Животновъдтсво BG 29 (3-4)/2016

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

април (3-4)/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ЛИТЕКС КОМЕРС АД е избрала свободното пасищно отглеждане и грубия фураж през зимата за свойте животни с цел производството на качествено и екологично чисто месо. Отглеждат се и телетета за угояване и продажба, като търговията е насочена главно към износ извън пределите на страната.

За контакти: Данаил Ганчев, София, ул. „Лъчезар Станчев” №3, тел.: 02/ 81 62 011, e-mail: d_ganchev@litex.bg

CASE Farmall С новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall серия А, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен диапазон.Тракторите от серията Farmall A се отличават като икономични и ефективни трактори с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall серия А са модерни, три- и четирицилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор, оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Просторни кабини с удобен и лесен достъп предлагат изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

1

НОВИНИ ОТ ДФЗ Допълнителни над 10 млн. лева ще получат животновъдите заради кризата Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” взе решение да бъде осигурено допълнително финансиране в размер на над 10 млн. лв. от националния бюджет по Схемата за временна извънредна помощ за производителите в сектор „Животновъдство“. Целта е преодоляването на смущенията на пазара на мляко и намаляването на риска от изоставяне на дейността в сектора. Допълнителното национално финансиране по Схемата за подпомагане за реализирани и декларирани от изкупвачите и производителите на краве мляко доставки и/или директни продажби през квотния период 2014/2015г. е в размер до 4 183 862 лв. По Схемата за подпомагане на брой млечни крави в стопанството са предвидени допълнително до 3 433 117 лв. Национално финансиране до 2 367 126 лв. ще бъде изплатено по Схемата за подпомагане на брой овце-майки и кози-майки. За кандидатствалите по Схемата за подпомагане на брой биволици са предвидени допълнително до 217 550 лева. Срокът за изплащане на помощта е до 30 юни 2016г. Припомняме, че с Наредба 21 от 12 ноември 2015г. бяха утвърдени четири схеми за извънредно подпомагане на производителите на животински продукти, засегнати от кризата в сектора. В края на миналата година ДФ „Земеделие“ изплати общо 13 281 609,13 лв. От тях 11 740 501,53 лв. са предоставени от ЕС и 1 541 107,60 лв. – от националния бюджет.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

2

• Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • Разпространение на печата АД • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Съдържание Позиция Защо имаме най-малко животни в Европейския съюз?.3 Породи Кои породи прасета да угояваме. . . . . . . . . . . . . . 7 Породи прасета, отглеждани в България . . . . . . . . . 8 Хранене Хранене на свине. Технологии. . . . . . . . . . . . . . . . 12 Хранене на месодайните говеда.. . . . . . . . . . . . . . 17 Основни принципи при изхранването на кравитекърмачки. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 На паша или на ясла да се хранят кравите в месодайните ферми. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Експерти Актуални въпроси и отговори за месодайното говедовъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Биологично животновъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Избор на овце за разплод. . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Отглеждане на зайци. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Ветеринарни съвети Как да решим здравословни проблеми при прасетата. . 29 Как да се справим с заболявания на домашните птици. 30 Как да подобрим прираста при птици и свине с ензима Hostazym® X. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Международни връзки Франция е пазар №1 за биопродукти. . . . . . . . . . . 32 Български фермерски храни с марката „За Балкана и хората“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Представяме Ви Златна Добруджа златни момчета ражда. . . . . . . . . 34 Една поетична изповед: „Живот, отдаден на науката“. 36 Любопитно Потомствени животновъди отглеждат изчезваща порода овце под Белновръх. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

Списанието се издава с подкрепата на:

Цена: 5,00лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

Защо имаме най-малко животни в Европейския съюз? проф. д-р Трифон Дарджонов

BG

БРОЙ 3-4/ 2016

(89) и т.н. Всички тези страни се самозадоволяват с месо и мляко и са нетни износители на тези продукти. Благодарение на дългата история, над 120 години, на тяхното животновъдно производство, то се отличава и с високо качество на развъдната работа. Но, по интересно за нас е сравнението с останалите 12 страни-нови членки. Средното тук е по-ниско, само 46 ЖЕ на 100ха, но пак е два пъти по-високо от нашето число. Причината за по-ниската стойност се корени във факта, че всички тези страни са преминали през социалистическото стопанисване, което като правило беше съпроводено от колективизация и премахване на частните фермерски стопанства, а както вече още преди няколко години на страниците на това списание с доста обилен цифров материал доказах, животновъдството е плод на семейното фермерско земеделие. (Виж „Животновъдство БГ“ 2013г., бр.3, стр.33–37). Сега ние берем плодовете на това варварство – унищожаването на семейното земеделие. Колкото по-силно и дълбоко е било унищожено чувството и умението за семейно земеделие, толкова по-дълбоко е засегнато животновъдството сега. Нека обърнем внимание на Словения, тя е единствената от бившите социалистически страни със 100 ЖЕ на 100ха. Каква е причината? Пак същата, оказа се, че там единствено не е имало колективизация и старите производители не са били засегнати. И резултатите са налице. Вторият пример е Полша. Там колективизацията е била много по-слабо застъпена и сега там виждаме, че животните са 64 броя на 100ха. Тук, в тази група страни, има една малка Малта с 320 ЖЕ на 100ха, което е показател за възможностите на старото семейно земеделие. Но, всички останали, без Словения и Полша, продължаваме да лекуваме раните от някогашния социализъм в земеделието. Животновъдството се оказа големият препъни-камък за социалистическото преустройство на селското стопанство. Това, който не го е разбрал от миналите 60 години, той нищо не е научил от развитието на света през ХХ век. Най-ярка демонстрация за това видяхме и в Китай. До 1978г. Китай изнемогваше, направо гладуваше. След като Дън Сяо Пин премахна комуните и се формираха 250 милиона дребни автономни стопанства, снабдени с научна помощ от държавата и с балансирани смески за хранене на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Обикновено селскостопанските животни се пресмятат като бройки животински единици (ЖЕ) на 100 хектара земеделски площи. Само така могат да се сравняват различните страни, които притежават различен обем земеделски площи. Защото животните в края на краищата се изхранват от тези площи и количеството им зависи от тях, ако пренебрегнем степента на интензификацията при използването на земята. По този показател, с 30 ЖЕ на 100 хектара, ние още при влизането си в ЕС през 2007г., бяхме в групата на най-слабите. Но сега, през 2014г., с 22 ЖЕ на 100ха (виж таблица 1, колона 4), нямаме аналог дори сред най-слабите. Разбира се, в интерес на истината е да уточним, че тази рекордно ниска бройка, не е резултат на намаление на животните, а на големия скок в обема на използваните земеделски площи (ИЗП). От 2,9 милиона те достигнаха 4,6 милиона хектара през 2013г., – увеличение с над 50%. Иначе като общ обем ЖЕ се запазват на едно, почти постоянно ниво. Като резултат от отглеждането на малко животни, през 2014г. сме произвели едва по 28кг месо на човек от населението и за да достигнем 56,6кг консумация, сме били принудени да внесем малко повече от произведеното – 207 хиляди тона. Консумацията 56,6кг е сред най-ниските в ЕС. Средно в ЕС-15 се консумира по 90кг на човек, дори Китай с неговите 1,340 милиона население консумацията през същата година по 62кг месо и то само собствено производство. Има от какво да се срамуваме. Положението с млякото е малко по-успокоително. Там вносът, нужен за достигане на една скромна консумация е само 20%. Но, не за да се окайваме и самобичуваме засягам този болен въпрос с количеството на животните, а по-скоро, за да разберем корените на този проблем, за да може ефективно да започнем да го лекуваме, ако решим, че е дошло времето му. А според мен е крайно време да се захванем с оправянето на тези фундаментални проблеми на обществото, как да станем по-богати. Нека първо да направим сравнение със старите страни-членки. При тях средният брой ЖЕ е 86,3 на 100ха, което прави 4 пъти повече от нас. Първенци тук са Холандия с 357 бройки, Белгия с 274, и Дания с 158 бройки. Малко по-надолу от този връх са Германия (110) и Ирландия (120), следвани от Франция (79), Италия (77) и Австрия

3

животните, те увеличиха производството на месо 12 пъти, на мляко също толкова и нахраниха 1,3 милиарда по-добре от нас българите. А сега нека видим от таблица 1 как са работили европейските земеделци през 2014г. Ние до ден днешен не сме си дали сметка за истинските причини, довели до днешното окаяно положение със животновъдството. Продължаваме да обвиняваме някакви ликвидационни съвети за всички нещастия със земеделието и не виждаме истинските, по-дълбоки причини, довели до този злощастен „рекорд“ от 22 ЖЕ. А ако трябва накратко да изредим основните фактори, освен колективизацията, то те са следните: 1. Ние не можахме да развием нормален пазар за животинските продукти. До ден днешен бъл-

гарският животновъд продава на по-ниски цени поради принудата, на която е подложен. Кооперации за изкупуване и преработка на земеделска продукция, такива каквито действат в ЕС, така и не създадохме, а само се вайкаме и чакаме благоволението на мафиотите. Но те милост нямат. И отговорът на производителя е свиване на производството или живуркане на дребно, доколкото може, без никаква перспектива. Към липсата на свободен пазар, трябва да се прибавят и масовите кражби и обири по селата, които водят до отчаяние на дребните производители, жертви на всевъзможни малки и големи бандити. Може ли да се развива пасищно животновъдство при тези масови кражби на животни, дори от оборите?!

2. Друга, типично българска причина за запустя-

Таблица 1. Животински единици, брутна продукция и субсидии в ЕС към 2014г. Страни Белгия

4

ИЗП-13

ЖЕ-2013

ЖЕ, 100ха

Бр.прод./ха

Субсидии/ха

хил. ха

хил. броя

броя

евро

евро

1307,9

3584,4

274,1

6151,3

464,9

Дания

2619,3

4133,4

157,8

4203,3

384,5

Германия

16699,6

18406,9

110,2

3451,4

456,9

Ирландия

4959,5

5929,4

119,6

1485,4

323,2

Гърция

4856,8

2143,0

44,1

2140,2

516,0

Испания

23300,2

14501,7

62,2

1807,5

252,7

Франция

27739,4

21871,3

78,8

2667,5

288,6

Италия

12098,9

9374,3

77,5

4446,2

483,4

Люксембург

131,0

165,4

126,3

3419,1

503,8

Холандия

1847,6

6602,1

357,3

14686,6

571,0

Австрия

2726,9

2439,1

89,4

2549,1

526,2

Португалия

3641,6

2035,5

55,9

1792,2

187,6

Финландия

2257,6

1145,7

50,7

1859,3

755,2

Швеция

3028,6

1711,7

56,5

2047,6

334,8

Великобритания

17096,2

13282,3

77,7

1852,9

213,7

EU-15

124311,1

107326,2

86,3

2795,4

343,5

България

4650,9

1024,9

22,0

894,3

176,5

Чехия

3491,5

1728,4

49,5

1413,8

343,1

Естония

957,5

310,1

32,4

936,1

175,5

Хърватско

1571,2

864,0

55,0

1278,3

17,8

Кипър

109,3

174,5

159,7

6351,3

622,1

Латвия

1877,7

486,0

25,9

648,0

155,5

Литва

2861,3

838,8

29,3

900,2

70,6

Унгария

4656,5

2259,1

48,5

1677,7

347,3

Малта

10,9

34,9

320,2

11385,3

1834,9

Полша

14409,9

9164,6

63,6

1577,4

282,3

Румъния

13055,9

4975,3

38,1

1284,5

140,9

Словения

485,8

488,0

100,5

2572,0

518,7

Словакия

1901,6

644,8

33,9

1254,7

257,2

EU-13

50040,0

22993,4

46,0

1350,1

221,1

EU-28

174351,1

130319,6

74,7

2380,6

308,4

ването на животновъдството е създаденото свръхедро, т.н. „латифундиско-арендаторско земеделие“ у нас още след 2003г. Над 78% от ИЗП се стопанисват от производители със средна площ над 5340дка, а близо 40% от площите са със средни размери над 24000дка. Да не говорим, че имаме арендатори с над 1 милион декара. А фактите от земеделието на ЕС показват, че колкото средните площи на стопанствата нарастват над 1000 дка, толкова броят на отглежданите животни в тях остава по-малък. Това е закономерност, валидна за целия свят, показана в цитираната статия от 2013г. Тази закономерност действа с пълна сила при нашето свръхедро земеделие. Предпочита се лесното, да се отглежда зърно и слънчоглед, вместо да се занимава със животни, които изискват и много повече квалификация и грижи и много повече средства. Резултатите от това уедряване са налице – най-малко животни на 100ха в ЕС. До сега не са предприети никакви контрамерки срещу този феномен, дори продължаваме да се гордеем с тези гиганти. Малко е брутната продукция в земеделието ни Слабото развитие на животновъдството рефлектира силно върху създаваната стойност в нашето земеделие. Както добавената стойност, така и брутната продукция в това земеделие, лишено от животни, е ниска. Това може да се види от таблица 1, колона 5. Средната стойност на брутната продукция в 15-те стари членки е 2795,4 евро на хектар, докато при нас е само 894,3 евро или 3,12 пъти по ниска. По-ниска е тя и от средното за 13-те нови членки – 894 срещу 1350 евро или 1,5 пъти по-ниска. Този показател обяснява нашата бедност. Няма как да станеш богат, щом не създаваш много стойност и в това число добавена стойност, а животновъдството, заедно със зеленчуците и плодовете, са отраслите, които създават най-висока добавена стойност. За съжаление, при нас, не само животновъдството е слабо, още по-зле са зеленчуците и плодовете, затова и брутната продукция от хектар е толкова ниска. Само един бегъл поглед по отделните страни ще покаже положителните примери, които трябва да следваме. Белгия създава по 6151 евро, Холандия – 14687 евро на 1ха, а Дания има 4203 евро на 1ха. И трите тези страни са със силно

развити индустрии, които създават много повече добавена стойност, но въпреки това не се отказват да „изстискват повече богатство“ и от земеделието си, а ние дори при слаба индустрия, сме изоставили и земеделието си. Тогава от къде ще забогатеем? Но положителни примери на висока брутна продукция има не само при стара Европа. Нека да погледнем и Малта с нейните 11385 евро на ха, и Кипър с неговите 6351 евро. Това показва, че на много места може да се забогатява от земеделието, стига да има култура и упорит труд.

