Животновъдство BG 35 (5-6) /2017

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

юни (5-6) / 2017

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ПАРТЬОРЪТ ЗА УСПЕШНО ЗЕМЕ ДЕ ЛИЕ!

Група

Приложение

Модел

Височина

Товар

Мощност

Особености

P27.6 хх

6,10 м

2700 кг

55 к.с. и 75 к.с.

-

Compact

Малки ферми с ниски врати и земеделски складове, овощни и зеленчукови стопанства, строителство и др.

TF33.7-хх

6,60 м

3300 кг

75 к.с. и 115 к.с.

-

TF30.9-хх

8,60 м

3000 кг

75 к.с. и 115 к.с.

-

TF35.7-хх

6,60 м

3500 кг

75 к.с. и 115 к.с.

-

TF33.9-хх

8,60 м

3300 кг

75 к.с. и 115 к.с.

-

7,10 м

4200 кг

140 к.с.

9,60 м

3800 кг

140 к.с.

7,80 м

5000 кг

120 к.с. и 156 к.с.

MF40.7CS

6,80 м

4000 кг

156 к.с.

MF40.9CS

8,80 м

4000 кг

156 к.с.

Medium

Средни ферми, средни и големи земеделски стопанства.

TFII

TF42.7-140 Средни и високо-производителни ферми и големи земеделски TF38.10-140 стопанства.

TF50.8-хх

Средни и високо-производителни Multifarmer животновъдни ферми, средни земеделски стопанства.

опция ВОМ ВОМ, 3-точков навес, хидравл. изводи

С ПОДКРЕПАТА НА

РИМЕКС ТЕХНОЛОДЖИЙС ИЗВЪРШВА ЦЯЛОСТНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ В АГРОБИЗНЕСА. ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ НА НАШИЯ ЕКИП ВЪВ ВСИЧКИ СЕКТОРИ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО ГАРАНТИРА НАЙ-ДОБРИТЕ ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО! КОНТАКТИ: СОФИЯ 1113, УЛ. ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ № 1 GSM: 0885 402 187 E-MAIL: INFO@RIMEX.BG

W W W.RIMEX.BG

Заводът в Cuneo, в подножието на Алпите произвежда двe серии, специално за фермата – Turbofarmer и Multifarmer обхващащи 10 базови модела и над 30 модификации. Характерното за MERLO е по-големия товар във височина от този на конкурентите, благодарение на патентованите технологии.

MERLO: „… телехендлерът е изключително ползван от европейските животновъди като многофункционална машина”. „… много марки харчат пари, за да преместят производството си в Индия или Китай, но ние инвестираме в нови технологии“. „… например роботите ни, които могат да държат цялото шаси, за да пробие всички необходими отвори с огромна точност. Смятаме, че това е гаранция за качеството на машините ни“. ФЕРМЕРИТЕ: „… правя много други неща – изкопаване на изкоп, ремонт на покрива и оградата”. „… добър е за всичко – премествам големи скали, дървени трупи или отпадъци”. „… мога да тегля ремаркета с 40 км / ч, а нивелиращото се шаси гарантира, че съм на стабилна основа, дори при неравна повърхност”.

Абонаментна кампания на списание „Животновъдство BG” 2017г. МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ СЕГА: • Български пощи ЕАД, каталожен №1313 • ДобиПрес ЕООД • на адреса и сайта на издателството: 1000 София, ул. „Граф Игнатиев” №4 www.oralo.bg

Седмичен фестивал всяка сряда в София до ноември Автентични фермерски храни на малки производители от страната ще се представят всяка седмица от края на юни до началото на ноември на Фестивала „От нашата ферма – с любов за Вас”. Всяка сряда от 10:30 до 18:30 часа пазарът ще е пред Министерството на земеделието и храните (бул. „Христо Ботев“ №55). Ще има разнообразни храни, произведени от семейни ферми и малки производители: сирене, кашкавал, кисело мляко, мед и пчелни продукти, сладка, яйца, месо, сезонни плодове и зеленчуци, билки, подправки и др. Тематични дни, дегустации, кулинарни демонстрации, правене на място на сирене, сметана и кисело мляко, както и други вкусни изненади ще придадат специфичен облик на Фестивала. Всички фермери и производители са регистрирани по Наредба 26 на МЗХ за преработка във фермата и преки продажби. Столичани познават повечето от тях от коледните и великденските фермерски пазари в центъра на София, очакват се и нови производители с разнообразни продукти. Щандове ще имат занаятчии от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти. Организатор на фестивала е Фондацията за биологично земеделие Биоселена. „От нашата ферма – с любов за Вас” е продължение на няколкогодишните усилия на фондацията в рамките на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората” за подкрепа на малкия местен природосъобразен бизнес, както и за скъсяване на веригата на доставки на качествена храна и улесняване достъпа на регистрираните малки и средни производители на фермерски продукти до потребителите. Фермерският фестивал се организира с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа 2017”, в партньорство с Българско дружество за защита на птиците и район „Средец”.

Съдържание Позиция За да имаме животновъдство . . . . . . . . . . . . . . . . Има ли ГМО в храните и фуражите в България. . . . . Състояние на говедовъдството у нас. . . . . . . . . . . . Хранене Технологии на храненето на овцете. . . . . . . . . . . . Хранене, репродуктивност и продуктивност на овцете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Експерти Разбираме ли какво ни казват кравите?. . . . . . . . . . Представяме Ви Ферми за редки породи и биопроизводство в Балкана . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Заедно с Китай Сътрудничество в селското стопанство. . . . . . . . . . . Най-големият развъден център за елитни породи в млечното говедовъдство в Китай . . . . . . . . . . . . . . Среща в Министерство на земеделието в Пекин. . . .

3 10 11 14 17 19

30 32 34 38

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК Цена: 5,00 лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Разпространение: Георги Петров Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, инж. Бисер Чилингиров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

За да имаме животновъдство Проф. д-р Трифон Дарджонов В земеделието ни се налага разкрупняване Отново в земеделието ни предстоят коренни реформи, защото състоянието му е крайно тревожно. Единствения отрасъл, който е на нивото от преди 1990 г. е зърнопроизводството. Всички интензивни отрасли, като започнем с животновъдството, минем през зеленчукопроизводството и стигнем до овощарството са се сринали катастрофално. Животновъдните продукти на човек от населението са силно намалели. Млякото е под 60% от нивото преди 1990 г., месото е едва 30%, зеленчуците са около 20%, а плодовете под 10%. По изчисления на проф. Николай Тодоров около 50% от консумираните млечни продукти у нас се приготвят от вносно сухо бито мляко и палмова мазнина. Следователно нашето производство на мляко не е повече от 30% от нивото на 1990 г. Такава е картината към 2010 г., но няма подобрение на показателите след този период. Напротив, при животновъдството даже се влошават. И всичко това на фона на повече от 1,5 милиарда лева годишни субсидии само по първи стълб на ОСП. Сравнението ни с другите страни, членки на ЕС показва, че сме на дъното. Това се вижда от таблица 1 по окрупнени показатели. Брутната продукция на хектар у нас, както показват данните от таблицата, е 3,12 пъти по-ниска отколкото в старите страни-членки на ЕС. При нас продукцията на хектар е само 894 евро, докато средно дори за 13-те нови членки е 1350 евро. Субсидиите са също близо два пъти по-ниски, но това е по причина на ниската производителност на единица площ у нас, която както видяхме е повече от три пъти по-ниска. Иначе спрямо произведената брутна продукция, ние получаваме повече субсидии от ЕС-15. При тях е, както се вижда от таблицата 12,3%, а при нас – 19,7%. Следователно съвсем не сме ощетени със субсидиите, дори напротив облагодетелствани сме, ви-

дно от процентите. Но субсидиите облагодетелстват само зърнопроизводството, но не и интензивните отрасли, които сега са „заварените деца на мащехата“. Ниската стойност на произвежданото у нас на единица площ е по причина на липсата на интензивните отрасли в структурата на ползване на земята. Производството на зърно, слънчоглед и рапица (екстензивни култури) заема 87% от обработваемите площи. Животните измерени като животински единици (ЖЕ) при нас са 25,6 ЖЕ, докато в ЕС-15 (старите страни-членки) са 86,3 ЖЕ, а в ЕС-13 (новите страни-членки) са 46 ЖЕ на 1000 дка. Тези малко ЖЕ у нас са разпределени крайно неравномерно. В стопанствата до 1000 дка, които ползват само 20% от земята, се намират по 106 ЖЕ, а в едрите – над 1000 дка при ползване на 80% от земята, се гледат само 6 ЖЕ на 1000 дка. Както се казва в такива случаи, коментарите се излишни. Време е да се запитаме защо сме на това дъно! При тази структура на производство, при доминиране на екстензивни култури, които са с ниска добавена стойност, при ограничено ползване на интензивните отрасли; животни, зеленчуци, овощия, няма как да получим по-висока стойност на

Страни*)

В пъти +

Субсидиите като %

общо (мил.)

на хектар

общо (мил)

на хектар

347495,4

2795,4

42707

343,5

12,3

4159,3

894,3

821

176,5

19,7

3,12

1,95

*) ИЗП в ЕС-15 – 124 311,1 мил. ха, България, – 4 650,9 мил. ха; **) Стойност на продукцията по цени на производител; Евростат, Статистика за селското стопанство, горското стопанство и рибарството – 2015, стр. 55, 61

БРОЙ 5-6 / 2017

България

Субсидии

BG

ЕС-15

Брутна продукция **)

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Таблица 1. Брутна продукция и субсидии в евро, общо и на ха за 2014 г.

3

нови данни от пресата, имаме вече арендатор с над 1 милион Таблица 2. Разпределение на земеделските земи в България към 2012 г*. декара, а двама братя са собГрупи Декари % от земята Стопани % стопаните ственици също на над милион декара. Такава голяма концен10 до 499 дка 5373835 14,78 76872 89,78 трация на земя не се наблюдава 500–999 2412923 6,64 3454 4,034 нито в ЕС, нито дори в САЩ. Това се вижда още по-наглед1000–9999 14927565 41,05 4565 5,34 но от таблица 3, където сравне10000–100000 12440244 34,21 717 0,84 нието между България и ЕС-15 (старите страни-членки) на земяНад 100001 дка 1207296 3,32 8 0,009 та в стопанствата над 1000 дка, 36364350 100 85620 100 показва, че тези стопанства там представляват 48,4%, докато *)Съставена от Тр. Дарджонов по данни от Агростратегия 2013 г. при нас са 78,6%. Средният размер на тези стопанства там Таблица 3. Земя над 1000 дка в България, ЕС-15 и САЩ към 2012 г. е 2248 дка, а при нас 5400 дка Стопанства над 1000 дка В т.ч. над 10000 дка При нас има група с площи над % от земята Среден размер % от земята Среден размер 10000 дка, които ползват 47,8% от земята и са със средни разБългария 78,4 5400 47,8 18800 мери 18800 дка. В ЕС-15 такава ЕС-15 48,4 2248 Няма такава група група няма. Дори ако направим сравнеГрупа с продажби над 1 милион долара ние със САЩ, където се води САЩ 23,7 10679 Няма такава група статистика на стопанствата по продажби в долари, най-доходбрутната продукция. Ние ще си останем вечно ните, с продажби над 1 милион долара годишно бедни в земеделието, ако не променим структу- през 2012 г. са ползвали 17,7% от обработваемата рата на земеползването. Но защо стигнахме до земя и са били със среден размер 10041 дка. тази примитивна структура? Първо, трябва да ка- За отбелязване е, че през 2001 г., когато стопанжем, че исторически погледнато, ние никога не ствата с продажби над 1 милион долара са били сме имали толкова опростена структура. Защо само 9,1%, средният размер е бил 13399 дка, сега се получи тази аномалия? Отговорът е ясен, през 2005 г. процентът е 11,7, при среден размер но не желаем да го видим. След ликвидирането 12444 дка, през 2010 г. процентът на най-доходна колективното едро земеделие, по много при- ните стопанства достига 16,5, а средния размер чини, които тук няма да описвам (защото в други – 12136 дка. През 2016 г. стопанствата с продажстатии съм ги описвал на широко), много бързо, би над 1 милион са вече 24% а средният им още към 2003 г. стигнахме отново до огромно размер е 10748 дка. Набива се на очи, факта, че уедряване на земеползването, а в последствие и повишаването на продажбите (обема), се търси в на земепритежанието. По този показател ние из- интензификацията, а не в размерите на стопанпреварихме страната с най-едро модерно земе- ствата и последните 10 години не само, че няма делие – САЩ. ръст в средните размери, а дори се наблюдава Едрият ползвател на земя, при сегашното ниво понижение. При съвременните технологии и техна техника и технологии най-лесно се справя чрез ника, стопанствата с около 10000–12000 дка се отглеждането на екстензивните култури. На него очертават като най-продуктивни в практиката на не му достига капацитет да погледне към жи- САЩ. Не че не съществуват и по-едри стопанства вотни, зеленчуци, овощия. Тук не е въпрос на в земеделската практика на САЩ. Напротив, има желание, убеждение или навици. Когато трябва стопанства и с 50 хиляди и повече декара, но да се оправя с десетки и стотици хиляди декари, тава са обикновено нископродуктивни пасища, това са върховите възможности на човека при подходящи за отглеждането на месодайни крави сегашното ниво на техническия прогрес. Това го при минимални разходи на труд. Така е сега, а показват данните и в най-напредналите страни. как ще бъде след 10 или 20 години, за сега не Ползвам данни от 2012 г., защото, за съжаление, съм попаднал на прогнози за бъдеща концентрапо-нови за земеползването няма публикувани. Но ция на земя в САЩ. сериозни промени не са настъпили в структурата, В Европейския съюз, концентрацията на земя освен вътрешно-семейните привидни прехвърля- е много по-слабо изразена (това го видяхме в ния заради субсидиите. От данните се вижда, че табл. 3), но това не ще рече, че продуктивността 5290 (6,19%) стопани (4565+717+8) стопанисват е ниска. Напротив в много области на живот78,58% (41,05+34,21+3,32) от земята. Според по- новъдството европейските фермери са световни Ето какво е положението у нас с ползването на земята към 2012:

4

лидери. Така е в свиневъдството (Дания, Холандия, Белгия), така е в месодайното говедовъдство (особено при някои породи – Франция и Белгия), така е в развъдната работа в млечното говедовъдство (Холандия и Дания) и още много други дейности. В една статия (в сп. Животновъдство BG бр.3, 2013 г.), на основата на много данни показах, че колкото по-едри стават семейните стопанства, толкова концентрацията на животни в тях намалява. Това важи за всички страни-членки на ЕС с изключение на Дания, където в едрите стопанства концентрацията на животни е дори малко по-висока, 185 ЖЕ срещу 172 ЖЕ средно за страната. Това изключение, може би се обяснява с високия професионализъм при датчаните (исторически сложените умения и навици за оползотворяване на даденостите.) Неслучайно, датчаните произвеждат животновъдна продукция за изхранването на три пъти повече хора отколкото е населението им. Тази закономерност, обяснява защо Китай след като ликвидира комуните и се облегна на 250 милиона дребни стопанства и ги въоръжи с наука и балансирани дажби направи чудото, нахрани гладния по-рано китайски народ и достигна на едно сравнително високо равнище в снабдяването с месо, риба, яйца и частично и с мляко. С подобни малки стопанства Индия през последните 30 години направи революцията с млякото и сега е световен лидер по общо количество на производството на мляко (161 мил. тона) с годишен ръст от 7 милиона тона. Тази закономерност обяснява и защо Русия, с нейните необятни земеделски площи не може да реши продоволствения проблем с млякото, защото продължава да залага на едрите стопанства с хилядите крави, а се страхува да даде простор за развитие на дребното семейно земеделие. Тази закономерност обяснява и нашия хал. Закономерностите са си даденост, която не се подчинява на човешката воля. Остава и ние да разберем този факт (че люлката на животновъдството са дребните и средни семейни ферми) и да решим най-после, че без разкрупняването на земеползването и земепритежанието, у нас животновъдство няма да имаме. Как да стане разкрупняването на стопанствата с размери над 10000 дка? Тази реформа, колкото и да е належаща, трябва да стане изключително грамотно и внимателно, за да не се получи „вместо да изпишем вежди, да извадим очите“. Тук според мен, няма място за революции и законови забрани. Всичко би могло да стане с икономически лостове и ползване на механизмите на стимулите (субсидиите). Това ще зависи от политическата воля и готовността на управляващите партии и опозицията да бъде осъществена реформата. При разнобой между партиите, може да се наложи, за да стане реформа-

та, да се приемат от болшинството в парламента съответни закони за ограничаване величината на стопанствата. Показателно е, това което става в САЩ. Страната разполага с огромен ресурс от земя (на жител се падат по 11 дка, в ЕС са само 3 дка) но концентрацията на земята, ето вече столетия остава без да се формират латифундии. Видяхме от данните на статистиката, че средния размер на най-доходните стопанства остава в границите на 10–12 хиляди дка, а средното стопанство е 1780 дка. Всичко това се е получило в резултат на нормалното функциониране на пазарната икономика при наличието на независима съдебна власт и гражданско общество. Не по-малко успешно са регулирани поземлените отношения и в страните на ЕС-15 (старите страни-членки). Въпреки, че в отделни страни, в определени периоди са съществували законови ограничения на земеползването и земепритежанието. Съвсем различна е обстановката със земята в някои от бившите социалистически страни, в които е имало масова колективизация, с последващо връщане на земята на собствениците. В някой от тях, Чехия, Унгария, Румъния има оформени поземлени участъци от десетки хиляди декара. Тези крупни поземлени участъци и при тях създават подобни на нашите проблеми. Това е наложило приемането на закони ограничаващи големината на ползваната земя. През последните години в Унгария е приет закон, според който в различни райони ограничението е 10–12 до 15 хиляди декара. В Румъния е подготвен и предстои да се приеме закон, който също въвежда ограничение на размерите до 10–12 хиляди дка. Както виждаме, различни са подходите, според исторически сложилите се условия и готовността на обществото да ползва пазарните и икономическите механизми за регулиране на земеползването. Какво ще изберем ние, времето ще покаже. Лично мен ми се иска, този път да се покажем по-зрели и да предпочетем еволюцията, а не революцията, (въпреки, че при нас концентрацията на земите е по-висока, не само от всички страни в ЕС, но и от САЩ, както вече го показахме и сме много закъснели с мерките по разкрупняването). Трябва да се стремим към промяна, която е извършена чрез ползването на икономически лостове, в това число и субсидиите. Тези 1,5 милиарда лева годишно, които получаваме само по първи стълб сега в земеделието от ЕС, ако се разпределят по друг начин, са в състояние да променят интересите на стопаните и да ги насочат към интензивните отрасли. Това съвсем не са малко пари, това представлява 18,7% към стойността на брутната продукция от земеделието през последните години. При умело боравене с този ресурс могат да се направят чудеса в земеделието, а не както е до сега – този ресурс да се ползва, меко

