Животновъдство BG 3/2013

www.oralo.bg

3/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

гр. Калофер, ул.“ Илия Дечев“ №10, GSM: +359 887 616 125, е-mail: snc_orapob_kalofer@abv.bg

Съдържание Позиция Ролята на държавата в развитието на свиневъдството в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Породи Pеплянска овца: порода-връх на народната селекция. 6 Системи за съхранение на застрашени от изчезване автохтонни породи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Репродукция Подбор и отглеждане на агнета за разплод . . . . . . . 18 Репродукция при овцете . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 9: Месодайното говедовъдство у нас. . . . . . . . . . . . . 21 Хранене Хранене на овцете със зелени фуражи . . . . . . . . . . 32 Експерти Ролята на дребните и едрите стопанства за развитието на животновъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Биологична аквакултура. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 Маркетинг на продукти, произведени в биоаквакултура. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Отглеждане на патици: какви са особенностите?. . . . 42 Отглеждане на мюлари. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Ветеринари Какво трябва да знаем за храненето на малкото кученце. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46 Кандидатствайте за евросубсидии за редки местни породи по ПРСР (2007-2013г). . . . . . . . . . . . . . . . 48 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

2

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПОЗИЦИЯ

Ролята на държавата в развитието на свиневъдството в България Десислава Дерменджиева, Ивелина Запрянова-Боева, Алекси Стойков Аграрен университет, Пловдив

С

BG

център на подобрени свине в страната в продължение на три – четири десетилетия. Заслугите на Садовското училище за българското свиневъдство са били големи, тъй като чрез реномето на нейните свине се създават стада и в други райони на страната с добри продуктивни качества. Подобна съдба по отношение на породното развитие се наблюдава и в земеделското училище в Образцов чифлик, край Русе. През 1894г на свикания Върховен съвет по коневъдство, наред с приетата програма за подобряване а коневъдството, се засяга и развитието на другите клонове на животновъдството. За подобряване на свиневъдството, този съвет определя да се работи предимно с породите Йоркшир и Беркшир. През 1898г Видинската постоянна комисия по земеделие закупува от Румъния 8 свине-майки и 42 нереза Мангалица, от които 40 нереза са раздадени на общините. Женските прасета и 2 нереза са били оставени в окръжния склад, където ги развъждали и в последствие общините раздавали безплатно нерезчета, а женските продавали на стопани, които обещавали, че ще ги запазят за разплод. За подобрение на свинете в Северозападна България и с цел да се задоволят нуждите на практическо земеделско училище във Видин, през 1942г се прави внос на Мангалица от Унгария. От Северозападна България Мангалицата е пренесена в Ботевградско, а оттам вероятно в Панагюрска и Пловдивска околии. В Петричко Мангалицата е пренесена от Македония (Срумишко), тъй като местното население я е наричало „Струмишка свин”. В Рилския манастир дълги години също е отглеждана Мангалица, която е оказала макар и малко влияние на свинете в околните села и най-вече в Кочериново. Свине от породата Мангалица се развъждат и в други части на страната. В завода за добитък „Кабиюк” край Шумен, Мангалица е развъждана до 1932г, в „Каябурун” Елховско до 1935г и в „Климентина” край гр. Плевен по същото време е имало също едно стадо от Мангалица. Мангалицата в „Кабиюк” е оказала известно влияние в района на Източнобалканската свиня в Шуменско

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2013

лед Освобождението в страната са се отглеждали две разновидности свине. Едната е Бяла местна клепоуха, а другата – правоуха, разновидност вероятно на Източнобалканската свиня. Бялата клепоуха свиня е била отглеждана във всички части на страната, докато Източнобалканската свиня е имала ограничен район на разпространение. И двете разновидности са се отглеждали изключително пасищно почти през цялата година, което е дало отражение върху типа и конституционните качества на животните. Под влияние на дългите непрекъснати преходи в активно търсене на храна, тези свине са били с високи и здрави край­ници, с остър шаранов гръб, плитки и тесни гърди и свлечена крупа, с права и увиснала опашка. В края на миналия век наред с политическите въпроси, младата ни държава третира и въпроса за подобряване на животновъдството, в т.ч. и на свиневъдството в страната. На първият български земеделско-промишлен сбор на Пловдивското изложение през 1892г между многото въпроси се взема решение за подобряване на примитивното ни свиневъдство, чрез кръстосването на местните свине с чуждестранни, главно с английските Беркшир и Йоркшир. „Йоркширски” и „Беркширски” свине се настаняват за първи път в страната в стопанството на княз Александър I-ви в Горна Баня, след стъпването му на българска земя. От това стопанство през 1885г фермата на областното земеделско училище в Садово закупува 4 бременни свинки Йоркшир, а през 1987г още 2 нереза – 1 от Австрия и 1 от Англия (Беркшир), заедно с 4 свинки. С тях в Садовското практическо земеделско училище веднага започват да кръстосват местните свине. Освен това, тук породите Йоркшир и Беркшир се развъждат и чистопородно. През 1901г за свинарниците в Садовското земеделско училище се внасят допълнително беркширски и йоркширски свине. Садовските прасета се описват като ръстовити, скорозрели (угойливи), а свинете-майки – високо плодовити. В следствие на тези си качества, населението ги е търсило извънредно много. Били са известни като „садовски” свине, а фермата на училището става

3

4

и Преславско, където кръстоски с Източнобалканската свиня се срещат до 50-те години на м.в. Би могло да се заключи, че Мангалица и нейни кръстоски са развъждани главно в планинските и най-вече в полупланинските райони, където условията за пасищно отглеждане са били много подходящи. През 1902г Варненската постоянна комисия внася 10 бр. 6-месечни женски прасета и два нереза от Унгария и ги настанява в манастира св. Константин, край Варна. За повече от 10 годишен период, получаваните прасета са били продавани за разплод на населението от Варненска и Провадийска околии, както и в други райони в страната. Тези свине са били използвани и за кръстосване с Източнобалканската свиня. Предполага се, че в „Драгоевската” свиня в Преславско (отродие на Източнобалканската), отличаваща се с добра угойливост, има нейно участие, както и кръв от Беркшир. След първата световна война по политически причини държавата внася свине само от Германия (Германска благородна). Първите животни са настанени в Държавния завод за добитък „Климентина” край Плевен и Земеделското училище в Кнежа. С вноса на породата Германска благородна започва масово кръстосване с местните свине. Подобряването на местните свине в страната чрез кръстосване с Германската Благородна свиня върви извънредно бързо. Под влияние на германската бяла благородна свиня нашето примитивно свиневъдство е напълно асимилирано и претопено. През 40-те години на м.в. в цялата страна се развъжда германската бяла благородна свиня било чисто, било като метиси между нея и местна клепоуха свиня, която като чиста раса почти е изчезнала. Подобрените свине са били по-подходящи за отглеждане оборно в полските райони, за което

са способствали и честите кризи в цените на зърнените култури, поради дребнособственическите владения на земята. В тази насока положително въздействие върху развитието на свиневъдството оказва и нарастващото търсене на бекон за външния пазар. През 50-те години на миналия век в страната е приета политика за внедряване на промишленото кръстосване в българското свиневъдство. За целите на промишленото кръстосване през различни периоди са внасяни свине от породите Тамворт, Корнвал, Беркшир, Миргородска, Украинска степна бяла, които не са оставили следа в нашето свиневъдство. През 1952–1953г от бившия СССР се внасят голям брой разплодни животни от породата Голяма бяла в Добруджа, където започва бурно развитие на свиневъдството поради голямото производство на зърно. Внасят се ремонтни свине и нерези от Полша (1958) в „Кабиюк” край Шумен и от Швеция (1960) – в ОССП, Айтос, които доскоро се поддържаха в чисто състояние, като развъждането на шведската голяма бяла вече е преустановено. През 1955г внедряването на промишленото кръстосване на свинете в страната се възлага на Районния Институт по животновъдство в Шумен, който през 1962г се специализира като Институт по свиневъдство с национално значение. Целта е да се използват проучени схеми за участие в промишленото кръстосване и за създаване на нови породи свине. За период от 20г (1952-1972г) държавата отпуска средства и внася над 2000 броя свине за разплод от Английска голяма бяла, предимно от Полша, Унгария и Чехословакия. Първият внос от Голяма бяла с полски произход е през 1958г, а от Шведски – през 1960г. По-късно са внесени в поограничени бройки племенни свине от породите

Ландрас, Пиетрен, Хемпшир, Дюрок и др., все с цел производство на висококачествени прасета за клане и усъвършенстване на Българската бяла свиня. От 1962-1970г в Института по свиневъдство в Шумен са проучени повече от 20 схеми на кръстосване с две, три и четири породи с цел масово внедряване на най-добрите комбинации в производството. Схемите са конкретизирани по окръзи, съобразено е наличието на изходните породи, фуражните източници, прилаганите технологии и др. Контролът и методичното ръководство за спазване на схемите на кръстосване е възложен на отделите по свиневъдство към Окръжните селекционни центрове. Масовото прилагане на промишленото кръстосване в свиневъдството след 1950г доведе до ликвидирането на местната клепоуха свиня, мангалицата и пъстрата дерманска свиня като национален генофонд. Най-значима е намесата на държавата в развитието на свиневъдството в страната през периода 1973-1975г. Предоставят се около $ 3 млн. за закупуване на лиценз за производство на двулинейни хибридни свине Кембороу от английската фирмата PIC. Бяха внесени над 7000 чистопородни животни (по равен брой от породите Английска Голяма бяла и Английски Ландрас), които превъзхождаха по брой чувствително останалите породи и даваха облика на българското промишлено свиневъдство до 2000-ната година. С тяхно участие бяха апробирани две български породи свине – Дунавска бяла (синтетична) и Ландрас СН (специализирана бащина линия), създадени от колективи, ръководени от ст. н. с. I ст. Иван Ангелов в Института по свиневъдство в Шумен и три хибридни форми – Шумен 1, Шумен 2 и Плевен 1. В много ограничен брой, главно за производство на нерези се внасяха разплодни свине от породите Дюрок, Хемпшир, Белгийски ландрас и Голяма бяла. През този етап основните фондове в отрасъла са се увеличили 3 пъти и са изградени над 70 промишлени комплекса. Производството на свинско месо в тях достига 71.3% от общо произведеното. Усилено се развива свиневъдство в личните и помощните стопанства към ЦКС, военни поделения, училища и др. обществени организации. През 1989г са произведени най-много свине в историята на българското свиневъдство – 4332 хил. и най-много месо – 413.2 хил.т. Цялостната дейност по хибридизацията в промишлени условия беше поставена на научна основа и се ръководеше от НПО по свиневъдство в Шумен (създадено на база Института по свиневъдство), в последствие преименувано в СО „Свиневъдство” и ликвидирано през 1989г. По специално утвърдени развъдни програми се

провежда селекционна работа с породите Голяма бяла с английски, полски и шведски произход, Английски Ландрас, Ландрас СН, Дунавска бяла и Дюрок. Всички репродуктивни ферми се снабдяваха с висококачествени женски прасета и нерезчета. Голяма част от нерезите се преценяваха по потомство в 4 контролни станции, по данни от кланичните анализи. Периодът 1990–2010г бележи рекорден спад в свинепроизводството – броят на свинете у нас е намалял повече от пет пъти. По данни на Агростатистика към МЗХ към 01.11.2010г в страната са угоени 660 000 свине, или по-малко от 1939г (743 000). Това показва, че производството на свинско месо у нас отново е поставено в равнище под началното му развитие от миналия век – при примитивни условия и главно за лични потребности. Данните в МЗХ показват, че в началото на прехода в придворни условия се отглеждат 60.8% от свинете в страната (средно 2.8 бр./ двор), а останалите – в специализирани ферми (средно 108.5 свине/ферма). Повече от 20 години икономическата среда у нас е несигурна и непрекъснато създава тежки ситуации, поради което индустриалното отглеждане на свинете трудно се налага, независимо от вноса на хибриди от световноизвестни фирми като Dan Bred – Дания, PIC и GSR – Англия, Topics – Холандия и др. Това доведе до преустановяване на развъждането на Българския Ландрас СН и силно ограничаване на размера на Дунавската бяла и на новата синтетична линия Силистра. Парадоксалното е, че при голямото производство на зърнени храни не се задоволяват дори свитите до крайност потребности от месо и се внасят големи количества нискокачествено месо и месни продукти от чужбина. Причините които доведоха до срива на българското свиневъдство през годините на прехода според нас са: • грешния подход за реформиране на аграрния отрасъл; • оттеглянето на държавата от проблемите на производството; • наложения монопол на важни ресурси като: ел. енергия, горива и др.; • забраната за износ на месо и липса на квоти поради ваксинирането на свинете до 2008г.

• внос на некачествено свинско месо на ниски цени и др.; • наличие на свинеферми без собствена земя и производство на фураж; • липса на адекватни цени за животните, в зависимост от системата на отглеждане (биопроизводство) и съдържанието на месо в трупа; • не се ползват консултантски услуги и липсва обучение на изпълнителски кадри; • недостатъчно целенасочена и обхватна дейност на браншовите съюзи.

5

ПОРОДИ

Pеплянска овца: порода-връх на народната селекция Проф., дсн Десимир Неделчев Петьо Мазнев Румен Стоянов

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

Р

6

азвитието през вековете на цивилизацията на човечеството, на техниката и търговията е неразривно свързано с одомашняването и отглеждането на овцете. Балканите и в това число територията на нашата страна се смятат за люлка на възникването и развитието на подотрасъла „овцевъдство” на животновъдството. С много всеодайност, любов и творчески талант през вековете безименият народен селекционер е създал уникални породи овце и продуктивни типове като Черноглавата плевенска порода, Старозагорската млечна овца, Елинпелинската, Дъбенската, Карнобатската и Реплянската породи. Създаването на такива породи не без основание се смята за гордост, като част от културно-историческото наследство на всяка уважаваща себе си страна. Трябва да се отбележи, че в средата на миналия век, незаслужено и безотговорно тези породи бяха заклеймени като нископродуктивни и безперспективни, а страната ни буквално бе залята от множество импортни породи, някои от които се оказаха трудно адаптивни към местните екологически условия. В същото време на базата на чистопородно развъждане и творческо приложение на съвремената генетическа наука, в чужбина се създадоха оригинални, високопродуктивни и отлично адаптирани към

съответните условия породи като Лакон, Аваси, Хиос и т.н. Здравият разум на българина, любовта му към животните и безспорният му талант, позволиха малка част от автохтонните породи да бъдат съхранени в личния двор на стопаните, които станаха основа на овцевъдството ни след промените от 1989 година. Те в кратък период изместиха „чужденките” и показаха развитие в задоволяването на потребностите на хората на съвременния етап. Тези породи могат да станат основа на така желаното биоживотновъдство и ще спомогнат при опазването на уникалното биоразнообразие на страната. Една от тези уникални

породи, която мoже да бъде гордост за нашата страна, е безспорно Реплянската порода. Накратко за историята на Реплянската породата Село Репляна е разположено в планински карстов район на Северозападна България в близост до Светиниколската и Чипровската планина, известни с обширните си алпийски ливади и пасища, където през лятото са лагерували многобройни стада и са се произвеждали висококачествени млечни продукти за района, за страната и за износ. Исторически е доказано, че населението на с. Репляна и няколко околни села е съставено от потомствени номади – жи-

вотновъди, които тук са намерили подходящи условия дори през зимата и са преминали към отседнал начин на живот. За развитието на овцевъдството предразполагат изключително благоприятните агроекологични условия на района. Тук са отчетени най-високите стойности на валежи в страната и то включително през летните месеци. Благодарение на това се развива обилна ливадна растителност. Районът предлага и красиви природни забележителности, като световно известния природен феномен Белоградчишки скали, пещерата Магура, много водопади, езера и водоеми, неизследвани пещери, хижи и екологични пътеки, включително до най-високия връх на Западните Балкани – Миджур, 2168м надморска височина. Това е отлична предпоставка за бъдещ екологичен, селски и исторически туризъм. Развитото овцевъдство е давало суровина за производството на т.н. чипровски килими високо ценени както на Изток, така и на Запад. Най-ранни сведения за породния състав на овцете от района на Репляна и Чипровци, намираме в трудовете на Вълчев (1948). Тук е било създадено и едно от първите овцевъдни дружества в страната. През 1938 година са били контролирани 14 овчи стада с 504 овце (средно по 38 броя в стадо). Средната

млечност за лактация е възлизала на 94,239 литра, с максимална млечност на овца 185,140 литра при средно за овцете – 34,205кг. Село Репляна, дало името на породата, се намира в долината на река Долни Лом в съседство със с. Чупрене и с. Долни Лом. Изравнени по тип овчи стада се отглеждали в селищата Мартиново, Превала, Стакевци и др., като най-добро стадо от тях било това на Михаил Илиев от Репляна. Характерни особености на Реплянската порода: овцете са изпъстрени с пигментни петна по лицевата част на главата и краката, често пъти във вид на

черни точки. На челото си носят характерен „чучул” от вълна. Коремът е покрит също с рунна вълна. Опашката е средно дълга и достига малко под скакателните стави. Гърдите са дълбоки и леко сплеснати. Тялото е леко удължено. Копитата са здрави. Мъжките могат да бъдат рогати или безроги, според предпочитанието на стопаните. Рядко женските са със слаборазвити рогца. През четеридесетте години на миналия век е съществувала практика по дребните стопани да ползват общински кочове избрани от най-добрите стада, с цел породно подобрение. Най-пълна информация за

Табл. 1 Величина на екстериорните измерения и екстериорните индекси при някои наши автохтонни породи овце Екстериорни измерения в см и интериорни индекси в %

Черноглава плевенска

Дъбенска

Каракачанска

Западностаропланинска

Реплянска

*

**

***

****

**

Височина при холката

68,2

68,5

61,6

63,5

66,6

Дълбочина на гърдите

30,5

31,6

28,4

28,5

32,2

Ширина на гърдите

21,1

21,5

18,7

9,7

22,0

Обхват на гърдите

91,6

103,5

88,3

86,3

85,1

Коса дължина на тялото

71,1

84,1

64,2

68,4

72,8

Индекс на разтегнатост

104,2

122,8

103,2

107,6

109,3

Индекс на сбитост

128,8

122,9

138,8

126,3

112,7

Гръден индекс 69,2 71,1 65,9 68,9 68,1 * Бойковски и кол. (2005); ** Собствена инф.( 2005); *** Дочо Генковски (2003) и **** Сн. Алексиева (1979).

