Животновъдство BG 6/2013 by Enthripy 1

www.oralo.bg

6/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Съдържание Позиция Причини за преустановяване отглеждането на отечествените породи свине. . . . . . . . . . . . . . . Актуално Новини от МЗХ и ДФЗ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Представяме ви Аякс: От фермата до вас. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Породи Коневъдството в България. . . . . . . . . . . . . . . . . . Породи коне, отглеждани и развъждани в България. . Хранене Храненето и интензификацията на овцевъдството. . . . Хранене в биологичната аквакултура. . . . . . . . . . . . Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 12: Хранене на месодайните говеда . . . . . . . . . . . . . . Експерти Биологичното пчеларство – подготовка за главната паша . . . . . . . . . . . . . . . Отглеждане на охлюви по биологичен начин . . . . . . Продуктивност в аквафермите. . . . . . . . . . . . . . . . Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

2 4 5 9 16 20 30

32 35 38 39

Анализи Дребни или едри стопанства . . . . . . . . . . . . . . . . 42 Европейски земеделски фонд Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар. . . . . . . . . . . . . . . 48 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПОЗИЦИЯ

ПРИЧИНИ ЗА ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИТЕ ПОРОДИ СВИНЕ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

Алекси Стойков, Десислава Дерменджиева Аграрен университет – Пловдив

Прегледът на специализираната литература ни дава основание да очертаем 3 съществени причини за преустановяване отглеждането на българските породи свине (изключение прави Източнобалканската свиня). Първата причина е масовото прилагане на промишленото кръстосване в свиневъдството след 50-те години на м.в. За целите на промишленото кръстосване през различни периоди са внасяни свине от породите Тамворт, Корнвал, Беркшир, Миргородска, Украинска степна бяла, които не са оставили следа в българското свиневъдство. През 1955г държавата възлага внедряването на промишленото кръстосване на свинете в страната на Районния Институт по животновъдство в Шумен, който през 1962г се специализира като Институт по свиневъдство с национално значение. Целта е в практиката да се използват проучени схеми с доказани предимства на базата на наличния по това време генофонд по окръзи и географски региони. Първите данни от изпитани схеми на промишлени кръстоски са между примитивните и преходните наши породи. Василев (1961) проучва ефекта от промишленото кръстосване на Пъстрата Дерманска свиня с нерези от Българската бяла порода. Георгиев и Бенков (1964) изследват две кръстоски на Източнобалканската свиня с нерези от Бялата българска порода

и Мангалицата. Приложимостта им в практиката е била ограничена, поради незначителното превъзходство на кръстоските над примитивните изходни чисти породи. Незадоволителните резултати от кръстосването само на местни породи свине е мотивирало държавата да внесе над 2000 броя свине за времето от 1946 до 1972г. През периодът 1946– 1955г от бившия СССР се внасят голям брой разплодни животни от породата Голяма бяла в Добруджа, където започва бурно развитие на свиневъдството поради голямото производство на зърно. Положителните резултати от кръстосването на Българската бяла свиня с нерези от породата Голяма бяла са предпоставка за внос на ремонтни свине и нерези от Полша, Унгария, Чехословакия, Швеция и др. страни. През 1958г е поставено началото на създаването на чистопородни стада от Голяма бяла с полски произход в Института по свиневъдство в Шумен, както и в „Кабиюк” Шуменско, което и сега съществува в твърде ограничен размер в чисто състояние. С внос на Голяма бяла от Швеция през 1960г е сформирано чистопородно стадо в Опитната станция по семепроизводство в Айтос, което се поддържаше на добро племенно ниво до 1990г. С цел подобряване кланичната стойност на трупа и качеството на месото на угоените свине

от 1952 до 1972г са внасяни племенни свине от породите Ландрас, Пиетрен, Хемпшир, Дюрок и др. Димов и кол. (1967) съобщават, че кръстоските са имали по-голяма жизненост и прираст по-висок с 10%, отколкото на прасетата от породата Българска бяла. По отношение на кланичните качества кръстоските имат по-високи показатели в сравнение с прасетата от майчината порода и почти се изравняват с прасетата от бащината. Кръстосването на свине майки от породата Българска бяла с нерези Голяма бяла или Ландрас води до повишаване на плодовитостта с 3.7-11.6% и до увеличаване на теглото на прасетата при отбиване с 6% в сравнение с майчината порода. При угоителните и кланичните качества кръстоските заемат интермедиерно положение. От 1962 до 1970г в Института по свиневъдство в Шумен са проучени десетки схеми на кръстосване с две, три и четири породи, с цел масово внедряване на най-добрите комбинации в производството. Схемите са конкретизирани по окръзи, съобразено е наличието на изходните породи, фуражните източници, прилаганите технологии и др. Контролът и методичното ръководство за спазване на схемите на кръстосване е възложен на отделите по свиневъдство към Окръжните селекционни центрове. Масовото прилагане на промишленото кръстосване в сви-

невъдството след 1950г у нас доведе до ликвидирането на местната клепоуха свиня, мангалицата и пъстрата дерманска свиня като национален генофонд. Втората причина за ликвидирането на отечествените породи свине е внедряването на хибридизацията в свиневъдството в страната, със закупуването на лиценз за производство на хибриди свине от Англия за около 3 млн. щатски долара. За времето от 1973 до 1975г в страната са внесени над 7000 чистопородни животни (по равен брой от породите Английска голяма бяла и Английски ландрас), които превъзхождаха по брой чувствително останалите породи и даваха облика на българското свиневъдство до 2000-та година. До 1985г с тяхно участие в Института по свиневъдство в Шумен са създадени две нови български породи свине – Дунавска бяла (синтетична) и Ландрас СН (специализирана бащина линия) и три хибридни форми – Шумен 1, Шумен 2 и Плевен 1. Цялостната дейност по хибридизацията в промишлени условия беше поставена на научна основа и се ръководеше от НПО по свиневъдство в Шумен (създадено на база Института по свиневъдство). Селекционната работа се осъществяваше в 2 отдела – към Програмата за хибридизация по лиценза от Англия и отдел „Племенно дело” за останалите породи свине, обособен по късно като Главна инспекция по свиневъдство, просъществувала до 1990г и в последствие преминала към Националния център за селекция и

репродукция в животновъдството – София. До признаването на Дунавската бяла и Българския Ландрас СН (1985г) основните породи свине в страната са английските Голяма бяла и Ландрас, в поограничен размер Шведска и Полска голяма бяла и в много ограничен – Дюрок, Хемпшир и Белгийски ландрас. В края на 90-те години новите породи Дунавска бяла и Ландрас СН заемат съответно второ място с 20% и пето място с 10% в породната структура на свинете у нас. С внедряването на хибридизацията при промишлени условия в страната, Българската бяла свиня драстично намалява до 7.2% (1975г) и до края на 70-те години е заличена от регистрите на националния племенен фонд. Третата причина е тоталното изместване на свинете в страната, отглеждани до 2000-та година с внос на хибриди от световноизвестните фирми Dan Bred, Дания, PIC, Англия, Topics, Холандия и др. Тези фирми разполагат с мощни генетични центрове за усъвършенстване и създаване на нови линии и хибриди свине с изключителни растежни способности и високо съдържание на постно месо в трупа. В резултат на това и на повишеното предкланично тегло се наблюдава изпреварващо производство на свинско месо, в сравнение с броя на свинете в световен мащаб. Интересен факт е, че в условията на жестоката пазарна конкуренция много от известните свиневъдни фирми се кооперират в областта на научните изследвания. Например DanBred работи

съвместно с генетичния център в гр. Онтарио в Канада и с фирмата „Dalland”, с над 40 годишна практика в селекцията. Френски фирми използват китайски многоплодни свине в селекционните си програми, както и SPF метод (раждане на прасетата с цезарово сечение), за избягване на специфични заболявания, характерни при нормалните раждания. Английската фирма Cotswold ежегодно изразходва милиони лири за научни изследвания (от генните маркери до клонирането) и е в контакт с колежа в гр. Кент към Университета в Лондон, с Институтите в Небраска и Айова /САЩ/, Глазгоу /Шотландия/ и Манитоба /Канада/. Фирмата планира сътрудничество с научни звена в Германия, Испания, Франция и страни от Далечния изток /главно с Китай и Япония/ в областта на генетичните подобрения и подобряване здравословното състояние на животните на биологична основа. Основните параметри, които притежават свинете в страните от Европейския съюз са над 24 отбити прасета от свиня-майка за една година, под 2,8кг разход на фураж за 1кг прираст в угояване и над 60% постно месо в трупа. Дългогодишните цели са 27-30 отбити прасенца и над 26,5 реализирани от свиня-майка годишно, с под 2,6кг разход на фураж за 1кг прираст. Всичко това доведе до преустановяване на развъждането на Българския ландрас СН и силно ограничаване на размера на Дунавската бяла и на новата синтетична линия Силистра, чиито преходен период се очаква да приключи в близко бъдеще.

АКТУАЛНО

Позиция на МЗХ по протеста на животновъдите Уважаеми колеги, По повод протеста на представители на Националната асоциация на животновъдите в България, Министерството на земеделието и храните държи да подчертае, че сред приоритетите на Министерството е укрепване на сътрудничеството с браншовите организации в областта на земеделието. Точно поради тази причина министър Греков организира среща с браншовите организации в земеделието още в първите дни след встъпването си в длъжност. На 7-ми юни представителите на браншовите организации се съгласиха с предложението на министър Греков до края на месеца да подадат документи за легитимност, в които да заявят своите представители, членска маса, териториални структури и сфери на действие. Преди уговореният на срещата срок да изтече една от животновъдните браншови организации насрочи протест пред МЗХ, в противоречие с договорката от срещата във ведомството. МЗХ е категорично, че за настоящата година средствата за национални доплащания са съгласувани с ЕК. В кампания 2013 г. ще бъде запазено подпомагането на глава животно, като осигурените национални доплащания са в размер на 144 млн. лева. Това са с 4 млн. лева повече от предходния период. Както е планирано първият транш ще бъде изплатен през месец октомври.

Предстои България да се включи в квотата за внос на сирене в САЩ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

В резултат на проведени преговори между Съединените Американски Щати и Европейския съюз, водени в рамките на Световната търговска организация, бе постигнато споразумение, с което България и Румъния ще станат част от квотата за внос на европейско сирене в САЩ. Споразумението се очаква да влезе в сила за България на 1 юли, след като бъде публикувано съобщение в

официалния вестник на Европейския съюз. Тази квота дава възможност за внос на сирене по код 0406 от Комбинираната номенклатура (КН) на САЩ при намалено вносно мито. Желаещите да изнасят сирене в рамките на квота за САЩ се нуждаят от лицензия за износ. Заявителите представят доказателства, че са изнасяли продуктите от въпросната квота за Съединените щати поне през една от предходните три календарни години и че определеният от тях вносител е дъщерно дружество на заявителя. Заявленията за лицензии за износ се придружават от декларация от определения вносител, който удостоверява, че той е избираем съгласно действащите правила в Съединените щати за издаването на лицензии за внос за продуктите по код от КН 0406. Заявления за лицензия се подават в Централното управление на Държавен фонд „Земеделие” в София. Кандидатите трябва да бъдат регистрирани в отдел „Търговски механизми” на ДФЗ преди първото си кандидатстване за лицензия за износ. Срокът за подаване на заявления е от 1 до 10 септември 2013г. Лицензиите ще се издават до 15 декември 2013г. и ще са валидни от 1 януари до 31 декември 2014г. Образецът на заявлението и документите, необходими при регистрация, можете да изтеглите от интернет страницата на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg, раздел „Селскостопански пазарни механизми”, меню „Търговски механизми - износ”. Актуални указания за прилагането на схемата „Износ на сирене за САЩ в рамките на квота”, както и пълен списък на продуктите от код 0406 по КН ще бъдат достъпни на страницата на фонда след публикуване на съобщението в официалния вестник на ЕС. За повече информация – телефони 02/ 81 87 510 и 81 87 560.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

От фермата до вас Станислава Пекова

да организират собствена месопреработка. „Идеята се зароди от това, че ние виждахме по магазините колко некачествено вносно месо яде българинът. Първо закупихме малки, но много качествени професионални машинки, и ги подредихме в едно помещение да си правим колбаси за собствени нужди, за работниците и за наши приятели. Тази идея ни зарази, защото се получиха много качествени и добри на вкус продукти, особено кренвиршите, много ни се ядяха кренвирши от едно време, само от месо”… – споделя г-жа Тенева, – и след това вече решихме да направим и магазини. Може би около шест месеца ни бяха необходими да ги подготвим, да ги ремонтираме, да ги преустроим, за да изпълним всички изисквания на Агенцията по безопасност на храните. Магазините „Аякс” са открити едновременно, преди около месец и все още не се знае как ще тръгнат, защото в Стара Загора има много силна конкуренция, има много магазини за месо. И те не са свързани със собствено производство, това са магазини, които се зареждат от различни свинеферми в България, от цялата страна, зареждат се и с вносно месо, което го представят за българско... Надяваме се конкуренцията да ни доведе по-голям успех. Имаме амбицията да открием до 200 магазина в цялата страна, но всичко по реда си, защо-

намиращ се в с. Боздуганово, Старозагорска област. Като следващи стъпки посредством европейски програми оборудва целия свинекомплекс. Закупува технология от небезизвестната фирма „Биг Дъчман”, ползва животни от Дан Бред-Дания, които са създадени за охладения пазар за месо, което е по-светло, поводнисто, стои по-сочно и има по-добър пазарен вид. След три години купува и свинекомплекса в с. Пъстрен. В момента във фирма „Аякс” работят вече около 200 човека от всякакви специалности във всички сфери: в производство, в търговия, във фуражно производство, в кланица и колбасарски цех, който се намира в Нова Загора. „За да имамаме по-добър контрол върху фуража – обяснява административният директор на фирмата, г-жа Елена Тенева – решихме да си направим собствен фуражен завод, който построихме преди две години. Съвсем модерен е, всичко е автоматизирано и там работят само 10 човека. Наскоро купихме и много модерна апаратура за лабораторията, където се извършва анализ на суровините, които влизат във фуражния завод.” Общият брой свине-майки в двата свинекомплекса в момента вече е 5000. Произвеждат се около 150 000 угоени прасета годишно. Доскоро са продавали само живи животни на различни кланици, но решават

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2013

рограмата за развитие на свиневъдството в България (МЗГ, 2007) показва, че свинепроизводителите у нас изостават от водещите в свиневъдно отношение страни, по отношение на внедряването на нови технологии, повишаващи икономическата ефективност и конкурентноспособност на свинефермите, обучението на кадрите, ползването на консултантки услуги, оползотворяването на тора за наторяване на земеделски площи, вкл. чрез производство на компост и биогаз. Парадоксално, но е факт, че при голямото производство на зърнени храни (над 7 064 хил. т. годишно) не се задоволяват дори свитите до крайност потребности на населението от месо и се внасят големи количества нискокачествени и с неустановен произход месо и месни продукти. Обратно на тези изследвания на специалистите в страната ни има и положителни примери, един от които е фирма „АЯКС”, където се спазват принципите на биологичното свиневъдство Началото си фирма „Аякс” бележи през 1998г с един обект близо до Стара Загора и 500 свине-майки. Всичко се развива постепенно, управителят Ангел Тенев създава кадри, които обучава в движение. После излизат европейските програми, с помощта на които закупува първия свинекомлекс за около 2000 свине майки,

ражни култури, г-жа Тенева се усмихва и казва, че зърнопроизводството е доста мащабен бизнес и засега не го мислят, но, че продължават да развиват бизнеса си. Специализират само в животновъдство, иначе, всичко необходимо за производство на фуражите си закупуват от различни доставчици – аминокиселини, добавки, витамини, зърно… „Ще ви кажа също, че наскоро закупихме нов свинекомплекс за 8000 свине-майки, който се намира край с. Козлодуйци, до гр. Добрич. Щом искаме да открием 200 магазина в страната, трябва да имаме и съответната суровина.” Основните партньори, с които „Аякс” взаимодейства успешно са ДАНБРЕД и Биг Дъчман. „Биг Дъчман ни доставиха обурудването във всички свинекомплекси, ще купуваме от тях пак и за новия свинекомплекс. ДАНБРЕД също е сред нашите основни партньори. От тях си доставяме животните. От тях купуваме прародители, произвеждаме си тук майките. Разполагаме с развъден център, който се намрира в с. Пъстрен. Заплождането на животните е изцяло по метода на изкуственото осеменяване. Това, от своя страна,

то е трудно, все още трудно. В началото нямахме добра организация, много неща липсваха, асортиментите бързо свършваха и т.н.” Продуктовата листа на фимата засега включва: охладено месо, кайми, наденици и малотрайни колбаси, „Камчия”, а деликатесният салам е продукта, „с който най-много се гордеем, той ни е топ-продуктът”. Всичко е само от месо, не влагат никакви добавки като оцветители, консерванти. Предлагат се още „Биренки” и „Македонска наденица”, „Дебърцини”, „Саздърма”. На въпрос дали имат идея за разширение на бизнеса, което да включи отглеждане на фу-

води до по-голяма ефективност на процеса и снижаване на разходите за възпроизводство. Избягват се и някои рискове от медицински характер, което също влияе на себестойността на продукцията. Като обобщение може да се каже, че „Аякс” обхваща целия цикъл – от производството на живи животни, производството на фуражи до кланична и обработваща дейност – колбасарско производство и търговия на живи животни и готова продукция. Може би липсва само един добър ресторант със собствени пордукти? „Защо не?! Всъщност тази идея не ни е чужда, мислим си за нещо като бирария, в която да се предлагат само такива продукти – хапки, вурстчета, пържоли, наденички, жива бира...” – усмихва се г-жа Тенева. Технологията на Биг Дъчман по-принцип е доста елитна. Самата инвестиция е в доста големи размери. В какъв период и как успявате, ползвахте ли европейски средства, разпитвам г-жа Тенева. „Да. Ползваме европейско финансиране в размер на 50%, а останалото с кредити, които обслужваме редовно, даже някои от тях вече сме погасили. Сигурни сме в реализацията, защото ние произвеждаме храна. Наемаме професионалисти за всяка от дейностите в предприятието. Трудно е да се намерят точните хора с такива качества, като лоялност към фирмата и висок професионализъм, но тези, които са останали при нас, са се доказали и получават високи заплати. Като имена мога да цитирам – Георги Георгиев, Надя Жечева – зооинженер, Бисер Димитров също зооинженер. Съпругът ми е икономист. Част от кадрите, които започват работа при нас са кадри излезли от института в Стара загора. Освен това вече и децата ни работят при нас.

