Животновъдство BG 34 (3-4) /2017 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

април (3-4) / 2017

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Фермата на ЛИДЕРМЕС, гр. Пещера: сред отличниците в НАМГБ

За контакти: Исмаил Онбашиев, управител сектор Животновъдство, Лидермес ООД +359 89 911 22 15

ПАРТЬОРЪТ ЗА УСПЕШНО ЗЕМЕ ДЕ ЛИЕ!

НОВО! ТЕЛЕСКОПИЧНИ ТОВАРАЧИ MERLO TF 42.7 – 140

Телехендлерите MERLO са символ на висока производителност, надеждност, икономичност и иновации. Merlo е един от първите производители на хибридни телескопични товарачи и носител на редица престижни международни награди за своята развойна дейност. Машините MERLO могат да се използват за всички приложения в селското стопанство и са изключително практични в сферата на животновъдството.

С ПОДКРЕПАТА НА

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО! КОНТАКТИ: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Телескопични товарачи MERLO TF 42.7 – 140 Моделът за 2017 г. Merlo TF 42.7 – 140 е наймощният досега в 7-метровия клас товарач на пазара, с товароподемност 4,20 тона. Двигателят е последен емисионен клас Tier 4 final със 140 к.с. мощност. Оригиналната система EPD Plus е новост, показвана за първи път у нас. Системата поддържа зададената от оператора скорост, като разпределя излишъка от мощност към товароподемната стрела. Това е уникална функция, която спестява до 18% от разхода на гориво. Характеристики Двигател

3.6 литров, дизелов Deutz TCD с водно охлаждане, Tier IV

Мощност

140 к.с.

Товароподемност

4200 кг

Donaldson® предлага пълен асортимент филтриращи елементи и изпускателни системи за селскостопански машини. Тези елементи подобряват работата на двигателя и оборудването, осигуряват максимална защита и намаляват разходите за поддръжка, като в същото време пазят околната среда, където работят. Водещите производители на селскостопанска техника се доверяват на Donaldson® като партньор.

Максимална височина 7 м на повдигане Товарачът притежава хидростатично задвижване, дискови спирачки, хидравлика на волана, 3 режима на управление на колелата: задвижване на всички колела, задвижване само на предните колела, рачешко движение на колелата, ел. контрол на стабилността, въздушно окачване на кабината.

Nordlub Deutschland GmbH предлага смазочни масла за селскостопанската техника, специално проектирани за Вашите машини – няколко различни серии моторни масла с грижа за дългия живот на двигателя.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2017г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Съдържание Юбилей Седемдесет години висше зооинженерно образование, наука и практика. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Позиция Фермерски срещи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 Породи Състояние, проблеми и развитие на овцете от СПБМ в стадата на Селскостопанска академия. . . . . . . . . . . 7 Щрауси. Произход, одомашняване и разпространение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Хранене и отглеждане на щрауси за разплод. . . . . . 16 Инкубация на щраусовите яйца. . . . . . . . . . . . . . 19 Породи домашни зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Ливади и пасища Сятите пасища – основа на високопродуктивно животновъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Репродукция Фундаментален биологичен фактор за ускоряване развитието на животновъдството . . . . . . . . . . . . . . 27 С ранно заплождане на шилета към печелившо овцевъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Експерти Разбираме ли какво ни казват кравите?. . . . . . . . . . 34 Представяме Ви Лидермес – мащабни проекти в месодайното животновъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Актуално Зам.-министър Янчева: ЦНСССКЦИЕ подпомага усилено откриването на национални павилиони в зоните за свободна търговия в Китай. . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 Римекс Технолоджийс – партньор на Кристанини Спа, лидер на европейския и световен пазар . . . . . . . . . 40

Списанието се издава с подкрепата на: Разположено в сърцето на Централния френски масив, в най-големия регион на месодайното говедовъдство в Европа, Изложението по животновъдство SOMMET DE L’ELEVAGE в Клермон-Феран (Франция) се нарежда между най-значимите международни професионални специализирани животновъдни изложения (млечно и месно говедовъдство, овцевъдство, коневъдство и др.)

Френско-българска селскостопанска асоциация организира посещения на големи селскостопански изложения За повече информация на тел: Франсоа дьо Лоне Мила Александрова 00 33 6 08 82 44 58; 00 33 1 41 10 81 86 Красимир Петков 0888 607 998

АРМПК Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ЮБИЛЕЙ

Седемдесет години висше зооинженерно образование, наука и практика Проф. Михо Семков

БРОЙ 3-4 / 2017

сфера на човешката намеса в природното битие, където човекът да е вложил толкова продължителен интелектуален труд и създал енергия както в одомашнената фауна, където така релефно да изпъкват измененията в организмите, в резултат от неговия труд. В столетията след одомашняването на селскостопанските животни в резултат на съзнателната и целенасочена дейност на човека се подобряват и изменят екстериорът и стопанските качества на отглежданите животни. Особено висока интензивност на подобрителния процес в животновъдството настъпи през XIX и XX век, когато започна широко внедряване на научните постижения в областта на храненето, технологията на отглеждането, селекцията и репродукцията. Скъсяват се периодите за създаване и усъвършенстване на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

На 20 юни 1947 г. Великото народно събрание гласува и приема решение за откриване на Зоотехнически факултет към Софийския държавен университет „Климент Охридски”. В този аспект настъпващата 2017 г. е юбилейна за животновъдната професия. Обективността изисква да се каже, че подготовката на специалисти с висше за животновъдството започва в открития през 1921 г. в София агроикономически факултет с две специалности – „Растениевъдство” и „Животновъдство”. Създадени са и първите две катедри – по Общо скотовъдство, с ръководител проф. Жельо Галчев и по Частно скотовъдство, с ръководител проф. Георги Хлебаров. Двамата учени са високо квалифицирани специалисти по животновъдство – Жельо Галчев е завършил Висшето ветеринарноземеделско училище в Кохенхаген през 1899 г., а Георги Хлебаров получава висше агрономическоживотновъдно образование в г. Хале, Германия. Завършва през 1908 г. Двете катедри дават задълбочени знания на много специалисти, които с желание и страст се „хвърлят” в животновъдната практика, за да я преустройват и издигат на ново ниво. С основание ще възникне въпросът защо учените, специалистите и животновъдната общност ще честват 70-годишен юбилей? Отговорът е твърд и категоричен – защото творците от тази професия допринасят в не по-малка степен за развитието на човешката цивилизация, отколкото творците от другите сфери на материалната и духовна области. Известна е древната мъдрост „Когато цъфти изкуството на земеделието, цъфтят всички изкуства”, от която личи, че земеделието (животновъдното производство) е изкуство и че то е основа за развитието на другите изкуства. За хората от другите сфери на обществената дейност, особено тези от духовната сфера би следвало да знаят, че отглеждането и развъждането на животни също е изкуство в широкия смисъл на това понятие, което изисква опит и задълбочени научни знания за биологичните закономерности, които определят неговото развитие. Те би трябвало да знаят, че едва ли има друга

нови породи. Така в говедовъдството са създадени над 400 породи от млечното, месодайно и комбинирани направления. Будят възхищение и удивление постиженията в млечното говедовъдство, където от цялата популация млечни животни средната лактациона млечност е 10 хиляди литра мляко, а в отделни стада – над 20 хиляди литра. От всеки селекциониран елитен разплодник чрез консервация на семенната течност и изкуствено осеменяване пожизнено се получават стотици хиляди приплоди с ценни генетични заложби. На този фон на световното развитие на животновъдството, нека дадем релна и обективна оценка на развитието на българското животовъдство в контекста на създаването на висококвалифицирани зоотехнически специалисти, които да ръководят създаването и развитието на българското високопродуктивно животновъдство. Известно е, че по време на турското робство поради затворения характер на Османската империя постиженията на европейските животновъди са оставали чужди за нашите животновъди. След Освобождението, понесени на крилата на свободата нашите животновъди, които са 80% от населението на страната, полагат огромни усилия за развитие на животновъдството. Вековната изостаналост обаче трудно се преодолява с неимоверни физически усилия. Сеячи на съвременни за онзи период зоотехнически знания са малкото на брой завършили висше образование в западноевропейските страни специалисти. Благодарение на тяхната самоотвержена дейност се създават животновъдни дружества, които спомагат за обучение на животновъдите. Създават се първите законови разпореждания за развитие на животновъдството, внасят се от чужбина разплодни животни от различните видове. Под ръководството на видни наши специалисти започва чисто развъждане при внесените разплодни животни и кръстосване на местните породи с разплодници от внесените породи. Така до средата на ХХ век се създават следните породни групи: в говедовъдството – Червеното садовско говедо; Софийското кафяво говедо; Кулското (симентализирано) говедо; в поречията на реките Искър, Вит, Осъм и Росица – Сивата искърска порода; в овцевъдството: Черноглавата плевенска порода; Старозагорската порода; Медночервена шуменска; Карнобатска и др.; в свиневъдството: Бяла българска порода; Пъстра дерманска; Мангалица; Източнобалканска. Като цяло обаче до средата на ХХ век българското животновъдство остава крайно примитивно и нископродуктивно, силно приспособено към местните природо-климатични условия и едва задоволяващо оскъдните потребности на населението. За пример ще посоча само породната структура в говедовъдството в края на 1952 г.: Местно сиво говедо – 82,1%; Българско кафяво – 6,6%; Българско сименталско – 5,3%; Българ-

ско червено – 1,3%; Черношарено и кръстоски – 0%; Други и кръстоски – 4,7%. От местни нископродуктивни животни е основният състав на животните и в овцевъдството, биволовъдството, козевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Коренната промяна на обществено-политическата и икономическа система в страната след 1944 г. и амбицията на новото държавно ръководство в кратки срокове с високи динамични темпове да преобрази страната и да я превърне от изостанала страна в индустриална аграрна налагаше коренно преустройство и на животновъдството. Крещящата и все по-нарастваща потребност от животински хранителни продукти, както и от суровини за хранително-вкусовата промишленост налагаха с ускорени темпове да се създаде високопродуктивно животновъдство в израждащите се в цялата страна животновъдни ферми в Трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и Държавните земеделски стопанства (ДЗС). Това можеше да се извърши само от висококвалифицирани специалисти-зооинженери, запознати основно със съвременните методи на хранене, технология на отглеждане, селекция и репродукция на животните. За създаване на такива кадри през 1947 г. беше отрит в София Зоотехнически факултет. Този акт на тогавашното държавно ръководство има неоценимо значение за развитието на българското животновъдство през втората половина на ХХ век. Изключително важно е, че за преподаватели и завеждащи катедри в новия факултет са избрани най-добри учени и специалисти по животновъдство в страната като: акад. Кирил Павлов, акад. Стефан Куманов, акад. Кирил Братанов, проф. Димитър Димов, проф. Исай Гергов, проф. Петко Иванов, проф. Павел Павлов, проф. Никола Димов, проф. Ради Балевски, проф. Борис Евтимов, проф. Петко Радомиров и редица други. Със своята богата ерудиция и педагогически умения те успяват да запалят неугасващия огън на любов към животновъдната професия. Доказателство за това е, че при първия випуск, който завършва през 1952 г., средният успех от държавния изпит е отличен 4,67 (по петобалната система). Студентите от следващите випуски с още по-голяма любов и ентусиазъм овладяват зоотехническата наука и практика. Много от тях след спечелени конкурси се включват в учебно-преподавателската и научноизследователската дейност на Зоотехническия факултет, разработват и защитават дисертации и заслужено са им присъдени научни степени и звания. Такива са: проф. Николай Киров, проф. Йова Василева, доц. Добри Добрев, проф. Светослав Райчев, проф. Димитър Ганев, проф. Станчо Беремски, проф. Андрей Андреев, проф. Алекси Алексиев, проф. Владимир Стоянов, проф. Иван Велев, проф. Веселин Лазаров, проф. Михо Семков, проф. Николай Тодоров, проф. Аврам Петков, проф. Никола Апостолов, проф. Мирчо Спа-

сов, проф. Иван Карабалиев и редица други. Неоценими са приносите за научно решаване на проблемите на интензивно развиващото се животновъдство в едрите промишлени животновъдни комплекси на учените от животновъдните институти и опитни станции на Селскостопанската академия като акад. Цено Хинковски, проф. Ангел Стоянов, проф. Трифон Даржонов, доц. Въто Христов, проф. Алеко Алексиев, проф. Костадин Ванков, проф. Бенко Бенков, проф. Яким Димов, проф. Иван Ангелов, проф. Митко Бенков, проф. Митьо Кънев, проф. Лидия Ангелова и редица други. Приносът на учените животновъди е безспорен и тяхната дейност се оценява по достойнство от цялата животновъдна общност. Много по-трудно е да се обхване и оцени почти необхватната творческа трудова дейност на хилядите зооинженери, които от ранна утрин до късна вечер влагат своите сили, знания и умения в животновъдните ферми, за създаване и усъвършестване на породния състав, за увеличаване продуктивността на животните, за участниците в изграждането на едрите животновъдни комплекси с пълна механизация на производствените процеси и висока ефективност на производството. Няма метрична система, с която биха могли да се измерят огромните усилия и изразходената фхизическа и интелектуална енергия на зооинженерните кадри. Например, в Добрички окръг през 80-те години на ХХ век работят със 40 400 крави, 669 600 овце и 35 000 свине-майки. През този период са изградени и функционират 9 кравекомплекса с капацитет за всеки един – 2 000 крави. Средната млечност достига през 1989 г. от кравекомплексите в с. Рилци – 6 450 кг, в с. Дойчево – 6425 кг, в с. Козлодуйци – 6 200 кг, с. Жегларци – 6 120 кг и т.н., а общото количество на млякото нараства от 10 683 тона през 1956 г., на 50 714 тона през 1984 г. Не по-малки са успехите в овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Зад тези огромни по мащаби успехи стоят имената на стотици зооинженери, между които ярко светят тези на: Желю Добрев, Дучо Атанасов, Димитър Павлов, Господин Желев, Лазар Пангаров, Златка Цанева, Димитър Данчев, Мария Първанова, Цонко Домусчиев, Димитър Николов и редица други. Ако тръгнем по диагонал от Добрич към София ще са необходими много страници, за да изброим постиженията на зооинженерната наука и практика в областите Русе, Плевен, Шумен, и всички до границата със Сърбия и Гърция. Изкушавам се само да отбележа постиженията на Столичния селски район, където през 1989 г. в АПК „Средец” от над 13 000 крави средната млечност достигна 4 298 кг. Зад тези постижения голяма заслуга имат всички зооинженери, чиято творческа дейност премина в животновъдните ферми, но най-ярко блестят имената на: Боян Киров, Венета Халачева, Паша

Христова, Пенка Христова, Атанаска Гатева, Надежда Куцарова, Йордан Миленков и др. За постиженията на нашата зооинженерна наука и практика в областта на свиневъдството биха могли да се напишат много статии, но ще отбележа само следното: В сравнение с 1939 г., последната предвоенна година, броят на свинете от 742 хиляди на 4, 352 млн. през 1989 г., или ръст от 586%, а производството на свинско месо – съответно от 92 хил. тона на 611 хил. тона или ръст – 664%. Средното производство на свинско месо на мовек от населението достига 45,79 кг през 1990 г. През същата година са изнесени за чужбина: свинско месо – 213 тона; месни продукти – разфасовки и колбаси месни и месно-зеленчукови консерви – 42 686 тона и свинска мас – 10 340 тона. Доказателство за високата професионална квалификация на нашите зооинженери е, че ръководеха 42 свинекомплекса, нуклеусови и развъдни бази. Най-едрите свинекомплекси бяха стохилядници, което означава производството и угояването до 90–100 кг на 100 хиляди свине годишно или предаване ежеседмично на месокомбинатите по около 2000 угоени свине. Би било непростим пропуск, ако не спомена за огромната роля на зооинженерните кадри за широкото внедряване на най-ефективната репродуктивна биотехнология – изкуственото осеменяване. Тази технология позволи най-ефективно използване репродуктивния потенциал на елитните мъжки разплодници и ускоряване на породообразувателния процес в страната. Най-ярко в тази област блестят имената на зооинженерите: Кирил Василев, Борис Костадинов, Тодор Гунчев, Магда Василева, Мария Стоянова, Георги Пеев, Димо Райчев, Христо Русчев и др. Моля за извинение колегите зооинженери, работили в подотраслите биволовъдство, овцевъдство, козевъдство, коневъдство и птицевъдство, че не остана място в тази статия да посоча и техните постижения. В заключение бих искал да изразя своето твърдо убеждение, че нашата зоотехническа професия служи на една велика кауза – производство и задоволяване на ежедневните потребности от качествени животински хранителни продукти. Нейното значение ще нараства с прогреса и усъвършенстването на човешката цивилизация. Независимо от сегашната тежка криза и безнадежност на поруганото и унищожено българско животновъдство, потребностите на общественото развитие ще наложат възраждане през следващите десетилетия на българското животновъдство. Да се надяваме, че бъдещите поколения специалисти-зооинженери, при новите условия, при нови породи, ще въведат нови технологии на отглеждане на животни, както в равнините на Добруджа, Тракия и Мизия, така и в долините, горите и пасищата на нашите планини. Това ще бъде важна предпоствака за просперитета на нацията в бъдеще.

