Животновъдство BG 33 (1-2) /2017

февруари (1-2)/ 2017

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Протест пред МЗХ 30.01.2017 г.

ЗА ДА НЕ ИЗТЕЧЕ НАЦИЯТА...

ПАРТЬОРЪТ ЗА УСПЕШНО ЗЕМЕ ДЕ ЛИЕ!

НОВО! ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ MERLO TF 42.7 – 140

Телехендлерите MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации.

Merlo е един от първите производители на хибридни телескопични товарачи и носител на редица престижни международни награди за своята развойна дейност. Машините MERLO могат да се използват за всички приложения в селското стопанство и са изключително практични в сферата на животновъдството.

С ПОДКРЕПАТА НА

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО! КОНТАКТИ: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Телескопични товарачи MERLO TF 42.7 – 140 Моделът за 2017 г. Merlo TF 42.7 – 140 е наймощния досега в 7-метровия клас товарач на пазара, с товароподемност 4,20 тона. Двигателят е последен емисионен клас Tier 4 final със 140 к.с. мощност. Оригиналната система EPD Plus е новост, показвана за първи път у нас. Системата поддържа зададената от оператора скорост, като разпределя излишъка от мощност към товароподемната стрела. Това е уникална функция, която спестява до 18% от разхода на гориво. Характеристики Двигател

3.6 литров, дизелов Deutz TCD с водно охлаждане, Tier IV

Мощност

140 к.с.

Товароподемност

4200 кг

Donaldson® предлага пълен асортимент филтриращи елементи и изпускателни системи за селскостопански машини. Тези елементи подобряват работата на двигателя и оборудването, осигуряват максимална защита и намаляват разходите за поддръжка, като в същото време пазят околната среда, където работят. Водещите производители на селскостопанска техника се доверяват на Donaldson® като партньор.

Максимална височина 7 м на повдигане Товарачът притежава хидростатично задвижване, диксови спирачки, хидравлика на волана, 3 режима на управление на колелата: задвижване на всички колела, задвижване само на предните колела, рачешко движение на колелата, ел. контрол на стабилността, въздушно окачване на кабината.

Nordlub Deutschland GmbH предлага смазочни масла за селскостопанската техника, специално проектирани за Вашите машини – няколко различни серии моторни масла с грижа за дългия живот на двигателя.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2017г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Асоциация за развъждане на млечни породи кози

Съдържание Развъдни организации За да не изтече и българската нация в канализацията… . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Представяме Ви Зооинженер на годината 2016. . . . . . . . . . . . . . . . 8 Позиция Обвързаната подкрепа – един критичен поглед. . . . . 9 България – продадена! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Юбилей Професор Михо Семков на 85 години! Живот, посветен на животновъдната наука и практика . . . . . . . . . . . 13 Фуражи и хранене Ефект от прилагането на различни хербициди при кръмно цвекло . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Приготвяне на сенаж от люцерна за говеда. . . . . . . 21 Фуражи за свине и прасета. . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Експерти Отглеждането на кози е перспективно, но е подчинено на определени изисквания. . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Можем ли да създадем високомлечни ферми? . . . . . 28 На какво се дължи спадът в руското млекопроизводство. . . . . . . . . . . . . . . . 31 Икономика Във Франция търсят български биопродукти и качествени храни. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 И зърнопроизводителите вече купуват овце . . . . . . . 35 Иновации Те идват: иновации спасяват пчелите . . . . . . . . . . . 37 Надежден партньор Сътрудничество с Китай. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК Цена: 5,00лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Радослав Бориславов, изп. директор, АРМПК, гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх.2, ет.1 офис 1, GSM: 0877788027, www.armpk.com, e-mail: bdga@abv.bg; office@armpk.com

Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Красимир Пеков

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

За да не изтече и българската нация в канализацията… В края на януари и началото на февруари в страната се разрази скандал. Той започна с форум на животновъдите във връзка с Наредба №3 и продължи с протест на фермери от овцевъдния и козевъдния бранш. Новият министър на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков от служебното правителство сега е изправен пред проблема и трябва бързо да предприеме мерки за решаването му. Публикуваме форума на животновъдите, изказване на един от председателите на развъдните организации, част от протеста и мнението на нашия репортер, присъствал на самия протест пред МЗХ на 30.01.2017 г.

Декларация от форум на развъдните организации в овцевъдството и козевъдството в България, до министър Христо Бозуков,

BG

БРОЙ 1-2 / 2017

времетраене, поради което няма основание да има разлика в минималния брой овце-майки и кози-майки. Заложеният минимален брой 50 овце-майки ще дискриминира регистрирани земеделски производители с малки стада от 30–40 овце, които понастоящем са членове на развъдни асоциации и имат типични животни и стриктно спазват развъдната програма. Развъдната стойност на овце, кочове, кози и пръчове зависи от други качества на животните, а не от размера на стадото. В множество иначе големи стада овце и кози (над 100 животни) има неголям брой животни (под 50), с ясна породна принадлежност, но земеделските производители са подписали договори за развъдна дейност по определена развъдна програма, по която стадото ще се развива в посока към избраната от тях порода. Към настоящия момент ограничението от минимум 50 овце-майки ще демотивира новите членове в развъдните асоциации и ще ги дезориентира при избора им на подходяща порода. Схемата за подпомагане на овце-майки и кози майки под т.нар. „селекционен контрол“ има за цел да насърчи земеделските производители към участие в целенасочена селекционна дейност, но в така разписаната схема липсва най-важната категория, а именно кочовете и пръчовете. Изискването за поне 1 коч или пръч на определен брой овце или кози от същата порода ще е гаранция за преодоляване на сегашното масово безсистемно кръстосване, както в овцевъдството така и в козевъдството.

– Чл.23, ал.4, т.1 да бъде редактирана и променена: т.1. „Заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в главния или допълнителния раздел на родословната книга за съответната порода“.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Уважаеми Г-н Министър, На 27-и и 28-и октомври 2017 година в парк-хотел Екзотик в гр. Пловдив, беше проведен Форум на развъдните организации в овцевъдството и козевъдството на България. Във втория ден на форума беше проведена дискусия по спорния „Проект за изменение и допълнение на Наредба №3 от 17 февруари 2015 г. за условията и редът за прилагане на схемите за директни плащания“ и рисковете за фермерите и развъдните организации от неговото прилагане. Считаме, че така заложени, някои текстове на алинеи и точки на чл. 23 от проекта за изменение и допълнение на наредбата, отнасящи се до правото на подпомагане на овце-майки и козимайки под селекционен контрол, имат дискриминационен характер по отношение на изисквания минимален брой животни, а други текстове са предпоставка за „лоши развъдни практики“ и ще компрометират развъдната дейност с породи овце и кози. В тази връзка форумът предлага да вземете под внимание следните предложения за промяна или по-скоро нова редакция на някои от съществуващите алинеи и точки на параграф 14 от проект на наредбата, отнасящ се до чл.23. Форумът предлага: – Чл.23, ал.1, т.1 и т.2 да придобие следният вид: т.1. „20 и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода и поне 1 коч от същата порода с известен произход“. т.2. „20 и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода и поне 1 пръч от същата порода с известен произход“. Мотиви: Развъдните практики в овцевъдството и козевъдството са едни и същи, като обем и

3

Мотиви: Обвързването на схемата за подпомагане на „овце-майки“ и „кози-майки“ под т.нар. „селекционен контрол“ с минимум един родословен пояс ще насърчи процеси на „лоши развъдни практики“ в развъдните организации, които ще доведат до родословни книги с „невярно съдържание“. Този процес вече е „отприщен“ и може да бъде спрян единствено чрез приемане на новата формулировка на ал.4 т.1 (цитирано по-горе). Позоваването на главен и допълнителен раздел на родословната книга съответства на новия регламент на ЕС 2016/1012, който е в сила от 8 юни 2016 г., където ясно са разписани правилата за вписване на овце и кози в главен и допълнителен раздел на родословната книга и които са напълно достатъчни като основание за придобиване на право на овцевъдите и козевъдите в страната да получат подпомагане по схемата за обвързано подпомагане на овце-майки и кози-майки под „селекционен контрол“.

– Чл.23, ал.4, т.5 да отпадне: Мотиви: Зоотехническият сертификат е документ, който се изисква при търговия. Той е временен документ, който важи към датата на събитието (покупко-продажбата). Зоотехническият сертификат е „тежък“ документ, който съдържа редица оценки на развъдната стойност и продуктивните качества. Тези оценки с времето се променят. Издаването на зоотехнически сертификати в овцевъдството и козевъдството, особено ако се изискват индивидуални сертификати за всяко жи-

4

вотно ще бъде „ужасна бюрокрация“ и „излишна процедура“, която излишно затормозява както земеделските производители, така и развъдните организации. При кандидатстването си по схемата не е необходимо овцевъдите и козевъдите да притежават такива документи, тъй като няма събитие, което да е аналогично на покупко-продажба, при която овцевъдите и козевъдите могат да изискват да им бъдат издадени зоотехнически сертификати. Ако е необходимо, породната принадлежност на овцете и козите на даден овцевъд или козевъд може да бъде проверена в Интегрираната информационна система на БАБХ. По ал.4, т.3 и т.4 Форумът не можа да постигне консенсус, поради което се прие, че е необходим, по задълбочен анализ на всички аргументи „За“ и „Против“ доказване или недоказване на реализирана продукция. Списък на участниците във форума: Андреа Колев – председател на РАПОЗБ, Дарина Георгиева Шишкова – СНЦ „ОРАПОБ“ ЖС „Старият Балкан“, Венцислав Иванов – РАПОЗБ, Маргарита Тодорова – РАПОЗБ, Юлия Георгиева Коюнджийска – ОБЖ, Любен Коюнджийски – „Люби и дъщери“ ЕООД, Цонка Оджакова – председател на АРСРККУОКК, Бойко Стоянов – председател на РАМПО, Геновева Стайкова – РАМПО, Бойко Синапов – ОБЖ, Димитър Добрев – РАМПО, Тодор Диклиев – председател на АЗРАПБ, Надежда Георгиева – РАМПО, Дойчо Димов – председател на СНЦОРМО.

Симеон Караколев, председател на НОА за протеста на млекопроизводителите От многото публикации в медийното пространство, а и след нарочната пресконференция се съмнявам, че много хора не разбраха какво искаме и откога го искаме. Крайният срок за общественото обсъждане бе 28.01.2017 г., събота. Първият работен ден бе 30.01.2017 г. – денят на протеста, който бяхме обявили още преди да има служебен кабинет. Ние трябваше да запознаем обществеността с нашите искания. Случи се така, че това беше и първияt работен ден на министъра. Основния препъни камък е коректното и справедливо за всички бенефициенти разпределяне на ангажименти съгласно участие в схема за овцемайки и кози-майки под селекционен контрол. Ще обясня описателно – 60% от бенефициентите получават едни и същи пари по една и съща схема, спрямо останалите 40%, но само тези с млечните овце и кози (60%) стават заложници на доказателствена тежест с фактура единствено към забележете регистриран изкупвач на мляко. Сиреч тук се изключва възможността овцевъда с млечни овце да пусне касов бон на комшията си, като му продаде 10 л мляко, изключва се възможността да направиш 3 кг сирене и да го продадеш с фактура. Как да се обясниш на двама овцевъда от едно село, че единият ще се

моли за фактура на регистрирания изкупвач на мляко и после ще чака ДФЗ да провери издадените фактури и евентуално 12 месеца след като е кандидатствал ще получи тези средства, а другият отива в ОС Земеделие и си чеква бройката и чака парите след 16 октомври. Ние смятаме, че това не е справедливо! Една и съща схема, една и съща ставка, един и същ вид животни… Наредба 26, е изработена съгласно директиви, касаещи кравето мляко, но аз не съм убеден, че овчето и козето мляко трябва да попадат под регулациите спрямо кравето мляко. Що се касае за НОА искам да попитам – в повечето държави в Европа, а особено сходните с нашата като площ, население и т.н., разделена ли е „развъдната“ дейност от „браншовата“?! Аз от позицията на малко по-запознат ще кажа, че в поне 6 държави структурата е една и в нея има звена в различните направления. Споделям позицията, че на болшинството от антипротестната теза е най-удобна позицията да получават едни средства в „пълна мъгла“. Пиша това в условието на напрегнато участие в работна среща в МЗХ, на която асоциациите от автохтонно направление отказват да доказват производство чрез реализация. Симеон Караколев, председател на НОА

5

Обобщението Първи работен ден на новия министерски съвет и първи протест на животновъдите в България. Не търсете политически привкус! Проблемите, породили протеста са заложени от Наредба №3, подготвяна от чиновниците на МЗХ и предложена за общонародно обсъждане, чиито срок изтече в петък. Точно тогава се случи и смяната на министрите. В текстовете на Наредбата са заложени и капаните, според животновъдите, които обричат малките и средни ферми на невъзможност да се възползват от финансиране, както и да реализират продукцията си на българския пазар, чрез т.нар. „директни продажби”. В текстовете є има забрана да се продава директно на потребителя повече от 30% от произведената от собствено мляко продукция, както и забрана да се продава в поотдалечени места от местоположението на фермата. Това директно води до невъзможност да се реализира по-добра печалба от самия фермер. За пример – средно голяма ферма продава млякото си на прекупвачите или на млекопреработвателите за не повече от 1–1,20 лв. за литър. Същото

мляко, но заквасено от самия фермер, може да се реализира на цена от 3 лв. за килограм. Това, съчетано с изискването на наредбата най-малко 70% от издоеното мляко да се продава на мандрите, поставя производителя в неравностойно пазарно положение, т.е. елиминира се функцията на пазара като регулатор на тези отношения и чрез административна намеса предоставя преимущество на една от страните в този процес, а именно големите млекопреработвателни предприятия, определящи изкупните цени по своя преценка и в свой интерес.

• „Не посягайте на най-традиционния български поминък – овцевъдството! Овцевъдството е извадило страната ни от тежките кризи след две световни войни!

• Лишавате с безумните си наредби възможността българския животновъд да храни българския народ!

• Призоваваме цялото българолюбиво общество да подкрепи най-стария български поминък! Отрасъл, наредил страната ни на

Деан Тодоров – председател на АРМПК в България Издоеното за деня мляко – трудът на българския фермер. Символът на България – каба-гайди също участват в протеста.

6

Актът на протест.

челни места в света, а сега докаран до мизерстване!” С тези призиви на 30 януари 2017 г. животновъди от цялата страна излязоха на протест пред МЗХ в София, за да заявят своите искания за отмяна на дискриминационните текстове от наредбата. Симеон Караколев – председател на Националната овцевъдна асоциация демонстративно изля

издоеното през днешния ден мляко на паважа през министерството, „за да му върви по мляко на новия министър”! Малко по-късно проф. Бозуков пристигна след заседание на Министерския съвет и изрази готовност да разгледа и обсъди отново текстовете на Наредба №3. В кабинета на министъра бяха поканени представители на животновъдните организации за консултации.

7

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Зооинженер на годината 2016

В

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2 / 2017

сградата на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството на 21 декември на тържествена церемония бяха оповестени най-добите зооинженери на 2016 г. Организатори на събитието бяха ИАСРЖ и Националния съюз на зооинженерите в България.

8

Припомняме, че годишните награди са в четири раздела. Бяха връчени две награди в категорията „Перспективен млад зооинженер“: Таня Минкова от Аграрния университет – Пловдив и Виктория Димова с ангажимент за работа в новостроящ се комплекс за 7000 свине-майки. „Зооинженер-мениджър“ е Севдалин Севов, мениджър на животновъдна ферма. „Зооинженер-селекционер“ на 2016 г. е Пламен Господинов, председател на Асоциация за развъждане на млечни породи овце. Наградата „За цялостен принос в областта на развъдната дейност“ спечели д-р Снежана Георгиева. А заместник-министърът на земеделието в оставка Цветан Димитров получи пластика от Националния съюз на зооинженерите за приноса му в подкрепа на развъдните организации.