5

Таблица 4. Сравнение зърнопроизводство с млeкопроизводство при ниво на субсидиите към 2015 г.* Първи вариант

Дка, бр.,тона

Стойности

Сума, лв., тона

Площи дка

10000

32,5

325000

Зърно х 500 кг

10000

0,5

5000

Брутна продукция (БП)

5000

275

1375000

Могат ли променените субсидии да променят структурата в земеделието? Субс. дка 32,5 Сегашното субсидиране на площ, Субс.% от БП 23.64 при нас играе много негативна роля поради голямата диспропорция в Втори вариант При производство на зърно и мляко отраслите, за която говорихме в Площи дка 10000 32,5 325000 началото на статията. Поради тази причина зърнените култури получаЗърно х 500 кг 4000 0,5 2000 ват 19–23% субсидии към създаваСтойност на зърното 2000 275 550000 ната продукция, животновъдството съответно – 8–10%, а зеленчуци и Крави 600 е равно на 90 ЖЕ** овощия – само 6–8%. Това е в Мляко тона (7) 4200 538 2259600 противоречие с нормалната икономическата логика. ИнтензивниМесо кл. тегло т. (0,2) 120 4135 496200 те отрасли донасят 3–6 и повече Брутна продукция (БП) 3305800 пъти брутна продукция на единица Субсидии животни площ и съответно изискват и много повече средства и усилия, и чесКрави мл. 66% 396 257 101772 то пъти специална квалификация и Крави селекц. 22% 132 378 49896 продължително време за подготовка на производството. Общо субсидии 476668 От 2015 г., когато най-после беше БП на дка 330,6 възприето прехвърлянето на 13% от субсидиите за площите към интенСубсидии на дка 47,7 зивните производства, нещата при Субс. % от БП.

14.42 нас в земеделието остават тревожни. Наистина животновъдството, *)Общата сума на директните плащания за площи 1375 мил. лв. е намалена с 13% и остават 1170 мил. лв за площите или по 32,5 лв./дка. зеленчуците и плодовете получиха **)Това значи 90 ЖЕ на 1000 дка. много повече. Вместо до сегашните 60–70 мил. лв., животновъдите казано, нерационално. Този начин (чрез промяна сега вече получиха субсидии 121,6 мил лв., а начина на субсидиране) е за предпочитане, защо- на зеленчуци и плодове вместо 0, са дадени 79 то дори да направим разкрупняването със закон, мил. лв. Резултатите от това ново субсидиране на което според някои ще е по-ефикасно и бързо, животновъдството могат да се видят от таблица 4. ако не променим стимулите и не ги направим таСубсидиите за кравите са взети така, както са кива, че да дават предпочитание на интензивните посочени в Аграрния доклад от 2016 г., раздел отрасли, промяната в производството към по-до- IV.3. стр. 97., а цените за зърно, мляко, месо са бро, няма да се случи или ще бъде половинчата. взети от НСИ, средно за 2016 г. Както се вижда Нека не забравяме обаче, че за плачевното със- от таблица 4 и при новата ситуация с 13% прехтояние на интензивните отрасли (животни, зелен- върляне, зърненото производство получава субсичуци и овощия) действат и други фактори, и на диране 23,6% към брутната продукция, докато първо място липсата у нас на фермерски коопе- вариантът с производството на мляко и месо, при рации за изкупуване и преработка на продукция- 90 ЖЕ на 1000 дка получава едва 14,42%. та. Производителите на продукти от интензивните Това беше очаквано от всички, които могат да отрасли до ден днешен са оставени на произвола правят изчисления, защото диспропорциите в нана примитивните пазарни отношения от началото шето земеделие са много по-големи, отколкото са на възникването на капитализма (т.нар. „див ка- в ЕС-15, че и в ЕС-13, за които са предназначени питализъм”). По тази причина нашите фермери тези 13%. За тях, може би вършат работа, но за като правило реализират продукцията си на по- нас, не. БП на дка

6

При производство само на зърно

ниски цени, отколкото колегите им в Европа. Следователно, успоредно с промяната схемата за разпределяне на субсидиите, ще трябва да се решават още редица други проблеми, за да имаме животновъдство. Но този проблем заслужава специално обсъждане.

137,5

„вдигне летвата“ за субсидиране на продукцията при животните. Още от пръв прочит на резултатите от табл. 5, се вижда, че стоПри производство само на зърно Първи вариант панството с производство на мляко Дка, бр.,тона Стойности Сума, лв., тона и месо от говеда, при новата система на субсидиране, вместо по 10000 26 260000 Площи дка 47,7 лв. на декар ще получи по 10000 0,5 5000 Зърно х 500 кг 66,4 лв., а за обема на стопанството това представлява в повече 5000 275 1375000 Брутна продукция (БП) 187 хил. лв. субсидии. Изчислен 137,5 БП на дка към общата продукция, процентът 26,0 на субсидиране вече е 20,1, а не Субсидии на дка както беше до сега 14,42%. При 18.91 Субс.% от БП новата система за субсидиранe, Втори вариант При производство на зърно и мляко след прехвърлянето на 32%, стопанството с производството само 10000 26 260000 Площи дка на зърно носи по 26 лв. субсидия 4000 0,5 2000 Зърно х 500 кг на декар, вместо 32,5 лв. както е било до сега, а субсидията отне2000 275 550000 Стойност на зърното сена към брутната продукция вече 600 е равно на 90 ЖЕ Крави пада от 23,64% на 18,91%. Или започваме да приличаме на Евро4200 538 2259600 Мляко тона (7) па, тъй като стопанството с 90 ЖЕ 120 4135 496200 Месо кл. тегло т. (0,2) на 1000 дка ще получава субсидия 3305800 20,1% към създаваната продукция, Брутна продукция (БП) а това без животни – 18,91%. Това Субсидии животни не е самоцел, а инструмент да на4200 70 294000 Мляко кара екстензивните стопанства да преминат към по-интензивно про120 500 60000 Месо изводство, в случая отглеждането 132 378 49898 Крави под селекция 22% на животни. За да не звучи голословно, ще приведа пример от 663898 Общо субсидии живота на страната. И сега, ма330,6 БП на дка кар и като редки изключения, има едри стопанства с по няколко де66,4 Субсидии на дка сетки хиляди декара, които отглеж20,1 Субс. % от БП дат животни стигащи европейските стандарти, но те по досегашната *)Общата сума на директните плащания за площи 1375 мил. лв. е система на субсидиране малко се намалена с 32% и остават 935 мил. лв за площите или по 26 лв./дка. отличават от тези, които не гледат **)Това значи 90 ЖЕ на 1000 дка. животни. Примерът от табл. 4 го Този резултат, наложи да разработим таблица 5 с показва. Ако се възприеме предлаганата тук сиспредложеното от нас още преди шест години (сп. тема за 32% прехвърляне и се премине към субАгрокомпас бр.11, 2011 г. стр. 18–19) прехвърляне сидиране на млякото с по 70 лв. на тон и месото на много повече от площите към интензивните от- в кланично тегло с по 500 лв. на тон, като се расли. Така от разполагаемите 1375 мил. лв от ЕС, запази субсидията за селекция, нещата коренно чрез прехвърлянето на 32% се получават 440 мил. се променят. Например, фермерът Недко Митев лв за животновъдство, зеленчуци и плодове. Като от с. Овчарово, Добричко, представен от колесе прибавят към тях и 160 мил. лв. национални гата доц. Въто Христов в началото на годината доплащания, колкото сега се добавят, се полу- пред медиите, с обработваните 60 хил. декара чава обща сума от 600 мил. лв за субсидиране и отглеждани животни възлизащи на 90 ЖЕ на на продукцията при животни, зеленчуци, плодове 1000 дка, (показател по-висок от средния за ЕСи тютюна. По традиция 100 мил. се отделят за 15–86 ЖЕ) вече ще получи не полагащите се му тютюна, останалите 500 милиона, разпределени до сега 2,86 милиона лева субсидии по табл. 4, според стойността на брутната продукция в от- а близо 4 милиона, изчислено по нормативите в раслите към 2015 г. се получава: на животновъд- табл. 5. Тогава фермерите без животни, за същата ството – 360 мил., а за зеленчуци и плодове – 140 площ ще получат само 1,6 милиона лева, а Недко мил. лв. Ето какво се получава в табл. 5 като се Митев с 90 ЖЕ на 1000 дка, ще получава по 2,4 Таблица 5. Сравнение зърнопроизводство с млeкопроизводство при нова схема на субсидиите. Прехвърляне на 32% от парите за площите към интензивните отрасли.*

7

8

милиона лева повече субсидии от тях. Мисля, че тези 2,4 милиона в повече биха накарали много от разполагащите с тези площи да се замислят и ще предприемат нещо за промяна към желаната интензификация. Това не са малко пари 40 лв. на декар повече субсидии, на стопанство от 100 дка са 4000 лв, а за стопанство с 1000 дка са 40000 лв. в повече, ако гледат по 90 ЖЕ на 1000 дка. Това вече не е за изпускане и много хора ще се замислят Така изложените аргументи донякъде отговарят на въпроса „могат ли променените субсидии да променят структурата на земеделието“. Но това изисква политическа воля на управляващите, за да се преборят с натиска на 800-те едри зърнопроизводители, които със „зъби и нокти“ бранят статуквото, срещу интересите на 82100 животновъди и целия български народ, които предпочитат развитието на родното животновъдство, защото обичат българското кисело мляко, българското бяло саламурено сирене, приготвено от прясно мляко, вместо от сухо мляко и палмова мазнина, колбаси от прясно месо и български охладени бройлери, а не колбаси от обрезки и дълбокозамразено месо и бройлери, престояли в хладилниците с години. Аз съм сигурен, че и тези 800 едри зърнопроизводители, предпочитат също българските животински продукти, но късогледо бранят една незащитима кауза. Незащитима е каузата им, защото да искаш по-

вишаване на субсидиите на площ (както те и сега го направиха на 18. май в Стара Загора на подготвителните обсъждания на ОСП за след 2020) е повече от некоректност при получаваните от тях сега 138 до 150 лв. брутна продукция от декар. Да искаш да те изравнят с тези, които произвеждат по 279,5 евро на декар, което е равно на 548 лв./дка (виж табл. 1.)! Или получава се парадокса, заради криво разбраните интереси на 800 души, проваляме професионалните интереси на 82000 животновъдни семейства и още близо толкова семейства, занимаващи се с производството на зеленчуци и плодове. А къде остават вкусовите предпочитания на голямото мнозинство от българския народ, като „играем по гайдата“ на 800-те? Какви са изводите и препоръките от това изследване и разсъжденията Намираме се пред важен етап за развитието на земеделието. Годината 2017 може да се окаже решаваща. Остават още само 4 години от този програмен период, когато разполагаме с по 1375 милиона годишно европейски средства по първи стълб на ОСП, за които показахме в статията, как може да ги използваме много по-ефективно.

1.) Но за да стане това, до края на тази година министерството трябва да реши с ЕК как да стане това прехвърляне. И прехвърлянето да започне още от 1 януари 2018 г., защото все още

не се знае с колко средства ще разполагаме след 2020 г. Тук е ключовият момент, дали ще успеем да го направим навреме. Песимистите винаги са казвали, че това няма да стане, защото нямало такава европейска практика, но досега не сме пробвали, а говорим априори. Оптимистите считаме, че това е напълно възможно, ако разясним пред ЕК особеностите на големите диспропорции в земеделието ни, които не се решават с 13% прехвърляне. Нали целта на субсидиите е да се свърши полезна работа. Щом 13% не върши работа, а 32% вършат, тогава какво пречи това да стане? Не искаме повече, а само по-разумно разпределение. Искаме по-голяма гъвкавост при ползване на европейските средства. При по-голяма активност, това може да стане.

2.) Колко точно да бъде процентът за прехвърляне? Във всички мои статии от 5 години насам, пледирам за 38%, а сега се оказа, че целта се постига с 32%. Изчисленията предишните години са правени по годишните резултати в земеделието за 2009 и 2010 г. Сегашните сметки са направени по Аграрния отчет за 2016 г., в който са представени данните от 2015 г. с добиви и цени са различни от 9-та и 10-та, затова и резултатите са такива. Следователно, не предлагам точно величината 32%, а принципа за изчисление, който гарантира при прехвърлянето, отраслите да бъдат субсидирани с равни проценти към създаваната брутна продукция, с лек превес за интензивните отрасли, нали искаме най-после да им дадем приоритет. Тези изчисления трябва да се правят от експертите на МЗХ и да се представят на ЕК.

3.) За да се случи разкрупняването, МЗХ заедно с определените организации, трябва да приеме европейското предложение за ограничаване на субсидиите, а не това което прие: намаляване субсидиите с 5% над 150 хил. до 300 хил. евро, над която сума субсидии не се дават. Както се изрази в статията си през февруари т.г., колегата Въто Христов, „бълха ги ухапала“ едрите арендатори с тези 5%. Европейската препоръка беше: субсидиите над 150 до 200 хил. евро да се намаляват с 20%, тези от 200 до 250 хил. евро с 40%, а над 250 до 300 хил. евро да се намаляват със 70%. Над 300 хил. евро субсидии да не се получават. Тази препоръка беше много добра за нашето свръхуедрено земеделие, но ние се направихме, че не се отнася за нас. Вместо, ние с нашите пороци, а не недостатъци, в земеделието да възприемем по-строги от препоръчаните ограничения, за тези които гледат само зърно, ние се писахме много по-либерални от европейците. За едрите, които гледат само зърно, прошка не бива да има, защото това е погазване на конституцията на страната, в която според член 21, точка „(1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото”. Това ще рече, земята трябва да запази

основното си предназначение да изхранва народа не само с хляб, но и с месо, мляко, плодове, зеленчуци, т.е. с всички благини и населението да може да забогатява, или според духа на конституцията, земята трябва да се използва максимално интензивно и да запазва плодородието си за идните поколения. За нерационалното използване на земята, не се полагат стимули, а наказания по смисъла на този член от конституцията.

4.) Колкото строги толкова и разумни трябва да бъдем при прилагане на ограниченията при едрото земеползване. Тъй като предлагаме построги мерки при получаването на субсидиите, за да създадем стимул към гледане на животни, то тогава, когато едрите стопанства са създали вече животновъдство с обем над 60 ЖЕ на 1000 дка (т.е. имат достигнати европейските показатели за едрите), предлагаме да не важат ограниченията за субсидиране предвидени по-горе. Това ще рече, такива фермери, като Недко Митев, споменат погоре в статията, да могат да получават цялата полагаема субсидия от 4 милиона лв. Този въпрос също ще трябва да се защити пред ЕК. В това няма нищо нередно и то ще трябва да важи и за другите интензивни отрасли, като вместо бройки ЖЕ се вземе за мярка стойността на брутната продукция, която трябва да превишава поне три пъти брутната продукция, получавана от зърненото производство. Тъй като най-слабото място на земеделието ни е интензификацията, затова тя се нуждае от специални стимули, в т.ч. най-голямо внимание трябва да се обърне на можещия да го прави, тук ограниченията са вредни. Надявам се, ЕК да се съгласи с нашите съображения, поради спецификата на структурата и диспропорциите у нас. Крайният резултат от исканите ограниченията за обема на ползваната земя трябва да доведат до по-голяма интензификация, а там където е достигната такава и при високата концентрация на земя, тя не бива да се разрушава. Хората са с различни способности и ние ще трябва да се научим да ценим такива хора, които могат да правят чудеса, а не да ги ограничаваме или привеждаме под „общия знаменател”. Мисля, че това трябва да бъде най-важния урок от дългата история на земеделието. Дано с много повече разум и грижа за бъдещето на народа да успеем да направим и нашето земеделие интензивно като това на нашите колеги от ЕС-15. Забележка: Тъй като някои от въпросите бяха бегло разяснени, в името на изясняване на основната идея за постигане приоритетно стимулиране на интензивните отрасли, в една следваща статия, ще се постарая да аргументирам повече и обема на субсидиите по въдства и по-подробно предложение за субсидиите в говедовъдството, включително месодайното.

9

ПОЗИЦИЯ БРОЙ 5-6 / 2017 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 10

Има ли ГМО в храните и фуражите в България „Деветдесет и шест процента от пробите за ГМО в храните за периода 2012–2016 г. не са показали наличие на генно-модифицирани организми. Не така обаче стои ситуацията при фуражите – 50% от пробите са съдържали генно-модифицирани организми.” – това каза Ивайло Попов, координатор „Храна и земеделие“ в екологично сдружение „За Земята“ при представянето на доклад „Има ли ГМО в храните и фуражите в България“. Данните за доклада са получени от Агенцията по храните чрез възможността за достъп до обществена информация, каза Попов. За периода от 2006 до 2009 г. у нас са правени повече на брой тестове за проверка за съдържащи се генно-модифицирани организми. След това обаче методиката е усъвършенствана и сега се правят по-малко тестове, но на база оценка на риска. Основно изпитваните продукти са такива със съдържание на соя или царевица.

