настоящия анализ. Съществена информация за перспективите пред семейното земеделие у нас и за развитие на биологичното производство е показана на фигура 5. На въпрос: „Мислите ли и занапред да се занимавате със селскостопанско производство“, всеки пети респондент декларира намерение да разшири производството. Почти 45% ще запазят досегашните нива и обеми на производство. Следователно, седем от десет продуценти, представители на дребноплощното земеделие, ще продължават да се занимават и поддържат устойчиво производство. Само един от десет респонденти декларира отказ. Тези резултати са показателни за устойчивостта на този род дребно, семеен тип земеделие, което е основен фактор за поддържане на селските райони, за осъществяване на биологичен тип производство, щадящо околната среда и природния ресурс, благоприятстващо за съхраняване на екосистемите и ограничаващо загубата на биоразнообазие, съхраняващо ландшафта, както и предоставяне на Фиг. 5.

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

редица други, т.нар. екосистемни услуги от обществен интерес, за което продуцентите получават подкрепа по линия на европейските финансови източници. Именно поради значимостта си, малките, семейни стопанства и биологичното земеделие са във фокуса на целевото подпомагане от ОСП 2014+. Съчетаната подкрепа за най-малките стопански единици в земеделието и за най-трудоемкото производство, към което се числи биологичното производство е пример за преоткриване на известни ценности, който получиха известен шанс за ренесанс благодарение и на икономическата криза, по мащаб и обхват сравнима с Голямата депресия от 1929 г. В търсене на нови икономически решения и поява на все по-сериозни опасения от необратими увреждания на природната среда, все проблеми с глобален характер, световната и европейска общественост търси и открива работещи решения в биологичното производство и в продуктите от това производство. Това е добър бизнес модел и пример за това как политиката и пазарното стимулиране водят до прилагане на устойчиви методи за производство, в т.ч. и до т.нар. зелен растеж, както и до икономически растеж посредством създаване на добавена стойност. Конюнктурната среда за поддържане на подобен синхрон е налице, подкрепата й с подходящи политики й придава устойчив характер. Резултатността е стимулиращ фактор за възобновяване и поддържане на бизнес модела в работещо състояние. Това са нови възможности за доходи, с цел използването на конкурентното предимство на природно-климатичните дадености в нашата страна и подкрепата от европейските земеделски фондове да се рентират в икономически ползи от продуцентите. Това е възможност за спиране процеса на обезлюдяването на селските райони. Предвид нарастналия интерес на потребителите към консумация на „биопродукти“, на продукти от доказан регион и др. еко храни, семейното земеделие има възможност да поддържа своето възпроизводство в устойчиви граници, осигуряващи добри стопански резултати на продуцентите от селските райони. Запазването и разширяването на възможностите за бизнес са съществен мотив за преодоляване на негативните демографски тенденции в тези региони. Обществото очаква предоставяне и поддържане на екосистемни услуги, за които има заделени финансови инструменти. В заключение може да се направи извод за наличие на благоприятна реална възможност за повишаване качеството на живот на индивидуалния производител, на семейната ферма и на обществото като цяло. При приложението на новата ОСП 2014-2020, биологичното производство, като образец на семейното земеделие, има съществено място при реализиране на този успешен бизнес модел с висока екологична и стопанска значимост.

7

земеделски култури

избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие Виолета Божанова, ИПК - Чирпан; Величка Котева, ЗИ - Стара Загора; Тодорка Савова, ИЗ - Карнобат; Марина Марчева, АУ - Пловдив; Галя Панайотова, ТУ - Стара Загора; Спасимира Недялкова, ИПК - Чирпан; Гинка Рачовска, ИРГР - Садово; Костадин Костов, Галина Михова, ДЗИ - Генерал Тошево

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

(продължава от брой 2)

8

Всички, включени в сравнителното изпитване сортове от шесте житни култури са характеризирани и по признаците темп на нарастване на кълновете и дължина на корените. Темпът на нарастване на кълновете е важен признак, характеризиращ жизнеността на семената и осигуряващ бързо покълване и конкурентност на растенията, което е от изключителна важност за условията на биологичното земеделие. С най-бърз темп на нарастване във фаза кълн от всички изследвани видове се характеризира твърдата пшеница, следвана от ечемик, тритикале, обикновена пшеница и ръж. При всички изследвани видове се установи, че голяма част от сортовете, които реализират най-висок продуктивен потенциал при биологични условия се отличават и с по-бърз темп на нарастване или с по-дълги корени 120 часa след покълването на семената. Пет стари и съвременни сортове твърда пшеница са оценявани по агрономически признаци при биологични условия на отглеждане за период от две години с цел да бъдат идентифицирани най-подходящите - високодобивни и устойчиви сортове за тази система на земеделие. Най-новият сорт на института Предел показа най-висок добив – 207,1 кг/дкa средно за две години, следван от стария български сорт А-233 със среден добив

от 199,5 кг/дкa, но А-233 реализира най-високия добив през 2012 г. – 233,1 кг/дкa (фиг. 4). Най-високодобивните сортове се оказаха и с най-стабилен добив. Стабилността е преценявана въз основа на вариационните коефициенти. Те се характеризираха с най-голям брой продуктивни братя, брой зърна в един клас, тегло на зърната в един клас и с най-малка дължина на класа. Проведеният анализ на варианса доказва значимостта на влиянието на генотипа, годините на отглеждане и взаимодействието между тях върху варирането на добива и признаците, свързани с продуктивността на класа (табл. 1). Тези резултатити подкрепят широко разпространеното мнение, че условията на средата оказват значително влияние върху генотипния отговор при биологично или екологично отглеждане на селскостопанските култури (Wolfe et al. 2008). Поради това, че при тази система на отглеждане условията на средата са много по-разно-

образни в сравнение с конвенционалното земеделие, стабилността на добива е от по-голямо значение, отколкото величината му (Lammerts van Bueren, 2002). Известно е, че условията на отглеждане в биологичното земеделие оказват негативно влияние върху някои качествени показатели на зърното и най-вече върху съдържанието на протеин, поради намалено количество на разтворим азот в почвата. Нашите резултати от двугодишното изпитване показват, че при биологични условия при всички използвани сортове твърда пшеница съдържанието на протеин и глутен в зърното е по-ниско в сравнение с това, което същите сортове реализират при конвенционални условия (фиг. 5). Средното съдържание на протеин от всички сортове при биологични условия е 13,4 %, а на мокър глутен – 27,2, докато при конвенционални условия съдържанието на протеин е 16,3 %, а на мокър глутен – 32,1 %. Старият сорт А-233 се характеризира с най-високо съдържание на протеин и при двете

Фиг. 4. Добив зърно (кг/дкa) от български сортове твърда пшеница, отглеждани при биологични условия

Табл. 1. Анализ на варианса на добива и елементите на добива при сортове твърда пшеница

системи на култивиране -17,59 % - при конвенционална и 14,2 % при биологична. Представените дотук резултати от сортоизпитването на голям брой сортове, създадени в различни периоди от 6 житни култури показват, че на първите позиции по високодобивност попадат, както по-стари, така и съвременни сортове. Тази констатация не подкрепя напълно разпространеното предположение, че старите сортове, които са създадени при по-ниски нива на агротехника, са по-подходящи за условията на биологичното земеделие. Очевидно е, че и някои съвременни сортове, селектирани за условията на конвенционалното земеделие, могат да проявяват високия си добивен потенциал и да бъдат стабилни при тези условия. Този извод е направен и от други изследователи (Guarda et al., 2004;

Hildermann, 2010), но той не омаловажава необходимостта от създаване на специализирани селекционни програми за нуждите на биологичното земеделие (Löschenberger et al., 2008). Като първи етап от целенасочената селекционна работа по създаване на сортове за биологични условия бяха идентифицирани комбинация от признаци, подходящи за създаване на идиотип твърда пшеница, съответстващ на условията на биологичното земеделие. Генотипове, които притежават такива ценни признаци бяха включени в хибридизационна програма (Bozhanova et al., 2012). Проучена е възможността за повишаване на добива и качеството на зърното при биологично отглеждане на твърда пшеница чрез листно подхранване. Установено беше, че биопродуктите Хумустим и Биохумакс

Фиг. 5. Съдържание на протеин и глутен % в сортове твърда пшеница, отглеждани при конвенционални К и биологични условия Б

влияят положително върху продуктивността на твърдата пшеница сорт Прогрес. Двукратното листно подхранване с Хумустим в дози 1 и 1,5 л/ха увеличава добива на зърно съответно с 9,1 и 13,7 % спрямо водна контрола, а Биохумакс, приложен в същите дози - с 8,6 и 14,1 % (табл. 2). Приложените листни торове оказват положително въздейдтвие и върху някои качествени показатели на зърното като стъкловидност и съдържание на суров протеин. За осигуряване на ефективно биологично производство, освен подходящи сортове, отговарящи на специфични условия, е необходимо да бъдат произвеждани и качествени семена от тях. Производството на биологични семена е много по-трудно в сравнение със семепроизводството в условията на конвенционално земеделие. Основните проблеми се свеждат до: отглеждането на здрави и жизнени семена; достигане на стандартите за качество на семената, дефинирани за конвенционалното семепроизводство; контрол на болестите, неприятелите и плевелите без използване на пестициди, като специално внимание трябва да се отделя на семенно-преносимите болести; големи производствени разходи и чистотата на семената. В Регламентите за биологично производство са налице и строги изисквания по отношение на използваните семена, които на този етап в България все още не се спазват. Не е организирано производството на биологични семена в т.ч. и при житните видове и поради липса на нормативна рамка за сертифициране на биологични семена като посевен материл. В ИПК – Чирпан през последните години се произвеждат биологични семена от твърда пшеница в ограничени количества, които са сертифицирани като биологична стокова продукция, но не и като семена, поради посочения по-горе проблем с нор-

9

Taбл. 2. Влияние на биоторове върху добива и качеството на зърното от твърда пшеница

мативната рамка. В двегодишно изследване са анализирани посевните качества на семената от 5 сорта твърда пшеница, отглеждани при биологични условия и са сравнени с посевните качества на семената от същите сортове, отглеждани при конвенционални условия (фиг. 6). Семената от всички сортове, отглеждани при биологични условия се характеризираха с по-висока кълняема енергия, в сравнение с тези, отглеждани при конвенционални условия. Кълняемостта при всички сортове беше висока и не се различаваше съществено, от тази на конвенционалните семена. Кълняемата енергия е един от най-важните показатели, характеризиращи посевните свойства на семената. Ниската кълняема енергия обуславя по-бавния първоначален темп на развитие на корените и колеоптила и е свързана с по-късно поникване при полски условия, по-слабо закаляване на растенията и поголям риск от измръзване през

зимата. Във връзка с проблема със семенно преносимите болести и забраната за използване на конвенционални фунгициди за обеззаразяване на семената е проучена възможността за използване на някои биофунгициди и физични средства като студена плазма. Получени са обнадеждаващи първоначални резултати, като изследванията със студена плазма са изключително иновативни и трябва да продължат с прецизиране на параметрите и експозицията за получаване на ефективни резултати. В заключение трябва да се подчертае, че това са само първоначални изследвания във връзка с избора на подходящи сортове, осигуряването на фермерите с биологично произведени семена от тях и стартиране на специализирани селекционни програми. За да се стигне побързо до ефективни решения и да се осигурят допълнителни финансови средства за по-нататъшни изследвания, е необходимо

Фиг. 6. Сравняване на посевни качества на семената от сортове твърда пшеница, отглеждани в различни системи на земеделие

10

да се задълбочат партньорски отношения между научната общност и биофермерите. Бъдещите съвместни дейности по сортоподържане, селектиране на нови сортове, подходящи за конкретните ферми и региони и семепроизводството им могат да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони. ИЗВОДИ От проведеното сравнителното изпитване на зимните зърнено-житни култури: обикновена и твърда пшеница, ечемик, овес, тритикале и ръж при биологични условия се установи, че ръжта се отличава с най-висок потенциален добив на зърно, следвана от тритикале и ечемик. Най-висок потенциален добив на слама е получен от тритикале, твърда и обикновена пшеница. Идентифицирани са найподходящите за биологично отглеждане сортове по култури, които се отличават освен с висок добивен потенциал, и с бърз темп на нарастване. Найвисокодобивните сортове твърда пшеница се отличават и с найстабилни добиви. Листното приложение на торове на органична основа през вегетацията е допълнителен фактор за повишаване добива на зърно и за стабилизиране на технологичните свойства на зърното от твърдата пшеница. Семената от всички сортове твърда пшеница, отглеждани при биологични условия се характеризират с по-висока кълняема енергия, в сравнение с тези, отглеждани при конвенционални условия. Кълняемостта на биологичните семена е висока, отговаряща на изискванията. За да се задълбочат и конкретизират по култури научните изследвания по проблемите на специализираната селекция и семепроизводство и за да се осигурят допълнителни финансови средства, е необходимо да се изградят партньорски отношения между научната общност и биофермерите.

Ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хербициди при твърда пшеница Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора противошироколистен ефект, като партниращ продукт бе използван новият противошироколистен хербицид Дерби супер (флорасулам + аминопиралид) в доза 33 г/хa. Поради слабата си прилепимост хербицидите Палас, Хусар макс и Грасп са внасяни съвместно с прилепителите съответно Дасойл - 500 мл/хa, Биопауър - 250 мл/хa и Атплюс – 1,2 л/ха. Всички хербициди и съответните смеси между тях, са внасяни през фаза братене на твърдата пшеница. Опитът е изведен след предшественик маслодаен слънчоглед. Установена е висока хербицидна ефикасност на хербицида Палас срещу едногодишните житни плевели обикновен и южен див овес, райграс, житна пиявица, лисича опашка, ветрушка (табл. 1). Ефикасността му срещу тях е 100 % неза-

висимо от дозата на третиране. Палас е ефикасен и срещу полската овсига. По-ниската доза на хербицида от 200 г/хa контролира този плевел на 90 %, а по-високата доза от 250 г/хa го контролира напълно на 100 %. Хербицидът Аксиал в ниската доза от 600 мл/хa може да се използва само при наличие на двата вида див овес – обикновен и южен. В тази доза хербицида е по-слабо ефикасен срещу райграса, житната пиявица, лисичата опашка, ветрушката. Ефикасността му срещу тях е незадоволителна и е в границите на 65 - 80 %. При наличие

южен див овес

италиански райграс

житна пиявица

лисича опашка

ветрушка

полска овсига

паламида

повитица

0 100

0 100

0 100

0 100

0 100

0 100

0 90

0 61

0 0

Палас – 250 г/хa Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa Аксиал – 600 мл/хa Аксиал – 900 мл/хa Аксиал едно – 1 л/хa Хусар макс – 250 г/хa Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa

100 100 100 100 100 100 100 100 100 100

100 100 100 100 100 100 100 100 100 100

100 100 65 100 100 100 0 98 98 100

100 100 67 100 100 100 0 97 99 100

100 100 72 100 100 100 100 100 100 100

100 100 80 100 100 100 93 100 100 100

100 100 0 0 0 40 0 0 0 92

69 100 0 0 100 100 100 96 100 100

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Плевели

3–4 (266) / 2015

Контрола – заплевелена Палас – 200 г/хa

Варианти

ПЛЮС

обикновен див овес

Табл. 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни житни и многогодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Житните плевели са един от факторите, които ограничават получаването на високи и стабилни добиви от твърда пшеница. В борбата срещу тях основно значение имат хербицидите, които поддържат полетата чисти от плевели през всички етапи от развитието на културата. Поради непрекъснатото изменение в състава на плевелните асоциации в посевите от твърда пшеница и повишаване плътността на едногодишните житни плевели, в частност на полската овсига, през последните години се внедряват нови противожитни хербициди и техни резервоарни смеси с противошироколистни хербициди. Това поражда необходимостта да се проучи тяхната ефективност и селективност при твърдата пшеница. За борба с полската овсига и другите едногодишни житни плевели, при твърда пшеница сорт Деяна са изпитани 8 различни хербицида и резервоарни смеси с участието на 4 нови продукта: Палас (пироксулам) - 200 и 250 г/хa, Аксиал (пиноксаден) - 600 и 900 мл/хa, Аксиал едно (пиноксаден + флорасулам) – 1 л/хa и Траксос (пиноксаден + клодинафоп) – 1,3 л/хa. Като еталон за хербицид със смесен спектър на действие бе използван Хусар макс (мезосулфурон + йодосулфурон) - 250 г/хa, а като еталони за противожитни хербициди бяха използвани Пума супер (феноксипроп-етил) – 1 л/хa, Грасп (тралкоксидим) – 1,2 л/хa и Топик (клодинафоп) - 450 мл/хa. Тъй като част от тези хербициди не притежават

11

обикновена лепка

лечебна лайка

див мак

обикновена ралица

полски синап

полско подрумче

пробитолистна скърбица полско врабчово семе

селективност

Табл. 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS

Контрола – заплевелена Палас – 200 г/хa Палас – 250 г/хa

0 45 66

0 95 98

0 0 0

0 65 70

0 100 100

0 60 70

0 50 75

0 52 60

1 1 1

Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa

100

100

100

100

100

100

100

100

1

Варианти

Плевели

Аксиал – 600 мл/хa

0

0

0

0

0

0

0

0

1

Аксиал – 900 мл/хa

0

0

0

0

0

0

0

0

1

Аксиал едно – 1 л/хa

100

100

100

100

100

100

100

100

1

Хусар макс – 250 г/хa Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa

100 100 100 100

100 100 100 100

99 100 100 100

99 100 100 100

100 100 100 100

100 100 100 100

100 100 100 100

100 100 100 100

1 1 1 1

Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa

100

100

100

100

100

100

100

100

1

на тези едногодишни житни плевели трябва да се използва по-високата доза на Аксиал от 900 мл/хa. Хербицидът и в двете дози е неефикасен срещу полската овсига. Комбинираните хербициди Аксиал едно и Хусар макс притежават много добро противожитно действие срещу обикновения и южния див овес, райграса, житната пиявица, лисичата опашка, ветрушката. Аксиал едно е неефикасен само срещу полската овсига, а Хусар макс има незадоволителен ефект срещу този плевел на 40 %. Той унищожава главно растенията, които се намират в поранни фази от своето развитие. Хербицидът Пума супер притежава много добра хербицидна ефикасност срещу лисичата опашка, обикновения и южния див овес и добра ефикасност срещу ветрушката. Този хербицид е неефикасен срещу райграса, житната пиявица и полската овсига. Противожитните хербициди Грасп, Топик и Траксос притежават много добра ефикасност срещу житните плевели обикновен и южен див овес, райграс,

12

житна пиявица, лисича опашка, ветрушка. Хербицидите Грасп и Топик не могат да контролират успешно само полската овсига. Комбинирането на активните вещества на хербицидите Аксиал и Топик - съответно пиноксаден и клодинафоп - при хербицида Траксос, води до синергизъм и добра хербицидна ефикасност срещу този плевел – 92 %. Освен че притежава отлично противожитно действие, хербицидът Палас успешно контролира и редица едногодишни широколистни плевели - фасулче, полски синап, дива ряпа, овчарска торбичка, попова лъжичка (табл. 2). По-слаб е хербицидния ефект спрямо едногодишните широколистни плевели лепка, подрумче, врабчово семе, полско лютиче, скърбица, полска теменуга и многогодишния плевел паламида. Хербицидът Палас не проявява хербицидно действие срещу дивия мак и повитицата. Увеличението на дозата на хербицида от 200 г/ха на 250 г/хa води до увеличение на хербицидната ефикасност. Увеличението варира от 5 % до 20 % при различ-

ните видове широколистни плевели. Като цяло този страничен противошироколистен ефект на Палас е незадоволителен и при наличие на устойчиви и умерено чувствителни видове е наложителна употребата на ефикасен партниращ хербицид срещу широколистните плевели. Комбинираните хербициди Аксиал едно и Хусар макс, освен добро противожитно, притежават и добро противошироколистно действие, като контролират успешно и голям брой едногодишни широколистни плевели, в това число и многогодишния плевел паламида. Тези хербициди имат незадоволително действие само срещу повитицата. Хербицидът Дерби супер приложен самостоятелно в доза 33 г/хa, практически контролира напълно всички едногодишни широколистни плевели. Спрямо паламидата ефективността му е 96 - 100 %. Хербицидът не е в състояние да контролира само повитицата. Дерби супер притежава най-силен инициален и хербициден ефект срещу широколистните плевели в сравнение с Палас, Аксиал едно и Хусар макс. Ниската ефикасност срещу повитицата на всички хербициди с противошироколистен ефект - Палас, Аксиал едно, Хусар макс и Дерби супер - се дължи на факта, че масовото поникване на този многогодишен плевел е късно и става след момента на третиране с хербицидите. С едновременното внасяне на противошироколистния хербицид Дерби супер в доза 33 г/хa като резервоарна смес с противожитните хербициди Грасп, Топик или Траксос, се постига отличен противожитен и противошироколистен ефект. Резервоарната смес на Дерби супер в доза 33 г/хa с хербицида Пума супер притежава много висок противошироколистен ефект и по-слаб противожитен

Таблица 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на зърно от твърда пшеница Средно 2011 г.