ПОЗИЦИЯ

Обвързаната подкрепа – един критичен поглед Светлана Боянова, председател на ИАИ

БРОЙ 1-2 / 2017

Промените Прави впечатление, че на страницата на Министерство на земеделието и храните липсва текстови файл с аналитична част относно причините, довели до нотифициране на измененията в обвързаната подкрепа. Единствената информация се съдържа във файла „Презентация – Икономически анализ и оценка на влиянието на обвързаната подкрепа

BG

Подкрепените у нас сектори Към настоящия момент България е избрала да предоставя обвързана подкрепа в секторите „говеждо и телешко месо”, „плодове и зеленчуци”, „мляко и млечни продукти”, „протеинови култури”

и „овче и козе месо”. В своя анализ Министерство на земеделието е разделило обвързаната подкрепа най-общо в две направления – растениевъдство и животновъдство. Настоящият материал се фокусира по-конкретно върху направлението Животновъдство, поради факта, че от общо 10 схеми, 6 са посветени на него. Останалите четири са за протеинови култури, за зеленчуци, за оранжерийни зеленчуци и за плодове.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

През изминалата 2016 година Министерство на земеделието и храните направи някои предложения за съществени промени и въведе нови моменти в схемите за обвързана подкрепа на производството. След по-задълбочен поглед обаче, много от тях изглеждат нелогични, като на моменти дори застрашават допустимостта на схемата и нейното прилагане от България като страна-членка. Схемите за обвързана подкрепа се прилагат по желание от страните-членки, като всяка една от тях сама преценява дали ще ги използва и в какъв размер. Единствените две условия, които са нормативно поставени пред държавите-членки, когато решават дали и как да прилагат тази схема, са залегнали в чл.52, ал.3 и ал.5 от Регламент 1307/2013 г., а именно: Обвързано с производството подпомагане може да се отпуска само на онези сектори или онези региони от дадена държава-членка, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, претърпяват определени трудности; Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони. Много е важно да се отбележи, че за разлика от останалите схеми по директните плащания, където може да се прави евентуален паралел и сравнение между държавите-членки, при обвързаното подпомагане такова не може да има, защото то отразява проблемите и спецификите на съответната държава-членка. Само за пример може да се посочи, че спецификите при изготвяне на анализа по отношение на обвързаната подкрепа могат да варират от географско положение и климат, да се премине през покупателна способност на населението и се стигне до Брутен национален продукт на конкретната държава-членка.

9

10

с европейски средства в сектор животновъдство”. Там в графичен вид е показана тенденцията по отношение на изменението на структурата на стопанствата в годините 2010–2015, разделени найобщо по категория ферма и категория животни. В последните слайдове се намеква, че анализът е изготвен единствено на база сравнение на данните до момента. За съжаление обаче, никъде не се посочва целта на подпомагането и това какво ще се постигне към края на бюджетния период – 2020 г. Интересна е таблицата на страница 8 във файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”. Там в табличен вид е показано сравнението между 2015 г. и 2016 г. за всяка една от схемите в направление Животновъдство. Последната колона, озаглавена „Тренд 2016/2015 в %” показва стряскащи резултати. По пет от шестте схеми се отчита значително увеличение както в броя на подадените заявления (съответно самостоятелни бенефициенти), така и в броя на животните. Този „тренд” обаче е в пълно противоречие с чл.52, ал.5 от Регламент 1307/2013 г., съгласно който „Обвързаното с производството подпомагане може да се отпуска само в степента, необходима да се създаде стимул за поддържане на настоящите равнища на производство във въпросните сектори или региони.” Отделно в ал.3 на същата разпоредба регламентът казва, че за да получат подкрепа, въпросните сектори трябва да претърпяват трудности. Показаното в тази таблица увеличение обаче показва точно обратното. Показва изкривяване в подпомагането. Показва наличие на материален стимул за започване на производство с цел получаване на субсидия, което не само че ще бъде за сметка на реалните животновъди, но може да постави под въпрос допустимостта на самата обвързана подкрепа. Изключение правят данните по отношение на схемата за млечните крави, където

цифрите все пак са с отрицателен знак и трендът може да покаже запазване на производството. Проблемът е, че намаление с 0,34 процента в бенефициентите (22 броя заявления за подпомагане по-малко на фона на 6 368 общо подадени заявления) е пренебрежително малко и по никакъв начин не отчита намалението в броя на млечните ферми в България, свързано с отпадане в края на 2015 г. на дерогацията за производството на неотговарящо на стандартите мляко. Един анализ на броя на фермите, които произвеждат отговарящо на стандартите на ЕС мляко по отношение на хигиенните изисквания може да покаже точно обратен тренд в схемата от показания. Защото подпомагане по схемата имат право да получат само производители, които произвеждат мляко в съответствие с изискванията на Регламент 853/2004 г., като следва да се има предвид, че дерогацията в чл. 10, ал.8 от същия регламент е по-скоро с инцидентен и временен характер. За съжаление обаче, публични данни по този въпрос ще има по-късно през настоящата година, когато се публикува Аграрният доклад за 2016 г. Ако се направи сравнение с данните в Аграрния доклад за 2015 г. ще се види, че тенденцията за годишно намаление в броя на млечните крави е сравнително стабилна и ръстът е около 4% от 2013 г. насам. Имайки предвид горното, е нормално да се очаква, че с предложените изменения Министерство на земеделието и храните цели премахване на изкривеното подпомагане в схемите на обвързаната подкрепа. А такова несъмнено има. Това е видно и от публикацията в сайта sinor.bg – „Едва 1,1 млн. дка общински пасища и мери са дадени на животновъдите, останалите 2,2 млн. лева са пуснати на търг”. Няма логика при повишаване на броя на бенефициентите да няма повишаване в търсенето на пасища. Странно е защо след като измененията бяха широко презентирани още през месец август 2016 г., Министерство на земеделието и храните публикува проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания пет месеца по-късно – в последните дни на 2016, а именно на 29 декември. Ето и какво по-конкретно гласят промените и моментите, които е важно да се отбележат в тях: Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни крави представлява въвеждане на горна граница на броя подпомагани животни – 250 крави и въвеждане на изискване за минимален размер на произведено годишно количество мляко от крава – 1500 кг за крава в планински район и 2000 кг за крава в равнинен район. Въведените две нови изисквания, макар и обидно малки по отношение на количеството мляко, по

своята същност са ограничителни. А въвеждането на условия, които ще ограничат достъпа до финансиране при една схема, целта на която е да запази нивото на производство и анализа, на която показва отрицателен тренд в броя на фермите и животните, е меко казано странно. Няма нито икономическа, нито политическа логика да въвеждаш ограничения, които ще намалят броя на подпомаганите животни в сектор, в който от 2014 г. насам се твърди, че има сериозни затруднения. Изменението в схемата за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници представлява въвеждане на горна граница в броя подпомагани животни – 250 крави и/или юници. Тук въведените ограничения са отново нелогични. С предложения прогнозен бюджет, въпреки приложените ограничения, за 2017 г. ще се подпомогнат 125 000 животни (страница 8 от файла „Презентация – Проект за нотификация на обвързаната с производството подкрепа в сектор животновъдство”, а това е с 2 211 животни повече от заявените през 2016 г. (страница 8 от файла „Презентация_животновъдство_обвързана подкрепа-прилагане 2015-2016”). Де факто с въведените ограничения се постига увеличение на подпомаганите животни. Тук логиката отново е меко казано странна. Изменението в схемата за обвързано подпомагане на млечни и/или месодайни крави под селекционен контрол представлява разделяне на схемата на две (млечно и месно направление), въвеждане на минимална долна граница от 20 животни от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга, въвеждане на изискване за минимално годишно произведено количество мляко в размер на 4000 кг от крава и въвеждане на модулирана ставка. Логиката за въвеждане на ограничение от минимум 20 животни в схема, основната цел на която е да се запази производството в един сектор, в който се твърди, че има икономически проблеми, няма да бъде коментирана. Странно е, че въпреки въведените ограничения, след въвеждане на измененията за 2017 г. очакването е да бъдат подпомогнати с 20 552 животни повече спрямо заявените през 2016 г. (референтните данни от сайта на МЗХ са същите като данните, посочени в предходното изменение). Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце-майки и/или кози-майки представлява промяна на условията по схемата за планински райони – общо 6 000 ферми с около 120 000 овце- и/или кози-майки, като ограничението е 10–49 животни. Отново логиката тук е странна, защото предложеното ограничение ще доведе до намаление на броя бенефициенти от 6 528 през 2016 г. на 6 000 през 2017 г. Това означава намаление с 528 стопанства или с около 8% от заявеното през 2016 г., което съотнесено с процента

увеличение за 2016 г. – 53,96% е пренебрежително малко. Изменението в схемата за обвързано подпомагане на овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол представлява въвеждане на минимална долна граница от 50 (респективно 20 кози) овце от една порода, вписани в главния раздел на родословната книга и въвеждане на модулирана ставка. Тук отново за 2017 г. въпреки въведените ограничения се предвижда подпомагане с 16 342 животни повече отколкото през 2016 г. Изменението в схемата за обвързано подпомагане на биволи представлява подпомагане само на женски животни, въвеждане на минимално количество произведено мляко в размер на 400 кг и въвеждане на модулирана ставка. Това е единствената логически и икономически издържана промяна с оглед заложените 8 660 животни за подпомагане. Въвежда се нова схема за обвързано подпомагане на млечни крави в планински райони. Съгласно предложената схема ще се подпомагат 6 653 ферми с около 120 000 крави или ферми със средно около 5–9 крави. Предложението е резонно, тъй като е напълно в духа на чл.52 от Регламент 1307 от 2013 г. Все пак е редно да се направи препратка и по отношение на спазването на изискванията на Регламент 853/2004 г. относно хигиенните изисквания. Заключение В заключение може да се каже, че предложените изменения в схемите за обвързаната подкрепа в направление Животновъдство, въпреки че по своята същност изглеждат ограничителни, реално водят до увеличение в броя както на фермите, така и на животните. Това може да постави под съмнение самата допустимост на схемите. Реалният проблем обаче не е в допустимостта, а в евентуалното създаване на „нови” животновъди, които са такива единствено заради субсидията. Такъв вид фермери не се интересуват от производителността на своите животни, нито от икономическото състояние на фермата си, нито от земята която ползват, а единствено от броя животни, който им е необходим за целите на схемите и мерките, по които могат да получат финансиране. Техният „бизнес“ почива на логиката, че колкото повече животни притежаваш, толкова по-голяма субсидия ще получиш. Въвеждането на изискване за количество произведено мляко през предходната година е стъпка в правилната посока, но заложените количества реално са нищожни. Изкривяването в подпомагането на животновъдите е факт. И направените досега промени в политиката по отношение на животновъдството като цяло по никакъв начин не кореспондират с проблема – дори напротив, създават условия за конфронтация с другите сектори и производства.

11

ПОЗИЦИЯ

България – продадена! Михаил Михайлов

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2 / 2017

ЕС ни плаща, за да не произвеждаме мляко! Вносен ГМО-боклук залива магазините!

12

Покрай кандидат-президентските битки и страсти една скалпираща новина мина мимоходом покрай ушите на българите, но те или не я разбраха, или вече съвсем са се отчаяли и вече им е все едно.

304 големи български животновъди ще получат субсидии от ЕС, за да намалят производството на краве мляко. Ще го хвърлят ли, ще го изливат ли, ще го продават на черно от бидони и пластмасови бутилки ли, не е ясно. Те обаче са поели ангажимент да намалят производството с над 5 хиляди тона краве мляко за цели три месеца. Новината идва от фонд „Земеделие“, а мярката била част от пакет на ЕК, който предвижда да даде 150 млн. евро на производителите от евросъюза, които доброволно намалят доставките си за пазара през следващите три месеца. Нашите животновъди ще получат по 28 стотинки за всеки килограм мляко, който не предадат на пунктовете. От януари пък ще последва нов транш и ново потискане на отрасъла за още 3 месеца. Целта на мярката била да се вдигнат изкупните цени на млякото, понеже браншът я бил окъсал и продавал на безценица. Да. Това сме го учили по полит-икономия. Чели сме за хилядите тонове кафе и какао, които били хвърлени в океана, за да се вдигне цената на кафето и какаото. И да се спре

свръхпроизводството. Само че ние както винаги впрягаме каруцата пред коня. В България няма толкова много ферми, нито толкова много крави. И докато нашите фермери ще получават пари, за да хвърлят продукцията си, в търговските вериги бавно и полека ще се настанят чужди фирми. Дори в момента половината сирена, които се продават у нас, са вносни. И въобще не говорим за екзотичните моцарели, пермазани и всякакви френски и италиански специалитети. Всяко второ найобикновено краве сирене, което се продава в България не е с български произход. Всъщност то дори не е и сирене, а някакъв бъркоч от палмово масло. Нищо против. Нека има разнообразие, но хубавото българско сирене у нас отдавна е изместено от вносни боклуци, като продължава да се увеличава броят на ерзац продуктите, произведени с палмово масло. Тези менте евро-продукти са рай за пенсионерите заради ниската им цена. Но пък гарантират на потребителя една кошница болести в бъдеще, заради многото трансмазнини, които

съдържат. Киселото мляко, което се предлага в България също е наполовина вносно. Появяват се марки, които съдържат незнайно какви стабилизатори, благодарение на които продуктът, дори оставен на слънце не се разваля по половин година. Прясното също е вносно, а пусканото за жълти стотинки е оцветена вода, малко суха субстанция и добавени мазнини. УХТ продуктите пък можеш да ги държиш цяла година и да не мръднат. Е, какво пречи на щандовете да има нормално натурално българско мляко, вместо да обираме и потребяваме боклука на Европа? Родната продукция ще се изкупи, ако е качествена. Това е гарантирано! Но явно ГЕРБ са поели ангажимент да продадат България в кратки срокове и за жълти стотинки…

ЮБИЛЕЙ

Професор Михо Семков на 85 години Живот, посветен на животновъдната наука и практика от редакцията на Животновъдство BG

Честит юбилей, професоре!

Н

BG

БРОЙ 1-2 / 2017

всички видове, които да заменят примитивното и нископродуктивно животновъдство; внедряване на механизация и нови технологии за отглеждане на животните; създаване на солидна фуражна база за правилно и пълноценно хранене на животните; внедряване на съвременни методи и технологии за селекция и репродукция в животновъдството, които да повишават ефективността на зоотехническтата дейност в тези области. При толкова трудна обстановка за решаване на крупномащабни проблеми на нашето животновъдство, младият зоотехник Михо Семков се „хвърля” в борбата да даде своя принос за тяхното решаване. Неговата изключителна активност през първите 8 години го поставя на длъжностти, които изискват всеотдайност и висока професионална квалификация. Като директор на новосъздадената през 1956 г. Районна станция за изкуствено

ЖИВОТНОВЪДСТВО

а 8-и април 2017 година, роденият в с. Видраре, Софийска област, Михо Семков навършва 85 години. Неговата личност, име и дейност са добре известни на учените и специалистите в животновъдството, особено на тези работили през втората половина на ХХ век. Завършил през 1955 г. четвъртия випуск на открития през 1947 година Зоотехнически факултет, неговата творческа дейност изцяло съвпада с периода когато в страната се извършва огромен съзидателен процес – изграждане основите и материалнотехническата база на обществото. На специалистите по животновъдство предстои да преодолеят най-големи трудности по ускорено създаване на високопродуктивно животновъдство, а именно: изграждане на нови хиляди ферми на общественото (кооперативно) животновъдство; създаване на нови високопродуктивни породи при