ПОЗИЦИЯ

Фермерски срещи

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4 / 2017

Вася Терзиева

Млeкoпpoизвoдитeли oт гoвeдoвъдcтвoтo във Вeликoтъpнoвcкa oблacт oбcъдихa нa cpeщa в cтapaтa cтoлицa пpoблeмитe и нoвocтитe в хpaнeнeтo нa живoтнитe, пpoизвoдcтвoтo нa пo-кaчecтвeнo млякo, a cъщo и нapeдбитe зa cyбcидиpaнe. Сpeщaтa бe opгaнизиpaнa oт Нaциoнaлния cъюз нa гoвeдoвъдитe в Бългapия, нa кoятo cпeциaлиcти в бpaншa пpeдcтaвихa и инoвaтивни тeхнoлoгии зa пpигoтвянe нa гpyби фypaжи c виcoкa peнтaбилнocт, кaк дa бъдe пpoизвeждaнo пo-кaчecтвeнo млякo, кaкви ca възмoжнocтитe зa финaнcиpaнe нa живoтнoвъдcтвoтo oт нoвия пpoгpaмeн пepиoд и дp. Нa cpeщaтa пpиcъcтвaхa oкoлo cтoтинa фepмepи, чacт oт кoитo cпoдeлихa вceoбщaтa бoлкa, чe вce oщe изкyпнaтa цeнa нa кpaвeтo млякo e ниcкa. Зa дa нaмaлят ceбecтoйнocттa, мнoгo oт живoтнoвъдитe caми cи пpoизвeждaт фypaжитe и въпpeки тoвa цeнa oт 0,70 лв. зa литъp млякo нe мoжe дa пoкpиe paзхoдитe. Елзa Огнянoвa oт Злaтapицa paзкaзa, чe ceмeйcтвoтo є ce гpижи зa 60 млeчни кpaви, мнoгo тpyднa e гpижaтa зa живoтнитe, кoятo изиcквa пoвeчe cpeдcтвa. Отcкopo мaндpa ни плaщa пo 0,70 лв. зa литъp млякo, пpeди бeшe 0,50–0,60 лв., кaзa Огнянoвa и пocoчи, чe ycилиятa нa фepмepитe oт млeчнoтo гoвeдoвъдcтвo e нacoчeнa към изpaвнявaнe нa зимнитe и лeтнитe изкyпни цeни, кoгaтo пpeз лятoтo млякoтo ce изкyпyвa пo 0,30–0,40 лв. зa литъp. Ниcкaтa изкyпнa oт 0,50– 0,60 лв. зa литъp в paйoнa цeнa мъчи и млeкoпpoизвoдитeли oт Винoгpaд и Ляcкoвeц. Огpaничитeлни нapeдби peглaмeнтиpaт къдe и кoлкo млякo дa пpoдaвa гoвeдoвъдът, кoeтo пък oтвapя

шиpoкo вpaтитe нa cивия ceктop в живoтнoвъдcтвoтo. Михaил Михaйлoв, изпълнитeлeн диpeктop нa Нaциoнaлния cъюз нa гoвeдoвъдитe в Бългapия, oтбeлязa, чe изкyпнaтa цeнa нa cypoвoтo млякo e нa дoбpo нивo в мoмeнтa, a пpoгнoзитe ca, чe тя щe ce зaпaзи c мaлки изключeния и пpeз лeтния ceзoн. Михaйлoв пpипoмни, чe минaлaтa гoдинa живoтнoвъдитe ca пoнecли гoлeми зaгyби cъc зaбoлявaнeтo нoдyлapeн дepмaтит, къcнaтa вaкcинaция пpoтив cин eзик и тeжкитe пocлeдcтвия нa aбopти и пaдaнe нa cpeднaтa млeчнocт дo 30 пpoцeнтa, дoпълнитeлнитe paзхoди зa дeзинфeкция зa бopбaтa cъc зaбoлявaниятa. Диpeктopът нa НСГБ пocoчи oщe, чe фepми c нaд 500 литpa млякo днeвнo пoлyчaвaт нaд 0,75 лв. зa литъp. В кpaйнa cмeткa, фepмepитe тpябвa дa cи пpaвят cмeткa нa вcякa cтoтинкa, дa ce cтapaят дa нaмaлявaт ceбecтoйнocттa нa пpoдyкциятa, зa дa peaлизиpaт пo-гoлeми пeчaлби, зaяви Михaйлoв. Пo вpeмe нa cpeщaтa вceки фepмep пoлyчи нacтoлнa книгa cъc cъвeти в млeкoпpoизвoдcтвoтo. Фepмepи oт cвищoвcкoтo ceлo Алeкcaндpoвo oбaчe нeгoдyвaхa, чe cpeщaтa зa тях нe ce e oкaзaлa мнoгo пoлeзнa, тъй кaтo знaят мнoгo дoбpe кaк дa хpaнят живoтнитe cи. Спopeд живoтнoвъдитe ca нeoбхoдими нaй-вeчe пpoмeни в нapeдбитe зa cyбcидиpaнe, тъй кaтo нacтoящитe paздeлят бpaншa. КОМЕНТАРЪТ НА СЪЮЗА Най-хубавото нещо е спомената цифра за участие, което прави чест за организаторите и фермерите. По отношение повдигнатия въпрос за цените все още не можем да внушим на нашите фермери, че летни и зимни цени

на млякото няма. Има пазарна цена, която се определя от търсенето и предлагането. Искаме да повдигнем самочувствието на нашите фермери да се отърсят от миналото и заживеят в новото време. Именно затова им казахме какво прогнозират по отношение на цените най-добрите анализатори, което е доста успокоително за фермерите и въпреки това те вече говорят за падане на цените. Интересно, когато мандрите се чудят откъде да вземат мляко, ние сами даваме индикация, че сме готови за по-ниски цени. Найстина за отделните райони нещата не са равнозначни, където има повече мандри и предлагане цените са по-високи. Все пак да не забравяме, че живеем в света на бизнеса и оцеляването е доста трудна работа. Имаме много такива сигнали за ниски изкупни цени и много пъти се оказва, че нашите фермери са некоректни – с предаване на малки количества мляко, лошо съхранено, с лоши показатели и др, лошото е когато доброто мляко не получи добра цена. Подобен е въпросът за категоризацията на фермите. Този израз – „Ние сме първа категория ферма”, вече е в миналото, такова понятие няма. Има отговарящи и неотговарящи ферми. Госпожата от Златарица е права, ние този въпрос по ограниченията на Наредба №26 го обсъдихме, внесено е такова предложение и вероятно предстои промяна в нея. Фермерите, които знаят как се хранят животни, трябва да бъдат поздравени. Но няма нищо лошо човек да си припомни някои елементарни правила, които се знаят, но не се спазват. В случая сякаш самочувствието ни е по-голямо, защото храненето само с царевица на зърна и специална гранула и малко мляко го правят няколко ферми в България – а това е хит по отношение на нововъведенията“. – НСГБ – М. Михайлов.

ПОРОДИ

Състояние, проблеми и развитие на овцете от СПБМ в стадата на Селскостопанска академия Невяна Станчева, Емилия Райчева, Стайка Лалева, Таня Иванова, Маргарит Илиев, Георги Калайджиев Земеделски институт, Шумен; Институт по животновъдни науки, Костинброд; Земеделски институт, Стара Загора; Институт по земеделие, Карнобат

еланието ми е да бъда разбрана правилно. Нямам нищо против съществуващите развъдни асоциации. Не съм се намесвала във вашите дискусии поради простия очеваден факт, че никой от вас не е искал мнението на някой от нас, простите научни работници. Това, което се случва обаче е следствие на неадекватно отношение към поетите отговорности както от ваша страна така и от страна на МЗХ. Факт е, че в нашата област има не повече от 4–5 развъдни асоциации, които се опитват да работят правилно. Няма да коментирам кой какво е направил, но търпението ми се изчерпва с днешния случай. Неизвестно защо и по коя препоръка, при мен дойде човек с видимо самочуствие и ми заяви желанието си и компетентностите си като мой колега да започне работа в „Най-голямата асоциация за полусинтетична популация млечна овце“!!!

и сътр. (1984), на майчина основа тънкорунни, полутънкорунни, полугрубовълнести и отчасти спе-

БРОЙ 3-4 / 2017

Е, Бога ми, не знаех, че има такава (всъщност знам, че няма), но скъпи председатели на асоциации и уважаеми „колеги“, моля ви когато подбирате кадрите си (за първите) и когато кандидатствате за определени позиции (за вторите), мислете за какво сте създадени и какви хора трябва да работят при вас. Невяна Станчева

СЪСТОЯНИЕ Създаването на Синтетичната млечна популация се извърши чрез прилагането на система на хибридизация, разработена от акад. Ц. Хинковски

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Смяната на икономическата система и формата на собственост в годините след 1989 г. предизвикват драматични промени в овцевъдството у нас. Броят на овцете намалява с повече от 60% и през 2000 г. достига 2 286 406. Намаляването продължава и до днес, като породните направления отново са подложени на коренна промяна. По данни на МЗХ, отдел „Агростатистика”, броят на овцете-майки за 2012 година е 1 085 175. Тези процеси доведоха до сериозно нарушаване на племенната структура на породите и оформяне на нова такава – тънкорунните и полутънкорунните овце намаляват до под 5%, аборигенните до 12,8%, цигайските до 14,7%, а относителният дял на млечното направление достига близо 70%. От 2007 година започва преминаването на развъдната дейност към неправителствения сектор, в лицето на създадените за отделните породи Развъдни организации (РО), като този период продължава до 2009 г. По данни на ИАСРЖ, през 2012 г. под селекционен контрол от страна на Развъдните организации са общо 154 486 бр. овце в 793 ферми, в т.ч. 98 305 бр. овце от млечно направление (в 487 ферми), 4 974 бр. тънкорунни овце (в 13 ферми), 5 606 броя месодайни овце – основно от породата Ил дьо Франс и кръстоски с нея (в 21 ферми), 45 601 бр. автохтонни овце – от 16 породи (в 272 ферми) (табл. 1). Традиционно, най-голям е интересът към отглеждането на овце от млечното направление, което дава най-голям дял от овцевъдното производство и овцете с висока млечност са най–предпочитани от хората, занимаващи се с него. Най-широко са разпространени овцете от Синтетична популация българска млечна (СПБМ) и Черноглава Плевенска порода.

Табл. 1. Брой контролирани животни по породи и направления ПОРОДА

Брой ферми Брой животни

Синтетична популация българска млечна

423

84 406

Черноглава Плевенска

13 256

Местна Старозагорска

643

Всичко млечни

487

98 305

Тънкорунни

4 974

Ил дьо Франс

5 606

Бяла Маришка

Вакла Маришка

Научно звено

Овце-майки, Кочове, в т.ч. Генеалогични в т.ч. м. агнета за линии, бр. дзвиски, бр. ремонт, бр.

ЕБ – ДП към ЗИ, Шумен

560

ИЖН Костинброд

160

711

ЗИ - Ст. Загора

190

2 974

ИЗ - Карнобат

170

Средностаропланинска

10 221

Дъбенска

4 272

Среднородопска

5 783

Тетевенска

636

Копривщенска

1 142

Каракачанска

5 722

Местна Карнобатска

150

Западно старопланинска

1 893

Старопланински Цигай

239

Реплянска

Сакарска

Табл. 3. Млечна продуктивност на овцете от Синтетична популация българска млечна, в стадата на ССА – 2013 г.

Научно звено

I лактация, млечност за n 120 дни/l

II лактация, млечност за 120 дни/l

ЕБ - ДП към ЗИ - Шумен

109

119,3

121,9

1 905

ИЖН - Костинброд

92,5

94,9

3 157

ЗИ - Стара Загора

117,7

129,9

Софийска (Елинпелинска)

1 054

ИЗ - Карнобат

119,8

127,8

Брезнишка

953

Медночервена шуменска

4 789

Всичко автохтонни

272

45 601

ОВЦЕ (общо)

793

154 486

Източник: ИАСРЖ

Табл. 2. Синтетична популация българска млечна – брой на овцете-майки, кочовете и генеалогичните линии, в стадата на ССА – 2013 г.

циализирани млечни породи и интродуциране на генетична плазма, с произтичащия от това варианс от специализираните в млечно направление чужди породи – Източнофризийска и Аваси и нашите местни – Черноглава Плевенска и Старозогорска. В зависимост от използваните схеми, в различните райони на страната, се наблюдават фенотипни различия между животните. В началото съществува висока изменчивост по всички признаци, включително и при основните – млечност и плодовитост, дължаща се на влиянието на финалните породи или на изходните български породи. След създаване на различните типове многопородни кръстоски започва селекция, с цел типизиране на създадената популация. Селекционният процес се провежда с оглед намаляване преди всичко различията в млечността и плодовитостта. Тази система продължава повече от 30 години и до 1992 г., създаваната Синтетичната млечна популация има обем от 548 320 овце-майки – от вече описаните генотипи. Изравнеността на овцете е предимно по тяхната млечност, плодовитост и по отношение на вимето и пригодността му

Табл. 4. Разпределение на овцете от Синтетична популация българска млечна по класове, в стадата на ССА – 2013 г. клас Елит Рекорд, %

клас Елит, %

I клас, %

с под 95 л мл-ст, %

ЕБ - ДП към ЗИ - Шумен

15,5

17,5

ИЖН - Костинброд

ЗИ - Стара Загора

17,3

63,3

17,7

1,7

ИЗ - Карнобат

18,5

23,5

Научно звено

за машинно доене. В същото време съществуват известни различия във формата и оцветяването на главата, количеството и качествата на вълната, които в голяма степен зависят от използваната финална порода. Известно е, че тези признаци нямат корелативна връзка с млечността и плодовитостта. През 80-те години се създават нуклеусови стада на популацията, основните от които са в животновъдните институти и опитни станции. Главно в тези стада, през годините, е провеждана селекция за висока млечност и плодовитост и запазване на добра вълнодайност. Със сертификат №10645 (собственост на ЗИ-Шу-

мен) от 30.06.2005 г. е регистрирана Синтетична популация българска млечна овца. Типичните овце от СПБМ имат дълго и широко тяло. Вимето е добре развито, с правилна постановка на цицките, пригодно за машинно доене. Около 90% от овцете имат еднофазово отделяне на млякото. Главата е продълговата, без рога и вълна. Срещат се и животни с оцветена глава или с черни петна по нея. Шията е дълга, гърбът и крупата са прави. Опашката е средно дълга, тънка и покрита с вълна, рядко гола. Руното е бяло или цветно с еднородна или смесена вълна. Костната система е здрава, но понякога се срещат изнежени животни с черни задни крака или петна по тях. Овцете от популацията се отличават с много добри адаптивни способности, висока жизненост и устойчивост. Важно за адаптацията на овцете от Синтетичната популация българска млечна през летните горещини, особено в условията на промените в климата, е обстоятелството, че размера на потните жлези през лятото се увеличава значително. Това позволява тялото да се темперира през кожата и избягването на респираторните заболявания, характерни за овцете от Източнофризийската порода. Средният генетичен потенциал на овцете-майки за доен период е около 150 до 200 л, като реализирането на този признак зависи най-вече от осигурените условия на хранене и отглеждане. Първото заплождане обикновено става на 18 месеца, но е възможно заплождане и на 9–10-месечна възраст. Продължителността на бременния период е от 143 до 157 дни. Биологичната плодовитост е висока – над 150 агнета от 100 овце-майки. Както казахме по-горе, доминиращи през последните години са овцете от СПБМ и нейни кръстоски с други млечни породи, развъждани в голяма част от частните стада. Това от своя страна, води до наличието на съществено, научно необосновано фенотипно и генетично разнообразие и различно ниво на продуктивност, поради което животните от тази популация са обект на постоянна критика. Селекцията в тези стада се води от неправителствените Развъдни организации, чиято дейност за съжаление поради ред причини и проблеми, на сегашния етап се свежда основно до контрол на продуктивните признаци. Това е необходимо условие за първоначално натрупване на информация, но не е достатъчно за развитието и консолидирането на популацията. На практика, единствените стада, в които се провежда реална развъдна дейност при строго спазване на поставените селекционни цели, са тези от системата на Селскостопанска Академия (ССА) – ЕБ - ДП към ЗИ-Шумен, ИЖН-Костинброд, ЗИ-Стара Загора, ИЗ-Карнобат. Произвежданите в посочените научни звена елитни разплодни мъжки и женски животни са желани и търсени от фермерите с цел повишаване млечността на

овцете, като ежегодно Институтите продават главно кочове и мъжки агнета за разплод. Научният подход при прилагането на методите на селекцията и контрола на продуктивните качества, доведе до определяне параметрите на продуктивността им, които ги характеризират като най-добрите кочопроизводни и консолидирани стада на популацията. По данни на Райчева и сътр., (2010), достигнатата биологична плодовитост (144–150%), средна млечност за 120-дневен доен период (Земеделски институт, Шумен – 133 л; ИЖН, Костинброд – 116,2 л; Институт по земеделие, Карнобат – 111,5 л) в стадата на ССА отговарят на изискванията на популацията (Инструкция за контрол на продуктивните качества и бонитировка на овцете от СПБМ – 2003, 2013). Отделните институтски стада се характеризират с изградена линейна структура, която трябва да послужи за изграждането на генеалогичната структура на популацията. Основно се извършва чистопородно „вътрешно-линейно развъждане” с кочове собствено производство. Прилага се хомогенен подбор, съчетан с умерен инбридинг. Овцете се осеменяват изкуствено. Работи се по индивидуален случен план, като стремежът е най-благоприятно да се съчетават животните от различните генеалогични линии, създадени на основата на действалите високопродуктивни вносни и наши елитни кочове, наложили се като подобрители в стадата. Към настоящия момент, броят на овцете, кочовете и генеалогичните линии в стадата на ССА е както следва в табл. 2. Млечността е основен селекционен признак при овцете от СПБМ и млечно направление. Определя се чрез измерване на количеството мляко в литри, издоено през дойния период на животните, съгласно методите, посочени в номенклатурата на Международния комитет на контрол на животните (ICAR) (Инструкция за контрол на продуктивните качества и бонитировка на овцете от СПБМ – 2003, 2013). Млечната продуктивност на овцете от СПБМ в стадата на ССА за 2013 година е отразена в таблица 3. Независимо от наблюдаваното известно занижение, в някои от стадата, спрямо 2009 година (Райчева и сътр., 2010), получените резултати показват, че като цяло, животните покриват и надвишават селекционните изисквания за I-ви и клас Елит и Елитрекорд на популацията (табл. 4). За конкретната 2013-а година, общият процент на елитните овце-майки е най-висок в стадото на ЗИ-Стара Загора (80,6%), следвани от стадата на ЕБ - ДП към ЗИ-Шумен (67%), ИЗ-Карнобат (59,5%) и ИЖН-Костинброд (57%). Процентът на животните с млечност под изискванията за I-ви е най-нисък в стадото на ЗИ-Стара Загора (1,7%). По наше мнение, по-ниската млечна продуктивност не отразява генетичните заложби на животните, а по-скоро е резултат от небалансира-

Табл. 5. Биологична плодовитост на овцете от Синтетична популация българска млечна, в стадата на ССА – 2013 г.

