Животновъдтсво BG 5-6/2015 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

май (5-6)/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

БЛИЦ ЕООД Пловдив Ви предлага: • Технологично проектиране и консултации • Доставка и монтаж на оборудване • Пускане в експлоатация • Модулите БЛИЦ – бързо решение за Вашата малка мандра • Многофункционално оборудване • Ергономично разпределение • Лесно и бързо поставяне

БЛИЦ ЕООД Пловдив Христо Иванов, GSM: 0898 42 03 72 e-mail: blitz_ivanov@abv.bg, www.blitz-bg.com

Съдържание Актуално Министър Танева: Работим за отварянето на израелския пазар за българско месо и живи животни . . . . . . . . 3 Машини Техника за фермата: Faresin Industries – винаги по следите на иновациите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Позиция Биологичното земеделие – съставна част и инструмент от екоуправлението на селското стопанство . . . . . . . 5 Проф. Васил Николов за българското животновъдство.9 Факти и заблуди за млечните квоти. . . . . . . . . . . . 13 Породи Овцевъдство. Видове породи овце в България. . . . . . 15 Хранене Хранене и гледане на разплодни юници . . . . . . . . . 21 Мазнините са основна градивна част в дажбите на кравите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Фуражи Състоянието на фуражната база у нас. . . . . . . . . . . 27 Експерти Постижения на млечното говедовъдство на Европейския съюз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Състояние на квалификацията и мотивацията . . . . . . 41 Как да създадем елитно стадо. . . . . . . . . . . . . . . . 43 Главен пролетен преглед на пчелите и грижите след него. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46 Финансова култура Кредитен фонд ще поема част от банковите гаранции на земеделците. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 Какви осигуровки и данъци внасят земеделските производители?. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48 Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

АКТУАЛНО

Министър Танева: Работим за отварянето на израелския пазар за българско месо и живи животни Министърът на земеделието и храните Десислава Танева обсъди на среща с израелския министър на земеделието Яир Шамир отварянето на пазара за българско месо и живи животни. По думите на министър Танева нашата цел ще бъде това да се случи в кратки срокове. „Нашата страна има традиционно добри взаимоотношения с Израел, като желанието ни е те да се задълбочават и развиват в посока експорт на български фирми и продукция.“ Вкусът на родни хранителни продукти е познат в израелската страна, като министър Шамир каза, че на пазара се предлага „българското бяло саламурено сирене“. По време на срещата се обсъди и възможността наши млади фермери да се обучават в Израел. Министър Танева посочи, че обменът на добри практики е много важен, особено в областта на напоителните системи. „Това е едно от местата, от които ние можем да получим знания на възможно най-високо ниво“, коментира Танева.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015 3

МАШИНИ

Техника за фермата

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6/ 2015

Faresin Industries – винаги по следите на иновациите

Faresin Industries е успешна в областа си компания, която не само гарантира предимствата на етикета „Произведено в Италия”, но и несъмнено го прави найдоброто в областта на жъвотновъдството. Благодарение на силажораздаващите си ремаркета, компанията Faresin винаги е била сред първите компании, представяща най-добрите модели, базирани на непрекъснато развитие и усъвършенстване, като удобството за фермера и неговото удовлетворение от свършената работа винаги са на първо място. Същите критерии са водещи и при създаването на най-новия продукт на Faresin, силажораздаващото ремарке модел Leader Compact, което е с по-компактен размер и отлична производителност. Новото попълнение е наречено „машина създадена във фермата, за фермата”. Както вече споменахме Leader Compact е по-малко като размери от предшественика си Leader Standard и е перфектно за по-малки стопанства с по-ниски врати за достъп, където е необходима употребата на силажораздаващо ремарке. Предимството на този модел всъщност се крие най-вече в това, че клиентът разполага с всички ползи и технологии на моделите Standard и Ecomix, само че в нова, по-компактна версия. Освен това, по този начин Faresin отговаря на фермерите, които разполагат с пространства с по-малки размери и които досега са използвали по-малко производителни машини поради този недостиг на площ. Новият Leader Compact включва: ново шаси, по-компактни размери (макс. височина 2,55м за версии 12 и 14м3 и 2,80м за 16м3 версия), по-добро миксиране, 3м радиус на завиване с възможност четирите колела да останат в режим на управление, 800мм режещ канал и разтоварващ канал, мощност от 130к.с. Ако Вашето стопанство е с по-малки или средни размери и с по-ниски входове и Ви е необходимо силажораздаващо ремарке, то Leader Compact е идеалната машина!

ПОЗИЦИЯ

Биологичното земеделие – съставна част и инструмент от екоуправлението на селското стопанство доц.д-р Диляна Митова Институт по аграрна икономика

ползваната земеделска площ; изменение в площите с БЗ; площта в конверсия като показател за увеличения интерес към БЗ и за потенциалното му нарастване в бъдеще; основни култури в БЗ в България; биологично животновъдство – брой животни; брой оператори в БЗ; контрол и сертифициране на биологичните площи; националните и международни пазарни възможности за българските биологични продукти; политика за подкрепа на БЗ. Екоуправлението в селското стопанство е управление на човешката дейност за опазване и подобряване на природната среда. То е управление на екодейностите за производство на храни за хората и животните, суровини за промишлеността и др. Известно е, че селскостопанската дейност е основен фактор, водещ до деградация и замърсяване и в същото време – съществен фактор за консервация и подобряване на природната среда. Нарастването на обществения интерес към екопроблемите, „позеленяването” на ОСП и увеличаващите се частни и обществени средства за съхраняване на природната среда поставя особено ударение върху екоуправлението на селското сто-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

През последните няколко десетилетия станахме свидетели на драстични промени в областта на производството и преработката на хранителни продукти в световен мащаб. Утвърдени с векове начини на производство отстъпиха място на модерни форми на земеделие и преработка, които се оказаха много по-евтини на фона на растящото търсене. Не след дълго се появиха и първите симптоми на нездравост в тези технологии. Индустриалните и високоинтензивни селскостопански системи са едни от основните причини за настъпващите климатични промени – пряко и непряко, за окончателната загуба на някои много ценни неща – части от непокътната природа, от човешко здраве, от култура, от история, от човешки живот. Биологичното земеделие (БЗ) е, макар и малка, брънка от веригата дейности, насочени към опазване на природните ресурси и здравето на хората и животните. Затова то е земеделска система с приоритет в бъдеще. И тъй като мисленето за бъдещето е основна характеристика на всички хора и единственото, което разграничава нашия вид от други животински видове, изборът, който ще бъде направен в близките години в света и у нас конкретно по отношение на начина на живот, ще е кръстопътен – от него ще зависи дали ще имаме по-богат набор от възможности или те ще бъдат сведени само до една-две алтернативи. Така че, подкрепяйки БЗ, се борим да придадем нов смисъл в този наш свят, в който земеделието не би трябвало да е в последната редица, а да я оглавява. Земеделие, което да се основава на принципите на БЗ, в името на бъдещето на нашите деца и внуци. За целите на доклада и на базата на наличната информация, ще бъдат разгледани въпросите на развитието и ролята на БЗ в България през последните десетина години, като съставна част и инструмент от екоуправлението на селското стопанство. Показатели: Дял на площите с БЗ от общо из-

панство. В нашата страна проблемът за аграрната устойчивост и екоуправлението е сравнително нов за изследователите в социално-икономическите науки, земеделските производители, агробизнеса, групите по интереси, аграрната администрация, политиците и широката общественост. Възникването и бързото развитие на биологичното земеделие през последните десетилетия е положителен пример за ролята на пазара и частната инициатива, които превръщат тази форма на земеделие в съставна част и същевременно в инструмент за екоуправление на селското стопанство. Защо това е така? Според възприетото определение за биологично производство (БП) то може да се дефинира като процес, при който крайните продукти се получават от земеделски практики, които са икономически ефективни, екологосъобразни и социално приемливи. Т.е. БЗ може да се разглежда като съставна част от самия процес за екоуправление на селското стопанство, защото в самото БЗ е заложено опазване и подобряване на природата. Същевременно БЗ може да се определи като инструмент от екоуправлението на селското стопанство, защото чрез него се въвеждат практики, опазващи околната среда. Изборът на системите за бъдещото земеделие трябва да бъде направен, взимайки предвид икономическите, социални и екологични аспекти на тези системи. БЗ е неразривна част от екоуправлението на селското стопанство и има многостранен благоприятен ефект върху устойчивото му развитие, а именно: • Икономически: висока добавена стойност, развиващ се пазар, незаети пазарни ниши, експортна ориентация; • Екологичен: съхранява околната среда, възстановява почвите и опазва биоразнообразието; • Здравословен: производство на безопасни и здравословни биохрани; • Социален: по-висока необходимост от ръчен труд, заетост и приобщаване на маргинализирани и социално-уязвими групи.

Развитие и роля на БЗ в България В последните няколко години биологичното земеделие е един от секторите, който в условията на криза се развива с бързи темпове, като непрекъснато нарастват площите и броят на операторите, включени в система на контрол. Причините са свързани с много добрите предпоставки за развитие на биологичното земеделие у нас – запазени от екологична гледна точка райони; осведомеността и желанието на потребителите да се хранят здравословно; осъзнатите ползи за околната среда и селските райони; подпомагане на биологичните производители по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и с усилията на МЗХ в партньорство с бизнеса и неправителствените организации в сектора за популяризира-

не на ползите за производителите и потребителите на този вид продукти и храни. Площи в системата на контрол Дял на площите с биологично земеделие от общо използваната (ИЗП). За периода 2006-2013г. данните показват, че в България интересът към развитието на биологично производство в селското стопанство нараства, макар да е все още слаб. България продължава да бъде с най-малък дял площи с БЗ от общо използваната площ в ЕС. През 2009г. в България само 0,2% от общата ИЗП е с БЗ при средна стойност за ЕС-27 – 4,7%. През 2009г. най-висок е делът на площите с биологично земеделие в Австрия – 18,5% от ИЗП, следвана от Швеция – 12,8% и Естония – 11,0%. За 2011г. данните сочат, че площите с БЗ у нас са вече 0,5%, което си е увеличение повече от 2 пъти (5,4% за ЕС); а за 2012г. – 0,8%, т.е. 4 пъти повече в сравнение с 2009г. За 2013г. този показател е 1,12%. Въпреки малкия размер на площите с БЗ, те се увеличават и у нас, най-вече благодарение на плащанията от ЕС. По данни на Отдел „Биологично земеделие”, Дирекция „Растениевъдство”, МЗХ, през 2013г. площите с БЗ у нас са се увеличили до 56 287ха, или 9,4 пъти спрямо 2006г. За съжаление, през 2013г. има известно намаление в броя на овцете, но при говедата и козите се наблюдава увеличение. В системата на контрол през 2012г. са и 85 346 пчелни семейства (за 2006г. са били 33 981). През 2013г. този брой е вече 117 360. Предпоставка за увеличението през 2012г. спрямо 2011г. с 45% и през 2013/2012 със 137% е добрият прием на биологичния пчелен мед на европейския и световен пазар. Производството на мед нараства съответно от 1263 тона през 2011г. на 2448 тона през 2012г. и на 2 718 тона през 2013г. По-голямата част от него се изнася на световния пазар. Има потенциал за увеличаване дела на биологичното животновъдство у нас, въпреки че делът на сертифицираните животновъдни ферми продължава все още да бъде много малък. Това поражда дисбаланс в производството и изкривява принципите на БЗ, в което животните са основен елемент в кръговрата на хранителните вещества на ниво ферма. Към края на 2013г. общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е 3 123 (от тях 3 015 са земеделски производители). Това е увеличение от 1,5 пъти спрямо 2012г. (2 016 биологични производителя), което пък е почти двойно увеличение спрямо предходната 2011г. В сравнение с 2009г., годината, от която се прилага новото европейско законодателство в областта на биологичното земеделие, през 2013г. броят на операторите в система на контрол е нараснал

повече от шест пъти. В сравнение с 2007г. – почти 10 пъти. Средният размер на стопанствата за БЗ за ЕС, както и за България, е по-голям спрямо този на конвенционалните стопанства като цяло, а биологичните фермери са средно по-млади от тези в конвенционалните стопанства. Контролът и сертифицирането за спазване правилата на биологичното производство се осъществява от контролиращи органи. През 2013г. контрол за спазване на правилата за биологично производство на земеделски продукти и храни и означаването им съгласно изискванията на Регламент (EО) №834/2007 и националното законодателство са извършвали 11 контролиращи органа. Националните и международни пазарни възможности за българските биологични продукти все още не са напълно определени. Пазарът на биопродукти в България изпреварва значително производството. Почти всички вериги супермаркети предлагат био-продукти. Увеличава се броят на специализираните магазини за биохрани. Същевременно търсенето на биопродуктите на вътрешния пазар не е голямо, но расте. Национална статистика не се води (анкетата, проведена от Биоселена и маркетинговото проучването на Витоша Рисърч, 2009г. са единствените проучвания, правени в България). Общият оборот на биопродукти в България за 2008г. е за около 4 мил. евро годишно и е едва 1% от пазара на хранителни стоки (за сравнение през 2005г. пазарният дял на биопродуктите в България е оценен на 0,8 милиона евро, представляващи 0.023% от общия пазар на храни). За да се увеличи делът на биологично произведените продукти от всички продадени в България хранителни продукти, трябва да се промени политиката на държавата към поактивно подпомагане на БЗ у нас. Българските биологични продукти притежават голям потенциал за износ на европейския пазар. В България по различни данни между 80% и 95% от биологично произведените у нас храни се изнасят, предимно на европейския пазар. Износът е насочен най-вече към Германия, Холандия, Франция и Италия. Има износ и за САЩ, Сингапур и Арабския свят, Япония, Корея и Канада. България е един от най-големите износители на диви сушени горски плодове и билки. Изнасят се също замразени плодове – ягоди, малини и боровинки, както и биологичен мед, етерични масла от роза, лавандула и мента – не само в Европа, но и в САЩ и Япония. Развитието на потенциала на родното БЗ ще зависи предимно от степента, в която покрива международните и европейски (национални) маркетингови стандарти за безопасност и качество на биологичните земеделски продукти, както и от степента на неговото подпомагане. През последните години беше създадена асоциация на био-

фермерите, асоциация на търговците на биохрани и така БЗ в България започва да добива облик на реален икономически сектор. Изводи: • БЗ в България е в начален стадий на своето развитие, но потенциалните възможности пред него са много големи и то се развива с бързи темпове. • Българските биопродукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато вътрешният пазар може да се определи по-скоро като зараждащ се. • Поради недостатъчните данни за някои аспекти на БЗ и търговията с биологични продукти, не е възможно да се направи пълна картина на този сектор в момента. • Очаквания за следващия програмен период • Достигане на критична маса в БЗ – нарастване на броя на биологичните производители и размера на площите за БЗ – при осигуряване на необходимите средства за подкрепа по ПРСР. • Рязко увеличение на обема на производство на сертифицирани биологични продукти – изтича периодът на преход на много от стопанствата, които са започнали биосертификация в последните 2-3 години. Новозасадените трайни насаждения влизат в период на плододаване. • Завоюване на нови пазари за българските биопродукти – търсенето на биологични продукти в световен мащаб расте непрекъснато през последните 20 години. • Развитие на биологичното животновъдство,

увеличение на броя на биосертифицираните животновъдни ферми – за пръв път е предвидено подпомагането му по Програмата за развитие на селските райони, съгласно разработения до момента вариант. • Изграждане и сертифициране на нови биологични линии за преработка на селскостопанска продукция – за целта е необходимо да се даде приоритет и целенасочена подкрепа по ПРСР. • Сдружаване на биопроизводителите за по-успешно решаване на проблемите им, за успешен маркетинг и реализация на българските биопродукти. • През периода 2007-2013г. биологичното производство се подпомага по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) чрез мярка 214 „Агроекологични плащания”. Една от подмерките в нея подпомага земеделските стопани, които развиват биологично растениевъдство и биологично пчеларство. Мярка 11 от новия ПРСР цели да насърчи въвеждане и използване на земеделски производствени методи, опазващи околната среда; да продължи изпълнението на биологичните схеми от предходния програмен период. В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки – Плащания за преминаване към биологично земеделие за ха ИЗП и Плащания за поддържане на биологичното земеделие за ха ИЗП. Насърчаването на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство ще доведат до намаляване на използването на минерални торове, пестициди, намаляване на замърсяването на почвите и водите и като цяло до земеделие, съобразено с добрите екологични практики. Това от своя страна ще допринесе за подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите. В допълнение мярката ще допринесе и за прилагането на щадящите практики при обработката на площите, за предотвратяване на почвената ерозия и за борбата с климатичните промени. Мярката има отношение и към някои социални аспекти – с биологично производство започнат да се занимават повече млади и безработни хора, живеещи в селските райони. Въвеждането на екстензивни земеделски практики ще има и положителен ефект върху флората и фауната и като цяло върху естествените и полуестествени екосистеми. Очаква се мярката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и подкрепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни. Освен това, предвид факта, че повечето биологични производители предпочитат да развиват къси вериги на доставки, се очаква също да допринесе за социалната съгласуваност на селските райони.

Дали очакванията ще се реализират зависи на първо място от самите биопроизводители и изисква усилия, труд, последователност и обединение; на второ място до голяма степен помощ от държавата – държавните органи решително трябва да оценят многобройните ползи от развитието на БЗ в България, като го подкрепят, защото то представлява комплексна производствена система, в която се съчетават практики по опазване на околната среда и природните ресурси, поддържане на биоразнообразието, хуманно отношение към животните и здравето на хората; и защото България има завоювани позиции в този сектор – тя е най-големият производител на биологично розово масло в света, един от най-големите износители на биологично произведени оранжерийни краставици в Европа, по размер на биосертифицирани площи за събиране на диворастящи плодове, билки и гъби е на второ място в ЕС, по брой на биосертифицирани пчелни семейства е на 4 място в ЕС. За успеха на БЗ у нас е нужно: • Заявеният приоритет на политиката в полза на БЗ да се реализира и същата да бъде последователна и непрекъсната, а не инцидентна. Подкрепата за БЗ трябва да е реална: Обявяването на 2014 за нулева година по отношение на кандидатстване по мярка „Биологично земеделие” на ПРСР представлява сериозен удар върху сектора и ще обезсърчи множество български земеделски биопроизводители (а има опасност и 2015-а да е такава); • Предвиждането на 103 млн. лева за обезпечаване на мярка „Биологично земеделие” за седемгодишен период в новата ПРСР не предполага растеж, а запазване на обема на сектора в сегашния му вид (сумата е чисто умножение на заявените средства за 2013г. от биофермерите, умножена по 7 години). • Да се намери подходящ и действащ механизъм за предоставяне на достъпна информация и консултантски услуги за производителите като фактор за достигане на критична маса от производители в БЗ; да се разработят и предложат нови ефективни технологии за биологично производство; да се повишава качеството на биопродуктите. • Да се подобри координацията и сътрудничеството между държавата, неправителствените организации, потребителите и фермерите за решаване на проблемите на БЗ, да се насърчи доброто партньорство и сътрудничество между публичния и частния сектор; • Агростатистиката да събира първични данни и за БЗ, които да дават възможност за сравнение с конвенционалното земеделие; • Да се подпомогне целенасоченото формиране на веригата от производители, преработватели, дистрибутори и потребители.

ПОЗИЦИЯ

Проф. Васил Николов за българското животновъдство Животновъдството ни трябва да се насочи към малки, бутикови производства на защитени марки и брандове на уникални продукти.

Интервю с проф. д-р Васил Николов, ръководител на катедра „Животновъдни науки“ при Аграрен университет – Пловдив и изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) към Министерството на земеделието и храните вети“. Вместо реформата да се осъществи от специалистите в земеделския сектор в лицето на зооинженери, агрономи и аграрикономисти „ликвидирането“ се извършваше под ръководството на литератори, литературоведи, философи и други „експерти“ в областта на земеделието.