Защо нашите субсидии са по-ниски от европейските? В таблица 1 в последната колона можем да видим кой колко помощи получава на хектар. Отново се натъкваме на „най-малко“. Докато през 2014г. старите европейски членове са получили средно по 343,5 евро на 1ха, България е получила 176,5 евро или 1,95 пъти по-малко. Близо два пъти е разликата. Защо е така? Нали щяхме да се изравняваме със стара Европа? Такива бяха уверенията поне във вестниците. И сега много небивалици се пускат в пресата по този повод и се търсят причините там където не са. Ту виновни са тези, които са преговаряли на времето и не са защитили всички площи, ту европейците са се отметнали от обещанията си или какво ли не още. А причината е много проста, но неприятна за нас. Пак отговорът се крие в ниската брутна продукция, която създаваме на единица земеделска площ. За целта ще покажа таблица 2, направена от данните в таблица 1. От данните в таблицата се вижда, че ние получаваме 1,95 пъти по-малко субсидии, но пресметнато на хектар получаваме и 3,12 пъти пониска брутна продукция, 894 евро срещу 2795,4 евро. А от последната колона виждаме, че ние даже сме облагодетелствани. ЕС-15 получават по 12,3%, пресметнато към брутната продукция, която изработват, а ние – 19,7%, т.е. повече от тях. Също така стоят нещата и със широко дискутираните напоследък по-високи субсидии при Гърция. Те получават 2,92 пъти (почти три пъти) повече субсидии на хектар, 516 евро срещу 176,5 евро при нас. Но, са изкарали на хектар точно 3 пъти повече брутна добавена стойност, или 1026,4 евро на ха, срещу 342 евро Таблица 2. при нас. Какво показват вниБрутна продукция и субсидии в евро, общо и на хектар за 2014г. мателно анализираните факти? Брутна продукция**) Субсидии Субсидиите Те доказват, че нито ние сме Страни*) общо (mil) на хектар общо (mil) на хектар като % виновни при защитата на декарите си, нито европейците ЕС-15 347495,4 2795,4 42707 343,5 12,3 са се отметнали, а ние просто България 4159,3 894,3 821 176,5 19,7 не сме си оправили земеделиВ пъти + 3,12 1,95 ето и получаваме много малко добавена стойност. Направо *) ИЗП в ЕС-15,-124311,1 мил. ха, в България, – 4650,9 мил. ха казано, работим примитивно. **) Output value at producer prices Фактически ние вече сме изEurostat, Agriculture, forestry and fishery statistics 2015, p. 41, 45, 55, 61.

5

равнени по критериите, по които се получават субсидиите и дори ни е даден бонус, за да може да се стегнем и да заработим по-добре. Защото субсидиите не са социални помощи, да се делят „по-равно на калпак“. Субсидиите са инструмент за стимулиране на добре работещия или за компенсиране на някакви усилия полезни за обществото. Решаващ е получаваният продукт – повече продукция, повече субсидии. Ако внимателно се вгледаме в данните от таблица 1, страна по страна, в колоните 5 и 6 ще забележим голямото съответствие между продукция и субсидии. Наличието на някой отклонения може да се обясни с факта, че това са „общо субсидии“, т.е. тук са включени и националните доплащания, които за някои страни, например като Финландия и Гърция, са доста високи, а други страни въобще не дават национално доплащане.

6

Стимулират ли субсидиите на площ нашето земеделие? Още през 2013г. икономистът Н.Вълканов от ИПИ направи подробен анализ на нашето субсидиране в земеделието и доказа, че вложените 7,2 милиарда лева директни плащания на площ не са довели до нeщо съществено в развитието на земеделието, като се изключи големия скок в нарастване използваните земеделски площи от 2,9 милиона хектара на 4,6 милиона. Основната причина за липсата на добри резултати трябва да се търси в използването на неефективния начин на плащане на площ, независимо дали гледаш екстензивни или интензивни култури. За старата Европа, която има отдавна изградена благоприятна структура (заедно със зърнените култури са застъпени и зеленчуци и плодове, а с фуражните култури се отглеждат съответния брой животни, говеда, свине, птици и др.), тази система на субсидиране беше приета като опростена и много по-лесна за прилагане, но в новите страни-членки, бившите социалистически страни, които имаха разрушена структура, с малко животновъдство, това не се прие еднозначно. За нас, които бяхме на дъното по този показател, както вече подчертахме, резултатите са направо отрицателни. Последователен в търсенето си, колегата Н.Вълканов, през февруари т.г. излезе с призив към българските земеделци да се включим активно в подготвителните обсъждания, които започват тази година, за търсене на по-ефективен начин за субсидиране в земеделието. След като го поздравих за тази му инициатива с имейл, добавих следното: „Това се налага, защото ние се оказахме най-пряко отрицателно засегнати от прилаганото до сега субсидиране на площ. Ако не успеем да се обединим национално около една разумна позиция за промяна на субсидирането на площ, това ще бъде много лошо, дори бих казал ще бъде фатално за нашето земеделие. Дори бих изказал мисълта, че

едва ли е необходимо да чакаме края на този програмен период – активните действия от нашето министерство пред ЕК би трябвало да започнат още сега, защото без да се променят парите, които получаваме от ЕС, ние бихме могли да издействаме да прехвърляме по-голям процент от нашите пари, получавани за площите, директно към производството при животновъдство, зеленчуци и плодове. Това прехвърляне при нас би могло да достигне 38,5%, за да се изравнят зърнените култури със животновъдството и зеленчуците пресметнато към създаваната стойност. Това би се превърнало в прекрасна подготовка за новия програмен период. Това аз считам за напълно възможно, тъй като то няма да наруши никакви баланси на ЕК, а само ще даде по-големи права на една отделно взета страна да действа според конкретната обстановка – нещо, което все повече ще се налага да се върши за напред…“ Да, ние ще трябва да направим европейската земеделска политика много по-гъвкава, за да се стимулират интензивните производства, които създават богатството. Това е спасителния път и за нашето животновъдство. Докато сме изостанали технологически в производството на животински продукти, решаващо е да имаме възможност да подкрепяме производителите финансово, за да могат те да поемат, да тръгнат напред. Тези пари ще трябва да дойдат от директните плащания на площ, които сега не отиват при интензивните отрасли, защото те са там където не са многото площи, където не отиват многото пари от Европа. Животните създават 3,3 пъти повече стойност (като брутна продукция) отколкото зърнените култури, а получават чрез субсидиите на площ малко повече от половината от това което получават зърнените (10,5% срещу 19% за зърнените). Ясно е, че това ще трябва да се промени. Според предвижданията на ЕК ние ще трябва да получаваме годишно през следващите години по 1,55 милиарда лева директни плащания. Ако успеем да отвоюваме да прехвърляме по 38,5% към продукцията от животновъдството и зеленчуците и плодовете(толкова колкото е необходимо, за да се изравнят субсидии като процент от брутната продукция при трите отрасъла), ние ще разполагаме за интензивните отрасли с кръгло 600 милиона лева (400 милиона за животновъдството и 200 милиона за зеленчуци и плодове). Като се прибавят към тях и 150-те милиона, които даваме до сега като национални доплащания, получава се достатъчно голяма сума за реално модернизиране на тези отрасли. На тази основа вече може да се говори за разгръщане на програми за наука и обучение за достигане на върховете на съвременното животновъдство. Както виждаме няма нищо сложно, остава само да го разберем и с много упорство да го направим.

проф. д-р Андрей Андреев

Изборът на прасета за разплод и угояване се определя от търсенето на месен тип свине, които на 110кг живо тегло отслояват над 53% месо в очистените половинки. Угоени до 120–130кг, са пригодни за производство на салами, наденици, шунка, филета, ролета и други месни деликатеси.

БРОЙ 3-4/ 2016

ски стада. Може да се използват и хибридни нерези – Дюрок х Белгийски ландрас. В първия случай се получават трипородни, а във втория – четирипородни прасета за угояване. Подходящи са също родителските форми на хибрида „Шумен 2“ (Ландрас х Дюрок) и „Плевен-1“ (Шведска голяма бяла х специализираната линия СН). Угоените животни от Пиетрен и Белгийски ландрас отслояват най-много месо в трупа, но по отношение на качествените показатели цвят, структура и търговски вид, отстъпват на месото на свинете от породата Дюрок. Понастоящем в страната са внесени свине от най-усъвършенстваните хибридни комбинации. Фирмата „Вени оборот“ е внесла животни от датския хибрид „Данбред“. Фирмата „Пиковит“ предлага чрез своята база в Костинброд съвършени животни с висок процент месо в трупа от английския хибрид „Нюшам“ – комбинации „Пиковит“ - 10 и „Пиковит“ - 41. Внесен е и холандският хибрид „Топикс“ от фирмата „Меком“ Силистра.

BG

намалява до 8 на сто през бозайния период и до 5 на сто след отбиване. Особено добри резултати се осигуряват, когато двулинейните хибридни свине-майки от хибрида „Шумен” се заплодят с нерези от породите Дюрок, Хемпшир или Белгийски ландрас. При равни условия тези трипородни кръстоски имат с 10–15 на сто по-голям прираст и по-добре оползотворяват фуража, защото отлагат по-малко тлъстини при угояването. Освен това нерезите от първите две породи осигуряват по-висококачествено месо, защото са неподатливи на стрес. Така например прасета, получени от майки от породата Голяма бяла х Ландрас (или обратно), заплодени с нерези Хемпшир, угоени до 105кг живо тегло, изразходват за 1кг прираст с 0,318кг по-малко концентрирана смеска от чистопородните прасета. Дебелината на тръбната сланина се намалява средно с 0,5см при еднакъв рандеман. Задължително условие е нерезите да са племенни, отгледани в специализираните прародител-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Коя порода свине да предпочетем Развъжданите съвременни породи и хибридни свине в нашата страна задоволяват тези консуматорски изисквания. Главната задача на всеки стопанин, който иска да развъжда и да угоява свине, е да определи правилно породата или хибрида, който ще отглежда. След това, да си осигури подходящи прасета, които правилно хранени и гледани, да се развият като едри и продуктивни животни. Необходимо е да се отглеждат здрави, растовити, месен тип прасета. Най-подходящи за това са свинете от породите Голяма бяла и Ландрас от шунковия тип. Още по-добри резултати се получават, когато се отглеждат свине-майки, кръстоски между Голяма бяла и Ландрас. В такъв случай плодовитостта на свинете майки се повишава средно с 9%. Най-добри резултати се отчитат, когато се използват хибридни животни. Практически от всяка хибридна свиня-майка се получават 1–2 прасета повече за година в сравнение с чистопородните свине. Дължи се на по-високата плодовитост и по-ниската смъртност на прасетата. Смъртността

ПОРОДИ

Кои породи прасета да угояваме

7

ПОРОДИ

Голяма бяла (Large White) Създадена е в графство Йоркшир от тъкача Д.Тъли чрез кръстосване на местната дългоуха лестърска свиня с малката бяла английска свиня. Създадена е като тип за мас, а по-късно е усъвършенствана като комбиниран тип. Разпространена е в целия свят и се използва в селекционна работа, поради добрите стопански качества и отлична аклиматизационна способност. Сега породата е специализирана за месо и се нарича Голяма бяла свиня. Голямата бяла свиня е най-разпространената и перспективна порода в света. Свинете са едри, високи и бели. Тялото и отделните телесни части са леко удължени. Свинете майки тежат 250–280, а нерезите – 350–380кг. Породата е призната като порода с най-добрите репродуктивни качества. Плодовитостта е мно-

го добра – първескините раждат от 9–10 до 12 прасета, а възрастните – от 10–12 до 14 и дори 18–20 прасета в прасило. Майките имат много добра млечност и на едномесечна възраст прасетата достигат 6–8кг, при угояване свинете достигат 90–100кг при разход на фураж 4–4,2 кръмни единици за 1кг прираст и с много висок рандеман – 85–87%, дори 89%. Месото има добри вкусови качества – мраморирано, нежно и вкусно. Поради отличните си стопански качества, породата е призната за световна подобрителка и се използва за такава от създаването си досега. За пръв път у нас са внесени племенни свине през 1928г.

Ландрас (Landrace) Създадена е в Дания чрез кръстосване на местните дългоухи свине с породата Голяма бяла английска. Това е най-специализираната и стандартизирана порода за месо и за бекон. Ландрасът е единствената бяла порода с големи клепнали уши, достигащи до рилото – белег, който се предава почти винаги при кръстосването. Тялото е дълго, особено в средната част. Предната му част е относително по-лека от задната, която е много добре развита. Кожата е нежна, еластична и бяла. Не се допускат животни с петна заради обработката на трупа с кожата при производството на бекон. Характерно е люлеенето на задната

част на тялото при движение на животните със силно удължен гръб. Ландрасът е средно едра порода. Майките тежат 200 - 220, а нерезите – 250– 270кг. Плодовитостта е висока – 10–12 прасета на прасило. На едномесечна възраст прасетата тежат 6–8, а на 2-месечна достигат 18–20кг. Ландрасът е най-усъвършенстваната порода откъм месодайни качества. От Датския ландрас се получава над 93% първокачествен бекон. У нас се използва за промишлено кръстосване като бащина порода.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

Дюрок (Duroc)

8

Това е една от най-старите породи в САЩ. По броя на свинете в САЩ, породата винаги е била на първо място. Свинете имат бакъреночервен цвят с различни оттенъци. При клане свинете се одират. Породата е от типа за месо, но животните нямат класическата удължена форма на средната част на тялото както Ландрасът. Главата е малка, с наведени над очите средно големи към малки уши. Бутовете са много добре развити и оформени. Краката са здрави, с яки кости, пригодени за пасищно отглеждане. Живата маса на свинете майки е 230–280, а на нерезите – до 350кг. Плодовитостта е сравнително висока – 9–10 прасета в прасило. Дюрокът се

признава като порода с много висока скорост на растежа. Месото има добри вкусови качества и висок кланичен рандеман. У нас Дюрокът е внесен в началото на осемдесетте години с възможности за използване в промишлено кръстосване и за създаване на хибридни линии.

порода Голяма бяла

порода Ландрас

порода Дюрок

9

Хемпшир (Hampshire) Това е стара американска порода, създадена чрез отбор на старите английски поясни свине. Хемпширът е на второ място по разпространение в САЩ. Свинете са черни с бял пояс през холката, плешката и предните крайници. Първоначално породата е създадена като тип за мас, но сега се е усъвършенствала и специализирала в насока за месо. По екстериор прилича на породите за комбинирано използване. Бутовете са много добре развити до скакателните стави. Краката са сравнително къси, но здрави. Свинете използват добре пасищата. Живата маса на свинете майки е 230–280, а на нерезите – 350кг. Животните имат по-лоши

репродуктивни качества от Дюрока. Хемпширът се преценява като порода с отлични месодайни качества. Интересът, значението и перспективите за развитие на породата у нас са еднакви с тези на дюрока. При кръстосване се повишава жизнеспособността на прасетата. Препоръчва се като завършваща бащина порода при хибридизацията.

Двупороден хибрид Шумен Хибридът Шумен е признат от Държавната комисия по породообразуването в началото на 1990г. и е създаден от колектив с ръководител ст.н.с.I ст. Яким Димов. За създаването му са използвани породите Голяма бяла и Ландрас с английски произход. В резултат на целенасочената развъдноподобрителна работа с двете породи, хибридните свине-майки притежават много добри репродуктивни качества. Средно от прасило се получават по 8,5–9 отбити прасета с висока жизненост. Финалният продукт се характеризира с високи угоителни и кланични качества и качества на месото. При добри условия на отглеждане и хранене се реализира 0,750–0,850кг среден дневен прираст при 3,2–3,5кг разход на фураж за 1кг

прираст. Съдържанието на месо с кости в трупа е в границите 72–75%, площта на мускулното око е 36–37 кв.см, а дебелината на сланината средно от 3-те измерения не надвишава 26мм. Разпространен е в цялата страна и ежегодно от него се произвеждат средно по 2–2,2 милиона угоени двупородни хибрида. Двупородните хибриди Шумен се характеризират с лека глава, обикновено с права профилна линия. Шията е средно дълга и добре замускулена, гърбът е прав, широк и леко извит нагоре. Бутовете са добре развити и добре оформени. Краката са средно дълги, със здрави кости, а кожата е бяла и с розов оттенък.