Дзвиски, възраст 18 месеца

Кочлета, възраст 18 месеца

Кочове

ЕБ - ДП към ЗИ - Шумен

65,3

88,3

118,2

134

ИЖН - Костинброд

53,8

89,0

131,4

ЗИ - Стара Загора

57,1

82,6

101,0

114,4

ИЗ - Карнобат

51,9

81,2

92,5

на I агне, %

на II агне, %

ЕБ - ДП към ЗИ - Шумен

118

160,2

124

150,2

ИЖН - Костинброд

122

ЗИ - Стара Загора

133,3

ИЗ - Карнобат

135,7

Научно звено

Табл. 6. Средно живо тегло на овцете от Синтетична популация българска млечна, в стадата на ССА – 2013 г., кг

но хранене и други негенетични фактори, които ще коментираме по-надолу. Проведените до сега изследвания, свързани с установяване ефекта на някои фактори (поредност на лактация, година на раждане, линейна диференциация, възраст на заплождане, тип на вимето и метод на изчисление) върху варирането на фенотипните параметри на продуктивните признаци при овцете от СПБМ отчитат високодостоверно влияние на фактора – годината на раждане. При всички Институтски стада, варирането на дойната млечност е високо и показва, че бъдещата селекционна работа трябва да бъде насочена към нейното повишаване. Това, разбира се, е възможно да бъде постигнато при осигурени оптимални условия на хранене и отглеждане, каквито в последните години са трудно осъществими. Вторият по важност контролиран селекционен признак е плодовитостта. Този компонент от общия генотип на Синтетичната популация българска млечна е внесен от Източнофризийската порода. Най-висока биологичната плодовитост за агнилна кампания 2013 е достигната в стадото на ЕБ - ДП към ЗИ-Шумен (160,2% на 1-во и 150,2% на 2-ро оагване) (табл. 5). Целта на селекцията при всички стада е да се увеличи броят на овцете имащи главно по 2 агнета. По отношение на тегловното развитие, животните също отговарят на поставените селекционни изисквания (табл. 6). Традиционно, животните от стадото на ЕБ - ДП към ЗИ-Шумен, се отличават с по-високо живо тегло, което е наследено от основата и отчасти от породите-подобрителки в конкретното стадо. От приведените данни, свързани с продуктивността на овцете от Синтетичната популация българска млечна, отглеждани в институтските стада, може да се направи заключение, че в резултат на множеството целенасочени научно-обосновани схеми, експерименти и разработки, те са достигнали поставените селекционни лимити и са перспективни за селекцията. Независимо от това, резултатите показват, че вниманието на селекцията, основно трябва да се насочи към повишаване на млечността и плодовитостта, като втори се-

Научно звено

лекционен признак. Изпълнението на тази задача е свързано с решаването на редица проблеми, както за Институтските стада от системата на ССА и колекционните такива, поддържани в ТУ – Ст. Загора и АУ – Пловдив, така и за овцете от цялата популация. ПРОБЛЕМИ Основните и належащи за решаване проблеми бихме могли да идентифицираме по следния начин: Основен и ограничаващ фактор за поддържане на генеалогичната структура на стадата са крайно недостатъчните и с тенденция за постоянно намаление, финансови ресурси. Усъвършенстването на популацията при сега съществуващата структура се извършва на принципа на ротация на разплодниците от отделните генотипове и на съществуващите генеалогични линии. Това позволява, преди всичко, да се типизира популацията и в същото време да се избегне повишаването на генерационният коефициент на инбридинг. Поддържането на линии и използването им е динамичен процес, като промените в него се определят от ефекта на реализирания генетичен прогрес и зависи от редица икономически фактори. Липсата на финансови ресурси определено прави невъзможно поддържането на достатъчен брой разплодни мъжки животни в една генеалогична линия и води до стесняване на генетичното разнообразие, повишаване нивото на инбридинг и загуба на ценни линии. Не е възможно и производството на достатъчен брой разплодни мъжки и женски животни за нуждите на фермери и рРазвъдни асоциации, което е ограничаващ фактор за консолидирането на Синтетичната популация българска млечна. Усъвършенстването на овцете от СПБМ е свързано с провеждане на експерименти, изпитване на нови научно-обосновани схеми и извършване на анализи и изчисления чрез съвременни софтуери и апаратури. Научните колективи не разполагат с необходите финансови ресурси и нямат достъп за участие по европейски проекти и програми. Липсва единна база от данни за съществуващите

генеалогични структури в стадата за извършване анализ на генетичния варианс за оптимизиране на селекционните схеми. Към настоящия момент няма работеща лаборатория за доказване на произход. Не се извършва преценка на кочовете чрез определяне на развъдната стойност. Налице е предпоставка и за намаляване броя на поголовието. В условията на финансово затруднение се извършват продажби на по-голям масив от млади и елитни разплодни животни, което ще доведе до нарушаване на възрастовата и генеалогичната структура на институтските стада, а от там и на популацията като цяло, без отчитане на мнението на научните сътрудници участвали в нейното изграждане, развъждане и усъвършенстване. Подобни принудителни продажби, няма как да не окажат влияние и върху нивото на продуктивност в институтските стада. Настоящият статут и системите на подпомагане на експерименталните и колекционните стада, които се отглеждат в Научно-изследователските институти в ССА и някои Университети. Предвид спецификата на работа с тях – производство на мъжки и женски разплоден материал за цялата страна, провеждане на научни експерименти и учебен процес, е необходимо те да бъдат субсидирани целево и в достатъчна степен. Ненапразно в миналото тези стада са имали особен статут и са били наричани „племенни разсадници“. Сериозен проблем е липсата на достатъчно земя за пасища и производство на фуражи, което ограничава пълноценното изхранване на животните и неминуемо рефлектира върху тяхната продуктивност. Остарял и неотговарящ на съвременните изисквания сграден фонд за отглеждане на животните. Голямото текучество и ниският образователен ценз на изпълнителските кадри, оказва отрицателно влияние върху продуктивността и изявата на генетичните заложби на животните. Неясна национална политика по отношение на породния състав в овцевъдството. Липсва отговор на въпроса, какво овцевъдство да развиваме приоритетно – високопродуктивно, с високопродуктивни културни породи или нископродуктивно, с местни аборигенни породи овце? В настоящия момент местните, определени като застрашени от изчезване породи овце, са субсидирани в много по-голяма степен от останалите високопродуктивни комерсиални породи. Посочените проблеми не се разглеждат за първи път и когато се обсъжда и критикува нивото на продуктивност в институтските стада, в които определено са най-типичните животни от Синтетичната популация българска млечна и се извършва реална селекция, би следвало да се отчитат и вземат под внимание. Единствено, в тези научни звена периодично се извърша анализ на промени-

те в нивата на основните селекционни признаци, тяхната изменчивост и причинни компоненти през различните етапи от развитието на формираните вече генетични структури. Голяма част от посочените, по-горе проблеми, са застъпени в разработената Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в българия в периода 2014–2020 г. и все още чакат своето решение. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ Важен момент при управлението и развитието на Синтетичната популация българска млечна е необходимостта от поддържане на достатъчно голям по своите размери нуклеус за поддържане на генетичния варианс, който ще е източник на генетичен прогрес в нуклеусовите стада. Това ще спомогне за определянето на селекционна стратегия по отношение на очакванията за необходимото производство на мъжки и женски разплодни животни. От изключително значение е и нуждата от създаване на база от данни за съществуващите генеалогични структури в стадата, от гледна точка на тяхната хетерогенност и постигане на максимален хетерозис и икономическа възвращаемост, реализирана чрез оптимизация на целите на селекцията и схемите за тяхното постигане В търсене на пътища за увеличаване на генетичния прогрес и в отговор на повишения интерес на фермерите към световноизвестните високопродуктивни млечни породи овце, научните колективи от системата на ССА работят по проекти, насочени към оптимизиране на селекционните схеми при отделните стада и специализирани линии с участието на навлезлите чужди породи. Получените до момента резултати са свързани с оценка на продуктивните признаци на получените кръстоски и резултати от използването в схемата за създаване на линии с висока млечност и плодовитост на породите Лакон и Хиос за усъвършенстване на Синтетичната популация българска млечна. При породите от млечно направление, общият дял на овцете, отнасящи се към Синтетичната популация българска млечна е най-голям (около 70%). Това, само по себе си означава, че са необходими много усилия и провеждане на сериозна селекционна работа по изграждането на развъдната й структура и нейното развитие. Факт е, че съществува значително фенотипно и генетично разнообразие и различно ниво на продуктивност между отделните частни стада и че не толкова голяма част от тях могат да бъдат отнесени към типичните представители на СПБМ. Такива са стадата, създадени на основата на закупени от институтите животни и в които в последствие, стопаните спазват необходимата развъдна дисциплина. В много стада от останалата част на популацията, животните са подложени на стихийно кръстосване

с други, предимно чужди млечни породи, което нарушава цялостно нейната вътрепопулационна структура. Конкурентоспособността и икономическата устойчивост на продуктивните системи в овцевъдството са ключов фактор за успешния бизнес на фермерите днес. Това обяснява и техния стремеж да обновяват генетически по-бързо стадата си, отколкото това е възможно по пътя на чистопородното развъждане. Типичен пример в това отношение е Синтетичната популация българска млечна овца, която се намира в процес на непрекъснато генетическо обновление. Методиката на създаване на популацията позволява в нейната вътрепородна структура да се използва „отворен нуклеус”, т.е., тя се характеризира с отворена система на селекция. Това позволява, освен основното чистопородно развъждане, в някои случаи, периодично да се прилага облагородително кръстосване с разплоден материал от участвалите в създаването на СПБМ, млечни породи овце и от други световно известни високопродуктивни млечни породи. В последно време, в хода на непрекъснатото генетическо обновление се включват и породите Асаф, Лакон и Хиос. В процеса на кръстосване, в първата генерация безспорно се получават животни, които общо взето превъзхождат със своята продуктивност и плодовитост изходните майчини форми. Това са очаквани резултати, които се дължат на хетерозисния ефект, чиито фундаментални теоретични основи са добре проучени и описани от години насам (Бойковски, 2006). Истинските проблеми при подобен подход се появяват при следващото управление на генетичните изменения на получените кръстоски. Една от основните причини за генетични загуби в Синтетичната популация е липсата на предварителна стратегия, в която ясно да са представени приоритетите в селекционните цели и начина, по който ще бъдат постигнати. Липсва проверена и работеща схема за кръстосване за отделните стада, която да гарантира максималния хетерозис и генетично превъзходство над изходните форми или дори и да има такава, фермерите, често са обладани от несигурност и пред тях винаги стои въпроса за използването на нови и нови породи в селекцията на техните стада. Това води до проявата на нови генни взаимодействия в следващите генерации след първата и то, по-често в негативна посока. Развъдната дейност за популацията е изцяло в ръцете на Развъдните организации, поради което Научните колективи не разполагат с необходимите механизми и лостове да спрат този процес. Типизирането и получаването на продукция според генетичните заложби на овцете от СПБМ, може да стане само при добро познаване на млечното овцевъдство и компетентното прилагане на прин-

ципите на съвременната селекционна наука. Постигането на реални успехи в развъдно-подобрителната работа със Синтетичната популация българска млечна е възможна само, ако бъдат включени и ангажирани водещите научни специалисти от системата на ССА и някои Университети, работещи с животните от популацията. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Стадата от Синтетичната популация българска млечна овца, отглеждани в системата на ССА, са уникални по своята същност. Както сега, така и в бъдеще, тяхната значимост ще е определяща главно с производството на мъжки разплодници и при финансова възможност на женски шилета за разплод за задоволяване нуждите на Развъдни асоциации и фермери, с цел усъвършенстване на вътрепопулационната структура и консолидирането на Синтетичната популация българска млечна. Това ни дава основание да изкажем становището, че развитието и усъвършенстването на този генетичен ресурс от Националния генофонд на страната, трябва да продължи, чрез съхраняване и подобряване на постигнатите високи стойности на основните селекционни признаци и подобряване качеството на получаваните продукти, съобразно съвременните изисквания на пазара. От представения преглед става ясно, че адекватен отговор на поставените сериозни проблеми, в рамките на Развъдните организации, извършващи развъдната дейност с овцете от СПБМ, не може да бъде получен. Наложително е, да се създаде единна стратегия, в която ясно да са представени приоритетите в селекционните цели и начина, по който ще бъдат постигнати, за бъдещото развитие на овцете от Синтетична популация българска млечна. Това, няма как да се случи без участието на утвърдените научни специалисти, които добре познават проблемите в млечното овцевъдство и работят с животните от популацията. В настоящия труден момент за фермерите е необходимо науката да бъде близо до тях. Обединяването на усилията на държавата, в лицето на Министерство на земеделието, развъдните организации, научните институции и фермерите, за развитието и усъвършенстването на овцете от СПБМ, е правилният подход за решаването на проблемите. Включването на научните колективи за решаване на основните за дадено направление проблеми е начин за утвърждаване на съвременната селскостопанска наука като фактор и генератор в симбиозата между наука и практика. * в научния доклад са използвани материали от проведената на 22.05.2014 г. Кръгла маса „Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България”, организирана от Института по животновъдни науки – Костинброд.

ПОРОДИ

ЩРАУСИ. Произход, одомашняване и разпространение Темата подготви екип: Проф. д-р Джеймс Сейлс, проф. д-р Димитър Чотински, Роде Юнивърсити, Южна Африка Инстнитут по животновъдни науки, Костинброд

БРОЙ 3-4 / 2017

ният представител на Арабския щраус, Struthio camelus syriacus е бил убит северно от Бахрейн между 1940 и 1945 г. Одомашняването на щрауса е станало главно като резултат от използуването на перата му в женската мода. По времето на Британската кралица Елизабет I дамите са ги носели в косите си, а Мария Антоанета от Франция е довела модата за носенето им по дрехите. До XIX век перата, всички от дивите птици, са били доставяни от Северна Африка, Арабия и Палестина. Когато броят на дивите птици намалял силно поради безмилостния лов били направени усилия за опитомяването и развъждането им в няколко страни.

до 60 000 000 години на западния бряг на Черно море, на остров Самос, в Египет, Алжир, Танзания, край жълтата река в Китай, на брега на Шанси и в Монголия. Само преди около милион години те се преселват на юг през Африка. Днес диви видове на щрауса обикновено се намират на затънтени места, главно в сухата част на Африка. Това са Struthio camelus camelus в пустинята Сахара, Египетски Судан и западното крайбрежие на Червено море; Struthio camelus molybdophanes в Етиопия и Сомалия; Struthio camelus masaicus в Източна Кения и Танзания и Struthio camelus australis южно от реките Замбези и Кунан в Южна Африка. Послед-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Щраусите са събудили интереса на хората от незапомнени времена. Те се споменават в Библията и други най-ранни архивни предания на човека. Древните египтяни са се възхищавали на щраусовите пера като символ на правдивостта поради чудната им хармоничност. Римските императори са излизали с тях на парад, впрягали са ги в колесници, мозъците им са присъствали като деликатеси на пиршества, а римските дами са ги яздили на публични церемонии. Асирийците са ги смятали за свещени птици. През средните векове Уелският принц Едуардс, известен като черния престолонаследник, е украсявал своя щит с три пера, а войниците на Зулу в Южна Африка са се окичвали с пера от тях. Щраусите принадлежат към малък разред, известен като Ratitae или бягащи птици. Без съмнение това е най-едрият жив представител на този клас в света. Сравнително най-близо до него са Косовари и Ему в Австралия, Реа в Южна Америка и Киви в Нова Зеландия. Арабското наименование на щрауса означава „камилска птица“, понеже неговият профил от разстояние удивително наподобява на този на камилата. Около произхода на Ratitae съществуват много неясноти. Вкаменели останки на щрауси са намерени от преди 20 000 000

Одомашнени щрауси били държани от някой фермери в колонията Кейп още през средата на 17-oто столетие. Шведският пътешественик д-р Спарман съобщава през 1755 г., че много фермери в Кейп са имали известен брой одомашнени щрауси в техните ферми, за да се снабдяват с пера, които са използвали в метлите. Първите щраусови пера са били експортирани от Колонията Кейп през 1826 г. Приблизително 31 000 щраусови пера главно от убити щрауси били продадени от 1827 до 1833 г. на пазара в Кейп. Произходът на отглеждания във фермите щраус и усъвършенствуването на домашните видове Struthio camelus var domesticus, известен като домашен щраус, Африкански черен, Израелски черен или Oudtshoorn изглежда неясен. Първите щрауси вероятно били развъждани затворени от французи в Алжир. Макар щрауситe да са успешно развъждани около 1857 г. в Алжир, изглежда че първите излюпени яйца от одомашнени щрауси в Южна Африка са получени в района на Грааф Рейнет и Бюфорт от 1860 до 1866 г. Това е станало след като в Южна Африка през 1860 г. са били въведени телените заграждения и започва отглеждането на люцерната – култура, която е идеална храна за щраусите. През 1869 г. Артър Дъглас, щраусов фермер от Грахамстоун създава прост, но сполучлив инкубатор за щраусови яйца. По-късно, след внасянето на инкубатор от чужбина вече става възможно да се отстранят яйцата от гнездото и пилетата да се излюпят при контролирани условия. От 1870 г. аукционите (търговете) на пера в Моселбей били основани на професионална основа. Перата били експортирани до Лондон, Париж и Ню Йорк. По това вреве отглеждането на щрауси било локализирано в района на Клеин Кароо на колонията Кейп. Броят на одомашнените щрауси от 80

при преброяването в колонията през 1865 г. се е увеличил до повече от 32 000 броя за 10 години. Района на Аудтшорн не е бил първоначален лидер на щраусовата промишленост в Южна Африка, но създаването на тази промишленост в него е показано с 2500 броя щрауси през 1875 г. През 1878 г. на аукциона в Моселбей са се получавали около 55 US долара за 1,25 либри пера. По това време в Европа има тежка депресия, поради което цената на перата през 1879 г. започва да варира и пада според търсенето и понякога свръхпроизводството. Оживление настъпва отново през 1886 г. главно понеже се използват щраусовите пера при откриването на Британския парламент от кралица Виктория. Макар да е имало криза от 1894 до 1899 г., промишлеността на щраусовите пера се развива постоянно. След АнглоБурската война (1899–1902) до 1914 г. настъпва така наречения „втори бум на щраусовите пера“ и окръг Аудтшоорн забогатял. Макар даже до 1914 г. да е имало повече щрауси в Източен Кейп, отколкото в окръг Аудтшоорн, последният се наложил като централно място в отглеждането на щрауси. Това се дължало на леко соления вкус на водата, леко солените почви и наличието на вода за напояване от реките за отглеждането на люцерновите полета в този окръг. Както Йоханесбург и златото, Аудтшоорн се свързва с щраусите. Към 1910 г. в колонията Кейп са отглеждани 750 000 птици даващи 750 либри перушина годишно и донасящи печалба от 2 милиона лири. През 1913 г. щраусовите пера заемат четвърто място в експорта на Южна Африка след златото, диамантите и вълната. Една либра (454 г) пера по това време обикновено донася повече от 12 лири. През този период се изнасят и живи щрауси. Д-р Чарлс

Скетчли изнася 200 щрауса от Кейп Таун до Калифорния през 1882 г., от които 22 преживяват дългото пътуване през Буенос Айрес и Ню Йорк с параход и Чикаго и Отава с влак. Други 23 птици са импортирани от г-н Е. Джонсън в Сан Диего през 1884 г. Щрауси са внесени също в Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка. През това време са проведени и някой научни изследвания върху щраусите. Проф. Дуерден от катедрата по Зоология в Университета в Грахъмстоун изследва появата на поизтънели участъци от ствола на щраусовите пера по подобие на прекъсването на вълната (гладна вълна). С развитието на Земеделския колеж в Гроотфонтейн през 1911 г. е бил основан отдел „Щрауси“ от проф. Дуерден, като изследовател по въпросите на перата и развъждането. Фермерите, отглеждащи щрауси, осъзнават още преди 1890 г., че перата на отглежданите птици не са идеални. Поради тази причина, за да се подобрят линиите в Кейп чрез еднократно съешаване са импортирани на няколко пъти между 1876 и 1903 г. от Триполи, Алжир, Мароко и Тунис диви птици. Перата на Берберийските птици (Северноафрикански щрауси) са били по-закръглени и сбити, с по-голяма щирочина на пухкавата перушина в по-долната част и по-малки върхове. С ефективна селекция, кръстосване и отбор, добро качество на перата е получено през 1910 г. Развъдчиците в ЮАР осъзнават, че трябва да произвеждат пера с ненадминато качество, поради наложената от американските и по точно Калифорнийските развъдчици остра конкуренция. Първата книга по отглеждане на щраусите е написана през 1877 г., друга през 1881 г., а през 1913 г. се появява и книга, която разглежда въпросите за фуражите и храненето на щраусите. Големите социално-икономически последствия по целия свят

