Животновъдтсво BG 11-12/2015 by Enthripy 1

ноември (11-12)/ 2015

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ПОстижения във Фермерството • четете на стр.4

Повече информация за продуктите на Тайтън Машинъри България можете да получите в регионалните представителства в страната и на националния телефон: 0700 135 04

представяме ви

CASE IH навлиза сериозно на пазара за телескопичните товарачи със серията Farmlift „Вдигнете бизнеса си до нови висоти!“, с това послание CASE IH навлиза все по-сериозно на пазара с телескопичните товарачи. Серията Farmlift има 6 модела, които покриват нуждите на зърнопроизводителите и животновъдите за всякакъв тип товарни операции във фермите.

включването на телескопичните товарачи Farmlift в своето портфолио, Тайтън Машинъри вече предлага на фермерите цялостни технологични решения от престижния бранд Case IH – трактори, зърнокомбайни, балопреси и телескопични товарачи. Пълната гама телехендлери Case IH са с капацитет на повдигане от 2,5 до 4,2т и максимална работна височина – 9,1м. Двигателите са с мощност от 74 до 129к.с. Работа при отличен комфорт Всички модели от серията Farmlift са с отлична видимост, тиха работа на двигателя и много добра ергономичност. Най-големите модели – CASE IH Farmlift 742 и 935 се отличават със своя луксозен интериор. Здравата конструкция на кабината гарантира високо ниво на безопасност при всички модели телескопични товарачи от тази серия. Като опция се предлага и система за стабилизация на стрелата, която премахва риска от преобръщане на машината при работа на големи височини с тежък товар. Мощността, от която имате нужда Всички двигатели са конструирани да доставят максимална ефективност и икономичност. Започвайки със 74к.с. при компактния Farmlift 525, до 129к.с. (143к.с. макс. мощност) при Farmlift 635 и 742. Те използват иновативната SCR технология за отработените газове и отговарят на еко-стандарта Tier IV.

брой 11-12/ 2015

Високопроизводителна хидравлична система Телескопичните товарачи CASE IH Farmlift имат перфектна хидравлична система, чийто капацитет започва от 80 л./мин. при компактния Farmlift 525 и достига до 140 л./мин. при флагманите Farmlift 635 и 742. За по-лесна работа, управлението на товарача и хидравличната система е изнесено в мултифункционалния джойстик, ергономично разположен за работа с десен подлакътник.

Лесен за обслужване и адаптация Farmlift са телескопични товарачи, които са предназначени за целодневна работа под натоварване. Обслужването на филтрите и маслата е много лесно и достъпно. Богатата гама работни приспособления пък дава възможност на фермерите бързо да сменят предназначението и вида на работните операции. CASE IH Farmlift могат да бъдат оборудвани с кофи за зърно, вилици за бали сено и повдигане на биг-багове, щипки за ролонни бали, комбинирани кофи-щипки и грапи за силаж.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Оптимизирана работа с перфектни скоростни кутии Всички компоненти в скоростните кутии на CASE IH Farmlift са оптимизирани специално за работа с високо натоварване. При модела Farmlift 525 е използвана хидростатична трансмисия с варио-помпа. Останалите модели имат 4x3 PowerShift хидротрансмисия, а топ-моделите Farmlift 635 и 742 са оборудвани с 6x3 AutoShift хидротрансмисия. Всички телескопични товарачи имат и системата PowerShuttle, с която посредством плъзгач, водачът може да сменя посоката на движение при запазване на скоростта.

Правилният размер за всяка работа Телескопичните товарачи CASE IH Farmlift са подходящи както за работа в животновъдни ферми, така и за интензивна работа в зърнопроизводствените стопанства. Компактните модели са с едва 1,80м ширина и 2м височина, което ги прави отлични за маневрена работа в тесни пространства. Големите модели имат стабилна и широка база от 3000мм, която е с прецизно разположен център на тежестта и осигурява отлична стабилност при работа на височина със зърно, ролонни и квадрантни бали, торби с торове и т.н.

Съдържание До председателите на развъдните организации Уважаеми колеги, През последните години списание „Животновъдство BG“ остана единственото специализирано научно-популярно издание в областта на животновъдството. То отразява събитията в отрасъла, популяризира научни достижения, нови технологии, водещи ферми и животновъди. Списанието е медиен партньор на катедра „Животновъдни науки” при АУ – Пловдив. В качеството си на отговорен редактор на списание „Животновъдство BG” си позволявам да го препоръчам като медиен партньор и на Развъдните организации в България. Считам, че е настъпил момента за по-широко популяризиране на нашата развъдна дейност, на достиженията, проблемите. Каквото и да правим, ако не бъде популяризирано и не стане достояние на обществото, все едно не правим нищо. Като всяка медия списанието има нужда и от подкрепа, която може да се изразява чрез абонамент, който може да се препоръча и на членовете на организациите, реклама на организацията или на животни с висока развъдна стойност, публикуване на резултати от дейността и т.н. Ще се радвам, ако с подкрепата си превърнем списание „Животновъдство BG“ и в трибуна на развъдната дейност. Проф.Васил Николов

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

• Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • Разпространение на печата АД • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Представяме Ви CASE IH навлиза сериозно на пазара за телескопичните товарачи със серията Farmlift . . . . . . . . . . . . . . . . 1 Фермерството в Литекс Комерс. . . . . . . . . . . . . . 4 Sommet de l’Elevage 2015. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Един нов поглед към проблемите. . . . . . . . . . . . . . 9 Юбилей Проф. Трифон Дарджонов и прогреса в животновъдството.12 Позиция Държавата трябва да подкрепи родните овцевъди. . . 14 Размисли върху добива на месо у нас . . . . . . . . . . 16 Завръщане в селата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Хранене Колко мляко да се дава на телетата? . . . . . . . . . . . 22 Изхранване на козите през сезоните. . . . . . . . . . . . 24 С какви фуражи да храним овцете?. . . . . . . . . . . . 25 Експерти Методи за in vivo измерване на признаци, свързани с месодайната продуктивност в oвцевъдството. . . . . . . 28 За генетиката в козевъдтвото. . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Зазимяване в животновъдната ферма . . . . . . . . . . . 31 Видове мед в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Диастаза или инвертаза. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Зазимяване на пчелните семейства. . . . . . . . . . . . . 36 Изберете българското. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Икономическа ефективност при овце с едно и две агнета. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 Дивечовъдство Основни видове дивеч в България, V част. . . . . . . . 40 Кауза – Дива България Ловеният сокол. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Изложения Националните изложения на НАК. . . . . . . . . . . . . 46

Списанието се издава с подкрепата на: Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИВОЛОВЪДИ • Усъвършенстване на селекционно-племенната дейност в отрасъла биволовъдство. • Подготовка на проектни решения за изграждане на малки и на по-големи биволовъдни ферми за ефективно производство на биволско мляко, месо и елитни разплодни животни. • Оказване на активно иновационно подпомагане на биволовъдите в областите – хранене и технология на отглеждане, както и на новите изисквания на ЕС за качеството на добиваното биволско мляко и месо. • Подпомагане в реализацията на чуждестранни инвестиции в биволовъдството. • Участие при вноса на висококачествен семенен материал от елитни биволски бици. • Активно участие в международни биволовъдни организации. • Организиране и направляване на общата рекламна политика на предлагащите продуктите от биволовъдството.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС, очакваме ви! За контакти: гр.Шумен, бул.„Симеон Велики“ №3, тел.: +359 899 836 321, e-mail: abb@gbg.bg 3

представяме ви

Фермерството в Литекс Комерс Станислава Пекова Красимир Петков

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

През 2010г. към другите сфери на дейност на „Литекс Комерс” АД се включва и животновъдството. В момента компанията разполага с общо 500 говеда, разпределени в три породи – стадо Синьо белгийско говедо, стадо Абърдийн Ангус и стадо Лимузин. Фермата е разположена около село Соколово, Ловешка област. Разполага с отделни навеси, изградена канализация и собствен водоизточник. „Литекс Комерс” АД е избрала свободното пасищно отглеждане и грубия фураж през зимата за своите животни с цел производството на качествено и екологично чисто месо. Отглеждат се и телетата за угояване и продажба, като търговията е насочена главно към износ извън пределите на страната. Същата година, по-късно „Литекс Комерс” АД навлиза в земеделието и бизнеса със земеделски култури. Компанията разполага с 50 000дка обработваеми площи и е регистриран производител с основен предмет на дейност – производство и търговия със слънчоглед, пшеница, ечемик и царевица, както и фуражни стоки като тревна смеска, ливадно сено, силажна царевица. Нивите са разположени в Ловешка област, а за отглеждането на различните земеделски култури се използват най-добрите световноизвестни марки земеделски машини. За фермерството в „Литекс Комерс” разговарям

с Данаил Ганчев, член на Управителния съвет на фирмата и пряко ангажиран с агропроизводството. Здравейте Г-н Ганчев, бихте ли се представили на нашите читатели? Данаил Ганчев: Казвам се Данаил Ганчев, на 27 години съм... и най-вече, се занимавам със земеделие и животновъдство. Завършил съм в Лондон – „Финанси”, иначе от 8-годишна възраст съм по чужбина, в различни училища. Каква позиция заемате в „Литекс Комерс”? Във Вашия сайт сте представен като член на Управителния съвет. Да вярно е, че съм член на Управителния съвет. Всъщност аз надзиравам реално как нещата протичат в дадените процеси и дадените структури, не само в агросектора, но и във всички други сектори, с които се занимава нашата фирма. Все пак, най-вече съм концентриран в този сектор – земеделие и животновъдство. Тук съм по-пряко ангажиран и отделям повече време, следя процесите всеки ден. Другите сектори просто наблюдавам и трябва да съм в течение. А как се ориентирахте към агросектора? Аз съм израснал с животни покрай мен. Още като малък съм свикнал с тях, така че това винаги ме е привличало като страст и е нещо, с което с голямо удоволствие се занимавам.

Предполагам работите с екип от специалисти? Да, имаме ръководители на всяко звено, както и ветернинарни лекари, агрономи и съответно помощен персонал покрай тях, който да им помага. Разкажете ни по-конкретно за животните, които отглеждате. Имаме две хиляди бройки овце от испанската порода Асаф, млекодайна, която се отглежда изцяло на затворен процес. Също така отглеждаме и месодайни крави, които са от породите Лимузин и Абърдийн Ангус, като от тях имаме 500 майки. Имаме и доста коне, които са елитни – най-вече чистокръвна английска порода, бегови, чистокръвни „арабски”. В областта на земеделието обработваме около 60 000дка земя и ползваме 10 000дка за пасища. Какви култури отглеждате? Обичайните култури за района – царевица и овес, като овесът в по-голямата си част отива за отглеждане на животните, също така ечемик, слънчоглед и пшеница. Не сме навлезли в поекзотичните култури. Районът ни не позволява голяма част от по-екзотичните култури да бъдат отглеждани. Какви намерения имате относно животновъдството, относно земеделието? За земеделието смятам, че сме в такъв етап, в който искаме да се стабилизираме, от гледна точка на ресурса, който бе вложен в изграждането на самото земеделско стопанство и по тази причина декарите, които обработваме, смятам, че са достатъчно на този етап. Това не означава, че ще спираме да се развиваме, да добавяме допълнителни декари, но това ще е в следващите няколко години. В животновъдството лично аз имам голямо желание да направим и козеферма, която да бъде изградена както нашата офцеферма – само на затворен цикъл, но на този етап е рано за такава тежка инвестиция. Коя порода кози бихте отглеждали?

Ние бяхме гледали Саанска порода и Кафява алпийска. Съзнавам, че и двете породи си имат и плюсовете, и минусите. На този етап все още обмисляме в коя порода бихме инвестирали. Но това е доста сериозен бизнес, доходоносен е и си заслужава... Смятате ли да затваряте цикъла? На този етап, по-скоро не. Много е модерна темата за биопроизводството, в частност за биоживотновъдството. Какви са Вашите виждания? Тази тема може да е модерна и всеки се хвърля за допълнителните субсидии, предполагам. Но масовото производство не може да бъде правено като биологично, защото няма как да ти излезе сметката. Всичко трябва да е био. Всеки един фураж, който е ползван, трябва да е био. Ако вадиш примерно по 800–900кг царевица в нашия регион, при био ще вадим по 200. Колко декара трябва да засея, за да мога да си захраня животните и съответно да спечеля? По тази причина биопроизводството не е нещо, което ни интересува. Като гледам и на Запад, хората, които се занимават с промишлено производство, дали ще е на мляко, или на каквото и да било, почти никой от тях не се занимава с био. Има елитни ферми с много малко производство, които се занимават с биопроизводство но това са малко на брой и са най вече за показ от колкото друго. Това изключва ли въпроса за евросредствата? Тази година ние подадохме документи по новата Мярка 4.1 – за стопанства, складова база, сушилна, силози и т.н., за земеделието, тъй като виждаме трудности, особено през последните две тежки години. Съответно, налага се сушене на зърното и по-правилно складиране и затова се насочихме да участваме с проект и да видим дали е възможно да се получи нещо, тъй като една такава инвестиция е доста тежка. В момента чакаме да видим дали ще бъдем одобрени или не. Имахме план да участваме за още една овце-

ферма или козеферма, още не бяхме преценили на този етап, но нямахме подходящия терен и затова го отложихме за една година. Досега не сме участвали в такива програми. Досега всичко в агросектора при нас е правено със собствени средства, без да сме ползвали външно финансиране. Във Вашата дейност ползвате ли чужд опит? Да. Винаги когато сме правили нещо, ние правим пълно проучване на различни начини на работа с модернизация и т.н., защото аз смятам, че това е бъдещето. По начало аз съм доста запален по технологиите и смятам, че сме в такъв период на развитие, в който без модерна техника, без модерен начин на мислене, трудно може да успееш в каквато и да е сфера, не само в животновъдството и земеделието. Дори когато правихме овцефермата, ние отидохме да черпим опит от Франция, Холандия и Испания. Нашата ферма реално е по холандски модел, но просто избрахме испанска порода, защото смятахме че тя найлесно се адаптира към българските условия. Имате ли нужда да споделите нещо важно, което Ви вълнува? Смятам, че нашата държава е уникална в това, че имаме нужните природни дадености и дарби, които да са ни в полза – държавата ни да върви напред, бизнесът също, изобщо като цяло да има растеж. Имаме абсолютно всичко. Докато голяма част от света, от другите държави, в които няма едно, има друго, ние тук си имаме всичко. Какво ни пречи? Не знам дали хората си пречат, или дадени хора в определени сектори пречат. Единственото, което ме притеснява в агросектора е, че това е един голям балон, в който всеки се хвърли да прави нещо, без да разбира и то само заради това, че се предлагат едни евросредства, но кой и как ще ги връща после, какво ще прави, ще му тръгне ли, няма ли да му тръгне, без абсолютно никакъв опит. Смятам, че това не е правилният начин. Отделно, това че правиш нещо, инвестираш в нещо, но държавата въобще не е зад теб. Аз видях какво стана с цените на млякото, което смятам, че беше една подигравка с производителите. Не може да има спад на цената на овчето мляко примерно, при положение че има дефицит в световен мащаб, а в същото време тук – едни сривове на цените на млякото. Има хора и ферми, за нас не се отнася, аз държа висока цена, тъй като съм доста голям производител и въпреки това пак ме натискаха за сваляне на цените, но има хора, които гледат десет–двадесет, а дори 100–200 овце, които получават просто „смешни” цени – чувал съм цени и по 1 лв. за литър овче мляко. Това просто не е реално. Ние сме правили проучвания на пазарите и знам, че има недостиг. И ние, тъй като сме една държава, в която няма никаква подкрепа за това, което може да върви

напред, това рефлектира реално към работната класа и към хората, които влагат труд. Защо в една Гърция например, има закон, в който е казано, че ако се внася мляко например, то трябва да е минало поне една термична обработка минимум. Което означава, че ти трябва да вложиш средства, за да го обработиш. И като прибавиш и транспорта дотам, то реално не си струва… А ние какво? Абсолютно всичко ни е отворено, всичко чуждестранно „бълва” на местния пазар, а българският производител – „да се оправя, кой, както може”. Дребният производител и трудолюбивият човек винаги е между чука и наковалнята, заради това, че той няма механизъм да излезе и да се застъпи с позиция, в която той вярва и за която реално трябва да му се оказва помощ. Ако сте министър на земеделието какво първо ще направите да защитите нашето селскостопанско производство? Аз със политика не бих се занимавал и реално ние като структура никога не сме се занимавали с политика. Нали политиката е концентриран израз на икономиката? Да, но реално сега се гледат интересите не на държавата и не на хората, които живеят в нея. Смятам, че в политиката трябва да влязат хора млади и кадърни, материално обезпечени, които да имат интерес да оправят и да насочат държавата към развитие и към производство, а не да се гледат интересите на определен кръг от хора. Като сте учили най-вече в чужбина, още от 8-годишен, защо се върнахте тук да работите, а не останахте някъде, в някоя „бяла държава”? Защото надеждата умира последна и реално съм патриот. Нали знаете кои са повече от китайците? Мечтателите. Та и ние така, ще мечтаем за една по-добра, по-хубава и по-силна България. Ще се борим до последно. Има някаква светлина в тунела – ще видим, времето ще покаже. Има много неща, които са грешни в нашата държава, абсолютно грешни, но трябва да го разбират и други хора…

Мила Александрова Най-голямото европейско изложение по животновъдство за професионалисти прие делегации от 86 държави от цял свят и 74000 посетители, въпреки карантината над региона Оверн, наложена заради епидемията от син език. В огромните халета, където по традиция се провеждат конкурсите на прочутите френски породи говеда боксовете са празни. 3000 елитни говеда, подготвяни с месеци за престижното шоу са останали по фермите. Няколко пластмасови крави свидетелстват, че французите не са загубили нито оптимизма си, нито чувството си за хумор, нито самочувствието на световен лидер в генетиката на домашни животни. Българското присъствие е налице – животновъди, научни работници, инвеститори, жур-

налисти. Някои идват за първи път, други не пропускат изложението. Организаторите компенсират отсъствието на животни с над 150 посещения по ферми, депа, селекционни центрове и пепиниери. Налице са и 1400-те изложителя, конкурсът за иновации, експертите, които съветват инвеститорите каква порода да изберат, за да имат оптимален икономически ефект и бърза възвръщаемост на инвестицията. „Дойдох с намерение да купя овце, но май ще се ориентирам към угояване на телета, очаква се рязко повишаване на цената на говеждото” споделя зърнопроизводител от Добруджа. На една от конференциите, организирани от Института по животновъдство обясняват, че международната търговия на говеждо през 2014 година е с ръст 17% докато производство-

представяме ви

Sommet de l’Elevage 2015 то не бележи ръст. До 5 години се очаква скок в цените от 25%. Да, но в момента, заради епидемията от Син език, найголемият говедовъден регион на Франция, Централният Масив, в който се намираме, е под карантина, движението на животни е забранено, търговията е блокирана и всички – и животновъди, и търговци и инвеститори чакат с нетърпение застудяване на времето, за да изчезне проклетия комар, който обърква икономиката на цял френски регион и плановете на инвеститори пристигнали от всички краища на планетата. „Синият език не е нищо повече от сезонен грип” – казва с усмивка почетният президент и основател на Соме дьо л‘Елеваж Роже Блан. – „Не е заразен, не е смъртоносен, заминава с първите застудявания, но ние има-

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 11-12/ 2015

ме един от най-строгите ветеринарни закони и трябваше да оставим жинотните по фермите. Кога ще ходим пак в България?” Господин Блан харесва страната ни и посреща сърдечно сънародниците ни в международния клуб. Жан-Люк Крес, експерт по месодайно говедовъдство също е посещавал два пъти България. „Потенциалът ви е огромен, можете да произвеждате и угоявате телета за съседните страни, за Русия и за Близкия изток, пазарите са до вас, а природата ви е невероятна!” Инвеститорите ни знаят това и договарят доставки на юници Лимузин и Обрак с Мишел Фенеон, директор на най-голямата фирма за търговия с едър рогат добитък в ЕС. Фирмата притежава депа по породи в говедовъдните региони на Франция, развеждат инвеститорите ни и им показват стоката. „Скоро у вас ще пристигнат няколко стада Обрак, Лимузин и Абърдийн Ангъс”, казва Мишел. „Не сме се отказали да инвестираме в експортен терминал във Варна, търсим партньорство за съвместно депо. България е една от приоритетните ни държави за развитие на холдинга ни, надя-

ваме се догодина вече да сме направили първата инвестиция.“ Още в първия ден на изложението започват преговори между водещите търговци на угоени животни и чуждестранните делегации. Големите търговски фирми се представят със собствени щандове, за първи път има австралийско участие. На австралийския щанд се чува българска реч – директорката „Европа” Маргарита Богданова е българка, повод за гордост, но и за сладка приказка на кафе. „Ии гюнлер” – поздравяваме стотина комшии от южната ни съседка. Въпреки блокажа на доставките, около 2500 говеда месечно от различни категории само от една кооперация, около 50000 – общо, са на изложението, за да договарят още по-големи количества и нетърпеливо питат кога ще вдигнат карантината. Надир Тюрюкютумен, директор „Животновъдство“ на най-голямото угоително стопанство в Турция подчертава предимствата на Френската стока: „Качеството на животните е в пъти по-високо от това на другите европейски страни. Освен това, във Франция съществуват големи кооперации

с възможности да отговорят на запитване за големи доставки. Обаче френската стока е поскъпа и допълнителните разходи заради синия език могат да разколебаят закупчиците”. „За клиента винаги е скъпо” – усмихва се директорът на кооперацията, ще говорим пак като се вдигне карантината”. Карантина за козите няма, Пиерик Кайар, директор на селекционния център „Козичките на Франция” посреща няколко чуждестранни делегации, между които и български инвеститори с ферми за 3000 и 1500 кози. Саанска и Алпийска са най-добрите породи на световния пазар, българите знаят това и бързат да заявят доставки за догодина, защото няма достатъчно животни и се чака на опашка. Опитваме козе сирене с чаша „Бордо” – гастрономически празник за сетивата, „Гаранция–Франция!” Крави на изложението няма, но сирена, меса, вина и усмихнати, понякота подпийнали французи има в изобилие. Чуждестранните посетители са повече от миналата година, българите са доволни, организаторите започват да подготвят Sommet 2016 с надежда да няма „син език”.

