Животновъдтсво BG 4-5/2014 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

4-5/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА АБОРИГЕННИТЕ ПОРОДИ ОВЦЕ ОТ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ БРЕЗНИШКА ОВЦА СОФИЙСКА (ЕЛИНПЕЛИНСКА) ОВЦА ЗАПАДНОСТАРОПЛАНИНСКА ОВЦА

Сдружението е учредено на 13.06.2009г. Основната цел е съхраняване и опазване на Софийската (Елинпелинска), Брезнишката и Западностаропланинската породи овце, застрашени от изчезване. Разработени са развъдни програми за всяка порода, в които основният принцип е чистопородното развъждане за съхраняване на положителните качества на приспособимост, устойчивост на заболяване, дълголетие и добри майчински качества на местните породи овце.

За контакти: GSM 0897 65 30 41

Titan Machinery Bulgaria откри единствения Агроцентър за употребявани машини в България

водосвет за здраве и благоденствие на 21-ви май Titan Machinery Bulgaria тържествено откри първия в България център за употребявани машини. Обектът, изграден върху площ от 16дка, се намира във врачанското село Борован. Лентата на новия агроцентър прерязаха Марио Лазаров, мениджър употребявана техника и техника под наем в ТМБ и кметът на община Борован Десислава Тодорова. „Titan Machinery“ допринася много за развитието на общината, осигурява нови работни места. На територията на общината се намира Професионалната гимназия по Транспорт, чиито възпитаници ще могат да трупат знания и умения в новосъздадения агроцентър“, подчерта кметът на Борован.

Центърът разполага с търговска, складова и сервизнa част, както и терен за тест-драйв

Агроцентърът е разположен на около 40км от Враца и на 70км от Монтана. Представлява сервизна база и шоурум за употребявана агротехника от различни марки. Земеделските производители могат да бъдат сигурни, че ще закупят техника с гарантирано качество, независимо от марката. Тя е сервизирана и сертифицирана от Titan Machinery Bulgaria, подчерта Марио Лазаров. В агроцентъра всеки клиент ще може да тества лично

машината, която го интересува, както и да получи информация какви са възможностите за закупуването є. „Не всеки земеделски производител може да си позволи чисто нова техника. Мисля, че ефектът от центъра ще е положителен, защото освен да бъде закупена, техниката може да бъде и наета“, коментира Румяна Ангелова, земеделски производител от гр. Бяла Слатина. „Това е стратегически ход, който може да доведе само до по-

добри резултати в земеделието“, заяви Йовко Радков от с. Алтимир, дългогодишен клиент на ТМБ. В деня на откриването гостите се възползваха от специалните ценови оферти, както и от консултациите за условията и начините на финансиране при покупка на машините. За гостите беше подготвена и изненада – томбола, в която бяха разиграни умалени модели на топ продуктите на Titan Machinery – трактори Case IH.

www.titanmachinery.bg

Съдържание Актуално Titan Machinery Bulgaria откри единствения Агроцентър за употребявани машини в България. . . . . . . . . . . . 1 Новини от ДФ „Земеделие” . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Тайтън Машинъри България на Третия национален събор на овцевъдите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Позиция Животновъдството може да подобри социалноикономическото развитие на страната. . . . . . . . . . . 6 Породи Бяла маришка овца. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Вакла маришка овца. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 Биологични особености на зайците. . . . . . . . . . . . . 13 Породи зайци. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Хранене Ролята на пасищата за млечното говедовъдство. . . . . 17 Законодателство Развитие на законодателството. . . . . . . . . . . . . . . . 20 Екология и здраве Бремето на пчелите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Водораслите и тяхното приложение в животновъдството . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Фуражи Царевицата – ситуация и перспективи на вътрешния пазар. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Експерти Колко често се изрязва копитния рог. . . . . . . . . . . 29 Рекордните цени на млякото през 2013г в Германия. . 32 Продуктивност в аквафермите. . . . . . . . . . . . . . . . 33 Какво трябва да знаем, ако искаме да отглеждаме зайци. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Ветеринарни съвети Скрейпи. Проучване на генетипове устойчиви на болестта „скрейпи”. . . . . . . . . . . . . . 39 Библиотека Животновъдство Овцевъдство, брой 18:. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41 Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

АКТУАЛНО

От понеделник ДФ „Земеделие“ приема документи за плащане по пчеларската програма

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

От 30 юни до 31 август 2014г пчеларите, изпълнили инвестициите си по мерки Б „Борба срещу вароатозата”, В „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и Г „Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз” от Национална програма по пчеларство (НПП) за тригодишния период 2014-2016, ще могат да подават заявления за плащане. Образци на заявленията и описание на важните моменти при кандидатстването за плащане по програмата са публикувани на официалния сайт на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО”. Документите ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие”, както следва: • Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник); • Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен); • Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра); • Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово); • Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин); • Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца); • Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил); • Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик); • Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора); • Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян); • Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас). Фонд „Земеделие” ще изплаща финансовата помощ до 45 дни от получаването на заявленията. Важно условие е кандидатите да изпълняват инвестициите си, съгласно сключените договори с ДФЗ. При необходимост от промяна, пчеларите трябва да подадат молба за анекс до 31 юли 2014г. Крайният срок за всички плащания по НПП е 15 октомври 2014г. Приемът по мерки Б, В и Г на пчеларската програма продължи от 8 до 21 януари 2014г. От подадените 1833 заявления за подпомагане ДФ „Земеделие” одобри 1720. 970 от тях са за нови пчелни кошери и увеличаване броя на пчелните семейства, а останалите 750 – за анализ на пчелния мед и за борба срещу вароатозата. Пчеларите, които са вписани като резерви по мярка Г и са подписали договори по НПП 2014-2016 под условие, могат да следят електронната страница на ДФ „Земеделие”. В раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО” ще бъде публикувана и обновявана информация за кандидатите, за които има осигурен финансов ресурс. Този ресурс се осигурява, ако други пчелари се откажат от инвестициите си. Тогава средствата се връщат обратно в бюджета на НПП 2014-2016 и се преразпределят към кандидатите, които са подписали договори под условие.

Тайтън Машинъри България на Третия национален събор на овцевъдите На събора в началото на май фирмата предложи машини за Зелена линия с марка Lely.

Машини, представени на изложението

Косачки Splendimo за предно и задно агрегатиране към трактора, сеносъбирач Hibiscus с единичен ротор, балираща машина с регулируем диаметър на балата и ротор със 17 ножа за допълнително нарязване на масата – опция. Всички дискови косачки Lely са оборудвани с униклана режеща греда с модулна конструкция. Това изобретение на Lely се състои от универсални Телескопични товарачки Merlo

Фуражораздаващо ремарке Farezin

Косачки Splendimo

точки на косене, които директно се задвижват от гъвкав шестоъгълен вал. Тази греда съдържа много по-малко предавки, което допринася за висока произодителност и икономия на гориво – от 15-20%, както и минимална поддръжка. Подходящото и ефективно прибиране на културата не означава, че окосеният материал се озовава в откоса подреден след като бъде окосен – тук идва на помощ сеносъбирачът. Събирането има голям ефект върху скоростта на прибирането на окосената култура. Балопресите на Lely Welger са известни в целия свят благодарение на техните огромни технически възможности и висока надеждност. Новият автономен подбирач е резултат от заложената от конструкторите основна цел, а тя е висока производителност. Сега подбирачът е понадежден, износоустойчив и не изисква поддръжка. Освен това новият дизайн на подбирача осигурява непрекъснат поток на окосената трева директно в камерата. Машината е високоадаптивна и към материала, с който работи, независимо дали балирате сено, слама или влажна силажна маса, което се постига чрез задаване на конкретните параметри като плътност, диаметър, вид на връзвателния материал и др. в системата за управлние и контрол Balecontrol

E-стандарт, установена в кабината на трактора. Допълнителният ротор за нарязване Xtracut17 допринася за постигане на повисока плътност на балите, и от тук – спестяване на разходи чрез постигане на по-високо качество на съхранение и икономия на време. Конструкцията на ротора е отворена, което позволява захват на по-голям обем окосен материал. Благодарение на това голямо количество материал се подава в камерата за балиране, което е още една предпоставка, гарантираща висока производителност на машината. Трактори Case IH, подходящи за малки и средни стопанства са новите серии Farmall А и Maxxum EP, а за по-големите стопанства – трактори от сериите Case IH Puma EP и Magnum EP. Телескопичните товарачи Merlo, намират широко приложение във различните стопанства, заради широкия набор от функции, които предлагат. Компактни и производителни машини, гарантиращи ненадминат комфорт, производителност и безопасност. Фуражораздаващо ремарке Farezin модел MASTER 850 също беше изложено на щанда на компанията и предизвика заслужен интерес.

Lely Group е създадена през 1948г в Холандия. От създаването на компанията до днес, Lely вдъхновявява специалистите си да конструират и създават иновативни решения, за да помагат на потребителите да постигат устойчиво производство на мляко и млечни продукти, на фуражни и енергийни култури. Част от стратегията на компанията е осигуряване на растеж чрез развитието на иновативни висококачествени машини и сервиз на много конкурентни цени, което подпомага нашите клиенти да подобряват тяхното финансово и социално благополучие. 5

ПОЗИЦИЯ

Животновъдството може да подобри социалноикономическото развитие на страната

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4-5/ 2014

проф.дсн Алекси Стойков гл.ас.д-р Красимира Аврамова Аграрен университет – Пловдив

Животновъдството е вторият по значение земеделски отрасъл в България. Като основен поминък с древни традиции при отглеждането на животните отрасъла формира 38,6% от общата селскостопанска продукция (ОСП) и предоставя около 4-5% от БВП на страната. От животните се получават разнообразни продукти, някои от които (месо, мляко, яйца и др.) имат основно значение за изхранването на населението и предоставянето на висококачествени протеини, осигуряващи здравословен начин на живот. Поради много добрите вкусови качества и висока хранителна стойност месото, млякото и яйцата са най-консумираните продукти в прясно и преработено състояние. Те са основна суровина за производството на различни видове месни деликатеси (колбаси, бекон, шунка, филета и др.) и млечни продукти (сирене, кашкавал, извара и др.) от незапомнени времена. От вътрешните органи (черен дроб, сърца, бъбреци, черва), известни като субпродукти, се приготвят специфични национални и местни ястия с неповторими вкусови качества. Поради ниската степен на сезонност, животновъдството може да играе изключително важна роля за повишаване жизнения

стандарт на населението и за социално-икономическото развитие в полупланинските и планинските райони на страната, чрез целогодишно създаване на работа за местното население, осигуряващо прехраната си предимно чрез използване на природните ресурси (дребно земеделие и горско стопанство). Устойчивото използване на природните ресурси ще спре опустяването и ще допринесе за социално – икономическото развитие в тези райони чрез ефективното използване на местна работна ръка и ресурси (месни породи животни, пасища, естествен тор и т.н.) понижаващи силно разходите. Производството на домашно произведени животински продукти, с известен географски произход, биха предоставили отлични възможности за подобряване на доходите и условията на живот на местното население. Опитът в напредналите страни показва, че интензивно животновъдство може да се прилага навсякъде, вкл. и край големите градове, максимално близо да консуматорите. Животновъдството в България е един от най-силно засегнатите от кризата стопански отрасли. Сред главните причини за това трябва да се посочат отрицателните демографски тенденции на село и загубата на традиционни

външни пазари. През последните години се забелязват положителни тенденции на относително бърза адаптация на животновъдите към пазарните механизми за стопанисване. В процес е засилващата се роля на държавата към новите социално-икономически условия за функциониране на отрасъла към общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. МЗХ утвърди Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България в периода 2014-2020г, в която се предвижда ускорено развитие на животновъдството. Независимо от сериозните слабости на стратегията относно перспективите за развитието на отделните клонове на животновъдството в България държавата има визия за стабилизиране състоянието на животновъдството, подпомагане на частната инициатива, либерализиране на изкупните цени на животновъдната продукция и др. Тези мерки обаче трябва да се координират с цялостната политика във всички звена на животновъдния агробизнес — от производството на фуражи до преработката и реализацията на крайната продукция. Един от изходите при тежката социалноикономическа ситуация в българското село е създаването на условия за високо заплащане и привлекателност на земеделския

труд. За повишаване на комплексната ефективност в животновъдството и свързаните с него растениевъдни и лекопромишлени отрасли е необходимо увеличаване относителния дял на високоефективни направления като фермерския тип птицевъдство, свиневъдство, млечно говедовъдство. Значителни резерви за оптимално използване на почвено-климатичния потенциал в полупланинските, планинските и периферните райони на страната крие пасищното животновъдство. Големи възможности за повишаване на комплексната ефективност в животновъдството на страната предлага селекцията на нови, по-високопродуктивни породи. Данните за максималния брой животни, отглеждани у нас недвусмислено показват, че животновъдството може да подобри социално-икономическото развитие на страната. Говедовъдството и сега е водещият подотрасъл на животновъдството, осигуряващ основната част от млякото, месото и кожите в страната – 81% от млякото, 16% от месото и над 70% от кожите. Тези суровини са предпоставка и за развитие на млеко- и месопреработвателните и кожарската промишлености. Най-много говеда в страната е имало през 1980г – 1,79 млн. броя. Към края на 2012г са се отглеждали 526 хил. говеда, в т.ч. 320 хил. крави, от които около 290 хил. (91%) са за мляко. Годишното производство на краве мляко е около 1 100 тона, или 88% от общото производство, а на говеждо месо – 20 хил. тона (9,5%), което се получава главно от кравите за мляко и техните приплоди. През последните години за производство на месо се използват местните нископродуктивни /автохтонни/ породи и всевъзможни кръстоски. Най-силно е било развито биволовъдството у нас в края на XVIII и началото на XX век, като общия брой на биволите е дос-

тигнал около 450 хил. Понастоящем в страната се отглеждат едва около 10 хил. бивола, от които 5 700 биволици. Основните причини за драстичния спад на отглежданите в страната биволи са примитивният начин на отглеждане на животните, застаряваща популация поради масов износ на разплодни животни до 2010г, ниска квалификация на фермерите, невъзможност за диверсификация на производството и др. Независимо от тези обстоятелства у нас съществуват много добри предпоставки за развитие на биволовъдството, тъй като разполагаме с: • с уникална порода (Българска Мурра), към която проявяват огромен интерес редица страни в Европа (Италия, Германия и др.) и Латинска Америка (Венецуела и Аржентина) за подобряване на техните биволи; • отлични почвено-климатични и екологични условия за развъждане на този домашен вид; • специфични технологии за производство на млечни и месни продукти от биволите, свързани със здравословния начин на живот на човека; • практически неограничен пазар в условията на липсваща или относително слаба конкуренция в страните от ЕС. • вековни традиции в отглеждането на биволи; От както се води статистика, броят на овцете у нас е бил между 7 и 11 млн. Най-много овце в България са регистрирани през 1984г – 10 980 000 бр. Страната беше голям износител на живи животни за месо, на сирене и кашкавал в над 100 страни Азия, Африка, Европа и Америка. В годините на прехода броят на овцете у нас започна драстично да намалява, за да стигне сега едва 1 450 000 броя. Такова катастрофално намаление на овцете и продуктите от тях не

е наблюдавано в никой от периодите след Освобождението на България от турско робство, както и в никоя бивша социалистическа страна. В резултат на това страната ни загуби важни пазари и доходи от отрасъла. Безспорно овцевъдството има бъдеще. То е ресурс за производство на храни, за социално-икономическата стабилност на големи райони от страната, особено където демографският срив е най-голям. То ще доведе до голям и разностранен икономически и социален ефект по цялата верига на производство, преработка, търговия и потребление на хранителни продукти. В България броят на козите е варирал в драстични граници през отделни периоди от общественото развитие. Най-много кози статистиката отчита през 1911г – 1 465 000 бр. Понастоящем у нас се отглеждат 275 хил. кози-майки. Годишно се добиват 60 хил. тона козе мляко и 4 115 тона козе месо. В страната ни са налице много добри условия за отглеждането на кози. По статистически данни има 18 млн. декара естествени ливади, мери и пасища. Друга предпоставка е нарастващото търсене на млечни диетични и екологично произведени храни в ЕС. С козевъдство могат да се препитават голям брой хора, в т. ч. безработни, социално слаби и възрастни. В България свиневъдството до 1990г се развиваше със сравнително високи темпове. В сравнение с 1939г (последната предвоенна година) броят на свинете е нараснал от 742 хил. на 4187 хил. през 1990г или с 586%‚ а производството на свинско месо – от 92 хил. тона на 611 хил. или с 664%. По данни на Агростатистика сега в България се отглеждат около 600 хил. свине. Свинепроизводителите у нас изостават от водещите в свиневъдно отношение страни по отношение внедряването на нови технологии, обучение на кадрите, ползване-

то на консултантски услуги и др. Независимо от посочените обстоятелства, свиневъдството у нас има бъдеще. България е зърнопроизводителна страна и за съжаление изнася над 60% от произвежданото висококачествено и екологично зърно в страни в Западна Европа, от които внасяме огромни количества месо със съмнително качество. Страната има опит и традиции в свинепроизводството и на продукти от свинско месо с известен географски произход като Смядовска луканка, Еленски бут, Бански старец и др. Птицевъдството в България е в унисон с общите закономерности и тенденции на развитие на подотрасъла в Европа и света. У нас също се наблюдава непрекъснато увеличаване на производството на птиче месо и яйца. Годишно се произвеждат над 107 000 тона птиче месо, което има следната структура: пилета и кокошки – 81%, патици – 18%, пуйки – 0,11%; гъски – 0,09% и др. Характерна тенденция при произвежданото птиче месо от пилета-бройлери и патета е бързото увеличаване на дълбочин-

ната преработка на трупчетата в съвременни разфасовки и в полуготова и готова храна. При бройлерите разфасовките представляват над 40%, а при патиците – около 60% от общия им добив. Количеството на птичи субпродукти е 6200т, а на втлъстен черен дроб – 2500т. В страната се произвеждат ежегодно над 1 550 млн. броя яйца, от които 99,50% са от кокошия вид. Националното производство на яйца нараства, както чрез увеличаване броя на носачките, така и с повишаване на средната им носливост, която в промишлените ферми надвишава 290 яйца от носачка. При отглеждането на птиците от яйценосно направление над 30% са внедрени алтернативни технологии (волиерна система, подобрени клетки, подово отглеждане). На международния пазар изнасяме предимно месо от патици в Англия, Германия, Франция и в Австрия и втлъстен черен дроб във Франция и в Австрия. Предпоставка за развитие на животновъдството у нас е Стратегията „Европа 2020“. В ОСП на ЕС са предвидени 4,5 мили-

арда EUR за изследвания и иновации в областите безопасност на храните, екологична икономика и устойчиво земеделие. Нашата страна трябва максимално да се възползва от тези възможности. На практика това ще доведе до увеличаване на брутната продукция в отрасъла чрез: • увеличаване на броя на животните по видове и категории и на тяхната продуктивност по генетичен и селекционен път; • по-висока производителност във фермите и по-високи доходи от животновъдна дейност; • развитие на селските райони и ефективно използване на земи, с по-нисък почвено-климатичен потенциал; • развитие на биологичното животновъдство, като алтернатива на промишленото; • опазване на месните породи, чрез производство на продукти от тях, с известен географски произход. • по-голям обем на износа и по-нисък на вноса на животни и животински продукти.