от Първата световна война, появата на автомобила, антиперовата кампания в чужбина, свръхпроизводството на пера и разстроеният местен пазар са били някой от причините през 1911 г. да започне поредната криза в този бизнес. При относително високата скорост на леките коли, дамите повече не се интересували от вида на широките шапки, които са носили с безгрижие при по-бавните, теглени от коне карети. През 1914 г. щраусовата промишленост се срутва и банкрутите стават нещо обичайно. Приблизително от 1 000 000 щраусите в Южна Африка намаляват до по малко от 400 000 през 1916 г. и остават само 23 500 през 1930 г. Тогава много фермери просто оставят животните си извън загражденията на свобода, където повечето от тях умират. За съжаление това е краят не само на промишлеността, но и на обещаващите и интересни развъдни експерименти в Груутфонтейн. През 1920 г. в САЩ остават само 231 птици. Обаче положителен е резултатът, че на отглеждането на щрауси се дължи въведеното култивиране на люцерната от фермерите в Аудтшоорн. Може да се каже, че без щраусите Южноафриканската фермерска общност щеше да е по бедна. През 1924 г. в Южна Африка се създават щраусови земеделски кооперативи, които имат за цел да регулират пазара, да стабилизират цените и да развият отново промишлеността.Цената на перата обаче рязко спаднала до една трета от нивото си от времето на бума и намалява още повече през годините на световната депресия. Докато преди това са се търсели главно бели пера, към този момент и други асортименти пера влизат в употреба. Също така търсенето на щрауси за лов нараства и месото се използва за производство на „пастърма“ (сушено на слънце месо, сухо месо). Макар да е имало краткотрайно

съживяване на модата на перата през късната 1930 г., Втората световна война попречва на развитието на този бизнес. Така се стига до краят на Южноафриканските щраусови фермерски кооперативи. Съвременната щраусова промишленост датира от 1945 г. Земеделският кооператив Клейн Кароо е основан на 25 май 1945 г. от 120 фермера от района на Малък Кароо. Кралицата на Великобритания, сегашната кралица-майка, посещава Южна Африка през 1947 г. и се отнася благосклонно към производството на щраусовите пера. Отново се провеждат търговете на пера от 1947 г. в Аудтшоорн. През 1959 г. селскостопанският кооператив в Клейн Кароо спечелва контрола над всички щраусови продукти. Първата в света кланица за щрауси е построена през 1963– 1964 г. в Аудтшоорн, главно за проиизводство на „пастърма“ и прясно месо за местна консумация. Търговията на кожени изделия, изработени от щраусови кожи започва през 1969–1970 г., когато близо до кланицата е построен цех за щавене на кожи. Щраусовите кожи днес носят най-големи приходи на фермерите. От тях се правят луксозни обувки, ръчни чанти и портмонета, популярни в Европа и САЩ. Цехът за щавене е разширен първоначално през 1974 г. и капацитетът му е увеличен двукратно в сравнение с началото. Нова кланица е построена през 1980–1981 г., дължащо се на задокеанското търсене на щраусово месо. Поради нарасналата популярност на кожените изделия и на това месо през 1989 г. е направено второ разширение на цеха и на кланицата. Единствената „канализирана“ маркетингова система на земеделския кооператив в Клейн Кароо определено организира и подпомага продажбата на такива продукти в максимална полза за производителите и защитава Южноафриканската

промишленост. През 1995 г. общите приходи от продажбата на щраусови продукти от селскостопанския кооператив в Клей Кароо възлизат на 52,2 милиона щатски долара. Обаче, поради суровите засушавания, довели до пропадане на реколтата в началото на 1990 г. все повече и повече фермери извън района на Малък Кароо се захващат с отглеждането на такива животни. Те започват да възразяват срещу силното регулиране на Южноафриканската щраусова промишленост чрез наложената от този кооператив нормативна уредба. Кланицата му е единствено лицензирана да коли такива птици. Поради трудности при транспортирането на по големи разстояния промишлеността е съсредоточена в район на около 100 км радиус около Аудтшоорн. Само купувачи, избрани от кооператива в Клейн Кароо са имали право да купуват кожи по определени от него цени. За другите потенциални купувачи е било трудно, ако не и невъзможно да получават щраусови кожи. Зараната на експорта на разплоден материал, за да се предпази промишлеността от потенциални конкуренти в чужбина също не се е увенчала с успех. Щраусите бавно са се разпространили през Малък Кароо и в Намибия и от там извън пределите на Южна Африка. Контрабандният им трафик от Южна Африка до други страни се разраства сериозно. Американската щраусова асоциация е била създадена в Тексас през 1988 г. През 1991 г. е имало достатъчно развъден материал извън от Южна Африка, за да се развие промишлеността в тези страни. Всичко това довежда до прекратяването на „единствения канал“ на търговия от селскостопанския кооператив в Клейн Кароо на 26 октомври 1993 г. Това означава, че щрауси и щраусови продукти могат да се търгуват свободно в Южна Африка. Производителите на щрауси биха могли да

правят собствена маркетингова стратегия. Ембаргото и контролът, извършван върху експорта на щраусов развъден материал, обаче се запазват. По това време в Южна Африка се създава Национална щраусова асоциация на развъдчиците, която включва Малък Кароо, Източен Кейп и Трансваал. През 1997 г. има щрауси навсякъде по света – от Канада до Нова Зеландия. През 1995 г. в България за първи път са внесени 2 женски и 1 мъжки щрауси в Плов-дивска област. Две години по късно Николай Вареник създава фирмата „Дял“ за отглеждането на щрауси в с. Баново, Варненска

област. В момента там се отглеждат около 70 броя щрауси. Работата във фирмата продължава неговата съпруга Людмила Вареник. Друга по голяма фирма за отглеждане на щрауси е създадена от Иван Михов в Добричка област и с. Иваново, Русенска област. Тази фирма досега е внесла около 300 броя еднодневни щрауси. Във фирмата на Косьо Рачев се отглеждат около 20 броя щрауси в с. Хайредин, Врачанска област. Щрауси се отглеждат и във фирмата „Малък Искър“, гр. Етрополе, Софийска област, фирмата на Бойко Димов в с. Гълъбник, Пернишка област и др. В България броят на отглеж-

даните щрауси в една ферма е сравнително малък. Средно в една ферма се отглеждат 20–30 броя родители. Най-големи са фермите за щрауси в с. Иваново, Русенска област и в с. Баново, Варненска област. На 1 декември 1999 г. бе учредено Дружество на щраусовъдите в състава на Съюза на птицевъдите в България. Поради преждевременната смърт на председателя на дружеството Никола Вареник на 8 май 2000 г. на Общото събрание на дружеството в гр. Ловеч за председател бе избрана неговата съпруга Людмила Вареник, а за председател на Контролния съвет – Косьо Рачев.

Хранене и отглеждане на щрауси за разплод

Репродукцията е крайъгълен камък при отглеждането на всички видове селскостопански животни. Макар щраусът обикновено да е свързан с полусухата среда на Африка, той сполучливо се развъжда почти във всяка точка на света, от пустинята в Судан до покритите със сняг равнини на Канада. Размножителният сезон при щрауса е синхронизиран фотопериодично и започва по време на периода на намален светлинен ден и продължава през пролетта и след това. Приблизително 10 дни след съешаването женските започват да снасят яйца. Размножителният сезон трае от юни до февруари в Южна Африка, юли до октомври в Зимбабве, март до септември в Израел и март до октомври в Европа. При щраусите е установено, че промените в нивото на половите хормони става постепенно, а не внезапно както е при другите видове птици. Така например количеството на естрадиола при женските щрауси се увеличава от март до август и достига своя пик през м. май, а количеството на лутеинизиращия хормон в кръвната плазма се увеличава през февруари и при двата пола. При мъжките щрауси количеството на тестостерона се покачва през м. април. Изглежда че или високата температура, по дългата продължителност на деня или наличността на храна са факторите, които обуславят размножението при щраусите. Използването на изкуствената светлина е полезно средство за стимулиране при щраусите за разплод да се удължи яйценосният период. Женските се стимулират към

сексуална активност чрез появата на розова кожа на краката и човката както и друга видима активност на ухажаване на мъжкия. Дивите щрауси изискват три или повече години (мъжките 4 години) да станат полово зрели. Средно женската снася 15 яйца, едно всеки втори ден и после почиват 7 дни. Носливостта и оплодяемостта са първоначално ниски, но подобрението бързо започва когато птиците съзряват, евентуално се влошават отново когато те са на известна възраст. Щраусите могат да се използват за разплод около 40 години, а да живеят до 70 години. Селекция на разплодните щрауси Селекцията на разплодните щрауси чрез подържане на добър регистър не е била практикувана, тъй като щраусите са одомашнени около 1865 г. Няколко експеримента по развъждане са били проведени между 1905 и 1914 г. за подобряване качеството на перата, но са били прекратени поради рухването на пазара на перата през 1914 г. Повечето птици са клани на 12- до 14-месечна възраст. Първата селекция на птиците, предназна-

чени за разплод е направена точно тогава. Чрез селекцията прекъсването на паузата след 15 поредни яйца може да се постигне. Селекцията (отбора) може да се постигне само чрез повтаряне контрола на едни и същи признаци в течение на няколко сезона. Също така селекцията само по един специфичен признак може да намали друг признак. Селекцията по зрителен път без регистър е опасна. Признаците, които могат да се приспособят в селекционни индекси за женските са количеството на произведените яйца, размера на яйцата, дебелината на черупката на яйцето, преживяемостта на пилетата и усвояването на фуража от пилетата. Скоростта на растежа на пилетата и темперамента са признаци, които могат да се оценяват при мъжките. Отглеждане на разплодните щрауси Боксове за размножение. Разплодните птици трябва да се отглеждат в отделно помещение, което е изолирано от това на пилетата и подрастващите. Това се прави с цел да се предотврати разпространението на някой болести. Интензивна система. При тази система се поставят 1 мъжки с 2 женски щрауса, като се осигури съвместимост между тях. Най-добрата селекция може да се проведе, само ако се използва система където един мъжки е в заградено място с една женска. Двойките за размножение трябва предварително и подходящо да се установят и отбелязва тяхното потомство. Мъжките и женските щрауси трябва да се движат в отделно заградено място за няколко месеца преди размножителния сезон. По този начин те са по възбудени полово. Тестирането на оплодяемостта при мъжките е за препоръчване. Ако мъжкият е несъвместим с женския щраус, двойката трябва да се размени. Обаче това решение не може да се направи без задълбочено изследване. Местенето на щраусите от едно заградено място в друго може да спре снасянето за 6 седмици. Затова двойката птици трябва да се постави заедно преди размножителния сезон. Така те могат да установят своето размножително поведение. В САЩ е развита система, която позволява женските да избират мъжките щрауси. За целта женският щраус се поставя в коридора между заградените места за размножение и в продължение на един–два дни да избере мъжкия. Тя дава знак за това чрез нощуване до бокса на мъжкия през нощта. След 3 до 4 дни свързването ще бъде пълно и двойката може да се постави заедно в същото заградено място. Полуинтензивна система. Щраусите предпочитат големи заградени места за размножение. Обаче, огромните заградени места могат да доведат птиците до това да подивеят и трудно да се управляват. Поради икономически причини фермерите ограничават заграденото място. Заградените места с двойките за размножение трябва

да се разделят посредством коридор от 1,8 м, за да се предотврати биенето и нараняването между мъжките от съседните боксове. Бодливата тел трябва да се избягва да се използва за ограда. Ивици (ленти) от светлооцветени транспаранти или метални табелки може да се прикрепят към оградите да ги правят по-лесно видими. Оградите могат да се направят от гладка тел или обработени пръти на височина до 1,5 м. Необходимо е също така да се махнат всички отпадъци след като оградата е издигната. Наличието на няколко сенчести дървета в заградените места е за предпочитане за подслон и усамотяване. Специални грижи трябва да се вземат, така че ограденото място да е добре отводнено. Ако яйцата не се отстранят от гнездото, женската ще продължи да снася докато се съберат от 12 до 16 яйца и мътенето започва. Ако яйцата се отстранят, снасянето се стимулира и то ще продължи до получаването на 48 до 60 яйца през целия сезон. Някакъв стрес, например присъствието на много непознати посетители всекидневно и кучета намаляват яйчната продуктивност. В някои райони отглеждането на щраусите в ранчо е предпочитан метод на развъждане. Съчетаващото отношение в този случай е 3 до 4 женски на един мъжки щраус. Продуктивността и оплодяемостта са най-високи при използването на полуинтензивната система на отглеждане на щраусите. След сезона на снасянето мъжките и женските щрауси се поставят в отделни заграждения (боксове). По време на почивния период повредената тъкан се възстановява. Селекцията, грижата за перата и ваксинацията трябва да се извърши по това време. Хранене на разплодните щрауси И при двете системи на отглеждане е необходимо да се организира правилно хранене на разплодните птици. Неправилното хранене на разплодните щрауси е било може би главната причина за ниската люпимост на щраусовите яйца в миналото. То е важен фактор, които оказва влияние върху броя на снесените яйца, качеството на яйцата и излюпените от тях пилета. Докато половата зрелост при дивите щрауси може да се достигне за 4 години, на одомашнените щрауси при даването на достатъчно количество храна те могат да бъдат готови за разплод при над 2-годишна възраст. След 14-месечна възраст увеличението на живата маса при женските е относително малко и нуждите от хранителни вещества трябва да се смятат еднакви с тези за поддържане до достигане на полова зрелост на 24 месеца. Важно е обаче да се предвидят увеличените нужди за минералните вещества (Ca и P), аминокиселини, витамини и енергия преди да се

Нуждите от аминокиселини (г на ден) и енергия (MJ на ден) на носачките при пълна продуктивност (Du Preez, 1991). Аминокиселини (г/ден) Енергия (MJ/ден)

За поддържане на живата маса

За яйчна продукция, включително черупката

Жива маса (кг)

Яйчна маса (кг)

100

105

110

1,2

1,4

1,6

119

138

158

Аргинин

5,7

5,87

6,12

3,56

4,15

4,74

Лизин

5,78

5,95

6,21

6,41

7,48

8,55

Метионин

1,86

1,90

2,0

2,67

3,10

3,56

Хистидин

2,54

2,61

2,73

1,91

2,20

2,50

Треонин

3,54

3,64

3,80

6,85

8,0

9,13

Валин

4,32

4,46

4,65

5,50

6,40

7,30

Изолейцин

3,50

3,60

3,76

4,55

5,30

6,10

Лейцин

6,90

7,14

7,45

9,0

10,50

12,00

Тирозин

2,33

2,40

2,50

3,70

4,30

4,90

Фенилаланин

3,82

3,90

4,10

4,06

4,67

5,30

Цистин

0,89

0,92

0,96

Триптофан

0,73

0,75

0,78

За поддържане

13,64

14,12

14,60

За активност

1,37

1,41

1,46

Яйчен жътък

2,30

2,68

3,07

Яйчен белтък

3,58

4,18

4,77

Черупка (1,8% от яйчната маса)

0,26

0,30

0,35

6,14

7,16

8,19

Протеин

Нужда от енергия

Общо

15,01

15,53

образува първото яйце. Периода на фоликулярния растеж при домашните птици е 7 до 8 дни и вероятно 16 дни за щраусите, в който случай искането за допълнителни хранителни вещества трябва да започне 18 дни преди първото яйце да е снесено. Искането за допълнително хранителни вещества трябва да се увеличи по сигмоидален начин, достигайки максимум 8 дни приблизително преди първото яйце да се снесе. От тази гледна точка напред нуждите от хранителни вещества за яйчна продукция би трябвало да останат на равно ниво и е само зависимо от количеството на хранителните вещества, отложени във всяко яйце. Това количество на половин яйце на ден, тъй като щраусите снасят едно яйце всеки втори ден. Нуждите от аминокиселини и енергия за подържане и производство на яйца при носачките са пресметнати и представени в табл. 1. Разплодната диета е напълно неподходяща за мъжките, но е много трудно да се намери практическо решение на този въпрос. Прекомерната консумация на Ca подтиска резорбцията на Zn, който е съществен за продукцията на спермата, докато твърде високото поемане на енергия ще доведе също така до свръх тегло на мъжките. Разделното хранене на мъжките, ако практически е възможно, би трябвало да бъде идеален

16,06

начин за превъзмогване на проблема на мъжките, консумиращи фураж за носачки. За препоръчване е мъжките да се държат в съседен бокс (заграждение) на поддържаща дажба и се въвеждат в бокса на женските няколко часа всеки втори ден за бракосъчетаване, но само след като женските са консумирали повечето от дневната дажба. Добавката на Ca под формата на грит предлага една възможност за женските. Нивото на Ca в дажбата в такъв случай не е необходимо да е много високо, макар че достатъчни количества на витамини и минерални вещества би трябвало да се доставят. Дажбите на разплодните птици могат да се доставят в ad lib или ограничена система. При храненето ad lib много груб фураж се включва в дажбата. Това е особено за препоръчване когато пасищата са в лошо състояние. При ограничената система на хранене концентрираната дажба трябва да се тегли ежедневно и се дава. Тази система може да е проблем при събирането по двойки, дължащо се на доминирането на някои птици на хранилките за хранене. Традиционно разплодните щрауси са прехранени. Това е причина за отлагането на мазнина, в резултат на което се получават неоплодени яйца при женските и се намалява качеството на

спермата при мъжките. Също така поемането на много протеин може да причини стрес и да се получат яйца с грапава повърхност на черупката. Освен това, ако точно минерални вещества и витамини не се осигуряват в дажбата на разплодните птици това ще причини смъртта на ембрионите и проблеми с краката на пилетата. Горното може да се опише като хранене на разплодни птици по време на яйценосния период. Правилното хранене на разплодните птици повреме на почивния период е твърде важно. Ниско енергетични балансирани дажби се изхранват като се използват груби фуражи и люцернови пасища. Не се дава зърно с изключение когато перата се скубят или през студено време. Щраусите

се довеждат бавно до слаба телесна кондиция през това време, за да реагират на „възбуждащото хранене“, което ще се даде през последните 2 до 4 седмици преди мъжките и женските да се поставят заедно. Възбуждащото хранене може да се състой от балансирана диета с 25% зърно или люцернова паша с 400 г царевица на птица на ден. Това ще стимулира сексуалната активност и така по-скоро яйчната продукция. След 2 до 3 седмици на възбуждащо хранене мъжките се поставят в боксовете (заграждения) за размножение, но се държат все още на възбуждащо хранене. Седмица по-късно мъжките се поставят заедно с женските и храненето се сменя с разплодна диета.