2012 г. Фактор А 2010 г. (Фактор В) Фактор В кг/хa % кг/хa % кг/хa % кг/хa % Контрола – заплевелена 4560 100 3409 100 4040 100 4003 100 Палас – 200 г/хa 5002 109,7 3863 113,3 4545 112,5 4470 111,7 Палас – 250 г/хa 5048 110,8 3906 114,6 4585 113,5 4513 112,7 Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 5162 113,2 3993 117,1 4684 116,0 4613 115,2 Аксиал – 600 мл/хa 4665 102,3 3485 102,2 4330 104,7 4160 103,9 Аксиал – 900 мл/хa 4788 105,0 3714 108,9 4359 107,9 4287 107,1 Аксиал едно – 1 л/хa 5107 112,0 4009 117,6 4674 115,7 4600 114,9 Хусар макс – 250 г/ha 5066 111,1 3905 114,5 4598 113,8 4523 113,0 Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5039 110,5 3915 114,8 4585 113,5 4513 112,7 Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5107 112,0 3915 114,8 4628 114,5 4550 113,7 Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5125 112,4 3966 116,3 4658 115,3 4583 114,5 Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5153 113,0 3964 116,3 4674 115,7 4597 114,8 Средно (Фактор А) 4985 3837 4530 -

НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=54 F.B p≤5%=109 AxB p≤5%=188

p≤1%=72 p≤1%=144 p≤1%=250

ефект, дължащ се на по-ниската хербицидна ефикасност на Пума супер срещу някои житни плевели като райграс, житна пиявица и полска овсига. При резервоарната смес на Дерби супер в по-ниската доза от 25 г/хa с хербицида Палас в по-високата доза 250 г/хa се контролират практически всички житни и широколистни плевели при твърдата пшеница. Тази резервоарна смес притежава найвисока хербицидна ефикасност и най-силен инициален ефект, независимо че хербицидът Дерби супер участва с минималната си регистрирана доза. Противошироколистният хербицид Дерби супер проявява отлична смесимост с противожитните хербициди Палас, Аксиал, Пума супер, Топик и Траксос. Препаратите не проявяват антагонизъм в своето хербицидно действие при внасянето им като резервоарни смеси. Единствено при комбинацията Грасп + Дерби супер е налице намаление на хербицидната ефикасност на Дерби супер срещу паламидата с 4 %. Срещу останалите житни и широколистни плевели не са отче-

p≤0,1%=94 p≤0,1%=187 p≤0,1%=324

тени прояви на антагонизъм. Всички изпитвани противожитни, противошироколистни и комбинирани хербициди - Палас, Аксиал, Аксиал едно, Хусар макс, Пума супер, Грасп, Топик, Траксос и Дерби супер, притежават много висока селективност спрямо твърдата пшеница (табл. 2). При нито един от хербицидите и при нито една от резервоарните хербицидни смеси, не са наблюдавани видими признаци на фитотоксичност при културата - бал 1 по скалата на EWRS. Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди и резервоарни хербицидни смеси (табл. 3). Най-висок добив на зърно се получава при резервоарната хербицидна смес Палас + Дерби супер – 4613 кг/хa, или 115,2 % над заплевелената контрола. Това се дължи на факта, че тази резервоарна смес притежава най-висока хербицидна ефикасност и най-силен инициален ефект срещу плевелите. При нея се контролират практически всички житни и широ-

колистни плевели при твърдата пшеница, вследствие допълващия се ефект на препаратите. Много близки добиви се получават при комбинирането на противожитните хербициди Траксос и Топик с противошироколистния хербицид Дерби супер – съответно 4597 кг/хa и 4583 кг/хa, или 114,8 % и 114,5 % над нетретираната контрола. Много висок ефект върху добива на зърно се отчита и при употребата на комбинирания хербицид Аксиал едно – 4600 кг/хa, или 114,3 %. Високи добиви на зърно се получават при резервоарната смес Грасп + Дерби супер и комбинирания хербицид Хусар макс. Разликите в добивите между тези варианти са малки и не се доказват математически. Най-нисък е добивът на зърно при самостоятелната употреба на хербицида Аксиал и в двете дози от 600 и 900 мл/хa – съответно 4160 кг/хa и 4287 кг/хa. Този хербицид е строго противожитен и причина за ниския добив е негативното влияние на неунищожените широколистни плевели. При наличие на едногодишни и многогодишни широколистни плевели, Аксиал трябва да се комбинира с подходящ противошироколистен хербицид, подобно на противожитните хербициди Пума супер, Грасп, Топик и Траксос. По-ниски са добивите и при самостоятелната употреба на хербицида Палас и хербицидната комбинация Пума супер + Дерби супер. При Палас причина за по-ниския добив е по-слабия му противошироколистен ефект, особено при по-ниската доза на хербицида от 200 г/хa. При резервоарната смес Пума супер + Дерби супер причина за по-ниския добив е по-слабия противожитен ефект на комбинацията, дължащ се на неефикасността на Пума супер срещу житни плевели като райграс, житна пиявица и полска овсига.

13

Стевия – технология Кулка Учкунова, Земеделски инситут - Шумен Илия Учкунов, Шуменски университет „Еп. К. Преславски” Ахмед Мехмед, Веселин Учкунов, Земеделски институт - Шумен

I. Влияние на посадъчния материал върху растежа и продуктивността При наши условия са разработени различни звена от технологията на отглеждане (Върбанов и др., 1996, Крумов, и кол.,1984), което дава възможност за увеличаване на продуктивността и съдържанието на сладки вещества от стевия. Върху добива и съдържанието на сладки вещества влияят всички звена от агротехниката, като производството на разсад, срокове и гъстота на засаждане, агротехническите мероприятия по време на вегетацията (Крумов и др. 1984). В статията представяме резултатите от изследване на продуктивните и стопански качества на посеви от стевия, чрез използване на различен посадъчен материал.

Беше заложен опит с 6 варианта посеви от разсад и коренища първа (I) г., коренища втора (II) г. и коренища трета (III) година. Разсадът (различни произходи) от стевия е произведен в лабораторията по тъканни култури и адаптиран за външни условия в оранжерия. Засаждането е извършено в началото на м. май на почвен тип карбонатен чернозем. Растенията са отглеждани при поливни условия. Разстоянието на засаждане е 50/30 cм. Коренищата са от съхранени растения, които са се развивали в предходни години. Съхранението е извършено в избени помещения при температура над 1оС във влажни дървени стърготини. По време на вегетацията във фаза бутонизация са извършени биометрични измервания, които включват: височина на растенията, брой основ-

Таблица 1. Растеж и развитие на стевия при използването на садъчен материал – 2012г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

Вариант

14

Произход

осн. стъбла

височина

разклонения

бр.

отн.%

см

oтн.%

бр.

отн.%

1.

разсад 210/2

1,6

106,7

96,1

103,4

32,1

106,2

2.

разсад 210/9

1,4

93,3

88,3

95,0

26,8

88,6

3.

разсад Ш-62

1,5

100

94,2

101,4

31,8

105,1

4.

коренища Iг.

5,2

346,7

59,3

63,8

28,9

94,6

5.

коренища IIг. . коренища IIIг. . вар. 1,2,3

6,2

413,3

58,6

63,2

24,1

79,7

7,6

506,7

55,2

59,4

20,1

66,4

1,5

100

92,9

100

30,2

100

6.

GD-5%

16.9

21.8

19.8

ни стъбла, брой разклонения, общо тегло зелена маса, тегло зелени и сухи листа и рандеман. От различните варианти са определени съдържанието на стевиозид и ребаудизид А в г/100г суха маса. Резултатите от изпитването са посочени в табл.1. Броят на основните стъбла при разсадите е средно 1,5 броя. При коренищата от III-та г. броят на основните стъбла се увеличава почти пет пъти. Това се дължи на големия брой адвентивни различен по- пъпки, които се намират по корените на стевията. Средната височина на расвисочина тенията от разсад е 36,2 см. При коренищата във всяка отн.% см следваща генерация височината на растенията намалява.

36,5 100,7 Като цяло увеличеният брой на основните стъбла довеж37,1 100,0 да до намаляване на сред37,1 94,2 ната височина на растенията. Констатира се, че при посева 32,2 86,5 от коренища броят на допълнителни разклонения намалява, 30,4 81,6 както и тяхната дължина. Добивите на зелена маса и 27,1 72,8 на суха маса листа при съз36,2 100 даване на посев от разсад и посев от коренища са предста13.9

Таблица 2. Продуктивност на стевия при използването на различен посадъчен материал - 2012г.

№

Произход

общо тегло

тегло зелени листа

тегло сухи листа

кг/ дка

отн.%

кг/ дкa

отн.%

кг/ дкa

отн.%

%

отн.%

рандеман

1.

разсад 210/2

2690

104,3

1506

103,8

436

105,6

16,2

101,2

2.

разсад 210/9

2490

96,6

1381

95,2

403

97,6

16,2

101,2

3.

разсад Ш-62

2555

99,1

1466

101,3

399

96,7

15,6

95,5

4.

3202

124,2

1604

110,5

532

128,9

16,6

103,8

5.

коренища Iг. . коренища IIг.

2540

98,5

1389

95,7

392

95,0

15,4

96,2

6.

коренища IIIг.

2311

89,6

1286

88,6

365

88,5

15,7

98,1

вар. 1,2,3

2678

100

1451

100

413

100

16,0

100

GD-5%

10.2

вени в табл. 2. От анализа на данните може да се констатира, че като цяло добивът на обща маса средно от всички варианти е в рамките на 2631 кг/дкa. Най – висок добив се установи при използването на коренища от I-ва година, където превишението над разсадния посев е от 24,2%. Подобни са резултатите и при полученото количество зелени листа, като и в този случай разликите са доказани. От прегледа на данните за показателя тегло сухи листа може да се направи предварителния извод, че от коренища I-ва г. се получава най – висок добив (532 кг/дкa). Със застаряването на коренищата добивът намалява (392-365 кг/дкa). Рандеманът на сухи листа не зависи от вида на създаде-

6.9

3.4

ния посев. Средният рандеман сухи листа е 16, 0%. Съдържанието на сладки вещества при използването на различни произходи посадъчен материал е представено на фиг.

1. Най – високо съдържание на стевиозид е установено при коренищата III-та г. Като цяло съдържанието на стевиозид е 6,75 г/100 г. Съдържанието на ребаудизид А варира от 3,41 г/100г до 4,13 г/100г при коренища III-та г. От прегледа на данните може да се направи предварителния извод, че съдържанието на сладки вещества не се влияе от това по какъв начин е създаден посевът.

ПЛЮС

3–4 (266) / 2015

ИЗВОДИ • При използването на коренища за създаване на посеви от стевия се установи, че броят на основните стъбла се увеличава почти пет пъти.

• Констатира се, че най-висок добив на суха листна маса се получава при създаването на посев от коренища първа година, където превишението е 28,9% в сравнение с посева от разсад.

• Не се установи различие в съдържанието на стевиозид и ребаудизид А при различните типове посеви.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Фиг. 1. Съдържание на стевиол гликозиди в произходи стевия

8.1

II. Гъстотата на засаждане за стопанските качества на Стевия Кулка Учкунова, Веселин Учкунов, Земеделски инситут-Шумен Върху добива на сухи листа, които се получават от едно растение стевия влияят всички звена на технологията, включително и гъстотата на засаждане, за което има данни, че тя може да стигне 1000 растения на декар (Chan et. al. 1997). Представяме резултатите от изследване продуктивността на стевията при различна гъстота на засаждане. Бяха използвани две гъстоти на засаждане – 50/30 cм и 50/50 см. Полският опит е изведен на карбонатен чернозем при условия на капково напояване. Разсадът е от генотип 211/2, произведен от лабораторията по тъканни култури и адаптиран в оранжерия за полски условия. Височината на разсада е 12–15 cм и засаждането е извършено ръчно в началото на месец май при tо на почвата над 10оС. На посева са извършени три ръчни окопавания, като почвената влажност е поддържана в рамките на 70-75% от ППВ. Определени са показателите: общо тегло зелена маса, кг/дкa, тегло зелени листа, кг/дкa, тегло сухи листа в %.. В сухите листа е определено съдържанието на стевиозид и ребаудизид А в мг/100г. Растежът и развитието на растенията засадени при растояние 50/30 cм е посочено на фиг. 1. При разстояние 50/30 см височината на растенията достига 66,0 cм, а при разстояние на отглеждане 50/50 см – 56,2 cм. Превишението на височината при първия вариант на засаждане е 11,8%. Различията

15

Табл. 1. Продуктивност на стевия при различни разстояния на засаждане

Разстояния общо тегло 50/30 см 50/50 см средно GD5%

тегло сухи тегло зелени листа листа кг/дкa %

рандеман

кг/дкa %

кг/дкa %

2840 2190

113,6 87,6

1732 1357

112,2 492 87,9 357

116,0 84,2

% 17,32 16,81

2500 532

100 21,3

1544 226

100 424 19,6 71

100 16,8

17,06 100 1,34 3,9

% 101,5 98,5

Фиг. 1. Растеж и развитие на растението стевия отглеждано при различни разстояния на засаждане

Фиг. 2. Съдържание на сладки вещества при различни разстояния на засаждане

16

бяха констатирани и при броя на основните стъбла – 1,63; 1,89. Разклоненията от 1-ви порядък са в повече (18,7%) при разстояние на засаждане 50/50 см. Продуктивността на растенията отглеждани при различни разстояния на засаждане са представени на таблица 1. Установи се, че средно за двете изпитвани разстояния е получен добив 2500 кг в зелена маса от декар. Теглото на зелените листа при разстояние 50/30 см е с 375 кг/дкa повече в сравнение с добива при разстояние на отглеждане 50/50 cм. Тази разлика е доказана за GD 5%. Добивът на суха маса при по-голямата гъстота е доказано по-висока в сравнение с по-малката гъстота на засажадане. Съдържнието на сладки вещества в сухите листа е представено на фиг. 2. Съдържанието на ребаудизид А и стевиозид е относително еднакво. Общото съдържание на сладки вещества достига 12,38 г/100г. От изследването може да се направи предварителният извод, че съдържанието на стевиозид и ребаудизид А не се влияят от разстоянието на засаждане. ИЗВОДИ: При създаване на посев от стевия при разстояние на засаждане 50/30 cм и 50/50 cм доказано по-висок добив на зелена маса и зелени листа има при разстояние на засаждане 50/30 cм. Констатира се, че при разстояние на засаждане 50/30 cм добивът на суха маса листа е в повече с 37,84 % в сравнение с този при 50/50 cм. Разстоянието на засаждане не влияе на съдържанието на стевизид и ребаудизид А.

лозе и вино

биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор Валерий Пейков, Даниела Димитрова, Владимир Димитров Институт по лозарство и винарство, Плевен лозаро-винарския сектор (Василева и Иванова, 2005). В статията представяме анализ на състоянието и перспективите пред бъдещото развитие на биологичното лозарство, и на стимулите и ограничителните условия, определящи потенциала за тяхната реализация. Тенденции в развитието на биологичното лозарство в света, ЕС и България Анализът на официалната статистическа информация очертава позитивен тренд в развитието на площите с лозови насаждения, стопанисвани по методите на биологичното земеделие в световен мащаб. По данни на Международната федерация на органичните асоциации и движения (IFOAM) и Изследователския институт за биологично земеделие в Швейцария (FiBL) към 2012 г. общата площ на лозовите насаждения, отглеждани съобразно методите на биоло-

гичното земеделие възлиза на 284 265 ха и предстявлява 4% от стопанисваните площи с лозя в света. Наблюдаваното увеличение е в размер на 348,5% през 2012 г. спрямо 2000 г. и на 7,4% спрямо 2011 г. Лозовите насаждения в период на конверсия заемат около 30% от посочените площи. В Европа е съсредоточена най-голямата част от биологично отглежданите лозя – 89% (Willer, 2013). Водещи в това отношение са трите държави традиционни производители на грозде и вино – Испания (81 262 ха), Франция (64 800 ха) и Италия (57 347 ха), като делът на биологичните лозя в общата

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 3–4 (266) / 2015

В историческия път на развитие на земеделието и хранително-вкусовата промишленост в България, лозаро-винарският сектор традиционно заема едно от водещите места. Въпреки че, в продължение на десетилетия българското десертно грозде и вино имат сериозен принос за имиджа на страната ни на международния пазар, понастоящем лозарството се числи към един от изоставащите и уязвими подотрасли на селскостопанското производство (Славова и др., 2011). Причините имат комплексен характер и засягат всички звена по веригата на стойността. Осезаема е необходимостта от обновяване на производствения потенциал в сектора, повишаване на доходността и жизнеспособността на стопанските единици, подобряване възрастовата структура на собствениците на лозарски стопанства и рационализиране на цялостната организация на веригата на доставки, с цел стабилизиране и разширяване конкурентните позиции на страната ни в търговията с грозде и вино на вътрешния и международния пазар. В този аспект, биологичното лозарство, като производствен метод, съчетаващ традиционните с иновативни технологични решения, представлява реална възможност за диверсификация на дейността и повишаване конкурентоспособността и устойчивостта на

17

Табл. 1. SWOT анализ на биологичното лозарство в България

площ на стопанисваните лозови насаждения е висок, съответно 7,9%, 8,0 и 7,3%. Освен трите държави от ЕС-28, силно развитие на биологичното лозарство се наблюдава и в Турция, където лозовите насаждения, отглеждани по методите на биологичното земеделие, предимно за производството на десертно грозде, достигат 8 871 ха. Извън границите на Стария континент, биологичното лозарство се раз-

18

вива динамично и в САЩ (12 000 ха) и Чили (4 600 ха). На фона на постоянно намаляващата площ на винените и десертни лозя в страната ни, отглеждани по конвенционалната технология, площта на насажденията за биологично производство на грозде отбелязва стабилен темп на растеж. По данни на Министерство на земеделието и храните (2014), регистрираните биологични лозя през 2013

г. в системата на контрол са на площ от 3 871 ха или с 1 814 ха повече от отчетените през 2012 г. Основната част от тях е предназначена за производство на винено грозде. Все още е малък делът на десертните лозя, но и в тази насока през последните няколко години се наблюдава нарастване на предприемаческия интерес. Сертифицираните за биологично производство на грозде насаждения, преминали

преходния период през 2012 г. заемат площ от 546 ха, а произведеното количество на биологичното вино, в съответствие с новите европейски правила е в размер на 489 т (Живкова, 2013). Отчетената положителна тенденция се дължи в голяма степен на предоставяното финансово подпомагане на производителите по агроекологичната мярка от ПРСР 2007-2013 г. в размер на 729 евро на хектар за насажденията в преход и 613 евро на хектар за насажденията преминали конверсията. Запазването на позитивния тренд и през следващите седем години изисква подробен анализ и правилна преценка на основните стимули и ограничителни условия пред развитието на биологичното лозарство. Перспективи пред развитието на биологичното лозарство в България Върху перспективите за развитие на биологичното лозарство в страната ни най-голямо въздействие оказват два основни фактора – ситуацията и динамиката на вътрешния и международния пазар на биологично грозде и вино и степента на финансова подкрепа, осигурявана на производителите. С помощта на метода SWOT-анализ са изведени силните и слабите страни, възможностите и заплахите, от определящо значение за бъдещето на биологичното лозарство (табл. 1). Подходящият агроекологичен потенциал от гледна точка изисквания за отглеждане на лозовата култура, в съчетание със съществуващите традиции в производството и потреблението на грозде и вино, формират основата на развитието на биологичното лозарство. Друга важна част от установените силни страни на сектора представлява създадената нормативна база и институционална среда, регламентираща условията, в които осъществяват дейността си производителите на органично

грозде и вино. Освен общите изисквания, залегнали в Наредба №1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, на които следва да съответстват дейностите в обсега на биологичното лозарство, съществува и специфична правна уредба (Регламент № 203/2012 (ЕС) на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с подробни правила относно биологичното вино), посредством която се въвеждат нови и единни правила за държавите от Европейската общност, определящи позволените технологични практики при производството на биологично вино от биологично грозде. Освен, че създават яснота по отношение на позволените технологични практики при производството на био-вино, посочените разпоредби осигуряват търсените от производителите гаранции за качеството и безопасността на продукцията. В страната вече има изградени и функциониращи административни структури, както и органи за контрол на производствения процес и сертификация на произведеното грозде и вино. В резултат от дългогодишната изследователска дейност в областта на селекцията и междувидовата хибридизация при лозата, страната ни разполага с богат набор от винени и десертни сортове лози, като основа на инвестиционния избор в биологичното лозарство. Приложението на сортове с повишена устойчивост на вредители и ниски зимни температури, каквито има вече вписани в Официалната сортова листа на България е реална възможност, осигуря-

1 Каталог на българското вино 2014 (двуезично издание), И. КА и ТА ООД.