Всички те са икономисти. На въпроса дали е доволна и дали ще кандидатства с проект по програмите за европари, Елена Тенева отговаря: „Зависи какви ще бъдат новите програми. Малко сме разочаровани. Мерките са добри, отпускат се доста средства, които подпомогнаха цялото селско стопанство в Република България. Обаче в ДФЗ има много корупция. Има хора, които нарочно спъват бързото одобряване на проектите. Това е един вид рекет. И за да не съм голословна, точно по проекта за свинекомплекса в с. Пъстрен, може да проверите, има го в интернет, как проектът на Ангел Тенев е престоял в продължение на 410 дни във ДФЗ. Най-накрая го одобриха, но с цената на много нерви. Също съм разочарована и от последните субсидии, които дадоха тази година за свиневъдите, защото в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” работят много некомпетентни хора, които не знаят за какво става въпрос. Не знам дали е умишлено или е просто от некомпетентност, но хаосът е невъобразим. Добре, че са банките. Те се оказаха най-големият ни партньор. Определено това е Уникредит „Булбанк”. И бих искала да споделя за управляващите и по-конкретно към Министерството на земеделието и горите. Според мен те помагат достатъчно и има достатъчно европейски средства, които влизат и имаме също тяхното съдействие, но на по-ниски нива администрацията спъва нещата. Трябва за всеки сектор в земеделието да има специалисти, които да отговарят за този сектор, и като отидеш при тях да знаят за какво става въпрос, а не той да отговаря и за земи, за наводнения, за пчели, за свине, за кокошки... От там идват грешките. Иначе, българското селско стопанство трябва да се развива и има бъдеще.”

ПОРОДИ

Коневъдството в България Доц. д-р Георги Бързеев Тракийски университет, Стара Загора

Указ № 12/24.02.1897г. Тези два документа фактически полагат основите на бъдещото културно коневъдство в страната, като посочват формата на управление, начините за породното подобряване и целите за постигане на определено равнище по отношение на ръста и качествата на конете. В изпълнение на първия закон е бил учреден Върховен съвет по коневъдство, който е обсъждал и контролирал състоянието както на държавните, така и на частните коневъдни стопанства. Важен момент е и проведената през 1924г. Национална конференция по животновъдство, на която е взето решение коневъдството да се подобрява в следните две направления – 1. Ездови и лековпрегатен кон. 2. Средно тежък тип, подходящ за земеделските стопанства. Окръжните постоянни комисии като локални структури на племенната дейност играят изключително важна роля в подобряване на качествата на местните коне и вноса на жребци и кобили от чужбина. Независимо от стихийния до известна степен характер на развъдно-подобрителната работа още по онова време развитието на държавното и частното коневъдство се е превърнало в държавно мероприятие, поощрявано с редица последвали първите два нови закона постановления и решения. Наследници на окръжните постоянни комисии са племенните разсадници, прераснали в племенни инспекции, а на по-късен етап – в селекционни центрове по животновъдство. Найнов етап в развитието на племенното коневъдство е новосъздадената Национална асоциация по коневъдство, която е представена по места от регионални дружества. Като част от структурата на организацията на племенната работа трябва да се счита и Коневъдният съюз, който е учреден през 1914г. Съюзът е обхващал 243 дружества с над 16 000 члена, които са развивали активна дейност по места и са били в помощ на държавните органи. Всички държавни мероприятия в периода на зараждане на културното коневъдство са били насочени към стимулиране на отглеждане на висококачествен разплоден материал. Изброените два закона и последвалите ги решения на Върхов ния съвет посочват породната принадлежност на жребците подобрители, техния ръст и районите, в които могат да действат. Изключително важни решения са тези, касаещи ръста на кобилите (над 125см), на които се позволява да бъдат покривани от общински и държавни жребци, както и скопяване на двегодишни мъжки кончета, неодо-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2013

Разглеждано в исторически аспект, коневъдството по нашите земи е било много добре развито още от времето на траките. Археологическите разкрития от тази епоха ни представят едно изключително богато типово разнообразие, включващо диви и местни примитивни коне, прототип на тежковозните, и изящни ездови коне. Времето на славяните има отрицателно влияние по отношение на коневъдството, а идването на прабългарите е нова епоха в неговото развитие. При тях успоредно с местните примитивни животни са отглеждани и коне от висока ездова класа. По време на турското робство местното население е отглеждало ниски на ръст коне, отлично приспособени и много здрави. Тези коне не са били подходящи за задоволяване на турската армия, поради което много богати българи и турци започнали да отглеждат в своите чифлици по-хубави жребци и кобили, докарани от Близкия изток (главно с арабски и тюркменски произход). Броят на конете в тези чифлици понякога е достигал до 300. През 1864г Митхад паша е построил първия държавен конезавод край гр. Шумен – „Кабиюк”. В него са отглеждани и развъждани над 1000 броя коне, които много бързо стават известни в Европа и Азия. Съвсем различно е коневъдството в България след Освобождението. Всички доброкачествени коне, развъждани с цел да бъде снабдявана турската армия, били откарани в Турция, а влиянието на жребците от този тип върху масовото коневъдство преди това е било твърде ограничено. Новите социални, икономически и политически условия наложили внос на коне от различни породи, с по-добри качества, предимно от Европа. Последователно възниква и необходимостта от организиране на големи стопанства (конезаводи), в които разплодните животни да бъдат поставяни при контролирани условия на отглеждане и развъждане. С това се слага нов етап от развитието на коневъдството в България, който е свързан с племенната дейност и създаването на конезаводи и племенни стада. Развъдно-подобрителната работа в този момент не е започнала хаотично, а целенасочено, в резултат на изпълнение на редица закони, укази, постановления и други. Най-важни от тях са „Законът за складове за жребци и конезаводи в Кня жество България, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 8, 1892г и „Законът за допълнение на Закона за коневъдството от 1892г”, утвърден с

Конезавод „Клементина“ е наследник на Окръжния жребцови склад, открит от Плевенската окръжна постоянна комисия през 1890 година. Намира се край Плевен в землището на бивше татарско село.

брени за разплодна дейност. Висококачествените жребци и кобили са били освобождавани от мобилизация. Други важни стимулиращи решения са отпускането на заеми, осигуряването на пасища, раздаването на премии за одобрените жребци и др. Провежданите конференции, конгреси, прегледи и изложби са неотменима част от мероприятията, които имат положително влияние върху развитието на коневъдството. Решаващ момент е признаването на полукръвната секция към „Кабиюк” и „Стефан Караджа” като Източнобългарската порода, а Гидранът и Нониусът към „Клементина” съответно като Плевенска и Дунавска порода с 236-то Постановление на МС през 1951 година. Конезавод „Кабиюк” е открит през 1864г от русенския валия Митхад паша с основна задача да снабдява турската армия на Балканския полуостров с висококачествени коне. Намира се край Шумен, в района на „Кабиюшката могила”, откъдето е взел и името си. В настоящия момент в „Кабиюк” се отглеждат елитни коне в следните секции: арабска, представена от Чистокръвен арабски кон и тип Шагия; Чистокръвна английска; Източнобългарска (полукръвна) и Шотландско пони. В този си вид, конезаводът продължава да играе решаваща роля за производство на елитни племенни и спортни коне, както и за подобряване на коневъдството в страната. Доказателство за високото качество на произвежданите приплоди е приемането на Чистокръвната арабска секция в Световната асоциация на Чистокръвния арабски кон, на типа Шагия в Европейската асоциация за типа Шагия

през 90-те години на миналия век и на Чистокръвната английска порода в Световната асоциация през 2005 година. Конезавод „Стефан Караджа” е открит през 1896г като Конско военно-ремонтно депо край Горна баня, Софийско. До 1952г, когато конският ефектив е бил преместен край Балчик, е известен като военен конезавод „Божурище”. Основна задача в периода на откриването му е да снабдява българската армия с добри ездови коне, поради което влиянието му върху масовото коневъдство тогава е по-ограничено. Конезавод „Истър” е създаден през 1953г край Русе, като коневъдна секция за тежковозни коне. Кобилите и жребците са били внесени от бившия СССР и са от Руската и Съветската тежковозна порода. През 1962г се открива секция за Чистокръвна английска порода, която се развива добре и много успешно се включва в общия за страната план за развъждане на породата. Благоприятно влияние върху беговото коневъдство имаха и конезаводите „Камчия” край Дългопол, „Орешак” край Варна и „Тодор Икономово» край Шумен. Поради настъпилите промени в структурата на коневъдството те бяха закрити след 1990 година. Племенните заводски стада към УЕБ по коневъдство към Тракийския университет - Стара Загора, и секцията по коневъдство към ИЖ в Костинброд също имат голямо значение, особено през последните години, за осигуряване на конния спорт с висококачествени коне. Като резултат от дейността на редица специ-

алисти, учени, ездачи и треньори в областта на племенното коневъдство съобразно законите в страната, днес то е представено от едно многообразно породно поголовие. Особено важна роля в това направление играят частните стопани, деятели и радетели на конния спорт, които непрекъснато внасят все по-нови за страната ни породи коне. Като пример за това са Фризийските, Клайдездалските, Норикер и други породи коне, които са само представени от отделни екземпляри. Като обособени племенни ядра са следните породи, отглеждани и развъждани в България и контролирани от Националната асоциация по коневъдство: Чистокръвните арабски коне са най-старата културна порода, създадена в продължение на много векове. Точният им произход не е изяснен, но съществуват данни, че коне от този тип е имало на Арабския полуостров още през II-III век пр.н.е. В резултат на пустинните условия, при които са създадени и отглеждани дълго, Чистокръвните арабски коне са добре адаптирани към сурови условия на живот, невзискателни са към фуражите, притежават екстремна сила, издръжли вост и здравина. Значението на породата в световен мащаб е участието є при създаването и усъвършенстването на много полукръвни породи коне след навлизането є в Европа. В настоящия момент Чистокръвните арабски коне се развъждат в цял свят, обединени от Световна асоциация на чистокръвните арабски коне (WAHO). Те са еднакво подходящи за шоу програми, надбягвания и спорт и леки впрягове. Чистокръвните арабски коне имат малка глава с широко, добре развито чело; пречупен профил на лицевите кости; широки ноздри; добре развити очни орбити и малки уши. Шията е дълга, грациозна и с лебедова форма. Имат наклонена дълга плешка; не много добре изразена холка; къс гръб и поясница (прави, широки); високо поставена опашка; дълбоки, широки и обемисти гръден кош и тяло. Краката са здрави, с чисти и добре изразени сухожилия; релефно очертани стави. Гривата и опашката са добре развити. Височината при холката е 148-152см, а най-често срещаните цветове са кестенявият, сивият и алестият. Черният цвят е рядко явление в породата, което го прави и много търсен. Екстериорно конете от Чистокръвната арабска порода притежават благородни и красиви черти, леки и плавни движения, което позволява да бъде направена една много кратка, но точна характеристика – красота, благородство и движение. Полукръвният арабски кон – Шагия е създаден в Унгария през XIX век и произлиза от жребец, носещ същото име. Жребецът Шагия е бил роден през 1830г в Сирия и е импортиран в конезавода „Баболна” шест години по-късно. Този жребец е покривал кобили от различен произход (унгарски,

испански, чистокръвни английски и арабски), които са били близки до източния тип коне. Прилагайки инбридинг, селекционерите са произвели един характерен, по-масивен тип Арабски кон (височина при холката 154-156см). Независимо от по-масивното и по-дълго телосложение, общият външен вид – красива глава, добре поставена шия, къс гръб и поясница и високо поставена опашка, са характерни за Чистокръвния арабски кон. Този тип Арабски кон е бил създаден за армията и селското стопанство като ездови и впрегатен кон. Днес типът Шагия е разпространен в много страни на Европа, като племенната работа се контролира и ръководи от Европейска асоциация на арабския кон тип Шагия. Двата типа Арабски коне се развъждат в конезавод „Кабиюк” край Шумен. Качеството на конете от племенните ядра позволи кандидатстването за членове на двете асоциации и днес България е пълноправен член както на Европейската, така и на Световната асоциация за арабския кон. Чистокръвният английски кон е втората уникална порода коне в света. Създадена е като кон за състезания, като за неговия произход може със сигурност да се говори за времето след XVII век. Тогава англичаните купуват значителен брой жребци с източен произход, с които покривали кобили от различен тип. С това се полага началото на съвременния Чистокръвен английски кон, известен като „бегови”. След откриването на първата племенна книга през 1791г за Чистокръвни английски коне се признават само такива, на които педигритата и на двата родителя започват оттам. Чистокръвните английски коне притежават жив темперамент, енергия и желание за работа. В галоп имат широка крачка, неограничена издръжливост и здравина – качества, необходими за беговия кон. В екстериорно отношение те се характеризират с отлично телосложение - височината при холката е 162-164см; суха глава; елегантна дълга шия; силно наклонени плешки; добре изразена холка; къс гръб и поясница – прави; дълбок гръден кош; здрав, добре замускулен заден пояс със силно наклонена крупа; изчистени, здрави крака с добре изразени стави и сухожилия. Благодарение на тези си качества Чистокръвният английски кон е известен като „бегова машина”. Дълбокият гръден кош е достатъчно широк, осигурява необходимото пространство за развитие на сърцето и белия дроб, които играят решаваща роля при високите натоварвания. Породата е разпространена в цял свят. Контролът и ръководството в селекцията и организирането на надбягванията се извършват от Световната асоциация за чистокръвната английска порода. Племенни стада от Чистокръвната английска порода коне има в конезаводите „Кабиюк” край Шумен, „Стефан Караджа” край Балчик, „Хан

Аспарух” край Разград и в много племенни ферми на частни стопани в различни краища на страната. В момента България е кандидат за членство в Световната асоциация за чистокръвната английска порода. Източнобългарският кон е най-широко разпространената полукръвна порода в България. Работата по създаването на породата започва с откриването на двата конезавода – „Кабиюк” и „Божурище” в края на XIX век. Конете от тази порода са продукт на сложно възпроизводително кръстосване на местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски и полукръвни английски кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. В резултат на строго спазвани селекционни принципи в съответствие с поставената цел е получен универсален полукръвен кон, еднакво подходящ за спорт и работа. Конете от породата имат сравнително едър ръст – 162-166см. Главата е пропорционална, с прав профил. Шията е права, дълга с добре изразен задтилък. Холката е добре развита и изразена. Има средно дълги гръб и поясница – прави и широки. Крупата е с добре изразен наклон и добре замускулена, наподобяваща тази на Чистокръвния английски кон. Характерен е дълбокият, дълъг и широк гръден кош. Краката са здрави, с добре изразени стави и сухожилия. Екстериорните особености на тези коне ги доближават повече до ездовите коне, отколкото до впрегатните. За това допринася и произвеждането на коне за гладко бягане в един доста голям период от развитието на породата. Днес, чрез използването на жребци от известни европейски полукръвни породи, се цели промяна на беговия тип в един по-масивен, подходящ за класическите дисциплини на конния спорт. Основният масив от племенни жребци и кобили се намира в конезаводите „Кабиюк”, „Стефан Караджа”, „Хан Аспарух” и няколко частни ферми, предимно в Североизточна България. Плевенската порода коне е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване в конезавод „Клементина” край Плевен. Кобилите, използвани за разплод са били с различен произход – делиормански, местни подобрени, полукръвни и англо-арабски. За покриване на тази разнородна смесица от кобили са били използвани арабски, англо-арабски, полукръвни, стрелецки и най-вече жребци от породата Гидран. Последните стават и родоначалници на линии. Породата е призната през 1951 година. По цвят (изключително алест) и екстериор конете от Плевенската порода са близки до тези от породата Гидран (англо-арабски тип). Височината при холката е 160-162см. Главата е средно голяма с добре развити очни орбити. Шията е права, дълга и добре замускулена. Холката е средно висока, средно дълга. Гърбът и поясницата са пра-

ви, широки, къси до средно дълги. Крупата е с нормален наклон, овална, добре замускулена; гръдният кош е дълъг, дълбок и закръглен; край ниците са сухи, здрави, с добре изразени стави и сухожилия. В общ план тялото е закръглено, типично за англо-арабския тип коне, което Плевенският кон е унаследил (както и цвета) от Гидрана. Движенията са плавни, красиви, което подсилва красотата на конете. Въпреки универсалните си качества, конете от тази порода се налагат повече като ездови, особено в класическите дисциплини на конния спорт. Локализирането на племенните жребци и кобили в момента е около конезавод „Клементина” край Плевен. Конете от Хановерска порода са с едър ръст 165-175см и със спокоен темперамент. Породата е създадена в Германия преди 300 години и в продължение на векове е отговаряла на изискванията за времето – била е подходяща за селскостопанска работа, за армията, а в настоящия момент е една от най-добрите за класическите дисциплини на конния спорт. Качествата като здравина и атлетизъм правят конете от тази порода изключително подходящи за прескачане на препятствия и обездка. Модерният Хановерски кон е с леки форми, в резултат на по-широкото използване на чистокръвни английски жребци. Главата им е средно голяма, изразителна, с големи живи очи и средно големи уши. Шията е права, дълга. Плешките са широки, дълги и наклонени, свързани с добре развита холка. Тялото е здраво с дълбок и широк гръден кош. Гърбът и поясницата са къси до средно дълги, задният пояс е добре замускулен. Крайниците са здрави, добре замускулени с ре лефно очертани стави и добре изразени сухожилия и с добре оформени и здрави копита. Породата е разпространена в цял свят. Племенната работа се ръководи от Асоциацията на хановерската порода коне с център гр. Верден, Германия. Селекционните критерии са много високи и строго се спазват, в резултат на което през последните десетилетия на европейските, световните и олимпийските състезания като победители все по-често се срещат имената на Хановерските коне. В България породата се развъжда от 1971г. Племенното стадо се намира в Тракийския университет, Стара Загора, но през последните години се създадоха и частни племенни ферми в Пловдив и Кнежа. През последните години в България се внасят жребци от Холщайнерска порода. Тя е една от най-старите полукръвни породи в Германия. През XVII век се развива на базата на коне от Франция, Дания и Испания. В резултат на това те имат кръв от немски полукръвни, неаполитански, испански и ориенталски коне. През XIX век са

