Животновъдство BG by Enthripy 1

www.oralo.bg

1/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Те представиха Бълга в Хановер, Германия

България участва за първи път в международното изложение по животновъдство EuroTier 2012, което се провеoe от 13 до 16 ноември в Хановер, Германия. Изложението EuroTier 2012 в Хановер е най-голямото събитие в света на професионалното животновъдство. Общо от България участваха 46 животни. На изложението бяха представени две породи говеда - Родопското късорого говедо и Българското сиво говедо, две породи кози – Калоферска дългокосместа и Виторога, шест породи овце – Черноглава плевенска, Каракачанска, Медночервена шуменска, Реплянска, Софийска или Елинпелинска овца и Дъбенска овца. Представените български породи животни на изложението в Хановер бяха една от неговите атракции. Интересът е бил не само от любопитство, но и чисто търговски. За съжаление желаещите да импортират наши породи са останали разочаровани, тъй като обемът на популациите у нас е крайно ограничен. Безспорен интерес е предизвикала Калоферската дългокосместа коза, за която ние вече писахме ( Животновъдство ВG, 3/2012). Местните породи овце бяха представени от Каракачанската, Шуменската, Реплянската, Дъбенската, Черноглавата Плевенска и Елинпелинската породи. Софийска (Елинпелинска) овца: Местна порода, създадена с много любов от овцевъдите на град Елин Пелин и околните села. През последните десетилетия породата претърпява бурно развитие,

като животните увеличават живата си маса, млечността и плодовитостта си. Савов смята, че в основата є лежат високомлечни представители на Брезнишката порода, които намират значително по-добри условия на хранене в Софийското поле. Нуждите на големия град от овцевъдна продукция поставят тези животни под пресата на интензивна селекция, в резултат на което се е получила съвременната популация. Заслужава внимание и устно предаваното мнение, че в основата на породата лежат импортни животни, докарани с параход по река Дунав и закупени от местни овцевъди. По-точна информация обаче може да се получи само след провеждането на ДНК анализ и изчисляване на съответните генетични дистанции спрямо предполагаемите породи. Действително в Германия съществува порода с подобно опетняване, наречена „Очиларка”. Животните от породата са сравнително едри, с продълговато тяло и тесни и дълбоки гърди. Главата им е с прав или лекоизпъкнал профил. Ушите са средно големи. Опашката е тънка, зарунена и достига почти до земята. Около очите и ушите са оцветени смолисто-черно, а носната лигавица е бяла. Напоследък от някои стопани се предпочитат животни, при които черните петна на лицето почти се допират. Вълната им е бяла, полугруба и като при повечето животни руното е затворено. Срещат се животни със зарунени кореми и гърди, както и такива при които тези части са покрити с покривни косми. Напоследък от стопаните се предпочитат безроги кочове. Копитата са здрави. Отглеждат се в равнината част на Софийското поле, но отделни стада се отглеждат Ботевградско, Пернишко, Пазарджишко, Кюстендилско и

ария на изложението Пловдивско. Породата се характеризира със следните продуктивни показатели (таблица 1). Месото на угоените агнета е сочно и вкусно без типичния привкус на овнешко месо, поради което се предпочита от съвременият консуматор. Реплянска порода овце: Добрите продуктивни показатели на породата са забелязани от експертите още в 40-те години на миналия век. В този район са били създадени едни от първите в страната овцевъдни дружества, като животните са контролирани и някои моменти на развъдната работа са запазени и досега. Породата води името си от това на село Репляна, където са били отглеждани едни от найтипичните нейни представители. Отглежданите през последните години Реплянски овце са средно едри с продълговато тяло и дълбоки, но сравнително тесни гърди. Главата е с права профилна линия, обрасла с вълна до линията на очите. Ушите са средно големи и изправени. Мъжките индивиди са били с добре развити но не дебели спираловидни рога. Напоследък се предпочитат безрогите животни. Опашката е тънка и зарунена и достига малко под скакателните стави. Коремът е зарунен. Руното е бяло, предимно затворено. По рядко се срещат животни със смесена вълна. Костната система и копитата са здрави. По незарунената част на главата и краката се срещат черни петна във вид на черни точки или със мозаична форма (таблица 2).

Таблица 1 Средна жива маса

кг

овце-майки

60-70

кочове

90-115

Среден настриг на вълна

кг

овце

2-3

кочове

3,5-4,5

Средна дойна млечност

90-130л

Плодовитост

120-140%

Таблица 2 Средно живо тегло

кг

овце-майки

38-50

кочове

70-90

Средна дължина на вълната 10-15см Средна млечност за доен период Плодовитост

70-100л (срещат се животни и с по-висока 120-1305

По показателя надоено мляко на кг живо тегло, животните са близки до Черноглавата плевенска порода, а някои стада дори я превъзхождат. В миналото от вълната на тази порода са изработвани прочутите чипровски килими. Поради непрекъснато намаляващия брой на животните от породата, тя е в риск. Заплаха е също кръстосването и със Западностаропланински и други породи, което влошава ценните и качеството. Проф. Десимир Неделчев

Съдържание Те представиха България на изложението в Хановер, Германия . . . . . . 1 Европари Успешен бизнес ли е животновъдството?. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Породи Бели и вакли маришки овце. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 Млечни породи говеда. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Развъдни асоциации Асоциация за развъждане на черношарената порода в България. . . . . 11 Българска Бяла Млечна коза – застрашена от изчезване. . . . . . . . . . . 13 Експерти Месодайно говедовъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Грижа за кравите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 Мастит по кравите – икономически загуби, контрол и профилактика. . . 19 Библиотека Животновъдство Овце/Кози, брой 7: Биологично овцевъдство и козевъдство. . . . . . . . 21 Експерти Първични изследвания на три застрашени от изчезване породи овце . . 29 За генетичния прогрес в oвцевъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Хранене Приготвяне на царевичен силаж . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Увеличаване млечността на овцете чрез подобряване на храненето. . . . 36 Събития Национален форум на зооинженерите в България . . . . . . . . . . . . . . 40 Знаете ли, че... Какво знаем за киселото мляко. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Със съдействието на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

www.oralo.bg

1/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактори: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

ЕВРОПАРИ БРОЙ 1/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 4

Успешен бизнес ли е животновъдството?

Как да финансираме бизнеса по „Програма развитие на селските райони” Мярка 121 и 123? Първото и най-важно нещо е финансирането на бизнеса. Когато става въпрос за животновъдство можем да финансираме тези наши начинания по програма „Развитие на селските райони” Мерки 121 и 123. Много важен момент е да преценим, коя от двете мерки е подходяща за нашата инициатива. Двете мерки си имат своята специфика и допустимост на дейностите според това на кой етап сме от бизнеса си свързан с животновъдство. Ще направим паралел между Мярка 121 и Мярка 123, тоест да дадем разяснение коя от тях е найподходяща за нас според това към какво сме се насочили конкретно: Мярка 121 е подходяща за фермери, които произвеждат непреработени земеделски продукти: • Животновъдство (включително непреработените продукти, получени в резултат на отглежданите по-долу животни) • Говеда (крави) – всички видове, включително и за разплод; • Биволи (биволици) – всички видове, включително и за разплод; • Овце – всички видове, включително и за разплод; • Кози – всички видове, включително и за разплод; • Свине – всички видове, включително и за разплод; • Коне – за месо. Като максимум при непреработени земеделски продукти може да стигнем до следните продукти: • Месо и карантия; • Млечни продукти; • Черва, мехури и стомаси на животни (освен

риба), цели и части от тях; • Животински продукти. Мярка 123 е подходяща за предприятия от ХВП, като използваните суровини, които постъпват трябва да са в следния вид: • Живи животни; • Месо и карантия; • Млечни продукти; • Черва, мехури и стомаси на животни (освен риба), цели части от тях; • Сланина и друга топена свинска мас; мас от домашни птици; • Не топена мас от волове, овце или кози; лой включително „от първа ръка”, произведена от споменатите мазнини. Пример Мярка 121: За да сте допустими за кандидатстване по Мярка 121 Вашата животновъдна ферма трябва да произвежда продукция до следната фаза: животни за месо, като след това ги продавате или живи, или умъртвени, като нямате право да ги използвате за производство на колбаси в собствен цех. Ако гледате животни за мляко, Вие трябва да продавате само млякото, като не може да правите сирена от тази суровина в собствена мандра. Пример Мярка 123: За да сте допустими за кандидатстване по Мярка 123 Вашето предприятие трябва да използва суровини в следния вид: Ако имате и/или ще изграждате мандра, трябва да си осигурявате млякото в суров вид, дошло от ферма и/или фермер, който има тази дейност. Ако сте производител на колбаси основната суровина (месо, сланина и т.н.) трябва да пристига под формата на живо животно, умъртвено, както и неговите субпродукти. Субсидиите от ЕС служат за значително модернизиране и/или изграждане на нови ферми и помодерни технологии, отговарящи на всички изисквания. По всичко изглежда, че ще се наложи да скъсаме със старите представи как трябва да изглежда една говедовъдна ферма. Причината е в това, че постепенно се променят условията, при които трябва да се развива говедовъдството. В областта на технологиите в говедовъдството все още се намираме в преходен период. Предстои както процес на концентрация, така също и на технологично обновление. Това е свързано с инвестиции. Фактът, че инвестираните в строителство и стационарно оборудване средства предопределят

за много години напред ефективността на производството, налага да се подхожда много внимателно още в самото начало. Каквото и да се говори, цялата тежест от допуснатите в началото грешки се стоварва в крайна сметка на гърба на фермера. Всяка грешка, свързана с породния състав, храненето на животните или с управлението на фермата (все важни неща) сравнително лесно може да бъде избегната без да се нарушава производственият ритъм във фермата и няма да има фатални последици. Определящо за технологията на отглеждане на кравите е начинът на тяхното настаняване, а основа за това е строителното решение. Овеществен в бетон, метал и дърво, реализираният вече проект практически не подлежи на корекции. Всяко преустройство, свързано с корегиране на допусната още при проектирането грешка, не може да се извърши „в движение” – корекцията започва от нулата и иска още много инвестиции. Именно в това отношение фермерът трябва да бъде особено внимателен. При една и съща нормативна база обаче може да се направи както добър, така също и лош проект. Тук фермерът е основният двигател (защото той избира кой да му разработи проекта), той взема стартовото решение и понеже изборът е негов, той няма на кого друг да се сърди. Разбира се, поради липса на навици всеки фермер прави опити да решава проблемите си самостоятелно. Не е добър подходът да се възпроизвежда видяното в друга ферма – това най-често води до натрупване и задълбочаване на грешките. И в случая дребните камъчета обръщат колата – в най-добрия случай се прави ферма, която носи всички недостатъци на прототипа, а много често са вмъкнати и нови грешки. Трябва да се обърне внимание на това, че фермерът и кравата са в непрекъснат диалог. Фермерът говори на кравата с всички свои действия – какви условия е създал във фермата, какъв душевен и физически комфорт є е осигурил, как е задоволил физиологичните є нужди. Кравата разбира всички тези „думи” на фермера. И тя му отвръща. За съжаление много малко са фермерите, които разбират езика на кравата. Може би по-нататък ще направим в рамките на този форум един речник за превод на кравешкия език. Но има едно нещо, което кравата изговаря най-категорично – тя ви дава определено количество мляко. Не сте разбрали, защо Ви е дала толкова малко мляко?! От същото количество фураж кравата може да Ви даде още много мляко. Ако сте доили дневно 18 литра мляко, но не сте отговорили на репликите на кравата, Вие сте загубили със сигурност 10 – 12 литра. Това е сериозен аргумент в полза на изучаване на кравешкия език, нали?! Но да не се забравя, че начинът, по който сме направили фермата си (как сме отляли бетона, какви елементи по какъв начин сме подредили в сградата и как сме разпределили параметрите на

тази сграда) е нашата встъпителна реплика. Ако тук сме немарливи, през целия продуктивен живот кравата ще ни го натяква. Но ние така и няма да го разберем. Дейността на технолога в проектирането на една животновъдна ферма е водеща, така както на архитекта в комунално-битовото проектиране. Във фермата, като се изключи устройственото планиране, за архитекта има съвсем малко работа. Технологът прави вътрешното разпределение (което по същество е архитектурния план), определя допустимите места за колони, които да олекотят конструкцията, местата и размерите на проходи и изходи, височина на стряхата и наклон на покрива, размери и месторазположение на вентилационни отвори, разположение на технологичното оборудване и подложките за проектиране на останалите части на един инвестиционен проект, както и връзките между отделните производствени сектори. На архитекта, грубо казано, му остава да нанесе боята на сградите. Има архитекти, които разбират колко е важна технологичната постановка и не се решават да започнат проектиране на такива обекти. Това са наистина професионалисти в своята област и достойни хора. Но много са и тези, които (водени от правилото, че на клиент не се отказва) приемат и правят проекти, които граничат с абсурда. Виждал съм проекти, на които е направена фасадата (при това с алуминиева дограма) и е сменен етернита на покрива с великолепно (и много скъпо) покритие, но няма нито една черта, която да показва какво ще се прави в сградата, за да се превърне в някаква кравеферма. В друг проект за преустройство на сградата, проектантът е заложил техника за почистване на тора, която от 30 години не се прилага никъде по света. В трети проект, точно по средата на торовата пътека, където трябва да се движи трактор с булдозер (да не коментираме дали това е най-доброто) на всеки 6 метра има колони, които носят покрива. Горкият фермер! В друг проект е направена ясла, по която трябва да се движи трактор с ремарке за залагане на фуража, но тази пътека е „затапена” от помещения, в които трябва да има животни – просто техниката няма как да стигне до тази пътека. Като допълнителна екстра към същия проект е предвидено силажохранилище с четири, високи по 2,00м стоманобетонни стени. Във всички случаи препоръчвам на фермерите, които решават да инвестират, да не се отнасят лекомислено към това кой ще им направи проекта. Нали никой, ако има болки в корема, няма да отиде на очен лекар? Ако все пак отиде, то очният лекар ще му каже, че не е дошъл на подходящото място. И няма да започне да го лекува. Този материал е разработен съвместно от екипа на Finansirane. eu, консултантска компания „ЕНПРОМ” ООД и „АГРОЕКОН”.

Ивайло Здравков

ПОРОДИ

Бели и вакли маришки овце Базисна информация Бяла

Вакла

Класификация

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Народна селекция, Чистопородно развъждане

Година на признаване на породата

Автохтонна

Основен арсенал

Стопанско използване

На север и запад от град Плов- На север и запад от град див, Пазарджишко, Пловдивско и Пловдив, Пазарджишко, ПловХасковско поле дивско и Хасковско поле Мляко, вълна, месо

Мляко, вълна, месо

Развъден статус Бяла Име на развъдната организация Година на завеждане на родословната книга

Вакла

Сдужение за отглеждане и Сдужение за отглеждане и развъждане на Маришките овце развъждане на Маришките овце 1993

1993

– овце, брой

773

1665

– кочове, брой

– стада, брой

Под селекционен контрол:

Класификация на породата по степен на Защитена, застрашена от изчеззастрашеност ване

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2013

Тренд

Стабилен

Незастрашена Нараства

Описание на породата Екстериорни особености на Бяла маришка овца За Белите Маришки овце са характерни удължена форма на тялото, крайниците и опашката. Главата обикновенно е къса до средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг, тесен до средноширок. Гръдният кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги със здрава костна система. Животните са добре зарунени. Коремът при някои е слабо зарунен, а при други – незарунен. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя т. нар. „качулка”, която има декоративен характер. Вълната около скакателните и карпални стави също не се стриже. Екстериорни особености на Вакла маришка овца За Ваклите Маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновенно е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно клепнали. Шията е дълга, тясна. Холката е средно дълга, средно висока. Гърбът е дълъг и тесен. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите, някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.

Основни екстериорни измервания

Вълнодайна продуктивност

Бяла

Вакла

Височина при холката, см

Бяла

Вакла

Нежност

Овце-майки

Качество

48 мо

46 то

Кочове

Микрони

32,151

34,1-37,00

Дължина на влакното, см

10-11

11,2

Жива маса, кг Овце-майки

60-80

Рандеман, %

Кочове

100

100-120

Вълнодобив, кг

При раждане

4,8

4,0-5,5

Овце, майки

3,5

2,4-2,8

Кочове

5,0

3,5-4,0

Месна продуктивност Бяла

Вакла

64,5

Млечна продуктивност

Среден дневен прираст, г

Бяла

Вакла

До 30-дневна възраст

337

383

Млечност, л

От 30 до 60-дневна възраст

289

Дойна (за 137 дни)

110,6

лактационна

90-200

53,6

55,46

среднодневна

0,823

Дойна ( за 150 дни)

130

Бяла

Вакла

Биологична плодовитост, %

152

140-150

Продължителност на използване, год.

4-5

Кланичен рандеман, % До 60-дневна възраст

Млечност, кг

Репродукция и използване

края на 2012г се проведе седмата поред изложба на бели и вакли маришки овце в село Избегли, организирана от Сдружение за Отглеждане и Развъждане на Маришките овце. С изложбата бяха отбелязани 22 години от създаването на сдружението. Официални гости на изложението бяха: Йордан Райчев – Кмет на с. Избегли, доц. Божин Божинов – Декан на Агрономически Факултет в Аграрен университет гр.

Пловдив, проф. Васил Николов – изпълнителен директор на ИСРЖ. Участие в изложението взеха около 160 животни представени в 27 бокса от 19 животновъди от Пловдивска и Софийска област. Гостите на изложението бяха председатели на овцевъдни развъдни организации и научни работници от Стара Загора и АУ Пловдив. Гл. асистент Атанас Вучков – Преподавател КЪМ АУ Пловдив представи участниците. След

представянето на всички участници, доц д-р Дойчо Димов председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на маришките овце, поздрави всички и заедно с официалните гости откри изложбата. Докато комисията оценяваше животните, доц. д-р Дойчо Димов представи по-подробно всеки един от фермерите както и продуктивните характеристики за всяко едно стадо – плодовитост, млекодобив, размер и история на

Бяла

Вакла

Рога

Овцете са безроги, а при кочовете се сре- Овцете са безроги, а при кочовете се срещат щат безроги и рогати животни. Там където безроги и рогати животни. Рогостта е нежелана ги има, рогата са слабо развити. сред развъдчиците на Вакли марешки овце.

Опашка

Опашката е дълга и понякога се влачи по Опашката е тънка, дълга, достигаща понякога земята. до земята.

Руно

Руното е с щапелен строеж със заострени Полуотворено с фитилест строеж и добра извърхове на щапелите (фитили). равненост.

Вълна

Вълната е еднородна, мека и според БДС се класифицира като мека вълна.

Еднородна, по-рядко груба.

Цвят Руно

Типичния цвят е белия, но се срещат и Основната маса от руното има бял цвят. По пигментирани овце (от 4 до 10% от овцете). определени участъци от тялото (корена на Срещат се и шарени овце от (1 до 3%). опашката, предгръдника и корема) се срещат пигментирани петна, върху които обикновенно расте пигментирана вълна. Поради това, животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени.

Лице

Бяло

Бяло, кадифено-черна пигментация около очите, ушите и муцуната откъдето идва названието „вакли”.

Крака

Бели

Бели, кадифено-черни петна с различна големина.