Инкубация на щраусовите яйца Процесът на люпене при щраусите, както и при другите птици започва след снасянето на яйцата и поставянето им при подходящи условия. Яйцето се опложда от сперматозоидите на мъжкия в яйцепровода на женския щраус. Развитието на белтъка, мембраната на черупката и черупката продължава, като яйцето се движи надолу по яйцепровода. Съществуват два начина на инкубация на щраусовите яйца: естествено люпене (инкубация) и изкуствена инкубация. Естествено люпене (инкубация) Гнездото е обикновена плитчина в земята, където женската започва да снася. Когато 2 до 3 яйца са снесени фермерът прави по-добро гнездо чрез изкопаване на дупка широка 1,80 м и 30 см дълбока в съсъдство с нея. Пръстта се маха и дупката се покрива с едър пясък. След няколко дни, когато женската свикне към новото гнездо, яйцата се поставят в него и се прави малък насип около него да предпазва от наводняване. Яйцата, снесени в дъждовно време са най-вероятно контаминирани с бактерии от почвата. Дъното на гнездото трябва да е хоризонтално (равно), в про-

тивен случай яйцата се търкалят и ще се удрят едно друго когато птицата ги обръща. За препоръчване е да се направи наклонен покрив (колиба) за покриване на гнездото. Той трябва да е около 9 м2, над земята, 3 м висок и отворения край да гледа по оста север–юг. Щраусовите яйца се инкубират за 42 дни. Температура над 27°С ще активира процеса. Нормално женските стоят в гнездото денем (от 8:00 до 16:00), докато мъжките лягат през ноща. По-време на люпенето се допуска да се охладят яйцата за

известно време. Яйцата трябва да се тестират (проверяват) дали са оплодени след две седмици. Това се прави чрез поставяне на яйцето между светлинен източник и наблюдателя (овоскопиране). Оплоденото яйце ще покаже тъмно петно на едната страна. Яйцата без такива петна може да се проверят отново след още една седмица и да се види дали петната вече са образувани. Изкуствена инкубация Помещенията, в които се държат инкубационните съоръже-

ния трябва да бъдат чисти и добре проветрени. Благоприятните условия са толкова важни колкото самата екипировка. Помещението трябва да може да подържа 15–20°С, поне 20% от въздуха на час трябва да се обменя, влажността не трябва да превишава 45%, колкото е възможно по-малко хора да влизат в помещението, подовете и стените трябва да са от такава конструкция, която да позволява ежедневно да се почистват и мият, преносим вентилатор трябва да осигурява допълнително движение на въздуха вътре в помещението. Натрупването на повече от 0,5% СО2 трябва да се избягва. Инкубаторът за 1000 яйца се нуждае от приток на 45 л/ч въздух за правилна вентилация. Процесът по-време на инкубация на щраусовите яйца може да се раздели на: преди люпене и след люпене. Преди люпене. Събирането на яйцата се извършва ежедневно около 3 часа след обяд, тъй като женските са склонни да снасят след обяд. Работниците трябва да наблюдават носачките, така че яйцата да се събират 10–15 минути след като са били снесени, особено през топлите дни. Това време е достатъчно за кутикулата да изсъхне. Яйцата не трябва да се оставят в заграденото място, ако температурата се повиши до 40°С. Подържането на хигиената в гнездото не позволява микробното замърсяване на яйцата. Почистване на яйцата. Работниците трябва винаги да дезинфекцират ръцете си преди да работят с яйцата. Белязването (маркирането) на яйцата е важно, за да се изчисли продуктивността на родителите. Особени грижи трябва да се вземат за почистването на зацапаните яйца. За целта може да се използва четка за почистване на нечистотите по тях. Почистването с парцал ще накара наличните бактерии върху повърхността на черупката да проникнат по-

дълбоко в порите. Почистването с хартия не отстранява бактериите, но уврежда кутикулата и излага яйцето на бактериално контаминиране. За почистване на повърхността на черупката трябва да се използва препарат за ограничен период от време и след това изплакването му да предотврати навлизането на дезинфектанта в яйцето и излагането на опасност на ембриона. Температурата на дезинфектанта и водата за изплакване трябва винаги да е над температурата на яйцето. Миенето на яйцето във вода по-топла от яйцето става причина вътрешната мембранада се разширява и затваря херметически черупката. Това предотвратява навлизането на бактериите в черупката. От изключително значение е миещата вода да е свободна от бактерии за предотвратяване всякакво контаминиране или инфекция. След измиването на яйцата те се фумигират преди да изстинат с калиев перманганат в 40% разтвор на формалдехид или с 1% Vircon. Всички предпазни облекла, носени от работниците, работещи с яйцата, трябва да се фумигират. Въздухът трябва да се отстрани много бързо с вентилатор от стаята, където са фумигирани яйцата. Съхранение на яйцата. Яйцата се съхраняват максимално 7 дни във вертикално положение. Температурата на яйцата се намалява до 15–20°С и се поддържа относителна влажност от 60–70%. Яйцата трябва да се обръщат веднъж всеки 24 часа докато се съхраняват. Лошото им съхранение преди инкубация е една от главните причини за ембрионалната смъртност. Инкубация и люпене Инкубацията се извършва в инкубатори, предназначени за щраусови яйца. Такива инкубатори се предлагат от фирмите Buckeye (Англия) и Victoria (Италия). Те осигуряват контролирана температура и влажност, ле-

кота при обръщането и добра въздушна циркулация. Притокът на въздух (45 л/ч/яйце) в инкубатора е жизнено важен за предотвратяване натрупването на СО2 и увеличаването на водните пари. След всяко люпене, инкубатора трябва напълно да се дезинфекцира. Преди поставянето на яйцата в инкубатора те трябва предварително да се затоплят до стайна температура за минимум 12-часов период. Те първо се овоскопират и пукнатите яйца се отстраняват. Макар да няма всеобщо мнение относно позицията (вертикална или хоризонтална) на поставените яйца вътре в инкубатора, добри резултати са получени когато яйцата се поставят в хоризонтално положение през първите 2 до 3 седмици. За първите три дни яйцата се обръщат три пъти дневно. Обръщането на яйцата стимулира развитието на кръвоносните съдове за собствената резорбция на хранителните вещества и също се извършва в природата от родителите. За останалата част от периода на люпене яйцата се държат във вертикално положение с въздушната камера на върха. В електронните инкубатори, яйцата се поставят при 45° ъгъл и се обръщат средно 6–8 пъти дневно (минимум 2 пъти, максимум 24 пъти) дневно автоматично. Препоръчва се температурата в инкубатора да се подържа 36°С, с допустими отклонения от 36 до 36,5°С и относителна влажност 28 до 34%, макар някой да препоръчват относителна влажност 37 до 38%. Яйцето трябва да загуби между 13 и 15% от теглото си по време на инкубационния период. При намаляване на влажността в инкубатора по-ниско от допустимата влажност се усилва изпарението през черупката, обратно – при увеличаване на влажността в инкубатора изпарението се забавя. Има данни, че при загуба на по-малко от

12–13% от теглото на яйцето люпимостта е 92,9%, а при загуба на по-малко от 12 и повече от 14–15% тя е 78,4 и 40% съответно. Правилното разпределение на топлината в инкубатора е важно за нормалното протичане на инкубацията. Регулирането на температурата по време на инкубацията позволява по-дълъг период от време за развитието на ембриона и той да достигне подходяща зрелост и оцелее при консумацията на кислород. Контролът на развитието на ембриона по време на инкубацията се извършва чрез овоскопиране на яйцата. Яйцата се овоскопират (преглеждат с овоскоп) на 14-ия и 21-вия ден. Контролни овоскопирания могат да се правят всяка седмица до 36–39-ия ден, когато яйцата се пренасят в люпилния шкаф. От сега нататък яйцата не се обръщат. Те се поставят с въздушната камера нагоре. Неоплодените яйца се отстраняват. Ако не се отстранят, те ще започнат да се разлагат и служат като потенциален източник на инфекция на другите яйца. Според Van Niekerk (1995) причините за загубите по време на инкубацията могат да се резюмират както следва: 1. Ранна загуба, дължаща се на неоплодяемост: яйцата са твърде стари когато се поставят; излагането на яйцата на екстремни температури преди поставяне; неосеменени родители (безплодни); прекомерно затлъстели родители; много млади или стари родители; пукнати яйца; свръх фумигация; контаминиране на яйцата. 2. Ембрионална смъртност по средата на инкубацията: неправилна инкубация; контаминиране; лошо хранене на разплодните животни; необръщани яйца; лоша вентилация. 3. Късна ембрионална смъртност: неподходяща темпе-

ратура или влажност; контаминиране, неправилно положение на яйцата; пукнати яйца по време на пренасянето. 4. Неизлюпени яйца: неподходяща температура; лоша вентилация; недостатъчна влажност. Оплодяемостта на яйцата при щраусите се движи между 50 и 95%, средно 65–75%. Много производители все още използват дървени инкубатори, в които яйцата трябва да се обръщат на ръка, дължащо се на ниската цена на този тип инкубатор. Дървените инкубатори не винаги се вентилират достатъчно и оптималната температура от 36°С често се надвишава. Експериментално е установено, че увеличението на температурата в инкубатора до 37,3°С намалява процента на люпимостта от 73,1 до 44%. Яйцата трябва първо да се поставят в по-топ-

лата област на дървения инкубатор и после постепенно да се местят към по-студените места, тъй като ембрионите генерират много топлина от 27-ия ден на излюпването. Макар че дървеният инкубатор е много по-евтин от автоматичния, разходите за регулиране правилната среда на инкубация в този тип инкубатор често го прави неефективен. Осигуряването на високо качество на яйцата за разплод трябва да започне с осигуряването на добър разплоден материал и мениджмънт на родителите. Трябва да се отбележи също така, че ниското качество на яйцата не може да се коригира с инкубатора. Развитието на ембриона по време на инкубацията се извършва много бързо. Ембрионът от 10 г по средата на инкубацията достига 500 до 900 г при излюпването, в зависимост от теглото на яйцата.

ПОРОДИ

Породи домашни зайци Панчо Радев ЗА ДОМАШНИЯ ЗАЕК Породообразуването е започнало с одомашняването на зайците, но се е развило особено силно през ХIХ в. Създадени са над 60 породи зайци, от които широко разпространение са получили само 10–15, които се отличават с ценни стопански качества. Ценните биологични качества на зайците – кратка бременност, висока плодовитост, интензивност на растеж и скорозрелост, ниско съдържание на холестерин и мазнини в месото и високо съдържание на лесноусвоими от човека белтъчини, ги правят ценен източник на диетично месо. Високите топлоизолационни, технологични и естетични качества на заешките кожи, обуславят търсенето им във финната кожухарска промишленост. ПОРОДИ ЗА МЕСО Към тази група се отнасят породите с голяма едрина на тялото. Зайците от тези породи са едни от най-къснозрелите. Използват се за разплод на 8–10-мес. възраст, а са годни за клане след 4–5 месец, но при интезивно отглеждане – на 3–3,5мес. възраст. Имат добре развита мускулатура и костна система. Характерни за тях са типични месодайни форми. Видове: Белгийски Великан, Бял великан, Бял новозенландски, Калифорнийски, Английски кочоват, Френски кочоват.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4 / 2017

ПОРОДИ ЗА МЕСО И КОЖИ Към тази група се отнасят много породи. Характерно за тях е че се аклиматизират лесно и са широко разпространени. Една част от породите зайци имат телосложение, скорозрелост, интензивност на растеж в млада възраст, оползотворяване на фуражите, плодовитост и млечност, близка до тази на месодайните породи. Породи това те се използват в някои страни за производство на младо заешко месо (бройлери). Кожите им са с гъста, а при някои и с оригинално оцветена космена покривка. Видове: Чинчила, Виенски син.

ПОРОДИ ЗА КОЖИ Към породите за кожи се отнасят породите, при които кожата е основна продукция. При развъдно подобрителната работа главно внимание е обърнато за подобряване качеството на кожата и на космената покривка. Видове: Косокосмести, Дългокосмести.

ПОРОДИ ЗА ПУХ Основният вид продукция,която се получава от породите за вълна е, заешкият пух. Рандеманът на заешката вълна е доста висок,тъй като количеството на серея е много малко (0,75–1,5%). Видове: Ангорски, Бял пухов.

Калифорнийски заек

ъздаден е чрез сложно възпроизводително кръстостване. За подобряване на кожухарските качества на кожите зайците от породата Чинчила са били кръстосани с хималайски зайци, а получените кръстоски – с Бели новозеландски. Калифорнийските зайци имат лека и слабо гърбоносна глава, къса и добре замускулена шия, дебел слой мускулатура в областта на лопатките. Ушите са правостоящи, с дължина, не по-голяма от 10,5 см. Тялото е късо и широко. Космената покривка по цялото тяло е чисто бяла, а муцуната, ушите, долната част на краката и опашката са черни или тъмнокафяви. Зайците от тази порода са едни от най-скорозрелите. Използват се за разплод на 4,5–5-месечна възраст. Отглеждат добре 6–8 зайчета. Живата маса на възрастните зайци е 4,5–5,2 кг. Калифорнийските зайци имат добре окосмени лапички, което е важно условие при отглеждането им в механизирани зайчарници с мрежест под. У нас калифорнийски зайци са внесени заедно с новозеландските през 1970 г. Отглеждат се в обществените и в личните стопанства.

Белгийски великан

елгийският великан е най-старата порода, която човек е създал. Данни за съществуването є се срещат още от ХVI в. Създадена е в Белгия, провинция Фландър, откъдето е получила наименованието си. Зайците са едри, с дълго, широко и замускулено тяло. Ушите са големи, плътни, широки и изправени. Гърдите са широки и дълбоки. В областта на шията възрастните животни имат добре развита кожна гънка (гердан). Живата маса на възрастните зайци е средно 6–7 кг, но отделни индивиди достигат 12 кг. Дължината на тялото е 65–70 см, но достига и 90–100 см. Цветът на космената покривка е сив с четири разновидности – заешкосив, тъмносив, желязносив и черен. Белгийският великан е много плодовит. При едно озайчване се раждат средно 6–8, а понякога и много повече зайчета. Те растат интензивно и на 30-дневна възраст достигат 600–700 г, а на 2-месечна – 1700 г. Зайците са къснозрели. Те са годни за клане след 4-месечна възраст и са играли важна роля в развитието на световното зайцевъдство. Развъжданият у нас Белгийски великан е по-дребен, с по-ниска жива маса, по-лека костна система и по-скорозрял. Широко е разпространен в личните стопанства.

Бял великан

ъздаден е през ХIХ в. в Германия и Белгия чрез кръстосване на Белгийския великан с местните бели зайци и отбор на зайците албиноси. Космената покривка е чисто бяла, блестяща, с голяма и равномерна гъстота на тялото. Очите са безцветни, но изглеждат червени поради липса на пигмент. Главата му е доста едра, но лека, с дълги (13– 18 см) правостоящи уши. Средната жива маса на възрастните зайци е 5,5–6,5 кг. Месото в сравнение на Белгийския великан има по-нежна консистенция. У нас се развъждат в някои обществени и лични стопанства.

Бял новозеландски заек

ъздаден е в началото на нашето столетие в САЩ (щата Калифорния). По цвета на космената покривка са обособени три разновидности: бяла, черна и червена. Най-широко разпространени са зайците с бяло оцветяване. Белите новозелански зайци имат добре развити месни форми – средно дълго и закръглено тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена, къса и силна шия, широк месест гръб. Цветът на космената покривка е чисто бял. Очите и ноктите на краката са розови, а живата маса на възрастните зайци – 4,5–5 кг. Зайкините се отличават с голяма скорозрелост, плодовитост и висока млечност. Използват се за разплод на 4,5–5-месечна възраст. Раждат обикновено по 8–10 зайчета, а спокойно отглеждат по 8 от тях. В млада възраст зайчетата растат интензивно и на 56–60-дневна възраст достигат 1,8–2,1 кг, а на 90-дневна – 2,5–3 кг. Белият новозеландски заек с успех се използва за производство на младо заешко месо. В нашата страна бели навозеландски зайци са внесени за пръв път през 1970 г. Широко разпространени са в обществените и в личните стопанства.

ЛИВАДИ И ПАСИЩА

Сятите пасища – основа на високопродуктивно животновъдство Анелия Кътова, Ина Стойчева, Атанас Кирилов Институт по фуражните култури, Плевен Ливадите и пасищата са основен източник на фураж за тревопасните животни. Постоянно затревените площи у нас представляват около 1/5 от общата площ със селскостопанско предназначение, която е почти 50% от територията на страната (табл. 1). В годините след 2005 се наблюдава тенденция на намаление на постоянно затревените прощи за сметка на увеличение дела на обработваемата земя и от около 30%, техният дял намаля до 20%. Вероятната причина е не само намаления брой тревопасни животни у нас, но и по-високите субсидии и доходи, които се получават от обработваемите земи. През преходния период с настъпване на демократичните промени у нас настъпиха промени и в отношението

към управлението на пасищата. Интересът към тях нарасна с отпускането на субсидии за стопанисване на пасищата. По решения на общинските ръководства пасищата се отдават чрез договори за наем на желаещи физически или юридически лица, притежатели на животни за ползване срещу нисък наем. Наемателите получават субсидии, които ги задължават да ги поддържат, съгласно добрите земеделски практики и изискванията за опазване на околната среда. Така се въведе ред и контрол от страна на държавата за опазване и поддържане на биоразнообразието от флора и фауна, особено в защитените територии. Полагането на грижи за естествената тревна растителност ще запази огромния генетичен ресурс за създаване

на нови сортове тревни култури. По данни на официалната статистика у нас добивът от естествените пасища е нисък – 250– 300 кг/дка. Наши проучвания показват, че делът на бобовите в естествените пасища е нисък – от 2 до 10%, което е предпоставка за ниска хранителна стойност. Този недостатък се избягва чрез създаване на сяти, наречени още изкуствени пасища с контролиран тревен състав от житни и бобови треви. Добивът от сятите пасища е в пъти повисок от този на естествените пасища (табл. 2). При паша на сято пасище млечността е повисока и се получава от 25% до 40% повече мляко от лактиращи овце в сравнение с количеството мляко от овце, пасли на естествено пасище (Стойчева, 2015).

