Земеделие плюс 268/2015 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ 7–8 (268) / 2015

ПЛЮС

НОВ!

Съдържание Земеделски култури Tолерантност към засушаване на перспективни линии обикновена зимна пшеница. . . . Продуктивност на нови български сортове твърда пшеница. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . продуктивност на многореден ечемик сорт герлах . . Съдържание и износ на азот и фосфор при ечемик според генотипа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . заплевеляване при тритикале в района на странджа. . Изменения в плевелната флора вследствие употребата на хербициди . . . . . . . . . . . екологична чистота и автентичност на българския ориенталски тютюн . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Растеж и развитие при сортове тютюн Бърлей . . . . Новини от МЗХ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Биологичното земеделие и екоуправлението на селското стопанство . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от ДФЗ

2 7 9 12 14 17 19 22 24 25

МАШИНИ CASE IH Axial Flow 9240 – титанична мощ и жътва с върхово качество!. . . . . . . 27 ЛОЗЕ И ВИНО десертни сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори – икономическа оценка. . . . . . 28 Библиотека Tехнология за производство на соя – първа част . . . 31 ХРАНИ пиво с лимец – древност и иновация. . . . . . . . . . . 39 Водораслите – ценен природен ресурс. . . . . . . . . . 43 Цветарство добив на семена от едногодишни астри . . . . . . . . 46

Още средства за инвестиции по пчеларската програма Държавен фонд „Земеделие” отпуска още близо 45 хил. лева за финансиране на инвестициите на 25 пчелари, кандидатствали по Националната програма по пчеларство (НПП) за 2015 г. Средствата ще получат пчелари, вписани като резерви по мярка Г „Мерки за подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз“ и са сключили договори под условие за купуването на кошери, отводки и пчелни майки. Финансовият ресурс за 25-те инвестиции по мярка Г е осигурен, защото други пчелари са се отказали от изпълнение на проектите си. Средствата за техните инвестиции се връщат в бюджета на НПП 2014-2016 и това позволява да бъдат преразпределени към кандидатите, подписали договори под условие. Освободеният финансов ресурс по програмата се разпределя между резервите, вследствие на предварително извършено класиране по мярка Г. Списък на кандидатите с одобрени инвестиции за купуване на кошери, отводки и пчелни майки, за които има освободен финансов ресурс може да се види на сайта на Фонда. Запазва се практиката Фонд „Земеделие” да изпраща уведомително писмо до всеки от посочените в списъка кандидати. От своя страна, пчеларите трябва да върнат отговор до Фонда дали ще се възползват или откажат от предложената им финансова помощ. Припомняме, че в периода април - юни тази година ДФЗ одобри още 126 инвестиции в размер на 300 хиляди лева за купуване на кошери, отводки и пчелни майки, отново поради освобождаване на финансов ресурс по пчеларската програма. ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: доц. д-р Т. Колев, GSM 0882 966 459 Редактор: П. Пеков PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: aкад. Ат. Атанасов, проф. д-р Ив. Трънков, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

7–8 (268) / 2015

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

Tолерантност към засушаване на перспективни линии обикновена зимна пшеница

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (268) / 2015

Гл. ас. Радослав Чипилски, гл. ас. д-р Златина Ур ИPГР „К. Малков”, Садово

Основната цел на всяка програма по селекция на пшеницата е създаване на сортове с висок продуктивен потенциал и едновременно с това устойчиви на биотични и абиотични стресови фактори (Рачовска и др., 2003; Ценов и др., 2009) Като се имат в предвид екстремно сухите климатични условия в района на ИРГР в Садово не е случайно, че именно тук са създадени голям брой сухоустойчиви и с екологическа пластичност сортове (Boyadjieva and Andonov, 2010). Идентифицирането на генотипи с различна по степен и механизъм на действие толерантност към засушаване включва различни методи– от физиологични до генитични маркери (Maccaferri et al., 2008, Aliyev, 2012; Khavarinejad and Karimov,. 2012). Методът за измерването на колеоптила на обикновената зимна пшеница в условията на воден дефицит е разработен от Morgan (1988) и се основава на факта, че генотиповете, които имат по-добър потенциал за осморегулация са в състояние да поддържат по-добър тургур и свързаните с това физиологични процеси като поддържане на по-интензивно нарастване на клетките по време на воден дефицит. В много изследвания идентифицирането на толерантни и чувствителни форми се базира на измервания на някои физиологични параметри, свързани с устойчивостта на суша (Bozhanova and Dechev, 2002; Божанова

и съавт.,2010, Ganusheva et.al., 2011). Генотипни различия в способността за осморегулация са докладвани при различни култури. Съществено вариране по този признак е наблюдавано при ечемик (Blum 1989), пшеница (Blum et al., 1999; и диви видове от сем. житни (Uhr et al., 2007). При изследването на водообмена на растенията се използва параметърът относително водно съдържание (ОВС,%), който представлява максимума вода, която тъканите имат възможност да задържат при дадено състояние на средата в зависимост от тяхната маса (Turner, 1981; Grace,1997). Този показател има предимствата като прост, надежден и високо информативен параметър за тестване на водообмена на растенията (Dhanda,2002). Доказани са определени връзки между генотипа, относително водно съдържание и продуктивността на житните култури, поставени в условията на засушаване (Tаhara et al., 1990; Lilley,1996). Изтичането на субстанции от растителните тъкани потопени в разтвор широко се използва за измерване на мембранната цялост и съответно пропускливост при изледване на различни стресови условия. Във връзка с това степента на стабилност на клетъчните мембрани се счита за един от най-добрите физиологични индикатори за стрес предизвикан от засушаване. (Premachandra et al..1992,Garty et al. 2000, Saltveit and Hepler, 2004)

В статията представяме резултатите от изследване за да се оценят напреднали селекционни линии обикновена зимна пшеница по толерантността на засушаване и осмотичен стрес чрез използването на косвени физиологични методи. Изследването е проведено в ИРГР ”К. Малков” – гр. Садово, през две реколтни години – 2012/2013 и 2013/2014 г. В експеримента участваха 11 перспективни линии обикновена зимна пшеница, създадени по метода на междусортовата хибридизация, и стандартния сорт Катя. Използваха се листа от 20- дневни растения, отглеждани при условия на нормална и ограничена водообезпеченост, и седемдневни кълнове. Осъществиха се следните лабораторно-аналитични и лабораторни методи на оценка на сухоустойчивост: 1. Определяне на относителното водно съдържание и суха маса на листа - Turner (1981) Относителното водно съдържание се определя в проценти по формулата: W − W0 ÎÂÑ % = 1 × 100 , OBC W 2 − W0 където W1 – първоначално тегло на

листата (г); W2 – тегло на листата при пълен тургор(г); W3 – сухо тегло на листата (8ч -105оС) (г) 2. Определяне на индекса на увреждане (Id, %) в листа от засушени 20- дневни растения чрез кондуктометрия (Blum and Ebercon, 1981; Premachandra et al., 1992) Нарязват се 20 листни сегмента с дължина 2 cм от стресирани (засушавани) и нестре-

сирани (контролни, оводнени) растения, след което се потапят в 20 мл дестилирана вода за 24 часа при стайна температура. Електричната проводимост на разтвора, в който са престояли сегментите, се определя от кондуктометър HANNA, модел HI 98129 преди и след 15 мин. оставени във вряла вода. От тези стойности се изчислява индексът на увреждане, който представлява относителния дял

на увредените части на клетките, предимно мембрани: Id, % = [1 – (1-T1/T2)/(1C1/C2)] x 100, където T1 и T2 са стойностите, отчетени съответно преди и след автоклавиране за третираните растения, а C1 и C2 са съответните стойност за контролните (нетретирани) растения 3. Определяне реакцията на корени и прорастъци на кълнове подложени на Табл. 1. Средни стойности на физиологичните и морфофизиологични показатели осмотичен стрес- Божанова Табл. 1. за Средни периодастойности 2013-2014на физиологичните и морфофизиологични показатели (1997). за периода 2013-2014 Семената се оставят да просуха суха раснат в петрита с филтърна % от индекс на ОВС % ОВС % % от масасуха мг масасуха мг % от индекс на ОВС %засушени ОВС % контролата % от линия контрола увреждане контролата хартия за 72 часа на темперамаса мг засушени маса мг контрола линия контрола засушени контролата контролата увреждане % контрола засушени тура 25 0C в термостат. След % St, Катя 96,1 51,9 54,0 66,0 55,0 83,3 22,53 прорастването кълновете на Катя 51,9 54,0 66,0 55,0ns 83,3 22,53 МХ St, 270/27 95,296,1 49,2 ns 51,7 63,0 57,0 90,5 27,45 всеки образец бяха оставе270/27 49,2 51,7 63,0 57,0nsns 74,6 90,5 27,45 МХ МХ 270/33 95,895,2 36,6 --- ns 38,2 71,0 53,0 55,49 МХ 270/33 95,8 36,6 --38,2 71,0 53,0 ns 74,6 55,49 ни за 48 часа в три варианта МХ 270/50 95,6 43,1 --45,1 61,0 49,0 -80,3 40,15 270/50 43,1 45,1 61,0 49,0ns-- 85,5 80,3 40,15 на осмотично налягане, както МХ МХ 270/71 96,795,6 58,3 ***--- 60,3 62,0 53,0 34,09 270/71 58,3 60,3 62,0 53,0-- ns 77,0 85,5 34,09 МХ МХ 271/128 93,396,7 42,8 --- *** 45,9 61,0 47,0 34,17 следва: 271/128 95,893,3 42,8 45,9 61,0 47,0**-- 91,0 77,0 34,17 МХ МХ 271/142 47,4 --- --- 49,5 67,0 61,0 10,82 1. контрола – дестилирана 271/142 47,4 --49,5 67,0 61,0 ** 91,0 10,82 МХ МХ 271/294 93,795,8 55,1 ** 58,8 47,0 38,0--80,9 20,77 МХ 271/294 93,7 55,1 ** 58,8 47,0 38,0--80,9 20,77 вода; МХ 271/348 95,3 48,4 -50,8 51,0 47,0--92,2 33,15 МХ 271/348 95,3 48,4 -50,8 51,0 47,0--92,2 33,15 2. умерен осмотичен стресМХ 265/654 96,7 54,1 ns 55,9 53,0 41,0 --77,4 6,09 МХ 265/654 96,7 54,1 ns 55,9 53,0 41,0 --77,4 6,09 МХ 268/1008 96,7 52,2 ns 54,0 68,0 60,0* 88,2 10,72 0,5 М разтвор на захароза-12,23 МХ 268/1008 96,7 52,2 ns 54,0 68,0 60,0* 88,2 10,72 МХ 268/1053 96,1 67,5 *** 70,2 50,0 45,0 --90,0 12,20 aтм.; МХ 268/1053 96,1 67,5 *** 70,2 50,0 45,0 --90,0 12,20 средно 95,6 50,6 52,9 60,0 50,5 84,2 25,6 средно 95,6 50,6 52,9 60,0 50,5 84,2 25,6 3. силен осмотичен стрес5%=4,04 5%=2,28 5%=4,04 1,0 М разтвор на захароза-24,45 5%=2,28 1%=3,09 1%=3,09 LSD генотип 1%=5,48 LSD генотип 1%=5,48 aтм. 0,1%=4,14 0,1%=4,14 Осмотичното налягане на 0,1%=7,33 0,1%=7,33 5%=0,93 5%=1,65 5%=0,93 5%=1,65 разтвора на захароза се изчис1%=1,26 1%=2,24 LSDLSD степена 1%=1,26 1%=2,24 степена - --ли според Todd Helmenstine водообезпечаване водообезпечаване 0,1%=1,69 0,1%=2,99 0,1%=1,69 0,1%=2,99 (http://chemistry.about.com/od/ 5%=3,23 5%=5,71 5%=3,23 5%=5,71 workedchemistryproblems/a/ LSDLSD 1%=4,37 1%=7,74 1%=4,37 1%=7,74 - --взаимодействие взаимодействие Osmotic-Pressure-Example.htm). 0,1%=3,75 0,1%=10,37 0,1%=3,75 0,1%=10,37 Бимометричните измервания Табл. 2. 2.Анализ на на варирането Табл. Анализ вариранетоза запоказател показателотносително относителноводно водносъдържание съдържание(ОВС) (ОВС) на кълновете се извършиха в мерни единици см, след коеИзточници на на вариране df df MSMS FF P-value ŋŋ Източници вариране SS SS P-value F Fcrit crit то се изчисли коефициентът на Степен на на Степен депресия (КД) по Blum et al. 24226,26 9916,5*** 9916,5*** 6,33E-33 6,33E-33 4,26 4,26 94,13 24226,26 1 1 24226,26 94,13 24226,26 водообезпечаване водообезпечаване (1980) Генотип 771,68 11 70,15 28,7*** 3,88E-11 2,22 2,99 Генотип 771,68 11 70,15 28,7*** 3,88E-11 2,22 2,99 Взаимодействие 679,55 11 11 61,78 61,78 25,3*** 25,3*** 1,53E-10 1,53E-10 2,22 2,22 2,64 Взаимодействие 679,55 2,64 À− B КÊ ÄД % = × 100 Грешка 58,63 24 24 2,44 0,22 Грешка 58,63 2,44 0,22 A Пълно варирене 25736,12 47 47 Пълно варирене 25736,12 значителна разлика 0,1% *** *** значителна разлика до до 0,1%

Табл. 3. Анализ на варирането за показател абсолютно суха маса Източници на вариране/source of variation Степен на водообезпечаване Генотип Взаимодействие Грешка Пълно варирене n,s,- незначителна разлика ;

P-value

F crit

1083

1083,00

141,26***

1,52E-11

4,26

28,5

2341 11 212,82 27,75** 5,6E-11 2,22 61,7 185 11 16,82 2,19 n,s, 0,05 2,22 4,87 184 24 7,67 4,85 3793 47 ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1%

Табл. 4. Степен на растежа и стойност на депресията

където: А – средна дължина на корен/ прорастък на контролите, cм B – средна дължина на корен/ прорастък на опитните варианти, cм Статистическата обработка на данните включва дисперсионен, корелационен, регресионен анализ и T-тест за доказване на разлики в средните

n,s,- незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1%

стойности между стандарта Катя Табл. 4. Степен на растежа и стойност на депресията и линиите обикновена зимна в растежа на корените пшеница (Lidanski, 1988). Статистическите анализи са извършени депресия депресия дължина дължина с помощта на програми SPSS % % дължина cм N линия cм 0,5 М cм 1,0 М контрола 0,5 М 1,0 М 13.0 и Statistica 10. На таблица 1 са представени Катя - St 7,71 5,57 27,8 4,64 39,8 резултатите от извършените фи1 МХ 270/27 9,80** 5,74 n,s, 41,4 5,31* 45,8 зиологични методи на оценка и 2 МХ 270/33 11,33*** 5,94 n,s, 47,6 5,85*** 48,4 отчетената абсолютно суха маса 3 МХ 270/50 11,74*** 6,27 n,s, 46,6 5,58* 52,5 (АСМ). Сравнителният анализ на 4 МХ 270/71 10,91*** 6,45* 40,9 6,2*** 43,2 данните за ОВС на засушените 5 МХ 271/128 11,31*** 6,42* 43,2 5,97** 47,2 растения показва, че линиите 6 МХ 271/142 11,84*** 6,8** 42,6 5,78*** 51,2 МХ 270/71, МХ 268/1053 и МХ 7 МХ 271/294 10,26* 7,36*** 28,3 6,03*** 41,2 271/294 превъзхождат доказано 8 МХ 271/348 11,13*** 7,20*** 35,3 6,65*** 40,3 стандарта Катя, както по стой9 МХ 265/654 10,59*** 5,99 n,s, 43,4 5,53*** 47,8 ност на ОВС, така и по отноМХ шението засушени към контроли. 10 10,79*** 5,57 n,s, 48,4 5,53*** 48,7 268/1008 Най-чувствителна реакция към МХ приложеното засушаване имат 11 10,36*** 5,73 n,s, 44,7 5,05 n,s 51,3 268/1053 линиите МХ 270/33, МХ 270/50 средно 10,65 6,25 40,84 5,68 47,04 и МХ 271/128. Стойностите им n,s,-незначителна разлика ; по този показател са повече от ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1% 10,0 единици по-ниски от тези на стандартния сорт. Получени- Табл. 5. Степен на растежа и стойност на депресията Табл. 5. Степен растежа и стойност на депресията те резултати показват, че общата в растежа на на колеоптилите в растежа на колеоптилите ответна реакция на линиите към седемдневното засушаване (52,9 дължина депресия дължинадепресия депресия дължина дължина депресия дължина % от контролата) се равнява на дължина cм % % cм % cм % cм N линия cм N линия cм силен по сила стрес, доприна1,0 ММ 0,5 М0,5 М 0,5 0,5 ММ 1,0 1,0 1,0М М контрола контрола сящ за по-точна оценка на селе3,41 52,7 кционните материали и потвържКатя -St Катя -St 7,23 7,23 4,02 4,02 44,244,2 3,41 52,7 1 МХ 270/27 7,09 n,s, 3,82 n,s, 46,1 3,39 n,s 52,2 дават резултати от изследвания 1 МХ 270/27 7,09 n,s, 3,82 n,s, 46,1 3,39 n,s 52,2 2 МХ 270/33 6,68 n,s, 3,26 - - 51,2 3,26 n,s 51,2 на Kocheva et al. (2009). 2 МХ 270/33 6,68 n,s, 3,26 - - 51,2 3,26 n,s 51,2 3 МХ 270/50 7,85* 3,91 n,s, 50,2 3,75 n,s 52,2 С най-нисък индекс на увреж3 МХ 270/50 7,85* 7,19 n,s, 3,91 n,s, 3,75 n,s 52,2 4 МХ 270/71 4,25 n,s, 50,240,9 4,15** 42,3 4 МХ 270/71 7,19 n,s, 4,15** 42,3 дане на клетъчните мембрани (от 5 МХ 271/128 8,36**4,25 n,s, 4,34 n,s, 40,948,1 3,81 n,s 54,4 5 МХ 271/128 8,36** 7,69 n,s, 4,34 n,s, 3,81 54,4 6,09% до 12,20 %) са линиите 6 МХ 271/142 4,15 n,s, 48,146,0 3,46n,s n,s 55,0 7 МХ 271/294 7,96* 4,15 n,s, 4,41 n,s, 46,044,6 4,01* 49,6 6 МХ 271/142 7,69 n,s, 3,46 n,s 55,0 МХ 265/654, МХ 268/1008, МХ 8 МХ 271/348 4,17 n,s, 44,649,6 3,49 n,s 57,8 7 МХ 271/294 7,96* 8,27* 4,41 n,s, 4,01* 49,6 268/1053 и МХ 271/142. Стой9 МХ 265/654 8,42** 4,25 n,s, 49,5 3,97* 52,9 8 МХ 271/348 8,27* 4,17 n,s, 49,6 3,49 n,s 57,8 ността, отчетена при МХ 271/294, 10 МХ 268/1008 7,91* 3,31- - 58,2 3,29 n,s 58,4 9 МХ 265/654 8,42** 4,25 n,s, 49,5 3,97* 52,9 е близка до тази на сорт Катя. 11 МХ 268/1053 7,18 n,s, 3,37 - - 53,1 3,25 n,s 54,7 10 МХ 268/1008 - 58,248,47 3,29 58,4 При линиите МХ 268/1053 и средно 7,91* 7,65 3,31- 3,94 3,60n,s 52,78 11 МХ 268/1053 7,18разлика n,s, ; 3,37 - - 53,1 3,25 n,s 54,7 МХ 271/294 се установи най-виn,s,-незначителна ** значителна 7,65 разлика до 1 3,94 %; *** значителна разлика до3,60 0,1% средно 48,47 52,78 соко ОВС и най-нисък индекс на увреждане. При линиите МХ n,s,-незначителна разлика ; 270/33 и МХ 270/50 се открои ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1% обратната зависимост. За такава зависимост при изследване на Табл. 6. Анализ на варирането за показател депресия на корени толерантност към суша на образци обикновена зимна пшеница Източници на df MS F на корени P-value F crit ŋ вариране/source of Табл. и6. Анализ на варирането заSS показател депресия докладват Kocheva et al. (2004) variation Tas S. and Tas B. (2007). Степен на 1,8E-09 4,26 19,2 376,10 1 376,10 87,42*** на Паралелно с това е отчетенИзточници водообезпечаване SS 1305,05 df F P-value crit 66,7 ŋ вариране/source of покателят абсолютна суха маса Генотип 11MS 118,64 27,58*** 6,01E-11 F2,22 Взаимодействие 171,89 11 15,63 3,63** 0,003 2,22 8,78 (АСМ). При незасушените расте- variation Степен на Грешка 103,25 24 4,30 5,27 ния най-силна степен на натрупа1,8E-09 4,26 19,2 376,10 1 376,10 87,42*** водообезпечаване Пълно варирене 1956,285 47 ване на сухо вещество се отчете ** значителна разлика1305,05 до 1,0 %; *** до 0,1% 6,01E-11 27,58*** 2,22 66,7 11 значителна 118,64 разлика за линия МХ 270/33, която Генотип е със Взаимодействие 171,89 11 15,63 3,63** 0,003 2,22 Грешка 103,25 24 4,30 Пълно варирене 1956,285 47 Табл. 7. Анализ на варирането за показател депресия на колеоптили ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1%

8,78 5,27

Пълно варирене 1956,285 47 ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1%

Табл. 7. Анализ на варирането за показател депресия на колеоптили Източници на вариране Степен на водообезпечаване Генотип Взаимодействие Грешка Пълно варирене

P-value

F crit

232,50

48,24***

3,5E-07

4,26

19,73

715,05 115,14 115,67 1178,34

11 11 24 47

65,00 10,47 4,82

13,49*** 2,17 n,s,

9,77E-08 0,054

2,22 2,22

60,68 9,77 9,82

незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1%

Табл. 8. Корелационен анализ между физиологичните, морфофизиологичните показатели и стойностите на депресията в растежа на колеоптили и коренчета

Показатели ОВС Контрола ОВС засушени Депресия 0,5 M колеоптилa Депресия 1,0 M колеоптилa Депресия M корени