7

Табл.2 Динамика на екстериорните измерения при овце от Реплянската порода за 50-годишен период Измерения в см

Иванов и Петров (1948)

Алексиева (1979)

Собствени (2007)

% на 2000г спрямо 1948г

Височина на холката

58,1

62,9

66,1

114,7

Коса дължина

64,6

67,3

72,8

113,2

Дълбочина на гърдите

27,5

26,8

32,3

117,4

Ширина на гърдите

17,1

17,6

22,0

128,8

Обхват на гърдите

71,9

79,0

85,1

119,5

Обхват ан свирката

7,1

–

–

100,0

Дължина на опашката

35,6

–

38,3

107,6

Табл.3 Сравнителна таблица за плодовитостта и млечността при някои местни породи овце Порода

Плодовитост от 100 оагнени овце

Млечност (л)

Автори

брой

%

Реплянска

25

115,0

106

Иванов и Петров (1948)

Реплянска

236

125,5

147

Собствени (2007)

Каракачанска

120

105,4

59+

Г. Стойкова (2005)

Карнобатска

220

115,0

53+

М. Илиев (2002)

Тетевенска

82

105,1

62+

Д. Генговски (2002)

Дъбенска

220

109,4

87+

Брънзакова (1990)

Дъбенска

60

140,0

–

Неделчев (2009)

Медночервена шуменска

117

113,9

116

Г. Стайкова (2005)

+ Данните се отнасят за доен период

8

Реплянската овца от средата на миналия век може да се намери в един фундаментален и обширен труд на Иванов и Петров (1948), публикуван в научните трудове на Софийския университет. За налагане на добрите качества на породата в по-широк район, чрез производството на разплодни кочове, Министерството на Земеделието създава елитно стадо от Плюс варианти, базирано в опитната станция в Берковица. Същите автори описват реплянските овце като такива с „уклон към каракачанските, но с изразено по-добра млечност”. Екстериорните измерения са една от задължителните характеристики на породите удостоверяващи за тяхната автентичност и продуктивно направление, а провеждането им през определени периоди от време дават съществена информация за тенденциите, които протичат в

популацията. На табл.1 са представени сравнителни данни за екстериорните измерения на овце от Реплянската порода в сравнение с други от найпопулярните местни породи. От таблицата се вижда, че съвремените реплянски овце са сравнително едри, като по височина на холката отстъпват само на Плевенската и Дъбенската породи и превишават значително тези при Каракачанската порода. Стойността на обхвата на гърдите – 79см показва едно изнежване на животните, а индексът на разтегнатост (коса дължина на тялото: височината при холката х 100) и този на сбитост ориентират към тенденция за един по-млечен тип. Особено интересни са резултатите от измеренията на овцете за период надвишаващ 50 години – от 1948 до 2007 година (табл. 2), които недвусмислено показват повишаване

едрината на животните, като при ширината на гърдите – с 28,8 пункта, а при височината на холката – 14,7 пункта при запазен обхват на свирката. Експертно по фенотип могат да бъдат диференцирани два вътрепородни типа, които отговарят и по подрайоните на разпространение на животните, условно наречени Реплянски (селата около с. Репляна и тези около Чипровци и околните села на гр. Берковица), където част от стадата са смесени със Западностаропланински овце. Продуктивна характеристика на Реплянската овца: от факторите влияещи на икономическата ефективност при отглеждането на овцете в планинските райони на първо место е плодовитостта и найвече на броя на отгледаните и реализирани агнета от 100 броя овце. Поради това в съвременните развъдни програми се обръща особено внимание на т. нар.

Табл.4 Количеството на маслото и белтъкът в млякото (усреднени данни за 2007 и 2008 година) Подрайон

Брой овце

Iва контрола

IIра контрола

IIIта контрола

Масло %

Белтък %

Масло %

Белтък %

Масло %

Белтък %

Репляна

121

6,7

5,41

7,52

5,25

8,51

5,6

Чипровце

120

6,12

5,6

6,16

5,67

8,82

6,09

Средно за породата

221

6,41

5,5

6,84

5,86

8,66

5,82

Табл.5 Количество на лактозата и сухото вещество в млякото Район

Брой овце

Iва контрола

IIва контрола

IIIва контрола

Лактоза %

Сухо в-во%

Лактоза %

Сухо в-во%

Лактоза %

Сухо в-во%

Репляна

121

4,52

17,48

4,5

18,11

4,36

19,34

Чипровци

120

4,52

17,34

4,37

17,3

4,13

19,24

Средно за породата

221

4,52

17,41

4,43

17,7

4,24

19,2

Табл.6 Разпределение на животните в проценти в зависимост от качеството на вълната им Качества на вълната

36

40

44

46

48

50

56

Репляна

3,7

8,8

16,7

37,5

2,59

7,4

0,0

Чипровци

0,0

5,8

7,7

25,0

36,5

19,2

5,8

„майчински качества” на овцете. Това означава, че се взима под внимание не само близненето на овцете, а способността им да отгледат жизнени агнета до 60-дневна възраст и теглото на агнетата на тази възраст. Отново се поставя въпросът, къде стои Реплянската порода между другите местни породи (табл.

3). Вижда се, че в сравнение с 1948 година, плодовитостта е нараснала с около 10 пункта, като в отделни малки стада при добро хранене тя достига 150 – 160%. По този показател те се изравняват почти с Черноглавата плевенска и ги превъзхожда само Дъбенската порода. За период около 50 години средната млечност се е повишила с около 41 литра, като изчислена относително към килограмите живо тегло при овцете от реплянския подрайон, тя се изравнява и при някои стада тя превишава тази на Черноглавата плевенска порода. Виметата на овцете са симетрично развити, цицките са средно големи и удобни, както за ръчно, така и за машинно доене (фиг.3).

Високата млечност, особено през първите три месеца след оагването, е гаранция за висок интензитет на растеж и възможност за безпроблемно отглеждане на близнетата. Поради факта, че района е планински и беден на зърнени фуражи стопаните предпочитат да реализират агнетата си като „млечни” при живо тегло 18 – 23кг. Бързият растеж на агнетата се обяснява не само с количеството на млякото, но и с неговия качествен състав – белтъчини, масло и сухо вещество (табл. 4). Високите стойности на качествените показатели на млякото са гаранция за производството на висококачественни млечни продукти, характерни за района и страната. Такава база вече се изгражда със собствени средства и пари отпуснати от ЕС. Работи се и по трансгранична програма с република Сърбия. Средното живо тегло на овцетемайки от района Репляна, усреднено за 275 измерения, е 47,4кг, докато теглото за Чипровци за 369 измерения

е с един килограм по-малко – 46,4кг, а при дзвизките е съответно 43,7кг и 42,7кг, т.е за период около 70 години, ръстът на живото тегло е приблизително 10 килограма. Вълнодобивът при овцете майки от Репляна е 2,2кг, а при тези от Чипровци – 1,9кг, а при дзвизките са съответно 2,6кг и 2,1кг. Интересно е да се отбележи, че по този показател през последните 60 години няма определен ръст – 1,9кг, по информация от Иванов и Петров (1948). Това е достатъчно указание, че животните не са били кръстосвани с вълнодайни породи, каквито са били отглеждани в района през втората половина на миналия век. В стадата преобладават животни със затворено руно, като само 5 – 10% от тях са с отворено руно косичест строеж. В момента овцете с по-груба вълна са предпочитани в подрайон Репляна. При животните със сравнително еднородна вълна нежността на влакната варира в широки граници от 36-то до 56-то качество, като в проценти

9

10

животните с еднородна вълна се разпределят по следния начин, представен в табл. 6. Както се вижда преобладаващите качества на вълната са 46-то и 48-мо качество, като при тези от селата около Чипровци и Берковица вълната е малко понежна. Истинската дължина на влакната при животните с еднородна вълна се движи в границите от 80 – 140мм, като над 60% от тях са със дължина 100 – 120мм. При овцете със смесена вълна средната дължина на влакната от външният слой е 150мм, а на тези от вътрешният слой – 110мм. Тези характеристики на вълната на овцете от Реплянската порода я правят отлична суровина за производството на световно известните килими тип чипровски. В Чипровци е ситуирано и „Училище по килимарство”, а в отделни „Къщи за гости” със станове се демонстрира техника за тъкане на килими и се провеждат ателиета по този традиционен за района занаят. Проведе се и „Международен пленер по килимарство – Чипровци 2010”, събрал 30 килимари от България, САЩ и Сърбия, финансиран от Министерството на културата по проект „Къща” на ЕС. Производствени системи на

отглеждане на овцете от Реплянската порода. Оцеляването на една автохтонна порода в условията на пазарна икономика е функция на икономическата политика на страната и отношението на държавата към запазването на уникалния генофонд от породи. В същото време провеждането на периодичен мониторинг по проблемите на овцевъдството, е гаранция за вземането на адекватни управленчески решения, особено когато въпросите са зададени коректно. Основната възраст на стопаните отглеждащи 15 или повече овце от района на породата е между 41 и 50 години, като само 3,8% от тях са на възраст над 70 години. Тревожно е, че в категорията „млади стопани” са само 3% от тях; Фермерите са със средно или средно специално образование са 69,2%, 26,9% с основно и 3,8% с висше образование. От фермерите 73,2% посочват овцевъдството като основна дейност за препитание, а само при 1% от тях растениевъдството е основна дейност. Овцете се отглеждат от стопаните и техните семейства и само 15,25% от тях наемат целогодишно наемни работници. Преобладаващата част от стопаните използ-

ват произведената продукция за задоволяване на нуждите на семейството. Пазарно ориентирани са фермите с по-високи капитални вложения, предимно на млади стопани. Липсва организиран пазар на овче мляко, а то се реализира на частни начала между 0,70 - 1,20 лв. Не се изкупуват организирано и агнетата, като подобно изкупуване е свързано с големи християнски празници през пролетта. Изключително редуцираният състав на овчето стадо в района, липсата на предлагане на живи агнета е причина реализацията им да достигне понякога такава стойност, която за други райони на страната би изглеждала абсурдно. Добрите продуктивни качества на животните са причина те да са търсени от фермери от други райони на страната, като Реплянски овце могат да се срещнат и в Кюстендилско, Силистренско, Чирпанско и др., а в района на Западностаропланинската овца е често явление да се използват Реплянски кочове. Оптимистичен момент е, че всички анкетирани стопани смятат, че Реплянската порода е най-подходяща за района и не е необходимо да се кръстосва и подобрява с други породи. В някои от стадата се отглеждат и отделни бройки кози, а един стопанин отглежда овце, кози и говеда. Тук широко разпространена е кооперацията за съвместна паша на овцете през пасищния период, като млякото се разпределя на базата на периодични контроли. Обикновено стопанствата притежаващи над 40 броя овце ги пасат самостоятелно. Регистрирани са и две кооперации с 341 и 524 овце. Стопаните с намерение да запазят или дори да увеличат броя на овцете си са 66,67%, а стопаните обмислящи да ги редуцират са само 8,33%. Преобладаваща част от стопанствата с над 15 овце ги

отглеждат извън населени места. Характерно за овцевъдите е, че те не притежават достатъчно земя за производство на фураж – сено и зърно. Само 4 стопани използват комбинирани фуражи, а останалите обикновено си приготвят монодажби, като не винаги се добавят витаминни и минерални добавки. Обикновено за производство на сено се ползват изоставени земеделски площи. Необходимостта от оземляване на стопаните отглеждащи овце се потвърждава и от следните факти: средно на една овца се падат 0,771дка земя, от които 0,630дка ливади и само 0,140дка обработваема земя, която включва и производство на картофи, фасул и овощия за нуждите на семейството. За породоподдържането е разработена развъдна програма, която предвижда то да стане ин ситу, за целта са предвидени два ротационни кръга на смяна на разплодниците един за всеки от двата подрайона. В по далечно бъдеще е възможна реципрочна размяна на кочове между двата „кръга”. Това ще осигури съхранението на популацията и достатъчна виталност за ефективно производство на продукция при условията на Западните Балкани. В момента общо в популацията действат 31 разплодни коча. Положителен е фактът, че в подрайон Чипровци част от тези кочове се отглеждат в отделно стадо, като само през разплодния период се разпределят да действат в стадата и това са предимно сборни стада. Така животните се запазват за по-дълъг период. Планинските райони на Северозападна България предлагат отлични условия за развитието на овцевъдството, благодарение на специфичния местен климат, с валежи, които са равномерно разпределени през годината и с богати пасбища и ливади. В това направление съществува вековна практика и традиция. Народният гений е създал тук тази действително уникална порода

овце – Реплянската. Наш дълг пред настоящето и пред следващите поколения е да съхраним тази порода, а заедно с нея и уникалното биоразнообразие на района. За да се запази уникалната Реплянска порода, за да се възроди овцевъдството и свързаните с него традиционни поминъци, основният принос ще е от държавната администрация и местните общини,

чрез адекватни управленски решения и разработване на действащите европейски и трансгранични програми. Програмите дават възможности за разработване, както на скотовъдните и земеделски селски райони, така също и за развиване на туристическите дестинации и популяризиране на уникалната българска природа и историческо минало.

11

ПОРОДИ

СИСТЕМИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЗАСТРАШЕНИ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ АВТОХТОННИ ПОРОДИ Гл. ас. д-р Геновева Стайкова Земеделски институт – гр. Шумен

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

1. Състояние на генетичните ресурси в животновъдството Генетичните ресурси в животновъдството, в световен мащаб, са създадени от човека. Те са били съзнателно развивани и селекционирани от стопаните още от времето на възникване на земеделието преди повече от 10 000 години. Генетичното разнообразие на селскостопанските животни може да оцелее само при непрекъснато управление и грижи от страна на човека. Над 40 вида животни са одомашнени през изминалите 10 000 години /ФАО/. По последни данни, 16% от породите в света вече са изчезнали, а около една трета от породите селскостопански животни са застрашени от изчезване. В света има 7 600 породи селскостопански животни, а в България – 107, като 3 от тях са в критично състояние, 16 са застрашени, 8 са уязвими и 3 са рядка популация. Необходими са адекватни мерки по отношение на генетичната ерозия в животновъдството. КРИТЕРИИ: • Под 100 бр. – критично състояние • Под 1 000 бр. – застрашени от изчезване • Под 5 000 бр. – уязвими • Под 10 000 бр. – рядко разпространени • Над 10 000 бр. – няма риск

12

2. Състояние на генетичните ресурси в овцевъдството в България • Под 100 бр. (критично състояние) Свищовска овца, Местна карнобатска овца; • Под 1 000 бр. (застрашени от изчезване) Западностаропланинска овца, Брезнишката, Тетевенската, Котленската, Странджанската, Ваклата и Бялата маришка овца, Дунавската тънкорунна порода, Тракийската и Карнобатската тънкорунни породи; • Под 5 000 бр. (уязвими) Копривщенската овца, Дъбенската, Сакарската, Старозагорската местна овца, Севернобългарският и Южнобългарският коридел, Каракачанската овца, Медночервена шуменска овца; • Под 10 000 бр. (рядко разпространени) Ре-

плянската овца; • Над 10 000 бр. (няма риск) Черноглава плевенска овца, Софийската /Елинпелинска/, Среднородопската, Средностаропланинската, СИБТ, Старопланинският и Родопският цигай, СПБМ. България е една от страните със сравнително най-богато биологично разнообразие в Европа. Въпреки определените трудности и предизвикателства, които преходът към пазарна икономика постави, грижата за опазването на биологичното разнообразие в страната е факт. Той се потвърждава както от националното ни законодателство, така и от присъединяването на България към международните актове и инициативи в тази област. Българското правителство утвърди през 1998г. Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие, а през 2000г – Национален план за опазване на биологичното разнообразие. Общите ни усилия в тази посока следват Общоевропейската стратегия за биологичното и ландшафтно разнообразие.

3. Рискове и заплахи, на които е подложена дейността по съхранение на автохтонните породи и биоразнообразието • Загубата, разрушаването и влошаването на условията на местообитанията.

• Замърсяване на компонентите на околната среда.

• Прекомерната експлоатация на животните.

• Интензификацията на селското стопанство.

• Състоянието на отрасъла Животновъдство.

• Икономическата обстановка в страната.

• Държавната политика в сектора.

• Вноса и износа на генетични ресурси в страната.

• Дейността на институции и организации, имащи отношение към развъждането на застрашените породи.

• Ограничеността на научна информация и познания, недостатъчното разбиране от страна на обществеността за биологичното разнообразие и заплахите за него.

• Непредвидимите последствия, които ще бъдат

предизвикани от глобалните климатични промени.

4. Методи за консервация • IN SITU – е начинът, при който животните от застрашената порода се отглеждат в техния естествен ареал, при условията, в които популацията е създадена и е съществувала през вековете. За целта е необходима адекватна развъдна стратегия и поддържане на равновесието в цялостната екосистема, характерна за съответния район.

• EX SITU – поддържане на живи животни в специални непромишлени развъдни центрове, опитни стопанства, аборетариуми, аквариуми, зоопаркове, музеи и други форми за съхранение, извън естествената им среда.

• КРИОКОНСЕРВАЦИЯ – на семенна течност, яйцеклетки и ембриони • Оптимални резултати се получават при комбинираното използване на методите за съхранение на аборигенни породи.

5. In situ. Развъдна стратегия Развъдна програма – съдържание

• 1. ПРОИЗХОД И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ • 1.1. Произход и ареал • 1.2. Фенотипна характеристика • 1.3. Актуално състояние • 2. ПРОГРАМА ЗА РАЗВЪДНА РАБОТА • 2.1. Развъдна цел • 2.2. Контролирани признаци • 2.2.1. Основни контролирани признаци • 2.2.2. Допълнителни контролирани признаци • 2.3. Организационна и генеалогична структура • 2.4. Биологични параметри на популацията • 2.5. Фактори на развъдната политика • 2.6. Фактори за оценка на финансовите параметри на развъждането.

• 2.7. Организация на развъдната работа • 2.7.1. Развъдна организация • 2.7.2. Контрол на биологичните и стопанските качества • 2.7.3. Бонитировка на животните • 2.7.4. Преценка на развъдната стойност • 2.7.5. Развъдна схема • 2.7.6. Избор на животни за разплод • 3. ЗООТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ

13

• 4. ЛИТЕРАТУРА 6. Развъдна програма за съхранение Медночервената шуменска овца Настоящото състояние на популацията от МЧШ овце в страната включва около 1800 овце – майки и 80 основни разплодници. От тези овце, приблизително 50% притежават всички характеристики на чистопородни животни, а останалите имат леки отклонения от типа, в посока на млечно, месодайно или вълнодайно направление. При тях е задължително използването на типични чистопородни разплодници с известен произход и типизиране към изходната автохтонна порода. За да бъдат мотивирани стопаните към този път на развитие, който гарантира опазването на генофонда е необходимо адекватно субсидиране от страна на държавата. От посочените данни се вижда, че броят на чистопородните животни все още е под 1000, което показва, че не е излязла от статута си на застрашена от изчезване порода.

7. Програма за развъдна работа при консервацията на Медночервената овца Разработването на развъдна стратегия за запазването на местните (автохтонни) породи е изключително важен проблем, с оглед запазването на уникалното биологично разнообразие. Трябва да се решава за всяка популация по отделно в зависимост от нейната численост, биологични особености, ареал и системи на традиционно отглеждане. Независимо от специфичните особености за всяка порода, развъдната цел и развъдните методи при консервация на една порода са подчинени на определени общи принципи.

14

8. Общи принципи • Основна развъдна цел е съхраняване на породата и запазване на нейните морфологични особености, приспособимост към условията на средата и отлична резистентност към заболявания.

• Единствен метод на развъждане на местните породи е чистопородното развъждане на основата на поддържаща селекция.

• Задачата на поддържащата селекция е съхраняване на генетичното разнообразие и равновесие в популацията, чрез изключване на прогресивен отбор по какъвто и да е признак и недопускане на неконтролирано или принудително родствено съешаване.

• Единствената възможна форма на отбор при местните породи е стабилизиращ отбор по основни биологични качества, осигуряващи типичност и преживяемост на породата. Основната цел на развъдната работа с Медночервената овца е запазването на съхраняваната популация в равновесие. В този смисъл единственият метод на развъждане е чистопородно развъждане на основата на поддържаща селек-

ция. Отклонение от равновесието на популацията може да бъде предизвиканото отбор по определени признаци, подбор при съешаване, инбридинг, миграция, мутации или дрейф на гените. Затова е наложително разработването на строга система за поддържаща селекция, отчитаща влиянието на максимален брой фактори и нивото на инбридинг, като се спазват определени правила: • използваните кочове да не са родствени и да произхождат от различни стопанства, по възможност пространствено максимално отдалечени; • системата да осигурява минимален генерационен коефициент на инбридинг за дълъг период от време (50 – 100 години); • системата да се гарантира и чрез запазване, посредством криоконсервация, на женски и мъжки гамети.