0,9% е прагът, над който задължително на етикета на храната трябва да бъде посочено, че тя съдържа ГМО. Под този праг изписването на наличие на модифицирани организми не е задължително. Така на практика има скрита консумация на разрешени ГМО, стана ясно от думите на Попов. Затова все по-често се наблюдава търговци да поставят надписи „Без ГМО“ на продуктите си. Към момента обаче няма единен стандарт за изисквания, които трябва да се покрият, за поставяне на такова указание. Затова Агенцията по храните имала идея да бъде разработен стандарт. За целта е необходимо първо да влезе в сила новия

Ивайло Попов и Георги Медаров от „За Земята“.

Закон за храните, каза Ивайло Попов. По неофициална информация той се очаква да бъде внесен в Народното събрание през юли. Попов посочва, че от „За Земята“ настояват в текста на закона да бъдат върнати предишните санкции за несъобразено с нормативната уредба влагане на ГМО в хранителните продукти. Почти половината от фуражите, които са тествани у нас, съдържат генно-модифицирани организми, като за разлика от храните, където при открито съдържание, то в повечето случаи е под 0,9%, във фуражите преобладаващото ГМО е над този праг. ГМО във фуражите до голяма степен са свързани със самата рецепта, която изисква влагането на протеини. Протеините от своя страна често се набавят от соя, която в световен

мащаб между 80 и 90% е ГМО. Недостигът на произведен протеин в ЕС стана причина за допълнително плащане на земеделските стопани за отглеждане на протеинови култури, припомни още Попов. У нас вече имало и фирма, която е изолирала растителен протеин за фуражи от рапица. Европейското и българското законодателства са такива, че не изискват на крайния продукт – месо, мляко, яйца, да бъде обозначено, че животните са хранени с ГМО фуражи, каза Ивайло Попов. По думите му ГМО не преминава през стомашно-чревния тракт на животните, но имало и изключения. Официалният контрол относно контрола на ГМО у нас работи, беше категоричен Ивайло Попов. По думите му следващата стъпка е надграждането му.

ПОЗИЦИЯ

Състояние на говедовъдството у нас Слово на Михаил Михайлов – Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България, по време на заключителния семинар на голямото млечно турне минаващо под наслов „Повече знания за повече мляко”, организиран от Професионалния център за обучение при Тракийски университет и НСГБ

BG

БРОЙ 5-6 / 2017

в разказите. Тук става въпрос вече за истински печеливш бизнес. Момента е изключително благоприятен, за да се поеме глътка въздух и аз ще си позволя да кажа няколко думи за обстановката в сектор „Мляко” в момента, преди да премина към организациите. В момента ЕС излезе от тежката „млечна” криза предхождана от Руското ембарго, голямото производство на мляко в Нова Зеландия и отдръпването на Китай от Европейските млечни пазари. Изкупните цени на млякото в ЕС остават стабилни и дори растат бавно нагоре през последните месеци. Това се дължи на няколко фактора – намаляване на млекодобива, чрез европейска програма, фалирането на доста ферми в съюза, стокирането на сухо мляко за близо над 350 млн. евро, увеличаване износа от ЕС и да не забравим програмата за ликвидирането на 150 000 крави в Холандия. Освен това световните анализатори предричат (и то вече се случва) увеличение на потреблението на млечни продукти със 7% още през тази година, как става това, разбира се с мляко. Тук само вметвам – ние в България въобще не четем анализите по тази материя, хубавото е, че от две години имаме две аналитични групи, които започват да влизат в час и дават добри предсказания. За съжаление, поради изключително малкото информация, която имаме като статистика, не винаги анализите са пълни. Но началото е дадено, което е добре. Подобна е хронологията за България. Мляко няма, цените в момента са добри, за първи път от много години, дори не се прави и намек за намаляване на изкупните цени. Разбира се, имаме райони в страната, където конюктурата е такава, че фермерите наистина са подложени на „геноцид” от изкупвачите, но това вече се случва все по-рядко. Според всички източници – европейски и наши, цената се движи в момента около 60 стотинки, като в някои райони тя е и 0,75 лв. Тук искам да кажа на присъстващите, че средната цена в бюлетините се определя на база количество мляко, влязло в мандрата, изкупено на дадена цена. В европейски аспект цените на млякото се запазват стабилни. Нещо повече, имаме ръст

ЖИВОТНОВЪДСТВО

В триъгълника Ловеч, Плевен и Лясковец преди сто години е даден „старта” на модерното говедовъдство в страната. В този район са създадени първите говедовъдни дружества и е започнал контрола на продуктивните качества на животните и селекцията. Другото е, че за всички фермери – говедовъди предстоят трудни дни. Загубите от отминалата криза, бавно ще се възстановят, което се очаква след излизането на Англия от ЕС, вероятно ще се намалят и помощите за държавите-членки на ЕС. Всъщност тази позиция вече на няколко пъти засяга самия еврокомисар по „Земеделие” Фил Хоган, като ни подсказва, че идва време да се справяме сами. Именно затова е и днешната среща с експертите, за да започнем да мислим, как може не да се оцелее, а да се печели от говедовъдството без субсидии. В днешния ден това звучи малко като химера, но такива са реалностите и вероятно още след 2020 г. ще се работи така и затова трябва за малкото време, което ни остава, да се подготвим, за да се използват всички възможни инструменти – дори да се икономисва излишната крачка на кравата и енергията да се използва за продукция. Вероятно ще ви кажа неща, след което ще ме намразите, но по добре е да ги чуете предварително и започнете да мислите по тях, отколкото както винаги, реалностите да ни заварят неподготвени и да започнем да кършим ръце и да търсим спасителната сламка, която все повече и повече ще изтънява. Семинарът се организира със съдействието на НСГБ, но ние не делим нашите говедовъди и затова са поканени да участват всички фермери, независимо в коя формация членуват. За членовете на НСГБ, говедовъдството е бизнес, бизнес с всичките елементи, които го съпътстват – удари под кръста, голям административен натиск, „борба” с всички – изкупвачи на мляко, преработватели, търговски фирми, институции, банки и още поне десетина други подобни. Нашите членове отдавна са оставили сантименталностите и т.нар. „любов към животните”, която ни лъха от произведенията на Йовков и Елин Пелин, като вола Сивушко и кравата Пенка с хлопатарите остават

11

12

от м. септември миналата година с почти 25%, за да имаме за февруари цена от 33,67 цента. За България средната цена е 31,11 цента, което е с 8% повече от февруари 2016 г. Като правило най-високи изкупни цени са в Кипър – 57,4 цента, те си имат запазен борд (Малта, Дания, Финландия, Швеция и др). В най-тежка ситуация са гръцките фермери, където цената е 38,7 цента, което е с 7% по-малко от миналата година, но не трябва да се забравя, че там данъците се събират предварително, плюс кризата, в която се намира страната. Добре е за нас, че страните, които внасяха мляко в България – Унгария, Румъния, Чехия имат нашите и по-високи изкупни цени. Дори румънците ще получават около 20 евро на всеки предаден тон мляко. Тихомълком си решиха проблема и Балтийските републики, които бяха направо „умрели” през миналото лято. Сега цените там са около 30 цента, а за Естония дори 32 цента. Тук ще кажа нещо, което изобщо не ми се казва, но вие трябва да знаете истината – тези цени за европейските фермери се дават за мляко с масленост от 4% и протеин 3,4%, за соматиката и микробното число, знаете изискванията. На последната съвместна среща в Дания на сектор „Мляко”, трима независими анализатори са предсказали цени за млякото в рамките на 33–34 цента до края на годината с ръст до 38–40 цента. Третия анализатор, обосноваващ се на статистика от 100 години назад е предсказал дори ръст до 44 цента, но и пикова криза в края на 2018 година. Всъщност, какво представлява образно казано нашето говедовъдство в момента (цитирам Тодор Арбов) – това е една каца с много дупки с найразличен диаметър и от всякъде тече вода. Ако продължава така дупките ще се разширяват, водата ще изтича все по-бързо и накрая няма да остане нищо), тук искам да допълня фразата на д-р Чирков, „че не само ще стигнем дъното, но и ще паднем под него”. Какво трябва да направим? Със собствени сили трябва да започнем да запушваме многото малки пробойни, някой път дори за това не са нужни и пари, след това средните и големите да ги оставим за институциите, които с разполагаемите си инструменти могат да направят това. Всъщност, ние сме в началото на пътя, на който се качихме преди повече от двайсет години. Всъщност, всички сме били големи наивници, вероятно подмамени от думите на политиците за бляскавото бъдеще и сигурност. През "90 години на миналия век излизаше един в-к „Кооперативно село”, точно тогава започна създаването на днешното говедовъдство, хората бързаха да си оправят оборите, фуражната база, техниката. Оставаше малко време за селекция и развъдни програми. Тогава написах една статия, в която казах – още няколко години и след като фермерите решат тези въпроси, ще

отделят време за модерна селекция и генетика. Времето обаче все още не е дошло – неоспорим факт е, че средната ни млечност от крава е само 3750 кг на година, за каква селекция да говорим тогава. Факт е, че големи борби се водеха да се намали изискваната продукция от 2000 кг за крава от млечно направление по Наредба 3. И още нещо ми прави голямо впечатление със срещи с фермерите – изключително голяма подготовка по отношение десетките мерки с техните изисквания по схемите за подпомагане и много по-малко знания по отношение отглеждането на животните. Коментарите оставям за вас. Както вече казах, фермерите от НСГБ приемат говедовъдството като бизнес и щом е бизнес, то трябва да се спазват някакви правила – и те са според Арбов – подходящи технолигии, балансирано управление и устойчиви печалби. Основни изисквания за успешно млекопроизводство По отношение на новия период на ОСП след 2020 г. все още нямаме нито едно становище на фермер по тази материя. Сега ще ни поставят и „скорости” да се състезаваме. Ами ние дори нямаме и състезателен номер. Толкова сме зле. Когато си на първа скорост и за да ти се оправят нещата ти трябва влекач. Нямаме концепция, нямаме план, нямаме цел. Ще бягаме както досега на резервната писта. Много наши фермери, когато стане дума за концепция или програма казват – абе да се оправим днеска, то няма време за програми и концепции. Това го чувам от десетина години. Ако бяхме направили нещо в това отношение, щяхме сега да влизаме в трета програма. Опитаха се от президентството преди няколко години да предложат Стратегия за говедовъдството, тогава от Министерството дори нямаха представител на дебата и така си остана по папките. Преди две години проф. Иван Станков също предложи стратегия, замисъла беше много добър, защото ако се приемеше, ставаше приоритет на Народното събрание и щеше да се наблюдава от него. Така и това не се случи. Такава стратегия се прави с пари и наука – и двете предпоставки ги имаме. Държавата ще осигури пари, то останаха малко над 6000 млекопроизводители говедовъди, (толкова ферми са получили европейските помощи миналата година), науката ще изготви концепцията. Нашите институти имат потенциал за това и са длъжни да го направят, а не само да се раздават професорски титли. Всички, които искат да имат млечно говедовъдство го правят. В Русия се инвестират само за селекция 65 милиярда рубли. Всяка година се изграждат стотина големи млечни ферми. В Турция положението е същото. Балтийските републики също бяха подпомогнати финансово. Една Руанда влиза в програма за говедовъдство с над 50 млн. дола-

Фиг. 1. Основни изисквания за успешно млекопроизводство

ра. Гърция влезе в програма за четири центъра за ембриотрансфер, една държава в която е нямало и станция за ИО през последните 30 години. В Румъния също се намери голям финансов ресурс за млечните ферми – втора година ще получат над 600 евро за високопродуктивна млечна крава. Защо трябва да се направи това. Причините са две – да си осигурим необходимото мляко за изхранване на населението и да не сме зависими от вноса и второто е да се запазят тези 100 000 работни места в сектор „Мляко”. За никои не е тайна, че болшинството от работниците във фермите са от социално зависимите групи и ако го няма говедовъдството, нови 50 000 души, най-малко ще се виснат на врата на държавата. В цялата тази схема трябва да се кажат и няколко думи за търговията и отношението на ЕС към нас в този аспект. Мит едно – искали да ни съсипят говедовъдството – ами то от това едва ли може повече да се съсипе. Ние въобще не представляваме заплаха за тях. С нашето производство от 0,7% от това на ЕС, въобще ни не броят. Генетика се прави с години и едва ли до 20 години ще стигнем и 6000 кг от крава за година. Мит две – предлагали ни некачествена продукция – последните години техните продукти бяха проверявани за качество и етикиране наравно с нашите. Все още няма случай за некачествен млечен продукт от ЕС. Мит три – заливали ни с евтини продукти. Също не е вярно. Техните продукти обикновено са поскъпи от нашите или на една цена. И как да са по-евтини, като и изкупната цена на млякото там е по-висока и качеството по-добро. Така че и трите мита падат. Нашите производители и търговци обаче трябва да съобразяват вече и други фактори. Започнаха да се появяват млечни продукти нетрадицион-

ни за България – като твърдо сирене, което е подобно на кашкавала, различни сирена, млека с плодове и др., които са на наши цени и по някога и малко надолу. Хората започват да ги купуват, започват да свикват с техния вкус. Освен това над един милион българи работят в Европа, там свикват с тези продукти и като се върнат, пак си купуват от тях. Това дето се приказва за нашето незаменимо саламурено сирене, може и да остане в историята. Това означава, че нашите мандри трябва да подобрят качеството и слязат на възможно на най-добрите цени за клиентите. В противен случай народа ще си яде моцарелата и едама. Всъщност вече трябва да свикваме, че сме част от голямото семейство на Съюза, да се съобразяваме с неговите изисквания и конюктурата в общността. Наредбите, които в момента се обсъждат Наредба 3 – най-обсъждания документ през последните месеци. Истината е една, че бе разгледан предварително много бързо и може би повърхностно от страна на животновъдите и стана така, че след като се прие, започнаха броженията. Наистина в документа има много несправедливости и отново изправи животновъди срещу животновъди. Но пари ще се получават само срещу предадена продукция, това е посланието изпратено ни от Евро съюза. Вероятно и за в бъдеще ще е така, че трябва да се съобразяваме с това. В бързането да се издаде Наредбата се пропуснаха детайлите. Например, може да стане това – дадена мандра да откаже да взема мляко или да не приема фактури, или да използва това за сваляне на цени и държане в позиция шах фермера. Другата Наредба 2, вероятно съвсем скоро ще є сърбаме попарата, не искам да предричам, но отново ще има изпускане на парата от фермерите. Другият голям въпрос за нас е ДПП. Тази програма определено не се изпълнява така както трябва да стане и резултатите са налице. Имаме уверенията на БАБХ, че всичко е наред, че ваксинациите почват, изследванията също. Засега сме все още в стартова позиция, наведени напред и чакаме. Но това за ветеринарното обслужване е друга тема и няма отношение към днешната среща...

13

ХРАНЕНЕ

Технологии на храненето на овцете Б. Маринов и колектив

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Овцете са типични пасищни животни. Те могат да използват пасища с най-оскъден и найразнообразен тревостой. Изминават големи разстояния, за да търсят храната си. Често обаче, ако се оставят да се хранят само при естествени условия те не се дохранват, което е свързано, както с намаляване количеството на продукцията, така и с влошаване на качеството є, особено на вълната. В такива случаи се получава т.нар. „гладна вълна“, която е негодна за машинна обработка. За да се осигури по-голяма средна продуктивност и по-високо качество на продукцията е необходимо да се осигуряват повече и покачествени фуражи, нормирано хранене и подходяща обработка на фуражите за подобряване на вкусовите и хранителни качества на дажбата.

