Животновъдтсво BG 30 (5-6)/2016

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

юни (5-6)/ 2016

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

OФИЦИА ЛЕН ДИС ТРИБУ ТОР ЗА БЪЛГАРИЯ

ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ Merlo | P 32.6 Top

С ПОДКРЕПАТА НА

КОНТАКТИ: 1750 СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1, УЛ. ДИМИТЪР МОЛЛОВ №4 ТЕЛ. +359 2 9713525, +359 889 220 455; ФАКС +359 2 9713504 OFFICE@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Намалените размери (2 х 2 метра ширина и височина с ниско монтирана кабина за версия “L”) и превъзходните товароподемни характеристики ги правят идеални за работа в малки пространства. Шасито и стрелата съчетават доказаната надеждност на MERLO с модерна архитектура на машината. Компонентите на телескопа – хидравлични и електрически, са добре защитени вътре в конструкцията. Така се избягват щети, причинени от случайни съприкосновения. Характеристики Серия

Компактна

Тип двигател

DEUTZ Turbo diesel, 4 цилиндров, EUR 3, 101 к.с.

Товароподемност

3200кг

Максимална мощност

74,5kW/101HP

Максимална височина 6,4м на повдигане

Съдържание

Националния събор на народното творчество и животновъдство „Рожен – Наследство в бъдещето” ще се проведе на Роженските поляни в Община Смолян на 15, 16 и 17 юли 2016 година. Подайте заявка за участие и станете част от магията на Родопите!

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА:

2

• Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • Разпространение на печата АД • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Позиция Отново за едрите и дребните кравеферми. . . . . . . . 3 Породи Пчеларството в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Българска медоносна пчела. Описание на породата. . 11 репродукция Първостепенна задача в овцевъдството – увеличаване на плодовитостта. . . . . . . . . . . . . . . . 12 Развъждането на местните породи се финансира от Европейския съюз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 Хранене и фуражи Подходящи фуражи за подхранване на овцете. . . . . 17 Хранене на бозайни малачета. . . . . . . . . . . . . . . . 18 Видове фуражи за изхранване на козите и овцете. . . 20 Храна и хранене на пчелите. . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Стимулиращи храни.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Как да решим проблема с белтъчното недохранване на пчелите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Представяме Ви Фермата и „Покривът на света” . . . . . . . . . . . . . . 26 Иновациите – винаги на мода!. . . . . . . . . . . . . . . 28 Здравите агнета на Пиринеите . . . . . . . . . . . . . . . 28 Експерти Дълголетие и продължителност на стопанско използване на кравите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Дълголетие и продължителност на стопанското използване на овцете. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Използване на овцете за вълна. . . . . . . . . . . . . . . 33 Пчели – смяна на майките без риск за приема им . . 34 Восъкоотделяне и градеж на пити. . . . . . . . . . . . . 35 Избор на място за пчелин. . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Набавяне и превозване на пчелни семейства. . . . . . 37 Любопитно Гръцката история на родопските рибари. . . . . . . . . 38

Списанието се издава с подкрепата на:

Цена: 5,00лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

Отново за едрите и дребните кравеферми проф. д-р Трифон Дарджонов Малко история от близкото минало След присъединяването ни към ЕС многократно се коментира въпроса с трудностите по производството на мляко в страната. Те произтичат от изискването, залегнало в договора, България да изравни качеството на млякото с европейските стандарти. Ние много разчитахме на преходните годни, за да стане това, като че ли преходът касаеше десетилетия. Но и в този кратък срок не направихме нищо конкретно за промяна на ситуацията, а само се вайкахме. Ситуацията с качеството на млякото у нас наистина е много тревожна. Трагедия в случая идва от липсата на професионално разбиране на проблема. Всевъзможни политици, чиновници и журналисти тъгуват по едрите ферми от времето на социализма и търсят решение на проблема единствено в уедряването или вноса на животни с по-висока млечност, като че ли едрите ферми и вносните животни автоматично дават качествено мляко. Ние, по-старите, много добре знаем хала ни с качеството на млякото при едрите колективни ферми и при вносните животни. Бяхме стигнали до там, че криехме резултатите от анализите за качеството на млякото. Сега този проблем няма как да се скрие. За голямо съжаление сега също не откривам професионализъм в търсене на изход от ситуацията с количеството и качеството на млякото. Стремежът е да се скрием зад някакви мними европейски изисквания, че кравефермите не могат да бъдат под 10, или под 20 и т.н. крави, че трябва да внасяме крави и какво ли не още. Такива изисквания от ЕС няма и не може да има. Изискването е, добитото мляко да бъде с определени хигиенни показатели, а дали ще се добива във ферма с 2 или 1000 крави, това няма значение.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6 / 2016

Как постъпват другите В потвърждение на казаното ще приведа много примери. Ще започна със страната с най-едрото говедовъдство – САЩ, където през 2012г. 50,6% от млякото вече се добива във ферми с над 1000 крави. През същата година от общо 58 000 ферми за дойни крави, 28 500 ферми са със 1 до 49 крави и доставят 4,2% от 94,6 милиона тона общо добивано мляко. Това ще рече, че 3,97 милиона тона от млякото се добива в дребни ферми.

Забележете, няма долна граница за броя на кравите във ферма, за да се изкупува млякото. Колко лесно би било за САЩ да се откажат от 1 милион тона мляко, при добив от 94,6 милиона тона, ако най-дребните ферми (1 до 10 крави) не могат да произвеждат качествено мляко. Фактите показват, че малките ферми също дават качествено мляко и затова то се изкупува. Положението в ЕС не е по-различно. В едно изследване на „Евростат”, за 2007г. в окончателните данни могат да се открият следните цифри за дребните кравеферми, посочени в таблица 1. В Полша при средно за страната 4,7 крави във ферма, в групата на дребните, кравите са 3 броя. В Словения при средно за страната 6,5 крави, при дребните са 4,7 крави. В Австрия при средно за страната 10,6 крави, в групата на дребните са 4,6 броя. В Германия при средно по 40,3 крави, при дребните са 11,6, във Франция при средно 41 крави, дребните са със 11,4 крави. В Италия и Белгия, също отдавнашни членове на съюза, броят на кравите в групата на дребните е около 15 крави. Различията и в големината на стадата, и в наличието на крави в групата на най-дребните са много големи в зависимост от редица национални особености. Следователно не бива да очакваме изравняване и за нас по тези показатели, тъй като условията – природни, исторически и социални са много различни в отделните страни. Това което трябва да забележим, в посочените примери е, че дори да дават минимални проценти от общото производство, дребните ферми не престават да произвеждат. За тях изискванията за качество, хигиена не са различни. Те са длъжни да произвеждат качествено мляко и го правят. Това е, което ги задържа на пазара на мляко.

3

Таблица 1. Общ брой на кравите и броя им в дребните ферми за страни от ЕС

А какво се случи във втората по големина страна (Индия), Брой крави Средно крави Страни през последните 35 години? Средно в хиляди, общо в ферма, бр. Брой в хиляди Процент от общото във ферма Тя разви млечно производство, достигащо към 2015г. Австрия 521,7 10,6 203,9 39,1 6,6 146,3 милиона тона мляко Италия 1891,0 30,1 563,3 29,7 15,1 (първа по обем мляко в свеГермания 4076,0 40,3 285,1 7,0 11,6 та страна, ако не броим за страна ЕС) на основата на Франция 3814,6 41,0 53,8 1,4 11,4 дребните ферми с две–три Словения 124,0 6,5 81,0 65,3 4,7 крави, като увеличи шест Полша 2689,2 4,7 1530,0 56,9 3,0 пъти производството на мляСловакия 171,6 28,9 8,1 4,7 1,6 ко (от 24 мил. тона на 146 Белгия 523,7 39,3 31,8 6,1 14,7 мил. тона). Искрата за този експлозивен ръст беше дадена от д-р Вергас Курин, койТаблица 2. Разпределение на млечните крави към 1. ноември 2007, 2011 и 2015г. то организира Национален Процент на Брой на Процент млечен съвет – организация Крави в Брой Брой кравите кравите на крави обединяваща млечните когрупите стопанства крави в хил. стопани по групи в ст-во в групата оперативи. Милионите дребни производители получиха Общо крави, 2007 335,9 100,0 122171 2,75 100,0 знания и умения да произОбщо крави, 2011 306,8 100,0 74834 4,10 91,3 веждат качествено мляко и да го реализират общо чрез Общо крави, 2015 276,2 100,0 32983 8,37 82,2 кооперации, изгодно на паза1-2 крави, 2007 121,3 36,1 97538 1,24 100,0 ра и чудото се случи. Крави в дребните ферми до 20хa.

4

1-2 крави, 2011

72,3

23,6

58629

1-2 крави, 2015

28,3

10,2

22374

3-9 крави, 2007

84,6

25,2

19615

3-9 крави, 2011

45,7

14,9

9946

3-9 крави, 2015

18,3

6,6

4231

10-19 крави, 2007

39,8

11,8

3114

10-19 крави, 2011

44,5

14,5

3430

10-19 крави, 2015

37,7

13,6

2873

Над 20 крави, 2007

90,2

26,9

1904

Над 20 крави, 2011

144,3

47,0

2829

Над 20 крави, 2015

191,9

69,5

3505

Това състояние при производството на мляко в развитите страни наблюдаваме към момента, след повече от 100 години развитие по пътя на модернизацията. Колкото и предимства да създава уедряването (което е безспорен факт), при пазарната икономика, при фермерското земеделие, това става бавно, постепенно, като дори след 100 години са останали ферми с 1–5 крави. Защо си въобразяваме, че можем така лесно да премахнем дребните ферми у нас и да сложим някакви долни граници за млечни ферми. Че това го няма и във водещата по концентрация на кравите САЩ. За съжаление фактите които ще видим понадолу от Таблица 2 показват, че ние не само си „въобразяваме“, но и на дело вече вървим към пълното ликвидиране на дребните стопани с до 10 крави.

1,23

59,6

Единствен изход ли е уедряването 4,31 100,0 За да решим проблема с не4,59 54,0 достига на качествено мляко, господстващото мнение (и в 4,33 21,6 министерство, и в пресата) е 12,78 100,0 в полза на бързо уедряване 12,97 111,8 и внос на високопродуктивни крави. Също така, да се 13,12 94,7 подпомагат фермите с над 10 47,37 100,0 или 20 крави, да се отпускат заеми за внос на крави 51,01 160,0 и други мерки от този род, 54,75 212,7 само за фермите над тези граници. Какво ще стане със съществуващите към 2015г. 46 600 крави в 26 600 стопани, които гледат до 9 крави, но дават 28% от млякото, никой нищо не казва. Подразбира се, че ще изчезнат. А какво ще правим само със 700 хиляди тона мляко? А какво ще правят тези 26 600 стопани, които гледат до 9 крави и сега все пак намират някаква подкрепа от добива на мляко? Отново мълчание. Ние вече един път в през XX век правихме бързо уедряване, стигнахме до най-едрите ферми в света. Имахме ферми за млечни крави с по 2000 глави още през 80-те години на миналия век (когато САЩ ги нямаха), но те даваха средно по 3000–4000кг мляко със съмнително качество, а фермите за по 2000 крави в САЩ се увеличиха бързо едва след 2000 година (когато се създадоха необходимите условия), но сега дават над 1,26

23,3

Таблица 3. Млечни крави и производство на мляко в ЕС

вето на вимето се съди по броя на соматичните клетки и стопанинът получава стимуЕС-28 24,3 100 23,1 95,1 23,4 101,3 ли и наказания, според това, 1. Брой крави, мил. ЕС-15 17,8 100 17,4 97,8 18,2 104,6 за какво е заслужил. И сега когато почти цялото мляко е ЕС-13 6,5 100 5,6 86,2 5,2 92,9 екстра качество, контролите, ЕС-28 5935 100 6442 108,5 6873 106,7 стимулите и наказанията не 2. Ср. млечност, кг ЕС-15 6662 100 7117 106,8 7365 103,5 престават. Върху базисната цена при съдържание на соЕС-13 3945 100 4362 110,6 5161 118,3 матични клетки под 200 000 ЕС-28 147,8 100 151,9 102,8 163,5 107,6 броя, се дава премия от 2%, при брой от 200 000 3. Обща продукция ЕС-15 118,7 100 124,1 104,5 134,2 108,1 до 300 000 премията е 1%, на мляко, мил. т. ЕС-13 29,1 100 27,8 95,5 29,3 105,4 при 300 000 до 400 000 няма премия, при над 401 000 наказанието е 4%, при над Таблица 4. Производството на мляко в САЩ 500 000 наказанието е 10% Показатели 2007 2011 2015 от базисната цена. За бактеБрой крави, хил.

9158 100 9197 100,4 9315 101,3 риалните клетки премия от 1% се дава при съдържание Ср. млечност, кг.

9193 100 9678 105,3 10153 104,9 под 30 000 броя. Над посоОбщо мляко, мил. т.

84,2 100 89,0 105,7 94,6 106,3 чените стойности соматични и бактериални клетки, мляко10 000кг млеко от крава. Ние, внесохме над то не се изкупува. Контролите за соматичните 60000 заплодени юници в годините 1970–1989, клетки се правят задължително един път седмично висока продуктивност и чисто мляко не полу- но, а за бактериалните един път на две седмици. чихме. Израел също по това време внесе 60000 Над 120 години качеството на млякото се конюници, но създаде най-високото млечно говедо- тролира при приемането му и до сега контролът въдство, което сега (2014) дава по 12 083кг мляко не престава, а у нас и до сега няма системен от крава. Ако сме умни и професионалисти, ще контрол на качеството на млякото. Няма стимули трябва да се поучим от собствените грешки и за качество, няма и ефикасни санкции. Тогава, да се вгледаме в чуждия положителен опит. Ев- какво очакваме да стане? Случва се това, което ропа и светът са постигнали високата млечност и ще видим по-надолу. високото качество, чрез висок професионализъм. Какво показва структурата и продуктивността Много просвета, много контрол. Над стогодишна на кравите за мляко у нас (таб.2) история има Европа в професионалната подгоДанните от таблицата, съпоставени с производтовка на фермерите за работа в млечните ферми и въпреки това Службите за съвети са непрекъс- ствените показатели за страната, общия добив на нато до фермерите. В Дания, като водеща по краве мляко и средната млечност, сочат тревожни качеството на млякото страна, средната ферма тенденции в млечното говедовъдство. Концентракъм 2015г. е 162 крави, но 66% от кравите са цията на фермите върви много бързо. В групата във ферми с над 100 крави, а в т.ч. 24% са над над 20 крави животните за пет години са на200 крави и съвсем малко са краварниците с раснали от 90,2 хиляди на 144,3 хиляди или от над 500 крави. (Това е най-едрото краварство в 26,9% стават 47%, а в следващите четири години ЕС.) Там към 2014г. добиваните 5,1 милиона тона са достигнали 191,9 хиляди, или 69,5% от всички мляко се класират така: 83,5% са под 300000 крави. Кравите в групата на най-дребните (1–2 соматични клетки, 12,5% от 300 000 до 400 000 крави), намаляват от 121,3 хиляди на 28,3 хил. и само 2,9% е над 400 000 соматични клетки. или от 36,1% на 10,2% от всички крави. Почти По бактериално съдържание 98,3% от млякото е също е положението в групата 3 до 9 крави. И с под 100 000 броя клетки. Върху тези показатели двете тенденции са формално погледнато много се работи вече над 120 години. Дори в края на положителни, но като се съпоставят с общото ХIХ век, когато е нямало други контролни методи, количество на произведеното мляко между 2007 млякото на всеки фермер се е прецеждало през и 2015г. – съответно 1148 хил. тона през 2007г., бял плат и филтърът е бил закачван на показ под 1125 хил. тона през 2011 и 1028 хил. тона през името на фермера. Всеки е можел да се сравни с 2015г., говори реално погледнато за пълен застой другия. По-късно, когато методите за контрол се с последващ спад в общото производството на усъвършенстваха, за чистотата на млякото вече се краве мляко. Минимален е и ръстът на среднасъди по броя на бактериалните клетки, а за здра- та млечност, от 3530кг (средно за 2005–2007) на Показатели