13

14

осеменяване на селскостопанските животни, при много трудни и примитивни условия той бързо съумява да изгради и оборудва станцията, да преодолее консерватизма и примитивизма на кадрите в животновъдството и само за 1–2 години да внедри тази най-ефективна технология във всички кравеферми и овцеферми в ТКЗС на бившата Тетевенска околия. При създаването през 1959 г. на новия Ловешки окръг той е назначен за завеждащ секретар „Животновъдство” в Окръжния народен съвет. Върху неговите плещи пада главната отговорност да се осъществи ускорено развитие на общественото животновъдство в четири бивши околии на окръга: Ловешка, Луковитска, Троянска и Тетевенска. Колко много физически усилия и разход на интелектуална енергия са необходими, за да се даде правилна насока за породно развъждане и технология на отглеждане на животни за отделните географски райони, тези на планинските условия на средния Балкан и тези на долините на реките Осъм, Вит и Златна Панега. През 1961 г. по решение на „висшестоящите органи”, Михо Семков е избран за зам.-председател и гл. зоотехник на Обединено ТКЗС – с. Джурово, Софийско, което включва стопанисваните площи и животни на 5 села и 25 махали. По производствени и икономически показатели стопанството е на последно място в окръга. Отново огромни усилия за поставяне в ред организацията на труда във фермите, за поставяне начало на развъждане и подобряване породния състав на животните. Отново денонощен труд за полагане основите на съвременно животновъдство в един изостанал район. През 1963 г. след спечелен конкурс, Михо Семков постъпва като асистент в Зоотехническия факултет, в катедрата по „Репродукция”, ръководена от известния учен акад. Кирил Братанов. Младият учен се хвърля с ентусиазъм в учебнопреподавателска дейност и освен на лекции и упражнения, на семинари, събрания, заседания и разнообразни дейности на младежката организация, със своето вдъхновено слово той се стреми да запали огъня в душите и сърцата на всеки студент на любов и всеотдайност към животновъдната кауза. Паралелно с това бързо навлиза в научно-изследователската дейност. Прави задълбочени изследвания върху репродуктивните функции и качеството на семенната течност на разплодниците в овцевъдството. По тази тема през 1969 г. той защитава дисертация и му е присъдена образователна инаучна степен „доктор”. Непосредствено след това започва изследвания върху репродуктивните функции на млади разплодници в говедовъдството и през 1984 г. защитава втора дисертация за „доктор на науките”. През този период последователно „из-

качва” и йерархичната стълбица от асистент до професор (1984 г.). За повишаване на неговите знания и квалификация през този период се включва в специализации в световно известни научни центрове по репродукция в животновъдството – 1970 г. в Краков (Полша); 1975 г. в Кембридж (Англия); 1979 г. във Висшия институт по животновъдство в Подолск, до гр. Москва (СССР). На основата на придобитите знания от специализациите и собствения богат опит, той дава своя принос за усъвършенстване технологията на изкуственото осеменяване, на криоконсервацията на семенната течност от бици и кочове, за подобряване технологията за трансфер на ембриони и др. Като директор на Централната станция за изкуствено осеменяване – София и заеманите от него отговорни длъжности в Столичния район за селското стопанство и длъжност отговарящ за животновъдството на национално ниво, той дава собствен принос за цялостното развитие на животновъдството през втората половина на ХХ век. През този период са създадени нови високопродуктивни породи: в говедовъдството – 5; в овцевъдството – 8; в биволовъдството – 1; в козевъдството – 1; в свиневъдството – 2 породи и 3 хибриди. В резултат от цялостното комплексно развитие на животновъдството в страната животновъдната продукция нараства: на мляко – общо производство от 669 хил. тона през 1939 г. на 2385 хил. тона през 1990 г.; а на общото производство на месо – съответно от 320 хил. тона на 1272 хил. тона. Гигантски успехи постигнати с усилията на огромна армия учени, специалисти и животновъди от практиката, в това число и личните усилия на проф. Михо Семков. По случай неговият 85-годишен юбилей редакцията му пожелава още много години здраве и успешна дейност в неговата благородна кауза!

СНЦ „ОРАПОБ”, гр. Калофер с председател Румен Стоянов е приемник на развъдната организация с подобна сфера на действие, базирана в град Силистра. След приемането на поправката в Закона по животновъдството от 2010 година за дейността на развъдните асоциации, частта от работата, отнасяща се до породите овце се базира в град Калофер. Тук в центъра на България, тя намери своето най-естествено седалище. Определено този район може да се приеме като една от люлките на родното ни овцевъдство, където са създадени такива забележителни породи овце като Дъбенската и Средностаропланинската и Калоферската дългокосместа коза. Тук овцевъдството е изиграло една от най-съществените роли в националното ни възраждане, като основа на развиващи се гайтанджийство, абаджийство, кожарство, килимарство и производството на козяци, чулове и дисаги, а кашкавалът, пастърмата, саздърмата и сиренето са ценени и добре познати на Изток и на Запад. Тогавашните сдружения на овцевъдите са били едни от най-щедрите дарители при строежа на училища, читалища и изпращането на будни български младежи на обучение в чужбина.

Реплянска овца

ПОРОДИ

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАЗВЪДЧИЦИТЕ НА АВТОХТОННИ ПОРОДИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ

Реплянската порода е разпространена в Северозападна България около Белоградчик и Монтана, в Светиниколската и Чипровската планини, в селата Репляна, Долни Лом, Върбово, Протопопинци, Стакевци и др. Овцете-майки са с правоъгълно тяло с височина при холката 58 см и дължина на тялото над 65 см, със средно дълбоки и средно тесни гърди. Мъжките животни са с добре развити рога, а женските предимно безроги, но се срещат и овце със зачатъци на рога. Главата е с права профилна линия, обрасла с вълна до линията на очите. Ушите са изправени и средно големи. Опашката е тънка и зарунена. Костната система е здрава, плътна, краката са с твърди копита. Руното е бяло и предимно затворено. Срещат се и овце със смесена вълна. Вълнодайността на овцете майки е 3–4 кг, а на кочовете – 5,5 кг. Дължината на вълната е 9–15 см. По незарунените части на тялото, главно около очите, често се срещат цветни петна. Живото тегло на овцете майки е 36–48 кг, а на кочовете – от 70 до 85 кг. Плодовитостта е 120–130%, а дойната млечност – 70–90 л. Животните са много добре приспособени към теренните и екологични условия на планината.

СНЦ ОРАПОБ има лиценз за дейност с породите: Средностаропланинска, Дъбенска, Реплянска, Каракачанска, Медночервена Шуменска, Сакарска и Среднородопска, за които са разработени развъдни програми.

Средностаропланинска овца

BG

БРОЙ 1-2 / 2017

Средностаропланинска овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо. Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в средната част на Стара планина. Създадена е при народна селекция. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 13 612 индивида. Рисков статус – няма риск. Овцете са от типа на каракачанската овца, но са по-едри

ЖИВОТНОВЪДСТВО

За правилното функциониране на развъдните програми и за ориентация в тенденциите на развитието на популациите се налага набиране и допълнителна информация, като екстериорни показатели, интензитет на растеж, опетняване и т.н., които до сега не са били в полезрението на служителите на Агенцията. За щастие при някои от породите (Реплянска и Каракачанска) нашите предци са ни оставили достатъчно такава, но при други съвсем липсва. Това е наше задължение за потомците ни.

15

и по-продуктивни от тях. Главата е средно дълга с права профилна линия и тясна заострена муцуна. Ушите са прави и средноголеми. Мъжките притежават добре развити рога, които са завити охлювообразно. Женските са безроги, макар някои от тях да притежават дребни слаборазвити рога. Опашката е тънка и дълга. Копитата са здрави. Руното е отворено. В миналото са преобладавали овцете с тъмно руно, докато днес половината от тях са с бяла вълна. Вълната е груба. Овцете са с тегло 37–45 кг, а кочовете – 60–75 кг. Средният настриг на вълна е 2–3,5 кг при овцете и 3–4 кг при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 107–114%. Средната млечност за доен период е 55–65 л.

Дъбенска овца

16

Дъбенска овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна. Породата е разпространена в частни стопанства в селища, намиращи се в Карловското поле. Името є произлиза от село Дъбене, където най-вероятно е селектирана. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 3 629 индивида. Рисков статус – уязвима. Животните са средно едри, с приземно и компактно тяло. Главата има изразена клинообразна форма, профилната линия е права, ушите са средно големи и прави. Краката са къси и силни със здрави копита. Опашката е дълга и удебелена в основата. При женските може да се срещнат екземпляри с недобре развити рога. Руното е затворено с изравнена вълна, но се срещат и животни със смесена вълна и косичест строеж. Главата е зарунена до очната линия, а краката са незарунени. Преобладава белият цвят на космената покривка, дължината на вълната е 8–14 см. Овцете са с тегло 38–50 кг, а кочовете – 65–80 кг. Средният настриг на вълна е 2–2,5 кг при овцете и 3,5–5 кг при кочовете. Раждат по едно, по-рядко по две агнета (плодовитост 112–120%). Средната млечност за доен период е 55–70 л.

ЗА КОНТАКТИ С ОРАПОБ: гр. Калофер, ул. „Илия Дечев” №10 тел.: 0887 616 125

АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ПЛЕВЕНСКА ЧЕРНОГЛАВА ОВЦА Д-р Димитър Георгиев, председател на Асоциацията за развъждане на плевенската черноглава овца с гордост ни разказва за породата и асоцияцията: Плевенската черноглава е национална гордост и още повече на Плевен, защото е създадена на наша територия. Историята на тази порода е над век. Често се казва, че породата е народно творение, но за да бъдем обективни, трябва да отдадем дължимото за вложения труд на цяла плеяда специалисти и научни работници, участвали в създаването на породата. Породата е минала през три етапа и щом можа в кризата на 22-годишния преход да оцелее, значи, че тя е доказала достойнствата си във времето и е готова да приеме предизвикателствата, които ни предстоят. Асоциацията се стреми да подпомага своите членове, да популяризира породата като участва в различни животновъдни изложения и да поддържа чистотата и числеността на Плевенската черноглава, за да я запази.

Плевенска черноглава овца Черноглава плевенска овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо. Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се във всички равнинни и предпланински райони на България. Името є произлиза от град Плевен, в района на който посредством народна и целенасочена селекция е създадена породата. В резултат на народната селекция тя се смята за преходна форма между Цакел и Цигай. Смята се, че в нея има кръв от Източнофризийската. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 132 500 индивида. Рисков статус – няма риск. Главата е нежна, черна, суха с правилна или леко изпъкнала профилна линия. Тя е незарунена, но е с къси пигментирани косми. Някои от животните са с бяло петно на челото, тила и между ушите. Ушите са черни и стоят надолу. Шията и тялото са удължени, гръдният кош е тесен и дълбок. Краката също са черни, незарунени с бели пръстени или петна по тях. Копитата са черни и здрави. Опашката е тънка, дълга и зарунена. При повечето животни вълната е бяла. При около 4–5% от животните тя е с по-тъмен цвят. Руното е от два типа – затворено и полуотворено. Вимето е добре развито с добре поставени цицки. Агнетата се раждат с пигментирана космена покривка, която към 6–7-месечна възраст изсветлява. Овцете са с тегло 62–80 кг, а кочовете – 100–150 кг. Средният настриг на вълна е 2,8–5 кг при овцете и 5–7 кг при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 130–160%.

ЗА КОНТАКТИ: 1073 Плевен, ул. „В.Левски” №1, ет.12, ст.1201 тел.: 0897 976 783, 065 575 96

17

Синтетична популация българска млечна овца Синтетична популация българска млечна овца е най-многобройната, най-широко разпространена и най-новата българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо. Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в предпланините и равнинните райони на България. Породата е създадена чрез многопородно кръстосване и целенасочена селекция. В породообразуването вземат участие овце и кочове от породите Черноглава плевенска овца, Старозагорска овца, Аваси, Източнофризийска овца и много други. Призната е за порода през 2005 г. Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 1 020 300 индивида. Рисков статус – няма риск. Поради това, че в създаването на породата са участвали няколко млечни и няколко тънкорунни и полутънкорунни породи овце, популацията е разнородна по морфологични признаци. Овцете са едри, с дълго тяло и здрава костна система. Поради участието на Черноглавата плевенска овца и Аваси се допускат пигментирани петна по лицето, ушите и краката. Вимето е добре развито с правилно поставени цицки. Разнообразието по отношение на екстериор и тегло може да е доста голямо. Вълната е еднородна. Агнетата имат добра растежна способност. Овцете са с тегло 65–68 кг, а кочовете – 90–95 кг. Средният настриг на вълна е 3–4 кг. Плодовитостта е в рамките на 125–145%. Средната млечност за лактационен период е 170–230 л.

18

СНЦ „СДРУЖЕНИЕ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ” Сдужението за развъждане и отглеждане на млечни овце извършва следните дейности: защитаване и обслужване интересите на членовете си като подпомага, обединява и насочва техните усилия и дейността им за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на животни от породата Синтетична популация българска млечна овца в страната. Сдружението допринася за повишаване на генетичния прогрес на породата и гарантира породната чистота на Синтетична популация българска млечна овца. ЗА КОНТАКТИ: с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас тел.: 0887 422 566

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Ефект от прилагането на различни хербициди при кръмно цвекло Гл.ас. д-р Станимир Енчев, ас. Мариела Георгиева-Андреева ас. д-р Ахмед Мехмед, Земеделски институт, Шумен

заплевеляването се извършваше двукратно на 20-ия и на 40-ия ден след третирането.

БРОЙ 1-2 / 2017

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ В опитната площ се срещаха следните видове плевели: Черно куче грозде (Solanum nigrum L.), балур (Sorghum halepense), татул (Datura stramonium L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.), глушина (Vicia angustifolia L.), бяла куча лобода (Chenopodium album L.), паламида (Cirsium arvense L.), поветица (Convolvulus arvensis L.), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia L.), синап (Sinapis аrvensis L.). Плътността на отделните видове беше твърде различна. Преобладаваха предимно едногодишните черно куче грозде (Solanum nigrum L.), бяла лобода (Chenopodium album L.), обикновен щир (Amaranthus retroflexus L.) и някои от многогодишните – балур (Sorghum halepense), татул (Datura stramonium L.) и паламида (Cirsium arvense L.). Селективността е много важен момент при химическата борба с плевелите. Освен биологичната ефикасност спрямо плевелните видове, използваните хербициди следва да не увреждат културните растения. Толерантността на кръмното цвекло към дадения хербицид е в рамките на определени граници. Когато тя е нарушена, като негативни

BG

Успешното провеждане на борбата с плевелите при кръмното цвекло е първостепенна задача с цел получаване на стабилни и с добри хранителни качества добиви. Целта на представеното проучване беше да се установи ефективността на изпитваните хербициди, селективността им към кръмното цвекло и влиянието им върху някои технологични показатели на културата. През 2010–2011 г. в опитното поле на Земеделски институтШумен, при неполивни условия бяха изпитани хербицидите Бетаган 160 СК, Бетаган екстра 400 СК и Битъп трио и тяхното въздействие върху плевелната растителност при кръмното цвекло. Проучени бяха следните варианти: • Контрола: нетретирана, неплевена.

• Бетаган 160 СК: 160 г/л десмедифан+160 г/л фенмедифам.

• Бетаган Екстра 400 СК: 100 г/л десмедифан+160 г/л фенмедифам+200 г/л етофумезат.

• Битъп Трио: 150 мл/дка – 60 г/л десмедифан+60 г/л фенмедифам+60 г/л + 60 г/л етофумезат. Хербицидите Бетаган 160 СК, Бетаган Екстра 400 СК и Битъп Трио внасяхме двукратно – веднъж след първи същински лист на кръмното цвекло, а втори път – 10 дена след това с работен разтвор – 30 л/дка. Ефективността на хербицидите бе установена по количествения метод (бр. плевели на м2), отчетени в постоянни площадки, разположени във вътрередовата зона на кръмното цвекло. Отчитането на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Като важен източник на сочен фураж се явяват фуражните кореноплодни култури, към които спада кръмното цвекло. По отношение на продуктивността то се отличава с високи възможности. Кореноплодите са лесносмилаем фураж за повечето животни. Техният прием спомага за повишаване на продуктивността и плодовитостта на животните, както и за повишаване на устойчивостта към много болести. Заплевеляването се очертава като важен фактор, който е причина за по-нисък и с влошено качество добив. Тъй като плевелите усвояват значителни количества продуктивна влага и хранителни вещества от почвата, то те са в сериозна конкуренция на кръмното цвекло. В тази връзка решаването на проблема с широколистните плевели при тази култура чрез прилагането на хербициди има важно значение в агротехнически и икономически аспект. В цвекловите посеви най-разпространени едногодишни плевели са обикновенния щир (Amaranthus retroflexus L.), разтлан щир (Amaranthus lividus L), бяла куча лобода (Chenopodium album L.), хибридна лобода (Chenopodium hybridum L.), полски синап (Sinapis аrvensis L.), черно куче грозде (Solanum nigrum L.), кощрява (Setaria sp. L.). От многогодишните плевели често се срещат балур (Sorghum halepense), поветица (Convolvulus arvensis L.), паламида (Cirsium arvense L.). Прилагане на хербициди на база фенмедифам при кръмното цвекло намалява плевелната растителност и спомага за увеличаване на добива кореноплоди.