Информация: доц. д-р Дойчо Димов

създаване на стадото. По време на изложбата се проведоха конкурси за най-добра развъдна група, най-красива Бяла/Вакла маришка овца, найтипичен коч, най-красиво Бяло/ Вакло Маришко шиле. Оценката и класирането на животните се извърши от комисия в състав: • при Бели Маришки: доц. Димитър Панайотов, доц. Атанас Бочуков • при Вакли Маришки: Димитър Георгиев, председател ПЧО, Атанас Панайотов, Петър Дашев. За най-красиво мъжко и женско шиле на изложбата кметът на с. Избегли осигури керамичен коч и овца. В конкурса за найкрасиво Вакло Маришко женско шиле комисията не можа да стигне до единодушно решение

за първото място и три шилета бяха класирани на първо място: на Тодор Трендафилов от с. Калековец, Живко Хоров от с. Конуш и Аргил Гишин от гр. Съединение. Керамичната награда за най-красиво женско шиле спечели Аргил Гишин. При мъжките шилета наградата спечели Ваклото Маришко шиле на Димитър Парапанов от с. Боянци. В официалните конкурси конкуренцията беше много голяма поради факта, че представените животни бяха много типични и комисията имаше тежката задача да се задълбочи и в най-малките недостатъци, сравнявайки животните със стандартите на двете породи. В конкурсите за най-добра развъдна група бяха определени като победители Аргил Гишин от гр. Съединение

при Ваклите и Павел Драганов село Дуванли при Белите маришки овце. В конкурса за най-красиво бяло маришко шиле класирани на първо и трето място бяха животните на Тонко Димитров от с. Борец, а на второ място – мъжкото шиле КРИС на Павел Драганов от с. Дуванли. Преди да закрие 7-ата по ред есенна изложба на Вакли и Бели Маришки овце доц. Дойчо Димов благодари на студентите от трети курс, специалност ,,Животновъдство” на АУ – Пловдив, които също взеха участие в организацията на мероприятието. Изложбата приключи с коктейл за участници и гости. Зооинж. Славена Славова Зооинж. Иван Стойчев

Млечни породи говеда Черношарено холандско говедо Това е най-разпространенaта и най-използваната порода за подобряване на световното говедовъдство. Родината на Черношареното говедо е Холандия. То съчетава висока млечност и добра аклиматизационна способност и скорозрелост с добри месни качества. Повече от 2000г се развъжда в чисто състояние в Холандия. Черношареното говедо е един от най-типичните представители от породите за мляко. Главата е удължена, суха и благородна. Шията е дълга и тясна. Холката е средно висока. Гърбът е прав, дълъг, гърдите са дълбоки и средно широки. Коремът е обемист, но не е провиснал. Хълбоците са големи. Краката са тънки и сухи. Млечните признаци са много добре изразени. Цветът на космената покривка е черно-шарен. Кравите тежат 550-600кг, биците – 800-900кг, средната млечност е 4500-5000кг с 3,8-4,0% масленост. Черношареното говедо е участвало при създаванeто на нови породи в САЩ – Холщайн-фризийска, Франция, Дания, Англия и др. У нас също са внесени черношарени говеда, които участват при създаването на Българското черношарено говедо и подобряване на говедовъдството. Поради високата млечност, добрата аклиматизационна способност и пригодност към промишлени методи на отглеждане има тенденция черношареното говедо да заеме главно място, като измества останалите породи чрез поглъщателно кръстостване.

Хорщайн - фризийско говедо Черношареното холандско говедо е било внесено в Америка за първи път през 1621-1625г и покъсно през 1861-1875г и през 1905г. Благодарение на дългогодишната целенасочена развъдноподобрителна работа в САЩ и Канада е създадена най-високомлечната порода – Холщайн-фризийската. Селекцията е била провеждана главно в направлението за мляко, като не се обръщало особено внимание на маслеността, а на млечната продуктивност. Холщайн-фризийското говедо се отличава от Европейското черношарено с поголямата едрина, по-здравите крака и копита, подобре развитото виме. Главата е дълга и висока, тясна и суха. Шията е тясна и дълга. Холката е висока, остра и дълга. Гърбът и поясницата са слабо замускулени. Крайниците са дълги и слаби, със здрави копита. Вимето е обемисто. Цветът на космената покривка е черно-шарен. Цветът не е бил обект на селекцията. Срещат се животни с червеношарен цвят, известни като “червен холщайн”. Холщайн-фризийското говедо е най-едрото от породите говеда за мляко. Кравите тежат 680-700кг, а биците – 900-1200кг. През 1993г млечната продуктивност на 4,119,544 контролирани крави е 8 538кг, с 3,66% масленост и 3,20% белтък. Всички световни рекорди за млечност принадлежат на тази порода.

Англерско Създадена е чрез чисто развъждане. Развъдната и област е полуостров Ангелн в Германия. Англерското говедо е най-типичния представител на продуктивния тип за мляко. Характеризират се с дълга, тясна и лека глава, с нежни бели рога с черни върхове. Носното огледало е тъмно. Животните имат нежна, но

здрава конституция, добре развито и хармонично коремно виме, подходящо за машинно доене. Цветът е червенокафяв. Англерското говедо се отнася към средно едрите породи. Височината при холката на кравите е 130см, а на биците до 140-145см. Кравите тежат 500-550кг, а биците – 800-900кг. Англерското говедо заема едно от първите места по количество на относителната млечност от породите за мляко. Средната млечност е 4500-5200кг с 4,4-4,5% масленост. Контролирани през 2002г крави са имали средна млечност 7500кг с 4,81% масленост и 3,62% протеини. Англерското говедо е участвало при създаването на някои породи говеда в Източна и Средна Европа.

Айршир Създадена е в Югозападна Шотландия в графство Айршир чрез кръстосване на местни крави с черношарени бици. Айрширът е добре изразен тип за мляко, с добро телосложение и с отлично оформено коремно виме, което се смята за еталон на виме по форма, големина, разположение на цицките, подходящи за машинно доене. Породата се използва като коректор на породите с неравномерно и неподходящо за машинно доене виме. Цветът на космената покривка е бял с махагоновокафяви или червено-кафяви петна по различни части на тялото. Айрширът спада към средно едрите породи за мляко. Кравите тежат 480-520кг, а биците – 700-800кг, на новородените телета – 28-35кг. Кланичният рандеман варира от 50 до 60%. Средната млечност е 3600-4000кг с 3,8-3,9% масленост. Айрширът е разпространен в САЩ, Канада, Нова Зеландия и в Европа – в скандинавските страни.

Проф. Трифон Дарджонов

Асоциация за ра в България

ектор „Говедовъдство” винаги е бил и ще бъде приоритетен за развитието на животновъдството в България. Определянето му като тежката артилерия на животновъдството в нашата страна, само по себе си говори за неговата значимост. Въпреки катаклизмите на прехода и безпринципната ликвидация, до голяма степен беше съхранена поне тази част която формираше генофонда или елитната част на популацията говеда у нас. Основната порода, обхващаща над 80% от поголовието на кравите в България, е тази на черношарената. Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България /АРЧШПБ/, получи Разрешение №01 от 05.03.2010г на МЗ, да извършва дейности по селекция и репродукция за срок от 10 години. Същинската работа по селекция започна през 2004 и 2005г на регионално ниво и от 2006г като национална развъдна организация. Въпреки трудностите, не можем да не отчетем огромните усилия, които положихме и последвалите успехи. Доказателство за това е, че през 2009г АРЧШПБ контролира 13385 крави, през 2010г броя на контролираните животни е 18489 (ръст от 38%) и за 2011г е 22855 (ръст с още 24%). Съгласно приетата и одобрена от МЗХ през 2011 година нова „Селекционна програма” за период от пет години, трябва да обхванем под селекционен контрол 50 хиляди крави, а за десет години, за колкото е удължен лицензът на асоциацията, да постигнем следните продуктивни параметри на Черношарената

от асоциациите, този въпрос от години, поради бюрократични пречки, не се решава. Ето един красноречив пример: Въпреки желанието на немската страна, изложбеното място и млечната лаборатория Сливен /изградени с тяхна помощ и средства/, да преминат към развъдните асоциации, след като ефективно заработят, това не се случи. А за окаяното състояние на базите на този етап, би трябвало да има вече ефективни присъди за виновниците. До базите опира и въпросът за функционирането на млечните лаборатории. В заключение можем да кажем че съществува една огромна несправедливост, по отношение на субсидирането на отрасъла „ГОВЕДОВЪДСТВО”. В момента от развъдните асоциации в България се контролират над 40000 крави, които осигуряват 40-50% от националния добив на квотното сурово мляко. Тези племенни животни съставляват едва 15-20% от общото поголовие на кравите у нас и на базата на раздаваната субсидия на брой животно, независимо от качеството, геноцида спрямо елитната част на поголовието е очевадна. Не е ли по-добре да се отглеждат 100 хил. млечни крави, които да изпълняват квотата, отколкото да се правят разходи за 300 хил. Така истинските фермери, ще получат поне три пъти по висока субсидия от тази, която получават сега, с което ще се доближим до европейските стандарти. Критерият на субсидията е небходимо да е на базата на количеството на добиваната продукция. Така справедливо ще бъде възнаграден трудът на фермера, който влага огромни средства за нови технологии в производството и повишава непрекъснато генетичния потенциал на отглежданите животни в своето стопанство. Ангел Йонов, Изп. директор на АРЧШПБ

държавни институции, найвече в лицето на МЗХ, активно да се включат в решаването на проблемите, които стоят пред работещите говедовъдни развъдни организации. Какво имаме в предвид: Да се направи регистрация на всички говедовъдни ферми, в които се извършва контролна дейност от Развъдните асоциации, като племенни стопанства. Тези ферми да влязат в сайт „Регистър на племенните говедовъдни стопанства в България”, който периодично да се актуализира. За тези племенни говедовъдни ферми, да се осигури, на първо място от държавата и по действащите европейски програми за развитието на селските райони, пълно съдействие по следните направления: 1. Ползването с предимство на обработваеми земи от ДПФ, за производство на груби и сочни фуражи в размер на 10-12дка на млечна крава. Срока на договора да е за не по малко от 10 години. 2. Субсидиране на част от разходите за отглеждането на млади ремонтни разплодни юници и за производство на млади бици. За осигуряване на ремонтни юници, собствено производство, за племенните стада, разходите за отглеждането на едно животно са 2-2500 лева, съгласно разработените разчети на асоциацията. Нашето предложение е да се субсидира 10-15% от този разход, за покриване на част от разходите за елитен разплоден материал /сперма от елитни бици/ и подпомагане на изхранването. Това ще стимулира всеки фермер сам да си произвежда ремонта, а не да финансира вноса. 3. Осигурямане на материална база за Развъдните асоциации. Въпреки, че съгласно Закона по животновъдство, специализираните бази на бившите Селекционни центрове по животновъдство могат да се отдават за безвъзмездно ползване

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

порода: Лактационна млечност 8000кг от контролирана крава – Масленост 4.00%, Протеин 3.50%. Като краен резултата стремежа ни е да създадем крава с живо тегло 550-600кг, която да е икономически ефективна със своята продуктивност, здрава, без проблеми с плодовитостта, с много добър двигателен апарат, без метаболитен стрес, отелва се и се дои лесно, без каквито и да е нежелателни последствия от високата си продуктивност. За постигането на тези амбициозни цели от особена важност е да създадем репродуктивно ядро, от най високо продуктивните крави за ЧШ порода. Тук влизат всички животни,които при контролите са показали над 10 тона лактационна млечност. От тази елитна част на популацията, по изготвен индивидуален случен план, ще осъществяваме бикопроизводство. За 2011г за тази цел сме регистрирали контролирани от АРЧШПБ високопродуктивни елитни крави както следва: С лактационна млечност над 14000 кг. – 2 броя над 13000 кг. - 2 броя над 12000 кг. - 13 броя над 11000 кг. - 31 броя над 10000кг. - 32 броя ОБЩО: 80 броя През 2011 година от контролираните в асоциацията 22855 крави, с приключила лактация са 17502 кррави, с млечност 6454 кг. Това е един много добър резултат, който ни дава реално основание,че ще постигнем поставената цел в Селекционнана програма на асоциацията. В девет ферми, с над 2500 крави, в различните региони на страната, сме регистрирали средна лактационна млечност от над 8000кг от контролирана крава,като за фирма „Асеница 96” град Асеновград, от 204 контролирани крави, средната млечност е 9629 кг. В тези ферми се отглеждат над 10% от всички крави, които се контролират от черношарената асоциация. На базата на тези отлични резултати, постигнати от АРЧШПБ, апелираме към отговорните

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

азвъждане на черношарената порода

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ БРОЙ 1/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 12

Българска Бяла Млечна коза Отворено писмо до медиите През последните години козевъдството придоби голямо икономическо и социално значение за населението в нашата страна. С отглеждането на кози се ангажират в различна степен и намират препитание голям брой хора, в т. ч. безработни и социално слаби граждани. Използва се и трудът на непроизводителните членове на семействата — възрастни хора и деца. Козите силно се привързват към хората, предизвикват положителни емоции у тях и действат като антистресов фактор в напрегнатото им ежедневие. Някой от съществените предимства на козите в сравнение с другите селскостопански животни са следните: •Най-добре използват предпланинските и планински пасища, в т. ч. стръмни, трудно достъпни терени; •При едни и същи условия на 1кг живо тегло при козите се получава 1,5-2 пъти повече месо в сравнение с овцете, поради по-висока плодовитост. Полученото мляко превишава 10-20 пъти теглото им; •Те са устойчиви на хелминти и някои инфекциозни заболявания, в т. ч. и на туберкулоза; •Козите са много подходящи за личното стопанство и се отглеждат по-лесно от кравите и овцете. Moгат да се отглеждат и от хора с намалена трудоспособност. В много от икономически развитите страни интересът към млечното козевъдство е повишен заради диетичните свойства на козето мляко. То е една алтернатива на кравето мляко при преодоляване на проблемите, свързани с млечните алергии. Преобладаваща част от козите продукти се произвеждат в екологично чисти райони. Характерна тенденция в много развити страни е интензификацията, на млечното козевъдство, непрекъснатото намаляване на малките стада и създаването на специализирани козевъдни стопанства за производство на мляко и сирене. В България през 1893г е имало 1 264 000 кози. Статистиката е регистрирала най-голям брой кози през 1911г — 1 465 000. Впоследствие тенденцията е към намаление — до 913 000бр през 1935г, вследствие големите ограничения от горските власти на традиционно използваните горски площи за козевъдството. Обедняването на населението през Втората световна война води до нарастване на козите до 1 000 000 през 1947г. След този период, в кооперативните стопанства козите не намериха място и към 1975г броят им спадна под 300 000. От началото на 80-те години започна увеличение на козите в страната. Голям принос за развитието и разпространението на породата ББМ имат създадените тогава шест племенни стопанства, които произвеждат племенни животни и благодарение на то-

гавашната политика, мъжки животни от тези стада са предоставяни безвъзмездно. Особено голям е ръстът им от 1990 до 2000г от 498 000 до над 1 000 000. През последните години се забелязва негативна тенденция за намаляване броя на отглежданите кози в България, към днешна дата в страната се отглеждат общо 356 300 кози, в това число найголям брой имат местните кози – 71%, второ място заемат кръстоски на местни кози с ББМ 18%, други 10% (Местна дългокосместа, Англонубийски-кръстоски, Тогенбургски-кръстоски) най-малък дял заема чистопородната Българска бяла млечна коза – 1%. В страната има 18 млн. декара естествени ливади, мери и пасища. При катастрофалното намаляване броя на овцете и говедата много от пасищата, а вече и от естествените ливади, остават неизползвани. Тези площи се превземат от папрат, храстовидна и плевелна растителност, като същевременно изменят и ботаническия си състав. Поддържането на тревостоя и продуктивността на тези земи може да се запази, ако бъдат усвоени от животновъдството, в т. ч. и от козевъството. Доказано е, че на пасище козите използват повече тревни видове в сравнение с овцете и говедата. В някои страни с козите почистват пасищата от храстовидна и плевелна растителност, неизползваема от други видове животни и подтискаща растежа на тревата. Това е рутинна практика за Нова Зеландия, Австралия, САЩ. В същото време считаме за необходимо да посочим, че евентуалното надценяване на негативното влияние на козите върху горските площи според нас би било погрешно и неадекватно за конкретните социално-икономически условия. Подобряването на продуктивните показатели на местните кози само по пътя на храненето и начина на отглеждане не е достатъчно, а е необходимо да се съчетае с кръстосване с пръчове от високопродуктивни породи. За повишаване млечността и плодовитостта на местните кози след 1951г в България започва кръстосване с млечни породи. За целта от Чехия и Германия бяха внесени саанизирани кози и пръчове. Проведеното възпроизводително кръстосване в страната, съчетано с периодично облагородително кръстосване и целенасочена племенна работа доведоха до създаването на Българска бяла млечна порода (ББМ), призната през 1992г. Породата е сравнително устойчива на неблагоприятните природо-климатични условия, добре се адаптира, което позволява нейното разпространение в цялата страна. Средното живо тегло на козите-майки е 50-60кг, на пръчовете 70-80кг, на козичките 45-48кг и на пръчлетата 55-65кг. Млечността най-често е между 600-800л, а процентът на мастните – 3.5% и на белтъчните веще-

– застрашена от изчезване ства – 3.2%. При отделни кози млечността превишава 1000л. Средната плодовитост на породата е 170-210%. Месодайността на българските бели млечни кози е по-добра от месодайността на местните кози. Разглеждайки статистическите данни на НСИ и Аграрния доклад на МЗХ за периода 1998-2011г, се забелязва трайна регресивна тенденция на намаляване броя на козите в страната. В периода 1990-2000г 95% от козите се отглеждат в стопанства до 50 животни, а в периода 2000-2005г стопанствата се окрупняват, като се създават фермите с промишлена насоченост. В периода 2005-2011г се наблюдава ликвидиране на ферми с повече от 100 животни. Голямото намаление на общия брой на козите доведе до много сериозни смущения на племенния фонд. През последните няколко години той е под нивото на критичния минимум. Преминаването на козевъдството в частните стопанства и прекратеното субсидиране на племенни и елитни животни от контролираната част и националния генофонд нарушиха племенната структура на породите и организацията на племенната работа. По данни от Аграрния доклад на МЗХ, през 2008 година в козевъдството ИАСРЖ работи с 2880 бр. кози от Българска Бяла Млечна порода, като 592 бр. са в елитните стада, а 2 288 бр. – в племенните стада. По данни на зам.-директора на ИПЖЗ – Троян доц. д-р Пенко Зунев чистопородните кози от породата ББМ в периода 1990-1995г са били 22 500 през 2000г броя им намалява до 10 000, през 2005 броя им достига 5000-6000бр. По данни на „Асоциация за развъждане на млечните породи кози“ през 2009г в страната се отглеждаха 9 чистопородни стада с ББМ кози през 2010г в резултат на икономическата криза бяха ликвидирани две от стадата, две продължиха работа с АРМПК, а останалите пет не пожелаха да водят селекционно-подобрителна дейност. През 2011г асоциацията работи с четири чистопородни стада. По наши данни към днешна дата в страната се отглеждат между 2000-3000 чистопородни ББМ кози, от които асоциацията контролира 493 кози-майки. Намаляването на броя на ББМ козите оказва негативно влияние върху продуктивността на цялата популация на кози в страната, видно в статистиката на Националния Статистически Институт и Аграрните доклади на МЗХ за периода 1998-2011г. Фактори влияещи върху намаляване на популацията: 1. Прекратеното субсидиране на стадата от национален генофонд и контролираната част на популацията. 2. Увеличената цена на козето мляко. 3. Повишените разходи за отглеждане на чисто-породни разплодни животни.