представяме ви

Един нов поглед към проблемите Красимир Петков Годишното изложение за животновъдство SOMMET DE L’ELEVAGE 2015 премина под знака на едно необичайно препятствие – за първи път в историята му, то бе белязано от санитарна криза, която ограничи излагането на животни до няколко вида – коне, магарета, малко овце и кози, както и работни, специално обучени овчарски кучета. Поради появилите се случаи на болестта „син език” в района, френските власти решиха да наложат забрана за събиране на голям брой животни на едно място, от чисто предохранителен аспект. Това обаче, не попречи на изложението да регистрира своите нови рекорди по брой изложители, големина на изложбената площ, брой посетители и брой на новите технологии, заели голямата част от изложбените зали и щандове. Французите приемат такива предизвикателства спокойно и с разбиране, без да влагат прекалени емоции и без да прекъсват работата си. По думите на почетния президент и един от основателите на изложението, г-н Роже Блан, болестта по отношение на животните е подобна на човешкия

грип, не е опасна за човека, не се предава от животно на човек или от животно на животно. Франция налага много стриктни мерки по отношение на ветеринарния статус. „Ние можехме да докараме животни, които бяха ваксинирани и се намират в много добро здраве, но взехме това решение, за да избегнем всякакви рискове. Независимо от това се стремим изложението да премине в добра атмосфера”. За сметка на това, организаторите се бяха погрижили да не оставят прекалено много „свободно време” и предложиха на желаещите двойно повече посещения на ферми от региона, общо 52. Това е своеобразен световен рекорд, за постигането на който имат принос както фермерите от региона, така и техните професионални организации – асоциациите и кооперациите. За някои от породите говеда например имаше по две посещения дневно в различни ферми. Тук те се водиха от опита си през 2008г., когато също е имало опасност от отказ за излагане на животни. За да не се провали характера на изложението, тогава също са

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 11-12/ 2015

организирани повече посещения във ферми. А характерът на изложението е да се сподели всичко най-ново в областта на животновъдството. Това се прави, с цел да се покаже, че в района на Оверн животновъдството е на най-високо ниво, а закупените от там животни, генетичен материал, машини и оборудване са с най-високо качество и на най-изгодни цени. Машините, оборудването, знанията и опитът, които хората споделят, са поважни понякога от простото излагане на животни. Всяка порода е представена на своя щанд от во-

дещите си специалисти, които споделят опита си с гостите на изложението. На самото изложение се търгува генетичен материал или се търгуват животни за угояване. Могат да се получат и ценни съвети за създаване на нови ферми – от кои породи да са новите животни, кои ще се адаптират най-добре към българските условия например и най-важното – кои породи се продават най-добре на регионалните и европейските пазари. Изложените коне, над 330 животни със своите 120 стопани, представляващи целия Централен

масив бяха традиционен полюс за привличане на зрителския интерес. Броят посетители – 72 000 души е малко под очакванията (-17%) за нов рекорд по посещаемост и превъзхождащ многократно песимитичните прогнози за „катастрофа”, предвид 60% по-малкия брой изложени животни, най-вече едър рогат добитък. Броят чуждестранни посетители – 3600 беше още по-леко редуциран (-10%) и със своите няколко нови държави като

Узбекистан, Косово, Естония, Финландия, Коста Рика, Панама и дори Саудитска Арабия отбеляза истински „географски рекорд”. Много от чуждестранните делегации се възползваха от визитата си, за да придобият френска генетика (сперма от млечни и за говеждо месо породи говеда, а също и от овце и кози) както и селскостопанска техника. За първи път в изложението на овце беше включено посетителите да открият представянето на няколко френски породи работно куче. Тези малки на пръв поглед създания са в състояние да „респектират” овцете така, че за разлика от големите си събратя не да „пазят” стадото, а да го пасат и водят почти без участието на пастира. Освен за посетителите, изложението беше посрещнато с изключителен интерес и от френските младежи, които виждат перспективата в развитието на животновъдството и фермерството и се обучават в професионалните колежи (лицеи) по селско стопанство в града и региона. Тези лицеи, както държавни, така и частни, предоставят атрактивни форми на професионално теоретично и практическо обучение, които са гаранция, че френското селско стопанство няма да пострада от обезлюдяване, а младото поколение – от безперспективност. Като цяло и обменът и търговията също бяха на ниво. Това показа, че независимо от трудностите, домакините очакват следващото XXV юбилейно изложение SOMMET DE L’ELEVAGE 2016 да е още по-добро. • В следващите броеве очаквайте: Посещение в център за генетични ресурси на бикове от породата Шароле; Асоциация за генетично развитие на местни породи месодайни овце от региона на Централния масив.

юбилей

Проф. Трифон Дарджонов и прогреса в животновъдството

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

Проф. Николай Тодоров

Проф. Трифон Дарджонов навърши 85 години, роден е на 30.08.1930г. в с.Ръжево Конаре, Пловдивска област. Той е сред учените, посветили целият си живота в помощ напредъка на животновъдството. Познал е още от ранното си детство в бащиното стопанство, в един типичен аграрен район, трудностите на земеделието и е и зучил добрите земеделски практики в най-старото и известното с традициите и добрия практически опит Садовско земеделско училище. Усъвършенствал е познанията си за животновъдството в Зоотехнически факултет в София, които завършва с отличие през 1954г. След две години работа като главен зоотехник на стопанство в Добруджа следват докторантура по хранене на младите разплодни говеда под ръководството на акад. Платиканов и научна работа в Института по животновъдство в гр. Костинброд. Към добрата първоначална практическа и теоретическа подготовка на Дарджонов при най-добрите учени у нас впоследствие се добавят и възможностите за запознаване с чуждестранния научен и практически опит. Той има шанс да специализира по хранене на животните в известният институт „Оскар Келнер” в Германия (1963г.), да се запознаване с млечното животновъдство във водещия в Европа млечен кооператив „Валео” във Финландия (1972г.), да усвои храненето и отглеждането на месодайните говеда в Земеделския център в гр.Жамблу, Белгия (1982г.), където се отглежда Белгийското

проф. Трифон Дарджонов

сиво-синьо говедо, най-добрата месодайна порода в света. Тригодишната работа като секретар по селското стопанство в Българското посолство в една от най-развитите в животновъдно отношение страна, Дания (1974–1877), е друга научна и практическа школа за Дарджонов. Престоят в Дания и продължилите след това връзки с датското земеделие, оказват решаващо влияние върху възгледите му за съвременно земеделие. Разбирания, които отстоява след 1990г. в много статии във вестници и списания, доклади на конференции и съвещания, както и до ръководителите на земеделието у нас.Посоченото възходящо развитие не е само добър шанс, а плод на отличната подготовка на младият специалист по животновъдство. Съчетано с любопитството, ентусиазма и творческия заряд, всичко това позволява на Дарджонов да разшири своя мироглед, да добие увереност в своите действия, да засили амбициите да допринесе за подобряването на нашето животновъдство и земеделие.Няма да се

спирам на обширната изследователска работа на Дарджонов, свързана главно с храненето на говедата и овцете. По-важно е какво е допринесъл учения за разширение на нашите знания и за подобряване на производството. Без да претендирам за изчерпателност, ще си позволя да посоча по-важните му разработки от значение за нашето животновъдство. В резултат от изследванията по хранене на младите разплодни животни той определя значението на нивото на хранене и равнището на дневният прираст при телетата и юниците. Доказва, при наши условия, благоприятното влияние на умереното хранене по време на растежа на разплодните юници върху бъдещата им млечна продуктивност. В тази връзка ще отбележа внедряването (заедно с проф. Христо Палиев) на производството и използването на стартерни смески за телета (1965г.). Това позволи на много стопанства да намалят продължителността на хранене с мляко и да приложат едно разумно ранно отбиване на телетата. Друга интересна за нашата практика разработка, направена заедно с Здравка Петева и Сашо Сандев, е свързана с използването на гранулирани целодажбени смески с високо участие на груби фуражи за интензивно угояване на млади говеда (1968г.) Свързано с тази разработка е установеното повишаване на усвояването на суровите влакнини под влияние на паротермичната обработка и налягането в процеса на гранулирането на целодажбените

смески за угояване на говеда. На тази база и в резултат от умелото използване на чуждестранния опит, впоследствие, заедно с Въто Христов внедряват промишлена технология за интензивно угояване на млади говеда. По тази съвременна технология бяха изградени десетки стопанства за угояване на говеда животни. Жалко е, че тези технологии неоснователно пропаднаха при ликвидирането на земеделските кооперации (ТКЗС) и връщане на собствеността на членовете и. Заедно с следващите, не направлявани правилно чрез регулиращата роля на правителството, промени стигнахме до почти пълното ликвидиране на угояването на телета. Сега повечето от телетата се колят скоро след раждането и внасяме 56% от месото, въпреки силно намалената консумация на месо в страната. Дарджонов чрез редица анализи на възможностите за производството на месо от кравите за мляко, обосновава нуждата от създаване на специализирано за месо говедовъдство у нас. Освен теоретичната обосновка той (заедно с проф. Марин Тодоров) полага много усилия за създаването на месодайна ферма в ИПЖЗ в гр.Троян и в редица други стопанства. Съществен е неговият принос за разработката на подходяща за нашите условия технология за отглеждане и хранене на месодайните говеда. Тази научно-практическа разработка позволи изграждането на няколко сполучливи стопанства използващи планинските пасища за производство на говеждо месо. Задоволителните икономически резултати на тези стопанства позволяват да съществуват и при настоящите трудни за този бизнес условия. Дарджовов допринася за уточняване на нормите за хранене на дойни крави и овце за мляко, както и за решаване на някои други проблеми в храненето и отглеждането на тези животни. Интересни са изследванията на

Даржонов за ролята и възможностите за използване на грубите фуражи в дажбите на млечни крави и другите преживни животни. Той определя ролята на равнището на консумация на фуражи върху продуктивния ефект, въз основа на което е предложена формула за изчисляване продуктивния ефект от обемистите фуражи. Оригинални са установените с около 15% по-високи енергийни нужди за поддържане и за производство на мляко на овцете от Черноглавата плевенска порода и от породата Аваси, в сравнение с нуждите на Източно фризийската овца. През периода на работа като научен сътрудник в Института по животновъдни науки в гр. Костинброд (1958–1983г.) и впоследствие като преподавател в Института за следдипломна квалификация в София (1983– 1995г.) публикува 21 книги и брошури, 110 научни статии и голям брой научно-популярни статии, ръководи 5 докторанти и 14 специализанти. Ще спомена само някои от книгите. „Поглед върху селското стопанство на Дания” Земиздат, София, 190 стр.,1979г.; „Повишаване производството на говеждо месо”, Земиздат, София, 102 стр.,1987г.; „Съвременни системи за хранене на крави за мляко”, Библиотека „Георги Кирков №3, София, 50 стр., 1989г.; „Фермерското земеделие и проблеми на прехода към него” Издание на PHARE, София, 116 стр., 1994г.; „Земеделската кооперация – опора на частния стопанин”, Издание на БЗНС, София, 48 стр., 1997г., „Актуални препоръки за хранене на млечни крави, Издание на Националната млечна асоциация, София, 40 стр., 2002г. Освен основната си научна и преподавателска дейност в продължение на 30 години (1965– 1995г.) участва в редакцията на сп. „Животновъдство”. Работи като секретар по селскостопанските науки към Президиума

на ВАК (1987–1992г.), член на Комисията по ветеринарна медицина и животновъдство при ВАК (1997–2000г.), член на Специализирания научен съвет по животновъдство (2001–2007г.), заместник – председател на Съюза на зооинженерите в България (1993–1996г.) Забележителна е непримиримостта на Дарджонов с големия упадък и трудното намиране на правилния път за развитие на нашето земеделие и животновъдство през последните години, съвпадащи с периода след неговото пенсиониране. Той мобилизира всичките си научни познания, целия опит, събран при специализациите и работата му в чужбина, и прави редица икономически анализи за развитието на земеделието и животновъдството у нас и в другите страни. Тези изследвания и съпоставки имат голяма научна и практическа стойност, независимо че са публикувани в популярни списания, като брошури, в различни вестници или на интернет страниците на обществени организации в областта на земеделието и животновъдството. След пенсионирането си Дарджонов написва 545 статии, които представляват солидна аргументация за мерките, които трябва да се вземат от тези, които ръководят земеделието, от тези които го направляват чрез създаване на условия за развитието на отделните отрасли, от тези, които определят законовата рамка на развитието, от тези, които се очаква да проявят инициатива и предприемачество. Трудно е да се представи цялата тази огромна дейност. Голяма част от статиите са в областта на храненето на преживните, технологиите на отглеждане, икономика на говедовъдната ферма и други знания, необходими за стопаните, за да организират съвременна ферма. Значителен брой от статиите третират актуалните проблеми за преустройство на земеде-

лието. Отстоява се становището, че у нас следва да се създаде семейно фермерско земеделие, за което са необходими обслужващи земеделски кооперации, подготовка на фермерите със съвременни знания и разпространяване на новата информация сред стопаните. След 2005г. публикациите му третират актуалните проблеми за величината на стопанствата и тревогата му от достигането на големи размери на стопанствата у нас, каквито няма в нито една от развитите страни. В последните години вниманието му е насочено към диспропорциите в отраслите, изместването на интензивните отрасли (животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството) от екстензивните (зърно производството). Тези му анализи довеждат до изграждането на тезата, че тези диспропорции не могат да се премахнат, докато не се промени начинът на субсидиране, който за ЕС сега е свързан с обработваните площи. Голямата разлика между едри и дребни стопанства у нас и съсредоточаването на интензивните култури при дребните стопанства (с малко площи), а екстензивните в едрите (с многото площи), изисква много по-голяма част от субсидиите да се прехвърли към интензивните отрасли. Конкретните разработки показват, че тази част трябва да достигне 38%, а не 13%, както допускат европейските директиви. Това според автора поставя отговорната задача пред българските държавни органи да защитят тази теза пред ЕК, което е съдбовно за нашето земеделие. В резултат на отстояването на това становище нашите власти трябва да получат правото, полагащите ни се субсидии да бъдат предоставени за разпределение от нашето министерство, според нуждите на отраслите при нашите специфични условия. Тогава интензивните отрасли ще получат допълнително над 500 милиона лева за сметка на субсидиите за използваните площи, което ще помогне за възстановяването им. За съжаление, въпреки упоритото поставяне на този въпрос пред отговорните органи и обществеността, той си остава нерешен и нашите интензивни отрасли продължават да са недоразвити. Малцина са упоритите учени, посвещаващи целият си живот на избраната професия, полагащи толкова много усилия за намиране на по-добър път на развитие на нашето земеделие и животновъдство. Да пожелаем на проф. Даржонов здраве, сили и желание да продължи делото си, да види очаквания напредък на животновъдството и се радва на спокойни и щастливи дни в есента на своя живот.