Хибрид „Плевен 1”

10

Това е трипороден хибрид, създаден от колектив от научни сътрудници с ръководител ст. н. с. I ст. Бенко Бенков и утвърден през 1990г. Използвани са породите Голяма бяла от шведски произход, специализирана бащина линия СН и Хемпшир. Първите две породи се използват за производство на хибридни родители, които се заплождат от нерези Хемпшир (25%ШГБ; 25%CH; 50%Х). От прасило се получават 10,5–10,6 живородени прасета, характеризиращи се с висока жизненост, отлични адаптационни способности, висока угоителна и месодайна способност. Годишно се угояват над 200 000 животни от този хибрид. Получените хибриди имат малка глава с права профилна

линия и слабо развити ганаши. Ушите са малки и прави. Гърбът е прав, широк и добре замускулен. Задните бутове са големи, пълни и добре оформени. Крайниците са добре поставени, с тънки и здрави кости. Цветът на тялото при повечето животни е бял, но често се срещат и животни с черни петна, които при щавене изчезват. Прасетата за угояване имат следните параметри: възраст за достигане на 115кг жива маса – под 225 дни; среден дневен прираст – 710гр, разход на фураж за един килограм прираст – 3,331кг; месо в бута – 75,4%; повърхност на мускулното око – 40,2см2; месо с кости в трупа – 70,2%.

порода Хемпшир

порода Двупороден хибрид Шумен

порода Хибрид Плевен 1

11

ХРАНЕНЕ

Хранене на свине, технологии

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

За разлика от преживните животни свинете имат нужда не само от достатъчно количество протеин, но той трябва да осигурява и необходимите за организма незаменими аминокиселини. Най-често не достига аминокиселината лизин. Чрез храната трябва да се осигурява и достатъчно енергия за организма на свинете. Като мярка за енергийното хранене у нас се използва кръмната единица и смилаемата енергия. От минералните вещества задължително се балансират калцият, фосфорът и готварската сол, съдържанието на които в основните фуражи е недостатъчно. При промишлени условия на отглеждане голямо значение има и осигуряването на достатъчно микроелементи (манган, цинк, желязо, мед, кобалт и йод). От съществено значение за продуктивността и здравословното състояние на свинете е осигуряването на достатъчно витамини с храната, особено при промишлени условия на отглеждане на животните.

12

Фуражи и фуражни добавки Житните зърнени фуражи съставляват основната част от дажбите на свинете. Царевицата е един от най-важните фуражи за свине у нас. Отличава се с високо съдържание на енергия. Тя е бедна на протеин, в който количество на незаменимите аминокиселини (лизин и триптофан) е недостатъчно. При хранене на свинете за угояване с големи количества царевица, особено през втората половина на угоителния период, се получават месо и сланина с мека консистенция, което е нежелателно. Причина за това е високото съдържание в царевицата на мазнини с ниска точка на топене. Ечемикът е много подходящ зърнен фураж за свине от гледна точка на качеството на месото и сланината. При хранене на малките прасета, главно поради високото съдържание на сурови влакнини, ечемикът се използва по-ограничено и се съчетава с други зърнени житни – на първо място с царевица. Пшеницата е добър фураж за свинете. Тя съдържа най-много протеин от житните зърнени фуражи, което позволява да се използват по-малко белтъчни фуражи (шротове). Ситно смляното пшеничено зърно при голямо количество в дажбите образува клееста маса в устната кухина и стомаха на свинете, с което се нарушава храносмилането, Поради това пшеницата трябва да е по-едросмляна и да се съчетава с други житни зърнени фуражи. Овесът е много добра храна за разплодните жи-

вотни. Особено подходящ е за рано отбитите прасета. В предстартерните смески се включва олющен овес. Пшеничените трици се използват широко за храна на свинете. Те имат слабително действие и са особено подходящи за свинемайки. В дажбите за угояване се включват до 10–15%. При по-висок процент те оказват неблагоприятно влияние върху качеството на месото и сланината. Слънчогледовият шрот е подходящ белтъчен фураж. При висок процент на участие в дажбите може да се получи недостиг от лизин, тъй като съдържанието на тази аминокиселина е сравнително ниско, както в слънчогледовия шрот, така и в житните зърнени фуражи. В дажбите за малки прасета този шрот се ограничава до 5–6%, поради високото съдържание на люспа. Соевият шрот е един от най-ценните белтъчни фуражи от растителен произход. От незаменимите аминокиселини само метионинът е в недостатъчно количество. Включва се в дажбите за всички категории свине. Памуковият шрот се използва за храна на свинете в ограничено количество – до 5–10%, поради съдържанието на госипол, който е токсичен. Фуражният грах има най-голямо значение от зърнените бобови като белтъчен фураж за свинете. Поради високото съдържание на лизин, грахът допълва в това отношение зърнените житни фуражи. Може да се включва в дажбите за всички категории свине до 15–20%. Месокостното и рибеното брашно се включват в комбинираните фуражи до 5–6%. Сухото обезмаслено мляко се използва главно като основна съставна част на млекозаместителите, а също така в предстартерните смески за рано отбити прасета. Фуражните дрожди са ценна белтъчна и витаминна добавка. Използват се обикновено в количество до 4–6%, на първо място в смеските за рано отбити прасета и мъжки разплодни животни. Люцерновото брашно се използва в смеските за млади животни до 3–4%, за свине-майки – до 8–10% и за угоявани свине – до 5–6%. Оказва положително влияние върху качеството на месото. Синтетичните аминокиселини лизин и метионин се добавят в комбинираните фуражи, когато в естествените фуражи те не достигат. При хранене на свинете, особено в малките ферми, може да се използват зелени и сочни фуражи, а също така отпадъчни продукти от преработката на млякото – обезмаслено мляко, суроватка, мътеница, кухненски отпадъци, отпадъци от преработката на месо и др. Всички те позволяват

да се икономисват концентрирани фуражи, В дажбите за свине се добавят минерални храни – креда, дикалциев фосфат, готварска сол. За осигуряване на микроелементи и витамини, особено при промишлени условия на отглеждане, в дажбите на свинете се включва микроелементна емеска (0,1–0,2%) и витаминни премикси (0,5–0,6%). В комбинираните фуражи за растящите прасета се прибавят фуражни антибиотици. Хранене на свине-майки Бременните свине-майки трябва да получават достатъчно хранителни вещества за поддържане на жизнените функции на организма, нормален растеж и развитие на ембрионите, отлагане на телесни резерви от хранителни вещества и растеж на младите свине-майки. През периода на бременността при правилно хранене живата маса на младите свине- майки (до 2-годишна възраст) се увеличава общо с 40– 50кг, а на възрастните – с 30–35кг. Потребностите от хранителни вещества се увеличават по-значително през последния месец на бременността, когато ембрионите нарастват поинтензивно и в организма на майката се натрупват повече резерви от хранителни вещества, необходими за следващия кърмачен период. С храната на кърмещите свине-майки трябва да се задоволяват потребностите за поддържане на организма и за млекообразуване. Потребностите на свинете-майки от хранителни

вещества през кърмачния период са много поголеми в сравнение с периода на бременност. В едно прасило от 10 прасета през целия ембрионален период се отлагат около 1600 грама белтъчини. Толкова белтъчини кърмещата свиня-майка синтезира и отделя с млякото само за 3–4дни. Прилагат се две системи за хранене на свинетемайки – комбинирано (с концентрирани и зелени или сочни фуражи) и с пълноценни комбинирани фуражи. Комбинираното хранене е подходящо за по-малките ферми. Концентрираните фуражи главно са зърнени житни – царевица, ечемик, пшеница, а също така пшеничени трици, фуражен грах и др. От зелените фуражи най-голямо значение има люцерната, която се използва до цъфтежа, когато съдържа по-малко сурови влакнини. Такава люцерна свинете-майки могат да приемат до 8–12кг дневно. Храненето със зелени фуражи е изгодно, тъй като се икономисват концентрирани фуражи. През зимния период вместо зелени храни могат да се използват сочни фуражи – кръмно цвекло, моркови, тикви, картофи и др. При хранене с пълноценни комбинирани фуражи се осигуряват всички необходими за животните хранителни вещества. Комбинираните фуражи се използват в промишлените ферми, но може да се прилагат и в по-малките ферми. Основната част от комбинираните фуражи са житните зърнени фуражи. Включват се и белтъчни фуражи (шротове, храни от животински произход); пшеничени трици; минерални добавки –

13

креда, дикалциев фосфат, сол; микроелементни смески; витаминни премикси и др. Тъй като храната на бременните свине-майки е ограничена по количество, за да се осигури приблизително еднаква консумация от всички животни, групите трябва да са изравнени по жива маса или да се прилага индивидуално хранене. Непосредствено преди раждането дажбите се намаляват. През кърмачния период свинете се хранят обилно, за да се покриват големите им потребности от хранителни вещества за образуване на мляко. Обикновено дневната дажба на свинете-майки се залага двукратно. Фуражите могат да се дават сухи или навлажнени. При отбиване на прасетата се препоръчва, свинете-майки да не се хранят, а при нужда и да не се поят в продължение на 24 часа.

14

Хранене на нерези Правилното хранене на нерезите е съществена предпоставка за тяхното продължително и интензивно използване. Младите нерези се използват за разплод от 7–8-месечна възраст при жива маса 120–130кг. Те продължават да растат сравнително интензивно до достигане на маса от около 180кг. Младите и възрастните нерези се хранят по едни и същи норми за енергия, протеин и други хранителни вещества. Младите животни имат по-високи потребности от хранителни вещества за растеж, а възрастните с жива маса над 200кг имат по-високи потребности за поддържане на организма. Най-подходящо е разплодните нерези да се хранят с пълноценни комбинирани фуражи. Съдържанието на смилаема енергия в комбинираните фуражи трябва да бъде в границите от 12,5 до 12,9МJ/кг суров протеин – 16–17%, лизин – 0,80%, метионин и цистин – 0,55%, калций – 0,80% и фосфор – 0,60%. От житните зърнени най-подходящ компонент е овесът, който се включва до 30–50%. От белтъчните фуражи освен слънчогледов и соев шрот, грах и др., съществено значение имат висококачествените храни от животински произход – рибено брашно, обезмаслено мляко и др., които се включват в дажбите до 7–8%. Фуражните дрожди са източник на висококачествен протеин и витамини, използват се в количество 3–4%. В дажбите се включва 3–4% висококачествено люцерново брашно. От съществено значение е осигуряването на достатъчно минерални вещества и витамини. Нерезите се хранят по-обилно през периода, когато растат по-интензивно. След това се ограничава храната. Те трябва да се хранят така, че да се запазва живата маса в границите от 220 до 250кг. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване на животните и се отразява неблагоприятно върху разплодните им качества. Продължи-

телното недохранване също оказва отрицателно влияние върху разплодните нерези. Хранене на прасета-бозайници Непосредствено след раждането единствен източник на хранителни вещества за прасетата е коластрата. Те получават пасивна имунизация от коластрата, която през първите дни е много богата с имунолротеин (гамаглобулини). Резорбцията на антитела в червата намалява много бързо и това налага възможно най-ранно забозаване на прасетата след раждането. Коластреният период продължава 3–5 дни. След това основен източник на хранителни вещества е свинското мляко. През първите две седмици след раждането потребностите на прасетата от енергия и хранителни вещества, с изключение на желязото, се задоволяват напълно с майчиното мляко. Във връзка с интензивния растеж обаче, още през третата седмица необходимото количество хранителни вещества не може да се осигурява само с млякото. Затова от втората седмица прасетата трябва да се подхранват с подходящи фуражи. В близкото минало прасетата се отбиваха на 56–60-ия ден. Сега те масово се отбиват рано, поради което и изискванията към качеството на храната, с която се захранват са по-големи. Хранене на рано отбити прасета Рано отбиване на прасетата означава съкращаване на бозайния период под 56 дни. Ранното отбиване позволява да се увеличи броят на прасилата от една свиня-майка и да се получат с 15–20% повече прасета годишно. Прасетата могат да се отбиват на различна възраст, включително и непосредствено след раждането. Рано отбитите прасета обаче, имат по-големи изисквания към околната среда, в това число и към храненето и тези изисквания са толкова поголеми, колкото по-кратък е бозайният период. При промишленото свиневъдство най-често прасетата се отбиват на 28–35-дневна възраст. Храносмилателната система на прасетата на тази възраст е развита сравнително добре и те могат да смилат и оползотворяват и други фуражи, освен майчиното мляко. Най-добре е да се използват висококачествени смески, които съдържат всички необходими за младия организъм хранителни вещества. Независимо от срока за отбиване, подхранването на прасетата трябва да започне в края на първата седмица. Така се стимулира развитието на храносмилателните органи. Към момента на отбиването прасетата трябва да приемат добре смеската, с която ще се хранят след отбиването. Изборът на фуражи е тясно свързан със сроковете на отбиване и с развитието на ензимната активност в храносмилателната система на прасетата.

Предстартерните смески са първият фураж, с който се подхранват малките прасета от 7-дневна възраст, когато ще се отбиват на 3- до 5-седмична възраст. Стартерните смески се предоставят на прасетата от 10 до 20–25кг жива маса. Храните от животински произход, особено млечните продукти, са по-ограничени. В техния състав доминират растителните белтъчни фуражи. За подобряване на вкусовите качества на смеските, особено на тези, с които първоначално се захранват прасетата, се препоръчва да се добавят подслаждащи вещества – захар, гликоза, захарин и др., за повишаване апетита на прасетата и за бързо приучване към допълнителната храна. В поранна възраст в някои страни се произвеждат предстартерни смески под формата на сладки гранули, покрити със слой от ароматизирана захар, оцветени в червено или розово. При хранене на рано отбити прасета не трябва да се допуска рязка смяна на смеските, което създава условия за стрес. Смяната на смеските не трябва да съвпада с периода на ваксиниране, кастриране, отбиване (една седмица преди и след отбиването), преместване от едно в друго помещение. При смяна на смеските в продължение на 2–3 дни се дават и двете смески. Предстартерните и стартерните смески се изхранват на малките прасета в сухо състояние, навлажнени или гранулирани. Когато смеската е навлажнена има опасност да се вкиснат остатъците от нея в хранилките. При хранене с гранулиран фураж прасетата консумират по-големи количества и растат по-интензивно. Гранулите трябва да са с диаметър 3–4мм до 5–6-седмична възраст на

прасетата и 5мм след това. През бозайния период прасетата се хранят на воля. След отбиването (на 21–28 дни) с профилактична цел за предпазване от храносмилателни разстройства се хранят ограничено в продължение на 7–10 дни. През това време количеството на дневната дажба се намалява с 20–30% в сравнение с консумацията на воля. След това се хранят на воля, с което се осигурява интензивен растеж. Хранене на ремонтни прасета Основната задача на храненето при ремонтните прасета е животните да се развият, за да имат висока продуктивност през разплодния период. Мъжките ремонтни прасета от отбиването до 7-месечна възраст нарастват от 25–30 до 120– 130кг жива маса, достигат полова зрелост и могат да се използват за разплод. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 700 грама. Женските ремонтни прасета достигат полова зрелост на 7–8-месечна възраст при маса 110–120кг. Тогава се провежда първото заплождане. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 550–600 грама. От съществено значение за мъжките и женските ремонтни прасета след 3-месечна възраст или маса 30кг е да се отглеждат отделно и да се хранят диференцирано. Ремонтните прасета не се хранят на воля. Количеството на дневната дажба се определя в зависимост от възрастта и пола на животните. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване с неблагоприятни последствия за разплодните качества на прасетата. Продължител-

15

ното недохранване също се отразява отрицателно върху животните. Комбинираните фуражи за ремонтните прасета трябва да са балансирани добре по отношение на енергията и на останалите хранителни вещества. Обикновено се използват два типа комбинирани фуражи и микроелементи с пашата. Ремонтните прасета могат да бъдат отглеждани и при оборни условия, като се осигурява подходящо хранене и отглеждане на животните.