9. Основни контролирани признаци: • Екстериор и конституция. Жизнеспособност и продължителност на стопанско използване. Основни контролирани признаци, характеризиращи жизнеспособността: • продължителност на използване, • регистрират се прекараните заболявания /диагноза и лечение/ • плодовитост, % • добре изразени майчински качества • сравнително спокоен темперамент • за мъжките животни: – полова потентност (висок оплодителен капацитет) – сравнително спокоен темперамент Екстериорни измервания, които осигуряват обективност на оценката: • Екстериорни измерения за Медночервената шуменска овца – първоначален стандарт за овцете. Допълнителни контролирани признаци са: • Млечната продуктивност. На преценка по млечна продуктивност могат да се подлагат само животни, които отговарят на всички изисквания, обезпечаващи типичността на породата. Пространствената структура на МЧШ е установена и предстои усъвършенстването на генеалогичната структура. Към момента на актуалната снимка – 2010 година, има налични 74 основни разплодници и 1815 овце майки. От тези овце, 898 – 49.48%, притежават всички характеристики на чистопородни животни, а останалите имат леки отклонения от типа, в посока на млечно или месодайно направление. При тях най-вероятно има известен процент кръвност от ПЧ порода или от тънкорунни овце. Има фермери с доста типизирани стада от животни, които имат основните отличителни белези на породата, но са малко поедри, с по-висока млечност и плодовитост и явно са продукт на своеобразна народна селекция, провеждана през годините. Тези стада имат два

Фигура А

ПРЕЦЕНКА НА СПЕРМАТА Обем – 1-1.5 см.куб. Цвят – сиво-бял Мирис - нормален Консистенция - сметаноподобна Подвижност - под микроскоп – над 80% с енергични настъпателни движения Гъстота – микроскопски, брой в 1куб.см, в броителна камера Преживяемост – за 1 час при 46 градуса

ПОДБОР НА ПЕПИНИЕРИ Произход Екстериор Сексуална активност Преценка на тестисите Обем на еякулата Количествени и качествени показатели на спермата

ПОЛУЧАВАНЕ НА СПЕРМА Подготовка на коча – почистване и дезинфекция Подготовка на изкуствената вагина – монтиране, темпериране – 42-43 градуса, дезинфекция и стерилизиране Подготовка на манекен или размърляна овца

РАЗРЕЖДАНЕ Използва се за увеличаване на обема, за правилно дозиране и по-добри условия за сперматозоидите при тяхното съхранение и транспорт

ВИДОВЕ РАЗРЕДИТЕЛИ Кристалоидни - за краткосрочно съхранение Колоидни - за дългосрочно съхранение

възможни варианта за развитие, в зависимост от вижданията на стопанина и развъдната асоциация, с която работи. Първият вариант е използването на типични чистопородни разплодници с известен произход и типизиране към изходната автохтонна порода. За да бъдат мотивирани стопаните към този път на развитие, който гарантира опазването на генофонда е необходимо адекватно субсидиране от страна на държавата. Другият вариант е да се търсят възможности за промяна на продуктивността в млечно или месодайно направление. Препоръчителна е и селекцията в посока повишаване на плодовитостта. Тези стада могат да бъдат идеална основа за промишлено кръстосване с месодайни кочове за получаване на агнета с висок интензитет на растеж и отлични месодайни качества. Ако се премине към кръстосване с други породи и се прилага селекция тези животни вече няма да се регистрират като чистопородни, а по-скоро като една подобрена Медночервена овца /МЧШ +/, която също има своите привърженици сред животновъдите и място в генофонда на страната. В тези стада могат да се използват чистопородни МЧШ кочове, като коректори на различни репродуктивни или здравословни аномалии. Популацията МЧШ овце вече е под контрол, но въпреки това все още броят на чистопородните животни е под 1000, което показва, че не е излязла от статута си на застрашена от изчезване порода. Факт е, че голяма част от мъжките разплодници са по-близки или по-далечни потомци

на трите действащи линии в Кабиюк. Трябва да търсим възможности от пространствено изолираните ферми или от наличните в частни дворове в Източна Стара планина неконтролирани животни с подобна фенотипна характеристика за формиране на нови неродствени развъдни групи.

10. Развъдна схема Развъдната схема на Медночервената порода цели да осигури точно провеждане на развъдните мероприятия по поддържаща селекция, с цел да се запази равновесието в породата. Развъдната схема трябва да позволява отчитането на всички известни интериорни и екстериорни фактори и нивото на инбридинг. За целта ще се спазват следните правила: • в стадата ще се ползват само разплодници с известен произход; • съешаването ще става по предварително разработен случен план, с отчитане (регистриране) на скачките; • периодично равновесието на популацията ще се анализира чрез използване на генетични маркери, генетичен полиморфизъм на различни полиморфни системи (кръвногрупови, ензимни, белтъчни, ДНК и др.), с цел отчитане на генетичните дистанции и своевременна намеса при нарушаване на равновесието; • в зоотехническата документация ще се отчитат цвета на тялото, опетненост на лицето и краката, степен на заруненост на тялото;

15

• за осигуряване на генетично разнообразие и устойчивост на породата ще се изгражда стабилна генеалогична структура на популацията; • наложително е създаването на „генетична картотека” на всички действащи мъжки разплодници – имуногенетични или ДНК профили.

11. Ex situ. Криоконсервация. Съвременни репродуктивни технологии ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ: Технологията на изкуственото осеменяване, която с основание се смята за най-голямото постижение на ХХв в областта на репродукцията на животните. Тя позволява, чрез получаването на сперма от бици, кочове и др., микроскопска преценка, разреждане, дозиране, продължително съхраняване чрез криоконсервация при: • 196 градуса в течен азот и техника на изкуствено осеменяване да се използва най-ефективно репродуктивният потенциал на елитните мъжки разплодници.

• През последните години селекцията на елитни разплодници и производството и търговията с дълбоко замразена семенна течност е найпроспериращ бизнес, засега предимно в млечното говедовъдство.

12. Предимства на изкуственото осеменяване (Фиг. А) • Рационално и максимално използване на ценните кочове • Бърз генетичен прогрес в популацията – от един коч – 300 до 500 овце – със свежа разредена сперма • При дълбоко замразен материал не са проблем големите разстояния • Възможност за индивидуален подбор при случния план • Строго регистриране на произхода • Превенция от разпространението на заразни заболявания • Отглеждане на пепиниерите в специални депа и адекватни грижи за тях целогодишно

16

13. Трансфер на ембриони. Криоконсервация и трансплантация Другата авангардна технология в областта на репродукцията е трансферът на ембриони. Тази технология беше разработена след фундаменталните изследвания и открития на механизма на нервноендокринните фактори, регулиращ половоцикличната дейност при женските животни. На тази основа започна получаването на естествени и синтетични хормонални препарати за успешно регулиране на тази дейност. В резултат на това беше разработена технологията за трансфер на ембриони, която позволява по-ефективно използване на репродуктивния потенциал на елитни женски разплодни животни, дъщерите на които

са с много високи продуктивни качества. Така броят на получените приплоди от едно женско животно нараства десетократно. По тази причина тази технология започна да се внедрява през последните 2-3 десетилетия на ХХ в., като непрестанно се разширява и допринася за ускоряване на генетичния прогрес. Тази технология изисква особено висока квалификация на кадрите, които ще я прилагат.

14. Трансплантация • Донори на ембриони – високопродуктивни майки – хормонално третиране и специален хранителен режим за предизвикване на суперовулация и получаване на ембрионите. Оптимално време – 5-7-и ден след осеменяването.

• Реципиенти – по-ниско продуктивни овце, но в най-добрата си репродуктивна възраст и много добра кондиция.

• Синхронизация на еструса при донорите и реципиентите по часове, чрез хормонално третиране. Методи за получаване на ембриони: • Хирургичен – получават се максимален брой ембриони, но травмирането има негативни последици.

• Лапароскопски – чрез катетър в маточните рога, без разрез, но с по-ниска ефективност.

• Съхраняване при 5-100 C до 4 денонощия. Дълбоко замразяване на ембриони – постепенно, по специална методика и се съхраняват в течен азот. При спазване на технологията на размразяване около 80% от ембрионите запазват своята жизнеспособност и 65% – 70% би трябвало да се развият и родят успешно.

• Присаждането на ембрионите се извършва отново по хирургичен или лапароскопски метод, последният намира по-широко приложение, като по-лесен за изпълнение.

• Клониране – генно инженерство – чрез микрохирургия ембрионите се разделят на части и се получават генетично идентични индивиди.

• Клониране на соматични клетки – овцата Доли. Трансплантацията в овцевъдството се практикува рядко по следните причини: • При продължително третиране с хормонални препарати организмът на овцете реагира отрицателно.

• Налагат се редица манипулации и хирургически интервенции, които травмират високопродуктивните животни и се губи продукцията.

• Дзвизки не могат да се използват, нямат изграден майчин инстинкт.

• Овцете изискват специални грижи. Процесът е трудоемък и може да се доведе до успешен край само от висококвалифицирани специалисти.

15. Възможности за субсидиране Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС

се състои от група правила и механизми, които регулират производството, търговията и преработката на земеделски продукти в Европейския съюз. Днес ОСП е обект на реформи, целящи нейното пазарно ориентиране и утвърждаване на прилагането на устойчиви методи на земеделие, опазващи околната среда и ландшафта и насочени към подобряване на качеството и безопасността на храните. Отворени мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013г. ОС 2 – мярка 214 „Агроекологични плащания” – стартира на 04.03.2008г. Петте подмерки, които са обект на подпомагане са: • „Биологично земеделие” • „Управление на земеделски земи с висока природна стойност” • „Характеристики на ландшафта” • „Опазване на почвите и водите” • „Традиционно животновъдство“ • Поемането на 5-годишен ангажимент на земеделските стопани по мярка „Агроекологични плащания” не е пречка те да кандидатстват по която и да е мярка за извършване на инвестиции по ПРСР за периода 2007–2013г. Програма САПАРД: Програма САПАРД се прилага в България от 2001г. Ролята, която бе отредена на Програма САПАРД за развитието на българското земеделие, беше да го подготви за членството на България в Европейския Съюз. В края на своето изпълнение са договорени 3509 проекта със субсидия в размер на 1 375 796 333,30 лв. По мярка 1.3 „Агроекология” са платени 105 проекта със субсидия на обща стойност от 1 551 398,47 лв. ОС 1: • мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” • мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” – Тези средства улесняват процеса на създаване на нови или поемане от млади фермери на вече съществуващи земеделски стопанства и тяхното модернизиране. Подпомаганите по мярка 112 са млади фермери на възраст между 18 и 40 години – финансова помощ до 25 000 евро.

• мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” – Тази мярка стимулира развитието на земеделски стопанства, които понастоящем имат малък икономически размер, произвеждат предимно за собствена консумация и продават малка част от своето производство, но притежават потенциал да съществуват в пазарни условия. Финансовата помощ по тази мярка се предоставя за преобразуване на полупазарните стопанства в икономически жиз-

неспособни и пазарно ориентирани земеделски стопанства съгласно разработен бизнес-план за петгодишно преструктуриране.

16. Реализация на продукцията и възможности за по-добър икономически ефект • НАРЕДБА № 26 от 14 октомври 2010 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

• В сила от 26.10.2010. Издадена от МЗХ.

• Чл. 6 т. 2 – директна доставка на малки количества сурово овче мляко.

• 35% от месечния млеконадой за ферми до 50 бр. лактиращи животни • 30% от месечния млеконадой за ферми от 50 до 100 бр. лактиращи животни • 20% от месечния млеконадой за ферми над 100 бр. лактиращи животни • Директната доставка на охладено сурово мляко до потребител да се извършва до 24 часа от доенето във фермата.

• Млякото трябва да отговаря на определени изисквания, установени чрез анализ на проби от него.

• Всички изисквания за добиване и транспортиране, както и вариантите за доставка до краен потребител или до обект за търговия на дребно (млекомат) за описани в наредбата.

• АСОЦИАЦИИ, СДРУЖЕНИЯ И БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ и тяхната роля за защита на икономическите интереси на овцевъдите.

17. Екотуризъм С многобройните си планини, национални паркове и други защитени територии, с черноморското си крайбрежие, лозарски и винопроизводителни райони, манастири и други културни и исторически забележителности и обекти, България предоставя богати възможности за екотуризъм. Ако бъдат развити по подходящ начин, тези възможности могат да стимулират широк интерес към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, като същевременно осигурят икономическа възвръщаемост на разходите за опазване на застрашените породи на местно равнище. България вече взема мерки за поощряване и развитие на екотуризма. Тя трябва да ги доразвие, като приеме национална политика по екотуризъм и като интегрира екотуризма в процеса на общинско и регионално планиране, в екологичните оценки и в програмите за екологично образование и обучение. Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – Европа инвестира в селските райони

17

РЕПРОДУКТИВНОСТ БРОЙ 3/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 18

Подбор и отглеждане на агнета за разплод Групата за отглеждане на мъжки агнета за разплод е с най-високи изисквания. Отбирането на мъжки агнета за разплод става още в ранна възраст – 20-25 дни след тяхното раждане. Тази възраст дава възможност да се направи преценка / макар и непълна/ на екстериора и конструкцията на животните, на техния тип и на някои от показателите на вълната, като гъстота, дължина и нежност. Тази оценка е много важна, за да може да се диференцират храненето и отглеждането на отбраните за разплод животни, неодобрени за разплод, които ще се насочат към получаване на повече стокова продукция – месо за бракуваните агнета и мляко от майките. Съставената група за разплод се поставя на специален режим на хранене и отглеждане. Тя трябва да бъде с около 15-20% по-голяма от необходимия брой поради отпадането и бракуването по различни причини до 18-месечна възраст. Майките се хранят много добре, за да поддържат добра млечност и да се получи качествена вълна, а мъжките агнета да се оставят да бозаят до 3,5-4 месечна възраст и да достигне до 25-30кг жива маса. Тези изисквания се отнасят за всички тънкорунни и полутънкорунни породи. При отбиването се прави втора преценка на агнетата по същите признаци, посочени при отбирането им за разплод. Бракуват се тези, които имат по-нежна или по-груба конструкция или някои екстериорни недостатъци, незабелязани на 20-дневна възраст. На тази възраст могат да се преце-

ят и качествените признаци на вълната. На 6-7 месечна възраст мъжките шилета се стрижат за първи път. Преди зазимяването им, когато шилетата са на 9 месеца, се провежда есенен преглед и още една преценка, както и бракуване на отделни животни. Последната преценка с прави на 16-18 месечна възраст. Това е първата пълна преценка по 15-16 признака, наречена „бонитировка”. Прави се от специалист-овцевъд бонитьор. През целия този период мъжките шилета се поставят при отлични условия на хранене и отглеждане. След тяхното отбиване за предпочитане е да са при пасищни условия на отглеждане с добавка на концентратна смеска за кочлета /с по-високо съдържание на белтъчини вещества/, която да се дава непрекъснато. През зимния период на отглеждане е важен преходът към оборно хранене и даване на разнообразни и в достатъчни количества фуражи. Помещенията трябва да бъдат светли и просторни, а подът да е постлан с чиста слама. Втората по важност група е отглеждането на женски агнета за разплод. Както мъжките агнета, предназначени за разплод, така и женските трябва да се оставят да бозаят по-дълго време майчино мляко и да се отделят рано – на 20-дневна възраст от останалите животни, които ще отидат за стокови цели. Тогава се прави първата преценка по екстериор, конструкция, тип, едрина, качествени показатели на вълната, за да отговарят по всички признаци на изискванията за породата и

на направлението на продуктивността, което развъжда отделния стопанин. Задължително е тези агнета да имат и добър произход, техните майки да са с повисоки продуктивност от средната за стадото. Важно условие за повишаване на плодовитостта на стадото е да се оставят за разплод агнета близнаци. Това е гаранция, че като майки те също ще раждат близнаци. Не трябва да се допуска единият близнак да се бракува с обяснението, че едното агне ще се развие по-добре от другото. Трябва да се отгледат и двете агнета и ако майката няма достатъчно мляко, едното се дава на друга майка, но не се бракува. Отделените за разплод агнета се номерират с майчиния номер и се отглеждат в самостоятелни групи до отбиването. Ако групата от женски агнета за разплод е голяма, тя се разделя на няколко групи с по 60-70 агнета. Във всяка група агнетата трябва да бъдат изравнени по развитие и по жива маса. До отбиването им освен майчиното мляко се дава и достатъчно количество смеска от концентрирани фуражи и люцерново сено. При отбиването, когато агнетата са на 3-3,5-месечна възраст и имат жива маса 23-25кг, се прави по-подробна бонитировка по същите признаци, използване при съставянето на групата на 20-дневна възраст. На отбраните за разплод животни се поставя индивидуален (инвентарен) номер на дясното ухо. Бракуват се животни, изостанали в растежа си, с нежна или с груба конструкция, неотговарящи на типа или с недостатъците в качестве-

на паша, след като сутринта им е заложена част от дневната дажба, съставена от концентриран фураж и малко сено. Преминаването от оборно към пасищно хранене се осъществява в продължение на 10-12 дни. През лятото до късна есен шилетата се извеждат на паша на добри и богати пасища. През лятото трябва да се избягва пашата през горещите часове на деня и да се премине към нощна паша. През пролетта е необходимо да се изчаква вдигането на росата и след това се пускат на паша. Те са чувствителни към простуда в дъждовно и студено време. Животните не бива да лягат на кална и мокра земя, защото при простуда и диарии бързо отслабват. Заболелите шилета е желателно да се хранят

при оборен режим, а слабите и изоставащи се обособяват в отделна група и за тях се полагат допълнителни грижи.Шилетата се нуждаят от достатъчни количества чиста и прясна вода. Водопойните корита трябва да се поддържат чисти, а подхождането към тях да става спокойно. Последната преценка на женските шилета се прави на 16-18-месечна възраст. Преценява се живата маса на животните, екстериорът, конструкцията и качествените показатели на вълната. След стрижбата се отчита и количеството на добитата вълна и окончателно се взима решение кое животно да се остави да разплод и кое да се бракува.

РЕПРОДУКТИВНОСТ

ните показатели на вълната. На 6-7-месечна възраст агнетата се остригват и се контролира количеството на получената вълна. Особени грижи трябва да се полагат за животните в периода преди отбиването и през периода към пасищно отглеждане. Отбиват се постепенно като отпада второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата да се пускат при майките само веднъж през деня. През този период, при нормално подхранване с концентриран фураж и люцерново сено, както и със силаж, агнетата трябва да са добре развити и може да се отбият. След отбиването, шилетата не бива веднага да се пускат на сочна паша, защото може да се получат диарии и лесно да отслабнат. Шилетата се пускат

www.noa.bg

РЕПРОДУКЦИЯ ПРИ ОВЦЕТЕ Доц. Д-р Георги Георгиев

BG

1.7. Всяка открита размърляна овца се маркира с боя и се извежда от стадото в друго помещение. Кочът може да върви само след нея и да не обърне внимание на останалите овце в еструс.

2. Заплождане на овцете. Ако не се прилага изкуствено осеменяване, то най-добрият начин за заплождане на овце в световната практика е „пускане от ръка”. Така се избягват отрицателните ефекти, свързани с поведението на кочовете (йерархия, борба за надмощие между тях, предпочитание). Трябва да се има предвид следното: 1. Младите кочове са по-неопитни от старите. Затова младите (по-млади от 18 месеца) трябва да покриват по-малко овце от старите.

