Животновъдство BG 31 (7-8) /2016 by Enthripy 1

септември (7-8)/ 2016

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Повече знания и по-добра генетика за Вашия успех! Станете наши членове! НАМГБ адрес: 1756 София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.15, тел.: 02/81 62 012, www.beefbreeding-bg.org

OФИЦИА ЛЕН ДИС ТРИБУ ТОР ЗА БЪЛГАРИЯ

ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ Merlo | P 32.6 Top

С ПОДКРЕПАТА НА

КОНТАКТИ: 1750 СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 1, УЛ. ДИМИТЪР МОЛЛОВ №4 ТЕЛ. +359 2 9713525, +359 889 220 455; ФАКС +359 2 9713504 OFFICE@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Намалените размери (2 х 2 метра ширина и височина с ниско монтирана кабина за версия “L”) и превъзходните товароподемни характеристики ги правят идеални за работа в малки пространства. Шасито и стрелата съчетават доказаната надеждност на MERLO с модерна архитектура на машината. Компонентите на телескопа – хидравлични и електрически, са добре защитени вътре в конструкцията. Така се избягват щети, причинени от случайни съприкосновения. Характеристики Серия

Компактна

Тип двигател

DEUTZ Turbo diesel, 4 цилиндров, EUR 3, 101 к.с.

Товароподемност

3200кг

Максимална мощност

74,5kW/101HP

Максимална височина 6,4м на повдигане

Фирма „ВИП Софтуер” ООД представя своето иновативно решение за животновъдството – „Ферма WEB”.

Ферма WEB е онлайн софтуер за управление на животновъдна ферма. Той улеснява отчитането и проследяването на дейностите по отглеждането на животни. С него можете да: • • • • • • •

Въведете и проследите данни от личния картон на всяко животно Отчитате и следите прехвърлянията на животните от група в група Имате информация за ветеринарния картон на животните Следите рутинните дейности – хранене, теглене и доене Отчитате получената продукция от всяко животно и нейните показатели. Имате детайлни справки с всички необходими данни за животните. Ферма WEB може да се свърже със системите за управление и автоматизация на машините в животновъдното стопанство.

Съдържание Позиция Постижения на млечното говедовъдство на Европейския съюз. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Големият проблем на държавата: Какво става с говедовъдството в България?. . . . . . . . 8 Европа залага на колективните играчи, нека не стоим в XVIII век!. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Породи Породи от млечното направление в овцевъдството. . . 12 Още за млечното овцевъдство . . . . . . . . . . . . . . . 15 Хранене и фуражи Понижено качество на фураж и биохимични промени при соя вследствие развитие и размножаване на тетранихови акари в условия на воден дефицит . . . . 16 Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.), като перспективен фуражен вид в България . . . . . . . . . . 21 Състоянието на фуражната база у нас. . . . . . . . . . . 25 Ветеринарни съвети Д-р Георги Чобанов, БАБХ: Убивайки популацията от възрастни комари, прекъсваме варианта за пренос на заболяването нодуларен дерматит от болни към здрави животни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Експерти Биологичното животновъдство е шанс за производителите на биологични продукти от присъединяващите се към ЕС страни.. . . . . . . . . . . 29 Еволюция на технологията в говедовъдството. . . . . . . 31 Влияние на технологиите и машините върху смъртността на пчелните семейства при химическа растителна защита. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Новини от МЗХ Средства от националния бюджет за млекопроизводителите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

Списанието се издава с подкрепата на:

ВИП Софтуер ООД гр. Русе, ул. „Стефан Караджа” №10, тел.: 082/834 188, www.vipsoftbg.com

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2016г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

Постижения на млечното говедовъдство на Европейския съюз проф. Трифон Дарджонов

БРОЙ 7-8 / 2016

(8009кг и 1,88 милиона крави) и Холандия (7856кг и 1,61 милиона крави) следвани от Италия (6281кг и 1,83 милиона крави). Добро впечатление прави представянето на новите членки на ЕС, т.н. ЕС-13. През 2014 г. те почти достигат средна млечност 5000 кг, регистрирайки ръст 47% за 25 години, срещу 35% ръст при ЕС-15 и средна млечност 7278 кг (табл.1). У нас данните са както следва през 1990 г. – крави 370 хил. със средна млечност 3146 кг, през 2000 г. 363 хил. крави, с 3886 кг млечност, 2010 г. 308,0 хил. крави, с 3584 кг млечност и през 2014 г. сме на ниво 3656 кг, с 295 хил. крави. Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен. Ние, за разлика от цяла Европа, за 25 години практически тъпчем на едно място, или регистрираният прогрес е минимален на фона на цифрите в другите членове на ЕС. Единствено компания ни прави Румъния. Но зад средните тревожни цифри, не бива да остане незабелязани и светлият лъч, които вдъхва надежда – това са постиженията на отделни ферми, отбелязани поподробно в статията от миналия брой на списанието. Добре следва да анализираме факторите, довели до тези високи постижения и в Европа и при нас и да направим това, което следва, да

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Показатели за висока млечност в отделните страни Страните от ЕС имат много добре развито млечно говедовъдство. Те не само задоволяват нуждите си от мляко и млечни продукти, но са един от най-големите износители на млечни продукти в света, 18,4 мил. тона през 2015 г. В основата на успехите стои семейното фермерско стопанство. Основните тенденции в развитието на ефективното млечно говедовъдство са заложени още в средата на XX век, а именно – подобряване на отглеждането и увеличаване на средната продуктивност, което води до намаляване броя на кравите при увеличаване на общото производство. Последното десетилетие от XX век продължава тези положителни тенденции в отрасъла. В таблица 1 са показани броят на млечните крави и средната им продуктивност през 1990, 2000, 2010 и през 2014 г. по страни. Общият брой на кравите през 1990 г. е 31,13 милиона и за 10 години намалява с 12,5%, като остават 27,25 милиона. В 2010 г. са вече 23,31 милиона или намаление със още 14,5%. Към 2014 г. броя им се запазва, т.е. намалението в броя на кравите спира. Тази тенденция в общи линии се запазва както при старите членки от ЕС-15, така и при новите членки от ЕС-13. Средната млечност в този период от 25 години нараства от 4821кг на 6741кг, т.е. с 39,8%. Страните с най-голям ръст в средната млечност са: Естония – 121% с достигнати 8418 кг, Испания (67%, с 8025 кг), Чехия (94%, с 7877кг), Португалия (88%, с 7699 кг), Унгария (46%, с 7356 кг). Процентният ръст на средната млечност е над 100% при Хърватия и Словения, но те достигат съответно 4478 кг и 5416 кг, защото започват от ниска база. Най-висока средна млечност от старите членове на ЕС през 2014 г. имат Дания с 9437 кг и Швеция с 8518 кг. Страни като Германия (7538 кг) и Франция (6969 кг) не се отличават с най-висока млечност от кравите си, но за сметка на това отглеждат милионно поголовие – съответно 4,3 милиона и 3,7 милиона млечни крави, от които получават над 32,0 и 25,0 милиона тона мляко годишно. Като се вземе под внимание високия брой на кравите и сравнително високата средна млечност, други големи производители на мляко в ЕС са Великобритания

Таблица 1. Брой на кравите в хиляди и средната млечност в килограми в страните на ЕС. 1990

2000

2010

2014

Крави

Млечн.

Крави

Млечн.

Крави

Млечн.

Крави

Млечн.

ЕС-28

31 130

4 821

27 250

5 484

23 314

6 278

23 320

6 741

ЕС-15

22 526

5 376

19 884

6 080

17 553

6 941

17 938

7 278

ЕС-13

8 605

3 366

7 366

3 875

5 761

4 257

5 383

4 951

Белгия

684

4 936

629

5 442

518

6 009

519

7 147

България

370

3 146

363

3 886

308

3 584

295

3 656

Чехия

713

4 067

529

4 897

375

7 146

372

7 877

Дания

714

6 545

644

7 328

573

8 569

547

9 437

5 229

5 470

4 564

6 208

4 182

7 077

4 296

7 538

185

3 811

131

4 806

6 999

8 418

1 221

4 380

1 153

4 521

1 007

5 313

1 128

5 162

Германия Естония Ирландия

185

4 127

180

4 385

144

5 164

135

5 696

Испания

1 281

4 801

1 141

5 515

845

7 521

845

8 025

Франция

4 700

5 353

4 153

5 955

3 718

6 464

3 699

6 969

Хърватия

278

2 126

255

2 369

207

2 969

159

4 478

Италия

2 080

5 047

1 772

6 080

1 746

6 528

1831

6 281

Кипър

4 712

6 236

6 448

6 500

Латвия

292

3 234

205

4 024

164

5 065

166

5 841

Литва

586

3 088

438

3 907

360

4 815

314

5 704

Люксембург

5 625

6 066

6 422

6 777

Унгария

390

5 055

355

6 019

239

7 050

255

7 356

Гърция

4 722

4 873

6 275

6 580

1 777

6 356

1 532

7 158

1 518

7 866

1 610

7 864

Австрия

706

4 173

621

5 206

533

6 115

538

6 497

Полша

3 443

3 382

2 982

3 986

2 529

3 567

2 248

4 732

384

4 102

329

5 636

243

7 098

234

7 699

Румъния

1 787

3 048

1 692

2 956

1 179

3 818

1 188

3 451

Словения

177

2 469

140

3 332

109

5 304

108

5 416

Словакия

345

3 403

243

4 487

159

5 581

143

6 505

Финландия

402

6 134

358

6 901

284

8 088

283

8 362

Швеция

482

6 859

426

7 863

349

8 212

344

8 518

2 632

5 576

2 339

6 194

1 847

7 554

1 883

8 009

Малта Холандия

Португалия

Великобритания

Съставена от данни на:.www.ec/agrycultural and rural development-Short-Term Outlook-details, 2016

пренесем добрите практики от нас и от Европа и върху средното за страната. Във водещите страни по селекцията, средната млечност от контролираните крави от Черношарената порода (холщайнски тип) през 2014/15 г. достига за Холандия, при контролирани 653 хил. крави за 354 дни – 9685кг, с 4,27% масленост, и 3,57% белтъчини и общ добив на масло и белтък 754 кг. За Дания през 2013/14 г. от контролираните 351 хил. крави е получено по 10225 кг мляко с 4,02% мазнини, и 3,39% белтъчини и общ добив на 758 кг масло и белтък. Водещи ферми в Холандия регистрират млечност 13544 кг, с 4,14%

масленост и 3,49% белтъчини в млякото. Въпреки изоставането на Холандия по средната млечност, от водещи млекопроизводители като Дания и САЩ, интересът към разплодния материал отглеждан в страната не спада. Експортът на заплодени юници се запазва на ниво 20–30 хиляди животни годишно, а износът на семенен материал от изявени бици се разширява. Това се дължи на факта, че холандците се специализираха по селекцията за висока масленост и високо белтъчно съдържание в млякото и в това отношение са лидери. По тази причина страни като САЩ, със средна млечност 10153 кг и масленост

Таблица 2 Средната млечност в Дания по периоди Години

1925

1935

1955

1965

1975

1990

2000

2010

2014

Млечност, кг.

2283

2980

3175

3700

4020

6545

7328

8569

9437

3,76% и Израел – със 11772 кг и 3,71% внасят от Холандия семенен материал от знакови бици за корекция на ниската масленост при определени ценни за популацията фамилии. Освен това друг специалитет на холандските фермери се оказа селекцията по дълголетие. И тук гоненето на максимални резултати в дълголетието ги принуди да се откажат от увлечението до преди няколко години да отглеждат кравите си целогодишно в обори и да ги хранят на ясла, което беше се разпространило до 20% от кравите. Тази пролет в мартенския брой на сп. „Випро Магазин“, те обявиха, че се връщат към старата практика за пасищно гледане и задълбочават селекцията за дълголетие. Това са впечатляващи факти и цифри, които не може да не предизвикат в специалисти и фермери въпроси. Кога и как са постигнати тези резултати? Ще можем ли и ние да достигнем подобни постижения? Въпреки, че това не са нови въпроси, предвид важността им, ще се спрем отново върху тях, като заострим вниманието върху найважните условия които благоприятстват създаването на ефективните кравеферми в ЕС. Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечност Нека разгледаме темповете на нарастване на средната млечност при кравите в един по-дълъг период за Дания, което до голяма степен ще ни ориентира за Европа. Данните от таблица 2 показват, че след 1925 г. до 1955 г. средногодишното нарастване на млечността е в границите на 0,5 на сто (по време на Втората световна война млечността пада до 2500 кг). След 1955 г., до 1975 г. темповете нарастват и достигат 1–1,5 на сто годишно. Най-интензивно нараства средната млечност след 1975, като до 2001 г. тя поддържа равнище от 2,5–3 на сто, което при достигната средна млечност представлява 200 кг годишно нарастване. Средните темпове на нарастване на средната млечност за последните 10 години в ЕС са 3,6 на сто, поради по-високите темпове на нарастване в новите членки на Съюза, като Испания, Гърция и Португалия. Те са били значително изостанали и след влизането в ЕС повишават генетичните възможности на кравите си чрез интензивен внос на юници и семенен материал от лидерите в млечността Холандия и Дания. Това което заслужава да се подчертае в случая, е, че въпреки високите темпове на нарастване на средната млечност през последните 20 години, благодарение на добрата селекционна рабо-

та, най-важната съставка на млякото – белтъка, отбелязва повишение. Това (бързото нарастване на млечността и едновременното повишение на белтъчините и другите качества на кравите) е възможно благодарение на редица условия, най-важните от които са, добре организирана и водена селекционна работа в рамките на Асоциациите по породи (преди всичко изпитване наследствените качества за продуктивност на биците по потомство) и високата култура на фермерите. Според мен решаваща в случая е подготовката на стопаните за съвременна селекция. Те играят решаващата роля за избора на биците, от които се взема семенен материал на база на доброто познаване на всяка крава (данните за нейната продуктивност, екстериори и други показатели). Впечатляващи в това отношение са данните за фермера Йос Кнойф, от Холандия, който е успял да селекционера няколко семейства крави в стадото си, едно от което достига продължителност на използване 15 години. Това е непостижимо, ако се разчита единствено на специалисти от някакъв селекционен център да се грижат за съставянето на случните планове. Следователно, внимателният анализ на причините за бързото нарастване на млечността показва едно от най-важните условия – високата квалификация на фермерите (стопаните). Съвременните знания и умения на стопанина му позволяват не само да осъществява селекционната работа в стадото, но и да организира фуражното производство и храненето на кравите така, че да се реализират високите генетичните заложби. В съвременната кравеферма на страните от ЕС съществува единство и съгласуваност на развъждане, фуражно производство, хранене и гледане и затова резултатите са високи. Това е, което обуславя широкото разпространение на семейната кравеферма, в границите (според условията на отделните страни) от 50 до 150 крави. Фермите с над и 200 и 500 крави са все още ограничен брой. Мнозина ще възразят, че в ЕС и особено в САЩ съществуват и много по-едри ферми. Над 50 процента от млякото там се произвежда във ферми с над 1000 крави. Но, най-високите селекционни резултати се наблюдават в семейните ферми, а не в стоковите едри ферми. Нещо повече, като правило, едрите ферми, които получават високи производствени показатели, попълват стадата си със заплодени юници, произведени и отгледани в семейните ферми. Следователно генетичният прогрес на които разчитат и едрите ферми, се твори в семейната кравеферма. Не бива да забравяме,

че едрите кравеферми с над 500 крави в ЕС са малко на брой и все още са изключение фермите с 1000 и повече крави. Те все още носят експериментален характер и са риск на инвеститора. Върху този факт заслужава много да се замислим когато у нас разпределяме субсидиите и другите стимули. Ние трябва да залагаме на проверените, работещите форми. Избързването в една област на производство, което не владеем, е много опасно. (А, че не я владеем достатъчно, красноречиви са фактите за продуктивността на нашите крави). Много пари и средства загубихме по време на колективните кравеферми, когато създавахме кравеферми с над 500 крави, че стигнахме и 2000 крави, но производителността на труда за единица продукция остана 6–8 пъти пониска от фермите в Европа с 30–50 крави. Този урок не бива да се забравя, но за съжаление много бързо го забравихме и пак отделни предприемчиви инвеститори се хвърлят по „хилядниците“. Внасят се високопродуктивни крави с 8–9 хил. кг млечност в краварници с по 2 и повече хиляди крави. Всичко тръгва в началото добре, но проблемите започват когато кравите в тези гиганти трябва да се ремонтират. За да се запази нивото на продуктивност, вносът на юници трябва да продължи. Това се налага, защото ние не сме овладели както изкуството за възпроизводството, така и за поддържащата селекция, да не говорим за генетическото усъвършенстване, което не бива да спира. Тук ние има още много да учим, но за съжаление още не сме го осъзнали и все си мислим, че всичко може да се внесе от вън. Тези умения за поддържането на висока млечна продуктивност за съжаление се учат бавно и с много упоритост, каквато за сега малко стопани у нас демонстрират. Когато търсим да определим най-важните условия за достигането на високите постижения в продуктивността на млечните крави в ЕС не бива да забравяме, че в крайна сметка решаващи са цяла поредица от фактори. Само когато всички са на лице, може да очакваме резултати. И все пак, когато реално искаме да тръгнем към високоефективно краварство следва да потърсим найважния, решаващия фактор, без който не може изобщо да говорим за съвременно краварство и при наличието на който много по-лесно се решават всички останали. Още в началото на статията, като такъв определихме високата квалификация на стопаните. Човекът когато знае (когато е подготвен професионално за работата, която ще върши), той създава и всички съпътстващи условия, които решават крайния успех. Професионалната подготовка на фермерите за работа с млечни крави в страните от ЕС има продължителна история и трае години. Тя включва както добиване на практически умения, така и запознаване със съвременната теория на животновъдната наука. И