използвани йоркширски каретни жребци, които дават на породата високата акция на крачката. Тези коне са произвеждани с еднакъв успех като каретни и армейски. След 1950г влияние върху Холщайнерската порода оказва Чистокръвната английска порода, а през последните две десетилетия – жребци от френската порода Сел Франсе. Две от най-известните линии са от тази порода. Днес селекцията е насочена предимно към създаване на коне за прескачане на препятствия. Височината при холката варира от 162 до 172см. Главата е пропорционално развита, изразителна. Има добре поставена и съразмерно развита с тялото шия, леко извита, дълги и наклонени плешки, здрав гръб и поясница, дълбок и широк гръден кош, здрав, добре развит и замускулен заден пояс, здрави, високи крайници с по-къси свирки и средни и здрави копита. Жребци от тази порода има в основните конезаводи и някои частни племенни ферми. Тракененската порода води началото си от XVIII век и от всички полукръвни породи коне. Тя е най-близко до Чистокръвния английски кон. Работата по създаването є започва в Тракененския конезавод в Източна Прусия, като голям дял при подобряването на местните коне имат Чистокръвните английски и Арабските жребци. Първоначално целта е била създаването на каретен кон, а впоследствие – на кон, подходящ за армията. Днес Тракенените са елегантни, здрави, спортни коне. Височината при холката е около 165см. Главата е пропорционална, суха, с големи изразителни очи. Шията е елегантна, дълга и добре замускулена. Плешките са добре наклонени, свързани с добре изразена холка. Тялото е средно дълго, с добре развит гръден кош. Задният пояс е овален, добре развит и замускулен. Крайниците са здрави, с добре очертани стави и сухожилия. Има здрави копита. Конете от тази порода имат силно влияние върху подобряването на много европейски полукръвни породи коне. Те са подходящи и за леки впрягове, както всички полукръвни породи коне, но най-добри резултати постигат в класическите дисциплини, особено в прескачането на препятствия и в обездката. Представители на тази порода са печелили олимпийски медали. Племенно стадо от Тракененска порода има в ИЖ Костинброд. Дунавската порода коне е представител на лековпрегатния тип. Тя е третата културна порода, създадена в България и като такава е призната през 1951г. За разлика от останалите две породи – Източнобългарската и Плевенската, при създаването на Дунавския кон са използвани три метода на развъждане – чистопородно развъждане на жребци и кобили от породата Нониус, поглъщателно и частично възпроизводително кръстосване. Освен кобили от породата Нониус, са били използвани и местни, полукръвни и англо-арабски.

Основоположници на линии стават жребци от породата Нониус. Конете от породата имат сравнително едър ръст и масивно телосложение. Височината при холката е 162см. Както при впрегатните коне, тялото е удължено и хармонично развито. Главата е с удължена лицева част, а шията е дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг. По екстериор Дунавските коне се доближават до малкия Нониус. Цветът е черен и по-рядко тъмнокестеняв. Дунавските коне са подходящи за селскостопанска работа и притежаваната от тях висока работоспособност е причина за широкото им разпространение. Племенно ядро има в конезавода „Клементина” край Плевен, но основният масив от ценни кобили е в частни стопани в Северозападна България. Лековпрегатното коневъдство в България е представено и от pucucmume породи. Първите коне от орлово-рисиста порода са били внесени още със създаването на конезаводите, като в „Кабиюк” е открита секция за Орловски рисак. Орловски рисаци, макар и в по-ограничен брой, е имало и в „Клементина”. В края на XIX и началото на XX век в страната са били използвани и много жребци станционери. След закриването на секцията в „Кабиюк” развитието на рисистото коневъдство в България е стихийно. За нов етап на развитие можем да говорим след 1953г, когато в конезавода „Стефан Караджа” се открива секция за орловски рисаци, която се разширява, а по-късно се открива и такава секция в конезавод „Хан Аспарух”. По екстериорен тип pucucmume коне в нашата страна са твърде разнообразни. В началото са преобладавали по-грубите и едри форми на Орловския рисак, по-късно с внасянето на Руския и Американския рисак типът се изменя. През последните години влияние има и Френският рисак. В една такава смесица от четири породи не може да се говори за обособен тип рисист кон в България, но все пак преобладават конете от типа на Руския и Американския рисак. Племенни ядра от рисисти коне имаше в конезаводите „Стефан Караджа” и „Хан Аспарух”, а днес са основно в някои частни племенни ферми в страната. Тежковозните коне в България също имат специфичен път на развитие. За много кратко време е съществувала тежковозна секция в „Кабиюк”, която е била представена от Арденски и Першеронски коне. След 1950г започва целенасочено развъждане на тежковозни коне, главно от направения внос на Руска и Съветска тежковозни породи. В настоящия момент не може да се говори за порода, а за тип тежковозен кон в България, близък до конете от Руската тежковозна порода. Конете от този тип са леки, подвижни, с добра теглителна сила и работоспособност. Височината

Чистокръвен арабски жребец Забавен I, Конезавод Кабиюк

при холката е 148-150см. Главата е значително по-суха. Шията е добре замускулена. Гърбът и поясницата са къси, прави, широки и добре замускулени. Крупата е добре замускулена, с нор мален наклон, раздвоена. Има средно дълги, сухи и здрави крайници. Тежковозният тип коне в България през последните години претърпя значителни промени както по отношение на породния състав, така и по отношение на районирането. Концентрирани в Североизточна България преди, днес тежковозните коне, представени от Българския тежковозен, Белгийския, Рейнския и Першеронския кон са породи, обитаващи главно Рило-Родопския масив.Отглежданите у нас културни планински породи са две – Хафлингерска и Хуцулска. Хафлингерската порода е създадена в района на Южен Тирол, Австрия. Предшественици на тези коне са местни планински коне и понита, които са кръстосвани с арабски жребци. Всички съвременни коне от тази порода водят началото си от жребеца Ел Бадави. Прилаганият инбридинг през годините е причина за обособяване на специфичен тип кон, считан за пони с малко, но много мощно тяло, къси и здрави крака, много добре развити грива и опашка. Основният цвят е алест, с бяла грива и опашка. Височината при холката е около 140см, поради което тези коне се отнасят към групата на понитата. Конете от тази порода имат добър нрав и благороден вид. Използват се в най-различно направление – като планински коне за товари и влачене на трупи, за работа в полето, за езда и за впряг. В нашата страна Хафлингерският кон има кратка история на развитие (след 1984г), но поради добрите си качества е много търсен и широко разпространен. Племенното ядро е обособено в

района на Разлог, но отделни малки ферми се намират в цялата страна. Хуцулската порода е създадена в Карпатите, главно в Украйна и Румъния. Те също могат да бъдат отнесени към понитата – височината при холката е 136см. Конете от тази порода имат средно голяма, суха глава, къса, добре замускулена шия. Гърбът и поясницата са прави, широки, добре замускулени. Крупата е добре развита. Гръдният кош е дълбок, широк и закръглен. Общо тялото е леко удължено, мощно, с къси, сухи и здрави крайници. Основният цвят е черен. Коне от тази порода са внесени за първи път през 1953г с оглед подобряване на местните планински коне. През последните години в страната останаха само единични представители, и то главно жребци, разпространени в различни райони. Примитивните коне са една значително голяма група (над 50%) от общото поголовие. Те са разпространени предимно в планинските и полупланинските части на страната, характеризират се с нисък ръст – 125-136см височина при холката, голяма груба глава; къса, права, хоризантално поставена шия; удължено тяло с наклонена крупа и дълбок гръден кош; къси, сухи и здрави крайници. Конете от този тип са невзискателни към условията на отглеждане и са с висока резистентност към заболявания. Най-широко са разпространени, каракачанският, старопланинският и рило-родопският кон. Делиорманският кон днес не се среща и може да се приеме за изчезнало отродие. Основното предназначение на тези животни е като товарни и впрегатни коне. Поради тяхната издръжливост и невзискателност конете от този тип или техните кръстоски се срещат в полските райони на страната, където се използват за различни видове селскостопанска работа.

Дистрибутори на храните на фирма Vobra – CaroCroc: Ветеринарни кабинети, гр. София, жк. Хиподрума, ул. Найден Геров 4, тел. 02/ 953 32 99

ПОРОДИ

Породи коне, отглеждани и развъждани в България Арабска порода Арабските коне са най-старата културна порода в света, която пряко или косвено е взела участие в създаването на всички културни породи коне от ездови и ездово-впрегатен тип. Отличават се с елегантни форми и изключителна работоспособност. Страната ни има добри традиции в отглеждането и развъждането на коне от Арабска порода и Арабската порода „Шагия”, като арабският кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната. Сега в конезавод „Кабиюк” гр. Шумен се отглеждат чистокръвни арабски коне, а така също и чистопородни коне от порода „Шагия”. Популациите от двете породи са малки, но с много

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

Чистокръвна английска порода

високо качество. Жребецът Мефистофел е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия. Чистокръвна английска порода Чистокръвният английски кон е създаден в Англия през началото на XVII век и втората половина на XVIII век. Конете се използват основно за хиподрумни надбягвания с тотализатор и носят големи приходи в страните с развита хиподрумна индустрия. В световен мащаб Чистокръвният английски кон е основна порода-подобрителка за всички полукръвни породи коне. Породата е изиграла водеща роля и при създаването на българското полукръвно коневъдство. Елитната част на породата се

развъжда в държавните конезаводи „Кабиюк” гр. Шумен, „Хан Аспарух” гр. Разград, „Ст. Караджа” гр. Балчик и частни коневъдни ферми. Бъдещето развитие на породата е обусловено главно от приемането на страната ни в Международната организация за развъждане на Чистокръвната английска порода в света. Създаден е Български комитет по племенната книга на Чистокръвния английски кон, който води активни преговори за членство в Международния комитет по племенната книга на Чистокръвната английска порода /ISBC/. Едно такова членство ще доведе до отваряне на международния пазар за конете от породата, родени в страната, както и до престиж за българското коневъдство. Източнобългарска порода Източнобългарският кон е полукръвна порода от универсален тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задълбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества. Източнобългарската порода е съхранила качествата на изходните породи, като невзискателност, издръжливост към местните условия на живот, изискан тип и отлични ездови качества за различно спортно предназначенние. Елитната част от породата се развъжда в конезаводите „Кабиюк” гр. Шумен и „Стефан Караджа” гр. Балчик, както и в

частни племенни ферми. През последните десетилетия значително са усъвършенствани стопанските и най-вече спортните качества на конете от тази порода. Това е най-масово използваната порода за дисциплините на конния спорт в България. Дунавска порода Дунавският кон е полукръвна порода, създадена чрез кръстосване на полукръвни кобили с жребци от породата Нониус и чрез селекция на подходящ тип коне за различни видове транспорт и селскостопанска работа. Конете от тази порода се отличават с масивно и компактно телосложение, добре развита и здрава костна система, добър екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и добра работоспособност. През последните 30 години се провежда кръстосване с жребци от Чистокръвна английска порода в резултат на което се получават коне с добри спортни качества. Породата се ползва с голям интерес, но популацията є е малка и не може да задоволи търсенето.

Източнобългарска порода

Елитната й част се развъжда от частни стопани в Плевенска и Софийска област. Плевенската порода Породата е създадена е чрез

кръстосване на местни подобрени, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с арабски, англоарабски и полукръвни жребци, а по-късно главно с жребци от породата Гидран.

Дунавска порода

Плевенска порода, кон Гидран

Плевенските коне притежават добри стопански качества и много добри способности за спортните дисциплини висша езда и прескачане с препятствия, за което голям принос има използването на жребци от Чистокръвната английска порода на по-късен етап от развъждането. Сега породата е застрашена от изчезване. Малка популация от ценни животни е съсредоточена в частни собственици, главно в Плевенска област.

Тракененска порода Тракененският кон е от универсален тип с подчертани спортно-ездови качества, подходящ за всички дисциплини на класическия конен спорт, особено за висша езда и прескачане на препятствия. Коне от тази порода се отглеждат в Института по животновъдни науки в

гр. Костинброд и от частни стопани. Целта на тяхното развъждане е да се увеличи производството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използване на тракененски жребци се подобряват и някои качества на отечествените породи коне. Хановерска порода Конете от Хановерска порода се отличават с крупни размери, хармонично телосложение, леки движения и спокоен темперамент. В страна коне от тази порода се развъждат в Тракийския университет в гр. Стара Загора. Породата се развъжда главно за нуждите на конния спорт. Жребци от Хановерска порода се използуват успешно за производство на спортни коне в съчетание с кобили от Източнобългарска порода.

Рисисти породи Основните рисисти породи са Американският, Френският, Орловският и Руският рисак. Рисистите коне са предназначени предимно за хиподрумни надбягвания с двуколки, поради характерната за тях способност за бързо движение в тръс. Коне от тези породи се развъждат в конезаводите „Ст. Караджа”, гр. Балчик и „Хан Аспарух”, гр. Разград, както и в много частни стопанства. Интересът към тези коне от страна на любителите на хиподрумни надбягвания е значителен, а приходите от тотализатора в развитите страни непрекъснато растат. В България в миналото са организирани хиподрумни надбягвания на районните хиподруми, а в края на 80-те години на специално изградената писта на Софийски хиподрум. След приключване

дейността на Софийския хиподрум интересът към тези коне намалява, но през последните 5-6 години собственици на рисаци от района на Пазарджик и Пловдив възраждат тези надбягвания. Тежковозни породи Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична работоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда конезавод „Хан Аспарух”, гр. Разград. Тяхното предназначение е производство на жребци за подобряване работоспособността на конете при

ни животни отглеждат и много частни собственици. Хафлингер Хафлингерът е планинска порода коне, създадена в Австрия и намерила широко разпространение в много страни. Характерни черти на конете от тази порода са относително ниският ръст, изключително масивното тяло, красивите телесни форми, лекият ход, добрият нрав и невзискателност към условията на гледане и хранене. В нашата страна развъждането на коне от породата Хафлингер започва през 1983г с оглед още по-пълното задоволяване на планинските райони с подходящи за работа коне, а също така потребностите от коне за любителска езда, конен туризъм

вията на гледане и хранене, а тяхното послушание и привързаност към човека ги прави подходящи за обучение на деца в езда. За задоволяване нуждите на детските ездови школи от такива коне в страна се развъждат на малки групи коне от породата Шотландско пони в конезаводите „Кабиюк”, гр. Шумен и „Ст. Караджа”, гр. Балчик. Има голямо търсене на конете от тази порода и те се продават на относително високи цени. Аборигенни породи – каракачански и делиормански кон Аборигенните породи се отличават с изключителна издържливост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически целогодишно се отглеждат на открито и в по-

Каракачанска порода

използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради развитието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление популацията е малка и производството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой кобили-майки в конезавода. В последно време висококачестве-

и детско-юношеските спортни школи. Развъждането на коне от тази порода е съсредоточено в коневъдната ферма в гр. Разлог и в частни стопани в Старозагорски район. Шотландско пони Характерна особеност на конете от тази порода е изключително дребният им ръст (65-125см). Те са невзискателни към усло-

вечето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период. Каракачанският кон е характерен за планинските райони и популацията му е концентрирана главно в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Делиорманският кон се среща в района на Североизточна България. www.mzgar.government.bg

ХРАНЕНЕ

Храненето и интензификацията на овцевъдството Изисквания към храненето на високомлечните и месодайни животни Проф. д-р Трифон Дарджонов

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

Основното различие в хранителните изисквания на високомлечните и месодайните овце са хранителните им нужди. Необходимостта от енергия и протеин при тях превишава значително изискванията на познатите ни досега овце, които успявахме да задоволим с традиционните обемисти фуражи и малко добавка на концентрати.