2. Кочовете са по-слабо активни извън размножителния сезон и се активизират през размножителния. Активизира се и сперматогенезата. През пролетния сезон трябва да се предвиждат помалко овце на един коч.

3. Всеки коч може да има определен интерес само към една овца. За това да се избягва покриването на една овца многократно.

4. Когато са въведени няколко коча в стадото се

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2013

•Продължава от бр.2, 2013г ПРОВЕЖДАНЕ НА КАМПАНИЯТА ПО ЗАПЛОЖДАНЕ НА ОВЦЕТЕ 1. Откриване на размърляните овце. Използва се коч-пробник с престилка.

1.1.Трябва да е полово активен.

1.2. Не трябва да се въвежда за тази цел, в стадото коч-разплодник, защото се изморява предварително и след това няма да покрива.

1.3. Осигурява се на 100 броя овце 2 броя кочове-пробници.

1.4. След приключване на откриването на размърляните овце, на пробниците се позволява да покрият една от овцете за поддържане на половия инстинкт.

1.5. Откриването трябва да е до 6 часа сутрин (докато е хладно) или вечер след 20 часа защо кочовете-пробници се изморяват в горещото време и много от размърляните овце остават неоткрити.

1.6. Никога не трябва да се пуска коч в стадо, където са събрани заедно дзвизки и стари овце. Трябва да са разделени. Кочът открива само старите овце и не обръща внимание на младите.

19

появява борба за надмощие между тях докато се изгради йерархията. Кочовете тогава се делят на доминиращи и доминантни. Да се внимава доминантния коч да не се изтощи от скачки, а послабия да няма възможност да скачи достатъчен брой овце.

5. Кочовете трябва да имат 10-15 минути за почивка между всяка скачка. (Таблица 1) 3. Проверка за бременност.

3.1. След 15 дни от началото на заплождането кочовете-пробници се връщат отново в стадото. Всяка размърлена овца се осеменява повторно. Ако се използват хормонални методи за синхронизация на еструс през пролетта, то незаплодените овце няма да се размърлят докато не дойде естествения им период на заплождане.

3.2. Ултразвуково изследване. Провежда се след 25-ия ден на неповторилите се овце. Денят за изследване зависи от използвания апарат. ОСОБЕННОСТИ ПРИ ИЗКУСТВЕНОТО ОСЕМЕНЯВАНЕ НА ОВЦЕТЕ Изкуственото осеменяване (ИО) при овцете може да бъде решаващата стъпка, която да доведе до бърз генетичен прогрес в този отрасъл. Това е единственият път за получаване на многобройно потомство от предварително преценени елитни кочове, като по този начин стопаните бързо ще подобрят генетичната структура на стадата си и от там значително нарастване на приходите от този отрасъл. ИО е методът за промяна на породния състав на овцете в България, чрез който ще имаме както месодайни кръстоски, така и чистопородни месодайни стада от световно известните породи Ил дьо Франс и Шароле. Същото може да се осъществи и при породите овце за мляко, където ще се използват внесени кочове или семенна течност от породите Аваси или Фризийска. В настоящия момент ИО е широко застъпено в говедовъдството и свиневъдството, особено в модерните ферми където стопаните желаят собствено възпроизводство и нарастване на продуктивноста в следващите поколения. Такова беше и положението в българското овцевъдство преди 15-16 години, но сега за съжаление тази репродуктивна биотехнология се прилага ограничено. През последните години животновъдната наука направи значителен скок в областа на репродукцията при овцете като най-важните открития веднага намериха практическо приложение. Това се

отнася най-вече за месодайното и млечното направление в овцевъдството. Настоящият обзор ще разгледа основни моменти свързани с репродукцията при овцете имащи отношение към начините за повишаване ефективноста на този отрасъл на животновъдството. ОСЕМЕНЯВАНЕ НА ОВЦЕТЕ Познати са три начина на осеменяване на овцете: 1) вагинално или плитко цервикално осеменяване, 2) лапароскопско – ЛИО и 3) трансцервикално – ТИО. Вагиналното или както е познато на повечето специалисти „плитко цервикално ИО” е значително лесен метод, изискващ най-малко инструменти и умения. Резултатите от заплодяемоста съответно не са много високи защото депонираните около отвора на маточната шийка сперматозоиди имат много малък шанс да достигнат и оплодят яйцеклетката. Ако се увеличи броят на сперматозоидите в дозата от 80 милиона, както е по стандарт до 300 милиона, то ще се увеличи и процентът на бременност, но икономически няма да е изгодно защото разходите за семенната течност ще са много високи и ще се намали рентабилноста от мероприятието. Например при доза съдържаща 80 милиона сперматозоида, от един еякулат на елитен коч ще могат да се осеменят 30-35 овце, а при втория вариант (с 300 милиона в доза) едва 6-7 овце. Когато се извършва изкуствено осеменяване при крави, пипетата с дозата семенна течност се въвежда през вагината в отвора на маточната шийка. Осеменителя поставя ръката си в ректума на кравата и с помощта на пръстите и дланта си прокарва пипетата през целия цервикален канал. Семенната течност се аплицира в тялото на матката. Нормално заплодяемоста при кравите е от 40 до 60%. При дребните преживни, в случая овцете тази процедура е много по-трудна поради по-малките телесни размери и по-сложното анатомично устройство на половите органи. Овцете имат по-дълга и по-сложно устроена шийка на матката (цервикс) в сравнение с другите преживни животни. Цервиксът при тях е с дължина около 12 сантиметра и има 6-7 вътрешни пръстена, които създават много трудности при преодоляването им с инструментите за ИО. Допълнителна трудност се създава и от тъканното •Продължава на стр. 29

Таблица 1: Размножителен сезон

20

Извън размножителен сезон

Брой женски животни на един коч на ден

Интервал между дните за осеменяване

Брой женски животни на един коч на ден

Интервал между дните за осеменяване

Овце

10

3-4 дни

5

7 дни

Дзвизки

7-8

3-4 дни

3-4

7 дни

Фигура 10

16

Фигура 9

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Кои породи да изберем

МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО У НАС

брой 3/ 2013

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 9

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

ЗАЩО ВЪПРЕКИ ДОБРОТО НАЧАЛО СЕГА БОКСУВАМЕ Считам, че не се налага да поставяме въпроса „има ли място месодайното говедовъдство у нас” поради две причини, макар и малко, то вече го има и по линията на европейските помощи за земеделието се полагат субсидии за месодайните крави. Освен това, през последните години, многократно на страниците на вестниците са печатани материали за такива ферми у нас. Да дискутираме сега въпроса има или няма място за такова говедовъдство е по-скоро въпрос с готов отговор. По-същественото в случая е да се опитаме да си обясним, защо започналия правилен процес за създаване на месодайно говедовъдство в началото на 80-те години на миналия век в ИПЖЗ град Троян, не доведе до създаването на съвременен отрасъл в приличен обем? С унгарците започнахме почти едновременно да внасяме Безрог Херефорд, т.е. да правим съвременно месодайно говедовъдство. Бяхме в еднакви икономически системи, претърпяхме същите политико-икономически промени. Сега към 2006г те имат 275 хиляди дойни крави с 6500кг средна млечност и 52 хиляди крави, които не се доят (16% от всички крави) и са представени от Безрог херефорд, Лимузин, Абърдин Ангус и техни кръстоски. Към същата дата, ние отчитаме 350 хиляди дойни крави с 3700кг средна млечност и 11 хиляди крави които не се доят (3.0% от всички крави). Те са представени от малък брой стада, предимно Безрог Херефорд, в институтски стада и няколко стада на ентусиасти. Освен Безрог Херефорд има още малки стада от Абърдин Ангус и Лимузин. За съжаление липсва точна статистика за броя на чистопородните стада и кръстоските. До 11 хиляди тези крави се представят от най-различни кръстоски и породи, без определени месодайни качества. Между тези стада не съществува връзка. Те не са организирани в асоциации за създаване и поддържане на породата (едва през 2011г се създаде асоциация по месодайно говедовъдство). От чисто развъдна гледна точка това състояние не е окуражаващо. Всяка порода, която не се поддържа, бързо губи качествата си. Не е ясно, доколко институтските стада имат възможност да поддържат връзки с изходните породи, в смисъл да получават бици за запазване на нивото на породата. Тук се сблъскваме с един стар наш недъг, широко разпространил се по времето на социализма, а именно откъсването на развъдната работа от преките изпълнители. В „колективните” години селекцията беше в ръцете на държавата, съответно на зооинжинерите представители на селекционните центрове. Доколкото имаше някакъв опит в развъждането, то той беше събран 2

15

Фигура 6

Фигура 7

Фигура 8

Фигура 5

Фигура 3

14

Фигура 4

3

в този ограничен кръг хора, които не бяха свързани икономически с обекта на селекция. След смяна на работното място или пенсия те излизат окончателно извън този процес. Не можеше да се получи предаване на опита. Хората, занимаващи се с гледането на животните, които в последствие станаха и първите фермери, бяха държани далеч от тези практики и не притежаваха никакви умения в развъждането. Те започнаха фермерство с месодайни крави на празно място. Никой не се погрижи за придобиването на нужния опит за организацията на развъдната дейност. За съжаление, този печален факт не е осъзнат от обществото в лицето на неговата сегашна държава. Дори промените в закона за животновъдството, публикувани в Държавен вестник от 26.06.2007г върнаха нещата с организацията на развъдната работа със 17 години. Не само, че не се дават нужните права на развъдните асоциации, нещо което се предвиждаше в изменения закон, но се продължават правата и функциите на Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството и дори се разширява нейната опека над асоциациите. Тази ситуация със състоянието на организацията на развъдната дейност в животновъдството, съчетана с икономически неизяснените отношения след 1990г, допринася за зародишното състояние в което се намира месодайното говедовъдство у нас. Ние прекъснахме работата на колективните стопанства, но не създадохме съвременни условия за успешна работа на семейните фермерски стопанства. Слава Богу хората допринесли за това трагично състояние на нещата вече не са в Агенцията. За какво развитие на месодайното говедовъдство може да се говори у нас, когато изкупната цената на угоените животни е 745$ за тон живо тегло. В същото това време (2001-2003г), по данни на ФАО цените за същата стока в САЩ e 1598$, в ЕС-15 (старите страни-членки) е 1545$, в новите ЕС-10 е 877$. Най-добри ли са природните условия у нас, че цената да е най-ниска?! Не се прави никаква разлика в качеството на угоените животни, дори и формалната породна принадлежност. При тези условия, дори голяма част от стадата крави без доене, които бяха създадени преди около 15 години, престават да съществуват. За съжаление, проблемите с изкупните цени на угоените телета и към 2012г остават нерешени. Натъкваме се на явлението липса на политическа воля в управляващите за довеждането до край на реформите в земеделието и поспециално за създаването на условия за нормално семейно фермер-

ско земеделие. Без такова земеделие не може да има и нормално месодайно говедовъдство. Вина за това състояние на месодайното говедовъдство носят и браншовите организации на месопреработвателите, които се задоволяват с констатации, че у нас липсват условия за месодайно говедовъдство и продължават с ниските изкупни цени да унищожават наличното месодайно говедовъдство. При един такъв навременен, и правилен старт на отрасъла още в началото на 80-те години на миналия век, сега закъсняваме. ДЕТАЙЛИ ОТ БЛИЗКАТА ИСТОРИЯ С КРАВИТЕ КЪРМАЧКИ Още през 60-те години на миналия век у нас се заговори за създаването на стада от крави кърмачки, на основата на крави от аборигенното Сиво говедо. Това се вършеше по традиционните наши технологии. През зимата кравите се връзваха в оборите, а през лятото се изкарваха на паша пак по традиционните начини. Единствената разлика от млечните крави се състоеше в липсата на доене, тъй като телетата бозаеха от майките. Отбитите телета се угояваха на пасището през следващата година. Икономическите резултати разбира се бяха отчайващи, защото се влагаха много усилия, а получената продукция беше малко. Телетата на 18-20 месеца достигаха едва 320-350кг. Това не можеше да бъде печеливша дейност. Но стопанствата бяха заставяни по линията на държавния план да го правят. Разбира се, това не можеше да не предизвика размисъл в учените, които се занимаваха с тези проблеми. До 1981г, у нас по схемата за използването на традиционните технологии при създаването на крави-кърмачки на основата на сивото говедо в района на Сакар и Странджа, и на основата Симентала в Северна България бяха създадени стада, които наброяваха 3000 крави. Поради отчайващите резултати на старата схема за работа с кравикърмачки, при активната намеса на науката, беше разработен план за действие за създаване на съвременно месодайно говедовъдство. На основата на изключени от разплод млечни крави (т.нар. пасивната част на млечната популация), започна покриване на кравите с бици от породата Херефорд. Мъжките приплоди отиваха за угояване, а женските кръстоски след израстване се покриваха с бици от едрите месодайни породи Симентал, Шароле, Лимузин, или Блонд д’Акитен. Получените приплоди и женски и мъжки с три четвърти кръв от месодайни породи бяха предназначени за угояване. За да функционира тази схема ежегодно се вкарват крави от пасивната част на млечна4

Фигура 1

неползваните пасища ще са ниско продуктивни. Наред с планините, ние имаме много свободни площи и в равнините, които могат да се използват за пасища. Освен това, от зърнопроизводството остават много отпадъчни фуражи, слама и царевичак, които с успех могат да се оползотворяват от крави за месо. В тези райони с успех могат да се отглеждат Лимузин и дори Шароле и Блонд д’Акитен. За района на Сакар, където инвазията с кърлежи е висока и неприспособените говеда страдат от пироплазмоза може да се ползват породи, при които участвува браманското говедо или зебуто. Това са породите като Брангус или Сантагертруда. Така че, както виждаме само от първи поглед върху проблема, откриваме място за много породи. Вероятно при конкретното захващане с проблема ще се открият и други подходящи породи. Изборът на подходящата порода за даден район и за икономическите цели е ключът към успеха. За сега бих си позволил да насоча интересуващите се от месодайни породи да се обръщат за съвети към ИПЖЗ гр. Троян, ИЖН Костинброд и ЗИ Стара Загора където имаме специалисти с най-свежа информация по проблемите на сегашното състояние на месодайните породи.

Фигура 2

13

та популация. Тази схема беше заимствана от Унгария, която пък я беше взела от Великобритания. Посочвам този пример, защото той успешно може да се приложи и сега, при новите условия, като за захранването на схемата могат да се използват крави, които няма да се доят, поради ограниченията наложени от млечните квоти. Как ще действа подобна схема при новите, частни стада – ще трябва да се разработи план за действие с прилагането на съответните субсидии. Посочвам този детайл като доказателство, че няма нужда да започваме на празно място. Няма нужда да се повтарят старите грешки, както някои си представяха, че просто ще престанем да доим кравите и те ще станат успешни крави-кърмачки. Другото, което стана в началото на 80-години на миналия век беше, че група наши учени предложиха да възприемем не само специализираните за месо породи, но приложиха при внесените стада от херефордски крави характерните за тях технологии за отглеждане. Стадата крави от породата Безрог херефорд бяха внесени с оглед за производството на бици за първата стъпка при предложената схема. Пионер в тази дейност стана ИПЖЗ в Троян. Кравите внесени от Канада, бяха сложени за целогодишно отглеждане на едно от пасищата на Института в троянския Балкан. За зимата бяха устроени обслужващите пътеки за фиксиране и устройства за хранене върху един от оградените парцели. Сеното беше складирано под навес, от който балите се предлагаха в само хранилките. Животните не ползваха никакви постройки или навеси за лежане, а само могили от слама, върху които прекарваха и най-силните снеговалежи. При тези условия се отелваха транспортираните чак от Канада заплодени юници. През лятото кравите пасяха в заградени пасища. Тази първа стъпка към съвременно месодайно говедовъдство, кравите да спят направо под снега, вероятно нямаше да бъде направена, ако не беше категоричното становище на канадския собственик на внесените заплодени юници. Препоръките на канадския собственик бяха изпълнени грамотно от специалистите на Института и нещата тръгнаха. Защо беше избрана тази порода? Имаше много противници на този внос. Изтъкваха се недостатъци на породата, че е средно едра, че след 450кг натрупва мазнини и още други недостатъци. Но първият внос явно беше много удачен. Първо, Безрогия Херефорд, е значително подобрение на старата порода Херефорд по отношение на угояването. Второ, тя понася изключително добре суровите условия на гледане на открито. Тя е спокойно животно при обслужването, 5

в контрола за производство на бици. По кланичен рандеман угоените млади говеда от тази порода дават над 58%. Тази влюбеност в дадена порода, често може да ни изиграе лоша шега, ако не разполагаме с данни за повече породи. Не бива да се доверяваме на първия срещнат фермер. Трябва да разговаряме с повече хора. Същото важи и за специалистите, които ни консултират за избора на порода. Отговорността за избора, в края на краищата, пада върху стопанина, ето защо той трябва да проучи повече информация преди да се спре на определена порода. В миналия брой на „Библиотека Животновъдство“ (8, 2013г) се запознахме с белгийския фермер Логе, който избира за порода подобрител на Белгийското бяло-синьо говедо именно породата Шароле, заради едрите телета които ражда, защото приема всички телета да се раждат, чрез „цезарово сечение“. Това, което е недостатък на Шароле за другите, за него става предимство. Това е много добра илюстрация за „критериите”, по които се избира породата от знаещия фермер. Специално нашите условия са много разнообразни. От равнини с напоявани площи до равнини със степен характер, от полупланински пасища до планински или високопланински пасища, всичко това е предложено за заселване с животни. Така че, на територията на 110хил. км2, колкото е България, могат да се срещнат условията от цяла Европа. Това ще рече, че тук могат да намерят място и найразлични породи говеда за месо. По планинските пасища на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Пирин и Осогово, спокойно могат да се използват породите Херефорд и Абърдин Ангус. При по-напреднал процес на ползване, когато пасищата са вече подобрени, може да се ползва и Лимузин. Нарочно обръщам внимание на състоянието на планинските пасища, дали са ползвани или не през последните години. Така нареченото наше богатство, планинските пасища е много спорно. След като след 1960г насила премахнахме от тях над 3 милиона каракачански овце, те загубиха културния си вид и понижиха много добивите на трева. Така например в ИПЖЗ гр. Троян, пасищата на които бяха настанени херефордските крави в началото на 80-те години на миналия век, в началото едва изхранваха 80 крави. След 10-годишен престой върху тях на животните, те удвоиха добива на трева, под влияние на торенето от животните и поддържането на пасищата. За това става въпрос в случая с изборът на породата за състоянието на конкретните пасища. Трябва да се имаме предвид, че в началото, 12