16

Хранене на свине за угояване При угояването се цели да се постигне висок среднодневен прираст, добро оползотворяване на фуража, високо качество на произвежданото месо и висока икономическа ефективност. Угоителният период обхваща времето, през което свинете увеличават живата си маса от 25–30 до 100–110кг. Съвременните породи и хибриди свине растат бързо и достигат този прираст до 6,5–7,5-месечна възраст при разход 3–3,5кг. фураж за 1кг. Потребностите на животните от хранителни вещества се променят в зависимост от размера и състава на прираста им. Младите животни в началото на угояването образуват относително повече белтъчини. Костната тъкан също нараства по-интензивно в по-ранна възраст. С напредване на възрастта се увеличава делът на мазнините и се намалява водното съдържание в трупа. От гледна точка на храненето угоителният период се разделя на два периода – от 30 до 60 и от 60 до 100–110кг жива маса. За първата половина на угоителния период се предвижда по-високо съдържание на протеин и минерални вещества (калций и фосфор) в дажбите в съответствие с по-високите потребности на по-младите животни в това отношение. Изборът на фуражите зависи от потребностите на животните от хранителни вещества, като се отчита и специфичното влияние на някои фуражи върху качеството на месото, а също така и върху икономическите показатели. От житните зърнени фуражи ечемикът е с найголямо значение за угояваните свине, поради благоприятното му влияние върху качеството на месото. До голяма степен това се отнася и за пшеницата. Количеството на царевицата обаче в дажбите трябва да се ограничава, особено през втората половина на угояването до 50%, за да не се допусне влошаване на качеството на месото. При угояването се използват и храни от животински произход (месокостно и рибено брашно), различни видове шрот (слънчогледов, соев и др.), пшенични трици, люцерново брашно, минерални храни (креда, дикалциев фосфат), витаминни премикси, синтетични аминокиселини (лизин, метионин) и др. В промишленото свиневъдство основно се из-

ползват пълноценни комбинирани фуражи. Освен това широко се използват белтъчно-биоконцентрираните смески (ББС), които се смесват в стопанства със зърнени житни фуражи (царевица, ечемик, пшеница) в определено съотношение 1:2,5 до 1:3,5. В по-малките ферми и в личното стопанство свинете се хранят комбинирано, с концентрирани и зелени (люцерна) или сочни (кръмно цвекло, тикви, картофи) фуражи. При такова хранене може да се икономиса до 1/3 от концентрирания фураж. Когато се използват картофи (задължително сварени или запарени), количеството на концентрирания фураж в дажбите може да се намали с 60%, без да се влошат резултатите. За угояване на свине могат да се използват и различни отпадъчни продукти – обезмаслено мляко, суроватка, бульон от преработката на месо, кухненски отпадъци и др. Основен въпрос при угояването на свинете е как да се хранят – на воля или ограничено. Когато животните получават фуражна воля количеството на тлъстините в трупа се увеличава и се повишава разходът на фураж за единица прираст. Доскоро се препоръчваше ограничено хранене с определено количество фураж в зависимост от възрастта на животните. Особено внимание се обръща на ограниченото хранене през втората половина на угоителния период (след 60кг жива маса), когато в организма на животните се отлага по-голямо количество тлъстини. Сега в нашата страна се угояват свине от съвременен месен тип, с генетични заложби за образуване предимно на месо и които в по-малка степен отлагат сланина. Най-изгодно е този тип животни да се хранят на воля, с което се осигурява висок среднодневен прираст и се ускоряват угоителния процес и оборотът на стадата. Животните, хранени с гранулирани фуражи ги оползотворяват със 7–8% по-добре в сравнение с негранулираните. Въпросът за храненето със сухи или навлажнени фуражи е преди всичко от икономическо естество и е в зависимост от конкретните условия в стопанството. Продуктивните показатели на угояваните свине в двата случая са практически еднакви. Мокрото хранене, обаче, позволява да се оползотворяват някои отпадъчни течни продукти – суроватка, обезмаслено мляко, бульони от кланиците и др. Не се допуска мокро хранене с гранулирани фуражи. Прибираната и съхранявана при анаеробни условия царевица с висока влажност (над 22%) се използва за угояване на свинете. Най-добри резултати се получават, когато тя се смесва в стопанствата с белтъчно-биоконцентрирани смески в определено съотношение. Тъй като тези смески се развалят бързо, задължително се изхранват в деня на смесването.

ХРАНЕНЕ

Хранене на месодайните говеда. Основни принципи при изхранването на кравите-кърмачки проф. Трифон Дарджонов При изхранването на кравите за производство на телета чрез кърмене, също както при млечните крави, науката за хранене намира голямо приложение, въпреки че на някой може да му се струва, че всичко протича съвсем примитивно – през лятото кравите пасат каквото има, а през зимата ядат каквото им се даде. Това е само външната, видимата страна на процеса за производство на телета от крави-кърмачки. Но, все пак има

принципна разлика между храненето на млечните крави и месодайните крави. Фермерът при млечните крави трябва да знае какви са ежедневните хранителни нужди на кравата, които са в много тясна зависимост от дневната млечност и състава на млякото. Това количество хранителни вещества трябва да се гарантира ежедневно в нужния състав. Само така може да се поддържа млечността на високо ниво. Евентуален срив в снаб-

дяването с нужните хранителни вещества при млечната крава, предизвиква често невъзстано-

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3-4/ 2016

17

18

вим спад в млекодобива. Затова съществува напрежение при ежедневното задоволяване на кравите с необходимата дажба. При месодайните крави е съвсем различно при осигуряването на правилното хранене. Фермерът тук трябва да знае годишните хранителни нужди на кравата. Те се сумират от нуждите по периоди. Нека си припомним годишния цикъл от предишната тема. Да започнем с периода след отбиването на телетата през есента, следва късен бременен период, отелване, първи период на кърмене, заплождане, втори период на кърмене, отбиване. Като се сумират дневните нужди по периоди се получава годишната потребност от хранителни вещества. Това нещо фермерът трябва да го знае с голяма точност. Неговата първа грижа е да направи баланс на нужните хранителни вещества и наличните фуражи според площите пасища и ливади за производство на сено и други фуражи. Този баланс ще му покаже, колко крави трябва да държи, за да има успех дейността му. Ако държи на определена бройка, тогава пък се търси изхода в набавяне на допълнителна земя, за паша или за фуражи за зимата, според това кое недостига. След като общият баланс се върже, се пристъпя към преглед на ресурсите и нуждите по периоди. И тук вече се разкриват големите разлики спрямо млечните крави. При месодайните крави е напълно възможно да се прехвърлят ресурси, (когато ги има в изобилие) към друг период (когато не достигат), чрез натрупване на телесни резерви при кравите. Това не само, че е възможно, но е и постоянна практика и се счита правило при храненето на кравите-кърмачки. Това ще рече, че практиката на хранене на кравите-кърмачки допуска като нормално натрупване на телесни резерви, повече от допустимото при млечни крави, ако ще трябва да се подкрепи

баланса на фуражи за следващия период. Напълно допустимо е също така загуба на живо тегло през периода с оскъдни фуражи, т.е. да се ползват много повече от телесните резерви. Тук обаче има правила, които фермерът трябва да спазва. Например, най-важното правило, което следва да се знае, е че кравите не трябва да са загубили повече от необходимото в живото тегло в периода, предшестващ заплождането. Телесното състояние на кравите тогава не бива да падне под оценка „слаба” съответно по съществуващата скала за оценка телесното състояние (ОТС) равна на 2 точки. Нормалното, за да протече добре заплождането (с достатъчно висок процент от първото покриване) е ОТС да бъде 2.5 точки, между слаби и средно охранени. Най-добри са резултатите от заплождането, ако кравите са почнали да наддават в живо тегло, въпреки че са били слаби. (Скалата за оценка на телесното състояние ще разгледаме в специална статия, тъй като тя става основно помощно средства на фермера при организиране на храненето в месодайното говедовъдство.) Висока заплодяемост се постига, чрез поставянето на кравите върху специално за тази цел пасище. Тъй като заплождането, както казахме вече е рано напролет, това е първото пасище, на което се изкарват кравите напролет и то трябва добре да се подбере, за да се реши основният проблем в месодайното говедовъдство – заплождането. Има добро заплождане, има телета, има доход! В следващия период, бозайният период, при нашите условия хранителният режим е най-богат. Обикновено пашата е обилна, но тъй като телетата са укрепнали те избозават много мляко и кравите тогава трудно могат да натрупат много резерви, но и това се случва, ако пашата е много хубава. Този шанс не бива да се пропуска, тъй като

често при нас, втората половина на летата е сушава. Ако успеят кравите да достигнат през обилната паша ОТС 3.0–3.5 точки, „средна” до „над средна” охраненост, това почти гарантира доброто развитие на телетата през следващия, засушливия период. Ако кравите загубят повече телесни резерви през засушливия период, трябва да се погрижим, да натрупат отново резерви за следващия важен период, след отбиването. Ранните есени дъждове обикновено предлагат такава възможност. Тук има една особеност, която трябва да се знае. При много обилна есенна паша, или остатъци след прибирането на царевицата, можем да си позволим повишението на резервите до ОТС 4.0, „добре охранени” до 5.0 „затлъстели”, с условието, че когато приберем кравите в зимния двор, да наблюдаваме постоянно телесното им състояние и да ги храним по-оскъдно, така че при отелването ОТС да бъде в границите 3.0–4.0, „средно охранени” до „добре охранени”. Кравите, които останат с ОТС над 4.0 „добре охранени, ще имат проблеми при отелването и първите дни след него. Но, зазимяването на кравите в „средна” и „добра” охраненост е условието да минем след отелването първия бозаен период без подхранване с концентрати, при достатъчно сено, сенаж или силаж. Разчетите с храненето на отелените крави през първия кърмачен период следва да са такива, че кравите да стигнат до периода за заплождане в охраненост не по-ниска от ОТС 2.0, нормално слаби. Такъв е в общи линии графикът при храненето на кравите-кърмачки и спазването на принципите за натрупване на резерви и ползването им без това да бъде в ущърб на животните. Такъв подход при изхранването на месодайните крави позволява да се използват най-икономично фуражните ресурси, пасища и площи за производство на говеждо месо.

На паша или на ясла да се хранят месодайните говеда Тук ще засегнем тези въпроси не като елемент на технологията на гледане, а по-скоро като една от предпоставките при създаването на новите ферми за месо. Това, което следва да запомним добре при организирането на ферми за месодайни крави е, че ресурсите по изхранване на животните трябва да са налице или като природна даденост или пък да са достъпен отпадък от друго производство. За месодайните крави като правило не се отглеждат специални фуражи, което би оскъпило много производството. Освен това, тук се използва принципът не фуражите да се превозват до животните, а обратното – животните да отиват при фуражните ресурси. Когато става дума за трева, няма по-прост и евтин начин от ползването на пашата. Но, така се постъпва и когато се използва за храна сено, слама, царевичак. Много заблуждаваща е в подзаглавието думата „на ясла”. Тук „на ясла” е употребено в смисъл „не на пасище”. Такава класическа ясла, която познаваме от млечното говедовъдство, тук при месодайните крави почти не се среща. Сеното, насипно или на големи бали се слага в заграждение и кравите през решетки се хранят на воля. Те имат достъп до него 24 часа в денонощието. Много оригинално се ползват царевичните посеви в САЩ след обирането на кочаните със зърно. Кравите се пускат след като комбайните си свършат работата и обират ядимите части от царевичните стъбла. В края остават само оглозганите основи на стеблата. Тъй като на месодайните крави като правило се изхранват обемисти фуражи с по-ниско качество (за да бъде евтино отглеждането им), стремежът е на животните да се гарантира максимално време за достъп до грубия фураж. Това става като

Това е останало от царевичния посев след като Херефордът си е свършил работата

Трева, вода и простор – Херефордската крава е отгледала телето и сега трябва да натрупа резерви за следващото.

той се предоставя на воля, като се препятства затъпкването му чрез различни приспособления. Тук не стои въпросът за кратност на хранене, защото грубият фураж (в това число и пашата) е винаги достъпен за ползване и кравите се хранят непрекъснато (с изключение на времето, през което преживят, почиват или пият вода). Това правило се

спазва, независимо колко голямо е стадото, независимо дали става дума за паша или за хранене с груби фуражи, ето защо това трябва да бъде предвидено още при планирането на фермата. Какви точно да бъдат устройствата и други подробности по гледането, ще бъдат дадени в следващата тема за технологиите на гледане.

19

ЕКСПЕРТИ

Актуални въпроси и отговори за месодайното говедовъдство проф. Трифон Дарджонов

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

Преди да подхванем темата, нека да изясним понятието „месодайно говедовъдство”, което се определя по различен начин в различните краища на света. В Европа, съответно ЕС, найчесто то се налага като кравикърмачки, в САЩ се определя като говеда за месо. Може би, най-пълното и точно определение е „специализирано за месо говедовъдство”, но е много дълго. Предложението ми е, в този материал, за по-кратко, да използваме месодайно говедовъдство, за това говедовъдство, при което не се дои мляко, а се получават приплоди, бозаещи от майките, а след отбиването се угояват обикновено до високо живо тегло. Основанието ми е, че то наподобява понятието млечно говедовъдство, което използваме за кравите, които се отглеждат за производство на мляко. Възраженията от сорта, че и кравите за мляко също дават месо, мисля за несериозни, тъй като обикновено наименованието се дава от основната продукция.