14

Хранене на бременни овце Заплождането на овцете съвпада с края на летния период, когато засушаването е сериозно и пашата недостатъчна. Животните отслабват, загубват разплодната си кондиция и трудно се заплождат. Подхранването на бременните овце трябва да започне един месец преди заплождането. Целта е разгонването да стане дружно. С това се улеснява протичането на агнилната кампания, отбиването на новородените агнета и доенето. През първата половина на бременността плодът нараства сравнително бавно и е около 10–15% от масата при раждането. Поради това не се налага чувствително да се увеличава храната на ов-

цете. През втората половина на бременността и особено през последните 1,5–2 месеца преди раждането, физиологичните процеси силно се интензифицират. Тогава плодът, плацентата и матката нарастват много бързо. Повишава се обмяната на веществата и се натрупват резерви в организма на овцете. Около 80% от белтъчините се отслояват през този период. Ускорена е минералната обмяна. Общо масата на бременните овце се увеличава с 10–18 кг, като само през втория период нарастването е от 7 до 12 кг. Калоричната стойност на натрупаните вещества възлиза на 1500–2000 Дж. За осигуряване на такива резерви е необходимо допълнително да се дават 4–6 кръмни единици. Това налага дневната дажба да се увеличи с 0,3–0,4 кръмни единици и 30% смилаем протеин. В тялото на овцата през бременността се отлагат и 180–230 г калций и 90–160 г фосфор. За задоволяване на тези нужди те трябва да получат особено през втората половина на бремеността 7–8 г калций и 4–5 г фосфор дневно. Следователно през бременността овцете трябва да получават пълноценна дажба, съответстваща на научните норми за хранене на бременни овце. Към края на бременността (10–15 дни преди оагването) сухото вещество в дажбата трябва да се намали с 10–15%, а в последните няколко дни животните се оставят само на сено. Първите месеци на бременността у нас съвпадат с период на паша и зелено хранене, когато е наложително да се осигурява по

4–6 кг зелена маса на едно животно с жива маса 50 кг. През зимния период най-подходящо е да се дава доброкачествено ливадно, люцерново или детелиново сено по 0,5–2 кг на денонощие на едно животно с 50 кг жива маса. Една част от сеното може да се замени с листников фураж, бобена слама или смлени слънчогледови пити. Много подходящи са сочните фуражи и особено силажът. Дава се по 2–3 кг дневно, но в зависимост от грубите фуражи може да се увеличи до 5–7 кг, а кореноклубеноплодите могат да се дават по 5 кг на овца дневно. Количеството на концентрираните фуражи зависи от качеството и количеството на грубите и сочните фуражи. Обикновено те са от 0,2 до 0,5 кг. Когато сеното не е достатъчно може да се увеличат силажът и сенажът, а концентрираният фураж да достигне 0,6–0,8 кг на глава дневно. Най-целесъобразно е да се доставят комбинирани фуражи. Примерните дажби за бременни овце от тънкорунни породи през втората половина на бременността може да съдържат: ливадно сено 1,5 кг, пшеничена слама 0,5 кг, силаж от царевица 1 кг, пшеничени трици 0,2 кг или ливадно сено 1 кг, люцерново сено 0,5 кг, силаж от царевица 0,6 кг и царевична ярма 0,3 кг. На овцете редовно трябва да се осигурява готварска сол, най-добре във вид на крупа за близане. През зимата се осигуряват и необходимите минерални добавки и витамини. Овцете се хранят 3–4 пъти дневно. Нужно е да се следи

за качеството на фуражите и на бременни овце да не се дават загнили, плесенясали, осланени, замръзнали или замърсени фуражи, които биха предизвикали аборти. Когато падат слани, преди паша на овцете сутрин се дават сухи фуражи. Поенето трябва да става 3–4 пъти дневно през лятото и 2–3 пъти през зимата с чиста, за предпочитане течаща вода с подходяща температура. Хранене на кърмещи и дойни овце Чрез храната трябва да се осигурява получаването на мляко, вълна и да се поддържа живата маса. Храненето зависи и от сезона. Зимно хранене То съвпада с началния период на лактацията и трябва да съответства на млечността на овцете и техните генетични заложби. Близнилите овце дават повече мляко от овцете с едно агне и трябва да се хранят по-изобилно. В дажбата се включват и сочни фуражи, силаж и сенаж. С много голям успех, както и при говедата, се включват синтетичните азотни съединения и по-точно карбамидът. Той може да замени около 30% от необходимия смилаем протеин. Непосредствено след оагването овцете се хранят само със сено. На 4–5-ия ден в дажбата се включват концентрати, а след това и сочни фуражи. От 10-ия ден животните минават на пълна дажба. Хранят се З–4 пъти дневно. Лятно хранене През пролетния и летния сезон, които съвпадат обикновено с дойния период има изобилна зелена маса и животните си набавят храна чрез паша. Когато пашата е недостатъчна овцете се подхранват с концентриран фураж (по 0,2–0,5 кг дневно) или с окосен зелен фураж (люцерна, детелина и др,), Организмът на овцата по време на лактацията е силно натоварен. Освен от храната за поддър-

жане на живота тя се нуждае и от храна за млекоотделянето. Затова храненето трябва да бъде много богато, при голямо разнообразие на фуражите. Влошаването на храненето през годината макар и само за 15– 20 дни води до намаляване на млечната продуктивност, която се възстановява трудно и дълго. През първите 2–3 месеца след оагването дневната млечност се движи от 0,8 до 1,5 кг и след това намалява. Като се знае, че в 1 кг овче мляко има енергия, равна на 300 Дж и за образуването му са необходими 0,7–0,8 кръмни единици и 100 г смилаем протеин, лесно може да се уточни необходимата храна. За 1 кг мляко се дават и 3,6 г калций, 2,8 г фосфор и 3 г готварска сол. Хранене на агнета Растежът и развитието на новородените агнета е в пряка зависимост от породата, възрастта и продуктивните качества на овцете-майки, генетичните заложби и редица други предпоставки. Най-голямо значение, обаче има храненето. За да се отглеждат ценни разплодни и продуктивни животни, трябва да им се осигурява правилно хранене. Доказано е, че изостаналите в растежа си млади животни, поставени по-късно при благоприятни условия, дават с 10–15% по-ниска продукция, отколкото нормално развилите се. При оскъдно или неправилно хранене агнетата не растат и не се развиват нормално. Те остават дребни, с недостатъци в екстериора и ниска продуктивност. Добре е агнетата да забозаят коластра половин до един час след раждането. Първите няколко дни бозаят многократно, на всеки 2–3 часа и затова се държат при майките. След това се отделят от тях и се пускат да бозаят само 2–3 пъти на ден. При добри условия за хранене от 30-дневна възраст агнетата може да се пускат да бозаят един път на денонощие. Така се спестява

известно количество мляко. Основната храна на агнетата през първите 2–3 седмици е майчиното мляко. Следователно, храненето на майките през време на кърменето определя до голяма степен растежа и развитието на приплодите. След това млякото не задоволява нуждите на агнето и се налага да започне подхранването. Най-напред на новородените агнета се дава концентриран фураж. Това става на 6–7-дневна възраст. Най-добре е да се осигурят стартерни смески или пресята овесена ярма. Едновременно с концентрираните храни се дава и доброкачествено люцерново или детелиново сено. През първата седмица на подхранване приплодите се приучават към фуражите и в никакъв случай не бива да се отчита хранителната им стойност. Полезно е на агнетата от началото на третата седмица да се дават сочни храни в количество 200–500 г дневно. Изобщо, ранното приучаване към обемисти и сочни фуражи спомага много за развитие на стомашно-чревния апарат и за растежа на животните. Агнетата се отбиват на различна възраст, според възприетата технология. Обикновено разплодните агнета се отбиват на 2 до 4 месеца. Агнетата от културните породи бозаят по-продължително, а предназначените за угояване може да се отбият на двадесетия или тридесетия ден. При ранно отбиване се използват млекозаместители. Млекозаместителите съдържат обезмаслено мляко и растителни и животински мазнини и други компоненти (подобно на млекозаместителите при телетата). Разтварят се във вода с температура 50–55°С в съотношение 1:5. Агнетата се поят първоначално 5–6 пъти в денонощие с по 125–135 г млекозаместител при температура 36–38°С. В последствие към 13–15 ден това количество се увеличава до 400 г, а към 21 ден – на 600 г. Млекозатестители могат да се използват до

15

30–40-дневна възраст. В нашата страна доста сполучливо се практикува ранното отбиване на агнета за разплод на възраст от 21 до 35 дни и при жива маса 7–10 кг. Такива агнета успешно се отглеждат, само ако се използват специални стартерни смески, които съдържат 35% царевица, 8,9% ечемик, 6% пшенични трици, 18–19% слънчогледов шрот, 30% люцерново-сенно брашно, 0,3% креда, 0,4% сол и 0,5% витаминен премикс. Тези смески се дават от 10 до 50–60-дневна възраст. Отбитите агнета през лятото се хранят главно чрез паша като при нужда се дохранват с 0,1– 0,3 кг на глава, концентриран фураж. Може да се дохранват и със зелена маса, особено при сухо лято или със силаж при суха есен. През зимата шилетата се хранят с фуражи, с каквито се хранят овцете-майки, само че в по-малки количества – 0,5–1 кг доброкачественно сено, 0,5 кг слама, по 1–2 кг сочни фуражи и по 0,2–0,4 кг смески от концентрирани фуражи. През първите два месеца отбитите агнета се хранят на воля. От началото на третия месец е желателно храните да се нормират (табл. 1). Готварска сол се дава отрано. Най-добре е от 2–3-та седмица да се постави крупа за близане. На шилетата може да се дава и в храната по 10–20 г дневно. Агнетата трябва да се поят редовно още от първите дни след раждането, първоначално с хладка вода. При тези условия на хранене и гледане животните растат бързо и на 3 месеца достигат 25–33 кг жива маса, а на ден дават над 200 г прираст.

16

Хранене на кочове Половата активност и заплодителната способност на кочовете са в пряка зависимост от храненето им. Целогодишно трябва да се поддържат в добро телесно състояние. Погрешна е практиката, кочовете да се хранят на специално внимание

Таблица 1. Норми за хранене на подрастващи агнета Мес. възраст

Жива маса, кг

Среднодн. прираст, г

Кръмни единици

Смилаем протеин, г

Калций, г

Фосфор, г

3–4

18–29

180

0,8

90

4,9

2,5

5–6

30–34

80

0,85

100

4,5

3

7–12

34–44

55

0,9

90

4,5

3

само 1–2 месеца преди и по време на случната компания. Трябва целогодишно да им се дава достатъчно количесто висококачествени фуражи, за да бъдат непрекъснато в разплодна кондиция. Слабите, неправилно хранените и затлъстелите кочове имат понижена полова активност и заплодителна способност. През зимата, когато кочовете са в покой, дажбата им се състои от 2 кг сено, 1,5–3 кг сочен фураж, 0,3–0,8 кг концентрирана смеска, в която трябва да участват повече овес, шротове и пшеничени трици. През лятото кочовете се изпращат на паша, при която им се осигурява 5–6 кг зелена маса и се подхранват с концентриран фураж. Месец или месец и половина преди случната кампания дажбата се увеличава и трябва да се състои от висококачествени и лесно смилаеми храни. Намаляват се обемистите фуражи за сметка на концентрираните. За кочовете се отделят най-близките и богати пасища, но пашата е в рамките на нужната разходка и трябва да осигури 2–3 кг зелен фураж. Дава се 1–2 кг доброкачествено сено, 1–2 кг сочен фураж и 0,7–1,5 кг концентрирана смеска. През време на активното използване на кочовете трябва да се дават и фуражи от животински произход. Подходящи са 1–2 кг отсметанено краве мляко, 3–5 кокоши яйца, 150–250 грама рибено брашно. Ако не достигат нужните минерални вещества и витамини, се осигуряват допълнително. Редовно им се дава готварска сол. Угояване на животните Угояване на агнета и овце С угояването сe цели да се увеличи добивът на месо и да

се подобри кланичният рандеман. На угояване се подлагат изключените от разплод мъжки и женски агнета с незадоволителен екстериор или нископродуктивен произход и атакувани поради възраст, заболяване или слаба продуктивност овце. To продължава около 2–2,5 месеца. Заедно с млякото, агнетата отрано се хранят усилено с концентрирани храни предимно листни зърнени – царевица, пшеница, ечемик, пшеничени трици. Така се получава т.нар. „млечно месо“ или „бяло месо“, което е много сочно и има високи вкусови качества. Това угояване не е изгодно, тъй като се унищожават голям брой животни, без да са дали достатъчно количество месо. Такава угояване се прави само в България, част от Сърбия и част от Гърция. Угояване на отбити агнета Получават в зависимост от възрастта си по 0,5 до 1 кг сено, 0,3–0,7 кг пълноценни комбинирани фуражи, обработена слама, карбамид и др. На 6–7-месечна възраст достигат 40–50 кг жива маса. Угояване на възрастни овце и кочове Най-сполучливо е да се угояват оборно, в продължение на 30– 45 дни, Използват се обемисти и концентрирани фуражи, които се дават на воля. Животните увеличават живата си маса с 25– 30% и дават по-висококачествено месо. Практиката да се пасат известно време и след това да се подлагат на оборно хранене не дава особени резултати, тъй като животните в повечето случаи са без зъби или хронично болни и пашата им не е ефективна. При угояването се осигурява достатъчно сол за близане и вода за пиене.

ХРАНЕНЕ

Хранене, репродуктивност и продуктивност на овцете Антон Янков Основи за репродукция Недостатъчното и непълноценното хранене на овцете предизвиква намаляване на броя на овулиралите яйцеклетки, нарушаване на половия цикъл, атрофия на яйчниците и безплодие. От правилното хранене на овцете зависят и развитието на ембрионите и правилното развитие на новородените агнета. При пълноценно хранене се увеличава плодовитостта, като се подобрява физиологичната дейност на половите жлези. При целогодишно пълноценно хранене на овцете е необходимо също около 4 седмици през случната кампания да се повиши

равнището и да се разнообрази дажбата, в която голяма роля играят зелените фуражи. Непълноценното хранене при кочовете предизвиква отслабване на половата активност, влошаване на количествените и качествените показатели на спермата – олиго- или азоспермия. Това може да доведе до получаване на ниски плодовитост и раждате на жизнени агнета. Кочовете трябва да се поддържат в разплодна кондиция целогодишно, за което те трябва да получават разнообразни белтъчни и витаминни храни. Кочовете се нуждаят и от качествени мазнини. Чрез яйцата,

които се дават на кочовете, се набавят фосфатиди, които стимулират половата активност. Необходими са и лесноразтворими захари – те неутрализират някои продукти от белтъчната обмяна при по-високо белтъчно хранене. От минералните вещества трябва да се балансират макро- и микроелементите. Когато съотношението между калция и фосфора е по-голямо от 1,5, спермопродуктивността се влошава. От витамините найголямо значение има витамин А, защото недостигът му засяга пряко сперматогенезата. Това се отнася приблизително в същата степен и до витамините Е и D.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6 / 2017

17

18

Хранене, растеж и развитие на овцете По-голямата маса на агнетата при раждане осигурява по-големи възможности за бърз растеж. Следователно, бременните овце-майки трябва да се хранят много добре. При пълноценно хранене на агнетата, растежните им възможности могат да се използват в най-голяма степен. Икономическият ефект в производството на месо е по-голям при по-ранно достигане на висока маса. Това се отнася и при използването на овцете за разплод. Недоразвитието на овцете, вследствие на оскъдно хранене в млада възраст се компенсира в по-малка степен, отколкото при оскъдно хранене в по-късна възраст. Това има особено голямо значение за близнаците. На агнетата за разплод още в ранна възраст освен майчиното мляко трябва да се дават висококачествено сено и концентрирани смески. Поради това, че на 17-дневна възраст относителната маса на търбуха е вече 33,5% (при раждането е само 2%), а на 25 дни – 49%, храненето на агнетата трябва да бъде съобразено с тези физиологични промени. Дневният прираст на агнетата през периода на отбиването трябва да бъде максимален. Вторият основен период е от отбиването до 1,5-годишна възраст. Този период обхваща четирите годишни сезона и изисква съответно хранене за максимално проявяване на растежните и вълнодайните качества на животните. При мъжките агнета през този период потребностите от хранителни вещества са поголеми. Когато агнетата се използват за месо в ранна възраст, угояването им започва много рано и е интензивно. С него се цели да се стимулира бързият растеж на мускулите, за да достигнат 25– 30 кг на 90–100-дневна възраст. Може да се използват целодажбени смески или допълнително да се прибавя люцерново сено (брашно). В началото за храенен

на агнетата може да се използват стартерни смески с по-високо съдържание на протеин от растителен и животински произход. Когато агнетата се отглеждат за месо до 9–10-месечна възраст, в началото храненето трябва да благоприятства растежа на костната и мускулната система. За целта може да се отглеждат и на естествени пасища с подхранване и в края да се подлагат на интензивно оборно угояване. Хранене и вълнодайност Вълната е основен продукт за по-голямата част от овцете в света. Поради това, че вълната расте непрекъснато и се стриже веднъж в годината, нейната дължина, дебелина и здравина, разтегливост и други качества зависят от целогодишното хранене. Всяко влошаване на храненето на овцете през известен период от годината, се отразява върху всички количествени и качествени признаци на вълната. Чрез пълноценно хранене в ембрионалния и постембрионалния период се допринася за развитието на космените фоликули. Много голямо значение има дължината на вълната. При еднаква гъстота увеличаването на дължината с 2,2 см води към увеличаване на праната вълна с 1,2 кг. Хранене на овцете и млечност Независимо от продуктивното направление на овцете, млечността им има голямо значение за растежа и развитието на агнетата. По-голямата част от овцете в света не се доят – млякото им се отделя за кратък период и служи за храна на агнетата до отбиването им. При специализираните породи за мляко, то е основен продукт и достига 500 литра за една лактация. У нас все още се доят овцете от всички породи и сравнително голямото количество мляко, което се получава, е за сметка на удължения лактационен период. По-голямата част от млякото се получава през зимния и пролетния, а в полупланинските и

планинските райони – през пролетния и летния период. Овчето мляко съдържа значително повисок процент сухо вещество от кравето. Овчето мляко е един от най-сложните продукти, които произвежда животинският организъм – съдържа над 100 компонента. Като се има предвид и извънредно сложният състав на вълнените влакна, ясно е че през лактационния период напрежението на организма на овцете е много голямо – надвишава напрежението при най-млечните крави. За да се осигури голямо количество овче мляко, без да се нарушат количествените и качествените показатели на вълната, необходими са големи количества разнообразна храна. Млекообразуването при овцете е свързано с изразходването на много енергийни вещества. При продължително недохранване количеството на овчето мляко намалява и качеството му се влошава. При недостиг на протеин в храната на овцете, млекоотделянето намалява рязко. При кравите (вероятно това важи до по-голяма степен и за овцете) млечността намалява с толкова процента, с колкото не достига протеинът в храната. Намалява и процентът на белтъците и мастните вещества в овчето мляко. През зимата по време на лактация е важно да се осигурява достатъчно количество сурови влакнини и то главно чрез висококачествено сено, за да могат да протичат правилно ферментационните процеси в търбуха и да се образува голямо количество оцетна киселина. При недостиг на сурови влакнини, се образува повече пропионова киселина, което води към намаляване маслеността на млякото. Мазнините във фуражите също така влияят върху количеството и качеството на млякото. Недостатъчното количество на калций, фосфор, кобалт, йод и др. предизвиква намаляване на млечността на овцете.

ЕКСПЕРТИ

Разбираме ли какво ни казват кравите? инж. доц. д-р Стефан Станев

II. Отглеждане в затворено пространство – в сградата

У

• Темата продължава от предишния брой

BG

БРОЙ 5-6 / 2017

• Отсъствие на дискомфорт.