като споменахме науката, вече ще може да си отговорим на въпроса защо именно в последните 25–30 години стана възможно генетичния прогрес да се ускори два-три пъти. Това стана възможно благодарение на откритията направени през петдесетте години на ХХ век в областта на генетиката и по-специално развитието на популационната генетика, което доведе до създаването на едромащабната селекция. Това направи възможно да се ускори значително прогресът в животновъдството и да се получат наблюдаваните сега резултати. Стопаните на стадата следваше да се подготвят да ползват от тези постижения. Те трябваше да се научат на азбуката на тази нова селекция. И ние можем да се убедим, че днешните фермери успешно се справят с каталозите за биците, с данните от контролите на кравите и сполучливо моделират животни, които дават пожизнено над 150 тона мляко с повече от 10 тона съдържание на мазнини и белтъчини взети заедно. Знанието в случая вече граничи с изкуството. Да! Какво друго, ако не изкуство, е това да създадеш и огледаш крави които дават такава висока продукция и изглеждат като фигури изваяни от някой скулптор. Вижте тази красавица на сн.1 публикувана от Veepro Holland – „dairy info” 2015. Като споменахме за световните постижения за пожизнена млечност, се налага да коригираме до сегашните рекорди с данните от последния брой на сп. Veepro Magazine, vol.92, (март) 2016. p.2. за новия световен рекорд на кравата Big Boukje 192, отгледана и използвана във фермите на прочутия Йос Кнойф. В началото на тази година 18-годишната крава е достигнала 16750 кг мазнини плюс белтъчини, което даже при високите стандарти на кравата за мазнини 4,61% и белтъчини 3,85%, се равнява на близо 200000 кг мляко, иначе по стандартите на породата (4,27% мазнини и 3,57% белтъчини) достигнатото се равнява на 214000кг. Още през 2007 г. Биг Букйе 192 достига 100000кг млечност, а през 2009 г. достига 10000кг мазнини и белтъчини, взети заедно, за да достигне до сегашния си рекорд. Майката и бабата на рекордистката също са достигнали над 100000 кг пожизнена млечност. А общо към 2015 г. от стадата на Холандия 28870 крави са достигнали 100000 кг пожизнена млечност и 2374 крави са произвели по 10000 кг масло и белтък взети заедно. Като свързахме съвременните постиженията при краварството с едромащабната селекция, не бива да останем с впечатление, че тя може да се прилага само в условията на едрите кравеферми (както някой у нас, със старо мислене и представи от преди 26 години, си въобразяват и се мъчат да наложат). Селекцията се е водела в рамките на породата в множеството ферми, в които обикновено е имало преди 20–30 години по 20–50 крави. Сега, когато стадата са станали 50–150 крави, селекцията не се е ускорила поради повеЕЕ ЕЕ

снимка 1: списание Veepro Holland – „dairy info” 2015

снимка 2: списание Big Boukje 192, крава на 18 години

чето крави във ферма, а поради прилагането на новите методи. Решаващата фигура за високите постижения остава да бъде фермерът, стопанинът, организиран в Асоциациите по породи. Те дават насоките на селекцията и я осъществяват. За тези фантастични резултати не бяха нужни само новите постижения на генетиката, а и на цялата съвременна наука: физиологията, електрониката, съвременната изчислителна техника и други. Науката за храненето сега следва да отговори на много по-високите изискания на кравите и тя успешно се справи с това предизвикателство. Съвременният кравар следваше да се ориентира във всички тези нови знания. Той ги изучава в училища преди да стане фермер, ходи на обогатяване на знанията и уменията, но той винаги е чувствал до себе си висококвалифицираната помощ на специалистите от Службите за съвети, или „Екстеншън сервиз” (както ги наричат в англоезичните страни). Така постиженията на съвременната наука се превръщат в умения да се произвежда и много и качествено и по-лесно, чрез знанията и уменията на съвременния фермер. За това и държавата още преди повече от 100 години е инвестирала много средства за създаването на различни видове училища и школи за фермерите. Това са вложения, които имат най-висока възвръщаемост, нещо добре разбрано от правителствата на европейските страни. И може би това ги е направило богати. Другите съпътстващи условия, благоприятствали появата на съвременните кравеферми, които ние тук само ще споменем са: събиране на поземлената собственост на всеки стопанин на

едно място (комасирането), което е станало в Западна Европа още през втората половина на XIX век; създаването от фермерите на обслужващите кооперации за снабдяване, изкупуване и преработка на продукцията. Тези кооперации са помогнали да се изгради вертикалната интеграция в млекопроизводния сектор и да се освободят дребните, средни и едри фермери производители на мляко от неравностойната търговия с мляко и млечни продукти. Не бива да се подценява в случая и ролята на демократичната държава, защото човекът е творец, когато е свободен от гнета на монополи и мафиоти. Още от зората на съвременното земеделие (края на XIX век) държавата в Западна Европа става закрилник на семейното фермерско земеделие. Помага организационно и материално за укрепването на неговите сдружения, особено на кооперациите, на службите за Съвети, на училищата за подготовка на изследователските институти. С укрепването на фермерските организации и засилването на фермерите материално, държавата постепенно започва да намалява дела на материалната поддръжка, но това става след над 100 години подкрепа. Това също не бива да се забравя. И все пак, като членове на такава общност като ЕС, с такава богата история при производството на мляко и с такива впечатляващи резултати, привличащи световния интерес, не може да не се засрамим от последното си място и да се амбицираме да наваксаме пропуснатото. Имаме прекрасната възможност да се учим от най-добрите в света и за гледането, и за храненето, и за селекцията. Стига да пожелаем.

ПОЗИЦИЯ

Големият проблем на държавата: Какво става с говедовъдството в България? Има ли някакъв шанс да оцелее или ще бъде ликвидирано.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8 / 2016

н.с.I ст. Йордан Малджански

Ето това е въпросът, на който търся през последните дни отговор. Като експерт от този бранш ми се иска той да оцелее и да произвежда най-социалният продукт – млякото. Но като анализирам ситуацията съм силно обезпокоен. Изкуствено предизвиканата криза с изкупните цени на млякото демотивира фермерите да произвеждат и това е видно от справките за изкупено мляко. Вместо да се намери приемливо решение на двете страни министър Десислава Танева пренебрегна този въпрос и го остави да го решава Д.Зоров. Естествено, че той няма как да го реши като е председател на млекопреработвателите и на млекопроизводителите. При това положение винаги го реша в полза на мандраджиите. В продължение на 2–3 месеца цели еикипи обикаляха страната, внушавайки на хората с разни таблици и цени в ЕС, че тази цена е нормална. Това е върха на наглостта – да обясняваш на фермерите, че е нормално да работят на загуба. През цялото това време никой не се занимаваше с мандрите, за да види какви са им печалбите и да се опита да ги нормализира, за да оцелее секторът. Внушенията, които се правят за криза в целия млечен сектор на ЕС са манипулативни и обслужват интересите на Д.Зоров. Защо? В ЕС дейтвително има криза в млечния сектор, но тя е

породена от свръхпроизводсвото на мляко, което води до намаляването на изкупните цени и респективно на доходите на фермерите. Всяка страна, която има свръхпроизводство започна да плаща на фермерите, за да намалят производството. Така че, този проблем в развитите страни не може да се пренася механично в България, защото ние имаме намаление на производството с 50% и секторът работи в условията на пазарен дефицит. Нормалната пазарна логика при това положение диктува, че трябва да имаме повишаване на цените, защото има

повишено търсене. Вместо да следваме нормалната пазарна логика, ние търсим други основания извън пазара, за да ги намалим. Така се стига до изкупни цени от 25–30ст. за литър, които ще гарантират 200–300% печалби на мандрите и ще ликвидират млекопроизводителите. Ето тук е мястото държавата да се намеси и да защити сектора. Защо не го прави, си отговорете сами. Явно че, МЗХ са обвързани в някакви схеми с млекопреработвателите, и съветник на министър Танева по тези въпроси все пак е Д.Зоров. Каква е причината един самозванец

пожарникар да съветва министър Танева можем само да гадаем. И както казват хората, едно нещастие не идва винаги само, то влачи след себе си още и още. Заети в обсъжданията и „спасяването” на българското мляко не обърнаха внимание на доклада на проф. Г. Георгиев за опасността от ЗНД, който го предрече, че ще се случи след 15 дни. Цялата ветеринарна гилдия и държавни чиновници проспаха това време да ваксинират по цялата южна граница и ЗНД влезе безпрепятсвено в България. Избиването на здрави животни е вторият гаф на същите тези „експерти”, защото на запитване от тяхна страна, експертите от ЕК казват, че тези животни могат да се ваксинират или да се заколят, защото заразата не се разпространява с месото и млякото. Ветеринарите от БАБХ обаче продължават да си я карат както на тях им е угодно. Другият гаф е с оценките за обещетение на умъртвените кравите, които са направени от хора без сърца и съвест, които никога не са виждали крави и не знаят какво е да започнеш с две крави и да ги направиш 50 и в един миг това изчезва и заедно с него целият ти десетгодишен труд. Това е твърде висока цена, която трябва да платят тези фермери заради некадърността и некомпетентността на някакви държавни чиновници на които се явяваме работодатели. Сумата от 1072 лв. за брой крава никой не може да каже как е получена, какви формули са използвани, или е приложена таванната калкулация – гледаш в тавана и казваш някаква сума. Тези крави са от различни породи и са в различно физиологично състояние, което трябва да бъде пресмятано индивидуално за всяка крава, като към цената трябва да се включат и недобитата продукция и по този начин да се получи една прилична цена за фермера която да му позволи да си закупи с тези пари същия брой крави. Ето това е

честното и корекното държание на едни държавни служители, а не ителигентни бухалки, които да ликвидират фермера. Другата глупост е да се дава двойно по-голяма цена на животни под селекционен контрол. Всеки експерт от бранша знае, че ние нямаме селекция от 1989 година, тази имитация на вземане на проби и контрол на млечността не е селекция. Животните, които са малко на брой не значи, че са ниско продуктивни, дори точно обратното – тези животни са много по-млечни от тези под селекционен контрол, защото на тези две крави човек разчита да си храни семейството, докато другите с многото бройки разчитат на субсидии. Това държавните чиновници от БАБХ не ги интересува, те са стриктни и непоколебими да си свършат „работата”, ако избиването на животни може да се пречисли като висококвалифицирана дейност. Вместо да се занимават с превантивна дейност като ваксинират, експертите от БАБХ убиха четири пъти всеки фермер. Един път със своята некадърност, като допуснаха заболяването, втори път – като избиха напълно здрави животни, трети път като му подхвърлят 1072 лв. като за бог да прости и четвърти път като го лишават от възможността да произвежда мляко за народа, и да си храни семейството. С тези свой действия и проявена рецидивираща некомпетентност обричат стотици фермери на глад и отчаяние. Предприетите мерки за ваксиниране на животните няма да спрат разпространението на ЗНД, защото преносителя на заразата и нейнато разпространение не става чрез комари и кърлежи, а от калинките и чиновниците от БАБХ. Така, драги фермери, в МЗХ е заразата на вашите проблеми и колко по-бързо се отървете от нея, толкова ви се увеличават шансоветие да оцелеете. Прави ми впечатление тоталната некомпетентност и неиформираност на д-р Д. Илиев, кой-

то борави с бройките животни малко на ангро и разминаването е със сто хиляди крави. Това ме кара да мисля, че ще стане същото както със синият език и едни хиляди дози ще преминат в Сърбия и Румъния, и някои момчета да си направят някой и друг лев от неволята на хората. Казвам го това, защото на блиц-контрола в НС д-р Илиев заявява, че подлежат на ваксиниране 650000 животни, при положение, че в МЗХ се водят като бройки 549700 броя. Дори да прибавим 6500 биволи пак не можем да ги докараме до тези бройки. На този блицконтрол върлата опозиция задава общи въпроси колкото да бъде информирана. Никой не задава професионални въпроси и не пита Защо допуснахме поредното заболяване? и не търси отговорност, не се искат оставки за некадърност и несправяне със задълженията. Това е пето заболяване, което е следствие на некадърност и неадекватност. Като започнем от шапа, антракса, туберколозата, бруцелозата, синия език и сега ЗНД. Колко още жертви трябва да дадем, колко още домове трябва да запалим и почерним, че да разберем, че от това ръководство не става нищо, и то трябва да си ходи. Това трябва да кажете, вие, господа от върлата опозиция, ако ви интересуват проблемите на обикновените хора, но те не ви интересуват и затова си мълчите. Вие се интересувате само от властта и парите, и за това вдигнахте този скандал за 1,1 млрд лева от ПРСР.Това показва, драги фермери, че сте напълно сами в тази ваша борба за съществуване. Ако не проумеете, че само обединени и единни със собствена стопанска структора имате шансове да си запазите поминъка. Тези разходи, които правим са в следствие на това, че някой си добре платен чиновник не си е свършил работата. На мен лично ми омръзна държавата да плаща сметките на такива.

ПОЗИЦИЯ

Европа залага на колективните играчи, нека не стоим в XVIII век! интервюто взе Христина Василева

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8 / 2016

„Европа залага на колективните играчи! Пътят е Наредба 26, мобилни магазинчета, които продават месо, сирене и кашкавал – обединени и сдружени. Това го правят нашите колеги от съседните държави, това трябва да правим и ние, не може да си стоим в XVIII век!” Това каза Бисер Чилингиров, председател на НОА в интервю за Фермер.БГ.

Господин Чилингиров, предвид състоянието на пазара в момента, какви са изкупните цени на овчето мляко? Цената на овчето мляко остава 1,10 лв/литър, като при по-големите ферми (над 2000 животни) цената стига до 1,35 лв/литър. Ние бяхме достигнали договорености с млекопреработвателите за това членове на НОА да получават 1,40 лв/литър. Повечето хора се възползваха от това, но, разбира се, имаше и такива, на които им бе отказано изкупуването, поради факта, че имат по-малки количества мляко. Трябва да вземаме пример от другите страни. В Гърция селяни без вода, без ток продават на цена от 1,03 евро, а биологичното мляко е 1,25 евро. В Испания, Германия, Италия и Франция увеличават млечността от селекция и в същото време скорозрелостта на ангетата, т.е. за по-малко време, те получават повече мляко. Това, което трябва да направим като начало е да се освободим от ролята на единаци. НОА работи, отчитаме напредък и увеличение в цените, но няма как да продължим, ако не бъдем единни. Заедно сме по-силни, ето това трябва да разберат фермерите. Единствено ниската изкупна цена ли е проблемът пред родното овцевъдство? Категорично не. Ние сме правили опити да изнасяме агнета, както за Франция, така и за други страни, но проблемът е в това, че не сме единни. Когато моментът за събиране на агнетата настъпи, голяма част от тези, които са обещали, че ще дадат продукцията си за износ, вече са ги продали на по-висока с 5–10 стотинки цена. В крайна сметка се оказва, че този плюс е повече минус за тях, тъй като честа практика на изкупвачите е точно когато в период, в който млякото е найсилно на протеин, на мазнини и е най-качествено, цената да падне надолу. Това, което трябва

да направим, за да се справим с проблемите е да бъдем задружни. Фермерите трябва да се доверят на НОА и на съветите, които им даваме. Нека се върнем малко назад... Как се отрази синият език на сектора и има ли проблем сега? За момента син език няма. Не сме чули да има. Ваксинацията продължава и вече е към своя край. Но знаем, че през годините, както миналата, така и по-миналата, имахме загуби от рода на 50% от млечността на поголовието на агнета. Тук искам да добавя нещо, нека тези, които разчитат само на субсидиите, да си сверят часовника, защото 2020-а година идва и точно тогава подкрепата ще бъде обвързана, т.е. субсидии ще се дават само за произведено мляко, вълна, месо или производство, обвързано по някакъв начин. Нека от сега бъдем готови за 2020-а година. Който чул–чул, който разбрал–разбрал, но не може повече да разчитаме на ушна марка, за да получаваме субсидии. Трябва да гоним Франция, Германия. Ние, които в миналото сме служили за пример, сега трябва да се учим от техния опит. В момента текат регистрации на групи производители. Вижда ли НОА по-голяма възможност за нови пазари и развитие? Това е изключително важно. Европа дава пари за това. Първата и втората година се дават 5% от оборота на фирмата, така че е много важно 4 човека да се обединяват – дали ще продават на пазар, дали ще излязат с магазинче, дали с мобилен бус няма значение. Все повече се търсят продукти от фермата, т.е. директни доставки. Ако производителят иска да увеличи парите във фермата си, нека да кандидатства и за био животновъдство и био растениевъдство. Вече има достатъчно такива ферми в България. Ако някой се интересува, нека се обърне към НОА. Съвсем скоро приключи кампанията по ди-

