Животновъдство BG 5/2013 by Enthripy 1

www.oralo.bg

5/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

• Да поддържа породната структура съобразно икономическите и пазарни условия в страната.

• Да подпомага, обединява и насочва усилията и дейността на членовете си за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на млечните породи кози в страната. • Да повишава генетичния потенциал на млечните породи кози в Република България.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com

Съдържание Позиция Приоритетите за живоотновъдството започват с отмяната на наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Дребни или едри стопанства . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Свиневъдството – отражение на икономическото състояние на държавата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9 Породи Холщайн-фризийска порода. . . . . . . . . . . . . . . . . 11 Породи кози за мляко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Представяме ви Аякс: От фермата до вас. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Хранене Пълноценно хранене на агнета и ярета за разплод и за угояване. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 11: Технологиите в месодайното говедовъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Експерти Биологично пчеларство – добра алтернатива на конвенционалното. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 20 Отглеждане на пчели по биологичен начин . . . . . . . 30 Отглеждане на хидробионти в биологично стопанство.35 Отглеждане на пилета щрауси. . . . . . . . . . . . . . . . 38 Актуално Новини от МЗХ, ДФЗ, БАБХ. . . . . . . . . . . . . . . . 41 Ветеринари Как да храним нашите домашни любимци – котките?.46 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПОЗИЦИЯ

Приоритетите за живоотновъдството започват с отмяната на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти Михаил Михайлов Изпълнителен Директор на НСГБ

СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ НА ГОВЕДОВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО НАРЕДБАТА ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

овият екип на МЗХ съвсем правилно обяви в своята програма, че един от отраслите в земеделието, който се нуждае от спешна помощ е животновъдството. Последваха няколко интервюта с министър Станков, в които той съвсем аргументирано и с факти доказа негативното му развитие през последните 20 години и драстичните промени, които трябва да настъпят, ако искаме да имаме производство на млечни и месни продукти, които са българско производство. Приемането на тази Наредба през миналата година беше една малка „победа” за животновъдите от млечния сектор. В продължение на една година Наредбата бе обсъждана многократно от контактните групи на организациите и след много спорове и разправии стана факт. Започна нейното изпълнение и наистина се сложи ред в момента при производството на продукти от мляко и такива със съдържанието на растителни мазнини. Нормализираха се изкупните цени на млякото. Фермерите поеха глътка въздух. Съгласно Наредбата в предприятието трябва да се произвеждат продукти само от мляко или само със съдържание

на растителни мазнини. Ясно е, че при такава ситуация ще се увеличи търсенето на мляко и разбира се изкупната цена, която до месец октомври беше много под себестойноста си, което нанесе големи поражения за животновъдите. Консуматорите на продукцията бяха улеснени при избора си на млечни продукти от мляко и такива със съдържание на растителни мазнина. Етикетите се поставяха съгласно Наредбата и станаха четливи и разбираеми за консуматорите. Но само за няколко месеца. Наредбата бе „съборена” от хора, които предварително бяха дали съгласието си за приемането є. Намериха се много доводи и причини за отмяната є. В решението на съда има много точки и членове, които са нарушени според групата млекопреработватели, но съда взе под внимание само неспазването на сроковете за влизане в сила на Наредбата. Не е необходимо сякаш да споменаваме, че предприятията се наричат „млекопреработвателни” и е ясно, че произвежданите продукти трябва да са от мляко. Също така голям брой от тези предприятия са направени с пари по програми, в които е записано, че ще обработват мляко. Друг е въпросът защо броят на тези предприятия е

ятия, които спазват стриктно Наредбата и са за нейното прилагане и мислят и за животновъдите, и за консуматорите на млечни продукти. Какво ни очаква ако падне тази Наредба – при всички случаи до увеличаване злоупотребите в млекопреработвателните предприятия. Никои няма да знае от какво се произвежда млечният продукт – БАБХ чрез своите контролни органи още не е доказала, че може да упражни качествен контрол навсякъде. Интересното е, че самите консуматори си мълчат и си плащат безропотно това което им се предлага, било то продукт от мляко или с други съставки. Животновъдите обаче няма да оставят така лесно анулирането на тази Наредба. Те ще я защитават и устояват, защото тя е един от аргументите за сигурност в бъдещето. Ще вземем участие в групата сформирана от министър Станков за промяна на Наредбата, но това не значи, че нашите структури няма да приложат всички демократични методи за несъгласие – декларация до управляващите и политически институции, митинги, шествия, пресконференции и др.

ПОЗИЦИЯ

много голям (над 200) и да съществуват, обработвайки малкото мляко, което се произвежда в страната е много трудно. Или с други думи, средно на ден се падат под 8т краве мляко за обработка на предприятие. Тук можем да продължим „черната” статистика с производството на малко над 70л мляко годишно на глава от населението. Че млекопреработвателният бранш си има лоби не е за никого тайна. Веднага се намериха и обществени защитници. Два профсъюза надигнаха вой, че ще се съкратят хора. А къде бяха тези профсъюзи през последните години когато хиляди фермери бяха разорени и останаха без работа, къде бяха профсъюзите когато мандрите плащаха млякото далеч под себестойността му, къде са профсъюзите когато кравите намалят всяка година и общото производство на мляко пада с хиляди тонове годишно. И тези 50 човека ще бъдат съкратени не, защото фирмите им са потърпевши от Наредбата, а от това, че просто няма мляко за обработка. Доброто в цялата история е, че има млекопреработвателни предпри-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013 3

ПОЗИЦИЯ

Свиневъдството – отражение на икономическото състояние на държавата Алекси Стойков, Десислава Дерменджиева Аграрен университет – Пловдив Развитието на свиневъдството в страната се обуславя от икономически и политически фактори, движеща сила на които са социално-икономическото развитие и търсенето на пазара. В резултат на съществени промени в комплекса от тези фактори от началото на миналото столетие досега в развитието на свиневъдството у нас се открояват четири периода (табл. 1). Първият период (1890–1939г) е най-продължителен поради бавните промени в социалноикономическото развитие на страната. През него броят на свинете на 100 човека от населението остава почти непроменен (от 10 на 12 свине). До 1939г 80% от населението се е занимавало с примитивно земеделие и България е била типично земеделска страна. Според официалните преброявания в страната земеделието ни е полунатурално, разпокъсано на 13 000 парцела с със средни размери 3,5 декара. Твърде малко се променя и непроизводителното население, което търси селскостопанска продукция, в т.ч. свинско месо. Промишлеността едва е прохождала. Тежката индустрия почти не създава средства на труда (0.9%) за преобразуване на стопанството и е ориентирана към предмети на труда (21,7%) като въглища, цимент, дървен материал за комунални нужди и други. През 1900г относителният дял на градското население е бил 16.7%, а през 1939г достига едва

22.7%. По тази причина производството в тези дребни стопанства е било многоотраслово, при ниска земеделска култура, главно за задоволяване на собствените нужди. Характерно за свиневъдството през този етап е отглеждането само на примитивни породи – Източнобалканската аборигенна свиня, Мангалицата, Местната бяла клепоуха и др. След 1920г започва масово поглъщателно кръстосване на местните свине, главно Германска благородна свиня. Вторият период (1939–1970г) се характеризира с нарастване на националния доход – близо 6 пъти. Делът на населението в градовете достига 53%. Производството на зърнените култури е увеличено на 176%, а реалните доходи на човек от населението – 3 пъти. Общият брой на свинете нараства 3,2 пъти (достига 2 369 000 броя), или 2.3 пъти на човек от населението. През този период настъпват значими изменения в породния състав, концентрацията и специализацията на свиневъдството в обществените стопанства. Данните от първото преброяване на селскостопанските животни през 1953г показват, че през 50-те години на миналия век, свиневъдството ни е представлявано преди всичко от Българската бяла свиня, Източнобалканската свиня и Мангалицата. Пъстрата дерманска свиня е била изолирано отглеждана в Луковитско (най-вече в с. Дерманци),

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013 5

Таблица 1. Развитие на свиневъдството в зависимост от икономическото състояние на страната Свиневъдство

Социално икономическо развитие Индекси, %

Свине към 31.ХII. Консумация на бълг. св. месо спрямо 1939г, %

16.7

64.3

3 752

22.7

100

100.0

147.8

6 602

53.0

593

300

163.7

413.2

9 315

67.0

16 пъти

612

446.1

70. 5

7 523

72.5

21 пъти

372

хил. бр.

Месо в кланично тегло, хил. т.

Зърнени култури, хил.т

19002

367

1939

743

1970

2369

19892

4332

2011

664

Години

Градско население, %

Доход Национален на човек доход, % от нас., %

На 100 души от населението

Аграрен доклад, 2012г.,

НСИ, 129г., Българска статистика

докато останалите „други породи” като Украинската степна, Корнвал и Беркшир са били само в отделни стада, отглеждани в опитните станции и Институти по животновъдство, главно за целите на промишленото кръстосване. Третият период (1971–1989г) бележи най-силно развитие на свиневъдство у нас. То се нарежда на 10-о място в Европа и 11-то в света. За това допринася нарастването на Националния доход, които в сравнение с 1939г е увеличен 16 пъти, а реалните доходи на населението – 6.1 пъти. Градското население представлява 67% от това в страната. Тази демографска структура е разкрила огромен вътрешен пазар за свинското месо, като консумацията на човек от населението достига до 45кг и се доближава до това в напредналите страни. За развитието на свиневъдството съдейства и производството на зърнени култури, което достига 9.315 мил. т. През 1989г са произведени най-много свине в историята на българското свиневъдство – 4.332 милиона и най-много месо – 413.2 хил. т. Този период се характеризира и с ускореното внедряване на промишлените технологии и хибридизацията в отрасъла. Четвъртият период (1990–2009г) се характеризира с постоянен спад в свинепроизводството – броят на свинете у нас е намалял около пет пъти и се доближава до този от 1939г. По данни на Агростатистика към МЗХ към 01 ноември 2011г в придворни условия се отглеждат 60.8% от свинете в страната (средно 2.8бр./ двор), а останалите – в специализирани ферми (средно 108.5 свине/ферма). Наред с това се наблюдава занижение на производствени показатели поради несигурната икономическата среда у нас в продължение на повече от 20 години, независимо от вноса на високопродуктивни хибриди от световноизвестни фирми с големи и модерни генетични центрове. Според нас е парадоксално при голямото производство на зърнени храни (над 7 064 хил.т.

годишно) да не се задоволяват дори свитите до крайност потребности на населението от месо и да се внасят големи количества нискокачествени и с неустановен произход месо и месни продукти. Програмата за развитие на свиневъдството в България (МЗГ, 2007) показва, че свинепроизводителите у нас изостават от водещите в свиневъдно отношение страни по отношение на внедряването на нови технологии, повишаващи икономическата ефективност и конкурентноспособност на свинефермите, обучението на кадрите, ползването на консултантки услуги, оползотворяването на тора за наторяване на земеделски площи, вкл. чрез производство на компост и биогаз. В заключение може да отбележим, че след Втората световна война до 1989г, свиневъдството у нас се развива с твърде високи темпове. През 1952г броя на свинете нараства с 314 650 (142%) спрямо 1939г, за която в много статистически документи се отбелязва, че България е била поразвита в икономическо отношение от останалите страни на Балканския полуостров. Най-много свине в историята на българското свиневъдство са угоени през 1989г – 4 332 000бр. В годините на прехода се наблюдава постоянно намаляване на закланите свине в страната. По данни на Агростатистика при МЗХ, броят на закланите свине по години е както следва: 2000г – 1 546 000бр.; 2005г – 943 000, през 2010г – 730 000 броя – почти, колкото през 1939г (743 000). От регистрираните през 2011г 6 814 свинеферми (животновъдни обекти), в 5462 се отглеждат по 1 до 2 свине майки, в 921 – от 3 до 9, в 307 – от 10 до 50, в 53 – от 50 до 200 и едва в 51 ферми, повече от 200 свине майки. Това показва, че свиневъдството у нас е пълно отражение на икономическото състояние на държавата. То отново е поставено в началното му развитие от миналия век – при примитивни условия и главно за лични потребности.

ПОРОДИ

Холщайн-фризийска порода НСГБ

влошаване на здравето и репродукцията. Продуктивност. Това е породата с най-висока млечност в света, но съдържанието на мастни вещества в млякото е най-ниско. При воденето на селекция в САЩ за най-важен показател се смята произведеното общо количество млечно масло от крава. Всички световни рекорди за млечност и млечно масло принадлежат на крави от тази порода. Средната млечност на контролираните крави в САЩ е 6690кг, а на записаните в племенните книги – средно 8256кг мляко с 3,65% м. в. Има много стада със средна годишна млечност над 10 000кг. По данни на Асоциацията на Холщайн-фризийската порода в САЩ са регистрирани 18 крави с пожизнена млечност над 136 000кг, в т. ч. две с над 181 000кг мляко. Световният рекорд за пожизнено произведено млечно масло принадлежи на крава Патси Бар Понтиак 6 174 402, от която за 3808 дойни дни (10,5 години) е надоено 159 127кг мляко със 7153кг млечно масло. Новият световен рекорд за млечност за 305-дневна лактация е на крава Сюжет, която на II-ра лактация е дала 26 922кг мляко с 1042кг млечно масло (3.9%) и 925кг протеин (3.4%). Понастоящем бици от ХФГ се използват за подобряване на млечността и качествата на вимето на Черношарената порода в цял свят, вкл. в Холандия и у нас.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013

„Холщайн-фризийска” е официалното име на породата, а в САЩ е позната като Холщайн. Произход. Създадена е в САЩ и Канада на основата на внесени от Холандия черно-шарени говеда (основно през периода 1875-1905г). Селекцията на Американския континент е протекла в посока висок ръст и живо тегло и висока млечност при нисък процент мастни вещества и сух безмаслен остатък и подчертан млечен тип на екстериора. Цвят. Цветът на космената покривка на Холщайн-фризийските говеда (ХФГ) е черно-бял, с различно разположение на черните и белите петна. Като особеност в оцветяването на ХФГ е наличието на животни с червено-бял цвят. Той се дължи на рецесивен ген за червен цвят. Тези животни са известни като Червено-шарен холщайн (Ред холщайн), но не се смятат за отделна порода. Носителите на този ген за червен цвят задължително се обозначават с буква „К” след името. Това означава, че телетата на такъв бик (или крава) може да имат червено-бял цвят. Едрина. Това е най-едрата порода за мляко в света. Стандарта за живото тегло на възрастните крави е 680-700кг, на биците – 1000-110,0кг, а за височината на холката съответно 141 и 151см. Телетата са много едри при раждането – 42-44кг. Това често е причина за трудни раждания. Животните са късно зрели, като кравите се отелват често след 28-30- месечна. възраст. Екстериорни особености. Кравите от тази порода имат тип екстериор на говеда за мляко: клинообразна форма на тялото; дълга, тясна и суха глава и шия; висока и тясна холка; дълбок и дълъг гръден кош, широка и равна поясница и крупа; много слаба замускуленост, ъгловатост на тялото. Вимето е обемисто и добре оформено, с правилно разположени цицки и добре изразени млечни вени, често се среща ванообразна форма. Темперамент. Кравите са спокойни и жизнени, но по-високопродуктивните са твърде чувствителни на стрес. Използване на пасищата. ХФ говеда са с големи възможности за използване на грубите, сочните и концентрирани фуражи. Добре оползотворяват богатите културни пасища, като могат да консумират големи количества зелени фуражи. Породата не е подходяща за използване при сухи и бедни пасища. Кравите са много чувствителни към непълноценните дажби и реагират с рязко

ПОРОДИ

Породи кози за мляко Сийка Иливанова Породи кози съществуват много и се различават, както по външни признаци, така и по продуктивност. В нашата страна най-широко разпространение имат местните кози и техните кръстоски предимно със саанската коза.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

Местни кози Местните кози са продукт на продължителна и стихийна селекция и на специфичните географски и стопански условия в отделните райони на страната. Поради разнородния си произход нямат изразен породен тип. Едрината им е различна и е в тясна зависимост от режима на хранене и гледане. Цветът на космената им покривка е найразличен – срещат се едноцветни до пъстри, с най-различни нюанси кози. Местните породи кози са сравнително по-къснозрели. Растежът им завършва напълно на тригодишна възраст. Млечността на местните кози се колебае в широки граници – 90 до 350л за 230-250 лактационни дни. Плодовитостта на тази порода кози е сравнително ниска – 120-130%.