20

Първи въпрос. Щом искаме повече месо от говедата, защо не отглеждаме комбинирани породи, които дават повече месо, а дават и достатъчно мляко? Да, много от европейските страни дълги години решаваха проблемите именно с такива породи. Но, бързото развитие на специализирани за мляко породи предложи много по-висока млечност, при много по-ниска себестойност, което направи комбинираните породи неконкурентноспособни и те постепенно се изместват от

млечните породи. Високата млечност от 6000–8000 и повече килограма, направи възможно желаното мляко да се произвежда от по-малко крави и затова броят им стремително намаля. Това понижи обаче производството на говеждо месо. За да се компенсира това понижение, започна отглеждането на породи, специализирани за месо, още повече, че оставаха свободи пасища пригодни за тази цел. Това беше един естествен процес, които се наблюдава по целия свят, следователно ще засегне и нас, тъй като сме част от тази икономика. Втори въпрос. Не е ли месодайното говедовъдство изгодно само при наличието на обширни и богати пасища? Да, в такива страни като Англия и Франция, известни с богатите си пасища, месодайни породи се отглеждат дълго преди появата на породи с висока млечност, именно защото пасищата им предлагаха възможност да се произвежда и евтино говеждо месо, допълнително към месото от млечните крави. Но, месодайни говеда се отглеждат и в страни с обширни по-бедни пасища. Това е типично за САЩ, където огромни територии се оползотворяват именно от тези говеда, поради особената им биология да задоволяват хранителните си нуждите и върху бедни пасища. Подобно е положението и в Бразилия и Аржентина. Следователно, световният опит показва, че месодайни крави успешно се развиват и върху бедни пасища. В тези случаи, най-често върху бедните

пасища се отглеждат кравите, от които се получават телета, които след отбиването се преместват в други райони с богати пасища или за угояване на ясла до високо живо тегло. Следва да добавим още, че успешно месодайно говедовъдство се развива и върху отпадъчни груби фуражи. Това се наблюдава през последните 20 години в Китай, където върху оризова слама е създадено месодайно говедовъдство за производство на телета. Следователно, световната практика на месодайното говедовъдство предлага много решения, които могат да ни помогнат да оползотворим териториите на нашата страна. Още повече, че наред с милионите декари планински пасища, в полето останаха нестопанисвани над две десетки милиона декара земеделски площи. Трети въпрос. Задължително ли е да внасяме специалните месодайни породи? Не може ли да произвеждаме телета от нашите примитивни породи или други налични крави, добре приспособени към нашите условия? Тук категорич-

но следва да заявим, че успешно месодайно говедовъдство се развива само при отглеждането на специализирани за месо породи по две причини. На първо място, специализираните за месо породи, като правило са много добре приспособени към суровите условия на открито отглеждане и понасят нашия климат дори по-добре от нашите говеда. Много добре използват пасищата ни. На второ място, те са селекционирани продължително време за много поколения чрез насочен отбор и подбор, по качество на трупа, по замускуленост на бутовете и плешките. В трупа им има относително малко кости, много месо, отлагат при угояване до високо живо тегло, с малко излишни тлъстини. Това гарантира висок кланичен рандеман, достигащ 69–72%, докато при нашите породи в най-добрия случай е до 54%. Тези качества, осигуряват по-високи цени за килограм живо тегло при изкупуването и това отплаща много по-добре производството. Нашият опит от 80-те години на

миналия век напълно потвърждава това твърдение. Докато се мъчихме да създадем говедовъдство за месо, на основата на нашите примитивни породи (Сивото говедо), нямахме успех. Когато в началото на 80-те години на миналия век в страната бяха внесени в ИПЖЗ, гр.Троян чистопородни юници Безрог херефорд от Канада и сложени при канадска технология на отглеждане, резултатите не закъсняха. България стана страна с месодайно говедовъдство. Да, само с няколко стада, но започнахме да прохождаме в правилната посока. Четвърти въпрос. Изисква ли месодайното говедовъдство, като модерна технология, много инвестиции? Да, като всяко ново нещо, месодайното говедовъдство също изисква инвестиции, но те са многократно по-малки отколкото при млечното и при комбинираното говедовъдство. Това е една от причините то да измести комбинираното. Не бива да се остава с впечатление обаче,

че то става без пари – „Пусни кравите на пасището и продавай телета”. Като всяка съвременна технология, която търси максималната икономия на труд и максимална печалба, фермите за месодайни крави най-често са организирани върху заградени пасища, разпределени на участъци за последователно изпасване. Фермите са снабдени с площадки и фиксатори за лесна обработка на животните. Най-евтиното в случая е, че не се правят масивни постройки за подслоняване, а кравите се държат свободни и рядко ползват постройки или навеси. Много от известните месодайни породи се отглеждат и през зимата на открито, при добре поставени ветрозащитни съоръжения. Средства са необходими също за организирането на селекцията на животните в стадото или за набавянето на висококласни бици. Без поддържането на месодайните качества на високо ниво чрез грамотно развъждане, няма успешно производство. Това, което бихме искали да се разбере е, че средствата, които

21

се използват за организиране на производството на месодайни телета щедро се отплащат.

22

Пети въпрос. Къде се крие секрета за печалбата при месодайното говедовъдство? Много са факторите, които обуславят печалбата. Тук влизат и технологията, и породата, и подготовката на фермера. Но, дори всички те да са на високо ниво, ако няма изкупуване на отбитите телата или угоените до високо живо тегло по качество на трупа, успехи в месодайното говедовъдство няма да има. Тук само за пример ще посочим разликите в съдържание на чисто месо при угоени млади говеда от Черно-шарена порода и от месодайната порода Лимузин. В един килограм живо тегло на телетата от млечната порода се съдържат 0,370кг чисто месо, а при телетата от месодайната – 0,550кг. Разликата е близо 50%. Следователно и цената на телетата от месодайната порода следва да бъде в случая с 50% по-висока, за да отиде ефектът от по-високото

качество във фермера – този, който създава това качество. Най-сложното в тази ситуация е, че тази разлика в качеството, съдържание на повече месо във всеки килограм живо тегло, не е постоянна величина. Тази разлика зависи от породата, от възрастта, от степента на угоеност и други фактори. Тук само искам да подчертая, че поради тези променящи се условия не може да има твърда цена за живо тегло. Угоените млади говеда в страните с месодайно говедовъдство, при продажбата се преценяват на специални пазари от школувани оценители, които отнасят животните към съответната категория със съответната цена. Тази практика гарантира равнопоставеност на фермера и кланицата. Само при наличието на такава система на изкупуване могат да се поддържат месодайните качества на високо равнище и да се осигурява печалбата на фермерите за полаганите усилия. Шести въпрос. Необходима ли е специал-

на подготовка на фермерите, които се занимават с месодайно говедовъдство? За добрите резултати от дейността на месодайната ферма се изисква не по-малка подготовка, отколкото на стопанина на млечната ферма. Жестоко се заблуждават тези, които си представят, че успешна месодайна ферма може има, без добро познаване на тънкостите на това производство. Фермерът трябва да знае какви решения предлагат челните технологии, новите породи и кръстоски. Да умее да поддържа пълноценно хранене. Но най-важното от всичко е да бъде добър наблюдател, за да различава месодайните качества на отделните крави и да открива биците, с които да може да коригира недостатъците и да засилва добрите показатели, т.е. да бъде добър развъдчик. За съжаление тези качества за сега липсват при нашите фермери. Всичко това може да се научи само в специализирани школи или чрез стажуване при добри фермери.

ЕКСПЕРТИ

Биологично животновъдство Общи принципи, валидни за всички биоферми. Развъждане и селекция. Здравето и продуктивността на животните трябва да се стимулират чрез приспособени към техните нужди системи на отглеждане, чрез подбор на породите и адекватни методи на селекция. Спазвайки екологичните норми, трябва да се избират животни, адаптирани към нуждите и условията на фермата. Генетични манипулации, трансплантация на ембриони и хормонална синхронизация на еструса са абсолютно забранени. Забранено е също използването на бици и на сперма от бици, продукт на трансплантация на ембриони. Биофермерите трябва да използват възможно по-често естественото осеменяване. Отглеждане Системата на отглеждане, животновъдните сгради и възможността за движение трябва да са съобразени с особеностите на съответния животински вид. При строителството на нови обори или големи реконструкции на вече съществуващи такива, трябва да се предвиждат дворчета за разходка, като за предпочитане са системите за свободно групово отглеждане пред системите за индивидуално отглеждане. Броят на животните трябва да бъде съобразен с площта на обработваемата селскостопанска земя и с климатичните условия.

химиотерапевтични лекарствени средства (антибиотици, хормони, кокцидиостатици, синтетични аминокиселини и др.). Произход на животните Основен принцип – всички новозакупени животни трябва да произлизат от сертифицирани биологични ферми.

БРОЙ 3-4/ 2016

Нормативни изисквания при производството на растения, растителни продукти и храни от растителен произход по методите на биологичното земеделие При производството, преработката и търговията се прилагат изискванията на Регламент R (CE) 834/2007 на Съвета на Европа от 28.06.2007г. и Регламент 889 от 05.09.2008 година. Все още контролните органи предлагат и възможност за сертификация по Наредба 35 от 30 август 2001 година на МЗХ. Сертифицираните по тази наредба продукти могат да се продават само в България.

BG

Хранене на животните Основен принцип е животните да се хранят според техните нужди. По принцип на животните трябва да се изхранват само фуражи, произведени във фермата. Фуражите, закупени отвън трябва да служат само като допълнение на основния фураж, произведен във фермата и по възможност да идват от друга биоферма. Забранено е прибавянето на синтетични фуражни добавки (карбамид, стимулатори на растежа, ензими, сулфонамиди и др.) Забранено е профилактичното използване на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Животновъдни сгради Леглата на всички видове животни трябва да се застилат със слама, добре да се подсушават и да бъдат добре изолирани. Единственото осветление през деня трябва да бъде слънчевата светлина. Материалите и боите, използвани при построяването и за поддръжката на обора трябва да бъдат безвредни за животните.

Ветеринарна медицина Трябва да се лекуват ранените или болни животни. Хомеопатичните лекарствени средства и методи да се използват с предимство. Противопаразитни средства и синтетични ваксини да се прилагат само със съгласието на ветеринарния лекар!

Kозметични и стопански операции, като например рязане на опашки, обезроговяване и др. трябва да бъдат ограничени до минимум. Разрешените козметични и стопански операции трябва да бъдат извършвани само от квалифицирани специалисти.

23

ЕКСПЕРТИ

Избор на овце за разплод проф. д.с.н. Светозар Тянков Тракийски университет, Стара Загора

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

Изборът на овце за разплод е важен момент, от който зависят бъдещето, продуктивността и стопанската ефективност на стадото на всеки фермер. Само чрез целенасочен отбор на животни с необходимите качества и тяхното развъждане може да се постигне усъвършенстване на стадата и на породите овце. Всеки стопанин трябва да е запознат с основните елементи, по които се избират овцете за разплод. На първо място това са екстериорът, конституцията, проявяването на отделните продуктивни показатели, т.е. индивидуалната продуктивност на животните и не на последно място, произходът и получаваното потомство от съответните родители.

24

I. Екстериор на овцете. Известно е, че има тясна връзка между външните форми на животните (екстериора) и тяхната продуктивност. Външните форми са в зависимост от физиологичната дейност на организма и от степента на развитие на отделните органи и части на тялото. По екстериора се съди за главната продуктивност на овцете, за породната им принадлежност, за конституцията и за здравословното им състояние. При преценяването на екстериора и на връзките му с продуктивността е необходимо да се познават частите на тялото и тяхното развитие или недостатъци при една или друга насока на продуктивност. Най-важните части, по които се преценява екстериорът на овцете, са главата, шията, холката, гърбът, задните части – крупата, бутовете, след това гръдният кош, коремът, млечната жлеза, кожата,

крайниците и костната система. В зависимост от продуктивното направление на отделните породи, изискванията към екстериора са различни и преценката по тези признаци трябва да е съобразена с желаните качества, специфични за всяка порода:

дълги. Към този тип освен овцете от специализираните породи, каквато е Източнофризийската овца, спадат и местните полугрубовълнести и грубовълнести овце от породите Плевенска черноглава, Старозагорска, Маришка, Свищовска и др.

1. Овце за месо. Предната, средната и задната част на тялото са съразмерно развити и добре свързани. Главата е малка, лека и къса, но широка и с права профилна линия. Шията също е къса, но широка и отлично замускулена. Холката, гърбът и кръстецът образуват права линия и се отличават с голяма широчина и богата мускулатура. Крупата е равна, дълга и широка. Гръдният кош е широк и бъчвообразен, със силно издадена напред гръдна кост. Бутовете са широки и запълнени. Кожата е рехава и сравнително дебела, с добре развита подкожна тъкан. Крайниците са къси и широко поставени. Костната система е по-слабо развита. Вълната е суха, с малко серей, предимно полутънка.

3. Овце за вълна. По развитие на телесните части овцете от този тип заемат междинно положение. Главата е средно голяма, обраснала повече или по-малко с вълна. Холката е малко по-висока от тръбната линия. Гърбът е сравнително равен. Крупата е леко свлечена и средно широка. Гръдният кош е средно дълъг, дълбок, но не е достатъчно широк. Вимето е слабо развито. Кожата е добре развита, плътна и образува кожни гънки. Вълната е тънка и гъста, варираща по отношение на дължината на влакната. Костната система е много добре развита. Тръбестите кости са сравнително дълги и дебели, а крайниците са правилно поставени и обрасли с рунна вълна до коленните и скакателните стави. В нашата страна през последните 30 години бяха създадени редица тънкорунни и полутънкорунни породи с комбинирана продуктивност – за вълна и за месо. Освен вълна и месо от тези овце се получава и значително количество мляко. Следователно, новосъздадените тънкорунни и полутънкорунни овце са междинните типове, които притежават в различна степен особеностите на овцете за вълна, съчетани със значителни месодайни качества, добра скорозрялост и растежни способности. През последните 15–17 години у нас се създава специализирано

2. Овце за мляко. Отличават се с удължена форма на тялото. Главата е дълга, тясна, с големи, странично поставени уши. Гърбът е прав и дълъг, но тесен. Крупата е също дълга, но недостатъчно широка. Гръдният кош е тесен и дълбок. Вимето е добре развито, жлезисто и с големи цицки. Тялото има крушовидна форма с широка задна част. Кожата е тънка, плътна, със слабо развит подкожен слой, а вълната в повечето случаи е нееднородна. Костната система е недостатъчно развита. Тръбестите кости са тънки и

млечно овцевъдство чрез възстановяване на двете местни породи за мляко – Плевенска черноглава и Старозагорска, както и с участитето на две чуждестранни породи – Източнофризийска и Аваси. При избора на животни за разплод в млечното направление, наред с другите екстериорни особености, трябва да се обръща внимание и на вимето на овцете.

II. Конституция на овцете. При преценяването на конституцията на овцете се обръща внимание главно на външните морфологични особености, които може да имат връзка с продуктивните качества на животните. Най-напред се обръща внимание на различните екстериорни недостатъци, като тесните и плитки гърди, лошото свързване на предния и средния пояс, тясната крупа, неправилната постановка на предните или на задните крайници, прекъдрената вълна и изнежената конституция – много тънките, дълги и голи крайници, както и силно удължената, тясна глава с вдлъбнат профил. Състоянието на кожата и зарунеността є са указание за един или друг тип конституция. Например, много тънката кожа

с розов оттенък, наличието на незарунени участъци около очите и от вътрешната страна на предните крайници са признаци за изнежена конституция, а дебелата кожа, покрита с дълги груби влакна – за груба конституция. При овцете се различават здрава, плътна, рехава, груба и нежна конституция.

1. Здрава конституция. Характеризира се с хармонично телосложение и оптимална продуктивност на животните. Костната система е добре развита. Кожата е средно дебела, плътна, с добре развит подкожен слой. Вълната отговаря на изискванията за породата. Овцете са бодри и енергични.

2. Плътна конституция. Овцете имат плътна и еластична кожа, добре развита мускулатура и здрави кости. Вълната е гъста, със средна нежност за породата. Животните с плътна конституция са желан тип при овцете за вълна.

3. Рехава конституция. Характерна е за овцете за месо и е свързана с висока скорозрялост на животните. Овцете имат силно развит подкожен слой, в

който се отлагат мазнини. Кожата е дебела, рехава, а вълната – рядка и дълга. Животните са едри, флегматични, с понижена обмяна на веществата и слаба устойчивост към неблагоприятни условия на отглеждане.