те потребности на обществото, то следващата промяна няма разумно обяснение. Начинът на проведената в края на миналия век „деколективизация” не може да бъде определен другояче, освен като всенародно безумие. Вместо „реформаторски съвети“ – „ликвидационни съ-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

A&A: Проф. Николов, какви според Вас са основните проблеми, пред които е изправено българското животновъдство? Как се стигна до там да сме зависими в голяма степен от вноса на месо и да изпълняваме по-малко от половината от квотата за мляко? Проф. В.Николов: Причините и проблемите са много, но ако трябва да дам един отговор и на двата въпроса, то бих откроил следното: безкрайните промени, преструктурирания и преустройства, които често са безцелни и безсмислени и не се основават на никакви анализи и прогнози, както и липсата на каквато и да е устойчивост и последователност в политиките, интересите и действията. Без да навлизаме дълбоко в историята, с всички поврати на кръстопътната ни държава, само за последните около 60-70 години селското стопанство преживя две коренно противоположни промени. Първоначално е колективизацията, съпроводена с индустриализация и типичните за нея процеси на смяна на насоката на използване на животните, а с това и на начините на отглеждане, хранене и селекция, увлечението по чужди породи като панацея за бързо надмогване на сиромашията и т.н. И ако тези процеси, независимо от грешките, които ги съпровождат, все пак се базират на някаква реална основа, каквато е необходимостта от задоволяване на нарастващи-

Ликвидационните съвети свършиха добре своята ликвидаторска работа. По данни на FAOSTAT от 1649 хил. През 1988г. говедата са намалели до 638 хил. през 1995г., овцете – от 8886 хил. до 3398 хил., свинете – от 4034 хил. до 1986 хил., а птиците – от 40232 хил. до 17822 хил. Намалението на броя на животните за по-малко от осем години е от два до три пъти, което респективно води до спад на количеството на произведената продукция. Ликвидирането на фермите доведе до ликвидиране на специалистите и до загуба на традиционните пазари. Идеята съдбата на животните да се постави в ръцете на тези, които ги отглеждат, на пръв поглед е твърде благоразумна. За това обаче се изисква много време, свързано с постепенна и последователна промяна на производствените отношения. Революционният подход, когато една форма на организация се унищожава без да бъде предложена алтернатива и елементите на системата просто увисват във въздуха, многократно доказа своята несъстоятелност. Така при липсата на земя, техника и елементарни условия за отглеждането им, върнатите на селяните животни под формата на дялов капитал просто бяха изклани. Това доведе до загуба на уникален генофонд, който е създаван в продължение на години. Необмисленото и прибързано ликвидиране на кооперативните и държавните племенни ферми и конезаводите на практика доведе до ликвидиране на Българското червено говедо, Българското сименталско говедо, тънкорунното и полутънкорунното овцевъдство, коневъдството, националните ресурси в свиневъдството и птицевъдството. Шанс за страната ни беше, че голяма част от автохтонните породи се отглеждаха в личните стопанства. Паралелно с процеса на деколективизация течеше и процес на пълно оттегляне на държава-

та от организацията и управлението на животновъдството, националните генетични ресурси и развъдната дейност. Не искам да навлизам по-дълбоко в търсене на причините за съвременното състояние на животновъдството. По-важно е да се отбележи кои са условията за излизане от това състояние. Според мен основните са три. На първо място, трябва да се определят приоритетите в животновъдството и да се насочат ресурсите към приоритетните отрасли. Тук трябва да се изхожда преди всичко от възможността за реализиране на продукцията и то в чужбина, тъй като българският пазар е изключително свит. На следващо място, идват природните дадености и възможността за максимално използване на природните ресурси, производствения и кадрови капацитет на фермите и традициите. В тази насока считам, че приоритетно за нас трябва да бъде пасищното животновъдство (в т.ч. биволовъдство, овцевъдство, козевъдство, говедовъдство) и животновъдство, базирано на средни по размер фамилни ферми, разположени главно в полупланинските и планинските региони на страната, както и в регионите, които не са подходящи за интензивно растениевъдство. Друг важен момент е оземляването на фермите. Не е възможно създаването на рентабилна ферма без собствено производство поне на обемистия фураж. Възможността за разширяване на фермите в развитите страни се определя от възможността за увеличаване на площите за производство на фураж. У нас този, който притежава земя, обикновено не отглежда животни, тъй като е по-изгодно да произвежда зърно например, а тези, които имат животни, нямат земя. Не на последно място е развитието на племенното животновъдство и създаването на собствени генетични ресурси с висок генетичен потенциал

за продуктивност. Мненията на някои учени от периода на т.нар. „преход“, които битуват и до днес, че България е малка страна и на нас не са ни необходими национални генетични ресурси, собствени породи и собствена селекция, тъй като можем да ползваме световната „топ генетика“, чиито върхове никога няма да достигнем, са абсолютно погрешни. Резултатите от този подход се съдържат във Вашия въпрос. Цялата история на нашето животновъдство е потвърждение на несъстоятелността на подобни съждения. Няма генотип, няма животно, което еднакво добре да дава продукция при всички възможни условия на средата. България е страна с изключително разнообразни природноклиматични условия, фермите са с различна технологична, кадрова, фуражна и т.н. обезпеченост. Да не говорим за различията между условията у нас и там, откъдето идва прословутата „топ генетика“. Пък и „топ“ ли е наистина тя? Да, кравите дават между 10-20 хил. литра мляко на лактация, но тя е една единствена. Средната продължителност на използване на кравите от високопродуктивните популации в света е 1,5-2 лактации вместо 8-10-15, високо безплодие, висока заболеваемост и смъртност. Никой в света няма да се съобразява с нашите желания. Ние сами трябва да управляваме и направляваме развъдната дейност в зависимост от националните потребности и интереси. У нас в момента селекцията е на кота нула. Наблюдава се масов внос на животни, сперма, ембриони от различни породи, от различни страни, от различни популации, безцелно кръстосване и инбридинг. Ако хаосът в селекцията и репродукцията не бъде овладян, ако тези дейности не бъдат поставени на научна основа, ако не започнем селекция и възпроизводство на собствени високопродуктив-

ни генетични ресурси, не можем да излезем от примитивното животновъдство. Първите зародиши в тази насока са развъдните организации. Голяма част от тях се опитват да работят добре, но това не е възможно без подкрепа от страна на държавата, а тази подкрепа, специално за комерсиалните породи, е недостатъчна. За разлика от местните застрашени породи фермерите, отглеждащи племенни животни от комерсиалните породи, не получават никаква подкрепа от държавата – нито субсидии, нито каквито и да е приоритети и преимущества при кандидатстване по различни мерки за подпомагане. Така например, подпомагането на животните от комерсиалните породи е на глава, независимо от това дали животното е племенно и високопродуктивно или е просто „бройка“. А&A: Поддържането на разнообразен генофонд е задължително условие за успешно развитие на животновъдството. Какви са тенденциите в изменението на генетичните ресурси на страната през последните години и в кои от подсекторите се отчита найсъществена промяна? ВН: Съгласен съм с Вашата констатация за значението на разнообразния генофонд за успешното развитие на животновъдството. През последните години в структурно отношение между отделните отрасли на животновъдството съществени промени не се наблюдават. За съжаление след влизането ни в ЕС негативната тенденция по отношение на броя на животните продължава, като по данни на FAOSTAT от 2007г. до 2012г. броят на птиците е намалял от 20,1 млн. до 14,6 млн., на свинете – от 1013 хил. до 608 хил., на говедата – от 628 хил. до 558 хил., на овцете – от 1,64 млн. до 1,45 млн., и на козите – от 549 хил. до 341 хил. Единствено увеличение се наблюдава при биволите – от 8,2 хил. до 9,9 хил.

Свиневъдството и птицевъдството се базират почти изцяло на чужд генетичен материал. През 2013г. под селекционен контрол са били 650 хил. птици и 34 хил. свине от комерсиални породи, линии и хибриди. В комерсиалното говедовъдство и овцевъдство основно се отглеждат породи за мляко. Положителна е тенденцията, че за последните пет години броят на животните под селекционен контрол от тези породи е нараснал от 31,2 хил. до 49,5 хил. (58,7%) при говедата и от 85,7 хил. до 105 хил. (22,5%) при овцете. Месодайното говедовъдство и овцевъдство си пробиват път изключително трудно. Въпреки че бяха създадени развъдни организации, под селекционен контрол са по-малко от 1000 месодайни говеда и 6400 месодайни овце, като тенденцията при последните е към намаление. Вълнодайното овцевъдство, което беше основно у нас до началото на новото хилядолетие, е сведено до минимум. Под селекционен контрол са малко над 5000 овце. В биволовъдството почти всички разплодни животни (около 5000) са под селекционен контрол. В млечното козевъдство се наблюдава устойчива тенденция на увеличаване на броя на животните под селекционен контрол, като за периода 2007-2012г. броят им е нараснал от 4,3 хил. на 21,7 хил. Увеличаването на животните под селекционен контрол е изключително положително за развитието на животновъдството, но делът на контролираните животни в общия брой животни все още е твърде незначителен. А&A: Според Вас какви мерки биха могли да се предприемат за запазване на застрашените от изчезване и изчезващите породи? Проявяван ли е досега интерес от страна на бизнеса към развъждането на някои от тях? ВН: Запазване на застрашените от изчезване и изчезващите

породи е една от основните насоки на работа на ИАСРЖ през последните години. Благодарение на подпомагането на фермерите първоначално по програма „САПАРД“, а след това и по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ броят на животните при по-голямата част от автохтонните породи нараства. През последните години не е загубена нито една наша порода. Подпомагането е по-ефективно в планинските и полупланинските региони, където възможността за алтернативно земеделие е по-малка. Пречка за включване на повече фермери в програмите за подпомагане и изменение на тренда на автохтонните породи в положителна насока са многобройните условия и ангажименти при финансирането и множеството административни пречки. В равнинните региони с интензивно земеделие сериозна трудност създава изискването за пасища за тревопасните животни. Това, което е необходимо да се направи в бъдеще за съхраняване на местните автохтонни породи е при подпомагането им да не се поставят никакви други изисквания освен ангажимент по запазване на броя на животните и отглеждането им при обичайните за породата условия. А&A: В световен мащаб все повече се говори за биологичното животновъдство като стопанска дейност с голям потенциал. Съществуват ли според Вас конкретни предпоставки за успех на страната ни в тази област? ВН: Не само съществуват, но според мен това е може би основната алтернатива за развитието на нашето животновъдно производство, изхождайки от мащабите му. Кои са основните ми мотиви? Биологичното производство се базира на няколко фундамента. На първо място е предлагането на качествени и безвредни продукти, произведени по естествен начин, без упо-

треба на хормони, антибиотици и др., с характерни за дадения вид животно свойства и количества. На следващо място са технологиите на производство, съобразени с биологичните особености на животните и насочени към тяхното благоденствие. Не на последно място е използването на производствени технологии, които не оказват негативно влияние върху екосистемата, в която се осъществяват, като самите те се реализират в незамърсена околна среда. Отчитайки ниското ниво на индустриализация не само в земеделието, а въобще у нас, като предпоставка за замърсяване на околната среда, слабата концентрация на животновъдството, ниската степен на използване на препарати за химична защита и изкуствени торове при производството на фуражи през последните десетилетия, наличието на местни породи, добре приспособени към условията на средата, може да се направи заключението, че страната ни е изключително подходяща за биологично производство. В близко, пък и в по-далечно бъдеще ние едва ли ще можем да се конкурираме с развитите страни по отношение на продукция, произведена по конвенционален начин, където основната мерна единица за успех е мащабът на производството. Според мен животновъдството ни трябва да се насочи към малки, бутикови производства на защитени марки и брандове на уникални продукти, произведени от уникалните ни породи по биологичен начин. А&A: Налице е засилен интерес от страна на държави от Близкия изток към овчето, телешкото и пилешкото месо, произвеждано в България. С цел да се използват възможностите за навлизане на тези перспективни пазари бяха предоставени финансови ресурси за обезпечение на търговските отношения, но не се стигна до конкретни дейст-

вия. Какви според Вас бяха причините за липсата на резултати? ВН: Зная за този интерес и до определено време бях в течение на хода на преговорите. Вече не съм. Причина за липсата на резултат може да се търси в разнопосочните интереси и преследването на дребни и краткосрочни цели. Трудно работим в екип. Трудно ни е да се обединяваме, да работим заедно за постигане на една обща цел, от която всички биха спечелили. Субектите на животновъдното производство у нас са твърде много, с разностранни интереси и възможности, необединени и необединими. Но и най-големите за нашите мащаби субекти са безкрайно малки на световната сцена и без обединение и съвместна работа в една насока нищо няма да се получи. Интересът към животновъдството ни не се изчерпва само с примерите, които споменавате. Имаше интерес от страна на Франция в овцевъдството, от Италия и т.н., но засега без успех. А&A: Какви мерки са необходими, за да се подобри връзката между бизнеса и специализираните институции, като например Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, развъдните организации, аграрните университети и научните институти? Бихте ли посочили примери за осъществени инициативи в тази насока? ВН: Единственото, което е необходимо, е желание от страна на бизнеса. Вертикалната интеграция е законово регламентирана. С промените в Закона за животновъдството от 2010г. Изпълнителният директор на ИАСРЖ е и Национален координатор по генетични ресурси в животновъдството. Към него, пак според закона, е създаден Национален съвет по генетични ресурси в животновъдството, в който влизат председателите на всички развъдни организации в

страната, регистрирани според изискванията на чл. 29 от закона. Така че, тези така нашумели през последно време „обществени съвети“ при нас са факт от години. Фермерите на свой ред са членове на развъдните организации, така че проблемите, които те имат, могат по найбързия начин да достигнат до изпълнителната власт. Що се отнася до положителните примери за осъществяване на сътрудничество, то трябва да се отбележи, че всички жребци, с които разполага ИАСРЖ, в момента са при фермери за заплождане на кобилите през случната кампания. С Национална асоциация за развъждане на говеда от породите „Монбелиард“ и „Симентал“ имаме договор за отглеждане на техни бици и получаване на семенен материал. В момента подобен договор се подготвя с Асоциацията за опазване и развъждане на местната дългокосместа коза. В зайцефермата на ИАСРЖ пристъпваме към изпитване на фуражи за различни категории зайци на един от фуражните заводи в страната. По поръчка на същия фуражен завод ще бъдат изпитани и фуражи за бройлери в Аграрен университет - Пловдив. По поръчка на фирма в Аграрния университет се изпитва влиянието на силажа, приготвен от сортове на фирмата, върху млечната продуктивност на кравите. Могат да бъдат приведени още десетки примери, които са от полза както за бизнеса, така и за развитието на академичния състав на катедрата, тъй като опитите се провеждат от млади преподаватели и научни работници. И ИАСРЖ и Аграрният университет са отворени за бизнеса и имат достатъчен капацитет и възможности за осъществяване на консултантска, внедрителска, научна и други дейности в зависимост от неговите потребности. Attitude&Altitude

ПОЗИЦИЯ

Факти и заблуди за млечните квоти Елица Стефанова Краят на млечните квоти предизвика силен шум и противоречиви реакции както у нас, така и в Европа. Дали обаче широката общественост разбра за какво става дума в действителност? Най-просто казано, след изтичането на квотния режим на 31 март европейците могат да произвеждат колкото си искат мляко.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

Не малка част от производителите се плашиха, защото вече стои въпросът „кой е по-добър?” Отпадането на ограниченията пред производството означава, че тези фермери и държави, които имат конкурентно предимство (заради природни и климатични условия, традиции, ноухау и намиране на правилния бизнес-модел) ще произвеждат повече мляко на сравнително пониски цени, се посочва в анализ на ИнтелиАгро. Обратно, тези, в които производството досега е оцелявало заради потиснатата конкуренция – ще се свие още повече. Всички анализи досега показват, че разделителната линия ще бъде по диагонала Северозапад – Югоизток, като условно казано страните вляво от тази мислена линия през континента ще се профилират в производството на мляко, а тези вдясно от нея ще трябва да се преориентират към други направления. Естествено това не означава, че всички млечни ферми в Ирландия или Германия ще станат изведнъж по-успешни. Те също ще бъдат и са изправени пред предизвикателства – да увеличават стадата, да снижават разходите и като цяло да работят при по-ниски маржове, но с по-голям обем. Помалките ферми там също няма да имат шанс, ако не започнат да се сдружават. Всичко това не означава и че колегите им от Южна и Източна Европа директно ще изчезнат. Не. Тези с малко на брой, слабопроизводителни животни (спрямо средното за ЕС – около 8 тона на животно на година) постепенно ще отпаднат от пазара. Поголемите (с 50 и повече крави) ще са изправени пред необходимостта да следват плътно и дори да надминават средния млеконадой за ЕС, за да си осигурят устойчивост. Средният брой на кравите в европейските стада е 29, но има огромни разлики в отделните страни: във Великобритания стадата са средно с по 119 крави, а в Полша – с 16. В същото време в Германия и в Полша има ферми и то немалко, с по няколко хиляди глави добитък, посочва АФП. По отношение на България, анализът показва, че поддържането на ферма с до 9 животни (80%

от кравефермите) е икономически неоправдана, освен ако собственика няма допълнителни доходи от друга дейност. Същото се отнася и за фермите с 10-19 животни. Фермите с 20-49 животни, които представляват 4% от стопанствата и отглеждат ¼ от животните в страната, вече имат шанс. При ценовата динамика, която се очаква през следващите години, стремеж към средна млечност от минимум 7 тона е абсолютно наложителна. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже добро решение за част от производителите, съветват ИнтелиАгро. Млечните ферми в България, в които трайно се полагат усилия за подобряване на стадото и на производствените резултати, имат своето бъдеще. То ще е обвързано с динамиката на търсенето и покупателната способност на вътрешния пазар и способността да се произвежда и преработва продукция на достъпни цени. За фермите с до 100 животни изглежда наложително освен да подобряват своята продуктивност и да обединяват усилия за колективни инвестиции в маркетинг, пласмент и преработка, продължава анализът. По време на редовното заседание на Съвета на министрите, българският министър на земеделието и храните апелира за бързо решение за овладяване на ситуацията в сектор „Мляко“. Министър Танева подчерта, че положението в сектора се влошава на фона на руското ембарго и приключването на квотната система, се посочва в обзор на сектор „Мляко” на Системата за агропазарна информация /САПИ/. Мерките в подкрепа на сектора, приети от ЕК, за подпомагане на млекопроизводителите, нямат приложение у нас. На Съвета на министрите през м. януари бе представено общо предложение на България и Румъния за въвеждане на допълнителни мерки в сектор „Мляко“, което ще помогне за справяне с последиците от руското ембарго. Тези мерки ще повлияят на по-плавния преход от квотния сектор към свободния пазар. България никога не е стигала производството си на мляко по млечната квота, която е имала и в тази връзка не е имала санкции като Холандия, Полша, Германия. Това каза по време на срещата си със земеделски производители от област Кърджали министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Тя допълни, че единствено в Румъния се прилага подпомагане за литър мляко от 0.03 стотинки, под формата на национална преходна помощ. Българското правителство е поискало подкрепа от страна на ЕК или набор