• Отсъствие на болка, травми и болести.

• Свобода за изява на нормални поведенчески реакции.

• Отсъствие на страх и страдание. Дали сме осигурили всичко това на животните още при проектирането на фермата и след това при работата, можем да оценим по сигналите, които подават животните. Когато правите наблюдение, Вие неминуемо ще влезете при тях и в някакъв момент ще трябва да приближите животното, дори да го докоснете. Затова е много важно да знаете как и какво вижда кравата. Благодарение на това, че очите на кравата са разположени отстрани на главата, животните могат да виждат почти всичко покрай себе си. Извън зоната на виждане остава един малък сектор отзад. Но кравите виждат обемно (триизмерно) само обекти, разположени пред тях. Само в тази зона кравата може да прецени на какво разстояние от нея се намирате. Поради това, е за предпочитане да подхождате към нервна крава от страни или под ъгъл, за да не може да прецени дали се приближавате. Към спокойната крава е по-добре да подходите отпред, тъй като тя иска

ЖИВОТНОВЪДСТВО

спехът на млечното говедовъдство зависи от оптималното състояние на здравето, условията на отглеждане и продуктивността на кравите. Кравите обикновено се отглеждат в помещение, минимум 6 месеца годишно. Дори и да излизат на паша, те прекарват много време в помещението. Поради това, сградата се явява много важен елемент на фермата. От условията, които са създадени в помещението, зависи изключително много здравето и продуктивността на животните. Сградата е система, в която си взаимодействат различни фактори – схемата на технологично разпределение (ограничител на хранителната площадка, родилен бокс, сектори за почивка, проходи и пътеки, вентилация, осветление), размери (височина на помещението, ширина на проходите, ширина и дължина на леглата), материали (бетон, синтетични постелки, дълбока постеля), мениджмънт (хранене, хигиена, плътност на запълване на групите). А най-важното са кравите. При куцащи крави изискванията към площта на пода и на боксовете, а също така нуждата от пространство и движение са по-големи, отколкото на здравите крави. Достъпността до храната влияе много силно на социалната йерархия в стадото и по тази причина на нуждата от пространство. Потребностите на кравите се обличат в проект при изграждане на нова или преустройство на стара ферма. Но трябва да имаме предвид, че построеното е почти непроменимо, докато храненето, кравите и хората могат да се променят. За да се приеме най-доброто решение, трябва да се претеглят критически всичките „за” и „против” спрямо важните подробности и да се остави разумен резерв за нещата, които не могат да се променят. Всичко това го казвам, защото заедно с опита за систематизиране на изявите на кравите като реакция на условията, ще добавя и някои основни изисквания, които трябва да се имат предвид още преди да се налее бетонът за говедовъдната ферма. Европейските изисквания за защита на животните се базират на следните пет степени на свобода за животните: • Отсъствие на глад, жажда и недохранване.

19

да Ви вижда ясно. На големи разстояния зрението на кравата е по-лошо от това на човека. За една крава е много важно при какъв микроклимат в помещението пребивава. Трите важни неща за микроклимата са светлината, температурата и качеството на въздуха. Светлина Кравите при полумрак в помещението виждат по-добре от човека. Но кравата е много чувствителна към нивото на осветеност. Те са дневни животни със сезонен ритъм. Зимата се явява естествен сезон за сухостойния период на кравата, както и за подготовката на заплодената юница за отелване (8 часа светъл ден и 16 часа сумрачно и тъмно време в денонощието). Лятото е оптимално време за лактация (16 часа светъл ден и минимум 6 часа тъмно време в денонощието). Тези условия стимулират производството на мляко. Животното се чувства добре и по-активно проявява признаците на разгоненост. Възможно е „изкуствената зима” да се отрази благоприятно на сухостойните крави. Това може да стане, ако се приложи автоматично управление на светлинния режим. За да се наблюдават добре животните в помещението, трябва да бъде достатъчно осветено. За да се стимулира техния биоритъм е необходима не нормална, а много по-висока интензивност на осветление. Понятието достатъчно в такъв случай, означава достатъчно светлина, за да можете спокойно да четете ситния шрифт във вестник. Това означава минимално ниво 200 лукса.

20

Температура От всички параметри на микроклимата най-важна се явява температурата на въздуха. Нейното хигиенно значение е свързано преди всичко с топлообмена между живия организъм и обкръжаващата външна среда. В определени граници на температурата се наблюдава най-ниския обмен на веществата за животното. Тази зона на термична индиферентност при кравите е 3–5°С. Зоната на термичния неутралитет е в диапазона –5 до 18°С и може да се приеме като зона на оптималната температура – в този диапазон кравата се чувствува много добре. При температура извън този диапазон животното реагира в рамките на възможната компенсация. Когато температурата е по-ниска от оптималната, кравата се стреми да намали топлинните загуби за сметка на намаляване на повърхността на топлоотдаване (животното се свива), с увеличаване на количеството въздух в козината (настръхването), свиване на кръвоносните съдове, намаляване на честотата при нарастване на дълбочината на вдишване, нарастване на движението. Ако тази физическа терморегулация не помогне, влиза в действие химическата терморегулация – повишава се обмена на веществата и нараства производ-

Фиг. 1. Графика за разликите в зрението на човек спрямо говедо.

Фиг. 2. Нормална осветеност в обора

ството на топлина (изгаря се повече гориво), което води до нарастване на консумацията на фураж без да се увеличава получената продукция. Идва момент, когато животното не може да се справи с наваксване на загубите на топлина, започва преохлаждане, простудно заболяване и смърт. Обратно, когато температурата на околната среда се повиши, организмът се стреми да отдава повече топлина: кръвоносните съдове се разширяват, увеличава се площта на тялото, учестява дишането, намалява движението. Следва химическата терморегулация: спад на апетита, влошаване на оползотворяването на фуража, намаляване на продуктивността. По-нататъшната реакция е в повишаване на температурата, топлинен удар, парализиране на дихателния център. Тук искам да подчертая, че кравите се приспособяват по-добре към ниските температури на въздуха, отколкото към високите. Това се обяснява с факта, че химическата терморегулация при селскостопанските животни при високи температури се проявява слабо, ниско ефективно. Температура –28°С се понася много по-лесно от свободната крава, отколкото +30°С, особено и при висока влажност на въздуха.

На общата температура влияят циркулацията и влажността на въздуха. Термоизолацията на покрива препятства излишното нагряване на помещението през лятото и съхраняване на температурата (с избягване на конденза) през зимата. Обърнете внимание на обезпечаването на животните с питейна вода както при горещо, така и при студено време. Водата, която пият животните, трябва да бъде с температура минимум +10°С. Вентилация Организмът на кравите произвежда голямо количество топлина (при високомлечни крави може да достигне до 1000 вата), от която те трябва да се освободят. Те осъществяват това главно с дихателните органи чрез изпарение на влагата от белите дробове. Кожата също играе определена роля в процеса охлаждане, особено при температура над 22–25°С. За ефективно отдаване на топлината влажността на въздуха не трябва да бъде висока. Ако животните дишат тежко, а на стените, тавана и оборудването има кондензат, то всичко това са признаци на лоша вентилация. Освен това кравите, които дишат тежко, предпочитат да стоят така, че предната част на тялото да е по-високо от задната (предните им крака са в бокса за лежане, а задните – на пътеката). Така органите в коремната кухина оказват по-малък натиск върху диафрагмата и кравата диша по-леко. Кравата в ляво (фиг. 3) държи ноздрите си висо-

Фиг. 3 Вентилация в помощенията

ко горе, близо до вентилационния отвор. Това го прави, за да поеме чист въздух. Добрата вентилационна система е на базата на фонар на покрива и големи отвори на стените (през които да влиза свежият въздух). Такава открита страна на сградата осигурява свеж въздух. Но трябва да се има предвид, че кравите не обичат вятър и течение. За това на отвора, освен завеса, трябва да има и дроселичаща мрежа. Същата пропуска въздуха, но редуцира въздушния поток. За да има ефективна вентилация, в помещението трябва да има достатъчно обем въздух (желателно е поне 50 м3/крава). Големият обем въздух дава възможност да се осигури ефективен въздухообмен, без да се получава голяма скорост на въздуха. При температура над 18–20°С е желателно да работят вентилатори с голям дебит, но ниска скорост на въздуха.

III. Оформление на разполагаемата площ и групова йерархия

Н

ищо не трябва да препятства свободния достъп на кравата до фуража, питейната вода или бокса за лежане. За да получи усещане за комфорт, всяко животно се нуждае от определена площ жизнено пространство. Голяма грешка се допуска, когато още на ниво проектиране на нова сграда с цел намаляване на инвестициите се залагат размери, които да намалят колкото може повече застроената площ. Това е голяма грешка. За кравите трябва да има достатъчно място, за да могат да се разминават, без да се докосват една–друга, а също да се скриват и да намират убежище за уединение. При кравите с рога необходимото пространство е още по-голямо. Във всяко стадо има сложна социална структура.

Независимо от размера на стадото, в него се сформират групи от 50–70 крави. Това е максималният брой животни, която една крава може да запомни. Във всяка група се сформират групички от по 10–12 крави. Всяка група има своите вождове и техните подчинени, а всяка групичка има своите лидери и последователи. Вождове са тези животни, на които е позволено да ядат първи. Лидерите инициират всяка една дейност. Доминиращата крава представлява от самосебе си сериозно препятствие за кравите с по-нисък ранг, които се осмеляват да преминат покрай друга крава само тогава, когато се чувстват в безопасност. Кравата трябва да има възможност да избяга, а за това трябва да има достатъчно място,

21

Фиг. 4. Оформление на разполагаемата площ

здрави крака и добро сцепление с повърхността на пода. Лежащите крави не участвуват в конкуренцията за място в груповата йерархия. Най-честата причина за съперничество е конкуренцията за фураж, а тя се проявява тогава, когато вкусният фураж не е достъпен през целия ден. В борбата за най-апетитните „порции” нискоранговите крави винаги се оказват втори при консумацията на фуража. Заплодените юници имат по-нисък социален статус и не познават всички крави в стадото. Вследствие на своята плахост те търпят неуспехи в конкуренцията за храна. Запълнеността на търбуха, надоя и крави, стоящи без признаци на активност, вместо това да ядат, да пият вода или да почиват – всичко това дава информация за комфорта на животните в даденото стадо. Ширината на хранително-торовата пътека (тази до фуража) трябва да бъде такава, че зад хранещите се крави, да могат да се разминат две крави, без да се докосват. Това е много важно за сгради, в които има три реда боксове за лежане. Тогава в зоната за хранене няма място за едновременно хранене на цялото стадо (на всяка крава е необходимо място за хранене минимум

22

72 см, а в такова разпределение са осигурени не повече от 40–45 см). Ширината на тази пътека трябва да е не по-малко от 3 м, а още по-добре е да бъде 4 м. Много важно е и каква е повърхността на пътеките и проходите, по които се движат кравите. Тя не бива да бъде гладка и хлъзгава. Кравата трябва да се чувства стабилно, да се движи без напрежение. За да може да оближе себе си в такова положение кравата, стояща права на краката си, трябва да се чувства много стабилна и да има достатъчно пространство. Хлъзгавият под, препълненото помещение и безпокойното стадо намаляват нейното усещане за стабилност и сигурност. Трябва да се има предвид, че хлъзгавият бетонов проход се явява като зона с много висока степен на риск. Разгонената крава може силно да повреди както себе си, така също и други животни. За да се избегне това, повърхността трябва да се награпави или да се постави гумено покритие. Редовно трябва да се чисти тора и да се премахват всякакви препятствия. Проходите, които се оставят като високо рискови, затрудняват много движението на кравите, особено на нискоранговите и на отслабналите. За да направим една обща оценка на помещението, трябва да оценим: • Е ли помещението чисто, светло и със свеж въздух, има ли усещане за комфорт?

• Има ли зони от помещението, които са предпочитани от животните?

• Има ли в помещението много задънени проходи, е ли пренаселено, има ли ята от мухи? Това може да причини стрес на животните.

• Хлъзгава ли е повърхността на пътеките и на проходите?

• Какви са размерите и състоянието на боксовете за лежане? Лежат ли кравите в боксовете?

• Достатъчни ли са ширините на площите за движение (да могат да се разминат без проблем 2 крави една до друга), чисти ли са, плъзгат ли се кравите?

• Стоят ли (без движение) голяма част от животните върху тях?

• Е ли движението на кравите нормално, или се движат много бавно, внимателно, с неохота?

IV. Състояние на яслата и грижи за фуража (влияе върху количеството на приетата храна) *(Ясла – това е условен термин. В съвременните ферми при фуражната пътека има само зони, в които се насипва фуража)

К

равите оценяват фуража по вкус, а не по хранителна стойност. Като резултат те се стремят да избират компоненти от смеската, ако имат такава възможност. Животните лесно сепарират отделните компоненти от сухите смески, съдържащи дълги частици (>7 см). При наблюдаване на избирателната консумация на фураж трябва да се обръща внимание на следното: • поведението на кравите по време на хранене; • различия в структурата на фекалиите на кравите, получаващи една и съща дажба; • остатъците от фураж; • ямките, които кравата оставя с муцуната си в насипания фураж. Много е важно да не се допуска кравите да сепарират фуража. Малко пояснения. В таблица 1 е показан дневният режим на една крава. Денонощието има 24 часа. За това време тя отива до хранителната площадка средно 12 пъти и се храни. За 24 часа една крава с тегло 600 кг може да изконсумира 24 кг (сухо вещество). Значи при един подход може да поеме 2 кг (сухо вещество) – не повече. Следователно за поемането на 1 кг (сухо вещество) фураж кравата не може да разходва повече от 15 минути. Кравата е умно и хитро животно и може от смеската да отдели валцуваното или едро смляно зърно, гранулирания фураж или шрота. Има случаи, когато се избират по-влакнестите компоненти. Ако започне да рови, значи търси нещо. При това положение за едно отиване до хранителната площадка кравата, за да изяде 2 кг (сухо вещество) фураж, ще изразходва не 30, а 50 минути. Получава се време с 20 мин. повече, а за 10 отивания до фуража – 200 минути. Това означава 3 часа в денонощието изгубено време. По тази причина, тя ще направи вместо 10 само 8 или 9 посещения до хранителната площадка. Това означава намаляване на консумацията на фураж, респективно намаляване на млечната продуктивност. Таблица 1 Вид дейност

Продължителност за деня

Консумация на фураж

3–5 часа (9–14 пъти)

Почивка

12–14 часа

Контакти

2–3 часа

Пиене на вода

0,5 часа

Доене, преходи

2,5–5,5 часа

Ако кравата клати главата и прави ямка във фуража, това ознaчава, че тя избира неговите дребни частици. При това по-дребните частици падат на пода, от където кравите ги изяждат. Когато храните с целодажбена смеска посредством ремарке-смесител, а фуражната смеска е суха, по този начин кравите сепарират концентрирания фураж. Резултатът от това е, че доминиращите крави изяждат концентрирания фураж, а за нискоранговите остава само грубия. От това се получават големи загуби за фермера. Едните крави затлъстяват, другите – заслабват, а производството на мляко намалява. За да се избегне сепарирането, може да се направи следното: • Ако животните сортират фуража, добавете буферен компонент (за да намалите опасността от възникване на ацидоза); • Минимум 40% от фуражните частици трябва да бъдат с дължина до 3 см, за да се подобри структурата на смеската; • Включването на царевичен силаж в смеската позволява да се добавят повече влакнини, което подобрява апетитността на фуража и такава смеска трудно се сепарира. Апетитната дажба е с влажност 45–55%. При такава влажност сепариране на компонентите на фуража не може да се получи. Изходът от такава ситуация е много елементарен – след като смеската в ремаркето е готова, добавете необходимото количество вода. Би било още по-добре, ако във водата сте разтворили и меласа. Кравите трябва да имат възможност да подходят безопасно до ограничителя (бариерата) към хранителната площадка, като на всяко животно се осигури достатъчно място, за да може храненето да протича в спокойна обстановка. Необходимото пространство до площадката, от което се нуждае всяка крава, е предпоставка за добра среда при храненето. Бидейки стадни животни, кравите предпочитат да се хранят едновремен-

23

но. Всичко това обаче важи при условие, че вие храните нормирано (ограничено хранене – т.е. на хранителната площадка няма постоянно фураж). Тогава трябва да осигурите място за едновременно хранене на хранителната площадка за всички крави в стадото (групата). Ако осигурите постоянен достъп до фураж (хранене на воля) с висока вкусова привлекателност, това стадно поведение се нарушава. Това обаче не може да се случи, ако фуражът се насипва в ясла. Насипан върху хранителната площадка, която е на едно ниво с фуражната пътека, при храненето кравите избутват фуража напред, до място, където вече не могат да го достигнат. Този фураж не е олигавен, той е свеж. Без особени усилия той може да се пребута обратно до зоната, в която кравите могат да го достигат. Това за животните е акт на ново зареждане с фураж. Животните стават поспокойни по време на храненето, а това значи, че ще ядат по-често по-малки порции. Като резултат те ще поемат повече сухо вещество. При конкуренция до хранителната площадка кравите се стремят да ядат бързо и по-големи порции, отиват до хранилката по-рядко, за да изпитват по- малко стрес. Желателно е зоната на хранителната площадка, до която кравата може да достигне фуража по време на хранене, да бъде гладка, но не и бетонова. Кравата ближе по пода, а бетонът е абразив и може да нарани папилите по езика. От голямо значение е какъв ограничител е по-

ставен до хранителната площадка (фиг. 5). Много полезна информация можете да получите, оценявайки остатъците и вида на хранителната площадка. Колко остатъци се определят като големи, нормални или твърде малки? Фермерите в страните с развито говедовъдство полагат големи усилия да намерят отговор на този въпрос, защото това влияе директно върху тяхната печалба, ефективността на храненето и здравето на животните. Зрително се оценява и регистрира количеството на останалия фураж. Оценката може да бъде от 0 до 5 бала: • не остава фураж • разхвърляно малко количество фураж (под 5%) • тънък слой до 5 cm (остатъците са от 5–7%) • остава слой с дебелина 5,1–7,6 см (25%) • слой 7,7 см и повече (над 50%) • фуражът не е пипнат. Синдромът на „Празната ясла” възниква не само тогава, когато на площадката не е останал фураж, но и когато е останал непривлекателен за животните фураж. Оценката до 1 бал означава, че животните остават гладни. Оценката 2 бала е идеална, а оценка 3 бала означава, че прехранвате животните. Оценки 4 и 5 означават, че има проблем с качеството на фуража или със здравето на животните. Ако два часа след залагането преброите дъвкателните движения при преживяне на кравите, можете да направите извод за качеството на фуража. Ако броят на тези движения е над 70, то качеството на фуража е много лошо.

