Животновъдство BG by Enthripy 1

4/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ТРИ НОВИ СЕРИИ ОТБЕЛЯЗВАТ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА: FARMALL ОТ CASE IH – ИКОНОМИЧНИТЕ ТРАКТОРИ В ДИАПАЗОНА 55–115 К.С., ПОДХОДЯЩИ ЗА ВСЯКАКВИ ПРИЛОЖЕНИЯ.

Case IH разширява своето порт фолио от трактори в мощностния дипазон от 55 до 115 к.с. възраждайки легендарната марка „Farmall“. Това са универсални трактори, с мощни и икономични двигатели, множество функции, опции и спецификации с цел да бъдат по-лесно приспособени към различните операции. С представянето на новите серии трактори Farmall U, Farmall C и Farmall A, името Farmall, което има дълбоки корени в историята на CASE IH, се връща на преден план в земеделието. Дълги години след представянето на първите серии Farmall, тяхната надеждност и гъвкавост жъне успехи в цял свят. Поради това Case IH реши да произведе новите си линии трактори под известното име Farmall, тъй като новите модели имат същите качества, като здравина, комфорт и икономичност. Световната премиера на новите серии беше в края на месец юли в Швейцария.

Farmall C – новият приятел на животновъдите Farmall C е напълно нова серия трактори в диапазона от 55 до 75 к.с., предназначена за животновъдството, обработка на специфични култури, където компактността и ниското тегло са необходимост. Той разполага с впечатляваща маневреност, изключително съотношение тегло-мощност, впечатляващи хидравлични характеристики и превъзходна видимост към основните работни зони. Гъвкави и модерни двигатели Новият Farmall C е наследник на Quantum C серията, с три модела от 55, 65 и 75 к.с. Мощността при Farmall C се осигурява от 3.2 литров, четири цилиндров двигател от FPT (Fiat Powertrain Technologies), който съчетава компактна форма и благоприятно съотношение тегло-мощност. Има възможност за избор между две трансмисии, като стандартна е 12х12, а като опция се предлага трансмисия 20х20 с пълзащи предавки. И двете трансмисии стандартно са оборудвани с механичен лост за избиране посоката на движение, а като опция се предлага Powershuttle. Нова кабина Новата серия на Farmall C осигурява максимален комфорт и ергономичност за оператора. Подът в кабината е напълно равен. Новаторската конструкция на покрива на кабината с вграден прозорец дава оптимална видимост при използване на товарачна уредба.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅! ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!

Farmall U – за малки и средни стопанства. Farmall U серията е изцяло нова разработка, проектирана да бъде подходяща както за малки стопанства, така и като помощен трактор в по-големи стопанства. В допълниение на новия дизайн, Farmall U серията е оборудвана с изцяло нов 3,4 литров двигател с common rail система за впръскване на горивото, турбокомпресор с интеркупер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Трите модела от серията Farmall U са съответно 95, 105 и 115 к.с. За да отговаря на Tier 4 изискванията за вредни емисии, инженерите на Case IH изполват система за външна рециркулация на отработените газове (EGR) чрез дизелов катализатор и филтър за твърди частици. Трансмисиите могат да бъдат съобразени с предназначението на трактора, като 12х12 с Powershutlle е стандарт за всички модели. Като опция се предлага трансмисия 24х24 с Powershutlle и трансмисия 20х20 Powershutlle с пълзящи предавки. Мощна навесна система Допълнителни подобрения в задната част на трактора. Максимален капацитет на повдигане на навесната система с електронен контрол до 5400 кг, като всички функции могат да бъдат лесно управлявани само от един бутон. Нова: Удобна предна хидравлика.

Farmall A по-универсални, по-гъвкави, по-ефективни С новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall А серията, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни, с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall Серия А са модерни, три и четири цилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор , оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Серията разполага с широка гама от трансмисии, като стандарт е 12x4 механична и 12х12 с или без Powershuttle като опция, като тя е по-подходяща за работа с товарачна уредба. Farmall А - Впечатляваща маневреност и комфорт Комфортът на водача е в основата на дизайна на новия Farmall серия А, поради това, че те са относително малки трактори и той е от изключително значение. Просторни кабини с удобен и лесен достъп, също предлагат и изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината. Кабината е оборудвана с прозорец вграден в покрива, даващ отлична видимост при работа с челен товарач. За работа през нощта има нови мощни фарове, интегрирани в покрива на кабината . Впечатляваща маневреност Ррадиусът на завиване при Farmall A е само 5,10 метра. Компактните размери и малкия радиус на завиване дават възможност за лесно маневриране в края на полето.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀

о повод 25-тата годишнина от своето създаване, едно от най-престижните в Европа изложения за животновъдство, това във френския град Рен – център на областта Бретан – Франция, събра повече от 1300 изложители от над 31 страни. Изложението предлага на своите участници площ от 62,500 кв. м, който е с 1500 кв. м увеличение в сравнение с миналогодишното. Едновременно с това има над 200 нови изложители, които излизат в SPACE за първи път. Наред с това SPACE предлага поглед към иновациите в областта на животновъдството и преработката на животинска продукция. На площ от 300 кв. м е разположен Център за изследвания и развойна дейност, в който подбрани членове на Камарата на земеделските производители в Бретан, Франция канят животновъдите да споделят как виждат бъдещето на техните ферми и да продължат започналия още миналата година разговор за промените, които трябва да се направят в сектора за адаптиране на производството към изискванията на концепциите за Екологичното Интензивно Земеделие. Това са целите, които земеделските производители трябва да поставят в центъра на своето внимание, ако обмислят обновяване или изграждане на нови сгради, или закупуване на ново оборудване. Целта на платформата от своя страна е да дава конкретни, икономически обосновани решения за избор на бъдещето, за организиране на ферми, които да осигурят благосъстоянието, качеството, здравето и безопасността, наред с екологичните изисквания за намаляване на енергоемкостта, и вписването на фермата в околната среда. Това изложение затваря темата за говедовъдството за известно време. Догодина SPACE 2013 ще бъде посветено на свиневъдството и птицевъдството. Изложени са продукти

Ново отнош Президентът на Републиката по време на откриването

на фирми, свързани със строителството на модерни ферми, в които помещенията за добитък са облицовани със специални топлоизолиращи панели, а необходимата енергия за осветление, вентилация доилна техника и т.н. се добива от фотоволтаични панели разположени на покривите на същите помещения. Тук е мястото да споменем и специалните автоматизирани системи, при които храненето на животните е поверено на автоматизиран робот. Той разпределя количеството и съставките на хранителните дажби по предварително зададена програма, съобразена със сезона, възрастта на животното и други фактори за постигане на оптимален резултат. Не случайно след изложението е отчетен и един важен резултат – подобряване на имиджа на фермерството в областта Бретан, Франция. Това се отнася както за отношението на гражданите към труда на фермерите, свързано включително и със замърсяването на околната среда, така и за отношението на самите фермери към собствената си изява – повишаване на самочувствието и стремеж на все повече млади хора към професията на животновъда. Дори централните френски вестници изведоха

в заглавията си тази новина: ”22 младежи между 16 и 25 представят животните на SPACE”. Всъщност това са възпитаниците на средните училища по животновъдство в областта на Рен, които извеждаха животните на импровизирания търг. На местата на зрителите пък бяха дошли цели семейства заедно с малките си деца. Новината след първия ден на изложението беше, че то е посетено от 50 000 посетители. Цялата презентация приличаше на музикално шоу с конферансие, много музика и типичния изтънчен френски хумор. Бяха представени млади и възрастни бикове, крави, юници и телета от породите Лимузин / месодайни/ – 150 животни и Млади фермери показват животните

шение към фермерството Монбелярд 30 животни – като победителят беше излъчен между 80 животни от централната и северната част на Бретан и това е бик от породата Лимузин с № 657 – собственост на Жил Ламбер. Вторият ден беше отделен за породата Холщайн, също така популярна в региона. Наред с това имаше и зали и кътове за излагане на овце отглеждани за месо от породата Мутон Вендеен, характерни с чистото и богато на ненаситени мазнини месо, както и млечни равнинни кози от породата саанска коза, отглеждани в ясли, чийто годишен млеконадой е от порядъка на 1700 литра от едно животно. От тяхното мляко се произвежда един от най-ценените продукти за трапезата на французина, а и в цял свят – козето сирене и кашкавала „Пти Бретан”. За отношението на държавата към сектора на селското стопанство говори фактът, че при откриването на SPACE, освен министъра на селското стопанстово на Франция – Стефан Льо Фол присъства и президентът на Републиката Франсоа Оланд. Пресата не остана безучастна и излезе със заглавие: ”Оланд се изправи срещу кризата” и „Оланд мери пулса на фермерите”, което подчертава факта, че мощна държава като Франция разчита и на селското стопанство за

Гранд шампион на SPACE 2010 - Рен - бик № 657, собственост на Жил Ламбер

икономическия си възход. Значимостта на изложението за света на професионалното животновъдство изпъква след като се проследят броя и състава на спецално поканените делегации – например от Мали. „Целта на нашето посещение е да се създадат партньорства между френски или чуждестранни оператори и малийски професионалисти в производството на млечни продукти” – каза Ел Хаджи Тамбура, технически съветник на Малийската селскостопанска камара”. Организацията на самото изложение е на такова ниво, че всеки от поканените да се чувства като специален гост. Това важи в не по-малка степен и за над 130 представители на чуждестранни медии, за които беше отделен луксозен хотел - голф и спа-център извън града. Специален автобус отвежда журналистите точно навреме до изложбения център, връща ги в точно определен час, за да ги отведе отново на двете прекрасни вечери – първата за всички участници, дадена от

президента на SPACE Жан-Мишел Льометайе и Генералния секретар Пол Кердраон. На нея наградите за най-изявените участници връчваха министър Стефан Льо Фол, Мис Франция за 2011 година – Лори Тилман, президентът и генералния секретар на SPACE. Краят на вечерта беше украсен с програма от френски балет и най-изявени певци, а фермери и изложители започнаха да танцуват. Втората вечер беше посветена на чуждестранните журналисти. Там на една от масите, в класически френски ресторант, се оказахме представители на медии от всички точки на света – от Виетнам, от Индонезия, от Румъния, от България и от Бразилия. От съседните маси се чуваше реч на руски, полски. А най-многочислена беше групата на Китай. За всички участници и гости, както и за работата на журналистите главна заслуга има Ан-Мари Кюменер – секретар на международния център на SPACE. Красимир Петков

СЪДЪРЖАНИЕ SPACE 2012 – Ново отношение към фермерството. . . . . . . . . . . . . . 2 Биоживотновъдство Биологично животновъдство в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 SWOT – анализ за развитието на биологичното животновъдство в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 Породи Източнобалканска свиня . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Изложения Изложения в Сливница, Брезник и Елин Пелин: Опазване на местните породи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 Проф. Неделчев: “Тези породи няма да изчезнат”. . . . . . . . . . . . . . 17 Изложение в Калофер: Да запазим българското! . . . . . . . . . . . . . . . 19 Хранене Земната ябълка – ценен фураж за домашните и диви животни . . . . . 21 Библиотека Животновъдство Овце, брой 4: Опазването на всички живородени агнета е важно за икономиката на фермата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Хранене За пасищата и тяхното използване. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Дискусионен клуб по хранене на животните. . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Смеска за агнета на угояване. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Експерти Нов кандидат сорт Бяла детелина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Яловите овце трябва да се бракуват . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41 Актуално Новини от МЗХ, БАБХ и ДФ “Земеделие”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Agriculteurs de Bretagne: Интервю с Жан-Пол Льо Метайе . . . . . . . . . 45 Ветеринари Ентеротоксемията – актуален здравен и икономичиски проблем за овцевъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

Със съдействието на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактори: Момка Спасова, Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Бисер Чилингиров, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Доц. Лазар Козелов, Доц. Маргарита Кръстева Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Доц. Радка Недева

БИОЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 6

БИОЛОГИЧНО ЖИВОТНОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ Биологичното животновъдство е синоним на модерна и съвременна производствена система от фермата до потребителя, която се доближава колкото се може повече до естествените процеси. Продуктите от животните, отглеждани по биологичен начин, са еталон за здравословна и качествена храна. Страната ни притежава изключително благоприятни почвени и климатични условия, местни (аборигенни) породи животни и традиции за производството на биологични хранителни продукти с регионален произход. Над 80% от обработваемата земя, голяма част от която не се обработва, е подходяща за биологично производство на фуражи. Българските планини са богати на пасища и са естествена среда за развитието на биологични ферми, от които ще се получат разнообразни екопродукти. България притежава може би най-богатото и уникално растително и животинско (местно и прелетно) биоразнообразие в света, поради различията в релефа и ясно диференцираните четири климатични сезона. Нашите планински вериги съхраняват уникално за Европа биоразнообразие – българската дива коза и свиня, императорския орел, планинските орхидеи, пеперуди, пчели и др. Местните породи говеда, овце, кози и птици, както и източнобалканската свиня са част от генетичното наследство и съхранението им е важно не само за България, но и за света. Те са ключов елемент за получаването на животновъдна биологична продукция. Местните породи животни са възобновяем ресурс, които използва най-добре друг възобновяем ресурс (каквито са растенията) за производството на хранителни продукти. Същевременно, произведеният тор от животните спомага за подобряването на плодородието на почвата като по този начин се подпомагат растенията. Стратегически документи и акценти в българската политика за развитие на биологичното животновъдство В развитите страни производството на биологични

европейски лист: логото, които всички био храни произведени в ЕС са длъжни да носят

продукти годишно нараства с 15-20%, в България – под 1%, независимо че условията в повечето райони на страната са изключително подходящи (чисти площи, липса на ГМО) и разходите за подготовка са минимални. Липсата на начален капитал, неразвитият вътрешен пазар, значително по-ниската продуктивност в сравнение с конвенционалното животонвъдство (и оттам – по-ниските приходи) са причините много от фермерите да не се насочат към биологично производство. Настоящата икономическа криза също оказва негативно влияние. През последните години броят на биопроизводителите бележи ръст с бързи темпове, както и инвестициите в сектора, макар че държавната подкрепа е незначителна. Оптимизъм внасят единствено прогнозните данни за значително увеличаване на потреблението на биохрани по света, което означава добри възможности за износа на продукцията. Държавната политика в областта на биоживотновъдството в страната се осъщесвява от МЗХ. Съществуващата нормативна уредба до голяма степен е хармонизирана с изискванията на ЕС. Целите на политиката са в посока на разширяване на възможностите за биологично производство и на насърчаване на потреблението на биологични продукти. Създадени са органи за контрол и сертификация,

расте информираността на земеделските производители на биологични продукти, както и броят на сертифицираните производители, има сдружения на производителите, разработени схеми за кредитиране, българските биологични продукти се търсят за експорт, а цените им са конкурентни на международния пазар. Основните нормативни документи за развитие на биологичното животновъдство у нас са Наредба №22 за биологично производство на растения и растителни продукти (актуална за производство на фуражи за животните) и Наредба №35 за биологично производство на животни и животински продукти. В стратегически документи биологичното земеделие е определено като приоритетна област в развитието на селското стопанство. В Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007-2013г са заложени стратегически и специфични цели: 1. Развитие на пазара на биологични продукти. Стратегически цели: – към 2013г 3% от продадените хранителни продукти в България да са произведени по методите на биологичното производство; – развитие на външния пазар на български биологични про-дукти. 2. Към 2013г 8% от използваната земеделска земя да се обработва по биологичен начин. Специфични цели: – увеличаване на броя на земеделските стопанства, прилагащи биологични начини на производство; – разширяване на произвежданата гама от растителни и животински продукти по биологичен начин. 3. Създаване на ефективна нормативна рамка за развитие на биологичното земеделие. Специфична цел: – кодифициране на нормативната уредба в сферата на биологичното земеделие. 4. Ориентирани към практиката научни изследвания, образование, обучение и консултантска дейност в областта на биологичното производство. Специфични цели: – практически ориентирани научни разработки, обслужващи потребностите на бизнеса и държавата за развитие на биологичното производство; – функционираща ефективна система на национално ниво от консултации в областта на производството, маркетинга, преработката, управлението на фермите; – разширено образование в средните и висшите учебни заведения. 5. Установяване на ефективна система за контрол и сертификация. Специфични цели: – въвеждане на надзор върху дейността на всички органи за контрол и сертификация на биологична

продукция в страната; – функционираща система за доказване на биологичния произход на българските биологични продукти. В Програмата за развитие на селските райони (2007– 2013г) е предвидена Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Ос 2 – По-добряване на околната среда и природата. Прилагане на Мярка 214 от Наредба № 11 (ДВ, бр. 29/2009, изм. и доп. ДВ, бр. 23/2012). Финансират се агроекологични дейности за срок от 5 години; финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания, като 82% от средствата се осигуряват от ЕС, а 18% – от републиканския бюджет. Посочени са конкретните годишни суми в евро за различните биологично отглеждани животни (приравнени в животински единици), особено когато са застрашени от изчезване или предоставят допълнителни екологични ползи за обществото. Това важи и за отглеждането на пчелни семейства. Сумите варират в зависимост от това дали са предназначени за производство в период на преход или след преминат преходен период. До 2013г по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъдат предоставени близо 1.6 млрд. лв. за агроекология, биопроизводство и компенсаторни дейности в планинските райони и тези средства не могат да се прехвърлят за друг вид дейности. Страната очаква одобрение от Европейската комисия за шесто изменение в Програмата за развитието на селските райони, където се предвижда: • увеличаване на плащанията за биологичното растениевъдство и пчеларство; • увеличаване на плащанията за модернизиране на земеделските стопанства и преминаването им от конвенционални към биологични по Мярка 121; • подпомагане на създаването на организация на биологичните производители по Мярка 142; • подпомагане на професионалното обучение на кадри в биосектора по Мярка 111. Новите регламенти на ЕС предвиждат биопроизводителите да получават и т.нар. зелени плащания за запазване на околната среда, както и допълнителни субсидии за биопроизводство отделно от агроекологичните плащания. Дейностите на МЗХ за развитието на биологичното производство в страната включват: • популяризиране на Националния план за развитие на биологичното земеделие и мярка “Агроекологични плащания” от ПРСР; • извършване на консултантски услуги на земеделски стопани, желаещи да преминат към биологично производство; • провеждане на дискусии със земеделски стопани за разясняване на възможностите и предимствата на биологичното и интегрирано

производства; • издаване и разпространяване на информационни материали и др. За реализиране на наличния потенциал на страната за биологично животновъдство е необходимо държавните структури, науката и неправителствените сдружения: • да подпомагат формирането на веригата от производители, преработватели, дистрибутори и потребители и да стимулират партньорските отношения между тях за осъществяването на общата цел; • да оказват съдействие на производителите при: – регистрирането им; – за дългосрочното наемане на земя; – за облекчаване на процедурите при кандидатстване за субсидии; – за утвърждаване на собствена марка; – за провеждане на рекламни кампании и др.; • да осъществяват ефективен контрол на пазара за недопускане на фалшификати и имитации на биопродукти; • да разработят и предложат нови технологии за биологично производство, мерки за опазване на биоразнообразието и на българските породи животни от изчезване; • да бъдат сертифицирани високопланинските райони, в които е доказано, че се развива биоживотновъдство или биоземеделие, като чисти зони и по този начин да отпадне необходимостта фермерите от тези райони да изчакват задължителния преходен срок; • да стимулират по-пълноценното използване на благоприятните условия за събиране на разнообразни диворастящи продукти, като се създаде ефективно действаща мрежа за изкупуване, преработка и търговия; • да предприемат широка кампания за информираност на производителите и потребителите на биопродукти. Нормативни документи за развитие на биологично животновъдство в България Нормативните документи, с които се положиха основите за развитие на биологичното животновъдство у нас и които отговарят напълно на изискванията за устойчиво развитие на селското стопанство и неговия принос за опазване на биологичното разнообразие, въведени в ЕС, са: • Наредба № 22/04.07.2001г за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн. ДВ, 68/3.8.2001г). • Наредба № 35/03.08.2001г за биологично производство на животни, животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (обн. ДВ, 80/18.9.2001г).