от инструменти, съотносими към националната Фигура 1 специфика на млечния сектор. Това, което България може да направи за подпомагане на сектора, е чрез държавната помощ „de minimis“, обясни земеделският министър. При нея обаче има максимални лимити през последните три години от съответния бенефициент. Част от тях са достигнали тези лимити. Затова от ЕК ще бъде поискано увеличаване на лимита, за да може държавният ресурс за подкрепа да се ползва от по-голям кръг бенефициенти. В тази връзка следва да се отбележи, че се наблюдава траен спад в изкупните цени на млякото, който продължава 12-и месец, посочИзкупната цена на сурово мляко е твърде близка до тази в ва анализът на САПИ. (фиг. 1, 2, 3) ЕС, доказва на свой ред ИнтелиАгро. До м. август 2014г. вносът на млечни продукти в България от ЕС е общо 67 007 тона, Фигура 2 като най-големи количества са доставени от Германия (14 585 тона), Румъния (14 874 тона) и Полша (12 301 тона), следвани от Унгария (6 308 тона), Гърция (4 090 тона), Нидерландия (3 365 тона) и Франция (3 262 тона). По данни на МЗХ след рекордния внос на концентрирано мляко в България за 2013г., вносът за 2014г. се запазва силен, като бележи ръст от 7,7% спрямо предходната година. Вносът на мляко и млечни продукти през 2013г. е в размер на 111 198 тона или с 19,8% повече в сравнение с 2012г. Внесените продукти са основно от Полша (24 190 тона), Германия (20 186 тона), Средна изкупна цена на литър мляко към януари, 2015 г. в Гърция (18 161 тона), Румъния (15 640 тона), евроцента на литър, Източник: ЕК Унгария (8 003 тона) и Франция (5 179 тона). Фигура 3 Най-значителен дял в структурата на вноса на мляко и млечни продукти през 2013г. заемат концентрираните и неконцентрираните мляко и сметана – съответно 45,4% и 21,4% от общото количество. Основна част от вноса на тези продукти е предназначен за нуждите на хранително-вкусовата промишленост. Сравнително голям дял формира и вносът на сирена – 15,8% от общото количество. Като цяло Европа вече е подготвена за отпадането на млечните квоти и секторът є е преструктуриран, отбелязва АФП. За шест години млекодобивните є стопанства са намалели с около 200 000. През 2014 година в ЕС са произведени 151 милиарда литра мляко в близо От друга страна, България и Румъния са най-неконкурентни 666 000 стопанства, а за 2015 година се очаква на фона на ЕС. млекодобивът да остане на същото равнище въпреки отпадането на квотите в края на март. За ски цени, а това е безспорно добре за потребида изнася своите 1,887 милиарда литра мляко го- телите. Второ, защото пред фермерите и страната дишно (под формата на масло и мляко на прах), ни като цяло се отварят нови ниши. България Европейският съюз трябва да се конкурира на има добра база за развитието на месодайно гомеждународните пазари с Нова Зеландия, САЩ, ведовъдство. Близостта на страната ни до Близкия Австралия, Аржентина и дори Беларус. Изток и Африка отваря много възможности за Няма място за трагизъм и в България, посоч- износ на живи животни. Тук става въпрос за дълва ИнтелиАгро. Първо, защото специализацията в госрочни инвестиции в расови говеда, с доказан производството на ниво ЕС ще доведе като цяло произход и правилен начин на отглеждане, за до по-голямо предлагане на сравнително по-ни- добър бизнес мениджмънт.

ПОРОДИ

ОВЦЕВЪДСТВО зооинж. Елена Байчева, зооинж. Стоян Стоянов

ска, Кавказка, Асканийска, Австралийски меринос, Новозеландски коридел, Линкълн, Ромни-марш и др.) са създадени 4 тънкорунни – Североизточнобългарска, Тракийска, Карнобатска и Дунавска и 4 полутънкорунни породи – Старопланинска и Родопски цигай, Севернобългарски и Южнобългарски коридел. От дистанцията на времето е трудно да се прецени защо е взето решение овцевъдството ни да бъде насочено именно към вълнодайното производство. Обяснение се търси в мощното развитие на текстилната ни промишленост по онова време. От началото на века обаче, вече са известни изкуствените влакна и тъканите от тях. Статистическите данни, с които разполагаме, показват, че още през 70-те години на миналия век, в сравнение с 60-те, производството на вълна в Северна Америка намалява почти с 40%, а в Южна Америка и Европа се задържа практически на едно ниво. В следващото десетилетие, в сравнение с предходното, общото производство на вълна в света намалява с 6%, като към продължаващото намаляване на производството на вълна на американските континенти се присъединяват Африка и Океания. Тези сигнали въобще не са отчетени и у нас продължава усилено да се работи към претопяване на местните породи и създаване на вълнодайно овцевъдство. В началото на настоящето столетие настъпва истински срив в производството на вълна, като в световен мащаб то се свива в сравнение с 1961г. с 12%, а у нас – със 70%. През последните 10 години световното производство намалява с още 10%. В момента в овцевъдството се извършва развъдна дейност от 13 развъдни организации, които са обхванали 179 128 броя овце. С най-голям брой са овцете от млечното направление, те представляват 67,3% и автохтонното направление – 25,8%. Овцете от вълнодайно направление са намалели до 5988 броя, като са представени от Североизточнобългарска тънкорунна порода, а другите тънкорунни породи са представени от по едно стадо. В сравнение с 2009г. овцете, с които се извършва развъдна дейност са се увеличили от 134 852 броя на 179 128 броя или с 32,8%. В козевъдството се извършва развъдна дейност от две развъдни организации, които обхващат 4777 броя кози – 84,9% са млечни и 15,1% автохтонни. Броят на обхванатите кози в сравнение с 2009г. се запазва.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

Разнообразните екологични и стопански условия в България и различните потребности и интереси на местното население са позволили у нас да бъдат създадени голям брой породи овце. Към днешна дата вече се считат за изчезнали описаните в миналото Риломанастирска овца и Свищовска овца. Не е ясна съдбата на Букьовската овца, Панагюрската овца, Котленската овца, Странджанската овца, Среднопланинската овца. За останалите местни породи са създадени развъдни организации, но независимо от това, съществуването на част от породите продължава да е под въпрос. На границата на изчезване е Старозагорската овца – през 2011г. под контрол на развъдната организация са 680 овце. Само преди 30 години овцете от тази порода са били над 145 хил., а преди 50 години – над един милион. Подобна е ситуацията с Бялата маришка овца, при която, през последните три години броят на контролираните овце е намалял с 30% и през 2011г. се контролират 773 овце и 25 коча в 10 стада. Застрашени от изчезване са Тетевенската овца, от която под селекционен контрол през 2011-а са 694 овце, Брезнишката – 812, Местната карнобатска – 255. Сравнително стабилни са популациите на Дъбенската овца, с контролирани през 2011г. 5302 овце, Каракачанската овца – 3529, Медночервената шуменска – 4138, Ваклата маришка – 1665, Среднородопската – 3356, Реплянската – 1554, Софийската (Елинпелинска) – 1380, Западностаропланинската – 1076, Копривщенската – 1039 и Сакарската – 1450 овце. Овцете от местните породи са със сравнително ниска продуктивност. Най-ценното при тях е уникалният, неповторим генофонд, който трябва да бъде запазен. По тази причина, при по-голяма част от тези породи селекция не се води. Развъдната работа е насочена към опазване на генофонда, типизиране на породите и увеличаване на броя им до преминаването на границите на застрашеност. Отглежданите в миналото у нас породи като цяло не са се отличавали с висока вълнодайна продуктивност и добри свойства на вълната. Изключение прави може би единствено Карнобатската овца. От средата на миналия век започва работа по създаване на вълнодайно овцевъдство у нас. На основата на кръстосване на местните овце с едни от най-високопродуктивните вълнодайни породи в света (Меринофлайш, Ставропол-

ПОРОДИ

Синтетична популация Българска млечна Описание на породата Екстериорни особености Животните са сравнително едри, с дълго тяло и здрава костна система. Главата е продълговата, незарунена. Вимето е добре развито с правилно поставени цицки, подходящо за машинно доене. Други особености Важен селекционен критерий е изискването животните да бъдат приспособени към климатичните условия на страната и да имат добър здравен статус. • Рога: Безроги, но се срещат и екземпляри с рога • Опашка: Средно дълга, тънка и покрита с вълна-рядко гола • Руно: Затворено или отворено • Вълна: еднородна или смесена вълна • Цвят: – руно: бяло; – лице: бяло, но се допуска и пигментирано, или с пигментни петна; – крака: бели или с пигментни петна.

Базисна информация Класификация

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Създадена е чрез кръстосване на овце от тънкорунни, полутънкорунни и местни млечни породи с кочове от млечните породи: Плевенска черноглава, Източнофризийска, Аваси и Местна Старозагорска. В последните години се прилага и частично кръстосване с Хиос и Лакон. В племенните стада се извършва основно вътрешно развъждане.

Година на признаване на породата

30.06.2005

Основен ареал

Разпространена е в равнинните и предпланински райони в цялата страна

Стопанско използване

За мляко

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6/ 2015

Развъден статус

Име на развъдната организация

1. Асоциация за развъждане на Българска млечна порода овце 2. Национална асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна 3. Асоциация за развъждане на млечни породи овце

Година на завеждане на родословната книга

2005

Под селекционен контрол – овце, брой – кочове, брой – стада, брой

91062 1791 440

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд

Нараства

Жива маса, кг -овце-майки -кочове -при раждане

65-68 90 3,5

Млечна продуктивност Млечност, кг -лактационна -дойна

170-230 95-140

Вълнодайна продуктивност -дължина на влакното, см

14-16

-вълнодобив, кг -овце майки -кочове

2,5-3,0 4,0

Месна продуктивност Среден дневен прираст, g

250

Кланичен рандеман, %

Разход на фураж за кг прираст, КЕ

4,701

Репродукция и използване Биологична плодовитост, %

120-135

Продължителност на използване, год.

Информация: доц. д-р Георги Димов, Проф. дсн Стефан Бойковски

Чужди породи овце, отглеждани в България Хиос

Описание на породата Екстериорни особености Главата на животните е със слабоизпъкнал профил. Ушите са средноголеми и леко провиснали. Тялото е с удължени пропорции – типично млечен тип. Костите са тънки и здрави. Коремът е гол или слабо зарунен. Вимето обикновено е черно оцветено и е добре развито, големината и дължината на цицките са подходящи за машинно доене. Допускат се пигментни петна по тялото при раждането, които в последствие избеляват. Други особености Агнетата се реализират в ранна възраст, като „Леки“ и не са подходящи за угояване до повисоко живо тегло, поради по-слабата им замускуленост. • Рога: Кочовете са със спирални рога а овцете са безроги • Опашка: Опашката е зарунена, широка, тлъста и достига почти до земята • Руно: Отворено • Вълна: Сравнително рядка груба и полугруба • Цвят: – руно: бяло; – лице: бяло, с черни и сиви петна; – крака: бели, с характерни черни петна в областта на карпалните и скакателните стави и черни копита.

Базисна информация Класификация

Късотлъстоопашата

Произход

о. Хиос, Гърция. По-късно намира широко разпространение в района на Беломорието.

Година на внасяне

Малки групи мъжки и женски животни са внасяни у нас през 1979-1980г. Поради засилен интерес през 2000г. отново са внесени 90 бр. животни от породата в с.Брезе, обл.Смолян.

Основен ареал

Добре се адаптират в планински и полупланински райони на Стара планина и Родопите. Контролирано стадо се намира в района на гр.Бургас

Стопанско използване

За мляко

Развъден статус Име на развъдната организация

Национална асоциация за развъждане на синтетична популация Българска млечна

Под селекционен контрол -овце, брой -кочове, брой -стада, брой

150 5 1

Тренд

Нарастващ

Жива маса, кг -овце-майки -кочове -при раждане

45-55 65-80

Млечна продуктивност -лактационна -дойна

240-320 (450) 120-140

Вълнодайна продуктивност -дължина на влакното, см -вълнодобив, кг -овце майки -кочове

1,5-2,5 3-3,5

Репродукция и използване Биологична плодовитост, %

180-220

Продължителност на използване, год.

6-8

Лакон

Описание на породата Екстериорни особености Главата е финна, леко удължена и с прав профил. Очите са големи, светло жълти, погледът е жив. Ушите са дълги, разположени странично, но по-ниско (почти хоризонтално). Тялото е дълго, гърдите – дълбоки. Краката са здрави. • Рога: Без рога • Опашка: Дълга до скакателните стави, тънка • Руно: Покрива само горната половина на тялото, долната е без вълна • Вълна: Вълната е къса • Цвят: – руно: бяло; – лице: бяло; – крака: бели.

Базисна информация Класификация

За мляко

Произход

Франция

Методи и условия на създаване

планината Лакон, която се характеризира със студена зима, горещо лято, силни ветрове, бедна почва

Година на внасяне

1902г. В България са внесени животни през 2008г. от д-р Янко Митев, обл. Ямбол

Основен ареал

Разпространена основно в южната част на Франция – в Пиринеите, на територията на департаментите: Авейрон, Тарн и Лозер. Овцете са добре приспособени в планински райони и в райони със сух климат при надморска височина от 300м до 1000м.

Стопанско използване

Основно за производство на мляко, от което се прави сиренето Рокфорд, но се смята, че е порода от комбиниран тип, тъй като дава и агнета с много добри кланични качества. Млякото се използва за производство на различни сирена като Перай, Фета и цедено мляко.

Развъден статус Име на развъдната организация

Развъдната дейност се извършва от ИАСРЖ

Под селекционен контрол -овце, брой -кочове, брой -стада, брой

180 4 1

Тренд

Стабилен

Жива маса, кг -овце-майки -кочове -при раждане

70-80 95-110 4

Млечна продуктивност Продължителност на лактацията, дни

165-170

Млечност, кг -лактационна -дойна

270-280

Вълнодайна продуктивност Рандеман, %

-вълнодобив, кг -овце майки -кочове

1,2-2,0 2,5

Месна продуктивност Среден дневен прираст, г До 30-дневна възраст

250-260

До 90-110-дневна възраст

320-350

Репродукция и използване Биологична плодовитост, %

150-160

Продължителност на използване, год.

Ил дьо Франс Описание на породата Екстериорни особености Животните са с много добре изразени месодайни форми, паралелепипедно тяло, дълбоки и широки гърди и отлично замускулени бутове до скакателните стави. Главата е сравнително голяма и широка, зарунена до очната линия. Ушите са плътни и нормално поставени. Шията е къса и замускулена. Краката – обрасли до скакателните стави.

Базисна информация Класификация

месодайна

Произход

Франция

Методи и условия на създаване

Кръстосване на френско Рамбуйе с английски кочове Дишлей (Лейстър) 1840г. Става известна под името Дишлей-Меринос след 35 години развъден процес.

Година на внасяне

1920 – Франция. Внесена от Франция (1968-1974-2003-2005-2007)

Основен ареал

В цяла България

Стопанско използване

За месо

Развъден статус Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на породата Ил Дьо Франс в България

Година на завеждане на родословната книга

2007 (1968-1973-2006)

Под селекционен контрол -овце, брой -кочове, брой -стада, брой

3700 117 26

Тренд

Намалява

Други особености Агнетата са с висок интензитет на растеж в млада възраст. Аклиматизира се добре в България. При кръстосване с кочове Ил Дьо Франс истинският хетерозис за оползотворяването на фуража е 6-14%, а месото е с интермедиерно унаследяване. • Рога: Безроги • Опашка: Дълга, тънка • Руно: Затворено, щапелен строеж • Вълна: Еднородна, полутънка • Цвят: Руно – бяло; лице – бяло; крака – бели

Жива маса, кг -овце-майки -кочове -при раждане: -единаци -блинаци

65-70 110-120 4,51 3,7-4,1

Вълнодайна продуктивност Нежност – качество – микрони

60-56 26-28

Дължина на влакното, см

10-12

Рандеман, %

56-59

-вълнодобив, кг -овце майки -кочове

4,0-5,0 5,0-6,0

Месна продуктивност Среден дневен прираст на 100-дневна възраст, гр 330 Кланичен рандеман, %

Над 52

Разход на фураж за кг прираст, КЕ

3,3-3,9

Съотношение месо/кости

3,7:1

Биологична ефективност, % – за месо – за кланични продукти

Над 19 32

Репродукция и използване

Биологична плодовитост, %

160-180

Продължителност на използване, год.

ХРАНЕНЕ

Хранене и гледане на разплодни юници Проф.д-р Трифон Дарджонов Световната практика в млечното говедовъдство е доказала, че много пъти от добри родители се получават посредствени животни. Причините за тези отклонения често се дължат на недохранване или прехранване или пък прекарани тежки дихателни или храносмилателни заболявания като телета. Следователно, при храненето на разплодните юници ще трябва добре да познаваме границите на нормалното развитие, в които кравите реализират напълно заложбите за висока млечност и боледуват възможно по-малко. От много опити и наблюдения е установено, че прехранването или недохранването по време на растежа не е еднакво вредно в различните периоди. Като най-неблагоприятно за бъдещата млечна продуктивност се очертава прехранването в периодите от 7-8 месеца до към 18-19-месечна възраст. При повишено ниво на хранене в подкожната тъкан, около вимето, се отлагат излишни мазнини, които затормозяват нормалното развитие на млечната жлеза. Установено е още,

че нарастването с отлагане на повече тлъстини е толкова по-вредно, колкото по-късно се заплоди такава юница. При интензивно хранене, но при по-ранно заплождане, негативното влияние върху бъдещата млечна продуктивност почти се отстранява. Тези факти послужиха навремето като оправдание за разпространението на една практика за по-интензивно хранене и съответно по-ранно заплождане, при достигането на 13-14-месечна възраст и при тегло 340-350кг. При това положение отелването става преди навършване на две години. Много опити се изведоха тогава за доказване ползата от тази интензификация. Всички сравнителни опити, видимо доказваха, че няма разлика в млечната продуктивност на достигналите до лактиране животни. След като това стана широка практика, беше установено, че отелените по-рано юници, макар че дават висока продуктивност, по-бързо се износват и още по-важното – процентът на трудните раждания при първотелките е много по-висок и съответно бракуваните животни по тази причина са много повече. По такъв начин икономиите от отглеждане на юницата се „изяждаха” от по-високия ремонт. Още към края на 70-те години на XX век, след като световната практика на млекопроизводство тръгна към висока млечност (8000-10000кг), в производството се наложи схемата за по-умереното хранене на юниците с оглед заплождането да става между 17-19-месечната възраст. Това много по-добре се

Таблица 1: Норми за нарастване на едри породи с живо тегло 550-600кг Възраст

Жива маса, кг средно

Среден дневен прираст, г средно

минимум

максимум

165

150

175

720

640

800

На 12 месеца

280

240

300

650

500

700

На 15 месеца

360 (*)

700

На 18 месеца

390 (*)

330

600

500

На 22 месеца

390 (*)

500

На 24 месеца

560 (+)

750

На 27 месеца

575 (+)

650

На 6 месеца

На 31 месеца х 575 (+) х х (*) Жива маса при първото осеменяване; (+) Жива маса преди първото отелване

максимум

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

минимум

При раждане

съчета със стремежа за удължаване използването на кравите чрез селекция по дълголетие (табл.1). Както се вижда на таблицата, при по-ускорено нарастване, за да се елиминират евентуалните негативни последици, заплождането следва да стане съответно по-рано (15 месеца) и обратно – при забавено развитие, за да се компенсира изоставането, заплождането следва да закъснее (22 месеца). От това следва, че за да имаме информация за нормалното развитие на младите животни се налага периодически да вземаме измеренията на обхвата на гърдите и живата маса. Само тогава може да знаем дали следва да засилим или намалим храненето. Съответно нормативите за телетата от едрите породи за живото тегло и обхвата на гърдите са както следва: при раждането – 35кг живо тегло и 70см обхват на гърдите, на 6 месеца – 165кг и 123см, на 12 месеца – 280кг и 150см, на 15 месеца 340кг и 162см и на 18 месеца – 390кг и 170см. Според конкретните условия, отделни животни може да избързат с развитието си. Тогава, изчакването със заплождането за достигане 18 месеца може да се окаже вредно. И обратно, когато по една или друга причина юницата е забавила развитието си, много по-полезно ще бъде да изчакаме няколко месеца със заплождането. Някои по-наблюдателни стопани може да посочат, че има случаи, които опровергават това твърдение и че високо млечни крави са се развивали и извън посочените норми. Напълно е възможно. Но в нашата практика на стопанска дейност ние рядко следва да разчитаме на изключенията. Отглеждането на една неподходяща юница ни ангажира две и половина години и значителни средства. Ето защо, за да намалим до минимум риска, ще трябва да се постараем да гарантираме на бъдещите ремонтни животни нормални условия на хранене и гледане, така че през цялото време на растеж, разплодните телета и юниците да нарастват в границите на посочената норма. Най-добре е нарастването да бъде в границите на 550650 грама дневно. Когато по различни причини (заболяване, лоши фуражи или техния недостиг) юниците изостанат значително от нормата, не е редно в следващия период, с цел да компенсиТаблица 2. Необходимите площи при отглеждане на телета

Площ в дворчето

Възрастови периоди

Площ под навеса

От 2 до 6 мес.