2007

2011

2015

5

6

3658кг през 2011 или само с 3,9% за 6 години (средногодишно по 0,63% ръст или по 23кг). През 2015г. средната млечност е 3598кг и то при значителното намаление в броя на кравите и общото количество на млякото. На лице е спад с 1,6% за пет години. Трябва да признаем, че няма основания за радост и успокоение, като се сравним с другите (виж таблица 3 и 4). Напротив, данните говорят, че ние нищо не сме усвоили от богатите европейски и световни практики при воденето на фермите, занимаващи се със производство на мляко, а упорито вървим в руслото на порочните практики от времето на социализма – формализъм и фаворизиране на едрите структури. Ето какво е положението в Европа и САЩ със средната млечност и общия добив на мляко за същия период (таб.3 и 4). И в Европа, и в САЩ, според таблици 3 и 4, темпове на нарастване на средната млечност са около 1,5 и 2% средно годишно, а ние бележим такъв ръст за 6 години и то при понижение на общия добив на мляко, докато и в ЕС, и в САЩ в това време общият добив на мляко нараства средно годишно със същите темпове както и средната млечност. Тук, при нас, обаче не става въпрос за липса на ръст на продуктивност ограничена от генетичните заложби. Заложбите на популацията у нас са поне за 6000кг мляко, но ние реализираме едва 60% от тях. Ниската реализация на продуктивността при нас е по причина на стари технологии, недостатъчно знания, неправилно хранене, или казано накратко, липса на професионализъм. Това се отразяват преди всичко върху ниската доходност, която не позволява модернизация. И така, порочният кръг се затваря. Тези дефекти обаче, за разлика от генетичния прогрес могат да се променят при наличие на знания и воля много по-бързо. За това говори и отчетът за 2011 година на Асоциацията за черно-шарената порода със седалище гр. Добрич, публикуван на 30-и март същата година в който се дават данни за 17 502 бонитирани крави със средни показатели 6454кг млечност 3,90% масленост и 3,33% белтъчни вещества. Ферма първенец е „Асеница 96” от Асеновград с 204 крави и млечност 9629 кг, следвана от фермата в с. Кортен, където от 160 крави са получени по 9267кг, a крава №30218183 на „ЗП Т. Узунов” е достигнала млечност 14 766кг. От доклада пред отчетно-изборното събрание на Асоциацията през декември 2014г. се вижда, че кравите под контрол са вече 26 000, а средната им продуктивност е достигнала 7100кг. Стадата със средна продуктивност над 10 000кг са вече шест на брой. Че това са вече европейски показатели, ако ги сравним с данните от таблици 3 и 4. Фактите показват, че и при нас отделни фермери и специалисти са си свършили много добре работата и резултатите са налице. Вече имаме ферми със съизмерими показатели

не само на Европа но и на САЩ. Те дават повод за гордост и надежда, но и за разочарование от това, което не се прави от тези, на които им се плаща, а не си вършат работата. Както виждаме от бюлетините на Агростатистика, броят на млечните крави у нас продължава да намалява. От 335 900 броя остават 306 800 – спад с 8,7% за тези 5 години. През 2015г. млечните крави остават 276 200 – намаление още с 10%. Нека отбележим, че в ЕС-15 и САЩ през този период кравите даже се увеличават съответно с 2,2 и 1,3%. Общото произведено мляко при тях нараства, съответно в ЕС-15 с 4,5 и 8,1% и в САЩ с 5,7 и 6,3% защото нарастването в средната продуктивност е изпреварващо. Не бива да забравяме, че в Европа на човек се падат 303кг мляко и те от години се стремят да задържат на това равнище общото производство на мляко. У нас потреблението все още е под 200кг мляко на човек и то с голям внос. Намаляването на броя на кравите при нас е основно поради неадекватните изкупни цени на млякото, които не покриват разходите. На загуба никой не желае да работи и кравите се ликвидират. Следователно нямаме никакво основание за успокоение Уедряването на фермите изпреварва условията, които сме създали за този сектор. Или казано откровено, недостатъчно грижи са положени за промяната на икономическата среда, за разпространяването на знания за съвременно производство на мляко, обучението по правилно хранене, съвременно развъждане и прочие, все неща свързани с професионализма, неща за които сe говори и пише, но за съжаление остават несвършени. Време е и министерството да си свърши работата, за да се повдигне средното ниво за страната до постиженията на челниците у нас и до европейско и световно равнище. Защото, както показват данните в таблица 5, докато млечността у нас е на ниско ниво, дори само поради тава, производството ни е с 51% по-скъпо от това в САЩ и с 36,3% повече от ЕС-15. Заслужават внимание тези цифри, тъй като те обясняват голяма част от нашите трудности в млечния сектор. Ето защо средната млечност ще трябва да се повиши освен чрез правилно хранене и правилно гледане, и чрез селекционно-племенната работа, която трябва да се издигне на подобаващо ниво, като се освободи от формализма и тънките сметки по усвояването на субсидиите. Тук поне и нашата и световната практика е толкова богата и никой не може да каже, че няма кой да ни научи как се върши и документира извършеното по селекцията. Срамота е да се допускат такива неграмотни и непълни отчети за дейността на развъдните асоциации. То всички практики в земеделието трябва да се вършат съзнателно, за да има резултат, но контролите и

Таблица 5. Разход на енергия в КЕМ за производството на мляко за 2015: Ср. млечност, кг.

2015

За Ж.М.

За мляко

Общо

За 1кг.

В %

В %

САЩ

10153

2044

5279,6

7324

0,721

100,0

90,4

ЕС-15

7365

2044

3829,8

5874

0,798

110,7

100,0

България

3598

2044

1871,0

3915

1,088

150,9

136,3

записите в селекционната работа изискват точност до педантизъм и пропуските и нагласяването на данни, тук са равни на престъпление. Какво е сега положението при нас? Милионите за селекционна дейност се усвояват, а резултати няма. Контрол от министерството няма за парите, които се дават за селекция. А е толкова лесно да се изисква поне един годишен отчет по подобаваща форма! Какво е това да липсват данни за поредица от години, а когато все пак се появят, да виждаме млечност в кръгли цифри без данни за масленост и белтъчини?! Какво трябва да се направи още у нас? Тъй като при нас положението с качеството на млякото е много тежко, стимулите за по-високо качество следва да са по-високи от европейските. Върху скалата за заплащане на млякото ще трябва сериозно да се поработи. Тук ще посоча само примерно някой критерии за ориентировка. Който дава мляко със соматични клетки под 300 000 броя и бактериални клетки под 100 000 да получава премия от 5 стотинки, а който дава мляко под 200 000 соматични клетки и под 50 000 бактериални, разликата да бъде 10 стотинки в плюс. Това ще засили вниманието на стопаните върху хигиената. Убеден съм, че нашите хора също ще се съобразят с „моркова” и „тоягата”, стига те да се прилагат справедливо. Не се съмнявам, че нещата могат да се променят към по-добро, стига да се отнесем отговорно и професионално към проблема. Страната следва да бъде покрита от курсове по всички линии за придобиване на основните знания по хигиенен млекодобив и съвременно млекопроизводство. Тези курсове не трябва да бъдат само като временна кампания, а да бъдат постоянни. Млекосъбирателните пунктове да станат кооперативни (на кооперациите на фермерите), снабдени с вани за охлаждане и друга техника. Контролът на качествените показатели да се извършва по европейски, професионално и точно, без прекъсване. Преработвателите на мляко да се отнасят към стопаните с уважение и да премират честно добрите, а не да се повтаря старата практика, щом стопанина получи премия за качество, автоматично се намалява базисната цена и премията отива в този, който изкупва млякото. Програмата на министерството за обучение, да обхване всички – и едри, и дребни стопани производители на мляко. Трябва да дадем ултиматум на дребните стопа-

ни. Ако се промените и произвеждате качествено мляко ще останете, ако не желаете, ще изчезнете. Тук снизхождение не може да има, защото със здравето на народа компромис не се прави. Опитът на света показва, че качествено мляко може да се произвежда и при 2–3 крави, стига да има воля. Много по-реалистично е да се приучат хората към повече знания и умения и да заработят добре като дребни, които по-късно да станат и по-едри стопани, отколкото да се нарочат за добри само едрите с над 10 или 20 крави, които да получат кредити и помощи, но без гаранция, че ще станат по-добри. От 2002 година говорим и пишем за приемане и заплащане на млякото по качество. Ту започнем нещо да правим, ту се отклоним по други задачи и забравим за качеството и чакаме нещата да се подобрят сами, някой да направи фермите по-добри и те да произвеждат качествено мляко. За да имаме съвременно производство на мляко и изобщо съвременно земеделие, всички ще трябва да се променим, от фермера до министъра. Фермерът да разбере, че трябва да се учи непрестанно и да не хитрува с качеството, а преработвателят да знае, че не трябва да изнудва производителя. Това са изисквания от сферата на морала и нравите, но без тях няма съвременно пазарно стопанство, а без него няма и съвременно земеделие. Фермите стават ефективни и по-едри със знания и с времето Темата за уедряването на земеделските стопанства у нас отново става много актуална. Свързва се с усвояването на помощите от ЕС. Едва ли не излиза, че ако не са достатъчно едри фермите ни, няма да усвоим европейските помощи. Да, целта на помощите по общата аграрна политика (ОАП), е да се подобри работата на земеделските ферми, в т.ч. да съдействат и за тяхното уедряване. Това е истина. Но ОАП на ЕС не само, че подпомага всички стопанства, тя основно е предназначена за дребните и средните. Улесненията при по-едрите ферми са за чиновниците, които разпределят парите. Но, дори и да искат някои да форсират уедряването на земеделието в условията на пазарна икономика, това трудно ще се получи, ако не са налице предпоставките за такъв процес. Постигнатото в ЕС уедряване за периода 1973–2000г., т.е. за 27 години, за водещите страни в Съюза като Дания, Германия, Белгия, Франция, Ирландия е 70–108%, т.е. близо до удвояване. В

7

8

другите (като Холандия) нарастването на средните размери е 40%, във Великобритания само 9%. Това не ще рече, че във Великобритания не е имало прогрес, или в Холандия е бил по-малък отколкото при другите. За периода 2000–2005г. средното нарастване на фермите е 16% за пет години, но много страни са постигнали около 20%. Португалия с 72% и Швеция с 47%, са с най-високи темпове на нарастване. Общият извод, е че краварството в страните-членки се развива с ускорение, а различните темпове на растеж в отделните страни, които наблюдаваме са нещо нормално, защото и условията в страните са различни. Измерителите за реалното развитие, отчитат преди всичко нарастване на производителността на труда и печалбата, а размерите на стопанството са само една предпоставка за това. Някога за нашето планово стопанство не представляваше проблем ТКЗС да се уедрят десетократно, че и повече пъти само за две–три години. Но, какво се получаваше с производителността на труда у нас? При стопанства с десетократно и дори стократно по-големи размери, производителността беше 6–8 пъти по-ниска от семейните ферми на Европа. На какво се дължи тази висока производителност при фермерското земеделие? Първо, квалификацията на заетите в производството съответства на размерите на фермата. Второ, използваната техника и технологиите също отговарят на размерите. Трето, инфраструктурата (за поддържане на техниката, за развъждане на съответните породи животни, за разработване на новите технологии) е на съответната висота. Четвърто, за съгласуването на всички тези фактори във всеки етап на производството отговаря фермерът (той отговаря не само юридически, той понася икономически всички позитиви и негативи). Пето, но не последно място, наличието на развит свободен пазар и съвременни пазарни отношения. На фона на всички тези фактори, размерите на производствените единици играят спомагателна роля. Във всеки случай, ако искаме да имаме успех, не трябва да започваме от размерите, както у нас погрешно се разбираше земеделието и при социализма и сега в началните години на пазарното стопанство продължаваме по същия път. Концентрацията в земеделието е много сложно свързана с цялата икономика. Поради това сме свидетели на различни темпове в отделните страни. Концентрацията в земеделието е продукт на развитието на цялата икономика на страната и на природни дадености. Когато икономиката се развива с високи темпове, тя създава повече добре платени работни места другаде и земеделските стопани с по-ниски доходи се преквалифицират и напускат земята. Това създава основа за оставане на по-добрите и за ефективно уедряване. Но това се случва, само ако са налице останалите избро-

ени по-горе условия, в противен случай, ако няма съответната професионална подготовка, техника и технологии, неподготвеният фермер, поставен сред повече земя или животни, ще произведе помалко. Това много убедително го показа нашият опит в миналото и в настоящето. Това именно някой така бързо забравиха, или сега не искат да погледнат обективно. Отново предприемчиви хора са обект на съвети за бързо създаване на едри и свръхедри стопанства. Дори министерството на земеделието гради своята политика на прогнози за бързо уедряване, гледайки размерите на фермите в водещите страни на ЕС и САЩ. Може ли желаното да стане действителност, ако не са налице условията за ефективно уедряване? Разбира се, че това е поредната утопия, за която може скъпо да платим, както се случи вече един път при социализма. Докато цялата икономика не тръгне ускорено нагоре, докато не се инвестират достатъчно много средства и не се създадат нови работни места, стотиците хиляди хора по селата, търсещи спасение в 10–15дка земя или в няколкото крави или овце, няма как да напуснат безболезнено селото. Явно е, че за тях следва да се полагат грижи като за производители, дори когато са дребни. Това ще е много по-евтино за обществото отколкото да ги направим безработни, или да ги прогоним в чужбина и после да се оплакваме че няма хора в нашите села). Ако сме реалисти трябва да признаем, че не трябва да бързаме с ликвидирането на дребните ферми (нещо което вече ускорено се случва – виж данните в таблица 2). колкото и да се иска това на любителите на скоростите. Колкото повече хора запазим свързани със земята, толкова по-добре ще е за бъдещето на икономиката ни и създаването на богатство за хората. Но, дали това ще стане зависи доколко ще си научим урока по европейски практики и се излекуваме от „наследствените болести” (да любим само едрите). Ако освен това сложим праг на субсидиите за най-едрите, които произвеждат само зърно и премахнем този праг за едрите, които отглеждат и достатъчно животни, вероятно едрите зърнопроизводители ще си помислят дали да продължат с монокултурното земеделие. Тогава задачата с производството на мляко би станала много по-реалистична, защото и едри, и средни, и дребни ще гледат в една посока. Има, има много и то ефективни икономически лостове това да стане, стига да има разбиране и политическа воля в тези, които управляват страната. Данните са взети за ЕС, за САЩ и за България съответно от: 1. www.ec/agrycultural and rural development-ShortTerm Outlook 2016 and 2017 2. www.nass.usda.gov/Milk Production,22.01.2016 3. Aгростатистика, Бюлетин № 307, май 2016

ПОРОДИ

Пчеларството в България доц. Пламен Петров, председател на Национална развъдна асоциация по пчеларство Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (Apis mellifera rodopica) от типа „Carnica” в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене – пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват праз-

ни килийки. До 1978г. развъдно-подобрителната работа с пчелите в България е водена стихийно, с използване основно на масовия отбор. Едновременно с това са правени отделни проучвания на местната и чужди раси пчели (италианската, сивата планинска кавказка, карника и др.) и техните кръстоски. През 1978г. е утвърдена дългосрочна Програма за развъдно-подобрителна работа с пчелите в България. Бяха законово утвърдени 3 резервата за опазване в чисто състояние на местната пчела в страната – Западен, включващ територии от планинската част на бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи; Източен –

територии от планинската част на бившите Габровски, Великотърновски, Търговищки, Шуменски, Бургаски и Сливенски окръзи и Южен – територии от планинската част на бившите Благоевградски, Пазарджишки и Смолянски окръзи. Във всеки резерват са определени микрорайони със специфични природо-климатични условия и медоносна растителност. През този период селекцията на местната пчела е започнала с картотекиране на пчеларите и пчелините в резерватите по микрорайони и населени места. По утвърдени от Селскостопанска академия Инструкция и Правилник за селекция на местната пчела, работата е водена по схемата – масов отбор – активна развъд-

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6 / 2016

9

10

на единица (АРЕ) – елитна част на активната развъдна единица (ЕЧАРЕ) – племенни пчелини. На всеки етап от селекцията от отбраните семейства с найдобри показатели са произвеждани плодни пчелни майки от местна пчела, с използване на инструментално осеменяване или оплоден пункт, които са предавани като изходен материал на майкопроизводителните стопанства в страната. Паралелно с това, през 1995г. във ВСИ, Пловдив започва проучване и издирване на запазени в чисто състояние популации местна, българска пчела и излъчване на линии от нея. През периода 1980–1987г. са изпитвани и внедрявани в практиката в определени райони на страната (Враца, Ловеч, Сливен, Тервел) дву-, три- и четирипородни кръстоски на местната пчела с италианската, сивата кавказка планинска и карника. Използването на майки-кръстоски и практическата невъзможност за контрол над разпространението им доведе до унищожаване на чистотата на много локални популации от българската медоносна пчела и съкращаване на броя на пчелните семейства в страната, до влошаване на техните биологични и стопански показатели. От друга страна възникналите по естествен път метизирани пчелни семейства създадоха разнорасов търтеев фон, който на практика направи невъзможно провеждането на целенасочена селекционна работа с българската пчела, включително и в районите на регламентираните резервати. На практика селекционният процес беше прекъснат, с изключение на племенния пчелин в Източния резерват и племенните пчелини на Опитната станция по пчеларство, Костинброд. Бе разрушена мрежата от майкопроизводителни стопанства в страната, а самите стопанства ликвидирани – през периода 1990–1999г. Не прекрати дейността си само майкопроиз-

водителния пчелин на „Апиакта”, Ловеч. Създаде се вакуум в майкопроизводството – от произвежданите регламентирано 100–120 хиляди пчелни майки годишно до 1988г., през следващия 10 годишен период производството спадна до 3–4 хиляди пчелни майки за година. Това създаде условия за стихийно и неконтролирано производство на пчелни майки и роеве в страната. Проведените изследвания в периода от 1988г. насам показват, че процесите на биологично (генетично) замърсяване са проникнали в микрорайоните на резерватите със запазени чисти български пчели (главно в планинската част на страната), което е катастрофална тенденция, поставяща под угроза съхраняването и устойчивото използване на генофонда на българската медоносна пчела. Основа на селекцията на пчелите в България е българската медоносна пчела, поради доказаните є биологични и про-

дуктивни предимства и тясна приспособеност към природоклиматичните условия и медоносната растителност на страната. В момента в страната има 11 625 пчелни семейства под селекционен контрол. По данни на Министерството на земеделието и храните през 2010г. наличните пчелни семейства в страната са 613 262 броя, което е едва 1,9% по-малко в сравнение с броя им през 2009г. Това показва, че драстично намаление в броя на пчелните семейства към момента не се наблюдава. Добитото количество пчелен мед възлиза на 10 595 тона, което е с 11,2% повече от добития мед през 2009 година. През 2010г. средният добив от пчелно семейство възлиза на 19кг. Износът на пчелен мед през 2010г. е нараснал до 8 540т, което е с 39,6% повече спрямо 2009г. и показва, че въпреки някои трудности секторът се развива успешно.