Държавата трябва да подкрепи родните овцевъди Изказване на Бисер Чилингиров пред медии „Българско агне“ ООД, с председател Димитър Зоров, присвоява труда на реалните овцевъди, сподели председателят на НОА Бисер Чилингиров. Фермерите от Националната овцевъдна асоциация (НОА) се чувстват предадени от държавата, която застана зад хора, които 30 години не са направили нищо друго за сектора, освен да консумират и да си присвояват дивидентите на истински работещите животновъди в страната. Това каза за Nbox председателят на браншовата организация Бисер Чилингиров, по повод учредяването на сдружение „Българско агне“ ООД. Новото дружество е регистрирано на 24 август 2015г., като решението за създаването му е взето два месеца по-рано, сочи справка в Търговския регистър. Идеята, обединила 13-те съучредители, е да изнасят продукция за Катар. Управител на „Българско агне“ ООД е Димитър Зоров. Редом с тази си ръководна функция, той е председател и на Националния съюз на говедовъдите в България, и на Асоциацията на млекопреработвателите в България. „Срамота е Зоров да е навсякъде – той е и най-големият животновъд, и най-големият говедовъд, и овцевъд. Ако има сдружение на полските мишки, Зоров със сигурност ще оглави и него“, каза не без възмущение Чилингиров. Съучредители на „Българско агне“ ООД са Румен Люцканов, управител на „Лавенда“ ООД – гр.Средец;, област Бургас, Димитър Зоров, управител на „Силвия 7“ ООД – София, Кръстина Синапова, управител на „Б.К.С.Р. Синапови“ ЕООД – гр.Джебел, област Кърджали, Иван Кръстев, управител на „Камелия-Васил Гетов 1“ ЕООД – гр.Долни Дъбник, област Плевен, Димитър Вършилов, управител на „Златно руно-Вършилови сие“ СД – с.Брестник, област Пловдив, Светослав Узунов, управител на „Узунови и синове“ ЕООД – с.Езерово, област Пловдив, Деян Илиев, управител на „Банко Людиел“ ЕООД – гр.Първомай, област Пловдив, Бано Шишков – гр.Карлово, област Пловдив, Атанас Вършилов – с.Брестник, област

позиция BG

брой 11-12/ 2015

По време на протеста на европейските животновъди, които поискаха по-високи компенсации за загубите от руското ембарго, от ЕК са предложили общ бюджет от 500 млн. евро за всички страни-членки, обясни Чилингиров. Той се надява, че поне 50–60 млн. от тях ще дойдат в подкрепа на българските фермери, които са сред най-засегнатите от търговското ограничение. Той изтъкна, че от НОА настояват субсидиите да се дават на глава животно, а не за литър мляко, както искат от Асоциацията на Зоров. „Българско агне“ ООД беше учредено по нашенски, коментира в заключение Чилингиров. Той заяви, че е бил поканен да влезе в дружеството, но не като председател на Националната овцевъдна асоциация, а като частно лице. Затова е отказал да участва в инициативата. „Не мога да предам хората, които са ме избрали да представлявам бранша, които са ми гласували доверие. Износът на български агнета за Катар трябва да става през НОА“ – каза Чилингиров В България са създадени три депа за износ на агнета. Чилингиров даде пример за успешен износ чрез българо-катарското дружество „Тексима трейдинг“, което се намира до Шумен. Фирмата за миналата година е изнесла 40 000 агнета, въпреки, че е имала договор за експорт на много повече глави добитък. Контрактът не е изпълнен, заради пламналата епидемия от Син език. Овцевъдите, които успели да пласират агнета на катарския пазар чрез тази фирма са получили 250–300 лева за агне. Според председателя на браншовата структура, цените не трябва да падат под тези граници и Асоциацията е гарант за това. Ако НОА бъде заобиколена, ще има протести, обяви г-н Чилингиров.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Пловдив, Имрен Мехмедова, управител на „Биоелит“ ЕООД – Търговище, Георги Василев – с.Дъбован, област Плевен, Галина Мирчева – Плевен, Руфтин Шевкед – с.Комунига, област Кърджали, става видно още от Търговския регистър. „Всички имена в сдружението са до болка познати и всички стоят близко до сега управляващите“, възмутен е Бисер Чилингиров. По думите му, на реално работещите овцевъди вече им е дошло до гуша друг да се облагодетелства от труда им. „Като прочетете имената на членовете на дружеството, ще видите кои са хората, които години наред натискат цените на млякото надолу, но когато стане въпрос за пари, веднага се включват като допълнително паразитно звено по веригата от фермата до мандрата и кланицата. Средствата трябва да минават през браншовата структура, и директно да отиват при българските овцевъди“ – коментира председателят на НОА. Крайно време е да погледнем колегите си животновъди в Европа и да се поучим от тях, категоричен е Чилингиров. Той дава пример с фермерите от Германия, Франция и Италия, които постигат обединени целите си. А приоритетите им са неделима част от националната политика на тези страни за развитие на отрасъла. „В другите страни от ЕС браншовите организации ръководят и селекцията, и развъдната дейност, а при нас някои все дърпа чергата към себе си и разделя сектора. Българската държава трябва да подкрепи родните овцевъди, а не да застава срещу тях“, каза Чилингиров. Ето така се случват нещата у нас – докато едни ходим на протест в Брюксел да отстояваме интересите на българското животновъдство и протестираме рамо до рамо с европейските колеги за по-високи субсидии, други сформират сдружения зад гърба ни. Точно когато 50 ентусиаста отиваме да защитим българския министър пред вратите на ЕК, за да усети, че има зад гърба си армия съмишленици, се случва нещо, което е правено само по времето на войните. Ние отиваме да воюваме, за да види Европа, че в България животновъдството го има и е живо, а друг сяда на мястото ни. На тази тактика казват „немци в тила“.

позиция

Размисли върху добива на месо у нас

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

Проф.д-р Трифон Дарджонов

От статистическите данни през последните години става ясно, че ние гоним дъното при добива на говеждо месо. От 128,3 хиляди тона кланично тегло, колкото сме произвеждали през периода 1980–84 години, сега получаваме под 20 хил. тона, или само 15,6%. Земеделието ни стана монокултурно. Върху 80% от площите се произвеждат само зърнени и маслодайни семена, култури с ниска добавена стойност, което обрича селата на бедност и обезлюдяване. От изложените факти в „Кратък курс по месодайно говедовъдство” публикуван през 2012г. на интернет страниците на „Националната служба за съвети в земеделието” (НССЗ) и в други сайтове, както и във сп. „Животновъдство“ през 2013г., може да се направи изводът, че имаме природни дадености и опит при производството на говеждо месо, в това число и при гледането на месодайни крави. Но, за да се възроди това производство, липсва човешкия фактор, защото през дългите 45 години колективно земеделие, богатият български дух, който ни е спасявал от много критични ситуации в дългата ни история, беше загубен. Сега просто не си даваме сметка какво губим от липсата на този дух, специално в земеделието. Например от 1000дка, засявани само с жито, както практикуват едрите арендатори сега у нас, дори при добиви от 416,7кг годишно (колкото са най високите добиви от пшеница регистрирани през 2008г.) се получават 166,7 хиляди лева приходи. Докато ако се отглеждат и 100 млечни крави върху тези декари при средна млечност 6800кг (колкото е млечността от кравите в ЕС-15) и угояване на приплодите им до 450кг живо тегло, годишно могат да се продават 650 тона мляко и 40 тона месо в живо тегло от които ще се получават 550 хиляди лева приходи. Или 3,3 пъти повече стойност. Цифрите показват, че ние просто няма как да станем по-богати, ако продължим да я караме по сегашния път на монокултурно земеделие. Налага се да се променим. Обаче, за да се променим към по-доброто, се налага да поискаме и да повярваме, че можем да го направим. За да се случи това, трябва решително да скъсаме с мисленето от времената на колективното земеделие и партийните нагласи, свързани с това злополучно минало. Нека не продължаваме да робуваме на „вегетарианските” съвети да не се

занимаваме с миналото. Не бива да забравяме, че сегашният хал в земеделието е плод именно на едно сгрешено минало, започнало преди 60 години с разрушаването на частното земеделие у нас. Последствията от грешната политика на колективното стопанисване могат да се премахнат само след нейното решително отхвърляне чрез политическа грамотност, а не с половинчато отношение и недомлъвки и бягане от политиката. За да се възроди някогашният дух на българския селянин, трябва да повярваме, че верният път е семейното фермерско земеделие, а не някакво кооперативно обработване или гигантските арендаторски стопанства. Това не е толкова лесно, защото това минало, което 45 години господства в нашия живот, а след това още 25 години безропотно му теглим последствията без да го отречем и прокълнем, си има своите явни и тайни защитници и сега и те непрекъснато тровят съзнанието с носталгични намеци. Следователно нужно е и истинско политическо узряване, което да ни позволи да различаваме малкото от голямото зло. Под „малкото зло“ разбирам несполуките по пътя на промяната, а голямото зло си остава апатията свързана с носталгията по свръхедрите блокове и комплекси от близкото минало. Узреем ли политически, всички други неща, за които се говори в целия курс по месодайно говедовъдство, включително и нормализиране на цените, и издигането на професионалното равнище, и сдруженията за изкупуване и снабдяване постепенно ще си дойдат на мястото. В краткото изложение тук искам да посоча какво трябва да направим сега, за да въстановим производството на младо говеждо месо. За възможностите да се възроди производството на другите видове месо, е редно да чуем думата на специалистите по овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство. Състояние на пазара с месото в ЕС с неговите 502 милиона население За да има икономическа обосновка едно производство, преди всичко трябва да има пазар. Ето защо се налага да видим какво е състоянието с производството и потреблението на видовете меса в най-близките да нас пазари, тези на страните от ЕС. Според данните на Евростат към 2012г. със-

да бъде да увеличим производството на говеждо месо, главно за да повишим собствената консумация, която е спаднала застрашително и продължава да пада.

тоянието с месото е както следва: говеждо месо, производство 7,35 милиона тона, задоволяване 99%; свинско месо, производство 23 милиона тона, задоволяване 110%; птиче месо, производство 12,4 милиона тона, задоволяване 104% и овче и козе месо, производство 0,985 милиона тона, задоволяване 84%. От данните се вижда, че ЕС като цяло е добре задоволен с месо. Дори той се явява нетен износител на свинско и птиче месо равняващо се на 2,8 милиона тона. Недостигът на говеждо месо през различните години е около 200 хил. тона, а на овчето месо – около 250 хил. тона. Специално за говеждото и овчето меса, през последните кризисни години вносът намалява, поради свиване на потреблението. Но от данните има основание да се надяваме на евентуален пазар в ЕС само за овчето и за говеждото месо. По-скоро при говеждото месо, евентуалното увеличение на нашето производство ще трябва да доведе до намаляване на сегашния внос, който възлиза след влизането ни в ЕС на около 20 хил. тона с един значителен спад през 2012г. до 8,7 хил. тона. Това е довело до свиване в потреблението до 4,9кг на човек, (през 2014 консумацията на говеждо пада до 4,12кг на човек) срещу 22,5кг средно за ЕС-15. Следователно нашата цел в следващите години трябва

Какви са възможностите у нас за производство на говеждо месо? Основната спирачка за производство на говеждо месо са кравите, които произвеждат телетата за угояване и фуражните ресурси. У нас наличните крави към 1.11.2014г. са 344,5 хиляди. От тях обаче получаваме 17,2 хиляди тона говеждо месо в кланично тег-ло, защото не угояваме телетата до високо живо тегло, а ги колим преждевременно преди достигането дори на 150кг. Ако започнем да угояваме тези готови приплоди до 450кг живо тегло, както сме го правили преди 1990г., за което и сега имаме достатъчно фуражни ресурси, само след 3 години можем да получаваме годишно по 60 хиляди тона говеждо месо в кланично тегло. Това ще рече, че ще имаме по 8,6кг на човек, срещу 2,3кг сега. Ще можем да прекратим вноса на говеждо месо и да имаме резерв от 20 хил. тона за повишаване на консумацията или за износ, ако вътрешният пазар не може да го поеме. Какво трябва да направим, за да се случи всичко това? Тъй като в анализа, направен в „Краткия курс по месодайно говедовъдство”, за който стана дума в началото като основна причина за катастрофата в производството на месо се сочат неадекватните изкупни цени на младите говеда, то би следвало да започнем от нормализирането на изкупните цени. Най-реално за сега се очертава премахването на посредниците при изкупуването на угоените млади животни. След влизането ни в ЕС през 2007г. се заговори за минаването към изкупуване на угоените телета по кланично тегло, така както е в Европа. При тази система кланичният труп се оценява по специална скала (S)EURUP и се получава различна цена според количеството

на месото в трупа. Сега в ЕС разликата между най-ниската и най-високата цена на практика е 25–30%, а за Белгия, водеща в селекцията по качество, тази разлика е 48%. Следователно, като предаваме на кланично тегло ще получаваме, 25–30% повече. Ето обаче конкретните цифри за лятото на 2010г. Според седмичните бюлетини на „Agricultural markets–Beef and veal) средната цена на изкупените в нашата страна млади говеда, приети след заколването им в лицензирани кланици е достигнала 261,9 евро за 100кг кланично тегло, което приравнено към цена на живо тегло, така както се отчита в нашата статистика, прави 277,2 лв. за 100кг. За същото време нашата статистика отчита, че изкупените на живо млади говеда са получили средно 212 лв. за 100кг. Пита се в задачата, кой е получил разликата от 65,2 лв. (277,2–212) за 100кг живо тегло, което прави 30% към изкупната цена? Отново героите на този грабеж се оказват посредниците, които са се прилепили към лицензираните кланици и не допускат производителите до директни продажби на угоените млади говеда. Все пак практиката на предаване на угоените животни по резултатите от кланичния труп вече е факт и в нашата страна. Това е добър предвестник, стига производителите да бъдат много по-организирани и да премахнат посредниците. Тогава ще могат още сега да получават около 30% по-високи цени, когато предават угоените животните директно на лицензирани кланици. През 2011–14г. ограбването от посредниците продължава. Но и предложените угоени телета в тези кланици са вече само символични, единични бройки. Обаче, ако производителите се организират и започнат масово да угояват телетата и ги предават директно на кланиците, ще могат към сегашните изкупни цени, които за първото тримесечие на 2014г. са 2,73 лв. за килограм живо тегло, да прибавят още 25–30%, когато предават угоени млади говеда до 450кг според кланичните качества, което ще повиши цената с около 65–75 стотинки или тя ще стигне 3,30–3,40 лв./кг угоено животно. При такава основа, ако осигурим субсидия още по 0,5 лв. за килограм кланично тегло, цената на живо тегло ще стигне 3,60–3,70 лв./кг. Това вече ще направи рентабилно угояването и ще може да разчитаме на тези 62 хиляди тона младо говеждо. Премахването на посредниците зависи само от нас. Отвоюването на 20 милиона лева допълнителни субсидии за говеждото месо също зависи от нас. В много публикации от последните години изчисленията ми показаха, че за да се изравнят зърното, животните и зеленчуците при субсидирането, директните плащания на площ ще трябва да се преизчисляват според създаваната стойност. При толкова изравняване директните плащания на площ ще трябва да се преструктурират съществено. Вместо

предвидените 13% прехвърляне към определени производства, за страни като България, където структурата е силно изкривена и върху 80% от площите съществува монокултура (зърно и слънчоглед) прехвърлянето трябва да достигне 38,5%, (23,1% за животновъдството и 15,4% за зеленчуци и плодове). В пари това ще се равнява за животновъдството на над 300 милиона лева, а за зеленчуци и плодове – на над 200 милиона лева. Следователно, при гарантирани 300 милиона лева за животновъдството, заделянето на допълнително 20 милиона за възстановяване на производството на младо говеждо няма да е проблем. Тук давам пример с възстановяването на говеждото месо с тези 20 милиона лева, а с останалите 280 милиона, по подобен начин ще трябва да се разработят програми за подпомагане на млякото, овчето месо, свинското месо, птичето месо. За голямо съжаление тук трябва да призная, че първо, ние животновъдите не сме готови за тази борба. Вече повече от две години повдигам този въпрос, правя тези изчисления, искам да осигурим тези 300 милиона лв. за животновъдството, но никоя животновъдна асоциация, вестник, списание, колеги учени и практици не откликват. Думите ми отлитат, без да бъдат поети. Един единствен „животновъд“ се обади да ме обвини, че сметките ми не са верни и че той получавал повече от субсидиите на площ и ако се прехвърлят тези искани от мен 500 милиона (за интензивните отрасли общо), това щяло да намали доходите му. Какво се оказа, когато анализирах неговия случай. Той се оказа набеден животновъд, тъй като отглежда по-малко от 20 животински единици (ЖЕ) на 1000дка, следователно той не е от групата на животновъдите, при които са 83% от животните и които гледат по 125 ЖЕ на 1000дка. Но тези, истинските животновъди, техните организации, мълчат. Мълчат и колегите. До сега никаква подкрепа. Обаче, нека запомним! Спасението на животновъдството е в тези 300 милиона (ако са правилно разпределени), които няма от къде другаде да дойдат, освен от субсидиите на площ. Нямаме възможности да товарим още държавния бюджет, а няма да бъде и редно, когато в земеделието годишно вече влизат над 1,4 милиарда лева. Те обаче отиват, основно при екстензивните отрасли, които се префинансират, а интензивните (животновъдство, зеленчуци и плодове), останат недофинансирани. За да се изравнят отраслите при подпомагането, това прехвърляне от 38,5%, за което говорим, ще трябва да се осъществи. Хубавите неща обаче така ще стават – с борба и грамотност от страна на всички, на първо място на нашите организации. Нищо на готово няма да ни се даде, а само след борба и с органите на ЕС и със службите на МЗХ, които трябва най-после да разберат и решат проблемите с диспропорциите в земеделието.

позиция

Завръщане в селата Деница Георгиева Георги Кожухаров

За първи път от десетилетия се забелязва завръщане към най-малките населени места, макар и за година новите жители на селата да са едва пет хиляди Само за последните няколко месеца населението на село Марулево, община Благоевград, се е удвоило. Малкото селце, разположено в ниските югозападни склонове на Рила планина, привлича все повече граждани на Македония, Сърбия и Косово. От кметството заявяват, че все по-често при тях постъпват молби за адресна регистрация в селото от новоприети български граждани. „Ние не отказваме на никой“, споделя кметът, Александър Парашкански. Приемат всички, за да спасят селото от обезлюдяване.

Друго село в благоевградско – с.Бистрица, пък изкушава западните ни съседи с новата си вилна зона. От няколко години сърби и македонци се възползват от възможността да закупят имоти в селото за пълноценна лятна почивка. Тази тенденция се налбюдава отдавна. От години руснаци, англичани и италианци също избират да се отдадат на спокойни старини в уюта на българското село. В някои села има едно-две семейства, а в други – десетки. Бистрица и Марулево са част от странен пик в статистиката.

През последните две години, за пръв път от десетилетия насам има положителна тенденция за миграция към селата. Справка в Националния регистър на населените места на НСИ към 31 декември 2014 показва, че делът на хората, преселили се от градовете в селата е с 5,3% повече от тези, избрали обратната миграция. В резултат на тази тенденция, населението в селата се е увеличило с 5 017 души през изминалата година. Това нарастване се случва за пръв път от близо 50 години. Това разбира се, не значи

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 11-12/ 2015

мръсно.

че селата ще привлекат масово граждани. През последните четири години в България са закрити или присъединени към други населени места 38 села. Причините са липса на самостоятелно землище или постоянни жители. Към момента 164 от всички 5 007 села в страната са обезлюдени, най-голям брой от които има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. Тенденцията, както в България, така и в света, е градското население да се увеличава.

Избори по селски Но все пак има някаква причина за това внезапно влечение към селото. Напливът на хора от съседните държави надали е най-възможното обяснение за това нарастване. Справка в Главна дирекция гражданска регистрация и административно обслужване показва, че от началото на годината новите регистрации по настоящ адрес са 94 788, а през 2014г. са били 57 005. Разликата идва от това, че тази есен има местни избори. Възможността за манипулация на избори в селските райони е голяма, заради ниския брой избиратели. Районите с най-голям брой нови регистрации са концентрирани предимно в северозападна България,

но се наблюдава активност и в крайморските общини. Доц.д-р Елица Димитрова от Център за изследване на населението при БАН обяснява, че това механично нарастване на населението е особено подозрително. Най-фрапиращо е положението в общините Грамада, Бойчиновци, Горна Малина, Димитровград, Нова Загора, Чирпан и Тополовград. В някой села по настоящ адрес са регистрирани двойно повече хора от населението на самото село. В с.Горно Камарци, община Горна Малина живеят 217 души, а само от началото на годината са регистрирани нови 198 жители. Положението в с.Тошевци, община Грамада е още по-шокиращо. Селото има 125 жители, а регистрирани през 2015г. са нови 245. Ако изборите са оспорвани, тези допълнителни гласове могат да окажат огромно влияние. Имат възможността да изберат нов селски кмет, да вкарат няколко подбрани общински съветника и да наклонят везните в борбата за общински кмет. В по-малките населени места пък малък брой нови хора могат да предрешат избора. Ето защо част от миграцията към селата не е свързана с чистата храна и чистия въздух, а с нещо по-

Или не само? Има разбира се и оптимистична теория. Възможността за създаване на собствен бизнес в селата – предимно заради парите по Програмата за развитие на селските райони, както и заради субсидиите за земеделци, би трябвало да започнат да привличат млади хора в малки населени места. Поне това е идеята на тези пари. През 2016г. се очаква да започне приемът на проекти по мярка 6.4 от ПРСР. Мярката представлява подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности. Доц.д-р Елица Димитрова от БАН обяснява, че в България и по света отдавна съществува тенденция към урбанизация. В България тя се проявява като концентрация на населението в големите градове в страната. Възможността за по-добро образование, работа и кариерно развитие, които градът предлага съблазнява българския народ да напусне селата. „Но напоследък се наблюдава и обратна тенденция. В глобален мащаб все повече хора искат да живеят близо до природата. Това се наблюдава и в периферията на София, както и около по-големите български градове, където селата имат добра инфраструктура.“ казва доц.д-р Елица Димитрова. Ако питате кметствата на селата, от там ще ви кажат, че всяко лято кипи, тъй като младите хора прекарат поне част от почивката си там. Въпросът е, могат ли такива хора да се задържат в тези места. Интуитивно отговорът би бил „не“ – липсата на адекватна заетост или възможности дори в по-големи градове е очевидна, камо ли в селата. Но е възможно поне част от тези 5 хиляди души да са избрали селата за своя нов житейски проект. Това няма да се превърне в масова тенденция, но би било интересно, ако е станало поне забележимо движение.

