Земеделие плюс 267/2015 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (267) / 2015

ПЛЮС

НОВ!

Съдържание Новини от ССА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Земеделски култури биологичното земеделие и екоуправлението на селското стопанство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Отглеждане на зърнено-житни култури в сертифицирано поле за биологично земеделие. . . . . . . Хербициди и хербицидни смеси при рапица . . . . . . Алелопатичен ефект на плевели. Част 2. Алелопатичен ефект върху татул. . . . . . . . . . Вегетационно приложение на хербициди и смесите им с Лактофол В при слънчоглед. . . . . . . . . . технологично качество на зимна . твърда пшеница мирабел. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ТОРЕНЕ Азотните торове и нитратите в растенията . . . . . . . . Начини за подобряване на оборски тор . . . . . . . . . ЛОЗЕ И ВИНО биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор . . . . . . . . . . . ОВОЩАРСТВО съвременни сортове ягоди . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки. . . . . . контрол на вредителите по ябълката при биологично производство. . . . . . . . . . . . . . . . . . ЦВЕТАРСТВО добив от карамфил шабо при монокултура и в сеитбообращение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Самардала – декоративно растение или подправка . . . . .

2 3 6 9 13 15 19 23 24 25 27 29 32 35 37

Библиотека. Царевица – селекционни постижения на институт по царевицата - кнежа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 Икономически измерения Определяне и получаване на наследствена пенсия . . . . . 47

Новини от ДФЗ

Подадени проекти по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 Проекти на стойност над 2,100 млрд. лева, предвиждащи инвестиции в земеделските стопанства, са подадени до 8 юни 2015г. в рамките на приема на заявления по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Размерът на заявената субсидия по подадените проекти е за над 1,230 млрд. лв., а общият брой на заявленията - 3 359. Само в срока за подаване на заявления за купуване на земеделска техника – 18 май, са подадени 2 168 проекта. Документи за подпомагане по мярка 4.1 за инвестиции извън закупуването на земеделска техника (строително-монтажни работи, трайни насаждения и други) или комбинация от двете възможности - в срок от 19 май до 8 юни – са подали 1 191 стопани. Най-много са желаещите да инвестират в земеделските стопанства в област Пловдив – 298 проекта, следвана от Плевен – 240 проекта, и Бургас – 226 проекта. Най-малко кандидати има в област Смолян - подадени 7 проекта. Индикативният бюджет за настоящия прием по подмярка 4.1 е в размер на 150 милиона евро.

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

5–6 (267) / 2015

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Новини от ССА

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (267) / 2015

Председателят на Селкостопанска академия проф. д-р Тотка Трифонова се срещна с представители на посолството на Китайската народна република в България

Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Тотка Трифонова и главният научен секретар доц. д-р Виолета Божанова се срещнаха с втория секретар, отговарящ за науката и технологиите към посолството на Китайската народна република в България, Луо Кинг и третия секретар по търговските отношение, г-н Луо Пенченг. Посещението е във връзка с предстоящото откриване на асоциация за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страни от Централна и Източна Европа, което ще се състои в България в края на този месец. Председателят на Академията запозна китайските представители с възможностите за разширяване и задълбочаване научно-техническото сътрудничество между двете страни в областта на аграрната наука и селското стопанство. Проф. Трифонова подчерта че през последните години сътрудничеството между ССА и партньори от Китай бележи значителен ръст. „Подписани са 4 рамкови споразумения, а в периода 2010 -2014 г. се изпълняваха 11 проекта с институти и фирми от КНР в областта на селекцията, репродукцията и ембрио - трансфера при говеда, овце и кози ; селекцията на ягодоплодни култури; производството на фуражни култури- тревни, бобови и сорго; събирането, съхранението и проучването на генетичните ресурси от културни растения; инвентаризацията и колекционирането на местни растителни генетични ресурси от зеленчукови и ароматни култури; биотехнологичните и екологични подходи за изучаване и размножаване на Ginco Biloba за градско озеленяване, рекултивиране на промишлени и неплодородни терени и др.“, поясни тя. Двете страни изразиха желание за разширяване на контактите и задълбочаване на сътрудничество. Бяха коментирани нови възможности за финансиране на съвместни научни проекти, като източници биха могли да бъдат както европейски програми, така и директни двустранни споразумения на правителствено ниво. С цел намиране на нови партньори, Китайските представители предложиха на Академията да изпрати нейни учени на работни срещи в Пекин.

Земеделски култури

биологичното земеделие и екоуправлението на селското стопанство Доц. д-р Диляна Митова, Институт по аграрна икономика, София

ПЛЮС

5–6 (267) / 2015

природната среда. Нарастването на обществения интерес към екопроблемите, „позеленяването” на ОСП и увеличаващите се частни и обществени средства за съхраняване на природната среда, поставят особено ударение върху екоуправлението на селското стопанство. В нашата страна проблемът за аграрната устойчивост и екоуправлението е сравнително нов за изследователите в социално-икономическите науки, земеделските производители, агробизнеса, групите по интереси, аграрната администрация, политиците и широката общественост. Възникването и бързото развитие на биологичното земеделие през последните десетилетия е положителен пример за ролята на пазара и частната инициатива, които превръщат тази форма на земеделие в съставна част и същевременно в инструмент за екоуправление на селското стопанство. Защо това е така? Според възприетото определение за биологично производство (БП), то може да се дефинира като процес, при който крайните продукти се получават от земеделски практики, които са икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи. БЗ може да се разглежда като съставна част от самия процес за екоуправление на селското стопанство, защото в него е заложено опазване и подобряване на природата. Същевременно БЗ може да се определи като инструмент от екоуправлението на селското стопанство, защото чрез него се въвеждат практики, опазващи околната среда. Изборът на системите за бъдещото земеделие трябва да бъде направен взимайки предвид икономическите, социални и екологични аспекти на тези системи. БЗ е неразривна част от екоуправлението на

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните няколко десетилетия станахме свидетели на драстични промени в областта на производството и преработката на хранителни продукти в световен мащаб. Утвърдени с векове начини на производство отстъпиха място на модерни форми на земеделие и преработка, които се оказаха много по-евтини на фона на растящото търсене. Не след дълго се появиха и първите симптоми на нездравост в тези технологии. Индустриалните и високо интензивни селскостопански системи са едни от основните причини за настъпващите климатични промени – пряко и непряко, за окончателната загуба на някои много ценни неща – части от непокътната природа, от човешко здраве, от култура, от история, от човешки живот. Биологичното земеделие (БЗ) е, макар и малка, брънка от веригата дейности, насочени към опазване на природните ресурси и здравето на хората и животните. Затова то е земеделска система с приоритет в бъдеще. В статията, на базата на наличната информация, разглеждаме въпросите на развитието и ролята на БЗ в България през последните десетина години, като съставна част и инструмент от екоуправлението на селското стопанство. За целта използваме показателите: дял на площите с БЗ от общо използваната земеделска площ; изменение в площите с БЗ; площта в конверсия като показател за увеличения интерес към БЗ и за потенциалното му нарастване в бъдеще; основни култури в БЗ в България; биологично животновъдство – брой животни; брой оператори в БЗ; контрол и сертифициране на биологичните площи; националните и международни пазарни възможности за българските биологични продукти; политика за подкрепа на БЗ. Екоуправлението в селското стопанство е управление на човешката дейност за опазване и подобряване на природната среда. То е управление на екодейностите за производство на храни за хората и животните, суровини за промишлеността и др. Известно е, че селскостопанската дейност е основен фактор, водещ до деградация и замърсяване, и в същото време – съществен фактор за консервация и подобряване на

селското стопанство и има многостранен благоприятен ефект върху устойчивото му развитие, а именно: lИкономически: висока добавена стойност, развиващ се пазар, незаети пазарни ниши, експортна ориентация; lЕкологичен: съхранява околната среда, възстановява почвите и опазва биоразнообразието; lЗдравословен: производство на безопасни и здравословни биохрани; lСоциален: по-висока необходимост от ръчен труд, заетост и приобщаване на маргинализирани и социално-уязвими групи. Развитие и роля на БЗ в България В последните няколко години биологичното земеделие е един от секторите, който в условията на криза се развива с бързи темпове, като непрекъснато нарастват площите и броят на операторите, включени в система на контрол. Причините са свързани с много добрите предпоставки за развитие на биологичното земеделие у нас – запазени от екологична гледна точка райони; осведомеността и желанието на потребителите да се хранят здравословно; осъзнатите ползи за околната среда и селските райони; подпомагане на биологичните производители по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и с усилията на МЗХ в партньорство с бизнеса и неправителствените организации в сектора за популяризиране на ползите за производителите и потребителите на този вид продукти и храни. Площи в системата на контрол – Дял на площите с биологично земеделие от общо използваната (ИЗП). За периода 2006-2013 г. данните показват, че в България интересът към развитието на биологично производство в селското стопанство нараства, макар да е все още слаб. България продължава да бъде с най-малък дял площи с БЗ от общо използваната площ в ЕС. През 2009 г. в България само 0,2% от общата ИЗП е с БЗ при средна стойност за ЕС-27 – 4,7%. През 2009 г. най-висок е делът на площите с биологично земеделие в Австрия – 18,5% от ИЗП, следвана от Швеция – 12,8% и Естония – 11,0%. За 2011 г. данните сочат, че площите с БЗ у нас са вече 0,5% – което си е увеличение повече от 2 пъти (5,4% за ЕС); а за 2012 г. – 0,8% – т.е. 4 пъти повече в сравнение с 2009 г. За 2013 г. този

показател е 1,12%. Въпреки малкия размер на площите с БЗ, те се увеличават и у нас, най-вече благодарение на плащанията от ЕС. По данни на Отдел “Биологично земеделие”, Дирекция “Растениевъдство”, МЗХ, през 2013 г. площите с БЗ у нас са се увеличили до 56 287 ха, или 9,4 пъти спрямо 2006 г. Биологичната продукция идва от напълно конвертираните за БЗ площи. Преди дадена площ да бъде призната за БЗ, тя трябва да премине през преходен период на „конверсия”. Общата площ за БЗ е сума от площите в конверсия и от напълно конвертираните вече площи. През 2008 г. за половината от членките на ЕС площта в конверсия като процент от общата площ за БЗ е между 10 и 20%; за България е 74,6%, а през 2011 г. е 65%. През 2012 г. се запазва тенденцията и делът на площите в преход от общия размер на площите в система на контрол е повече от 2 пъти по-голям от площите, преминали прехода (27 843 ха срещу 12 294 ха). През 2013 г. се запазва тенденцията от 2012 г. и делът на площите в преход от общия размер на площите в система на контрол е почти двойно по-голям. Това се дължи на нарастването на броя на операторите в система на контрол, чиито площи задължително според законодателството трябва да преминат през преходен период. Площта в конверсия като процент от общата площ за БЗ може да се разглежда като показател за потенциалното нарастване в сектора на БЗ през следващите години. Процентът на площта в конверсия от общата площ за БЗ е най-висок за България от всички страни-членки на ЕС (следвана от Румъния, Испания и Полша). Това показва, че интересът към БЗ у нас нараства и че в близко бъдеще се очаква на пазара (както на вътрешния, така и на външния) да се увеличи чувствително делът на произведените в България биологични продукти. Основните култури, отглеждани в БЗ в България са полските култури, трайните насаждения и ливади и пасища (фиг. 2). През 2013 г. трайните насаждения са били 30%, ливадите и пасищата – около 27%, угар – 5% и полските култури – 38%.

Фиг. 1. Изменение в площите с БЗ, ха

Фиг. 2. Площи с основни земеделски култури в БЗ, ха

Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите органи на БП

етикетите си (което съответно дава гаранции на потребителя за използваните практики при производство на биологично вино). През 2012 г. съгласно правилата на горепосочения регламент у нас са произведени 489 тона биологично вино. През 2012 г. значително се увеличават площите с постоянни ливади и пасища – почти двойно спрямо 2011 г. Тази тенденция се запазва и през 2013 г., което е свързано с увеличаване на броя на животните в системата на контрол и съответно засилен интерес от страна на операторите Фиг. 3. Биологично животновъдство, брой животни* към биологичното животновъдство. * Животни в период на преход и животни, преминали периода на преход Бавно, но сигурно нараства и броят на жиИзточник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на вотните, отглеждани с методите на БЗ у нас контролиращите органи на БП (фиг.3). Най-голям ръст бележат овцете – от 1 054 през 2006 г. на 9 175 през 2012 г., или 8,7 пъти. Козите също увеличават чувствително броя си през 2012 г. – повече от 2,5 пъти в сравнение с 2007 г. За съжаление през 2013 г. има известно намаление в броя на овцете, но при говедата и козите се наблюдава увеличение. В системата на контрол през 2012 г. са и 85 346 пчелни семейства (за 2006 г. са били. 33 981). През 2013 г. този брой е вече 117 360. Предпоставка за увеличението през 2012 г. спрямо 2011 г. с 45% и през 2013/2012 със 137% Фиг. 4. Брой оператори (производители, преработвае добрият прием на биологичния пчелен мед на тели, търговци) в БЗ европейския и световен пазар. Производството Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на контролиращите органи на БП на мед нараства съответно от 1 263 тона през 2011 г. на 2 448 тона през 2012 г. и на 2 718 тона през 2013 г. По-голямата част от него се изнася на световния пазар. Има потенциал за увеличаване на биологичното животновъдство у нас, въпреки че делът на сертифицираните животновъдни ферми продължава все още да бъде много малък. Това поражда дисбаланс в производството и изкривява принципите на БЗ, в което животните са основен елемент в кръговрата на хранителните вещества Фиг. 5 Разпределение на операторите в системата на на ниво ферма. контрол Към края на 2013 г. общият брой на реги* Животни в период на преход и животни, преминали периода на стрираните в МЗХ биологични производители, препреход Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните доклади на работватели и търговци е 3 123 (от тях 3 015 са контролиращите органи на биологичното производство земеделски производители) – увеличение от 1,5 Основният фокус в производството на био- пъти спрямо 2012 г. – 2 016, което пък е почти логични продукти в България е поставен върху двойно спрямо предходната 2011 г. (фиг. 4) многогодишните култури, но все повече място В сравнение с 2009 г., годината, от която намират и зеленчуците и зърнените култури. се прилага новото европейско законодателство в През 2012 г. насажденията с лозя, отглеждани областта на биологичното земеделие, през 2013 по биологичен начин, нарастват на 2 058 ха г. броят на операторите в система на контрол (2011 г. – 1 455 ха), а през 2013 г. – на 3 871 е нараснал повече от шест пъти. В сравнение с ха. Основен фактор за този повишен интерес 2007 г. – почти 10 пъти (фиг. 5). към биологичното лозарство (и по-конкретно към Средният размер на стопанствата за БЗ за ЕС, винените лозя) е влизането в сила през 2012 както и за България, е по-голям спрямо този на г. на Регламент на ЕС относно биологичното конвенционалните стопанства като цяло, а биовино (N 203/2012). Този регламент позволява на логичните фермери са средно по-млади от тези производителите на вино от биологично грозде в конвенционалните стопанства. да използват термина „биологично вино” върху (продължава в следващия брой)

Отглеждане на зърнено-житни култури в сертифицирано поле за биологично земеделие

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (267) / 2015

Д. Атанасова, В. Манева, Институт по земеделие – Карнобат В. Котева, Земеделски институт – Стара Загора Б. Зарков, Институт по земеделие – Карнобат Е. Дачев, Юрофинс Агросайенс Сървисес ЕООД – Летница

Зърнено-житните култури заемат особено важно място в биологичното земеделие. Те са основните полски култури, от които се произвеждат детски и диетични храни и са доста търсени както на нашия, така и на международния пазар. Биологичната продукция включва хляб, зърнени закуски, бисквити, детски храни и ред други изделия. Биологогично отгледаните житни култури за консумация от хората заемат 40% от пазара на биологичните продукти в света, като най-голяма част от тях се използват в хлебопекарната индустрия. Биологично отгледаните житни представляват 2 % от продажбите на житни видове в Европа. Пазарът на биологична пшеница е доминиран от търговията с брашно, но се разнообразява и с използване в различни хлебопекарни – традиционни, индустриални и в супермаркети (Божанова и Дечев, 2009). В България биологично отглежданите полски култури (зърнени, зелени фуражи и технически) през последните години заемат от 40 до 55 % от цялото биологично земеделие (Mitova, 2012). През последните години голям интерес предизвикват такива култури, като еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.), двузърнестия лимец (емер) (Tr. dicoccum Schrank (Schuebl)), камут (Triticum turanicum L.) и спелта (Tr. spelta L.). Изключително ценните хранителни и диетични характеристики, които притежават тези древни видове пшеница ги правят интересни и атрактивни (Найденова, 2012; 2013). До настоящия момент в нашата страна при зърнено-житните култури не са разработвани целенасочено биологични технологии за отглеждането им. В биологичните ферми се прилагат предимно чужди технологични разработки, които са набързо адаптирани и не са съобразени с почвено- климатичните и производствените условия на страната ни. Основните принципи на биологичното производство включват: – балансирано използване на хранителните вещества и органичната материя в почвата; – ефективно използване на водни, почвени,

растителни и животински ресурси; – разнообразие на генетичните ресурси; – забрана за използване на синтетичните торове и пестициди; – минимални външни вложения; – рециклиране на хранителните вещества (компостиран оборски тор, растителни остатъци, и др.); – използване на бобови и зелено торене; – адаптиране на производството към местните агроклиматични условия; – отглеждане по възможност на местни сортове растения; – прилагане на минимум почвени обработки и биологична растителна защита; – оказване на минимален негативен ефект върху природната среда - превантивни методи като устойчиви към болести култури; механичен контрол, сеитбообращения с житни (ръж, пшеница) и смесени култури за потискане на плевелите (Костадинова, Попов, 2012). От 2004 година Институт по земеделие – Карнобат започва целенасочена изследователска дейност по разработване на технологии за биологично отглеждане на зърнено-житни култури. През 2007 г. е сертифицирано първото поле за производство на биологична продукция, а през 2010 г. е сертифицирано и второто поле. Общата площ на двете полета е 90 дкa.

Изследването включва три етапа: I етап – от 2004 до 2006 г.; II етап – от 2007 до 2010 г.; III етап – от 2010 до 2014 г.; През първия етап беше направен подбор на подходящ земеделски участък за създаване на „мини опитно поле за биологично земеделие”, съобразно с изискванията на Наредба № 22/2001 г. Първият участък, който беше локализиран за тази цел, влезе в ремисия през 2005 г. Той се намира на 3 км от гр. Карнобат, ограден е с изкуствено създаден горски пояс. Площта му е 30 дка. Има югозападно изложение. Почвата е излужена смолница. През 2004–2005 г. е направена характеристика на потенциалното и активното плодородие на почвата в „мини опитното поле” и мониторинг на заплевеляването и нападението от неприятели и болести. Почвата в участъка се характеризира с: хумусен А хоризонт 45 см, преходен АВ хоризонт 20–25 см и В хоризонт 40–50 см.; от слабо-кисела до неутрална реакция; средно съдържание на общ хумус; недостатъчна запасеност с минерален азот и усвоим фосфор, добра запасеност с подвижен калий; средно съдържание на активни карбонати в долните хоризонти (Котева, Атанасова, 2007). Ежегодният мониторинг на заплевеляването установи, че в края на периода от многогодишните двусемеделни плевели се среща в ниска плътност паламида (Cirsium arvense L.) в централната част на полето, където е оформена една сравнително не широка ивица от този плевел. От едногодишните двусемеделни преобладават лепка (Galium spp), източна ралица (Consolida orientalis L.), полско подрумче (Anthemis arvensis L.) и скърбица (Myagrum perfoliatum L.). Малко разпространени са мак (Papaver phoeas L.), полски синап (Sinapis arvensis L.), бяла куча лобода (Chenopodium album L.), полска метличина (Centaurea cyanus L.), полско лютиче (Ranunculus arvensis L.), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia L.) и обикновено огнивче (Anagalis arvensis L.). От едногодишните едносемеделни е разпространен дивият овес (Avena fatua L.), основно в периферията на участъка, която граничи с път или с горски пояс (Atanasova, D., V. Koteva, 2009). При житните култури, отглеждани в условията на биологично земеделие се срещат листните въшки - Metapolophium dirhodum, Rhopalosiphum padi, Rhopalosiphum maidis, Schizaphis graminum и Sitobion avenae, като преобладава Sitobion avenae. (Мaneva, Atanasova, Koteva, 2008). Установи се зависимост между намаляване на броя на плевелите и съответно на паразитираните листни въшки. За повишаване ролята на многоядните хищници и паразити в житните посеви е необходимо в съседство с тях да се отглежда цъфтяща нектароносна растителност, едногодиш-