Българска медоносна пчела. Основни отличителни белези Висока устойчивост. Издържа както на високи, така и на ниски температури и добре презимува. Не проявява голяма склонност към роене. Склонна към „тиха” смяна (самосмяна) на пчелните майки. Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога смесено. Цвят • хитиновата покривка при пчелите работнички: по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички.

• коремните тергуми: тъмни с малки жълти петънца (класове 1–3)

Описание на породата Базисна информация Други наименования на породата

Местна пчела

Класификация

Apis mellifera rodopica (Apis mellifera macedonica)

Произход

България

Методи и условия на създаване

Автохтонна, формирана под влияние на специфични условия на средата

Година на признаване на породата

няма

Основен ареал

Цялата страна

Стопанско използване

Мед, восък, пчелно млечице, прополис, пчелна отрова

Развъден статус Име на развъдната организация Година на завеждане на родословната книга

Национална развъдна асоциация по пчеларство 2003

Под селекционен контрол - пчелни семейства, брой - пчелини, брой

11 625 56

Генбанка (ИАСРЖ ) - съхранен генетичен материал - изкуствено осеменяване, % Класификация на породата по степен на застрашеност тренд

не 5 незастрашена нарастване

Основни екстериорни измервания Дължина на хоботчето, мм

6,4–6,6

Дължина на предното крило, мм

9,1

Ширина на предното крило, мм

3,2

Кубитален индекс

2,6–3,0

Дискоидално изместване, %

90–100

Жива маса, мг - плодни майки - неплодни майки Медопродуктивност, годишна, кг

230–320 190–220 19,3

Репродукция и използване Склонност към роене, %

3–5

Плодовитост, яйца за 24 часа

2000

11

РЕПРОДУКЦИЯ

Първостепенна задача в овцевъдството – увеличаване на плодовитостта

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2016

проф. Михо Семков

12

Няма важни и маловажни дейности, свързани с правилното отглеждане на овцете. Тези дейности следват една след друга през годината, взаимно са свързани и обусловени подобно на халки от верига и ако една халка се скъса, къса се цялата верига. Специфичното в отглеждането на овцете е сезонността, т.е. най-голяма внимание, усилия и напрежение за дадена дейност се полагат през определени месеци на годината. Най-типични за това са периодите, свързани с грижите за подготовка на овцете за заплождане, организацията на зплождане, опазване на бременността, организация и контрол на агненето, грижи за опазване от заболяване и смъртност на живородените агнета. Необходимостта от заплождане на всяка здрава и годна за разплод овца и получаването по 1–2 агнета годишно е крещяща. Дейносттите, свързани с увеличаване броя на приплодите от наличните овце в страната трябва да са приоритетни, т.е. да се извършват с предимство пред всички останали по следните причини: • Възможносттите за реализация на продукцията от овцевъдството – мляко и млечни продукти, месо – агнешко, шилешко и овче са неограничени както на вътрешния, така и на международните пазари; • Производството на овцевъдната продукция в България през последния четвърт век е катастрофално намаляло след престъпния погром над животновъдството след 1990 година; • Необходимостта от получаване на повече и по-качествени женски и мъжки агнета, годни за разплод, за ремонт на стадото и за разширено възпроизводство. В потвърждение на благоприятните условия и богатите традиции в отглеждането на овце както миналата горда слава и постиженията в овцевъдството и трагичното настояще ще посоча само няколко числа: Броят на овцете през върховата 1939 (преди Втората световна война) е: Общо овце – 9 028 000 бр., в това число – овце-майки 7 004 000 бр.; През 1980г. съответният брой е 10 536 000 бр. и 7 232 000 бр., а през 2015г. е паднал на 1 331 000

броя, в това число овцете-майки – 1 116 000 бр. Изключително тревожно е състоянието с намаляване броя на стопанствата, в които се отглеждат овце: През 1939г. овцевъдните стопанства са няколкостотин хиляди; а през 2001г. – техният брой пада на 486 627, а през 2015г. е 37 700. Производството на овче мляко през 1939г. е 286 322 тона, през 1984г. нараства на 301 560 тона, а през 2015г. пада на 71 810 тона. През 80-те години на ХХ век нашата страна е една от най-големите износителки на живи животни от дребен рогат добитък в света. За периода 1980–1984г. България постоянно изнася годишно над 1 милион шилета, като връх е постигнат през 1980г. – 1,3 милиона шилета. Освен това през този период се изнасят от 67 хиляди до 163 хиляди агнешки трупчета предимно за Италия и Гърция. Поради крайно ограниченото производство на месо от дребен рогат добитък през 2014г. от чужбина сме внесли 606,9 тона, а сме изнесли само 1892,4 тона месо (агнешко, шилешко, овче). Всичко това налага в перспектива да се създадат условия за приоритетно развитие на овцевъдството и рязко увеличаване производството на мляко и месо от този подотрасъл. Задълбоченият научен анализ показва, че увеличаването на овцевъдната продукция може да нарасне значително още през следващата година, ако се използва най-ефективно репродуктивният потенциал на всяка годна за разплод овца, дзвизка, шиле. От развъжданите у нас породи – тънкорунни, полутънкорунни и млечни, средната плодовитост варира от 130–140 родени агнета от 100 овце, някои породи като Романовската и Финландски ландрас, тя е над 200 агнета от 100 овце, а някои местни породи и Цигайската порода е около 100–110 агнета от 100 овце. Необходимо е да се обърне сериозно внимание, че посочената плодовитост може зачително (с 10–15%) да се увеличи или занижи, ако не се създадат необходимите условия за заплождане, осигуряване на висока заплодяемост, опазване на бременните овце от аборти, близък контрол и помощ по време на агненето, опазване на новородените от заболяване и смъртност.

Специфична биологична особеност е, че овцете започват да проявяват еструс (да се размърлят) и да се заплождат според географската ширина – за нашата страна това е периодът от началото на м. юли до края на м. декември, а дори и по-късно – януари, февруари. В зависимост от стопанските условия всеки овцевъд определя началото на периода на заплождане, с цел най-благоприятен период за агненето. Независимо кога ще започне заплождането всички годни за разплод животни трябва да са добре подготвени за заплождане, т.е. да са в добро телесно и здравословно състояние и всички репродуктивни органи и ендокринни жлези да функционират нормално. Първото нещо, на което трябва да обърнат внимание овцевъдите е оценката на телесното състояние на всяко животно. Периодът на заплождане (юли, август, септември) често съвпада с продължително засушаване и високи летни температури. При липса на ниобходимите грижи за подхранване телесното състояние на овцете се влошава, което е свързано с нарушаване на репродуктивните функции. Безспорно е установено, че овце в лошо телесно състояние, не проявяват еструс (не се размърлят), а тези, които се размърлят, отделят нежизнеспособни яйцеклетки и заплодяемостта е много ниска, а когато настъпи оплождане, ембрионалната смъртност е висока. В световната овцевъдна практика се използва специална система за

оценка на телесното състояние (ОТС) на всяко животно. Чрез опипване в областта на поясницата органосетивно се определя количеството на мазнините и мускулатурата, както и изпъкналостта нса израстъците на гръбначните прешлени. По тази система овцете се класифицират от оценка 1 – много слаби, до оценка 5 – затлъстели овце. При ОТС 1 бодлестите израстъци (вертикалните на гърба) са изпъкнали и остри. Липсва подкожна тлъстина, а мускулатурата е малко. При от ОТС 5 бодлестите израстъци почти не могат да се открият, защото са покрити с дебел слой тлъстини и мускулатура. При двете ОТС (1 и 5) овцете не могат да се заплождат. Най-добре функционира половият апарат при средна охраненост, т.е. при ОТС 3–3,5. Оценката на телесното състояние трябва да се извърши около 30 дни преди определената дата за започване на заплождането (чрез естествено покриване или изкуствено осеменяване). Това трябва да стане, за да има време овцете в лошо телесно състояние чрез подхранване да достигнат средна охраненост. Ако в стадото овцете са с различно телесно състояние се заделят най-слабите и започват подхранване с концентриран фураж. В челните овцевъдни ферми подхранването с концентриран фураж (зърно – ечемик, овес, пшеница, царевица) е известно с термина „флъшинг”. Подхранването на най-слабите овце, с ОТС 1–2,8 започва около 30 дни преди заплождането, като

13

14

дневно се дават по 300–400г. концентриран фураж. При овце със средна охраненост (ОТС 2,8– 3,0) подхранването трябва да започне около две седмици преди началото на заплождането. При всички овце подхранването продължава около две седмици след започване на заплождзането и се прекратява след като са заплодени около 70% от овцете. Много важно е да се подчертае голямото значение на сочните зелени фуражи. Житните и бобови треви съдържат в голямо количество витамини и минерални соли, които стимулират яйчниковата функция за развитие на повече фоликули и отделяне на две–три яйцеклетки и възможност за увеличаване на близненето. Освен зелените фуражи благоприятно влияние оказва изхранването на почистени и нарязани моркови, тикви, плодове и зеленчуци. Изхранващото количество трябва да се контролира и се дава не повече от 300–400 грама на глава дневно. Има една особеност, която трябва да се знае и спазва от овцевъдите – сочните зелени бобови – люцерна, червена и бяла детелина, съдържат фитоестрогенни вещества, които, приети в големи количества от заплодените овце, нарушават хормоналния баланс в организма и могат да предизвикат ембрионална смъртност и незабележимо изхвърляне на все още неимплантираните ембриони. Ето защо овцевъдите не трябва да допускат пашата на такива треви до 1,5–2 месеца след заплождането. За повишаване на заплодяемостта и плодовитостта огромно е значението на мъжките разплодници. На един разплодник за естествено покриване се определят около 40 овце за една случна кампания. Ако по някаква причина се влоши качеството на семенната течност, по-голямата част от овцете може да останат незаплодени. Ето защо грижите за здравословното състояние, правилното хранене, отглеждане и режим на полово използване имат първостепенно значение. Около 40–50 дни преди началото на случната кампания се прави основен преглед на всеки разплодник. Всеки разплодник трябва да бъде в добро телесно състояние (ОТС 3,5). Нито слабите, нито угоените разплодници са годни за разплод. Те трябва да имат енергични движения и да проявяват висока полова активност. При прегледа на всеки разплодник трябва да се обърне особено внимание на задните крайници и на копитата, които при заболявания и увреждания не позволяват нормално заскачване и покриване на овцете. От особено значение е да се установява състоянието на семенниците и надсеменниците за евентуално възникнали възпалителни процеси (орхити и епидидимити), които причиняват безплодие. В зависимост от телесното състояние и живата маса на коча се осигурява и дневната дажба съставена от висококачествени фуражи. Концентри-

раният фураж (смеска от 5–6 компонента) може да се изхранва до 800–1000 грама дневно на две порции (сутрин и вечер). Освен необходимата енергия, тази смеска трябва да осигурява и необходимия суров протеин и минерални вещества. Витамините трябва да се осигуряват от покосена повехнала зелена люцерна, моркови (до 1кг дневно), тикви и др. Ежедневно, сутрин и вечер, по хладно – по един час разходка. Естественото покриване (половият режим) да се контролира от овцевъда. Нормално е да се използват две покривания (еякулата), сутрин през 15–20 минути и две вечер. При много размърляни овце по изключение може да се позволи до 6 максимум 8 покривания по 4 сутрин и 4 вечер, през 20–30 минути и на следващия ден пълна почивка. При съвременните едри овцевъдни ферми – над 250 овце е наложително да се организира изкуствено осеменяване на овцете. На предимствата на тази технология няма да се спирам, тъй като в близкото минало в страната се осеменяваха над 3 милиона овце. При желание и необходимост овцевъдите могат да потърсят необходимата научна помощ и информация. Изводът от казаното дотук е, че първите две звена (халки) от сложната верига на репродуктивния процес – подготовката на овцете и кочовете за случната кампания, както и самата организация по заплождане на овцете може да осигурят по-висока заплодяемост и плодовитост в овцевъдството и да се постигнат по-висока производителност и икономически резултати.

Мария Боева е старозагорка. Завършва Професионалната гимназия по ветеринарна медицина, а след това и зооинженерство в Тракийския университет. В Регионалната дирекция по селекция и репродукция работи от 1992г., а от 2003г. е неин директор. Майка е на син и дъщеря. Обича да спортува – най-често я изкушават фитнесът и тенисът на корт.

BG

БРОЙ 5-6 / 2016

усъвършенстване на породи, линии и хибриди селскостопански животни, защита и контрол на произхода є автентичността на животните и произвежданите от тях продукти. Учредяват се въз основа на свободна инициатива на физически и юридически лица за извършване на развъдна дейност по породи, линии или хибриди животни. Развъдната организация извършва развъдна дейност с животни от един вид, собственост на нейните членове. Тя може да се сдружава с други развъдни организации, които извършват развъдна дейност със същия вид животни. В Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска област имат представителство 8 развъдни организации за говеда и биволи, 10 овцевъдни, 3 за породи свине, 1 коневъдна и 1 пчеларска, както и 1 развъдна организация за птици. Това означава, че районът е един от най-важните за опазване на местните породи на Балканите. В момента РД СРЖ, Стара Загора започна съвместно с развъдните организации в трите области изработването и поддържането на Регистър на мъжките разплодни животни и регистър на развъдните стада от националния генофонд, който ежегодно се актуализира по предложение на развъдните организации. Как се осъществява заплождането на селскостопанските животни? Регионална дирекция по се-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Г-жо Боева, каква е дейността на вашата дирекция? МБ: Регионална дирекция по селекция и репродукция в животновъдството осъществява своята дейност в областите Стара Загора, Хасково и Кърджали. Тя е подразделение на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Провеждаме държавната политика в областта на селекцията и репродукцията на територията на трите области, подпомагайки работата на министъра на земеделието и храните по отношение на държавната политика в областта на развъдната дейност, управлението и съхраняването на генетичните ресурси в тези три области. Дирекцията осъществява контрол върху развъдната дейност и дейността на развъдните организации. Има ли уникални породи в нашия регион? Стара Загора е седалище на развъдните организации за уникалната Старозагорска поро-

да овца и на породата Ил дьо Франс. Недалеч – в Тополовград, се среща също уникалната местна Сакарска порода, която още няма развъдна организация, но се прави нужното такава да бъде създадена. Тази порода се развъжда и в Змейово от фермера Мирослав Маринов, работещ по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013г. В региона на дирекцията е една от най-големите биволовъдни ферми на изп. директор на Асоциацията на биволовъдите у нас Мария Степанчева. Не е тайна, че един от водещите развъдчици на елитни племенни коне в региона е настоящият областен управител на Старозагорска област Йордан Николов. Опазена е и породата Червена старозагорска кокошка. Стара Загора е център на Международната организация Каракачанското куче, която има лиценз за развъдна дейност. Такъв лиценз за развъждане на породата има и Сдружение Български киноложки клуб за Българско овчарско куче. Ние насърчаваме фермерите да се сдружават и да създават развъдни организации, особено за такива уникални местни породи, защото ЕС дава не просто шанс, а и сериозни средства за опазването им. Например помощта при говедата от застрашени от изчезване породи е 200 евро годишно за всяка глава добитък. Развъдните организации се създават за съхраняване и/или

РЕПРОДУКЦИЯ

Развъждането на местните породи се финансира от Европейския съюз

15

НОВИНИ ОТ МЗХ

16

лекция и репродукция в животновъдството извършва продажба на замразен семенен материал за нуждите на изкуственото осеменяване на селскостопанските животни от елитни бици – световна и българска селекция. Разполага и със замразен семенен материал от нашите български породи - Българско Родопско говедо, Късорого Родопско говедо и др. Изключителна гордост за нас е, че на провеждащото се ежегодно Национално изложение по животновъдство в Сливен, където се представят елитни племенни животни и се сверяват часовниците с европейските ни партньори в областта на селекцията и репродукцията, от региона на Стара Загора, Хасково и Кърджали бяха наградени много животни като призьори в породата си в т.ч. заплодени юници от породата Редхолщайн и Българско черношарено говедо на „Аскент” ЕООД и Тракийския университет, аборигенни животни от Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо на Благовеста Василева и Николай Василев от с. Горно поле, Маджаровска община, Петко Петков от Тополовград с агнета от Сакарска порода, „Студио-С” с агнета Ил дьо Франс, Димитър Янев от с. Подкрепа с агнета Мутон Шароле, „ТрУ” с агнета ЧПхСуфолк, Станимир Димитров от с. Горно Ботево с шилета Старозагорска порода, собственици на каракачански кучета, развъдчици на свине, птици и много др.