19

Таблица 1. Селективност на хербицидите към кръмно цвекло (по EWRS) Варианти

Фитотоксичност в балове след третиране

Доза, мл/дка

7 дни

20 дни

-

-

-

Бетаган 160 СК

100

2

1

Бетаган Екстра 400 СК

100

2

1

Битън Трио

150

1

1

Контрола

Таблица 2. Комплексно въздействие на хербицидите Бетаган 160 СК, Бетаган Eкстра 400 СК и Битъп Трио върху плевелите при кръмно цвекло, средно за 2010–2011 г.

1во отчитане

Варианти

2ро отчитане

бр./м

%

бр./м2

%

Бетаган 160 СК

11.5

35.6

8.6

24.6

Бетаган Eкстра 400 СК

17.8

55.1

15.6

44.6

Битъп Трио

18.6

57.6

14.9

42.5

Контрола

32.3

100

35.0

100

2

Таблица 3. Влияние на хербициди върху стопанските качества при кръмно цвекло сорт Преслав, средно 2010–2011 г. Вариант

Добив кореноплоди кг/дка

20

отн. %

Сухо вещество

Добив сухо вещество

кг/дка отн. % кг/дка отн. %

Бетаган 160 СК

1993

109.7

16.16

101.4

322

111.2

Бетаган Eкстра 400 СК

2072

114.0

15.63

98.0

324

111.8

Битъп Трио

2257

124.2

15.82

99.2

357

123.3

Контрола

1817

100.0

15.94

100.0

209

100.0

последици, често визуално се наблюдават хлороза, некроза, забавяне в развитието на културата. В настоящия опит хербицидните препарати проявиха високо ниво на селективност към кръмното цвекло, сорт Преслав (таблица 1). Все пак може да се отбележи, че по листата на третираните с Бетаган 160 СК и Бетаган Екстра 400 СК на четвърти–пети ден след третирането се появиха бели петънца, без да предизвикат невкроза, като на следващите листа не се наблюдаваха фитотоксични признаци. На таблица 2 са представени резултатите за ефективността на Бетаган 160 СК, Бетаган Екстра 400 СК и Битъп Трио срещу плевелите в посева от кръмно цвекло средно за 2010–2011 г. Обобщените данни показват, че Бетаган 160 СК в доза 100 мл/

дка проявява най-висока биологична ефикасност като намалява плътността на всички плевели до 36% на 20-ия ден. При второто отчитане, извършено 20 дни след първото, действието на хербицидите продължава и разликите между контролата и вариантите се увеличават, като се запазва тенденцията за фитотоксичното действие на изпитваните хербициди към плевелната растителност. Намалението на заплевеляването и за трите варианта на изпитване спрямо контролата е от 2 до 4 пъти, като това е най-силно изразено отново при Бетаган 160 СК. В този случай плевелите не оказват вредно въздействие върху развитието и не намаляват добива от проучвания сорт кръмно цвекло. В таблица 3 е отчетено вли-

янието на хербицидите спрямо технологичните показатели на кръмното цвекло – добив кореноплоди, съдържание на сухо вещество и добив сухо вещество. От усреднените за 2010 и 2011 година данни в таблицата е видно, че прилагането и на трите хербицида спомага за увеличаване на добива кореноплоди, като този процент е най-забележим при Битъп Трио, който превишава контролата с близо 24% (2257 кг/дка). За кръмното цвекло показателят добив сухо вещество от единица площ е от първостепенно значение. Той е основен селекционен и стопански показател и е функция получена в резултат от добива кореноплоди и съдържанието на сухо вещество в тях. Стойностите варират от 209 кг/дка при контролния вариант, до 357 кг/дка при варианта с хербицида Битъп Трио, което заедно с данните, получени от показателя добив кореноплоди, дава основание за извода, че прилагането на този препарат е обосновано в икономически аспект. ИЗВОДИ Прилагането на хербицида Бетаган 160 СК, намалява заплевеляването през първото отчитане около 2 пъти спрямо контролата. През второто отчитане, прилагането на този препарат води до намаление на заплевеляването спрямо контролата около 4 пъти. Препаратът Битъп Трио в доза от 150 мл/дка проявява отлична селективност спрямо кръмно цвекло сорт Преслав. Изпитаните хербициди в приложените дози не влияят отрицателно върху добива от кръмно цвекло. Технологичните показатели показват, че прилагането на Битъп Трио води до най-голямо повишаване на добива, при по-слаб потискащ ефект, което оправдава избора му като средство за контрол на плевелите през вегетацията на цвеклото.

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ

Приготвяне на сенаж от люцерна за говеда Даниел Стоенчев Изхранването на люцерната под формата на сенаж има редица предимства пред сеното. Запазват се максимално хранителните вещества, тъй като се намаляват загубите от оронване на листата, намалява се загубата на протеин, поддържа се по-висока масленост на млякото, процесите по прибиране и приготвяне на сенажа могат да се механизират в по-голяма степен. Не на последно място е и фактът, че престоя на откоса на полето е много по-кратък. Сенаж може да се приготвя и от ливадна трева.

BG

БРОЙ 1-2 / 2017

пласт зелена (не повяхнала ) люцерна с дебелина от 20–30 см. Върху този пласт покриването се извършва както е описано при царевичния силаж. Добавки към сенажа Има много консерванти, които могат да се използват за сенажиране при по-висока влажност, но това е икономически неизгодно. Климатичните условия на България позволяват почти винаги да се използва един ден без валежи, за да повехне зелената маса до нужната влажност. Видове сенажовместилища Използват се сенажни ями или траншеи, вкопани в земята или надземни купи, покрити по един и същ начин. За по-малките ферми може да се приготвят рулонни бали, плътно обвити с полиетиленово фолио или полиетиленови ръкави, където люцерновата маса се зарежда със специални машини. След престояване около 25 дни сенажът е готов и може да се дава в количества 10–15 кг дневно за крава и 1–2 кг на овца и коза. В дажбите на преживните животни сеното може изцяло да се замени със сенаж от люцерна.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ОСНОВНИТЕ ЕТАПИ НА ПРОЦЕСА ПО СЕНАЖИРАНЕ НА ЛЮЦЕРНА Определяне на оптималната влажност за сенажиране Най-подходящо е съдържанието на влага в окосената маса от 65% с вариране от 60 до 70%. Не бива да бъде под 60%, защото има опасност от самозагряване и риск от разваляне на голямо количество сенаж, а влажност над 70% води до снижаване на качеството му. Правилно е люцерната за сенаж да се коси в средата на фаза бутонизация. Повяхването на люцерната до подходящата влажност става за 6–8 часа и окосеното сутринта количество може да се прибере след обяд. Така се избягва пренощуване на полето и поемане на нощната влага. Приблизителната влажност може да се определи лесно чрез стискане в шепа на топка от нарязана трева. Когато топката се стисне и отпусне, тя се разбухва бавно и не остават следи от влага по ръката, то тогава влажността е подходяща за сенажиране на люцерната. Едрина на нарязване Регулирането на теоретичната дължина на нарязване на комбайна трябва да е на 0,6–1 см. Частиците, по-дълги от 3,5 см, не трябва да надвишават 15–20% и да не са под 5%. Скорост на сенажиране и степен на уплътняване Изискванията за тези манипулации са същите както при приготвяне на силаж. Прибавяната ежедневно във вместилището маса трябва да е с най-малко 60–70 см дебелина. Покриване на сенажа от люцерна Повърхността на сенажа първо се покрива с

21

ФУРАЖИ И ХРАНЕНЕ БРОЙ 1-2 / 2017 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 22

Фуражи за свине и прасета Проф. д-р Андрей Андреев ст.н.с. Алекси Стойков, „Справочник по свиневъдство” ЛЮЦЕРНОВО БРАШНО За нуждите на фуражната промишленост обикновено се използва изсушена с топъл въздух суровина. За получаването на висококачествен сух продукт особено значение има използването на съвременни сушилни и спазването на технологичния режим на сушенето. Изсушената вече люцерна се смила допълнително обикновено на чукова дробилка с отвори на ситото 4–6 мм. Към полученото люцерново брашно е желателно да се добави антиоксидант, който допринася за запазване хранителните качества при съхранението на брашното. Препоръчва се и добавката на 0,5– 1,0% мазнина, която намалява разпрашаването. Топлинно изсушеното (дехидратирано) люцерново брашно може да се използва като източник на протеин, минерални вещества и витамини. Установено е, че изхранването на висококачествено люцерново брашно и в малки количества подобрява продуктивността на животните. Споменава се за наличието в този фураж на неидентифицирани фактори, които ускоряват растежа на младите животни. При анализа на около 40 партиди люцерново брашно, предоставено за нуждите на фуражната промишленост, е установен 18,4% суров протеин в сухото вещество средно за три последователни години. Диапазонът на вариране при изследваните проби е значителен – от кръгло 14 до 23%. Тези различия показват необходимостта от директно определяне на протеина във всяка от използваните партиди люцерново брашно.

Аминокиселинният състав на протеина в люцерновото брашно запазва относително постоянство. ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД Към тази група се отнасят млякото и отпадъците от преработката му – обезмаслено мляко, мътеница, суроватка и цвик, отпадъци от кланиците, месопреработването, рибно-консервната промишленост, екарисажите и др. Храните от животински произход се отличават в повечето случаи с високо съдържание на белтъчини и с високо качество на белтъчините. Тези храни имат благоприятен минерален състав и съдържат някои витамини главно от групата В, витамините А, Е и др. Използват се предимно за млади животни. В дажбите се включват в количество, което осигурява балансирането им по протеин и незаменими аминокиселини Обезмаслено мляко. Получава се след отделяне на маслото от пълноценното мляко. В него остават всички хранителни вещества с изключение на мазнините

и мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К. Обезмасленото мляко се използва в свежо състояние или след изсушаване като компонент в млекозаместители и предстартерни смески. В 1 кг се съдържат средно 330 г протеин и 440–500 г млечна захар. В комбинираните фуражи за бозайници и подрастващи прасета или съответно предстартерни и стартерни смески се включва обикновено до 10 и до 5%, а свежото мляко се дава на воля като поило (внимание – да се изхранва в къси срокове!). Мътеница. Това е отпадък при отделяне на маслото от сметаната в млекопреработвателните предприятия. По състав е близка до обезмасленото мляко и се използва като храна за младите животни по същия начин. Суроватка и цвик. Суроватката се получава при производството на сирене. Съдържа млечна захар и голяма част от минералните вещества и витамините от групата В на млякото. Свежата суроватка се дава на млади животни и угоявани свине, а изсушената е компонент на млекозаместители и предстартерни

смески. При получаване на извара, която представлява главно белтъчини от суроватката, остава цвик. Използва се както суроватката. Количествата за изхранване съответстват на тези за обезмасленото мляко. Рибено брашно. Получава се при преработката на риба и рибни отпадъци. Богат източник е на висококачествени белтъчини – средно 600–650 г/кг и повече. Белтъчините съдържат всички незаменими аминокиселини в благоприятно съотношение. Количеството на лизина в 1 кг брашно е средно 45–50 г, а на метионина и цистина – 20– 25 г. При използване на рибено брашно с високо съдържание на мазнини се влошават вкусовите качества на животинските продукти – придобиват миризма на риба. Рибеното брашно е богато на минерални вещества и витамини. Трябва да се има предвид, че понякога рибеното брашно може да съдържа готварска сол над 5% и да предизвика отравяния и смъртност, особено при младите животни. Рибеното брашно у нас е скъп и дефицитен фураж и се използва в минимални количества. Най-често се включва в размер 2–5% от комбинираните фуражи за свине. Месокостно (трупно) брашно. Получава се при преработването на цели трупове на умрели животни или на негодни за консумация месни продукти с костите. Суровината се обработва с пара под налягане за извличане на мазнините, а остатъкът се изсушава и се смила. В зависимост от качеството на суровината и на прилаганата технология за производство, полученото брашно може да има различно качество. Месокостното брашно има високо съдържание на белтъчини – 450–500 г/кг. По качество белтъчините отстъпват на тези в рибеното брашно, но съдържат всички незаменими

аминокиселини, макар и в помалки количества. Количеството на лизина е 25 г/кг, а на метионина и цистина – средно 11 г/кг. Месо-костното брашно е добър източник на минерални вещества, особено на калций и фосфор, които са и в подходящо за храненето на животните съотношение. Това се отнася и за някои витамини от групата В. На животните се дава приблизително в същите количества както и рибеното брашно. Кръв и кръвно брашно. Кръвта е един от най-ценните кланични отпадъци, които се използуват като храна за животните. Съставлява 5–8% от масата на животните. Сухото вещество на кръвта съдържа над 90% белтъчини с добър аминокиселинен състав. Свежата кръв е нетрайна и трябва да се използва бързо като добавка към концентрираните фуражи. Най-добре е да се обработва термично или да се изсушава – кръвно брашно. Кръвното брашно съдържа над 800 г/кг белтъчини и средно 65 г/кг лизин. В смеските за свине се включва в размер до 4–5%. КУХНЕНСКИ ОТПАДЪЦИ Съставът и хранителната стойност на кухненските отпадъци варират в широки граници. Ориентировъчно те съдържат около 80% вода и 30–40 г/кг протеин. Кухненските отпадъци се развалят бързо и трябва да се използват в къси срокове. Стопанското им значение се определя основно от количествата, които се осигуряват. Много важно е да се организира правилно събирането и използването им за хранене на животните. Голямо значение има чистотата на кухненските отпадъци – да не се допуска наличие на стъкла и други опасни за животните механични примеси. За да се избегне опасността от зарази, пренасяни чрез тях, наложително е да се обработват термично. Това може да се извърши чрез автоклавиране за 30–40

минути или чрез обикновено варене в продължение на 0,5 до 1 час. При термичната обработка освен стерилизация се подобряват хомогенността и вкусовите качества на храната. Кухненските отпадъци се използват предимно за угояване на свине в комбинация с известно количество концентрирани, минерални и други добавки в зависимост от състава на кухненските отпадъци. Според възрастта дневно на животно може да се дават от 3–5 до 10–12 кг кухненски отпадъци. В такива случаи те са основната част от дажбата. ЗЕЛЕНИ ФУРАЖИ Характерна особеност на зелените (тревните) фуражи е високото съдържание на вода (75– 80%). Те са добър източник на протеин, витамини и минерални вещества и осигуряват известно количество енергия. Хранителните им качества зависят до голяма степен от фазата на развитие. За храненето на свине по-голямо значение имат бобовите култури: люцерна, детелина, грах и др. Зелените бобови фуражи се отличават с високо съдържание на протеин (над 130 г в 1 кг сухо вещество), на калций, микроелементи и витамини. Качеството на протеина се характеризира с добра балансираност по аминокиселини. Люцерната има най-голямо значение за свиневъдството у нас. Като храна за свине се препоръчва използването и във фаза до напъпване (бутонизация). Младата зелена люцерна съдържа средно 80% вода, около 40 г протеин в 1кг зелена маса. Съдържанието на калций е средно 3 г/кг, а фосфорът е само 0,6 г. В дажбите за свине зелената люцерна може да се включва в следните количества: • за свине-майки – до 10 кг, • за ремонтни и угоявани животни– до 5 кг. Зелената детелина е близка по състав до люцерната. Като фу-

23

раж най-често се използва червената детелина. На свинете тя се изхранва приблизително в същите количества, както зелената люцерна.

