Животновъдство BG 2/2014 by Enthripy 1

www.oralo.bg

2/2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Поръчайте своя Horn‘Up! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg

FARMALL C – новият приятел на животновъдите Farmall C е напълно нова серия трактори в диапазона от 55 до 75к.с., предназначена за животновъдството, обработка на специфични култури, където компактността и ниското тегло са необходимост. Той разполага с впечатляваща маневреност, изключително съотношение тегло-мощност, впечатляващи хидравлични характеристики и превъзходна видимост към основните работни зони. ГЪВКАВИ И МОДЕРНИ ДВИГАТЕЛИ Новият Farmall C е наследник на Quantum C серията, с три модела от 55, 65 и 75к.с. Мощността при Farmall C се осигурява от 3.2-литров, четири цилиндров двигател от FPT (Fiat Powertrain Technologies), който съчетава компактна форма и благоприятно съотношение тегло-мощност. Има възможност за избор между две трансмисии, като стандартна е 12х12, а като опция се предлага трансмисия 20х20 с пълзащи предавки. И двете трансмисии стандартно са оборудвани с механичен лост за избиране посоката на движение, а като опция се предлага Powershuttle. НОВА КАБИНА Новата серия на Farmall C осигурява максимален комфорт и ергономичност за оператора. Подът в кабината е напълно равен. Новаторската конструкция на покрива на кабината с вграден прозорец дава оптимална видимост при използване на товарачна уредба.

www.titanmachinery.bg

ЗА ВАС ЖИВОТНОВЪДИ

FARMALL A – по-универсални, по-гъвкави, по-ефективни

FARMALL U – за малки и средни стопанства. FARMALL U серията е изцяло нова разработка, проектирана да бъде подходяща както за малки стопанства, така и като помощен трактор в по-големи стопанства. В допълниение на новия дизайн, Farmall U серията е оборудвана с изцяло нов 3,4-литров двигател с common rail система за впръскване на горивото, турбокомпресор с интеркупер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Трите модела от серията Farmall U са съответно 95, 105 и 115к.с. За да отговаря на Tier 4 изискванията за вредни емисии, инженерите на Case IH изполват система за външна рециркулация на отработените газове (EGR) чрез дизелов катализатор и филтър за твърди частици. Трансмисиите могат да бъдат съобразени с предназначението на трактора, като 12х12 с Powershutlle е стандарт за всички модели. Като опция се предлага трансмисия 24х24 с Powershutlle и трансмисия 20х20 Powershutlle с пълзящи предавки. МОЩНА НАВЕСНА СИСТЕМА Допълнителни подобрения в задната част на трактора. Максимален капацитет на повдигане на навесната система с електронен контрол до 5400кг, като всички функции могат да бъдат лесно управлявани само от един бутон. Нова удобна предна хидравлика.

С новите шест модела с мощности от 65 до 113к.с. Farmall А серията, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни, с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall Серия А са модерни, три и четири цилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор, оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, повисока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Серията разполага с широка гама от трансмисии, като стандарт е 12x4 механична и 12х12 с или без Powershuttle като опция, като тя е по-подходяща за работа с товарачна уредба. ВПЕЧАТЛЯВАЩА МАНЕВРЕНОСТ И КОМФОРТ Комфортът на водача е в основата на дизайна на новия Farmall серия А, поради това, че те са относително малки трактори и той е от изключително значение. Просторни кабини с удобен и лесен достъп, също предлагат и изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината. Кабината е оборудвана с прозорец вграден в покрива, даващ отлична видимост при работа с челен товарач. За работа през нощта има нови мощни фарове, интегрирани в покрива на кабината. Притежава впечатляваща маневреност – радиусът на завиване при Farmall A е само 5,10м. Компактните размери и малкия радиус на завиване дават възможност за лесно маневриране в края на полето.

Съдържание Позиция Да съхраним Дунавската бяла свиня. . . . . . . . . . . . 3 Три години от създaването на Българска агенция по безопасност на храните. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Породи Комплексен анализ на редки български породи овце. 6 Местни породи овце, застрашени от изчезване. . . . . 11 Местната Софийска (ЕП) овца. Състояние и тенденции. 13 Породи коне, отглеждани и развъждани в България. . 17 Хранене Хранене на овцете. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Хранене и поене на зайците. . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 16: Угояване на младите говеда. 27 Експерти Възможности за биологично отглеждане на овцете от местните породи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Синхронизация на заплождането. . . . . . . . . . . . . . 34 Състояние и фенотипна преценка на Западностаропланинската порода овце . . . . . . . . . . 35 Отбиването на агнетата може да стане по различен начин. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Развъдна програма за съхранение на Западностаропланинската порода овце . . . . . . . . . . 40 Ветеринарни съвети Enzaprost-T: Лидер в управлението на следродилния период.42 Анализи Срочни трудови договори за сезонни работи в земеделието. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Анализ на изпълнението на Мярка 143 „Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПОЗИЦИЯ

Да съхраним Дунавската бяла свиня Проф. дсн Алекси Стойков

за прекрасният им вкус от тяхното детство. Местните породи свине в Испания (Иберийската), Италия, Полша, Словения и др. страни, се подпомагат и използват за производство на специфични продукти с географски произход, като най-известният от които несъмнено е испанския хамон, най-скъпото месо в света (цената на един бут достига $ 2100 долара или $ 350 за килограм. Трябва да отбележим, че поради ненамеса на държавата в годините на прехода свиневъдството у нас изпадна в дълбока криза, която все още не е преодоляна. След 2000г в страната се отглеждат по-малко свине в сравнение с 1939г – 1 078 хил. броя. Общият брой на свинете у нас сега е едва 531 хил. (Аграрен доклад, 2013). Исторически факти показват, че държавата е подпомагала родното свиневъдство през различни етапи от неговото развитие. Относно породообразователния процес, още в началото на миналия век се внасят беркширски и йоркширски свине в Садовското земеделско училище, известни като „садовски”. Фермата на училището става център за подобрени свине в страната в продължение на няколко десетилетия. Земеделското училище в Образцов чифлик, край Русе също е включено в подобряване на породната структура на свинете у нас. След Първата световна война се внасят голям брой свине от германската благородна порода, а през 30-те години главно Голяма бяла от развитите в свиневъдно отношение страни. След 40-те години на м.в. държавата развива свиневъдството с ускорени темпове, предизвикани от големите нужди от месо по време и след Втората световна война, внасяйки високопродуктивни свине главно от Германия (Германска благородна). По инициатива на държавата и с активното участие на фермерите през 1941г за първи път у нас се създава „Съюз на свиневъдите в България”. През 50-те години, за целите на промишленото кръстосване държавата внася над 2000 животни за разплод от различни породи от Англия, Швеция, Полша, Унгария и Чехословакия. Настанява ги предимно в държавните депа за

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

Вносът на родителски форми и хибриди от началото на настоящия век от световноизвестните свиневъдни фирми PIC – Англия, DanBred – Дания, Topigs – Холандия, Gene+ и др. доведе до драстичното намаляване на Дунавската бяла свиня, която само преди няколко години заемаше 30% от националния генетичен фонд (над 10 000 чистопородни свине майки). Понастоящем по данни на Асоциацията на свиневъдите в България в страната се отглеждат едва около 600 майки в 3 стопанства (ЗИ-ДП в Шумен, ЕТ „Михаела – В. Желязкова”, Старозагорско и „СИС” ЕООД, Ямболско). Ако тази тенденцията се запази и броят на майките достигне под 500, съгласно изискванията на ФАО породата ще бъде вписана в „Червената Книга”, а държавата ще бъде принудена да я съхранява. Поради отличната аклиматизационна способност, здрава костна система, висока стресоустойчивост и продуктивност, дължащи се на участието на пет от най-известните породи свине в света при нейното създаване, Дунавската бяла свиня притежава потенциал за доходен бизнес в малките придворни ферми (с 1-3 и 4-9 свине майки), които в момента са около 4 хил. в страната. Това ще доведе до укрепване и стабилизиране на бедните селски райони и ограничаване на по-нататъшното им обезлюдяване. Трябва да отбележим, че поради недалновидност и погрешна развъдна политика у нас до сега са изчезнали пет български породи свине – Бяла клепоуха, Българска бяла, Пъстра дерманска, Български Ландрас (СН) и Кулската Мангалица, с което безвъзвратно е загубен ценен генетичен материал. Подобна съдба очаква Дунавската бяла и синтетичната линия „Силистра”. Същевременно, практиката в много страни показва, че в условията на свръх производство на свинско месо в ЕС се възстановяват старите местни породи свине. В Унгария (6% от поголовието), Сърбия, а на последък и в Австрия, интересът към Мангалицата постоянно нараства поради високото качество на месото и сланината, които се оценяват като изключително ценни продукти, особено от старото поколение, което иска да си спомни

добитък – „Кабиюк” край Шумен, „Каябурун”, Елховско, „Климентина” край гр. Плевен и др. Вече многократно в различни публикации сме отбелязвали, че най-значима е намесата на държавата в развитието на свиневъдството в страната през периода 1973-1975г. Предоставят се $ 3 млн. за закупуване на лиценз от Англия с цел внедряването на хибридизацията в свиневъдството у нас. Внесени бяха над 7000 чистопородни животни (по равен брой от породите Английска Голяма бяла и Английски Ландрас). На основата на науката, също финансирана от държавата, родното свиневъдство успя да увеличи през 80-те години производството на свинско месо 5,6 пъти спрямо 1950г, а консумацията му достигна 46,8кг. Посочените факти недвусмислено показват, че отечествената порода Дунавска бяла свиня трябва да се съхрани основно по две причини – като национален генофонд и като най-подходяща за отглеждане в придворни условия, поради нейната стресоустойчивост и адаптивност. Вижданията ни за опозването на Дунавската бяла свиня и практическите решения за тяхното осъществяване се съдържат в утвърдената от МЗП Развъдна програма от 2011г. Същността на програмата е провеждането на линейна селекция и контролирано впръскване на кръв, като неизбе-

Дунавска бяла свиня при традиционни и екстензивни условия

жен подход за опазване на породата. Съществената възможност за подпомагане на фермерите, отглеждащи Дунавската бяла свиня и които осигуряват разплодни животни за придворните стопанства на този етап все още е мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013г (Чл. 12. (2),4 от Наредба № 11 от 6 април 2009г „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”).

ната специализирана структура – мобилна група „Мониторинг и верификация на контрола”, която действа от началото на тази година и е на директно разпореждане на Изпълнителния директор на БАБХ. Нейната главна цел е да осигурява второ ниво на контрол на системата. В процес на подготовка е и въвеждането на т.нар. система „таен клиент“ (secret client), която в инициативата на БАБХ ще стартира като „скрит инспектор“. Този механизъм за контрол е широко разпространен в американската и европейската практики (авиационната индустрия, туризма и др.), с цел защита на интересите и безопасността на потребителите. В практиката се наблюдава директно или косвено нежелание или дори съпротива за съдействие при осъществяване на контролни функции на даден обект от оторизирани лица. С въвеждането на практиката на „скрития инспектор“ фактически ще може да се използва ефектът на изненадата и ще се гарантира ефективността при изпълнение на функциите на инспекторите от БАБХ.

включване на гражданите в процеса на контрол”, допълни проф Моллов. С оглед включването на всички заинтересовани страни в системата за контрол, в процес на разработване е концепция за активна двустранна комуникация с потребителите. Екипът на БАБХ вярва, че новата уеб базирана платформа би могла да улесни този комуникационен процес чрез някои основни инструменти като „бял” и „черен” списък на производители и търговци, онлайн въпроси и отговори с експерти, сканиране на кода на етикета за точна информация на потребителите и др. Вече са факт три от организационните промени, чиято цел е подобряване на ефективността на контрола. В ход е осъществяването на „ротация“ на ръководители от високите нива на администрацията в Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) в различни градове. Това е ефективна европейска практика в работата на специфични държавни контролни органи (Агенции по приходи, Митници и др.) и дава възможност за прекъсване на порочни практики на обвързаност или конфликт на интереси на определени места. „След обстоен анализ на риска, предложих тази промяна с цел подобряване оперативността на контрола и премахването на бюрократични спънки в този процес”, отбеляза проф. Моллов. Втората промяна, наложена в работата на Агенцията е създаде-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

Празниците са повод за равносметка, но и предизвикателство. След успешното провеждане на кампанията „Храните под контрол 24/30“, екипът на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) си постави амбициозната цел да продължи кампанията под името „Храните под контрол 365”. „Целта на тази инициатива е да трансформира извънредните мерки и завишен контрол по безопасността на храните в постоянно действащ модел на работа на Агенцията”, подчерта проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на БАБХ. В изпълнение на тази цел, особено внимание експертите от БАБХ ще отделят на взаимодействието на Агенцията с търговските вериги за хранителни стоки. Първата среща между екипа на Агенцията и представители на големите търговски вериги за хранителни стоки се състоя на 17 февруари 2014г. Целта на срещата беше обсъждане на конкретните начини за взаимодействие, а именно: въвеждане на ефективни системи за управление на качеството, организиране на модули за обучение, поставяне на информация за горещия телефон 070012299 на видно за потребителите място в търговските обекти. „Тази първа среща е само началото на динамична комуникация между нас и търговските вериги, между БАБХ и производителите, между БАБХ и неправителствения сектор и не на последно място между БАБХ и медиите, на които особено разчитаме за

ПОЗИЦИЯ

Три години от създaването на Българска агенция по безопасност на храните

ПОРОДИ

Комплексен анализ на редки български породи овце Опазване и устойчиво използване

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2014

Александър Куков

Овцевъдството е един от основните подотрасли на животновъдството в световен мащаб. Това се дължи на добрите адаптивни способности на овцете към различни природо-климатични и екологични условия на отглеждане. Произвежданата от овцевъдството продукция е доста разнообразна, като включва освен ценни хранителни продукти (месо и мляко), така и уникални суровини за текстилната и кожаро-кожухарска промишленост. Производството на овче мляко е ценна суровина за получаването на деликатесни млечни продукти, като овче кисело мляко, бяло саламурено сирене, балкански кашкавал. В някои страни се произвеждат реномирани сирена като рокфор, пекорино, романо и др. Общият брой на овцете в света през последните 40 години превишава 1 милиард. Максимумът е достигнат през 1990г от 1 млрд. и 260 млн. овце. Азия е континента с най-голям брой овце – 1/3 от общото поголовие в света. На второ място по брой на овцете е Африка, а на трето – Австралия и Океания. По данни от 2008г Китай, Австралия и Индия са трите държави, притежаващи най-голям брой овце в световен мащаб. В България броят на овцете от края на 19-и век до 1990г се е колебаел от 6 до 10 млн., като е достигнал своя максимум през 1984г – 10 978 000 бр. През последните години се наблюдава рязък спад в общия брой на овцете. През 1999г техният брой е само 2 774 000. По данни на МЗХ от 2000г до 2011г броят на овцете в страна е намалял от 1 710 000 до 1 455 000 броя (МЗХ, 2011). За съжаление тенденцията за намаляване на броя животни продължава. Освен намаляването на броя на животните днес се наблюдава и изчезване на някои породи, които са типично български и добре адаптирани към географските и климатични особености на нашата природа. Голям брой местни породи овце в България, формирани в продължение на стотици години народна селекция изчезват. Особенно тежка е ситуацията при Брезнишката (Бр), Западностаропланинската (ЗСП) и Софийската (Елин-Пелинската) (СфЕП) породи овце. По данни на Развъдната Асоциация на аборигенни породи овце от Западна България (РААПОЗБ), в

момента броят животни от ЗСП и Бр породи е под 1000, което прави популациите им застрашени от изчезване. При СфЕП популацията е по-голяма, но селективна дейност се развива с малък брой животни (по данни от РААПОЗБ). Независимо от незавидното положение, в което се намира днес овцевъдството, все пак си остава важен подотрасъл на животновъдството в България. Това е свързано с добрите адаптивни способности на овцете към различни природоклиматични и екологични условия на отглеждане, животните използват пълноценно грубите фуражи, някои породи могат да бъдат отглеждани успешно в планинските райони. У нас съществуват благоприятни условия за развитието на овцевъдството поради наличието на пасища, специалисти с производствен опит в областта, преработвателни мощности в хранително-вкусовата и леката промишленост, добро местно потребление и външни пазари за продуктите от овцевъдството, като кашкавал, сирене, кисело мляко, месо и вълна. Българските местни породи са естествената основа на животновъдството в България и имат огромно значение както за породообразуването на съвременните български породи, така и за запазването на генетичното биоразнообразие. В практически план значението на местните породи е в използване на приспособимостта им към суровите условия на планината и засушливите райони на страната, в усвояването на обширни нископродуктивни пасища и осигуряване на поминък в редко населени райони на страната. Тенденциозно в последните години стана внасянето на нови високопродуктивни породи, които допринасят за по-пълното задоволяване на потребностите на българския пазар от пълноценни храни. Паралелно със създаването и по-голямото разпространяване на новите породи обаче, намалява броят и се стеснява ареала на развъждане на местните породи, което определя рисковия им статус – редки и застрашени от изчезване. Тези данни говорят за остра необходимост от нова стратегия на отглеждане и развитие, както и получаване на по-пълна информация за ареала на разпространение на изчезващите Български породи овце. От друга страна, върху развитието на мест-

ните породи оказват влияние редица природни и социално-икономически фактори. Изучаването на тези фактори и тяхната роля върху разпространението и развитието на изчезващи Български породи овце е също много важно. Проблемът става все по-актуален на фона на глобално уеднаквените селекционни критерии в развъдните програми и високо интензивна селекция, които водят до силно понижение на генетичното разнообразие в популациите, до проблеми с инбридинга и инбредната депресия. В резултат, намаляват възможностите на популациите да се адаптират при промени в продуктивните системи и при действието на стресови и патогенни фактори. Особено важно е да се обърне внимание на местни породи овце, които са застрашени от изчезване. Трябва да се обръща внимание на три автохтонни изчезващи породи овце от Западна България – Брезнишка, Западностаропланинска и Софийска (Елинпелинска) овца. В момента се предполага, че от тях се срещат едва няколко хиляди екземпляра. Работната програма за съхраняване на тези породи включва работа по пет задачи. По първата задача – Проучване върху специфика та на отглеждане и разпространение на трите породи овце, бяха извършени посещения на фермери от районите, където са разпространени и се отглеждат овце от тези три породи. Брезнишката порода овце е описана, още в началото на 20-и век с район на разпространение централната част на Западна България и по-точно общините на Брезник, Перник, Радомир и Кюс-