„Радвам се, че инициативата на Министерство на земеделието и храните за сформиране на Областни съвети по животновъдство вече е факт и те са създадени в цялата страна.“ Това заяви зам.-министър Цветан Димитров по време на проведената днес първа среща на областните консултативни съвети по животновъдство в гр.Ловеч. „Учредяването на Областните консултативни съвети по животновъдство стартира през месец август 2015 година, всеки който има желание може да се включи“, каза още зам.-министър Димитров. „Надявам се те да изпълнят целта си и да осъществяват оперативна връзка и по-добра комуникация между регионалните структури на МЗХ и животновъдите по места“, заяви той. Зам.-министър Димитров допълни, че политиката на МЗХ в сектор „Животновъдство“ има за цел по-голяма част от хората да са информирани и администрациите да бъдат по-близко до земеделските производители и техните проблеми на регионално ниво. Регулярни срещи ще се провеждат в различни области под председателството на местния консултативен съвет. Председатели на ОКСЖ са представители на животновъдите от различни сектори, хора от преработвателния сектор и разпознаваеми лица с авторитет пред бранша. Партньори в ОКСЖ са животновъди, асоциации на производители, браншови организации и развъдни асоциации, Областните дирекции „Земеделие“; Общинските служби по земеделие, Областните дирекции на ДФ „Земеделие“, Териториалните офиси на НССЗ, Областните дирекции по безопасност на храните, Регионалните центрове за контрол и координация на развъдната дейност, както и Областната администрация. Целта на съветите е да разпространяват полезна информация, популяризират добрите практики в животновъдството и оказват съдействие при кандидатстването за подпомагане по схемите и мерките от Програмата за развитие на селските райони, както и решаването на голяма част от възникналите проблеми на местно ниво.

актуално

Зам.-министър Цветан Димитров: Областни съвети по животновъдство вече са създадени в цялата страна

Зам.-министър Грудев: Скъсяването на веригите на доставки ще балансира интересите на потребители и производители

ЖИВОТНОВЪДСТВО брой 11-12/ 2015

„Развитието на фермерските пазари в България е възможност за скъсяването на веригите на доставки, което ще доведе до балансиране на интересите на производителите и потребителите. Това е сред основните приоритети на Министерството на земеделието и храните”, заяви заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, който откри форум „Бъдещето на фермерските пазари“. Той посочи, че целта ни е до 2020г. да имаме началото на традиционните фермерски пазари, което ще стане чрез два механизма – промени в нормативната уредба и чрез инструментите на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. Заместник-министър Грудев, коментира още, че ще бъдат променени изискванията към дребните производители, като им се осигури по-лесен достъп до пазара, без да се занижава контролът на продукцията. „В Програмата има предвиден публичен ресурс от 8 млн. евро, който е предназначен за създаването на фермерски пазари и обединения на производители. Очаква се подмярката да бъде отворена през втората половина на 2016 година“, информира заместник-министърът. Той припомни, че в края на ноември тази година ще бъде отворен и приемът по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделска продукция”. „Там ресурсът, който ще се предостави на земеделските производители е 100 млн. евро, като суровинната обезпеченост, която трябва да бъде доказана от бенефициентите, е минимум 50% за първата година, като поне 30% от нея трябва да бъде осигурена от български земеделски производители“, обясни Васил Грудев. Той коментира още, че чрез това изискване Програмата гарантира, че ще бъдат подкрепени българките производители и ще се повиши добавената стойност на българското земеделие.

хранене

Колко мляко да се дава на телетата? Проф. Николай Тодоров

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

Икономично или обилно хранене?

През последните 50 години бяха проведени много изследвания за установяване на оптималното количество на млякото или млекозаместителя при отглеждането на телетата. Ръководейки се от факта, че млякото е най-скъпата храна за малките телета, повечето изследователи търсеха минималното количество, което осигурява задоволително развитие на младите животни. В резултат се появиха схеми на хранене, при които млякото или млекозаместителят бяха намалени до 120–180 литра, а продължителността на периода до отбиването бе съкратен до 28–35 дни. В САЩ и някои други страни започна сравнително масово да се практикува предоставяне на 4 литра мляко дневно и отбиване на телетата на 35–45 дни. Дневният прираст на телетата до отбиването при такова хранене обикновено варира от 300 до 500 грама, в зависимост от климатичните условия, качеството на стартерната смеска и условията на отглеждане. Обратно в някои страни, като бившият Съветски съюз, съревнованието между гледачите за постигане висок прираст при телета доведе до много обилно хранене с мляко и отбиване на телетата след 2–3-месечна възраст. Дневният прираст средно за периода до отбиването при такова хранене варираше от 800 до 1200 грама. Това хранене забавяше развитието на предстомашията на телетата и консумацията на суха храна, но растежа на младите животни беше добър и заплождането навреме. Дори се приемаше, че това обилно хранене е допринесло за създаване на породи с висока млечност на кравите (Костромското говедо например). У нас също се прилагаше обилно хранене на телетата в някои от новообразуваните кооперативните стопанства през 50-те години на миналия век. Дали това имаше някакво значение за нарастването на млеконадоя на кравите през този период никои не е отчел. Последните 10–15 години се появиха редица съобщения в научната литература за влияние на храненето на малките телетата с мляко или млекозаместител върху тяхното развитие, върху навременното заплождане и най-важното върху

бъдещата им млечна продуктивност. Ефектът беше наречен епигенетичен или лактокринен ефект. Направените анализи, включващи голям брой женски телета, показаха положителна зависимост между приетото мляко, прираста и тяхната бъдеща млечност, когато станат крави. Увеличението на млечността на първа лактация, при отделните изследвания, варира от 400 до 1800 литра при приемане на повече мляко през периода до отбиването, когато са били телета. Някои изследователи установиха положителна зависимост между прираста на женските телета до отбиването и млечната продуктивност на телетата когато станат крави. Безспорно в някои опити не беше установена положителна зависимост, но те са малко. В резултат от споменатите изследвания болшинството учени приеха, че е желателно храненето с мляко или млекозаместител да продължи около 8 седмици и средният дневният прираст през този период да е в границите от 550 до 800 грама за едрите млечни породи. Не е съвсем ясно дали има значение постигането на този прираст чрез хранене с мляко или млекозаместител. Известно е, че млякото съдържа освен хранителни вещества и редица ензими и биологически активни вещества, които липсват в млекозаместителите. Не може да се отговори на този етап и на въпроса, дали постигането на желания прираст до 2-месечна възраст с намалени количества мляко или млекозаместител плюс други вкусни храни, макар това да е трудно, би довело до същата млечна продуктивност в бъдеще, както при телетата получаващи много мляко. Храненето, гарантиращо по-нисък от посочения прираст (под 550г за първите 8 седмици след раждането) има голяма опасност да не позволи на женските телета да се заплодят на 14–15-месечна възраст и да развият максималната възможна млечност. Обратно, обилното и продължително хранене на телетата с мляко или млекозаместители води до забавяне на развитието на предстомашията и на консумацията на сухи фуражи. Няма точни данни

Таблица 1. Влияние на количеството на изхраненото млякото върху консумацията на фуражи, растежа и разходите за хранене на телетата до 70-дневна възраст: Консумация от раждане до 70-дневна възраст: Коластра и мляко, литри

172

315

416

Стартерна смеска, кг

63а

56аб

48б

Люцерново сено, кг

Кръмни единици за растеж

156а

185б

203в

Кръмни единици за растеж за 1кг прираст

3,81

3,85

3,81

Телетата започват да ядат стартерна смеска на възраст, дни

Среден дневен прираст от раждане до 56-дневна възраст, г

496а

626б

725с

Среден дневен прираст от 57- до 70-дневна възраст, г

936

929

900

Височина при холката на 70-дневна възраст, см

88,9а

90,0аб

91,8б

Обхват на гърдите на 70-дневна възраст, см

97,9а

101аб

102,2в

Преживяне за 24 часа от 53- до 56-дневна възраст, минути

152

140

121

Стойност на млякото + фуражите до 70-дневна възраст, лв.

140

210

275

Стойност на храната за 1кг прираст до 70-дневна възраст, лв.

3,42

4,54

4,98

Забележка: абв-стойностите за един и същи показател без букви не се различават статистически, а тези които нямат обща буква се различават при P<0,05

дали адаптирането към растителна храна, макар и на по-голяма възраст, води до еднакво добро развитие на храносмилателната система, като при животните, при които това е станало в помлада възраст. Наблюденията показват, че видимо възрастта на преминаване от млечна на растителна храна не оказва съществено влияние върху развитието на младите животни. Неоправдано обилното хранене с млечни продукти обаче е твърде скъпо. Една кръмна единица за растеж (КЕР) в млякото варира от 1 до 1,8 лв., а от стартерната смеска от 0,5 до 0,6 лв. или дватри пъти по-малко от млякото. При положение, че споменатото оскъпяване е безполезно за развитието на животните, няма смисъл да го правим. При един наш опит с три групи по 20 женски телета от породата Черношарено говедо сравнявахме развитието и здравословното състояние при хранене с различно количество мляко. Телетата получаваха по 6 литра коластра три пъти дневно през първите два дни след раждане. След това всички телета се хранеха двукратно. Първата група получаваше по 4 литра мляко дневно до 35-дневна възраст, след това 2 литра дневно до 49 дни. На втората се даваше по 6 литра дневно до 49-дневна възраст, последвано от 3 литра до 56-дневна възраст. Третата група получаваше по 8 литра дневно до 49-дневна възраст и 4 литра до отбиването на 56-дневна възраст. Основните резултати от опита са представени в таблица 1. Както се вижда от таблицата при даване на повече от 172 литра мляко плюс доброкачествена стартерна смеска и добри грижи за телетата е постигна желаният дневен прираст според съвременните разбирания. Увеличението на млякото води до достоверно повишение на

теглото и размера на телетата, но същевременно се намалява консумацията на стартерна смеска и се увеличават съществено разходите за хранене и стойността на храната за 1кг прираст при телетата. Освен това развитието на търбуха се забавя и продължителността на времето на преживяне преди отбиването на обилно хранените телета е по-малко. При интерполиране на резултатите от проведения опит може да се направи заключение, че желаният прираст от 550–800г до 56-дневна възраст се постига при даване кръгло на 250 до 450 литра мляко или мляко плюс млекозаместител. Безспорно, голямо значение има и качеството на стартерната смеска за прирастта при телетата. При използване на вкусна и лесносмилаема стартерна смеска може да се получи по-висок прираст без да се увеличава млякото. Даването на повече от 450кг мляко или млекозаместител, както и удължаването на периода за използване на течна храна след 60–65-дневна възраст едва ли е оправдано. Това води до неоправдано забавяне на развитието на търбуха, на приспособяването към растителна храна и оскъпяване на отглеждането на телетата. В редица стопанства се дава повече течна храна без да се постигат по-добри резултати в развитието на телетата поради неосигуряване на качествени стартерни смески или на добри условия на отглеждане на животните. Следователно е желателно да не се допуска нито недостатъчно, нито обилно хранене. Използването на 250–450 литра течна храна (коластра плюс мляко или млекозаместител) и на доброкачествени стартерни смески гарантира желаното развитие на телетата до 2-месечна възраст, след което трябва да се отбиват.

хранене

Изхранване на козите през сезоните

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

Васил Петров

Основната храна на козите през пролетта, лятото и есента е пашата. Колкото е по-продължителна, толкова отглеждането на козите е по-икономично. Зелените треви на пасищата и ливадите са пълноценни и незаменими храни. Те са богати с лесносмилаеми белтъчни и минерални вещества, захари и витамини. Ако естествената паша не е достатъчна, засяват се площи с люцерна, детелина, еспарзета или тревни смески, за да се осигурят животните с качествен зелен фураж. При оборно отглеждане на кози (поради липса на паша) дневно се осигурява по 7–8кг окосена зелена трева (окосена от предното денонощие). Допълнителна зелена храна е кръмното зеле, листата от зеле, кръмното и захарното цвекло, морковите, листата от салатата и целина и др., но те трябва да се дават пресни и не бива да са загнили или плесенясали. През зимния период зелената храна може да се замести с кръмно цвекло, тикви, картофи и др. По време на паша козите се подхранват с концентриран фураж, чието количество зависи от физиологичното състояние на козите (подрастващи, майки, дойни) и от състоянието на пашата. Подходящи фуражи за козите през зимата са листниковите и сушените листа. Листниковият фураж (листниците), получен от клоните на акацията, леската, върбата, бряста, липата, дъба ясена, крушата, тополата и др. е много важен и икономически, груб фураж за козите. Приготвеният през юни и юли листников фураж е с най-висо-

ка хранителна стойност. Той се изсушава на сянка и ако се съхранява добре и не се навлажнява, той се приема с апетит от животните. Дневно може да се дава на една коза около 2кг. Като груб фураж се използват и изсушените листа от дървета, които са дори по-хранителни от листниковия фураж (листниците). Установено е, че събраните и изсушени през септември дъбови листа по своята хранителност се доближават до ливадното сено, но за разлика от него съдържат повече танин. На козите може да се дава за консумация друг груб фураж – царевичакът. Листата и по-нежните му части се приемат добре от козите, но когато е прибран на време и съхранен правилно. Царевичакът се нарязва на ситно (2–3см), попарва се с вряла подсолена вода и се смесва с трици или ярма. Друг източник на груб фураж са и отронените слънчогледови пити. По своята хранителност се доближават до ливадното сено и може да заменят близо 25% от грубия фураж в дневната дажба на животните. За един нормален зимен сезон необходимият груб фураж за една коза-майка е 320–330кг, за козичка – 200кг и за пръчле – 300кг. Храненето на козите не се отличава съществено от това на овцете, поради общите биологични особености на животните, това, че те се отнасят към едно общо подсемейство. Козите

имат възможност да преработват малко по-висок процент от целулозата – 64%, съдържаща се в грубите фуражи и от там да оползотворяват повече видове растения. Храненето на козите майки преминава през същите периоди на развитие, както и овцете – първи и втори период на бременност, бозаен и доен период и период преди заплождане. През първият период на бременността в зависимост от времето и при благоприятна есен животните са на паша, но може да се добавя 200–300г концентриран фураж в зависимост от качеството на пашата. През втория период на бременността нуждата на козите от енергия нараства и трябва да се спре и доенето на козите. Включват се фуражи с висока енергийна стойност – концентрираният фураж достига 300–400г дневно, висококачественото сено 1–1,5кг, листниковият фураж – 1кг. От сочните фуражи може се дават картофи или цвекло – 1кг. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата, поне 10 дни преди раждането. Може да се дава минимално количество варено ленено семе, което улеснява раждането. След яренето по време на лактацията рязко се увеличават нуждите от хранителни вещества, богати с протеини. В зависимост от дневната млечност – 1,2,3л и повече, се добавят различни видове фуражи. Така

например при 1л дневна млечност може да се дава: 200– 300г концентриран фураж (пшеничен – трици, царевична или ечемична ярма). При 2л дневна млечност: до 500г концентриран фураж. При 3–4л концентрираният фураж може да достигне 600–700г, а при 5л – 1кг. При 5л и повече е добре към концентрата да се добави и до 200г слънчогледов шрот. Примерна дажба при 4л млечност включва следните съставки: ливадно сено – 2кг, листников фураж – 1кг, цвекло или силаж – 2кг, пшенични трици – 0,3кг, ечемик (овес) – 0,3кг, сол (каменна) – на воля, креда – 0,01кг. През лятото зелените треви за козите с млечност 4л достигат 5кг, като се добави 2кг зелена люцерна. Концентрираният фураж е 1–1,1кг, като се добавя и 250г слънчогледов шрот. През време на заплождането и преди него, освен пашата се добавя от 300–500г дневно концентрат

или смеска. Важното при храненето на новородените ярета е, че те трябва да забозаят коластра и този период е кратък 4–5 дни, а и след това основната храна е майчиното мляко. Това продължава около три седмици. След 15-ия ден яретата започват да се приучват да приемат сухи храни – концентриран фураж (стартерна смеска, пресято овесено брашно, трици и др.) и нежно люцерново и детелиново сено. Картофите, ечемичната или царевичната ярма се дават след 40–50-ия ден. Вода за пиене се дава след втората седмица. Тя трябва да бъде чиста и затоплена до 36–38°С, като се сменя няколко пъти през деня. До отбиването на яретата за разплод на 2,5–3-месечна възраст, концентрираният фураж се увеличава до 300–400г. Яретата се отбиват постепенно, както агнетата към 10–12-и ден. Отбитите ярета постепенно се приучават към пасищно

отглеждане. Младите животни, достигнали жива маса 20–25кг или 30кг, имат вече по-големи изисквания към фуражите, когато концентратът е 250–400г, сеното – 0,8–1,3кг, зелената паша – 2,5–3,5кг дневно. Пръчовете трябва да бъдат в добро телесно състояние, независимо от това дали периодът е неслучен или случен. От лошото гледане пръчовете трудно могат да се възстановят за 20–30 дни преди размножителния период. Затова не бива да се допуска отслабване през зимните и зимно-пролетните месеци. Зимната дажба е комбинация от сено, сочни и комбинирани фуражи. Сеното може да се дава до 1,2– 1,7кг, сочните фуражи (силажът или различните кореноплоди) – до 2–2,5кг, а концентратът – до 550–650г дневно. През лятото зелените фуражи достигат дневно 5–6кг, като допълнително се дава до 0,50,6кг концентрирана смеска.