ни животни се получават 10001200л. Рекордната млечност за тази порода кози е 2482л за лактация. Саанската коза се отличава с висока плодовитост и скорозрелост. От 100 кози се получават 160-170 ярета, често 200-250, а дори и повече ярета. При подобро хранене животните може да се заплождат на 10-12-месечна възраст. Тогенбургска коза (Toggenburg) Тогенбургската коза е подребна от саанската, но и тя се отличава с висока продуктивност. Космената є покривка има пепелявосив до тъмнокафяв цвят. Характерна особеност на

Саанска коза (Saanen) Саанската коза е създадена преди два века в Швейцария. Тя е продукт не само на благоприятни условия, но и на продължителна и целенасочена селекционна работа. Животните от саанската порода са едри. Те са с чисто бял цвят. Вимето и конусообразните цицки са добре развити. Саанските кози са едни от най-едрите. Средната маса на саанските кози е 5060кг, на пръчовете – 80-100кг. Средната млечност на саанската коза е висока и варира Саанска коза (Saanen) от 600 до 800л, като от отдел-

животните от тогенбургската порода са двете бели линии от двете страни на лицето, светлите уши и млечно огледало и белите долни части на крайниците. Козите тежат 45-50кг, а пръчовете – 70-75кг. Млечната продуктивност на тогенбургската коза се колебае в границите от 400 до 1000л, а плодовитостта е около 200%. Тази порода също е създадена в Швейцария, но е по-пригодна за отглеждане в планинските и полупланинските райони. В нашата страна са внесени ограничен брой животни от нея и при кръстосването с местни планински кози са получени добри резултати. Тогенбургска коза (Toggenburg)

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

От фермата до вас Станислава Пекова

ачалото си фирма „Аякс” бележи през 1998г с един обект близо до Стара Загора и 500 свине-майки. Всичко се развива постепенно, управителят Ангел Тенев саздава кадри, които обучава в движение. После излизат европейските програми, с помощта на които закупува първия свинекомлекс за около 2000 свине майки, намиращ се в в с. Боздуганово, Старозагорска област. Като следващи стъпки, посредством европейски програми оборудва целия свинекомплекс. Закупува технология от небезизвестната фирма „Биг Дъчман”, ползва животни от Дания, порода Дан Бред, която е създадена за охладения пазар за месо, което е по-светло, по-воднисто, стои по-сочно и има по-добър пазар. След три години купува и свинекомплекса в с. Пъстрен.В момента във фирма „Аякс” работят вече 200 човека от всякакви

специалности във всички сфери: в производство, в търговия, във фуражно производство, в кланица или в колбасарски цех, който се намира в Нова Загора. „За да имамаме по-добър контрол върху фуража – обяснява административният директор на фирмата, г-жа Елена Тенева – решихме да си направим собствен фуражен завод, който построихме преди две години. Съвсем модерен е, всичко е автоматизирано и там работят само 10 човека. Наскоро купихме и много модерна апаратура за лабораторията, където се извършва анализ на суровините, които влизат във фуражния завод. Ообщият брой свине-майки в двата свинекомплекса в момента вече е 5000. Произвеждат се 150 000 угоени прасета годишно. Доскоро са продавали само живи животни на различни кланици, но решават да организират собствена месоп-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013

реработка. „Идеята се зароди от това, че ние виждахме по магазините, колко некачествено вносно месо яде българинът. Първо закупихме малки, но много качествени професионални машинки, и ги подредихме в едно помещение да си правим колбаси за собствени нужди, за работниците и за наши приятели. Тази идея ни зарази, защото се получиха много качествени и добри на вкус продукти, особено кренвиршите, много ни се ядяха кренвирши от едно време, само от месо…” – споделя г-жа Тенева, – и след това вече решихме да направим и магазини. Може би около шест месеца ни бяха необходими да ги подготвим, да ги ремонтираме, да ги преустроим, за да изпълним всички изисквания на Агенцията по безопасност на храните. Магазините „Аякс” са открити едновременно, преди около месец и все още не се знае как ще тръгнат, защото в Стара Загора има много силна конкуренция, има много магазини за месо. И те не са свързани със собствено производство, това са магазини, които се зареждат от различни свинеферми в България, от цялата страна, зареждат се и с вносно месо, което го представят за българско. Надяваме се конкуренцията да ни доведе по-голям успех. Имаме амбицията да открием до 200 магазина в цялата страна, но всичко по реда си, защото е трудно, все още трудно. В началото нямахме добра орга-

разширение на бизнеса, което да включи отглеждане на фуражни култури, г-жа Тенева се усмихва и казва, че зърнопроизводството е доста мащабен бизнес и засега не го мислят, но продължават да развиват своя бизнес. „Ще ви кажа също, че наскоро закупихме нов свинекомплекс за 8000 свине-майки, който се намира край с. Козлодуйци, до гр. Добрич. Щом искаме да открием 200 магазина в страната, трябва да имаме и съответната суровина”. Специализират само в животновъдство, иначе, всичко необходимо за производство на фуражите си закупуват от различни доставчици – амино-киселини, добавки, витамини, зърно… Основните партньори, с които „Аякс” взаимодейства успешно са Дан Бред и Биг Дъчман. „Биг Дъчман ни доставиха обурудването във всички свинекомплекси, ще купуваме от тях пак и за новия свинекомплекс.” Дан Бред също е сред нашите основни партньори. От тях си доставяме животните. От тях купуваме прародители, произвеждаме си тук майки. Разполагаме с развъден център, който се намира в с. Пъстрен. Заплождането на животните е изцяло по метода на изкуственото осеме-

низация, много неща липсваха, асортиментите бързо свършваха и т.н. Продуктовата листа на фимата засега включва охладено месо, кайми, наденици и малотрайни колбаси, а „Камчия” – деликатесен салам, е марката, с която най-много се гордеем, той ни е топ-продуктът. Всичко е само от месо, не влагаме никакви добавки като оцветители, консерванти. Даже някои клиенти ни правят забележка, че са леко безсолни колбасите, което пък е хубаво за здравето на хората, правим още „Биренки” и „Македонска наденица”, „Дебърцини”, „Саздърма” – това са колбасите.” На въпрос дали имат идея за

няване. Това, от своя страна, води до по-голяма ефективност на процеса и снижаване на разходите за възпроизводство. Избягват се и някои рискове от медицински характер, което също влияе на себестойността на продукцията. Като обобщение може да се каже, че „Аякс” обхващат целия цикъл – от производството на живи животни, производството на фуражи, кланична и обработваща дейност – колбасарско производство и търговия на живи животни и готова продукция. Може би липсва само един добър ресторант със собствени пордукти? „О, защо не?! Всъщност тази идея не ни е чужда, мислиме си за нещо като бирария, в която да се предлагат само такива продукти – хапки, вурстчета, пържоли, наденички, със жива бира...” – усмихва се г-жа Тенева. Технологията на Биг Дъчман по-принцип е доста елитна. Самата инвестиция е в доста големи размери. В какъв период и как успявате, ползвахте ли европейски средства, разпитвам г-жа Тенева. „Да. Ползваме европейско финансиране в размер на 50%, а останалото с кредити, които обслужваме редовно, даже някои от тях вече сме погасили. Сигурни сме в реализацията, защото ние произвеждаме храна. Наемаме професионалисти за всяка от дейностите в предприятието. Трудно е да се намерят точните хора с такива качества, като лоялност към фирмата и с висок професионализъм, но тези, които са останали при нас, са се доказали и получават високи заплати. Като имена мога да цитирам – Георги Георгиев, Надя Жечева – зооинженер, Бисер Димитров също зооинженер. Съпругът ми е икономист. Част от кадрите, които започват работа при нас са кадри излезли от Института в Стара загора. Освен това вече и децата работят при нас. Всички

те са икономисти. На въпроса дали е доволна и дали ще кандидатствува с проект по програмите за европари, Елена Тенева отговаря, че „Зависи какви ще бъдат новите програми. Малко сме разочаровани. Мерките са добри, отпускат се доста средства, които доста подпомогнаха цялото селско стопанство в Република България. Обаче в ДФЗ има много корупция. Има хора, които нарочно спъват проектите да минават по-бързо за одобрение. Това е един вид рекет. И за да не съм голословна, точно по проекта за свинекомплекса в с. Пъстрен, може да проверите, има го в интернет, как проектът на Ангел Тенев е престоял в продължение на 410 дни във ДФЗ. Найнакрая го одобриха, но с цената на много нерви. Също съм разочарована и от последните субсидии, които дадоха тази година за свиневъдите, защото в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” работят много некомпетентни хора, не знаят за какво става въпрос. Не знам дали е умишлено или е просто от некомпетентност, но хаосът е невъобразим. Добре, че са банките. Те се оказаха най-големият ни партньор. Определено това е Уникредит „Булбанк”. И бих искала да споделя за управляващите и по-конкретно към Министерството на земеделието и горите. Според мен те помагат достатъчно и има достатъчно европейски средства, които влизат и имаме също тяхното съдействие, но на по-ниски нива администрацията спъва нещата. Трябва за всеки сектор в земеделието да има специалисти, които да отговарят за този сектор, и като отидеш при тях да знаят за какво става въпрос, а не той да отговаря и за земи, за наводнения, за пчели, за свине, за кокошки... От там идват грешките. Иначе, българското селско стопанство трябва да се развива и има бъдеще.”

ХРАНЕНЕ

Пълноценно хранене на агнета и ярета за разплод и за угояване Ст. н. с. д-р Запрянка Шиндарска Институт по животновъдни науки, Костинброд н. с. д-р Цонка Оджакова ИПЗЖ–КОС,Смолян Пълноценното хранене е в основата на успешното отглеждане на овце и кози, в т. ч. на агнета и ярета. Тази статия е предназначена за фермери, които отглеждат овце и кози. Стремежът е да се гарантира пълноценно и икономически изгодно хранене с произведени в стопанството фуражи и преди всичко с фуражните ресурси на фермата. ХРАНЕНЕ НА АГНЕТА И ШИЛЕТА ЗА РАЗПЛОД И ЗА УГОЯВАНЕ Приемането на коластра веднага след раждането е първото условие за успех. Максимумът на млечната продукция при овцата се достига на втората-третата седмица, като постепенно намалява, докато потребностите на агнетата се увеличават. Ето защо след втората седмица те трябва да разполагат със сено и комбиниран фураж на воля, необходими за развитието на предстомашията. Агнетата може да се отбият на 5-6-седмична възраст, при условие че са удвоили своето живо тегло и са се приучили дневно да поемат 200-250г сух фураж. През първите 5-10 дни след отбиването агнетата изпитват недостиг на хранителни вещества и губят до 500г от живото си тегло, но консумацията нараства и компенсира този

временен застой в растежа. За предпочитане е да се предоставят високоенергийни комбинирани фуражи – 1,2-1,3 кръмни единици за растеж (КЕР) на 1кг сухо вещество, тъй като намалената концентрация на енергия води до влошаване на прираста. Първоначалният растеж на агнетата независимо от тяхното предназначение (за разплод или за угояване) трябва да е един и същ (над 250г дневно). След 2-3 месеца агнетата за разплод и угояване се хранят различно. Заплодяемостта, плодовитостта и млечната продуктивност на бъдещите овце-майки през първата и следващите лактации зависи от генетичните им заложби и от начина на хранене и количеството на фураж през растежния период. Агнетата, които са имали слаб прираст през първите 2 месеца от живота си, впоследствие ще бъдат по-слабо плодовити и с по-ниска заплодяемост в сравнение с пълноценно хранените. И обратно, много високият прираст след 3-месечна възраст, когато се обособяват различните тъкани на вимето, също ще повлияе неблагоприятно върху бъдещата млечност. Ето защо се препоръчва прирастът през растежния период за достигане на 15-18кг живо тегло да

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013 13

бъде от 100-150г дневно според породата. След това, до случната кампания той трябва да е около 100г дневно. На таблица 1 даваме препоръки за средния дневен прираст при агнета в зависимост от продуктивното направление, а на таблица 2 – препоръки за съдържанието на някои хранителни вещества при различни живо тегло и пол. Обикновено почти всички мъжки агнета се угояват. Угояването може да бъде интензивно, полуинтензивно и екстензивно. Съществува и угояване на агнета за т. нар. „бяло месо”. За целта се използват млади животни от породи с високи растежни способности. Угояването продължава 7 седмици до достигане на 25-30кг живо тегло. Прирастът е висок – 380-400г на ден, при висок кланичен рандеман – 52,5%. При този тип на угояване храненето е само с млекозаместител. Традиционният начин на угояване у нас е интензивният, при който е необходимо да се предостави фураж с висока концентрация на енергия. Препоръчва се хранене на воля с комбиниран фураж. Делът на сеното в сухото вещество в една такава дажба е 20-25%. Необходимо е да се осигури съотношение калций:фосфор поне 3:1. Интензивното угояване може да бъде и с целодажбени смески, които имат редица предимства: точно смесване на различните компоненти, лесно прилагане на хранене на воля