тендил. При проучването на тази порода, бяха посетени ферми и стопанства в селата Гълъбовци, Филиповци, Неделково и Конска, които са в общините Сливница, Брезник и Трън. Стопанството в с. Гълъбовци разполага със сертифицирана мандра и произвежда млечни биопродукти – кисело мляко и сирене, с много добри вкусови качества. Животните се характеризират с компактно тяло, здрави копита, добре развито виме, смесена вълна и отлична приспособимост към природоклиматичните условия на района. Теглото на овцете е 45-55кг, на кочовете – 70-80кг. Лактационната млечност е 60-88 литра, биологичната плодовитост е 102-104%. Животните са с дълбоки и широки гърди. Височината при холката е 59-62см, косата дължина на тялото 64-66см. Мъжките животни обикновено са безроги. Лицето е бяло с различни по големина черни петна около очите, ушите и носното огледало. Опашката достига под скакателните стави. Продължителността на стопанско използване е средно осем години. В някои от стопанствата собствениците се оплакаха от възникването на определени проблеми с маркирането на животните. В миналото Западностаропланинската порода овце е заемала широк ареал на разпространение, обхващащ западната част на Софийското поле, планинската част на Врачанска област, селата около Витоша, Верила и Вискяр планина, Ботевградската и Етрополска община. В наши дни ареалът на разпространение на Западностаропланинската порода се е стеснил, като установихме, че такива животни, се отглеждат във ферми в общините

Ботевград, Вършец и Берковица. От посетените стопанства отглеждащи Западностаропланинска порода овце най-голямото е в село Рашково (Ботевград) с 270 животни. В някои стопанства могат да се срещнат представители от двете породи. Главата на овцете е с права профилна линия. Мъжките са рогати или безроги. Преобладаващата част от животните са с черни петна около очите, ушите и носното огледало, но се срещат и с кафяви петна. Вълната е сравнително еднородна. Тялото е компактно със здрава конституция. Живото тегло на овцете е 55-65кг, а на кочовете 7090кг, а млечността за лактация 50-60 литра. Овцете от тази порода са със здрави копита и отлично приспособени към местните условия. Животните имат по-дълъг период на стопанско използване, който продължава до 7-8 години. Софийската порода се среща в източната част на Софийското поле, като най-големите ферми с животни от тази порода бяха в селищата в общините Елин Пелин и Ботевград. За провеждане на изследвания върху породата бяха посетени овцевъдни ферми в тези две общини. Общият тип на овцете показва, че провежданата селекция е подпомогната и от интродукция на чуждестранен генетичен материал. Има данни за използването на животни от Черноглавата плевенска порода, като причина за големите черни петна по главите на животните. Овцете са с характерни екстериорни белези и пигментация, което ги отличава от останалите местни породи овце. Животните от тази порода са сравнително едри с продълговато тяло, с тесни и дълбоки гърди. Главата е с прав или леко изпъкнал профил. Кочовете са едри и безроги. Средното живо тегло на овцете е 60-65кг, а на кочовете 90-110кг. Младите животни имат висока енергия на растеж. Средната млечност за доен период 100-120 литра, а за лактация – 130160 литра. Копитата са здрави, характерни с бяло оцветяване около устата и големите черни петна около очите и ушите, а при някои овце на гърдите или корена на опашката. При посещенията ни на място бе установено, че животните и от трите породи се отглеждат в овчарници, изградени според изискванията на закона за ветеринарната медицина по отношение отстоянието им от населени места и от други животновъдни обекти. Сградите бяха най-често построени от собствениците, а в някой случай се използваха тези останали от бивши ТКЗС. Всички помещения за отглеждане на овце бяха изградени, съобразявайки се с розата на ветровете, като в повечето случаи бяха под формата на буквата „П”, обърната на юг – югоизток. Във всички ферми, които бяха посетени имаше дворчета за разходка. Всички ферми имаха собствени водоизточници, от които водата се добиваше, чрез помпи. Кочовете се отглеждаха отделно от овцете в друга сграда или в отделена част от главната

сграда. Постелята във всички овцеферми беше несменяема, като се отстраняваше и помещенията се дезинфекцираха през лятото, когато овцете лагеруваха навън. Някои от собствениците на ферми се занимаваха както с овцевъдство, така и с земеделие, което създава една солидна фуражна база за отглеждане на овцете. Анкетите проведени със стопаните и фермерите, както и данните от проучванията на РААПОЗБ и Изпълнителна Агенция по Селекция и Развъждане в Животновъдството (ИАСРЖ) ни дадоха информация, необходима за изпълнението на втора задача от работната програма Проучване на популациите и степен на застрашеност. По данни на РААПОЗБ, в момента броят на типичните животни, както от ЗСП и така и от Бр. породи е под 1000, което прави популациите им застрашени от изчезване. В някои ферми стадата с овце от Брезнишката порода са смесени с животни от породи като Черноглава плевенска, Фризийска, Западностаропланинска и други. Всичко това оказва неблагоприятен ефект върху чистотата на Брезнишката порода, като се наблюдават животни с по-големи уши от нормалното, промени в профила и окраската на главата и др. За съжаление наблюденията върху Брезнишката порода овце показаха, че типичните животни са почти изчезнали. Под селекционен контрол са обхванати стада на девет земеделски производителя с 812 овце и 24 коча. При ЗСП състоянието е сходно с това на Брезнишката порода овце. През изминалите години животните от тази порода са били кръстосвани с животни от други породи, като Романовска, Ил дъо Фризииска, Плевенска черноглава и др. с цел повишаване на млеко- или месодобива, като това е довело до рязко намаляване на животните с характерните за породата белези. В момент РААПОЗБ определя животните, които са най-типични за породата и в последствие ще бъдат използвани за селекция. Софийската (Елин-Пелинската) порода овце в момента не е застрашена от изчезване. Поради добрите си стопански качества породата разширява ареала си на разпространение, като вече има животни от тази порода и в няколко ферми в села около град Хисар. За момента селекционна работа се води с 1380 овце и 58 мъжки разплодници, собственост на 12 земеделски производители. Анализ върху екологичните и биологични особености на хранене, отглеждане и размножаване Релефът на местностите, които посетихме бе основно полупланински, добре снабден с вода, заради многото потоци и реки. Има множество ливади и пасища, което обуславя изхранването на животните през пролетно-летния сезон найвече със зелени тревни фуражи. Във фермата в

Западностаропланинска порода овце на “Изложение по овцевъдство” гр. Костинброд.

с. Рашково собствениците са облагородили част от неплодородни ниви и ливади в пасища, където преобладават растения като червена детелина, люцерна и еспарзета. През зимният сезон животните се отглеждат оборно и се изхранват, както с груби фуражи, като сено, така и с концентрирани, като тритикали и царевица, а също и слънчогледов шрот. По време на лактационният период, тези от собствениците, които имат възможност дават на животните и бирена каша. Размножителният сезон на овцете от тези породи продължава от септември до ноември, но в зависимост от годината може да започва и от август. В повечето ферми се прилага естествено покриване. В някои ферми се извършваше както естествено покриване, така и изкуствено осеменяване. В село Рашково се извършва синхронизиране на еструса, като за целта се използваха солево-безсолна диета и покълнал ечемик, като резултатите задоволяват собствениците. Биологичната плодовитост при Брезнишката порода овце е 102-104%, при ЗСП е 120-140%, а при СфЕП плодовитостта е 120-140% при значителни отклонения, достигащи 160-170%. Различията в тези стойности между различните стопани отглеждащи тези породи овце понякога бяха значителни, като вероятна причина затова е по-доброто хранене на животните в някой от овцефермите. В посетените ферми се извършваха редовни обезпаразитявания два пъти годишно – пролет и есен, както и ваксинации, предимно срещу анаеробни токсикоинфекции през есента. Проучвания върху влиянието на факторите на околната среда върху развитието на популацията

Животните от тези три породи се отглеждат в регион (Западната част на Стара планина) където релефът е изключително разнообразен – от високи върхове до широки долини и низини. Овцете се отглеждат в полупланински селища с надморска височина от 350 до 800 метра. Климатът е умереноконтинентален, като температурите през лятото стигат до 30-35°С, а през зимата до -15°С, -20°С. Зимно време в някои котловини на Западна Стара планина температурите могат да паднат до минус 25-30°С, особено това важи за района на Сливница и Драгоман. През зимата на 1947 година в Трън е измерена най-ниската температура за България – 38.3°С. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете. Северното подножие на Стара планина е с умереноконтинентални климатични черти, а южното – с преходни. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200-1400мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка. Снегозадържането е около 46 седмици в по-високите части и до 12 седмици на изток. От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците. Районът, в който е разпространена Брезнишката порода овце (Брезнишкото поле) представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на планината. По планините ограж-

дащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има гора, иначе полето е голо. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, наймного дъжд пада пролет и есен. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони. Района на с. Гълъбовци е планински и чист, като липсват всякакви производствени предприятия. Селото се слави с чистия си въздух, което го прави предпочитано място за отдих и подходящо за лечение на хора страдащи от проблеми на дихателните пътища. Селището е разположено в котловина, оградена от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. ЗСП порода овце се среща в почти същият район на Стара планина. Тук може да се спомене и землището на село Рашково, което се намира в Северозападна България, в планински район на Ботевградската община. Намира се в полите на планина Ръжана, която е част от Стара планина. Разположението на селото е амфитеатрално, което обуславя сравнително добър климат, селището е почти винаги над мъглите характерни за Ботевградската котловина. Надморско равнище – 500700м. Софийската порода овце е предимно разпространена в района на гр. Елин Пелин и села по южния склон на Стара планина. Като цяло овцете от тази порода се срещат в Софийската котловина, която е най-голямата котловина от задбалканските. Климатът тук е умереноконтинентален, като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е около 10°C. Зимите са сравнително студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15°C, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. Овцете от трите проучвани породи обитават сходен ареал – Западната част на Стара планина. Релефът на тази част от Стара планина е изключително разнообразен – от високи върхове до широки долини и низини, богати на ливади и пасища. Брезнишката и Западностаропланинската породи овце се срещат в планинските и полупланинските райони, докато Софийската (Елин-Пелинска) порода е разпространена в по-ниските части и в Софийското поле. Първите две породи овце са по-дребни и пъргави, а Софийската – са по-едри и с по-силно изразени стопански качества. Много често теренът, по който трябва да се катерят животните, за да стигнат до пашата е пресечен и труднодостъпен. Животните от трите изследвани породи са се приспособили да живеят на тази надморска височина и да използват по максимален начин хранителните ресурси на пасищата. Храната на овцете е предимно паша от ливадите през пролетно-летния сезон, а през зимата се отглеждат оборно и се подхранват с концентриран фураж.

Трябва да се отбележи, че овцете от тези породи са адаптивни животни, с висока приспособимост към климата в местата където се отглеждат, имат голяма продължителност на стопанско ползване, а също така притежават и естественна резистентност към някои заболявания. Тези породи се развъждат от столетия по нашите земи, като селекцията и естественият отбор са довели до постигането на по-горе споменатите качества, което прави тези овце ценни за овцевъдите в Западната част на България. Изследваните породи овце са продукт на продължителна народна селекция и поради това са изключително приспособени към условията на околната среда, в която се отглеждат. Отличителна черта на животните от трите породи е невзискателността към храненето, устойчивостта на заболявания и дългото стопанско използване. Овцете от ЗСП и Бр. се използват по 7-8 години. От направените проучвания по отношение на устойчивостта срещу заболявания, се установи, че по-малко от 15% от овцете от породата ЗСП в посетените от нас ферми страдат от копитен гнилец, докато при животните от други породи, като Ил дъо франс и Фризийска, гледани при същите условия, процентът на заболелите може да достигне 80%. Основната работа по селекцията и опазването на ценният генофонд на тези автохтонни породи овце се извършва от Развъдната Асоциация на аборигенни породи овце от Западна България. Селекционно-развъдната дейност на РААПОЗБ по отношение на ЗСП и Брезнишката породи е свързана с произвеждането на майки – кочопроизводителки. Това се извършва, чрез подбор на най-типичните мъжки разплодници, които да се кръстосат с най-типичните овце от породата и получените мъжки приплоди да бъда използвани за разплод. Същевременно за ремонтни животни на стадото се остават 15-20% млади животни, като от него се премахват животни с нетипичните за породите белези. По отношение на СфЕП порода овце, работата на РААПОЗБ е свързана с увеличаване на броя животните, които са под селекционен контрол. Всяка година РААПОЗБ извършва изложения с цел популяризиране на породите, като на тях се показват най-типичните животни от всяка порода. Такива изложения има в Брезник, Сливница, Елин Пелин и Костинброд. При проведените наблюдения и посещения на фермите се установи, че броят на животните от трите породи е силно намалял, като тази тенденция е най-добре изразена при Брезнишката и Западностаропланинската породи. За двете породи се установи, че животните не надвишават 1000 бр. При Софийската (Елин-Пелинска) порода броят на животните е значително по-голям (около 10000), но овцете, с които се извършва развъдноселекционна дейност е сравнително малък (ок. 1500).

ПОРОДИ

Местни породи овце, застрашени от изчезване Проф. Десимир Неделчев Известно е, че страните от Балканския полуостров и основно България са овцевъдни. Историята за развитието на този отрасъл и съществуващите местни породи овце се губи в годините на миналото. Във вековете се губят следите за създаване на местни породи овце. Съществуват източници обаче, свързващи разпространението на овцете по нашите земи от най-ранните периоди на доместикация-

та. Безспорен е фактът, че при създаването на нашите местни породи овце са участвали двете основни древни популации – Цигая и Цакела. Обаче обособяването на местните породи овце е станало вътре в популацията, вследствие на тяхното смесване. Значително по-късно, в процеса на формиране на Българската държава, народностните и обществени изменения в Евро-

па и нашите земи, се извършва интродукция на друга генетична плазма. Придвижването на цели етноси в този район, както и съществуващата натурална търговия е причината в нашите овцевъдни популации да се включат овце и от други чуждестранни породи. Поради изолирането на отделните райони в страната през време на турското робство се обособяват популации овце, които са решавали специфични-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014 11

те нужди на населението. Това е основната причина за формирането на голям брой местни породи овце. След Освобождението в страната се формират нови потребности от овцевъдна продукция. Тези нужди са причина в някои от местните породи да започне процес на постепенно изменение на тяхното направление. След Втората световна война се формираха два затворени пазара (източен и западен), които рязко промениха нуждата от овцевъдна продукция. Развиващата се модерна текстилна индустрия изискваше големи количества мериносова и кросбредна вълна. Увеличиха се нуждите от овче мляко и продуктите от него. Започна се създаването на нови породи овце с мериносова и полумериносова вълна. Създаването на новите породи се осъществи чрез различни схеми на поглъщателно кръстосване с използване за основа овце от местните породи. Това е основната причина за тяхното намаляване в този период. В същата посока действаше и обстоятелството, че по-голямата част от тези породи имаха ниска продуктивност. Намаляването броя на местните породи овце е свързано и с големите демографски промени, осъществени в процеса на индустриализацията на страната. Обезлюдяването на обширни планински райони доведе до рязко намаляване броя на животните, особено от местните породи. Всичко това налага да се приемат мерки и разработят системи за тяхното съхранение. Още в 1972 година правителството на България, (като една от първите страни в Европа) осъзна заплахата от изчезването на местните породи и отпусна средства за закупуване на типични представители от тях, които ежегодно бяха субсидирани. За съжаление, стадата в АПК (Аграрно-промишлените комплекси), след 1989 година бяха ликвидирани, с изключение на тези в държавните сто-

панства и институтите на Академията на селскостопанските науки. Проблемът за съхранение на местните генетичи ресурси е поставен за първи път от Хинковски и Алексиев (1980г) на международна конференция по проблемите на прехраната, организирана от ФАО в Рим. На световния конгрес по генетика в Москва (1982г) в доклада изнесен от Хинковски е предложена система за „поддържаща селекция” при съхранение на аборигенните породи животни. През десетилетията, последвали промените от 1990 година, общият брой на овцете в страната рязко намаля – от 8,130 млн на 1,784 млн броя през 2007 година. Тази промяна засегна всички породи, но особено значителна е тя при местните породи овце. Създаде се реална опасност за изчезването на някои от тях. С това ще бъде загубена завинаги генетична изменчивост, създадена от народа през вековете. Изпълнителната Агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) реагира адекватно и обхвана в своята дейност няколко застрашени от изчезване породи овце, но поради промяна в статута на Агенцията, се наложи учредяването на Развъдна асоциация, която да поеме тази дейност. Нашата Асоциация наследи стадата от Софийска (Елин Пелинска) – (СФ(ЕП), Западностаропланинска (ЗСП) и Брезнишка (БР) породи овце, в които се извършваше селекционна дейност от ИАСРЖ. Учредителното събрание се състоя през юни 2009г Асоциацията е регистрирана в Софийски окръжен съд, фирмено отделение с фирмено дело №23/2009г. В МЗХ – Дирекция „Животновъдство” представихме развъдни програми за Софийска (Елинпелинска), Западностаропланинска и Брезнишка породи овце. Основен принцип в развъдните програми е да се води поддържаща селекция за всяка порода. На експертен съвет същите

бяха обсъдени и приети, след което ни е дадено разрешение за работа с трите породи за период от десет години. Географски и стопански условия за развитие на овцевъдството в Западна България Агроекологичните условия на Западна България от векове са предразполагали развитието на животновъдството. Районът се характеризира с множество планини като: Малашевска, Руен, Люлин, Вискяр, Витоша, Верила, като най-висока от тях е Западна Стара планина. Между тези планини са включени редица високи полета със сравнително ограничени възможности за земеделие. В тези райони обаче валежите като сума превъзхождат тези в другите райони на страната, вследствие на което ливадите и пасищата са с богат тревен състав и по-дълъг период на използване. С право стопаните се гордеят, че са добри животновъди – „стокари”. В миналото почти всяко семейство е имало определен брой овце, които са задоволявали нуждите на семейството от облекло, месо и млечни продукти – сирене и кашкавал. Широко е било разпространено и егречното торене на нивите, (които са с бедни на хумус почви). Това предполага и ориентирането на животните към тип за комбинирано използване за месо, мляко и вълна. Килимарството е било също традиционен отрасъл подпомагащ оцеляването на семействата. Поради неголемия брой на овцете в едно стопанство и ограничената площ на пасищата, масова е била практиката, която съществува и до днес – овцете да се пасат в сборни стада, а млякото да се разпределя между стопаните на базата на периодични контроли. Голяма гордост за стопаните е надояването на по-голямо количество мляко от овцете на определен стопанин. От такива овце са оставяни мъжки и женски агнета за разплод.