ни и многогодишни треви. Тези култури създават условия за допълнително подхранване и гостоприемници, върху които да се размножават ентомофагите (Мaneva, Atanasova, Koteva, 2008). Проучиха се подходящи сортове овес, ръж, твърда и мека пшеница за включване в полско зърнено сеитбообращение при условия на биологично земеделие. Съвместно с изследователи от ИПК – Чирпан, ДЗИ – Ген. Тошево и ИРГР – Садово, бяха проучени характеристиките на отглежданите в практиката български сортове ръж, овес и пшеница. Въз основа на тяхната продуктивност, качество на зърното, устойчивост на абиотичен и биотичен стрес и др. показатели са подбрани за експерименти в система за биологично производство голозърнест и плевест овес, ръж, твърда и мека пшеница, многореден и двуреден ечемик. За преодоляване на проблемите с почвеното плодородие, несамопоносимостта и заплевеляването е съставено двуполно сеитбообращение „грах-слънчогледова смеска – житни култури”. Проучено беше използването на органичен тор Хумустим при обикновена и твърда пшеница, зимен ечемик, ръж и овес. През 2007 година полето получи статут на биологично и сертификат от „БалканБиоСерт“ – Пловдив. В началото на втория етап беше подбрано още едно поле, териториално разположено близо до първото, с площ 74 дка и също защитено от горски пояс. След встъпване в ремисия, на него е оформено двуполно сеитбообращение – житни култури – грах-слънчогледова смеска. За оптимизиране на хранителния режим на културите са изпитани 5 органични тора Хумустим, Биохумакс, Емусан, Байкал ЕМ-1У и Био-Едно 101. Установен е ефекта от приложението им върху продуктивността на твърда и мека пшеница, ръж, двуреден и многореден ечемик и овес (Котева и др., 2013). Проучено беше влиянието на различни сеитбените норми върху добива и качеството на зърното. В така формираните посеви установихме конкурентността на пшеницата, ечемика, ръжта и овеса спрямо плевелната растителност. При биологично отглеждане на културите, повишаването на сеитбените норми способства за понижаването на заплевеляването. При зимен ечемик оптималната норма може да се завиши с 25 %, при пшеницата – с 50 %. Като заплевеляването намалява почти два пъти. При ръж и тритикале заплевеляването е ниско и с увеличаването на посевните норми не се променя съществено. При голозърнест овес намаляване на степента на заплевеляването започва при увеличаването на сеитбените норми с 50 и 75 % (Атанасова, Д. В. Котева, Е. Дачев 2011). Установихме влиянието на сеитбената норма

на житните култури върху нападението от неприятели. При ечемика най – висока численост и най – голямо видово разнообразие на листни въшки има при сеитбена норма 100 + 75 %, а при пшеницата - при сеитбена норма 100 % (Манева, Котева, Атанасова, 2012). За проследяване въздействието върху биоразнообразието беше извършен мониторинг в синорите и горските пояси, съпътстващи биологичните полета. Целта на това изследване бе да се направи фитосанитарен мониторинг за установяване на конкретните плевели, неприятели и болести в синорите към полето за биологично земеделие при съответните агроклиматични условия. При обследването на прилежащите синори видовият състав на плевелите се различава по годините. Видовете Agrostemma githago L., Myosotis stricta L. Tragopogon pratensis L, Vicia striata M.B., Myosotis stricta L, Аpera spica-venti L. , Eragrostis minor L. Hordeum murinum L. и Lolium temulentum L. се срещат и през трите години. През пролетта в синорите са установени да вредят четири вида листни въшки - Sitobion avenae (Fabricius, 1775), Schizaphis graminum (Rondani, 1847), Rhopalosiphum maidis (Fitch, 1856) и Rhopalosiphum padi (Linnaeus, 1758) Наблюдава се предпочитание на видовете листни въшки към определени плевелни видове: Schizaphis graminum мигрира по Alopecurus myosuroides L., Bromus arvensis L. и Lolium temulentum L. през юни. Sitobion avenae се открива при Hordeum murinum L., през месец юни. Rhopalosiphum maidis се открива през юни при Arrhenatherum avenaceum P.B., а Rhopalosiphum padi се наблюдава по Alopecurus myosuroides L. през май и юни. Най – разпространен в синорите е видът - Schizaphis graminum. (Манева, Атанасова, 2013). Установени бяха: праховита главня Ustilago nuda по дивия ечемик Hordeum murinum., а при дивият овес Avena spp - коронеста ръжда Puccinia coronate (Атанасова, Манева, Попова, 2012). В биологичното поле установихме естествено биорегулиране на плевелите – Polygonum convolvulus L. и Polygonum aviculare L., от Oulema melanopa (L.). Независимо от вида на житните култури и датата им на сеитба Oulema melanopa (L.) предпочита двата плевелни вида (Манева, Атанасова, 2013). През третия етап беше сформиран стационар с триполно сеитбообращение с предшествениците – грах-слънчогледова смеска, царевица за силаж и угар. Предшествениците се редуват по време и място. След тях се засяват зимна пшеница, зимен ечемик, тритикале, ръж и овес. Целта на това изследване е да се проучи влиянието на предшествениците в триполно полско сеитбообращение върху фитосанитарното състояние на

посева, растежа, развитието и продуктивността на културните растения. След тригодишна ротация на културите, може да се каже, че угарта е добър предшественик за обикновена пшеница и пролетен овес, тъй като добивът е значително по-висок, а заплевеляването е по-ниско в сравнение с предшественика силажна царевица. Грах-слънчогледовата смеска като предшественик е по-подходяща за зимен ечемик, тритикале и ръж. Добивите и продуктивните показатели са по-високи, а нивото на заплевеляване е сравнително по-ниско, отколкото след силажна царевица (Атанасова, Зарков, Манева, 2013). В триполното полско сеитбообращение ечемикът е най – слабо нападащата се от листни въшки култура през пролетта. В най – висока степен от листни въшки се напада овесът и след трите предшественика. Ръжта, тритикалето, пшеницата и овеса се нападат в най – голяма степен след предшественик грах-слънчогледова смеска (Манева, Атанасова, 2014). През този период беше проучено влиянието на срока на сеитбата върху структурата на посева, добива, качеството на продукцията и фитосанитарното състояние на зърнено-житните култури. Сортовете зимен ечемик се засяваха в шест дати, а сортовете пшеница, ръж, тритикале и овес – в три дати. Засяването на културите и сортовете след оптималната дата понижава нивото на заплевеляване. През последната година на проучването, най-висок добив реализираха сортовете ечемик Вики и Платон (389 кг/ха), засяти през септември. Продуктивността на почти всичките сортове са на едно ниво, когато са засяти през септември и октомври. След тази дата тя започва да се понижава. Най-нисък добив всички сортове реализират, при сеитба в началото на месец март. При Емон, Ванеса и Кристи добивът не достига и 30 % от този в оптималната дата. Най-висок добив от сеитба в пролетна дата има двуреден ечемик - сорт Лардея, засят в началото на март, реализира 46% от продуктивния си потенциал. Сортовете пшеница Миряна и Енола и в трите дати дават почти еднакъв добив (съответно 414 и 421; 383 и 383 и 283 и 284 кг/дкa), който намалява пропорционално след оптималната дата. Тритикале сорт Вихрен има продуктивност, аналогична на сортовете пшеница. Ръж Милениум дава с 4 % по-висок добив, когато е засята през октомври и с 15 % по-нисък, когато е засята през ноември. Резултатите от настоящите и бъдещи проучвания ще послужат за оформяне на технология за отглеждане на зърнено-житни култури в условията на биологично земеделие в България.

Хербициди и хербицидни смеси при рапица Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

ПЛЮС

5–6 (267) / 2015

ва да се проучи само влиянието на хербицидите, прилепителите и смесите между тях. Опитът е изведен след предшественик твърда пшеница. Приложен самостоятелно, хербицидът Салса притежава много добра ефикасност срещу всички налични широколистни плевели, в това число и срещу полския синап и дивата ряпа, както и срещу самосевките от кориандър и бял трън. Хербицидът притежава слаба прилепимост, поради което е необходимо да се внася съвместно с прилепител (аджувант). При самостоятелната му употреба без други партниращи хербициди, неговата ефикасност е по-висока при приложението му с прилепителя Тренд, в сравнение с прилепителите Кодасайд и Силвет (табл. 1). Разликите в ефикасността на Салса под влияние на Тренд, от една страна и Кодасайд и Силвет от друга, са в рамките на 1–5%. При внасянето на Салса без прилепител, ефикасността на хербицида намалява значително срещу всички широколистни плевели – намалението е между 14 и 20%. Това намаление е особено ясно изразено по отношение на плевелите с власинки по листата като пача трева или с восъчен налеп като бяла лобода. Липсата на прилепител води до значително намаление на ефикасността на Салса срещу самосевките от кориандър с 18 % и срещу самосевките от бял трън с 20 % (табл. 2). Разликата в ефикасността срещу тези самосевки под влияние на прилепителя Тренд от една страна и прилепителите Кодасайд и Силвет от друга е малка – до 2 % при кориандъра и до 4 % при белия трън.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Изпитани са нови хербициди и хербицидни смеси за борба с икономически най-важните плевели, в това число полски синап и дива ряпа, при зимна маслодайна рапица отглеждана по конвенционална технология. Изведен е полски опит с конвенционалния Максимус хибрид PR44D06. С този опит се цели да се проучат възможностите за използване на новия вегетационен хербицид Салса 75 ВГ в комбинация с други партниращи продукти, съдържащи комбинации от различни активни вещества. Изследвана е ефикасността на резервоарните смеси на Салса с почвените хербициди Бутизан и Рънуей, за по-пълен и продължителен контрол на всички разпространени в рапицата широколистни плевели, като част от стратегията за управление на плевелната резистентност. Проучен е евентуалният синергетичен ефект при резервоарните смеси на Салса с противожитните хербициди Пантера и Ажил, и използване на различен прилепител към тях. Установено е влиянието, което оказва приложението на прилепителите Тренд, Кодасайд и Силвет върху нивото на ефикасност на самостоятелно приложения хербицид Салса. Изпитани са следните варианти: 1. Контрола – заплевелена; 2. Салса – 2 г/дкa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист); 3. Салса – 2 г/дкa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист); 4. Салса – 2 г/дкa + Силвет 10 мл/дкa (2-4 лист); 5. Салса – 2 г/дкa (2-4 лист); 6. Салса – 1,5 г/дкa + Бутизан – 125 мл/дкa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист); 7. Салса – 1,5 г/дкa + Бутизан – 125 мл/дкa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист); 8. Салса – 2 г/дкa + Бутизан – 200 мл/дкa + Тренд – 0,1 % (4-6 лист); 9. Салса – 2 г/дкa + Бутизан – 200 мл/дкa + Кодасайд - 150 мл/дкa (4-6 лист); 10. Салса – 2 г/дка + Пантера – 80 мл/дкa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист); 11. Салса – 2 г/дкa + Пантера – 80 мл/дкa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист); 12. Салса – 2 г/дкa + Ажил – 50 мл/дкa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист); 13. Салса – 2 г/дкa + Ажил – 50 мл/дкa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист); 14. Рънуей – 30 мл/дкa (2-4 лист); 15. Салса – 2 г/дкa + Рънуей – 30 мл/дкa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист). С включването на рапичен хибрид от продуктовата линия Максимус отпада необходимостта от употребата на растежни регулатори. Това позволя-

обикновена лепка

лечебна лайка

див мак

полски синап

дива ряпа

полско подрумче

повитицивидно фасулче

овчарска торбичка

Таблица 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни широколистни плевели при рапица по 100 %-овата визуална скала на EWRS

Контрола – заплевелена

Салса – 20 г/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (2-4 лист)

Салса – 20 г/хa + Силвет - 100 мл/хa (2-4 лист)

Салса – 20 г/хa (2-4 лист)

Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Тренд – 0,1 % (4-6 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (4-6 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Пантера – 800 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Пантера – 800 мл/хa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Ажил – 500 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Ажил – 500 мл/хa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист)

100

Рънуей – 300 мл/хa (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Рънуей – 300 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Плевели

Хербициди

Салса е листен хербицид и не притежава почвено действие. При продължително влажно време след третирането се развива вторично заплевеляване, което налага неговото комбиниране с друг противошироколистен хербицид с почвено действие. За разширяване, и найвече за удължаване на хербицидния ефект, са проучени комбинациите на Салса с почвения хербицид Бутизан. Резервоарните смеси Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa, внесена през фаза 2 - 4 лист и Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa, внесена през фаза 4 - 6 лист, контролират успешно всички широколистни плевели в зимната маслодайна рапица. Те контролират и основните житни плевели и самосевки от житни култури от 80 до 100 %. Двете резервоарни смеси, особено втората, притежават много дълго последействие за продължителен контрол и на вторично поникналите плевели. Слабата прилепимост на Салса налага добавянето на прилепител и при комбинирането й с други хербициди. При съвместното приложение на Салса и Бутизан, хербицидната ефикасност и последействие на резервоарната смес срещу житните плевели са по-високи при внасянето й с прилепителя Кодасайд в сравнение с прилепителя Тренд. По-висока ефикасност и последействие с участието на Кодасайд към резервоарната смес Салса + Бутизан се отчита както при третиране през фаза 2 - 4 лист, така и през фаза 4 - 6 лист. Ефикасността срещу широколистните плевели на хербицидната смес Салса + Бутизан не се влияе от вида на прилепителя – Кодасайд или Тренд. Салса е типичен противошироколистен хербицид - тя не притежава противожитно действие. При силно смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели, за разширяване на спектъра на действие на Салса, се налага хербицидът да се комбинира с противожитни хербициди. С тази цел са проучени комбинациите на Салса с вегетационните противожитни хербициди Пантера и Ажил. Тези комбинации са внасяни под формата на резервоарни смеси през фаза 2 - 4 лист на рапицата. При съвместната употреба на Салса и Пантера с прилепителя Кодасайд се отчита синергетичен ефект – ефектът на сместа е по-висок от този на сместа на двата хербицида с прилепителя Тренд. Синергизмът е по-силен по отношение на някои от най-опасните при рапицата плевели - полски синап, дива ряпа, лепка от широколистните; житна пиявица, полска овсига от житните. Хербицидната смес Салса + Пантера + Кодасайд проявява много висока ефикасност и спрямо самосевките от кориандър, бял трън и твърда пшеница. При резервоарната смес на Салса + Ажил, по-висока ефикасност се отчита при съвместна-

лисича опашка

италиански райграс

ветрушка

полска овсига

твърда пшеница*

кориандър**

бял трън***

селективност

Таблица 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни житни плевели и самосевки при рапица по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS

Контрола – заплевелена

Салса – 20 г/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (2-4 лист)

Салса – 20 г/хa + Силвет - 100 мл/хa (2-4 лист)

Салса – 20 г/хa (2-4 лист)

Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 15 g/ha + Бутизан – 1,25 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Тренд – 0,1 % (4-6 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (4-6 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Пантера – 800 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Пантера – 800 мл/хa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Ажил – 500 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Салса – 20 г/хa + Ажил – 500 мл/хa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист)

100

Рънуей – 300 мл/хa (2-4 лист)

Салса – 20 г/хa + Рънуей – 300 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

100

Плевели

Хербициди

* - самосевки от твърда пшеница ** - самосевки от кориандър *** - самосевки от бял трън

та й употреба с прилепителя Тренд. При този вариант е налице адитивен ефект – ефектът е равен на сумарното хербицидно действие. При резервоарната смес на Салса + Ажил с прилепителя Кодасайд се отчита антагонистичен ефект основно при широколистните плевели - полски синап, дива ряпа, лепка; при житните - полска овсига, житна пиявица, както и при самосевките от бял трън и от кориандър, но не и при самосевките от твърда пшеница. По отношение на тези плевели и самосевки ефикасността на хербицидната смес Салса + Ажил + Кодасайд е по-ниска от този на сместа Салса + Ажил + Тренд с 2 - 3 %. Хербицидът Рънуей е системен листен хербицид. Внесен през фаза 2 - 4 лист на рапицата, той притежава много добра ефикасност срещу повечето от наличните в рапицата широколистни плевели. За съжаление хербицидът е неефикасен срещу полския синап и дивата ряпа (ефикасност от едва 15 %) и е по-слабо ефикасен срещу самосевките от кориандър (ефикасност от 60 %) и срещу бял трън (ефикасност от 65 %) в сравнение със Салса. Рънуей не притежава и противожитен ефект. Резервоарната смес на Салса и Рънуей с прилепителя Тренд притежава много добра ефикасност срещу всички едногодишни и многогодишни широколистни плевели, в това число и срещу полския синап и дивата ряпа, както и срещу самосевките от кориандър и бял трън. Не е ефикасна срещу житните плевели и самосевките от житни култури. Това налага при смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели, резервоарната смес Салса + Рънуей + Тренд да се комбинира с противожитен хербицид. На петия ден след третирането със Салса се отчитат слаби признаци на фитотоксичност по листата на рапицата. Тя е по-слаба при самостоятелното третиране с хербицида Салса и резервоарните му смеси с хербицидите Бутизан, Пантера и Рънуей и прилепителите Тренд, Кодасайд и Силвет - бал 1 по скалата на EWRS. Фитотоксичността е по-силна при съвместното внасяне на Салса с противожитния хербицид Ажил и прилепителите Тренд и Кодасайд като резервоарни смеси - бал 2 по скалата на EWRS. При всички варианти фитотоксичните прояви се преодоляват от рапицата за около 6 - 7 дни след появата им и не оказват негативно влияние върху добива на рапично семе. Хербицидът Рънуей проявява много висока селективност по отношение на зимната маслодайна рапица. При самостоятелно третиране с Рънуей не са отчетени фитотоксични прояви по рапичните растения - бал 1 по скалата на EWRS. При съвместното му внасяне със Салса като резервоарна смес признаците на фитотоксичност са както при самостоятелната употреба на Салса - бал 1 по скалата на EWRS.

Таблица 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на семе от рапица Фактор А 2010 г.

2011 г. кг/ хa

Средно (Фактор В)

2012 г. кг/ хa

кг/ хa

Фактор В

кг/ хa

Контрола – заплевелена

3722 100

3103 100

2080 100

2968 100

Салса – 20 г/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

4373 117,5

3541 114,1

2392 115,0

3435 115,7

Салса – 20 г/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (2-4 лист)

4329 116,3

3500 112,8

2371 114,0

3421 115,3

Салса – 20 г/хa + Силвет - 100 мл/хa (2-4 лист)

4329 116,3

3506 113,0

2375 114,2

3424 115,4

Салса – 20 г/хa (2-4 лист)

4135 111,1

3398 109,5

2311 111,1

3281 110,5

Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/ хa +Тренд – 0.1 % (2-4 лист)

4492 120,7

3662 118,0

2471 118,8

3542 119,3

Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa +Кодасайд – 1,5 л/ хa (2-4 лист)

4541 122,0

3677 118,5

2486 119,5

3568 120,2

Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Тренд – 0,1 % (4-6 лист)

4519 121,4

3662 118,0

2479 119,2

3553 119,7

Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa (4-6 лист)

4574 122,9

3711 119,6

2498 120,1

3594 121,1

Салса – 20 г/хa + Пантера – 800 мл/ хa +Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

4429 119,0

3596 115,9

2434 117,0

3486 117,5

Салса – 20 г/хa + Пантера – 800 мл/ 4530 121,7 хa +Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист)

3649 117,6

2471 118,8

3550 119,6

Салса – 20 г/хa + Ажил – 500 мл/хa + Тренд – 0,1 % (2-4 лист)

4429 119,0

3593 115,8

2429 116,8

3484 117,4

Салса – 20 т/хa + Ажил – 500 мл/хa + Кодасайд - 150 мл/дкa (2-4 лист)

4388 117,9

3572 115,1

2413 116,0

3457 116,5

Рънуей – 300 мл/хa (2-4 лист)

4169 112,0

3388 109,2

2288 110,0

3283 110,6

Салса – 20 г/хa + Рънуей – 300 мл/ хa + Тренд – 0,1 % 4388 117,9 (2-4 лист)

3547 114,3

2402 115,5

3446 116,1

Средно (Фактор А)

3540 -

2393 -

4365 -

НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=55 p≤1%=73 p≤0,1%=94 F.B p≤5%=123 p≤1%=162 p≤0,1%=210 AxB p≤5%=212 p≤1%=281 p≤0,1%=364

Получените добиви на семе са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди (табл. 3). Най-високи добиви на семе са получени през 2010 г., когато метеорологичните условия бяха най-благоприятни за растежа и развитието на зимната маслодайна рапица. През 2012 г. добивите са силно редуцирани от неблагоприятните метеорологични условия, най-вече от късното поникване в резултат на силното засушаване. 2011 г. заема междинно положение - условията през есента бяха благоприятни за развитието на рапицата, но късните пролетни студове доведоха до повреди по листната маса и временно забавяне на растежа. Най-висок добив на семе както по години, така и средно за периода на проучване се получава при третиране с комбинацията Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa през фаза 4 - 6 лист, следвана от комбинацията Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa + Кодасайд – 1,5 л/хa през фаза 2 - 4 лист, съответно с 21,1 % и 20,2 % над заплевелената контрола. Добри резултати се получават и при резервоарните смеси Салса – 20 г/хa + Бутизан – 2 л/ хa + Тренд – 0,1 % през фаза 4 - 6 лист, следвана от комбинацията Салса – 15 г/хa + Бутизан – 1,25 л/хa + Тренд – 0,1 % през фаза 2 - 4 лист. Високите добиви при тези варианти се дължат както на добрата хербицидна ефикасност на Салса, така и на продължителното последействие на Бутизан за контрол и на вторично поникналите плевели. И през трите години на опита, добавянето на прилепителя Кодасайд към резервоаната смес Салса + Бутизан води до получаването на по-високи добиви на семе в сравнение с добавянето на прилепителя Тренд. При хербицидната смес Салса + Пантера + Кодасайд, вследствие синергизма между препаратите, добивите на семе са равни на тези от горепосочените комбинации с Бутизан. При смесването на Салса с Пантера и Тренд и с Ажил, Кодасайд и Тренд добивите са по-ниски поради слабия контрол на вторичното заплевеляване при по-влажна и топла есен. Добивите на семе са най-ниски при самостоятелната употреба на Салса без прилепител – 10,5 % над заплевелената контрола. При добавянето на прилепителите Тренд, Кодасайд и Силвет и на хербицида Рънуей добивите се повишават, но остават по-ниски от тези на вариантите с Бутизан, Пантера и Ажил, поради липсата на контрол върху житните плевели.