Министър Танева: Приемът по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е отворен с бюджет 30 млн. евро „Приемът по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е отворен с бюджет 30 млн. евро. Бенефецициентите ще могат да подават документи за кандидатстване от 4 юли до 12 август, като Националната служба за съвети в земеделието ще изготвят безвъзмездно бизнес плановете“. Това съобщи министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на Международен икономически форум Ямбол 2016. Пред над 150 представители на бизнеса, включително и чуждестранни инвеститори, Танева представи възможностите за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони (2014–2020г.). Тя информира, че за развитието на бизнеса са предвидени над 1 000 000 000 евро. Десислава Танева поясни, че не е предвидено тази година да се отвори прием по подмярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“. „Категорично заявявам, че през следващата година мярката и условията й ще бъдат предмет на обществен дебат по отношение на какъв тип инвестиция може да бъде допустима. Проекти за къща за гости ще бъдат допустими, само когато районът, в който се израждат е с основен поминък алтернативен туризъм“, отбеляза Танева. Тя допълни, че мярка 6.4 предлага много възможности за всеки друг вид бизнес и услуги в производство в селските райони, които са неземеделски дейности. Според нея трябва да се дадат възможности за създаване на заетост и икономика, различна от земеделската в тези райони. „По мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ продължава комуникацията с Европейската комисията, за да бъде пусната включително с разходите за напояване. Министър Танева съобщи, че предстои да се проведе поредната видеоконферентна връзка с ЕК на тази тема и след това ще последва обсъждане с бранша. След този диалог ще се реши и в какво време и обхват да бъде отворен следващият прием по мярката, с целия наличен бюджет за програмния период, предвид огромния интерес. Министър Танева обясни, че 32% от общия бюджет на Програмата е насочен за мерки за земеделие и преработка и мерки за бизнеса, за агроекология и климат са предвидени 27%, а за публична инфраструктура – 25%. „Още една допълнителна възможност за подкрепа на инвестициите на частния сектор е също Подхода „Лидер“, който е с бюджет 131 млн. евро“, допълни министърът. „Надявам се, че този бюджет ще бъде управляван по най-добрия начин и условия, така че да се подкрепят предприятия, оператори и земеделски производители, които могат да бъдат устойчиви и ефективни на пазара“, каза още Танева. Тя поясни, че през септември се предвижда прием по мярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Наредбата е предмет на обществен дебат.

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Подходящи фуражи за подхранване на овцете Пламен Петков

BG

БРОЙ 5-6 / 2016

продължава повече от 5–6 дни. Където е лесна доставката им е добре да се използват. Съществува значителен резерв за увеличение на плодовитостта на овцете, който може да се използва чрез правилно подхранване. Няма никакви пречки да се използва статичният и динамичният ефект от подхранването. Необходимо е 30–40 дни преди планираното започване на осеменяването да се определи телесното състояние на животните. В зависимост от оценката на телесното състояние се определя кога да започне подхранването и колко фураж да се даде. Колкото по-слаби са овцете толкова по-рано трябва да започне подхранването и толкова повече фураж трябва да се дава на овца дневно. Целта трябва да бъде преди осеменяването овцете да са в добро телесно състояние (оценка 3–3,5). Препоръчва се подхранването да се извърши с фураж с високо съдържание на кръмни единици за мляко и същевременно богат на протеин. Подходящи са изсушен спиртоварен остатък (суха спиртоварна каша); слънчогледови отсевки; смес от слънчогледови отсевки и царевица (ечемик или пшеница) и други. Възможно е единият фураж да се дава сутрин, а вторият – вечер. Не е желателно фуражите да се смилат. Прилагането на акутният ефект от подхранването е икономически по-изгодно, но изисква повече усилия. Най-добре е да се приложи синхронизация на овцете, чрез „ефекта на коча” и от 9 до 15 ден след пускането на кочове-стимулатори (с престилки) да се извърши обилно хранене с 250– 300 грама царевица + 250–300 грама слънчогледови отсевки на овца дневно. Успешно може да се използват 500–700 грама соеви отсевки или 400 грама царевица + 200 грама слънчогледово семе на овца дневно.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Наблюденията в миналото показват, че независимо от вида на фуража, с който се постига подобряване на телесното състояние, се увеличава плодовитостта на овцете. Задълбочените изследвания напоследък обаче показват, че не е без значение вида на фуража.Трябва да се отчита, че пасищната трева, която е основната храна през периода на заплождането е бедна на протеин и на мазнини. У нас най-често овцете се подхранват с ечемик. През втората половина на юли вече ечемикът е прибран и много стопанства разполагат с него. Подхранването със зърно обикновено води до намаляване на приема на трева. Причината е, че както пасищната трева през този период, така и зърнените фуражи (ечемик, пшеница, царевица) са бедни на протеин и мазнини. При такова хранене не достига протеин за нормалното развитие на микроорганизмите в търбуха и това намалява смилаемостта на фуражите. При даване до 320г на глава дневно на смеска, съдържаща 20% суров протеин, е наблюдавано увеличение на приема на трева. При големи количества смеска обаче консумацията на трева намалява и достига приема без подхранване. В редица опити е установено благоприятно влияние на подхранването с фуражи, богати на протеин и мазнини (слънчогледов експелер, соеви отсевки, слънчогледови отсевки, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша, спиртоварна каша). При подхранване със слънчогледови отсевки са родени 12 и отбити 11 агнета повече от 100 овце, в сравнение с подхранваните със същото количество ечемик. Друг подходящ фураж са слънчогледови отсевки които съдържат много мазнини и са с ниска цена. Слънчогледовият шрот съдържа малко мазнини, има ниска енергийна стойност и дава по-лош резултат от слънчогледовите отсевки, но по-добър от зърното (ечемик, пшеници, царевица). Други подходящи фуражи са комбинация в съотношение 1:1 от царевица и слънчогледов експелер или шрот; соеви отсевки; комбиниран фураж с 20–25% суров протеин. Много подходящи за подхранване на овцете са бирената каша и спиртоварната каша, но тези влажни фуражи се доставят трудно и съхранението им през топлите летни дни не може да

17

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ БРОЙ 5-6 / 2016 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 18

Хранене на бозайни малачета Калин Димов

Малачетата нямат защита срещу болести при раждането. Предаването на имуноглобулини и антитела за защита против болести не се извършва между майката и ембриона. Коластрата е единственият източник на антитела за новороденото малаче. Антителата могат да бъдат абсорбирани през стените на червата само през първите 24 до 36 часа от живота на малачето. След 36ият час червата губят способността да абсорбират антитела. Следователно, жизнено важно е коластрата да бъде изхранвана обезателно през първия час от живота на малачето. При естествено хранене, найранни опити за проява на безусловния рефлекс – бозаене, при малачетата се наблюдава около 60-ата минута след раждането, а най-късно 6 часа след раждането. При телетата първите опити за забозаване са значително порано – 17–39 минута след раждането. Имайки предвид ценните качества на коластрата и нейната бърза негативна промяна още през първите часове от лактацията, малачето трябва да бъде подпомогнато при навременното му забозаване. Продължителността на едно бозаене е 14–15 минути. Колкото по-често бозае малачето, толкова пократки са бозайните периоди. За 1 мин. малачето извършва 80–117 смукателни движения. През първия ден след раждането малачето бозае около 5 пъти. През първото денонощие след раждането малачето повече от времето лежи (70–80%) и по малко стои (20–30%). Количеството и времето на хранене с коластра са важни за защита от болести. Малачетата трябва да приемат коластра приблизител-

но 6% от теглото при раждане през първия половин час от живота си. Коластрата е първа и незаменима негова храна. Отличава се от млякото с високото си съдържание на белтъчини и особено на албумини и глобулини, минерални соли, витамини. Съставът и ценните и качества се променят много бързо и почти се загубват след второто денонощие. Малачетата не са в състояние да оползотворят цялото количество от първата коластра. Излишната коластра може да се консумира или съхрани при ниска температура и по този начин да се използва по продължително време. За препоръчване е коластрата да бъде издоена от биволицата и да се даде на малачето. Разбира се при малки ферми с 1 до 10 биволици може да има и друго решение – например малачетата да бозаят от майките си. В този случай, след бозаенето биволицата се доиздоява. С напредване на възрастта малачето се оставя да бозае само от едната половина на вимето, а другата се издоява. Вторият ден след раждането, малачето трябва да получава коластра в количество 10–12% от живото му тегло при раждане. Препоръчително е първите 2–3 дни след раждането, малачето да се храни 3 пъти на ден, с цел да поеме колкото е възможно по-голямо количество коластра. След тази възраст млечната храна се разделя между сутрешното и вечерно хранене. Не бива да се забравя, че течната храна на малачетата – коластра, мляко трябва да се предоставя затоплена до температура 36–37 градуса. Това

е важно условие, особено при ниските зимни температури. Значителна част от биволското мляко при изхранване на бозайни малачета може да бъде намалена и заменена с друг вид мляко – краве, бито, млекозаместители, без това да се отрази отрицателно върху здравето и теглото, но във всички случаи да се държи сметка за външната температура. Кожната температура при малачетата и интензитета на обменните процеси в организма зависят чувствително от околната температура. Колкото е пониска температурата на околната среда, толкова по-интензивно протичат обменните процеси, повече енергия се изразходва за поддържане на организма, а от тук и разходът на енергия за единица продукция е значително по-голям. През този възрастов период, по-голямо значение за развитието на малачетата има съдържанието на енергия в дажбата, отколкото на протеина, за разлика от следващите периоди на развитие. Така че, намаляването или увеличаването на енергийното съдържание на дажбата при малачетата има значение от една страна за тяхното тегловно развитие, а от друга – за стойността на получения прираст и трябва да бъде съобразен с технологията на отглеждането им. Важно условие, при храненето на бозайните малачета е своевременно за започне подхранването им с доброкачествен груб фураж и концентрирана смеска. Препоръчва се концентрираната смеска да се предостави на воля от 20-ия ден, а сено – от 30-ия ден. Царевичен силаж в малки количества може

да се дава след 50–60 дни от раждането. За нормално развитие на малачетата може да се възприеме това, при което се достига среднодневен прираст от 600–650 грама. Отбиването на малачетата може да стане, когато те започнат да консумират концентратна смеска в количество 0,7–0,8кг на ден или 0,8–1кг наден люцерново семе. Посочената консумация трябва да има продължителност поне 3–4 дни. В обратен случай, отбиването на малачетата е обречено на провал. Това е вторият важен момент от храненето и отглеждането на бозайните малачета.Тогава се наблюдава и най-висока смъртност при малачетата – 3%.

След 14-ия ден могат да се включат и други млека или да се мине на хранене с млекозаместител за малачета. Неговото разреждане трябва да бъде 1 към 5. Млекозаместителят трябва да съдържа най-малко 20% протеин, добит от млечни продукти, а когато се използва соев протеин или соеви концентрати, неговото количество трябва да бъде 22–24%, защото растителните протеини са по-трудно смилаеми от млечния протеин. Съдържанието на мазнини трябва да бъде 20%. Не трябва да се забравя, че в този период концентрираната смеска трябва да бъде с висока хранителна стойност – КЕП не по-малко от 1 и СП – 18% и да бъде апе-

титна. За разплодните женски малачета, при спазването на посоченото по-горе, можем да препоръчаме за бозайния период 250–300л биволско мляко или млекозаместител. Ако ползваме краве мляко и биволско, то количествата могат да бъдат 180:200. Не бива да се забравя, че правилното отглеждане и хранене на малачетата е гаранция за високопродуктивно биволовъдство. При хранене на мъжки малачета за угояване могат да се ползват схеми на хранене със значително по-малко количество биволско мляко, за сметка на краве или други видове млека.

19

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Видове фуражи за изхранване на козите и овцете

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2016

Пламен Петров

20

Овцете и козите използват различни видове фуражи. В сравнение с други животни те оползотворяват 15–20% повече видове растения, като това се дължи на дългият храносмилателен канал. Устройството на устата е такова, че те могат да откъсват растенията много ниско до почвата и да се нахранват на по-бедни пасища. Високопродуктивно овцевъдство и козевъдство изискват висококачествени и в достатъчни количества фуражи, за да се реализират възможостите на животните и развъждането на овцете ще бъде високоефективно. Основните фуражи през пасищния период са зелените, а в оборския – силажът, сеното и сламата. През цялата година в зависимост от нуждите на овцете се добавят концентрирани фуражи в различни количества. Това се отнася и за високопродуктивните кози. Зелените фуражи са тревите от естествените и изкуствени пасища и ливади. Предоставени в достатъчни количества, те могат да поддържат висока жива маса и висока продуктивност, млечност, плодовитост и вълнодайност. При изхранването на животните е важно съотношението между житните, бобовите и други треви. То трябва да бъде около 70–80% житни, 10–15% бобови, 10–15% други треви. При отделните пасища съставът е различен, но много често процентът на бобовите и на житните треви е понисък за сметка на другите, които са над 30%. В полските райони се поддържат ливади за косене, в чиито състав влизат люцерна, еспарзета, ръж, детелина и зелена царевица. Много ценна е люцерната, тъй като съдържа голям процент белтъчни и минерални вещества, но приета в големи количества и особено когато е влажна и свежа, може да предизвика подуване. Тя трябва да се дава завехнала или смесена с житни треви. Еспарзетата е също подходящ белтъчен фураж. Тя не предизвиква подуване, но има по-нисък добив и по-рядко се засява. Детелината е другият белтъчен фураж и по своят състав е близка до люцерната. Ръжта спада към житните треви. Тя има по-малко белтъчни вещества и се използва за паша рано през пролетта. През зимата основният фураж за изхранването на овцете е сеното. Най-хранително е сеното от люцерната, еспарзета и други бобови, но то обикновено не е в достатъчни количества и затова се оставя за мла-

дите животни. От грубите фуражи – сламата и плявата, найподходящи за овцете са получените от овес, фий, грах, просо и фасул. Те могат да участват с до 1/3 от дневната дажба на грубите фуражи. Листниковият фураж в райони с широколистни гори също може да се използва, особено когато е зелен и е подходящ за козите и може да замести голяма част от грубия фураж. От сочните фуражи особено значение имат силажът, сенажът и кръмното цвекло, което обаче се отглежда в малки количества. В планинските райони като сочен фураж се използват картофите. Ако има моркови, те се дават на агнетата, яретата и кочовете като много витаминозен сочен фураж. Концентрираните фуражи – царевицата, ечемикът, овесът, пшеничните трици, шротовете и кюспетата, са много ценни фуражи за високопродуктивните овце и кози. Когато сеното не достига, в редица стопанства се преминава към концентратен тип на хранене с под 25% участие на обемистите фуражи. Царевицата е най-използваният фураж за овцете. Тя има висока смилаемост и добър хранителен състав и може да бъде основният фураж при угояване на агнета, овце и кози. Ечемикът е също от използваните фуражи и равностоен по качества на царевицата. За това и двата фуража присъстват в дневната дажба с от 300 до 400г. Най-добре е да се направи комбинирана смеска от 4–5 компонента. За младите животни и кочове е ценен овесът, който има диетични свойства. Ценните са и високобелтъчните фуражи – слънчогледовият, лененият и памуковият шрот. За овцете имат значение редица отпадъчни продукти от мелничарската, захародобивната и маслодобивната промишленост, както и от животински произход. Това са пшеничните отсевки, триците, цвекловите резанки, меласата, кюспетата и шротовете, трупното брашно, млекозаместители, кравето мляко и др. Грубите фуражи могат да се нарязват непосредствено преди храненето, а сламата и плявата да се попарват. Зърнените фуражи се смилат и се смесват на ярма. Част от овеса и ечемика може да се дават покълнали преди случната кампания. Цвеклото и картофите се нарязват, а когато са покълнали, трябва да се сварят и водата да се изхвърли.

Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високо специализирано хранене. В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец – на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното

им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една–две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа,

а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75% инвертна захар, 18–20% вода, а всички останали вещества са около 5%. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90–100кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството.