Бялата маришка овца е местна порода, създадена в района около град Пловдив. Белите маришки се отглеждат в стадата на потомствени овцевъди и се развъждат по метода на чистопородното развъждане. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОРОДАТА За Белите маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е средно дълга и тясна, с права профилна линия. Ушите са средно големи, насочени встрани и леко наведени. Шията и гърбът са дълги и тесни. Гръдният кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги, със здрава костна система. Опашката е дълга и понякога се влачи по земята. В сравнение с Ваклите маришки овце тя е малко по-широка. Вълната е еднородна. Белите маришки овце са добре зарунени. Освен по пигментацията, това е другата характерна черта, по която те се отличават от Ваклите маришки овце. Зарунеността на тялото започва от главата, над линията на очите. Гърбът и страните на тялото са добре зарунени. Коремът при някои животни е слабо зарунен, а при някои е незарунен. Руно-

ПОРОДИ

Бяла маришка овца то е с щапелен строеж със заострени върхове на щапелите (фитилите). При някои овце руното изглежда почти затворено, а при други е полуотворено. Вълната е еднородна и според БДС се класифицира като мека местна. Нежността е предимно 48-мо качество. Белите маришки овце се стрижат по много особен начин, който не се среща при нито една друга порода. Този начин на стрижба е характерен само за тях и се нарича „стрижба на шаби”. Овцете се стрижат прави в станок или вързани за някои стълб. За разлика от традиционния начин, стрижбата започва от гърба, равномерно по цялата дължина, като остриганото руно се смъква постепенно на две половини. Стриже се на ивици, като част от вълната остава по тялото. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя т.нар. „качулка”. Тя има по-скоро декоративен характер и задоволява духовни потребности на стопаните. Вълната около скакателните и карпални стави също не се стриже. Според стопаните, добре оформената качулка придава особена красота на овцете. Такива овце и кочове се купуват и продават между стопаните на по-висока цена в сравнение с останалите, тъй Маришка овца

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014 9

като голямата и хубава качулка се създава с години и коства много усилия. Още при селекцията на мъжки и женски агнета, стопаните оставят за разплод онези агнета, които са с по-добра заруненост около главата, което дава възможност по-късно да се формира по-голяма и по-хубава качулка. Неостриганите части от руното около главата и скакателните стави понякога са причина за погрешна преценка от страна дори на специалисти, които виждат за първи път Белите маришки овце. Качулката и неостриганите кичури вълна по шията и скакателните стави създават погрешната представа за прекалена заруненост на тези овце и е повод за съмнения относно наличието на „кръв” от други породи (тънкорунни, полутънко-

рунни и т.н.). Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Там където ги има, рогата са слабо развити. Още в млада възраст те биват отчупвани от стопаните. Белите маришки овце са едри овце. Типичният цвят е белият, но се срещат и пигментирани овце (от 4 до 10 % от овцете), което се дължи на рецесивен ген. Пигментираните овце са червеникаво-кафяви, с бяло петно на върха на главата и опашката. Срещат се и шарени овце (от 1 до 3%). КРАТКА ПРОДУКТИВНА ХАРАКТЕРИСТИКА За доен период от 150 дни млекодобивът на Белите маришки овце при отделни стада варира от 100 до 150 литра (без избозаното от агнета-

Базисна информация Класификация

Бяла

Вакла

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Народна селекция, Чистопородно развъждане

Година на признаване на породата

Автохтонна

Основен арсенал

На север и запад от град Пловдив, Пазарджишко, Пловдивско и Хасковско поле

Стопанско използване

Мляко, вълна, месо

едри животни. Добре хранени и гледани, някои овце достигат 90кг и повече, а кочовете – 120кг. При оскъдно хранене, живото тегло е по-ниско. През 2009г беше проведено проучване на живото тегло на Белите маришки овце, при което се установи, че средното живо тегло на овцете, измерено при 418 овце, е 71кг. Белите маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България. Те са взискателни към условията на хранене и гледане.

ПОРОДИ

та). Най-висок млекодобив е установен в стадото на П. Марков от с. Царимир през 2003г, където от овца №873, за 150 дни доен период са надоени 329,60 литра. Коефициентът на плодовитост е 1,6. От 47 до 52% от овцете раждат по 2 агнета а от 3 до 5% раждат по 3 агнета. Дължина на вълната е 10-11см. Нежността на вълната е предимно 48-50-то качество. Вълнодобивът е 3,5кг. От 4 до 6% от Белите маришки овце са пигментирани (червеникавокафяви), което се дължи на рецесивен ген, детерминиращ тази пигментация, а от 1-3% са шарени. Белите Маришки овце са

Вакла маришка овца

В див.

аклата маришка овца е местна порода, създадена в района около град Плов-

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОРОДАТА За Ваклите маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга и тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав,

а при кочовете – леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали, прави. Шията е дълга и тясна. Холката е средно дълга, средно висока. Гърбът – дълъг, тесен. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. Вълната е еднородна и според БДС се причислява към клас мека местна. Понякога, но много рядко се срещат овце и с полугруба вълна. Опашката е тънка, дълга до под скакателни-

Основни екстериорни измервания Бяла

Репродукция и използване Вакла

Височина при холката, см Овце-майки

Кочове

Жива маса, кг Овце-майки

60-80

Кочове

100

100-120

При раждане

4,8

4,0-5,5

Вълнодайна продуктивност Вакла

Качество

48 мо

46 то

Микрони

32,151

34,1-37,00

Дължина на влакното, см

10-11

11,2

Нежност

Вълнодобив, кг Овце, майки

3,5

2,4-2,8

Кочове

5,0

3,5-4,0

Вакла

Биологична плодовитост, %

152

140-150

Продължителност на използване, год.

4-5

Бяла

Вакла

До 30-дневна възраст

337

383

От 30 до 60-дневна възраст

289

53,6

55,46

Месна продуктивност Среден дневен прираст, г

Кланичен рандеман, % До 60-дневна възраст

Млечна продуктивност Бяла Млечност, л

Вакла Млечност, кг

Дойна (за 137 дни)

110,6

лактационна

90-200

среднодневна

0,823

Дойна ( за 150 дни)

130

64,5

Бяла

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Бяла

Рандеман, %

те стави. Около очите, ушите и муцуната, овцете и кочовете имат характерна кадифено-черна пигментация откъдето идва и названието „вакли”. Петна с различна големина се срещат по краката и по определени участъци от тялото (корена на опашката, предгръдника и корема). Върху пигментираните участъци от тялото обикновено расте пигментирана вълна, поради което животни с по-големи петна по

За контакти: Сдружение с нестопанска цел за отглеждане и развъждане на Маришката овца 4002 Пловдив, бул. "6-ти септември" №4, ет. 2, ап. 4, пк. 2 Председател на Сдружението: Доц. д-р Дойчо Димов Email: doytcho.dimov@gmail.com

кожата на тялото изглеждат шарени. Основната маса от руното обаче има бял цвят. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите и някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.

ПРОДУКТИВНА ХАРАКТЕРИСТИКА За наблюдаваната част от популацията е установено, че млекодобивът за 150-дневен доен период, в зависимост от стопанската година варира от 113 до 154 литра. Отделни овце в някои стада имат млекодобив над 200 литра. Най-висок млекодобив е установен в стадото на Богдан Кошев от гр. Съединение, където през 1995г от

овца №231 за 150-дневен доен период са надоени 351,72 литра. Този рекорд и до сега не е надминат. Между отделни стада, надоеното мляко варира от 100 до 200 литра от овца. Анализът на някои качествени съставки на млякото показва съдържание на мазнини – 7%, белтъчини – 5,55% и лактоза – 4,4%. Коефициентът на плодовитост е 1,5. Теглото на руното след стрижбата без подстрига е 2,8кг. Дължина на вълната е 11,2см. Нежността на вълната е предимно 44-46то качество. Наши проучвания върху живото тегло на агнета от Ваклите маришки овце показват, че при раждането, мъжки агнета-единаци имат живо тегло 5,25кг. При мъжки агнета-близнаци живото тегло е 4,44, при женските агнета-единаци 4,84кг.

До 60-дневна възраст, агнетата от Ваклите маришки имат сравнително висок интензитет на растеж и достигат сравнително високо живо тегло при отбиване – при мъжки агнета-единаци и близнаци живото тегло е съответно 26,84кг и 23,66кг; при женски агнета-единаци и близнаци – 25,51кг и 22,22кг. Наши проучвания през 2007г показват, че живото тегло на овцетемайки е 78,46кг, а при кочовете – 121,14кг. Върху живото тегло на Ваклите маришки овце силно влияние оказва стадото. При различни стада средното живо тегло на овцете варира от 68,21кг до 90,82кг. Рекорд при измерване на живото тегло при Вакли маришки овце е установен през 2007г в стадото Аргил Гишин – 143кг.

фактори, обуславящи месодайните им качества. Домашните зайци са едни от най-скорозрелите селскостопански животни. До голяма степен скорозрелостта при тях зависи от породата, индивидуалните качества, а също така и от условията на хранене и гледане. Тя е тясно свързана и с бързия им растеж и развитие както в ембрионалния, тъй и в следембрионалния период. Така например само 7 дни след оплождането зародишното поле добива крушовидно очертание с дължина 1,5мм и ширина 1мм. На 13-ия ден зародишът има външен вид на бозайник с дължина 7мм, а на 20-ия ден напълно се оформя като зайцеподобно. След 21ия ден се появяват зачатъците на зъбите. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 50 до 80гр. То зависи от породата, броя на зайчетата при раждане и от храненето на зайкинята по време на бременността. На 6-дневна възраст зайчетата удвояват теглото си, а на едномесечна възраст те са го увеличили 10 и повече пъти. Най-интензивно зайчетата растат първите 4 месеца, когато достигат 85% от екстериорните измерения на възрастните зайци и 81,87% от тяхното тегло.

Постепенно интензивността на растежа намалява. Зайците от породата Бял великан, Белгийски великан, Чинчила и породната група Виенчин показват най-голяма интензивност на растежа по отношение на живото тегло на двумесечна възраст и по-специално през десетдневната от 30-ия до 40-ия ден. Тогава среднодневният прираст при Белия великан достига 45гр, а при Белгийския – 40гр. При по-скорозрелите породи, като Бялата новозеландска, най-високият среднодневен прираст от 41,5гр се получава на възраст от 21 до 56 дни. Високата интензивност на растежа в следембрионалния период на зайчетата се дължи преди всичко на голямата хранителност на майчиното мляко. Хранителните вещества в млякото на зайкинята се намират в такова съотношение, което най-пълно задоволява нуждите на новородения организъм. Съществува пряка зависимост между съдържанието на белтъчини и минерални вещества в млякото на различните видове селскостопански животни и интензивността на растежа им през бозайния период. Скорозрелостта при зайците се проявява чрез ранното настъпване на половата зрелост. При

Табл. 1: Интензивност на растежа през бозайния период при някои селскостопански животни Вид на животното

Състав на млякото в % белтъчини

минерални вещества

Заек

15,5

2,5

Крава

3,5

0,7

Кобила

2,0

0,3

След колко дни се удвоява теглото на новороденото

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

омашният заек е запазил много от биологичните особености на своя прародител – дивата куникула. Като дивата куникула с настъпването на нощта домашният заек проявява по-голяма активност. Когато има възможност, той рие скривалища в земята и там ражда малките си. Домашният заек е многоплоден като куникулата. Дава при едно озайчване 6-7, а в отделни случаи 12-15 до 18 зайчета. Домашните зайци не проявяват сезонност при заплождането, поради което озайчванията могат да се провеждат целогодишно. Известно намаляване на половата активност както при мъжките, така и при женските зайци се наблюдава в есенните месеци. Това е свързано с намаляването на дължината на светлинния ден, с протичащата по това време смяна на космената покривка и с последствието на продължителните високи температури. Периодът на бременност при зайците е средно 30 дни, с колебание от 28 до 32 дни. Късната бременност дава възможност в течение на една година да се получат неколкократни озайчвания. Многоплодието и късната бременност при зайците са едни от основните

ПОРОДИ

Биологични особености на зайците

ПОРОДИ средно едрите породи тя настъпва на 3-3,5-месечна възраст, а при едрите породи – на 3,5-4 месеца.

Домашните зайци живеят 5-7 години, а в отделни случаи – до 10-12 години. След 3-годишна възраст плодовитостта им рязко

намалява, поради което икономически е изгодно те да бъдат отглеждани 2-3 и много рядко 4 години.

Породи зайци

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4-5/ 2014

Породи зайци за месо Отглеждането на зайци може да бъде икономически ефективен подотрасъл на животновъдството. Поради отличните си диетични качества, дребнозърнеста структура, биологична пълноценност и нисък процент на холестерол в месото, заешкото месо е търсен продукт на западноевропейския пазар.

Бял новозеландски заек Порода Бял новозеландски заек е създадени през 1910г в САЩ, щата Калифорния. От бялата новозеландска порода зайци са известни три разновидности: бяла, черна и червена. Най-широко разпространение има бялата разновидност. Бeлият новозеландски заек има добре изразени форми: закръгле-

но и средно дълго тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена, къса и силна шия и широк месест гръб. Мускулатурата равномерно покрива цялото тяло. Дължината на тялото на възрастните мъжки зайци е 47см,

а на женските – 49,5см. Цветът на космената покривка по цялото тяло е бял, което повишава нейната ценност. Появяването на тъмни петна говори за нечистопородност. Гъстотата на космената покривка по цялото тяло е добра. Срещат се

животни с недостатъчно добре окосмени лапки, което се счита за недостатък, особено тогава, когато животните се отглеждат в клетки с мрежест под. Ето защо при усъвършенстване на бялата новозеландска порода на показателя „добра окосменост на лапките“ се обръща голямо внимание. Очите и ноктите на краката са розови. Зайците от породта Бял новозеландски заек имат голяма плодовитост. При едно озайчване обикновено се раждат 8-10 зайчета. Зайкините имат добра млечност, поради което спокойно отглеждат 8 зайчета. Зайчетата на 20-дневна възраст достигат 425-500г живо тегло, на 56-дневна възраст – 1,7-2,1кг, а на 3-месечна възраст – 2,73,7кг. На 3-месечна възраст от 3кг концентриран фураж се получава 1кг прираст, като в него се включва и изразходваният фураж за зайкинята-майка от момента на нейното заплождане до отбиването на зайчетата. Зайци от бялата новозеландска порода у нас са внесени за пръв път през 1970г. Тази порода представлява определен интерес за развитие па промишленото зайцевъдство. Аклиматизацията є протича добре. Плодовитостта се запазва висока. Тя е средно 9,5 зайчета с колебание от 7 до 12 при едно озайчване. Средната дневна млечност е 231,5г с колебания при отделните зайкини от 179 до 306г. Зайчетата растат много интензивно в млада възраст и на 60-ия ден са увеличили живото тегло: мъжките зайци – 2,37, а женските – 22 пъти в сравнение с живото тегло при раждането им. Бял новозеландски заек се използва за производство на младо заешко месо (бройлери) в САЩ, Англия, Италия, Франция, Унгария и други страни. Много добри резултати са получени от кръстосването на Бял новозеландски женски с Калифорнийски мъжки зайци, като женските кръстоски отново са покрити от новозеландски бели. Получените

животни са наречени Бял бисер. Те и родителските двойки в условия на закрито отглеждане дават по 4-4,5 озайчвания за година. При отбиване на зайчетата на 42-дневна възраст от тях се получават по 30-32 зайчета. Обикновено на 3-месечна възраст зайчетата достигат 2,5кг живо тегло. За 1 кг прираст се изразходва по 3-3,2кг гранулиран комбиниран фураж. Процентът на кланичното тегло (без главата, лапите, кожата и червата) е 53. С голямата си плодовитост и скорозрелост, леката приспособимост към различните климатични условия и доброто оползотворяване на фуражите бялата новозеландска порода зайци е една много перспективна порода. Калифорнийски заек Зайците от калифорнийската порода са създадени чрез сложно възпроизводително кръстосване. С цел да подобри кожухарските качества на кожите от породата чинчила американецът Джордж С. Вест, през 1923г, започнал да ги кръстосва с Хималайски зайци. Получените кръстоски през 1928г отново кръстосва със зайци от породата Бяла новозеландска. Зайците от калифорнийската порода се характеризират с добре изразени месни форми: имат малка, лека и слабо гърбоноса глава, къса и добре замускулена

шия, с дебел слой мускулатура в областта на лопатките. Ушите са правостоящи, с дължина, не по-голяма от 10,5см. Тялото на Калифорнийския заек е късо, широко и по форма прилича на квадратен бетонен блок. Има здрава костна система. Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Те се използват за разплод на 4,5-5-месечна възраст. Млечността на зайкините е доста висока и те спокойно могат да изхранят 6-8 зайчета. Живото тегло на женските е от 4,7-5,2кг, а на мъжките – 4,5 до 5,2кг. Плодовитостта е висока. Средно раждат по 7-8 зайчета, а отделни зайкини – 11-12 и повече. Ценно качество е добрата окосменост на лапките. Малките зайчета растат много интензивно и на 56-дневна възраст, когато се отбиват и колят, имат живо тегло 1,8-2кг (което отговаря на стандарта за зайцибройлери). Теглото на почистеното трупче е около 1,1кг, като 70-80% от него са месо, а останалото кости. Калифорнийският заек се използва широко за производство на младо заешко (бройлерно) месо в САЩ, Англия, Италия, Франция, Унгария и други страни. Характерно за зайците от калифорнийската и новозеландската порода е това, че са по-спокойни и по-добре приспособени към условията на развъждане в едри механизирани и отоплява-

ни зайчарници. Важно преимущество е и това, че Калифорнийския заек по-добре от другите породи е приспособен към отглеждането на мрежест под. В Италия се води щателен отбор на зайците по формата и обраслостта на лапките. Смята се, че правият пищял и правилната постановка на краката обезпечават еднакво натоварване на лапите и равномерно изтриване на обраслостта на опорните части. Селекционерите се стремят да увеличат обраслостта, дължината и еластичността на покривните влакна на опорните части на лапите. Успехите на селекцията в това отношение позволяват зайкините в течение на 1,5-2 години да се отглеждат на мрежест под без вреда за тяхното здраве и без да се понижава продуктивността им. Зайчетата, отбити от зайкините, отглеждани в клетки с мрежест под, за разлика от зайчетата при другите породи, не забавят растежа си от така нареченото „сътресение от отбиването“ и повреждане на лапите. Новозенландските и Калифорнийските зайци по-малко страдат от дерматити от инфекционен и незаразен произход.