Алелопатичен ефект на плевели Част 2: Алелопатичен ефект върху татул Анна Пенева ИПАЗР “Никола Пушкаров”, София

вена вода), 2 – воден извлек от сухи листа на мушкато в съотношение 1:10, 3 – инкорпориран прах от сухи листа на мушкато в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г), 4 – воден извлек от сухи стъбла на мушкато в съотношение 1:10, 5 - инкорпориран

прах от сухи стъбла на мушкато в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г).

Таблица 1, Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к) върху кълняемостта на татул (Datura stramonium L,) Варианти 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИк % към К 5 - ИПк % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИст % към К 5 - ИПст % към К

5–6 (267) / 2015

* р < 0,05

ПЛЮС

1(K) % 2 – ВИл % към К

Дни след третирането (ДСТ) 7 14 21 28 35 водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.) 20,00 30,00 33,33 33,33 33,33 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 0,00 0,00* 0,00* 0,00* 0,00* 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 3,33 3,33* 3,33* 3,33* 0,00 11,10 9,99 9,99 9,99 0,00 3,33 3,33* 3,33* 0,00* 0,00 11,10 9,99 9,99 0,00 0,00 13,33* 13,33* 13,33* 13,33* 0,00 44,43 39,99 39,99 39,99 водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.) 20,00 30,00 33,33 33,33 33,33 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 0,00 3,33 3,33* 3,33* 3,33* 0,00 11,10 9,99 9,99 9,99 0,00 3,33 3,33* 3,33* 3,33* 0,00 11,10 9,99 9,99 9,99 0,00 13,33* 13,33* 13,33* 13,33* 0,00 44,43 39,99 39,99 39,99 3,33 13,33* 20,00* 20,00* 20,00* 16,65 44,43 60,01 60,01 60,01 воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris) 60,00 40,00 40,00 40,00 40,00 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 33,33* 26,67 23,33 23,33 23,33 55,55 66,68 58,33 58,33 58,33

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През 2006-2008 г. бяха изведени лабораторни опити за проучване на алелопатичното въздействие на студени водни извлеци и на инкорпориран сух и свеж растителен материал от здравец (Geranium spp.), мушкато (Pelargonium spp.) и обикновен пелин (Artemisia vulgaris) върху кълняемостта и динамиката на растеж (височина на пониците, дължина на корените, свежо и сухо тегло) на един от важните за България плевели - татул (Datura stramonium L.). Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.). Опитът включваше 5 варианта: 1 – контрола (с обикновена вода), 2 – воден извлек от сухи листа на здравец в съотношение 1:10, 3 – инкорпориран прах от сухи листа на здравец в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г), 4 – воден извлек от сухи корени на здравец в съотношение 1:10, 5 - инкорпориран прах от сухи корени на здравец в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г). Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.). Опитът включваше 5 варианта: 1 – контрола (с обикно-

Таблица 2, Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к) върху динамиката на растеж на татул (D, stramonium L,) Варианти 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИк % към К 5 - ИПк % към К 1(K) % 2 - ВИл % към К 3 - ИПл % към К 4 - ВИст % към К 5 - ИПст % към К 1(K) % 2 – ВИл % към К

Височина (cм)

Дължина на коре- Свежо тегло (мг) Сухо тегло (мг) ните (cм) водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.) 4,09 1,11 61,67 10,89 100,00 100,00 100,00 100,00 0,00* 0,00* 0,00* 0,00* 0,00 0,00 0,00 0,00 2,00 0,87 16,67 3,33 48,90 78,38 27,03 30,59 0,00* 0,00* 0,00* 0,00* 0,00 0,00 0,00 0,00 7,77* 3,22* 96,67* 13,33* 189,98 290,09 156,75 122,41 водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.) 4,10 1,10 61,67 10,90 100,00 100,00 100,00 100,00 2,02 0,89 16,67* 3,33* 49,27 80,91 27,03 30,55 2,00 0,87 16,67* 3,33* 48,78 79,09 27,03 30,55 2,64 0,67 13,89* 2,67* 64,39 60,91 22,52 24,50 7,80* 3,20* 96,67* 13,33* 190,24 290,91 156,75 122,29 воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris) 4,27 2,73 100,00 6,67 100,00 100,00 100,00 100,00 4,40 2,37 68,33 6,00 103,04 86,81 68,33 89,96

* р < 0,05

Изпитване на ефекта на водни извлеци от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris). Опитът включваше 2 варианта: 1 – контрола (с обикновена вода), 2 – воден извлек от свежи листа от долния, средния и горния етаж на растенията в съотношение 1:10 (5 г в 50 cм3 вода). При всички опити на 7-ия, 14-ия, 21-ия, 28-ия и 35-ия ден след третирането (ДСТ) беше отчитана кълняемостта на татула, а на 35-ия ДСТ – и динамиката на растежа на плевела. Опитите бяха статистически анализирани чрез ANOVA и tтест при ниво на значимост p

< 0,05. Резултатите за влиянието (алелопатичния ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от свежи и сухи растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к) върху кълняемостта на татула (Datura stramonium L.) са отразени в таблица 1, а за влиянието върху динамиката на растежа на плевела – в таблица 2. Водните извлеци и прахът от листа и корени на здравец имаха отрицателен алелопатичен ефект върху кълняемостта на D. stramonium, а инкорпорираният прах от смлени сухи корени - стимулиращ ефект по отношение на динамиката на

растежа на плевела. Водните извлеци и прахът от листа и стъбла на мушкато имаха отрицателен алелопатичен ефект върху кълняемостта на татула, но инкорпорираният прах от смлените сухи растителни части имаше стимулиращ ефект по отношение на динамиката на растежа на плевела. Растенията успяха да преодолеят негативното влияние и, като компенсация за по-малкия брой поникнали растения, се развиваха подобре от тези в контролата, поради което показателите за динамиката на растежа имаха по-високи стойности. Водните извлеци от свежи листа на пелин проявявиха отрицателен алелопатичен ефект по отношение на D. stramonium. Изводи * Потискащо влияние (отрицателен алелопатичен ефект) върху кълняемостта на татула (Datura stramonium) оказват инкорпорираният прах от смлени сухи листа от здравец и водните извлеци и инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато. * Стимулиращо влияние (положителен алелопатичен ефект) върху кълняемостта на D. stramonium не е установено. * Потискащо влияние (отрицателен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на татула оказват водните извлеци от свежи листа на пелин. * Стимулиращо влияние (положителен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на D. stramonium оказват инкорпорираният прах от смлени сухи корени от здравец и инкорпорираният прах от смлените сухи растителни части от мушкато.

Вегетационно приложение на хербициди и смесите им с „Лактофол В“ при слънчоглед Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

ПЛЮС

5–6 (267) / 2015

хибрид на Брио), а вариантите от технологията Експрес сън - с хибрид P64LE19 (трибенурон-метил толерантен хибрид). Опитът е заложен след предшественик твърда пшеница. Комбинациите на хербицидите Стомп и Уинг с Пеликан са неефикасни срещу бутрака, паламидата и повитицата (табл. 1). Стомп и Уинг притежават много добър противожитен ефект, в това число и срещу балура от семена. Те могат да се прилагат при смесено заплевеляване с едногодишни житни и някои широколистни плевели, но при отсъствие на бутрак, паламида и повитица (табл. 2). Комбинацията на Модаон с Пеликан е неефикасна срещу бутрака, паламидата и повитицата. Не проявява хербициден ефект и срещу едногодишните житни плевели дараджан, зелена и сива кощрява, кръвно просо, див овес. Тя трябва да се прилага при заплевелаване основно с едногодишни широколистни плевели, към които проявява ефикасност от 95 - 100 %. При хербицидите Гоал, Рафт и Пледж се отчита ефикасност от 90 до 100 % срещу едногодишните широколистни видове бутрак, обикновен щир, бяла куча лобода, черно куче грозде, татул, абутилон, тученица, полски синап. Частично възстановяване се наблюдава само при единични, най-често преминали оптималната фаза за третиране екземпляри от бутрак. При Гоал от многогодишните широколистни видове, паламидата е много по-силно засегната и потисната в развитието си отколкото поветицата. Рафт и Пледж са по-ефикасни срещу повитицата в сравнение с паламидата. Действието на тези три хербицида върху паламидата, повитицата и бутрака е тотално в ранните фази на развитие на трите плеве-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За ограничаване на негативното влияние на вторичното заплевеляване с най-опасните за слънчогледа едногодишни и многогодишни широколистни и житни плевели като паламида, повитица, бутрак, обикновен щир, бяла лобода, куче грозде, абутилон, пача трева и др., е изведен полски опи, в който са изпитани 6 хербицида от конвенционалната технология за отглеждане на маслодаен слънчоглед: Гоал (оксифлуорфен) – 800 мл/хa, Стомп (пендиметалин) – 4 л/хa, Рафт (оксадиаржил) – 800 мл/хa, Уинг (пендиметалин + диметенамид) – 4 л/хa, Пледж (флумиоксазин) – 80 г/хa и Модаон (бифенокс) – 1,5 л/хa. Те са внасяни самостоятелно или като резервоарни смеси с комплексния листен тор „„Лактофол В““ – 8 л/ хa, с цел намаляване на фитотоксичността им. Техните ефикасност срещу плевелите и селективност по отношение на слънчогледа са сравнени с тези на хербицида Пулсар (имазамокс) – 1,2 л/хa от технологията Клиърфилд и на хербицида Експрес (трибенурон-метил) – 40 г/хa от технологията Експрес сън. Вариантите от конвенционалната технология са изведени на основен фон Пеликан – 250 мл/ хa. Този почвен хербицид е внесен след сеитба преди поникване на слънчогледа за борба с първичното заплевеляване с едногодишни житни и широколистни плевели. Всички варианти са заложени през фаза 3 4 двойка същински листа на слънчогледа, когато действието на почвените хербициди започва да намалява. Хербицидите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон са с почвено и листно действие. Това дава възможност да се унищожат поникналите плевели в най-ранни фази от тяхното развитие, а от друга страна се предотвратява поникването на нови. Поради слабата си прилепимост хербицидът Пулсар е внасян съвместно с прилепителя Деш – 500 мл/хa (за да е по-ефикасен срещу балур и паламида), а хербицидът Експрес е внасян съвместно с прилепителя Тренд – 0,1 %. Вариантите от конвенционалната технология са изведени с хибрид Брио, вариантите от технологията Клиърфилд - с хибрид Неома (имитолерантния

щу дараджана, кръвното просо, зелената и сивата кощрява. Гоал е ефикасен на 80 - 85 % срещу зелената кощрява и дараджана, но е неефикасен срещу сивата кощрява, кръвното просо и дивия овес. Хербицидът Пулсар внесен, като резервоарВарина смес със Стомп, унищожава напълно видовеанти те кощрява, дараджан, кръвно просо, див овес, видовете щир, бяла лобода, полски синап, куче Конвенционална технология – хибрид Брио грозде, фасулче, подрумче, галинзога, овчарска Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 торбичка, татул, абутилон, пача трева, пипериче. Пулсар унищожава на 100 % и бутрака. ХерГоал – 800 мл/хa 96 100 100 100 100 100 100 100 бицидът успешно контролира и многогодишните Стомп – 4 л/хa 0 100 100 100 95 96 100 98 плевели – балур от семена и коренища, повитица, паламида. За по-успешен контрол срещу едноРафт – 800 мл/хa 90 100 100 100 98 100 100 100 годишни широколистни плевели като пача треУинг – 4 л/хa 0 100 93 100 80 90 95 92 ва и бяла лобода и срещу многогодишни житни плевели като балур от коренища към хербицида Пледж – 80 г/хa 90 100 100 100 100 95 100 100 Пулсар трябва да се прибави прилепителя Деш в Модаон – 1,5 л/хa 0 100 100 100 100 100 100 100 доза 500 мл/хa. Пулсар контролира напълно и слънчогледовата Лактофол В – 8 л/хa 0 0 0 0 0 0 0 0 синя китка. Имитолерантният хибрид Неома не Гоал – 800 мл/хa + 96 100 100 100 100 100 100 100 е устойчив към нея. По този начин синята китка Лактофол В – 8 л/хa се провокира да поникне заедно със слънчогледа, Стомп – 4 л/хa + 0 100 100 100 95 96 100 98 след което се унищожава от хербицида. Така не Лактофол В – 8 л/хa Рафт – 800 мл/хa + 90 само се постига пълен контрол над този парази100 100 100 98 100 100 100 Лактофол В – 8 л/хa тен плевел, но се намалява и запасът от нейните Уинг – 4 л/хa + 0 100 93 100 80 90 95 92 семена в почвата. Лактофол В – 8 л/хa При конвенционалната и Експрес сън техноПледж – 80 г/хa + 90 100 100 100 100 95 100 100 Лактофол В – 8 л/хa логии борбата със синята китка се води чрез изМодаон – 1,5 л/хa + 0 ползване на устойчиви към този паразитен плевел 100 100 100 100 100 100 100 Лактофол В – 8 л/хa хибриди. Включените в опита хибриди Брио и Технология Клиърфилд – хибрид Неома P64LE19 са устойчиви към всички нейни раси. Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 Хербицидът Експрес контролира на 100 % Пулсар – 1,2 л/хa + всички многогодишни и едногодишни широко100 100 100 100 100 100 100 100 Стомп – 2,3 л/хa листни плевели – паламида, повитица, бутрак, Технология Експрес сън – хибрид P64LE19 щир, бяла лобода, полски синап, куче грозде, Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 фасулче, подрумче, галинзога, овчарска торбичка, татул, абутилон, пача трева, пипериче. При налиЕкспрес - 40 г/хa + 100 100 100 100 100 100 100 100 Стратос ултра – 2 л/хa чие на плевели с власинки по листата, като пача ла – от фаза котиледони до появата на първите трева или с восъчен налеп като бяла лобода, е същински листа за бутрака и фаза 2 - 3 лист при необходимо хербицидът Експрес да се внася съвпаламидата и повитицата. При по-късно третиране местно с прилепителя Тренд – 0,1 %. Експрес е типичен противошироколистен херсе постига единствено забавяне в развитието на бицид. Той не притежава противожитно действие. тези три плевела, но слънчогледът развивайки се При наличие на житни плевели е необходимо да с по-бързи темпове, преодолява конкуренцията и се комбинира с противожитен хербицид. Резерзасенчва плевелите. Във всички случаи листното воарната смес на Експрес с балурицида Стратос третиране с Гоал, Рафт или Пледж, комбинирано ултра контролира успешно и всички едногодишни с почвено внасяне на Пеликан, осигурява добър и многогодишни плевели, в т.ч. троскот, пирей и контрол над широколистните плевели при конвенбалур от коренища. ционалния хибрид Брио. Вегетационното приложение на хербицидите Хербицидите Гоал, Рафт и Пледж притежават Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон във фаза и противожитен ефект. Рафт в комбинация с Пе3 4 двойка същински листа предизвиква силни ликан проявява много добра ефикасност срещу фитотоксични прояви върху слънчоглед хибрид наличните в опита житни плевели – дараджан, Брио жълто-бели петна по листата, върху които зелена и сива кощрява, кръвно просо, див овес. са попаднали хербицидите. Фитотоксичността е Комбинацията на Пледж с Пеликан е неефикасна най-силно изразена при Гоал, следван от Пледж срещу дивия овес, но е ефикасна на 90 % среи Рафт. За Гоал 10 дни след третирането балът Пеликан - 250 мл/хa - ССПП

полски синап

тученица

абутилон

татул

черно куче грозде

бяла лобода

обикновен щир

бутрак

Плевели

Таблица 1. Ефикасност на някои вегетационни хербициди срещу едногодишни широколистни плевели при слънчоглед по 100 %-овата визуална скала на EWRS

Конвенционална технология – хибрид Брио Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0

селективност

див овес

кръвно просо

сива кощрява

зелена кощрява

кокошо просо

повитица

Плевели

Варианти

паламида

Таблица 2. Ефикасност на някои вегетационни хербициди срещу многогодишни широколистни и едногодишни житни плевели при слънчоглед по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS

Пеликан – 250 ml/ha - ССПП

на повреда достига 5, а за Пледж и Рафт – 4 по 9-балната скала на EWRS. При хербицидите Стомп, Уинг и Модаон фитотоксичността е послаба – бал 3 по скалата на EWRS. Признаците на фитотоксичност се появяват най-рано при Гоал и Пледж – още на втория ден след третирането, следвани от Рафт и Стомп – на третия ден. При Уинг и Модаон фитотоксичността се проявява най-късно. Внасянето на комплексния листен тор „Лактофол В“ заедно с хербицидите Стомп, Рафт, Уинг и Модаон под формата на резервоарни смеси, води до увеличаване на селективността на хербицидите. Баловете на повреди намаляват средно с една степен при Стомп, Уинг и Модаон и с две степени при Рафт. Листният тор „Лактофол В“ съдейства и за побързото преодоляване на фитотоксичните прояви при тези четири хербицида. При Рафт, въпреки че фитотоксичността е по-силна, под влиянието на Лактофол тя се преодолява наравно с тази при Уинг и Модаон. Ефектът на листния тор „Лактофол В“ е найслаб при комбинирането му с хербицидите Гоал и Пледж. При тези резервоарни смеси Лактофол не увеличава селективността на хербицидите и най-слабо съдейства за преодоляване на фитотоксичността. При използването на резервоарни смеси на „Лактофол В“ с хербицидите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон не се констатира антагонизъм и намаляване на хербицидната ефикасност на продуктите. Тези шест хербицида не проявяват системно действие, а повредите върху слънчогледа се изразяват в контактни некрози върху листата, при които вегетационният връх се запазва. Срокът на пълното възстановяване на поразените растения варира от 15-20 до 30 дни и е в пряка зависимост от агрометеорологичните условия. Повредите са по-силни и продължителни в условията на екстремно засушаване в периода след третиране с хербициди (през 2011 г.) и по-слаби - при хладно и влажно време през този период от развитието на слънчогледа (през 2012 г., когато след третирането през м. май паднаха валежи в размер на 142,2 л/м2). При третиране с хербицида Пулсар се отчитат слаби фитотоксични прояви по слънчогледа 2 - 3 дни след третирането – бал 2 по скалата на EWRS. При Пулсар първоначално те са по-силни в сравнение с хербицида Експрес. По-силните фитотоксични прояви се дължат на използването на прилепителя Деш съвместно с Пулсар за да се увеличи ефикасността на хербицида срещу плевелите с власинки или с восъчен налеп по листата, каквито са пачата трева и бялата лобода. Впоследствие през вегетацията на слънчогледа, при имитолерантния хибрид Неома не се наблюдават

Гоал – 800 мл/хa Стомп – 4 л/хa

95 0

90 0

85 97

80 98

0 98

0 95

5 3

Рафт – 800 мл/хa Уинг – 4 л/хa Пледж – 80 г/хa

90 0 90

98 0 95

100 100 90

100 95 0

4 3 4

Модаон – 1,5 л/хa

Лактофол В – 8 л/хa

100

Гоал – 800 мл/хa + 95 100 85 80 0 Лактофол В – 8 л/хa Стомп – 4 l/ha + 0 0 97 98 98 Лактофол В – 8 l/ha Рафт – 800 мл/хa + 90 98 100 100 100 Лактофол В – 8 л/хa Уинг – 4 л/хa + 0 0 100 100 100 Лактофол В – 8 л/хa Пледж – 80 г/хa + 90 95 90 90 90 Лактофол В – 8 л/хa Модаон – 1,5 л/хa + 0 0 0 0 0 Лактофол В – 8 л/хa Технология Клиърфилд – хибрид Неома Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 Пулсар – 1,2 л/хa + 100 100 100 100 100 Стомп – 2,3 л/хa Технология Експрес сън – хибрид P64LE19 Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 Експрес - 40 г/хa + 100 100 100 100 100 Стратос ултра – 2 л/хa

никакви признаци на фитотоксичност под влияние на хербицида Пулсар. Новите хомозиготни хибриди от технологията Експрес сън се характеризират с висока устойчивост към едновременното третиране на слънчогледа с хербицида Експрес, балурицид и прилепителя Тренд под формата на резервоарна смес. Включената в опита резервоарна смес Експрес + Стратос ултра + Тренд проявява висока селективност по отношение на хомозиготния, трибенуронметил толерантен слънчогледов хибрид P64LE19 – бал 1 по скалата на EWRS. Не се налага прилепителя Тренд да бъде заменян с комплексния листен тор „Лактофол В“, с цел да бъде намалена фитотоксичността на хербицидната смес. Това е от особено значение за ефикасността на Експрес, особено при наличие на плевели с власинки по листата като пача трева или с восъчен налеп като бяла лобода, когато прибавянето на прилепителя Тренд към хербицида е абсолютно необходимо. Не е нужно да се преминава и към разделно

