Животновъдство BG

www.oralo.bg

5/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

ТРИ НОВИ СЕРИИ ОТБЕЛЯЗВАТ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА: FARMALL ОТ CASE IH – ИКОНОМИЧНИТЕ ТРАКТОРИ В ДИАПАЗОНА 55–115 К.С., ПОДХОДЯЩИ ЗА ВСЯКАКВИ ПРИЛОЖЕНИЯ.

Case IH разширява своето порт фолио от трактори в мощностния дипазон от 55 до 115 к.с. възраждайки легендарната марка „Farmall“. Това са универсални трактори, с мощни и икономични двигатели, множество функции, опции и спецификации с цел да бъдат по-лесно приспособени към различните операции. С представянето на новите серии трактори Farmall U, Farmall C и Farmall A, името Farmall, което има дълбоки корени в историята на CASE IH, се връща на преден план в земеделието. Дълги години след представянето на първите серии Farmall, тяхната надеждност и гъвкавост жъне успехи в цял свят. Поради това Case IH реши да произведе новите си линии трактори под известното име Farmall, тъй като новите модели имат същите качества, като здравина, комфорт и икономичност. Световната премиера на новите серии беше в края на месец юли в Швейцария.

Farmall C – новият приятел на животновъдите Farmall C е напълно нова серия трактори в диапазона от 55 до 75 к.с., предназначена за животновъдството, обработка на специфични култури, където компактността и ниското тегло са необходимост. Той разполага с впечатляваща маневреност, изключително съотношение тегло-мощност, впечатляващи хидравлични характеристики и превъзходна видимост към основните работни зони. Гъвкави и модерни двигатели Новият Farmall C е наследник на Quantum C серията, с три модела от 55, 65 и 75 к.с. Мощността при Farmall C се осигурява от 3.2 литров, четири цилиндров двигател от FPT (Fiat Powertrain Technologies), който съчетава компактна форма и благоприятно съотношение тегло-мощност. Има възможност за избор между две трансмисии, като стандартна е 12х12, а като опция се предлага трансмисия 20х20 с пълзащи предавки. И двете трансмисии стандартно са оборудвани с механичен лост за избиране посоката на движение, а като опция се предлага Powershuttle. Нова кабина Новата серия на Farmall C осигурява максимален комфорт и ергономичност за оператора. Подът в кабината е напълно равен. Новаторската конструкция на покрива на кабината с вграден прозорец дава оптимална видимост при използване на товарачна уредба.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅! ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀̒ ʦ̗̎̂̅̅!

Farmall U – за малки и средни стопанства.

Farmall U серията е изцяло нова разработка, проектирана да бъде подходяща както за малки стопанства, така и като помощен трактор в по-големи стопанства. В допълниение на новия дизайн, Farmall U серията е оборудвана с изцяло нов 3,4 литров двигател с common rail система за впръскване на горивото, турбокомпресор с интеркупер и EGR система за обработка на изгорелите газове. Трите модела от серията Farmall U са съответно 95, 105 и 115 к.с. За да отговаря на Tier 4 изискванията за вредни емисии, инженерите на Case IH изполват система за външна рециркулация на отработените газове (EGR) чрез дизелов катализатор и филтър за твърди частици. Трансмисиите могат да бъдат съобразени с предназначението на трактора, като 12х12 с Powershutlle е стандарт за всички модели. Като опция се предлага трансмисия 24х24 с Powershutlle и трансмисия 20х20 Powershutlle с пълзящи предавки. Мощна навесна система Допълнителни подобрения в задната част на трактора. Максимален капацитет на повдигане на навесната система с електронен контрол до 5400 кг, като всички функции могат да бъдат лесно управлявани само от един бутон. Нова: Удобна предна хидравлика.

Farmall A по-универсални, по-гъвкави, по-ефективни С новите шест модела с мощности от 65 до 113 к.с. Farmall А серията, Case IH предлага по-голяма гъвкавост и по-богат избор в този мощностен дипазон. Тракторите от серията Farmall А се отличават като икономични и ефективни, с мощни и гъвкави двигатели, компактна форма и отлична маневреност. В сърцето на Farmall Серия А са модерни, три и четири цилиндрови FPT двигатели с турбокомпресор , оборудвани със система за рециркулация на отработените газове, отговарящи на настоящите стандарти за вредни емисии. Здрави и компактни, техните характеристики включват бързо покачване на въртящия момент, което означава по-малко смени на предавките, по-висока ефективност, плюс нисък разход на гориво. Серията разполага с широка гама от трансмисии, като стандарт е 12x4 механична и 12х12 с или без Powershuttle като опция, като тя е по-подходяща за работа с товарачна уредба.

Farmall А - Впечатляваща маневреност и комфорт Комфортът на водача е в основата на дизайна на новия Farmall серия А, поради това, че те са относително малки трактори и той е от изключително значение. Просторни кабини с удобен и лесен достъп, също предлагат и изключителен комфорт за оператора чрез групиране на важни уреди за управление в дясната част на кабината. Кабината е оборудвана с прозорец вграден в покрива, даващ отлична видимост при работа с челен товарач. За работа през нощта има нови мощни фарове, интегрирани в покрива на кабината . Впечатляваща маневреност Ррадиусът на завиване при Farmall A е само 5,10 метра. Компактните размери и малкия радиус на завиване дават възможност за лесно маневриране в края на полето.

ʞ̀ ̒̅̇̈, ̊̎̈̒̎ ̈̑̊̀

2

СЪДЪРЖАНИЕ Биоживотновъдство Биологичното животновъдство в контекста на общата селскостопанска политика на ЕС. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Пазар на биопродукти по света и в България. . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Породи Българско сиво говедо . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Изложения Асоциация на аборигенните породи овце от Западна България. . . . . . 14 10то Национално изложение по животновъдство в Сливен. . . . . . . . . 17 Хранене Ефект от включване на рапичен шрот в дажби на млечни овце. . . . . . 22 Библиотека Животновъдство Крави, брой 5: Технология на биологичното месодайно говедовъдство. . 23 Хранене Какво трябва да знаем за храненето и отглеждането на нашите любимци – гълъбите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Експерти Състояние на естествените пасищни тревостои в Сакар планина при различни местонахождения. Продуктивност. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Ранно отбиване на агнетата – значителен резерв за увеличение на доходите от млечното овцевъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Актуално Новини от МЗХ, БАБХ и ДФ “Земеделие”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Със съдействието на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактори: Момка Спасова, Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Бисер Чилингиров, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Доц. Лазар Козелов, Доц. Маргарита Кръстева Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Доц. Радка Недева

3

БИОЖИВОТНОВЪДСТВО

БИОЛОГИЧНОТО ЖИВОТНОВ ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПА Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС отчита, че индустриалните и високоинтензивните фермерски системи са едни от основните причини за настъпващите климатични промени – пряко и косвено. ОСП на ЕС поставя следните акценти на биологичното животновъдно производство: • Използване на практики за управление на местно адаптирани екосистеми.

• Отстраняване или намаляване на негативните екологични последствия от конвенционалното земеделие.

• Постигане на биологично равновесие в растениевъдната и животновъдната производствена система.

• Опазване и увеличаване на биологичното разнообразие от животни и растения на найвисоко ниво.

• Опазване на природата за бъдещи поколения. Биологичното животновъдство допринася за обществото главно в икономически, екологичен и социален аспект.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2012

Икономически ползи 1. Биологичното животновъдство е комбинация от традиции, нововъведения и научни изследвания,

4

чрез които се подпомага опазването на околната среда, насърчава се доброто партньорство и доброто качество на живот за всички, които участват в този процес.

2. Осигурява доходи за земеделските производители чрез намаляване на производствените разходи (от 30 до 50%) поради екстензивното производство, помалкото енергия, заемни средства и капитали, което го прави финансово по-достъпно и осъществимо, особено за начинаещите фермери.

3. Чрез международния износ (поради огромното търсене на органични продукти на европейския пазар) могат да се получат високи премии за тях, което ще осигури по-високи доходи на земеделските производители.

4. Не се използват синтетични ресурси (пестициди, антибиотици, растежни хормони, ваксини), непосилни за голям брой дребни фермери.

5. Предимството на биологичните продукти е в по-голямата добавена стойност, която остава във фермата.

6. Биопродуктите се обработват по-малко и могат да се продават директно на потребителя.

7. При някои производства (калифорнийски червей, охлюви, отглеждане на копринени буби и др.) са необходими малки площи, което няма да затрудни дребните производители. Екологични ползи 1. Земеделските практики са екологосъобразни за разлика от конвенционалните. Те са способ за поддържане на устойчивостта на агроекосистемите: • съхраняват се природните ресурси чрез намаляване на замърсяването на околната среда от конвенционалната дейност; • подобрява се структурата и плодородието на почвата, в резултат тя е по-малко уязвима от ерозивните дъждове и ветровете; • опазва се дивата флора и фауна.

2. Намаляване или елиминиране на замърсяването на водата и опазване на водите.

3. Запазване на богатото биоразнообразие и подобрата устойчивост към климатичните промени.

4. Биологична борба с вредителите и болестите, както и торенето с оборски тор позволяват околната среда да се облагодетелства от биологичното производство.

5. Природосъобразният начин на отглеждане на животните не оказва вредно влияние върху земята,

ВЪДСТВО В КОНТЕКСТА НА АНСКА ПОЛИТИКА НА ЕС водните запаси и климата. Социални ползи 1. Биологичното производство гарантира възможност за поддържане на „социална справедливост“ при разпределението на доходите, „справедливи“ цени на храните, платени на производителите от потребителите, и баланс на възможностите за заетост между селските и градските райони.

2. При биопроизводството се влагат значително повече трудови ресурси (отколкото при конвенционалното), т.е. осигурява се по-голяма заетост (работни места) и доходи в селските райони.

3. Биопродуктите са по-здравословни от конвенционалните и са по-продаваеми. Те са продуктите на бъдещето – чисти от химикали и торове, вкусни, полезни, щадящи околната среда.

4. Биологичното животновъдство осигурява алтернативна икономическа дейност за фермерите от защитените територии на страната и от международната екологична мрежа „Натура 2000“, която притежава редица социални ползи: • съхраняване, възстановяване и поддържане на селскостопански системи с високо значение за биоразнообразието и съхранението на ландшафта; • подпомагане на развиването на висококачествено животновъдно производство; • стабилен доход на земеделските стопани вследствие на помощите и компенсациите; • социално-икономическа помощ за селското население в отдалечените райони. Политика на ЕС, подпомагаща биологичното животновъдство 1. Политиката за развитие на биологичното животновъдство у нас се определя от: • нарастващото потребителско търсене на органично произведените продукти; • по-слабата интензивност на производството; • приноса за развитие на селските райони чрез диверсифициране на земеделските стопанства и увеличените нужди от работна ръка; • представяне на реална възможност и алтернатива за изоставените райони чрез съгласуване на аграрната и екологичната дейност в общността; • невъзможност на пазара да заплати екологичните ползи, тъй като оценката на екологичните външни ефекти (положителни или вредни) се извършва трудно;

• липсата на информация за участниците на пазара е причина за неравномерно разпределение на ресурсите.

• насоки (модел) за изграждане на високоефективно, конкурентноспособно и устойчиво земеделие, отговарящо на изискванията и принципите на ОСП на ЕС, т.е. целево подпомагане и субсидиране на биологичното производство.

2. Всяка страна – членка на ЕС трябва да създаде: • собствена политика в областта на биологичното животновъдство и да осигурява ключови условия за неговото развитие; • законова и сертификационна рамка, стандарти за качество на биопродуктите и индустрия (защитен знак), хармонизирана с тази в ЕС; • своя информационна система с данни за производството и пазара на биопродукти. С цел реализирането на политиката, подпомагаща биологичното животновъдство, държавите – членки на Евросъюза подпомагат следните дейности: • осигуряващи – сертификационна рамка, етикетиране, научни изследвания (за увеличаване на продукцията), преминаване от конвенционално към биологично производство), консултантски услуги и др.; • налагащи – разработване и утвърждаване на директиви (наредби), регламенти и стандарти (с информационен характер за потребителите и с ограничителен за производителите, износителите и вносителите) и строгото им спазване; • стимулиращи – отпускане на субсидии по различни програми/проекти (екологични, инвестиционни, пазарни, за регионално развитие, за демонстрационни ферми, за преработвателни, за търговски обекти) и на финансови помощи на фермерите (да покрият направените разходи), за информационни кампании и др. Политиката на ЕС, подпомагаща биологичното животновъдство, има за цел да спомогнe за създаването на партньорство между действащите лица по цялата производствена верига чрез: • стимулиране на биопроизводството; • задоволяване на потребителите със здравословни храни; • осигуряване на доходи и развитие на селските райони; • законова и сертификационна рамка, стандарти за качество на биопродуктите и индустрия (защитен знак),

5

• целево подпомагане и субсидиране за увеличаване на биопроизводството; • създаване на информационна система с данни за производството и пазара; • запазването на природните ресурси. ОСП на ЕС след 2013г. има за цел биологичното животновъдство да се развива, за да се осигури здравословна и качествена храна от животински произход за населението, да се опазва околната среда и да се развиват селските райони. Десетте основни момента в реформата на ОСП слез 2013г: • Целенасочено подпомагане на доходите за засилване на растежа и сигурността.

• По-ефективни и по-адаптирани инструменти за управление при кризи.

• „Зелени” плащания за дългосрочна производителност и опазване на екосистемите.

• Допълнителни субсидии за научни изследвания и иновации.

• По-конкурентноспособна и балансирана система за доставки на храни.

• Насърчаване на агроекологичните инициативи.

• Улесняване създаването на стопанства от млади земеделски производители.

• Стимулиране на заетостта и предприемачеството в селските райони.

• Подпомагане на районите с неблагоприятни природни условия.

• По-опростена и по-ефективна ОСП. Законодателната рамка на Общността, която направлява сектора на биологичното производство, има за цел: • да гарантира лоялна конкуренция и правилно функциониране на пазарите на биологични продукти; • да поддържа и оправдава доверието на потребителите към стоките с етикет „биологичен продукт“; • да осигурява условия за развитие на това производство в съответствие с тенденциите за нарастване на потребителското търсене. Европейската комисия предоставя право на всяка страна членка сама да изгради собствена политика в областта на биологичното земеделие, в т.ч. и на биоживотновъдството.

6

Нормативна и законодателна база за развитие на биологичното животновъдство на ЕС Първият регламент, част от реформата на ОСП на Европейския съвет (приет през 1991г) е Регламент №2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти и тяхното означаване. С него официално се признава биологичното земеделие в държавите – членки на ЕС. Първоначално, той регулира само биологичното производство на растителни продукти. С допълнителни разпоредби се урежда вносът (1992г), производството на

животински продукти (1999г) и евро-пейското лого за означаването на биологичните продукти (2000г). Реформата на ОСП изхожда от идеята, че трябва да се насърчава качеството, а не количеството, като се стимулира биологичният сектор и другите природосъобразни методи на земеделска практика. Вследствие на многобройните изменения и добавки Регламент №2092/91 става твърде сложен за използване и през 2007г е отменен с приемането на нов Регламент №834/2007, който се прилага от 1 януари 2009г. Предназначение на Регламент №834/2007г: 1. Създаване на обща рамка на Общността с правила за биологично производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включваща правила за събиране на диворастящи растения и морски водорасли; разпоредби за прехода към биологично производство; разпоредби за производството на преработени храни (вкл. вино, фуражи и биологични дрожди).

2. Създаване на правна рамка за всички етапи на производство, разпространение, контрол и етикетиране на биологичните продукти, предлагани на територията на Общността. Регламент №834/2007г осигурява основата за устойчиво развитие на биологичното производство, като осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, защитава интересите на потребителите и осигурява потребителското доверие. В него са детайлизирани принципите на биологичното производство, както и разпоредбите за производство, етикетиране и внос от трети страни. С нов Регламент 967/2008г изискването за задължителна употреба на биологично лого на Общността и за обозначаване на произхода на земеделските съставки на пакетираните храни се отлага до 1 юли 2010г. През 2008г се приема Регламент 889/2008г (на Комисията) за определяне на правилата за прилагане на Регламент 834/2007г (на Съвета). Той детайлизира нормите, залегнали в последния, и обхваща всички нива на биологичното растениевъдство и животновъдство, преработката, разпространението на биологичните храни и контрола върху тях, считано от 1 януари 2009г. С допълнителен Регламент 710/2009г (на Комисията) се определят правилата за биологично производство на аквакултурни животни и морски водорасли. От 1 януари 2009г се прилага и Регламент 1235/2008г на (на Комисията) за определяне на правилата за режима за внос на биологични продукти от трети държави. проф. дсн Димитър Греков, проф. дсн Алекси Стойков Аграрен университет, Пловдив

Пазарът и търсенето на висококачествени биологични продукти в света нараства значително с всяка изминала година (над млрд. евро още през 2008г). В САЩ от 1990 до 2010г пазарът на биопродукти се е увеличил около 30 пъти, за да достигне 25 млрд. долара годишно. На европейския пазар се реализира биопродукция в размер на около 20 млрд. евро годишно – водеща е Германия (около 6 млрд.), следвана от Великобритания (3 млрд.), Франция (2,4 млрд.) и Италия (над 2 млрд.). Най-високи нива, като част от общия пазарен дял, са достигнали Австрия, Дания и Швейцария (около 5%) от всички хранителни продукти. През последните години се

наблюдава силно изразена тенденция за увеличаване на броя на потребителите на хранителни биопродукти, като за Германия, Швейцария и Австрия то е в геометрична прогресия. Друга тенденция е постоянното нарастване на специализираните магазини (дори в кварталните супермаркети на големите градове), както и на продуктовата гама на биопродуктите. У нас се продават около 300 артикула биопродукти, в страните от Източна Европа – между 1000 и 2500, а в Западна Европа – надхвърлят 10 000. Най-бързо нараства биопроизводството на продукти с нехранителен характер – предимно козметика и лекарства. Обяснението за този феномен трябва да се търси преди всичко