Цика Цика е четирилинеен хибрид от бройлерно направление, създаден и поддържан в Германия в края на 80-те и началото на 90-те години от д-р Цимерман. Работата по селекцията му про-

дължава 30 години въз основа на 40 поколения. Зайците от хибрида Цика са със здрава конституция, добре изразени месодайни форми, бяла космена покривка. Зайците Цика са по-жизнени и по-устойчиви на болести. Безспорно качество е и тяхната скорозрелост, къса бременност и голяма плодовитост. При полуинтензивен цикъл на заплождане се постигат 8-10 озайчвания на година при средно 9,1 живородени и 8 броя отбити зайчета. Хибридът Цика е предназначен за производство на месо, а основните показатели, по които е извършвана селекцията са: • плодовитост • бърз растеж • устойчивост на болести и жизненост • издръжливост • продължителност на живота • добре оформено тяло • високо качество на месото Основни предимства на зайците от хибрида Цика са: • бързо развитие, Цика е от т.нар. „скорозрели“ хибриди, първото заплождане на женските става на 115-дневна възраст; • кратък период за угояване – на 84-ия ден зайците достигат тегло от 3,200кг и са готови за изкупуване; • много добро оползотворяване на фуражите – средният разход е 3кг фураж на 1кг прираст; • високо качество на месото

– нисък процент на холестерин и високо съдържание на белтък; • висок кланичен рандеман 60%, което прави хибридът предпочитан от преработвателните предприятия; • благоприятно съчетание месо/кости – 10%; • потенциални възможности за износ; • устойчивост на болести; • висока икономическа ефективност – изброените предимства са предпоставка и за по-високите доходи, които се получават от този хибрид. Той осигурява два пъти по-голяма печалба в сравнение с другите месодайни породи. Предимствата на хибрида Цика имат международно признание. През 2003г, на международното изложение за селскостопански продукти в Париж, зайците Цика са отличени със златен и сребърен медал. Наградите са присъдени за показаните подобри показатели в сравнение с останалите показани хибриди зайци – кланичен рандеман, качество на месото, размер и качество на разфасовките. Освен в Германия, хибридът Цика се отглежда с успех още във Франция, Австрия, Италия, Унгария и др. Използван е за подобряване качеството на местните хибриди в Италия и Франция. В България през 1993г, по българо-германски проект за „Насърчаване на овощарството и лозарството в България и земеделието в планински регион Ловеч”, финансиран от Федералното министерство на Германия за икономическо сътрудничество и развитие, в с. Деветаки е създадена демонстрационна зайцеферма с 50 майки от хибрида Цика. Със своите качествени показатели хибридът Цика заема едно от първите места по икономическа ефективност, което го прави перспективен и предпочитан за отглеждане.

ХРАНЕНЕ

Ролята на пасищата за млечното говедовъдство Проф. Трифон Дарджонов

ват на паша, те отиват късно и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8-10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея є е нужно да пасе активно минимум 6-6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25-30 минути активна паша, тя почива, преживя или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12-13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще и заложим допълнително обемисти фуражи, това не винаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високо продуктивната крава следва да є се осигурят още минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високо продуктивни крави на слаби пасища е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно най-дълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животни-

климатът и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпроса, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Найобщо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някой предпланински и планински райони. Тук, при наличието на опит у стопаните, могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието „културни, заградени пасища“? Това е условие което масово се подценява у нас. Ние обикновено „изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо, кравите при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550кг живо тегло, при равен път за всеки 5км изразходва 1,2 КЕМ, което над подържащото хранене е равно на 2,4кг мляко с 4% масленост. Когато пътят е с изкачване, разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1км. Но бедата не е само в разхода на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкар-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Най-често когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база – за Европа, преди всичко наличието на високопродуктивни пасища. Ролята на пасищата в млечното говедовъдство е безспорна. Когато пасището е културно и заградено, кравата прекарва почти цялото денонощие там. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12-13кг сухо вещество (СВ) и съответно 11-12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по евтина, тя е получена по най-здравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повишените изисквания на кравите с 7000-10000кг млечност, при държането им на пасищата (обърнете внимание – кравите се държат, а не се изкарват на паша), се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080кг на крава, а ние за 5000кг млечност даваме над 2200кг концентрати. За наличието на културни, заградени пасища в Западна Европа благоприятства не само

Таблица 1. Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко Люцерна, форма

Комбин. Количество, кг Силаж кг фураж кг* СВ кг

КЕМ

ПСЧ г

БПТ г

Очаквано мляко, кг дневно

Зелена

25,0

18,0

12.5

22,9

25,0

2290

37,0

Сенаж

14,5

18,0

12.5

22,9

25,0

2200

326

37,0

Сено

6,5

18,0

12.5

22,7

25.0

2286

112

37,0

*)Съдържа в 1 кг 1,1 КЕМ, 102 г ПСЧ, 17,5 % СП

те задължително ще трябва да се поднася накосена трева, или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма. Изнесените данни показват, че у нас в равнините не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите навици да ги ползваме са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високопродуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори които тормозят млечното краварство у нас. След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящи пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високомлечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод. Първо, макар и в ограничени райони, културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще можем да го имаме. Второ, ако районите, подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на

фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта на които също може да се получава млечност над 10000кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високо млечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на фуражното производство за високо млечни крави? Това ще разгледаме по нататък. РОЛЯТА НА ЛЮЦЕРНАТА И ЦАРЕВИЦАТА ЗА МЛЕЧНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО Ако у нас културните пасища не могат да имат широко приложение поради почвено климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в по-голямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени дава възможност при добавка на съответно количество концентриран фураж, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10000кг млечност от крава. По-долу са посочени три варианта за използване на люцерната в комбинация с царевичен силаж, които покриват целогодишно храненето на високопродуктивни млечни крави.

Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ) и протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очакваната млечност е посочена в последната колона на таблицата. От теорията и практиката на храненето на високопродуктивните крави знаем, че кравата може да произведе през първите два месеца от телесните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5кг мляко дневно. При предложените дажби, при нормалното използване на телесни резерви, кравите ще могат да достигнат дневна млечност до 42-43кг, което отговаря на около 11000кг за лактацията. Тези резултати са възможни само при положение, че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът трябва да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40% СВ, наситнен до 3-4см и добре изолиран от въздуха. Сеното трябва да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без оронване на листата. Царевичният силаж трябва да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17,5% суров протеин и 102г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за млечност над 12кг дневно в количество по 0,5кг за

килограм мляко, като максималната норма е 12,5кг. В трите предложени дажби комбинираният фураж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75% (три четвърти) и 25% (една четвърт) слънчогледов шрот (с 37% суров протеин). Тя се добавя съответно по 375г зърнени и 125г слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални вещества, тъй като баланса на минералните вещества в дажбата е благоприятен. Като подобрен вариант на царевично-люцерновите дажби можем да разглеждаме включването в ОД на 8кг бирена каша дневно на животно. Това количество измества съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна – 17,5кг, люцернов сенаж – 9,5кг и люцерновото сено – 4,5кг. Съдържанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90г, което е много благоприятно за високомлечните крави. За допълването с енергия и протеин, тази подобрена ОД се допълва с 0,5кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12кг

млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съотношения. От посоченото по-горе възниква един основателен въпрос. Защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж, не можем да получим високата млечност, за която са пригодни тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечността, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. Още по-точно би било да кажем, че ни липсват фуражите с необходимото качество. Например, ОД съставена от люцерново сено, прибрано след прецъфтяване и недобре манипулирано, и царевичен силаж във млечна зрелост, може да се получи максимум 26кг мляко и то при допълнително внасяне на протеин. ОД от 6,5кг сено плюс 20кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10,3кг СВ и 8,4 КЕМ, които осигуряват 6 кг млечност (вместо 12кг при първия случай). ОД с 10,3кг СВ не може да понася повече от 10кг концентрати. Това ограничаване на максималната дажба концентрати осигурява 26кг мляко, вместо

37кг в по-горния пример в таблицата. Следователно, основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произвежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите познания и от техническата му въоръженост, все неща които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно субективен фактор. Този субект е поставен в обективни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация. Държавата не помага. Дребният и средният стопанин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и субсидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри. Щом като не работи механизма, защо не го поправим?! • продължава в следващия брой

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Развитието на законодателството разкрива допълнителни възможности за българските биопроизводители

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4-5/ 2014

Анна Карова, Юлия Джабарова Аграрен университет - Пловдив

През 1991г Европейската комисия създава първите официални правила за означаване на биологичните продукти. Регламент на Съвета (ЕО) 2092/91 се превръща в общоприет, универсален стандарт за биологично производство. След въвеждането на законодателството се наблюдава бърз растеж на пазарите на биологични продукти, като през 2007г годишният оборот достига 46 милиарда долара. Засиленото търсене довежда до увеличаване на производствените площи до 32,2 милиона хектара, което представлява около 8% от обработваемата земя в световен мащаб. По данни на Евростат между 2007 и 2008г се наблюдава увеличение на биологичните площи на 27-те страни членки на ЕС със 7,4% и нарастване на броя на биологичните фермери с 9,5%, което илюстрира позитивната тенденция на развитие на биологичното производство в Европа. Тази тенденция продължава и през 2010г, когато според проучвания на FIBL в Европейския съюз по биологичен метод се обработват 9 милиона хектара, които представляват 5,1% от общата земеделска площ на континента, а броят на биологичните фермери достига 220 000. Годишният оборот на европейските пазари на биологични продукти достига 19,6 милиарда евро и отбелязва растеж от около 8% в сравнение с 2009г.

Състояние и развитие на биологичното земеделие в България Както в световен мащаб, така и в България, през последните години се отчита засилен интерес към биологичното производство. В резултат от добрите възможности за пазарна реализация на биологичните продукти след приемането на страната ни в ЕС и финансова подкрепа за биопроизводителите по мерките на ПРСР 2007-2013г, през 2011г биологичните фермери вече са с около 30% повече в сравнение с предходната 2010г, а контролираните площи под биологично управление достигат 26662ха (Фиг. 1). Най-големи площи са заети от трайни насаждения и зърнено-житни култури. Най-малък е делът на пресните зеленчуци, пъпеши, ягоди и култивирани гъби. През 2011г броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година, а на овцете и козите – с около 20% (Фиг. 2). Броят на пчелните семейства се увеличава от близо 46 000 на почти 59 000, което е с около 27% повече в сравнение с 2010г. Развитие на законодателството Европейското законодателство в областта на биологичното производство е много динамично и от 1991 до 2007г, към Регламент ЕО 2092/91 са публикувани над

четиридесет изменения и допълнения. С оглед улесняване на работата с нормативните актове и включване на основните цели и принципи на биологичното производство в законодателната рамка от 01.01.2009г, Регламент на Съвета (ЕО) 2092/91 е отменен от Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007, който отразява всички настъпили промени в законодателството по отношение на биологичното земеделие на ЕС. Две важни събития в развитието на законодателството в областта на биологичното земеделие настъпиха през 2012 година – подписването на историческото споразумение за партньорство в търговията с биологични продукти между двата най-големи производителя на биологични продукти в света – САЩ и ЕС и приемането на Регламент (ЕО) 203/2012 за производството на биологично вино. Споразумението за партньорство е подписано на 15.02.2012г в Нюрнберг, Германия, по време на най-голямото търговско изложение на биологични продукти в света – ВioFach и влиза в сила от 01.06.2012г. По силата на това споразумение биологичните продукти, сертифицирани в Европа или в Съединените щати, ще могат да се продават като биологични във всеки от двата региона на света, с две изключения: • в САЩ не могат да се внасят и търгуват като биоло-

гични продукти от животински произход, получени от животни, третирани с антибиотици; • в ЕС не могат да се внасят и търгуват ябълки и круши от насаждения, третирани с антибиотици срещу бактериални инфекции (огнен пригор). Преди подписване на споразумението, за да търгуват с продукти на американските пазари, биопроизводителите трябваше да получат отделен сертификат съгласно National Organic Program, от признато от USDA контролиращо лице, поради което подлежаха на допълнителни проверки, административни формалности и финансова тежест. След влизане в сила на споразумението, за българските биопроизводители могат да се посочат следните ползи: • улеснява се достъпът до пазарите на САЩ на малките и средни земеделски стопани и преработватели; • премахва се необходимостта от сертификация по два отделни стандарта – Регламент ЕО 834/2007 и National Organic Program; • намаляват се бюрократичните пречки пред производителите и преработвателите; • намалява се финансовата тежест за производителите и преработвателите, които искат да изнасят биологични продукти за САЩ; • увеличава се прозрачността на стандартите за биологично земеделие; • повишава се доверието на потребителите към биологичните продукти. Съгласно официалното изявление при подписване на споразумението секторът на биологичните продукти в САЩ и ЕС се оценява на близо 40 милиарда евро и ежегодно се отбелязва непрекъснат растеж. Партньорството премахва значителни препятствия, особено за малките и средните производители на би-

ологични продукти и допринася за развитието на биологичното земеделие, като разкрива възможности за нови пазари при облекчени условия. Регламент ЕО 203/2012 – нова възможност за българските винопроизводители През последните години в България се наблюдава увеличение и на площите с лозя, отглеждани по биологичен метод. Те са едва 154ха през 2007г, но нарастват трикратно до края на 2010г. Възможностите за по-добра пазарна реализация на „биологично вино” в съчетание с преките плащания по агроекологичната мярка от ПРСР 2007-2013 за лозовите насаждения са стимул за разширяване на биопроизводството и заемане на нишата на пазарите на Европейския съюз и извън него. Съгласно дефиницията на Международната федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM, биологичното земеделие, включително лозарството и винарството представлява „цялостна система за управление на производството, която насърчава и подобрява здравето на агро-екосистемите, включително и биоразнообразието, биологичните цикли и почвената биологична дейност. Тя набляга на прилагането на управленските практики, като се има предвид, че регионалните условия изискват местно адаптирани системи, а биологичното вино е вино, произведено от биологично отглеждане на лозя, без помощта и необходимостта от синтетични торове, синтетични препарати за растителна защита и хербициди”. Регламентирането на производството на биологично вино е свързано с приемането на конкретни правила за винификация, използване на ограничен спектър от субстанции и технологични методи и е от голямо значение за българските винопроизводители, тъй като повиша-

ва тяхната конкурентноспособност на вътрешния и външен пазар. До 2012г винопроизводителите могат да използват единствено означението „вино от биологично грозде”, тъй като в Регламент ЕО 834/2007 и Регламент ЕО 889/2008 не са определени правила за производството на биологично вино. От реколта 2012 при пълно спазване на изискванията на Регламент ЕО 834/2007, Регламент ЕО 889/2008 и Регламент ЕО 203/2012 означението може да бъде „биологично вино”, като върху етикетите трябва да е налице европейският знак за съответствие, придружен от кодовия номер на контролиращото лице. Когато не са спазени конкретните енологични изисквания, но виното е произведено от биологично грозде съгласно Регламент ЕО 834/2007, то може да бъде означено като „вино от биологично грозде”. В този случай, за да се избегне риск от евентуално подвеждане на потребителя, не се допуска използването на знака за биологично производство. Най-общо практиките и технологиите за винопроизводство на ниво ЕС са установени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 и в прилагащия Регламент (ЕО) № 606/2009. Не всички от тях обаче съответстват на целите и принципите на биологичното производство и по-конкретно на специфичните принципи, приложими за преработката на биологични храни, определени в регламент ЕО 834/2007. Това налага разработване на специфични изисквания и ограничения за биологично винопроизводство. В същото време други практики, като топлинна обработка, филтриране, обратна осмоза и използване на йоннообменни смоли, които се прилагат при преработката на храни, са приложими и за винопроизводството и е възможно да се отразят върху определени съществени характеристики на биологичните

Фиг.1 Разпределение на площите в биологичното растениевъдство в България (Източник: МЗХ)

общо култивирани постоянни ливади площи и пасища

свободна земя/ угар

Фиг.2 Брой животни, отглеждани по биологичен начин в България (Източник: МЗХ)

говеда

продукти, но поради липсата на алтернативни технологии, които биха могли да ги заместят, те остават разрешени на производителите на биологично вино при определени условия. Ограниченията при производството на биологично вино са формулирани в две основни направления: • енологични практики и процеси, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинската същност на биологичното вино: • използване или добавяне на определени вещества – съдържание на сулфити.