Таблица 1. Заетост на земята в България, ха (МЗХ, отдел „Агростатистика“) Заетост

2006

2008

2010

2012

2014

2015

Площ със селскостопанско предназначение

5 709 733

5 648 206

5 492 891

5 481 222

5 192940

5 202 752

Обработваема земя

3 089 531

3 060 543

3 162 526

3 294 685

3 469 388

3 493 688

91 162

99 362

87 718

82 590

86 619

94 288

1 876 392

1 828 865

1 701 990

1 646 993

1 363 984

1 368 665

Ливади с бобови

БРОЙ 3-4 / 2017

Постоянно затревени площ и ливади-овощни градини

Таблица 2. Добив и ботаничен състав (житни:бобови:други – ж:б:др.) при естествено (ЕП) и сято пасище (СП), по Стойчева (2015) BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Седмици след началото на вегетацията

Показатели

СП, кг/ха

1497.3

1637.2

3594.1

6480.3

8503.5

10012.3

ж:б:др.

32:68:0

41:58:1

42:52:6

45:50:5

50:46:4

54:40:6

ЕП, кг/ха

967.6

1000.1

1177.0

1315.6

1923.0

2125.6

ж:б:др.

95:0:5

92:4:4

87:7:6

83:10:7

80:11:9

79:12:9

Съществуват технологични възможности за подобряване на разредени или деградирали пасищни тревостои чрез подсяване с бобови тревни култури или създаване на сяти пасища от смес на житни (един или няколко вида) и бобови (един или няколко вида). За улеснение на фермерите Институтът по фуражните култури е разработил съответни технологии за създаване на сяти пасищни тревостои от житни и бобови тревни видове или за подобряване на естествени тревостои. Асоциацията житни-бобови подобрява добива, качеството и продуктивната стойност на фуража от сятите тревостои както се посочва в проучванията на Стойчева (2015). Наличието на житни, богати на разтворими захари благоприятства консервирането на такива смески, тъй като бобовите са бедни на захари и трудно се силажират. Това благоприятства приготвянето на

сенаж, особено в пакетирани рулонни бали. За създаване или подобряване на пасищата у нас се разчита на създадени в Институт по фуражните култури, Плевен български сортове житни и бобови треви. Те са по-адаптивни и издръжливи, с по-висок добив на фураж при нашите природно-климатични условия. При тяхното създаване е проучен и използван голям обем изходен селекционен материал (местни естествено растящи популации и интродуцирани сортове) от многогогодишни житни треви на умерения и топлия климат. Биоразнообразието от нови сортове е създадено чрез приложение на класически и съвременни селекционни методи – целенасочен ефективен отбор по продуктивност и адаптивност, екологогенетичен анализ на количествените признаци, полиплоидизация, хибридизация, включително междувидова.

Особено популярни и търсени от фермерите са, създадените в Институтът по фуражните култури са 6 сорта от следните видове многогогодишни треви: ежова главица (D. glomerata L.) сорт Дъбрава; безосилеста овсига (B. inermis Leyss.) сорт Ника; тръстиковидна власатка (F. arundinacea Schreb.) сорт Албена, както и по-новите сортове пасищен райграс (L. perenne L.) сорт ИФК Хармония, гребенчат житняк (A. cristatum Gaerth.) сорт Свежина и пустинен житняк (A. desertorum (Fich.) Schultes.) сорт Морава. Основните сортови характеристики като ниво на плоидност, направление на използване, продуктивност на фураж при и без напояване, в самостоятелен или смесен посев с подходящи бобови компоненти, дълготрайност и толерантност на стресови фактори са представена в табл. 3. Пустинният и гребенчатият житняк, които са по-малко попу-

Таблица 3. Някои характеристики на българските сортове многогогодишни житни треви, създадени в Институт по фуражните култури в Плевен Видове

Ежова главица (Dactylis glomerata L.)

Сортове

ДЪБРАВА

Направление на използване

Плоидно ниво

Сено Паша Силаж Контрол на ерозията тетраплоид

Безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss.) НИКА Сено Паша Силаж Контрол на ерозията октоплоид

Тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) АЛБЕНА Сено Паша Силаж Контрол на ерозията хексаплоид

Пасищен райграс (Lolium perenne L.) ИФК ХАРМОНИЯ

Гребенчат житняк (Agropyron cristatum Gaerth.)

Пустинен житняк (Agropyron desertorum (Fish.&Schultes)

СВЕЖИНА

МОРАВА

Паша Сено Силаж Декоративно Контрол на ерозията

Паша Сено Контрол на ерозията

диплоид

тетраплоид

Сено Паша Контрол на ерозията

Добив суха маса т/ха – в самостоятелен посев Без напояване

При напояване

Добив суха маса т/ха – в смески с бобови Без напояване

При напояване

Добро

Много добро

Добро

Отлично

Много добро

Добро

Добив семена т/ха

0,5 – 0,6

0,6 – 0,7

0,5 – 0,6

0,4 – 0,5

0,5 – 0,7

Дълготрайност, години

5 – 6

6 – 7

9 – 10

4 – 5

9 – 10

Качество на фуража

Стрес толерантност

Суша Суша Студ Студ Листни Листни болести болести

лярни у нас, но адаптивни към нашите природо-климатични условия са с по-висок добив суха маса от видовете ежова главица, безосилеста овсига и тръстиковидна власатка в години с недостатъчно валежи. Установено е, че смеските с бобови са по-високо продуктивни отколкото самостоятелните посеви на житни треви. Те са с по-добра плевелопотискаща способност в сравнение с тази при самостоятелни посеви при производството на фураж и семена. Житните треви в смес с бобови са предпочитани при създаване на сяти пасищни тревостои. При подбора на компонентите при засяване на смеската трябва да се знае, че бобови като еспарзета, червена детелина,

Суша Студ Листни болести Кисели почви Засолени почви

Суша Интензивно Студ изпасване Листни Утъпкване, Студ, болести Суша, Плевели Плевели

инкарнатка са с посредствена дълготрайност и са подходящи за създаване на смески с къс период на използване, до 2–3 години. По-дълготрайни в смесените тревостои с житни треви са люцерната, бялата детелина и звездана, които са подходящи за създаване на пасищни тревостои за 4–5 и повече години. Едни видове като червената детелина, еспарзетата, люцерната, които са с прави дълги стебла са подходящи при тревостои за косене, а бялата детелина и подземната детелина – при тревостои за паша. Изборът зависи и от тяхната хранителна и екологична стойност. Едни са по-богати на протеин, като бялата и червената детелина, люцерната, когато са прибрани в по-ранен стадий

Суша Студ Листни болести Плевели

на развитие, други са със слаб потенциал за предизвикване на подуване на търбуха при преживните (еспарзета, звездан) в сравнение с люцерната, бялата детелина, червената детелина, трети оставят голям дял от органична материя в почвата, като коренова система (люцерната) и са добри предшественици на житните култури. В заключение може да се каже, че естествените пасища в България ще продължават да играят важна роля при осигуряването на фураж за тревопасните животни. Същевременно създаването на сяти тревни площи и включването им в сеитбооборотни схеми е условие за развитие на високопродуктивно животновъдство.

РЕПРОДУКЦИЯ

Фундаментален биологичен фактор за ускоряване развитието на животновъдството Проф. Михо Семков

БРОЙ 3-4 / 2017

състоянието с производството и консумацията на месо българско производство. Според „Агростатистика 2015 г.” МЗХ, през 2014 г. нараства вносът на червено месо с 9%, а при износът се наблюдава спад с 6,4%, спрямо 2013 година. Общото производство на месо в страната е 98 232 тона, а за задоволяване на вътрешните потребности са внесени от чужбина общо 154 112 тона месо, в т.ч. говеждо – 14 670 тона; свинско – 136 904 тона; от овце и кози – 606 тона и от други животни – 1 929 тона. Тези стряскащи числа категорично и недвусмислено показват, че в периода на прехода не можаха да узреят главите на всички управляващи и да разберат, че найтрудоемкия отрасъл от националната икономика се нуждае от ясна и категорична политика за своето развитие, политика, която трябва твърдо и последователно да се провежда. Проблемите за възстановяване и отглеждане на животни върху стотици и хиляди декари ливади, мери, пасища и запустели обработваеми площи са толкова големи и почти неосъществими в сегашния етап на състояние на нашето общество, но ще бъде непростимо престъпление да се чака повече. Един от реално възможните пътища за увеличаване на животинската продукция е чрез повишаване генетичния потенциал и продуктивността

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Острата необходимост от неотложни решителни действия за извеждане на животновъдството от тежката криза, в която тъне вече повече от четвърт век е повече от ясна. След безумните и престъпни действия на определени политически сили – когато бяха унищожени едрите животновъдни ферми – кравекомплекси, овцекомплекси, свинекомпелкси и птицекомбинати – нашето животновъдство продължава да затъва или да тъпче на едно място. Илюстрация на това затъване са данните от статистиката за някои основни показатели, характеризиращи състоянието на този отрасъл: броят на стопанствата, в които се отглеждат животни непрекъснато намалява, като за говедовъдството стопанствата, в които се отглеждат говеда, от 241 142 бр. през 2001 г., намалява на 42 300 бр. през 2015 година, в овцевъдството намалението на стопанствата за същия период е от 486 627 бр. на 37 700 бр. през 2015 година. Силно е занижен броят на стопанствата, в които се отглеждат биволи – 400 бр.; свине – 14 500 бр.; кози – 24 700 бр. В периода на прехода силно намалява броят на продуктивните животни, като в сравнение с началото на прехода, през 2015 г. понижението при отделните видове е както следва: крави от 617 000 пада на 352 571 бр.; биволици – 11 000 на 6 796 бр.; овце-майки – 5 007 000 на 1 116 997 бр.; кози 367 000 на 219 869; свине-майки – 381 000 на 46 902. В резултат от намяляване броя на продуктивните животни и задържане на тяхната продуктивност, производството на основните животински хранителни продукти – мляко и месо силно пада както следва: мляко – общо, съответно от 2 385 хил. тона през 1990 г., на 1 118 хил. тона през 2015 година, а на месо – общо съответно от 1 272 хил. тона пада на 98 232 тона. Докато средногодишното производство на мляко на човек от населението през периода 1986-89 г. е било 275 кг, то през 2008-11 г. пада на 165 кг, а на месо – общо съответно 89 кг на 30 кг. За да се задоволяват потребностите на хората нараства вносът на некачествени животински храни или техни заместители. Сега консумираме два пъти повече сирене от сухо мляко и палмова мазнина, отколкото сирене от краве мляко. Още по-трагично е

на селскостопанските животни. Срамно, обидно и недопустимо е за българските учени животновъди, специалисти-зооинженери и съвременните фермери да се примиряват с такава ниска продуктивност в млечното животновъдство. Проф. Н. Тодоров привежда следните примери за прогреса в млечното говедовъдство средно за ЕС, Дания и България. През 1991 г. средната млечност на кравите в ЕС е била 4420 кг, в Дания – 5990 кг и в България 3387 кг. За 20-годишен период – 1990–2010 г. средната млечност на кравите в ЕС достига 6781 кг (+ 2361 кг), в Дания – 8730 кг (+ 2700 кг), а в България 3342 кг (– 45 кг). В САЩ през 2013 г. от 9 млн. млечни крави е получено средно 9007 кг от крава, в Швеция – над 9000 кг, в Израел – над 12 500 кг. С повишаване продуктивността на животните се повишава и икономическата ефективност на производството. Учени икономисти са установили, че годишната печалба от крава нараства с нарастване на годишната млечност както следва: при годишно млечност 3000 кг печалбата от крава е 144 лева; при 4000 кг – 180 лева; при 5000 кг – 445 лева; при 6000 – 690 лева; при 7000 кг – 920 лв и при 8000 кг – 1440 лева. Съвременните фантастични постижения в млечното животновъдство – говедовъдство, овцевъдство, козевъдство и биволовъдство са резултат от комплексното внедряване в животновъдната практика на научните постижения в областта на храненето, технология на отглеждане, селекцията и репродукцията на животните. Решаваща роля за повишаване генетичния потенциал за висока продуктивност е разработената и широко използвана система за производство и селекция на мъжки разплодници с генетични заложби за висока продуктивност на тяхното потомство. Примерно в говедовъдството, развъдните асоциации в света предлагат семенна течност от разплодници, преценени по качество на потомството, т.е. каква е продуктивността, екстериорните показатели и някои здравословни и репродуктивни показатели на техните дъщери. В издаваните каталози се дава точна информация за средната млечна продуктивност на дъщерите, качеството на полученото мляко за лактация, процент на мастни вещества и протеин, като и количеството на млечно масло и млечен протеин от лактацията, както и някои показатели, свързани с производството на мляко като: качество на вимето като височина на окачване; широчина на окачване бразди на вимето; дълбочина и постановка на цицките; правилна постановка на крайниците; леки отелвания; заплодяемост на дъщерите; продължителност на продуктивно използване и др. За пример ще посоча само информацията за бик Есман от порода Холщайн от каталога 2007 г. на ABS. Посочват се имената на бащата и майката, която за 305 дни лактация е дала 16 300 кг мляко с 505 кг млечно масло и 460 кг протеин.

От извършената контрола на 16 270 дъщери в 3147 стада е установено, че средната им млечност за 305 дни е 11 920 кг с 440 кг млечно масло и 361 кг протеин. От 22 779 заплождания леки отелвания има при 92%. Посочих тези примери (макар и съвсем схематично), за да се види колко много наука, колко много труд се влага в съвременната селекция, за да се постига непрестанен прогрес. Не по-малки са усилията и постиженията за ефективно използване репродуктивния потенциал на селекционираните разплодници. През втората половина на ХХ век в тази област, особено след успешното разработване цялостната технология на изкуственото осеменяване и преди всичко криоконсервацията на семенната течност при –196°С, бяха постигнати в тази област „звездни” висоти. Примерно от бик Съни Бой в Холандия пожизнено са получени 2 199 342 дози семенна течност, а броят на неговите приплоди надхвърля 1 милион (в някои страни на Европа и Америка). В САЩ е създаден „Клуб на милионерите”, в регистъра на който се вписват имената на разплодници, от които пожизнено са получени над 1 млн. дози семенна течност. Ето това е основният биологичен фактор за повишаване генетичния потенциал и на нашето животновъдство. Обективният подход налага да се каже отговорно, твърдо и категорично, че през втората половина на ХХ век в нашата страна беше създадена изключително стройна система за приложение на изкуственото осеменяване почти при всички видове селскостопански животни. Броят на изкуствено осеменените животни през 1985 година достига около: крави – 708 000; овце – 3 500 000; свине – 152 000. В резултат на ефективното използване репродуктивния капацитет на внесените от чужбина елитни разплодници в периода 1950–1990 г. бяха създадени нови високопродуктивни породи: в говедовъдството – 5; в овцевъдството – 8; в биволовъдството – 1; в козевъдството – 1; в свиневъдството – 2 породи и 3 хибрида. От нашия опит в областта на изкуственото осеменяване идваха да се учат специалисти от близки и далечни страни. В годините на прехода (1989–2016 г.) в цялостната система и организация на селекцията и репродукцията в животновъдството настъпи пълна дезорганизация. Особено трагично е състоянието на изкуственото осеменяване. Относителният дял (%) изкуствено осеменени крави падна от 80% в началото на прехода до около 25–28% (реално заплодени) към 2015 година. Масово се използват за естествено покриване неселекционирани бици собствено производство или от тези, оставени за угояване. Дори се наблюдават такива куриози: в стадо от 15–20 крави да се отглеждат 5–6 бика. По данни на Агростатистика броят на биците над 2 години през 2015 г. е 5829 и се е увеличил

с 12,2% спрямо 2014 г. Вярно е, че голяма част са бици за угояване, но известна част от тях се използват и за естествено покриване. Известно е, че такива бици стават разпространители на различни гинекологични инфекции, в резултат ниска заплодяемост и плодовитост. Най-голяма загуба от това състояние е задържане на продуктивността на едно крайно незадоволително ниво около 3500–3600 кг средно от крава през последните 25 години. Не са известни плановете на развъдните асоциации в млечното говедовъдство, но вероятно е достигане на 5000–6000 кг мляко средно от крава през следващите 10–15 години. Това би било немислимо без използване постиженията на световната селекция и репродукция в тази област. Сега съществуват неограничени възможности за внос на замразена семенна течност от елитни разплодници от европейските страни, САЩ и Канада. Нашите развъдчици имат необходимата квалификация за избор и внос на семенна течност от най-подходящи елитни разплодници и съдадат организация за нейното най-ефективно използване за заплождане ежегодно най-малко над 75% млечни крави с такава сперма. За да се получава необходимият развъден и репродуктивен ефект, трябва решително и безвъзвратно да се премахне безразборния и неконтролиран внос на семенна течност и ембриони. Особено внимание трябва да се обърне на правилното съхраняване и начин на използване на такава продукция. Липсата

на ефективен контрол дава възможност на някои недобросъвестни осеменители да извършват многоратни осеменявания, за да получават необходимото заплащане на услугата, без да се стремят да вложат всички свои знания и умения за заплождане още от първото осеменяване. Висококвалифицираните специалисти постигат заплодяемост от първото осеменяване след отелването – над 75%, а останалите 25% се заплождат – 20% при второто и 5% при третото осеменяване. Изкуственото осеменяване дава възможност за увеличаване производството на месо чрез промишлено кръстосване и заплождане на крави и юници със сперма от бици от месодайните породи (Абердин Ангус, Лимузин, Херфорд и др.) за използване хетерозисния ефект или поглъщателното кръстосване за ускоряване процеса по създаване на месодайно говедовъдство. В млечното овцевъдство изкуственото осеменяване може да ускори създаването на високопродуктивно овцевъдство чрез по-ефективно използване репродуктивния потенциал на елитните разплоди кочове от съответните породи. Посочените биологични фактори за повишаване на генетичния потенциал за по-висока продуктивност са реална възможност за увеличаване производството на хранителни животински продукти. За целта този процес трябва да се оглави и ръководи от централен орган, какъвто е Министерството на земеделието и храните.

РЕПРОДУКЦИЯ

С ранно заплождане на шилета към печелившо овцевъдство И. Стойчева, А. Кирилов, Институт по фуражните култури – гр. Плевен

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4 / 2017

Размножаването на овцете е биологичен процес, който до известни граници може да бъде направляван от специалистите в животновъдството. С навлизането на инoвативни методи за размножаването се цели както да се ускорят растежът и развитието на младия организъм, така и да се повиши заплодяемостта и плодовитостта на животните достигнали полова зрялост. Биологичните особености на овцете позволяват да се прилагат много методи за управление и оптимизиране на раждането. Един от тях е ранното заплождане, което означава, че овцете могат да бъдат заплодени в годината на раждането им. Според новите научни схващания това е икономически ефективно и безвредно за организма на животните (Тодоров и Александров, 2013). По този начин от една страна могат да бъдат намалени разходите за хранене и отглеждане с една година, а от друга може да бъде получена допълнителна продукция – мляко и агнета през пожизнения период на използване на овцата.