БИОЖИВОТНОВЪДСТВО

Пазар на биопродукти по света и в България в потребителите. Става дума за просветени потребители, които правят мотивиран избор, защото знаят много добре какво е „биопродукт“ и на какви изисквания трябва да отговаря той. Те трудно биха могли да бъдат излъгани или подведени, тъй като става въпрос за млади или на средна възраст хора с добри доходи, които знаят какво искат. Различни маркетингови изследвания в чужбина показват, че докато преди години сред редовните купувачи на биопродукти голям брой са били хората със здравословни проблеми, напоследък техният дял е намалял за сметка на тези, които имат т. нар. екологично съзнание, или – на семействата с малки деца. По данни на Organic Retail-

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2012 7

8

ers Research (2010) над 15% от жителите на ЕС са склонни да купуват биопродукти. Най-много пари за биохрани се дават в Швейцария (средно около 150 евро на човек), следват Австрия, Люксембург и Дания. Прогнозните данни за 2015г сочат тенденция за значително увеличаване на бюджета за биохрани в ЕС. Приблизително два пъти по-висока сума се очаква да заделят шведите и датчаните, а най-драстично увеличение се очаква при чехите – от 25 евро (2006-2007г) на 200 евро (2015г) на човек годишно. Най-малко пари за биопродукти в Европа отделят поляците – по-малко от 50 евро на година на човек от населението, следвани от Кипър, Унгария и Словения. Европейският съюз и САЩ обявиха, че от юни 2012г биопродуктите, сертифицирани в Европа или в САЩ, могат да се продават като „биологични“ във всеки от двата региона. С партньорството между найголемите производители на биологични продукти в света се цели създаване на здрава основа за насърчаване на биологичното животновъдство в глобален мащаб. Производителите на биологични храни ще имат по-лесен достъп, с по-малко бюрокрация и разходи, до пазарите в САЩ и ЕС, което ще засили конкурентноспособността на сектора. Счита се, че това е успех за двете икономики, защото ще създадат повече работни места за малките предприятия и възможности за фермерите за нови пазари. Утвърдени са нормативните изисквания, сертификатите за износ, условията за партньорство и проследяемост на произхода на търгуваните продукти. Ключови надзорни функции ще поемат Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия и Националната програма за биологично земеделие на Министерството на земеделието

на САЩ. Проблем за търговците на хранителни биологично произведени храни е техният недобър и необичаен търговски вид, а често и тяхната малотрайност, тъй като се отглеждат изцяло в естествена среда и не съдържат консерванти, подобрители, овкусители, оцветители и др. Биопродуктите са значително по-скъпи (от 20 до 50%) от конвенционално произведените, тъй като при тях са изключени всякакви видове препарати за борба с вредителите и за подсилване на реколтата при растенията, както и на антибиотици и растежни хормони при животните. Пазарът на биопродукти в България е в стадий на зараждане. По данни на Агростатистика при МЗХ пазарът на биопродукти у нас през 2010г е отчел общ оборот над 7,5 млн. лв. За съжаление само 7,6% от хранителните и нехранителните биопродукти в търговската мрежа са произведени в България. Делът на реализираната продукция на българския пазар е под 5% от производството. Страната изнася основно суровини за развитите страни в ЕС, а не крайните продукти, които се продават на по-високи цени. Например изнасяме розово и етерични масла, биопшеница, различни видове билки, лавандула, а те се връщат с парфюмите, биобрашното, чайовете и лекарствата, които са по-скъпия продукт. Делът на сертифицираните животновъдни продукти все още е твърде малък и това поражда дисбаланс в производството на растителна и животинска продукция в сравнение със САЩ, Канада, Швейцария и Германия. Сертифицирани български биологични продукти, които се радват на значителни продажби и реклама, са бебешката храна на австрийската компания „Hipp“ и биодинамичният „Сънвал“, както

и пчелен мед с отлични с отлични качествени показатели. Повечето производители на биологични продукти заявяват, че нямат интерес да развиват вътрешния пазар поради неразбирането на важността му за развитието на биологичното производство в страната и бездействието на оторизираните органи. Приложението на биологичните стандарти на ниво ферма, не винаги достига до високите идеали на биологичните принципи. За да бъдат преодолени проблемите, фермерите трябва да приемат биологичното отглеждане на животните като своя ценностна система и да придобият съзнанието относно непосредствените практически цели на финансовата обезпеченост. Съществена причина за слабия интерес към биохраните у нас е ниският разполагаем доход на масовия български потребител. По данни на НСИ средната работна заплата през 2009г е 515лв, а минималната – 240лв. Средният доход на член от семейство е 307 лв. (около 150 евро). Този факт налага редица ограничения в потреблението. Българският потребител почти не разполага със свободата да прави избор, ръководейки от своите вкусове и предпочитания, защото средствата, отделени за храна, възлизат на около 53.5% от общите разходи, т.е. това е 3 пъти повече от средните еквивалентни разходи в ЕС – 15-17%. Особено негативна е ситуацията при пенсионерите, чиито относителен дял в България бележи тенденция на трайно увеличение. Другата основна причина за свития пазар на биологични хранителни продукти в страната са високите цени. Основните причини за високите цени на ниво ферма са големите разходи за пониски добиви от земеделските култури, по-малка гъстота на животните и екстензивното им отглеждане, водещи до по-

високи производствени разходи, допълнителни разходи за труд (поради по-ниска степен на специализация и механизация на производствените процеси), както и разходите за сертифициране и инспектиране на продуктите. За да се намали цената на крайния биопродукт, е важно да се разработят подходи, които да съкратят разходите, без да засягат правилното прилагане на стандартите за биологично производство. Във веригата на разпределение трябва да преобладава директно доставяне от фермера на потребителя. Такава система може да укрепи и връзката между земеделските стопани и потребителите, което е залегнало в основните идеи на биологичното производство. В развитите страни държавата (обществото) покрива част от разходите на производителите на здравословни храни чрез налагането на санкции на тези, които замърсяват почвата и водите с хербициди, пестициди, изкуствени торове и др. и нанасят екологични щети. Проведеното проучване на анкетен принцип от Яркова и Генчев (2008) с оглед отношението на българските потребители към екопродуктите показва, че освен платежното състояние на населението, недостатъчна е и информацията за производството и ползата от потреблението на биохрани у нас: • само 60% от анкетираните потребители знаят, че на българския пазар се предлагат екологично чисти продукти; • 18.8% са информирани за тях от познати, които закупуват такива хранителни продукти; • 21.3% изобщо не знаят за присъствието им на пазара. От запознатите за пазара: • 26% разпознават продукта по надписа „екологично”; • 19% – по знака за биопродукт (червена калинка върху зелено листо); • 28% не обръщат внимание на логото, а се доверяват на

продавачите.

• Относно начина на производство на биологичния продукт: • 62% от анкетираните смятат, че е произведен по биологичен начин; • 10% – по здравословен; • 20% – по утвърдени регламенти; • 7% не са сигурни за значението на тези продукти. Проучването показва, че информираността на българина за биопроизводството постепенно нараства, но в сравнение с европейския потребител значително изостава. Причините за това са ограничената информация на потребителите относно: • наличие или липса на остатъци от пестициди и лекарства; • съдържание на мазнини, витамини и минерали; • къде и как са произведени; • място на закупуване; • каква и защо е такава цената им. Биопродуктите не са съпътствани с научни доказателства относно здравословния ефект. Мотивацията на потребителите в тази насока е твърде слаба и в бъдеще трябва да се повишава интересът им чрез масирана (агресивна) информация за съществуването на биологични ферми, необходимостта от съхранение на почвата за бъдещите поколения, за удовлетворението от потреблението на биопродукти, за полезността им за здравето и т.н. Този подход в напредналите страни е допринесъл: • 7.7% от потребителите да се класифицират като „твърди” консуматори на биологични хранителни продукти; • 45% – купуват понякога (рядко) биопродукти; • 47.3% – не консумират такива продукти. По-голямата част от консумиращите биохрани (62%) считат, че много важна за тях е възможността да се проследи нейният произход, сигурността в

сертификацията и коректността на пазара. Според тях найдостоверни канали за реализация на тези храни са директните продажби (директно от фермите) или чрез специализирани фермерски и здравни магазини (за плодове и зеленчуци, месарници и др.), които са напълно изолирани. Анкетираните потребители на биопродукти (76 %), купуват основно от веригите супермаркети. Употребата на биологични продукти и биохрани при различните домакинства е свързана главно с дохода, възрастта, образованието и наличието на деца. Жените по-често купуват биопродукти от мъжете. Поголемият интерес у жените се обяснява с това, че те пазаруват по-често от мъжете и смятат, че качеството на хранителните продукти, консумирани от техните семейства, е от значение за здавословния им начин на живот. Според проучване на OrganicMarket.info, една от причините за недостатъчната популярност на биохраните у нас, са значително по-високите цени от традиционните. Те могат да се закупуват от домакинства с високи доходи. Голяма част от потребителите считат, че не е логично биологичните храни да струват по-скъпо от конвенционалните, което показва недостатъчното познаване на характера на биологичното производство, където разходите са значително по-високи за единица продукция. проф. дсн Димитър Греков, проф. дсн Алекси Стойков

9

ПОРОДИ

Българско сиво говедо Базисна информация Други наименования на породата

Сиво говедо

Класификация

Праисторически породата се формира от кръстосване на късорогото (Bos taurus brachycerus) и дългорогото (Bos taurus primigenius) говеда

Произход

България

Методи и условия на създаване

Народна селекция

Година на признаване на породата

автохтонна

Основен арсенал

Планините Странджа, Сакар, Централен Балкан, Същинска Средна гора и Рило-Родопския масив, Шуменска и Варненска области

Стопанско използване

За месо, работа, мляко

Развъден статус

Описание на породата Цвят

Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на местни породи говеда

Година на завеждане на родословната книга

2008

Космена покривка

Под селекционен контрол: – крави, брой

1630

Носно огледало

Черен

– бици, брой

62

Мукози

Черен

– стада, брой

41

Рога

– бици, брой

6

Копита

– дози, брой

32 426

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд

Нарастване

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2012

Генбанка (ИАСРЖ)

10

Сив, с нюанси от тъмно до светло сив, по-рядко жълтеникав; при биците предната част на тялото е оцветена по-тъмно, до черно

Сиво-бели в основата, с черен връх, правилна лирообразна форма Черен

Основни екстериорни измервания Висичина при холката, см – крави

119

– бици

129

Жива маса, кг Информация: Доц. д-р Янко Горинов, АРМПГ

– крави

340–410

– бици

480–650

– при раждане

20–23

Н

а Седмия национален събор за опазване на местните български породи 2012г в Калофер, наред с автохтонни породи овце, коне, кози и кучета беше представено и Българското сиво говедо. По време на дефилирането на стадото от говеда, участниците и гостите на Събора бяха запознати с произхода, основните белези и характеристики на породата от Светломир Влайков – гл. експерт по говедовъдство и биволовъдство в ИАСРЖ. Българското сиво говедо е една древна българска порода. Според историческите справки тази примитивна порода е произлязла от тура, който е прародител на дългорогите или дългоглави говеда, който до края на ХVI век е обитавал българските земи в диво състояние. При кръстосването на късорогото (Bos taurus brachiceros) и дългорогото (Bos taurus primigenius) говедо в продължение на столетия се е формирала популацията на местното сиво говедо в което преобладават белезите и формите на примигенния прародител. В процеса на доместикация тези говеда се формират като порода от комбиниран тип – за работа, месо и мляко. От 1915г започва целенасочена племенна дейност чрез сформиране на първите говедовъдни дружества у нас. Създавало се е отлично приспособено животно към климатичните условия, здрава конституция, добра работоспособност, голяма жизненост и устойчивост на заболявания. Имат добри съпротивителни качества срещу топлина или Продуктивност (месодайна) Млечна Продължителност на лактация, дни

190

Млечност, кг

975

Масленост на млякото, %

3,6–4,5

Месна Среден дневен прираст, кг

0,660–0,850

Кланичен рандеман, %

56

Репродукция и използване Полова зрялост, мес

10–12

Стопанска зрялост, мес

31

Плодовитост, %

756

Продължителност на използване, год.

15–17

студ, ветрове, суша, насекоми и паразити. Поради различията на природните и стопански условия, в които се е развивала и заради различията в нивото и насоката на провежданата селекция, популацията на сивите говеда е била твърде нетипизирана. Имало е период, в който формираните по този начин отродия се разглеждат като отделни породи – местно сиво и искърско. След 1961г, при продължаващо кръстосване с внесени специализирани породи, сивото говедо практически е на ръба на оцеляването. В края на 20-ти век сиви говеда са съхранени в две държавни ферми – КОС в гр. Средец и ДП „Кабиюк“ и в някои частни ферми в полупланинските и планински райони на Странджа, Същинска средна гора, Централен Балкан и Рилородопския масив. Развъдната дейност с породата се възстановява през 2001г. Изследванията на основния селекционер на породата доц. Янко Горинов показват, че по външни белези съвременната популация е междинна между изходните отродия. Тя се представя под името Българско сиво говедо. Тази стара и примитивна местна порода е послужила за основа при създаването на всички наши породи до 1981г. Говеда от породата са използвани като майчина основа за създаването и на различни месодайни типове говеда. Представителите на породата се характеризират с неголям ръст, късо тяло и сравнително сухи телесни форми. Цветът на космената покривка е сив, вариращ от посветло до по-тъмносив, среща се и зеленикавосив оттенък. При биците предната част на тялото е оцветена по-тъмно, до черно. Шията е средно дълга, на нея има добре развит гердан, което е типичен породен белег. Шията и долната част на тялото са тъмносиви до черни. Видимите лигавици по носното огледало и ануса са черни. Главата е

11

12

средноголяма и съразмерна с тялото, а рогата са с правилна лирообразна форма, в основата си са сивобели, а върхът е черен. Рогата при биците са подебели и къси, насочени настрани и малко напред. Челото е леко вдлъбнато между очните орбити. Ушите са неголеми и окосмени отвътре, около очите се наблюдават черни петна, очертани подобре от долната страна. Гърбът е къс, прав и средноширок, поясницата е добре замускулена, а коремът – бъчвообразен. За разлика от добре развития преден пояс, крупата е недостатъчно широка, с подчертана заостреност назад и често стреховидна. Опашката е тънка, дълга и завършва с голям красив кичур от дълги тъмнопигментирани косми. Поради това, че доскоро представителите на породата са използвани като впрегатни животни, крайниците са здрави и добре поставени. Имат добре развити стави и сухожилия. Говедата се движат с лека и бърза крачка и тичат в характерен тръс. Копитата са малки, като и те са оцветени в черно. Вимето е средно голямо с тънка и еластична кожа. Има еднакви по форма и размер цицки. Сивото говедо е дребно, като височината при холката на кравите е 120см, а при пълновъзрастни бици – 129см. Живата маса на кравите е 370-380кг, а на биците – до 600кг. Телетата се раждат 2223кг, с характерен жълто-кафяв цвят. Кравите не се доят, а се използват като кърмачки. След отбиване на телетата животните се пресушават по естествен начин. Характерните за млечните породи проблеми с млечната жлеза и мастити не са наблюдавани.

При експериментални условия е установено, че за 190-дневен бозаен период млечността достига средно 975кг. Има слаба угоителна способност. Кланичният рандеман е 52-55%. Месото е с много тлъстини и е подходящо за производство на колбаси. Към биологичните и стопански качества трябва да отбележим приспособимостта към условията на средата, леките раждания, готовността и способността да защитава новороденото от хищници, липсата на следродилни усложнения. Предвид къснозрелостта на породата първото отелване на около 3 годишна възраст, стопанската плодовитост достига 89%, голяма част от телетата се раждат през пролетните месеци, тъй като има ясно изразена сезонност на заплождането. Сивото говедо има пословично дълголетие – средната продължителност на стопанско използване е 16 години. Тези особености не позволяват на породата да се самоиздържа и да формира самостоятелен поминък в съществуващата икономическа среда. За това породата БСГ е включена в двете схеми на подпомагане на съхранението на популацията – компесаторни плащания от ДФ „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони и Програма „САПАРД“. Подпомагането по линия на ДФ „Земеделие“ в размер на 200 eвро на крава и бременна юница влияят положително и създават условия за разширено възпроизводство. Осигуряването на средства по Схема на държавна помощ за водене на родословна книга и за провеждане на развъдни мероприятия позволява

да бъдат извършени основните дейности по издирване и регистрация на животните и за изграждане на развъдна структура на популацията. В настоящия момент развъдна дейност с породата Българско сиво говедо извършва Асоциацията за развъждане на местни породи говеда със седалище гр. София. Изградена е развъдна структура на национално ниво. Развъдно подобрителна работа се извършва в 63 ферми с 1887 животни. Чистопородното развъждане е единственият метод, посредством които може да се съхрани и стабилизира наследствеността на популацията. Спряно е използването на нерегламентирани разплодници във всички контролирани стада и е въведена ротационна схема на използване на чистопородните бици. Преустановено е неконтролираното близкородствено съешаване в популацията. В резултат на целенасочена издирвателна и развъдна дейност поголовието на Българските сиви говеда се увеличава с постоянни темпове, като разширението на обхвата на контролираните животни през тази година спрямо 2009г е 42%. Голям резерв във възстановяване на развъдната

структура на популацията Българско сиво говедо и създаване на оптимално вариране по основните биологични и продуктивни показатели е наличието и използването на дълбокозамразена семенна течност от 6 разплодника, която се съхранява в Станция по изкуствено осеменяване, управлявана от ИАСРЖ. Остава открит въпроса за намиране на най-подходяща схема за изкуствено заплождане, поради спецификата на примитивната порода. Съхраняването на генофонда на местните автохтонни породи винаги се свързва с усилията за изграждане на биологичното или екологосъобразно земеделие и животновъдство. Породата Българско сиво говедо е национален генетичен ресурс, част от биологичното разнообразие и източник на информация и генетичен резерв за развитие на говедовъдството. Управлението и съхранението на генетичните ресурси е приоритет на държавата и неправителствените животновъдни организации, поели трудната задача за запазването на Българското сиво говедо за идните поколения. Светломир Влайков ИАСРЖ

13

ИЗЛОЖЕНИЯ БРОЙ 5/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 14

АСОЦИАЦИЯ НА АБОРИГЕННИТЕ ПОРОДИ ОВЦЕ ОТ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

С

дружението е учредено през 2009г с цел съхраняване и опаз-ване на Софийската, Брезниш-ката и Западностаропланинската породи овце, които са застрашени от изчезване. Усилията на асоциацията през