24

СОЧНИ ФУРАЖИ Към групата сочни фуражи се отнасят кореноплоди (цвекло, моркови и др.), клубеноплоди (картофи, топинамбур и др.) и сочноплоди (тикви и др.). Значението на тези фуражи за малките ферми е голямо. Характерна особеност е високото им съдържание на вода. Те са богати източници на въглехидрати. Съдържанието на протеин е ниско, както и на влакнини. Изхранването на по-големи количества от такива фуражи дава възможност за известна икономия на концентрирани фуражи. Поради сравнително по-малката концентрация на хранителни вещества в единица обем и тегло, интензитетът на растеж се понижава и се удължава угоителният период на животните. Това трябва да се има предвид при организирането на животновъдното производството. Сочноплодите са фуражи, които се отличават и с благоприятно влияние върху храносмилането и в този смисъл имат диетично действие. Кръмно цвекло. То съдържа средно 85% вода, 10–15 г/кг протеин. Сухото вещество се състои главно от захари. Съдържанието на калций и фосфор е ниско. В дажбите за свине се включват следните количества: на свине-майки – средно 5 кг, на ремонтни и угоявани животни – средно 5 кг. При по-големи количества се налага предварителна обработка – нарязване и термично третиране. В случаите, когато е замърсено с пръст е необходимо механично почистване и/или измиване. Захарно цвекло. В сравнение с кръмното цвекло има по-ниско съдържание на вода (средно 75%) и по-високо съдържание на захари, респ. повисока енергийна хранителност. Захарното цвекло трябва преди

изхранване да се почиства механично и/или измива. Поради твърдата консистенция се налага нарязване. Препоръчва се захарното цвекло в дажбите на свинете да е около два пъти помалко, в сравнение с кръмното цвекло Моркови. Те са ценна храна за различните категории свине. По хранителна стойност морковите не се различават съществено от кръмното цвекло. Предимството им се изразява в съдържанието на каротина, който се превръща във витамин А. Препоръчва се морковите да се включват в дажбите на свине-майки и на ремонтните прасета по 1–2 кг, преди всичко като източник на каротин и компонент с диетично действие. Картофи. Картофите съдържат средно 75% вода, а сухото вещество е съставено главно от скорбяла – средно 70% от сухото вещество. Съдържанието на протеин е ниско – около 20 г/ кг, но качеството му е много високо. Картофите не трябва да се изхранват сурови, а сварени или запарени. Това изискване е свързано със съдържащото се в тях вещество соланин, което има отровно действие. След варене соланинът се отделя с водата, която не се дава на животните. Картофите са подходящ фураж за свине. Има свиневъди, които развиват производството си на базата на картофи в съчетание с подходящи концентрирани и други фуражи и фуражни добавки. Препоръчва се на свинете за угояване да се дават средно по 5–6 кг варени или запарени картофи на ден. Те са подходящ фураж и за ремонтни прасета (в по-ограничени количества) както и за свине-майки. Използването на картофите като храна за свине позволява да се постигне икономия на концентрирани (предимно житни) компоненти. Топинамбур (земна ябълка). По състав и хранителност топинамбурът се доближава до картофите. Клубените му съдържат

вместо скорбяла – инулин и не съдържат токсични субстанции, поради което не се изисква термична обработка.В дажбите на свинете се включва в количества, както и картофите. Тикви. От сочноплодните фуражни култури тиквите имат найголямо значение за практиката. Те съдържат средно 90% вода и само 1–2% протеин и влакнини. Тиквите са богат източник на каротин, а семената им са богати на мазнини и протеин. Тиквите се приемат с апетит от свинете. Дневно на свине-майки и на угоявани животни могат да се дават до 5-10 кг тикви. Това дава възможност за икономия на концентрирани фуражи. Свине могат да се изхранват и с други сочноплодни – дини, пъпеши, ябълки, круши и др. Става дума за изхранване с негодни за консумация от човека продукти. Не трябва да се дават на животните, обаче, развалени – загнили и плесенясали сочноплоди. ФУРАЖНИ МАЗНИНИ При хранене на селскостопанските животни широко се използват различни мазнини. Те са най-концентрираният източник на енергия и освен това осигуряват различни количества незаменими мастни киселини. Друго положително качество, свързано с добавката на мазнините, е намалената разпрашваемост и по-добрите вкусови качества на дажбите и съответно намаляване разхода на фураж за единица продукция. Мазнините за фуражни цели се получават от месопреработвателната промишленост, от маслодобивната промишленост и рафинериите – на растителни масла. В животновъдството се използват следните основни групи мазнини и мастноподобни вещества: животински мазнини, растителни мазнини, смесени растително-животински мазнини, хидролизирани мазнини и фосфатидни концентрати. Мазнините, които се използват

при храненето на животните, трябва да са чисти (без странични примеси – инертни вещества), да не са гранясали, да не съдържат повече от 1% вода. За предпазване на мазнините от гранясване се използва добавка на антиоксиданти – вещества, които ограничават окислителните процеси, респ. развалянето на мазнините. Мазнините за фуражни цели съдържат средно 30–35 MJ/кг обменна енергия за свине и се включват в комбинираните фуражи за малки прасета около 2–4%. Същото се отнася и като процент от сухото вещество на дажбата. КОМБИНИРАНИ ФУРАЖИ ЗА СВИНЕ Комбинираните фуражи съдържат широка гама суровини от растителен и животински произход, минерални добавки, витамини и други биологично активни вещества. Участието на отделните компоненти се определя от оптимизирани по състав рецепти в съответствие с потребностите на различните видове и категории животни, както и равнището на продуктивност. Основните предимства на комбинираните фуражи са следните: 1. Осигуряват всички необходими за животните хранителни и допълнителни вещества в подходящо съотношение и при избор на компонентите в зависимост от цената им на пазара.

2. Повишават биологичната пълноценност на отделните компоненти чрез подходяща комбинация между тях и отстраняват или намаляват неблагоприятното влияние на някои фуражи при самостоятелно хранене.

3. Дават възможност за бързо приложение на научните постижения в областта на храненето на животните в практиката чрез оптимизиране на състава им, подобряване технологията на производството им, както и на техниката за хранене.

4. Позволяват внедряване на

механизация при храненето, с което се облекчава и намалява влаганият труд при производството.

5. Допринасят за повишаване продуктивността на животните и намаляване разхода на фураж за единица продукция.

6. Повишават общата икономическа ефективност от животновъдството благодарение на посочените предимства при хранене с тях. Произвеждат се различни видове комбинирани фуражи: • пълноценни комбинирани фуражи; • допълващи комбинирани фуражи; • белтъчно-биоконцентратни смески. Пълноценните комбинирани фуражи съдържат всички необходими хранителни вещества и не се изисква използване на други фуражи в дажбите. Съставът на допълващите фуражи се определя от наличните в стопанството суровини – зърнени компоненти, зелени, сочни и др. Чрез тях се осигуряват онези хранителни вещества, които не достигат на животните от основните фуражи, собствено производство – протеин, минерални вещества, витамини и др. Белтъчно-биоконцентратните смески съдържат белтъчни фуражи, минерални, витаминни и други добавки, които се използват при хранене на съответните видове и категории животни, за които са предназначени. Те

се включват като компоненти на пълноценни или допълващи комбинирани фуражи или се смесват в животновъдните ферми с произведени в стопанството зърнени житни фуражи и/ или доставени други компоненти. Съотношението между белтъчно-биоконцентратната смеска и зърнените житни и други компоненти дава възможност да се осигурят показателите за хранителни вещества в съответните пълноценни комбинирани фуражи. Основното предимство на допълващите фуражи и белтъчните биоконцентрати се състои в икономията на транспортни разходи за зърнените и други необходими компоненти, които съставляват 2/3 от пълноценните комбинирани фуражи за свине, както и в гарантирането на подобра хомогенност на смеските. За някои комбинирани фуражи, главно в зависимост от предназначението им са утвърдени специални наименования: • млекозаместители – за рано отбити животни през млечния период; • предстартер – за най-ранна възраст; • стартер – след предстартерния период, а понякога и от самото начало на отглеждане; • гроуер – за животни през началния период на угояване (след стартерната фаза); • финишер – за заключителния период на угояване.

25

ЕКСПЕРТИ

Отглеждането на кози е перспективно, но е подчинено на определени изисквания Доц. д-р Пламен Георгиев

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2 / 2017

През последните години в световен мащаб броят на отглежданите кози се увеличава. Общият им брой е над 700 милиона. Повече от половината са в Азия, една трета в Африка, а в Европа те са около 18 милиона. За България този подотрасъл на животновъдството е единственият, който бележи значителен ръст след 1990 година. От около 430 000 през 1985 г., в началото на нашия век козите достигат близо милион. Противно на световните тенденции обаче, през последните няколко години у нас се отчита известен спад в популацията.

26

Кои са причините за широкото разпространение на козите? Кое прави този вид атрактивен? От една страна все по-упорито се говори за пълното изместване на животинския белтък от такъв с растителен или дори синтетичен произход. Засега поне, това не променя традиционно съществуващи вкусови предпочитания, потребности и търсене. Нещо повече – на много места по света, сушата, наводненията и другите климатични катаклизми са причина за нарастващ дефицит на животинска продукция. Доказано е, че тази тенденция за в бъдеще ще се задълбочи – нещо, което упорито се премълчава у нас. Светът не е само Европа! И на фона на тази тревожна обстановка, са качествата на козата като вид и обяснението за нарастващата є актуалност. Козата е евтино животно. Отличава се с добри адаптационни способности, голяма плодовитост. Растежът на приплодите е интензивен. Яретата са скорозрели. Експлоатационната продължителност на възрастните животни е голям. И споменавайки думата експлоатация веднага трябва да напомним, че козите са източник за получаване на широка гама продукти с отлични диетични качества. Млякото им е здравословно. Приравнено към масата на животните и направените вложения, себестойността му е ниска. Ярешкото месо е полезен продукт с висока хранителна стойност. Кожите са ценен продукт за кожарската и кожухарската промишленост. Допълнително от някои породи кози (ангорската) се получава вълна, от която се приготвя мохер – ценна суровина за текстилната промишленост. Производствените разходи при отглеждане на този вид дребни преживни биха могли да бъдат много ниски. Като типично па-

сищни животни, те много добре усвояват грубите и малоценни фуражи. При козите биха могли да се въведат дори и промишлени технологии. И всичко това съобразно конкретната кунюнктура. Разбира се, отглеждането на кози е съпроводено и от редица трудности и неудобства. Някои от тях не само могат да охладят ентусиазма на фермерите, но дори и напълно да компрометират смисъла от това въдство. Традиционно козите у нас се отглеждат в малки фамилни стопанства. Същестува тенденция към окрупняване на фермите и концентрация на производството. И тази тенденция е необратима, защото все по-малко ще са онези, които ще посвещават битието си на дребното земеделие и животновъдство. За всички – едри и дребни фермери, важат едни и същи правила, някои от които на пръв поглед незначими, но подценяването им може да доведе до фатални неблагополучия. Ето някои „дребни” детайли отнасящи се за козите. Първият се отнася за привичките и характера им. Козата е чувствителна на стрес. Прекалено лабилна при манипулации, смяна на обстановка и грубо отношение. Концентрирането на голямо количество животни на едно място в един регион има негативни екологични последствия. Козите увреждат сериозно, дори могат да унищожат трайни насаждения и дървета. Това може да доведе до социално напрежение, санкции и др. Козата е вид, чиято паша е трудна. Цял ден, неуморни в своя стремеж, да намерят храна на най-трудно достъпните места. Отглеждането и процесите, свързани с него се поддават трудно на механизация. В по-големите стада е най-трудно доенето, особено когато е ръчно. Евтина на отглеждане, но скъпа на грижи. Това е козата. Тя е много чисто животно. Поддържането и съхраняването на здравето на животните е най-важна предпоставка за успешното им отглеждане. Най-уязвими са сборните стада, отглеждането в пренаселени,

влажни помещения, със студени течения. Фатална грешка, която допускат някои, решени, че ще печелят бързо като изкупуват животни на ниска цена, от различни региони и след това ги събират на едно място. Със сигурност ще избухнат редица заболявания, които ще ликвидират фермата. Рискови за дребните преживни, в това число и за козите са паразитните болести. Пасищният режим на отглеждане е основната причина за лесното попадане в организма на различни вредители – като се започне с метил, глисти (стомашночревни и белодробни), тении, краста, кърлежи и се стигне до различни микроскопични кръвни паразити. Особено предразположени са животните, отглеждани в по-влажни, мочурливи райони, в близост до различни водоизточници, когато кучетата-пазачи имат кучешка тения и т.н. Най-често паразитите не предизвикват смърт, но водят до рязко намаляване на продуктивността и вторично редуцират устойчивостта към други незаразни и заразни заболявания. На второ място, но с не по-малка значимост са инфекциозните болести. Кой не е чувал за шап, копитен гнилец, шарка, антракс, бруцелоза, заразни аборти, агалаксия и т.н. За щастие стадата в нашата страна са свободни от част от посочените инфекции. Но заплахата винаги съществува. А някои от проблемите редовно напомнят за себе си – например анаеробните инфекции, причиняващи смъртта на най-едрите ярета. Нещо, от което също „боли много” това са болестите на вимето. Тежко се засягат наймлечните животни. Тъй като причинителите найчесто са различни вируси и бактерии, съществува тясна зависимост между заразните болести и тези на млечната жлеза. Широко разпространени са възпалителните процеси, обхващащи кожата и паренхима (мастит). Много голяма част от заболяванията протичат през късната бременност, раждането и следродилния период – кетоза, затруднения в раждането, задържане на плацентата, изпадане на матката, възпаления на половите органи и др. От друга страна, новородените – найнежни и уязвими, също се нуждаят от специални грижи и внимание. Разходите за здраве, които трябва да се предвидят са в следните направления: 1. Редовно изследване за диагностициране на паразитните причинители. Неколкократно обезпаразитяване през годината. Нужните лекарства и препарати се предписват от ветеринарен лекар.

2. Ваксинации, изолация, ограничаване на контактите и забрана на неконтролирания внос. Редовно подрязване на копитата и лечебно-профилактични мероприятия против копитен гнилец.

3. Стриктно спазване на определена стратегия за борба с болестите на млечната жлеза и новородените и подрастващи животни.

4. Профилактика и борба с абортите. Контрол и оказване на необходимата помощ в най-отговор-

ния момент, тогава когато козите раждат. Друг важен момент, това е репродукцията. Козите трябва да бъдат редовно заплождани, да раждат здрави и жизнени приплоди. Дори и най-съвременни, всички репродуктивни технологии (направляване на размножителния процес, изкуствено осеменяване, концентриране на ражданията, изкуствено предизвикване на близнене и др.) се базират на биологичните особености на всеки един вид. През последните години, в световен мащаб се отделя огромно внимание на развитието на репродуктивните биотехнологии в животновъдството. Това се отнася в пълна сила и за дребните преживни, при които съществува ясно изразена сезонност в размножителните им функции. При козите репродуктивният процес се управлява по-трудно. Все още на много места при тях не се прилага синхронизация на еструса и изкуствено осеменяване, понеже те трудно се поддават на различни биотехнологични решения, като сгъстяване на ражданията и т.н. Нещо, което в бъдеще трябва да се развие и усъвършенства. Разходите за контрол и управление на репродуктивния процес са в следните няколко насоки: 1. Синхронизация и направляване на еструса.

2. Изкуствено осеменяване (в това число и лапороскопско).

3. Хормонално третиране, целящо скъсяване на периода между две раждания.

4. Свовременно установяване на бременните животни чрез ултразвуково изследавне.

5. Преценка на репродуктивния статус на мъжките разплодници.

6. Борба с безплодието. Всичко това позволява внедряване на модерните технологии и успешно направляване на производствения цикъл – заплождане, бременност, раждане (приплоди) – мляко – заплождане. Гледачите на животни в една ферма изпълняват или не изпълняват качествено и съвестно своите задължения. Една болезнена тема. Особено при отглеждане на кози, трудът на заетите с това е тежък и крайно непривлекателен. В някои случаи обезпечаването с необходимата работна ръка представлява сериозна трудност. От гледачите се изисква добре да познават специфичните особености за дребните преживни, тънкостите при отглеждането им, поведенческите прояви, своевременно да откриват отклоненията от нормалното здравословно състояние и т.н. Не трябва да се забравя и нещо друго, добър животновъд не се става по принцип и по рецепта. Нужна е любов и себеотдаденост. Всеки фермер сам преценява, дали би могъл да заобиколи тези обективни условия и въпреки всичко да печели от отглеждането на кози. Разбира се, необходима е и другата сметка, дори и да ги спазва, ще бъдат ли финансовите постъпления настина удовлетворителни. За последното безспорно е нужна и намесата на държавата!