и други. При наличие на пасища е целесъобразно животните да се угояват пасищно. Според вида и състоянието на пасището е необходимо да се осигури от 200 до 400г комбиниран фураж. В таблица З даваме схема за интензивно угояване на агнета при среден разход на комбиниран фураж 2,5-3,0кг за 1кг прираст, а в таблица 4 - примерна зимна дажба и дажба за преход от зимно към лятно хранене за женски агнета и шилета за разплод (100г среден дневен прираст) и за мъжки агнета за разплод и за угояване (200г среден дневен прираст). ХРАНЕНЕ НА ЯРЕТА И ПОДРАСТВАЩИ КОЗЛЕТА Храненето на яретата не се различава съществено от това на агнетата. От значение е породната принадлежност на козата. Яретата на ангорските кози за мохер, които са с ниска млечност, или отглежданите за месо се оставят да бозаят. Козлетата от млечни породи приемат твърде голямо количество мляко и това забавя приемането на растителна храна и развитието на предстомашията. Младите животни се отбиват между 5-та и 10-та седмица по два начина – рязко или постепенно. През първите два месеца средният дневен прираст е около 180г и 150г след това, като спада равномерно до 70г на 7-ия месец. До 3-я месец

козлетата се хранят на воля със сено и комбиниран фураж – максимално до 400г дневно. Впоследствие се увеличава консумацията на обемист фураж, а комбинираният се ограничава до 100-200г на 7-ия месец. Най-подходящо за този период е сеното от бобови и житни. Може да се дават и зелени фуражи, но паша не се препоръчва поради слабата консумация и чувствителността им към паразити. Угояването на яретата може да се разглежда като допълнително производство към продукцията на козе мляко. Обикновено козлетата се реализират за месо в ранна възраст на 6-а седмица при живо тегло 12кг, като през този период получават само млечна храна, за да се произведе т. нар, „бяло месо”. На таблица 5 представяме препоръки за

хранителни вещества на женски ярета и козички за разплод (100г среден дневен прираст) и за мъжки ярета и козлета за разплод и угояване (150г среден дневен прираст). На таблица 6 даваме примерни зимни и преходни дажби за женски ярета и козлета за разплод (100г среден дневен прираст) и за мъжки ярета и козлета за разплод и угояване (150г среден дневен прираст). Примерните дажби, които предлагаме, са разработени на базата на доброкачествени обемисти фуражи. В зависимост от конкретните условия в отделните стопанства и сезона на годината обемистите фуражи по състав и хранителна стойност варират в широки граници. Поради това е необходим правилен избор на комбинирани фуражи или биоконцентрат за

ЕКСПЕРТИ постигане на необходимото оптимизиране на дажбите или целодажбените смески. При липса на възможности и средства за купуване на готов комбиниран фураж, фермерът може да купи

пълноценен биоконцентрат, който да смеси със зърнено-житен компонент на място. Този вариант препоръчваме на дребни фермери или на такива, които сами произвеждат фуражното зърно.

Биологично пчеларство – добра алтернатива на конвенционалното

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет, Пловдив

Богатото биологично разнообразие от растителни видове (3567 вида висши растения) нарежда България на едно от първите места в Европа и предоставя изключително добра възможност за производство на висококачествени биологично активни пчелни продукти. Наличието на екологично чисти райони (главно планински и полупланински) са реален шанс за развитието на биологичното (органичното) пчеларство в съчетание със селския туризъм. В България биологичното пче-

ларство има сравнително кратка история. През 1997–1998г Агроекологичният център към Аграрния университет – Пловдив съвместно с Асоциацията на професионалните пчелари организира първите семинари по биологично пчеларство с пчелари от Пловдив и София. През изтеклия период по редица международни проекти на Агроекологичния център и други организации са проведени десетки семинари по биологично земеделие и биологично пчеларство в различни населени места

в страната. Създаде се и нормативна база за този специфичен начин на производство. С производството си на пчелен мед и други пчелни продукти, като количества България не би могла да конкурира големи износители като Аржентина, Мексико, Китай, Канада и др., но благодарение на своите изключителни качества българският пчелен мед и останалите пчелни продукти, произведени при спазване изискванията за биологично пчеларство, могат да за• продължава на стр. 29

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ТЕХНОЛОГИИТЕ В МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО

брой 5/ 2013

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 11

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

ОБСЛУЖВАЩИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПРИ ОТКРИТО ОТГЛЕЖДАНЕ След като се запознахме с най-важното съоръжение при откритото отглеждане, мястото за лежане на животните (плоската могила от слама), следва да представим следващото, мястото за фиксиране на животните. Месодайната крава се налага да бъде фиксирана през зимния период много пъти – за ваксинации, за лечение, за преглед. Тези операции при вързаните крави протичат на място и това не представлява проблем, но при свободните крави на двора, това е огромна мъка, ако липсва специалното устройство. То се състои в няколко подвижни огради които свиват кравите в един ъгъл пред специален прокар със ширината на тялото на кравата. Животните тръгват едно след друго и попадат на края на прокара в станок за фиксиране. Всяко обработено животно се пуска обратно във двора и в бокса постъпва следващото. Това не е излишен лукс. Това е абсолютно необходимо, въпреки и просто съоръжение, което спасява фермера от тежки усилия в гонене на животните и улавянето им от няколко души. Освен улеснение на фермера, ъгълът с прокар и фиксиращ станок на края, спасява и животните от излишен стрес при гоненето и улавянето или събарянето му на земята. С негова помощ обработките стават лесни и не се налага да се пропускат. Такива съоръжения за фиксиране могат да бъдат подвижни и да се принасят през лятото на пасището, където също се налага да се правят прегледи и обработка на животните. Идея за такова съоръжение дава фиг. 1. Следващата фигура 2 дава идея за самохранилка за сено (в случая рулонни бали), едната е с покрив другата е на открито. Изхранването на Фигура 1

Фигура 6: „Телето е израснало, но не се отказва от млякото”

хранене. При женските телета се извършва преглед по екстериор и по произход. Първо се заделят най-добре развитите и с най-добър произход по майка и по баща за отглеждане за разплод. Броят им зависи от целта на стадото. Ако нямаме задача стадото да нараства, тогава се ограничаваме с избора на 1-2 телета на всеки 10 крави. Разчетът е стадото да се ремонтира с около 12% средно годишно. Сметката се прави с оглед продължителността на използване, която при херефордът е средно 8 телета (т.е средно 12.5%). Това ще рече, че няколко години ще се подменя 1 крава на всеки 10, а през няколко години се ще подменят две, така че стадото да не нараства. При породите с по-кратко използване се заплождат повече юници, но не се стига до повече от 2 средно годишно на всеки 10 крави. Заделените за разплод юници се гледат и хранят по-добре с оглед през ранната пролет, когато стигнат около 14 месеца да достигнат поне 330кг, за да се заплодят. Стремежът е ремонтните животни да се заплодят възможно по-рано, за да може стадото като цяло да не изостава с отелванията, но това не бива да става с компромис за развитието на юниците. Фигура 2

сеното по този начин снижава рязко загубите от затъпкване и си плаща разходите по направата на такава хранилка. От списъка на точките, които следва да присъстват в една технология, съзнателно прескачаме първата и втората точка, поради факта, че общо за породите вече говорихме, а за всяка ферма ще трябва да се подходи конкретно при препоръката кои породи и как да се набавят. По втората точка, за фуражите ще има специална тема, в която подробно ще запознаем читателя с необходимите знания за фуражите и хранителните нужди на говедата, при водене на фермата за месо. Така че тук разглеждането на технологиите

продължаваме с отглеждането на открито или в сгради. Тъй като при отглеждането на месодайните говеда основен принцип е да се изразходват възможно по-малко средства за подслоняването, то в най-масовите случаи говедата за месо, преди всичко кравите, се отглеждат на открито. Отглеждането на открито, обаче не ще рече отглеждане „как дае” и „къде дае”. Мястото, където кравите ще прекарват времето си извън пасището през зимата, трябва да се подбере внимателно. Първо, да бъде запазено от господстващите ветрове, второ да бъде отцедливо (да не се събира вода) и трето да има къде кравата да легне на сухо. Ако няма естествено закътано място, тогава от страната на вятъра се устройва защитна стена, висока около два метра и дълга според големината на стадото. За всяка крава в двора за зимуване са нужни поне 10 квадратни метра площ. Колкото по-голям е дворът, толкова по-малко се разкалва при дъждовни дни. Стената може да бъде от всякакъв материал (най-достъпния и евтин за даденото място). За отцедливостта на двора, просто трябва да се намери такова място, иначе, ако трябва да се прави дренаж за да се избегне водата, това оскъпява много двора. Но, оскъпяването не бива да бъде пречка животните да получат сух двор. Третото условие при оглеждането на кравите на открито – да се осигури топло легло в двора е от решаващо значение. Това се постига, като в най-високата и закътана част на двора се натрупва стара слама, или друг подобен материал, във формата на плоска могила, върху която кравите предпочитат да лягат в студените зимни дни. Когато, преди повече от 26 години, канадския фермер придружи купените от неговата ферма юници от Безрогия херефорд и беше заведен на планинското пасище в местността „Бояджиевото” собственост на ИПЖЗ в Троян, за да му бъде показано къде ще зимуват животните, първото нещо, за което се огледа беше дали вижда натрупана слама, върху която да легнат юниците. Неговото мнение беше, че мястото е чудесно за зимуване, но само ако има меко и топло легло – слама. Думите му бяха, „Ако кравата легне върху дебело натрупана слама, тя на сутринта може да осъмне затрупана със сняг, но това за нея не е страшно. Така тя издържа и на минус 24 градуса, стига да е на завет.” Това негово мнение се потвърди от състоянието на животните през следващите години. Угояването на отбитите телета също може да

4. Отбиване на телетата и подготовката на ремонта Отбиването на телетата става обикновено в края на пасищния сезон, есента. Въпреки че отелването продължава до два-три месеца, отбиването става едновременно. Това ще рече, че първите телета ще са достигнали 8 и повече месеца, а последните ще бъдат над 5 месеца. Живото тегло на отбиваните телета ще бъде, в зависимост от породата, доста различно. Но ако говорим за херефордската порода, с която имаме най-голям опит, отбиването става при живо тегло от 150 до 230кг. Съответно, ако говорим за отглеждането на едрите месодайни породи, като Шароле, Лимузин, отбиването на телетата през есента става при живо тегло 230- 320 и повече килограма. Дори да има още паша, с отбиването не бива да се закъснява по две причини. Първо, майките ще трябва да възстановят живото тегло и да натрупат необходимите резерви и второ, израстналите мъжки и женски телета не бива да стоят повече заедно, защото по-бързо развиващите се достигат полова зрялост и може да стане преждевременно заплождане. Отделянето на телетата от майките става, като те се отделят в отдалечено от майките място и започват да се подхранват интензивно. След отбиването телетата се сортират по предназначение. Мъжките се обособяват в отделна група с оглед бъдещето използване или веднага постъп-ват на интензивно угояване или се поставят на хранене с груби фуражи с оглед през пролетта да отидат отново на паша (повече по схемата на хранене в следващите теми). Ако имаме предвид заделянето на бичета за разплод, това става още след отбиването и животните се поставят на специално гледане и

на могат да влизат, но телетата свободно влизат и излизат през вертикално поставените пречки. Виж фигура 5. Успешното приучване към подхранване има важна роля за крайния успех – добре развити телета при отбиването. Ето защо то не бива да се подценява. Количествата на смеската, която поемат телетата започва сериозно да се увеличава след третия-четвъртия месец, ето защо стопанинът трябва да има грижата редовно да зарежда коритцето с храна, за да бъде то винаги пълно. Заграденото пространства за подхранване се устройва на достъпно за телетата място и при смяната на пасищата то се мести непрекъснато със стадото, ако не са устроени предварително трайни такива площадки на всяко пасище.

Фигура 5

3. Грижи за телетата до отбиването. Основната храна за правилното развитие на телето се остава майчиното мляко, затова вниманието е насочено към осигуряването по-добра паша на майките. Но, въпреки това първо условие, грижата на фермера е да приучи телетата към подхранване. То става с обикновена смеска за телета (повече за състава на смеската в следващата тема за храненето), която се предлага в ясличка, поставена в специално заградено място в което кравите

елване, понеже говедата и техните малки добре понасят зимните студове дори при температури от минус 24 градуса по Целзий. Следователно отелването протича обикновено на двора, който, както се разбрахме, е на отцедливо и загърбено от ветровете място с ветрозащитна стена. Телето остава при майката и най-много след 30 минути започва да бозае от майката. Грижата на стопанина е да почисти от терена следите от отелването и в последствие да маркира телето, за да се знае произхода му. Разбира се, докато телето бозае от майката, произходът на телето е известен, но с маркирането не бива да се закъснява, защото телето бързо заяква и после се налага специални усилия за фиксирането му, за да се сложи ушната марка.

Фигура 3: „Така е било преди 200 години, така е все още и сега у нас”

става на открити площадки при спазване на условията, описани за кравите, двор на завет и отцедлив и меко топло легло. До отглеждането на закрито се прибягва, само ако има готов такъв обор. В този случай, той се преустройва най-добре в полуоткрит и кравите се държат на дебела постеля, която се сменя пролетта. Голям лукс ще бъде за месодайните крави да се отглеждат вързани в затворен обор. Това се допуска само при особени случаи. Читателят, който чете внимателно текста, ще си спомни за случая с белгийския фермер г-н Логе, който отглежда 53 крави кръстоски на Белгийско синьо бяло със Шароле и получава телета с месодайни заложби, които им позволяват да стигнат 700 кг, без излишни отложения на тлъстини (виж глава 5 стр. 9 „Модел на интензивно месодайно говедовъдство (II)”). Неговите крави са настанени в закрита сграда, като до бокса на всяка крава има бокс за телето. При нашите условия, ако на кравите за месо се налага да ползват закрит обор, то при всички случаи той трябва да се преустрои за свободно отглеждане. Връзването на кравите е равносилно на връзване на ръцете на фермера за търсене на начини за лесно гледане. В условията на Европа, угояването на отбитите телета до високо живо тегло обикновено става в закрити обори, вързани или на групи в боксове, докато в САЩ угояването обикновено се извършва на открити площадки при голяма концентрация, стигаща до стотици хиляди животни.