ваща стабилност на реколтата, респективно предприемаческия доход (Симеонов и др., 2010). Установеният през изминалия програмен период интерес от страна на земеделските производители към биологичното лозарство и винопроизводство следва да бъде подкрепен от научно-изследователските и образователни организации, осигурявайки достъп до получените резултати от изследванията си, обучения и консултантски услуги с оглед повишаване конкурентоспособността и стабилността на този вид икономическа дейност. Виното и туризма са естествени партньори, като немалка част от българските вина се реализират посредством туризма, и по-специално чрез винения. Вече близо 100 изби са включили в дейността си винен туризъм1, като някои от тях (в района около Мелник, Хасково, Ивайловград, Пловдивско) предлагат за дегустация и биологични вина. По този начин винпромите диверсифицират дейността си чрез енотуризъм, а собственият туристически продукт се разнообразява и обогатява включвайки в дегустационната си листа все по-търсените и предпочитани биологични вина. Високите разходи по контрола и сертификацията на дейността са фактор, с ограничително влияние най-вече поотношение на дребните гроздопроизводители. В този аспект като положителен момент може да се отбележи предложението на Европейската комисия за въвеждане на групово сертифициране на малките земеделски стопани. Преодоляването на посочената слабост зависи изцяло от осъзнатата потребност и стремеж към интегриране по хоризонталната или вертикална линия на веригата „производство на суровина-преработкареализация”. (продължава в следващия брой)

19

влияние на бактериален тор bio – one върху някои показатели на десертен сорт приста

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

Галина Дякова, Ралица Минчева, Светлана Стоянова, Веселин Дочев ИСЗ „Образцов чифлик”, Русе

20

Едно от изискванията за преход към биологично земеделие е да се предприемат мерки за подобряване на почвените условия и повишаване на съдържанието на хумус (Костадинова и Попов, 2012). През последните години биоторовете се наложиха като обещаващ компонент на интегрирана система за набавяне на храна в земеделието (Shehata and ElKhawas, 2003). Биоторовете се определят като алтернатива на химичните торове за увеличаване на плодородието на почвата и добивите в устойчивото земеделие (Wu et al., 2004). Те съдържат формулировки от живи микроорганизми, които могат да фиксират атмосферния азот в достъпна форма за растенията или чрез свободно съществуване в почвата, или чрез симбиотичното им асоцииране с растенията (Shaheen et al., 2007). Прилагането на течни биоторове има за цел постигането на балансирано хранене на растенията (Alves et al., 2009). Според Влахова и Попов (2013), употребата на биоторовете е реална възможност за реализиране на качествена и здравословна храна. Значителният растеж в сектора биологично земеделие и неговият принос за постигане на устойчиво и рационално земеползване са едни от главните причини за честото сравнение между биологичното и конвенционално земеделие, като се посочват потенциалните възможности пред биологичните производители на грозде в сравнение с конвенционалните (Попов и др. 2010). Предпоставките, които позволяват в отрасъла да се прила-

гат принципите на биологичното производство в областта на лозарството, е подобряването на агрономическата характеристика на почвите, и на мерки за възстановяване качествата на земеделската земя чрез обогатяване на почвата с органични вещества и минерални съединения, запазване на активната микрофлора, подобряване и регулиране на хранителния, водния, въздушния и топлинния режим на почвата. В статията представяме резултатите от изследване на ефекта от поддържане на почвеното плодородие със съвременни средства, като се установи влиянието на микробиологичния препарат Био едно (Bio one, Inc. USA) върху някои агробиологични и технологични показатели на лози от десертен сорт Приста, както и адаптиране на екологосъобразна технология за биологично производство на грозде на по-късен етап. Описание на сорт Приста – десертен лозов сорт. Узрява към 15 август, преди Кардинал. Гроздът е голям, 380 г, полусбит. Зърното е едро, 5,3 г, овално, зелено-жълто. Консистенцията е хрупкава, вкусът – мискетов. Добивът грозде е 1,5 т на декар. Гроздето съдържа 16% захари и 4 г/л киселини. То е транспортабилно и с повишена устойчивост на сиво гниене. Сортът е подходящ за произ-

водство на ранно грозде на открито и в оранжерии. Може да се отглежда и в полупланински места с надморска височина до 500-600 м. Описание на тор Био-едно (Bioone, Inc. USA) - Състои се от живи организми и е 100% натурален течен концентриран микробиологичен продукт. Бактериален инокулат включващ два вида микроорганизми: аеробни (Azotobacter vinelandii) и анаеробни (Clostridium pasteurianum). Прилага се почвено за увеличаване на азотната фиксация в почвата, осигуряващ 20 кг активен азот на декар, използваем както за биологично, така и за традиционно земеделие и е с рН 5,0 - 7,5. Спомага за усвояването на остатъчния фосфор и калий и задържа влагата. Прилагането на BIO-ONE допринася за увеличаване на органичното вещество в почвата и същевременно я предпазва от ветрова ерозия (Pachev, 2014). Експериментът е проведен в периода 2012-2014 г. в Опитно

Таблица 1. Показатели при лози сорт Приста, третирани с BIO-ONE, сравнени с контролен, нетретиран вариант за периода 2012-2014 г.

Лози сорт Приста вариант с BIO- ONE контрола брой гроздове на лоза 14,97 12,09 маса на 1 грозд, г 347,83 325,83 маса на 100 зърна, г 542,15 515,11 среден добив от 1 лоза, кг 4,58 3,75 Показатели

Таблица 2. Химичен състав и транспортабилност на гроздето при лози сорт Приста, третирани с BIO-ONE, сравнени с контролен, нетретиран вариант за периода 2012-2014 г.

Показатели

Лози сорт Приста вариант с BIO-ONE захари, % 17,47 титруеми киселини, г/м3 4,28 издръжливост на зърното на натиск, г 1196,67 издръжливост на зърното на откъсване, г 550 лозово насаждение на ИЗС „Образцов чифлик” върху площ от 0,5 дка при десертен сорт Приста, с лози присадени върху подложка S04. Третираните лози са плододаващи и с формировка средностъблен Гюйо, при гъстота на засаждане 1,20 м /2,70 м. Опитът е извеждан в условия на конвенционално земеделие и включва вариант наторен с 25 % от азотната торова норма и с внасяне на бактериалния тор BIO-ONE (300 мл/дкa), смесен с 200 г хуминов киселинен активатор и контрола (нормално торена). Натоварване на лозите с по 16 плодни очи е реализирано с 4 чепа на 2 плодни очи и една плодна пръчка с 8 очи. Почвеният тип е карбонатен чернозем върху дълбок льос. Отчитани са някои от показателите, отразяващи добива и качеството на гроздето от сорт Приста. Характеристиката е извършена по утвърдената методика за агробиологично и технологично проучване на сортовете ( Българска ампелография, том 1 ). Статистическата обработка на експерименталните резултати за доказване на установените различия при отделните показатели е извършена по метода на дисперсионния анализ. Агробиологични показатели. Данните за броя на гроздовете от една лоза под влияние микробиологичният препарат BIO-ONE при сорт Приста, през периода на нашето изследване, са показани в таблица 1. Отчетени са статистически недоказани различия, като по-голям брой гроздове имат третираните лози. По отношение масата на 1 грозд и на 100 зърна, също има статистически недоказани разли-

контрола 17,18 4,44 990,17 423,33

чия, като по-високи стойности, в сравнение с контролния вариант, са отчетени при лозите третирани с бактериалния тор BIO-ONE. Тези разлики се проявяват като тенденция през целия период на проучването. Данните за добив грозде от лоза очертават тенденция за повисок добив при третираните лози, като различията са малки и статистически недоказани. Химичен състав. Осреднените стойности за периода на проучването на показателите на химичния състав и транспортабилност са представени на таблица 2.

- съдържание на захари. В изследваните от нас варианти не се наблюдава съществена зависимост на този показател от биотора (табл. 2). Съдържанието на захари в гроздето се колебае в минимални граници през отделните години в зависимост от условията през вегетацията. По-висок процент захари (17,47) за периода на изследване е отчетен при гроздето на варианта с изпитвания препарат. При контролния вариант е отчетено захарно съдържание 17,18%. Разликите между вариантите не се доказват статистически.

- съдържание на общи киселини. При нашето проучване е отчетено по-ниско съдържание на киселини при гроздето на третирания с BIO- ONE вариант (4,28 г/ дм3) (табл. 2). Гроздето, добито от нетретирани лози е с 4,44 г/дм3 общи киселини. Разликите са минимални и не се доказват статистически. Транспортабилност на гроздето. Освен механичният състав, за десертните сортове лози от изключително важно значение са външния вид на грозда и издръжливостта на зърното на натиск и откъс-

ване от дръжчицата. Последните свойства имат пряко отношение към напукването и загниването на гроздето и косвено към неговата траспортабилност, съхраняемост и органолептични качества. Според Катеров и Иванов (1967), типичните десертни висококачествени сортове притежават издръжливост на зърното на налягане над 1500 г и на откъсване от дръжчицата над 350 г. Консистенцията на зърната на тези сортове трябва да е месеста, месесто-хрупкава или сочно-месеста, кожицата – средно дебела, крехка, а семената – малко на брой.

- издръжливост на зърното на натиск. Влиянието на микробиологичния препарат върху издръжливостта на натиск на зърното е представено на таблица 2. Данните сочат, че с по-висока издръжливост на натиск е зърното на третираните лози (1196,67 г), а нетретираните лози са с издръжливост на натиск 990,17 г. Разликите между вариантите, въпреки че са значителни, не се доказват статистически, но са проявявани ежегодно като тенденция.

- издръжливост на зърното на откъсване от дръжчицата. В сравнение с контролния вариант, третираните лози са с по-високи стойности на този показател, съответно – 423,33 г и 550 г. Влиянието на бактериалния тор BIO-ONE върху този признак, в сравнение с контролните лози, не е доказано (табл. 2). Изводи Влиянието на микробиологичния препарат BIO-ONE при сорт Приста при всички разглеждани агробиологични и технологични показатели е положително и получените стойности при всички проучвани показатели превишават отчетените данни при контролния (нетретиран) вариант, но разликите са статистически недоказани. Като се има предвид, че при проучването на разглежданите показатели са направени измервания и анализ на продукцията от всички растения от повторенията на вариантите, би могло да се приеме, че представените данни очертават една тенденция.

21

ОВощарство 3–4 (266) / 2015 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 22

Нови сортове касис Доц. д-р Недялка Стоянова, ИЗ - Кюстендил През последните години започват да навлизат нови, по-приспособени, привлекателни и поустойчиви на болести сортове касис. Продължават да се отглеждат и някои стари сортове – Победа, Силвергитерс шварце, Болдуин и др. За да навлязат в производството новите сортовете трябва да отговарят на редица изисквания. Съвременните изисквания към касисовите сортове са: да са родовити, едроплодни (над 1,2 г), самоплодни, скороплодни, студоустойчиви, устойчиви на болести, да се отличават с дружно зреене на плодовете по гроздчетата и тяхната изравненост, да бъдат с изправенорастящи храсти, да са пригодени към машинна беритба на плодовете, плодовете да имат десертен вкус и високо витаминно съдържание (повече от 150 мг% витамин С), да имат различен срок на зреене и др. От изучените през последните години сортове предлагаме следните: Titania (Титания). Шведски самоплоден сорт, внесен у нас след 2000 г. Храстът е средно висок и изправенорастящ, с умерен брой основни клони. Едногодишните издънки са сивобелезникави на цвят. Листните петури са средно едри, зелени, набръчкани. Образува средно дълги гроздчета, разположени рехаво по клоните. Плодовете зреят в началото на месец юли. Те са едри (0,901,10 г), изравнени, заоблени, черни с лъскавина и със среднодебела кожица. Плодовото месо е зеленикаво, със сладко кисел вкус и умерен касисов аромат. Съдържанието на витамин С е средно (140-170 мг%). При презряване плодовете не окапват. Много подходящи са за употреба в свеж вид, технологична преработка и замразяване. Сортът е средно родовит. Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете. Устойчив на гъбни болести.

Hedda (Хеда). Норвежки самоплоден сорт. Храстът е средно висок до нисък, със сравнително

голям брой тънки основни клони. Едногодишните издънки са сивобелезникави на цвят. Листните петури са средно едри до малки, светлозелени. Образува средно дълги гроздчета, разположени рехаво по клоните. Плодовете зреят през третото десетдневие на юни. Те са едри (0,90-1,10 г), изравнени, заоблени, матовочерни и със среднодебела кожица. Плодовото месо е зеленикаво, със сладко кисел вкус и среден касисов аромат. Съдържанието на витамин С е ниско (100-120 мг%). При презряване плодовете окапват слабо. Много подходящи са за употреба в свеж вид, технологична преработка и замразяване. Сортът е средно родовит. Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете. Черешнева. Украински самоплоден сорт. Храстът е силнорастящ, изправен. Образува среден брой едногодишни дебели издънки, които са с канеленокафеникаво оцветяване. Основните клони са слабо разклонени. Гроздчетата са средно дълги (5-7 см), разположени по няколко заедно. Листните петури са много едри, зелени и дълбоко набръчкани. Плодовете започват да зреят към края на юни. Те са едри до много едри (1,5-1,8 г), закръглени, черни, матови, с дебела, но еластична и здрава кожица,

дружно зреещи, но неокапващи. Плодовото месо е зеленикаво, сочно, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат. Съдържанието на витамин С е средно (120-150 мг %). Подходящи за преработка, консумация в свеж вид и замразяване. Сортът е много родовит. Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете. Устойчив на гъбни болести. Санюта. Украински самоплоден сорт. Храстът е силнорастящ и компактен. Образува среден до малък брой дебели сивокафеникави издънки. Основните клони са слабо разклонени. Гроздчетата са къси до средно дълги (4-5 см), разположени по няколко заедно в групи. Листните петури са зелени, средно едри и набръчкани. Плодовете започват да зреят в началото на третото десетдневие на юни. Те са едри до много едри (1,5-1,8 г), заоблени до удължено-заоблени, изравнени, матовочерни, с тънка, но плътна кожица. Плодовото месо е зеленикаво, сочно, с кисело-сладък вкус и лек касисов аромат. При презряване леко окапват. Съдържанието на витамин С е средно (140-180 мг%). Много подходящи са за преработка, консумация в свеж вид и замразяване. Сортът е с добра родовитост. Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното откъсване. Слабо се напада от брашнеста мана. Сюита Киевская. Украински самоплоден сорт. Храстът е среднорастящ. Образува среден брой сивокафеникави издънки. Основните клони са слабо разклонени. Гроздчетата са средно дълги (5-6 см), разположени по няколко заедно и рехаво по клонките. Листните петури са средно едри, зелени и набръчкани. Плодовете започват да зреят в началото на третото десетдневие на юни. Те са едри до много едри (1,4-1,8 г) закръглени до закръглено-овални, черни, лъскави със среднодебела здрава кожица. При презряване леко окапват. Плодовото месо е зеленикаво, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат Съдържанието на витамин С е средно (140-170 мг%). Много подходящи са за преработка, замразяване и консумация в свеж вид. Сортът е с добра родовитост. Подходящ е за

механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното им откъсване. Слабо се напада от брашнеста мана. Чернобилская. Украински самоплоден сорт. Храстът е силнорастящ и средновисок. Образува среден брой сивокафеникави издънки. Основните клони са средно разклонени. Гроздчетата са средно дълги до къси (4-5 см), разположени по единично по клонките. Листните петури са средно едри до дребни, зелени и слабо набръчкани.

Плодовете започват да зреят рано в края на юни. Те са едри (1,0-1,4 г), закръглени, черни със силна лъскавина, със здрава еластична кожица, дружно зреещи. Плодовото месо е зеленикаво, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат. Съдържанието на витамин С е средно (140-170 мг%). Сортът е с добра до много добра родовитост. Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното им откъсване. Слабо се напада от брашнеста мана.

23

Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

Петко Минков, Теодора Стоянова, Иван Минев Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

24

Черното френско грозде (Ribes nigrum) известно още като касис е ягодоплодна култура, която се нарежда на второ място в света след ягодата. У нас най-широко разпространен е през 60-те години на миналия век. Напоследък културата бележи ново развитие, което се определя от ценните й хранителни, диетични, терапевтични и стопански качества (Христов, 1980 ). Отглеждан при неподходящи условия – затворени и непроветриви месторастения касисът се напада от редица болести в това число антракноза и американска брашнеста мана, които нанасят големи поражения, в резултат на което добивите намаляват значително, като повредите се отразяват на плододаването и през следващата година (Цонковски, Кръстева, 1970). Развитието и степента на нападение от болестите зависи от метеорологичните условия и биологичните особености на сортовете. За района на Троян е проучена чувствителността на някои новоинтродуцирани и перспективни сортове към двете икономически важни болести по касиса – американска брашнеста мана и антракноза при естествен фон на зараза. С комплексна слаба и средна чувствителност на изследваните болести са сортовете Ben Sarek, Неосипаюшчияся, Богатир, Titania, Ometa. (Стоянова и кол., 2008). Има разработена нова растително-защитна система за борба с някои неприятели по касиса с приложение само на биологични средства (Минков, 2012). В статията представяме резултатите от изпитване на някои нови биологични препарати за борба с икономически важните болести по касиса – антракноза (Gloeosporium ribis ) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae). Изследването е проведено в района на Института при касисовия сорт Silvergieters schwarze, отглеждан в демонстрационно овощно насаждение, създадено през 2001 година. Изпитани са следните биологично сертифицирани регулатори на растежа: Sectomyel, Grafox, Myelfos

и Demolution MPT на GreenSmile. Препаратите Sectomyel и Demolution MPT са с инсектицидно действие, а Grafox и Myelfos – с фунгицидно. Заложени са 6 варианта със следните комбинации: I - ви вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка).

II - ри вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода) III - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка).

IV - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода) Таблица 1, Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2011). Варианти I вариант II вариант III вариант IV вариант V вариант (химични препарати) VI вариант - контрола

Gloeosporium ribis 59,70 41,70 49,20 82,50 25,80 60,00

Sphaerotheca mors-uvae 57,50 37,50 59,20 51,70 25,00 62,50

Таблица 2. Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2012). Варианти

Gloeosporium ribis I вариант 8,30 II вариант 17,50 III вариант 15,80 IV вариант 10,80 V вариант (химични препарати) 8,30 VI вариант - контрола 21,70

Sphaerotheca mors-uvae 17,50 12,50 12,50 13,30 22,50 28,30

V - ти вариант - третиране с химични препарати – Систан супер в конц. 0,03% + Нуреле Дурсбан - 0,07%.