следващите три години дават резултат и това стана видно на изложенията т.г. през септември, съответно в: Брезник, Сливница, Елин Пелин и накрая като заключителен етап – в Костинброд. Както е обичайно, откриването в Костинброд на Втората регио-

нална изложба бе съпроводено от кратка музикална програма, представяне на организаторите, на официалните гости. Изложителите, които бяха разположили овцете си на пазара за животни в Костинброд, бяха спечелилите първи награди от предишните

ИЗЛОЖЕНИЯ

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2012

15

16

три изложения. Междувременно, комисията с председател проф. Десимир Неделчев и членове проф. Николай Тодоров, доц. Андреа Колев, доц. Иван Димов и Маргарита Тодорова от „Агрокомплекс Рашково” оцени и класира животните по развъдни групи. Оценката се извърши по петобална система, съответно за женски животни – овце-майки, дзвизки и женски шилета до 12 месеца, както и за мъжки животни – кочове, дзвиздаци и мъжки шилета до 6 месеца. Стопаните с най-добри животни бяха наградени от организаторите с почетен плакет и сертификат, като най-много точки събраха: Павел Велков – Софийска (Елинпелинска овца), Данаил Кюркчийски – Брезнишка овца, и Маргарита Тодорова със Западностаропланинска овца. Ванюша Флорова – произ-

водител на спално бельо и дюшеци от естествени материали, подари красиви завивки на отличените. С пламенно слово тя се обърна към животновъдите и ги прикани да не се отказват от производството на местни породи, защото от чистата вълна се правят найхубавите завивки. Заместник-кметът на община Костинброд Трайко Младенов отправи покана към изложителите, това събитие да се превърне в традиция, а от своя страна, председателят на Асоциацията на аборигенните породи овце от Западна България доц. Андреа Колев изрази увереност, че местните породи няма да изчезнат и че държавата ще се ангажира все повече в тази благородна кауза и ще подпомага трудолюбивите животновъди. Станислава Пекова

10то Национално изложение по животновъдство в Сливен

Н

а 5-и и 6-ти октомври 2012г животновъди от цялата страна, предприемачи и производители в отрасъла, политици и специалисти, представители на организации, които подпомагат развитието на животновъдството, земеделието и опазването на околната среда, се събраха на пазара за животни край сливенските минерални бани, за да участват в юбилейното Десето Национално изложение по животновъдство – Сливен 2012. Националното изложение в Сливен е най-мащабната проява в областта на животновъдството у нас. С всяка година се увеличава както броя на участниците и представените животни, така и тяхното качество. През тази година гостите на изложението можеха да разгледат елитни представители от над 70 български и чужди породи говеда, овце, кози, коне, свине, зайци, кучета и десетки породи от различни видове птици – кокошки, пуйки,

гълъби, токачки, пауни.

35 говедовъда, представители на 8 развъдни организации в говедовъдството представиха 142 говеда от 14 породи: Родопско късорого говедо, Българско сиво говедо, Черношарено и червеношарено говедо, Българско кафяво говедо, Българско родопско говедо, Монбелиард, Симентал, Шароле, Херефорд, Абердин ангус, Лимузин, Белгийско синьо, Гаскон и Галоуей. С най-мащабно участие бяха Асоциацията за развъждане на Кафявото говедо с председател Цветан Цочев, Асоциацията на развъдчиците на Черношарената порода в България с председател Росен Христов, Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал с председател Атанас Атанасов. От най-голямата развъдна организация в говедовъдството – Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България (Добрич) – участва с

три ферми. Както всяка година наймощно присъствие показаха овцевъдите. Участваха всички 15 развъдни организации, като с най-много животни се представиха Асоциацията за развъждане на Черноглава плевенска овца с председател д-р Димитър Георгиев и Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна с председател Симеон Караколев. Развъдната асоциация за аборигенни породи овце за Западна България с председател доц. д-р Андрея Колев, също пожела да участва с голяма група, но поради ограничената изложбената площ, броят на животните беше ограничен. Най-добре организиран беше павилионът на Организацията на развъдчиците на автохтонни породи овце в България с председател зооинж. Бойко Стоянов. Това, както и прекрасните животни които бяха представени,

17

18

предизвикаха огромен интерес у посетителите на изложението.

73 участника представиха 387 животни от различни категории овце, от 6 продуктивни направления и 28 породи: Каракачанска, Медночервена шуменска, Местна карнобатска, Софийска, Старозагорска, Реплянска, Тетевенска, Брезнишка, Вакла маришка, Бяла маришка, Дъбенска, Средностаропланинска, Среднородопска, Западностаропланинска, Копривщенска, Синтетична популация Българска млечна, Черноглава плевенска, Асаф, Аваси, Суфолк, Североизточно българска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна, Тракийска тънкорунна, Ил Дьо Франс, Мутон Шароле, Романовска и Цигай. Кози представиха 6 участника от двете национални организации

– Асоциацията за развъждане на млечни породи кози и Асоциацията за автохтонни породи кози в България. Представени бяха 38 животни от 6 породи: Българска бяла млечна коза, Англонубийска, Тогенбургска, Саанска, Калоферска дългокосместа коза и Виторога дългокосместа коза. Четирите основни развъдни организации в коневъдството – Асоциация на коневъдите в България, Асоциация „Източнобългарски кон“, Асоциация „Български спортен кон“ и Асоциация за развъждане на местни – автохтонни породи в България, също бяха представени. Участваха 22 коня от 11 ферми от 8 породи: Каракачански кон, Източнобългарски кон, Дунавски кон, Хафлингер, Български тежковозен кон, Български спортен кон, Фризийски кон и

коне от Фламандската порода. В областта на свиневъдството участие взеха 3 от четирите развъдни организации – Асоциация на развъдчиците на специализираните породи свине в България, Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня и Асоциация на свиневъдите в България. Представени бяха 7 фермера с 40 животни от породите Източнобалканска свиня, Дунавска бяла свиня и четири различни хибридни комбинации. Птицевъдството беше представено от Национална развъдна асоциация по птицевъдство. Земеделски институт гр. Стара Загора представи 30 птици: петли и ярки от общоползвателно направление и пуйчета от яйценосна лека порода; имаше изложени 100 птици от породата Ломан браун, десетки породи гълъби и декоративни кокошки, развъждани от над 60 частни стопани. Поради липса на развъдни организации в зайцевъдството, зайци бяха представени от Института по животновъдни науки гр. Костинброд, който изложи 12 заека от породите Калифорнийски и Новозенлански заек. Още десетки производители представиха зайци от породите Фландър, Бял великан, Чинчила и декоратвни мини-зайчета. Киноложките развъдни орга-

низации Международна организация „Каракачанско куче”, Български киноложки клуб за Българско овчарско куче и Български републикански киноложки съюз, демонстрираха всички наши официално признати породи Каракачанско куче, Българско овчарско куче, Българско лудогорско гонче и Български барак. Гостите можаха да разгледат 71 представители на тези породи. Двадесет и шест фирми, свързани с животновъдството, демонстрираха своята дейност и продукти. Фермери и специалисти имаха възможност да се информират за новостите в производството на доилна техника, разнообразно оборудване за животновъдни стопанства, фуражни цехове и пречиствателни станции, поливни системи, ветеринарно медицински препарати, фуражи и фуражни добавки, всичко за идентификацията на животните и т.н. Имаше и голям избор на специализирана литература, представители на фирми, предлагащи вносен семенен материал за изкуствено осеменяване, не липсваха и нашите си чанове. С информационен щанд по Програмата за развитие на селските райони се представи и Министерството на земеделието и храните. Тази година, заедно с презентациите, демонстриращи дейността на ИАСРЖ и развъдните организации, на голямата видеостена течеше презентация на тема „Традиции в българското скотовъдство – поглед назад“, изготвена от г-жа Людмила Чолакова – докторант към Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. С много архивни снимки беше представен празнично-обредния комплекс на народа ни, свързан с животновъдството. Неофициално, изложението стартира на 5-и октомври с пристигането и настаняването на животните по боксове. Комисии по видове животни определени

със заповед на проф. д-р Васил Николов – Изпълнителен директор на ИАСРЖ, извършиха оценка на представените животни и определиха шампионите на породите. Председатели на комисиите бяха: за оценка на говеда и биволи – доц. д-р Живка Герговска – преподавател по говедовъдство в Тракийски университет Стара Загора и Аграрен университет – Пловдив; за оценка на овце млечно направление – доц. д-р Мария Джорбинева – председател на Асоциацията за развъждане на Старозагорската порода овце; за оценка на овце от тънкорунно и месодайно направление проф. дсн. Стефан Бойковски – председател на Асоциация за развъждане на тънкорунни овце в България; за овце от автохтонни породи и кози – гл. ас. д-р Геновева Стайкова – експерт по Медночервена шуменска овца към Развъдна асоциация на местни породи овце; за оценка на конете – доц. д-р Георги Бързев – преподавател секция „Коневъдство“ в Тракийски университет; за оценка на свинете - зооинж. Здравелина Василева – гл.експерт контрол и координация в свиневъдството в ИАСРЖ; за оценка на птици зооинж. Емилия Георгиева – гл. експерт в ИАСРЖ и за оценка на кучетата – зооинж. Галина Илчева – Началник отдел в ИАСРЖ. Членове на комисиите бяха експерти от ИАСРЖ, председатели и селекционери на развъдни организации, научни работници от земеделските институти. Още през първия ден, изложението беше посетено от много гости „за да се насладят на животните на спокойствие“. Изложението беше открито официално на 6-и октомври. Официални гости на тържеството бяха д-р Цветан Димитров – Заместник-министър на земеделието и храните, г-жа Десислава Танева – Председател на Комисията по земеделие и гори при 41-то Народно

събрание, г-н Марин Кавръков – Областен управител на Сливен, г-н Корнелий Желязков – Заместниккмет на гр.Сливен, г-н Стоян Гюзелев – депутат в 41-то Народно събрание от област Бургас, проф. дсн Иван Станков – Ректор на Тракийски университет гр.Стара Загора, г-жа Мария Степанчева – член на Консултативния съвет по животновъдство към МЗХ, проф. д-р Марин Тодоров – директор на Институт по планинско животновъдство и земеделие гр.Троян; доц. д-р Стайка Лалева – Директор на Земеделски институт гр. Стара Загора; доц. д-р Цонка Оджакова – директор на Комплексно опитна станция гр. Смолян и председател на сдружение „Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски цигай овце и Каракачански кон“ гр. Смолян; доц. д-р Илияна Събева – Директор на Експериментална база ДП към Земеделски институт гр. Шумен. Тук бяха като гости и домакини председателите, изпълнителните директори и експерти на развъдните организации. Преди официалното откриване на изложението, д-р Цветан Димитров даде пресконференция, на която съобщи дългоочакваната новина, че Европейската комисия е одобрила държавна помощ за секторите свиневъдство и птицевъдство, стартираща от 1-ви ноември. Той обяви 25%-овото увеличение на подпомагането на животновъдите от ДФ „Земеделие“ за периода октомври - януари и за предстоящо допълнително финансово подпомагане на производителите на мляко. Водещ на програмата на изложението беше актьорът Юрий Ангелов. Церемонията по откриването започна с поздрав към участниците и гостите от Кукерите от Пирина – едно неописуемо преживяване за тези, които не са го виждали. Изложението беше официално открито от д-р Цветан Димитров с приветствие към гости, участници

19

20

и организатори. „Благодаря на всички, които независимо от трудната година, намериха сили да дойдат тук и да покажат своите животни. Резултатите, които се постигнаха – 30% повишение на броя на животните под селекционен контрол и повишена млечност, са благодарение на ръководителите и членовете на развъдните организации. Няма да пропусна и труда на служителите на Агенцията по селекция и репродукция, които от няколко години полагат тежък труд този сектор да заеме своето достойно място. Уверявам ви, че Министерството на земеделието и държавата полагат усилия да подкрепят този ваш самоотвержен труд. Само за последните две години финансовият ресурс, който се предоставя на сектора, е нараснал от 103 на 230 милиона“, каза Цветан Димитров. Приветствие поднесе и г-жа Десислава Танева. Проф. д-р Васил Николов – Изпълнителен директор на ИАСРЖ говори за прогреса на развъдната дейност у нас. Той отбеляза, че изложителите тази година са повече от миналата. На днешната изложба се представят 180 фермери от над 31 развъдни организации, има повече от 1 000 животни от 70 породи. „Това е нашето национално генетично богатство. Развъдната дейност беше в крах и се очакваше да бъде още по-тежко. За две години обаче говедата са се увеличили с 52,8%, биволите – с 11,5%, овцете – с 14,9%, козите – два пъти, запазил се е броят на контролираните свине, пчелните семейства и кошерите. Така че крахът, който предвещаваха, не се случи“, каза проф. Николов. Той набеляза две основни причини за това. Първата е в приетите промени в законодателството през 2010г, за които той благодари на зам. министър Димитров и Десислава Танева като председател на комисията по земеделие. „Те ни повярваха и подкрепиха тези

промени. Тогава направихме нещо уникално – правителствена организация каквато е Агенцията по селекция, създаде Национален съвет по генетични ресурси, в който влязоха председателите на всички неправителствени развъдни организации в страната. Второто голямо постижение – през тази година агенцията стана член на международната организация по стандартизация на развъдната дейност, в която участват 50 държави“, каза още проф. Николов. Тази година акцентът на изложбата при овцете е поставен върху Черноглавата плевенска овца. За първи път в България се представя френската порода Гаскон при говедата. Новост при конете е породата Хафлингер. В заключение, проф. Николов се обърна към управляващите, като ги призова никога да не посягат на ИАСРЖ, защото това е институцията, около която се гради цялата дейност в животновъдството. „Създадена е уникална структура на управление и организация на развъдната дейност, която не трябва да се пипа. Тя показа своята ефективност и ще покаже своята мощ и в бъдеще, но за това е необходимо време.“ Последна беше наситената с патос и чувство реч на г-жа Степанчева, която благодари на проф. д-р В. Николов от името на Развъдните организации за пълната подкрепа на дейността им от ИАСРЖ и изненада приятно професора с букет червени рози. Доброто настроение на всички се подсили от хора и танцьорите на Ансамбъл за народни песни и танци – гр. Сливен. Най-интересната част обаче, предстоеше – дефилирането на отличените животни по просторния манеж. Всички фермери – участници на Десетото Национално Изложение по Животновъдство Сливен 2012г получиха статуетки, които се връчваха от Изпълнителния директор на ИАСРЖ, от Директори и Началник отдели в Агенцията,

от официалните гости на изложението. Разбира се, имаше отличени и шампиони по породи. Преминаването на животните пред публиката се съпътстваше от кратка характеристика на съответната порода и обявяване на призьорите от експертите на ИАСРЖ: г-жа Мая Попова – мл. експерт по коневъдство, г-н Светломир Влайков – гл. експерт по говедовъдство, г-н Стоян Стоянов – гл. експерт по овцевъдство, г-жа Здравелина Василева – гл. експерт по свиневъдство и г-жа Галина Илчева – Началник отдел в ИАСРЖ. Дефилето започна с коне. Излъчените шампиони от конете бяха: жребец Роко от породата Каракачански кон със собственици Венка и Гошо Йорданови от гр. Пирдоп, жребец Астазар от породата Източнобългарски кон действал като производител в държавни конеферми и конезаводи, жребец Такис от породата Дунавски кон собственост на Цветан Вълешков от с. Садовец, област Плевен, кобила Норка от породата Български тежковозен кон собственост на Димитър Димитров от гр. Разград, кобила Маргарет от породата Български спортен кон собственост на Христо Крушарски, който отглежда кобилата в Клуб по конен спорт „Феномен – Стара Загора“, жребец Ирландо де Ронера от Фламандска порода, собственост на Сунай Караасан от гр. Пещера и кобила Джара от породата Фризийски кон, собственост на Николай Николов от гр. Велико Търново, която премина по манежа заедно с малкото си четиримесечно конче. „Тази година акцентът в коневъдството е породата Хафлингер, която е представена с най-голям брой коне на изложението.“ – обяви от трибуната г-жа Мая Попова. Жребец Олщин от породата Хафлингер, собственост на Христо Даков от гр. Стара Загора получи специална награда за „шампион на породата“.