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Храна и хранене на пчелите

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6 / 2016

21

22

Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед – средно 0,8 до 1кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон. Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на прашец е средно 18–20кг на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни.

Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържат около 75%, а в хемолимфата – до 80–90% вода. При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в зрял мед. В ранна пролет, когато в кошерите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезапни застудявания и липса на възможност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърляне на личинките от килийките. Установено е, че едно средно по сила пчелно семейство изразходва около 50мл вода за денонощие. В зависимост от условията количеството на водата може да достигне 200 мл и повече. Набавянето на такова количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да принесе около 0,2мл. Това означава, че 50 пчели ще принесат 1мл. За да доставят нужното количество вода на семейството за един ден, необходимо е 1000 пчели да направят по 10 излитания, т.е. да работят цял ден. Ако се вземе предвид

целият пчелин, ще се види какъв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отношение. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запазено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При попродължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо затоплена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигурява вода на пчелите, без те да излизат навън. Пренесената и натрупана в питите храна пчелите разполагат по определен начин, което позволява лесно да я използват независимо от състоянието на времето и годишните сезони. По такъв начин се осигурява изхранването им през всяко време и при всякакви изменения на околната среда. От извършените наблюдения и опити е установено, че пчелите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т.е. между тях има постоянен хранителен контакт. Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни–юли при усилена работа на пчелите вътре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителният контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той намалява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 часа се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храната между отделните пчели е от 6 до 20 секунди. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпващата храна бързо се разпространява между пчелите в кошера. Предаването на храна от една пчела на друга дава възможност всяка от тях, независимо къде се намира, да получи нужна-

та є храна, без да губи време да я търси в килийките на питите. Така пчелите се хранят и по време на зимуването, когато са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храна между всички пчели на семейството бързо се разпространяват различни биологично активни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от отделното семейство в едно цяло. Например чрез храната се предава маточното вещество и пчелите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк контакт с нея. Предаваната и приетата от от-

делната пчела храна може да се усвои от организма само чрез съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физиологичен и биохимичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В процеса на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жлези са развити само при пчелитеработнички. Техният секрет при младите пчели влиза като съставна част на пчелното млечице, което се използва при хранене-

то на личинките и пчелната майка, а временно и на търтеите (за поява на полово влечение). При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмилателния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на захарта. При използване за храна на кристализирал мед или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмукват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътъчната жлеза.

Основни принципи, свързани с подхранването на пчелите д-р Милан Стоянов 1. Винаги трябва да се помни, че само естествената пчелна храна е истинска.

2. Никакви изкуствени храни не могат да заместят естествената храна на пчелите – меда и прашеца.

3. При подходящо за летеж време и цъфтяща медоносна растителност подхранването не активизира.

4. Хранените със захарен сироп през пролетта пчели закъсняват в развитието си.

5. За приготвяне на кърмова маса на пролет не трябва да се използва захар на пясък, а пудра.

6. Даването на големи порции сироп, без да се проверява има ли винаги свободни площи за осеменяване, фактически ограничава развитието на семейството.

7. Медът в кошера през целия период от развитието на семейството трябва да бъде около 10кг, а прашецът – на две три пити.

8. Най-добрият заместител на цветния прашец е млякото на прах – 1–2 лъжици на литър сироп. Полезна е и на 1л сироп 1 към 1–50г мая, предварително възварена, за да се убият дрождите.

9. Литър вода с килограм захар дава 1,6 литра сироп.

10. Използването на борови иглички при храненето повишава яйцеснасянето, стимулира растежа и развитието на семейството, повишава устойчивостта към инфекциозните заболявания аскосфероза и гнилец. Една част ситно нарязани иглички на бор се смесват с 4 части вода при температура 80–90 гра-

дуса. Най-добре е да се приготви в термус. Престоява 10–12 часа. Двайсет–двайсет и пет процента се заменя с настойката, тоест в 1 литър сироп трябва да се съдържа 200–250 милилитра настойка.

11. Още през февруари – поставяне на дъната на кошерите дребно смляна смес от слънчоглед, царевица и ечемик.

12. Да се подхранва с навлажнена захар в дървени хранилки вместо със сироп. Още по-добре с инвертирана захар, примесена с прашец с прибавяне на боров екстракт. Добър ефект има ако се прибавя чай от мащерка, пелин, бял равнец, калоферче. Билките се запарват с вряла вода и се държат 15 мин. в захлупен съд, след това се прецеждат.

13. След акацията – подхранване с рядък сироп за стимулиране на яйценосната дейност на майката, защото по това време, в продължение на 15 дни, няма приток на нектар.

14. Не трябва да се забравя, че при ежедневното подхранване на пчелите със захар и други заместители на меда и прашеца, се отслабва връзката на пчелите с медоносната растителност, понижава се способността им бързо да намират цъфтящите растения, организмът им се изтощава и се предразполагат към заболявания. Добре хранените с мед пчели са винаги по-дейни, събират повече мед и отделят много повече восък. При запасяване с центрофугиран мед, той трябва да се разреди с 10–15% вода.

15. Сокът от кромид лук, прибавен към храната, подобрява храносмилането на пчелите.

23

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Стимулиращи храни. Как да решим проблема с белтъчното

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2016

недохранване на пчелите

24

В живота на пчелното семейство през календарната година, особено по време на активния период от развитието му, съществуват етапи, през които пчелите не могат да си доставят нужните им количества нектар и цветен прашец (ЦВП). Това е времето, през което белтъчините са най-необходими за отглеждането на пилото и активизиране на яйценосната дейност на пчелните майки (месеците февруари, март и август). В тези критични моменти ДЗПчП изискват от пчеларите да подпомогнат активно пчелните семейства посредством подхранване. Чрез него те ще им доставят недостигащите им, крайно необходими, белтъчини и въглехидрати. В страните с развито пчеларство, а и у нас, се употребяват различни хранителни продукти (ХРП) като заместители на нектара и ЦВП. Всички те действат стимулиращо на пчелите, тъй като съдържат много протеини, в състава на които има жизнено важни аминокиселини, крайно необходими за правилното развитие на ларвите и нормалното яйцеснасяне на майката. Освен протеини и въглехидрати, в някои ХРП се съдържат още мазнини и минерални вещества. От извършения преглед на съществуващите литературни източници и представения в тях научен и практичен опит от чужди и наши автори стигнахме до следното обобщение: чрез подхранване на пчелните семейства с качествени ХРП в края на зимата, началото на пролетта и след последната главна пчелна паша (август – началото на септември) се постигат следните два благоприятни фактора върху живота на пчелните индивиди:, • стимулира се секреторната активност на хипофарингиалните жлези на пчелите-кърмачки за отделяне на пчелно млечице; • стимулира се яйценосната дейност на пчелните майки. Вследствие на това се увеличават площите с отглежданото пило и бързо нараства броят на пчелите. През активния период от жизнената дейност на пчелите много важни са първият (месец февруари–март) и четвъртият етап (началото на месец август до средата на септември) за развитието на пчелните семейства.

По време на първия етап е необходимо да се засили яйцеснасянето на майката, за да може успешно да премине смяната на зимуващите пчели и изпълване на гнездото с много млади жизнени таива. Четвъртият етап също изисква засилването на яйценосната дейност на майките за отглеждане и зимуване на жизнени висококачествени пчели с най-много увеличена продължителност на живота. За да се преодолее недоимъка на нектар и ЦВП през горепосочените етапи е необходимо да се подават на пчелите ХРП (богати на протеини, въглехидрати, мазнини и минерални вещества), които ще стимулират пчелите кърмачки и яйценосната дейност на майките. През времето от 01.02 до 01.10.2011г. беше извършено теренно изпитване в условията на пчелина за констатиране на влиянието на ХРП за пчели Feedbee, производство на Bee Processinf Enterprisses LTD, Канада върху развитието и продуктивността на пчелните семейства (сила, количество на отглежданото пило, извлечен пчелен мед и такъв в гнездата през есента и др.). Приложен беше чрез подхранване на пчелите в края на зимата – началото на пролетта и след последната главна паша. За изпитване на ХРП Feedbee бяха създадени 2 групи: • контролна група (К) с 15 пчелни семейства; • опитна група (О) с 15 пчелни семейства. Подхранването на семействата се извърши на два етапа: • от 01.02.2011г. – шесткратно през 7 дни; • от 01.08.2011г. – шесткратно през 7 дни. Пчелните семейства от група К се отглеждаха без допълнително подхранване. Семействата от опитната група получаваха ХРП Feedbee в доза 3кг на пчелна семейство (6 пъти по 500 грама).

Feedbee е ХРП, който се използва като заместител на ЦВП и за стимулиране развитието и продуктивността на пчелните семейства през раннопролетния, летния и есенния период. Съдържа 36,4% натурален протеин, 41,8% въглехидрати, 10% натурална захар, 3,9% мазнини и 3,1% минерални вещества. Повечето от тези вещества са извлечени от различни растителни части на следните

растения: бадем (от 10 до 20%), синя боровинка (от 10 до 20%), картоф (от 10 до 20%), слънчоглед (от 16 до 20%) и орех (от 12 до 20%). Подготовката на ХРП за подаването му на пчелните семейства се извършва по следния начин: към 40 литра готов захарен сироп (1:1) се добавя 20 литра топла вода. Към готовия разтвор се изсипва 20кг ХРП Feedbee. Разбърква се добре и се оставя да престои 8 часа в съд за хранителни цели. Доза за 1 семейство от приготвения хранителен разтвор – 500 грама за една седмица. Измерването на пчелните семейства беше направено както следва: През първия етап – по време на главния пролетен преглед (30.03.2011г.). През този етап се извършиха 4 измервания през 12 дни за отчитане на общото количество на снесените яйца от пчелната майка за периода на подхранването. Отчетени бяха промените, настъпили в следните показатели: • сила на пчелните семейства (брой междурамия, плътно заети с пчели) и изчисляване в кг; • количество на запечатаното работническо пило – брой килийки; количество на меда и ЦВП в пчелните гнезда (първият – в кг, а вторият – в кв.см). През втория етап – по време на осведомителния преглед след последната главна паша (31.07.2011г.). Проведените следващи измервания и отчитане на промените в семействата бяха като през първия етап. Измерването на изброените показатели се извърши с мерителна рамка, с големина на квадратите 5х5см. Главният есенен преглед на семействата беше проведен в края на месец август. При заключителният главен преглед на семействата, когато се осъществява зазимяването им (средата на месец октомври) бяха измерени показатели, отчитащи тяхното развитие. Резултати: Ефектът от приложението на ХРП Feedbee се отчете в края на двата етапа по следните признаци: • Количество на пчелите (сила на пчелните семейства): То е чувствително по-голямо през месец април и началото на септември при опитната група. Подхранването на семействата от опитната група с ХРП Feedbee стимулира развитието на пчелните семейства до степен, че се наложи да бъдат поставени магазини десетина дни преди настъпването на първата главна паша (рапица, акация). Това не се наблюдаваше при контролните семейства.

• Количество на запечатаното работническо пило: Много добре е изразена разликата между контролната и опитната група по този признак. Най-много е отчетена при опитната група, като при нея площите с пило през пролетта и началото на есента надвишават тези при контролната с приблизително 20–25%.

Степента на намаляване на пилото в края на пчеларския сезон е по-ниска при опитната група отколкото при контролната. Явна причина за това е стимулиращото действие на ХРП Feedbee, което се запазва в края на активния период на развитието на семействата.

• Количество на получения мед от включените в опита семейства: Общото количество на получения мед през активния сезон представлява количеството на извлечения мед и количеството на меда, оставен в питите в пчелните гнезда за зимуване или като резерв в склада. Резултатите от опита показват, че общото количество мед в опитната група е средно по-голямо с около 22% в сравнение с контролната. ИЗВОДИ: От настъпилите промени в пролетното и есенното развитие на пчелните семейства, включени в теренното изпитване в условията на пчелина за констатиране на влиянието на ХРП Feedbee и получения мед през активния сезон се установи, че резултатите са по-добри в семействата от опитната група, подхранвани с посочения ХРП поради: • По-бързо пролетно развитие, видно от голямото количество отглеждано пило в пчелните гнезда и по-голямото количество на пчелите в семействата; • Повече пчели (по-голяма сила на семействата) и пило в пчелните гнезда (през периода на подготовка за зимуване), след последната главна пчелна паша (август до средата на септември); • По-голямо количество пчели и пило през есенния период (края на месец октомври), което е предпоставка за насищане на семействата с повече млади, жизнени и неизтощени пчели по време на зимния период; • По-голямо количество на получения мед, извлечен и останал в гнездата за презимуване, което е в следствие на по-голямата сила на опитните семейства и по-голямото количество на отглежданото пило. Резултатите, получени от проведеното изпитване не дават основание да считаме, че чрез подбудителното подхранване на пчелните семейства през ранна пролет и след последната пчелна паша (август) с ХРП Feedbee се получава много добър ефект. Той се изразява в бързото развитие на пчелните семейства, подготовката им за първата главна паша, получаване на повече мед и успешно презимуване през тежкия зимен период. Вложените материални разходи за прилагане на ХРП Feedbee се покриват неколкократно от добитите повече пчелни продукти. Всичко това ни дава основание да препоръчаме за пчеларската практика ХРП Feedbee за подбудително подхранване рано напролет и след последната главна паша.

25

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Фермата и „Покривът на света”

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2016

Ани Мельова

26

Автономен Тибетски район Хайнан или както още го наричат портата на Цинхай-Тибетското плато – най-високото от трите стъпала, формиращи релефа на Китай. Средната му надморска височина е 4 500 метра и заема площ от 2 млн.км2. Това е найвисокото и съответно най-младо нагънатото плато на Земята, което до днес остава един от найчистите райони в света. Разполага се в югозападната част на Китай и граничи с Индия, Непал, Мианмар и Бутан. Заслужено е спечелило прозвищата „Покривът на света” и „Третият полюс” на земното кълбо. Преди 800 млн. години платото е било дъно на море. Днес спомен за това море са само множеството солени езера и разбира се най-голямото вътрешноконтинентално езеро в Китай – Зеленото езеро – Цинхай. Разказвам всичко това само, за да бъде разбран по-добре фактът, че Автономен Тибетски район Хайнан е сред 5-те района в Китай с най-развито скотовъдство и първенец в модерната надпревара за екологично чисти продукти от животински произход. Тук степта се шири върху 31 милиона и 600 000 хектара, а обработваемата земя е малко под 600 000 хектара. Останалото са високи върхове, ледници и пустини. Всичко това го прави безспорно царство на тибетския як, хергелетата планински коне, тибетската овца и тибетските кози. От своя страна китайското правителство влага огромни средства за модернизиране на скотовъдните ферми и съхраняване на уникалната еко-систе-

ма в Цинхай-Тибетското плато, която пази съкровищница от растителни и животински видове непознати за останалата част от света. Какво представлява модерното животновъдство в земята, заслужила прозвището „Покривът на света“? Представяме ви едно от новите фермерски сдружения в едно типично за района село, в което преобладава тибетското малцинство. Председателят на фермата е облечен в тибетска носия и ни изненадва с компетентност и модерно мислене. Започваме разтовора за Общинското фермерско дружество, което разполага с 14 клетки/обора. Колко е голяма фермата? Колко глави добитък отглеждате?

3 800 броя животни. Фермата е за тибетски овце. От тях 1300 са овце майки. Всички останали са от приплоди. Една майка може да роди до две агнета. Виждам, че една от майките току що е родила? Разкажете ми повече за породата! Каква

е? За месо, за мляко или комбинирана? Тези тибетски овце са най-вече за месо и за вълна и другото характерно за породата , че много раждат. Два пъти в годината, по две агнета. Т.е. по четири агнета на година. Издръжливи ли са? Боледуват ли често? Не. Те са плод на естествен подбор и са много издръжливи и не се разболяват. Освен това храната – тревата, която пасат е чиста и съвсем естествена, поради което овцете не се разболяват. Къде намирате пазар за продукцията? Пазарът е из цял Китай. Как продавате продукцията – като кооперация „на едро“ или „на дребно“ на местното население? Има следните възможности: може да продават вълната „на едро“ на завод или кооперация, може и „на дребно“, на отделен човек, но всичко това се случва по интернет.

Има ли сайт на кооперацията? Как точно става продажбата? Да, имаме собствен сайт. Цялата информация за продукцията се качва в него и всеки може да направи заявка за количеството и вида на покупката си. Това могат бъдат както отделни хора, които могат да закупят една овца или колкото искат, така могат да бъдат и предприятия. Как е организирана кооперацията? Колко души членуват в нея и колко работят? Може ли да се каже, че селото се издържа от тази ферма?