ЗАГРАЖДЕНИЯ НА ПАСИЩАТА И ГРИЖИ ЗА ЖИВОТНИТЕ НА ПАША Заграждането на пасищата се очертава като един от най-слабо разбраните елементи на технологиите при отглеждането, не само на кравите за месо, но и за всички останали животни. За разлика от Европа, където животните задължително през лятото са в заградени пасища, пашата у нас се извършва обикновено върху общински мери в сборни групи, без ограничения. Липсата на заграждения у нас е следствие от една средновековна практика за общо ползване на пасищата. Всяко населено място си има мера, където всички животни на селото пасат заедно. Ползването е общо и това е пречило да се прилагат заграждения. Тяхната липса пък пречи да се контролират отделни участъци с натоварването на животни. Безсистемното натоварване с животни пречи за поддържането им в културен вид, поради което нашите пасища са в такова окаяно положение. В Европа общото ползване на пасищата като безсистемна паша е прекратено преди повече от 120 години. Всеки фермер е получил или купил отделно парче от пасището, станал е негов стопанин и е Фигура 4: „Така трябва да стане и у нас”

вата, при наличие на достатъчно груб фураж, главно сено, успява да набави нужните хранителни вещества и с част от телесните резерви успява да произведе около 6кг мляко. Важното е състоянието на кравата да не падне много под средно. Но, повече по дажбата на прясно отелената крава ще кажем в следващата тема за храненето. Решаващият момент за успехът на заплождането е кравите да зазимят с достатъчно резерви, което естествено засилва вниманието към есенната паша. Заплождането като техника в месодайното говедовъдство също не е за подценяване, въпреки че като правило става чрез естествено осеменяване от бици. В по-големите стада, за да се получи по-голямо уплътняване на отелванията, обикновено може да се приложи синхронизиране на разгонването, чрез използване на препарати на базата на простагландините, което става чрез двукратно инжектиране и изкуствено осеменяване „на сляпо”, както се казва, след определените часове по схемата. След такава операция, при добра работа, обикновено се заплождат 50-60% от кравите. За повторките след това не се прилага ново синхронизиране, а 15 дни след осеменяването се пуска бик, който довършва заплождането. Тази операция, силно свива срокът за осеменяване и намалява натоварването на биците за естествено осеменяване. Освен това позволява да се установи точно бащата на новородените телета, което много подобрява отчетността и опростява работата по разделянето на кравите в отделни стада по бици.

2. Бременност и отелване За нормалното протичане на бременността не се налага да се полагат специални грижи за кравите освен тези грижи които отделяме за кърмещите крави. След отбиването на телетата, вниманието се насочва към следене на телесното състояние на кравите. Есенната паша, която се получава след началото на есенните дъждове в повечето случаи удовлетворява нуждите на кравите за натрупване на резерви. Освен това дъбовите гори предлагат жълъд, които се оказва добра добавка към дажбата. Основното в грижите за бременните крави си остава да доведем телесното им състояние до над средна охраненост. При така изяснените причини, отелването на месодайните крави става през зимния сезон. Това обаче не усложнява технологията, не ни принуждава да организираме специални помещения за от11

започнал стопанисването му. Първото нещо, което е направил, това е да го загради с дървени колове и напречни, цели или цепени дървета или дъски. (Това е картината, която може да се види по цяла Европа, оградени пасища и в тях свободни животни – фиг. 4, а у нас – фиг.3). Следващата стъпка е била заграждането на вътрешни участъци, които да се редуват при пашата. Редуването на участъците за паша е позволило рязко да се повишат добивите на трева и животните да се нахранват по-добре. Поставянето на кравите в заграден участък и оставянето им там през цялото денонощие, им осигурява повече време за паша и те поемат повече хранителни вещества. Това гарантира повече мляко за телетата или натрупване на повече резерви за зимата (на този въпрос, ще се спрем много по-подробно в темата за фуражите и храненето). Тази форма на ползване на пасищата е осигурила много по-висока производителност на труда на фермера. Останало му е време да се занимава с други неща, които му носят допълнителен доход. Преминаването от гоненето на животните с тояга по цялото пасище, към пашата на групата в заграден участък преди повече от 100 години в Европа е много важна, революционна стъпка към съвременно животновъдство. За съжаление у нас този процес все още не е извършен. Дори след разграждането на т.н. „колективна собственост” след 1992г, земята беше върната разпокъсана (а не комасирана), а общинските мери продължават да се ползват така както е било преди 100 години. Липсва виждане за тяхното съвременно стопанисване. Сега във връзка с ползването на директните плащания от ЕС за земята много от пасищата се раздават от общините на стопаните, които имат животни (за съжаление на много места пасища се дават на стопани без животни и те ги разорават), но забележете, тези пасища се дават за една две години. Какви подобрения би направил фермерът върху тези площи, след като не знае дали ще ги ползва следващата година. Това говори за пълна липса на съвременен поглед на управляващите върху семейното земеделие. То показва, че ще трябва да се борим с тази порочна практика на общините, вместо да се учим на съвременно стопанисване на пасищата. Ползването на общинските пасища трябва да стане чрез отдаването им под дългосрочна аренда – 20-30 години на отделни стопани. Те да бъдат задължени срещу правото за ползване да ги приведат в културен вид, чрез обграждане и разпределение на 7

през първите месеци след раждането не са високи и се задоволяват успешно с млякото, което дава майката, поставена и на скромната зимна дажба. По-късно, когато стане на 3 месеца, и майката излезе на паша, то вече има възможност да оползотвори повечето мляко, което се получава от пасящата обилна трева крава. В следващите месеци то оползотворява много по-добре по-високата млечност и през лятото когато пашата намалява и млякото на майките спада, то вече може да продължи растежа си с подхранване на концентрати и пашата, която вече може да ползва като преживно. Обратно става с отелените през април-май телета. През май-юни, когато за кравите има обилна паша и те отделят много мляко, телето не може да оползотвори повече от нужното му мляко (често се появяват храносмилателни разстройства от преяждане) и кравите естествено снижават млечността си. Покъсно, когато възможностите на телетата за приемането на мляко нараснат, пашата вече става по-малко и кравите не могат да развият отново висока млечност. Това ограничава растежа на телетата и те изостават от тези родени в по-ранните месеци на годината. Като се разглеждат така фактите се вижда, че формалната логика отстъпва на фактическата логика. Така на фона на тези научно потвърдени резултати, колегата (сега доктор на селскостопанските науки и професор) М. Тодоров, доказа, че и у нас, за да има по-добри икономически и биологически резултати, заплождането на кравите трябва да започне от април и да продължи през май, с оглед отелването да започне в края на януари и да продължи до началото на март. Това е валидно за районите където пашата започва в края на април и началото на май. При по-високи места, където пашата започва по-късно, съответно става промяна в на срока за заплождане. При равнините, където пашата започва през април, заплождането може да започне в края на март. Фактически, родените през зимата телета, се развиват най-добре, защото рано на пролет, те са укрепнали и избозават повече мляко от майките, които имат възможност, благодарение на обилната паша да развият по-висока млечност и да се заплодят своевременно. За да се спази този благоприятен сезон за заплождане, за отелване около три месеца преди началото на пашата, кравата трябва да се отели в добро телесно състояние, по скалата за оценка на телесното състояние (ОТС) около 3.0, т.е. средна до над средна охраненост. След отелването, без ползване на концентрати, кра10

заградени участъци, които да гарантират участъковата паша. КАКВИ ДА БЪДАТ ОГРАДИТЕ И КОЛКО ГОЛЕМИ ДА БЪДАТ УЧАСТЪЦИТЕ Тук разнообразието от прилаганите форми е голямо. Тъй като пасищата са обикновено в близост с гори, това най-често става с дървени огради. За да се намали разходът на дървен материал, в по-ново време се ползват едри телени мрежи, които се опъват върху колове от дърво, от метал, от бетон, това което е най-евтино за района. Височината на оградите е обикновено 120-130см, а големината на отделните парцели е разчетена така, че групата животни, с която разполагаме (не повече 100 крави в едно стадо) според състоянието на тревата да се напасват добре в продължение на 20-30 дена, след което да преминат в друг парцел. Следователно големината на пасищния участък е много индивидуална величина и зависи от броя на животните и от скоростта на израстване на тревата. След изкарването на животните в нов парцел, останалите неопасани плевели се покосяват и изнасят, а отделните купчини екскременти се разбиват с една влачка, за да се разпръснат и да не пречат на тревата под тях да израсте. За кравите и телетата във всеки парцел се осигурява водопой. Ако липсва естествено течаща вода се осигуряват корита, които се слагат на височина около 0.6-0.7 метра, за да не могат животните да стъпват в тях. Коритата се слагат на отцедливо място, за да не се получава разкалване. Ако водата се зарежда с цистерна, те се слагат до оградата, за да не влиза цистерната в пасището. Освен коритото за водопой на пасищният участък има място с хранилка за минерални или други добавки. Те обикновено са подвижни и се местят от участък на участък. Какви и колко да бъдат добавките ще определим в темата за фуражи и хранене. Всички участъци за паша са свързани с общ прокар, който има връзка с устройството за фиксиране на животните, за да се докарват там кравите, когато се наложи обработка или други грижи. На животните се прилагат редовни обезпаразитявания, за външни и вътрешни паразити, според района. Това се съгласува с ветеринарните служби. ГОДИШЕН ЦИКЪЛ НА ПРОИЗВОДСТВО В КРАВЕТО СТАДО Производственият цикъл в кравето стадо на месодайното го8

ведовъдство има продължителност средно 15 месеца и включва заплождане, бременност, отелване, отглеждане на телетата чрез бозаене и отбиване на телетата. Бременността, както знаем продължава 285-287 дни, отглеждането на телетата под майките е средно 6 до 8 месеца. Но тъй като заплождането на кравите за следващото отелване става още докато телетата бозаят (най-добре до 80-тия ден от отелването), то годишния цикъл при идеалната организация на производството се събира в 1 година (без бозаенето до отбиването). Затова стремежът в месодайното говедовъдство е всяка година от кравата да се получава по едно теле. Както ще видим по-нататък, това не се постига толкова лесно и за да се получи се налага да бъдат мобилизирани много организационни усилия и най-важното най-съвременни знания за заплождането, храненето на кравите и юниците.

1.Сезон на заплождане Най-важният проблем в месодайното говедовъдство за постигането на заветната цел „от всяка крава теле, което да бъде добре развито при отбиването” опира до това, кога да се планира отелването, а това значи кога, в кои месеци на годината да се планира заплождането на кравите. Този проблем възниква, поради едно много близко до логиката заблуждение в месодайното говедовъдство. Тъй като стремежът е на кравите да се изхранват възможно най-малко готови фуражи и кравите да използват възможно най-много пашата, всеки начинаещ в месодайното говедовъдство първоначално планира отелването да става в началото на обилната паша през пролетта. Така планирахме и ние при първия внос на заплодени юници в началото на 80-те години, но се натъкнахме на факта, че отелването на внесените юници започна още през февруари. Внимателните наблюдения на колегата Марин Тодоров, (отговарящ за стадото научен сътрудник, по късно директор на ИПЖЗ Троян), още през първата година показаха, че родените през януари-февруари телета се развиха много по-добре отколкото телетата родени през март-май. Противно на теоритичната логика, получените резултати категорично говореха в полза на по-ранното отелване. По-късно, научни анализи на проф. М. Тодоров на данните от много години, напълно потвърдиха, че резултатите от първата година не бяха случайни. Обяснението на тези резултати се намира в обстоятелството, че нуждите на новороденото теле 9

• продължава от стр. 20 емат достойно място на европейския и други пазари. Независимо че в България биологичното пчеларство тепърва си проправя път, съществуващата свободна пазарна ниша и повишеният интерес в страните от Европейския съюз ще способстват за неговото динамично развитие като изключително добра алтернатива на конвенционалното пчеларство в страната. Биологичното пчеларство се основава на следните основни принципи: 1. Представлява строго регламентирано производство на пчелен мед и други пчелни продукти, което се реализира в производствени единици – биологични пчелини, асоциирани в сдружения за биологично пчеларство с цел реализация на биологичните пчелни продукти. 2. Осъществява се на основата на базови стандарти на IFOAM и на Регламент 834/2007 на Европейския съюз. 3. В България биологичното производство на пчелни продукти се регламентира в „Раздел VIII – Пчеларство и пчелни продукти” на Наредба 35/2001 на Министерството на земеделието и горите (ДВ, бр. 80, 2001г), която е хармонизирана с тази на ЕС. 4. Технологиите на отглеждане и получаване на биологични пчелни продукти са в пълна хармония с биологията на пчелните семейства, гарантиращи тяхното опазване и устойчиво развитие. Биологичен пчелин – произход и конверсия Производителите – физически или юридически лица, желаещи да започнат биологично производство на пчелни продукти, е необходимо: 1. Много добре да познават изискванията и ограниченията, които трябва да спазват и да започнат подготовка на производствените си бази за този тип производство. 2. Да направят писмена заяв-

Биологичен пчелин

ка до сертифицираща организация за извършване на контрол и сертификация на тяхното производство. Спазването на правилата за биологично пчеларство отначало ще създават известни проблеми и ще изискват повече работа от пчеларите, свикнали да практикуват традиционно (конвенционално) пчеларство, но ще гарантират получаването на качествени пчелни продукти. Пчелинът трябва да бъде регистриран, а пчелните семейства – идентифицирани, съгласно с изискванията на Наредба 27/2002г на МЗГ. Пчеларят трябва да започне да води целогодишна документация (дневник на пчелина и ветеринарен дневник) за различните дейности на пчелина и за производството на пчелните продукти. Това несъмнено ще доведе до осъществяването на добра пчеларска практика и по този начин инспектиращият ще може да проследи всички дейности, да се открият причините за недоброто качество на пчелните продукти и да се установи съотношението между броя на пчелните семейства и произхода и обема на произведения пчелен мед и други пчелни продукти. Следователно всички пчелни семейства, намиращи се на един пчелин, задължително се отглеждат в съответствие с правилата за биологично пчеларство. Създаването на биопчелин става чрез: • размножаване на съществуващите обикновени (конвенционални) пчелни семейства; • закупуване на биопчелни семейства и/или обикновени пчелни семейства от други

пчелини след разрешение от сертифициращата организация; Когато пчелинът се състои от обикновени или закупени такива пчелни семейства, те задължително преминават период на преход (конверсия): • за голи роеве – около един месец от момента на пристигането им на пчелина; • за отводки (изкуствени рояци) – 1 година (при положение, че през този период се сменят техните рамки и пити с нови восъчни основи от биологичен пчелен восък); • за обикновени пчелни семейства – 1 година с пълна подмяна през този период на восъчните пити (плодникови и магазинни) с основи от восък от пчелини с биологично производство. Когато на пазара няма биологично произведен восък, сертифициращата организация може да разреши използването на пчелен восък, който не е от биологично производство, при положение че восъкът произхожда изключително от восъчни разпечатки или строителни рамки. Необходимо е биопчеларите да обединят усилията си, за да могат предприятията за производство на восъчни основи да произвеждат такива от биовосък, като гарантират това производство. Не се изисква преходен период: • при пълна смяна на кошерния инвентар и восъчните пити в пчелното гнездо; • при настаняване на пчелните семейства в кошери с пити или восъчни основи, взети от пчелин с биологично производство.

ЕКСПЕРТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛИ ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИН Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет – Пловдив

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

Избор на място за биопчелин Едно от важните изисквания на биологичното пчеларство се предявява към избора на място за пчелина. То трябва да е на достатъчно голямо разстояние (най-малко 3км) от всички източници на възможно замърсяване (големите градове, конвенционалното земеделие, индустриалните предприятия, оживените магистрали с интензивен автомобилен транспорт, откритите помийни ями, торищата, сметищата, застоялите или отточните води от промишлените предприятия и др.). Контролът на района за пчеларстване в радиус от 3км около пчелина може да бъде засилен от анализ както на почвата, така и на пчелните продукти за наличие на пестициди, тежки метали, радионуклиди, нитрати и др. Производството на цветен прашец и прополис трябва да е изключително от диворастящи растителни видове или от растения, отглеждани по биологичен начин. Основни изисквания при избора на място за биопчелин: I. Избор на най-подходяща местност или район. II. Избор на място за устройване на пчелина. Предварително е необходимо да се извърши

проучване на районите, за да се установят (макар и ориентировъчно): • състава и характера на медоносната растителност; • типа, релефа и водните източници. Като най-подходящи се смятат районите, които отговарят на следните условия: 1. Наличие на разнообразна медоносна растителност, състояща се от произведени по биологичен начин културни или диворастящи растения, която да не е по-далеч от 3км, от мястото, където ще бъде устроен биопчелинът. 2. По ботанически състав и време на цъфтеж медоносната растителност да е разнообразна, така че да осигурява продължителна и без прекъсване паша през по-голямата част от активния период на пчелите. 3. В района да има поне една главна паша, от която да се получи стокова продукция от мед. 4. При избора на район за устройване на биопчелин следва да се избягват районите с преобладаваща в даден период отровна растителност.

5. В района да няма други пчелини на разстояние до 3км. III. По отношение на релефа за предпочитане са пресечените местности (хълмисти и полупланински), които осигуряват по-добри условия на овлажняване и др. В такива местности има повече необработваеми площи, на които растат значителен брой медоносни растения. Изисквания при избора на място, на което ще бъдат разположени кошерите: 1. Да бъде разположено централно и близо до площите с медоносна растителност, така че без преместване пчелите да могат да посещават и добре да използват наличната пчелна паша. Всяко преместване на пчелина се съгласува със сертифициращия орган. 2. Да бъде запазено от преобладаващите ветрове, сухо и отцедливо, хигиенично, добре огрявано от слънцето, с източно или югоизточно изложение. Семействата да бъдат на „шарена сянка”. В ниските и силно засенчени места пчелните семейства се развиват по-бавно, а работният ден на пчелите е по-къс. 3. Да бъде на тихо, теренът да е равен или със слаб наклон (до 5%), далеч от обширни водни площи. 4. Да бъде далеч от промишлени предприятия, преработващи суровини, богати на захари (фабрики за захарни изделия, консервни и винпром предприятия), животновъдни ферми и предприятия, отделящи пушек и отровни изпарения. 5. Да бъде оградено и до пчелните семейства да нямат достъп външни лица и животни. При излитане и особено при връщане от паша пчелите

да не прелитат през други пчелини. 6. Да е извън населено място, но до него да има подходящи подстъпи за превозните средства. Около пчелините, разположени в горски масиви, се разорава ивица, широка не по-малко от 7м, с цел защита от възникване на горски пожари. Размерът на пчелина зависи главно от наличната пчелна паша: • при обилна паша на едно място – около 100-120 и повече пчелни семейства; • при средна – 50-70; • при слаба – до 30-40. В една пчеларска фирма за биопроизводство може да има много пчелни семейства, но при условие, че те са разделени на няколко пчелина на съответната територия, като разстоянието между отделните пчелини не е по-малко от 2км. Преди да се разположат кошерите в пчелина площадката му трябва да се подготви, като теренът се почиства, подравнява, терасира (ако е необходимо). Всяка тераса трябва да е широка 2–2,5м и се огражда. В пчелина се засаждат нарядко нискостъблени дървета и храсти, а ако мястото не е защитено от преобладаващите ветрове, трябва да се направи ограда (жив плет), като се засаждат подходящи медоносни дървета и храсти. Площта на пчелина зависи от броя на пчелните семейства. Ориентировъчно за един кошер се предвиждат 10–12м2. Кошерите в пчелина може да бъдат разположени в редове, шахматно или на групи. При подреждането кошерите се поставят така, че разстоянието между редовете да е 5–6м, а между отделните кошери – 3–4м. Пред всеки кошер е желателно да има площадка с размери около 1м2, която се почиства от трева, подравнява

и посипва с чист пясък. Тя служи като „огледало” и по нея бързо могат да се установят появилите се нередности в пчелните семейства. Кошерите се поставят върху поставки, високи около 2030см, с лек наклон напред (1-2см). Кошерите и инвентарът за производство на мед се изработват от естествени материали, които не представляват риск за замърсяване на околната среда и пчелните продукти. Тяхната защита трябва да бъде със средства от същото естество. Покритието на кошерите с лакове, импрегнатори и бои с различен цвят с цел тяхната защита и подпомагане ориентирането на пчелите може да става след одобряването им от сертифициращия орган. Същите не трябва да съдържат инсектициди, фунгициди и други токсични вещества, които могат да попаднат в пчелните продукти. Забранява се също и защитата на базата на карбонилни, креозолни и на всички други материали, които могат да бъдат източник на замърсяване на околната среда и пчелните продукти. На пчелина се изграждат и съответни помещения за складове, за центрофугиране, преработка и съхранение на меда, както и подходящи битови помещения за пчеларя. Закупуване на пчелни семейства или отводки (роеве) при създаване на нов биопчелин. Много важно е те да бъдат напълно здрави и да се вземат от пчелини или райони, в които няма заразни болести по пчелите (особено гнилцови). При закупуване на семействата е нужно да се покани опитен пчелар проверител, който може да прегледа семействата и да определи качеството на майката, силата на семействата, хранителните запаси и найвече здравословното им състояние. За пренасянето им на друго място трябва да бъде издадено и свидетелство от съответния ветеринарен лекар. Препоръчва се пчелни семейства да се закупят през пролетта и лятото, когато в семействата има пило

във всички възрасти. Рисковано е да се закупуват пчелни семейства късно през есента и зимата, тъй като през това време е трудно да се определи тяхното състояние и запасите от доброкачествена храна за успешното им презимуване. Отглеждане на пчелните семейства според изискванията на биологичното пчеларство Едни от най-важните изисквания при преминаването от конвенционално към биологично пчеларство са свързани с пчеларската практика, т.е. с грижите за пчелните семейства. Тъй като само силните и здрави пчелни семейства с добри наследствени качества дават висока продукция и облекчават труда на пчеларя, то грижите за създаване на силни пчелни семейства трябва да бъдат целогодишни. На биопчели-ните се препоръчва отглеждането на пчелни семейства от местната българска пчела, която е най-приспособена към местните условия. При селекцията и производството на пчелни майки от нея през последните години се обръща особено внимание на почиствателния инстинкт (хигиенно поведение) на произвеждания разплоден материал – залог за по-добра устойчивост на различни болести. Грижи за пчелните семейства през есента и зимата Новата пчеларска година започва със своевременната и правилна подготовка на пчелните семейства за зимуване още през есента след приключване на последната главна паша, тъй като от успешното им презимуване зависи тяхната продуктивност през следващия сезон. В провеждането на есенните грижи за пчелните семейства има ред специфични особености. През втората половина на месец август (след последната главна паша) след сваляне на магазините (корпусите) се извършва основен преглед на

пчелните семейства. Добре е прегледът да се извърши, когато все още има слаб принос на нектар, а при липса на паша пчелните семейства се преглеждат привечер или рано сутрин, за да не се предизвика кражба между пчелите. Дъната на кошерите се вдигат, ако са били спуснати през периода на пашата, а входовете им се стесняват. По този начин пчелите по-лесно ги охраняват. При прегледа се обръща внимание на количеството и качеството на меда и прашеца в питите, количеството и здравословното състояние на пчелите и пилото, качеството на пчелната майка. Една от най-важните грижи през този период е да се създадат условия за есенно отглеждане на пило в пчелните семейства, което да заема най-малко 6-7 пити. Успешното презимуване на пчелните семейства зависи от количеството и качеството на пчелите, останали да зимуват. През този период е важно всяко денонощие, в което майката снася яйца. Всяко пълноценно пчелно семейство трябва да има през зимата сила, не по-малка от 2кг (8-9 плътни междурамия) физиологично млади пчели. За поддържане на висока яйценосна дейност през есента на пчелната майка трябва да са налице следните условия: • наличие на млада качествена майка; • осигуряване на свободни килийки за снасяне; • поддържаща паша или подбудително подхранване. Ежедневният принос на нектар (200–300г) и пресен цветен прашец в кошера стимулира яйцеснасянето на пчелните майки. Ето защо изборът на район за биопчелин с късноцъфтяща медоносна растителност благоприятства отглеждането на пило. При отсъствието на такава възможност се извършва подбудително подхранване с нектарен пчелен мед привечер през август до средата на месец септември, като стриктно се внимава да не се предизвика кражба между пчелните семейства на пчелина. Задължително условие в биопчеларството е за храна на пчелите да служат само естествените събрани и преработени от тях храни – нектарен мед и цветен прашец. Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава само когато оцеляването им е застрашено поради неблагоприятни климатични условия, като подхранването се извършва с биологично произведен пчелен мед, за предпочитане от същото производство. Следователно, на биологичния пчелин по всяко време трябва да има резерв от пити с мед и прашец и центрофугиран нектарен мед и събран цветен прашец. Контролният орган може да разреши изкуствено подхранване с биологично произведен захарен разтвор или захарна меласа,

когато поради своя произход (манов мед, мед от кръстоцветни и др.) и поради климатични условия медът кристализира. Изкуственото подхранване се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и мана. Пчеларят води дневник, в който вписва всички данни за вида на храната, дати, количества и пчелни семейства при използване на изкуствено подхранване. При биологичното производство е забранено използването и добавянето към храната на пчелните семейства на следните субстанции: • синтетични биологично активни вещества; • белтъчни заместители (мая, соево брашно, мляко, извара, яйца и др.); • синтезирани по химичен път препарати и антибиотици;, • хормонални препарати. В пчелните гнезда през този период трябва да има и 2-3 пити с цветен прашец. Ако в природата няма цъфтяща растителност, тогава се налага да се извърши и белтъчно подхранване (медовопрашецова смес). Есенното подбудително подхранване трябва да бъде съобразено и с наличните хранителни запаси в гнездото. Ако в гнездата няма достатъчно мед за зимния период, чрез подхранването е необходимо да се попълнят и запасите от мед за зимуването на пчелите. За тази цел се дават центрофугиран мед или (след получено разрешение от сертифициращата организация) гъст биологичен захарен разтвор – 3:2 (захар:вода) в големи качества (3-4л наведнъж на всяко семейство). Желателно е към захарния разтвор да се добави до 10% нектарен биомед. Подхранването на пчелните семейства със захарен разтвор има както положителни, така и отрицателни страни. Затова следва да се разрешава и прилага само при необходимост. Оптималната норма за подхранване е 4-6кг на пчелно семейство. Замяната на нектарния мед със захарен мед над 50% е вредно за пчелите, както и късното подхранване (в края на септември и октомври) износва пчелите и те масово умират през зимата. Със захарния разтвор не бива да се злоупотребява. Когато пчелите преработват големи количества захарен разтвор без цветен прашец, те се износват бързо и остават да зимуват слаби, изтощени и нежизнеспособни. Ако през есента на пчелина има слаби пчелни семейства, е необходимо те да се присъединят към средните по сила семейства или да се оставят като нуклеуси със запасни плодни майки. За компенсиране на загиналите пчелни майки през зимния период е прието на пчелина да се оставят минимум 10% запасни майки в нуклеуси. Количеството на хранителните запаси в гнездото е важно условие за успешното презимуване на пчелите. При подготовката на пчелите за