ПОРОДИ

Местната Софийска (Елинпелинска) овца. Състояние и тенденции Доц. Андрея Колев, Проф. Десимир Неделчев, Доц. Георги Димов Софийската (Елинпелинска) овца е разпространена главно в Софийска и Пернишка област, но се среща в целия югозападен регион. Живото тегло при овцете е 60-65кг, а при кочовете 90-100кг. Отличава се с дълго тяло, тесни и дълбоки гърди. Главата е незарунена, с прав до леко извит профил. Те са безроги, но се срещат индивиди и с рога. Ушите са средно големи. Около очите и ушите във формата на „домино” имат черни петна. Опашка е дълга, под скакателната става. Костна система – плътна, а копитата здрави. Средна млечност за доен период 100-120 литра, а за лактация 130-160 литра. Плодовитостта е 120-140% при отклонения достигащи 160-170%. Овцевъдството в Югозападния регион на България е най-малко проучвано, поради което сведенията за произхода на Софийската (Елинпелинска) овца са твърде оскъдни. По данни на Хлебаров (1940) в Софийска околия е разпространен почти същия тип бели овце (подобен на овцете в Брезнишко) – вакли, с черни уши и муцуна, но значително по-едри. Черните и кафяви петна около очите при някои овце се сливат с пигментните петна на муцуната и образуват шарено, почти

пигментирано лице. Савов (1963) описва, че в равнинните райони на бившите Софийска, Елинпелинска, Пернишка и Радомирска околии се развъжда една местна сравнително едра, бяла (вакла) овца известна в Софийско и Елинпелинско като Софийска местна овца, а в Брезнишко, Пернишко и Радомирско като Брезнишка вакла овца. Тези два типа овце, които по външни белези са почти еднакви, поради различието в природно-стопанските условия на двата района малко се различават по телосложение и живо тегло. Поради малките различия по тези белези тя се нарича Софийско-Брезнишка овца. Според Хинковски (2009) има данни за използвани в района животни от испанската порода Кастелиана Бланка, както и на разплодници от Черноглавата плевенска порода. С което се търси обяснение на големите характерни черни петна по главата на породата. Освен тези сведения има версия разказвана сред старите овчари в софийско, че някъде след Освобождението в България с кораб по река Дунав трима търговци от с. Слатина, Враждебна и

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014 13

Орландовци докарват овце от Германия, говори се за германска белоноса овца. Поради впечатлителните им качества най-добрите от тях. Овцете са били едри, с дълго тяло, гол корем и дълга опашка. Вълната е била рехава, бяла, с кафяво петно пред гърдите. На лицевата част на главата са имали две големи черни петна, които в повечето случаи са били разделени от бяла лента на носа и между очите. Според това предание овцете са дошли от Кантон и са поставили началото на Софийската овца. За тези сведения не намерихме литературни източници. В обобщение може да приемем, че породата е създадена чрез масова народна селекция в равнинната част и предбалкана на Софийската котловина. В миналото, в сравнение с другите отродия в предпланините, местните овце в Софийското поле, са били по-едри, със средно ж.т. 40-45кг, височина 62см и дължина 66см, с немного дълбоки до 28см и тесни до 18см гърди. Средната вълнодайност е била 2-2,5кг, а средната млечност – 152л. Овцевъдството в Софийски окръг се е развивало съобразно консумацията на месо и мляко в големите консумативни центрове София и Перник. Мероприятията за подобряване на овцевъдството са били свързани с внасяне на кочове от високопродуктивни породи. Но вероятно част от фермерите в района на Елин Пелин са ценели най-високо местните овце и чрез методите на селекцията са се стремили към съхранението и подобрението им. В резултат на това, те са постигнали характерните белези на породата, които категорично вече я отличават от останалите местни овце и обособяват популация от наричаната в миналото „очиларка” или Елинпелинска, а днес Софийска овца (Савов, 1964). ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОРОДАТА Софийската овца през последните години е със значително по-едро тяло от преди, с живо тегло 60-65кг, а при кочовете 90-100кг. Овцете са с дълго тяло, тесни и дълбоки гърди. Главата е бяла незарунена, с прав до леко извит профил. Безроги са, но се срещат индивиди и с рога както при женските така и при мъжките животни, а ушите

са средно големи. Около очите и ушите във форма на „домино” имат черни петна. При някои от тях тя е почти черна. Опашката е дълга до под скакателната става. Костната система е плътна, а копитата здрави. По краката се срещат цветни петна. Вълната е бяла и сравнително еднородна, но има животни със груба и смесена вълна. Средният настриг вълна при овцете майки е 2-3кг, а при кочовете 4-5кг. Средната дължина на вълната е 10-12см. Някои екстериорни измервания при Софийската порода в сравнение с други местни породи овце у нас са дадени на таблица 1. По болшинството измервания, софийските овце са близки до тези, отглеждани в равнинните райони. Софийската (Елинпелинска) овца е разпространена на територията на София-град, София-област и обл. Перник, но се среща в целия Югозападен регион, където са и стадата под селекционен контрол. СЪСТОЯНИЕ НА ПОРОДАТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ За размер на популацията е трудно да се говори, тъй като породата е разпространена в целия Югозападен регион и точни данни за броя на животните няма. Съгласно класификацията на ФАО породата е застрашена от изчезване. Съществува опасност разпространението на породата да намалее, дори да спре. Това наложи разработването на система от ИАСРЖ за нейното съхранение. Във връзка с дейността по съхранение на биологичното разнообразие в животновъдството, като национален координатор на генетичните ресурси по линия на ФАО за Република България, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството до 2009г е водила поддържаща селекция с 1641 бр. животни в 11 стада, като най-напред селекционна дейност е започната в стадото на Георги Бонев от Нови хан през 2002г. Същата година е заведена и родословната книга. Към 2010г овцете под селекционен контрол са 1814, от които овце-майки – 1533 бр., кочове – 44 бр. и мъжки и женски шилета – 237 бр. Тенденция в размера на контролираната

Таблица 1. Екстериорни измервания при някои местни породи овце Измерения, см.

Сф (ЕП)

Плевенска черноглава

Реплянска

Дъбенска

Средностаропланинска

Старозагорска

68,35

68,20

66,65

70,51

62,40

64,50

Коса дължина на тялото 84,06

71,10

72,89

83,00

68,31

69,90

Обхват на гърдите

105,44

91,58

85,06

106,17

86,20

Дълбочина на гърдите

32,96

30,50

32,30

32,91

28,61

28,80

Ширина на гърдите

21,45

21,10

22,06

26,55

19,75

17,80

Обхват на свирката

7,05

7,70

7,10

6,01

8,20

7,20

Дължина на опашката

62,27

–

38,35

63,18

–

Височина при холката

Породи

–

Таблица 2. Продуктивност на контролираните стада за периода 2006 – 2008г по данни на ИАСРЖ Признак

2006

2007

2008

Биологична плодовитост, %

141,1

136,3

133,3

Ремонт, %

29,8

29,4

18,3

популация през последните пет години Тенденцията по отношение на контролираната популация е към увеличаване на общият им брой по години: • 2006г – 940 бр. • 2007г – 970 бр. • 2008г – 1380 бр. • 2009г – 1641 бр. • 2010г – 1814 бр. Общият брой на контролираните овце през последните пет години нараства с 52%, което се дължи на голямото желание от страна на фермерите в района да развъждат тази овца, но не е без значение и факта, че породата се субсидира като национален генофонд, а от 2008г е включена за субсидиране по „мярка 214” от „Агроекологичните плащания”. Брой и размер на контролираните стада Селекционна дейност се извършва в 13 стада в региона, както следва: • София-град - с. Подгумер – 105 бр. овце - с. Иваняне – 153 бр. овце - с. Клисура – 311 бр. овце - с. Панчарево – 116 бр. овце • София-област - с. Нови хан – 333 бр. овце - с. Литаово – 222 бр. овце - с. Чеканчево – 52 бр. овце - с. Мусачево – 26 бр. овце - с. Априлово – 76 бр. овце • Област Перник - с. Бегуновци – 106 бр. овце - с. Мещица – 207 бр. овце Идентификация на животните свързана с развъдната дейност До 2009г животните са идентифицирани с: • ушни ветеринарни марки; • майчини татуировъчни номера на лявото ухо – поставя се до десетия ден след раждането; • индивидуални татуировъчни номера на дясното ухо – поставя се след отбиването; От вписаните до 2009г животни в родословната книга, 897 бр. имат индивидуален и майчин

номер и 917 бр. овце са само с индивидуален номер. От 2009г идентификацицията се извършва от Развъдната асоциация, като агнетата се маркират с временни ушни марки от фермера няколко дни след раждането. Записват се в бележник за агнене срещу номера на майката и бащата. При отбиване се слагат татуировъчните – индивидуален и майчин номер. С тези данни се води точен запис на агнето за неговия произход /майка, баща, дата на раждане/. Състояние на зоотехническите регистри и родословните книги Брой записани овце и кочове в родословната книга: • овце (всичко) – 1770 • кочове – 44 Броят на записаните в родословната книга мъжки и женски агнета, родени през агнилна кампания 2009-2010г е всичко 135 бр., в т.ч. 14 мъжки и 121 женски. Броят на животните в родословната книга с известни родители /баща и майка/ е 320 бр., броят на животните с неизвестни родители е 917 бр., тези при които само единият родител е известен са 577 бр. По брой родословни пояси в педигрето те се разпределят както следва: с един родословен пояс – 504 бр., с два родословни пояса – 350 бр. и с три родословни пояса – 43 бр. Характеристика на селекционните признаци Породата се отличава с добри качества, овцете са добри майки, добре се аклиматизират и при по-голяма надморска височина, имат много добър кланичен рандеман при агнетата. Младите животни имат висока енергия на растеж. Софийската овца предава качествата си на потомството, което говори за добре консолидирани качества в популацията. Основните признаци за селекция са млечност и плодовитост свързана с реализацията на повече агнешко месо. Породата се отличава със сравнително висока млечна продуктивност, средната млечност за доен период е 100-120л, а за лактация 130-160л. Средната плодовитост е 120-140% при значителни отклонения, достигащи Схема 1. Поддържане на генетичните произходи в отделните стада Стадо „А”

Стадо „В”

Стадо „С”

♀А1 х ♂А1

♀В1 х ♂В1

♀С1 х ♂С1

♀А2 х ♂А2

♀В2 х ♂В2

♀С2 х ♂С2

♀А3 х ♂А3

♀В3 х ♂В3

♀С3 х ♂С3

♀А4 х ♂А4

♀В4 х ♂В4

♀С4 х ♂С4

Таблица 3. Продуктивност на овцете от стадото на Георги Бонев от Нови хан Признаци

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

Млечност, л

146,0

130,0

110,7

120,0

109,0

105,5

95,3

Плодовитост, %

162,3

150,0

139,4

162,5

100,0

130,0

126,6

Живо тегло, дзвизки, кг

50,5

50,0

53,0

54,0

55,0

56,0

52,4

160-170% (Таблица 2). Вимето на овцете е добре развито, с големи цицки, което прави издояването пълно и леко. Максималната дойна млечност е 120л, а минимална – 95л а, средна – 107л, продължителността на лактацията е 7 месеца, средния брой лактации е 4-5, вълнодайността – 2,16кг при ж. т. на дзвиските преди заплождане 52,4кг. Динамиката в продуктивността на овцете през последните години е илюстрирана с резултатите от контрола в едно от елитните стада от породата – това на Георги Бонев от Нови хан (Таблица 3). Развъдни организации получили разрешение за развъдна дейност с местната „Софийска” (Елинпелинска) овца. Членски състав и брой контролирани животни Развъдната асоциация на аборигенни породи овце от Западна България получи разрешение да работи с три породи овце, Софийска (ЕП), Западностаропланинска (ЗСП) и Брезнишка. Подписани са договори за селекционна дейност с 25 производители, от които 9 отглеждат Софийската (ЕП) овца.

Признаци-обект на вътрестадна селекция или на популационно равнище Основна цел на разработената развъдна стратегия е да се съхрани наличната генетична изменчивост, съществуваща вътре в породата, като за целта е формирана вътрепородна структура от генетични произходи. Чрез тяхната правилна ротация ще се минимизира генерационния коефициент на инбридинг, като това ще позволи да се избегне генетичния дрейф и загубата на генетична изменчивост, която не може да бъде възстановена чрез спонтанни генетични мутации. За целта ще бъде приложена система за ротация на вътрепородните генетични структури от стада, генетични произходи и развъдни структури по метода на Латинския квадрат (Схема 1). След осъществяване на вътрестадните ротации ще се премине към смяна на разплодниците от отделните стада. След осъществяване на първите съешавания ще се направи оценка за комбинативна способност между отделните произходи и на тази основа схемата ще се промени. Важен елемент на системата за консервация е оценката на развъдна стойност на разплодниците по определени признаци – млечност, плодовитост, жизненост. Контролът на продуктивните качества се извършва по Инструкция за водене на развъдната работа при съхраняване на местните породи в България. Важно значение за успеха на схемата за съхранение на Софийската овца е периодичното изчисляване на коефициента на унаследяване на всички количествени признаци. Основният метод за управление на произхода на животните ще бъде изкуственото осеменяване

и контролираното естествено покриване на овцете. При животните от генетичните произходи ще се синхронизира еструса и ще се извършва програмирано осеменяване. Останалата част от животните от големите стада ще се осеменяват изкуствено, а в останалите стада чрез пускане от ръка. При синхронизирания еструс и програмираното осеменяване ще се използва усъвършенстван инструментариум и техника за преодоляване на цервикалната бариера и аплициране на спермата максимално дълбоко в цервикса. Ще се използва свежа или съхранявана в нативно състояние сперма. Тези методи ще се прилагат при майките-потенциални родители на ремонтните мъжки и женски агнета. Резултатите от осеменяването ще бъдат използвани за преценка на възпроизводителните качества. Кочовете по заплодяемост, а майките по биологична плодовитост. Планира се и създаването на депо за кочове и преценка на разплодниците по потомство. Започнат е ДНК анализ на породата, като са взети кръвни проби от 44 бр. животни от стадата в с. Панчарево, с. Нови хан и с. Литаково. В генбанката на ИАСРЖ има налични 606 дози дълбоко замразена сперма, която се съхранява при –196оC градуса. Разплодникът е собственост на Валери Стефанов с. Панчарево, който е член на развъдната организация. Възможности за повишаване икономическата стойност на породата и повишаване нейната конкурентноспособност в страната Икономическата ефективност ще се повиши при успешно реализиране на развъдната програма, което е двустранен процес (експерти/ производители). Освен това съществува реална възможност да се организира производството на специфични млечни продукти и да се създадат бутикови предприятия за тяхното производство. Всеки фермер ще участва с обема на своята продукция като акционер. Тези продукти ще се произвеждат само от млякото на местната Софийска (ЕП) овца. Това е пътят за повишаване на конкурентноспособността на пазара. Оценка на сегашната развъдна стратегия и насоки за развитие на породата С развъдната програма се цели провеждане на консервираща селекция чрез: • Съхраняване на сегашния брой на стадата. • Увеличаване броя на овцете в стадата и броя на стадата. • Отбор по качества гарантиращи типичността на породата. • Създаване на механизъм за обмяна на разплодници. • Увеличаване на съществуващата база данни. • Оценка на качествените параметри на отделните продуктивности на породата.

АРАБСКА ПОРОДА Арабските коне са най-старата културна порода в света, която пряко или косвено е взела участие в създаването на всички културни породи коне от ездови и ездово-впрегатен тип. Отличават се с елегантни форми и изключителна работоспособност. Страната ни има добри традиции в отглеждането и развъждането на коне от Арабска порода и Арабската порода Шагия, като арабският кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната. Сега в конезавод „Кабиюк“, гр. Шумен, се отглеждат чистокръвни арабски коне, а така също и чистопородни коне от порода „Шагия“. Популациите от двете породи са малки, но с много високо качество. Жребецът Мефистофел е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия.

ИЗТОЧНОБЪЛГАРСКА ПОРОДА Източнобългарският кон е полукръвна порода от универса-

лен тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задълбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества. Източнобългарската порода е съхранила качествата на изходните породи, като невзискателност, издръжливост към местните условия на живот, изискан тип и отлични ездови качества за различно спортно предназначенние. Елитната част от породата се развъжда в конезаводите „Кабиюк“, гр. Шумен и „Стефан Караджа“, гр. Балчик, както и в частни племенни ферми. През

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

ЧИСТОКРЪВНА АНГЛИЙСКА ПОРОДА Чистокръвният английски кон е създаден в Англия през началото на XVII век и втората половина на XVIII век. Конете се използват основно за хиподрумни надбягвания с тотализатор и носят големи приходи в страните с развита хиподрумна индустрия. В световен мащаб Чистокръвният английски кон е основна порода-подобрителка за всички полукръвни породи коне. Породата е изиграла водеща роля и при създаването на българското полукръвно коневъдство. Елитната част на породата се развъжда в държавните конезаводи „Кабиюк“, гр. Шумен, „Хан Аспарух“, гр. Разград, „Ст. Караджа“,

гр. Балчик и частни коневъдни ферми. Бъдещето развитие на породата е обусловено главно от приемането на страната ни в Международната организация за развъждане на Чистокръвната английска порода в света. Създаден е Български комитет по племенната книга на Чистокръвния английски кон, който води активни преговори за членство в Международния комитет по племенната книга на Чистокръвната английска порода /ISBC/. Едно такова членство ще доведе до отваряне на международния пазар за конете от породата, родени в страната, както и на престиж за българското коневъдство.

ПОРОДИ

Породи коне, отглеждани и развъждани в България

Източнобългарска порода

Дунавска порода

последните десетилетия значително са усъвършенствани стопанските и най-вече спортните качества на конете от тази порода. Това е най-масово използваната порода за дисциплините на конния спорт в България.