овце

кози

Към първата група ограничения се отнасят забраните за концентрация със студ, намаляване на алкохолното съдържание, десулфитиране чрез физични методи, електродиализа, използване на катионобменители. По отношение на сулфитите резултатите на проучването ORWINE показват, че производителите на биологично вино в ЕС вече са постигнали намаляване на нивото на серния диоксид във вината, произведени от биологично грозде, спрямо максималното съдържание на серен диоксид, допустимо за небиологичните вина. Поради това

максималното съдържание на сяра, разрешено за биологичните вина, е по-ниско от нивото, разрешено в небиологичните вина. Необходимите количества серен диоксид зависят от различните категории вино, както и от някои характеристики на виното, например съдържанието на захар, което е взето предвид при определянето на максималните нива на серен диоксид, допустими за биологичните вина. Проблеми в определени лозарски райони, породени от неблагоприятни климатични условия, могат да доведат до необходимост от използване на допълнителни количества сулфити при производствата на виното с оглед постигане на стабилност на крайния продукт. Като цяло се счита, че намаляване на количествата сулфити е най-голямото предизвикателство пред винопроизводителите. Настъпилите през 2012г изменения и допълнения в законодателството в областта на биологичното производство разкриват нови възможности за намиране на пазарни ниши и реализация на продукцията на българските биопроизводители. Премахването на изискването за допълнителна сертификация за американския пазар значително улеснява потенциалния експорт. Пред построги ограничения са поставени единствено животновъдите, поради категоричната забрана за използване на антибиотици. Към настоящия момент обаче биологичното животновъдство в България, въпреки че отбелязва растеж през последните години, все още е крайно недостатъчно като обем продукция. Най-добри възможности са налице пред винопроизводителите и особено онези от тях, които стопанисват лозя, преминали преходния период, тъй като при спазване на регламентираните вече енологични практики, те ще бъдат в състояние да произведат биологично вино още от реколта 2012.

Нов доклад на „Грийнпийс“ разкрива, че пчелният прашец е замърсен с коктейл от токсични пестициди – Цюрих, 16 април, 2014г

То признава наличието на големи пропуски във връзка със здравето на пчелите и опрашителите, включително за ефекта на пестицидния „коктейл“. ЕАБХ призовава Европейския съюз и националните правителства да запълнят празнините в информацията чрез научни изследвания. Във връзка със скорошните разкрития относно замърсения прашец и следвайки препоръките на ЕАБХ, Грийнпийс призовава Европейската комисия и правителствата на страните-членки да: Разширят обхвата на вече наложените ограничения за употреба на определени пестициди, вредни за пчелите, а именно клотианидин, имидаклоприд, тиаметоксам и фипронил, така че тяхната употреба да е забранена напълно. Забранят напълно всички други пестициди, вредни за пчелите и другите опрашители (включително хлорпирифос, циперметрин и делтаметрин). Наложат амбициозни общоевропейски планове за действие за по-доброто оценяване на влиянието на пестицидите върху опрашителите и за намаляване на тяхната употреба. Насърчават проучване и разработване на безхимикални алтернативи за справяне с вредителите и да промотират повсеместното въвеждане на екологични земеделски практики. В знак на протест срещу прекомерната употреба на пестициди и ситуацията в Германия, в която около 1 милион пчели са измрели от неоникотиноида клотианидин, произведен от Bayer, повече от 20 активисти протестираха днес пред централата на компанията в Леверкузен, Германия, разпъвайки огромен банер. С тази акция активистите привличат вниманието върху един от основните двигатели на сегашния деструктивен земеделски модел – агро-химическата индустрия.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Повече от две-трети от прашеца, който медоносните пчелите събират от европейските полета и носят до кошерите си е замърсен с коктейл от до 17 различни токсични пестицида. Това показват шокиращите резултати от ново проучване на Грийнпийс Интернешънал, публикувано днес като част от европейската кампания на организацията да спаси пчелите и земеделието. Химикалите, намерени в прашеца са от инсектициди, акарициди, фунгициди и хербициди, вероятно произведени от агрохимически компании като Bayer, Syngenta и BASF. Днес активисти на Грийнпийс опънаха банер пред централата на компанията Bayer в Германия, с надпис „Bayer, спри да ни убиваш!”. Проучването „Бремето на пчелите. Анализ на пестицидните остатъци в пчелния прашец в питите (пчелен хляб) и събрания прашец от медоносните пчели“ е най-голямото от този вид в Европа и включва повече от 100 проби от 12 страни. Общо 53 различни химикала бяха открити. Проучването представя моментното състояние на токсичността на европейската земеделска система. То показва високи концентрации и широка гама фунгициди в прашеца, събран от лозови масиви в Италия; широко разпространена употреба на инсектициди, които убиват пчелите, в прашец от полята в Полша; интригуващо наличие на DDE (токсичен биоакумулиращ пост-продукт на забранения DDT) и на невропарализиращия за насекомите тиаклоприд от групата на неоникотиноидите, намерени в много от пробите от Германия. Матиас Вютрих, който води кампанията на „Грийнпийс“ за екологично земеделие казва: „Това проучване на замърсения прашец разкрива непоносимото бреме, което носят пчелите и други жизненоважни за нас опрашители – коктейл от токсични пестициди. Това е още едно доказателство, че има нещо фундаментално грешно в съществуващия земеделски модел, който е основан на интензивната употреба на токсични пестициди, широкоразпространени монокултурни реколти и корпоративен контрол на земеделието, налаган от няколко компании като Bayer, Syngenta & Co. Проучването показва нуждата от основна промяна към екологично земеделие.“ Докладът потвърждава разкритията на скорошно проучване, извършено от Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ).

ЕКОЛОГИЯ И ЗДРАВЕ

Бремето на пчелите

ФУРАЖИ

Водораслите – перспективен природен източник на биологично активни вещества и тяхното приложение в животновъдството

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4-5/ 2014

доц.д-р Светлана Григорова Институт по Животновъдни науки – Костинброд

Заетите в сектора Животновъдство – производители на фуражи, животновъди и научни работници са пряко заинтересовани от качеството на животинската продукция – месо, яйца, мляко. За тази цел е необходимо животните да приемат фуражи с добре балансиран химичен състав и богати на биологично активни вещества от естествени източници. Изискванията на консуматора за екологично чиста продукция и забраната на Европейския съюз за използване на синтетични хормонални препарати и нутритивни антибиотици като растежни стимулатори пренасочиха научно-изследователската дейност към откриването на нови, основаващи се на естествени съставки фуражи и фуражни добавки, които да създадат предпоставки за подобра изява на генетичния потенциал на домашните животни. През последните години се наблюдава нарастващ интерес към така наречените функционални храни, които освен че съдържат белтъчини, мазнини и въглехидрати с високо качество, са богати и на биологично активни вещества, влияещи положително на различни физиологични процеси и спомагащи за детоксикацията на организма. Водораслите са огромен биологичен ресурс, представляващ

един от най-обещаващите естествени източници на биологично активни субстанции (полиненаситени мастни киселини, стероли, протеини, витамини, микроелементи, полизахариди, каротиноиди, фикобилини, фикоцианини и др. видове пигменти), както за хранително-вкусовата, така и за фуражната промишленост (табл. 1). Те са простоустроени едно- или многоклетъчни организми, съдържащи хлорофил, които са твърде разнообразни по размер и строеж. В зависимост от размера си водораслите могат да се разделят на две големи групи – микро- и макроводорасли. В зависимост от налиФиг. 1: Черноморско крайбрежие

чието на специфични пигменти освен хлорофила се различават кафяви (Phaeophyceae), червени (Rhodophyceae) и зелени водорасли (Chlorophyceae). Зелените макроводорасли преобладават в крайбрежните води, докато червените и кафявите макроводорасли се срещат предимно на голяма дълбочина, където проникването на слънчевите лъчи е ограничено. Някои водорасли обитават места с екстремни екологични условия на околната среда (соленост, температура, хранителни вещества, облъчване с ултравиолетови лъчи и др.). За да оцелеят при тези неблагоприятни условия, те трябва да се адаптират бързо чрез про-

Таблица 1. Антиоксидантни съединения във водорасли и водораслипотенциални източници за използване Основна група антиоксиданти

Примерни съединения

Водорасли-източник

Каротиноиди

β-каротин

Chondrus crispus Mastocarpus stellatus Червени водорасли

Ликопени Фенолни съединения

Стиподиол Изоепитаондиол/ Таондиол Терпеноиди

Taonia atomaria

Фикобилин, пигменти

Фикоеритрин/ Фикоцианин

Червени водорасли

Полифеноли

Катехин Епикатехин Галат Флавоноиди Флоротанини

Halimed sp.

Сулфатни полизахариди

Фукойдан/ Алгинова киселина Ламинаран

Laminaria japonica

Витамини

Chondrus crispus Mastocarpus stellatus Sargassum sp. Cappaphycus alvarezii

изводството на голямо разнообразие от биологично активни метаболити, които не могат да бъдат идентифицирани в други организми. Такива са ксантофилите лороксантин (Botryococcus braunii, Chlorella vulgaris); астаксантин (Haematococcus pluvialis); диато-, диадино- и фукоксантин (Phaeophyta). Водораслите са основен източник на сулфатните полизахариди фукойдан и фукоза. Биомасата от водорасли е ценен източник на вит. А, С, Е, В. Химичният и хранителният състав на водораслите зависят от различни фактори, сред които тяхната разновидност, географски произход, сезонни, екологични и физиологични изменения, температура на водата, стойност на рН, минерално съдържание, достъп на въглероден диоксид, фаза на растеж на водораслите, методи за преработка и др. От микроводораслите по-голямо практическо приложение намират Зелените водорасли Chlorella vulgaris, Dunaliella salina, Haematococcus pluvialis и Spirulina maxima. Производството им е комерсиа-

Cystoseira sp.

лизирано. Те се използват главно като добавки към храни и фуражи. Поради добре балансирания си химичен състав и високо съдържание на висококачествен протеин (от 15 до 70%), както и на полиненаситени мастни киселини (Омега 3 и Омега 6), те могат да се използват като функционален фураж при храненето на животните – преживни и непреживни. Включването дори на много малко количество биомаса от водорасли засилва имунната система на животните, което води до стимулиране на техния растеж и подобряване на репродуктивните им качества. Добавката на 10мг/л вода суспензия от микроводораслите Shyzochytrium и Scenedesmus при лактиращи крави и телета води до увеличаване на млечността, среднодневния прираст, количеството на лактозата, удължаване на лактационния период, обогатяване на млякото и месото с полиненаситени мастни киселини и каротиноидите астаксантин и бетакаротин, които защитават

клетките от слънчева радиация. В дажбите за птици водораслите могат да се използват ефективно като източник на пигменти за яйцата и кожата на бройлерите. Те могат да заместват във фуражите за птици до 10% от соевия шрот. Добавката на 2 и 10% суха биомаса от сладководни водорасли от р. Chorella към фуража за кокошки-носачки води до по-интензивно оцветяване на яйчния жълтък с 2,5 единици по скалата на Рош. Използването на 5% биомаса на червени водорасли във дажбата на носачките оцветява по-интензивно с 2,4 единици по Рош яйчните жълтъци. Астаксантинът (каротиноиден пигмент с червен цвят), добит от водораслото Haematococcus pluvialis e по-стабилен от синтетичния астаксантин, както като сурова съставка така и след включването му във всяка фуражна формула. Това вероятно се дължи на факта, че повечето астаксантин в тези водорасли е естерифициран, което представлява по-стабилна форма от свободния астаксантин. Когато това водорасло или извлеченият от него акстаксантин се добавят към фуража за кокошки-носачки, яйчните жълтъци добиват оранжево червен цвят. Освен това фуражът се обогатява с естествен астаксантин, който е с подчертани антиоксидантни и противоракови свойства. При аквакултурите е препоръчително фуражът за сьомга и пъстърва да съдържа естествен астаксантин, за да се постигне съответната степен на оранжево оцветяване на месото. Морските водорасли от р. Schizochytriumе са с висока концентрация на докозахексаенова киселина (DHA) и имат лека миризма на риба. Включването на 1,27 % и 1,77% сухи водорасли от този род към фуража на кокошки-носачки води до увеличаване съдържанието на DHA съответно с 4,30 до 6,30 пъти в сравнение с яйцата

Фиг.2 Корава морска салата

Фиг.3 Морска салата

Фиг.4 Ивичесто белезникава порфира

Фиг.5 Космата цистозейра

на кокошките, получавали стандартна смеска. В много страни съществува голям интерес към синьо-зеленото водорасло Spirulina platensis. Неговият уникален биохимичен състав е причината за използването му като биологично активна добавка към фуражите за различни видове и категории животни. То съдържа до 70% белтъчини, богати на триптофан, треонин, изолевцин и валин. По съдържание на лизин синьо-зелените водорасли са надминати само от бобовите култури. Усвояването на техните протеини е 85-90%. Spirulina platensis се използва успешно и във фуражите за зайци – понижава се нивото на холестерола в кръвта и се подобрява смилаемостта на суровия протеин във фуража. При добавяне на микроводорасли от р. Shizochytrium и др.

микроводорасли към фуража за прасета до 2%, изследователи установяват увеличаване на съдържанието на DHA в месото и тенденция към повишаване на живата маса на животните. Морската среда представлява сравнително неоползотворен източник на водорасли. Морските водорасли могат да бъдат включени в състава на фуражи и торове. Биотехнологиите бележат напредък по отношение на култивирането им и създаването на техни аквакултури. Това обаче все още е скъпо начинание за нашата страна. На плажната ивица на Българското Черноморие вълните изоставят тонове водорасли (фиг. 1). От отдел Зелени водорасли най-разпространена по Черноморското крайбрежие е Коравата морска салата (фиг. 2). По крайбрежието ни често се среща и Обикнове-

ната морска салата, чиито размери могат да достигнат 60см, а понякога и до 3м (фиг. 3). Ивичестобелезникавата порфира (фиг. 4) е невзискателно водорасло и е сред най-често срещаните представители на отдел Червени водорасли по нашето крайбрежие. Често срещани по черноморското крайбрежие са и Кафявите водорасли Космата цистозейра (фиг. 5) и Брадеста цистозейра. Както вече беше отбелязано, част от гореспоменатите водорасли и други видове се изхвърлят на плажната ивица след вълнение. След определяне на техния химичен състав и хранителна стойност и степента на замърсяване с тежки метали, пестициди, нефтени деривати и др., те могат да бъдат включени в компонентния състав на фуражите за селскостопански животни.

ФУРАЖИ

Царевицата – ситуация и перспективи на вътрешния пазар Предлагане и потребление на царевица през 2013/14 пазарна година

По

оперативна информация на МЗХ, площите, засети с царевица за реколта 2013, възлизат на 4 190 хил.дка, с 6,9% по-малко сравнено с оперативни данни за предходната година. От тях, реколтирани са 4 179 хил.дка (99,87%), при 4 465 хил.дка за реколта 2012. Отчетеният среден добив от реколта 2013 е в размер на 619 кг/дка, с 67,8% над нивото от реколта 2012, вследствие на благоприятните агрометеорологични условия в страната. В резултат на значително по-високия среден добив, производството на царевица през 2013г нараства до рекордните 2 588 хил. тона. Това надхвърля с около 57% производството от предходната година (+51% сравнено с окончателните данни за реколта 2012) и представлява найвисокото ниво за последните петнадесет години. Общото предлагане на царевица в страната през настоящата 2013/14 пазарна година се очаква да бъде в размер на 2 928 хил. тона – с около 45% повече спрямо предходната година, в резултат на

комбинацията от значителен ръст на производството и по-големи преходни запаси. Това количество е значително над вътрешните потребности и създава предпоставка за чувствително нарастване на износа през маркетинговата 2013/14 година. Началните стокови наличности, с които стартира сезон 2013/14, се оценяват на 300 хил. тона, с около 20% повече в сравнение с предходната година. Основна причина за това сравнително високо ниво на преходните количества е изоставането на износа на царевица през пазарната 2012/13 година, свързано с откриването на афлатоксини в част от продукцията. Впоследствие, съмненията за разпространение на плесента и при други партиди не бяха потвърдени и нереализираните количества са свободни за потребление през текущата маркетингова година. По оперативни данни на Националната Служба по зърното (НСЗ), вносът на царевица през периода 01.09.2013 – 14.03.2014г е в размер на 12,6 хил. тона, при 25,9 хил. тона за същия период на предходната година. Над 96% от количествата

Таблица 1. Площи, среден добив и производство на царевица, реколти 2012 и 2013 2012 оперативни данни

2013 оперативни данни

Изменение 2013/12 по оперативни данни

Засети площи (хил. дка)

4 714

4 502

4 190

-6,9%

Реколтирани площи (хил. дка) 4 668

4 465

4 179

-6,4%

Среден добив (кг/дка)

368

369

619

67,8%

Производство (хил. тона)

1 718

1 648

2 588

57,1%

2012 окончателни данни

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Източник: окончателни данни за 2012г – отдел „Агростатистика”, МЗХ; оперативни данни – ГД „Земеделие и регионална политика”, МЗХ

Таблица 2. Предлагане и потребление на царевица за зърно за пазарните 2011/12 – 2013/14 години, хил. тона 2013/14 Показатели

2011/12

2012/13

прогноза

ПРЕДЛАГАНЕ

2 604

2 020

2 928

1. Начална наличност

313

251

300

2. Производство

2 209

1 718

2 588

-реколтирани площи – хил. дка

3 994

4 668

4 179

-среден добив – кг/дка

553

368

619

3. Внос

ПОТРЕБЛЕНИЕ

2 353

1 720

2 846

1. Употреба за семена

2. Зърно за храна и индустриална употреба

350

3. Зърно за фураж

715

608

584

4. Износ

1 276

751

1 900

КРАЙНИ НАЛИЧНОСТИ

251

300

Източник: ГД „Земеделие и регионална политика”, МЗХ – производство (вкл. площи и добиви); дирекция „Животновъдство“, МЗХ – царевица за фураж; НСИ – внос и износ; Бележки: Балансът няма официален характер; данните за внос и износ за 2012/2013 са предварителни, а за 2013/14 – прогнозни.