Списък на общите нормативни актове от значение за биологичното производство: • Закон за биологичното разнообразие (обн. ДВ, 77/2002г); • Закон за ветеринарномедицинската дейност (обн. ДВ, 42/1999г; посл. изм. ДВ, 18/2004г); • Закон за водите (обн. ДВ, 67/1999г, посл. изм. ДВ, 70/2004г); • Закон за защита на растенията (обн. ДВ, 91/1997г; посл. изм. ДВ, 18/2004г); • Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (обн. ДВ, 10/2000г; посл. изм. ДВ, 114/2003г); • Закон за защитените територии (обн. ДВ, 133/1998г; посл. изм. ДВ, 91/2002г); • Закон за лечебните растения (обн. ДВ, 29/2000г; посл. изм. ДВ, 91/2002г); • Закон за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, 35/1996г; посл. изм., ДВ, 112/2003г); • Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, 91/25.9.2002г; посл. изм. ДВ, 70/2004г); • Закон за опазване почвата от замърсяване (обн. ДВ, 84/1963г; посл. изм. ДВ, 113/1999г); • Закон за храните (обн., ДВ 90/1999г; посл. изм. ДВ, 70/10.8.2004г). Институции и организации, подпомагащи биологичното животновъдство в България • Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Основната институция, разработваща и прилагаща схеми за подпомагане на земеделието чрез дирекциите „Развитие на селските райони“ и Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). • Национална служба за растителна защита (НСРЗ). Осъществява дейности, които допринасят за развитието на биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход – контрол върху вноса, предлагането на пазара, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, биологични активни вещества и торове, контрол на вноса, търговията и приложението на биологични агенти за растителна защита. • Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ). Осъществява дейности, които допринасят за развитието на биологичното производство: контрол на здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях; безопасност на суровини и храни от животински произход; безопасност на фуражи и фуражни добавки; опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства; употреба на ветеринарномедицински продукти. • Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) към МЗХ с 28 регионални звена. Подпомага земеделските производители при

осъществяване на конкурентно и ефективно земеделско производство чрез предоставяне на съвети, консултации, необходимата информация и научно-приложни разработки. • Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) към МЗХ. Контролира изпълнението на селекционните програми и определянето на развъдната стойност от развъдните асоциации; извършва контрол на продуктивните качества на животните. Има водеща роля в селекцията на животни, отглеждани по биологичните методи. • Селскостопанска академия към МЗХ. Има водеща роля в научните изследвания, свързани с опазване на почвите относно биологично производство на фуражи за животните. • Министерство на околната среда и водите. Отговаря за цялостното опазване на околната

среда в страната (включително и опазване на биоразнообразието) и по Натура 2000. • Висши учебни училища (Аграрен университет – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора, Лесотехнически университет – София и редица колежи), подготвящи кадри за биологичното земеделие в страната. • Неправителствени организации за обединение и организиране на биологичното животновъдство в България чрез разпространяване на информация сред земеделските производители, обучение на заинтересовани лица, организиране на демонстрационни стопанства, учебни центрове и събития за широката общественост. проф. дсн Алекси Стойков проф. дсн Димитър Греков Аграрен университет Пловдив

БИОЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 10

SWOT анализ за биологичното животн

Силни страни 1. България има отлични географски и климатични условия и огромен потенциал за биологично животновъдство, тъй като над 80% от земята е пригодна за производство на биологичен фураж. 2. Разполага с голям брой местни (автохтонни) видове селскостопански животни (говеда, овце, кози свине и птици), с добра продуктивност и многообразност на продуктите от тях. 3. Има традиции в производството на редица хранителни продукти с географски произход, известни и търсени в чужбина. 4. Съществува нормативна уредба, хармонизирана с изискванията на ЕС. 5. Създадена е конкурентна среда на равнопоставеност и неформално партньорство в условията на ЕС. 6. Има български и чуждестранни органи за контрол и сертификация на биологични продукти от хранителен и

нехранителен произход. 7. Сертифицирането на биологичните продукти гарантира качество, произход и наследяемост. 8. Съществуват неправителствени организации, 4 висши учебни заведения с преподаване на дисциплината „Биологично земеделие“, няколко лицензирани консултантски фирми, активно работещи в сферата на биологичното производство, както и сдружения на производители на биологични продукти. 9. Има политическа воля за развитие на биологичното животновъдство на основата на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007–2013г и Програмата за развитие на селските райони (2007–2013г). 10. Утвърдени са схеми за кредитиране на редица мерки, свързани с екосъобразното животновъдство, агрои екотуризма. 11. Изградени са редица структури към МЗХ, МОСВ и др. ведомства, имащи за цел да подпомагат развитието му у нас. 12. Биологичните продукти и храни се продават в специализирани магазини и щандове към големите търговски вериги директно или чрез абонаментно снабдяване. 13. Страната ни има практически опит в исторически аспект в традиционното животновъдство, вкл. чрез адаптиране на чужд опит през последните години. 14. Биоживотновъдството се припознава като инструмент за устойчиво местно развитие и изпълнение целите на ОН

относно: • Рамковата конвенция по изменение на климата; • Конвенцията за биологичното разнообразие; • Конвенцията за борба с опустяването. В заключение трябва да отбележим, че разширяването на биологичното животновъдство у нас е предпоставка за преодоляване на икономическата криза, тъй като има голям експортен потенциал, естествени условия за развитие и не се нуждае от прекалено големи инвестиции и кредити.

Слаби страни Анализите за наличие на причинно-следствените връзки дават основание слабите страни на биологичното животновъдство в България да се групират в 7 направления: I. Слабости по отношение на производството 1. Недостатъчно разбиране на възможностите на биологичното производство

развитието на новъдство в България като основна и допълнителна заетост в селските райони. 2. Недостатъчно квалифицирана и мотивирана работна сила в полза на биологичното животовъдство. 3. Невъзможност от окрупняване в достатъчно големи територии за биологично производство на фуражи поради голямата разпокъсаност на обработваемите площи (причината е връщането на земята в реални граници). 4. Силен недостиг на международно признати препарати и торове за биоземеделие и профилактика в животновъдството поради неподпомагане на вноса. 5. Браншовите организации на производители, преработватели и търговци на земеделска продукция не играят роля за промоциране на произвежданите биопродукти. 6. Липса на нагласа за сдружаване сред биологичните производители, преработватели и търговци с цел създаване на повече работни места и производство на продукти с по-висока принадена стойност. 7. Не са патентовани уникалните за страната продукти и не им се отдава приоритет при подпомагането. 8. Биоживотновъдството се счита за твърде рисковано, тъй като не се отчитат ползите. 9. Преработката на биологично произведените продукти е извън района на производство, често извън страната. II. Слабости в науката, обучението и консултантската дейност относно ползите при прилагането на биологичното животновъдство 1. Недостатъчно финансиране

на комплексни научни изследвания и технологии в страната и слаба връзка между науката, бизнеса и държавата. 2. Незаинтересованост от страна на фермерите за прилагане на научните достижения поради слаба информираност и липса на модели за въвеждане в практиката. 3. Недостатъчно развити умения за прилагане на стратегически мениджмънт и маркетинг в сферата на науката и използването на съвременните иновационни технологии. 4. Слаб интерес от страна на фермерите към повишаване на квалификацията по управление на бизнеса. 5. Няма изградена система за консултации на национално ниво, което води до липса на координация между ответните ведомства на национално ниво. III. Слабости в развитието на пазара и формирането на потребителско търсене на биологични продукти 1. Слабо развит вътрешен пазар поради ниската покупателна способност на населението и трудното разграничаване на биологичните от останалите хранителни продукти. 2. Ограничен обем и асортимент на животински биопродукти за навлизане в големите вериги поради износа им в чужбина. 3. Слаби позиции на българската биологична продукция на външния пазар поради липса на стратегия за реализация на крайни продукти, а не на суровини. 4. Слаба информация и ограничена литература, ориентирана към потребителите, поради липса на пазарни проучвания и

анализи за реализирането на биологични продукти. 5. Няма достатъчно утвърдени български и местни (географски) търговски марки на външния пазар. 6. Не се използват разнообразни методи за продажба на биологично произведени продукти, вкл. възможностите на информационните компютърни технологии. IV. Слабости в нормативната уредба 1. Липсват строги санкции за неправомерно използване на термина „биологичен продукт“. 2. Недостатъчно строги са санкциите за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, ландшафта и хуманното отношение към селскостопанските животни. 3. Биологичните производители нямат гаранции, че в близост няма да се развиват дейности, застрашаващи тяхното производство. 4. Законът за ГМО не предвижда минимални отстояния от площи, заети с биологично производство на фуражи. V. Слабости по отношение на контрола на биологичните продукти 1. Сроковете за провеждане на всеки етап от процедурата за акредитация са твърде дълги. 2. Няма акредитирани лаборатории за пълната гама изследвания за международен арбитраж. VI. Слабости във финансирането на биологичното производство 1. Цената на сертификацията и преходния период отблъскват преминаването към биологично животновъдство поради липса на адекватни финансови компенсации.

2. Липсват данъчни стимули и други насърчителни мерки за биологичните фермери (особено на младите) и преработвателите на биопродукти. 3. Липсва финансово подпомагане на внос на суровини, препарати и биоторове. 4. Недостатъчно финансиране на комплексни и приложни изследвания в биоживотновъдството с цел създаване на модели за въвеждане в практиката. 5. Липса на държавно финансово подпомагане за изграждане на структури за консултантски услуги и заплащаненето им. 6. Липсва стимулиране за сдружаване на дребни производители, преработватели и търговци в сферата биологичното производство на животински продукти. VII. Институционални слабости 1. Недостатъчно добра координация между ведомствата (МОСВ, МИ, МТСП, МРРБ, МОН и др.), които работят и/или могат да допринесат за развитие на биологичното животновъдство. 2. Ниско ниво на информираност за хуманно отношение към животните, опазване на биоразнообразието и на

околната среда в обществото. 3. Липсва специален закон за биологично животновъдство. Възможности 1. В България има изключителни природни дадености за развитие на биологично животновъдство. 2. Има добра система на защитени територии (Натура 2000). 3. Голяма част от българско животновъдство е екстензивно, раз-покъсано и традиционно (придворно), което го прави подходящо за про-изводство на продукти, произведени по биологичен начин. 4. Съществуват устойчиви местни сортове фуражни култури и породи животни, благодарение на които биологичното животновъдство може да бъде рентабилно използвайки ефективно природните ресурси. 5. Има фондове и програми за развитие на биоживотновъдството на ниво ЕС в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП). 6. Има политическа воля и действащи схеми за подпомагане на съществуващ и стартиращ бизнес върху производства, щадящи околната среда и ландшафта, хуманно отношение към животните и развитие на агрои екотуризма. 7. Има програми за финансиране на биологичното животновъдство във връзка с устойчивото развитие на селищните системи. 8. Нарастващ интерес към биологични продукти в ЕС и света. 9. Има уникални български месни и млечни продукти, мед и други с много добър имидж на външния пазар. 10. Има държавни структури (Национална служба за съвети в земеделието, Агенция за безопасност на храните,

Институт за защита на растенията, Селскостопанска академия, ВУЗ-ове и др., които подпомагат биологичното производство в страната. 11. Развиват се нови предприятия за преработка и вериги магазини за биологични продукти, които стимулират българското производство и пазар.

Заплахи 1. Силна раздробеност на земеделските стопанства. 2. Забрана за отглеждане на селскостопански животни върху горски и общински пасища и ловни полета поради отдаването им на дългогодишна концесия. 3. Липса на реален пазар на земеделска земя в България. 4. Липса на предприемаческа култура. 5. Ниска организационна интеграция на българските фермери. 6. Застаряващо население с ниска покупателна способност. 7. Разходи за охрана на фермите, несвойствени за останалите страни в ЕС, което ги поставя в неравностойно положение. 8. Все още силово регулиране на пазарите на земеделска продукция у нас. 9. Амортизирана и лоша земеделска инфраструктура. Проф. Алекси Стойков

изложението през 1939г в гр. Бари (Италия), където е получила медал и заявка за огромен износ, вкл. и за САЩ (Чикаго). На този етап породата Източнобалканска свиня и кръстоски с нейно участие са най-подходящи за биологичното производство на екологично месо, деликатеси и сертифицирани продукти у нас по изискванията на Наредба №35 (ДВ, бр. 80/18.09.2001г), тъй като животните се отглеждат напълно природосъобразно, използват естествени фуражни източници и вода и се развиват в здравословна среда. Месото и сланината притежават отлични хранителни и вкусови качества, които са позабравени от българския потребител и непознати за неограничения и изпитващ остра нужда за здравословни и безопасни храни европейски пазар. По-пълното използване на природните ресурси в Източна Стара планина и Странджа – Сакар ще доведе до: получаване на добавена стойност на продукцията; създаване на допълнителна трудова заетост; подпомагане и укрепване на изостаналите (полупланински и планински) селски райони – естествена среда за отглеждането на източнобалканската свиня; В миналото (1890–1940г) средните стопани са отглеждали по 30–40 животни, а по-богатите до 200–300 броя. В тези граници и сега се отглеждат животни на стада от регистрираните земеделски производители (главно собственици и членове на семействата им), частично или напълно заети, от което се определят и доходите им. Проблемът днес е, че част от създаваните доходи в тези ферми се изземват от нетолерантните прекупвачи (липсата на пазарна стратегия за здравословни продукти) и месопреработватели чрез необосновано ниските изкупни цени. Районите, в които се оглеждат източнобалкански свине, могат да се превърнат в привлекателни туристически дестинации, включително и за туристически лов, който и сега се прави понякога нерегламентирано. Атракционно зрелище е промъкването на тичащи през гората стада, привлечени от познат зов (звук от камбана, вик, изсвирване), донесени отдалеч чрез ехото от планината или при настъпване на времето за подхранване. Цялото стадо се движи като лавина. Всичко това би представлявало възможност за Националната агенция по горите да разшири стопанската си дейност. Вижданията ни за съхранение и най-интензивно развитие на породата и практическите решения за тяхното осъществяване се съдържат в утвърдената от МЗП през 2006г Развъдна програма. На този етап държавата подпомага финансово фермерите, отглеждащи източнобалканска свиня

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

Тя е единствената местна аборигенна порода, разпространена в Източния Балкан и Странджа от незапомнени времена. Оформя се главно под влиянието на естествения отбор при много слаба намеса на човека. В еволюционното си развитие източнобалканската свиня е създала необходимите защитни механизми за живот и толерантно отношение в екосистемата, т.е. в естествения ареал и към околната среда. Интегрирана е дълбоко в културата на местното население и представлява културна ценност, което може да се сравни по значение с общопризнатата нужда от запазването на строителни и културни паметници и образци от миналото. Източнобалканската свиня е феноменална за българското животновъдство. Поради характерния хромозомен комплекс (кариотип), морфологични и физиологични признаци тя е по-близка до дивата форма. Главата е дълга, с права профилна линия и малки изправени уши. Има средно голям ръст. Тялото е сбито, с добре развита предница, къса шия, аркообразен гръб и свлечена крупа. Крайниците са къси и здрави. Тялото (с изключение на корема) е покрито с гладки (некъдрави) косми, които на гърба са дълги и образуват непрекъснат гребен от остра четина, простиращ се от челото до кръстеца. Цветът на космената покривка е предимно черен, но се срещат и пъстри, или „качурести” свине. Източнобалканската свиня е къснозряла. Израсналите женски прасета в развъдна кондиция имат жива маса 65-70кг, а нерезите – 85-100кг. Плодовитостта при майките е 5-7 прасета в прасило. Преди опрасването свинете майки се отделят от стадото и се връщат след няколко дни заедно с приплодите си. Прасетата се раждат без „ливреи”, а кръстоските с глигана – с „ливреи”. Приплодите се отбиват на 60-дневна възраст при живо тегло 10–11 кg. Мъжките и женските достигат полова зрялост на 9–10 месеца. Средният дневен прираст е 370-380г. Животните достигат живо тегло 90-100кг за около 300 дни при разход на фураж 4,5кг за 1кг телесна маса. Свинете имат силно развито стадно чувство и сами се защитават от диви зверове. Когато кърмят, свинете майки са агресивни. Представителите на тази порода са извънредно издръжливи и неподатливи на болести. Продължителността на живот е 10–15 години. Източнобалканската свиня притежава потенциал за доходен бизнес с безусловно здравословни месни продукти с доказан географски произход. Като типичен пример можем да посочим производството на прочутата смядовска луканка, която официално е започнала да се произвежда през 1924г при специфични природо-климатични условия. Нейната слава е нараснала неимоверно много след