депресия на колеоптилa при 0,5 M

депресия на корени при 0,5 M

депресия на корени при 1,0 M

суха маса контрола

суха маса засушени

-0,263

0,358

0,436*

-0,655*

-0,562*

-0,262

-0,157

0,095

0,072

0,239

-0,331

0,009

0,142

0,845**

0,114

0,402*

0,302

-0,101

0,266

0,212

0,304

0,011

0,852**

ОВС контрола

ОВС засушени

0,289

0,064

-0,059

0,025

-0,024

-0,061

-0,153

-0,228

-0,122

0,721**

0,613*

0,528

0,177 1

депресия на колеоптилa при 1,0 M

0,5

Депресия 1,0 M корени Индекс на увреждане суха маса контрола суха маса засушени

индекс на увреждане

* корелацията е значима до 5,0% ; ** корелацията е значима до 1,0%

значима статистически - до 5 %, разлика от стандарта Катя. При засушените растения се установи натрупване с 16,8 % по-малко биомаса и по- силно вариране на този показател. Само две линии - МХ 271/142 и МХ 268/1008, имат доказано по-висока АСМ от стандарта Катя и успоредно с това процента им на редукция е по-нисък от стандарта. От направения двуфакторен дисперсионен анализ (таблици 2 и 3) се установи, че варирането на стойностите на показателите ОВС и АСМ се дължи достоверно на нивото на водообезпеченост, генотипа и взаимодействиено между тях (доказаха значимо елементите на вариране - варианти с различна степен на водообезпечаване, генотип и тяхното взаимодействие). Взаимодействието генотип-варианти на водообезпечаване не е статистически доказано при показател АСМ, но F критично и F опитно

имат почти равни стойности – 2,19 и 2,22 (табл. 3) В таблици 4 и 5 са представени дължините на коренчетата и колеоптили на кълнове от линиите, изследвани при три варианта на осмотичен стрес. Установи се , че средната дължина на коренчета е по-голяма от дължината на колеоптилите, а стойността на депресията им спрямо контролата е 6,7 единици по-малка. При изследване на образци твърда пшеница Triticum durum (Defs, Божанова и др. 2005, Marcheva, 2013) се отчита по-ниска депресия при корените в сравнение с колеоптилите. Докато, Bozhanova and Hadzhiivanova (2010) and Ganusheva et al. (2011) получават обратната зависимост при изледване на образци Aegilops and Ечемик (Hordeum). При зародишните коренчета е налице най-слаба растежна реакция на стандарта Катя. Най-слабо изразена е тя при контролите и при вариант 1,0

М осмотичен стрес (табл. 4). С най-голяма дължина на корените при двата опитни варианта са линиите МХ 271/294 и МХ 271/348. Стандартният сорт Катя по отношение на стойността на редукцията в дължината на коренчетата е с n,s,най-добри показатели и при двата опитни варианта. С близки стойности по този показател до тези на сорт Катя са линиите МХ 271/294 МХ 271/348. Този факт потвърждава тяхната стабилност на осмотичен стрес. На таблица 5 са дадени растежните характеристики на колеоптилите. При линиите МХ 268/1008, МХ 268/1053 и МХ 270/33, поставени при по-слабия осмотичен стрес (0,5М), е ясно изразена чувствителна реакция, доказано значима спрямо стандарта. Тези линии показват и най-висока депресия в растежа при вариант 0,5 М и слабо вариране в дължината на колеоптилите при останалите линии. При по-високата осмотична концентрация три линии, МХ 270/71, МХ 271/294 и МХ 265/654, са с доказано значимо по-интензивен растеж от стандарта. Същите линии имат и най-ниска депресия на растежа. При колеоптилите е посилно изразена отрицателната зависимост между сила на растеж и депресия в сравнение с корените. На фигури 1 и 2 са построени диаграми на разсейване на стойностите на дължините на корени и колеоптили. За независима променлива сме приели дължината на контролния вариант. При корените ъгловият коефициент b на регресионното уравнение и при двата варианта на стрес е положителен, но доказан значимо само при по-високата концентрация. Изчислените регресии на колеоптилите са също с положителен ъглов коефициент b, но доказаността не е значима. Въпреки липсата на доказаност на повечето регресионни урав-

нения анализът показва положителната връзка в растежните характеристики на изследваните генотипи при различните варианти на опита. В таблица 6 могат да се проследят корелационните зависимости между различните показатели на оценка на сухоустойчивост. Установи се средна по сила и доказана до 5% отрицателна зависимост между ОВС на засушени растения и индекс на увреждане. Взаимодействието ОВС на засушените растения със стойностите на депресия на колеоптилите и коренчетата е отрицателно. Наблюдава се еднопосочност в реакцията на засушените рас-

тения по този показател, което е в съгласие с изследванията на Almeselmani et all (2011). Както очаквахме, се получиха силни положителни доказани корелационни връзки при взаимодействията депресия колеоптили при различни осмотични концентрации и депресия в растежа на корени при различни осмотични концентрации. Средна по сила положителна връзка се установи при депресията корени /колеоптили при условия на 0,5 моларен разтвор на захароза. Подобни резултати получихме и при изследване толерантността към осмотичен стрес на образци обикновена зимна пшени-

ца и образци лимец (Chipilski et al.,2014; Chipilski et al.,2015). Двуфакторният дисперсионен анализ за депресията на корените (табл. 7) и депресията на колеоптилите (табл. 8) показва значимо вариране на елементите (варианти с различна степен на водообезпечаване, генотип и тяхното взаимодействие). Взаимодействието генотип-варианти на водообезпечаване при депресия на колеоптилите е статистически недоказано, но F критично и Fопитно имат почти равни стойности – 2,17 и 2,22 (табл. 8). Най–голямо е влиянието на генотипите (над 60 %) и затова те реагират по различен начин на условията на осмотичен стрес. Изводи 1. Проучването на линии обикновена зимна пшеница с висок продуктивен потенциал за степента на тяхна сухоустойчивост дава възможност за получаване на по-пълна комплексна оценка . 2. Линиите МХ 270/71, МХ 271/294. МХ 265/654, МХ 268/1053 и МХ 268/1008 се характеризират с най-оптимално съчетание на стойности на физиологичните показатели, като по някои от тях надвишават стандарта Катя. Тези линии могат да се определят като толерантни на засушаване. 3. От направения корелационен анализ се установи силна негативна връзка между относителното водно съдържание и индекса на увреждане на клетъчните мембрани при засушените образци. 4. Силна и положителна е връзката между стойностите на депресия на колеоптили и корени при различните осмотични концентрации. 5. Водният дефицит предизвикван от осмотичния стрес влияе по-силно върху растежа на колеоптилите в сравнение с растежа на корените.

Продуктивност на нови български сортове твърда пшеница Доц. д-р Т. Колев, гл. ас. д-р Ж. Тодоров, гл. ас. д-р Л. Колева, доц. д-р Зл. Златев – АУ Пловдив доц. д-р М. Мънгова – ИРГР „К. Малков”, Садово

20.X. до 10.XI. и торен с 80 кг/хa P2O5 и 120 кг/хa N. Преди сеитба беше внасяно цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване - останалата част от азотния тор. Отчитани са показателите: дължина на класа (cм); брой класчета в класа (бр.); брой зърна в класа (бр.); маса на зърната в класа (г); височина на растенията (cм); добив на зърно(т/хa); маса на 1000 зърна (г); хектолитрова маса (кг). Физичните свойства на зърното са определяни по методите посочени в БДС. По-съществени отклонения през изследвания период се наблюдаваха по отношение на валежната обезпеченост по години и през критичните фази от вегетацията на твърдата пшеница в сравнение с тридесет годишен период. Сумата на валежите от сеитба до прибиране (X-VI) на твърдата пшеница беше както следва: 2008/2009 – 369,7 мм; 2009/2010 – 458,1 мм и 2010/2011 г. – 388,5 мм; при 41,0 мм за многогодишния период от време. Tаблица 1, Биометрични данни (средно за периода 2008 – 2011) Показатели височина на растенията, cм

6,9

9,14

8,12

8,32

23,0

25,1

23,6

25,5

25,7

49,3 2,43

51,7 2,35

52,4 2,44

53,6 2,48

54,1 2,53

51,9

47,3

52,4

49,0

48,7

80,0

79,7

80,9

80,1

81,2

7–8 (268) / 2015

хектолитрова маса, кг

9,0

ПЛЮС

дължина на класа, cм брой класчета в клас брой зърна в клас маса на зърната в клас, г маса на 1000 зърна, г

Сортове Прогрес Виктория Звездица Предел Деяна 96,9 90,7 89,8 87,9 93,6

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Повишаването на продуктивността и качеството на зърното от твърдата пшеница е резултат от взаимодействието на комплекс от фактори, включващи сорта, екологичните условия и технологията на отглеждане (Delibaltova, Kirchev 2010; Kolev, Terziev, Yanchev 2000; Kolev et al. 2008). Оптимизирането на тези фактори води до получаване на високи резултати при отглеждането на твърдата пшеница (Yanev, Kolev 2008). Всеки сорт със своите генетични възможности е ефективно средство за увеличение на добива и качеството на зърното (Kolev, Terziev, Yanev 2004; Yanev 2006; Yanev et. al. 2008). С отглеждането на подходящи за определен район сортове може да се намали отрицателното влияние на екологичните условия (Clarke et al. 2000). Резултатите от изследване на продуктивните възможности на нови български сортове твърда пшеница при условията на Централна Южна България представяме в статията. Опитът е изведен в Учебно експерименталната и внедрителска база на Аграрен университет - гр. Пловдив на алувиално-ливадна почва (Molic Fluvisols по ФАО), която се характеризира със средно песъчливо-глинест механичен състав, съдържание на хумус 1-2 %, рН 7,7, наличие на карбонати до 7,4 %. Съдържанието на основните хранителни елементи в почвения слой от 0-20 cм е следното: N – 15,6 мг/1000 г, P2O5 - 32 мг/100 г, K2O - 47 мг/100 г (Popova, Sevov 2010). Изпитвани са следните нови български сортове твърда пшеница селекционирани в Института по полски култури – гр. Чирпан: Виктория, Звездица, Предел и Деяна. Като стандарт e използван сорт Прогрес. При отглеждането на твърдата пшеница е спазвана общоприетата технология (Yanev et. al. 2008). Опитът е засяван в оптималния срок от

Таблица 2, Добив на зърно, т/хa Сортове 2008-2009 2009-2010 2010-2011

Средно

% Прогрес 3,01 3,41 3,89 3,44 100,0 Виктория 3,29 3,72 4,16 3,72 108,1 Звездица 3,12 3,92 4,29 3,78 109,9 Предел 3,24 3,83 4,38 3,82 111,0 Деяна 3,46 3,87 4,32 3,88 112,8 Разпределението на валежите през вегетационния период беше най-благоприятно за развитието на твърдата пшеница през третата година от провеждането на експеримента. Отчетеното количество валежи през реколтната 2009 г. за месеците април, май и юни беше по-малко съответно с 19,5 мм, 30,1 мм и 28,2 мм, в сравнение с многогодишен период от време. В резултат на по-малкото валежи, съпроводени с по-високи температури в сравнение с нормата през месец май, се възпрепятства нормалния цъфтеж, оплождане и формиране на зърната в класа. Тези климатични особености през реколтната 2009 г. оказаха негативно влияние върху добива на зърно от твърдата пшеница при всички изпитвани сортове. Анализът на метеорологичните данни ни позволява да характеризираме изследваните години най-кратко като: първата – суха, втората – средно суха и третата - нормална. В таблица 1 са представени осреднените данни на получените стойности при извършените биометрични наблюдения на някои от структурните елементи на добива и физичните качества на зърното. Изпитваните нови сортове твърда пшеница имат по-ниски стъбла на растенията -от 3,3 cм при сорт Деяна до 9,0 cм при сорт Предел в сравнение със сорт Прогрес. С най-дълъг клас е сорт Звездица, който превишава стандарта с 0,14 cм. При другите изпитвани сортове дължината на класа е по-малка в сравнение с Прогрес, като най-къс е този на сорт Виктория. Във всеки клас на изпитваните нови сортове се формират средно от 23,6 при Звездица до 25,7 броя класчета при Деяна, докато при стандарта те са 23,0. В класовете на новоселекционираните сортове твърда пшеница се образуват по-голям брой зърна: с 2,4 бр. при Виктория; с 3,1 бр. при Звездица; с 4,3 бр. при Предел и с 4,8 бр. при Деяна в сравнение с Прогрес. По отношение на показателя маса на зърната в клас проучваните сортове - Деяна – 2,53 г, Предел – 2,48 г и Звездица - 2,44 г, превишават стандарта – 2,43 г.

От изследваните физични свойства на зърното се наблюдава по - значително вариране при масата на 1000 зърна. По този показател най - високи стойности са отчетени при сорт Звездица- 52,4 г, следва стандартът Прогрес с 51,9 г. Другите сортове имат по-ниска маса на 1000 зърна от стандарта. При показателя хектолитрова маса съществени различия между стандарта и изпитваните сортове не се наблюдават. Новите сортове твърда пшеница превишават по продуктивност стандартния сорт Прогрес (табл. 2). По години най - високи стойности на добива на зърно бяха получени през нормалната в климатично отношение 2011 г., следват тези през 2010 г. Поради настъпилото засушаване през пролетните месеци на 2009 г. продуктивността на всички изпитвани сортове беше по - нисъка. От представените в таблица 2 данни се вижда, че средно за тригодишния период на изследване най - високи стойности на добива зърно се получават от сорт Деяна. През реколтната 2009 г. от този сорт се получи добив от 3,46 т/хa (15,0 %) зърно, през 2010 г. – 3,87 т/хa (13,5 %), а през 2011 г. – 4,32 т/хa (11,1 %), или средно за периода на изследване 3,88 т/хa (12,8 %) при 3,44 т/хa за стандарта Прогрес. Увеличението на добива на зърно по години е от 430 кг/хa през третата до 460 кг/хa през втората или средно с 440 кг/хa в повече от стандарта. От сортовете Предел, Звездица и Виктория средно за периода на изследване се получават съответно 3,82 т/хa (11,0 %); 3,78 т/хa (9,9 %) и 3,72 т/хa (8,1 %), което е с 380 кг/хa, 340 кг/ хa и 280 кг/хa в повече от сорт Прогрес. Заключение Продуктивността на новите български сортове твърда пшеница е по-висока в сравнение със стандарта сорт Прогрес. Добивът на зърно от сорт Деяна е с 440 кг/хa (12,8%), от сорт Предел с 380 кг/хa, от сорт Звездица с 340 кг/ хa и от сорт Виктория с 280 кг/хa повече от сорт Прогрес. Растенията на новите сортове твърда пшеница формират повече на брой зърна с по-висока маса на зърната в класа от стандарта. По отношение на масата на 1000 зърна найвисоки стойности са отчетени при сорт - Звездица 52,4 г, следва стандартът Прогрес с 51,9 г. Другите сортове имат по-ниска маса на 1000 зърна от стандарта. При показателя хектолитрова маса съществени различия между стандарта и изпитваните сортове не се наблюдават.

продуктивност на многореден ечемик сорт герлах Ваня Делибалтова, Христофор Кирчев, Александър Матев, Атанас Севов Аграрен Университет – Пловдив

7–8 (268) / 2015

лежи е отчетено през последната година на проучване (467,4 мм), но те са изключително неравномерно разпределени. Силното засушаване по време на критичните за ечемика фази (вретенене-изкласяване) се отрази отрицателно върху продуктивните възможности на растенията. Сумата на валежите през втората година на проучване (2011-2012) е 451,1 мм и надвишава с 66,4 мм отчетената за многогодишния период. През трите години на проучване най-благоприятна за растеж и развитие на растенията се определя първата експериментална година (20102011), следва - 2011-2012, а най-неблагоприятна – третата (2012-2013), което се отрази върху продуктивността на ечемика. Структурните елементи на добива средно за експерименталния период са представени в таблица 1. Данните показват, че в зависимост от предшественика и торенето броят на класоносните стъбла е от 411 до 635 класа/м2. Най-много класоносни

ПЛЮС

беше извършена с 450 семена/м2 след три предшественика – слънчоглед, пшеница и кориандър и три норми на торене - N80P80, N120P80, N160P80 при контрола N0P0. През изследвания период са отчетени следните показатели: брой класоносни стъбла (бр./м2), височина на растенията (cм), дължина на класа (cм), брой зърна в един клас, маса на зърнaта в клас (г), маса на 1000 зърна (г) и добив на зърно (кг/ха). Основните климатични фактори, определящи растежа, развитието и продуктивността на ечемика са температурата на въздуха и сумата на валежите, тяхната комбинация и разпрeделението им по време на вегетационния период. Анализът на тези фактори показва, че стойностите на средните месечни температури през годините на изследване не се различават съществено от тези в дългосрочен период и напълно задоволяват изискванията на ечемика от поникването до узряването. Значителни разлики се наблюдават в количеството на валежите през отделните стопански години (фиг.1). Първата експериментална година (2010-2011) се отличава с достатъчно и равномерно разпределени валежи, които напълно задоволяват изискванията на растенията към влага през вегетационния период (416,6 мм). Най-голямо количество ва-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Продуктивният потенциал на ечемика се определя както от факторите на средата, така и от прилаганата агротехника. Агроекологичните и климатични условия в отделните райони на страната оказват влияние върху развитието и продуктивността на растенията. Тъй като тези условия са неконтролирани, основните фактори за пълно разгръщане потенциалните възможности на сортовете са правилно подбраните агротехнически звена. Изборът на подходящ предшественик и прилагането на торови комбинации са едни от най-важните агротехнически средства, от които зависи количеството и качеството на получената продукция. Редица изследвания в отделни райони на България, показват оптимални параметри на тези фактори при различни сортове ечемик, които са ефективни за продуктивността. С проведения опит се цели да се установи продуктивността на многореден ечемик сорт Герлах в зависвимост от предшественика и торенето в условията на района на Югоизточна България. Полският екперимент е изведен през периода 2010-2013 г. в района на с. Жребино Югоизточна България. Опитът е заложен по блоков метод в четири повторения с големина на реколтната парцела 25 м2. Ежегодно в оптималния за района срок сеитбата на многореден ечемик сорт Герлах

Таблица 1. Структурни елементи на добива (средно 2010-2013)

Предшественик

слънчоглед

пшеница

кориандър

норми класоносни на торене стъбла,брой/м2

височина на дължина на растенията, см класа, cм

брой зърна в маса на зърната в маса на 1000 клас клас, г зърна, г

N0P0 N80P80 N120P80 N160P80

477 546 571 605

67 76 82 85

5,5 6,4 6,7 6,9

40 48 46 53

1,28 1,40 1,48 1,53

39,5 41,2 41,9 42,0

N0P0 N80P80 N120P80 N160P80

411 524 538 573

62 73 75 81

5,1 6,0 6,3 6,4

39 43 46 50

1,11 1,25 1,40 1,46

38,9 40,1 41,4 41,7

N0P0 N80P80 N120P80 N160P80

496 594 597 635

70 82 85 90

6,0 6,6 7,1 6,8

44 47 55 52

1,33 1,47 1,58 1,49

40,0 42,4 43,6 42,0

стъбла сорт Герлах е формирал след предшественик кориандър и при торене N160P80. Най-ниски стойности на този показател са отчетени след предшественик пшеница и вариантите без торене. Увеличаването на торовата норма повишава гъстотата на посева след предшественик пшеница до 39,4 %, а след слънчоглед и кориандър – до 26,8 и 28,0 % в сравнение с неторените варианти, което показва по-висок ефект на азотното торене при стърнищен предшественик. Височината на стъблото без торене варира от 62 cм след предшественик пшеница до

90 cм след предшественик кориандър. Торенето оказва положително влияние в резултат на което стъблото нараства от 9 до 18 cм след предшественик слънчоглед, от 11 до 19 cм след предшественик пшеница и 12 до 20 cм след кориандър, т.е. торенето оказва по-силно влияние върху височината, отколкото предшественика. Дължината на класа при изпитваните варианти е в границите от 5,1 до 7,1 cм. Най-високи стойности на този показател са отчетени след предшественик кориандър и торене N120P80, а найниски след предшественик

пшеница и вариантите без торене. Броят на зърната в един клас се влияе, както от предшественика , така и от нормите на торене. След житен предшественик стойностите на този паказател са най-ниски и варират от 39 бр. при липса на торене до 50 бр. при норма на торене N160P80. При предшественик слънчоглед броят на зърната в класа е от 40 до 53, а при кориандър от 44 до 55 бр. След предшественик кориандър най-високи стойности са отчетени при ниво на торене N120P80, докато след слънчоглед и пшеница при N160P80.