(или 12,1 хил. тона) са доставени от държавичленки на ЕС-28. Предвид високите наличности в страната, до края на маркетинговата 2013/14 година се прогнозира вносът на царевица да остане нисък, като достигне около 40 хил. тона. По данни на НСИ, през предходната 2012/13 маркетингова година в страната са внесени 51,5 хил. тона царевица, с 37% по-малко в сравнение със сезон 2011/12. Около 94% от общия внос на царевица през пазарната 2012/13 година представляват доставките от ЕС, основно от Румъния (20,3 хил. тона) и Гърция (17,7 хил. тона). Вносът от трети страни е осъществен предимно от Аржентина (1,3 хил. тона) и Сърбия (1,2 хил. тона). Прогнозира се общото потребление на царевица през маркетинговата 2013/14 година да възлезе на 2 846 хил. тона – с около 66% повече спрямо по-слабата в производствено отношение предходна година и с 59% над средното за последните пет години. Очакваният ръст на потреблението се базира на прогнозите за значително увеличение на износа, в резултат на формираното по-високо предлагане през този сезон. По оперативни данни на НСЗ, износът на царевица за периода 01.09.2013 – 14.03.2014г възлиза на 1 519 хил. тона, при 324 хил. тона за същия период на предходната маркетингова година. От общото количество, 1 063 хил. тона или около 70% са насочени за държави-членки на ЕС, а 456 хил. тона – за трети страни. Отчитайки наличностите в страната и развитието на световните пазари до момента, до края на пазарната 2013/14 година експортът на царевица от България би могъл да достигне рекордните 1 900 хил. тона.

Според предварителни данни на НСИ, общото количество царевица, напуснало страната през изминалата маркетингова 2012/13 година е 750,8 хил. тона, при средна цена от 296 щ.д./тон. В сравнение с предходния пазарен сезон, износът бележи спад от 41%, поради комбинацията от по-слаба реколта 2012 и възникналите затруднения във връзка с откриването на афлатоксини в определени партиди. Около 68% от износа през маркетинговата 2012/2013г са изпращания за ЕС – общо 511,6 хил. тона, насочени основно за Гърция (217,5 хил. тона), Португалия (81,3 хил. тона), Румъния (59,1 хил. тона) и Италия (53,5 хил. тона). Сред страните извън ЕС, най-големи количества са реализирани в Турция (80,1 хил. тона) и Либия (54,4 хил. тона). При относително запазване на площите с царевица, може да се очаква употребата на царевица за семена за реколта 2014 да бъде около 12 хил. тона. Потребностите от царевица за индустриална употреба през текущата 2013/14 маркетингова година се прогнозира да се задържат на ниво от около 350 хил. тона. По прогнозни разчети на дирекция „Животновъдство” на МЗХ, през пазарната 2013/14г, за изхранване на животните се предвижда да бъдат употребени общо около 1 538 хил. тона зърно, в т.ч. около 584 хил. тона царевица. Тези разчети не отчитат евентуална промяна на броя на животните през годината. При така направените предвиждания се очаква в края на маркетинговата 2013/14 година преходните запаси от царевица в страната да се свият до около 82 хил. тона.

успеваемостта на фермата.

ОБРАБОТКА НА ВСЕКИ 5 МЕСЕЦА С млеконадой от 11 000 литра средно за цялото поголовие фермата на Йорг Брандес се причислява към най-добрите в своята категория. Фермата се намира в Лител, до Олденбург и в нея се отглеждат 75 млечни крави. Вече доста години, два пъти годишно фермата се посещава от ветеринар-специалист по грижи за копитата. Напоследък тези посещения са даже почести. „В момента правим оглед и обработка на копитата на всеки 5 месеца – споделя Брандес – това е 2,5 пъти годишно. Освен това, между посещенията на ветеринарния лекар, аз сам изрязвам копитата на проблемните крави и на младите. Използвам специален бокс, където животните се фиксират. При това поголовие все още се справям, но много бих искал, ако имам възможност, да викам специалист три пъти в годината, т.е. през 4 месеца.“ – разсъждава Брандес. Това, че копитният рог расте така бързо, фермерът отдава на факта, че животните се хранят с концентрирани фуражи. Освен това, той смята, че проблемите с копитата имат и наследствен характер: „Телетата на крави, които имат болни копита, също са предразположени към подобни заболявания“. Здравето и самочувствието на кравите значително се подобрили след честите и правилни грижи за копитата, а намаляването на млечната продуктивност при

куците животни вече не стояло като сериозен проблем във фермата. „В крайна сметка единственото, което ме спира почесто да викам специалист по копитата са разходите, които ще се увеличат“ – казва Брандес. Допълнително, освен планираните обработки, на всеки 6 седмици, докато са в доилната зала, Брандес промива копитата на животните с пероцетна киселина (CH3CO-OOH, известна като дезинфекциозно средство). Освен това, за дезинфекция, фермерът би желал да прави и вани на копитата. За сега обаче това е невъзможно, тъй като ваната, с която разполагат не е подходяща за процедурите по обрязване на копитата. Тя е твърде малка и кравите неохотно преминават през нея. За съжаление тя е вградена в стената и е трудно да бъде заменена. „Рано или късно ще трябва да се заемем и с този проблем“ – казва Брандес. Подът в боксовете стопанинът освежава веднъж седмично, като го посипва със смес от дървесни стърготини, слама и вар, които добре подсушават пътеките, по които се движат кравите. „Автоматичната система за почистване на подовете би била по-добра и удобна, но на този етап за мен тя е прекалено скъпа.“ – споделя фермерът. Редовната грижа за копитата той разглежда като инвестиция с профилактична цел. „Ако в резултат на това броят на куците крави е намалял дори само с една, то инвестицията за обработка на копитата на цялото

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Много от проблемите с копитата могат да бъдат избегнати, ако редовно полагаме грижи за тях, твърдят специалистите. Как към този проблем се отнасят практиците, разказва д-р Хайке Енгелс пред сп. Profi. Наред със заболяванията на вимето и затрудненото заплождане, заболяванията на копитата и крайниците са едни от найчестите причини за намаляване на млечната продуктивност в германските животновъдни ферми. Куците животни намаляват средния си млеконадой с около 1000кг. Не случайно казват, че здравите копита са предпоставка за високи добиви на мляко. Причините за нарастването на проблемите с копитата могат да бъдат най-различни – хлъзгав, мръсен, твърд и постоянно мокър под, липса на физически упражнения, продължително стоене в изправено положение заради неудобни, неправилно конструирани или мокри боксове, небалансирани дажби (недостатъчно груби фуражи) – например фуражите, богати на белтъчини, които повишават риска от заболявания на копитата. За поддържането на здравето на копитата е особено важна редовната им обработка. Ако копитата се изрязват рядко или въобще не се изрязват, автоматично се отваря вратата пред копитните заболявания. Много от експертите твърдят, че проблемите с копитата могат да бъдат избегнати като се осигурят качествени грижи за тях. Въпросът е, колко често трябва да се обработват копитата и как добрите грижи се отразяват на

ЕКСПЕРТИ

Колко често се изрязва копитния рог

стадо се оправдава.“

ПОДСУШАВАНЕ НА БОКСОВЕТЕ И ПРОХОДИТЕ Херолд Хармс също вика специалист по обработка на копитата на всеки 5 месеца. Заедно със съпругата си Регина той се грижи за стопанството си от 180ха в Ращад. Там отглежда 300 млечни крави със среден млеконадой от 9 050 литра годишно. „В началото обработвахме копитата веднъж годишно, което се оказа недостатъчно. Вече седма година подрязваме копитата два пъти годишно, а напоследък сме се насочили и към по-кратък интервал“ – казва фермерът. Между посещенията на ветеринаря стопанинът също сам обработва копитата на проблемните животни. За целта той е преминал курс на обучение за грижи за копитата. След като специалистът започнал да обработва копитата на всеки 5 месеца, броят на проблемните животните, за които стопанинът трябва самостоятелно да се грижи значително намалял. „По-рано ми се налагаше да обработвам по 30 крави месечно. Сега пак са 30, но за 5 месеца.“ – казва Хармс. Болестта на Мортеларо (дерматит на пръста) и междупръстовият дерматит продължават да са сериозен проблем. Ето защо на всеки 4 месеца (в зависимост от степента на развитие на инфекцията) стопанинът прекарва животните през дезинфекциозни вани, а при остри форми на копитен дерматит пръска копитата с тетрациклинов спрей, докато животните са в доилната зала. Допълнително два пъти на ден той изгребва оборския тор от боксовете и проходите. По този начин осигурява максимално подсушаване на пода и така овладява развитието на инфекцията. Вече за втори път Хармс прибягва към оребряване на бетонния под. Благодарение на това кравите ходят по-стабилно и не се подхлъзват. Над

бетонния под са монтирани вентилатори, които осигуряват циркулация на въздуха по коридорите и в боксовете за лежане. „Благодарение на вентилаторите кравите се отглеждат в сухи и чисти помещения“ - твърди той. Сутрин и вечер Хармс посипва пода с наситнена слама. Сутрин към постелката добавя и вар. „Сухият под на площадките и в боксовете са залог за здрави копита“ – констатира стопанинът. ОБРАБОТКА НА КОПИТАТА 3 ПЪТИ ГОДИШНО Към фермите, които прилагат обработка на копитата 3 пъти годишно се отнася и стопанството на Август Грипенкерл от Вандербург. И този фермер преди години е използвал услугите на специалист по копитата веднъж годишно, но копитата бързо нараствали и еднократната обработка се оказала крайно недостатъчна. „Преминахме към двукратна обработка, но отново имахме много куци крави, на които трябваше сам да обработвам копитата между плановите посещения на ветеринаря“ – споделя Грипенкерл. Освен това остава проблемът с болестта на Мортеларо и язвите по копитата. При трикратната обработка на копитата нещата чувствително се подобрили. „Ако кравите куцат и трудно се движат, то обработката на копитата е закъсняла. Ето защо аз предпочитам профилактичните грижи за копитата“ – казва фермерът. Като допълнителна процедура Грипенкерл използва дезинфекционни вани, които са разположени на изхода на доилната зала. „В продължение на 3 седмици понеделник вечер и вторник – сутринта и вечерта прекарвам животните през ваната. Много съм доволен от резултатите“. В стопанството се отглеждат 120 крави със средногодишен млеконадой 8 930 литра. В момента фермерът не вижда причина за по-честа обработка

на копитата. „Преди нещо да бъде променено трябва да се оптимизира работният процес. Например, имаме нужда от автоматизиране на процесите за почистване и извозване на подовете на площадките за разходка. Освен това е добре да се направи оребряване на бетонните подове, така че те да не се пързалят. Тези подобрения на условията на отглеждане на кравите, заедно с правилните грижи за копитата гарантират доброто здраве на животните.“ – заключава фермерът. ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ Фермерите трябва внимателно да следят за състоянието на копитата на кравите си. Подходящ момент за всекидневния преглед е времето за доене. Системните грижи за копитата, правени самостоятелно или от специалист, гарантират здравето на копитата. Общоприета норма в повечето германски ферми е функционална обработка на копитата през 5 месеца. Някои експерти, като д-р Ханс-Петер Клиндворд от германската Служба за защита здравето на животните в Долна Саксония, препоръчва копитата да се обрязват на всеки четири месеца, тъй като три-четири месеца след обработката прорастналият копитен рог пречи на ходилото. Това важи особено във фермите с гумени покрития на пода. При тях има лошо триене на копитния рог и изрязването на копитата трябва да става по-често. На практика трикратното изрязване на копитата през годината все още не е правило. Специалистите обясняват, че предишната норма е била 5 пъти за две години, но с тенденция да нараства. Добрите специалисти са в състояние да обработват между 75 и 100 животни дневно. Допълнително, освен редовната обработка на копитата всекидневно трябва да се извършва старателно почистване на пода от оборския тор. Така се осигурява сухостта и чистотата на

помещенията и се преустановява разпространението на инфекции. На меката и суха постилка кравите охотно лежат, при което се намалява натоварването на копитата. Освен това, докато кравата отдъхва копитата могат добре да изсъхнат. Много млечни ферми прилагат и дезинфекциозни вани с цел да се почисти и укрепи копитният рог. Все пак въпросът за ефикасността на ваните остава спорен, тъй като времето за преминаване на животните през почистващия разтвор е много малко. ДОБРИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ГРИЖИ ЗА КОПИТАТА СА ГОЛЯМА РЯДКОСТ Запитаните фермери бяха единни по един въпрос – добри специалисти по грижи за копитата са рядкост и понякога се налага да чакат по повече от 2 месеца. Това е доста дълъг срок, когато проблемите с копитата вече са налице и се изискват бързи действия. Ето защо профилактичните грижи за копитата имат такова важно значение. Затова следващото посещение на ветеринаря трябва да бъде назначено още докато специалистът е във фермата. Тогава и вие и лекарят ще знаете датата

на следващата обработка на копитата, което ще Ви даде гаранция за своевременните грижи. Съвет към фермерите: преминете курс на обучение за грижи за копитата. Тогава Вие сами ще можете да разпознаете проблемите и при нужда сами да изрежете копитата, а така също и да оцените правилно работата на специалистите. ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО – ДЕН ЗА ГРИЖИ ЗА КОПИТАТА „Като правило планираме два пъти годишно задълбочена проверка на състоянието на копитата. Допълнително, веднъж седмично обработваме копитата на всяко животно и лекуваме куците. Когато кравите с болни копита се увеличават, увеличаваме броя на обрязванията до 3 пъти годишно. Все повече се убеждаваме, че при здравите животни допълнителното изрязване на копитата не се налага. И обратното, болните копита трябва да се обработват 4-5 пъти годишно“ – казва Михаел Клоо, председател на регистрираното дружество на специалистите по грижи за копитата в Саксония. ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОПИТАТА ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБРАБОТВАТ ПО-ЧЕСТО

„При често възникване на проблеми с копитата препоръчваме да се намали интервалът между обработките до 4-5 месеца. Най-честа причина за възникване на болести при копитата, свързани с нарушената обмяна на веществата е храненето. В същото време редовното обработване на копитата позволява да се намалят болестните симптоми на ламинита. При инфекциозните болести честотата на обработка на копитата не оказва влияние. Едновременно с това болестта на Мортеларо и междупръстовия дерматит се лекуват по-лесно“ – твърди Волфганг Секул, сътрудник в Научно-образователния център в Аулендорф. ПОДРЯЗВАНЕТО НА КОПИТАТА – НА ВСЕКИ 4 МЕСЕЦА „Копитата трябва да бъдат коригирани до 4 месеца след предходната обработка. Обработката три пъти годишно се препоръчва в стопанствата, където има проблеми с язви по ходилата или възпаления около копитото. В тези случаи могат да се направят целенасочени консултации със специалисти и да се вземат конкретни мерки“ – съветва д-р Андреа Фидлер, ветеринарен лекар от Мюнхен.

ЕКСПЕРТИ

Рекордните цени на млякото през 2013г в Германия

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4-5/ 2014

ената на млякото остава стабилна и постоянна през последните месеци, така че не е реално в България изкупните цени на млякото да паднат, както се получаваше до 2013г. Бон – 37,69 евро за 100кг мляко са платили мандрите на говедовъдите през 2013г в Германия за стандартно мляко (средно за годината). Тази цена на млякото е рекорд, както информира Федералната агенция за земеделието и храните (BLE). През изминалата година млекопроизводителите в Германия получиха рекордни суми за произведеното от тях мляко. Според предварителните данни на Федералната агенция за земеделието и храните (BLE), мандрите са платили за стандартно мляко с 4% мазнини и 3,4% протеин за страната средно 37,69 евро/100кг – това е с 5,70 евро (17,8%) повече в сравнение с миналата година. В NRW, цената на млякото е достигнала 39,21 евро/100кг. Най-силното увеличение на цената на млякото има в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там увеличението на цената на млякото в сравнение с миналата година е близо 25%, стигайки 39,21 евро/100кг. Това всъщност е и най-високото

ниво за Германия. С увеличение от 22% до 38,51 евро/100кг е изкупувано млякото в SchleswigHolstein. Най-малко увеличение има от 13,8% до 37,84 евро/100кг в Бавария, но там млекопреработвателите са изплатили през предходната година 33,26 евро/100кг, което е било и най-високата цена за Германия през 2012г. Различията в цените на млякото намаляват Въпреки значителното увеличение на цените на млякото, не трябва да се пренебрегва фактът, че производителите са се борили в продължение на години с увеличаването на производствените разходи. Цени на млякото в Гърция – 2014г Цените останаха стабилни в началото на 2014г. Не са променени в сравнение с миналата година, оставайки на ниво 45 цента (2013г – 0,4516 цента; януари, 2014г – 0,4520 цента) Количествата от краве мляко, произведено от земеделските производители, показват леко намаление (с 0,14%), но остават по същество стабилни в сравнение с преди една година (2013г – 51489т, януари, 2014г – 51500т).