Кога е подходящо ранното заплождане? Половата зрелост при овцете настъпва на 7–8-месечна възраст. За ранното заплождане са определящи не само възрастта, но и телесното развитие и общото състояние на животните. От съществено значение е подборът на женските шилета – те трябва да отговарят на съответните изисквания. Шилета, които са недохранени, болни или не са достигнали нормалното

за породата развитие не бива да бъдат включвани в групата за ранно заплождане. То е найподходящо, когато шилетата са достигнали 65% от живата маса на възрастни овце с тегло 60 кг. Така животни, родени декемви– януари, могат да бъдат заплодени през лятото или есента на същата календарна година. Тогава шилетата достигат до и над 40 кг жива маса, което от своя страна е около 80% от теглото на дзвизките на 18-месечна възраст. Защо се намаляват разходите? Оборното хранене е с продължителност от ноември-декември до март-април, в зависимост от климатичните особености, температурите и валежите. Според нормите за хранене на женски агнета и шилета за разплод са необходими от 1,3 до 1,6 кг СВ на глава на ден, което грубо пресметнато е около 1 кг сено със средно качество и около 0,500 кг концентриран фураж дневно на овца. По този начин средно за 5-месечно хранене на ясла, фермерът би могъл да спести около 150 кг сено и до 75 кг концентриран фураж от всяко ранно заплодено животно. При по-ранното заплождане, периодът до практическото използване на овцата се съкращава значително, защото това става в същата година на раждането й. Това е ясен аргумент в подкрепа на твърдението, че ранното заплождане води до намаляване разходите за хранене и отглеждане с цяла една стопанска година.

Хранене и отглеждане преди ранното заплождане Добре известно е, че по-добри резултати могат да бъдат постигнати чрез осигуряване на оптимални условия за хранене и отглеждане на младите животни. Подготовката на овцете за заплождане предопределя до голяма степен масовото им разгонване и заплождане, а от там и плодовитостта им. При едно добро хранене на агнетата в първите месеци след отбиването (м. февруари) те биха могли да достигнат 25–26 кг жива маса за 3–4 месеца. В проучвания е установено, че 20-дневни агнета, хранени на воля с равни количества сух спиртоварен остатък и цяло царевично зърно реализират по около 300 г среден дневен прираст от 9–10 кг до 25-26 кг (Симеонов и др., 2012). Следващият период от 25-26 кг до достигане на добро телесно развитие за възможно ранно заплождане (40 кг) съвпада с началото на пасищния период или това е началото-средата на месец април. Женските агнета биха могли да бъдат пускани на паша и подхранвани допълнително със зърнен фураж (около 500 г/глава дневно) или оставени за хранене на ясла с концентриран и груб фураж (Стойчева, 2015). По този начин при една пълноценна и умерена дажба шилетата достигат до около 40 кг на 7–8-месечна възраст. В наши опити е установено, че при хранене на женски агнета с начална маса 25-26 кг с дажба на база рапичен шрот (40%) или слънчогледов шрот (40%) в комбинирания фураж, реализи-

рат среден дневен прираст от 230 г и достигат желаната маса за ранно заплождане. Трябва да се подчертае, че разделянето на животните и храненето им по групи дава по-големи възможности за контрол на този процес. Предизвикване и синхронизиране на еструса при шилета Преди всичко трябва да се знае, че овцете на 7–8-месеца могат и да не проявят спонтанен еструс (размърляност) или да проявят такъв, но той да бъде „тих еструс“, който може да не бъде разпознат от животновъдите. Въпреки, че шилетата са достигнали полова зрялост, много малка част от тях показват на практика размърляност и се заплождат естествено от кочовете в стадото. В повечето случаи шилетата не се разгонват през есента същата година и „се изчаква“, за да се заплодят по естествен начин на следващата година като дзвизки.

За предизвикване на разгонване при шилетата е необходима външна, човешка намеса, като един от най-сигурните методи е хормоналното третиране. След като еструсът е предизвикан, най-добре е той да бъде и синхронизиран (по едно и също време при всички) в цялата група шилета. Известно е в световен мащаб, че хормоналните препарати намират най-широко приложение за предизвикване и синхронизиране на еструса. Това улеснява изключително много овцевъда, защото той би могъл да планира ражданията, отбиването на агнетата, дойния период и т.н. След синхронизирането на еструса е желателно то да бъде последвано от изкуствено осеменяване, което от своя страна гарантира увеличаване броя на заплодени животни и уплътняване на ражданията. Желателно е кочовете, от които се добива семенния материал да не са от по-едра порода, отколкото запложданите женски шилета. При младите

животни растежът все още не е спрял, родилият път е по-тесен, което е предпоставка за последващи трудни раждания. Заплождане и плодовитост при шилета За сега темата за заплождането и плодовитостта при 7–8-месечни женски шилета не е изяснена напълно, поради факта, че такова заплождане е по-рядко практикувано от фермерите. В наши опити сме изпитали лесна за изпълнение схема за заплождане при шилета от породата Плевенска черноглава. Използвани са вагинални тампони Syncro-part (Flugestone acetatum), с престой 12 дни. Това се прави с цел предизвикване и синхронизация на естуса при всички шилета. Веднага след изваждане на тампоните, животните се инжектирани с гонадотропен хормон (PMSG) от 500 IU/животно. На практика това увеличава броя на появилите се яйцеклетки и е предпоставка за повишаване на плодовитостта (броя на

Таблица 1. Сравняване на еструс, заплождане и плодовитост при дзвизки и шилета от породата Плевенска черноглава Проявили еструс

Брой овце, общо

Общо заплодени овце

Плодовитост

Брой

Брой агнета

Дзвизки

100

83,34

128,0

Шилета

96,60

68,96

160,0

Средно

98,33

76,27

142,2

Таблица 2. Заплодяемост при първо и второ осеменяване на дзвизки и шилета Брой овце

Проявили еструс

Повторки след 1во осеменяванe

Заплодени овце на 1во осеменяване

Заплодени повторки

Брой

Дзвизки

100

40,0

50,0

83,33

Шилета

96,60

13,3

55,17

100

Таблица 3. Надоено мляко от шилета-майки и дзвизки-майки Период/Литри

Средна млечност на ден

Надоено мляко от овца

Средна млечност на ден

Дзвизки-майки

Надоено мляко от овца

Шилета-майки

Общо за оборния период (35 дни)

1,30

45,00

0,960

33,60

Общо за пасищен период (49 дни)

0,890

43,80

0,720

35,00

Общо за опитния период (84 дни)

1,10

88,80

0,840

68,60

получените агнета). На таблица 1 са дадени сравнителни данни за плодовитостта при практикуваното заплождане на дзвизки на 1,5 год. и ранно заплодени шилета на 7–8 месеца. От тези резултати се вижда, че продуктивността на ранно заплодените шилетата не отстъпва на тази при дзвизките. След хормоналното третиране почти всички шилета (без едно) са проявили разгоненост между 48-ия и 60-ия час. Близо 70% от шилетата са били заплодени. Използван е методът на изкуственото осеменяване. Много овцевъди биха се запитали дали хормоналното третиране с цел заплождане е оправдано от финансова гледна точка. Цената на използваните препарати (около 10 лв./овца) се оправдават от получените след това едно или две агнета от овца. Броят на агнетата от 25-те заплодени дзвизки е 32 или 128%, докато добитите агнета от 20-те заплодени шилета са дори повече –

32 брoя, или 160% плодовитост (табл. 1). Плодовитостта е доста висока или средно е добито по 1,6 бр. агне от майка. Тя е определена на база само на броя на живородените агнета, отнесен към общия брой оагнени овце. По-високата плодовитост при шилетата в нашето проучване най-вероятно се дължи на по-високата доза PMSG, отнесен спрямо живата им маса. Важно е да се отбележи, че получените приплоди от шилетата-майки могат да се приемат като допълнително получени през периода на ползване на животното. След първото осеменяване е необходимо следенето за животни, които не са заплодени. За целта най-добре е след 15-ия ден от първото осеменяване в стадото да бъдат пускани кочове-пробници, с предпазни престилки. Шилетата (овцете), които проявят размърляност биха могли да бъдат осеменени изкуствено повторно. Кочове-пробници е желателно да бъдат пускани

на всеки следващ полов цикъл при животните, до неоткриване на размърляни овце в стадото. Ако разгледаме таблица 2., прави впечатление, че заплодяемостта, след първото изкуственото осеменяване е по-висока при шилетата (55,17%), в сравнение с тази при дзвизките (50%). Много по-нисък е процентът на повторките при шилетата – едва 13,3%, като 100% от повторките при овцете на 7–8 месеца са заплодени. Добрата заплодяемост и високата плодовитост дават много добра предпоставка за заплождане при овце на 7–8-месечна възраст. Най-добре би било, след осеменяването шилетата да бъдат отглеждани заедно, в отделна група от останалите по-възрастни овце в стадото, за да се упражнява по-голям контрол по време на бременността им. Дойна млечност на ранно заплодени шилета Млякото, което се получава при

доене на овцете след раждането и отбиване на агнетата представлява тъй наречената дойна млечност. Фермите с млечно направление се характеризират с по-високи приходи в сравнение с тези с месодайно направление и стремежът е получаване на повече мляко от овца. Всеизвестно е, че добивът на повече мляко увеличава приходите на фермата, намалява разходите и повишава рентабилността є. Чрез ранното заплождане на шилетата повишаването на млякото, получено през дойния период е свързано с удължаване на пожизнените лактации с една година или получаване на допълнително количество мляко през тази една година. Както се вижда от данните на таблица 3 общото добито мляко за 84-дневен опитен период от шилетата е около 70 литра. Тъй като нашите проучвания са били в периода от средата на април до началото на месец юни (84 дни), не е разгърнат напълно целият доен потенциал на шилетата-майки за първата им лактация. Ако предположим, че шилетата се доят и през месец юни (30 дни х 0,500 литра средно на ден, то биха се получили допълнително 15 литра), то общо полученото мляко от овца би надхвърлило 80 литра. Трябва да се отбележи, че дойният период на заплодените на 7–8-месечна възраст овце не би трябвало да продължава до края на лятото, като този на овцете след 2-ата лактация. Необходим е по-дълъг период за почивка, съчетан с добро хранене и отглеждане на животните и подготовка за следващата осеменителна кампания, през която те трябва да преодолеят настъпилите дефицити в организма (ако има такива) и да достигнат до оптимални ОТС и жива маса за последващото заплождане. В противен случай, при по-дълъг период на доене, това ще доведе до изтощение на организма и до невъзможност за пълноценно стопанско използване на тази група живот-

ни. Трява да се акцентира на факта, че добитото мляко през 1-ата лактация на шилетата, заплодени на 7–8 месеца, може да се приеме като допълнително надоено мляко в сравнение с това от овцете заплодени‚ едва на 1,5-годишна възраст. Това потвърждава факта, че ранното заплождане увеличава млякото от едно животно през периода на неговото стопанско използване. Дойната млечност би могла да бъде оптимизирана чрез прилагане на адекватни системи за хранене през оборния и пасищния период (Стойчева, 2015). През пасищния сезон основно се разчита на естествените пасища/ливади, но техният добив и хранителен състав в някои случаи не покриват нуждите на по-високо млечните животни. Добра алтернатива са сятите пасища с контролиран състав от житни и бобови треви и висока хранителна стойност, към които се проявява засилен интерес от страна на фермерите през последните години. Изпасването през пролетно-летния сезон на затревените площи от овцете е и възможност за поддържане на пасищата и усвояване на средстава от субсидии и програми за развитие на селските райони. Друго предимство на заплоде-

ните овце на 7–8 месеца е, че в началото на следващата година те са готови за регистрация в информационната система „ВетИс” на БАБХ като овце-майки, тъй като имат навършена една година и могат да бъдат ползвани като бройки за субсидии по програми, утвърдени за България от общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Заключение Много овцевъди се притесняват да заплодят шилетата си още през първата година от живота им, за да не се отрази негативно върху последващото им физиологично развитие: екстериор, млечност и бъдеща издръжливост. Недостатъчното познавание на предимствата и методите за ранното заплождане не трябва да бъдат причина за неприлагането им. Фермерите винаги биха могли да потърсят помощ и съвет от специалистите в областта, които да ги насочат най-правилно какво да предприемат при техният конкретен случай. Всичко е съвсем нормално и на практика лесно за изпълнение. Не трябва да забравяме, че храненето, отглеждането и грижите към младите животни трябва да са на много добро ниво, което стои и в основата на успешното овцевъдство.

ЕКСПЕРТИ

Разбираме ли какво ни казват кравите? инж. доц. д-р Стефан Станев

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4 / 2017

I. Връзката на фермера с животните

В съвременното (не зная защо го наричаме промишлено) животновъдство, за да се получат добри резултати, вече не са достатъчни само тези знания, които ни дават общата и частна зоотехника, хранене, развъждане, физиология, механизация и т.н. Повишаването на нивото на механизация и автоматизация на процесите във фермата и в резултат на това намаляване на разходите за ръчен труд изискват от фермерите едно по-детайлно познаване и отчитане на жизнените проявления на животните. Всяко животно има собствена индивидуалност, която се проявява по различен начин при взаимодействие със себеподобните и с човека – стопанин или работник. Знанието и умението правилно да се разчетат поведенческите реакции на животните ще спомогне твърде много за по-доброто управление на стадото и получаване на по-високи доходи. Съвременният фермер-говедовъд трябва много да работи и да запомня голям обем информация. Този обем непрекъснато нараства и включва знания в областта на животновъдството, отглеждането на кравите и управлението на фермата. Информацията е толкова много, че понякога е трудно „да се види гората зад дървото”. С увеличаване на размера на фермата и нарастване на работното натоварване фермерът може да изпусне от погледа си самите крави. Не трябва обаче да се забравя, че именно кравата се явява основа на млечното говедовъдство. В ежедневната работа, поради най-различни причини, не забелязваме многото сигнали, които ни подават кравите. Необходими са търпение и наблюдателност, за да разберем правилно знака, подаден от животнoтo. Понякога животните могат да подадат няколко знака едновременно. Например от лявата горна страна на корема е видна вдлъбнатина (ямка) – това показва неравномерно напълнен търбух. Следващият знак – течна консистенция на фекалите, тъмнокафяв цвят… За да разберем защо животното постъпва така, а не иначе, най-добре би било „да влезем под кожата му”. Тъй като това е невъзможно, следва да забелязваме всички сигнали, подавани от тях. За това е много важно да наблюдаваме. Да наблю-

Повечето животновъди, реализирали проекти на селскостопански обекти, добре познават г-н Станев. Той е собственик на фирма Агроекон ООД – Стара Загора, специализирана в проектиране на селскостопански обекти, животновъдни ферми, складове и силозни стопанства, навеси, нестандартно оборудване за животновъдството, биогаз инсталации.

даваш и да гледаш не е едно и също. Можеш да гледаш нещо, без нищо да забележиш. Целенасоченото наблюдение ще даде информация, която може непосредствено да се използва при управлението на фермата. Наблюдавайки, винаги си задавайте въпросите: 1. Какво виждам? (опишете обективно ситуацията). 2. Защо това е така? (опитайте да определите причината). 3. Какво може да означава това? а. Сигналът е само от едно животно или от по-голям брой? б. Това нормално ли е или трябва нещо да предприема? Кравата постоянно изпраща сигнали за благосъстоянието и здравето си. Това тя прави чрез поведение, езика на тялото и състоянието на тялото. Тези сигнали могат да бъдат използвани от Вас, за да се оптимизира здравето на стадото, комфорта на кравите и добива на мляко. Упражнявайте се да наблюдавате, оценявате и намирате решения за вашите крави. Най-важното е да усвоите езика на кравите, да разбирате „какво ви казват” те и да направите това, което трябва.

1. Какво виждам? Теле опитва да бозае друго теле.

1. Какво виждам? На всички тези юници са повредени надкопитните стави.

2. Защо това е така? Телето има потребност да бозае и то я удовлетворява, като почти винаги избира едно и също теленце.

2. Защо това е така? Животните са били травмирани при лежане на твърда и груба повърхност. Проблемът става още по-голям при много тесни боксове.

3. Какво означава това? Едното теле бозае другото, при което цицките му могат да се повредят и да станат по-възприемчиви към инфекция.

3. Какво означава това? Юниците изпитват болка, при тях може да се развие инфекционно възпаление, те лягат едва когато вече не могат да стоят прави.

Решение: Изолирайте бозаещото теле от останалите, иначе то ще започне да бозае и друго.

Решение: Увеличете размера на бокса и осигурете меко легло.

Наблюденията трябва да се правят от едрото към дребното, от голямото към малкото, от далечното към близкото. Трябва да имате предвид, че това, което Ви е привлякло вниманието, може да се оцени само в контекста на ситуацията. Повечето хора са склонни да се доближат, когато видят нещо интересно, макар че понякога би било по-добре да се отдалечат с няколко крачки. Наблюденията започват от най-голямата група животни, след това се преминава към по-малка в рамките на тази голяма и последно се наблюдава отделното животно. При такива наблюдения е важното да се съсредоточиш, запазвайки при това непредубеденост в това, което виждаш. Задавайте си въпроси като: Изравнено ли е стадото? Ако не – какви са различията между животните? Има ли изменения в козината? В чистотата? В охранеността? В запълнеността на търбуха? Или в нещо друго? Какви животни са болни и от какво? Как са разпределени в помещението тези животни? Предпочитат ли те определена зона? Колко животни са на пътеките и проходите? Колко са в боксовете? Какъв е процентът на легналите крави? Достига ли тази цифра 85%? За правилна оценка на сигналите, подавани от животните, същите трябва да се разглеждат в контекста на ситуацията. Това означава, че трябва да оцените взаимната връзка между обстоятелствата, животните и подаваните от тях поведенчески сигнали. Значимите сигнали се повтарят. Ако кравата

се опитва да свали доилния апарат, това може да бъде случайно. Ако кравата обаче прави това постоянно, значи доенето є е неприятно. Защо? Ако това го правят и други крави, причината може да бъде обща: много често доене, много висок вакуум, травма на цицките или силно дразнение вследствие ухапвания от мухи. За това трябва да се запитате; случва ли се това често, в друго време, с други крави, в други ферми? Обикновено се различават три групи причини за една или друга поведенческа реакция на кравите: 1. Поведението е продиктувано от определена потребност. Кравата се нуждае от нещо. Например иска да се храни, да легне, да пие вода, или да удовлетвори любопитството си. 2. Поведението се явява като реакция на животното на дразнител от околната среда и по-конкретно, като опит да избегне нещо неприятно. Например, ако кравата се отдалечава от хората и от доминиращите крави или подскача в страни след допир до електропастир. 3. Поведението може да бъде обусловено от физиологични причини, например болка, болест, хормонална дейност или отелване. Така че, отговаряйки си на въпроса „защо тази крава постъпва така?”, вие можете да получите ценна информация. • Тема с продължение в следващия брой

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Лидермес – мащабни проекти в месодайното животновъдство интервюто води Станислава Пекова

Животновъдство напук!