Най-високи добиви на семе, както по години, така и средно за периода на проучване, се получават при използване на технологията Клиърфилд - третиране на хибрида Неома с хербициднаСредно Фактор А 2010 г. та комбинация Пулсар + Стомп – 30,9 % над 2011 г. 2012 г. (Фактор В) Фактор В заплевелената контрола. Непосредствено след нея кг/хa % кг/хa % кг/хa % кг/хa % са добивите при технологията Експрес сън - треКонвенционална технология – хибрид Брио тиране на хибрида P64LE19 с комбинацията ЕксКонтрола – заплевелена 2211 100 1870 100 1958 100 2013 100 прес + Стратос ултра - 28,6 % над нетретиранаГоал – 800 мл/хa 2631 119,0 2192 117,2 2246 114,7 2356 117,0 та контрола. Тези добиви са резултат от високата Стомп – 4 л/хa 2481 112,2 2072 110,8 2175 111,1 2243 111,4 хербицидна ефикасност и селективност на двете резервоарни хербицидни смеси. Рафт – 800 мл/хa 2596 117,4 2169 116,0 2252 115,0 2338 116,1 При конвенционалната технология високи доУинг – 4 л/хa 2532 114,5 2106 112,6 2222 113,5 2287 113,6 биви на семе се получават при резервоарните смеси на хербицидите Рафт, Уинг, Стомп и МодаПледж – 80 г/хa 2571 116,3 2147 114,8 2232 114,0 2317 115,1 он с комплексния листен тор „Лактофол В“ – от Модаон – 1,5 л/хa 2501 113,1 2107 112,7 2158 110,2 2255 112,0 18,2 до 20, % над контролата. Получените от конЛактофол В – 8 л/хa 2401 108,6 1973 105,5 2075 106,0 2150 106,8 венционалния хибрид Брио добиви са по- ниски поради по-голямата фитотоксичност на тези херГоал – 800 мл/хa + 2631 119,0 2188 117,0 2252 115,0 2354 116,9 бицидни смеси въпреки добрата им ефикасност Лактофол В – 8 л/хa срещу плевелите. Комбинациите на Гоал и Пледж Стомп – 4 л/хa + Лактофол В – 8 л/хa 2611 118,1 2231 119,3 2305 117,7 2382 118,3 с „Лактофол В“, средно за периода на проучване, Рафт – 800 мл/хa + 2689 121,6 2237 119,6 2334 119,2 2420 120,2 водят съответно до 16,9 и 15,3 % увеличение на Лактофол В – 8 л/лa добива. Уинг – 4 л/хa + Лактофол В – 8 л/хa 2689 121,6 2252 120,4 2320 118,5 2420 120,2 Най-малки са увеличенията на добива при Пледж – 80 г/хa + 2582 116,8 2152 115,1 2226 113,7 2320 115,3 самостоятелното третиране с Гоал, Стомп, Рафт, Лактофол В – 8 л/хa Модаон – 1,5 л/хa + 2647 119,7 2201 117,7 2289 116,9 2379 118,2 Уинг, Пледж и Модаон без прибавяне на листния тор „Лактофол В“ – от 11,4 до 17,0 %. Главната Лактофол В – 8 л/хa Технология Клиърфилд – хибрид Неома причина за това е по-високата фитотоксичност на хербицидите при самостоятелната им употреба. Контрола – заплевелена 2200 100 1881 100 2003 100 2028 100 При сравнение на хербицидите от конвенциоПулсар – 1,2 л/хa + 3000 136,4 2380 126,5 2525 126,0 2635 130,9 Стомп – 2,3 л/хa налната технология се отчита, че добивите са найТехнология Експрес сън – хибрид P64LE19 високи при резервоарните смеси на Рафт и Уинг Контрола – заплевелена 2222 100 1831 100 2022 100 2025 100 с „Лактофол В“. Те са резултат, от една страна от Експрес - 40 г/хa + добрата ефикасност на тези хербициди срещу 3002 135,1 2307 126,0 2503 123,8 2604 128,6 Стратос ултра – 2 л/хa разпространените в опита житни и широколистни Средно (Фактор А) 2567 2128 2224 плевели, а от друга - от повишената селективност НСР / LSD, кг/хa: на Рафт и Уинг в резултат на прибавянето на комF.A p≤5%=128 p≤1%=137 p≤0,1%=148 плексния листен тор. F.B p≤5%=168 p≤1%=190 p≤0,1%=216 Препаратите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж AxB p≤5%=218 p≤1%=256 p≤0,1%=302 и Модаон имат регистрация за употреба и в внасяне на двата хербицида - Експрес и Стратос периода след сеитба преди поникване на култуултра от гледна точка на икономическата ефек- рата. Получените резултати показват, че е по-цетивност. лесъобразно те да бъдат използвани като почвеПолучените добиви на семе са резултат от су- ни хербициди. Вегетационно приложение на тези марния ефект на ефикасността и селективността хербициди на база почвено внасяне на Пеликан на проучваните хербициди (табл. 3). Най-високи се препоръчва, когато е засят конвенционален добиви на семе са получени през 2010 г., когато слънчогледов хибрид, но впоследствие се появяметеорологичните условия бяха най-благоприятни ва вторично заплевеляване с едногодишни или за растежа и развитието на маслодайния слънчо- многогодишни широколистни плевели. Към вегетглед. През 2011 г. добивите са силно редуцира- ационно третиране с тези хербициди трябва да ни от неблагоприятните метеорологични условия, се пристъпва само в краен случай. Когато такова най-вече в резултат на силното засушаване през третиране е наложително, то трябва да се комлетните месеци. През 2012 г. падналите през м. бинира с листния тор „Лактофол В“. Внасянето май значителни валежи създадоха благоприятни на този комплексен листен тор в доза 8 л/хa условия за развитието на слънчогледа, но високи- с хербицидите Стомп, Рафт, Уинг и Модаон (но те температури през лятото – с 2–3оС по-високи без Гоал и Пледж) под формата на резервоарни от средните за многогодишния период 1928–2012 смеси, съдейства за намаляване на фитотоксичг., съпроводени с липсата на валежи, редуцираха ността и за нейното по-бързо преодоляване от част от заложените добри добиви на семе. слънчогледа. Пеликан - 250 млхha - ССПП

Таблица 3. Влияние на някои вегетационни хербициди и смесите им с комплексния листен тор Лактофол В върху добива на семе от слънчоглед

технологично качество на зимна твърда пшеница мирабел Ив. Петрова, Е. Александрова Институт по криобиология и хранителни технологии, София терии за качество на твърдата пшеница като суровина за макаронени изделия. Гаранция за получаването на висок добив грис и преработването му в макаронени изделия с кехлибарено жълт цвят и с високо кулинарно качество е сортът твърда пшеница да е с подходящите характеристики. Качествената твърда пшеница е с едро здраво зърно със стъкловидна структура, високо съдържание на жълти пигменти, на протеин и силен глутен. Настоящата статия представя резултатите от оценката на технологичното качество на сорт зимна твърда пшеница Мирабел. Изследвани са проби, отгледани през периода 20112012 г. в конкурсни сортови опити при полски условия в Горски Извор, Раднево, Генерал Тошево и Бургас в системата на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Анализирани и сравнени са свойствата на зърно, грис и макаронен продукт с тези на стандартния сорт Сатурн 1. Технологичната оценка е осъществена чрез разработена в ИКХТ и утвърдена в ИАСАС система за окачествяване. Хектолитровата маса и масата на 1000 зърна са определени съ-

ответно по БДС EN ISO 7971: 2009 и БДС ISO 520: 2010. Стъкловидността на зърното е определена съгласно стандарт EN 15585: 2008. Експерименталното смилане на зърното до грис е извършено с адаптирана лабораторна мелница QC-109 Labor Mim. Добивът на грис е изчислен за 14% влага на зърното и е коригиран също за 14% влага на гриса. Съдържанието на протеин в зърното и гриса е определено по метода на Келдал (N x 5,7) съгласно БДС EN ISO 20483: 2006, а на мокър глутен по БДС EN ISO 21415-2: 2008. Функционалното качество на протеина/ глутена е оценено по SDS - седиментационен обем на смляно зърно (ICC 151: 1990) и реологичните свойства на мокър глутен по показателите отпускане и компресибилитет (БДС 13375: 1990/Изменение 1: 1993). Реологията на грисовите теста е изследвана по модифицирания за твърдата пшеница метод на Irvine et al. (1961) с фаринограф Brabender. Характеристиките на фаринографския профил са: време за замесва-

Таблица 1. Физични свойства на зърното на твърдите пшеници

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Макаронените изделия са се наложили в менюто на хора от различни националности поради разнообразните възможности за приготвяне за консумация, бързата и лесна технология за производство, дълготрайно съхранение и добра транспортабилност. Независимо от специфичните регионални предпочитания на потребителите, основните характеристики за качество на макаронените изделия са техният външен вид, формиращ първичната търговска стойност на суровите изделия, като изискването е да са с кехлибарен цвят и с гладка повърхност; здравина - определяща пригодността им за транспорт и съхранение и кулинарни свойства, свързани с вкусовото възприемане на сварените изделия. Главните компоненти на кулинарното качество на макаронените изделия са тяхната реология и лепкавост, като се изисква да бъдат еластични и твърди, без да се чувства лепкавост при сдъвкване. Традиционната суровина за производството на над 600 вида макаронени изделия е твърдата пшеница (Triticum durum Desf.). Технологичния напредък в макаронената и мелничната индустрия, пазарният натиск и нарастващите изисквания на клиентите налагат строги кри-

Мирабел Сатурн 1

хектолитрова средно 81,2 80,7

маса, кг/хл обхват 80,0-82,8 79,2-81,4

маса на 1000 зърна, г с. в. средно обхват 37,0 35,3-39,8 38,6 36,3-41,0

стъкловидност, % средно обхват 78 43-92

добив на грис, % средно обхват 59,7 58,1-62,2

60,1

71-92

57,5-61,8

5–6 (267) / 2015

Сорт

Таблица 2. Съдържание на жълти пигменти във веригата зърно-грис-макаронен продукт Сорт

Съдържание на жълти пигменти, ppm с.в.

зърно

грис

диск

Мирабел

средно обхват 7,36 6,62-7,87

средно обхват 6,50 5,86-6,88

средно обхват 4,81 3,32-5,61

34,6 23,9-49,9

Сатурн 1

7,44 7,02-8,01

6,52 5,66-6,91

3,65 2,75-4,68

51,6 38,2-59,7

не, мин – времето за достигане на максималната консистенция на тестото; максимална консистенция, BU– консистенцията на върха на кривата; толерансен индекс, BU - намаление на консистенцията след 4 минути месене след върха на кривата, ширина на фаринографската крива - също след 4 минути месене. Концентрацията на жълтите пигменти е определена по БДС EN ISO 11052: 2006 спрямо стандартна крива с чист β-каротин. Макароненият продукт под формата на дискове с диаметър 7 мм е получен по микрометода на Alause (1977) и окачествен по показателя число на кулинарно качество (ЧКК).

Млевно качество Физичното състояние на твърдата пшеница е важен фактор за нейния млевен потенциал и качеството на крайните продукти. Общоприетите класификационни косвени показатели за млевно качество са хектолитровата маса, масата на 1000 зърна и стъкловидността на зърното. Те са индикатори и за здравния статус на пшеницата, тъй като всички фактори, които дефектират зърното, влияят и върху тях (измръзване, недозряване, спаружване, прорастване, болести по растението, нападение от насекомни вредители и др.). На таблица 1 са показани физичните характеристики на изследваните твърди пшеници.

Фиг. 1. Фаринограми на изследваните твърди пшеници при 36,5% абсорбция на вода

Загуби на пигменти при производство на макаронен продукт спрямо зърното, % средно обхват

Видна е успешната селекция в млевен аспект от технологичното качество на сорт Мирабел, който се характеризира със здраво, едро и с висока хектолитрова маса зърно. Мирабел е с по-ниска маса на 1000 зърна, по-висока хектолитрова маса и равна стъкловидност на зърното спрямо стандарта Сатурн 1, като двата сорта дават подобни добиви на грис от експерименталното смилане. Цветови потенциал Традиционният потребител определя кехлибарено жълтия цвят като първичен маркетингов елемент на висококачествените макаронени изделия. Общоприетите биохимични фактори на жълтия цвят включват количеството на жълти пигменти и активността на зърнената липоксигеназа, които са сортови характеристики. Затова скринингът за цвят е важен качествен приоритет в световните селекционни програми по твърдата пшеница. Съдържанието на жълти пигменти в зърното и гриса на Мирабел е сравнимо с това на Сатурн 1 както по средни стойности, така и по обхват на вариране според реколтната година и мястото на отглеждане (табл.2). Косвен показател за активността на зърнената липоксигеназа са пигментните загуби при преработване на зърното до грис и макаронен продукт. Резултатите показват, че загубите на жълти пигменти при производството на макаронен продукт от Мирател е 1,5 пъти по-ниско от това на загубите при Сатурн 1. Това резултира в по-хубав жълт цвят на произведените от него изделия, където концентрацията на жълти пигменти възлиза на

Таблица 3. Съдържание на протеин и мокър глутен в зърното и гриса

Сорт

протеин, % с.в. зърно

глутен, % грис

зърно

грис

средно обхват

Мирабел

13,25 12,01-14,55

12,21 11,05-13,58

25,8 23,6-29,8

27,8 25,6-31,2

Сатурн 1

14,11 12,60-15,46

13,33 11,54-14,44

27,9 24,0-30,2

30,0 25,6-32,0

4,81 ppm с.в срещу 3,65 ppm за стандарта. Кулинарен потенциал Съдържание и качество на протеин/глутен При кулинарната обработка на макаронените продукти от твърда пшеница протичат два взаимно конкуриращи се процеса - полимеризиране на протеина и клайстеризиране на скорбялата. Готовността за образуване на глутенова мрежа, определяща структурата и реологията на макаронените теста, поведението им при екструдирането и свойствата на сварените макаронени продукти зависи от количеството и качеството на протеина. Така съдържанието на протеин и глутеновата сила са най-отговорните фактори за кулинарното качество на изделията от твърда пшеница. Твърда пшеница с високо съдържание на протеин и със силен глутен дава здрави нелепкави теста, които са идеални за преработване в изделия с много добри кулинарни свойства. Ето защо подобряването на концентрацията на протеина и силата на глутена в зърното са сред приоритетните акценти в програмите за сортово развитие на твърдата пшеница. На таблица 3 са показани средните стойности и диапазоните на вариране на съдържанието на протеин и добива на мокър глутен на изследваните твърди пшеници. Както се вижда, съдържанието на протеин в зърното в зависимост от сорта и реколтната година варира от 12,01 до 15,46% с.в. Като средни стойности твърда пшеница Мирабел съдържа с около 1% по-малко протеин от стандарта Сатурн 1.

Съответно по-ниско е с около 2% и съдържанието на глутен в зърното и гриса. Съдържание на протеин в зърното от порядъка на 13-14% с.в. е приемливо, но недостатъчно ниво от гледна точка на кулинарното качество. Съвременното макаронено производство предпочита грис с над 14% с.в. протеин, което съответства на над 15% с.в. протеин в зърното. Резултатите от двугодишната оценка на качеството на глутена на двата сорта са показани на таблица 4. Данните сочат, че сорт твърда пшеница Мирабел през реколта 2011г. по SDS-седиментационни стойности (средно за годината 54 cм3) и вискоеластични свойства на глутена по показателите отпускане (средно 7 мм за зърно и 8 мм за грис) и компресибилитет (средно 82 и 86 ИДК ед. съответно за зърно и за грис) изявява силен глутен. Вижда се още, че 2012 година се характеризира с по-ниско качество на глутена на изпитваните сортове в сравнение с 2011 година. Засегнато е дори зърното на стандарта Сатурн 1, но тъй като сортът принципно се отличава

с много силен глутен, запазва достатъчно висока стойност на показателя SDS-седиментация (47 cм3) и добри реологични свойства на мокрия глутен (отпускане 9 и 10 мм за зърно и грис и компресибилитет 87 и 93 ИДК ед. за зърно и грис). Средната седиментация на Мирабел обаче намалява около два пъти (30 cм3) и вискоеластичността на глутена е понижена в поголяма степен спрямо стандарта - отпускане средно съответно 11 и 13 мм за зърно и за грис и компресибилитет средно 94 ИДК ед. за зърно и 103 ИДК ед. за грис. Един от изводите от тези резултати е, че срок на изпитване от две години не е достатъчен за категоричната изява на потенциала на даден сорт и е редно спазване на изпитване за стандартния период от три години. Реологични свойства на грисови теста Фундаменталната зърнена реология окачествява пшеничните теста по техните физични свойства, които са важни фактори при избора на суровината за производство на макаронени изделия и неговото управление,

Фиг. 2. Технологична класификация на макаронения продукт, средно за 2011-2012 г.

Таблица 4. Качество на протеина/глутен в зърното и гриса Сорт

SDS-обем, cм3

отпускане, мм

зърно

компресибилитет, ИДК ед.

грис

зърно

грис

2011 2012

Мирабел

54 30

7,3 10,7

8,2 13,2

82 94

86 103

Сатурн 1

56 47

6,5 8,7

5,5 9,8

77 87

76 93

както и за крайното качество на изделията. Реологичната оценка на макаронените теста по модифицирани за твърдата пшеница методи се прилага не само за рутинен контрол на качеството на гриса в зърнените лаборатории и в мелничната индустрия. Тя е приложима и за скрининганализ в селекционните програми, за да се получи по-цялостна характеристика на сортовете и тяхното градиране по сила на глутена. На фиг. 1 са показани фаринограми на сортовете по години и място на отглеждане. Всички фаринографски параметри и общите фаринографски профили са в съответствие с протеиновото съдържание и вискоеластичността на глутена в гриса. Принципно фаринограмите на теста с повече протеин са по-високи, с намалено време за образуване и повишен толерансен индекс, а с по-силен глутен и при подобно протеиново съдържание - пошироки, по-равни и с увеличено време за хидратиране. От представените фаринограми се вижда, че тестата от реколта 2011 г. от двата сорта са посилни и се отличават с по-дълго време за развитие на тестото, по-широка крива и по-бавно падане на консистенцията при месене. Характеристиките на месене на тестваните проби на твърда пшеница Мирабел през реколта 2012 са сравнително по-слаби – с намалено време за хидратиране, по-ниска стабилност на тестото и по-тесни фаринограми. По-силният тип на глутена на стандарта Сатурн 1 има повече вътрешни резерви да запазва вискоеластичните си характеристики и видимо са

модифицирани свойствата на тестото само на пробата от Горски Извор (13,5 мм отпускане и 105 ИДК ед. компресибилитет на глутена в гриса) и то в по-малка степен в сравнение с промените в свойствата на тестата от Мирабел от реколта 2012 г. Класификация на макаронените продукти Технологичната пригодност на твърдата пшеница за използването й по предназначение в крайна сметка се изразява в качеството на произведения от нея краен продукт. Позициите на сорт Мирабел и стандартния сорт Сатурн 1 по цвят и кулинарно качество на произведените от тях макаронени продукти са илюстрирани на фиг. 2. За да се елиминира отчасти влиянието на протеиновото съдържание върху кулинарния резултат, той е изразен на единица протеин в зърното (ЧКК/ПРз) (фиг. 2). Вижда се, че Мирабел има по-нисък кулинарен потенциал от стандарта Сатурн 1, но по цвят заема по-висока позиция. Качеството на всеки вид зърно е съвкупност от редица характеристики, които определят пригодността му да удовлетворява определени потребности. Даден сорт зърно, в частност твърда пшеница, следва да е балансиран, като обединява добри стопански и преработвателни (технологични) качества. По данни на ИАСАС сорт зимна твърда пшеница Мирабел при изпитването му в системата на държавното сортоизпитване в периода 2011-2012 г. показва много добри стопански и биологични качества (добив на зърно, студоустойчивост, устойчивост на полягане, чувствителност към

болести, прорастване и др.). По всички елементи от този аспект на качеството сорт Мирабел е равен или превъзхожда стандартния сорт Сатурн 1. Заключение Сорт твърда пшеница Мирабел притежава технологична пригодност за преработване до грис и макаронени продукти и в допълнение изявява много добри стопански качества. През 2013 г. е признат от Експертната комисия по зърнено-житни култури към ИАСАС с право за вписване в националната сортова листа. Класическите критерии за функционалното качество на твърдата пшеница са цвета и кулинарните свойства на произведените от нея макаронени изделия. Първокачествените изделия се характеризират с кехлибарено жълт цвят и пригодност за запазване на целостта си при кулинарна обработка. Ето защо подобрението на глутеновата сила и повишаването на концентрацията на жълти пигменти в зърното в селекционния процес е също толкова важно, колкото и постигането на добри стопански качества на култивираните твърди пшеници. При държавното сортоизпитване всеки сорт освен на щателно изследване на стопански и биологични качества се подлага на строг контрол и за технологично качество. Изискването да бъдат регистрирани само сортове с доказано високо технологично качество е гаранцията за конкурентоспособна българска твърда пшеница, която да посреща изискванията на пазара и на модерните производствени технологии.

ТОРЕНЕ

Азотните торове и нитратите в растенията Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров - ИПАЗР”Н.Пушкаров”

5–6 (267) / 2015

менно да се прилага подходящ сеитбооборот и обработка на почвата, да се подбира подходящ предшественик, своевременно да се засява в най-подходящ за културите срок и при оптимална гъстота. Редките или гъстите посеви често допълнително повишават съдържанието на нитрати в продукцията. Основно првило е обаче да се тори с минерални торове на базата на задължителен и редовен агрохимически контрол на почвата, балансирано да се използва азотът с другите хранителни елементи (фосфор, калий, магнезий, микроелементи). Торенето с оборски тор, компост, сидерати и зелено торене да се съчетават с оптимални норми в съотношение с минералните торове. При органо-минералното торене количеството минерални торове (азотни, фосфорни, калиеви), предвидени за торене на зеленчукови култури, могат да бъдат намалени с 2030%. Внасянето на високи норми оборски тор над 15-20 т/дкa, трябва да се избягва, защото се повишава нитратното съдържание. Важно изискване е да се спазват сроковете за подхранване с азотни торове и да се внасят не по-малко от 20-30 дни преди прибиране на реколтата. Необходимо е поддържането на оптимален воден режим на растенията и избягването на всякакви стресови състояния от засушаване или преовлажняване, които могат допълнително да повишават нитратното съдържание.