131 души работят в кооперацията. А членове са 72 семейства от 160 семейства в селото. И да, може да се каже, че селяните се издържат най-вече благодарение на тази ферма. А как се разпределя печалбата от тази дейност? На базата на дяловия капитал на всеки член-участник в сдружението се рапределя и печелбата. В зависимост от големината на първоначалната вноска, всеки получава това, което му се полага. Този който е внесъл 10 000 юана ще получи повече от друг, внесъл само 5000 и това е напълно естествено. А как се управлява фермата? Кои са нейните органи на управление? Има председател на акционерното дружество. Той управлява дружеството. По какъв начин се осъществява селекцията? Съществува ли селекционен център или друга структура, която да се грижи за подобряване качествата на породата? В нашата ферма сме съчетали породата на тибетската овца с други породи, които сами сме кръстосали и сме доставили от други райони. Използвали сме факта, че тибетската овца ражда два пъти годишно. Сами правихме изследвания, за да достигнем до сегашното положение – в нашата ферма, нашите овце да раждат два пъти в годината,

по две агнета при всяко раждане. Не ползваме външни експерти. Какъв метод на хранене прилагате – пасищно или фуражи и оборно гледане? Комбинираме двата метода, но породата се характеризира с висока двигателна активност. Овцете предпочитат да се движат и да търсят храната, така че предпочитаният метод е пасищно отглеждане. Естествено, през зимата те се държат в оборите (кошарите), но когато порасне тревата, веднага се извеждат навън, на паша. Сами ли си произвеждате фуража? Да. Може да се каже, че тъй като цялото село е ангажирано с производството, то и произвеждането на фуражите и събирането на тревата е тяхна грижа. Не купуваме храна за овцете отвън. Как виждате бъдещето на фермата? Какво ще бъде нейното развитие? Надяваме се в бъдеще време не само тези 72 семейства, които членуват в кооперацията, а цялота село, всичките 160 семейства да се включат, с което се надяваме да бъдат приобщени към фермата всички овце. По този начин ще е добре и за екологията, тъй като ако всички овце пасат навън, то тревата ще бъде унищожена. Това от една страна, а от друга, ако бъдат приобщени към фермата всички овце, то техните стопани ще

могат да се освободят от грижите по животните и да започнат да работят нещо друго. А колко са фермерите, тук в района, които са независими, т.е. не членуват в тяхната кооперация? Има 80 фермерски семейства, които са независими, като всяко от тях отглежда между 500 и 1000 овце. От това следва, че ако се приобщят към кооперацията, ще бъде икономически по-изгодно за дружеството, ще бъде по-изгодно и за фермерите, ще бъде по-добре за екологията – няма да се изпасва тревата и ще бъде по-добре за фермерите, тъй като ще могат да работят на друго място. Какво прави правителството за тях и какво печелят те от тази Програма за развитието на селата? Самият проект е организиран от Програмата. Преди да се създаде това дружество хората бяха много бедни и сега разликата е очевидна. Всички са много доволни и знаят, че този период в момента е най-добрият за тях. Не помним да е имало друг такъв период. Правителството ни помогна за това – точно тези обори да бъдат построени, за необходимата техника също помогна, а и парите за закупуване на овцете са осигурени от правителството, но ни бяха дадени на нас фермерите сами да си ги купуваме. Тези пари не е необходимо да ги връщаме, това е безвъзмездна помощ.

27

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Иновациите – винаги на мода! Здравите агнета на Пиринеите Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации

БРОЙ 5-6 / 2016

Смъртността при агнетата е съществен параметър при продуктивността при овцете и е един от най-важните моменти за фермерите от този бранш. Към настоящия момент, въпреки сериозните достижения на технологиите и науката в последните десет години, смъртността при агнетата не намалява. Една от областите обаче, в които се наблюдава прогрес, е раждането на все повече здрави агнета. Проектът „Здрави агнета“, прилаган във Франция, район Средни Пиринеи, има за цел, чрез създаването на мрежа от животновъди, съветници и учени, да идентифицира приложими и иновативни решения, за да се намали смъртността при агнетата, като се работи за раждането на повече здрави животни. Проектът ще стъпва на използването на агроекологичен подход, целящ резултати в трите основни направления – икономически, социални и насочени към околната среда. За целта ще бъдат използвани отворени иновативни методи за съвместна работа, общодостъпни иновации и кръстосано размножаване. Ще бъдат мобилизирани всички налични ресурси, а фермерите ще бъдат сериозно въвлечени в процесите на всеки етап от проекта. Съставът на подбраната иновативна оперативна група и избраният подход, включващ множество участници, позволяват резултатите от проекта да бъдат разпространени сред максимално широк кръг от заинтересовани лица. Периодът на

прилагане на проекта е от март 2016 до декември 2019 година. Водещ партньор в оперативната група е френският кооператив „Средни Пиринеи”. В групата са включени фермерските организации CAPEL и UNICOR, а Френският национален институт за селскостопански проучвания INRA е изследователската база на групата. Консултантските услуги по проекта се предоставят от Земеделските камари и от Групите по санитарна защита на френските региони Lot и Aveyron, както и от местния земеделски лицей Animapole. Мрежовото разпространение и обмен на информация се осъществява от колектива на местните породи Масиф – CORAM, а Институтът по животновъдство предоставя услугите в подкрепа на иновациите.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

За кампанията

28

Информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!“ е инициатива на Института за агростратегии и иновации, която показва как в други страни от ЕС се прилагат успешни иновативни решения в селското стопанство. Като част от кампанията се предоставя информация и за най-актуалното от случващото се във връзка с подкрепата за иновациите и иновативните оперативни групи.

ЕКСПЕРТИ

Дълголетие и продължителност на стопанското използване на кравите проф. дсн Иван Венев

БРОЙ 5-6 / 2016

растта на кравите има съществено значение за продуктивността им. Обикновено на първа лактация те дават около 70% от максималната си млечност, която достигат на 6–7-годишна възраст (на V–VI отелване). След 8–9-годишна възраст млечността започва да намалява бавно и постепенно, като на 10-годишна възраст, тя е около 90% от максималната ие равна на тази, получена от тях на II–III лактация. При добро здравословно състояние (нормална заплодяемост, здраво виме и цицки и здрави крайници) кравите от двете основни направления могат да се използват продължително и да бъдат икономически по-изгодни от първотелките. В литературата има подробни анализи на връзката между възрастта на кравите и репродуктивната им способност. При едно от изследванията, което обхваща 3600 крави, разделени на три възрастови групи (от 3 до 5, от 6 до 9 и по-възрастни от 9 години) е установено, че най-добра размножителна способност (критерии са сервис-периодът и индексът на осеменяване) имат кравите на възраст от 3 до 5 години, а с възрастта тя постепеннно намалява, но със слаби темпове и в допустими граници. Още в средата на миналия век унгарският академик Йозеф Щандл е твърд сторонник на по-ранното заплождане на юниците (на възраст 15–17 месеца при достигане на 2/3 от

BG

блюдават за продължителността на стопанско използване и на живота на индивидите. Тези различия се дължат на различните стопански направления, породността, равнището на продуктивност, условията на отглеждане, различни заболявания и разбира се на индивидуалната наследственост на индивидите. От генетико-селекционна гледна точка бързата смяна на поколенията създава условия за ускоряване на генетичния прогрес и води до увеличение на продуктивността на следващите поколения. При това трябва да се има предвид, че генетичният прогрес е по-висок, но продуктивността на основното стадо не се увеличава много и пропорционално, защото разплодните животни се бракуват млади, преди да са достигнали максималната си продуктивност. Ежегодното включване в основните стада на млади и скъпоструващи животни се отразява неблагоприятно върху стойността на произведената продукция и на икономическите резултати. От икономическа гледна точка най-важен показател е пожизнената продуктивност на животните, а по-точно средното количество продукция за един ден на стопанско използване или още по-точно – „за един ден живот“, като имаме предвид големите разходи, които се правят за младите животни до началото на стопанското им използване. В млечното говедовъдство въз-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Дълголетието на домашните животни, без оглед на това за какво се използват, има както биологично, така и стопанско значение. От биологича гледна точка смяната на поколенията дава възможност новите генерации по-добре да се адаптират към промените в условията на живот. В същото време естественият отбор осигурява по-голям брой потомци от по-добре приспособените и по-продължително възпроизвеждащите се индивиди в популациите. Различни автори определят различни граници на етапите на индивидуалното развитие на животните. Кравите от културните породи говеда преминават при своето развитие през няколоко основни етапа: • полова зрялост, която настъпва обикновено между 6–10-месечна възраст; • развъдна възраст /годност за заплождане – между 14–20-месечна възраст; • зрялост – достига се към 5–7-годишна възраст; • нормална плодоспособност – до 15–20-годишна възраст; • стопанско използване. То се влияе от много фактори и може да варира значително – от 10 до 16–18-годишна възраст; • продължителност на живота – в някои случаи достига до 28–40 години. По-значителни отклонения от тези стойности могат да се на-

29

30

теглото на възрастните крави) и на по-бавен темп на бракуване на кравите. Той обръща внимание на по-широкото използване на бици, притежаващи висока жизненост и даващи дъщери с удължен продуктивен период. При кравите за мляко продължителността на стопанско използване зависи от отглеждането им в млада възраст, от възрастта им при пъвро заплождане, от продуктивността, от размножителната им способност и от здравословното им състояние. По принцип високопродуктивните крави се амортизират порано и се използват по-кратък период от време в сравнение с нископродуктивните крави. Германски автори установяват, че кравите се използват средно 3,5 лактации и в същото време заедно с увеличаването на млечността стават все по-болни. За период от 30 години млечността се е увеличила с 32%, смъртността – със 110%, а заболяванията от мастит – с 266%. Съществена роля за скъсяване на продължителността на живота на кравите имат технологиите на отглеждане. В много случаи те са предимно експлоатационни, бих казал хищнически: стремеж да получим максимална продукция за кратък период от време, без да се отделя нужното внимание на условията на живот. При някои от съвременните технологии животните са лишени от необходимото движение, от слънчева светлина, от достъп до чист въздух, от естествената им храна, отглеждат се в помещения с неподходящи подове, с висока влажност, в големи и неизравнени по възръст и тегло групи, използваната механизация в производствените процеси често е несъвършена за нормално функциониране на организма, липсва индивидуален подход към ценните високопродуктивни животни. Гонитбата за висока продуктивност при непълна осигуреност на нуждите на животните води до бързата им амортизация. В едно

изследване в Русия, проведено при 1568 крави, разделени по продуктивност в 5 групи са установени интересни зависимости между продуктивността, продължителността на стопански използване и икономическата ефективност. Таблицата 1 с резултатите е доста претрупана, но се изкушаваме да я дадем, защото е доста красноречива. Изключили сме от нея за краткост кравите достигнали до IX, X и XI лактация, които са съответно 1234, 57 и 27 броя. При сравнително висока средна млечност (5746кг/III лактация) и продължаващо използване на кравите (средно 5 лактации) до приключване на I лактация всички групи са на загуба. На II лактация само най-високопродуктивните крави дават минимална печалба. Стадото като цяло започва да дава печалба едва след III лактация. Групата на най-продуктивните първотелки носи загуби през целия си продуктивен живот. Възможно е при друго съотношение на цените на фуражите, енергията, работната заплата и цената на млякото, резултатите да бъдат в някаква степен различни, но тенденцията ще бъде подобна. В едно подробно изследване Карабалиев (1986г.) анализира продължителността на използване на крави от Черношарената и Кафявата породи в някои от нашите най-добри по това време кравеферми. Той установява, че кравите се използват средно до 6–6,5-годишна възраст, а надоеното мляко за един пожизнен ден варира от 5,2кг при Кафявата порода до 6,8–7,2кг при Черношарената порода. Средният пожизнен брой лактации, които са давали кравите от двете породи в различни ферми е варирал от 2,3 до 4,6. Авторът предлага пожизнената млечност да бъде възприета като важен селекционен признак в млечното ни говедовъдство, но досега това не е направено даже и за кравите-бикопроизводителки. Повечето изследователи са на

мнение, че кравите трябва да се средно до VII лактация при годишен брак около 15–18%. В случаите, когато се бракуват около 30–35% от кравите, реално няма възможност за отбор по женска линия, защото около 10–15% от женските телета отпадат в периода на подрастване по различни причини. Всяко стадо има своите особености при смяната на поколенията, но е ясно, че продължителното използване на най-високопродуктивните крави увеличава генетичния прогрес чрез техните приплоди в ремонта на стадото. По-големи шансове за продължително стопанско използване имат кравите със здрава конституция, висока продуктивност, добра заплодяемост, спокойно поведение, правилно развито виме, здрави крака, нормално протичащи отелвания. Пионер в селекцията на кравите за мляко за висока пожизнена млечност е Холандия. От 2000г. там се въвеждат критерии и преценка на кравите и биците (по техните дъщери) за дълголетие и вече имат значителни успехи. При селекцията на кравите след 2005г. млечността и дълголетието имат еднакво значение (51% за млечност и 49% за признаци, свързани с дълголетието). Тези 49% за дълголетие се определят ожт следните признаци: 14% за здраво виме; 10% за плодовитост; 7% за лекота на отелването; 5% за жизненост на телето при раждане; 5% за здравина на крайниците, копитата и телосложението и 8% за други признаци, свързани с дълголетието. Благодарение на тази селекция кравите в Холандия се използват около 5,7 лактации, което е световен рекорд за такова поголовие. За 6 години (от 2000 до 2005г.) възрастта при бракуване е увеличена с 99 дни, а продуктивният живот (от първото отелване до последната контрола) – със 116 дни. По стъпките на Холандия през последните години върви и Германия, където 25% от развъд-

Таблица 1. Групи по млечност Лактация

Над 6000

5000– 6000

4000– 5000

3000– 4000

Под 3000

Средно от всички крави

Брой крави

Средна млечност, кг

% брак спрямо I лактация

I

-507

-860

-1118

-1407

-169

-1174

1568

4314

–

II

19

-475

-825

-1308

-1705

-929

1456

4961

7,2

III

451

30

-344

-952

-1522

-498

1281

5746

18,3

IV

1204

592

87

-583

-1264

-63

1067

5606

32,0

V

1394

954

470

-346

-1014

272

837

5603

46,7

VI

1574

1273

805

95

-898

601

659

5653

58,0

VII

1691

1434

1023

389

-703

821

452

5637

72,2

VIII

1755

1587

1244

648

-369

1043

316

5465

79,9

ната стойност на кравите се определя от признаци, свързани с дълголетието. В двете страни се обръща особено внимание на биците, които дават дъщери с добро здраве и висока продуктивност, независимо, че преценката по тази група признаци закъснява значително. В едно съобщение от 2008г. са описани постиженията на една ферма с черношарени крави в Бразилия. През 1999г. средната млечност на 14 000 крави е била 6624кг, а шест години по-късно (2005г.) тя вече е 9057кг (с 3,7% м.в. и 3,15% протеин). Средно кравите се използват 5,48 лактации. Годишният ремонт е 18,5%. Много от кравите се използват повече от 10 лактации. Фермата ежегодно продава голям брой юници за разплод. Още в началото на работата си собствениците са заменили спермата от американски бици с такава от Холандия и това е имало голямо влияние върху качеството на стадото им. Икономическата логика на фермерите в Холандия, а и в някои други страни вече не е насочена към увеличаване на млечността (тя е достатъчно висока), а към намаляване на разходите, които в голяма степен се обуславят от скъпо струващия ремонт на стадата. Когато изтъкваме предимствата на по-продължителното използване на кравите не означава, че

това трябва да става на всяка цена. Има редица фактори, които налагат по-ранно, преждевременно изключване на някои животни от стадата. Най-често това са ниска продуктивност, продължителна яловост, увреждания на вимето и крайниците, нарушения в обмяната веществата. Непредвидима причина за масово ликвидиране на продуктивни животни могат да бъдат и някои заразни заболявания – шап, бруцелоза, туберколоза, лейкоза, а също и някои нови заболявания, свързани с климатичните промени. За предотвратяване на такива заболявания и на различни извънредни ситуации е нужна наблюдателност, строга дисциплина и стриктно спазване на зоопрофилактичните и ветеринарни изисквания. Според Петков (2002г.) у нас кравите се бракуват най-често поради проблеми със заплождането (яловост) – средно 37%, ниска продуктивност – 34%, наранявания – 4%, заболявания на вимето – 5%, пределна възраст – 4%, храносмилателни разстройства и болести на обмяната – 6%, трудни раждания – 2% и други причини – 8%. В наръчника по млечно говедовъдство Тодоров (2009г.) отбелязва, че ежегодно в млечното говедовъдство у нас се подменят около 25–35% от кравите за мляко. Това е почти два пъти повече от желания и постигна-

тият в някои ферми процент на бракуване. И според него, найчесто отпадат от стадата крави с проблеми при заплождането (20–30%), поради ниска млечност (20–30%), увреждания на вимето (15–20%), проблеми с двигателния апарат (10–20%). Процентите на бракуваните животни ориентират производителите на краве мляко къде трябва да насочат усилията си, за да осигурят по-продължително използване на кравите във фермите си. За прецизиране и обективизиране на бракуването на кравите в споменатия по-горе наръчник Тодоров препоръчва една на пръв поглед доста сложна, но изпълнима методика за преценка на качествата на млечните крави преди да се вземе решение за изключването им от стадото. Тя е подходяща за поедрите ферми, където стопаните не познават в подробности отделните животни и където субективните решения могат да се окажат погрешни. Всеки собственик и ръководител на говедовъдна ферма, независимо дали е за мляко или за месо, е свободен сам да определя темповете на възпроизводство на стадото си, но за изграждане на своята концепция трябва да има предвид както изложените от нас съображения, така и своя собствен опит, наблюдения и интереси.

31

ЕКСПЕРТИ БРОЙ 5-6 / 2016 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 32

Дълголетие и продължителност на стопанското използване на овцете Домашната овца като вид е силно диференцирана по отношение на изискванията към условията на околната среда. По принцип овцете се отглеждат природосъобразно и заедно с козите най-добре използват естествените източници на храна. Начинът на отглеждането им (7–8 и повече месеци в годината на пасище) е създал у тях приспособеност към естествените условия на живот – устойчивост и издръжливост на различни климатични промени, използване и на осксъдна разстителност, висока жизненост, добра подвижност, добри майчински качества, силно развит стаден инстинкт. В литературата има данни за средна продължителност на живота на овцете между 10 и 15 години, в някои случаи и по-голяма. Сроковете за ефективното им стопанско използване естествено са по-кратки. До каква възраст ще бъде икономически оправдано отглеждането на овцете обаче е въпрос, отговорът на който е сложен и не може да бъде категоричен и валиден за всички породи и обстоятелства. Овцевъдите, които непосредствено се грижат за определено стадо обикновено се стремят животните им да са по-млади,здрави и подвижни. Такива овце се отглеждат по-лесно, без необходимост от специални ииндивидуални грижи. По тази причина те обявяват овцете на 5–6-годишна възраст за стари и упорито ги предлагат за бракуване. При тове те не се интересуват много колко агнета дава въпросната овца (като предпочитат то да е едно, а не две), каква е млечността є, какво е състоянието на вимето, цицките, на краката и т.н. Те много често се хващат за изтритите резци, за разреждането им, за липсата на някой зъб и други второстепенни признаци, без да обръщат необходимото внимание на охраненото състояние на животното, на неговата подвижност, на способността му да се запложда и да отгледа агнетата си. Овчарите, особено наемните работници, въобще не се замислят колко разходи се правят за отглеждането на едно младо ремонтно животно и че тези разходи трябва да се изплатят ог неговата продукция, която е в зависимост от продължителността на използването му в стадото. Ако винаги се съгласяваме с мнението на ов-

чарите, овцете биха се използвали средно 3–4 години и биха се бракували на около 4–5 години. Това в някои случаи може и трябва да се случи, но само ако овцата е измършавяла повече от останалите животни в стадото, вълната и е проскубана, млечността и е намаляла, придвижва се по-бавно (върви в опашката на стадото), има увреждания на вимето и цицките. Не бива прибързано да се бракуват животни със задоволителна продуктивност. Продължителността на стопанското използване на овцете (продуктивният им живот) реално започва с първото им оагване, когато е началото на реализацията на двете основни продуктивности за нашата страна – млечност и месодайност. Възрастта при първо заплождане и първо оагване през последните десетилетия е предмет на дискусия и мненията на специалистите не са еднопосочни. У нас е възприета традиция овцете да се заплождат за първи път като дзвизки на 1,5-годишна възраст (18–19 месеца). Същото се отнася и за половото използване на кочлетата. В някои страни (Унгария) през първата половина на миналия век овцете от породата Камволмерина са заплождани за първи път на 2,5-годишна възраст. Очевидно през този период основната продукция на тази порода е вълната, а тя се случва независимо от късното заплождане на младите животни. По това време научни работници и специалисти започват да изтъкват предимствата на зплождането на дзвизките на 1,5-годишна възраст и през следващите десетилетия това става общоприета практика. В същото време акад. Щандл провежда опити за заплождането на женски шилета на 7–8-месечна възраст при тегло над 35кг. Той обръща особено внимание на баланса между двата признака и съветва да не се допуска заплождане на шилета, които са по-тежки от 35кг, но са под 7-месечна възраст. Той посочва данни за развитието (живо тегло и телесни измерения) на 30-месечна възраст на две групи овце, едната от които е заплодена на 7–8-месечна възраст, а другата на 18–19месечна възраст. На 30-месечна възраст те се изравняват по тегло (съответно 40,6–40,9кг). Същото се отнася и за вълнодобива и млечността.

У нас всички породи овце се използват за вълна. В нашата страна се получават следните видове вълна – тънкоруна (мериносова), полутънкоруна (кросбредна) и цигайска, груба и полугруба вълна от местните овце. Важен признак е дължината на вълната. Установено е, че стандартната вълна се получава при едногодишен растеж. Ето защо се препоръчва стрижбата да се извършва само веднъж на 12 месеца. При растящите млади животни е добре да се прилага двукратна стрижба за 18-месечен растеж – на 6–7-месеца и на 16–18 месеца. Двете дължини са достатъчни за получаване на качествена вълна според стандарта. Освен това при двукратната стрижба на шилетата се получава от 0,5 до 1,5кг по-висок настриг, отколкото от еднократната стрижба за 18-месечен растеж.

Отглеждане. Когато помещенията са замърсени с кал и изпражнения и овцете лягат на земята, получава се изгоряла от амоняка вълна с жълт цвят и без серей. Ето защо е необходимо помещенията редовно да се почистват и да се застилат с чиста слама. Селекция. Овцете, чиято вълна има мъртви или прекъдрени влакна, се бракуват, тъй като тези признаци до голяма степен се унаследяват.

Съхраняване на вълната. Необходимостта от складови помещения се налага в случаите, когато вълната ще се съхранява по-продължително време. При неправилно съхраняване в неподходящи помещения вълната може да се запари или да се нападне от молци.

БРОЙ 5-6 / 2016

Класиране на вълната. Не бива да се допуска в приемателния пункт да се смесват различни партиди от еднородна с нееднородна вълна.

BG

Стрижба. За няколко минути стрижба може да се повреди вълна, расла цяла година. Един от дефектите е наличието на престриг над 0,5% в остриганата вълна. Затова и с ножици и с машинка стригачите трябва да внимават да не се престригва вълната. Веднъж остригана високо – 1,5– 2см, по-добре е вълната да се

остави за следващата година, отколкото да се минава втори път с машинката, за да се получи равна стрижба. Изискванията за качествена стрижба са следните: • да се стриже ниско и равно, • да не се повтаря върху веднъж остриганата част от кожата, • да не се отхвърля с машинката остриганата част на руното, което така може да се нареже, • да не се наранява кожата на овцете.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Хранене. Много важен фактор е фуражите да се дават равномерно през цялата година. Достатъчни са 10–15 дни недоимъчно хранене, за да се получи изтъняването на вълненото влакно, така нар. „гладна вълна“. Обикновено това се наблюдава напролет след оагването на овцете и в резултат на зимните условия. Една от възможностите да се измени мястото на изтъняване е промяната на сроковете на стрижбата. Тънкорунните породи, при които най-често се среща „гладна вълна“ могат да се стрижат през есента. Тогава изтъненият участък ще бъде към върха на влакното, под замърсената част и не точно в средата. Използвайки овцете за вълна, не би трябвало да се прилагат методите за интензифициране на размножаване – например двукратното агнене в една година или трикратното в две. Трябва

да се знае, че всяко оагване нанася голяма вреда на здравината и на нежността на влакната.

ЕКСПЕРТИ

Използване на овцете за вълна

33

ЕКСПЕРТИ

Пчели – смяна на майките без риск за приема им Милан Стоянов

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2016

Смяната на пчелни майки е важна необходимост в пчеларската дейност. Тя е проблем, който невинаги намира положително решение. Професор Таранов предлага над 20 начина за придаване на майки. Този факт е многозначителен не само от гледна точка на творческия му подход, но и насочва вниманието към убеждението, че придаването на майки е ключов момент с финансови измерения и често със съдбоносно значение за пчелното семейство. При смяна на майките в пчелина ми е утвърден подход, характеризиращ се със сигурност, проверена в дългогодишна практика. Приложението му преминава в следната последователност. Един ден преди придаване на майките (маточниците – десетият ден след поставяне на еднодневните личинки в отглеждача) подготвям приемното семейство. От плодника в Даданблатовия кошер изваждам над ханемановата решетка във втория корпус пет пити със запечатено пило без пчелите (за да не прехвърля в него майката). На другия ден заради пилото са се качили по питите във втория корпус пчели от плодника. Тогава отделям двата корпуса с плътна преграда и три часа след това придавам запечатания маточник (майката). Малко преди това напръсквам около мястото, където след запечатаното пило ще поставя маточника със сироп. С него целя да отклоня вниманието на пчелите от „чуждото“ тяло и да създам предпоставки за по-благосклонно отношение към придадения маточник. Отворът (прелката) на втория корпус е в различна посока от входа на плодника, за да се предотврати навлизане на майката при връщане от брачния полет в него, ако съм придал маточник.

34

Какво се постига с този начин на действие? Семейството от плодника и запечатаното пило при маточника осигуряват температурни условия, които не са подвластни на евентуални превратни застудявания. Доктор Станчо Георгиев подчертава, че последните два дни от вътрешно маточния живот на майката и първите часове след излюпването є са решаващи за увеличаване на броя на яйчевите тръбички и за тежината на майката. При тази технология на смяна не само се намалява рискът от налитане на майката в друго семейство, но се гарантира сигурен прием, защо-

то майките са едри и с повече яйчеви тръбички, докато произведените в нуклеузчета са малки, тънки, с малък брой яйчеви тръбички и не се приемат охотно от пчелите. Във втория корпус може по най-добър начин да се извърши тестване на младата майка. Ако след тестването са налице основания за добра оценка и искам да сменя майката, откривам замреженото прозорче на плътната преграда за уеднаквяване на миризмата в двете семейства, а седмица след това премахвам преградата между тях. Оставям пчелите да си изберат майката, ръководен от убеждението, че те ще извършат подобър подбор и от най-добрия пчелар. При този начин на работа и при несполука не се застрашава живота на семейството в плодника, защото разполага с редовна майка, а освен това при този подход може да се постави началото на двумайчино пчеларство или да се оставят за зимата две семейства в един кошер, което е предпоставка за успешен живот на пчелите през най-трудния за тях период. Когато съм сменял майката в основното семейство по описания начин, неуспешен случай не е имало, защото семейството е осиротено, миризмата е уеднаквена по естествен начин и придаваната майка е снасяща, а при тези обстоятелства и строг ред на действията, приемът є е гарантиран.

БРОЙ 5-6 / 2016

то, е наличието на незапечатано пило. Работещите в кошера нелетящи пчели приемат и преработват донесения отвън нектар и хранят личинките. Така те поемат повече храна, жлезите им се активизират и започват да отделят восък. Щом намалее и спре притокът на нектар, намалява и пилото, тъй като майката снася по-малко яйца. Вследствие на тази закономерност рязко се ограничават работата и храненето на отделящите восък пчели, жлезите им престават да функционират и градежът на пити спира. При следваща главна паша, процесът се възстановява с други млади пчели и восъкоотделянето започва отново. Количеството на отделения восък зависи от силата на семейството. При слабите семейства то е по-малко и градежът на питите става по-бавно. Майката в семейството има голямо значение за процеса. Найдобро восъкоотделяне и градеж има, когато тя не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането є в клетка вътре в семейството восъкоотделянето намалява. Ако семейството осиротее, пчелите почти не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благоприятни условия. Установено е, че летящите пчели работят нормално само когато отделянето на восък е съчетано с отглеждане на пило. В случаите, когато не се отглежда пило и не се отделя восък, работят близо 70% от летящите пчели. При отделяне само на восък без отглеждане на пило са ангажирани 30% от тях. Следователно работата на летящите пчели се нарушава,

BG

млади пчели и пити, но те отделят за кратко и минимални количества. При отгледаните през есента пчели жлезите, отделящи восък, обикновено се развиват слабо или въобще не се развиват поради неблагоприятните външни условия. След презимуването жлезите на тези пчели могат да се активизират и да отделят восък. Ако жлезите на зимуващите пчели са се развили непълно през есента, на следващата пролет не отделят восък. След като пчелите станат летящи и започнат да работят извън кошера, спират да отделят восък. Восъкоотделянето е не само физиологичен процес при отделната пчела. То има много по-голямо значение като функция на цялото семейство и зависи главно от състоянието на семейството и от външни влияния. Восъкоотделяне може да има само при определено състояние на пчелните семейства. То се колебае значително от притока на нектар в кошера, от количеството на отглежданото пило, от състоянието на майката, от наличието на цветен прашец и др. Най-силно е восъкоотделянето при благоприятно съчетаване на всички тези фактори. Редовното постъпване на нектар в кошера усилва восъкоотделянето, като това става малко преди и по време на главната паша. Тогава в кошерите се поставят рамки с восъчни основи за изграждане на нови пити. Колкото по-обилно е отделянето на нектар и притокът му в кошера е по-голям, толкова по-бързо пчелите изграждат восъчните основи. Друг фактор, който ускорява восъкоотделяне-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Пчелното семейство има добре развита способност да отделя восък и да го използва за градеж на пити. По този начин то си построява пчелното гнездо. Восъкоотделянето от пчелите на семейството е сложен процес, който зависи от условия, а също и от физиологичните особености на восъчните жлези. Тези жлези са 4 двойки, разположени от долната страна на коремчето на пчелата и са видоизменени хиподермални клетки, които при определени условия нарастват и започват да отделят восък Развитието на восъкоотделителните жлези започва от третия ден след излюпването на пчелата и достига максимум на 12–18-дневна възраст. В силно нарасналите клетки на жлезите се образуват малки празнини (вакуоли), отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. Под въздействието на по-ниската външна температура той се втвърдява и образува бели пластинки с неправилна петоъгълна форма. Тези восъчни пластинки са много малки – около 1250 тежат 1г. Установено е, че най-много восък отделят пчелите на възраст между 12 и 18 дни. Минимални количества восък те започват да отделят след 4–5-дневна възраст. По-старите пчели също могат да отделят восък, но това става вече за сметка на запасите от мазнини и белтъци в мастното тяло. Напълно дегенериралите жлези при стари пчели по същия начин могат да започнат да функционират, при условие че семейството бъде лишено от

ЕКСПЕРТИ

Восъкоотделяне и градеж на пити

35

36

когато се отделя восък, без да се отглежда пило. При медоносната пчела инстинктът за роене е свързан с обособяването на пчелното семейство и със специализирането на женските за пчели работнички и майки. Така се получава потребността от размножаване не само на отделните индивиди, но и на семействотo. Роенето се състои в отделяне на част от пчелите и майката и в образуване на ново семейство. За да се рои пчелното семейство е нужно да се съчетават вътрешни и външни условия. Роенето се извършва при наличие в семейството на 3,5 до 5,5кг пчели, от 18 до 21 хил. килийки със запечатано пило и от 8 до 13 хил. с незапечатани личинки. При такова съотношение между пчелите на запечатаното и на незапечатаното пило в кошерите бързо се натрупват голям брой млади пчели-кърмачки, неангажирани със свойствена за тях работа поради малкото количество незапечатано пило. Инстинктът за роене започва и се усилва с появяването и натрупването на млади бездействащи пчели в семейството. При това положение започва и подготовката за роенето. Най-напред пчелите изграждат по краищата на питите основи за роеви маточници. Майката увеличава количеството на снесените от нея яйца. След този подем в яйценосната дейност на майката настъпва рязко намаляване. По-слабата активност на майката, след снасянето на

яйца в основите за роеви маточници, предизвиква бързо намаляване на площите на откритото пило, а оттам и на работата на пчелите-кърмачки. Излюпващите се млади пчели в семейството се увеличават. В кошера се натрупват все повече млади пчели, които не могат да се ангажират с отглеждането на пило поради вече намалената яйценосна дейност на майката. Тези млади пчели се събират и се натрупват по всички свободни места в кошера и главно за тяхна сметка се образува първият рой. След запечатване на всички маточници излиза първият рой със старата майка. През това време в гнездото на роилото се семейство загубата от излезлите с роя пчели се попълва за сметка на излюпващото се пило. При благоприятни условия семейството може да даде втори рой, който се формира от пчели, получени след излизането на първия. Тъй като не всичкото пило се е излюпило, има възможност роилото се семейство още веднъж да възстанови силата си за сметка на останалото неизлюпено пило след излизането на втория рой. Роенето се прекратява след излюпване на запечатаното пило от снесените яйца по време на активизирането на старата майка. За правилното протичане на подготовката и на роенето голямо значение имат външните условия – топло време и относително слаб цъфтеж на медоносната растителност. При такива условия в кошерите постъпва