Фиг. 1. Средномесечни температури и разпределение на валежите през периода 2010–2013

Таблица 2, Добив на зърно, кг/хa Предшественик

слънчоглед

пшеница

кориандър

норми на торене N0P0 N80P80 N120P80 N160P80 LSD5% N0P0 N80P80 N120P80 N160P80 LSD5% N0P0 N80P80 N120P80 N160P80 LSD5%

Във вариантите без торене масата на зърната в един клас в зависимост от предшественика е от 1,11 (след пшеница) до 1,58 г (след кориандър). Внасянето на азотни и фосфорни торове увеличават масата на зърната до 18,7 % и 19,5 % след предшественик кориандър и слънчоглед и до 31,5 % след предшественик пшеница в сравнение с вариантите без торене. Масата на 1000 зърна е с най-високи стойности след предшественик кориандър и ниво на торене N120P80 – 43,6 г, а с най-ниски след предшественик пшеница и липса на торене – 38,9 г. При ниво на торене N160P80 масата на 1000 зърна след слънчоглед и пшеница се увеличава с 6,3 и 7,2 % в сравнение с неторените варианти. Влиянието на предшественика и торенето върху получените добиви в зависимост от метерологичните условия през трите експериментални години е представено на таблица 2. Резултатите показват, че поради благоприятното съчетание на температура и влага през вегетацията на ечемика добивът на зърно е съществено по

години на проучване 2010-2011 2011-2012 2012-2013 a a 3824 3388 2463 a b b 4930 4469 3582 c c c 5783 4995 3279 b d d 6006 5172 3152 b 96,7 117,5 101,2 3680 a 2887 a 2295 a 4802 b 4125 b 3210 c c c 5228 4564 3025 b d d 5906 4688 3050 b 102,24 92,7 97,4 4455 a 3253 a 2748 a 5730 b 4482 b 3857 c 6871 d 5584 d 3630 b 6732 c 5512 c 3563 b 75,0 71,6 62,7

висок през 2011 г в сравнение с 2012 г и 2013 г. Най-висок добив на зърно (6871 кг/хa) е реализиран след предшественик кориандър и ниво на торене N120P80 , а най-нисък (3680 кг/хa) – след пшеница и вариантите без торене. Високите температури и липсата на влага по време на наливане и узряване на зърното през 2013 г се отразява неблагоприятно върху получените добиви. Най-ниски добиви са отчетени при вариантите без торене - от 2295 кг/хa (при предшественик пшеница) до 3857 кг/хa (при предшественик кориандър). Торенето увеличава добива на зърно. Прави впечатление, че през тази година и при трите предшественика добива е по-висок при ниво на торене N80P80 в сравнение с по-високите норми. Разликите между вариантите N120P80 и N160P80 са малки и недоказани. Средно за периода на проучване (2010 - 2013 г) най-висок добив след предшественик кориандър е реализиран при ниво на торене N120P80 – 5362 кг/хa, докато след слънчоглед и пшеница при N160P80 съответно 4778 и 4548 кг/ -

средно 3125 4327 4686 4778 2954 4046 4272 4548 3485 4690 5362 5269

хa. Най-ниски са добивите на вариантите след неторените предшественици при слънчоглед - 3125 кг/хa, при пшеница - 2954 кг/хa и при кориандър - 3485 кг/хa. Изпитваните норми на торене средно за периода на проучване повишават добива на зърно до 1653 кг/хa след слънчоглед, до 1594 кг/хa след пшеница и 1877 кг/хa след кориандър. Заключение Предшественикът и торенето в съчетание с метеорологичните условия през годините на проучване оказват пряко влияние върху структурните елементи и добива на зърно от многореден ечемик сорт Герлах. Най-подходящ предшественик за ечемика е кориандъра и полученият добив зърно превишава с 11,2 и 18,8 % този след предшественик слънчоглед и пшеница В района на Югоизточна България препоръчваме многореден ечемик сорт Герлах след предшественик кориандър да се тори с N120P80, а след слънчоглед и пшеница с N160P80

Съдържание и износ на азот и фосфор при ечемик според генотипа

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (268) / 2015

Любена Кузманова, Светла Костадинова, Невена Ганушева Аграрен университет – Пловдив

Генотипната специфика на минералното хранене е доказана при житните култури, но проучванията в света и в България са провеждани главно с пшеница. Проучване спецификата на минералното хранене e в две насоки: характеризиране реакцията на сортовете и хибридите към минералното хранене с оглед диференциране и прецизиране на торенето, и планомерно и целенасочено създаване на нови сортове и хибриди, които използват ефективно и икономично хранителните елементи. Изследванията върху генетичната специфика на минералното хранене са затруднени поради изключителната комплексност на процесите, методичните трудности и сложността при използване и тълкуване на резултатите. Новите интензивни сортове използват по-ефективно хранителните елементи от старите. Това се дължи не толкова на повишеното усвояване, колкото на подобреното използване на усвоения хранителен елемент за формиране на добива Обикновено, селекцията на културите се извършва при агрохимични условия нелимитиращи растежа и продуктивността им. Азотът и фосфорът са най-важните хранителни елементи, които определят количеството на асимилатите, разпределението им и засягат пряко или косвено донорно-акцепторните отношения в ечемика. Продуктивността на ечемика е свързана главно с усвояването на азота и фосфора, които са основна причина за донорното лимитиране при наливане на зърното. Във фаза пълна зрялост повече от 80% от азота и фосфора се локализират в зърното и по-малко от 20% от калия. От 51% до 89% от фосфора в зърното произхожда от флаговия лист. При недостиг на фосфор флаговият лист изсъхва бързо и престава да фотосинтезира, когато зърната са натрупали едва 60% от потенциалната си суха маса. В статията представяме резултатите от проучване на генотипната специфика в съдържанието на азот и фосфор в зърното и сламата, общият износ и разходът за образуване на единица зърно при четири сорта и десет селекционни линии пивоварен ечемик. В изпитването са включени десет чисти линии зимен двуреден ечемик, селекция на катедрата по

Генетика и селекция при Аграрен университет – Пловдив и сортовете Обзор (държавен стандарт), Емон, Каскадьор и Крами (най-широко разпространени в производството и включени от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол в системата на сортоизпитване като контрола). Генотипите се отглеждат в конкурсен сортов опит при неполивни условия. Проучването е проведено в учебно-експерименталната база на Аграрен университет – Пловдив през периода 2013 година върху алувиално-ливадна почва. По-важни агрохимични показатели на почвата са: рНвода=7,2; минерален азот 39,2 мг Nмин./кг, подвижни фосфати 22,8 мг P2O5/100 г и усвоим калий 50 мг K2O /100 г почва. Прилагана е стандартна агротехника за района на Южна България. Извършено е предсеитбено торене с 6 кг N/дкa. Таблица 1. Съдържание на азот, фосфор и калий в зърното и сламата на ечемика. слама зърно Сортове и линии N, % PO, % N, % PO, % Обзор Каскадьор Емон Крами 5 13 16 17 18 24 29 31 33 44

2,49 2,81 2,01 2,51 2,13 2,13 2,26 2,26 2,41 2,12 2,23 2,37 2,31 2,33

0,89 1,14 0,94 0,94 1,09 1,14 0,94 0,90 0,92 0,77 0,86 1,05 0,90 0,97

0,49 0,72 0,91 0,71 0,56 0,51 0,55 0,54 0,75 0,59 0,69 0,65 0,66 0,69

0,42 0,54 0,45 0,45 0,42 0,46 0,48 0,45 0,41 0,44 0,49 0,50 0,44 0,48

Таблица 2. И знос на азот и фосфор в надземната суха маса при ечемика в зрялост. Сортове и линии

N, кг/дкa

P2O5, кг/дкa

Обзор

17,8 abc

100

8,66 cde

100

Каскадьор

18,5 ab

104,2

9,33 bcd

107,8

Емон

13,8 de

77,3

6,58 gh

75,9

Крами

14,7 cd

82,9

6,99 fgh

80,8

15,9 bcd

89,2

9,26 bcd

106,9

18,4 ab

103,2

12,10 a

139,7

16,8 abcd

94,2

9,50 bcd

109,7

19,9 a

112,0

10,76 ab

124,2

15,9 bcd

89,3

7,16 efg

82,7

17,2 abc

96,4

8,53 def

98,5

11,6 e

65,4

5,55 h

64,1

17,4 abc

98,0

9,45 bcd

109,2

19,9 a

112,0

9,53 bcd

110,0

19,9 a

112,0

10,33bc

119,3

Таблица 3. Р азход на азот и фосфор за образуване на 100 кг зърно при ечемика. Сортове и N, кг линии

P2O5, кг

Обзор

3,39fg

100

1,65g

100

Каскадьор

3,95c

116.5

1,99b

120.6

Емон

3,21i

94.7

1,54h

93.3

Крами

4,14 a

122.1

1,96 bc

118.8

3,07 k

90.6

1,79 f

108.5

3,16 j

93.2

2,08 a

126.1

3,38 g

99.7

1,91cd

115.8

3,38 g

99.7

1,83 ef

110.9

4,03 b

118.9

1,82 ef

110.3

3,26 h

96.2

1,62 g

98.2

3,10 k

91.4

1,48 i

89.7

3,44 e

101.5

1,87de

113.3

3,43 ef

101.2

1,64 g

99.4

3,60 d

106.2

1,87de

113.3

Климатичните условия по време на вегетацията на ечемика за изследвания период се отнасят като благоприятни по отношение на температурата на въздуха и количеството валежи. В зрялост са анализирани зърното и сламата след минерализиране на растителни проби с концентрирана Н2SO4 при катализатор Н2О2. В тях е определено съдържанието общ азот и фосфор. Изчислени са извлечените количества на азота и фосфора в кг/дкa и разходът на двата елемента за образуване на 100 кг зърно. Съдържанието на азот в зърното зависи от генотипа, условията на отглеждане по време на вегетационния период и тяхното взаимодействие.

Резултатите от проведения анализ посочват, че процентното съдържание на азот в зърното на ечемика е по-високо при сортове Каскадьор, Крами, Обзор и линия 18, което е в границите 2,41 – 2,81% N (табл. 1). Сорт Емон е с най-ниско съдържание на азот в зърното. Проучваните линии (без № 18 и 31) имат близки стойности, които са в границите 2,13 – 2,33%N. Зърното от сорт Каскадьор и линии 5 и 13 е с най-високи концентрации на фосфор, като съдържанието на този елемент при останалите генотипи е в границите 0,8 – 0,9% Р2О5. В сламата на ечемика при изследваните генотипи процентното съдържание на азот е близо два пъти по-ниско от това в зърното. При сорт Емон се наблюдават най-високи стойности на азота - 0,91% N. Най-ниско е процентното съдържание на азот в сламата на сорт Обзор, линии 13 и 17 – средно 0,5%. Съдържанието на фосфор в сламата са в диапазона от 0,41%-0,54%, което посочва, че слабо зависи от генотипа. Проучваните генотипи ечемик се различават по количествата усвоен азот и фосфор в надземната биомаса в зрялост (табл. 2). От всички проучвани генотипи, линия 29 е с доказано най-нисък износ на двата елемента: 11,6 кг N/дкa и 5,55 кг Р2О5/ дкa. По-малки количества азот и фосфор изнася и сорт Емон. Три от проучваните линии - 17, 33 и 44, са с най-висок износ на азот – 19,9 кг N/ дкa. По-висок износ на фосфор, надвишаващ 10 кг Р2О5/дкa, е установен при линии 13, 17 и 44. Разходът на азот и фосфор за образуване на 100 кг зърно и съответната странична продукция при ечемика е основен показател за агрохимична ефективност (табл.3). По този показател сорт Емон и линия 29 са по-ефективни спрямо останалите генотипи през 2013г., като изразходват най-малки количества фосфор за 100 кг зърно едновременно с нисък разход на азот. Агрохимически неефективен е сорт Крами, който разходва най-голямо количество азот за формиране на 100 кг зърно и линия 13, чийто разход на фосфор за формиране на единица зърно, също е най-голям. Заключение При проучваните генотипи съдържанието на азот в зърното се изменя в границите от 2,01 % при сорт Емон до 2,81 % при Каскадьор. Линии 5, 13 и 24 се отличават с ниска концентрация на азот в зърното, което ги прави перспективни по отношение на качеството на зърното. Процентното съдържание на азот в сламата на ечемика е 0,49 – 0,91 %, или повече от два пъти по-ниско от това в зърното. Линии 17, 33 и 44 извличат най-много азот, а линии 13, 17 и 44 изнасят най-голямо количество фосфор. Сорт Крами и линия 18 разхождат над 4 кг азот за образуване на 100 кг зърно, а сорт Каскадьор и линия 13 са с най-висок разход на фосфор за образуване на единица зърно.

заплевеляване при тритикале в района на странджа

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (268) / 2015

Милка Димитрова - Донева, Димитринка Крушева, ОСЗ – Средец

Заплевеляването е един от основните лимитиращи фактори за получаването на високи добиви и качествена продукция. Ежегодно загубите на селскостопанска продукция от заплевеляване възлизат на 25-35 %, (от болести и неприятели на 10-30%), затова борбата срещу тях е от първостепенно значение за селскостопанското производство. Редуването на културите твърде силно влияе на биоценозата на даден участък. При смяната на културата и свързаните с нея обработки на почвата, сроковете на прибиране, употребата на пестициди, се променят и видовете плевели. Чрез правилното редуване на културите се регулират до голяма степен видовия състав и количеството на плевелите. Изборът на подходящ предшественик има предпазно значение. Чрез него без допълнителни разходи, може да се опазят зимните житни култури, в частност и тритикале, от икономически важни плевели. От редица научни изследвания се установява, че най-малко плевели при зимните – житни култури има, когато се отглеждат след предшественик царевица и след рапица. В други изследвания се констатира, че при редуване на културите и отсъствие на химическа защита плевелите се редуцират до 2-3 пъти, а в съчетание с хербициди плътността и масата на плевелите се снижава значително, в резултат на което се подобряват условията на растеж и развитие, нараства и потискащата сила на зимните житни култури. В статията представяме резултатите от проучване върху със-

тава и плътността на заплевеляване на посевите от тритикале, отглеждана след различни предшественици и различни азотни норми на торене, в района на Странджа. Полският опит е заложен през 2011-2013 г, в опитното поле на ОСЗ - Средец, върху излужена канелена горска почва. Обект на проучването e тритикале за зърно сорт Вихрен, отглеждано след предшественици – стърнище (ечемик, кратка монокултура) и сорго, при торене с азот - 5, 10, 15 кг/дкa а.в. на фон Р10 К5, и неторена контрола. Сеитбата е извършена с 500 к.с./м2 през месец октомври. Цялото количество на фосфорните и калиевите торови норми е внесено преди първата обработка, 1/3 от азотната норма е внесена предсеитбено, и 2/3 преди начало на пролетната вегетация. След жътва и събиране на растителните остатъци на предшестевник стърнище, почвата се продълбочава и преди сеитба се дискува 1-2 пъти. След прибиране на соргото и събиране на растителните остатъци се извършват 2-3 обработки (дискуване) до добро предсеитбено състояние на почвата. Плевелите са отчетени във края на фаза братене, по количествено-тегловния метод. По време на вегетационния период са водени фенологични наблюдения. Отчетени са: брой класоносни стъбла/м2, добив на зърно и структурните му елементи, набрани чрез биометрични измервания. От направената агрометеоролотична характеристика, като най-благоприятна е определена 2010/11г. - с много добро съ-

четание на температура и валежи през пролетта и лятото. През годината падналите вегетационни валежи са по-малко, но са по - равномерно разпределени по месеци. Температурната сума през вегетацията е близка до средната за многогодишния период. През 2011/2012г. сумата на валежите през вегетацията на зимните житни култури е 514,6 мм, с 15 мм по-малко от многогодишните стойности. Температурната сума е значително по-ниска от средномногогодишната за района. Отчетени са по-високи среднодневни температури през април, май и юни и абсолютно минимални температури през януари и февруари. Тези ниски температури, съпроводени с тънка снежна покривка, предизвикаха частично измръзване и разреждане на посева от тритикале. През 2012/13 г. сумата на валежите е 394 мм срещу 529 мм през вегетационния период на зимните житни за многогодишния период. Характеризира се с топла влажна есен, суха зима, умерено сухи и горещи пролет и лято.

Таблица 1. Заплевеляване на тритикале, по години и средно за периода. Години

Предшест- Брой плевели веник

2011г. торене T1 T2

2012г. торене T1 T2

2013г. торене T1 T2

средно за периода торене T0 T1 T2 T3

53,3

42,7

33,3 34,0

4,7

8,3

6,0

5,7

7,7

5,0

5,7

3,0

102

64,3

52,7

45,0 42,7

0,86 1,60 2,2

4,5

1,09 2,0

4,6

6,9

0,98 2,8

3,5

5,1 0,98

2,13

3,43 5,50

31,7

25,0

25,0 26,7

6,7

5,0

3,0

4,3

2,7

41,0

30,3

25,0 27,0

2,90

4,1

0,90 1,6

2,3

4,0 0,90

1,61

2,33 3,7

едногодишни широко- T0 листни плевели 34 Стърнище

Сорго

многогодишни плевели едногодишни житни плевели общ брой плевели маса на 1 плевел, (г), средно едногодишни широколистни плевели многогодишни плевели едногодишни житни плевели общ брой плевели маса на 1 плевел, (г), средно

0,89 1,25 1,80 3,0

Различието в агрометеорологичните условия влияе върху динамиката на заплевеляването и ефекта от проучваните фактори. Тези различия се отразяват специфично както върху параметрите на посева, така и върху растежа и развитието на плевелите. При обследването на посевите от тритикале, са установени представители от едногодишни видове плевели – ранните пролетни – фасулче (Poligonum convolvulus L), лобода (Chenopodium album L.), пача трева (Poligonum aviculare L.), както и ефемерите с преобладаващо присъствие на брашлянолистно великденче (Veronica hederaefolia L.), стъблообхватна мъртва коприва (Lamium amplexicaule L.), звездица (Stellaria media L.), зимно-пролетните-врабчово семе (Lithospermum arvensis L.), полско подрумче (Arthemis arvensis L.), овчарска торбичка (Capsela bursa pastoris L.), лютиче (Ranunculus arvensis L.), трицветна теменуга (Viola tricolor L.), житните плевели - лисича опашка (Alopecurus agrestis L.), ветрушка (Apera spica venti L), полска овсига (Bromus arvensis L.), растения див овес (Avena fatua L.), чиято плътност е под икономическия праг на вредност, и от многогодишните гарванов лук (Gagea arvensis Peers), поветица (Convolvulus arvensis L.) и

1,01 1,98

единични растения от паламида (Cersium arvensis. L.). Данните в таблица 1 показват, че степента и характера на заплевеляване се влияе освен от проучваните фактори, така също и от условията на годината. Най - много плевели се отчетени през 2012г. - от 31 до 102 броя/ м2, а най-малко през 2011г. - от 13 до 41. През годините на проучване видовият състав на плевелите не се променя съществено. Резултатите, получени независимо от торенето, показват че степента на заплевеляване след предшественик сорго е по-ниска в сравнение с тази след стърнищния предшественик. След сорго са регистрирани средно 41 броя/ м2, а след другия 64. След стърнище е констатирана по-голяма плътност на житните плевели - лисича опашка, ветрушка и овсига, докато

след предшественик сорго те са единични. Предимството на сорго като предшественик е, че е окопна култура, оставя след себе си чиста от плевели площ и създава възможност за по-добро гарниране и развитие на следващата култура. В резултат на това е редуцирана плътността на ефемерите, зимно-пролетните и ранно-пролетните в посевите от тритикале. Този ефект се наблюдава през всичките години на изследване, с изключение на 2012, през която имаше частично измръзване и не добро гарниране на посева. По-голяма плътност е отчетена при ранните пролетни плевели - фасулче и пача трева. Съществена разлика във видовия състав на плевелите между предшествениците не е установена. С торенето се подобряват условията за развитие на три-

Фигура 1. Валежи в мм в района на ОСЗ- Средец, за периода 20102013

Таблица 2. Класоносни стъбла и добив на зърно по години и средно за периода. Предше ственик

Торе не

2011г.

394

423

2012г. добив кг/дкa

брой кл/ м2

353

брой кл/м2

2013г. добив кг/дкa

брой кл/м2

добив кг/дкa

средно за периода брой добив кл/ м2 кг/дкa

298

210

378

346

357

303

416

338

298

410

399

390

371

468

451

362

336

428

415

419

401

502

486

377

352

430

428

436

422

378

340

305

238

400

381

361

320

458

420

338

331

436

420

411

390

492

486

375

348

459

436

442

423

510

500

386

362

475

462

457

441

Стърнище

Сорго

тикалето, което брати повече, израства по-бързо и се увеличава потискащата му сила спрямо плевелите, в резултат на което се намалява плътността им. Заедно с това се установява, че с увеличение на азотната норма в посевите от тритикале, отглеждано след двата предшественика се намалява заплевеляването, но се увеличава масата на плевелите. Тази тенденция е по - добре изразена след предшественик стърнище. За 3-те години на изследване броят на плевелите в контролата е 64,3 бр./м2, а при торене с Т3 – 42,7. Свежата маса на 1 плевелно растение обаче нараства с повишаване на азотната норма и при Т3 масата е около 6 пъти по-голяма в сравнение с неторения вариант. При торене Т1 и Т2 броят на плевелите е 52,7 и 45, а масата

на един плевел е 2,2 и 3,5 пъти по-голяма от контролата. След предшественик сорго заплевеляването в Т0 е 41, а в Т3-27 броя/ м2. Плътността на плевелите при еднакви торови норми –Т0, Т1,Т2 и Т3 е с 57,6 % до 63,3% пониска от тази след стърнище, а масата им се редуцира само 1,7 до 3,9 пъти. Комплексното влияние на предшественика и торенето с нарастващи азотни норми способства за снижаване степента на заплевеляването. Показател за това са разликите в броя на класоносни стъбла/м2, формирани в посевите на тритикале при различните нива на торене /табл. 2/. През благоприятната в климатично отношение 2011г., след предшественик стърнище са формирани 502, 468, 423 бр. класове /м2 съответно при

Фигура 2. Температури на въздуха (0С) в района на ОСЗ - Средец, за периода 2010–2013

Т3 Т2 Т1, а след предшественик сорго - 510, 492, 458 бр. което намира отражение във величината на добива от зърно. Без торене след стърнищен предшественик добивът на зърно е 353 кг/дкa, а при торене в азот (Т1-Т3) е 416, 451, 486 кг/дкa. След сорго добивът съответно е 340 кг/дкa, 420, 486, 500 кг/ дкa. Тази тенденция се запазва и през останалите две години. Средно за периода добивът от зърно на тритикале, отглеждано след стърнищен предшественик и азотни норми от 0 до 15 кг ак. в-во, е от 303 до 422 кг/дкa и след предшественик сорго и същото азотно торене е от 320 до 441 кг/дкa. ИЗВОДИ: При отглеждане на тритикале в условията на Странджа, видовият състав на плевелите е относително постоянен. Степента на заплевеляване след предшественик сорго е пониска отколкото след стърнищния предшественик. Торенето с азот създава условия за формиране на посев с добра гарнираност и по-висока конкурентност на културата. Това намалява плътността на заплевеляване, но увеличава масата на плевелите.

Изменения в плевелната флора вследствие употребата на хербициди Доц. д-р Ганка Баева ИПАЗР „Н. Пушкаров“

7–8 (268) / 2015

и значението на многогодишните плевели. При картофите например, най-благоприятният момент за борба срещу плевелите е непосредствено преди поникването им. След пръскане през този период практически не се извършва повече никаква обработка на почвата. При използване на хербицидите в овощните, ягодоплодните, при лозата и декоративните насаждения също се стига до бързо развитие на спесифична, устойчива на препарати плевелна флора. Така например, повитицата се превърна в основен плевел в лозовите насаждения. Посредством хербицидите могат да се предизвикат и някои желани промени във флората. При работа с ниски дози далапон (150-200 г/дка) късно през есента се стига до потискане развитието на някои високорастящи житни треви и слабо прореждане на тревостоя, вследствие на което се увеличава делът на широколистните видове, които по време на цъфтежа разнообразяват ландшафта, като придават по-приятен вид на крайпътните ивици.