ректните плащания. Какви са вашите наблюдения относно това дали стопаните си получиха средствата коректно и имаха ли някакви проблеми с отдаването на пасищата, мерите и ливадите? Искам само да припомня, че НОА изигра добра роля в преговорите с Министерството на земеделието и храните. На овцевъдите напълно им бяха изплатени Националните доплащания за животни в срок до месец декември на глава животно под селекционен контрол. Това беше за първи път и прецедент. Вярно е, че има хора, които не са успели по някакъв начин да задраскат определена програма, но това е пропуск на фермера. В същото време има и пропуски на чиновници, които не са разбрали фермера и не са задраскали съответното квадратче, със съответната програма, но те са минимални. От година на година нещата се подобряват, но въпреки това относно мери и пасища, все още има кметове-феодали, които раздават на приближени хора, на фирми, които имат машини за почистване. Когато в дадена област има животни, които могат да изпасат тези пасища, не е нужно да се вкарват хора с много пари и да ги обработват по друг начин, т.е. чрез хедери и други такива начини за обработки. Казвате, че тези мери и пасища се дават на приближени хора, как това може да се ограничи? Ние сме изготвили предложение. На кратко, ние искаме не фермера да отива да играе на търг за пасища, мери и ливади, а както го правят големите арендатори – земеделците да подадат молба в Общинска служба по Земеделие и на принципа на белите петна – подава желание за конкретна мера, след което се събира комисия и му я дава. НОА предлага фермерът да не играе на търг, а той да бъде ключовият, той да подаде заявлението. Ние желаем системата да се опрости и земеделецът да бъде ключов – негово да е правото да избира. А подкрепяте ли промените относно обвързаната подкрепата – субсидиите за литър мляко при животните? Да, подкрепям идеята, въпреки, че има хора и от самата браншова организация, които ни критикуват. Мое мнение е, че субсидирането на ушна марка не може да продължи. Не може да имаш 200 овце и да не си продал нито един литър мляко, а да чакаш субсидия. При месодайните животни вече се показват фактури за продадени агнета. Трябва да излезем от сивия сектор. Има колеги, които са изрядни, плащат си данъците, но има и такива, които са в сивия сектор и на равно получават едни и същи субсидии. За нас това някак не е справедливо. По-голямата част от хората одобряват субсидиите за литър мляко, защото виждат, че след 2020-а година това е пътят. Ние не казваме, че трябва да се стимулират мандрите,

а напротив, те трябва да са последни, за да има конкуренция. Това мляко трябва да се обработва, това мляко трябва да се дава чрез обединения и сдружения на производители на по-висока цена. Да се излезе на пазара по какъвто и да е начин – на градски пазари, на селски пазари, с мобилни мандри, чрез Наредба 26, възможностите са много. Какъв е начинът, за да се упражнява най-добър контрол относно тази обвързана подкрепа? Тези, които получават обвързана подкрепа да покажат поне 50% мляко, за да може от тук насетне фермерът да свиква, като получава пари – да ги получава заслужено с документи, защото точно това ни чака през 2020-а година с обвързаната подкрепа. Смятате ли, че етикетирането на имитиращите продукти ще бъде достатъчно за потребителите? Идеята на Министерството на земеделието и храните е много добра. Законът все още не е приет, но се очаква през месец септември или октомври да заработи. Нещата се случват и това е една добра крачка. Ние от НОА сме предложили, когато има несъответствия спрямо етикет и съдържанието вътре на продукта, да се отнема 50% от годишния оборот на тази фирма, т.е. когато бръкнеш в джоба на българина, той тогава усеща като малко дете, че не трябва да пипа печката. Споменахте Наредба 26, като начин за реализация на продукцията, смятате ли всъщност, че затвореният цикъл на производство е пътят към успешното такова? Абсолютно. Имаме такива членове в браншовата организация. Вярно е, че по Наредба 26 трябва да даваш проби, самото производство се оскъпява и затова, ако в сивия сектор продават сиренето на 8–9–10 лева, то тези, които са регистрирани по Наредба 26 го продават от 12 до 15 лева. Има разходи, но реално това е пътят – Наредба 26, мобилни магазинчета, които продават месо, сирене и кашкавал – обединени и сдружени. Това го правят нашите колеги от съседните държави и пак казвам не може ние да седим в XVIII век, трябва да сме в крак с иновациите. Всеки казва, че ние не може да го направим, но когато се обединят 3–4-ма души, е по-лесно постижимо да се направи мини мандра например. Има много начини за субсидиране – мярка 4.1, мярка 4.2, мярка 9... Европа залага на колективните играчи. Така че, вместо 5 човека да си купуват 5 комбайна, те инвестират в 1 и работят задружно. Същото е и с доилните инсталации, мобилните мандри и т.н Какво ще посъветвате животновъди? Да се вслушват в нас, защото ние сме като капката, която постоянно дълбае дупка върху камъка. Строго следваме целите, които си поставяме и ги преследваме докрай. Имайте ни доверие, заедно ще успеем.

ПОРОДИ

Породи от млечното направление в овцевъдството проф. Десимир Неделчев

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8 / 2016

От отглежданите на планетата над един милиард и двеста хиляди овце само около 30% се доят, като се получават около 7300 млн. тона овче мляко. В Европа това са предимно страните от Средиземноморието и Балканите. В страните на Европейския съюз се произвежда около 42–45% от световното производство на овче мляко. През последните години с бързи темпове се увеличава производството на овче мляко в Азия и в такъв нетрадиционен район като Африка. България е страна, в която овцете се използват от векове традиционно за производство на мляко. Предпочитани и ценени от народа са произвежданите от това мляко балкански кашкавал и бяло саламурено сирене. Броят на специализираните породи овце за мляко в света е сравнително малък в сравнение с тези за вълна и месо – едва около 30. За дълго време основен лидер в това направление беше Източнофризийската порода. Едва през последните 20 години започна интензивна работа по специализацията и повишаването на продуктивността на някои породи във Франция, Испания, Гърция и Италия, като в това направление чрез прилагането на съвремени методи на селекция и

строга селекционна дисциплина са постигнати забележителни резултати. Една част от овчето мляко се получава и от т.нар. комбинирани породи като допълнителна продукция. Независимо, че в момента у нас почти всички породи се доят, общото количество на произвежданото мляко е намаляло около три пъти. През 1935 г. то е било 220 хил.т, през 1984 г. – 331,160 хил.т, през 1990 г. – 262,911 хил.т, през 1995 г. – 118,912 хил.т, през 2001 г. – 117,682 хил.т, и през 2008 г. – 105,530 хил.тона. Това драстично намаление на производството на овче мляко може да се отдаде на значителното намаляване на овчето стадо в страната. Още в началото на 70-те години на миналия век у нас беше осъзната необходимостта от създаването на специализирани породи овце за мляко с цел повишаване на ефективността на труда и освобождаване от доене на овцете за тънка вълна. Разработени бяха методични указания за създаване на синтетична популация овце за мляко и методите за отглеждането им. Разчиташе се по примера на създаването на вълнодайните породи, на бърз успех, при които по същество беше реализирано поглъщателно кръстосване със значите-

лен брой интродуцирани разплодници, предимно от СССР. През четиридесетте години на миналия век някои местни породи са се отличавали с по-висока млечност, поради което са били търсени и предпочитани от стопаните, като Черноглавата плевенска порода, Старозагорската порода, Маришката и Реплянската овца. Различията в млечността между отделните породи е била значителна. От отделни индивиди в конкурсни издоявания е била постигната млечност от 300 до 500 литра. Източнофризийска порода. Създадена е в маршовите области на Германия край Северно море. Районът е характерен с прохладно лято и сравнително топла зима без екстремни промени в температурата. Живото тегло на женските животни е 65 до 85 кг, а на мъжките – 100–120 кг. Плодовитостта им е 180–220%. Млечността за лактация при животните, записани в племените книги, е 600–650 л при рекорд 1200л, масленост 5–6,5% м.в и съдържание на белтъчини 4,9–5,1%. Агнетата растат интензивно и при добро хранене могат да се заплождат на 10–12-месечна възраст. От овцете се стрижат 5–7 кг рунна вълна. Племенната работа с породата е започнала преди повече от 110 години. Първият внос у нас (и изобщо експорт на животни от Германия от тази порода) е реализиран през 1904 г. Още тогава е отбелязано, че животните много трудно понасят горещите дни през лятото със сух въздух. Нямат стаден инстинкт, тъй като в родината им се отглеждат на малки групи. Породата е използвана масово за кръстосване при създаването на млечно овцевъдство в страни като Израел, Франция, Англия, Унгария, Испания, Португалия и Гърция с променлив успех. Тя е една от основните породи при създаването на шуменския тип на Синтетичната популация българска млечна и т.нар. златушки тип овца. Чистопородни стада от Източнофризийската порода са интродуцирани с успех в Англия, Полша, Австрия Унгария и Швейцария. Аваси. Предполага се, че породата е създадена от бедуинското племе „Ашаки“ в района на река Ефрат. Днес се отглежда в почти целия Арабски полуостров. Като високомлечна порода обаче е селекционирана в Израел. Вълната е остра и груба. Главата и тялото са оцветени на петна. Мъжките са с мощни спираловидни рога. Животните са тлъстоопашати. Млечността при племените животни е в гранииците 400–500 л, а в отделни стада е и по-висока. Овцете от тази порода не могат да се заплождат от други породи поради липса на рефлекс за отхвърляне на опашката. Плодовитостта е 95–100%, но от около 100 овце се получават 65–75 агнета. Живото тегло на овцете-майки е 40–50 кг, а на кочовете – 60–70 кг. У нас животни

от тази порода са внесени през 1977 г. Аклиматизацията им е протекла сполучливо. Слабото им място е предразположението към заболяване от копитен гнилец, поради което помещенията и дворчетата им трябва да се подържат чисти и сухи. В Испания се отглеждат над 100000 животни от тази порода от директен внос, възпроизводство и поглъщателно кръстосване. Чистопородни стада се отглеждат и в Гърция, Македония и Румъния, а напоследък са внесени и в Австралия. Производни на тази порода са популациите Асаф и Аваси+, които са много търсени и зад граница поради по-високата плодовитост, по-висококачествената вълна и вимета, пригодни за машинно доене. Несполучливо е включването є като първа порода при кръстосване с Черноглавата плевенска порода поради получаването на голям брой животни с кичелява вълна. Популацията Асаф съчетава най-добрите качества на двете високомлечни породи – Източнофризийска и Аваси. При нея се получават с 30–40 повече агнета от 100 овце-майки. Това е от съществено значение за икономиката, като се има предвид какво влияние има плодовитостта дори и в млечното овцевъдство. При тези животни опашките са леко одебелени, но не тлъсти, и месото им отговаря на вкуса на нашия потребител. Животните съчетават 5/8 кръвност от породата Аваси и 3/8 от Източнофризийската порода. Те могат да изиграят съществено влияние при подобряването на нашите породи за мляко, тъй като се избягват негативите на Източнофризийската порода. Животните Аваси+ са с значително подобрена плодовитост – 180–220%. Ограничено количество сперма от тези животни е внасяно у нас. От значение е обаче създаването на животни с хомозиготни пат.н.F ген, тъй като в противен случай най-ценото качество – плодовитостта, може да бъде загубено.

Хиос. Овцете са създадени на базата на локалната порода, отглеждана на едноименни остров Хиос, Гърция. Голямо значение за усъвършенстването є е изиграла едноименната развъдна асоциация. Отглежда се в Беломорието и Тракия. Внесена е у нас, в Македония и Турция. Млечността за доен период е 180–240 л, а плодовитостта е от 200 до 240%. Животните са полиестрални и могат да се заплождат през цялата година. Овцете тежат 45–55 кг, а кочовете – 80–90 кг. При нас те са дали добри резултати при използването им с Цигай и някои местни породи овце. Резултатите от включването им като порода подобрителка при специализираните породи за мляко у нас са противоречиви. Друга перспективна порода за Гърция е т.нар. Фризарта (50% кръв от породата Арта и 50% от Фризийската млечна порода) със средна млечна продуктивност 189 л за доен период. От местните гръцки породи представлява интерес породата Каарагонико със средна дойна млечност 186 л, а породата Скопелос е с 120–275 л дойна млечност при 180% плодовитост със сравнително ниско живо тегло – 38–42 кг. Новосъздадените асоциации за тези породи се намират в постоянна конкуренция, което е допълни- телен фактор за постигането на по-висок генетичен прогрес.

Лакон. Тя е най-бързо прогресиращата порода за мляко през последните десетилетия. В средата на миналия век млечността на породата не е превъзхождала тази на Черноглавата плевенска. През 70-те години е разработена национална програма за усъвършенстването є. Тогава животните са наброявали малко над 2 млн. В зависимост от млечността популацията се разделя на две – животните с по-висока млечност дават основата на т.нар. Лакон за мляко, а тези с по-ниска се селекционират по плодовитост за месо и мляко

– Лакон за месо. Реализирана е изключително строга селекционна преса – между 5 и 7,2 л за генера- ция. Днес от около 830000 овце от Лакон се произвежда 85% от овчето мляко във Франция. Само и изключително от тази порода се произвежда световно известното рокфорско сирене. Виметата са коремен тип. Почти 100% от животните се доят машинно. Под млечна контрола са 320000 животни. Млечността на стоковите стада е 280–300 л за доен период, а на контролирани- те е 350–400 л. Живото тегло на овцете е 65–75 кг, а на кочовете – около 100 кг. Плодовитостта е висока – 140–160%. Едно семейство отглежда 250– 300 овце, като осигурява и голяма част от грубия и сочния фураж. Агнетата имат добър интензитет па растеж и месото им е ценено. Породата е разпространена в равнините и полупланинските райони на Южна франция. Чистопородни стада от тази порода са импортирани в Испания, Унгария, Германия, Италия и Гърция. Малко стадо от тази порода е внесено и у нас. Предстои оценка на адаптационите му способности. В Италия почти всички местни породи се доят, откъдето идва и голямото количество произвеждано овче мляко. Повечето породи са сравнително дребни и почти през цялата година се отглеждат пасищно. Като порода с по-висока млечност може да се отбележи Сардинската – 180–200 л, плодовитост – 115–120%, и живо тегло – 30– 40 кг. При Сицилианската порода млечността за лактация е 120–140 л, а живото тегло – 38–48 кг, и плодовитостта 110–120 агнета внасяни италиански породи и не предстои такъв внос. В момента овцевъдството в Италия е силно субсидирано в районите, в които не могат да бъдат отглеждани други животни. За целта умело се използват фондовете на ЕС за опазване на околната среда и по-точно за опазване на биоразнообразието.

Формира се предимно на базата на Плевенската черноглава, Старозагорската, Маришката и вносните – Източнофризийска и Аваси, като последните две се използваха предимно при създаване на стада от млечни кръстоски. Преминаването на почти 97% от националното стадо в частния двор до известна степен запази районирането на породите, но последвалото масово кръстосване на Тънкорунно и Цигайско направление с млечни породи кочове нанесе сериозни щети на породния състав в овцевъдство. Липсата на търсене на кочове от специализираните породи и масовото преминаване на естествено покриване при овцете нанесе щети, като тепърва ще се отчетат. Както и в говедовъдството, но в значителна степен по-силно се отрази в овцевъдството, стагнацията на пазара. Частните стопани все още не отчитат ефекта, който биха имали при отглеждане и развъждане на чисти породи овце или техните висококръвни кръстоски, характерни за даден район. Породите, които представяме са добре познати и утвърдени.

При напредване на хибридизацията постепенно се намалява влиянието на изходните породи овце върху признаците със стопанско значение. Типът на получаваните животни се доближава до типа на овцете, използвани като бащина порода.

БРОЙ 7-8 / 2016

ЦИГАЙСКО ОВЦЕВЪДСТВО В планинските райони на страната, където климатичните условия са най-сурови и фуражните ресурси са по-оскъдни се създава т.нар. цигайско овцевъдство. При създаването на цигайското овцевъдство се цели да се получи порода за вълна и месо, притежаваща добра издръжливост и приспособеност към условията на планинските райони. Животните се отличават със здрава конституция и костна система, сравнително едри, с добре изразени месодайни форми. Руното им е с вълна, близка до цигайската, полуотворено със слабо заострени щапели и с добра изравненост и нежност. В резултат на специфичните условия на районите и различия на използваните местни отродия са обособени два типа – единият за Северна и Югозападна България и друг за Южна България.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БЪЛГАРСКИ МЛЕЧНИ ПОРОДИ ОВЦЕ Старозагорска овца Старозагорската овца се отглежда в районите около Стара и Нова Загора. Овцете са едри, с дълго тяло, сравнително тесни гърди, с бяла полугруба вълна, бяла глава и бели крака. Главата е гола, суха, ушите – дълги, шията – дълга, гърбът – равен. По външни форми тя прилича много на Източнофризийската овца. Млечността на Старозагорската овца варира от 160 до 210 литра, живото тегло – 55– 60 кг, а на кочовете – до 100 кг. Вълнодайността е от 2,5 до 3 кг, средната плодовитост – около

130 агнета. Черноглава плевенска овца Създадена в района на Плевен и част от Монтанската област. Тя съперничи по признака „млечност” на много от специализираните за мляко породи в Европа. Овцете са едри, с дълго тяло, дълбоки, но сравнително тесни гърди. Главата е нежна, обикновено с черни дълги уши, краката – здрави, черни. Руното е бяло, полугрубо, в повечето случай еднородно. Млечността на черноглавата плевенска овца се движи от 180 до 240 литра. Успоредно с високата млечност, овцете раждат 150–160 агнета с висок интензитет на растеж. Породата е подходяща за машинно доене. Хибридни млечни овце За комбиниране компонентите на наследствеността за висока млечност, Източнофризийската, Аваси, Черноглавата плевенска и Старозагорската порода се използват по различен ред в схемите на хибридизацията. Когато за основа се използват специализирани породи за мляко, процесът на типизиране е по-бърз, докато при използване на тънкорунни и полутънкорунни овце са необходими повече поколения.