ЕКСПЕРТИ

Продуктивност в аквафермите доц. Людмила Николова Продуктивността в аквафермите се определя от прираста на хидробионтите, получен за един вегетационен период от единица производствена площ. Открояват се: • естествена продуктивност – прираст, получен за сметка на естествена храна, която се развива в басейна; • „изкуствена” продуктивност – получена за сметка на внасяните във водоема фуражи.

Основни фактори за благоденствието на хидробионтите в биологичната ферма са структурата и гъстотата на посадката. Структурата на посадката е определяща за пълното използване на естествената хранителна база на басейните за получаване на висока продуктивност, за качеството на отгледаните хидробионти. Въвеждането на поликултура навсякъде, където е възможно, е един от водещите принципи на IFOAM за биологична аква-

култура. Стратегията за поликултурата се базира на три основни принципа: • комплексно използване на рибовъдния басейн по цялата повърхност и в дълбочина от повърхността до бентосните зони; • пълно използване на всички хранителни ресурси на басейна, включвайки фито- и зоопланктон, бентос, детрит, водни растения; • преимущество от взаимна изгода при премахване на конкуренцията за храна чрез отглеждане на различни видове с допълващи се хранителни изисквания. Тази стратегия е изключително подходяща от гледна точка на изискванията на биологичното производство. В Регламент 710/2009 на ЕС определението за поликултурното отглеждане не отразява добре философията на поликултурата в аквакултурата. Там е посочено, че „поликултурното отглеждане” в рамките на производството на хидробионти и морски водорасли означава отглеждането в една и съща производствена единица на два или повече видове обикновено от различни трофични нива. Необходимо е обаче да се прави разлика между поликултура, смесена посадка и т.н. Монокултура е отглеждането на един вид риби във водоема. Монокултурата може да бъде едновъзрастова (всичките риби са на еднаква възраст) или разновъзрастова (рибите са от един

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Сумата на естествената и изкуствената продуктивност дава общата продуктивност на басейна. В повечето частни стандарти, регламентиращи биологичната аквакултура, има изискване за допустимото съотношение на естествената и изкуствената рибопродуктивност. В стандартите на Natur-land е посочено, че при отглеждане на шаранови риби, не по-малко от 50% от общата продуктивност трябва да е за сметка на естествената храна, която се е развила в басейна. Нивото на естествената продуктивност се определя, като хидробионтите се отглеждат през няколко вегетационни периода само на естествена храна в басейна. Продуктивността в аквафермите зависи от много фактори: качество на водата, общи характеристики на водоема; климатични и метеорологични условия; качество на хидробионтите, структура на посадките (възраст, съотношение, количество) и т.н. Естествената

продуктивност се увеличава с повишаване до определени граници на гъстотата на посадката, тъй като тогава хидробионтите по-активно търсят хранителните обекти. При хранене на рибите с фуражи продуктивността се определя не само от качеството и количеството на фуражите, но и от наличието на предпоставки за тяхното усвояване. Тези предпоставки са свързани както със способността на водните организми за добро оползотворяване на фуражите, така и с наличието на оптимален режим във водоема за реализиране на високи заложби за растеж на хидробионтите. Продуктивността е в пряка зависимост от възрастта на рибите. Рибите растат практически през целия си живот, но както и при другите животни интензивността на растежа намалява с възрастта. Затова продуктивността на нулевогодишни риби е най-висока.

вид, но на различна възраст). Смесена посадка е съвместното отглеждане на повече от един вид риби в един водоем, при което единият вид е основен и формира значителен относителен дял от общия обем на продукцията, а останалите са допълнителни. Желателно е допълнителните видове да се различават по хранителен спектър. В шарановъдството като добавъчни се използват мирни и хищни риби. От мирните риби подходящ обект е линът, който обитава зони, различни от тези на шарана. По този начин естествената рибопродуктивност се подобрява средно с 20%. Хищните риби са добри мелиоратори и унищожават плевелните риби, конкуриращи шарана. Поликултура е съвместното отглеждане на повече от един вид риби в един водоем, при кое-

то отглежданите видове взаимно се допълват с минимална конкуренция, оползотворяват различни хранителни ниши и от тях се получава равностойна по обем продукция. Поликултурата може да бъде едновъзрастова или разновъзрастова. По характера на функциониране тя може да бъде автохтонна (използва се храната, която се образува в самия водоем) и алохтонна (храната постъпва отвън). При включените в европейския регламент за биологична аквакултура видове риби, които могат да се отглеждат в шарановъдството, става дума за смесени посадки и добавъчни видове, а не за истинска поликултура. Гъстотата на посадката се определя от броя или теглото на хидробионтите, отглеждани в

една производствена единица. В биологичната аквакултура има максимално допустими гъстоти на посадките за отделните видове хидробионти. За да се постигнат добри резултати, гъстотата на посадката трябва да е съобразена с характеристиките на басейна. Прилаганите посадки трябва да обезпечават условия за благоденствие, за добро развитие и растеж на рибите. Особено важно е рибите да бъдат в добра кондиция преди поставяне за зимуване, тъй като в противен случай, те трудно понасят зимните условия. За отчитане на влиянието на прилаганата посадка се провежда мониторинг за състоянието на рибите (повреди по перките, наранявания, темп на нарастване, поведение и здравословно състояние) и качеството на водата.

Отглеждането на зайци изисква основни познания за особеностите на тези животни, защото трябва да се полагат грижи, които да ги предпазват от заболявания или да ограничават и ликвидират бързо появилите се. 1. Храносмилателната система на зайците е значително уязвима, защото стомахът им е малък, а червата са значително големи. Поради това заекът се храни много пъти в денонощието и както липсата на храна, така и поемането на некачествена храна предизвикват заболяване на стомаха и червата. 2. Повечето заразни болести по зайците се причиняват от условно заразителни микроорганизми, които се намират в тялото на всеки заек. Заболяването се проявява в резултат на намаляване устойчивостта на организма при влошаване на условията на отглеждане на зайците. Това налага да се създават условия за правилно отглеждане и хранене. 3. Много важен момент са условията на отглеждане на зайците: висока хигиена в помещенията, липса на пренаселеност, ниска влажност, правилно проветряване, липса на вредни газове, тече-

ЕКСПЕРТИ

Какво трябва да знаем, ако искаме да отглеждаме зайци ния и резки температурни колебания, правилно и пълноценно хранене. 4. Зайците не трябва да се отглеждат заедно с други домашни животни – кучета, котки, дребни преживни и домашни птици, защото те може да са източник на опасни за живота на зайците заразни или паразитни болести. 5. Помещенията трябва да са здрави, построени на сухо място, добре проветриви и да дават възможност за бързо почистване и дезинфекция. 6. Зайчарникът трябва да е защитен от постоянно духащите ветрове. Огряването му от слънцето трябва да е продължително, но да се избягва прегряването. Поради това наличието на подходяща трайна растителност в близост до помещението е целесъобразно. Важна е и отдалечеността на зайчарника от заводи, замърсяващи околната среда – топлоцентрали, торища и сметища. 7. В помещението трябва да се осигурява постоянен въздухообмен, който да е различен в зависимост от сезона, да липсва течение и да се затопля през студените сезони. Дворът трябва да е ограден, а зайчарникът да е разположен на най-отдалеченото място, за да се избягва контакт с хора, превозни средства и животни.

Избор на място за зайцеферма

продуктивността им намалява. Мястото за зайчарник трябва да бъде сухо, отцедливо и равно или с наклон до 3%. Мястото в никакъв случай не бива да е в близост до заблатени места и торища. Почвата трябва да бъде с добра водопропускливост, а нивото на подпочвените води да е наймалко 1,2-2м под повърхността. Зайците са особено чувствителни към влагата. Много лошо се отразява върху здравословното състояние на всички възрасти и категории зайци почвата със слаба водопропускливост и високо ниво на подпочвени води, особено когато зайците се отглеждат свободно в заградени места и на площадки. Една особеност в нервната система на зайците –

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

Един от основните фактори, обуславящ доброто здравословно състояние на зайците, е правилният избор на място за зайцеферма. Мястото, на което ще бъде разположена зайцефермата, трябва да задоволява чрез изложението си една жизнена необходимост на зайците и особено на младите зайци – необходимостта от повече пряка слънчева светлина. Най-подходящо за зайчарник е южното или югоизточното изложение. При него, през поголямата част от деня зайцефермата се огрява от слънцето. Източното изложение осигурява слънце само през сутрешните часове. По-неподходящо е западното изложение, при което, особено през летните месеци, когато слънцето е най-силно, животните се прегряват, лошо се хранят, слабеят и

голямата им плашливост – изисква за правилното им отглеждане зайцефермата да бъде построена на най-тихото място. Зайцефермата трябва да бъде разположена далеч от централни пътища, железопътни линии и промишлени сгради. При зайците, както и при птиците, болестта кокцидиоза може да нанесе големи поражения на стадото. Това налага при избор на място за зайцеферма да се избягва съседството с птицевъдни ферми. За да се спазят елементарните зоохигиенни изисквания, зайцефермата трябва да бъде отдалечена от другите животновъдни ферми най-малко на 200-300м, а от обществените и жилищните сгради – на 100м. Зайцевъдната ферма трябва да бъде оградена с мрежа или ограда с височина 1,5м и озеленена. При отглеждане на зайците на открито, клетките се разполагат в зависимост от посоката на преобладаващите ветрове, но така, че към вятъра да бъде задната част на клетката. Дървесните насаждения предпазват зайците при лошо време от ветрове и бури, а през топлите дни – от прегряване и слънчев удар. Площта на зайцефермата зависи от броя на животните и приетата система на отглеждане. В личните стопанства, където се отглеждат по няколко зайкини, клетките за зайци трябва да бъдат поставени на сухо, чисто, запазено от ветровете и настрани от отточни канали място.

Отглеждане на женски зайчета за разплод Съществуват различни системи за отглеждане на отбитите женски зайчета за разплод. Те зависят твърде много от начина на отглеждането на възрастните зайци. Зайчетата за разплод обикновено се отглеждат групово в големи клетки, чийто под е от мрежа или от дървени скари. В голяма клетка се поставят по 15-20 женски зайчета. Женските зайчета привикват лесно едно към друго и не си нанасят никакви повреди. Ако някои от тях изостанат в растежа си, трябва да се извадят от големите клетки и да се поставят в малки, за да се хранят по-добре. В случаите, когато някое от зайчетата започне да хапе останалите и ги безпокои постоянно, то също трябва да се отдели веднага и да се постави в индивидуална клетка. При отглеждането на женските зайчета в големи групи се налага изравняването им по живо тегло и възраст, за да се развиват и растат равномерно. В противен случай по-едрите и по-възрастните зайчета тормозят по-младите и по-дребни зайчета и те изостават в развитието си. При промишленото отглеждане женските зайчета за разплод след отбиването трябва да се настанят

по 2 или 3 в клетка с размери като на възрастните зайци. След 3-месечна възраст се оставят по 1 или 2 в клетка. Така зайчетата се хранят по-добре, не се дразнят и се развиват нормално. Ако клетките за отбитите зайчета са малки, настаняват се по 1 в клетка.

Отглеждане на мъжки зайчета за разплод Мъжките зайчета за разплод са малко на брой и се развиват по-бавно от женските. За да се отгледат добре развити мъжки зайци, необходимо е още при отбиването да бъдат настанени по 1 в клетка. Ако няма такава възможност, до 3-месечна възраст могат да се държат по 2 в клетка. До тази възраст те свикват едно с друго и не си нанасят повреди. След това при общо отглеждане голяма част от тях започват да се бият помежду си. Това води до наранявания, разкъсване на кожата, а често и до взаимна кастрация и прави зайчетата негодни за разплод. Поради по-голямата капризност на мъжките зайчета, дори и при много добри условия на хранене и гледане, малка част от тях израстват като елитни мъжки разплодници. Затова е необходимо оставянето на по-голям брой мъжки зайчета за отглеждане, за да може да се извърши правилен отбор. При отглеждането на женски и мъжки зайчета в открити или полуоткрити навеси е необходимо да бъдат предпазени от горещините през лятото и от намокряне. При наличието на такива условия се намалява растежът им, а намокрянето води и до заболявания. Храненето на женските и мъжките зайчета за разплод става по една и съща дажба, балансирана за растящи зайчета с достатъчно количество протеин и витамини. Когато зайчетата се отглеждат групово, необходимо е хранилките да бъдат достатъчни по брой и големина, за да могат всички едновременно да се хранят. Това се отнася и до поенето. Зайчетата привикват много бързо към автоматичните поилки. При по-голям брой зайчета в клетка е необходимо по-често почистване на клетките и инвентара. Отбитите мъжки и женски зайци за угояване се разделят по пол и се отглеждат групово. Когато зайчетата са по-малко в група, те се развиват по-добре и достигат определеното живо тегло в по-ранна възраст. Грижите за тези зайчета не се различават съществено от останалите. При тях също така е необходимо изравняване по възраст и тегло. Храненето им се различава от това на зайчетата за разплод, защото трябва по-бързо да растат и да се угоят. Като се има предвид, че зайчетата за месо се колят най-много на 90-120

дни, става ясно, че това угояване е всъщност интензивен растеж. Бройлерните зайчета се колят в още по-ранна възраст- 60-70 дни.

Подготовка на зайкинята за озайчване и озайчване Бременната зайкиня започва твърде рано да се подготвя за озайчването. Поставянето на сандъче (гнездо) може да стане няколко дни преди очакваната дата, но в много случаи се практикува поставянето му на 17-ия ден след заплождането. Тогава зайкинята с голямо усърдие влиза и излиза в него, носи в устата си слама или сено и подготвя мекото гнездо. Поради това, че 20 дни зайчетата прекарват в гнездото, неговият вид и подреждане играят голяма роля за нормалния живот на зайчилото. Независимо от формата, според климатичните условия гнездото може да бъде затворено или отворено. Леглото (мекото гнездо), което се прави в сандъчето, трябва да бъде достатъчно дълбоко и направено от меки материали, които да абсорбират добре урината и да позволяват на зайкинята да ги смесва с космената покривка, която отскубва от тялото си. За нашата страна подходящи материали са по-ситната слама, ситно сено или ситни

дървени стърготини. Едрите стърготини са твърди и неудобни за зайчилото и не могат да абсорбират урината. През летните месеци гнездото се прави от по-леки материали и в по-малки количества. Много често зайкините изяждат в първите дни част от сламата или сеното и затова е необходимо след това те да се възстановят. В никакъв случай не бива да се използват хартии, парцали или конци за меко гнездо, понеже те не могат да се смесват с космената покривка и освен това може да се усучат и да причинят удушване на зайчетата. В случаите, когато зайците се отглеждат в клетки с дървен под, на него се поставят ситни дървени стърготини (талаш) и за озайчването не се поставя сандъче. Зайкинята прави гнездото си на пода, като смесва косми със стърготини. Голямото значение на гнездото личи от факта, че 30-40% от умрелите зайчета до отбиването им (60 дни) умират в първите 20 дни, когато зайчетата се намират в гнездата. През последните 2-3 дни от бременността дажбата на зайкините трябва да се намали, като се дават малки количества зелени храни, които поддържат нормално храносмилането. Този начин на хранене улеснява процеса на раждането. През последните дни винаги в клетката трябва да има изобилно количество прясна вода. Обикновено озайчването се извършва през нощта. Зайчетата при нормална едрина се раждат на интервали без затруднения. Майката облизва всяко родено зайче и го кърми веднага.

След раждането и на последното зайче зайкинята отскубва от коремната си част изобилно количество косми, смесва ги с постелята и в така направеното гнездо поставя зайчетата, като ги покрива с нови косми, които поддържат висока температура.

Грижи за зайчилото

След раждането зайкинята се успокоява. Извършва се първият контрол на гнездото и ако зайкинята не е оскубала достатъчно косми, прибавят се косми от друго гнездо. Често зайкините се озайчват на две места и фактически правят две гнезда. Необходимо е зайчетата да се съберат на едно място, като гнездото се направи удобно за всички зайчета. Важен момент след озайчването е да се прегледат самите зайчета. Ако майката има достатъчно мляко, те са с напълнени стомахчета. Кожата е опъната, космите лъскави. Ако майката няма достатъчно мляко, стомахчетата на зайчетата са прибрани, кожата нагъната и космите са сухи, без блясък. Ако млякото на зайкинята е малко или се забавя отделянето му, необходимо е цялото зайчило веднъж на ден да се оставя да бозае от майка с висока млечност. Така след няколко дни млекоотделянето на майката ще се нормализира. Ако това не стане, налага се да се прехвърлят част от зайчетата при друга майка. Когато зайчетата са много, част от тях трябва да се прехвърлят на майка с добра млечност и малък брой зайчета. Прехвърлянето трябва да става в първите няколко дни след озайчването, и то при зайчета, с които разликата във възрастта не е поголяма от 13 дни. Зайкините приемат лесно други зайчета независимо от цвета и миризмата им.