4. Усложнената икономическа обстановка в национален и световен мащаб. По тези причини все повече стопани на елитни стада включени в списъка на животни от национален генофонд не отглеждат мъжки и женски разплодни животни, а ги ликвидират. По този начин е налице рязко намаляване на популацията на чистопородни животни отговарящи както фенотипно така и по генетични заложби на Българска бяла млечна коза. Във връзка с гореизложеното трябва да се вземат спешни и адекватни мерки за да бъде съхранена единствената българска млечна порода кози плод на дългогодишен труд и селекция, която е от национално значение. Към момента популацията на ББМ козите в страната е под прага, под който дадена местна порода се счита за застрашена от изчезване от земеделието съгласно Приложение 1 към чл. 14 ал. 1 т. А на Регламент ЕО №817/2004, а именно популацията им е по-малка от 10 000 кози майки на територията на общността. Според Регламента този брой е изчислен за всички държави-членки на ЕС, женски животни за разплод от една и съща порода, за расов разплод, включена в регистър, признат от държавата-членка (напр. племенна книга или зоотехническа книга). Предлагам на заседание на Националния съвет по генетични ресурси в животновъдството (НСГРЖ) да бъде разгледано предложението ми Българската бяла млечна порода кози да бъде вписана като застрашена от изчезване по смисъла на чл. 18 ал. 3 т. 3 от Закона за животновъдството. Деан Тодоров член на НСГРЖ и Председател на АРМПК

ЕКСПЕРТИ

МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2013

Преди да подхванем темата, нека да изясним понятието “месодайно говедовъдство”, което се определя по различен начин в различните краища на Света. В ЕС, най-често, то се налага като “крави кърмачки” (suckler cows), в САЩ се определя като “говеда за месо” (Beef Cattle). Може би, най-пълното и точно определение е “специализирано за месо говедовъдство”, но е много дълго. Предложението ми е, в този курс, за по-кратко, да използваме “месодайно говедовъдство”, за това говедовъдство при което не се дои мляко, а се получават приплоди бозаещи от майките, а след отбиването се угояват обикновено до високо живо тегло. Основанието ми е, че то наподобява на понятието “млечно говедовъдство”, което използваме за кравите, които се отглеждат за производство на мляко. Възраженията от сорта, че и кравите за мляко също дават месо, мисля за несериозни, тъй като обикновено наименованието се дава от основната продукция.

1. Щом искаме повече месо от говедата, защо не отглеждаме комбинирани породи, които дават повече месо, а дават и достатъчно мляко? Да, много от европейските страни дълги години решаваха проблемите именно с такива породи. Но, бързото развитие на специализирани за мляко породи, предложи много по-висока млечност, при много по-ниска себестойност, което направи комбинираните породи неконкурентно способни и те постепенно се изместят от млечните породи. Високата млечност, 6000-8000 и повече килограма, направи възможно желаното мляко да се произвежда от помалко крави и затова броят им стремително намаля. Това понижи обаче производството на говеждо

месо. За да се компенсира това понижение започна отглеждането на породи специализирани за месо, още повече, че оставаха свободи пасища пригодни за тази цел. Това беше един естествен процес, които се наблюдава по целия свят, следователно ще засегне и нас, тъй като сме част от тази икономика. Повече по въпроса на друго място. 2. Не е ли месодайното говедовъдство изгодно само при наличието на обширни и богати пасища?! Да, за такива страни като Англия и Франция, известни с богатите си пасища, месодайни породи се отглеждат дълго преди появата на породи с висока млечност, именно защото пасищата им предлагаха възможност да се произвежда и евтино говеждо месо, допълнително към месото от млечните крави. Но, месодайни говеда се отглеждат и в страни с обширни победни пасища. Това е типично за САЩ, където огромни територии се оползотворяват именно от тези говеда, поради особената им биология, да задоволяват хранителните си нужди и върху бедни пасища. Подобно е положението и в Бразилия и Аржентина. Следователно световният опит показва, че месодайни крави успешно се развиват и върху бедни пасища. В тези случаи, най-често върху, бедните пасища се отглеждат кравите, от които се получават телета, които след отбиването, се преместят в други райони с богати пасища или за угояване на ясла до високо живо тегло. Следва да добавим още, че успешно месодайно говедовъдство, се развива и върху отпадъчни груби фуражи. Това се наблюдава през последните 20 години в Китай, където върху оризова слама е създадено месодайно говедовъдство за производство на

телета. Следователно, световната практика на месодайното говедовъдство предлага много решения, които могат да ни помогнат да оползотворим териториите на нашата страна. Още повече, че наред с милионите декари планински пасища, в полето останаха не стопанисвани и милиони декари земеделски площи. 3. Задължително ли е да внасяме специалните месодайни породи? Не може ли да произвеждаме телата от нашите примитивни породи или други налични крави, добре приспособени към нашите условия? Тук категорично, следва да заявим, че успешно месодайно говедовъдство се развива само при отглеждането на специализирани за месо породи по две причини. На първо място, специализираните за месо породи, като правило, са много добре приспособени към суровите условия на открито отглеждане и понасят нашия климат дори по-добре от нашите говеда. Много добре използват пасищата ни. На второ място, те са селекционирани продължително време, много поколения чрез насочен отбор и подбор, по качество на трупа, по замускуленост на бутовете и плешките. В трупът им има относително малко кости, много месо, отлагат при угояване до високо живо тегло, с малко излишни тлъстини. Това гарантира висок кланичен рандеман, достигащ 69-72%, докато при нашите породи е в най-добрия случай е до 54%. Тези качества, осигуряват по-високи цени за килограм живо тегло при изкупуването, и това отплаща много по-добре производството. Нашият опит от 80-те години на миналия век напълно потвърждава това твърдение. Докато се мъчихме да създадем

говедовъдство за месо, на основата на нашите примитивни породи, (сивото говедо) нямахме успех. Когато в началото на 80те години на миналия век в страната бяха внесени в ИПЖЗ гр. Троян чисто поредни юници Безрог херефорд от Канада и сложени при канадска технология на отглеждане, резултатите не закъсняха. България стана страна с месодайно говедовъдство. Да, само с няколко стада, но започнахме да прохождаме в правилната посока. Върху тази история ще се върнем отново на специално място. 4. Изисква ли месодайното говедовъдство, като модерна технология много инвестиции? Да, като всяко ново нещо, месодайното говедовъдство също изисква инвестиции, но те са многократно по-малки отколкото при млечното и при комбинираното говедовъдство. Това е една от причините то да измести комбинираното. Не бива да се остава с впечатление обаче, че то става без пари. “Пусни кравите на пасището и продавай телета”. Като всяка съвременна технология, която

търси максималната икономия на труд и максимална печалба, фермите за месодайни крави най-често са организирани върху заградени пасища, разпределени на участъци за последователно изпастване. Фермите са снабдени с площадки и фиксатори за лесна обработка на животните. Най-евтиното в случая е, че не се правят масивни постройки за подслоняване, а кравите се държат свободни и рядко ползват постройки или навеси. Много от известните месодайни породи се отглеждат и през зимата на открито, при добре поставени ветрозащитни съоръжения. Средства са необходими също за организирането на селекцията на животните в стадото или за набавянето на висококласни бици. Без подържането на месодайните качества на високо ниво чрез грамотно развъждане, няма успешно производство. Повече по въпроса ще се дадат подробности на специално място. Това което тук бихме искали да се разбере е, че средствата, които се използват за организиране на производството на месодайни телета щедро се отплащат.

5. Къде се крие секрета за печалбата при месодайното говедовъдство? Много са факторите, които обуславят печалбата. Тук влизат и технологията, и породата, и подготовката на фермера. Но, дори всички те да са на високо ниво, ако няма изкупуване на отбитите телата или угоените до високо живо тегло по качество на трупа, успехи в месодайното говедовъдство няма да има. Тук само за пример ще посочим разликите в съдържание на чисто месо при угоени млади говеда от Черношарена порода и от месодайната порода Лимузин. В един килограм живо тегло на телетата от млечната порода се съдържат 0.370кг чисто месо, а при телетата от месодайната 0.550кг. Разликата е близо 50%. Следователно и цената на телетата от месодайната порода следва да бъде в случая с 50% повисока, за да отиде ефекта от повисокото качество във фермера, този който създава това качество. Най-сложното в тази ситуация е, че тази разлика в качеството, съдържанието на повече месо във всеки килограм живо тегло,

не е постоянна величина. Тази разлика зависи от породата, от възрастта, от степента на угоеност и други фактори. Тук само искам да подчертая, че поради тези променящи се условия не може да има твърда цена за живо тегло. Угоените млади говеда в страните с месодайно говедовъдство, при продажбата се преценяват на специални пазари от школувани оценители, които отнасят животните към съответната категория със съответната цена. Тази практика гарантира равнопоставеност на фермера и кланицата. Само при наличието на такава система на изкупуване могат да се поддържат месодайните качества на високо равнище и да се осигурява печалбата на фермерите за полаганите усилия. 6. Необходима ли е специална подготовка на фермерите, които се занимават с месодайно говедовъдство? За добрите резултати, от дейността на месодайната ферма се изисква не по-малка подготовка отколкото на стопанина на млечната ферма. Жестоко се заблуждават тези, които си представят, че успешна месодайна ферма може има, без добро познаване на тънкостите на това производство. (По-нататък в книгата ще дам пример, как добрата подготовка и постоянните контакти с науката на един белгийски фермер са му позволили да реализира рекордни печалби от едно стадо крави, кръстоски между Шароле и Белгийско синьо-бяло говедо.) Фермерът трябва да знае какви решения предлагат челните технологии, новите породи и кръстоски. Да умее да поддържа пълноценно хранене. Но най-важното от всичко е да бъде добър наблюдател, за да различава месодайните качества на отделните крави, и да открива биците, с които да може да коригира недостатъците и да засилва добрите показатели, т.е. да бъде добър развъдчик. За съжаление тези качества засега

липсват при нашите фермери. Всичко това може да се научи само в специализирани школи или чрез стажуване при добри фермери. Поява, развитие и бъдеще на месодайното говедовъдство Специализираното за месо говедовъдство се появява първо в Англия, преди повече от 200 години, след създаването на класическата порода за месо – Херефорд. Значително по-късно, във Франция се създава такова говедовъдство, но вече на основата на по-едри и по-бързо растящи породи. Истинската родина за месодайното говедовъдство в големи мащаби стават САЩ със своите обширни, милиони хектари, пасища. Двигатели на такова говедовъдство до преди 50 години са преди всичко наличието на пазар за говеждо месо и наличието на свободни пасищни площи. В Европа това са страни като Англия, Ирландия, Франция, Белгия и по-ограничено Италия. В Америка на първо място САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина. Значително развитие месодайното говедовъдство в този период има и в Австралия. Най-характерната черта на това говедовъдство до средата на ХХ век беше настаняването му върху обширни пасищни територии и организирането на големи стада. Изключение от това правило беше говедовъдството на Франция, което беше структурирано в типични фермерски стопанства, с по-малки стада. Друго отличие на френското месодайно говедовъдство беше, че то се развива на по-богати пасища и се постига по-висока интензификация – повече месо от една крава. След втората световна война, когато развитието на млечното говедовъдство тръгна ускорено към интензификация чрез бързо нарастване на средната млечност, възникна нова ситуация. Европа и САЩ бяха достигнали в общото производство на мляко до количество, което

задоволяваше пазара. При това положение ръстът в средната продуктивност закономерно доведе до намаляване на бройките на кравите и говедата общо. Намаляване на броя на говедата доведе до намаляване на говеждото месо. За да се избегне това противоречие мляко-месо, започна да се развива специализирано за месо говедовъдство и в нетрадиционни за него страни, но и в старите огнища на месодайното говедовъдство, а намалените бройки млечни крави се заместиха от месодайни. Специализирани крави за месо след 1960 година се появиха и в Германия, Дания, дори в Холандия. Престана да действа правилото за наличието на огромни пасища. Освободените от намалените бройки млечни крави пасища вече можеха да се заемат от месодайните. Това подхрани надеждите, че цялото говеждо месо произвеждано към 60-те години на миналия век, ще може да се компенсира от новото говедовъдство. Тук няма да обременяваме изложението с конкретни цифри за броя на кравите и произвежданото говеждо месо, защото това ще направим при разглеждането на месодайното говедовъдство в отделните районни на света. Тук искаме само да подчертаем, че броя на специализираните говеда за месо в Европа рязко се повиши към началото на ХХI век, но произвежданото говеждо месо след рязкото намаление на млечните крави така и не беше достигнато. Нещо подобно се наблюдава и в САЩ. Там през 1968г е максимума на консумация на говеждо месо – 51.3кг на човек (това е преди всичко собствено производство). През 2006г консумацията е паднала на 30кг на човек. През това време и населението на САЩ се е повишило с близо 100 милиона, но това не е стимулирало ръст при говеждото месо. Дори от 1997г до 2006г, говеждото месо е намаляло с 4.5%. В Европа

другите меса. Освен, че е много по-евтино, птичето месо се препоръчва и от лекари като подиетично. Високата консумация на говеждо месо към 70-те години на миналия век, превишаваща 50кг на човек в САЩ, а в водещите страни на Европа, съответно 2530кг, от диетични и икономични съображения може да се замести от птичето месо. Докъде ще стигне това заместване не се наемам да прогнозирам. Тук роля ще играят както диететиката, така и икономиката, но и не на последно място – националната кухня. Тук само за сведение, изпреварващо ще съобщя, че у нас консумацията на говеждо месо през най-добрите години на производство не е превишавала 12кг на човек. През 2006г тя е 12.3кг на човек, но 68% от това говеждо месо е от внос. Ние

произвеждаме само по 2.7кг на човек говеждо месо. Следователно при нас положението с говеждото месо е коренно различно от това в Европа и в САЩ и когато чертаем нашите перспективи за производство на говеждо месо критериите ще са други. В края, ще съобщя, че бързо развиващата се икономика на Китай е предизвикала през последните 10 години развитие на месодайно говедовъдство на основата на използването на оризовата слама, обработена с карбамид, т.е. новостите на науката се впрягат за създаване на нови производства, в случая говеждо месо. Това се прави през последните години и в Индия. Има върху какво да разсъждаваме.

ЕКСПЕРТИ

говеждото месо също намалява в този период с 9%. Дали това не вещае някакви мрачни перспективи за месодайното говедовъдство? Ще има ли то бъдеще през ХХI век? Явлението, което наблюдаваме през последните 10 години, както в Европа, така и в САЩ, за намаляване на говеждото месо, заслужава голямо внимание за насоките, които сега чертаем за нашата страна. Обяснението може да се намери в бързото развитие на месото от птици. В годините, за които говорим, в САЩ то се е повишило 4 пъти, при положение, че общата консумация на месо дори пада от 103 на 100кг на човек. Производството на месо от птици (бройлерите) е много по-евтино и като разход на фураж, и като разход на труд и то измества

Проф. Трифон Дарджонов

Грижа за кравите

получат „максимални” резултати, някои фермери се „престарават”, поддържат висококалорична дажба, вследствие на което животните могат да затлъстеят. Това от своя страна предизвиква чернодробни заболявания, трудно раждане и проблеми с заплождането. Ако при пресушаването се установи склонност към затлъстяване или пък животните са слаби и недохранени е необходимо веднага да се коригира дажбата. В случай на съмнение трябва да се направи консултация с ветеринарен лекар и да се прецени общото здравословно състояние. В момента на пресушаване, дневната дажба отговаря на потребностите при млечност 5-8 литра. През целият сухостоен период кондицията на тялото трябва да остане приблизително непроменена. Две-три седмици преди раждането е необходимо животното да се подготви за предстоящата лактация. Това трябва да стане постепенно. Важно условие е да се покрият нуждите от сурови влакнини (ливадно сено на воля), като същевременно концентрираният фураж се увеличава с по 400500 грама дневно. По този начин организмът се подготвя за върховото изпитание, непосредствено след раждането. Правилното хранене по време на сухостойния период е фактор, който не само определя бъдещата лактация, но и здравословното

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

Последната фаза на бременността при кравата съвпада със сухостойния период и продължава средно 6-8 седмици. Скъсяването му води до редуциране на млечната продуктивност, а прекаленото му удължаване – до нарушаване на нормалната разплодна кондиция, загуба на мляко, а в някои случаи дори до трудно заплождане след раждането. Обикновено продължителността на сухостойния период не се спазва когато не се води отчетност и точната дата на заплождане е неизвестна. За съжаление в нашата страна това не е рядкост и се среща при пасищно отглеждане и естествено осеменяване, разгонване по време на бременност, аборти и др. Това налага необходимостта от осъществяването на по-строг контрол и воденето на отчетност. Важен фактор, определящ здравословното състояние и продуктивните качества на кравата след раждането е степента на охраненост по време на късната бременност. Най-общо казано, охранеността трябва да е средна. С неблагоприятни последствия са както прехранването, водещо до затлъстяване, така и обратното – недохранването. В първите месеци на лактацията кравите губят от теглото си, но при нормални обстоятелства след 150-ия ден от бременността настъпва осезателна обратна промяна в телесното развитие и кондиция. В стремежа си да

състояние и заплождане след раждане. Никога дажбата и вида на предлаганата храна не трябва да се сменят рязко. Микрофлората намираща се в предстомашията е чувствителна на резките промени. Когато това не се спазва биха могли да възникват сериозни здравословни проблеми – търбухова ацидоза, болести на копитата (пододерматити, ламинит) или дислокация (превъртане) на търбуха. Друг компромис, който не бива да се допуска, това е предлагането на малоценни и нискокачествени фуражи. Мнозина считат, че по време на сухостойния период, кравите би трябвало да минат на заден план. Отново една грешна стратегия. Особено актуално за нашата страна през тази суха година е, че в много райони фуражите са нискокачествени, липсва сено и люцерна. Актуални през сухостойния период са грижите за копитата. Това важи в особена сила при оборното отглеждане на животните, липса на разходка, твърд под, повишена влажност. Прекомерното израстване на копитата, води до деформация, неправилна стойка и вървеж, което предизвиква други заболявания на опорно-двигателния апарат. Налага се тяхното редовно подрязване, а при патологични състояния незабавно лекуване. Установено е също така, че кравите с неправилно израснали копита и други болестни промени по-често страдат от залежаване след раждане в сравнение с тези, при които крайниците са изрядно поддържани. Освен всичко останало, такива животни поемат по-малко храна в момент, когато целият организъм е максимално натоварен. Препоръчва се копитата да се подрязват два пъти годишно. Подходящи периоди за това са времето около осеменяването и при пресушаването. Важен проблем в много ферми не само у нас, но и в световен мащаб са възпалителните процеси на

млечната жлеза, означени още като мастити. За да бъде успешна борбата с тях, тя не трябва да спира дори и по време на сухостойния период. Около 10-15 дена преди последното доене е необходимо вимето да бъде прегледано от ветеринарен лекар. Често се налага изследване с бърз маститен тест, даващ ориентировъчна представа при полеви условия за здравословното състояние. Чрез него се определя броя на соматичните клетки. Ако той е повишен е необходимо след последното доене да се приложат специални противомаститни шприцове за сухостоен период. Излишна, лишена от логика, дори вредна е възприетата в много ферми практика, да се „запечатват” с шприцове всички крави след приключване на лактацията. Третирането трябва да става под контрол на ветеринарен лекар. Той всъщност е човека, който най-точно ще прецени, кои животни ще се лекуват и кои не. В някои случаи е необходимо да се изпратят млечни проби за лабораторно изследване. И не на последно място – обезпаразитяването на животните. Пасищният тип на отглеждане и въобще условията в нашата страна предразполагат към широко разпространение на паразитните заболявания. Един бич, който изтощава животните и неусетно бърка в джоба на фермерите. Сухостойният период е подходящ, тъй като тогава кравите не лактират и не е необходимо да се спазват карентните срокове за млякото. Желателно е преди да се предприеме обезпаразитяване да се изследват фекални проби, като по този начин се определи най-точно вида на препарата, с който трябва да се осъществи третирането. Доц. д-р Пламен Георгиев