предстоящия зимно-пролетен период трябва да се изхожда от следното основно правило – всички пити в гнездото трябва да имат не по-малко от 2кг нектарен мед, т.е. за силните семейства трябва да бъдат осигурени 20–25кг мед. Това се определя, като се има предвид, че една даданблатова пита съдържа средно около 3,6кг, а от многокорпусен кошер – 2,5-3кг мед. Силните семейства в многокорпусните кошери остават да зимуват в два корпуса, като долният е с пило и мед (тук ще се формира кълбото след излюпване на последното пило), а горният е изцяло запълнен с мед. Колкото повече мед се оставя в гнездата за зимнопролетния период, толкова по-добре се развиват пчелните семейства през пролетта. Разположението на меда и цветния прашец в гнездото през зимата трябва да е съобразено с биологичните изисквания на пчелите. При естествени условия те складират хранителните запаси в горната част на гнездото над пилото. С разместване на местата на питите или със сваляне на магазините пчеларите често нарушават естествените условия на подготовка за зимуване на пчелните семейства. Основната грижа на такива пчелини при подреждането на гнездата за зимата се състои в изваждането на питите с по-малко от 2кг мед от гнездата и замяната им с пити с повече мед (от резерва) или попълване на хранителните запаси до необходимото количество. В гнездата през зимата е необходимо да се оставят и 2-3 пити с цветен прашец, които се поставят от двете страни на гнездото като втори след крайните пълномедни пити. Качеството на хранителните запаси, натрупани от семействата през активния период, е от голямо значение за успешното презимуване на пчелните семейства. В никакъв случай не бива да се оставя в гнездото манов или кристализирал мед. Качеството на меда в гнездото се определя още при свалянето на магазините. Мановият мед се подменя с нектарен от запасни пити или се извършва подхранване с биологично произведен захарен разтвор за попълване на запасите. Ако пчелярят не може да разпознае мановия мед органолептично, използва реакция със спирт или с варова вода. През есенния подготвителен период се извършват и необходимите третирания с препарати срещу вароатозата. След приключване на есенното развитие на пчелните семейства и осигуряването им с храна се извършва главният есенен преглед и зазимяването. В зависимост от района този преглед и зазимяването следва да се извършат най-късно до края на месец октомври. Когато е извършена правилно подготовката на пчелните семейства, зазимяването е значително лесно. Наред с разгледаните основни фактори, от

които зависи нормалното презимуване на пчелните семейства (силата на семействата, количеството, качеството и разположението на хранителните запаси) е необходимо пчеларят да се погрижи и за добрата вентилация на гнездата през зимата. Най-добри резултати се получават при бавнодействаща вентилация, чрез която отработеният влажен въздух от пчелите в зимното кълбо се извежда извън кошера. При кошерите с долен вход той се оставя отворен на толкова сантиметра, колкото са междурамията с пчели в гнездото. Ако се използва покривно платнище, то се отгъва в горната задна част на 5-8мм в единия ъгъл, а когато се използва дървена покривна табла се оставят отвори (цепнатини) отзад около 3мм. Когато кошерът има горен вход, той се оставя отворен, а долният се затваря плътно или се оставя отворен 1-2см. За да не задържат излишна влага, кошерите се накланят напред, а за предпазване от мишки на входовете се поставят миши предпазители. Използването на затоплящи материали в семействата през зимата има по-скоро психологично значение за самия пчелар и не представлява реална ценност за пчелните семейства. Правилно подготвените за зимата пчелни семейства не се нуждаят от големи грижи през този сезон, а от пълно спокойствие. Работата на пчеларя се свежда до периодични посещения на пчелина и оказване на помощ на семейства, при които има нередности (съборени или затрупани със сняг кошери, нападнати семейства от кълвачи, запушени входове и др.). За състоянието на пчелните семейства през зимата пчеларят може да съди по редица признаци, като извършва външен преглед и прослушване на пчелните семейства. Когато има загинали пчелни семейства, входовете на кошерите се затварят, за да не проникнат в тях пчели „крадци”. От тези семейства се взема проба пчели и се изпраща за изследване за болести. При установяване на заболяване питите и инвентарът се дезинфекцират или унищожават. Своевременно оказаната помощ на пчелните семейства през зимата може не само да предотврати евентуални загуби, но и чувствително да подпомогне развитието им през пролетта. Грижи за пчелните семейства през пролетта и подготовката им за главната паша Работата на пчеларя с пчелните семейства през пролетта има за цел своевременната им подготовка за максимално използване на главната паша. Развитието на пчелните семейства и грижите, които трябва да се положат за тях през този период, се определят главно от благополучното им презимуване. • продължава в следващия брой

ЕКСПЕРТИ

Отглеждане на хидробионти в биологично стопанство Доц. д-р Людмила Николова

Производствена документация В биологичните аквастопанства се води документация според изискванията на сертифициращия орган или организация. Документацията се попълва своевременно, съхранява се в стопанството и се предоставя за контрол при проверките. Документите включват следната информация: • произход, дата на пристигане и период на преход към биологично производство на въвежданите хидробионти; • брой на партидите, възраст, тегло и местоназначение на животните, които напускат стопанството; • документация относно изпускането на риби; • вид и количества на използваните в стопанството фуражи (основни и допълнителни); • приложено лечение с подробна информация за възникналия здравословен

проблем: дата, вид на приложеното средство и начин на прилагане, срок на карантина на заболелите хидробионти; • подробно описание на всичките прилагани профилактични мероприятия. Качество на водата В биологичното стопанство хидробионтите се отглеждат във водна среда с необходимото качество според изискванията на отглеждания вид (табл. 1). През целия цикъл на отглеждането се провежда мониторинг на качеството на водата. Извънпланово окачествяване се извършва при наличие на признаци на безпокойство при рибите. Съоръжения, басейни, оборудване Най-подходяща за организиране на биологично производство е басейновата аквакултура. Тук за организмите се създават условия, максимално доближаващи

се до естествените, и най-добре може да се организира пълен контрол над всички производствени условия и процеси. Басейните се разполагат съобразно с технологичните процеси, за да може рибата да се прехвърля от една категория басейни в други по най-кратките пътища при минимално въздействие върху рибите. Басейните трябва да могат напълно да се източват и да имат самостоятелно водозахранване. За отглеждане на сладководни риби дъната се изграждат така, че да наподобяват естествените и максимално да задоволяват етологичните потребности на отглежданите видове. В шарановото стопанство басейните трябва да бъдат землени, тъй като за задоволяване на етологичните потребности при шарана и лина е необходимо тинесто дъно. В биологичните ферми задължително се обезпечава и специален вток на чиста вода в ловищата (зони или спе-

Таблица 1. Изисквания за водата в шаранови и пъстървови стопанства (по Привезенцев, 1991; Черномашенцев и Милъштейн, 1983) Пъстървови

Температура, оС

за подрастващи – 25–28 за угояване – 20–28

14–18

6–8

9–11

Свободна H2CO3, mg.l

До 10

Водороден показател (pH)

7–8,5

7–7,5

Перманганатна окисляемост, mgO2.l

10–15

До 8

N (NH ), mg.l

До 1

0,08

N (NO3–), mg.l–1

0,2–1

0,08–0,7

N (NO2 ), mg.l

До 0,2

Стотни части от mg

0,2–0,5

0,01–0,02

До 2

0,1–0,3

Кислород, mg.l

-1 -1

-1

+ 4

–

–1

Фосфати, mgP.l

–1

Желязо общо, mgFe.l

–1

Шаранови

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013

Показатели

циално изградени устройства) при рибоулов. Басейните в стопанствата се разделят на специални и производствени. Към специалните се отнасят водоснабдяващите (главен, съгревателен, утаителен), санитарно-профилактичните (карантинни, изолатори) и складовите. Производствени са люпилните, разсадните, отрасните, угоителните, маточните и зимовните басейни. При планиране и изграждане на биологично стопанство е необходимо спазване на правилното съотношение между отделните производствени басейни. То зависи от прилаганата технология и други фактори. Като цяло при екстензивното пълносистемно стопанство с двулетен оборот може да се използват следните ориентировъчни съотношения: люпилни басейни – 2%; отрасни – 5,8%; угоителни – 92%; зимовни – 0,2%. В репродукторните стопанства обичайното

съотношение е: люпилни – 2%; отрасни – 94-95%; зимовни – 3-4%. Специалните басейни (маточни, карантинно-изолаторни и др.) са извън тези съотношения и се планират в зависимост от капацитета на стопанството. За правилно функциониране на биологичното стопанство особено внимание се отделя на изграждането и функционирането на хидротехническите съоръжения – диги, водоснабдителни и отводнителни канални мрежи; съоръжения за вток и за изпускане на водата; ловища; съоръжения за аериране; филтри. Филтрирането на влизащата вода е необходимо условие за предпазване от замърсяване, възбудители на болести и плевелна риба. Едно от изискванията при биологичното производство е изграждането на съоръжения за подобряване на качеството на излизащата от стопанството вода. Тя трябва да бъде с каче-

ство, не по-лошо от това на водата, захранваща стопанството. Мелиорации В биологичната аквакултура мелиорациите са система от мероприятия, насочени към подобряване на еколого- и биосъобразността на жизнената среда на отглежданите хидробионти, на качеството на получаваната продукция и на продуктивността на водоемите. Мелиоративни мероприятия се провеждат както в самите водоеми, така и на прилежащата към тях територия. Мелиорациите са основен компонент на биологичното отглеждане на хидробионтите, където главен акцент се поставя на превенцията. Аерация. Предпочитат се методи, които не са свързани с използването на кислород. Всичките случаи на използване на кислород се документират. Калциране (варуване). Разрешено е използването на калциеви

продукти с естествен произход (смлян варовик, варовикови водорасли и т.н.). За почистване и дезинфекциране може да се използват варно мляко, гасена и негасена вар. В редица частни стандарти за биологична аквакултура количеството на използваната вар се ограничава. Борба с обрастването. Води се за редуциране на водните растения до оптималните количества. В биологичните ферми борбата се извършва само с биологични и механични методи. При морската аквакултура обрастванията на производствените инсталации с различни организми се отстраняват, като е желателно да се връщат в морето, далеч от стопанствата. За поддържане на добро състояние на басейните в биологичните стопанства трябва да се прилагат летуване и специални производствени обороти. Летуването е периодично изваждане на басейните от производствения процес. Това обикновено се прави на всеки 5-6 години, но е по-добре използването на басейните да се прекъсва след всеки 3-4 години. Освен летуване, се прилага и зимуване на басейните, което дава добри резултати за профилактика на болестите и борба с плевелните риби. Рибосеитбообращението е метод за повишаване на рибопродуктивността чрез периодична смяна на отглеждането на риба със селскостопански култури. Методът изпълнява мелиоративни функции, като естествената рибопродуктивност може да се повиши двойно. При нови басейни е добре смяната да се прави след 2-3 години. За интегрирани басейни, в които се отглеждат патици, прекъсването за отглеждане на риба се прави на всеки две години. Торене. Според Регламент 710/2009 на ЕС в биологичните акваферми употребата на органични и минерални торове в басейните и езерата се

извършва при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) 889/2008. Стандартите за биологична аквакултура на водещите европейски асоциации допускат използването само на органични торове. В биологичната аквакултура успешно могат да се прилагат и зелени торове. Задължително условие при торенето е количествата на азота да не бъдат повече от 20кгН. ха-1, като торът от водоплаващи птици при интегрирани технологии влиза в тези количества. Обикновено оценката на присъствието на водоплаващите в басейните се свежда до броя на птиците на единица водна площ и количеството на приложените обороти. Това обаче не е достатъчно при организиране на биологичното аквапроизводство. За прецизно отчитане на количествата тор от патиците при отглеждането им в рибовъден басейн е добре да се използва методиката за „Оценка на натоварването на водоемите с патици в интегрирана производствена система” (Николова, 2003). Борбата с хищници и неприятели предотвратява значителни щети и поражения. Вреди нанасят както организми, обитаващи водната среда (насекоми, земноводни, риби и др.), така и сухоземни животни и птици, които се хранят с риба. Много от видовете застрашават здравето на рибите и с това, че се явяват

междинни гостоприемници на паразити. Ефективен метод за борба с безгръбначните вредители е използването на филтри за постъпващата вода. Допуска се употребата на вар и калциев хипохлорид, с които се обработват дъната. От гръбначните вреда нанасят плевелните риби, жабите, змиите, костенурките, кормораните, чаплите и др. Големи щети може да причини видрата, която унищожава много повече риба, отколкото ѝ е необходима за храна. Биологичната аквакултура се базира на принципа за запазване на биоразнообразието на естествените водни екосистеми при производствените процеси. Всичките мерки за борба и предпазване от хищниците се базират на разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО и се включват в плана за устойчивото управление на производството. В биологичната ферма борбата с рибоядните птици и бозайници се състои не в унищожаването им, а в недопускането им в басейните. За целта се използват различни филтри, решетки и мрежи. Басейните могат напълно да се покриват с мрежи, като задължително условие е те да бъдат така конструирани, че да не увреждат животните. За прогонване на птиците се използват специални звукови инсталации или други устройства.

ЕКСПЕРТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПИЛЕТА ЩРАУСИ Джеим Сейлс, Родес Юнивърсити Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

Производството на щрауси в някой страни е много интензивно и включва следните етапи: родители, яйца, пилета, растящи пилета и клане на щраусите. Отглеждането на пилетата е несъмнено отправна точка (изходен пункт) при въвеждането на щраусовата промишленост към нова област. В страните с развита щраусова промишленост има така наречения „селекционер животновъд“, „гледачи животновъди“ и „работници в кланица за щрауси“. „Гледачите животновъди“ се посвещават върху отглеждането на пилетата от еднодневна възраст до тримесечна възраст, докато работниците в кланицата за щрауси вземат пилетата от 3 до 12 или 14 месеца когато се колят или селекционират като родители. Щраусите на 14-месечна възраст все още се смятат като пилета. Докато средната смъртност е приблизително 10% от три до шест месечна възраст и 3% от от шест до 14 месечна възраст, тя може да е 50% и по-висока от еднодневна до тримесечна възраст. Смъртността при щраусите е най-висока до шестседмична възраст (Cooper, 2000).