ПОРОДИ

Още за млечното овцевъдство

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Понижено качество на фураж и биохимични промени при соя вследствие развитие и размножаване на тетранихови акари в условия на воден дефицит Ивелина Николова, Наталия Георгиева, Йорданка Найденова, Институт по фуражните култури, Плевен

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8 / 2016

Соята като фуражна култура е въведена в Европа и Северна Америка от Азия (Caldwell, 1973). В миналото е била традиционна бобова фуражна култура, а понастоящем се отглежда на големи площи в САЩ като протеинова и зърнено-маслена култура (Wiederholt and Albrecht, 2003). Напоследък отново се обръща внимание на соята като фуражна култура. Изпитани са сортове за зърно по отношение на добива и качеството на фуража (Hunts et al. 1994). Създадени са нови, високодобивни сортове за фураж (Devine and Hattley, 1988; Devine et al., 1988a,b), някои от които са изпитани и въведени в Англия (Koiwisto et al., 2003). У нас за отглеждане на соя за зелен фураж и химичния и състав съобщава Петракиева (1978). Соевите растения могат да бъдат изпасвани или покосявани през всички фази от развитието си, при което се получава сено с високо качество на фуража, съдържащо 20% от сухото вещество суров протеин, 30% Киселинно-детергентни влакнини (лигно-целулоза) и 40% Неутрално-детергентни влакнини (лигнин-целулоза-хемицелулози) (Blount

et al.,2003). Качеството на фуража, прибран като зелена маса, най-силно се влияе от стадия на зрялост. Сортовете соя се класифицират в осем групи на зрялост, като тези за фураж са от IV-та до VI-та група (Sawyer, 2004). Климатичните промени и трайното затопляне в световен мащаб оказват влияние върху ентомофауната при различните култури. От особено значение е това въздействие върху икономически важните неприятели. Едни от сериозните вредители при соята в България, Австралия, САЩ и др. страни са тетраниховите акари като съществуват различни хипотези за влиянието на водния стрес върху тяхното развитие и намножаване. Според някои автори стресът води до увеличаване на вредата и числеността на акарите, както и до поактивна хранителна дейност (Hollingsworth and Berry 1982; DeAngelis et al, 1983; Youngman and Barnes,1986). Според други (Mellors et al., 1984; H. Oloumi-Sadeghi et al., 1988), водният стрес намалява общата плътност на акарите и особено влияе върху плътността на женските индивиди

и яйцата. По-високата популационна плътност на тетраниховите акари е свързана с по-голяма вреда и количество изсмукан растителен сок. Това води до намаляване на съдържанието на хранителни вещества във фуража, влошаване на качеството му и промени в структурата. В настоящата статия са представени резултати от влиянието на водния дефицит и третирането с имидаклоприд върху развитието и плодовитостта на тетраниховите акари при фураж (надземна маса) от соя и биохимичните промени в листата, в резултат на вредната им дейност. Изследванията са проведени през периода 2011–2012 г. в стоманено-стъклена оранжерия в Института по фуражните култури, Плевен, със соя за зелен фураж, сорт Ричи. Използват се съдове тип Вагнер. Популационната плътност и плодовитост на тетраниховите акари се проследяват под действието на следните фактори: фактор А – режим на напояване (воден дефицит и напояване), и фактор В – имидаклоприд (със и без третиране с имидаклоприд). Всички растения соя получават еднакво количество вода за поддържане на оптимална почвена влажност до края на фаза цъфтеж /началото на фаза бобообразуване, когато се наложи 10-дневен воден дефицит чрез внасяне на 1/2 поливна норма. След 10-дневното засушаване първоначалният поливен режим се възстановява като при част от вариантите се извършва и третиране с неоникотиновия инсектицид Конфидор 70 ВГ – 15г/дка (700г/кг имидаклоприд). Опитът се залага в 11 повторения. Площта на листната повреда на соевите фуражни растения се отчита визуално чрез процент на повредена от акарите листна площ при видими наранявания на листа (промяна на цвета) по следната скала: 0 – без повреда; 1 ранг – 1–10%, 2 ранг – 11–20%, 3 ранг – 21–30%, 4 ранг – 31–40%, 5 ранг – 41–50%, 6 ранг – 51–60%, 7 ранг – 61–70%, 8 ранг – 71–80%, 9 ранг – 81–90%, и ранг степен – 91–100% повредена листна площ (Sclar et al. 1998; Shrewsbury and Hardin, 2003). Площта на листната повреда в проценти е отчитана при по-

ява на повреди от акарите, т.е. когато резултатът от храненето на акарите се изразява в пожълтяване и изсъхване на повредения листен участък на соята. Варианти: • +ВД+А +И: воден дефицит, с акари, третиране с имидаклоприд • +ВД+А –И: воден дефицит, с акари, без третиране с имидаклоприд • –ВД+А +И: поливни условия, с акари, третиране с имидаклоприд • –ВД+А –И: поливни условия, с акари, без третиране с имидаклоприд Характеристика на соя, сорт Ричи, сертификат №10862 от 30.04.2010 г. – създаден е в Опитна станция по соята, Павликени, по метода на половата хибридизация между сортовете „Звезда х Даниела 97”. Средноран сорт с дължина на вегетационния период 116–121 дни. Масата на 1000 семена е от 150–180г. Съдържанието на суров протеин е от 38,6–41,5%, а на сурови мазнини 18,0–19,0%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Продуктивността е от 160 кг/дка при неполивни условия до 350 кг/дка при поливни. Резултати: Режимът на напояване оказва съществено влияние върху развитието и динамиката на популационната плътност на тетраниховите акари (табл. 1). Отглеждането на растенията в условията на воден дефицит е свързано със значително по-висока численост на неприятелите. Тази тенденция се наблюдава още на 1-вия ден след налагане на стреса, като отчетената плътност е средно с 34% по-висока в сравнение със същата при напояване и разликите са статистически доказани. Разлики в плътността на акарите между двата режима на напояване се установяват и през следващите дни на засушаване като те нарастват пропорционално от 55,3 до 130,1% и също са статистически доказани. Прави впечатление, че стойността на показателя на 7-ия и 10-и ден в условията на засушаване нараства двукратно и достига 97,1 бр. подвижни форми/листче в срав-

Таблица 1. Численост и степен на повреда на тетраниховите акари в условията на 10-дневен воден дефицит при соя, средно +ВД Продължителност на ВД

Бр. подвижни форми/лист

–ВД % повредена листна площ/ Ранг

Бр. подвижни форми/лист

% повредена листна площ/ Ранг

LSD0.5%

1 ден

13.8

16.7 / 2

10.3

12.5 / 2

1.309

3 ден

23.6

28.5 / 3

15.2

21.4 / 3

5.1035

5 ден

36.8

35.4 / 4

23.1

27.0 / 3

6.142

7 ден

74.3

46.3 / 5

35.6

35.5 / 4

11.913

10 ден

97.1

52.4 / 6

42.2

42.2 / 5

10.163

Средно

49.1

Легенда: +ВД – наличие на воден дефицит; –ВД – напояване

25.3

Таблица 2. Плодовитост на тетраниховите акари в условията на 10-дневен воден дефицит при соя, средно Продължителност на ВД

+ВД

–ВД

Брой яйца/лист

LSD0.5%

1 ден

14.2

12.2

1.579

3 ден

26.5

16.3

8.256

5 ден

58.85

31.15

5.817

7 ден

81.55

46.65

7.222

10 ден

106.9

57.1

9.416

Средно

57.6

32.7

нение със съответната при напояваните растения (42,2 бр.). Интензивността в нарастването на числеността на акарите при растенията с наложен воден дефицит е значително по-силно изразена през целия период и достига двукратно увеличение (7-и ден), докато в условията на напояване такова не се установява. По отношение на тяхната плодовитост, тя нараства пропорционално с увеличаване на числеността и при двата режима на напояване като при наличие на воден стрес количеството снесени яйца е от 16,4 до 88,9% доказано повече (табл. 2). Интензивността, с която нараства плодовитостта на тетраниховите акари при тези растенията е също по-висока и добре изразена. Развитието на яйцата, протонимфите, дейтонимфите и възрастните индивиди протича за по-кратко време при стресираните растения (подложени на воден дефицит), което създава благоприятни условия за развитието на акарите и ускорява нарастването на тяхната численост и плодовитост съответно с 94,4 и 76,3% средно за 10-дневния период. Резултатът от храненето на акарите се изразява в пожълтяване и изсъхване на повредения участък. Делът на повредената от акарите листна площ е по-голям при растенията с воден стрес като същевременно и визуалните симптоми на повредите са по-силно изразени, отколкото при напояваните растенията. При ранжирането на този показател е очевидно, че при засушаване растенията заемат значително по-висок ранг (табл. 1). Намножаването на Tetranychus atlanticus продължава и след възстановяване на поливния режим при растенията като влиянието на водния дефицит върху развитието на акарите се установява и след неговото прекратяване. Тенденцията за повисоката им численост и плодовитост при растенията с наложен воден стрес в сравнение с тези, отглеждани в условия на напояване се запазва, но е много по-ясно изразена (табл. 3 и 4). Числеността на вида на 1-вия и 3-тия ден след прекратяване на стреса варира от 100 до 177 бр. подвижни форми/листче и е средно с 99,8 до 102% по-висока при вариантите с наложен дефицит, независимо от третирането с имидаклоприд. Популационната плътност на акарите е статистиче-

ски доказано по-висока в сравнение с вариантите при напояване и на 5-ия ден след възстановяване на поливния режим като се наблюдават съществени различия и плътността е трикратно по-висока (222,4%). Факторът „воден дефицит” проявява доказано въздействие върху развитието на акарите 1 седмица след прекратяване на стреса и води средно до 118,2% увеличение на тяхната численост. След този период не се установява подобно влияние. С настъпването на фаза узряване на семената (R7) числеността на акарите значимо намалява, независимо от режима на напояване. Необходимо е да се отбележи, че действието на фактора воден дефицит води до редуциране на репродуктивния период и по-ранно узряване на семената, което безспорно рефлектира и понижава плътността на акарите. Намаляване в стойностите на този показател при вариантите с наложен воден стрес се наблюдават значително по-рано – още след 7-ия ден от прекратяване на стреса, докато при вариантите с напояване – едва след 12-ия ден. С узряването на семената факторът воден дефицит преустановява своето влияние върху развитието на акарите и тяхната численост е сходна с недоказани разлики. Сходна е зависимостта и по отношение на количеството снесени яйца (табл. 4). Първо се наблюдава линейна реакция в нарастването на числеността включително до 7-мия ден, като плодовитостта е доказано по-висока при подложените на воден дефицит растения. Средно за този период увеличението е 78,8%, след което следва понижаване в дела на яйцата без значими разлики между двата режима на напояване. Като цяло за 20-дневния период след възстановяване на поливния режим, неприятелите в условията на дефицит са средно 195.4 бр. подвижни форми/листче и са с 50,4% повече. При тях е установена и с 23,4% по-висока плодовитост. Степента на повредената листна площ е значително по-силно изразена при подложените на воден дефицит растения, достигайки 9 ранг на повреда още на 7-ия ден след прекратяване на стреса, докато в условия на напояване дела на повредата достига 9 ранг едва на 14-ия ден (табл.

Таблица 3. Численост и степен на повреда на тетранихови акари след прекратяване на воден дефицит при соя, средно +ВД +И

+ВД –И

–ВД +И

Дни след % прекратя Бр. подвиж- % Повр. Бр. подвиж- Повреде листна ни форми/ ване на ВД ни форми/ на листна лист площ/Ранг лист площ/Ранг

–ВД –И

% Бр. % Бр. подвиж- Повреде LSD подвиж Повр. 0.05% ни форми/ на листна ни форлистна лист площ/ ми/лист площ/Ранг Ранг

ви

100.3

53.1 /6

165.4

d 62.5 /7

55.2

44.9 /5

77.8

b 47.6 /5

15.367

ти

114.0

58.1 /6

177.0

d 67.3 /7

62.8

49.2 /5

81.3

b 53.0 /6

12.318

ти

227.9

76.0 /8

347.6

c 78.5 /8

81.2

56.5 /6

97.3

a 58.5 /6

53.113

ми

313.8

83.3 /9

384.3

c 87.6 /9

238.9

65.3 /7

230.8

a 63.8 /7

68.329

ти

244.7

87.5 /9

220.3

a 88.1 /9

305.5

76.3 /8

295.6

a 78.1 /8

85.404

ти

150.8

90.3 /10

143.4

a 90.0 /10

102.4

82.9 /9

92.8

a 80.0 / 9

59.523

ти

67.4

94.4 /10

78.1

b 91.6 /10

49.2

82.7 /9

47.6

a 83.2 /9

21.823

Средно

174.1

216.6

110.7

131.9

Таблица 4. Плодовитост на тетранихови акари след прекратяване на воден дефицит при соя, средно Дни след прекратяване на ВД

+ВД +И

+ВД –И

–ВД +И

–ВД –И

Брой яйца/лист

LSD0,5%

ви

104.7

155.5

53.3

72.3

51.092

ти

116.5

184.2

69.8

103.1

12.621

ти

255.6

319.8

117.0

143.9

65.934

ми

793.1

759.1

702.4

664.3

54.067

ти

300.8

349.0

392.8

348.0

96.94

ти

178.2

179.9

132.1

148.8

71.969

ти

25.6

28.6

36.8

55.7

24.686

Средно

253.5

282.3

3). Площта на листа с ясно изразени симптоми на повреда от акари е значително по-голяма при стресираните растенията (табл. 1 и табл. 3). Третирането на растенията с имидаклоприд оказва влияние върху популационната плътност на тетраниховите акари при двете степени на фактора „режим на напояване”, но в различна степен. При растенията, подложени на воден дефицит, препаратът проявява акарицидно действие срещу преимагиналните и имагинални форми на акарите от 1-вия до 7-ия ден след неговото използване като доказано намалява числеността им съответно с 64,9 и 22,5%. Токсичен ефект на имидаклопридът при нестресираните растенията е с по-малка продължителност и се установява от 1-вия до 5-ия ден след третирането като понижава числеността съответно с 41,1 и 19,9% като разликите на петия ден са недоказани.

214.9

219.4

Препаратът проявява подчертано по-силно и продължително действие срещу акарите при растенията с предварително наложен воден дефицит като намалява тяхната плътност средно с 48,8% 1 седмица след неговото прилагане, докато в условията на напояване – средно с 30,2% с петдневен ефект. Не се установява влияние върху яйчната продуктивност (табл. 4). Резултатите от анализа на пластидните пигменти в листата на соя (табл. 5) показват, че тетраниховите акари намаляват общото пигментно съдържание, базиращо се на хлорофил А, B и каротиноиди. Намалението на хранителните елементи води до понижаване на качеството и хранителната стойност на надземната маса. Наличието на акари, воден дефицит и третиране с имидаклоприд намалява пигментното съдържание с 22,1% спрямо вариант с липса на акари, наличие на воден

Таблица 5. Листни пигменти, средно, мг/л Варианти

Хлорофил А

Хлорофил B

Каротиноиди

Общо

Хлорофил А/ Хлорофил B

Хлорофил А+B/ Каротиноиди

+ВД+А+И

6.413

2.862

1.801

11.076

2.241

5.150

+ВД –А+И

8.303

3.389

2.313

14.005

2.450

5.055

+ВД+А –И

6.338

2.520

1.452

10.310

2.515

6.101

+ВД –А –И

7.805

3.080

2.001

12.886

2.534

5.440

–ВД+А+И

6.707

2.607

1.537

10.851

2.573

6.060

–ВД –А+И

9.284

2.849

2.131

14.264

3.259

5.694

–ВД+А –И

5.679

3.210

1.876

10.765

1.769

4.738

–ВД –А –И

7.405

3.972

2.209

13.586

1.864

5.150

дефицит и третиране с имидаклоприд. В условия на воден дефицит, акари и липса на третиране с инсиктицид, пластидните пигменти намаляват в по-голяма степен с 27,4% в сравнение с растенията, отглеждани при същите условия, но без нападение от акари. Сходна тенденция се наблюдава при вариантите без наложен воден дефицит (при напояване) и наличие на акари, независимо от третирането с имидаклоприд. Общото пигментно съдържание при нападение от тетранихови акари намалява от 15,1 до 27,9% спрямо варианти, лишени от акари. При наличие на воден стрес, акарите предизвикват намаление на листните пигменти с 24,8%, а при отглеждане на растенията при поливане с 21,5%. Стойностите на съотношението хлорофил А към хлорофил В, а така също и съотношението зелени пигменти (хл. А + хл. В) към каротиноиди, които са показатели за физиологичния статус на зелените растения (Петкова и Порязов, 2007), в условията на настоящето проучване варират съответно от 1.769 до 3.259 и от 5.055 до 6.101. В заключение, развитието на яйцата, протонимфите, дейтонимфите и възрастните индивиди

протича за по-кратко време при подложените на воден дефицит растения соя за фураж, което създава благоприятни условия за акарите и ускорява нарастването на тяхната численост и плодовитост съответно с 94,4 и 76,3% средно за 10-дневния период на стрес. Факторът „воден дефицит” проявява доказано въздействие върху развитието на акарите една седмица след прекратяване на водния стрес като води до увеличение на тяхната численост и плодовитост съответно с 118,2 и 78,8%. С настъпването на фаза узряване на семената се преустановява влиянието на водния дефицит върху развитието на акарите. Третирането с имидаклоприд е с подчертано по-силно и продължително действие срещу акарите при растенията с предварително наложен воден дефицит. Тетраниховите акари намаляват общото пигментно съдържание, базиращо се на хлорофил А, B и каротиноиди като при наличие на воден стрес, акарите предизвикват намаление на листните пигменти с 24,8%, а при отглеждане на растенията при поливане – с 21,5%. Намалението на хранителните елементи води до понижаване на качеството и хранителната стойност на надземната маса на фуража от соя.