С какви фуражи да храним овцете? Овцете използват много добре различни видове фуражи. В сравнение с другите селскостопански животни, те оползотворяват с 15–20% повече растения. Това се дължи на силно развитата храносмилателна система, като съотношението между дължината на тялото и на храносмилателния канал е най-широко при овцете (1:26). Освен това устройството на устата е такова, че овцете откъсват растенията много ниско до земята и задоволяват потребностите си на по-бедни пасища. Всеки фермер трябва да знае, че високопродуктивното овцевъдство изисква висококачествени и в достатъчни количества фуражи, за да се реализират възможностите на животните за висока млечност, вълнодайност, месодайност и плодовитост. Основните фуражи през пасищния период са зелените храни, а през оборния – силажът, сеното и сламата. През цялата година в зависимост от потребностите на овцете се добавят различни количества концентрирани фуражи. Зелени фуражи Зелените фуражи са тревите от естествените и

изкуствените пасища и ливади. Чрез зелените фуражи овцете получават всички необходими хранителни вещества в най-подходяща форма и съотношение. Предоставени в достатъчни количества, зелените фуражи поддържат висока жива маса на овцете и висока продуктивност. Едновременно с това себестойността на продукцията от овцевъдството е по-ниска. Най-голямо значение за овцете имат тревите от естествените ливади със следния ботаничен състав: 70–80% житни, 10–15% бобови и 10–15% други треви. Нашите пасища имат около 55% житни, 10% бобови и 35% други треви. Зелените фуражи са богати с всички видове минерални вещества, а съотношението между калция и фосфора е много благоприятно. Голямо значение имат тревите от естествените полупланински пасища, които могат да се използват 5–6 месеца в годината. За да бъдат по-добре оползотворени, необходимо е да се подобри тревният им състав, да се почистят, да се наторят и да се използват парцелно. В полските райони се поддържат ливади за ко-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

хранене

сене със състав от люцерна, еспарзета, ръж, детелина, зелена царевица и др. Много ценна е люцерната поради високото съдържание на белтъчни и минерални вещества. Големите количества люцерна предизвикват подуване и затова трябва да се дава завяхнала, заедно с житни треви, сено и слама. На възрастни овце може да се дава 4–7кг люцерна дневно. Еспарзетата е също много подходящ белтъчен фураж. Тя не причинява подуване, но има по-нисък добив и по-рядко се сее. Дава се в същите количества. Ръжта спада към житните треви. Съдържа помалко белтъчини, но повече безазотни екстрактни вещества. Използва се за паша рано напролет. Основният фураж на овцете през зимата трябва да е сеното. За да е качествено сеното, зелените растения трябва да бъдат окосени по време на цъфтеж и изсушени и прибрани правилно. Най-хранително е сеното от люцерна, еспарзета и други бобови фуражи. Тъй като не се получава в достатъчни количества, сеното се оставя за младите животни. Правилно е от хубавото сено да се получи сенно брашно, което в смес с концентрирани фуражи се предоставя на овцете във вид на смеска. По този начин се предотвратяват загубите и се изяждат и по-дребните стъбла на растенията. Груби фуражи От грубите фуражи най-подходящи за овцете са овесената, фиевата, граховата, просената и фасулената слама и плява. Те могат да участват до 1/3 от дневната дажба на грубите фуражи. Листниковият фураж в много райони с широколистни гори също може да се използва за храна на овцете, особено когато шумата е зелена. Сочни фуражи Сочните фуражи играят голяма роля при зимното хранене на овцете. Имат висока смилаемост и допринасят за доброто използване на зимните дажби, за доброто здравословно състояние и за висока продуктивност (особено млечност) на животните. Най-голямо значение от сочните фуражи имат кръмното цвекло, силажите, сенажите, картофите и тиквите. На овцете се дават средно по 2–4кг. Ако има моркови, те се оставят за агнетата и за кочовете като много витаминозен сочен фураж. Концентрирани фуражи Концентрираните фуражи (царевицата, ечемикът, овесът, пшеничните трици, шротовете и кюспетата) са много ценни за високопродуктивните овце и в някои случаи участват с доста висок процент в зимната дажба. Когато количеството на сеното е недостатъчно, в много ферми се преминава към концентратен тип на хранене на овцете. Царевицата е най-употребяваният зърнен фураж

за овцете. Има висока смилаемост и поради своя състав може да е основният фураж при угояване на агнета и овце. На овца може да се дава дневно 0,2–0,4кг царевица. Ечемикът е почти равностоен на царевицата. Дава се в същите количества, но най-добри резултати се получават, когато се състави комбинирана смеска от 4–5 компонента. Овесът е най-ценният фураж за овцете, особено за младите животни и кочовете. Овесът има подчертано диетични свойства. Ценни са и високобелтъчните фуражи, като слънчогледовият, лененият и памуковият шрот. При храненето на овцете значение имат и редица отпадъци от мелничарството, захародобивната и маслодобивната промишленост, както и от животински произход. Това са пшеничните отсевки, триците, цвекловите резанки, меласата, кюспетата и шротовете, трупното брашно, млекозаместителите, кравето мляко и т.н. Много от фуражите, които се дават на овцете, не се обработват. Но в редица случаи, особено когато може да се намалят загубите от разпиляване на фуражите, се препоръчва съставянето на целодажбени смески и тяхното гранулиране. Грубите фуражи може да се нарязват непосредствено преди храненето. Сламата и плявата се обработват чрез попарване, самозагряване и др. В някои ферми плявата се разбърква с нарязано цвекло, оставя се да постои няколко часа и след това се дава на овцете. Зърнените фуражи се смилат и се смесват във вид на ярма. Преди осеменителната кампания част от овеса и ечемика може да се дават покълнали. Цвеклото и картофите трябва предварително да се измиват и да се нарязват. По-дребните картофи могат да се дават цели. Ако картофите са прораснали, трябва да се сварят и да се изчистят от кълновете. Източник: agronet.bg

експерти

Методи за in vivo измерване на признаци, свързани с месодайната продуктивност в oвцевъдството

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

Иван Стойчев, Елисавета Пенкова, Дойчо Димов, Аграрен университет, Пловдив

Овцевъдната индустрия в света преди 30 години се натъкна на фундаментален проблем. С изключение на страните, които са основни производителки и износителки на агнешко месо (Нова Зеландия и Австралия) и някои страни от Близкия изток, консумацията на агнешко месо в света значително намаля (Stanford et al., 1998). От друга страна, консуматорите на агнешко станаха все по-взискателни към степента на залояване на трупчето и съдържанието на мазнини в месото. В много западни страни консуматорите изразиха предпочитания към постното месо. Потребителското търсене се насочи към по-малки разфасовки на агнешко месо с ниско съдържание на мазнини, на по-ниски цени, лесни за готвене и с по-малко отпадни остатъци (Ward et al., 1995). Тази промяна в потребителското търсене на агнешко месо беше причина овцевъдната наука и практика в развитите в овцевъдно отношение страни да предприемат ефективни мерки в областта на селекцията при някои породи овце за месо. В страни като Великобритания, Франция, САЩ, бяха внедрени успешно развъдни програми, които чрез използване на модерни технически средства и ефективни развъдни дейности доведоха до усъвършенстване на породи като Ил дьо Франс, Мутон Шароле, Блю дьо мен, Суфолк и др., в направление за производство на постно месо. Характерно за този генетичен прогрес е, че учени и специалисти се насочиха към използване на вътрепородното вариране при тези породи и чрез използването на съвременни

технически средства за измерване in vivo на някои признаци, свързани с месодайната продуктивност чрез метода на чистопородното развъждане много бързо постигнаха голям генетичен прогрес при подобряване на качеството на агнешките трупчета в съответствие с потребителските интереси. Класическият метод за определяне състава и качеството на агнешките трупчета е кланичният анализ. За да се оценят месодайните качества на агнешките трупчета, при кланичният анализ се измерват редица признаци (предкланично живо тегло, тегло на охладен труп, кланичен рандеман, кожа, глава, крака, бял дроб, черен дроб, сърце, бъбреци, далак, вътрешни мазнини, стомах, черва (празни), дължина на трупа, обхват на бута, дължина на бута, площ на musculus longissimus dorsi). През последните години в овцевъдството се обръща особено внимание на някои измервания на гръбния мускул (musculus longissimus dorsi) и подкожната мастна тъкан (corpus adiposus subcutaneous), като индикатори за съотношението между мускулатурата и тлъстината, характеризиращо консумативната ценност на месото от гледна точка на съвременното потребителско търсене. При гръбният мускул се извършват измервания на дълбочината, ширината на m.l.dorsi при срез между 12-то и 13-то ребро, а площа се изчислява по формулите: площ на m.l.dorsi = ширина на m.l.dorsi / 2 * дълбочина на m.l.d /2 * 3.14 /100; площ на m.l.dorsi = ширина на m.l.dorsi * дълбочина на m.l.dorsi * 0.77 / 100. В същата област се измерва и

дебелината на подкожната мастна тъкан в три пункта (сн.1) и за сравнение и оценка се взема средното аритметично (Cameron and Bracken, 1992, Simm et al., 1993). В началото на 80-те години ехографските апарати започнаха да се използват и при овцете за оценка на признаците, свързани с месодайната продуктивност (сн.2). Ехографията се основава на възможността множество еховълни да бъдат изобразявани в сивият спектър (grey-scale). Ехографският метод позволява изследваният обект да бъде наблюдаван в реално време (Real-time), а картината се състои от точки с различна степен на осветеност и яркост. Всяка една точка се визуализира като сянка в сивата гама, с нюанси от черен към бял тон, пропорционално на интензивността на отразените ултразвукови вълни. Полученият образ е двуизмерен и методът се нарича още B-mode (brightness). В овцевъдната практика на развитите страни се използват и други методи за по-прецизно измерване на дълбочината, ширината и площта на мускулното око и дебелината на гръбната тлъстина – това са компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и дигитален анализ на видеоизображение. Тези методи са доста скъпи и рядко намират приложение в научни изследвания и практиката. Затова, на този етап ехографският метод остава най-достъпен както за изследвания, така и практически приложения, въпреки по-малката прецизност на измерванията. Относително ниските разходи за закупуване на ехографската апаратура и нейната лесна прено-

Сн1. (musculus longissimus dorsi )D1ширина, D2 дълбочина; сн.2. Мобилен ехографски апарат SONOSCAPE A5V; сн.3. Снимка на измервания с мобилен ехографски апарат SONOSCAPE A5V на (musculus longissimus dorsi) и подкожна мастна тъкан (corpus adiposus subcutaneous)

симост доведе до внедряването на ехографските измервания в национални програми за усъвършенстване качеството на агнешките трупчета, в много части на света (Stanford et al., 1998). За подобряване качествата на агнешките трупчета произведени в България, българските производители-овцевъди използват породи овце за месо, предимно Ил дьо Франс, Мутон Шароле и Суфолк, които са внесени в страната. Ограниченият брой животни от тези породи и заявката от страна на пазара за агнешки трупчета с по-добра конформация и по-ниска степен на залоеност е причина много овцевъди да практикуват кръстосване с кочове от месодайни породи. По-високото живо тегло не винаги се покрива с по-добра месодайност. Чрез сканирането може да се предскаже дали е икономически изгодно да се заколи дадено животно и дали живото тегло ще е свързано с добра месодайност. Съчетаването на селекцията с храненето като подходи при усъвършенстване на овцете по месодайни качества, чрез измервания с компютърна томография или ултразвукова ехография може да осигури висококачествени и продуктивни животни. Ултразвуковата ехография е известен и по-разпространен метод, защото е евтин, лесен и се прилага успешно в развъдната дейност на много развъдни организация по света. Вече са достъпни мобилни ехографски апарати, с които могат да се извършват изследвания за нуждите на научно-изследователски проучвания (сн.3). Такива трябва да бъдат планирани и проведени в различни университети и изследователски институти, с различни породи от месодайно и комбинирано направление, с цел натрупване на данни и тяхното използване за характеристика на породите и бъдеща селекция за подобряване на месодайни качества, на подходящи за целта и съществуващи породи овце в България.

експерти

За генетиката в козевъдтвото

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

зооинж. Здравко Иванов

Повече от 12 години работя в сферата на генетиката и най-вече в областта на говедовъдството. Дистрибутирам продуктите на голяма компания, кооператив в САЩ, обединяващ 16 000 фермера. Работя със стопани, решили да направят крачка в областта на козевъдството. Част от тях търсят възможности за нови инвестиционни пътища, за развитие, а интересът към сектора в последните две години става все по-засилен. В процеса на работата ми се отдаде възможност да се запозная с това, докъде са стигнали французите в генетиката и развъждането на козите. Франция има прогрес в тази сфера, върховите постижения са впечатляващи и несъмнено идват оттам. Положих изключително големи усилия да се запозная детайлно с организацията на работа и успехите на френските колеги. Това ми вдъхна увереност да работя с фермери, които имат желание и възможности да се развиват в тази сфера. И понеже конкретно се занимавам с изкуствено осеменяване при кравите, то считам, че този начин на осеменяване на овцете и козите е една неразгърната възможност пред българския животновъд да ползва върховите постижения на генетиката. Безспорни са предимствата на изкуственото осеменяване при козите. Подобрени са хигиенните условия и генетиката, а съобразно плана за управление на стадото се постигат и икономически предимства. Целите са различни, необходими са експертни познания по развъждане, по генетика и по управление на стадото и фермата. Паралелно с това от изключителна важност е да се подбере точното време за начало на развъдния процес, какъв да бъде метода на заплождане, кои животни ще отидат за естествено покриване и кои ще бъдат осеменени изкуствено. Т.е. козите да бъдат подбирани. Целта на изкуственото осеменяване е да получим максимум бременности. Когато ми се отдаде възможност да надникна в европейски мащаб кои са най-атрактивните породи, отглеждани за мляко, неминуемо стигнах до Франция. Във Франция се отглеждат основно двете млечни породи кози – Саанска и Алпийска и популацията там е най-голяма, което е основа генетиката да

е на много по-високо ниво. Ясната програма, по която върви целия генетичен прогрес, далновидността с която го правят, ще ги остави на „гребена на вълната” следващите десетилетия. В кооператива Sersia членуват както фермери, така и няколко по-малки кооператива и сдружения. В него влиза и една от компаниите във Франция, произвеждаща генетика, това е Capgenes. Генетиците предлагат изключително добри разплодници, подбрани по ясни критерии, разработени са нови методи на оценка на развъдната стойност, въвличат се все повече животни от популацията в контрола на продуктивните качества. И това им дава изключителни възможности за подбор. Пренасяйки опита в България с този клас генетика можем бързо да наваксаме вакуума, който се е образувал в тази сфера. Аз съм оптимист в развитието на българското козевъдство, нещо повече – дори съм краен оптимист. Но реално виждам и трудностите по пътя, виждам в какви „подводни и надводни камъни” се препъват фермерите, в стремежа си да оцелеят. Където открия, че има заряд и пламък, се мъча да го поддържам, да помагам на стопаните да вървят напред. Аз и моят екип сме в състояние да предоставим на стопаните една изключително качествена генетика, представляваща двете основни френски млечни породи – Саанска и Алпийска, да им гарантираме успеваемост при работа с този семенен материал. Ще ги консултираме при подбора на животните, ще им подготвим ясна програма за контрол и управление на стадата, за очертаване визията на техните ферми, такива каквито искат да ги видят след 5–10 години. И заедно с това ще оказваме техническа помощ и подкрепа в детайли, като хранене, технологии, здравен статус – целия спектър от потребности на стопаните. Огромно е желанието ми за сътрудничеството с асоциацията на козевъдите в България и съм доволен, че част от членовете се отзоваха. Няколко впечатляващи цифри и факти за френското козевъдство: Един милион са козите във Франция, 390 000 се контролират по продуктивни качества; 160 000 кози участват в селекционните програми; със 150кг мляко се е повишила продуктивността на тези животни през последните 10 години; с 0,1г на килограм за година са се покачили нивата на протеина и на мастните вещества в козето мляко. Източник: Агровестник

мери, открити водопроводи и преносими мрежи с цел предотвратяване на замръзване. • Да разполагат с най-необходимите медикаменти в случай на затваряне на пътищата. • Да се оборудва противопожарен пункт във всяка ферма с необходимия инвентар.

брой 11-12/ 2015

Дейности в овцефермата В голяма част от фермите зимните месеци съвпадат с найважното мероприятие в овцевъдството – агнилната кампания. Затова основните грижи са насочени към подготовката є: • Помещението се почиства от постелята, ако това не е сторено през пролетта. • Покривът и прозорците се отремонтират. • Помещенията и всичкия необходим инвентар се дезинфекцират поне с варно мляко. • В обора трябва да се осигури чист и сух въздух, без течение. Овцете издържат на студ от 8–10 градуса, а агнетата на 12–15 градуса, но са много чувствителни към влагата. • Да се отремонтират поилките, за да се предпазят помещенията от влага и замръзване. • Да се осигури нощно дежурство по време на агнилната кампания.

• Да се осигури всичко необходимо като инвентар за агненето и най-необходимите медикаменти и обезателно изправен газов фенер. • За новородените агнета и майките им се отрежда найтоплото и светло място, като се спазват противопожарните изисквания. • Да се внимава особено много с печките на твърдо гориво и с фасовете от цигарите. • Във всяка ферма да се оборудва с необходимия инвентар противопожарен пункт. • Да се проверят вътрешните ел. табла на ферми, фуражни заводи и цехове с цел избягване на къси съединения. Същите да се почистят от паяжини, да се проверят за течове, при нужда да се подменят предпазители, шалтери, шини. • При настъпили аварии да се сигнализират оперативните служби (дежурни) на общинско и областно ниво. • Чрез дежурните по Общини да се уведомят съответните служби за евентуални аварии от снегонавяване и обледеняване по електропроводите. • Да се наблюдават трансформаторите в селскостопанските дворове, ферми, складове и силози и при евентуални повреди (спиране на тока, горящи кабели и др.), да се уведомят компетентните служби.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Дейности в говедовъдната ферма С намаляване на температурите фермерите, отглеждащи крави трябва да подготвят помещенията, в които ги отглеждат: • Първото, което трябва да направят е да почистят тора около оборите си и да го стифират на определените за това места. • Да отремотнират повредените покриви и прозорци. • Да почистят дворчетата за разходка, за да предпазят животните от пързаляне и падане след замръзване. • Да предпазват животните от течение, но да поддържат необходимия микроклимат в помещенията. Кравите издържат на температури до 10 градуса, а телетата до 15 градуса, но на влага и течение – не. • Да подготвят вакумпомпите за работа при ниски температури. • Добре е да имат агрегат в случай при спиране на тока. • Огледайте токопроводите и изрежете клоните на дърветата, които ги застрашават спазвайки всички противопожарни правила. • Млекопунктовете също трябва да се подготвят за работа при зимни условия – да няма течове от покрива и прозорците. • Да се запасят с необходимото количество вода най-малко за 24 часа или да разполагат с печки, на които да топят сняг до отстраняване на повредата. • Да се подготвят подходи към естествените водопойни чешми. • Да се изолират всички водо-

експерти

Зазимяване в животновъдната ферма

експерти

Видове мед в България

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА МЕДА Въглехидрати – представени са главно моноза-харидите – фруктоза и глюкоза, които са до 85%, захарозата е до 5% в нектарния и до 10% в мановия мед. Колкото по-висок е процентът на глюкозата и фруктозата, толкова по-качествен е медът. Освен монозахариди, в меда има и около 20 по-висши захари – ди- и три-захариди. Вода – между 13.50% и 20%. Минерални вещества – светлите видове съдържат до 0,35% минерални вещества и микроелементи, докато по-тъмните видове мед и особено при мановия мед – до 0,85%. Ензими – те регулират биохимичните процеси в живите организми. При качествените, необработвани топлинно медове, диастазното число е минимум 8. Колкото е по-високо диастазното число, по-добър като биологичен продукт е медът. Органични киселини – ябълчена, оксалова, лимонена, винена, млечна и др. Белтъци и азотни вещества – в много малки количества са от 0,3% до 0,5%. Витамини, в зависимост от вида на растенията от които е събиран нектарът, биогенни стимулатори, етерични и ароматични вещества, флавоноиди и др.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВА НА ПЧЕЛНИЯ МЕД Всички съставни части на пчелния мед са елементи на съвременната фармакология. Носители на терапевтичния ефект са отделните съставки (захари, микроелементи, витамини, ензими, флавоноиди, ароматни съединения, растителни антибиотици и др.), а от друга страна, тяхното комплексно лечебно действие върху болния организъм като цяло. Могат да се отбележат следните по-важни въздействия на меда: • подобряване на имунната система; • антибактерийно, антимикотично въздействие; • противовъзпалително • антиалергично (хипосенсибилизиращо); • кръвотворно; • отхрачващо • регенеративно; • невротонично; • тонизиращо; • слабително; • противоотровно действие. ВИДОВЕ ПЧЕЛЕН МЕД В България се срещат предимно нектарни медове. Изключение прави манов мед от района на Странджа и крайморската част на Източна Стара планина.