Отглеждане на пилетата до 3 месеца За да се получат пилета яйцата трябва да бъдат оплодени. Правилният люпилен мониторинг е критичен. В края на 42 дневния инкубационен период яйцата трябва да загубят 13-15% от теглото си. При излюпването пилетата трябва да тежат около 950 грама. Помощ при люпенето на пилетата трябва да се даде само когато е абсолютно необходимо. Пъпът трябва да се дезинфекцира с добър дезинфектант колкото е възможно по-скоро след излюпването. Това ще помогне да се предотврати централно и инфектирането на жълтъчното сакче. Излюпените пилета се подсушават като се поставят в пластмасови касетки за 12 часа в стая на люпилната при 28-300C. При съхранението пилетата трябва да се претеглят и маркират с крилна марка и това да се отрази в регистъра. Според Allwright (1995) пилетата щрауси трябва да се сортират според жизнеспособността при люпенето. Това е необходимо когато селекцията на родителското стадо не е на необходимото ниво. Allwright използува сортировъчна система според това как пилетата са излюпени, именно: • Клас 1 – пилетата излюпени нормално, без

някаква помощ. • Клас 2 – пилетата които пробиват, но не могат да излязат от черупката. • Клас 3 – пилетата които даже не могат да се справят с пробиването и черупката трябва да се счупи. • Клас 4 – ненормално и тегло по-ниско от нормалното (по-малко от 700г) пилета. Ако еднодневните пилета се транспортират, то това трябва да се извършва сутрин, за да се пуснат да почиват след обед, преди времето за спане. Водата трябва да е доставена когато пилетата пристигнат в местоназначението. Чиста вода трябва да се доставя поне три пъти на ден. Водата за пиене може да се оцвети жълто-зелено, тъй като този цвят е предпочитан от щраусите (Bubier et al., 1996). Водата може да се обогати с разтвор на мултивитамини. Ако пилетата се транспортират на дълго разстояние се препоръчва да се поставя глюкоза във водата за пиене. Пилетата могат да се отглеждат по един от четирите начина, наречени: а) екстензивно с подхранване на родителите. б) полуекстензивно с подхранване на родителите с подслоняване нощно време. в) полуинтензивно. г) интензивно. Екстензивно с подхранване на родителите означава, че 25 до 30 пилета се поставят с възрастната двойка без някакаво алтернативно подслоняване. Пилетата, които се поставят с възрастните трябва да са по-млади от 14 дни. Важно е да се напомни, че възрастните ще приемат само пилетата, които са по-млади от онези, които са вече възприети. При системата, която е най-широко използвана, 100 пилета може да се поставят с възрастната двойка. Тя ще намали случаите на проблеми с краката, които се получават при интензивното отглеждане. Пилетата се поставят през ноща в постоянно или временно убежище с отопление. При полуинтензивната система пилетата се държат първите три дни вътре, след това в продължение на седем дни навън и после на люцериново пасище. В зависимост от времето и възрастта пилетата ще се държат нощно време вътре. Интензивното отглеждане на пилетата щрауси се нуждае от голяма хигиена, грижи и търпение. Помещенията за отглеждане може да се състо-

ят от конвенционални помещения за отглеждане на пилета до пластмасови тунели за отглеждане на растения. Гумени (каучукови) средства, бетон или боя се използуват за покриване на пода. Неравния под ще осигури твърда опора за пилетата.Топлината е съществена за младите щрауси. Пилетата се излюпват с минимални резерви мазнина и са високо чувствителни на студа.За подходяща се смята температурата от 22 до 260C в помощенията за отглеждане на пилетата щрауси. Температурата трябва да се намали по-време на привикване на пилетата с околната температура. Някой фермери ограничават броя на пилетата до приблизително 12 в пространство 600 до 750мм диаметър с използване на дървени пръстени. Скуката, която ще доведе до кълване на перата може да се предотврати в помещенията за отглеждане чрез осигуровка на такава гъстота, която не е твърде висока. Теченията трябва да се избягват. Докато някой работници препоръчват, че пилетата трябва да се оставят без храна и вода за една седмица след излюпването, други препоръчват, че пилетата трябва да имат достъп до фураж и вода от първия ден след излюпването. Първата препоръка се подчинява на факта, че тя ще осигури използването на жълтъчния материал в абдоминалната кухина. Втората препоръка се дължи на факта, че пилетата трябва да се научат да ядат. Стимулите от гледането на възрастните, които са необходими за пилетата да се учат как да се хранят ще отсъства при системата за интензивно отглеждане. Това трябва да се осъществи чрез правилно отглеждане. Те могат де се научат да ядат чрез поставяне на по-стари пилета или даже чрез използуване на пилета от кокошия вид. Накрая ситно счукана зелена храна е препоръчана при младите пилета и може да се използува за насърчаване на храненето. Пилетата може да се движат след една седмица навън на пасището (предимно люцериново) през деня. Сексирането се препоръчва на много млада възраст. Това може да се направи чрез дърпане на опашката на пилетата насочено нагоре докато се прилага натиск върху клоаката. Това ще завърши с това, че клоаката ще се обърне и фалусът ще се изложи на показ. Отглеждане на пилетата от 3 до 14 месеца От 3-месечна възраст до клането пилетата може да се отглеждат при свободни неоградени пасища на естественото поле или паша с малко или без допълнително хранене, при полуинтензивни условия където птиците имат достъп до добро пасищно поле или установени пасища допълвани със смес от зърнена концентрирана смеска. Възможно е и интензивно отглеждане в оградено място където птиците са изцяло зависими от закупена или произведена храна. Един щраус може да се движи свободно на 5ха в Karoo, 6,5 щра-

уса могат да се държат на един ха люцериново пасище, докато препоръчаното пространство в заграденото място е 75 до 100 птици на ха. Заслон (навес) е необходим само в изключително студен климат. Щраусите по-стари от шест месеца не изискват разположен навес в умерен климат. Дължащо се на силното ритане на щрауса, ръчното задържане може да е опасно и за животното и за дресьора на животното. До двумесечна възраст пилетата може да се повдигат, докато се подпира гръдният кош с едната ръка и се поставя другата ръка на гърба. Това оставя краката да се провесват свободно. Младите птици от 4 до 8 месеца могат да се управляват (водят) от един човек чрез хващане опашката с едната ръка и крилото с другата. Важно е да не се повдигат птиците чрез техните крила. Иначе един човек може да придвижва птиците чрез притискане на задницата отзад, докато второто лице държи шията и/или човката и управлява птицата отпред. Покриването с качулка на птицата ще я успокои за известно време. Хранене Щраусите нямат гуша, но те имат много добре развит жлезист стомах. Понеже гушата служи като резервоар за поетата храна, нейната липса в случая на щраусите внушава нуждата да консумират храната си през продължителен период всеки ден и в малко количество същевременно. Пилетата щрауси може да загубят приблизително 10% от тяхната маса при излюпването от петия до седмия ден. Следователно те би трябвало да увеличат теглото си толкова бързо колкото е възможно. Конверсията на фуража при пилетата от излюпването до 4-месечна възраст е 2:1. След това конверсията на фуража се влошава. Смилае-

Таблица 1. Практически показатели в диетата на пилета щрауси на различна възраст (Cilliers and Van Schalkwyk, 1994) Ингредиенти (на база сухо в-во)

0-2 месеца (престартер)

2-4 месеца (стартер)

4-6 месеца (гроуер)

6-10 месеца (финишер)

10-14 месеца (следфинишер)

TMEn, MJ/кг

13,2

12,8

12,2

10,9

8,0

Протеин, г/кг

255,0

215,0

171,0

135,0

85,0

Лизин, г/кг

12,5

10,7

9,0

8,4

6,3

Метионин, г/кг

3,6

3,2

2,7

2,6

2,0

Метионин + цистеин, г/кг

6,9

6,0

5,0

4,6

3,5

Аргинин, г/кг

11,5

10,0

8,5

8,1

6,1

Треонин, г/кг

7,6

6,5

5,5

5,1

3,8

Изолейцин, г/кг

10,3

8,9

7,6

7,2

5,4

Лейцин, г/кг

17,0

14,8

12,2

11,2

8,4

мостта на влакнините значително се увеличава с възрастта на птиците. Хранителните вещества, препоръчвани за различните възрасти на пилетата са представени в Таблица 1. При използване на стойностите за обменната енергия за птиците ще завърши с недооценяване съдържанието на обменната енергия във фуражите за щраусите. Същият аргумент е валиден за практиката на екстраполирането на данните за аминокиселинната наличност от птиците при храненето на щраусите. Смилането на дажбените аминокиселини е по-високо при щраусите, отколкото при птиците. Например смилаемостта на аргинина (0,78) и лизина (0,83) в соевия шрот са по-високи при щраусите, отколокто при птиците (0,74 и 0,76, съответно, Cilliers, 1998). Също така същинската смилаема енергия на соевия шрот е било установено да е по-висока при щраусите (TMEN= 13,44 MJ/кг), отколкото при птиците (TMEN = 9,04 MJ/кг). Твърде много скъпи аминокиселини ще се включат в дажбата ако стойностите за птиците се използуват и целта на съставянето на рецептите за фураж е да се намали цената. Много производители на щрауси прибавят в дажбата или водата за пиене на новоизлюпените пилета следното: а) електролити за осигуряване на точно Na:K отношение. б) подкисляващи вещества за намаляване на рН в храносмилателния тракт. в) ензимите амилаза, протеаза и целулаза, за да се получи по-ефективно смилане на скорбялата, протеина и влакнините. г) витамините A, D, E и B-комплекс за осигуряване на имунитета. Тези компоненти също ще повишат адаптирането към високо протеинови дажби.

Болестни състояния Проблемите с краката често се срещат при пилетата. Тибиотарзалното завъртане причинено от липсата на упражняване, липсата на пространство,

преумора, сексиране, скорост на растеж, живо тегло, излишък на протеин, недостиг на калции и изплъзване на сухожилието, дължащо се на недостига на Mg, Zn, холин, биотин, фолиева киселина и пиридоксин са най-често срещани аномалии на крайника. Нормално е когато само единия крак е засегнат. Извратен вкус се причинява от поглъщането на чужди предмети такива като тел и голями клечки. Тези предмети пробиват жлезистия стомах. Много важно е пасището, на което се пускат младите пилета на свобода да е свободно от такива предмети. Извратеният вкус може да доведе до натъпкването на жлезистия стомах, тънкото черво и колона. По младите пилета, особено при условията на интензивно отглеждане може повече да поемат грит, камъчета, сламена постеля и пясък. Кълването на очите може да е сериозен проблем при условията на затворено отглеждане, особено ако осветлението е силно. Други състояния, които могат да се развият, дължащи се на недостатъчно пространство е кълването на перата. Младите пилета са много податливи на белодробни заболявания. Теченията в помещенията за отглеждане трябва да се избягват. „Синдрома на клюмване на пилетата“ или „синдрома на малабсорбция” обикновено се среща на възраст между един и три месеца. Това води до апатичност на пилетата, които спират да ядат и умират. Интравенозна течност е била понякога сполучлива за третиране на тази болест При младите пилета, които се отглеждат интензивно, хепатита като резултат от системна инфлуенца може да се намери. Ако щраусите останат живи (оцелеят) достатъчно дълго и има тежки повреди на черния дроб може да се прояви „зелена урина“, дължащо се на екскрецията на жлъчни пигменти през бъбреците може да се прояви. Щраусите са особено предразположени към два вида вътрешни паразити, именно тения и ларви на бръмбари по-растенията, докато външните паразити, включват кърлежите, които могат да повредят кожата и въшките, които могат да попречат на появата на перата.

АКТУАЛНО

Министър Греков: Ще работя с всички, които искат да работят за благото на земеделието „Ще работя с всички, които искат да работят за благото на страната ни и за сектор Земеделие”. Това каза проф. Димитър Греков при поемането на поста на министър на земеделието и храните от проф. Иван Станков на официална церемония в МЗХ. „Смятам, че трябва да има приемственост, затова ще продължа всички досегашни положителни практики. Трябва да направим стратегия и да развием приоритетите си в секторите Зеленчукопроизводство, Животновъдство, Овощарство, Хидромелиоративното строителство и др.”, каза министър Греков. „Моето желание е да назнача трима заместник министри, защото това е огромно министерство”, допълни той. Проф. Станков посочи, че найважното през мандата е била работата му по Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период. „Ние определихме най-важните приоритети за бъдещото аграрно производство. Вие ще продължите борбата да отстоявате

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 5/ 2013

нашата позиция. Това, което заявихме е много ценно и важно за аграрния сектор – обвързаните плащания с производството, малките ферми, биопроизводството. Трябва да изградим хидромелиоративната система. Аз съм убеден, че вие ще се справите”. Проф. Иван Станков показа на новия министър кабинета му и подари бележник и химикалки, с които да подписва важните за страната и за развитието на земеделието договори. Министър Греков получи и икона на Свети Георги, която да го пази.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

Кандидатствайте за евросубсидии за редки местни породи по ПРСР (2007-2013г) Фермерите, които отглеждат застрашени от изчезване редки местни породи, могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. Субсидиите са дейности свързани с опазване на традиционното животновъдство (Ж) с направления: Ж 1) опазване на застрашени от изчезване местни породи; Ж 2) традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) От 1 март може да подавате своите заявления (документи) в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Размерът на отпусканите помощи е от 122 до 200 евро на брой животно в зависимост от отглежданата порода. За всяко животно стопаните задължително трябва да разполагат със зоотехнически сертификат или сертификат за произход на породата, както и с документ за идентификация на животните, ако отглеждат еднокопитни породи. Сертификатите се издават от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), както и от развъдните организации в България. Фермерите трябва да спазват развъдната програма за съответната порода и да осигуряват постоянно затревени площи за отглеждането є. Евросубсидията им се изплаща като годишно компенасторно плащане в рамките на пет годишен ангажимент. При управлението на дейностите по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи” подпомаганите лица са длъжни да: 1. Спазват развъдната програма за съответната подпомагана порода; 2. Водят регистър съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 61 от 2006г за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006г); 3. Представят писмено разрешение от съответната развъдна организация или от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за клане или продажба на всяко животно, подпомагано по реда на тази наредба; 4. Отглеждат свинете съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2007г за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007г); 5. Спазват изискванията за хуманно отношение към животните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност; 6. Ползват постоянно затревени площи, като поддържат гъстота на животинските единици до 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството с изключение на източнобалканска свиня Регистърът на развъдните организации, издаващи сертификати за произход на породите може да бъде открит на интернет адрес - http://www.iasrj.eu/images/stories/registyr_1.pdf, а повече информация за мярката може да намерите на интернет страницата на Програмата – www.prsr.government.bg

АКТУАЛНО

В Чипровци и Криводол ще бъдат представени горските мерки от ПРСР На 29 май 2013г от 11:00 часа в административната сграда на община Чипровци и от 14:30 часа в читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1924г” в град Криводол ще се проведат семинари по горските мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. По време на събитията експерти ще дават актуална информация за възможностите за финансово подпомагане на собствениците на гори по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”, по която до 23 август 2013г в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” се приемат заявления. На срещата ще се обсъдят основните проблеми и често допусканите грешки при кандидатстване и ще се дадат насоки за избягването им. Ще бъдат представени също добри практики за успешно реализирани проекти по мерки 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” и 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” и ще бъде отчетен ефектът от прилагането им.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

Финансират осем проекта с над 1,1 млн. лева по програма „Рибарство”

Три от инвестиционните предложения са по Мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР). Два от проектите предвиждат изграждане на садкови инсталации. Единият е в община Пазарджик и бенефициентът получи междинно плащане от ДФ „Земеделие” в размер на 291 576 лв. Другото предложение е от област Монтана и му бяха изплатени авансово 488 357 лв. Инвестицията ще се реализира на два етапа и трябва да бъде завършена до 21 януари 2014г. С 144 271 лв. като първо междинно плащане бе подкрепен и проект за реконструкция на рибно стопанство за американска пъстърва в землището на с. Беден. Инвестицията ще е на три етапа: строително-монтажни работи за ремонт на люпилня, разширение на рибовъдни басейни и доставка на машини и транспортни средства, необходими на стопанството. Общата стойност на договора е 2 273 220 лв., а крайният срок за изпълнение – 30 ноември 2013г. Изплатената субсидия по Мярка 2.1 покрива 60 на сто от инвестиционните разходи. Средствата се осигуряват от Европейския фонд за рибарство и държавния бюджет в съотношение 75:25. Фонд „Земеделие” изплати 42 655 лв. и на община Баните за стартиране на проект „Промоционална кампания, насочена към подобряване престижа на продуктите от риболов и аквакултура” по Мярка 3.4. Междинно плащане от 30 381 лв. получи предложение за създаване на рибен ресторант и свързани екотуристически услуги в община Доспат в изпълнение на Местна стратегия за развитие на МИРГ „Високи Западни Родопи – Батак – Девин – Доспат”. Предложението се реализира по мярка 4.1. Запазва се интересът на бенефициентите за финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности. По мярка 1.1 бяха изплатени премии за нарязване на три риболовни кораба за скрап. Собствениците им получиха общо 167 953 лв. Мярка 1.1 „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности” има компенсаторен характер и се финансирана от Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Безвъзмездната помощ е до 100% от изчислените премии. От тях 85% са европейски средства и 15% – доплащане от държавния бюджет.