ЗА АВТОРИТЕ Изисквания за оформяне на статиите за отпечатване в списанието: Заглавие: кратко, по възможност на един ред с редовни букви. Статия: • обемът да не превишава 8стр. (1800 знака на страница), в т.ч. таблици, фигури, снимки; • схеми и графики да са в .jpg, .pdf или .eps формат; • измервателните единици в текста, таблиците, фигурите и др. да са изписани на кирилица; • имената на авторите, научните им степени и звания, институциите, в които работят, да са в края на статията.

Представяне: animals21@mail.bg, contactus@oralo.bg 20

Вилиана Василева, Институт по фуражните култури, Плевен, Росен Цонев, Катедра „Екология и опазване на природната среда”, СУ „Св. Климент Охридски”, Биологически факултет Настъпилите през последните дeсетилетия трайни изменения в климата (повишаване на средногодишните температури, продължителни засушавания през пролетта и лятото, увеличаване на концентрацията на СО2 в атмосферата) представляват сериозен риск за селскостопанските култури (Aranjueloa et al., 2014). Това налага проучване на нови тревно-фуражни видове, с изразена устойчивост към неблагоприятни абиотични фактори и добра адаптивна способност към новите условия. Предвид факта, че климатичните промени засягат капацитета на многогодишните посеви в продължение на няколко години, практическо значение придобиват видове, които могат да осигурят самозасяването си и присъстват в тревостоя продължително (Carneiro, 1999).

по-следващата година семеобразуват (Василев, 2006). Голяма част от образуваните семена са твърди и поникват след две-три години. Тази биологична особеност превръща повърхностния слой на почвата в своеобразна семенна банка, което прави вида още по-пластичен. Подземната детелина се отличава с много добра зимоустойчивост, през пролетта отраства бързо след принудителния зимен покой, като формира плътен тревостой (Porqueddu et al., 2003). Ефективното използване на есенно-зимната влага в почвата и успешното семеобразуване и самозасяване в края на пролетта є позволяват да избегне летните засушавания. Като бобов вид, подземната детелина е азотфиксираща, като симбиотира с представители на бактерията Rhizobium leguminosarum biobar trifolii. Количеството фиксиран азот за година варира от 50 до 188 кг/ха (Bolger et al., 1995). По-долу са посочени някои

Фигура 1. Разпространение на подземна детелина в България (Асьов и др., 2012). Конспект на висшата флора на България)

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8 / 2016

Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) е широко разпространен компонент в пасищата в умерените области на Средна и Северна Европа, и Америка (Nichols et al., 2012). В България видът се среща по открити, сухи тревисти места в равнини и низини, в състава на сухи тревни съобщества. Известен е от Черноморското крайбрежие, Дунавска равнина (Белослатинско, Свищовско), Североизточна България, Софийски район, Западна гранични планини, Струмска долина, долината на р. Места, Тракийска низина, Тунджанската равнина, Източни Родопи, Рила, Странджа, до 500 м. надм. в. (фиг. 1) (Асьов и др., 2012). Ареалът на вида включва още Западна и Южна Евро-

па (на север до Трансилвания, на изток до Крим), Средиземноморието, Югозападна Азия, Северна Африка, Макаронезия (Coombe, 1968). Подземната детелина е едногодишен бобов сухоустойчив ефемерен вид със зимно-пролетен тип на развитие и способност за самозасяване (фиг. 2). Репродуктивните є органи се образуват в началото на месец май, а семената узряват до края на пролетта в таралежовидни главички, които остават на почвената повърхност (фиг. 3). Валежите в края на лятото спомагат за поникване на нови самозасели се растения. Важен елемент от биологията на културата е, че по-голяма част от образуваните семена поникват през есента. Друга част поникват през пролетта на следващата година, но поради зимно-пролетния тип на развитие, растенията участват в тревостоя през по-голяма част от вегетацията, някои от тях презимуват и чак през пролетта на

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.), като перспективен фуражен вид в България

биологични и екологични особености. Биологични особености на подземната детелина Подземната детелина е едногодишно растение, с няколко до многобройни стъбла. Стъблата са 5–30 (45) см дълги, разклонени, стелещи се, полуприлегнало влакнести. Прилистниците са яйцевидни, късо островърхи, често с ушички, целокрайни или слабо назъбени, ципести, с ясни жилки, 1/3–1/2 от дължината си са сраснали, много по-къси от листните дръжки, голи. Листните дръжки 5–25 мм дълги, малко по-дълги до много по-дълги от листчетата, често нишковидни, повече или по-малко влакнести. Листчетата са 1–1,3 мм дълги и 6–9 мм широки, сърцевидни, широко обратно яйцевидни, по-рядко широко триъгълно клиновидни, с 8–12 странични, изпъкнали жилки, по ръба в горната третина са късо назъбени, по двете страни или най-вече от долната – полуприлегнало ръждиво-влакнести, на 0,5 мм дълги, равни помежду си дръжки. Съцветните дръжки са извити, по-къси, по-рядко по-дълги от присъцветните листа, пазвени,

разпръснато дълго ръждивобяло или светлоръждиво влакнести. Главичките са 10–15 мм сферични, рехави, прилегнали върху почвата, самозаравящи се. Цветовете са 8–14 мм дълги, 2–5 (7) плодни, външни и многобройни вътрешни стерилни, развиващи след прецъфтяването на плодните, почти приседнали или на дръжки по-къси от 0,5 мм без прицветници. Чашката е 5–6 мм дълга, гола; тръбицата е бледа, често червенопурпурна, ципеста, към горния си край често виолетова, цилиндрично звънеста, с 5–10 неясни жилки, зъбците са слабо неравни помежду си, нишковидни, по-дълги от тръбицата, разперено влакнести. Венчето е 2 пъти по-дълго от чашката, бледорозово, след прецъфтяване – жълтокафаво. Флагчето еслепено с крилцата и ладийката в дълга тръбица и малко по-дълго от тях, петурката е тясно обратно-яйцевидна, гладка. Крилцата са с обратно яйцевидна, по-къса от нишковидния нокът, слабо жилкувана петурка, езичето неясно. Ладийката е затъпена с елиптично сърцевидна петурка и по-дълъг от нея нокът, със слабо развито езиче. Безплодните цветове са само от

Фигура 2. Общ изглед на посев подземна детелина

чашки, с разклонени зъбци, при плодоношението на плодните чашкови зъбци се срастват, разперват се лъчеобразно и обкръжават боба, образувайки 10–15 мм главичка, която към края на цъфтежа е напълно зарита в почвата. Бобът е елипсовиден, едносеменен, кожест, издаден над чашата. Цъфти март-април, плодоноси април-май (Кожухаров, 1996). Екологични особености В литературата в България има описани 2 асоциации по доминантния метод, където подземната детелина е съдоминант. Aсоциация Cynodon dactylon-Lolium perenne-Trifolium subterraneum е от долината на р. Студена при с. Батак (Павликенско) (Ганчев и Кочев, 1962). Представлява слабо наклонен (4–5°) терен на югозападно изложение. Почвите са черноземни, утъпкани. Теренът представлява пасище. Характерни видове са Trifolium repens, Trifolium campestre, Plantago lanceolata, Erodium cicutarium. Характерно за съобществата е, че са с умерена рудерализация основно поради въздействието на пашата на домашни животни. Това показва, че видът се

Фигура 3. Главички (A), бобове (B) и семена (C) на подземна детелина

повлиява по-скоро благоприятно на въздействията на преизпасването и утъпкването. Асоциация Poa bulbosa-Trifolium subterraneum – описана е от Ганчев (1958). Представлява пасище върху алувиално-ливадни почви. По метода на Браун-Бланке (Braun-Blanquet, 1964) се посочва сред видовия състав на разредени гори на космат дъб в Югозападна България (асоциация Cisto incani-Quercuetum pubescentis и Teucrium polium-Quercus pubescens) (Гогушев, 2009). Това показва висока екологична пластичност на вида и наличието му в местообитания, както в разредени дъбови гори, но също така и на пасища с различен наклон, почвена покривка, степен на изпасване и нитрификация. Проучвания с подземна детелина в България През последните 15 години в нашата страна се водят проучвания с подземна детелина. Основно те се извършват в Институт по фуражните култури, Плевен, но някои анализи, както и съдови опити, съответно в: Институт по физиология на растенията и генетика, БАН, гр. София; Лесотехнически Университет, гр. София; Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита, гр. София; Софийски Универститет „Свети Климент Охридски”; Институт по физиология на растенията и

генетика, Национална Академия на науките, Киев, Украйна. Подземната детелина се изпитва самостоятелно и в смески с традиционни за ливадарството житни (ежова главица, тръстиковидна власатка) и нови култури (пасищен райграс, гребенчат житняк), както и с бобови (звездан, еспарзета, люцерна, бяла детелина). Почвеният подтип, върху който са провеждат опитите е излужен чернозем и оподзолен чернозем. Проучванията върху подземна детелина са насочени към нейните растеж и развитие, взаимоотношения с изпитваните култури, ботаничен състав (процентно участие в тревостоите) и продуктивност на суха маса; като бобова култура – върху продуктивност на суха коренова маса, грудкообразуваща способност, азотфиксираща активност, натрупване на азот в почвата. В съдови опити са проучени растежът и развитието, продуктивността на суха надземна и коренова маса, грудкообразуваща способност и някои други параметри на подземна детелина самостоятелно и в дву- (50:50%) и трикомпонентни смески (33:33:33%). Звездан (Lotus corniculatus L.) и еспарзета (Onobrychis viciifolia Scop.) са използвани за бобови компоненти. Различни житни компоненти са включвани в проучванията – ежова главица (Dactylis glomerata L.) и тръстиковидна власатка

(Festuca arundinacea Schreb.) като утвърдени в практиката и нови – гребенчат житняк (Agropyron cristatum (L.) Gaertn.) (високопродуктивен, зимо- и сухоустойчив с възможност за пасищно и сенокосно-пасищно направление на използване) и пасищен райграс (Lolium perenne L.) (зимоустойчив, толерантен на суша, подходящ за сенокосно-пасищно използване). Резултатите показват, че растежът и развитието на подземна детелина не са затормозени и продуктивността на суха надземна и коренова маса е доказано по-висока в смеските с житни. По-добрият растеж на подземната детелина в смеска се обуславя от натрупване на по-голямо количество общ азот, намаляване на водоразтворимите захари и аминокиселини в листата. Ефективността на използване на азота също е повисока в смесените системи, поради успешната конкуренция между двата вида за достъпен неорганичен азот в разтвора, благоприятстващо азотфиксацията. Съотношението свежо тегло листа/свежо тегло стъбла при житните компоненти е по-високо в смески с подземна детелина в сравнение със самостоятелните. Подземната детелина формира по-голям брой грудки в смески с житни отколкото самостоятелно, поради засилената конкуренция между двата вида за

наличния азот в средата. В четиригодишен полски опит е проучен химичният състав на фуража и добивът на суров протеин на подземна и бяла детелина (самостоятелно), и в двойни смески (1:1) с някои многогодишни житни – гребенчат житняк и пасищен райграс (Василев, 2009). Химичният състав (съдържание на суров протеин, калций, фосфор) на фуража на подземна детелина (самостоятелно и в смески) е близък до този на бяла детелина. Доказано по-висок добив на суров протеин (с над 20%) се получава от смеските на подземна детелина с гребенчат житняк в сравнение с тези с пасищен райграс. Ботаничният състав показа, че делът на подземна детелина е значително по-голям от този на бяла детелина. Сравнявайки я с бялата детелина се установи, че при поява на къснолетните и ранноесенни валежи, подземната детелина образува гъст тревостой с незначителен дял на плевелите и отраства по-бързо от бялата детелина. В четиригодишен полски опит е проучена продуктивността на пасищни тревни смески с компоненти подземна детелина, бяла детелина и гребенчат житняк. Културите са изпитани самостоятелно и при различни съотношения помежду си (подзeмна детелина + гребенчат житняк 50%:50%; бяла детелина + гребенчат житняк 50%:50%; подземна детелина + бяла детелина 50%:50%; подземна детелина + бяла детелина + гребенчат житняк 25%:25%:50%). Получен е добив на суха маса над 400 кг/дка, който доказано (с над 20%) превъзхожда този от бяла детелина и смеските є. Установено е така също, че подземната детелина в смеска с гребенчат житняк формира доказано по-голям брой грудки и по-голямо количество суха коренова маса в сравнение със самостоятелното й отглеждане. Подземната детелина показа и по-добро грудкообразуване в

сравнение с това на бялата детелина. По отношение на ботаничния състав, подземната детелина преобладава изцяло в смеските с гребенчат житняк и бяла детелина и намалява дела на плевелите в тревостоите. През четвъртата година делът на подземната детелина е значително по-голям от този на бялата детелина. Проучена е възможността за подсяване на деградирали семепроизводни посеви от люцерна с три подвида подземна детелина – Tr. subterraneum ssp. brachycalicinum (сорт „Antas”), Tr. subterraneum ssp. yaninicum (сорт „Trikkala”) и Tr. subterraneum ssp. subterraneum (сорт „Denmark”). Подсяването е извършено през есента на четвъртата година от използване на посевите. Установено е, че подземната детелина подобрява ботаничния състав, допринася за дву- и трикратно намаляване на заплевеляването и увеличава добива на суха маса в получените четири подраста през първата и втора години след подсяването и три през последната. Подсяването на деградирали семепроизводни посеви от люцерна с подземна детелина е възможно агротехническо мероприятие. Най-добра самозасяваща способност при условията на опита показа Trifolium subterraneum ssp. brachycalicinum. Резултатите от изследванията показват, че подземната детелина има практическа приложимост като компонент на сяти пасищни тревостои в условията на Централната част на Дунавската равнина. Изводи Подземната детелина, засята в подходящ срок през есента, създава изравнен посев до настъпване на трайното застудяване, отраства рано през пролетта и формира плътен тревостой. От подземна детелина се получава добив на суха маса над 400 кг/дка. Като бобова култу-

ра, ежегодното образуване на коренова и грудкова биомаса и декомпостирането є, допринася за подобряване на почвеното плодородие. Подземната детелина може да бъде включвана в смески с компоненти звездан и еспарзета от бобовите; ежова главица, тръстиковидна власатка, пасищен райграс и гребенчат житняк, от житните. Съставът на естествените съобщества, в които участва, показва, че видът е устойчив на преизпасване. Едногодишен бобов вид, но поради билогичната си способност за самозасяване, с присъствие в тревостоя в началото и края на вегетацията, подземната детелина намалява заплевеляването и повишава дълготрайността на пасищните системи. Химичният състав на фуража на подземна детелина (самостоятелно и в смески) е близък до този на бяла детелина. Някои звена от технологията, като борба с плевелите и торене с азот на сяти и естествени многогодишни тревостои, биха могли да се заменят с алтернативни, екологосъобразни, с включване на подземна детелина като компонент. Подземната детелина може да се използва за подсяване на деградирали семепроизводни посеви от люцерна. Видът е приспособим към променящите се условия и използването му като природен биоресурс при създаване на сяти многогодишни тревостои, би могло да е принос в намиране на решение в областта на земеделието за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени. Участието на подземната детелина в многогодишните тревостои е и инструмент за нарастване на биоразнообразието в агрофитоценозата. Подземната детелина като компонент на сяти пасищни тревостои има практическа приложимост за климатичните условия на България.