има добра плодовитост и много продължително използване. Много от кравите дават по 10-12 телета, а единици стигнаха до 15 телета по време на стопанското използване. Новата схема за кръстосване, за която стана въпрос по-горе, предвиждаше за втората стъпка да се използват бици от едрите месодайни породи. Трябваше да се внесат стада и от Лимузин, Шароле, и Блонд д’Акитен. Този етап обаче не беше добре развит. Разчиташе се на стокирания семенен материал от месодайни бици в станциите за изкуствено осеменяване, приготвени за промишленото кръстосване. Резултат от успешното развитие на внесеното стада в ИПЖЗ гр. Троян, и внесените още няколко стада от същата порода, стадата от Безрогия Херефорд, се разпространиха из планинските и полупланинските райони на страната. Може би не навсякъде с такъв успех както в ИПЖЗ гр. Троян, но нещата тръгнаха в правилна посока. Към чистопородните животни Безрог Херефорд се присъединяваха и кръстоските от първата стъпка на препоръчаната схема за кръстосване. С цел провеждане на опити бяха внесени и малки групи майки от други месодайни породи – Абердин Ангус, Лимузин, Салерс. Така, че в Институтите има натрупан опит и с тяхното гледане като специализирани крави за месо. С това беше преодоляна старата линия за крави-кърмачки от сивото говедо или други млечни породи, гледани по традиционните технологии. Но, ние имахме и друг етап, който се развиваше паралелно с първите две схеми – т.нар. промишлено кръстосване, който при сегашните нови технологии за производство на мляко и интензивно ползване на млечните крави, вече не се прилага и затова няма да се впускаме повече да го описваме. Спирам се на този етап от развитието на нашето месодайно говедовъдство, за да стане ясно, че благодарение на нашата животновъдна наука, не сме били далеч от европейските лутания в търсенето на правилния път. Реалната спирачка за съвременно развитие в животновъдството, в т.ч. и на говедовъдството, през периода до 1990г беше икономическа политика с централизирано планиране на колективното земеделие. Лишаването на земята от нейния стопанин предопредели изоставането ни спрямо Европа. Но нещата с говедовъдството след възстановяването на собствеността не само че не се подобриха, а реално се влошиха. Основната причина е неосъзнатата до край нужда от семейното фермерско земеделие и създаването на съответната инфраструктура за това земеделие, асоциации за развъждане на породите, фермерски кооперации за изкупуване, ефективно работещи

11

КОЯ МЕСОДАЙНА ПОРОДА ДА ИЗБЕРЕМ ЗА ФЕРМАТА Проблемът с избора на подходящата порода е от решаващо значение за успешната стопанска дейност. Няма най-добра порода. Всяка порода си има своите предимства и недостатъци. При дадени природни или икономически условия една порода ще има предимство, но при други, същата порода ще бъде неподходяща. Освен природните и икономически условия върху изборът на породата влияе големината на стадото или наличието на работна сила и нейната квалификация. Не на последно място тук играе роля и привързаността на фермера към дадена порода и нейната външност. Той прекарва живота си сред тези животни и има желание да изпитва и естетическа наслада когато работи. С това и може да се обясни защо в дадени райони на Франция например, при наличието на толкова известни породи като Шароле, Лимузин, Блонд д’Акитен, фермерите предпочитат да отглеждат Гасконското говедо, което упорито подобряват, чрез отпор и подбор като месодайно. Те просто са свикнали с него и не желаят да се разделят с неговите форми. Нарочно посочвам примерът с Гасконското говедо, защото то много напомня нашето Сиво говедо като тип и по роба. (Виж снимката на фиг 10, на която то спокойно може да се обърка с нашето сиво). Породата Гаскон посочваме като евентуален подобрител на нашето Сиво говедо в насока за месо. Още през 80-те години на миналия век наши специалисти обърнаха внимание на тази порода, но работа така и не започна. Дано сега се намерят по-предприемчиви фермери, които да завършат замислената работа. Спирам вниманието на този детайл при изборът на породата, защото при срещата с чуждестранни фермери, може да се натъкнем на много интересни защитници на дадени не много известни породи. Специално гасконската порода има много привърженици във областта Перинеите, най-южната чест на Франция. Въпреки че тя наброява 25 000 крави, половината от тях са племенни и са включени

Порода Блонд д’Акитен. Породата Блонд д’Акитен е също френска селекция. Тя е най-едра от разгледаните до тук породи. Кравите достигат 900-1000кг а биците – над 1200кг. Рандеманът на угоените млади достига 65-70%, месото в трупът – 75%. Племената книга за породата се открива през 1898г. Сега във Франция има 400 000 крави, от които 70 000 са контролирани за производство на бици. Снимките по долу от фиг 8 и фиг 9 дават представа за външния вид на животните.

6

10

Порода Шароле. Породата Шароле е създадена още през 18в в района на Шароле и Соон е Лоар, Франция, от някогашното Бяло говедо, развъждано по тези места за месо. От 1840г се развъжда в чисто състояние като порода за месо и работа, а от 1864г съществува племенна книга за породата. От 1920г породата се развъжда като порода за месо. Сега породата се отглежда в 70 страни на света и служи като основа за създаването на нови породи чрез кръстосване. Във Франция поголовието на кравите достига 1 600 000 броя, от които 182 000 са под контрола за производство на бици. Робата на животните е бяло-кремава без петна.(Как изглеждат животните се вижда от снимките на фиг. 6 и 7). Породата се отличава с бърз растеж и високи месодайни качества. Рандеманът на угоените млади до 600кг превишава 65%. На 120 дни телетата достигат 178кг, а на 210 дни – 292кг. Теглото на телетата при раждането е високо – 48кг, което прави ражданията трудни. Това е едно от слабите страни на породата. През последните 20 години се работи усилено и успешно за селекцията по леки раждания. Сега се отчитат следните показатели: 92% леки раждания, от които 4% представляват близнаци. Живото тегло на кравите в племената книга е средно 735кг а на биците – 1140кг. Ако се внесат представители на новата селекция, за леки раждания, породата ще представлява интерес и за нашата страна. Все пак тя изисква по-комфортни условия за отглеждане за разлика от Херефорда, Абърдин Ангуса и Лимузина.

лека помощ и само 2% са трудни. Това и качество я налага все повече сред месодайните породи не само в Европа. Кланичният рандеман на младите угоени животни достига 63-65% с много високо качество на трупа. Съотношението на месо и мазнини е 7:1 (т.е. мазнините са само 12.5% в обезкостеното месо), а съотношението месо кости е 4.7:1 (т.е. в кланичния труп костите представляват 15.7%). Във Франция породата наброява 720 000 крави, от които 108 000 са контролирани за продуктивните качества при производството на бици. Отглежда се в 64 страни на света. Представа за породата дават двете снимки от фигура 4 за крави с телета и бик от фигура 5. Породата има представители у нас в стадото на ИПЖЗ гр. Троян, където се развива много успешно.

7

НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ЗА НАС МЕСОДАЙНИ ПОРОДИ Още в началото на настоящия курс, засегнахме въпроса за решава-

съветнически служби. За съжаление, при новата пазарна обстановка, нямаме ясно виждане накъде и как трябва да вървим. Нашите частни стопани нямат потомствен опит, поради обстоятелството, че жизнената нишка беше прекъсната чрез колективизацията на земята през 50-те години на миналия век. Никой не се погрижи за придобиването на тези знания и умения. Сега за стопаните или не се полагат грижи, или пък държавните институции си представят, че нещата могат да стават по-старому, чрез начертаване на схеми в които следва да се вместят стопаните. Многото стари служби ратуват да удължат съществуванието си чрез механизма на многото забрани и разрешителни. Не се ползва мотивацията за творчество в стотиците хиляди частни производители. Министерството на земеделието все още не може да усвои пазарните методи за въздействие върху развитието в желаната посока. Някога беше лесно, направим някаква програма и нещата се решат. Задължим ръководствата на ТКЗС да развъждат тази или онази порода и нещата, формално, са свършени. Научно-техническият прогрес при пазарната икономика се осигурява от мотивацията на частните стопани за търсене на по-добра печалба. Намирането на печелившия път от фермерите се обуславя от тяхната информираност. Тук именно се къса нишката за въздействие. Няма изградена ефективна връзка между наука, службите за съвети, фермерите. Да не говорим, че средствата за земеделска наука през последните 22 години непрекъснато намаляват и новите научни разработки са рядкост. Службите за съвети са далеч от желаното ниво на информираност и ефективни връзки със стопаните. Фермерите все още не са осъзнали нуждата от нова информация. Такава е обстановката сега у нас, 22 години след промяната на икономическата система. Въпреки, че всички виждаме крещящата нужда от говеждо месо, не сме си мръднали пръста да напишем поне една формална програма, от типа на тези които правихме през изминалите 45 години на социализма. Колкото и да съм противник на тези формални занимания с писането на програми и стратегии, все пак остава някаква полза, че се ще се фокусира вниманието върху проблема. Все някои ще се възползва от информацията, от прочетеното в тези програми.

тинент, където намира втората си родина. Сега тя наброява милиони глави както в Северна, така в Южна Америка и Австралия. Много добре е понасяла дългите преходи от мястото на угояването до пазарите за говеда, което я е наложило така тотално. Най-интересното отродие на породата, създадено през последните 50 години, разпространено в САЩ и Канада е Безрогия Херефорд. Той се отличава със спокойния темперамент, още по-добрата приспособимост към ниските температури, високата плодовитост и дълголетното използване. (Фиг. 2 Бик от породата Безрог Херефорд.) Породата, както вече споменахме, е внесена у нас в началото на 80-те години на миналия век в ИПЖЗ гр. Троян и някой съседни стопанства, от където е разпространена на много други места в страната. Тя прекрасно се приспособи към нашите условия и се отглежда и зиме и лете на открито, без използването на постройки.

Породата Лимузин. Създадена е в Централния масив, в района на Лимузин, Франция. Още в 1886г е въведена развъдна книга за породата, отличаваща се с отлични месодайни качества и от тогава се развъжда в чисто състояние. Робата на животните от тази порода е червена. Кравите достигат 650-700кг живо тегло, а биците – 10001200кг. Въпреки добре изразените месодайни форми, ражданията в 92% от случаите стават без помощта на стопанина, в 6% стават с

щата роля на специализираните породи за месо за успехите на месодайното говедовъдство. Безперспективно е да създаваме говедовъдство без доене на кравите, да ги използваме само като крави-кърмачки на телета, ако те не принадлежат към някоя от многото специализирани породи за месо. Обръщаме внимание на този въпрос, защото сега отново съществува опасност да се подлъжем и спрем доенето на ниско продуктивните крави, като ги обявим за крави-кърмачки. Месодайно говедовъдство се създава само от специализирани за месо породи. Това трябва добре да се разбере, за да не търпим разочарования. За разлика от млечното говедовъдство, където млякото сега се произвежда от няколко световно известни породи, то при месодайното говедовъдство броят на използваните породи достига няколко десетки. Въпреки това, голямо разнообразие от породи в световната практика, има няколко породи, които заемат почетно място сред милионите месодайни говеда. На първо място по брой в света стоят говедата от породите Херефорд и Абърдин Ангус, а в Европа, към първите се прибавят още Лимузин и Шароле. За нас значение ще имат именно тези породи. Порода Херефорд. Родината на Херефорда е Западна Англия, Херефордското графство. Основа за създаването на световноизвестната месодайна порода е послужило аборигенното говедо, което е било използвано за работа. Променените икономически условия през 18в са повишили търсенето на месо, което е предизвикало интензивна развъдна работа (главно чрез отбор и подбор и подобрено хранене) към повишаване на месодайните качества. През 19 век, говедата в района вече станали известни като месодайна порода. През 1848г била открита племенната книга за новата порода. Биологическите особености на Херефорда се заключават в висока енергия на растеж при младите, и способност на възрастните да достигат високо живо тегло. При суровите зимни континентални условия те обрастват с гъсти дълги косми и понасят леко ниските температури, а през лятото добре понасят горещините. Труповете на угоените млади говеда достигат 60-65% кланичен рандеман. Възрастните крави достигат 600-650кг, а биците – 900-1000кг. Робата на животните е червена, изпъстрена с бели петна. Най-характерно за породата е и бялата глава. Животните като правило са рогати. (Фиг. 1. Бик от породата Херефорд) След създаването на породата, тя е била принесена на Новия кон-

9

Порода Абърдин Ангуст. Породата Абърдин Ангус произлиза от Шотландия, графството Абърдин. Мястото е влажно, хладно с хълмист релеф, но с богати пасища. Още към 1750г по тези места е съществувало безрого говедо с черна роба и много добри месни форми. Към 1880г вече са били изнасяни племенни животни. Абърдин Ангус се отличава с здраво телосложение, способност към аклиматизация в умерения и хладния климат. Тялото е цилиндрично, поставено на къси и здрави крака. Мощната шия се слива с главата и плещите. (Фиг. 3. Порода Абърдин Ангус) Кланичното тегло на угоените млади животни достига 65-66%, а при добре угоените – 70%. Породата Абърдин Ангус, също като херефордската порода е намерила световен прием. Възрастните крави достигат 500-600кг а биците – 900-1100кг, т.е. малко по-дребни от породата Херефорд. Абърдин Ангус също е внесена в ИПЖЗ гр. Троян и вече повече от 20 години показва своята добра приспособимост към нашите условия.

8

•Продължава от стр. 20 разрастване в началото на цервикалния канал, което прави преодоляването на първия пръстен изключително трудно. ЛАПАРОСКОПСКО ИО Чрез този метод се заобикаля цервикса и спермата се депонира директно в маточните рога. ЛИО представлява малка нетравмираща хирургична процедура. Предварително овцете се подготвят чрез 24 часова „гладна” и „жадна” диета. В деня на осеменяването се поставят една след друга по гръб върху специална количка и се накланят с главата надолу под ъгъл 30о. Вълната се постригва в областа на корема, пред вимето и полето се обработва с йодна тинктура и спирт. Коремната стена се пробожда с два троакара (хирургически инструменти) на 5см пред вимето, така че да се проникне в тазовата празнина. В единият троакар се въвежда лапароскоп (инструмент за осветяване и наблюдение), а в другия – инструмента за осеменяване. Оператора наблюдава през лапароскопа и определя местоположението на половите органи на овцата. В телесната празнина предварително се вкарва въздух за по-лесно откриване на матката. След това в лумена на всеки маточен рог се инжектира по половин паета от дозата. Веднага инструментите се изваждат и овцата се пуща в стадото. Ако не се е появило кървене не е необходимо зашиване на отворите, а единствено локално прилагане на антибиотик за предпазване от възпалителни процеси. Процедурата по ЛИО отнема не повече от 3 минути на овца, когато се извършва от опитен оператор. След ЛИО не се наблюдават никакви здравословни проблеми. Важно е да се знае, че овцете могат да се осеменяват по същия начин и през следващите години. Процента на заплодяемост е средно от 70 до 85%, естествено когато ЛИО се извършва от специалист и се работи с качествена семенна течност, хормонални препарати и екипировка. Този начин на изкуствено осеменяване е значително по-скъп от предишния и за това основно се прилага при осеменяване на овце със замразена в паети семенна течност най-често внесена от чужбина. ТРАНС-ЦЕРВИКАЛНО ИО До скоро, трансцервикалното ИО беше рисков и не много ефективен метод за заплождане при овцете. Сега обаче американската фирма Elite Genetics е разработила фибро оптичен ендоскоп за преминаване през цервикса на дребни преживни, което прави ТИО реалност при овцете. Този метод се прилага като нехирургична техника за ИО и специално изработените инструменти преминават през вагината и шийката на матката. Това е елементарна манипулация, която може да

се прилага от всеки преминал кратък курс на обучение. В Канада е разработена подобна система за транс-цервикално осеменяване на овцете наречена „Система Гуелф” от името на Университета в Гуелф, провинция Онтарио. ТИО може да се извърши на правостоящо животно или в количка подобна на тази за лапароскопското осеменяване. Първата стъпка на ТИО е въвеждането на вагиноразширител във вагината на овцата. Нужно е да се знае, че се използват различни размери спекулуми (вагиноразширители) в зависимост от случая. Светоизточникът е прикрепен към спекулума, така че да може да се вижда отвора на цервикса. Следващата процедура е вкарването върха на ендоскопа в цервикса и преодоляването на първата гънка. При непрекъснато наблюдение през ендоскопа се преодоляват една след друга всички гънки (пръстени) на маточната шийка. След достигане в маточното тяло става аплицирането на семенната течност. При този метод са необходими по-голям брой (над 100 милиона) сперматозоиди за доза в сравнение с ЛИО (40 милиона), защото при ТИО сперматозоидите трябва да изминат много по-дълъг път до мястото на оплождане и голяма част от тях загиват. Степента на заплодяемост при гореописаният метод е от 40 до 60%. Важно е да се отбележи, че ендоскопът, който се използва едва от скоро се предлага в търговската мрежа от фирмата производител. В България все още няма закупен и изпитан в полеви условия. ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИО От гледна точка на собствениците на овце, изкуственото осеменяване трябва да е икономически оправдано мероприятие. Това означава, че е приложимо там където се отглеждат чистопородни или високопродуктивни животни. Получените чрез ИО и преценени кочове имащи съответното племенно свидетелство струват много повече и съответно се продават на високи цени. Включени в развъдната програма на новия собственик те мултиплицират своите заложби в приплодите си, което рефлектира в печалбите. Друго приложение на ИО е след внос на замразена семенна течност от чужбина. Сега се предпочита вноса на семенна течност пред вноса на кочове поради икономически и здравословни проблеми. Заболяванията, които се предават чрез семенната течност са много по-малко от тези, пренасяни от живи животни. ИО дава възможност също да се кръстосват породи, които се различават значително по физиологичните си размери. ВЕТЕРИНАРНИ ИМУНО-ПРОФИЛАКТИЧНИ И ПРОТИВОПАРАЗИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ В ОВЦЕВЪДСТВОТО Запазването здравния статус и броя на овцете както в България така и в цял свят е немислимо

29

Таблица 2: Месец

Дейност

Януари

Ваксинация против Листериоза. Извършва се в стационарните за заболяването ферми. Не се ваксинират болни и слаби животни. Прави се двукратно: януари-февруари и октомври-декември, единична доза от 2мл подкожно зад лакътната става.

Февруари

Ваксинация против Листериоза. Извършва се в стационарните за заболяването ферми. Не се ваксинират болни и слаби животни. Прави се двукратно: януари-февруари и октомври-декември, единична доза от 2мл подкожно зад лакътната става.

Март

Ваксинация против Антракс – задължително държавно мероприятие. Третира се еднократно подкожно в подопашната гънка.

Април

Ваксинация на подрастващи агнета, които не са били ваксинирани против анаеробна дизентерия с ваксина Ентеротоксемия-C,D или Poliovin. Обезпаразитяване за Фасциолоза, Дикроцелиоза, Диктиокаулоза Трихостронгилидози, Парамфистоми (Албендазолов препарат: Aldifal, Albendasol или Ивермектинов препарат: Pandex, Ivomec, Ivotan в комбинация с Битионол /Dravevil/).

Май

Изследване за бруцелоза и заразен епидидимид. Вземат се кръвни проби на всички кочове 30 дни преди осеменителната кампания. В овцеферми където не е имало разместване на животните се изследват 30% от ремонтните овце. Всички новозакупени животни се изследват не по-късно от 20 дни преди транспортирането и през 30 дневния карантинен период след това.

Юни

Профилактично къпане против акароза след стрижбата или третиране с ивермектинов препарат (Pandex, Ivomec, Ivotan).

Юли

Третиране против пироплазмидози и пироплазмози.

Август

Ваксинация против салмонелозни аборти. Само в стопанства, където е констатирана болеста. Третира се двукратно: 15 дни преди осеменяване и повторно на двумесечна бременност.

Септември

Профилактично къпане против акароза.

Октомври

Ваксинация против ентеротоксемия, анаеробна дизентерия, некротичен хепатит, гангренозен мастит, копитен гнилец с поливалентна ваксина. Ваксинират се еднократно овцете и двукратно неваксинираните шилета.

Ноември

Не се ваксинира.

Декември

Не се ваксинира.

Забележка: а) Всяка предложена схема се съобразява със специфичната технология на отглеждане.; б) При необходимост след раждане агнетата се третират със селенов препарат и витамини против мускулна дистрофия; в) При констатация на акароза през есенно-зимния сезон животните могат да се третират с ивермектинов препарат.

N.B. Да се има предвид фазата на бременността и показанията на препарата.

N.B. Да се спазват карентните срокове за мляко и месо в зависимост от приложеният препарат.