ДУНАВСКА ПОРОДА Дунавският кон е полукръвна порода, създадена чрез кръстосване на полукръвни кобили с жребци от породата Нониус и чрез селекция на подходящ тип коне за различни видове транспорт и селскостопанска работа. Конете от тази порода се отличават с масивно и компактно телосложение, добре развита и здрава костна система, добър екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и добра работоспособност. През последните 30 години се провежда кръстосване с жребци от Чистокръвна английска порода, в резултат на което се получават коне с добри спортни качества. Породата се ползва с голям интерес, но популацията ѝ е малка и не може да задоволи търсенето. Елитната ѝ част се развъжда от

частни стопани в Плевенска и Софийска област. ПЛЕВЕНСКАТА ПОРОДА Породата е създадена е чрез кръстосване на местни подобрени, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с арабски, англоарабски и полукръвни жребци, а по-късно главно с жребци от породата Гидран. Плевенските коне притежават добри стопански качества и много добри способности за спортните дисциплини Висша езда и Прескачане с препятствия, за което голям принос има използването на жребци от Чистокръвна английска порода на по-късен етап от развъждането. Сега породата е застрашена от изчезване. Малка популация от ценни животни е съсредоточена в частни собственици, главно в Плевенска област. ТРАКЕНЕНСКА ПОРОДА Тракененският кон е от универсален тип с подчертани спортно-ездови качества, подходящ за всички дисциплини на класическия конен спорт, осо-

бено за висша езда и прескачане на препятствия. Коне от тази порода се отглеждат в Института по животновъдни науки в гр. Костинброд и от частни стопани. Целта на тяхното развъждане е да се увеличи производството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използване на тракененски жребци се подобряват и някои качества на отечествените породи коне. ХАНОВЕРСКА ПОРОДА Конете от Хановерска порода се отличават с крупни размери, хармонично телосложение, леки движения и спокоен темперамент. В страна коне от тази порода се развъждат в Тракийския университет в гр. Стара Загора. Породата се развъжда главно за нуждите на конния спорт. Жребци от Хановерска порода се използват успешно за производство на спортни коне в съчетание с кобили от Източнобългарска порода. РИСИСТИ ПОРОДИ Основните рисисти породи са

Американският, Френският, Орловският и Руският рисак. Рисистите коне са предназначени предимно за хиподрумни надбягвания с двуколки, поради характерната за тях способност за бързо движение в тръс. Коне от тези породи се развъждат в конезаводите „Ст. Караджа“, гр. Балчик и „Хан Аспарух“, гр. Разград, както и в много частни стопанства. Интересът към тези коне от страна на любителите на хиподрумни надбягвания е значителен, а приходите от тотализатора в развитите страни непрекъснато растат. В България в миналото са организирани хиподрумни надбягвания на районните хиподруми, а в края на 80-те години на специално изградената писта на Софийски хиподрум. След приключване дейността на Софийския хиподрум интересът към тези коне намалява, но през последните 5-6 години собственици на рисаци от района на Пазарджик и Пловдив възраждат тези надбягвания. ТЕЖКОВОЗНИ ПОРОДИ Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична работоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда конезавод „Хан Аспарух“ гр. Разград. Тяхното предназначение е производство на жребци за подобряване работоспособността на конете при използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради развитието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление популацията е малка и производството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой кобили-майки в конезавода. В последно време висококачествени животни отглеждат и много

Плевенска порода, кон Гидран

частни собственици. ХАФЛИНГЕР Хафлингерът е планинска порода коне, създадена в Австрия и намерила широко разпространение в много страни. Характерни черти на конете от тази порода са относително ниският ръст, изключително масивното тяло, красивите телесни форми, лекият ход, добрият нрав и невзискателност към условията на гледане и хранене. В нашата страна развъждането на коне от породата Хафлингер започва през 1983г с оглед още по-пълното задоволяване на планинските райони с подходящи за работа коне, а също така потребностите от коне за любителска езда, конен туризъм и детско-юношеските спортни школи. Развъждането на коне от тази порода е съсредоточено в коневъдната ферма в гр. Разлог и в частни стопани в Старозагорски район. ШОТЛАНДСКО ПОНИ Характерна особеност на конете от тази порода е изключително дребният им ръст (65— 125см). Те са невзискателни към условията на гледане и хранене,

а тяхното послушание и привързаност към човека ги прави подходящи за обучение на деца в езда. За задоволяване нуждите на детските ездови школи от такива коне в страна се развъждат на малки групи коне от породата Шотландско пони в конезаводите „Кабиюк“, гр. Шумен и „Ст. Караджа“, гр. Балчик. Има голямо търсене на конете от тази порода и те се продават на относително високи цени. АБОРИГЕННИ ПОРОДИ Аборигенните породи се отличават с изключителна издръжливост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически целогодишно се отглеждат на открито и в повечето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период. Каракачанският кон е характерен за планинските райони и популацията му е концентрирана главно в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Делиорманският кон се среща в района на Североизточна България. mzgar.government.bg

ХРАНЕНЕ

Хранене на овцете

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2014

Проф. Николай Тодоров

Храненето е решаващо за постигане на добри продуктивни и икономически резултати. Върху пълноценността на храненето оказват голямо влияние качеството и количеството на пасищната трева. Пасищният период във високопланинските райони (над 1200м н.в.) продължава 200-220 дни, докато в равнинната и хълмистата част на страната варира от 270 до 350 дни, през различните години и в отделните райони. Състоянието на тревостоя обаче варира силно и периодът на приемане на достатъчно трева практически се скъсява. Периодът на паша може да се удължи при добро стопанисване на пасищата и запазване на участъци с подходящо месторазположение и качество на терена за т. нар. зимна паша. Като се има предвид, че дойните овце имат нужда от 14 до 16% суров протеин в сухото вещество на дажбата е ясно, че след месец май тревата не задоволява нуждите на овцете от протеин. Чрез регулиране на пашата може да се промени количеството на тревата която приемат овцете от пасището. Запазвайки част от тревата от месец юли може да се увеличи количеството на изпасаната трева през август и септември, въпреки, че тя ще загрубее и изсъхне до известна степен. Подобно запазване на трева може да се направи за зимните месеци ноември и декември Запазване на трева за месеците, когато вегетацията е слаба или липсва, може да разчита на успех при прилагането на подходящо подхранване, което да допълва загрубялата и засъхнала трева (таблица А). Зимната паша освен това изисква по-голямо

Таблица А. Необходими фуражи за подхранване на овце с 60-70кг жива маса, 100кг дойна млечност, 140-145 агнета от 100 овце, при наличие на добра паша. Показател

Април Май

Юни Юли Август Септ.

Окт.

Ноем.

Дневна млечност, кг

1,0

0,9

0,8

0,5

0,2

Изпасена трева #, кг

7,5

5,5

4,5

2,5

- СВ в тревата, г

770

1980

1870

1650 1050

1500

1350

750

- КЕМ в тревата

0,79

1,88

1,64

1,32

0,79

1,08

0,95

0,52

- СП в тревата, г

130

279

208

148

145

122

Необх. КЕМ

1,95

1,90

1,80

1,55

1,35

1,10

1,45

Необходимо СП, г

275

260

245

230

190

170

225

- Ливадно сено 300

1000

- Ечемик

450**

Подхранване, г/овца 600

- Сл. шрот 200 100## 100 250 300** 80 150 200 * Съкращенията означават: СВ=сухо вещество; КЕМ=кръмни единици за мляко; СП=суров протеин. ** Дадените КЕМ и СП превишават нормите заради подготовката за заплождане (флъшинг). # Предвидена е и пашата на нивите след жътва през втората половина на юни и юли, или след прибиране на слънчогледа, царевицата и други култури след това. ## Тревата съдържа достатъчно протеин, но той се разгражда бързо в търбуха, поради което е желателно да се дава по 100г слънчогледов шрот, което влияе благоприятно върху млечността на овцете.

умение за запазване на овцете от аборти. Посоченият в таблица А план за хранене може да служи като модел, но само във ферми, които разполагат с достатъчно паша. В много стопанства пасищата не могат да осигурят достатъчно трева и тогава се налага да се увеличи концентрираният фураж. Замяната на слънчогледовият шрот със слънчогледов експелер, рапичен шрот, изсушен спиртоварен остатък, бирена каша или слънчогледови отсевки е напълно възможно. Зърнени фуражи се дават, ако липсва достатъчно, макар и изсъхнала трева. При даване на зърно се намалява приема на загрубяла пасищна трева. Об-

ратно, при подхранване с богати на протеин фуражи овцете увеличават консумацията на суха трева. Ечемикът пък може да се замени с пшеница, царевица или зърнени отсевки. Зърнените фуражи не е необходимо да се смилат. Желателно е да не се допуска силно отслабване на овцете при недостатъчно паша. Макар протеиновите фуражи често да са малко по-скъпи от зърното, икономически е по-изгодно тяхното използване, когато останалите фуражи са бедни на протеин. Това позволява намаление на използваното количество концентрирани фуражи, млечността на дойните овце се увеличава и оползотворяването на храната се подобрява.

Подхранване след заплождането на овцете След заплождането на овцете, при наличие на суха и загрубяла трева или на смес от суха и млада трева, израснала след есените дъждове, обикновено се налага даването на малки количества богат на протеин фураж (слънчогледов шрот или експелер, изсушен спиртоварен остатък и др.). Критични са следните периоди на бременността: • Първите 40 дни прехранването увеличава ембрионалната смъртност

• От 90 до 100 дни когато нараства плацентата и храненето трябва да е достатъчно, защото оказва влияние на едрината на агнетата и бъдещата млечност • Последните 30 дни, когато нуждите за растежът на агнето и вимето са големи. Най-добре е всеки овцевъд или мениджър да се научи да определя ОТС и да се стреми преди агненето тя да достигне 3,5 до 4. Ако това е постигнато преди заплождането, да го поддържа през бременността. Предоставянето на смес от 70% ситна готварска сол, 30% витаминно-микроелементен премикс за овце за свободно приемане в специални сандъчета на защитено от дъжд място, осигурява достатъчно витамини на бременните овце. Нивото

Таблица 1. Примерни дажби за овце през втората половина на бременността – при живо тегло 60-70кг (овцете имат на разположение смес от 70% сол и 30% витаминно-микроелементен премикс) Добавка от концентрати при овцете с едно агне Основна дажба (груби фуражи в дажбата)

Добавка от концентрати при близнакините

Слънч. шрот Слънч. шрот Седмици до агнене Ечемик, кг* (35% СП), кг Ечемик, кг* (35% СП), кг 8

0,20

0,03

0,30

0,05

0,30

0,03

0,45

0,05

0.35

0,05

0,55

0,10

0.46

0,10

0,70

0,15

0,10

0,18

0,15

0,10

0,20

0,28

0,18

0.20

0,20

0,40

0,25

0.35

0,20

0,60

0,25

0,12

0,07

0,30

0,20

0,54

0,20

0,25

0,30

0,25

0,26

0,40

0,30

0,35

0,28

0,50

0,35

0,45

0,30

0,75

0,35

0,20

0,30

0,25

0,13

0,30

0,10

0,2 5

0,30

0,3 0

0,20

0,30

0,50

0,33

6.Ечемична слама 1,4кг

0,25

0,30

0,33

0,35

Ечемична слама 1,2кг

0,35

0,50

0,40

Ечемична слама 1,1кг Креда 8г

0,45

0,40

0,60

0,50

1. Ливадно сено 1,3кг Люцерново сено 0,4кг

2. Ливадно сено 1,9кг

3. Люцерново сено 0,8кг Царевичен силаж (30%) 2,7кг

4. Ливадно сено 1,0кг Пшенична слама 0,5кг 5. Ливадно сено 0,6кг Пшенична слама 0,8кг Бирена каша 1,5кг Креда 3,0г

Ечемична слама 1,0кг Креда 12г 2 0,56 0,40 0,90 0,50 # Когато не се отделят близнакините, в зависимост от очаквания им процент се дават междинни количества концентрирани фуражи на овцете * Ечемикът може да се замени отчасти или напълно с пшеница. При даване на царевица, вместо ечемик, е необходимо да се намали зърното с 15% и съответно да се увеличи слънчогледовият шрот с 20%

Таблица 2. Примерни зимни дажби за овце с 60кг жива маса и различна дневна млечност, през бозайният и първите 3 месеца на дойният период# Груби фуражи (основна дажба) Дневна млечност на 1 овца, кг

1,4

1,1

Концентрирани фуражи и добавки

0,5кг люц. сено 3,5кг царевичен силаж

0,6кг лив. сено 0,5кг слама 2кг бирена каша

0,4кг лив.сено 0,6кг слама

Ечемик, г

900

600

ИСО*, г

600

800

Креда, г

Ечемик, г

700

500

ИСО*, г

400

700

Креда, г

Ечемик, г

500

400

0,8 ИСО*, г 200 0 # Овцете трябва да имат на разположение каменна сол за близане * ИСО = изсушен спиртоварен остатък (синоними – DDGS, фермодил, зърнела)

на хранене в края на бременността оказва силно влияние върху живата маса на новородените агнета и тяхната жизненост. Прекалено високото ниво на хранене обаче може да доведе до трудни раждания на едрите приплоди-единаци. За да се избегнат противоречивите изисквания към овцете, носещи едно или повече агнета е желателно да се проведе ехографско изследване между 80 и 105 ден на бременността и да се отделят близнакините след 4-ия месец на бременността в отделна група и да се хранят по-обилно от овцете бременни с един приплод (таблица 1) Дажбите в таблица 1 са подходящи при отделяне на близнакините и тяхното отделно хранене. Когато всички овце са заедно е необходимо да се избира средна дажба между тази за овцете с едно и с две агнета, в зависимост от средният процент на близнене.

Хранене на лактиращите овце През лактационният период нуждите на овцете са най-високи и трябва да се хранят обилно. При висока млечност овцете вземат от телесните си резерви, за да покрият нуждите за млекообразуване и отслабват. Това налага колкото по-висока е млечността, толкова повече концентриран фураж да се дава (таблица 2). Освен това след агненето се използват най-качествените груби фуражи, с които стопанството разполага. Люцерновото сено или люцерновият сенаж се предпочитат пред ливадното сено. Даването на царевичен силаж позволява да се спести много концентриран фураж и същевременно да се получи висока млечност. Чрез правилно хранене при опити дойната млечност е увеличена с 24 до 37 литра на овца Фуражите могат да се заменят с други, без да се нарушава съществено балансирането на дажбата. Ечемикът може да се замени с пшеница или царевица, изсушеният спиртоварен остатък (ИСО)

600

– със слънчогледов експелер или шрот. При използване на слънчогледов шрот, които има по-ниска енергийна хранителност от ИСО, е желателно да се завиши леко количеството на зърното, а се намали малко количеството на шрота. Сключването на договор със специалист за съставяне на пълноценни дажби и контрол на храненето и отглеждането на животните ще се оправдае многократно с повишената продуктивност. През летния период подхранването зависи от състоянието на пасищата. Не трябва да се допуска овцете да отслабват прекалено много. След м. юни подхранването трябва да бъде главно с фуражи богати на протеин (слънчогледов шрот, изсушен спиртоварен остатък и други). Зърнени фуражи се дават, ако липсва достатъчно, макар и изсъхнала трева. Макар белтъчните фуражи често да са малко по-скъпи от зърното, икономически е по-изгодно тяхното използване за подхранване на овцете, защото са необходими по-малко концентрирани фуражи и млечността на овцете се увеличава.

до момента не са приемали подобна храна. За това се препоръчва сеното и люцерната да се оставят за 3-4 дни да изсъхнат и след това да се дадат на зайците. Зеленчуците (ако са включени в дажбата на зайците) задължително се почистват от полепналата пръст, измиват се и се оставят да изсъхнат и чак след това се поставят в хранилките на зайците. Не давайте на зайците развалена, мухлясала или плесенясала храна! Некачествената храна със сигурност причинява стомашни разстройства, може да доведе и до смърт. Некачествените суровини, използвани за приготвяне на комбинираните фуражи, наличието на нитрати, инсекти и гъгрици в зърното също водят до храносмилателни разстройства на зайците. Задължително е храната на зайците да се съхранява така, че до нея да нямат достъп гризачи, както и други селскостопански животни, тъй като те могат да пренесат редица причинители

на заразни болести по зайците. Преходът от един тип храна към друг и замяната на фуража с нов фураж за зайци трябва да става постепенно, като от новата храна се дават малки количества в продължение на няколко дни. Колко храна е нужна на зайците? Това зависи от предназначението им. Зайкините трябва да се предпазват от затлъстяване, тъй като в противен случай се заплождат много трудно. За това по време на случната кампания се намаляват някои фуражи, които водят до затлъстяване – ечемик, царевица, картофи и други, които съдържат голямо количество въглехидрати. Дажбата трябва да е около 35г храна на 1кг живо тегло. Препоръчва се зареждането с храна да става веднъж на ден, всеки път по едно и също време. Зайкините-майки консумират от 250 до 600г храна на ден, в зависимост от породата и броя на родените зайчетата. Зайците за угояване се хранят

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

Храната е основният фактор за растежа и плодовитостта на зайците. В зайцефермите за стоково производство се препоръчва всички категории зайци да се хранят с целодажбен гранулиран фураж. Гранулираните фуражи за зайци са за предпочитане, тъй като лесно се транспортират, съхраняват и дозират, а освен това при тях разпиляването и загубата на храна са минимални. Качественият гранулиран фураж за зайци трябва да е твърд, без наличието на прах, а оптималният размер на гранулите е 2.5-5мм диаметър и 10-21мм дължина. Препоръчва се фуражът да е съобразен и с възрастта и предназначението на зайците. Някои от фуражните заводи вече предлагат гранулирани фуражи, разработени по специални рецепти за различните категории зайци - за угояване, за бременни и кърмещи зайки, за малки и подрастващи зайчета. Комбинираният фураж за зайци трябва да съдържа следните компоненти: люцерново брашно (може да се подмени със сенно брашно), ечемик, пшенични трици, соев шрот, слънчогледов шрот, овес, креда, дикалциев фосфат, витаминен премикс, микроелементна смеска, сол, сурови влакнини, суров протеин. Не се препоръчва даването на зелени фуражи в големите ферми за зайци, тъй като подготовката им изисква разход на много време и труд, а освен това гранулираният фураж осигурява по-бърз растеж и по-голяма ефективност при зайците за угояване. Освен това прясно окосеното сено и люцерна могат да причинят стомашни разстройства, особено при наскоро отбитите зайчета и тези, които

ХРАНЕНЕ

Хранене и поене на зайците

на воля, така че винаги трябва да имат храна в хранилките си. Те се хранят предимно след обяд и вечерта, като приемат храна около 20-30 пъти на ден. За всички категории зайци при качествена и добре балансирана смеска храненето е на воля. Водата Хранените с гранулиран фураж зайци консумират много вода. Заекът пие средно около два пъти повече вода от приетата храна. Така че водата трябва да се дава на воля, като задължително трябва да е чиста и да се сменя всеки ден. За една зайка-майка е необходимо между 250-400мл вода на ден, а когато кърми малките си, това количество се увеличава на 1 до 3 литра. Нуждата от вода на зайците за угояване зависи от теглото им, като заек с тегло от 2.5кг се нуждае от около 0.4л вода на ден.