4. Груба конституция. Животните се отличават с дебела кожа и масивни кости. Често главата е със силно изпъкнала профилна линия. Овцете с груба конституция са здрави и издръжливи на неблагоприятни условия, но имат ниска продуктивност.

5. Нежна конституция. Овцете с нежна конституция са дребни и недоразвити, с много тънки кости. Крайниците са тънки и дълги. Главата е тясна, силно удължена и суха. Ушите са тънки, почти прозрачни, неокосмени, с розов оттенък. Кожата е много тънка и се разкъсва при отваряне на руното. Вълната е нежна, къса, рядка и прекъдрена. Животните са неустойчиви на болести и дават малко и нискокачествена продукция. Животните с груба и нежна конституция са нежелани за всички продуктивни направления.

III. Продуктивност.

25

За да се преценят правилно животните и да се избират за разплод най-добрите индивиди, необходимо е да се знае тяхната продуктивност. Екстериорът и конституцията дават възможност да се определи посоката на продуктивността, но равнището є зависи от много вътрешни (генетични) и външни (хранене, отглеждане и др.) фактори. Най-важните продуктивни признаци са живата маса, вълнодобивът, млечността, плодовитостта, а от качествените показатели на вълната – нежността (дебелината), гъстотата, дължината, здравината, разтегливостта, къдравостта и рандеманът.

1. Жива маса. Едрината на животните е важен признак при избора им за разплод. При равни други условия по-едрите животни имат и по-висока продуктивност по останалите признаци – вълна, мляко, приплоди. Едрината е показател и за месодайните качества на овцете. Живата маса се определя при раждането, при отбиването, на 9-месечна, на 18-месечна и на 2,5-годишна възраст. Докато при раждането и при отбиването развитието на животните зависи до голяма степен от овцете-майки (по-едрите и по-добре хранените майки и по-млечните овце раждат и отглеждат по-едри агнета), след 3–4-месечна възраст едрината на животните зависи от генетичните им заложби и от доброто хранене. Обикновено контролата на живата маса до 2,5-годишна възраст е достатъчна, тъй като овцете са напълно развити и достигат масата на пълновъзрастните животни.

26

2. Вълнодайност. Това е найважният признак при овцете с комбинирана продуктивност – за вълна и за месо. Вълнодобивът има значение и при овцете от породите за мляко. Ето защо трябва да се отглеждат предимно животни с комбинирана продуктивност, които са икономически по-изгодни. Ако

фермерът развъжда овце от специализираните породи за мляко, желателно е животните да имат еднородна вълна (руното да е съставено от един тип влакна). Младите животни трябва да се стрижат за първи път на 6–7ия месец след раждането, а за втори – на 16–18-месечна възраст. По този начин се получава повече вълна в сравнение с животните, които се стрижат на 18-месечна възраст. Вълнодобивът трябва да се контролира на всяка стрижба.

3. Млечност. Овчето мляко служи за храна на агнетата през бозайния период и за стокова продукция. У нас се доят както овцете от специализираните породи за мляко, така и от комбинираното направление. Млечната продуктивност се контролира предимно през първите две лактации. Контролите се извършват един път на месеца. Отчитат се дневната млечност и млечността за 30 дни. Освен от редица вътрешни фактори, млечността зависи до голяма степен от условията на хранене и отглеждане и от правилното доене.

4. Плодовитост. Това е също важен стопански признак, свързан с получаването на повече месо. Основни мероприятия за повишаването є са намаляването на яловостта и увеличаването на многоплодието, съчетани със запазването и отглеждането на всички родени агнета. Плодовитостта е породно качество, върху което влияят храненето, отглеждането, климатичните условия, възрастта и др. Най-висока плодовитост имат овцете от породата Фински ландрас и Романовска – до 250 агнета от 100 овце. За повишаване на плодовитостта у нас най-напред трябва да се реши въпросът за опазване на родените агнета. Овцете от тънкорунните и полутънкорунните породи имат заложби за 130–140 агнета от 100 овце, но се отчита плодовитост под

100%. Тесните, влажни и тъмни помещения и въобще лошите условия на отглеждане се отразяват отрицателно върху плодовитостта, като причиняват различни заболявания и увеличават абортите.

IV. Преценка по произход. Тази преценка има голямо значение за младите мъжки и женски агнета, които не дават продукция. След като животните навършат 3–4-месечна възраст, фермерът трябва да определи кои да остави за разплод и кои да бракува. Освен на общото развитие, екстериора и конституцията, внимание се обръща и на произхода на агнетата. Ако родителите и прародителите на животните имат висока продуктивност, стопанинът може да разчита, че тази продуктивност ще се предаде и на потомците. На тази основа се извършва и отборът по произход. За да се прецени едно животно по произход, необходимо е да се знае неговото родословие. Когато животните в стадото са малко (10–15), това не е трудно, но при повече животни (150– 200) трябва да се водят записки за контролите и произхода. Точното регистриране и номериране на овцете във фермата е необходимо и за да се избегне стихийното родствено съешаване, което може да нанесе големи загуби. Преценката по произход се смята за предварителна и недостатъчно сигурна, но при липса на други данни може да е много полезна. С възрастта се допълва с резултатите от преценката по собствена продуктивност и потомство.

V. Отбор по потомство. Преценката на животните по потомство е последният, решаващият етап при избора на животни за разплод. Ако дадено животно има висока продуктивност и много добър произход, но не предава качествата си на потомството, то не може да е

подобрител в стадото. За да бъде правилна преценката по потомство, всеки фермер трябва да води точно зоотехническите книги, в които да записва редовно данните от контролите на продуктивността, разплодната дейност и произхода на животните. В тази дейност значителна помощ могат да окажат специалистите по племенно дело и селекционните центрове по животновъдство По потомство се преценяват както кочовете, така и овцетемайки. Сравняват се дъщерите с техните майки и с връстничките от стадото, като се използват основните продуктивни показатели – вълнодайност, млечност, жива маса, плодовитост и др. Избор на овце за разплод от тънкорунни породи У нас са създадени 4 тънкорунни породи, които се отглеждат в равнинните райони на страната – Североизточнобългарска тънкорунна, Дунавска тънкорунна, Тракийска тънкорунна и Карнобатска тънкорунна. Освен в обществените стопанства, голям брой животни от тънкорунните породи се развъждат и в много частни стопанства. Практиката показва, че освен качествена тънка вълна и месо от тънкорунните овце се получава и значително количество мляко – средно 40–55л, а в отделни стада до 100л. Овцете за разплод от тънкорунното направление трябва да се отличават със здрава, плътна конституция и добър екстериор. Главата не трябва да е груба, а средноедра, без рога при овцете-майки. Зарунеността трябва да бъде до линията на очи- те, за да не пречи на зрението. Шията да е добре развита, средно дълга и широка с добре изразени кожни гънки. Холката трябва да е широка и заедно с гърба и крупата да образува права линия. Крупата също трябва да бъде широка и добре замускулена, а гръдният кош – дълъг, широк и дълбок.

При избора на овце за разплод особено внимание трябва да се обръща на кожния запас (наличието на кожни гънки в областта на шията). Установено е, че животните с умерен кожен запас (1–2 кожни гънки на шията) най-добре съчетават едрината на тялото с добра гъстота, дължина, нежност и изравненост на вълната. Селекцията при мериносовите породи се води за по-облекчен тип, т.е. за по-малко кожни гънки по тялото. Вълнодобивът при овцете за разплод трябва да бъде 6–8кг, а при кочовете – 13–16кг с рандеман 40–45%. Избор на овце за разплод от полутънкорунните породи Към тази група спадат двете кросбредни породи (Севернобългарски коридел и Южнобългарски коридел) и двете цигайски породи (Старопланински и Родопски цигай). При кросбредните породи трябва да се избират за разплод животни с широки, добре изразени месодайни форми на тялото и жива маса – 55–60кг. Главата при тези породи е широка, но не толкова дълга, холката е широка, а гърбът – дълъг и широк. Гръдният кош е широк и дълбок. Кожата е плътна, без кожен запас, а вълната се отличава с едри, плоски къдрици, специфичен лустров блясък и дължина над 10–12см. Тялото и корема са добре зарунени, а крайниците са обрасли до коленните и скакателните стави. Вълнодобивът е 4,5–5кг при овцете-майки и до 10–12кг при кочовете, с рандеман 55–60%. Цигайските овце са по-дребни от кросбредните, с жива маса 45–55кг. Тялото им е средно широко и дълбоко, добре обрасло с рунна вълна и без кожни гънки по шията. Животните са със здрава и плътна конституция и добър екстериор. Отглеждат се предимно в планинските райони на страната. Вълната им е дълга – средно 9–10см с плоска или разтегната къдрица. Количество-

то на непраната вълна от овцете-майки трябва да бъде около 3,5–4кг, а при кочовете – 7–8кг, с рандеман 60–65%. У нас и от двата типа полутънкорунни овце може да се получава средно около 40–50л мляко, като при някои високопродуктивни животни млечността за лактация достига до 100– 120 литра. Избор на овце за разплод при породите за мляко Към тази група се отнасят Плевенската черноглава, Старозагорската и Маришката овца, както и различните млечни кръстоски, получени с участието на тези породи и специализираните породи за мляко – Източнофризийска и Аваси. Те се отглеждат предимно в равнинните райони, с богата фуражна база. При избора на животни за разплод трябва да се обърне изключително внимание върху екстериора и конституцията на животните. Избират се едри растовити овце, с удължена (крушовидна) форма на тялото и здрава конституция. Живото тегло при овцете-майки трябва да бъде над 55–60кг, а при кочовете – над 90–100кг. Вимето на овцете трябва да е голямо, жлезисто, с две симетрично развити половинки и правилно (отвесно) разположени цицки, което създава възможност за пълно доиздояване и прилагане на машинно доене. Трябва да се избират за разплод овце с млечност над 150–200л и кочове с млечност на майката, превишаваща минимум с 50% тази на овцете-майки, които ще покриват. Плодовитостта при тази група овце е много добра – средно 130–150%, а при някои породи и по-висока – 200% при Източнофризийската. Вълнодобивът е сравнително нисък – 3–4кг при овцете и 4–6кг при кочовете. Вълната е предимно полугруба или еднородна (местна подобрена).

27

ЕКСПЕРТИ

Отглеждане на зайци Иван Григоров Едно от най-популярните домашни животни, отглеждани в живия кът на двора, е заекът. Негов прародител е дивият заек подземник (дивата куникула), който е много далечен родственик на обитаващия сред природата у нас див европейски заек. Смята се, че заекът подземник е одомашнен за първи път в Китай (IV век пр.н.е.), а по-късно и в Испания (I век пр.н.е.). Някога в Испания дивите зайци подземници се затвърдили толкова много, че започнали масово да унищожават посевите, зеленчуковите и овощните градини. Това дало повод на древните римляни, стигнали тогава до Испания, да я нарекат „зайча страна“. По това време заешкото месо и особено зародишите (неродените още зайчета) били любимо ястие от трапезата на знатни особи. По тези причини започнали да отглеждат живи зайци в определени пространства, където те се размножавали. Това било началото на одомашняването им. И днес заешкото месо се цени много, тъй като е сочно, лесно смилаемо и с високи вкусови и диетични качества.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

Отглеждане Зайците могат да се отглеждат на открито (във волиери или клетки) и на закрито (в клетки). При домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси, по възможност с югоизточно изложение. Зайците не обичат течение. Най-подходящи за отглеждане са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за събиране на екскрементите. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45см.

28

Хранене Препоръчва се зайците да се хранят с фабрично гранулиран фураж, който съдържа всички необходими хранителни съставки. При липса на гранулиран фураж в дажбата се включват зърнени храни (овес, пшеница, ечемик, царевица) и по-малко зърнено-бобови (соя, грах, фий, леща). Зайците обичат варени картофи, смесени с пшенични трици, царевична ярма или обезмаслено мляко. Към дажбата трябва да се добавят храни, богати на витамини от групата В. През лятото трябва да им се дава зелен и сочен фураж, престоял няколко часа след окосяването (за да изсъхне, тъй като получават опасни подувания), а през зимата

– изсушено детелиново, люцерново или ливадно сено, моркови, цвекло и др. Вода се дава на воля. Размножаване Половата зрелост на зайците настъпва след 3-месечна възраст, но при различните породи варира. За разплод обаче се пускат зайци, навършили 4–6 месеца. Мъжкият се използва за разплод до 1,5–2-годишна възраст, а женската – най-много до 3–4-годишна възраст. Размножителната способност на домашните зайци продължава до 6-годишна възраст. За оплождането на 6–8 женски заека е необходим един здрав и силен мъжки, който не трябва да се допуска повече от 2 пъти дневно (сутрин и вечер). Оплодената зайкиня обикновено не допуска мъжкия за повторно покриване. На женската трябва да се осигури родилно сандъче, застлано със сено и кръгъл отвор отпред за влизане и излизане. В него няколко дни преди озайчването зайкинята оскубва от козината си меки косми, с които дооформя гнездото и след раждането покрива новородените. Бременността продължава около 30–32 дни. Раждат се 5–10 голи и слепи зайчета, и то най-често през нощта. Бозайният период е около 35–40 дни. Към 5–7-ия ден тялото на малките се покрива с козина, а на 8–10-ия ден те проглеждат и започват да пълзят. След 20–24 дни от раждането започват за ядат от храната на възрастните. Когато се отбият, препоръчва се на майката да се осигури 1–2-седмична почивка, преди да се заплоди отново. Продължителността на живота на зайците е около 8 години. Първите исторически сведения за създаване на породи зайци датират от VIII век, но най-голяма селекционна работа е извършена през XIX век. Днес съществуват над 60 породи домашни зайци, обединени според характера на получената продукция в породи за месо (Белгийският великан, Бял великан, Бял новозеландски заек, Калифорнийски заек и др.), породи за кожа (Рекс, Тюленов заек и др.), комбинирани породи за месо и кожа (Чинчила, Виенски син заек и др.), породи за вълна (Ангорски заек, Бял пухов заек и др.).