Последва дефилирането на говедата. Призове получиха отличените от комисията животни от Черношарена и Червеношарена порода говеда, от породите Монбелиард, Симентал и Българско родопско говедо. Проф. д-р В. Николов връчи специална награда за Земеделски институт гр. Стара Загора на доц. д-р Стайка Лалева – Директор на института, за участие с наймного видове и породи животни в настоящето изложение и участие на всички изложения, организирани от ИАСРЖ. Специален приз за участие с най-голям брой животни от 3 породи говеда се присъди на „БИОЕЛИТ“ ЕООД гр. Омуртаг. Наградата получи д-р Исмет Шабанов. Голям интерес предизвикаха преминаващите по манежа негови крава с теле от породата Шароле. Тази година при говедата акцента е поставен на породата Българско кафяво говедо. От тях бяха отличени: с 3-та награда юниците Линда и Дида собственост на Генчо Джукелов от гр. Ямбол, който получи и приз за потомствена група; 2-ра награда беше за юница Сара, собственост на ЗК „Нова идея“ гр. Ямбол, а 1-ва награда получиха две кафяви юници от фермата на „Бик“ ООД със собственик Пенка Янкова от с. Младово, област Сливен. Специалната награда на изпълнителния директор на ИАСРЖ отнесе юница Ява 31019871 на ферма „Бик“ ООД. Тя беше избрана публично от проф. д-р В. Николов, който прецизно извърши екстериорен оглед на 5 кафяви юници по манежа и споделяше с публиката своята експертна преценка. За представени потомствени групи от Кафявата порода призове получиха кооперация „Единство“ с. Ботево, област Ямбол и КОС гр. Ямбол. Това, което се случи на изложението за пръв път, е представянето на месодайни бици. Специална награда беше

връчена на фирма „Литекс кетъл фарм“ гр. Ловеч, която представи бици от породите Херефорд, Абердин ангус, Лимузин и Белгийско синьо. За пръв път имаше и бик от месодайната порода Галоуей, собственост на „ПЕТРО-Г“ ООД с. Левочево, област Смолян. Отличена беше и фирма „Лидермес“ гр. Пещера, която представи бик и крава от месодайната порода Абердин ангус и тежковозни коне. Заградени с електропастири, огромните мъжки животни респектираха с излъчване на мощ и красота. Последен, но не и по важност, приз беше връчен на Карел Андриаенсен от с. Странджа, област Ямбол, собственик на крави от породата Гаскон – също от месодайно направление, представена за пръв път порода. При овцете пък акцентът падна върху нашата порода Черноглава плевенска. Като лидери по категории от овцете бяха излъчени: от категория коч – животно собственост на Николай Савев от с. Деветаки, област Ловеч; от категория овце-майки – животно собственост на Цветан Вълешков от с. Садовец, област Плевен и от категория женски шилета – животно собственост на Красимир Михов от с. Оряховец, област Плевен. По манежа дефилираха коч от Старозагорска порода – собственост на Станимир Иванов от с. Горно Ботево – лидер на породата и коч от породата Бяла Маришка овца, собственост на Павел Драганов от с. Дуванлий – лидер на породата, които бяха отличени като шампиони. Обявените от трибуната участници със свине бяха наградени с розетки. Специален приз, връчен от Изпълнителния директор на ИАСРЖ получи „Свинекомплекс Николово“ АД, област Русе за категория женски разплодни животни и наймногобройно представяне. Още един специален приз получи Станка Георгиева от с. Бял бряг, област Шумен за представяне на

единствената аборигенна порода свине у нас – Източнобалканска свиня. Проф. д-р В. Николов обяви от трибуната, че представения от фермерката нерез е най-атрактивното животно на тазгодишното изложение. Наистина много рядко бихме могли да видим на живо подобен екземпляр. В знак на благодарност за добрите думи и високата оценка, Станка скришом изпрати дар на професора – половинка сливовица, собствено производство. Последни преминаха представителите на кучетата. Шампионите при тях бяха: куче Наско Катев от породата Българско овчарско куче собственост на Костадин Коцаков от гр. Разлог; куче Арап от породата Българско лудогорско гонче собственост на Максим Димитров от гр. Монтана; куче Роки от породата Български барак също собственост на Максим Димитров от гр. Монтана и куче Гриво от породата Каракачанско куче от Развъдник „Кара-ген“ гр. Добрич. И както каза проф. д-р В. Николов, овцете без да искаме ги пренебрегваме, затова той заедно с началник отделите и експерти на ИАСРЖ се отправи към боксовете на изложените овце. Там на място Изпълнителният директор се ръкува и връчи на всички изложители статуетки за участие. С присъщото му уважение към фермерите, той отдели внимание и разговаря с всеки един стопанин, оглеждайки животните им. Единодушно беше мнението, че с всяка изминала година, Националното изложение по животновъдство в Сливен събира все повече животновъди и посетители. Настроението беше също като времето – ведро и слънчево. Всеки си тръгна към дома изпълнен с много емоции и с пожелания за нови срещи догодина. Красимира Горанова

21

ХРАНЕНЕ БРОЙ 5/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 22

Ефект от включване на рапичен шрот в дажби на млечни овце Съгласно Директива 30/2003 на ЕС, Закона за възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива в РБ (ДВ бр. 49/19.06.07) и Националната програма за потребление на биогорива 20072020г се залага минимален дял на биогоривата, който до 2010г да нарастне до 5.75% от всички горива, използвани в националния транспортен сектор. Тенденциите са: 2020г – 10%; 2050г – 70%. За момента като основни биогорива се сочат биодизела и биоетанола. С нарастване на количествата произведен биодизел ще се повишават и количествата на рапичния шрот, достъпен за включване в дажбите на продуктивни животни.

Oт преработката на 1кг рапично семе се добиват 360мл биоолио и 640г шрот (RSM). Химичните определения на този фураж го характеризират като подходящ за включване в дажби на преживни животни. Високото съдържание на протеин (38 – 46%) се допълва от оптимален аминокиселинен профил (особено по отношение на лимитиращите метионин, лизин, сяросъдържащи АК) и благоприятно съотношение между разградимата и неразградимата фракция в търбуха. Като предимство се отчита и високия процент полиненаситени мастни киселини (ПННМК) с ниска степен на биохидрогениране в търбуха. Като недостатък се посочва съдържанието на биологично активни съединения, обединени в обща група, нар. анти-хранителни вещества (тиогликозиди, ерукова киселина, фитати, феноли, танини и др.). Този проблем не стои на дневен ред при съвременните сортове рапица, където антихранителните фактори почти липсват или са сведени до минимум и не повлияват продуктивността и качеството на животинските продукти. Следвайки тенденциите в млечното говедовъдство, ние си поставихме за цел да проследим ефекта от участие на рапичния шрот в дажби на лактиращи млечни овце. За целта в базата на Института по животновъдни науки – Костинброд бе проведен научно-стопански експеримент с шестнадесет броя овце от породата Синтетична Популация Българска Млечна (СПБМ), разпределени в две групи (n=8), изравне-

ни по метода на аналозите (млечност, поредност на лактация, % млечни мазнини, % млечен протеин, Таблица 1. Състав на дневните дажби в опит с лактиращи млечни овце:

Група

I с SFM

II с RSM

Царевица

290.0

290.0

Пшеница

330.0

250.0

Слънчогледов шрот

310.0

–

Рапичен шрот (RSM)

–

390.0

Креда

7.5

3.9

(NH4)2SO4

16.8

2.8

Общо:

954.3

936.7

Царевичен силаж

2300.0

2300.0

Ливадно сено

500.0

500.0

Общо:

2800.0

2800.0

Концентратна смеска

954.3

936.7

Основна дажба

2800.0

2800.0

Общо:

3754.3

3736.7

Компонентен състав на дневните дажби, г Концентратна смеска:

Основна дажба:

Дневна дажба:

продължава на стр.27 •

8

– екстензивна и интензивна. При интензивната, след отбиване, животните се продават директно в угоителни ферми и комплекси, а при екстензивната система се използва предугоителен обикновено пасищен период или животните се хранят на ясла с малоценни фуражи. При биологичното производство се използва само екстензивната система. Прирастът трябва да се поддържа на ниво 0,800–1,200кг при използване на дажби на основата на обемист фураж. Животните се угояват до по-висока маса без да затлъстяват. Основен недостатък са по-високите разходи за фураж и отглеждане, кои-то значително могат да бъдат намалени при използване на пасища. При тази система телетата се залагат за угояване при маса 180–250кг и се угояват до 380–450кг или до по-високи тегла в зависимост от пазара на животните за клане. За производство и продажба на родени през пролетта “тежки” телета в предугоителния период се използват следните подходи: 1. Животните могат да презимуват, като се хранят с груби фуражи, а пролетта се продават за доугояване или предварително се доугояват на пасищата.

2. През зимата животните се подхранват на зимни естествени пасища или изкуствени посеви от пшеница и зимен овес. Използването на посеви от пшеница влияе много благоприятно върху резултатите от последващото угояване. При използване на зимни естествени посища може да се поддържа прираст от около 0,350кг, като се изразходва до 250кг сено за подхранване на теле. До предаване за доугояване животните достигат маса 300–400кг.

3. Преди зимата първоначално животните се отглеждат върху посеви от царевица, а след това се хранят с царевичен силаж с добавка на концентриран фураж. В последните 1–2 месеца телетата се доугояват и са готови за клане в края на лятото и началото на есента на следващата година. Друга система при хранене на телетата след отбиване предвижда отглеждане на площадки или пасища с хранене за постигане на по-високи прирасти. Телетата се подхранват със зърно към грубия фураж за бързо достигане на маса 400кг и се предават за доугояване. При угояване до маса 300–350кг се купуват телета, родени през пролетта, след 165 дни зимно хранене. Те се отглеждат на пасището 50 дни – обикновено от средата на май. Пасището осигурява прираст 0,680–0,800кг без допълнително подхранване. При това угояване се препоръчва храненето през предходния, зимния период да е ограничено. При такова хранене се очаква на пасищата прирастът да бъде 0,800–0,900кг на ден. При използване на дажби с по-висока хранителна стойност пасищата ще се използват по-лошо. На теле се планират по 2дка пасищe. При угояване до маса 375кг се купуват телета след 165 дни зимно хранене и се отглеждат на пасището 80 дни. През лятото качеството на пасищната трева намалява. За да се постигнат резултати както при пролетната паша, в предходния период телетата трябва да се хранят с дажби с по-висока хранителна стойност. Опитите, проведени у нас, също показват, че при пасищно угояване през зимата отбитите телета трябва да се хранят с ограничени по хранителна стойност дажби. Препоръчва се дажбата да е изцяло от обемисти фуражи, което осигурява прираст 0,500–0,700кг дневно. Телетата се поставят за пасищно угояване, когато пасището може да осигури минимум 0,600кг дневен прираст. По-нататък прирастът ще зависи от състоянието на пасището, като без концентриран фураж у нас могат да се постигнат прирасти до 0,900–1кг на ден.

КРАВИ

5 Проф.д-р Васил Николов Аграрен университет Пловдив

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2012

Специализираното месодайно говедовъдство е ново направление на говедовъдството у нас. Като цяло, с изключение на заключителните периоди на угояване на телетата, технологията е достатъчно биосъобразна и лесно може да бъде пригодена за биологично производство. Разработването на технологията за отглеждане на говеда от специализираните месодайни породи трябва да е подчинена на: • минимални вложения и минимални разходи за производството, тъй като месодайните говеда са монопродуктивни; • стриктно спазване на технологичните изисквания, които са различни от тези в млечното говедовъдство.

ТЕХНОЛОГИЯ НА БИОЛОГИЧНОТО МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО

В БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ФЕРМАТА

подхранване на телетата може да се използва сено или концентриран фураж. Препоръчва се: • на телетата до 3-месечна възраст да се планира концентриран фураж по 0.4 КЕР дневно; • на телетата от 3 до 6 месеца – 2,0–2,3 КЕР; • на телетата от 6 до 8 месеца – 3,5 КЕР. Телетата започват да приемат сено обикновено на 15–20-дневна възраст. Подхранването на телетата през млечния период води до увеличаване на масата след отбиване, получаване на изравнени телета и предотвратява прекомерното намаляване на живата маса на майката. Недостатъци на подхранването са, че се изразходват допълнително труд и средства за специално оборудване и построяване на специални съоръжения. Разходите на фураж могат да достигнат 0,350–0,400кг за 1кг прираст. Подхраването може да доведе до прекомерно затлъстяване на ремонтните телета, което е свързано с трудности при заплождането и отелването на юниците, намаляване на млечността поради лошото развитие на жлезистата тъкан на вимето за сметка на мастната. Свръхремонтните телета може лошо да използват фуража през първите 2–3 месеца след поставянето им за доугояване. Следователно през млечния период телетата трябва да се подхранват, само ако пасището е бедно или грубият фураж е с лошо качество. Непосредствено след отбиването телетата трябва да се хранят обилно за намаляване на нивото на стреса. При раждането през пролетта женските телета се отбиват към есента. През зимата се поддържат ниски прирасти, които се компенсират при изкарване на пасищата напролет. През втората зима юниците вече са бременни и при средноедрите породи за месо трябва да са с маса 350–400кг, а при отелване – 450–500кг. Телетата за разплод се хранят като кравите, но по-интензивно. Особено внимание се отделя при преминаването от лятно към зимно хранене и обратно. През пролетта телетата лошо приемат фуражите от зимната дажба, особено сламата. За да се поддържа желаният прираст е необходимо в дажбата да се включат 1.5–2кг концентриран фураж. През пасищния период телетата за разплод не се подхранват. Животните, които имат ниска растежна способност и лошо използват пасищната трева се бракуват. Бичетата за разплод (за разлика от юничките) от отбиването до 12–14-месечна възраст трябва да се хранят по-интензивно, за да се постигне прираст 1,200–1,300кг на ден. Количеството на сухото вещество трябва да е около 2,5% от живото тегло. Бичетата се включват в разплод на 15–18-месечна възраст. От 15 месеца до 3-годишна възраст среднодневният им прираст трябва да е от 0.800 до 1.200кг, като консумацията на сухо вещество е 1,33 до 2,25% от масата на животните. След първата година в структурата на дажбата се увеличава делът на грубия фураж. Биците се отглеждат на същите пасища, а през зимата – по същия начин както и кравите. През зимата животните се подхранват с 0,500кг концентриран фураж на 100кг живо тегло, но не повече от 30% от енергийната стойност на дажбата. Грубият фураж се дава на воля. Използва се обикновено висококачествено ливадно сено или по 50% ливадно и люцерново сено. За хранене може да се използва и царевичен силаж и други сочни фуражи – до 25%, като се балансира нивото на протеина в дажбата. През лятото биците се отглеждат на пасищата, като концентриран фураж се дава само на млади, растящи бици. През размножителния период на всички бици се дава концентриран фураж до 30% от енергийната стойност на дажбата. В страните с развито месодайно говедовъдство за угояване на телетата от специализираните месодайни породи се използват две системи на отглеждане

ПОРОДА

Основен ограничаващ фактор за капацитета на фермата са пасищата. В зависимост от възрастта на животните и състоянието на пасището на едно животно се планира дневно от 30–50кг трева при пасища със сочна трева и 15–30кг на сухи пасища. Трябва да се има предвид, че в зависимост от ботаническия състав, 10–30% от тревата не се изпасва. Приведени в литературата разчети показват, че ако от един декар се получават по 280–300 кръмни единици, върху 100дка могат да се отглеждат 11–12 месодайни говеда, в т.ч. 3.5–4 крави, а при 400–450 кръмни единици – 15–16 говеда, в това число 5–5.5 крави. При правилна организация месодайното говедовъдство изисква значително помалко труд от млечното. Тук не е необходима ежедневна няколкочасова работа, свързана например с доенето. В тази връзка малки и средни ферми до 15–30 крави могат да бъдат като допълнение към друг вид дейност, което е масова практика в страните с развито месодайно говедовъдство.

КАПАЦИТЕТ НА ФЕРМАТА

В месодайното говедовъдство обикновено се диференцират четири категории говеда: • основно стадо – включва бременни сухостойни крави, крави с бозаещи телета и бици; • подрастващи телета; • телета за разплод; • телета за угояване. В страните с развито животновъдство съществуват два или три вида ферми. В репродукторните се отглеждат само говедата от основното стадо и телетата за разплод. Свръхремонтните телета се продават веднага след отбиване или на телеугоителни ферми, или на ферми за подрастващи телета, които после ги предават на угоителните ферми. У нас на този етап, по редица причини, подобна организация е невъзможна. Възможната форма е едноотрасловата неспециализирана ферма с пълен цикъл на възпроизводство. Репрудукторните ферми трябва сами да доотглеждат и угояват телетата, директно да продават готовата продукция в кланиците или за износ. Всякаква друга форма ще е пагубна за тях.

ВИД И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ НА ФЕРМАТА

В специализираното месодайно говедовъдство основните категории животни се отглеждат екстензивно или полуинтензивно, пасищно. Изключение правят само телетата във финишерния период на угояването, които се отглеждат интензивно. При биологичното производство сръхинтензивни технологии не се прилагат, но и при екстензивно угояване могат да се получат достатъчно добри прирасти.

СИСТЕМА НА ПРОИЗВОДСТВО

За специализираното биологично месодайно производство трябва да се избират породи които имат: • Добър растеж на телетата до късна възраст, високо качество на месото, нисък разход на фураж за килограм прираст.

• Висока млечност и възпроизводителна способност - при плодовитост на стадото, по-ниска от 85%, технологията е неизгодна.

• Висока аклиматизационна способност и адаптивна пластичност на породата.

• Дълголетие на кравите. Разходите по отглеждането на юниците са по-високи За

7

Най-подходящи за специализирани месодайни ферми за биологично производство са ниските части на планините и полупланиските райони с постоянни обилни пасища – Предбалканът, Средна гора, ниските части на Рила и Пирин, Странджа и Сакар. За паша през лятото могат да се използват и високите части на планините, като през зимата животните се отглеждат в зимни лагери в по-ниските части.

2

6

е на кравите 500–550кг и среднодневен прираст на телетата през бозайния период 0.800–1.000кг общата годишна потребност на крава с теле е 5500 КЕ, като разходът на фураж е 10–13 КЕР за 1кг прираст. През зимата могат да се използват както естествени пасища (при наличие на тревостой), така и специално създадени зимни пасища от високостъблени диви или културни растения (суданка, овес, царевица и др.). Зимните пасища не се ползват от крави в напреднала бременност. Те са пригодни основно за по-дребните породи (Херефорд и Абердин Ангус). За хранене през зимата се използват и консервирани обемисти фуражи (сено, слама, отпадъчни груби, силаж). Храненето на месодайните крави е свързано с четири биологични периода (раждане, лактация, пресушаване, сухостоен период). Най-важният период при хранененето е от 30 дни преди до 70 дни след раждането. Периодът на отбиването на телетата и пресушаването на кравите се характеризира с най-ниски потребности на животните и сумарната норма се определя от нормата за поддържане на живота. Този период е сравнително кратък. През сухостойния период потребностите на кравите бързо се увеличават поради интензивно нарастване на плода. Препоръчва се от 6-ия месец на бременността нормата за поддържане да се коригира с нормата за бременност. Следи се телесното състояние на кравите. При отелване в края на зимата и рано напролет телетата се отбиват през есента. Есенната паша задоволява потребностите на кравите и им позволява да натрупат достатъчно резерви за през зимата. Още поблагоприятна е пашата в планината. Заедно с тревата говедата приемат шума и жълъди, които по хранителна стойност са близки до концентрирания фураж. Дарджонов (2011) препоръчва, при много обилна есенна паша или остатъци след прибирането на царевицата, кондицията на кравите да се доведе до 4.0, дори 5.0 бала по ОТС, като в следващия период се хранят по-оскъдно, така че при отелването ОТС да бъде в границите 3.0–4.0. Според автора зазимяването в кондиция 3–4 е условието след отелването да не се използват концентрирани фуражи при наличие на достатъчно обемисти (сено, сенаж или силаж). Периодът след раждането е свързан с родилния процес, възстановяването след раждането, началото на лактацията, както и със заплождането. Потребностите през този период са 30–50 и повече процента по-високи, в сравнение със сухостойния. Средната дневна млечност на месодайните крави е 5–12л за 175–200-дневен лактационен период, но през първите 1–2 месеца е по-висока. Както млечните, така и месодайните крави трябва да се отелят в добро телесно състояние – около 3–3.5 бала по ОТС. При отелване през пролетта, чрез пасищната трева се задоволяват повечето от потребностите на кравите от хранителни вещества. В началото на пасищния сезон или при лош тревостой е добре кравите да се подхранват с доброкачествено сено – 2,5–5,0кг на глава на ден, или с царевичен силаж – 7,5–15,0кг. Целта е в периода около заплождането (60–80 дни след отелването) телесната маса да не е под 2 бала по ОТС. Животните трябва да имат и свободен достъп до блокове с минерални вещества и сол. През зимата, когато не могат да се използват пасища, кравите се хранят със зимна дажба на основата на сено, отпадъчни груби фуражи или силаж. Ако обемистият фураж е със средно или добро качество, той може да е единственият фураж. При нискокачествен обемист фураж или използване на зимни пасища със суха трева кравите се подхранват с белтъчни или енергийни фуражи. При недостиг на енергия животните се подхранват и с 0,5–1,0кг зърнени фуражи. През млечния период телетата от специализираните месодайни породи избозават по 1200–1500кг мляко. Счита се, че през първите 100 дни на лактацията майчиното мляко е достатъчно за поддържане на растежа на телетата. Те трябва да се приучат към други фуражи възможно в най-ранна възраст.