1,5

От 7 до 12

2,0

От 13 до 18

2,5

От 19 до 24

3,0

При твърдо Без покритие покритие

раме изоставането, да повишим храненето и да получим прираст над 750 грама дневно. По-висок прираст се допуска само ако юницата е заплодена. Нормално развитие за висока млечност имаме само тогава, когато през всеки отделен период е получаван дневен прираст в границите на 500-700г. Нормата за растеж не трябва да се изчислява средно за целия период на развитие, а да е постигната във всеки отделен период. Това именно налага, периодически, на 6, 12, и 18 месеца да се прави преглед на разплодните животни и тези, които се отклоняват значително нагоре или надолу от нормата да се бракуват и да отиват за угояване, а не да се полагат усилия да се коригира развитието им по-късно. Корекциите са допустими, само ако могат да станат без да се излиза извън посочените граници на нарастване. Най-високо млечни крави се отглеждат от юници, които са се развивали по средните показатели посочени в таблицата. Гледане на телетата и юниците за разплод Гледане през млечния период. Споровете около начините на отглеждане на новородените телета през последните години почти затихват и все по-голямо единодушие настъпва между наука и практика по отношение на найблагоприятните условия. За такива сега се считат индивидуалните покрити клетки, поставени върху добре дренирано място, добре защитено от ветрове. Изваждането на телетата след първия ден, който задължително прекарват до майката, вън в единична клетка се оказа най-ефикасното средство за съхранение на здравето на телетата и гарантирането на бъдещата висока млечност. Заровени в обилна суха слама, те не се боят от студове до минус 20-25 градуса. Материалът, от който са направени клетките може да бъде, дърво (най-добре), метал (но с топлоизолация), пластмаса, стъклопласт и прочее. Размерите на бокса следва да бъдат: дължина – 120см, ширина – 90см, височина – 90см. От трите страни стените са плътни (без пролуки), за да не става течение, отгоре с непромокаем покрив, а отпред е отворено с малко дворче с размерите на бокса. Тук са устроени хранилката за мляко и за фураж. Клетката е подвижна, за да може след престояване на телето около 2 месеца, тя да се измести и мястото да се почисти. За следващото теле, клетката се мести на ново място. Старото място се оставя да го грее слънцето и духа вятъра поне два месеца. Така то естествено се оздравява и след оздравяването е готово да приеме новото теле. Този принцип на въртене на клетката е много важен и достатъчен за поддържане на здрава среда за новороденото теле, освен в случаите когато се касае за някое специфично остро инфекциозно заболяване. В тези случаи се извършва дезинфекция по лекарско указание.

Прекарването на телето първите 2 месеца в такива клетки осигурява закаляване и много по-малко боледуване. А това, както беше вече казано, е важно условие за отглеждането на високопродуктивна крава. След млечния период (60-90 дни) телето се измества в друго помещение при другите млади животни. Предимствата на този начин на отглеждане, освен че е здравословен, трябва де се търсят и в по-малките капиталовложения. Като недостатък може да се изтъкне по-трудното обслужване през зимата. Прегряването от слънцето през летните дни е нежелателно, ето защо е по-добре клетките през лятото да са на сянка, ако няма топлоизолация на клетката. Гледане на телетата в следмлечния период Това е най-добре да става също на открито, като се устройва навес и открито дворче. Животните се държат свободно в група. Навесът е открит само от едната страна и се постила със слама. Подът може да бъде тухлен или дори трамбована глина. Дворчето също е добре да бъде с твърдо покритие – цимент или калдаръм. Когато разполагаме с повече площ, то може да бъде и без твърдо покритие. Необходимата площ в квадратни метри под навеса и в дворчето за едно животно в различните възрасти е както следва в таб.2. До външната страна на дворчето се устройва ясла-пътека, в която се залагат фуражите и корито с вода. Залагането на фуражите става от външната страна на оградата, за да не се влиза в дворчето. Ако дворчето е без твърдо покритие, е задължително мястото където става храненето да бъде с твърд под, тъй като там където става храненето се отделят по-голямата част от изверженията, течни и твърди. Основателно може да възникне въпросът „А защо не препоръчвам отглеждането на телетата в закрити помещения, телетата да се връзват и прочее, така както беше възприето по-рано?“ Отговорът не е нито лесен нито кратък. Причината, за да се ориентират съвременните говедовъди към свободното държане на юниците в открити или полуоткрити помещения, е икономическа и зоохигиенна. Изграждането на закрита сграда струва доста по-скъпо. Освен това, отглеждането на животните в закрито помещение изисква повече труд за почистването, по-скъпи съоръжения за отглеждането. Най-важното, създаването на достатъчно здравословна среда в обора изисква помещения с по-голям обем, ефикасна вентилационна система, стени и таван с топлоизолация (за да няма кондензация и повишена влага) и пр. На практика тези условия изискват много повече капиталовложения и най-често те не се изпълняват. Просто се изгражда постройката, животните се вкарват вътре на „топло“ и с това се свършва. Високата влага и влошеният микроклимат имат

много по-лошо въздействие върху младите организми отколкото студът. Ако предпазим животните от вятър и им осигурим сухо легло в сламата, те се чувстват много по-добре в полуоткритите помещения и се оформят като високопродуктивни животни. Освен описания начин за отглеждане върху слама под навес, когато стадото е по-голямо (например 20-30 глави) може да се използва и т.нар. „свободно боксово“ държане. Това ще рече, че под навеса за всяко животно, според възрастта се устройват тесни боксове, в които те могат да влизат само с главата напред и там лягат да си почиват без да ги безпокоят останалите животни. Това съкращава чувствително нуждата от слама – много интересен въпрос за райони където сламата се докарва от равнината. Следващият въпрос, свързан с отглеждането на юниците, е ролята на пашата. Като правило, във всички напреднали страни с добре развито краварство разплодните животни след 6-месечна възраст се държат на пасището. От ранна пролет до късна есен, те пребивават на пасището денонощно. Ако се налага да се подхранват допълнително, се устройва площадка за хранене. Нещо което много пъти се преувеличава у нас, това е страхът от дъждовете. Обикновено започваме да строим и зимна, и лятна база (навеси и прочее на пасището). Опитът на напредналите страни показва, че това не е необходимо. По-същественото е пасището да бъде заградено и разделено на парцели (4 до 6 броя) според скоростта на възстановяване на тревата. Ако юницата се храни достатъчно добре, тя не се плаши през лятото от климатичните фактори, дъжд, вятър, слънце. Същественото в случая е да се направят заградени парцели за паша. Друго нещо, което се налага да организираме в дворчето за свободно отглеждане на юници, е да има един или няколко бокса за фиксиране (виж снимката в края на статията). Това е нужно с оглед когато трябва да се ваксинират, лекуват, осеменяват или извършват други обработки върху животните. Това става лесно, без излишно гонене и блъскане на животните и хората. За съжаление това елементарно улеснение често се изпуска и създава големи затруднения на стопаните, които отглеждат животните си свободно групово. Спазването на описаните условия за отглеждане е в състояние да ни осигури нормалните условия за създаването на високопродуктивни крави. Традиционните възгледи за отглеждането на разплодните животни – вързани в затворени помещения – създават голяма част от затрудненията в технологиите на отглеждане: много ръчен труд, влошен микроклимат, повишена заболеваемост на животните. Отглеждането на стадото, дори и когато е малко, пак трябва да бъде така организирано, че

Таблица 3. Схеми на хранене на телетата до 6-месечна възраст от едрите породи Възраст (дни)

Мляко, кг дневно

всичко

1-15

16-30

31-45 46-60

Стартерна смеска дневно

всичко

дневно

всичко

0,2

0,5

7,5

0,4

Силаж, кг дневно

Всичко

300

0,9

13,5

0,6

60-90

1,2

0,8

91-120

2,0

1,5

121-180

2,0

120

1,5

123

240

180

300

200

Всичко, кг

255

КЕР, бр.

да се полага минимално труд. Проектирането на помещенията или дворовете ще трябва да стане с участието на специалисти, добре познаващи изискванията на съвременните технологии. Препоръчително е, постройките, дворовете, в които ще се отглеждат и държат телета и юници да се устройват съгласно изискванията на новите по-прогресивни технологии, а не по старому, кой както знае. Само тогава произвежданата продукция ще поема по-малко труд и ще да бъде по-евтина.

Сено, кг

Балансирано хранене на разплодните телета и юници До навършване на 6 месеца телето преживява най-важния период от развитието – привикване от млечно, към хранене с растителни фуражи. Неговата храносмилателна система претърпява сериозни промени. В това време то става преживно животно. Сложният стомах – търбух, мрежа и книжка, започва да се развива едва след раждането под влияние на приеманите фуражи. Установено е, че ако телето поема само течни храни като млякото, развитието му се забавя. Когато в нeразвитото търбухче попадат растителни храни като сено, трева или зърнени фуражи, процесът на развитие се стимулира. Това става като се поднасят такива фуражи, които телето предпочита. „Узряването“ на търбуха не е само физически процес, а е свързано с развитие на специални микроорганизми, които разграждат целулозата и скорбялата до летливи мастни киселини и синтезират белтъчини. По тази причина преживните са относително независими от качеството на протеина, т.е. могат да задоволяват хранителните си нужди с протеини без претенция към аминокиселинния състав. Млякото, колкото и да е ценно като източник на различни хранителни вещества, изхранвано в поголеми количества и по-продължително от необходимото, може да бъде не само безполезно, но и вредно, тъй като забавя развитието на сложния стомах, с което телето закъснява в развитието си тъй като започва да ползва растителните фуражи

значително по-късно. (таб.3) Смеската до навършване на 4-месечна възраст (около 120кг) следва да бъде с качествата на стартерна смеска, което ще рече да съдържа 1718% суров протеин и в това число половината от шрота да бъде соев. Добре е ако в смеската има и 5% люцерново брашно. Тези съставки са нужни докато търбухът все още не функционира пълноценно. След 4-месечна възраст това вече не е необходимо и се ползва обикновена комбинирана смеска. Изискването за прекратяване на млечното хранене е телето да е приучено да поема дневно 0,9кг смеска и 0,6кг сено. След прекратяването на млякото телето бързо повишава консумацията на растителни фуражи. След като телето достигне консумация на 2кг смеска това се счита за напълно достатъчно. Не е така със сеното. Ако телето проявява апетит към него, то на практика не се ограничава. Такъв е случаят и със силажа. Изобщо стремежът е телето да получава повече обемисти фуражи, а концентратите до 6 месеца да не превишават 2кг дневно. В този период като правило телетата не се пускат на паша. В храненето на юниците през следващите периоди до 24-месечна възраст на практика, няма принципни различия. Разликата е само в обема на дажбата. Обикновено при съставянето на дажбата се стремим да минем с минимално количество концентрати. От какво зависи спазването на това изискване? На първо място от качеството на обемистите фуражи. През лятото, когато има хубаво пасище и възможност за денонощна паша, съществува възможност прираст от 500-600г дневно да се постигне без използване на концентрати (табл.4). При висококачествено люцерново сено и качествен царевичен силаж през зимата също е възможно да се състави дажбата без концентрати. За съжаление, дажба само от ливадно сено трудно може да мине без добавка на концентрати. За сега, докато стопаните, все още не са свикнали да си правят силажи и при храненето на юници

Таблица 4. Дажби за разплодни юници от едри породи, живо тегло 550-600кг Възраст в мес.

7мес

12мес

18мес

24мес

Живо тегло

160кг

280кг

400кг

520кг

11,5

Зърнено-житни, кг *)

0,5

Слънчогледов шрот, кг

0,3

0,2

–

2,5

3,5

Слама, кг

Царевичен силаж, кг

Слънч. шрот, кг

0,5

2,5

Царевичак сух, кг

1,5

5,5

Зърнено-житни, кг

0,5

0,8

0,6

Слънч. шрот, кг

0,7

1,2

1,8

2,3

3.3

3.5

Слама, кг

2.3

5.5

Зърнено-житни, кг

1.7

1.8

2.2

2.3

Слънч. шрот, кг

0.5

5. Ливадна трева, кг

Зърнено-житни, кг

1,2

1,7

Пет варианта на дажби, кг 1. Ливадно сено, кг

2. Люцерново сено, кг

3. Ливадно сено, кг

4. Люцерново сено, кг

Слънч. шрот, кг 0,1 0,1 *) Има се предвид: царевица, ечемик, пшеница, сорго, овес.

използват предимно сено и слама или царевичак се налага да се използват по-големи количества концентрат, за да осигурим 650г дневен прираст. Посочените дажби могат да гарантират среднодневен прираст около 650 грама само ако сеното е поне средно качество (0,6 КЕР/кг), а царевичният силаж е прибран във восъчна зрелост (0,38 КЕР/кг) Когато фуражите са с по-ниско качество и се налага концентратите да се повишават над 3кг дневно е по-разумно да се предпочете понижаване на прираста. Намаляването на концентратите с 0,300кг понижава прираста с около 0,100кг. По-

нижаване на прирастите до 500г дневно, с едно следващо компенсиране през лятото до 750г със зелени фуражи и концентрати е най-правилното решение при тази фуражна ситуация. Достигането на 750г дневен прираст през лятото може да стане като към дажбата от зелени фуражи се прибави 1,5-2кг концентрат. Разработените примерни дажби показват, че балансирането на енергия протеин и минерални вещества в някои случаи става без добавка на шрот и минерални добавки, тъй като наличието на тези вещества в основната дажба покрива нуждите на юниците. Храненето на заплодените юници през последните 3 месеца от бременността не се отличава съществено от предходния период. Тук характерното е, че общото количество сухо вещество, което може да се поеме, остава почти непроменено и трябва да се отиде до повишаване на концентратите до 3кг или до 3,5-4кг дневно, ако има изоставане в нарастването на бременните юници. При балансирането на протеина, смилаем в червата (ПСЧ) в някой от дажбите е значително превишена нормата на ПСЧ с оглед избягването на отрицателен баланс на протеина в търбуха (БПТ). Това е задължителна операция, за да се гарантира доброто функциониране на търбуха и пълноценното използване на дажбата. Когато нормата за вит.А, не е покрита от използваните фуражи, се добавя до нормата витаминен премикс, които съдържа вит.А.

ХРАНЕНЕ

Мазнините са основна градивна част в дажбите на кравите

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6/ 2015

Проф. Мартин Хофман

Възрастните животни не трябва да поемат повече от 125г сурови мазнини на 100кг живо тегло. Това означава, че в дажбата на крава с тегло 650кг не трябва да съдържа повече от 800г мазнини. При тази калкулация се отчитат всички компоненти, които съдържат липиди. В зависимост от степента на усвояване на мазнините, т.е. от техния химичен състав, хранителната им стойност може да достигне до 20 Мдж/кг. В съответните готови храни съдържанието на наситени мастни киселини е минимум 50 на сто. Делът на ненаситените киселини варира между 5 и 50 процента. При приготвянето на дажбите е важно да се знае, че препаратите, съдържащи мазнини, трябва да могат да се смесват. Например, за да могат липидите да се разтварят, те се гранулират по особен начин. Излишъците от мазнини в дажбите оказват отрицателно влияние върху състоянието на животните: • намаляват усвояването на хранителните вещества, особено на целулозата; • в стомаха се образува помалко количество оцетна киселина; • намалява съдържанието на белтъци в млякото; • намалява синтеза на млечните мазнини, а оттам и маслеността в млякото. Често намалява и съдържанието на лактоза, което винаги е съпроводено със спад на производителността на мляко; • в млякото се увеличава делът на свободните мастни киселини (които не са свързани с глицерина). Насищането на

кръвта със свободни мазнини води до намаляване на обема на консумираната храна За намаляването на негативното влияние на мазнините на храносмилането в търбуха се използват разнообразни методи, които позволяват да се „защитят“ мазнините и мастните киселини от разпадането им в предстомаха под влияние на микрофлората. Така обработените мазнини се наричат защитени. Техният найважен качествен показател е разпадането им в търбуха. Колкото този показател е по-нисък, толкова по-ценен е препаратът. Добре защитените мазнини имат коефициент на разпадане, не по-висок от 15 на сто. При покупка на готови препарати трябва да се обърне особено внимание на тази стойност. Като правило „защитеността“ се усилва по веригата: масла – животински мазнини – кристализирали мазнини – втвърдени (уплътнени) мазнини – фракционирани мазнини – наситени с калций мазнини – мазнини „в обвивка“. Когато използваме наситени с калций мазнини, трябва да вземем под внимание киселинността в търбуха. Когато рН е чувствително под 6, защитата осезаемо отслабва. При нарушаването на процесите на ферментация в стомаха (ацидоза) и ниско ниво на рН, не трябва да се използват препарати с мазнини. Първо, трябва да се обърне внимание на състоянието на търбуха. Трябва да отбележим, че голяма част от мазнините, които се съдържат в рапичния шрот, дори и гранулирания, не могат

да бъдат защитени. Вторият показател е усвояемостта на мазнините в храносмилателния тракт като цяло. Тя не трябва да е по-малко от 80 на сто, а при добрите препарати достига даже до 90 процента. Да се определи общата усвояемост, е доста сложно. Могат да се получат ориентировъчни данни чрез провеждане на редица опити: прости уплътнени мазнини – 10-50%; фракционирани мазнини – 40-80%, обработени с калций мазнини – 70-95%. В зависимост от защитеността на мазнините на възрастните животни може да се дават до 225г сурови мазнини на 100кг живо тегло. Това означава, че на крава с тегло 650кг може да се дадат допълнително 650г защитени мазнини на денонощие (при съдържание в дажбите до 800г). Когато в дневните дажби естествените мазнини са под 800г, може да се увеличи делът на защитените. Например, ако съдържанието на мазнини е 500г, то могат да се добавят 950г защитени мазнини. За да се използват хранителни мазнини при формирането на дажбите, трябва много точно да знаем какво целим, да имаме точно определена дажба, да се избере препаратът, който да отговаря на използваната техника за хранене. Накрая трябва да се преценят разходите и очакваният ефект. Делът на използваните хранителни мазнини до голяма степен зависи от пазарните цени. Трябва обаче дебело да се подчертае, че в тези случаи разликата между „евтино“ и „икономически изгодно“ е чувствителна.