30

без профилактика на най-често срещаните заболявания. Лечението на вече възникналите болести и последствията от тях е много скъпо и в повечето случаи неефективно. Инвестираните във ваксинации и обезпаразитяване средства са многократно по-малко от финансовите щети вследствие неприлагането им. Загубите се изразяват основно във висока смъртност при новородените агнета, а също понижена заплодяемост и плодовитост, слаб прираст и ниска млечна продуктивност при възрастните овце. Значително се намаля количеството и качеството на получената вълна. На сегашния етап овцевъдите в България имат възможността да ползват високо квалифицирано ветеринарно обслужване и достъп до найефективните имунопрофилактични и противопаразитни средства. На тази база предлагаме план за имуно-профилактика и обезпаразитяване, съобра-

зен с условията в нашата страна и съответните Ветеринарно-медицински нормативни документи. Календарно разпределение на мероприятията е показано на таблица 2. Примерна схема за 2007 година, ако профилактиката започне от месец април, е показана на таблица 3. НЕОБХОДИМИ КОНСУМАТИВИ ЗА ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ НА 400 ОВЦЕ 1. Външни цилиндри за вагини, 4 броя 2. Вътрешни гуми за изкуствена вагина, 10 броя 3. Спермо събирателни чашки, 30 броя 4. Резил-пипети от 2см3, 5см3 и 10см3, 7 броя 5. Бехерови чаши х 250см3 и 500см3, 5 броя 6. Сперморазредител – български, 10 броя 8. Вагиноразширители, 5 броя 9. Риванолов разтвор 1:1000, 2 литра

Таблица 3: Месец

Дейност

Април

Ваксинация на неваксинираните подрастващи агнета за ентеротоксемия и анеробна дизентерия. Ваксина - Ентеротоксемия анаеробна дизентерия C,D. Обезпаразитяване против Фасциолоза, Дикроцелиоза, Диктиокаулоза и Парамфистомоза.

1 ден - Cevamec 1% – 2мл/50кг, подкожно; 7 ден - Битионол (таблетки) – 1 бр./50кг; 14 ден – Cevamec 1% – 2мл/50кг, подкожно.

Май

Изследване за бруцелоза и заразен епидидимид на 30% от ремонтните овце и всички кочове.

Септември

Профилактично къпане против акароза с 0,05% разтвор на Neocidol или друг акарициден препарат.

Октомври

Ваксинация против ентеротоксемия, анаеробна дизентерия, некротичен хепатит, гангренозен мастит, копитен гнилец (ваксина: Poliovin – 2мл, подкожно).

Забележка: Предложената схема трябва да се съобрази с технологията на отглеждане на овцете.

10. Еднократни спринцовки от 50см3, 10 броя 11. Тензух и големи марли, лигнин и памук 12. Престилки за кочовете (по две на коч) 13. Водна баня до 500 С 14. Съд за изваряване на инструменти 15. Сух стерилизатор 17. Вазелин, 5 туби 18. Дестилирана вода х 5 литра дневно или дестилатор 19. Електрическо фенерче или подвижна лампа 20. Стъклени пипети за осеменяване на овце с гутатор, 20 броя

21. Станок за фиксиране на овца при получаване 22. Станок за осеменяване 23. Разклонители за ел. уреди, 2 броя 24. Микроскоп с предметни и покривни стъкла 25. Алуминиево фолио за затваряне на чашки (домакинско) 2 ролки 26. Гореща вода за миене 27. Неутрален детергент за миене 28. Медицински спирт 700, 4 литра 29. Маркерол – 4 цвята, 6 броя 30. Воден термометър

31

ХРАНЕНЕ

Хранене на овцете със зелени фуражи

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

Ч

32

рез зелените фуражи овцете получават всички необходими хранителни вещества, и то в най-подходяща форма и съотношение. При хранене на овцете само със зелени фуражи те могат да бъдат в много добро телесно състояние, да имат висока плодовитост, млечност и вълнодайност. Тези фуражи имат и най-ниска себестойност и затова трябва да се използват максимално при хранене на овцете. Най-голямо значение за овцете имат тревите от естествените ливади със следния ботанически състав: 70-80% житни, 1015% бобови и 10-15% други треви. Нашите пасища имат около 55% житни, 10% бобови и 35% други треви. Протеинът в младите треви е богат с амиди и има висока биологична стойност. В 1кг трева се съдържат 2,2г лизин, 0,6г метионин, 0,22г цистин и 0,7г триптофан, 30-60мг каротин, достатъ-

чно количество витамини С и Е. Зелените фуражи са богати с всички минерални вещества, а съотношението между калция и фосфора е много благоприятно. Когато тревата (в млада възраст) съдържа много вода, тя е бедна на сурови влакнини и въглехидрати, затова рано напролет на овцете трябва да се дават фуражи, богати с тях. За нашата страна голямо значение имат тревите от естествените полупланински пасища, които може да се използват 5-6 месеца в годината. В равнинните райони, поради рязкото намаляване на пасищата, за високопродуктивните овце се налага подхранване с окосени зелени фуражи и дори в някои случаи целогодишно отглеждане на ясла. Използват се окосена люцерна, зелена царевица, ръж и др. Люцерната е един от найценните зелени фуражи за ов-

цете. Има високо протеиново съдържание, богата е с калций, калий и магнезий, а е бедна на фосфор. Има подчертано алкално действие и затова не може да се използва самостоятелно. Големите количества предизвикват подуване на овцете и затова трябва да се дава заедно с житни треви, със слама, сено или завяхнала. На възрастни овце може да се дават 4-7кг дневно. Детелината се използва за храна на овцете в някои планински райони. По състав и хранителност се приближава до люцерната. Дава се по 3-4кг дневно. Еспарзетата е особено подходяща за полупланинските и планинските райони. Тя е богата на протеин, минерални вещества и витамини и не причинява подуване. На овцете се дава 4-6кг дневно. Посочените зелени фуражи у нас се използват предимно във вид на сено. Ръжта е по-бедна на протеин, но по-богата от люцерната с безазотни екстрактни вещества. Ръжта се използва във вид на паша рано напролет. Вместо ръж може да се използва и пшеница, която е по-богата с хранителни вещества. Царевицата като зелен фураж се дава в ограничени количества на овцете. Царевицата е бедна на сурови влакнини и богата с витамини А, В и Е. Може и да се изпасва, когато е млада, но се похабява голям процент. Като зелен фураж за хранене на овцете, може да се използват и кръмно зеле, отпадъци от обикновено зеле, цвеклови листа и други отпадъци от зеленчукопроизводството. www.AGROnet.bg

ЕКСПЕРТИ

РОЛЯТА НА ДРЕБНИТЕ И ЕДРИТЕ СТОПАНСТВА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО Проф. д-р Трифон Дарджонов

BG

Закономерните последици от свръх уедряването и ЕС След 1991г се оказахме неподготвени за новото земеделие. Хората, които искаха да реформират колективното земеделие, си представяха, че само трябва да възстановят собствеността на земята, и да лишат държавата от ръководните функции на

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2013

Състоянието на нашето земеделие през последните 20 години, както видяхме в статията от брой 2 на списанието буди голяма тревога, защото интензивните отрасли: животновъдство, зеленчуци и плодове вървят надолу и достигат критични нива. Интензивните отрасли, както знаем създават висока добавена стойност, създават по-висока заетост за селското население, а лишени от тези отрасли ние оставаме бедни, без достатъчна заетост в селата и те запустяват. Проблемът от продоволствен и икономически прераства в демографски. И тук възникват въпросите къде се коренят причините за тази трагедия в земеделието. Защо мненията за едро или дребно земеделие остават полярни.

производството и нещата стихийно ще си дойдат на мястото. Но историята на страните преди нас показва, че семейното, фермерско земеделие не може да възникне стихийно. За него трябва да се полагат целенасочени усилия и от организираните селяни и от държавата. Огромната част от населението нямаше представа как функционира частното земеделие. Имаше опасност от сриване и в зърненото производство. Слава Богу, това не се случи. Само пет шест години след реформите земята беше отново уедрена и зърненото производство тръгна нагоре, но интензивните отрасли се сринаха. Дали това явление е случаен ефект или пък е закономерна последици от прибързаното свръхуедряване?.. При структурата на едрото земеползване у нас, описана подробно в миналия брой, към 2010г разпределението на животните, изразени като животински единици (ЖЕ) според окончателните данни на Агростатистика от февруари 2013г, е почти същото както в 2007г. Така, ЖЕ на 1000дка общо за страната са 31.8 броя, при дребните стопанства са 125.8 броя, а при едрите над 1000дка са 5.6 броя. Или при дребните имаме 22.5 пъти повече животни на 1000дка отколкото при едрите. Данните сочат, че процесът на затъване при животновъдството продължава. Като направим сравнение с ЕС за ЖЕ на 1000дка от таблица 1 виждаме огромната разлика между тях и нас. Първо, у нас общо за страната животните са три пъти по-малко отколкото в ЕС-15. Второ, при нашите едри стопанства ЖЕ на 1000дка са 10 пъти па-малко отколкото в едрите в ЕС-15. Трето, при нашите дребни ЖЕ на 1000дка са в границите средно за ЕС-15. Сравнението е направено с ЕС-15, защото това е старата Европа със семейно фермерско земеделие повече от 140 години. Това земеделие гарантира със своите 90 ЖЕ на 1000дка по 90-100кг месо и 280-320кг мляко на човек от населението. Отделни страни като Холандия и Дания произвеждат многократно повече месо и мляко. Както се вижда от таблицата както от средните вели-

33

Таблица 1: Животински единици (ЖЕ) на 1000дка към 2007г в ЕС ЕС и някои страни

Общо за страната

фермите до 1000дка (дребни)

фермите над Дребни като 1000дка, (едри) % от общото

Едри като % от общото

ЕС-27

82.1

114.4

48.9

139.3

59.6

ЕС-15

90.5

122.7

56.2

135.6

62.1

ЕС-12

57.1

87.9

29.0

153.9

50.8

Дания

172

152.4

184.8

88.6

107.4

Холандия.

335.1

378.8

100.9

113.0

30.1

Германия

106

151

66.2

142.5

62.5

Франция

82

113.5

56.6

138.4

69.0

Великобр.

93

157.9

65.8

169.8

70.8

Испания

60

104.1

25.2

173.5

42.0

Италия

79.4

86.4

59

108.8

74.3

България*

31.8

125.8

5.6

395.6

17.6

Словения

117

122

55.6

104.3

47.5

*) Данните за България са към 2010г.

чини за групите страни, така и при отделните страни, закономерно с нарастването на размерите на стопанствата плътността на ЖЕ намалява, с повече от 50%. Единственото изключение от 27-те членки на ЕС за плътността на животните прави Дания. Дори броя на ЖЕ на 1000дка при едрите е малко повече – 184.8 броя срещу 152.4 броя при дребните. Това изключение обаче не опровергава правилото. То се дължи на историческите предпоставки на датското животновъдство. То възниква след зърнената криза от 70-те година на XIX век. Дания, като голям производител на зърно в Западна Европа тогава, тежко понася конкуренцията на евтиното американско зърно. Спасението е намерено в развитието на животновъдството. Произведените в Дания масло и бекон намират добър пазар в Англия. Дания се подготвя изключително добре за това ново производство. Тя вече разполага с Ветеринарен и земеделски университет в Копенхаген, а неговите възпитаници изграждат широка мрежа от фермерски училища. Всеки фермер в Дания, още от онези години,

преди да поеме фермата трябва да е завършил успешно това училище. Така науката си казва думата в датското животновъдство. Този висок професионализъм осигурява ефективно развитие на животновъдството и в едрите стопанства на Дания до сега. При новите страни-членки на ЕС, средната стойност на развитие при животновъдството – 57.1 ЖЕ на 1000дка показва, че в тези страни социалистическото развитие през 45-те години е оказало много негативно влияние и 23 години след промяната, те все още сериозно изостават от нормалните показатели – 90 ЖЕ на 1000дка при старата Европа. Причината трябва да търсим в продължителната колективизация на земята и загубата на семейните фермерски умения и традиции. В потвърждение, в таблица 1 е посочен примера със Словения, страната от източните страни, която единствена не е провеждала колективизация на земята и стопанствата са продължили да съществуват като семейни, частни. Виждаме, че сега при тях развитието на животновъдството,

Таблица 2. Разпределение на ЖЕ по групи стопанства в Германия към 2010г

34

Групи в хка

Брой ферми ИЗП хил. хка

Процент

Средно хка

ЖЕ хил. бр., общо ЖЕ бр. на 100хка

До 100.

265600

7565.4

45.1

28.5

10767631

142.3

101-200

23000

3071.7

18.3

133.6

3074855

100.1

201-500

7200

2116.2

12.6

293.9

1082763

51.2

Над 500

3600

4009.0

23.9

1113.6

1705184

42.5

Общо всички

299400

16762.3

100

56.0

16630434

99.2

Общо над 100.

33800

9196.9

54.9

272.1

5862802

63.7

Таблица 3. ЖЕ в Германия през 2010 г по видове животни в % Групи стопанства в хка

ЖЕ, всички животни

ЖЕ само говеда

ЖЕ само свине

ЖЕ само птици

До 100

100.0

100.0

100.0

100.0

101-200

70.3

76.9

73.4

39.6

201-500

35.9

38.7

36.0

24.5

Над 500

29.9

38.2

17.8

10.0

като обем не отстъпва на това в ЕС-15. Общо за страна имат 117 ЖЕ, при дребните са 122 броя, а при едрите са 56 броя или точно съвпадат с цифрите в ЕС-15. Липсата на пълна колективизация в Полша (при наличие на държавен сектор само върху 20% от земята) също се е оказало благотворно. Тя има средно 77.5 ЖЕ, а при едрите ЖЕ са 54.6 на 1000дка. Както виждаме от таблица 1, цифрите за България се открояват надолу и от средните на ЕС-12. Много по-ниско е общото средно на ЖЕ, което възлиза на 31.8 срещу 57.1 при ЕС-12, а при едрите ЖЕ при нас са близо 5 пъти по-ниски отколкото в ЕС-12. Това показва, че при нас са действали и други, специфично български причини за това слабо развитие на животновъдството. Тук не бива да се крием зад общата причина за присъствието на социализма. Обстановката е утежнена от преждевременното възникване на много свръх едри стопанства при липса на професионален опит за гледане на животни. (Това се случи поради наследството от нашия прекалено „революционен” социализъм в селското стопанство, свързан с безкрайните реорганизации и свръх едри АПК, достигащи над 1 милион дка, например в Силистра.) Бедата не е само, че свръх едрите не предприемат нищо за развитие на животновъдство или други интензивни отрасли. При тези огромни размери на зърнено производство те нямат и възможност да отделят внимание на отрасли, които искат много специална подготовка и средства. А и цените на зърнените през последните няколко години непрекъснато вървяха нагоре и зърнопроизводителите реализираха прилични доходи. Защо им е

нужно да си създават нови главоболия. Отгоре на всичко субсидиите се дават на площ и те получиха прилични суми, достигащи до 18% от стойността на получаваната продукция, т.е. наймалко удвояване на печалбата. И тук се получават големите парадокси. Страната е усвоила средства от ЕС за милиарди лева, но те са отишли чрез площите основно (80%) към зърнените култури, а за животновъдството и другите интензивни отрасли са останали само 20%. Това ще рече че интензивните отрасли при наличието на такива едри структури остават много слабо субсидирани. Следователно тук се намесва един нов негативен фактор от свръх уедряването – лишаване от субсидии на интензивните отрасли, които като правило се намират при дребните стопанства. Нека не правим генералните изводи, преди да видим още малко факти за ролята на дребните и едрите стопанства в Германия, една от страните на ЕС със старо семейно земеделие. Тя е удобна за анализа който правим, защото предлага добре подредени данни. От една страна нашата агростатистика, както вече посочихме, съзнателно или не маскира информацията и всички данни за животните слага в кюпа над 1000дка и то при положение, че при нас тук са 78% от площите. От друга, при германската статистика, въпреки, че едрите заемат 54.9%, ги разделят на три подгрупи 1000-2000, 2000-5000 и над 5000дка. Това ни дава възможност да проследим динамиката и над 1000дка, каквото не можем да направим от публикуваните през февруари т.г. у нас данни, въпреки и наречени „подробни данни от преброяването през 2010г”. Данните категорично гово-

Таблица 4. Средногодишен ръст в проценти за Китай през двата периода

1949

1978

1949/78

2011

1979-2011

в натура

в натура

в %

в натура

в %

Разлика в пъти

Население, в мил.

490

964

3.3

1347

1.24

-2.60

Зърно на човек в кг

231

273

0.6

385.3

1.29

2.14

Месо на човек в кг

7.3

11.5

2.0

59.1

12.93

6.47

Риба на човек в кг

6.5

5.9

-0.3

41.6

18.90

19.20

Яйца на човек в бр.