Кои елементи от храненето при нашите условия са задържащи фактори за постигането на висока млечност (3,0-4,0кг) при овцете и за успешното отглеждане на агнетата при многоплодните месодайни овце? Първо, това са ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажът през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата, когато е началото на лактацията). За достигане на 500кг лактационна млечност, през първите два месеца след оагването овцата трябва да дава 3,53,0кг мляко дневно. За целта една овца с 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,0 трябва да поеме дневно 3,40, съответно 3,05 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не бива да превишават 2,0кг дневно. При това условие овцата ще поема от обемистите фуражи не помалко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни, като се дава само сено, прибрано между бутонизация и начало на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и да е със запазен зелен цвят. Царевичният силаж да е прибран във фаза млечновосъчна до восъчна зрелост и да е много добре наситнен (при настройка на теоретична дължина на режещия апарат 4,5мм при добро наточване

на ножовете). Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологични причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени фуражи овцете не си дояждат и използват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3,0кг дневно и да се изразходват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 7-8кг живо тегло. Естествено, овцата може да загуби и повече от живото си тегло в първите два месеца, но това вече ще има отрицателно отражение върху бъдещата млечност. При месодайните овце с висока плодовитост хранителните нужди в началото на лактацията достигат 2,7 КЕМ. При ниско качество на обемистите фуражи може да се наложи да се дават повече концентрати. Тук няма опасност да се превиши физиологичната граница от 2,0кг, защото при тях спокойно можем да си позволим използването на повече телесни резерви, достигащи до 0,3кг дневно, което е равно на 1,5кг мляко. Ако допуснем, че за изхранването на две агнета овцата отделя до 2,5кг мляко дневно, то почти половината от него може да се получи от телесните резерви и няма да ни се наложи да използваме повече от 1,0кг концентрат. При наличието на висококачествени обемисти фуражи в основната дажба при много месодайни стада в Европа се минава само с 0,5кг концентрати, главно като шротове. При такова хранене овцете майки могат да губят до 18кг през първите 2-3 месеца, но след отбиването на агнетата те бързо възстановяват теглото си до средна охраненост и са готови за следващото заплождане. Тъй като според досегашните традиции произвежданите у нас обемисти фуражи са с по-ниско качество, то трябва да имаме готовност • продължава на стр. 29

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 6/ 2013

ХРАНЕНЕ НА МЕСОДАЙНИТЕ ГОВЕДА

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 12

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗХРАНВАНЕТО НА КРАВИТЕ-КЪРМАЧКИ При изхранването на кравите за производство на телета чрез кърмене, също както при млечните крави, науката за хранене намира голямо приложение. Въпреки на някой може да му се струва, че всичко протича съвсем примитивно – през лятото кравите пасат каквото има, а през зимата ядат каквото им се даде. Това е само външната, видимата страна на процеса за производство на телета от крави кърмачки. Но, все пак има принципна разлика между храненето на млечните крави и месодайните крави. Фермерът при млечните крави трябва да знае какви са ежедневните хранителни нужди на кравата, които са в много тясна зависимост от дневната млечност и съставът на млякото. Това количество хранителни вещества трябва да се гарантира ежедневно в нужния състав. Само така може да се поддържа млечността на високо ниво. Евентуален срив в снабдяването с нужните хранителни вещества при млечната крава предизвиква често невъзстановим спад в млекодобива. Затова съществува напрежение при ежедневното задоволяване на кравите с необходимата дажба. При месодайните крави е съвсем различно при осигуряването на правилното хранене. Фермерът тук трябва да знае годишните хранителни нужди на кравата. Те се сумират от нуждите по периоди. Нека си припомним годишния цикъл от предишната тема. Да започнем с периода след отбиването на телетата през есента, следва късен бременен период, отелване, първи период на кърмене, заплождане, втори период на кърмене, отбиване. Като се сумират дневните нужди по периоди се получава годишната потребност от хранителни вещества. Това нещо фермерът трябва да го знае с голяма точност. Неговата първа грижа е да направи баланс на нужните хранителни вещества и наличните фуражи според площите пасища и ливади за производство на сено и други фуражи. Този баланс ще му покаже колко крави трябва да държи, за да има успех дейността му. Ако държи на определена бройка, тогава пък се търси изхода в набавяне на допълнителна земя, за паша или за фуражи за зимата, според това кое недостига. След като общият баланс се върже, се пристъпя към преглед на ресурсите и нуждите по периоди. И тук вече се разкриват големите разлики спрямо млечните крави. При месодайните крави е напълно възможно да се прехвърлят ресурси, (когато ги има в изобилие) към друг период (когато не достигат), 2

На снимката се вижда, че при добра паша дори преди отбиването на телетата, кравите са в добро телесно състояние.

Фиг. 4: „Затлъстяла”, оценка 5 т.

Фиг. 4: „Добре охранена”, оценка 4.т.

чрез натрупване на телесни резерви при кравите. Това не само, че е възможно, но е постоянна практика, и се счита правило при храненето на кравите-кърмачки. Това ще рече, че практиката на хранене на кравите-кърмачки допуска като нормално натрупване на телесни резерви, повече от допустимото при млечни крави, ако ще трябва да се подкрепи баланса на фуражи за следващия период. Напълно допустимо е също така загуба на живо тегло през периода с оскъдни фуражи, т.е. да се ползват много повече от телесните резерви. Тук обаче има правила, които фермерът трябва да спазва. Например, най-важното правило, което следва да се знае е че кравите не трябва да са загубили повече от необходимото в живото тегло в периода предшестващ заплождането. Телесното състояние на кравите тогава не бива да падне под оценка „слаба” съответно по съществуващата скала за оценка телесното състояние (ОТС) равна на 2 точки. Нормалното, за да протече добре заплождането (с достатъчно висок процент от първото покриване) е ОТС да бъде 2.5 точки, между слаби и средно охранени. Найдобри са резултатите със заплождането, ако кравите са почнали да наддават в живо тегло, въпреки че са били слаби. (Скалата за оценка на телесното състояние ще разгледаме в специална статия, тъй като тя става основно помощно средства на фермера при организиране на храненето в месодайното говедовъдство). Висока заплодяемост се постига, чрез поставянето на кравите върху специално подбрано за тази цел пасище. Тъй като заплождането, както казахме вече е рано на пролет, това е първото пасище, на което се изкарват кравите напролет и то трябва добре да се подбере, с най-добър тревен състав, за да се реши основния проблем в месодайното говедовъдство – заплождането. Има добро заплождане, има телета, има доход! В следващия период, бозайният период, при нашите условия хранителният режим е най-богат. Обикновено пашата е обилна, но тъй като телетата за укрепнали те избозават много мляко и кравите тогава трудно могат да натрупат много резерви, но и това се случва, ако пашата е много хубава. Този шанс не бива да се пропуска, тъй като често при нас, втората половина на лeтата са сушави. Ако успеят кравите да достигнат през обилната паша ОТС 3.0-3.5 точки, „средна” до „над средна” охраненост, това почти гарантира доброто развитие на телетата през следващия, засушливия период. Ако кравите загубят повече телесни резерви през

засушливия период, трябва да се погрижим, да натрупат отново резерви за следващия важен период, след отбиването. Ранните есенни дъждове обикновено предлагат такава възможност. Тук има една особеност, която трябва да се знае. При много обилна есенна паша, или остатъци след прибирането на царевицата, можем да си позволим повишението на резервите до ОТС 4.0, „добре охранени” до 5.0 „затлъстели”, с условието, че когато приберем кравите в зимния двор ще наблюдаваме постоянно телесното им състояние и ще ги храним по-оскъдно, така че при отелването ОТС да бъде в границите 3.0-4.0, „средно охранени” до „добре охранени”. Кравите които останат с ОТС над 4.0 “добре охранени, ще имат проблеми при отелването и първите дни след него. Но зазимяването на кравите в „средна” и „добра” охраненост е условието да минем след отелването първия бозаен период без подхранване с концентрати, при достатъчно сено, сенаж или силаж. Разчетите с храненето на отелените крави през първия кърмачен период следва да са такива, че кравите да стигнат до периода за заплождане в охраненост не по-ниска от ОТС 2.0, „нормално слаби”. Такъв е в общи линии графикът при храненето на кравите кърмачки и спазването на принципите за натрупване на резерви и ползване на тези резерви, без това да бъде в ущърб на животните. Такъв подход при изхранването на месодайните крави позволява да се използват най-икономично фуражните ресурси, пасища и площи за производство на говеждо месо. По-нататък ще се запознаем конкретно с хранителните нужди на кравите и как най-добре да се задоволят те с най-евтини ресурси. Но първо, ще разгледаме скалата за оценка телесното състояние (ОТС) на кравите, с която трябва да свикнем да си служим в ежедневната практика на храненето на месодайните крави. ОЦЕНКА ТЕЛЕСНОТО СЪСТОЯНИЕ (ОТС) – УСЛОВИЕ ЗА УСПЕШНОТО ИМ ИЗХРАНВАНЕ 1. Същност на ОТС Както вече споменахме по-горе, при храненето на кравите-кърмачки, много често се налага фуражни ресурси, в случая паша, да се „прехвърлят” за следващия период, когато тревата е по-малко или пък имаме хранене със събрани от човека фуражи, чрез натрупването на резерви в тялото на кравата. По този начин се избягва скъпата практика по събирането, изсушаването и складирането на фуража. 4

Фиг 3: „Слаба”, оценка 2 т.

Фиг. 4: „Средно охранена”, оценка 3 т.

Фиг. 2: „Много слаба”, оценка 1 т.

Фигура 1

Това налага стопанинът добре да познава и да оценява количеството на натрупаните резерви в тялото на кравите и да може да преценява до кога ще стигнат натрупаните резерви при наличните ресурси от фуражи. Контролирането на теглото на кравите чрез кантар не е в състояние да ни ориентира достатъчно точно за целите и нуждите на правилното хранене, по специално за точния баланс на суровините за изхранване на животните. Причината е, че дори в рамките на една порода кравите са с различна величина на скелета и живото им тегло се различава при една и съща стеpен на охраненост. Една крава с едър скелет може да бъде слаба при 550кг и да бъде добре охранена при същото тегло, ако е с дребен скелет. И обратно да бъдат еднакво охранени при различно тегло. Еднакво охранените крави (които получават еднакво количество точки) могат да имат различно живо тегло. Ето защо измерването на живото тегло с кантар, или лента не е надежден метод за преценка на резервите, ако не се съчетае с оценка на степента на охраненост, това ще рече натрупване преди всичко на мазнини. За да се избегне този дефект при измерване на живото тегло, животновъдната наука и практика са въвели системата за оценка на телесното състояние (ОТС) което се извършва окомерно и със опипване на кравите на определени места (така наречените у нас касапски хватки). Това дава възможност да се прецени степента на натрупване на резервни мазнини. Тези системи са се наложили в практиката и са ставали все по-необходими, колкото нивото на производството се е интензифицирало. С право можем да твърдим, че високoпечелившо месодайно говедовъдство не може да мине без познаване и прилагане на ОТС на кравите. За нашата страна, системата за ОТС на кравите беше описана и приложена за първи път от проф. Н. Тодоров и д-р Ю. Митев в 1993г като шестбална система. Според тази система за ОТС, кравите получили оценка 0 точки (т.) се определят като „изтощени”, получилите 1 т. – „много слаби”, 2 т. – „слаби”, 3 т. – „средно охранени” 4 т. – „добре охранени” и получилите 5 т. се определят като „затлъстели”. Специалистите и фермерите имащи дълга практика, с точност определят и междинните стойности от 0.5 т., дори до 0.25 т. Това не е трудно, ако се спазват предписанията на инструкциите, къде какво да се гледа и как да се преценяват с опипване определените места от тялото. На фиг. 1 най-горе, е показано къде да се глeда и опипва при оценката.

СНИМКОВ МАТЕРИАЛ

се прибягва до подхранване на кравите с концентрати. Кога, ще видим по-нататък. При сено, бедно на протеин, царевичак и слама необходимият протеин може да се набавя чрез карбамид. Такова задоволяване на кравите е възможно само ако умело използваме богатата паша за натрупване на резерви, които да се ползват през периодите на оскъдни ресурси. Така че, основа на успеха при храненето на месодайните крави зависи от пашата и нейното умело използване. На снимката се вижда, че при добра паша дори преди отбиването на телетата, кравите са в добро телесно състояние. В таблица 8 са представени хранителните нужди по сезони при положение, че кравите са с живо тегло 550кг и се заплождат в началото на месец май, отбиват се от телетата през септември и се отелват през първата половина на февруари. Посочената схема показва, че използването на 40-45кг прираст или отраст, т.е. варирането на ОТС между 2.5 и 3.5, може да се осъществи с нашите налични фуражи, ако през зимата кравите се хранят с 12кг ливадно сено с добро качество, а през лятото животните приемат до 50кг хубава паша. Какви да бъдат дажбите, как да се постигнат, от какви фуражи и добавки да се състоят конкретно, ще разгледаме по-нататък. 3.5

2.7

Април-Юни 8.5 – 10.0 7.0 – 10.0 не

да 0.7 – 1.5 6 – 19 3.5 3.0

да 1.5 15 2.5

2.5

Октомври-Декември 6.0 – 6.7 8.0 – 6.7 да не 2.0 25 не

Юли-Септември 10.0 – 7.0 10.0 – 9.0 не да 2.0 20.0 не не

Януари-Март 7.2 – 8.0 6.5 – 6.5 не

Показатели Нужни КЕ дневно Приети КЕ дневно Трупане резерви В КЕ дневно В кг общо Ползване резерви В КЕ В кг ОТС

На опипване подлежат пунктовете около страничните израстъци на поясните прешлени, най близко до хълбока и около началото на опашката и седалищните израстъци. При опипването се преценява степента на натрупването на мазнина под кожата. Това е възможно при животните с оценка 1 до 3 точки. При животни с оценка над 3, т. трудно се издърпва кожата за опипване. Там повече се гледа. Отлагането на мазнини около корена на опашката става при животни с оценка над 3 т. Изтощени животни не са показани на фигурата, защото няма да се занимаваме с тяхната оценка, те не са нормално състояние на стопанските животни. 2. Как се извършва на практика оценката. Оценка „много слаба”, 1. т. (фиг. 2) получават кравите, при които при опипване, на краищата на напречните израстъци на поясните прешлени усещаме острота и лесно се разграничават един от друг. На лице е голяма вдлъбнатина в корена на опашката. Кожата е подвижна при захващане с пръсти. Израстъците на седалищните кости (от страни на корена на опашката) и буците на хълбочните кости са изпъкнали, без покритие от подкожна мазнина. Ребрата много добре се очертават. Това телесно състояние трябва да се допуска само по изключение. Оценка, „слаба”, или 2 т. (фиг. 3) получават кравите, чийто странични израстъци на поясните прешлени са ясно различими, но при пипане са заоблени и се усеща мека подкожна тъкан. Вдлъбнатината в корена на опашката е видима, но почти запълнена. Отделните ребра едва се забелязват. Израстъците на седалищните кости и хълбочните буци са изпъкнали, но по-слабо и се вижда известна заобленост. Това е често срещано състояние на кравите в стадата от крави-кърмачки. С оценки, 3, 4 и 5 ще се запознаем малко по-нататък. Тук обаче ще покажем в таблицата обобщено, какво трябва да бъде състоянието на кравите в различните периоди. (таб. 4) С оценката на телесното състояние (ОТС), „много слаба”-1 т. и „слаба” – 2.0 т., се запознахме от фигура 21 и 22 малко по-горе. Тук ще продължим с ОТС „средно охранена” – 3.0 т., като следим снимките на фигура 4. За да получи животното тази оценка, страничните израстъци на поясните прешлени трябва да се напипват само след силно притискане с пръстите. Вдлъбнатината около корена на опашката е почти запълнена с подкожни мазнини. 6

Таблица 8. Годишна динамика на нуждите, приетото, резервите (+ -)

Суров протеин г. 540 590 630 680 730 770 820 Калций г. Фосфор г. 16.4 11.6 18.5 13.0 20.5 14.5 22.6 16.0 24.6 17.4 26.6 18.8 28.7 20.3

Месеци 6-ти 7-ми 8-ми 9-ти

Кръмни единици 0.36 0.72 1,20 1,70 10

Суров протеин г. 60 120 200 350 Калций г. 1.0 2,0 6,0 15,0

Фосфор г 1.0 2,0 5,0 12,0

Таблица 7. Необходими хранителни вещества дневно през бременността

Жива маса, кг 400 450 500 550 600 650 700

Кръмни единици 4.3 4.7 5.1 5.5 5.9 6.2 6.6

Таблица 6. Необходими хранителни вещества при поддържащо хранене

та на породите, величината на бика-баща и прочее. Предимството на дребните породи като разход върху угоените телета, може да се прояви само когато дребна порода-майка се кръстоса с едра породабаща, но не и при чистопородно развъждане. Обаче предимството на дребните породи много често се използва в практиката именно при кръстосването на част от популацията с бици от едрите породи. В таблица 6 са посочени нормите за крави-кърмачки за енергия, протеин за калций и фосфор, средно дневно. Те важат за крави завършили растежа си и които не са бременни и не дават мляко. Когато кравата кърми, за всеки килограм произведено мляко от кравата се прибавят към посочените норми по 0,5 КЕ, по 80г суров протеин, по 3.2г калций и 2.0г фосфор. Необходимите хранителни вещества, които следва да се прибавят към поддържащото хранене при бременност, са посочени в таблица 6. От данните в таблиците може да се направи сметка, че целогодишните хранителни нужди на кравите-кърмачки (енергия и протеин) могат да се покриват с пасищната трева и обемисти фуражи (сено, царевичак, слама). Само по изключение може да 2.0 – 3.0 3.0- 4.5 3.0 – 4.0

2.5 3.5 3.5

Желана ОТС (т.) Допустими граници ОТС(т.) 2.5 2.0 – 2.5

Израстъците на седалищните кости от двете страни на корена на опашката и буците на хълбочните кости са заоблени, но костта се усеща при силно натискане. Ребрата са покрити със слой мазнина, но все още се разграничават. В такова състояние, по-точно малко по-висока охраненост (3.5 т.) следва да се намира кравата при отелването. Оценка „добре охранена” – 4.0 т. ще получи кравата когато отделните напречни израстъци на поясните прешлени вече не могат да се разграничават нито при оглеждане, нито при опипване. Вижда се и се усеща една обща заобленост. Около корена на опашката е натрупана значителна мазнина, запълваща напълно вдлъбнатината. Кожата е опъната. Ребрата се усещат само при силно притискане с ръка. Такова състояние е допустимо, дори е желателно след отбиването на телетата, 2-3 месеца преди отелването. Оценката „затлъстели” – 5.0 т. получават кравите, на които коренът на опашката е потънал в подкожна мазнина. Всички костни израстъци се забелязват трудно, тъй като са покрити с подкожна тлъстина. Ребрата не се напипват дори при притискане с ръка. Такова състояние на кравите нормално не се наблюдава. Среща се при ялови крави. То е допустимо след отбиването, при много богата паша или остатъци по нивите след прибиране на реколтата, в царевични ниви, при условие, че има поне два месеца до отелването, време, през което телесното състояние може да се доведе до под 4.0 т. Колкото и елементарно да звучи всичко това, докато не научим да прилагаме тази система на оценка телесното състояние на кравите, трудно можем да разчитаме на висока заплодяемост, на достатъчен брой, добре отгледани телета и продължително използване на кравите. Ето защо тя трябва да се усвои в специални курсове.