ФУРАЖИ

Състоянието на фуражната база у нас Проф.д-р Трифон Дарджонов се подценява у нас. Ние обикновено „изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо, кравите при отиване и връщане на паша изминават път, за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550кг живо тегло при равен път за всеки 5км изразходва 1,2 КЕМ, което над поддържащото хранене е равно на 2,4кг мляко с 4% масленост. Когато пътят е с изкачване, разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1км. Но бедата не е само в разхода на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша те отиват късно, и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8-10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея и е нужно да пасе активно минимум 6-6,5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25-30 минути активна паша, тя почива, преживя, или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12-13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще є заложим допълнително обемисти фуражи, това не винаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високо продуктивната крава следва да

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

Ролята на пасищата за млечното говедовъдство Най-често когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база. За Европа – преди всичко наличието на високо продуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва почти цялото денонощие. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева, за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12-13кг сухо вещество (СВ) и съответно 11-12 кръмни единици за мляко (КЕМ). Тази дажба е не само много по-евтина, тя е получена по найздравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повишените изисквания на кравите с 7000-10000кг млечност, при държането им на пасищата (обърнете внимание, че кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080кг на крава, а ние за 5000кг млечност даваме над 2200кг концентрати. За наличието на културни, заградени пасища в Западна Европа благоприятства не само климата и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпроса, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някой предпланински и планински райони. Тук, при наличието на опит в стопаните, могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието „културни заградени” пасища? Това е условие което масово

є се осигурят още минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високопродуктивни крави на слаби пасища е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно по-дълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднася накосена трева или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма. Изнесените данни показват, че у нас в равнините, не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите навици да ползваме пасища са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високо продуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори, които тормозят млечното краварство у нас. След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящите пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високо млечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод. Първо, макар и в ограничени райони, културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще може да го имаме. Второ, ако районите подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта, на които също може да се получава млечност над 10000кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високомлечно краварство. Грешката е човешка. Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на

фуражното производство за високо млечни крави? Това ще разгледаме по нататък. Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдство Ако у нас културните пасищата не могат да имат широко приложение поради почвено климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в по-голямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени дава възможност при добавка на съответно количество концентрирани фураж, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10000 кг млечност от крава. По-долу са посочени три варианта на използване на люцерната в комбинация с царевичен силаж, които покриват кръгло годишно храненето на високо продуктивни млечни крави. Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ), и протеин смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очакваната млечност е посочена в последната колона на таблицата. От теорията и практиката на храненето на високо продуктивните крави знаем, че кравата може

Таблица: Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко

Люцерна, форма

Количество в кг

Силаж, кг

Комбин. фураж, кг*

СВ кг

КЕМ

ПСЧ, г

БПТ, г

Очаквано мляко в кг, дневно

Зелена

25,0

18,0

12,5

22,9

25,0

2290

37,0

Сенаж

14,5

18,0

12,5

22,9

25,0

2200

326

37,0

Сено 6,5 18,0 12,5 *)Съдържа в 1кг 1,1 КЕМ, 102г ПСЧ, 17,5 % СП

22,7

25.0

2286

112

37,0

да произведе през първите два месеца от телесните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5кг мляко дневно. Разбира се, това е възможно само ако, кравата при отелването е имала телесна оценка „средно охранена” (ОТС 3,0) до „добра охраненост” (ОТС 4,0), което при крава с 580кг се равнява на загуба на 40-45кг от живото тегло. При предложените дажби и при нормалното използване на телесни резерви, кравите ще могат да достигнат дневна млечност до 42-43кг, което отговаря на около 11000кг за лактацията. Тези резултати са възможни само при положение, че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът трябва да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40% СВ и наситнен до 3-4см и добре изолиран от въздуха. Сеното трябва да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без уронване на листата. Царевичният силаж да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17.5% суров протеин и 102г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за млечност над 12кг дневно в количество по 0,5кг за кг мляко, като максималната норма е 12,5кг. В трите предложени дажби комбинираният фураж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75% (три четвърти) и 25% (една четвърт) слънчогледов шрот (с 37% суров протеин). Тя се добавя съответно по 375г зърнени и 125г слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални вещества, тъй като балансът на минералните вещества в дажбата е благоприятен. Като подобрен вариант на царевично-люцерновите дажби може да разглеждаме включването в ОД на 8кг бирена каша дневно на животно. Това количество измества съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна 17,5кг, люцернов сенаж 9,5кг и люцерновото сено 4,5кг. Съдържанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90г, което е много благоприятно за високомлечните крави. За допълването с енергия и протеин тази подобрена ОД, се допълва с 0,5кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12кг млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съотношения. От посоченото по-горе възниква един основателен въпрос – защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж не можем да получим високата млечност, за която са пригодни тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечност, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. По-точно би било да кажем, че ни липс-

ват фуражите с необходимото качество. Например, ОД съставена от люцерново сено, прибрано след прецъфтяване и недобре манипулирано и царевичен силаж във млечна зрелост, както найчесто се случваше до сега у нас и продължава да се случва, може да се получи максимум 26кг мляко и то при допълнително внасяне на протеин. ОД от 6,5кг сено плюс 20кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10,3кг СВ и 8,4 КЕМ, които осигуряват 6кг млечност (вместо 12кг при първия случай). ОД с 10,3кг СВ не може да понася повече от 10кг концентрати. Това ограничаване на максималната дажба концентрати осигурява 26кг мляко, вместо 37кг в по-горния пример в таблицата. Следователно основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произвежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите познания и от техническата му въоръженост, все неща които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно субективен фактор. Този субект е поставен в обективни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация (за препарати, торове, за напояване, за техника, за обучения и за още много други неща). Държавата не се е притекла на помощ. Дребният и средният стопанин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и субсидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри?! Щом като не работи механизмът, защо не го поправим? Ролята на ливадите (сено, сенаж и зелена ливадна трева) за високата млечност В предишната статия за ролята на люцерновоцаревичните дажби посочихме, че те са най-високопродуктивни за нашите условия и с тях безпроблемно могат да се получават до 11000-11500кг млечност при нормално ползване на телесни резерви. Наистина, не са малко районите, в които при добра агротехника могат да се получават добиви до 800-1000кг сухо вещество (СВ) от дка и при неполивни условия. При такива ситуация обаче, като конкурент може да се разглеждат изкуствените тревни смески с подходящ състав. Предимствата на тревите са главно като фураж със значително по-ниска себестойност, тъй като се спестяват основните обработки на почвата за две-три години, колкото години се отглежда тази култура след създаването на изкуствените ливади. Това икономическо предимство нарежда на второ

Таблица: Балансирани дажби от ливадни фуражи за максимална млечност Зърно, кг

Шрот, кг

Дневна млечност

Лактац. млечност

БПТ, г

кг

7400

7600

500

32,5

7500

Дажбата съдържа: СВ, кг

КЕМ

ПСЧ, г

1. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване – 12,5кг 10,7

1,3

21,2

22,6

1980

2. ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване 10,5кг и бирена каша 8кг 11,0

1,0

21,2

23,17

2070

3. ОД от сенаж от ливадна трева, прибрана при изкласявате 25кг 8,5

3,5

21,0

22,7

2003

4. ОД от сенаж от ливадна трева, прибрана при изкласяване 21кг и бирена каша 8кг 9,0

3,0

21,2

23,2

2102

448

33,0

7600

223

33,0

7600

7800

5. ОД от зелена ливадна трева, използвана при изкласяване 50кг 10,5

1,5

21,5

23,1

2104

6. ОД от ливадна трева, използвана при изкласяване 42кг и бирена каша 8кг 11,0

1,0

21,6

23,6

2160

място ливадните фуражи в трите им варианта, като сено, сенаж или като зелен фураж при изхранването на високо млечни крави. В таблицата отгоре са посочени съдържанието на СВ, кръмни единици за мляко (КЕМ), протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и балансът на протеина в търбуха (БПТ), като и количеството мляко, което се осигурява дневно и за лактацията, без ползване на телесните резерви. След възможността да използваме и около 40кг от живата маса в първите два месеца дневната млечност достига 35-36кг, което вече отговаря на 8000-8500кг за лактацията. Както виждаме това отстъпва на люцерново-царевичните дажби (11000-11500), но представлява достатъчно висока продуктивност, такава, каквато сега се получава при контролираните стада на първенците в ЕС, Холандия и Дания. Какви са обаче условията, за да се изпълнят показателите, предвидени в таблицата? Първо, и сеното и сенажа, и ливадната трева е предвидено да се прибират при изкласяването на житния компонент, преди цъфтежа, (22% СВ), т.е. в найблагоприятната за качеството на фуража фаза. Второ, сеното да бъде правилно подсушено и съхранено, без оронване на листата; сенажът да бъде приготвен след предварително подсушаване на суровината до 42-45% сухо вещество. Трето, след изпълнението на тези условия и предоставянето на основната дажба (ОД) в яслите на животните през цялото денонощие може да разчитаме, че добавянето на предвидените в първите две колони на таблицата количества зърнен фураж (ечемик, пшеница и царевица, смляна с кочаните в равни количества) и слънчогледов шрот ще осигури получаването на предвиденото количество мляко. Посочените дажби съдържат не само достатъчно

165

СВ, КЕМ и ПСЧ, но и необходимото по нормите количество калций и фосфор. Следователно, дажбите не се нуждаят от допълнително влагане на минерални добавки. Това именно ми дава основание да предвидя балансирането на тези дажби да стане със зърнен фураж и шрот без да е необходимо да използваме по-скъпите комбинирани смески. Това заедно със себестойността на основния фураж, прави предложените дажби по-изгодни икономически от люцерново-царевичните дажби за много райони на страната. Тук са посочени и подварианти на всяка дажба с използването на 8кг бирена каша. Включването на бирената каша подобрява белтъчния състав на ОД и се налага използването на около 0,3-0,5кг по-малко слънчогледов шрот. Освен това бирената каша подобрява дневната млечност с около един килограм, което осигурява 200кг повече мляко за лактацията. Ако разгледаме в годишен аспект посочените дажби от ливадни фуражи, трябва да посочим, че и трите се понасят добре и като самостоятелни, но е възможно да се използват и комбинирано, сено и сенаж, (през зимата), зелена трева и сенаж (през лятото). При тази комбинация дажбите остават балансирани в границите на допустимото, ако замяната е на база съдържание на сухо вещество във фуража. Един килограм сено е равно на 2кг сенаж или 4кг зелена трева. Друго нещо на което искам да обърна внимание при разглеждането на ролята на ливадните фуражи за високата млечност е използването им през лятото при нашите условия. При нас много рядко може да разчитаме на ливадните треви през цялото лято, поради традиционните летните засушавания. За да не се излага на риск производството на мляко, при наши условия следва да разчитаме на повече площи (сега това не

представлява проблем при относително ниската рента за земята). Какво значи това? – Да се засеят или подготвят площи според гарантирания пролетен първи или и втори откос (за осигуряване на храненето през цялото лято). За зелено хранене самостоятелно да се предвидят само първите два пролетно-летни месеци (май и юни), а за следващите летни месеци, според сигурността на района да се предвиди подготовката на сенаж от ливадни треви, добити от първи и втори откос на други площи освен пашата или зеленото хранене. Сенажът да се използва самостоятелно или в комбинация със зелена трева в различни количества, според условията. Подготовката на сенаж от ливадни или пасищни треви е единствената гаранция в тези райони за стабилно лятно хранене на млечните крави. За целта, практиката за подготовка на сенаж от ливадна трева предварително подсушена до 42-45% СВ трябва да бъде усвоена от българските фермери. Акцентувам на сенажа от ливадни треви, защото за разлика от сеното, той се приготвя с по-малко разходи и спокойно може да се нарече заместител на пашата и сеното през зимата при нашите условия и да гарантира успеха на ливадните фуражи. Други обемисти фуражи за високо млечни крави Разгледаните до тук обемисти фуражи (пасищна трева в културни заградени пасища, люцерна и царевичен силаж, ливадните фуражи – сено, сенаж и зелена маса), когато са качествени осигуряват млечност 8500-12000кг без претоварване на храносмилателния апарат на кравите с концентрати. Съотношението на сухото вещество (СВ) от обемистите фуражи и концентратите не превишава 50:50 дори във върха на лактацията. Това е здравословното им предимство, което ги прави особено желани при високо продуктивните

стада, при които търсим по-продължително използване на животните. Но те притежават и други предимства, като възможност за продължително постоянство в изхранваните дажби, малък брой култури с възможност за висока механизация и ниска себестойност. Последното предимство ги прави основни фуражни култури за високомлечното животновъдство при нашите условия. Ще бъде погрешно обаче да мислим, че при различните почвено климатични условия на нашата страна, това ще бъде единствено решение на фуражния проблем за млечните животни, и там където тези култури не виреят, не може да има ефективно млечно говедовъдство. Далеч съм от такова внушение. В публикуваната през 2002г книжка „Актуални препоръки за хранене на млечни крави” са посочени 37 основни дажби (ОД), балансирани за млечност от 8 да 32кг. Използвани са общо 13 различни обемисти фуража, в различни фази на вегетация и в различни комбинации. От всичките 37 ОД, само в 6 не може да се достигне максималната млечност от 32кг. Това ще рече че в останалите 31 ОД при ползването на до 12,5кг концентрати се достига 32кг млечност, т.е. не по-малко от 7200кг за лактация, а след разумното ползване на телесните резерви – до 8500кг. Друго важно условие в случая е да се полагат грижи за телесното състояние на кравите. Кравите трябва да се отелват при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,5 точки. Това означава в последните 3-4 месеца от лактацията на кравите да се дават допълнително около 1,5-2,0 кръмни единици за мляко (КЕМ) за натрупването на резерви. При наличието на такива резерви, ние можем да разчитаме в първите два месеца да получаваме още около 5кг мляко дневно от телесните резерви (ако кравата притежава заложби за по-висока млечност). Това ще рече, че млечността може да надхвърли 7000кг. При тези дажби обаче, колкото и да се стремим да балансираме хранителните вещества, все пак кравите остават ощетени и то преди всичко поради доминирането на концентратите в търбуха. Това скъсява продължителността на използване на кравите в стадото. Като държим сметка за този недостатък, можем да ги прилагаме успешно в нашето краварство, защото 6000-7000кг не са малко за нашите условия. Споменатите фуражи за зимно изхранване почти изчерпват набора на възможните за произвеждане обемисти фуражи. Съзнателно тук не споменах за кръмното цвекло. Не че се съмнявам в неговите достойнства. Напротив, много добре зная за положителната му роля върху поемането на основните дажби, особено, когато в тях доминират груби фуражи, но имам предвид високите трудови разходи при производството и трудностите при съхранението му. Това прави цвеклото скъп фураж за нас. Следователно съображенията ми

са само икономически. От физиологическа гледна точка цвеклото много подхожда за високомлечните крави. Фуражите за лятно изхранване, репко, зелена ръж, житно-бобовите смески, могат да намерят място в ОД стига производството им да е икономически изгодно. В редица райони зимните житно-бобови смески дават най-гарантирани добиви, поради доброто оползотворяване на зимната влага. От тях се подготвя качествен силаж, който може да се използва през летните периоди на засушаване, а и през зимата. При тяхното използване в дажбите спокойно се достига 32кг дневна млечност, без превишаването на критичната норма концентрати от 12,5кг, следователно те принадлежат към групата от много добри фуражи за производство на мляко. От анализа, направен в темата за състоянието на фуражната база и млечното производство следва, че видовият състав на произвежданите у нас обемисти фуражи не пречи да се получава млечност от 7000 до 12000кг стига да умеем да ги произвеждаме и съхраняваме. Но още по-важно е да умеем да съставяме и балансираме дажбите с тяхно участие. Отново стигаме до подготовката на стопаните, за която не един път е писано, но продължаваме да нехаем. Но наред с подготовката има и още някои други обективни трудности за производството на качествени обемисти фуражи, които ще разгледаме в следващата, последната по тази тема статия.

Трудности при производството на качествени обемисти фуражи От казаното за състоянието на фуражната база у нас, се надяваме стана ясно, че у нас, въпреки че няма условия за добри културни пасища, видовият състав на възможните за отглеждане обемисти фуражи дава възможност да се получава млечност над 7000-12000кг, стига да разполагаме с високомлечни крави. Следователно фуражната база не може да бъде обективна причина за съвременно краварство. Тази констатация, обаче няма да бъде вярна, ако не споменем за съществуването на редица обективни трудности, които са пречили и сега пречат, възможностите да се реализират. По времето на ТКЗС, ние имахме едри стопанства и не малко техника като количество. Отделяхме и площи за фуражни култури, но получаваното сено и силаж бяха далеч от желаното качество. Основна причина тук беше липсата на мотивация за качествен труд при условията на колективното обработване. При едно мое изследване за количеството на поетите обемисти фуражи при кравите в едрите стопанства през 1988г. беше установено, че кравите са поемали средно годишно максимум 6,4 кръмни единици (КЕ) дневно от основната дажба. Млякото е получавано за сметка на повишеното участие на

концентрати до 0,44 КЕ за килограм мляко. Причината е била не толкова недостиг на обемисти фуражи, а тяхното качество, което е пречило кравите да поемат повече. Недостигът на подходяща техника за приготовление на сено водеше до закъсняване с прибирането. Манипулациите по сушенето се извършваха без стремеж да се запазят листата. Царевичният силаж се прибираше с оглед да се получи максимален добив в тонове, т.е. в млечна зрелост. Съществуващите силажокомбайни надребняваха лошо. Отрязъците бяха по 4-5см. Когато се прибира в малко покъсна фаза кочаните остават само грубо надробени. Най-ценната част – кочаните със зърното, оставаха непоети в яслите. С тази слабост така и не можахме да се преборим до края на съществуването на колективните стопанства, въпреки че снабдихме стопанствата с т.нар. силажокомбайни КСС-100. Затова и средната млечност на кравите в едрите ферми достигна максимум 3621кг през 1989г. Следователно, неподходящата и недостигаща техника и липсата на мотивация за качествен труд, бяха основните спирачки за производството на качествени обемисти фуражи, а от тук и за повече мляко от кравите. Но защо се връщаме към тези проблеми, след като официално сме се отказали от колективната форма на производство в земеделието? Защото редица хора все още не са разбрали защо се отказахме от ТКЗС и продължават да се държат за тази форма. Една трета от използваната земя все още се намира в т.нар. „производствени земеделски кооперации“ (ПЗК). Поучени от старите несполуки с краварството, основната част от тези стопанства не се занимават с производството на мляко. Тези, които все пак се занимават, произвеждат в най-добрия случай до 4500кг мляко от крава. Защото фуражите които произвеждат са за толкова мляко, по същите стари причини. Другите 50% от земята се намира в арендатори със среден размер 6000дка. Те като правило (с малки изключения) също следват производствената структура на ПЗК, предимно производството на зърно. При тях има нова техника, но главно за зърнопроизводство. Новите фуражоприбиращи машини (за сено, сенаж, силаж) не са обект на вниманието им. Ако има единични случаи с подобри постижения, нека ме извинят. Причината за това състояние се корени в основополагащите принципни на земеделското производство. То не търпи прекомерно уедряване, над рамките на възможностите на семейния труд. Тази негова характеристика е особено валидна при производството на обемисти фуражи, където качеството на положения труд е решаващо за успеха. Последните 20% от земята се стопанисват от дребни и средни стопани, земята на които е разпокъсана на ниви от по 1-2 декара. Тези стопани найчесто нямат собствени машини за обработка и

се обслужват срещу заплащане. Кравите се намират основно при тези стопани. Очертава се една много тъжна картина. Тези, които имат земя, нямат интерес да отглеждат крави, а тези, които отглеждат кравите, имат малко, разпокъсана земя, нямат машини за производство на фуражи. Те са далеч от достъпа до кредити и субсидии. Бъдещето им е доста мрачно. Това е основната причина, която тласка дребните стопани към примитивно изхранване на кравите. На тези хора не им се слуша за модерно фуражно производство, като си виждат хала. От гледна точка на съвременното производство на обемисти фуражи, връщането на земята на собствениците не доведе до нищо разумно. Реформата към нещо съвременно все още чака, а тези от които зависи това, все още не виждат проблемите. Тук стоят нерешени въпросите със събирането на разпокъсаните парчета земя. Все още не е преодоляно недоверието в обслужващите, фермерски кооперации. А без тези сдружения, дребните и средни стопани никога няма да имат съвременна техника за производство на царевичен силаж, сенаж, сено. Без тези качествени фуражи, както видяхме, няма съвременно производство на мляко. Следователно не природата ни е ощетила с лоши фуражи. Ние като общество не можем да се организираме, за да оползотворим природните дадености. Понеже, проблемът все още не е осъзнат, следва да подчертаем, че се намираме в началната фаза на неговото разясняване. Колкото и банално да се вижда на някой, но специалната преса не бива да престава да напомня за нуждата от събиране на разпокъсаните земи на дребните и средни стопани, за изграждането на кооперации за обслужване с техника за фуражно производство за изкупуване на млякото. За сега се мисли и се прави нещо за събиране на земите на едрите арендатори, но за дребните и средните стопани е оставено на изчакване. „Не е му дошло времето”. Но това ще ни доведе до катастрофално изоставане в млекопроизводството, точно когато сме вече членове на Европейския съюз. По изложените по горе причини и неумението ни да се борим, при влизането в съюза получихме ниски квоти за мляко, което ще ни постави в крайно неизгодно положение. Презумпцията за ниски квоти, е че в тази страна няма природни дадености за ефективно производство и няма защо да се мъчат с него. Но случаят с българското краварство не е такъв. Нашето краварство може да не отстъпва на европейското, стига да видим причините и да направим това, което е необходимо. Отговорността на държавата е огромна, както никога до сега. При подготовката на политиката в земеделието за след 2013г. на ЕС нашето участие ще трябва да бъде компетентно с познаване на нашите истински потенциални възможности в млекопроизводството.