VI - ти вариант - нетретирана контрола Проведени са 7 третирания от началото на вегетацията на всеки 10-15 дни. Третиранията провеждахме едновременно с биологичните варианти, химичния вариант и контролата. Резултатите сравнявахме с контролата и химичния вариант с приложение на пестицидите Систан супер и Нуреле Дурсбан. Отчитанията за нападението от болестите и ефекта от прилаганите препарати са направени съгласно Методиката за изучаване на растителните ресурси при овощните растения (Недев и кол., 1979). Индексът на нападение от проучваните болести е изчислен по формулата на McKeney (1923). Повишеното потребителско търсене на екологично произведени плодове и изискванията за опазване на околната среда налагат необходимостта от разработване на алтернативни методи за контрол на болестите като се ограничи употребата на химически препарати. Борбата с икономически важните болести по касиса е важен елемент за отглеждане и опазване на този овощен вид. През периода 2011-2012 година проведохме полски опити при касисовия сорт Silvergieters schwarze с комбинации от биологични препарати за защита на храстите от антракноза и американска брашнеста мана. Резултатите от проведените опити за установяване биологичната ефективност на проучваните биопрепарати, проведени с цел разработка на съвременни растително-защитни технологии за борба с икономически важните болести по касиса са представени в таблица 1 и таблица 2. От изпитаните комбинации за борба с двете болести по-силно проявление е отчетено през първата година от залагане на опита. През 2011 година в периода на заразяване се създадоха благоприятни условия за развитие на проучваните болести. Количеството на измерените валежи само за м. май беше 174,1 л/м2. В съчетание с високата въздушна

влага и умерени температури нападението от антракноза беше най-силно при IV-ти вариант (82,50% индекс на нападение). И през втората година при тази комбинация беше отчетено силно проявление на болестта, като индекса на нападение превишаваше този на контролния вариант. При някои храсти беше отчетена фитотоксичност. Измереният по-нисък индекс на нападение (51,70%) през втората година е в резултат на по-малкото количество на валежите, трайното засушаване и създалите се условия по време на заразяване. От всички изпитани варианти IV-ти е с най-силно проявление на антракнозата, което показва че включените в тази комбинация биологични препарати не са подходящи за борба с болестта (табл. 1). Сравнително по-нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вариант (41,70%), но и при тази комбинация през първата година от залагане на опита поради създалите се благоприятни условия за развитие на антракнозата резултатите са незадоволителни. През втората година, поради настъпилото засушаване при почти всички варианти бяха отчетени сравнително по-ниски индекси на нападение (от 8,30% при I-ви вариант до 17,50% при II-ри (табл. 2) в сравнение с първата година. Ефектът от изпитаните препарати е най-добър при I-ви вариант с използване на комбинацията от Sectomyel + Grafox. Резултатите от изпитаните комбинации с биологични препарати за борба с американската брашнеста мана по касиса са аналогични с тези използвани за борба с антракнозата. И тук по-високи стойности са отчетени през първата година от залагане на опита. Най-силно нападение е отчетено при III-ти вариант (59,20%), а най-слабо при II-ри - 37,50% (табл. 1), но получените резултати са незадоволителни. През 2012 година и при тази болест сравнително нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вариант с използване на Sectomyel + Myelfos (табл.

2), което показва че при използването на тази комбинация резултатите са сравнително добри. ИЗВОДИ Силно проявление и на двете проучвани болести по касиса е отчетено през 2011 година поради създалите се благоприятни климатични условия за развитието им. От изпитаните комбинации с биологични препарати за борба с антракнозата и американската брашнеста мана добри резултати и през двете години на изследване са получени при II - ри вариант с използването на Sectomyel + Myelfos. Това проучване е основа за разработване на интегрирани растително-защитни технологии за борба с болестите по касиса.

25

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести

26

теодора стоянова, иван минев, петко минков ипжз, троян Вишнята е един от ценните овощни видове и е разпространена навсякъде в нашата страна, но заема ограничени площи. Към тази култура напоследък се проявява определен интерес като ценна суровина за консервната промишленост и най-вече в сладкарската - за приготвянето на шоколадови бонбони, поради малката костилка на плода. Използва се и за преработка в сокове, компоти и сладка и за консумация в свежо състояние. Вишневите плодове се препоръчват като лечебно средство при чернодробни заболявания, анемия, пясък и камъни в бъбреците (Денков, Денкова, 1998). Вишнята е един от най-студоустойчивите костилкови овощни видове. Има сравнително добра сухоустойчивост. Вирее добре върху светлосиви, сиви и тъмносиви горски почви. Когато е на собствен корен (издънкова) дръвчетата понасят и по-тежки по механичен състав и влагоемност почви ((Nikolić and all. 2000). Основните гъбни болести при вишнята са ранно и късно кафяво гниене, цилиндроспориоза, сачмянка. Ранното кафяво гниене (Monilinia laxa) се появява в особено големи размери по кайсията, черешата, вишнята и сливата. Степента на развитието й е висока, когато се създадат благоприятните условия – оптимални температури и чести превалявания. За „опожарени” леторасти до 80% съобщава Карова (1972). Причинителят на болестта се развива в широк температурен диапазон и при висока относителна влажност на въздуха (Михайлова, 1993, 1995 ). Повреди от късното кафяво гниене (Monillinia fructigena) се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация (Стоянова, Минев, 2000). Сачмянката (Stigmina carpophila)(Lev Ellis) е силно вредоносна болест, която причинява сериозни щети при костилковите. При благоприятни метеорологични условия през април, май и юни се забелязва масово загиване на леторасти с листа и плодове (Джувинов и кол., 2006; Михайлова, 1962). В статията представяме резултатите от проучване възприемчивостта към някои гъбни болести на сорт Облачинска вишня, отглеждан в Троянския

регион. Изследванията са извършени с вишневия сорт Облачинска в насаждение 14 дкa в района на ИПЖЗ - Троян. То е създадено през 2006 година с посадъчен материал внесен от Сърбия. Отглежда се върху собствен корен на светлосива горска почва с плитък хумусен хоризонт и мощен глинест В хоризонт. Предпосадъчната подготовка на почвата включва продълбочаване с отваряне на бразди с внасяне на 5 т/дкa оборски тор. Разстоянията на засаждане са 4/2 м. Дърветата са формирани по системата свободно растяща корона, с нисък ствол 40-70 cм. Насаждението се отглежда при неполивни условия и без прилагане на растителна защита. Изследвани са размерите на дърветата: височина на дървото (м), височина на короната (cм), обиколка на ствола (cм), среден диаметър (м) и обем на короната (м3). Установени са възприемчивостта и проявлението на ранното и късно кафяво гниене (Monillinia laxa и Monilinia fructigena) и сачмянката ((Stigmina carpofila) (Lev.Ellis). Изследванията са извършени съгласно Методиката за изучаване на растителните ресурси при овощните растения (Недев и кол., 1979). Индекса на нападение от гъбните болести е изчислен по Mc Keney (1923). Проучваният вишнев сорт Облачинска, отглеждан в условията на Троян има от средна до слаба сила на растеж. На осемгодишна възраст дърветата достигат височина 2,80 м (± 0,253) и обем на короната 3,12 м3 (± 0,764). Средният диаметър на короната е 1,99 м (± 0,188), при което засадените през 2 м дървета в реда допират короните и формират слят кордон. Сортът формира кълбовидна корона, гарнирана с гъста обрастваща дървесина. Проявява повишена склонност към образуване на коренови издънки, което потвърждава установеното и от други автори (Nikolić and all. 2000). При почвено-климатичните условия на опита първите плодове бяха получени на третата година. Те достигат беритбена зрялост първата половина на м. юли. Имат овална форма, сравнително дребни са - с маса 3,5–4 г и с тъмночервено

оцветяване на плодовата кожица. При проучването на възприемчивостта на Облачинската вишня към икономически важните гъбни болести е установена пряка зависимост между конкретните климатични условия на месторастенето и силата на поражение от патогените. Почвено-климатичните условия на Троянския регион се характеризират със сравнително по-ниски зимни и пролетни температури и повишена влажност на въздуха, което е предпоставка за масово разпространение на множество гъбни болести. През последните години с тоталната промяна на климата се наблюдава по-голямо количество на валежите, много често обилни и продължителни, което води и до промяна в епидемиологията и развитието на икономически важните болести при повечето овощни видове в това число и при вишнята. През периода на заразяване (м. май) и развитие на патогените за последните пет години валежите са значителни в количества от 69 л/м2 до 174,1 л/м2. Последвалите оптимални температури за проявление на болестите създадоха благоприятни условия за развитието им, което позволи достоверна преценка на чувствителността на Облачинската вишня към монилинията и сачмянката. По отношение на ранното кафяво гниене (Monillinia laxa) е установено най-широко разпространение. Определящ фактор за силното развитие на болестта е високата относителна влажност на въздуха. Количеството на падналите валежи по време на вегетацията през периода на изследване е със значителни стойности като пика е отбелязан през м. май 2014 година (фиг. 1), което създаде предпоставка за силното проявление на монилинията. Подходящите климатични условия, натрупаната зараза от отглеждането на насаждението без провеждане на растителна защита доведе до епифитотийното є проявление. Загиването на млади

Фигура 1. Количество на падналите валежи за периода 2012-2014 година

леторасти е характерен признак при тази болест и особено при вишнята. Отчетохме по-силно нападение на връхните леторасти, като при някои от дърветата поражението по цели клонки беше на 100%. Инфекцията достигна и до по-дебелите скелетни разклонения, при които се наблюдаваше изсъхване, смолотечение и уплътняване на поразените органи. При направените проучвания нападението през 2013 и 2014 година беше най-силно, като пораженията за 2014 година в насаждението са средно 45%, а при значителен брой от дърветата - 76-80%. През 2012 и 2013 година от насаждението се получи добър добив, но беше отчетено и силно проявление на Monilinia fructigena (над 30%) през втората година. Вследствие на силната зараза дърветата се изтощиха и не заложиха плод за следващата вегетация. Благоприятните климатични фактори през периода на изследване създадоха условия за развитие и на сачмянката (Stigmina carpophila). В края на м. май отчетохме нападение от болестта по листата от втора степен – петната заемаха до ¼ от листните петури. При по-късните наблюдения в резултат на създалите се изключително благоприятни условия за развитие на гъбните болести – продължителен дъждовен период и оптимални температури, вълната от зараза със Stigmina carpophila достигна до 70%. Бързото разпространение на сачмянката и силното поражение на листната маса което причини, я определят като икономически важна за този овощен вид. Облачинската вишня е силно чувствителен към гъбните болести сорт. ИЗВОДИ Вишневият сорт Облачинска отглеждан в Троянския регион на собствен корен има от слаба до средна сила на растеж. Формира ниски дървета с височина на осемгодишна възраст 2,80 м, с кълбовидна, гъста корона. Встъпва в плододаване на третата година, като плодовете узряват в началото на юли и са с маса 3,5-4 г, тъмночервено обагрени. Отглеждан без растителна защита в години със значителни валежи и благоприятни температури икономически важните болести монилиния и сачмянка нанасят сериозни поражения, които при значителен брой дървета достигат 76-80%. При вътрередово разстояние 2 м короните на съседните дървета се допират. Поради ниските им стволове - 59,2 cм редовата ивица трудно се поддържа от заплевеляване. Това създава микроклимат с по-голяма влажност, което води до по-силни поражения от проучваните болести. За получаване на добри резултати Облачинската вишня е необходимо да бъде отглеждана при по-добра агротехника и подходяща растителна защита, особено в години с повече валежи.

27

екология

Алелопатичен ефект на плевели Част 1: Алелопатичен ефект върху свиница

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

3–4 (266) / 2015

Анна Пенева ИПАЗР “Никола Пушкаров”, София

28

Алелопатията е способността на едно растение да въздейства върху друго чрез произвеждането на химически вещества (алелохимикали). Алелохимикали се съдържат във всички части на растенията (листа, стъбла, корени, плодове, семена, полен) и могат да се извличат с вода, органични разтворители, киселини и основи. Свежи или изсушени части на растения, инкорпорирани в почвата, също проявяват алелопатично действие. При прилагането на алелопатията като екологосъобразен метод за борба срещу плевелите, най-голям потенциал има инхибиращото действие на плевели върху плевели и на културни растения върху плевели. Така алелохимикалите се явяват естествена екологична алтернатива на синтетичните хербициди, чрез което се намалява рискът от замърсяване на околната среда. През 2006-2008 г. бяха изведени лабораторни опити за проучване на алелопатичното въздействие на студени водни извлеци и на инкорпориран сух и свеж растителен материал от здравец (Geranium spp.), татул (Datura stramonium), чер бъз (Sambucus nigra), рапица (Brasica napus var. oleifera), мушкато (Pelargonium spp.), червена детелина (Trifolium pratense), черно куче грозде (Solanum nigrum) и обикновен пелин (Artemisia vulgaris) върху кълняемостта и динамиката на растеж (височина на пониците, дължина на корените, свежо и сухо тегло) на икономически важния за България плевел свиница (Xanthium strumarium).

Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.). Опитът включваше 5 варианта: 1- контрола (с обикновена вода); 2-воден извлек от сухи листа на здравец в съотношение 1:10; 3-инкорпориран прах от сухи листа на здравец в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г); 4- воден извлек от сухи корени на здравец в съотношение 1:10; 5-инкорпориран прах от сухи корени на здравец в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г). Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.). Опитът включваше 5 варианта: 1- контрола (с обикновена вода); 2-воден извлек от сухи листа на мушкато в съотношение 1:10; 3-инкорпориран прах от сухи листа на мушкато в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г); 4 - воден извлек от сухи стъбла на мушкато в съотношение 1:10; 5 - инкорпориран прах от сухи стъбла на мушкато в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г). Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и прах от смлени сухи листа на татул (Datura stramonium), на чер бъз (Sambucus nigra) и на воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var. oleifera), червена детелина (Trifolium pratense) и черно куче грозде (Solanum nigrum). Опитите включваха 3 варианта: 1 – контрола (с обикновена вода); 2 –

воден извлек от смлените сухи растителни части в съотношение 1:10; 3 – инкорпориран прах от смлените сухи растителни части в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г). Изпитване на ефекта на водни извлеци от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris). Опитът включваше 2 варианта: 1 – контрола (с обикновена вода), 2 – воден извлек от свежи листа от долния, средния и горния етаж на растенията в съотношение 1:10 (5 г в 50 cм3 вода). При всички опити на 7-ия, 14ия, 21-ия, 28-ия и 35-ия ден след третирането (ДСТ) беше отчитана кълняемостта на свиницата, а на 35-ия ДСТ – и динамиката на растежа на плевела. Изведените опити бяха статистически анализирани чрез ANOVA и t-тест при ниво на значимост p < 0.05. Резултатите за влиянието (алелопатичния ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от свежи и сухи растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к и цели растения – р) върху кълняемостта на свиницата (Xanthium strumarium L.) са отразени в таблица 1, а за влиянието върху динамиката на растежа на плевела – в таблица 2. Инкорпорираният прах от смлени сухи листа от здравец

Таблица 1, Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к, цели растения – р) върху кълняемостта на свиница (Xanthium strumarium L,)

Варианти 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИк % към К 5 - ИПк % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 1(K) % 2 - ВИр % към К 3 - ИПр % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИст % към К 5 - ИПст % към К 1(K) % 2 - ВИр % към К 3 - ИПр % към К 1(K) % 2 - ВИр % към К 3 - ИПр % към К 1(K) % 2 – ВИл % към К

* р < 0,05

Дни след третирането (ДСТ) 7 14 21 28 35 Водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp,) 33,33 66,67 73,33 73,33 73,33 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 33,33 73,33 80,00 80,00 80,00 100,00 109,99 109,10 109,10 109,10 6,67* 40,00* 40,00* 40,00* 40,00* 20,01 60,00 54,55 54,55 54,55 46,67* 80,00 80,00 80,00 80,00 140,02 119,99 109,10 109,10 109,10 20,00 66,67 86,67* 86,67* 86,67* 60,01 100,00 118,19 118,19 118,19 Воден извлек и стрити на прах сухи листа на татул (Datura stramonium) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 20,00 53,33 73,33 80,00 73,33 100,00 61,53 84,61 100,00 91,66 20,00 60,00 60,00 66,67 60,00 100,00 69,23 69,23 83,34 75,00 Воден извлек и стрити на прах сухи листа на чер бъз (Sambucus nigra) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 26,67 93,33 106,67 106,67 106,67 133,35 107,68 123,08 133,34 133,34 33,33 80,00 86,67 93,33 93,33 166,65 92,30 100,00 116,66 116,66 Воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var, oleifera) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 33,33 86,67 93,33 100,00 100,00 166,65 100,00 107,68 125,00 125,00 20,00 86,67 86,67 86,67 86,67 100,00 100,00 100,00 108,34 108,34 Водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp,) 20,00 53,33 73,33 80,00 73,33 100,00 61,53 84,61 100,00 91,66 26,67 93,33 106,67 106,67 106,67 133,35 175,00 145,47 133,34 133,34 16,67* 40,00* 40,00* 40,00* 40,00* 83,35 75,00 54,55 50,00 54,55 20,00 86,67* 86,67* 86,67* 86,67* 100,00 162,52 118,19 108,34 118,19 33,33* 80,00* 86,67* 93,33* 93,33* 166,65 150,01 118,19 116,66 127,27 Воден извлек и прах от смлени сухи цели растения червена детелина (Trifolium pratense) 73,33 80,00 80,00 80,00 86,67 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 46,67 93,33 93,33 100,00 100,00 63,64 116,66 116,66 125,00 115,38 93,33 100,00 120,00 113,33 113,33 127,27 125,00 150,00 141,66 130,76 Воден извлек и прах от смлени сухи цели растения черно куче грозде (Solanum nigrum) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 26,67 80,00 86,67 93,33 93,33 133,35 92,30 100,00 116,66 116,66 33,33 86,67 93,33 100,00 100,00 166,65 100,00 107,68 125,00 125,00 Воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris) 90,00 100,00 86,67 86,67 86,67 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 76,67 83,33* 66,67 66,67 66,67 85,19 83,33 76,92 76,92 76,92

оказа отрицателен алелопатичен ефект върху кълняемостта на свиницата, а от смлени сухи корени - стимулиращ ефект по отношение на динамиката на растежа на плевела. Водният извлек и прахът от листа на татул оказаха слабо потискащо влияние върху кълняемостта и динамиката на растеж на Xanthium strumarium. Водният извлек и прахът от листа на чер бъз имаха слабо стимулиращо влияние върху кълняемостта и динамиката на растеж на плевела. Водният извлек и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапица оказаха стимулиращ ефект върху кълняемостта и особено върху показателите за динамика на растеж на X. strumarium (т. нар. HEAR сортове зимна рапица са с високо съдържание на ерукова киселина и глюкозинолати, на които се дължат алелопатичните свойства на рапицата, а в изведения опит хибридът “Елвис” е от сорт 00 с ниско съдържание на ерукова киселина и се отглежда за производство на екологично чисто биодизелово гориво – вероятно поради тази причина не се прояви отрицателен алелопатичен ефект, а стимулиращо развитието на плевела влияние). Инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато оказа отрицателен алелопатичен ефект върху кълняемостта на свиницата и стимулиращ ефект по отношение на динамиката на растежа на плевела. Растенията успяха да преодолеят негативното влияние. Като компенсация за по-малкия брой поникнали растения, те се развиваха по-добре от тези в контролата и показателите за динамиката на растежа имаха по-високи стойности. Водният извлек от смлени сухи растения червена детелина оказаха слабо потискащо влияние върху кълняемостта и динамиката на растеж на X. strumarium, а инкорпорираният прах от сухите растения имаше слабо стимулиращо

29

Таблица 2. Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к, цели растения – р) върху динамиката на растеж на свиница (Xanthium strumarium L.) Варианти 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИк % към К 5 - ИПк % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 1(K) % 2 - ВИр % към К 3 - ИПр % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИст % към К 5 - ИПст % към К 1(K) % 2 - ВИр % към К 3 - ИПр % към К 1(K) % 2 - ВИр % към К 3 - ИПр % към К 1(K) % 2 – ВИл % към К

30

* р < 0.05

Височина (cм)

Дължина на коре- Свежо тегло (мг) Сухо тегло (мг) ните (cм) Водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp,) 14,34 3,27 582,44 51,56 100,00 100,00 100,00 100,00 15,25 4,23 686,67 68,67 106,35 129,36 117,90 133,18 15,38 3,83 718,33 65,00 107,25 117,13 123,33 126,07 13,71 3,23* 545,67 52,00 95,61 98,78 93,69 100,85 16,03* 4,61 768,00* 61,33 111,79 140,98 131,86 118,95 Воден извлек и стрити на прах сухи листа на татул (Datura stramonium) 9,90 2,30 447,28 50,56 100,00 100,00 100,00 100,00 9,65 1,89 405,67 76,83* 97,47 82,17 90,70 151,96 9,30 1,71 437,50 89,17* 93,94 74,35 97,81 176,36 Воден извлек и стрити на прах сухи листа на чер бъз (Sambucus nigra) 9,90 2,30 447,28 50,56 100,00 100,00 100,00 100,00 10,04 2,92 425,67 58,00 101,41 126,96 95,17 114,72 12,29 2,55 531,83 48,43 124,14 110,87 118,90 95,79 Воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var, oleifera) 9,90 2,30 447,28 50,56 100,00 100,00 100,00 100,00 12,57* 3,23* 636,00 73,33 126,97 140,43 142,19 145,04 16,81* 4,83* 872,33* 67,17 169,80 210,00 195,03 132,85 Водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp,) 9,65 1,89 405,67 76,83 100,00 100,00 100,00 100,00 10,04 2,92 425,67 58,00 104,04 154,50 104,93 75,49 15,38 3,83 718,33 65,00 159,38 202,65 177,07 84,60 12,29 2,55 531,83 48,43 127,36 134,92 131,10 63,04 16,81* 4,83* 872,33* 67,17 174,20 255,56 215,03 87,43 Воден извлек и прах от смлени сухи цели растения червена детелина (Trifolium pratense) 16,29 3,58 717,00 76,33 100,00 100,00 100,00 100,00 14,32* 3,12* 712,67 61,33 87,91 87,15 99,40 80,35 21,08* 7,27* 909,62* 74,73 129,40 203,07 126,86 97,90 Воден извлек и прах от смлени сухи цели растения черно куче грозде (Solanum nigrum) 9,90 2,30 447,28 50,56 100,00 100,00 100,00 100,00 10,04 2,55 531,83 48,43 101,41 110,87 118,90 95,79 12,57* 3,23* 636,00 73,33 126,97 140,43 142,19 145,04 Воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris) 17,80 18,25 1438,33 179,33 100,00 100,00 100,00 100,00 12,38 10,48 978,33 130,67 69,55 57,42 68,02 72,87

влияние върху кълняемостта и динамиката на растеж на плевела. Водният извлек и инкорпорираният прах от сухи растения черно куче грозде оказаха много слаб стимулиращ ефект върху кълняемостта и показателите за динамиката на растеж на свиницата. Водните извлеци от свежи листа на пелин проявявиха отрицателен алелопатичен ефект по отношение на плевела. Изводи * Потискащо влияние (отрицателен алелопатичен ефект) върху кълняемостта на свиницата (Xanthium strumarium) оказват инкорпорираният прах от смлени сухи листа от здравец, водният извлек и прахът от листа на татул, инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато, водният извлек от смлени сухи цели растения червена детелина и водните извлеци от свежи листа на пелин. * Стимулиращо влияние (положителен алелопатичен ефект) върху кълняемостта на X. strumarium оказват водният извлек и прахът от листа на чер бъз, водните извлеци и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапица и черно куче грозде и инкорпорираният прах от сухите растения червена детелина * Потискащо влияние (отрицателен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на свиницата оказват водният извлек и прахът от листа на татул, водният извлек от смлени сухи цели растения червена детелина и водните извлеци от свежи листа на пелин. * Стимулиращо влияние (положителен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на X. strumarium оказват инкорпорираният прах от смлени сухи корени от здравец, водният извлек и прахът от листа на чер бъз, водният извлек и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапица и черно куче грозде, инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато и инкорпорираният прах от сухи цели растения червена детелина.