Фиг. 5. Видове ограничители при хранилките.

За фермера е много важно какъв е ограничителя. В ляво е автофиксатор. Същият е много удобен когато има масово мероприятие – кравите могат да се фиксирт и обработят. Ако възникне обаче бързо напускане на мястото, има риск от травмиране. При него, ако фуражът е с голяма дължина на частиците, кравата хвърлч част от него на гърба си.

24

В средата е диагонална решетка. При нея няма възможност за лесно фиксиране на животните. Но няма и хвърляне на фураж върху гърба.

В дясно е тръбен ограничител. Ако долу е отлят бетонов бордюр, има само една тръба. Същата е с височина 85% от височината при холката и изнесена напред на 20–22 см. Височината на бордюра (или на долната тръба, ако няма такъв) е на 55–60 см над нивото, на което е стъпила кравата. Кравата се ограничава от бордюра (или долната тръба), а не от надшийната тръба. При хранене кравата едва я докосва. И тук няма възможност за фиксиране на кравите.

V. Периодично наблюдавайте кравите в зоната за хранене и в зоната за пиене и оценявайте Критерии в зоната за хранене: • Чиста ли е хранителната площадка и има ли върху нея мазни петна? Проверете на какво мирише!

• Нивото на повърхността на хранителната площадка – заемат ли кравите при хранене позиция като на пасището (това означава наведена надолу глава, но фуражът е на не по-малко от 5 см, желателно на 10–15 см над нивото, на което са стъпили). Това ще доведе до повисок прием на фураж и производство на слюнки, по-малко пилеене на фураж.

• Пречи ли на кравите ръбът на яслата (максимум 55–60 см над нивото, на което са стъпили) или тилният ограничител.

• Имат ли кравите на яслата достатъчен фронт за хранене (минимум 42 см/крава в лактация, при хранене на воля, и минимум 72 см при скороотелените и при юниците.

• Има ли задънен проход към хранително-торовата пътека? Е ли хранително-торовата пътека достатъчно широка, така че зад една хранеща се крава да се разминат безпрепятствено още две крави?

• Има ли разпилян фураж върху леглото (при вързано отглеждане), върху гърба на кравите или върху хранително-торовата пътека? Това е стереотипно поведение, повтарящо се без видима причина. Това поведение може да бъде провокирано от много висока хранителна площадка (повече от 15 см над нивото на пода).

• Тъй като след доене, след като са пили вода, кравите обикновено искат да ядат, ще намерят ли на хранителната площадка свеж фураж? Ако намерят, това ги поощрява!

• Ще намерят ли кравите в продължение (поне) на 20 часа апетитен фураж?

• Е ли сухото вещество на дажбата между 45 и 55%? По-ниската или по-високата влажност намалява консумацията!

• Е ли предложения фураж студен, незамърсен и без плесени? В противен случай е възможно лошо храносмилане и намалена консумация.

• Са ли повече от 20% от частиците в силажа (респективно 7–10% от частиците на сухото вещество в дажбата), дълги повече от 3,8 см? Това е гаранция за добра структура на дажбата и пълноценно преживяне.

• Изглежда ли останалият фураж така, както и ново заложения и мирише ли също така? Водопой Водата е най-евтиния фураж. Количеството изпита от кравата вода е свързана с консумацията на

фураж, млечната продуктивност (особено много) и зависи от околната температура. Кравата изпива дневно 4 до 5 литра на всеки килограм консумирано сухо вещество от фуража, или 80 до над 150 л/ден. Една крава пие вода с дебит до 20 л/мин. Неограниченият достъп до чиста питейна вода е толкова важен, колкото и достъпът до свеж фураж. Ако кравата не пие достатъчно, консумацията на сухо вещество ще намалее, това ще се отрази отрицателно на храносмилането и на продуктивността. В този дух бих казал, че изкарването на животните на паша, без да имат достъп до вода, е вредно и за кравата, и за фермера. Особено когато пашата е много оскъдна. Обикаляла много време по голото пасище, кравата се връща недохранена, но и жадна. Първото нещо, което тя търси, е водата. След като се е напила, в търбуха няма място и за храна. Водата, сама за себе си, не дава мляко. Когато кравата е спокойна, процесът на пиене се състои от три стъпки: първоначално възприемане на вкуса, продължение на периода на пробване и същинско пиене. През зимата, когато водата е хладна, кравата разбърква водата с език, но пие малко. За това е желателно водата да е подгрята поне до 10°С. Подгряването на водата кара кравата да пие повече, а това води и до по-голяма консумация на фураж. Кравите предпочитат да пият вода от ниско разположени поилки (повдигнати на максимум 60 см над нивото, на което са стъпили). По време на пиене кравите трябва да се чувстват в свободна и спокойна обстановка, да се усещат в безопасност. Ако имат избор, те винаги ще изберат най-чистата и прясна вода. Когато кравата стане, тя обикновено следва определен порядък: пиене-хранене-пиене. Освен това кравата обича да пие веднага след доене. Желателно е на изхода от доилната зала да има коритни поилки, като е осигурен фронт за поене 70 см за толкова крави, колкото места има в едната редица на доилната зала. Тук непременно трябва да оставите достатъчен проход (минимум 3 м), за да може, ако някоя крава не иска (което се случва изключително рядко) да пие, да мине без да притеснява пиещите. Критерии в зоната за пиене: • Има ли поилки на изхода от доилната зала? Животните изпиват до 1/3 от необходимата им вода веднага след доене!

• Има ли достатъчно свободно пространство (минимум 3 м) около поилката и намира ли се тя на задънен проход? За да няма притеснения за животните, трябва да има простор за свободно движение.

25

• Ако поилките са коритни, осигурен ли е фронт за поене поне 60 см на 15 крави?

• Ако поилките са индивидуални, осигурена ли е за всеки 15 крави по една поилка?

• Клапанът на коритната поилка има ли достатъчен дебит при едновременно пиене на вода на цялото корито?

• Когато измине 15 м от мястото, където се е хранила, ще намери ли кравата поилка?

• Са ли поилките функционални и чисти?

• Вие бихте ли пили от водата в поилката?

26

Лежане Кравата, ако е нахранена и не е жадна, обича да лежи до 14 часа в денонощието. Лежането е много важно за кравата. То обезпечава: • Почивка на кравата; • Краката си почиват и изсъхват; • Освобождава се повече място в проходите и зоните за движение; • Когато кравата лежи, притокът на кръв във вимето се увеличава с 30%. Ако комфортът на бокса не е оптимален, то кравата няма да легне, до като не се почувства много изморена. В такъв случай тя ще ляга порядко и ще лежи по-продължително, отколкото това се счита за нормално. В резултат на това тя ще яде и пие по-малко. Успоредно с намаляване на общото време за консумация на фураж нараства и възможността за неговото сортиране и избирателна консумация. Освен това скоро ще се появят и определени проблеми, като възпаление на скакателната става. Наблюдението на това как, когато е на пасището, кравата ляга и става, трябва да ни покажат какво трябва да направим в бокса за лежане, за да създадем на животните да възпроизвеждат естественото си поведение при тези действия. То се развива по следния начин, показан на фиг. 6. Пред кравата трябва да има достатъчно пространство, за да осъществи необходимите движения. При това не трябва да забравяме, че предната половина на кравата е по-тежка от задната. На нея се падат 55–60% от общата маса на тялото. При една 700 килограма тежка крава на всеки заден крак се пада натоварване по 140 кг, а на всеки преден – по 210 кг. Това е при нормално стоене. При движение нещата са по-различни – когато единият крак е във въздуха, става преразпределение на товара върху останалите три. А сега да си представим какво се случва, когато кравата ляга. Заела позата преди лягане, тя подгъва единия преден крак, и следва удар на колянната става върху повърхността. Върху тази става действа ударно натоварване от полагащата се маса 210 кг. На пасището кравата може да си избере уютно место за лягане, но в помещението тя няма избор – ние сме и предложили леглото.

С пода на това легло. Когато на кравата е удобно, тя лежи с глава, насочена напред и леко в страни. Често тя протяга напред някой от предните си крака. Тази картина трябва да ни бъде пред очите, когато наблюдаваме поведението на кравите във фермата. Съвсем преднамерено ще акцентирам върху бокса за лежане. Защото всеки знае колко е важно храненето, водопоя, внимателното отношение към животните и се стреми, в рамките на възможностите си, да достигне някакво ниво. Но на болшинството от хората не им е ясно колко важно нещо е лежането на кравите. А един бокс за лежане не е просто огънати тръби и бетонов (или какъвто и да е друг) под. Когато боксът е лош, фермерът губи страшно много – и от мляко, и от здравословното състояние на кравата. Оформянето на боксовете за лежане е изключително важно. Боксовите делители не трябва да пречат на кравата при лягане и ставане. Освен това не трябва да причиняват наранявания на животните. Не бива да се скъпим за дълбочината на боксовете. Когато боксовете са до стената, дълбочината им да бъде до 325 см, а при два реда боксове (лице срещу лице) – минимум 250 см. Такива размери имат положително въздействие не само върху уюта при лежане, но и върху системите за поддържане на микроклимата в помещението (всеки сантиметър допълнителна ширина на помещението води до увеличаване на обема пространство на една крава в помещението, което има много допълнителни ефекти). Боксът за лежане трябва обаче да налага и определени ограничения при ползването му, без те да нарушават неговия уют. Тилният ограничител определя колко навътре в бокса може да влезе и да стои права кравата, заемаща начална позиция преди лягане. Един гръден ограничите, монтиран на точното място, ще ограничи колко навътре в леглото ще влезе кравата, когато легне, а това е предпоставка за получаване на чисто мляко. Гръдният ограничител не бива да бъде по-висок от 10 см, за да не препятства кравата да си изФиг. 7. Легнали крави в бокса

Фиг. 6. Позиция на тялото при лягане и ставане на кравата на полето.

Кравата повдига глава и мушка предните крака под гърдите.

Тя протяга главата напред като противовес на задните части. Предните крака служат като опорни точки.В този момент дължината на тялото е повече от 3 m.

Задните крака се изправят под тялото. Главата почти допира земята.

Кравата прибира главата си назад и поставя единия преден крак напред, за да запази равновесие.

Накрая и последният крак е стъпил на земята. Кравата може да започне да се движи, но първо трябва да се протегне.

Таблица 3 Потребност на кравата

Сигнал от кравата

Размери за 700-килограмова крава (Midwest Planning Services 2006)

Размери на бокса, зависе-щи от размера на тялото (Нейл Андерсон, OMAFRA, 2005) Тилният ограничител е на разстояние 1,2 х (НН) от задния край на бокса (измерена хоризонтално, до отвесната проекция на ограничителя върху леглото) и на височина 0,83 х (НН)

Добра начална позиция, когато кравата иска да легне

Кравата стои в бокса изправена, в средата на бокса

Тилният ограничител е на разстояние 178 см от задния край на бокса (измерена хоризонтално, до отвесната проекция на ограничителя върху леглото) и на височина 127 см.

Възможност да легне, като използва главата си като противотежест

Кравата протяга шията си, използвайки главата си за противотежест.

Предната страна на бокса, до Предната страна на бокса е височина 100 cm над пода няма открита. Ако има допълнителен препятствие хоризонтален ограничител – на височина 0,7 х (НН)

Боксът е достатъчно дълъг, с необходимото пространство за главата.

Кравата лежи направо Дължина на бокса мини-мум по дължината на бокса. 275 cm. (ако са сдвое-ни). Ако боксът е до стената – 305 см. Гръдният ограничител – 108 см. от края на бокса.

Възможност да легне, изпъваща напред крак Възможност да става лесно

Комфорт на бокса като цяло

Кравата става с едно плавно движение, изпънала главата си напред. Никаква пречка от тилния ограничител.

Дължина на бокса мини-мум 1,8 х (НН) (ако са сдвое-ни). Ако боксът е до стена-та – 2,0 х (НН). Гръдният ограничител – 1,2 х (НН). от края на бокса.

Мек, закръглен гръден ограничител, не по-висок от 10 см. Ширина на бокса 127 см.

Мек, закръглен гръден ограничител, не по- висок от 10 cm. Ширина на бокса 2,0 х Ширината на крупата при задхълбочните възвишения.

Виж размерите горе!

Виж размерите горе!

Като цяло 9 от 10 крави, влезли в бокса, лежат. Няма крави с наранени скакателни стави, коленни стави, задхълбочни възвишения (тазова кост) или гръбначния стълб. Животните лягат и стават без усилия.

пъне крака напред. Желателно е в предния край на бокса да няма хоризонтални носещи тръби до височина 100 см (както са тези на фиг. 7). Боксовият делител в предната си част (към главата на кравите) не бива да е по-високо от 30 см над нивото, на което лежат кравите – това ще им пречи да си завъртят леко в страни главите. Основните размери на бокса са свързани с височината при холката на кравите (НН). В табли-

цата са посочени параметрите на бокса, които осигуряват комфорт на кравата (табл. 3). Подовото покритие е изключително важен детайл. Дори всички останали размери на бокса да са точни, твърдото легло е неприятно за кравата. Отмина времето и на мекото легло с воден дюшек. За кравата мекотата на леглото трябва да наподобява лежането на поляна. И тук стремежът да се икономисва при инвестирането оказва лоша

27

услуга на фермера. Всеки детайл, който съдейства за удължаване на времето за лежане, се отплаща. За всеки час допълнително лежане кравата се отблагодарява с 1,5 л мляко. При цена на млякото 0,7 лева/литър това означава допълнителен доход от 380 лева годишно. Не е лошо да се стремим да създадем уют до такава степен, че кравата да лежи поне 12 часа в денонощието, нали?! Особено ако гаранцията на изделието за постелка е 10 години. Периодично наблюдавайте кравите в зоните за лежане и оценявайте: • Дали ставите на кравите са без косми (или са подути), дали са със струпеи или са наранени, имат ли мазоли?

• Влиза ли кравата в бокса, но до 5 минути не е легнала? И в двата случая качеството на постелката на бокса (синтетична, слама или каквото и да е) не е добра. Всеки фермер може да проведе следния тест за комфорт на кравата, съответстваш на механиката на нейните движения. Когато кравата ляга, тя предава значителна част от теглото си на коленните стави на предните крака и след това постепенно се отпуска. Подражавайки това движение, влезте в бокса и „падайте” 4–5 пъти с пълно тегло върху лактите си. Ако това ви е удобно, ще е добре и за кравата. Дали боксът е уютен, можете да определите много лесно с елементарно наблюдение. Крава, която е влязла в бокса, иска да легне. Ако до 3, максимум 5 минути след влизането си тя не е легнала, търсете недостатъка на бокса! Имат ли кравите дебела „буца” на шията? Ако да, да се провери положението на тилния огра-

ничител (една от възможните причини). Има ли екскременти в задния край на бокса? На фермерите не им харесва гледката на фекалии в боксовете. Но в 5% от случаите трябва да видите в леглата фекалии. Размерите на бокса се определят на основа на измеренията на най- едрите животни в стадото. Ако по- дребните животни не оставят екскременти в бокса, това означава, че боксовете ще са тесни и за едрите крави. Усвояване на фуража и храносмилане Дали изчислената като количество, компонентен и хранителен състав дажба, както и нейната структура отговарят на потребностите на животните – това е нещо, което Вие ще го знаете. Но дали дажбата, която сте подали действително е консумирана от отделните животни в пълен размер зависи от различни фактори. Най- важните от тях са: • Здравето на кравите (физиологични заболявания, като ацидоза, кетоза и хипокалцемия, проблеми с копита, крайници, стомашно- чревен апарат, мастит и др.), • Влажността и апетитната структура на дажбата (концентрацията є на енергия, добрия вкус и аромат, привлекателността є, добрата хомогенност на съставните компоненти), • Съответстват ли предоставените хранителни вещества на потребностите на животното, • Управление на храненето (честота на залагането, на прибутването на фуража, вид на повърхността на зоната за хранене, чистотата на зоната за хранене), • Комфортните условия във фермата.

VI. Периодично наблюдавайте кравите и оценявайте

П

ървата (и най-обща) преценка можете да направите, като погледнете хранителната площадка. Ако фуражната смеска е с добро качество и апетитна на вид и мирис, сутринта трябва да има остатък 3–5%. Ако всичко е изядено, значи има недостиг. Ако остатъкът е по-голям от 5%, но е свеж и апетитен, при залагането на новата порция леко ще намалите количеството. Ако остатъкът изглежда лошо, по- добре го изхвърлете.

28

А). Преживяне Приближете до преживяща крава. Ако всичко е наред, тя трябва да прави 50–60 преживяния в минута. Ако са по-малко, има проблеми със структурата на фуража или са симптом за скрита субклинична ацидоза. Ако са повече от 65, е признак на недобра структура и високо съдържание на сурови влакнини. Погледнете легналите крави. Ако процентът от тях,

които преживят е по-малко от 50%, има проблеми със структура на фуража или са показател за проява на субклинична ацидоза. Б). Изпражнения Изпражненията са отлично средство да получите отговор на следните въпроси: • Са ли съставките на дажбата добре оползотворени?