Различните видове нектарни медове възприемат хранителните и лечебни свойства на растенията, от които са събирани. Естествено, ензимното съдържание се подобрява под въздействието на пчелите. Ето защо много важно за консуматорите на пчелен мед е да знаят медът от какво растение е и дали е монофлорен или полифлорен. В пчеларската практика се произвеждат много видове мед, с различно процентно съдържание на растителните източници. Прието е, когато поленовият анализ на определен мед покаже над 50% от един вид растение, медът да се определи като монофлорен. Има и изключения – например за лавандулов мед този процент е 14%, за липовия мед – 24%, за акацията – 32% и т.н. Акациев мед – той е воднобистър, кристализира много бавно и дребнозърнесто. Има приятен сладък вкус, преобладава фруктозата – 41% и глюкозата – 35%. Има умерено изразени летливи и нелетливи антимикробни вещества. Намира приложение като общоукрепващо, сънотворно, отхрачващо, кардиотонично и невротонично средство. Препоръчва се при лечение на чернодробни, стомашно-чревни и бъбречни заболявания. Може да се използва за диабетично болни, но само по лекарско предписание. Липов мед – тъй като липата в трите є разновидности е разпространена в цялата страна, този мед

може да се срещне навсякъде у нас. На цвят е бистър, леко жълтеникав, с много приятен сладък вкус (при горската липа може леко да нагарча). Обикновено кристализира по-финозърнесто. Има специфичен липов аромат, който го отличава от другите видове мед. Липовият мед съдържа специфичен глюкозид, който въздейства потогонно, диуретично и секретолитично. Има добре изразено антимикотично, антимикробно действие, добре изразено положително въздействие върху дихателните пътища. Поради това, че когато цъфти липата, тя привлича много пчелите, в липовия мед съдържанието на поленови зрънца може да достигне до 80%. Лавандулов мед – златист на цвят, с много приятен аромат на лавандулов цвят, рядко се среща у нас. Кристализира много фино. Има изразено антимикробно въздействие, препоръчва се при стомашно-чревни проблеми, както и при сърдечни оплаквания, мигрена, неврастения. Кестенов мед – вече се среща изключително рядко у нас. Има тъмнокафяв цвят, слаб аромат на кестен и леко възгорчив вкус. Специфичен мед. Има добре изразени противомикробни, антимикотични свойства, добър лечебен ефект при възпалителни процеси на бъбреците, пикочните канали, колити на стомашно-чревния тракт. Мед от детелина – по-често се среща като част от други медове, но е един от най-ценните, поради съдържанието на глюкозиди, пектин, танини, витамин С. Особено полезен е за укрепване на

стомашночревния тракт, възбуждане на жлъчната секреция, подобряване на храносмилането, за лечение на чернодробни и сърдечни заболявания. Фруктозата в него преобладава пред глюкозата, медът е с приятен аромат, кристализира бавно и фино, бистър е, но след кристализация става млечнобял. Мед от комунига – добър мед с отлични хранителни и вкусови качества. Също както при детелината, е примесен с други медове. Има бистър, светложълт цвят, с лек дъх на ванилия. Съдържа дъбилни, противомикробни и противогъбни вещества, етерични масла и др. Външно действа добре при лечение на рани, дерматити, циреи. Вътрешно се препоръчва при неврози, главоболие, газове, добро средство е за увеличаване на кърмата. Добро сънотворно средство. Мед от риган – риганът е медоносно билково растение, срещано в полупланинските и планинските части на страната, от което пчелите събират високолечебен мед. Има жълт цвят, приятен аромат. Съдържа танини, етерични масла (тимол), витамини B и C, провитамини. Има силно изразено противомикробно, антимикотично, бронхолитично въдействие. Особено лечебен е този мед за болести на дихателните пътища, общо укрепване на организма, инфекции. Дори външното му приложение (под формата на компреси, лапи) при рани, лишеи и обриви е ефикасно. Източник: „Пчела и кошер”

експерти

Диастаза или инвертаза

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

И най-добрите познавачи на пчелния мед не могат да твърдят, че знаят всичко за него. Лекарите блокират патологичните процеси в организма с куп лекарствени препарати, произвеждани по рецепти на фармацевти. Но кой би желал да остане просто така с блокирано здраве, куп лекарства и неясно бъдеще? Ето защо биохимиците хармонизират биохимическата система на организма и тогава той самостоятелно се възстановява, по-скоро всеки търси начин да оздравее напълно. Пчелният мед е ценен диетичен продукт, съдържащ основно въглехидрати, енергийни съставки, особено ценни при храненето и метаболизма на човека и затова е винаги приложим. За съжаление пчеларите по света (а не само у нас) имат твърде повърхностни знания относно пчелния мед. Още по-трагично е положението при консуматорите на пчелни продукти. При тях знанията се формират основно от средствата за масова информация, а знаем колко разнопосочни са тези информации. За съжаление противоречиви са и твърденията на учените – медът е загадка и за тях. Най-общо, твърдението, което всички уважават и спазват е, че наличието на диастаза в меда е верен признак за натуралния произход на меда. Потребителите искат и купуват мед с по-високо съдържание на диастаза заради внушението, че тя е верен признак за истин-

ски пчелен мед. Как ли биха реагирали, когато разберат, че в любимите ни акациеви и липови медове диастазната активност е на долната граница? Диастазата съществува в различни количества във всички видове пчелен мед и може да бъде измервана в единици по Готе. От какво зависи съдържанието на диастаза в меда? То зависи преди всичко от вида на меда и неговия вискозитет. При преработка на мед с по-голям вискозитет (гъст мед) пчелите внасят в него повече диастаза. Светлите полифлорни медове съдържат значително помалко диастаза от тъмните полифлорни или мановите медове. Ниска диастазна активност имат например медовете от бяла акация, липа, слънчоглед, а по-висока – мановите медове, медовете от бодили и др. При тях тя достига до 60 единици по Готе. Следователно ролята на пчеларя за по-високата или по-ниска диастазна активност буквално е призрачна. Знае се, че в изискванията на ЕС по отношение на диастазната активност се допуска минимално съдържание от 8 единици. Има и допълнителна още по-ниска граница от 3 единици, но при едновременно ниско съдържание на ХМФ (хидроксиметилфурфурол) не повече от 15 мг/ кг мед. Условието за минимално съдържание на ХМФ е въведе-

но, поради нуждата да се потвърди ниското съдържание на диастазата, т.е. да се изключат от тази категория на прегрети и стари медове. Поради това, че изработваните в човешкия организъм количества на диастаза са многократно по-големи от постъпващите от меда, не си заслужава даже да се говори за това, кои медове са най-богати с диастаза. Защо тогава се въвежда определянето на диастазната активност като метод за потвърждаване на качеството и произхода на меда? Диастазата се явява лесно определим показател (фермент) и се използва в случаите: • определяне на възрастта на меда, защото този фермент постепенно намалява в процеса на съхраняване на пчелния мед; • показател на прегряването – в процеса на претопляне на меда диастазата значително намалява. Така например диастазната активност намалява наполовина при 20°С за 1480 дни, при 25°С за 540 дни, при 80°С за 1,2 часа. Неслучайно стандартите за меда изискват съхраняването му да става при температури до 20°С. Влиянието на температурата на съхраняване върху скоростта на разпадане на ферментите и намаляване на тяхната активност трябва да се има предвид при разработването на технологиите за разтопяване или декристализация на медовете. Така се

препоръчва пастьоризация на меда при температури 60°С за около 30 минути. При това обаче спадането на диастазната активност наполовина става само за 16 часа, а на инвертазата – само за 3 часа. Следователно възниква големият проблем за технологичното оборудване във фабриките за преработка, което да осигурява бързо загряване и още по-бързо охлаждане на обработвания мед. Факт е, че процесът на нагряване и охлаждане за големи количества (както е при българските производители – тенекии от 18 литра) става продължителен и въобще не е без значение промяната на тези цитирани по-горе показатели – ХМФ, диастазна активност и инвертаза. Влиянието на температурата на загряване при декристализацията на меда подробно е изучавана от немските учени Вернер и Катарина фон дер Ое. Те установяват, че нагряването на

меда в продължение на 24 часа до 40°С не води до съществени промени в активността на ферментите диастаза и инвертаза, но това не е така при 60°С. При високата температура се губи значителна част от активността на ферментите, но и се повишава значително ХМФ. Все пак, може ли по диастазната активност да се съди за натуралността на пчелния мед? Между диастазната активност и натуралността на меда няма пряка зависимост. При запознаване с различни фалшификации на пчелен мед в Хамбургския институт по меда са били демонстрирани образци от „синтетичен мед“, получени с помощта на биотехнологии с диастазна активност от 30–45 единици по Готе. Този мед е бил чист фалшификат. Диастазното число може да бъде допълнително към поленовия анализ, защото при

някои видове мед има характерно значение на диастазното число. За целта са необходими много опитни специалисти с голям практически опит, защото мед с един и същ ботанически произход може да има съществено различни диастазни активности според географския произход. Много учени в Европа вече предлагат за индициране на възрастта на меда не диастазната активност, а другият фермент в меда – инвертазата. Инвертазата е много по-чувствителна към температурните промени и съответно на продължителността на съхраняване. Този параметър за окачествяване на меда отдавна вече се определя в институтите, които се занимават с изследване на меда. Дилемата в бъдеще очевидно ще бъде Диастаза или Инвертаза. Източник: Пчела и кошер

експерти

Зазимяване на пчелните семейства Валентин Ватев Зазимяването на пчелните семейства трябва да стане най-късно до края на октомври. Прави се преглед и пчеларят за последно трябва да хвърли един поглед върху пчелните майки и ако се налага, някои може да бъдат подменени. Старите, износените и евентуално повредени пчелни майки през зимата може да умрат и на пролет семейството да стане търтовка.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

За доброто и сполучливо презимуване е особено важно количеството и качеството на медовите запаси. Медът трябва да е нектарен, да не е кристализирал и в по-голямата си част да е запечатан. Незапечатаният мед може да се вкисне. Пчелните семейства не трябва да се оставят да зимуват на манов мед, който е богат на минерални вещества. Ако през зимата няма хубави дни и пчелите не могат редовно да се облитат, тяхното дебело черво се препълва с несмлени остатъци, пука се и пчелите умират. Пчелните семейства в Дадан-Блатов кошер трябва да бъдат зазимени с 14–18кг мед, а в кошерите Лангстрот Рут – с 20кг. Преценка на хранителните запаси се прави на око. Една Дадан-Блатова плодникова пита, пълна с мед, тежи 3–3,5кг, но не всичките са изцяло запчатани. Обикновено пчеларят оценява другите непълни пити на око. За опитния пчелар това е един сравнително точен начин. Но по-точна преценка може да се направи като се знае, че 1кв.дм от пчелната пита запечатан мед от едната страна тежи 160г. А за още по-гляма точност може от дъсчици да се направи рамка 10х10см, което е 1кв.дм и чрез полагане върху питата съвсем точно да се определят

Разположение на питите с мед в гнездото: в ляво – на свод, в дясно – на брада. А – пчели, Б – празни килийки, В – килийки с мед

наличните медови запаси. Всяка пита не трябва да съдържа по-малко от 1,5–2кг мед. В гнездото трябва да има и 2–3 пити с прашец. Подреждане на гнездото Обикновено при зазимяването пчелните семейства в Дадан-Блатовия кошер се оставят на 7–8 пити, по-рядко на 9. Това е за силните семейства. Слаби семейства са тези с по 4–5 междурамия с пчели. Aко се оставят самостоятелно, има вероятност през зимата те да загинат. Слабите семейства се зазимяват по две в кошер, разделени с плътна преградна дъска, прегражда се и прелката. Двете семейства успешно презимуват, защото се топлят взаимно и консумират по-малко храна. При силните пчелни семейства питите се подреждат към едната стена на кошера – по-топлата (южната или западна), а от другата страна се поставя преградна дъска. Питите на по-слабите семейства се подреждат в средата и от двете страни се ограничават с преградни дъски. В гнездото питите се подреждат на „свод“ или на „брада“ На свод е когато в двата края се поставят попълните с мед пити, а в средата – по-празните. На това място се оформя кълбото. На брада е когато пълните с мед пити се поставят в средата на гнездото, а по-празните в двата края. Пчелите, в образуваното зимно кълбо, при движението си в различни посоки винаги ще имат досег с мед. Върху покривните дъсчици някои пчелари поставят вестници. Практично е в покривната възглавница да се постави стиропор, който зиме пази от студ, а лете – от жега. Евентуални пукнатини по кошера се запушват. Слагат се мишите предпазители, ако не са сложени досега. Кошерът леко се накланя напред, за да се оттича водата от дъжд или топящ се сняг. Прелката се оставя отворена 3 до 5см. Ако мястото е ветровито, добре е с подръчни материали да се изгради ветрозащитна стена. Проверява се оградата на пчелина и дупките се запушват, за да нямат възможност да влезнат животни. Също така се оглежда и се отстраняват клони, които при вятър могат да ударят кошерите и да причинят безпокойство на зимуващите пчели.

експерти

Изберете българското зооинж. Красимира Горанова зооинж. Виолета Георгиева и одобрение за спермопроизводители. Към настоящия момент в СПМБСП има осем бичета и едно женско малаче. Три от мъжките животни са от породата Холщайн фризийско говедо, едно от Кафяво говедо и останалите четири са малачета от породата биволи Българска мурра. Изборът им е осъществен със съдействието на специалистите от „Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България” гр.Добрич; „Асоциация за развъждане на Кафявата порода”, гр.Севлиево; „Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството”, гр.Шумен и „Асоциация на българските биволовъди”, гр.Шумен. Телетата са закупени от фермите „Вароша 05” ЕООД, „Као-какао-бул” ООД, а малачетата са съответно едно мъжко и едно женско от „Бик” ООД, гр.Сливен и още три мъжки от ЕТ – Ангел Ангелков от с.Григорево, област София. Те са синове на биците Gateway 822169, Mardan 822247, Lincoln 10 506525, GS Huxoy 812.100.272 и Найден 30388502, Митко 30385138 и №30908510. ИАСРЖ има възможности за попълване на Станцията с повече телета за преценка с цел производство на бици от нови високопродуктивни линии. В България вече има много ферми с високо ниво на организация и развъдно подобрителна дейност. Особен интерес представлява

породата биволи Българска мурра. От примитивния средиземноморски бивол, който се е използвал предимно за работа и за месо, след повече от 40 години целенасочена развъдно подобрителна работа на българските учени, днес България притежава най-високопродуктивната млечна порода биволи в Европа. Съгласно отчетите на председателките на двете развъдни организации проф. Цонка Пеева и доц. Марина Цанкова средната млечност на контролираните биволици е 1800–1900 литра, като в елитните ферми млечността е 2300–2400 литра, има и отделни животни с млечност над 3000–3500 литра. Имайки предвид факта, че почти цялото поголовие женски биволици е под контрол, това е изключително добра продуктивност, а също така се прави извода, че популацията е с добра изравненост по млечна продуктивност. Ценно качество на Българската мурра е изключителната устойчивост. Биволите са влаго- и топлолюбиви животни. Това са характерни за тях биологични особености, които изискват по специфични условия на от-

Средните стойности на продуктивността на родителите на бичетата са: 4,19%м.в.

383кг мл.м.

3,26%пр.

298кг пр.

4,22%м.в.

487кг мл.м

3,35%пр.

387кг пр.

КГ М

7357кг

4,10%м.в.

302кг мл.м.

3,30%пр.

243кг пр

МБ

9481кг

4,54%м.в.

430 кг мл.м.

3,94%пр.

373 кг пр.

БМ М

2439кг

7,79%м.в.

190 кг мл.м.

4,22%пр.

103 кг пр.

МБ

2752кг

7,78%м.в.

214 кг мл.м.

4,47%пр.

123 кг пр.

брой 11-12/ 2015

9139кг 11549кг

ХГ М МБ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

В Националната генетична банка (НГБ) на Република България се съхраняват повече от 3 милиона дози дълбока замразена сперма както от високопродуктивни комерсиални породи, така и от местни и аборигенни породи говеда, биволи и овце. ИАСРЖ работи за поддържането и постоянното обновяване на стокираните дози в НГБ чрез Станцията за преценка на млади бичета по собствена продуктивност (СПМБСП). Станцията действа от 01.12.1993г. От създаването є до сега в нея са преценени 233 телета, от които 120 са одобрени за спермопроизводители и са прехвърлени в Станциите за изкуствено осеменяване. Попълването на СПМБСП, обаче е сериозно затруднено. За да могат да влязат в програма за изкуствено осеменяване, младите бичета трябва задължително да имат отрицателни тестове за болестите инфекциозен ринотрахеит, мукозна болест, левкоза, бруцелоза, лептоспироза. Експертите на ИАСРЖ съвместно с колегите от Развъдните организации анализират данните за произход, извършват екстериорен оглед и избират найдобрите мъжки телета за постъпване в СПМБСП, но факт е, че от над 40 подбрани животни през 2013г., само две от тях са били напълно здрави. Поради тези причини се получи период от 9 години, в който не е било възможно в СПМБСП да постъпват малачета. Едва през 2013г. с пълното съдействие и лично участие на председателката на „Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството”, гр.Шумен, проф. Цонка Пеева постъпиха първите три нови малачета за преценка

глеждане. Но българският бивол може да се отглежда при същите условия, при които се отглеждат и говедата – абсолютно при промишлени условия. Единственото, което не трябва да се пренебрегва е, че те се нуждаят от повече топлина. По принцип биволът не боледува от луда крава, много рядко от бруцелоза, туберкулоза и едра шарка, това важи и за Българската мурра. Към предимствата на отглеждане на биволите следва да отбележим и добрите вкусови и диетични качества на месото, млякото и продуктите, произведени от тях. Те изцяло се отнасят към екологично чистите продукти. Биволското мляко е с най-високо съдържание на млечни мазнини и с най-високо съдържание на сухо вещество. Биволовъдството в България трябва и ще се развива, като отрасъл с много добри перспективи. Това е една незаета за българския животновъд пазарна ниша, която предполага реализация както на нашия, така и на световния пазар. Още преди официалното признаване на Българската мурра като порода, разплодни животни са били изнасяни в бившия СССР – Азербайджан, Грузия, Узбекистан и Казахстан, в Румъния, Венецуела, Филипините. Дози дълбоко замразена сперма са били внасяни от Бразилия, Венецуела, Италия, Румъния, Турция и Германия. В страни като Австралия, Дания, Германия, Великобритания, в които биволът е бил непознат, бяха създадени ферми с участието на Българска мурра. Интересът и търсенето на семенен материал от нашата порода биволи е налице и днес. ИАСРЖ съхранява над 50 000 дози дълбоко замразена сперма от Българска мурра в Националната генетична банка и работи за постоянното обновяване на този безценен генетичен резерв за развитие на биволовъдството както в България, така и в световен мащаб.