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Състоянието на фуражната база у нас проф. Трифон Дарджонов Ролята на пасищата за млечното говедовъдство Най-често когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база – за Европа, преди всичко наличието на високопродуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва почти денонощно. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12–13 кг сухо вещество (СВ) и съответно 11–12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по евтина, тя е получена по найздравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повишените изисквания на кравите с 7000–10000 кг мле-

чност, при държането им на пасищата (обърнете внимание кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000 кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080 кг на крава, а ние за 5000 кг млечност даваме над 2200 кг концентрати. За наличието на културни, заградени пасища в Западна Европа благоприятстват не само климатът и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпроса, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8 / 2016

на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някои предпланински и планински райони. Тук при наличието на опит в стопаните могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието „културни заградени” пасища? Това е условие което масово се подценява у нас. Ние обикновено „изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо, кравите при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550 кг живо тегло при равен път за всеки 5 км изразходва 1,2 КЕМ, което над подържащото хранене е равно на 2,4 кг мляко с 4% масленост. Когато пътят е с изкачване, разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1 км. Но бедата не е само в разходът на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша те отиват късно, и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8–10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея є е нужно да пасе активно минимум 6–6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25–30 минути активна паша, тя почива, преживя или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12–13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще є заложим допълнително обемисти фуражи, това невинаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високопродуктивната крава следва да и се осигурят още минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високо продуктивни крави на слаби пасища, е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно по-дълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията

ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднася накосена трева или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма. Изнесените данни показват, че у нас в равнините, не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите навици да ползваме пасища са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високопродуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори, които тормозят млечното краварство у нас. След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящите пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високомлечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод. Първо, макар и в ограничени райони, културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще може да го имаме. Второ, ако районите, подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта на които също може да се получава млечност над 10000 кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високомлечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на фуражното производство за високомлечни крави? Това ще разгледаме по нататък. Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдство Ако у нас културните пасищата не могат да имат широко приложение поради почвено-климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в по-голямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат

Таблица 1. Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко Количество в кг

Силаж кг

Комбин. фураж кг*

СВ кг

КЕМ

ПСЧ г

БПТ г

Очаквано мляко в кг дневно

Зелена

25,0

18,0

12,5

22,9

25,0

2290

37,0

Сенаж

14,5

18,0

12,5

22,9

25,0

2200

326

37,0

Сено

6,5

18,0

12,5

22,7

25,0

2286

112

37,0

Люцерна, форма

*)Съдържа в 1 кг 1,1 КЕМ, 102 г ПСЧ, 17,5 % СП

и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени, дава възможност при добавка на съответно количество концентрирани фуражи, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10000 кг млечност от крава. По-долу са посочени три варианта на използване на люцерната в комбинация с царевичен силаж, които покриват кръглогодишно храненето на високо продуктивни млечни крави. Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ) и протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очакваната млечност е посочена в последната колона на таблица 1. От теорията и практиката на храненето на високопродуктивните крави знаем, че кравата може да произведе през първите два месеца от телесните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5 кг мляко дневно. (Разбира се, това е възможно, само ако кравата при отелването е имала телесна оценка „средно охранена” (ОТС 3.0) до „добра охраненост” (ОТС 4.0), което при крава с 580 кг се равнява на загуба на 40–45 кг от живото тегло). При предложените дажби, кравите при нормалното използване на телесни резерви, ще могат да достигнат дневна млечност до 42–43 кг, което отговаря на около 11000 кг за лактацията. Тези резултати са възможни само при положение, че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40% СВ и наситнен до 3–4 см и добре изолиран от въздуха. Сеното да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без оронване на листата. Царевичният силаж да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17,5% суров протеин и 102 г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за млечност над 12 кг дневно в количество по 0,5 кг за кг мляко, като максималната норма е 12,5 кг. В трите предложени дажби комбинираният фураж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75% (три четвърти) и 25% (една четвърт) слънчогледов шрот (с 37% суров протеин). Тя се добавя съответно по 375 г зърнени и 125 грама слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12 кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални вещества, тъй като балансът на минералните вещества в дажбата е благоприятен. Като подобрен вариант на царевично-люцерновите дажби може да разглеждаме включването

в ОД на 8 кг бирена каша дневно на животно. Това количество измества съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна 17,5 кг, люцернов сенаж 9,5 кг и люцерново сено 4,5 кг. Съдържанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90 г, което е много благоприятно за високомлечните крави. За допълването с енергия и протеин тази подобрена ОД, се допълва с 0,5 кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12 кг млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съотношения. От посоченото по-горе възниква един основателен въпрос – защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж не можем да получим високата млечност, за която са пригодни тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечност, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. По-точно би било да кажем, че ни липсват фуражите с необходимото качество. Например, ОД, съставена от люцерново сено прибрано след прецъфтяване и не манипулирано добре, и царевичен силаж във млечна зрелост, както най-често се случваше до сега у нас и продължава да се случва, може да се получи максимум 26 кг мляко и то при допълнително внасяне на протеин. ОД от 6,5 кг сено плюс 20 кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10,3 кг СВ и 8,4 КЕМ, които осигуряват 6 кг млечност (вместо 12 кг при първия случай). ОД с 10,3 кг СВ не може да понася повече от 10 кг концентрати. Това ограничаване на максималната дажба концентрати осигурява 26 кг мляко, вместо 37 кг в по-горния пример в таблицата. Следователно основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произвежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите познания и от техническата му въоръженост, все неща, които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно субективен фактор. Този субект е поставен в обективни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация (за препарати, торове, за напояване, за техника, за обучения и за още много други неща). Държавата не се е притекла на помощ. Дребният и средният стопанин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и субсидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри?! Щом като не работи механизмът, защо не го поправим?

ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ БРОЙ 7-8 / 2016 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 28

Д-р Георги Чобанов, БАБХ: Убивайки популацията от възрастни комари, прекъсваме варианта за пренос на заболяването нодуларен дерматит от болни към здрави животни интервюто взе д-р Биляна Иванова Д-р Чобанов, в какъв период ще се извършва третирането срещу нодуларен дерматит по поречието на река Дунав и на каква площ? Вече извършваме третирането, така че обработката на тази територия вече е стартирала. Става въпрос за южната страна на река Дунав. Там има разливи и места, където се развъждат комари, които са първа степен на заболяването, с което в момента се бори Агенцията по безопасност на храните, а именно заразен нодуларен дерматит по говедата. Обработките стартираха по цялото протежение на река Дунав, обхванати са всички области. До кога ще продължи третирането? Идеята беше да се ангажират по-голям брой летателни средства, за да може да се извърши максимално бързо. Първоначалният разчет беше от порядъка на седмица до 10 дни да приключи обработката на тези площи, но времето промени плановете. Какви ще бъдат ефектите от третирането на тези площи? По отношение на разпространението на заразен нодуларен дерматит по говедата на практика, ако има заболели животни и комарите ги нахапят, те се инфектират и в последствие могат да пренесат това заболяване на здрави животни. Убивайки популацията от възрастни комари на практика прекъсваме варианта за пренос на заболяването от болни към здрави животни. Същевременно ще има и друг ефект, който ще бъде усетен в тези области, няма да има ко-

мари, които да хапят и хората. Във връзка със случая на заболяването в село Бързина, Община Хайредин. Какви мерки са предприети там? Мерките, които са предприети там, са аналогични на тези, които се предприемат във всяко огнище на заболяването досега в Южна България. Животните, които са в това стадо, както и контактните животни с него са евтаназирани. Загробени са труповете на животните, за да не бъдат източник на инфекции. Проведени са дезинфекции, предстои ликвидиране. Това е огнище, така че всички мерки, които се предприемат по отношение на досегашните огнища, ще бъдат предприети и там, почистване на фермата и последващи дезинфекции. Забранено е като цяло движението на говеда в страната, разрешени са придвижвания в определени случаи, когато се касае за клане на животни в кланица или някакви други необичайни ситуации. Това трябва да става с разрешение на централно управление в зависимост от критичната обстановка. Апелираме към фермерите да съблюдават ограниченията в придвижването на животните, защото заболяването най-лесно се разпространява по този начин, с придвижване на животни с неясен здравен статус. Какви мерки трябва да вземат пчеларите по време на третирането срещу заболяването? Това, което правим в някаква степен се отразява и на пчеларите и на тяхната дейност. Затова сме се опитали да се съобразим

с тях максимално. Летателните средства пръскат само сутрин, въпреки че по законодателството се разрешават и вечерни пръскания. На практика още от първия ден се пръска само сутрин до 10.00 часа, съгласно наредбата, като се пропуска вечерното пръскане, защото сега е сезонът за работа на пчелите. Отделно от това се пръскат и такива територии, които са биотопи за самите комари, а не места, където пчелите събират нектар и прашец. Така че цъфтящите растителности и тези, които се посещават от пчелите се избягват. При всички случаи имаме нужда от тяхното разбиране и съдействие. За по-голяма сигурност пчелите в тези области, в които се пръска, трябва да бъдат затваряни. Уведомяваме ги своевременно и областните служби знаят графика. Пчелите трябва да се затварят сутрин до 10.00 часа, за да може докато се обработва да няма летящи пчели и инциденти, въпреки взетите мерки от наша страна. Фирмата в момента извършва третиране, в Петрич сме, където се третира. Третирането по Дунава беше решено на заседание на МС, лично премиерът подпомогна провеждането на тази кампания и беше договорена с кметовете на общините. Надявам се тази година да можем да извършим кампанията сравнително бързо, както сме я замислили, в рамките на седмица до 10 дни. Дано и времето позволи да го направим.

ЕКСПЕРТИ

Биологичното животновъдство е шанс за производителите на биологични продукти от присъединяващите се към ЕС страни. гл.ас. д-р Андрей Куртенков, Лесотехнически университет Що е то биологично животновъдство?! „Биологично производство“ всъщност е един не много точен и определено неудачен превод на английското „organic farming“. Но терминът вече се наложи, както в научната и научно-популярна литература, така и в нормативната уредба, така че сме принудени да го използваме. По дебелите книги има разни дълги определения що е то, но, за да стане веднага ясно за какво става въпрос, аз ще обърна внимание на това, каква е разликата между него и добилото популярност, като „екологично“ производство. Докато при екологичното ни интересува най-вече това, в крайния продукт да няма несвойствени съставки, а „свойствените“ да са в характерните количества и пропорции, то при биологичното целият процес на селскостопанско производство е подчинен на едно максимално възможно съобразяване с индивидуалните особености на живите организми. Това, което ще напиша сега се отнася за биологичното животновъдство.И така, кои са причините, за да се появи то: 1. Стремежът на западното общество към здравословен начин на живот (и на първо място

фетишизирането на здравословното хранене); 2. Неспособността на хуманната медицина да отговори на този стремеж (говорим за страни, където на един здравноосигурен се харчат 8–12 пъти повече пари, отколкото у нас, т.е. проблемът не е в липсата на средства, а в това, че съвременната медицина върви по задънена улица); 3. Навлизането на идеите на холистичната медицина и във ветеринарната общност (иначе казано, най-сетне започваме действително да гледаме на организма като на единно цяло); 4. Превръщането на опазването на природата в кардинален световен проблем (а значи и необходимостта от животновъдство в максимално съгласие с естествените природни закони); 5. Хуманизирането на отношението към домашните животни (и съответното отхвърляне на т.нар. промишлено животновъдство от гражданската мисъл); 6. Взривоопасният потенциал от наличието на огромни безработни маси в държавите от бившия соцлагер (при биологичното животновъдство относителният разход на човешки

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8 / 2016

труд на единица продукция е с пъти повече, отколкото при конвенционалното). Към организацията на производството при биологичното животновъдство има редица изисквания, които в крайна сметка се подчиняват на общото изискване за природосъобразност. По-голям интерес представляват следните: При избора на породи се взема предвид тяхната степен на приспособяване към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания. Дава се предимство на местни породи, а се избягват такива, отглеждани в интензивното животновъдство и с които се свързват определени болести или здравни проблеми;

Биологично животновъдство • Животните се размножават чрез естествени методи. Трансплантацията на ембриони (или както някои величия държат да се казва – на зиготи) е абсолютно забранена; • Насилственото хранене е забранено, храната е произведена без употребата на генетично модифицирани организми или техни продукти и не е третирана с йонизиращи лъчи, а през периода на бозаене животните се хранят с майчино мляко. • Забранено е отглеждането на птици в клетки, на водоплаващите се осигурява достъп до водни площи, а на тревопасните бозайници – до пасища; • Забранени са по принцип (допускат се изключения) поставянето на еластични пръстени на опашките на агнетата, подрязването на опашките на животните, изрязването на зъбите, подкастрянето на човката, обезроговяването и отглеждането на животните завързани; • Животните се превозват по начин, ограничаващ стреса и страданията им, при което се товарят и разтоварват по естествен начин и е забранена употребата на успокоителни препарати. Сериозен недостатък на нормативната уредба е, че засега все още са разрешени кастрацията и изкуственото осеменяване, но очевидно въпрос на време е и те да се забранят. По отношение на профилактиката на заболяванията и лечението на животните, се прилагат методите и средствата на меката медицина. С първостепенна важност са изборът на подходящи породи животни и използването на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите. Храненето на животните е насочено на първо място към поддържането им в добро здравословно състояние. Задължителни са редовни разходки и достъп до пасища с цел укрепване собствените защитни сили на организма. Избира се подходяща гъстота на отглеждане, за да се избегнат

свързаните с пренаселеност здравни проблеми. За лечение на животните в огромното болшинство случаи можем да използваме само фитотерапия и хомеопатия. Имаме право и да прилагаме и микроелементи, както и някои фуражни суровини от минерален произход (от определен списък). За почистване и дезинфекция на съоръженията и сградите за отглеждане на животните, както и за контрол на насекомите и другите вредители в тях, също се използват съвсем ограничен брой препарати от определени списъци. Забранено е използването на синтезирани по химичен път препарати, на препарати за стимулиране на растежа и продуктивността, на антибиотици, кокцидиостатици, на хормони или препарати с хормоноподобно действие. Въпреки че не са изрично споменати в нормативната уредба, можем да прилагаме и всякакви други лечебни методи, които са в съгласие с природата: рефлексотерапия (с всичките є разновидности), цветолечение (по метода на Едуард Бах), апитерапия (медолечение) и др. подобни. У нас вече имаме първите биологични ферми, които произвеждат и предлагат на пазара биологични продукти. Е, разбира се, повечето отива за износ. По елементарната логика, би трябвало биологичното животновъдство у нас да има голямо бъдеще – просто конвенционалното е абсолютно неконкурентоспособно на европейското и с падането на всички възможни мита и квоти в търговията с ЕС, то няма как да не рухне. Например, вносното свинско месо на българската граница е значително по-евтино от нашето – просто в нашите свинекомплекси производителността на труда е в пъти по-ниска от тази в Дания, Германия, Нидерландия – значи, друго не би могло и да бъде. Докато биологично отглежданите наши свине биха се реализирали без проблем и на много висока цена на Запад. (Е, тук има едно проблемче, че пасищното отглеждане на свине е забранено (с изключ. на Източнобалканската свиня и нейните кръстоски и то само в определени региони), но това са изцяло разрешими проблеми – стига да има политическа воля за това). Като интересен факт мога да спомена, че с развитието на биологичното производство на животинска продукция у нас се обвърза най-титулованата българска тенисистка – Магдалена Малеева. Тя е свързана с производството на единственото биологично кисело мляко у нас – „Рима“. (Каквито и представки и добавки от рода на „био“, „еко“ и т.н. да виждате по другите кисели млека – всичко това е само за заблуда на потребителя). Остава да видим, дали всички ние – като производители, специалисти и потребители, ще се окажем на висотата на идеята за производство на здравословни, полезни и вкусни животински продукти, в съгласие с потребностите на самото животно и изискванията за опазване на природата.

ЕКСПЕРТИ

Еволюция на технологията в говедовъдството ст.н.с. д-р инж. Стефан Станев

сн.1: Естествената среда на кравите.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

сн.2: Обор, сравнително близко до естествената среда на кравите.