ПОРОДИ

Източнобалканска свиня

Базисна информация

Развъден статус

Други наименования на породата

Смядовска, камчийска, тичанка

Произход

България

Методи и условия на създаване

Предимно естествен отбор със слаба намеса на човека

Година на признаване на породата

IX–X век

Основен арсенал

Странджа Източна стара планина

Стопанско използване

За месо, при естествени пасищни условия

Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня

Година на завеждане на родословната книга

2006

Под селекционен контрол: – свине майки, брой

930

– нерези, брой

– ферми, брой

Изкуствено осеменяване, %

Не

Класификация на породата по степен на застрашеност

Защитена, застрашена от изчезване

Тренд

Намалява

Основни екстериорни измервания Жива маса, кг Свине майки

80-100

нерези

100-200

Продуктивност (месодайна)

*Информация: Кульо Кулев – председател на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня

(Наредба №11, ДВ, бр.18, 2011г), мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. Стабилно и конкурентно производство от източнобалканската свиня може да се организира при спазване на изискванията за биологично отглеждане на животните и преработка на месото и сланината от тях чрез оригинални и утвърдени в миналото рецепти за деликатесни колбаси и месни продукти, характерни за района на отглеждането є. Необходима е и адекватна информация (реклама) за техните специфични вкусови, диетични и здравословни качества. Всичко това може да се реализира с обединените усилия на фермерите и месопреработвателите, като се ползва опитът от миналото. Познатите ни кооперации и днес са опора за фермерите дори и в силно развитите страни (например Дания). Коопериране може да се осъществи с Кооперативния съюз у нас, които разширява дейността си в селскостопанската сфера, с общините, чиято

Възраст при достигане на 100кг живо тегло, дни

360

Разход на фураж за кг прираст, кг

Естествена паша

собственост са мерите и голяма част от горския фонд, като с държавна или общинска публична собственост. Те могат да се използват от фермерите чрез концесия, аренда или под наем. Тъй като проблемът за сдруженията се явява като основен решаващ фактор за съхранението и стопанското използване на източнобалканската свиня, той следва да бъде главен приоритет в дейността на Асоциацията за съхранение и използване на източнобалканската свиня (АРСИС). Това вече е осъзната необходимост и Асоциацията насочва, организира и подпомага своите членове за изграждането на печеливши структури, включително и за създаването на биологични ферми. Държавата също подпомага този процес. Свиневъдите на кооперативен или акционерен принцип могат да станат собственици на преработвателни предприятия и търговски структури, осъществяващи продажбата на собствената им продукция на вътрешните и външните пазари. Проф. Алекси Стойков

Данаил Кюркчийски

ИЗЛОЖЕНИЯ

Опазване на местните породи Изложения в Брезник и Сливница

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

началото на септември т.г. Развъдната асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, с председател Андрея Колев, организира две локални изложения на породи овце, застрашени от изчезване, съответно на Брезнишка и на Западностаропланинска породи овце. Оценката и класирането на животните по развъдни групи в гр. Брезник се извърши от комисия в състав: проф. Десимир Неделчев /председател/, доц. Андрея Колев, Георги Димов, Цветана Дамянова и Юлиана Борисова. От Брезнишката порода овце се излъчиха лидери с най-добри качества, съответно – коч, овцамайка и агнета на стопаните: Данаил Кюркчийски, Олег Стаменов и Тодор Тодоров. Комисията в гр. Сливница отличи работата по Западностаропланинската порода на стопаните Маргарита Тодорова, Искрен Йорданов и Цветомир Христов. Васил Стоилков, кметът на Сливница, прикани стопаните да участвуват в усвояването на европейските средства, ако не знаят – да питат и че вратите на кметството са винаги отворени… От своя страна, проф. Николай Тодоров също отправи апел към животновъдите, а именно да се сдружават, да се обединяват по интереси, за да бъдат успешни.

Павел Вельов с първенеца коч.

Изложение в Елин Пелин

Стоян Стоянов, позира с наградата си

ато част от проявите на Асоциацията за възстановяване на автохонните /аборигенни/ породи овце, на 19.09.2012г, в гр. Елин Пелин се състоя изложение на софийската /Елинпелинска/ порода овце. Бяха представени 8 стопани, които отглеждат 1750 броя овце. Комисията, в състав: проф., д.с.н. Десимир Неделчев; проф., д.с.н. Николай Тодоров, Маргарита Тодорова и доц. Андреа Колев – председател на Асоциацията, връчиха наградите за най-добър коч, най-добра овца-майка, най-добра група овце на Павел

Стефанов Вельов от гр. Елин Пелин. Бяха отличени две втори награди на стопаните Николинка Георгиева от с. Литаково и на Ваня Георгиева от с. Априлово. Трето място за група шилета беше присъдена на Димитринка Михова. Първа награда за женски животни /дзвидзки/ получи и най-възрастният стопанин – член на асоциацията 80-годишният Стоян Стоянов от Елин Пелин, който сам се грижи за своето стадо. Красимир Петков

ИЗЛОЖЕНИЯ

кръв за освежаване, за типизиране на породата, а защо не и да се разработи и съвместна програма. Това се толерира от Европейския съюз и ние трябва да ползваме всички възможности за финансиране на нашите развъдни програми в България. Когато има една хубава, типична порода, хората я харесват и тя дори напуска своите граници. Всички знаете за „черноглавата овца”, как „шества” из цялата страна, т.е. ако ние си свършим добре работата, ако стопаните са доволни, като ги демонстрираме на локални, районни и национални изложби, могат да се продават като разплодни животни и да разширят своя ареал, а разширяването на ареала и на бройките на животните е гаранция , че тези породи няма да изчезнат. Целта на всяка една развъдна програма на местни животни, застрашени

Проф. Неделчев: “Тези породи няма да изчезнат”

от изчезване, е извеждане на породата от този статус на застрашеност. СП: Дълго време избирахте лидерите в породата на това изложение. Бихте ли споделили какви са критериите? ДН: Критериите ние изработихме по три принципа. Единият от тях е по външни белези: постановка на крайниците, големина на ушите, профил на лицето, опетненост на лицето и крайниците; вторият признак е качеството на вълната, която трябва да бъде местна подобрена, малко по груба, не са желани животните със тънка вълна; третият признак е конституцията, характерно за местните породи е че имат здрава конституция. Те са здрави животни, не боледуват и това е ценното, което ние трябва да запазим за поколенията. По всеки един от тези три показателя ние давахме балове от 1 до 6. Лидерът на породата получи бал 18, т.е. и по трите – максималният бал. СП: Познавате ли лично производители и търсят ли от Вас съвети? ДН: Познавам. Търсят ме не само от тази асоциация, но и от страната. Особено са ценни тези животни, които произвеждат продукция с емблемата на асоциацията, например сирене произведено от породата „брезнишка овца”, или агнешко месо от „брезнишка овца”. Начин, който

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

СП: Проф. Неделчев, нека да направим кратко представяне за читателите на сп. „Животновъдство БГ”. Вие сте консултант на Развъдна асоциация на аборигенните породи овце. Срещаме се по повод изложението на породата Брезнишка овца. Председател сте на комисията, която оценява качествата на животните, и според Вас, са представени добри животни. Моля, продължете. ДН: Да, видно е подобрението на типа от представените млади шилета и поздравявам стопаните за усилията и за това, че следват верен път за възстановяване на Брезнишката овца, за която се мислеше, че е безвъзвратно изчезнала порода. СП: Какво бихте препоръчали на фермерите от позицията на Вашите знания и опит? ДН: Бих искал да препоръчам на Асоциацията да се свърже с колегите от Западните покрайнини, където също има много хубави животни, тъй като някога районите са били едни и същи, това е една и съща порода. Има много трансгранични програми и може да се участва в тях. Там има разработени развъдни програми и може на даден етап, когато стане възможно да се обмени семенен материал между двете страни (тъй като за разлика от нас, където тук в района са минали най-различни породи, където и в момента се чувства влиянието на полутънкорунни) може да се вземе от тях свежа

може да повиши доходите на овцевъдите е, ако те станат „биологични” производители. В района има вече такъв „биологичен” производител, но за съжаление той не е с породата „брезнишка овца”, а закупи от Средностаропланински овце едно стадо. Тази продукция, която е екологична, чиста, се продава и се цени особено на външния пазар. СП: Овцевъдите могат да ползват и алтернативни източници за по-добри доходи... ДН: Разбира се, там, където има някакви исторически забележителности или пък природни, може да се развие и другата възможност – селският туризъм. Ако човек дойде на почивка и получи сирене, кисело мляко от „брезнишки овце”, той ще помни това за цял живот. СП: Според Вас, с какви проблеми се сблъсква овцевъдството у нас? ДН: Проблемът за момента е, че няма добри овчари, просто поколението безвъзвратно си замина, изгуби се и второ – проблемът с ескпертите. За съжаление в страната почти от 20 години вече не действа земеделската школа, където се произвеждаха, където се обучаваха специалисти – овцевъди, „бонитьори”. И последните вече, които са минали през школата излизат в пенсия, а една част дори от експертите към лекционния център или да речем към някои от държавните служби са далече от тази квалификация, която получаваха в старата школа. Това е липса на компетентност в системата и в отрасъла. Веднага след промените, след 89-а година излзязоха едни статии, повечето от които от професор Трифон Дарджонов, повечето за обучение и за компетентност. И за съжаление, той още тогава видя този недостатък на нашето земеделие – липса на интерес от управляващите органи. Имаше школа за следдипломна квалификация, която се унищожи. Иначе, много пъти надделяват местни интереси и просто всеки иска да регистрира местна овца, а това всъщност е една и съща популация и няма никакви различия. Абсолютно задължително е да се разработи генетическият анализ, за да се видят какви са генетичните дистанции между породите, и просто там, където действително няма такива, не е нужно изкуствено да се разделят на отделни породи. СП: Според Вас, има ли някаква надежда на тези основни проблеми да бъде намерено решение. ДН: Има надежда , но вярното е, че ние често пъти, както се казва сме „скъпи на триците и евтини на брашното”. Вместо да се направи този анализ, държавата е дала хиляди левове за запазване на животни, които еветуално не са чисти. А има страни, например като Франция, където не може да действа нито един коч в производството, без да е направен такъв анализ. Така че при тези анализи се виждат и тези животни, които са предразположени към заболявания, както е например при „лудата крава” при „скрепей” и те се отстраняват. Или друг

проблем – много пъти има скрито родство между животните, т.е. те не отговарят по майка и баща, по произход на това, което се водят. Чрез анализа се изчиства и се избягва близкото родство. Това че не го правим, пак е липса на компетенция. СП: Този генетичен анализ как се връзва с липсата на овчари, на експерти? ДН: Това е само една част. Това не може да реши всички въпроси, но проблемите трябва да се решават един по един. Стъпка по стъпка. За овчари и за експерти има много други решения. Например да се стимулират хората, които имат желание и имат възможности да отглеждат, там където има пасища. България е уникална в момента в своето земеделие... Ние изнасяме месо, фактически даваме възможност другите страни да обработват и да консумират хубаво месо, а при нас идват изрезките, идва замразеното месо, идва некачественото и неслучайно и заболяванията при нас са в по-висока степен. СП: Какво бихте искали да посъветвате младите фермери, които сега започват, във връзка с новите европейски програми? ДН: Младите фермери трябва да имат достатъчно земя, да произвеждат сами поне грубите си фуражи и да ги влагат в производството значително на по-ниска себестойност и така да печелят от животновъдството. Ние сме правили много пъти такива изследвания в райони, където собствениците си гледат сами животните и където наемни работници гледат животните. От 100 животни близо 40 агнета по-малко се получават при отглеждане от наемен работник, той не ги подготвя добре за заплождане, не го осъществява навреме, голяма част от агнетата измират и в края на краищата губи и собственика. Особено това се забелязва при фирми, които се занимават с друга дейност, например строителна дейност или ресторантьорство, създават стада и назначават голям брой както гледачи, така и пазачи и в края на краищата губят. И след няколко години биват ликвидирани изключително ценни животни, в които е хвърлен много труд. Тук отново говорим за компетентност и за държавна политика в земеделието, която за съжаление нито едно правителство не е разработило така както трябва. СП: Да, но това правителство заявява желание за подпомагане на животновъдите. ДН: Да. Това е хубаво. Но на практика би трябвало тези, които гледат животни, от държавния фонд да получат земя, и то да получат при преференциални условия, или въобще безплатно, за определен срок от време. Това е и част от политиката на Китай, където една страна с над 1 милиард население, успя да пребори глада, главно поради правилна земеделска политика. Интервюто води Станислава Пекова

а 22.09.2012г. се проведе VII-ми Национален събор за опазване на местните български породи в местността Паниците край гр.Калофер. Съборът се организира от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, съвместно с Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце в България, гр. Калофер. На събора традиционно бяха представени български автохтонни породи животни, създадени чрез народна селекция. Целта на такива събития е: • да се запознае широката

Да запазим българското!

общественост с разнообразието от уникални местни животински видове и породи; • да се ангажира обществото с предотвратяване на безвъзвратната загуба и опазването на местните български породи, изиграли и играещи важна роля

в осигуряване на поминак; • да се насърчи и подпомогне отглеждането на тези видове и породи животни; • да се популяризират натрупаните през вековете систематични познания, традиции и обичаи. Под мотото „Да запазим българското!” на събора бяха демонстрирани хармоничното единство и равновесие между

хора, животни и природа. Г-н Румен Стоянов, председател на ОРАПОБ, прие Поздравителен адрес от Министъра на земеделито Мирослав Найденов. На фона на колоритния конферанс на Галя Асенова от телевизия „СКАТ” и възторжените възгласи на множеството хора пред

трибуната дефилираха прекрасни стада от животни – овце, кози, коне, говеда. Накрая стопани демонстрираха качествата на свойте каракачански кучета, което предизвика огромен интерес и бурни аплодисменти. Станислава Пекова

ХРАНЕНЕ

ЗЕМНАТА ЯБЪЛКА

ЦЕНЕН ФУРАЖ ЗА ДОМАШНИТЕ И ДИВИ ЖИВОТНИ

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

Земната ябълка (Helianthus tuberosum) може да се срещне и под много други наименования,като земна круша, гулия, йерусалимски артишок и др.,а в Русия и бившите съветски републики е известна като топинамбур. Това е многогодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae). Расте подобно на слъчогледа, със съцветие приличащо на кошничка. Височината на стъблото достига до 3м и повече, листата са яйцевидно изрязани – широки 7-8см и с дължина 10-20см. Цветовете са яркожълти до 4-8см диаметър. Това е едно изклчюително непретенциозно растение по отношение на почва и климатични условия. Развива се еднакво добре както на култивирани почви, така и на неплодородни терени, от глинести, песъкливи (сиви горски почви, канелени горски и т.н) хумусни почви. Може да се отглежда като земеделска култура, но също и като диворастящо (саморасляк), особено по поречието на реките Места, Струма и Марица, които са повлияни от топлите беломорски течения. Засаждането на земната ябълка в някои страни става през есента, но у нас се практикува най често пролетно засаждане, през април. За разсад е най-добре, да се използват по едри клубени, но спокойно може да се използват само люспи остъргани от растението. Сади се подобно на картофите, като растоянието между корените е два

пъти по-голямо, и се предпочита клубените или обелките да се заравят на по-голяма дълбочина. Клубените могат да имат различна форма, големина и цвят в зависимост от сорта. Срещат се в бели, розови, лилави, червени и др, цветове. Масата им вариара от 10 до 150г. Опитни земеделци, освен като културно растение, използват земната ябълка и като защитна преграда поради високото є стъбло. По този начин, тя защитава други културни растения от студените въздушни течения. Няма друг представител на корено-клубено и сочноплодите, който освен, че може да прекара тежка зима в почвата без да замръзне и загние, а на всичко отгоре да подобри вкусовите си качества и витамино-минералният си състав. Затова, не е практично да се вади наведнъж, а това трябва да става постепенно, според нуждите, защото няма по-добро място за съхранение от естественото є местообитание. Предимства на земната ябълка пред останалите корено-клубени и сочноплоди: В сравнение с картофите, земната ябълка не съдържа алкалоида Solanin и др. алкалоиди характерни за сем. Картофови. Напълно резистентна е към колорадският бръмбар, т.нар „бич за картофите”, както и не боледува от фитофтора (картофена мана). Не се влияе от измръзване и наводняване, а сланата може да ги засегне само частично и то предимно надземната част на растението; от надземната част на растението се прави листников фураж, силаж и сенаж; дава по голям добив от картофите – средно 50т/ХА, докато при картофите е около 35т/ХА. Земната ябълка е напълно безопасна в сурово състояние за разлика от картофите. В сравнение с морковите, цвеклото и тиквата: земната ябълка съдържа три пъти повече вит. В1, В2 и С; почти не натрупва остатъчни вредни токсични субстанции (нитрати,тежки метали и радионуклеиди). За разлика от останалите клубеноплодни е устойчива на вредители и няма плевели, които да я потискат. Самата тя се явява като плевел, когато се конкурира с останалите клубено и сочноплоди.