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

3

Правилната организация на възпроизводството е решаваща за месодайното говедовъдство. Основните моменти са: • Периодично проверяване на половите органи на женските животни и своевременно лечение на болните.

• Използване на бици с висока полова потентност и качество на спермата. При преценката на биците се обръща специално внимание на здравината и постановката на задните крайници.

• Оптимално използване на биците. Поради сезонността на използване, на бичетата до 2-годишна възраст трябва да се планират не повече от 15–20 крави, на възраст от 2 до 3 години – 20–30, и над 3 години – 30–40 крави годишно. Проверка на кравите за бременност след случния период и бракуване на яловите. Разработване на система за профилактика на абортите, заболяването и отпадането на телетата. По-значително внимание трябва да се обръща на маститите и профилактиката на простудните заболявания и натравянията. При организиране на възпроизводството се има предвид: • месодайните говеда имат ясно изразена сезонна цикличност; • продължителното бозаене на телетата е фактор, потискащ разгонването; • кравите често са с тиха разгоненост. Световната практика, която е наложително да се приеме и у нас, е турово отелване в рамките на 2 до 3 месеца. Обикновено се прилага отелване през пролетта или през есента, за да се избегнат летните горещини и зимните студове. Пролетното отелване се планира към началото на пасищния период, а есенното – в началото на зимата. Като се има предвид, че телетата започват да пасат 15–20 дни след отелване, то началото на пролетните отелвания трябва да се планира 20–30 дни преди пълното развитие на пасищата. За равнинните райони на страната това

Организиране на възпроизводството

Технологията на специализираното биологично месодайно говедовъдство се подчинява на следните особености и изисквания: • Всички категории говеда се отглеждат пасищно с минимална продължителност на оборния период.

• Кравите се заплождат естествено, изкуствено осеменяване може да се прилага само в нуклеусовите ядра.

• Извън развъдния сезон, кравите и биците се отглеждат отделно.

• Телетата се отглеждат заедно с майките през целия бозаен период.

• Мъжките телета, в зависимост от породата, се отбиват на възраст 6–9 месеца, до настъпване на полова зрялост.

• Женските телета за разплод бозаят до 10-месечна възраст, след което се отбиват и се превеждат на самостоятелни пасища.

• Юничките, в зависимост от скорозрелостта на породата, се заплождат на 15–18 месечна възраст при достигане на 65–70% от масата на кравите.

• След заплождане, юниците се преместват в стадото на кра-вите или това се прави поне 2 месеца преди отелване.

• отколкото на кравите в годината. Във връзка с това месодайните крави трябва да се използват колкото е възможно по-продължително. Счита се, че оптималното възпроизводство на стадото е 15–20%. Кравите се използват екстензивно, което позволява да се отглеждат 10–12 години. От породите, отглеждани до сега у нас, за биологичното производство на месо най-подходящи са специализираните месодайни породи Абердин Ангус, Лимузин и Херефорд. В регионите с нископродуктивни пасища е най-добре като крави кърмачки да се използват автохтонните породи – Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо или техни полукръвни кръстоски с месодайни породи.

към края на февруари, а за планините – месец по-късно.

При пролетно отелване: Заплождането се извършва на пасището (юни-август), където по-бързо се нормализират репродуктивните функции на кравите след раждане и заплодяемостта е по-висока. През периода на раждане на телетата и първите месеци от живота им млечността на майките е най-висока, което осигурява по-добър растеж през най-критичния период на онтогенезата. Телетата се отбиват през есента и през зимния период в основното стадо се отглеждат само крави. Това е по-евтино, тъй като кравите се хранят с по-малоценни фуражи. Телетата се отбиват до зимата. Това намалява разхода на труд за отглеждане на животните. При отбиване телетата са с по-висока маса и могат да се доугояват с използване на зимни пасища. Телетата за разплод и телетата за угояване с предугоителен пасищен период се отглеждат два сезона пасищно и само един сезон в зимен лагер. Кравите се проверяват за бременност след пасищния период. Яловите крави се бракуват и продават. В края на периода те са в добра гойна кондиция и не се доугояват. Не се отглеждат ялови крави през зимата и за тях не се приготвят фуражи.

При есенно отелване: Кравите имат по-добро телесно състояние и раждат по-жизнени телета. Телетата се раждат в зимния лагер, където може да бъде построено родилно отделение и раждането да се извършва под контрол. Отглеждането на бозаещите телета е през зимата-пролетта, като се избягват летните горещини. Отбиването е, когато пасищата са в най-добро състояние, а тревата най-обилна. Изкарването на кравите на пашата, след зимниня перод, стимулира млекоотдаването и кърмачния период се удължава. Заплождането се извършва през зимата в зимния лагер и може да се използва изкуствено осеменяване. По-предпочитано в световната практика е пролетното отелване.

региони на страната. За отглеждане през зимата се устройва зимен лагер на мястото, където ще се доугояват телетата за месо. Добре е зимният лагер да бъде на по-голяма площ – минимум 25м2 на крава. В зимния лагер също се използват олекотени навеси. Животните се отглеждат свободно-групово, на дълбока несменяема постеля. Развиващите се ферментационни процеси в постелята осигуряват на говедата топло легло през зимата. За поддържане на постелята се планират 1–3кг слама на животно на ден. Осигурява се свободен достъп до грубите и сочните фуражи, водата, солта, и микроелементните смески. На пасището и в зимния лагер се устройват специални прокари, които завършват с тесен бокс за фиксиране и свободна манипулация с животните – маркиране, ваксиниране, проверка за бременност и т.н. Добре е боксът да бъде и кантар, за да може периодично да се следи масата на животните (особено на телетата през бозайния период). По прираста на телетата се съди за млечността на майката. Въпреки че млечността не е приоритетен селекционен признак за месодайните крави, по-високомлечните крави отглеждат по-добри телета. При отелване през пролетта кравите раждат на пасището. При есенното отелване в зимния лагер се устройва родилно отделение, като се заделят родилни боксове, които обилно се застилат със слама. Майките престояват заедно с новородените телета в родилния бокс 3–5 дни, след което се привеждат в общата група. На пасищата и в зимния лагер се устройват заграждения, в които свободно да могат да влизат само телетата. В загражденията се поставят хранилки за подхранване с концентриран фураж при необходимост. Телетата от отделните категории (за разплод или за угояване) се отбиват едновременно и се поставят по-далеч от кравите, за да се избягнат визуалните и слуховите контакти. По този начин кравите се пресушават по-лесно, а телетата побързо свикват без майките. За намаляване на стреса, заболеваемостта и загубата на жива маса е добре след отбиване телетата да се подхранват с концентриран фураж. В този период животните трябва да имат свободен достъп до вода и качествено сено. След отбиването на телетата се формират групи за разплод и групи за угояване, които се отглеждат по същия начин както и кравите. През финишерния период на угояване телетата могат да се отглеждат свободнобоксово или свободно-групово, което е за предпочитане.

Основни принципи, на които е подчинено храненето на говедата от специализираните месодайни породи: • използване на евтин фураж – пасищна трева през летния период; • използване на груби и сочни (включително отпадъчни) фуражи през зимата; • минимално използване или неизползване на концентрирани фуражи. В месодайното говедовъдство трябва да се разчита на собствено производство на фуражи, особено на обемисти. Без достатъчно земя за пасища и за производство на груби фуражи месодайна ферма не се създава. Храненето на кравите се основава на следните принципи: • основната част от енергията и протеинът се осигурява от фуражи с ниска стойност и средно качество, като максимално се използват пасища; • сено и други консервирани обемисти фуражи се дават при намаляване на пашата; • кравите се подхранват само в края на бременността и през кърмачния период, като се използват малоценни фуражи в ограничени количества.

• в периодите, когато е възможно, трябва да се натрупват значителни телесни резерви, за да се изразходват в периодите с най-големи потребности. Кравите по възможност се отглеждат целогодишно на пасищата. При жива маса

Отглеждане:

Говедата от специализираните месодайни породи се отглеждат пасищно, като на пасището животните престояват почти през цялата година. Това е възможно, тъй като говедата са студоустойчиви, а при повечето категории потребностите от хранителни вещества са по-ниски от тези при млечните. Пасищата се облагородяват – задължително се поставят групови поилки, съоръжения за подхранване с обемист или концентриран фураж. Подхранването с груби фуражи трябва да започне, когато през есента тревата загрубее и е в недостатъчни количества за удовлетворяване на дневните потребности на животните. Месодайните говеда трябва да са на паша самостоятелно, без пастир. За целта пасищата се ограждат с постоянна ограда или електропастир. При целодневното самостоятелно пребиваване на пасищата животните са поспокойни, пасат и почиват в най-благоприятното време в денонощието, свободно проявяват вродените си инстинкти. Кравите пасат по-продължително и млечността им е по-висока. При пасищното отглеждане се намалява разходът на труд. За предпазване от неблагоприятни климатични въздействия се строят олекотени навеси или ветрозащитни стени и щитове с минимални вложения. Навесите се строят на отцедливи места, като се осигурява топло легло на животните по всяко време на годината. У нас целогодишната паша на животните може да се използва в много малко

5

Хранене на говедата от специализираните месодайни породи:

4

• продължава от стр.22 Таблица 2. Химичен състав и хранителна стойност на компонентите и дажбите, изхранвани в опита:

СВ

Oпитна дажба

Контролна дажба

Царевичен силаж

Ливадно сено

Рапичен шрот

Слънчогл. шрот

Пшеница

Царевица

Показател:

Химичен състав (г):

86.29

86.88

84.62

85.20

88.07

39.60

56.86

56.72

СП

9.28

11.70

36.55

34.42

6.63

6.86

18.35

18.16

СМ

3.42

2.35

1.37

2.76

1.65

2.66

4.28

4.53

СВл

3.84

2.62

21.96

12.40

30.66

16.70

29.33

28.51

СПе

1.47

1.96

7.14

6.78

6.34

5.21

8.64

8.83

Са

0.06

0.07

0.41

0.62

0.38

0.41

0.74

0.73

Р

0.24

0.33

1.04

0.87

0.09

0.11

0.37

0.37

КЕМ

1.54

1.46

0.97

0.81

0.56

1.19

1.12

1.09

ПСЧ

115.8

93.1

170.8

121.3

64.0

58.3

83.85

79.26

БПТ

-65.8

-25.7

+136.2

+157.3

-17.2

-24.9

-8.43

+0.28

В 100 г СВ:

Хранителна стойност (в 1кг СВ):

*Означения: СВ – сухо вещество, СП – Суров протеин, СМ – сурови мазнини, СВл – Сурови влакнини, СПе – сурова пепел, Са – калций, Р – фосфор, КЕМ – кръмни единици за растеж, ПСЧ – протеин смилаем в червата, БПТ – баланс на протеина в червата.

лактационен ден (л.д.), тип на раждане). Схемата на опита включваше три периода: подготвителен (7 дни за привикване на търбушната микрофлора към дажбата), отчетен (45 дни за контролиране на изследваните показатели) и заключителен (8 дни с изхранване на еднотипна дажба, съдържаща SFM).

Oтчетният период започна след отбиване на агнетата (25-и л. д.) и продължи до 72-ия лактационен ден. По време на опита овцете получаваха дажби, посочени в таблица 1. Разликата в дажбите бе в източника на протеин: при контролната група – слънчогледов шрот (SFM), а в опитната – рапичен шрот (RSM). Дажбите бяха изравнени по протеин (18%), енергия (1.1 кръмни единици за мляко), влакнини (29%), както и по отношение на показателя съотношение Са:Р (2:1). През опитния период бяха контролирани следните показатели: химичен състав на фуражите и дажбите,

индивидуална дневна млечност и качество на млякото, консумация на фураж (групово). Химичният анализ на двата протеинови фуража и дажбите са показани в таблица 2. От данните е видно, че RSM отстъпва на SFM по показателите суров протеин (с 5.8%), сурови влакнини (с 43.5%), сурова пепел (с 5.0%), фосфор (с 16.3%), енергия като кръмни единици за мляко (КЕМ) (с 16.5%) и протеин смилаем в червата (ПСЧ) (с 29.0%). Превъзхожда го (RSM > SFM) по показателите мазнини (с 101.0%), калций (с 51%). На таблица 3 са представени данните за консумацията на фураж. Консумацията на сухо вещество, енергия и протеин при животните от двете групи е приблизително еднаква. Това показва, че участието на рапичния шрот не оказва потискаща роля върху консумацията. Резултатите от опита са отбелязани в таблица 4. От

27

Таблица 3. Прието сухо вещество (СВ), енергия (КЕМ) и протеин (СП, ПСЧ и БПТ):

Показатели

Група Контролна

Опитна

Сухо вещество – общо, кг

2.054

2.056

Сухо вещество – КС, кг

0.802

0.787

Сухо вещество – ОД, кг

1.252

1.268

Енергия (КЕМ) – КЕ

2.28

2.21

Суров протеин, г

253.31

248.47

Протеин смилаем в т.черва, г

173.41

163.63

Баланс на протеин в търбуха, г

- 1.39

+ 3.49

БПТ/КЕМ

- 0.610

+ 1.579

Таблица 4. Резултати от научно-стопански опит с лактиращи млечни овце:

Показатели

Група

Млечност, L

Химичен анализ (%):

Контролна

Опитна

Фактическа

1.316

1.325

Коригирана към 6.5% мазнини

1.437а

1.481b

Сух безмаслен остатък

10.93

11.02

Сухо вещество

18.03

18.29

Масленост

5.65

5.68

Протеин

7.10

7.26

а:b – р < 0.01

28

данните в таблицата е видно, че средната дневна млечност между двете групи е приблизително еднаква (1315.8 и 1325.4мл). Съдържанието на мазнини в млякото при групата, получавала рапичен шрот бележи тенденция на повишаване (+ 2.25%). Това води и до доказано (р<0.01) повишане на добитото мляко, приравнено към 6.5% масленост. Причина за по-високото количество мазнини в млякото при опитната група трябва да се потърси в различния мастнокиселинен състав на рапичния шрот. При останалите показатели (СВ, СБО, протеин) стойностите

са приблизително еднакви. Изводи: Заместването на протеина от слънчогледов шрот в дажбите на лактиращи млечни овце с еквивалентно количество протеин от рапичен шрот води до достоверно повишаване на добитото коригирано мляко. ас. Марин Р. Йосифов Институт по животновъдни науки, Костинброд

Г

ълъбите са зърноядни птици. Те гълтат цели или начупени зърна, който съхраняват в гушата си. След омекването им, те преминават в мускулестия стомах, където биват смилани и механично раздробявани от песъчинките и камъчетата, намиращи се в мускулестия стомах. Неговата задача е да раздроби зърната и да ги приведе във форма, готова за по-нататъшна обработкта. От

голямо значение при гълъбите е да има в наличност пясък или ситни камъчета за по доброто им храносмилане. Изборът на храна зависи от местонахождението. Примерно в Азия – гълъбовъдите хранят гълъбите си с ориз, а тези в Европа главно с пшеница и отсевки, съответно придружено с други семена като – ечемик, царевица, ръж, слънчоглед, рапица, репко, просо, овес, соя,

ХРАНЕНЕ

Какво трябва да знаем за храненето и отглеждането на нашите любимци – гълъбите грах и др. Изборът на храна зависи и от породата гълъб. Препоръчително е увеличаването на протеина в храната през размножителния период. На пазара се намират доста специализирани храни за гълъби, повечето от които отговарят на изискванията. При отглеждане на повече гълъби се правят автоматични хранилки, където се поставя по-голямо количество зърна, за да могат възрастните по всяко време да кълват и да хранят малките. Допълнителни добавки като витамини, особено от група „В” са от голямо значение за гълъбите ви. По магазини за домашни любимци може да намерите гранули за гълъби. В началото гълъбите не ги ядат с охота и поради това трябва да ги смесвате с естествените зърна и семена, но след време привикват и започват да ги ядат без никакви проблеми. Трябва да се внимава много, защото има различни храни за различните типове гълъби. Гълъби, които се хранят с гранули, понякога имат диария и изпражненията им

Фиг. 1, 2,: хранилки; Фиг. 3: Хранилка за минерали с разделител.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2012 29

4

5

миришат неприятно. Различните видове гранули имат различни рецепти и е добре сами да прецените кои са подходящи за тях. През размножителния период избирайте гранулирани храни с по-високо съдържание на протеин. Независимо от типа или вида на хранене при гълъбите винаги трябва да се включват минерални добавки (смесица от мидени черупки, минерали, соли, камъчета и въглища). Те са незаменима част от процеса на храносмилане. Необходимостта от минерални добавки е важна дори при гълъби, хранени с гранули. Търговски зърнени смеси и пелети (гранули) Търговските зърнени смеси, които ядат нашите гълъби, също могат да бъдат оценени според съдържанието им на протеини, мазнини, сурови влакнини и въглехидрати. Те имат също така определено ниво на витамини и минерални вещества, които се дефинират като „минерални соли в зърното“ понякога известни също като „минерално съдържание” или „пепел”. Ако сте средностатистически любители гълъбари, закупуването на готови 13