Солта На зайците трябва да се осигури сол в достатъчни количества. Солта се дава под формата на

каменна сол за близане на воля или под формата на минерални блокчета. ПОЕНЕ НА ЗАЙЦИТЕ Голямо значение за храносмилането има правилното и организирано поене на зайците. Водата е важна съставна част на тялото. В тъканите на организма на заека тя заема около 70%. Водата е необходима като разтворител на хранителните вещества, които заекът приема. Недостига на вода зайците понасят по-трудно, отколкото недостига на фураж. Младите зайчета се нуждаят от повече вода, понеже процентът на течностите в техния организъм е по-голям в сравнение с възрастните, а и обмяната на веществата протича по-интензивно. Голяма е нуждата от вода при бременните и лактиращите зайкини. Често пъти при липса на вода в момент на озайчване зайкинята, за да утоли жаждата, породена от нарушение на водния баланс, изяжда малките си. Незадоволяването на заека с вода се отразява отрицателно

върху състоянието му, води до лошо усвояване на фуражите и го предразполага към различни заболявания. Между любителите зайцевъди съществува неправилното разбиране, че зайците могат да не се поят. Това е крайно неправилно и често може да бъде причина за тежки заболявания на зайците. Смята се, че на заека е нужно около 300гр вода за денонощие. Количеството на необходимата вода зависи от фуражите. При употреба на сочни фуражи нуждата от вода е по-малка. При хранене на зайците с гранулирани пълнодажбени фуражи нуждата от вода е по-голяма. Най-добре е в такива случаи в зайцефермата да бъде организирано автоматично поене. Тогава зайците приемат толкова вода, колкото е необходимо за правилното протичане на всички жизнени процеси. Ако на фермата няма автоматични поилки, зайците се поят 2 пъти на ден – сутрин и вечер преди хранене, а през топлите летни дни – 3 пъти на ден. agronet.bg

„В следващия програмен период ще има достатъчно средства за малките производители, за да бъдат по-конкурентоспособни”. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в сутрешния блок на БНТ. Само 6% от земеделските производители в България получават 80% от директната субсидия. Това е една от причините да бъде взето решението на малките производители да се отпускат директните плащания от 500 евро до 1250 евро годишно, обясни министърът. Схемата ще се прилага от 2015г. Средства за малките стопанства ще бъдат осигурени и по новата Програмата за развитие на селските райони 20142020г със специална подпрограма за тях. Малките стопанства, които попадат в обхвата на подпрограмата в България, са близо 85 000 или 23%, като в периода 2007-2010г броят им е намалял с близо 40%. „Искаме хората, които са останали по селата, да имат препитание и да изкарват прехраната си там“, подчерта министър Греков. Министър Греков коментира още, че е разпоредил на Държавен фонд „Земеделие“ до края на март да бъде приключена работата по 1200 проекта на стойност 228 млн. евро. „Към този момент няма опасност да загубим тези средства“, увери министърът.

АКТУАЛНО

През новия програмен период ще подпомагаме малките стопанства

Нямаме данни за пилета с хормони

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

„Нямаме никакви конкретни данни, които да сочат, че в пилешкото месо, произведено в България, има вложени хормони. Това показват разпоредените проверки. Българските граждани могат да бъдат спокойни”. Така министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков коментира резултатите от проверките в студиото на Тв7. Той допълни, че инспекциите се разширяват и тази седмица ще се проверяват търговските вериги и компаниите, които внасят пилешко месо, за да се провери дали има такива хормони и във вносната продукция. Министър Греков обяви, че проверките обхващат цялата верига - от фуражните заводи до хипермаркетите. „Във фуражните заводи суровините в по-голямата си част са български, а там, където има вносни примеси, те също се следят, така че веригата е достатъчно контролирана от входа до изхода”, подчерта министърът. Той обясни, че не бива да се създават опасения, че бързият растеж на пилетата се дължи на хормони или лекарства. „Ако проследим през годините цялостния процес и технология за отглеждане на пилетата ще видим, че в селското стопанство също има нови технологии”, отбеляза проф. Греков. По думите му, нашите ветеринарни лекари и специалисти са добре информирани за всички нови продукти на фармацевтичната индустрия и няма начин в производството на български пилета да бъдат използвани непозволени стимулатори. В отговор на журналистически въпрос министърът коментира промяна, която ще засегне ползването на земеделските земи в цялата страна. „В петък направихме промяна на един стандарт, който е изключително важен за животновъдите. Междуведомствена комисия направи предложение, което още днес ще бъде оформено с моя заповед, за отдаване на пасищата и мерите с предимство на българските животновъди”. Според министър Греков по този начин ще бъде подпомогнат животновъдният сектор в страната, а площите ще бъдат поддържани в добро екологично състояние.

РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА АБОРИГЕННИТЕ ПОРОДИ ОВЦЕ ОТ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ БРЕЗНИШКА ОВЦА

СОФИЙСКА (ЕЛИНПЕЛИНСКА) ОВЦА

ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКА ОВЦА

Сдружението е учредено на 13.06.2009г. Основната цел е съхраняване и опазване на Софийската (Елинпелинска), Брезнишката и Западностаропланинската породи овце, застрашени от изчезване. Разработени са развъдни програми за всяка порода, в които основният принцип е чистопородното развъждане за съхраняване на положителните качества на приспособимост, устойчивост на заболяване, дълголетие и добри майчински качества на местните породи овце.

За контакти: Андрея Колев, GSM: 0897 65 30 41

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 2/ 2014

УГОЯВАНЕ НА МЛАДИТЕ ГОВЕДА

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 16

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

Продължение от бр. 8, 2013г ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИНТЕНЗИВНОТО УГОЯВАНЕ Интензивното угояване на отбитите от майките-кърмачки телета се предприема при наличието на определени условия. Наличието на качествени обемисти фуражи и достатъчно, на достъпни цени, зърнени фуражи. Тъй като и двете групи фуражи, като правило не се намират в районите, където се намират пасищата, подходящи за крави-кърмачки (планински и полупланински), то организирането на такава практика предполага преместването на телета или събирането им от много ферми на едно място. Или в този случай, сме склонни да говорим за тясна специализация с възникването на едри угоителни предприятия. Не е изключено обаче, създаването и на типични фермерски стопанства с обем 200-400 закупени животни. Възможно е възникването и на смесени ферми за майки-кърмачки и интензивно угояване на телетата в райони за интензивно производство на царевично зърно. Както виждаме и тук шаблон няма. Вариантите са много, стига да има кой да разбира производството и да търси решения. 1. Основни правила при избора на фуражи за интензивно угояване Първо правило – да се търси максималния прираст. Колкото повисок е средно дневният прираст, толкова разходите на кръмни единици за килограм прираст, а и другите разходи, са по-малки. Това правило тук важи, защото всички фуражи, които участвуват в дажбата на телетата, се добиват след обработка на земеделски площи (дали качествени обемисти фуражи или зърно или пък индустриални фуражни отпадъци), при които се изразходват повече средства или усилия. Това угояване се предпочита пред пасищното, само ако предлага по-евтин прираст. Второто правило е свързано с първото. Минимален разход на концентрати за килограм прираст се постига при максималния възможен прираст от фуражите, а той се постига при използването на най-качествени обемисти фуражи, съчетани с концентрати в икономически изгодно съотношение. При използването на нискокачествени груби фуражи (с хранителност по-ниска от 0.4 КЕ в килограм сухо вещество (СВ), най-изгодно е само максималното количество концентрати. Това ще бъде илюстрирано с една диа2

късното прибиране на сеното води до повишаване участието на концентратите в дажбата на угояваните телета, ако желаем да поддържаме по-висок прираст. Това по-високо участие на концентратите при интензивното угояване на младите говеда спрямо използваното зърно при сено, прибрано в началото на цъфтежа е съответно: • при сеното, прибрано в пълен цъфтеж – 25% повече, • при сено, прибрано след прецъфтяването – 46% повече, • при сеното, което е прибрано много по-късно и е валяно многократно, повишението в разходът на зърно достига 100%, т.е. двойно от това което използваме при хубавото сено. Тези факти следва добре да се запомнят и да бъдат ръководни при организирането на производството на обемисти фуражи, сено, силаж, трева.

100

Консумирано дневно

Получена продукция

110

93 80

114

Анализът на данните показва, че основната причина да се закъснява при прибирането на сеното – очакването да се получи по-висок добив (първият ред), съответно с 10 и с 14%, не се оправдава, тъй като настъпва влошаване на хранителните качества измерени с кръмни единици за растеж (КЕР) съответно със 7% и с 13%. Като вземем предвид и по-ниската консумация на по-късно прибраното сено, съответно с 4 и 9%, се получава значително по-нисък краен резултат като продукция. От сеното, прибрано в пълен цъфтеж продукцията е със 7% по-малко отколкото от сеното прибрано в началото на цъфтеж, а от сеното прибрано след прецъфтяването се получава с 20% по-малко продукция, в случая килограми прираст. Видимо, с по-късното прибиране на сеното получаваме с 14% повече като килограми, а фактически получаваме 20% по-малко прираст. Това е положението, само ако сеното бъде прибрано веднага след прецъфтяването на тревите, но ако бъде прибрано много по-късно, както се случва често пъти, тогава продукцията (това, за което организираме производството) може да падне до 50%, защото фактически сеното става с хранителните качества на сламата. Това е особено важно да се подчертае сега, когато цените на зърното скочиха повече от два пъти, защото резултатът от по-

100

Добив на сухо вещество

Добив на КЕР

Фази на прибиране на сеното: Начало на цъфтеж Пълен цъфтеж След прецъфтяване

Таблица 5. Промени на продуктивния ефект при сеното в %

2.3. Какво губим при късното прибиране на сеното. Както споменахме в началото, прибирането на сеното у нас става основно в най-късната фаза на развитие, което води до големи загуби на продукция. Колко са тези загуби се вижда от таблица 5.

жително да се осигури средно по 20г сол дневно или по 5.5кг за едно животно за целия срок на угояване. Солта се дава като брикети за близане или се смесва с целодажбената смеска, когато е ситна.

грама, която съм разработил през 1985г, като обобщих всички мои опити с угоявани телета и опити на колеги до момента. Тъй като тези данни продължават да са валидни и сега, тук ще разгледаме диаграмата на фиг. 1 поместена по-долу. Най-горната наклонена крива изразява разходът на КЕ за килограм прираст – при 300г дневен прираст, разходът е 13.5 КЕ/кг, при 700г прираст, разходът е 8.6 КЕ/кг, а при 1100г, разходът е съответно 6.8 КЕ/кг. Кривите надолу, отбелязани с цифри от 1 до 6 в кръгче, изразяват динамиката на участието на концентрираните фуражи, изразени в кръмните единици за килограм прираст според качеството на грубите фуражи. Пространствата под тези 6 криви до абсцисата, изразяват обема на тези разходи за частта на концентрираните фуражи, а над нея, до кривата с общите разходи в КЕ, изразява частта КЕ от грубите фуражи. Както се вижда от кривата отбелязана с „1”, което съответства на хранителност на 0.3 КЕ/кг СВ (което отговаря на ечемична или овесена слама), когато зърното участвува с 61%, разходът на зърно в КЕ/прираст е 8.3, а при 85% участие на зърно, разходът е 5.8. Следователно по-изгодно е максималното участие. Съща е закономерността и при следващата крива отбелязана с „2”, или 0.37 КЕ/кг СВ, което отговаря на пшеничена слама обработена с амоняк. Закономерността променя посоката си след кривата отбелязана с „3”, което отговаря 0.43 КЕ/СВ, или на сух царевичак. В този случай нарастването на концентратите от 33% на 76% повишава прираста от 300г на 1100г, като участието на концентратите в КЕ/кг прираст вече се увеличава от 4.5 на 5.4. Тъй като разходът на КЕ/кг прираст се намалява значително и то от по-стойностни груби фуражи, които са по-скъпи отколкото при сламата, то крайния разход на средства, обикновено е пак в полза на по-високото участие на зърно. Тази закономерност продължава и при кривите отбелязани с „4”, „5” и „6”, които отговарят на ливадно сено прибрано „след цъфтеж”, „пълен цъфтеж” и „начало на цъфтеж”. Това ще рече, че когато КЕ в кг СВ са над 0.43, разходите на зърно следва да се оценяват според случая, колко е фактическият разход в лева за кг прираст. Винаги трябва да се търси баланса между общия разход на КЕ и общия паричен разход. Очебийното впечатление от графиката е, че с повишаване на качеството на грубите фуражи, пространството (под кривата линия на съответния груб фураж до абсцисата), изразяващо участието на концентратите, намалява до

изчезване (при 1100г прираст), когато участвува обемист фураж с качество над 0.8 КЕ/СВ. Фигура 1.

принуждава да използваме много повече концентрирани фуражи при угояването. Това е илюстрирано убедително в таблицата.

3. След прецъфтяване, дневно

Общо за периода от 273 дни

2. В пълен цъфтеж, дневно

Общо за периода от 273 дни

1. Начало на цъфтежа, дневно

Фази на прибиране на сеното

1502

5.5

1775

6.5

1910

7.0

956

3.5

820

3.0

655

2.4

32.8

120

21.8

13,6

8.2

Сено, кг Зърнен фураж, кг Карбамид гр Креда, гр

Таблица 4. Дажби на основата ливадно сено с различно качество

Общо за периода от 273 дни

5.5

1.5

546

2.0

3.0

Експелер 4. След прецъфтяването

365

Зърненият фураж е предвиден като смес от равни части царевица, ечемик и пшеница и съдържа КЕР – 1,43 и СП – 100г, слънчогледовият експелер съдържа КЕР – 1.14 и СП – 270г. Дажбите за угояване на младите говеда дават много по-добър резултат, когато сеното е смляно на чукова дробилка с отвори на ситото 20мм. По-ситното смилане, не дава по-висок ефект, но повишава енергийните разходи и затова не е нужно да се прилага. Посочените дажби са балансирани за 1100г среднодневен прираст и са валидни за живо тегло 350кг (средното между 200 и 500кг). Периодът на угояване продължава 273 дни. Най-долните два реда от таблицата сочат пример за балансиране на дажбата със сено, прибрано след прецъфтяването, балансирана вместо с карбамид, със слънчогледов експелер. Използването на двата вида добавки се предпочита според цената на единия или другия компонент. Дневната дажба се приготвя като целодажбена смеска, всички съставки се смесват и дажбата се поднася на животните на воля. Отбелязаните количества са определени в резултат от анализирани много опити и изведените формули за консумация. Те само приблизително определят разходите на фураж, но при храненето не се допуска ограничение, тъй като целта е достигането на максимална консумация, която ще гарантира и максималния прираст. При всички предложени дажби за интензивно угояване е задъл-

1502

Графиката показва още, колко зърно (съответно концентрати в % от сухото вещество) следва да се използват, за да се получи желания прираст (виж малките цифри над съответната крива). Графиката показва още, че когато се използва сено, прибрано в началото на цъфтеж, само с 38% зърно може да получим 1100г средно дневен прираст. А това, което не е посочено в диаграмата, но може да се екстраполира от данните е, че ако използваме сено, прибрано в началото на изкласяването с 0.75 КЕ/СВ или от изкуствени ливади, също прибрано преди изкласяването с 0.81 КЕ/СВ, може да получим килограм прираст при минимално количество на зърно (до 10%) или дори без използването на зърно. Както може да се убедим от тази диаграма, всичко зависи от качеството на използваните обемисти фуражи (когато хранителността им е повисока от 0.50 КЕ/СВ, такива фуражи не е редно да се наричат вече груби фуражи, а обемисти). Въпреки разяснения на данните от диаграмата, за да станат по разбираеми, тъй като считам. че имаме малко опит в разчита-

Общо за периода от 273 дни

61 47 33 15 0 0

0.3 0.37 0.43 0.50 0.60 0.70

500

700

900

1100

2. Балансирани дажби за интензивно угояване 2.1. На основата на царевичен силаж. Интензивното угояването на основата на царевичен силаж в равнините за сега се очертава като най-перспективно, главно по икономически съображения. За отглеждането и прибирането на царевицата за зърно съществува съвременна техника и ако реколтирането завърши със силажиране, тогава себестойността на една кръмна единица (КЕ) е най-ниска и добивът на хранителни 5

Примерите от диаграмата и таблицата водят до формулирането на третото правило при угояването на млади говеда, а именно – колкото по-ниско е качеството на използваните обемисти фуражи (тревата, сеното), толкова повече концентрати се налага да бъдат използвани за един и същи средно дневен прираст и обратно при по-високо качество на обемистите фуражи, прирастът се получава с по-малко концентрати. Ако искаме да станем като стопаните от напредналите страни, при интензивното угояване на младите говеда, първо ще трябва да променим фуражното производство, като се научим да прибираме навреме тревните фуражи. Необходимо е решително скъсване със старите, закостенели практики, сеното да се прибира когато прецъфтят тревите.

300

КЕ в кг фураж

Среднодневен прираст в грама

Разяснителна таблица към фигура 1.

нето на диаграми, затова ще си послужа и с табличната форма за поднасяне на данните от диаграмата на фиг. 1. В таблица (разяснителна) данните са подредени така, че да показват колко концентриран фураж в проценти към сухото вещество следва да се използват за посочения средно дневен прираст на първия ред от таблицата.