Правила за ефективното и безопасно изхранване на карбамида На специалистите по животновъдство, е добре известно, че карбамидът, познат още като изкуствен тор, съдържащ 46% азот, в търбуха на преживните животни се разгражда до амоняк, който се оползотворява от микроорганизмите при синтезирането на микробиален белтък. Този белтък по нататък в храносмилателния канал се използва за задоволяването на хранителните нужди на животните. По този начин небелтъчният азот (в случая карбамида), получен по синтетичен път в заводите, замества част от естествения белтък, произвеждан на полето чрез фуражните растения. Този факт е бил известен на специалистите по хранене още от началото на миналия век, но към практическото приложение при храненето на преживните животни се престъпи едва след 1960г. По това време в нашата страна вече животновъдството се намираше в ТКЗС в едри стада. Липсваше стопанинът, който да подходи внимателно при използване на карбамида на животните. По тази причина внедряването му в практиката беше съпроводено с многобройни смъртни случай на крави и овце. „Тук карбамида не бил добре размесен към дневната дажба и животните приели повече от колкото могат да понесат, там забравили чувала с карбамид до яслата и кравата поела наведнъж голямо количество, на трето място не спазили правилото за постепенно привикване” – все инциденти, свързани с немарливост. За съжаление тези нещастни случаи не преставаха дори след като минаха много години от началото на приложението му. По тази причина карбамидът не можеше да намери широко приложение. Недоверието към него и до сега господства. В по-ново време стана на мода да се отричат изкуствените торове заради защита на природната среда. На отричане е обречен и карбамидът при хранене на животните, въпреки че като специалист по хранене на животните не виждам причина за това,

ако се прилага грамотно. Науката и практиката, доказаха, че небелтъчният азот (амонякът, който се освобождава от карбамида) успешно замества около 25% от белтъчните нужди на преживните, но само при строго определени условия. Тази замяна може да бъде икономически изгодна при подходящо съотношение на цените на карбамида и шрота. В последните години поради високата цена на природния газ, цената на карбамида също скочи няколко пъти и вече той става неизгоден. Но културата на неговото ползване трябва да се познава. В търбуха на преживното животно както енергията (скорбялата, захарите, влакнините), така и белтъчините претърпяват частично разграждане, в някой случаи до 70-90%. Разградените предшественици на енергията, главно като летливи мастни киселини се използват от микроорганизмите в търбуха за жизнените им функции (преди всичко нарастване). Тяхната маса достига до такива размери, че представлява основен източник при задоволяването на животното. Но, за да се получи тази микробна маса в търбуха, освен енергия е нужен и строителният материал азот, който участва в белтъчната молекула с около 16%. Обикновено във фуражите, успоредно с енергийните материали (скорбяла, захари и влакнини) се съдържат и белтъчините. Те, както вече споменахме, частично се разграждат в търбуха до амоняк, който е основният и единствен източник за микроорганизмите при изграждане на тяхната жива маса. Само при едновременното наличие на енергийни материали и амоняк, търбухът функционира нормално. Какво значи да функционира нормално търбухът? Това ще рече да се разграждат енергийните материали до разтворима форма и да се синтезира нужното количество микробен протеин, от който после животното се ползва, за да нараства, да дава мляко, да живее. При бедни на протеин дажби, не може да се получи достатъчно амоняк, не се развиват достатъчно микроорганизми, не се разграждат достатъчно и влакнините и постъпва по-малко енергия и протеин в червата, а от там и за животното. Включването в тези случаи допълнително на карбамид в дажбата подпомага нормалните функции на търбуха, за да се разградят влакнините в сламата, царевичака, сеното, тревата и други и да се образува повече микробна маса и от тук – повече протеин и енергия на разположение на животното. Както виждаме, включването на карбамида в случаите когато дажбата съдържа енергия, но недостига азотът, не е нещо необичайно, а само се подпомагат естествените процеси в търбуха. Това е така, но само ако се спазват естествените условия, гарантиращи това използване. Кои са тези условия? Карбамидът да постъпва равномерно през целия ден и никога да не се предлага в по-големи количества отколкото микроорганизмите могат да

оползотворят. Според състава на дажбата (от сено и слама, сено и царевичак, сено и царевичен силаж, зърнени фуражи) карбамидът, който кравите могат да оползотворят дневно се движи между 80 и 240г. А при други дажби въобще е невъзможно да се включи карбамид (пасищна трева, зелена люцерна, люцерново сено, шротове). Когато постъпилият карбамид е повече от възможностите на микроорганизмите в търбуха да нарастват (при недостиг на енергия), амонякът преминава през стените на търбуха, попада в кръвта и отива в черния дроб. Ако нивото на амоняк е нормално, той постъпва в черния дроб и се превръща отново в карбамид и се изхвърля чрез урината. Но когато това превиши способността на черния дроб за излъчване на амоняка като карбамид, амонякът в кръвния ток се повишава и настъпва отравяне, било остро, било постепенно увреждане на черния дроб. Трябва да знаем, че при хранене на големи дажби зелена люцерна (40-50кг), без да има карбамид в дажбата, се получават увреждания на черния дроб, характерни за високи дози карбамид. Ако ние спазим дневната норма карбамид, но го дадем на една порция, само сутринта например, той се разгражда в търбуха за няколко часа до амоняк, а ние сме разчели дозата карбамид за енергията, постъпваща през целия ден. Това ще рече, че за отделения амоняк през сутрешните часове няма да достига енергия и няма да бъде усвоен всичкият амоняк от микроорганизмите. Свободният амоняк пак ще попадне в кръвния ток над допустимото количество, с всички неприятни последствия. За да спазим първото и най-важно условие за определяне на дневната норма карбамид, следва да познаваме съвременната система за оценка на протеиновата стойност при преживните (проф. Н.Тодоров, 1995). Според нея в една дажба може да се включи карбамид, само ако балансът на протеина в търбуха (БПТ) е отрицателен, т.е. протеинът недостига за наличната енергия – това което обяснихме вече в първата част. Тук обаче тези знания са изразени количествено. Ако БПТ е – 138г например, възможния за оползотворяване карбамид е 60г. Всеки грам карбамид покрива 2,3г отрицателен баланс. Като общо правило следва да се знае, че дажби, които понасят карбамид, т.е. имат отрицателен БПТ, са съставени обикновено от ливадно сено и слама, ливадно сено и царевичак, слама или царевичак и цвекло, царевичен силаж. Зърнените фуражи също са с отрицателен БПТ. Въпреки че фуражите с отрицателен БПТ са малко в общия списък на фуражите, те са преобладаващи в дажбите на нашите преживни. Наличието на бобови треви или бобови сена и шротове, като правило изключва карбамида от дажбата. За да се предпазим от несъвпадения на разграждането на енергията и на карбамида в търбуха

обикновено се спазват определени правила. Карбамидът се размесва добре с фуражите от дневната дажба или се включва в брикети за близане заедно със солта. За да набави нужното количество сол, животното ближе брикетите целодневно и така си набавя и карбамида постепенно. Това до голяма степен води до съвпадение в отделянето на енергията и амоняка. У нас преди 40 години проф. А.Алексиев беше създал т.нар. „Карбизал”, солево карбамидни брикети, които вършеха хубава работа. Сега те не се произвеждат. Вместо тях се предлага т.нар. „Лизал”, който наред с карбамида включва и енергия, витамини, минерални вещества и микроелементи. За съжаление всичко това, заедно с 490г СП струва 1 лв/кг. За да си набави кравата в една дажба от ливадно сено, царевичак и зърнен фураж 220г карбамид, тя ще трябва да поеме 1кг „лизал”, т.е. за 1 лв. За тези пари ние можем да си набавим 1,5кг соев шрот със 660г висококачествен протеин, или 3кг слънчогледов шрот с минимум 750г СП. Ясно е, че в стремежа да се направи продуктът с много качества, той е станал недостъпен като цена. Иначе тази форма на поднасяне е най-безопасна. Като имаме предвид, кои дажби понасят карбамид, обаче следва да кажем, че в дажбите от царевичен силаж, карбамидът е най-добре да се внася още при силажирането по 5-6кг на тон суровина, като се разпръсква добре по пластовете. В дажбите от слама или царевичак, полагащата се дневна норма между 120 и 200г карбамид е най-добре да се разтваря във вода и с нея да се напръсква дневната дажба, добре смляна и размесена. Това гарантира сравнително добро разпределение на карбамида и се поеме през целия ден от животните. Не е възможно кравата да поеме по-висока доза карбамид наведнъж. Тази форма на поднасяне на карбамида може да се подобри още като към сламата или царевичака се включат няколко килограма смлян зърнен фураж. Това набавя и нужната лесно ферментираща енергия, нужна за синтеза на микробния протеин. Следващият важен принцип, който следва да се спазва при започване изхранването на карбамид на преживните е постепенното привикване. Преживното животно оползотворява дажбата, както вече видяхме, чрез помощта на микроорганизмите. Те обаче спадат към много родове и видове, тясно свързани с характера на фуража. По принцип всяка промяна на фуражите води до промяна на микрофлората. При смяна на дажбата, новите микроорганизми започват да се развиват по-интензивно от останалите докато вземат доминиращо положение. В този преходен период настъпва смущение в смилаемостта на дажбата. По тази причина стремежът е дажбата да се променя възможно по-рядко. Нещо подобно настъпва и при включване на карбамид в дажбата. Като нов източник на бързо разграждащ СП, той из-

исква микроорганизми, които бързо нарастват и поемат повече амоняк. Те са намират винаги в търбуха, но в малко количество. Те трябва да се размножат, което става с постепенното включване на малко количество карбамид. Обикновено се започва при кравите от 20г дневно и през ден дозата се повишава с 20г. Така, ако определеното максимално количество е 200г, то се достига за около 20 дена. Дори когато животните са привикнали към карбамид и дълго време са го поемали, но по някаква причина даването на карбамид е прекъснато повече от три седмици, е необходимо отново постепенно привикване. Това трябва добре да се запомни. По същата причина, ако от стадото се изключи някое животно, когато се връща отново, то следва да премине постепенното привикване, за което вече говорихме. Въпреки, грижите и вниманието, което трябва да съпровожда изхранването на карбамид, все пак може да се допусне грешка и някое животно да поеме по-висока доза карбамид отколкото може да понесе. Тогава следва да си спомним, че много ефикасна противоотрова на карбамида е обикновения винен оцет. С такава цел, в обора винаги следва да има на разположение няколко бутилки оцет. Още при първите признаци на атония на търбуха и неразположение на животните се налива половин до една бутилка оцет през устата. През време на нормалното хранене не се налага да прибягваме до това средство, но понякога в началото на привикването или при неволно допусната грешка с дозирането това може да се случи. В края на този раздел за правилата при използване на карбамида бих искал да взема отношение към въпроса за т.нар. „екологично животновъдство“. Дали включването на карбамид нарушава тези принципи? В случая мисля, че стана ясно, че ние използваме един продукт, който нормално се образува в организма. Дори да не използваме карбамид, при храненето на дажби, добре балансирани по протеин чрез естествени фуражи (бобови култури и шротове) винаги се образува карбамид в черния дроб. По-голямата част се изхвърля с урината, но една част чрез кръвния поток попада в слюнката и от там отново в търбуха. Животното винаги се нуждае от този лесно разградим продукт за поддържане нормалния живот на микрофлората в търбуха. Следователно целият проблем се свежда до спазване на правилата. Карбамидът да се включва само към дажби, които имат свободна енергия, в количества определени от БПТ и да се поднася добре размесен към цялата дажба, след нужното привикване. Ако това е изпълнено, полученият продукт, месо или мляко по нищо не се различава от продуктите, получени от фуражен протеин, следователно продукцията е също толкова екологична, колкото при храненето на естествени фуражи.

ЕКСПЕРТИ

Постижения на млечното говедовъдство на Европейския съюз Показатели за висока млечност в отделните страни Проф. Трифон Дарджонов Страните от ЕС имат много добре развито млечно говедовъдство. Те не само задоволяват нуждите си от мляко и млечни продукти, но са и най-големият износител на млечни продукти в света. В основата на успехите е фермерското стопанство. Фермерът е основната фигура – и ръководител, и изпълнител. Основните тенденции в развитието на ефективно млечно говедовъдство са заложени още в средата на XX век, а именно, подобряване на отглеждането и увеличаване на средната продуктивност, което води до намаляване броя на кравите. Последното десетилетие от XX век продължава тези положителни тенденции в отрасъла. В таблица 1 са показани броят на млечните крави и средната им продуктивност през 1991г., през 2001г. и през 2010г. по страни, в абсолютни и в относителни числа. Общия брой на кравите през 1991г. е

23 милиона и за 10 години намалява с 18%, и остават 19 милиона за същите страни, (12-те стари членове). В 2010г. са вече 16 милиона. За целите на сравнението даваме отделно данните за новите три страни-членки (Швеция, Австрия и Финландия). По-голямо от средното намаление се наблюдава в Белгия (25%), Гърция (24%), Испания (22%) и Германия и Великобритания (21%). Средната млечност в този период нараства от 4420кг на 5990кг, т.е. с 36%. Страните с найголям относителен ръст в средната млечност са Испания (82%), Италия (72%) Гърция (49%) и Португалия (42%). Най-висока абсолютна средна млечност от старите членове на ЕС през 2001г. имат Холандия със 7400кг и Дания с 7300кг. Абсолютното първенство обаче държи Швеция със средна млечност 7850кг от 425 хиляди крави. Останалите нови членки, Австрия и Финландия имат

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6/ 2015

Таблица 1. За броя и средната млечност на кравите в някои страни от ЕС.

Страни

Крави в хил. 1991г.

Средна млечност 1991г.

Крави в хил. 2001г.

Средна млечн. 2001г.

Крави в хил. 2010г.

Средна млечност 2010г.

Белгия

797

4200

596

5300

517,7

6224

Дания

746

5950

628

7300

573,0

8730

Германия

5632

4700

4448

6300

4181,7

7253

Гърция

214

2550

162

3800

144,0

4973

Испания

1519

2860

1190

5200

845,3

7253

Франция

4968

4700

4353

5610

3641,0

6770

Ирландия

1364

3800

1233

4360

1027

4974

Италия

2751

3050

2169

5250

1746,1

6313

Люксембург

6200

46,0

6426

Холандия

1881

5620

1551

7400

1518

7893

Португалия

394

4020

334

5700

245,1

6948

Великобрит.

2779

5040

2203

6300

1646,0

8546

Всичко

23099

4420

18911

5990

16161,0

6781

съответно 598 хил. крави със средна млечност 5400кг и 353 хил. крави с 6700кг млечност. От таблицата се вижда, че страни като Гърция, Испания, Португалия, които през 1991г. са много назад със средната млечност, през 2001г. вече значително компенсират изоставането. Единствена Гърция остава с млечност под 4000кг от крава, но към 2010г. вече гони 4973кг. Най-голям ръст в средната млечност за този период бележи Испания. За 10 години тя повишава млечността от 2860кг на 5200кг. За сравнение ще посочим и данните на три от новите членки на ЕС, Чехия, Полша и Унгария. През 2000г. Чехия има 547 хил. крави с 5100кг средна млечност, Полша съответно 3 милиона крави с 3840кг средна млечност и Унгария сега отглежда 380 хил. крави с 5400кг средна млечност. У нас данните са както следва през 2000г. – крави 419 хил. със средна млечност 3260кг, през 2005г. 348.0 хил. крави с 3488кг млечност, 2010г. 308 хил. крави с 3543кг млечност. Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен, но зад средните тревожни цифри, не бива да останат незабелязани и светлият лъч, които вдъхва надежда. В отчета на асоциацията за черношарената порода в Добрич за 2011г. са отчетени от бонитираните 17502 крави средна млечност 6454кг с 3.9% мазнини и 3.33% белтъчини. Добре следва да анализираме факторите, довели да тези високи постижения и в Европа и при нас и да направим тава което следва, да пренесем добрите практики от нас и от Европа и върху средното за страната. Във водещите страни по селекцията, средната млечност от контролираните крави от Черношарената порода (холщайнски тип) през 2009/10г. достига за Холандия 9751кг с 4,30 на сто масленост и 3,50 на сто белтъчини и за Дания през 2010 е 9506кг с 4,10 на сто мазнини и 3.36 на сто белтъчини. Водещи ферми в Холандия регистрират млечност 13544кг 4,14% масленост и 3,49% белтъчини в млякото. Това са впечатляващи цифри, които не може да не предизвикат в специалисти и фермери въпроси. Кога и как са постигнати тези резултати? Ще можем ли и ние да достигнем подобни постижения? Въпреки, че това не са нови въпроси и по тях са написани доста статии, предвид важността им, ще се спрем отново върху тях, като заострим вниманието върху най-важните условия, които благоприятстват създаването на ефективни кравеферми. Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечност Нека разгледаме темповете на нарастване на средната млечност при кравите в един по-дълъг период за Дания, което до голяма степен ще ни ориентира за Европа. Данните от таблица 2 показват, че след 1925г. до 1955г. средногодиш-

ното нарастване на млечността е в границите на 0,5 на сто (по време на Втората световна война млечността пада до 2500кг). След 1955г. до 1975г. темповете нарастват и достигат 1,0-1,5 на сто годишно. Най-интензивно нараства средната млечност след 1975г., като до 2001г. тя поддържа равнище от 2,5-3,0 на сто, което при достигната средна млечност представлява нарастване от 200250кг годишно. Таблица 2. Средната млечност в Дания по години 1925