ПЛЮС

бата є конкурентна способност в ранните стадии на развитие и широките междуредия, позволяващи обилен приток на светлина, създават благоприятни условия за развитие на топлолюбивите видове просо. След въвеждането на селективни методи за борба срещу кокошото просо се наблюдава увеличаване на кощрявите. Монокултурното отглеждане на царевицата води до голямо натрупване на семена от видовете кокошо просо в почвата, чиито запас не може да бъде унищожен при едногодишна или двегодишна ротация. Почвените хербициди създават благоприятни условия за развитие на многогодишните плевели, тъй като не засягат подземните им органи. Поради това в овощните градини, лозята и царевичните полета при едностранчива употреба на почвени хербициди се увеличава заплевеляването с повитица, паламида, хвощ и др. С намаляване обработката на почвата, което е свързано с все по-широко приложение на хербицидите, се увеличава

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Още в началото на шестдесетте години е установено, че приложението на хербицидите води до промени в плевелния състав. Първите трудности възникнаха, когато след пет до осемгодишна употреба на 2,4-Д и МСРА, плевели, като звездица, лепка и великденче се превърнаха в основни заплевелители в житните култури. С въвеждането на интензивните методи на отглеждане на културите (неправилни сеитбообращения, високи торови норми, честа употреба на хербициди) видовото разнообразие на плевелите се промени. Намаляването на конкуренцията доведе до масовото размножаване на определени видове. Синапът и дивата ряпа загубиха практически своето значение. Контактните и хормоноподобните хербициди създадоха благоприятни условия за развитие на житните плевели, които са се приспособили добре към житните култури. Особено подчертани са промените през последното десетилетие, когато много се разпространиха дивият овес, лисичата опашка, ветрушката и пиреят. Под влиянието на хербицидите твърде характерни изменения настъпиха в разпространението на видовете кокошо просо. Дългогодишната употреба на хлортриазините, особено в сеитбообращенията с широко участие на царевицата, доведе до масово заплевеляване с житни плевели. Късното и бавно поникване на царевицата, сла-

Влияние на екологичните фактори и растително-защитната техника върху действието на хербицидите Целта на борбата срещу плевелите е да се намали така нежеланата растителност, че ползата да превъзхожда вредата. Възможност за това предлагат хербицидите, стига да е стопански и екологично оправдано. Основната цел е плевелите да поемат толкова активно вещество, че да бъдат трайно увредени. Така проблемът се свежда до направляване проникването на хербицида в плевелното растение. То трябва да поеме повече активна субстанция, отколкото е в състояние да разгради, а защитният механизъм на културното растение трябва да остане „необременен”. Факторите, определящи действието на хербицидите, са постоянни и променливи. Към постоянните спадат почвеният тип и съдържанието на хумус, а към променливите – валежите и температурата. Във всички случаи те не зависят от човека. Съществуват и фактори, които се определят от човешката дейност, като момент на пръскането, доза, начин на третиране, избор на сорт (от гледна точка на чувствителността спрямо хербицидите), дълбочина на сеитбата и пр., които могат така да се съчетаят, че да осигурят оптимални резултати. От тази гледна точка няма абсолютна доза за дадена площ. Определените количества са всъщност средна годишна величина, която дава задоволителен резултат при достатъчна сигурност за културата. През последните години особено внимание се обръща на поведението на почвените хербициди. Проучва се влиянието на хумуса, абсорбцията и движението на активните вещества в почвата. Докато с

нарастване на хумусното съдържание се наблюдава определено повишаване на поглъщателната способност на почвата, то с увеличаване на глинестите фракции понякога абсорбцията намалява, което се обяснява с противодействието на двата компонента. Предпоставка за проникването на хербицида в растенията е той да попадне в зоната на органите, които са в състояние да го поемат, и да се намира в разтворено състояние. Това зависи от количеството на използвания разтвор, водоразтворимостта на препарата и поглъщателната способност на почвата. Количеството на хербицида, попаднал в зоната на поемане от растението, зависи преди всичко от валежите и почвения тип, а количеството на поетото вещество – от транспирацията, неговата концентрация в почвената вода и десорбцията. В полска обстановка количеството на хербицида, което може да проникне в растението, зависи от скоростта на неговото разпадане, измиване и от интензивността на адсорбцията, която от своя страна се определя от съдържанието на вода и от киселинността на почвата, от температурата и концентрацията на активната субстанция . При високо съдържание на вода, фитотоксичният ефект зависи не толкова от концентрацията на хербицида, колкото от придвижването му през коре-

ните. Това означава, че високото съдържание на активно вещество в почвения разтвор не винаги дава очаквания резултат при недостиг на вода или слаба транспирация на растенията. Действието на метеорологичните фактори е пряко и косвено. Топлата и суха пролет забавя поникването на плевелите и отслабва действието на хербицидите, прилагани преди поникването, поради недостига на вода в почвата. Използването на листни хербициди преди развитието на плевелите също не дава задоволителни резултати. Ако в последствие през май-юни настъпи влажно време наличните в почвата хербициди действително се активизират, но вече не могат да унищожат израсналите плевели, които изпреварват културата. През последните години растително-защитната техника непрекъснато се усъвършенства, стремейки се да задоволи изискванията за опазване на растенията, природната среда и постигането на най-добър икономически резултат. Проведени са опити за определяне на ролята на количеството на работния разтвор за ефективността на хербицидите. Резултатите показват, че само при 30 % от случаите могат да се очакват еднакви резултати от пръскането с 10 до 40 л/дка. В повечето случаи ефективността намалява при по-малко количество работен разтвор, въпреки че резултатите са крайно разнообразни.

екологична чистота и автентичност на българския ориенталски тютюн Проф. д-р Христо Бозуков

стойнства на отглежданите ориенталски и едролистни тютюни, което бе предпоставка за задоволяване интересите на купувачи с различни изисквания. Разнообразието в екологичните и други условия на България създаде богато разнообразие от тютюневи произходи със специфични и характерни качество и пушателно-вкусови свойства. Именно това разнообразие на произходи беше отличителен белег на българските тютюни. След отпадане районирането на различните сортове тютюн, се изгуби и типичността на тютюневите произходи. Структурата на тютюна от сортова група “Басми” в България силно се редуцира. Сега тя се състои основно от сортовете от фамилия Крумовград - Крумовград 90, Крумовград 988, Крумовград 58, Крумовград 68М, Крумовград 78С, Крумовград 17, Крумовград 944 и малка част сорт Еленски 817. С найголям дял в производството е сорт Крумовград 90. Предимства на българските ориенталски тютюни: 1. Автентичност на българските сортове ориенталски тютюн. Отрицателната тенденция към снижаване качеството на българските ориенталски тютюни, наблюдавана през последните години, беше резултат най-вече на : • Повсеместно отглеждане на ограничен набор от комерсиални, високодобивни сортове извън района на произхода им;

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 7–8 (268) / 2015

Ориенталските тютюни се отглеждат предимно в районите на Средиземноморието, Егейско и Черно море, известни като „Ориент“, от където носят и названието си. Тези райони са характерни със специфичните си почвено-климатични условия. Оскъдните условия на влага, бедният почвен състав и обилното слънчево греене способстват за формиране на прочутите дребнолистни ориенталски тютюни с богато съдържание, аромат и ненадминати вкусови качества. Основното предназначение на качествените ориенталски тютюни е за облагородяване блендовете с по-нискокачествени или неутрални тютюни. Най-големи производители на ориенталски и полуориенталски тютюн понастоящем са Турция с около 55 000 тона, Общността на независимите държави - 42 000 тона (предимно полуориенталски тютюн ), Македония - 30 000 тона, Гърция - около 22 000 тона и България - около 18 000 тона. Тези страни произвеждат близо 60 % от общата световна продукция на ориенталски тютюн. Световното производство на тютюн (без Китай) през 2014 година е 2 734 400 тона, от които ориенталски само 147 000 тона. Решенията на Шестата сесия на Конференцията на страните (СОР 6) по Рамковата Конвенция за Контрол на тютюна (РККТ) на СЗО в Москва, дават надежди за развитие в производството на ориенталски тютюни. В чл. 9 (Регулиране състава на тютюневите изделия), забраната за влагане в тютюневите изделия на изкуствени добавки и недефинирането на ориенталския тютюн като „добавка”, а като „съставка” какъвто всъщност е той, ще увеличи търсенето на тютюни от тази сортова група. Българските ориенталски тютюни са известни на националното и световното цигарено производство от десетилетия. Всеки потребител търси тютюни със специфични и точно определени технологични, химични и пушателни свойства. Голямото разнообразие на почвено-климатични условия в тютюнопроизводствените райони на България, обуславяха разнообразието в потребителските до-

Табл. 1.

Табл. 2.

Табл. 3.

Табл. 4.

• Преместване на част от производството към долинните микрорайони; • Въвеждане на торенето и напояването като постоянни практики за постигане на високи добиви, особено след драстичното намаление обема на производство; • Използването за един определен период от производителите на несертифицирани тютюневи семена и неспазване на технологичните изисквания при отглеждане, бране, сушене, производителска заготовка и съхранение на тютюна. Получаването на високи и стабилни добиви от земеделските култури е немислимо без използването на качествен посевен и посадъчен материал. Основна задача при производство на сертифицирани тютюневи семена е да размножи сортовете запазвайки първоначалната им автентичност, биологичните и стопанските им качества и здравно състояние. В процеса на семепроизводството признаците и свойствата на сорта се съхраняват в такова състояние, в каквото е бил създаден. Това означава да се прилагат всички необходими мерки за предпазване на сортовете от израждане. Провеждането и изпълнението на тази задача е свързано с прилагането на научно обоснована система за отглеждане, прибиране и съхранение на семена с гарантирана автентичност и високи посевни качества. Това е валидно и при редуцирания брой сортове, каквато е в момента тенденцията, налагана от пазара. В България тютюневото семепроизводство се извършва под контрола на авторите на сортовете или на квалифицирани учени и се контролира от държавен орган - Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), което е гаранция за качеството им. През последните години в Институт по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) – Пловдив започна постепенно възвръщане на линии от типичната Джебел басма. Създадени са сортовете Джебел Басма 1, Джебел басма 2, Басма 13, Басма 79. Възстановени са два сорта - „Мюмюново семе” и „Секирка”, които по хабитус и изсушен материал напълно отговарят на представите за истинската ( хас ) басма. Тези два сорта сега съществено се отличават от предшествениците си от преди 50 години по добив и качество и съвсем основателно можем да кажем, че това са сортове от ново поколение истинска ( хас) басма. Тютюневата наука в България разработи и редица други нови сортове ориенталски тютюн с високи производителски, търговски и потребителски качества, които могат да върнат старата слава на българските тютюни. 2. Екологична чистота на българските сортове ориенталски тютюн. • Ориенталският тютюн се отглежда в екологично чисти райони на страната; • Ограничено се използват или не се използ-

ват минерални торове и пестициди; • Осъществява се строг контрол за използване само на разрешени за употреба средства в определените дози и срокове. • Прилагат се екстензивни технологии за отглеждане, изключващи замърсяване на продукцията. Макар и култура със сравнително къс вегетационен период, тютюнът се напада от голям брой вредители. Това обяснява широкото приложение на пестициди в тютюнопроизводството. Тютюневата култура се отглежда заради листата, които са лепкави - идеално условие за задържане на пестицидите. Освен това тютюнът се употребява по специфичен начин - за пушене и то при многократно намалено водно съдържание (до 8-12 % след изсушаването му), което повишава 7-8 пъти съдържанието на евентуалните замърсители в продукцията. Замърсяването на почвите с тежки метали е сериозен екологичен проблем. Характерно за тютюневите растения е, че притежават хиперакумулационна способност да извличат от почвата и натрупват в биомасата си тежки метали в значително по-висока степен от другите растения. Така например съдържанието на кадмий в повечето селскостопански култури е от порядъка на 0,01 – 0,1 мг/кг , докато при тютюна концентрацията на кадмий се движи от 0,2-3,6 мг/кг (2-3 до 20-30 повече). Почвено-климатичните, икономически и теренни условия, при които се отглеждат ориенталските тютюни в България, обуславят тяхната уникална екологична чистота. Българските ориенталски тютюни се отглеждат в екологично най-чистите райони на страната, на почви, свободни от тежки метали и пестицидни остатъци. Химичният анализ извършен на различни партиди български ориенталски тютюн за износ, от реколти 2006 и 2010 година доказва екологичната им чистота (табл. 1, 2, 3, 4). В партидите не се откриват остатъчни количества от пестициди с изключение на дитиокарбамати и то в нива, в пъти под допустимите. Същото се отнася както за съдържанието на тежки метали, така и за специфичната радионуклеотидна активност на изследваните партиди. Всички те са в нормалните минимални стойности за културата. Екологичната чистота е едно от преимуществата на българските тютюни на международните пазари в сравнение с конкурентните. В последно време, а и за в бъдеще производството на екологично чиста (органична) продукция ще е найценното предимство за всяко селскостопанско производство. Този показател все повече ще се налага като критерий при оценката на тютюневата суровина от международните дилъри.

Растеж и развитие при сортове тютюн Бърлей

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (268) / 2015

Доц. д-р Ценка Радукова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ гл. ас. д-р Йовко Дюлгерски Институт по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив

Голямата пластичност на тюОпитът е изведен по блоков тюна и зависимост от средата метод през периода 2011-2013 – климат, почви и агротехника, година. Обект на изследване предопределя необходимостта са шест сорта от сортова група от познания върху константносттютюн Бърлей. Сортовете Бърлей та на отделните белези и гра1317, Бърлей 1000, Бърлей 1344, ниците на сортовото вариране. Бърлей 420 и Плиска са местни, При приемането на технологича сорт Бърлей 21 е интродукция ни решения, от особено значеот САЩ. Отглеждането, пребиние е определяне на амплитударането и сушенето на тютюна та на вариране на фенотипната е съгласно възприетата за тази експресия на основните стопансортова група технология. ски и технологични признаци. Определени са зависимостите Оценката, която се получава между климатичните показатели: при характеризиране на един средноденонощна температусорт се явява краен резултат от ра и сума на валежите от една взаимодействието на голям брой страна, и най-важните биологичгенетично обусловени компони показатели от друга. Проучененти, предизвикани от взаимони са: височина на растенията; действието на генотипа с факто- пет последователни периода на брой листа, дължина и ширина вегатацията, през три различни в на 7-ми,14-ти и 21-ви лист, предрите на средата. Важността на взаимодействи- климатично отношение години, ставителни съответно за долен, ето генотип-среда при тютюна е както и да се установи чувст- среден и горен беритбен пояс демонстрирано от много изсле- вителноста на тютюн Бърлей към през пет периода. Климатичните дователи. Според някои от тях условията на средата по отно- показатели са замерени на вседействието на генотипите често шение на най-важните морфо- ки 15 дена след разсаждането варира в зависимост от средата. логични показатели във всеки на тютюна, съответно на 30, 45, Това води до някои трудности период на проучване . 60, 75 и 90-ти ден. в селекционната работа, като Таблица 1. Метеорологични данни – гр. Пловдив, 2011 г. тя трябва да се води от разбисредно денонощна норма* сума на валежите норма** рането на генетичната структу- Месец t - oC – л/м2 ра на селекционния материал и 21,8 20,9 14,6 63,0 значението на взаимодействията юни 24,9 23,2 41,4 49,0 юли генотип – среда. Подобрение23,7 22,7 69,0 31,0 август то на линиите относно желани* по Колева и Пенева , 1990 ** климатичен справочник за НРБ, ред . Кючукова , 1983 те показатели изисква адекватна генетична информация и реални Таблица 2. Метеорологични данни – гр. Пловдив, 2012 г. процедури за тестване на разМесец средно норма* сума на валежите норма** личните условия. денонощна t - oC – л/м2 В статията представяме резул23,4 20,9 42,4 63,0 юни татите от изследване на про27,0 23,2 2,4 49,0 юли явите на разстеж и развитие на сортове тютюн Бърлей, чрез 25,2 22,7 20,1 31,0 август реакциата им към промените в температурата и валежите през * - по Колева и Пенева, 1990 ** - климатичен справочник за НРБ, ред. Кючукова, 1983

Таблица 3. Метеорологични данни – гр. Пловдив, 2013 г.

сума на валежите л/м

норма

юни

21,7

20,9

109,9

63,0

юли

23,8

23,2

63,3

49,0

август

25,1

22,7

7,7

31,0

Месец

средно денонощна t - C o

норма

Таблица 4. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 30-ти ден след разсаждане Климатични показатели

височина

сума валежи сума среднодневна t

брой листа ,467(*)

0,285

,206

0,216

Таблица 5. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 45-ти ден след разсаждане Климатични показатели височина бр. листа 7-ми лист, дължина 7-ми лист, ширина сума валежи ,475(*) ,304(*) ,313 (*) ,268 сума среднодневна t ,144 ,164 -,214 -,196 Таблица 6. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 60-ти ден след разсаждане височина бр. листа 7-ми лист, 7-ми лист, дължина ширина

Климатични показатели сума валежи сума среднодневна t

,438(*) ,108

,254 ,126

,265 -,188

14-ти лист, 14-ти лист, дължина

,220 -,163

ширина

,198 -,097

,301(*) -,130

Таблица 7. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 75-ти ден след разсаждане Климатични показатели

височина

брой 7-ми 7-ми листа лист, лист, дължина ширина

14-ти

21-ви

лист, дължина

лист, ширина

лист, лист, дължина ширина

21-ви

сума валежи

,389(*)

,206

,223

,184

,178

270

,352(*)

,283

сума среднодн. t

,088

,102

-,166

-,149

-,081

-,101

,267

,217

Legend: ***p<900 **p<600; *p<300 Таблица 8. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 90-ти ден след разсаждане брой листа

7-ми

14-ти

21-ви

Климатични показатели

височина

сума валежи

,342(*)

,141

,176

,135

,144

,229

,321 (*)

,252

сума среднодн. t

,060

,076

-,137

-,121

-,055

-,072

,239

0,182

лист, лист, лист, лист, лист, лист, дължина ширина дължина ширина дължина ширина

Почвено-климатични условия в периода на изследването Тютюн Бърлей в опитното поле на ИТТИ в района на град Пловдив се отглежда на ливадно-канелена почва, леко песъчливо-глинеста със съдържание на физична глина 29%. Съдържанието на хумус е 1,64%; на общ азот – 0,098%; на подвижен фосфор – 19,62 мг/100 г; на усвоим калий – 33,15 мг/100 г. Почвената реакция е слабо алкална - рН(Н2О) – 7,94 (Божинова, 2011). Резултатите от корелационния анализ между климатичните и биологичните показатели при сортовете тютюн Бърлей през първия период на проучване, а именно 30 ден след разсаждането, когато тютюнът е още във фаза розетка, показват, че се наблюдава доказана положителна корелация между височината на растенията и количеството на валежите (табл. 4). Слаба положителна и недоказана корелация се наблюдава между броя на листата и количеството на валежите, както и между температурната сума и височината на растенията и броя на листата. Резултатите по отношение на климатичните показатели относно височината на растенията и броят на листата на 45-ти ден от разсаждането са доста сходни с тези на п(*)редишния период на проучване. Значима корелация по отношение на размерите на листата се наблюдава само между сумата на валежите и дължината на листата от долен беритбен пояс. На следващия период на проучване – 60-ти ден след разсаждане, когато тютюнът стъпва в активна вегетация е налице положителна корелативна връзка между сумата на валежите от една страна и височината на растенията и ширината на листата от горен беритбен пояс. Не се наблюдава зависимост между темпе-

ратурната сума и проучваните морфологични показатели. Резултатите от проучването на 75-ти ден от разсаждането на тютюна показват, че е налице положителна корелатвна връзка със значими стойности, между сумата на валежите и височината на растенията, както и с дължината на листата от горен беритбен пояс. Няма значима зависимост между температурната сума и ботаническите показатели. На последния период на проучване, който съвпада с положителна корелатвина връзка със значими стойности между сумата на валежите и височината на растенията, както и с дължината на листата от горен беритбен пояс с края на вегетацията, се наблюдава положителна значима корелация между сумата на валежите от една страна и височината на растенията и дължината на листата от горен беритбен пояс от друга. И в този случай не се констатира значима връзка между температурната сума и изследваните билогични показатели.

Резултатите от проучването показват че тютюнът е най-чувствителен към условията на средата през първите два периода на проучване, когато е още във фаза розетка. Това показва, че този период се явява критичен за тютюна по отношение на климатичните условия, което налага прилагането на оптимална агротехника с цел да се ограничи техния ефект на въздействие. След това с всеки следващ период на проучване, влиянието на климатичните условия постепенно се понижава. От 60-ти до 90-ти ден на разсаждане се наблюдава еднопосочно намаляване на въздействието на условията на средата, като това е както при сумата на валежите, така и при темепературната сума, по отношение на всички проучвани показатели. Най-ниско е именно в края на вегетацията. Много по-силно е влиянието на сумата на валежите, отколкото температурната сума. Всъщност влиянието на климатичните условия се проявява само чрез сумата на валежите, а темепера-

турната сума е почти без значение. Докато сумата на валежите е в положителна корелация с всички изледвани показатели, то температурната сума е в отрицателна корелация с повечето проучвани показатели. Изводи Върху процесите на разтеж и развитие много по-силно влияние оказват количеството на валежите, отколкото температурната сума, която е почти без значение. С течение на вегетацията се намалява и въздействието на климатичните условия, върху всички проувани показатели. В края на вегатацията, на 90ти ден след разсаждането, влиянието на климатичните условия е най-слабо. Тютюнът е най-чувствителен към условията на средата от 30ти до 45-ти ден, който съвпада с фаза розетка. Този период се явава критичен по отношение на отглеждането на тютюн Бърлей.

Новини от МЗХ

Проектите на младите фермери ще имат предимство по всички мерки от ПРСР 2014–2020 г. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танев на официалното откриване на Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери 2015, организиран от евродепутата Владимир Уручев. Интересът по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” отново е голям и вече са подадени 2202 проекта на територията на цялата страна. Интересът значително надвишава обявеният в началото бюджет. Министърът подчерта, че за разлика от мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, ще бъдат одобрени около половината и повечето от подадените заявления. „От всички бенефициенти, кандидатствалите по мярка 4.1, броят на младите фермери е 280, като от тях 90 ще бъдат одобрени. Те са кандидатствали за финансиране по приоритетните сектори на Програмата. Данните показват, че младите фермери получили подкрепа по старата програма, са надградили стопанствата си и вече участват в другите мерки и това е похвално“, коментира още тя. Десислава Танева бе категорична, че трябва да се работи в условията на открит диалог и всички проблеми, които възникват в хода на прилагането на Програмата, да бъдат отстранявани своевременно. Предвид ограниченият бюджет, Програмата трябва да се прилага така, че да стигне до реалните земеделски производители. Тя поздрави организатора на конкурса и пожела успех на участниците в него.