• Достатъчен ли е приемът на вода и сол?

• Има ли общо в дажбата недостиг на протеин или на смилаем протеин?

• Има ли в дажбата твърде много влакнини, протеин или скорбяла?

• Добре ли е балансирана дажбата и отговаря ли осигурената енергия на съответния предоставен протеин? На изпражненията, като на огледало, се отразява работата на цялата храносмилателна система.

Внимателно изследвайки изпражненията, вие можете да си създадете мнение за балансираността на дажбата. Заострено внимание трябва да се обърне на консистенцията и степента на преработка. Консистенцията определя съотношението на твърдите компоненти и течността. При нарушено смилане на компонентите в дажбата в червата ще се задържи вода. Друга причина за формиране на течен тор може да бъде присъствието на токсини или излишък на минерали. При оценка на храносмилането трябва да огледате или изследвате с докосване частици от несмления фураж. В идеалния случай всички компоненти трябва да се усвоят. Ако част от тях не са смлени, това се обуславя или от тяхната несмилаемост, или от недостиг на време за тяхното смилане и усвояване. Последното се проявява, например, при дисбаланс на скоростта на усвояване на протеиновите компоненти и на източниците на енергия (зависи от състава на дажбата). Престоят на фуража в търбуха при възрастни говеда варира от 30 часа при дажба от зелена трева до 70 часа при дажба на базата на слама. Минималният престой в целия храносмилателен тракт е от 1,5 до 5 дни в зависимост от дажбата. Промивайки образец от екскремента в сито можете да прецените колко добре се усвоява фуража и колко пълно кравата преживя фуража. На ситото трябва да остане по-малко от половината от изпражнението. В остатъка не трябва да се намират частици концентриран фураж (например зърно от ечемик или царевица) – те трябва да са усвоени. Ако видите скорбяла, значи храната само преминава през търбуха. Ако надробеното зърно се появява в изпражненията в непреработен вид, това означава, че търбухът не работи при оптимални условия, което предизвиква бързо преминаване на фуража. Сигнал за проблеми в търбуха е и ако в изпражненията намерите частици груб фураж с дължина повече от 5–7 мм. Причините могат да следните: или търбухът не раздробява достатъчно фибрите, или грубият фураж преминава през него много бързо и той не го задържа нормално за адекватно преживяне. На целулозните влакна трябва да се виждат ясно следи от преживянето и усвояването. Най-добре се оценява качеството на изпражнението, намачквайки го в ръката си (с ръкавица). Оценка на екскрементите Оценката на екскрементите в зависимост от консистенцията, съдържанието на влакнини, тип на фуражната смеска и скоростта на преминаване през търбуха може да се направи по скалата от 1 до 5 бала. Бал 1. Екскрементът е много рядък, има вид на грахова супа. Екскремента може да излиза „на парабола” от кравата. Това може да се дължи на високо съдържание на протеин или скорбяла, твърде много минерали или недостатък на влакнини. Може да свидетелства за сериозно заболяване на кравата. Кравата, която има диария, спада към тази

група. Бал 2. Екскремент е полурядък и не оформя купчинка с определена форма. Купчинката ще бъде с височина под 2 см и при падането образува много пръски. Това може да се получи на пасище с голямо количество свежа трева или при небалансирана дажба. Ниското съдържание на фибри или недостиг на структурни влакнини могат да са причина за това. Бал 3. Това е оптималният бал. Умерено плътни екскременти, образуващи купчинка с височина до 3–5 см с няколко концентрични кръга, с ямка в средата. При падане на пода се чува меко шляпване. Ако стъпите в него, на купчинката няма да остане ясен отпечатък и ще изцапа ботуша, без да залепва на него. Това е консистенция, която говори за добро усвояване на фуража. Бал 4. Плътните екскременти при падане на пода издават силен шляпащ звук. Добре оформени и остават с формата на пръстен. Купчинката е повисока от 5 см. Ако стъпите в него, при повдигане на крака по ботуша остава полепнали екскременти и на купчинката остава отпечатък. Това означава, че кравите се хранят главно с груб фураж (вероятно с ниско качество), или не им достига протеин. Това е допустимо при сухостойни крави или при юници, но във всички случаи трябва да се провери структурата на дажбата. Бал 5. Екскрементите са във вид на топки (наподобават конските). Ако го настъпите, ще остане отпечатък с релефа на подметката. Такива фекали често се получават при сухостойни крави и при първотелки. Ако се наблюдава при лактиращи крави, проверете дали смеската е балансирана. Дажба, в която преобладава слама или е много суха може да доведе до такива екскременти. При крави със запек също могат да възникнат подобни проблеми. Изследвайте отделни крави за заболяване (кетоза). Бал 1 и бал 5 са нежелателни. Резултатът може да бъде възникване на здравословни проблеми. Бал 2 и бал 4 показват, че e необходимо да балансирате дажбата. С промяна на физиологическото състояние на кравата и свързаната с това промяна на дажбата естествено се променя и баловата оценка на екскрементите: • Скороотелени крави (бал от 2 до 2,5); • Крави в начало на лактацията (2,5 до 3); • Крави към края на лактацията (3 до 3,5); • Сухостойни крави скоро след пресушаването (3 до 4); • Сухостойни крави преди отелване (2,5 до 3).

29

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Ферми за редки породи и биопроизводство в Балкана Гергана Цветанова

Този месец в рубриката ще Ви представим две ферми в Балкана, които се занимават с отглеждането на редки български породи. Техните собственици са напълно отдадени на своята професия и всеки ден се борят с проблемите, типични за животновъдните ферми без страх. Целта им е да отглеждат здрави животни и да поддържат популацията на застрашените видове автохтонни породи и същевременно да имат един успешен бизнес в границите на държавата.

„Отглеждам овцете, защото ги обичам, а не заради субсидиите...”

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Ж

30

ивотните не се гледат на хартия. Денонощно се нуждаят от много грижи. Отглеждам овцете, защото ги обичам, а не заради субсидиите.“ – споделя Красимир Удренов. Той се занимава с животновъдство и по-специално с овцевъдство от едва 5-годишен. От 2012 г. Красимир Удренов членува в Сдружение „ОРЦМПО“. В месността Дунчево в близост до Тетевен, Удренов отглежда стадо от 230 овце от породата „Тетевенска“. Тя е призната за автохтонна, с основен ареал на разпространение Средна Стара планина – района на Тетевен. Към монента обема на популацията е около 3000 броя. Използваеми са млякото, месото и вълната. Преобладават овцете с бял цвят на руното, но се срещат и черни и жълтеникави. Костната система е тънка, плътна и здрава. Копитата са със здрав копитен рог. Мъжките животни са с добре развити рога, а женските са безроги. В началото Удренов е имал само 4–5 овце. Годишно произвежда 3–4 кочлета. Животните се отглеждат оборно-пасищно, като за тях се грижи с голяма любов цялото семейство на стопанина. Доенето е ръчно. На ръка се косят по 100 декара ливади и нуждата от техника за сенодобив е належаща. Въпреки трудностите Удренов споделя, че не би се отказал от овцевъдството.

Формулата на успеха в „Агрокомплекс Рашково” е създаването на затворен производствен цикъл

З

а управиелката на „Агрокомплекс Рашково” ООД г-жа Маргарита Тодорова не може да се каже с точност дали грижите за растенията или грижите за животните качват адреналина и повече. Тя е агроном по професия, с над 35-годишен стаж, като през последните 12 години успешно работи в областта на животновъдството. Фермата започва дейност през 2004 г., със 150 овце, с които развъдната дейност се осъществява от експертите на ИАСРЖ. Още през 2005 г. овцете са 400, а обработваемата земя – 500 дка. През следващите години се увеличават и животните и земята. Към настоящият момент обекта е сертифициран като биопроизводител. В стопанството се отглеждат 500 овце и 300 кози, а обработваемата земя – наета и собствена е 2000 дка. С малката мандра на територията на стопанството, производственият цикъл се затваря. Козевъдната ферма предлага пастьоризирано биомляко и козе сирене. Произведеното мляко и агнетата се реализират на вътрешния пазар на проверени и платежоспособни клиенти. През последните години дружеството реализира положителни финансови резултати. То е бенефициент по разплащания за субсидии на декар обработваема земя и глава животно на ДФ „Земеделие”. Фермата притежава обори, селскостопански сгради, складове, техническа работилница, мандра, жилищни сгради за животновъдите, модерна административна сграда с интернет покритие, млекосъбирателен пункт. Предприятието произвежда селскостопанска продукция по биологичен начин и добри производствени практики. В момента се отглеждат три направления овце: аборигенно стадо от 270 чистопородни овце от породата Западностаропланинска, с които фермата участва в Агроекологични проекти, млечно направление от породата СПБМ и месодайно направление с породата Романовска овца, с участие на високопродуктивни кочове от породата Ил дьо франс. Западностаропланинските овце са разпространени в Софийска, Врачанска и Пернишка област. Общините: Сливница, Драгоман, Годеч, Своге, Ботевград, Берковица, Вършец, Брезник и Трън. Главата е с права профилна линия, обрасла с вълна до очната линия. Ушите са изправени и нормално развити. Притежават характерна пигментация на ушите, около очите (вакли) и носното огледало. Опашката е тънка, достигаща под скакателните стави, но не до земята. Овцете са с правоъгълно тяло, сравнително дребни с височина при холката 57–60 см и дължина на тялото 62–65 см. Характеризират се с дълбоки и широки гърди. Костната

система е здрава и плътна, а краката са с твърди копита. Биологичното плодовитост е 120–140%. Фермата е член на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, Развъдна асоциация на млечни породи овце – гр. София и Асоциацията за развъждане на млечни породи кози – гр. Русе. Развъдната дейност с животните от Романовската порода се осъществява от ИАСРЖ. Отношенията с развъдните организации и ИАСРЖ са професионални и добри. Винаги се разчита на тяхната компетентност в селекционната дейност. Производството на растителна продукция – тритикале, овес, ечемик, царевица и груби фуражи са за собствени нужди и външни продажби. Близостта на фермата до Ржана планина и отдалечеността от Ботевград – 20 км, позволява производство на екологично чиста продукция. Обекта е сертифициран като биопроизводител. В стопанството работят на трудов договор 8 човека. През лятната кампания се наемат на граждански договор допълнително още 10 човека.

31

ЗАЕДНО С КИТАЙ

В

края на април 6-членна делегация от Съюза на българските журналисти беше в Пекин и провинция Юн Нан, за да се запознае с уникалните постижения на китайското селско стопанство. Домакините от Общокитайската асоциация на журналистите, бяха организирали посещения, първо в Млечната база – Пекин, за селекционно развъждане на бици от елитни млечни породи говеда, а след това в провинция Юн Нан – из модерните демонстрационни селскостопански паркове (които в провинцията са повече от 1000). Там ни посрещат представители на юннанската Асоциация на журналистите, искрени местни патриоти, които имаха нелеката задача да ни покажат развитието на селското стопанство и чудесата в Юн Нан. Но преди да Ви разкажем подробности от пътуването до Пекин и Юн Нан, ще Ви представим как се състоя срещата в х-т „Рамада” в София между посланика и представители на Китай и китайското земеделие с български производители в сферата и бъдещите възможности за сътрудничество между Китайска народна република и Република България.

Сътрудничество в селското стопанство

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Станислава Пекова

32

Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (APACCCEEC) покани български фирми да участват в „Среща между България и провинция Юн Нан, Китай за обсъждане възможностите за сътрудничество в областта на селското стопанство. Събитието беше организирано от Посолството на КНР в Република България и от провинция Юн Нан. Срещата се състоя на 26 май 2017 г. в х-л „Рамада София”, Сити Център. След откриване на Конференцията, посветена на земеделието на провинция Юн Нан и връзките є с България, прес-аташето на китайското посолство представи Юн Нан, която е известна като царството на животновъдството, на растениевъдството, като родината на подправките, цветята и на най-хубавия чай. Името на провинцията е дадено от китайския император през VIII век. Според легендата, пратеник от територията обяснил, че идва от юг, отвъд страната на големите дъждове – Съчуан. Тогава императорът определил, че името ще бъде Юн Нан – „На юг отвъд облаците”. Днес провинцията заема над 394 хил. кв. км, около 4% от територията на Китай. Населението е над 45 млн. души от 26 национално-

сти, като част от тях не се срещат в други райони на Китай. Здравословни екопродукти, благоприятен климат, достатъчно работна ръка – това са характерните особености на провинцията. В Юн Нан официално са признати 26 малцинства от общо 56-те етноса в Китай. Тези малцинства имат различни обичаи, носии, бит, религия, традиции, различни езици и диалекти. Живеят в хармония непосредствено един до друг В столицата на Юн Нан гр. Кунмин се намира комплексът „Етническо село”. Всеки, който го е посетил остава очарован от красотата, хармонията и разнообразието, предлагано от обичаите, бита и нравите на 26-те етноса в провинцията. За България в Китай знаят, че тя се слави с високо качество на плодове и зеленчуци, на млякото си и млечните

продукти, както и на грозде и някои вина. Н.Пр. Джан Хайджоу изрази желание Китайската пpовинция Юн Нан и Бългаpия да задълбочат cътpyдничеcтвото cи в cфеpата на селското стопанство чpез инициативата „Един пояc, един път“ и чpез меxанизма „16+1”. Китай и България са приятелски страни с подписани договори и меморандуми, с прекрасни условия за обмен. Юн Нан е южният вход на Пътя на коприната, а както зам.губернаторът на провинцията – Джан Дзулин обяви, главните цели на срещата са: почерпване от опита на България в селското стопанство и споделяне на практиките за развитието на Юн Нан със специфичните съвременни земеделски продукти. Той продължи още, че смятат България за една от най-важ-

ните страни по Новия път на коприната и че тя е важна за сътрудничеството на Китай със страните от ЦИИЕ. Присъствието тук, на тази среща, на ръководители с възлови позиции, управляващи земеделието, както и на крупни земеделски производители в Юн Нан е предпоставка за дългосрочно сътрудничество между двете страни. Общото между Юн Нан и България са благоприятните почви и климат. Най-предпочитани продукти в Юн Нан са добивът на кафе – с най-високо качество в Китай и добивът на чай „Пуа”, чиито качествата са както лечебни, така и профилактични за здравето, повишаване имунитета и тонизиране на човешкия организъм. Тези продукти могат да са обект на сътрудничество между двете страни. От своя страна, в Китай проявяват интерес към розата, българското розово масло и продукти, които всъщност е препоръчал и посланикът на КНР в България Н. Пр. Джан Хайджоу. Зам.-губернаторът на Юн Нан покани присъстващите, желаещите да посетят Международното изложение в Кунмин на селскостопански продукти от 12 до 18 юни и изрази желание България и Китай, ръка за ръка да вървят в рамките на проекта „Един пояс – един път”. В изказването си г-н Васил Гелев, директор на Центъра за насърчаване на земеделието и сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа, припомни, че днешното събитие е естествено продължение на започнатото от миналата година в Кунмин на 3-тата среща на консултативния съвет на Асоциацията и на министрите на земеделието на Китай и страните от ЦИИЕ. Само 6 месеца след това, на 23 май в България беше подписано споразумение между Китай и България за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство, а именно Декларация за изграждане на модерен селскостопански демонстрационен

парк във формат „16+1” между зам.-министъра на земеделието на Китай и зам.-министъра в България г-н Цветан Димитров. Активното сътрудничество между България и Китай се развива все по-динамично, стартираха 28 процедури за износ в Китай, като са финализирани 4 процедури за краткото време от 2012 г. до момента. Това е споделил и зам.-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров след работната си среща с Джан Дзулин, вицегубернатор на Народното правителство на провинция Юн Нан, Китай и водената от него делегация. По думите му трябват повече взаимни усилия в посока повишаване земеделския стокообмен между двете държави. „България е страна с малка територия, но има сериозен напредък при отглеждането и селекцията на трайни насаждения, като череши и праскови“. Зам.-министърът Димитров е заявил, че Китай и България могат да си сътрудничат във всички области на земеделието с посредничеството на Центъра за насърчаване на земеделието и сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа. „Китайски фирми могат да се представят успешно на български селскостопански изложения като АГРА 2018, което се провежда в гр. Пловдив“. Г-н Джан Дзулин и в МЗХГ е заявил, че Китай проявява интерес към качеството на българските млечни и розови продукти и вино, които са известни в цял свят. Според него страната ни може да изкупува традиционните юннанско кафе и чай, а български предприятия да изнасят посадъчен материал за провинцията им. Г-н Гелев сподели задоволството си от възможността на тази конференцията да анонсира подписаното на 23 май споразумение за изграждане „16+1” Модерен селскостопански демонстрационнен парк, който ще бъде построен в Аграрен у-т

Пловдив, където от ЦИИЕ и Китай ще реализират проектите си и научно-изследователската си дейност. В провинция Юн Нан, която е лидер в производството на плодове и зеленчуци в Китай, са изградени повече от 1000 такива зони, свързани със съветите в земеделието. Четири са областите обособени в българската зона: сътрудничество между предприятия в рамките на този парк, изграждане на съвместни българо-китайски компании, адаптиране на китайски и български сортове и осигуряване на експериментални полета, добър прием на съответния пазар и развитие на търговските отношения. Два са проектите от особена важност за Центъра за насърчаване на земеделието и сътрудничеството между Китай и страните от ЦИИЕ, сподели г-н Гелев: 1. Модерен селскостопански демонстрационен парк, който проект вече е завършен успешно. Изграждането на национални павильони, където ще се представят и дегустират продуктите на всяка страна от ЦИИЕ.