1935

1955

1965

1975

1991

2001

2010

22830 2980

3175

3700

4020

5950

7300

8730

Средните темпове на нарастване на средната млечност за последните 10 години в ЕС са 3,6 на сто, поради по-високите темпове на нарастване в новите членки на Съюза – страни като Испания, Гърция и Португалия. Те са били значително изостанали и след влизането в ЕС повишават генетичните възможност на кравите си чрез интензивен внос на юници и семенен материал от лидерите в млечността Холандия и Дания. Това което заслужава да се подчертае в случая, е, че въпреки високите темпове на нарастване на средната млечност през последните 20 години, благодарение на добрата селекционна работа, най-важната съставка на млякото – белтъка, отбелязва повишение. Това (бързото нарастване на млечността и едновременното повишение на белтъчините и другите качества на кравите) е възможно благодарение на редица условия, най-важните от които са, добре организирана и водена селекционна работа в рамките на Асоциациите по породи (преди всичко изпитване наследствените качества за продуктивност на биците по потомство) и високата култура на фермерите. Според мене решаваща в случая е подготовката на стопаните за съвременна селекция. Те играят решаващата роля за избора на биците, от които се взема семенен материал на база на доброто познаване на всяка крава (данните за нейната продуктивност, екстериори и други показатели). Впечатляващи в това отношение са данните за фермера Йос Кнойф, от Холандия, който е успял да селекционира няколко семейства крави в стадото си, едно от което достига продължителност на използване 15 години. Това е непостижимо, ако се разчита единствено на специалисти от някакъв селекционен център да се грижат за съставянето на случните планове. Следователно, внимателният анализ на причините за бързото нарастване на млечността показва едно от най-важните условия – високата квалификация на фермерите (стопаните). Съвременните знания и умения на стопанина му позволяват не само да осъществява селекционната работа в стадото, но да организира фуражното производство и храненето на кравите

така, че да се реализират високите генетични заложби. В съвременната кравеферма на страните от ЕС съществува единство и съгласуваност на развъждане, фуражно производство, хранене и гледане и затова резултатите са високи. Това е, което обуславя широкото разпространение на семейната кравеферма, в граници (според условията на отделните страни) от 50 до 150 крави. Фермите с над и 200 и 500 крави са все още ограничен брой. Мнозина ще възразят, че в ЕС и особено в САЩ съществуват и много по-едри ферми. Но найвисоките селекционни резултати се наблюдават в семейните ферми, а не в стоковите едри ферми. Нещо повече, като правило, едрите ферми, които получават високи производствени показатели попълва стадата си със заплодени юници, произведени и отгледани в семейните ферми. Следователно генетичният прогрес, на който разчитат и едрите ферми, се твори в семейната кравеферма. Не бива да забравяме, че едрите кравеферми с над 500 крави в ЕС са малко на брой и според новата програма на ЕС на общата аграрна политика (ОАП) след 2013г. е вероятно да не получават субсидии или да се ограничат до определен размер. Те все още носят експериментален характер и са риск на инвеститора. Върху този факт заслужава много да се замислим когато у нас разпределяме субсидиите. Ние трябва да залагаме на проверените, работещи форми. Избързването в една област на производство, което не владеем, е много опасно. А че не я владеем, достатъчно красноречиви са фактите за продуктивността на нашите крави. Много пари и средства загубихме по време на колективните кравеферми, когато създавахме кравеферми с над 500 крави, че стигнахме и 2000, но производителността на труда за единица продукция остана 6-8 пъти по-ниска от фермите в Европа с 30-50 крави. Този урок не бива да се забравя. Когато търсим да определим най-важните условия за достигането на високите постижения в продуктивността на млечните крави в ЕС не бива да забравяме, че в крайна сметка решаващи са цяла поредица от фактори. Само когато всички са на лице може да очакваме резултати. И все пак, когато реално искаме да тръгнем към високоефективно краварство, следва да потърсим найважния, решаващият фактор, без който не може изобщо да говорим за съвременно краварство и при наличието на който много по-лесно се решават всички останали. Още в началото на раздела, като такъв определихме високата квалификация на стопаните. Човекът, когато знае (когато е подготвен професионално за работата, която ще върши), създава и всички съпътстващи условия, които решават крайния успех. Професионалната подготовка на фермерите за работа с млечни крави в страните от ЕС има продължителна ис-

тория и трае години. Тя включва както добиване на практически умения, така и запознаване със съвременната теория на животновъдната наука. И като споменахме науката, вече ще може да си отговорим на въпроса защо именно в последните 25-30 години стана възможно генетичният прогрес да се ускори два-три пъти. Това стана възможно благодарение на откритията, направени през петдесетте години на ХХ век в областта на генетиката и по-специално развитието на популационната генетика, което доведе до създаването на едромащабната селекция. Това направи възможно да се ускори значително прогресът при животните и да се получат наблюдаваните сега резултати. Стопаните на стадата следваше да се подготвят да ползват от тези постижения. Те трябваше да се научат на азбуката на тази нова селекция. И ние можем да се убедим, че днешните фермери успешно се справят с каталозите за биците, с

данните от контролите на кравите и сполучливо моделират животни, които дават пожизнено над 150 тона мляко с повече от 10 тона съдържание на мазнини и белтъчини взети заедно. Знанието в случая вече граничи с изкуството. Да! Какво друго, ако не изкуство, е това да създадеш и отгледаш крави, които дават такава висока продукция и изглеждат като фигури, изваяни от някой скулптор. Като свързахме съвременните постиженията при краварството с едромащабната селекция, не бива да останем с впечатление, че тя може да се прилага само в условията на едрите кравеферми (както някой у нас, със старо мислене и представи от преди 22 години си въобразяват и се мъчат да наложат). Селекцията се е водела в рамките на породата в множеството ферми, в които обикновено е имало преди 20-30 години по 2050 крави. Сега, когато стадата са станали 50-150

крави, селекцията не се е ускорила поради повечето крави във ферма, а поради прилагането на новите методи. Решаващата фигура за високите постижения остава да бъде фермерът, стопанинът, организиран в Асоциациите по породи. Те дават насоките на селекцията и я осъществяват при активната поддръжка от страна на държавата. За тези фантастични резултати не бяха нужни само новите постижения на генетиката, а и на цялата съвременна наука: физиологията, електрониката, съвременната изчислителна техника и други. Науката за храненето сега следва да отговори на много по-високите изискания на кравите и тя успешно се справи с това предизвикателство. Съвременният кравар следваше да се ориентира във всички тези нови знания. Той ги изучава в училища преди да стане фермер, ходи на обогатяване на знанията и уменията, но той винаги е чувствал до себе си висококвалифицираната помощ на специалистите от Службите за съвети или „Екстеншън сервиз” (както ги наричат в англоезичните страни). Така постиженията на съвременната наука се превръщат в умения да се произвежда и много, и качествено и леко, чрез знанията и уменията на съвременния фермер. За това и държавата още преди повече от 100 години е инвестирала много средства за създаването на различни видове училища и школи за фермерите. Това са вложения, които имат най-висока възвръщаемост, нещо добре разбрано от правителствата на европейските страни. И може би това ги е направило богати. Другите съпътстващи условия, благоприятствали появата на съвременните кравеферми, които ние тук само ще споменем са: събиране на поземлената собственост на всеки стопанин на едно място (комасирането), което е станало в Западна Европа още през втората половина на XIX век; създаването от фермерите на обслужващите кооперации за снабдяване, изкупуване и преработка на продукцията. Тези кооперации са помогнали да се изгради вертикалната интеграция в млекопроизводния сектор и да се освободят дребните, средни и едри фермери производители на мляко от неравностойната търговия с мляко и млечни продукти. Не бива да се подценява в случая и ролята на демократичната държава. Още от зората на съвременното земеделие (края на XIX век) държавата в Западна Европа става закрилник на фермерското земеделие. Помага организационно и материално за укрепването на неговите сдружения, особено на кооперациите, на службите за Съвети, на училищата, на изследователските институти. С укрепването на фермерските организации и засилването на фермерите материално, държавата постепенно започва да намалява относителния дял на материалната поддръжка, след близо 100-годишна подкрепа. Това, също не бива

да се забравя.

МОЖЕМ ЛИ ДА СЪЗДАДЕМ ВИСОКОМЛЕЧНИ ФЕРМИ Състоянието на заложбите за висока млечност Според статистическите данни сега средната млечност от крава в страната е около 3700кг. Редица стада обаче достигат средна млечност 50006000кг, в отделни случаи и над 9000кг. Според експертна оценка генетичните заложби на популацията млечни крави у нас към 1990г. бяха за около 6000-7000кг млечност. Поради редица причини, (неправилно хранене в периода на растеж, недостатъчно и неквалифицирани грижи за кравите, включително тяхното непълноценно хранене) ние успявахме да реализираме средно за страната тогава около половината от тези заложби и само в отделни случаи млечността достигаше 5000-6000кг. Сега, 22 години по-късно, както посочихме, ние реализираме 3700кг средна продуктивност, но ако бъдем откровени трябва признаем, че благодарение на силно занемарената развъдна работа, средните показатели за млечност на популацията крави вероятно са по-ниски отколкото са били през 1990г., като изключим малкото стада, в които е вършена подобрителна работа. Високите показатели на една културна порода могат да се поддържат само при постоянната целенасочена намеса на човека чрез отбора и подбора и внасянето на гени. Масова практика при заплождането на кравите през последните години, когато кравите станаха частни, е естественото заплождане с бичета каквито са под ръка. Не бива да си правим илюзия, че това примитивизиране на развъждането, което беше сведено до естествено размножение не е нанесло вече поражения върху заложбите за висока млечност в популацията. Следователно през последните 22 години ние не само не реализирахме темповете (2,5-3,6 на сто) на годишно нарастване в млечността, което констатирахме при кравите на страните в ЕС и някои от новите членки, като Унгария и Чехия, а обратно, ние сме понижили развъдната стойност на нашите крави. За това понижение можем само теоретично да гадаем, без да може да посочим точно колко е то, но че то съществува не бива да се съмняваме. Нарочно се спирам на този въпрос, за да изясним по-добре от каква база ще тръгнем от тук нататък, при евентуалното подобрение на нашето млечно говедовъдство. Но каквато и мрачна да бъде картината на качествения състав на нашите крави, тук искам да подчертая, че не генетичните заложби на кравите ще бъдат основната пречка по пътя към подобряването на нашето млечно говедовъдство. Оправданието с лоши генетични заложби е може би най-удобното, тъй като прехвърля вината другиму. Нашата и европейската практика показва, че тогава когато

се отстранят основните задържащи условия, квалификацията и мотивацията на хората отглеждащи животните, когато се решат проблемите с производството на фуражите и се приложи правилното хранене, тогава когато се създадат съответните условия за гледане (специално за доенето), няма препятствия само за няколко години да се удвоят сегашните 3700кг млечност. Едва за достигането на европейските 7000-8000кг ще се наложи и на нас, както се е случи с Испания, Гърция, Португалия да внасяме много повече семенен материал от лидерите в производството на мляко (Холандия, Дания, Швеция) и в ограничени случаи и заплодени юници. Проблемите за вноса в случаите когато се търси повишение на млечността, са много деликатни. Обикновено специалистите, които дават консултации са мотивирани да препоръчват внос на юници, като най-бърз и ефикасен начин за повишаване на млечността. Обаче продължителният и много печален наш опит от 1970 до 1989г., а и много случаи в по-ново време показаха, че това не е верния път. Докато не се отстранят основните задържащи условия (виж по-горе) вносовете дори и на най-качествени юници не променя състоянието. От 1970 до 1990г. в нашата страна се внесоха над 60000 юници със заложби за над 6000кг, а средната млечност достигна върха си в 1989г. при 3350кг от крава. Само в няколко десетки стопанства млечността достигна 5000 и в единични случаи над 6000кг. Тогава естествено възниква въпроса защо не се внесоха юници само за тези стопанства? Явно, че само те са били готови да оползотворят вноса. Но тук следва да припомним още една истина. В групата на стопанствата надхвърлили 6000кг млечност на крава, имаше и такива, които не са внесли нито една юница, а са подобрявали наследствеността единствено чрез използване на семенен материал от висококачествени бици. След като ефектът е бил същия, а средствата за неговото постигане са многократно по-малко, защо е трябвало да използваме много по-скъпия? Явно при социализма тази сметка не беше на мода, особено ако ще се ползват държавни пари. За съжаление тези сметки и сега не се правят от някои, които разчитат на щедри държавни помощи. Жалкото е, че инерцията за внос (макар и много по-ограничено) продължи и в условията на прохождащия капитализъм. Резултатите от вноса на няколко стада от по 60, 100 и 500 великолепни по заложби и развитие заплодени юници през последните 10 години са също печални. Има обаче и няколко щастливи изключения дори с по 1000 крави. Но изключенията потвърждават за стотен път, че вносовете на заплодени юници от висока класа дават ефект само когато са създадени другите съпътстващи условия за реализиране на висока млечност. И това също не бива да се забравя.

ЕКСПЕРТИ

Състояние на квалификацията и мотивацията Проф. Трифон Дарджонов то на Асоциациите на млекопреработвателите и на млекопроизводителите, и някой спорадични семинари по различни линии европейски програми след влизането ни в ЕС, за системната просвета на стопаните на крави, грижете са недостатъчни. Какво тогава чудно има във факта, че състоянието на продуктивните заложби на кравите се влошава, а продуктивността им тъпче на равнището 3700кг! Чудното би било, ако при тази липса на грижи за системната подготовка и плачевното заварено положение с квалификацията, краварството тръгнеше напред. Но, опитът показва, че такива чудеса не стават. Ето защо без отлагане МЗГ следва да промени отношението си към системната квалификация на краварите и приложи всички форми на подготовка и усъвършенстване на стопаните, които са известни и се практикуват в ЕС. Тук, мисля че има още много неизползвани форми за субсидии от ЕС които не сме успели да задействуваме. Ако ние в преговорния процес бяхме успели добре да изясним трагичното състояние с завареното и сегашното състояние на професионалната подготовка, специално в краварството, съм сигурен, че можехме да срещнем разбиране за повече специални субсидии за квалификация на земеделските стопани. Аз дори мисля, че и в сегашните отпускани средства от ЕС има много неизползвани възможности за квалификация. И тук, вече мисля, че вината е и на Асоциациите на производителите, защото не правят достатъчно в тази насока. Добре следва да

нашето краварство – 6-8 пъти по-ниската производителност на труда в сравнение с фермерите на Западна Европа и много полошото състояние на животните. Това положение с квалификацията на хората не беше отчетено в началото на промените към пазарна икономика. Напротив, внушаваше се, че едрото краварство, което сме имали е наше предимство. Мнозина правеха аналогия с кравефермите на ТКЗС, където се вземаха за работа каквито попаднат хора, много често и малограмотни и пак производството „вървеше някак”. Това се принесе и в новите частни и кооперативни едри кравеферми, до колкото те се запазиха. Но тук липсата и на зооинжинер влоши още повече нещата в едрите кравеферми. Хората, които тръгнаха да създават семейните кравеферми от по 15-20-30 крави обаче имаха само много желание, без цялостното виждане и подготовка как се води една съвременна семейна ферма. Те дори и да чувстваха нужда от знания, нямаше къде да отидат и да ги получат. Службите за съвети, след дълги чиновнически протакания, заработиха едва преди 10 години. При тях, все още, държавата не е преодоляла първоначалното заблуждение, че съветите ще трябва да се плащат от стопаните и че тези служби ще трябва да се самоиздържат. Ако изключим безплатната просветна работа по съвременно краварство, която извърши сред стопаните Американската кооперативна организация „Ленд О’Лейкс”, помагала за създаване-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

Към условията, благоприятстващи високите генетични заложби, на първо място отнесохме професионалната подготовка на хората, които отглеждат животните. Това е може би найтревожното за нашето млечно говедовъдство. В България не е съществувало съвременно краварство нито преди 1944г. нито по време на ТКЗС, в което хората да са могли да се научат. Дори и да е имало някакви умения в отделни стопани в районите около София, Пловдив, Плевен от времената преди Втората световна война, те са били безвъзвратно загубени по време на т.нар. „кооперативно селско стопанство“. Добитите умения от т.нар. „гледачи” на кравите в ТКЗС, са много едностранчиви. Едни хора се занимаваха с производството на фуражите, други – с гледането и храненето, трети с доенето, четвърти с осеменяването, пети с техниката. Само ръководителят на фермата (зоотехникът) имаше цялостен поглед върху производството. И ако имахме все пак ферми, които достигнаха наследствените заложби на кравите за висока млечност, то това се дължеше на индивидуалните качества и на тези хора. Те като правило обаче не бяха от много „послушните” и често бяха сменяни от по-горе стоящите началници. Текучество в кадрите на фермите, не само на ръководителите, но и на изпълнителските кадри беше голямо, което следва да отнесем към основните причини за ниската квалификация. Това, съчетано с липсата на мотивация за качествен труд, обуславяше печалните резултати в

запомним истината, че „докато не поискаме, никой няма да ни даде”. Проблемът се свежда до осъзнаване на нуждата от специални знания.

За създаването на мотивация Дори и да имаме хора с нужната квалификация, без съответната мотивация, резултати пак няма да има. При социализма липсата на мотивация, можем да свържем с характера на самата политическа система. Там ниските цени за изкупуване могат дълго да се прилагат при наличието на задължителните планове. Макар, че и там в края на краищата губещите производства по някакъв начин се компенсират от държавата. При новите условия, обективно погледнато, такива проблеми не бива да има. На практика обаче, това не е така. Ниските изкупни цени на млякото, практикувани през последните 22 години, не са в състояние да мотивират каквито и да било инвестиции за обновяване. Нещо повече продължилите години на ред ниски изкупни цени доведоха до още по-голямо примитивизиране на отрасъла. Стопаните, при цени под себестойността, нямат възможност да отделят пари за модернизация. Те целенасочено практикуват най-екстензивните форми на производство. Ниската млечност може да се задоволи с фуражи, които кравите намират по мерите, синорите, каналите, от отпадъчните груби фуражи през зимата и малко от собственото зърно. Всичко това може да струва значително помалко отколкото специално произведените силажи, сено от люцерна и купените шротове. Това е икономическото оправдание на ползваната екстензивна система. Кравата дава малко мляко, но се задоволява и с малко и по-евтини фуражи. В края на краищата стопанинът дори успява да получи някой лев, който няма от другаде да вземе. От това примитивно краварство,

което носи сезонен характер, обаче се получава мляко, което е с ниски хигиенни качества. Къде ще може стопанинът да отдели 50лв. на крава за специалните дезинфектанти, още толкова за изкуственото осеменяване и прочее. Това обрича и преработката на мляко. Няма качество, няма пазари. И кръгът се затваря. Това късогледство разбира се не можеше дълго да продължи. Цените на изкупваното мляко през последните години постепенно се повишават и през 2011г. достигнаха средно 62 стотинки за килограм (с отклонения 50 до 75 стотинки. Ниските цени са за дребните фермери, а високите за едрите.). Но с тези 62 стотинки през 2011г. могат да се купят едва 1,8кг зърно, защото и цените на зърното достигнаха средно 33 стотинки за килограм. На пазара качественото сирене на дребно върви около 9-10лв., което показва, че преработвателните могат да повишат изкупните цени до 80 стотинки, но не го правят, защото имат проблеми с качеството на млякото. За да се разшири вътрешният пазар, продажната цена следва да се понижи. Крайно ниски са все още покупателните възможности на нашите хора и това в края на краищата регулира пазара на това ниско ниво. От друга страна, при масовите производители на мляко със стада над 10-20 крави, и с млечност около 4500-5000кг от крава, тези които са перспективните за сега у нас, себестойността на млякото (по единодушното мнение на специалистите, които наблюдават млекопроизводството) е около 60 стотинки за килограм. Това показва, че при достигнатите за сега цени тези кравари работят без печалба. При нашите сегашни ценови условия единствен начин да се повиши печалбата е средната млечност да достигне 6000-7000кг от крава. Повишаването на млечността с около 2000кг дава възмож-

ност себестойността да падне с около 5 стотинки и съответно да се повиши с толкова печалбата. Това трябва да бъде стремежът на нашите кравари, но за момента е трудно постижимо масово. На нас обаче средствата за модернизация са нужни сега. Ние трябва да модернизираме доенето със съвременни доилни инсталации. Трябва да приучим стопаните да ползват специализираните препарати за дезинфекция, да ги научим да ползват шротове и други добавки. Но за да могат стопаните да използват препоръките, те следва да имат средства, да печелят от производството на мляко. Тогава когато печалбата е малка или недостига, те следва да се подпомогнат от държавата със субсидии. Това се прилага вече повече от 50 години в страните на ЕС. Навсякъде в страните с развита икономика, проблемите с модернизацията на производството на мляко са се решавали със субсидиране на качественото мляко, а не като се дават парите на глава. Най-после и у нас се прилагат субсидии, но се дават на глава. Първоначално се даваха субсидии през лятото, само за ограничени количества мляко. Съвършено правилно, субсидиите се даваха само за млякото, което отговаря на стандартните изисквания за състав и хигиена. Тези субсидии на млякото, следваше да станат целогодишни и да достигнат при най-високото качество мляко до 7 стотинки за килограм. Добрата печалба е най-добрият стимул и мотивира най-силно производителя. Без такава мотивация всички наши приказки за създаване на съвременно краварство ще увиснат във въздуха. Не мисля, че недостатъчните субсидии са поради бедност на държавата. Те са по-скоро плод на неразбиране проблемите на съвременното млекопроизводство. Крайно време е тези проблеми да се разберат, защото утре ще бъде много късно.