Витаминно-минерален състав на земната ябълка Витаминен състав Показатели

Зелена маса

Клубени

Витамин C, mg %

5,5-6,5

Kаротин, mg %

35-37

12-15

Витамин Е, mg %

1,0

3,0

Витамин В1, mg %

0,18

0,21

Витамин В2, mg%

3,0

0,29

Витамин В3, mg %

4,0

0,8

Витамин В4, mg %

27,0

280

Витамин В5, mg %

5,0

Витамин В6, mg %

0,5

Показатели

Зелена маса

Клубени

Калций – g

2,6

0,5g

Фосфор – g

0,5

0,5g

Магнезий – mg

0,2

Калий – mg

–

40,0 – 45,0

Желязо – mg

36,0

Цинк – mg/100g

5,2

5,3

Мед – mg/100g

1,7

1,3

Манган – mg/100g

–

14,0

Силиций – mg%

–

7,0 – 8,0

Минерален състав

При земната ябълка има един добър баланс между макро- и микроелементите. Освен това съдържа 16 аминокиселини, осем от които са незаменими (аргинин, валин, хистидин, изолейцин, лизин, метионин, триптофан и фенилаланин). В клубените на растението се съдържат ябълкова, фумарова, лимонена и кехлибарена киселина. Особено ценен в земната ябълка е полизахарида инолин (над 80% от съдържащите се в растението БЕВ). Инолинът е сложен въглехидрат изграден от 96% фруктоза, подходяща при страдащи от диабет. Той се явява като имуностимулатор и стимулатор на

положителната бактериална микрофлора на стомаха и червата и по този начин служи като пробиотик или по-точно като симбиотик при различни бактериални инфекции. Препоръки за хранене със земна ябълка при отделните категории и видове селскостопански животни и дивеч. Зелената маса на растението може да участва в дажбите както на едрите и дребните преживни селскостопански животни, така и на преживните диви животни. По добив на зелена маса и по съдържащите се в нея хранителни вещества, земната ябълка превъзхожда значително едногодишните и многогодишните тревни смески. Зелената маса може и да се използва като силаж, като най-подходящото време за приготвянето му е месец септември. Точно през този период надземанта част (стъбло и листа) е с най-добър химичен и витамино-минерален състав. По принцип се използва технология за силажиране, подобна на царевичният силаж. Установено е, че силажът е с високо съдържание на млечна киселина достигаща до 1,5%, което го прави много подходящ за преживни животни. Зелените части също така се използват и за производството на тревно брашно, което подобно на силажа също е много подходящо за домашните и диви преживни животни и несъмнено води до изразен лактопоетичен ефект (повишава млякото) в периода на лактацията. Според руски учени за получаването на 100кг тревно брашно са необходими около 500кг зелена маса с влажност 75%. Клубените се прилагат като фураж при всички видове животни. Изхранват се в сурово състояние към основната дажба на животните. Ценният им витамино-минерален състав ги правят важен компонент при профилактика свързана с диетичното хранене. При преживните се препоръчва да се изхранват в количества като картофите и цвеклото. Препоръчва се да са измити и нарязани в противен случай могат да предизвикат обстипация на хранопровода. Като профилактично средство се дават след атонии, следоперативни интервенции като средстава подобряващи апетита и моториката на предстомашията. При дойни животни изхранване на клубени от земна ябълка повишава не само количеството, но също така и физичните и органолептични свойства на млякото (плътност, масленост и вкусови качества). Клубените на земната ябълка са подходящи в дажбите на всички категории коне, но особенно за спортни коне и коне използвани за лов и туризъм. Също и в дажбите на стари, кахектични и болни коне страдащи от дисфунции в стомашночревният канал (най-вече от незаразно естество, т.нар. лениви черва и др). Клубените на земната ябълка са особено ценни през зимния сезон. Тогава

продължава на стр.27 •

мата смъртност в зависимост от плодовитостта на овцете. А-показва 7,5% смъртността поради недостатъчно грижи

минимум 1,2м от гърба на изправените агнета, се поставя инфрачервена лампа за отопление (фигура 9). Необходимо е голямо внимание и често наблюдение на агнетата, за да се избегне “препичането” им. Агнетата, които не се обръщат сами, трябва да се обръщат от овчаря на другата страна, за да не се прегреят. Кашоните се използват еднократно и след всяко агне се изгарят, с което се предотвратява пренасянето на зараза. Друга възможност е да се поставят инфрачервени лампи над бокса за скоро оагнените овце. Прегряването на агнетата е опасно и трябва да се избягва. Сигурен признак за прегряване е, когато агнетата започнат да дишат тежко и пуфтят. Налага се незабавно да се измери температурата на тези агнета и ако е над 400С се заливат с хладка вода, докато температурата им спадне до около 400С. След тава се подсушават и поставят на топло място. За избягване на прегряването е желателно да се използва будилник или лабораторен часовник, който се наглася да звъни всеки 20 минути и напомня за измерване на температурата на агнетата, поставени в топлия бокс и наблюдение на агнетата под инфрачервени лампи. В редица случаи се налага изкуствено хранене – при осиротяване, близнакини с една нефункционираща цицка, упорито неприемане на агнето от овцата, отделяне на агнето от болна овца, близнакини с ниска млечност, слаби агнета, когато няма възможност за о с и н о вя в а н е . Тех н и ка н а изкуствено хранене е описана подробно на страници 239 – 246 в книгата Хранене и отглеждане на овце. Пълното прилагане на описаните методи за опазване на всички живородени агнета позволяват да се намали смъртността до приемливите размери посочени във фигура Фиг. 10: Защрихованата площ показва допусти- 10.

ОВЦЕ

4 Николай Тодоров Аграрен факултет Тракийски университет, Стара Загора

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2012

ОПАЗВАНЕТО НА ВСИЧКИ ЖИВОРОДЕНИ АГНЕТА Е ВАЖНО ЗА ИКОНОМИКАТА НА ФЕРМАТА

А БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

Основната част от ражданията при овцете протичат нормално и агнетата забозават лесно. Във всяко стадо обаче има трудни раждания и слаби агнета, голяма част от които умират в първите часове след раждането. Често наемните овчари, за да омаловажат своята отговорност, декларират агнетата умрели през първите часове след раждането като мъртвородени. Студовете, които не са рядкост по време на агненето, както и факта, че голяма част от овцете раждат през нощта, допринасят за увеличаване на смъртността. Опазването на всички живородени агнета обаче има голямо значение за икономиката на фермата, тъй като над 85% от приходите при месодайното овцевъдство и около 50% от приходите в млечното овцевъдство идват от агнетата. Често пъти печалбата или загубата се определят от броя на отбитите или продадени агнета. ГРИЖАТА ЗА ОПАЗВАНЕТО НА АГНЕТАТА ЗАПОЧВА ДАЛЕЧ ПРЕДИ ТЯХНОТО РАЖДАНЕ

Фиг. 9: Използване на отоплителни кварцови лампи

Използването на термометър през агнилната кампания е задължително У нас няма практика за измерване на температурата на овцете и агнетата. Използва се обикновен живачен медицински термометър, но той е бавен и неудобен. За предпочитане е цифров електронен термометър. Произвеждат се и специални термометри, за определяне на хипотермията при агнетата. Те излъчват различна светлина и са удобни за работа на тъмно или лошо осветено място. Зелената светлина показва, че температурата е над 390С (нормална), светлината е жълто-кафявата при 37 – 39 0С (слаба хипотермия) и червена при температура под 37 0С (силна хипотермия). Независимо от типа на термометъра, края след леко смазване се вкарва в ануса и се изкривява в страни, за да опре на чревната стена, а не да стои във фекалиите. Изчаква се до стабилизиране на показанията и се прави отчитането. След всяка употреба термометъра се почиства с антисептик. Фиг. 8: Схема за оказване на помощ на слабите агнета

Схема за грижите, които трябва да се положат за простудените агнета е показана във фигура 8. След изваждането на агнетата от топлия бокс се хранят със сонда и ако са жизнени и могат да сучат, се връщат при майката. Тези, които все още са слаби, се поставят в специални боксове за допълнителни грижи и се хранят със сонда, докато укрепнат и са в състояние да сучат. Като боксове за допълнителни грижи е удобно да се използват мукавени кашони (каквито се изхвърлят в големи количества от бакалските магазини и супермаркети), които се поставят един до друг и се обграждат с бали слама, за да се предотврати течението. Над боксовете (кашоните) на височина

За да се намали смъртността е нужно да се избегне раждането на дребни и с ниска жизненост агнета. Едрината на агнетата се определя до голяма степен от храненето на техните майки, като е от особено значение периодът между 60 и 90 дни и между 120 и 150 дни на бременността. През третият месец на бременността се разраства плацентата (ложето) и това е свързано както с едрината н а п л од а , т а к а и с млечността н а о в цете с л ед раждането. Дребните агнета имат по-слабо развита космена п о к р и в ка и п о голяма повърхност на единица маса на тялото, което в съчетание с по-слабата им запасеност с т. нар. кафява мазнина води до трудности в термогенезиса и терморегулацията. Фиг.1: Влияние на живата маса върху смъртността Кафявата мазнина е силно кръвоснабдена и може да се използва бързо, като източник на енергия. Освен това дребните агнета имат по-ниско съдържание на имуноглобулини. Всичко това води до голяма смъртност (фиг. 1)

Една от мерките за намаляване на смъртните случаи е организирането на непрекъснато дежурство през периода на масовото агнене. Това е особено важно при синхронизиране на заплождането. От друга страна, синхронизираното заплождане позволява да се организира дежурство,

ОСНОВНИ МЕРОПРИЯТИЯ

При внимателно минаване през стадото се откриват агнетата, които не са добре. Здравите агнета обикновено при всяко безпокойство тичат при майката и искат да сучат. Съмнителните се подлагат на преглед. Агнетата с по-ниска от 37 0С температура се нуждаят от затопляне в специален топъл бокс (фигура 6). Той може да се направи във всяка ферма от дървен сандък. На половината от височината на сандъка се поставя гъста метална мрежа, през която не пропадат краката на агнето. Вместо мрежа може да се използва перфорирана плоскост. Над мрежата се поставя агнето с хипотермия, а отдолу книжни чували, които попиват падналите фекалии и урина. Домашен електрически нагревател с вентилатор, който е свързан с контактен термометър, отчитащ температурата на въздуха непосредствено над мрежата, се поставя така, че да духа отдолу към мрежата. Термометърът се регулира да поддържа 37 – 390С. Долната част на сандъка трябва да е отворена от едната страна, където се поставя нагревателя. За да се поставят повече агнета може да се използват подвижни прегради в горната част на сандъка. Долната част на топлия бокс може да се изгради с тухли, което е по-безопасно от възникване на пожар (фигура 7). Топлият въздух обгръща агнето от всякъде и го затопля. Телесната температурата на агнето се мери всеки 20 минути и при достигане на 37 0С, агнето се изважда от топлия бокс. Ако температурата на агнето е понижена с 2-50С може да се възстанови само за половин час, докато Фиг.7: Топъл бокс с тухлена основа при силна хипотермия и температура само 200С, са необходими няколко часа, за да се върне агнето от заплашващата го смърт. Бързото предприемане на мерки за спасяване на малките агнета и на тези с хипотермия е решаващо за успеха. Топлият бокс и мрежата трябва да се дезинфекцират след всяко агне.

Фиг.6. Топъл бокс за агнета с хипотермия (а) и след възстановяване (б)

ЗАТОПЛЯНЕ НА АГНЕТАТА

защото нуждата от него е само за 10 –12 дни. Необходимо е обаче дежурните да са обучени, какво и как трябва да правят. Тук нямаме възможност да описваме подробно начините на оказване на помощ при трудни раждания, което е съществено за успешното раждане и опазване живота на агнетата. Подробно описание и илюстрация с картини на помощта при различно положение на плода може да се намери в книгата Хранене и отглеждане на овцете (страници 316 – 322, автор Н. Тодоров, издателство Матком, София, 2008 година). Около 70% от смъртните случаи при агнетата са свързани с отглеждането на животните (фигура 2) Второто условие за опазване на повече агнета е максималното използване на осиновяването, като метод за спасяване на осиротелите и родените като триплети (тризнаци) агнета. Практиката показва, че използването на околоплодната течност за намазване на агнето за осиновяване е един от найдобрите начини. Той трябва да се предпочита пред стресиращото завързване на майката или използването на други методи. За използване на околоплодната течност, тя трябва да се събере, а това предполага оагване в момента на Фиг.2: Причини за смъртността на агнетата подходяща приемна овца. Синхронизацията на заплождането дава много добри шансове за намиране на такава овца. Тр е т о , о с н о в н о условие е опазването на слабите агнета, които обикновено не могат да държат главата си изправена и не са в състояние да сучат от майките си или от приемните майки. Тези агнета се нуждаят от специални грижи, за полагането на които няма достатъчно опит у нас. За тяхното спасяване е необходимо хранене със хранопроводна сонда или инжектиране на глюкоза. Хранене с хранопроводна сонда Осигуряването на резервна замразена коластра е важна предпоставка за спасяването на слабите агнета. Често пъти е трудно да се издои прясна коластра от овца, която се е оагнила същия ден и има достатъчно коластра. Най-добре е да се издои и замрази коластра от високомлечна овца с едно агне преди да ни е потрябвала. Не се допуска използването на коластра от абортирала овца или овца на което агнето е умряло, поради риск от инфекция. Издоената коластра се замразява в пластмасови бутилки с обем 250 или 500мл в камерата на хладилник или във фризер (фигура 3) Сравнително лесно е да се вземе коластра от първото доене след отелването на крава, поради това че тогава винаги има излишък, които не може да приеме телето. Коластрата от крава е по-малко ефективна, но може да предпази агнетата от основните заболявания. Подходяща е и първата коластра от коза. Размразяването става чрез потапяне на шишето с коластра в съд с топла

се съединява със стерилна игла в предпазител. Докато се подготви агнето, спринцовката се завива в кърпа, за да не изстива разтвора. Агнето се хваща за предните крака, при което задните му крака висят и се намазва с йод или напръсква с антисептичен аерозол мястото за инжекция, 1см встрани и 2,5см под пъпа. Отстранява се капачката на иглата със спринцовката и се инжектира в посока към корена на опашката на агнето. Това е приблизително под 450 спрямо кожата (фигура 5). Вкарва се цялата дължина на иглата (2,5 cm). Ако агнето подскача, се изчаква докато се успокои. Разтворът се вкарва бавно за 10 – 15 секунди (броене до 15). Ако агнето се изпикае по време на процедурата няма причини за безпокойство. Иглата се поставя отново в калъфа и се изхвърля (за еднократна употреба), а спринцовката се стерилизира чрез изваряване. С предпазна цел срещу перитонит може да се инжектира подкожно антибиотик (не се допуска

поставянето на антибиотика в разтвора от глюкоза). След запасяването на агнетата родени преди повече от 5 часа (при които резервната кафява мазнина е изчерпана), с глюкоза или храненето на тези в съзнание с хранопроводна сонда може да се поставят в топлия бокс за възстановяване на тяхната температура.

вода с температура 50-600С (в такава вода може да се потопи ръка, макар и за кратко време). Коластрата се дава на агнето при температура 38-400С. Коластрата се вкарва направо в стомаха чрез маркуч дълъг 25-30см и дебел 4,5 см, с косо отрязан край. Вкарването на коластрата е удобно да се извършва със спринцовка от 50мл. Първият път се вкарва 50-100мл, а след 4 часа нова порция от 150мл. Идеално е ако се даде по 50мл коластра на няколко пъти. Дневно се препоръчва 4-кратно хранене с общо 500 – 1000мл коластра на ден. Със сонда се хранят само агнета в съзнание, които могат да държат главата си изправена. Овчаря сяда на стол или бала слама, взема агнето в скута, хваща главата за долната челюст. С пръст отваря устата и вкарва маркуча да останат 5-6см отвън и се съединява с пълната с коластра спринцовка. С л ед п о с т е п е н н о то и з п р а з в а н е спринцовката се изважда и се пълни наново с коластра. Накрая се изважда сондата заедно със спринцовката. При храненето на слабите агнета, които имат притъпен рефлекс за кашляне, с бутилка с биберон има опасност да попадне мляко в белите дробове, с фатални последствия. Техниката на хранене е описана и илюстрирана на страница 233 – 234 в книгата Хранене и отглеждане на овце. Инжектиране на агнетата с глюкоза Агнетата, които са родени преди 5 и повече часа, с температурата под 37 0С и не са в състояние да държат главата си високо (не са в съзнание) Фиг.3: Замразяването на коластрата се налага да се инжектират в корема е желателно да става в пластмасови (интраперитонеално) с 20%-ов разтвор бутилки по 250 или 500мл на глюкоза, преди да се затоплят. Глюкозата не се допуска да се инжектира мускулно или подкожно. Не се инжектират интраперитониално и агнета с диария. Хората, които прилагат интраперитониеалното инжектиране, трябва да са инструктирани и обучени предварително от ветеринарен лекар или зооинженер. Препоръчва се инжектирането на 10мл 20%-ов разтвор на всеки килограм жива маса (50мл при 5кг ж.м., 40мл при 4кг и 30мл при 3кг). Не е желателно предозирането или инжектирането на недостатъчно глюкоза. За да се избегне нежеланата смяна на спринцовката през време на инжектирането, е необходимо да се използва голяма спринцовка от 50мл и игла дълга 2,5см (дължината на иглата е важна). Глюкозата се продава като 40%-ов разтвор в бутилки, която е удобно да се разреди с равни части вряща вода, при което се получава 20% разтвор с телесна температура. Прекарва се игла през гумената тапа на бутилката с глюкоза и се изтегля необходимото количество със спринцовка, примерно 20мл за агне с 4кг жива маса (фигура 4). Отделя се спринцовката от бутилката с глюкоза и се засмуква необходимото количество вряща вода (в случая 20мл). Разтвора се смесва, чрез разклащане напред – назад и спринцовката

Фиг.5: Инжектиране на 10 мл 20% разтвор на глюФиг.4: Изтегляне на глюкоза каза на 1 кг жива маса, при агнетата с температура от бутилката под 370С, 5 и повече часа след раждането

• продължава от стр.22

се превръщат в много ценен източник за набавяне на важни за организма вещестава. Може да се изхранва в количества по 4-5кг на възрастни здрави коне, нарязани подобно на цвекловите резанки към основната дажба. Също така, може да са и в изсушено състояние в комбинация с други храни под формата на микронизирани и валцувани фуражи (гранули). Клубените трябва да бъдат добре почистени от пръста, тъй като наличието на почва може да доведе до контаминиране с болестотворни микроорганизми и инвазиране с паразити, а също и до възникване на т.нар. пясъчна колика при конете. Препопоръчва се като профилактично средство за коне страдащи от хиперлипемия (повишени нива на триглицеридите в кръвната плазма). За свинете земната ябълка също е много подходящ фураж, особено като средство за подобряване на апетита (високо съдържание на вит. В и С и др.). Може да се изхранва в сурово състояние или да се подложи на лека термична обработка като се запари с топла вода и пшеничени трици. Поради високото си съдържание на желязо, се явява като профилактично средство срещу анемията при свинете майки, особено в ендемични райони. Свинете могат да се хранят и със зелената маса на растението, но с изхранването на силаж трябва да се внимава, тъй като високото съдържание на млечна киселина може да доведе до дисбактериози, особено при помладите индивиди. Затова храненето със зелените части при свинете трябва да бъде нормирано и добре регулирано. Изхранването на земна ябълка при свинете подобрява репродуктивните качества при мъжките разплодници, и стимулира отделянето

на коластра при свинете майки. По отношение на дивечът, земната ябълка се явява спасително средство, особено при тежки зими, когато снегът е затрупал всички пътища и не могат да бъдат захранени дивечовите хранилища. Тогава единственият източник на храна могат да бъдат клубените които си стоят под земята и могат да бъдат изровени от дивите свине или пък листника за дивите преживни предварително приготвен от зелените части. Мечката и язовецът също биха могли при наличие на клубени от земна ябълка да задоволят нуждите си, които ще им позволят да натрупат ценни вещества необходими им за изпадане в състояние на хибернация (т.нар. зимен сън). В последните години все повече ловни дружинки засяват ловните си участъци със земна ябълка, което неминуемо води до намаляване на хранителната миграция и увеличена популация. Земната ябълка се явява като профилактично средство при някои болести по дивеча като авитаминози, анемии, отравяния с някои отровни растения, при отравяне със сол, вирусни и бактериални ентерити и др. Поради късният си цъфтеж, до ранна есен земната ябълка е много полезна и за пчелите, тъй като практически по това време почти вече няма други източници на нектар и цветен прашец. По този начин се подпомага късното медосъбиране и същевременно се осигуряват на пчелните семейства резервни хранителни вещества за прeзимуване. Ас. д-р Петър Стамберов Доц. д-р Запрянка Шиндарска Лесотехнически университет гр.София