на клетъчните елементи са сравнително по малко, отколкото при вързаното отглеждане. В своите изследвания друг автор – Госанов – съпостява резултатите при крави на машинно и ръчно доене. При лактиращи животни на машинно доене клиничните мастити са 2,3%, а субклиничните 12,6%. При ръчно доене засегнатите крави са значително по-малко, съответно 0,9% и 2,1%. Аналогични са данните и за сухостойния период. Разстройствата в секреторната функция на млечната жлеза при машинното доене са 4-5 пъти повече в сравнение със случаите установени при ръчно доене. За значението на различните типове доилни инсталации като фактор за учеличаване заболяванията на вимето съществуват противоречиви становища. Според едни автори при правилна експлоатация на различните видове доилни машини не са фактор за появата на мастити. От други това становище не се споделя и те установяват, че съществува зависимост между различните системи доилна техника и заболяванията на млечната жлеза. Подобни са резултатите от изследванията на Божкова, Данов и Байчев. Авторите считат, че независимо от нормалното поддържане на техниката заболяванията на вимето при две различни системи на доене показват съществени различия. Някои автори отдават особено

различни видове патогенни гъбички и др. Върху етиологията на субклиничните и клиничните мастити са проведени доста голям брой изследвания от наши автори. В дисертационния си труд Г. Божкова установява, че субклиничните мастити се причиняват най-вече от стафилококи – 65,02% и по-малко от стрептококи – 19,18%. Често пъти участва смесена инфекция предимно от стафилококи и стрептококи (12,56%), а в единични случаи B. subtilis, дрожди и Proteus. От стафилококите най-често се изолират Staph. aureus (24,9-37,5%) и Str. agalactiae и Str. dysgalactiae. Авторката установява, че клиничните мастити при кравите, най-често се причиняват от стафилококи (48,45%) и стрептококи (36,08%). При проучването на проблема редица автори у нас и в чужбина отделят голямо внимание върху технологията на отглеждане и използваните доилни съоръжения. Счита се, че отклоненията от съответните параметри са един от основните фактори за появата и развитието на клиничните и субклиничните мастити. Някои автори проучват промените в млечната жлеза при крави, които са отглеждани вързано и свободно в помещения с решетъчен под. Дава се предпочитание на свободното отглеждане, тъй като при тази технология заболяванията от мастити и увеличения брой

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

Маститите са широкоразпространени в целия свят и причиняват големи икономически загуби на млечното говедовъдство – съкращава се срока на използване на кравите, намалява продуктивността им и се влошава качество на млякото. Те възникват преди всичко при високомлечните животни в началния период на лактация и при пресушаването на млечната жлеза. При възпаление, рязко се учеличава броя на бактерийните клетки, на белите кръвни клетки и на умъртвените епителни клетки. Всички те попадат в млякото и при Шалм-теста се отчита увеличение повече от 250 000 (нормално състояние) в 1 милилитър мляко. Промените в клетъчния състав на млякото и външно видимите промени – подуване, зачервяване, парене, болезненост са признаци, които показват категорично наличието на мастит. Маститите могат да бъдат клинични (явни) или субклинични (скрити). При първите, млякото е променено видимо и на вкус, като реагира положително на Шалм-теста. При вторите, млякото изглежда нормално и реагира положително на Шалм-теста, като има опастност от втвърдяване, жлезата е твърда и суха и може да бъде загубена необратимо. Като етиологични фактори на субклиничните и клиничните мастити по кравите най-често се посочват стрептококи, стафилококи, колибактерии,

ЕКСПЕРТИ

Мастит по кравите – икономически загуби, контрол и профилактика

значение за появата на маститите на колебанията на вакума и пулсациите. Завишаването или намаляването на пулсациите и вакума водят до секторни смущения и увеличаване на субклиничните мастити (Иванов и Божкова). Проучванията на Божкова и сътрудници показват, че от клиничен мастит боледуват 27,72% от ЧШГ, 30,36% от БЧГ и 25,77% от БКГ. От субклиничните мастити – 12,28% от ЧШГ, 25,78% от БЧГ и 14,95% от БКГ. При проучванията на патологичните процеси на млечната жлеза редица изследователи обръщат твърде голямо внимание върху някои биохимични показатели, отклоненията от които се явяват рискови фактори за проявлението и продължителността на тези процеси. Това са: фагоцитозна активност, клетъчни елементи в млякото, лизоцимна активност, общ белтък и серумни протеини. Все по-голямо внимание в литературата се обръща на важната биологична роля на бета-каротина и Витамин А върху организма на кравите и в частност на млечната жлеза. Доказано е, че липсата на Витамин А намалява защитните функции на епитела на млечните канали, алвеолите и цистерните на вимето и благоприятства негативното влияние на микроорганизмите и

други фактори. Като се има предвид нарастващата резистентност на бактериалните агенти спрямо използваните в практиката антибиотични препарати и средства, голям брой изследователи насочват вниманието си към изясняването на някои предразполагащи фактори от технологичен характер за разработването и прилагането на профилактични програми за борба с маститите по кравите. Някои автори предлагат програма за ликвидиране на маститите с цел намаляване на броя на инфектираните четвъртини в случаите, когато в млякото се появяват остатъчни количества от използваните лекарства. Препоръчаните мерки са в няколко основни насоки: • обезателно идентифициране на възбудителите на инфекциите; • контрол върху работата на доилната техника (вакум, брой пулсации) • преддоилна обработка на вимето; • дезинфекция на вименните папили след доене; • правилно лечение на клиничните мастити (дози на лекарствата, кратност на прилагане, необходимост от бързо лечение), лекуване на всички крави през сухостойния период, тъй като 40% от новозаболелите се

появяват през този период; • ликвидиране на хронично болните животни. Добър лечебен и профилактичен ефект получава и друг автор чрез използването на неантибиотични средства. Лекарствената смес, която включва 2%-ов новокаин, 40%-ов разтвор на глюкоза, калциев бороглюконат и АСД се инжектира в областта на гладната ямка 2-3 пъти с интервал 48 часа при клиничните и еднократно при субклиничните мастити. Чрез ежемесечна дизинфекция на пода с 3%-ов формалин, осигуряване на суха постеля и периодично контролиране на доилната техника се постига намаляване на маститите с около 23-24%. За успешна профилактика на маститите особено внимание трябва да се обърне също така на санитарната обработка на обкръжаващата среда, на постелята на животното. Използването на някои изкуствени материи като полипропиленови тъкани за постилане на пода и специални приспособления в доилните чашки, които не позволяват връщането на млечния поток води до намаление от 70-90% на инфекцията. Особено внимание също трябва да се обърне и на най-необходимата процедура – потяпянето на цицките в 33% разтвор на „Дезинфект” Г, веднага след свалянето на чашките, след всяко доене и на всяка крава. Хигиената на дояча трябва да бъде на много високо ниво. От голямо значение е и отношението към животното, то не трябва да бъде грубо, също така не е желателно животното да бъде смущавано от други животни (напр. кучета и котки). Животните се нуждаят от добър микроклимат, от добре проветрени, осветени и непретоплени обори. В 90% от случаите животното само нарянява вимето си – то не трябва да опира на ръба на леглото. Животното трябва да може да ляга и да става лесно, като задните му крака не трябва да бъдат на края на леглото.

Разпространена е в планинските райони на Югозападна България. Това е местна автохтонна българска порода, отглеждана предимно в планиски селища от Югозападна България. Характерна особеност на виторогата дългокосместа коза са изправените и спираловидно навити рога при женските, като понякога се срещат и рога от типа „aegagrus”. И двата пола са рогати. Космената покривка е дълга. При козите дължината на косъма при холката е 17,1см, а при крупата – 23,3см. В популацията се срещат индивиди предимно с различни оттенъци на сивия цвят, но има и животни с червен (плав), черен и черно-бял цвят. Виторогата дългокосместа коза е средно едра порода с височина при холката 66,8см при козите и 73,1см при пръчовете. Все още няма достатъчно данни за пълна характеристика на тези две местни породи кози, но към настоящия момент те са обект на проучвания и изследвания от специалисти и будят интереса на любители козевъди.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2013

БИОЛОГИЧНО ОВЦЕВЪДСТВО И КОЗЕВЪДСТВО

Доц. д-р Дойчо Димов Аграрен университет – Пловдив

А / Г ОВЦЕ / КОЗИ 7 БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

Производството на продукти от биологично (органично) отглеждани овце и кози в света непрекъснато нараства. Много потребители виждат органичните овцевъдни и козевъдни ферми като пример за „непокътнат свят” на земеделие и селски начин на живот. Съществуват агроекологични схеми, които подпомагат конверсията от конвенционално към биологично овцевъдство и козевъдство от икономическа и екологична гледна точка. Начинаещите фермери много често надценяват потенциала на биологичната ферма за производство и маркетинг и подценяват проблемите, свързани с отглеждането на овцете и козите, както и с работната ръка, за да се направи тя печеливша и устойчива. В допълнение към необходимото търпение, добрите умения за работа с животните и способността за маркетинг на биологична продукция са необходими и квалифицирани професионални съвети за фермерите, които са от решаващо значение за устойчиво и успешно развитие на този процес. Биологичното овцевъдство и козевъдство се основават на установени и наблюдавани правила за производство и преработка на продукцията. През 1999г ЕК въведе Директива /99EU за минимални стандарти за биологичното животновъдство, в т.ч. за овце и кози, която е в сила от 24 август 2000г. С Наредба 35 от 30.08.2001г се регламентира биологичното отглеждане на животни и биологичното производство на продукти и храни от животински произход (в т.ч. от овце и кози). През 2009г ЕК предложи нови правила за органично производство на животинска продукция. От съществено значение вече е не количеството на произведеното, а начинът на производство и преработка. Овцете и козите имат важна роля в поддържането на баланса от хранителни вещества в природата. Правилата за биологично производство изискват закупуване на овце и кози само от органични ферми. Отглеждането на овце и кози, които не са обвързани с определени пасища, не може да се класифицира като биологично. Приет е норматив, съгласно с който плътността на овцете върху пасището не може да надвишава 1,3 овце на 1дка за една година. Преди да се пристъпи към отглеждане на овце и кози по биологичен начин трябва да се оцени търсенето на биологично произведени продукти от тях. Фермерите, практикуващи биологично отглеждане на овце и кози, трябва да си направят следната равносметка: • компенсират ли се увеличените разходи за органична продукция с по-високи цени на произведените продукти; • ще могат ли да се справят с проблема за контрола на вътрешните паразити при овцете, козите, агнетата и яретата без употребата 2

на Порода с характерна идентичност, отглеждана в района на гр. Калофер и в някои части на Благоевградска област. Характерна особеност на калоферската дългокосместа коза е обилната и дълга космена покривка. Козината на изследваните кози е дълга, права или леко вълниста, като при пръчовете в областта на холката средната дължина на косъма е 30,13см, а при крупата – 33,69см. Цветът на космената покривка варира – черен, сив, чернобял, червен, червено-бял. Височината при холката при пръчовете е 81,85см, а при козите – 71,60см. Животните от двата пола имат сравнително здрава и масивна костна система. Обхватът на свирката при козите е 8,89см, а при пръчовете – 11,47см. Ушите са дълги и леко пречупени напред и надолу. По отношение на формата на рогата най-често срещани са тези от типа „prisca”, но има и безроги кози и пръчове. При пръчовете се наблюдава характерна форма на рогата – хетеронимни, спираловидно навити, със силно отклонение встрани, като разстоянието от връх до връх е средно 71,75см (при някои до 108см). Дължината на рогата е средно 47,56см, понякога – до 62см. Продуктивните качества не са достатъчно проучени. Калоферските дългокосмести кози притежават отлична приспособеност към планинските и полупланинските райони на България. Дългата козина предоставя ефективна защита на козите при студ през зимата, а през лятото предпазва животните от горещините, т.е. подпомага регулирането на телесната температура. Кожите с характерните им дълги космени покривки се използват за направа на кукерски костюми. През 2010г е учредена асоциация за развъждане на автохтонни породи кози в България със седалище гр. Перник.

БЪЛГАРСКА ВИТОРОГА ДЪЛГОКОСМЕСТА

КАЛОФЕРСКА ДЪЛГОКОСМЕСТА

ПОРОДИ КОЗИ, ПОДХОДЯЩИ БИОЛОГИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ

порода в Средногорието, част от културното наследство на Карловския регион. Животните са едри, с добре развито и хармонично телосложение. Преобладаващата част от овцете са пигментирани (бозави, червеникаво-кафяви и кафяво-черни), често с бяло петно на опашката и главата. Срещат се и бели овце с незначителни петна по муцуната и крайниците. Руното е полуотворено, с фитилест строеж. Живото тегло на овцете майки е 40кг, а на кочовете – 65– 80кг. Вълнодобивът е 2–2,5кг при овцете и 3,5–5,0кг при кочовете. Млекодобивът е 55л. Коефициентът на плодовитост е 1,3%. РЕПЛЯНСКА. Типичен представител на планинските грубовълнести и полугрубовълнести овце. Разпространена е в Белоградчишко и Монтана. Реплянската овца е дребна, със сбито тяло, добре покрито с вълна (включително коремът и крайниците до карпалните и скакателните стави), на челото има кичур. Руното е отворено или полуотворено, с полугруба вълна. Опашката е дълга до под скакателните стави. Живото тегло на овцете майки е 45кг, а на кочовете – 70–80кг. Вълнодобивът е от 2,0 до 2,4кг при овцете и 4кг при кочовете. Мле-кодобивът е 70–80л. Коефициентът на плодовитост е 1,3%. ТЕТЕВЕНСКА. Тетевенските овце са по-едри и с по-дълго тяло в сравнение с тези от другите планински породи. Теглото на овцете майки е около 45кг, а на кочовете – 70кг. Около 50% от тетевенските овце са с бяло руно, а останалите са пигментирани. Вълната е полугруба. Вълнодобивът варира от 3,03 до 3,28кг. Млекодобивът е около 60л, коефициентът на плодовитост – 1,1. Агнетата се раждат с живо тегло над 3кг на 90-дневна възраст достигат 21,5кг, на 6 месеца – 28кг, а на 9-месечна възраст – 35кг.

При създаване на стадо от овце или кози, което ще се отглежда по биологичен начин, трябва да се направи правилният избор на порода, която трябва да бъде адаптирана към местните климатични условия, фуражи и локални производствени системи. Добре е в района, в който фермерите практикуват биологично отглеждане на овце и кози, да се ориентират към порода, Местна

ИЗБОР НА ПОРОДА

Търговията между фермите е необходима част при покупките и продажбите на овце, кози, агнета и ярета. Агнетата и яретата, готови за реализация, трябва да бъдат продадени на пазар, одобрен от контролния орган, което да позволи месото да бъде продадено като органично и да се получи по-висока цена. Маркетингът трябва да бъде обмислян преди да се стартира с производството. Когато фермата е в преход към биологично производство, съществуващите овце или кози могат да бъдат запазени, но не могат да бъдат продавани като органични. Те трябва да бъдат заплождани по естествен начин, за да може агнетата и яретата да се продадат като органични след изтичане на периода на конверсия.

ПРОДАЖБА И ПОКУПКА НА ОВЦЕ И КОЗИ

Периодът на конверсия е много важен при прехода от конвенционално към биологично производство. Конверсията бива: • пълна – цялата ферма трябва да бъде конверсирана „анблок”; • поетапна – конверсията се извършва планирано на отделни етапи. Необходими са минимум две години, за да може земята и пасищата, където се отглеждат биологично овце и кози да придобият органичен статус. Тогава животните може да се отглеждат органично от момента на заплождане, а агнетата и яретата, родени от тях, могат да бъдат предлагани на пазара като органични. Агнетата и яретата, продадени на пазара като органични, трябва да произхождат от ферми, чиито земя и пасища са преминали периода на конверсия. Процесът на преход към биологично овцеъдство и козевъдство може да бъде ускорен чрез едновременна конверсия на земята, пасищата и животните.

ПРЕХОДЕН ПЕРИОД (ПЕРИОД НА КОНВЕРСИЯ)

• антихелминти и кокцидиостатици. За да се осъществи биологично овцевъдство или козевъдство в дадена ферма, тя трябва да бъде регистрирана и одобрена от сертифициращ орган. Сертифициращата организация изисква да се спазват редица стандарти. За съществуващите биологични овце и козевъдни ферми се изисква преходен период преди да се излезе на пазара с органична продукция.

разпространена в него. Това по-късно ще улесни обмена или покупката на кочове и пръчове и ще бъде предпоставка за създаване на нови стада, отглеждани по биологичен начин. За равнинните райони на България подходящи породи са Черноглава плевенска, Местна старозагорска, Бяла маришка и Вакла маришка. За планинските и полупланинските райони са подходящи породите Каракачанска, Медночервена шуменска, Местна карнобатска, Дъбенска, Елин-пелинска, Реплянска и др. При козите се препоръчват породите Калоферска дългокосместа и Местна виторога дългокосместа, които са подходящи за отглеждане в планинските и полупланинските райони. В равнинните райони се отглеждат други местни кози, повечето от които са кръстоски с популярни интродуцирани породи – Саанска, Тогенбургска, Англонубийска. РЕМОНТ НА СТАДАТА

Правилата за биологичното овцевъдство и козевъдство насърчават производителите да подменят стадата с млади животни собствено производство. Допуска се до 20% от животните в стадата да бъдат подменяни всяка година с агнета, шилета или дзвиски за разплод от конвенционални стада, които отговарят на следните критерии: • шилетата и козичките се доставят от стада, които имат добър здравен статус, спазени стандарти за хуманно отношение към животните и налични записи за третирания с ветеринарни лекарства и препарати; • агнетата и яретата за угояване могат да бъдат закупени от други органични ферми. Тъй като е трудно да се завърши угояването на агнетата и яретата в някои райони (по-специално в полупланинските и планинските), тяхното доотглеждане може да продължи в съответни органични ферми в равнинните райони. КОЧОВЕ И ПРЪЧОВЕ

Кочове и пръчове за разплод могат да бъдат закупени от конвенционални ферми, но при условие, че впоследствие ще бъдат използвани при спазване на условията за биологично отглеждане. За заплождане на овцете и козите в биологичните ферми могат да бъдат използвани кочове и пръчове под наем, при условие че докато са във фермите където ще бъдат използвани, ще се отглеждат по органичен начин. ХРАНЕНЕ НА ОВЦЕ И КОЗИ ПРИ БИОЛОГИЧЕН НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Фуражите, използвани за изхранване на биологично отглежданите овце и кози, трябва да бъдат произведени по биологичен начин. Овцете и козите трябва да се хранят в максимална степен чрез паша, а допълнително изхранваните фуражи (в идеалния случай) – да бъдат 4

Млекодобивът е 105л. Коефициентът на плодовитост е 1,1. ЕЛИН-ПЕЛИНСКА

Сред местното население в района около София е позната още под наименованието „бизи овца” и е дело на народната селекция. Главата е средно дълга, тясна, с характерна пигментация около очите. Главата, шията и коремът са незарунени или слабо зарунени. Опашката е дълга до под скакателните стави, почти до земята. Вълната е бяла, еднородна и мека. Срещат се и шарени животни. Живото тегло на овцете майки е 55–60кг, а на кочовете – 90–110кг. Млекодобивът е 90–100л, а коефициентът на плодовитост – 1,3. ДЪБЕНСКА

Породата носи името си от цвета на вълната и от района, където е създадена. Разпространена е в Североизточна България, в Шуменска, Варненска и Разградска област. Главата е средно дълга, с леко изпъкнал профил, зарунена до челото. Овцете са безроги, а кочовете – с добре развити рога. Тялото е компактно, а опашката – къса (до скакателните стави), широка в основата (камкойрук). Живото тегло на овцете майки е 45кг, а на кочовете е 70кг. Вълнодобивът е 3,5кг при овцете и 4,0кг при кочовете.

МЕДНОЧЕРВЕНА ШУМЕНСКА

Представителите на породата се характеризират с компактно телосложение. Главата е малка, с права профилна линия, със средно големи хоризонтално поставени уши. Кочовете са рогати, а овцете – безроги. Живото тегло на майките е 35–40кг, а на кочовете – 50–60кг. Вълнодобивът е 2,5–3кг при овцете и 4кг при кочовете. Вълната е пигментирана и е подходяща за изработка на текстилни изделия в естествен цвят. Млекодобивът възлиза на 50л за доен период. Коефициентът на плодовитост е 1,05–1,1%. В миналото агнетата от карнобатските овце са се славили с найвкусното месо. Понастоящем най-доброто стадо се намира в Института по ечемика в Карнобат.