Периоди При заплождане При отбиване на телетата Месец преди отелване При отелването

Каква да бъде оценката на кравите в различните периоди Таблица 4.

3 1.075 3.64 600 45 164 500 38 137

4 1.06 4.20 645 39 163 538 32 135

570

684

3. Как да използваме знанията си по оценка телесното състояние на кравите? Долупосочената таблица ще ни даде възможност да правим баланс на фуражните ресурси на терена или под навесите и складираните резерви от кравите. Телесните резерви в таблицата са означени под всяка оценка в точки, като килограми и като кръмни единици (КЕ). Тук продължаваме да работим със старата КЕ, която се равнява на хранителността на 1.0кг овес, или т. нар. още „овесена кръмна единица”. В такива мерни единици ще бъдат дадени и нуждите на месодайните говеда. Виж таблица 5. Данните от таблицата посочват какво е приблизителното тегло на крава с 600кг и с 500кг при всички оценки от 1 до 5 точки. Теглото при ОТС 3.0 т. се приема за стандартно. Виждаме, че живото тегло при крави с 600кг може да варира от 480кг до 680кг, а при крави с 500кг, варирането е между 400кг и 570кг. Това, което се набива на очи е, че при всяка степен на охраненост килограмите за промяна от една точка до друга са различни. При слабите крави стойността на промяната за една точка достига 66-55кг, а при добре охранените – 39-32кг. Това е поради различния състав на прираста. При слабите крави той съдържа повече вода и по-малко мазнини, а при добре охранените обратно, по-малко вода и повече мазнини. По тази причина и съдържащите се хранителни вещества като енергия са различни. В 1кг от живото тегли при отслабване се съдържат: при слабите – 2.52 КЕ, а при охранените – 4.20 КЕ. Именно затова се налага да имаме оценка на степента на охраненост, за да знаем 2 0.911 3.08 546 54 165 455 45 138

Промяна на живото тегло по ОТС и сумата на КЕ в промяната Таблица 5.

ОТС 1 Коефициент на промяна 0.88 КЕ за кг живо тегло 2.52 Живо тегло кг *) 480 Промяна в живото тегло, кг 66 Сума КЕ от промяната 165 Живо тегло кг*) 400 Промяна в живото тегло, кг 55 Сума КЕ от промяната 138

*) Тези данни са към съответната степен на оценка. Данните от всички други редове се отнасят за интервалите между 1 – 2, 2 – 3, 3 – 4 и 4 – 5.

колко КЕ имаме „складирани” в тялото или колко са отделените КЕ при отслабването. Както виждаме кравите разполагат с доста голям „склад” за хранителни вещества. При едрите крави с 600кг живо тегло от ОТС 1.0 т. до 4.5 т. могат да се складират 575 КЕ, а при крави с 500кг – съответно 480 КЕ. Те могат да осигурят енергия за производство на мляко, съответно 1150кг и 960кг. Това обаче е теоретически осигурената енергия. За да се получи млякото е нужен и белтък. А чрез отслабването се осигуряват много по-малко белтъчини от колкото са необходими. Ето защо, на практика, ако не се осигурява никакъв допълнителен белтък, с дажбата може да се получи само една трета от млякото, или съответно 380кг и 320кг. Но, по-подробни разсъждения по храненето ще направим по-нататък.

НУЖДАТА ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА ЗА КРАВИ-КЪРМАЧКИ Над 70% от поетите хранителни вещества при храненето на кравите-кърмачки отиват за поддържане на живата меса. За сравнение ще съобщим, че този дял за млечна крава с 6000кг млечност, е едва 37% от общите нужди. Този факт засилва вниманието към величината на живата маса на кравите кърмачки, тъй като от нея зависи количеството на поддържащото хранене (виж таблица 6). Както кравата със 700кг, така и кравата с 400кг живо тегло дава годишно по едно теле. Но едрата крава се нуждае годишно от 2370 кръмни единици (КЕ) (6.5 КЕ по 365 дена), а втората, дребната – само от 1570 КЕ (4.3 КЕ по 365 дена), или с 800 КЕ по-малко годишно. От този факт, често се прави погрешен извод за по-голямата изгода от дребните крави или обратното за „неизгодата” от едрите крави. Този извод е верен само ако вземем под внимание броя на телетата, които дават. Когато обаче, вземем под внимание стойността на продаденото теле, изводите се променят. Телето от кравата със 700кг живо тегло, угоено до 90% от живата маса на майката достига 630кг, а от кравата със 400кг ще достигне едва 360кг. Ако разделим изразходваните за майката КЕ през годината на живото тегло на телетата, ще се получат съответно за всеки килограм прираст живо тегло разход по 3.80 КЕ и 4.40 КЕ от майката, т.е. по-едрата крава дава по-евтино теле, с по-малко разход на фуражи. Или, при равни други условия, величината на живата маса на кравата-майка влияе положително върху крайните резултати, по-изгодни са по-едрите породи. Разбира се, въпросът за ефективността на използване на енергията става много по-сложен, когато се вземе под внимание скорозрелост9

• продължава от стр. 20 да храним месодайните овце с по 1,0кг концентрати дневно след оагването. Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, с които храним млечните овце. Това има още по-негативно влияние, ако обемистите фуражи са нискокачествени. Най-често се смята, че 1,0 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно поемане на 2,0кг концентрати, овцетe още преди агненето трябва да са привикнали да поемат по 0,5кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно, докато се достигнат 2,0кг концентрати. Овцете, показали на първата контрола над 2,5кг млечност, се отделят в отделна група, за да получават 2,0кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поемат по-бавно. Овцете с 2,0-2,5кг млечност се отделят в друга група и получават 1,5кг концентрат, а на всички останали с по 2,0кг млечност се дават по 1,0кг концентрати. Това по-високо ниво на хранене се поддържа до края на втория месец, след което вече концентратите се дават според нормите. Трето. Най-често срещаният недостатък е липсата или малкото количество на предоставяния

протеин в дажбата. Трябва да запомним, че овцете се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кравите, козите и биволиците. Докато при кравите и козите на 1,0 КЕМ в продуктивната дажба са необходими 104г протеин смилаем в червата (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете са съответно 122г ПСЧ и 19,0-21,0% СП. Недостигът на протеин в дажбите на овцете е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите млечни кръстоски и да не е успешно отглеждането на агнетата при месодайните породи. Месодайните породи с висока плодовитост, където се налага да се използват телесните резерви за производството на мляко при храненето на агнетата, обикновено се нуждаят от още повече белтък в концентратната добавка. Разградената телесна маса доставя необходимата енергия, но осигурява едва половината белтък. Ето защо (когато се използват телесни резерви за производство на мляко) той ще трябва да се осигури с концентратната добавка. Обикновено препоръчваният 1,0кг концентрат в този случай трябва да се състои до 80% от шрот и 20% зърнен фураж. Следователно в този случай комбинираните смески не са подходящи като източник на протеин.

ХРАНЕНЕ

Хранене в биологичната аквакултура Доц. д-р Людмила Николова

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

Храненето на хидробионтите, независимо от отделни специфики, се базира на общовалидни принципи и знания на науката за храненето на селскостопанските животни. Особеност на биологичната аквакултура е, че при отглеждането на хидробионтите предимство се дава на естествената, свойствена за всеки вид храна. В аквакултурата е прието храната на хидробионтите да се разделя на: • естествена – представители на флората и фауната, които се развиват във водоема, и продуктите на техния разпад; • “изкуствена” – фуражи, които се внасят във водоема от човека.

Организирането на храненето в биологичната ферма се подчинява на следните приоритети: • здраве на хидробионтите; • високо качество на продукцията; • редуциране на влиянието върху околната среда; • ефективност на производството. Изисква се използваните фуражи да отговарят на хранителните потребности на отглеждания вид. За фуражите, използвани в биологичната аквакултура, са валидни и изискванията на Регламент (ЕО) 889/2008. Суровините, използвани за фураж на биологично отглежданите хищни риби, ракообразни и др., трябва да произхождат от рибни ресурси, експлоатирани устойчиво, или от биологични ферми.

Естествена храна на хидробионтите Водоемите са място за обитаване на множество водни организми. Те обитават различни зони на водоема. Организмите, които обитават дъното (бентал), се наричат бентос (фитобентос и зообентос). Тези, които обитават водните пластове (пелагиал), се наричат пелагични и включват планктон (растителен – фитопланктон; животински – зоопланктон) и нектон (животните, които активно плуват – риби и други). Във водоемите се намират органични остатъци от растителен и животински произход – детрит, който също е хранителен източник за много водни организми. Като храна за хидробионтите най-голямо значение имат планктонните и бентосните организми. За хищните риби от значение са нектонните организми. Всичките риби, независимо от начина на хранене, в началния период от живота се хранят със зоопланктон. Естествената храна има висока хранителна стойност и задоволява всички жизнени потребности на хидробионтите. Тя е важна за правилното развитие и растежа на рибите от всички категории. При производителите естествената храна е залог за правилното формиране на половите продукти. Количеството на естествената храна в басейните се изменя значително в рамките на вегетационния сезон. За храна в стопанствата могат да се отглеждат живи организми, с които рибите се хранят нормално в естествена среда.

Условие е технологиите за тяхното отглеждане да не нарушават принципите на биологичното производство, които са приети за хидробионтите. Техника на хранене с фуражи В биологичното стопанство се използват постановките за нормирано хранене, валидни и при конвенционалната аквакултура. При хидробионтите, в сравнение със сухоземните животни, потребностите от енергия са по-ниски. Това е свързано с особеностите на средата, която обитават. За сметка на това хидробионтите се нуждаят от по-големи количества протеин. Сухото вещество трябва да съдържа 35–60% протеин. Важно е и спазването на съотношението между нивото на протеина и мазнините. Като цяло се спазва правилото при повишаване на нивото на протеина да се повишава и това на мазнините. По отношение на въглехидратите се отчитат особеностите на обменните процеси при отделните видове хидробионти. Пъстървовите риби не използват ефективно въглехидратите. На практика те не усвояват суровите влакнини. При шарана нивото на въглехидратите може да бъде по-високо, като се внимава да не се допуска затлъстяване на рибите. Шаранът е всеядна риба и сравнително добре усвоява фуражи с по-високи нива на сурови влакнини (нап. кюспета). При достъп на хидробионтите до естествена храна не се наблюдават авитаминози, каквито може да се констатират при храненето само с фуражни сме-

Таб. 1 – за угоителните басейни: АПРИЛ

МАЙ

ЮНИ

ЮЛИ

АВГУСТ

СЕПТЕМВРИ

ОКТОМВРИ

20%

23%

26%

19%

Таб. 2 – за отрасните басейни: ЮНИ

ЮЛИ

АВГУСТ

СЕПТЕМВРИ

ОКТОМВРИ

26%

35%

28%

ски. В аквакултурата се използват два показателя, свързани с ефективността на хранене – оползотворяване на фуражите и хранителен коефициент. Това е свързано с особеностите на средата на обитаване, тъй като част от внесените фуражи не се поемат от рибите и това трудно може да бъде контролирано. Стремежът е оползотворяването на фуражите да се доближава максимално до хранителните им коефициенти. Доброто оползотворяване на фуражите е важно и от гледна точка на намаляване на замърсяването на околната среда. Оползотворяване на фуража е съотношението на внесените в басейна фуражи и на получения прираст на рибите. Хранителен коефициент е количеството храна, необходима за получаване на един килограм прираст. Хранителният коефициент на една и съща храна не е постоянна величина и се променя значително както в зависимост от вътрешни, така и от външни за организма фактори. От вътрешните фактори с най-голямо значение са видът, произходът, възрастта,

здравословното състояние, а от външните – хидрохимичният режим на водоема, техниката на хранене, съотношението между естествена и „изкуствена” храна и т.н. Независимо от значителната променливост, в стопанствата се използват експериментално установени стойности на хранителните коефициенти, които са в основата на планирането и организирането на храненето. При съставяне на дажбите е необходимо да се отчита белтъчното отношение на храната, показващо отношението на смилаемите белтъчини към смилаемите въглехидрати и мазнини. Важен елемент на храненето е правилното разпределение на фуражите в рамките на вегетационния период. Фуражите се разпределят в зависимост от категорията на отглежданите риби (таб. 1 и 2). Посочените съотношения са примерни и могат да се коригират в зависимост от конкретните условия на стопанството. Фуражите в басейните се поставят на специални места – хранилки. Избират се чисти, необрасли места, без натрупване на тиня. Допълнително, мястото

се трамбова и варува. Броят на хранилките зависи от конкретните условия в басейна. Фуражите се внасят в басейните по едно и също време – рано сутрин, когато рибата се храни най-интензивно. Рибите бързо свикват с времето на поставяне на храната и се струпват в местата за хранене в определени часове. Ако се сменя видът на използвания фураж, това се прави постепенно. Преди залагане на храната хранилката задължително се проверява за остатъчни количества от предишното хранене. Не се допуска загниване на храната. Зърнените фуражи набъбват във водата и затова могат подълго да се намират там, без да се развалят. Поради това се препоръчва при използване на зърнени фуражи същите да се внасят три пъти през седмицата без предварително накисване. Леко раздробяване на едрите зърна (царевица) е необходимо само при дребните рибки (нулевогодишни или едногодишни). Хранителните отпадъци във водата във вид на брашнообразни частици трябва максимално да се намалят. Това е особено важно за биологичната аквакултура.

ЕКСПЕРТИ

Биологичното пчеларство – подготовка за главната паша

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет – Пловдив

Работата на пчеларя с пчелните семейства през пролетта има за цел своевременната им подготовка за максимално използване на главната паша. Развитието на пчелните семейства и грижите, които трябва да се положат за тях през този период, се определят главно от благополучното им презимуване. Първият осведомителен преглед е частичен. Извършва се бързо, за да не се изстудят гнездата и по възможност в деня на облитането, когато температурата на сянка е към 10–120С и времето е тихо. Осведомителният преглед се провежда, без да се преглеждат всички пити в гнездото. При прегледа се установява: • силата на семейството; • количеството и качеството на хранителните запаси; • наличието на пчелна майка; • здравословното състояние на семейството; • състоянието на гнездото. В силните семейства, заемащи седем и повече междурамия, могат да се оставят всички пити в гнездото, без да се поставя преградна дъска. Намиращите се по края на гнездото незаети пити не нарушават топлинния режим в семейството. При отглеждане на пчелите в многокорпусни кошери при прегледа пчелните семейства трябва да са се преместили в горния корпус (при зимуване на два корпуса). Когато семейството не се е преместило в горния корпус, пчеларят трябва да пренареди гнездото така, че пилото и семейството да се премести в горния корпус. При прегледа се определят ориентировъчно и хранителните запаси – по броя на питите с мед и по площите на меда в тях. През този период в нормално пчелно семейство трябва да има около 1кг мед на междурамие, или общо 10–12кг мед, но не по-малко от 6–8кг и една-две пити с прашец. Ако се установи, че хранителните запаси са недостатъчни, те се попълват с предварително затоплени резервни пити с мед и прашец. При липса на такива на пчелите се дава леко разпуснат кристализирал биологичен мед. В противен случай, ако хранителните запаси в гнездото са оскъдни, пчелите започват да ги изразходват твърде икономично, много преди те окончателно да са изчерпани, като отглеждат по-малко и понежизнеспособни пчели. Това забавя пролетното

развитие на семейството. През осведомителния преглед (ако времето позволява) се предприема почистване и дезинфекциране на дъната и кошерите. На запазено от ветровете слънчево място в пчелина се поставя поилка, която редовно се зарежда с питейна вода (по възможност затоплена през този период). След прегледа пчеларят трябва добре да измие и дезинфекцира ръцете си и използваните инструменти. По този начин се преглеждат всички пчелни семейства и резултатите от прегледа се записват в дневника на пчелина. В него се отбелязват номерът на семейството, неговата сила (в междурамия), броят пити, количеството и качеството на хранителните запаси, наличието или отсъствието на пило, състоянието на гнездото, какво е направено и какво е необходимо да се направи. Ако първият осведомителен преглед е дал ясна представа за състоянието и нуждите на пчелните семейства и пчеларят е оказал своевременно необходимата им помощ, специален главен пролетен преглед може и да не се извършва. Когато семействата са зазимени с качествена майка, с достатъчно количество доброкачествени хранителни запаси и успешно са презимували, първият преглед може да изиграе ролята на главен. Така се избягва излишното безпокоене на семействата и се спестява много труд на пчеларя, което е от значение при големите пчелини. При главния пролетен преглед се преценяват: • силата на семейството; • количеството на хранителните запаси; • количеството на пилото; • качествата на пчелната майка; • здравословното състояние на семейството и др. Едновременно с прегледа се отстраняват всички нередности, които биха попречили за нормалното развитие на семейството. При нашите условия главен пролетен преглед се извършва при трайно затопляне на времето в края на март или началото на април. По време на главния пролетен преглед се установява здравословното състояние на пчелните семейства по чистотата в гнездото и по вида на пилото. При съмнение за заболяване се вземат мерки за уточняване на заболяването и за лекуване на заболелите пчелни семейства. При