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

Биологичното земеделие и екоуправлението на селското стопанство Доц. д-р Диляна Митова, Институт по аграрна икономика, София (продължение от брой 5-6)

Контролът и сертифицирането за спазване правилата на биологичното производство се осъществява от контролиращи органи. През 2013 г. контрол за спазване на правилата за биологично производство на земеделски продукти и храни и означаването им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 и националното законодателство са извършвали 11 контролиращи органа. Националните и международни пазарни възможности за българските биологични продукти все още не са напълно определени. Пазарът на био-продукти в България изпреварва значително производството. Почти всички вериги супермаркети предлагат биопродукти. Увеличава се броят на специализираните магазини за биохрани. Същевременно търсенето на биопродуктите на вътрешния пазар не е голямо, но расте. Национална статистика не се води (анкетата, проведена от Биоселена и маркетинговото проучване на Витоша Рисърч, 2009г. са единствените проучвания, правени в България). Общият оборот на биопродукти в България за 2008 г. е за около 4 мил. евро годишно и е едва 1 % от пазара на хранителни стоки (за сравнение през 2005 г. пазарният дял на биопродуктите в България е оценен на 0,8 милиона евро, представляващи 0,023% от общия пазар на храни). За да се увеличи делът на биологично произведените продукти от всички продадени в България хранителни продукти, трябва да се промени политиката на държавата към по-активно подпомагане на БЗ у нас. Българските биологични продукти притежават голям потенциал за износ на европейския пазар. В България по различни данни между 80% и 95% от биологично произведените у нас храни се изнасят, предимно на европейския пазар. Износът е насо-

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 7–8 (268) / 2015

Фиг. 6. Одобрени контролни органи на биологичното производство

чен най-вече към Германия, Холандия, Франция и Италия. Има износ и за САЩ, Сингапур и Арабския свят, Япония, Корея и Канада. България е един от най-големите износители на диви сушени горски плодове и билки. Изнасят се също замразени плодове – ягоди, малини и боровинки, както и биологичен мед, етерични масла от роза, лавандула и мента – не само в Европа, но и в САЩ и Япония. Развитието на потенциала на родното БЗ ще зависи предимно от степента, в която покрива международните и европейски (национални) маркетингови стандарти за безопасност и качество на биологичните земеделски продукти, както и от степента на неговото подпомагане. През последните години беше създадена асоциация на биофермерите, асоциация на търговците на биохрани и така БЗ в България започва да добива облик на реален икономически сектор. Изводи :  БЗ в България е в начален стадий на своето развитие, но потенциалните възможности пред него са много големи и то се развива с бързи темпове.  Българските биопродукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато вътрешният пазар може да се определи по-скоро като зараждащ се.  Поради недостатъчните данни за някои аспекти на БЗ и търговията с биологични продукти, не е възможно да се направи пълна картина на този сектор в момента. Очаквания за следващия програмен период Достигане на критична маса в БЗ - нарастване на броя на биологичните производители и размера на площите за БЗ – при осигуряване на необходимите средства за подкрепа по ПРСР. Рязко увеличение на обема на производство на сертифицирани биологични продукти – изтича периода на преход на много от стопанствата, които са започнали биосертификация в последните 2-3 години. Ново засадените трайни насаждения влизат в период на плододаване. Завоюване на нови пазари за българските биопродукти - търсенето на биологични продукти в световен мащаб расте непрекъснато през последните 20 години. Развитие на биологичното животновъдство,

увеличение на броя на биосертифицираните животновъдни ферми – за пръв път е предвидено подпомагането му по Програмата за развитие на селските райони, съгласно разработения до момента вариант. Изграждане и сертифициране на нови биологични линии за преработка на селскостопанска продукция – за целта е необходимо да се даде приоритет и целенасочена подкрепа по ПРСР. Сдружаване на биопроизводителите за по-успешно решаване на проблемите им, за успешен маркетинг и реализация на българските биопродукти. През периода 2007-2013 г. биологичното производство се подпомага по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) чрез мярка 214 „Агроекологични плащания”. Една от подмерките в нея подпомага земеделските стопани, които развиват биологично растениевъдство и биологично пчеларство. Мярка 11 от новия ПРСР цели да насърчи въвеждане и използване на земеделски производствени методи, опазващи околната среда; да продължи изпълнението на биологичните схеми от предходния програмен период. В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки - Плащания за преминаване към биологично земеделие за хектар ИЗП и Плащания за поддържане на биологичното земеделие за хектар ИЗП. Насърчаването на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство ще доведат до намаляване на използването на минерални торове, пестициди, намаляване на замърсяването на почвите и водите и като цяло до земеделие, съобразено с добрите екологични практики. Това от своя страна ще допринесе за подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите. В допълнение мярката ще допринесе и за прилагането на щадящите практики при обработката на площите, за предотвратяване на почвената ерозия и за борбата с климатичните промени. Мярката има отношение и към някои социални аспекти - с биологично производство започнат да се занимават повече млади и безработни хора, живеещи в селските райони. Въвеждането на екстензивни земеделски практики ще има и положителен ефект върху флората и фауната и като цяло върху естествените и полуестествени екосистеми. Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и подкрепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни. Освен това, предвид факта, че повечето биологични производители предпочитат да развиват къси вериги на доставки, се очаква също да допринесе за социалната съгласуваност на селските райони.

Дали очакванията ще се реализират зависи на първо място от самите биопроизводители и изисква усилия, труд, последователност и обединение; на второ място – до голяма степен помощ от държавата - държавните органи решително трябва да оценят многобройните ползи от развитието на БЗ в България, като го подкрепят, защото то представлява комплексна производствена система, в която се съчетават практики по опазване на околната среда и природните ресурси, поддържане на биоразнообразието, хуманно отношение към животните и здравето на хората; и защото България има завоювани позиции в този сектор – тя е най-големият производител на биологично розово масло в света, един от най-големите износители на биологично произведени оранжерийни краставици в Европа, по размер на биосертифицирани площи за събиране на диворастящи плодове, билки и гъби е на второ място в ЕС, по брой на биосертифицирани пчелни семейства е на 4 място в ЕС. За успеха на БЗ у нас е нужно: Заявеният приоритет на политиката в полза на БЗ да се реализира и същата да бъде последователна и непрекъсната, а не инцидентна. Подкрепата за БЗ трябва да е реална: Обявяването на 2014 за нулева година по отношение на кандидатстване по мярка “Биологично земеделие” на ПРСР представлява сериозен удар върху сектора и ще обезсърчи множество български земеделски биопроизводители (а има опасност и 2015 да е такава). Предвиждането на 103 млн. лева за обезпечаване на мярка “Биологично земеделие” за седемгодишен период в новата ПРСР не предполага растеж, а запазване на обема на сектора в сегашния му вид (сумата е чисто умножение на заявените средства за 2013 г. от биофермерите, по 7 години). Да се намери подходящ и действащ механизъм за предоставяне на достъпна информация и консултантски услуги за производителите като фактор за достигане на критична маса от производители в БЗ; да се разработят и предложат нови ефективни технологии за биологично производство; да се повишава качеството на биопродуктите. Да се подобри координацията и сътрудничеството между държавата, неправителствените организации, потребителите и фермерите за решаване на проблемите на БЗ, да се насърчи доброто партньорство и сътрудничество между публичния и частния сектор. Агростатистиката да събира първични данни и за БЗ, които да дават възможност за сравнение с конвенционалното. Да се подпомогне целенасоченото формиране на веригата от производители, преработватели, дистрибутори и потребители.

ПЛЮС

7–8 (268) / 2015

водителната сламопреса LB434 за паралелепипедни бали, агрегатирана към CASE IH PUMA 230 CVX. Интегрираната система за моментно отчитане на плътността, влажността и тежината на балата, осигурява добро и надеждно прибиране на положения откос. Висока работна скорост, възможност за балиране на растителни остатъци от различни посеви, безкомпромисно качество и висока надеждност. Размери на балата от 240/120/90см със средна тежина от около 450кг, означава по-малко утъпкване на полето, по-добро събиране и по-малко логистични разходи. Фермерите имаха възможност да видят за първи път в жътва и новия хедер MacDon, с който бе оборудван комбайна. Той е част от т.нар.”драпер хедери” и е изключително подходящ при жътва на азото-фиксиращи култури. С него Тайтън Машинъри България показаха, че се развиват заедно с фермерите и се грижат за техните нужди спрямо европейските изисквания и задължението им за диверсификация на зърнените култури. Домакините на събитието останаха изключително впечатлени от показаната производителност и бърза работа на Case IH Axial Flow 9240. Благодарение на новите технологии, които представя Тайтън Машинъри България на пазара на селскостопанска техника, компанията вече е в челните места на класациите по продажба на земеделски машини с марката Case IH. Освен новата серия комбайни Axial Flow 240, Тайтън Машинъри България ще представи официално и новият трактор Case IH Magnum 380 CVX с гумено-верижно задвижване, който ще бъде акцент на изложението БАТА АГРО Есен 2015 в Стара Загора.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Тайтън Машинъри България проведе полева презентация на новата серия комбайни Case IH Axial Flow 240 в землището на Братя Павлови ООД, близо до село Люляково, общ. Генерал Тошево. Пред фермери от Добруджа бяха представени предимствата на новия комбайн Case IH Axial Flow 9240 по време на жътва. Той се отличава от предходната серия с иновативен двигател Cursor 16, с мощност 635 к.с. и система за охлаждане с автоматичен варио-контрол на вентилаторите. Това води до по-нисък шум при работа, ниски обороти на двигателя, както и по-голяма икономия на гориво. Това пък от своя страна редуцира вредните емисии по стандарта Tier 4 Final. „Новият комбайн, който е тук на полетата край село Люляково, показва завидни резултати. Оборудван е с нов подобрен бункер за зърно с обем 14 440 л и висок капацитет на разтоварване от 159л/сек. Важно е да отбележим, че има подобрения в ротора на новата серия 240, които дават възможност много по-голяма маса да влезе и да се обработи, а с това се повишава скоростта на жътва и производителността за прибрано зърно в бункера“, заяви Йордан Райчев, продуктов мениджър прибираща техника и комбайни в ТМБ. Заедно с увеличеният капацитет на бункера за зърно, новост е и системата за разтоварване и подобрените функции на шнека. „Успяхме да конструираме новата серия комбайни Case IH Axial Flow 240 така, че да дава възможност за разтоварване в движение без загуба на зърно, чрез лесно управляемата от кабината насочваща човка на шнека, която може да следва движението на ремаркето“, каза Джордж Стансън – бизнес мениджър на Case IH за Централна и Източна Европа. Показаният комбайн впечатли всички присъстващи на полевата демонстрация със серийното си оборудване с гумено-верижно задвижване на предния мост, което е изключително практично в променящите се бързо климатични особености в България и скъсените прозорци за жътва. Спазвайки последователност при представянето на машини от своето портфолио, а именно цялостнa концепция за дадена обработка на поле, Тайтън Машинъри представи редом до новият модел комбайн Case IH Axial Flow 9240, високопроиз-

МАШИНИ

CASE IH Axial Flow 9240 – титанична мощ и жътва с върхово качество!

лозе и вино

десертни сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори – икономическа оценка

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (268) / 2015

даниела димитрова, илиян симеонов, мирослав иванов Институт по лозарство и винарство, Плевен

Предизвикателствата пред съвременното земеделие – продоволствена сигурност, съхраняване на естествените ресурси, качество и безопасност на храните, жизнени селски общности и териториален баланс (Попов, 2011; EC, 2010, OECD, 2012), определят необходимостта от постигане на съответствие между интересите на производителя и крайния потребител, интегрирайки ги в рамката на ценностите и етичните разбирания на обществото. В този смисъл бъдещото развитие на десертното гроздопроизводство в България следва да осигури по-голяма степен на задоволеност на местните потребности с качествена и евтина продукция, произведена по методи, щадящи околната среда, при високо равнище и стабилност на предприемаческия доход. Реализацията на поставените цели е свързана с необходимостта от повишаване технологичното равнище на развитие на сектора. Предвид актуалността на проблема за опазване на околната среда и с оглед преодоляване на ограниченията за повсеместно разпространение на десертните сортове, поради високата им чувствителност на болести и ниски зимни температури, създаването на сортове, устойчиви на стресови фактори е водещо направление на селекционната работа в лозарството (Иванов и др., 2010, Иванов, 2011, Ройчев, 2012). В резултат на задълбочени дългогодишни проучвания

на съществуващия генофонд от хибридни форми с повишена устойчивост на ниски зимни температури и мана, през последните години са утвърдени сортовете Любимец, Гарант, Плевенски фаворит и Августин (Симеонов и др., 2008, Иванов, 2009). По-широкото им разпространение в практиката поставя въпроса за определяне на икономическия ефект от тяхното отглеждане и съпоставката му спрямо застъпените в сектора десертни сортове. В статията представяме резултатите от извършена сравнителна икономическа оценка на производството на десертно грозде от сортове с повишена устойчивост на стресови фактори и да се препоръчат икономически най-ефективните за практиката. Изследването обхваща периода 2007-2010 г. и основната му цел е проучване на елементите на добив на 4 селекционирани по метода на междувидовата хибридизация десертни сортове лози, които са както следва: бели - Плевенски фаворит, Гарант, Августин и червени - Любимец.

За контрола е използван сорт Супер ран Болгар, който е приет като сорт еталон за групата на рано зреещите десертни сортове от предела на Vitis vinifera L.. Опитната работа е изведена в селекционен участък в Експерименталната база на Институт по лозарство и винарство – Плевен. Лозите в насаждението са присадени върху подложката Шасла х Берландиери 41 Б. Разстоянието между редовете е 3,00 м, а между лозите в реда 1,30 м (256 лози в декар). Лозите са отглеждани стъблено на формировка Мозер. Натоварването на лозите е реализирано с 32 зимни очи (6х2+2х10=32 очи). Теренът е със слаб северен наклон. Почвата е излужен до типичен чернозем. Проучването на лозовите сортове е извършено по утвърдената в Българска ампелография, том 1, методика (Катеров и др., 1990). Оценката на качеството на десертните сортове е направена съгласно Наредба №16 на МЗХ от 2010 г. за изискванията за качеството на десертното грозде. Получените резултати за показателите, характеризиращи добива от изследваните сортове и контролата са математически обработени чрез дисперсионен анализ (Димова и Маринков, 1999). Сравнителният икономически анализ е изведен с помощта на система от показатели: среден добив, кг/дкa, производствени разходи, лв/дкa, обща продук-

Таблица 1. Елементи на добива при изследваните сортове средно за периода 2007-2010 г.

Сорт Плевенски фаворит

средна маса на грозд, г

Гарант Августин Любимец Супер ран Болгар – контрола

маса на 100 зърна, г

598,25*

711,25*

545,30* 511,25* 437,50* 376,00

644,38* 541,25n.s. 466,25n.s. 537,00

Таблица 2. Среден добив от лоза по години и средно за периода 2007-2010 г., кг

Сорт Плевенски фаворит Гарант Августин Любимец Супер ран Болгар – контрола/

години 2009

2010

средно за периода

2007

2008

6,10*

5,450*

5,800*

5,580*

5,73*

5,87* 5,10* 4,35n.s.

5,000* 4,350* 3,98n.s.

5,150* 4,500* 3,56n.s.

5,400* 4,850* 4,15n.s.

5,36* 4,70* 4,01n.s.

4,420

3,400

3,620

4,100

3,89

Таблица 3. И кономическа оценка на десертни сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори (2007-2010)

Показатели Сорт

Плевенски фаворит Гарант Августин Любимец Супер ран Болгар – контрола

среден добив, кг/дкa

обща про- производствени дукция, разходи, лв/дкa лв/дкa

чист доход, лв/дкa

себестойност, лв/кг

норма на рентабилност, %

1467

2053,80

531,97

1521,83

0,36

286,1

1372 1203 1027

1920,80 1684,20 1437,80

519,72 497,94 475,24

1401,08 1186,26 962,52

0,38 0,41 0,46

269,6 238,2 202,5

996

1394,40

539,25

855,15

0,54

158,6

ция, лв/дкa, чист доход, лв/ дкa и норма на рентабилност, %. Средният добив на единица площ е определен на основата на получения добив на лоза средно за периода 2007-2010 г., преизчислен съобразно гъстотата на лозите в декар (Живондов и Манолова, 2003, Стоянова и Христов, 2011). Производствените разходи са установени посредством подробно разработени технологични карти. Изведените нормативи за разход на труд и материали са остойностени, съобразно прилаганите в ИЛВ-Плевен норми и тарифни ставки и актуални пазарни цени.

В сумата на производствените разходи са включени и амортизационните отчисления. Стойностният размер на произведената продукция е формиран на база средна реализационна цена 1,40 лв/кг, в съответствие с официалната информация, публикувана от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ, 2013, 2014). Средната маса на грозда е много динамичен признак, който се променя по години и варианти в различна степен, като във всички случаи проучваните сортове превъзхождат контролата по абсолютни стойности на

показателя (табл. 1). Средно за периода с най-голяма маса на грозд и 100 зърна от изследваните сортове е Плевенски фаворит (598,25 г средна маса на грозд и 711,25 г средна маса на 100 зърна), следван от сорт Гарант (545,30 г средна маса на грозд и 644,38 г средна маса на 100 зърна), а с най-ниска - за маса на един грозд - контролата - сорт Супер ран Болгар (376,00 г) и за маса на 100 зърна - сорт Любимец (537,00 г). По отношение на тези показатели всички проучвани сортове, отговарят на изискванията за качество на гроздето клас „Екстра”.

Сравнителният статистически анализ на биометричните данни за елементите на добива показва, че при средната маса на грозда доказани различия с контролата са отбелязани при всички изследвани сортове, а по отношение средната маса на 100 зърна само при Плевенски фаворит и Гарант. Средният добив от една лоза отразява най-точно всички останали показатели, разкриващи реалните продуктивни възможности на всеки сорт. Обобщаващият показател добив, потвърждава очерталата се тенденция. Изследваните междувидови десертни сортове се характеризират с по-голяма добивност спрямо контролата. Средно от лоза най-висок е добивът от сорт Плевенски фаворит - 5,73 кг, а най- нисък при Любимец - 4,010 кг, - при контролата – 3,890 кг (табл. 2). Варирането на данните по години и варианти е значително, като 2008 г. е със сравнително по-ниски величини на този показател, а 2007 г. - с най-високи. Сравнителният анализ на обобщаващия показател добив от лоза, при двете сравнявани групи растения показва, че при всички сортове, с изключение на сорт Любимец, различията са доказани статистически, както за всяка отделна година от изследването, така и средно за периода. При еднаквост на основните технологични параметри – формировка и гъстота на лозите, средният добив е факторът с определящо значение за получените икономически резултати от производството на десертно грозде. Средните стойности на показателя при всички сортове с повишена устойчивост на стресови фактори превишават отчетеното при контролния вариант равнище (табл. 3). Разгледано във възходящ ред, увеличението е както следва: с 31 кг/дкa при сорт Любимец, с 207 кг/ дкa при сорт Августин, с 376 кг/ дкa при сорт Гарант и с 471 кг/ дкa при сорт Плевенски фаво-

рит. Ранният срок на узряване на гроздето от проучваните десертни сортове – през първата половина на месец август, определя високото равнище на средната реализационна цена, което резултира върху сумата на получената обща продукция от единица площ. Следвайки движението на средния добив, разглеждания показател бележи най-висока стойност при сорт Плевенски фаворит, превишаваща с 47,2% стойностния обем на продукцията при сорт Супер ран Болгар. Размерът на увеличението е най-нисък при сорт Любимец – с 3,1%. Вариацията в сумата на производствените разходи се дължи предимно на различията в отчетената продуктивност от единица площ, предвид на факта, че разходите за прибиране на реколтата и манипулационните операции по привеждането на гроздето в търговски вид заемат голям относителен дял в общия размер на необходимите средства за отглеждане на 1 декар лозово насаждение. Повишената устойчивост на гъбни болести при междувидовите десертни сортове формира икономия на ресурси в размер на 60,32 лв/ дкa, поради по-малкия брой на растителнозащитните третирания – средно 2 броя годишно спрямо 6 при чувствителния на мана сорт Супер ран Болгар. В резултат общата сума на производствените разходи при сортовете с повишена устойчивост на стресови фактори е по-малка от размера на показателя при контролния вариант, като намалението е както следва: със 7,28 лв/дкa при сорт Плевенски фаворит, с 19,53 лв/дкa при сорт Гарант, с 41,31 лв/дкa при сорт Августин и с 64,01 лв/дкa при сорт Любимец. Себестойността на 1 кг произведено грозде, изчислена като съотношение между производствените разходи и средния добив от декар, бележи намаление при всички варианти в сравнение с контролния, в размер на 33,3% при сорт Пле-

венски фаворит, 29,6% при сорт Гарант, 24,1% при сорт Августин и 14,8% при сорт Любимец. Генерираният чист доход на единица площ варира в границите от 855,15 лв/дкa до 1521,83 лв/дкa, като размерът му при всички устойчиви десертни сортове превишава стойностния размер на показателя, получен при контролния вариант. Превишението е в размер на 12,6% при сорт Любимец, 38,7% при сорт Августин, 63,8% при сорт Гарант и 78,0% при сорт Плевенски фаворит. Максимално равнище на рентабилността е получено при сортовете Плевенски фаворит и Гарант, съответно с 80,4% и 70,0% по-високо от равнището на показателя при контролния вариант. Възвръщаемостта на вложения нараства и при сортовете Августин и Любимец – с 50,2% и с 27,7% сравнено със сорт Супер ран Болгар. Изводи Получените резултати от извършената сравнителна икономическа оценка показват по-висока икономическа ефективност при производството на десертно грозде от сортовете с повишена устойчивост на стресови фактори спрямо приетия за еталон сорт Супер ран Болгар. Високото равнище на рентабилност определя всички проучвани сортове като подходящи за разпространение в практиката. Максимален икономически ефект, определен на основата на обобщената оценка на показателите чист доход, норма на рентабилност и себестойност на единица продукция е отчетен при сорт Плевенски фаворит. С високи стойности на икономическите показатели се откроява и сорт Гарант, при който реализирания чист доход превишава със 545,93 лв/дкa сумата на показателя при контролния вариант, а себестойността на единица продукция бележи снижение с 0,16 лв/кг.

(продължава в следващия брой)

Снимка 2. Общ изглед на единични растения от сортовете във фенофаза пълна зрялост –R8

Доц. д-р Г. Георгиев доц. д-р В. Събев доц. д-р Р. тодорова доц. д-р Акс. Алексиева доц. д-р Г. Найденова Опитна станция по соята – Павликени

БИБЛИОтЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЪРВА ЧАСТ

(Glycine max (L) Merrill.)

брой 7–8 (268) 2015

Технология за производство на СОЯ

A Полски култури

таблица 2. Характеристика на районираните сортове Височина, cм

Авигея Сребрина Ричи Роса

виоле150кафяво тови 175

37-39

сиво

жълто

38-41

75-80 10-12

бели

150180

125160 сиво

кафяво

80-90 10-13

сивобели бяло

Суров протеин, % 60-80 10-15

Маса на 1000 семена,г

38-40

Хилум (пъпче)

сиво- виоле160кафяво бяло тови 190

Цветове 70-90 12-15

до 1-вия боб

сурови мазнини 18,0-19,0%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Добивен потенциал – над 350 кг/дкa. „Роса” – Средно-ранен сорт с дължина на вегетационния период 120–130 дни. Характеризира се с устойчиво на полягане стъбло с височина 70-90 см и сбит хабитус. Листата са тъмнозелени, яйцевидни със заострен връх, а цветовете са виолетови. Бобовете са светложълти с дължина 2-5 см и сивобяло окосмяване. Първите бобове са разположени на височина 12-15 cм от почвената повърхност. Семената са жълти с овална форма и кафяв хилум, със слаба склонност към пигментация. Масата на 1000 семена е от 160-190 г. Съдържанието на суров протеин е от 37,9-40,0%, а на сурови мазнини 18,5-19,7%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Добивен потенциал – 350 – 400 кг/дкa. „Авигея” – Ранен сорт от I група на зрелост, с дължина на вегетационния период 106-115 дни. Притежава средновисоко стъбло, сравнително устойчиво на полягане и сбит хабитус. Устойчив на болестите рак по стъблата и пригор по бобовете, чувствителен на бактериоза. Семената са средно едри със сферична форма, устойчиви на начупване при механизирано прибиране. Добивен потенциал – 300 – 350 кг/дкa.