Икономическа ефективност при овце с едно и две агнета Ст.н.с. II ст. д-р Иван Ценков н.с. I ст. д-р Йовка Попова н.с. I ст. д-р Петя Славова Експериментална база НИГО – Стара Загора Плодовитостта на овцете е важен стопански показател, свързан не само с възпроизводството, но и с получаването на агнешко и шилешко месо. В страните от Западна Европа с интензивно селско стопанство, където приходите идват основно от продажбата на угоени агнета за месо, фермерите смятат че плодовитост под 130 агнета от 100 овце не е достатъчна за рентабилно производство в овцевъдството. Ето защо в тези страни се работи интензивно за повишаване плодовитостта на овцете и получаване на повече агнета, независимо от продуктивното направление. Плодовитостта е породен и индивидуален признак и в голяма степен зависи от условията на отглеждане. У нас с по-висока плодовитост се характеризират тънкорунните овце и тези с висока млечност. Конюнктурата на пазара налага икономическата ефективност от отглежданите овце все повече да се свързва с производството на месо и то предимно от млади животни. Желанието ни е с настоящата статия да запознаем стопанитеовцевъди с икономическата ефективност при тънкорунни овце с различна плодовитост. За целта проведохме проучване с 2 стада от по 225 овце-майки от Тракийската тънкорунна порода от фермата на ИЖН – Костинброд, Експериментална база НИГО – Стара Загора. През периода на проучването годишно за овца-майка бяха осигурени по 150кг концентратна смеска във вид на гранули, 120кг люцерново сено и 400кг силаж, а пашата беше на воля. Продуктивните показатели – плодовитост, вълнодобив и издоено мляко, бяха установени чрез индивидуални контроли по възприетата в нашата страна методика за контролиране на продуктивните качества на овцете. Отчетени бяха всички абортирали овце, отпаднали, заклани по необходимост, отбити и реализирани за месо агнета и съответното живо тегло. Общата продукция беше остойностена по цените на реализация на отделните продукти през периода на проучването. Фуражите бяха собствено производство и бяха разпределени според действителните разходи за единица продукция. Останалите разходи бяха пресметнати на овца-майка. Получените резултати показват, че 284 от овцете-майки (или 64,25%) са родили едно агне, а 158 броя (З5,75%) – по две. Абортиралите и отпадналите до третия ден от раждането агнета са 89, като 28 броя (или 9,85%) са единаци, а 61 (или

19,30%) – близнаци. До отбиването са отпаднали 1,40% от единаците и 5,06% от близнаците. По необходимост са заклани общо 14 агнета, 8 от които са родени като единаци и 6 като близнаци. Отбиването на агнетата беше извършено на 90–100-дневна възраст, като отстранените от разплод са продадени за месо. За разплод са отбити 113 агнета родени като единаци и 103 – като близнаци. Предоставените за продажба са съответно 131 и 130. Живото тегло при отбиване на мъжките агнета-единаци е 28,18кг, а на близнаците – 26,71кг. З а женските тя е съответно 26,17кг и 25,65кг. Това показва, че разликите в живото тегло за родените като единаци и близнаци агнета не са големи. От овцете-майки, родили едно агне е настригано средно по 7,42кг вълна, а от тези с близнаци - по 7,16кг, т.е. с 260 г по-малко. От всички овце е надоено по 24,77 литра мляко. По-висока млечност са показали родилите две агнета – 27,52л. Прирастът от родените и отбити агнета, оставени за разплод и продадени за месо от овцете, родили близнаци е по-висок от родилите единаци – съответно с 57,91% и 74,09%. При икономическата оценка на двете групи, в зависимост от броя на родените агнета, като база

за сравнение (100%) са приети стойностите на приходите, разходитите и печалбата средно за стадото. Приходите от овцете-майки, родили едно агне са 87,21% от средната стойност за стадото. От овцете-майки, родили по две агнета, приходите са 124,01%, като значителната разлика се дължи на по-големия прираст от приплодите при тях. Разходите за овцете-майки с едно агне са 96,92%, а за тези с две агнета – 105,21%, сравнени със средните разходи за стадото. Това показва, че тези разлики не са категорично изразени, т. е. плодовитостта не е оказала съществено влияние върху равнището на разходите. Печалбата от овцете с едно агне е 78,64% от средната за стадото, а от тези с две – 140,78%. Нормата на рентабилност като показател, характеризиращ ефективността на производството за родилите едно агне е 81,13%, а за тези с две – 133,63% при стойност за стадото 100%. Тъй като близнилите овце се характеризират с получаване на повече мляко и прираст и по-висока ефективност на производството, си позволяваме да препоръчаме селекцията в тънкорунното овцевъдство да се насочи към повишаване на плодовитостта.

дивечовъдство

Основни видове дивеч в България V част

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 11-12/ 2015

Благороден елен (Mustela nivalis)

Разпространение Благородният елен се среща в Средна и Западна Европа, европейската част на Русия, Средна Азия, Далечния Изток и в някои други райони. У нас е повсеместно разпространен в планинската и равнинна част на страната. Според ловната статистика числеността му възлиза на около 23 000 бр. Общи сведения Половият диморфизъм при благородния елен е силно изразен. По правило окраската на елена през лятото е червенокафява, а през зимата сиво кафява. Коремът, вътрешната страна на краката и около опашката са кално мръсно бели. Дължина на тялото – 165–250см. Височина при холката – 100–150см. Дължина на опашката – 12–14см. Тегло – 100–450кг. Женските са с от една четвърт, до една трета по-леки и нямат рога по време на размножителния период. Мъжкият сменя рогата си всяка година, от март до края на април. При силните рогачи рогата опадват през февруари– март, а по-малките и по-слабите – през април– май. Новите рога израстват за около 4 месеца. При растежа те са покрити с добре кръвоносноснабдена кожица, която след израстването на рогата изсъхва. През юли август рогачите търкат рогата си по дърветата и обелват сухата кожа

(ликото). Падането на рогата се предизвиква от рязка промяна в нивата на различните хормони в кръвта. То е съпроводено с леко кървене и отваряне на рана, която зараства много бързо. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи, мощни и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой, тогава е оптималната възраст за отстрелване на капитални трофеи. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. Женските (кошутите) са без рога. Начин на живот и хранене Елените се хранят привечер, през нощта и рано сутрин. В тихите и спокойни места за кратко време пасат и през деня, а през останалото време почиват и преживят. Те използват растителна храна – трева, листа и клонки от дървесни и храстови видове, културни растения, жълъди, горски семена и плодове. През зимата с охота се хранят с къпини, малини, зеленика, трепетлика, ива и др. Някои елени се пристрастяват и белят кора от младите дръвчета. Обикновено елените живеят на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Те са слабо привързани към определена територия и често странстват на големи разстояния. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко. Благородният елен понякога обича да се валя в кал, което не е характерно за другите видове от семейство Плътнороги. Кошутите, теленцата и част от младите рогачи прекарват зимата на стада, които се разпадат през пролетта, преди раждането на малките. Останалите мъжкари прекарват зимата и лятото сами или на групи. Размножаване Кошутите са полово зрели на 2 години, а мъжките са полово зрели и годни да оплождат след 3-ата година, но участват реално в размножаването след като навършат 5–6 години, когато са в състояние да се преборят за женската. Брачният период на елена започва към 20–25 август в по-южните и по-топли райони, а в планинските

места – през първата половина на септември и продължава около един месец. Силните рогачи събират около себе си 4–5, а понякога и повече кошути, които ревниво пазят, докато ги оплодят. По време на сватбуването мъжките реват, като особено активен е ревът им сутрин и привечер. През брачния период рогачите почти не се хранят, а само пият вода и се калят, поради което отслабват много. След сватбуването мъжкарите се оттеглят в глухи места, започват да се хранят интензивно и бързо се подготвят за зимата. Женските, когато раждат се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Бременността на кошутите продължава около 8 месеца (240–250 дни) и в края на май и началото на юни те раждат по 1, рядко по 2 теленца, които бързо укрепват и след няколко дни вече могат да следват майка си. Неприятели на елените са

вълците, чакалите, лисиците и рядко мечките и подивели кучета. Теленцата могат да станат жертва и на някои от едрите грабливи птици. Стопанско значение Благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжкарите и то само за кратък определен период. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията и качеството на наследствения материал. Ловният трофей са рогата му. В България е отстрелян световният рекорд на трофей от благороден елен, с оценка 273,6 точки по CIC. Страната притежава 15 трофея с оценка над 250 т. по CIC. Десет от първите 20 трофеи в света са български. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 7 до 14кг.

Сърна (Capreolus capreolus) Разпространение Сърната е разпространена в поголямата част на Европа. Липсва в Ирландия, Исландия и Северна Скандинавия, както и в най-южните части на Средиземноморските държави. В България тя се среща от морското равнище до горната граница на гората както в планините, така и в равнините. Най-многобройна са сърните в Стара планина, Средна гора и Родопите, както и в Лудогорието и Добруджа. Понякога се заселва и в обработваеми площи. Числеността є е около 75 000 бр. Общи сведения Сърната е чифтокопитен бозайник, който спада към семейство Еленови. Тя е средно-голяма на ръст. Дължината на тялото достига 100–130см, височината в холката – 70–80см, а масата е 20–35кг. Опашката е къса – само 3–4см. Сърната има стройно тяло и тънки дълги крака. Козината є е едноцветна. През зимата тя е сива до сивокафява, а през лятото – жълточервена. Задницата на сърната е бяла, нарича се „огледало”. Рога притежава само мъжката сърна – сръндакът. През първата година рогата са шиповидни, през втората чаталести, а по-късно раз-

клонени, с по 3–4 клона всеки. Рогата на сръндака се сменят всяка година. Те падат обикновено през октомври–ноември. След 3–4 седмици започват да растат нови, които достигат пълното си развитие през март– май, когато се обелва и покриващата ги дотогава фина кожа, наречена „лико“. Начин на живот и хранене През деня сърната обикновено се крие из гъсталаците, а привечер излиза да пасе. Любими нейни места за паша са сочните ливади, сечища и просеки, както и още неизкласилите житни ниви. Тя се храни с треви, млади леторасли и пъпките на много дървета и храсти, яде охотно също дъбови и букови жълъди, конски кестени и някои други плодове. Обича да ближе и сол. През лятото сърната живее поединично, а през зимата се събира на по-големи или малки стада и слиза по-ниско в планините, където по-лесно може да намери храна.

Размножаване Размножителният период на сърната в България започва към средата на юли и продължава около един месец. Тогава между възрастните сръндаци стават борби за овладяване на женските сърни, които обаче рядко завършват със смъртта на някой

от двамата съперници. Бременните сърни раждат след 270–280 дни, най-често по две, по-рядко по едно или три малки, които имат ръждиво-жълта окраска и отначало са изпъстрени с бели петна. Сърнетата придружават майка си докато навършат ед-

ногодишна възраст. Стопанско значение Сърните са един от основните видове дивеч за нашето ловно стопанство. От тях може да се получи голямо количество месо и кожи. Към трофеите на сръндаците проявяват интерес наши

и чуждестранни ловци. Когато запасите им са нормални, те нанасят незначителни вреди на селското стопанство. Националният рекорд е 184,05 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 300г до 550г.

Муфлон (Ursus arctos)

Разпространение Муфлонът обитава скалисти райони, гори и планини в Европа и Близкия Изток. В България е реинтродуциран, развива се отлично и числеността му е около 2 500 бр. Общи сведения Муфлонът (Ovis aries) е среден по размери тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Дължина на тялото на муфлона при женските е 120см и 135см при мъжките; съответно височина при холката – 70см и 88см; тегло – 25–40кг при женските и 35–55кг при мъжките; дължината на опашката е 3–6см. Половият диморфизъм при муфлоните е добре изразен. Мъжките имат големи, силни и извити назад рога, а женските или нямат, или имат съвсем малки и леко извити назад. Начин на живот и хранене Муфлонът се придвижва и скача с голяма ловкост. Живее най-често на стада, предвождани от някоя по-възрастна женска. Мъжките завладяват определени територии, които маркират със спе-

циални жлези в основата на рогата си. Хранят се с всякаква храна от растителен произход: трева, храсти, мъх, лишеи, корени, плодове. Размножаване Бременността трае около 5 месеца. Женската ражда 1–2 малки, които тежат около 2кг и веднага могат да следват майка си. Стопанско значение Успешно аклиматизиран на много места в България. Муфлонът е прародител на домашната овца, с която е обединен в един вид. Има вкусно месо и високо ценени трофеи. Не е претенциозен към храната, лесно се развъжда. В нашата страна е в групата на дивеча, предмет на лов. Поради малкото количество, в което се среща, ловът му е ограничен и е на квотен принцип. В ловни стопанства, в които има повече от 50–60 животни, трябва редовно да се прави подборен отстрел. В България е отстрелян вторият в световната класация трофей от муфлон – 240,5 т. по СIС. Предлагат се екземпляри с дължина на рогата от 70 до 95см.

кауза – дива българия

Ловеният сокол БДЗП • Продължение от бр.7-8/2015г. Ловният сокол е една от най-уязвимите птици в България, която е изправена на ръба на изчезването. В момента няма нито една регистрирана гнездяща двойка, въпреки дългогодишните целенасочени усилия на БДЗП и други природозащитни организации за мониториране на вида и историческите му находища. БДЗП работи от дълги години за спасяването на вида, като интегрира преки и непреки природозащитни мерки. Сред последните са: поставяне на изкуствени гнездилки в подходящи местообитания за вида, разработване и прилагане на екологични селскостопански практики, работа с институциите за предотвратяване на престъпления срещу дивата природа и подобряване на законодатеслтвото, имформиране на обществото за проблемите на вида и търсене на активна обществена подкрепа, разработване на план за управление на вида и др.

брой 11-12/ 2015

БИОЛОГИЯ Ловният сокол предпочита степни и лесостепни райони, както и райони с обширни па-

сища с лалугери, полевки и други видове гризачи. Подобно на другите видове соколи, ловният сокол не строи собствени гнезда, а заема гнездата на други видове – гарван, сива врана, обикновен мишелов, а понякога и на царски орел, бял щъркел, сива чапла и голям корморан. На скали обикновено гнезди в ниши или на скални корнизи, но може да заема и гнезда на скално гнездящи видове. В някои страни охотно използва поставени изкуствени гнездилки на високоволтови електрически стълбове. Тази нова стратегия позволява на ловния сокол да гнезди в нови територии, недостъпни преди това за него, поради липсата на подходящи места за мътене. Ловният сокол предпочита труднодостъпни места за гнездене с добра видимост към ловната територия. Размножителният период започва много рано през пролетта – в края на февруари или началото на март, в зависимост от времето. В началото на този период птиците изпълняват красиви брачни полети. През това време на годината в близост до гнездото те са много агресивни и нападат всички други видове грабливи птици, включително едрите видове орли. След като се установят на дадено място обаче, те могат да бъдат доста толерантни към други видове грабливи птици.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ОПИСАНИЕ НА ВИДА Ловният сокол е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света след северния сокол, с когото имат близко родство. Видът се разделя на 2 подвида: • Falco cherrug cherrug – среща се от Европа до Алтайските планини, Китай и Северна Монголия • Falco cherrug milvipes – среща се в южните части на Централна Азия Ловният сокол е с големината на обикновения мишелов, но има по-елегантно тяло. Дължи-

ната му варира от 45 до 55см, а размахът на крилата от 105 до 130см. Женските птици са по-големи от мъжките, но тази разлика не е толкова чувствителна, както е при някои други видове соколи. Възрастните птици са с кафяв цвят отгоре, главата е светла, понякога дори бяла. Бакенбардите са доста тесни, обикновено заострени надолу и понякога са трудно различими. Възрастните имат светли гърди с капковидно напетняване. Восковицата и краката са жълти. Възрастните птици обикновено са по-светли от младите. Младите птици също са кафяви, но петната на гърдите и на корема са по-гъсти. Бакенбардите са по-тъмни и добре различими, главата също е потъмна. Краката и восковицата са светло-синкави и започват да пожълтяват през втората година. В полет ловният сокол наподобява донякъде сокола скитник, но върховете на крилата при ловния са в по-малка степен заострени и подкрилията са потъмни, създавайки добре видим контраст с първостепенните махови пера. За разлика от скитника, при ловния сокол подопашието е ненапетнено.

Има случаи, когото е наблюдавано едновременно гнездене на сокол скитник и ловен сокол на една скала, на разстояние помалко от 500 метра. Женската снася обикновено 3–5 яйца през средата или края на месец март. Мътенето продължава около 32 дни. Младите птици придобиват пълно оперение след 6 седмици. Женските могат да се размножават след първата година, а мъжките стават полово зрели след втората година. Двойките при ловния сокол се запазват за цял живот. Предпочитаната плячка на повечето двойки е лалугерът. Ловният сокол може да използва за храна и други видове дребни гризачи, както и средни и малки по размер птици. През ранната пролет, когато лалугерът още не е активен, мигриращите видове птици могат да формират голяма част от менюто му. Понякога птиците от двойката ловуват заедно. Често ловният сокол отмъква плячката на други видове грабливи птици.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ Ловният сокол е вид на откритите пространства. Той е типичен за степите от Централна Европа до Централна Монголия. В Европа неговото типично местообитание са лесо-степите в низините и предпланините, а на някои места и откритите планински била и плата. В някои райони в Азия той гнезди до 4000м надморска височина. В малка или голяма степен неговото разпространение се припокрива с разпространението на лалугера и близките до него видове. В Европа младите птици обикновено извършват далечни скитания, основно в южна посока, където повечето млади птици зимуват. В последните десетилетия световната популация на ловния сокол намалява със застрашителни темпове. Единствено в Карпатския басейн се отчита слабо увеличаване на популацията, което се дължи на се-

риозните усилия за опазване на вида, които започват през 80-те години. В момента популацията на ловния сокол в Европейската общност е около 280 двойки, от които около 230 са тези в географските граници на Унгария и Словакия. Ловният сокол е включен в Анекс I на Директивата за птиците на ЕС, Анекс II на Бернската конвенция, Анекс II на CITES (Convention on International Trade in Endangered Species) и е определен като „Застрашен” в Червената книга на IUCN (International Union for Conservation of Nature). ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ Ловният сокол е бил добре познат в миналото по българските земи – най-често с имената балабан, крагуй, чакър. Като изключително рядка птица, у нас ловният сокол е защитен със Закона за биологичното разнообразие. Включен е както в първото, така и в подготвяното за печат ново издание на Червената книга на България. След извършената от авторитетната международна организация BirdLife International оценка на състоянието му на планетата, през 2004г. ловният сокол беше включен и в Международната Червена книга сред най-застрашените от изчезване представители на фауната на планетата. Към 1980г. в България е имало 40–60 двойки ловни соколи, но след това започва рязък спад в числеността им. Като основна причина за този процес се счита организираното незаконно ограбване на гнездата и вземане на малките с цел да бъдат продадени за нуждите на соколарството в арабските страни или в Западна Европа. Сред другите заплахи за вида са разрушаването на естествените му местообитания, намаляването на видовете, с които той се храни (особено на лалугера), токови удари при кацане на електрически стълбове, отравяне с пестициди и изкуствени торове и без-

покойство на птиците по време на мътене. Така или иначе, към 2005г. вече няма сигурно документирани обитавани гнезда на ловни соколи в България. Проучванията след 2006г. показват, че видът все още се среща редовно в България, както през гнездовия период, така и при миграция и зимуване. Наблюдаваните брачни полети, съвместното ловуване на двойката, носенето на храна и наблюдаваните млади ловни соколи, дават увереност за наличието и на заети гнезда, въпреки че намирането им е изключително трудно. Особено обнадеждващо е посещаването на България от младите ловни соколи, излюпени в Унгария (а вероятно и в Украйна) през периода на следгнездовите им скитания. През 2008г. нашата страна беше посетена от един снабден със сателитен предавател унгарски ловен сокол, а през 2009г. – от три такива птици. Затова БДЗП залага на стратегията за подпомагане на естественото разселване на Карпатската популация чрез намаляване на застрашаващите фактори, предоставяне на изкуствени гнездилки (с подкрепата на подразделението на НЕК Електроенергиен системен оператор ЕАД) и подобряване на хранителната база. Практиката показва, че има основания за това. Чрез същата стратегия, реализирана от БДЗП, беше спасен за фауната на България един друг вид, оказал се в началото на 80-те години на ХХ в. на ръба на изчезването – белоглавият лешояд. Със системни и цялостни природозащитни действия гнездящите 1–4 двойки белоглави лешояди в Източните Родопи бяха увеличени до над 50 по последните преброявания на Природозащитния център на БДЗП в Маджарово. Заплахи Ограбване на гнездата Ограбването на гнездата е един от основните фактори за