Местна карнобатска

Добавката на минерални вещества към дневните дажби е позволено

МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА

Концентрираните фуражи за биологично отглежданите овце и кози трябва да бъдат органично произведени в самата ферма или да бъдат закупени от други биологични ферми. Използваните фуражи не трябва да съдържат: • генетично модифицирани организми; • съставки, които са получени чрез екстракция с разтворители; • рибно и трупно брашно. Става ясно, че в идеалния случай овцете и козите в органичните ферми трябва да бъдат изхранвани изцяло с органични фуражи. В случаите когато фермерите не са в състояние да произведат достатъчни количества е допустимо да се изхранват с конвенционално произведени фуражи, с цел да се запази здравето и благосъстоянието на животните. Тяхното количество обаче не може да бъде повече от 10%, изчислено на база на сухото вещество за година, или 25% от сухото вещество на дневната дажба през зимния период.

КОНЦЕНТРИРАНИ ФУРАЖИ

произведени в съответната ферма. Фуражът при биологично отглежданите овце и кози трябва да гарантира главно качествена, а не максимална продукция, като в същото време са задоволени нуждите на животните от енергия и протеин през различните етапи на развитието им. Угоителни практики са разрешени дотолкова, доколкото те са обратими във всеки един етап от процеса на отглеждане. Най-малко 60% от фуража трябва да бъде произведен в съответната биологична ферма или във ферми, отговарящи на условията за биологично производство. До 30% от използвания фураж може се получи и от ферми, които са в период на преход. Ако фуражите са собствено производство, до 60% от тях може да са произведени при условията на преход към биологично производство. Зимните дажби трябва да бъдат съобразени и да отговарят на условията за биологично производство. Доброкачественото сено от люцерна или други бобови треви е незаменим източник на протеин и калций в дневните дажби за овцете и козите. Добрата фермерска практика при условията на органичното производство изисква осигуряване на достатъчно сено за овцете и козите през зимния период. В равнинните райони за една овца с агнета до отбиването трябва да се осигури 150–200кг органично сено. Консервираните фуражи за зимния период в биологична овцеферма или козеферма трябва да бъдат произведени за нуждите на самата ферма. Най-малко 60% от сухото вещество в дневната дажба трябва да бъде осигурено от груби и обемисти фуражи, типични за овцете и козите.

само когато нивата на основните макроелементи в изхранваните фуражи не могат да бъдат задоволени чрез обичайните практики в биологичната ферма. В яслите винаги трябва да има на разположение каменна сол. При калкулиране на дневните дажби се вземат под внимание също количествата креда и дикалциев фосфат и при необходимост се добавят.

породата е белият, но се срещат и пигментирани (4-10%), с бяло петно на върха на главата и опашката. Вълнодобивът при овцете е около 3,0кг, а при кочовете – 4,0кг. Млекодобивът е от 96 до 170л за доен период от 137 дни. От 47 до 52% от овцете раждат по 2, а 3-5% – по 3 агнета. Данни за състоянието на популациите на белите и ваклите маришки овце и продуктивните им качества може да се намерят на адрес – www. dormo.org.

Типична планинска порода, разпространена във високите планински части на Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Адаптирана е към отглеждане в планински условия. Главата е хармонична с телосложението. Овцете и кочовете имат компактни тела. Крайниците са здрави и тънки. Опашката е къса. Живото тегло на овцете майки е около 25–30кг, а на кочовете – 40–45кг. Кочовете се отличават с дълги и спираловидни рога, а овцете обикновено са безроги. Руното е отворено, с косичест строеж (дължина на косицата – 17-19см и повече), а вълната е груба, смесена. Преобладава черният цвят на руното, но се срещат и овце с бели руна. Вълнодобивът е 1–2кг при овцете и 3–3,5кг при кочовете. Млекодобивът е нисък – от 30 до 40л за доен период, а коефициентът на плодовитост – 1,1.

ПАСИЩА

Създаването и управлението на пасищата е от съществено значение за успеха на биологичните овцеферми и козеферми. Детелината е необходим компонент в тревостоя на пасищата, за да се поддържа високо ниво на продуктивност при овцете и козите. Детелината, еспарзетата и звезданът са главните източници на азот в тревостоите. За производството на силаж, освен царевица, може да се използват в комбинация червена детелина и различни хибриди райграс. За целта е необходима тревна смеска с оптимално съчетание на житно-бобови треви, подходящи за съответния терен и почва. При избора на тревна смеска както за силаж, така и за създаване на постоянен тревостой, всеки фермер трябва да потърси помощта на компетентен специалист по фуражно производство, който съобразно теренните и почвените условия да препоръча най-подходящата тревна смеска. При производството на органичен силаж е допустимо използването на меласа от органичен произход, бактериални посеви и ензимни добавки. Дажбите се изготвят от разнообразни фуражи, гарантиращи протеиновите и енергийните нужди на животните. Недопустимо е през зимния период дневната дажба да се състои само от силаж. Поддържането на почвеното плодородие на пасището и останалите площи за производство на фураж зависи от подходящите ротации при изпасване и внимателното разпределение на компостирания тор. Не е разрешено използването на изкуствени торове върху органични пасища, но може да използват вар и някои „натурални” източници на хранителни вещества за почвата. За овцете и козите, отглеждани по биологичен начин, е възможно използването на постоянни пасища както на площи, които не са подходящи за оран или затревяване, така и на общински мери, върху които през последните три години не са използвани забранени вложения. Необходимо е да бъдат определени райони или региони за сезонна паша (tranchumance) във всяка страна, особено в планинските райони, без да се засягат или нарушават правилата за хранене на животните съгласно със стандартите за биологичното животновъдство. Овцете, отглеждани конвенционално, могат да се извеждат за паша на пасища, отговарящи на стандартите за биологично производство до 120 дни през годината, при условие че животните произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство и по същото време на

КАРАКАЧАНСКА

Белите маришки овце са разпространени на изток и на север от Пловдив. Животните се характеризират с тясна и къса до средно дълга глава с права профилна линия и с удължено тяло. Ушите са средно големи, насочени встрани, леко наведени. Гръдният кош е дълбок, средно широк. Крайниците са дълги, със здрава костна система. Опашката е дълга и понякога се влачи по земята. Живото тегло на овцете майки е 72кг, а на кочовете – 120кг. Белите маришки овце са добре зарунени. Стрижат се на „шаби”, начин, който не се среща при другите породи в страната. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя т. нар. „качулка”. Тя има по-скоро декоративен характер и задоволява духовни потребности на стопаните. Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати. Типичният цвят на представителите на

БЯЛА МАРИШКА

маришки овце са разпространени в редица селища на Пловдивска област, а през последните години с успех се отглеждат в Хасковска, Ямболска, Бургаска и Софийска област. Породата се характеризира с дълга, тясна и незарунена глава, с клепнали уши и с удължено тяло. Крайниците са дълги, незарунени, със здрава костна система. Опашката е тънка и дълга. Около очите, ушите и муцуната овцете и кочовете имат характерна кадифено-черна пигментация, откъдето идва и названието “вакли”. Живото тегло на овцете майки е около 80кг, а на кочовете – 120кг. Теглото на руното е 2,8кг, а при кочовете варира от 4 до 5кг. Млекодобивът за доен период от 150 дни е 130л. Коефициентът на плодовитост е 1,5.

Общото количество азот, което може да бъде внесено в пасищата и площите за фураж, не трябва да превишава превишава 250кг N/ha за година (включително това, което е произведено от животните Ваклите

ОБОРСКИ ТОР

При условията на биологичното отглеждане на овцете и козите се препоръчва: • стрижбата да се извърши преди заплождането с цел да се избягнат евентуални травматични аборти; • „къпане” на овцете с инсектицидни препарати (или с пулверизиращи средства) с цел третиране (обливане) срещу някои външни паразити.

СТРИЖБА

При условията на биологичното овцевъдство и козевъдство заплождането трябва да става по естествен начин, като изкуственото осеменяване също е разрешено, но ембриотрансферът е забранен. Заплождането може да бъде свободно или чрез пускане на коча от „ръка”. Добрата развъдна практика налага воденето на дневник за запложданията, който дава възможност за следене на процеса на заплождане и вземане на мерки при повишен брой на „повторките”. В периода на заплождането овцете и козите не трябва да се пасат върху тревни площи с червена детелина или да бъдат изхранвани със силаж от същата най-малко по 4 седмици преди и след заплождането, за да се избегне вредният ефект на естрогените, съдържащи се в червената детелина и други бобови култури (люцерна) върху заплодяемостта. Стадата на овцете и козите, отглеждани по биологичен начин, трябва да бъдат ясно идентифицирани и отделени по подходящ начин от другите стада, отглеждани конвенционално. Не трябва да съществува риск, че животните могат да имат достъп до забранени вещества и фуражи и добавки от неорганичен произход.

ЗАПЛОЖДАНЕ

пасището няма животни, които се отглеждат по биологичен начин. Бозайният период за агнетата и яретата, отглеждани по биологичен начин, трябва да е минимум 45 дни. Бозайният период при биологичните агнета от месодайното направление обикновено е по-дълъг и това допринася за редуциране на маститните заболявания. При биологичното отглеждане не е разрешено поставянето на еластични пръстени за скъсяване или премахване на опашките на агнетата и яретата. Агнетата и яретата, отглеждани по биологичен начин, през бозайния период трябва бъдат хранени само с натурално овче и козе мляко.

във фермата или е еквивалентно на гъстота на отглеждане на две животински единици на хектар). При нужда оборски тор може да се закупи от други биологични овце- и козеферми. Оборски тор от конвенционални ферми може да се използва само след разрешение от сертифициращата организация. Животните, от които е получен оборският тор, трябва да са от стопански системи, които изпълняват изискванията на съответния контролен орган. СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ

Препоръчително е сградите за овцете и козите да бъдат построени от дървен материал, тъй като осигуряват по-добри условия за животните както през зимния, така и през летния период. При тухлени и бетонни постройки с неподходяща вентилация обикновено се получава конденз, който влошава микроклимата в овчарника. Дървената конструкция на сградите е далеч по-приемлива и от екологичен аспект, защото при преустановяване на дейността на фермата нейното разглобяване или събаряне няма вредни последици за околната среда. Тухлената зидария и бетонните основи на сградите оставят следи в района за дълъг период от време. Биологично отглежданите овце и кози трябва да бъдат осигурени с достатъчна площ и суха постеля за лежане през зимния период. Нормите предвиждат 1,5м2 площ за всяка овца/коза плюс 0,35м2 за всяко агне/яре. ПОРОДИ ОВЦЕ, ПОДХОДЯЩИ ЗА БИОЛОГИЧНО ОТГЛЕЖДАНЕ ЧЕРНОГЛАВА ПЛЕВЕНСКА

Наименованието на породата идва от района, където е създадена. Животните се характеризират с дълга, тясна и незарунена глава с леко изпъкнала профилна линия, с тесен и дълбок гръден кош и удължено тяло. Главата и крайниците са черни, а руното е бяло. Агнетата се раждат черни или шарени, като впоследствие вълната избелява. Кочовете обикновено са рогати, но има и безроги, а овцете са безроги. Живото тегло на овцете майки е около 70кг, а на кочовете – 100–130кг. Вълнодобивът при овцете е около 3,5кг, а при кочовете – 4,0–4,5кг. Млекодобивът варира от 120 до 200л. Коефициентът на плодовитост е 1,3–1,5. Черноглавите плевенски овце имат добре оформено виме с отвесно разположени цицки, подходящи за машинно доене. Местна старозагорска. Породата е създадена в равнинните райони около Стара Загора и Чирпан. Местната старозагорска овца се характеризира с дълга, тясна и незарунена глава с изпъкнал (рамсов) профил. Ушите са дълги, клепнали и много често накъдрени. Шията е дълга, гола. Овцете са с тесен и немного дълбок гръден кош, а опашката е дълга. Крайниците са дълги, а костната система е груба. Руното е полуотворено, с фитилест строеж. Овцете и кочовете са предимно бели, но се срещат и пигментирани. Живото тегло на овцете майки е 60–80кг, а на кочовете – 100–120кг. Вълнодобивът е 2,8кг при овцете и 3,5кг при кочовете. Млекодобивът варира от 130 до 200л за доен период от 180–200 дни. Около 40 до 50% от овцете майки раждат по 2 агнета. Най-добре е местните старозагорски овце да се отглеждат в по-малки стада (40–50 овце майки), тъй като те са взискателни към условията на хранене и гледане. ВАКЛА МАРИШКА

ЕКСПЕРТИ

ПЪРВИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТРИ ЗАСТРАШЕНИ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ ПОРОДИ ОВЦЕ ОВЦЕВЪДСТВОТО В СВЕТОВЕН МАЩАБ Овцете са неравномерно разпределени по континенти и страни. Азия е континента с най-голям брой овце – 1/3 от общото поголовие в света. На второ място по брой на овцете е Африка, а на трето място – Океания. Максимумът е достигнат през 1990г – 1 млрд. и 260 млн. овце.

Таблица 1

Западностаропланинската и Софийската породи овце. По данни на Българската Асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, в момента броят животни от тези три породи е силно намален, което прави популациите им застрашени от изчезване. Брезнишката порода е разпространена в частни стопанства в селища намиращи се в Западна България – предимно в общините Брезник, Трън и Радомир. Името є произлиза от град Брезник, в района, на който посредством народна селекция е създадена породата. Западностаропланинската порода е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в областите София, Монтана и Враца и най-вече в общините Берковица, Вършец и Ботевград Софийската (Елин-Пелинската) порода е разпространена в стопанства в селищата Елин Пелин, Нови хан, Равно поле, Иваняне, Враждебна и други. Името є произлиза от град Елин Пелин, в района, на който, посредством народна селекция е създадена породата. Скрейпи е инфекциозна болест по овце, която причинява дегенерация на централната нервна си-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

ОВЦЕВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ Овцевъдството е важен подотрасъл на животновъдството в България. Това е свързано с добрите адаптивни способности на овцете към различни природно-климатични и екологични условия на отглеждане – животните използват пълноценно грубите фуражи, някои породи могат да бъдат отглеждани успешно в планинските райони. Овцете са източник на месо и мляко с високи вкусови качества, както и на суровини за текстилната и кожаро-кожухарска промишленост. В България съществуват благоприятни условия за развитието на овцевъдството поради наличието на пасища, специалисти с производствен опит, преработвателни мощности в хранително-вкусовата и леката промишленост, добро местно потребление и външни пазари за продуктите от овцевъдството, като кашкавал, сирене, кисело мляко, месо и вълна. В България броят на овцете от края на 19и век до 1990г се е колебаел 6 до 10 млн, като е достигнал своя максимум през 1984г – 10 978 000 бр. (фиг. 1 и фиг. 2) През последните години се наблюдава рязък спад в общия брой на овцете. През 1999г техният брой е само 2 774 000. По данни на МЗХ от 2000г до 2011г броят на овцете в страна е намалял от 1 710 000 до 1 455 000 броя. Освен намаляването на броя на животните днес се наблюдава и изчезване на някои породи, които са типично български и добре адаптирани към географските и климатични особености на нашата природа. Особенно тежка е ситуацията при Брезнишката,

какви трудности възникват при отглеждането им, как протича размножителният процес при тях, прилага ли се изкуствено осеменяване или се практикува естественото покриване, каква е устойчивостта им към някои патогени (скрейпи и копитен гнилец). Взимане на проби. Микробиологични изследвания. За изолиране на Esherichia coli. Получаване на ДНК. От събраните кръвни проби получихме ДНК чрез използване на Blood genomic extraction kit (Geneshun Biotech). Провеждане на PCR. За извършване на конвенционален PCR на ДНК получена от E.coli използвахме специфични прайФигура 1. Данни за броя овце в България от 1892г до 2000г. Източници: мери за участък от stx1, stx2, еае гените НСИ и Агростатистика към МЗХ описани от (Paton & Paton, 1998).

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ Брезнишката порода овце е описана като порода в началото на 20-и век. Животните се характеризират с компактно тяло, здрави копита, добре развито виме, смесена вълна и отлична приспособимост към природоклиматичните условия на района. Живото тегло на овцете е 50-60кг, а на кочовете 70-80кг. Лактационната млечност е 60-88 литра, биологичната плодовитост е 102-104%. Животните са с дълбоки и широки гърди. Височината при холката е 59-62см, косата дължина на тялото – 64-66см. Мъжките животни обикновено са безроги. Лицето е бяло с различни по големина черни петна Фигура 2. Данни за броя овце в България от 1990г до 2011г. Източници: около очите, ушите и носното огледало. НСИ и Агростатистика към МЗХ Опашката достига под скакателните стави. Продължителността на стопанско използване е стема, води до промяна в поведението и движени- средно осем години. ето на животните, като завършва летално. Под селекционен контрол са обхванати стада на Болестта се предизвиква от протеазорезистентен девет земеделски производителя с 812 овце и 24 протеин прион (PrP). коча. Заболяването е под контрол от страна на ЕвропейЗа съжаление наблюденията върху Брезнишката поският съюз, чрез директива 999/2001ЕС. рода овце показаха, че типичните животни са почти Установено е, че генотипът на животните оказ- изчезнали. Надяваме се, че опитите на Българската ва голямо влияние за развитието на заболяването; Асоциация на аборигенните породи овце от Заедин от подходите за създаване на устойчиви на падна България да възстановят популацията, ще се скрейпи стада е чрез селекция. окажат успешни Западностаропланинската порода овце в миналото МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ е заемала широк ареал на разпространение, обИзследването се проведе през периода май – но- хващащ западната част на Софийското поле, плаември 2012 година, във ферми разположени в об- нинската част на Врачанска област, селата около щините Сливница, Брезник, Трън, Ботевград и Елин Витоша, Верила и Вискяр планина, Ботевградската Пелин. Проучени са начина на хранене и отглеж- и Етрополска община. дане на овцете, развитието на стадата, репродукГлавата на овцете е с права профилна линия. тивните им особености и здравният им статус. От Мъжките са рогати или безроги. Преобладаващата събраните данни за трите породи, бяха установени, част от животните са с черни петна около очите,

Брезнишка порода

Западностаропланинската порода

Софийската (Елин-Пелинската) породата

ушите и носното огледало, но се срещат и с кафяви петна. Вълната е сравнително еднородна. Тялото е компактно със здрава конституция. Животните са със здрави копита и отлично приспособени към местните условия. Живото тегло на овцете е 55-65кг, на кочовете – 80-90кг, а млечността за лактация 5060 литра. Биологична плодовитост е 120-140%. Тяхна отличителна черта е невзискателността към храненето, устойчивостта на заболявания и дългото стопанско използване. Размножителния сезон е през месеците септември,

октомври до ноември, но може да започва и от август. В повечето стопанства се използва естествено покриване, но в някои се прилага и изкуствено осеменяване. Овцете притежават добър майчин инстинкт и се грижат за потомството. Животните имат по-дълъг период на стопанско използване, който продължава до 7-8 години. Стопанства в района на Елин Пелин бяха посетени за провеждане на изследвания върху Софийска (Елин-Пелинска) порода овце. Тази порода е продукт на народната селекция. Общия тип на овцете показва, че провежданата селекция е подпомогната и от интродукция на чуждестранен генетичен материал. Има данни за използването на животни от Черноглавата плевенска порода. Овцете са с характерни екстериорни белези и пигментация, животните са сравнително едри с продъл-говато тяло, с тесни и дълбоки гърди. Главата е с прав или леко изпъкнал профил. Кочовете са едри и безроги. Копитата са здрави, характерни са големите черни петна около очите и ушите, а при някои овце – на гърдите или корена на опашката. Средното живо тегло на овцете е 60-65кг, а на кочовете – 90-110кг. Младите животни имат висока енергия на растеж. Средната млечност за доен период е 100-120 литра, а за лактация – 130-160 литра. Плодовитостта е 120-140% при значителни отклонения достигащи 160-170%. Размножителният сезон е в по-широки граници (май-ноември), което я отличава от останалите местни породи овце. Поради добрите си стопански качества породата разширява ареала си на разпространение. Селекционна работа се води с 1380 овце и 58 мъжки разплодници, собственост на 12 земеделски производителя. Овцете от трите проучвани породи обитават сходен ареал – Западната част на Стара планина. Брезнишката и Западностаропланинската породи овце се срещат в планинските и полупланинските райони, докато Софийската (Елин-Пелинска) порода е разпространена в по-ниските части и в Софийското поле. Животните са се приспособили да живеят на тази надморска височина и да използват по максимален начин хранителните ресурси на пасищата. В някои ферми стадата са смесени с животни от породи като Черноглава плевенска, Фризийска и други. Всичко това оказва неблагоприятен ефект върху чистотата на изследваните три породи овце. Това е особено показателно за Брезнишката порода, при която вече се наблюдават животни с поголеми уши от нормалното, промени в профила и окраската на главата и др. В смесените стопанства при внос и износ на животни от други породи с неизяснен здравен статус

Снимките са от “Изложение по овцевъдство” гр. Брезник 2012г, “Изложение по овцевъдство”, гр. Костинброд 2012г.