ПЛЮС

почвения разтвор се увеличава много. Метеорологичните фактори - валежи, температура, влияят за разтварянето на хранителните вещества, особено за наличието на азот в почвата. При отглеждането на зеленчуковите култури оранжерийно и на открито се използват много често високи норми азотни торове. При съобразяването им със съответния почвен тип, запасеността от хранителни вещества и особеностите на културата не се получават изявени негативни явления на замърсяване, но при наднормено торене, преследващо комерчески цели за получаване на високи добиви, се влошава качеството на получената продукция. Разлика в натрупването на нитрати има и при отделните сортове от един и същ вид, като варирането достига от два до пет пъти. Екологическите условия влияят съществено върху растежа, физическите и биологическите процеси в растенията. Затова в някои случаи азотното торене е по-слаб фактор за акумулирането на нитрати в продукцията, отколкото почвата, продължителността и интензивността на светлината, температурата и влажността на въздуха и почвата. При отглеждане на зеленчуци при тежки, кисели или богати на органично вещесто, добре запасени с хранителни вещества почви, съдържанието на нитрати в продукцията е по-високо. В условията на къс ден, намалено осветление, облачни и мъгливи дни съдържанието на нитрати също е по-голямо. Агротехническите мероприятия също влияят върху нитратното съдържание. Това налага своевре-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Една от биологичните особености на зеленчиковите култури е склонността им да натрупват азотни съединения-нитрати в резултат на азотното торене. Когато съдържанието на нитрати и нитрити се увеличи, те стават опасни за здравето на човека. Зеленчуковите култури в зависимост от свойството си да акумулират нитрати, се разделят на три групи: силно акумулиращи - от 1000 до 5000 мг/кг и слабо или неакумулиращи. Към първата група спадат - спанакът, марулята, салатата, зеленият чесън, зеленият лук, тиквичките и пъпешите. Към втората - репичките, морковите, главестото зеле и салатните краставици. Към третата - доматите, пиперът, лукът, зеленият фасул, зеленият грах и корнишоните. За спанака е без значение от какъв вид е азотния тор. Той извлича от почвата цялото налично количество нитрати и за това трябва да се внимава при дозирането с тора. Начинът на наторяване също е от значение. При поставянето на тора непосредствано в близост до корените се получава по-бързо и по-голямо обогатяване с нитрати, отколко-при наторяване на повърхността. От минералните торове нитратните действат найбързо и са най-ефикасни по отнощение на нитратното съдържание в растенията. Освобождаването на азота от органичните торове и наличието му в почвата може да намали или да се увеличи съобразно обусловените от времето промени на почвената влага и температура. При дадени условия се активизира дейността на микроорганизмите, поради което количеството на нитратите от минерализирането в

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (267) / 2015

Начини за подобряване на оборски тор

Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров – ИПАЗР Един от начините за подобряване качеството на оборския тор е нарязване на сламата, използвана за постеля. С това се повишава поглъщателната способност, създават се условия за уплътняване на тора, а в последствие разхвърлянето по нивите става поравномерно. Подобряване на оборския тор се постига също и при използването на торф за постеля. Той съдържа значително повече азот в сравнение със сламата, има по-голяма поглъщателна способност и свързва трайно отделящия се амоняк при хидролитичното разпадане на азотните съединения, вследствие на което се намаляват и азотните загуби. Напоследък се смята, че най-целесъобразно се използва торфът, когато преминава през оборите. През компостирането на оборския тор с фосфорни минерални торове се намаляват загубите на азот и на органично вещество през време на съхраняването. Освен това прибавката на фософорни торове към пресния оборски тор усилва развитието на някои полезни микроорганизми (амонифициращи и целулозоразлагащи), а потиска денитрифициращите. Компостирането на оборския тор с фосфорни торове не само намалява загубите на азот и повишава ефекта от него, но и увеличава разтворимостта на внесените торове. Хиперфосфатът, който се препоръчва само за кисели почви, при компостирането му с оборски тор може да се използва и при неутрални и алкални почви. За повишаване ефективността на оборския тор от голямо значение е и времето на неговото заораване. То трябва да бъде диференцирано в зависимост от почвените и климатичните условия, а също така и в зависимост от културата, срещу която се внася. За равнинните райони на Северна и Южна България и при условията на тежки по механичен състав почви се препоръчва като най-ефективно есенното заораване на оборския тор с дълбоката оран. Есенното заораване на оборския тор при тези условия дава най-голямо увеличение на добивите. За полупланинските райони и леко песъкливите и ерозирани почви се препоръчва пролетно внасяне на оборския тор. Пролетното внасяне е възможно и за предпочитане при зеленчуковите култури, тютюна и др., които се засаждат сравнително по-късно и се налага пролетно преораване на почвата. Заораването се извършва по различни начини. Най-често се препоръчва то да става веднага след разхвърлянето на торта. При такова заораване загубите са най-малки и ефектът от торенето – най-го-

лям. Времето на заораване зависи от степента на разложеност на оборския тор и от съдържанието на амонячен азот. Пресният и полуугнилият оборски тор, който съдържа значително количество амонячен азот, трябва да се заорават веднага след разхвърлянето. При торене с угнил оборски тор ефективността се повишава значително, ако се заоре след изсъхването му на повърхността на почвата. По статистически данни половината от оборския тор у нас се изкарва през зимата, а се заорава през пролетта. Най-големи загуби на хранителни вещества и най-малък ефект от торенето се получават, когато оборският тор се разтоварва на малки купчини и се оставя да престои така. Тогава микробиологичните процеси продължават, температурата в купчинките остава висока и загубите на азот се увеличават. Освен това известно количество от азота се измива, при което се създава голяма пъстрота в плодородието. Под влияние на торенето настъпват съществени изменения и в реакцията на почвата (pH). Тя е най-висока при чистото органично торене и постепенно намалява с увеличаване количеството на минералните торове. С увеличаване броя на частните ферми и с внедряването на някои нови методи за отглеждане на животните възникват и много нови въпроси. Един от тях е въпросът за отстраняването, съхраняването и оползотворяването на органичните остатъци. Торът, който се получава при безпостелъчно отглеждане на животните, се различава съществено по физичните и химични свойства от обикновения оборски тор. Това води до изменения в начините на съхраняване, транспортиране и разхвърляне на тора, в процесите на ферментацията и в загубите на хранителни елементи и органично вещество. От изложеното по-горе става ясно, че при разхвърлянето на тора в зависимост от неговото състояние, почвените и климатични условия, нормите на торене, степента на разреждане и състоянието на почвената повърхност настъпват значителни загуби на азот. Ограничаването на тези загуби е важно средство за повишаване ефекта от торенето. Някои агрохимически мероприятия като брануването, култивирането и плиткото заораване на 8-10 cм намаляват загубите на азот до 25%, а преораването на почвата на 18-20 cм ги свежда до нула. Плиткото заораване е по-ефективно от брануването, но практически е по-трудно приложимо.

лозе и вино

биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор Валерий Пейков, Даниела Димитрова, Владимир Димитров Институт по лозарство и винарство, Плевен (продължение от брой 3-4)

ПЛЮС

5–6 (267) / 2015

платежоспособност на българския потребител, също могат да се определят като слаба страна на биологичното земеделие като цяло, и в частност на биологичното производство на грозде и вино. В международен аспект експертните оценки прогнозират силен растеж в близките години на пазара на биологично вино, най-вече в САЩ, Скандинавските държави и Япония (BouzdineChameeva, 2011). Продажбите на биологично вино в Швейцария представляват 2,1% от общата стойност на продажбите на био продукти, като годишния темп на растеж се изчислява на 9,2% (Willer, 2013). В рамките на Европейския съюз, търсенето на биологично вино се увеличава на пазара във Великобритания, Нидерландия и Швеция. Водещите вносители на био-вино в Общността са Германия (най-големият световен вносител на биологично вино – около 30 млн. бутилки годишно или близо 225 хил. хектолитра вино, която осъществява внос предимно от европейските държави), Норвегия, Финландия, Дания, Швейцария, Австрия (CBI, 2013). Развитието на международната търговия с произведени по методите на биологичното земеделие вина представлява възможност за българските производители, но и сериозно предизвикателство, предвид острата конкуренция едновременно на

ЗЕМЕДЕЛИЕ

сортова структура, формировка и технология на отглеждане, е осВисоката степен на риск, при- новата, гарантираща постоянство съща като цяло на лозарството, в годините на количеството и капредвид дългосрочния характер и чеството на получаваното грозде. значителния размер на първона- В настоящия момент в страначалната инвестиция, е много по- та липсва актуално микрорайосилно изразена при биологичното ниране на лозарските терени, производство на грозде. Стабил- което също е основна слабост, ността на добивите и качество- възпрепятстваща инвестициите в то на продукцията понастоящем биологичното лозарство, поради се причислява към слабите стра- реалната опасност от неправилен ни на дейността. В сравнение с избор при определяне на основразвитите лозарски страни, които ните технологични параметри, имат по-дълъг опит в отглеждане- особено когато не се ползва ексто на биологични лозя и в които пертния опит на специалистите в опасността за гроздовата реколта областта. Нестабилността на получавапроизтича предимно от оидиума (Испания, Италия и Франция) ната реколта в количествено и и сивото гниене (Германия, Ав- качествено отношение създава и стрия и Швейцария), в страната друг проблем, свързан с успешни най-често проблемите са про- ната реализация на органичното вокирани от разпространението десертно грозде, а именно нена мана, оидиум и сиво гниене способността за формиране на (Костадинова и др., 2012, Пейков големи по обем партиди с еди др., 2012). Размерът на пора- нородна по качествени парамеженията зависи от климатичните три продукция, което ограничава условия на годината. Като при- възможностите за договориране мер, през изминалата дъждовна между производители и търговци, година в биологично отглежда- и се отразява негативно върху ните лозя на цялата територия доходността от осъществяваната на страната, най-тежки повреди дейност. Рисковият характер на проса констатирани от мана и оидиум. Периодично получаваните изводството и допълнителните слаби стопански резултати при вложения по сертификация и производството на биологично контрол са основните мотиви, грозде, особено в Северна Бъл- които карат производителите да гария, изискват провеждането на търсят по-висока реализационна широкомащабни комплексни на- цена. Някои от производителите учни изследвания и практически на биологично вино се опитват експерименти за установяване да реализират продукцията си на и предлагане на практиката на цени от три до пет пъти по-висорационални и ефективни техно- ки от тези на вината, произведелогични и технически решения. ни по конвенционална технолоНаучно обоснованата съвмести- гия. В този смисъл ограниченият мост на комплекса от фактори – понастоящем вътрешен пазар на подходящ микрорайон и терен, биологични продукти и ниската

биологични и конвенционални вина, както с произход от традиционните европейски държави – винопроизводители, така и от държави като Чили, Република Южна Африка, Аржентина. Като потенциални пазари за реализация на органично десертно грозде може да се посочат също Германия и Великобритания, където годишните продажби на биологични плодове и зеленчуци заемат голям дял - съответно 35% и 25%, в общата стойност на реализираните биологични продукти (ЕС, 2010). Пазарният успех на българските производители на биологично грозде и вино изисква сериозни инвестиции, които могат да получат подкрепа по линия на мярка „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020, подмерки 11.1 „Плащания за преминаване към биологично земеделие за ха ИЗП” и 11.2 „Плащания за поддържане на биологично земеделие за ха ИЗП” при максимално допустим размер на субсидията 900 евро/ ха за многогодишни култури. Възможности за модернизиране на производството, повишаване на професионалната квалификация на заетите в биологичното лозарство, консултантски услуги и развитие на иновативния потенциал на дейността предоставят предвидените мерки М 01 „Трансфер на знания и информационни дейности”, М 04 „Инвестиции във физически активи”, М 06 „Развитие на стопанството и стопанската дейност”, подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски производители”, М 16 „Сътрудничество”, подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост”, подмярка 16.2. „Подкрепа за пилотни проекти и за развитие на нови продукти, практики, процеси и технологии”. Опитът на водещите държави в производството на биологично вино показва, че реализацията на продукцията се осъществява предимно чрез директни продажби. Финансова помощ за хоризонтална или вертикална интеграция на производители, преработватели и търговци с цел изграждане на местни пазари и къси вериги на доставки може да бъде пре-

доставена по подмярка 16.4. от ПРСР 2014-2020. Важен ресурс в подкрепа на производството на био-вино са и предвидените средства по мярка „Инвестиции” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за винарските 2014-2018 години, една от поставените цели на която е стимулиране растежа на производството на биологично вино до 2% от общото количество на произвежданото вино в страната. Отпускането на финансова подкрепа, предвиденият ресурс на която трябва да обхване общо 250 проекта, цели също насърчаване използването на екологични практики, основани на приложението на по-малко пестициди, опазване на почвата от замърсяване, поддържане на биоразнообразието и ландшафта. Като основни заплахи пред развитието на биологичното лозарство се открояват едновременно с присъщите за цялостното развитие на земеделието в страната ни потенциални негативи от отрицателните демографски процеси в селските райони и засилващата се емиграция на работната сила с необходимата квалификация, и липсата на широкомащабни рекламни кампании, което създава предпоставки за нелоялна употреба на обозначението за биологичен продукт, подронвайки имиджа на българското биологично гроздо- и винопроизводство. Трябва да се подчертае и сериозната заплаха за развитието на дейността, която произтича от възможното намаление на размера на очакваните субсидии. Както е известно, лозарството е капиталоинтензивна дейност, изискваща в пъти по-голяма подкрепа в сравнение с някои от останалите сектори на земеделското производство, за активизиране на предприемаческата инициатива, като генератор на заетостта и устойчивото развитие на биологичното производство на грозде и вино, диверсифициращо дейността в лозаро-винарския сектор. В този ред на мисли следва да отбележим, че с актуализацията на размера на компенсаторните плащания и плащанията за отглеждане на лозови насаждения, преминали периода на конверсия от първоначално установените 470

и 418 евро на хектар на 729 и 613 евро на хектар от началото на 2012 г., темпът на преминаване от конвенционално към биологично производство на грозде се засили чувствително. Открит остава въпросът дали плащанията за този вид дейност са катализатор на дългосрочни интереси или провокират моментни инициативи, които при евентуален отказ от плащания ще доведат до рязък спад в площите на биологично отглежданите лозя. Основна цел на националната политика в биологичното лозарство следва да бъде изграждането на стабилни и жизнени стопански единици на основа затворения цикъл „производство на суровина – преработка”. Това означава очакваната подкрепа да се насочи приоритетно към малките и средни предприятия – производители на грозде и вино и към ускоряване процесите на хоризонтална и вертикална интеграция в биологичното лозарство с оглед постигането на търсения икономически, социален и екологичен ефект на местно, регионално и национално ниво. Заключение Устойчивото развитие на биологичното производство на грозде и вино в България изисква да се предприемат действия в следните насоки: • провеждане на агроекологично райониране и определяне на подходящите микрорайони и терени за създаване и отглеждане на лозови насаждения, предназначени за биологично производство на грозде; • засилване на информационната, образователна и консултантска дейност, и укрепване на връзката между държава, наука и производство; • осигуряване на необходимия размер финансова подкрепа за стабилизиране темповете на възходящо развитие на дейността; • изграждане на дистрибуционни канали и рекламиране на българската продукция на вътрешния и международния пазар; • развитие на научните изследвания в областта на технологиите и маркетинга на биологичното производство на грозде и вино.

Ас. д-р Веселка Антонова, ИЗ – Кюстендил

Клери (Clery, Италия) – ранен сорт, чийто цветове имат добра устойчивост на студ. Плодът е лъскаво червен с правилна конична форма, много плътен, сладък и с добър аромат. Има възможност за вторичен цъфтеж и добив. Важно е да се знае, че нападението от кафяво гниене (Rhizoctonia solani) по растенията на този сорт е знак за високо съдържание на азот в почвата. Подходящ за биологично отглеждане, при което не се наблюдава тази чувствителност. Плодовете са основно за прясна консумация, но от последните беритби (издребняване) могат да се използват за замразяване. Родовит сорт, устойчив на транспортиране. Сортовете Clery и Antea са много сходни, подходящи са за еднакви климатични условия, с еднаква форма на плода, но първият е ранозреещ, а вторият среднозреещ, имат общ родител – бащината форма Marmolada. Антея (Antea, Италия) – сорт със средно едри атрактивни

плодове с лъскав червен цвят, който се запазва дори и при настъпване на пълна зрелост. Удължено-конични с плътно плодово месо (дори и при висока температура), много сладки с устойчива кожица. Родовит сорт, подходящ за биологично отглеждане. Мая (Maya, Италия) – средно ранен сорт със силни полуизправени растения. Плодът е атрактивен, едър (средна маса 23,2 г) с удължено-конична форма, лъскав червен цвят, плътен, с много добър вкус и аромат. При презряване леко потъмня-

ват. Използва се за консумация в прясно състояние и за замразяване. Родовит сорт (524 г/растение), с добра устойчивост към повечето гъбни болести: Oidium fragariae, Sphaerotheca macularis, Mycosphaerella fragariae, Alternaria alternate. Не понася излишък от азот. Дава добри резултати както при отглеждане на открито, така и в тунели. Дарселект (Darselect, Франция) – среднозреещ сорт с висока родовитост (2,25-3,0 т/дка). Плодовете са едри (средна маса

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (267) / 2015

Сортовият състав е от решаващо значение за получаването на изобилна и висококачествена продукция от ягодите. В света ежегодно се създават десетки висококачествени сортове с добри органолептични и търговски качества. Сред многообразието от сортове трябва да се избере този, който е най-подходящ за конкретните климатични условия, с отлични вкусови качества и ежегодно гарантиран висок добив. Изискванията към съвременните сортове ягоди са:  растенията да са жизнени, родовити и изправенорастящи;  цветовете да са едри, двуполови и самоплодни;  да имат сравнително дружно узряване на плодовете;  плодовете да са средно едри до едри, с привлекателен външен вид, с шийка, с плътно плодово месо, със здрава кожица, равномерно оцветени и да не потъмняват силно при леко презряване, с малък брой повърхностно разположени или плитко потопени в плодовото месо семенца;  да имат добра устойчивост на неблагоприятни климатични условия – засушаване (почвено и атмосферно), горещини и късни пролетни студове;  да са устойчиви на икономически важни болести и неприятели;  да са подходящи за технологична преработка и за замразяване. Представените ягодови сортове са подредени по срок на зреене:

овощарство

съвременни сортове ягоди

19-20 г) с лъскав тъмночервен цвят, плодовото месо е червено. Има подобрена устойчивост към Phytophthora cactorum и Verticillium dahliae, но е чувствителен към брашнеста мана и червен овощен акар. Мармолада (Marmolada, Италия) - сорт със силнорастящи

растения, които цъфтят обилно. Плодовете са средно едри (средна маса 18,3 г), конични, червени до тъмночервени, с умерен блясък и потопени семенца. Плодовото месо е червено, плътно, с малка кухина, сладко-кисело, с изразен аромат. Средно късен родовит сорт (649 г/растение). Чувствителен е към брашнеста мана (Sphaerotheca macularis) и бели листни петна (Mycosphaerella fragariae). Подходящ е за биологично отглеждане, за прясна консумация, за замразяване и за преработка. Издържа на транспортиране. Ароса (Arosa, Италия) – къснозреещ сорт, който се отличава с коничен, средно едър червен плод със силен блясък; много плътен, ароматен и с много до-

бър вкус. Може да се отглежда и на по-бедни почви. Дълъг беритбен период. Подходящ за отглеждане и в тунели. При настъпване на пълна зрелост плодът е много сладък и силно ароматен. Издържа на съхранение и транспортиране на големи разстояния. Много родовит. През втората година се представя много добре. Полка (Polka, Холандия) – среден до късен много родовит (745 г/растение) сорт. Плодовете са средно едри (средна маса 15,8 г), конични, с интензивен тъмночервен цвят, със силен

блясък, плътни, изравнени, с много добър вкус и аромат. В края на беритбения сезон плодовете издребняват. Много добре се развива и на по-тежки почви. Чувствителен e към сиво гниене (Botrytis cinerea), червено кореново гниене (Phytophthora fragariae) и умерено чувствителен към Phytophthora cactorum. Сравнително устойчив към брашнеста мана (Sphaerotheca macularis) и виолетовокафяви листни петна. Издръжлив e на ниски температури през зимата, което го прави много подходящ за отглеждане в студени райони. Създаден е като алтернатива на Зенга Зенгана за нуждите на преработвателната индустрия. Подходящ е за консумация в прясно състояние и за биологично отглеждане. Сенека (Seneca, САЩ) - сорт със средно едри до едри плодове (средна маса 18,5 г), закръглено-конусовидни, керемиденочервени със слаб блясък. Имат шийка и се откъсват лесно. Плодовото месо е оранжевочерве-

но, умерено плътно, със средна кухина, сладкокисело с добре изразен аромат. Сортът е къснозреещ, родовит, чувствителен към брашнеста мана. Средният добив от растение е 652 грама. Има много добра адаптационна способност. Подходящ е за биологично отглеждане, консумация в прясно състояние и за преработка. Освен представените перспективни ягодови сортове, е включен и старият немски сорт Зенга Зенгана, който дори след толкова години в практиката, продължава да е един от найподходящите сортове за преработка. Зенга Зенгана (Senga Sengana, Германия) – стандартен сорт със силно облистени растения. Цветоносите са многобройни, почти изправени, цветовете са разположени под нивото на листата. Плодовете са средно едри до едри от първите беритби, а от последните две силно издребняват; заоблени до тъпоконусовидни; интензивночервени

с умерен блясък и с дълбоко потопени семенца; чашката е малка и сравнително трудно се отделя от плода; плодовото месо е червено, плътно, сладко-кисело; средно ароматно с добър вкус; много подходящи за преработка; твърде силно загниват в дъждовно време. Сортът е чувствителен към сиво гниене (Botrytis cinerea) и устойчив към брашнеста мана и болести по кореновата система.

Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки Иван Минев, Теодора Стоянова, Петко Минков Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 5–6 (267) / 2015

В миналото овощарството е както и типичните за балканбило основен поминък на на- ския район плодови ракии селението от Троянския реги- (Минев и др., 2009). он. Поради пресечения терен В статията представяме основната част от обработва- резултатите от проучване на емата земя е била заета от форми ябълки от типа на Шеовощни насаждения – сливи, керките, от местните генеябълки, круши. Те са намерили тични ресурси на род Malus в подходящи почвено-климатич- региона на Троян и Априлци и ни условия за растеж и раз- отбор на форми с добри стовитие и до сега в махали със пански качества. затихващи функции и покрай Изследвани са 14 форми стари къщи в района се сре- ябълки от групата на Шекеркищат местни сортове и форми те, открити при експедиционябълки – Шекерки, Коравки, но проучване на разнообраПрешленки, Синапки (Минев зието от форми на род Malus и др., 2012). в Централния Старопланински Дългогодишното им отглеж- район в региона на Троян и дане, както и ролята на на- Априлци. Дърветата се отглежродния селекционер са дове- дат при надморска височина ли до голямо разнообразие от от 350 до 650 м без расти- размери. Определена е висоразновидности и форми. Реди- телно-защитни мероприятия и чината и обиколката на ствола. ца ябълкови сортове и фор- при неполивни условия. Установени са биологичните и ми като Перуша, Скринянка, Изследвани са силата на морфологични особености на Кантарка, Йововка, Троянка, растеж на дърветата и техните плодовете. Определени са тех Лимонка са много родовити, с вкусни плодове с дълъг срок Таблица 1. Размери на дърветата на съхранение, богати на захари, витамини, калий, фосфор, Форма височина на височина на обиколка на среден диаметър . пектин и други важни за ордървото, м ствола, cм ствола, cм на короната, м ганизма елементи (Божкова и 1/25.09. 10,30 220 140 5,30 др., 2006; Минев и др., 2011). Петран/24.09. младо дърво - размножение Проученият богат генофонд 4/24.09. 6,80 100 70 6,40 от уникални местни сортове и 6/24.09. 12,80 180 136 10,20 форми, застрашени от изчезва- 8/25.09. 9,80 220 153 5,30 не, трябва да бъде съхранен. 9/25.09. 10,50 240 123 9,80 Поради повишената устойчи- 11/24.09. 12,60 125 117 11,40 вост към болести, те могат да 14/24.09. 13,80 210 151 10,20 бъдат включени в градини за 14/25.09. 9,10 180 172 5,90 биологично плодопроизвод15/25.09. 10,20 230 205 9,20 ство, чиято продукция с успех 9,30 130 208 8,20 да се използва за приготовля- 1/10.10. 16/10.10. 7,40 120 134 8,50 ването на традиционни здра10,30 150 160 7,80 вословни храни, като сушени 18/10.10. 19/10.10. 8,80 220 150 11,50 плодове, пестили, мармелади,

Таблица 2. Измерване на проби от ябълкови плодове тип Шекерки, събрани в региона на Троян. Форма

тегло г

1/25.09.

27.4

Петран/ 24.09.

124,6

4/24.09.

40,9

6/24.09.

85,3

8/25.09.

54,7

9/25.09.

51,2

11/24.09. 43,6

14/24.09. 44,8 14/25.09. 53,2

15/25.09. 63,9 1/10.10.

56,8

16/10.10. 40,6 18/10.10. 62,4 19/10.10. 71,0

Average STDEV

58,60 23,85

дължина височина среден оцветяване/вкусови кчества дръжка мм диаметър мм мм 8,3 34,1 38,0 Зеленикаво със слаба руменина, плодово месо –зеленикаво, сладко, без киселини, нежно, дебела кожица 11,7 59,6 65,6 Преобладаващо червено със зелени участъци и по-тъмночервени ивици, плодово месо-белезникаво, нежно, сочно, без киселини, сладко 14,2 40,0 47,2 Жълто-зелено, белезникаво, с руменина с по-тъмни червени ивици от огрятата страна, плодовото месо бяло, без киселини, сладко, нежно, хрупкаво, без аромат, груба кожица 13,3 49,6 59,0 Зеленикаво с руменина откъм огрятата страна,плодово месобелезникаво-зеленикаво, без киселини, слабо сладко, нежно, хрупкаво, груба кожица 9,2 46,1 49,8 Жълтениково-зеленикаво с руменина, плодово месо – белезникаво-зеленикаво, крехко, слабо сочно, слабо сладко, без киселини 5,9 43,1 50,0 Жълтениково-зеленикаво с руменина, плодово месо – белезникаво-зеленикаво, хрупкаво, с аромат, слабо кисело, сочно, дебела кожица 14,5 40,8 45,2 Жълто-зелено с изравнена руменина откъм огрятата страна, плодовото месо – белезникаво, сухо, без киселини, слабо сладко, твърдо, груба кожица 19,8 44,6 46,3 Зеленикаво-жълтеникаво, плодово месо – сладко, белезникаво, хрупкаво, кожица-твърда, жилава 9,2 43,3 51,6 Белезниково-зеленикаво с руменина, с по-тъмни ивици, плодово месо – белезникаво-зеленикаво, твърдо, без киселини, слабо сладко, жилава кожица 10,2 48,4 54,3 Светло-зеленикаво с руменина, плодово месо – белезникаво, много нежно, слабо сладко, без киселини, дебела кожица 7,8 45,5 50,8 Червено с вишневи ивици, плодово месо – белезникаво, нежно, сочно, хрупкаво, сладко, без киселини 8,2 42,5 44,8 Червено с по-тъмни ивици и зелени петна, плодово месо – белезникаво, нежно, сладко, без киселини, слабо сочно 8,0 46,3 53,2 Червено с по-тъмни ивици и жълти петна, плодово месо – бледозелено, плътно към грубо, сочно, слабо кисело 10,8 49,1 56,7 Преобладаващо червено с тъмни вишневи ивици, плодово месо – белезникаво, сочно, нежно, балансирано съдържание на захари-киселини 10,79 45,21 50,89 3,64 5,81 6,83

ните размери, маса, форма, вкусови качества и оцветяване. Установена е реакцията им към основните икономически важни болести брашнеста мана (Podosphera leocotricha) и струпясване (Venturia inaequvalis) (Cooke) Winter. Изследван е основният им биохимичен състав: сухо вещество, общи захари, инвертна захар, захароза, киселини и пектин. Изследванията са извършени съгласно Методиката за изучаване на растителните ре-

сурси при овощните растения (Недев и кол., 1979). При експедиционното проучване на местните растителни ресурси от род Malus в региона на Троян и Априлци са открити и проучени 14 форми Шекерки. Те растат като единични дървета самостоятелно или в смесени насаждения. В повечето случаи те са облагородени на семенна подложка, стимулираща силен растеж и формиране на големи дървета с обиколка на ствола над 200 cм (при форми

нападение от струпясване чувствителен слабо . чувствителен слабо. чувствителен средно . чувствителен слабо . чувствителен слабо. чувствителен слабо . чувствителен слабо . чувствителен

слабо . чувствителен слабо . чувствителен слабо . чувствителен средно . чувствителен средно . чувствителен

№№ 5/25.05. и 1/10.10.) и корони с диаметър до 11,50 м при форма 19/10.10. (табл. 1). Дърветата имат голяма височина, достигаща до 13,80 м при форма 14/24.09. (табл. 1). Значителната сила на растежа и установените размери на дърветата са основание за благоприятните почвено-климатични условия на месторастенията им в района на отглеждането. Проучваните Шекерки покриват беритбен период 3040 дни. При ранните форми плодовете достигат беритбена

Таблица 3. Химичен състав на пресни ябълкови плодове (Шекерки).

дирените ябълки представлява форма (19/10.10.), известна Проба сухо вещеобщи инвертна захароза киселини пектин сред местното население като ство по Re захари захар mg% мг% мг% Дядовата Христова зимна Ше% мг% мг% керка. Намерена е в района 1/25.09. 21,00 7,35 6,65 0,67 0,40 0,11 на Черни връх, Априлци. ВъзПетран /24.09. 14,50 5,00 5,00 0,37 0,25 растта й е над 80 години и е с голяма сила на растеж, с 4/26.09. 13,50 6,15 3,85 2,19 0,30 0,32 обиколка на ствола 150 cм. 6/26.09. 16,00 5,20 4,35 0,81 0,37 0,06 Плодовете са с привлекателен 8/25.09. 15,25 12,80 6,65 5,84 0,23 0,53 външен вид, с преобладаващо 9/25.09. 16,00 13,65 4,50 5,84 0,23 0,36 червено оцветяване с по-тъмно 11/26.09. 14,00 5,20 5,00 0,19 0,34 0,11 червени ивици. Плодовете са 14/25.09. 14,50 13,65 7,50 5,84 0,23 0,36 средно едри за групата на Ше14/26.09. 14,00 8,20 7,35 0,51 0,23 0,06 керките и са с размери височина 49,1 мм и среден диаме15/25.09. 14,25 12,80 6,15 6,32 0,27 0,85 тър – 56,7 мм. Дръжката е 10,8 1/10.10. 13,25 7,20 6,65 0,52 0,30 0,75 мм. Масата на плодовете е 71 16/10.10. 17,25 7,50 7,50 0,23 0,42 г, но значителна част от тях са 18/10.10. 16,25 7,20 7,20 0,34 0,38 с по-голямо тегло – 115 г. 19/10.10. 14,50 7,50 7,50 0,27 0,88 Плодовото месо е белезникаво, сочно, нежно и с баланзрялост втората половина на 13,25% при форма 1/10.10. сирано съдържание на захарисептември, а при късните, из- до 21% при 1/26.09. При пре- киселини. вестни като зимни Шекерки – обладаващата част то е около втората половина на октомври. 14% (табл. 3). Общото колиИЗВОДИ Добивите са значителни като чество захари варира от 5,0 до Проучените форми ябълки в отделни години достигат 13,65%. Съдържанието на пе- от групата на Шекерките са 200-280 кг от дърво. Плодода- ктин при изследваните форми с добро развитие в района на ването е редовно, но се на- е сравнително ниско. С най- Троян и Априлци. Имат голяблюдава редуване на години високо съдържание е форма ма сила на растеж, обиколс по-нисък добив след обилно 19/10.10. – 0,88%. ката на ствола при отделните плододаване. Важна характеристика на дървета е около 140 cм, като Най-важните обобщаващи овощните сортове, в това чис- достига до 208 cм. Дърветата признаци на тази група ябълки ло и ябълките, е възприемчи- са жизнени и при 60-90 госа сладките плодове и ниското востта им към икономически дишна възраст. Плододаването съдържание на киселини. Раз- важните болести. Преобла- е редовно, добивите достигат мерите и оцветяването на пло- даващата част от издирените 200-280 кг от дърво. Масата довете при изследваните фор- ябълкови форми тип Шекер- на плодовете варира от 27,4 ми варират в твърде широки ки имат сравнително слаба г до 124,6 г, като при повечеграници. При повечето плодо- чувствителност към струпясва- то форми е 40-60 г. Плодовете вете са с жълтеникаво оцветя- не (Venturia inaequvalis) (Cooke) им започват да узряват втората ване с интензивно червен ру- Winter. Само форма 1/25.09 е половина на септември. менец и по-тъмни ивици. Те са чувствителна, а средно чувстПовечето от проучените със сравнително малка едрина. вителни са 6/24.09., 18/10.10. форми са слабо чувствителМасата при проучените форми и 19/10.10. (табл. 2). При кул- ни на струпясване (Venturia варира от 27,4 г при форма турните сортове, отглеждани в inaequvalis) (Cooke) Winter, кое1/25.09. до 124,6 г при форма месторастенията на Шекерки- то ги определя като подходяПетран /24.09., като при пове- те нападението от струпясва- щи за биологично плодопрочето форми теглото на плодо- не в периода на проведеното изводство. вете е 40-60 г (табл. 2). Достойнствата на Шекеризследване е от 30 до 50%. Плодовото месо е бледо- По отношение на болестта ките са тяхната родовитост, жълтеникаво, крехко, умерено брашнеста мана (Podosphera сравнително слаба чувствителсочно, много сладко, с едва leocotricha) (Elias &Everhart) при ност на болести и неприятедоловим аромат и сравнително проучваните форми не е уста- ли и добрата съхраняемост на добро качество. новено нападение. Поражения плодовете им. Съдържанието на сухо ве- от болестта не са отчетени и Най-перспективни са форщество в плодовете на изди- при културните сортове. мите Дядовата Христова зимна Най-голям интерес от из- Шекерка и Петран/24.09. рените Шекерки се движи от

контрол на вредителите по ябълката при биологично производство

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5–6 (267) / 2015

Мария Боровинова Вилина Петрова Институт по земеделие, Кюстендил

Опазването на ябълковата продукция от вредители при биологично проиводство е много трудно, като се имат предвид забраната за употреба на синтетични пестициди, както и ограниченият брой биопрепарати.Икономически важни болести по ябълката са струпясването и брашнестата мана, а през отделни години и огнения пригор (Gobin et al., 2006; Боровинова, 2007). За контрол на тези болести при биологично производство са разрешени само мед- и сярасъдържащи фунгициди (Gobin et al.,2006). Устойчивите на струпясване сортове са най-сигурният начин за намаляване употребата дори и на разрешените фунгициди (Shaffer,1994;Borovinova,2006). Неприятелите ябълков плодов червей, листни и щитоносни въшки, листозавивачки и хоботници причиняват значителни повреди по ябълковата продукция и са сериозен проблем при биологично производство на ябълки (Tamm et al., 2004). Изследванията са проведени в ябълково насаждение, създадено през пролетта на 1996 г. на площ от 10 дкa със сортовете Прима, Флорина и Ервин Баур, присадени върху вегетативната подложка ММ 106. Дърветата са засадени на разстояния 4,5 на 2,5 м, или 89 дървета на декар. Напояването се извършва чрез капкова инсталация.. В тази публикация са представени резултати от технологията за биологично производство. Брашнестата мана се контролира само чрез санитарна резитба, като за периода на изследване всяка година (с изключение на 2013 г.) двукратно (юни, юли) е правено почистване на заразените леторасли. За ограничаване развитието на огнения пригор се провежда санитарна резитба и се прилагат ограничено медсъдържащи фунгициди. Борбата срещу вредителите се провежда чрез употреба на биопрепарати – дипел ВП, мадекс 3СК, ним азал Т/С, пиретрум ФС ЕК и акарзин. Не се прилага минерално торене през периода на отглеждане, а се използва оборски тор или култури за зелено торене. Степента на нападение на листата от брашнеста мана е определяна първата половина на август. Повредите от причинителите на гниене са определяни при беритбата, като за целта са преглеждани по 400 плода от сорт. Инфектираните от огнен пригор леторасти са определяни на по 16 - 24 дървета от

сорт. Степента на нападение от черно гниене е определяна през есента на 2007 и 2010 г. на по 16 - 24 дървета от сорт. Началото и продължителността на летежа на ябълковия плодов червей е установено посредством събран от предходната година материал от гъсеници в пояси от велпапе, съхранявани в кафези. Използвани са и феромонови уловки поставяни в короната на дървета от южната страна на височина 1,50 - 1,80 м от повърхността на почвата. Прегледи за уловените пеперуди са провеждани ежедневно до първия улов, а след това три пъти седмично. За началото на летежа и плътността на ябълковата плодова оса са използвани бели пластмасови плоскости (35 x 35 см), намазани с незасъхващо лепило. Уловките са поставяни след разпукване на пъпките при ябълката и са закачани на телената конструкция в реда, като на декар са поставяни по 3 уловки за всеки сорт. Извършвани са всекидневни наблюдения за установяване началото на летеж, след което динамиката е проследявана три пъти седмично. Повредите от неприятеля са отчитани на всички плодове на по 8 дървета от сорт (от 4000 до 9000 плода) по време на беритбата. Повредите от неприятели по стволовете и скелетните клони са установени чрез прегледи на по 16-24 дървета от сорт. През периода на изследване и по трите опитни сорта са установени повреди от гъбите Podosphaera leucotricha(Ellis et Everhart) Salmon, Monilinia fructigena ( Aderh et Ruhul) Honey, Botryosphaeria obtusa(Schwein) Shoem и бактерията Ewinia amylovora (Burrill) Winslow. От четирите патогена значителни повреди нанасят P. leucotricha и B. оbtusа. През периода 2007 – 2010 г. листата на дърветата на сортовете Прима и Ервин Баур са опазени добре от брашнеста мана и степента им на нападение не Таблица 1. Степен на нападение на листата от P. leucotricha през периода 2007- 2013г. Степен на нападение, % 2007 2008 2009 2010 2013 средно Прима 3,5 c 8,2 c 4,4 c 8,5 c 17,0 c 8,32 c Флорина 12,1+++ 20,5 +++ 22,8 +++ 23,5 +++ 64,6 +++ 28,62 +++ Ервин Баур 9,5 ++ 9,0 ns 5,0 ns 9,9 ns 43,2 +++ 15,32 +++ 3,282 1,645 7,509 2,623 2,251 1,737 LSD 0,05 Сорт

с-контрола; ns-няма доказаност ; + - Р<0,05 ; ++ - Р<0,01; +++ - Р< 0,001

Таблица 2. Повреди от M. laxa и M. fructigena през 2008 – 2013 г.

причинят загиване на клоните и клонките над раковините. Степента на повреда от B. obtusа, отчетена Ср. брой заразени Загнили плодове . през 2007 и 2010 г. е в границите от 14,06% при от M. laxa майски от M. fructigena, . Флорина през 2007 г. до 54,17% при Ервин Баур букетчета и клонки % Сорт на 1 дърво през 2010 г. (таб. 3). Степента на нападение от B. 2008 2009 2010 2007 2009 2010 2011 2012 2013 obtusа при биологично производство е много поПрима 0 0 0.13 0.25 1 висока от тази при интегрирано и конвенционално Флорина 0 0 0,06 8,69 2,14 0,25 14,5 0 (Borovinova et al., 2012) Ервин Баур 3,56 5,67 13,83 3,81 3 21,42 1,5 11,55 През периода на изследване единични инфектирани леторасти с Ewinia amylovora при сортовете надвишава 10% (табл. 1). Значително по-силна е Прима и Флорина са открити само през 2011 г, повредата при сорт Флорина, при който степента докато при Ервин Баур са установени през целия на нападение надвишава 23,5%. При проведения период на изследване, с изключение само на 2013 г. експеримент без извършване на санитарна резитба През периода на изследване в насаждението са през 2013 г. се установи, че само за една година установени 85 вида неприятели от 35 семейства. От повредите от брашнеста мана се увеличават значи- тях като постоянни вредители, които надвишават възтелно и при трите сорта. Резултатите от проведения приетите прагове на вредност, са ябълковият плодов експеримент показват, че с детайлна зимна резитба червей - Cidia pomonella L., ябълковата плодова оса и двукратна санитарна (зелена) резитба през веге- - Hoplocampa testudinea Klug., калифорнийската щитацията за отстраняване на заразените леторасти, е тоносна въшка - Quadraspidiotus perniciosus Comst. възможно добро опазване на сортовете Прима и През отделни години листните въшки – сем. Aphididae Ервин Баур от брашнеста мана. и листогризещите гъсеници – сем. Tortricidae също От трите опитни сорта Флорина е с най-висока увеличават плътността си над икономическия праг на чувствителност към брашнеста мана. Разликите меж- вредност. Значителна е и плътността и на видовете ду степента на нападение на Флорина и останалите от сем. Ipidae, и ябълковата стъкленка - Synanthedon два е доказана статистически при висока степен. myopaeformis Borkh., повреждащи стволовете и скеИнфектирани от M. laxa майски букетчета и лето- летните разклонения на дърветата. расти при сорт Ервин Баур са установени през три Икономически най-важен неприятел при биолоот годините на проучване, като броят на заразените гично производство на ябълки е ябълковия плодов части на дърво е от 3,56 до 13,83.При Прима и червей. Плътността на на този неприятел се разлиФлорина единични инфектирани майски букетчета и чава съществено през отделните години. Броят на леторасти са установени само през 2010 г. уловените индивиди през периода на изследване е в Гъбата M. fructigena e установена като причинител границите от 22 през 2007 г. до 259 през 2012 г., т.е на гниене на плодовете по време на зреенето и бе- с 11,8 пъти повече (табл. 4). Нарастването на плътритбата им и през 5-те години на проучване (табл. ността затруднява борбата с този вредител и води до 2). Трябва да се отбележи, че кафявото гниене се значителни повреди. развива основно върху плодове, които са нападнати През периода на изследване за опазване на плоот ябълков плодов червей или наранени от други довете от ябълков плодов червей са извършвани вредители. Повредите от този патоген са незначи- по 8 третирания с изключение на 2007г. и 2008 г., телни през годините на проучване с изключение на когато са проведени съответно по 7 и 10 третира2011 г., когато достигат до 21,42% при Ервин Баур. ния. Използван е вирусният препарат Мадекс 3СК. Този сорт се очертава като сравнително по-чувстви- Данните за повредите от ябълковия плодов червей телен на двата патогена от род Monilinia в сравне- показват, че процента на червивите плодове през гоние с Прима и Флорина. дините с нормално плододаване (2008, 2010 и 2012 Повреди от черно гниене с причинител гъбата г.) е в границите от 9,73% до 28,51% средно за B. obtusa са открити за първи път през 2004г. в оп- трите опитни сорта (табл. 4). По-високата червивост итното насаждение. Патогенът причинява раковини през 2012 г. се дължи на много високата плътност по стволовете, скелетните клони и разклонения, и на популацията на ябълковия плодов червей и много гниене на плодовете. Раковините може да обхванат дългия период на летеж, който в сравнение с 2008 г. пръстеновидно инфектираните стволове и клони и да и 2010 г. е по-дълъг съответно с 21 и 30 дни. Таблица 3. Повреди от B.obtusa, S. myopaeformis и S. През останалите години червивостта е много виrugulosus сока и през 2011 г. достига до 67,95 % при сорт Ервин Баур. Данните за годините 2007, 2009 и 2011 не Сорт Степен на нападение от B. Ларвни ходове на Повредена повърхobtusа,( % ) S.myopaeformis ност от S. rugulosus, са показателни, като се има предвид, че са получени средно на дърво средно на дърво 2007 2010 от 388 до 1017 кг плодове от декар, при нормален Прима 26.56 с 37.50 с 27.40 42.81 добив от 3000 до 7000 кг. Флорина 14.06 ns 15.63 - - - 10.69 12.88 От трите опитни сорта с най-нисък процент черЕрвин Баур 54.16 + + 54.17 + + 36.48 58.74 виви плодове е Прима, което се дължи на факта, че 16,39 8,834 LSD 0,05 плодовете на този сорт узряват в края на август, наns – няма доказаност; + - P<0.05; ++ - P<0.01; +++ - P<0.001

Таблица 4. Плътност и повреди от икономически важните неприятели по ябълката през периода 2007 – 2012 г.