откриване на болно семейство или семейства, за които има съмнение за заболяване, пчеларят продължава прегледите при строго съблюдаване на карантинните правила, като след всеки преглед измива и дезинфекцира ръцете си и използвания пчеларски инвентар (рамкоповдигач, четка и др.). Главният пролетен преглед се използва и за подреждане на гнездото в следния ред: 1-2 пити с мед и прашец, след това всички пити с пило в ред, в който са намерени по време на прегледа, една пита с мед и прашец, и една с мед. След главния пролетен преглед пчелните семейства се разделят на две групи: • семейства, които ще успеят да се подготвят до настъпването на първата главна паша и ще участват в нея; • семейства, които няма да могат самостоятелно да се подготвят за нея. За всяка група се набелязват специфични мероприятия за подпомагането є чрез своевременно разширяване на гнездата, придаване на нова майка, подсилване, присъединяване или обединяване. Подготовката на пчелните семейства за главна паша изисква осъществяването на следните поважни мероприятия: • осигуряване на площи за снасяне на яйца от пчелната майка; • максимално използване на восъкоотделянето; • запазване на работното състояние на пчелите до настъпването на главната паша. В ранна пролет разширяването се извършва с добре изградени светлокафяви пити. Те се поставят между последната пита с пило и питата с цветен прашец и мед. В зависимост от температурните условия и силата на пчелните семейства, разширяването се прави с една или повече изградени пити. С разширяването на гнездото не бива да се закъснява или пък избързва. Ако се закъснее с разширяването, майката няма празни килийки, за да снася яйца, тъй като всички килийки са заети с пило или храна. Следователно тя намалява темпа на снасяне и по този начин се задържа по-нататъшното развитие на семейството. Ако последната пита до преградната дъска е заета с пило, това е сигурен признак, че се е закъсняло с разширяването на пчелното гнездо. Когато в

гнездата има свободни площи за снасяне (независимо от многото пчели в семейството), с разширяването не трябва да се бърза. След като разширяването на гнездото е приключило и плодникът е запълнен с пити, разширяването става, като се поставя предварително комплектован с пити магазин. В магазина, освен изградени питии, се поставят и рамки с монтирани восъчни основи. В противен случай семейството може да изпадне в роево състояние и да се рои непосредствено преди главната паша. Когато пчелните семейства са добре развити преди да е настъпила главната паша, майката може да премине и да започне да снася яйца и в магазинните пити. За да се избегне преминаването на пчелната майка в магазина, между него и плодника се поставя разделителна решетка или магазинът се комплектова с по-малък брой пити (8 при 10-рамковите и 10 при 12-рамковите дадан-блатови кошери). При по-голямо междурамково пространство пчелите надграждат килийките и майката не снася в тях яйца. Обемът на плодника в дадан-блатовия кошер е ограничен и в райони с обилна паша не позволява създаването на силни семейства и складирането на големи запаси от мед. За да се избегне този недостатък, този кошер се използва с няколко магазина или вместо тях се поставя втори корпус с 12 плодникови рамки и 1-2 магазина. Вместо втория корпус могат да се използват два съединени магазина, в които се поставят 12 стандартни плодникови рамки и по този начин се преминава към двукорпусно отглеждане на пчелните семейства. Разширяването на гнездата в многокорпусните кошери се извършва с цели корпуси, което значително улеснява работата. Пчелните семейства в многокорпусните кошери зимуват като правило на два корпуса. Семействата, обезпечени с достатъчни запаси от храна, се развиват нормално даже при неблагоприятни външни условия и отсъствие на паша. Те не се нуждаят нито от подбудително подхранване, нито от допълнително затопляне на гнездото. Когато семейството е зимувало в два корпуса, отглеждането на пило започва в горния корпус, тъй като в него се създава най-благоприятен температурен режим. След като

по-голямата част от питите на горния корпус се запълнят с пило (това може лесно да се определи, като се прегледат няколко случайно избрани семейства), се извършва първата размяна на местата на двата корпуса на всички семейства на пчелина. Така се създават нови условия, които стимулират яйценосната дейност на пчелните майки и развитието на семействата. Майките отново преми-нават в горния корпус, където има много свободни килийки за снасяне на яйца. След около 20 дни се извършва втора размяна на местата на корпусите. След това разширяването се извършва, като отново се разменят местата на корпусите. На семействата, които в ранна пролет са заемали един корпус, отгоре се поставя втори, запълнен обикновено с маломедни пити. След 15-20 дни, в зависимост от времето и приноса на нектар и прашец, този корпус се запълва с 6-7 пити с пило. За този период почти се излюпва пилото в долния корпус и може да бъде извършена първата размяна на местата на двата корпуса. Чрез размяната на местата на корпусите се използва инстинктът на майката да снася яйца в горния корпус, където е най-топло, а на пчелите – да пренасят храната от долния корпус в горния, където тя е по-далеч от входа на кошера и поблизо до откритото пило. Това стимулира бързото развитие на семействата. При спазването на описаната технология след 15-20 дни от втората размяна на местата на корпусите на семейството вече му е тясно в двата корпуса. За да не изпадне в роево състояние, се поставя трети корпус, който се комплектова с изградени пити и с рамки с восъчни основи през една. При наличието на паша и градеж в силните семейства третият корпус се поставя в средата между двата корпуса, които същевременно си разменят местата, като корпусът с майката се поставя най-долу. За побързото усвояване на третия корпус в средата му могат да се поставят 2-3 пити с открито пило заедно с пчели по тях. Ако се налага разширяване при хладно време и при липса на градеж, третият корпус се поставя най-отгоре върху двата корпуса, които разменят местата си. Броят на корпусите може да бъде различен в зависимост от силата на главната паша. При по-слаба паша или по-слабо пчелно семейство на многокорпусния кошер вместо трети корпус може да се постави магазин върху втория корпус. Трябва да се има предвид, че запазването на работното състояние на пчелните семейства в края на пролетта, особено преди да е настъпила главната паша, е основна грижа на пчеларя. В противен случай вместо добър медосбор пчеларят ще получи само рояци. За да се предотврати изпадането на семействата в роево състояние, не бива да се допуска ограничаване на яйцеснасянето на майката. Преди настъпването на главната паша в кошера винаги трябва да има пити със свобод-

ни площи за снасяне. При различните системи кошери това се постига по различен начин чрез своевременното разширяване и обновяване на пчелните гнезда съобразно с условията на пашата. Работа на пчеларя по време на главната паша В отделните райони времето на главната паша настъпва и продължава различно в зависимост от медоносните растения, периода на техния цъфтеж и неговата продължителност. По време на главната паша пчелите донасят от 1-3 до 5-8 и повече килограма нектар за един ден. По резултатите от контролния кошер в съчетание с фенологичните данни за цъфтежа на най-важните медоносни растения може да се определи ориентировъчното време за началото, силата и продължителността на отделните периоди на паша през активния пчеларски сезон. До периода на настъпване на главната паша силните семейства трябва да достигнат своето максимално развитие, без да изпаднат в роево състояние. Силните семейства в дадан-блатовия кошер трябва да имат 7-9 пити със запечатано пило и да изпълват изцяло с пчели плодника на кошера, а при многокорпусния кошер – респективно семейството да заема поне два корпуса. На тези семейства трябва да им се поставят магазин или корпус в зависимост от системите кошери и технологията за отглеждане на пчелните семейства в тях. Препоръчва се магазините да се поставят най-късно около една седмица преди нача-лото на главната паша. По време на пашата пчелите внасят в кошера нектар със значително водно съдържание. За да изпарят от него излишната вода, пчелите го разполагат по питите на малки порции, като запълват първоначално три пъти по-голяма площ по питите от площта, която е необходима за складирането на зрелия мед. Колкото по-силен е притокът на нектар, толкова по-голям брой свободни пити ще са необходими за неговото преработване в мед. На практика, ако контролният кошер показва дневен принос на нектар около 1,5-2кг, на семейството ще бъде необходим един магазин или трети корпус на многокорпусния кошер. Ако приносът на нектар е по-голям или ако той е с по-ниска захарна концентрация, на семейството ще бъдат необходими два магазина. Недостатъчното количество празни пити в семейството по време на главната паша влияе отрицателно върху неговата продуктивност. Магазинът е мястото, където се събират пчелите, които преработват донесения нектар. Магазинът служи както за съхраняването на меда, така и за помещаването на пчелите от семейството, които не се намират в зоната на пилото. Пренаселеността на тази зона е един от факторите, който води до изпадане на семейството в роево състояние. Когато пчелните семейства са изостанали в развитието си по време на пашата, те ще продължат да отглеждат пило и да се развиват, без да натрупат мед. Такива семейства могат да използват пашата, като се подсилят или обединят.

ЕКСПЕРТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОХЛЮВИ ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИН Проф. дсн. Алекси Стойков Аграрен Университет – Пловдив то функционира вече около 40 години. В България култивираното производство на охлюви започва да се внедрява от 2000-ната година. С всяка измината година броят на фермите за отглеждане на охлюви нараства в почти всички райони на страната. Желаещите да се занимават с този бизнес могат да намерят актуализирана информация в писмен и електронен вариант – „Охлювна ферма”, справочник; охлювна ферма „консултант”; софтуерен продукт „проектант” и др. В тях детайлно са дадени теоретични и практически съвети при изграждането и експлоатацията на ферма за отглеждане на охлюви, включително по биологичен начин – „грийн” вариант.

Кратки данни за биологичните особености на охлюва При естественото отглеждане на охлювите през отделните сезони на годината се наблюдават условно разделени три биологични и физиологични периода: • период на зимен покой (hibernatio); • активен период; • период на лятна неподвижност. Периодът на зимния покой продължава около половин година, започва от началото на октомври и свършва към края на март. Характеризира се с намаляване на обмяната на веществата, поради което жизнените им функции са едва доловими. Зимната летаргия е задължително биологично условие за оцеляването им. С настъпване на пролетта започва бавно възстановяване на дихателната, храносмилателната и ензимната активност на презимувалите охлюви. Първоначално за храна използват последователно образуваните от тях мембрани в черупката. Когато външната температура достигне 12–15оС, охлювите разпечатват зимното покритие, изпълзяват и започват да търсят храна. След няколко часа се хранят усърдно и с апетит, бързо възстановяват

Видове охлюви Helix pomatia (бургундски охлюв). Среща се в умерената зона на Средна Европа. Черупката е с неправилни ивици и е оцветена в кафяво-жълто, а потъмните ивици често се сливат една с друга. Helix aspersa. Най-често отглежданият вид във Франция. Той е по-малък от бургундския, сив, с бели и жълти точки. Helix lucorum (турски охлюв). Наричан е още бял или горски, малко по-голям е от бургундския, с диаметър 30-50мм. Месото му е с цвят на тъмен бронз. Среща се в Мала Азия (Турция, Сирия) и Южна Европа (Гърция, България). Achatina fulica. Това е найголемият сухоземен охлюв. Характеризира се с голяма и де-

бела черупка, която обикновено е високо издигната и покрита с кафяви линии. Достига 20см височина и 10см широчина. Среща се в Западна Африка (Сиера Леоне, Либерия, Бряг на слоновата кост), но понастоящем е разпространен и в Азия и Югоизточна Океания.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2013

Охлювите са едни от първите животни, консумирани от хората. За това свидетелстват намерените черупки или части от тях при разкопките, които показват, че още пещерните хора са се хранели с охлюви. Древните римляни са първите, които са открили лечебните качества на охлювите. Понастоящем месото на охлювите е известно като найдоброто лекарство за гастрит, язва и други болести на стомашно-чревния тракт при човека. То е основа или съставка на почти всички лекарства за лечение на тези болести. Към момента в световен мащаб едни от най-добрите клетъчни кремове, гелове, серуми и други се произвеждат също на основата на месото от охлюви. Поради високото съдържание на цинк, желязо, магнезий, калций, натрий, както и на белтъчини, този деликатес е една от най-ценните и търсени храни в света. В Париж годишната консумация над-хвърля 40 000т. Най-много охлюви в света изкупуват фирми в Италия, Франция, Германия, САЩ, Канада и Япония. За разлика от България, в голяма част от Европа и в света култивираното оглеждане на охлюви (Heliciculture) е развито от години. Броят на фермите за изкуствено отглеждане на охлюви в ЕС е около 5 хиляди, а само в – Италия 800. В италианската община Кераско се намира Международният институт за промишлено отглеждане на охлюви, създаване на ферми и пласиране на продукцията, кой-

Биологично отглеждане на охлюви

нормалните си жизнени функции и загубеното телесно тегло, дължащо се основно на обезводняване на телесните тъкани и органи. При условията на нашия климат периодът на активен живот започва през последните дни на месец март, а за терените над 700м надморска височина – от средата на април. По време на размножителния период, при висока температура и суша, охлювите изпадат в лятна летаргия. Периодът на лятна летаргия е важна защитна реакция срещу неблагоприятните летни условия. В зависимост от засушаванията през лятото охлювите могат да изпаднат по няколко пъти в неподвижност, прекъсвайки активния си живот. За фермерите е важно да намалят до минимум летния им сън с цел увеличаване на продукцията и повишаване на качеството на охлювното месо.

Технологии за изкуствено отглеждане на охлюви При отглеждането на охлюви в изкуствени условия се изключва изтощаващото въздействие върху околната среда и се предотвра-

тява намаляването на броя на естествената популация в природата. На практика това означава, че хелиокултурата играе съществена роля за опазването на природата. На този етап са познати три технологии за изкуствено отглеждане на охлюви: 1. В закрити помещения (френски метод) с контролирани параметри на средата. Предимството на метода е, че осигурява целогодишно производство на охлюви независимо от сезона. Това се постига чрез съкращаване на периодите на развитие в жизнения цикъл на култивираните коремоноги, като се създават условия, максимално близки до идеалните условия за репродукция и живот. Процесът се движи по всички природни закони, но в затворено помещение, където се поддържат константни показатели за температура и влажност. 2. На открити терени (италиански метод), оградени със специална мрежа, която предпазва от бягство. Терените са засети със специално селекционирани растения, които служат за храна на охлювите. Производството

обхваща месеците април-октомври. Този метод съвпада с естественото развитие на охлювите в природата. Трябва да се знае, че изграждането на охлювни ферми на открити терени е подходящо в по-топли райони, където минималните температури през зимата могат да падат под –5оС, но за не повече от 8-10 дни. Продължителната ниска температура води до голям процент смъртност на охлювите в зимния период. 3. Смесен метод на отглеждане – възможност за съчетаване на предимствата на споменатите два метода на охлювъдство. Той е най-подходящ за нашите условия. Репродукцията се прави в затворени помещения, където се добиват малките охлювчета. В средата на април и началото на май те се пускат на открити площи, а в края на септемвриоктомври се стига вече до полово зрели охлюви. Независимо от предпочетената система, трябва да се знае, че охлювите се чувстват добре и се размножават само при определено ниво на влажност на въздуха и почвата. Най-добри за биологично отглеждане на охлюви (сн. 1) са семейните ферми, отглеждащи охлюви по смесения метод и на открити терени (паркове) с 10дка земя. Изграждането на съоръженията и зареждането им с охлюви възлиза на около 25 хиляди евро. Фермата се изплаща още след края на втората година, което е много кратък срок в сравнение с много други селскостопански производства. Добрите практики показват, че средно от 10дка могат да се произведат около 10т (1 200 000 бр.) охлюви годишно. За цялостното обслужване на такава ферма са необходими само 200 работни дни, което е напълно по силите на един квалифициран работник. Понастоящем средната цена за килограм охлюви в ЕС е между 3,5 и 5 евро (в зависимост от

големината и вида). При добро стопанисване една такава охлювъдна ферма може да носи стабилни доходи на собственика си в продължение на 15 години. Подготовка на терена Почвата за отглеждане на охлювите трябва да бъде с алкален или неутрален характер, защото яйцата им не понасят кисела реакция. Добре е теренът да е със северозападно изложение, защото преките слънчеви лъчи убиват младото поколение мекотели. През пролетта (март) теренът се почиства от гниещи материали, растителни и други отпадъци, камъни и предмети, които могат да послужат за убежище на насекоми и гризачи. Възможно е предварително изораване на участъка с цел да се отстранят напълно всички плевели и твърди материали. Огражда се основното пространство и се оформят парцелите за отглеждане, които са с площ от 500 до 2000м2. Големината им зависи от общия размер на терена. Извършва се дезинфекция на почвата. При подходящи климатични условия теренът се подготвя за засаждане с подходяща растителност, предпочитана от охлювите. Препоръчват се зеле, цикория, цвекло, детелина, слънчоглед, люцерна, репей, рапица, коприва, артишок, морков, картоф, земна ябълка, кръмно зеле, тиква, маруля, глухарче, киселец и др. През това време се активира и системата за напояване и се изгражда конструкцията на фермата. През април се постилат пътеките с черна ютена тъкан, посипват се с варовиков камък, изграждат се загражденията и се подготвят дървените скари. Въвеждане на малките охлювчета на терена Малките охлювчета се внасят в полетата за отглеждане през май, когато растителността е достатъчно развита. В страната има няколко сертифицирани

люпилни. Цената, на която охлювъдният клъстер ги продава, е 24 лв. за 1000 броя. Оптималното количество на 1м2 е 250 броя. Следователно първоначалният разход за едно зареждане на ферма от 1дка е около 5 хил. лв. без ДДС. Стартирането на самото отглеждане започва с периодично поставяне на фураж, наблюдаване на активността на охлювите, превантивна борба срещу вредители и ежедневно поливане на терена след залез с цел той да бъде постоянно хладен и свеж. Редовното оросяване на терена е от изключително значение за живота на охлювите. Над 40оС те загиват. Хранене Най-добре е охлювите да се хранят с брашнена смеска, а не само с растения, тъй като екскрементите им са по-сухи и по-малко. Смеската включва предимно соя, рапица, слънчоглед и пшеница, с добавка на витамини, калций и фосфор. У нас готови фуражни смески за охлюви се произвеждат в два завода (в Ловеч и Чирпан), с цена между 800-900 лв./т. Ако фуражът се обогати с млечнокисели бактерии, цената се повишава. За 1кг охлюви се изразходват обикновено 1-1,2кг смеска. Същият резултат може да се постигне със 7кг зелена маса. Храната се поставя в специални хранилки (контейнерчета), които я предпазват от дъждове. При биологичното отглеждане с успех може да се прилага комбинирано хранене (смески и зелени треви). Фермерите трябва да имат предвид, че за печеливш бизнес охлювите трябва да получат повече храна, отколкото има в природата. За да се подобрят вкусовите качества на месото, един ден преди продажбата охлювите се хранят с напоен в мляко хляб, примесен със ситно нарязани ароматни билки.