животните параметри за температура, въздухообмен, хигиена и движение. Натрупаният опит показва, че традиционната система

на отглеждане нанася вреда на здравето на животните и задържа онзи продуктивен потенциал, който им е присъщ на базата

БРОЙ 7-8 / 2016

Още в началото, след като е одомашнил дивите животни, човекът ги е настанил в своята пещера, жилище или в двор, намиращ се непосредствено до жилището му. След това им е направил дам (обор), който в продължение на много столетия е бил част от жилището на самия човек. Успоредно с получаваните от домашните животни хранителни продукти човекът е използвал и отделяната от тях топлина за затопляне на собственото жилище. Може би от там тръгва и дълбоко вкорененото заблуждение, че кравата се нуждае от такова помещение, в което да се поддържа с лекота температура, каквато се поддържа в битовите и в жилищните помещения. От края на IX почти до края на XX век помещенията за едър рогат добитък са се правили съгласно представите за комфорт на самия човек: в краварника трябва да бъде топло, затова таванът се прави много нисък и подпокривното пространство, пак от същото съображение, се оформя като склад за сено. Желанието за осигуряване на по-висока температура в помещението се подсилва и от използването на системи за доене на кравите на място в обора (в гюмчета и в млекопровод), и свързаната с това необходимост по няколко часа в денонощието, при това ежедневно, човек да пребивава в това помещение. По този начин дълго време са полагани неимоверни усилия за разпространение и усъвършенстване на една система за отглеждане на кравите, която е дълбоко погрешна от гледна точка на оптималните за

на генетичното усъвършенстване. По мое дълбоко убеждение, прилаганата (и за съжаление все още предпочитана от много хора) технология за вързано отглеждане съдържа редица много сериозни недостатъци и се явява морално остаряла. Това мое убеждение се подсилва и от факта, че в почти всички европейски страни държавната политика към вързаното отглеждане на кравите е силно рестриктивна. Ще разгледаме основните недостатъци, присъщи на вързаното отглеждане на животните. 1. Нарушаване на предпоставките за изява на естествените поведенчески реакции на кравите за сметка на тяхното принудително вързано отглеждане, твърде често с използване на съвсем неподходящи връзващи устройства и като следствие – недостатъчно количество на движението на кравите. Опитите този проблем да се реши с ежедневното им пускане за разходка на двор, като правило довежда до увеличаване на разхода на труд и нарастване на стресовите моменти както за кравата, така и за персонала. Всеки може да си представи какво се случва през зимата, когато от помещението с температура 10–12°С и с висока влажност на въздуха кравата попадне изведнъж на двор при външна температура, значително под нулата. Ограниченото движение намалява и възможността леко и естествено да се открие разгонената крава с всички отрицателни последствия от това. 2. Микроклиматът в млечната ферма не съответства на натрупаните от световната наука и практика за млечното говедовъдство знания за оптималния режим на въздухообмен и за температурния режим. Без да влизам в подробности ще спомена, че за комфортна среда за кравата може да се приеме температурен диапазон от няколко градуса под нулата до максимум +10–12°С с ефективно действаща система за венти-

лация. Тези параметри обаче в никакъв случай не могат да се приемат като благоприятни като условие за работа при обслужването на животните и особено при доенето. Като резултат – твърде високи температура и влажност в помещението, предизвикващи усещане за дискомфорт у животните, а като последействие от това – намаляване както на имунитета, така и на продуктивността им. 3. Хигиената на леглото. В едно популярно на запад ръководство за фермери, заети в производството на мляко, леглото на кравата при вързано отгеждане е оприличено на кухня, спалня и тоалетна едновременно. Така лаконично, цветущо и с достъпен език е описан този начин на отглеждане на кравите, при който практически е невъзможно да се избегне попадането на фекалии върху леглото, а като следствие – във все още с отпуснат свинктер цицки и от там във вимето след доене. При пасищно отглеждане този проблем се задълбочава. Кравите, след прибирането им от пасището, бързат да легнат в леглото веднага след издояването на всяка от тях. Състоянието на хигиената на леглото и на вимето не се подобрява и след прибирането им от двора за разходка, особено след дъжд (става още по-лошо, ако дворът не е бетониран) – те внасят в леглата допълнително мръсотия. Този начин не може да осигури необходимата хигиена на леглото и се явява една от сериозните причини за появата на мастит при лактиращите крави. Частично проблемът с хигиената на леглата може да се реши, като се монтират разделителни, направени от метални тръби, парапети, които да възпрепятстват разполагането на кравите диагонално в леглата. Хигиената в леглото при вързаното отглеждане може да се гарантира само ако се вложи много ръчен труд. Това по някакъв начин може да намери своето

оправдание, ако във фермата се отглеждат до 20 крави. С нарастването на броя на отглежданите животни това става все по-трудно, за да достигне до невъзможно. 4. Организация на поенето на животните. Решението с водопой от корито, разположено на двора, е от възможно най-лошите (ще бъде коментирано понататък) варианти и за това не го разглеждам сега. Широката практика при вързаното отглеждане е на всеки две крави да се монтира по една поилка. Това е свързано с големи инвестиции за поилки и водопроводна инсталация. 5. Производителност на труда и култура на производството. Революционната някога система за доене в гюмчета или в млекопровод, позволила да се увеличи натоварването до 30–40 крави на един дояч, се явява морално остаряла и неергономична. Отмина времето, когато времето за едно доене в сграда с 200 крави с продължителност от 3–4 часа се приемаше за нормално. За преобладаващия брой ферми (обект на внимание в поредицата са именно тези ферми, с брой на кравите в тях от 20 до около 100) се счита, че времето за доене не бива да превишава общо 2 часа, като се предпочита диапазона 1–1,5 часа. При вързаното отглеждане практически е целесъобразно доенето именно в гюмчета или в млекопровод – това означава, че при ферма, по-голяма от 30–40 крави времето за доене ще превиши препоръчителното. Тук искам да вмъкна, че препоръчителното не значи задължително – всеки фермер може да си въведе такава организация и начин на работа, каквато той иска. Важно е (както вече казахме) да произвежда качествено мляко. Но бих искал още веднъж да ви подчертая моето дълбоко убеждение, че ако някой се хване да отглежда крави, то той трябва да ги отглежда заради производството и печал-

голяма и това си носи рисковете. Тези рискове са много високи в стандартния вариант, илюстриран на сн. 3. Освен многото други фактори, една от основните причини за появата на мастит е сляпото доене (работещ на вимето на кравата доилен апарат, след като млекоотдаването вече е приключило). Тук вината може да бъде само у дояча. Колкото по-голям брой доячи има във фермата, толкова рискът е по-висок. Колкото по-продължително е времето за доене на стадото, този риск нараства поради умора на дояча. Тази умора настъпва от голямото физическо натоварване, обусловено от липсата на ергономичност при доене в такива сн. 3: Доене с млекопровод. сн. 4: Облекчено пренасяне на апаратите. доилни инсталации. Всеки може да пресметне сам, ако трябва да издои 50 крави, колко пъти ще му се наложи да клекне и да стане (минимум 3–5 пъти за всяка крава) и колко път трябва да измине, за да обслужва два доилни апарата. Тук само ще спомена, че ако (в желанието да намали времето за доене) доячът обслужва три стандартни доилни апарата, той не е в състояние да спази изискванията за правилно доене и е сигурно предизвикването на мастит. Това е първата крачка към лошокачественото мляко. А има и други последствя, за които всеки може да се досети сам. Всички фирми, производителки на доилна техника, произвеждат и оборудване за доене в гюмчета и в млекопровод. Ако човек направи по-сериозни контакти сн. 5. Автоматика и при млекопровода с фирмите – производителки бата. Дори да ги отглежда като на броя на доячите може да ще разбере, че преобладавадомашни любимци, важното е се намали продължителността на щата част от тези фирми през да им създава условия и режим, доене не звучи убедително от последните години произвеждат отговарящи на тяхните физиоло- друга гледна точка – качество- тези компоненти главно за задогични изисквания, а не на таки- то на доячите и качеството на воляване на нуждата от резервва, отговарящи на собствените самото доене. Дори да се при- ни части, защото практически му разбирания. Препоръките в ложат техника за пренасяне на нито една модернизация (още същност отразяват дълбочината апаратите в обора (скъпо стру- по-малко пък ново строителство) на нашите познания относно ващо удоволствие) и автоматика не е ориентирано към вързано нуждите на животните. Всяко за сваляне на апаратите в края отглеждане. Както бях посочил в ново познание води до промяна на доенето (още по-скъпо), по- една по- предна статия, вързано на препоръките. казани на сн. 4 и сн. 5, ролята отглеждане затваря вратата към Аргументът, че с увеличаване на човека в процеса е много бъдещето развитие на фермата.

ЕКСПЕРТИ

Влияние на технологиите и машините върху смъртността на пчелните семейства при химическа растителна защита

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8 / 2016

Георги Костадинов, Цачо Присадашки, Иван Мортев, Елена Димитрова, ИПАЗР‚ „Н. Пушкаров“

Съвременното земеделско производство на настоящия етап на развитие на научно-техническата революция е немислимо без използването на пестициди. Още през миналия век ФАО е установила, че около 20–30% от световната продукция в земеделието се унищожава от болестите, неприятелите и плевелите по културните растения. Тези загуби възлизат на около 75 милиарда долара годишно. За намаляване на тези загуби се използват различни методи, като биологични, агротехнически, механични, химични. На настоящия етап най-широко приложение е намерил химическият чрез употребата на пестициди. Още през 1980 г. в света са се произвели пестициди за 13,85 билиона долара, за да станат през 2011 г. около 49 билиона долара. Все по-широкото използване на пестицидите освен положителния ефект върху селскостопанското производство има и определен отрицателен ефект върху екосистемите и преди всичко върху полезните насекоми, чиито главен представител са пчелите. Те извършват 80% от опрашването на културните растения. Ползата от тях през 2009 г. възлиза на 153 милиарда евро т.е. 9,5% от световната земеделска продукция се дължи на тях. Отнесено към основния пчелен продукт, който произвеждат пчелите – меда, излиза, че за получаването на 1 кг стоков мед всяко пчелно семейство извършва опрашване, чиято стойност възлиза на 113€. Вижда се, че тези два фактора – химическата растителна защита и пчеларството, поотделно имат положително въздействие върху земеделското производство. Но увеличената употреба на пестициди от своя страна води до намаляване на положителното въздействие на пчеларството върху земеделското производство. Това налага съвместното им подробното изучаване за условията на нашата страна с оглед минимизиране на вредното въздействие на употребата на пестицидите. Подробни данни за състоянието на пчеларството на база на Агростатистика за периода 2007–2012 г. са дадени в табл.1. От данните в табл.1 се вижда че обществото губи многократно повече, отколкото пчеларите губят при загуба от тях на пчелно семейство. Ресурсите, с които разполага понастоящем на-

шето пчеларство не са в състояние да осигуряват неговото устойчиво развитие във всички райони, което би било гаранция за ефективно и конкурентноспособно земеделие. Вместо непрекъснато увеличаване на пчелните семейства, от което се нуждае и ще се нуждае в бъдеще нашето земеделие, за да е интензивно и високо рентабилно, имаме непрекъснато намаляване на техния брой. Това е особено характерно за някои райони като Кюстендил, Перник, Ст. Загора, София-област, където към 2014 г. спрямо 2007 г. са намалели с повече от 50%, а в Смолян и София-град – повече от два пъти. Само за опрашването на слънчогледа, при сегашната структура на земеделието ни, са нужни около един милион пчелни семейства, а те сега са едва около половината необходими. Данните показват изключително по-високия размер на приходите за обществото отколкото на пчеларите. Вложените досега в сектора средства и схемата на тяхното разпределение не са дали необходимия ефект и нашето пчеларство изостава като спрямо европейското, така и съобразно нуждите на страната. Ефективността на съществуващата нормативна база е крайно незадоволителна и доказателство за това е безпрецедентното отравяне на пчелни семейства. При загинали 56175 пчелни семейства за периода 2007–2012 са санкционирани виновните за това само при два случая. Логично би било грижата за опазването на пчелните семейства и тяхното възстановяване

Таблица 1. Състояние на пчеларството в Р.България за периода 2007-2012 г. по данни на Агростатистика.

Наименование на показателя

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Брой пчелни стопанства

33190

31026

29244

27477

22882

19283

Брой пчелни семейства (п.с.)

718822

652586

624965

613262

547675

529117

Унищожени п.с. брой в т.ч. от

64549

84088

54758

72908

109567

65943

3.1

Отравяне

6731

9501

6789

11147

15232

6775

3.2

Болести

7889

11777

7731

14096

14656

9382

3.3

Глад

21456

20937

10409

11444

12560

6903

3.4

Други причини

28473

41873

29829

36228

67119

42883

30773,5

42031

62399,5

36359

Общо загуби от РЗМ*, брой пчелни семейства.

35640

46794,5

Добив на мед , тона

6139

11373

9529

10595

9592

9186

Новосъздадени (п.с.), бр.

17852

27137

61225

43980

47385

4300

10500

9700

13264

17245

816567/ 34

2433306/ 88

1771421/ 77

4615703/ 70,43

5367783/ 82

6.1 7

В това число с финансиране от ДФЗ Усвоени средства от сектор пчеларство чрез ДФЗ, лв. /%, в т.ч.

7.1

За отводки, в лв.

302304

731640

683556

1450809

1319248

7.2

За кошери, в лв.

480961

1374249

882902

2995963

2949449

7.3

За техническа помощ на пчелари и сдружения, в лв.

106999

151518

7.4

За борба срещу варотозата, лв.

591677

7.5 За физико-химичен анализ, лв.

30074

90126

113960

245326

3227

5624

4405

9467

231667

32696

164110

16953

7.6 За изследователски програми, лв. 8

Разходи от пчеларите, мил. лв. в това число за:

30,6

30,5

25,1

31,5

36,4

32,9

8.1

Подхранване и лечение

21,2

16,2

14,6

16,1

15,7

8.2

Възстановяване на пчелни семейства

5,1

6,7

4,3

5,8

10,9

6,6

8.3

Опаковка и съхранение на меда

2,3

5,6

4,2

5,8

5,5

8.4

Осигуровки и данъци (само на около 4000 земеделски производители)

3,8

4,8

Разходи за пчелно семейство, лв/п. с.

42,5

46,7

40,1

48,9

66,6

62,1

Среден добив стоков мед кг/п.с.

10,11

12,35

12,44

12,61

12,79

11,02

Приходи за пчеларите от мед, прашец, прополис, восък, мил. лв.

46,4

46,6

41,8

41,7

Приходи, печалба за обществото, мил. лв.,

1387414

2570298

2153554

2394470

2167792

2076036

Печалба за пчеларите, мил.лв.

2,4

15,5

21,3

15,1

5,4

8,8

Печалба от пчелно семейство, лв.

3,34

23,75

34,08

24,62

9,86

16,63

Загуби на сектора от РЗМ (нереализирани приходи), лв.

118995

1111447

1048820

1034905

615251

604704

Загуби на обществото, мил. лв.

81,469

130,568

86,518

119,761

180,349

90,559

Заб.: Унищожените пчелни семейства са приети на приблизителна цена 80лв. за отводки за периода 2008–2010 г. и 100 лв. за 2011–2012 г. Приходите за пчеларите от продажбата на прашец, восък, прополис са определяни по френска методика. Размерът на разходите, внесени за осигуровки и данъци са приблизителни, тъй като всяка година се изменят и е приет на база на 4000 земеделски производителя. Съкращения: *РЗМ – Растително защитни мероприятия.

да е преди всичко ангажимент на най-печелившия, а това в случая е обществото в лицето на държавата. Два са възможните подходи за поддържане на устойчиво равновесие между наличните пчелни семейства и необходимите. Първият е рязко увеличаване на финансирането на пчеларството, съобразено с конкретните условия, което да го направи по-независимо от хранителната среда Вторият е значително намаляване на смъртността на пчелните семейства. Основният фактор, който оказва влияние върху смъртността на пчелните семейства е прякото и косвено отравяне с пестициди. Пряко отравяне се получава при попадане на пчелите в пестициден облак, а косвено при консумация и контакт на пчелите със замърсени от пестициди обекти, предимно пчелен прашец. Прякото отравяне при определени условия се влияе от токсичността на пестицида, летална доза за насекоми, концентрацията му в работната течност и типа на работната течност, а така също и от капките, които попадат върху сензорните органи на пчелите. Косвеното отравяне зависи от същите фактори, както и от периода на разпад на препарата, който е върху напръскания обект. Може да предположим, че 50% от загубите от болести, глад и други причини се дължат на косвеното отравяне следствие отслабването на пчелните семейства от въздействието на пестицидите, за което, за съжаление, засега няма точни данни. Опазването на пчелните семейства от пестицидите не може да се реши само със затварянето и отварянето на пчелните семейства, което не винаги е приложимо и ефективно. Решението на този проблем може успешно да се извърши с ликвидиране на цъфналите растения в района на пръскането и създаване на цъфнали медоносни растения в района на пчелина извън обсега на приложение на пестицидите. Основна роля в ефективното прилагане на пестицидите играе диаметърът на капките. Той е определящ фактор – не само, че от него зависи отнасянето на пестицидния облак, но и той влияе върху концентрацията на пестицида. По-малките капки се изпаряват по-бързо и така се променя концентрацията на препарата в самата капка. По този начин той има и основна роля в замърсяването на околната среда. Това предполага познаване на метода на производство на капките и тяхното поведение при различните машини и технологии на прилагане на пестицидите. Препоръчваните диаметри на капките при различни приложения от Британския съвет по растителна защита по растителна защита са представени в табл. 2 Размерът на капките има отражение и върху тяхната склонност за отнасяне. На фиг. 1 е показано