52

43

-0.6

348.0

22.17

22.80

Мляко на човек в кг

3.9

2.9

-0.9

26.7

25.67

26.60

35

рят, че колкото повече нарастват стопанствата по площ, толкова плътността на животните (ЖЕ на 1000дка) намаляват. Ако направим сравнение с данните за Германия от 2007г, в таблица 1 виждаме, че се наблюдава намаление в броя на животните. ЖЕ общо от 106 намаляват на 99, при дребните – от 151 на 142, при едрите – от 66 на 64. Фактически това понижение на ЖЕ не е реално, тъй като остават невключени 1.1 мил. ЖЕ, за които няма данни към кои групи стопанства принадлежат. Като разделим този милион ЖЕ на 16.7 мил. хектара се получават кръгло 7 ЖЕ на 1000дка. Или общия брой на ЖЕ на 1000дка остава 106 броя. Динамиката при ЖЕ на 1000дка с нарастване на площите в стопанствата е много отчетлива. Ако в групата до 1000дка имаме 142.3 броя, то при групата 1001-2000дка те падат на 51.2 броя (близо една трета). В групата 2001-5000дка ЖЕ са 42.5 броя. Понижението тук е много по-малко, и само може да гадаем защо. Вероятно, макар и вече по-големи, те запазват традициите. А вероятно и защото те нямат като нашите свръх едри площи над 50 000дка и в групата над 5000дка, 3600те стопанства имат средни размери 11 136дка. Установената тенденция за намаляване на плътността на животните с нарастване на размерите на площта в стопанствата, се потвърждава много добре и в анализа направен по видове животни в таблица 3. Налице е обаче известна разлика между тревопасни и непреживни (хранещи се само с зърно). Докато плътността на ЖЕ от говедата дори в групата над 5000дка продължава да се запазва над 38% спрямо ЖЕ в стопанствата до 1000дка, то при свинете плътността на ЖЕ спада на половина след 5000дка, от 36.0% на 17.8% и при птиците – от 24.5% на 10.0%. Следователно гледането на говедата, при храненето на които се използват обемисти фуражи (паша, отпадъчни груби фуражи и отпадъци)

влияе те да запазват известен периметър дори и при по-едрите стопанства. Този факт заслужава голямо внимание. В едрите стопанства следва да се настанят преживните, говеда и овце, за да се гарантира естественият кръговрат на веществата и тогава да се настанят видове свине и птици, използващи зърното за храна. Опитът на дребните стопанства в света и у нас при производството на месо и мляко През 2005г Китай произведе два пъти повече месо на човек от България и докато през 2006г и 2007г там ръста в производството продължава, у нас и през следващите години производството на месо спада. Бяха изказани и мисли, че за да разширим животновъдството си, ще трябва да настъпи разкрупняване на земята. Това се стори еретично за мнозина. В подкрепа на тезата си, тук ще приведем данни, как Китай за 27 години, от страна с хронически глад, се превърна в страна със съвременно производство на животински белтък, с помощта на 252 милиона домакински стопанства, миниатюрни за нашите мащаби. Сега бих искал отново, накратко, да повторя и да допълня постиженията на Китай при производството на животинска продукция, което стана след 1978г, когато бяха ликвидирани едрите комуни в китайското земеделие. Данните от таблица 4 категорично говорят в полза на възможностите на дребното стопанство да решава продоволствения проблем, тогава когато има правилна политика за неговото поддържане и земята има стопанин. Годишният растеж на месото за човек през втория период е по-висок 6.5 пъти, на рибата – близо 20 пъти, на яйцата – близо 23 пъти и за млякото – 26.6 пъти. Поддържането на това дребно стопанство беше направено в Китай чрез 53 000 станции за съвети, в които работят 407 000 специалисти, които съветват селяните безплатно. Храненето беше мо-

Таблица 5

Структура на производството по категории стопанства в %

36

1980

1990

Обществени

Лични

Обществени

Лични

Пшеница

97.8

2.0

96.1

3.4

Царевица, зърно

66.3

33.2

32.9

65.2

Домати

77.3

22.2

55.9

42.4

Картофи

45.6

53.3

34.8

63.2

Пипeр, зелен и червен

69.0

30.4

47.4

51.8

Череши

30.5

67.5

33.0

65.7

Грозде в.т.ч. дисертно

48.1

51.7

36.4

63.1

Месо, в кланично тегло

57.6

39.0

46.3

50.4

Мляко

73.8

26.0

71.5

28.3

Яйца

45

54.7

52.4

46.8

дернизирано, чрез годишен внос на 20 милиона тона соев шрот, който заедно със собственото производство шрот осигури храненето с балансирани смески на прасета и птици и резултатите са налице – през 2012г Китай произвежда по 60кг месо на човек. Индия, втория гигант на планетата, с дребните си стопанства и помощните кооперации увеличи добивът на мляко през последните 35 години 6.5 пъти, до 132 милиона тона. Това прави по 118кг на човек, от което 55% е биволско. Кратко и ясно. И на фона на добрите резултати в Китай и Индия нека да погледнем и към Русия. Към 2011г в Русия се обработват 167.6 милиона хектара, от които 134.0 милиона (80%) се стопанисват от едри държавни АПК, 21.6 милиона (12.9%) – от фермерски стопанства и 9.5 милиона (5.7%) се ползват като лични, помощни стопанства. От зърното, 78.5% идва от едрите АПК, а 21.5% от частните. От месото 63.3% идва от АПК и 33.7% от частните дребни стопанства, а от млякото 45.5% идва от АПК, а 54.5% от дребните частни, които заемат общо 20% от обработваемата площ. При тази структура на производство Русия към 2011г е произвела 7.52 милиона тона месо или по 52.6кг на човек от населението (143 милиона), докато както видяхме, Китай за 1.347 милиарда население е произвел по 59.1кг и то като обработват по 1дка на човек, а Русия обработва по 11.7дка на човек, но при много по-едри структури в земеделието. При това положение на животновъдното производство Русия внася през 2011г 2.47 мил. тона месо или 34.0% от производството за да стигне консумация 67.6кг. Подобно е положението и с млякото, където тя внася годишно 3.6 милиона тона (11.0%) за да стигне консумация от 251кг на човек. В интерес на истината, обаче трябва да съобщим, че преди 7 години, към 2005г Русия произвеждаше само по 35.2кг месо на човек и внасяше много повече месо, до 52% от произведеното. Този ръст в добива беше осигурен основно от едрите АПК за сметка на ръст при свинското с 0.9 милиона тона и птичето с 1.8 милиона тона. Говеждото месо продължава да намалява и това е един сериозен сигнал, че в едрия сектор нещо все още не е наред. Руската държава е разбрала нуждата от стимулиране на животновъдството и след 2005г го е направила успешно в подвластния и държавен сектор от едри стопанства, чрез разширяването на индустриалното производство от свине и главно на бройлери. Но въпросът е кога ще достигне Китай по производство на месо за човек от населението и кога ще развие преживното си животновъдство (в т.ч. млякото), за което има големи природни дадености, а тук е именно силата на семейното стопанство. Затова ЕС-27, който разполага с 3.3дка на човек, осигурява за своето над

500 милионно население по 90 кг месо и по 303 кг мляко, като изнася годишно 2.2 милиона тона месо и 12.0 мил. тона мляко. Това са плодовете на семейното фермерско земеделие, където както видяхме няма свръх едри структури, по-големи от 20 000дка. А след приемане на ограничението за субсидиране с горен праг 300 000 евро, едрите едва ли ще превишават 10 000дка. Нека се върнем отново към България. Тук също има нещо много поучително. Когато към края на 60-те беше разрешено т.нар. „лично стопанство” всеки „кооператор” получи право да организира собствено производство в известни рамки. Близо 500 000 лични стопанства от 1 до 5дка се включиха в тази дейност. И резултатите на закъсняха. Ето какво четем в статистическия справочник от 1991г на стр. 180: „Както се вижда от таблица 5 продуктите от интензивните отрасли са по-добре развити в дребното лично стопанство. Без наличието на личното стопанство те щяха да останат недоразвити в общественото стопанство.” Тези данни потвърждават думите на проф. Янаки Моллов, изказани в статия от 1941г, в годишник на Софийски университет, че уедряване (и следователно коопериране) по-добре понасят екстензивните култури, докато интензивните се развиват по-добре в дребните стопанства. Какво показват процентите от таблица 5, преведени на човешки език? Те показват, че „големите” успехи постигнати по време на социализма с производството на месо и мляко, а именно 89кг месо в кланично тегло, нямаше да ги има без дребните лични стопанства. Без тях месото щеше на бъде само 44.2кг, а млякото 197.2кг на човек. Или 44.8кг месо и 77.8кг мляко на човек тогава са били произвеждани в личното стопанство. Много или малко е това, нека всеки да реши. Но аз ще добавя, че без производството на месо, мляко, зеленчуци и плодове в личното стопанство социализмът само с едрите колективни стопанства щеше да падне далеч преди 1989г. Как лесно забравихме всички тези факти от близкото минало и се втурнахме да правим съвременно земеделие срещу правилата и поуките от целия световен опит, но както виждаме и срещу нашия собствен опит. Започнахме да възстановяваме частното земеделие, като забравихме за дребните стопанства. Ние не само ги забравихме. Ние работехме срещу тях, като само едрите бяха привилегированите. Всички недостатъци в нашето земеделие преписвахме на дребните стопанства.Това показва, колко малко сме знаели за закономерностите на семейното фермерско земеделие. Този дефицит на знания и досега не е преодолян. Нуждаем се от още много подобни анализи и припомняния, за да се събудим. Но за да се събудим трябва да се освободим от идеологическите заблуди, които са основната причина за полярните мнения за едрото и дребното и целия хаос в земеделието.

37

ЕКСПЕРТИ

БИОЛОГИЧНА АКВАКУЛТУРА

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

Доц. д-р Людмила Николова Институт по Рибарство и Аквакултури Пловдив

38

Аквакултурата и мястото є в общото селскостопанско производство Аквакултурата е подотрасъл на селското стопанство. Задачата е производството на хидробионти (риби, мекотели, земноводни, растения) за нуждите на човечеството. Като част от глобалното селско стопанство и в частност животновъдството, аквакултурата има сходни с тях тенденции, проблеми и задачи за решаване. В Европейския съюз на развитието на аквакултурата се отделя особено внимание, като първата европейска стратегия за устойчиво развитие на сектора е била представена през 2002г. През периода 1990–2007г аквапроизводството в ЕС е нараснало с около 54%, но този растеж е само за сметка на морската аквакултура. Основа на аквакултурата в България е сладководното рибовъдство. Понастоящем у нас има регистрирани 302 сладководни ферми. Основните отглеждани видове са дъговата пъстърва и шаранът, които формират съответно около 34 и 33% от общото производство. От началото на века у нас се засилва интересът и към марикултурата. Вече са регистрирани 15 морски ферми. В тях се отглеждат миди, като производството им заема около 9% от общата продукция на хидробионтите. Развитието на аквакултурата е тясно свързано с нивото на потреблението на аквапродукти. У нас потреблението на риба е на ниско ниво. Една от причините е липсата на традиции. За увеличаване на потреблението е важно да се възприеме, че аквапродуктите са полезна и здравословна храна. През последните десетилетия се наблюдават сериозни проблеми по отношение на устойчивостта на аквакултурата, свързани главно с високите темпове на нейната интензификация. Развитието на подотрасъла изцяло ще зависи от внедряването на устойчиви производствени системи, базирани на съвременни достижения. На тези задачи съот-

ветстват методите на биологичната аквакултура.

Дъгова пъстърва

Шаран

Същност и развитие на биологичната аквакултура В сравнение с другите отрасли на селското стопанство, в аквакултурата биологичното производство навлиза най-късно. То започва с отглеждането на биологичен шаран в Австрия и Германия през 1994г. Понастоящем основният дял от биологичната аквапродукция заема сьомгата. Биологичната аквакултура има все още малък дял в световното биологично селско стопанство, като площите със сертифицирана биологична аквакултура са около 0,4 млн. ха (Willer, 2009). През 2000г сертифицираните органични аквапродукти са съставлявали около 0,01% от световното аквапроизводство и около 0,25% от европейското. Според прогнозите към 2030г техният дял ще нарасне до 0,6%. От 2009г е в сила Регламент (ЕО) 710/2009 относно биологичното аквапроизводство. В стандартите на повечето водещи европейски асоциации, сертифициращи биологична аквакултура, изискванията са много по-прецизни и строги в сравнение с тези на Регламента. Предимства и необходимост за развитието на биологичната аквакултура в България В България са налице съществени предпоставки за развитието на биологичната аквакултура. Те се обуславят от: • засилен интерес към биологичното производство; • възможност за повишаване на устойчивостта чрез въвеждане на биологичното производство; • добри пазарни перспективи за биологични аквапродукти; • наличие на подходящи региони за биологична аквакултура; • декларирана ангажираност на държавата към

развитието на биологична аквакултура и аквакултурата като цяло – развитието на сектора е определено като една от приоритетните задачи за националното стопанство и т.н. В „Националната програма за рибарството и аквакултурите” (НПРА) и „Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРА) е отделено специално внимание на създаването на предпоставки за развитието на биологична аквакултура. През 2010г е приета Наредба 14 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Акваекологични мерки“ от ОПРА, в която е регламентирано и подпомагане на стартирането на производството на биологични продукти от аквакултура. Независимо от предприетите стъпки, биологичната аквакултура у нас не е развита. Организация на биологичното аквапроизводство Начални стъпки за започване на бизнеса в биологичната аквакултура: 1. Изясняване на философията на биологичното производство и на основните изисквания на биологичната аквакултура.

2. Проучване на законодателната база (регламенти, директиви, наредби, стандарти), свързана с биологичната аквакултура.

3. Проучване на пазарите за биологична аквапродукция, открояване на свободните и перспективни пазарни ниши. При намерения за реализация на продукцията извън страната е необходимо запознаване с правилата за биологични аквапродукти за съответните пазари, тъй като в отделните държави има специфични правила. В ЕС понастоящем е въведен единен регулационен механизъм.

4. Изясняване на източниците за финансиране, включително на схемите за държавно подпомагане.

5. Избор на място за ферма. Анализ на конкретните условия, избор на подходящ хидробионт и технология за отглеждане. При вече съществуващи ферми се прави анализ на възможността за прехода към сертифицирано биологично производство. Важно е всички изисквания да бъдат изяснени преди започване на разработването на проекта за фермата, за да не се налага след това да се правят скъпоструващи изменения и реконструкции. Избор на хидробионти за биологична аквакултура При избора на хидробионти за биологично производство е необходимо: • да се предпочитат местни видове; • да се предпочитат видовете от най-ниските нива в хранителната верига; • да се прави анализ на възможностите за реа-

лизиране на продукцията с постигане на максимална ефективност. По последни данни в биологичната аквакултура се използват 30 вида хидробионти, от които 15 вида риби (шаран, пъстърва, сьомга, ципура, лаврак, тилапия, пангасиус и др.); 6 вида ракообразни (морски и сладководни скариди); 3 вида миди; 1 вид костенурки; 4 вида микро-водорасли; 1 вид морски краставички (Prein and Bergleiter, 2010). За биологично производство трябва да се предпочитат местните видове, тъй като те се отличават с добра приспособеност към условията на отглеждане и добре усвояват местните хранителни ресурси. Насърчаването на отглеждането на местните видове подпомага опазването на местното биоразнообразие, което е част от световната палитра. При избора на обекти за отглеждане в биологична акваферма е желателно отглежданите видове да се съчетаят добре в рамките на една производствена единица. Идеално съчетание може да се получи при отглеждането на рибите в поликултура. От десетки години поликултурата ефективно се прилага у нас в топловодното рибовъдство. Неин основен елемент е шаранът. Същинска поликултура обаче е невъзможна без използване на растителноядни риби (бял и пъстър толстолоб, бял амур). Редица автори посочват шарана и растителноядните като съвършени за биологичната аквакултура видове. Тези риби се отглеждат само с естествена храна, не конкурират човека за хранителни ресурси. В стопанствата обаче растителноядните риби се размножават само с използване на хормони, поради което след приемането на Европейския регламент за биологична аквакултура те не могат да бъдат обект на биологично отглеждане. От основните видове риби за биологично отглеждане са подходящи главно шаранът, линът, щуката, сомът, речната и дъговата пъстърви и есетровите (чига, руска есетра, моруна). Според европейския регламент е възможно да се отглежда и змиорката. Има разработени правила за скариди. В България има условия за развитие на биологично производство и в морски води, където може да се използват мидите, калканът и др. Типове стопанства за биологична аквакултура Биологична аквакултура се практикува в морски и сладководни стопанства. Сладководните стопанства биват топловодни (шаранови) и студеноводни (пъстървови). Това разделение се базира на биологичните особености на видовете, които се отглеждат в тях. В морските стопанства се отглеждат хидробионти, понасящи добре солени води (типично морски, проходни, разноводни). Според системата на организиране на производството стопанствата биват: Пълносистемни – отглеждането на рибите включ-

39

ЕКСПЕРТИ

ва целия цикъл (от хайверено зърно до риба за консумация). В тях се изграждат басейните от всички категории – люпилни, разсадни, отрасни, угоителни, зимовни, маточни и др. Непълносистемни – биват репродукторни или угоителни. При биологичното производство непълносистемни стопанства могат да съществуват само при наличие на добре функционираща мрежа от специализирани биологични аквастопанства. Това условие е задължително, тъй като, за да бъде продукцията биологична, е необходимо спазването на определени изисквания по цялата производствена верига. На настоящия етап на развитие

на биологичната аквакултура у нас биологичните ферми трябва да бъдат пълносистемни. В зависимост от условията и приетата технология, в рибовъдството се прилагат различен брой обороти. Оборот е периодът за отглеждане на рибите от хайверено зърно до консумативно тегло. Като цяло, стремежът е продукцията да се получава в най-кратки срокове. При биологичната аквакултура, поради прилагане на екстензивни методи или такива с ниска степен на интензификация, производственият цикъл обикновено се удължава. Продължава в следващия брой

Маркетинг на продукти, произведени в биоаквакултура Доц. д-р Людмила Николова Институт по Рибарство и Аквакултури Пловдив

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

У

40

величаването на потреблението на биологични аквапродукти е необходимост за развитието на биологичната аквакултура – производство, в най-голяма степен отговарящо на днешните изисквания за устойчивост. Във връзка с това пропагандирането на биологичната аквакултура е важна задача. Необходимо е да се работи по повишаване на нивото на информираността на потребителите и привличането им към общността на привържениците на идеите за здравословен начин на живот, рационално използване на ресурсите, хуманно отношение към животните и т.н. Рекламата е изключително важна за биологичните аквапродукти, тъй като много често цената им е по-висока в сравнение с тази на конвенционалните. Премийната цена за шарана през последните години е в порядъка на 30-40%; на треската – 40%; на пангасиуса – 8-10%; на сьомгата – 33%; на лаврака и ци-

пурата – 40-45%; на тилапията – 30%; на пъстървата – 30-31%; на скаридите – 9-25%. На потребителите трябва да се обяснява защо биологично произведените хидробионти са по-скъпи. При въвеждане, биологичното аквапроизводство се оскъпява от по-ниските добиви, от допълнителните разходи по сертифицирането и т.н. Високите продажни цени стимулират производството, което на свой ред води до свръхпредлагане и намаляване на цените. Понастоящем добрите темпове на нарастване на биологичното аквакултурно производство води до засилване на конкуренцията между производителите. Намаляването на цените като цяло е необходимо за развитието на пазара. Hilge (2005) отбелязва, че основна причина за отказа на потребителите да купуват биологични храни е тяхната висока цена. Авторът посочва, че премийната цена при биологичната пъстърва достига

130-180%, докато проучване сред европейските потребители показва, че около 56% приемат премийната цена на биологичните храни да бъде над 15%; 33% смятат, че тя не трябва да е над 15%, а 11% смятат, че не трябва да има каквато и да е премийна цена. Цените на продукцията се различават в зависимост от мястото на продажбите. Много е важно биологичните продукти да бъдат лесно разпознаваеми. На пазара днес има множество продукти с изписани на тях „еко”-, „био”- и други подобни определения. Не е ясно обаче какво точно прави тези продукти биологични или екологични. Във връзка с това държавата трябва да осигури на биологичните аквафермери защита от нелоялна конкуренция. Истинските, сертифицираните биологични аквапродукти трябва да бъдат известни на потребителите и да бъдат много добре означени. При биологичните аквапродук-

ти може да се използват всички маркетингови канали, които се използват и при конвенционалната аквакултура. Изборът на подходящ начин за дистрибуция зависи от вида на рибата.

Censkowsky (2010) привежда данни за маркетингови канали на биологична риба, произведена в Германия. За шарана основни са директните продажби и собственото потребление, а за пъстървата основният канал за дистрибуция са продажбите на едро. Много подходяща за биологичната продукция е директната продажба от фермата. По този начин потребителите могат да видят откъде идва продукцията, която те ще закупят, при какви условия се произвежда. Този начин улеснява повторяемостта на покупките, тъй като потребителят знае точно от кого

е закупил продукцията и къде може отново да я намери. Директната продажба се прилага трудно при значителна отдалеченост на фермите от по-големи консуматорски центрове. Освен това, обикновено рибата се продава неизчистена, което затруднява потребителите. Този проблем би могло да бъде решен чрез въвеждане във фермите на пунктове за обработка на рибите и излизане на пазара със собствена марка. Развитието на традиции за малки регионални тържища, по подобие на Европа, също би улеснило връзката между фермера и клиентите. Директните продажби в най-голяма степен отговарят на изискването за намаляване на енергийните разходи за транспортиране, складиране и съхраняване на продукцията. Биологичната продукция може

да се реализира в малки фамилни ресторанти, които се намират в непосредствена близост до фермата. Това е особено подходящо за пъстървата и мидите. У нас често малките пъстървови ферми са интегрирани с туристически бизнес. Същото се отнася и за производството на миди. Биологичните хидробионти вече стават желани и в големите ресторанти главно в курортните зони. Ако за дистрибуция се използват големи търговски вериги, е важно обособяването на биологичните аквапродукти с цел потребителят лесно да се ориентира сред множеството продукти от конвенционалните производства. Проблемът за използването на този маркетингов канал са малките обеми на производство, които обикновено са характерни за биологичните акваферми.