30

14

6

търговски миксове за вашите птици често може да бъде найдобрия избор. Търговският микс най-често съдържа 13% – 14% протеин, сурови мазнини не помалко от 2,5% и сурови влакнини – 4%. Най-често съдържанието на сурова пепел е не по-малко от 4%. Трябва да се има предвид, че тези цифри са средни стойности на хранителното съдържание в конкретния микс, който купувате. Във някои миксове се съдържат само пет различни вида семена или зърна. Обикновено миксовете съдържат сорго (мило), няколко различни вида грах (канадски и обикновен), пшеница и царевица за пуканки заедно с добавени витамини и минерали, посочени като пепел. В миксове предназначени за спортни (състезателни) гълъби преобладава бяло сорго, червено сорго, канарено семе, белен слънчоглед, шафран, жълто просо, бяло просо, черно просо, бял грах, ориз, белен ечемик, рапица, пшеница, ленено семе, сладка царевица, фий, белен овес. За декоративни (късоклюни) гълъби в миксовете участва конопено семе, шафран, бял грах, зелен грах, кафяв грах, ориз, белен ечемик, рапица, пшеница, шарен слънчоглед, черен слънчоглед, 15

7

8

ленено семе, фий, бяло просо, жълто просо, белен овес, бяло сорго, червено сорго. (Фиг. 4) Въпреки че търговските зърнени миксове, както е описано погоре, са по-популярни, другата опция е пелети (гранули) за гълъби. Пелетите за гълъби са микс от различни видове зърно и зелени материали, които често са обогатени с витамини. Пелетите, са използвани от някои гълъбовъди, като единствената храна за гълъбите им. Пелетите могат да бъдат приготвени в различни съотношения на посочените по-горе храни в зависимост от предназначението на гълъбите. Предимството при храненето с пелети е, че каквато и да е храната, (брашно от памучно семе, мая, масло от черен дроб на треска и др.) и независимо от вкуса, консумацията не се влияе. (Фиг. 5) Вкуса на различните видове зърна и семена е различен. Гълъбите, също като хората, имат различни предпочитания. Някои птици не приемат много грах или царевица от готовата зърнена смес. Тогава възниква въпроса да използват ли стопаните готов фураж за гълъби, който да закупят или да си приготвят сами сместа, имайки наблюдения относно 16

17

9

10

предпочитанията на гълъбите, които отглежда. Какво трябва да знае любителят гълъбовъд за домашно приготвената смеска? Необходимо е да се знае хранителната стойност на семената, както и че има няколко основни зърнени компонента участващи в смеските. Основни компоненти

Царевица

Царевицата е един от тези компоненти, които се намират във всички готови миксове за гълъби. Има няколко вида царевица с различни наименования като конски зъб (бяла и жълта), жълта царевица на Флинт и царевица за пуканки. Царевица конски зъб (бяла и жълта), (фиг. 6) съдържа: • Протеини 9,4% • Мазнини 3,9% • Влакнини 2,2% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 68,4%

Жълта царевица на Флинт

• Протеини 9,8% • Мазнини 4,3% • Влакнини 1,9% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 71%

Царевица за пуканки (фиг. 7) • Протеини 12,1% 18

19

11

• Мазнини 5,2% • Влакнини 2,0% • Въглехидрати (без азотни извлечения) 69,7% Всички сортове царевица са много сходни относно състава си.

Начупена (напукана) царевица (фиг. 8)

Начупената царевица също може да се използва в храните за гълъби. Начупената царевица има същата хранителност като другите изброени царевици, но може да бъде по-лесна за изхранване на късоклюни породи. Гълъбарите я предпочитат, а гълъбите я обожават. Изборът дали да използваме начупена царевица е спорен. Някои казват, че начупената царевица причинява физически увреждания, а други я предпочитат пред цялото зърно. Винаги ще има гълъбовъди и на двете мнения. Основният проблем с натрошената царевица, (с изключение на случаите когато се съхранява на място с ниска влажност), е че тя абсорбира влагата от въздуха и може да мухляса доста бързо. Освен това тя е по скъпа.

Грах

Различни видове грах могат да бъдат намерени в търговски 20

12

смеси. Грахът е част от семейство бобови и е с високо съдържание на протеин. В домашно приготвените смеси може да се използват три вида грах, които са много сходни по хранителност. (Канадски

грах (фиг. 9), Кленов грах (фиг.

10), Австрийски грах (фиг. 11) • Протеини 23,8% • Мазнини 1,2% • Влакнини 6,2% • Въглехидрати (без азотни извлечения) 56,2% Освен, че съдържа протеин, грахът доставя аминокиселини, които ги няма в другите зърнени храни. Участието на грах помага за балансиране на аминокиселинната комбинация, която птиците използват. Например: грахът е богата на лизин (незаменима аминокиселина), която гълъбите не могат да синтезират. Фият служи за същата цел.

Фий (фиг. 12)

Фиевите семена са много богати на протеини. Високото им ниво го прави предпочитан в смеските за гълъби. Семената на фия съдържат: • Протеини 37% • Мазнини 2,5% • Влакнини 3,5%

Пшеница (жито; фиг. 13)

Пшеницата е неизменна част от 21

31

фуража за гълъби. Има няколко разновидности: мека, червена, зимна пшеница и обикновена бяла пшеница.

• Протеини 12,0% • Мазнини 4,7 • Влакнини 10,6% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 60,2%

Овес (олющен овес; фиг. 14)

Овесеният булгур е друга популярна зърнена култура, използвана в храните за гълъби. Овесеният булгур представлява премахване изцяло на люспата от зърното. Това зърно е предпочитано в смеските за гълъби. Съдържанието на хранителни вещества е: • Протеини 13,1% • Мазнини 1,7% • Влакнини 3,0% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 70%

Ечемик (фиг. 15)

Ечемикът е добър компонент в смеските за гълъби, тъй като е с високо съдържание на въглехидрати.Съдържа: • Протеини 11,8% • Мазнини 2,0% • Влакнини 5,7% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 68%

Елда (фиг. 16)

Елдата е една от зърнените култури, които не са използват често като храна за гълъби. Тя има подобна на ечемика хранителна стойност.

• Протеини 11,9% • Мазнини 2,4% • Влакнини 10,3% • Въглехидрати (безазотни екстрактни вещества) 63,8%

Сорго (Мило; фиг. 17)

Милото е тип сорго, разпространено в Съединените щати, който се използва широко в смеските за гълъби.

• Протеини 11,2% • Мазнини 2,9% • Влакнини 2,2% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 71,2%

Просо

32

Червено и бяло просо (фиг. 18). Просото е едно от семената,

които гълъбите обичат много. То често се използва като лакомство за гълъби въпреки че в повечето смески е неизменна част. Предлага се на пазара бяло просо (просо) и червено просо (лисича опашка).

Бяло просо

на пиене е висока, когато имат малки гълъбчета, както и честотата на ядене. Това винаги трябва да се има предвид, когато има малки гълъбчета. При наличие на морска сол под формата на камък, честотата на пиене е също висока.

• Протеини 11,7% • Мазнини 3,3% • Влакнини 8,1% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 64,2%

Червено просо

• Протеини 12,1% • Мазнини 4,1% • Влакнини 8,6% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 60,7%

Канарено семе (фиг. 19)

Канареното семе е едно от тези семена, които късоклюните породи обожават. То съдържа: • Суров протеин 5.0% (мин.)

• Мазнини 2,0% (мин.)

• Влакнини 5,0% (макс) • Влага 12,0% (макс)

Ленено семе (фиг. 20)

Лененото семе обикновено се използва след извличане на маслото чрез пресоване. Има следния състав: • Протеини 23,5% • Мазнини 36,4% • Влакнини 5,9% • Въглехидрати (без азотни екстрактни вещества) 24,2 %

Шафран (фиг. 21)

Шафрана, както и лененото семе е с високо съдържание на мазнини и може да бъде използвано за увеличаване на общото съдържание на мазнините в микса. Съдържа: • Протеини 15,6% • Мазнини 31,6% • Влакнини • Въглехидрати (без азотни екстракти) Гълъбите се нуждаят и от вода, която трябва да бъде винаги прясна, хладка и чиста. Гълъбите пият вода веднага след нахранване и повторно след около 30 мин. През горещите летни месеци гълъбите пият по-често и повече вода, а през зимните съответно по-малко и по-рядко. Честотата

Автоматична поилка за гълъби

Поилката трябва да бъде винаги на разположение и правилно разположена, така че да не може да се замърсява от птиците чрез техните изпражнения. Мръсната вода е една от водещите причини за възникването на заболявания. Хранене при спешни случаи на гълъбите (за много млади или болни гълъби)

Гълъби на възраст 2-5 дни

Kayte e храната използвана за бебета и е заместител на гълъбовото гушно мляко. Тази храна се подава чрез спринцовка с мека гума или гладка метална игла, която трябва да бъде закръглена на върха. Това се прави чрез отваряне, леко и внимателно човката на бебето и поставяне на тръбата по целия път към гушата, така че тръбата минава над върха на езика към задната част на гърлото. Предварително тръбата трябва да се намокри или смаже. Уверете се, че тръбата е в гушата, преди да натиснете буталото. Храненето два или три пъти на ден е за предпочитане. Няма нужда да се храни бебето гълъб през нощта. (фиг. 22 а, б)

Гълъби от пет до 21 дни

На 5-дневна възраст, започва смесването на Kaytee според указанията. Можете също така да

24 а

22 а

22 б 23 а 24 б 23 б

използвате по-голяма спринцовка и тръбичка. Това ще ви позволи да нахраните младото гълъбче с едно изпразване на спринцовката, което е чудесно за вас и птицата. По-голямата спринцовка позволява по-голям поток на сместа през тръбата. Тръбата е от много мек и гъвкав каучук. Колкото е по-тънка стената на тръбичката, толкова по-добре, защото това означава по-малък външен диаметър, с възможно най-голям вътрешен диаметър, което позволява на сместа да тече по-лесно. Ако съпротивлението в тръбата е твърде голямо, сместа няма да потече лесно. Тествайте, за да се уверите, че лесно можете да натиснете буталото

на спринцовката преди да го използвате на гълъбчето. (фиг. 23 а, б)

След третата седмица до независимостта

След като гълъбчето е достатъчно голямо, за да поеме по-голяма тръба и спринцовка (50 кубика), храненето става с едно изпразване на спринцовката. На около три седмична възраст е време да започнете процеса на отбиване, като оставяте по няколко дребни семена за да кълват и съд с вода, така че да могат да пият. Ако можете, осигурете друг гълъб наоколо, за да може младото гълъбче да гледа как другите ядат и пият и в крайна сметка да се научи. То

ще се научи много по-бързо по този начин. Гълъбите се учат чрез имитиране, точно както правят и хората. Веднъж започнали да ядат и пият по-малко, е необходимо да се направи опит да се прескочи сутрешното хранене за да се види как ще се справят самостоятелно. Самостоятелното поене идва малко по-бавно, така че е нужно да се потапя човката във водата по няколко пъти на ден, докато не започне да пие самостоятелно. Може да се наложи да им се даде вода за повече дни. В началото се нуждаят от допълнително хранене в следобедните часове и вечерта, преди да си легнат да почиват. Постепенно ще откажете следобедното дохранване и в крайна сметка и допълнителното хранене вечер. (фиг. 24 а, б) Гл. ас. Танджу Мехмедов Лесотехнически университет Факултет ветеринарна медицина

33

ЕКСПЕРТИ

Състояние на есте тревостои в Сакар п местонахождения

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2012

Природните ресурси, в чието число влизат и естествените тревни асоциации са богатство за даден географски район. При пълноценното им използване те са ценен източник на хранителна биомаса за животновъдството. Голямото разнообразие на съставящите тревостоя видове и факта, че получената от тях продукция е екологично чиста ги прави още по-търсена и използвана храна за животните. Практиката естествените тревостои да се използват за паша е колкото древна, толкова и сега възраждаща се. Коефициентът им на използване трябва да започне да нараства (Павлов, 2007), особено в полупланинските райони, където животновъдството е основен поминък. В насока изпълнение на Европейската политика за устойчиво земеделие,

34

естествените тревостои са възможно най-добрия и правилен избор (Carlier, 2004). Съществуващите естествени тревостои ползвани като пасища предлагат екологично чиста продукция (Вътева, В. 2010; Стоева, К. 2010) с добра хранителна стойност (Вътева, В. 2008; Стоева, К. 2008). В Сакар планина се срещат различни по тип естествени пасищни тревостои, които се различават както по състав, така и по продуктивност. Настоящото изследване цели да се установи продуктивността на различните типове пасища в Сакар планина формиращи се под влиянието на климатографските фактори, местонахождението и начините на ползване. Наблюденията са проведени през периода 2008

ествените пасищни планина при различни я. Продуктивност – 2010г върху най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от предпланинските и планински части на Сакар планина. Избраните пет пункта за наблюдение са с различно местонахождение, различна надморска височина, различна експозиция на склона и са възможно най-типичните и ползвани естествени пасищни тревостои от региона. Наблюдаваните пасищни типове масово са ползвани от местното население поради тяхната достъпност и разнообразно тревно присъствие. Два от пунктовете се ползват комбинирано (сенокосно и пасищно), а три се ползват само пасищно (таблица 1). Продуктивността на двата типа пасища, които се ползват комбинирано е проследена в сенокосна и пасищна зрелост, а на трите, които се ползват пасищно е определена при пасищна готовност на тревостоите. Определена е продуктивността от зелена и суха маса, както и е проследено влиянието на климатографските фактори върху получените добиви. За съпоставимост и реален анализ, продуктивността е отразена в пасищна зрелост. Масивът на Сакар планина попада в Югоизточната част на България. Разнообразието на релефа идва от характера на склоновете и билата, които са както заоблени в голямата си част, така стръмни и стъпаловидни в северните и североизточните части на планината. Специфичността на климата в този регион се определя от местонахождението му. Повлиян от Средиземноморието, той се характеризира със сравнително мека и безснежна зима, сухо и горещо лято. Районът на Сакар планина е един от най-топлите райони в страната. Нормата на валежите е 631мм, и е под средната за страната (672мм), а средната годишна температура на въздуха е 11,90С. През годините на изследване се наблюдават съществени отклонения от тези норми (фигура 1). Първата година на наблюдение е доста критична и във валежно, и в температурно отношение. Падналите количества валежи 496,2мм, са доста под нормата за района, а средногодишната температура

13,30С е по-висока с цели 1,40С спрямо нормата. Следващите две години са с повече валежи. Особено се отличава третата година, когато годишната сума на валежите е 751,8мм. През тези две години средногодишните температури също са по-високи съответно с 1,3 и 0,90С. За климатичните показатели разгледани по месеци на вегетационния период от април до октомври би могло да се каже, че с добра водообезпеченост са месеците април, юни и септември на първата година, юли и септември на втората година, а през третата година юли и октомври са свръх обезпечени с влага. Естествените тревостои в Сакар планина осигуряват изхранването на основна част от животните в региона. Те се отглеждат предимно пасищно и наличните тревостои се използват интензивно от ранна пролет до късна есен. Много интензивно се ползват пасищата намиращи се в близост до населените места, като отдалечеността от населеното място определя степента на използване. По тази причина по-отдалечените и намиращите се на по-голяма надморска височина тревостои през пролетта се прибират сенокосно, а в по-късно лято се ползват пасищно. Продуктивността на естествените тревостои в Сакар планина е доста променлива величина. Както е видно в таблица 1, районът разполага с богато разнообразие на типове пасища. Всеки един от тях е с присъщ ботанически състав и това до голяма степен определя неговата продуктивност. Комплексно обаче всички фактори на природната среда изиграват решаваща роля при формирането, развитието и продуктивността на наличния пасищен тип. От друга страна начините на ползване също изиграват немалка роля в тази насока. Данните за получените добиви зелена и суха маса подчертават прякото влияние и взаимовръзката на факторите климат – местонахождение – начин на ползване. Влиянието на климатичния фактор върху продуктивността на наблюдаваните пасищни тревостои е видно от фигура 2. Разгледано по години

35

контрастно се очертава, че през първата и найкритична в климатично отношение година добивите са най-ниски. Те не надвишават 80,0кг/xa зелена маса и 34,0кг/xa суха маса при пасището от първи пункт на наблюдение (тип Agrostis vulgaris - Festuca fallax). През последната (трета) година, която е найблагоприятна в климатично отношение са отчетени и най-високите добиви от наблюдаваните тревостои. През тази година падналите количества валежи са с 255,6мм в повече спрямо първата година на наблюдение, като това води до повишаване на добивите от зелена маса 2 пъти, а на суха маса 1,5 пъти. И през тази отчетна година пасището от първи пункт на наблюдение е с най-добра продуктивност, съответно 166,8кг/xa зелена маса и 49,2кг/xа суха маса. Продуктивността разгледана по типове пасища показва, че като най-продуктивни се очертават пасищата, които са от типа Agrostis vulgaris - Festuca fallax, и заемат по-високопланинските части на Сакар планина, където и вегетират при по-добра осигуреност с влага. Високото присъствие на двата основни вида Agrostis vulgaris, With, и Festuca fallax, Thuill, на бобовите видове Lotus angustissimus L, и разнообразното присъствие на видове от семействата Trifolium и Vicia допълват по-високата продуктивност на първите два пункта на наблюдение. Макар че пунктове 1 и 2 са от един пасищен тип, добивите при втория пункт са по-ниски, за което причината е северното изложение и по-големия наклон на склона. Следващо по продуктивност е пасището от четвъртия пункт на наблюдение, което е от типа Andropogon ischaemum. Този тип пасище се отличава с богато присъствие на житни видове като преобладаващи са: Andropogon ischaemum L, Festuca fallax, Thuill, Festuca myuros L, Poa bulbosa L, Cynodon dactylon L, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Festuca рratensis

L. От бобовите видове по-голямо присъствие се наблюдава от Doricnium herbaceum L, Lotus angustissimus L, Trifolium сampestre, Schreb., и Trifolium incarnatum, L var. Molinieri D.C. Пасището заема югозападен склон, а близостта до горски насаждения, и близостта до населено място го прави често използвано. От него при благоприятни условия се получават 145,4кг/xa зелена маса и 42,0кг/xa суха маса. Пасището от третия тип, в чиито състав преобладава вида Cynodon dactylon L, и в по-малък процент Lolium perenne L, Festuca рseudovina, Hack, Huds и Poa bulbosa L, и от бобовите видове Trifolium. patens, Schreb е с по-ниска продуктивност от гореспоменатите. Максимално от този тип тревостои се получават 122,2кг/xa зелена маса и 37,0кг/xа суха маса. Основната причина за пониската продуктивност на този тип пасище е основния съставящ го вид Cynodon dactylon L, отличаващ се с по-слаба продуктивност. За пониската продуктивност тук роля изиграва и факта, че това пасище се намира на близко разстояние от населеното място и е много по-често изпасвано. От наблюдаваните пасищни тревостои с найниска продуктивност се отличава пасището от петия пункт на наблюдение. То е от типа Festuca myuros – Bromus sp. и е пасището находящо се на най-малка надморска височина. Характерното за него е, че то заема бивши обработваеми и в последствие изоставени земи, които постепенно са се самозатревили. Такъв тип пасища често се срещат в района, и масово се използват за паша, макар че са с доста лош ботанически състав. От житните видове присъстват видовете: Festuca myuros L, Festuca fallax, Thuill, Festuca рseudovina, Hack, Huds, Poa bulbosa L, Agrostis vulgaris, With, и Cinocurus cristatus L. Ботаническото присъствие на бобовите видове е също разнообразно, но самото

Таблица 1. Представяне на пунктовете на наблюдение по тип и местонахождение

36

Тип на пасището

Местонахож дение

Разстояние Изложение и до нас. място наклон на склона

Надморска Начин на височина използване

1. Agrostis vulgaris Festuca fallax

вр. Карталка

14км

Западно 40

500м

Комбиниран

2. Agrostis vulgaris Festuca fallax

вр. Карабурун

10км

Северозападно 100 530м

Комбиниран

3. Cynodon dactylon Lolium perenne

м. Корията

4км

Равнинен терен

390м

Пасищно

4. Andropogon ischaemum

вр. Кайряка

4км

Югозападно 30

370м

Пасищно

5. Festuca myuros Bromus sp.

вр. Керимор

5км

Северозападно 60

300м

Пасищно

Фигура 1. Сума на валежите (mm) и средногодишна температура (0С) по години на наблюдение и за дългогодишен период.