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4 / 2017

Разговор с Исмаил Онбашиев, управител на сектор „Животновъдство” във фирма Лидермес

От колко време съществува вашата ферма? Фирмата се занимава с месодайно говедовъдство от четири години. Имаме планове да увеличим стадото до хиляда животни от месодайни породи, говорим за майки и 2 500 животни за угояване. Какви породи отглеждате при Вас? Тук виждаме породата Лимузин. Спрели сме се на Лимузин, но имаме и Абърдин Ангус. Защо се спряхте на тези породи? Какви са техните предимства? Тези породи са най-издръжливи на паша, не боледуват често и са най-добрите месодайни животни. Това е причината да се спрем на Лимузин и Абърдин Ангус. Животните са внос – Лимузин от Франция, а Абърдин Ангус – от Германия. Разликата между тях? Лимузин е найдоб-рото животно в месодайното направление. Абърдин Ангус също са много добри животни и затова сме се спрели на тези две породи. Всъщност, вкусовите качества на месото са различни и ние ще продаваме и в България, и ще изнасяме продукцията си. Как ги отглеждате? Стационарно или ги извеждате на паша? Пасищно се отглеждат живот-

ните и това е целогодишно. Вярно, през зимата ги подхранваме, но през лятото са по пасищата. Този начин на отглеждане дава и по-добър вкус на месото. На първи юни ги качваме на височина 2000 метра над морското равнище и в зависимост от времето ги сваляме през октомври или ноември. Минахме покрай базата, която сега се строи, изглежда доста голяма. Какви са намеренията Ви? Намеренията на фирмата са да има 1000 майки и 2500 животни за угояване. Наистина базата е голяма. Но това е пътят. Просто, ако работим с малко животни, няма да стане работата. Твърдо

работим за успех. Кажете нещо за вашите взаимоотношения с асоциацията, в която членувате. Знаем, че животни, които са под селекционен контрол получават подобри субсидии. Да. Вярно е това и ние сме доволни от работата си с асоциацията. Субсидиите наистина са по-добри. Асоциацията е коректна с нас. Това е причината да работим с НАМГ – когато се работи с такива чистопородни животни това е задължително. С тях осъществяваме селекционния контрол – преглед на животните, преценка дали отговарят на екстериорните качества, отделно и ние се стараем да

не смесваме животните с други породи, при нас са само чистокръвни животни, не работим с кръстоски. Имате ли разплоден материал от собствено производство, или ползвате вносен такъв? Вкарваме изцяло вносен материал. Работим с разплодни бици и всяка година работим с вносни разплодни животни, които вкарваме от Франция и Германия. Няма как да работим с наши животни, защото ще се получи вътрешно кръстосване за стадото (инбридинг) и по тази причина всяка година вкарваме разплодни бици. Тук, в България няма как да намерим разплодни бици защото няма още достатъчно животни. С Лимузините е много трудно в България. Доколкото знам има три или четири стада. Това ни принуждава да вкарваме материал от Франция. Вкарваме разплодни бици, а не семенен материал, оставяме ги тук при нас и след това, ако се наложи някои да отстраниме, даваме на колеги, да могат и те да се възползват от тези животни. Една френска асоциация, имайки предвид тези елитни породи – Лимузин, Абърдийн

Ангус, които са известни с големите си размери, даваше съвети на нашите фермери на изложението в Клермон-Феран, знаейки какви са българските условия – климатични и чисто географски, да не „посягат” към шампионите от тези породи, да не вземат най-едрите животни, тъй като у нас височинните терените ще ги поизтощят, защото са много по-тежки. Вие съобразихте ли се с тези препоръки? Да. Точно така е. Изцяло се съобразихме с тези съвети и не сме вземали такива животни. По принцип стадото на Лимузините е от 150 животни, като започнахме да го създаваме от 80 животни. Това е за период от 4 години, като оставяме найдобрите животни, а некачествените ги отстраняваме. Споделете нещо за желанието Ви да осъществите затворен цикъл. Какви са намеренията Ви? Намеренията ни са да направим наша кланица, с наши животни и по този начин да работим в затворен цикъл. Това правим в момента и се надяваме до месец май да започнем да работим и с кланицата. Ще

прелагаме продукцията си и на българския пазар и за износ в чужбина. Как се справяте с проблема с работната ръка? Работите със седем работници. Знаем, че в бранша трудностите с намирането на отговорни работници са големи. При Вас как е? Работата в животновъдството е много тежка. Заплатите наистина са добри, получават се навреме, има осигуровки и всичко необходимо, обаче хората се изтощават и напускат. Това важи особено за този период, когато качваме стадата на високо. Там ние сме създали удобства. Има фургони, с много добри условия, има ток, вода, телевизия, топла вода, обаче пак е проблем при тях, защото не са при семействата си. Животните ги държим на високо по 4 месеца, а хората просто не издържат. От тази година ще започнем с електропастири, да държим животните и да бъде по-леко за работниците, да може да са на смени – едните да са горе, едните да са долу, да им е полесно. Иначе омръзва – четири месеца да си в гората... Много тежка професия е животновъдството. При нас няма делник,

няма празник. Отпуски също няма. На нова година вечерта работим, на 1 януари сутринта пак сме тук. При животните няма празник. Те трябва да се хранят всеки ден. В личен план също е трудно, но аз издържам. Свикнал съм още от малък с животните и за мен не е проблем да бъда всеки ден на работа. За мен най-лошото нещо е, ако не съм на работа. Ако остана един ден вкъщи, просто не мога да издържа. Свикнал съм всеки ден да съм на работа. Занимавам се с животни, с дърводобив... Но най-вече обичам животните, влюбен съм в тях. При мен това е наследствено, дядо ми имаше животни и аз така съм свикнал от малък, израснал съм при дядо и баба. Вчера сте бил на конно състезание в гр. Съединение. Да. Аз се занимавам и с отглеждане на коне. Имам 98 коня – Български тежковоз. Те са мои, с които участвам на състезания. Това са работни коне. Спечелих почти всички награди за тежковози. Спечелих и награда за най-красив кон, защото имам и Фризиец. Фирмата Лидермес е собственост на друг човек, бихте ли го представили? Фирмата е собственост на г-н Яков Джаров. В нея аз отговарям за сектор „Животновъдство”. Представям фирмата и на наши и международни панаири и изложения – в Пловдив, в гр. Клермон-Феран. Имаме много добри връзки с Франция. Запознахме се с тяхната асоциация на породата Лимузин и започваме да работим активно заедно. Доставяме много добри животни от там. През април планираме да вкараме сто животни Лимузин, които ще бъдат юници за разплод. Чия е идеята да има сектор животновъдство във фирма Лидермес? Идеята е на г-н Яков Джаров. Преди четири години той реши да се занимава с месодайно животновъдство и започнахме

да развиваме това направление в дейността на фирмата и продължаваме успешно с тази дейност. Виждаме да излиза на паша и другата порода – Абърдийн Ангус. Кажете нещо за тях. Това са също много добри животни. Те са внос от Германия, както вече споменах, и са от двата подтипа – черен Абърдийн и червен Абърдийн. Животните от тази порода са по принцип черни, обаче има и червени. Червеният подтип е по-рядък, но при нас има доста такива животни – около 30%. По принцип няма разлика в качествата на двата подтипа, разликата е само като цвят. Ако ме питате лично – червения на мен много ми харесва като екстериор, струва ми се по-красив. Те са кротки животни и са много издръжливи – не се разболяват, издържат на студ. По начало всички животни обичат пасищното отглеждане. Когато се затворят в обор, трупат побързо тегло и това се практикува при угояването, тогава се държат в клетки. Иначе кравите с телетата се отглеждат пасищно – това е най-доброто за тях. Развива се мускулатурата и качеството на месото е по-добро. Освен това, когато се отглеждат пасищно, раждат по-спокойно, защото се движат. Едно животно траябва да се движи преди да роди. Тази година започваме да ги заплождаме от април-май, за да може напролет да имаме телета. Телета ще имаме през февруари–март, да могат да поотраснат до май–юни, да станат по-големи, за да да се качват на високо в планината. Виждаме голямо съоръжение. Какво е това всъщност? Това е биоинсталацията за производство на биогаз. Без да да съм много добре запознат, знам, че тя е с мощост 1,5 мегавата, построена е преди 2 и половина години. Работи предимно с тор от животни, усвоява и силаж. Това е едно предимство за бизнеса. Доколкото съм за-

познат, във Франция задължават фермерите да имат такива инсталации, като по този начин се предпазва и околната среда от замърсяване. При целия този разговор не чухме никакви критични нотки към държавата. Смятате ли, че има нещо, в което държавата трябва да се намеси? По принцип имаме много големи критики към държавата, обаче, колкото и да говорим, няма кой да ни помогне. На първо място, субсидиите трябва да се подобрят. В Румъния животновъдите вземат много големи субсидии, докато тук в България те са много-много ниски. Това от Брюксел ли идва или от нашите чиновници? Мисля, че идва от нашите чиновници. Не може в Румъния да взимат по 750 евро (общо от различни подпомагания) на животно, в България да вземаме само по 250 лева на животно, т.е. 125 евро. По този начин на нашите преработватели им е по-евтино да купуват чужда стока, в случая от Румъния. Там едно млечно животно в момента струва 400 лева, защото е субсидирано и затова идват на нашия пазар толкова евтини. Пазарът се заля с румънски животни, а те не са по-добри от нашите. Ние имаме перфектни жвотни, но не можем да продаваме на тази цена, защото ако продаваме на тази цена – фалира фирмата. Крайно време е държавата да смени този образ. Но ние не се надяваме на промяна. Унищожава се животновъдството. Искам нещо да кажа и то е, че българският народ е много издръжлив народ. Ние сме свикнали на абсолютно всичко. Дори на терор. Нас, знаете, че мнозина са се опитвали да ни завладеят, но все не са успявали. Това отношение, ако е в Европа – няма как да го издържат. Те направо ще махнат животните. Но ние не се даваме. Това е нещо като животновъдство напук! Мисля, че това е точният израз.

БРОЙ 3-4 / 2017

всички нива – производители и потребители, асоциации, неправителствени организации и правителствени структури от Китай и страните от Централна и Източна Европа“, посочи зам.-министърът. Доц. д-р Янчева допълни, че Центърът подпомага активната работа по проекта за създаване на логистичен хъб за електронна търговия, разположен в България. Той ще използва съоръженията на основните морски пристанища, логистични центрове, компании, складове и други фирми за услуги в Централна и Източна Европа. Във форума участва също извънредният и пълномощен посланик на Република България в Босна и Херцеговина Н.Пр. г-жа Августина Цветкова. Доц. Янчева проведе среща със зам.-министъра на външната търговия и икономическите отношения на Босна и Херцеговина Мато Франичевич. Двете страни обсъдиха възможности за сътрудничество в областта на аграрната наука чрез българската Селскостопанска академия. Двамата се договориха да си сътрудничат за насърчаване на търговията със земеделски стоки, както и в областта на здравеопазване на животните и безопасност на храните.

сътрудничество, както и за обмен на студенти между аграрните университети в България и Китай. Зам.-министър Янчева сподели също, че друга добра възможност за сътрудничество в областта на науката би била разработването на съвместни проекти за отглеждане и адаптиране към различните климатични условия на различни генетични ресурси. Тя допълни, че Центърът подпомага усилено откриването на национални павилиони на 16-те страни от ЦИЕ в зоните за свободна търговия в Китай и се надява Четвъртата среща на Консултативния съвет да допринесе за увеличаване на възможностите за атрактивни инвестиции в областта на земеделието и храните и разширяване на търговията между Китай и страните от ЦИЕ. В рамките на посещението си в Босна и Херцеговина, заместник-министър Янчева участва и на бизнес форум „Проект за логистичен център за електронна търговия във формат 16+1“. „Глобална тенденция днес е улесняването на търговията със стоки и услуги, както между икономическите субекти, така и между държавите. Този процес би се развил по-ефективно при съвместното участие на

ЖИВОТНОВЪДСТВО

„За последната година и девет месеца от своето създаване, Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа работи активно за развитието на търговията със земеделски стоки между Китай и страните от ЦИЕ и е постигнал важни резултати“. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните доц. д-р Светла Янчева по време на Четвъртата среща на Консултативния съвет на Центъра в град Мостар, Босна и Херцеговина. Акцент в програмата на форума бе двустранната среща между заместник-министър Янчева и г-н Цу Доню, заместник-министър на земеделието на Китайската Народна Република. Заместник-министър Янчева заяви, че земеделието е приоритетен сектор в двустранните отношения с Китай и трябва да се търсят възможности за разширяване на сътрудничеството в областта на земеделието. От своя страна Цу Доню също сподели, че България е ключов партньор в региона, което позволява реализирането на редица съвместни дейности и проекти. В тази връзка двамата се договориха по време на изложението EXPO Пекин в края на месец септември 2017 г. да бъде организиран семинар във формата 16+1, на който страните от ЦИЕ да представят конкретни проекти в областта на земеделието пред китайски заинтересовани компании. В рамките на срещата двамата заместник-министри обсъдиха напредъка по стартиралите двустранни процедури за износ на земеделски продукти от България, изграждането на Демонстрационен парк за иновации в земеделието, възможностите за

АКТУАЛНО

Зам.-министър Янчева: ЦНСССКЦИЕ подпомага усилено откриването на национални павилиони в зоните за свободна търговия в Китай

АКТУАЛНО

Почистващи системи в животновъдството и земеделието За какво са ни нужни и кои са най-добрите?

Римекс Технолоджийс – партньор на Кристанини Спа, лидер на европейския и световен пазар

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3-4 / 2017

а 20 април Римекс Технолоджийс ООД представи италианската фирма Кристанини, която е водеща в сферата на почистващи, противопожарни и обеззаразителни системи. В ранния предиобед в ресторант Капри, представители на Кристанини изнесоха презентация за дейността си пред експерти и журналисти. Стъпила от дълги години на международния пазар, Кристанини започва своята дейност през 1972 г. с развитието и усъвършенстването на технологиите за високо водно налягане. Тя предлага пълна гама от съоръжения за гражданска защита, промишлени и военни дейности. Огромния опит и собствено ноухау са резултат от дългогодишни проучвания и приложно инжинерство. Днес тя има представителства в 73 страни в Европа и света, работи с обществени и управленски учреждения в Италия, Швеция, Великобритания, Франция и много други, сътрудничи с НАТО и участва в защитните формации на различни международни събития като Олимпийските игри. Програмата за научноизследователска и развойна дейност се осъществява с най-известните университети. Фирмата притежава 25 патента, резултат от творческа работа и интегриран подход, търсещи нови решения на инженерни проблеми. Кристанини е развила дейността си в три основни направления: противопожарни системи, обеззаразяване и почистващи системи за промишлеността. Важното за фирмата е да работи в тясна връзка с клиентите си, за да им предостави най-доброто оборудване, като организира пълно обучение, екипировка и подготовка. Фирменото ноу-хау се базира на технологиите за високо водно налягане. Противопожарните системи на Кристанини са изключително икономични в използването на вода; мобилни – могат да се използват както интегрирани към превозни средства, така и стационарни; те са щадящи околната среда, като не нанасят допълнителни поражения при потушаването на пожари, имат мултифункционално приложение – подходящи са както за затворени пространства, включително комини, така и на открити площи. Системите имат функцията да пулверизират водата, като по този начин насищат пространството с капки и го охлаждат за минимален период от време, което прави овладяването на огъня много по-лесно. Някои от системите притежават контейнери с абразивен ма-

териал, който чрез впръскване на водата, може да пробива дупки с различни големини на повърхности като бетон, стомана, тухли, за бързо достигане до засегнатото от пожар място. Освен всичко останало, систмите на Кристатини са щадящи здравето на пожарникарите – принципа им на работа чрез охлаждане на помещението, намалява емисиите на вредни газове. Системите са изключително адаптивни, подходящи за малки пожари, както и за първи стъпки в овладяването на големи. На същия принцип – високо водно налягане, пръскане на пулверизирана вода, работят и системите за обеззаразяване. Те са както с военна, така и с цивилна насоченост. При тях са разработени специализирани препарати, подходящи в предпазването и от химически и радиационни замърсявания. Почистващите системи могат да се използват във всички сфери на производството и градските среди, включително и за санитаризиране и отстраняване на щети, причинени от смог, индустриално замърсяване, бактериално замърсяване, вандализъм и др. Почистващите системи на Кристанини, адаптирани към специализирани превозни средства, работят като подвижни системи за измиване и обеззаразяване на твърди отпадъци. Изключително удобни и лесни за използване, те работят с пълно съответствие на европейските наредби и могат да се използват в хранителната промишленост в гъсто населените райони, осигурявайки чиста продукция. Компактни, безопасни, надеждни и икономични, те спестяват време и ресурс. Автоматичните стационарни и мобилни системи за почистване с пара и вода под високо налягане се използват за обеззаразяване и дезинфекция на превозни средства и съоръжения от всякакъв тип, включително и такива за земеделието и животновъдството и от всички аспекти на хранителната промишленост. Могат да се използват за почистване на всички видове земеделски машини, като действието е двустранно – премахвайки замърсяванията от черните пътища, предпазват машините от корозия и амортизация, но и дезинфекцират и не позволяват заразяване на продукцията с бактерии. Адаптирани към помещения за съхранение и производство на храна или за отглеждане на животни, те минимализират усилията за санитаризиране и предпазват продукцията – земеделска или животинска, съблюдавайки европейските норми за безопаствост и чистота.

Повече знания и по-добра генетика за Вашия успех!

Основни цели на НАМГБ са: • Осигуряване на чистотата на породите Лимузин и Абердин Ангус в България чрез поддържане на Родословна книга на породата; • Повишаване на генетичния потенциал на месодайните породи говеда чрез прилагане на иновативни методи за селекция на животните по всички икономически важни признаци; • Подпомагане, обединяване и насочване усилията на развъдчиците на месодайните породи говеда в България за повишаване на икономическата ефективност от отглежданите животни и тяхната продукция и адаптирането им към нуждите на пазара; • Представлява членовете си и техните легитимни интереси във всички случаи, касаещи представянето на породите на национално и международно ниво. Станете наши членове! НАМГБ адрес: 1756 София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.15, тел.: 02/81 62 012, www.beefbreeding-bg.org

В ПОМОЩ НА БЪЛГАРСКОТО КОЗЕВЪДСТВО!

Радослав Бориславов, изп. директор, АРМПК, гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх.2, ет.1 офис 1, GSM: 0877788027, www.armpk.com, e-mail: bdga@abv.bg; office@armpk.com