и произход, съществува риск от внасянето на различни болестотворни микроорганизми, включително и скрейпи. Затова от животните в посетените ферми бяха взети кръвни проби, за изследвания на устойчивост срещу заболяването скрейпи. От взетите проби получихме хубави и чисти ДНК образци подходящи за провеждане на PCR. След използване на селективни хранителни среди в млечните проби бе установен незначителен растеж на Е.coli, но с проведения PCR не доказахме гени на вирулентност stx1, stx2, еае.

ИЗВОДИ При проведените наблюдения и посещения на фермите се установи, че броят на животните от трите породи е силно намалял, като тази тенденция е най-добре изразена при Брезнишката порода, докато при Софийска (Елин-Пелинска) порода е сравнително малък броят на животните, с които се извършва развъдно-селекционна дейност. Трябва да се отбележи, че овцете от тези породи са адаптивни животни, с висока приспособимост към климата, в местата където се отглеждат, имат голяма продължителност на стопанско ползване, а също така притежават и естественна резистентност към някои заболявания.

Тези породи се развъждат от столетия по нашите земи, като селекцията и естественият отбор са довели до постигането на по-горе споменатите качества, което прави тези овце ценни за овцевъдите в Западната част на България. Мерките предвидени от Европейския съюз в борбата със скрейпи, липсата на развъдни програми в България по отношение устойчивостта към заболяването и малкия брой животни в популацията на тези три породи правят наложително провеждането на генотипизиране, изготвяне на стратегия за селектиране на устойчиви към скрейпи стада, което ще доведе до съхранение на уникалният им генофонд и увеличаване на тяхната популация, с което ще се увеличи и задоволеността на населението от висококачествени месни и млечни биопродукти. Александър Куков, Иво Сираков, Михаил Червенков, Ралица Попова, Стефан Алексиев, Деница Даскалова, Ирина Кирилова, Андрея Колев Институт по Биология и Имунология на размножаването Българска Академия на Науките, София Национален Диагностичен Научноизследователски Ветеринарномедицински Институт, София Институт по Екобиотехнологии ООД, София

Предизвикателство пред съвременното българско животновъдство е фактът, че то е принудено да се конкурира с европейското, което го превъзхожда многократно по производителност на труда. Основните фактори, влияещи върху ефективността на производството са продуктивните особености на основното средство за производство – животното и количеството на вложеният човешки труд за единица продукция, без да омаловажаваме значението на храненето и стойността на влаганите фуражи. Не е голяма причина за гордост – износът на зърно при масов внос на животинска продукция със съмнително качество, факт който автоматически ни отнася към страните от третия сват. В повечето европейски страни се наблюдава непрекъсната Движение на информацията при главните участници в реализирането на селекционната програма при порода Лакон

са застрашени от изчезване. Често пъти не се спазват дори и собствените развъдни програми. Контролът на Агенцията по селекция и репродукция е ориентиран по напълно формални показатели от близкото минало, а не по такива като достоверността на произхода, точността на контролите и броя на преценените по произход разплодници и т.н., както това е абсолютно задължително във водещите страни. Контрольорите не са въоражени дори с елементарни технически средства, като електронни кантари, млекомери. Не е решен на съвременно ниво въпросът с трайната маркировка на животните, както с ветеринарните, така и със селекционите номера. Тази апаратура, например в Германия, се предоставя безвъзмездно от държавата. Забравена практика е и изкуственото осеменяване. Не се прилага дори и харемната случка и тази от ръка. Непознати са за практиката и използваните цветни маркери и тиранти при случната кампания, като цената им е смешно малка, а те могат да бъдат произведени и у нас. А може ли да се говори за някаква селекция, без да е базирана на достоверен произход? Контролираният брой на животните продължава да е прекалено голям за сметка на качеството. Бързото увеличаване на продуктивността на овцете от млечно направление в страни като Гърция, Израел, Испания и Франция, показвa, че провеждането на обективна селекция при чистопородното развъждане си заслужава и за това на стопаните не им тежат селекционните мероприятия. Неприемлива е псевдонаучната теза, че нашите породи са достигнали свето „плато” на

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

тенденция за увеличаване на продуктивността на породите с всяка генерация, факт който добре се признава от стопаните, поради което те участват с желание във всички фази на селекционния процес. Какви са тенденциите в това направление у нас? Както наскоро справедливо почерта проф. Васил Николов, те са повече от скромни. Ежегодно в страната са внася семенна течност от елитни бици, доказани подобрители в чужбина, но за съжаление очакваните резултати у нас са повече от скромни, защото те не са проверени при наши условия. Подобни са и резултатите от вноса на елитни кочове от високомлечни породи овце. Отсъствието на генетичен прогрес може да се отдаде на неадекватната му организация у нас. След промените вместо да се възприемат методите на управление на селекцията в условие на частно стопанство, дълги години се мъчихме да наденем старата дреха на държавна организация, което беше анахронизъм. Опитите да се промени това положение обаче са твърде плахи и колебливи. Необяснимо е допускането, селекцията да се разпилява в няколко развъдни асоциации за една и съща порода, дори и при такива, които

ЕКСПЕРТИ

За генетичния прогрес в oвцевъдството

Схема за генетично подобрение на овцете от породата Лакон

продуктивност. Така например някога породата Лакон е била с млечност под тази на нашата Плевенска черноглава порода, а днес благодарение на правилно изпълнена развъдна програма продуктивността є е увеличена неколкократно и днес ние изнасяме наука, чрез импорта на разплодни кочове от породата. Тук накратко ще изложим принципите на прилаганата селекция, довела до увеличаване на млечността с по 5-7 литра за генерация, като в отделни години е достигала и до 11 литра. Селекцията е започнала първоначално от наличните малко над два милиона овце от породата Лакон, като млечни са определени само тези с млечност над средната за популацията – 800 000 броя. Останалите овце с по-ниска млечност са пренасочени към месодайното направление и при тях основен селекционен показател е бил плодовитостта. Само 20% от овцете от млечното направление са под пълна контрола (или 160 000 броя); 50 000 или 62,5% са под съкратена контрола и само при 17,5% не се провежда такава (фиг.1). От 160 000 елитни овце- майки само 5%, или 8 000 броя, са определени като

потенциални майки кочопроизводителки. Там не се определят цели стада, като кочопроизводни. Осеменяването на тези овце става изкуствено само със сперма от елитни кочове, проверени по потомство. Това се осъществява безплатно от осеменители на осеменителните станции, като с т о п а н и т е предварително по определена схема трябва да синхронизират овцете. Как става отборът на кочовете за изкуствено осеменяване? Той става от родените от потенциалните майки кочопроизводителки около 2 500 мъжки агнета по фенотип на едногодишна възраст, като само 450 от тях се тестират по потомство, след което само 8 – 50 от тях, абсолютни подобрители, стават обща собственост на Асоциацията и се настаняват в станциите по изкуствено осеменяване. От тях целогодишно се получава семенна течност, част от която се замразява. Те се използват за осеменяване на майките кочопроизводителки. Останалите кочове, според качеството им се разпределят от водещия селекционер да работят по различните етажи на селекционната пирамида. Как се осъществява самият селекционен процес? Държавната политика в селекцията се осъществява от Асоциациите по породи. Всички техни членове са длъжни да спазват определена развъдна дисциплина. Неспазването първоначално е свързано с предупреждение, а при повторно провинение – с отстраняване от сдружението. Селекцията започва от ниво ферма (фиг.2), като стопанинът е задължен да води оборна книга за произхода, млечните контроли,

репродуктивните способности, здравословното състояние и реализацията на агнетата. Държавата, чрез своите експерти може да проведе извънредни (супер)контроли, тъй като тя е гарант на достоверността на информацията при издаването на сертификати за животните. Записите от оборните книги се подават към офиса на развъдната асоциация, която подържа база данни (породна книга); изчислява развъдни стойности и координира случните планове. Експертният съвет, съставен от изтъкнати селекционери и научни работници, отчита периодически тенденциите в развитието на популацията и нанася корекции в развъдната програма при необходимост. Фермерът периодически изпраща проби мляко за анализ към лабораторията, която първоначално също е била финансирана от държавата. Тук се отнася и станцията за преценка на разплодниците по потомство и лабораторията за задължителния ДНК-анализ. Цялата информация постъпва за анализиране в т. нар. Институт по овцевъдство, след което чрез офиса на Асоциацията достигат отново до стопаните. Всичко това представихме с единствената цел – да демонстрираме, че усъвършенстването на породите може да се случи само с общите усилия на стопаните при строга селекционна дисциплина и с помощта на държавата и контролните органи. Навярно е крайно време да бъдат разградени някои стереотипи от миналото на формализъм, при което цялото усилие беше насочена в свирката, а не в двигателя. Липсата на генетичен прогрес в овцевъдството е ахилесовата пета в неговото развитие. Поставянето на селекцията на научни основи, по примера на успелите страни, ще върне доверието на стопаните в селекцията и те ще станат найверни радетели за провеждането є. Проф. Десимир Неделчев

ХРАНЕНЕ

Приготвяне на царевичен силаж Т

ехнологията на силажиране за различните култури е аналогична, затова ще проследим основните моменти от приготвянето на царевичен силаж. Подходящи са както специалните сортове за силаж, така и царевицата за зърно.

Покриване на силажа Независимо дали силажът е приготвен в силажна яма, вкопани или надземни траншеи, той трябва да бъде много добре завит. Използва се по-дебело фолио. Отгоре фолиото се покрива с пръст или слама и се притиска със стари автомобилни гуми. Да се обърне особено внимание на доброто уплътняване на фолиото и отстрани. Покриването се извършва веднага след приключване на утъпкването на

Добавки към силажа Лесна за приложение в практиката добавка е карбамидът или карбамид в комбинация с амониев сулфат в съотношение 4:1. Целта на тези добавки е да се повиши съдържанието на протеин в силажа и да се подобри устойчивостта на силажа. На един тон силажна маса се добавят 7-9кг карбамид или смес от карбамид и амониев сулфат, като може да се разпръсква ръчно върху всеки 15-20см слой силаж или със специален апликатор, монтиран към силажокомбайна. Напоследък все по-широко започват да се използват инокулантите, които подобряват запазването на протеина, намаляват загубите, подобряват вкусовите качества на силажа и сенажа, стимулират консумацията, като повишават смилаемостта и усвояемостта, подобряват продуктивността на животните. Механизмът на действие на инокулантите се основава на млечнокиселата ферментация. В силажа се вкарват млечнокисели бактерии, които предизвикват ферментацията. Така се разграждат монозахаридите. Образуваната при това млечна киселина понижава рН до 4-4,3, което не допуска нежелани микробиологични процеси и се запазва максимално качеството.

Едрина на нарязване Най-подходящият среден размер на частиците е 0,7-1см. Това се постига чрез нагласяне на комбайна на 6мм теоретична дължина на рязане. По-големите от 1,5см частици не трябва да са под 5% и да не превишават

Скорост на силажиране и степен на уплътняване Запълването на силажовместилището трябва да става максимално бързо, без прекъсване, за да се съкрати времето на достъп на кислород. Поради същите причини трябва да има и възможно най-добро претъпкване на силажната маса. За целта, при възможност се използват колесни трактори, но може и с верижни. След приключване зареждането на вместилището за деня, притъпкването трябва да продължи поне два часа след това, а след пълното запълване със силажна маса – още 10-12 часа да се гази.

силажа. За ферми с по-малко от 15 крави е по-подходящо силажът да се приготвя на купи, които се покриват по-лесно върху полиетилена с пръст от земята около камарата.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

Определяне на оптималната влажност за силажиране Царевицата трябва да се прибере във фаза восъчна, клоняща към пълна зрялост. Тогава влажността е около 65% и се гарантира най-високо качество на силажа. Практически лесен начин за установяването на тази влажност е разположението на млечната линия на зърното. Тя отделя восъчната от млечната му част. Подходящия момент за силажиране е, когато млечната линия е от 1/2 до 3/4 от дължината на зърното в полза на восъчната част. За соргото оптималният момент е в средата до края на восъчната зрялост, когато започва да избелява. Суданката се силажира при изметляване, но не преди да достигне 45-50см височина. Едногодишните житни се прибират в млечна до млечновосъчна зрелост на зърното, а бобовите – в млечно-восъчна зрелост.

10% от нарязаната маса. В случаите, когато влажността е под 65%, комбайнът се наглася на теоретична дължина на рязане от 4мм, като се поставя допълнително сито за начупване на зърното. Царевица, която не може да расте повече след градушка или продължителна суша, трябва веднага да се силажира.

ХРАНЕНЕ

Увеличаване млечнос подобряване н

Съществуват редица пропуски в храненето, които пречат да се повиши млечната продуктивност на овцете. Резервите в това отношение са големи. При един опит от производствено стадо с 70кг средна дойна млечност, бяха извадени 40 овце, които бяха поставени на добре балансирано съобразно нормите хранене след оагването при оборни условия до края на април и на подхранване през пасищния период. Изненадващо, дойната млечност на опитните овце достигна 112кг, увеличение с 42кг или 60% повече от млечността на производственото стадо. При други наши опити с въвеждането на балансирано според нормите хранене, увеличението на млечността спрямо предишната година или спрямо контролните групи или стада варират от 24 до 43кг допълнително мляко. Това показва какви големи резерви съществуват. В тази статия ще се опитаме накратко да посочим основните слабости при храненето на овцете след оагването до излизането им на паша.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2013

Значение на грубият фураж В повечето овцеферми грубият фураж се състои от сено (люцерново или ливадно) и слама. От тези фуражи овцете не могат да приемат достатъчно енергия. Безспорно, при висококачествено люцерново сено овцете могат да консумират 1,4кг, което осигурява около 0,9 кръмна единица за мляко (КЕМ). При хранене със средно качествено ливадно сено овцете рядко могат да приемат повече от 1,3кг и си набавят повече от 0,7 КЕМ, а при използване на слама овцете приемат 1-1,1кг и получават в най-добрия случай 0,5 КЕМ. За сравнение ще посочим, че при даване на 0,5кг люцерново сено

и 3,5кг царевичен силаж с 68% влажност, овцете приемат с грубите фуражи 1,5 КЕМ. За постигане на 1,5кг дневна млечност в началото на лактацията, трябва да се дадат съответно следните количества комбиниран фураж в допълнение: на люцерновото сено – 1,2кг, на ливадното – 1,4кг, на сламата – 1,55кг и на люцерновото сено плюс царевичен силаж – 0,6кг. Следователно, при използване на висококачествени груби фуражи се намалява силно нуждата от концентриран фураж. За достигане на 1,5кг дневна млечност, която може да се получи в началото на лактацията при голям брои ферми за мляко в равнинния район на страната са необходими твърде големи количества концентрирани фуражи, вариращи от 1,2 до 1,55кг на овца на ден, при хранене без силаж. Много малко са фермите които дават толкова концентриран фураж. Недохранването води до бързо влошаване на телесното състояние на овцете, поради вземане на енергия и протеин от телесните резерви за образуване на мляко. Като последствие от това спада млечността. Понижението се усилва още повече в резултат от отбиването на агнетата, които бозаят 10 – 15 пъти дневно и се премине на двукратно доене. Силното отслабване на овцете се отразява отрицателно и на тяхната плодовитост впоследствие и намалява процента на близнилите овце следващата година.

стта на овцете чрез на храненето Желателно е да се осигуряват на овцете повисококачествени груби фуражи. Например, ситно нарязаният сух царевичак или смлените царевични какалашки имат по-висока хранителност от ливадното сено. За овцете могат да се използват обаче всички груби фуражи, стига да се допълнят с подходящи концентрирани фуражи. Балансирането на дажбата може да стане с комбиниран фураж или чрез използване на различни фуражи и добавки. Балансиране на грубите фуражи с комбиниран фураж За да се балансират четирите груби фуража, споменати по-горе, е необходимо комбинираният фураж да съдържат кръгло 12, 17, 19 и 30% суров протеин, съответно при даване на люцерново сено, ливадно сено, пшенична слама и люцерново сено плюс царевичен силаж. Както се вижда, не е достатъчно да се купи комбиниран фураж, важно е какъв е неговият състав. При хранене с различни груби фуражи са необходими твърде различни комбинирани фуражи. Ясно е, че е грешно разбирането на много овцевъди, че използването на комбинирани фуражи решава въпросът за пълноценното хранене. За да се определи колко протеин е необходимо да има в комбинирания фураж е необходимо да се изчисли колко протеин осигурява грубият фураж. Например, ливадно сено от естествени ливади, прибрано при пълен цъфтеж има 82г протеин в 1кг или 107г в 1,3кг. Според нормите при 1,5кг дневна млечност са необходими 340г протеин. Като извадим протеин от сеното остават още 233г (340 – 107 = 233), които трябва да дадем с концентрата. За балансиране на енергията (кръмните единици за мляко, КЕМ) е необходимо да включим в дажбата 1,4кг комбиниран фураж. Като разделим 233 на 1,4 се получава, че комбинирания фураж трябва да има 16,6% суров протеин. Това изчисление може да направи всеки грамотен овцевъд, като използва данните за хранителната стойност на фуражите, които може да се намерят в книгата Хранене и отглеждане на овце, Издателство Матком, София, 2008 година. Другата възможност е да се използва консултант за балансиране на дажбите. Балансиране на дажбата без комбиниран фураж Овцефермите у нас много рядко използват комбинирани фуражи, зароди високата им цена. Затова ще разгледаме по-подробно как трябва да се осигури правилно хранене на овцете без комбиниран фураж.