2. Логистичен център за електронна търговия между Китай и страните от ЦИИЕ, за което вече има споразумение с китайска компания за изграждането му в рамките на демонстрационния парк в Пловдив, така че двата проекта да бъдат свързани. Благодарение на речите от страна на китайския посланик се получи представа за посоката на действия, относно сътрудничество в селското стопанство между страните от ЦИИЕ, България и Китай. Конференцията приключи с пожелания за по-голяма активност в осъществяване на контактите и сътрудничеството между двете страни и след отделните срещи между китайски и български земеделски производители, всички гости дегустираха юннански чай и кафе.

33

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Най-големият развъден център за елитни породи в млечното говедовъдство в Китай

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Красимир Пеков

34

„Уважаеми гости, уважаема делегация от България, добре дошли в Млечната база в Пекин!” С тези думи ни посреща широко усмихната директорката госпожа Чан, представяйки ни базата за елитно млечно говедовъдство, след което последва среща-разговор с г-н Ксиао Чанкун, зам.директор на общинското Бюро на земеделието на гр. Пекин, който ни представи развитието на отрасъла в града. „Нашата база е собственост на столичната селскостопанска група „Пекин”. Намираме се в Развъдния център за бикове от млечните породи в говедовъдството. Базата е основана през 1973 г. и през тези повече от 40 години тя се развива все по-добре. Основната ни дейност е да сме доставчик на сперма за говедовъдството в цялата страна. Доставяме също така и елитни бикове. До скоро обслужвахме предимно Китай, но сега вече изнасяме материал и в чужбина. Преди базата се помещаваше на друго място. На новото място сме от 2001 г. Площта, на която се разполага новата база е 6,7 кв.км. Намираме се на мястото, където се отглеждат биковете. Имаме отлични бикове, а броят им е 270. Събираме семенна течност от 210 бика. Общо породите са седем – „Холщайн”, „Симентал”, „Лимузин”, „Ангус”, „Цейлонска” „Монбелиард” и др. Тук е и мястото, на което събираме семенната течност от тези 210 бика.” В този момент зад остъклената стена на открития обор въвеждат бик – огромно животно. Води го работник, който върви бавно и едва поддържа водача с халка на носа на животното, а не го „дърпа” – бикът не трябва да се стресира, трябва да е спокоен за важната „мисия”. Зад други идеално почистени стъкла е разположен плазмен монитор, на който се вижда иззета проба от сперма и активното движение на сперматозоидите. Някъде там са и лаборантите, които броят, изчисляват и разпределят „дози” за изкуствено осеменяване. „Сега тази техника, този метод, се рапространява в цял Китай, продължава разказа си г-жа Чан. И ние сме основен доставчик. Освен обикновена сперма, ние имаме и „секс-контрол” – това е

специална сперма. Сега сме в помещението за производство на „нормална” сперма. Другата е концентрирана. Работи се при пълна стерилност на околната среда и прецизно отграничаване на отделните породи, тоест спазва се стриктно приципът за чистопородност на предоставяния материал. В нашата база отглеждаме само европейски и световни породи. Местните китайски породи са за по-специфични условия – високопланински отдалечени райони, с по-бедни на растителен протеин пасища. Те се отглеждат в други развъдни центрове.” Тук се случва невъзможното – аз си мисля, че познавам тази директорка, но откъде? Широката

усмивка на г-жа Чан става още по-широка, в този момент взаимно се разпознаваме. И двамата сме се виждали на изложение на породата „Монбелиард” във френския град Безансон – „столицата” на тази порода, регионален център на Франш Конте, където е гр. Монбелиярд. „Но това беше още през 2013 г.”, учудва се любезната домакиня. Точно така, тогава беше, но това означава последвало специално внимание и госпожа Чан ентусиазирано започва да показва многото снимки на витрините на музея в базата. На тях, заедно с характерните, отразяващи началото на строежа на първата база снимки, има и една, на която г-жа Чан държи факела с олимпийския огън по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Независимо че е професор по зооинженерни науки, тя е поканена да носи олимпийския факел като заслужил деец на Китай. Пред тази снимка следва нова „фотосесия” с нея и моята скромна персона. Светът наистина е малък! Отиваме пред лабораторията, където се „броят” годните за живот и възпроизводство мъжки полови клетки – сперматозоидите. Показват ни малките „пипети”, за извършване на манипулацията, с които от еякулата се взема необходимото количество за една доза. Те са в различни цветове за различните породи – жълти, розови, светлосини и т.н. „От една еякулация, от един бик, се приготвят по 400 годни за употреба дози”, отговаря на нашия въпрос г-жа Чан. След автоматично разпределяне,

дозите се замразяват и са готови за разпространение. Това е свързано с последното, на което сме свидетели при отпътуването си. Преди да се качим на автобуса, на специална алея е изграден мемориален комплекс – паметни плочи със снимките и имената на най-изявените през годините бикове. Сред тях блести с постиженията си този, живял от 09.12.2001 г. до 05.10.2010 г., който има потомство от 270 000 синове и дъщери. „Имаме четири начина за подобряване на селекцията: първо – подбор на биковете, оставяме само най-добрите, второ – ползване на вносна сперма, от която избираме само най-доброто, с отлични качества, трето – разполагаме с техника

35

36

за подбор и отглеждане на най-добрите екземпляри и последно, в резултат на тези три способа е получаването на най-висококачествена сперма, която предлагаме на нашите клиенти. Имаме един от най-високите стандарти в света за техника на оценка на биковете. Базата продава годишно 3,5 млн. дози сперма. Биковете се отглеждат в полуоткрити клетки, всеки от тях разполага със своя самостоятелна „стая”, към всеки бокс има автоматични ролки за чесане. Разполагаме общо с девет обора, организирани по този начин, необходим за отглеждането на тези 270 животни. Тук се съчетават традиционните и машинните методи за събиране на семенната течност. Модерното е в тези машини, дори в това автоматично чесало. В базата работят само професионалисти със съответните титли в областта на зооинженерните науки. Базата е създадена с държавна подкрепа, като в момента вече не разчитаме на нея. Издържаме се от продажбата на семенна течност и на мляко от обособеното стадо. Както виждате разположени сме на много хубаво място – между близката планина Йен шън и реката Куей хъа. Дейността ни се състои от три компонета – основно, научната дейност за поддържане на популацията от бикове, за поддържане на стадо крави и трето, комбинация за производство на ембриони. Има и сектор за контрол на качеството, който също е към базата и който разполага със собствена лаборатория за контрол на ембрионите и на плацентата, както и за секс-контрол – за качеството на спермата.” След тези думи г-жа Чан ни отвежда в зала за презентации и пресконференции, където се запознаваме очи в очи с нейните колеги. Те знаят, че млякото ни и млечните ни продукти също са много добри и известни по света. Представят ни г-н Ксиао Чанкун, който е зам.директор на Общинското бюро на земеделието на гр. Пекин. Той ни представя развитието като цяло на земеделието в града: „Към момента обработваемата земя в нашия град заема площ от 16,4 хиляди кв.км и повечето са в планини – около 2/3. Също така населението на гр. Пекин към момента е повече от 21 млн. жители, от които тези, занимаващи се със земеделие са близо 3 млн. души. Темпът на нарастване броя на населението се запазва непроменен в последните години и това е един проблем за нашето земеделие. Общата сума на нашето селско стопансво – лесовъдство, рибарство и животновъдство е 3,380 млрд. юана. Първата характеристика на нашето селско стопанство е че повечето земя са намира в планински райони. Втората характеристика на земеделието е че независимо от относително ниската рентабилност, то изпълнява и редица социални функции, като развитие на селския туризъм за осигуряване на място

за почивка на гражданите и по-високи доходи за фермерите и екологична функция – осигуряване на безопасна околна среда и безопасност на храните. На трето място, нашето земеделие се характеризира с това, че гражданите могат да имат друга основна работа, наред със селскостопанската. Сега ние обръщаме особено внимание върху мащабното управление за по-добро развитие и по-висок стандарт на земеделието. След като ви запознах с трите основни характеристики на нашето земеделие, искам да ви запозная и с нашите цели за развитие на земеделието. Първата цел е да бъде доставчик на пресни зе-

меделски продукти за населението. Втората цел е екологията. Това означава, че чрез земеделието се стремим да опазим природната среда в района на гр. Пекин, а знаем, че това е трудно, защото самото развитие на селското стопанство се явява един от най-големите „замърсители” на околната среда. Освен за производство на хранителни продукти, земеделието в гр. Пекин се грижи и за задържане и опазване на почвата в района, която има своя специфика. Третата задача е използаването на земеделието като специфична база за модернизацията на гр. Пекин. Между отделните райони в града се изграждат земеделски стопанства, така че всеки район да разполага с място за отдих и туризъм и със своя собствена хранителна база. Тези стопанства от своя страна разививат екологично земеделие, без използването на пестициди. За постигането на тези цели ние прилагаме четири принципа: • Опазване на водоизточниците и водните ресурси в региона; • Приоритет на екологията; • Качество на продукцията; • Увеличаване на заплащането на гражданите, които се занимават със земеделие. Нашата цел е да определим цялостното развитие до 2020 г., като обработваемата площ да достигне до 55 000 кв.км. По отношение на екологията в

бъдеще ще имаме нови модерни екобази, като ще увеличим площите използвани за животновъдство в предградията и градчетата около Пекин. Към момента ние имаме 39 броя зеленчукови градини, 48 бр. градини за екологично земеделие и общо 1683 животновъдни ферми. Ето докъде сме стигнали: Първо – развихме нашето растениевъдство, животновъдство, рибарство и индустрията за производство на цветя. Второ, развихме земеделието, при ограничаване разхода на вода, защото имаме проблем с водоизточницие. Трето, развихме екологичното производство и производството на безопасни храни, включително управление на животинския тор в комбинация с екологично отглеждане на културите. Четвърто – развихме градините за земеделие като места за почивка на гражданите и забележителности. Засега общият брой на такива градини е 1300 и обикновено те са тематично определени, например – „птици”, „плодове”, „зеленчуци”, „диня”. На тази база ние провеждаме фестивали в тези паркове-градини за привличане на туристите. Провеждаме Фестивал на динята, Фестивал на прасковата и др. Допълнително, открихме и Парк-галерия на лавандулата (Гуянджин) – едно прекрасно място за отдих. Пето, въведохме провеждането на изложби, панаири и празници на земеделието. Като Фестивала на дията, който вече се провежда за шеста поредна година. Освен тези събития всяка година ние провеждаме и Фестивал на земеделието. Развихме високопроизводително земеделие и достигнахме водещи, дори в световен план, нива. Така е например с развитието на говедовъдството и на Центъра, в който се намираме. Разивихме и характерното за региона земеделие. Тук има типични продукти, като яйце – „Омника 3”. Засилихме и международното сътрудничество в областта на земеделието. Чрез инициативата „Един пояс – един път” ние вече имахме срещи с Холандия, Америка, Испания, Бразилия и Аржентина. Подписахме споразумение с лидерите от Холандия. Това са проекти за международно сътрудничество, развивани от нашето Министерство на земеделието, включващо страни като Израел, Аржентина и много други. Ние се надяваме, че по-бързо ще имаме сътрудничество и комуникация в областта на земеделието и между България и Китай.” Нашите сърдечни домакини ни подаряват по една опаковка прясно мляко, произведено от центъра, с годност за употреба до 6 месеца. То е произведено без консерванти, а трайността се определя от добрата опаковка. Напускаме Млечната база с добро настроение и обещания за нови срещи, този път в България.

37

ЗАЕДНО С КИТАЙ

Среща в Министерство на земеделието в Пекин

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

Станислава Пекова

38

Зам.-началникът на Международния отдел към Министерство на земеделието г-н Джау, изказа задоволството си от тази среща, поздрави ни с добре дошли и изрази увереността, че нашата делегация от агрожурналисти се интересува от инициативата „Пътят на коприната” и сътрудничеството в селското стопанство между Китай и България, и също със страните от ЦИИЕ „16+1”. От наша страна, г-н Сотиров, член на УС на СБЖ, също поднесе поздравления и кратко експозе, относно нашите впечатления и интереси, като не пропусна да обещае, че всички ние ще пишем за чудото „Китай”, за тази красива югозападна провинция Юн Нан, особено за областта на земеделието и туризма. Разговорът започна с темата за държавните субсидии в Китай и г-н Джау заяви, че вече нямат проблем с изхранването на населението, нито пък с отглеждането на растителни и животновъдни продукти. В земеделието имат развити пазарни отношения. До 2006 г. е имало държавна подкрепа от данъците в сектора. Сега държавата не получава печалба от земеделието, защото не го облага с данъци и същевременно предоставя подкрепа към малките ферми и малките преработвателни предприятия. Субсидират се фирми от хранителната промишленост, най-вече механизацията за производство на храни. Правителството се съобразява с пазарните принципи. Предоставя подкрепа за екопроизводство в животновъдството, за спомагане

Във фоайето на Министерството на земеделието на Китайската народна република.

опазването на околната среда. Три са основните цели на земеделието в Китай: • Първо, селското стопанство да осигури изхранването на населението. Основните суровини са ориз и пшеница и 95% от производството им е за вътрешния пазар.

• Второ, увеличаване печалбата на фермерите – 12 000 йоана годишна печалба на фермер.

• Трето, ново ниво на земеделска механизация – през миналата година е имало 63% покритие. „Ние имаме ограничени ресурси на обработваема земя и водоизточници, но се справяме с огромен брой хора и това е нашият принос към света.” – сподели г-н Джау. – „През последните 10 години Китай е в икономически растеж и в нов етап на развитие. Имаме нови насоки и в развитието на земеделието. Основният проблем е опазването на почвите, тъй като

по-голямата част от земята се намира в планинските райони.” В отговор на наш въпрос за структурата на собственост в земеделието г-н Джау обясни, че формите на собственост и стопанисване в земеделието са разнообразни и субсидиите също… Да, съществуват частници, арендатори, а така също и държавни стопанства. Подпомагат се всички. Основната форма е самостоятелен фермер, като в животновъдството предимно са дребните частници, а едрите ферми обикновено са държавни и са по-малко на брой. Субсидията е най-вече за дребни частници, т.нар. самостоятелни фермери. Инвестира се и в големите хранително-вкусови фирми, но най-вече за механизацията и модернизацията им, с цел безопасност на храните. На въпроса „Какво е сътрудничествато с България и в каква насока?”, г-н Джао отговори, че се надява в областта на земеделието да се споделят общите

В залата за преговори с българската делегация, по време на срещата с г-н Уейнин Джао.

интереси в отраслите розопроизводство, вино, овощарство, зеленчукопроизводство и др. Правителството им е изпратило експерт в китайското посолство в София, който да се занимава със сътрудничеството между Китай и България именно в селското стопанство. Дали имат интерес към българското кисело мляко? „Да, отговаря г-н Джао, ние знаем за българското кисело мляко и имаме желание за търговски контакти между китайски и български млечни предприятия и мандри. В Китай през последните 10–15 години се наблюдава усилен растеж на такива млечни предприятия, затова се надяваме, че ще имаме подкрепа от нашето правителство в политиките за такава търговия.” „По отношение земеделска техника имаме желание за насърчаване сътрудничеството в научните разработки и иновациите между двете ни страни. В Китай имаме над 20 научни института за земеделска техника в рамките на Академията по земеделие, която поддържа множество международни връзки, включително и с България.

Можем да имаме комуникации и съвместни изследвания във всички области на земеделието, които представляват взаимен интерес. Освен това мисля, че имаме превъзходство в разнообразието на флора и фауна, но вие имате превъзходство в специални области и това е важно за нашето сътрудничеството. Нашият напредък в областта на земеделската техника може да е основа за задълбочаване на сътрудничеството в тази насока. Надяваме се на добри търговски взаимоотношения, което налага две изисквания – подписване на спорузомения за осигуряване безопасност на храните и съществуването на предприятия, които желаят такава търговия. Но като цяло желание от наша страна има и го показваме с готовността на нашето правителство да насърчава такива дейности. Мисля, че няма проблеми сътрудничеството ни да се развива. Засега търговията между нас на земеделска продукция не е на високо ниво. Вие имате превъзходство в овощарство и зеленчукопроизводство с някои земеделски култури, което оз-

начава, че стокообменът между двете страни ще се развива.” Колко са на брой животновъдните ферми в Китай? – въпрос на сп. „Животновъдство BG”, на който завеждащият отдел по животновъдство в Министерство на земеделието в Китай отговаря, че броят им е 120 милиона животновъдни ферми. Животновъдството се развива с високи темпове и прозводството на месо е в големи мащаби ,например 50% от световното производство на свинско месо е в Китай. Има големи предприятия и самостоятелни фермери, така както е и в растениевъдството. Заключителните думи на г-н Джао отново бяха свързани с Центъра за насърчаване сътрудничеството в селското стопанство в рамката „16+1”, който е открит в София през 2015 г. „Ние ценим ролята на България в проекта „Пътят на коприната” и мисля, че на срещата в Румъния през 2017 г. на страните от ЦИИЕ ще разговаряме с новия земеделски министър на България… Искрено благодаря за шанса да разкажем за земеделието в Китай на страниците на българските агроиздания”.

39

40

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6 / 2017

АКТУАЛНО

Повече знания и по-добра генетика за Вашия успех!

Основни цели на НАМГБ са: • Осигуряване на чистотата на породите Лимузин и Абердин Ангус в България чрез поддържане на Родословна книга на породата; • Повишаване на генетичния потенциал на месодайните породи говеда чрез прилагане на иновативни методи за селекция на животните по всички икономически важни признаци; • Подпомагане, обединяване и насочване усилията на развъдчиците на месодайните породи говеда в България за повишаване на икономическата ефективност от отглежданите животни и тяхната продукция и адаптирането им към нуждите на пазара; • Представлява членовете си и техните легитимни интереси във всички случаи, касаещи представянето на породите на национално и международно ниво. Станете наши членове! НАМГБ адрес: 1756 София, ул. „Лъчезар Станчев“ №3, ет.15, тел.: 02/81 62 012, www.beefbreeding-bg.org