27

ЕКСПЕРТИ

Можем ли да създадем високомлечни ферми?

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1-2 / 2017

Проф. Трифон Дарджонов

28

Състоянието на заложбите за висока млечност Според статистическите данни сега средната млечност от крава в страната е около 3700 кг. Редица стада обаче достигат средна млечност 5000–6000 кг, в отделни случаи и над 9000 кг. Според експертна оценка генетичните заложби на популацията млечни крави у нас към 1990 г. бяха за около 6000–7000 кг млечност. Поради редица причини, (неправилно хранене в периода на растеж, недостатъчно и неквалифицирани грижи за кравите, включително тяхното непълноценно хранене) ние успявахме да реализираме средно за страната тогава около половината от тези заложби, само в отделни случаи млечността достигаше 5000–6000 кг. Сега, 22 години по-късно, както посочихме, ние реализираме 3700 кг средна продуктивност, но ако бъдем откровени, трябва да признаем, че благодарение на силно занемарената развъдна работа, средните показатели за млечност на популацията крави вероятно са по-ниски отколкото са били през 1990 г., като изключим малкото стадата, в които е вършена подобрителна работа. Високите показатели на една културна порода могат да се поддържат само при постоянната целенасочена намеса на човека чрез отбора и подбора и внасянето на гени. Масова практика при заплождането на кравите през последните години, когато кравите станаха частни, е естественото заплождане с бичета каквито са под ръка. Не бива да си правим илюзия, че това примитивизиране на развъждането, което беше

сведено до естествено размножение, не е нанесло вече поражения върху заложбите за висока млечност в популацията. Следователно през последните 22 години ние не само не реализирахме темповете (2,5–3,6 на сто) на годишно нарастване в млечността, което констатирахме при кравите на страните в ЕС и някои от новите членки, като Унгария и Чехия, а обратно, ние сме понижили развъдната стойност на нашите крави. За това понижение можем само теоретично да гадаем, без да може да посочим точно колко е то, но че то съществува, не бива да се съмняваме. Нарочно се спирам на този въпрос, за да изясним по-добре от каква база ще тръгнем от тук нататък, при евентуалното подобрение на нашето млечно говедовъдство. Но каквато и мрачна да бъде картината на качествения състав на нашите крави, тук искам да подчертая, че не генетичните заложби на кравите ще бъдат основната пречка по пътя към подобряването на нашето млечно говедовъдство. Оправданието с лоши генетични заложби е може би най-удобното, тъй като прехвърля вината някому друг. Нашата и европейската практика показва, че тогава когато се отстранят основните задържащи условия, квалификацията и мотивацията на хората, отглеждащи животните, когато се решат проблемите с производството на фуражите и се приложи правилното хранене, тогава когато се създадат съответните условия за гледане (специално за доенето), няма препятствия само за няколко години да се удвоят се-

гашните 3700 кг млечност. Едва за достигането на европейските 7000–8000 кг ще се наложи и на нас, както се е случи с Испания, Гърция, Португалия да внасяме много повече семенен материал от лидерите в производството на мляко (Холандия, Дания, Швеция) и в ограничени случаи и заплодени юници Проблемите за вноса в случаите когато се търси повишение на млечността, са много деликатни. Обикновено специалистите, които дават консултации са мотивирани да препоръчват внос на юници, като най-бърз и ефикасен начин за повишаване на млечността. Обаче продължителният и много печален наш опит от 1970 до 1989 г., а и много случаи в по-ново време показаха, че това не е верният път. Докато не се отстранят основните задържащи условия (виж по-горе), вносовете дори и на най-качествени юници не променят състоянието. От 1970 до 1990 г. в нашата страна се внесоха над 60 000 юници със заложби за над 6000 кг, а средната млечност достигна върха си в 1989 г. при 3350 кг от крава. Само в няколко десетки стопанства млечността достигна 5000 и в единични случаи над 6000 кг. Тогава естествено възниква въпроса защо не се внесоха юници само за тези стопанства? Явно, че само те са били готови да оползотворят вноса. Но тук следва да припомним още една истина. В групата на стопанства, надхвърлили 6000 кг млечност на крава, имаше и такива, които не са внесли нито една юница, а са подобрявали наследствеността единствено чрез

използване на семенен материал от висококачествени бици. След като ефектът е бил същият, а средствата за неговото постигане са многократно по-малко, защо е трябвало да използваме много по-скъпия? Явно при социализма тази сметка не беше на мода, особено ако ще се ползват държавни пари. За съжаление тези сметки и сега не се правят от някои, които разчитат на щедри държавни помощи. Жалкото е, че инерцията за внос (макар и много по-ограничено) продължи и в условията на прохождащия капитализъм. Резултатите от вноса на няколко стада от по 60, 100 и 500 великолепни по заложби и развитие заплодени юници през последните 10 години са също печални. Има обаче и няколко щастливи изключения дори с по 1000 крави. Но изключенията потвърждават за стотен път, че вносовете на заплодени юници от висока класа дават ефект само когато са създадени другите съпътстващи условия за реализиране високата млечност. И това също не бива да се забравя. Състояние на квалификацията и мотивацията Към условията, благоприятстващи високите генетични заложби, на първо място отнесохме професионалната подготовка на хората, които отглеждат животните. Това е може би найтревожното за нашето млечно говедовъдство. В България не е съществувало съвременно краварство нито преди 1944 г., нито по време на ТКЗС, в което хората да са могли да се научат. Дори и да е имало някакви умения в отделни стопани в районите около София, Пловдив, Плевен от времената преди Втората световна война, те са били безвъзвратно загубени по време на т.нар. „кооперативно селско стопанство”. Добитите умения от т.нар. „гледачи” на кравите в ТКЗС, са много едностранчиви. Едни хора се занимаваха с

производството на фуражите, други с гледането и храненето, трети с доенето, четвърти с осеменяването, пети с техниката. Само ръководителят на фермата (зоотехника) имаше цялостен поглед върху производството. И ако имахме все пак ферми, които достигнаха наследствените заложби на кравите за висока млечност, то това се дължеше на индивидуалните качества и на тези хора. Те като правило, обаче не бяха от много „послушните” и често бяха сменяни от по-горестоящите началници. Текучество в кадрите на фермите, не само на ръководителите но и на изпълнителските кадри беше голямо, което следва да отнесем към основните причини за ниската квалификация. Това, съчетано с липсата на мотивация за качествен труд, обуславяше печалните резултати в нашето краварство – 6–8 пъти по-ниската производителност на труда в сравнение с фермерите на Западна Европа и много полошото състояние на животните. Това положение с квалификацията на хората не беше отчетено в началото на промените. към пазарна икономика. Напротив, внушаваше се че едрото краварство, което сме имали, е наше предимство. Мнозина правеха аналогия с кравефермите на ТКЗС, където се вземаха за работа каквито попаднат хора, много често и малограмотни и пак производството „вървеше някак”. Това се принесе и в новите частни и кооперативни едри кравеферми до колкото се запазиха. Но тук липсата и на зооинжинер влоши още повече нещата в едрите кравеферми. Хората, които тръгнаха да създават семейните кравеферми от по 15–20–30 крави обаче имаха само много желание, без цялостното виждане и подготовка как се води една съвременна семейна ферма. Те дори и да чувстваха нужда от знания, нямаше къде да отидат и да ги получат. Службите за съвети, след дълги чиновнически про-

такания, заработиха едва преди 10 години. При тях, все още, държавата не е преодоляла първоначалното заблуждение, че съветите ще трябва да се плащат от стопаните и че тези служби ще трябва да се самоиздържат. Ако изключим безплатната просветна работа по съвременно краварство, която извърши сред стопаните Американската кооперативна организация „Ленд О’Лейкс”, помагала за създаването на Асоциациите на млекопреработвателите и на млекопроизводителите, и някои спорадични семинари по различни линии европейски програми след влизането ни в ЕС, за системната просвета на стопаните на крави, грижите са недостатъчни. Какво тогава чудно има във факта, че състоянието на продуктивните заложби на кравите се влошава, а продуктивността им тъпче на равнището 3700 кг! Чудното би било, ако при тази липса на грижи за системната подготовка и плачевното заварено положение с квалификацията, краварството тръгнеше напред. Но, опитът показва, че такива чудеса не стават. Ето защо „без отлагане” МЗХ следва да промени отношението си към системната квалификация на краварите и приложи всички форми на подготовка и усъвършенстване на стопаните, които са известни и се практикуват в ЕС. Тук, мисля че има още много неизползвани форми за субсидии от ЕС, които не сме успели да задействаме. Ако ние в преговорния процес бяхме успели добре да изясним трагичното състояние със завареното и сегашното състояние на професионалната подготовка, специално в краварството, съм сигурен, че можехме да срещнем разбиране за повече специални субсидии за квалификация на земеделските стопани. Аз дори мисля, че и в сегашните отпускани средства от ЕС има много неизползвани възможности за квалификация. И тук, вече мисля, че вината е и на Асоциациите на производителите,

29

защото не правят достатъчно в тази насока. Добре следва да запомним истината, че „докато не поискаме, никой няма да ни даде”. Проблемът се свежда до осъзнаване на нуждата от специални знания.

30

За създаването на мотивация Дори и да имаме хора с нужната квалификация, без съответната мотивация, резултати пак няма да има. При социализма липсата на мотивация, можем да свържем с характера на самата политическа система. Там ниските цени за изкупуване могат дълго да се прилагат при наличието на задължителните планове. Макар, че и там в края на краищата губещите производства по някакъв начин се компенсират от държавата. При новите условия, обективно погледнато такива проблеми не бива да има. На практика обаче, това не е така. Ниските изкупни цени на млякото, практикувани през последните 22 години, не са в състояние да мотивират каквито и да било инвестиции за обновяване. Нещо повече продължилите години на ред ниски изкупни цени доведоха до още по-голямо примитивизиране на отрасъла. Стопаните, при цени под себестойността нямат възможност да отделят пари за модернизация. Те целенасочено практикуват най-екстензивните форми на производство. Ниската млечност може да се задоволи с фуражи, които кравите намират по мерите, синорите, каналите, от отпадъчните груби фуражи през зимата и малко от собственото зърно. Всичко това може да струва значително по-малко от колкото специално произведените силажи, сено от люцерна, от купените шротове. Това е икономическото оправдание на ползваната екстензивна система. Кравата дава малко мляко, но се задоволява и с малко и по-евтини фуражи. В края на краищата той дори успява да получи някой лев, който няма от другаде да вземе.

От това примитивно краварство, което носи сезонен характер, обаче се получава мляко, което е с ниски хигиенни качества. Къде ще може стопанинът да отдели 50 лв. на крава за специалните дезинфектанти, още толкова за изкуственото осеменяване и прочее. Това обрича и преработката на мляко. Няма качество, няма пазари. И кръгът са затваря. Това късогледство разбира се не можеше дълго да продължи. Цените на изкупваното мляко през последните години постепенно се повишават и през 2011 г. достигнаха средно 0,62 лв./кг (с отклонения 0,50 до 0,75 лв. Ниските цени са за дребните фермери, а високите – за едрите). Но с тези 62 стотинки през 2011 г. могат да се купят едва 1,8 кг зърно, защото и цените на зърното достигнаха средно 0,33 лв./кг. На пазара качественото сирене на дребно върви около 9–10 лв., което показва, че преработвателните могат да повишат изкупните цени до 0,80 лв., но не го правят, защото имат проблеми с качеството на млякото. За да се разшири вътрешният пазар, продажната цена следва да се понижи. Крайно ниски са все още покупателните възможности на нашите хора и това в края на краищата регулира пазара на това ниско ниво. От друга страна, при масовите производители на мляко със стада над 10–20 крави и с млечност около 4500–5000 кг от крава, тези които са перспективни за сега у нас, себестойността на млякото (по единодушното мнение на специалистите, които наблюдават млекопроизводството) е около е 60 стотинки за килограм. Това показва, че при достигнатите за сега цени, тези кравари работят без печалба. При нашите сегашни ценови условия единствен начин да се повиши печалбата е средната млечност да достигне 6000– 7000 кг от крава. Повишаването на млечността с около 2000 кг

дава възможност себестойността да падне с около 5 стотинки и съответно да се повиши с толкова печалбата. Това трябва да бъде стремежът на нашите кравари, но за момента е трудно постижимо в по-масови мащаби. На нас обаче средствата за модернизация са нужни сега. Ние трябва да модернизираме доенето със съвременни доилни инсталации. Трябва да приучим стопаните да ползват специализираните препарати за дезинфекция, да ги научим да ползват шротове и други добавки. Но, за да могат стопаните да използват препоръките, те следва да имат средства. Да печелят от производството на мляко. Тогава, когато печалбата е малка или недостига, те следва да се подпомогнат от държавата със субсидии. Това се прилага вече повече от 50 години в страните на ЕС. Навсякъде в страните с развита икономика, проблемите с модернизацията на производството на млякото са се решавали със субсидиране на качественото мляко, а не като се дават парите на глава. Най-после и у нас се прилагат субсидии, но се дават на глава. Първоначално се даваха субсидии през лятото, само за ограничени количества мляко. Съвършено правилно, субсидиите се даваха само за млякото, което отговаря на стандартните изисквания за състав и хигиена. Тези субсидии на млякото, следваше да станат целогодишни и да достигнат при най-високото качество мляко до 0,07 лв./кг. Добрата печалба е най-добрият стимул и мотивира най-силно производителя. Без такава мотивация всички наши приказки за създаване на съвременно краварство ще увиснат във въздуха. Не мисля, че недостатъчните субсидии са поради бедност на държавата. Те са по-скоро плод на неразбиране проблемите на съвременното млекопроизводство. Крайно време е тези проблеми да се разберат, защото утре ще бъде много късно.

ЕКСПЕРТИ

На какво се дължи спадът в руското млекопроизводство Проф. Трифон Дарджонов

2017 до 2020 г. снижението в млекопроизводството ще бъде 0,2% годишно, а от 2020 до 2030 г. съответно, снижението ще достигне 0,3% годишно. В абсолютни числа това снижение към 2030 г. ще достигне над 1 мил. тона. Спадът в млекопроизводството се обяснява с бавния, но непрекъснат спад в обема на млечното говедовъдство в този период, което ще намали относителния си дял от 16,6% на 9,6% в АПК.