Важно е да се реши, в зависимост от грубите фуражи, които даваме на оагнените овце, какъв вид и в какви количества от концентрираните фуражи трябва да дадем. В това отношение се допуска втората основна грешка в храненето на овцете. Много фермери изхранват главно ярма от зърнени (царевица, ечемик, пшеница) и трици. А тези, които използват фуражи, богати на протеин (слънчогледов шрот, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша) не дават достатъчни количества. За да се балансират дажбите е необходимо да се правят изчисления, да се съпоставя количеството на суровия протеин с нормите. Първо трябва да изчислим колко КЕМ и суров протеин има в грубите фуражи, които даваме на овцете. Ако вземем за пример отново дажбата с 1,3кг ливадно сено, табличните данни за хранителната стойност на сеното от естествени ливади (виж книгата Хранене и отглеждане на овце, страница 588) умножаваме по 1,3 (колкото килограми даваме на овца дневно). Получава се, че овцете получават със сеното 0,83 КЕМ (1,3 по 0,64 = 0,832) и 107г протеин (1,3 по 82 = 106,6). При 1,5кг дневна млечност са необходими 2,25 КЕМ и 340г суров протеин. Не достигат 1,42 КЕМ и 233г суров протеин. Трябва да определим с какви и колко концентрирани фуражи може да осигурим недостигащите КЕМ и суров протеин. За установяване на количествата, които трябва да дадем от отделните фуражи се използват различни методи за пресмятане (чрез решаване на уравнение с две неизвестни, чрез използване на квадрата на Пирсън, графичен метод и др.) Тези методи позволяват бързо да се стигне да необходимият отговор. Те изискват обаче известни познания. За практиците е най-добре да намерят решението чрез налучкване. Трябва да установим в кои и колко фуражи се съдържат 1,42 КЕМ и 233г суров протеин. Ако разполагаме с пшеница и ще купим слънчогледов шрот, като богат на суров протеин фураж, изваждаме от таблицата за хранителната стойност на фуражите, в спомената по-горе книга Хранене и отглеждане на овце страница 592, съдържанието на КЕМ и на суров протеин в тези фуражи. В 1кг пшеница има 1,30КЕМ и 112г суров протеин. В 1кг добре олющен слънчогледов шрот има 0,93КЕМ и 350г суров протеин. Ако дадем по равни количества пшеница и сл. шрот, общото количество на КЕМ и на суровият протеин е: В 700г пшеница – 0,91КЕМ и 78г суров протеин В 700г шрот – 0,65КЕМ и 245г суров протеин Всичко – 1,56КЕМ и 323г суров протеин Явно е че тези фуражи съдържат малко повече от необходимите КЕМ и значително повече суров протеин. Понеже в слънчогледовия шрот има повече

суров протеин намаляваме неговото количество. Превишаването на КЕМ е с 0,14 (1,56 – 1,42 = 0,14). Това е равно на 0,15кг слънчогледов шрот (0,14:0,93=0,15). Новият вариант става: В 700г пшеница – 0,910КЕМ и 78г суров протеин В 550г сл. шрот – 0,511КЕМ и 192г суров протеин Всичко – 1,421 КЕМ и 270г суров протеин. Сега КЕМ са точно, но суровият протеин превишава значително нуждите. Повечето суров протеин е търпим, ако не се оскъпява дажбата. Или ако разликата в цената на пшеницата и на сл. шрот не е голяма или сл. шрот струва по-евтино. Ако сл. шрот е значително по-скъп от пшеницата, както е на практика обикновено, се налага да се направи още една корекция. Трябва да се замени част от сл. шрот с пшеница. Това може да стане отново с налучкване, но може и да се изчисли. Разликата в съдържанието на суров протеин в 1кг от двата фуража е 238г (350 – 112 = 238). Следователно при замяна на 1кг сл. шрот с пшеница, суровия протеин се намалява с 238г. В нашия случай трябва да намалим суровия протеин с 37г (270 – 233 = 37). Следователно трябва да заменим 0,15кг сл. шрот (37:238 =0,155). Новата дажба става следната: Ливадно сено: 1,30кг, 0,83КЕМ и 107г суров протеин Пшеница: 0,85кг, 1,10КЕМ и 95г суров протеин Сл. шрот: 0,40кг, 0,37КЕМ и 140г суров протеин Всичко – 2,55кг, 2,30КЕМ и 342г суров протеин Новата дажба съдържа достатъчно КЕМ и суров протеин. Това са двата най-важни показателя за пълноценно хранене. Допълнително се налага даването на каменна сол за близане. При по-щателно съставяне на дажбите следва да се изчисли дали в дажбата има достатъчно калций, фосфор и витамин А. Тези изчисления стават както за КЕМ и за суровия протеин, вземайки данните от книгата „Хранене и отглеждане на овце”. Ако недостига калцият се добавя креда, при недостиг на калций и фосфор – дикалциев фосфат. Недостигът на витамини се покрива с витаминно-микроелементен премикс. При използване на слама се налага да се дават креда и витаминно-микроелементен премикс за овце (той се купува от агроаптеките или от някой фуражен завод). Както се вижда дори при налучкване на количествата на отделните фуражи се налага да се разсъждава, иначе налучкването води до много опити и грешки. В установената дажба, пшеницата може да се замества частично или напълно с ечемик. Това може да стане и с царевица, при което съдържанието на суров протеин в дажбата леко намалява, без това да е фатално. Зърнените фуражи е желателно да се дават цели, без да се смилат, при което овцете приемат повече груби фуражи и се намалява опасността от възникване на заболяване от кетоза. Желателно е овцевъдите, които имат трудности

в пресмятанията да намерят специалист, с които от време на време да съгласуват дажбите, чрез посещение на стопанството или дори по телефона. Друга възможност е овцевъдите да се придържат към примерни дажби, които могат да намерят в книгата „Хранене и отглеждане на овцете”, където са посочени голям брой дажби за различни категории овце и при различна продуктивност. Примерни дажби само за зимния период за лактиращи овце (през бозайният или дойния период) са посочени и в таблица 1. Дажбите в таблица 1 са съставени с малък брой фуражи, само 3 – 4 фуража и една добавка – креда, за балансиране на калция. Независимо от това, те са пълноценни и осигуряват всички необходими хранителни вещества. Желателно е да се добавят с профилактична цел 5г витаминно-микроелементен премикс за овце. Най-лесно е това да стане като се направи минерално-витаминна смеска. В нея се включват 5г ситна сол, 5г витаминно-микроелементен премикс и кредата, както е посочено в таблица 1. Тази смес се предоставя в специални сандъчета, поставени на сушина в овчарник, за да приемат от нея на воля животните. Овцете могат да регулират сравнително точно приема на сол според нуждите и по такъв начин приемат и необходимите минерални вещества и витамини. При висока млечност, над 2кг дневно, се налага комбинирането на споменатите богати на суров протеин фуражи с малко соев шрот. Няма никакви практически трудности за осигуряването на балансирани дажби за овцете. Всички фуражи, с които не разполага фермата са налице на пазара. Необходимо е само разбиране и следване на указанията. Фуражите, посочени в таблица 1, могат да се заменят с други. Без да се нарушава съществено балансирането на дажбата, ечемика може да се замени с пшеница или царевица. Изсушеният спиртоварен остатък (ИСО) може да се замени със слънчогледов експелер или шрот. При използване на слънчогледов шрот, които има по-ниска енергийна хранителност от ИСО, е желателно да се завиши леко количеството на зърното и да се намали малко количеството на шрота. Доуточняването (модифицирането) на дажбите в таблица 1, съобразно наличните фуражи, може да стане сравнително лесно, когато има пречки да се изпълни точно посочената дажба. Дори сключването на договор със специалист за съставяне на добри дажби и контрол на отглеждането на животните ще се оправдае многократно с повишената продуктивност. През летния период, подхранването зависи от състоянието на пасищата. Не трябва да се допуска овцете да отслабват прекалено много. След м. юни подхранването трябва да бъде главно с фуражи, богати на протеин (слънчогледов шрот, изсушен

Таблица 1. Примерни зимни дажби за овце с 60кг жива маса и различна дневна млечност, през бозайния и първите 3 месеца на дойния период#

Груби фуражи (основна дажба) Дневна млечност на 1 овца, кг

1,4

1,1

0,8

Концентрирани фуражи

0,5кг люц. сено 3,5кг цар. силаж

0,6кг лив. сено 0,5кг слама 2кг бирена каша

0,4кг лив. сено 0,6кг слама

Ечемик, г

900

600

ИСО*, г

600

800

Креда, г

Ечемик, г

700

500

ИСО*, г

400

700

Креда, г

Ечемик, г

500

400

ИСО*, г

200

600

# Овцете трябва да имат на разположение каменна сол за близане * ИСО = изсушен спиртоварен остатък

спиртоварен остатък и други). Зърнени фуражи се дават, ако липсва достатъчно, макар и изсъхнала трева. При даване на зърно се намалява приема на загрубяла пасищна трева. Обратно – при подхранване с протеинови (белтъчни) фуражи, овцете увеличават консумацията на суха трева. Макар белтъчните фуражи често да са малко по-скъпи от зърното, икономически е по-изгодно тяхното използване за подхранване на овцете, защото са необходими по-малко концентрирани фуражи и млечността на овцете се увеличава. Контрол на храненето Нивото на енергията (КЕМ) в дажбите може да се контролира лесно. За целта е необходимо всеки месец да се определя оценката на телесното състояние (ОТС) на овцете. Методът за определяне на ОТС е описан в книгата „Хранене и отглеждане на овце” и може да се приложи от всеки овцевъд. Преди агненето е желателно да имат оценка 3,5 до 4 (ОТС варира от 1 – много слаби до 5 – затлъстели овце). След агненето, през първите два месеца на лактацията, нормално овцете отслабват. Не е желателно обаче ОТС да спада под 2 – 2,5. През втората половина на лактацията обаче трябва да се стремим ОТС да се подобри и достигне поне до 3. При усиленото подхранване преди заплождането е желателно ОТС да достигне 3,5. Поддържането на ОТС в посочените граници осигурява висока плодовитост и добра млечност на овцете. По-големият разход на фураж за

поддържане на желаното телесно състояние се отплаща многократно с по-добрите продуктивни и репродуктивни резултати. Дали е осигурен достатъчно протеин се контролира трудно при практически условия. Това може да стане при определяне на съдържанието на урея в млякото или в кръвта, но това изисква лабораторни изследвания. Затова стопаните трябва да обръщат особено внимание дали в дажбата има достатъчно суров протеин. Данните за съдържанието на суров протеин във фуражите могат да се вземат от книгите. Ако не се прави пълно изчисление и балансиране на дажбите, може да се изчисли процента на суровия протеин от сухото вещество на дажбата. В началото на лактацията (след агненето и първите месеци на доене) суровият протеин е желателно да е над 18% от сухото вещество в дажбата. За постигане на висока млечност е необходимо избягване на двете основни грешки, които се допускат в голям брой форми – недостатъчно енергия и малко суров протеин в дажбите. Успехите не идват сами, необходимо е да се положат усилия. Усилията се възнаграждават богато, ако се избере верният път. Опитайте да осигурите достатъчно КЕМ и суров протеин на вашите овце и сами ще се убедите в ползата. Николай Тодоров Аграрен факултет при Тракийският университет, Стара Загора

СЪБИТИЯ

Национален форум на зоо

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2013

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА «СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ РЕСУРСИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО» От 12 до 14 декември в гр. Хисаря се проведе „Национален форум на зооинженерите в България”, организиран от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Аграрен университет – Пловдив. Форумът започна с провеждане на Втората международна научна конференция на тема „Състояние и перспективи за развитие на генетичните ресурси в животновъдството”, организирана съвместно с катедра „Животновъдни науки” при Аграрен университет – Пловдив. Конференцията беше открита от заместник-ректора на университета, проф. д-р Христина Янчева, и от проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на ИАСРЖ и ръководител на катедра „Животновъдни науки”. „Целта на организирания по този начин форум – каза проф. д-р В. Николов – е да се осъществи контакт между учените, работещи в областта на генетичните ресурси и ползвателите на техните разработки – развъдните организации и фермери, като същевременно учените се запознаят с проблемите на специалистите от практиката. Присъствието на чужди учени и специалисти ще позволи да си

сравним часовниците с международния опит, научни разработки и добрите производствени практики”. От името на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, поздравителен адрес към форума прочете зооинженер Силвия Василева, главен експерт в дирекция „Животновъдство” на МЗХ. Поздравление към участниците поднесе и проф. дсн. Радослав Славов – декан на Аграрния факултет при Тракийски университет гр. Стара Загора. Още през първия ден, за участие във форума бяха регистрирани над 150 специалисти, учени, председатели и представители на развъдните организации, фермери, експерти от Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, както и от Службата за съвети в земеделието. Постепенно към форума се присъединяваха и гостите от чужбина: г-жа Лидия Озолина – представител на министерството на земеделието на Латвия; делегация от Румъния, водена от д-р Кристинел Сонеа – зам.-директор на Държавната агенция по селекция и репродукция в животновъдството на Румъния и национален координатор по генетични ресурси; доц. д-р Николай Богдан – зам.-декан на факултета по зооинженерство към Одеския държавен аграрен университет (Украйна); доц. дсн

оинженерите в България Петр Люцканов – завеждащ секция „Овцевъдство” в Научнопрактическия институт по биотехнологии в зоотехниката и ветеринарната медицина на Молдова; проф. д-р Драго Компан от университета в Любляна, национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Словения, проф. д-р Андреас Жоргудис – национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Гърция, член на борда на директорите на RBI и др. Последните двама бяха част от делегация на Европейската фокусна точка (ERFP), която направи специално изнесено заседание в Хисаря, за да участвува във Форума. Това беше събитие с изключително значение, тъй като никога до сега подобен международен форум не се е провеждал у нас. Делегацията се ръководеше от д-р Кристина Лигда (Гърция) – ръководител на работната група по документация и информация за генетичните ресурси в животновъдството към ERFP. Късно вечерта към делегацията на ERFP, се присъединиха и г-н Лоурънс Алдерсън (Великобритания) – основател и президент на една от най-авторитетните в света неправителствени организации, работеща за опазването на световните генетични ресурси в животновъдството – „Rare Breeds International” (RBI) и дългогодишен изпълнителен директор на благотворителната оргaнизация „Rare Breeds Survival Trust”; Елеонор Шарволин – експерт по генетични ресурси в животновъдството при Фондация за изследване на биоразнообразието (Франция); Мая Понтага – член на борда на директорите на RBI (Латвия); д-р Енрико Стураро от Университета в Падуа (Италия); Филомена Афонсо – национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Португалия. Първата сесия на Научната конференция се ръководеше от проф. дсн Алекси Стойков в съпредседателство с проф. дсн Димо Пенков от кат. „Животновъдни науки” на Аграрен университет – Пловдив. В нея бяха представени 13 доклада. Първите три доклада бяха от тематично направление „Национална и европейска политика в областта на организацията и управлението на генетичните ресурси в животновъдството”. Главен експерт зооинж. Силвия Василева представи доклад на министерството на земеделието и храните – „Състояние на животновъдството в България, подпомагане и перспективи за развитие”. След него, главен експерт Пенка Стоичкова от министерството на околната среда и водите запозна присъстващите с изискванията на „Протокол от Нагоя” за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното

използване към Конвенцията по биологично разнообразие. Веднага след това, авторски колектив от ИАСРЖ, представляван от главния директор на Главна дирекция управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес – зооинж. Бонка Чолакова, предложи „Насоки на изменение на Закона за биологично разнообразие във връзка с опазване на генетичните ресурси в животновъдството”. Отчитайки, че в Закона материята „селскостопански животни” въобще не се третира, беше предложено да се включи нова глава за генетичните ресурси в животновъдството и да се променят текстове от общите положения. В общите положения е застъпено предложението за управление на националните генетични ресурси на Р. България да се създаде Национален комитет за управление на генетичните ресурси и биоразнообразието (НКГРБ), който се ръководи от Национален координатор, определен от Министерството на околната среда и водите. Членове на НКГРБ са националните координатори, представители на националните компетентни органи, като за генетичните ресурси в животновъдството национален компетентен орган е ИАСРЖ. Тези предложения са коментирани в работна група към МОСВ на която ИАСРЖ е член. Следващите доклади бяха основно от тематично направление „Характеристика, мониторинг, съхраняване и тенденции на развитие на генетичните ресурси в животновъдството”. В представените постери бяха засегнати и другите тематични направления на конференцията – „Технологии на хранене и отглеждане, здравеопазване и добри производствени практики за устойчиво производство и благоденствие на животните” и „Преработка и производство на храни от животински произход. Маркетинг.” Докладите от второто направление бяха разделени по животновъдни отрасли. Водещ доклад в направлението изнасяше съответният главен експерт от ИАСРЖ, а след това учени и експерти от съответната област. Пръв беше представен отрасъл „Свиневъдство». Главен експерт зооинж. Здравелина Василева изнесе изключително добре подреден, аналитичен и аргументиран доклад „Развитие и състояние на развъдно-подобрителния процес в свиневъдството”. Зооинж. Василева изрази особена загриженост за Източнобалканската свиня, Дунавската бяла свиня и нуклеоса от Полската голяма бяла порода, отглеждана у нас. Тревога за Източнобалканската свиня прозвуча и в доклада на доц. Живко Накев от Земеделския институт в Шумен, експерт в развъдната организация

за развъждане и съхраняване на Източнобалканската свиня. Той говори за застрашителното намаляване на размера на породата и популацията под селекционен контрол и анализира причините за това, като сред водещите очерта недостатъците в нормативната база, трудностите в реализацията на продукцията, конфликтите с ловните дружини и горските стопанства и т.н. Подобни констатации се съдържат и в постера на Запрянова, Павленко и Стойков, които посочват, че за периода 2005-2011г броят на източнобалканските свине е намалял от 55 000 на 9 684. С доклад “Динамика на организацията, управлението и състоянието на развъдната дейност в овцевъдството”, изнесен от главен експерт зооинж. Стоян Стоянов от ИАСРЖ, започна представянето на най-многобройната гилдия – тази на овцевъдите. Авторът посочи, че през преходния период към пазарна икономика овцевъдството претърпява най-драматични промени в сравнение с другите клонове на животновъдството. От 8 130 305 през 1990г, броят на овцете е намалял до 1 367 987 през 2010 и едва през последната година се наблюдава леко увеличение. От 2009г развъдната дейност в овцевъдството е преминала изцяло към неправителствения сектор, като в момента работят 15 развъдни организации в овцевъдството, които контролират 154 486 овце и 2 организации в козевъдството, под чиито контрол са 8 694 кози. Базирайки се върху собствени изследвания при 1464 овце, доц. д-р Георги Димов от Агробиоинститутът в София и председател на развъдната организация „Асоциация за развъждане на Българската млечна порода овце” счита, че майките-кочопроизводителки могат да бъдат избирани на основата на прогнозна дойна млечност по 2 контроли, които обаче трябва да се контролират във ферми с месечно измерване на млечността. На млечната продуктивност беше посветен и докладът на зооинж. Георги Калайджиев, асистент в Земеделския институт в гр. Стара Загора. При проучване на качествения състав на млякото на четири породи от Южна България – Местна старозагорска, Вакла маришка, Бяла маришка и Среднородопска, ръководеният от него колектив е установил, че с най-висока масленост на млякото е Местната старозагорска овца (8,87%), с найвисоко съдържание на протеин в млякото е Ваклата маришка (6,56%), а с най-високо съдържание на сух безмаслен остатък е Среднородопската овца (12.33%). Доц. д-р Дойчо Димов от Аграрен университет – Пловдив направи характеристика на млечната продуктивност на овце от породата Бяла Маришка, заплодени през първата година след раждане, а проф. дсн Десимир Неделчев представи проучвания върху Западностаропланинската порода овце. На вълнодайното овцевъдство беше посветен един