Година

2007 2008 2009 2010 2011 2012

Ябълков плодов червей Плътност Продълчервиви плодове, % брой жителност Прима Флорина Ервин пеперуди на летеж, Баур на уловка дни 22 137 -* 55,20 60,50 75 129 2,17 22,70 12,12 106 133 36,10 27,74 70 120 3,14 16,95 9,10 236 135 63,09 67,95 259 150 15,5 38,75 31,27

Неприятел Калифорнийска щитоносна въшка повредени плодове, % Прима Флорина Ервин Баур 8,49 10,1 2,68

0,41 1,25 0,61 3,64 0,05 3,53

0,19 0,97 0,87 7,97 0,58 3,25

Ябълкова плодова оса Плътност Продълповредени плодове, % брой жителност Прима Флорина Ервин на летеж, Баур дни 162 20 10,5 0 102 21 1,5 1,5 0 518 25 1,41 0,37 1082 41 0,18 2,01 0,31 1077 54 3,8 1,67 1462 28 2,06 1,12 0,07

*няма плодоношение

чалото на септември и се прибират по-рано, докато летежът на пеперудите продължава до средата или края на месец септември. Установено е, че пеперуди на ябълковия плодов червей се улавят до 4 ноември през 2008 г. През годините с нормално плододаване при сорта Прима са направени от 1 до 3 пръскания по-малко. Получените резултати показват, че ранозреещите сортове се нуждаят от по-малък брой пръскания и ако овощната градина е създадена така, че да се води диференцирана растителна защита може да се спестят от 1 до 3 пръскания. Подобни резултати са получени от Боровинова и др., (2000). Процентът на повредените плодове от калифорнийската щитоносна въшка през повече от годините на изследване са незначителни – от 0,3% до 0,74% (табл. 4). Значително по-високи са повредите през 2010 г. – 7,25% средно за трите сорта. Еднократното пръскане по време на вегетацията през предшестващите 3 години, както и непроведеното зимно пръскане през 2010 г . са причина за увеличаване плътността на вредителя. Проведените зимно и 3 вегетационни пръскания през 2011 г. значително намаляват популацията и повредата през тази година. Повредите по плодовете от ябълковата плодова оса, отчетени по време на беритбата са незначителни и при трите опитни сорта, с изключение на тези при Флорина през 2010 г. (табл.4). Ежегодното увеличаване на плътността на Hoplocampa testudinea от 20 броя средно на една уловка през 2007 г. до 54 през 2011г., липсата на подходящи биопрепарати за контрол дават основание в бъдеще да се търсят нови средства за контрол на вредителя. Резултатите от проведените проучвания върху повредите по стволовете и клоните показват, че ябълковата стъкленка - Synanthedon myopaeformis Borkh. и видове от сем. Ipidae (Scolytidae) нанасят сериозни повреди при биологичното производство. Повреди под формата на отвори с ходове на ларвите на ябълковата стъкленка под кората на опитните дървета за първи път са установени през 2004 г. , като през следващите години броят на нападнатите дървета и повредената част от стволовете и скелетните клони се увеличава значително, за да достигне от 10,69 до 36,48 ларвни ходове средно на дърво през 2010 г. Всички повреди са установени около рани от дълбо-

ка резитба, механични наранявания при обработки и повреди от ниски зимни температури. Средният брой на ходовете на стъкленката върху едно дърво от биологичната технолотия е от 2,7 до 5,7 пъти по-голям от този при конвенционалната технология (Borovinova et al., 2012). Два вида от род Scolytidae - Scolytus rugulosus и Scolytus mali са установени като неприятели, които повреждат стволовете и скелетните клони, но значителните повреди причинява Scolytus rugulosus. Повредената от него площ достига до 58,74% при Ервин Баур. Сортът Флорина се напада най-слабо, както от ябълковата стъкленка така и от малкия бръчков беловинояд. ИЗВОДИ Установено е, че гъбата Podosphaera leucotricha (Ellis et Everhart) Salmon, е патоген, който причинява ежегодни повреди при ябълковите сортове, резистентни на струпясване. Повредите от гъбата Botryosphaeria obtusa (Schwein) Shoem се увеличават значително след 11 годишно приложение на биологичната технология. При сортовете Прима, Флорина и Ервин Баур до 12-16 годишна възраст на дърветата брашнестата мана може успешно да се контролира само с провеждане на санитарна резитба по време на вегетацията. През периода на изследване в насаждението са установени 85 вида неприятели от 35 семейства. От тях като постоянни вредители, които ежегодно надвишават възприетите прагове на вредност са ябълковия плодов червей - Cidia pomonella L., ябълковата плодова оса - Hoplocampa testudinea Klug. и калифорнийската щитоносна въшка - Quadraspidiotus perniciosus Comst. Икономически най-важен неприятел е ябълковият плодов червей, който при висока плътност не може да се контролира успешно само с вирусният препарат мадекс. При биологично производство на ябълки се явяват и нови проблеми свързани с развитието на вредители, като черното гниене Botryosphaeria obtusa , стъкленката (Synanthedon myopaeformis Borkh) и видовете корояди от сем. Ipidae (Scolytidae)

Цветарство

добив от карамфил шабо при монокултура и в сеитбообращение Андрей Канински, Бистра Атанасова Институт по декоративни растения, София

Варианти: I вариант - монокултурно отглеждане на карамфил Шабо в продължение на 6 последователни години (контрола); II вариант – петполно сеитбообращение със следните култури: карамфил Шабо, фиевоовесена смес, тагетес, пролетен ечемик и фасул за зърно; III вариант – четириполно сеитбообращение със следните култури: карамфил Шабо, фиево-овесена смес, тагетес и пролетен ечемик; IV вариант – триполно сеитбообращение със следните култури: карамфил Шабо, фиевоовесена смес и тагетес.

Агротехническите мероприятия (торене, поливане, борба с болестите и неприятелите, грижа за растенията по време на вегетацията и др.) на отделните култури са проведени съобразно възприетите технологии на отглеждане. В процеса на проучването са отчетени следните по-важни показатели: височина на растенията (cм) - основен показател определящ качеството на отрязания цвят; добив на отрязан цвят е отчетен по изискванията на БДС 32-87-84 (1986): В таблица 1 са представени стойностите на височината на растенията при монокултурно отглеждане на карамфил Шабо и в различни сеитбообращения. Най-ниски стойности на този показател се наблюдават при монокултурното отгглеждане на карамфила (контрола). Проследена по години височината на растенията намалява

Таблица 1. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху височината на растенията при карамфил Шабо см

см

5–6 (267) / 2015

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Един от факторите за повишаване на почвеното плодородие и за получаване на висок добив с добро качество на продукцията е прилагането на ефективни сеитбообращения с участието на подходящи предшественици. От проведени у нас изследвания е установено, че най-подходящи предшественици за получаване на висок добив на семена от карамфил Шабо са тагетес, фиево-овесена смес, пролетен ечемик и фасул (Kaninski, 1995, 1996). В статията представяме резултатите от проучване влиянието на монокултурата и сеитбообращението върху добива и качеството на отрязан цвят от карамфил Шабо. Изследванията са изведени в експерименталната база на Института по декоративни растения - София през периода 1990 1995 г. върху алувиално-ливадна почва с лек механичен състав: хумусно съдържание – 0,78%, N2 от 1,6 – 2,1 мг, K2O от 5,0 – 7,0 мг, P2O5 от 9,0 – 12,0 мг в 100 г почва и рН в КСІ от 5,1 – 7,1. Опитът е заложен след предшественик - царевица за зърно при поливни условия. При съставяне на отделните сеитбообращения са включени най-подходящите предшественици за карамфил Шабо, установени от Канински (1991) в предишни проучвания: фиевоовесена смес, тагетес – сорт Ориндж, пролетен ечемик – сорт Алфа, фасул за зърно – сорт Русе 13. За контрола е използвано монокултурно отглеждане на карамфил Шабо.

Табл. 2. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху добива на отрязан цвят - стандартна продукция от карамфил Шабо

a a a

с 15,0 см от 1990 г. до 1995 г., като средната за периода на изследването е 37,8 см. Височината на растенията и при трите сеитбообращения средно за периода на изследване, надвишава тази на контролата с 24,87% при петполното сеитбообращение, с 21,95% при четириполното и с 18,78% при триполното. Разликата във височината между отделните сеитбообращения, съпоставени помежду си е незначителна и варира с около 1-2 см. По отношение добива на отрязан цвят - стандартна продукция разликите между отделните сеитбообращения са дадени на таблица 2. Видно е, че най-нисък добив е отчетен при монокултурното отглеждане на карамфил Шабо. През 1995 г. добивът на стандартната продукция при този вариант е с 51,29 хил. бр./дка по-

малък от този получен през 1990 г., а спрямо средния добив за изследвания период е намалял с 13,82 хил. бр./дка. При петполното сеитбообращение средно за периода на изследване (1990 – 1995 г.) добивът на стандартна продукция превишава контролата с 22,69 хил. бр./дка, при четириполното - с 19,50 хил. бр./дка и при триполното - с 15,15 хил. бр./дка. Най-високи добиви на отрязан цвят – стандартна продукция са получени през 1994 г. и 1995 г., където разликите в добивите са доказани с най-голяма степен на достоверност: при петполното сеитбообращение (1995г.), добивът надвишава този на контролата с 178,44%, а при четириполното и триполното сеитбообращения (1994г.), съответно с 122,14% и с 112,03%. И при трите сеитбообраще-

Табл. 3. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху добива на отрязан цвят - нестандартна продукция от карамфил Шабо

a a a

ния не се наблюдава съществено намаляване на добива на отрязан цвят при повторно отглеждане на карамфил Шабо на едно и също място. Данните за добива на отрязан цвят – нестандартна продукция са дадени на таблица 3. Резултатите показват обратна зависимост в сравнение с тези получени при стандартната продукция. Най-висок добив на нестандартна продукция е отчетен при монокултурното отглеждане на карамфил Шабо. В края на периода на изследване (1995г.) при монокултурата добивът се е увеличил около 2 пъти в сравнение с първоначалния (1990г.). При петполното сеитбообращение добивът на нестандартна продукция през 1995 г. е с 13,35 хил. бр./дка по-нисък от този на контролата, при четириполното - с 11,64 хил. бр./дка и при триполното - с 10,68 хил. бр./ дка. Най-висок добив на нестандартна продукция от трите сеитбообращения е получен при триполното. Изводи Монокултурното отглеждане на карамфил Шабо води до намаляване количеството и качеството на отрязания цвят - колкото по-продължителна е монокултурата, толкова по-нисък е добивът и качеството на получената цветна продукция. Петполното сеитбообращение оказва положително въздействие върху количеството и качеството на отрязан цвят от карамфил Шабо, като в края на периода на изследването добивът превишава този на монокултурата със 178,44% и с 31,83% средно за периода. Ефектът от прилагане на сеитбообращения върху добива и качеството на отрязания цвят е толкова по-висок, колкото по многополно е сеитбообращението. За практиката се препоръчва отглеждането на карамфил Шабо да става най-малко след 4 години на едно и също място.

Самардала – декоративно растение или подправка Емилия Атанасова – ИПАЗР „Н. Пушкаров“

ПЛЮС

5–6 (267) / 2015

като подправка със специфичен вкус и приятен аромат. Самардалата се среща в диво състояние в цяла Източна България, Източна Стара планина, Странджа. Расте в подлеса на букови и габърови гори. За населението от тези райони самардалата е любима подправка. Събират я в диво състояние или я отглеждат в дворовете. Листата на самардалата съдържат летливи вещества, които предизвикват сълзене на очите. В свежо състояние са доста люти, дори повече от лука и чесъна. Подправката се прави от листасиво чадъроподобно съцветие та, които се берат преди да от 20-40 дребни камбановид- цъфне растението, смилат се ни цветчета с размер до 2 и се смесват със сол. Солта см, оцветени в няколко цвята омекотява и фиксира вкуса. – зелено, кремаво, лилаво. Получената каша се суши на Размножава се със семена сянка продължително време и с луковици. Луковиците и след това се прибира в се засаждат през октомври- добре затворени съдове за ноември на дълбочина 10-15 съхранение. Не се подлага на см и на разстояние до 25 см топлинна обработка, защото между тях, за да не си пре- вкусът се променя. Може да се чат растенията. Самардалата направи подправка и по друг е непретенциозна, може да начин – листата се нарязват се отглежда на слънчево мяс- и изсушават на сянка, след то или на полусянка. Почвата това се смесват с изсушени трябва да е лека, да пропу- пера от лук и чесън, сухи ска вода и въздух. Отглежда магданоз и копър. Всичко се се в градините самостоятелно смесва и стрива. Получава се или смесено с други растения подправка с богат аромат. В (например с Хоста) или на групи, Източна България самардалата пръснати в моравата. След се нарича „самаришка трева” няколко години луковиците или „самадийска трева”. В се размножават и може да Южна и Югозападна България се разсадят. Размножава се подправката е позната под и със семена, които узряват имената „стрижак”, „стрижалец”, през август. През 2009 година а в Северозападна България я в Брюксел на изложението за наричат „див чесън”, „див лук” цветя е наречена „българското или „кучи лук“. В някои части лале”, но у нас не е популярна на страната (Сливенско) е като декоративно растение, а известна като „пой” или „зелена

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Самардалата (Nectaroscordum siculum subsp. Bulgaricum) е многогодишно тревисто луковично растение от подсемейство Лукови (Allioideae), семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Синоними: Allium siculum, Nectaroscordum bulgaricum, Allium bulgaricum, Allium siculum Ucria. Може да се срещне под различни имена: Honey Garlic (меден чесън), Mediterranean Bells (средиземноморски звънчета), Sicilian Honey Lily (сицилианска медна лилия), Ornamental Onion (декоративен лук), Sicilian Garlic (сицилиански чесън.) Какво означава Nectaroscordum? Според книгата на Джон Брайън „Луковици“ (John E. Bryan - „Bulbs“) наименованието идва от две думи - нектар – това е напитката на гръцките богове и скордум – аромат на чесън. В диво състояние се среща в Мала Азия, Северна Франция, Италия, островите Сицилия, Сардиния, Корсика, също така се среща в България, Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ. Луковицата е 2–3 см, покрита с кафяви люспи. Листата са лентовидни, дълги до 40 см, тристранни и по това не могат да бъдат сбъркани с листата на друго растение. Легенда гласи, че когато Бог създавал растенията, хванал с три пръста листата на самардалата и по този начин се създала характерната им форма. Те израстват през март, цъфтежът е май-юни. Цветоносът е доста висок - 70-130см, увенчан с кра-

сол“. Продава се прясна или изсушена по пазарите в районите, където се събира или отглежда. Пресните листа могат да се добавят съм салата – краставици, домати или зелена салата. Сушената подправка се употребява в ястия от зеленчуци, яйца, сандвичи, сирене, върху препечена филийка с масло или зехтин, ястия от лапад, коприва, спанак, също така като добавка към таратор, супи. Може да се добави към месо, малко преди да е готово ястието. Освен в България като подправка се употребява в Румъния, Молдова. В Румъния е известна като „български лук“. На руския пазар се предлага със същото име. Любима подправка е в Бесарабия, където се нарича „самардал“ или „мюрдя“. Там стои на масата наред със солта и пипера. Самардалата е лечебно

растение. Съдържа витамини, етерични масла, стероли, танини и флавоноиди. В народната медицина са известни множество ползи от самардалата – полезна е за работата на сърцето, възпрепятства образуването на холестеринови плаки в кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане, улеснява храносмилането, помага при стомашни болки, при кашлица. Разбира се, всички тези ефекти се проявяват, ако се употребява без сол. Счита се, че стимулира уринирането и пречиства бъбреците. Влияе благотворно при кожни заболявания, от сок от листата се прави мехлем за трудно заздравяващи рани при различни кожни болести (псориазис и др.). Има рецепти за употреба в топло прясно мляко – при стомашни оплаквания и хронична кашлица.

Новини от ДФЗ

За шест групи производители – близо 7 милиона лева от ДФЗ

ДФ „Земеделие” изплати близо 7 милиона лева по схемата „Групи производители”. Финансовата помощ е осигурена от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от националния бюджет. Средствата се дават на шест групи производители за извършени инвестиционни разходи през 2014 г. Най-голяма финансова помощ е преведена на "АГРЕКОСЕЛЕКТ" ООД – гр. Пловдив - близо 2,5 милиона лева. Следват "ГРИИНФРУТ БГ" ООД – гр. Бургас и "ХЕПИ ФРУТС" ООД – гр. Пловдив - с по над 1,2 милиона лева. ДФ „Земеделие” изплати и близо 967 хил. лв. на "СЪНИ ФРУТС" ООД – гр. София, малко над 900 хил. лв. на "ЗАР ГРУП" ООД – с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш и над 170 хил. лв. на "АЛЛ БРАНДС" ООД – гр. Русе. Шестте договора по схемата „Групи производители” са сключени през 2013 г. Извършените плащания са първи за пет от групите и второ за една от тях. Субсидираните инвестиционни разходи за 2014 г. включват купуване на земеделска техника трактори, пръскачки, мотокарни уредби, косачки, платформи за бране на плодове и др., както и купуване на системи за капково напояване, мрежи за защита от градушки, автоматични линии за претегляне и опаковане на плодове и овощен посадъчен материал. Основните изисквания за одобряване на групи производители на плодове и зеленчуци са те да имат поне 4-ма членове и годишен оборот не по-малък от левовата равностойност на 50 000 евро без ДДС. Инвестициите по схемата „Групи производители” трябва да бъдат извършени в рамките на не повече от 5 години. През този 5-годишен период бенефициерите трябва да изпълнят поне една от целите на схемата, а именно – да увеличат броя на членовете в групата, да увеличат стойността на реализираната продукция, да внедрят нови продукти или технологии, да подобрят сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти и др. Повече информация за схемата „Групи производители” може да се намери на www.dfz.bg в раздел “Селскостопански пазарни механизми”/ „Плодове и зеленчуци”/ „Временно признати организации на производители”. ДФ „Земеделие” –Разплащателна агенция

11. Проф. дсн Кирил Христов

10. Доц. д-р Кирил Ангелов

9. Доц. д-р Никола Симеонов

8. Доц. д-р Иванка Генова

7. Доц. д-р Миадин Генов

6. Доц. д-р Люба Иванова Глогова

5. Доц. д-р Пенка Вълчинкова

4. Доц. д-р Иванка Иванова

3. Доц. д-р Георги Йорданов

2. Доц. д-р Димитрина Илчовска

Авторски колектив към Отдел „Генетика, селекция и семепроизводство“ при Институт по царевицата – Кнежа 1. Доц. д-р Стефан Вълчинков

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5–6 (267) 2015

ЦАРЕВИЦА – СЕЛЕКЦИОННИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ИНСТИТУТ ПО ЦАРЕВИЦАТА – КНЕЖА

A Полски култури

От 1962 година Институтът по агротехника – Кнежа се профилира в Научноизследователски институт по царевицата, който отговаря за националната програма с тази култура и координира научноизследователската дейност в страната.

Със специализирането на института се въвежда селекционна програма на българския и световен наличен генофонд, което позволява ефективно използване на световния опит по селекция, семепроизводство и агротехника на царевицата, и води до създаване на серия нови хибриди, признати и районирани за производство.