1. Елитното стадо овце от породата Шароле на Саймън Търкингтън е създадено с животни от една развъдна ферма Саймън Търкингтън е създал елитно ста-

до овце от породата Шароле, под формата на джойнт-венчър съвместно със своя работодател Джеймс Флеминг в планинска ферма в Кейтнес, Шотландия. Той е бил силно запален по селекцията в овцевъдството, а офертата за партньорство 50:50 го направила и финансово жизнеспособен: „За да спестим време и разходи, свързани с доставката на материали и суровини за новото стадо, решихме да купим всичко необходимо само от една развъдна ферма. Видяхме обява от човек, който иска да намали стадото си и така направихме първата крачка”. Да се купува от един източник е с предимство, не само от логистична гледна точка, но и от здравословна. Така Търкингтън и Флеминг купуват овцете по 300 лири стерлинги на глава. Освен това получават и бонус – собственикът на стадото предлага всички овце да бъдат изкуствено осеменени, преди да се отправят към новия си дом. „Целта бе да създадем елитно стадо от 30 жи-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

Не е далеч времето, когато успехът в селекцията се определяше предимно от екстериора на животното. Голяма част от елитните стада се създаваха на база репутацията от спечелените награди на изложенията, вместо въз основа на продуктивните показатели във фермата. Но нещата се променят, и докато спечелените отличия са само черешката на тортата, най-успешните селекционери в бъдеще ще са тези, които не само пълнят очите ни, но и джоба ни по отношение на реализираните печалби – пише в свой анализ fwi.co.uk. Днес вече има големи възможности за онези, които искат да печелят от селекция и производство на елитни животни. Сега е времето, в което разходите за елитни животни с доказано родословие ще се превърнат в отлична инвестиция. Тя ще се гарантира от генетичните показатели на животните и ще се изрази в по-високата им продуктивност и потенциал за печалба, независимо че най-добрият начин за реклама си остават спечелените призове от изложения. Утвърждаването на желани продуктивни признаци в миналото е можело да отнеме цял един живот, особено при животни с голям генерационен интервал. Днес вече не е така, животновъдите могат да се възползват от много възможности, които бързо да подобрят развъдните им програми. Методи като изкуственото осеменяване и имплантирането на ембриони дават възможност на селекционерите да постигнат бързо подобрение в генетичните показатели от най-високо ниво. По същество това означава по-интензивна селекция, по-добри възможности за подбор и отбор в стадото, за определяне на племенното ядро и стоковата част. Тези нови възможности на нашето съвремие са сред основните позитиви за начинаещите животновъди, които имат възможност бързо да усъвършенстват и затвърдят желаните показатели в стадото си, оставяйки своя отпечатък в света на развъдната дейност. Ще разгледаме различни варианти за създаването на елитно стадо.

ЕКСПЕРТИ

Как да създадем елитно стадо

вотни от породата Шароле, което да има и добър търговски потенциал. Имахме възможност да купим овцете от различни развъдчици, но предпочетохме един източник, вместо разнообразен генофонд от овце-майки. Надяваме се това да ни даде солидна основа”. Търкингтън не се е спирал на варианта да закупи допълнително овце-майки от друга ферма или да използва трансфер на ембриони. „Искахме да е просто и ясно. Имахме късмет да намерим готово стадо Шароле, но голямото предизвикателство е да се намери подходяща порода и селекционер, готов да продаде достатъчно количество качествени животни”. Стадото на двамата партньори вече е агнило веднъж и в резултат са се сдобили с няколко доста качествени агнета. „Така че създаването на наше собствено стадо вече е в ход. Следващата задача е да успеем да намерим добър овен”. 2. Стадото от порода Wissington Шароле на Джон и Джени Рикс е с подбрани елитни женски от различни ферми Изборът на елитни женски животни от различни развъдни ферми с добра репутация е в основата на елитното стадо порода Wissington Шароле на Джон и Джени Рикс. Техният бик Wissington Genius стана шампион на изложението в Стърлинг през есента на 2012г. Интересът към чистопородните говеда и целта да се създаде ново родословие са първоначалните мотиви на семейството за новото начинание, започнало преди десет години. „Целта бе да се съберат елитни животни с разнообразен генофонд като основа на нашите развъдни планове.Това ни даде възможности да развиваме стадото в различни посоки и да използваме в това си начинание качествени ембриони”, казва Джон Рикс. Най-напред той и съпругата му купуват няколко по-стари крави. „Някои от тях бяха на 7 или 8

години, но бяха от добри фамилии и все още бяха в състояние да родят две или три телета”. По думите на Рикс, модата е последното нещо, с което трябва да се съобразявате при създаването на ново стадо. „Не е важно да сте в крак с модата, тъй като тя се мени много бързо”. „Започнахме с животни от различни стада, тъй като имахме пасища и персонал, но разнообразният генофонд е това, което дава широк кръг от възможности още от самото начало.“ 3. Семейството на Мел Афорд инвестира солидна сума в елитна майка от доказана фамилия Мел Алфорд е убедена, че инвестирането на по-голяма сума в елитна майка от доказана и успешна фамилия е далеч по-добър вариант, отколкото изразходването на същата сума пари и поемането на риска за отглеждане на повече на брой майки, но с неизяснен произход. Това е логиката на нея и съпруга є Майкъл Алфорд при създаването на стадото Foxhillfarm Limousins през 2011г. Семейството купува кравата Bankdale Alice за 15 000 паунда и тя е живото доказателство, че подходът им е бил правилен. „Проучих породата много внимателно и вярвам, че е много важно да имате ясна картина в ума си за вида на животните, които искате да отглеждате, и да се придържате към нея. Преди да купя кравата Bankdale отидох да огледам добитъка в стопанството и влязох в репродуктивния сектор”, разказва Мел Алфорд. Юницата Bankdale Alice беше бременна с Foxhillfarm Gracie, която имаше мълниеносна кариера в изложенията за животни през 2012г. и 2013г., отстранявайки от пътя си елитни екземпляри и впечатлявайки журито на GreatYorkshire Show. Животното е събрало рекорден брой титли след като е станало Лимузин шампион. „Купуването на една наистина добра майка от елитна порода и доказана фамилия е чудесен начин да започнете създаването на ново стадо.

Уверете се, че кравата е модел на типа, който искате да развъждате. Бяхме много стриктни, купувайки женски за създаване на стадото. Мисля, че е по-важно да имаме малък брой наистина добри и елитни говеда, отколкото да залагаме на количеството. Иначе губим шанса за развъждане на нещо наистина добро.“ 4. Том Ричардсън създава родословие от стадо телета чрез закупуване на ембриони Том Ричардсън от Гарстанг, Ланкашър, решава да премине от отглеждане на млечни юници към създаване на родословие от стадо телета Шортхорн. Той прави това чрез закупуване на ембриони, както от родината си Великобритания, така и от чужбина. „Исках породисти говеда, които са лесни за отглеждане и които биха ни дали възможност за добри печалби от продажба на чистокръвни животни”, казва Ричардсън. И макар че, все пак през последните години е закупил няколко породисти юници, напоследък той развива стадото чрез покупката на ембриони. Последно е внесъл зародиши от Канада. „Исках да внеса някои нови кръвни линии, които бихме могли да използваме в стадото и в крайна сметка да предложим на пазара във Великобритания.” Но Ричардсън признава, че това си има своите недостатъци и е може би най-добре успоредно с това да се купуват и живи говеда. „Вие трябва да вземете реципиенти за ембрионите, а в момента те не са евтини. Освен това трябва да имат висока плодовитост, най-малко на около 60%.“ На същата стойност, която е платил за добър ембрион, плюс цената на животното реципиент и самото имплантиране, Ричардсън е могъл да закупи три-четири добри юници. „Цената на ембрионите варира от около £ 500 до няколко хиляди. Това не е евтин начин за развъждане на дадена порода, но има своето място. Нивото на способността за оплождане може да варира, но когато нещата вървят добре, си заслужава. Купихме добра крава при продажбата в Стърлинг,

заплодихме я и роденият бик продадохме изгодно, така че успех от ембрионите има.“ 5. Здравето в стадото Gomer Herefords на Тим и Алис Амери е приоритет Тим и Алис Амери създават тяхното стадо Gomer Herefords преди няколко години в Ландейло, Кармартхеншир, за да задоволят интереса си към развъждането на елитни породи говеда. Здравето на говедата им става приоритет, когато фермата започва да се разширява. Тим Амери купува за рождения ден на жена си четири чистопородни юници. Те вече са се размножили до 38 животни. Попълненията в стадото продължават и то предимно от три утвърдени развъдни ферми. „Купуването от техните стада ни даде голям избор и ние бяхме в състояние да изберем добитък, характерен с лесно отелване, висок здравен статус и висока продуктивност”. По думите на Алис Амери, макар и да са купували животни от различни типове на породата Херефорд, сега семейството е успяло да постигне свой собствен почерк в стадото Gomer и се надява да е взело правилните решения за начина, по който е започнало бизнеса си. Купуването на добитък от разпродажби никога не е опция. „Много е трудно да се купуват животни при разпродажби, когато държите на високия им здравен статус”, смятат фермерите. „За нас това е много важно, както и за хората, които ще купуват от нас елитни животни за в бъдеще”. Амери съветват купувачите винаги да избират от развъдните ферми здрави животни, на които са проведени кръвни тестове. „Много е важно да се уверите, че избраните от Вас животни ще покрият изискванията на здравните стандарти”. Agronovinite.com, „Стар дженетикс“

ЕКСПЕРТИ

Главен пролетен преглед на пчелите и грижите след него

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6/ 2015

Иван Валачев „Учебник по пчеларство“

Този преглед трябва да бъде извършен към началото на пролетта, след като времето се е затоплило и пчелите са започнали да излитат редовно на паша. Понеже при този преглед се разбутват целите гнезда, а има вече пило, той трябва да бъде извършван само в топлите часове на деня. При този преглед трябва да се изважда и преглежда всяка пита и трябва да се отговори на следните въпроси: ИМА ЛИ МАЙКА И КАКВА Е ТЯ? Ако майката не може да се види, да се съди за нейните качества по състоянието на пилото. Когато не може да се намери майката и няма пило, това значи че семейството е осиротяло. На такова семейство веднага трябва да се даде нова майка или да се присъедини към друго семейство. Не се ли направи това, в такова семейство се появява една или повече търтовки и то непременно загива. ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО ХРАНА И КАКВА? През този сезон семейството трябва да разполага поне с 5-6кг мед, а освен меда да има и поне една пита с прашец. Ако за попълване на запасите се наложи придаване на пита с мед, а няма такава, тогава може да се даде гъст захарен сироп. Недостигът от прашец пък може да бъде запълнен с прясно краве мляко, смесено с мед. СЕМЕЙСТВОТО ПОКРИВА ЛИ ПОНЕ ТРИ ПИТИ? По-малочислените семейства не могат да се развият до медобера. Поради това те трябва да

бъдат присъединени към други семейства. Най-добре е от две слаби семейства да се образува едно силно семейство. КОЛКО И КАКВИ СА ПИТИТЕ? Старите и черни пити, ако са вече изпразнени трябва да бъдат заменени с нови. Ако ли пък съдържат още мед, да се прехвърлят по-към края, за да не снася майката в тях. КАКВО Е РАЗПОЛОЖЕНИЕТО В ГНЕЗДОТО? По-новите и чисти пити трябва да бъдат към средата, за да може майката да снася в тях. Непосредствено до пилото трябва да има пити с празни килийки, по-навън пити с прашец, а най-навън пити с мед. ЗДРАВИ ЛИ СА ПЧЕЛИТЕ? Ако има някакви признаци на болест (измряло пило, диария и др.), веднага трябва да бъдат потърсени причините за това. При съмнение трябва да се търси помощта на ветеринарен специалист, за да се изяснят причините. След главния проле-

тен преглед, пчеларят трябва да се погрижи всяко пчелно семейство да притежава за медобера много възрастни работни пчели. Тази негова грижа се заключава в няколко основни дейности: 1. Затопляне на пилото. Първото условие да се развие пчелното семейство рано през пролетта е да се поддържа постоянна топлина в гнездото. Затова освен отстраняване на излишните пити, може да се използват и допълнителни затоплящи (изолиращи) материали. 2. Разширяване и подновяване на гнездото. Понеже през пролетта майката снася все по-усилено, поради което и площта с пилото се увеличава ежедневно, положението на гнездото не може да остане постоянна. Разширяването става постепенно, не изведнъж – по една, наймного две пити. Разширението се прави, когато всички пити и крайната дори са покрити от пчели. Едновременно с разширяването се прави и подновява-

Обаче, за да бъде резултатно, подбудителното подхранване трябва да бъде направено своевременно. Извършено много рано то може да доведе до преждевременно развиване на семейството и предивременен разход на много храна. По-късното подхранване пък дава за медобера повече невръстни пчели, които не могат да използват нектара. Поради това най-уместно е подбудителното подхранване да започва 45-50 дни преди настъпването на медобера. Този срок е достатъчен, за да може семейството да си създаде за медобера много работни пчели. Най-добрата подбудителна храна е чистият мед, разреден с

вода (поравно), както и редкия захарен сироп (една част захар и две части вода). На едно пчелно семейство е достатъчно да се дава от подбудителната храна в продължение на две седмици по ½ литра през ден.

ФИНАНСОВА КУЛТУРА

не на старите пити. Това става при обилен нектар от природата и чрез последователно изграждане на 2,3 до 4 нови пити. 3. Обилна храна и вода. Ако при прегледите се установи, че храната е намаляла, трябва да се прибави пита с мед или гъст захарен сироп. Понеже през пролетта пчелите разходват много вода, при неблагоприятно за излитане време трябва да се поят в самия кошер. 4. Подбудително подхранване. То не зависи от наличната храна в кошера. Чрез този вид подхранване на пчелите се дава храна, която по състав наподобява природния нектар и ги подбужда към размножаване.

Важна препоръка от автора Наскоро след пролетния преглед и преди главния пролетен преглед, преди още пчелите да са започнали да излитат редовно, кошерите трябва да бъдат настанени на бъдещите им места. Ако това настаняване се отложи за по-късно, когато пчелите са започнали да излитат редовно, те се връщат на първоначалните си места и се губят.

Кредитен фонд ще поема част от банковите гаранции на земеделците

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5-6/ 2015

Нов кредитен фонд към ДФ „Земеделие“ ще поема част от банковите гаранции на българските земеделски стопани. Паричният ресурс за него ще се набави от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрез финансов инженеринг, съобщи в Пловдив заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Кредитният фонд е част от новите финансови инструменти за улесняване на достъпа до банкови кредити на земеделските производители с европроекти. Досегашният Национален гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на Българската банка за развитие, ще продължи да действа. В края на 2011г. със Закона за бюджета фондът бе определен за изпълнител и на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Той поема част от риска в случай на неплащане от страна на фермерите, като по него в предишния програмен период можеха да кандидатстват стопани с проекти по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ и Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“. Националният гаранционен фонд е с потенциал за гаранции в размер на 1,1 млрд. лв. От стартирането на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) до края на 2014г. са подкрепени над 400 малки и средни фирми в сектор земеделие, като само за последното тримесечие на миналата година броят на гарантираните кредити надхвърля 100, се посочва на официалната страница на НГФ. Най-голям е интересът от бенефициенти с проекти по 121 мярка на ПРСР, близо 90% от общия брой на одобрените гаранции. Общата стойност на заемите по тази мярка е в размер на 126 млн. лева. Гаранциите, издавани от НГФ, са до 10 години, а крайният срок за получаване на финансиране по схемата е септември 2015г. Схемата обаче не работи добре и интересът към нея е слаб, тъй като условията на 14-те банки, с които Националният гаранционен фонд има договори, са близки до пазарните – лихвата, например, достига 9%. Фондът работи и в момента, друг е въпросът колко ефективно и удачно, каза зам.-министър Грудев. По думите му, той трябва да създава много по-облекчени условия за земеделците, още повече, че рискът се финансира и поема от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, уточни Грудев. Затова правилата, по които работи НГФ, ще бъдат променени чрез нова процедура, която в момента е публикувана за избор на нови финансови инструменти по новата ПРСР, обясни зам.-министърът.

ФИНАНСОВА КУЛТУРА

Какви осигуровки и данъци внасят земеделските производители? Елена Гернилова, гл.експерт НССЗ - ТОО Стара Загора Осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители: Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители се осигуряват за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези, които произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители за 2014г. е 240лв.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5-6/ 2015

Пример: Задължителни осигурителни вноски при минимален месечен осигурителен доход за 2013г. – 240лв.: за родените преди 1 януари 1960г.: 1. За ДОО: 17,80% от 240лв. = 42,72лв. или 21,30% от 240 лв. = 51.12лв. 2. За здравно осигуряване: 8% от 240лв. = 19,20лв. за родените след 31 декември 1959г.: 1. За ДОО: 12,8% от 240лв. = 30,72 лв или 16,30% от 240лв. = 39,12лв. 2. За ДЗПО: 5% от 240лв. = 12,00лв. 3. За здравно осигуряване: 8% от 240лв. = 19,20лв.

Субсидиите на земеделските производители, които са за периоди преди 1 януари 2010г., не се облагат с подоходен данък Физическите лица, които са регистрирани като земеделски производители, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им. В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, следва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години. Прилагайки този ред, лицата имат възможност да отчитат реално извършените разходи за производството на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на разходите за произ-

водство на декоративна растителност. Правото на избор се упражнява с подаване на декларация в срок до 31 декември на предходната година. За 2014г. срокът да подаване на декларацията е до 31 декември 2013г. Физическите лица, които са регистрирани като земеделски производители и едновременно с това са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), от 01.01.2014г. също имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им. Тези доходи ще се облагат с данък върху годишната данъчна основа от стопанска дейност като едноличен търговец, само ако земеделският производител избере този ред на облагане. Изборът се упражнява с подаване на декларация, която за 2014г. се подава в срок до края на януари 2014г. При облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски производители физически лица не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2013г., под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация за 2013г. От облагане са освободени само помощите и субсидиите, които са за периоди преди 1 януари 2010г., т. е. за периоди, през които не се облагаха с данък доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително едноличните търговци, за производството на непреработена растителна и животинска продукция.