BG

БРОЙ 1-2 / 2017

И тук е големият въпрос, на който няма отговор, защо е този непрекъснат спад? Причината не е в липсата на внимание, в липсата на финансиране. Напротив. Парите, които се отделят за млечното говедовъдство не са помалко отколкото се дават на свиневъдството и птицевъдството, а резултати тук няма, докато в същата прогноза се предвижда, че при производството на месо ще се регистрират добри успехи. Например в периода 2017–2020 г. говеждото месо ще нарасне средногодишно с 0,4 съответно 0,5% по различните сценарии. Птичето месо ще се увеличи със 4,1–5,6%, а свинското месо – съответно с 2,4–3,4%. През периода 2020–2025 г. говеждото месо ще нарасне с 0,5–0,6%, птичето месо ще се увеличава с 4,7–5,1%, а свинското месо ще нарасне с 3,6–4,1%. През 2025–2030 г. при говеждото месо ръстът ще достигне 0,6–0,9% средногодишно, при птичето месо – съответно 5,3–6,3%, а при свинското – съответно 4,2–5,2%. Както виждаме, очакваното нарастване е впечат-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

В статията ми „За производството на мляко в найголемия производител за 2016 г. – Индия” изнесох данни за намаление на млякото в Русия и то на фона на впечатляващия ръст в Индия с близо 7 милиона тона годишно. Там беше отбелязано: „Русия намалява млякото през тези четири години с близо 2 милиона тона… Русия през тази година ще внесе 3,13 мил. тона мляко, главно от Беларус. Русия успешно увеличи производството на свинско и птиче месо през последните 7 години с 3 мил. тона с помощта на едри комплекси, но с кравите нещо не може да се оправи. Тя продължава и тук да разчита на едрите държавни ферми, със стотиците и с хилядите крави, но спадът в млякото е налице. Едрото краварство явно е по-трудно от едрото свиневъдство и птицевъдство“. А в края на статията отбелязвам: „Видяхме … как една страна като Русия с 11 декара на човек обработваема земя … не може да реши проблема с млякото, само поради причината, че се страхува от милионите дребни собственици и продължава да залага на едрите държавни предприятия. То в България май не е много по-различно, затова и ние кретаме на опашката на ЕС и по този показател“. Същественото в този цитат е опитът да се даде обяснение за трудностите в руското млекопроизводство. Това обаче беше направено между другото, със слаб акцент върху причините за този факт. Аз тогава нямах увереността да засягам повече този спад, тъй като пресата в Русия не го третираше. Дори напротив, на нашия сайт по говедовъдство, постъпваха от там много оптимистични материали на проекти за хиляди крави, за програми от милиарди рубли, без дори да се отбелязва въпросният спад, все едно че той не съществува. Но на 24 януари 2017 г. на сайта на „Независимая газета“ се появи статия със заглавие „Молоко нет и не будет“, в която авторката Олга Соловьева още в подзаглавието на статията отбелязва „Министерството на селското стопанство обещава намаляване на млекопроизводството чак до 2030 г.“ Този извод се налага от прочита на прогнозата, представена от Министерството на селското стопанство за развитието на АПК във федерацията до 2030 г., споделя авторката на статията. По нататък тя казва, че според този официален документ от

31

32

ляващо и то е реалистично на фона на резултатите, постигнати през изминалите 7 години. Авторката на статията от „Независимая газета“ уточнява, че въпросната прогноза е разработена съвместно с Висшата школа по икономика и одобрена от правителствената комисия на Агропромишления комплекс (АПК) и устойчиво развитие на селските райони на 13 декември 2016 г. От прогнозата става ясно, че към 2030 г. Русия се надява да достигне европейски показатели по производство на месо на човек, но недостигът от мляко ще се запази, заради което в прогнозата е предвидено през този период да се включат практиките на заместителите. Разбирайте го, че много от различните сирена ще се произвеждат от сухо мляко и палмова мазнина и други още практики, добре познати и у нас, пак по същата причина – недостиг на мляко. В цитираната статия за пръв път в достъпната ми руска преса се констатира разликата в реакцията при производството на месо и на мляко. Това, на което аз обърнах внимание още в статията си за производството на мляко в Индия сега се появява в руската преса, но без акцент върху причините. Моето обяснение във въпросната статия произтича от убеждението ми, че едрото краварство явно е по-трудно от едрото свиневъдство и птицевъдство (това е добре познато на специалистите животновъди от моето поколение, които по времето на социализма се занимавахме със създаването на едрите животновъдни комплекси), а в Русия явно се страхуват (нямат доверие или пък не ги виждат), от милионите дребни собственици производители и продължават да залагат на едрите държавни предприятия. Много колеги вероятно ще възразят на това мое твърдение, с изтъкване на факта, че ги няма желаещите да се занимават с животновъдство и в Русия, и при нас. Да, няма ги, защото не чувстват закрилата. За тях не се полагат грижи за професионална подготовка и много още други неща, в т.ч. надеждна закрила от мафията и монополите. Това е и нашият проблем, затова и се захващам с тази тема. Много от решенията са сходни, дори еднакви, но не се търсят нито там, нито тук. Само се констатира факта, че ги няма желаещите и продължаваме да търсим спасението в едрото. Ние продължаваме да пълним сайтовете си със статии за едрите кравеферми от 5000–10 000 крави в САЩ. Но не обръщаме внимание на думите на колегата Тодор Арбов в статията му: „Как се строи нова ферма в САЩ” на сайта на „говедовъд.ею“, че например във една от най-едрите кравеферми в САЩ сегашният собственик от щата Уисконсин е четвърто поколение говедовъд. Прапрадядо му е започнал с 14 крави и 7 юници през 1948 г., за да стигне сега 2016 г. той до 6500 крави. „Откакто се помня все съм в кравефермата“ – казва Лий Кинард, сегашният собственик,

според г-н Арбов. Да, хубаво е едрото, то създава предимства, но то не е „лъжица за всяка уста“, ще допълня аз. Или нека да повторим анекдота за „английската ливада“, която се коси 200 години, за да стигне желаната гъстота. А нека не забравяме, че ние, както и руснаците ликвидирахме столетното наследство на земеделското производство в главите на селяните, а сега дори не сме се замислили как да върнем тези навици и умения. Чакаме чудото да стане спонтанно, от самосебе си. А то няма да стане така, без грижи. За тези грижи ми е думата. Затова ще продължавам да осветлявам проблемите с уедряването на кравефермите, по които и ние и руснаците имаме най-големи забежки и остатъци в главите си от социалистическото минало. Повече в обяснения няма да се впускам. Надявам се, че всеки мислещ специалист животновъд, от казаното дотук ще си направи сам изводите и какво ще трябва да се направи и в Русия, и у нас, за да не се чака 2030 г. и вместо сурогатите от сухо мляко и палмово масло да започнем като хората да се храним с качествени млечни продукти. Решението явно не е в едрите хилядници, а в семейните ферми, които дават за сега 92% от млякото във света, възлизащо през 2016 г. 817 милиона тона, по данни на ФАО. Добиваното в САЩ около 55 милиона тона мляко (6,7% от световното производство) в кравеферми с над 1000 крави (точната цифра ще стане известна към края на тази година когато е преброяването) е резултат на развитието на това производство, стартирало преди 20 години. (За сведение, по данни на сайта на Министерството по земеделие на САЩ от 24 януари т.г. през 2016 г. в САЩ е произведено общо 96,4 мил. тона мляко или по 10 328 кг средно от крава.) В другите части на света фермите с над 1000 крави произвеждат общо помалко от 10 мил. тона мляко (1,3% от световното производство). Семейните, едри, средни и дребни ферми, които осигуряват 92% от млякото във света, (това са фермите във Европа, Индия, Китай Австралия, Аржентина, Бразилия и много др. страни, без Русия, Украйна и България), осигуряват през последните 15–20 години ръст във световното млекопроизводство с около 1,8–2% средногодишно. Това са надеждните производители. Следователно, нека се равняваме по тях, тъй като 8-те процента, които идват от фермите с над 1000 крави, за сега са „привилегия“ на потомците на тези, които са работили упорито за съвременното краварство през последните 70–80 години. Ние през това време правихме революции и загубихме в земеделието и това, което бяхме постигнали като опит и умения на индивидуалния производител. Сега първо ще трябва да измислим как да възстановяваме загубеното от традициите, опита и още много други неща.

ИКОНОМИКА

Във Франция търсят български биопродукти и качествени храни интервюто взе Мара Георгиева, източник: Капитал

снимка: Екатерина Хашбъргър

Мила Александрова живее от 20 години във Франция. Завършила е „Икономика на туризма“, специализирала е „Макроикономика“ и „Управление на качеството“, има 3-та университетска степен по „Медиация“ в Юридическия факултет на Сорбоната. Работи като консултант по международен бизнес, както и за трите най-големи строителни холдинга на Франция. Френско-българската селскостопанска асоциация е създадена през 2005 г. от български и френски експерти, научни работници, журналисти и фермери с цел промоция на българското селско стопанство във Франция и на френското ноу-хау в областта на организацията на селското стопанство в България. Асоциацията организира стажове и учебни екскурзии на ученици и студенти от двете страни, помага на фермери, производители, научни институти.

БРОЙ 1-2 / 2017

за покупка за 50% от клиентите на търговските вериги е съставът на храните, затова те четат внимателно надписите върху етикетите, а за 49% – цената. Тук спонтанно се открояват пазарните ниши за биопроизводителите ни и за производителите на традиционни български храни, както и за продукти „мас-маркет“, където отнасяме конкуренцията с цена/качество, на което бях свидетел на щандовете на наши производители на колбаси и сирена на изложението SIAL в

BG

щава 1,07 часа ежедневно на тази задача, нормално е 53% от гражданите да го чувстват като тежест. Същевременно 46% от клиентите на супермаркетите, от които 48% са жени, а 54% са 18–24 годишни, приемат пазаруването като момент на удоволствие заради вариантите при избора и възможността за тестване на нови продукти. Консуматорът е все по-внимателен към здравето си, околната среда и етиката при производството. Определящият аргумент

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Какво се търси на френския пазар на бързооборотни стоки и има ли място на него за български продукти? Ще се опитам да анализирам този огромен пазар, като цитирам социологическо проучване, поръчано от веригата хипермаркети Auchan на френския институт Opinion Way и представено на 18 ноември в Париж. Auchan е една от най-големите световни търговски вериги с 54,7 млрд. евро годишен оборот, 3836 хипермаркета и 337 800 служители в 16 държави. Според изследването с рязко увеличение е консумацията на промоционални (50%) и на биопродукти (43%). Ръстът на консумация на бяло сирене през последната година е 4,5%, търсенето на замразени плодове, зеленчуци и подправки също върви стабилно нагоре. Търсят се много и етнически продукти предвид традиционното любопитство на французите към нови вкусове, както и продукти за масова консумация с добро съотношение цена/качество под собствените марки (Private Labels) на търговските вериги. На европейския пазар четири от пет покупки се извършват в супермаркет. Конкуренцията между веригите става все по-жестока, което е шанс за нашите производители. Какви са нагласите за пазаруване на френския потребител? Според изследването ежедневните покупки са все по-рядко удоволствие и все по-често – тежест за жителите на големите европейски градове. През последните 10 години времето за покупка на храни е скочило с 38%. Днес французинът посве-

33

34

Париж. За съжаление производителите ни не бяха обединени под логото „България“. Означава ли това, че българските производители имат шанс, включително и като доставчици на продукти под собствени марки на търговските вериги във Франция? Собствените марки на големите търговски вериги имат между 21% и 43% пазарен дял в държавите на ЕС. Седем от 10 консуматори ги смятат за подходяща алтернатива заради доброто съотношение цена/качество. Затова 84% от потребителските кошници в ЕС съдържат продукти с марката на супермаркета. България няма световно наложени брандове като Danon, Laktalis, Unilever, L‘Oreal, но произвежда продукти за масова консумация с добро съотношение цена/качество, както и висок клас продукти, които заемат все по-голямо място на рафтовете в търговските вериги. И двете търговски ниши са отворени за българския производител – от една страна, продуктите ни с високо качество, био, луксозни храни, от друга – по-масовите – зърнени храни, колбаси, млечни продукти, консерви, замразени храни, билки и подправки, чайове, мед, сладка, замразени продукти, пресни плодове и зеленчуци, сладкарски изделия, вино, алкохол, сокове, минерални води, хигиенни продукти, сапуни, козметика и др. На какво се дължи успехът на собствените марки на веригите? Двама от всеки трима консуматори признават, че сравняват цените на продуктите, които възнамеряват да купят. Марките на търговските вериги могат да бъдат до 30% по-евтини от брандираните продукти на производителите. Продуктите ДПХ (дрогерия, парфюмерия, хигиена) например са средно с около 70% по-евтини от марковите. С други думи, цената е един от факторите за възходящия ръст на собствените марки на

супермаркетите. Затова, когато българските производители преговарят с търговските централи – дистрибутори на веригите супермаркети, следва да имат предвид тези факти. Какви са тенденциите при собствените марки на търговските вериги? Иновациите придобиват все по-голямо значение при собствените марки на веригите, затова стремежът е към разработване на нови продукти, различни от традиционните. Само един пример. Най-голямата витрина за иновации в хранителновкусовата промишленост е изложението SIAL в Париж. На последното изложение бяха наградени продукти от водорасли. Година по-късно само в Бретан, Франция, 80 нови фирми вече произвеждат храни от водорасли. Друга тенденция е, че големите брандове се адаптират към пазара и разширяват гамите си, като изработват и продукти под собствените марки на супермаркетите. На изложението на марките на супермаркетите и търговските вериги MDD Expo в Париж през март тази година наред с Danon и Lactalis присъстваха и луксозните брандове Delpeyrat и Labeyrie и то без страх, че ще развалят имиджа си, като предложат да изработват на ишлеме продукти под собствените марки на Carefour, Auchan или Metro. Още повече, че в някои случаи печалбата от ишлемето е по-добра. Как могат българските производители да се свържат с тези, от които зависи снабдяването на търговските вериги във Франция? Над 4500 закупчици, които доставят на търговските вериги, посетиха специализираното изложение на марките на веригите MDD Expo от 30–31 март миналата година в Париж. Следващото вече ще се нарича M.A.D.E. Expo и ще се проведе на 28 и 29 март 2017 г. На него ще се срещнат представители на търговски вериги, закупчи-

ци, производители. Българските фирми могат да дойдат, да опитат, да сравнят, да покажат, да научат, да продадат. Успехът ще бъде в пъти по-голям, ако са обединени под логото „България“, ако покажем националното ни богатство от вкусове и дарове на прекрасната ни земя. Как се представя страната ни на изложения във Франция? На най-голямото изложение за храни в света SIAL през октомври в Париж нямаше български павилион. Българските производители бяха разпръснати из павилионите и се справяха „на мускули“. Липсата на България в каталога елиминира страната ни от листата на производителите на храни и ако някой търговец се е интересувал принципно от български стоки, той си е останал само с интереса. Изложението беше огромно, никой закупчик няма да измине километри, за да търси наш щанд. На SIAL се представя национален продукт, ноу-хау и иновациите на една държава с грижливо подготвена рекламна кампания. Не можем да се сравняваме с Турция или Италия, но няма българин, който да не е изпитал неудобство пред уредения павилион на Македония. В конкурсите за иновации традиционно не участваме. Попитах някои производители защо – нямали са информация. Да припомня, че преди няколко години турска фирма спечели златен медал с... таратор. По същата логика (или без логика) няма да има български павилион и на изложението M.A.D.E. през март 2017 г. В същото време в Германия се излага застрашената порода дългокосместа коза. Да, ЕС дава пари за запазването на тази застрашена порода, земеделското министерство дава пари да покажем как сме я опазили, а земеделската ни продукция – да си се продава сама. Не бива да забравяме обаче, че в наше време първо се продава, после се произвежда, т.е. пазарите са водещи.