Удължен е срокът, в който младите фермери подават заявки за второ плащане

На 17 май 2013г бяха въведени промени в Наредба №9/03.04.2008г, с които се удължава срокът за подаване на заявка за второ плащане от един на два месеца за всички ползватели на помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”. Следствие промяната, всички бенефициенти, за които към 17.05.2013г не е изтекъл новият двумесечен срок, могат да подадат заявка за второ плащане в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие”, отдел РРА.

През юни започва приемът на проекти за модернизиране на стопанства по Програмата за развитие на селските райони Следващия месец фермерите ще могат да кандидатстват по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Приемът е насочен към следните групи кандидати: с одобрени проекти по мерки 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”; производителите на плодове и зеленчуци (конкретните култури ще бъдат посочени в заповедта за отваряне на прием); както и фермерите с проекти за модернизиране на стопанства от сектор „Мляко“ и други животновъдни сектори, в съответствие със стандартите на Общността, включително и с Директива 91/676/ЕИО (Нитратната директива). В този период на прием не е предвидено финансиране на фермери и признати организации на земеделски производители, които отглеждат зърнено-житни и маслодайни култури. Точните срокове и бюджетът ще бъдат обявени със заповед на министъра на земеделието и храните преди началото на приема по ПРСР.

2122 допълнителни проверки бяха извършени от БАБХ във връзка официалния празник 24-ти май Във връзка с официалния празник 24-ти май, Българската агенция по безопасност на храните предприе засилени проверки в обекти за производство и търговия с храни. За периода от 20 до 24 май 2013 година включително, инспекторите от отделите „Контрол на храни” при съответната Областна дирекция по безопасност на храните извършиха 2122 броя допълнителни проверки. В резултат на засилените проверки са издадени 87 Предписания за отстраняване на констатирани несъответствия, съставени са 41 Акта за установяване на административно нарушение, като един обект находящ се на територията на Област Смолян е с временно преустановена дейност. След констатирани несъответствия са възбранени и бракувани 1402 килограма хранителни продукти и 417 яйца. Във връзка с официалния текущ контрол инспекторите в страната са извършили 4250 планирани проверки, при които са издадени 259 Предписания, съставен са 45 Акта за установяване на административно нарушение, възбранени и бракувани са 396 килограма храни. Инспектори към Областна дирекция по безопасност на храните, град Шумен са преустановили дейността на обект – щанд за варена царевица, който е бил без регистрация по смисъла на Закона за храните, както и на склад за търговия на безалкохолни напитки, който също не е бил регистриран по смисъла на действащото законодателство. За търговия с препарати за растителна защита в нерегламентиран обект и без разрешително е съставен Акт за установяване на административно нарушение, а след подаден сигнал инспекторите от отдел „Контрол на храните” към ОДБХ Шумен са установили и нерегламентирана продажба на храни, като са бракували 30 яйца.

ВЕТЕРИНАРИ

Как да храним нашите домашни любимци – котките?

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 5/ 2013

Д-р Моника Стефанова Доц. Запрянка Шиндарска

Котката (Felis silvestris catus) е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка (Felis silvestris catus), като подвид произлязъл от Дивата котка. В Северна Америка и Европа има повече котки домашни любимци, отколкото кучета – над 175 милиона. Първата домашна котка се появява преди 6 000 години. Историята на котката е найдобре документирана в Древен Египет, където са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. Домашните котки са едни от най-добрите хищници.Този факт се подкрепя от някои анатомични особености: • Зъби и челюсти. Котенцата се раждат с 26 остри като игли зъба. До 6-месечна възраст те се заменят с 30 постоянни зъби (16 на горната и 14 на долната) от тях 12 резеца, 4 кучешки, 10 предкътника и 4 кътника. Котките имат помалко предкътници и кътници от кучета, като при тях те са по-заострени. Котешката челюст е с ограничена подвижност за разлика от тази при кучето, което се храни с по-разнообразна храна. • Череп. Очите на котките са адаптирани изцяло за лов. Те са разположени на предната страна.Повърхността на окото (корнеята) е силно изпъкнала навън – това осигурява много поширок зрителен ъгъл. Котешката зеница може да се разширява до 90% от цялата площ на окото, което прави възможно проникването на максимално количество светлина в окото и подобрява нощното виждане. Зеницата се увеличава и когато котката е изплашена. • Крайниците. Котките имат нокти предназначени за сграбчване и задържане на плячката. При кучето ноктите имат второстепенна роля. Котките имат и някои физиологични и метаболитни особености характерни за истинските хищници. Метаболизма при тях се характеризира с необикновенно високи нужди от протеини (25%) за поддържане в сравнение с нуждите на кучетата (17%). Повишените нужди от протеин не се дължат на увеличена необходимост от някоя аминокиселина, а на високата ензимна активност в черния дроб. Активността на тези ензими не може да се регулира, ако съдържанието на про-

теини в храната е ниско. Котката е изключително чувствителна към недостига на аминокиселината аргинин, който само за 2-5 часа може да доведе до амонячно отравяне. Засегнатите животни показват остри признаци на отравяне и могат да умрат. Таурина е бета аминосулфонова киселина, която трябва да се съдържа в храната на котките,тъй като за разлика от другите видове те не могат да я синтезират. Хроничният недостиг на таурин причинява централна дегенерация на ретината и слепота, понижени репродуктивни способности, аномалии в развитието на малките котенца и сърдечни поръжения. Растителните храни са бедни на таурин. Котките са способни да смилат и усвояват големи количества мазнини. Те се нуждаят специално от арахидонова киселина, понеже не могат да я синтезират. Нуждите на котката от вода също са различни от тези на кучетата,но не поради особеностите в храненето, а поради адаптацията на прадедите им към околната среда, тъй като се смята, че предшествениците им са обитавали пустините на Северна Африка. Ето защо домашните котки образуват много по концетрирана урина от кучетата и могат да преживеят с по-малко вода и това е предпоставка за по-лесно образуване на пикочни камъни. Ако е хранена с типична готова суха храна, котката ще пие 1,5-2мл вода на г суха храна, т.е. съотношение 2:1. Ето защо и котката пие много по-малко вода ако се храни с

консервирана храна. Независимо от количеството на храната и малките потребности от вода, достъп до прясна вода е необходим през цялото време. Трите вида добре балансирани храни (влажни, полувлажни и сухи) са подходящи за поддържащо хранене на възрастните котки. При постоянен достъп до храна, те се хранят от 8 до 16 пъти за 24 часа. Ако едновременно се хранят няколко котки, те трябва да имат отделни панички и да са на разстояние една от друга. Много котки, особено женските, се хранят неравномерно: ядат малко на единия и много на другия ден. Ако по това време се смени храната, може да се направи погрешния извод, че котката не харесва храната или пък обратното, че много я харесва. Тези колебания нямат нищо общо с апетитността на храната и са нормално поведение на хранене на котката. В храненето на домашните котки се допускат често грешки. Най-често срещаните са: • Даване на допълнително калций, фосфор, витамини. Това за съжаление е често срещана грешка допускана от стопаните, която не би направила една нискокачествена храна пълноценна. • Предлагането само на еднообразна храна особено на месо или черен дроб. Котката се пристрастява към тях и не иска да яде нищо друго. • Даването на кости – те не се препоръчват за котките. • Използване на храна предназначена за кучета. Както беше отбелязано, метаболитните особености не позволяват на котката да задоволи своите потребности с храна за кучета. Това не означава, че котките не могат да усвоят храни от растителен произход или че такива не трябва да са включени в диетата. Балансираната дажба включва: всички необходими хранителни вещества, добра смилаемост, апетитност, като енергията е с най-голямо значение. Балансираното хранене не позволява загуба или натрупване на хранителни вещества в организма на котката, както и поддържането в постоянно равновесие обмяната на веществата. Храните за котки се разделят на три отделни категории, въз основа на качеството, цената и съставките: клас „икономичен”, клас „премиум” и клас „супер премиум”. Икономичният клас храна е привлекателен с ниската продажна цена. Обикновенно това са храни предимно от субпродукти и зърнени култури с ниска енергийна стойност. Колкото по-висок е класът суха храна, толкова повече хранителни свойства има тя – съдържа повече витамини, протеини и др. полезни съставки. Високият клас храна е балансиран спрямо всички нужди на вашия любимец. Препоръчителните дневни дажби са по-малки в сравнение с тези при продуктите

от по-ниски категории. Котката е не само Ваш приятел, но и част от семейството Ви. Това е причина Вие да осигурите най-доброто за нея. За добро здраве е нужна добра храна. Факторите, от които определят коя храна е най-подходяща за Вашата котка, са: възраст, вкусови предпочитания и евентуална свръхчувствителност към дадени продукти. Пример за храна клас „Супер Премиум” за вашия любемец е храната с марка Caro Croc. Асортиментът на Caro Croc е съобразен с всички фази от живота на Вашата котка, както и с евентуална хранителна чувствителност. Caro Croc за израстнали котки е с вкус на пиле, агнешко и риба. Добавката от масло на сьомга в храните на Caro Croc подобрява състоянието на кожата и козината. Усъвършенстваният производствен процес допринася за разграждането на почти 85% от приетата храна. Продуктовата гама CARO CROC CAT е съставена единствено на базата на натурални суровини. При тяхното производство не се използват синтетични и химически добавки за промяната на аромата, цвета и вкуса. Контролът и поддръжката на качеството на суровините са най-важните аспекти в производствения процес на храните. Животинските протеини съдържащи се в агнешкото, пилешкото, рибата и яйцата, са първоизточници на основните незаменими аминокиселини. Те имат значение за правилното развитие на котешкия организъм и безпроблемно формиране на всички органи и системи. Оптималното количество на високо усвояеми протеини осигурява: правилно израстване и развитие на здрав органи-

зъм, правилно развитие на кости, стави и мускулатурата и здрава кожа и козина. При дългокосместите котки около 30% от приетите протеини се изразходват за изграждане на космената покривка. Мазнини Мазнините са основен източник на енергия. Те придават здравина и блясък на козината. Всички CAROCROC CAT продукти съдържат висококачествени мазнини, лесно усвоими от организма. Omega 3&6 мастните киселини: стимулират имунната система, осигуряват здрава кожа, подпомагат бъбречната функция, повишават устойчивостта на чревната лигавица, подтискат ставните възпаления. Целулоза Целулозата под формата на цвеклова каша оказва позитивно влияние върху храносмилателната система и е необходима за регулиране на чревната перисталтика, което улеснява чревният транзит и елиминира проблема с космените топки. Също така подпомага и поддържа благоприятната микрофлора в червата. Mикро- и макроелементи Храната трябва да съдържа необходимото коли-

чество калций, фосфор и витамин D в правилно съотношение, за да гарантира нормалното развитие на костната система и зъбите, както при подрастващия организъм така и през следващите етапи от живота на котето. Ниските нива на магнезий, фосфор и Ph на урината не позволяват образуването на струвитни кристали и гарантират здрав уринарен тракт. Витамини Прецизният им баланс в храните CAROCROC CAT осигурява здравословен и дълъг живот на вашето коте. Vobra e производител на висококачествени продукти с повече от 70-годишен опит в разработката на гранулирана храна за домашни любимци. Храните са съставени на базата на научни изследвания (University of Utrecht) и съдържат висококачествени натурални суровини, което гарантира високото качество на нашите продукти, осигуряващо оптимално здраве на животните. Храните са съобразени с особенностите на всяка жизнена фаза на котката и са подходящи за всички породи.

През 2001г се установява контакт с датската фирма DANBRED — лидерът в генетиката на свине в световен мащаб. Към момента всички свинекомплекси на „Бони Холдинг“ са населени с животни с датска генетика. Използват се три чистопородни линии — „датски ландрас“, „датски йоркшир“ и „датски дюрок“. При кръстосването на тези линии се получават животни за угояване, характеризиращи се с ниска конверсия на фуража, висок дневен прираст и високо съдържание на постно месо.

В рамките на групата на „Бони Холдинг“ функционират пет свинекомплекса. Всеки един от свинекомплексите е специализиран за определен етап от процеса на отглеждане на свине. Храненето на животните се осигурява от две фуражни производства, намиращите се в „Свинекомплекс Брестак“ и „ХЦС“ — Шумен.

Месопреработвателната дейност на „Бони Холдинг“ е съсредоточена в градовете Ловеч и Карлово, като инвестициите надхвърлят 20 млн. евро. Производственият център в гр. Ловеч представлява комплекс от индустриална транжорна, предприятие за производство на колбаси и предприятие за производство на разфасовки, млени меса, полуфабрикати и печени продукти. Месопреработвателното предприятие в гр. Карлово е специализирано в производството на сурово-сушени колбаси и деликатеси.

Централен офис: ул. „Стара планина” №25, София 1504, тел. (+359 2) 943 49 55, e-mail boni@boniholding.com, http://www.boniholding.com/