41

ЕКСПЕРТИ

Отглеждане на патици: какви са особенностите? Сийка Велинова

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

Патиците се характеризират с различни качества, които ги поставят на първо място сред птиците. Те са всеядни, добре приемат растителни и животински храни. Освен това са много жизнеспособни - смъртността и отпадането са по-ниски, отколкото при отглеждането на пилета, гъски и пуйчета; скорозрели са, носливостта започва на възраст 6-7 месеца, а патетата на 49-50 дни достигат 2,8-3,0кг; оползотворяват много добре храната, не боледуват от много болести, разпространени сред другите видове птици; носливи са – от фуражна носачка може да се получат 240-250 яйца; може да се отглеждат във водоеми и на сухо (на дълбока несменяема постеля, на скаров под и в клетки). Линеенето на патетата, започва към 65-ия – 70-ия ден, затова клането трябва да стане преди настъпването на този процес. Отглеждането на патиците може да се проведе в три последователни технологични фази: I – до 28-ия ден, II фаза – до 126-ия ден (18-седмична възраст), и III фаза – период на снасяне.

42

Отглеждане на патета През първата фаза (до 14-ия ден) патетата се отглеждат в отопляеми, а от 15 до 28-дневна възраст в неотопляеми помещения, като им се предоставя бетониран или асфалтиран двор за разходка. Помещението, в което ще се отглеждат патета се разделя на боксове за 280-300 птици. На 1м от пода на всяка секция се настаняват по 16 патета до 14-дневна възраст и по 10 броя до 28-дневна възраст. Най-малко 24 часа преди настаняването на патетата отоплението се включва. В помещението температурата трябва да бъде 2627°С, а под изкуствената майка – 35°С, измерена на 10см от пода. От втория ден тя се понижава с 1°С, като до 14-ия ден се снижава до 20°С. До 28-ия ден температурата в помещението се поддържа 16-18°С Терморегулационната система на патиците се развива бързо и за разлика от другите птици след 8-10-дневна възраст те могат да понасят значителни температурни промени, което позволява да се пускат на разходка през по-топлите дни за подълго време. Отделената топлина, въглероден двуокис и вода при патиците са, значително по-високи, отколкото при кокошките. Ето защо помещенията, в които се отглеждат патици, трябва да се вентилират до-

бре, като през зимата се осигурява по 2м/час за 1кг жива маса, а през лятото – по 4м/час. При добра вентилация стадото е добро, жизнено, а при недостатъчна патетата губят апетит и отслабват. Необходимо е да се внимава да не се намокри постелята, особено около поилките. Ако поилките са коритообразни, покриват се с телена мрежа с разстояние между теловете 8см, за да не влизат патиците в тях. За поставяне на храната през първите три дни може да се използват капаци от картонени кутии, велпапе, а най-подходящи са произвежданите у нас пластмасови тавички. От 14-ия ден се използват тубусни хранилки или механизираните хранилки тип „Биг Дъчман”. Ако се използват тубусните хранилки, за една група до 14-дневна възраст (280-300 броя) се поставя една хранилка, до 28-ия ден – две хранилки, като едната от тях се оставя на двора, но така че да е запазена от дъжд. Първите 6 дни патетата се отглеждат при 20-часов светлинен ден, а след това при 16-часов. На 1 м подова площ се осигуряват по 3 вата мощност на електрическото осветление, а през нощта се поддържа слаба светлина (0,2 вата/м ), за да могат патетата да се хранят и да пият вода. За угояване патетата се отглеждат на дълбока несменяема постеля, като на 1м подова площ се настаняват по 8,5 броя, разпределени на групи по 400-540. Боксовете се преграждат с прегради с височина 40см. Тази категория може да се отглежда и на мрежести подове при гъстота до 20-ия ден по 18 бр./м, а след това – по 14-15 броя. Патетата бройлери може да се отглеждат и в клетъчни батерии. Клането трябва да стане към 60-ия ден, тъй като след това започва линеенето. При линеещите патета се появяват зачатъци на нови пера, които трудно се отделят при обработка на трупчето. Установяването на кланичната зрелост се извършва, като се отскубне перо от гърдите на патето – по него не трябва да има капчици кръв.

ЕКСПЕРТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА МЮЛАРИ Сийка Велинова

тета се отстраняват. С лозарска пръскачка и чиста вода с температура 25-30°С патетата се пръскат от височина 5060см, след което се изваждат от кутиите и се пускат в помещението. Когато патетата са силно дехидратирани (обезводнени), те са нервни и започват да се въртят в кръг. Тези екземпляри се хващат и се запойват; • през първите 3 часа след пристигането патетата не трябва да се хранят, а се запойват; • да не се допуска повишаване на влагата в помещението; • всекидневно измиване на поилките и смяна на овлажнената слама около поилките; • строго спазване на зооветеринарните изисквания; • всеки месец следене на тегловното развитие на патетата, чрез претегляне на 10% от стадото, а при големи партиди – около 100 броя. След навършване на 80–100-дневна възраст, когато живата маса достигне 3кг, мюларите се предават за принудително угояване (гушене).

BG

паша и сянка. За осветлението, до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е нужно 23 часа от денонощието в помещението да се поддържа с интензитет 5Вт/кв.м от пода, а след това – най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване. През първата седмица се използват вакуумни поилки – по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1см фронт за поене, а след 4-тата седмица – по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4см, като се предвижда най-малко 1см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10см фронт за хранене на мюлар. При отглеждане на мюлари трябва да се спазват следните правила: • при пристигане на патетата във фермата кутиите се отварят и се подреждат една до друга, като умрелите па-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 3/ 2013

Мюларите са хибриди, получени от кръстосването на турската (нямата, мускусната, черноглавата) патица с патици от други породи – най-често пекинската патица. Мюларите се характеризират със способността да бъдат гушени, при което се получава висококачествен черен дроб с маса 450-550г за около 13-14 дни при разход на 14-15кг царевица. Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама, дебел през зимата до 8-10см, а през лятото – около 5см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди – по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това – по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това температурата се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1кг жива маса се осигурява по 3-4м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата могат да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14ия ден при наличие на вода, комбиниран фураж, естествена

43

АКТУАЛНО

Няма да има забавяне на плащания по Програмата за развитие на селските райони Разпространената от „Движените България на гражданите” информация за проблеми с плащанията по Програмата за развитие на селските райони е спекулативна, не отговаря на истината и цели нагнетяване на напрежение в сектора в условията на политическа нестабилност. Риск от спиране на средствата за бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони не съществува и спекулативният прочит на предварителния доклад носи опасност от негативни последици за отношенията на страната ни с Европейските партньори. Констатациите от доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) не са обвързани с налагането на редукции или санкции от страна на Еврокомисията. По отношение на европейските средства отправените предварителни констатации не водят до намаление или спиране на плащанията. Отправените констатации са предварителни и в оперативен порядък ще бъдат обсъждани или ще отпаднат с цел достигане на общо становище между ЕСП и България. Одитната мисия на Европейската сметна палата се проведе в периода от 15 до 24 октомври 2012г. Основната є цел беше да се провери ефективността на системите за наблюдение и контрол, ефективността на административните проверки, проверките на място и проверките за кръстосано спазване. Одитът включи проверка на документи в разплащателна агенция по мерки 121,126, 214, 321 и 511 и посещение на място на четири бенефициента по мярка 214 и мярка 121. Тези резултати представляват предварителни констатации, поради тази причина ЕСП изразява становище резултатите да останат поверителни особено по отношение на външни лица, които не са служители на свързаните с одита административни ведомства и органи. Министерството на земеделието и храните е предприело действия с цел своевременно отговаряне на предварителните констатации. Необходимата информация ще бъде изпратена от компетентните служби като Държавен фонд „Земеделие” и сертифициращия орган на Разплащателна агенция в срок до 13 март 2013г.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

Фонд „Земеделие” одобри 27 проекта за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти

44

Субсидията за инвестиционните предложения по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е 12 704 130 лева. Повечето проекти са свързани с производството на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса. Те предвиждат покупката на оборудване за еко пелети и пелети от слама и дървесина. Ще бъдат финансирани и шест проекта за преработка на горски продукти. Бенефициентите ще инвестират в техника за дървени въглища. Одобрени бяха и три инвестиционни предложения за преработката на плодове и зеленчуци. Едно от предприятията ще се специализира в производството на нарязани картофи, лук, моркови и зеле. Друг кандидат ще използва средствата за оборудване за пържен овкусен фъстък, а трети планира работилница за чипс. Два от проектите включват реконструкцията на пречиствателно съоръжение съответно към цех за преработка на мляко и птицекланица. Субсидии по мярка 123 ще получат и две фирми за оборудване на фуражни цехове. Предприятие от Пловдивска област ще разшири производството си за бели и червени вина. С пари от ПРСР ще бъде модернизирано и месопреработвателно предприятие от общ. Асеновград.

Министър Станков присъства на честването на петата годишнина от създаването на Българския ветеринарен съюз Министър Станков присъства на честването на петата годишнина от създаването на Българския ветеринарен съюз Министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков бе почетен гост на честването на петата годишнина от създаването на Българския ветеринарен съюз, което се проведе в София. Министър Станков благодари за добре свършената работа на ветеринарите за здравеопазването на животните. „С общи усилия ще дадем своя принос за българското животновъдство и ще продължим да го развиваме, тъй като качественото отглеждане на животните е един от основните приоритети на Министерството на земеделието и храните”, каза още министър Станков. Министър Станков връчи почетен плакет на министерството на председателя на БВС д-р Йордан Бойчев.

БАБХ установи още 5 положителни проби за нерегламентирано наличие на конско месо вместо телешко. От изпратените 100 проби за месец март за наличие на конско месо положителни са общо 8 При изпратената четвърта партида от 25 проби за нерегламентирано наличие на конско месо вместо телешко, Българска агенция по безопасност на храните установи 5 положителни проби за нерегламентирано наличие на конско месо вместо телешко. Изпратени са за изследване и проби конско месо от регламентирани кланици за наличие на фенилбутазон, както и за други нестероидни противовъзпалителни средства, като резултатите от изследванията са ОТРИЦАТЕЛНИ. Така при изпратените за месец март 100 проби, беше констатирано наличие на конско месо, необявено на етикета, при общо 8 продукта - саздърма, колбаси и кайма. За всяка от констатираните партиди с отклонения е уведомен Европейският компетентен орган, чрез Системата за бързо предупреждаване за опасни храни и фуражи – RASFF.

45

ВЕТЕРИНАРИ

Какво трябва да знаем за храненето на малкото кученце д-р Моника Стефанова доц. Запрянка Шиндарска

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 3/ 2013

П

46

одготовката за отбиването трябва да започне, когато кученцето е на 3 седмици, но при необходимост и след отварянето на очите. Ако им се даде възможност, повечето малки започват да ядат от храната на майка си около четвъртата седмица. Чрез смесване на храната с вода може да се направи гъста каша, с която кученцата да започнат да привикват към твърдата храна. От отбиването на кученцето до превръщането му във възрастен индивид то преминава през един от най-важните периоди от живота си, а именно – растеж и развитие. Предпоставките за дълъг и здравословен живот се полагат в ранна възраст. Физическата форма на кученцето в началните фази на живота предопределя до голяма степен прогнозата за неговата продължителност. Тази форма зависи от хранителния прием и на второ място от движението. Идеалната физическа форма удължава живота и намалява риска от тежки заболявания. За това е много важно преди да вземем своят домашен любимец да се запознаем с нуждите и потребностите на малкото кученце. Целта при храненето на отбитите кученца трябва да бъде достигане на средното за породата тегло. Прехранването трябва да се избягва. Лекото недохранване е за предпочитане пред

прехранването. След отбиването кученцето се нуждае от повече енергия в сравнение с възрастните кучета от същата порода. Тези потребности с напредване на възрастта се променят. При 40% от масата на възрастното куче нуждата от енергия е 1,5 пъти повече, а при 80% от масата – 1,2 пъти повече енергия, в сравнение с нуждите за съответната жива маса при възрастните кучета. Излишната енергия по време на растежа води до затлъстяване на кученцата от много породи и предопределя наднорменото тегло през целия живот. Кученцата от дребните породи трябва да се хранят три пъти на ден до 6-месечна възраст, след което два пъти до навършване на една година. Храната, давана на отбитите кученца, трябва да е предназначена за тях. Правилно подбраната храна и дажба за растящите кученца осигурява оптимален баланс на веществата, позволява нормален растеж и развитие и има висока смилаемост. Ако обаче недохранването е сериозно, ръстът на възрастното животното не може да се достигне. Някои породи кучета са предразположени към напълняване и собствениците на кученца от такива породи (Лабрадор, Кокер спаниол, Шелти, Басет, Бигъл, Кавалер Кинг Чарлз, и други) трябва да са особено внимателни да не прехранват кученцето и да избягват свободното хранене. Този факт се потвърждава от едно изследване, при което кученца от породите бигъл и лабрадор са хранени свободно и контролирано. На възраст 1 година свободно хранените кученца и от двете породи са били с 22-25% по-тежки. По-голямото тегло е било изключително за сметка на подкожната тлъстина и не е установена разлика в дължината, височината или мускалната маса. Изводът е, че свободното хранене на кученцата от посочените породи дори с не толкова апетитна храна, води до тяхното затлъстяване. За това прекомерно бързия растеж и свързаното с него наднормено тегло влошават прогнозата за продължителността на живота и повишава риска от последващи заболявания. В частност, при кучетата от едри породи е важно да се постигне оптимален ритъм на растеж, осигуряващ изграждане на скелета и намаляващ риска от остеохондроза (дегенеративни изменения на хрущялите), тазобедрена дисплазия (анормално развитие на тазобедрена става) и

артроза (заболяване на ставите). Растящото кученце трябва да се храни само с висококачествени балансирани храни, предназначени за растеж. Добавянето на витамини, минерални вещества или протеини не е необходимо, а в много случаи даже вредно. Ако собственикът или ветеринарният лекар е наблюдавал вече клинични признаци на хранителен дисбаланс е добре да се премине към висок клас храна, вместо да се правят опити за коригиране на приеманата досега храна. Едно разпространено заблуждение е, че повечето заболявания на костите при кучетата са свързани с недостиг на калций или витамин D. Добавянето им обаче не се е отразило положително върху вече съществуващи костни заболявания или не е предотвратило появата им. Проведени са много изследвания върху нуждите на кучетата от калций и фосфор при различни условия, различни диети и различни породи. Не е установена никаква разлика между породите. За всички породи и за всички физиологични състояния, оптималното съотношение между Ca и P e в диапазона 1,1 до 2 към 1. Излишъкът от Ca в храната причинява хиперкалцемия, хиперфосфатемия и хиперкалцитонинизъм, които забавят костната резорбция, растежа на хрущяла и костното ремоделиране и т.н. Повечето популярни търговски марки от висок клас готови храни съдържат 1,5% Ca, a някои – над 3%. Прибавянето дори на 2-3 супени лъжици калциев карбонат на ден към повечето готови храни води до опасно увеличаване на калциевото съдържание. Често стопаните на кучета от едри и гигански породи, в стремежа си да „заздравят” костите на младите животни, дават такива добавки, без да знаят наличието на тези елементи в храната. Вместо полза се получава обратен ефект и любимците им страдат от костни деформации. От 3-седмична възраст можете да започнете да захранвате кучето с гранули. При приучаване към гранулирана храна, за по-лесно преминаване добавете към 4 части гранула една част вода. Намокрените гранули подпомагат храносмилателния процес. Когато кучето е способно да се храни само, започнете да го храните със сухи гранули. Хранете бебетата между 3-5 пъти на ден в зависимост от теглото, като всеки път им давате 15-20 минути, за да се нахранят, след което отстранете купичката им. Спазването на дажбите при хранене с готови храни е от изключително значение за да се осигури нормален растеж на вашето куче.

CAROCROC PUPPY 28/18 е пълноценна суха храна за кученца от 3 седмична до 5 месечна възраст при едри породи и до 18 месеца при дребни породи. Лесно и оптимално смилаема храна, съобразена

с нуждите и възрастта на бебето-куче.

CAROCROC P U P P Y с ъ д ъ р ж а Omega 3 и 6-мастни киселини, както и всички хранителни съставки, нужни за бебета и подрастващи кученца. Ун и к а л н а т а формула на храната осигурява: • правилно развитие на скелета; • засилване на имунната система; • правилно функциониране на храносмилателната и нервната система.

CAROCROC JUNIOR 25/17 е пълноценна суха храна за кучета от 5 до 18-месечна възраст.

CAROCROC JUNIOR съдържа: • всички хранителни съставки в правилна пропорция, съобразени с възрастта и нуждите на подрастващите кучета; • протеини с висока усвояемост. Правилното съотношение между калций, фосфор и вит. D осигурява: • безпроблемно и правилно развитие на костната система; • оптимални нива на калций и фосфор. Съдържанието на всички незаменими аминокиселини, Omega 3 и 6-мастни киселини, витамини, микро- и макроелементи: • благоприятства правилното развитие на всички жизненоважни системи в организма; • контролира темповете на растеж; • поддържа оптимална микрофлора на червата; • оптимализира храносмилането с добавката на ориз и цвеклова каша; • стимулира имунната система; • поддържа функционирането на ставите; • почиства зъбната плака; • премахва неприятната миризма в устната кухина. При едрите раси кучета, захранването с CAROCROC JUNIOR може да започне от 5-ия месец и да продължи до 18-месечна възраст. Кученцата трябва да бъдат хранени с необходимото количество висококачествена храна за кучета, предназначена за растеж и с нищо допълнително.

47

Кандидатствайте за евросубсидии за редки местни породи по ПРСР (2007-2013г) Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

48

Фермерите, които отглеждат застрашени от изчезване редки местни породи, могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Субсидиите са за дейности свързани с опазване на традиционното животновъдство (Ж) с направления: Ж 1) опазване на застрашени от изчезване местни породи; Ж 2) традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) От 1 март може да подавате своите заявления (документи) в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Размерът на отпусканите помощи е от 122 до 200 евро на брой животно в зависимост от отглежданата порода. За всяко животно стопаните задължително трябва да разполагат със зоотехнически сертификат или сертификат за произход на породата, както и с документ за идентификация на животните, ако отглеждат еднокопитни породи. Сертификатите се издават от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), както и от развъдните организации в България. Фермерите трябва да спазват развъдната програма за съответната порода и да осигуряват постоянно затревени площи за отглеждането є. Евросубсидията им се изплаща като годишно компенасторно плащане в рамките на пет годишен ангажимент. При управлението на дейностите по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи” подпомаганите лица са длъжни да: 1. Спазват развъдната програма за съответната подпомагана порода; 2. Водят регистър съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №61 от 2006г за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006г); 3. Представят писмено разрешение от съответната развъдна организация или от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за клане или продажба на всяко животно, подпомагано по реда на тази наредба; 4. Отглеждат свинете съгласно изискванията на Наредба №6 от 2007г за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007г); 5. Спазват изискванията за хуманно отношение към животните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност; 6. Ползват постоянно затревени площи, като поддържат гъстота на животинските единици до 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството с изключение на източнобалканска свиня. Регистърът на развъдните организации, издаващи сертификати за произход на породите може да бъде открит на интернет адрес - http://www.iasrj.eu/images/stories/registyr_1.pdf, а повече информация за мярката можете да намерите на интернет страницата на Програмата – www.prsr.government.bg.

• Да поддържа породната структура съобразно икономическите и пазарни условия в страната.

• Да подпомага, обединява и насочва усилията и дейността на членовете си за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на млечните породите кози в страната.

• Да повишава генетичния потенциал на млечните породите кози в Република България.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com