2.2. На основата на смляно ливадно сено. Въпреки, че угояването със царевичен силаж ще има основно място в равнините, то интензивното угояване в планинските и полупланинските райони ще бъде на основата на ливадно сено и концентрати, тъй като в тези райони, най-голям фуражен ресурс представлява сеното. По-долу даваме таблица 4 с дневни дажби и сумарните количества на сено и концентриран фураж, необходими за угояването на едно животно от 200 до 500кг. Посочени са три примера с ливадно сено, прибрано в три различни фази на вегетация, в началото на цъфтежа (кръмни единици за растеж (КЕР) – 0.68 и суров протеин (СП) – 102г), в пълен цъфтеж (КЕР – 0.63, СП – 94г) и във фазата след прецъфтяването на тревите (КЕР – 0.59, СП – 81г). Този пример го посочваме като илюстрация на резултатите от различните практики на прибиране на сеното. За съжаление, ще трябва да констатираме, че у нас ливадното сено, се прибира основно след прецъфтяването на тревите, което ни

По-нататък в таблица 3 ще посочим резултатите от угояването на млади говеда от 200 до 540кг живо тегло при използване на царевичен силаж, прибран с различно сухо вещество и при използването като протеинова добавка на карбамид или амоняк, с който се обработва царевичният силаж. Това се посочва като вариант за снижение на разходите за протеиновия източник. Опитът е от изследвания на канадски учени и обхваща периода от 200 до 540кг живо тегло. Той показва колко е голямо влиянието на балансирането на дажбата по протеин. При силаж, прибран при 28% СВ, без добавки, силажът се приема по 7.9кг, при използването на протеинови добавки съответно 8.43 и 8.71кг, а прираста е съответно 920г срещу 1220 и 1310г. Разходът на СВ е по-висок – 8.54кг срещу 7.01 и 6.60кг. Ефектът от добавката на амоняк е по-добър отколкото на карбамида. Тези закономерности важат със съща сила и при силажа с 40% СВ. По-високият ефект от добавката на амоняк се обяснява с обстоятелството, че при добавянето му в силажа той съдейства за разграждането на целулозата и повишаване на хранителността на силажа, откъдето идва и по-доброто му приемане и по-високия прираст. Този пример показва, че обработката на силажа с амоняк, ще трябва да намери приложение при угояването на младите говеда, особено в по-крупните угоителни стопанства. (Табл. 3)

вещества от единица площ е най-висок. Това е така, защото при съвременното силажиране не се губи нищо. Оползотворяват се за фураж както зърното така и стеблата. При отглеждането на царевицата за зърно добивът на зърно и стебла в сухо вещество (СВ) е около 50:50 във восъчна зрелост. Ако приемем, че 1кг СВ в зърното е 1.3 КЕ, а в СВ на стеблата е 0.65 КЕ, тогава общия добив на кръмни единици от един декар, при добив на зърно 600кг, (което e средният добив в добри години), тогава добивът от декар достига 1170 КЕ . При поливни условия, добивът на КЕ от декар, достига почти 2000 КЕ. Няма друга култура с толкова високи продуктивни възможности за производство на фураж при нашите природни условия. Вероятно е направило впечатление, че говоря за царевичен силаж, а правим сметките за производство на царевица за зърно. Това не е случайно, защото при съвременното производство на царевичен силаж, царевицата се отглежда като културата за зърно (целта и тук е максималният добив на зърно) и прибирането става задължително в фазата восъчна зрелост (когато са натрупани до 97% от съставките на зърното) и стеблата са все още зелени, с 0.65 КЕ в сухото вещество. Средно съдържание на сухото вещество тогава в цялата маса е 35%. При тази фаза, прибраната за силаж царевица дава най-висок общ добив на КЕ. Нашите стари представи за царевичен силаж, отглеждан в гъст посев, за да има повече зелена маса трябва да отстъпят на съвременните практики. Защото при по-гъст посев се натрупва по-малко зърно и ако приберем реколтата в по-ранна фаза (например „млечно-восъчна зрелост”, както беше популярно у нас) загубите на хранително вещества (КЕ) достига 25%. Дори специално за угояването на млади говеда се практикува прибирането и в по-късна от восъчна зрелост фаза, когато СВ достигне 40-45%. Тогава поемането на силажа от младите говеда е най-високо и прирастът най-висок. Най-важното необходимо условие в този случай е надребняването на силажа да става със съвременни силажокомбайни, които режат частиците на 8 милиметра и почти не оставят цели зърна. Тогава от силажа не остават никакви остатъци при поемането му от животните и ефектът е най-висок. В таблица 1 са посочени количествата фуражи необходими за целия период на угояването при използването на карбамид като източник на протеин. 6

300-400

200-300

25.0

21.0

16.0

137

0.6

0.5

0.4

Добавка на зърно, кг

33,0

140

120

100

Карбамид, в грама

11,0

Креда в грама

2148

9.50

7.94

6.07

Общо СВ дневно н кг

Таблица 1. Дневните дажби от царевичен силаж и добавката на карбамид

400-500

5650

Силаж с Живо тегло в кг 35% СВ, кг

Общо:

400-500

300-400

200-300

Живо тегло в кг

4830

21.0

18.0

14.0

340

2.0

1.6

1.2

Силаж с 35 % Добавка на СВ, кг експелер кг

9,1

Креда в грама

2040

9.10

7.70

6.00

Общо СВ дневно кг

Таблица 2. Дажби от царевичен силаж и добавка на експелер

Общо:

Тази дажба осигурява по 1100г средно дневен прираст, или достигането на 500кг живо тегло е за 275 дена. Въпреки че в сегашната ситуация на скъпи белтъчни фуражи е по изгодно да се угояват младите говеда при балансирането на протеина с карбамид. По-долу в таблица 2 са посочени дажби с използването на слънчогледов експелер със средно качество – 27% суров протеин. Прирастите при този вариант на угояване напълно съвпадат с прирастите от предишния вариант и ще трябва да се предпочитат само по икономически съображение, съобразно движението на цените на шротовете и карбамида.

40 %

Таблица 3. Угояване на млади говеда с различен силаж и различни добавки 28 %

Царевичен силаж със сухо вещество:

8.43

1.310

8.71

1.040

7.97

1.240

8.18

1.350

9.33

без добавки с карбамид с амоняк без добавки с карбамид с амоняк Прието сухо вещество дневно 7.90

1.220

Показатели в кг

0.920

Среден дневен прираст

Сухо в-во за 1кг прираст 8.54 7.01 6.66 7.70 7.00 7.21 Добавката на карбамид е по 1.42% към сухото вещество, а амонякът по 1% Варианти на дажби със ливадно сено ще бъдат дадени в следващата статия.

ЕКСПЕРТИ

Възможности за биологично отглеждане на овцете от местните породи Проф. Десимир Неделчев

сладолед произведен от заквасено с bactericum bulgaricum и оцветено с естествени оцветители и подсладители, за което има собствена запазена марка. За тази цел той е организирал собствено производство на ягоди, малини, касис и капини. Същевременно в неговата ферма е осигурил 40 легла за селски туризъм, като почиващите могат лично да присъстват на отделните фази на производството. Изискванията към биологичното животновъдство са отразени в отделен регламент, според който: 1. Отглежданите животни трябва да са от резистентни към заболявания породи, приспособими към местните условия; 2. Отглеждането на животните да става по традиционен начин; 3. Не се допуска трансфер на ембриони и използването на химични препарати за синхронизация на еструса; 4. Задължително е хуманното отношение към животните; 5. Най-малко 60% от дажбата да са груби фуражи и паша; 6. При лечението на животните да се прилагат естествени билки и препарати, описани в регламента; 7. Ремонтът на стадото да става с животни собствено производство или такива произведени в други биологични стопанства; 8. Не се допуска пашата на конвенционални (небиологични животни) в ливадите и пасищата ползвани от биологични, за да се предпазят последните от опаразитяване. По принцип от конвенционално овцевъдство към биологично се преминава след двегодишен преходен период, като то се наблюдава от сертифицираща организация по избор на стопанина. При наличие на подходящи условия преходният период може да бъде сведен до една година. Биопроизводството в овцевъдството е допълнителен шанс за повишаването на ефективността и доходността на подотрасъла. За да бъде то възприето е необходимо намаляване на административните формалности и поощряването му от държавата. И без друго и в момента голяма част от овцевъдите произвеждат продукция по близък до биологичния начин. Но за съжаление не получават за това възможните допълнителни приходи.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

Стремежът на хората по някакъв начин да ограничат глобалното замърсяване на природната среда (въздух, вода, почва) с вредни химически емисии доведе до търсенето на различни форми за по-природосъобразен начин на живот. През последните няколко десетилетия набира скорост т.нар. „биологично земеделие”. От всички видове селскостопански животни, отглеждането на овцете и месодайните говеда е най-близко до това направление. Какво търси потребителят от продукцията на биоживотновъдството: • Чиста (незамърсена от химикали и лекарства) храна; • Хармонично развитие на природната среда (запазване на естествените хабитати така, както са ни оставени от предните поколения). Отсъствието на животни в планината довежда до заместване на ливадния тревостой с храсти, папрати и дървесна растителност. Унищожаването им обаче по химически и механичен начин е трудно или невъзможно поради настъпване на неконтролирана ерозия. Вече над 80% от овцете в Англия и 25% от тези в Австрия се отглеждат по биологичен начин. Този метод набира скорост и в съседна Гърция. Продукцията произведена по биологичен начин е търсена на международния пазар и се реализира на 25-40% по-висока цена. В България към 2013г са регистрирани едва 2800 стопани, занимаващи се с биологично производство, основно в областта на зеленчукопроизводството и овощарството, от които едва 18 са животновъди. Независимо, че болшинството от овцете в района на Западна България практически се отглеждат по начин близък до биологичния, за съжаление само две стопанства са се ориентирали към това – овцеферма „Чемерик” ООД, с. Бов, Община Своге и в Губеш (Годечко). Съчетаването на биопроизводството с природния, историческия или селския туризъм може да стане допълнителен източник на доходи и ангажираност на работна ръка. При посещението си у нас за изучаване на нашия опит в овцевъдството, г-н Томсън от Англия сподели, че той отглежда 100 бр. млечни (фризийски) овце. Надоеното от тях мляко преработва в твърдо сирене (тип кашкавал) или в

ЕКСПЕРТИ

Синхронизация на заплождането Проф. Николай Тодоров Заплождането и агненето на овцете в къси срокове има редица предимства, основните от които са следните: • Отбиването и отглеждането на изравнени по възраст агнета е много по-лесно и резултатите са по-добри. • Улеснява се започването на дойния период и той може да бъде малко по-дълъг. • Може да се нагласи заплождането с оглед агнетата да са готови за продажба, когато цените са най-добри (преди Великден и Гергьовден). • Срокът за изкуствено осеменяване се съкращава и същевременно се знае произхода на повече агнета. • Улеснява се изследването на овцете за бременност и многоплодие, което позволява отделянето на близнакините и бракуването на яловите овце. Синхронизацията с хормонални препарати струва 10 – 15 лв. на овца и иска квалифициран изпълнител. Естествен, евтин и лесен начин за синхронизация на заплождането на овцете е използването на „ефекта на коча”). Когато кочовете са отделени от овцете за известен период от време (за предпочитане над 30 дни), вкарването им в стадото предизвиква възбуждане на половата дейност на овцете и повечето (над 70%) в следващите 1 до 3 дни овулират (отделят яйцеклетки). Тази овулация обаче не е пълноценна, организма не е подготвен хормонално и овцете не проявяват признаци на размърляне (на еструс). Дори

кочовете не могат да открият овулацията и по изключение може да се заплодят само отделни овце. След тази непълноценна овулация обаче започва нормален полов цикъл и след средно 16-17 дни настъпва пълноценна овулация и размърляне. При една значителна част от овцете 5-6 дни след първата непълноценна овулация следва втора непълноценна овулация и чак след нея размърляне и възможност за заплождане. Поради наличието на втора непълноценна овулация размърлянето на овцете и съответно тяхното масово заплождане може да настъпи на два етапа, между 16-и и 20-и ден и между 22-ри и 26-и ден от пускането на кочовете-стимулатори в стадото. Следователно, ако се изрази графически динамиката на заплождане се получават два върха. При използване на „ефекта на коча” може да се постигне над 50% от овцете да се оагнят през първите 10-12 дни след започване на агненето на овцете. Кочовете стимулират половата активност на овцете толкова по-добре, колкото по-активни са и търсят размърляни овце. Затова трябва да се използват активни кочове, за предпочитане над 2-годишна възраст. Важно е при синхронизация на заплождането то да се съгласува с периода, когато искаме да се получат най-много агнета. В таблица 1 са посочени сроковете за провеждане на различните мероприятия.

Ден

Дата

Мероприятие

8 юли

Поставяне на прогестеронови тампони на 2 овце от всяко стадо и белязането им с боя на вълната за лесно откриване. (**)

20 юли

21 юли

14-28

22 юли Пускане минимум на 3 активни коча-стимулатори (пробника) с до престилки във всяко стадо*. Всяка сутрин и вечер се проверя8 август ва състоянието на привързването на престилките. (*) Размърляните овце (третирани с прогестерон – СЖК) се пускат обратно в своите стада, заедно с пробниците с престилки. (**)

Поддържане на активно търсещи и заскачащи пробници с престилки за възбуждане на овцете и размърлянето им след 15-16 дни. (*)

6 август Започване на изкуственото осеменяване (*)

Заплождане (*)

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2014

Таблица 1. Примерен план за приложение на „ефекта на коча” за синхронизация на размърлянето на овцете (задължителни мероприятия – (*), препоръчителни за подобряване на резултата (**)

Цел

Предизвикване на размърляне за улеснение вземането на семенна течност за проверка Изваждане на тампоните на 12-ия ден, инжектиране на овцете на качеството и настървяване на пробниците. (**) със СЖК 600-700 единици, и отделянето им от стадото. (**) Пускането на размърляните овце при кочовете за да ги заскачат и да се активизират полово. Получаване на семенна течност за изследване качеството на спермата. (**)

Настървяване на пробниците и изследване качеството на спермата при кочовете. (**)

Забележки: * Не се допуска контакт и приближаване към кочовете на овцете преди 22 юли Датите в примерният план лесно може да се променят съобразно желаната дата на агнене на овцете.

ЕКСПЕРТИ

СЪСТОЯНИЕ И ФЕНОТИПНА ПРЕЦЕНКА НА ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКАТА ПОРОДА ОВЦЕ Проф. Десимир Неделчев, Доц. Андрея Колев, Доц. Георги Димов

в селекцията на породата. Северозападният район на страната и особено този на Стара и Вискяр планина са характерни с по-висока сума на валежите и по-дебела снежна покривка. Това предразполага развитието на пасища и ливади с богат тревен състав. Честите късни слани (след 20-ти април) са пречка за развитието на ефективно овощарство и зеленчукопроизводство, поради което населението

тът на гърдите е 86.9см, обхват на свирката 7.3см и дължината на опашката 42.3см. Плодовитостта за период от 4 години е 114.8%. Преобладават овце с дължина на вълната от 10 до 13см (79%). Само 9% от овцете са с груба вълна. Наблюдава се увеличение на едрината при овцете в сравнение с изследванията от средата на миналия век. Представен е списък на фермите, участващи

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

ониторингът на овцете от Западностаропланинската порода в Западна България е направен в периода 20102012г. В изследването не бяха установени животни от планинския тип на породата. Изследваните животни са характерни за високите полета. Направени са екстериорни измервания на 66 животни. Средната височина при холката е 65.3см, обхва-

от векове се е ориентирало към животновъдството. За съжаление, литературните източници са оскъдни за породния състав на отглежданите животни. Знае се, че са съществували угоителни чифлици за овце и шилета, като стада от по 300-500 животни са се отправяли пеша за пазарите на Османската империя. По конкретна информация за състоянието на породата през 1950г получаваме от трудовете на Танев и сътр. (1963) и Савов (1964). Във връзка със създаването на две нови породи (за високите полета и планината) те изследват местните овце, като диференцират два типа животни – единия за по-голямата част от високите полета на Софийска и Пернишка област, в които преобладават вакли овце с бял цвят на руната, които още тогава са били кръстосвани за повишаване на млечността с Черноглави и Старозагорски кочове и друг тип за типично високопланинските села около Годеч и Берковица с по-ниско живо тегло, компактно телосложение и отворени руна. След първия опит на държавата (1972-73г), през 1979 се формират две стада от местни овце в ИЖН-Костинброд и АПК-Правец. Целта на работата е да се характеризира състоянието на породата в момента в сравнение с наличната от миналото информация за нея и тази за някои други подори със съседни ареали на разпространение.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ 1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОРОДАТА След подновения интерес към автохтонните породи заедно с експерта от Асоциацията за местни породи от района на Западна България проведохме мониторинг с цел издирване на автентични представители на породата. Бяха посетени известни в миналото овцевъдни селища в Годечко (Смолча, Губеш, Прекръстен, Гинци и Бракьовци) и

Свогенско (Своге, Бов, Змеевица, Искрец и Заноге). За съжаление представители на типичния високопланински тип овце не бяха открити, като се констатира драматично намаляване на броя на овцете по места и замяната им с висококръвни млечни кръстоски с кочове Аваси, Елинпелински и дори от Вакла маришка овца. Поради редуцирания брой на местните овце, един биологичен производител от района на Годеч е закупил цяло стадо от Средностаропланинската порода. Включените в програмата за консервиране на породата са основно от типа автохтонни овце за високите полета на региона. От този тип е единственото контролирано и запазено стадо автохтонни овце е в ИЖН-Костинброд. 2. ОПИСАНИЕ НА ПОРОДАТА Тялото е леко продълговато с права гръбна линия. Гърдите са сравнително дълбоки и леко сплеснати. Коремът е покрит с рунна вълна. Опашката е зарунена и достига малко под скакателните стави. Копитата са здрави. В момента са сформирани 16 стада – в София-град 1 със 79 овце, София-област 6 стада с 804 овце, област Кюстендил 4 стада с 488 овце, област Благоевград 1 стадо с 214 овце, област Враца 3 стада със 176 овце и област Ловеч 1 стадо с 83 овце. Общо 16 стада с 1835 броя овце и 53 броя неродствени кочове. Животните от породата са описани като средно едри (Танев и сътр. 1963), и Савов (1964). Поставени обаче при по-добри условия на хранене, за десетгодишен период живото тегло нараства от 42,61кг на 44,5кг, а вълнодобива съответно от 2,390 на 2,700кг. (Алексиева и сътр. 1989). Главата е средно голяма, зарунена до очната линия, профилът на лицето е прав или леко изпъкнал. Ушите са средно дълги, поставени хоризонтално или изправени. По опетненост на главата при

352 животни, бонитирани от нас се наблюдава голямо разнообразие, като преобладават ваклите овце – 83,10%, 5,50% са с червен пигмент, 5,70% са с дребни черни петна по лицето и краката и 5,70% са с кафяви (калести) лица. Мъжките са с извити, но сравнително тънки в основата рога, но някои стопани предпочитат безрогите (шути) разплодници. При женските животни рогатите екземпляри са между 5,14 и 10,61%. Животните с цветни руна и такива на петна са под 1%. Такива животни се бракуват и реализират за месо. Чрез периодичното отчитане на горните показатели можем да съдим в голяма степен за равновесието в популацията. Плодовитостта е важен показател при отглеждането на автохтонните породи овце, тъй като родените и реализиране агнета формират над 50% от приходите във фермата. Поради това, прецизното отчитане на този показател е изключително важно. Задължителна характеристика на всяка една порода влизаща в нейния стандарт са екстериорните измерения. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Направената оценка на съхранените от нас стада показва по морфологични белези изключително сходство с отглежданите в миналото овце в същите райони на високите полета на Северозападна България. Известното повишение на размера им може да се отдаде на подобреното хранене и желанието на стопаните за повишаване на продукцията. Не е без значение силното редуциране на броя на овцете в страната, при което са запазвани естествено най-добрите екземпляри. Събраната информация може да послужи при установяване в бъдеще на съответните генетични дистанции, прилики и отлики със стадата от т.нар. „втора фаза” (след 2010) на съхранението им.