на стъблото

Соята е култура с многостранно приложение – за фуражни, хранителни, индустриални, лекарствени и екологични цели. “Нито едно растение в света не може да произведе за 100 дни толкова протеин и масло, колкото дава соята, нито едно растение в света не може да съперничи с нея по количеството на произвежданите продукти” (Золотницкий, 1962). В резултат на огромното є значение, тя е определена като “стратегическа култура на XXI век и третото хилядолетие”. Световните икономически анализи и прогнози показват, че площите, добивите и като цяло производството на соя нарастват ежегодно, а хранителната соева индустрия е най-бързоразвиващата се в света. Соята е растение с високо съдържание на белтъчини. В сравнение с другите бобови култури (фасул, грах, фий, люцерна, детелина и др.), които се считат за традиционни бобови култури, тя съдържа най – много суров протеин (3550%) от абсолютно сухото вещество на семената, докато съдържанието на сурови мазнини варира от 17 до 27%. Преимуществото на соевите белтъчини пред останалите е наличието в тях на осемте незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на белтъка в животните и човека. Соята се явява и най – евтиния източник на растителен белтък. Понастоящем две трети от световната консумация на белтъчни шротове се осигурява от нея, тъй като съдържа от 1,5 до 2 пъти повече белтък от другите зърнено-бобови култури. Тя съдържа още въглехидрати, влакнини, фитоестрогени, стероиди, витамини и минерални вещества. В преработен вид соята е отличен хранителен източник и за човека. Храните от цяла соя, както и храните в които участват соеви деривати, съдържат много добър набор от незаменими аминокиселини, необходими за изграждане и поддържане на тъканите и системите в човешкия организъм. В тази връзка Агенцията за храните и лекарства в САЩ (FDA) определя соевия протеин като вещество „признато за безопасно”. Соевото масло съдържа омега-3 полиненаситени мастни киселини, за които се знае, че понижават нивото на общия и SDL-холестерол. През последните десетилетия беше изяснен и механизмът на някои физиологични проце-

Сорт

Окосмяване

проведените изпитвания у нас са в полза на сортовете от средно ранната група. През последните години, производството на соя в България е на база на селекционираните в ОСС – Павликени сортове соя: “Сребрина”, „Ричи”, „Роса” и най – новия – „Авигея”, признат през 2011 година. Най-характерните отличими признаци на тези сортове са отразени в таблица 2 и снимка 2, а производствените им характеристики са следните: „Сребрина” – Средно-ранен сорт с дължина на вегетационния период 118–125 дни. Притежава много добра устойчивост към полягане и разпукване на бобовете. Има сбит хабитус. Стъблото е покрито с къси сиви власинки. Листата са едри тъмно-зелени с яйцевидна форма. Сравнително устойчив е на болестите рак по стъблата и бобовете, пригор по бобовете и устойчив на аскохитоза, мана и бактериален пригор. Има по-дребни семена, които са устойчиви на начупване и нараняване. Добивен потенциал над 350 кг/дкa. „Ричи” – Средно-ранен сорт с дължина на вегетационния период 116–121 дни. Хабитусът е сбит, стъблото е с височина 60-80 см, устойчиво на полягане. Листата са яйцевидни със заострен връх, а цветовете са бели. Бобовете са светложълти със сивобяло окосмяване, като първите бобове са разположени на височина 10-15 cм от почвената повърхност. Семената са жълти с овална форма и кафяв хилум. Масата на 1000 семена е от 150-180 г. Съдържанието на суров протеин е от 38,6-41,5%, а на

таблица 1. Групиране на сортовете по зрялост Сортове Група Вегетационен Календарен срок зрялост период, дни на узряване Ултра ранни 000 < 90 01 – 05 август Много–много 00 90 – 100 10 – 15 август ранни Много ранни 0 100 – 110 15 – 20 август Ранни I 110 – 120 20 – 30 август Средно ранни II 120 – 130 01 -15 септември Средно късни III 130 – 140 20 – 30 септември Късни IV > 140 05 – 20 октомври

Фигура 1. Най-крупни световни производители на соя (по данни за 2013 г.)

1. ПРОИЗХОД, РАЗПРОСтРАНЕНИЕ И СтОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ. Соята е едно от най-старите културни растения, известно на китайците от 5000 г. пр.н.е. и е едно от петте свещенни растения: ориз, соя, пшеница, ечемик и просо. Центъра на произхода на соята е района на Централен и Западен Китай. В Европа и САЩ соята става известна едва през 1712 година, когато Kaempfer публикува книга, в която описва соята като хранително растение за човека. В България за първи път е внесена в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Производството й в световен мащаб нараства, като найголям дял от него през 2013 г. се пада на САЩ и Бразилия – по 31%, следва Аржентина – 18%, Китай –5%, Индия и Парагвай – по 4%. Около 8% се разпределят между всички останали производители на соя – Канада, страните от Европа и др. (фиг. 1). Основните износители на соя и соеви продукти са САЩ , Бразилия и Аржентина, а Китай произвежда соя изключително за собствени нужди. В Европа

си и биологичното въздействие на соевите изофлавони върху човешкия организъм.

най-големи производители са Италия, Украйна, Русия, Франция, Сърбия, Румъния. Площите със соя в световен мащаб са годишно 102,5 млн. ха (FAOSTAT, 2010), с тенденция до 2020 г. те да достигнат 123,6 млн. ха. По този показател тя се нарежда на четвърто място, непосредствено след основните зърнени култури, използвани като храна за населението – пшеница, ориз и царевица. Като средни добиви (2,2 т/ хa), соята е на пето място след царевицата, ориза, пшеницата и ечемика. Най-високи средни добиви се реколтират в Аржентина – 2,74 т/ха, а най-ниски в Индия – 1,08 т/ха (FAOSTAT, 2010). Този ръст е немислим без използването на нови сортове и високоефективни технологии за производство. Въпреки уникалните си качества и тенденциите в световен мащаб, у нас развитието на соята се характеризира с периоди на подем и отливи (фиг. 2). Данните показват, че най-много площи соята е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. дка при общо

Фигура 2. Динамика на площите и добивите от соя в България

но поради намалената влагообезпеченост соята задължително трябва да се отглежда при поливни условия. Втори район. В географско отношение обхваща територии от Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното Черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 м. Районът се характеризира със сума на ефективните температури 1500-1600 °С, валежи от 250 до 500 мм, разлика между валежите и изпаряемостта около 600 мм, и хидротермичен коефициент 1,0-1,2. Най-разпространените почви са: излужени черноземи, сиви горски, тъмни и излужени канелени горски, чернозем-смолници и др. Това са почви с мощен профил, среден хумусно-акумулативен хоризонт и относително добър въздушен и хранителен режим. Районът се характеризира с най-благоприятна топло и влаго-обезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас. Трети район. Той обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии от страната, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, с надморска височина 400-600 м. Характеризира се със сума на ефективните температури около 1200 °С, количество на валежите достигащо 400-500 мм, разлика между валежите и изпаряемостта за периода на потенциалната вегетация над 300 мм, и хидротермичен коефициент 1,2 -1,4. Според почвеното картиране, в този район са разпространени следните почви: светлосиви горски, излужени и оподзолени канелени горски, песъкливо-алувиални, алувиално-ливадни и др. Поради сходните изисквания на соята и царевицата към топлина, влага и почви, може условно да се приеме, че районите с подходящи условия за царевица у нас, са подходящи и за отглеждане на соя.

5. СОРтОВА СтРУКтУРА И ХАРАКтЕРИСтИКА НА СОРтОВЕтЕ Изборът на сорт и подходяща за условията ни сортова структура е от първостепенно значение за получаване на високи и стабилни добиви от соята. В зависимост от дължината на вегетационния период и срока на узряване, сортовете соя са обособени в различни групи (табл. 1). Резултатите от

производство 100-120 хил. тона. Най-висок среден добив е получен през 1975 г. – 225 кг/дка, с който добив България заема първо място в света и изпреварва водещите световни производители на соя –САЩ, Бразилия и Аржентина. След 1985 г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до символичните 4-5 хил. дка и производство от 600-700 т годишно. Средно за периода 1980-2013 г. площите засети със соя у нас са почти 120 хил.дка, добива е 113 кг/дка, а производството –31 хил. т. Основни причини за ниското равнище на производство на соя в страната са следните: липса на специализирани преработвателни предприятия за соя и затруднена реализация на суровината; възможности за безмитен внос на соя и соеви продукти на по-ниски цени от страни със силно субсидирано производство; нарушена структура на културите; трудности при напояването и не на последно място, неспазване на основни агротехнически изисквания –допуска се силно заплевеляване, разполагане на неполивни площи, лошо прибиране и т.н.

Снимка 1. Високо интензивен посев от соя

4. ПОДХОДЯЩИ РАЙОНИ ЗА ПРОИЗВОДСтВО Биологичните изисквания на соята към светлина, топлина и влага съответстват на почвено-климатичните ни условия. Според агроклиматичното райониране на производството на соя у нас, подходящите райони са над 2 млн. дка., площ значително повече от реалните ни потребности. Затова е необходимо соята да се отглежда само в районите с найблагоприятни условия и минимум 50% на поливни площи – фигура 3. Първи район. В него са включени най-северните територии на Дунавската равнина, райони от Тракийската низина и Южното Черноморско крайбрежие, с надморска височина до 150 -200 м. В агроклиматично отношение, районът се характеризира със сума на ефективните температури 17001800 °С, количество на валежите за периода на потенциалната вегетация от 200 до 400 мм, разлика между валежите и изпаряемостта по-голяма от 900 мм, и хидротермичен коефициент на Селянинов от 0,8 до 1,0. Според почвеното картиране, в този район са разпространени черноземи (карбонатни и типични), чернозем-смолници, ливадни почви и др. Това са почви с мощен профил, добре развит хумусно-акумулативен хоризонт, добър воден и въздушен режим, и естествено ефективно почвено плодородие. Като цяло районът се определя като благоприятен за производство на соя,

Фигура 3. Агроклиматично райониране на производството на соя в България

Соята е подходяща, както за биологично, така и за интензивно ниво производство и е своебразен “еталон” за културата на земеделие. При високо технологично ниво на производство посевите са много добре гарнирани, имат висок фотосинтетичен и биологичен потенциал, липсват икономически важните плевели. (сн. 1). Тъй като соята е азотфиксираща култура, тя се нуждае от много по-малко минерален азот, като същевременно оставя в почвата лесно усвоим азот и е един от най-добрите предшественици за зърнено-житните култури. Доказано е, че добивът от пшеницата, отглеждана след соя е с 15-24% по-висок, технологичните и хлебопекарни качества на зърното са по-високи, и при отглеждане на пшеницата след соя се получават по-добри икономически резултати, отколкото след слънчоглед или царевица. Известно е, че при използването на соев протеин в дажбите на животните се увеличава прирастта им и качеството на продукцията. Употребата на соеви продукти е в пряка връзка с изискванията за безопасни и предпазващи здравето храни за човека. Соята е и една от най-важните енергйни култури в света, чиито първичен продукт – соевото масло служи за производството на много индустриални, лекарствени и технически продукти. 2. БОтАНИЧЕСКА ХАРАКтЕРИСтИКА И МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСтИ. Соята е едногодишно растение. Принадлежи към род Glycine L, семейство Leguminosae, подсемейство Papilionoidae. Ботаническото название на соята е Glycine max (L) Merrill. Представителите на Glycine max са диплоидни и имат по 40 хромозоми. Кореновата система се състои от главен корен и странични разклонения, които са разположени главно до 30 см., а отделни корени достигат до дълбочина 2 м. По корените на соята се образуват грудки от грудковите бактерии Bradyrhizobium japonicum. Растенията и бактериите живеят в симбиоза. Бактериите фиксират атмосферния азот и подпомагат азотното хранене на растенията.

Репродуктивно развитие

Репродуктивно развитие Формиране на семена

Формиране на цветове и бобове

R1 - Начало на цъфтеж- поява на цвят на един от възлите на главното стъбло.

R2 - Пълен цъфтеж – отворен цвят в един от двата най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.

R3 - Начало на бобообразуване - боб дълъг 5 мм в един от четирите найгорни възли на главното стъбло с напълно развити листа.

R4 – Масово бобообразуване - боб дълъг 2 cм в един от четирите най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.

R5 - Начало на образуване на семена – в бобовете на един от четирите връхни възела има формирано семе с дължина 3 мм.

R6 – Масово формиране на семена – боб в един от четирите най-горните възли на основното стъбло с напълно развити листа, съдържащ зелени семена, които запълват кухината му.

R7 - Начало на узряване - един нормален боб на главното стъбло, който е достигнал характерния цвят на узряване на боба.

R8 - Пълна зрялост - 95% от бобове - те са достигнали характерната си за узряване окраска.

Вегетативен растеж

Vn - „ n“ п ре дс та вл я в а б ро я на в ъ з л ит е н а гл а в н о т о с т ъб л о с н а п ъл но ра з в и т и л и с т а .

V2 - В т о ри в ъ з ел - на п ъл н о р аз в и т и същински л и с т а н а в т о р и в ъз е л .

V1 - П ър в и възел - н а п ъл н о р аз в и т и п ри мо рд и а л н и листа.

VC - К о ти л ед о н и – е ди н и ч ни те п р им о рд и а л н и л и с т а с а р аз в и т и .

V E - П о н и кв ан е к о т и л ед о н и т е са на д п о в ър х но с тт а н а п о чв а т а .

Стъблото е грубо и цилиндрично, достигащо височина до 2 м, най-често от 80 до 150 cм. От главното стъбло, обикновено в долната част, излизат от 2 до 8 и повече разклонения с различна дебелина. Според ъгъла на прикрепване на разклоненията, формата на храста може да бъде изправена, полуизправена до изправена, полуизправена, полуизправена до хоризонтална и хоризонтална. Листата са тройни целокрайни, разположени последователно и единично на всеки възел. Само първите два примордиални листа са единични, разположени срещуположно на един и същи възел. При тройните листа средният лист е прикрепен на по-дълга дръжка от страничните. Срещат се сортове с повече от три листа. По цвят листата са зелени – тъмно, светло или сивозелени, покрити с гъсти власинки от двете страни. Цялото растение с изключение на венчето на цвета е покрито с власинки- бели или сивокафяви в зависимост от сорта. Цветовете са дребни, разположени в пазвите на листата , на върха на стъблото и на разклоненията. Броят на цветчетата варира от 2 до 4 при малоцветните съцветия и до над 25 в многоцветните. Съцветията и дръжките на цветовете са покрити с власинки. Венчелисчетата са бели или виолетови с различна интензивност на виолетовия цвят. В цветовете има 10 тичинки, 9 от които са сраснали, а една отделно разположена под близалцето. Прашниците са с 3-4 гнезда. Соята е самоопрашваща се култура. Възможно е кръстосано опрашване до 1 %. Опрашването се извършва, когато венчето е плътно затворено. Плодовете са бобове, покрити с власинки. Те съдържат 2-3 и по-рядко 4-5 семена. Бобовете при узряването са с различен цвят- пясъчносив, светложълт, жълтокафяв, сивокафяв, ръждивокафяв и черен. Броят на бобовете и височината на залагане на първите бобове са в зависимост от сорта, гъстотата на посева и условията на отглеждане. Семената са кръгли, овални, продълговато-овални или овалноплоски. Формата , цветът и големината са различни в зависимост от сорта. Семенната обвивка е с различна интензивност оцветена, в четири основни цвята – жълт, зелен, кафяв и черен. При недостиг на влага и преждевременно узряване на семената, семенната обвивка е жълтозелена или

може да се раздели на два периода – вегетативен и репродуктивен, които в средата на вегетацията протичат едновременно, т.е. по едно и също време се формират нови възли, листа, цветове и бобове. За да се разграничи и опише по-точно тяхната специфичност и съвместно протичане, тези периоди са разделени на подпериоди (фенологични фази), които се различават по видими външни морфологични признаци. В световен мащаб е приета буквено-цифрената класификация на Fehr and Caviness (1977). В практиката, за да се реализира по-голяма част от биологичния потенциал на соята (до 70-80%), е необходимо да се оптимизират отделните технологични звена, в съответствие с изискванията на културата и агроекологичните условия на района.

Развитие на листа

зелена. Цветът на пъпчето на семената (хилума) е основен сортов белег. Хилума на семената е овален, продълговат или ъгловат. При жълтите семена той има цвета на семенната обвивка или е светлокафяв, кафяв, тъмнокафяв или черен; при зелените семена е зеленокафяв или черен; при кафявите и черните семена винаги е с цвета на семенната обвивка. При някой сортове се наблюдава пигментация на семената. При семената с кафяво и жълто пъпче пигментацията е кафява, а с черно пъпче е черна. Кафявата пигментация се среща най-често при сортовете със сиво-кафяво окосмяване. 3. БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСтИ НА РАСтЕЖА. Познаването им е от особена важност във връзка с различията между районите и микрорайоните и въвеждането на диференциран подход при прилагане на технологията за производство на соя.  Соята е топлолюбиво растение. За да узрее й е необходима сума на ефективните температури 1200-1600 °С, каквито условия има у нас;  По произход, соята е растение на мусонния климат и изисква добра осигуреност с влага, която при нашите ус-

ловия в 50% от годините се постига чрез напояване;  Като растение на късия ден, тя е едно от най-чувствителните растения към фотопериода. Затова е намерила разпространение между 35о и 45о северна ширина, в който климатичен пояс се намира и България;  Развива се най-добре на почви, богати на органично вещество, с мощен хумусен хоризонт, добре аерирани и с рН от 5,5 до 7,0. Във връзка с грудкообразуването не понася тежки, заблатени, засолени или кисели почви;  Има добра устойчивост на ниски температури след поникването (−3, −4 °С), поради което понася и по-ранна сеитба;  Първите грудки на азотфиксиращите бактерии се появяват 7-10 дни след поникването на соята. При благоприятни за развитието им условия, те са в състояние да задоволят до 60-70% от потребностите на растението от азот, чрез фиксацията му от атмосферата;  Растежът на корените е по-бавен от растежа на надземната маса и продължава до формирането на семената;  Характеризира се с продължителен период на цъфтеж и бобообразуване (20-60 дни) и е устойчива на краткотрайни водни дефицити (почвени и атмосферни);  Притежава силно изразена саморегулираща способност, в зависимост от гъстотата на посева, и много добра възстановителна способност след градушки, паднали преди края на цъфтежа;  По отношение на въглеродния метаболизъм тя се отнася към С3-растения. В сравнение с С4-растенията (напр. царевица), тя е с по-нисък максимум на интензивност на фотосинтезата, по-бавен отток на асимилатите, по-ниска ефективност на използване на азота, и по-висок коефициент на транспирация, което ограничава биологичния й потенциал. В България се отглеждат индетерминантни сортове соя. Цъфтежът им започва обикновено от 4-5-ти възел и продължава нагоре, като същевременно растенията продължават да нарастват и на височина. Бобовете в основата се образуват преди да е приключил цъфтежът на върха, но независимо от продължителния цъфтеж, бобовете узряват почти едновременно. Развитието на соята по време на вегетацията условно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 7–8 (268) / 2015

Габриела Маринова, Валентин Бъчваров, Силвия Милева, Антоанета Кръстева, Надка Михалкова Институт по криобиология и хранителни технологии, София Ако погледнем към миналото, към произхода на историята на храненето на човека, зърнените култури, в техния скромен и древен вид, винаги са присъствали още от самото начало на човечеството. Хранителната важност на тези култури е била значима на всяко място от света за оцеляването му. Култивирането на зърнени култури за пивоварене – ечемик, пшеница и ръж – е започнало най-рано преди 10 000 години в Плодородния полумесец, района на Източното Средиземноморие, до източната част на областта между реките Тигър и Ефрат. Пивоваренето води началото си от близо 8000 години от Месопотамия, но успехът му е тясно свързан с развитието на селското стопанство (Hardwick, 1995; Katz et al., 2003). Пшеницата се използва като суровина в пиво- при погребенията на знатни траки. Възраждането варството от векове. Тя е в по-малка степен про- в отглеждането на лимец започва през 2009 гоучена от ечемика, който се счита за суровина дина и вече с него се засяват над 10 000 дка в № 1. Пшениченото пиво е специален вид, който различни райони на страната. Лимецът е издръжливо растение. Той е почти се е появил в Бавария, Германия, през късното див вид, който може да оцелява и да се развива Средновековие. Разликата между ечемиченото и дори върху много бедни почви, където отглежпшениченото пиво е в начина на ферментация, дането на съвременна пшеница е немислимо. като за първото е характерна долната, а за втоПодходящ е за биологично земеделие, защото рото – горната ферментация. Това разграничеотглеждането му не е свързано с употребата на ние оттогава е включено в съвременната версия торове и препарати (Дешева и кол., 2013). Гена Закона за чистотата на пивото в Германия номът му (тоест видът и подредбата на гените (Faltermaier et al., 2014). в клетките му) е останал непроменен за векове. Лимецът е една от най-рано култивираните Известно е, че съвременните пшеници се отформи пшеница. Зърна от див лимец са открити глеждат лесно и дават големи добиви в резултат в разкопки от епипалеолита. В по-късни времена провеждана с години селекция на сортовете. на - през Бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други кул- За съжаление този процес е свързан и със загуба тури, за да се стигне до днешното му състояние на част от полезните качества на храната. Ето на реликт - полузабравено растение, почти без защо лимецът е толкова ценен - хранителните стопанско значение. Лимецът е широко разпрос- качества на неговите зърна са останали непротранен в Близкия изток, Закавказието, Среди- менени от векове. Пшеницата лимец (на немски Einkorn, на земноморския регион, Югозападна Европа и на руски однозернянка; в превод и двете думи озБалканите, и е една от първите зърнени култури, начават „еднозърнеста”) може да бъде отнесеотглеждани за храна (Stallknecht et al., 1996). В на както към дивите видове пшеница - Triticum края на 20-ти век литературни източници посочboeoticum (или baeoticum), така и към домашниват, че производството на лимец е ограничено в те форми Triticum monococcum. Дивите и кулмалки, изолирани райони на Франция, Индия, тивираните форми на растението се разглеждат Италия, Турция и страните от бивша Югославия като отделни видове или като подвидове на T. (Дешева и кол., 2013; Harlan, 1981). В България monococcum. Лимецът е диплоиден вид (2n = още в началото на миналия век проф. И. Стран14) на олющената пшеница, с твърда покривна ски разказва за чудесата му и открива нови 2-3 люспа и плътно положени зърна. Култивираната подвидa, специфични за Балканите. Наричан е форма се различава от дивата по това, че семе„златото на траките” тъй като, наред с останалите ната са по-големи и класовете остават цели при ритуални принадлежности и златни накити, е засъзряването. дължителен атрибут, съхранен в глинени питоси,