Достижения на Института по царевица за периода 1966–2014 г.

Хибридът е устойчив на полягане и на по-важните икономически болести и неприятели по царевицата.

Оптимална гъстота при неполивни условия – 45005000 раст./дка, а при поливни – 5500-6000 раст./дка.

Срокове на сеитба: от 15-20-ти април до 10-ти май

Кочанът е средно дълъг, коничен, с дължина 18-20 см, брой редове – 14-16. Образува от 2 до 4 кочана на едно растение.

Пуканките са с добро качество.

Добивът на зърно е 500-600 кг/дка. Зърното е с бял цвят.

Вегетационният период до техническа зрялост е от 115 до 130 дни.

Височина на растенията – от 180 до 230 см. Залага кочана на 80-100 см.

Простолинеен средноран хибрид.

КНЕЖА ПУКЛИВА 1Б

Кнежа 310 – нов Нов царевичен хибрид българска селекция от ранната група на зрялост (ФАО 300-399). Създаден по класически метод на селекция, Кнежа 310 е простолинеен хибрид от група 300-399 по ФАО. Узрява за 105-110 дни. Генетичният му потенциал за продуктивност е над 1100 кг/ дка. Растенията са средно високи, здрави и устойчиви на полягане. Имат бърз старт на развитие. Кочаните са слабо конусовидни. Зърното е тип „конски зъб“ с жълта окраска. Вретеното е червено. Хибридът е устойчив на икономически важни болести по царевицата. Препоръчителна гъстота на отглеждане при условия: с напояване – 6800-7000 раст./дка; без напояване – 5800-6000 раст./дка.

КНЕЖА 307 ФАО 300-400. Вегетационен период – достига зрялост за 110 дни. Растенията са средно високи, здрави, неполягащи. Кочаните имат дължина 21 см. Брой редове 18. Зърното е с конично – цилиндрична форма, жълто на цвят , тип конски зъб. Продуктивност и оптимални условия: Добив: без напояване – 800 – 1000 кг/дка, с напояване – 1200 – 1500 кг/дка. Оптимална гъстота: без напояване – 6000 раст./ дка, с напояване – 6800 раст./дка.

Кнежа 435 Средноран простолинеен хибрид. Вегетационен период 115 – 120 дни. Растения – средно високи (220-240см), устойчиви на полягане. Кочани – средно-дълги, коничноцилиндрични, с 14-16 реда. Вретеното е с антоцианово оцветяване. Зърно – „тип конски зъб“, жълто на цвят. Рандеман 84%, маса на 1000 зърна 320340 грама. Високодобивен хибрид. При условия без и с напояване се получават добиви между 1170 и 1370 кг/дка. Притежава комплексна устойчивост към икономически важни болести по царевицата. Оптимални гъстоти на отглеждане: при напояване – 7000 раст./дка, без напояване – 5200 аст./дка.

Кнежа 442 Достига зрялост за 115-120 дни. Височината на растенията е 240 – 250 см, здрави, неполягащи. Форма на кочана – коничноцилиндрична. Брой редове – 18-20. Зърното е жълто, тип полутвърдо. Добив: без напояване – 800 до 1000 кг/дка, с напояване – от 1300 до 1594 кг/дка.

КНЕЖА ЗАХАРНА 1 Простолинеен средноран хибрид.

Вегетационен период до консумативна зрялост – 80-90 дни.

Височината на растенията е от 160 до 170 см. Височината на залагане на кочана е 60-80 см. Образува 2-3 стандартни кочана с дължина от 14 до 22 см., дебелина в основата 40 мм, а на върха 28 мм. Броят на редовете е 12.

Зърното е светло жълто до жълто, с нежна консистенция.

При оптимални условия на отглеждане се получава добив от 900 до 1020 кг/ дка и 4500-5000 броя стандартни кочана от декар при неполивни условия, а при поливни – 5500-6000 броя.

Хибридът има добра устойчивост на полягане и на по-важните икономически болести и неприятели по царевицата.

Срокът за сеитбата е от 10.IV до 15-20.V. за първа култура и от 25.VI. до 05.VII. за втора култура. Сеитбата може да се извършва и през период от 7-10 дни. При неполивни условия гъстотата на посева е 4500 раст./дка, а при поливни – 50006000 раст./дка.

Необходима е пространствена или времева изолация от обикновена и пуклива царевица.

КНЕЖА 2 SU Двулинеен хетерозисен хибрид захарна царевица. Вегетационен период до техническа зрялост 80-88 дни. Толерантен към датови сеитби. Растения – здрави, добре облистени, с много добра устойчивост към полягане, високи 220-230 см., слабо братящи, устойчиви на икономически важни болести и неприятели при естествени условия на отглеждане. Изхранват нормално по един до два кочана, заложен на височина 80-100 см. Кочани – цилиндрично-конични, добре озърнени, с добър търговски вид, достигат до 21-25 см дължина и формират 14-16 реда. Зърно – нормален захарен тип, нежно с много добри вкусови качества, средно едро, преобладаващо жълто и по-светло. Подходящо за консервиране. Продуктивност – при поливни условия добивът на стандартни кочани достига 1500-1700 кг/дка. Подходяща гъстота на отглеждане при условия с напояване е 6000-7000 раст./дка., а без напояване – 3500-4000 раст./дка. Изисква пространствена или времева изолация. КНЕЖА 3 SU – НОВ Достига до техническа зрялост за 80-85 дни. Растения с височина 210-220 см. Здрави, устойчиви на полягане, слабо братящи. Кочани – 21-23 см. Цилиндрични, чедри, с добър търговски вид. Зърно – Бяло, нормален захарен тип, нежно с много добри вкусови качества, 13-14 мм. Продуктивност и оптимални условия: при умерени поливни условия -1600 -1900 кг/дка и повече стандартни кочани. Изисква пространствена изолация 50-100 м от фуражна царевица и компактен посев. *Устойчиви на по-важните икономически болести и неприятели по царевицата.

КНЕЖА 511 Среднокъсен междулинеен хибрид. Растения – средно високи, височина на залагане на кочана – средна. Формата на кочана е цилиндрично-конична, с максимален диаметър в основата. Броят на редовете е 18-20. Вретеното е антоцианово. Зърно – зъбовидно с жълта връхна част, гръбната страна е жълта до леко оранжева. Добиви – без напояване до 1200-1300 кг/ дка. При условия с напояване – над 1450 кг/дка. Оптимална гъстота на отглеждане: при напояване 6500 раст. /дка, без напояване – 4500/ раст./дка.

Кнежа 509 Среднокъсен простолинеен хибрид. Вегетационен период 125-130 дни. Растения – здрави и устойчиви на полягане, високи 260-270 см. Кочани – слабо конусовидни с дължина 2224 см, с 14-16 реда зърно. Вретеното е розово. Зърно – „конски зъб”, жълто оцветено и заема 80 – 82% от теглото на кочана. Хибридът е с висока продуктивност при поливни и неполивни условия. Добивите са от 1100 до 1400 кг/дка. Оптимална гъстота на отглеждане: 4500 раст./дка при неполивни и 6500 раст./дка при поливни условия.

Кнежа 517 Трилинеен хибрид. Подходящ за отглеждане както за зърно, така и за силаж. Растения – средно високи (200-220 см). Горният кочан се залага средно високо на 6-ти-7-ми възел. Формата на кочана е конично – цилиндрична. Броят на редовете е 16-18. Вретеното е оцветено антоцианово, със средна степен на интензивност. Зърно – зъбовидно, с жълта връхна част . Добиви: без напояване – 1200 кг/дка; при напояване – 1500 кг/дка. Оптимална гъстота на отглеждане: при напояване 6500 раст./дка, без напояване – 4500 раст./дка.

Кнежа 546 – нов Простолинеен хибрид. Достига зрялост за 125-130 дни. Растенията са здрави, устойчиви на полягане. Кочаните са конично-цилиндрични. Брой редове: 14-16. Зърно – жълта връхна част, тип зъбовидно. Продуктивност и оптимални условия: Добив: без напояване – 1100 до 1400 кг/дка, с напояване – от 1400 до 1600 кг/дка. Оптимална гъстота: без напояване – 4500 раст./дка, с напояване – 6500 раст./дка.

Кнежа 625 и Кнежа М625 Модифицирана формула на хибрид Кнежа 625. Характеристиката му е същата както на оригиналния хибрид, но е с 1-2 дни покъсен. Има продуктивност 103-106% от Кнежа 625. Семепроизводството му е изключително изгодно, с много висок размножителен коефициент. От 1 дка семепроизводна площ могат да се засеят 150-200 дка за зърно. Хибридът е с по-висока адаптивна способност. Може да се произвежда по схема на смесване (с 50% стерилни растения) и да бъде включен в така наречената “система плюс” с новите хибриди на Института.

Кнежа 683А Простолинеен хибрид. Вегетационен период – 135 дни. Стъблото е здраво, високо 270-290 см. Кочаните са слабо конусовидни с дължина 24-27 см и 16 реда. Зърното е зъбовидно, жълто оцветено и заема 84% от общото тегло. Добивите без напояване са до 1300, а при напояване до 1500 кг/дка. Гъстота на отглеждане е съответно 4000 и 6000 раст./дка при напояване и без напояване.

КНЕЖА 621 Междулинеен хибрид, група 600 по FAO, достига зрялост за 130-135 дни. Растения: здрави, устойчиви на полягане, високи 270-290 см. Кочани: дълги, с конично-цилиндрична форма, с голям диаметър. Масата на 1000 зърна е 350-370 г. Зърно – тип „конски зъб“, с жълт връх и оранжева гръбна страна. Продуктивност: добивът при условия без напояване е 1400 кг/дка, а при напояване – 1550 кг/дка. Толерантен на засушаване. Гъстота на отглеждане: без напояване – 4000 растения/дка; с напояване – 6000 растения/дка.

КНЕЖА 620 Междулинеен хибрид група 600 по FAO, достига зрялост за 130-135 дни. Растения: здрави, устойчиви на полягане, високи 280-300 см. Кочани: дълги, с конично-цилиндрична форма, със среден брой редове. Зърно: тип „конски зъб“, жълто на цвят. Масата на 1000 зърна е 380-400 г. Продуктивност: хибридът има висок потенциал за добив – при оптимални условия до 1600 кг/дка. Гъстота на отглеждане: без напояване – 4000 растения/дка; с напояване – 6000 растения/дка.

Кнежа 595 Простолинеен хибрид. Вегетационен период 125 – 130 дни. Растения – здрави и устойчиви на полягане, с височина 295 – 300 см. Кочани – конусовидни с дължина 22 – 24 см, с 16 реда зърно, вретеното е червено. Зърно – жълто оцветено, „конски зъб“, заема 82 – 85 % от теглото на кочана. Продуктивност – при условия без напояване 900 – 1000 кг/дка, с напояване – 1100 – 1200 кг/дка. Оптимална гъстота на отглеждане: без напояване – 4500 – 4800 раст./дка, с напояване – 5000 – 5500 раст/дка.

Простолинеен хибрид. Достига зрялост за 118-126 дни. Растения са средновисоки – 260 см Устойчив на полягане и пречупване на стъблото. Кочани – цилиндрични, дължина – 21-23 см. Брой редове: 16-18. Зърното е със зъбовидна форма, с жълт връх и жълто-оранжева гръбна част. Продуктивност: без напояване – 1300 кг/ дка; с напояване – 1500 кг/дка. Оптимална гъстота: без напояване – 4500 раст./дка; с напояване – 6500 раст./дка

Кнежа 549 – нов

КНЕЖА 611 и Кнежа М611 Простолинеен хибрид. Вегетационен период 135-140 дни. Растенията са здрави, устойчиви на полягане, с височина до 240 – 245 см, не братят. Кочаните са цилиндрични, с дължина 23-27 см, с 14-16 реда зърна. Средното тегло на един кочан е 350 – 380 грама. Вретеното му е червено. Зърното е жълто, зъбовидно. Заема 80-82 % от теглото на кочана. Без напояване добивът на зърно е над 1000 кг/дка, при напояване до 1780 кг/дка. Оптимална гъстота на посева 4000-4200 раст./ дка без напояване и 5500-6000 при напояване. Най-дълго време отглеждан български хибрид. Модифицираният хибрид Кнежа М611 има същата характеристика както оригиналния хибрид, но има подобро семепроизводство, по-кратка вегетация с 1-2 дни и се прибира с 1% по-ниска влага в зърното. Продуктивността му е 103-105% по-висока от Кнежа 611. Кнежа 613 Простолинеен хибрид. Вегетационен период 130-135 дни. Хибридът има здраво, небратящо стъбло, устойчив е на полягане, със средна височина 250-255 см. Кочаните са цилиндрични, със средна дължина 24-26 см, брой на редовете 16-18. Вретеното е червено. Теглото на един кочан е 380450 грама. Зърното е зъбовидно. Теглото на 1000 зърна е 370 грама. Висока продуктивност при поливни и неполивни условия. Добивите варират от 1000 до 1500 кг/ дка. Оптимална гъстота на отглеждане- 4000 раст./дка при неполивни условия и 5500 раст./дка при напояване.

КНЕЖА 614 Простолинеен хибрид. Вегетационен период 135-140 дни. Растения – здрави и устойчиви на полягане, височина 300-310 см. Кочани – цилиндрични, с дължина 22-24 см, с 14-16 реда зърно, червено вретено. Зърно – типичен конски зъб, жълто, заема 8082% от теглото на кочана. При неполивни условия добивът на зърно достига до 1000 кг/дка, а при напояване – 1600 кг/дка. В Гърция, в опити, е дал 1690 кг зърно от декар, а в производството от цялата площ средно по 1300-1400 кг/дка. Оптимална гъстота- 4000-4500 раст./дка при неполивни условия и 5000-5500 растения при поливни.

Кнежа 619 Простолинеен хибрид. Група по ФАО 580. Узрява за 130-132 дни. Растения – здрави и устойчиви на полягане, с височина 230-260 см, които формират по един кочан. Кочаните са цилиндрични, с дължина 22-24 см и 16-18 реда. Зърното е жълто, зъбовидно, с тегло на 1000 зърна 350-380 грама. Без напояване добивите са до 1000 кг/ дка, а с напояване – до 1400 кг/дка. Хибридът има по-добра сухоустойчивост от стандарта Кнежа 625. Семепроизводството му се извършва по класически начин (с обезметляване) или по схема на “смесване”. По втората схема в масовия посев има около 50 % растения със стерилни метлици, като добивът може да се увеличи с 8-10 %, ако се сее съвместно (ленточно) с хибриди със същата вегетация (напр. Кн М 625), произведени по същата схема – т.нар. система “плюс”. Оптимална гъстота – при условия без напояване – 4500 раст./ дка, а при напояване – 5500 раст./дка.

Проф.д-р Светлинка Христова – УНСС

ПЛЮС

5–6 (267) / 2015

Размерът на наследствената пенсия се определя от полагащата му се лична пенсия за военна инвалидност при 90 на сто загубена работоспособност. Технологията на определяне и получаване на наследствена пенсия, включва следните основни от тях по вид и съответно тя се моменти: изплаща. Възможни са следните 1. Уточняване на групите варианти: лица, имащи право да получа• Когато осигуреното лице ват наследствена пенсия. Това е придобило право на пенсия са: за осигурителен стаж и възраст, • Децата до навършвана наследниците се отпуска не на 18-годишна възраст, ако този вид при положение, че учат – за срока на обучението, той е най-благоприятен; но не по-късно до 26-годишна • Когато осигуреното лице възраст. Законодателството дава е придобило право на пенсия право тези лица да получават за общо заболяване или трудо- пенсия и над тази възраст, кова злополука, или професионал- гато са инвалидизирани до 18-, на болест, на наследниците се съответно до 26-годишна възотпуска този вид, който почи- раст; налия би получил като инвалид • Преживелият съпруг(га) със загубена работоспособност 5 години по-рано от възрастта повече от 90 на сто. за придобиване на пенсия за При смърт на пенсионер, кой- осигурителен стаж, или преди то е получавал лична пенсия за тази възраст, когато е инвалидиинвалидност поради общо за- зиран. Преживелият съпруг(га) боляване или трудова злополука трябва задължително да деклаили професионална болест, на- рира в заявлението за отпускаследствената пенсия се отпуска не на наследствена пенсия, че в зависимост от вида на пенси- не е сключил друг брак след ята, получавана приживе. Това смъртта на наследодателя; означава, че когато пенсионе• Родителите от децата си, рът е получавал лична пенсия когато са навършили възрастта за инвалидност поради общо за придобиване на пенсия за заболяване, на наследниците се осигурителен стаж и възраст и отпуска този вид пенсия. Раз- не получават лична пенсия. мерът на наследствената пен2. Определяне размера на сия се определя от полагащата наследствената пенсия. му се лична пенсия за инвалидРазмерът на наследствената ност при загуба на работоспо- пенсия се определя в процент собност над 90 на сто. от полагащата се лична пенПри смърт на пенсионер, кой- сия на починалото лице, както то е получавал пенсия за военна следва: инвалидност, на наследниците • при един наследник – се отпуска този вид пенсия. 50 на сто от личната пенсия;

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Наследствената пенсия е периодично плащане, на което имат право наследниците на починалото лице (наследодателя). Тя се отпуска на членове на семейството на осигуреното лице, след неговата смърт. В наследствени пенсии могат да преминават личните пенсии за трудова дейност: пенсия за осигурителен стаж и възраст; пенсия за общо заболяване и пенсия за трудова злополука и професионална болест. От пенсиите, несвързани с трудова дейност се наследяват само пенсиите за военна инвалидност. Не могат да се наследяват пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност, пенсиите за особени заслуги и персоналните пенсии. Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство. Отказът от наследство не лишава наследниците от право на получаване на наследствена пенсия. В зависимост от вида на личната пенсия, която починалото лице е получавало или е имало право на такава, се разграничават следните видове наследствени пенсии: за осигурителен стаж и възраст; за инвалидност поради общо заболяване; за трудова злополука и професионална болест и за военна инвалидност. При смърт на осигурено лице, което не е пенсионер се преценява правото му на отпускане на наследствена пенсия от всички възможни видове, които то е придобило със своята смърт. Уточнява се най-благоприятната

Икономически измерения

Определяне и получаване на наследствена пенсия

• при двама наследници – 75 на сто от личната пенсия; • при трима и повече наследници – 100 на сто от личната пенсия. Наследствената пенсия се отпуска общо за всички наследници и се разделя по равно между тях. Минималният размер на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. След 01 юли 2014 г. минималния размер на наследствената пенсия е 115,88 лв. (75 на сто от 154,50 лв.). 3. Срокове за отпускане на наследствена пенсия. Наследствената пенсия се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия. Когато починалото лице не е пенсионер, това право на пенсия се придобива от датата на смъртта, в случай, че заявлението от наследниците е подадено в срок до 6 месеца от тази дата. В противен случай наследствената пенсия се отпуска от датата на подаване на заявлението. При положение, че починалото лице е пенсионер, наследниците получават право на пенсия от първо число на месеца, следващ датата на смъртта при условие, че заявлението с необходимите документи е подадено до 6 месеца след смъртта на наследодателя. Когато този срок не е спазен, т.е. документите са подадени след 6 месеца от смъртта на лицето, наследствената пенсия се отпуска от датата на подаване на заявлението. 4. Право на получаване на добавка към пенсията на наследника. Съгласно Кодекса за социално осигуряване наследника няма право да получава едновременно две пенсии. Когато починалото лице е получавало пенсия, то наследниците имат право да получават добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавало почина-

лото лице. Когато починалото лице не е получавало пенсия, добавката се определя от пенсията или сбора от пенсиите, на които починалия е имал право. Добавката не може да се получава заедно с наследствената пенсия от същия наследодател. 5. Необходими документи за отпускане на наследствена пенсия. Необходимите документи за отпускане на наследствена пенсия следва да се подават в Главно управление „Социално осигуряване“. Наследниците прилагат и удостоверение, издадено от общинската администрация. То съдържа допълнителна информация за наследниците, относно осигуряване и разсиновяване, настойничество, попечителство и др. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер наследниците е необходимо да представят следните документи: • удостоверение за наследници; • удостоверение от учебно заведение, където лицата продължават обучението си над 18- до 26- годишна възраст; • експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за лица инвалидизирани по време на обучението им; • експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за преживели съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни; • декларация за децата, че не са осиновявани, а за преживелите съпрузи, че не са сключвали граждански брак; • декларация за родителите, че не получават лична пенсия и не са лишавани от родителски права; • декларация, удостоверяваща, че са родители, т.е. удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината.

Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер, освен по-горе посочени документи се представят и следните: • заявление по образец – УП-1; • документи за осигурителен (трудов) стаж – трудова книжка, осигурителна книжка, удостоверение за осигурителен стаж – обр. УП-3 и др. • документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 01 януари 1997 г. и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на придобиване на право на пенсия – образец УП-2. Административният ред на отпускане на наследствена пенсия включва следните моменти: • наследниците, които имат право на наследствена пенсия подават заявление за издаване на удостоверение за наследници до общината (района, кметството) по постоянния адрес на починалото лице, както и удостоверение за отпускане на наследствена пенсия; • подаване на заявление от наследниците за получаване на наследствена пенсия в общината, района, кметството по последния постоянен адрес на починалото лице. Към заявлението се прилагат удостоверението за наследниците и другите доказателствени документи; • след проверка на достоверността на представените документи, на наследниците се издава удостоверение за отпускане на наследствена пенсия; • срокът в който следва да бъде издадено удостоверението за отпускане на наследствена пенсия е 7 работни дни.