им участие е на малки туфи или разпръснато в тревостоя. Продуктивността на този тип пасище при благоприятни за неговото развитие условия достига до 120,8кг/xa зелена маса и 43,0кг/xа суха маса. Важен показател пряко свързан с продуктивността на пасищата е тяхната плътност. Всеки пасищен тип се характеризира с различна плътност обуславяща се от видовото присъствие в тревостоя, тяхната

принадлежност и вегетативни прояви. Високата плътност гарантира гъста чимова покривка, която корелира с получените добиви. Фигура 3 отразява плътността на наблюдаваните типове пасища. Както и при продуктивността, плътността на различните типове пасища е зависима от същите показатели. През първата година в съответствие с по-критичните условия за растеж и развитие, плътността при всички

Фигура 2. Продуктивност на зелена [1] и суха маса [2] (кг/дка) на типовете пасища в Сакар планина, по години на изследване

37

Фигура 3. Плътност на типовете пасища по години на наблюдение

38

типове тревостои е ниска. Тя варира от 456 до 632бр/м2 и е най-висока при пасището от типа Andropogon ischaemum. През втората година, която е с по-добра водообезпеченост, плътността се увеличава с малко повече от два пъти, и е в порядъка от 944 – 1468бр/м2. Видимо с най-висока плътност са пасищните тревостои през третата година, през която отчетената плътност при различните типове пасища е вече в порядъка 1348 – 1772бр/м2. Както и от фигурата е видно, максимално найвисока плътност е отчетена при тревостоите от типа пасище на първи и четвърти пункт на наблюдение, съответно с плътност 1772 и 1628бр/м2. Сакарската планинска верига разполага с богато разнообразие от естествени тревни формации, които са добра предпоставка за развитието на животновъдството в районите попадащи в нея. Основните пасищни тревостои са от типове Agrostis vulgaris – Festuca fallax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum,и Festuca myuros – Bromus sp. С изключение на първия тип, който заема по-високите части на планината и се ползва комбинирано, останалите три типа пасища се намират в по-ниските пояси и се ползват предимно пасищно. С най-висока плътност и много добра продуктивност се отличава пасището от типа Agrostis vulgaris – Festuca fallax. При благоприятно съчетание на природно-климатичните фактори този тип пасище е с плътност 1772бр/м2. От него се получава 166,8кг/ xa зелена маса и 49,2кг/xа суха маса. По-близко находящите се до населени места пасища се ползват по интензивно, което влошава състава на тревостоя, нарушава чимовото покритие и се отразява негативно върху продуктивността. За тези пасища се препоръчва да се ползват разумно,

чрез умерена контролирана паша, и по-възможност да се провеждат повърхностни подобрителни мероприятия. В заключение, естествените тревни местообитания в дадена планинска верига се използват предимно за паша на селскостопанските животни. Степента на използваемост се определя от местонахождението, състава и продуктивността на наличния тип пасищен тревостой. Целта на настоящия експеримент е да се установи продуктивността на различните по тип пасищни тревостои от района на Сакар планина. В продължение на три години е проследено влиянието на климатографските фактори и начините на ползване върху продуктивността на най-разпространените и ползвани пасищни тревостои от предпланинските и планински части на Сакар планина. Установени са четири основни типа пасища Agrostis vulgaris – Festuca fallax, Cynodon dactylon – Lolium perenne, Andropogon ischaemum и Festuca myuros – Bromus sp. Климатичните фактори, местоположението и начините на ползване определят състава, плътността и продуктивността на масово ползваните за пасища естeствени тревостои. С найвисока плътност и добра продуктивност се отличава пасището от типа Agrostis vulgaris – Festuca fallax. При благоприятно проявление на климатичните фактори то е с плътност 1772бр/м2, и от него се получава 166,8кг/xa зелена маса и 49,2кг/xа суха маса.

Виолета Вътева, Кера Стоева Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита ”Н. Пушкаров”, Опитна станция по земеделие, Средец

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз, имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

39

ЕКСПЕРТИ

Ранно отбиване на агнета увеличение на доходите от

Н

ай-голeмият резерв за подобряване на икономическото състояние на овцевъдните ферми за мляко е свързан с ранното отбиване на агнетата. Развитите модерни начини на хранене позволяват агнетата да се отбият на приблизително 20-дневна възраст, вместо на 45 – 60 дни, каквато е преобладаващата практика в момента. Това позволява да се доят овцете през периода, когато млечността им е най-висока. При удължаване на доенето с около 30 дни се получават, в зависимост от млечността на овцете, 25 до 40 литра повече мляко. Увеличаването на дойната

млечност не е единствено предимство на ранното отбиване. Когато агнетата се приучат към суха храна, няма смисъл да се продават при минималната жива маса, при която ги изкупуват за клане (най-често между 12 и 18 kg или средно 15кг жива маса). Агнетата може да се отгледат до 25 – 27кг жива маса и да се получат 10 – 12кг повече прираст, без това да се отразява негативно на качеството и цената. Храненето със сухи фуражи е далеч по-евтино от храненето с мляко или дори с млекозаместител. В 1кг овче мляко в началото на лактацията има 0,46 кръмни единици за растеж (КЕР) и за 1кг

прираст на агнетата-бозайници са необходими около 6,2кг мляко или 2,85 КЕР. Същото количество, 2,85 КЕР, се съдържа в приблизително 2,2кг стартерна смеска. Стойността на 6,2кг мляко е 6 – 7,5лв, а на 2,2кг стартерна смеска около 1,5 – 1,8лв или приблизително 4 пъти по-евтино от млякото. Ранното отбиване е най-добре да се съчетае със синхронизация на агненето, което улеснява отглеждането на бременните овце, отделянето и по-доброто хранене на близнакините, отбиването и отглеждането на агнетата и започването на доенето. То е особено важно с оглед максимален брой агнетата да достигнат жива маса 25 – 27кг преди Великден или Гергьовден, когато цените са най-високи. Сумарният ефект от надоеното допълнително количество мляко при ранно отбиване, от отглеждането на агнетата до по-висока жива маса и от синхронизацията на масовото агнене с възможността агнетата да достигнат желаната жива маса преди Великден и Гергьовден, може да възлезе на 80 – 100лв допълнителен приход от овца. Допълнителният разход за хранене на отбитите агнета е от 20 до 30лв на агне, плюс малко повече

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2012

Таблица 1. Сравнение на гранулирана и насипна смеска, с храненето с цяло зърно и гранулиран протеинов концентрат (ГПК) при угояване на рано отбити агнета от 10-11 до 25-26кг жива маса

40

Насипна стартерна смеска

Гранулирана стартерна смеска

Гранулиран протеинов концентрат + цяло зърно I опит II опит

Консумация на концентриран фураж, кг / агне/ дневно

605

945

858

841

Среден дневен прираст, г

211

286

268

297

Стойност на фуража за 1кг прираст, лв.

2,01

2,19

1,68

1,65

Показатели

ата – значителен резерв за т млечното овцевъдство труд за отглеждане на агнетата и доене на овцете. Следователно става дума за приходи, които не са за пренебрегване. За постигане на посочените допълнителни приходи не са необходими пари или непреодолими изисквания, а преди всичко – разбиране, познания и подходяща организация на дейността във фермата. Методите за синхронизация са разгледани в брой 3, страница 32 до 35 на това списание. Тук разглеждаме накратко методите на отбиване и отглеждане на агнетата. Не засягаме отбиването на агнетата на 24 до 36 часа след раждането и храненето им с краве мляко или млекозаместител, макар този проблем да придобива все по-голямо значение. Страхът от ранното отбиване Съществуват страхове на някои овцевъди и специалисти от влошаване на качеството на разплодните животни при ранно отбиване. Единствените научни данни за полза от продължителното бозаене са свързани с увеличение на гъстотата на вълната през първите месеци след раждането на агнетата (Диомидова и сътр.

1968). Тези изследвания не са потвърдени при условията на пълноценно хранене на агнетата след отбиването, което е лесно постижимо в днешно време. Дори да приемем, че при продължително бозаене може да се увеличи добива на вълна от млечните овце с 50 – 100г, какво значение има това, при днешните цени на вълната. Както показват опитите и практиката в редица ферми, при хранене съгласно съвременните норми и правила се получава напълно нормално развитие на ранно отбитите разплодни агнета. В елитните ферми на Франция,

Италия, Испания и редица други страни, където доят по 300 – 400кг мляко от овца за лактация, години наред агнетата са отбивани на 20 – 25 дневна възраст. Така че ранното отбиване може да се прави както при агнетата за разплод, така и при тези за клане. Както ще видим по-нататък прирастът при рано отбитите агнета не отстъпва на тези, които се отбиват на 60 – 80 дни. Нещо повече, при добро хранене много от фермите, прилагащи ранно отбиване, заплождат шилетата на 7 – 9 месечна възраст, с което намаляват наполовина разходите за отглеждане на младите разплодни животни. За успешно отбиване не е достатъчно достигането на определена възраст и жива маса. Едрите агнета, родени като единаци и получаващи достатъчно мляко, растат бързо и могат да достигнат 12кг жива маса на 20-дневна възраст. Те обаче не са годни за отбиване, защото търбухът им не е развит и не са свикнали да приемат суха храна. Отбиването стресира силно такива агнетата, те слабеят и процента на смъртност е висок. Решаващо за отбиването е приемането поне на 1% концентрирани фуражи от живата маса на агнетата или приблизително 80г дневно при агнета с 8кг жива маса или 100г при 10кг жива маса. Отбиването е възможно само след известно развитие на търбуха. А развитието на търбуха зависи от консумацията на суха храна, която трябва да започне, колкото е възможно по-рано. Агнетата приемат незначителни количества сухи фуражи през първата и втората седмица от техния живот. След това консумацията е в обратна зависимост от количеството на приетата течна храна (мляко или

млекозаместител). Многобройните опити показват, че отбиването на 3-седмична възраст и 7 –10кг жива маса е свързано с по-малко рискове и не води до увеличение на смъртността или влошаване на развитието на агнетата. Постепенно отбиване от 15 до 20-дневна възраст Възрастта на отбиване може да се намали при постепенно отнемане на част от млякото. През периода от 15 до 20-дневна възраст се намалява количеството на избозаното мляко, а окончателното отбиване се извършва при достигане на 20-дневна възраст. За целта агнетата се отделят през нощта и се пускат при майките сутринта след издояването им. Периодът на отделяне на агнетата е желателно да се удължава. Примерно, първият ден (15-ия) агнетата да се отделят за 8 часа, вторият (16-ия) – за 9 часа, третият (17-ия) – за 10 часа, четвъртия (18-ия) – за 12 часа и на петия ден (19-ия) – за 14 часа, след което се прекратява бозаенето. Отделянето на агнетата става, като се затварят в крипа (заградено място в близост до майките, до което имат достъп само агнетата) чрез поставяне на плътна преграда на входа. Предимството на отделянето през нощта е, че агнета са поактивни и търсят храна и вода през светлата част на деня. Отбиването може да стане найрано на 20-дневна възраст, но е толкова по-лесно колкото покъсно се направи. Забавянето на отбиването обаче намалява ефекта от него и в крайна сметка става безсмислено. На практика при синхронизация на заплождането на овцете чрез ефекта на коча, над 50% от овцете се агнят в рамките на 10

41

42

дни. Удобно е практически всички тези агнета да се отбият наведнъж. Може да се приеме най-малкото агне да е на 15-дневна възраст в началото на отнемане на част от млякото, а най-голямото на 25. Тогава отбиването ще стане на 20 до 30 или средно на 25-дневна възраст. Понеже агнето на синхронизираните овце става на два тура (с два пика) с разлика 5 – 6 дни, може да се приложи и по-прецизна схема, специално в големите стада, с повече от 30 овце. Агнетата родени в рамките на 5 до 7 дни от първият пик, се отбиват наведнъж на 19 – 25-дневна възраст, а от втория пик се формират в отделна група и се отбиват 5 – 6 дни по-късно, също на 19 – 25-дневна възраст или отбиването става средно на 22-дневна възраст. Агнетата още от 4 – 5 дневна възраст трябва да имат достъп до крип, където се поставят концентрирани фуражи, сено или слама и хладка и чиста вода за пиене. Крипът е желателно да е защитен от течение, да е слънчев, топъл и застлан с дебел слой слама. Входът към крипа е с решетеста преграда с отвори широки около 18 – 20см ширина, за свободно влизане и връщане на агнетата обратно, при майките за бозаене. Преградата е достатъчно да е висока 90 – 100см. За всяко агне трябва да се осигурят 0,3 – 0,4 квадратни метра площ в крипа. Овцете оагнени в рамките на 5 – 6 дни при синхронизирано агнене се оформят в отделна група със самостоятелен крип. След масовото агнене могат да се оставят в една група овцете с агнетата, родени в рамките на 10 дни. На практика са достатъчни три отделения с крипове, защото след отбиването на агнетата отделението се заема от следващите оагнени овце. За големите стада с повече от 180 овце обаче ще са необходими повече крипове, с оглед групите от овце с малки агнета да не са

много големи (над 15 – 20 овце). Постепеното намаляване на млякото стимулира агнетата да приемат суха концентрирана смеска, без да се лишават напълно от мляко. Болните агнета и тези с диария не се лишават напълно от мляко, а се прехвърлят в следващата група, която се подготвя за отбиване. Не се извършва отбиване в дни с буря и много ниска температура, а се изчаква от 1 до 3 дена. Рязко отбиване на 20-дневна възраст Макар и свързано с по-голям стрес, отбиването е възможно да стане и рязко, без отнемане на част от мляко в продължение на известен период от време, за да се приучат агнетата към приемане на повече сухи фуражи. Нашите опити показват, че при постепенно отбиване, задържането на растежа след пълното отбиване е 2 дни, докато при рязко отбиване то е 4 дни. След този период на задържане растежът на агнетата при двата начина на отбиване е почти еднакъв. Желателно е както при постепенно, така и при рязко отбиване агнетата да имат достъп до крип още от 4 – 6-дневна възраст и да се използват подходящи фуражи за подхранване, хладка вода и съответни примамки. Предимствата на рязкото отбиване е в неговата простота, без усложняване на работата във фермата. За сметка на това обаче агнетата се травматизират посилно. Губят се и 2 до 3,5 литра мляко от овца, които се издояват през периода на отнемане на част от млякото от агнетата. Отчитайки, че недостатъците са по-големи от предимствата, препоръчваме постепенното отбиване. Възможни са и други схеми за отбиване. Ние сме изпитвали, пускането на агнетата за краткотрайно бозаене за 10 – 20мин при удължаващ се интервал от 12, 24, 36 и 48 часа. Тези методи обаче изискват по-

сложна организация на работата във фермите, без да имат предимства пред описаното погоре постепенно отбиване. Използване на примамки към фуража За привличане на агнетата към концентрираната смеска в коритото се поставят лъскави метални предмети – нови големи болтове, стари компютърни дискове (CD) или други предмети. Използват се достатъчно едри предмети, за да се избегне поглъщане. Играейки с тези предмети, агнетата влизат в контакт с фуража, свикват с него и започват постепенно да го приемат. Целта е да привикнат рано към концентрираните фуражи. Нормално, агнетата си играят и започват да приемат по-рано сено, отколкото концентрирани фуражи. Значително поефективно е поръсването върху концентрираният фураж на сухо обезмаслено мляко или на млекозаместител за агнета или телета. Вкусът на млякото привлича агнетата и стимулира ранното започване на приема на сухи концентрирани фуражи. Добър резултат се получава и при размесване на сухото мляко (млекозаместителя). Няма пречки да се комбинират и двата метода – лъскави предмети и сухо мляко. При нашите проучвания агнетата са приемали почти два пъти повече концентрирани фуражи при поставяне на лъскави предмети в хранилките или при добавяне на сух млекозаместител към храната през периода от 4 до 13-дневна възраст. Освен това агнетата са престоявали повече време в крипа специално при добавяне на млекозаместител към сухата храна. Посещението на крипа през първите 3 – 4 дни е по-добро при използване на примамки, в сравнение със случаите когато няма такива. Значение на вида и физическата форма на фуража Агнетата предпочитат гру-