БРОЙ 3-4/ 2016

сетата нанасят огромни щети на фермерите. Паразитните болести по животните нанасят огромни щети на фермерите в цял свят, изразяващи се както в директни загуби, така и в предразположение към вторични заболявания. Сред най-значимите въздействия на паразитите върху животните са видимо изоставане в растежа и развитието, влошаване качеството на кожата, влошаване на общото състояние, лесна уморяемост и отпадналост, храносмилателни разстройства. Със своето действие паразитите се явяват и като отключващ фактор за развитие на множество заразни и незаразни заболявания. Как да водим успешна борба с паразитите? Това е въпросът, който задават всички фермери, осъзнали необходимостта от третиране на животните срещу паразити, за да се запазят ценните продуктивни показатели на животните. Качественото и навременно проведено обезпаразитяване на прасетата ще позволи на стопаните да получат предварително планираната животинска продукция. От изключително важно зна-

BG

бронхопневмонии. Всички тези заболявания забавят неимоверно растежа на прасетата и водят до непредвидени разходи на фермерите заради необходимото лечение и непълноценното усвояване на фуража. Респираторните (актинобацилната плевропневмония и ензоотичната (микоплазмена) пневмония) и стомашно-чревните заболявания (едемната болест, илеит, дизентерия) са проблем, водещ до увеличаване на смъртността в много свинеферми. „Биовет” АД предлага широка гама от готови подходящи решения за всички икономически значими заболявания при свинете. Това са продукти, които се прилагат посредством фуража или с водата за пиене – „Амоксивет 500”, „Биомезин“, „Биовит“, „Диар Стоп Форте“, „Панвет“, „Родотиум“, „Родотет“, „Тилмовет“, „Тиловет“, „Хидродокс“, „Парофор“. Предлагат се и инжекционни форми като „Окситетрациклин“, „Родотиум 10%“, „Тиловет Б200”. Консултирайте се винаги с вашия ветеринарен лекар относно приложението на продуктите, препоръчват от „Биовет“ АД. Паразитните болести по пра-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

При отглеждане на прасета в личния двор се изискват познания за правилно хранене и поддържане на подходящи здравословни условия в помещенията, предназначени за обитаване от животните. Поддържането на добри хигиенни и здравни условия ще гарантира получаване на вкусно и качествено месо в края на периода на отглеждане. Първите дни след настаняване на младите животни в новия им дом са изключително важни за адаптирането им към новите условия. Намаленият апетит е първи признак за заболяване при прасетата. Периодът преди и по време на отбиване на млади прасенца е най-критичeн. Проблемите се свързани най-вече с хранителния стрес, който трябва да преодолеят младите, неукрепнали още животни. Храненето с пълноценна и качествена храна е ключов фактор за висока продуктивност. Първи признак, алармиращ за здравословен проблем при свинете, е апетитът им. При заболелите свине апетитът е намален или въобще отказват приемането на храната. Внимавайте за инфекциозни и паразитни заболявания по прасетата. Особено внимание трябва да бъде обърнато на инфекциозните и паразитните заболявания по прасетата. Като най-често срещани инфекциозни заболявания при прасетата са септичните състояния при новородените, червенка, следродилни инфекции, едемна болест, колибактериоза и дизентерия, бронхити и

ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ

Как да решим най-честите здравословни проблеми при прасетата

29

30

чение е да се определи видът на паразитите (паразитен статус) по животните, за да се приложат съответните лекарствени продукти. Трябва да бъде създадена противопаразитна програма за действие, която има за цел ефективно обезпаразитяване, отчитаща особености на жизнения цикъл на паразита, местата за паразитиране и сезонността. Тук на помощ на фермерите идва ветеринарният специалист, който трябва да установи причинителя, да препоръча третиране с подходящи медикаменти и да участва в самото изпълнение на обезпаразитяването, за да гарантира правилно изпълнение на мероприятието. Не третирайте прасетата „на сляпо“ с противопаразитни средства. Всяко едно третиране „на сляпо” с противопаразитни средства без да се знае вида на паразита, неговата локализация и размера на инвазията, ще доведе до необоснован разход на средства и съмнителен ефект от третирането. Изборът на средства за обезпаразитяване, които се предлагат на пазара на този етап е голям и трябва да се избере най-подходящият за случая. Продуктът трябва да отговаря на изискванията за качество, ефективност, безопасност, удължено действие, лесно приложение и изгодна цена. „Биовет“ АД, в стремежа си да отговори на нуждите на ветеринарните специалисти и фермери предлага широк набор от ефективни и безопасни продукти за обезпаразитяване, доказали многократно своята ефективност върху паразитните инвазии. Това са „Фенбивет премикс“, „Пандекс премикс“, „Пандекс“ – инжекционен разтвор и „Ендектовет“ – инжекционен разтвор. Последните три имат уникален механизъм на действие, който се основава на едновременното въздействие срещу вътрешните и външните паразити.

Как да се справим с най-честите заболявания на домашните птици Отглеждането на птиците в двора изисква познания за правилно хранене и поддържане на подходящи здравословни условия в помещенията, предназначени за обитаване. Поддържането на добра хигиена и условия ще гарантира получаване на вкусно и качествено месо в края на периода на отглеждане. Първите дни след настаняване на младите пилета, патета и пуйчета в отредените за тях помещения са изключително важни за адаптирането им към новите условия. Този период на адаптация към новите условия на живот е найкритичeн. Проблемите са свързани най-вече с хранителния стрес и условията в помещенията, към които птиците трябва да се адаптират. Храненето с пълноценна и качествена храна е ключов фактор за висока продуктивност. Помещенията, в зависимост от вида на отглеждане – подово или клетъчно, трябва да отговарят на санитарните изисквания, а именно да са чисти, сухи и обезпаразитени. Преди да закупите необходимите ви птици е необходимо да се снабдите с качествен фураж, отговарящ на изискванията за съответния вид и възраст, да се консултирате с вашия ветеринарен лекар за изготвяне на най-подходящата профилактична програма, която ще гарантира добър жизнен статус и старт в отглеждането. При покупката на фураж се информирайте за наличието на кокцидиостатик в него. Кокцидиостатикът е изключително важна фуражна добавка, която ще предпази вашите птици от кокцидиоза, паразитоза, която води до високи загуби и смърт. При липса на кокцидиостатик се допитайте до вашия ветеринарен лекар за да предпише медикаменти, с които ще защитите вашите птици. Въпреки добрата организация и профилактика е възможно да се появят заболявания, характерни за всеки вид птици. Първите признаци, алармиращи за здравословен проблем при птиците са апетитът, приемът на вода и цветът на изпражненията. При заболелите птици апетитът е намален или въобще отказват приемането на храната, а увеличават приема на вода. Изпражненията може да са оцветени в червен, бял или жълто-зелен цвят. Червените изпражнения са признак на кокцидиоза, белите на салмонелоза и жълто-зелените на колибактериоза. Особено внимание трябва да бъде обърнато на инфекциозните заболявания по птиците. Те забавят неимоверно растежа на птиците и водят до непредвидени разходи на фермерите заради лечение и непълноценното усвояване на фуража. Как да водим успешна борба? Това е въпросът, който задават всички фермери, осъзнали необходимостта от третиране на птиците, за да се запазят ценните им продуктивни показатели. Качественото и навременно проведено лечение ще позволи на стопаните да получат предварително планираната животинска

продукция. Тук на помощ на фермерите идва ветеринарният лекар, който трябва да установи причинителя, да препоръча третиране с подходящи медикаменти и да участва в самото изпълнение на лечение, за да гарантира правилно изпълнение на мероприятието. Всяко едно третиране „на сляпо” с лекарствени средства без да се знае видът на причинителя ще доведе до необоснован разход на средства и съмнителен ефект от третирането. „Биовет“ АД предлага разнообразна гама от го-

тови решения за всички икономически значими заболявания при птиците. Това са широк набор от ефективни и безопасни продукти за профилактика и лечение, доказали многократно своята ефективност върху инфекциозните причинители. Част от добре познатите продукти, се прилагат посредством фуража или с водата за пиене – „Амоксивет 500”, „Биовит“, „Биоселет Е“, „Панвет“, „Родотиум“, „Тилмовет“, „Тиловет пулвис“, „Хидродокс“ и „Виалитон“. Консултирайте се винаги с Вашия ветеринарен лекар относно приложението на продуктите!

Как да подобрим прираста при птици и свине с ензима Hostazym® X Добавянето на ензими във фуража за птици и свине прави възможно използването на поголеми количества от зърнени продукти, съдържащи високомолекулни хранителни вещества (нескорбелни полизахариди). Това са съставки, които нормално са трудно усвоими. От въглехидратните групи, нишестето е от най-важно значение, защото е лесно смилаем източник на енергия за свине и птици. Освен нишесте, зърната съдържат и други въглехидрати, като целулоза, хемицелулоза и пектин, които са трудно смилаеми и могат да имат вреден ефект върху процесите на храносмилане и абсорбция. Те се класифицират като нескорбелни полизахариди (NSP). Как да направим така, че фуражът да стане по-лесно усвоим?

Hostazym® X microGranulate представлява ензимен продукт, специално разработен за включване във фуража на птици, пуйки и свине, съдържащ високомолекулни хранителни вещества, нескорбелни полизахариди или така наречените арабиноксилани. Повечето от тях са въглехидрати, съдържащи се в клетъчната стена. Такъв е случаят при всич-

ки фуражни дажби, приготвени на база пшеница. Стомашночревният тракт на животните не е способен да абсорбира тези хранителни вещества в тяхната високомолекулна форма. Причина за слабата степен на усвояване на тези вещества се състои в това, че животните не произвеждат ензимите, необходими за разграждане на нескорбелните полизахариди. Използването на ензимни продукти позволява фуражните дажби да съдържат значително по-високи количества нескорбелни полизахариди, без това да води до влошаване на показателите за растеж на животните. Hostazym X microGranulate повишава хранителната и енергийна стойност на фуражите и по този начин спомага за намаляване разходите за фураж и подобряване на прираста.

Hostazym® X е един от найуниверсалните NSP ензими в света. В резултат на уникалeн повърхностен производствен ферментационен процес (SF), Hostazym® X притежава множество ензимни активности, което прави този ензим подходящ както за прасета, така и за домашните птици. Производствения щам е Trichoderma, който генерира ксиланаза и има дейност

с двойно действие: разкъсва клетъчните стени, които ограждат хранителни вещества, чрез разкъсване на неразтворимите NSP фракции (особено важно за житни и соеви базирани фуражи), но също така понижава вискозитета на фуража (важно за пшеница и ечемик). Защо с Hostazym® X животните по-добре усвояват протеина от фуражите? Това води до по-добра енергийна конверсия и по-добра усвояемост на протеин, което направи Hostazym® X предпочитаният NSP ензим за използване във фуражите за прасета и птици, независимо от източниците на суровините, които се използват. Поради метода на производство SF, стабилността на Hostazym® X като съхранение и обработка е много повисока, отколкото при повечето други NSP ензими. Това прави Hostazym® X предпочитания NSP ензим във фуражите за свине и птици. Продуктът се предлага под формата на премикс и в течна форма, така че фермерите и производителите на фуражи имат възможност за избор, според технологията на производство.

31

МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ БРОЙ 3-4/ 2016 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 32

Франция е пазар №1 за биопродукти Мила Александрова Френските биопроизводители поздравиха България по случай националния ни празник навръх 3-ти март на международната конференция на биопроизводителите, т.г. в Париж. Поздрави ни и Министърът на земеделието на Франция Стефан Льо Фол, който пристигна в края на първата част и не пусна нашите представители да слязат от трибуната. Стоилко Апостолов, директор на фондация „Биоселена” представи родното производство на екологично чисти храни в цифри и диаграми, а Любомир Ноков, представи емоционално и с гордост от постигнатото, нелекият си път на един от пионерите в биоземеделието ни. Франция е пазар номер 1 за биопродукти с годишен оборот 5,5 милиарда евро, с ръст от 11% за миналата година и 13% за супер-хипермаркетите. Търсенето на биопродукти се увеличава в световен мащаб, съответно се увеличава и производството. Само за миналата година биопроизводителите във Франция са се увеличили с 8% Повече от 100 000 работни места са ангажирани директно с био производството 1,3 милиона хектара обработваеми земи са сертифицирани като БИО във Франция с годишен ръст 5% и с ръст на работните места 10%. За миналата година 200 000ха са в конверсия към БИО. Бюджетът, за съжаление е достига – много

Bio

са производителите, които искат да се конвертират в БИО, тъй като за тях това са сигурни пазари и по-високи доходи. Дидие Переол, директорът на Агенция БИО на Франция ръководи сектор, който не познава кризата на млекопроизводителите и свиневъдите, а министърът бе аплодиран и говори дълго и с удоволствие за общата ни политика, с перфектно познаване на материята в цифри, факти и хора. Обръща се по име към някои от фермерите в залата, пита ги за стопанствата им, за проблемите, за иновациите им. „Основната ни задача е да запазим био-то с всичките му ценности и в логиката на структурата му, за да осигури на произодителите едно адекватно за труда им заплащане. Да запазим смисъла на био-то и добрите перспективи пред него. Тук сме за да строим един общ европейски проект. За съжаление днес вместо да създаваме европейски проекти, ние сме конкуренти. Всеки работи сам за себе си. Посланието на министъра е – „работете заедно, създъвайте общи проекти”. През паузата разговарям със Стоилко Апостолов за възможностите да представим наши продукти на френския пазар, питат го и търговци от веригите за био-храни. За съжаление, освен розово масло, други наши биопродукти няма в страната на кулинарното изкуство. Да се надяваме, че скоро ще има!

които са достойни да намерят своя реализация и на швейцарския пазар. Две години подред биопродукти с марката „За Балкана и хората“ бяха представяни на приема за Националния празник на Швейцария, организиран от Швейцарското посолство в София. Продуктите могат да бъдат купени всяка събота на фермерския пазар в софийския квартал Борово, на панаири и изложения в цялата страна.

БРОЙ 3-4/ 2016

дукция в животновъдството.

24-те общини, които са в района на проекта, са: Мъглиж, Казанлък, Павел баня, Карлово, Сопот, Антон, Пирдоп, Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Габрово, Трявна, Белоградчик, Чупрене, Чипровци, Георги Дамяново, Монтана, Берковица, Вършец, Враца, Своге, Годеч, Костинброд. Голямата цел на проекта е изграждането на успешен модел, който да покаже, че връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша – за местните хора, за бизнеса и за околната среда. Екипът на проекта е убеден, че постиженията ще бъдат стимулиращ пример и модел за прилагане в други райони на България и ще покажат на практика, че мрежата „Натура 2000” не е пречка за бизнеса, нито набор от сложни правила, а реална възможност да се предлагат продукти и услуги с високо качество и екологична стойност, които са все по-търсени от българските и европейските потребители.

BG

За проекта „За Балкана и хората“: Българско-швейцарският проект „За Балкана и хората“ („Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“) е най-големият проект, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Общата му стойност е 4 790 000 швейцарски франка, от които 590 000 швейцарски франка е съфинансирането от българските партньори. Районът на проекта включва девет зони от „Натура 2000” в Западна и Централна Стара планина и три парка („Българка“, „Врачански Балкан“ и „Централен Балкан“). По него работят пет български и четири швейцарски неправителствени организации, както и Министерството на земеделието и храните чрез Изпълнителна агенция по селекция и репро-

Ива Тончева

ЖИВОТНОВЪДСТВО

За първи път фермерски продукти с марката „За Балкана и хората“ бяха представени в Швейцария на приема за 3 март – националния празник на България, организиран от Българското посолство в Берн. Над 400 души присъстваха на приема, състоял се за четвъри пореден път в тържествената приемна зала на Кантоналния парламент на Берн по покана на посланика на Република България в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн г-жа Меглена Плугчиева. Присъстваха голям брой представители на дипломатическия корпус, на федералните и кантонални институции на Берн, местния бизнес, както и множество българи, живеещи в Швейцария. Специален почетен гост на приема бе Президентът на националния парламент на Конфедерация Швейцария г-жа Криста Марквалдер. По традиция на гостите бяха предложени българско вино и специалитети. За първи път гостите на прием за националния празник на България имаха възможността да се насладят на български фермерски продукти от Балкана – сирене, кашкавал, сладка и биологичен мед, предоставени специално за приема от българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Производството на фермерските продукти е подпомогнато по проекта, който действа от 2012 година в Западна и Централна Стара планина. Според посланик Меглена Плугчиева, това бе една изключителна възможност на взискателната местна публика да се представят висококачествени български фермерски продукти,

МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ

Български фермерски храни с марката „За Балкана и хората“ в Швейцария

33

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Златна Добруджа златни момчета ражда Мила Александрова, президент на Френско-българска селскостопанска асоциация

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

На изложението в Париж МДД-Експо, ежегодната среща на производители от цял свят със закупчиците на търговските вериги за първи път се представиха добруджанските фирми „БулАкваФиш” ООД и ЕТ „Статев”. „БулАкваФиш” е основана преди три години от двама съдружници – дългогодишните приятели Йордан Апостолов и Виктор Скравенски, ентусиазирани от идеята да направят развъдник за есетри и уникален продукт – филе от есетри. Деликатесът, маринован в коняк или кленов сироп, без консерванти, събра около щанда им търговци на рибни продукти и деликатеси и журналисти, които не спестиха похвалите си. „Добра идея, този продукт е иновативен, непознат на пазара и направен майсторски“ – казва собственик на световно известна марка рибни продукти, белгий-

34

ски търговец се завръща два пъти да го дегустира, шефове на ресторанти анализират рецептата. „Меката“ на световното кулинарно изкуство е покорена! „Всичко правим сами – от люпилнята за рибките до крайния продукт, а това са три съвсем различни дейности, които изискват специфични познания“, казва Виктор. Йордан допълва, че сондажът им е на 1200 метра и рибите се отглеждат във възможно най-чистата вода. „Даваме работа на 25 млади хора, средната възраст на работниците ни е 25 години и ни радва това, че бизнесът ни има и социално измерение. „Когато младите хора остават в България с възможност за постоянна работа, това е удовлетворение за нас“, добавя Йордан На щанда ни атмосферата е приятна, приятели-

те са съдружници и в във фирмата на Недялко, Елина и Славяна Статеви, производители на друг уникален български продукт – олио от тиквени семки. Тъмно-зеленото гъсто олио се получава от специален сорт тикви при студено пресоване и е в гамата на така наречените „алигаменти“ – хранителни продукти с лечебни качества. Редовната употреба лекува сърдечни проблеми, подобрява паметта, редуцира умората, подобрява имунната система, намалява холестерола, оправя проблеми на простатата и бъбреците и още, и още, заради което го наричат „зеленото злато“. Първият посетител топи с почти четвърт френска багета в „зеленото злато“ и притваря очи от удоволствие, снабдител на „звездни“ парижки ресторанти опитва лъжичка, после втора и иска оферта, сега и веднага. Журналист от специализираната преса грабва подарената му след интервюто бутилка и споделя, че ще я пази за гости. „Зеленото злато“ „уби рибата“, но не и есетровото филе! Приятелите се радват на взаимните си успехи, приключват изложението с оптимизъм за успешни сделки и тръгват обратно към най-плодородната земя на Европа със самочувствието на успели българи!

Изложението на Марките на търговските вериги се провежда всяка година в Париж в края на месец март.

MDD EXPO е срещата на производителите със закупчиците на европейските и световните търговски вериги. Индустриални холдинги, малки и средни фирми, start up и семейни фирми излагат всичко, което клиентът ще потърси в супермаркета.

4500 закупчици от 46 държави договарят традиционни или иновационни продукти за търговските вериги. На MDD Expo ще се срещнете с представители на големите вериги супер-хипермаркети, търговци на едро, собственици на гастрономически магазини и вериги, вериги БИО, вериги аптеки и дрогерии, специализирани магазини и др. Някои от тях: Accor, Aldi, Auchan, Bacardi, Buffalo Grill, Carrefour, Casino, Chicken Spot, Colruyt, Elior, Franprix, Harrods, Intermarche, la Fournee Doree, Leader Price, Leclerc, Lidl, Metro, Monoprix, Picard, Relay, Scamark, Systeme U, The Walt Disney Company, Yves Rocher... Всички сектори на хранителната и леката промишленост са представени – от суровини до краен продукт. Предвид, че България няма световно наложени марки, това изложение отваря вратите на световните пазари за нашите производители. Особено интересен е конкурсът за иновации, както и биопътеката, която дава възможност на търговците да се срещнат с биопроизводителите.

35

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Една поетична изповед: „Живот, отдаден на науката“

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4/ 2016

Красимир Пеков

36

В началото на 2016г. излезе от печат нова книга на видния учен и практик – човекът дал може би най-голям принос в развитието на съвременната зооинженерна наука, специалист както по храненето на животните, така и по цялостния селскостопански процес, а от там и до най-важното – качеството на храненето и на живота на хората – професор Николай Тодоров. Книгата е второ, допълнено издание на излязлата през 2009 година биографична книга „Професор Николай Тодоров – 50 години в плен на науката“. И тук е разковничето при обяснението на чудния, изпълнен с неочаквани обрати живот на младежа, роден в най-високото село на Балканския полуостров – Манастир. То е сгушено в пазвите на Родопа планина и пази традициите на родовете основатели на селото. Всички те, преселници от съседните дялове на планината, бягащи през XVII век от насилственото приемане на исляма, а през XIX в. – заради оставането на първото родово поселище – днешното село Давидково (Дауткьой, Даутково) в пределите на османската империя, та чак до знаменателната дата 6-и септември 1885г. и Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Всички те са водени от неизменната човешка жажда за свобода в името на своята християнска вяра. Този хъс към новото се е предал генетично и на младия Николай, който помни пристигането на първия камион в селото заради младежките бригади, а

Не жалих време, пари и сили, не се уморих да търся и да събирам знания и опит. За мен важи с пълна сила пословицата „Залудо работи, залудо не стой“. преди това до селото се стигало само с катър. Неслучайно и самият автор започва описанието на шарения си и чуден живот с тези начални описания на мястото, в което се е родил, на своите родови корени, за да потърси обяснение за неугасващата си в годините жажда за знания за развитие на науката и практиката, водили го през целия му живот през различни перипетпии, но позволили му в един недотам дружелюбен обществен климат, да обиколи целия свят. От книгата не става ясно дали освен четирите населени континента, не е бил и на ледения пети континент. И ако досега не го е направил, му пожелаваме да го стори в следващата част от живота си. Сигурно и там ще открие нещо полезно за подобряване на науката за животните. За значимостта на делото и трудовете на проф. Николай

Тодоров думата естествено има специалистите, а те са толкова много, че само с кратките си обръщения към юбиляра заемат поне половината от книжното тяло на изданието. И това не са само познати и колеги на професора, но самите те – светила в науката за селското стопанство. В своите отзиви те отдават заслужено място на своя колега, приятел и учител, като го поставят сред най-светлите основатели на съвременната наука, допринесъл неимоверно много за нейното развитие, осъвременил и по този начин „спасил“ от изчезване зооинженерната наука, въвеждайки съвременни образци от западните практики на най-престижните университети в Съединените щати, Япония, Австралия и Нова Зеландия и къде ли не в света. (До снимката – цитат от книгата на проф. Н.Тодоров)

Иванка и Иво Даневи са майка и син, потомствени животновъди в тревненското село Глутниците. Последния четвърт век балканджийката е посветила на отглеждането на овце. Помага є Иво, 32-годишният є син. Двамата са сред „последните мохикани”, останали да живеят в красивото балканско селце под връх Белновръх, и единствените животновъди тук. И ако днес в селото има 5–6 постоянни жители, някога в земите в Габровска област кипял бурен живот. Най-напред тези места били населявани от траките. Тук се пресичали древните пътища и проходи, свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив). По време на Възраждането, в Трявна и околните села кипяло занаятчийство, майстори зидари съграждали масивни и уютни къщи, а прочутите тукашни дърворезбари ги украсявали с изящни слънца по тежките дървени тавани. Но през всичките тези години и след Освобождението мест-

ЛЮБОПИТНО

Потомствени животновъди отглеждат изчезваща порода овце под Белновръх ните хора се препитавали не само със занаяти, строителство и търговия, а и с традиционния за Балкана поминък – животновъдството. По поляните на Стара планина пасели хиляди овце, а стопаните им произвеждали от добитото мляко ароматно овче сирене и гъсто кисело мляко, стрижели ги за вълна, изхранвали се с месото. Сред тези овчари били предците на Иванка и Иво, които пасли овцете си по тучните билни поляни под връх Белновръх – някога най-големите в днешния Природен парк „Българка“, разказва за Agronovinite.com Лора Жебрил, експерт проекти „Финансови инструменти за околната среда“ в WWF Дунавско-Карпатска програма България. Днес поляните са обрасли с храсталаци и дива растителност, а иглолистният лес бавно ги завзема. По тях вече не припкат овце, които по естествен начин – чрез пашата, да поддържат природното равновесие. Дори и да се намерят природозащитници ентусиасти, които да се заемат с възстановяването

Иванка Данева с част от стадото

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3-4/ 2016

37

Иво се е заел да изчисти с храсторез обраслите билни ливади. (Сн. Александър Пенков/WWF)

38

на билните поляни, това би била непосилна задача – ливадите са върнати на някогашните си собственици. Мнозина от техните наследници са пръснати в големите градове у нас и в чужбина и не им се занимава със земята на баба и дядо. Иванка е едно от малкото изключения. В края на 80-те години на ХХ век в селото имало голям стопански двор, стопанисван от тогавашното ТКЗС. При ликвидацията на кооператива жената купила обори и решила да продължи семейната традиция с отглеждането на овце. Мъчила се с тях през последния четвърт век, докато накрая останала единственият животновъд в обезлюденото село. Наскоро Иванка се пенсионира, отдава се изцяло на фермерството, а синът є Иво є помага.

32-годишният животновъд е от хилядите български стопани, които са наясно, че не могат да се издържат само от земеделие и животновъдство, за разлика от селяните в развитите държави. За да осигурява свежи пари у дома, младият мъж работи като сервитьор в заведение в Трявна, а „свободното“ си време е посветил на семейната ферма. Иванка и Иво отглеждат 35 овце от старозагорската аборигенна порода, разказва Лора Жебрил. Наскоро двамата решават да се заемат с развъждането и на агнета от изчезващата стара българска средностаропланинска порода. Овцете от този вид навремето били много разпространени

в централната част на Балкана заради отличните си качества за живот в трудни планински условия. Средностаропланинската овца е резултат от народна селекция и е от типа на каракачанските овце, но по-едра от тях, с издължено тяло и повисока продуктивност. Живото тегло на овцете майки е около 40–45кг, а на кочовете – 60–65кг. Мъжките дават средно до 4кг вълна при стригане, а овцете майки – около 3кг, като дебелината на руното може да достигне цели 20–22см. Лактационната млечност на средностаропланинската овца е около 75–80л с висока масленост, а билогичната є плодовитост – 110–115%. Овцете са и красиви, според мнозина фермери, които отказват да гледат френски породи заради неестетичния им, според тях, външен вид. Вълната на нашите е с разнообразна пигментация – от сиво и бежово, до червено и черно. Рогата на старопланинските мъжки са завити като охлюви, а женските обичайно са безроги. Овцете са много подвижни, затова се справят отлично с каменистия терен на Стара планина. Животните от тази порода имат развит инстинкт за самосъхранение и гени, които ги правят устойчиви на студ. Въпреки всички плюсове, с ликвидирането на българското животновъдство средностаропланинските овце намаляват прогресивно и към 2008г. броят им е едва 13 612. Иванка и Иво решават да добавят към стадото си и агнета от изчезващата българска порода. По-

Агнетата от средностаропланинска порода във фермата на Иванка и Иво (Сн. Александър Пенков/WWF)

магат им от WWF и „ЕКИП Българка“, съвместно с веригата заведения К-express. Двете неправителствени организации и ресторантьорите подемат кампанията „Кулинарните тайни на Природата“, с която в рамките на месец са предлагани 12 ястия по традиционни рецепти от района на Природен парк „Българка“. Продадени са над три тона храни, като 10 на сто от приходите от продажбите са събрани в специален фонд за закупуване на агнета от средностаропланинската порода. Отглеждането им помага за съхраняването на високопланинските пасища в Природен парк „Българка“, казва Лора Жебрил. „Чрез кампанията постигаме двоен ефект – от една страна предотвратяваме процеса на обрастване на планинските пасища поради липсата на животни, които да пасат по тях, а от друга работим за съхраняване на застрашената от изчезване порода средностаропланинска овца. Планинските пасища са ценни местообитания, които са се превърнали в дом на емблематични за българската природа видове“, казва Юлия Григорова от WWF. Средностаропланинските агнета са родени през януари в стадото на карловска фермерка и с помощта на WWF и партньорите им са транспортирани през май във фермата на Иванка и Иво.

Потомствените животновъди ги получават безвъзмездно срещу ангажимента, че ще опазват средностаропланинските овце и няма да допускат те да се кръстосват с други породи. Инициативата е част от схема за плащания за екосистемни услуги, която има за цел възстановяването и поддържането на характерния генофонд в защитените територии. Схемата се изпълнява по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, изпълняван от WWF и с 9 партньорски организации и с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество. Сега десетте агнета пасат по ливадите в Тревненския Балкан. Иво е наел от частните собственици на ливадите 200дка от билните поляни и сега ги чисти от дива растителност с храсторез. Надява се с всяка следваща година пасищата му да се увеличават, докато достигнат 1000дка – толкова са му нужни, за да изхранва всичките си животни. Интерес към изкупуване на добитата овча вълна у нас няма и Иванка плете от нея домашни жилетки, елеци и чорапи. Фермерите обаче се надяват да затворят цикъла като намерят добър пазар за вълната и започнат производство на мляко и овче сирене.

39

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ Нашата мисия Да увеличим доходите на нашите членове и техните клиенти чрез представяне на иновативни програми за подобряване на говедата от породите Лимузин и Абердин Ангус в България и популяризиране на техните предимства. Ние работим за генетичното усъвършенстване на месодайните породи говеда Лимузин и Абердин Ангус, за да бъдат нашите членове по-конкурентоспособни и с по-висока икономическа ефективност от отглеждането на животните си и получаваната от тях продукция.

Повече знания и по-добра генетика за вашия успех! Заедно можем да изградим месодайното говедовъдство като един успешен бизнес в България. Станете наши членове! Очакваме Ви!

За контакти: София, ул.„Лъчезар Станчев”№3, Искра Лазарова, председател на НАМГБ 0894 40 67 65

www.beefbreeding-bg.org xli iskra.lazarova2015@gmail.com

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо. НОВИЯТ ТРАКТОР ТЕЛЕХЕНДЛЕР MULTIFARMER II След като преди повече от 15 години – през 1999г. MERLO изобрети и хомологизира нов тип машина „трактор с телехендлер” – Multifarmer®, изцяло новата серия Multifarmer II вече е на пазара с многобройни нововъведения.

Първите модели от серията MF40.7CS и MF40.9 се отличават с: • Нов по-мощен 156 к.с. дизелов, турбо-интеркулър, комън-рейл, Tier IV двигател; • Новата патентована трансмисия на Merlo MCVTronic® with electronic control EPD (EcoPowerDrive); • Merlo CDC® system за максимализиране скоростта при гарантирана стабилност;

• 3-точков навес CAT 3 и механичен ВОМ 540/1000/133 к.с./задна хидравлика; • Изцяло нова кабина с авангарден за бранша дизайн; • 600R25” гуми; • Скорост 50км/ч (за страните със съответно законодателство).

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A 1113 София България

www.agratec.bg

office@agratec.net тел. +359 2 46 16 16