храни

пиво с лимец – древност и иновация

Лимецът е богат на въглехидрати, белтъчини, Таблица 1. Схема на лабораторните опити мазнини, минерали и витамини. Той има антиок- Малц Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 сидантни свойства. Пазарният интерес към него малц от ечемик, % 100 80 60 40 се увеличава с разширяването на биологичното малц от лимец, % 20 40 60 земеделие и нарастващите претенции на здравословните хранителни съставки. Древните видове пшеница, такива като лимец (T. monococcum L.), Таблица 2. Анализ на малц за лабораторни опити емер (T. dicoccum L.) и спелта (T. aestivum L. ssp. Показатели Ечемичен малц Малц от лимец spelta) са все повече интересни за една балан- влага, % 4,2 4,6 сирана диета, като алтернатива на широко раз- време за озахаряване, мин 10 40 пространената и използвана хлебна пшеница и техните компоненти и състав са от значение, за екстракт, % абс.с.в. 81,0 80,9 да се знае дали наистина са полезни за здравето фин шрот груб шрот 79,9 78,5 (Engert, 2011). В статията представяме резултатите от изслед- екстрактна разлика, % 1,1 2,4 ване на пивоварно-технологичните качества на вискозитет, мPa.s. (8,6% л.п.м.) 1,51 2,37 лимец, отгледан в с. Рабово, района на Източни- цвят, ед.ЕВС 3,0 4,0 те Родопи от ЕТ Петком – Петко Ангелов, прите10,0 14,9 жаващ сертификат за производство на биопро- белтъчно съдържание, % абс.с.в водоразтворим азот, дукт. Тези продукти се подчиняват на 1 закон, 19 74,9 65,1 регламента на ЕС и на Наредба № 1/07.02.2013 мг/100 мл 666 581 г. на МЗХ в България за прилагане на правилата мг/100 gгмалц 41,6 24,4 на биологично производство на растения, живот- число на Колбах, % ни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното Таблица 3. Показатели на получаването на СПМ етикетиране и контрола върху производството и Показатели Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 етикетирането. 10 10 15 20 озахаряване, Обект на изследването е лимец (без люспи) от мин реколта 2013 г., като малцът от него е получен 903 742 564 420 при влага на накисване 40,1% и продължител- скорост на изцеждане, мл/ч ност на кълнене – 4 дни на пилотна инстала76,79 77,09 76,99 76,16 ция “Seeger”. Схемата на лабораторните варки рандеман на е представена на таблица 1. Малцът от лимец е екстракт, % вложен в количество 20, 40 и 60%, при контрола цвят, ед.ЕВС 2,5 3,0 3,5 3,5 100% малц от ечемик. Пивната мъст е получена водоразтворим 750,7 741,5 783,0 738,7 по специален инфузионен режим на лабораторна азот, мг/л автоматична майшова баня на немската фирма „Bender & Hobein”. За охмеляване на лаборатор- Таблица 4. Физико-химични показатели на ОПМ ната пивна мъст са вложени хмелов гранулат от Показатели Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 горчив и ароматен сорт хмел. За заквасване на начален екстракт, % 10,91 10,94 10,88 10,62 охладената пивна мъст са използвани сухи пиврН 5,68 5,72 5,77 5,83 ни дрожди от специален щам за долноферментирали пива Saccaromyces carlsbergensis - силно цвят, ед.ЕВС 7,0 7,5 8,5 9,0 флокулиращ, със средна степен на ферментация. Процесът на ферментация протича за една сед- таблица 2 са представени физико-химичните помица при температури 15оС и 10оС. След това казатели на малцовете от ечемик и лимец. Малпивото се прехвърля за отлежаване две седмици цовете са с високо екстрактно съдържание. Този при 4оС. Физико-химичните анализи са съгласно от лимец се отличава с дребно зърно и по-лоши методи по EBС (Европейска пивоварна конвен- физико-химични показатели, в сравнение с ечеция) (Analytica EBC, 1998). Полупроизводствени мичения – по-високи екстрактна разлика, време опити в обем 20 л са проведени на инсталация на озахаряване, вискозитет и белтъчно съдържаза домашно пивоварене с малц от лимец, полу- ние, но по-ниски число на Колбах и водоразтвочен на пилотна инсталация и ечемичен малц от рим азот. Пиво с лимец – лабораторни опити производството на „Булмалц“ ООД – Чирпан в Технологичните показатели на лабораторнисъотношение 50:50. те сладки пивни мъсти (СПМ) са представени в Анализ и оценка на използваните малцове таблица 3. Майшовете са озахарили между 10 Пшеничното пиво се характеризира с голямо и 20 минута. Използуването на 20% лимец не разнообразие на производствения процес – от води до удължаване на времето за озахаряване, суровината до крайния етап на пивоварене. В

в сравнение с контролната проба от 100% ечемичен малц. Влагането на 60% малц от лимец при използваната технология за пивоварене води до озахаряване след 20 минути, което е два пъти по-бързо от времето за озахаряване при анализа на малца. Комбинациите от малцове показват скорости на изцеждане от 420 до 742 мл/ч, което е по-ниско от контролната проба от 17,8 до 53,5%. Това се дължи на високото белтъчно съдържание на малца от лимец, което влияе върху времето за филтрация, води до затруднения при филтрацията и ферментационни проблеми. Високото белтъчно съдържание е от полза за фермери и хлебари, но не и за пивовари (Narziβ, 2005). Водоразтворимият азот се изменя в тесни граници. От таблица 4 са видни физико-химичните показатели на охладените пивни мъсти (ОПМ). Началното екстрактно съдържание е функция на рандемана на екстракт и при пивните мъсти разликите са в рамките на грешката. Стойностите на рН зависят от използваните суровини и технологията на майшуване и при ОПМ се изменят в много тесни граници, от 5,68 до 5,83. За провеждане на следващите технологични процеси най-благоприятно е рН в граници 5,40-5,80. Варенето с хмелови гранулати води до повишаване на цветния интензитет на ОПМ. Видно е, че това повишение е от 2,4 до 2,8 пъти, като вариант 2 и вариант 3 са много мътни. На фиг. 1 са представени графично резултатите за съдържание на a-аминен азот в ОПМ. Алфа-аминният азот е много важен за провеждане на процеса на ферментация, като влияе върху развитието и метаболизма на дрождите и оттам на ароматно-вкусовия профил на пивото главно чрез образуването на висши алкохоли и естери. Той също засяга образуването на вторични метаболити, като диацетил и диметилсулфид (Depraetere et al., 2004). По-високите стойности също са доказателство за по-доброто разграждане на малца. Счита се, че около 150,0 мг/л съдържание на a-аминен азот в охмелената пивна мъст води до ферментационен процес без затруднения. Установено е, че в малц от немски

Таблица 5. Физико-химични показатели на готови пива Показатели Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 начален екстракт, % 10,91 10,94 10,88 10,62 привиден екстракт, % 1,72 2,00 2,22 2,46 действит. екстракт, % 3,7 3,71 3,86 4,01 алкохол, тегл. % 3,82 3,72 3,60 3,39 алкохол, обемни % 4,86 4,74 4,59 4,32 ПФС, % 84,23 81,72 79,60 76,84 ДФС, % 68,19 66,09 64,52 62,24 рН 4,80 4,84 4,92 4,90 цвят, ед.ЕВС 5,0 6,5 6,0 5,5 горчивина, ГЕ 21,5 22,1 22,5 22,0 β-глюкани, мг/л 59,2 44,7 43,7 32,2

Таблица 6. Анализ на малц за полупроизводствени опити Показатели влага, % време за озахаряване, мин екстракт, % абс.с.в. фин шрот груб шрот екстрактна разлика, % Вискозитет, mPa.s. (8,6% л.п.м.) Цвят, ед.ЕВС Белтъчно съдържание, % абс.с.в Водоразтворим азот, мг/100 мл мг/100 г малц Число на Колбах, %

Ечемичен малц Малц от лимец (Чирпан) 5,3 5,2 10 25-30 79,6 78,4 1,2 1,62 3,5 11,7

82,3 79,5 2,8 2,35 3,5 15,0

77,3 695 37,1

78,6 707 29,5

Таблица 7. Физико-химични показатели на готово пиво Показатели начален екстракт, % привиден екстракт, %

11,91 3,65

действит. екстракт, % алкохол, тегл. % алкохол, обемни % ПФС, % ДФС, % рН цвят, ед.ЕВС антиоксидантна способност, ммол/л екв. вит. С

5,22 3,45 4,42 69,35 56,17 4,78 7,5 965,9

сорт лимец водоразтворимият азот и свободният алфа-аминен азот са по-ниски от средното ниво за ечемичен малц, независимо от по-високото белтъчно съдържание (Eβlinger, 2009). В пивните мъсти от изследваните варианти е установено най-високо съдържание на алфа-аминен азот при контролата с ечемичен малц – 223,7 мг/л, а в тези от вариантите с увеличаване на % на малца от лимец алфа-аминният азот се понижава до 140,2 мг/л при вариант 3. Подобни са резултатите за полифеноли и флавоноиди. Полифенолите намаляват от 16,1 до 33,5%, а флавоноидите от 18,8 до 41,5% с увеличаване дела на лимеца. Резултатите на готовите пива от лабораторните опити (табл. 5) свидетелстват за правилно изведен технологичен процес. Постигната е висока ферментационна степен, която се променя от 84,23% при контролата до 76,84% при варианта със 60% малц от лимец. Алкохолното съдържание в обемни проценти намалява от 4,86% до 4,32%. Горчивината на пивата в граници 21,522,5 ГЕ се доближава в по-голяма степен до ечемичените, докато при пшеничените традиционно е по-ниска (Narziβ, 1995). Съгласно литературни източници β-глюканите в пшеницата, за разлика от тези на ечемика и овеса, са по-малко и са изградени преобладаващо от молекули на тризахариди и в много малка степен са молекули на (1→3)(1→4)-β-D-глюкани (Cui et al., 2000). Пиво с лимец – полупроизводствени опити Полупроизводствените опити са продиктувани от лабораторните резултати и от дегустационната оценка. От таблица 6 са видни показателите на малцовете от ечемик и лимец. Ечемиченият малц от производството на завода в Чирпан е с по-ниско екстрактно съдържание, по-високо белтъчно съдържание и средна степен на разграждане, в сравнение с ечемичения малц за лабораторни опити. Малцът от лимец е получен на полупроизводствена инсталация и е с подобни показатели като лабораторната проба. По-високата степен на разграждане с 5,1% (Число на Колбах)

води до повишение с 21,7% на водоразтворимия азот. Протеините са важна част от състава на пшеницата. Счита се, че тя съдържа повече високомолекулярни протеини от ечемика, особено гликопротеини, които от една страна се свързват с подобряване на пяната на пивата, но от друга допринасят за образуване на по-голямо количество мътнежи (Steele, 1997). Готовото пиво (табл. 7) се характеризира с начално екстрактно съдържание 11,91%. Алкохолът в обемни проценти достига 4,42%. Постигната е не особено висока ферментационна степен – 69,35%. Антиоксидантната способност е 965,9 ммол/л екв. вит. С и е подобна на други анализирани пшенични пива. Горчивината е пониска, подходяща за пшенично пиво, вероятно поради образуването на мътнежи и по-големи загуби на хмелови горчиви киселини. Съдържанието на полифеноли, антоцианогени, флавоноиди и β-глюкани са съпоставими с пивата от търговската мрежа. Те са представени на фиг. 3. Научни изследвания свидетелстват, че полифенолните съставки на древните пшеници (лимец, емер, спелта) са сравними с тези на хлебните сортове пшеница и не са претърпели значителна промяна по време на еволюционното развитие, въпреки че има генетично разнообразие между тях и хлебната пшеница (Engert, 2011). ЗАКЛЮЧЕНИЕ Проучени са възможностите за разработване на технологии за малцуване и пивоварене с еднозърнест лимец, засят и отгледан в района на Източните Родопи. Получени са малц и пиво в лабораторни и полупроизводствени условия. Установено е, че добро пиво се получава с малц от лимец и ечемичен малц в съотношение 50:50, което потвърждава и други научни изследвания (Fogarasi et al., 2012; Mayer et al., 2011). Това пиво може да се причисли към пшеничените пива, защото отговаря по физико-химични показатели на критериите в Указанията на Световната купа за стил на пивата (World Beer Cup), която се провежда от 1996 година в САЩ. Единственото различие е използваният щам дрожди за долна ферментация, но по мнение на колектива технологиите за долноферментирали пива изискват много повече знания и умения. Лимецът е една от най-древните диплоидни пшеници, използвана от нашите предци за правене на хляб, но още от древността хлябът и пивото вървят ръка за ръка и според поговорка „пивото е течен хляб“. С помощта на съвременните технологии, с научен подход и оптимизиране на процесите, лимецът може да стане подходяща суровина за пивоварене. Засиленият интерес към старите пшеници лимец, емер и спелта идва от познанията за техните съставки и възможността да са алтернатива за балансираното човешко хранене.

Водораслите – ценен природен ресурс Гл. ас. Димитър Герджиков, доц. д-р Даниела Петрова Институт по рибни ресурси – Варна

ПЛЮС

7–8 (268) / 2015

козметични маски богатия набор от микроелементи стимулира активността на клетките и възстановява баланса на кожата. Аминокиселините подхранват кожата и я снабдяват с енергия (http://fitoapteka.com). Безценно влияние върху кожата оказва високото съдържание на ненаситените мастни киселини тип омега-3 , възстановяващи структурата на колагена и на фибриларните белтъци на съединителната тъкан (определящи еластичността на кожата). Маските от кафяви водорасли омекотяват кожата, правят я по-гладка и еластична и подпомагат заздравяването на малките ранички и язви. Могат да се използват с успех и за лечение на целулит поради въздействието си върху алфарецепторите на мастните клетки, отговарящи за натрупването на мазнини, за лечебно-оздравителни вани и лечение на кожата на главата и укрепването на косата. В днешно време от морски водорасли се изработват както чипс и салати, така и вино и сладолед. Водораслите се добавят и в хляба при приготвяне на нови здравословни продукти. Този тип обогатяване се прилага и у нас. Взаимодействието между производството на морски водорасли и отглеждането на видове риба, хранещи се с морски водорасли (например кефал) и миди, също носи допълни-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Стотици видове водорасли обитават пелагиала и бентала на черноморската екосистема и на сладководните водоеми. Въпреки очевидната ресурсна обезпеченост, днес само малка част от тях се използват в България за производството на комерсиални продукти. Водораслите могат да се използват за храна и фураж, в медицината и фармацевтичната промишленост, в биотехнологиите, в промишлеността и селското стопанство като агенти за постигане на благоприятен природен статус, в биореставрацията, във водопречиствателните съоръжения и като моделни обекти. От тази гледна точка стопанското използване на водораслите и техните продукти е важно за българската икономика. В статията представяме възможностите за получване на ценни иновативни продукти от тях. Използването на водораслите като стопански продукт датира от VI век пр. н. е. в Китай, Япония и Индия, където за храна се използват морските мaкрофити от 3-те главни групи – зелени, кафяви и червени. Днес обемът на произведените в аквакултури и получени от естествената им среда макроводорасли по данни на ФАО от 2005 г. е над 15 млн. тона. Като хранителен продукт те се използват още и в Корея, Нова Зеландия, Филипините, Британските острови, Аляска, Северна Америка, Ирландия и др. (Темнискова и Стойнева, 2011). Под формата на листа за суши, екозотични салати и средства за лечение те навлизат и на нашия пазар. Черноморското водоросло цистозира (Cystoseira barbata, C. crinita) оказва противосклеротично, антираково действие, нормализира артериалното налягане, обмяната на веществата, съдържа ценни микроелементи. Групата на кафявите морски водорасли се използва в козметика. Техните лечебни свойства са доказани през вековете, тъй като съдържат всички необходими за кожата вещества. При използване на водораслите за

телни ползи (Проект #009-DK1314-BG, 2011). Още през 70-те години на ХХ век известният български учен алголог Вяра Петрова прави детайлно проучване на разпространението и запасите от макрофити пред нашия бряг и стига до извода, че може да бъде осъществяван промишлен добив от тях. Днес поради интензивната еутрофикация на Черно море в периода 1970 – 1995 г. и съпътстващите явления като ниска прозрачност на водата, хипоксия и аноксия на придънния слой вода, в акваторията на българското крайбрежие запасите от стопански ценни макроводорасли са намалели. Показателно за това явление е известният факт с намаляването на полето на Зернов – биоценозата на Phylophora в Северозападната част на Черно море (Mee et al, 2005). Поради честото настъпване на хипоксии и аноксии в тази акватория, биоценозата намалява своите размери с пъти и губи своята стопанска ценност. Преди еутрофикационния период в Черно море (1970-1995 г.), на база на Phylophora, се развива интензивно промишлено производство на агар-агар и на други ценни вещества от водорасли. По последни данни (Петрова и Герджиков, 2008; 2010; 2011; 2012; 2013; Moncheva et all, 2010; Първоначална оценка, 2013) през последните 20 години (след 1995 г.), се регистрира непрекъснат процес на намаляване на трофността на българските крайбрежни води. Това е добра перспектива за подобряване на екологичното състояние и развитието на дънните биоценози от морски водорасли. С намаляване на „цъфтежите“ на морския фитопланктон се увеличава прозрачността на водното тяло, и не се наблюдават често явленията на хипоксия и аноксия, разрушаващи дънните биоценози.

Това определя добри перспективи пред предприемаческата дейност в областа на морските аквакултури от водорасли и други стопански ценни организми. Съществуват около 50 вида спирулина (Spirulina). Те се различават значително в растежните си характеристики и нуждата от различни хранителни вещества. Например „Spirulina platensis” и „Spirulina maximum” са предпочитани, защото притежават не само пълна гама от хранителни вещества, но и отговарят на условията за отглеждане в домашни условия. Тези видове се предлагат на пазара от различни производители и могат да бъдат постоянно култивирани и отглеждани в продължение на две години без изменения и намаляване на продукцията. Спирулината съдържа голям процент лесно усвоими от организма белтъчини и може да служи за заместител на месото, а също при спортни диети и за медицински цели. Спирулината е общоприета като „най-добрата здравословна храна за консумация от човека” по целия свят. Много авторитетни международни организации като Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Световната здравна организация (СЗО), храните и лекарствата (FDA) и т.н., са постигнали окончателно решение по този въпрос. В Китай, Държавният съвет е поставил за цел в „Седмия национален петгодишен план” разработка на начини за отглеждане на Spirulina и допълнение на гамата от хранителни протеини за консумация от човека. В Институт по рибни ресурси - Варна бе разработена и изпитана инсталация за отглеждане на вида Spirulina maxima (syn. Arthrospira maxima). Обещаващи са резултатите относно възможностите за масово производство в български условия на този перспективен за промишлено отглеждане вид микроводорасло (Бояджиев и др., 2011; Петрова и Герджиков, 2013). Изводи Водораслите представляват ценен промишлен продукт, чието отглеждане ще доведе до иновативни продукти, разработване на нови пазари и за значителни печалби. В български условия е възможно разработване на пилотни проекти и постоянни инсталации за отглеждане на водорасли както в лабораторни условия, така и в условията на аквакултура, в акваторията на българското крайбрежие.

ЦВеТАРСТВО

добив на семена от едногодишни астри

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

7–8 (268) / 2015

Андрей Канински, Бистра Атанасова Институт по декоративни растения – София

Получаването на високи добиви и качествeни семена от едногодишни астри е свързано с разработване и прилагане на научнообосновани сеитбообращения (Върбанова, 1994). Астрите като култура са чувствителни към избора на подходящ предшественик и редуването им в сеитбообращение (Канински, 1994, 1996). Всяка година астрите трябва да се отглеждат на ново място. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на монокултурата и сеитбообращението върху добива на семена от едногодишни астри. Изследванията са проведени в Института по декоративни растения - София през периода 19901995 г. върху алувиално-ливадна почва. Опитът е заложен след предшественик - царевица за зърно, при поливни условия. При съставяне на отделните сеитбообращения са включени най-подходящите предшественици за едногодишни астри, установени от Канински (1991) в предишни проучвания: фиевоовесена смес, пролетен ечемик – сорт Алфа, фасул за зърно – сорт Русе 13 и карамфил Шабо. За контрола е използвано монокултурно отглеждане на едногодишни астри - сорт Блага. Варианти: I вариант - монокултурно отглеждане на астри в продължение на 6 последователни години (контрола); II вариант – петполно сеитбообращение със следните култури: астри, фиево-овесена смес, пролетен ечемик, фасул за зърно

и карамфил Шабо; III вариант – четириполно сеитбообращение със следните култури: астри, фиево-овесена смес, пролетен ечемик и карамфил Шабо; IV вариант – триполно сеитбообращение със следните култури: астри, фиево-овесена смес и карамфил Шабо. Агротехническите мероприятия (торене, поливане, борба с болестите и неприятелите, грижа за растенията по време на вегетацията и др.) на отделните култури са проведени съобразно възприетите технологии на отглеждане. Отчетени са следните показатели: брой цветове на едно растение - основен показател, определящ семенната продуктивност и добива на семена (кг/ дкa), отчетен по БДС 32-87-84 (1986). Данните за добива са обработени математически по метода на дисперсионния анализ. Независимо, че решаваща роля за образуването на семената преди всичко имат климатичните фактори - температура и валежи, не по-малка е и ролята на сеитбообращенията (Канински, 1991). Резултатите за влиянието на монокултурата и сеитбообращенията върху броя на образуваните цветове са дадени на таблица 1. При монокултурното отглеждане на астри в продължение на 6 последователни години, броят на цветовете на едно растение непрекъснато намалява, като в края на изследването общият среден брой цветове е с близо 2 цвята по-малко. Като се има

предвид нормата засадени растения на 1 дка (5-6 хил. бр.) и намаляването на цветовете на опитната парцелка (5 м2) може да се предположи в каква степен монокултурното отглеждане ще окаже отрицателно въздействие върху добива на семена от астри. От всички изпитани сеитбообращения най-добър ефект върху броя на цветове е регистриран при петполното. Стойностите на този показател непрекъснато нарастват по години, спрямо тези на монокултурата (контрола). В края на изследването средният брой цветове на едно растение е с 2,1 цвята повече, спрямо тези на контролата, отчетени за 1995 г. Четириполното и триполното сеитбообращения също показват по-високи стойности от тези на монокултурното отглеждане, но по-ниски от петполното. Броят на цветовете при петполното, четириполното и триполното сеитбообращения средно за периода надвишават контролата съответно с: 23,80%, 22,22% и

Таблица 1. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху броя на цветове при едногодишни астри, сорт Блага

Таблица 2. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху добива на семена от едногодишни астри – сорт Блага

19,05%. По-големи различия по отношение на този показател се наблюдават при отделните сеитбообращения, когато астрите идват за повторно отглеждане на същото място. Данните за добива на семена от астри в зависимост от отглеждането им като монокултура и в сеитбообращение са отразени в таблица 2. Анализът на резултатите показва, че добивът на семена е най-нисък при монокултурното отглеждане, в сравнение с получената продукция при отделните сеитбообращения. Проследен по години, добивът на семена от астри при монокултурата намалява, спрямо първата година (1990 г.) – 96,16% през 1991 г.; 91,67% през 1992 г.; 85,81% през 1993 г., 76,77% през 1994 г., 70,08% през 1995 г. и 86,74% средно за периода. От всички изпитани сеитбо-

обращения най-продуктивно по отношение добива на семена е петполното, с много добра доказаност на разликата спрямо монокултурното отглеждане (контрола). Добивът на семена от астри при петполното сеитбообращение превишава този на контролата с 8,91% през 1991 г., с 14,05% през 1992 г., с 21,33% през 1993 г., с 36,47% през 1994 г. и с 55,12% през 1995 г. Най-голяма разлика в добива на семена при петполното сеитбообращение с контролата е отчетена през 1995 г. – 7,05 кг/ дка, а средно за периода – 3,28 кг/дка. По продуктивност четириполното и триполното сеитбообращения превишават монокултурата по добив на семена при повторно отглеждане на астри, съответно с 10,66% през 1993 г. и с 3,53% през 1992 г.