ЕКСПЕРТИ

Отбиването на агнетата може да стане по различен начин Проф. Николай Тодоров вкусния концентриран фураж. • Предоставяне на слама, като нискокачествен груб фураж до 2-3-месечна възраст, която се консумира в малки количества и дава възможност за прием на повече концентрирани фуражи. Това ускорява развитието на търбуха и агнетата растат по-бързо. Необходимите минерални вещества и витамини са добавени в стартерната смеска. Налице са явни предпочитания на агнетата към гранулираните пред насипните (негранулираните) стартерни смески. При наши опити (агнетата са приемали значително по-малко насипна стартерна смеска и са имали по-нисък прираст, отколкото при хранене с гранулирана смеска (таблица 1). Освен това малките агнетата предпочитат цялото зърно и приемат по-големи количества, в сравнение със смляното. В опитите ни за сравнение на различните зърнени фуражи – царевица, ечемик и пшеница – установихме, че няма съществени различия в консумацията и прираста, при изхранване на цяло зърно в комбинация с гранулиран протеинов концентрат. Беше констатирано, че качеството на зърното, неговото хектолитрово тегло, отсъствието на плесени и на начупени царевични зърна и чистота влияят върху резултатите. Това налага за ранно отбитите агнета да се използва доброкачествено и чисто зърно. Малките агнета не обичат ситните разпрашващи се, брашнести смески. Ако се наложи да се дават негранулирани фуражи, опитите показват, че малките агнетата предпочитат соевия шрот (който е на малки парченца, без прах) и пшеничните трици. Понеже става дума за малки количества за първоначално захранване на агнетата, е оправдано да се използва и скъпият соев шрот. Важно е концентрираният фураж в яслите на агнетата, да се сменя всеки ден, като остатъците се дават на овцете майки.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

Отбиването на агнета става по три основни начина: • Постепенно в продължение на седмица се отнема част от млякото на агнетата. В този случай растежът се задържа 2-3 дни. • Рязко, при консумация на достатъчно сух фураж. Стресът е по-голям и растежа спира за 4-6 дни. • Отделяне на агнетата от майките след 15-20-дневна възраст и пускането им да бозаят за 10 минути през удължаващ се интервал – 12, 18, 24, 30, 36 и 42 часа, последвано от пълно отбиване. Ефектът е както при първия метод, но организацията на работата е по-сложна. Възрастта на отбиване може да се намали при постепенно отнемане на част от млякото (Симеонов и сътр. 2012). За целта агнетата се отделят през деня, с постепенно удължаване на времето, от 8 на 10, 12, 14 и 16 часа и се пускат при майките вечерта след издояването им. Отделянето на агнетата става като се затварят в крипа (заградено място в близост до майките, до което имат достъп само агнетата) чрез поставяне на плътна преграда на входа. Предимството на отделянето през деня е, че агнета са по-активни и търсят храна и вода през светлата част на деня. На практика, при синхронизация на заплождането на овцете чрез „ефекта на коча”, над 50% от овцете се агнят в рамките на 10-12 дни. Удобно е практически всички тези агнета да се отбият наведнъж на възраст 20-30 дни. Понеже агненето на синхронизираните овце става на два тура (с два пика) с разлика 5-6 дни в големите стада, с повече от 30-40 овце, агнетата могат да се отбиват през 5-6 дни. Болните агнета и тези с диария не се лишават напълно от мляко, а се прехвърлят в следващата група, която се подготвя за отбиване. Не се извършва отбиване в дни с буря и много ниска температура, а се изчаква 1 до 3 дни. Две възможности за грубия фураж: • Използване на висококачествено люцерново или ливадно сено. През първите две седмици агнетата предпочитат сеното, но приемат символични количества. След това предпочитат

Значение на водата • Агнетата трябва винаги да разполагат с вода, за да приемат достатъчно сухи фуражи • Водата за малките агнета трябва да е хладка

Таблица1. Сравнение на гранулирана и насипна смеска, с храненето с цяло зърно и гранулиран протеинов концентрат (ГПК) при угояване на ранно отбити агнета от 10-11 до 25-26кг жива маса Гранулирана стартерна смеска

Гранулиран протеинов концентрат + цяло зърно

Показатели

Насипна стартерна смеска

1 опит

2 опит

Консумация на концентриран фураж, кг / агне/дневно

605

945

858

841

Среден дневен прираст, г

211

286

268

297

Стойност на фуража за 1кг прираст, лв.

2,01

2,19

1,68

1,65

Таблица 2. Сравнение на гранулиран протеинов концентрат (ГПК) с различни протеинови източници плюс царевица Показатели

Соев шрот

Слънч. шрот

Рапичен експелер

Изсушен спиртоварен остатък

650

550

Слънчогледов шрот

300#

Рапичен експелер

200

Соев шрот

300

200

Креда

Готварска сол

Витаминно-микроел. премикс

Среден дневен прираст, г

272 (100%)

239 (88%)

254 (93%)

Кланичен рандеман, %

47,9

48,5

48,7

Добив на трупно месо, кг

12,94 (100%)

12,25 (94%)

12,56 (97%)

Състав на ГПК, %

Продуктивни показатели

# Слънчогледовия шрот (Сънпро-46) е с 44% суров протеин Таблица 3. Препоръчван състав на гранулирания протеинов концентрат (ГПК), за агнета с различна жива маса (ж.м.) Показатели

До 15кг ж.м.

След 15кг ж.м.

Варианти

Компоненти, % Сух спиртоварен остатък

Слънчогледов шрот -

35,5 53,5 27,3 37

72,8

Рапичен експелер

Соев шрот

Пшеница

Карбамид

1,7

1,5

1,2

Креда

2,5

3,5

Готварска сол

1,5

Витам. микроел. премикс

Хранителни качества на ГПК КЕР* в 1кг

1,05 1,06 1,05 1,02 1,02

Суров протеин, % 316

0,98

29,8 29,9 30,0 31,1

31,2

Са, г/кг

12,1 14,2 13,7 11,9 14,6

15,6

Р, г/кг

6,3

9,7

8,1

8,6

7,3

8,4

Съотношение зърно: ГПК 1:1 1:1 1:1 1:0,7 1:0,7 1:0,7 * КЕР = кръмни единици за растеж

през студените дни. • Редовната подмяна на водата и почистването на поилката е важна. Желателно е да се добавя 0,1% мравчена киселина за избягване на инфекции. Изискване към смеските за ранно отбити агнета Да са гранулирани. Това увеличава значително консумацията и ускорява растежа Може да се дава цяло зърно плюс гранулиран протеинов концентрат, което е по-евтино. Балансирането на аминокиселините е важно до достигане на 15-18кг жива маса. Това налага включването на соев шрот или грах в смеските. Зърнените фуражи трябва да са доброкачествени и вкусни, без плесени. Няма голяма разлика между царевицата, ечемика или пшеницата. При изпитване на различни протеинови източници в състава на ГПК беше установено (таблица 2), че нямама голяма разлика при използване на соев шрот или рапичен плюс соев шрот. Нашите опити показват, че след достигане на 16кг жива маса може да се изключи скъпият соев шрот от дажбата без да пострада прирастът и развитието на агнетата. При хранене с тези ГПК и цяло зърно варирането в дневния прираст до достигане на 25-27кг жива маса е от 240 до 300г при проведените 5 опита от нас.

Таблица 4. Средно дневна консумация на фуражи от едно агне при хранене на воля в грамове Възраст, седмици

Сено

7.5

Концентрат

6.2

230

363

Общо

13.7 23

307

455

Средно#

118 146 168 144

143

148

156

146

137

134

514 657 799 950

1070

1200

1231

1274

1287

913

632 803 967 1094 1213

1348

1387

1420

1424

1056

Сено,% от общото 55 48 25 20 19 18 *Бозаен период; # - Средно за 4-а до 14-а седмица

Като ориентировка за консумацията на концентрирани фуражи и на сено може да послужат средните данни от проведените от нас пет опита, при които е отчитан приема на фуражи. В таблица4 са дадени средните данни по седмици. Храната е желателно да се сменя ежедневно и няколко пъти дневно да се добавя нова храна в хранилките през първите седмици след отбиването, за стимулиране на консумацията на суха храна. При изпитаната в няколко опита система за постепенно отбиване от 15 до 20-дневна възраст и

хранене на воля с равни части гранулиран протеинов концентрат и цяло зърно (царевица, пшеница или ечемик) и пшенична слама на воля се получава прираст от 240-300г на ден и агнетата достигат 25-27кг жива маса на 75-85-дневна възраст. Съществуват значителни резерви за подобряване на икономическите резултати от отглеждането на овце, които могат да се постигнат чрез внедряване на някои от посочените в тази брошура съвременни методи на работа, без съществено завишаване на разходите.

ЕКСПЕРТИ

Развъдна програма за съхранение на Западностаропланинската порода овце

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2014

доц. д-р Андрея Колев

В най-общи линии овцете от този район са близки по фенотип и няма рязка граница между оформилите се отделни популации, като те плавно се преливат от една в друга. Тази тенденция се засили особено много през последните години с нарасналите възможности за транспорт и комуникации. По-подробни описания за развъжданите овце в тази част на страната от началото на миналия век намираме в трудовете на Тодор Савов, Иван Танев, Петър Вълчев и други. Авторите не се ангажират с породното им определение и ги описват като овце отглеждани в района на Радомир, Брезник, Софийско и Репляна. Те ги отнасят като разновидности на древната порода Цакел или на кръстоски между породите Цакел и Цигай. Едва през последните 1520 години във връзка с насоките и препоръките, дадени от FAO местните овце отглеждани в Западна България са диференцирани в четири породи: Западностаропланинска, Софийска (Елин Пелинска), Брезнишка и Реплянска. Тъй като те са застрашени от изчезване, с цел запазването им са разработени развъдни програми за „консервирането” им, с цел запазването на техните уникални качества за приспособимост към района и резистентност към различни заболявания. С първите три породи работи Сдружение развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, със седалище гр. Костинброд.

Западностаропланинската порода е една от най-активно проучваните местни породи у нас през последните 40 години. Тя е възприемана като основна порода за Западна България и е позната и под наименованието „Софийска местна овца”. Танев и сътрудници в средата на миналия век определят два типа на тази овца. Първият тип е с по-затворено руно и сравнително еднородна вълна. От тази вълна някога са изработвани прочутите чипровски и пиротски килими. Популацията се определя като трансгранична, като в пределите на Сърбия тя е известна като Пиротска овца. В наше време животни от тази порода се отглеждат в района на Берковица, планинските села на Врачанско, Софийско, Пернишко и Радомирско. Това са животни определени като такива за високите полета. От планинския тип животни обаче са останали само единични екземпляри. Те са по-дребни, с по-компактно тяло и отворено руно с косичест строеж. Запазването им обаче е критично поради недостатъчен брой типични мъжки екземпляри. Екстериорните измерения на една порода се възприемат като неин стандарт. Те трябва да се сравняват по време на изложения, които се провеждат периодически. Това дава представа за периодично настъпващите изменения и продуктивното направление, в което се променя една популация. Направените от нас екстериорни измервания

през 2012 година показват, че отглежданите в момента стада от ЗСП са близки по екстериор на овцете от типа на породата описан от Танев и сътр. (1950) за високите полета на Западна България, като известно по-съществено увеличение се наблюдава само при косата дължина на тялото. Известна тенденция се наблюдава и при обхвата на свирката. И двата показателя вероятно са свързани със стремежа на стопаните за известно повишаване на млечността, което дава отражение и на телесните форми. Животните съществено се отличават от средностаропланинската порода, която е значително по-дребна и е с характеристики, близки до каракачанската. Екстериорни индекси: • За дългокракост: 56,06 • За разтегнатост на тялото: 111,50 • За масивност: 132,24 • За сбитост: 119,42 • Гръден индекс: 72,67 • За развитие на костите: 11,20. От изчислените индекси се вижда, че овцете могат да се отнесат към един общоползвателен тип животни. Описание на породата Тялото на Западностаропланинската овца е леко продълговато, с права гръбна линия. Гърдите са сравнително дълбоки и леко сплеснати. Коремът е покрит с рунна вълна. Опашката е зарунена и достига малко под скакателните стави. Копитата са

здрави. Животните от породата са описани като средно едри (Танев и сътр., 1963; Савов, 1964). Поставени обаче при по-добри условия на хранене, за десетгодишен период живото тегло нараства от 42,61кг на 44,5кг, а вълнодобвът – съответно от 2,390 на 2,700кг (Алексиева и сътр., 1989). Главата е средно голяма, зарунена до очната линия, профилът на лицето е прав или леко изпъкнал. Ушите са средно дълги, поставени хоризонтално или изправени. По опетненост на главата при 352 животни, бонитирани от нас, се наблюдава голямо разнообразие, като преобладават ваклите овце – 83,10%. От бонитировката, направена от нас през 2011г, 5,50% са с червен пигмент на петната, 5,70% са с дребни черни петна по лицето и краката и 5,70% са с кафяви (калести) лица. Мъжките са с извити, но сравнително тънки в основата рога, като някои стопани предпочитат безрогите (шутите) разплодници.(снимка на рогат и шут коч)

При женските животни рогатите екземпляри са между 5,14% и 10,61%. Животните с цветни руна и такива на петна са под 1%. Такива животни се бракуват и реализират за месо. Чрез периодичното отчитане на горните показатели може да се съди до голяма степен за равновесието в популацията. Преобладават тези с дължина между 10-13см – 79%. С подълга вълна 14-19см са 13%, а тези с 9см и по-къса вълна са 8%. При животни с дължина на вълната над 14см, се наблюдават два слоя на руното – вътрешен и външен, които обикновено преминават постепенно един в друг. Преобладават пуховите и преходните влакна. При единични животни се срещат и осилести влакна, а мъртви почти няма. Животните са със затворени руна и полугруба вълна (44-48 качество) са 73%; с полутънка вълна (50-56 качество) – 18% и само 9% са определени като такива с груба вълна. С тези си характеристики изследваните вълни могат да се определят като отлична суровина за

килимарството – тънки килими тип Чипровски или Пиротски. Получените през последните години резултати за основните качества на вълната – дължина и дебелина на влакната са близки до тези, които съобщават за породата Танев и сътр. (1984г), Алексиева (1979г) и Алексиева и сътр. (1984г) Като положително качество на тези вълни трябва да се отбележи добрата степен на белота – 33,03%, която е с 4,41 пункта по-добра от тази на Приазовския тип Цигай. Животните от ЗСП се характеризират и със сравнително качествена кожа, като при един опит през 1979г (Алексиева и сътр.) 60% от тях са определени за обработка на косъм и 40% – на тула. При изкупуването на кожите от агнета, заклани между 23 и 28кг жива маса – 85% са окачествени в първи клас, 10% – във втори и само 5% – в трети. Агнетата от ЗСП се характеризират с висока енергия на растеж през първите три месеца (Неделчев и сътр., 1997).

ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ

ENZAPROST-T Лидер в управлението на следродилния период д-р Красимир Колев

Инволутивен период Тенденции: • Следродилния мениджмънт – причина №1 за успех или провал в репродукцията; • „Работата на ветеринарния лекар започва сутрин в родилното и завършва вечер отново там“ – проф. Пранджев; • „Заплодяемоста на млади крави се влошава от 10 години (средно по 0.5% на година в световен мащаб“ – Lucy, 2001). • Добра продукция – лоша възпроизводителност.

Ние трябва да постигнем: • Пълна инволуция на матката – 35-45 дни. • Чиста и здрава маточна среда (без задържане на плацента, без ендометрит) • Най-малко една овулация в следродилния период до 45-ия ден най-късно. Ако ние постигнем всичко това, то гарантираме добър период за развъждане и в последствие: • По висока заплодяемост при първо осеменяване. • По малко отворени дни – т.нар. „Дни през, които изтича печалбата”.

• Повече крави ще дойдат в естествен еструс без нужда от хормонални схеми. Какво може да се обърка? • Задържане на плацентата. • Акутен метрит • Следродилна маточна атония /субинволуция/ • Анеструс (CL persistens) • Ендометрити/хронични/ Всички тези проблеми се установяват при много скороотелени крави. Всеки от тях води до ниска заплодяемост, увеличаване на отворените дни и брак.

Първия доминантен фоликул се селектира м/у 10-12 д. след раждане, при което се наблюдава следната схема:

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2014

Ранното възвръщане към овариална цикличност е изключително важно. Обаче ранното формиране на жълто тяло при наличие на маточна инфекция, може да го превърне в перзистиращо и да доведе до пиометра.

1. Ранната овулация и повечето цикли преди осеменяване повишават заплодяемоста. 2. Добра инволуция = добра заплодяемост и по малко отворени дни. 3. Липса на ендометрит = добра заплодяемост и по малко отворени дни.

Можем да постигнем това с използване на Enzaprost. Качества на Enzaprost T: • Естествен простагландин – (Dinoprost); • Ненадминат утероконтрахиращ ефект; • Мощна лутеолитична актив-

ност; • ENZAPROST стимулира локалните имунни функции на матката чрез повишаване активноста на маточнити неутрофили (G. S. Lewis – 2004); • безантибиотично третиране на маточни инфекции.

Мениджмънт на инволутивния период

1. Ускорява инволуцията; 2. Лутеолитична активност – стартира нов цикъл; 3. Имуностимулация – лечение и превенция на ендометрити.

Следродилен мениджмънт

Примерна схема за синхронизация във ферми с широко разпространени маточни инфекций

Стандартни индикаций за приложение на Enzaprost: • Синхронизация на еструса; • Лечение на субеструс (тиха разгоненост) при крави с налично функционално жълто тяло; • Предизвикване на аборт при крави до 120 ден на бременноста (4-и месец); • Предизвикване на раждане; • Третиране на лутеални цисти.