доклад, представен от гл. ас. д-р Геновева Стайкова от Земеделски институт – Шумен. Проучвайки ефекта на различни източници на вариране на живото тегло и плодовитостта на овце от Кавказката мериносова порода, авторите са установили, че видът на подбора оказва достоверно влияние върху живото тегло на агнетата при отбиване. За повишаване на живата маса успешно може да се използва масов отбор на 18-месечна възраст, тъй като признакът жива маса на тази възраст е с висок херитабилитет (h2 = 0.817). Колектив от Института по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов” – проф. дсн Качева, доц. Кистанова, д-р Стефанов, д-р Методиев съвместно с проф. д-р Емилия Райчева от Института по животновъдство в Костинброд запозна участниците във форума със сезонната динамиката на морфофункционалните параметри на сперматозоиди при кочове от порода Синтетична популация българска млечна и индивидуалните различия в сезонните колебания. Особен интерес и последващи дискусии предизвика друг доклад на съвместен колекнив от Институт „Акад. К. Братанов”, Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински Институт – София и Институт по екобиотехнологии ООД – София. Докладът беше представен от д-р Александър Куков и д-р Иво Сираков. В хода на дискусията д-р Сираков обяви, че при изследваните овце от автохтонните породи от Западна България болестта „Скрейпи” не е открита. Това породи въпроси – трябва ли тогава да се вземат проби от всички заклани овце, трябва ли фермерите да се натоварват с плащания, трябва ли да се води селекция за устойчивост към болестта. Отговорът е кратък – трябва. В последвалата кафе-пауза, продължила повече от час, участниците във форума имаха възможността да се запознаят с представените постери. На конференцията бяха представени 54 постера, в т.ч. от България (ИАСРЖ, Аграрен университет – Пловдив; Институт по рибарство и аквакултури – Пловдив; Университет по хранителни технологии - гр. Пловдив; Тракийски университет – Стара Загора; Институт по планинско животновъдство и земеделие Троян; Земеделски институт – Стара Загора), Украйна (Национален университет па биоресурси и природоползване; Харковска държавна зооветеринарна академия; Николаевски национален аграрен университет; Одесская национальная академия по хранителни технологи); Русия (Московска държавна академия по ветеринарна медицина и биотехнологии К.И. Скрябин; Всерусийски научноизследователски институт по селскостопанска биотехнология към Руската селскостопанска академия, Акционерно общество „Синтол”, Молдова (Научнопрактически институт по биотехнология в зоотехниката и ветеринарната медицина към Молдовската академия

на науките; Държавен аграрен университет на Молдова), Румъния (Университет по аграрни науки и ветеринарна медицина –Букурещ; Университет по аграрни науки и ветеринарна медицина – Яш), от Институт по генетично подобряване на животните, към министерството на селскостопанското развитие на Гърция, от Университета в Прищина и Аграрния университет в Тирана. Втората сесия се ръководеше от проф. д-р Васил Николов в съпредседателство с доц. д-р Петър Бацалов от кат. Животновъдни науки на Аграрен университет – Пловдив. Бяха представени 10 доклада. Единствено от заявените доклади през първия ден, не беше представен доклад с водещ автор проф. дсн Живко Кръстанов от ИЖ Стара Загора. Втората сесия започна с доклад на зооинженер Мая Попова – младши експерт по коневъдство в ИАСРЖ. Направеният от нея анализ на организацията и управлението на развъдната дейност в коневъдството за периода 2000-2012г показва, че общият брой на конете през годините се променя твърде динамично, както в посока на увеличаване, така и на намаляване. През 2010г у нас са се отглеждали около 181 000 коня от 20 породи. След реорганизацията на развъдната дейност в страната, функциите на ИАСРЖ в областта на коневъдството се поемат от Националната асоциация по коневъдство /НАК/, която получава лиценз през 2001г. В структурата на НАК влизат отделни асоциации по породи и собственици на коне. Нови развъдни структури се появяват едва през 2010г, когато разрешение за развъдна дейност за работа с Каракачанския кон получава Асоциация за развъждане на местните автохтонни породи в България. Няколко месеца по-късно НАК е преобразувана в Асоциация на коневъдите в България. През същата година разрешение за развъдна дейност получава Асоциация „Източнобългарски кон”, а през следващата и Асоциация за възстановяване и развитие на породите Плевенски кон и Гидран. През 2011г е даден лиценз и на развъдни организации за създаване на нови породи коне – Български спортен кон на едноименната организация Асоциация „Български спортен кон” и на Асоциация на коневъдите в България за създаване на Български тежковозен кон и Българска рисиста порода. През годините броят на конете под селекционен контрол бавно, но устойчиво нараства от 2230 през 2000г до 3722 през 2012г. След въвеждащия доклад, председателят на развъдната организация „Източнобългарски кон” зооинж. Светозар Касчиев представи последни данни за породите Източнобългарска и Български спортен кон и развитието на породите през последните години. Той направи характеристика на използваните похвати в селекцията и изпитването на конете, на новите контролирани признаци, на работата по

преиздаване на старите и издаване на новите томове на родословните книги. Зооинж. Касчиев обяви, че работата с двете породи е получила международно признание и през настоящата година развъдните организации са получили статута на пълноправен член на WBFSH (Световна федерация за развъждане на спортни коне). В завършване на коневъдната тематика, докторант Радка Влаева от Тракийски университе Стара Загора, докладва резултатите от проучванията си върху вътрешнопородна диференциация на Чистокръвната английска порода в България и по-специално върху влияние на жребците от разклонението на Бърдкечър, Блеклок и Тъчстоун. Сесията продължи с доклади по говедовъдство. Доц. д-р Янко Горинов, председател на Асоциацията за развъждане на местни породи говеда, направи анализ на темповете на нарастване на поголовието на Българското сиво говедо и ролята на различните схеми на подпомагане в този процес. Той посочи, че проблем за управление на развъдния процес е отглеждането и изпитването по собствена продуктивност на качествен мъжки разплоден материал. В съвременните условия, при съхраняване на поголовието, организацията изгражда генеалогична структура при запазване цялото вариране в популацията. В допълнение към темата доц. д-р Красимира Лиджи от Института по животновъдство в Костинброд, анализира влиянието на начина на отглеждане върху нивото на селекционния и технологичния брак при Българското сиво говедо. Селекционният брак се движи в границите на 25–30%, като най-много животни отпадат при оценката на юниците по морфологични белези. Естествените хабитати на отглеждане на породата, включващи нископродуктивни горски терени, определят високото ниво на технологичен брак – 47.9%. От хищници и природни бедствия отпадат 8.7% от животните, а поради смъртност,

особено при животни в напреднала възраст, съчетано с трудно презимуване – 11.5%. Популационният и репродуктивен статус на контролираната част при втората ни автохтонна порода – Родопското късорого говедо (РКГ) беше представен от зооинж. Радка Малинова, докторант в Аграрен университет – Пловдив. Подобно на Българското сиво говедо, контролираната популация на РКГ е с устойчив темп на растеж, като за последните 5 години броят на кравите в основно стадо е нараснал повече от 3 пъти. Популацията е с добър репродуктивен статус, с потенциал за разширено възпроизводство. Проучването потвърждава, че животните от породата са къснозрели (възраст на първо отелване – 936 ± 13,6 дни) и имат сравнително дълъг междуотелен период (417 ± 20). Наблюдава се ясно изразена сезонност на отелванията, като най-много приплоди се получават през февруари – март. Втори докторант от Аграрния университет – зооинж. Светослав Карамфилов, заедно с председателя на Националната асоциация за развъждане на Монбелиард и Симентал в България – Атанас Атанасов, представиха доклад, в който се проследява динамика на развитие и съвременно състояние на породата Монбелиард в България. Проучването показва, че през преиода 2005-2012 в страната са внесени 1339 животни. Понастоящем, под контрол на развъдната организация са 1498 крави от 20 ферми. Средната млечност на бонитираните крави е 5581-5867кг с 3,91-4,01% масленост и 3,413,45% протеин. Развъдната организация произвежда бици за СИО, чиято преценка по потомство ще започне през 2013г. През 2014г ще бъде разработен селекционен индекс, съобразен с френските изисквания за селекция на породата, както и с националните потребности и възможности. Втората сесия приключи с увлекателно и колоритно представен доклад за състоянието на пчеларството, изнесен от доц. д-р Пламен Петров от кат. „Животновъдни науки” на при Аграрен университет Пловдив и председател на Националната развъдна асоциация по пчеларство. Той отбеляза, че след 1990г мрежата от майкопроизводителни стопанства в страната е разрушена, а самите стопанства ликвидирани. От произвежданите до 1988г 100– 120 хил. пчелни майки годишно, в периода 19902000 година производството спада на 3–4 хил. Настъпилият хаос поражда редица генетични и ветеринарномедицински проблеми. През 1999г е разработена и утвърдена нова развъдна програма, в която за основа на селекцията се предвижда да се използва Местната българска пчела. За реализиране на програмата през 2001г се създава Национална развъдна асоциация по пчеларство. В момента развъдната организация, която е единствена в страната, контролира 55 пчелини с над 11 000 пчелни семейства. Регистрирани са 21 развъдни бази

с капацитет 55–60 хиляди пчелни майки годишно. Вторият ден на форума започна с третата сесия на Научната конференция, която се ръководеше от доц. д-р Христо Христев в съпредседателство с гл. ас. д-р Румяна Иванова от кат. Животновъдни науки на Аграрен университет – Пловдив. Пръв представи доклад д-р Живко Дучев – главен експерт по информационни технологии в развъдната дейност към ИАСРЖ, който говори за глобалните заплахи пред генетичните ресурси и направи преглед на системи за оценка на риска от загуба на генетични ресурси в животновъдството. Темата беше продължена от проф. д-р Васил Николов, който се спря на специфичните проблеми за генетичните ресурси у нас, като акцентира върху два въпроса. Изхождайки от позицията, че генетичните ресурси не са само аборигенните породи, той определи като основна заплаха пред комерсиалните породи липсата на производство на мъжки животни. „Развъдните организации на комерсиалните породи, особено тези в говедовъдството, не изпълняват развъдните програми в частта производство и използване на мъжки животни – каза проф. Николов. Напротив, лансира се идеята, че за България това въобще не е необходимо. А необходими ли са тогава развъдни организации след като знаем, че основен принос за генетичния прогрес в животновъдството имат мъжките животни. Да вярно е, изостанали сме. Но вече се внесе достатъчно генетичен материал. Имаме стада със средна млечност 7000, 8000 и дори 9000 литра годишно. Защо не произвеждаме бици. Ясно е, че е по-лесно и по-печелившо да пласираме чужда сперма. И в Израел са започнали с 90% внос на бици, а сега внасят само 10% и много изнасят.” Проф. Николов образно описа състоянието на комерсиалните породи като тяло в кома. „Ако едно тяло, разчита само на прилив на кръв отвън, това не е тяло, това е полутруп, който или трябва да бъде изваден от комата или трябва да умре. Вие изберете какъв да е пътя!” – обърна се той към развъдните организации. „И още един мит искам да развенчая – заяви проф. Николов. – Стига се е спекулирало, че ИАСРЖ продава сперма от непреценени бици. В момента в България не се използва нито един преценен бик. Развъдната стойност на животното се определя единствено и само като отклонение от средното за популацията. Какво отношение има тогава преценката на биците в САЩ, Германия, Франция и т.н. към нашата черношарена популация например, още повече пък, че тя е абсолютно разнородна. Точно биците в ИАСРЖ са преценени, че поне се знае каква е продуктивността на предците им в нашите еколого– стопански условия.” По отношение на автохтонните породи, проф. Николов отбеляза, че „не може да продължава ситуацията, една автохтонна порода да се контролира

от 2, 3, 4 развъдни организации с различни развъдни програми. Необходимо е промяна в Закона за животновъдството. За всяка изчезваща или застрашена от изчезване порода трябва да се разработи единна национална развъдна програма, да има една племенна книга, еднаква форма на документация, а после, ако щат, сто развъдни организации да изпълняват тази програма.” Темата за генетичните ресурси беше продължена и в трите доклада на представителите на Европейската фокусна точка. Доктор Кристина Лигда, в съавторство с д-р Димитриаду и проф. Жоргудис от Аристотеловия университет в Солун представиха доклад за индикаторите за генетично разнообразие на примера на овцевъдството в Гърция. Проф. д-р Драго Компан, приведе примери за добри производствени практики по съхраняване на аборигенните породи в Словения. Д-р Енрико Сторару в съавторство с проф. Компан, д-р Лигда и д-р Алдерсон представиха нов подход за оценка на рисковия статус на породите чрез проучване на географското им разпределение. След глобалните теми, свързани с генетичните ресурси, беше продължена овцевъдната тематика от предходния ден. Доц. дсн Петър Люцканов представи доклад за развъждането и усъвършенстването на Българската цигайска порода в Молдова. Той съобщи, че цигайското вълнодайно – млечно овцевъдство в Молдова се е зародило в южната част на Бесарабия и е свързано с възникналите тук през различни периоди български поселения. Местните овце са били със сравнително ниска продуктивност. Чрез последователна и целенасочена развъдна работа е създадена подобрена популация с млечност на овцете-майки за 180-дневна лактация – 126,3кг и вълнодайност на племенното ядро 5,18кг. Овцетемайки тежат над 50кг, кочовете над 80, а кочлетата на 7-7,5 месечна възраст тежат над 35кг.

Овцевъдството и продуктите, произвеждани от него бяха и основната тема на докладите, представени от д-р Кристинел Сонеа. В заключение, д-р Евгения Ачкаканова, използва отсъствието на проф. Пеева и запозна присъстващите със състоянието на породата Ил дьо Франс в България. Още един доклад по овцевъдство беше представен по-късно, на проведената кръгла маса за контрол на млечната продуктивност в овцевъдството. Поради тежките зимни условия доц. д-р Николай Богдан закъсня и представи своя доклад за взаимодействието на генотипа на овце от Цигайската порода с природо-климатичните условия и технологията на отглеждане, пред специализираната овцевъдна аудитория на кръглата маса. Кулминация на конференцията беше нейният завършек, когато неочаквано думата поиска г-н Лоурънс Алдерсън. Той заяви, че е за пръв път в България и е очарован както от страната, така и от отличното организиране на форума. Г-н Алдерсън не скри изненадата си, че в България се работи така широко в областта на опазване на генетичните ресурси. „Проблемите, обсъждани на конференцията ме подтикнаха да предложа на ИАСРЖ, в лицето на нейния изпълнителен директор проф. Николов, през пролетта на следващата година, съвместно да организираме форум – например кръгла маса, по въпросите на опазване и развитие на генетичните ресурси в коневъдството, както и по маркетинг на генетичните ресурси.” Проф. Николов благодари за оценката и прие предложението за организиране на форума. След приключване на конференцията Националният форум на зооинженерите продължи с церемонията по награждаване на зооинженерите на България за 2012 година. Красимира Василева, ИАСРЖ

Какво знаем за киселото мляко

робиотици: храни или хранителни добавки, които съдържат полезни бактерии, близки до тези, които естествено обитават човешкото тяло и имат доказан здравословен ефект.” Зад това суховато определение се крие съвременното виждане за българското кисело мляко – един от най-активните сред така популярните в последните години пробиотици.

Всички пътища водят към България За да стигне до тази формулировка, човечеството изминава дълъг път, като в една съществена част от него верен спътник му е точно това благоприятно трансформирано под действието на микроорганизми мляко. Историята на квасените млека вероятно започва малко след одомашняването на копитните бозайници. Предполага се, че от новия продукт, получен след случайно забравяне на прясно мляко, първоначално се възползват хората, населявали Месопотамия. Има сведения, че киселото мляко е познато в Древен Египет и Елада, както и в Персия, откъдето стига до Индия, и там става важна част от кулинарните традиции. Според тази версия квасенето на мляко на българска територия е усвоено от траките и така стига и до нас. Друга теория гласи, че номадските племена от Средна Азия са първите „разсеяни” хора, които се облагодетелстват от характерния и приятен вкус на киселото мляко. Сред тези скитащи народи са и прабългарите, които заедно с хуните пренасят млечнокиселата ферментация в млякото на европейска територия. Въпреки добрите вкусови качества квасеното мляко дълго време си остава местен кулинарен

феномен в Европа. Смята се, че популярността му рязко нараства през XVIв, когато френският крал Франсоа I, е излекуван от стомашно-чревни проблеми с помощта на османски лекар и феноменалния продукт. Така се появяват и първите писмени сведения за лечебния ефект на тази храна. Под микроскопа Още около 400 години са нужни, за да започнат научни изследвания върху полезните свойства на този продукт. В тях главна роля изиграват българският лекар Стамен Григоров и руският биолог Иля Мечников. Нашият сънародник още като студент през 1905г пръв описва двата вида бактерии – една пръчковидна и една кълбовидна, които обитават българското кисело мляко. Няколко години по-късно те получават световноизвестните си имена съответно Lactobacillus bulgaricus (в съвременната таксономия се използва името L. delbrueckii ssp. bulgaricus) и Streptococcus thermophilus (Str. salivarius ssp. thermophilus). По същото време руснакът провежда редица изследвания, свързани със стареенето на човешкия организъм, и отдава големия брой столетници по онова време в България на редовната консумация на кисело мляко. В днешно време е установено, че двата микроорганизма съществуват в симбиотични взаимоотношения, докато преобразуват прясното мляко. Това става чрез разграждане на лактозата до млечна киселина, която е в основата на киселия вкус. Същевременно се образуват и други вещества като ацеталдехид, който пък е отговорен за специфичните аромати на българската хранителна гордост.

Една лъжица за всяка болка Комбинацията от двете бактерии, които в българското кисело мляко задължително трябва да са живи и активни, както и специфичният химичен състав на киселото мляко създават многобройните му полезни ефекти за нашето здраве. Научни изследвания доказват мощното имуностимулиращо и антиканцерогенно действие на тази храна. Смята се, че бактерията Helicobacter pylori, която може да предизвика язви на стомаха и дванайсетопръстника, влиза в остра конкуренция с лактобацилите и стрептококите и те успешно ограничават растежа є. Има сведения за намаляване на лошия холестерол, както и за стимулиране на функцията на жлъчката. Киселото мляко е много добър източник на важния за здравето на костите калций, а млечната киселина осигурява подходяща среда за усвояването на елемента. Неголемите количества лактоза в продукта позволяват хора с непоносимост към нея да ядат кисело мляко. Казеинът, основният протеин в млякото, частично се разгражда по време на ферментацията, което намалява възможностите за алергични реакции при консумацията на здравословния млечен продукт. Същевременно белтъчното съдържание на киселото мляко е по-високо от това на прясното, което характеризира първото като особено полезен продукт за растящия организъм на децата. Киселото мляко е една от първите храни, с които сме се запознавали като деца и фактът, че традиционното ни пристрастие към него е буквално наша национална черта, може само да ни радва. Трудно можем да си представим и националната ни кухня без този уникален продукт, присъстващ в баници, салати, таратор, заливки, десерти… Найхубавото е, че благотворната му роля за здравето ни е повече от неоспорима. АРЧПБ

АКТУАЛНО

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2013

Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони” От 1 март започва приема на заявления по агроекологичната мярка От 1 март до 15 май 2013г производителите на био-продукция отново могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Безвъзмездните средства се отпускат по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата, която се прилага в България вече пета година. Нейната цел е да подпомага финансово стопани, които се занимават с дейности, опазващи околната среда. Поощрява се развиването на биологично земеделие, планирането на екологични дейности в стопанствата, поддържането и възстановяването на традиционния ландшафт и др. Помощите се отпускат като годишни компенсаторни плащания за пет годишен период. Право на тях имат земеделци, които изпълняват агроекологични дейности върху определена площ, биологично пчеларство или опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни. Кандидати могат да са физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд „Земеделие”. Документи се подават всяка година в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Производителите, отглеждащи редки породи по биологичен начин, могат да получат до 200 евро субсидия на животно. За стопаните, развиващи биологично растениевъдство, максималният размер на субсидията е до 900 евро на хектар.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 1. За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. За прилагане на дейностите по чл.2, ал.1, т.1, буква «б», т.2, буква „а” и т.5 кандидатите за подпомагане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. 3. Земеделските парцели, върху които се прилагат агроекологични дейности, подпомагани по тази наредба, се идентифицират в ИСАК. Чл. 20 1. Подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година, считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат. 2. Изпълнението на разпоредбите по ал.1 се установява с диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция. 3. При подпомагане на юридически лица или еднолични търговци на условията по ал. 1и 2 отговаря лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност.

• Да поддържа породната структура съобразно икономическите и пазарни условия в страната.

• Да подпомага, обединява и насочва усилията и дейността на членовете си за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на млечните породите кози в страната. • Да повишава генетичния потенциал на млечните породите кози в Република България.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com