Изводи • Монокултурното отглеждане на астри води до намаляване броя на цветовете на едно растение и добива на семена от единица площ. • От всички изпитани сеитбообращения най-ефективно по отношение добива на семена от астри е петполното, при което добивът надвишава този, получен при монокултурното отглеждане с 55,12% за последната година на изследване и с 20,72% средно за периода. • Ефектът от прилагане на сеитбообращения върху добива на семена е толкова по-висок, колкото по многополно е сеитбообращението. • За практиката се препоръчва отглеждането на астри да става най-малко след 5 години на същото място.

7-8-9

ˁʽʺʫ ʪːʽ ʸ ʫʸʫʦʤʮ

ʫ̨̡̨̨̬̪̖̜̭̯̏ ̨̛̛̣̙̖̦̖̚ ̌̚ ̴̨̨̛̛̛̪̬̖̭̦̣̭̯̯̖̌ ̏ ̨̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̯̏̏̔̏

2 000

1 300

̨̡̨̛̯̥̬̏

2015

85 000

̨̛̛̙̯̦̏ ̨̛̛̛̣̙̯̖̣̚ ̨̛̛̪̭̖̯̯̖̣

ʶʸʫˀʺʽʻ ˇʫˀʤʻ

ˇˀʤʻˉʰ˔

ˁʦʫ˃ʽʦʻʽ ʰʯʸʽʮʫʻʰʫ ʻʤ ʧʫʻʫ˃ʰʶʤ ʦ ̶̨̭̻̬̖̯ ̦̌ ˉ̛̖̦̯̬̣̦̌́ ʺ̛̭͕̌̏ ̦̜̌Ͳ̨̛̣̖̥̯̐́ ̨̨̛̙̯̦̻̖̦̏̏̔ ̨̛̬̖̦̐ ̌̚ ̨̨̥̖̭̜̦̔̌ ̨̨̨̖̻̭̯̐̏̔̏̔̏ ̦̌ ʫ̨̬̪͕̏̌ ˁ̨̥̖ ̨̔̽ ̣ ʫ̣̖̙͕̏̌ ʶ̨̣̖̬̥̦ ˇ̖̬̦͕̌ ˇ̶̛̬̦̌́ ̖ ̨̯ ̦̜̌Ͳ̨̛̣̖̥̯̖̐ ̨̛̥̖̙̱̦̬̦̔̌̔ ̴̨̨̛̛̪̬̖̭̦̣̦̌ ̨̛̛̣̙̖̦́̚ ̨̪ ̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̏̏̔̏ ͬ ̸̨̥̣̖̦ ̨̨̨̖̻̭̯͕̐̏̔̏̔̏ ̨̨̥̖̭̜̦̔̌ ̨̨̨̖̻̭̯͕̐̏̔̏̔̏ ̶̨̨̖̻̭̯͕̏̏̔̏ ̡̨̨̦̖̻̭̯͕̏̔̏ ̡̨̨̖̻̭̯͕̏̔̏̚ ̵̡̛̯̖̦͕̌ ̵̬̦̖̦̖̌ ̛ ̬̔͗͘

ʺʽʮʫ˃ʫ ʪʤ ʿʽˁʫ˃ʰ˃ʫ ʮʰʦʽ˃ʻʽʦˎʪʻʰ ˁ˃ʽʿʤʻˁ˃ʦʤ

X Ϯ ϬϬϬ ̨̛̛̙̯̦̏ ̭ ̨̡̛̭̏̌ ̸̛̖̦̖̯̦̐̌ ̨̨̭̯̜̦̭̯ ̸̱̭̯̯̌̏̌ ̏ ̡̨̡̛̦̱̬̭̯̖ ͗

ʪ̌ ̭̖ ̨̪̦̖̯̖̌̌̚̚ ̭ ̨̨̛̪̬̯̖̔ ̨̖͕̐̏̔̌ ̶̨̖͕̏ ̡̨̛̚ ̨̯ ̛̦̺̌́ ̨̛̬̖̦͕̐ ̨̭̻̺ ̛ ̔̌ ̨̛̪̭̖̯̯̖ ̨̬̌̐Ͳ̛̛̛̦̱̭̯̬̣̦̔̌ ̛̛̪̬̖̪̬̯̔́́ ʹ ̶̡̛̛̣̦͕̌ ̛̥̦̬͕̌̔ ̖̪̔̌ ̌̚ ̡̨̖̭̪̬̯ ̦̌ ̨̛̛̙̯̦̏͘

X ϮϮ ̨̨̛̪̬̔ ̨̖̐̏̔̌ ;̌̚ ̡̨̥̣́ ̛ ̌̚ ̨̥̖̭Ϳ͕ Ϯϲ ̨̨̛̪̬̔ ̶̨̖͕̏ ϭϲ ̨̨̛̪̬̔ ̡̨̦̖͙

ʻ̛̖ ̨̛̛̬̦̬̥̖̐̌̌̚ ̌̚ ʦ̭̌ ϯϱ ̛̖̪̣̯̦̍̌̚ ̨̛̪̭̖̺̖̦͕́ ̡̻̥ ̡̨̭̏́ ̨̯ ̵̯́ ̛̥̌ ̡̖̭̪̖̬̯ ̛ ̸̨̪̬̖̏̔̌

;ϭ ϯϬϬ ̨̖̐̏̔̌ ʹ ϰϬϬ ̶̨̖̏ ʹ ϯϬϬ ̡̨̦̖Ϳ

X ˃̨̏̌ ̖ ̴̨̨̬̖̖̬̖̦̯̦̯ ̨̛̛̣̙̖̦̖̚ ̌̚ ̡̨̛̪̣̦̦̭̌ ̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̏̏̔̏ ̛ ̌̚ ̛̯̬̱̦̔ ̨̛̦̚ X ʻ̜̌Ͳ̨̨̨̣̥̯̐́ ̨̛̛̣̙̖̦̖̚ ̌̚ ̨̨̥̖̭̜̦̔̌ ̨̨̨̖̻̭̯̐̏̔̏̔̏

ʿ̨̬̬̥̐̌̌ ̛ ̛̛̪̭̦̌̏̌́̚ ̦̌ www.sommet-elevage.fr

ʦˁʰˋʶʽ ʶʽʫ˃ʽ ʦʰ ʰʻ˃ʫˀʫˁ˄ʦʤ ʯʤ ʦˁʫʶʰ ʶʸʽʻ ʽ˃ ʮʰʦʽ˃ʻʽʦˎʪˁ˃ʦʽ˃ʽ ʽ̨̛̭̦̦̯̖̏ ̡̨̛̭̖̯̬͕ ̡̨̨̛̯ ̭̌ ̛̪̬̖̭̯̖̦̔̌̏ ̦̌ ̨̨̛̛̣̙̖̦̖̯̚ ͗

ˈ̬̦̖̦̖̌ ̦̌ ̨̛̛̙̯̦̯̖͕̏ ̡̛̖̦̖̯͕̐̌ ̵̛̛̖̦̐̌ ̛ ̛̛̖̯̖̬̦̬̦̏̌ ̛̱̭̣̱͕̐ ̨̨̬̱̦̖̍̔̏̌ ̌̚ ̨̖̦̖̔ ̛ ̵̭̻̬̦̦̖̌́̏̌ ̦̌ ̡̨̨̥̣̯͕́ ̛̭̖̬̏̚ ̛ ̨̨̬̱̦̖̍̔̏̌ ̌̚ ̨̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̯͕̏̏̔̏ ̛̭̬̐̌̔ ̛ ̨̨̛̬͕̍ ̨̨̛̻̦̖̥̏̍̏́̚ ̛̛̖̦̖̬͕̐ ̛̛̥̹̦̌ ̛ ̸̡̛̪̬̦̌̌ ̵̡̛̯̖̦̌͘ X ϭϳϱ ̡̔̌ ̨̛̣̙̖̦̍̌̚ ̨̪̣̺ X ϴϱ ϬϬϬ ̨̛̛̪̭̖̯̯̖̣ ̴̨̨̛̛̛̪̬̖̭̦̣̭̯̌ ̨̛̯ ̡̨̨̛̯ ϰ ϬϬϬ ̸̛̱̙̖̭̯̬̦̦̔̌

̨̛̛̪̭̖̯̯̖̣ ̨̯ ϳϬ ̛̻̬̙̔̌̏

X ϭ ϯϬϬ ̨̛̛̛̣̙̯̖̣̚ ;̨̯ ̡̨̨̛̯ ϮϳϬ ̸̛̱̙̖̭̯̬̦̦̔̌ ̨̛̛̛̬̙̯̖̣̚ ̨̯

Ϯϴ ̛̻̬̙̔̌̏Ϳ ̡̨̨̛̯ ̪̬̖̭̯̯̔̌̏́ ̨̛̪̭̣̖̦̯̖̔ ̶̨̛̛̛̦̏̌ ̏ ̨̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̯̏̏̔̏

ʿʽˁˀʫˍʤʻʫ s/W ʯʤ ˋ˄ʮʪʫˁ˃ˀʤʻʻʰ˃ʫ ʿʽˁʫ˃ʰ˃ʫʸʰ ͊ ʥ̖̪̣̯̖̦̌̚ ̵̨͕̏̔ ̨̨̛̛̪̖̬̭̦̣̬̦̌̌̚ ̨̪̭̬̖̺̦̖͕̌ ̸̨̛̪̬̖͕̏̔̌ ̨̨̬̱̪̐̏ ̨̛̪̭̖̺̖̦̖ ̭ ̛̐̔ ̦̌ ̨̨̛̛̣̙̖̦̖̯͕̚ ̶̨̛̛̬̦̐̌̌́̚ ̦̌ ̛̭̬̖̺ ̨̪ ̛̛̦̯̖̬̖̭͘ ʻ̛̺̯̌́ ̨̥̖̙̱̦̬̖̦̔̌̔ ̡̣̱̍ ̨̯ ϯϬϬ ŵϸ ̖ ̦̌ ʦ̹̖̌ ̨̨̛̬̪̣̙̖̦̖͕̌̚ ̯̥̌ ̺̖ ̨̥̙̖̯̖ ̔̌ ̨̛̛̬̦̬̯̖̐̌̌̚ ̛ ̨̪̬̖̖̯̖̏̔ ̛̭̬̖̺̯̖ ̛̭͘ ʻ̖ ̬̜̯̖̌̍̌̏́̚ ̔̌ ̭̖ ̭̪̬̖̯̖ ̪̬̖̔ ̡̣̱͕̍̌ ̯̥̌ ̺̖ ̖ ̨̛̥̖̯ ʦ̛͕ ̨̛̛̪̭̖̯̯̖̣ ̛ ̨̛̛̛̣̙̯̖̣͕̚ ̡̨̨̛̯ ̙̖̣̯̌́ ̔̌ ̭̖ ̭̬̖̺̦̯̌ ̭ ʦ̭̌ ̺̖ ʦ̛ ̨̭̯̯̌̏́ ̨̛̭̻̺̖̦̍́͘

ˁˎʥʰ˃ʰ˔ ϮϬϭϱ X ʻʽʦʽ ͗ ʿ̨̛̭̖̺̖̦́ ̦̌ ̨̨̛̛̙̯̦̻̦̏̏̔ ̨̭̯̪̦̭̯̌̏̌ ̻̏̏ ̨̡̛̯̬̦̏

̨̡̨̛̯̥̬̏ ͗ ϰ ̯̱̬͕̌ ̶̣́ ̖̦̔ ͗ ʽ̡̨̡̛̣̍̌ ̨̨̥̖̭̜̦̔̌ ̨̨̨̖̻̭̯͕̐̏̔̏̔̏ ϲ ̸̨̥̣̖̦ ̨̨̨̖̻̭̯͕̐̏̔̏̔̏ ̶̨̖̏ н ̶̨̛̭̪̖̣̦̌ ̨̨̪̬̔̌ ʸ̛̥̱̖̦̚

X ʺʫʮʪ˄ʻʤˀʽʪʻʤ ʦʫˋʫˀ ʻʤ ʮʰʦʽ˃ʻʽʦˎʪˁ˃ʦʽ˃ʽ͗ ̬̖̏̀Ͳ

̶̛̪̬̖̖̦̯̌́̚ ̦̌ ̴̡̛̬̖̦̭̯̖ ̨̨̛̪̬̔ ̪̬̖̔ ̸̛̱̙̖̭̯̬̦̦̯̖̔̌ ̶̛̛̖̣̖̔̐̌ ;̭̬́̔̌ ϳ ̨̡̨̛̯̥̬͕̏ ̏ ϭϴ͘ϯϬ͕ ,Ăůů ϯͿ

X ʻ̶̨̛̦̣̖̦̌̌ ̡̨̡̦̱̬̭ ̦̌ ̨̨̪̬̯̔̌̌ ʸʰʺ˄ʯʫʻ ;ϰϬϬ ̨̛̛̙̯̦̏Ϳ X ʶ̨̡̛̦̱̬̭ ̦̌ ̨̨̛̪̬̯̖̔ ˌ̨̬̣̖͕̌ ʥ̨̣̦̔ ̔ ʤ̡̛̯̖̦͕ ˁ̣̖̬̭͕̌ ʽ̡̬͕̍̌

ˈ̨̣̺̜̦͕̌ ʺ̨̛̦̖̣̬͕̍̌̔ ʶ̴͕̌́̏̌ ʻ̨̡̬̥̦̭͕̌̌ ˁ̛̥̖̦̯̣͕̌ ʰ̣Ͳ̨̔̽Ͳˇ̬̦̭͕̌ ˃̡̖̭̖̣͕ ʺ̨̱̯̦ ˌ̨̬̣̖̌

X ˀ˄ʺˎʻʰ˔ ͗ ̸̨̪̖̯̖̦ ̨̭̯̐ ̦̌ Ϯϰ ʹ̨̨̯̯ ̛̛̦̖̔̌̚ ̦̌ ˁ̨̥̖ ̨̔̽ ̣ ʫ̣̖̙̏̌ X ϯϬ ̴̶̡̨̛̛̦̖̬̖̦ ̦̌ ̦̜̌Ͳ̨̡̨̛̭̏ ̨̛̦̏ ̌̚ ̨̨̛̦̭̯̯̖̏ ̏ ̨̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̯̏̏̔̏

ʫʦˀʽʿʫʱˁʶʤ˃ʤ ˁˀʫˍʤ ʯʤ ʿˀʽˇʫˁʰʽʻʤʸʰˁ˃ʰ˃ʫ ʦ ʮʰʦʽ˃ʻʽʦˎʪˁ˃ʦʽ˃ʽ ʯʤ ˋ˄ʮʪʫˁ˃ˀʤʻʻʰ˃ʫ ʿʽˁʫ˃ʰ˃ʫʸʰ ʯ̛̖̖̬̬̜̯̖̏̌̚ ̛̭ ̛̖̪̣̦̯̍̌́̚ ̵̨̏̔ ʰ ̭̖ ̛̪̹̖̯̖̌̚ ̌̚ ̨̛̪̭̖̺̖̦̯́̌ ̦̌ ̨̭̯̪̦̭̯̌̏̌ ʽ̦̣̜̦̌ ̦̌ ͗ www.sommet-elevage.fr ʿ̨̡̬̜̌ ̨̬̯̯̌̍̌̌ ̨̥̙̖̯̖ ̔̌ ̭̖ ̨̪̦̖̯̖̌̌̚̚ ̛ ̭ ̸̡̛̛̛̯̱̬̭̯̖̭̯̖ ̨̛̛̖̣̖̙̯̖̣̦̭̯̌̍̚ ̦̌ ̨̛̬̖̦̐̌ ̛̦ ͊

ʿʽʸʫʯʻʤ ʰʻˇʽˀʺʤˉʰ˔

ʶʽʻ˃ʤʶ˃ʰ

˃ˀʤʻˁʿʽˀ˃

̌̚ ̡̛̻̣̬̭̍̐̌ ̨̛̛̪̭̖̯̯̖̣͗ ˇ̡̨̬̖̦̭Ͳʥ̡̻̣̬̭̐̌̌ ˁ̡̨̨̡̖̣̭̭̯̪̦̭̌̌ ʤ̶̶̨̛̛̭̌́ ʺ̛̣̌ ʤ̡̨̣̖̭̦̬̌̔̏̌ ˃̖̣͗͘ Ϭϴϴϳ ϵϮ ϵϯ ϱϱ ͬʥ̛̻̣̬̐̌́ͬ ˃̖̣͗͘ ϬϬ ϯϯ ϭ ϰϭ ϭϬ ϴϭ ϴϲ ͬˇ̶̛̬̦̌́ͬ DĂŝů͗ ŵŝůĂ͘ŵŝůĂΛǁĂŶĂĚŽŽ͘Ĩƌ

ʻ̛̥̣̖̦̌̌́ ̌̚ ̛̛̣̖̯̯̖̍ ʦ̛ ̌̚ /Z &Z E ̛ ̌̚ ̛̛̣̖̯̯̖̍ ̌̚ ̡̣̏̌ ^E &͘ ʥ̛̖̪̣̯̦̌̚ ̨̛̯̱̭̌̏̍ ̨̯ ̬̯̐̌̌̌ ^E &͕ ̨̯ ̶̖̦̯̻̬̌ ̦̌ ʶ̨̣̖̬̥̦ ˇ̖̬̦̌ ̛ ̨̯ ̡̨̖̭̪Ͳ̶̖̦̯̻̬̌ ;̵̨̏̔ ϭͿ͘ ʿ̨̨̬̦̔̍̌ ̴̶̨̛̛̦̬̥̌́ ̛̥̯̖̌ ̦̌ ǁǁǁ͘ƐŽŵŵĞƚͲĞůĞǀĂŐĞ͘Ĩƌ ͬ /ŶĨŽƐ ƉƌĂƟƋƵĞƐ

ʻʤˁ˃ʤʻ˔ʦʤʻʫ

ˀ̛̖̖̬̬̜̯̖̏̌̚ ̛̭ ̵̨̯̖̣ ̨̦ ̣̜̦̌ ̦̌ www.sommet-elevage.fr͕ ̛̛̣ ̭̖ ̨̖̯̖̍̌̔͗ Ύ ʤ̶̛̖̦̐́ ̨̪ ̛̯̱̬̥̌̚ ̯̖̣͗͘ нϯϯ ;ϬͿ ϰ ϳϯ ϵϴ ϲϱ ϬϬ Ͳ DĂŝů ͗ ĐŽŶŐƌĞƐͲƚŽƵƌŝƐŵĞΛĐůĞƌŵŽŶƚͲĨĚ͘ĐŽŵ WĂƌŝƐ

ʶʤʶʦʽ ʪʤ ʦʶʤˀʤʺʫ ʻʤ 'W^͗

ʰ̨̛̣̙̖̦̖̚ ̨̪ ̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̏̏̔̏ ^KDD d >͛ > s ' ͕ ʶ̨̣̖̬̥̦Ͳˇ̖̬̦͕̌ ˇ̶̛̬̦̌́ ї ʰ̨̣̙̖̦̍̚ ̡̪̬̌ ͨ'ƌĂŶĚĞ ,ĂůůĞ Ě͛ ƵǀĞƌŐŶĞ͕ͩ ʤ̨̛̯̥̭̯̬̣̏̌̐̌̌ ʤϳϱ͕ ̵̨̛̔̚ ζϯ ʶ̨̨̛̛̬̦̯̔̌ 'W^ ͗ ˌ̸̨̛̛̬̦̌ ϰϱ͘ϳϯϵϱϭϬϯ ͬ ʪ̛̻̣̙̦̌ ϯ͘ϭϱϮϲϯϲϯ

ˀʤʥʽ˃ʻʽ ʦˀʫʺʫ͗ Ϭϴ͘ϯϬͲϭϵ͘ϬϬ

ůĞƌŵŽŶƚͲ &ĞƌƌĂŶĚ >ǇŽŶ

ʦ̻̏ ˇ̶̛̬̦̌́͗ ʰ̨̛̣̙̖̦̖̚ ̨̪ ̨̨̨̛̙̯̦̻̭̯̏̏̔̏ ^KDD d >͛ > s ' ʧͲ̦ ʥ̨̖̦̌ ʪ̨̖̣̣͕̌̌ ʪ̡̨̛̬̖̯̬ ʺ̨̨̖̙̱̦̬̦̔̌̔ ̛̛̬̯̖̌̏̚ ʶ̨̣̖̬̥̦Ͳˇ̖̬̦̌ ʹ ˇ̶̛̬̦̌́ ˃̖̣͗ нϯϯ ;ϬͿϰ ϳϯ Ϯϴ ϵϱ ϭϯ DĂŝů ͗ ďĚĞůĂůŽǇΛƐŽŵŵĞƚͲĞůĞǀĂŐĞ͘Ĩƌ

ʥʫʯʿʸʤ˃ʫʻ ʦˈʽʪ ̌̚ ̸̛̱̙̖̭̯̬̦̦̔̌ ̨̛̛̪̭̖̯̯̖̣ ̛ ̛̪̬̖̥ s/W ̏ ůƵď /ŶƚĞƌŶĂƟŽŶĂů www.sommet-elevage.fr

^KDD d >͛ > s ' Ͳ dĞů͘ нϯϯ ;ϬͿ ϰ ϳϯ Ϯϴ ϵϱ ϭϯ Ͳ ŝŶĨŽΛƐŽŵŵĞƚͲĞůĞǀĂŐĞ͘Ĩƌ

www.sommet-elevage.fr

ǁǁǁ͘ĨĂĐĞďŽŽŬ͘ĐŽŵͬƐŽŵŵĞƚ͘ĞůĞǀĂŐĞ