Изводи • Enzaprost е ефективна част от схемите за контрол и направляване на следродилния период – ускорява инволуцията и намалява ендометритите; • Животните се заплождат навреме; • Скъсява се сервиз-периода; • Добър избор за ферми с широко разпространени маточни инфекции при крави; • И да не забравяме – инволуцията винаги трябва да се ускорява – между инволуцията на матката и следващото заплождане има неразривна връзка.

АНАЛИЗИ

Срочни трудови договори за сезонни работи в земеделието

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2014

проф. д-р Светлинка Христова, УНСС

В условията на пазарна икономика особена значимост заемат въпросите, свързани с формирането и регулирането на трудовите отношения в страната. На практика това са преди всичко отношения между работодателите и работниците (служителите), в които те влизат за разрешаване и регулиране на техните трудови и социални въпроси. Най-често прилагано основание за възникване на трудови отношения е сключването на трудов договор. Той е двустранно споразумение, в което за всяка от страните възникват съответни права и задължения. Така работникът (служителят) предоставя работната си сила за ползване от работодателя. От своя страна работодателят се задължава да осигури необходимите благоприятни условия за труд и да изплати определеното трудово възнаграждение на работника (служителя). Трудовият договор се сключва между работодателя и работника (служителя) преди постъпването му на работа, в писмена форма и той е винаги възмезден. Трудовият договор се приема за сключен за неопределено време (безсрочен), когато не е определен срокът за неговото действие. Това са често сключвани и прилагани договори в земеделските предприятия. Тези договори създават по-голяма сигурност за работниците (служителите), формират чувство за стабилност на работното място, което има значение за тяхната трудова мотивация. Трудовият договор за неопределено време (безсрочен) може да се превръща в договор за определен срок (срочен), само при

изричното желание на работника (служителя) изразено писмено. Срочният трудов договор се сключва за определен срок. В Кодекса на труда (КТ) в зависимост от начина на определяне на клаузата „срок“, срочните трудови договори биват: за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години; до завършване на определена работа; за заместване на работник (служител), който отсъства от работа; за работа на длъжност, която се заема с конкурс; за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Разгледаните по-горе срочни трудови договори в голяма степен се използват в земеделието. Трябва да се подчертае обаче, че характерът на изпълняваните работи в този отрасъл позволява преди всичко сключване на срочни трудови договори за определен срок и за изпълнение на определена работа. Това е продиктувано от следните обстоятелства: • биологичният характер на трудовите процеси определя участието на растения и животни при тяхното изпълнение. Те оказват влияние по отношение на протичането на трудовите процеси по срок, продължителност и време, в зависимост от природноклиматичните и организационните условия за работите, които се извършват на открито в растениевъдството и за животните в зависимост от микроклимата в производствените помещения; • сезонният характер на производството оказва влияние за рационалното използване на работната сила и техника-

та през отделните сезони на годината. Това налага правилно да се съчетават трудовите процеси в границите на отделните земеделски предприятия и техните поделения. Посочените обстоятелства изискват ръководителите на предприятията много внимателно да преценяват условията и характера на работите, за които следва да се сключват срочни трудови договори, както и коректно да определят техния вид. Не случайно и в КТ са регламентирани вида на работите и дейностите, условията и обстоятелствата при които могат да се сключват срочни трудови договори за определен срок. По този начин се цели ограничаване на тяхното неоправдано широко използване в практиката и осигуряване на по-добра правна сигурност в трудовата заетост на работниците (служителите). Възможните работи, дейности и обстоятелствата за сключване на срочни трудови договори за определен срок са: • за временни, сезонни и краткотрайни работи и дейности. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието. За извършването на тези работи се сключва трудов договор за срок от няколко седмици до 3-4 месеца (напр., почистване на складове, поправка на инсталации и др. Сезонни са работите, които зависят от „сезона“, т.е. период от календарната година. Обикновено сезона се характеризира с относително постоянство и устойчивост на атмосферните, температурни-

те и др. климатични условия, които благоприятстват и налагат извършването на определени работи и дейности, само през този период на годината. Такива работи в земеделието са: жътва, строителство, прибиране на реколтата и др. Краткотрайни са работите с епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение: товароразтоварни работи, работи по поправки на канализационни повреди, възстановяване на повреди от наводнения, пожари и др. Обикновено това са работи, които се изпълняват за кратко време (до 5 работни дни или 40 часа месечно), но те осигуряват условия за нормалната и непрекъсната дейност на земеделското предприятие. Общото между трите вида работи е, че всички те поради своя обективен характер и определяемост изискват относителна кратка продължителност за изпълнението им. Именно тези специфики обуславят сключването на срочни трудови договори за определен срок при сезонните работи в земеделието. Възможно е да се сключва срочен трудов договор за сезонна работа с един работник (служител) повече от два пъти в годината. Забраната за сключване на т.нар. верижни срочни трудови договори не се отнася за сезонните работи. В този смисъл срочен трудов договор за сезонна работа може да бъде сключван без ограничение с работник (служител) всяка следваща година. • с новопостъпващи работници (служители) в предприятия обявени в несъстоятелност или в ликвидация. Това е времето от обявяването в несъстоятелност на предприятието до пълното преустановяване на неговата дейност. През този период се извършват работи и дейности, за които се наемат работници (служители) по срочни трудови договори за определен срок. Съществен момент от правна

гледна точка при сключване на срочен трудов договор за определен срок е работодателят задължително в договора за посочи конкретните причини които безусловно налагат използването именно на този вид срочен договор. В тази връзка следва да се обоснове временния, сезонния или краткотрайния характер на работите и дейностите, които се възлагат на работниците, както и да се направи аргументация за сключения срочен договор с новопостъпващ работник (ако има такъв) в предприятие обявено в несъстоятелност. Когато е сключен срочен трудов договор за определен срок при неспазване на тези изисквания и ограничения, съгласно трудовото законодателство, той се приема за безсрочен. Същият не може да бъде прекратен без предизвестие на основание чл. 325, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. • срочни трудови договори „по изключение“ за определен срок (най-малко една година) за работи и дейности, които не са временни, сезонни или краткотрайни (чл.68, ал. 4 от КТ), т.е. имат постоянен характер и се отнасят до основния предмет на дейност на предприятието. Такива договори се сключват по „изключение“, когато са налице конкретни икономически, финансови, технологични и др. обективни причини. Като такива могат да се посочат: съкращаване на вече договорени срокове за изпълнение на определена работа, произвеждане на поголям обем продукция при настъпила по-благоприятна пазарна конюнктура и др. При сключване на срочни трудови договори „по изключение“ работодателят следва да посочи в договора не само конкретните причини, но и така да ги формулира и обоснове, че те действително да попаднат в понятието „изключение“. Срочен трудов договор по „изключение“може да се сключи

за срок не по-малко от една и не повече от три години. За да не се превръща това изключение в „масова практика“, работодателят има право за същата работа да поднови сключения договор за определено време само още един път, и то за срок не помалък от една година. По този начин се цели да се осигури относително продължителна трудова заетост на работниците. Срочен трудов договор по „изключение“ не може да се сключва повече от два пъти с един работник (служител) за една работа. Всяко следващо подписване на такъв договор представлява нарушение на законовите правила и като последица той се счита сключен за безсрочен и не може да бъде прекратен при изтичане на неговия срок. срочни трудови договори по „изключение“ за определен срок по-кратък от една година. Такъв вид договор може да бъде сключен само при изразено писмено желание на работника (служителя), и то за срок по-малък от една година. В съдържанието на срочния трудов договор за сезонни работи се включват всички въпроси, които са и обект на разглеждане на безсрочните трудови договори. А именно: страни сключващи договора; място на работа; наименование на длъжността и характера на работата; времетраенето на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; размера на основния и допълнителен платен годишен отпуск и др. Спецификата на срочните трудови договори за сезонни работи предопределя необходимостта от по-добро аргументиране на изискванията относно вида на работите и дейностите, условията, характера и срока на протичане на процесите, с цел правилно определяне на техния вид и степента на адекватност за конкретните условия.

Трудовото законодателство регламентира спазването на изискването, а именно на работниците (служителите) работещи по срочни трудови договори да се предоставят същите права и задължения, както на тези по безсрочни договори за изпълнение на същата или сходната работа в предприятието. Тези работници (служители) не трябва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение по отношение на работното време, заплащането на труда и др. условия само защото работят по срочни трудови договори. Различия между тях в полза на работниците (служителите) по безсрочен договор може да има само при условие, че те притежават по-висока професионална квалификация, умения и опит. При сключване на срочни трудови договори, работодателят и работниците (служителите) задължително се споразумяват за срока на договора. Клаузата „срок“ е съществен елемент от съдържанието на договора. Той се определя в месеци, години, като се посочва конкретната дата до която съществува трудовото правоотношение. Срокът на сключения трудов договор не се удължава с периода на ползвания отпуск. Законодателството изисква датата на постъпването на работа да се удостовери писмено, защото от този момент възникват: • правото на работника (служителя) на трудово възнаграждение; • правото на зачитане за трудов стаж, като датата на постъпване на работа се вписва в трудовата книжка на работника (служителя); • правото за ползване от работника (служителя) на установените в КТ почивки и отпуски; • социално и здравно осигуряване на работника (служителя); • други права и задължения по трудово правоотношение. Удостоверяване на датата на постъпване на работа се извършва чрез писмено отбелязва-

не върху самия трудов договор. Преди това работодателят е длъжен да предостави на работника (служителя) следните документи: • екземпляр от трудовия договор, подписан от работодателя и работника; • копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Работодателят няма право да допуска до работа работника (служителя), преди да му представи посочените документи. Законовият срок за постъпване на работа е едноседмичен (седемдневен). Този срок започва да тече от датата, на която работника (служителя) е получил екземпляра от трудовия договор и завереното уведомление. Работещите по срочни трудови договори за сезонни работи имат право на платен годишен отпуск. Размерът на отпуска се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съгласно КТ минималният размер на годишния отпуск е 20 работни дни. В трудовия договор за сезонна работа размерът на платения годишен отпуск може да бъде уговорен по два начина: • възможно е да се определи на годишна база. Например 24 работни дни годишно. • няма пречка още при сключването на договора да бъде определен конкретният размер на платения годишен отпуск за срока на договора. Например. Работника има право на годишен отпуск в размер на 26 работни дни и срока на договора за сезонна работа е 4 месеца. В договора следва да се определи платен годишен отпуск за срока на договора в размер на 8 работни дни. При срочните трудови договори за сезонна работа разрешаването за ползване на неплатен отпуск зависи само и единствено от волята на работодателя, т.е. не зависи от вида на трудовия договор, независимо от неговата

продължителност и от размера на трудовия стаж. Срочният трудов договор за определен срок се превръща в безсрочен, когато работника (служителя) продължи да работи след изтичане на уговорения срок пет или повече работни дни, без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна. В този случай по силата на закон не е необходимо страните да сключват безсрочен трудов договор или да подписват допълнително споразумение към срочния договор. Прекратяването на срочния трудов договор за сезонна работа се извършва с изтичане на уговорения срок. Възможно е този договор да бъде прекратен без предизвестие и преди изтичането на срока му, когато е налице основание за това: преминаване на работника на друга работа за неопределено време; при забавяне изплащането на трудовото възнаграждение и т.н. Прекратяването на срочния трудов договор може да се извърши и с предизвестие, което е три месеца, но не повече от срока на договора. При прекратяване на срочния договор, работодателят издава заповед, с която се констатира изтичането на определения срок и дължимите на работника (служителя) обезщетения (например за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения при пенсиониране и др.). Работодателят вписва данните в трудовата книжка на работника и в седем дневен срок изпраща уведомление до териториалната дирекция на НАП. Разкриването на същността и видовете срочни трудови договори, както и възможностите за тяхното прилагане, позволява на ръководителите на земеделските предприятия по-добре да ги адаптират за сезонните работи в земеделието. По този начин се постига по-пълно използване труда на работниците (служителите) и гарантиране на тяхната социална сигурност.

АНАЛИЗИ

Анализ на изпълнението на Мярка 143 „Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния” Доц. д-р Минка Анастасова-Чопева панство и специфични съвети в областта на растениевъдството и/или животновъдството. Съгласно Годишните отчети на дейността на НССЗ над 88% от консултациите, през 2011г и 94% за 2012г. са предназначени за стопанства до 4 икономически единици, т.е. за дребните земеделски стопани, които се нуждаят най-много от консултации, но поради малките обеми на стопанствата и приходите им не са целева група на частните консултантски компании. (фигура 1). Близо половината (49,8%) от всички получени в малките земеделски стопанства (МЗС) консултации през 2012г са свързани с ПРСР. На второ място, с 26,6% са специализираните консултации като от тях преобладават консултациите в областта на аграрната икономика – 27,6%; в растениевъдството – 25%; и т.н. С най-нисък дял (под 1%) са специализираните консултации по агростатистика, в областта на управлението на горите, рибарството и аквакултурите (фигура 2). Дребните стопанства (особено животновъдните ферми) обикновено са разположени в планинските и полупланински или погранични територии и трудният достъп до тях не позволява стопаните им да получават актуална и полезна информация, свързана както с управление на стопанството, така и с разясняване на възможностите за кандидатФигура 1. Брой на предоставените консултации според размера на стопанствата в икономически единици (ИЕ) през 2011 и 2012г.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2014

Целта на 143 Мярка от ПРСР, която стартира през м. април 2008г е да се подпомогне дейността на фермерите от селските райони. Мярката улеснява достъпа на фермерите до средствата по линия на Политиката за развитие на селските райони от Обща селскостопанска политика на ЕС и стимулира по-доброто им усвояване. Финансовите средства спомагат за постигане на съответствие с изискванията и стандартите на ЕС. НССЗ е избрана за единствен бенефициент по тази мярка. Помощта се изразява в предоставянето от срана на НССЗ на пълен комплект от съветнически услуги на лицата, допустими за кандидатстване по следните мерки от ПРСР: М 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“; М112 „Създаване на стопанства на млади фермери“; М142 „Създаване на организации на производители“; М121“ Модернизиране на земеделските стопанства” и М214 „Агроекологични плащания“. Пълният комплект съветнически услуги включва следните дейности: изготвяне на бизнес план и попълване на заявление за подпомагане на земеделските производители, включително форма за наблюдение и оценка; съвети за изпълняване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; съвети за преодоляване на проблемите на опазването на околната среда в земеделието. От стартирането на мярка 143 до края на 2012г експертите от НССЗ са предоставили безплатно на земеделските производители 16529 бр. комплекти съветнически услуги (КСУ). Повече от половината (56%) от всички съветнически услуги на НССЗ са предоставени във връзка с прилагането на мярка 141. През 2012г са извършени допълнителни консултации извършени на одобрени по Мярка 141 стопанства в следните две направления: • Съветнически услуги относно оценка на стопанството и установяване на подобрения във връзка със законоустановените изисквания за управление, • Съветнически услуги за управление на земеделското сто-

Фигура 2. Разпределение на предоставените консултации по видове от НССЗ на ЗС със СПО под 4000 евро през 2012г. (бр.)

ния териториален обхват на МЗС, получили консултации от НССЗ. Въпреки значителния дял на земеделските стопанства под 4000 евро спрямо всички консултирани ЗС (средно 94%), техният обхват е едва 6,3% от целият брой МЗС. Най-драстично разликата между двата вида обхвата (единия спрямо общият брой на ЗС обхванати в консултантската мрежа, а другия спрямо общият брой на МЗС) е изразена в областите: Благоевград, Смолян, София, Ловеч, Кърджали, Пазарджик. При тях делът на МЗС получили консултации спрямо общият брой на МЗС варира между 2% и 4%. В същото време делът им Фигура 3. Относителни показатели на получените консултации по спрямо общият брой ЗС получили консулМ112, М121, М141 и М214 в ЗС до 4000 евро през 2012г по области. тации достига до 99% в областите Благоевград и Смолян. Информацията относно различните Мерки в ПРСР, по които са предоставени консултации в отделните области може да се проследи на фигура 3. Анализът на горната фигура показва, че отклоненията от средните стойности между областите при консултациите по четирите вида мерки на ПРСР са доста различни помежду си. Най-плавен и почти неизменен е делът на получаваните консултации по Мярка 214. Също така сравнително малки са различията между областите по отношение на получаваните консултации по Мярка121 и Мярка112. С най-голяма степен на разсейване между отделните области са предоставените консултации по Мярка стване по Мерките на ПРСР. В общата структура 141. Отбелязаните различия между областите по на ЗС техният дял е около 85% (Преброяване на отношение на размера на отклоненията от средЗемеделските стопанства, 2010. МЗХ). Тези сто- ните стойности на консултациите по мерките в панства са разположени твърде неравномерно на ПРСР се потвърждават от получените стойности територията на страната. С най-голямо присъствие на коефициента на вариация. Разсейването межна МЗС са следните области: Смолян (96,3%), ду областите е най-голямо за М141 (коефициент Благоевград (92,8%), Кюстендил (89,7%), Ловеч на вариация = 73,97), а най-малко при М214 ( 89,9%), Габрово (89,3%), Видин (88,9%), Кър- (коефициент на вариация = 2,10). джали ( 88,4%). За част от изброените области е Основните изводи от анализа по изпълнението характерно, че земеделските стопанства имат най- на М143 са следните: ниски общи стандартни производствени обеми • Потребностите на земеделските стопанства, (СПО): Смолян – 1,55 хил. евро средно на едно предимно малките от съветнически услуги за ЗС; Благоевград – 2,15 хил. евро; Кюстендил – превръщането им в икономически жизнеспо3,12 хил. евро. собни единици са обект на консултантската Ограничените възможности на малките стопандейност на НССЗ; ства да се възползват от услугите на службите по • От получените през 2012г консултантски услуги земеделие в посочените области обуславят необпреобладават тези свързани с ПРСР; ходимостта от засилване на помощта, която НССЗ • Налице е неравномерно териториално разпреи съответните областни служби оказват под форделение както на предоставените специализимата на консултации, съвети, информационни дни рани консултации, така и на тези по ПРСР; и т.н., за да могат стопаните на тези ферми да • Въпреки относително големия дял на малкиполучат своевременни, компетентни и конкретни те земеделски стопанства получили съветничеуказания за решаване на възникналите проблеми. ско-консултантската услуги в общият брой на Разпределението на стопанствата със СПО по предоставените консултации от НССЗ, техният области има пряка връзка с анализа на сравнителобхват в мрежата на МЗС е недостатъчен.