ХРАНЕНЕ БРОЙ 4/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 28

За пасищата и тя Естествените пасища заемат значителен дял в нашата страна, около една трета от използваемата селскостопанска земя. Това е голям естествен ресурс на фураж за паша или за приготвяне на сено за хранене на тревоядните животни. В сравнение с други съседни страни като Гърция, Македония и Сърбия делът на пасищата у нас е по-нисък, но недостатъчено използван. Необходимостта от груби фуражи се осигурява основно с отглеждането на фуражни култури на обработваеми земи, които силно се свиха поради намаления брой на отглежданите животни. Част от феремрите се ориентираха и към създаване на сяти тревостои за паша, чиято площ е все още незадоволителна предвид на дела на сятите пасища, които се наблюдават в редица страни извън Балканския полуостров. Вероятно климатичните особености на региона са предпоставка за значително доминиране на естествените посищни тревостои. Изкуствените ливади с бобови и житни треви заемат около 3% от обработваемата земя, а постоянно продуктивните ливади, високопланинските пасища, затревените повърхности със слаб продуктивен потенциал и ливадите - овощни градини заемат 36% от използваемата земеделска площ, според данни на агростатистиката у нас. Независимо от вида на тревостоите, от техния ботаничен състав и продуктивен потенциал, важен е начинът на тяхното подържане и използване за ефективността им. Режимът на използване, особено на сятите тревостои, няма да даде очакваните резултати, ако не се използват целесъобразно. Трябва да се вземат под внимание състоянието на тревостоя, метеорологичните условия, наличната техника, организационните възможности на стопанството и т.н. Фермерът трябва да е наясно, че

количеството и качеството на фуража на смеските за паша или сено зависи не само от ботаничния състав на тревостоя, но и от вегетационната фаза на растенията в момента на прибиране. При откосното използване на тревните смески коситбата да се извършва, когато преобладаващите бобови треви настъпват във фаза бутонизация и преминават към цъфтеж, а преобладаващите житни треви при изметляване или изкласяване. Честа практика обаче е закъснялата коситба, съобразена с изчакването на по-слънчеви и горещи дни за приготвяне на сено, които настъпват след преминаване на оптималната фаза за прибиране. Нека да си припомним поважните технологични изисквания при използавнето на пасищата. Приготвяне на сено Коситбата е първата технологична операция при приготвяне на сено от естествените или сяти тревостои. Определената площ за покосяване предварително се почиства от камъни, къртичини и др. Метеорологичните условия по време и след покосяването са важна предпоставка за получаване на сено с високо качество. Когато времето е топло, слънчево, без валежи и с ниска възушна влажност, коситбата може да започне още сутринта, без да се чака вдигането на росата. Ако времето е променливо с чести превалявания и висока влажност, препоръчва се, коситбата да се отложи. При сятите тревостои на поливни площи е необходимо прекратяване на поливането седмица преди покосяването. Първата коситба на новосъздадените посеви и последната за годината е желателно да се извършва на височина 7-9см, а останалите на 4-6см. При полегнали тревостои посоката на покосяване е

срещу посоката на полягане. За да се ускори сушенето на покосената зелена маса, откосът след косачката трябва да се оформя на ивица с широчина 1,5-2м. Обикновено първото обръщане на откоса се извършва на втория илитретия ден след вдигане на росата. За да се намали оронването на листата на растенията в покосената маса, обръщането и събирането се извършва само сутрин. Откосът може да се обработва през целия ден при облачно време и с по-висока влажност на въздуха. Обръщането и разбухването на сеното е особено наложително след дъжд и при по-дебел откос. Прибирането на сеното може да се извършва в зависимост от наличната прибираща техника в рехаво състояние (купи) или пък чрез балиране. Прибирането на сеното в рехаво състояние е най-старият познат начин за приготвяне на сено и се прилага масово в стопанства с малък брой животни. Характерно за този начин на приготвяне е загубата при оронване на листата (най-хранителната съставка от растенията), с което се намалява качеството на сеното, както и прилагането на много ръчен труд. Прибирането на сеното чрез балиране позволява пълно механизиране на процесите, както и снижаване загубите на хранителни вещества. За да се намали оронването на листата, балирането се извършва рано сутрин или късно следобед. Пресоването на сеното в бали се извършва при влажност под 20% с плътност 120-130кг/м3. Прибиране и силажиране/ сенажиране е широко използваната в Европа технология за приготвяне на тревен сенаж в пакетирани рулонни бали, която намира приложение и у нас. Технологията е по-скъпа от обикновената за приготвяне на сенаж в траншеи, но позволява да се прибират и най-малките

яхното използване количества излишен тревен фураж от всеки пореден подраст при по-малък риск от лошо време. Изпасване на тревостоите Значителна част от тревостоите се използват чрез паша от говеда, овце и други тревопасни животни. Голяма част от тревните смески, макар и правилно създадени, при неправилно използване дават незадоволителни резултати. Особено неблагоприятно влияние върху развитието и продуктивността им оказва безсистемната паша, характерна и повсеместно прилагана у нас. Това налага използване на оптимални варианти за оползотворяване на тревните смески. По време на максималния растеж на тревата през пролетта и началото на лятото високият добив се оползотворява, като пашата се оптимизира, а излишъкът от тревна маса се консервира под форма на сено или сенаж. За да се избегне разпиляването, се балансира между получения добив, възможната консумация от стадото и консервиране на останалата част от наличната тревна маса. При нисък добив, осигуряването на трева през лятото трябва да става за сметка на увеличаване на площта за паша или подхранване с друг фураж. С висококачествена трева на воля една крава може да произведе 22 до 26кг мляко, но рядко може да достигне 30кг, което ограничава потенциала за млечна продукция до 6000-6500кг от крава. При ниво на продукция под 6000кг за предпочитане е отелването да става през пролетта, с цел да се използва максимално наличната тревна продукция. При крави с по-висока продуктивност, за да се използва максимално пашата, за предпочитане е отелването да става през есента. Това прави възможно през пролетта и до края на лактацията да се използва пашата, без да се налага добавка на концентриран фураж. Необходимо е да се

определи количеството трева на разположение според възможностите на животните да я консумират, т.е. да се знае средното ниво на консумация. За да се оцени нивото на консумация, не е достатъчно да се определи височината на тревата, но трябва да се проучи и структурата на тревната покривка, дължината и делът на листата, които корелират положително с консумацията. Консумацията на трева по време на паша зависи от: - животното: А. неговото живо тегло (+1,2кг сухо вещество на 100кг ж.т.), Б. нивото на продукция (+0,3кг сухо вещество на литър мляко) и в стадия на лактация, която е максимална през втория месец от лактацията; – тревата: А. съдържанието є на сухо вещество (+0,2кг сухо вещество на ден до 18% и +0,1кг сухо вещество над това съдържание на сухо вещество), Б. нейното качество (+0,2кг сухо вещество на всеки по-висок пункт смилаемост) и (–0,3 кг сухо вещество по-малко на всеки пункт суров протеин под 14%); - средата и климата: консумацията намалява при дъжд и висока температура; - при силен дъжд с 1,5кг сухо вещество, а при горещо време с 0,5кг сухо вещество на всеки градус над 18°С. Пускането на животните на паша трябва да става не по-рано от 8-10 см височина на тревостоя и осигуряването на достатъчна площ според добива. При първоначално пускане на паша е необходим преходен период, през който животните получават ограничено количество сено, тревен или царевичен силаж. За да се знае дали тревата от пасището е достатъчна, трябва да се наблюдава поведението на животните по време на паша. Ако по-голяма част от животните от стадото са легнали и сутрин преживят два часа след пускането им на паша значи, че има достатъчно трева и трябва да

се спре добавката на концентрат. Контролът на дневното количество мляко е също точен критерий. Намаление на надоеното мляко с 10% е сигнал за необходимост от смяна на пасището. Един от главните проблеми при използване на пашата е добавката на концентриран фураж. При трева с високо качество, добавянето на концентриран фураж води до по-малко или по-голямо намаление на консумацията на трева, 1кг концентрат намалява консумацията на трева средно с 0,5кг СВ. С доброкачествена млада трева, която съдържа достатъчно протеин при паша на воля, една крава на повече от едно отелване може да даде до около 25кг мляко. Използването на такава трева, от своя страна, оправдава добавката на зърнен фураж и минерали за достигане на продукция до около 30кг мляко. Достигането на такова равнище на продукция е в силна зависимост от индивидуалните качества на животното. За повишаване на млеконадоя често се използва само едно средство – добавката на концентриран (комбиниран) фураж, 1кг концентрат повишава млечната продукция с 0,8 до 1кг, а това не е много икономично. Даването на големи количества концентрат ограничава оползотворяването на тревата. Очевидно е, че една крава, която дава 30 и над 30кг мляко, не може оптимално да използва пашата. Когато кравата получава повече концентрат, делът на използваната трева намалява. За да се намали използването на концентриран фураж се препоръчва следното: При млада и достатъчна по количество трева за паша през пролетта не трябва да се дава добавка при крави с под 22кг мляко (20кг за първотелките). Прави се изключение, когато се отнася за минералните вещества, може да се добавя 1кг зърнен фураж за 3кг мляко до 30кг

млечност. След това е необходимо да се добавя 1кг от смеска за млечни крави за 3кг мляко. За висока млечна продукция с млада трева се препоръчва протектиран (таниран) протеин, с по-висока ПСЧ (протеин смилаем в тънките черва) стойност. За крави в началото на лактация, които се хранят с млада трева, богата на протеин, трябва да се следи, да не се стигне до значително отслабване, което води до проблем, свързан с тяхната плодовитост. При тези случаи се добавя 2кг зърно през периода до осеменяването за балансиране на енергията. Необходимо е да се следи и за телесното състояние на кравите в края на лактацията, което изисква понякога добавка на 2кг зърно за осигуряване на продукция от 18 до 22кг мляко и 200 до 300г дневен прираст. По време на летния период трябва да се следи за качеството на тревата. При суша и понижаване на хранителната стойност на тревостоя и млеконадой над 18кг, трябва да се добавя комбиниран фураж по 1кг за 2,5кг мляко. През есента високото водно съдържание на тревата ограничава поемането на трева с хранителна стойност, по-ниска от тази през пролетта. Според случая е възможно да се добавя комбиниран фураж при млечност над 15-18кг по 1кг за 3кг мляко. За балансиране на дажбите и нормирано хранене на животните, може да се определи със задоволителна за практически цели точност съдържанието на Кръмни единици за растеж (КЕР) и Кръмни единици за мляко (КЕМ) по данни за съдържанието на суров протеин (СП), сурови влакнини (СВл), неутрално детергентни влакнини (НДВ), киселинно детергентни влакнини (КДВ) или смилаемостта на сухото вещество (СмСВ) (Табл. 1). За оптимално използване предимствата на пашата и получаване на повече мляко освен вода за пиене, която трябва да е винаги на разположение

особено през горещите дни, на кравите трябва да се осигуряват и минерални добавки. Тревата е бедна на минерални вещества - сол, Са, Р, Mg, Zn, и Cu. Препоръчват се блокове за лизане, богати на мед и цинк, които се дават на животните на пасището, като се предвижда по 100 или 50г на глава на ден, съответно при паша на тревостой от житни или при смес от житни и бобови треви. Добивът от тревата определя натоварването на пасището или броя на животните на единица площ, като се следи и промяната на качеството на тревната маса. Чрез правилното използване и управление на пасищата се цели да се получи максимален добив от единица площ и максимална продукция от всяко пасящо животно. Ако натоварването е слабо, индивидуалната продукция от животните е максимална, но общата продукция от декар е ниска. С нарастване натоварването на пасището нараства общата продукция от декар до момента, когато наличната трева за паша покрива нуждите на всяко животно, след което при недостиг намалява индивидуалната продукция от животните. В случаите, когато тревата е недостатъчна за животните е необходимо да се компенсира с концентриран фураж или с друг фураж. Това често се налага в горещи и сухи периоди през лятото. Регулирането на броя на животните според количеството на тревата се прави на база на консумацията и наличната площ. За целта е необходимо да се знае: • масата на тревостоя на единица площ в даден момент, кг/м2, кг/дка, • височината на тревостоя, • ежедневния растеж на тревата. Консумацията на трева от животните на паша се определя по няколко начина, най-просто като се държи сметка за разликата в тревната маса преди и след пашата и за растежа на тревата.

Консумация = М1 + (М3 – М1) – М2, където: М1= масата на тревата при започване на пашата М2= масата на тревата при прекратяване на пашата М3= масата на тревата, измерена в контролна малка парцелка оградена клетка, която не се изпасва. Съществува и метод за определяне на добива с диск на база височина и плътност на тревата, но окото на фермерите с голяма практика и опит е свикнало безпогрешно да определя, кога животните трябва да се преместят на ново пасище. Използвани системи за паша Съществуват различни начини и практики за паша. При пускане на животните на паша, тревата трябва да е с височина 20см. Когато на пасищата се изкарват говеда и овце за по-ефективно използване на тревната маса, е добре овцете да се пускат след говедата. • Свободната паша е често практикуван начин за използване на пасищата. При тази система животните се пускат свободно. Недостатъчното натоварване обаче води до по-неравномерно утъпкване и използване на тревостоя. Тези загуби понякога са над 1/3 от тревата. Предимството на тази система е, че не се правят разходи за огради, електропастири и др. • Ротационна паша е препоръчителен способ за паша на естествени и сяти пасища за по-ефективното им използване. При тази система пасището се разпределя на отделни парцели с естествени огради от гористи пояси, храсти, реки или електропастир. На тези оградени места животните се държат от 3 до 8 дни (говеда – 3-5 дни, овце – 5-8 дни), след което следва период на покой около 4 седмици. Периодът на покой може да е от 20 до 50 дни в зависимост от скоростта на растеж на тревата, и е по-

дълъг през сухи и горещи лета. Така, животните се местят от парцел на парцел, позволявайки на изпасаните тревостои да се възстановят. Броят на парцелите трябва така да се определи, че при изпасване на последния, първият да е вече с готов тревостой за паша. Например, при 30-дневен покой за отрастване на новия подраст и при 5 дни паша на един парцел, необходимият брой парцели е 6. Препоръчително е всяко изпасване на парцела да се последва от покосяване на неядимите тревни остатъци и съответно азотно торене. • Порционна паша се осъществява с електропастир, чрез който на животните се отпуска определена порция за паша. Животните се подреждат като при хранене на ясла и така вървят напред. • Практиката показва, че при тази система най-добре се оползотворява тревната маса, с минимални остатъци и разпиляване, защото животните напредват само след изпасване на определения им фронт и преместване на електропастира. Удачно е да има електропастир и зад животните, за да се предпази младата трева от утъпкване. • • Хранене на ясла със зелена маса, която се коси ежедневно, е друга възможност за използване на пасищните тревостои. Ежедневната коситба и превоз на тревата до яслата на животните (т.нар. зелен конвейр) утежнява разходите, но има и предимства. Кравите икономисват енергия от ходене до пасището и дават 1-2 литра мляко дневно повече при едно и също консумирано количество фураж. При хранене на ясла, животните обаче поемат по-малко сухо вещество, отколкото на паша. • При всичките описани погоре начини на паша, за да се поемат по-големи количества

фураж, е необходимо на животните да се осигури вода за пиене. По принцип говедата консумират по около 4кг вода на 1кг поето сухо вещество, а овцете от 4 до 5кг. Обикновено необходимост от вода на пасището се налага, когато сухото вещество на тревата е над 20%. През горещите летни месеци нуждата от вода е поголяма. Освен вода е добре да се поставят блокове сол и микроелементи за лизане. • За по-добро поддържане и използване на тревостоите за паша се спазват определени изисквания: • новозасятите тревни смески (в годината на сеитбата) да се използват само чрез окосяване, пашата в тях да започва от втората година, • при пасищното използване на тревните смески трябва да се разработи план-график, дневен режим, и да се избере подходяща система за паша, • окосяване на замърсената и неопасана трева, • почистване от храсти, къртичини и други неравности, торене, по възможност напояване, затревяване на деградирали тревостои и т. н. При спазване на предложената технология по създаване, използване и поддържане на тревни смески, може да се реализират средногодишно по 750кг/дка сено или 900кг/ дка сенаж от сенокосните и по 2250кг/дка зелена маса от пасищните площи. Предпазни мерки при паша Трябва да се знае, че съществуват някои опасности за здравето на животните, когато са на пасището: Проявяват се храносмилателни проблеми при консумация на млада трева с високо водно съдържание и недостатъчно структурни въглехидрати – влакнини. Липсата на достатъчно влакнини в дажбата води до атония и метеоризъм, при което търбухът

се подува от образуваните в повече газове. Подуването или тимпанията се усложнява при поемане на бобови, съдържащи лесноразтворими протеини и сапонини, които образуват пяна в търбуха. Ниското съдържание на влакнини в младата трева води и до отклонения във ферментационните процеси в търбуха, при които нараства делът на пропионовата и маслената киселина, а намалява този на оцетната киселина. Намаленият дял на оцетната киселина е свързан с намаляване на маслеността на млякото. При такива случаи се препоръчва даването на сено или слама за нормално протичане на храносмилателните процеси при паша на млада трева. Паразитите на пасището могат да предизвикат различни заболявания на храносмилателния или дихателния апарат. За предпазване на животните се предприемат съответни ветеринарно-санитарни мерки, насочени към животните и пасищата. В заключение може да се каже, че на значението на пасищата все още не се отделя достатъчно внимание. Все още не е осъзната тяхната многофункционална роля. Те ще запазят основната си роля като източник на фураж, но с постоянната си покривка на тях се гледа и като на предпазно средство срещу ерозия на почвата, отчита се ролята им като регулатор на водния режим в почвата, те са част от пейзажа около нас, естествен резервоар на биоразнообразието от флора и фауна. Поддържането на пасищата в последните години се регулира чрез преки европейски субсидии и ангажиране на ползвателите със спазването на определени изисквания при тяхното стопанисване. Доц. дсн Атанас Кирилов Институт по фуражните култури, гр. Плевен

ХРАНЕНЕ

Дискусионен клуб по хранене на животните

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2012

Дискусионният клуб на учените по хранене на животните в България възникна спонтанно по предложение на проф. Николай Тодоров с активното съдействие на проф. дсн Атанас Кирилов и проф. Лазар Козелов през пролетта на 2008 година. За да се подчертае равенството на всички участници, поредиците от дискусии по актуални проблеми по храненето на животните бяха наречени „Кръгла маса по хранене на животните”.

Проф. Тодоров, разкажете, моля, какви са задачите и дейностите на Клуба по хранене на животните. През изтеклите пет и половина години бяха проведени 5 срещи. Основно, инициатор на срещите бях аз, без да е избрано ръководство или официален организатор. Имах грижата за ежегодното провеждане на дискусиите, изборът на темите, поканването на докладчици и продължаване на идеята за единение и взаимопомощ на всички учени по хранене на животните, независимо къде работят (в университетите или изследователските институти на Селскостопанска академия или БАН). Тази първоначална идея става все по-актуална поради непрекъснатото намаляване на броя на учените по хранене в страната. От 48 учени по хранене през периода 1990 – 2000г са останали 27 души в настоящият момент, в цялата страна, пръснати по 1 до 5 човека в 11 различни института и факултети. Броят на учените по хранене в отделните институти е следният: Институт по животновъдни науки, гр. Костинброд (ИЖН) – 5, Институт по фуражни култури, гр. Плевен (ИФK) – 5, Аграрен факултет при Тракийски университет (ТУ), гр. Стара Загора – 4, Ветеринарномедицински факултет при ТУ – 3, Земеделски институт (ЗИ), гр. Стара Загора – 3, ЗИ, гр.Шумен – 2. В пет организации (АУ, ИПЖЗ, УНСС, ЛТУ, ОС-См,) има само по един учен по хранене на животните. Освен малкия брой на учените има несъответствие между нуждите на отделните направления и работещите по тях учени. Налице е бягство от проблемите на храненето на преживните животни, а там преносът на чуждите достижения е свързан с най-голяма нужда от съобразяване с породните, природно-климатичните и организационните особености на животновъдството в страната. Сега по говедовъдство, овцевъдство, биволовъдство и

козевъдство работят два пъти повече учени от тези по хранене на тези животни. В повечето страни това съотношение е обратно. Съществуват и други несъответствия на броя на учените в дадено направления с нуждите за решаване на проблемите, които трябва да се имат предвид при назначаването и насочването в дадено направление на младите учени. Може би този въпрос заслужава да се обсъди на едно от следващите заседания на Клуба. Бихте ли разказали каква е досегашната дейност на Клуба по хранене? Първата кръгла маса се проведе през месец май 2008г в ИФК, гр. Плевен, с организатор проф. Атанас Кирилов. Изнесени бяха два доклада: От Н. Тодоров на тема „Актуални въпроси по хранене на преживните животни у нас”, публикуван в сп. Животновъдни науки, 66 (1): 74 – 88 (2009). И от Б. Маринов на тема „Актуални въпроси по хранене на непреживните животни”. Участваха 45 учени по хранене и други дисциплини и 12 специалисти животновъди. Втората кръгла маса се състоя в Аграрния факултет на Тракийския университет през май 2009г и беше посветена на обучението по хранене. Изнесените 3 доклада бяха: От Н. Тодоров на тема „Състояние и необходими промени в обучението по хранене”, от Т. Дарджонов „Проблеми на образованието по хранене и животновъдство у нас” и от Д. Пенков „Оценка и препоръки за преподаването по хранене на животните”. Участваха 37 учени по хранене и други животновъдни дисциплини, деканското ръководство на АФ и 6 специалисти, завършили зооинженерство и работещи в производствени предприятия и административни служби. Участниците приеха предложение за подобряване на обучението, изпратено до МОМН, Селскостопанска академия (СА) и отделните университети, обучаващи по животновъдство. Третата кръгла маса заседава през месец октомври 2010г в ИЖН, гр. Костинброд и беше организирана от проф. Лазар Козелов. Докладчици бяха, Н. Тодоров, Л. Козелов и М. Петкова, ”Насоки на научните изследвания по хранене на преживните животни” (докладът е публикуван в сп. Животновъдни науки, 48 (3): 59 – 67, 2011), от А. Христов (САЩ) „Новости в храненето на крави” и от А. Кирилов „Състояние и проблеми на фуражното производство

и използване на пасищата”. Присъстваха 26 учени по хранене и други животновъдни дисциплини. Четвъртата кръгла маса се проведе в Тракийския университет, като сателитно мероприятие на Научната конференция с международно участие на Аграрният факултет през месец май 2011г. Беше изнесен само един доклад от Н. Тодоров и Л. Козелов „Използване на изсушен спиртоварен остатък при храненето на преживни животни (обзор)”, публикуван в сп. Животновъдни науки, 48(6):49 – 74 (2011). Присъстваха 49 учени и специалисти, но само 19 от тях бяха по хранене на животните. Невъзможността на някои институти да командироват учените до Стара Загора е една от основните причини за сравнително малкото присъствали учени по хранене. Петата кръгла маса се състоя на 14 септември 2012г в ИФК, гр. Плевен. Беше изслушана и дискутирана академичната лекция на проф. А. Кирилов на тема „Качество и окачествяване на фуражите: състояние и перспективи”. Проф. Н. Тодоров направи отчет за 5-годишната дейност на кръглата маса и предложи редица мероприятия за подобряване на неговота дейност. Беше решено да се промени наименованието на инициативата от «кръгла маса» на “Дискусионен клуб по хранене на животните”. Присъстваха 18 учени по хранене, 15 учени от други специалности и 8 специалисти по животновъдство. Изнасянето на малко доклади – един до три – даде възможност за разгръщане на екстензивна дискусия. Особен интерес предизвикаха докладите, в които се разглеждаше състоянието на науката по хранене и насоки за бъдъщи изследвания. За полезността на провежданата ежегодно кръгла маса по хранене може да се съди по нейното посещение. На досегашните 5 срещи са присъствали от 18 до 26 учени по хранене от общо 27 души. Плюс това срещите привличат и значителен брой учени от сродните животновъдни направления, пенсионери и специалисти зооинженери. Независимо от интереса трябва да се признае, че кръглата маса няма добре организиран характер, няма ръководство и планов характер. Има нужда да се разшири дейността на Клуба с оглед да задоволи по-пълно нуждата от комуникации и дискусии на учените и специалистите по хранене на животните. Слабо е присъствието на Клуба в научната общност и в обществото. Какви мерки предприехте за преодоляване на тези слабости? Участниците в петата кръгла маса подкрепят да се запази неофициалният характер на клуба, без членски внос, без регистрация по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Основната цел да остане – чрез дискусии да подобрим ефективността на животновъдните изследвания и иновации. Да насочим малкото учени и средства, които са

останали, към най-важните за животновъдството проблеми, да постигнем максимално сътрудничество между отделните институции, с оглед решаване на проблемите, за избягване на заобикалянето на важните проблеми и ниската ефективност на изследванията през последните 10 дори 15 години. Дискусионният клуб да се опита в интерес на всички, да компенсира липсата на ефективно функционално взаимодействие и сътрудничество на трите системи (Университети, СА и БАН). Налице е съгласие да продължи докладването и дискутирането на състоянието и насоките за бъщещи изследвания по хранене. Уместно е да се поканват и известни чуждестранни учени, които да представят развитието и насоките на изследвания по важни за нашата страна проблеми. Срещата с водещи учени и дискусията с тяхно участие би била много полезна за всички. За това може да се намери и финансова подкрепа от Европейския съюз Наред с това някои от срещите на учените постепенно да приемат характер на научни симпозиуми по хранене на животните, на които да се докладват научните разработки на наши учени, студенти от магистърската степен и докторанти. Сегашната практика всеки институт да провежда ежегодни или периодични научни сесии, показа ниската ефективност и много слаба дискусия в повечето случаи. Често пъти на тези конференции и сесии присъстват само по 2 – 3 специалиста в едно направление. Една пречка за организирането на симпозиум по хранене на животните е липсата на организация, която да финансира с малко средсва мероприятието, поради желанието да не се въвежда такса за участие. Този въпрос би могъл да се реши съгласувано със Селскостопанска академия, която да поеме отпечатването на материалите в специална книжка. Другите разходи са минимални и не са проблем. Освен симпозиуми да се организират дискусии по отделни проблеми и други мероприятия.

Особенно полезно би било обсъждането на планове за дисертации, теми за магистеърски тези, големи научни проекти. Това ще позволи да се избегнат редица неактуални теми за дисертации, тези и дори научни проекти, които за съжаление се срещат в нашата действителност. Полезно би било, за бързото запознаване с новостите в световната литература, провеждането на семинари по отделни основни проблеми, на които учени работещи в дадено направление изнасят доклади. Беше прието да се състави план за дейността на клуба, в който да се отразят симпозиумите, дискусиите и другите основни дейности на клуба. Не трябва да се пропуска и нуждата от разширяване на клуба с нови членове, учени от сродни специалности, като физиология, биохимия, мениджмънт и технология в животновъдството, специалисти занимаващи се с проблемите свързани с храненето в административните служби, специалистите по хранене от фуражните заводи, от фирмите, произвеждащи или търгуващи с протеинови концентрати и добавки към храната, от Националната служба за съвети по земеделие, активните пенсионирани учени по хранене и други проявяващи интерес учени, специалисти и бизнесмени. Желателно е дискусионният клуб да провежда повече от една среща годишно, за да има възможност да се включат в дейността всички споменати мероприятия. Учените осъзнават, че един от основните двигатели на науката в днешно време е обмяната на мнение, дискусиите и комуникацията, на работата в мрежа (колектив) и т.н. Необходимо е да се създаде интернет-мрежа между отделните учени, за формиране на група за комуникации, направа на уебстраница на клуба, за използване и на другите електронни форми. Чрез интернет-мрежата може бързо да се информират членовете на клуба и специалистите за новости и събития, да се разменят мнения, да се общува. Несъмнено от активизиране на дейността на клуба биха имали полза всички. Клубът трябва да работи в сътрудничество със СА, университетите и изследователските институти, НССЗ и асоциациите по животновъдство. На заседанието беше избрано ръководство на Клуба от трима души – проф. Атанас Илчев, проф. Атанас Кирилов и проф. Лазар Козелов. Членовете на Клуба възложиха на ръководството да състави план за дейността и го оповести на всички. Надеждите на участниците в срещата е, че една полезна инициатива, ще получи ново развитие, в ползва на животновъдната наука и производство.

Записа Станислава Пекова

СМЕСКА

ъв връзка с разширяване производството на биогорива в световен мащаб се наблюдава тенденция към повишаване на площите и количеството на произведената рапица. През 2010г в света е произведена около 55,5млн. тона рапица, от които 18,5млн. тона в страните на ЕС. В България се наблюдава подобна тенденция. През 2009г в страната са засети, около 1.1млн. декара, а през 2010 реколтираните площи с рапица достигат около 2,2млн. дка. Производството на рапица за този период достига до 544 хил. тона през 2010г. Производството на биодизел, като алтернатива на традиционните горива, се съпътства с получаване на големи количества отпадъчен продукт – рапичен шрот. От преработката на 1000кг рапично семе се получават около 360л биоолио и 640кг рапичен шрот. Полученият отпадъчен продукт се характеризира с високо съдържание на протеин (3848.0%) с отличен аминокиселинен профил (особено по отношение на аминокиселините метионин, лизин и цистин). Отпадъчният продукт е добър източник на протеин, разградим в търбуха с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини и с висока концентрация на линолова киселина (CLA). В последните години диетолозите отдават изключително внимание върху повишаване нивото на линоловата киселина в животинските продукти (месо и мляко), което е свързано с подобряване здравословното хранене на хората. Проблемите с включването на рапичния шрот в дажбите на преживните животните са свързани с концентрацията на т.нар. антихранителни

вещества (anti-nutritive factors, АNFs). Основно значение се отдава на еруковата киселина и тиогликозидите. Високото им съдържание води до влошаване на вкусовите качества, респ. намаляване консумацията на фураж, а също и до нарушение на някои физиологични функции (смущения в щитовидната жлеза). Проблемът с aнтихранителните фактори е сведен до минимум при канолата, респ. каноления шрот. Препоръките за максимално допустимо участие на рапичен шрот в дажби на дребни преживни животни, с оглед хранителната му стойност и неговата апетитност, не посочват ограничения.

Целта на проведения от нас научностопански експеримент бе да се определи възможността за 100% заместване на слънчогледов шрот от концентратната смеска в дажби на агнета за угояване с рапичен шрот. В нашата страна подобни опити са сравнително малко и с противоречиви резултати. За целта в експерименталната база на Института по животновъдни науки в Костинброд бе проведен научностопански опит с агнета за угояване. Бяха използвани агнета от Синтетичната популация Българска Млечна /СПБМ/, отбити при стандартна за нашите географски ширини схема на 65-дневна възраст. Агнетата бяха

Таблица 1. Химичен състав и хранителна стойност на използваните фуражи:

Показатели

Хранителни вещества, % от СВ

Фуражи

СВ, %

СП

СМ

СВл

БЕВ

Пепел

Ливадно сено

84.74

8.47

1.09

35.78

48.87

5.79

Царевица

81.66

7.38

2.71

3.17

85.70

1.04

Тритикале

83.57

12.04

1.44

3.72

80.96

1.84

Слънчогледов шрот

86.32

37.24

0.82

20.84

33.60

7.50

Рапичен шрот

87.35

36.35

3.07

13.70

39.59

7.29

0.84

1.00

В 1kg сухо вещество: 0.60

1.44

1.46

СП, g

84.70

73.80

120.40 372.40

363.50

ПСЧ, g

58.21

96.70

64.45

167.78

131.76

БПТ, g

-3.52

-54.96

-5.50

+138.09 +119.68

*Означения:

СВ – сухо вещество, СП, суров протеин, СМ – сурови мазнини, СВл – сурови влакнини, БЕВ – безазотни екстрактни вещества, КЕР – кръмни единици за растеж, СП – суров протеин, ПСЧ – протеин смилаем в червата, БПТ – баланс на протеина в търбуха.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

КЕР

разпределени по метода на аналозите (по баща, пол, живо тегло и възраст). Контролната и опитната групи се състояха от по 16 животни със средно живо тегло на агнетата при започване на експеримента, съответно 16.78кг и 16.64кг. Целодажбената смеска при двете групи се състоеше от еднакви по вид и количество обемист фураж (ливадно сено) и концентратна смеска. Концентратната смеска включваше царевица, тритикале и се различаваше по вида на протеиновия източник – слънчогледов шрот (26.33% от целодажбената смеска) при контролната група и рапичен шрот (27.19% от целодажбената смеска) при опитната група (таблица 1). Химичният състав на двата протеинови фуража, слънчогледов и рапичен шрот, показаха сравнително близки стойности на сухо вещество (съответно 86.32 и 87.35%), което дава добри основи за интерпретация както на данните за химичния състав, така и на хранителната стойност. Изследваният рапичен шрот бе със 36.35% протеин, 3.07% мазнини и 13.70% влакнини. Продължителността на експеримента бе 82 дни, като през отчетния период се контролираха показателите: химичен състав на използваните фуражи, дневна консумация на фураж и живо тегло на агнетата. Обобщените данни от проведения експеримент са представени в табица 2. В края на отчетния период данните за средно живо тегло на контролната и опитната групи бяха съответно 33.68 и 35.52кг. Изчисленият среден дневен прираст за отчетния период за агнетата консумирали дажба, съдържаща слънчогледов шрот

ХРАНЕНЕ

ЗА АГНЕТА НА УГОЯВАНЕ

Таблица 2. Обобщени данни по експеримент на заместване на слънчогледовия шрот с рапичен шрот в концентратната смеска на дажби на агнета за угояване:

група контролна група опитна група слънчогледов шрот рапичен шрот

показател брой животни (n)

средно ж.т. (кг)

в началото на опита (kг)

в края на опита (kг)

в началото на опита (kг)

16.78±2.39

16.64±2.38

в началото на опита (%) 100.00

99.17

в края на опита (kг)

32.42 b±4.37

35.52 b±5.59

0.191 a ±0.05

0.230 а ±0.05

100.00

120.42

среден дневен в (kг) прираст (kг) в (%)

*Paзликите между стойностите, означени с еднакви букви са достоверни при: аа - (Р<0.001); bb - (Р<0.01); cc – (Р<0.05). Фигура 1. Средна дневна консумация агне/дневно (кг):

Означения: КС – концентрирана смеска, ОД – обемист фураж, ЦС – целодажбена смеска, СП – суров протеин, КЕР – кръмни единици за растеж Фигура 2. Среден разход за 1кг прираст (кг):

или рапичен шрот, бе съответно 191г срещу 23г. Тоест агнетата, консумирали дажбата, съдържаща рапичен шрот, са постигнали 20.42% по-висок среден дневен прираст. По-добрите резултати при групата, получавала рапичен шрот, се дължат на по-голямото количество на постъпващ протеин в червата и на по-благоприятния аминокиселинен състав. Подобни резултати установяват и други изследователи. Консумацията на фураж е отбелязана на фигура 1. Средната дневна консумация на фураж (целодажбена смеска) и енергия (КЕР) от целодажбената смеска при опитните агнета, консумирали дажба с рапичен шрот, е по-висока спрямо контролните животни, съответно с 2.18% и 1.48%. Средната дневна консумация на протеин при опитните агнета е по-ниска с 1.17%. На фигура 2. е представено оползотворяването на фуража и хранителните вещества за 1кг прираст. Разходът на фураж (целодажбена смеска), протеин и енергия при агнетата, хранени с дажба, съдържаща рапичен шрот, е по-ниска спрямо дажбата със слънчогледов шрот, съответно – 18.70%, 17.93% и 15.70%. Резултатите от проведения научностопански опит с агнета за угояване позволяват да се направят следните изводи: Изпитваният рапичен шрот е с високо съдържание на протеин и мазнини, което позволява безпроблемно да замести слънчогледовия шрот в концентратната смеска на преживни животни;

Означения: КС – концентрирана смеска, ОД – обемист фураж, ЦС – целодажбена смеска, СП – суров протеин, КЕР – кръмни единици за растеж

Замяната на слънчогледовия шрот с рапичен, като протеинов източник в дажбите на агнета за угояване води до повишаване средния дневен прираст с 20.42% и оползотворяването на фуража. Марин Р. Йосифов

Селекционната дейност в областта на фуражните треви в ИПЖЗ – Троян има за цел да предоставя на практиката в планинските и предпланински райони на България адаптирани, високодобивни и с ценни стопански качества сортове. Именно такъв е новосъздаденият сорт бяла детелина, наречен „Троя”, който превъзхожда стандартния сорт Търговище-40 по добив на зелена и суха маса с 15%. Освен това е с по-високо съдържание на фосфор и калий от стандарта.

Описание на сорта: Предлаганият нов сорт по-скоро се числи към едролистната форма f. giganteum-Lagr.-Foss., отколкото към среднолистната - f. hollandicum-Hort. Той е многогодишно растение, което се развива мощно и изключително добре и още през първата година от него могат да се получат два откоса. Напролет отраства сравнително бързо, като покрива цялата предоставена му площ. Според методиката на Международното обединение за защита на новите сортове растения (UPOV) сорт „Троя” е характеризиран както следва в таблица 1. Стопански качества: Съдейки по това, че сорт Троя се числи повече към едролистната форма, можем да кажем, че същият е подходящ за сенокосно, пасищно или

Материал и методи Предлаганият нов кандидат сорт бяла детелина „Троя” е създаден в ИПЖЗ – Троян от доц. д-р Цв. Миховски и е предложен за изпитване и узаконяване в ИАСАС и Патентното ведомство на Р.България. Като изходен материал за селекцията на сорта

използвахме популации на местен екотип бяла детелина. Отбрахме растения с добре развити адвентивни корени, с едри листа, високи листни дръжки и цветоноси. Популациите, в които е правен индивидуален фенотипен отбор са с произход от местностите „Буковец“ и „Кьорчевото” в района на гр. Троян. При създаване на сорта е използван рекурентен фенотипен отбор. През 2002г са събрани семена от елитни растения от местни популации. През 2003г същите са засяти в селекционен питомник и на 265 потомства са наблюдавани показателите (Ужик и др., 1983): • начално (25%) и пълно (75%) навлизане в обичайните за бобовите треви фенофази поникване, поява на първи несъщински лист, поява на първи същински лист, разклоняване, бутонизация и цъфтеж; • височина на листните дръжки и цветоносите при всяка наблюдавана фенофаза, • едрина на тройния лист (площ на листа); • покритие на площта; • устойчивост на болести, неприятели и неблагоприятни климатични условия; • добив на зелена маса и сухо вещество. През 2005г са събрани семена от 42 генотипа, определени като елитни по наблюдаваните показатели. Формирана е селекционна популация, чрез смесване на равен брой семена от всеки отбран генотип. През 2006г тя е засята за преопрашване и възпроизводство, а през 2007г получената генерация е включена в сравнителен сортов опит с 13 чужди сорта бяла детелина, при стандарт сорт „Търговище-40“.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

Увод Бялата детелина (Trifolium repens L.) е многогодишна тревно-фуражна култура с изключително значение за пасищното стопанство (Hand, M. L. et al 2010, Zhang X. et al 2010 и др.). Тя е особено подходяща за отглеждане в предпланински и планински условия, тъй като изисква влажни местообитания и понася леко кисели почви (Frame and Newbould, 1986). Изключително подходяща е за смесено отглеждане с житни треви (особено червена власатка, ливадна метлица или пасищен райграс), понася интензивно изпасване и отъпкване, бързо отраства след реколтиране (Drapeau and Bеаlanger, 2009; Annicchiarico and Tomasoni, 2010; Sanderson, 2010; Saigusa et al., 2010). Понастоящем нашето селско стопанство разполага само с един признат български сорт бяла детелина „Търговище-40“. Същият не подхожда за предпланинските и планинските условия на страната, където е агроекологичното място на вида. Освен това почти не се прави негово семепроизводство, а от там и разпространението и използването му е ограничено. Поради това нашата цел бе създаването на високодобивен сорт за интензивно ползване в тези райони, който се отличава с високи добиви, добри хранителни качества, бързо и добро подрастване след използване (с добра отавност). Получаването на сорт с такива качества, би задоволило необходимостта от адаптирани бобови тревни видове за създаване на изкуствени пасища и ливади и би осигурило животновъдството в тези райони с достатъчен по количество и с високо качество фураж.

ЕКСПЕРТИ

НОВ КАНДИДАТ СОРТ БЯЛА ДЕТЕЛИНА

Таблица 1. Описание на сорт Троя по протокола за РХС на UPOV.

Показатели Цъфтеж в годината на сеитба

Умерен/5/

Растение: Интензивност на зеления цвят

Зелен /5/

Растение: Облистеност

Средна /5/

Растение: Пропорция на растения Много ниска с цианогликозиди до ниска /1-3/ Растение: Яркост на листния маркер

Средна /5/

Растение: Срок на цъфтеж

Междинен или средно ранен /5/

Растение: Височина

Високи /7/

Растение: Ширина

Широки /7/

Растение: Хабитус

Полуизправен /3/

Столони: дължина на междувъзлията

Средни /5/

Столони: дебелина на столоните

Средни до дебели /7/

Лист: дължина на тройния лист

Дълги /7/

Лист: ширина на тройния лист Лист: дължина на средния лист

Дълги /7/

Лист: ширина на средния лист

Широки /7/

Лист: размер на средния лист

Големи /7/

Съотношение дължина/ширина на средния лист

Средно /5/

Цветоноси: дължина на цветоноса Дълги /7/ Средни Цветоноси:дебелина на цветоноса до дебели /5-7/ Растение: количество съцветия

Много /7/

Съцветие: диаметър

Среден до голям /5-7/

комбинирано (сенокосно-пасищно) ползване. Независимо от начина, по който се отглежда е желателно първият подраст да бъде реколтиран сенокосно, а следващите могат да се използват за паша или за сено.

Изхождайки от мощното му първоначално развитие можем да твърдим, че сортът може да се отглежда както самостоятелно, така и в двойни или многокомпонентни смески. Най-подходящи житни треви за последния тип отглеждане при бялата детелина са пасищен райграс, ливадна метлица, червена власатка и др., а от бобовите – звездана. а) Добиви – Предлаганият нов сорт при самостоятелно отглеждане превишава по добиви стандарта Търговище-40 (табл.2). б) Химичният състав на сухото вещество показва (табл. 3), че предлаганият нов сорт е с висока хранителна стойност. Средно за тригодишният период 2007-2009г съдържанието на суров протеин е 16,50%, на Са - 1,417%, а на Р - 0,332%. За сорт “Търговище-40” тези данни са съответно 16,66%, 1,404% и 0,329%. Общото съдържание на аминокиселини при сорта “Троя” съставлява 12,5% от сухото вещество, като в т. ч. незаменимите са 6,08%. в) Устойчивост на болести и неприятели: видовете от р. Tifolium нямат много икономически значими заболявания и неприятели. По наша окомерна преценка предлаганият сорт е устойчив на повечето от тях – вирусна мозайка, кореново гниене и детелинов семеяд. Сортова агротехника*: * Някои звена от сортовата агротехника касаят вида бяла детелина, като за сорта ще бъдат обект на бъдещи проучвания

Спазването на някои основни звена от технологията на отглеждане на сорта, гарантира оптимални условия за растежа и развитието му, което от своя страна е предпоставка за високи и качествени добиви. А. Изисквания на сорта към условията на отглеждане а) Изискване към почвата Новопредлаганият сорт понася неутрална до слабокисела почвена реакция, оглеени почви с излишък на алуминий и манган и преовлажнени такива. Това е така, защото той е селекциониран за отглеждане предимно върху светлосиви, псевдоподзолисти почви. При такива почви той показва максималните си потенциални възможности. б) Изисквания към влага Сорт “Троя” е сравнително устойчив на летните засушавания поради много добре развитите си адвентивни корени. Като оптимална за развитието на бялата детелина се счита 70-80% от ППВ, но за кратко сортът понася и преовлажняване на почвата. в) Изисквания към светлина Бялата детелина е изключително светлолюбив вид. Всяко пo-значимо засенчване води до отпадане на растения и прореждане на посевите. Ето защо за да не се компрометират последните е препоръчително при тяхното създаване да се заделят добре

Таблица 2. Добив на зелена и суха маса в kg/da

2007 г.

сорт

2008 г.

2009 г.

Средно за периода

з.м.

с.м.

з.м.

с.м.

з.м.

с.м.

з.м.

с.м.

Търговище-40 (st)

2740

488

3072

557

1567

295

2460

100

447

100

Троя

2632

489

3675

664

2187

387

2831

115

513

115

Табл.3 Химичен състав на сухото вещество

Сорт

Суров протеин

Търговище-40 (st) 16,66

1,404

0,329

Троя

1,417

0,332

16,50

осветени от слънчевите лъчи площи. Освен това с реколтирането не трябва да се закъснява. По-дългите листни дръжки на сорт Троя предвещават по доброто му развитие в сравнение със стандарта при смесено отглеждане тъй като той успява да изнесе листните петури в по-осветените горни етажи на тревостоя. Б. Изисквания към обработката на почвата a) Изискване към предшественика – бялата детелина не е придирчива към своя предшественик, стига той да оставя почвата чиста от плевели. От своя страна тя е много добър предшественик поради факта, че натрупва в почвата много органични остатъци и фиксиран от атмосферата лесно усвоим азот, получен от симбиозата на детелината с азотфиксиращите (ризобиални) бактерии. б) Изисквания към обработката на почвата – поради изключително дребните семена, бялата детелина изисква почвата да е доведена до градинско състояние. През есента на предходната година се провежда дълбока (19-21cм) оран. Пролетта преди засяването площите се дисковат (при необходимост двукратно) и подравняват, след което се фрезоват. Особено внимание трябва да се обърне на подравняването и довеждането до градинско състояние. От това зависи понататъшното добро развитие на посева. Важно мероприятие в случаите когато почвата е заплевелена е внасянето на подходящи хербициди, като например хербициди на база 2,4Д или посъвременният пивот приложен в доза 120-180г/дк и във фаза 2-4 лист. (Миховски и др. 1999). в) Сеитбата се извършва възможно най-рано напролет - в периода март-април. Възможна е и ранно-есенна сеитба, която става обикновено в края на август до 15 септември. Така още на следващата година могат да се получат редовни добиви, които са много по-малко заплевелени в сравнение с ранопролетната сеитба. Посевната норма е от 1-1,2кг/дк при растояние между редовете 12-15cм, когато бялата детелина се отглежда за фураж и 5060cм когато се отглежда за семена. Задължително

мероприятие е валирането преди и след сеитбата. г) Изисквания към торенето - всеизвестно е, че сивите горски почви, за които е предназначен новия сорт са слабо запасени с азот и фосфор и сравнително добре запасени с калий. Ето защо торенето е едно необходимо и важно мероприятие. От икономическа гледна точка се препоръчва то да става еднократно, запасяващо за предвидения период на отглеждане (най-често за 4 години). Нормите се изчисляват на едногодишна база и са следните - N6P8K6. Азотът е необходим на бялата детелина само за начално възбуждане на растежа и азотната фиксация, т.е. само през първата година. По-нататък растенията ползват симбиотичният азот, който сами си произвеждат. Средно за 4 години торовата норма добива следният вид: N6P32K24, като фосфора и калия се внасят преди есенната дълбока оран, а азот с фрезоването/ дисковането през пролетта. При добри агрометеорологични условия от предлагания нов сорт могат да се получат до 4 подраста на година. Най-често обаче се получават три, като най-висок е добивът от 1-вия подраст, а най-нисък обикновено от 2-рия, който се формира при най-голям воден дефицит. д) Други изисквания - Бялата детелина се отглежда предимно в смесени тревостои с други треви. При такова отглеждане сеитбената є норма е занижена, а прибирането на фуража става или при бутонизация/начало на цъфтеж на детелината или при начало на изметляване/изкласяване на житния компонент. За семепроизводство при бялата детелина обикновено се оставят вторите подрасти след 1-та година нататък. Тогава 1-ят подраст се прибира порано от обикновено, за да може реколтирането на семената да съвпадне с най-дългия ден през годината (края на юни). Средно от сорта се получават около 10-12кг/дк семена, при средно абсолютно тегло на 1000бр семена 0,71г. Изводи Предлаганият нов сорт бяла детелина «Троя» е подходящ за отглеждане в планинските и предпланински райони на страната както в чист вид, така и в смески с житни треви. В сравнение със стандартния сорт «Търговище» новопредлаганият сорт е с 15% по-добивен на суха маса и е по-богат на Са и Р. Цветослав Миховски, ИПЖЗ - Троян

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз, имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

бикновено бракуването на старите овце, тези с ниска млечност, с повредени вимета или други дефекти, се извършва преди заплождането на овцете. Тази практика е характерна за екстензивните ферми. Във фермите с интензивно овцевъдство и добър мениджмънт се извършва и второ бракуване, след приключване на случната кампания за отстраняване на незаплодените овце. А в интензивните месодайни ферми се прави дори трикратно бракуване – преди заплождане, при определяне на бременността и при отбиване на агнетата. С многократното бракуване се отстраняват навреме животните, които понижават печалбата на фермата. Такава практика у нас няма и това води до отрицателни икономически последствия за фермите. В тази статия разглеждаме причините, които налагат бракуването на яловите овце и как да се извършва това.

Ехографско определяне на бременността и броя на приплодите Бременността може да се установи след 18-ия ден, а броят на агнетата в утробата – след 25-ия ден на бременността, чрез трансректална (през ануса) ехография. Не е желателно обаче да се провежда изследването до 40-ия ден от бременността, за да се избегне грешката от ранната ембрионална смъртност. За да се установи бременността и броят на приплодите на един път при всички овце, желателно е изследването да се проведе между 80-85 до 100 дни след началото на случната кампания (което означава 40 дни след последното заплождане при желана продължителност на

Какви са причините за високия процент ялови овце у нас? Заплодяемостта се влияе от много фактори, но внимателният анализ на методите за организация на развъдният процес в чужбина и у нас показва, че основната видима причина е оставянето на яловите овце след приключване на случната кампания в стадата. В овцефермите с високо ниво на мениджмънт 60 – 70 дни след началото на случната кампания се определя кои овце са бременни, колко плода носят и съответно кои овце са ялови. Това се прави чрез ехографско (ултрасонографско) изследване на овцете. Всички овце, за които е установено, че са ялови, се бракуват във високопродуктивните ферми по света. През есента овцете обикновено са в добро

телесно състояние и е изгодно да се предадат за клане веднага. У нас, обикновено след като наближи агнилната кампания и след нея, се разбира, кои овце са ялови и малка част от тях се колят. Основната част обаче остават в стадата с надежда, че при следващата случна кампания ще се заплодят. Нашите проучвания при стада с над 900 овце, от които 85 са били ялови, показват, че през следващата случна кампания 57 от яловите овце не са се заплодили отново. Следователно 67% от яловите овце първата година не се заплождат и следващата година. Ежегодното оставяне на ялови овце води до тяхното натрупване в стадата. Това е основната причина за констатираната по-горе висока яловост у нас (таблица 1). Безспорно, в отделни стопанства с много висока яловост (над 15%) значителна роля играят и други фактори, като недохранване, сушава година и лоши пасища, липса на кочове с достатъчно висока полова активност и т.н.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2012

Процентът на яловите овце в стадата Много овцевъди и специалисти смятат, че незаплодените овце са малко и са неизбежно зло, което трябва да се търпи. В повечето случаи не се знае кои овце не са заплодени дори при прилагане на изкуствено осеменяване или пускане на кочовете от ръка. Причината е, че след 25до 35-дневно контролирано осеменяване се пускат кочовете в стадото, за да заплодят евентуалните повторки и останали незаплодени овце. Точното отчитане на овцете, които остават незаплодени, показва твърде високи проценти от общия брой на овцете в стадото. Някои от тези проучвания са показани в таблица 1. Както се вижда, изследванията при голям брои стада с общо над

20 хиляди овце показват средно 10,8% ялови овце. Действително са налице отделни стада през определена година с по-малко от 5% ялови овце, но в повечето случай яловите овце са варирали от 7 до 14% и само в един случаи е отбелязана яловост над 20%. При малки стада, с по-малко от 80 – 100 овце, са отбелязани отделни случаи без ялови овце. В тези ферми овчарите са били наблюдателни и са следили заплождането на всяка овца и яловите са отстранявани веднага след случната кампания. Трудно би могло да се определи каква е приемливата яловост поради влиянието є от много фактори. Brawn and Meadowcraft (1990) сочи 6% средна яловост за 414 ферми в равнината част на Англия. При 1/3 от стадата, с подобър мениджмънт, яловите овце са били от 3 до 5%. Ако приемем тези данни за постижими при добър мениджмънт, може да се намали около три пъти процента на яловите овце у нас.

ЕКСПЕРТИ

Яловите овце трябва да се бракуват О

агнилната кампания от 40 – 45 дни). Фермите с високо ниво на организация обикновено не желаят агнилната кампания да се разтяга повече от 40 дни и този срок е напълно достатъчен според икономическите изчисления и практическите наблюдения. При изследванията между 80 и 100 дни след началото на заплождането се използва секторен тип ехограф, при което овцете са прави, а сондата (трансдусера) се поставя на неокосмената област пред вимето и се насочва 30 градуса напред и 45 градуса нагоре (фигура 1). За улеснение и ускоряване на изследването е желателно да се използва стъргът и универсалният бокс за овце, описан в книжка втора на това списание. Опитният оператор (обикновено обучен техник или ветеринарен лекар) при наличие на удобства (стърга и бокс за фиксиране) може да прегледа 60 – 80 овце на час. Най-добре е изследването да се извършва от подвижна група, която си носи сгъваема стърга и бокс за фиксиране. Тя посещава фермите, направили заявка за изследването. Овцете, които ще се заплодят след 40 дни са нежелани. Тези овце следващата година отново се заплождат късно, имат ниска плодовитост или остават ялови, според наблюденията на практиците. Освен това отглеждането на отделни много късни агнета разстройва организацията и води до ненужен преразход на труд. При синхронизацията на еструса чрез т. нар. „ефект на коча” (виж статията третираща този въпрос в книжка 3 на това списание) около 50% от овцете се агнят през първите 10 – 12 дни и 40 дни са напълно достатъчни за заплождането, без риск за увеличение на яловостта. Напоследък ехографските апарати и сондите към тях са усъвършенствани и позволяват лесно да се определи със 100% сигурност бременността и с 98% сигурност броя на приплодите.

Таблица 1. Процент на яловите овце от общия брой на овцете в стадото (отчетени след агненето)

Брой овце

Ялови овце, %

Автори и година на публикуване

Порода на овцете, които са проучвани

Бойковски и Георгиев (2005)

Черноглава плевенска

8,2

Бойковски и сътр. (2005)

Синтетична популация БМ

8,5

Стайкова и сътр. (2005)

Медночервена Шуменска

2148

11,4

7,8-21,6*

Бойковски (2005)

Медночервена Шуменска

12134

9,0

0,8- 22,9

Бойковски и сътр. (2005)

Каракачанска

1515

12,2

7,0-18,6

Стефанова и сътр. (2009)

Различни породи

13,0

7,2-18,8

Nedelkov et al. (2011)

Западностаропланинска 902

9,4

4,9-13,8

Тодоров и сътр. (2011)

Синтетична популация БМ

10,3

7,4-13,6

Неделков и сътр. (2012)

Средностаропланинска 213

13,1

Неделков и Тодоров (2012)

Синтетична популация БМ

161

13,0

Nedelkov и Todorov (2012)

Цигай Каракачански Синтетична популация БМ

267 109 313

11,6 9,2 9,6

Nedelkov et al. (2012)

Черноглава плевенска

344

9,6

Неделков (2012)

Карнобатска тънкорунна

278

13,9

Всичко/ Средно

9 породи

>20468 10,8

2084

Средно Вариране

* Посочено е варирането в отделните стада през различните години

Освен това може да се определи срокът за агнене с точност 10 – 15 дни. Много фирми произвеждат такива апарати и цените им намаляват постоянно. Ехографските изследвания е желателно да се организират от асоциациите по овцевъдство.

Обикновено те струват по 0,50 до 1 лев на овца в зависимост от броя на овцете в стопанството. Вече значителен брой ветеринарни лекари разполагат с такива апарати. Няма никакви пречки този съвременен метод на изследване да се приложи при

Фигура 1. Правилно поставяне и насочване на сондата при определяне на бременността и броя на очакваните агнета

желание на нашите овцевъди. Ползата от ехографските изследвания Не бива да се смята, че определянето на бременността и на броя на приплодите е необходимо само, за да се бракуват яловите овце и да се избегнат излишните разходи за тяхното отглеждате и хранене през зимата. На всеки е ясно, че 2-4кг вълна, което е единственият източник на приходи и евентуалните субсидии, са многократно по-малко от разходите за фураж и отглеждане на яловите овце. Още повече, че шансът за заплождане и агнене през следващата година е малък. Ползата от ехографските изследвания е още по-голяма с оглед правилното хранене и отглеждане на овцете. Известна е значително по-голямата нужда от енергия и хранителни вещества на близнакините. Според нормите за хранене през петия месец на бременността за овцете с 60кг жива маса са необходими 1,55 кръмни единици за мляко (КЕМ) и 240гр протеин при едно агне, а 1,90 КЕМ и 285г протеин – при близнакините. Това налага да се отделят близнакините през последните 30 – 45 дни на бременността и да бъдат хранени

по-обилно от другите овце. При еднакво хранене близнакините отслабват и често страдат от ацидоза, а новородените агнета са дребни и слаби. Смъртността след раждането при такива агнета е висока. Добрият мениджмънт предполага овцете преди агнене да имат оценка на телесното състояние 3,5 – 4 (по петобалната система – 1 – мършави, 5 – затлъстели). Достигането на това телесно състояние е важно за едрината и жизнеността на новородените агнета и за развитието на добра млечност от овцете. Това не може да се постигне при всички овце, ако не се отделят близнакините и слабите овце в отделна група. Следователно, определянето на бременността и близненето е важен елемент от добрия мениджмънт, необходим за добри производствени и икономически резултати. Заключение През последните 7 години бяха публикувани данни от определяне на яловите овце сред над 20 000 овце, които показват, че делът на яловите овце е твърде голям у нас (средно 10,8% от всички овце в стадото). Опитът на добрите овцеферми с високи производствени и

икономически резултати показва, че важен елемент на добрия мениджмънт е ехографското определяне на бременността и на броя на приплодите при овцете. Резултатите от това изследване се използват главно за бракуване на яловите овце и за разделяне на овцете през последните 1,5 до 2 месеца на бременността на две групи. В едната група се поставят слабите овце и близнакините, а във другата овцете в добро телесно състояние и бременни с едно агне. Това позволява диференцирано хранене на двете групи, като се постига желаната оценка на телесното състояние преди агнене при максимален процент от овцете. В големите ферми овцете може да се разделят на три групи в зависимост от броя на приплодите, които носят и оценката на телесното им състояние. По принцип е желателно дзвиските или заплодените шилета на 7-9 месечна възраст да са в отделно стадо и да се хранят по-обилно. Важен резерв за подобряване на икономическото състояние на овцевъдството у нас е въвеждането на доказалите своята ефективност новости. Един елемент от тях е и определянето на бременността на овцете, което помага за по-добра организация на производството. Безспорно, за прилагането на двукратно бракуване, преди и след заплождането е необходимо да се предвиди малко по-голям брой ремонтни млади животни за подмяна на умрелите и бракуваните овце. Практиката показва, че предлаганият начин на бракуване води постепенно да по-добра плодовитост и продуктивност. Когато се заплождат шилетата на 7-9 месечна възраст и се бракуват незаплодените, се постига ефективна автоматична селекция по плодовитост и продуктивност. Николай Тодоров Аграрен факултет на Тракийския университет, Стара Загора

АКТУАЛНО МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН!

Еврокомисаря Джон Дали гарантира производството на ориенталски тютюни в България Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов се срещна с еврокомисаря по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали в Брюксел, където постави въпроса за производството на ориенталски тютюни в България. Комисарят увери министър Найденов, че във връзка с подготвяната промяна на директивата за тютюневите изделия, тя по никакъв начин няма да засегне влагането на ориенталски тютюни в цигарите, което да доведе до ограничаването на тяхното производство в страните от ЕС. Подобна забрана би се отразила най-вече на България. „Получих категорични уверения от комисар Дали, че промяната на директивата няма да засяга ориенталските сортове и няма да се ограничава или забранява тяхното използване“, каза министър Найденов. Еврокомисарят прие поканата на министър Найденов да дойде в България през януари 2013 г. По време на визитата двамата ще посетят регионите на тютюнопроизводителите в страната и ще се срещнат със стопаните. „Разбирам тревогата на производителите и на българското правителство и затова ще дойда на място и лично ще уверя тютюнопроизводителите, че техния поминък е гарантиран“, е обявил комисаря на срещата с министър Найденов.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2012

Българска агенция по безопасност на храните конфискува 25 живи телета Добитото към 1 200 килограма месо ще бъде дарено

При извършена съвместна проверка на превозно средство в град Кнежа, инспектори към Областна дирекция по безопасност на храните, град Плевен и представители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, град Плевен са конфискувани 25 живи телета. Животните са били без ушни марки и без ветеринарномедицински свидетелства за превоз на живи животни. Телетата са насочени за санитарно клане и след потвърждаване чрез лабораторни изследвания, че е годно за консумация от хора, добитото месо ще бъде дарено на Българска хранителна банка.

Българските фермери трябва да имат стабилно европейско директно плащане За България е важно да има стабилно европейско базово директно плащане. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров по време на откриването на международната изложба „50 години Обща селскостопанска политика” в Националния дворец на културата. Той допълни, че директните плащания са съществен елемент от общия доход на земеделските производители и по този начин ще им дава икономическа сигурност. Това ще осигури справедлив стандарт на живот. Зам.-министър Димитров изрази подкрепата си в идеята за една по-гъвкава Обща селскостопанска политика през новия програмен период, която да отразява различните икономически, агроклиматични и регионални условия на отделните държави членки. За повишаване на социалния и икономически ефект на земеделието е необходимо оптимизирането на веригата „първично производство – преработка –потребление”, подчерта зам.-министър Димитров. В откриването участваха и директорът в Главна дирекция „Земеделие” на Европейската комисия Марио Милушев, ръководителят на Председателството на ЕК в България Зинаида Златанова и посланици на държави от Европейския съюз.

„Животновъдство BG”

В: Кога е създадена Вашата асоциация и какви са нейните цели? ЖП: Нашата асоциация е млада, едва на няколко месеца и основната є и единствена цел е да бъде подпомогнато развитието на целия сектор „Селско стопанство” – от земеделските дейности до животновъдството, производството и реализацията на хранителните продукти и другите свързани с това производства. Искаме на базата на големия опит, който имат фермерите в Бретан, придобитите знания и достигнатото качество, в съчетание с найновите достижения в областта на технологиите свързани с обработването на земята и отглеждането на животни да помогнем на фермерите да подобрят своите добиви и от там и своята печалба. В: Но в Бретан ние виждаме едно много добре развито земеделие, а животните, които са на изложението SPACE са едни от най-добрите и са на световно ниво. ЖП: Вижте, нашите фермери са известни в цяла Франция със своето трудолюбие, но наред с това и със своя консерватизъм по отношение на методите на обработка, на цялостната постройка на техния начин на обработка, производство и реализация. Те трудно възприемат новостите. За да бъдат добре представени на пазара ние ще им разясняваме предимствата на новите технологии. Обръщаме специално внимание на иновациите, тъй като това е бъдещето, без тях не можем. Можем или да се

движим и развиваме или да спрем. В: Какви са членовете на Вашата асоциация, има ли държавна намеса в дейността ви. ЖП: Не. Няма държавно участие в дейността. Членовете ни са единствено частни компании и кооперативи. При нас това е широко използвана форма в селското стопанство. Имаме членове и от неправителствения сектор – неправителствени организации. Когато искаме да развием някой въпрос се допитваме не до държавата, а само и единствено до населението, защото те наистина знаят кое е добро решение за тях. По този начин нашият проект предлага най-добрите решения. В: Какво е мястото на науката при изработването на Вашите концепции. Участват ли като членове на асоциацията научни работници. ЖП: Засега не, но всичко е възможно. В процеса на развитие на проекта е възможно да се включат и научни работници. Работим усилено и със Селскостопанската Камара на Бретан, която е неправителствено сдружение в областта (метрополията). Гледаме в бъдещето, за да получи селското стопанство в Бретан ново развитие и да се разраства. Всичко това споделя Жан-Пол, който работи и в Министерството на земеделието на Франция на основен трудов договор. В страна и в област, където на изложението една крава от породата Монбелярд дава среден годишен млеконадой от над 7500 литра, а тези, които спечелиха конкурса над 9500 литра. В която млечното козевъдство е достигнало прираст /млеконадой/ до над 1800 литра годишно. Интервюто взе: Красимир Петков

Agriculteurs de Bretagne

Жан-Пол Льо Метайе, беше любезен да сподели за читателите на списание „Животновъдство БГ”. Той отговаря за връзките с медиите на Асоциацята за развитие на земеделието и животновъдството в Бретан, Франция – „Agriculteurs de Bretagne”.

ВЕТЕРИНАРИ

ЕНТЕРО акт

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2012

и икономичиски

Ентеротоксемията (внезапна смърт, пресеклица, челекме), е сериозен икономически и здравен проблем за овцевъдството. Необходимостта от запознаване на овцевъдите със заболяването, причините за възникването му и начините за предпазване нарастват с развитието на този сектор от животновъдството. Когато има реална представа за икономическите загуби, които ентеротоксемията нанася, тогава може да се очаква реална ангажираност от стопаните за решаване на проблема. Ентеротоксемията е бактериално заболяване по овцете, което протича по различни начини, но най-често свръхостро или остро и обикновено завършва със смърт. Причинители на болеста са различни типове на бактерията Clostridium perfringens. При определени условия, те образуват токсини в червата на овцете, които проникват в кръвоностната система и причиняват смъртта на овцете. Засягат се почти всички възрастови групи и смъртността варира от 20 до 40%. В зависимост от типовете CI. perfringens и произвежданите от тях токсини са познати следните форми на ентеротоксемия: 1. Тип А (най-чувствителни са агнетата и по-младите овце) 2. Тип В (дизентерия) - засяга агнета до 14 дена. 3. Тип D (мек бъбрек) - засяга овце от всички възрасти, но по-често агнета от един до три

месеца и от 6 м. до 1 година - най-вече добре охранените животни. 4. Тип С (поразяване) - овце над 1 година, протича свръхостро и завършва със смърт. Кое е най-важното, което овцевъдите трябва да знаят за ентеротоксемията? Причинителите са широко разпространени и са нормални обитатели на червата на овцата, устойчиви са във външната среда особено в почвата. За да се развие заболяването, са необходими предразполагащи условия, като: неправилно хранене и поене; рязка смяна на типа хранене, заскрежен, плесенясал или много груб фураж, обилна паша, обездвижване през зимните месеци; внезапно преминаване на паша в ранна пролет; рязка промяна във външната температура, влажността и т.н. Заболяването се предразполага и от стресови фактори, като

грубо извършени манипулации: стригане, обезпаразитяване и ваксинации. Агнетата се заразяват при сучене от замърсено виме. При тях предразполагащи фактори са: лоша подготовка на майките през бременността - недостиг на витамини, мин. соли, небалансирано хранене; лоши условия във фермата; ненавременно закърмване на агънцата и пребозаване. Ентеротоксемията има изразена есенно-зимна сезонност, но се наблюдава и през агнилната кампания. Причинителят се излъчва чрез изпражненията в големи количества, по този начин проблемът се разпространява. Признаците на заболяването при различните възрастови групи са сходни, в началото животните отказват да се хранят и да сучат и са унили, температурата се повишава леко, в последствие спада под нормалната. Появява се Типична картина на Д-ентеротоксемия, бърза смърт и подуване

ОТОКСЕМИЯТА туален здравен

и проблем за овцевъдството

диария с лоша миризма и примес на кръв. Корема се подува, животните стоят с разтворени задни крака, дишат учестено. В края на заболяването животните лягат и извършват плавателни движения с крайниците, извиват силно врата назад, което е съпроводено с нервни конвулсии и пенести изтечения от устата. Често, поради бързото протичане, гледачите откриват сутрин умрели животни (добре охранени), които вечерта са били в добро здраве. Сукалчетата са силно чувствителни и умират в почти 100% от случаите. Поради бързото развитие на болестта често няма възможност за адекватно лекуване. Как трябва да се постъпи, ако в стадото се констатират животни с описаните клинични признаци? Да се изолират болните животни в отделно помещение (агнетата

заедно с майките), третиране за 6-8 дни с подходящ антибиотик (амоксицилин – Ветримоксин Л.А или тетрациклин – Тетравет Л.А) и витамини. Бързо отстраняване на предразполагащите фактори. Задължително почистване и дезинфекция на помещението, особено на родилното. Постелята да се поддържа суха и чиста. Другите животни се наблюдават и ако не покажат в следващите 10 дни признаци на заболяването, след задължително термометриране се ваксинират с поливалентна ваксина - Коглавакс. Най-сигурният начин за предпазване от ентеротоксемия е профилактиката чрез ваксинация. Най-добре е да се използва ваксина, съдържаща най-важните щамове на причинителя – Коглавакс. Кои са качествата и предимствата

на тази ваксина? Ваксината осигурява сигурна защита от всички значими клостридийни инфекции при овцете, прилагането є е рентабилно. Съотношението качество/цена, дава най-доброто решение за всеки фермер да предпази животните си. Ваксинацията се прави по схема препоръчана от ветеринарен лекар. Бременните овце се ваксинират двукратно – 45-50 дни преди агненето и 15-20 дни преди агненето. Трябва да се работи внимателно, за да се избегнат стрес и травматични аборти. В следващите години, двукратно ваксинираните животни се ваксинират еднократно, 15-20 дни преди агненето. Агнета, родени от ваксинирани майки, се ваксинират двукратно на 8-ма и 12-та седмица. Агнета, родени от неваксинирани майки, се ваксинират също двукратно но на 2-ра и 6-та седмица. Новородените агънца получават коластрален имунитет, който ги защитава временно, затова е важно навременното забозаване, но не и пребозаване. Знанията и опита на фермерите за ентеротоксемията с професионалната подкрепа на ветеринарните лекари са вярната стратегия срещу икономическите загуби, които тя нанася на овцевъдството. Д-р Б. Иванов

ПРСР подпомага фермерите и собственици МОДЕРНО на гори при използване ЗЕМЕДЕЛИЕ С на ЕВРОПЕЙСКИ консултантски услуги

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ПАРИ

Целта на мярката 114 от ПРСР е да се подкрепят фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги. Това включва извършване на оценка на стопанството, свързани с околната среда, с хигиената, с регистрация на животните и хуманно отношение към животните. Тази мярка подкрепя земеделските стопани и собствениците на гори при получаването на консултантски услуги. По регламент изискването е да има задължителен минимум на консултантски услуги, включващ предоставянето на съвети за условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Бенефициенти по мярката могат да бъдат фермери - физически или юридически лица, които са регистрирани в ИСАК и/или са земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. За получаване на консултантски услуги в областта на горите допустими са физически, юридически лица и техните сдружения, също и общини, които са собственици на гори. По мярката максималното допустимо плащане е 1500 евро. На бенефициентите се възстановяват 80% от направените разходи. В задължителните консултантски услуги максимално допустимият разход е 240 евро, а за управление на стопанството максималният разход е 300 евро. За група, която и е ссобственици по-широк обхват от на технологични съвети, максимално допустимата Фермери гори могат да получат стойност е 690 евро. За подпомагане на фермерите за подготовка по агроекологичната финансова помощ до 1500 евро за ползване на конмярка максималната левова равностойност е 270 евро. За стопаните, собственици на гори, султантски комплектът е само един иуслуги там максималната стойност е 240 евро. Новата консултантска Мярка 114даподкрепя фермерите и собствениците гори да Повече информация за мярката може намерите на интернет страниците нанаМинистерство по добрят устойчивото управление на своите стопанства чрез използването на консул- г. – на земеделието и храните и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 тантски услуги в рамките на две години. www.mzh.government.bg и www.prsr.government.bg

enrd.ec.europa.eu

МИнИСтЕРСтВО на ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

МОДЕРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ С ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ

Фермери и собственици на гори могат да получат финансова помощ до 1500 евро за ползване на консултантски услуги Новата консултантска Мярка 114 подкрепя фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на своите стопанства чрез използването на консултантски услуги в рамките на две години.

enrd.ec.europa.eu

МИнИСтЕРСтВО на ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

гр. Калофер, ул.“ Илия Дечев“ №10, GSM: +359 887 616 125, е-mail: snc_orapob_kalofer@abv.bg