нагледно влиянието на диаметъра на капките при постоянна скорост на вятъра върху далечината им на отнасяне. В резултат на дългогодишни и многобройни проучвания в цял свят и на данните, получени от тях и в практиката, се налага изводът, че най-голяма опасност за околната среда има провеждането на растителна защита чрез авиационно пръскане. При него размерът на загубите от отнасяне и изпарение е резултат от действието и взаимодействието на комплекс от взаимосвързани фактори от различно естество. Ако трябва да се направи синтезирана характеристика на пръскане, при което загубите на работна течност и замърсяването на околната среда да бъдат минимални и без практическо значение, то трябва капковият спектър да е хомогенен и с минимално съдържание на капки с диаметър под 100 µм и капките да са с високо относително тегло и ниска изпаряемост. Третирането трябва да се извършва при благоприятни атмосферни условия – слаб вятър, висока атмосферна влажност, оптимална температура на въздуха и стабилен приземен въздушен слой, като едновременно с това стриктно се спазват изискванията за провеждане на производствените полети. Хомогенността на капковия спектър по същество означава, че съдържащите се в него различни по размер капки са в силно стеснен диапазон, което предполага дружното им падане от определената работна височина към растенията, като при това и отнасянето ще бъде минимално. Хомогенността на спектъра се определя чрез съотношението СОД:САД (среднообемен към средноаритметичен диаметър на капките). Колкото съотношението между стойностите на СОД и САД е по-близко до единица, толкова диапазонът е постеснен и хомогенността на спектъра е по-висока и обратно. Според изследвания на фирмата „Ciba geigy” най-малки са загубите при ултрамалообемно пръскане (УМП) и малообемно пръскане (МП), когато среднообемният диаметър на капките е както следва: при УМП – 110 µм; при МП с инсектициди и фунгициди – 250 µм; при МП с хербициди и дисектанти – 450 µм. Що се отнася до капките с диаметър до 100 µм, може да се каже с положителност, че при авиационно пръскане с работни течности на водна основа такива капки представляват чиста загуба и са реална заплаха за замърсяване на околната среда. Капки с диаметър от 100 µм при 20°C и 80% атмосферна влажност „преживяват” до изпарението си 57 сек, което значи, че максималното разстояние, което могат да изминат, е 8,5 м (табл. 3), докато същите капки при 30°C и влажност 50% „преживяват” 16 сек и могат да изминат до 2,4 м. Вижда се голямото значение на условията, при които се извършва дадено мероприятие. Трябва да се има предвид, че малките

Таблица 2. Класификация според размера на капките и възможностите за тяхното приложение според Британския съвет по растителна защита Категории капки

Размер на капките, µm

Приложение

Много дребни

< 150

Инсектициди и фунгициди

Дребни

150–250

Инсектициди и контактни хербициди

Средни

250–350

Почвени хербициди

Едри

350–450

Почвени хербициди и листни торове

Много едри

450–550

Листни торове

Изключително едри

> 550

Листни торове

Фиг.1. Далечина на отнасяне на капките в зависимост от техния размер и височина на разпръсквача при вятър със скорост 0,45 м/сек, температура 24°C и влажност на въздуха 55% (по Hoffman et al., 1986.)

Таблица 3. Влияние на диаметъра на капките и условията върху продължителността на живот на капките и височината им на падане. Условия А Диаметър на капките, µм 50

Условия В

Продължителност на Продължителност на Височина Височина на падане, м живот на капката, сек живот на капката, сек на падане, м 14

0,5

0,15

100

8,5

2,4

200

227

136,4

А – температура 20°C, ∆Т=2,2°C и относителна влажност на въздуха 80% В – температура 30°C, ∆Т=7,7°C и относителна влажност на въздуха 50%

капки се изпаряват много по-бързо от едрите. Изключително големи са загубите от отнасяне и замърсяване при работа в условия на активна турболенция на приземния въздушен слой, която се заражда при прегряване на почвената повърхност. В случая нагретия и в следствие на това полек въздух се придвижва вертикално и увлича със себе си по-голяма част от капките. Активността на турболенцията се потиска (или по-точно въз-

никването є се забавя) при наличието на вятър, по-висока атмосферна влажност или при силна облистеност на растителната покривка. При наличие на турболентни въздушни течения авиационното пръскане представлява голяма опасност и за това абсолютно се забранява. Възникването на това опасно явление се установява след проследяване стойностите на температурата на височина 0,2 и 2 м над почвената повърх-

ност. Когато температурата на височина 0,2 м е по-висока от тази на 2 м, съществува активна турболенция, поради което работата трябва да се преустанови, докато показанията на двата термометъра не се изравнят. За тази цел на всяка авиоплощадка върху летва със съответната дължина трябва да се монтират на посочените височини два термометъра, които да се поставят на сянка и преди всеки полет да се проследяват показанията им. Загубите от изпарение зависят от температурата и влажността на въздуха, взети поотделно или в съчетание помежду си. Най-интензивно протича изпарението при съчетание от ниска атмосферна влажност и висока температурата, но при наличието на подходяща стойност и само на един от тези фактори то е достатъчно високо, за да пречи за нормалното извършване на пръскането. Опитно е установено, че при висока влажност (92%) и висока температурата (32°C), както и при ниска влажност (50%) и ниска температурата (15°C) интензивността на изпарението е еднаква, което доказва, че благоприятната стойност на единия от факторите не компенсира отрицателното въздействие на другия. Като се има предвид това, както и фактът, че с повишаването на температурата се увеличава опасността от турболенция, е забранено извършването на авиохимическа растителна защита при температура на въздуха над 25°C на сянка и атмосферна влажност под 65–70%. Трябва да се имат предвид и взаимносвързаните атмосферни явления – температурната инверсия и пълното безветрие. Първото се изразява в силно преохлаждане на приземния въздушен слой и е обратно на турболенцията. То се характеризира с нулев вертикален обмен на въздушните маси и силно уплътнен приземен въздушен слой, което е съпроводено с пълно безветрие. При това положение по-голямата част от капките „увисват” във въздуха, изпаряват се и при по-нататъшен случаен полъх на вятъра биват отнасяни. Това явление обикновено се проявява в ранните пролетни месеци при ясни нощи или при нахлуване на студен въздух. Голямата опасност, която представлява, е причина авиационното пръскане при тези условия също да е забранено. За съжаление всичките тези неблагоприятни за провеждане на авиационна растителна защита явления не са отразени в Наредба 15. Редица автори, работещи в областта на авиометода, са се стремили към определянето на някакъв обобщаващ показател, изразяващ най-подходящото съчетание на отделните метеорологични елементи, при което авиационното пръскане ще се извърши при най-малки загуби от изпарение и отнасяне. Изменението на метеорологичните елементи през деня имат своя логичен ход, изразяващ се в следното: температурата на въздуха и скоростта на вятъра са най-ниски в ранните

утринни часове, след 8 часа стойностите им нарастват и достигат максимума си в 14 часа, а след това наново намаляват. Турболенцията започва възходящия си ход след 10 часа и достига максимума в 15 часа, след което намалява. При такова денонощно изменение на условията най-подходящи за авиационно пръскане са часовете между 4 и 10÷10.30 часа и след 16÷16.30 часа, което в практиката точно трябва да се спазва. Първата и най-често срещана грешка в техниките на пилотиране е неспазването на предписаната работна височина. С увеличаването є се увеличава пътят на капките и все по-малко капки имат шанс да достигнат до третирания обект. Установено е, че превишаването на работната височина само с 2–3 м води до загуби от отнасяне и изпарение в рамките на 50–60%. Неправилна и много опасна от гледна точка на замърсяването е и практиката да се извършва „прескачане” на препятствията в блоковете с включена инсталация за пръскане. Много големи количества пестициди се губят и замърсяват околната среда, когато летателните апарати в края на участъка (блока) започват набирането на височина за извършване на завой преди или веднага след изключването на инсталацията. В тези случаи голямата подемна сила увлича цялата изпръскана в момента работна течност във височина. Голяма част от посочените по-горе фактори, които оказват влияние върху замърсяването на околната среда се отнасят и за работата на вентилаторните пръскачки при пръскане на трайни насаждения. Там въздушната струя увлича капковия поток и в зависимост от височината на насаждението и силата на потока го издига на височина над 5 м. Това се отнася както за тракторните така и за гръбномоторните пръскачки. Ето защо условията, които трябва да се съблюдават при работа с тях са идентични с тези на авиационното пръскане. Трябва да се има предвид, че дребните капки могат да бъдат увличани от възходящи въздушни потоци на височина десетки, дори стотици метри, от където могат да бъдат отнесени на километри и даже десетки километри в зависимост типа работна течност. При еднаква скорост на вятъра както вече отбелязахме далечината на отнасяне зависи от диаметъра на капките. Друга възможна причина за покриване на съседни полета с пестициди е пренасянето на изпаренията на пестицидите от възходящите въздушни течения и след това отлагането им заедно с въздуха. При особено неблагоприятни условия (силно охлаждане на въздуха и значителна концентрация на съдържащите се в него пари от пестициди) тези пари могат да се пренасят и да се кондензират върху растенията, образувайки капки течен пестицид върху листата. Върху замърсяването на околната среда, а също

така на растенията, продуктите и земята от пестициди голямо значение има както подбирането на режим на работа при конкретните климатични условия и строгото му спазване в процеса на работа, така и редовното поддържане на машините в изправност. Разпръсквачите трябва да бъдат така регулирани, че да осъществяват определената пулверизация за дадения вид пръскане – дребнокапково или едрокапково. За контролиране на разпределението на пулверизираната течност по пръскания обект и замърсяването на околната среда се произвеждат специални пробни листчета, чрез които бързо се установява окомерно както разпределението така и в известна степен спектърът на капковото покритие. Има разработени технологии и технически средства за точна оценка на параметрите на капковото покритие. Разпръсквачите трябва да бъдат комплектувани с надеждна филтрираща система, защото наличието на частици в завихрящата камера или около отвора на разпръсквача причинява деформиране на пръскащия факел, изменение в разхода на работна течност, в разпределението и в спектъра на пулверизация. Машините трябва да бъдат комплектувани с манометри с висока експлоатационна надеждност и голяма точност, тъй като само така може прецизно да се контролира режимът на работа и размерът на капките. За удовлетворяване на тези изисквания водещите фирми в производството на разпръсквачи и машини за растителна защита произвеждат много широка гама от разпръсквачи с хидравлично разпръскване. Независимо от това този тип разпръсквачи не може да задоволи напълно изискванията. За надеждно опазване на околната среда, а от там и намаляване на отрицателното въздействие върху пчеларството, трябва да се знае, че работата с едри капки, които са по-устойчиви на отрицателното въздействие на околната среда (вятър, температура, влажност) и са допустими от агротехническа гледна точка, е свързано с големи разходи на работна течност, което от своя страна силно занижава експлоатационните показатели на агрегатите. Работата с дребни капки, съгласно агротехническите изисквания е свързано с посложни технически проблеми като необходимост от по-високо налягане, по-малки отвори на разпръсквачите и др., които оскъпяват машините и усложняват експлоатацията им. В известна степен този въпрос е решен чрез използването на разпръсквачи с механично ротационно разпръскване. Ротационните разпръсквачи имат значително по-голяма работна широчина (един разпръсквач има работна широчина колкото 4 до 10 хидравлични разпръсквачи при полските пръскачки) и може да осигури в зависимост от честотата на въртене при постоянен

дебит широка гама от сравнително еднородни капки, покриващи агротехническите изисквания за едрокапково и дребнокапково покритие при минимално разстояние между разпръсквача и третирания обект. Коефициентът на хомогенност на капковия спектър при тях е относително най-нисък и достига до 1,2. Изводи: Състоянието на сектор „Пчеларство” при настоящите условия е нерентабилно, независимо от Европейското финансиране. Броят на пчелните семейства устойчиво намалява и не може да удовлетвори нуждите на българското земеделие при сегашната му структура. Обществото губи стотици милиони от недостатъчно опрашване. Една от основните причини за това състояние е високата смъртност, която в значителна степен се влияе от провежданите растително-защитни мероприятия. Наредба №15 за опазването на пчелните семейства не е в състояние да реши комплексно този проблем. Най–заинтересовано от опазването на пчелните семейства е обществото, защото ползите за него са многократно по-големи отколкото тези за пчеларя. Държавата трябва да поеме адекватна защита на пчелните семейства така, както на всички останали субекти, влияещи върху екологичното равновесие (животни, птици и др.) Резерв за намаляване на замърсяването от наземна техника е използването на адекватни разпръсквачи и работа изключително с подходящо комплектовани агрегати в изправно техническо състояние и правилен режим за работа. Изпълнение на Европейската директива за регулярен контрол на техниката за растителна защита. Намаляването на отравянията на пчелните семейства може да се реализира с по-широкото внедряване на интегрирана растителна защита, използване на подходящи пестициди и провеждане на допълнителни мероприятия, осигуряващи отвличане на вниманието на пчелите от третираните обекти към по-медоносни растения през периода на провеждане на растително защитните мероприятия. Проблемът може успешно да се реши не на принципа на противопоставяне между пчеларите и земеделските производители, а на базата на взаимното уважение и зачитане на интересите на всички, тъй като опазването на земеделските култури и опрашването им са два неразривно свързани, взаимно допълващи се процеси, без които съвременното ефективно и конкурентоспособно земеделие е невъзможно. Опазването на пчелните семейства, което е неразривен елемент от екологосъобразното провеждане на растителната защита, не може да е еднократен акт. Необходимо е непръкъсната работа по нормативно, технологично и технически усъвършенстване на химическата растителна защита.

НОВИНИ ОТ МЗХ БРОЙ 7-8 / 2016 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 40

Средства от националния бюджет за млекопроизводителите Министър Танева обясни, че производителите вече могат да подават заявления за доброволно намаляване на производството като подкрепа, която е отпусната от Европейската комисия и е в размер на 150 млн. евро. „Очакваме скоро да бъде публикуван регламентът на ЕК, по който ще се разпределя останалата част от подкрепата в размер на 350 мил. евро за всички страни-членки, като за България тя е 5,8 млн. евро”, обясни министърът на земеделието. Тя поясни, че разпределението на тази сума няма да бъде същото, като разпределението през 2015 г., когато беше отпуснато подпомагане на глава животно. „Ще бъдат подкрепени малките стопанства и такива в планински райони. Пакетът ще бъде насочен към фермите, които са уязвими, в региони без алтернативна заетост“, уточни още тя. Десислава Танева съобщи, че на Консултативен съвет по животновъдство ще бъде определено разпределението на средствата, при условията, които ЕК е одобрила. Относно акциза за горивата, министър Танева информира, че е прието решение Агенция „Митници“ да извърши цялото плащане на Държавен фонд „Земеделие”, а Фондът да се разплати със стопаните. По думите є, това е важно решение, на база на което е изпратена и нотификацията за помощта до Европейската комисия. „Очакваме до края на месеца тя да бъде одобрена и ще отворим помощта“, каза още Десислава Танева. Министърът на земеделието обясни, че цялото подпомагане ще бъде на основа на фактури за закупено гориво и индивидуални лимити, съгласно декларираните площи и живот-

Млекопроизводителите, които не попаднат в обхвата на извънредната подкрепа от Европейската комисия, ще получат средства от националния бюджет. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева на среща със земеделски производители от Област Шумен. Тя е на посещение в областния град за шестото по ред изложение от кампанията „Подкрепяме българското".

ни по Схемата за единно плащане на площ или по директните плащания. „Нов елемент в управлението на инструментите за подкрепа на земеделския сектор е проверката на фактурите“, заяви министър Танева. „Искам да кажа на всички, че няма нещо по-добро и по-полезно от българската храна, подкрепете ни в кампанията „Под-

крепяме българското“. Нашите фермери са тези, които са изхранили родителите ни, дедите ни и са тези, които ще изхранят и децата ни, затова ги подкрепяме“, каза министър Танева при посещението си на изложението. В него участие взеха над 30 производители с млечни, месни, тестени изделия, плодове, зеленчуци, мед и други.

xli

АГРАТЕК е официален вносител за България на марките Agrifac, Merlo и Sipma. Екипът от професионалисти в сферата на земеделската техника е готов да ви предложи най-добрите решения, за да осъвремените оборудването във вашето стопанство. Освен екипа ни от продуктови специалисти, които да ви препоръчат подходящите машини за дейността на стопанството ви, можете да разчитате и на екипите ни от сервизни специалисти, които са висококвалифицирани и ще обслужат машината ви, когато е необходимо.

С крачка напред в растителната защита. Клиентите ни откриха заради това, което техните полета желаят... • Работен просвет – до 200см, управляем от кабината • 3400-8000л – Резервоар за химикали • 24-54м стрела, 50-250cм разположение на стрелата от обработваемата култура • Работна скорост – до 36 км/ч. Два вида двигатели IVECO – 151/205 или 210/285 кв/кс FPT • Пътен режим – до 50 км/ч с нисък разход на гориво • Stabilo plus шаси, гарантиращо комфорт независимо от условията на работа • MountainMasterPlus – независимо управление на носещите

ул.„Майор Юрий Гагарин“22-A 1113 София България

• • • •

хидривлични цилиндри, компенсиращи независимо терена до 20% HighTechAirPlus – Управление на изпръскващата норма от кабината посредством високотехнологично изпръскване с работно Налягане до 15 бара – без смяна на дюзи DropLetControl – Избор на големината на капката при обособени режими на пръскане и култури ExternalFillSystem – Подсигурява бързо пълнене на резервоара – за 8000л са необходими 7 мин.

www.agratec.bg

office@agratec.net тел. +359 2 46 16 16