Редовното следене на телесното състояние на зайчетата, вземането на мерки за храненето на майката или прехвърлянето на зайчетата, когато се налага, намаляват смъртността им и осигуряват по-добър растеж При замърсяване на постелята е необходимо тя да се замени с чиста, като винаги се поставят и косми. Грижите за зайчилото и контролата му, когато се извършват внимателно, не намаляват майчините грижи на зайкинята. Зайкинята е неспокойна, когато гледачите се отнасят невнимателно с нея. Тя често влиза в гнездото, удря със задните си крака и може да смачка някои зайчета. Когато някои възрастни зайкини с висока млечност започнат да раждат малък брой зайчета, не трябва да се бракуват, а да им се прехвърлят зайчета от други майки за отглеждане. Причините за смъртността на зайчетата в първите 78 дни след озайчването са лесно отстраними. В редки случаи смъртността на зайчетата в тази възраст се дължи на заболяване. Най-честите причини за това са неудобните сандъчета с гнездата в тях или неподходящото или недостатъчното хранене на зайкините през бременния и бозайния период. Голяма част от зайчетата умират, ако по време на раждането зайкините са неспокойни поради влизането на външни хора, необичаен шум в зайчарника, влизане на кучета, котки или плъхове. В някои случаи, когато гнездата не са удобни или се поставят в последния ден на бременността, зайкинята не може да свикне с тях, ражда навън всичките или част от зайчетата. Тогава до събирането на зайчетата в гнездото част от тях могат да умрат. При озайчване в гнездото, но на две групи, ако на едната група зайкинята не даде да бозаят, зайчетата може да умрат. Тъй като зайкините раждат през нощта в продължение на 15-20 минути, гледачите рано сутрин трябва да прегледат клетките, в които очакват озайчване. Причина за смърт при зайчетата може да бъде и канибализмът, разпространен при някои зайкини. За него съдим по изядените крачета или част от тялото на зайчетата. Наличието на кръв по муцуната на зайкините не винаги е признак на канибализъм. Може зайчетата да са ухапани или наранени от други животни и майката само да е облизала окървавеното тяло. Канибализъм се появява и при липса на достатъчно вода по време на озайчването. Зайкинята тогава се принуждава да задоволи жаждата си, като изяжда зайчетата. Силното безпокойство също може да бъде причина зайкинята да прояви канибализъм. Правилното хранене и поене на зайкините през бременния период и след това почти изключва появата на канибализма. Ако зайкинята повтори това си влечение, трябва да се изключи от разплод.

ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ

Скрейпи Проучване на генетипове устойчиви на болестта „скрейпи” доц.д-р Андрея Колев, гл.ас.д-р Иво Сираков, гл.ас.д-р Ралица Попова, ас. Стефан Алексиев

България е от малкото Европейски страни, които нямат Национален скрейпи план за селектиране на устойчиви към заболяването стада. Освен това, връзката между агента причинител на скрейпи, спонгиформната енцефалопатия по говедата (BSE) и новия вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб (vCJD) при хора ни дадоха сериозни причини да започнем проучвания за ограничаване разпространението на скрейпи. Поради това си поставихме за цел да определим генотипа по отношение чувствителността към скрейпи на уязвими, застрашени от изчезване и в критично състояние породи овце в България и да установим има ли допълнителен полиморфизъм в гена, кодиращ прионовия протеин. Болестта „скрейпи” по овцете е с дълъг инкубационен период (2-3 години). Известна е в Европа от преди 250 години и се разпространява в света през XX век най-вече след Втората световна война чрез експорта на Британски овце. Причинител на заболяването е малък, устойчив на действието на околната среда, непредизвикващ имунен отговор протеазорезистентен протеин PrPSC, изоформа на нормалния клетъчен протеин PrPC. Съществуват две форми на заболяването – атипична и класическа и докато контагиозността на атипичното „скрейпи” все още се дискутира, то тази на класическата форма е доказана. Генът, кодиращ нормалният клетъчен протеин PrPC е локализиран в 13-ата хромозома, като е установен полиморфизъм в 29 различни кодона. Полиморфизмът в кодони 136, 154 и 171 е отговорен за развитие на класическото „скрейпи”, докато полиморфизмът на кодон 141 се свързва с атипичните случаи на заболяването. Следователно генетичната предразположеност на овцете е един от факторите за развитие на заболяването, така както и контактът им с причинителя. Генът, кодиращ прионовия протеин не влияе на продуктивните качества на животните. Въз основа на полиморфизма в посочените кодони Dawson

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4-5/ 2014

В България няма изготвени развъдни програми за селектиране на устойчиви към скрейпи стада. Първата стъпка за изготвянето на такива програми е свързана с определяне генотипа на овцете, свързан с резистентността/чувствителността към скрейпи. Поради това и значимостта на заболяването, ние си поставихме следните цели: • да определим генотипа по отношение резистентността/чувствителността към скрейпи на племенни животни от уязвими, застрашени от изчезване и в критично състояние породи овце в България; • да проучим гена, кодиращ прионовия протеин на тези породи за допълнителен полиморфизъм; • да се определи принадлежността на различните породи овце към съответните рискови групи и въз основа на получените резултати, да бъдат изготвени конкретни препоръки за конкретни породи овце за увеличаване на животните с устойчив генотип към болестта скрейпи. Скрейпи по овцете е дегенеративно заболяване с летален изход, засягащо централната нервна система и принадлежи към групата на трансмисивните спонгиформени енцефалопатии. Развитието на заболяването се определя от генетичната чувствителност на овцете и на този етап в основата при борбата с него е селектирането на генетично устойчиви животни. Заболяването е разпространено в страната и при случай на скрейпи в дадено стадо, съгласно европейските директиви за борба с трансмисивните спонгиформени енцефалопатии, всички животни трябва да бъдат унищожени. В България има 35 породи овце, от които 8 са уязвими, 14 са застрашени от изчезване и 2 са в критично състояние. Това ще е особено неблагоприятно за тези породи овце, при които още повече ще се намали броят животни и съответно ще е трудно или невъзможно поддържането на популацията.

Таблица 1. Генотипове и рискови групи за развитие на скрейпи по Dawson и съавт. (2008).

ALRR/ALRH – 9,1%; • Трета рискова група ALRQ/ Генотип Рискова група Значение ALRQ – 13,63%, ALRH/ALRH – 4,54%, ALRH/ALRQ – 18,18%; • Четвърта рискова група ARR/ARR Група 1 много нисък риск за разALRR/VLRQ – 9,1% витие на заболяването • Пета рискова група ALRH/ VLRQ – 4,54% ALRQ/VLRQ – 9,1% ARR/AHQ Група 2 нисък риск При първоначалните изследвания ARR/ARH на животни от Брезнишка порода ARR/ARQ са установени пет генотипа принадAHQ/AHQ Група 3 Умерен риск особенно лежащи към съответните рискови AHQ/ARH ARQ/ARQ групи: AHQ/ARQ • Втора рискова група ALRR/ ARH/ARH ALHQ – 5,56% и ALRR/ALRQ – ARH/ARQ ARQ/ARQ 44,44%; • Трета рискова група ALRQ/ ARR/VRQ Група 4 Умерен риск ALRQ – 33,33%; AHQ/VRQ Група 5 висок риск особенно • Четвърта рискова група ARH/VRQ ARQ/VRQ и VRQ/VRQ ALRR/VLRQ – 5,56% ARQ/VRQ • Пета рискова група ALRQ/ VRQ/VRQ VLRQ – 11,11% и съавт. (2008) определят 5 рискови групи с 15 При първоначалните изследвания на животни от генотипа (таблица 1), при които присъствието на Западностаропланинска порода са установени три алел аланин/аргинин/аргинин (ARR) е фактор за генотипа, принадлежащи към съответните рискови устойчивост към заболяването, а алел валин/ар- групи: гинин/глутамин (VRQ) и аланин/аргинин/глутамин • Първа рискова група ALRR/ALRR – 14,28% (ARQ) увеличават риска за развитието му. • Втора рискова група ALRR/ALRQ – 23,81% и Селекционирането на устойчиви към заболяваALRR/ALHQ – 14,29% нето овце е единственият механизъм за борба • Трета рискова група ALRQ/ALRQ – 42,86% срещу това заболяване, тъй като лечение за него ALHQ /ALRQ – 14,28% и ALHQ /ALRH – все още няма. В Европейския съюз (ЕС) менидж4,77% мънтът на трансмисивните спонгиформени енцеВсички изследвани животни са Леуцин (Leucine) фалопатии се определя в директива 999/2001 ЕС хомозиготни по алел 141, което ги прави устойчии решение 2003/100/ЕС. Мерките предвидени от ви към развитие на атипично скрейпи. страна на ЕС – в директива 999/2001ЕС, при Данните от изследваните породи показват, че установяване случаи на скрейпи в овчи стада са селекционирането на устойчиви към класическото свързани с унищожаване на стадото, отсраняване скрейпи животни, чрез увеличаването на ARR-алена чувствителните животни и прилагане на мерки ла и намаляването на VRQ-алела трябва да пробез убиване на животни. Допълнителните мерки, дължи и през следващите години. свързани с движение на животни, продукция и Във връзка с предотвратяване на избухване на разплоден материал са свързани с ограничения, заболяването и запазване на породите и стадата е които не се отнасят за животни носители на ARR и целта на проекта, а именно „Генотипизиране на алела. Във връзка с посоченото и поради това, че уязвими, застрашени от изчезване породи овце в България няма развъдни програми за селекцио- България и търсене на допълнителен полиморфиниране на устойчиви към „скрейпи” стада, трите зъм в PrP-гена”. породи – Софийска, Брезнишка и ЗападностароПроектът обхваща периода декември 2011 – депланинска са включени в проект „Генотипизиране кември 2013г. Приключил е само първият етап от за скрейпи резистентност на уязвими, застрашени изпълнението му, през който са постигнати следот изчезване породи овце в България и търсене ните резултати: Проучено е актуалното състояние на допълнителен полиморфизъм в PrP гена”, фи- на породите овце в България, избрани са породинансиран от Фонд научни изследвания, чиято цел те-обект на нашето проучване, като три от петте е установяване и селекциониране на устойчиви породи, включени в изследването са Софийска, към заболяването животни. Западностаропланинска и Брезнишка. Проучен е При първоначалните изследвания на животни от начинът на отглеждане и селектиране, взети са Софийска порода са установени девет генотипа, кръвни проби от животните с най-типични бепринадлежащи към съответните рискови групи: лези за породата и използвани за репродукция. • Първа рискова група ALRR/ALRR – 4,54% Получени са ДНК-проби, които са подложени на • Втора рискова група ALRR/ALRQ – 27,27%, пръвоначални генетични изследвания.

6. Овце от порода Шароле

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 4-5/ 2014

ДОХОДЪТ НА ОВЦЕФЕРМИТЕ СЕ ВДИГА С 5%, АКО УВЕЛИЧИТЕ ПЛОДОВИТОСТТА НА ЖИВОТНИТЕ С 10%

доц.д-р Георги Бонев Георгиев „Тракийски университет”

В ГОВЕДОВЪДСТВО 17

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

Овцевъдството е традиционен отрасъл за българското животновъдство. Въпреки че след 1989г се наблюдаваше значително намаление на броя на овцете в страната, през последните 2-3 години този отрасъл е в период на оживление. Започна търсене на племенни животни от млечни и месодайни породи, които са разпространени в България, а също и от внос – найвече френските породи Ил дьо франс и Шароле. Икономически е изгодно отглеждането на отделни стада от млечни породи и месодайни породи. Понякога, когато цената на агнешкото е по-висока, то е изгодно овцете за мляко да бъдат заплодени с месодайни кочове като получените кръстоски се реализират на пазара. Броят на родените агнета от една овца е основен продуктивен показател. Усилията трябва да бъдат насочени към установяване на оптималното ниво на плодовитост съобразно условията на отглеждане, както и начините на достигане и поддържане на това ниво. Доказано е, че всяко увеличаване на плодовитостта с 10% води до повишаване на чистия доход на стопанството с 5%. МЛЕЧНИ ПОРОДИ Много е трудно да се препоръча определена порода за даден район. Моето мнение е да се кръстосват местни породи с такива, които са с доказана висока млечност и прозхождат от сроден по климатични и географски особености регион. Чистопородното отглеждане на овце от вносни породи като Източнофризийска и Аваси не е икономически съобразно поради здравословните проблеми, които възникват. Тези породи са чувствителни на паразитите, заразните причинители и фуражната база в България. За тази цел трябва да се правят кръстоски между тях и млечните местни породи. Заплождането на овцете за мляко зависи от периода на най-висока цена на млякото. Обикновенно това са месец февруари, март, април, май и юни. Раждането трябва да е съобразено и с факта, че агнетата трябва имат живо тегло от 18 до 25 килограма, за да бъдат продадени за Великден и Гергьовден на най-висока цена. Това предполага много добро познаване на дневния прираст на агнетата от отглежданата порода. Показателите, които трябва да се имат в предвид са много и са приложими за конкретна порода в конкретен район. Породите за мляко са с по-ниска плодовитост (100% за каракачанските, 120% за Плевенска черноглава, 120-130% за Старозагорска овца, 120% за Аваси), като на първо агне този процент е още 2

4. Местна Старозагорска овца

5. Овце от породата Ил дьо Франс

3. Плевенска черноглава овца

2. Коч и овце от порода Каракачанска овца

МЕСОДАЙНИ ПОРОДИ В България чистопородно се отглеждат само Ил дьо Франс и Шароле и то като малобройни институтски стада и в отделни частни ферми. Значително повече са кръстоските между тях и местни овце. Кръстоските имат значителен интензитет на растежа, който е средно около 300 грама на ден. Това означава, че за два месеца и половина агнето ще достигне 24 килограма. Месодайните породи овце с отбити агнета и тези от местните, които не се доят, могат да бъдат заплодени и през анестрален сезон, т.е. през пролетта (март, април), като агнетата се реализират на коледния пазар, когато цената е значително по-висока. Когато говоря за цена, по-висока от нормалната, имам предвид предлагане на значително количество (над 100 броя) изравнени по живо тегло агнета. Ако овцете се заплодят март-април, те ще родят до септември и агнетата ще имат възможност да станат 20-24кг за Коледа (коледни агнета). Трябва да се знае, че месодайните овце не се доят. Веднага след отбиване на агнетата, майките се пресушават без опасност от маститни заболявания. Месодайните породи овце са значително по-ранозрели. Например овцете Шароле се заплождат на 8-месечна възраст. Те са и с повисока плодовитост (160 до 220%). Подобно е положението и при породата Ил дьо Франс. Важни изисквания към овцете преди заплождане: 1. Да са в добро телесно състояние. 2. Да са остригани (важи за летния сезон). 3. Да са обезпаразитени за външни и вътрешни паразити. 4. Да са подхранени с концентриран фураж поне 20 дни преди началото на осеменяването. 5. Агнетата да са отбити поне 2 месеца преди това и да се гледат отделно от майките. 6. Овцете да са пресушени или в последен стадий на пресушаване. 7. Да са преминали всички ваксинации или диагностични манипулации.

по-нисък. Важно е да се знае, че докато овцете се доят и отделят значително количество мляко, те почти не се размърлят и заплождането по естествен начин е много трудно. Едва след пресушаване или намаляването на дневната млечност, овцете започват да проявяват еструс и се заплождат. Бозаенето на агнетата също е фактор, които пречи на заплождането.