28

некроза, като плевелите загиват до две седмици. Лаудис има отличен контрол на бяла куча лобода, прасковолистно пипериче, черно куче грозде, лападоволистно пипериче, обикновен щир, разстлан щир, растлана лобода, бутрак, кокошо просо и кръвно просо. Добър контрол на пача трева, лайка същинска, абутилон, амброзия, и едногодишна живолина. Задоволителен контрол на овчарска торбичка, обикновена лепка, паламида, зелена кощрява, троскот и диво просо. Незадоволителен контрол на фасулче, дребноцветно чадърче, полска теменуга, персийско великденче, прешленеста кощрява, полска поветица, балур, едногодишна метлица и пирей. След приложение на Лаудис ОД, ако се наложи разораване на царевичен блок, след една седмица може да се засее царевица, след две седмици сорго или памук. След приложение на Лаудис ОД няма никакъв риск за следващите култури в сеитбооборота, като зимни житни култури (пшеница, ечемик), зимна рапица или пролетни култури на следващата година.

Проф. д-р Тоньо Тонев, гл.ас д-р Аньо Митков Аграрен университет – Пловдив

61

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 3–4 (266) 2015

ХИМИЧЕСКА БОРБА СРЕЩУ ПЛЕВЕЛИТЕ ПРИ ОСНОВНИТЕ ПОЛСКИ КУЛТУРИ

A Полски култури

2

РЕГИСТРИРАНИ ХЕРБИЦИДИ ПРИ СЛЪНЧОГЛЕД За химическата борба с плевелите при слънчогледа у нас са регистрирани и се прилагат голям брой хербициди с разнообразен спектър и механизъм на действие. За борба срещу едногодишни двусемеделни плевели в слънчогледа могат да се използват хербицидите Афалон 45 СК, Линурекс 45 СК, Линурекс 50 СК ( Адама) и Линурон 45 СК (И Пи Чи). В доза от 250 - 300 мл/дка, продуктите се прилагат след сеитба преди поникване на културата. Линурон е селективен, системен, почвен и вегетационен хербицид. Активното вещество е от химичната група производни на карбамида. То се намесва в процеса фотосинтеза, потискайки реакцията на Хил при чувствителните растения. Хербицидите се абсорбират най-вече от корените, но също така и от листната маса на плевелите. Чувствителни плевели са: полски синап, дива ряпа, лайка, бяла лобода, обикновен щир, дребнолистна галинзога, млечка, огнивче, пача трева, тученица, видове кощрява, видове просо, обикновена коприва, пелин, и др. Линурон може да се смесва с Метолахлор. За да бъдат селективни продуктите, почвата трябва да бъде добре обработена, без едри агрегати, семената на слънчогледа да бъдат на дълбочина не по-малко от 4 см. Максимален хербициден ефект се постига при наличие на почвена влага. Ето защо препаратите трябва да се прилагат преди прогнозирани валежи. Калин Фло ( Ариста Лайфсайънс) съдържа 425 г/л линурон. В доза 250-300 мл/дка продуктът се използва за борба с едногодишните широколистни плевели в слънчогледа. Хербицидът се прилага след сеитба, преди поникване на културата. Чувствителни плевели

27

лодайна рапица. След приложение на Вентум ВГ няма никакъв риск за следващите култури в сеитбооборота, като зимни житни култури (пшеница, ечемик) или пролетни култури на слeдващата година. От групата на сулфонилуреите хербицидът Майстер ОД (Байер КропСайанс) съдържа 30 г/л форамсулфурон + 1 г/л йодосулфурон + 30 г/л изоксадифен-етил (антидот). При царевицата той се използва в дози от 120 или 150 мл/дка за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели, вкл. балур от семе и коренища, като се прилага във фаза 3-ти - 8-ми лист на културата, от котиледони до 6-ти лист на едногодишните плевели, 3 – 4-ти лист на житните и 15-25 см височина на балура. По-високата доза се използва при преобладаващо заплевеляване с балур, бутрак, паламида и кощрява. Попаднал върху плевелите, хербицидът се поема бързо от листата, стопира растежа и развитието им веднага и ги унищожава до 4 седмици. Визуалните признаци на хербицидно действие са: пожълтяване, хлоротични петна, последвани от некроза и пълно загиване на плевелното растение. Майстер ОД контролира и спящите меристемни тъкани, като по този начин предотвратява повторния растеж на плевелите. Един от малкото хербициди при царевицата, който има две регистрирани формулации е Лаудис (Байер КропСайанс). Този продукт се отличава също така от останалите препарати по това, че е селективен и за сладка царевица (с изключение на хибрид Ерика). Формулацията от водоразтворими гранули съдържа 200 г/кг темботрион + 100 г/кг изоксадифен-етил (антидот), а маслената дисперсия съдържа 44 г/л темботрион + 22 г/л изоксадифен-етил. Хербицидът Лаудис се използва за борба срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели вкл. балур от семе и коренища и частично срещу троскот, приложен във фаза 2-ри - 8-ми лист на културата и до 6-ти лист на широколистните, 2 - 3-ти лист на житните плевели и 15-25 см височина на балура. Лаудис ВГ е регистриран в доза 50 г/дка + 200 мл/дка Меро или Актироб Б (прилепители), а Лаудис ОД в доза 200 мл/дка. На полета тежко заплевелени с балур от коренища продуктът не се препоръчва. Новото активно вещество темботрион от химичната група на трикетон е с листно приложение. Продуктът е ефикасен и при сухи условия. Освен системното си действие притежава и силно контактно. Ефикасен е и срещу добре развили се плевели. След вегетационно приложение, хербицидът Лаудис ОД бързо се поема от листата и се транспортира до растящите части на растението. Непосредствено след прилагането третираните плевели прекъсват растежа си и след 3 до 5 дни се наблюдава силно избеляване и обезцветяване на листата, последвано от

26

дка, като високата доза се прилага при по-голяма плътност на бяла лобода, бутрак, кощрява, балур и паламида. Оптималната фаза на приложение е 2-ри - 8-ми лист на културата, от котиледони до 6-ти лист на едногодишните широколистни плевели, 3-4 лист на житните и 15-25 см височина на балура. Попаднал върху плевелите, Екип се поема бързо от листата, стопира растежа и развитието им веднага и ги унищожава до 4 седмици. Визуалните признаци на хербицидно действие са: пожълтяване, хлоротични петна, последвани от некроза и пълно загиване на плевелното растение. При засушаване восъчните кутикули на плевелите стават по-дебели, устицата се затварят и препаратът по-трудно се поема от листата. Този ефект може да бъде преодолян с добавяне на малки дози амониева селитра към работния разтвор. Високите температури по време на пръскане се отразяват неблагоприятно върху ефикасността на препарата и трябва да се избягват. При високи температури или продължително студено време и преовлажняване, царевицата е стресирана и това може да доведе до проява на фитотоксичност - изжълтяване. Активното вещество форамсулфурон бързо се разгражда до неактивни съставки в почвата, в резултат на което няма ограничение на нормалното сеитбообръщение. Култури като царевица и соя могат да бъдат засети на разорани площи, третирани с Екип. Всички останали култури могат да се сеят 3 месеца след третиране. Срещу едногодишни житни и широколистни плевели, в т.ч. балур от семе и коренища и други многогодишни (паламида, пирей), при царевицата е регистриран продуктът Вентум ВГ (Байер КропСайанс), съдържащ в състава си 300 г/кг форамсулфурон + 10 г/кг йодосулфурон-метил-натрий + антидот. Хербицидът е селективен, системен, листен и се използва в доза 10-15 г/дка + 200 мл/дка прилепител Меро. Третирането с препарата трябва да се извършва от 2-ри до 6-ти лист на културата, от котиледони до 6-ти лист на едногодишните широколистни плевели, 3 - 4-ти лист на житните и 15-25 см височина на балура. Вентум ВГ е хербицид от групата на сулфунилуреите, със системно действие. Попаднал върху плевелите продуктът се абсорбира бързо от листата, стопира растежа и развитието им веднага и ги унищожава напълно до 4 седмици след пръскане. Визуалните признаци на хербицидното действие са пожълтяване на плевелите, хлоротични петна, последвани от некроза и пълно загиване на плевелното растение. Вентум ВГ контролира също така спящите меристемни тъкани, като по този начин предотвратява повторния растеж на плевелите. След приложение на Вентум ВГ, ако се наложи разораване на царевичен блок, след три месеца могат да се засяват захарно цвекло, слънчоглед и мас-

3

са: овчарска торбичка, див синап, дива ряпа, лайка, обикновен щир, огнивче, тученица, бяла куча лобода, пача трева, магарешки бодил, див пелин, полски кострец и др. При засушаване хербицидният ефект се намалява, а при проливни дъждове може да достигне до дълбочината на корените на културата и да се наблюдава фитотоксичност. Калин Фло не бива да се прилага на леки и песъчливи почви. Галиган 240 ЕК (Оксиган 240 СК) (Адама) съдържа 240 г/л оксифлуорфен и се използва за борба срещу едногодишни и някои многогодишни широколистни плевели, като при слънчогледа се внася след сеитба, преди поникване на културата. Регистрираната доза на продукта е 80-100 мл/дка. След третиране с Галиган е възможна проява на фитотоксичност, която впоследствие се преодолява. Оксифлуорфен е селективен, контактен, почвен и вегетационен хербицид и е от групата на дифенилните етери. Намесва се в процеса фотосинтеза, причинявайки необратими повреди в клетъчната структура и функция на чувствителните плевели. Продуктът може да се смесва с някои противожитни хербициди като Метолахлор. Чувствителни плевели са: дива ряпа, див синап, див фий, коприва, фасулче, лайка, лепка, овчарска торбичка, подрумче, видове лобода, бутрак, черно куче грозде, млечка, огнивче, татул, тученица, щир, амброзия, поветица, и др. Хербицидите Гоал 2Е (240 г/л оксифлуорфен) (Дау Агросайънсис) и Смерч 24 ЕК (Фен 24 ЕК) (Зенит Кроп Сайънсис) могат да се прилагат до фенофаза първи същински листа на слънчогледа и във фаза 2-4 лист на плевелите. Във доза от 80 до 100 мл/дкa, те имат добра ефикасност спрямо видовете лайка, фасулче, полски синап, лепка, овчарска торбичка, бяла лобода, черно куче грозде, абутилон, галинзога, казашки бодил, татул, обикновен щир, паламида, поветица и др. Недостатък на продуктите е, че при по-чести превалявания по време на поникване на слънчогледа се проявява фитотоксичност, като след 8-10 дни тя се преодолява, но е доказано, че това дава отражение върху добива и оптималното прибиране на реколтата. Продуктите, приложени след сеитба преди поникване на културата, образуват хербициден филм върху повърхността на почвата, който спира развитието на чувствителните плевели, преминаващи през него. При листно приложение, активното вещество (оксифлуорфен) предизвиква некроза по листата, вследствие на инхибиране на процеса фотосинтеза. В зависимост от дозата, персистентността на оксифлуорфен може да продължи до 6 месеца. На пазара се предлага и хербицида Гоал 4 Ф, който съдържа 480 г/л оксифлуорфен и е регистриран в доза 40 мл/дка,

4

след сеитба преди поникване на културата и в доза 40-50 мл/дка, вегетационно за слънчогледа и фаза 2-4 лист на плевелите. Модаон 4 Ф (ф. Aдама) съдържа 480 г/л бифенокс. В доза 150 мл/дка хербицидът се използва за борба срещу едногодишни широколистни плевели. Продуктът се внася след сеитба, преди поникване или вегетационно във фаза 3-5 лист на културата. Бифенокс е селективен, контактен, почвен и листен хербицид. По механизъм на действие спада към групата на хербицидите инхибитори на фотосинтезата и предизвикващи разкъсване на клетъчните мембрани. Чувствителни плевели са: овчарска торбичка, росопас, синап, дива ряпа просфорник, бяла лобода, татул, черно куче грозде, щир и др. Дуал Голд 960 ЕК (Синджента). Продуктът съдържа 960 г/л Sметолахлор и е регистриран при слънчогледа в доза 150 мл/дка. Хербицидът се прилага след сеитба преди поникване на културата. Прониква главно през колеоптила на покълващите плевелни семена. Ето защо плевелите се унищожават преди или по време на поникване, т.е. в най-ранната фаза от развитието им. Действието чрез корените е по-слабо изразено и значително по-неефективно отколкото при проникването чрез колеоптила. Дуал Голд осъществява пълен контрол върху следните житни плевели: кръвно и кокошо просо, видове кощрява, просо, балур от семе и др. Продуктът има непълен контрол срещу овчарска торбичка, видове лайка, тученица, видовете щир, галинзога и др. При условия на повърхностно засушаване продуктът трябва да се използва непосредствено преди сеитбата с повърхностно инкорпориране (на не повече от 5 см дълбочина в почвата). За борба с плевелите при слънчогледа успешно се използва и продукта Гардоприм Плюс Голд 500 СК (Силба СК) (Синджента). Хербицидът съдържа 312,5 г/л S-метолахлор + 187,5 г/л тербутилазин. Използва се в доза 350 мл/дка, като се внася след сеитба преди поникване на културата. Гардоприм Плюс Голд е селективен, системен, почвен хербицид. Активното вещество S-метолахлор се поема основно от хипокотила и по-слабо от корените, а Тербутилазин се поема предимно от младите корени, листа и стъбла на растенията. Продуктът контролира следните двусемеделни плевели: синап, лайка, мъртва коприва, дива ряпа, овчарска торбичка, росопас, видове щир, лобода, татул, дива бамя, тученица, черно куче грозде, пача трева, прасковолистно пипериче, обикновено огнивче, галинзога и др. От едносемеделните плевели чувствителни на хербицида са: полска лисича опашка, кокошо просо, кръвно просо, видове кощрява, балур от семена и др. Продуктът

25

пипериче, бутрак, паламида, поветица и др. Умерено чувствителни плевели са татула и черното куче грозде. В случай на пропадане на културата, на полето третирано с Тарот Плюс, може да бъдe засята само царевица. След прибиране на царевица, третирана с хербицида, няма ограничения в сеитбооборота по отношение на следващата култура. Базис 75 ДФ (ДюПон) е селективен, системен, листен хербицид и съдържа 500 г/кг римсулфурон + 250 г/кг тифенсулфурон. Този хербицид може да се прилага за борба с едногодишни и многогодишни житни и едногодишни широколистни плевели. Регистриран е при културата в доза 2-2,5 г/дка + Тренд (аджувант) – 0,1%. Фенофазата на приложение при царевицата е до 6-ти лист на културата и фаза 2-ри -4-ти лист на чувствителните плевели, и 10-15 см височина на балура. Чувствителни житни и широколистни плевели: кръвно просо, кокоше просо, зелена кощрява, пирей, балур от семена и коренища, щир, галинзога, бутрак, абутилон, коприва и др. Умерено чувствителни плевели са: лападоволистно и прасковолистно пипериче, бяла и разтлана лобода, паламида. Устойчиви плевели са: татул, тученица, пача трева, черно куче грозде, поветица, троскот. Базис 75 ДФ е един сулфонилуреен хербицид съставен от два активни компонента, чието поглъщане става от листата и корените. Чувствителните плевели спират своя растеж скоро след прилагането на хербицида. Базис 75 ДФ действа като инхибитор на ензима на ацетолактазата и не позволява синтезирането на аминокиселините – валин и изолевцин. Растежът на плевелите се преустановява няколко часа след третирането, но видими симптоми се появяват след 5 – 10 дни, а пълното загиване на плевелите става за 15 – 25 дни. По-малко чувствителните видове могат да не загинат напълно, но забавят развитието си и не са конкурентноспособни за културата по отношение на вода и хранителни вещества. Базис 75 ДФ е най-активен когато се прилага при активно растящи плевели. Дъжд паднал до 3 часа след третирането може да намали ефекта. В случай на пропадане на културата на полето третирано с Базис 75 ДФ, след това може да бъде засята само царевица. След прибиране на царевица, третирана с Базис няма ограничение за сеитбооборота по отношение на следващата култура. За борба срещу кокошо просо, обикновен и разстлан щир, овчарска торбичка, бяла куча лобода, татул, пача трева, обикновено пипериче, черно куче грозде и др. при царевицата може да се използва продукта Екип ( Байер КропСайанс) с новата ОД формулация маслена дисперсия съдържаща22,5 г/л форамсулфурон + 22,5 г/л антидот. Препаратът се използва в доза от 200 до 250 мл/

трябва да се прилага върху добре обработена почва, без буци и растителни остатъци. Гардоприм Плюс Голд е селективен за слънчогледа и не предизвиква „негативно затормозване“ на развитието на културата, дори при екстремни климатични условия. Хербицида Спектрум (720 г/л диметенамид-п) (БАСФ) може да се приеме за достоен заместник на ацетохлорите при слънчогледа. Продуктът е селективен, почвен, системен и е регистриран в доза 80-140 мл/дка. Използва се за борба с едногодишни житни и някои широколистни плевели, като се прилага след сеитба преди поникване на културата и плевелите. След третиране хербицидът се разпределя равномерно върху повърхностния (2-3 см) почвен слой. Диметенамид се поема предимно чрез корените или колеоптила на поникващите чувствителни плевели, в резултат на което те загиват преди или веднага след поникването си. Чувствителни плевели са: лисича опашка, кощрява, кокошо и кръвно просо, балур от семе, щир, обикновена галинзога, черно куче грозде, бяла куча лобода и др. За борба с едногодишните житни и широколистни плевели в слънчогледа може да се използва хербицидът Уинг П (212г/л диметенамид-П + 250 г/л пендиметалин) (БАСФ). В доза 300-400 мл/дка, продуктът се прилага след сеитба, преди поникване на културата. При почви със среден до тежък механичен състав и високо съдържание на хумус да се прилага високата доза. Хербицидът действа на младите кълнове като прониква през кореновия връх и през колеоптила на чувствителните плевели и причинява тяхното загиване. Чувствителни плевели са: лайка, подрумче, лепка, фасулче, видове щир, черно куче грозде, градински кострец, лобода, пипериче, пача трева, абутилон, кощрява, кокошо просо, кръвно просо, балур от семе и др. Срещу татула хербицидното действие е незадоволително. При обилни валежи хербицидът не се разтваря и не прониква в дълбочина, а остава в повърхностния слой. Уинг П има персистентност в почвата около 2-3 месеца и не представлява проблем за нормално редуване на културите в сеитбообращението. Пендиган 330 ЕК (Адама) съдържа 330 г/л пендиметалин. В доза 400-600 мл/дка, хербицидът се използва за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели. Продуктът се прилага след сеитба, преди поникване на културата. Пендиган е селективен, системен, почвен и листен хербицид. Чувствителни плевели са: див овес, лисича опашка, кощрява, кокошо и кръвно просо, балур от семе, кострец, лайка, лепка, подрумче, синап, росопас, фасулче, абутилон, лобода, пача трева, пипериче, татул, черно

5

вещества - 92 г/кг никосулфурон + 23 г/кг римсулфурон + 550 г/кг дикамба. Регистриран е в доза 44 г/дка + 0,1% Тренд. При наличие на паламида на полето оптималната фаза на приложение е 4-ри – 6-ти лист на плевела. За борба с поветицата се препоръчва продукта да се внася, когато плевела е около 15-20 см. Въпреки че Принципал Плюс съдържа в състава си и активното вещество дикамба, той е селективен за културата приложен до 6-ти лист от развитието й. Принципал Плюс 66,5 ВГ се абсорбира бързо от листата и корените на плевелите, като инхибира деленето и нарастването на растителните клетки. В резултат от действието на дикамба се нарушават растежните процеси на третираните видове. Чувствителните плевели спират растежа си скоро след третирането с Принципал Плюс и престават да бъдат конкуренти на културата. Типичните симптоми (обезцветяване и хлороза) се появяват след 3-10 дни, а пълното загиване на плевелите става за една до три седмици. Спектърът на действие покрива всички икономически значими плевели при културата. След царевица, третирана с Принципал Плюс 66,5 ВГ, през есента и пролетта могат да се засяват всички зимни и пролетни култури, с изключение на тютюн и домати. На втората есен и през пролетта след това могат да се засяват всички култури. Ако третираният царевичен посев пропадне или не се развие по някаква причина, веднага след изораване на площта може да се засее само царевица. От селективните, листни, системни хербициди при царевицата регистрация има продукта Тарот Плюс (ДюПон), който съдържа 3,26% римсулфурон + 60,87% дикамба. Дозата на приложение е 30,7-38,4 г/дка + 0,1% Тренд (прилепител). По-високата разрешена доза се използва при по-силно заплевеляване и при прерастнали плевели. Препаратът се внася за борба срещу широколистни и житни плевели, в т.ч. балур от семе, като се прилага във фаза 2-ри – 6-ти лист на културата и ранни фази на едногодишните плевели. Тарот Плюс ВГ е хербицид, комбинация от две активни вещества - дикамба, хербицид от групата на растежните регулатори и сулфонилуреята римсулфурон. Абсорбира се бързо от листата и корените на плевелите, като инхибира клетъчното делене в чувствителните видове. Чувствителните плевели спират растежа си скоро след третирането с хербицида и престават да бъдат конкуренти на културата. Типичните симптоми (обезцветяване и хлороза) се появяват след 3 -10 дни, а пълното загиване на плевелите става за една до три седмици. Чувствителните плевели, който се контролират от хербицида са следните: кръвно и кокошо просо, видове кощрява, балур от семе и коренища, пирей, абутилон, щир, видове лобода, видове

24

6

куче грозде, щир, тученица и др. Хербицидите Стомп Аква (455 г/л пендиметалин) и Стомп Нов 330 ЕК (330 г/л пендиметалин) (БАСФ) могат да бъдат използвани при слънчоглед, когато имаме наличие на едногодишни житни и някои широколистни плевели. И двата продукта се прилагат след сеитба преди поникване или в начало на вегетация на културата и до 2-ри лист на плевелите. Регистрираната доза на Стомп Аква е 350-400 мл/дка, а на Стомп Нов е 400-450 мл/дка. Високите дози на хербицидите се препоръчват когато културата се отглежда на по-тежки почви. Чувствителни плевели са: лисича опашка, видове просо, див овес, кощрява, балур от семе, див синап, теснолистна лайка, подрумче, фасулче, лепка, бяла лобода, черно куче грозде, видове щир, градински кострец, пипериче, пача трева, абутилон, татул, млечок и др., като продукта е еталон за трудни за контрол плевели като бяла куча лобода и синап. Друг хербицид, който може да се използва както след сеитба, преди поникване, така и по време на вегетация на слънчогледа (2-4 лист) е Пледж 50 ВП (500 г/кг флумиоксазин) (Сумитомо Кемикъл). Той се използва в доза 8 г/дкa. Активното вещество действа контактно, като след поникването на плевелите, прониква в частта от растението, която се намира над почвата, главно в стъблото. Флумиоксазин причинява инхибиране на протопорфироген оксидазата. Това причинява пероксидация на липидите в клетъчната мембрана, в резултат на което се нарушават нейните функции и структура. Симптомите са некроза на стъблото, потискане растежа на корените, избледняване последвано от некроза на тъканите на листата. Чувствителни широколистни плевели към продукта са: овчарска торбичка, синап, лайка, бяла лобода, галинзога, лубеничник, пача трева, щир, черно куче грозде, абутилон, тученица и др., както и някои житни плевели - видове кощрява, кокошо просо, кръвно просо, балур от семе и др. Паламида, бутрак и поветица се контролират от Пледж 50 ВП при листно приложение и ранни фази на развитие на плевелите. Важно е да се знае, че при вегетационно приложение при слънчогледа, Пледж не трябва да се използва във фаза котилидони, поради опасност от фитотоксичност за културата. Фитотоксичността при вегетационно приложение се изразява в локални контактни пригори по листата (ръждиво-кафяви петна), които побеляват до 10 дни. При почвено приложение Пледж образува тънък слой върху почвата и за да се постигне оптимален ефект е необходимо тя да бъде добре обработена, без бучки и растителни остатъци. Препоръчва се работният разтвор да бъде 30-40 л/дка. Персистентността на хербицида в

23

дка с препоръчителен работен разтвор 20-40 л/дка. Друг продукт съдържащ 240 г/л никосулфурон, който е регистриран при царевицата е Мистрал Опти 240 СК (Хемнико 24 СК) ( Хеминова). Хербицидът е регистриран в доза 21 мл/дка. Всички изброени до тук хербициди на база никосулфурон се използват за борба срещу балур от семе и коренища, зелена и сива кощрява, кокошо просо, кръвно просо, пирей, райграс, лисича опашка, див овес, кисели треви, синап, абутилон щир, бутрак, галинзога, видове пиперичета, тученица, черно куче грозде, пача трева, самосевки рапица и слънчоглед и др. Оптималната фаза на приложение е 15-25 см височина на балура, 1-ви - 3-ти лист на едногодишните житни плевели, 2-ри - 4-ти лист на чувствителните двусемеделни плевели и до 8-ми лист на културата. Един от сравнително ново регистрираните продукти при царевицата е Елумис ОД (Синджента) (75 г/л мезотрион + 30 г/л никосулфурон), формулация маслена дисперсия (ОД) с подобрена абсорбция и транслокация в плевелните растения. Хербицидът е селективен, листен и почвен, двойно системен. Елумис ОД освен вегетационно действие, има и допълнително почвено действие (осигурено от мезотрион), при което се осигурява контрол на по-късно поникващите плевели след приложение. Прилага се еднократно в доза 130-200 мл/дка (според хабитуса на плевелите) или двукратно – 100 + 70 мл/дка и 130 + 70 мл/дка за борба срещу едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели, в т.ч. балур от семена и коренища. Интервалът между двете приложения трябва да бъде 8-10 дни. Ниската доза (130 до 150 мл/дка) обикновено се прилага, когато плевелите са във фаза 2-ри - 5-ти лист, а високата доза (150 – 160 мл за балур от коренища и паламида до 200 мл/дка за къпина) - при заплевеляване с многогодишни и/или прераснали плевели. Периодът на приложение на Елумис ОД при царевицата е 3-ти - 7-ми лист. Срещу едногодишни и многогодишни житни (в т.ч. балур и пирей от коренища) и някои широколистни плевели, при царевица за зърно и силаж може да се прилага хербицидът Принципал (ДюПон) (429 г/кг никосулфурон + 107 г/кг римсулфурон). Регистрираната доза е 9 г/дка + 0,1 % Тренд (прилепител). Фазата на приложение е 2-ри – 8-ми лист на културата, 1-ви – 3-ти лист на едногодишните едносемеделни плевели, 15-25 см височина на балура и 2-ри – 4-ти лист на широколистните плевели. За контрол на всички икономически значими житни и широколистни плевели с цел допълване спектъра на действие на хербицида Принципал спрямо широколистните плевели е регистриран и друг продукт - Принципал Плюс (ДюПон). Той съдържа трите активни

почвата е от 4 до 6 месеца. По време на вегетацията на слънчогледа може да се третира със хербициди на база квизалофоп-п-етил (50 г/л) - Тарга Супер 5 ЕК (Нисан Кемикал), Леопард 5 ЕК (Навигатор 5 ЕК) (Адама), и Тайгър Платиниум 5 ЕК (Зенит Кроп), Торнадо 5 ЕК (Агрия АД). Продуктите се използват за борба с едногодишните житни плевели като се прилагат в доза 150 мл/дка, а при наличие на многогодишни такива, дозата трябва да се завиши на 200 мл/дка. Оптималната фаза на приложение е 3-5-ти лист на чувствителните плевели (10-20 см височина на балура). Чувствителни плевели към изброените хербициди са: лисича опашка, див овес, райграс, кокошо и кръвно просо, кощрява, балур, троскот, пирей и др. Срещу едногодишни и многодишни житни плевели и самосевки от житни култури (пшеница и ечемик) може да се използва хербицида Пантера 40 ЕК (Панарекс, Ранго 40 СК) (Кемптура). Хербицидът съдържа 40 г/л квизалофоп-п-тефурил. За борба с едногодишните житни плевели продуктът е регистриран в доза 150 мл/дка, а при наличие на многогодишни житни - в доза 175 мл/ дка. Оптималната фаза на прилагане е 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см височина на балура. Хербицидът се абсорбира от листата на плевелите и попаднал в тъканите на чувствителните растения бързо се придвижва в тях, като унищожава най-напред младите растящи части. Първите симптоми на хлороза върху плевелите се появяват на петия-десетия ден, а пълният хербициден ефект се наблюдава на двадесетия ден след третирането. Чувствителни плевели са: див овес, кокошо и кръвно просо, кощрява, балур, пирей, троскот и др. Селект 240 ЕК (240 г/л клетодим) и Селект Супер 120 ЕК (120 г/л клетодим) (Ариста Лайфсайънс) се използват за борба с житните плевели в слънчогледа. Срещу едногодишни едносемеделни плевели дозите на двата продукта са съответно 40 и 80 мл/дка, а за борба с многогодишните житни плевели - 80 и 160 мл/дка. Оптималната фаза на приложение е 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см височина на балура (с прилепител Амиго, Акарзин, Масло РЗ). Клетодим е меристемен инхибитор, който действа чрез прекъсване на липидната биосинтеза. След бързото абсорбиране от листната маса, достигайки до всички части на чувствителните плевели, той се концентрира в меристемните тъкани, в зоните на нарастване. Там той се свързва с ензима Ацетил Ко А Карбоксилаза. Това потиска биосинтеза на липидите - важна съставна част на клетъчната мембрана. Първите симптоми на поражение при чувствителните житни плевели включват: спиране на растежа до 7

7

е регистриран продуктът Каспър 55 ВГ ( Синджента) (50 г/кг просулфурон + 500 г/кг дикамба). Хербицидът е регистриран в доза 30 г/дка и се прилага във фаза от 3-ти до 8-ми лист на културата и 2-ри - 4-ти лист на едногодишните плевели, 4-6-ти лист (розетка) при многогодишните плевели и 15 см на поветицата (до цъфтеж). Широкият прозорец на приложение до 8-ми лист на царевицата, дава възможност за гъвкавост на пръскане. Каспър 55 ВГ също така има 100% контролиращ ефект и върху плевели с восъчен слой по листната повърхност (бяла куча лобода). Хербицидът е двойно системен, и се поема от листата и корените на растенията, след което спира синтеза на ензима ацетолактат синтетаза и възпрепятства процеса на растеж. Това води до унищожаване на чувствителните плевели в рамките на 10-15 дни. Продуктът е ефикасен срещу абутилон, видове щир, огнивче, овчарска торбичка, синя метличина, бяла лобода, петниста бударица, галинзога, лубеничник, татул, пача трева, лападоволистно и прасковолистно пипериче, фасулче, тученица, дива ряпа, полски синап, градински кострец, черно куче грозде, свиница, самосевки от слънчогледови хибриди, устойчиви на сулфонилуреи и др. Чувствителни многогодишни широколистни плевели са: козя брада, лапад, киселец, пелин, синя жлъчка, поветица, паламида, жиловлек, полски кострец, родилна трева и др. Може да се смесва с предлаганите на пазара балурициди на база никосулфурон, форамсулфурон, римсулфурон, без проява на антагонизъм. Хербицидите на база никосулфурон се поемат бързо от листата на плевелите и се пренасят по проводящите тъкани до корените, коренищата и ризомите, като инхибират деленето на клетките и развитието на растенията чрез блокиране синтеза на аминокиселините. Плевелите веднага спират своето развитие, а увяхват напълно в течение на две-три седмици след третирането. Преди да настъпи пълното им загиване широколистните плевели променят цвета си до червено-жълтеникаво, а житните придобиват антоцианова окраска. От никосулфурон съдържащите продукти могат да се използват: Келвин Топ (БАСФ ) 43 г/л никосулфурон и Никоган 4СК (Адама) 40 г/л никосулфурон. Те се прилагат в доза 125 мл/дка срещу едногодишни и многогодишни едносемеделни, включително балур от коренища и някои широколистни плевели (щир, синап, абутилон). За едновременен и пълен контрол на всички едногодишни и многогодишни житни и широколистни плевели Келвин Топ може да се смесва с хербицида Камбио. Мистрал Екстра 6 ОД (Самсон Екстра 6 ОД), (Форнет Екстра 6 ОД), (Нишин Екстра 6 ОД) (ИСК Биосайънс) съдържа 60 г/л никосулфурон. При царевицата той се използва в доза 65-75 мл/

22

8

дни след третирането, тъканите в зоните на нарастване покафеняват и загиват. Преди да загинат старите листа променят цвета си от оранжев до червен и тъмнолилав. Продуктите не трябва да се смесват с листни торове и някои противошироколистни хербициди (бифенокс, имазаквин и др.). Стратус Ултра (Фокус Ултра) (БАСФ) съдържа 100 г/л циклоксидим + тензид. В доза от 100 мл/дка продуктът се използва за борба с едногодишните едносемеделни плевели, а при наличие на многогодишни житни плевели, дозата се завишава на 200 мл/ дка. Хербицидът се прилага във фаза 3-5-ти лист на чувствителните плевели и 10-20 см височина на балура. Чувствителни плевели са: див овес, овсига, обикновена и ливадна метлица, кръвно и кокошо просо, зелена кощрява, сива кощрява, балур, пирей, троскот и др. За постигане на максимална ефикасност при силно заплевеляване с пирей и троскот е препоръчително дозата на хербицида да се завиши с 10-20 %. Фузилад Форте 150 ЕК (Синджента) съдържа 150 г/л флуазифоп-П-бутил + прилепител. При слънчогледа хербицидът е регистриран в доза 80 мл/дка (срещу едногодишни житни плевели, в т.ч. балур от семе) и в доза 100-130 мл/дка (срещу многогодишни житни плевели, в т.ч. балур от коренища). Продуктът се прилага във фаза 3-5-ти лист на чувствителните плевели и 10-20 см височина на балура. Фузилад Форте е селективен, системен, листен хербицид. Благодарение на ISO-линк технологията се поема напълно от листата на плевелите и много бързо се разпространява в цялото растение, включително и в коренищата. Развитието на житните плевели спира незабавно, първите симптоми се повяват след няколко дни, а загиването им - след приблизително 10 до 14 дни. Фуроре Супер 7,5 ЕВ (69 г/л феноксапроп-п-етил) (Байер Кропсайанс) е регистриран в доза 120 мл/дка за борба срещу едногодишните едносемеделни плевели и в доза 200 мл/дка срещу многогодишни житни плевели в слънчогледа. Оптимална фаза на приложение е 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см височина на балура. Първоначалните симптоми са надлъжна хлороза, последвана от антоцианово оцветяване и некроза. Плевелите загиват за 3-4 седмици. Спектърът на контролираните житни плевели е следният: балур от семена и коренища, ветрушка, див овес, южен див овес, лисича опашка, метлица, зелена кощрява, кокошо просо, кръвно просо, сива кощрява и др. Фуроре Супер не контролира райграс, троскот и пирей. Препаратът е напълно селективен за културата, независимо от фазата на развитието ù. Тъй като при конвенционалните хибриди слънчоглед никой от

21

+ 160 г/л дикамба и се използва за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели и паламида при царевица. Регистрираната доза на Стелар е 100 мл/дка с препоръчителен работен разтвор от 20 до 40 л/дка. Прилага се във фаза 2-ри – 5-ти лист на културата и плевелите. Стелар е двукомпонентен системен вегетационен хербицид. Активното вещество от ново поколение – топрамезон, предизвиква блокиране и разграждане на хлорофила в клетките (тъканите побеляват), а дикамба води до нарушение във въглехидратно-белтъчния синтез и нивото на хормона ауксин. В резултат на това плевелите спират своя растеж и развитие. Признаците на хербицидната ефикасност са побеляване на зелените части на плевелите до 5 дни след третиране. Пълна некроза и загиване се наблюдава до 14 дни след приложението на продукта. Спектър на действие спрямо едногодишните широколистни плевели: абутилон, видове щир, бяла лобода, татул, галинзога, пача трева, пипериче, тученица, див синап, черно куче грозде, бутрак, разстлана лобада – ефикасност по-голяма от 95 %. Едногодишни житни плевели – кощрява, кокошо просо, кръвно просо, обикновено просо - ефикасност по-голяма от 95 %. Многогодишни широколистни плевели – паламида – ефикасност от 80 до 95 %, поветица – ефикасност по-малка от 80 %. На площи третирани със Стелар 210 СЛ, през следващата стопанска година могат да се засяват слънчоглед, рапица и захарно цвекло, след извършване на основна обработка на почвата (оран). При царевицата може да се използва също така и хербицида Пик 75 ВГ (Синджента) (750 г/кг просулфурон). Хербицидът е селективен, листен, системен, като се прилага в доза 1,5 г/дка + 0,2 % Атплюс (аджувант) с 20 л/дка работен разтвор. Препаратът е за борба с едногодишни широколистни двусемеделни плевели. Прозорецът на приложение за пръскане е 3-ти – 8-ми лист на културата, а оптимална фаза за плевелите е фаза 2-ри – 4-ти лист. Пик 75 ВГ прониква в плевелното растение през листата и корените и бързо се разпространява до точките на растеж. След третирането растежа на чувствителните плевели спира, симптомите (обезцветяване и некроза) стават видими в рамките на една седмица, а пълното им унищожение настъпва след 2-3 седмици. Има и инхибиращо действие върху паламидата, приложен във фаза розетка на плевела. Може да се смесва с предлаганите на пазара балурициди на база никосулфурон, като при смесването не е нужно добавянето на прилепител. При царевицата за зърно и силаж за борба с едногодишни и многогодишни широколистни плевели, в т.ч паламида и поветица,

20

при царевицата. Регистрираната доза е 200 мл/дка. Прилага се във фаза 3-5-ти лист на културата и плевелите. Друг добре изпитан хербицид за борба срещу широколистните, в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобните хербициди плевели, е Арат (БАСФ) (500 г/л дикамба+250 г/л тритосулфурон). При царевицата той може да се прилага в доза 20 г/дка самостоятелно или с прилепител ДЕШ (100 мл/дка). Продуктът трябва да се използва във фаза 2-ри -6-ти лист на плевелите. Арат контролира плевели като паламида, лепка, лобода, обикновен и разстлан щир, тученица, бабини зъби, лютиче, пипериче, спореж, бутрак, абутилон, галинзога, татул, фасулче и др. Друг регистриран продукт при царевицата е Буктрил Универсал (Байер КропСайанс) (бромоксинил октаноат/хептаноат – 400,8 г/л + 2,4 Д етилхексилестер – 422,1 г/л). При културата хербицидът е регистриран в доза 80 мл/дка срещу двусемеделни плевели с 30-50 л/дка работен разтвор. Буктрил Универсал е системен хербицид срещу широколистни плевели в житни култури. Активните вещества се абсорбират бързо от листната маса и стъблата на плевелите и предизвикват симптоми на обезцветяване, деформация, спиране на растежа, увяхване и некроза на плевелите до една-две седмици след третирането. Условията на околната среда, благоприятстващи растежа и развитието на плевелите ускорява ефекта от третиране с хербицида. Чувствителни плевели са: обикновен щир, овчарска торбичка, бяла куча лобода, пача трева, дива ряпа, полски синап, черно куче грозде, млечок, италианска свиница, паламида, полска поветица, полски хвощ, синя метличина и др. При пропадане на третираната култура и след нормална предсеитбена подготовка могат да се сеят всички култури без фуражнобобови. За всички останали широколистни култури трябва да се изчака интервал от 15 дни. За борба срещу широколистни, в т.ч. слабочувствителни на хормоноподобните хербициди плевели при царевицата, се прилага Мустанг 306,25 СК (Дау Агросайънсис) (6,25 г/л флорасулам + 300 г/л 2,4 Д естер). Продуктът е регистриран в доза от 40 или 60 мл/ дка. При наличие на паламида се използва високата доза. Хербицидите, които съдържат активното вещество 2,4 Д трябва строго да се внасят във фаза 3-ти до 5-ти лист на културата. По-късното приложение може да предизвика фитотоксичност за културата изразяваща се в чупливост на стъблата на царевицата. Такива проблеми възникват както при по-силен вятър така и при извършване на междуредова обработка. Хербицидът Стелар 210 СЛ (БАСФ) съдържа 50 г/л топрамезон

9

селективните хербициди нямат ефикасност спрямо свиницата и паламидата, които през последните години се намножиха във висока плътност, алтернатива за това е т. нар. „ExpressSunТМ” технология при слънчогледа. При нея се използва хербицидът Експрес® 50 СГ, който се прилага само при слънчогледови хибриди, които са толерантни на продукта. Хибридите слънчоглед за 2015-та на фирма ДюПон Пионер, за които хербицидът е селективен са: P64LE25, P64LE99, P64LE20, P64LE19, P63LE75, както и два хибрида на фирма Синджента – Субаро HTS и Сумико HTS. При тези хибриди, продуктът се използва в доза 4 г/дка, с прилепител – Тренд® 90 – 0,1%. Най-подходящата фаза за третиране на широколистните плевели е 2-6-ти лист (в т. ч. свиница) и 10-15 cм височина за паламида. Препоръчва се използването на хербицида да става до 8-ми лист на слънчогледа, тъй като след тази фаза се получава т. нар. ефект на чадъра. Трябва да се избягва припокриване на участъци при третиране с Експрес® 50 СГ. Прибавянето но прилепител Тренд® 90 подобрява значително хербицидния ефект от продукта, като спомага работният разтвор да се разпредели равномерно върху растителните части и да не се оттича под формата на капки. Това, особено важи когато плевелите са затормозени от суша, ниски температури или друг стресов фактор, или при плевели, чиято повърхност се мокри трудно, поради наличието на власинки или восъчен налеп (паламида, свиница, лобода и др.). В регистрираната си доза хербицидът е ефикасен спрямо следните видове плевели: овчарска торбичка, видове синап, видове лайка, дива ряпа, лепка, фий, абутилон, полско подрумче, черно куче грозде, компасна салата, видове щир, лобода, татул, паламида, самосевки от конвенционален слънчоглед и др. Активното вещество трибенурон-метил (сулфонилурея) се метаболизира и елиминира бързо от растението. Абсорбира се от листата и корените на плевелите и бързо се придвижва в цялото растение. Блокира деленето на клетките в точките на нарастване на корените и стъблата на чувствителните растения. Растежът спира няколко часа след третирането, но видими симптоми се появяват 5-10 дни по-късно. Пълното загиване на плевелите става за 15-25 дни, но през това време те вече не са конкурентни за културата. По-прерасналите и по-малко чувствителни плевели като свиница, див коноп, тученица и други плевелни видове могат да не загинат напълно, но те остават стопирани в своето развитие и не конкурират културата по отношение на хранителни вещества и вода. Експрес® 50 СГ е устойчив на дъжд, паднал 2 часа след третирането. При използването на „ExpressSunТМ ” технологията няма ограничения за следващата култура в сеитбооборота,

10

която идва на есен или следващата година напролет. Tехнологията контролира широколистните плевели в слънчоглед и при наличие на заплевеляване и с житни, допълнително трябва да се използва противожитен хербицид. Експрес® 50 СГ е смесим с вегетационни хербициди за допълнителен контрол на житни плевели при третиране на хомозиготни ExpressSun® слънчогледови хибриди на фирма ДюПон Пионер. Поради факта, че съществуват голям брой вегетационни противожитни хербициди, съдържащи в състава си различни коформуланти, Експрес® 50 СГ може да се прилага съвмeстно само с тези, които са разрешени в Р.България при слънчоглед. В противен случай риска от резервоарното приложение на Експрес 50 СГ и противожитния хербицид се поема от фермера. Прибавянето на противожитен хербицид не отменя прибавянето на прилепителя Тренд® 90 в 0,1%. Смесването на Експрес® 50 СГ с вегетационни противожитни хербициди може да доведе до намаляване на ефекта върху житните плевели с 8 до 10 %. Такова намаляване на ефекта не се наблюдава, ако продуктите се внасят разделно, с 5-10 дни разлика между двете пръскания. Друг начин за борба както с двусемеделните, така и срещу едносемеделните плевели и всички възможни раси на синя китка при слънчогледа е технологията Клиърфийлд За борба с плевелите при слънчогледа тук се използва хербицидът Пулсар 40 Регистриран е при Clearfield хибриди слънчоглед в доза 120 мл/дкa. За повишаване спектъра на действие и да не се допусне ново поникване на някои плевели, Пулсар 40 се комбинира със Стомп Нов (120 мл/дкa + 230 mмл/дкa), внесени във фаза 4-6-ти лист на културата, след 2-ри лист на едногодишните плевели и 10-15 cм височина на балура от коренища и паламида. Пулсар 40 се поема от надземните и подземни части на плевелите. Пренася се по флоема и ксилема до всички растежни точки и предизвиква инхибиране на някои мастни киселини в клетките на плевелните растения. В следствие на това те спират своя растеж, некротират и загиват. Едновременното приложение на Пулсар + Стомп Нов е оптимално решение в случаите, когато имаме нормално във времето поникване и развитие на слънчогледа и плевелите, при наличие на почвена влага в момента на третиране, или очаквани валежи до 10 дни след пръскане. Хербицидът Пулсар има отлично действие спрямо следните видове широколистни и житни плевели: свиница, овчарска торбичка, див синап, дива ряпа, подрумче, фасулче, видове щир, галинзога, пипериче, ветрушка,

19

във въглехидратния и белтъчния обмен, като се потиска дишането и деленето на клетките на чувствителните видове растения. При двусемеделните растения хербицидите причиняват епинастични изкривявания по дръжките на листата и стъблата, тумороподобни изменения по стъблата и корените, деформиране на листата и др. От групата на арилоксиоцетните киселини (хербицидите на база 2,4 Д ам. сол) могат да се използват следните търговски продукти: Санафен (Дау Агросайънсис), Аминопиелик 600 СЛ ( Адама), Дикопур Ф (Хербоксон Топ) (Ню Фарм), и Диовид 60 СЛ (Юнайтед Фосфоръс) - регистрирани в дози от 120 мл/дка за борба срещу широколистни плевели (с изключение на плевели устойчиви на хормоноподобните хербициди). Силно чувствителни едногодишни широколистни плевели към изброените до тук хербициди са: дребноцветна галинзога, черно куче грозде, обикновен щир, свиница, абутилон, бабини зъби, дива ряпа, лютиче, овчарска торбичка, синап, черно куче грозде и др. Умерено чувствителни многогодишни широколистни плевели са: паламида, поветица, млечок, глухарче, полски хвощ. Слабо чувствителни широколистни плевели са: звездица, росопас, колендро, мак, лайка, подрумче, лепка, петниста бударица, пипериче и лобода. От групата на хлорфеноксиоцетните киселини хербицидът Матон 600 ЕК (Ню Фарм) (600 г/л 2,4 Д естер) има регистрация при царевицата. При нея дозата му е 110 мл/дка за борба с широколистните плевели. За разлика от другите 2,4 Д аминни соли Матон е естерна форма, което го прави по-агресивен към чувствителните плевели: галинзога, лобода, пача трева, пипериче, свиница, черно куче грозде, щир, поветица, самосевки рапица и др. За контрол на широколистните плевели слабочувствителни на хормоноподобните хербициди може да се използва препарата Уидмастер 464 СЛ (Синджента) и Дифендър СЛ (Пасифик СЛ, Магнето СЛ) (Ню Фарм). Препаратите се внасят в доза 120 мл/дка. При тях освен активното вещество 2,4 Д е добавено и дикамба. При царевицата и двата хербицида са регистрирани в доза 120 мл/дка. Хербицидите се абсорбират предимно чрез листата, но проникват и през корените на чувствителните растения. Придвижването в плевелите се извършва и в двете посоки – към кореновата система надолу и нагоре към надземните части. Растенията закържавяват, листните им петури се стесняват, образуват се тумори по листата и плевелите загиват. Камбио СЛ (БАСФ) е хербицид, който има както системно, така и контактно действие. Препаратът съдържа 90 г/л дикамба + 320 г/л бентазон. Използва се за борба срещу двусемеделни плевели

лисича опашка, видове кощрява и др. По-ниска е ефикасността спрямо плевели като дивия овес, татула, пачата трева, абутилона, паламидата, балура от коренища и дивия коноп . На полета където имаме по -голяма плътност от бяла куча лобода е желателно след сеитба, преди поникване да се използва хербицида Стомп Нов. При наличие на по-голяма плътност на балур от коренища, препоръчително е да се използва и някой от регистрираните балурициди, за постигане на сто процентова ефикасност. И при тази технология също не бива да има припокриване на третираните участъци, защото тогава има опасност от фитотоксичност за културата. През последните три години в опитните полета на Аграрен университет- Пловдив и на производствени площи в Южна България, по заявка на фирма БАСФ, активно изпитвахме усъвършенстваната версия на технологията - Клиърфийлд плюс. Слънчогледовите хибриди по тази технология се предлагат от няколко семенарски компании. Разпространени хибриди на българския пазар са фирма Лимагрейн с хибрида LG 56.31CL Plus, фирма Еуралис с хибридите ЕС Кандимис CL Plus и ЕС Генезис CL Plus, фирма Косад Семанс с хибрида CSF 12902 CL Plus и фирма Рапул с хибридите Параизо1000 CL Plus и Лучия CL Plus. Поради засиления интерес към технологията Клиърфийлд плюс, в процес на изпитване и регистрация са още множество нови хибриди. Обект на изпитване са и различни формулации на имазамокс-съдържащите хербицидни препарати (в т. ч. Пулсар и други още две по-нови формулации. На един от трите пункта беше налице много силно заплевеляване с балур от коренища. Най-висок хербициден ефект срещу балура се получава от резервоарната смес между Пулсар и Стратус ултра. Самостоятелната употреба на Пулсар без ДЕШ в доза 125 мл/дка, рязко намалява ефикасността му срещу балура На опитното поле в село Крумово, обл. Пловдивска в условия на силно заплевеляване с полски синап, свиница (бутрак) и див коноп и по-слабо с бяла куча лобода изпитахме 3 дози на продукта Пулсар. По отношение на ефикасността срещу едногодишните широколистни видове - полски синап и дива ряпа не се наблюдават никакви различия между дозите 80, 100 и 125 мл/дка, приложени с и без прилепителя ДЕШ. По отношение на бялата куча лобода различията в ефикасността са в полза на по-високите дози на продукта Пулсар. В землището на село Радецки, обл.Сливенска, по същата методика изведохме опита, в условия на тежко заплевеляване с паламида, поветица и паразитния плевел синя китка. В този опит най-ясно

11

роколистни плевели. Активността на хербицида е комплексна, защото се осъществява посредством действие през кълна, корена, стъблото и листата на плевелите. С доза от 250 мл/дка сн. 1 Камикс успешно контролира плевелите преди поникване, но има и силно действие при вегетационното приложение и отлично поемане и транслокация в плевелите. Камикс 560 СЕ контролира успешно също така бутрак и паламида, но когато плевелите са поникнали. Прилага се след сеитба, преди поникване или в начало на вегетацията на културата и фази – до 2-ри лист на житните и до 4-ти лист на широколистните плевели. При наличието на оптимална почвена влага ефекта на хербицида е отличен. При ниска влага на почвата и сухи условия Камикс 560 СЕ трябва да се прилага ранно вегетационно за поголяма ефикасност. Хербицидът Лумакс 538 СК (Синджента) регистриран при царевицата е селективен, листен и почвен, системен и съдържа три активни вещества: 375 г/л метолахлор + 125 г/л тербутилазин + 37,5 г/л мезотрион. Използва се за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели. Дозата от 300 мл/дка е регистрирана вегетационно за културата и в ранни фази на плевелите (1-2-ри лист на житните плевели), а дозата от 300-400 мл/дка се прилага след сеитба, преди поникване на царевицата. Чувствителни житни плевели са: видове кръвни проса, кокошо просо, ориз, диви проса, видове кощрява, балур от семена. От широколистните плевели се засягат: абутилон, обикновен щир, разстлана лобода, коноп, овчарска торбичка, бяла лобода, татул, дребноцветна галинзога, лепка, обикновена метла, лайка, едногодишна живолина, поветицовидно фасулче, прасковолистно пипериче, тученица, полски синап, черно куче грозде, свиница, полски кострец, паламида и др. При наличието на оптимална почвена влага ефектът на хербицида е отличен. При ниска влага на почвата и сухи условия Лумакс 538 СК трябва да се прилага ранно вегетационно за по-голяма ефикасност. Хербицидите съдържащи активното вещество 2,4 Д нарушават ауксиновия обмен на веществата и причиняват резки промени

18

12

проличава ползата от най-високата доза на Пулсар (125 мл/дка), както и ползите от добавянето на прилепителя ДЕШ. Въпреки това, към края на вегетацията е налице съществено вторично заплевеляване, основно с поветица. Самостоятелната употреба на Пулсар без ДЕШ в доза 125 мл/дка, го изравнява по ефикасност спрямо паламидата и поветицата, с Пулсар приложен в доза 80 мл/дка съвместно с 80 мл/дка от аджуванта ДЕШ. За борба с плевели, включително проблемни като свиница и паламида и всички раси на паразита синя китка при Клиърфийлд слънчогледови хибриди, фирма Синджента предлага продукта Листего. Хербицидът съдържа 40 г/л имазамокс, и е със системно действие, който се поема от листната маса и корените на плевелните растения. Прилага се вегетационно, в доза 120 мл/дка във фаза от 2-ри до 6-ти лист на културата. Контролира почти целия спектър от най-важните едногодишни житни и широколистни плевели, балур от семена и коренища и паламида. Оптимална фаза за приложение срещу едногодишните широколистни плевели е 4-ти до 6-ти лист, а срещу едногодишните житни плевели преди начало на братене, а за паламида и балур от коренища височина на растенията 10 до 15 см. Фирмата изрично препоръчва приложението на Листего да е самостоятелно и да не се смесва с никакви други продукти за растителна защита и листни торове. Друго важно изискване е Листего да не се прилага, когато културата е под влияние на стресови фактори като големи температурни амплитуди, мразове, обилни валежи, суша и др. На пазара хербицидът Листего се предлага в пакет с клиърфийлд слънчогледовия хибрид Неома и с почвения хербицид Гардоприм плюс голд. За борба срещу едногодишни и многогодишни плевели и като десикант преджътвено при слънчогледа може да се използва тоталният, системен хербицид Раундъп ( Монсанто). Продуктът съдържа 360 г/л глифозат + 180 г/л сърфактант. Регистрираната доза на приложение е 400 мл/дка, с препоръчителен работен разтвор 1520 л/дка. Раундъп Екстра ( Монсанто) съдържа 540 г/кг глифозат (= 662 г/л като калиева сол). В доза 270 мл/дка той се използва преджътвено при слънчогледа като десикант и срещу плевели. Тайфун СЛ (360 г/л глифозат) (фирми Файнкеми Швебда, Адама, Монсанто Юръп) е тотален, системен и листен хербицид. При културата, продуктът се прилага преди сеитба (300 мл/дка), като десикант и срещу плевели, като се внася преди прибиране на слънчогледа, при влажност на зърното под 30 % и активна вегетация на плевелите (400 мл/дка).

17

Флекс е реактивиращият се ефект, който се проявява след всеки паднал дъжд, като при добри условия (регулярни превалявания) и определен плевелен състав, царевицата остава чиста за много дълъг период от време. Спектърът на контролираните плевели е следният: абутилон, бутрак, видове лобода, галинзога, видове щир, лападоволистно и прасковолистно пипериче, татул, тученица, черно куче грозде, самосевки от рапица и др. Има странично, понякога доста силно и продължително действие и срещу балура от коренища. В случаи на унищожаване на царевица, третирана с Мерлин Флекс в следствие на буря, град, пожар и др., след извършване на нормална предсеитбена обработка (преораване или друга обработка на поне 10 см), може да бъде презасявана царевица за зърно, за силаж и сладка царевица. Не се препоръчва засяването на заместващи култури като: сорго, слънчоглед, зелен боб и соя. След реколтирането на царевица, третирана с хербицида и след преораване или друга обработка на поне 10 см, като следващи култури в сеитбооборота могат да се сеят: зимна рапица (след интервал от 4 месеца), мека и твърда пшеница и ечемик през есента, а напролет ечемик, грах, слънчоглед, царевица, соя, картофи, нахут, сорго. За борба срещу едногодишните житни и широколистни плевели, в т.ч. балур от семена, може да се използва и новият продукт Аденго 465 СК ( Байер КропСайанс), който получи регистрация през 2014 г. Хербицидът е селективен, системен, почвен и листен и съдържа 225 г/л изоксафлутол + 90 г/л тиенкарбазон-метил + 150 г/л ципросулфамид (антидот). Плевелите поемат продукта както през кореновата система, така и през листата при вегетационно третиране. При поемане от младите поници, плевелите може да загинат преди поникване, или да поникнат побелели. При вегетационно третиране младите плевели загиват от поемането на активните вещества през листната маса или през кореновата система след паднал дъжд. При царевицата препаратът се прилага в дози 35 и 44 мл/дка след сеитба, преди поникване или в доза от 35 мл/дка, приложен вегетационно до 3-ти лист на културата и фаза 2-3-ти лист на чувствителните плевели. При климатичните условия на 2014 г. еднократното приложение на Аденго 465 СК реши проблема с наличните едно и двусемеделни плевели и балура в царевицата и не беше необходимо да се прилага вегетационен хербицид. (сн. 1). Един от новите хербициди и с почвено и с листно действие е Камикс 560 СЕ (Синджента) (60 г/л мезотрион + 500 г/л S-метолахлор). Хербицидът се използва за борба срещу едногодишни житни и ши-

16

400-600 мл/дка, в зависимост от физичния състав на почвата, като при царевицата може да се прилага както след сеитба преди поникване, така и ранно вегетационно за културата (фенофаза ВВСН 10-14). Пендиган 330 ЕК се поема от растенията чрез корените, колеоптила и листата като блокира растежа на плевелите. Чувствителни житни и широколистни плевели са: балур от семе, кощрява, кокоше просо, кръвно просо, абутилон, градински кострец, лобода, млечок, пача трева, пипериче, подрумче, синап, спореж, татул, фасулче, черно куче грозде, щир и др. Мерлин Флекс 480 СК (Байер КропСайанс) (240 г/л изоксафлутол) е селективен, почвен и листен, системен хербицид. В доза от 42 мл/дка той се използва за борба с едногодишни житни и широколистни плевели при царевица за зърно и силаж. Може да се прилага след сеитба, преди поникване или вегетационно във фаза 1-ви - 3-ти лист на културата. Попаднал в почвата хербицидът се поема от кълновете и коренчетата на плевелите, като атакува меристемната тъкан на котиледоните и младите листенца, вследствие на което побеляват и загиват. Това е резултат от инхибирането на биосинтеза на ензимите, необходими за образуването на главните растителни пигменти – хлорофил и каротеноиди. Последействието е минимум 6-8 седмици. Ако след третиране с Мерлин Флекс има продължителен безвалежен период (10-12 дни), плевелите могат да поникнат, но голямото предимство на хербицида е, че при първия паднал дъжд, дори поникналите, но не много прераснали плевели (5-6 см) биват контролирани, като след 5-6 дни побеляват и до 10-12 дни загиват. Важно предимство на Мерлин

13

РЕГИСТРИРАНИ ХЕРБИЦИДИ ПРИ ЦАРЕВИЦАТА За химическата борба с плевелите при царевицата у нас са регистрирани и се прилагат голям брой почвени и вегетационни хербициди с разнообразен спектър и механизъм на действие. Уинг-П (фирма БАСФ) (212,5 г/л диметенамид-П + 250 г/л пендиметалин) е селективен, почвен, системен хербицид. Той се използва в доза 300-400 мл/дка за борба срещу едногодишни едносемеделни и двусемеделни плевели при царевицата. Прилага се след сеитба, преди поникване на културата. Приложен върху почвената повърхност, хербицидът се разпределя в повърхностния 2-3 см почвен слой, образувайки стабилен хербициден екран. Поникващите плевели преминавайки през него, влизат в контакт с хербицида, при което се инхибира техния растеж и постепенно загиват преди или след поникването. Активните вещества действат и върху вече поникнали плевели, но в най-ранни фази от тяхното развитие (максимум до 2-ри лист). При почви със среден до тежък механичен състав и високо съдържание на хумус се препоръчва да се прилага високата доза. От групата на изцяло почвените хербициди, регистрация при царевицата в страната има и продукта Дуал Голд 960 ЕК (500 г/л S-метолахлор) (Синджента). Регистрираната и използвана доза е 150 мл/дка, приложен след сеитба преди поникване на културата и плевелите. Препаратът има ефикасност срещу дребносеменните едногодишни житни, в т.ч. балур от семе и някои едногодишни широколистни плевели (видове щир, тученица, галинзога). Унищожава плевелите, като спира тяхното поникване. Действието на Дуал Голд 960 ЕК се проявява още при покълването и плевела е унищожен преди да навреди на културата. Плевелите са най-чувствителни, когато поемат хербицида през колеоптила в началните си стадии на развитие. При наличието на оптимална почвена влага ефектът на хербицида е отличен. Клик 50 СК (фирма Оксон) е селективен, почвен, системен хербицид при царевицата. Съдържа активно вещество – 500 г/л тербутилазин. Използва се за борба срещу едногодишни едносемеделни и двусемеделни плевели в доза 200-250 мл/дка, като се прилага след сеитба, преди поникване на културата и плевелите. Друга алтернатива за борба с едногодишни житни и широколистни плевели е Гардоприм Плюс Голд 500 СК (Силба СК) (Синджента), който съдържа 312,5 г/л S-метолахлор + 187,5 г/л тербутилазин. Продуктът е селективен, системен, почвен и листен и е регистриран в доза 400-450 мл/дка, като се прилага от периода след сеитба, преди поникване до след поникване на културата, но

до 1-ви - 2-ри лист на житните плевели. Важно е да се знае, че при вегетационно приложение няма значение фазата на царевицата, а значение има фазата на плевелите. Гардоприм Плюс Голд 500 СК е широкоспектърен хербицид, съдържащ две активни вещества, които имат синергичен и взаимно допълващ се ефект помежду си и осигуряват оптимално действие срещу почти целия спектър от едногодишни житни и широколистни плевели, конкуриращи културата. Те се поемат от хипокотила, младите корени, листа и стъбла на плевелните растенията. Поради комбинираното им действие срещу смесеното заплевеляване не е необходимо смесването на Гардоприм Плюс Голд 500 СК с други хербициди. Приложението му осигурява достатъчно последействие и безопасност за царевицата. При наличието на оптимална почвена влага, ефекта на хербицида е отличен. За постигане на по-голяма ефикасност, при ниска влага на почвата и при сухи условия, хербицидът трябва да се прилага ранно вегетационно. Продуктът Пледж 50 ВП (Сумитомо Кемикал) (500 г/кг флумиоксазин) е селективен, почвен и листен, контактен хербицид. При царевицата обаче препаратът може да се прилага само след сеитба, преди поникване в доза 8 г/дка за борба срещу широколистни и някои житни плевели. Активното вещество действа контактно, като след поникването на плевелите прониква в частта от растението, която се намира над почвата, главно в стъблото. Симптомите са некроза на стъблото, потискане растежа на корените, избледняване последвано от некроза на тъканите на листата. Продуктът няма системно действие в растението. При почвено приложение Пледж образува тънък слой върху почвата и за да се постигне оптимален ефект е необходимо тя да бъде добре обработена, без бучки и растителни остатъци. Чувствителни плевели са: щир, синап, амброзия, татул, лобода, лападоволистно пипериче, лубеничник, черно куче грозде, абутилон, пача трева, тученица, бутрак, кощрява, кръвно и кокошо просо, балур от семе и др. Персистентността му в почвата може да продължи от 4 до 6 месеца. След отпадането от регистрация на ацетохлорните препарати, хербицидът Спектрум (БАСФ) (720 г/л диметенамид-П) се явява един от техните основни заместници при царевица. Продуктът е селективен, почвен, системен и е регистриран в доза 80-140 мл/ дка. Използва се за борба с едногодишни житни и някои широколистни плевели, като се прилага след сеитба преди поникване на културата и плевелите. Друг продукт, който съдържа активното вещество диметенамид-П (720 г/л) и е регистриран в доза 80-140 мл/дка, срещу едногодишни житни и някои широколистни пле-

14

вели при царевица е Фронтиер Супер (БАСФ). Хербицидът има почвено действие и затова се внася след сеитба, преди поникване на културата и плевелите. Хербицидните препарати Стомп Аква и Стомп Нов 330 ЕК (БАСФ) (330 г/л пендиметалин) могат да бъдат използвани при царевица, когато полето е потенциално заплевелено с едногодишни широколистни и някои житни плевели. И двата продукта се прилагат след сеитба преди поникване, както и в начало на вегетация на културата и до 2-ри лист на плевелите. Регистрираната доза на Стомп Аква е 350мл/дка, а на Стомп Нов е 400-450 мл/дка. Високите дози на хербицидите се препоръчват когато културата се отглежда на по-тежки почви. Стомп Аква е най-новата, уникална формулация, разработена от БАСФ в областта на почвените хербициди. Активното вещество е затворено в микрокапсули, които не позволяват бързото му деактивиране и разграждане при сухи условия. При поява на оптимална почвена влага продуктът се активизира, капсулите се разтварят и бавно и поетапно освобождават активното вещество в почвата. Разпределяйки се в повърхностния 2-3 см слой на почвата, Стомп Аква образува стабилен хербициден филм. Преминавайки през този филм, поникващите плевели влизат в контакт с активната субстанция, абсорбират част от нея и загиват. Благодарение на специалната си формулация от микрокапсули, Стомп Аква осигурява задоволителни резултати дори при по-лоша обработка на почвата, сухи условия и наличие на растителни остатъци. Капсулите не позволяват загуби на активното вещество при полепване по растителните остатъци и почвени буци, които са характерни за други почвени продукти. Стомп Аква е с иновативна, висококачествена, лесна за работа формулация, която не отделя неприятна миризма и не оцветява техниката и работните съдове. Стомп Аква проявява добра ефикасност при лошо структурирани почви, но за пълно проявление на хербицидната му активност се препоръчва да се прилага върху добре обработени почви. При недостатъчна влага в почвата или организационни причини е възможно да се приложи в ранни фази от развитие на царевицата, но до фаза 2-ри лист на плевелите. Разходът на работен разтвор е около 30 – 40 л/дка. На база пендиметалин може да бъде използван и хербицидът Пендиган 330 ЕК (Адама). Продуктът е селективен, системен, почвен и листен динитроанилинов хербицид и се използва за борба срещу едногодишни житни и широколистни плевели в доза

15

за осъществяване на агроекологично земеделие

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 3–4 (266) / 2015

Доц. д-р Здравка Петкова, ИПАЗР „Н. Пушкаров” Поддържането на положителен баланс на хумуса в ността на микроорганизмите. Органични материали обработваемите земи е една от най-важните задачи на с високо съотношение на С:N (растителни остатъци, съвременното земеделие и може да се постигне само слами, рециклирани отпадъчни продукти от различни чрез системно органично торене. Поради недостига на промишлености) са твърде устойчиви на разлагане и традиционни органични торове се търсят нови източни- оказват слаб ефект върху подвижните съединения в поци на органично вещество – селскостопански отпадъци, чвата. Възможността за тяхното ефективно използване утайки от пречиствателни станции, битови и промиш- се основава на предварителното им компостиране и лени отпадъци и др. Директното им внасяне в почвата намаляване съотношението на С:N чрез добавяне на може да има отрицателен ефект (фитотоксичност, азот- минерален азот и стимулиране разлагането на целулона имобилизация, внасяне на токсични съединения и зата с предварително селекционирани микроорганизми. патогенни микроорганизми), който може да се избегне Зрелостта на компостите е важен критерий за ефекчрез предварителното им компостиране. тивността при използването им като органични торове. Според съвременните изисквания за агроекологично Внасянето в почвата на недостатъчно узрели компости земеделие е важно да се обобщи натрупания опит и затруднява развитието на растенията и влияе върху касе изяснят възможностите за аеробно компостиране на чеството на почвите. Фазата, която определя зрелостта органичните отпадъчни материали. на компостите е все още дискусионен въпрос, тъй като Компостирането е процес на биологично разлагане се преследват различни цели. От една страна процесът на органични материали и превръщането им в относи- на аеробното компостиране трябва да протича за мактелно стабилни хумифицирани крайни продукти, про- симално кратък период и да води до получаване на дотичащо при повишена температура (при която загиват бре хумифицирани крайни продукти. От друга страна патогенните микроорганизми) и влажност в контроли- трябва максимално да се отстранят възможностите за рани условия. Ефективна трансформация на свежата загуби на органична маса и хранителни вещества. органична материя може да бъде достигната само при Направеният обзор за аеробното компостиране ни създаване на благоприятна среда за растежа и разви- дава основание да обобщим и систематизираме услотието на микроорганизмите, осъществяващи минераливията и факторите, оказващи влияние на протичането зационните и хумификационни процеси. Главните параму. Основен показател за устойчивостта на органичните метри, от които зависи интензивността и насоката на отпадъчни материали към разлагане е съотношението тези процеси са температурата, влажността и достъпът на въглерода към азота в тях, което е оптимално при на кислород. Механичното разбъркване осигурява необходимия кислород и значително ускорява процеса на стойности близки до 25:1. Поради хетерогенната струккомпостиране. Подходящата влажност е съществена за тура на изходните материали и сложността на процеса микробиологичната активност и варира от 50 до 60% на компостирането им, поддържането и контролиранеот теглото на субстрата. Рециклирането на органични то на отделните параметри самостоятелно не е достатъотпадъчни материали би трябвало да протича с малки чно, за да се предвиди качеството на крайния компост. загуби на органично вещество. В практиката се използ- Необходимо е комплексното изучаване на всички пават животински и растителни остатъци от земеделието, раметри, влияещи на микробиологичната активност. Аеградински отпадъци (листа и сено), битови отпадъци и робното компостиране трябва да протича за максималдруги. Голяма част от растителните отпадъчни материали но кратък период и да води до получаването на добре не могат да се използват за директно внасяне в по- хумифицирани крайни продукти. Същевременно трябва чвата, тъй като са много обемни, с много хетерогенен максимално да се намалят възможностите за загуби на състав, отделят фитотоксини при разлагането си и имо- органична маса и хранителни вещества. Познанията за билизират минералния азот. Всички те имат обединя- промените в състава на органичната материя по време ващ фактор – високо съдържание на целулоза и лигнин на компостирането са от важно значение за контролии са подходящи като субстрати за аеробно компости- ране на процесите на биодеградация на органичните ране. За осъществяване на по-бързото им разлагане е отпадъци и получаване на богати на хранителни вещенеобходимо създаването на подходящи условия за по- ства компости. Компостирането и употребата на получените компости активна дейност на микроорганизмите. е препоръчително пред директното внасяне на различОсновен показател за устойчивостта на органичните ните видове органични торове, тъй като това е съпроотпадъчни материали към разлагане е съотношението на въглерода към азота в тях. Препоръчва се съотно- водено не само с намаляване броя на плевелите, но и шението С:N в началото на компостирането да бъде с намаляване на общата маса на тора и води съответно около 25, което създава оптимални условия за дей- до по-ниски разходи за внасяне в почвата.

екология

Компостирането – средство

45

Цветарство 3–4 (266) / 2015

През последните години аномалиите в климата в световен мащаб стават все по-често явление, което налага да се разработват модели, които да характеризират глобалните промени. Климатичните прогнози за региона на Балканския полуостров се очаква да бъдат с по-високи годишни температури на въздуха от 2,0 – 2,5 oC и с по-малки годишни валежи през летния сезон и по-големи през останалите месеци на годината. При декоративната растителност научните изследвания, свързани с промените в климата и влиянието им върху растежа и развитието на растенията са оскъдни. При мини карамфила е разработена моделна система за in vitro тестиране на сортове за сухоустойчивост (Йорданова и др., 2009). Резултатите от проучване влиянието на засушаването върху протичането на основните фенофази и продуктивността на отрязан цвят, както и върху устойчивостта на български сортове мини карамфил към засушаване, представяме в статията. За целта през периода 2012 – 2013 г. в Института по декоративни растения – София е заложен опит в стоманеностъклена оранжерия за изпитване устойчивостта на мини карамфила към засушаване. Проучени са 4 български сорта – Русалка, Биляна, Ира и Елмаз (междувидов хибрид - D. caryophyllus f. spray Hort.

X D. gratianopolitanus L), отгледани като едногодишна култура. Опитът е изведен в незасенчено отделение на оранжерията, при което растенията са изложени на пряка слънчева светлина, при високи температури и ниска влажност на въздуха. Проучени са следните варианти: I вариант – 3 поливки седмично (контрола); II вариант – 2 поливки седмично; III вариант – 1 поливка седмично. Поливките са извършвани с 5 литра вода/м2. Растенията са засадени през първата половина на май с гъстота на засаждане 36 бр./м2.

Бистра Атанасова, Мария Йовкова Институт по декоративни растения – София До прихващането им се поливат 3 пъти седмично, след което броят на поливките намалява на 2 или 1. Проследени са основните фенофази - бутонизация и цъфтеж. Извършена е биометрия на показателите, определящи качеството на цветната продукция – дължина на цветната дръжка и брой цветове на 1 цветонос, както и на диаметъра, височината и броят на венчелистчета в 1 цвят. Измерванията са правени по време на масовия цъфтеж. За определяне на добива и качеството на отрязания цвят периодично (през 3 дни) са извършвани беритби, като за качеството е използван БДС 5771-89. Средната месечна температура (oC) и влажност на въздуха (%) са измервани на 30 см от повърхността на почвата всеки ден в 8, 10, 12 и 14 ч. На фиг. 1 и 2 са дадени средната месечна температура и влажност на въздуха измерени в продължение на 5 месеца (от юни – октомври). С по-високи температури е 2012 г., като най-топъл месец е юли, в който е отчетена и най-високата температурата – 42,2oC, за разлика от 2013 г., с най-горещ месец - август и максимум на температурата - 41,6oC. И през двете години влажността на въздуха е найниска през месец август, през който е измерен и минимума, съответно - 21,9% и 25,2%. Най-горещите месеци за 2012 г. и 2013 г. се оказаха юли и август с най-високи температури и найниска влажност на въздуха. Началните прояви на бутонизация и цъфтеж при вариантите с редуциран брой поливки (вариант II и III) избързват в сравнение с тези на растенията поливани 3 пъти седмично (контрола) - табл. 1. Тази тенденция е най-добре изразена при вариант III, където бутонизацията настъпва с 5 до 11 дни по-рано, а цъфтежът - с 11 до 14 дни. Наблюдавана е сортова специфичност по отношение на началото на цъфтежа - най-рано зацъфтяват растенията на сорт Елмаз, а най-късно на сорт Русалка.

Фиг. 1. Средна месечна температура на въздуха а/ ляво - 2012 г. б/ дясно – 2013 г.

Фиг. 2. Средна месечна влажност на въздуха а/ ляво - 2012 г. б/ дясно – 2013 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване

46

При растенията, отгледани с редуциран брой поливки масовият цъфтеж е регистриран също по-рано. При вариантите с намален брой поливки продължителността на цъфтежния период се удължава, което се дължи от една страна на ремонтантния цъфтеж на мини карамфила, а от друга - на по-ранния цъфтеж в резултат на засушаването. Потискащото влияние на засушаването се потвърждава и при декоративните показатели на цветоноса (табл. 2). Дължината на цветната дръжка при растенията поливани 1 път седмично (вариант III) е по-малка от тази на контролните растения с 8,9 см при сорт Биляна, до 11,0 см при сорт Русалка. Броят на цветовете при растенията на вариант III също е по-малък - с 0,5 бр. (сорт Елмаз) до 1,2

бр. (сорт Ира) в сравнение с тези, отглеждани при оптимален поливен режим. Разликите са доказани с изключение на сорт Елмаз (P≤0,05). Показателите на цвета при вариантите с редуциран брой поливки при всички сортове са с по-ниски стойности от тези на контролните растения, вследствие на което цветовете са по-дребни и по-малко кичести. При растенията поливани 1 път седмично разликите на диаметъра и височината на цвета с тези на контролата са доказани, с изключение диаметъра на сорт Русалка. Броят на венчелистчетата (кичестост) при всички сортове значително намалява във вариантите с редуциран брой поливки. Получените от нас резултати при мини карамфила, отглеждан в условия на засушаване (редуциран брой поливки и високи температури) подтвърждават наблюдения и при други цветни култури. При високи температури броят на листата и дължината на цветната дръжка на розата намаляват, а при тагетеса се формират ниски растения с нетипичен хабитус (Yamaguchi and Hirata, 1998, Van Iersel and Nemali, 2004). Засушаването влияе отрицателно и върху добива на отрязан цвят при всички изпитани сортове мини карамфил (табл. 3). Най-нисък добив в сравнение с контролата е отчетен при вариант III, по-малко с: 39 бр./м2 при сорт Елмаз, 48 бр./ м2 при Ира, 59 бр./ м2 при Русалка и 95 бр./м2 при сорт Биляна. По отношение качеството на цветната продукция най-малък добив I-во качество при всички изпитани български сортове е получен при вариант III, при който растенията са поливани 1 път седмично. При същия вариант добивът на II-ро качество е с по-високи стойности в сравнение с I-во качество, което се дължи на по-късата дръжка и по-малкия брой цветове вследствие засушаването. Най-толерантен към засушаване се оказа сорт Елмаз - междувидов хибрид, което може да се обясни с неговия произход - по-добра устойчивост на бащиния родител - D. gratianopolitanus L. към неблагоприятни климатични условия. Изводи  Стойностите на декоративните показатели на цветоноса при растенията отглеждани в условия на засушаване са по-ниски - цветовете са по-дребни и по-малко кичести, а цветните дръжки са с 8,9 до 11,0 cм по-къси и с по-малък брой на цветове, в сравнение с тези на растенията отглеждани при оптимален воден режим.  При всички сортове добивът на отрязан цвят от растенията, поливани 1 път седмично е по-малък с 39 бр./м2 при сорт Елмаз до 95 бр./м2 при сорт Биляна от този на растенията, отгледани при оптимален воден режим.  От изпитаните български сортове мини карамфил най-толерантен към засушаване се оказа сорт Елмаз.

47

Алтернативно решение за обезроговяване на Вашите животни

速