Таблица 2. Сравнение на гранулиран протеинов концентрат (ГП) с различни протеинови източници плюс царевица (по Крачунов и сътр. 2010)

Соев шрот

Рапичен Слънч. шрот експелер

Изсушен спиртоварен остатък

650

650

550

Слънчогледов шрот

0

300#

0

Рапичен експелер

0

0

200

Соев шрот

300

0

200

Креда

25

25

25

Готварска сол

15

15

15

Витаминно-микроел. премикс

10

10

10

Среден дневен прираст, г

272 (100%)

239 (88%)

254 (93%)

Кланичен рандеман, %

47,9

48,5

48,7

Добив на трупно месо, кг

12,94 (100%) 12,25 (94%)

Показатели Състав на ГПК, %

Продуктивни показатели

12,56 (97%)

# Слънчогледовия шрот (Сънпро-46) е с 44% суров протеин

бите фуражи (сеното) пред концентрираните фуражи през първата седмица от техният живот. След това, постепенно предпочитанията се изместват към концентрираните фуражи. При наши опити през периода от 4 до 12-дневна възраст всяко агне е направило средно 7,6 опита да приема сено и 9,2 опита да приема различни концентрирани фуражи, в продължение на 8 часа през светлата част на денонощието. Налице е явно предпочитание към гранулираните пред насипните (негранулираните) стартерни смески за агнета. При наши опити агнетата са приемали значително по-малко насипна стартерна смеска и са имали по-нисък прираст, отколкото при хранене с гранулирана смеска (таблица 1). Освен това малките агнетата предпочитат цялото зърно и приемат по-големи количества в сравнение със смляното. В опитите ни за сравнение на различните зърнени фуражи – царевица, ечемик и пшеница, установихме, че няма съществени различия в консумацията и

прираста при изхранване на цяло зърно в комбинация с гранулиран протеинов концентрат. Беше констатирано, че качеството на зърното, неговото хектолитрово тегло, отсъствието на плесени и на начупени царевични зърна и чистота влияят върху резултатите. Това налага за рано отбитите агнета да се използва качествено и чисто зърно. Като първа храна е желателно да се използват същите концентрирани фуражи, които ще се използват и след отбиването. Най-добре е да се дават гранулирани стартерни смески, с диаметър на гранулите под 4,2 мм или гранулиран протеинов концентрат, комбиниран с цяло зърно. Малките агнета не обичат ситните разпрашващи се, брашнести смески. Ако се наложи да се дават негранулирани фуражи, опитите показват, че малките агнетата предпочитат соевия шрот(които е на малки парченца, без прах) и пшеничните трици. Понеже става дума за малки количества е оправдано да се използва и скъпият соев шрот. Важно е концентрираният

фураж в яслите на агнетата да се сменя всеки ден, като остатъците се дават на овцете-майки. Значение на водата и нейната температура За стимулиране на приема на сухи фуражи е много важно агнетата да имат на разположение чиста и хладка вода за пиене. Водата трябва да се подменя редовно. През студените зимни дни се налага водата да се подгрява до 20 – 300С, за да се избегне много ниската температура и замръзването є. При много ниски температури водата замръзва през нощта, но тогава агнетата пият малко и това не е фатално. Ниските температури по принцип не са опасни за агнетата, когато са подсушени (след раждането), нахранени и имат достатъчно дебела, суха и чиста постеля от слама. Нашите наблюдения обаче показват, че когато температурите спадат под минус 50С, разходът на храна за поддържане на телесната температура е голям и това се отразява на скоростта на растеж на отбитите на 20-дневна възраст агнетата. Затова е желателно през първите две седмици след отбиването агнетата да са настанени в добре защитени от студа помещения, специално при студени зими, когато външната температура спада под минус 10 – 150С. При нужда се поставят отоплителни лампи. Водопойните корита е желателно да се почистват ежедневно или веднъж на всеки два дни. За избягване на инфекции, диарии и други заболявания желателно е да се добави 0,1% мравчена киселина във водата за пиене. Подходящи дажби за рано отбити агнета При няколко опита за изпитване на различни концентрирани смески установихме, че продаваните от фуражната промишленост стартерни смески за агнета в негранулирано състояние дават значително по-

43

Таблица 3. Препоръчван състав на гранулирания протеинов концентрат (ГПК), за периода до достигане на 15кг жива маса (ж.м.) и след това

Показатели

До 15кг ж.м.

След 15кг ж.м.

Варианти

1

1

2

3

2

3

Компоненти, % Сух спиртоварен остатък

65

66

Слънчогледов шрот

-

35,5

53,5

27,3

37

72,8

Рапичен експелер

-

20

-

-

36

-

Соев шрот

30

21

21

-

-

-

Пшеница

-

18

22

-

20

20

Карбамид

-

-

-

1,7

1,5

1,2

Креда

2,5

3

3

2,5

3

3,5

Готварска сол

1,5

1,5

1,5

1,5

1,5

1,5

Витам.микроел.премикс

1

1

1

1

1

1

КЕР* в 1кг

1,05

1,06

1,05

1,02

1,02

0,98

Суров протеин, %

316

29,8

29,9

30,0

31,1

31,2

Са, г /кг

12,1

14,2

13,7

11,9

14,6

15,6

Р, г /кг

6,3

8,1

8,6

7,3

8,4

9,7

Съотношение зърно: ГПК

1:1

1:1

1:1

1:0,7

1:0,7

1:0,7

Хранителни качества на ГПК

* КЕР = кръмни единици за растеж

лоши резултати, в сравнение с храненето с гранулирани смески или с цяло зърно (царевица, ечемик или пшеница) плюс гранулиран протеинов концентрат (ГПК). ГПК съдържа 30% суров протеин и се дава в съотношение 1:1 с цяло зърно. Причината за по-добрия резултат

при хранене на рано отбитите агнета с цяло зърно и ГПК е повисоката консумация на храна в сравнение с насипната смеска. Резултатите от опити се виждат от таблица 1. При използване на гранулирана стартерна смеска консумацията на фураж и прирастът са приблизително

Таблица 4. Състав на минерално витаминната добавка (МВД), при изхранване на цяло зърно и гранулиран изсушен спиртоварен остатък (ГСО) в съотношение 1:1

44

Компоненти,%

МВД

Креда

50

Готварска сол

30

Витам.микроел.премикс за агнета или овце

20

равни на храненето с ГПК и зърно. Желателно е стопаните да си поръчват от фуражните заводи ГПК със състав посочен в таблица 3. При изпитване на различни протеинови източници в състава на ГПК беше установено (таблица 2), че няма голяма разлика при използване на соев шрот или рапичен и соев шрот. Съставът на изпитваните ГПК не е оказал голямо влияние върху прираста. Независимо че резултатите от отделните опити не са еднакви, разликите не са достоверни. Все пак е налице тенденция за по-добри резултати при използване на соев шрот, в сравнение с рапичния експелер и особено със слънчогледовия шрот. Достоверноста на тези разлики е ниска (P = 0,10 което означава, че при повторение на опитите 100 пъти резултата ще се потвърди в 90 опита). Препоръчваните смески за хранене на рано отбитите агнета са посочени в таблица 3. При хранене с тези ГПК и цяло зърно варирането в дневния прираст до достигане на 25 – 27кг жива маса е от 240 до 300г при проведените 5 опита от нас. При наличие на гранулиран изсушен спиртоварен остатък (ГСО), какъвто предлагат редица спиртоварни заводи, е целесъобразно да се използва цяло зърно и ГСО в съотношение приблизително 1:1. Допълнително, до достигане на 15 – 16кг жива маса се дава по 100г соев шрот на агне дневно. За набавяне на необходимите минерални вещества и витамини се предоставя за свободно приемане минерално-витаминна добавка (МВД) (таблица 4). При разпрашване МВД се омаслява с олио и се поставя в сандъчета на лесно достъпно за агнетата място. В този случай се използват директно отделните фуражи – зърно, гранулиран спиртоварен остатък, соев шрот и минералновитаминна добавка, която може да се приготви чрез ръчно

Таблица 5. Средно дневна консумация на фуражи от едно агне при хранене на воля в грамове

Възраст, седмици

2*

3*

4

5

6

Сено

7.5

11

77

92

Концентрат

6.2

9

10

11

12

13

14

Средно#

118 146 168

144

143

148

156

146

137

134

12

230 363 514 657 799

950

1070

1200 1231 1274 1287

913

Общо фуражи

13.7 23

307 455 632 803 967

1094

1213

1348 1387 1420 1424

1056

Сено, % от общото

55

25

13

12

11

11

48

20

19

7

18

8

17

11

10

10

*Бозаен период; # - Средно за 4 до 14 седмица

смесване във всяко стопанство. Предлаганата схема на хранене може да се изпълни лесно във фермите и се намаляват максимално разходите за фураж. Като ориентировка за консумацията на концентрирани фуражи и на сено може да послужат средните данни от проведените от нас пет опита, при които е отчитан приема на фуражи. В таблица 5 са дадени средните данни по седмици. Храната е желателно да се сменя ежедневно и няколко пъти дневно да се добавя нова храна в хранилките през първите седмици след отбиването за стимулиране на консумацията на суха храна. Качество на грубия фураж Нашите опити показват, че развитието на агнетата до 25 – 27кг жива маса е по-добро, когато вместо люцерново или друго сено се дава слама на агнетата. Причината за по-добрите резултати при подаване слама на малките агнета е в приемането на по-малко груби фуражи, като за сметка на това се увеличава консумацията на концентрирани фуражи. Концентрираните фуражи ферментират по-бързо в търбуха и в резултат се образуват повече летливи мастни киселини, които стимулират развитието на търбуха и на папилите, които помагат за резербцията на хранителните вещества. Така се ускорява приемането на повече суха храна през периода на отнемане на част от млякото и след окончателното отбиване на

агнетата. Приемането на повече концентрирани фуражи осигурява повече енергия и хранителни вещества, в резултат от което растежът на агнетата е по-бърз. При определяне на преживянето на агнетата не беше установена разлика във времето за преживяне и продължителността на отделните периоди на преживяне при даването на сено или на пшеничена слама. Заключение При изпитаната в няколко опита система за постепенно отбиване от 15 до 20 дневна възраст и хранене на воля с равни части гранулиран протеинов концентрат и цяло зърно (царевица, пшеница или ечемик) и пшенична слама на воля се получава прираст от 240 – 300г на ден и агнетата достигат 25 – 27кг жива маса на 75 – 85-дневна възраст. При направените от нас сравнения с прираста при агнетата, които са бозали до 60-дневна възраст, прирастът е по-висок при рано отбитите агнета. Това не е неочаквано поради осигуряването на пълноценна суха храна, от която агнетата приемат повече енергия, протеин и други хранителни вещества, отколкото при бозаене и приемане от храната на майките. На 3,5 – 4 месечна възраст, която в полските райони на страната съвпада с края на оборния период, агнетата за разплод, при споменатата система на хранене достигат 30 – 33кг жива маса. През следващите 3,5 – 4 месеца,

при пасищни условия и умерено подхранване, средният дневен прираст е 120 – 150г и на 7 – 8 месечна възраст шилетата достигат 45 – 50кг жива маса и могат да се заплодят, като шилета. Описаната система за ранно отбиване и хранене с гранулиран протеинов концентрат и цяло зърно има редица предимства – повече мляко, повече килограми на агнетата за клане и евентуално заплождане на шилетата, при което се спестяват наполовина разходите за отглеждане на ремонтните млади животни. При тази система въпреки ранното отбиване се спестяват значителни средства за стартерна сметка, защото се купува само половината от необходимия за агнетата концентриран фураж, останалата половина е цяло зърно. Още по-силно се намаляват разходите за фуражи при използване на гранулиран спиртоварен остатък, цяло зърно, малко соев шрот и минералновитаминна добавка, защото се използват направо фуражите, с които разполагат фермите или се налага да купуваме, без допълнителна обработка и производство на стартерни смески или гранулиран протеинов концентрат. Николай Тодоров1, Мирослав Симеонов2, 1 Аграрен факултет, Тракийски университет, Стара Загора 2 Институт по фуражни култури, Плевен

45

АКТУАЛНО МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН!

Министър Найденов ще присъства на изнесено заседание на Асоциацията на тютюнопроизводителите в община Кирково На 29 октомври, понеделник, министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов ще присъства на изнесено заседание на Консултативен съвет по тютюна. Събитието ще се проведе от 13.00 часа в читалището на село Бенковски, община Кирково. От 15.00 часа министърът ще присъства и на организирана Консултация – диалог между тютюнопроизводителите и търговските фирми, във връзка с предстоящата изкупна кампания. На 29 октомври се отбелязва и Световният ден на тютюнопроизводителите, който тази година за пръв път ще бъде честван в 200 държави, в които се отглежда тютюн. Мероприятията са организирани от народния представител на ПП ГЕРБ Цвета Караянчева.

610 литра мляко са възбранени и ще бъдат унищожени поради наличие на афлатоксин в област Ловеч

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2012

От изследваните 20 проби, 5 са положителни за наличие на афлатоксин. Цялото налично количество сурово мляко, над 600 литра е възбранено в млекосъбирателни пунктове в районите на град Априлци и селата Смочан, Гостиня, Дойренци, и Лисец и ще бъде унищожено. Няма данни заразено мляко да е преработвано и да е попаднало в търговската мрежа. Взимането на проби в областта продължава. Причинител за наличието на афлатоксин в млякото са остатъчните количества от жътвата на царевица в района, където животните са били на паша.

46

Подпомагат 2016 производители на плодове, зеленчуци и гъби Точният размер на платените средства е 7 205 842лв, от които 423 444лв отидоха при гъбопроизводителите. Фонд „Земеделие” прилага за първа година схемата de minimis в тези направления. Бяха положени сериозни усилия за обработка на заявленията в най-кратък срок, за да може помощта да стигне много бързо до производителите на плодове, зеленчуци и гъби. Над 50% от държавната помощ е предоставена на земеделски производители от областите Пловдив, Бургас, Хасково, Пазарджик, Сливен и Благоевград. Най-много средства – 1 613 405лв – получиха 364 стопани от обл. Пловдив. В Бургаска област бяха изплатени 844 030лв на 197 производители. Други 540 452лв бяха преведени на 147 стопани от обл. Хасково, 451 873лв – на 144 земеделци от обл. Пазарджик. Подпомогнати бяха и 170 фермери от Сливенска област с 406 553лв и 115 стопани от област Благоевград с 305 966лв. Държавната помощ покрива част от разходите за производство на ябълки, праскови, кайсии, череши, сливи, вишни и круши, домати и краставици (полско и оранжерийно производство), пипер, моркови, дини, пъпеши, зрял лук, зеле и печурки. Управителният съвет на ДФЗ определи ставки в размер на 1 340лв/ха за култури полско производство (домати, краставици, пипер, моркови, дини, пъпеши, зрял лук и главесто зеле); 8 250лв/ха за култури оранжерийно производство (домати и краставици); 980лв/ха за овощни култури и 9лв на кв. метър стелажна площ за гъби. „Животновъдство BG”

47

МЯРКА 142 „СЪЗДАВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ”

48

Мярка 142 „Създаване на организации на производители” по Програмата за развитие на селските райони има за цел да насърчи създаването на организации на производители в земеделския сектор, за да се подпомогне производството и доставките на висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и на пазарните изисквания, както и да се подпомогне достъпът до пазара на малки и средни стопанства. Финансовата помощ по мярка 142 се отпуска на организациите на производители, чийто членове произвеждат животински или растителни продукти в един или два от следните сектори: • зърнено–житни култури; • медицински и етерично-маслени култури; • зърнено-бобови култури; • технически култури, с изключение на хмел; • картофи; • мляко; • месо, с изключение на риба и аквакултури; • мед; • винено грозде • биологични произведени продукти • биотор от червени калифорнийски червеи • яйца Недопустими за финансова помощ са организации на производители на плодове,зеленчуци, риба и аквакултури и хмел. ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ По мярка 142 могат да кандидатстват само организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013г.

Задължително условие за признаване е организацията да има минимум седем членове. Членовете на организацията могат да бъдат както физически лица, еднолични търговци, така и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба №3 и/или регистрирани в ИСАК. Максималното участие на членовете-юридически лица в организацията не може да превишава 50% от броя на членовете. Членовете трябва да са производители на видовете земеделски продукти, за които организацията кандидатства за признаване и подпомагане. Организацията на производителите трябва да има разработен план за развитие за период от 5 години. ФИНАНСИРАНЕ Финансова помощ е под формата на годишно плащане, отпускана за пет последователни години, считано от датата на признаване на организацията на производителите. Размерът на субсидията се изчислява всяка година въз основа на стойността на годишната пазарна продукция на организацията на производителите. Помощта се изчислява като процент от годишната пазарна продукция на организацията и: а) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 5%, 5%, 4%, 3% и 2% в зависимост от стойността на реализираната продукция на стойност до 1 млн. евро б) се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години съответно на 2.5%, 2.5%, 2.0%, 1.5% и 1.5% в зависимост

от стойността на реализираната продукция на стойност над 1 млн. евро. За всяка организация на производителите се равнява на не повече от: - 100 000 евро за първата година; - 100 000 евро за втората година; - 80 000 евро за третата година; - 60 000 евро за четвъртата година; - 50 000 евро за петата година; При изчисляване на годишната пазарна продукция на организацията на производители не се включва: - стойността на реализираната продукция на земеделски производители, които не са членове на организацията. (Организацията на производителите може да реализира такава продукция, ако нейният устав и вътрешните правила позволяват това); - тази част от стойността на продукцията на всеки отделен член, която надвишава 75% от общата продукция на членовете, реализирана от организацията. Мярка 142 „Създаване на организации на производители” от Програмата за развитие на селските райони е една много перспективна мярка, тъй като обединени в организация, производителите вече ще имат много повече възможности както за осъществяване на стопанската си дейност, така и за по-нататъшната є реализация. Срокът за кандидадатстване по мярка 142 „Създаване на организации на производители” е 28 декември 2012г.