8. Да се изследват предварително за бруцелоза или бруцелоидоза (заразен епидидимид). 9. Овцете да са отдалечени от кочовете поне на 300 метра и да не се смесват до започване на осеменяването. Важни изисквания към кочовете преди кампанията: 1. За разплод се използват само селекционирани племенни кочове. 2. Да са здрави, с добър екстериор и нормално развити семенници. 3. Да са остригани и бонитирани, ако са от племенни стада. 4. Да са обезпаразитени за външни и вътрешни паразити. 5. Да са преминали всички ваксинации или диагностични манипулации. 6. Да се изследват предварително за бруцелоза или бруцелоидоза. 7. Да се отглеждат отделно от овцете. 8. Да се хранят с достатъчно доброкачествени фуражи. ПРОВЕЖДАНЕ НА КАМПАНИЯТА ПО ЗАПЛОЖДАНЕ I. Нехормонално стимулиране на овцете. 1.1. Използване на „ефекта на коча”. Това е метод за подбуждане на половата активност при овцете както през анестрален сезон (март, април и май), така и в началото на сезона за дадена порода. Макар че тази практика не е нова, малко овцевъди я знаят и прилагат. Овцете трябва предварително да са изолирани от кочовете за период от три до четири седмици. Това предполага да няма визуална и олфакторна (мирисна) връзка между тях, т.е. разстоянието между помещението с кочовете и овцете да е най-малко 300 метра. След като кочовете се въведат в стадото, след около 50 часа овцете започват да отделят яйцеклетки. По принцип това не е свързано с проява на еструс и кочовете не могат да откриват такива овце. В тази ситуация се използва термина „тих еструс”. След тези овулации в яйчниците се образуват жълти тела и яйчникът започва да функционира, като на следващия цикъл овцете проявяват еструс и могат да бъдат заплодени. При този начин на стимулиране първоначално реагират 50% от овцете (в рамките на 17 дни) и се заплождат. Най-много овце се разгонват между 17-ия и 24-ия ден след въвеждането на кочовете. Ефектът на коча е най-силен през периода от средата на пролетта до началото на лятото. Той много зависи от породата на коча. Мъжките животни от местни породи и тези на по-голяма възраст – над 3 години оказват по-силно въздействие върху овцете в сравнение с културните породи и младите дзвиздаци. 4

20. Стъклени пипети за осеменяване на овце с гутатор, 20 броя 21. Станок за фиксиране на овца 22. Станок за осеменяване 23. Разклонители за ел. уреди, 2 броя 24. Микроскоп с предметни и покривни стъкла 25. Алуминиево фолио за затваряне на чашки (домакинско), 2 ролки 26. Гореща вода за миене 27. Неутрален детергент за миене 28. Медицински спирт 70 градуса, 4 литра 29. Маркерол – 4 цвята, 6 броя 30. Воден термометър

1. Синтетична популация българска млечна овца

НЕОБХОДИМИ КОНСУМАТИВИ ЗА ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ НА 400 ОВЦЕ 1. Външни цилиндри за вагини, 4 броя 2. Вътрешни гуми за изкуствена вагина, 10 броя 3. Спермосъбирателни чашки, 30 броя 4. Резил-пипети от 2 куб.см, 5 куб.см и 10 куб.см, 7 броя 5. Бехерови чаши от 250 куб.см и 500 куб.см, 5 броя 6. Сперморазредител – български, 10 броя 8. Вагиноразширители, 5 броя 9. Риванолов разтвор 1:1000, 2 литра 10. Еднократни спринцовки от 50 куб.см, 10 броя 11. Тензух и големи марли, лигнин и памук 12. Престилки за кочовете (по две на коч) 13. Водна баня 14. Съд за изваряване на инструменти 15. Сух стерилизатор 17. Вазелин, 5 туби 18. Дестилирана вода – 5 литра дневно 19. Електрическо фенерче или подвижна лампа

Примерна схема за 2007 година ако профилактиката започне от месец Април Април: Ваксинация на неваксинираните подрастващи агнета за ентеротоксемия и анаеробна дизентерия. Ваксина - Ентеротоксемия анаеробна дизентерия C, D. Обезпаразитяване против Фасциолоза, Дикроцелиоза, Диктиокаулоза и Парамфистомоза. 1 ден – Cevamec 1% – 2мл/50кг, подкожно 7 ден – Битионол (таблетки) – 1 бр./50кг 14 ден – Cevamec 1% – 2мл/50кг, подкожно Май: Изследване за бруцелоза и заразен епидидимид на 30% от ремонтните овце и всички кочове. Септември: профилактично къпане против акароза с 0,05% разтвор на Neocidol или друг акарициден препарат. Октомври: Ваксинация против ентеротоксемия, анаеробна дизентерия, некротичен хепатит, гангренозен мастит, копитен гнилец (ваксина: Poliovin – 2мл, подкожно). Забележка: Предложената схема трябва да се съобрази с технологията на отглеждане на овцете.

ПРОВЕЖДАНЕ НА КАМПАНИЯ ПО ЗАПЛОЖДАНЕ НА ОВЦЕТЕ 1. Откриване на размърляните овце. Използва се коч-пробник с престилка. 1.1. Той трябва да е полово активен. 1.2. Не трябва да се въвежда за тази цел в стадото коч-разплодник, защото се изморява предварително и след това няма да покрива. 1.3. На 100 броя овце се осигуряват 2 броя кочове-пробници. 1.4. След приключване на откриването на размърляните овце, на пробниците се позволява да покрият една от овцете за поддържане на половия инстинкт. 1.5. Откриването трябва да е до 6 часа сутрин (докато е хладно) или вечер след 20 часа защо кочовете-пробници се изморяват в горещото време и много от размърляните овце остават неоткрити. 1.6. Никога не трябва да се пуска коч в стадо, където са събрани заедно дзвизки и стари овце. Те трябва да са разделени. Кочът открива само старите овце и не обръща внимание на младите. 1.7. Всяка открита размърляна овца се маркира с боя и се извежда

1.2. Ефект на усиленото подхранване. Доказано е, че увеличаването на концентрирания фураж, витамините и микроелементите в продължение на 20 дни преди началото на случната кампания подбужда овцете към размърляне и те идват на по-големи групи за заплождане. 1.3. Безсолно-солева диета. При този метод се отнема солта и на овцете не им се дава под никаква форма в продължение на 7-8 дни. След това в концентрирания фураж се добавя по 20 грама сол на ден на глава в продължение на 7 дни, като успоредно с това им се предоставя възможност да пият вода на воля през целия ден. След 5-6 дни започва масово размърляне на овцете. Трябва да се отбележи, че при слабите животни няма ефект. 1.4. Покълнал ечемик. Изхранването с по 250-300 грама покълнал ечемик на овца на ден за 8-10 дни повишава нивото на витамин Е в организма и това е предпоставка за групово размърляне. Комбинирането на всички тези методи е възможно и желателно, като това увеличава процента на овцете в еструс, заплодяемостта и плодовитостта. II. Хормонални методи 1. Интравагинални тампони 2. Ушни импланти 3. PGF

от стадото в друго помещение. Кочът може да върви само след нея и да не обърне внимание на останалите овце в еструс. 2. Заплождане на овцете. Ако не се прилага изкуствено осеменяване то най-добрият начин за заплождане на овце в световната практика е „пускане от ръка”. Така се избягват отрицателните ефекти свързани с поведението на кочовете (йерархия, борба за надмощие между тях, предпочитание). Трябва да се има предвид следното: 1. Младите кочове са по-неопитни от старите. Затова младите (под 18 месеца) трябва да покриват по-малко овце от старите. 2. Кочовете са по-слабо активни извън размножителния сезон и се активизират през размножителния. Активизира се и сперматогенезата. През пролетния сезон трябва да се предвиждат по-малко овце на един коч. 3. Всеки коч може да има определен интерес само към една овца. За това да се избягва покриването на една овца многократно. 4. Когато са въведени няколко коча в стадото се появява борба за надмощие между тях докато се изгради йерархията. Тогава кочовете се делят на доминиращи и доминантни. Да се внимава доминантния коч да не се изтощи от скачки, а по-слабия да няма възможност да покрие достатъчен брой овце. 5. Кочовете трябва да имат 10-15 минути за почивка между всяка скачка. РАЗМНОЖИТЕЛЕН СЕЗОН Проверка за бременност. След 15 дни от началото на заплождането кочовете –пробници се връщат отново в стадото. Всяка размърлена овца се осеменява повторно. Ако се използват хормонални методи за синхронизация на еструс през пролетта, то незаплодените овце няма да се размърлят докато не дойде естественият им период на заплождане. Ултразвуково изследване. Провежда се след 25-ия ден на неповторилите се овце. Денят за изследване зависи от използвания апарат. Особености при изкуственото осеменяване на овцете Изкуственото осеменяване (ИО) при овцете може да бъде решаващата стъпка, която да доведе до бърз генетичен прогрес в този отрасъл. Това е единственият път за получаване на многобройно потомство от предварително преценени елитни кочове, като по този начин стопаните бързо ще подобрят генетичната структура на стадата си и от 6

Март: Ваксинация против Антракс – задължително държавно мероприятие. Третира се еднократно, подкожно в подопашната гънка. Април: Ваксинация на подрастващи агнета, които не са били ваксинирани против анаеробна дизентерия с ваксина Ентеротоксемия-C, D или Poliovin. Обезпаразитяване за Фасциолоза, Дикроцелиоза, Диктиокаулоза Трихостронгилидози, Парамфистоми (Албендазолов препарат: Aldifal, Albendasol или Ивермектинов препарат: Pandex, Ivomec, Ivotan в комбинация с Битионол (Dravevil). Май: Изследване за бруцелоза и заразен епидидимид. Вземат се кръвни проби на всички кочове 30 дни преди осеменителната кампания. В овцеферми където не е имало разместване на животните се изследват 30% от ремонтните овце. Всички новозакупени животни се изследват не по-късно от 20 дни преди транспортирането и през 30-дневния карантинен период след това. Юни: Профилактично къпане против акароза след стрижбата или третиране с ивермектинов препарат (Pandex, Ivomec, Ivotan). Юли: Третиране против пироплазмидози и пироплазмози. Август: Ваксинация против салмонелозни аборти (само в стопанства, където е констатирана болестта). Третира се двукратно: 15 дни преди осеменяване и повторно на двумесечна бременност. Септември: Профилактично къпане против акароза. Октомври: Ваксинация против ентеротоксемия, анаеробна дизентерия, некротичен хепатит, гангренозен мастит, копитен гнилец с поливалентна ваксина. Ваксинират се еднократно овцете и двукратно неваксинираните шилета. Ноември: Не се ваксинира. Декември: Не се ваксинира. Забележка: Всяка предложена схема се съобразява със специфичната технология на отглеждане. При необходимост, след раждане, агнетата се третират със селенов препарат и витамини против мускулна дистрофия. При констатация на акароза през есенно-зимния сезон животните могат да се третират с ивермектинов препарат. Трябва да се вземе предвид фазата на бременността и показанията на препарата. Трябва да се спазват карентните срокове за мляко и месо в зависимост от приложеният препарат. 11

Календарно разпределение на мероприятията Януари: Ваксинация против Листериоза. Извършва се в стационарните за заболяването ферми. Не се ваксинират болни и слаби животни. Прави се двукратно: януари-февруари и октомври-декември, единична доза от 2мл подкожно зад лакътната става. Февруари: Ваксинация против Листериоза, ако е пропусната през месец януари.

ВЕТЕРИНАРНИ ИМУНОПРОФИЛАКТИЧНИ И ПРОТИВОПАРАЗИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ В ОВЦЕВЪДСТВОТО Запазването здравния статус и броя на овцете, както в България, така и в цял свят, е немислимо без профилактика на най-често срещаните заболявания. Лечението на вече възникналите болести и последствията от тях е много скъпо и в повечето случаи неефективно. Инвестираните във ваксинации и обезпаразитяване средства са многократно по-малко от финансовите щети вследствие неприлагането им. Загубите се изразяват основно във висока смъртност при новородените агнета, а също и понижена заплодяемост и плодовитост, слаб прираст и ниска млечна продуктивност при възрастните овце. Значително се намалява количеството и качеството на получената вълна. На сегашния етап овцевъдите в България имат възможността да ползват високо квалифицирано ветеринарно обслужване и достъп до най-ефективните имунопрофилактични и противопаразитни средства. На тази база предлагаме план за имунопрофилактика и обезпаразитяване, съобразен с условията в нашата страна и съответните ветеринарно-медицински нормативни документи.

е приложимо там, където се отглеждат чистопородни или високопродуктивни животни. Получените чрез ИО и преценени кочове, имащи съответното племенно свидетелство, струват много повече и съответно се продават на високи цени. Включени в развъдната програма на новия собственик те мултиплицират своите заложби в приплодите си, което рефлектира в печалбите. Друго приложение на ИО е след внос на замразена семенна течност от чужбина. Сега се предпочита вносът на семенна течност пред вноса на кочове поради икономически и здравословни проблеми. Заболяванията, които се предават чрез семенната течност, са много по-малко от тези пренасяни от живи животни. ИО дава възможност също да се кръстосват породи, които се различават значително по физиологичните си размери.

ОСЕМЕНЯВАНЕ НА ОВЦЕТЕ Познати са три начина на осеменяване на овцете: 1) вагинално или плитко цервикално осеменяване, 2) лапароскопско – ЛИО и 3) трансцервикално – ТИО. 1. Вагинално ИО Вагиналното, или както е познато на повечето специалисти плитко цервикално ИО, е лесен метод, изискващ най-малко инструменти и умения. Резултатите от заплодяемоста съответно не са много високи, защото депонираните около отвора на маточната шийка сперматозоиди имат много малък шанс да достигнат и оплодят яйцеклетката. Ако се увеличи броят на сперматозоидите в дозата от 80 милиона, както е по стандарт до 300 милиона, то ще се увеличи и процентът на бременност, но икономически няма да е изгодно защото разходите за семенна течност ще са много високи и ще се намали рентабилноста от мероприятието. Например, при доза, съдържаща 80 милиона сперматозоида, от един еякулат на елитен коч ще могат да се осеменят 30-35 овце, а при втория вариант (с 300 милиона в доза) едва 6-7овце. Когато се извършва изкуствено осеменяване при крави, пипетата с дозата семенна течност се въвежда през вагината в

там значително ще нараснат приходите от този отрасъл. ИО е методът за промяна на породния състав на овцете в България, чрез който ще имаме както месодайни кръстоски, така и чистопородни месодайни стада от световно известните породи Ил дьо Франс и Шароле. Същото може да се осъществи и при породите овце за мляко, където ще се използват внесени кочове или семенна течност от породите Аваси или Фризийска. В настоящия момент ИО е широко застъпено в говедовъдството и свиневъдството, особено в модерните ферми, където стопаните желаят собствено възпроизводство и нарастване на продуктивноста в следващите поколения. Такова беше и положението в българското овцевъдство преди 15-16 години, но сега за съжаление тази репродуктивна биотехнология се прилага ограничено. През последните години животновъдната наука направи значителен скок в областа на репродукцията при овцете, като най-важните открития веднага намериха практическо приложение. Това се отнася най-вече за месодайното и млечното направление в овцевъдството. Настоящият обзор ще разгледа основни моменти, свързани с репродукцията при овцете, имащи отношение към начините за повишаване ефективноста на този отрасъл на животновъдството.

3. Трансцервикално ИО Доскоро трансцервикалното ИО беше рисков и немного ефективен метод за заплождане при овцете. Сега обаче американската фирма Elite Genetics е разработила фиброоптичен ендоскоп за преминаване през цервикса на дребни преживни, което прави ТИО реалност при овцете. Този метод се прилага като нехирургична техника за ИО и специално изработените инструменти преминават през вагината и шииката на матката. Това е елементарна манипулация, която може да се прилага от всеки преминал кратък курс на обучение. В Канада е разработена подобна система за трансцервикално осеменяване на овцете наречена „Система Гуелф” от името на Университета в Гуелф, провинция Онтарио. ТИО може да се извърши на правостоящо животно или в количка подобна на тази за лапароскопското осеменяване. Първата стъпка на ТИО е въвеждането на вагиноразширител във вагината на овцата. Нужно е да се знае, че се използват различни размери спекулуми (вагиноразширители) в зависимост от случая. Светоизточникът е прикрепен към спекулума така че да може да се вижда отвора на цервикса. Следващата процедура е вкарването върха на ендоскопа в цервикса и преодоляването на първата гънка. При непрекъснато наблюдение през ендоскопа се преодоляват една след друга всички гънки (пръстени) на маточната шийка. След достигане в маточното тяло става аплицирането на семенната течност. При този метод са необходими по-голям брой (над 100 милиона) сперматозоиди за доза в сравнение с ЛИО (40 милиона) защото при ТИО сперматозоидите трябва да изминат много по-дълъг път до мястото на оплождане и голяма част от тях загиват. Степента на заплодяемост при гореописаният метод е от 40 до 60%. Важно е да се отбележи че ендоскопът, който се използва, едва от скоро се предлага в търговската мрежа от фирматапроизводител. В България все още няма закупен и изпитан в полеви условия такъв инструмент. 4. Практическо приложение на ИО От гледна точка на собствениците на овце, изкуственото осеменяване трябва да е икономически оправдано мероприятие. Това означава, че

с качествена семенна течност, хормонални препарати и екипировка. Този начин на изкуствено осеменяване е значително по-скъп от предишния и за това основно се прилага при осеменяване на овце със замразена в паети семенна течност, най-често внесена от чужбина.

2. Лапароскопско ИО Чрез този метод се заобикаля цервикса и спермата се депонира директно в маточните рога. ЛИО представлява малка нетравмираща хирургична процедура. Предварително овцете се подготвят чрез 24-часова „гладна” и „жадна” диета. В деня на осеменяването се поставят една след друга по гръб върху специална количка и се накланят с главата надолу под ъгъл 30 градуса. Вълната се постригва в областа на корема, пред вимето и полето се обработва с йодна тинктура и спирт. Коремната стена се пробожда с два троакара (хирургически инструменти) на 5см пред вимето, така че да се проникне в тазовата празнина. В единия троакар се въвежда лапароскоп (инструмент за осветяване и наблюдение), а в другия – инструмента за осеменяване. Операторът наблюдава през лапароскопа и определя местоположението на половите органи на овцата. В телесната празнина предварително се вкарва въздух за по-лесно откриване на матката. След това в лумена на всеки маточен рог се инжектира по половин паета от дозата. Веднага инструментите се изваждат и овцата се пуска в стадото. Ако не се е появило кървене, не е необходимо зашиване на отворите, а само локално прилагане на антибиотик за предпазване от възпалителни процеси. Процедурата по ЛИО отнема не повече от 3 минути на овца, когато се извършва от опитен оператор. След ЛИО не се наблюдават никакви здравословни проблеми. Важно е да се знае, че овцете могат да се осеменяват по същия начин и през следващите години. Процентът на заплодяемост е средно от 70 до 85%, естествено когато ЛИО се извършва от специалист и се работи

отвора на маточната шийка. Осеменителя поставя ръката си в ректума на кравата и с помощта на пръстите и дланта си прокарва пипетата през целия цервикален канал. Семенната течност се аплицира в тялото на матката. Нормално заплодяемоста при кравите е от 40 до 60%. При дребните преживни, в случая овцете, тази процедура е много по-трудна поради по-малките телесни размери и по-сложното анатомично устройство на половите органи. Овцете имат по-дълга и по-сложно устроена шийка на матката (цервикс) в сравнение с другите преживни животни. Цервиксът при тях е с дължина около 12см и има 6-7 вътрешни пръстена, които създават много трудности при преодоляването им с инструментите за ИО. Допълнителна трудност се създава и от тъканното разрастване в началото на цервикалния канал, което прави преодоляването на първия пръстен изключително трудно.

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg