Животновъдство BG 4/2013 by Enthripy 1

www.oralo.bg

4/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

От 1 март започна приема на заявления по агроекологичната мярка Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

От 1 март до 15 май 2013г производителите на биопродукция отново могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Безвъзмездните средства се отпускат по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от програмата, която се прилага в България вече пета година. Нейната цел е да подпомага финансово стопани, които се занимават с дейности, опазващи околната среда. Поощрява се развиването на биологично земеделие, планирането на екологични дейности в стопанствата, поддържането и възстановяването на традиционния ландшафт и др. Помощите се отпускат като годишни компенсаторни плащания за пет годишен период. Право на тях имат земеделци, които изпълняват агроекологични дейности върху определена площ, биологично пчеларство или опазване на застрашени от изчезване редки местни породи животни. Кандидати могат да са физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на Държавен фонд „Земеделие”. Документи се подават всяка година в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Производителите, отглеждащи редки породи по биологичен начин, могат да получат до 200 евро субсидия на животно. За стопаните, развиващи биологично растениевъдство, максималният размер на субсидията е до 900 евро на хектар. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 1. За подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на § 1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. За прилагане на дейностите по чл.2, ал.1, т.1, буква „б”, т.2, буква „а” и т.5 кандидатите за подпомагане се вписват в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. 3. Земеделските парцели, върху които се прилагат агроекологични дейности, подпомагани по тази наредба, се идентифицират в ИСАК. Чл. 20 1. Подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година, считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат. 2. Изпълнението на разпоредбите по ал.1 се установява с диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция. 3. При подпомагане на юридически лица или еднолични търговци на условията по ал. 1и 2 отговаря лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност.

Съдържание Позиция Акценти на общата селскостопанска политика в Европа. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Свинете в България намаляват. . . . . . . . . . . . . . . . 6 Породи Нещо повече за бивола . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Биволофермата в с. Сливата. . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Родопско късорого говедо. . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Постиженията в селекцията при говедовъдството. . . . 15 Хранене Плевелни медоносни растения . . . . . . . . . . . . . . . 17 Видове храни за конете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18 Рапичен шрот в дажби на млечни овце. . . . . . . . . . 29 Хранене на овце майки. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 10: Месодайното говедовъдство у нас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Експерти Установяване натуралността на краве мляко . . . . . . . 32 Избор на място за биологично аквапроизводство. . . . 34 Отглеждане на водоплаващи птици. . . . . . . . . . . . . 36 Ветеринари Какво трябва да знаем за храненето на малкото кученце. 42 Здравеопазване и хуманно отношение към животните.44 Използване на вагинални устройства: Прид-делта за повишаване печалбата в млечното и месодайно говедовъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . 46 Опасни за човека болести по животните. . . . . . . . . 48 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПОЗИЦИЯ

Акценти на Общата селскостопанска политика в Европа Доц д-р Вергиния Малинова Гайдарска Институт по Животновъдни Науки

и млякото от овцете) се е увеличило в почти всяка страна, с особено големи увеличения в южното полукълбо. Това от своя страна води до увеличаване на обемите на мляко и млечни продукти, както и производството на масло и обезмаслено мляко на прах, като глобалната консумацията на мляко на глава от населението за 2012г се е увеличила с 1 килограм и достигнала нива до 107,3кг. Измежду региони, производители на мляко в света, Азия заема първо място с 39%-те процента от световното потребление за производство на мляко и млечни продукти, следвана от Европа с 28% и Северна Америка с 13%. Според Адриан Кригер – редактор и анализатор на световното състояние на производството на мляко и млечни продукти за 2012г „Миналата година, т. е. 2011г е била златна година на производството на мляко и млечните продукти” като / по данни на Международните Млечни федерация (IDF)/, глобалното производство на мляко е скочило с 2,5% и надхвърля 749 000 000 тона през 2011 на гърба на по-високите изкупни цени на млякото. За да се гарантира успешното развитие на млечния пазар в Европа и света е необходимо и в бъдеще да се инвестират повече ресурси

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2013

края на миналата година Европейските млечни асоциации (EDA, 2012 – Dairy Milk Production, 2012) се събраха и обсъдиха най-важните предизвикателства, стоящи пред производителите за мляко не само в Европа, но и в света. Според повечето анализатори на млечния бизнес изводите от срещата са следните: Очертаваща се основна тенденция в млечната индустрия през последното десетилетие е нарастващата глобализация, което е продиктувано от значителни увеличения на търсенето в много големи нововъзникващи икономики в света, и вътрешните реформи в селскостопанската политика на Европа и международните търговски отношения и споразумения, които в една или друга степен затрудняват или улесняват търговията в света. Производството на мляко, преработката и пазарът на мляко и млечни продукти както в Европа, така и на световния пазар, се развива със светкавична бързина и динамика, което води до значителни промени в млечна индустрия; С премахването на квотите за мляко в ЕС, млечната промишленост в Югоизточна Европа, би следвало да се развива без особени сътресения. Производството на краве мляко, което представлява 83% от общото производство на мляко в света, (останалата част идва от биволското, козето

в научни изследвания, иновации и възможности за развитие на млечната индустрия, с цил подържане конкурентност на пазара и обеспечаване ефективността и рентабилността на млечната промишленост на равнище производство и преработка; Това може да стане чрез „създаване на възможности за използване на генетическите ресурси – растителното и животинско разнообразие, подобри технологии за производство, преработка и потребление”. Очаква се преструктурирането на млечния пазар да се засили и в бъдеще да донесе много разнообразни „експлозивни” ситуации между различните държави-членки в ЕС, което ще даде отражение и на световния пазар. Предполага се, че производството на мляко в бъдеще до голяма степен ще бъде съсредоточено в Северозападната част на ЕС. На срещата беше обсъден и Световният Млечен Форум от 2012, чиито анализи и дискусии бяха резюмирани в три основни теми с потенциално влияние за млечния сектор на ЕС през следващите години. Редица престижни лектори от академичния, политическия и професионалния свят споделиха своите виждания и прозрения за бъдещето развитие на млечния сектор в ЕС.

Дискусиите протекоха главно в 3 основни направления: 1. На първата сесия под формата на остри дебати се очертаха проблеми, разглеждащи текущото състояние на млечната промишленост в Югоизточна Европа, касаещи големите изменения на обемите в производството на мляко през последните няколко години за отделните страни, и структурните промени в млечния сектор, наложили се в производството на качествено мляко за Източна Европа. Бяха споделени мнения и становища, засягащи основния преглед на текущото състояние на млечната промишленост в страните от Югоизточна Европа. Млечните анализатори стигнаха до заключението, че различията за отделните страни включват мащаби, обеми и качество в производството на мляко и млечни продукти, във всички части по веригата. По време на изказванията си анализаторите от Франция безапелационно възразиха че когато става дума за бъдещето на европейския сектор на мляко, ситуацията е много сложна и въпросите са колкото лесни, толкова и трудни: Колко мляко ще обработва и къде? Какво ще правим с толкова произведено мляко? Как ще се обработва млякото? Дискусиите не дадоха ясни отговори на тези въпроси. Анализаторите се обединиха около становището, че във всички случаи – и в света, и в ЕС ще се произвежда повече мляко, отколкото преди. Това допълнително производство на мляко ще дойде главно от няколко

страни, в регионите около Атлантическия океан, с по-малко интензивно земеделие и повече земя и при наличие на богати фуражни дадености – подходящи пасища. В същото време страните от Югоизточна Европа няма да имат ресурси за огромно увеличение на производството на мляко в региона. Вероятно, предполагат анализаторите, повечето от произведеното допълнително мляко ще отива за производство на масло и мляко на прах в ЕС. Наложи се ясното убеждение, че бъдещето в производството на мляко след премахването на млечните квоти в ЕС ще има по-скоро положително влияние и че растежът ще става плавно, главно за сметка на производство на мляко и на прах, като по този начин обемите в производството на мляко могат да бъдат балансирани. Една от страните в ЕС, където се предполага, че производството на мляко ще се увеличи значително в близките години е Ирландия. Ирландия, е страна, която има уникален хладен, подходящ умерен климат, с отлични пасищни условия, което показва, че ирландското производство на мляко е много вероятно в бъдеще да има забележителни увеличения по обеми и в производството на млечни продукти след 2014. 2. Говорителите от втората сесия, присъстващи на европейската среща обсъдиха и анализираха конкретните възможности и реални наличности в производството на мляко и млечните продукти за отделните страни и се опитаха отчасти да прогнозират риска от евентуални непредвидени ситуации в бъдеще. Каква всъщност ще бъде ситуацията в Европа, след премахването на квотите за мляко? Дискусиите се обединиха главно върху това, че не се очакват големи сътресения, произтичащи от непредвидими увеличения в произведеното на мляко в Европа. С други думи, не би следвало да се очаква огромен бум в производството на мляко. Независимо, че европейският пазар е доста наситен вече с мляко, в близките години се очаква минимален растеж в допълнителните обеми, сновно не в производство на мляко, а на сирене и мляко на прах. 3. В третата последната сесия на европейската среща се дискутираха въпроси по точка наболели проблеми – един от които са хранителните отпадъци, като се наблегна на това, че хранителните отпадъци се превръщат във важен проблем за Европа, и съгласно „Здравеопазването и защитата на потребителите” в ЕС, на всички етапи на хранителната верига, този въпрос трябва да бъде решен с драстични мерки, които трябва да се спазват от всички. С 90 милиона тона хранителни отпадъци на година в Европа и очакващото нарастване до 126 милиона тона годишно до 2020г,това е изключително труден и важен проблем в сектора на млякото и млечните продукти, който

обществото като цяло трябва да решава, особено във времена на тежки бюджетни ограничения. Най-добрите предложения и практики, по този въпрос, ще бъдат включени в специален уебсайт на ЕС за хранителни отпадъци. Европейската Комисия (EK) ще има за цел и да разпространява информация под формата „Десет съвета за намаляване на хранителните отпадъци”, публикувани на всички европейски езици. През 2013г Комисията ще работи и за издаването на доклад за устойчиво развитие на наличните храни и въпроса за хранителните отпадъци, въз основа на консултации с държавите-членки. Комисията вижда намаляването на битовите хранителни отпадъци като основен приоритет, тъй като те обхващат 50% от общата храна на Съюза. Според изчисления на ЕК около 10% от хранителните отпадъци са от млечни продукти, най-голям е процентът на отпадъци от плодове и зеленчуци – повече от 25%. ЕК стартира специален уебсайт, www. lovefoodhatewaste.com за потребители, които се интересуват от проблема, за да могат да получат полезни съвети за това, как да се избегне натрупването на тези хранителни отпадъци. Дебатите по този въпрос се обединиха около становището, че за да се справят с този проблем, трябва да се ангажират всички заинтересовани страни на различни нива по веригата. Представиха се и няколко инициативи, които правителствата императивно трябва да предприемат и реализират. Така например, Англия фокусира усилията си върху намаляване на битовите отпадъци и храните с изтекъл срок на годност и обезателно изключване от хранителните вериги за движение на стоки в ЕС. В тази връзка трябва да се наложи строга дисциплина, за да се реализират предприетите императивни мерки. Констатирано бе, че по-голямата част от малките хранителни вериги предприемат по-скоро неформален начин, т. нар. „сезонно почистване”, за да могат очасти да отговарят на изискванията на ЕС стандарти. Този процес на преструктуриране ще продължи дълго, поради слабата вертикална интеграция на земеделски производители и преработватели в ЕС. За да се установи хармония и баланс по този казус, в бъдеще ще са необходими мощни инвестиции, за да се увеличи мащаба и подобри качеството във всички части по веригата. Основния извод, който беше направен бе че, понастоящем, млечната промишленост в Югоизточна Европа, като цяло не изглежда да е готова за навлизането на предизвикателствата в глобалната конкуренция на млечния бизнес. В тази връзка, преките чуждестранни инвестиции биха могли да играят важна роля в по-нататъшното развитие за вертикалната интеграция в Европа. Няма пълна яснота по Общата Селскостопанска Политика по този казус, въпреки че се наблюдава бърза тенденция към организирането на млечни

пазари в тези страни. Според повечето млечни анализатори в Югоизточна Европа, понастоящем в тези страни, производството на мляко в момента е повече със социално решение, отколкото да се отстоява един напълно развит конкурентноспособен млечен пазар. Дискусиите се обединиха около становището, че във всяка от страните на Югоизточна Европа, местните власти, имат изключително важна роля в подкрепа на млечната промишленост за съответната страна, за да се превърне тя в по-добре структуриран, стандартизиран и конкурентен млечен пазар. „Благосъстоянието на един народ се измерва по количеството консумирано мляко и месо” – народна поговорка, която държавниците, трябва да окачат като обица на ухото си! По отношение на Общата селскостопанска политика в Съюза, акцентите падаха основно върху ребалансирането на директните плащания, които ще засегнат някои исторически наложили се млекопроизводители, въпреки че предпазната мрежа ще продължи и в бъдеще да инвестира в силните играчи на млечния пазар. Разработва се и „Стратегия за опазване на околната среда”. До 2020г усилията ще са са насочени главно за намаляване на хранителните отпадъци с 50% и опаковките, произведени от 100% рециклируеми материали. Всичко това показва, че в Европа повече от 50% от загубите на мляко се пропиляват от потребителя. На поредна сесия на ФАО проведена в Брюксел, от 28 февруари 2013г, в специален доклад, за пореден път се констатира, че населението в света продължава да расте, наблюдава се все по-голям натиск от страна на потребителите-консуматори за осигуряване на адекватни количества безопасни и питателни хранителни продукти при устойчиво развитие на отрасъла. Като част от този ангажимент за справяне с това предизвикателство, са решенията на Международната млечна федерация (IDF, 2013), която приветства препоръките от доклада на Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (ФАО), разглеждащи оценката на качеството на белтъците в изхранването на населението. Международната млечна федерация (IDF) е била винаги активна в решаващата си роля за осигуряване на висококачественно протеиново изхранване на хората. Срещата на върха на Световният Млечен Форум от 2012 на млякото и млечните продукти е основното събитие на Международната млечна федерация (IDF), където се събраха и обединиха вижданията на световноизвестни експерти, учени и изследователи, вземащи решения в сектора на млякото и млечните продукти, носещи отговорност за глобалния дневен ред по въпроси, свързани с млякото и млечните продукти, обхващащи сектори, касаещи научните и технологични постижения в тази област.

ПОЗИЦИЯ

Свинете в България намаляват Зооинж. Здравелина Василева ИАСРЖ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

ългарското производство на угоени прасета задоволява само 20 на сто от потребностите от свинско месо в магазините. Всичко останало, което е по нашите месарски щандове, идва от други страни в общността, предимно от Испания, Германия и Полша, съобщава д-р Румен Караманов, производител на угоени прасета. За производство на колбаси месопреработвателите изцяло разчитат на внос. В страната ни преди две десетилетия е имало около 4 млн. свине, при влизането ни в ЕС, през 2007 година, вече са останали 1 милион, а в момента са под 500 000 – добавя д-р Добрин Папазов – председател на Асоциацията на свиневъдите в България. Според него догодина свинете ще останат под 200 000. Основна причина за намаля-

ването на животните у нас са скъпите фуражи. През последните три години цените на зърното и фуражните компоненти са нараснали средно два и половина пъти. Така, от 150 лв. за тон, фуражната пшеница на места е поскъпнала до 450 лв. В същото време за този период изкупните цени на свинете са се повишили само с 20 ст. за килограм живо тегло. Само за изминалия месец соевият шрот и протеиновите фуражи са скочили със 70%, а зърното е около 40% по-скъпо в сравнение с цените преди жътва. Не може да изхранваш животните със скъп фураж, да формираш висока производствена себестойност, а да продаваш под нея. Изходът в такава ситуация, според д-р Румен Караманов, е да затвориш или да останеш да работиш на границата между минималната печалба и загубата.

Цената на угоените прасета през последните две-три седмици е скочила с 30 до 50 стотинки за килограм живо тегло и в отделните региони вече е 2,80-3,00 лв/кг. В същото време себестойността е 2,80 - 2,90 лв/кг. „Ако цената на свинското месо поскъпваше пропорционално на фуражите, до сега можеше да е минала 20 лева за килограм.” – е пресметнал д-р Папазов. Актуалната крайна цена на едро на трупно драно свинско месо е около 6 лева за килограм. Най-доброто решение за производителите в тази ситуация, според д-р Папазов, е ликвидацията на свинете, като в редица ферми вече е започнало намаляването на свинете майки. В Европа цените на свинското също вървят нагоре. И тамошните фермери се сблъскват със същия проблем – скъпите фуражи.

ПОРОДИ

Нещо повече за бивола Красимира Пирева ИАСРЖ Азиатски бивол Съвременният домашен бивол произхожда от дивия азиатски речен бивол. Той е един от найстарите опитомени видове животни, които се развъждат и до днес. Биволът без съмнение е едно уникално животно, чието значение за бита на хората не само не е намаляло, но има много добри перспективи за развитие и използване на ценните му стопански качества. Според световно известния специалист в областта на биволовъдството, огромното значение на бивола за човека е отразено в легендата за произхода му: „Според известната библейска притча за Ноевия ковчег, когато Ной натоварил всички животни в ковчега, на брега останали едно прасе, една овца, един стар кон и едно куче. Ной ги сложил в една голяма кошница, разклащал я в продължение на десет минути и като я отворил, от там излезли двойка биволи.” Какво е значението на тази притча – биволите сякаш носят частица от всеки един от тези видове животни – въргалят се в калта като прасето, имат стаден инстинкт като овцете, служат на човека като коня и са му верни като кучето. Биволът е вид животно много различно от говедото. Съществени различия има в строежа на скелета, кожата, космената покривка, както и в поведението му. Биволът няма задтилен гребен на черепа, а рогата излизат от челната кост. Те са надстроени животни – с по-висок кръстец (достига 1,5 – 2 метра) от холката, с широка, свлечена, стреховидна крупа. Имат силно развита челна

част на главата, лицевата част е остра и по-тясна. Кожата е 2,5 пъти по-дебела от тази на говедото. Потните жлези представляват 1/6 от жлезите по кожата на говедото, а мастните жлези са посилно развити с 2,5 до 10 пъти и имат по-широк лумен. Секретът на мастните жлези е с бял цвят, а при говедото има жълт цвят. Тлъстините на бивола също са с бял цвят. Биволът е топлолюбиво животно и леко понася летните горещини. Обича да се къпе и да се въргаля в калта. Калта запушва потните жлези и се затруднява транспирацията – секрецията на потните жлези, но също така съдържа магнезиеви соли, които разтварят мазнината и потните жлези се отпушват. Космената покривка е с гъстота около 1/10 от тази на говедото (100-200 власинки на кв. см) и е с дължина 45-50см. Предният пояс е по-добре окосмен. Носното огледало, мукозите, рога и копита са оцветени в сиво-черно. Основният цвят на космената покривка е черен – караманест. Видът биволи спада към разред Чифтокопитни, подразред Преживни, семейство Говеда, и род Биволи. Географски и морфологично се разделя на две групи: Азиатски бивол и Африкански бивол. I. Азиатският бивол (воден бивол) има два основни типа: 1. Блатен бивол; 2. Речен бивол. Дивият азиатски бивол е масивно, мощно животно. Височината достига 1,5-1,9 метра, дължината на тялото е 2,4 до 3 метра и повече при отделни екземпляри. Мъжките достигат тегло до

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2013 7

1000-1200кг, а женските – до 800кг. Космената покривка е рядка, оцветена в черно, черносиво или тъмносиво. Опашката е сравнително дълга и пухкава на върха. Долната част на крайниците е мръснобяла. Възрастните животни остават почти без косми. Телетата се раждат с червеникаво оцветена космена покривка, която потъмнява с възрастта. Имат големи, скосени копита, с които могат да ходят в калните, блатисти местности. И мъжките и женските биволи имат рога, като по-големи са на мъжките. Рогата са тежки, оребрени, напречното им сечение е с формата на триъгълник. Водните биволи прекарват голяма част от деня си, потопени в калните води на тропичните и субтропични гори на Азия. Тези блата осигуряват добро прикритие и богатство от водни растения за храна, въпреки че биволите всъщност предпочитат да се хранят по пасищата с трева и билки. Женските обикновено раждат всяка година. Бременността е 9 до 11 месеца. Младите мъжки биволи остават в стадото на майките си, което наброява около 30 женски, до навършване на 3 години. След това се отделят и сформират малки стада само от мъжки екземпляри. Днес дивите водни биволи са намалели много и живеят само на защитените територии, простиращи се в Индия, Непал и Бутан, както и в резервати в Тайланд. И без това малкият им брой е застрашен и поради прилагане на кръстосване с домашните биволи. Блатният тип бивол има набор от 48 хромозоми, а речният – от 50 хромозоми. Двата типа могат да се размножават помежду си и могат да дават плодовито потомство. Блатният бивол е разпространен в Южна Азия – Тайланд, Виетнам, Китай. Той е черен или черносив, работен тип бивол, с по-ниска млечност от речния и се използва повече за месо. Формата на тялото е паралелепипедна, вимето е слабо развито. Краката са къси, копитата са по-големи от тези на речния бивол, рогата са широки с форма на полумесец. Произходът на речния бивол се корени в Индия. От индийския див бивол, наричан още бивол Арни, произлиза домашният бивол. Речният бивол от Индия се е разпространил в Азия, Египет и Южна Европа. Цветът на космената покривка е черен до тъмносив. Той е със значително повисока млечна продуктивност от блатния бивол. Вимето е добре развито. Формите на тялото са по-ъгловати, краката са по-дълги, а рогата са покъси, извити назад и нагоре. От него произхожда и нашият местен бивол. Към азиатските биволи се отнасят още Аноа и Миндорски бивол, които са значително по-дребни и до наши дни не са доместифицирани (одомашнени). Аноа е див горски бивол, който обитава остров

Сулавеси в Индонезия. Макар и родствени на азиатските биволи, Аноа се отличават с необичайно дребните си размери. Дължината на тялото достига до 1,7 метра, а височината при предните крайници – до 1 метър. Теглото му варира от 150 до 300кг. Рогата са къси и прави, с дължина до 40см. Кожата на Аноа е много дебела, космената покривка е рядка. Често възрастните животни са с почти гола, тъмнокафява кожа. Аноа обитават блатисти гори и джунгли. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с трева, плодове, пъпки, листа и крайбрежната растителност на блатата. Рано сутрин излизат на паша, а в горещата част на деня се къпят във водата и се търкалят в калта. Размножават се през цялата година. Бременността трае около 10 месеца и се раждат 1-2 малки. Според местообитанието биволите Аноа се разделят на два подвида: планинска и равнинна. Съществувал е и трети подвид, но е бил изтребен от прекомерното преследване на местното население. И двата подвида са вписани като застрашени от изчезване. Равнинна Аноа Обитава заблатените гори на остров Сулавеси, Индонезия. Има набито тяло, слабо покрито с кафявочерна космена покривка. Кожата е по-тъмна при мъжките. В областта на шията често има бяло петно под формата на полумесец. Бледи жълтобели петна има и по главата и крайниците. Рогата са плоски, насочени назад и при мъжките Аноа са по-големи. Малките се раждат с пухкава, златистокафява космена покривка, която с възрастта се губи. Планинска аноа Тя е по-дребна от равнинната и е разпространена на по-висока надморска височина, в гористи заблатени местности. По външен вид наподобява елен. Планинската Аноа има по-дълга и гъста космена покривка от равнинната, с тъмнокафяв до черен цвят. Всяка година през месеците февруари до април част от космите опадат и се появяват светли петна по главата, шията и крайниците. Тялото е набито, с къси крайници, вратът е широк и здрав. Рогата са относително по-малки, конусовидни и гладки. Миндорски бивол Нарича се още тамарау и е вид воден бивол, който населява само остров Миндоро в Тихия океан, част от Филипините. Също недоместифициран вид биволи, които са с по-дребен ръст – достигат до 200-300кг, но са най-големите бозайници на Филипините. Имат здраво тяло с къси, набити крака. Космената покривка е тъмнокафява до сивочерна. Рогата са здрави и плътни, с дължина до 50см, имат триъгълно напречно сечение и са покрити с груби канали. Започват от челото назад под V-образна форма. От вътрешния ъгъл на окото нагоре излизат дъговидни, сивобели ивици. Сивобели петна може да има и по главата и ши-

ята. Популацията на миндорския бивол драстично е намаляла и през 2004г е вписан като застрашен вид. Броят им в днешни дни е по-малък от 300. Африкански бивол Известен е с наименованието „кафър”. За разлика от азиатския, африканският бивол никога не е бил опитомяван. Той е много агресивен и изключително опасен за човека. Най-разпространен е в откритите савани на Африка с близки водни източници, но някои видове от него са приспособени да живеят и в гъстите тропически гори, до 3000 метра надморска височина. Космената покривка на африканския бивол е рядка, груба, рижава, тъмносива или черна. С възрастта още оредява. Тялото е набито и силно и макар, че са по-ниски от индийския бивол, те са доста по-тежки. Главата е поставена ниско на тялото и върхът и е изравнен с линията на гърба. Ушите са широки, опашката е дълга – може да варира от 70 до 110см – и завършва с пискюл. Предните копита са значително по-големи от задните, което е свързано с факта, че предната част на тялото е по-мощна. Телетата се раждат с червено оцветена космена покривка и с възрастта потъмняват. Африканският бивол е стадно животно – живее на стада от по 1000 и повече животни. Помежду си биволите са миролюбиви, а водач на стадото е най-старият бивол. Зрението на кафърските биволи е лошо. Най-добре е развито обонянието и в по-малка степен – слуха. Те имат изградена система от звукова комуникация. С движения на главата и опашката също се предупреждават за приближаваща заплаха. Хранят се предимно с трева, храсти и листа. Женските достигат полова зрелост на 5-годишна възраст. Износват по един плод в продължение на 11 месеца. Днес африканският бивол се класифицира в пет основни подвида: 1. Чернокафяв кафър Известен е като капски бивол. Той е най-едрият подвид африкански бивол, с най-тъмната окра-

ска. Дължината на тялото достига до 3,4 метра, а височината – до 1,7 метра. Теглото на мъжките достига 900-1000кг, а на женските – до 700кг. При старите мъжки биволи се появяват белезникави кръгове около очите. Женските са с малко посветъл цвят, клонящ към червеникаво кафяв. Рогата на капския бивол са особено специфични. С напредване на възрастта базите, от които излизат двата рога, се свързват помежду си и образуват непрекъснат костен щит. Той се нарича „шеф” и понякога е толкова здрав, че не се пробива от куршум на пушка. Разстоянието между краищата на рогата на някои по-едри екземпляри може да надмине един метър. Рогата на женските са помалки и с не толкова здрав „шеф”. Този подвид е най-свирепият от всички африкански биволи. Годишно около 200 човека стават жертва на капския бивол. Обитава Южна и Източна Африка. 2. Червенокафяв кафър Най-дребният подвид, известен като горски африкански бивол. Височината му е едва 120см, теглото е 270кг средно, като може да достигне 450-500кг. Космената покривка е рижава до червенокафява с по-тъмни участъци по главата и раменната част на гърба. В ушната мида се формира четка от косми. Рогата им са много помалки – до 40см, по-слаби и основите им почти никога не се сливат. Разпространени са в горите на Централна и Западна Африка. 3. Судански бивол В морфологично отношение заема междинно място между предните два подвида. Сравнително дребен е на ръст – мъжки екземпляри с тегло 600кг се считат за много големи. Среща се в Западна Африка. 4. Нилски бивол Подобен е на капския бивол, но е по-дребен и с по-светла космена покривка. Неговото местообитание е Централна Африка. 5. Планински бивол Спорно е съществуването на този подвид и не се описва от всички изследователи. Приема се, че обитава гористите местности на Източна Африка.

ПОРОДИ

Биволофермата в с. Сливата

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

Галина Илчева

В годините, когато се отчита, че броят на едрия рогат добитък е достигнал най-ниските си стойности откакто се води статистика и най-значително е намален броя на биволите – 41 пъти спрямо общия им брой през 1939г, с доверие към този сектор на животновъдството поглежда едно акционерно дружество. На общо събрание на акционерите на „Ломавтотранспорт” АД, дружеството си поставя за цел развитие на биволовъдството като странична дейност, чрез създаване на дъщерно дружество „Агротранс” ЕООД гр. Лом, през 2002г. За осъществяването на тази цел дружеството прави ремонт на изоставени селскостопански постройки и материална база в с. Сливата, общ. Лом, където са налице и подходящи условия за отглеждане на биволи – наличие на блата и паша. Създаването на биволофермата започва със закупуването на 36 бременни малакини от едно от малкото оцелели племенни стада в с. Горна Росица, общ. Севлиево на два етапа: 20 бр. през месец октомври 2001г и 16 – през месец февруари 2002г. Всички закупени животни са с известен произход до трети родословен пояс. За заплождане на животните дружеството закупува и един бик от същата ферма. Още със закупуването на животните, управителят на фермата г-жа Бонка Аврамова осъществява връзка с проф. Цонка Пеева. На нейната компетентна помощ изцяло се доверяват при изработване на производствена програма за развитие на фермата, за избора на животните, за насоката на развъдно-подобрител-

ната работа. Веднага след сформирането на стадото, дружеството сключва договор за извършване на развъдна дейност с ИАСРЖ, а от 2009г с „Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството” /БНАРБ/. Дружеството е един от учредителите на БНАРБ. Започват дни на очакване на първите малачета, на раздояване на малакините, които често проявяват характера си, грижите по новородените и най-важното – къде ще се пласира млякото, от което дружеството да печели. С идването на първите малачета започват и денонощните телефонни консултации с проф. Пеева по въпроси „защо някое малаче не иска да засуче”, „може ли да се запази коластрата за следващото поене” или „може ли да се замрази”, „защо малакинята не си дава млякото” и ред други, които смущават собствениците. Техният опит в областта на биволовъдството и този на работниците се заключава единствено със спомена за чудесното на вкус биволско мляко и масло и на това, че бивола е „по-особено” животно. Необходими са доста месеци на управителката на фермата и на специалистите по биволовъдство, докато нещата си „дойдат на място”. Когато при доста охранените бременни малакини започват маточно-вагинални изсипвания, фатални за животните, работниците разбират, че наистина трябва да се спазват нормите по хранене и от дажбата на бременните животни поне месец преди омалачване да се изключат сочните фуражи /силаж или

зелени фуражи/ и да се намали концентрирания до 1кг, така както е казала професорката. През този десетгодишен период има много куриозни случаи свързани със спецификата по отглеждане на биволите, с характера им, с тяхното поведение, понякога смешни, понякога опасни. Сега, когато се връщат назад в годините, всички от колектива на дружеството казват, че биволът не бил чак толкова страшен и че е като кучето – веднъж спечелиш ли му доверието, това е за цял живот и по-важното, че много по-лесно се гледа в сравнение с говедото, само дето... няма цена за млякото. В резултат на разширеното възпроизводство през годините /12-15% годишен ръст/, към настоящия момент във фермата се отглеждат 107 женски животни, от които 80 дойни биволици. За разширено възпроизводство, ежегодно се оставят между 25% и 30% малакини от броя на дойните биволици. След селекционния брак (810%) на малакините преди заплождане /18-22 месеца/, след първа лактация (15%) и брака по необходимост (2-3%), действително се осигурява разширено възпроизводство на стадото, което е двойно увеличено. Средната млечност на стадото по години варира от 1680 до 1890кг, в зависимост от фуражната осигуреност, а плодовитостта винаги е била от 82% до 87%. За този период са селекционирани 4 бикопроизводителки с млечност над 3200кг, синовете, на две от които бяха насочени към СИО. Биците Кларк и Пирин,

от които се съхранява дълбоко замразена семенна течност в СИО – Сливен са от това стадо. За повишаване рентабилността от отглеждането на биволите, вниманието на ръководството на Дружеството е насочено към максималното съкращаване на загубите от непродуктивните или нископродуктивните животни и най-вече към факторите, предизвикали загубите, което кара ръководството да вземе вярното решение и да повери целия мениджмънт на фермата на Бонка Аврамова, специалист с многогодишен опит в аграрния сектор, с висше агрономическо и икономическо образование и най-важното – предизвикателството да работи с биволи. Най-големите усилия на ръководството се насочват към пласмента на произведеното мляко, чиито цена е почти като тази на кравето. По-жалкото е това, че никой от млекопреработвателите не иска да преработва биволско мляко. Започват производството на сирене, като използват добре оборудвания стол на административната сграда, но санкциите, които вървят една след друга, многото бюрократични препятствия за получаване на разрешително и редица други причини, ги карат да преустановят това производство, към което наистина има интерес от ресторантьори и от хранителни магазини. Сега, млякото, чиито дневно производство е около 250-300кг, се изкупува на цена 1,25лв, приемлива, но все още нереална. Задоволяването на фермата с фуражи е организирано, като грубите фуражи се осигуряват

от собствено производство, а концентрирания фураж се закупува. Дружеството участва в програмата за развитие на селските райони по мярка 214 „Агроекологични плащания”, националните доплащания на глава животно и СЕП и национални доплащания за обработка на земеделска земя. Биволите са животни, чието съхранение като вид се субсидира по мярка 214 „Агроекологични плащания”, но изискванията по нея, свързани с поддръжката на пасищата и другите административни условия за изпълнение създават проблеми на ръководството при усвояване на средствата. Санкциите, които търпят във връзка с пасищата, паднали ушни марки или за торохранилищата, обезвериха не само собствениците на тази ферма, но много фермери, които трябва да връщат частично или изцяло получените субсидии по тази мярка. В същото време процентът на усвояването на средствата по мярката АЕП е много нисък. Очевидно е необходимо, при извършване на проверките, експертите на ДФЗ – РА да са запознати с особеностите и спецификата на вида, или пък да ползват услугите на експертите от ИАСРЖ. Биволът изисква специфични условия за отглеждане – вода и то не дълбока, а по-скоро гьолове с кал, която има защитна роля, сянка, дървета, на които да се чешат и че предпочитат грубите, кисели треви. Нещо повече, в Германия има проекти по опазване на околната среда, в които биволите се използуват при терени, където не може да влязат косач-

ки или да се ползуват тримери, с които да почистват районите, а това се прави от биволите, които опасват ненужната растителност. За тези проекти фермерите в Германия получават субсидии (300 евро/глава годишно), докато нашите получават санкции за това, че има храсти или повисока растителност по пасищата. Парадокс, но е вярно. За бъдещето на биволофермата Различните мерки по ПРСР дават възможност да се получат значителни субсидии, с които да се модернизира фермата, съобразно европейските директиви. Очаква се, че с промените в Наредба 26 за директните продажби, ще се даде възможност за увеличаване на приходите в биволофермата. Единствено изграждането на цех за производство на сирене, катък и кисело мляко ще даде възможност за икономическа стабилност на фермата. Недостатъкът е този, че отново има ограничение до 40% от произведеното мляко да може да се продава. В България 80% от биволофермите са с размер около 15 - 20 биволици. Ако искаме да се увеличи броят на биволите, ограничениеята трябва да бъдат минимализирани и много добре обосновани. Закупуването на млекомат е друг вариант за увеличаване на рентабилността на фермата и също стои на дневен ред за обсъждане от ръководството. Увеличаването на броя на дойните биволици и доизграждането на производствена структура на биволофермата продължават да са приоритет за ръководството.

ПОРОДИ

РОДОПСКО КЪСОРОГО ГОВЕДО проф. Васил Николов ИАСРЖ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

Родопското късорого говедо (РКГ) e eдна от двете автохтонни породи говеда, запазени в България до наши дни. Това е най-малобройната порода говеда у нас. Броят на кравите под селекционен контрол е в диапазона 100-1000 и по класификацията на FAO (FAO, 2007) породата се отнася към застрашените от изчезване. Наличието на асоциация, под чието наблю-дение е породата, и развъдна програма от 2004г я причисляват към защитените (поддържаните) застрашени породи. Родопското късорого говедо се отнася към брахицерните говеда (Bos taurus brachyceros), които до началото на миналия век са били широко разпространени в Европа. У нас първоначално е било разпространено в цялата страна, но в равнините постепенно е изместено от сивото говедо. До началото на ХХ век късороги говеда са отглеждани основно в Родопите и Стара планина. От средата на века започва масово кръстосване с други породи и за запазване на генофонда породата целенасочено се развъжда в държавни ферми. След 1990г родопското късорого говедо е оставено на произвола на съдбата. Работата

по съхраняването на породата се възобнови през 2001г със стартиране на проект „Редки местни породи”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Основната цел на проекта беше да се издирят и опишат животни от 4 автохтонни български породи – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо, Каракачанска овца и Медночервена шуменска овца, като впоследствие се разработят програми за тяхното съхраняване. Работата с овцете се водеше от ръководителя на проекта зооинж. Бойко Стоянов в сътрудничество с проф. дсн Десимир Неделчев от Института по животновъдство в Костинброд, а със сивото говедо – от доц. д-р Янко Горинов от същия институт. Аз поех работата с родопското късорого говедо. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ Родопското късорого говедо е изключително примитивна форма на Bos taurus brachyceros и по думите на първия изследовател на породата акад. Хлебаров (1934) е по-близко до „фозилното домашно говедо от неолитната епоха (торфеното), отколкото културните алпийски брахицерни раси.

То представлява последни остатъци от праисторическото говедо на Европа, наред с описаните от Адамец Албанско южно, Черногорско и Илирийско говеда, с които се намира в най-тясна генетична връзка. То стои в близко генетично родство и с Грузинското брахицерно говедо в Кавказката област” и по всяка вероятност има еднакъв произход с него. Има две хипотези за произхода на съвременното брахицерно говедо. Първата е, че е потомък на одомашнена дребна разновидност тур с азиатски произход, а втората, че произхожда от дребно късорого европейско говедо (Bos taurus europaeus brachyceros). Акад. Хлебаров (1930) отхвърля хипотезата за европейски произход. Той пише: „Поради съществените различия в устройството на черепа Родопското говедо не може да произхожда от Bos europaeus brachyceros Adametz). По много съображения – пише той – от антропологично, археологично, историческо, краниологично и пр. естество, Родопското говедо и близкостоящите до него Албанско, Южно черногорско и др. говеда на Балканския полуостров и югоизточна Европа въобще, според нас, произхождат от Азия”. Акад. Хлебаров (1934) предлага: „Поради близкото генетично родство между всички брахицерни отродия в югоизточна Европа, към която спадат и някогашните главни развъдни области на това говедо – Тракия и Илирия... цялата група брахицерни говеда от Югоизточна Европа да се нарича Трако-Илирийска брахицерна раса Bos t. brachyceros traco-illyricus, към която ще спадат: 1) Илирийското говедо на Босна, Херцеговина и Далмация; 2) Албанското говедо; 3) Южночерногорското говедо (Podgoriza); 4) Бушата в Хърватско; 5) Македонското говедо, за което ние предложихме наименование „Bos t. brachyceros traco-illyricus v. macedonicus”; 6) Родопското говедо, на което поставихме наименование Bos t. Brachyceros tracoillyricus v. rodopensis и 7) Старопланинското сиво искърско говедо. Тук може де се причисли и полското червено късорого говедо.” Според акад. Хлебаров брахицерното говедо е заселено у нас в края на дилувиума много преди примигенното. То е преминало на Балканския полуостров от Азия през „южния” път (Мала Азия – Гърция). През неолита и по-късните културни епохи брахицерното говедо е било широко разпространено в Европа. Към мнението, че брахицерното говедо е обитавало нашите земи преди примигенното, придържа и академик Платиканов. В заключение към книгата „Породно разпределение на говедата, овцете и свинете в България” на Савов и Тотев (1954) той пише: „С краниологичните си и др. изследвания върху родопското, искърското и старопланинското говедо акад. Г. С. Хлебаров установява, че родопското говедо е съвсем чист, запазен брахицерен тип говедо, че искърското говедо представлява един междинен тип между примигенното и

брахицерното говедо, като в отделни екземпляри преобладават характерностите ту на примигенния, ту на брахицерния тип и че в старопланинското говедо от двете страни на Искърския пролом силно преобладава брахицерният тип, но и с признаци от примигенния тип при отделни екземпляри. С преобладаващи признаци на брахицерния тип, според него са и говедата в Югозападна България. Затова той допълва и коригира извода на С. Петров за намаляване на характерностите на примигенния тип при говедата, като се отива от север към юг, с твърдението, че постепенно намаляващото влияние на примигенното говедо при местните сиви говеда у нас се наблюдава, не само като се върви от север на юг, но и като се върви от Дунавската равнина и Тракийското поле към планинските вериги на Стара планина и Родопите, а също така и от север към югозапад – към Доганица планина (Босилеградско), и още по на запад – през Югославия и Македония към албанските и черногорските планински вериги. От тези изследвания върху устройството на черепа на местните говежди породи, допълнени с изследванията върху костни остатъци от неолитни поселища (от които изследвания се заключава, че домашното говедо в пределите на нашата страна през неолитикума е било от брахицерния тип) става ясно, че първите домашни говеда в нашата страна, а вероятно и на целия Балкански полуостров, са били от брахицерния тип. Той отбелязва, че между местното брахицерно говедо и докараното по-късно (вероятно от траките) дългорого говедо от примигенния тип е настъпило продължително кръстосване, което е засегнало най-силно говеждия добитък в равнините, особено в Северна България, по-слабо говеждия добитък в Югозападна България, още по-слабо онзи от Старопланинския масив от двете страни на Искърския пролом, докато говеждият добитък в Родопите, поради изолираността на района, е останал съвсем незасегнат от това кръстосване. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА Данните за съвременното състояние на популацията на Родопското късорого говедо са получени от работата ми през последните 10 години – първоначално като експерт за работа с породата към проект „Редки местни породи” (ПРМП), а след това и като ръководител на секция „Родопско късорого говедо” към Асоциацията за развъждане на местните (автохтонни) породи говеда – гр. Карлово (АРМАПБ). Първоначално работата на проект „Редки местни породи” беше съсредоточена в района на Златоград, по-специално в с. Кушла. Поради това, че се намира непосредствено до границата, селото дълго време е било изолирано и в него се е съхранила уникална популация Родопско късорого говедо. В следващите години осъществихме редица експедиции за про-

учване на популацията. През 2006–2007г в рамките на проект, администриран от АРМАПБ, и при разработване на дипломната работа на дипломанта ми Петър Ивелинов Петров от Шумен, бяха осъществени 26 експедиции по 35 маршрута. В маршрутите бяха обхванати над 400 селища от всички региони на Родопите с изключение на региона Смолян – Рудозем, който беше обходен впоследствие. Тези и следващи проучвания през годините показаха, че родопското късорого говедо се е запазило по-компактно в отделни райони на Югоизточните Родопи. При проучванията беше установено, че отделни типични представители на породата се срещат още в голяма част от регионите на Източните Родопи – Ивайловград (Гугутка, Казак), Крумовград (Чал), Маджарово (Бо-риславци, Сеноклас), Златоградска, Кирковска, Джебелска община. По-големи масиви от типични животни, отглеждани по 1–4 в домакинство, са запазени в Крумовградска (Лещарка, Бук, Стрижба), Кирковска (Лозенградци), Ар-динска (Любино), Златоградска община (Кушла, Пресека, Горски извор). Исторически възникнали ферми с над 5 крави има в Кътино и Русалско (Ардино); Две тополи, Рибен дол (Баните); Малко Попово (Маджарово), Момина сълза, Летовник, Постник (Момчилград), Казак (Ивайловград), Пет-лино (Кърджали). Целенасочено новосъздадени ферми за оглеждане на РКГ има в: Мак (Ардино); Смолян; Бенковски (Кирково), Чал и Черничино (Ивай-ловград); Маджарово, Горно Поле (Маджарово); Тъмръш (Родопи, Пловдив), Павел Баня (Стара Загора). Есте-

ствени популации от РКГ отсъстват напълно в региона на Ивай-ловград между Свирачи и Сив кладенец, Долно и Горно Луково, Меден бук; Синигер – Подрумче; Кобилино – Чучулига – Полковник Желязово; Едрино – Храстово – Егрек; Стамбулово – Силен; Звездел – Чорбаджийско; Кирково – Капиново; Енчец – Безводно; Ерма река – Лещак – Дрянка; Търън – Соколовци; Момчиловци – Габрина; Давидково – Загражден; Белица – Лъки – Югово; Бачково – Хвойна – Забърдо; Стойките – Михалково; Бяга – Барутин; Доспат – Грашево. Нашите изследвания нямат претенции за всеобхватност и ние не твърдим, че други животни от породата в Родопите няма. Напротив. При нашите обиколки, голяма част от селата не бяха обхванати, част от животните бяха на паша в горски масиви, разпръснати по пасища и т.н., така че абсолютно точни наблюдения не бяха възможни. Посетихме по-големи села или центрове на селищна система, като до малки махали, отделни къщи и т.н. в повечето случаи достъпът беше невъзможен, а именно там вероятно са запазени най-типични животни. Друг е въпросът, че голяма част от населението, особено през първите години, не ни приемаше с доверие, животните не само не ни бяха показвани, но и бяха укривани. Показателно за непълнотата на данните е, че след десетки обиколки около Кърджали, стадо беше открито едва през 2011г само на три километра от града. Обнадеждаващо за бъдещо цялостно обхващане на популацията е, че след започване на субсидирането по програма САПАРД и мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, стопаните сами започнаха да търсят експертите от Асоциацията за започване на развъдна дейност. Състоянието и тенденциите на развитие на породата могат да бъдат проследени на основата на динамиката на контролираната част. При учредяването си, Асоциацията започва работа с 97 крави – от с. Кушла и две ферми, съответно в с. Стоманово (община Девин) и гр. Маджарово. През следващите години броят на контролираните крави постоянно нарастваше. На фона на тази благоприятна тенденция трябва да се отбележи тревожният факт, че нарастването е единствено за сметка на регистриране на нови ферми. От контролираните през 2007г 14 ферми увеличение има само в 4, като общият брой на животните не се е променил. Едната от причините е намаляването на кравите в с. Кушла, което илюстрира тенденцията по отношение на животните, отглеждани за нуждите на домакинствата.

ПОРОДИ

ПОСТИЖЕНИЯТА В СЕЛЕКЦИЯТА ПРИ ГОВЕДОВЪДСТВОТО зооинж. Румяна Христова, зооинж. Петя Бойчева, Организационният му опит и професионалното му отношение към технологията на отглеждане и към селекционноплеменната работа в говедовъдството, доведоха до получаване на високи производствени резултати. При 2950кг средна млечност от крава през 1971г, 6600кг през 1989г, стадото генетично се усъвършенства, като през 2006г продуктивността на стадото е вече 8035 кг. с 4.22% мастни вещества и 339кг млечно масло, с +2514кг, +0,42% мастни вещества и + 131кг млечно масло над средната млечна продуктивност за черношарената популация в страната. Прилагайки разширено възпроизводство, със собствен ремонт, в момента се отглеждат 240 дойни крави. Разширеното възпроизводство е немислимо и недостижимо, ако плодовитостта на стадото е под 80%. По-високата плодовитост създава предпоставки и за по-висока млечност в стадото. С производството на кравето мляко основно се занимават синовете му Пламен и Анастас, които са си разпределили отговорностите. Пламен е ветеринарен лекар и организира изцяло производствените процеси в кравефермата, а Анастас организира производството на фуражите, за което обработват 6000дка земя. Дойните крави се отглеждат вързано с осигурено дворче за разходка при благоприятни климатични условия. Храната се осигурява от подходящ сеитбооборот на фуражни култури. Раздава се механизирано, като

ба, производство на мъжки телета за бици и производство на мляко. От 40 крави през 1994г сега в основно стадо се отглеждат 240 крави от породата Българско черношарено говедо. Пейчо Пенев е допринесъл значително за бикопроизводството на черношарени бици в национален мащаб. През 1986г стадото във ферма Бозвелийско е определено за производство на бици. Използва се предимно вносна семенна течност от бици с висок генетичен потенциал за млечна продуктивност. За усъвършенствне на стадото са използвани биците Веемат 5003069, Кори 5003208, Хамлет 5003348, Берни 5003346, Буни 5003349, Кобалт 5003345, Шогун 5003472, Джентри 5003901, Ягуар 5003930, Довин 5004060, Клоун 5004061, Блан 5003976 и др. Пикът в бикопроизводството е през 1991 година, когато в Бозвелийско има утвърдени 168 бикопроизводителки. Последната година за бикопроизводството е 2006 година с едва 25 бикопроизводителки със средна млечна продуктивност 9024кг, 4,10% м. в-ва и 370кг мл. масло, 3,45% протеин и 311кг протеин. За периода 1986-2006 година от земеделската кооперация в с. Бозвелийско и ЕТ „Катле – П. Пенев” – с. Бозвелийско са произведени общо 454 броя мъжки телета за бичета, от които в СИО са постъпили 334 броя. 47 години Пейчо Пенев ежедневно доказва своя изключителен професионализъм и призвание в говедовъдсвото.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2013

Пейчо Пенев е добре известен у нас, както на научните среди в говедовъдството, така и на широката практика. Роден е в с. Бозвелийско, област Варна в семейство на земеделци. През 1962г завършва техникум по селско стопанство, от 1965 година е бригадир, а по-късно ръководител в кравефермата на комплексната бригада в с. Бозвелийско. Пейчо Пенев участва активно в развъдноподобрителната дейност в говедовъдството и допринася за създаването и усъвършенстването на породата Българско черношарено говедо. Съавтор е на Българско черношарено говедо – порода официално призната през 1990 година. Породообразувателният процес във фермата стартира през 1973г, когато започва поглъщателно кръстосване на породата Българско червено говедо с холщайн-фризийски бици от световноивестните генеалогични линии Wisconsin Admiral Burke, Reflection Soevereign, Osborndale Ivanhoe, Seling Rockman. Първите черношарени разплодници, с които се работи във фермата с 550 крави, са Фокус 4001110, Принц 5001167, Глобус 5001192, Лукс 5001199, Вит 5001240, Кит 5001220, Галин 5001193, Премиер 5001234, Ехо 5001235. През 1994 г. Пейчо Пенев регистрира фирма ЕТ „Катле – П. Пенев“ – с. Бозвелийско с основна дейност производство на мляко, животни, търговия и др. Целта е разширено възпроизводство на кравето стадо, производство на разплоден материал и продаж-

за целта е на разположение ремарке смесител и чрез него се осигурява т. нар. „моно дажба”. Тя е смес от груби, сочни и концентрирани фуражи. Доенето на кравите се извършва с централен млекопровод, а доилната инсталация създава условия за предстимулационна подготовка на вимето, извършва същинско доене, автоматично доиздояване и сваляне на доилния апарат. Младите говеда за разплод се отглеждат свободно-групово. Влизайки в обора се вижда, че животните са спокойни, кравите ядат и лежат, което показва че е осигурен „комфорт”, или още „благоденствие”. За осигуряването на този комфорт непрекъснато и ефективно се влагат средства за модернизиране на производствените условия, целящи производството на качествено краве мляко, за да се подобри опазването на околната среда и хигиената, а хуманното отношение към животните е приоритет. Фермерът е убеден, че средата, в която се отглеждат кравите е решаваща за производство на качествено мляко, както и за запазване здравето на всички

говеда във фермата. Кандидатствал е за средства по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по Програмата за развитие на селските райони. Развъдната дейност във фермата е на високо ниво, задачите по развъждането и селекцията се планират внимателно и са съобразени с конкретните условия във фермата. Пейчо Пенев, като земеделски производител има сключен договор с АРЧШПБ Русе с цел контрол на продуктивни, репродуктивни и възпроизводителни признаци. Те са неразделна част от развъдноподобрителната работа, която води говедовъдството само напред и нагоре. Фермата е на I-во място по продуктивност за 2011г: Млечност за 305-дневна лактация – 8980кг; МВ – 3.56%; ММ – 320кг; БВ – 3.60%; ОБ – 323кг; Млечно масло и белтък – 643кг; Брой соматични клетки в млякото – 250х103/мл; Средно минутен млеконадой – 2,5кг/мин; Възраст при първо отелване – 30 месеца. Посочените по-горе продуктивни показатели се доближават до резултатите постигнати в редица от водещите европейски

страни. Рекордистка за 2011г е крава Мана BG 03 041533, татуировъчен №318, на 4г лактация – за 305-дневна лактация млечността є е 13 693кг, с 3.71% МВ и 3.50% БВ, а обобщаващите показатели за млечна продуктивност: млечно масло и млечен протеин са достигнали нива, съответно от 508 (ММ) и 478кг (БВ), а сумата от тях възлиза на 985кг. Кравите се заплождат с елитни бици, което увеличава генетичния прогрес на стадото. Това доведе до наличието на обективни предпоставки при избора на крави като потенциални крави-бикопроизводителки. Към момента в стадото има определени 33 потенциални бикопроизводителки, при които средната млечност е 9705кг мляко, с 3.95% МВ и 3.68% БВ. Всичко представено до тук е достатъчно показателно за достойнствата на Пейчо Пенев, като утвърден организатор постоянно търсещ постиженията на световната говедовъдна практика и теория, за да може неговата ферма винаги да бъде конкурентноспособна с тези от водещите страни на света.

ХРАНЕНЕ

Плевелни медоносни растения

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2013

олям брой от плевелните растения и растенията които виреят по пустеещите места, покрай пътищата, напоителните канали и др., са добри медоносни растения. Въпреки съвременните средства за борба и модерната агротехника, плевелните медоносни растения се срещат понякога в достатъчно количество и представляват твърде голям интерес за пчеларството. През пролетта цъфтят видове от родовете Мъртва коприва (Lamium) и Часовниче (Erodium), които се появяват рано напролет, като осигуряват на пчелите нектар и цветен прашец. По-късно започват да цъфтят видовете от родовете Зеле (Brassica), Xардал (Sinapus), Дива репица (Raphanus), Поветицови (Convolvulus) и др. В началото на лятото започват да цъфтят следните видове плевелни медоносни растения: Синя метличина (Centaurea cyanus), Паче гнездо (Anchusa officinalis), Бяла мъртва коприва (Lamium album), Слез (Malva silvestris), различните видове Фий (Vicia), различните видове Метличина (Centaurea) и др. По необработваемите и пустеещи земи, покрай пътищата и други места се срещат следните по-важни за пчеларството видове плевелни медоносни растения: различните видове от родовете Магарешки бодил (Carduus), Магарешки трън (Onopordon), Ветрогон (Eryngium), Челядник (Echinops), Слез (Malva), Комунига (Melilotus), Конски босилек (Salvia), Часовниче (Erodium), Ранилист (Stachys), Дяволска уста (Leonurus), Усойниче (Echium) и много други. Най-голямо значение от тези групи имат родовете Магарешки бодил (Carduus), Комунига (Mellilotus), Метличина (Centaurea), Ранилист (Stachys). В някои местности растенията от тези родове заемат големи площи и създават условия за богата главна паша. В това отношение най-голямо значение имат видовете Магарешки бодил (Carduus nutans) и Жълта метличина (Centaurea solstitialis), които цъфтят продължително време и отделят изобилно нектар, дори и при суша.

ХРАНЕНЕ БРОЙ 4/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 18

Видове храни за конете Количеството храна, което трябва да приема за един ден даден кон зависи от много фактори. Сред най-важните са неговото тегло, порода, възраст, работата която върши и т.н. Добре е в менюто на конете да се включат различни смеси и хранителни вещества. Сред найважните са житните растения (овес, царевица, ечемик). Освен това давайте люцерна на Вашия кон, тъй като тя дава много витамини и натурална енергия. На пазара съществуват много смеси за хранене на коне, които са дозирани и са предназначени за точно определена област в храненето на коня. Едни от найдобрите са храните на фирма HAVANS – Холандия. За да бъде храненето на коня пълноценно се препоръчва да му се дава концентрирана храна, която да смесвате с различни добавки (силаж, сено, слама). Препоръчително е да се дават следните пропорции концентрирана храна на ден: Давайте 0.5кг дадена храна за 100кг/тегло на коня на ден за не много усилена работа на коня. Давайте 0.75кг от дадена храна за 100кг/тегло на коня на ден при усилена работа. Това са главните принципи, но ако забележите, че конят Ви губи от теглото си, ще трябва да му давате повече и обратното, ако забележите, че е натрупал излишни килограми, ще му давате по-малко. И още нещо – един нормално развит кон има нужда от 6-8кг груба храна с добро качество на ден. Също така ви съветваме да спазвате следните правила на хранене: Хранете вашия кон с малки порции редовно. Конете обикновено ядат през 60%-70% от

времето си. Никога не променяйте храната или времето за хранене изведнъж, въвеждайте промените постепенно. Например, ако искате да смените мюсли с други смеси то започнете да давате от новата храна постепенно – 1-ви ден 1/4 от новата, 2-ри ден, на следващия, после пак и след това можете да включите напълно новата храна. •Давайте на коня толкова храна, от колкото се нуждае, ако виждате, че отслабва давайте му повече храна, ако ви се вижда позатлъстял, намалете му дажбата. • Винаги давайте достатъчно сено на коня си. • давайте първо сено на коня си и след това мюсли или кубчета. Дъвченето предизвиква слюноотделяне. • Оставете коня да си почине най-малко 1 час след храненето преди да го яздите. • Коня трябва винаги да има достъп до вода. Отглеждане и изхранване на конете Храните, използвани при отглеждането и изхранването на конете, се делят на четири групи:

•I група – груби или обемисти храни с типични представители – сеното и сламата. •II група – концентрирани фуражи: овес, ечемик, ръж, царевица и др. За тях е характерно, че в малък обем съдържат голямо количество хранителни вещества. •III група – сочни храни: моркови, цвекло, картофи, силаж и др. •IV група – близка до сочните – в добавка на силажи и други течни храни. Необходимо е стопанинът да знае, че освен горепосочените групи храни голямо значение има даването на конете и на минерални вещества и

витамини. Те трябва да се слагат допълнително и често, тъй като тяхната липса води до сериозни заболявания и нарушаване на растежа на организма. Груби или обемисти храни Сеното е основна съставка при съставянето на дажбите при всички категории коне. В зависимост от местността, откъдето е добито, сеното се различава по ботанически състав. За конете най-подходящи са сената с по-голям процент съдържание на детелина, люцерна, еспарзета и др. Доброто качество на сеното зависи и от наличието в него на тревисти и бобови растения, а така също и от отсъствието на отровни растения. От тревистите растения, с най-добри качества са ливадните треви, метличината, а от бобовите – детелината, посевната и дивата люцерна, еспарзетата, комунигата и др. Присъствието на хвощови растения не е за препоръчване поради факта, че действат вредно на храносмилателната система. В сеното не трябва да има отровни растения като синап, татул, старо биле, млечка, къклица. Те са особено опасни в зелено състояние и предизвикват тежки отравяния, които често завършват със смърт. Хранителните качества на сеното зависят и от времето на неговото прибиране. Сеното е най-добро, когато косенето е извършено в началото на цъфтежа на тревите. При извършване на по-късна коситба качествата на люцерновото и детелиновото сено се понижават поради липсата на най-ценните части – листенцата, които много лесно опадат и остават само стъблата. Недоброто изсушаване на сеното влияе отрицателно върху неговото качество. Сламата е вторият по значение обемист фураж, който се използва при храненето на конете. В зависимост от фуражната култура сламата бива овесена, ечемичена, пшеничена, ръжена и др. Най-хранителна

е овесената слама, като често тя се добавя като съставка на дажбите за подсилване на организма. Изхранването на конете със слама трябва да става обаче много внимателно, като голямо внимание се обръща на нейното качество. При даването на слама, поразена от вредни гъбни болести и плесени, се предизвикват тежки заболявания, често водещи до смърт на конете, а при кобилите – до масови аборти. Концентрирани фуражи Овесът се счита за найподходяща храна на конете. В него се съдържат в голямо количество въглехидрати, мазнини и белтъчини. За най-добър се смята овесът, който е обвит от бяла или светложълта тънка люспа, с едри зърна и добре изсушен. Ечемикът по своята хранителност превъзхожда овеса, но по разпространение и по начин на даване той трябва да бъде поставен на второ място, защото непременно трябва да е надробен. Царевицата също се използва за храна при конете, но не е желателно тя да се дава на подрастващи кончета и бременни кобили. При работните породи коне обаче тя напълно може да замени необходимостта от овес. Конете, приучени да се хранят с царевица, могат да я приемат до 5-6кг на глава в денонощие, без това да се отрази неблагоприятно на тяхното здраве. При прехранване на конете с царевица те бързо наддават на тегло, кожата им става лъскава и гладка, но при работа рязко отслабват и бързо се уморяват. Това е причината храненето само с царевица да не се препоръчва. При съставяне на хранителни дажби за коне участие вземат и други концентрирани фуражи – трици, шротове, ленено семе, зърна от бобови растения, ръж и др. От триците най-ценни са пшеничните, които са изключително подходяща храна за ко-

нете поради съдържанието на минерални вещества (особено фосфор) и белтъци. Прибавянето на пшенични трици към храната е необходимо особено за коне, които не се движат много. Триците спомагат и за правилното смилане и усвояване на храната от животните, като не предизвикват хранителни отоци, появяващи се при изхранване с цели зърна в областта на крайниците. Шротовете също могат да се използват при храненето, но те са бедни на витамини и минерални вещества. Конете, заети в селскостопанска работа, могат да получават до 3кг шрот на ден, но препоръчително е да е в комбинация с фуражи, богати на витамини. Ръжта обикновено се дава заедно с овес или ечемик. Ръж в чисто състояние трябва да се дава много внимателно, защото в стомаха тя набъбва и често предизвиква поява на колики. Същото се отнася и за зърната на бобови култури, много подходящи за жребци и работни коне. Даването на готови комбинирани фуражи трябва да става много внимателно, като се съблюдават отделните съставки на фуража. Изхранването с такъв фураж се извършва само в конезаводите и държавните ферми, докато частните стопани си съставят сами дажбите. Зелени фуражи Тревистите растения имат изключително значение при отглеждането и храненето на конете. Освен че съдържат всичко необходимо, зелените растения са лесно усвоима и вкусна храна за конете. Поемането на зелена трева при пасищни условия благоприятства подобряването на здравето на конете и възстановява обмяната на веществата. Конете не бива да се пускат на паша веднага след дъжд или роса поради опасност от поява на колики.

Сочни храни Към сочните храни спадат кореноплодните, силажираните фуражи и др. Използването на този вид фуражи дава възможност целогодишно конете да получават пълноценни дажби, богати на витамини, особено необходими през зимните месеци. Те оказват благоприятно въздействие при бременните кобили, спомагат за по-бързото възстановяване на конете след извършване на тежка и изморителна работа и са изключително ценна и необходима храна за подрастващите животни. Включването в дажбата на кореноплодни растения трябва винаги да се съпътства от фуражи, богати на белтъци и минерални вещества.

Подготовка на фуражите при хранене на конете С цел подобряване на вкусовите качества, хранителната стойност и лесната усвоимост е необходимо да се извърши предварителна подготовка на фуражите, използвани за хранене на конете. За подготвяне на зърна и шротове се използват ярмомелки, зърномелки и други машини. Възрастните коне приемат овеса в цял вид, но той трябва да бъде надробен при хранене на коне с лоши зъби и малки кончета. Ечемикът най-добре се приема надробен и в смес с нарязана слама. Царевицата задължително трябва да се смели или надроби поради твърдостта на зърната, а стъблата да се нарежат или да се приемат във вид на силаж.

Големината на шротовете трябва да бъде не по-голяма от орех или да се размекват предварително във вода. Слама се приема от конете без никаква предварителна обработка. В случаите, когато сламата представлява основна част от дажбата, тя трябва да се нареже, за да не предизвика колики или наранявания на устната кухина. Кореноплодните и картофите е нужно да се мият преди даване и да се надробят на малки парчета. Наличието на земя или пясък затруднява усвояването на фуражите и предизвиква така наречената „пясъчна колика” при конете. Приемат се в сварено състояние. www.kone.bg

Порода Белгийско синьо говедо

Порода Шароле

Порода Херефорд

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 4/ 2013

Какви и къде да бъдат фермите за месо

МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО У НАС

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 10

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

Когато говорим за развитието на сравнително нов клон на говедовъдството, като специализираното за месо говедовъдство, естествено първият въпрос е какви да бъдат фермите, едри или дребни, специализирани или комбинирани, къде ще бъдат разположени, в равнините или в планините, на паша или на ясла ще се хранят кравите. Ако съдим от световната практика, много от тези решения за организация на фермите са възможни, но практиката ще покаже кои от тях са най-подходящи за нас. И все пак като изходим от аналогията със страните които са подобни по релеф и климат на нашата и натрупания до сега наш собствен опит, още сега можем да направим предположение в какви насоки следва да тръгнем при създаването на нови ферми за говеждо месо. ВЕЛИЧИНАТА НА ФЕРМИТЕ ЗА МЕСОДАЙНИ КРАВИ Като най-обща постановка, следваща от това, което се наблюдава в света, трябва да кажем, че средните размери на фермите за месодайни крави са по-малки отколкото на фермите за мляко. В САЩ, страната с 33 милиона крави за месо и 9 милиона крави за мляко, средните размери са 45 крави за месодайните и 120 крави във фермите за млечни крави. В ЕС-25, който отглежда 12 милиона крави за месо и 22.3 милиона крави за мляко, средните размери на фермите са 18 крави за месодайните и 25 броя за млечните крави. Картината с големината на фермите става по-ясна когато покажем отклоненията в размерите за отделните групи стопанства. Така в САЩ, до 50 крави за месо отглеждат 590 хиляди фермери (77% от всички ферми занимаващи се с месодайни крави). Те обаче отглеждат само 28% от тези крави. Най-голям брой крави (39% от всички) се намират в групата, която отглежда от 100 до 500 крави. В ЕС, съответно по страни положението е следното: в Гърция средните размери на фермите за крави за месо са 20 крави, с отклонения 19 крави в групата със земя до 5 хектара и 33 крави в групата над 50 хектара. В Италия средното е 14 крави, с отклонения съответно 5 за групата на най-дребните и 40 крави за най-едрите. Във Франция, страната с най-много месодайни крави в ЕС, средните размери на фермите за месо са 30 крави, с отклонения по групи стопанства, 6 за малките и 56 крави за едрите. В Испания средното е 21 крави, с отклонения по групи стопанства, 8 за дребните и 70 крави за групата на едрите. Според проучването на Евростат от 2005г, в България при 7 900 15

Фигура №2: „И трева и вода и простор, херефордската крава е отгледала телето и сега трябва да натрупа резерви за следващото.”

Фигура №1 – Това е останало от царевичния посев след като Херефордът си е свършил работата.

крави които не се доят, в групата на най-дребните стопанства се отглеждат средно по 6 крави и в най-едрите – съответно по 28 крави. Средното е 7 крави. От цифрите следва, че у нас се налага европейската схема за величината на фермите с крави-кърмачки от 5-10 крави при дребните и 25-35 крави при по-едрите. В ИПЖЗ в Троян, вече повече от 25 години се отглежда стадо от 80 крави, специализирани за месо. Следователно, съществува отработена технология за съвременно отглеждане на специализирани за месо крави с размери на стадото 80-100 крави. Какво друго бихме могли да препоръчваме за сега, освен да се придържаме към тези размери на стадата за месодайни крави. Фактите, че в САЩ съществуват 55 ферми с по над 5000 крави за месо не бива да ни съблазняват, защото това е страна с повече от 100-годишна практика в този бранш, пък и просторите с огромни пасищни площи съвсем не отговарят на нашите условия. Примерът за нас си остава европейската практика с месодайните стада, която напълно съвпада с това, към което сме се ориентирали, 5-10 крави за дребните, 30-40 за средните и 100 крави за едрите. Както виждаме, при тези размери на стадата, които ще се утвърждават у нас, абсолютно задължително става изграждането на дружества (съюзи, асоциации) на фермерите, които да осъществяват воденето на развъдната работа по породи. Контрол на продуктивните качества на кравите (маркиране и контролиране развитието на телетата), производството на бици, ротация на биците в стадата и др. Само при наличието на такива сдружения може да съществува и да се усъвършенства съвременната месодайна порода. Един голям проблем, който възниква при малките стада, е организацията на пашата. Най-добре би било, ако малките групи крави са поставени да пасат в заградени пасища. Няма значение какви ще бъдат загражденията. Важното е да ги има. Между впрочем, в старата Европа, тези малки групи крави заедно с телетата са поставени именно в такива заградени пасища. Това може да потвърди всеки който е бил по Европа, ако е пътувал като специалист, а не като турист. Давам си сметка, колко малко сме направили до сега за обособяването на едно място на собствеността върху пасищата и върху земеделските площи въобще, т.нар. „комасация на земите”. Това ще бъде един голям „препъни камък” изобщо към съвременно земеделие. Но ние юнашки спим непробуден сън, без да си даваме сметка, че тези неща тропат настоятелно на нашата

врата. Непрекъснато пеем песента, че ще ставаме европейци, но не правим това, което са направили в Европа още преди 100 години, да съберем собствеността на фермерите на едно място и да направим семейното фермерско земеделие. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИЛИ КОМБИНИРАНИ ФЕРМИ ЗА МЕСО За какво става въпрос? При месодайното говедовъдство са се наложили три форми на специализация: А. Ферми само за крави с телетата до отбиването, Б. Ферми за крави с телетата и угояване на младите до високо живо тегло и В. Ферми за до угояване на телетата след отбиването. Първата форма се е наложила в районите с много пасища, където тревата е лесно достъпна, евтина и дава възможност кравата да произведе теле до отбиването на 7-8 месеца при минимални разходи. При добър пазар на отбити телета, е по-целесъобразно фермата да се освободи от отбитите телета, чрез продажбата им на специализирани стопанства за угояване и да повиши производството на телета. Тази форма е широко застъпена в САЩ, където в щатите с много трева е организирано производство на отбити телета, които есента след отбиването се изкупуват и транспортират до щатите с много и евтино царевично зърно, или царевичен силаж, или каша от производството на биоетанол, където става интензивното угояване до високо живо тегло. Много добре е застъпена подобна форма на специализация в Белгия, където в областите с по-нискокачествени пасища се произвеждат телата до отбиването и се продават за доугояване в други райони където пасищата са с по-високо качество и дават възможност за по-висок прираст на младите животни или се продават в райони с много цвеклови резанки за интензивно угояване. Тази форма на „кооперация” – (производство на отбити телетата в едни ферми, а угояването им в други ферми) при производството на говеждо месо работи само при условие, че има развита практика за добро диференцирано заплащане на високото качество на отбитите телета. При добре действаща система на покупкопродажба тя стимулира фермера да произвежда телета с високи месодайни качества, а угоителя да дава добра цена на телетата с потенциални качества за растеж. В противен случай системата не дава резултати. У нас имаме природни условия да се приложи тази форма на специализация на производството на говеждо месо, но 4

е страшно. Така тя издържа и на минус 24 градуса, стига да е на завет.” Това негово мнение се потвърди от състоянието на животните през следващите години. Угояването на отбитите телета също може да става на открити площадки при спазване на условията описани за кравите, завет, отцедливо и меко, топло легло. До отглеждането на закрито се прибягва само ако има готов такъв обор. В този случай, той се преустройва най-добре в полуоткрит и кравите се държат на дебела постеля, която се сменя пролетта. Голям лукс ще бъде за месодайните крави да се отглеждат вързани в затворен обор. Това се допуска само при особени случай. Читателят, който внимателно е чел текста до тук, ще си спомни за случая с белгийския фермер г-н Логе, който отглежда 53 крави кръстоски на Белгийско синьобяло със Шароле и получава телета с месодайни заложби, които им позволяват да стигнат 700кг, без излишни отложения на тлъстини (виж „Модел на интензивно месодайно говедовъдство”). Неговите крави са настанени в закрита сграда, като до бокса на всяка крава има бокс за телето. При нашите условия, ако кравите за месо се налага да ползват закрит обор, то при всички случаи, той трябва да се преустрои за свободно отглеждане. Връзването на кравите е равносилно на връзване на ръцете на фермера за търсене на начини за лесно гледане. В условията на Европа, угояването на отбитите телета до високо живо тегло обикновено става в закрити обори, вързани или на групи в боксове, докато в САЩ угояването обикновено се извършва на открити площадки при голяма концентрация, стигаща до стотици хиляди животни.

главната пречка ще бъде неразвитата практика за диференцирано заплащане на отбитите телата според месодайните качества. Например в много части на Старопланинските пасища, Пирин, Рила и Родопи би могло да се организира производството на отбити телата, които да се продават на едри арендатори в полето, които да организират доугояването им до високо живо тегло на основата на царевичен силаж или отпадъци от производството на биоетанол. Зная, че няма да е лесно да се преборим с умствения мързел и да въведем диференцирани цени при заплащането на отбитите телата, но няма друг път за ефективното оползотворяване на природните дадености на страната и ако търсим по-висока ефективност, ще трябва да го направим. Втората форма, комбинираните ферми за производство и доугояване на телетата има голямо разпространение в ЕС. Тя може да намери място в много от планинските райони с естествени пасища: Стара планина, Средна гора, Пирин, Рила, Родопи, Сакар. Но не бива да изключваме от тази форма и равнините където има много растителни отпадъци, като слама и царевичак. Върху тези суровини, с малко комбинация от паша, може да се организира производството на отбити телата, които на място да се доугояват интензивно. Тук, подвариантите на доугояване са два, или на паша през следващата година или интензивно на ясла със царевичен силаж или други евтини високо енергийни фуражи. Това ще се прилага според особеностите на района. Тази форма на производство на говежда месо е по-малко зависима от системата за изкупуване на отбити телата, стига да заработи системата за изкупуване на угоените млади говеда по месодайни качества. Но без последното условие изобщо не бива да говорим за създаване на специализирано за месо говедовъдство. Третата форма, специализирани ферми за доугояване на отбитите телета се е развила най-добре в САЩ и Белгия. В САЩ съществуват открити площадки за стотици хиляди отбити телета. В Европа тези ферми за доугояване са по-дребни, от порядъка на 400-500 телета и са като правило с вързано отглеждане и хранене на ясла, като изключим пасищното доугояване в Белгия и Великобритания. У нас също мисля, че трябва да се създадат такива ферми за доугояване, както вече споменах, че това е една подходяща форма да се произвежда говеждо месо в едрите арендаторски зърнопроизводни стопанства на основата на царевичен силаж или 5

на тема, в която подробно ще запознаем читателя с необходимите знания за фуражите и хранителните нужди на говедата, при водене на фермата за месо. Така, че тук разглеждането на технологиите продължаваме с отглеждането на открито или в сгради. Тъй като при отглеждането на месодайните говеда основен принцип е да се изразходват възможно по-малко средства за подслоняването, то в най-масовите случаи говедата за месо, преди всичко кравите, се отглеждат на открито. Отглеждането на открито, обаче не означава отглеждане „как да е” и „къде да е”. Мястото, където кравите ще прекарват извън пасището през зимата, трябва да се подбере внимателно. Първо – да бъде запазено от господстващите ветрове, второ – да бъде отцедливо (да не се събира вода) и трето – да има къде кравата да легне на сухо. Ако няма естествено закътано място, тогава от страната на вятъра се устройва защитна стена, висока около два метра и дълга според големината на стадото. За всяка крава в двора за зимуване са нужни поне 10 квадратни метра площ. Колкото по-голям е дворът, толкова помалко се разкалва при дъждовни дни. Стената може да бъде от всякакъв материал (най-достъпния и евтин за даденото място). За отцедливостта на двора, просто трябва да се намери такова място, иначе, ако трябва да се прави дренаж, за да се избегне водата, съоръжението сериозно се оскъпява. Но оскъпяването не бива да бъде пречка животните да получат отцедлив двор. Бъдещото отглеждане ще покаже, че компромис с отцедливостта на двора не бива да се допуска. Третото условие при оглеждането на кравите на открито, да се осигури топло легло в двора, е от решаващо значение. Това се постига, като в най-високата и закътана част на двора се натрупва стара слама, или друг подобен материал, във формата на плоска могила, върху която кравите предпочитат да лягат в студените зимни дни. Когато, преди повече от 26 години, канадския фермер придружи купените от неговата ферма юници от Безрогия херефорд, и беше заведен на планинското пасище в местността „Бояджиевото” собственост на ИПЖЗ в Троян, за да му бъде показано къде ще зимуват животните, първото нещо за което се огледа беше дали вижда натрупана слама, върху която да легнат юниците. Неговото мнение беше, че мястото е чудесно за зимуване, но само ако има меко и топло легло – слама. Думите му бяха, „Ако кравата легне върху дебело натрупана слама, тя на сутринта може да осъмне затрупана със сняг, но това за нея не 12

2. Отглеждане на открито или в сгради, кога и как От списъка на точките, които следва да присъстват в една технология, съзнателно прескачаме първата и втората точка, поради факта, че общо за породите вече говорихме, а за всяка ферма ще трябва да се подходи конкретно при препоръката, кои породи и как да се набавят. По втората точка, за фуражите ще има специал-

отпадъци от производството на биоетанол. Но разбира се, първо трябва да създадем достатъчно ферми за производството на отбити телата. Тези арендатори обаче трябва да направят оферта за такива телата, за да може това да стимулира първичния процес. В РАВНИНИТЕ ИЛИ В ПЛАНИНИТЕ ДА БЪДАТ МЕСОДАЙНИТЕ ФЕРМИ Вероятно от казаното до тук, вече става безпредметен този въпрос, ферми трябва да има и в равнините и в планините. Но това е лесно само да се каже, а за да стане, трябва още много неща де се изяснят. Още от пръв поглед, обсъждането на въпроса къде е мястото на месодайното говедовъдство води към извода, че това са планините и предпланините с техните огромни пасища. Според статистиката, у нас има 1.05 милиона хектара затревени площи в равнините и предпланините, и още 130 хиляди хектара високопланински пасища. Пасищата са голям резерв, но за сега само потенциален за ползване. Върху голяма част от тези пасища преди 50 години, когато още не бяха ликвидирани каракачанските стада и стадата на частните стопани, се отглеждаха милиони овце и стотици хиляди говеда. Отглеждането на животни върху пасищата поддържа техния културен тревостой. Престане ли да се ползва от животни, пасището „подивява”, обраства с храсти и бурени. Неговата продуктивност рязко пада, а някой стават и негодни повече за ползване от животни. За съжаление, след ликвидиране на частното животновъдство преди 50 години, голяма част от този голям резерв, не се посещава от животни и е просто запустял. За сега липсва точна статистика, каква част от наличния потенциал пасища е годен за производство на животинска продукция. Пълното възстановяване на добивите от запустелите пасища, чрез населване с животни и полагане на елементарни грижи по почистването и торенето, става след период от около 8-10 години и за това са нужни много пари. Това показва опитът с месодайното говедовъдство в ИПЖЗ в Троян. Освен това, за сега липсва инфраструктурата за ползване на този резерв от хранителни вещества. За да стане годен за съвременно ползване са необходими много пътища, съобщителна мрежа, водоснабдяване, електрификация, които струват много пари и не са по силите на фермерите. За това държавата следва да отдели

новъдството. Тази инерция в гледането на животните у нас, тегне като голямо бреме над цялото животновъдство, но за месодайното говедовъдство тя може да се окаже фатална, ако не бъде преодоляна своевременно. В съвременното месодайно говедовъдство нещата не трябва да се вършат „как да е”, а с мисъл, със знание, както е в цялото модерно животновъдство. Напоследък е много популярен английският израз „ноу хау”, което на български значи „зная как”. Най-често е много по-евтино да си купиш „зная как” и да работиш според опита на тези, които са натрупали опит преди теб, отколкото да се мъчиш да вършиш нещата „как да е”. Много по-изгодно излиза да си платиш за написана технология, в която е казано всичко как трябва да стават нещата и да получиш очаквания ефект, отколкото да се мъчиш сам, ако нямаш опит, търпейки загуби и разочарования. В технологията за говедовъдната фермата за месо следва да се знаят решенията на следните проблеми: 1. Каква порода ще бъде използвана, от къде ще се купи или пък произведе чрез закупуване на бици от породата и ползването на други породи като подложка 2. Как ще бъде организирано изхранването на кравите и телетата през лятото и през зимата, с пълен баланс на наличните фуражи и нуждите на кравите, какво ще трябва да се набавя като добавки за правилното развитие на животните 3. Отглеждане на открито или в сгради, кога и как 4. Обслужващи съоръжения при открито отглеждане 5. Заграждения на пасищата и грижи за животните на паша 6. Организация и устройство на зимната база за животните 7. Годишен цикъл на производство, заплождане, отелване, отбиване, кога да стане, как да стане, ветеринарни мероприятия за опазване на здравето на животните 8. Грижи за телетата до отбиване 9. Угояване на телетата до високо живо тегло, къде и как

солидни инвестиции. Още повече, че облагородяването на тези райони ще облагодетелствува много други отрасли и ще направи обитаеми нови територии, което е всенародна задача. За сега, докато всичко това не е направено, настъплението към тези огромни пасища трябва да стане постепенно според възможностите за ползване, след направата на точни проекти за възможностите и нужните средства. Потенциалът на тези пасища, ни дава възможност още през следващите 10-15 години да проектираме създаването на 150 000 крави за месо, ако се осъществят държавните грижи (средствата) по създаването на инфраструктурата. За тази цел, в този срок ще трябва да се подготвят в специални школи поне 2000 фермери, с необходимите знания по месодайно говедовъдство и поддържане на пасищата. Не по-малък е резервът от хранителни вещества за месодайно говедовъдство обаче и в равнините. Тук има около 2 милиона хектара не използувани земи, от бившия поземлен фонд, които успешно могат да се ползват за производство на отбити телета. Освен това, от производството на зърно отпадат слама и царевичак, които успешно могат да участват при изхранването на месодайни крави. Тъй като пред нас стои задачата за създаването и на овцевъдство за месо, съответно за отглеждане на агнета до 2-3 месеца, може би е по-реалистично да погледнем само върху част от този ресурс и да проектираме в следващите 10-15 години в тези райони да се създадат още 50 000 крави за месо в комбинираното направление със завършващо до угояване. За разлика от планинските пасища, тук инфраструктурата е налице. Също има и работната сила. С отглеждането на крави за месо в тези райони могат да се хванат и хора с други професии, за да си изкарват допълнителни доходи. Имам предвид, че 20-30 месодайни крави, с изключение на няколко периода на заплождането и отелването, могат да се гледат и между другото, стига да са налице познания по този въпрос. А знания се придобиват при добро желание. Нашите хора трябва да свикнат, че повече пари могат да се изкарват при съвременните условия само с допълнителни знания. Месодайното говедовъдство е една такава възможност. Като чета в интернет материали, как в Китай през последните 10 години десетки хиляди хора са се хванали и отглеждат крави кърмачки по 3-4 броя, като използват за изхранването им слама, главно оризова, обработена с карбамид, се питам толкова ли сме 7

високотехнологични условия и ползването на по-производителна техника за гледане и доене, ние снижаваме разходите на труд за едно животно многократно, без да влошим неговия комфорт. Всичко това в млечното говедовъдство се постига чрез повишаване на инвестициите за една крава. При месодайното говедовъдство, крайната цел – снижаване на разхода на труд и средства, при реализирането на единица печалба се постига по доста различни пътища в сравнение с млечното говедовъдство. За да снижим разхода на труд, тук не строим модерни сгради с много съвременна техника, но използваме съвременни породи специализирани за месо, угоените телета от които достигат високо живо тегло при минимално натрупване на мазнини за сметка на много повечето месо. През лятото кравите са на паша в заградено пасище, за да не е необходимо целодневно човекът с тоягата да гони животните. Кравите поставени целодневно в заградено пасище са по-спокойни и имат много повече време за паша, следователно поемат много повече трева, от която дават повече мляко за телетата или за натрупване на повече резерви за зимата, когато храненето е по-скъпо. През зимата кравите прекарват деня на открито в заградени дворове с ветрозащитни стени. Дворовете са снабдени със съоръжения за по-лесна обработка, чрез скупчване на животните в ъгъл и прекарването им през станок за фиксиране. Сеното се получава от животните обикновено чрез самохранилки. Другите добавки към дажбата също се поднасят чрез самохранене. Всичко е организирано така, че фермерът да изразходва най-малко труд, а положения труд да е лек, без тежки физически усилия. Това е необходимо да се спазва не само когато фермата е едра, 100-200 крави, но и когато стопанинът гледа 5-10 животни. Когато стадото е малко, спазването на научната технология е необходимо, за да ангажира най-малко от времето на фермера, давайки му възможност остатъкът от времето той да употреби за друга работа, която да му осигури допълнителни доходи. Това се налага, защото малкото стадо месодайни крави естествено не може да осигури цялата прехрана на семейството. Съвременното производство в месодайното говедовъдство, било то едро или дребно, следователно също трябва да почива върху научни основи, да бъде организирано върху съвременни технологии. Зная, че мнозина ще възразят на това становище за месодайното говедовъдство, аргументирайки се с досегашната практика в живот10

ТЕХНОЛОГИИТЕ В МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО 1. Значението на технологиите – „Зная как” Мнозина ще кажат „какви пък технологии са нужни за месодайните говеда, пусни ги на хубава паша и толкова. Пусни биците да си свършат работата и чакай телета”. Нещата обаче съвсем не стоят така както ще видим по-нататък в изложението. Характерна черта на съвременното животновъдство е, че фермите са организирани по предварителен план, подчинен на изискването за най-лесното обслужване на животните. Това предполага добро познаване на биологическите им особености (в нашия случай – на говедата за месо) и елементите на производството по целия цикъл (при говедата за месо – от зачатието на телетата до тяхното реализиране като търговски продукт). Добрата технология позволява на фермера да получи желаната продукция (отбити, или угоени телета) с най-малко разход на труд и средства, което да му гарантира и най-голяма печалба. При месодайното говедовъдство, където обикновено се разчита на природни ресурси, (естествени пасища) често може да се изпадне в грешка, ако се разчита, че нещата могат да станат по примитивен начин, без особени познания. – „Нали така е в дивата природа!” Но на практика нещата в съвременното месодайно говедовъдство стоят много по-сложно. Месодайната крава трябва да бъде гледана така, че едното теле, което произвежда годишно да може да плати разходите на труд и средства и да осигури някаква печалба на фермера. При млечните крави, чрез нарастване на млечната продуктивност (5000кг преди 15 години, 7000-8000кг сега, 10000-12000кг в следващите години) ние търсим начини да повишим отплащането на постоянните разходи (за поддържащото хранене на животното, за постройки, за съоръжения). Чрез поставянето на животните при много по-

по-долу от тях, че не можем да се хванем с тази дейност и да я свършим не по-лошо от тях?! Или пък считаме това за обидно занимание?! Сега от ЕС се дават стотици милиони евро за дребните стопани, за да модернизират работата си. И тези пари трябва да се използват за да повишим доходите на нашите хора, като се включат в проектите и месодайното говедовъдство. НА ПАША ИЛИ НА ЯСЛА ДА СЕ ХРАНЯТ КРАВИТЕ В МЕСОДАЙНИТЕ ФЕРМИ Тук ще засегнем тези въпроси не като елемент на технологията на гледане, а по-скоро като една от предпоставките при създаването на новите ферми за месо. Това, което следва да запомним добре при организирането на ферми за месодайни крави е, че ресурсите по изхранване на животните трябва да са налице или като природна даденост или пък да са достъпен отпадък от друго производство. За месодайните крави като правило не се отглеждат специални фуражи, това би оскъпило много производството. Освен това, тук се използва принципът не фуражите да се превозват до животните, а обратното – животните да отиват при фуражните ресурси. Когато става дума за трева, няма по-прост и евтин начин за ползването от пашата. Но така се постъпва и когато се използва за храна сено, слама, царевичак. Много заблуждаващ е в подзаглавието терминът „на ясла”. Тук „на ясла” е употребено в смисъл „не на пасище”. Такава класическа ясла, която познаваме от млечното говедовъдство, тук при месодайните крави почти на се среща. Сеното, насипно или на големи бали се слага в заграждение и кравите през решетки се хранят на воля, като „самохранене”. Те имат достъп до него 24 часа в денонощието. Много оригинално се ползват царевичните посеви в САЩ след обирането на кочаните със зърно. Кравите се пускат след като комбайните си свършат работата, и обират ядимите части от царевичните стъбла. В края остават само оглозганите основи на стеблата. Направил съм преснимане на такава една царевична нива, след като месодайните говеда са свършили работата си. (Фигура №1) Тъй като на месодайните крави като правило се изхранват с обемисти фуражи с по-ниско качество (за да бъде евтино отглеждането им) стремежът е на животните да се гарантира максимално време за достъп до грубия фураж. Това става като той се предоставя на воля, като се препятства затъпкването му чрез различни

приспособления. Тук не стои въпросът за кратност на хранене, защото грубият фураж (в това число и пашата) е винаги достъпен за ползване и кравите се хранят непрекъснато (с изключение на времето, през което преживят, почиват или пият вода). Това правило се спазва, независимо колко голямо е стадото, независимо дали става дума за паша или за хранене с груби фуражи, ето защо това трябва да бъде предвидено още при планирането на фермата. Какви точно да бъдат устройствата и други подробности по гледането, ще бъдат дадени в следващата тема. (Фигура №2)

ХРАНЕНЕ

РАПИЧЕН ШРОТ В ДАЖБИ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ ас. Марин Р. Йосифов Институт по животновъдни науки, Костинброд

метода на аналозите (млечност, поредност на лактация, % млечни мазнини, % млечен протеин, лактационен ден (л.д.), тип на раждане). Схемата на опита включваше три периода: подготвителен (7 дни за привикване на търбушната микрофлора към дажбата), отчетен (45 дни за контролиране на изследваните показатели) и заключителен (8 дни с изхранване на еднотипна дажба, съдържаща SFM). Oтчетният период започна след отбиване на агнетата (25-ти л. д.) и продължи до 72-ия лактационен ден. По време на опита овцете получаваха дажби, посочени в таблица 1. Разликата в дажбите бе в източника на протеин: при контролната група – слънчогледов шрот (SFM), а в опитната – рапичен шрот (RSM). Дажбите бяха изравнени по протеин (18%), енергия (1.1 кръмни единици за мляко), влакнини (29%), както и по отношение на показателя съотношение Са:Р (2:1). През опитния период бяха контролирани следТаблица 1: Състав на дневните дажби в опит с лактиращи млечни овце: Група

I с SFM

II с RSM

Царевица

290.0

Пшеница

330.0

250.0

Слънчогледов шрот

310.0

Рапичен шрот (RSM)

390.0

Креда

7.5

3.9

(NH4)2SO4

16.8

2.8

Общо:

954.3

936.7

Царевичен силаж

2300.0

Ливадно сено

500.0

Общо:

2800.0

Концентратна смеска

954.3

936.7

Основна дажба

2800.0

Общо:

3754.3

3736.7

Компонентен състав на дневните дажби, гр Концентратна смеска:

Основна дажба:

Дневна дажба:

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2013

Съгласно Директива 30/2003 на ЕС, Закона за възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива в РБ (ДВ бр. 49/19.06.07) и Националната програма за потребление на биогорива 2007 – 2020г се залага минимален дял на биогоривата.който постепенно да нараства в националния транспортен сектор. Тенденциите са: 2020г – 10%; 2050 г. – 70%. За момента като основни биогорива се сочат биодизелът и биоетанолът. С нарастване на количествата произведен биодизел ще се повишават и количествата на рапичния шрот, достъпен за включване в дажбите на продуктивни животни. Oт преработката на 1кг рапично семе се добиват 360мл биоолио и 640гр шрот (RSM). Химичните определения на този фураж го характеризират като подходящ за включване в дажби на преживни животни. Високото съдържание на протеин (38 – 46%) се допълва от оптимален аминокиселинен профил (особено по отношение на лимитиращите метионин, лизин, сяросъдържащи АК) и благоприятно съотношение между разградимата и неразградимата фракция в търбуха. Като предимство се отчита и високият процент полиненаситени мастни киселини (ПННМК) с ниска степен на биохидрогениране в търбуха. Като недостатък се посочва съдържанието на биологично активни съединения, обединени в обща група, наречени „анти-хранителни вещества” (тиогликозиди, ерукова киселина, фитати, феноли, танини и др). Този проблем не стои на дневен ред при съвременните сортове рапица, където антихранителните фактори почти липсват или са сведени до минимум и не повлияват продуктивността и качестото на животинските продукти. Следвайки тенденциите в млечното говедовъдство ние си поставихме за цел да проследим ефекта от участие на рапичния шрот в дажби на лактиращи млечни овце. За целта в базата на Института по животновъдни науки - Костинброд бе проведен научно-стопански експеримент с шестнадесет броя овце от породата Синтетична Популация Българска Млечна (СПБМ), разпределени в две групи (n=8), изравнени по

Таблица 2. Химичен състав и хранителна стойност на компонентите и дажбите, изхранвани в опита:

86.29

Oпитна дажба

Контролна дажба

Царевичен силаж

Ливадно сено

Рапичен шрот

Слънчогл. шрот

Пшеница

Царевица

Химичен състав (гр):

86.88

84.62

85.20

88.07

39.60

56.86

56.72

9.28

11.70

36.55

34.42

6.63

6.86

18.35

18.16

3.42

2.35

1.37

2.76

1.65

2.66

4.28

4.53

3.84

2.62

21.96

12.40

30.66

16.70

29.33

28.51

1.47

1.96

7.14

6.78

6.34

5.21

8.64

8.83

0.06

0.07

0.41

0.62

0.38

0.41

0.74

0.73

0.24

0.33

1.04

0.87

0.09

0.11

0.37

1.54

1.46

0.97

0.81

0.56

1.19

1.12

1.09

115.8

93.1

170.8

121.3

64.0

58.3

83.85

79.26

-65.8

-25.7

+136.2

+157.3

-17.2

-24.9

-8.43

+0.28

В 100гр СВ:

Хранителна стойност (в 1кг СВ):

Означения: СВ – сухо вещество, СП – Суров протеин, СМ – сурови мазнини, СВл – Сурови влакнини, СПе – сурова пепел, Са – калций, Р – фосфор, КЕМ – кръмни единици за растеж, ПСЧ – протеин смилаем в червата, БПТ – баланс на протеина в червата.

Таблица 3. Прието сухо вещество (СВ), енергия (КЕМ) и протеин (СП, ПСЧ и БПТ):

Прието

Показатели

Група

Контролна

Опитна

Сухо вещество – общо, кg

2.054

2.056

Сухо вещество – КС, кг

0.802

0.787

Сухо вещество – ОД, кг

1.252

1.268

Енергия (КЕМ) – КЕ

2.28

2.21

Суров протеин, гр

253.31

248.47

Протеин смилаем в т. черва, гр

173.41

163.63

Баланс на протеин в търбуха, гр

- 1.39

+ 3.49

БПТ/КЕМ

- 0.610

+ 1.579

ните показатели: химичен състав на фуражите и дажбите, индивидуална дневна млечност и качество на млякото, консумация на фураж (групово). Химичният анализ на двата протеинови фуража и дажбите са показани в таблица 2. От данните е видно, че RSM отстъпва на SFM по показателите суров протеин (с 5.8%), сурови влакнини (с 43.5%), сурова пепел (с 5.0%), фосфор (с

16.3%), енергия като кръмни единици за мляко (КЕМ) (с 16.5%) и протеин смилаем в червата (ПСЧ) (с 29.0%). Превъзхожда го (RSM > SFM) по показателите мазнини (с 101.0%), калций (с 51%). На таблица 3 са представени данните за консумацията на фураж. Консумацията на сухо вещество, енергия и протеин при животните от двете групи е приблизително еднаква. Това показва, че участието на рапичния шрот не оказва потискаща роля върху консумацията. Резултатите от опита са отбелязани в таблица 4. От данните в таблицата е видно, че средната дневна млечност между двете групи е приблизително еднаква (1315.8 и 1325.4мл). Съдържанието на мазнини в млякото при групата, получавала рапичен шрот бележи тенденция на повишаване (+2.25%). Това води и до доказано повишане на добитото мляко, приравнено към 6.5% масленост. Причина за по-високото количество мазнини в млякото при опитната група трябва да се потърси в различния мастнокиселинен състав на рапичния шрот. При останалите показатели (СВ, СБО, протеин) стойностите са приблизително еднакви. ИЗВОДИ: Заместването на протеина от слънчогледов шрот в дажбите на лактиращи млечни овце с еквивалентно количество протеин от рапичен шрот води до достоверно повишаване на добитото коригирано мляко.

Показатели

Група Контролна

Опитна

Фактическа

1.316

1.325

Млечност, L

Коригирана към 6.5% мазнини

1.437

1.481b

Химичен анализ (%):

Сух безмаслен остатък

10.93

11.02

Сухо вещество

18.03

18.29

Масленост

5.65

5.68

Протеин

7.10

7.26

ХРАНЕНЕ

Таблица 4. Резултати от научно-стопански опит с лактиращи млечни овце:

а:b – р < 0.01

Хранене на овце майки Б. Маринов

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 4/ 2013

Пълноценното хранене и правилното отглеждане на овцете влияят в най-голяма степен върху телесното им развитие и продуктивността. Добре хранените животни имат здрава костна система, устойчиви са на болести и имат по-висока млечност и плодовитост. Когато се разглеждат потребностите от фуражи по продуктивни направления, фермерите трябва да знаят, че те се отнасят за високопродуктивни животни с комбинирана продуктивност, а не за местни овце. Важно място при храненето на овцете за вълна, месо и мляко (тънкорунни и полутънкорунни) заема въпросът за структурата на видовете фуражи в общия годишен баланс. При високопродуктивните овце, развъждани у нас, не може да се разчита, че потребностите от хранителни вещества ще се задоволят от пашата. У нас пасищата са малко и повечето от тях не са облагородени. За да се получи максимална продуктивност, в структурата на дажбите за овцете майки трябва да участват 20-22% концентрирани фуражи, около 13% сено, 25% силаж и сочни фуражи и 40% зелена трева и паша. При липса на концентриран фураж 1кг от него може да се замести с около 2,5кг сено, 5,5-6кг пасищна трева или фиево-овесена смеска. Като се изхожда от посочената структура на дажбата, за една овца с дойна млечност 110кг, вълнодобив 4.4кг и жива маса 55кг е необходимо да се осигурят за една стопанска година около 150кг концентриран фураж, 200кг сено и сочни фуражи, 730кг силаж и 1500кг паша и зелени фуражи. Подобно е количеството на отделните видове фуражи и за тънкорунните и кросбредните овце със същата жива маса, с по-ниска млечност – 70кг, но с по-висок вълнодобив – 7-7,5кг. За цигайските овце с жива маса 48кг, вълнодобив 4кг и млечност 60кг са необходими около 130кг концентриран фураж, 190кг сено, 500кг силаж и сочни фуражи и около 1300кг зелени фуражи и паша. През първия период на бременността, когато животните са на паша и потребностите им са по-ниски, не са необходими големи количества концентриран фураж. Ако на животно се пада около 5-5,5кг пасищна трева, други фуражи не са необходими освен крупа сол за близане в егрека. Само при засушаване може да се добавят до 200г пшенични трици. През втория период на бременността изискванията на животните се повишават с 15-20%. Дажбата на овцете е вече зимна и трябва да се осигурят повече компоненти – по 0,3кг концентриран фураж с трици или смес с царевица, до 3кг ливадно сено, 0,5кг люцерново сено, 1кг кръмно цвекло и до 0,5кг слама. Бозайният период (първите два месеца след оагването) се характеризира с рязко повишаване на изискванията на животните. Дневната дажба на една овца трябва да включва около 0,4кг смеска от 2-3 вида концентрирани фуражи (царевица и ечемик във вид на ярма), 1,5кг ливадно сено, 2кг силаж, 1кг фиева или овесена слама и около 10г креда. Каменната сол се дава на воля. В началото на втория период на лактацията, когато животните се отглеждат оборно, може да се дават 1,2кг сено, 0,7кг слама, 2кг силаж, около 0,5кг концентриран фураж (0,250кг пшенични трици и 0,250кг царевична ярма), 10г креда и каменна сол на воля. Постепенно се преминава към пасищно хранене и отглеждане на овцете. При подготовката за осеменителната кампания в дневната дажба на овцете трябва да се включи 0,2500,300кг концентриран фураж, от който 0,100кг покълнал ечемик и тривитаминол. За масовото размърляне на овцете се провежда безсолно-солева диета през 7 дни.

ЕКСПЕРТИ

УСТАНОВЯВАНЕ НАТУРАЛНОСТТА НА КРАВЕ МЛЯКО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

доц. д-р Петър Стойков зооинж. Любка Момчилова Опитна станция по земеделие – Видин

Млякото е биологична течност, която се образува в млечната жлеза на бозайниците и е многокомпонентна балансирана система притежаваща високи хранителни, имунологични и антимикробни свойства. Отделните съставки могат да се разделят главно на две части – вода и сухо вещество. Съдържанието на вода в млякото варира от 85 до 89%. В млякото и млечните продукти водата се намира в свободно и свързано състояние. Свободната вода съставлява 96 – 97% от общото количество. Тя не е свързана с другите съставки на млякото и се явява, като разтворител на органичните и неорганичните вещества, както и среда за протичане на микробиологичните и биохимичните процеси. Свободната вода лесно се отделя от млякото при сгъстяване, изсушаване и замръзване. Свързаната вода съставлява 3 – 4% и зависи от химичния състав на млякото и най-вече от съдържанието на белтъчини, фосфатиди и полизахариди. Другата съставка, която е от съществена важност е съдържанието на сухо вещество. В него се включват всички твърди съставки, които остават след изсушаване на млякото. Съдържанието на сухо вещество в кравето мляко зависи от състава му и варира в границите от 11,00 до 15,00%, средно 12,50%, в зависимост от лактационния период, възрастта на животните, породата, нивото и състава на храната и много други фактори. Главните съставки съдържащи се в сухото вещество на млякото са: мазнини, белтъчини, въглехидрати и минерални вещества. Под действието на различните фактори, в най-голяма степен варира съдържанието на млечната мазнина, а най-малко на минералните вещества. Млечна мазнина. Съдържанието на млечна мазнина в кравето мляко обикновено е в границите от 2,5 до 5,0%, средно около 3,8%, а при породата Джърси достига до 6,0 – 6,5%. По химичен строеж млечната мазнина не се различава от другите мазнини. Главни нейни съставки са натуралните мазнини (98-99%). Свойствата на мазнините се определят от състава и характера на разпределените мастни киселини

в маслените клъбца. Техният състав е непостоянен и е в зависимост от химичния състав на изхранваната дажба, лактационния период, породата, сезона, географския район и др. От състава, структурата и съотношението на различните мастни киселини зависят физичните свойства на мазнината. Към тях се отнасят температурата на топене и втвърдяване, рефракционното число, плътността и други. Плътността на млечната мазнина варира от 0,930 до 0,933, а на останалите съставки ( млечен белтък, лактоза и минерални вещества ) е средно 1,030. Ниското относително тегло на маслените клъбца образуващи млечната мазнина са предпоставка мастните вещества да имат най-ниска плътност в сравнение с останалите съставки. Това е една от причините при някои проби краве мляко с установен висок процент мастни вещества, плътността на млякото да е под приетите граници на вариране – от 1,027 до 1,033 при средно 1,030. В тази насока са и констатираните единични случаи от извършваните ежемесечни контроли за количеството и физико-химичния състав на краве мляко от Български Сименталски крави отразени в табл. 1. Данните показват, че за показателя „процент мастни вещества” при пробите 1,3,6 и 7, където са отчетени най-високи стойности – 7,35: 6,62: 7,79 и 7,04% е измерена най-ниска плътност, съответно: 1,0257: 1,0252: 1,0274 и 1,0283, която е на долната и под долната граница за този показател. В същото време стойностите за сухия безмаслен остатък (СБО) състоящт се от млечен белтък, лактоза и минерални вещества, които оказват положително влияние върху плътността на млякото са съответно 8,69: 8,42: 9,21 и 9,28 и са на средно и над средното ниво. На средно и над средно ниво са и данните за показателя „лактоза”, съответно – 4,71: 4,58: 5 и 5,05%. Тя се променя най-малко през лактацията. Количеството є в млякото зависи от индивидуалните особености, здравословното и физиологичното състояние на животните. Млечната захар чувствително се намалява при заболяване на млечната жлеза, което може да бъде, като ориентир за физиологичното състояние на отделните четвъртини на вимето. В

Физикохимичен анализ на проби краве мляко. Таблица 1: Проба №

Сух без % Масни маслен Сом. клетки в-ва остатък

Сухо в-во

Плътност

% Белтък

% Лактоза

Лакт. поред

лакт. месец

Хлор захарно число

279

7,35

8,69

16,04

1,0257

3,32

4,71

6,57

2,44

146

5,54

8,53

14,07

1,0266

3,24

4,65

6,60

2,47

6,62

212

5,42

8,42

15,04

1,0252

3,21

4,58

6,72

2,51

8,80

14,20

1,0278

3,34

4,80

6,62

2,39

142

5,48

8,96

14,40

1,0284

3,40

4,89

6,60

2,35

7,79

9,21

17,00

1,0274

3,51

5,00

6,58

2,30

7,04

9,28

16,30

1,0283

3,53

5,05

6,61

2,28

норматив

2,5-5,0 до 400 хил. ср.3,80

8,0-9,50 ср.8,50

11,0-15,0 1,027-1,033 ср.12,50 ср.1,0300

2,8-4,0 ср.3,30

4,5-5,2 ср.4,70

такива съмнителни млека е добре да се изчисли и хлорзахарното число. Установено е, че в кравето мляко хлоридите са константна величина – 0,115%. Изчисляване на съотношението на процента хлориди към млечната захар показва има ли наличие на заболяване или не. Пресмята се по следната формула: Хлорзахарно число = % хлориди х 100 % млечна захар Изразено в цифри хлорзахарното число в нормалното мляко варира в границите от 2,00 до 3,00. При наличие на възпалителен процес в млечната жлеза хлорзахарното число се повишава над 3. При ясно изразен клиничен мастит числото може да достигне до 15, а млечната захар да спадне под 1%. Така че, при данните от табл. 1 не може да се говори за наличие на мастит, което се потвърждава и от информацията за наличието на соматични клетки в млякото. Вижда се, че те варират от нула при проба №3 до 279 за проба №1 и са в рамките на нормалното (табл.1). От многобройни изследвания е установено, че в нормалното мляко получено от здрави животни в 1см3 се съдържат от 100 до 300-3 соматични клетки. Количеството им се увеличава в началото и края на лактацията, а също и при заболяване на кравите (мастит, левкоза и др). При мастит броят на соматичните клетки се увеличава до 1-6 – 10-6 в 1см3 мляко. За установяване натуралността на добитото краве мляко се извършва изследване и по показателя „активна киселинност” (рН). Тя варира в тесни граници – от 6,5 до 6,8, средно 6,6. Чрез нея може да се установи дали млякото е получено от здрави животни и има ли добавени странични добавки, като вода, нишесте, сухо мляко и други. При мляко получено от крави с мастит или с добавена вода, активната киселинност се повишава, а при добавено сухо мляко и нишесте се понижава под нормалното. Резултатите за този

6,5-6,8 ср.6,6 2-3,0

показател варират в рамките на нормалното, т.е. от 6,57 до 6,72, от което следва, че в изследваните проби краве мляко няма добавено вода или други вещества. Поредната лактация и лактационен месец от изследвания е установено, че оказват влияние върху количеството на основните съставки – млечна мазнина и белтъчни вещества. В конкретната извадка такава тенденция не се установи, което го отдаваме на факта, че контролираните крави са в началните месеци на лактация. Налага се мнението, че при констатираните единични случаи на по-високи стойности за млечната мазнина и по-ниски за плътността на краве мляко от нормалното за породата, приетите стандарти не може да служат, особено последният показател, като контролни за окачествяване на млякото. Чрез стойностите за млечната мазнина и плътността по определени формули могат да се установяват ориентировъчно само съдържанието на сухото вещество и сухия безмаслен остатък. Пробите мляко взети за физикохимичен анализ трябва да се изследват по всички показатели, за да може да се направи точна оценка за неговата натуралност или евентуалното му отклонение по определени показатели. Ако има такива констатации да се вземе и оборна проба за отпадането на всякакви съмнения за неговото фалшифициране и недоброкачественост. Много важна задача е вземането на самите проби, от която до голяма степен зависят действителните резултати получени за съответните показатели. Взетата проба в присъствие на заинтересованите страни трябва да отговаря по състав на общото количество мляко. В масовата практика се срещат случаи, млекопреработвателите да свалят в проценти оводняване на млякото, поради показана нестандартна плътност, но при висока масленост и без да проследят останалите показатели. Това е меко казано обидна и обезценяваща фермерския труд практика. Проследяването само на „показателя” плътност

ЕКСПЕРТИ

при изкупуването на млякото може да изпрати в категорията „нестандартно” много високомаслено и качествено мляко, за което фермера няма да получи подобаваща цена, а крайният потребител – качествен продукт. Смятаме, че нашите животновъди трябва да са добре запознати със свойствата и състава на млякото, което произвеждат, за да може адекватно да реагират при проблеми с изкупуването му и да защитят своя продукт. Друг е въпроса как в действителност могат да го направят, ако в близост няма акредитирана независима лаборатория за изследване на контролната проба мляко, още повече, че голяма част от изкупувачите на мляко дори не вземат такава.

Производството на мляко е една свързана верига от производители на мляко, преработватели на мляко, търговски вериги и крайни потребители на млечни продукти. Категорично можем да заявим, че най-важните звена от тази верига са първите и последните. Ако липсват производителите на мляко, крайните потребители са обречени да консумират известните на всички вече млекоподобни „деликатеси”. Така, че в интерес на обществото е фермерите да получават истинската цена за своя продукт, за да могат да оцеляват и да се развиват, а млекопреработвателите да имат достатъчно качествена суровина за производство на млечни продукти, които се консумират от всички нас.

Избор на място за биологично аквапроизводство Доц. д-р Людмила Николова

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

ястото за бъдеща ферма се избира според изискванията на определения за отглеждане вид. При ново строителство на рибовъдна ферма се провеждат редица изследвания: • топографски (релеф на участъка, план на местността); • хидрологични и метеорологични (характер на водоизточниците и качество на водата, вид и количество на атмосферните валежи, температурите в региона и т.н.); • геоложки (характеристика и разпределение на почвите); • инфраструктурни (наличие и качество на пътна мрежа и др.); • строителни (наличие на местни евтини строителни материали) • маркетингови и т.н. Особено внимание се отделя на санитарно-хигиенните изисквания. Правят се проучвания за евентуални източници на замър-

сяване на района. За санитарните изисквания в биологичната аквакултура важат разпоредбите на Директиви 2008/56/ ЕО и 2000/60/ЕО. Освен това за по-едрите биологични ферми (с производство повече от 20т аквапродукция годишно) е задължително и изготвянето на оценка на въздействието върху околната среда. Необходимо условие за аквапроизводството е наличието на водоизточник, осигуряващ целогодишно качествена вода в достатъчни количества. Независимо че за рибовъдство обикновено се препоръчват терени, неподходящи за земеделие, за биологичните шаранови стопанства трябва да се избират достатъчно плодородни почви, обезпечаващи добра естествена продуктивност на басейните. Стопанството за биологично производство на хидробионти трябва да бъде обособено от тези с конвенционално производство. При изпълнение на

определени условия се разрешава в едно стопанство едовременно да се произвеждат хидробионти по биологичен и конвенционален начин. В биологичната акваферма трябва да има разработен план за устойчиво управление на производството, включващ и мерки за намаляване на отпадъците от фермата. Планът се актуализира ежегодно. В него се отбелязват профилактиката и ремонтите на оборудването, а също и мерките за борба и предпазване от хищници. При създаване на биологична акваферма се отчита и възможността за използване на възобновяеми енергийни източници, които обезпечават висока екологосъобразност на производството. Подходящи системи за биологично отглеждане на хидробионти При избиране на технология на отглеждане трябва да бъдат

отчетени етологичните особености и потребности на хидробионтите. Производствената система трябва да осигурява условия, максимално приближени до естествените. В аквакултурата са застъпени различни по интензивност системи на производството: • Екстензивни – базират се на естествените (автохтонните) хранителни ресурси в басейните. Посадките на хидробионти са ниски. • Полуинтензивни – освен естествената храна в басейните, се използва допълнително хранене с фуражи (алохтонна храна). • Интензивни – хидробионтите се хранят със специализирани смески при прилагане на гъсти посадки. При този начин на производство естествената храна няма съществено значение. • Суперинтензивни – садкови, рециркулационни и други по-добни системи. За биологичната аквакултура се използват екстензивните и полуинтензивните методи на производство. Европейският регламент допуска отглеждане на хидробионти в морета, в садки, в мрежени заграждения и в езера. В редица частни стандарти обаче не се допуска биологично производство в големи открити водни пространства (морета, големи язовири и др). Индустриалните методи в аквакултурата не съответстват на философията на биологичното производство. Понастоящем в аквакултурата намират все пошироко приложение затворените рециркулационни производствени системи. Те са благоприятни по отношение на опазване на околната среда от замърсяване, тъй като използват кръговрат на водата с модерни методи на пречистване. Към предимствата им се отнася и високата степен на защита от изпускане на хидробионти в дивата природа.

Според европейския регламент при биологичното производство тези технологии са забранени за използване при угояване. В „изключителни случаи” рециркулационните системи са разрешени при определени производствени категории (люпилни, разсадни, отрасни). Те са разрешени и за производство на видове, предназначени за храна на отглеждани по биологичен начин хидробионти. При биологичното производство на хидробионти предимство се дава на “пасищното” отглеждане на рибите. Интеграция в биологичната аквакултура Интеграцията в аквакултурата обезпечава възможности за организиране на биологично производство. Интегрираните акватехнологии са взаимосвързан комплекс на отделни елементи, технологични прийоми и технологии за производство на риба и други видове селскостопанска продукция, невстъпващи помежду си в противоречие и обезпечаващи ресурсоспестяващ ефект, безотпадно производство, качествена и безопасна продукция. Интеграцията има вековни традиции в Азия. До последните десетилетия интегрираното рибовъдство се е развивало основно в региони с проблеми при изхранване на населението, с недостиг на протеинови храни и др. Световната криза за ресурси, замърсяването на околната среда, новите тенденции за развитие на животновъдството – в насока биологично производство, доведоха до преоткриване на интегрираните технологии като една от възможностите за ал-тернативна организация на селскостопанското производство. Интегрираните технологии в аквакултурата позволяват да се избегне замърсяването на околната среда, като по естествен начин се утилизират отпадъците от животновъдното производство чрез прякото им тран-

сформиране в ценен белтъчен продукт. Методите за естествено наторяване и биологична борба с вредителите, нежеланата растителност и т.н., подобряващи условията за живот на рибата, са подходящи за биологични производствени системи. Важно изискване при интегрираните акваферми е всички компоненти на технологията да отговарят на изискванията за биологично производство. Производството на риба се интегрира с отглеждането на различни видове животни – свине, гъски, патици, зайци, нутрии, овце, кози и пчели, а също така и с растения – ориз, зеленчукови култури, билки и цветя. В биологичната интегрирана система риба – ориз рибата значително подобрява условията за ориза. Най-важното при нейното ор-ганизиране е създаването на условия, в които няма да се допускат стра-дания на рибите. Всички интегрирани технологии в аквакултурата дават възможност за организиране на биологично производство, но особено добро съчетание се постига при съвместно отглеждане на риби и во-доплаващи птици – гъски и патици. По-разпространена е интеграцията на риби и патици, тъй като гъските прекарват във водата много по-малко време. За тях основно място за обитаване са сухоземните пасища, а не водоемите, както е при патиците. Интегрираната технология риба – патици е идеална за целите на биологичното производство. В Института по рибарство и аквакултури – Пловдив, в рамките на изследователски проект е извършено „Проучване на някои технологични елементи на еколого- и биосъобразната технология за интегрирано отглеждане на риба и патици в рибовъдни басейни” (Николова, 2003), което може да се използва при планиране и организиране на биологично отглеждане на риби и патици в единна интегрирана система.

ЕКСПЕРТИ

Отглеждане на водоплаващи птици Сийка Иванова

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

Към водоплаващите птици се отнасят два вида: гъски и патици. Възрастовите категории са подрастващи и възрастни птици. От продуктивна гледна точка угояването на водоплаващите птици има за цел получаване на месо или черен дроб. Между технологиите на отглеждане на патици и гъски няма съществена разлика. Различия съществуват при отглеждане на подрастващи и възрастни птици, а принудителното угояване (гушене) е принципно различна технология. Водоплаващите птици са лесно приспособими към условията на отглеждане, издръжливи са на неблагоприятни условия и затова може да се отглеждат в по-евтини, преустроени сгради, предназначени за други животни. Възможно е да се използват полуоткрити сгради, затворени сгради с дворчета или специално построени сгради с контролиран микроклимат.

Отглеждане на подрастващи водоплаващи птици Малките патета и гъсета изискват отопление 1520 дни. Първите дни се поддържа температура 30°С и постепенно температурата в помещението се намалява. След първия период подрастващите птици може да се пускат навън в дворчетата, ако външната температура не е по-ниска от 15°С. На дворчетата се изграждат канали с вода. Подът на помещенията се покрива с дебела несменяема постеля (8-12см). Възможно е отглеждане на водоплаващите подрастващи птици и върху мрежест под, а угояването може да става и клетъчно. При клетъчната технология не се предвижда достъп до вода. Подрастващите се разделят на групи, не поголеми от 250 птици. В една група се включват патета или гъсета на еднаква възраст. Не се допуска смесване на групи или преминаване на птици от една група в друга. Гъстотата на отглеждане варира от 2 до 10 птици на 1м2 в зависимост от възрастта, живата маса и вида. За подрастващите водоплаващи птици се предвижда денонощно осветление през първите 4 денонощия, а след това по 14 часа светлина на ден. За всеки квадратен метър от площта на пода се осигурява мощност на осветление 2 вата. Фронтът за хранене се увеличава от 3 до 5см с

възрастта, фронтът за поене е 2 до 5см. Отглеждане на възрастните птици Възрастните птици се отглеждат за разплод и трябва да са настанени достатъчно време преди пронасянето, за да привикнат към обстановката. Дворчетата и наличието на водоеми са задължителни, за да се осигури нормално възпроизводство. За стимулиране на гъските и патиците се прилага светлинна програма. Тя осигурява пронасяне на време, синхронизира носливостта на партидата, увеличава продуктивността. Носливостта на гъските продължава 4-5 месеца, а на патиците – 8-10 месеца. При гъските е възможно чрез умело дозиране на осветлението в съчетание с други технологични методи да се постигне двуциклично снасяне. Въздухообменът при възрастните водоплаващи птици достига 6м3/кг/час. Угояване на патета за месо Угояване на патета за месо не е много разпространено в България, но в други страни включва две фази на отглеждане. Първата продължава от 1-вия до 18-ия ден. Патетата се отглеждат на дълбока несменяема постеля в затворени помещения, без да излизат навън.

През втората фаза може да се съчетава подовото отглеждане на патета с дворчета и водоеми. При угояването на патетата за месо се прилага и напълно интензивна технология: патетата се отглеждат през целия период в затворени помещения подово или дори клетъчно. В този случай угояването за месо завършва за 50 дни и масата на патетата достига 2,5кг. Принудително угояване на гъски Това е съвсем специфична технология на принудително угояване на гъски, наречена гушене. Гъските предварително се отглеждат до 3 – 4-месечна възраст и през това време постепенно се подготвят за следващия период, като им се дават сочни и зелени фуражи на воля. Този тип на хранене на гъските допринася за добро развитие на храносмилателния апарат, който трябва да понесе принудителното хранене по време на гушенето. Когато са готови за гушене, гъските се настаняват в помещение, разделено на секции или снабдено

с дървени клетки. Хранят се със запарена царевица, към която се прибавя свинска мас. Със специални машини за гушене или ръчно царевицата се вкарва принудително в гушата на гъските. В първите дни се прилага двукратно хранене, след това се преминава към трикратно, четирикратно, а понякога и петкратно хранене в края на периода на гушене. Принудителното угояване води до мастно инфилтриране на черния дроб. В края на угоителния период след 20-ия ден от началото на гушенето екскрементите добиват жълтозеленикав цвят, примесени са с несмлени зърна царевица. Гъските дишат тежко, движат се ограничено. Това е моментът, когато те трябва да се колят. Удължаването на гушенето след този период води до влошаване качеството на черния дроб. Гушенето завършва за около 24 – 25 дни. Патиците също може да се угояват принудително за получаване на уголемен черен дроб. Периодът на гушене е 18-19 дни. Черният дроб достига 300-400гр и е с добро качество.

АКТУАЛНО БРОЙ 4/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 38

Генерална дирекция здравеопазване и потребители ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ През март 2013, Европейската комисия и заинтересованите страни от държавите-членки се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят как да се подобри прилагането на изискванията на европейското законодателство за хуманно отношение към свинете. Дебатът основно се фокусира около рязането на опашките на прасетата. Въпреки че е забранено рязането на опашките да се прилага като рутинна практика тя продължава да се практикува в някои държави-членки, за да се предотврати изпохапването на опашките и раните, които прасетата си причиняват едно на друго следствие потиснатостта и раздразнението при затворения начин на отглеждане. Осигуряването на условия на обитания, които намаляват стреса при прасетата води до намаляване или предотвратяване на хапането и нараняването. Прасетата като естествено поведение по цял ден рият, ровят и търсят храна. По тази причина, Комисията и организациите за защита на животните призовават свиневъдите в цяла Европа да се постараят в осигуряването на условия за отглеждане на свинете, които да им дават възможност да проявяват в по-голяма степен естественото си поведение. Някои държави-членки имат свои разработени наръчници, за да помогнат на фермерите да осигурят подходящи условия за отглеждане на свинете. Комисията има намерение да разработи Европейски наръчник за хуманно отношение на база на законодателните изисквания, наличните вече национални наръчници и научните достижения в сферата. Разработването на наръчника ще започне в идващите месеци и Комисията очаква на следващата среща на работната група през юли тази година да има първия готов проект. Европейският наръчник ще бъде преведен на всички официални езици на ЕС и ще помогне на фермерите да отговорят на европейските изисквания. Свиневъдите в България, покрили изискванията за хуманно отношение при отглеждането на животни ще получат втория транш от европейските средства през май или юни. В края на миналата година свиневъдите получиха първи транш от 7,5 млн. лв. за хуманно отглеждане на животните. Това плащане включва 45 дни от 2012г и авансово плащане за 3 месеца за 2013 година, обяви в рамките на Националната среща на земеделските производители Дора Ненова, директор в Министерство на земеделието и храните. Подпомагането е в размер на 161,20 лв. на животинска единица за свинете за угояване и 121,60 лв. за свине-майки. Свиневъдите, покрили изискванията за хуманно отношение при отглеждането на животни ще получат втория транш от европейските средства през май или юни.

Влиза в сила пълната забрана на ЕС върху изпитването на козметични продукти върху животни 11 март 2013г е последният срок за постепенното преустановяване в Европа на изпитването на козметични продукти върху животни. От тази дата, на пазара в ЕС повече не могат да се предлагат козметични продукти, които са изпитвани върху животни. Съобщението, прието днес от Комисията, потвърждава ангажимента на Комисията да спази крайния срок, определен през 2003г от Съвета и Парламента, и посочва по какъв начин Комисията възнамерява да продължи да подкрепя изследванията и иновациите в тази област, като същевременно насърчава хуманното отношение към животните в целия свят. Комисарят по въпросите на здравеопазването и защитата на потребителите Тонио Борг заяви: „Днешното влизане в сила на пълната забрана за предлагане на пазара дава важен сигнал за значението, което Европа отдава на хуманното отношение към животните. Комисията е решена да продължи да подкрепя разработването на алтернативни методи и да привлече трети държави да следват нашия европейски подход. Това е голям шанс за Европа да даде пример за отговорни иновации в козметиката, без никакви компромиси с безопасността на потребителите.“ Комисията извърши пълна оценка на въздействието на забраната за предлагане на пазара, и счита, че съществуват причини от първостепенна важност за нейното прилагане. То е в съответствие с това, в което много европейски граждани твърдо вярват: разработването на козметични продукти не оправдава изпитването върху животни. Ще продължат усилията за откриване на алтернативни методи, тъй като пълното заместване с алтернативни методи на изпитването върху животни все още не е възможно. Публикуваното днес съобщение очертава приноса на Комисията към изследователската дейност в областта на алтернативните методи и признанието, че тези усилия трябва да бъдат продължени. Между 2007г и 2011г Комисията е предоставила около 238 млн. EUR за такива изследвания. Козметичната промишленост също е допринесла, например със съфинансирането с 25 млн. EUR на изследователската инициатива SEURAT1. Водещата и глобална роля на Европа в козметиката изисква сътрудничество с търговските партньори, за да бъде обяснен и насърчен европейският модел и за да се работи за международното приемане на алтернативните методи. Комисията ще го превърне в неделима част от търговската програма на Съюза и международното сътрудничество. Директива 2003/15/ЕО въвежда разпоредби по отношение на изпитването върху животни в Директивата за козметиката 76/768/ЕИО. Съответно, изпитването върху животни в Съюза е забранено от 2004г за козметичните продукти и от 2009г за козметичните съставки („забрана за изпитване“). От март 2009г, е забранено също така предлагането на пазара в Съюза на козметични продукти, съдържащи съставки, които са изпитвани върху животни („забрана за предлагане на пазара“). За най-сложните въздействия върху човешкото здраве (токсичност на многократните дози, включително кожна сенсибилизация и канцерогенност, репродуктивна токсичност и токсикокинетика) крайният срок за забраната за предлагане на пазара беше удължен до 11 март 2013г. 39

АКТУАЛНО BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

Втори национален събор на овцевъдите в България ще се проведе от 24 до 26 май в Арбанаси

Втори национален събор на овцевъдите в България ще се проведе от 24 до 26 май в местността на Петропавловския манастир, до великотърновското село Арбанаси. В рамките на събора ще бъдат представени животни от редица видове и породи. С животни ще участват Националното сдружение на плевенската черноглава овца, Националната асоциация по козевъдство и Националната асоциация по коневъдство. Най-големите и изявени коне – тежковози на България ще теглят тежки товари и трактори. В една от вечерите на Събора ще има атрактивно представяне на нестинари. А в един от дните ще се организира и най-голямата фермерска трапеза, която ще събере около 3000 фермера. Те ще опитат агнешка яхния, сготвена от Ути Бъчваров, каза Караколев. Посетителите ще могат да опитат и да си закупят продукти от българско овче и козе мляко. Ще бъдат показани народни носии от различните краища на страната, чанове, звънци, хлопки, ножове, овчи и агнешки кожи, козяци, черги, китеници, конски амуниции и сувенири. На събора ще има и международно участие – румънски фермерски асоциации ще участват със свои породи животни – овце и кози. Те ще представят млечни продукти и хляб собствено производство. Ще присъстват също и животновъди от Молдова и Македония. Първото издание на Събора през май миналата година премина при изключителен интерес, припомни Симеон Караколев и не скри очакванията си за двойно повече посетители през тази година, предвид и на това, че и трите дни на събора са почивни. Националният събор на овцевъдите в България се организира от Националната асоциация за развъждане на Синтетична популация Българска млечна (НАРСПБМ) с любезното съдействие на Министерство на земеделието и храните. Мястото на провеждане е избрано неслучайно, тъй като подобни прояви са характерни основно за Южна България, но не са с подобен мащаб, а и Велико Търново е своеобразен център на страната и е удобна дестинация от всички краища на България.

Фонд „Земеделие” кани пчеларите да подават заявления за плащане Кандидатите, които имат сключени договори за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мерки А, B, C и D на Националната програма по пчеларство и вече са изпълнили инвестициите си, могат да подават заявления за плащане от 7 май до 31 август 2013г. Заявления по мярка А, Дейност III – „Популяризиране на българските пчелни продукти, в това число и произведени по биологичен начин” се подават в Централно управление на фонд „Земеделие”, отдел „Промоционални програми”. По мерки B „Борба срещу вароатозата”, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността” документи се подават в отдел „Регионална разплащателна агенция - РА” на областните дирекции на ДФЗ в следните градове: • Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник); • Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен); • Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра); • Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово); • Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин); • Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца); • Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил); • Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик); • Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора); • Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян); • Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас). Необходимите документи по мярка А, Дейност III са публикувани на интернет страницата на ДФЗ в раздел „Селскостопански пазарни механизми” – „Промоционални програми” – „Промоционални проекти, подлежащи на подпомагане съгласно Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013”. Документите по мерки B, C и D се намират в раздел „Селскостопански пазарни механизми” – „Месо и пчеларство” – „Националната програма по пчеларство за тригодишния период 20112013г” – „Прием 2013”. Списък на кандидатите, подписали договор с клауза в условия на наддоговориране, за които има осигурен финансов ресурс по мерки и сектори на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013г, ще бъде публикуван и периодично обновяван на електронната страница на ДФ „Земеделие”.

Министър Станков откри първия в страната „Информационен център по животновъдство” Министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков преряза лента на първия в страната „Информационен център по животновъдство” в град Сливен. Министър Станков посочи, че целта на центъра е да подобри информираността и професионалната компетентност на животновъдите в региона с предоставяне на актуална информация за промените в българското и европейското законодателство и възможности за подпомагане. Центърът ще подпомогне и осъществяването на обратна връзка между животновъдите и Министерството на земеделието и храните за проблеми възникнали в сектора и техните решения. „Убедени сме, че информираните фермери са по- конкурентоспособни, по -устойчиви и гъвкави на пазара”, каза още проф. Станков.

ВЕТЕРИНАРИ

Какво трябва да знаем за храненето на малкото кученце д-р Моника Стефанова доц. Запрянка Шиндарска

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

одготовката за отбиването трябва да започне, когато кученцето е на 3 седмици, но при необходимост и след отварянето на очите. Ако им се даде възможност, повечето малки започват да ядат от храната на майка си около четвъртата седмица. Чрез смесване на храната с вода може да се направи гъста каша, с която кученцата да започнат да привикват към твърдата храна. От отбиването на кученцето до превръщането му във възрастен индивид то преминава през един от най-важните периоди от живота си, а именно – растеж и развитие. Предпоставките за дълъг и здравословен живот се полагат в ранна възраст. Физическата форма на кученцето в началните фази на живота предопределя до голяма степен прогнозата за неговата продължителност. Тази форма зависи от хранителния прием и на второ място от движението. Идеалната физическа форма удължава живота и намалява риска от тежки заболявания. За това е много важно преди да вземем своят домашен любимец да се запознаем с нуждите и потребностите на малкото кученце. Целта при храненето на отбитите кученца трябва да бъде достигане на средното за породата тегло. Прехранването трябва да се избягва. Лекото недохранване е за предпочитане пред

прехранването. След отбиването кученцето се нуждае от повече енергия в сравнение с възрастните кучета от същата порода. Тези потребности с напредване на възрастта се променят. При 40% от масата на възрастното куче нуждата от енергия е 1,5 пъти повече, а при 80% от масата – 1,2 пъти повече енергия, в сравнение с нуждите за съответната жива маса при възрастните кучета. Излишната енергия по време на растежа води до затлъстяване на кученцата от много породи и предопределя наднорменото тегло през целия живот. Кученцата от дребните породи трябва да се хранят три пъти на ден до 6-месечна възраст, след което два пъти до навършване на една година. Храната, давана на отбитите кученца, трябва да е предназначена за тях. Правилно подбраната храна и дажба за растящите кученца осигурява оптимален баланс на веществата, позволява нормален растеж и развитие и има висока смилаемост. Ако обаче недохранването е сериозно, ръстът на възрастното животното не може да се достигне. Някои породи кучета са предразположени към напълняване и собствениците на кученца от такива породи (Лабрадор, Кокер спаниол, Шелти, Басет, Бигъл, Кавалер Кинг Чарлз, и други) трябва да са особено внимателни да не прехранват кученцето и да избягват свободното хранене. Този факт се потвърждава от едно изследване, при което кученца от породите бигъл и лабрадор са хранени свободно и контролирано. На възраст 1 година свободно хранените кученца и от двете породи са били с 22-25% по-тежки. По-голямото тегло е било изключително за сметка на подкожната тлъстина и не е установена разлика в дължината, височината или мускалната маса. Изводът е, че свободното хранене на кученцата от посочените породи дори с не толкова апетитна храна, води до тяхното затлъстяване. За това прекомерно бързия растеж и свързаното с него наднормено тегло влошават прогнозата за продължителността на живота и повишава риска от последващи заболявания. В частност, при кучетата от едри породи е важно да се постигне оптимален ритъм на растеж, осигуряващ изграждане на скелета и намаляващ риска от остеохондроза (дегенеративни изменения на хрущялите), тазобедрена дисплазия (анормално развитие на тазобедрена става) и

артроза (заболяване на ставите). Растящото кученце трябва да се храни само с висококачествени балансирани храни, предназначени за растеж. Добавянето на витамини, минерални вещества или протеини не е необходимо, а в много случаи даже вредно. Ако собственикът или ветеринарният лекар е наблюдавал вече клинични признаци на хранителен дисбаланс е добре да се премине към висок клас храна, вместо да се правят опити за коригиране на приеманата досега храна. Едно разпространено заблуждение е, че повечето заболявания на костите при кучетата са свързани с недостиг на калций или витамин D. Добавянето им обаче не се е отразило положително върху вече съществуващи костни заболявания или не е предотвратило появата им. Проведени са много изследвания върху нуждите на кучетата от калций и фосфор при различни условия, различни диети и различни породи. Не е установена никаква разлика между породите. За всички породи и за всички физиологични състояния, оптималното съотношение между Ca и P e в диапазона 1,1 до 2 към 1. Излишъкът от Ca в храната причинява хиперкалцемия, хиперфосфатемия и хиперкалцитонинизъм, които забавят костната резорбция, растежа на хрущяла и костното ремоделиране и т.н. Повечето популярни търговски марки от висок клас готови храни съдържат 1,5% Ca, a някои – над 3%. Прибавянето дори на 2-3 супени лъжици калциев карбонат на ден към повечето готови храни води до опасно увеличаване на калциевото съдържание. Често стопаните на кучета от едри и гигански породи, в стремежа си да „заздравят” костите на младите животни, дават такива добавки, без да знаят наличието на тези елементи в храната. Вместо полза се получава обратен ефект и любимците им страдат от костни деформации. От 3-седмична възраст можете да започнете да захранвате кучето с гранули. При приучаване към гранулирана храна, за по-лесно преминаване добавете към 4 части гранула една част вода. Намокрените гранули подпомагат храносмилателния процес. Когато кучето е способно да се храни само, започнете да го храните със сухи гранули. Хранете бебетата между 3-5 пъти на ден в зависимост от теглото, като всеки път им давате 15-20 минути, за да се нахранят, след което отстранете купичката им. Спазването на дажбите при хранене с готови храни е от изключително значение за да се осигури нормален растеж на вашето куче. CAROCROC PUPPY 28/18 е пълноценна суха храна за кученца от 3 седмична до 5 месечна възраст при едри породи и до 18 месеца при дребни породи. Лесно и оптимално смилаема храна, съобразена

с нуждите и възрастта на бебето-куче. CAROCROC P U P P Y с ъ д ъ р ж а Omega 3 и 6-мастни киселини, както и всички хранителни съставки, нужни за бебета и подрастващи кученца. Ун и к а л н а т а формула на храната осигурява: • правилно развитие на скелета; • засилване на имунната система; • правилно функциониране на храносмилателната и нервната система. CAROCROC JUNIOR 25/17 е пълноценна суха храна за кучета от 5 до 18-месечна възраст. CAROCROC JUNIOR съдържа: • всички хранителни съставки в правилна пропорция, съобразени с възрастта и нуждите на подрастващите кучета; • протеини с висока усвояемост. Правилното съотношение между калций, фосфор и вит. D осигурява: • безпроблемно и правилно развитие на костната система; • оптимални нива на калций и фосфор. Съдържанието на всички незаменими аминокиселини, Omega 3 и 6-мастни киселини, витамини, микро- и макроелементи: • благоприятства правилното развитие на всички жизненоважни системи в организма; • контролира темповете на растеж; • поддържа оптимална микрофлора на червата; • оптимализира храносмилането с добавката на ориз и цвеклова каша; • стимулира имунната система; • поддържа функционирането на ставите; • почиства зъбната плака; • премахва неприятната миризма в устната кухина. При едрите раси кучета, захранването с CAROCROC JUNIOR може да започне от 5-ия месец и да продължи до 18-месечна възраст. Кученцата трябва да бъдат хранени с необходимото количество висококачествена храна за кучета, предназначена за растеж и с нищо допълнително.

ВЕТЕРИНАРИ

Здравеопазване и хуманно отношение към животните

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

БАБХ

При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните БАБХ прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните: • клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания; • лабораторни изследвания; • имунопрофилактика и химиопрофилактика; • химиотерапия и имунотерапия; • карантина; • изолация; • възбрана; • унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран; • обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти; • диагностично клане; • санитарно клане; • дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация; • създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните; • санитарен отстрел на диви животни. Всяка година БАБХ изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните болести. БАБХ изготвя национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести, като министърът на земеделието и храните утвърждава тези програми. Всички заразни болести по животните, установени на територията на България задължително се регистрират. Мерките за справяне със заразна бо-

лест при появяването є се определят със заповед от изпълнителният директор на БАБХ. При особено опасни заразни болести, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи. Към областните управители и кметовете на общини се създават постоянно действащи епизоотични комисии за прилагане на мерките по здравеопазване на животните. Контролът по здравеопазване се извършва както върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика, така и в следните обекти с епизоотично значение: • животновъдни обекти; • обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти; • депа за отпадъци; • трупосъбирателни площадки и трупни ями за животни; • центрове за добив и съхранение на зародишни продукти; • обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи; • пасища и места за водопои; • пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни; • транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни сурови-

ни, фуражни добавки и комбинирани фуражи; • места, където се отглеждат диви животни; • обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход. Контролът по здравеопазването се извършва чрез: • ветеринарномедицински проверки в гореспоменатите обекти и на документацията в тях; • клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел; • вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания; • издаване на ветеринарномедицински документи; • налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица; • прилагане на принудителни административни мерки; • провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта. Собствениците на селскостопански животни са длъжни да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните. Също така да представят в тридневен срок на ветеринарния лекар ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни и ветеринарномедицински паспорт. Собствениците на животни се задължават да предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания и да съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебнопрофилактични мероприятия. В задълженията на собственика на животни се включва и незабавното уведомяване на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни. Собственикът е длъжен да осигурява достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва и да изгражда и поддържа животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания. Кметовете на общини, райони и кметства трябва да съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните. Също така, да районират пасищата и водопоите в зави-

симост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им. Кметовете са длъжни да предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци и да организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки. Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят, да осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му, необходимото пространство и свобода на движение, достатъчно количество храна и вода. Също така животните трябва да имат свободен достъп до местата за хранене и поене и да им се осигурява редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване. Забранява се нехуманното отношение към животните като например причиняване на болка, уплах, изтезаване и други. Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи. Тези опити се извършват с цел разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина, на храни и хранителни добавки и на фуражи и фуражни добавки. Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища, след получаване на разрешение от изпълнителния директор на БАБХ. Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкървяване. Допуска се клане на селскостопански животни, които се отглеждат за добив на месо и суровини, които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно. Също така за ликвидиране на заразни болести или за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания. Умъртвяването на животни се извършва по хуманен начин и се допуска при ликвидиране на заразни болести, дератизация, нападение на хора от животно и самозащита. Транспортирането на животни се извършва при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства. Превозвачите са получили от БАБХ лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания. БАБХ постоянно си сътрудничи с всички агенции и дружества за защита правата на животните и извършва самостоятелни и съвместни проверки по техни сигнали.

ВЕТЕРИНАРИ

Лидер в управлението на репродукцията

Използване на вагинални устройства:

Прид-делта за повишаване печалбата в млечното и месодайно говедовъдство

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

Красимир Колев

• Какво представлява ПРИД Делта? Това е триъгълно вагинално устройство напоено с хормона прогестерон, което се поставя във влагалището на кравата. То престоява тук определено време, като 24 часа преди изваждането се инжектира хормон, след което на 48-ия и 72-ия час, броени от часа на изваждането се пристъпва към двукратно изкуствено осеменяване. Може да се приложи и еднокротно осеменяване на 56-ия час от изваждането. • Как работи Вагиналното устройство ПРИД? Благодарение на отделения хормон прогестерон с който е напоено. Той се всмуква в кръвта и в комбинация с други хормони които се инжектират в периода около изваждането предизвиква т.нар. „хормонален камшик”, разгонване и заплождане на животните, при които са приложени. • За решение на какви проблеми се използват вагиналните устройства ПРИД Делта? При крави, които не са се разгонвали дълго време след раждането с успех се използват

за предизвикване на полов цикъл и заплождане. При проблемни животни, които не се разгонват въпреки третиране с инжективни хормони вследствие на т. нар. „заспали яйчници” – използването на ПРИД при такива индивиди често е единственото успешно решение на проблема. За предизвикване на групово разгонване и осеменяване на 5, 10, 15 и повече животни т. нар. „синхронизация на еструса” – този метод намира широко приложение поради възможно най-високия процент заплодяемост при идеални условия над 70%, а може и повече (когато се работи с ПРИД). Също така фермера и ветеринарния лекар използвайки този метод могат да предвидят осеменяване в удобен за тях момент. Използването на ПРИД с последващо осеменяване и заплождане води до намаляване на дните от отелването до заплождането т. нар. „дни през които изтича печалбата”. По този начин се печели повече мляко и повече телета поради навременното заплождане се пести и време. Установено е,

че с всеки просрочен ден за заплождане на кравата след 90–100-ия ден от отелването се губят между 8-10лв. на ден в зависимост от продуктивноста на отделното животно и цената на фуража и млякото в момента. този проблем успешно може да бъде решен с ПРИД. При стада в, които има трудности при установяване на разгонеността поради неадекватно наблюдение и незаинтересованост на обслужващия персонал използването на ПРИД намира широко приложение поради описаното по горе осеменяване в точно определени часове след изваждането на спиралата без да се следи дали има видимо разгонване (това се нарича осеменяване на сляпо). В много случаи незаплождането се дължи на осеменяване в неподходящ момент (или прекалено рано, или прекалено късно). Този фактор за незаплождане успешно се елиминира посредством ПРИД – това се дължи на споменатия по горе феномен на осеменяване в точно фиксирани часове, при което се гарантира срещата между

яйцеклетката и сперматозоида в най-подходящия момент. Което трудно се постига в по-големите ферми – там в повечето случаи или се избързва или се закъснява с осеменяването. При съвременните холщайни се наблюдава в днешно време един феномен на свръхкъса разгоненост (7 часа и по малко) и отделяне на яйцеклетката в неопределен момент – такива животни се заплождат много трудно след много осеменявания, поради невъзможност да се срещнат яйцеклетка и сперматозоид. При такива животни идеално решение е използването на ПРИД. В повечето млечни стада проблем са кравите с тихо разгонване, загубите, от която са много големи поради много късното заплождане на животните поради липса на външни признаци на разгонване. Проблемът тук също се елиминира с ПРИД. Чрез едновременно предизвикано разгонване и осеменяване на по-големи групи от крави посредством ПРИД (синхронизация) могат да се планират отелвания в период, при който цената на млякото е най-висока. Така може да се планира групово отелване на 10-15, дори и повече крави. ПРИД намира широко приложение за третиране на т. нар. „крави повторки” – това са животни, които не се заплождат след три и повече осеменявания и когато причината не е възпалителен процес в матката, в повечето такива случаи особено при високопродуктивните животни причината е недостиг на прогестерон в организма на кравата. ПРИД, като носител на прогестерон в комбинация с препарата ОВАРЕЛИН успешно се справя с по-голямата част от тези случаи. Вагиналните спирали се използват с много добър успех за лечение на крави с яйчникови кисти – това са животни, които

Правилното управление на репродукцията е успешно управление на бъдещето са постоянно разгонени или се разгонват през къси интервали – 7 или 15 дни. ПРИД намират широко приложение както при единични животни така и за групово използване. Някои фермери използват ПРИД като последно средство за опит за заплождане на животните преди да бъдат бракувани. От всичко казано до тук можем да направим извода, че ПРИД е мощно средство в ръцете на фермера и лекаря за повишаване на печалбата чрез управление на репродукцията в млечното и месодайно говедовъдство. Като сравнение с останалите методи за предизвикване на синхронизация на еструса при използване на ПРИД се наблюдават най-много разгонени животни (над 85%) и заплодяемоста при първия еструс след изваждане на спиралата при правилно приложение може да надвиши 70%, което е отличен резултат в сравнение с останалите методи за синхронизация на заплождането. Въпреки всичко казано до тук, за да се получи възможно най-добър резултат от приложението на този продукт е необходимо животните, при които ще се прилага да бъдат предварително прегледани от ветеринарен лекар, за да се

изключат тези с възпалителни процеси на половите органи и други заболявания на половата система. За препоръчване е предварителна подготовка на животните чрез еднократно приложение през устата на една доза от 50мл Суправитаминол. Също така, за да се предотврати ранното умиране на ембрионите, предизвикано от някои вируси е необходимо стадата да бъдат благополучни по отношение на инфекциозен ринотрахеит и мукозна болест или ако не са, трябва да се ваксинират срещу тях. Ако искаме да имаме максимална полза от ПРИД, трябва правилно да подберем животните и храненето и отглеждането в фермата трябва да е на ниво. Преди всичко помнете, че макар и мощен, този метод за управление на размножаването е помощно средство, а не заместител на правилното отглеждане. • За всички, които се интересуват от подробности за приложението на вагиналните спирали ПРИД се обръщайте към вашия ветеринарен лекар или към специалистите в отдела по преживни животни на френската фирма СЕВА д-р Красимир Колев, GSM 0884541787 и д-р Божидар Иванов, GSM 0888257420.

ВЕТЕРИНАРИ

Опасни за човека болести по животните

К BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 4/ 2013

ои са болестите по животните, които традиционно се срещат по нашата географска ширина? При заразните заболявания най-често разпространено е болестта ензоотична левкоза по говедата. Това е болест, която протича хронично, причинява се от вирус. Тя не е опасна за хората. Друго заболяване, което се среща, но много рядко на територията на страната ни и в никакъв случай не може да се оприличи като масово заболяване, е болестта антракс.

Има ли новопоявили се болести по животните у нас през последните години? Като новопоявила се болест може да посочим заболяването Син език (заразна катарална треска по овцете). Първият такъв случай у нас е регистриран на 6 юли 1999 година. Тази болест засяга основно овце. Сред новопоявилите се болести по жи-

вотните през последните години се нарежда и заболяването Птичи грип. Кои болести, от които боледуват животните са опасни и за хората? Има 156 болести, които са общи между хората и животните. Като примери за най-често срещани в световен мащаб могат да бъдат дадени заболяванията антракс, туберкулоза, бруцелоза. По какви пътища става пренасянето на тези болести от животните към хората? Начините са най-различни, директни и индиректни – консумация на заразени продукти от животински произход, допир на заразени животни и т.н. С антракс човек може да заболее чрез досег с кожата, вдишване или поглъщане на спори. Порядко заболяването става чрез допир до кожата – при обработка на кожи, стригане на вълна.

Заразяване от туберкулоза може да се получи при консумиране на млечни продукти и суровини, които са добити от болни животни и не са преминали необходимата термична обработка. При бруцелозата хората могат да се заразят при контакт с болни животни или необработени продукти от тях. До какви последици може да се стигне, ако човек е консумирал заразено месо или млечни продукти? Последиците зависят от болестта и от начина на заразяване. Те могат да бъдат и много сериозни. Затова винаги призоваваме потребителите да консумират само проверени продукти – такива са продуктите в регламентираните обекти от търговската мрежа. Именно консумацията на необработени термично продукти, закупени от улицата, може да доведе до сериозни негативни последствия за човешкото здраве.

Централен офис: ул. „Стара планина” №25, София 1504, тел. (+359 2) 943 49 55, e-mail boni@boniholding.com, http://www.boniholding.com/

През 2001г се установява контакт с датската фирма DANBRED — лидерът в генетиката на свине в световен мащаб. Към момента всички свинекомплекси на „Бони Холдинг“ са населени с животни с датска генетика. Използват се три чистопородни линии — „датски ландрас“, „датски йоркшир“ и „датски дюрок“. При кръстосването на тези линии се получават животни за угояване, характеризиращи се с ниска конверсия на фуража, висок дневен прираст и високо съдържание на постно месо.

В рамките на групата на „Бони Холдинг“ функционират пет свинекомплекса. Всеки един от свинекомплексите е специализиран за определен етап от процеса на отглеждане на свине. Храненето на животните се осигурява от две фуражни производства, намиращите се в „Свинекомплекс Брестак“ и „ХЦС“ — Шумен.

Месопреработвателната дейност на „Бони Холдинг“ е съсредоточена в градовете Ловеч и Карлово, като инвестициите надхвърлят 20 млн. евро. Производственият център в гр. Ловеч представлява комплекс от индустриална транжорна, предприятие за производство на колбаси и предприятие за производство на разфасовки, млени меса, полуфабрикати и печени продукти. Месопреработвателното предприятие в гр. Карлово е специализирано в производството на сурово-сушени колбаси и деликатеси.