сравнително малко количество нектар, който не е достатъчен да ангажира младите нелетящи пчели за преработката му в мед, а само поддържа в активно състояние семейството. По-голямата част от пчелите-приемачки също бездействат. Инстинктът за роене може да отслабне и да изчезне само при продължителна промяна на външните условия. Ако времето се влоши и притокът на нектар спре, бързо се изчерпват запасите на семейството, пчелите обикновено разрушават маточниците и не се роят. При силно увеличаване на количеството на постъпващия нектар в семейството настъпва голямо възбуждане и пчелите бързо се включват в събиране, приемане и преработване на този нектар. В кошера вече няма бездействащи пчели. Така инстинктът за роене стихва и се замества от инстинкт за събиране на храна. Пчелите разрушават маточниците и роене също не последва. Когато настъпят благоприятни условия за роене, семейството отново може да започне подготовка за него. Роенето се извършва в безветрени слънчеви дни. Пчелите от роящото се семейство излизат непрестанно и летят около кошера, като издават специфично бръмчене. Въздухът се замрежва от роевите пчели и от далеч се чува тяхното жужене. След излизането на по-голямата им част излиза и майката на прелетната дъска и оттам излита и каца наблизо. Следвана от разлетелите се роеви пчели, се събират около нея във форма на плътно кълбо или грозд. Това е подходящият момент, в който роят трябва да се хване и да се засели в предварително подготвен кошер. За да не избяга роят, кошерът трябва да бъде чист и в средата на гнездото да се постави пита, на която има яйца и личинки. При горещо време кошерът, в който е заселен роят, е нужно да се осигури сянка. При нормални условия трябва

да се използва енергията на роевите пчели, като своевременно им се дават рамки с восъчни основи за изграждане на питите. Ако е необходимо, роят се подхранва. Ако желаете да спрете повторното роене на семейството, трябва на следващият ден да бъдат отстранени всички маточници, с изключение на един, от който ще се излюпи майка за роилото се семейство. По-нататък се следи за нейното оплождане и за нормалната работа на семейството, като се вземат необходимите мерки. Естественото роене е един от найлеките начини за увеличаване броя на пчелните семейства. За малките любителски пчелини този метод е добър, но за големите, промишлените, не е подходящ. Голям недостатък е, че най-често се роят слаби и нископродуктивни семейства, които не трябва да се размножават. Друг недостатък е, че роенето протича стихийно (не се поддава на планиране), затова не може да се разчита на планово увеличаване на броя на пчелните семейства. Често роенето съвпада с времето на главната паша и роилите се семейства, не само че не могат да дадат стокова продукция мед, но и не събират необходимите за тях хранителни запаси и те трябва да се попълнят чрез подхранване или чрез даване на пити с мед, взети от други семейства. Като основен метод на размножаване на пчелните семейства се налага изкуственото роене. Неговите основни предимства са, че пчеларят размножава в най-удобното за него време семейства и то само високопродуктивните. Това води до увеличаване на средната им продуктивност и до снижаване себестойността на продукцията.

Избор на място за пчелин При избиране на място за пчелин трябва да се има предвид той да не е по-близо от 3км от друг голям пчелин. Най-добре е, когато пчелинът е разположен централно или близо до площите с културна и диворастяща медоносна растителност. Мястото за пчелин трябва да бъде запазено от преобладаващите студени ветрове, сухо и отцедливо, хигиенично, добре огрявано от слънцето, с източно или югоизточно изложение. При изложение на студени ветрове пчелните семейства страдат от студ, изразходват много храна през зимата и бавно се развиват през пролетта. Неподходящи за пчелин са места, където наблизо има открити помийни ями, торища, сметища, застояли води. От хигиенни съображения трябва да се избягват и местата в близост с фабрични квартали, металургични заводи, железопътни депа, където въздухът е постоянно замърсен. Около мястото на пчелина трябва да бъде тихо. Той не бива да бъде непосредствено до железен, шосеен или друг път, по който има постоянно движение. Сътресението на почвата от движението на транспортните средства се предава на кошерите и безпокои пчелите.

Набавяне и превозване на пчелни семейства Пчелните семейства се набавят и се превозват само през активния за пчелите сезон – от пролетта до края на есента. През зимата кошерите с пчели не се превозват, защото от безпокойството пчелното кълбо се разпръсква и пчелите загиват от студ. Най-често пчелните семейства се набавят рано напролет – през март и април. Тогава те най-лесно се превозват, понеже времето е още хладно, количеството на пчелите, меда и пилото е сравнително по-малко, а питите са още твърди. Пчелните семейства трябва да произхождат от здрав пчелин, в който няма заразни болести. При закупуването семействата се преценяват по отношение количеството на пчелите и меда, възрастта и качествата на майката и броя и качеството на питите. Трябва да се закупуват силни семейства с млади и дейни майки с добре изградени пити с работнически килийки със светло- до тъмнокафяв цвят. През пролетта, в началото на април, те трябва да имат не по-малко от 6–7 пити, покрити с пчели и 3–4 пити с пило. Превозването на кошерите трябва да става нощем или рано сутрин, преди изгряване на слънцето, защото през деня кошерите се нагряват от слънцето, а пчелите силно се тревожат от светлината, поради което може да се задушат някои семейства. Само при хладно и дъждовно време и на близко разстояние кошерите могат да се превозват и денем. Кошерите се товарят, след като пчелите се приберат вечерта и входовете се затварят плътно с обърнат мишепредпазител. След пристигането кошерите се настаняват на предварително подготвени места. Като се успокоят пчелите, входовите се отварят и на тях се слагат отличителни предмети за преориентиране. Вечерта или на следващия ден се преглеждат и се подреждат.

37

ЛЮБОПИТНО

Гръцката история на родопските рибари

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2016

Сийка Суркова

38

Много от туристите в село Момчиловци с изненада разбират, че рибарството е било поминък на много родове в Родопите, а местните мъже владеели до съвършенство тънкия занаят. Първите рибари отишли в Северна Гърция около 1800г. и дълги години изкарвали прехраната си с улов в района на свързаното с Бяло море солено езеро Бору гьол, днес Вистонида, край Ксанти. „Рибарските родове от Момчиловци са доста, но нашият е най-голям и е от първите, които са тръгнали да търсят прехраната си в Северна Гърция“, разказва 73-годишният наследник на рибарски род в родопското село Тодор Каневски. Първоначално родопчани били сулинаджии. Наричали ги така, тъй като ловили сулини – миди с твърда черупка, но с много вкусна вътрешност. От тях си хапвали и по време на пости, не са ги зачитали за месо”, разказва Каневски. Предците му са хващали сулините по специален начин в плитчините на Бяло море – ловили ги с пособия, подобни на шишове и пълнели кошниците с около 50–60 килограма на ден. Родопските сулинаджии продавали мидите в Гръцко и донасяли в домовете си за прехрана от тях. На едно от островчетата с площ 2000 кв. метра момчиловските рибари си направили колиби, в които живеели около 180 души по родове. Чепеларци пък имали свое селище на брега. Много от капитаните на таляни също били българи от Тракия и Родопите. Само от крайморските езера на година се вадели по около 650 тона риба.

Родопските рибари тръгвали на гурбет през септември и се прибирали в селото чак през май. Оставали при семействата си едва четири месеца – докато посеят и ожънат нивите. После пеша и с катъри за три дни и три нощи стигали до гръцкото село Порто Лагос, на 25км от Ксанти. В селището, край езерото Бору гьол, се намира и пристанището Порто Лагос – главна база на българските рибари. За да изхранват добитъка си, гурбетчиите карали зад граница цели стада – овце, крави, телета, коне, които угоявали и връщали в родното си място отново напролет. „Завърнеха ли се, в селото наставаше празник. С нетърпение ги чакахме, татко носеше пълни каци с риба, армагани и друга стока. Помня като дете как вадех змиорки от чувалите – над метър бяха. Още същия ден раздавахме и на комшиите риба”, разказва Тодор. През далечната 1905 година родопските рибари останали без никакъв улов. От септември, когато пристигнали край лагуната Бору гьол, до Никулден в мрежите им нямало нито една риба. Изхарчили всичките си пари и потънали в борчове. Жените им поръчали по кираджиите да им кажат, че храната в домовете им свършва, а децата ходят гладни и окаяни. Всички били отчаяни. Един ден старият рибар от с.Момчиловци Иван кехая коленичил пред иконата на покровителя на моретата в манастира „Св.Николай” в Порто Лагос и горещо се замолил: „Свети Никола, смили се над нас. Оглад-

няхме, задлъжняхме, а децата ни боси и гладни ходят вече три месеца. Дай ни берекет”. „След молитвата на Иван кехая станало чудо. Светецът се смилил над тях и още същата вечер рибарите напълнили две лодки с улов”, спомня си Тодор Каневски разказите на своя баща Никола, който над 40 години е ловил риба от Бору гьол в Гръцко. След много години чудото се повторило. Било в навечерието на Никулден през 1942г. Рибарите от Момчиловци трябвало да подсигурят курбана за празника на покровителя на моретата. Млади и стари от цялата Ксантийска област се стекли в гръцкия метох „Свети Никола”, кацнал на малко островче между Бяло море и езерото Бору гьол (Вистонида). А риба пак нямало. „Карък време е било. Чудили се рибарите как да нахранят хората и решили да раздадат за обяд малкото засолена риба, която съхранявали в каци”, спомня си Каневски. Тогава рибарите се сетили за Иван-Кехайовата молитва. Никола запалил кандилата в манастирчето и от сърце помолил светеца за богат улов, за да се отсрамят пред хората на празника. И чудото отново се повторило. Рибарските мрежи се напълнили с невижданите дотогава 16 тона риба. Легендите за чудесата на Св.Никола се предават от поколение на поколение в Родопите. Наследници на отколешни рибари, изхранвали семействата си с риба от Бяло море, разказват как щедрия светец ги бранел от високите петметрови вълни. Сънували го в пророче-

В музея в с.Момчиловци има отделен кът със снимки и сечива на родопските рибари

ски сънища. Виждали го до тях с дългата бяла брада по време на буря в открито море и знаели, че ги закриля. „Изпадали са в беди, но нито един рибар от Момчиловци не се е удавил. През всичките години свети Никола е бдял над тях”, казва бай Тодор, в чийто род осем поколения си изкарвали прехраната в Порто Лагос. Освен че щедро е възнаграждавал и пазел вярващите, закрилникът на рибарите е наказвал неверниците, разказват местните. По онова време често турци били чорбаджии на езерото Бору гьол. На даляна рибарите поставили икона на св. Никола и кандилце до нея. Досвидяло му на чорбаджиията олиото, което сипвали в кандилото и наредил на пазача да махне от там християнския символ. „Същата вечер обаче турчинът получил ужасни болки в корема. Досетил се от къде може да е дошло наказанието и изпратил пазача да вземе цяла

тенекия със зехтин за кандилото. След това то никога не изгаснало”, пресъздава разказите на старите рибари Каневски. Дълги години стотици родопчани изхранвали семействата си с риболов в Гръцко. До Балканската война по бреговете на Бяло море девет десети от всички рибари били българи от Чепеларе, Момчиловци, Петково, Устово, Райково и Смолян, свидетелства някогашният заместник-кмет на Порто Лагос Васил Дечев. Рибарите работят в открито море, защото турското правителство отдава под наем на предприемачи правото за риболов в езерата Бору, Кадънджик, Карачел, Яна и др., разказва в публикация от 1999г. смолянският в-к „Отзвук“. Наематели са предимно богати турци, но истинските собственици са българи, защото те осъществяват риболова, осоляването и реализацията на рибата. Те се задължават да плащат лихва на вложителя на

капитал, а всичко останало е за рибарите. След 1851 година до Балканската война сред големите наематели на голямото езеро Бору гьол се среща и името на българина Данчо Киряков от Устово, а на Тепеджик дълги години наематели са братя Кундопльови от Лозенградско. За ефективността на труда на българските рибари говорят цифрите. От езерото Бору и неговите даляни годишно се лови средно 500 000кг кефал, а от всички по-малки езера и даляни 150 000кг кефал, шаран и друга риба. От там, засолена и подготвена за път, рибата поемала към Родопите и големите тържица, включително и за градове, които отстоят сравнително далече от Бяло море: Пловдив, Асеновград, Пазарджик. В периода 1885–1912г. главен ръководител на големия боругьолски далян е Радю Тодоров от с.Петково, капитани на помалките даляни също са родопчани. Сериозен спад в улова на

39

Метохът „Свети Никола“ в Порто Лагос

40

риба се регистрира след 1900 година, а причините са политически и икономически. Веднага след войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война) кметът на Порто Лагос настоява работата на рибарите да продължи, но стопанските условия са се променили значително. За да се възобнови и развие риболовството на Бяло море е основано първото по рода си риболовно дружество „Момчилови водоборци“. В него се записват повече от 100 дружествени члена, а всички рибари, завърнали се от бойните полета, отново идват на работа. Новата българска наредба за ловене на риба от 22 юли 1919 година позволява на рибарите (сдружени кооператори) да ловят риба не само в открито море и в заградените езера, но и да вземат и съразмерна част от рибата, която влиза в даляните. За кратко време дружеството укрепва, строят се нови кооперативни сгради, купува се нов инвентар. На 27 ноември 1919г. обаче е подписан Ньойският договор и границата с Гърция е затворена. Българските войски и администрация напускат беломорското крайбрежие. Прекратява дейността си и дружеството „Момчилови водоборци“. На произвола на съдбата е оставено цялото кооперативно имущество и въпреки усилията на зам.-кмета на Порто Лагос Васил Дечев, всичко е разграбено. С потоците бежанци, след като

разпродават цялото си имущество, към родината се отправят и братя Кацарови от Райково. Немотията и безработицата след войните ги разпилява. Тодор се завръща в Райково, Иван остава в Пловдив, а Георги и Илия отиват в Бургас и отново свързват живота си с морето. Купуват празно място на рибната борса и започват търговия с риба, първоначално на дребно, а впоследствие на едро, с по-големите градове от страната. Братята започват да търсят нови начини за обработка, консервиране и замразяване на риба и рибни продукти. Четат чуждестранна литература за консервиране на риба, като заплащат много скъпо за необходимите им преводи, но това им помага за кратко време да заемат водещо място в бранша. През 1925 година на закупеното от тях място на ул. „Цар Крум“ е изградена и оборудвана сграда, в която започват работа, а в „Държавен вестник“ е регистрирана първата българска рибноконсервна фабрика за преработка и консервиране на риба в страната. По силата на Закона за насърчаване на индустрията им е предоставено място в индустриалния квартал на града, където е построена нова сграда и оборудвана със съвременни машини. Фабриката постига огромен успех на вътрешния пазар, печели златен медал на международното изложение във Варна, представя се отлично и на Пло-

вдивското изложение. Търговската дейност на братя Кацарови продължава до национализацията на фабриката. През 1941 година, когато България си връща Беломорието, родопските рибари отново се връщат в Порто Лагос и основават трудово-риболовна кооперация „Бяло море“ със седалище в Ксанти. Нейната дейност е успешна, но отново за кратко. С отстъплението на българските войски кооперацията е ликвидирана и с това се слага и краят на последния организиран риболов на Бяло море. Когато риболовът в Северна Гърция станал невъзможен, рибарите от с.Момчиловци започнали да се събират на приказка у Каневски и все за Бору гьол говорели. През миналия век бащата на бай Тодор Каневски хванал най-голямата риба – цели 100кг Била от рода на акулите и с половината пари от продажбата є родопчанинът купил една овца. „Разказите за рибарството и живота в Гърция през детството ми бяха и телевизор, и радио за мен. С тях лягах и с тях ставах. Затова съм щастлив, че имах възможност доста пъти да посетя Бору гьол и манастира „Свети Никола” в Порто Лагос, които са свързани с поминъка на рода ми”, казва Тодор Каневски. При първата визита на святото място като на лента оживели разказите на баща му. Изплували картини от тежкия живот на предците му, които 2/3 от годината били разделени от семействата си. Нощем ловували, а през студените зимни месеци по ръцете им се натрупвал лед. Оцелели са, защото свети Никола ги е пазел, убедени са наследниците на старите рибари. Метохът „Свети Никола” в Порто Лагос е подчинен на Ватопедския манастир на Атон. Наследниците на рибарските родове в Момчиловци винаги посещават светата обител на път за Гърция и отдават почит на светеца закрилник.

xli

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо.

С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това, което техните полета желаят...

• Работен просвет – до 200см, управляем от кабината • 3400-8000л – Резервоар за химикали • 24-54м стрела, 50-250cм разположение на стрелата от обработваемата култура • Работна скорост – до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO – 151/205 или 210/285 кв/кс FPT • Пътен режим – до 50 км/ч с нисък разход на гориво • Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работа • MountainMasterPlus – независимо управление на носещите

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A 1113 София България

• • • •

хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20% HighTechAirPlus – Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно Налягане до 15 бара – без смяна на дюзи DropLetControl – Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и култури ExternalFillSystem – Подсигурява бързо пълнене на резервоара – за 8000л са необходими 7 мин.

www.agratec.bg

office@agratec.net тел. +359 2 46 16 16