печалното състояние на вида. Хората със здрав разум и отношение към природата трудно могат да приемат подобна дейност за възможна в XXI век, но е факт, че и до днес ограбването на яйца и малки на ловен сокол продължават, за да захранват една атавистична страст за опитомяване и държане в плен на тази прекрасна птица. За да предотврати подобни практики, БДЗП работи в сътрудничество с подразделението на НЕК „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, заедно с които монтирахме повече от 300 (50 от тях в рамките LIFE+ проекта) изкуствени гнездилки за ловни соколи по високоволтовите линии. Там птиците са „защитени” от 400 000 волта напрежение. Други около 70 изкуствени гнездилки бяха поставени по високи дървета на отдалечени места, където вероятността да бъдат намерени, е минимална. Сред косвените мерки за опазване на вида и предотвратяване на ограбването на гнезда е взаимодействието с институциите, отговорни за създаването и прилагането на законите. БДЗП работи активно с Полицията, Прокуратурата, Агенция Митници, Министерство на околната среда и водите и местните власти, за да предотврати това престъпление срещу дивата природа. Според Наказателния кодекс на Република България вземането на диви животни от природата, както и унищожаването, задържането или продаването на европейски или световно застрашени диви животни, какъвто е ловният сокол, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Ако станете свидетели или имате съмнения за подобен род престъпления, ви молим да се свържете с нас на тел. 02 846 59 19. Отровни примамки и гълъбарство Друга основна причина за незавидното състояние на вида в

България е използването на отрови. Неправилната употреба на пестициди в селското стопанство и незаконно залагане на отровни примамки (особено от гълъбари) са причина за смъртта на много ловни соколи, включително някои от унгарските птици, зимуващи в България и проследявани със сателитни предаватели. Острел и бракониерство В началото на ХХ век се насажда негативно отношение към грабливите птици и те се представят за врагове на човека и дивеча. След като са обявени за „вредни”, те са изтребвани с всички възможни средства: отстрел, разрушаване на гнезда и унищожаване на яйца, капани, отрови, масови хайки, премии за унищожени соколи, орли, ястреби. Само до преди няколко десетилетия ловният билет се подновяваше срещу отрязани крака на хищни птици. Предишните поколения управници са разсъждавали по следния елементарен начин: „грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече дивеч и животни за нас“. След време науката екология разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са „полезни“ за нас, хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното – броят на яребиците спаднал многократно в сравнение с времето преди кампанията срещу грабливите птици. Оказало се, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взе-

ло катастрофални размери. Унищожаване и деградиране на местообитанията Унищожаването и деградирането на подходящите места за гнездене и ловуване са сред най-сериозните заплахи за вида. На редица места в България, където видът се е срещал в миналото, има негативни промени. На много места животновъдството е сведено до минимум или напълно изчезнало, като следствие от това много пасища са занемарени и неподходящи за лалугера, който е основен вид в хранителния спектър на ловния сокол. Друг проблем е разораването на стари пасища или засаждането им с лозя или други земеделски култури. Безпокойство Иманярството, алпинизма, както и други екстремни спортове в неподходящо време на места, обитавани от вида, могат да имат сериозен негативен ефект върху гнездовия успех на ловния сокол. В началото на размножителния период птиците са много чувствителни към всякакво човешко присъствие в района на гнездене. В този период и най-незначителното безпокойство може да се окаже фатално. Двойката може да напусне района, а дори и това да не стане, изоставените яйца, дори за кратък период, могат да прегреят или изстинат в зависимост от времето, или пък да бъдат изядени от хищник. Недобросъвестно управление на зоните от Натура 2000 Осигуряването на адекватна защита на ловния сокол в защитените зони от мрежата НАТУРА 2000 чрез подходящи режими на управление е също важно за оцеляването на вида. В много случаи директната природозащитна дейност на БДЗП трябва да бъде съпътствана от впрягането на не по-малък ресурс за справяне с лавината от увреждащи природата инвестиционни намерения, които не отчитат опазването на световно защитените видове.

изложения

Националните изложения на НАК – успешна форма за популяризиране на коневъдството Станислава Пекова Красимир Петков През месец октомври Националната асоциация по коневъдство организира две от станалите вече традиция изложения по породи, а именно на „Дунавски кон“ и на „Хафлингер”. Петото национално изложение на коне от породата „Дунавски кон“ се проведе на 10.10.2015г. в гр.Банкя на Национален хиподрум „Банкя“. Дневният ред включваше три дефилета на коне в категориите „Жребец“, „Кобила-майка“ и „Мъжко и женско подрастващо конче“. По време на самите дефилета бе извършено оценяване от жури в състав: председател – зооинж. Цоньо Тодоров и членове – зооинж. Димитър Митов; зооинж. Георги Вътов; Таб.1: Победители от порода Дунавски кон Място

Животно

точки

Собственик

Категория „Жребец“ Шампион на породата

Такиз

46,3

Цветан Вълешков

I място

Лутър

44,8

Георги Добринов

II място

Тейлър

44,6

Георги Добринов

III място

Монтерей

43,9

Петър Паунов

Категория „Кобила-майка“ 47,2

Драгомир Пенчев

I място

Маркиза

46,6

Иван Циров

II място

Зетка

46,2

Цветомир Генчев

Катерина

45,6

Илия Дамянов

брой 11-12/ 2015

Миранда

III място

I място

Хитон

Веселин Манолов

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Шампион на породата

II място

Капитан Кук

Веселин Фотев

Категория „Мъжко конче“

Категория „Женско конче“ I място

Молба I

44,8

Орлин Капланов

II място

Темза

42,8

Иван Циров

III място

Ласка

42,4

Веселин Фотев

Жребец Такиз – шампион в категорията

Таб.2: Победители от порода Хафлингер. Място

Животно

Точки

Собственик

Категория „Жребец“ Шампион на породата

Англер

Николай Колев

I място

Сахер

Веселин Фотев

II място

Онгъл

„Приз 2000“

Категория „Кобила-майка“ Шампион на породата

Алабама

47,7

Веселин Фотев

I място

Августа

44,7

Николай Колев

II място

Найла

43,7

Николай Колев

III място

Аврора

Николай Колев

Категория „Подрастващи кончета“ I място мъжко конче

Атила I

Александър Апостолов

I място женско конче

Анкета I

„Приз 2000“

зооинж. Иван Георгиев и агроинж. Ласло Барток. След преглед и оценка на конете индивидуално, комисията излъчи и награди фаворитите, посочени в таблица 1. Това изложение беше един вид подготовка преди предстоящото в следващата година официално обелязване на 65-годишнината от признаването на породата „Дунавски кон“ в България. Четвъртото Национално изложение на коне от породата „Хафлингер” се състоя на 18.10.2015г. в ранчо „Бандера“, с.Коняво, обл.Кюстендил (Конявска планина до връх Виден). По традиция и това изложение следваше вече утвърдената за изложенията програма, а именно дефилета за всяка от типичните в коневъдството категории: „Жребец“, „Кобила-майка“, „Мъжко и женско подрастващо конче“. Уважаемото жури състав: председател – зооинж. Димитър Митов; членове – д-р Боряна Иванова и зооинж. Владимир Владов даде своите оценки и излъчи победителите, които може да видите в таблица 2.

Разговор с Георги Йорданов – изпълнителен директор на Национална асоциация по коневъдство Господин Йорданов, бяхме на четвъртото изложение на коне от породата „Хафлингер”. Бихте ли ни разказали по какъв начин организирате тези изложения, откога са започнали, с какви средства и с какви други породи правите такива изложения? Георги Йорданов: Философията около изложенията в коневъдството разрешава проблеми както с цел популяризиране на конете и коневъдството, така и решава и някои селекционни въпроси като ниво и качество на селекция, демонстрирани чрез най-добрите екземляри в прородата. Идеята за изложенията не е нова. Не можем да кажем, че сме я измислили ние, екипът на Асоциацията. Изложения на коне се провеждат от много отдавна, без да може да бъде уточнено откога датират те. Формата, която организацията в момента употребява е отпреди пет години. Тя се породи във връзка с отбелязване на шестдесетгодишнината от създаването на породата „Дунавския кон” в България. По-точно от нейното признаване, защото създаването є е започнало още в началото на двадесети век, след 1920 година. През 1951г. породата „Дунавски кон” е призната като самостоятелна българска порода. На самото мероприятие, бяха показани над четиридесет животни от породата и по този начин стартира инициативата ни. През 2011 година Асоциацията кандидатства по проект за европейски средства, по програма на Държавен фонд „Земеделие” и оттогава, за всички породи, с които ние работим, ежегодно

организираме изложения, вкл. и тази година. Този месец имахте две изложения. Моля, разкажете ни за тях! През месец октомври ежегодно провеждаме две от наложилите се вече като традиционна форма за популяризиране на коневъдството мероприятия, а именно изложение на породата „Дунавски кон”, което се проведе на 10.10.2015г. в гр.Банкя на Националния хиподрум и изложението на породата „Хафлингер“, провело се на 18.10.2015г. в ранчо „Бандера“, с.Коняво. И двете изложения протекоха с много силен интерес от страна на публика и участници. Представените животни бяха на много добро ниво. Като цяло, изложенията минават по един традиционен начин като промените, които правим са в организационно отношение и способстват за увеличаване на привлекателността им. Като правило, първо се представят жребците от дадената порода. След това се представят кобилитемайки от същата порода и най-накрая идва ред на мъжките и женски подрастващи кончета от 1- до 3-годишна възраст. Животните се оценяват по 10-точкова система и комисията извършва класиране на всички участници. Всички изложения протичат по идентичен начин. В Асоциацията има правилник за участие, като едно от основните изисквания е да се допускат до участие само регистрирани земеделски производители, с техните животни, които да са и членове на Асоциацията. По отношение на изложението на Дунавския

Кобила Миранда – шампион в категорията

кон държа да отбележа участието на нашия специален гост от Унгария, г-н Ласло Барток. Хиполог от високо равнище. Всестранно развита личност в областта на конете. Г-н Барток познава исконно Нониуса и Дунавския кон. Освен, че беше наш специален гост, той беше и член на журито. Съвместната ни работа и сходни възгледи и интереси, създаде предпоставка за общи бъдещи планове. Предстои официално посещение на Асоциацията в Унгария, работна среща с унгарската асоциация на Нониуса за обмяна на опит, тъй като и двете породи са местни. Те са културни, но са локални. Не се срещат в САЩ, няма ги в Канада, Япония, Англия и т.н. Те са уникални. Тяхната уникалност е велико нещо, но същевременно съществуват и сериозни предизвикателства, най-вече от развъден

характер. Затова правим тази среща – да можем взаимно да си помагаме в развъдния процес, за да съхраним типа на породите. Бихте ли споделили подробности във връзка с Асоциацията? Вие сте неин изпълнителен директор, какво включва това, какви са Вашите ангажименти? В областта на коневъдството имаме една Национална асоциация по коневъдство и пет развъдни органицации, които са лицензирани по чл.29, т.Б от Закона за животновъдството. Националната асоциация по коневъдство изпълнява браншови функции, докато другите пет асоциации се занимават със селекционния и репродуктивен процес в дадените породи. Най-голямата развъдна асоциация е Асоциацията на коневъдите в България. Тя има девет лиценза за работа с девет породи коне в България. Част от тези развъдни организации членуват в Националната асоциация по коневъдство. Това не е лоша форма на работа, защото като изключим автохтонния „Каракачански кон”, останалите популации на коне в България, са под 500 броя. По този начин натовареността на експертите е определено по-оптимално разпределена и използването на техните знания и умения е много по-ефективно. Що се отнася до лично моите професионални ангажименти, те включват координиране, администриране и финансова подкрепа при организиране на комплекса от дейности през годината. Асоциацията се състои от 10 човека, екип специалисти от широк спектър. Колко са общо конете в България? Около сто хиляди. Най-вярна е статистиката на БАБХ. По тяхната статистика, мисля, че са към 120 хиляди. Да се върнем към днешното изложение. Какво бихте казали за фермата, в която бяхме и за нейния собственик? В България има няколко големи ферми, развъждащи коне от породата „Хафлингер”. Днес бяхме в една от тях, със собственик Николай Колев. Той се занимава професионално с коневъдство от около десет години. Качеството на животните и качеството на селекционния процес в неговата ферма са на много добро ниво понеже е безкрайно педантичен човек. Даже, ако си позволя и аз да закъснея с няколко дена за прегледите, той започва да ми звъни нетърпеливо, за да ми каже „Това нещо трябваше да стане през този месец...” Той е от тези собственици, при които всички зоотехнически мероприятия са на много високо ниво, защото обича и държи на работата си. Способен човек. Не са много стопаните като него? Да. И тук веднага искам да акцентирам върху главната задача на Асоциацията, която е да формира политика към сектора. Благодарни сме на Министерството на земеделието и храните и

Мъжко конче Хитон – I място

на Държавен фонд „Земеделие” за отпуснатите средства, както за селекционна работа, така и за изложения. Не веднъж съм го изтъквал, но и сега искам да подчертая значимостта на тази финансова помощ. Чрез нейното рационално използване се привличат нови земеделски производители и по този начин се заражда вътрешна конкуренция между собствениците. Наградите са символични, но престижни и коневъдите ги уважават и държат на тях. В това нещо има традиция в България. Когато един собственик е спечелил награда, той я пази като нещо много ценно, гордее се с нея, остава му в СV-то и има стойност. Да се върна към основната задача на Асоциацията, а именно формирането на политика. Бизнес в близките години не е възможен. Коневъдството все още не е бизнес, но то може да бъде съпътстващ бизнес чрез минимизиране на разходите, т.е. вложените в него пари. Например, ако за издръжката на един кон са вложени определено количество средства, при реализацията, загубата да бъде по–малък процент от половината от пър-

воначалното вложение. Бизнес е, когато развиваш някаква дейност, тя да ти носи приходи и да печелиш. Засега в развъдната дейност в областта на коневъдството не може да се говори за печалба. Приходи има, но печалба – не. Те не покриват разходите. Именно с цел да минимизираме разходите, ние участваме в пет международни развъдни организации. По този начин когато кон, роден в България, напусне нашата територия, той във всяка една държава в света се счита за квалитетен. Ако даден кон е регистриран от чистокръвна английска или чистокръвна арабска порода, то той във всяка една държава по света се приема като такъв. Това е също един елемент, инструмент в нашата работа, който ние включваме. Не сме членове във всички породни организации, но притежаваме подобни сертификати за пет породи. Членството ни в тях ни прави автоматично и пълноправни членове и производители на дадената порода коне. Това е още един плюс, който спомага при търговския обмен. В тази посока още един спомагащ фактор е ор-

ганизирането на изложби, състезания и турнири. Ползите от тези общи мероприятия са две – излъчват се най-добрите животни. По този начин ние ги откриваме чрз тяхната работоспособност. Щом се е класирало дадено животно, значи то е носител на определени качества. Това първо помага на селекционния процес като ориентира собствениците да заплождат своите кобили на неговия баща или на самия жребец, ако той е обявен за разплод. Второ, по този начин се създава част от бизнес-средата в коневъдството. Друг инструмент, носещ много позитиви, който прилагаме към собствениците на коне, това е участието им в програмата „де минимис“. Тази помощ не изчерпва напълно нуждите, но оценяваме и сме благодарни на Минстерството на земеделието и храните, че отделя внимание и ресурс, че отчита, че такъв сектор съществува и че чрез тази помощ се решават поне някакви проблеми по изхранване на животните. Това отчитаме като положителен знак. И накрая да попитаме за журито. След като те определят най-добрите животни и по този начин влияят върху селекцията, как подбирате членовете му? За всяко мероприятие, се издава заповед, с която да бъде определен съставът на журито, което ще извършва оценка на животните. За да се постигне положителен резултат, стремежът ни е

този състав да е относително постоянен и същевременно да се включват такива членове на журито, които са специалисти по дадената порода, познават нейната генеалогия и не са собственици на коне. Най-често председатели на журито са двама от доайените в нашите среди – зооинж. Цоньо Тодоров и зооинж. Димитър Митов. Членове на журито са от трима до пет човека, които познават породата. Във всяка комисия се старая да има по един нов, млад човек, който да се обучава, да има приемственост. Като правило в журито винаги участва и един ветеринарен лекар. Най-често това са д-р Боряна Иванова или д-р Минчо Димитров, хора, с които работя ежедневно. Естествено допускаме и други колеги, но като цяло това е основният състав. Всички тези колеги са специалисти в своите области и тяхното професионално отношение спомага за избягването на евентуални грешки. Конкретно за днешното изложение можем да кажем още, че наблюдавахме над тридесет животни. Конете бяха главно от кюстендилски регион, от софийско и от благоевградски регион, т.е. от цяла Югозападна България. „Хафлингер” порода имаме и в Централна северна България, но нямахме представители, тъй като е трудно самото транспортиране на коне. Догодина предстои пето юбилейно изложение, за което ще се постараем да привлечем повече участници.

Димитър Митов за породата „Хафлингер” Г-н Митов, Вие сте от основния състав на журито, какво бихте казали за породата „Хафлингер”?

Димитър Митов: Породата Хафлингер се появява в България в края на 1983-та и началото на 1984г. Първоначално са внесени четири жребеца

Жребец Англер – шампион в категорията (горе), кобила Алабама – шампион в категорията (долу).

Мъжко конче Атила I – I място

и двадесет кобили в района на с.Бачево, Разложко. След това породата така се развива, че вече я има в Североизточна България в Централна България, в Старозагорско. Асоциацията контролира около 300 животни, които са достатъчни за ефективна работа, но като цяло в държавата има и неконтролирани животни. Какъв би бил интересът на други стопани, които притежават животни от породата да станат членове на Асоциацията, за да се увеличи по този начин генетичния потенциал на Вашата дейност? Трябва да ви кажа, че тази порода е „затворена“ засега. През последните години се внесоха три жребеца – един от Австрия и два от Франция. Това се направи, за да се избегне инбридинга. Асоциацията се грижи за правилното развитие на породата. Наличието на паспорт, доказващ по безспорен начин произхода на животното е задължително условие при всякакъв вид регистрация. Предвижда се да бъдат направени ДНК-тестове. При ДНК-анализа се доказва 99,9% точност на произхода. Чистопородността е гарантирана. В този смисъл членство в Асоциацията носи редица позитиви и собствениците сами изявяват желание да се присъединят.

СЪБЩЕНИЕ ДО СОБСТВЕНИЦИТЕ НА КОНЕ ОТ АРАБСКА ПОРОДА „ШАГИЯ” Уважаеми собственици, През 2016г. предстои издаването на том 2 на ДПК за арабска порода „Шагия”. За целта е необходимо всички животни от породата „Шагия”, които ще бъдат включени в книгата да притежават: • паспорт на коня; • ДНК-тест и регистрация в НАК. При неизпълнение на тези условия, регистраторът на породата не носи отговорност. Моля информацията да бъде подадена в срок до 31.01.2016г. на адрес: гр.София 1756, ул.„Бистришко шосе” №26 за НАК или на нашата ел.поща: nak.org@gmail.com От ръководството на НАК

Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България Заедно можем да изградим месодайното говедовъдство като един успешен бизнес в България. Станете наши членове! Очкваме Ви!

Председател Искра Григорова: „Нашите цели са да придобием лицензи за наблюдаване и селектиране на породите в месодайното говедовъдство: • имаме два лиценза за породите Лимузин и Абърдийн Ангус; • наш приоритет е най-вече селекционната дейност.“ За контакти: София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, GSM: 0894406765, e-mail: iskra.lazarova2015@gmail.com