Събиране на охлювите Събирането на охлювите е една от най-важните дейности, тъй като се явява последната фаза в отглеждането им. Неправилното є определяне и изпълнение може да се окаже фатално за качеството и количеството на отглежданите охлюви във фермата. В края на месец август започва периодичното оглеждане и събиране на угоените охлюви. Продукцията трябва да е прибрана най-късно до края на септември. Дотогава тези от вида Helix aspersa maxima достигат 20-30г, а от другия разпространен вид Helix aspersa muller – 10-15г. Подготовката и изсушаването на събраните количества също влияят върху крайните резултати. Охлювите се изчистват от всички поети храни, полепнала пръст и се подготвят за съхранение. Нестандартните охлюви се прибират и изсушават обикновено през октомври, преди зимната летаргия. Сортират се по големина, качество, здравина на черупката и се подготвят за реализация. Периодично се извършва оглед на терена и се събират всички пропуснати охлюви. Дървените скари се прибират и теренът се подготвя за зимата. Може да обобщим, че охлювъдството е много доходоносен земеделски бизнес, доста трудоемък, изискващ стриктно спазване на технологията и сроковете за отделните видове работа. Малките семейни ферми за охлюви с площ 10дка могат да станат хит в селските райони. Инвестицията е еднократна (около 25 000 евро), но на втората година (след нулева първа) приходите достигат средни нива от 30-40 000 евро. Службите за съвети в земеделието помагат активно на желаещите да се занимават с охлювъдство. Националният охлювъден клъстър (съюз) има заслуга за „влизането” на охлювите в системите за еврофондовете.

ЕКСПЕРТИ

Продуктивност в аквафермите

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

Доц. д-р Людмила Николова

Продуктивността в аквафермите се определя от прираста на хидробионтите, получен за един вегетационен период от единица производствена площ. Открояват се: • естествена продуктивност – прираст, получен за сметка на естествена храна, която се развива в басейна; • „изкуствена” продуктивност – получена за сметка на внасяните във водоема фуражи. Сумата на естествената и изкуствената продуктивност дава общата продуктивност на басейна. В повечето частни стандарти, регламентиращи биологичната аквакултура, има изискване за допустимото съотношение на естествената и „изкуствената” рибопродуктивност. В стандартите на Natur-land е посочено, че при отглеждане на шаранови риби не по-малко от 50% от общата продуктивност трябва да е за сметка на естествената храна, която се е развила в басейна. Нивото на естествената продуктивност се определя, като хидробионтите се отглеждат през няколко вегетационни периода само на естествена храна в басейна. Продуктивността в аквафермите зависи от много фактори: качество на водата, общи характеристики на водоема; климатични и метеорологични условия; качество на хидробионтите, структура на посадките (възраст, съотношение, количество) и т.н. Естествената продуктивност се увеличава с повишаване до определени граници на гъстотата на посадката, тъй като тогава хидробионтите по-активно търсят хранителните обекти. При хранене на рибите с фуражи продуктивността се определя не само от качеството и количеството на фуражите, но и от наличието на предпоставки за тяхното усвояване. Тези предпоставки са свързани както със способността на водните организми за добро оползотворяване на фуражите, така и с наличието на оптимален режим във водоема за реализиране на високи заложби за растеж на хидробионтите. Продуктивността е в пряка зависимост от възрастта на рибите, Рибите растат практически през целия си живот, но както и при другите животни интензивността на растежа намалява с възрастта. Затова продуктивността на нулевогодишни риби е най-висока. Основни фактори за благоденствието на хидробионтите в биологичната ферма са структурата и гъстотата на посадката. Структурата на посадката е определяща за

пълното използване на естествената хранителна база на басейните за получаване на висока продуктивност, за качеството на отгледаните хидробионти. Въвеждането на поликултура навсякъде, където е възможно, е един от водещите принципи на IFOAM за биологична аквакултура. Стратегията за поликултурата (която се отнася към династията Танг, VII век сл. н.е.) се базира на три основни принципа: • комплексно използване на рибовъдния басейн по цялата повърхност и в дълбочина от повърхността до бентосните зони; • пълно използване на всички хранителни ресурси на басейна, включвайки фито- и зоопланктон, бентос, детрит, водни растения; • преимущество от взаимна изгода при премахване на конкуренцията за храна чрез отглеждане на различни видове с допълващи се хранителни изисквания. Старинната китайска стратегия днес звучи много актуално и е изключително подходяща от гледна точка на изискванията на биологичното производство. В Регламент 710/2009 на ЕС определението за поликултурното отглеждане не отразява добре философията на поликултурата в аквакултурата. Там е посочено, че „поликултурното отглеждане” в рамките на производството на хидробионти и морски водорасли означава отглеждането в една и съща производствена единица на два или повече видове обикновено от различни трофични нива. Необходимо е обаче да се прави разлика между поликултура, смесена посадка и т.н. Монокултура е отглеждането на един вид риби във водоема. Монокултурата може да бъде едновъзрастова (всичките риби са на еднаква възраст) или разновъзрастова (рибите са от един вид, но са на различна възраст). Смесена посадка е съвместното отглеждане на повече от един вид риби в един водоем, при което единият вид е основен и формира значителен относителен дял от общия обем на продукцията, а останалите са допълнителни. Желателно е допълнителните видове да се различават по хранителен спектър. В шарановъдството като добавъчни се използват мирни и хищни риби. От мирните риби подходящ обект е линът, който обитава зони, различни от тези на шарана. По този начин естествената рибопродуктивност се подобрява средно с 20%.

производствена единица. В биологичната аквакултура има максимално допустими гъстоти на посадките за отделните видове хидробионти. За шарана и добавъчните видове, които могат да се отглеждат с него, е регламентиран максимално допустим добив от вид до 1500 кг/ха–1 годишно. За да се постигнат добри резултати, гъстотата на посадката трябва да е съобразена с характеристиките на басейна. Прилаганите посадки трябва да обезпечават условия за благоденствие, за добро развитие и растеж на рибите. Особено важно е рибите да бъдат в добра кондиция преди поставяне за зимуване, тъй като при незадоволителна такава трудно понасят зимните условия. За отчитане на влиянието на прилаганата посадка се провежда мониторинг за състоянието на рибите (повреди по перките, наранявания, темп на нарастване, поведение и здравословно състояние) и качеството на водата.

ЕКСПЕРТИ

Хищните риби са добри мелиоратори и унищожават плевелните риби, конкуриращи шарана. Поликултура е съвместното отглеждане на повече от един вид риби в един водоем, при което отглежданите видове взаимно се допълват с минимална конкуренция, оползотворяват различни хранителни ниши и от тях се получава равностойна по обем продукция. Поликултурата може да бъде едновъзрастова или разновъзрастова. По характера на функциониране тя може да бъде автохтонна (използва се храната, която се образува в самия водоем) и алохтонна (храната постъпва отвън). При включените в европейския регламент за биологична аквакултура видове риби, които могат да се отглеждат в шарановъдството, става дума за смесени посадки и добавъчни видове, а не за истинска поликултура. Гъстотата на посадката се определя от броя или теглото на хидробионтите, отглеждани в една

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕ Джеймс Сейлс Родес Юнивърсити, Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд и щраусово месо, първоначално за производство на „сушено на слънце месо“ (пастърма, сушено месо). Какъв може да се нарече „третия щраусов разцвет“, който започва около 1990 година като все повече интереса се посвещава на щрауса като производител на месо.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2013

раусите са били опитомени преди 1914 година за производството на пера, които са били използувани в женската мода. От 1920 година е имало също така интерес в други категории пера, щраусовата кожа за производство на кожени изделия

Кожа (кожени изделия) Щраусовата кожа сега все още е считана като най-цения продукт от щрауса. Повече от 70% от прихода от щрауса е идвал от кожата, което след това се изменило. На 14-месечна възраст от щрауса може да се получат 1,41,8кг перушина, 35-40кг месо и 1,08-1,26м2 кожа. От прерабо-

тените продукти най-голями са приходите от месото и кожата (Cooper, 1999a). Щраусовите кожени изделия се характеризират с надиплени вдлъбнатини (пъпки) през по-голямата повърхност. Кожата на тялото е използувана за производство на женски чанти, луксозни обувки, чанти за книги, обвивки на книги, портмонета, като бърсалки и за украшения, докато по-тънката кожа на по-младите щрауси е използувана за производство на дрехи (облекло). Щраусите нормално се колят на 14-месечна възраст и на тази възраст се добива оптимален размер на кожата от 125дм2. Кожите стават по-големи с напредването на възрастта на птиците. Електронната микроскопия показва финната структура на епидермиса. Кожата на щрауса не притежава потни жлези и затова при висока температура те дви-

Таблица 1: Компоненти

Вид Щрауси

Говеда

Пилета

Непосредствено (гр/100гр ядима част)

Вода

76,27

71,60

75,46

Протеин (N х 6,25)

21,12

20,94

21,39

Пепел

1,07

1,03

0,96

Общо мазнина

0,9

4,6

4,3

Калории (kcal/100гр)

123

121

жат крилата обратно и напред, за да управляват студения ветрец над техните страни и бедра (Sales, 1995). Кожата на щраусите е мека, трайна и може да се използва до 30 години, докато кожата на говедата е трайна едва 5-6 години. Кожата на щрауса се поддава на обработка и може да се изработят много кожени изделия. Тя е най-скъпа на пазара. Отстранената (одраната) кожа трябва да включва тялото, пищялната кост до ставата на пръста (на крака), крилото до лакътната става и шията. Само кожата над главата, пръста и върха на крилата трябва да отсъства. Най-напред перушината трябва да се отстрани. Първия разрез трябва да се направи от ставата на пръста на гърба на пищяла до ставата на глезена. След това разреза се прави по ставата на глезена на вътрешната част на крака. По-нататък кожата се разрязва по-протежение центъра на задната четвъртина до центъра на корема. След това се прави за двата крака, разреза направен от центъра на човката по протежение на шията, през гърдите и корема достига до мускула на клоаката. Кожата се отстранява от крилото чрез разрязването и от ограждението на шията и гърдите в права линия към ставата на лакътя. По-нататък се отстранява кожата от главата, пръстите и ставите на лактите. Кожата трябва да се измие с вода и всякакви пера по нея да се отстранят. Сол заедно с нафталин се поставя върху кожата. Нафталинът се използува за предотвратяване на така нареченото „розово гниене“. Важно е да не се

повреди ципата (кожичката) от вътрешната страна на кожата. Тя се отстранява от фабриканта. Кожата може да се съхранява при ниска температура за определено време, но не трябва никога да замръзва. Кожата на мъжкия щраус е метално синя, докато тази на женския е сива. Щраусовата кожа се характеризира с отличителни вдлъбнатини („пъпки“) главно на гърба и корема (Sales, 1995; 1999). Отстраняването на перата преди клането трябва строго да се контролира (Sales, 1999). Ако твърде много пера са отстранени от живия щраус по-време на скубането или разрязването може да се случи изгаряне от слънцето. Това ще намали стойността на кожата. Месо Клането на щраусите е добре разработено в Южна Африка и Израел понеже щраусовата индустрия е достигнала търговски етап на развитие в тези страни. В останалите страни тези технологични процеси се развиват. В света първата кланица за щрауси е построена през 1963/1964 година в Oudtshoorn, Южна Африка за производство на пастърма (сушено месо) и пресно месо за консумация от населението. Щраусите се колят на 14-месечна възраст в Южна Африка, за да се получи качествена кожа и добив на перушина. В Израел се колят на 9-месечна възраст, понеже усвояването на фуража след тази възраст намалява (Raines, 1995). Птиците се държат 24 часа в заградено място с достъп до вода преди да влязат в кланицата. Те се зашеметя-

ват с електрически ток, който се доставя чрез два електрода до главата и се закачват след това двата крака за веригата. Кръвта изтича чрез направения разрез на кръвоносните съдове. Обикновено 10 минути след това перата се отстраняват ръчно. На 14-месечна възраст от заклания щраус може да се получат 35-40кг месо. При проведения кланичен анализ в щата Тексас (САЩ) е установено, че месото на трупа (постно месо, мазнина и кости) е средно 58,6% от живото тегло, вътрешните органи – 24,8%, кръвта – 3,11%, кожата – 7,04%, главата – 0,38%, крилата – 0,78%, опашката – 0,82% и перушината – 1,85%. Установено е също така, че постното месо заема 62%, мазнината – 9% и костите – 27%. Това месо се смята за най-постно и съдържа по-малко холестерол от пуешкото месо. Филето приготвено от щраусово месо се смята за деликатес. Цялото годно месо е разположено в задните части, с изключение на шията. Сега 26,5% от общото количество на задните части се използва като пържоли, докато 12,8% са представени като филета. Другите мускули на задните части се използват в преработени продукти, такива като суджуци (наденици), вид салам и силно подправен италиански вид салам. Останалата част от трупа се преработва в трупно и костно брашно, които се използуват като изкуствен тор. Месото на щраусите е с червен цвят и по вкус е близко до телешкото и говеждото месо. Отличава се със високо съдържание на протеин и ниско съдържание на мазнина. Двете изключителни отличителни черти на щраусовото месо в сравнение с месото на други видове са относително високото крайно рН и ниско интрамускулно съдържание на мазнина. Съобщението за рН е важно средство за всеки, който се грижи за качеството на месото.

Таблица 2: Компоненти

Вид Щрауси

Говеда

Пилета

Незаменими аминокиселини (гр/100гр ядима част) Лизин

1,65

1,74

1,82

Треонин

0,76

0,92

0,90

Валин

0,97

1,02

1,06

Метионин

0,55

0,54

0,59

Изолейцин

0,92

0,95

1,13

Лейцин

1,70

1,56

1,61

Фенилаланин

0,94

0,82

0,85

Хистидин

0,39

0,72

0,66

Заменими аминокиселини (гр/100гр ядима част) Аргинин

1,36

1,32

1,29

Аспарагинова киселина

1,90

1,91

Серин

0,59

0,80

0,74

Глутаминова киселина

2,51

3,15

3,20

Глицин

0,82

1,41

1,05

Тирозин

0,61

0,70

0,72

Аланин

1,06

1,26

1,17

Натрий

Калий

269

358

229

Калций

Магнезий

Фосфор

213

201

173

Желязо

2,3

2,2

0,9

Мед

0,10

0,08

0,05

Цинк

2,0

4,4

1,5

Манган

0,06

0,01

0,02

Алуминий

–

Макроелементи (мг/100гр ядима част)

Микроелементи (мг/100гр ядима част)

Високото крайно рН поддържа цвета и водозадържащата способност на месото, но е нежелана за готовността за започване на обработка (сушене, пушене, консервиране), подържане качеството и вкуса. Високото крайно рН приблизително 6,0 в щраусовото месо може да ограничи живота на щраусовото месо, което се дължи на растежа на микроорганизмите и развитието на неблагоприятна миризма. Различни работници са установили, че нежността (крехкостта) на щраусовото месо оценено от консуматорите и експертите

също така чрез обективните инструментални методи е равностойна или по-добра от тази на говеждото месо. Големи различия в цвета съществуват между различните мускули на един и същ щраусов труп. Трябва да се има предвид, че цвета е първото характерно качество при консумацията на качествено месо, което се възприема от обикновения консуматор. Това трябва също да се има предвид при понататъшната обработка на мускулите в продукти. Сортирането на мускулите на щрауса в

сравними по цвят групи се препоръчва, не само в търговията на целите сурови мускули, но също за намаляване на разликите в зрителната представа на крайните консервирани продукти. Химическият състав на месото от щрауси, говеда и пилета е представен в таблица 1. Изключително ниско е интрамускулното съдържание на мазнина в месото на щраусите в сравнение с месото на говедата и пилетата. Ниското интрамускулно съдържание на мазнина в щраусовото месо е насърчително средство в маркетинговата стратегия на щраусовото месо при развитието на пазара за месо. В този пазар предлагането често превишава търсенето. От тук следва, че трябва да се съсредоточим върху екзотичните или здравни аспести да въведем нов вид месо. Обаче, отсъствието на мазнина причинява загуба в подържането на сочността по-време на дъвчене, главно дължащо се на стимулиращия ефект на мазнината в отделянето на слюнка. Щраусовото месо може по-такъв начин да причинява впечатлението за усещане за сухота в устата, особено ако времето за готвене е твърде дълго. Аминокиселинният и минерален състав на щраусовото месо и другите видове е представен в таблица 2. Поради ниското съдържание на съединителна тъкан, която има по-ниско съдържание на незаменими аминокиселини, отколкото контрактилната (свиваема) тъкан, щраусовото месо може да има по-висока хранителна стойност отколкото говеждото месо (Sales et al., 1996b). Ниското съдържание на натрии в щраусовото месо е отделно предимство за хора, които е необходимо да подържат ниска натриева диета. Следователно ниското съдържание на натрии в това месо е благоприятно за маркетинга. •продължава в следващия брой