ИКОНОМИКА

И зърнопроизводителите вече купуват овце интервюто взе Сияна Севова източник: Анализи.бг

BG

БРОЙ 1-2 / 2017

работихме и с големите браншови организации като тези на месопреработвателите, на зърнопроизводителите, на земеделските производители. Според Вас, какво още трябва да се направи, за да стане селското стопанство един от водещите отрасли в икономиката ни? Трябва да се мисли повече, как производството да се превръща все повече в затворен цикъл. Наистина, за растениевъдство и зърнопроизводство се отделят повече пари. Но бъдещето е на тези, които заедно с плодове и зеленчуци отглеждат и овце, биволи и др., така че да ползват торта от животните за растенията. Или обратното – отпадъците от зеленчукопроизводството могат да се дават на животните. Големи фирми вече закупиха по две–три хиляди овце. Зърпроизводители вече започнаха да отглеждат овце. Те търсят по някакъв начин да затворят цикъла. Знаем, че зърнопроизводството има високи добиви, но пък цените са по-ниски. Така, че за един зърнопроизводител, който не може да си реализира цялото производство е много удобно да има и животни. Бих казал даже – да има овце. Защото виждаме, че настъпи преселението на народите, в Европа влизат все повече хора, които консумират агнешко. Има и религиозни празници, свързани с овцете

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Г-н Чилингиров, Вие сте един от най-активните фермери в овцевъдния бранш. Какви са очакванията Ви за 2017 г.? Посрещнахме 2017 г. с нови надежди за добри времена за България и българското селско стопанство. Надяваме се в нашия бранш – овцевъдството, нещата да се случват нормално, а не със закъснение. Искаме това, което сме посяли през 2016 г., през 2017 г. да го пожънем. А ние наистина направихме много през този период, така че тепърва очакваме резултатите и хубавите моменти. А какво точно се случи през 2016 г., което Ви дава основание за подобни очаквания? Най-важното нещо, което направихме беше, че срещнахме фермерите едни с други. Организирахме пет срещи с пари от Фондация „Америка за България“. Направихме три срещи с министъра на земеделието – в София и в Кърджали. Това беше изключително ползотворно, защото разбрахме къде „го стяга чепика” животновъда, кое е камъчето, което обръща колата. Разменихме си координати. Още преди 6 години трябваше да направим тези срещи очи в очи. Другото важно нещо е, че 50% от мерите и пасищата вече са в ръцете на овцевъдите. След толкова години борба, това вече е факт. Обработваемите земи от поземления фонд вече се работят от фермерите. Обвързаната подкрепа също е много важна. Тя се състои в това, че парите които се дават, са обвързани със 70 литра мляко за комерсиалните породи, които са високопродуктивни. Вече няма овца, която не дава 70 литра, да получава субсидия, тоест има селекционен контрол. Увеличиха се парите за планинските райони, много повече средства отиват там, където няма друго освен горско стопанство и производство на картофи. Много неща изговорихме на тези срещи, но само това, което изредих да се случи, ще е един голям плюс за българското овцевъдство. Да, упреквани сме, че няма пазари. Но, когато пазарът за износ е малък, тогава фермерът си оставя всички женски животни. Сега овцете в България са около 1 350 000 и прогресивно се увеличават. Нещата са набелязани, благодарни сме на институциите, на Министерството на земеделието, на Държавния фонд „Земеделие“, на БАБХ. Ние много добре

35

36

и агнетата. Така, че аз гледам с голям оптимизъм към 2017 г. Притеснява ме само едно. Призовавам сънародниците ни да гласуваме и да изберем правителство още на първи тур, което и да е, но държавните органи да работят. Да има Народно събрание, което да приема закони. Да има кой да отговаря. Това ли е най-важното за предприемачите? Моля се да има правителство още на първия тур и това правителство да не е за четири години, а за осем. За да може това, което прави властта да се вижда, да е на лице. А сега работим две години, после още две, така нещата не могат да се случват. Спорно е, кой го направи, как го направи. Ние овцевъдите направихме една стъпка нагоре – да се сдружаваме, да се обединяваме. Виждате, че по магазините има все повече овча продукция, като сирена, кашкавали, млека, пастърми. Това вече се случва и по курортите. Така подпомагаме и развитието на туризма. Имат ли бъдеще фермерските пазари? Вече на всеки пазар може да намерите животновъд, който продава собствената си продукция. Когато започнах като председател на овцевъдната асоциация през 2011 г. само си говорихме, какво трябва да се случи. Овцата има пет продукта, които се използват максимално у нас – млякото, месото, вълната – все повече млади хора се занимават с това. Българинът все повече посяга към фермерския магазин. С 20–30% се вдига биологичното животновъдство. Все повече оборска тор ще бъде нужна за биоземеделието. Вече има области, в които оборската тор стана много скъпа, а и я няма и я карат от други места. Така че вярвам, че ще се случат много добри неща. Това, което заработихме миналата година ще работи през тази, но важното е, да се възползваме. Ето ние сме екип от хора, които милеем за овцевъдството и искаме то да се възроди като в миналото. Е, не със 17 милиона овце, 7–8 са достатъчни. Затова и направихме сайт, който е национален портал. Там слагаме идеите, иновациите, всичко свързано с овцевъдството. Пожелавам на себе си и на хората като мен, тази година да бъде благодатна, здрава и щастлива.

Френско-българска селскостопанска асоциация организира посещения на големи селскостопански изложения Френско-българска селскостопанска асоциация с помощта на списание „Животновъдство BG” организират индивидуални и групови посещения на Световния салон по селско стопанство в Париж, който ще се проведе тази година от 25 февруари до 5 март. Най-голямото изложение в света по селско стопанство предлага всичко във всички области на растениевъдството и животновъдството. Паралелно се провежда и СИМА – Световното изложение за машини и селскостопанска техника. За повече информация на тел: Франсоа дьо Лоне Мила Александрова 00 33 6 08 82 44 58; 00 33 1 41 10 81 86 Красимир Петков 0888 607 998

ИНОВАЦИИ

Те идват: иновации спасяват пчелите Анета Стефанова, източник Агрозона От авиоинженерството Сергей Петров се насочва към пчеларството. Интересът към медоносните насекоми у него е запалил дядо му – пчелар, а мотивацията му да се посвети на тях е подхранвана и от все по-застрашеното бъдеще на опрашителите. Като инженер той е насочен към технологичните решения. През 2014 г. с бизнес партньора му Иван Кънев напускат работата си с цел да революционизират цял един сектор. Следващата година окончателно заменят това, което за тях е „просто работа“, с това, в което наистина намират смисъл. Създават компанията си Bee Smart Technologies. „Това е един вид материализиране на мечтите ни“, казва Сергей Петров. На идейно ниво компанията става факт през 2013 г. Цели да дигитализира пчеларския сектор като позволи на пчеларите да оптимизират дейността си и да намалят своите логистични разходи чрез внедряване на сензорни технологии. Те могат да намалят

времето, което стопанинът отделя за грижа за пчелните си семейства. Модул следи за климата в кошера Няколко са иновациите, които предлага компанията на пчеларите. Една от тях е сензорна технология в кошерите, благодарение на която се наблюдават ключово важни параметри. В резултат стопаните получават данните в обобщен и лесноразбираем вид под формата

на таблици и графики, както и съвети кога какви действия да прилагат върху пчелните семейства, за да опазят тяхното здраве и да подобрят продуктивността. Вътрешният модул се поставя в кошера като се монтира на една от рамките му и отчита температура, влажност, звук и преместване. Преместването се отчита заради три основни причини: кражба – наболял проблем у нас, падане в следствие на тежки метеорологични условия и бутане от добитък.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1-2 / 2017

37

Модулите разполагат с безжична комуникация. Информацията от тях се качва в интернет. Обработена, става достъпна за пчеларите посредством софтуерно приложение и те могат да проследят всичко, случващо се с кошерите. С приложението може да се задава подхранване на пчелните семейства или третиране с препарат като част от грижата за тях. Друга разработка е теглоизмерваща станция, която на практика е везна. Модулът се монтира под самия кошер, за да измерва промяната в теглото му. Може да работи във външни условия, където температурните амплитуди са големи. Позволява да се следи цялостното здраве на пчелната колония, приблизителният брой на пчелите в кошера, да се измерва обемът на продукцията, както и да се избират подходящите моменти за зимно подхранване на семействата. Благодарение на дигитализацията на пчеларството се избягва значителен стрес за насекомите. През пролетта е от изключителна важност да се разбере кога майката снася ново пило. Ако трябва това да се установи по традиционния начин, се налага да се отвори кошерът и да се направи проверка. Нарушава се термодинамиката в него (пчелите поддържат между 35 и 38 градуса температура) и изисква усилия на медоносните насекоми да я възстановят. Това изцяло може да бъде изместено с технологиите, става ясно от думите на Сергей Петров. Всяко от устройствата, разработени от компанията, може да работи автономно или да се комбинират.

38

БГ технологии в помощ на калифорнийските пчелари Работата на компанията е оценена и търсена от пчелари от цял свят – САЩ, Мексико, Нова Зеландия, Унгария и др. Българските предприемачи успешно си сътрудничат с голям

брой калифорнийски пчелари. Проблемът с измирането на пчелите там е много силно изразен – 44% от тях са изгубени през миналата година. В Щатите търговски ориентираните пчелари притежават 96% от всички медоносни насекоми и поради това Сегрей Петров посочва, че първостепенна задача на компанията е да помогне на тях да запазят пчелните си семейства. „В момента компанията е на такъв етап, че работим върху поставянето на всичко в хубава малка кутийка, която можем да сложим в ръцете на потребителите.“, посочва предприемачът. Основна цел на компанията е да предложи продуктите си в

завършен вид през новия пчеларски сезон – през следващата пролет. Научно-изследователските стремежи се фокусират върху засичане наличието на пестициди и да определяне на вида им. Броячът, създаден от компанията отчита броя на полетите извън кошера и тези навътре към него. Така може да се направи добра оценка за замърсяване или прекомерна употреба на пестициди, каза Петров. Устройството вече е предизвикало вниманието на Борда на производителите на бадеми в Калифорния (Almond Board of California). Ядките са много важна земеделска култура в щата – 70% от световните ба-

деми се отглеждат там, а самият вид зависи на 100% от опрашването на пчелите. Бордът и Bee Smart Technologies вече работят върху експиримент, чиято цел е да покаже влиянието на различните видове пестициди. Ще се броят излетелите и завърналите се пчели, за да се направи констатация. Бизнес партньорът на Сергей също работи в Калифорния. Дейността му довежда до сътрудничество с Ранди Оливър, биолог, който се занимава с изследване на болестите по пчелите. Оливър изнася семинари за пчелното здраве в цял свят и се е съгласил да бъде един от съветниците на Bee Smart Technologies. За съжаление обаче компанията все още не е установила партньорство с българските научни среди. „Не и в степента, в която бихме искали“, коментира Сергей Петров. Според него около София не се правят много изследвания, посветени на медоносните насекоми. Компанията работи със Симеон Тодоров, един от найдобрите български пчелари. Основателят на компанията не пропусна да отбележи, че медът ни е със завидно качество заради природното разнообразие в страната ни. По думите му в Европа правилата за това какво може да се определя като мед са „бегли“. Затова е честа прак-

тика европейски прекупвачи на мед да купуват родна продукция, за да могат да я смесят в съотношение 15% (качествено българско):85% друго производство със съмнителни качества. В немски супермаркет тази смес можела да се види като мед. Родният продукт се използва като подобрител на чуждия продукт, служи само за вкус и аромат. Освен това в нашия мед има над 30 витамина, припомни пчеларят иноватор. Проектът на Петров и Кънев е спечелил 11 хил. долара от състезание за идеи с общ награден фонд от 1 млн. долара. Средствата ще бъдат вложени за проучвания и развитие на компанията. Това обаче не е първото признание за екипа. Преди години Сергей Петров е спечелил стипендия в размер на 35 хил. долара за обучение в учебно заведение, което си сътрудничи с експерти от Американската космическа агенция. Петров е заминал там с идеята за разработките си. Bee Smart Technologies на свой ред също подава ръка за развитие – подкрепила е наш детски отбор от математици олимпийци на провело се наскоро световно състезание в Тайланд. Родната реалност „За по-малки стопанства, които се допитват до нас от България,

се опитваме да подхождаме поскоро по консултантски начин“, коментира предприемачът. На база информация за кошерите, екипът на компанията дава решения за оптимизиране на стопанството. Не е задължително всички кошери да имат поставени модули за събиране на данни, ако пчеларите могат да си направят изводи за състоянието на целия пчелин на база записани параметри от няколко колонии, отбелязва Сергей Петров. Той също стопанисва пчели, има 8 кошера в столичния квартал Орландовци. Те са тези, върху които първи се прилагат новите технологични решения, разказва предприемачът и обяснява, че всяка от иновациите на компанията е тествана върху пчелните му семейства. Прогрес? „Ясно е в по-глобален мащаб какво убива пчелите. Всъщност причината е модернизацията в аграрното стопанство.“, казва Петров. Развивайки земеделието, сме забравили опрашването, което е всъщност репродуктивният механизъм на природата, допълва той. Монокултурното земеделие е един от най-съществените корени на проблема. Илюстрира факта с пример – ако даден стопанин гледа само ябълки на своите площи, те ще предоставят на пчелите само 2 седмици паша. Ако в голям радиус има само един вид култура, за пчелите ще има една огромна пустиня през цялата година с изключение на въпросните 2 седмици цъфтеж. Другият съществен проблем е употребата на химикали в селското стопанство, които убивайки неприятелите, убиват и пчелите. Технологията е това, което ще спомогне за опазването на пчелите като вид и като система, но всичко започва с хората, категоричен е Сергей Петров: „Само от хората зависи да осъзнаем колко са важни пчелите за нас и за устойчивото развитие на човешкия вид“.

39

НАДЕЖДЕН ПАРТНЬОР БРОЙ 1-2 / 2017 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 40

СЪТРУДНИЧЕСТВО С КИТАЙ Първата свободна търговска зона в рамките на „16+1” ще бъде изградена в България На агро-бизнес форум, проведен в рамките на 14-то Международно изложение за търговия със земеделски продукти в Кунмин, Китай през м. октомври 2016 г., е постигнато споразумение за тази първа търговска зона в България. По време на бизнес-форума, открит от зам.-министъра на земеделието и храните г-н Грудев, изпълнителният директор на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа Васил Гелев, е подписал тристранно споразумение за изграждане на първата свободна търговска зона „16 + 1”. То е продължение на подписания меморандум за насърчаване на сътрудничество между ЦНСС и Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, чийто членове са Тракия Икономическа зона. Документът предвижда привличане на не по-малко от 50 млн. евро инвестиции в Тракия Икономическа зона Пловдив. От китайска страна инвестицията се осигурява от ACN Worldwide Shanhai. ЦНСС ще координира и насърчава успешната реализация на проекта между страните. На територия от над 10 дка ще бъде изградена нова инфраструктура, в това число търговски и складови площи, както и административни помещения за осъществяване на търговски операции. В рамките на международното изложение е проведена и дискусия, в която са участвали земеделските министри от страните „16 +1” от Централна и Източна Еврола (ЦИЕ). По време на тази среща е подписан и меморандум за сътрудничество в областта на селскостопанската техника, иновациите и въвеждане на съвременни технологии за подобряване на способността за прилагане на земеделски техники в съответните страни. В резултат на подписания меморандум, по решение на Министерския съвет от средата на м. януари т.г., към Министерството на земеделието и храните у нас се създава Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – ЦНССС. Държавите от ЦИЕ са: Албания, България, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Словашка Република, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чешка Република плюс Китай.

Центърът ще действа на взаимноизгодна основа, чрез споделяне на идеи, обмен на добри практики и изследвания за иновативни решения. Това сътрудничество разширява хоризонтите на страните, като им помага да намерят устойчив модел на селското стопанство, както и да насърчават развитието на търговията със селскостопански и хранителни продукти между тях. Центърът ще е платформа за планиране и насърчаване на изпълнението на реалното сътрудничество между реални лица в селското стопанство – сдружения и фирми, ангажирани в селското стопанство, дърводобива и преработката на продукцията, производители на хранителни стоки, напитки и оборудване за селското стопанство, търговци и инвеститори в тези области. С цел да се насърчи по-нататъшното развитие на търговските отношения в земеделския сектор между Китай и страните от ЦИЕ, Центърът може да помогне за откриването на Национални палати на страните от Централна и Източна Европа в зоната за свободна търговия на Шанхай като постоянна платформа за търговия. По този начин ще се насърчава търговията на земеделска продукция от страните от Централна и Източна Европа, които биха могли да намерят добър прием на китайския пазар, като например месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, консервирани плодове и зеленчуци и сокове, мед, гъби, вино и спиртни напитки, минерална вода, тютюн и тютюневи изделия, и пр. Центърът е създал вече единна онлайн-платформа, в която земеделските производители от ЦИЕ могат да представят своите стоки. Това e възможно с регистрация на електронния сайт на Центъра – www.china2ceec.org, където производителите могат сами да посочат какви продукти и в какви количества са готови да предложат за износ. Участието и регистрацията в единната база данни към Центъра е безплатна и не се дължи членски внос. Тя позволява на китайските инвеститори да имат цялата информация, която им е необходима на едно място. По този начин се цели нарастването на стокообмена и улесняване на търговските контакти. След старта на платформата вече има постъпили над 15 заявки за регистрация и представяне на различни продукти, сред които има както български, така и хърватски стоки, селскостопански продукти и други.

СДРУЖЕНИЕ „ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА ЦИГАЙСКИ И МЕСНИ ПОРОДИ ОВЦЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ” Сдружение „ОРЦМПО” се грижи за опазването на няколко важни и интересни автохтонни породи овце в България: Старопланински цигай, Средностаропланинска овца, Копривщенска овца и Тетевенска овца. Местните породи са важни заради ценния си генофонд, изключителната им адаптивност към територията, която обитават и като доказателство за дълбоките традиции на българина в сектора. Нека ги съхраним! за контакти: 5600 Троян, ул. „Захари Стоянов” №7, тел: 0884 354 888

Национална развъдна птицевъдна асоциация

Национална развъдна птицевъдна асоциация се грижи за Вашите интереси! Асоциацията отговаря за качествения генетичен ресурс на различни видове и породи домашни птици, породи и линии кокошки и пуйки и др. Доверете се на експертите! за контакти: 1404 София, кв. Стрелбище, ул. Тулча 42, ап.6, тел: 0888 948 302