АНАЛИЗИ

ДРЕБНИ ИЛИ ЕДРИ СТОПАНСТВА Проф. д-р Трифон Дарджонов

ШАНС ЗА РАЗВИТИЕ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО У НАС

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2013

ъстоянието на нашето земеделие през последните 20 години, както видяхме в статията от брой 2 на списанието, буди голяма тревога, защото интензивните отрасли – животновъдство, зеленчуци и плодове вървят надолу и достигат критични нива. Проблемът прераства от продоволствен и икономически в демографски. И тук възникват въпросите къде се коренят причините за тази трагедия в земеделието. Защо мненията за едро или дребно земеделие остават полярни. Когато през 1991г започнахме да разрушаваме едрите колективни структури на социалистическото селско стопанство, за да повишим производителността му, се оказахме неподготвени за новото земеделие. Хората, които искаха да реформират колективното земеделие си представяха, че само трябва да възстановят собствеността на земята и да лишат държавата от ръководните функции на производството и нещата стихийно ще си дойдат на мястото. Но историята на страните преди нас показва, че семейното фермерско земеделие не може да възникне стихийно. За него трябва да се полагат целенасочени усилия и от организираните селяни, и от държавата. От „другата страна на барикадата” имаше хора, които се стремяха да съхранят старите колективни структури и издигнаха в култ едрото стопанисване в земеделието. За тях дребното стопанисване беше символ на изостаналост. Огромната част от населението нямаше представа как функционира частното земеделие и се ослушваше на

къде да тръгне. Нямаше и кой да му обясни какво да прави. Имаше опасност от сриване и в зърненото производство. Слава богу, това не се случи. Само пет шест години след реформите земята беше отново уедрена и зърненото производство тръгна нагоре, но интензивните отрасли се сринаха. Дали това явление е случаен ефект или пък е закономерна последица от прибързаното свръхуедряване, ще разберем от анализа. При структурата на едро земеползване у нас, описана подробно в миналия брой, към 2010г разпределението на животните изразени като животински единици (ЖЕ), според окончателните данни на Агростатистика от февруари 2013г е почти същото както в 2007г. Така, ЖЕ на 1000дка общо за страната са 31.8 броя, при дребните стопанства са 125.8 броя, а при тези над 1000дка са 5.6 броя. Или при дребните имаме 22.5 пъти повече животни на 1000дка отколкото при едрите. Данните сочат, че процесът на затъване при животновъдството продължава. Като направим сравнение с ЕС за ЖЕ на 1000дка от таблица 1 виждаме огромната разлика между тях и нас. Първо, у нас общо за страната животните са три пъти по-малко, отколкото в ЕС-15. Второ, при нашите едри стопанства ЖЕ на 1000дка са 10 пъти по-малко, отколкото в едрите в ЕС-15. Трето, при нашите дребни ЖЕ на 1000дка са в границите средно за ЕС-15. Сравнението е направено с ЕС-15, защото това е старата Европа със семейно фермерско

земеделие на възраст повече от 140 години. Това земеделие гарантира със своите 90 ЖЕ на 1000дка по 90-100кг месо и 280-320кг мляко на човек от населението. Отделни страни като Холандия и Дания произвеждат многократно повече месо и мляко. Както се вижда от таблицата както от средните величини за групите страни, така и при отделните страни, закономерно с нарастването на размерите на стопанствата плътността на ЖЕ намалява с повече от 50%. Единственото изключение от 27те членки на ЕС за плътността на животните прави Дания. Дори броя на ЖЕ на 1000дка при едрите е малко повече, 184.8 броя срещу 152.4 броя при дребните. Това изключение обаче не опровергава правилото. То се дължи на историческите корени на датското животновъдство. То възниква след зърнената криза от 70-те години на XIX век. Дания, като голям производител на зърно в Западна Европа тогава, тежко понася конкуренцията на евтиното американско зърно. Спасението е намерено в развитието на животновъдството. Произведените в Дания масло и бекон намират добър пазар в Англия. Дания се подготвя изключително добре за това ново производство. Тя разполага вече с Ветеринарен и земеделски университет в Копенхаген, а неговите възпитаници изграждат широка мрежа от фермерски училища. Всеки фермер в Дания още от онези години преди да поеме фермата трябва да е завършил успешно това училище. Така науката си казва думата в датското животновъдство. Този висок професионализъм

осигурява ефективно развитие на животновъдството и в едрите стопанства на Дания до сега. Затова сега страната, вместо да получава 3.5 милиарда евро от износ на произвежданите 10 милиона тона зърно, тя реализира 16 милиарда евро от износа на всевъзможни животински и други преработени земеделски продукти. При новите членки ЕС-12, средната стойност на развитие при животновъдството – 57.1 ЖЕ на 1000дка показва, че в тези страни социалистическото развитие през 45-те години е оказало много негативно влияние и 23 години след промяната, те все още сериозно изостават от нормалните показатели – 90 ЖЕ на 1000дка при старата Европа. Причината трябва да търсим в продължителната колективизация на земята и загубата на семейните фермерски умения и традиции. За да потвърдим тази мисъл в таблица 1 сме посочили примера със Словения, онази от източните страни, която единствена не е провеждала колективизация на земята и стопанствата са продължили да съществуват като семейни, част-

ни. Виждаме, че сега при тях развитието на животновъдството, като обем не отстъпва на това в ЕС-15. Общо за страната имат 117 ЖЕ, при дребните са 122 броя, а при едрите са 56 броя или точно съвпадат с цифрите в ЕС-15. Липсата на пълна колективизация в Полша (при наличие на държавен сектор само върху 20% от земята) също се е оказало благотворно. Тя има средно 77.5 ЖЕ, а при едрите ЖЕ са 54.6 на 1000дка. Както виждаме от таблица 1, цифрите за България се открояват като по-ниски и от средните за ЕС-12. Много по-ниско е общото средно на ЖЕ, което възлиза на 31.8 срещу 57.1 при ЕС-12, а при едрите ЖЕ при нас са близо 5 пъти по-ниски отколкото в ЕС-12. Това показва, че при нас са действали и други, специфично български причини за това слабо развитие на животновъдството. Тук не бива да се крием зад общата причина за присъствието на социализма. Обстановката е утежнена при нас от преждевременното възникване на много свръхедри стопанства при липса на професионален опит за гледане на

животни. (Това се случи поради наследството от нашия прекалено „революционен” социализъм в селското стопанство, свързан с безкрайните реорганизации и свръх едри АПК, достигащи над 1 милион дка, например в Силистра.) Бедата не е само, че свръхедрите не предприемат нищо за развитие на животновъдство или други интензивни отрасли. При тези огромни размери на зърнено производство те нямат и възможност да отделят внимание на отрасли, които искат много специална подготовка и средства. А и цените на зърнените през последните няколко години непрекъснато вървяха нагоре и зърнопроизводителите реализираха прилични доходи. Защо им е нужно да си създават нови главоболия. Отгоре на всичко субсидиите се дават на площ и те получиха прилични суми достигащи до 18% от стойността на получаваната продукция, т.е. най-малко удвояване на печалбата. И тук се получават големите парадокси. Страната е усвоила средства от ЕС за милиарди лева, но те са отишли чрез площите основно (80%) към зърнените култури, а

Таблица 1: Животински единици (ЖЕ) на 1000дка към 2007г в ЕС ЕС и някои страни

Общо за страната

фермите до 1000дка (дребни)

фермите Дребни като над 1000дка,(едри) % от общото

Едри като % от общото

ЕС-27

82.1

114.4

48.9

139.3

59.6

ЕС-15

90.5

122.7

56.2

135.6

62.1

ЕС-12

57.1

87.9

29.0

153.9

50.8

Дания

172

152.4

184.8

88.6

107.4

Холандия.

335.1

378.8

100.9

113.0

30.1

Германия

106

151

66.2

142.5

62.5

Франция

113.5

56.6

138.4

69.0

Великобр.

157.9

65.8

169.8

70.8

Испания

104.1

25.2

173.5

42.0

Италия

79.4

86.4

108.8

74.3

България*

31.8

125.8

5.6

395.6

17.6

Словения

117

122

55.6

104.3

47.5

*) Данните за България са към 2010г от окончателните данни през 2013г.

за животновъдството и другите интензивни отрасли са останали само 20%. Това ще рече че интензивните отрасли при наличието на такива едри структури остават много слабо субсидирани. Следователно тук се намесва един нов негативен фактор от свръхуедряването, лишаване от субсидии на интензивните отрасли, които като правило се намират при дребните стопанства. Нека не правим генералните изводи, преди да видим още малко факти за ролята на дребните и едрите стопанства в една от страните на ЕС със старо семейно земеделие. Германия е удобна за анализа, който правим, защото предлага добре подредени данни. Докато нашата агростатистика, както вече посочихме, съзнателно или не маскира информацията и всички данни за животните слага в кюпа над 1000дка и то при положение, че при нас тук са 78% от площите, то германската статистика въпреки, че едрите заемат 54.9%, ги разделя на три подгрупи – 1000-2000, 2000-5000 и над 5000дка. Това ни дава възможност да проследим динамиката и над 1000дка, каквото не можем да направим от публикуваните през февруари т.г. при нас данни, макар и наречени „подробни данни от преброяването през 2010г”. Данните категорично говорят, че колкото нарастват стопанствата по площ толкова плътността на животните, ЖЕ на 1000дка намаляват. (Таб. 2) Ако направим сравнение с

данните за Германия от 2007г, в таблица 1 виждаме, че се наблюдава намаление в броя на животните. ЖЕ общо от 106 намаляват на 99, при дребните – от 151 на 142, при едрите – от 66 на 64. Фактически това понижение на ЖЕ не е реално, тъй като остават невключени 1.1 мил. ЖЕ, за които няма данни към кои групи стопанства принадлежат. Като разделим този милион ЖЕ на 16.7 мил. хектара се получават кръгло 7 ЖЕ на 1000дка. Или общият брой на ЖЕ на 1000дка остава 106 броя. Динамиката при ЖЕ на 1000дка с нарастване на площите в стопанствата е много отчетлива. Ако в групата до 1000дка имаме 142 броя, то при групата 1001-2000дка те падат на 51.2 броя (остават близо една трета). В групата 2001-5000дка ЖЕ са 42.5 броя. Понижението тук е много по-малко, и само може да гадаем защо. Вероятно, макар и вече по-големи, те запазват традициите. А вероятно и защото те нямат като нашите свръх едри площи над 50 000дка и в групата над 5000дка, 3600те стопанства имат средни размери 11 136дка. Установената тенденция за намаляване на плътността на животните с нарастване на размерите на площта в стопанствата, се потвърждава много добре и в анализа направен по видове животни в таблица 3. Налице е обаче известна разлика между тревопасни и непреживни (хранещи се само със зърно). Докато плътността на ЖЕ от говедата дори в групата над 5000дка продължава да се

запазва над 38% спрямо ЖЕ в стопанствата до 1000дка, то при свинете плътността на ЖЕ спада на половина след 5000дка, от 36.0% на 17.8% и при птиците – от 24.5 на 10.0%. Следователно гледането на говедата, при храненето на които се използват обемисти фуражи (паша, отпадъчни груби фуражи и отпадъци) способства за това, те да запазват известен периметър дори и при по-едрите стопанства. Този факт заслужава голямо внимание. В едрите стопанства следва да се настанят преживните, говеда и овце, за да се гарантира естествения кръговрат на веществата и тогава да се настанят видове свине и птици, използващи зърното за храна. Да разгледаме опита на дребните стопанства в света и у нас при производството на месо и мляко. „През 2005г Китай произведе два пъти повече месо на човек от България и докато през 2006г и 2007г там ръста в производството продължава, у нас и през следващите години производството на месо спада... Бяха изказани и мисли, че за да разширим животновъдството си, ще трябва да настъпи разкрупняване… на земята. Това се стори еретично за мнозина. В подкрепа на тезата си, тук ще приведем данни, как Китай за 27 години, от страна с хронически глад, се превърна в страна със съвременно производство на животински белтък, с помощта на 252 милиона домакински стопанства, миниатюрни за нашите мащаби”. Това написах в

Таблица 2. Разпределение на ЖЕ по групи стопанства в Германия към 2010г

Групи в хектара

Брой ферми

ИЗП хил. хектара

Процент

Средно хектара

ЖЕ хил. бр., общо

ЖЕ бр. на 100ха

До 100

265600

7565.4

45.1

28.5

10767631

142.3

101-200

23000

3071.7

18.3

133.6

3074855

100.1

201-500

7200

2116.2

12.6

293.9

1082763

51.2

Над 500

3600

4009.0

23.9

1113.6

1705184

42.5

Общо всички

299400

16762.3

100

56.0

16630434

99.2

Общо над 100

33800

9196.9

54.9

272.1

5862802

63.7

Таблица 3. ЖЕ в Германия през 2010г по видове животни в % Групи стопанства в хектара

ЖЕ, всички животни

ЖЕ само говеда

ЖЕ само свине

ЖЕ само птици

До 100

100.0

101-200

70.3

76.9

73.4

39.6

201-500

35.9

38.7

36.0

24.5

Над 500

29.9

38.2

17.8

10.0

сп. Агробизнесът” бр.3, от 2008г, стр. 26. Сега бих искал отново, накратко, да повторя и допълня постиженията на Китай при производството на животинска продукция, което стана след 1978г, когато бяха ликвидирани едрите комуни в китайското земеделие. Данните от таблица 4 категорично говорят в полза на възможностите на дребното стопанство да решава продоволствения проблем, тогава когато има правилна политика за неговото поддържане и земята има стопанин. Годишният растеж на месото за човек през втория период е по-висок 6.5 пъти, на рибата – близо 20 пъти, на яйцата – близо 23 пъти и за млякото – 26.6 пъти. Поддържането на това дребно стопанство беше направено в Китай чрез 53000 станции за съвети, в които работят 407000 специалисти, които съветват селяните безплатно. Храненето беше модернизирано, чрез годишен внос на 20 милиона тона соев шрот, който заедно със собственото производство шрот осигури храненето с балансирани смески на

прасета и птици и резултатите са налице. През 2012г Китай произвежда по 60кг месо на човек. Индия, вторият гигант на планетата, с дребните си стопанства и помощните кооперации увеличи добивът на мляко през последните 35 години 6.5 пъти, до 132 милиона тона. Това прави по 118кг на човек, от което 55% е биволско. Кратко и ясно. И на фона на добрите резултати в Китай и Индия нека да погледнем и към Русия. Към 2011г в Русия се обработват 167.6 милиона хектара, от които 134.0 милиона (80%) се стопанисват от едри държавни АПК, 21.6 милиона (12.9%) – от фермерски стопанства и 9.5 милиона (5.7%) се ползват като лични, помощни стопанства. От зърното 78.5% идва от едрите АПК, а 21.5% от частните. От месото 63.3% идва от АПК, и 33.7% от частните дребни стопанства, а от млякото 45.5% идва от АПК, а 54.5% – от дребните частни, които заемат общо 20% от обработваемата площ. При тази структура на производство, Русия към 2011г е произвела 7.52 милиона тона месо или по 52.6кг на човек от население-

то (143 милиона), докато както видяхме Китай за 1.347 милиарда население е произвел по 59.1кг и то като обработват по 1.0дка на човек, а Русия обработва по 11.7дка на човек, но при много по-едри структури в земеделието. При това положение на животновъдното производство Русия внася през 2011г 2.47 мил. тона месо или 34.0% от производството за да стигне консумация 67.6кг. Подобно е положението и с млякото, където тя внася годишно 3.6 милиона тона (11.0%) за да стигне консумация от 251кг на човек. В интерес на истината, обаче трябва да съобщим, че преди 7 години, към 2005г Русия произвеждаше само по 35.2кг месо на човек и внасяше много повече, до 52% от произведеното. Този ръст в добива беше осигурен основно от едрите АПК за сметка на ръст в свинското с 0.9 милиона тона и птичето с 1.8 милиона тона. Говеждото месо продължава да намалява и това е един сериозен сигнал, че в едрия сектор нещо все още не е наред. Руската държава е разбрала нуждата от стимулиране на животновъдството и след 2005г го е направила успешно в подвластния и държавен сектор от едри стопанства, чрез разширяването на индустриалното производство от свине и главно на бройлери. Но въпросът е кога ще достигне Китай по производство на месо за човек от населението и кога ще развие преживното си животновъдство (в т.ч. млякото) за което има големи природни дадености, а тук

Таблица 4. Средногодишен ръст в проценти за Китай през двата периода

1949

1978

1949/78

2011

1979-2011

в натура

в %

в натура

в %

Разлика в пъти

Население, в мил.

490

964

3.3

1347

1.24

-2.60

Зърно на човек в кг

231

273

0.6

385.3

1.29

2.14

Месо на човек в кг

7.3

11.5

2.0

59.1

12.93

6.47

Риба на човек в кг

6.5

5.9

-0.3

41.6

18.90

19.20

Яйца на човек в бр.

-0.6

348.0

22.17

22.80

Мляко на човек в кг

3.9

2.9

-0.9

26.7

25.67

26.60

е именно силата на семейното стопанство. Затова ЕС-27, който разполага с 3.3дка на човек, осигурява за своето над 500-милионно население по 90кг месо и по 303кг мляко, като изнася годишно 2.2 милиона тона месо и 12.0 мил. тона мляко. Това са плодовете на семейното фермерско земеделие, където както видяхме няма свръхедри структури, по-големи от 20 000дка. А след приемане на ограничението за субсидиране с горен праг 300000 евро, едрите едва ли ще превишават 10000дка. Но тук, в България също има нещо много поучително. Когато към края на 60-те години на миналия век, след много усилия на държавното управление за повишаване на равнището на живота стана ясно, че т. нар. обществен сектор с неговите ТКЗС не могат да решат производството на месо, мляко и зеленчуци беше разрешено т. нар. „лично стопанство”. Всеки „кооператор” получи право да организира собствено производство в известни рамки. Близо 500 000 лични стопанства от 1 до 5дка се включиха в тази дейност. И резултатите не закъсняха. Ето какво четем в статистическия справочник от 1991г на стр. 180. Както се вижда от таблица 5 продуктите от интензивните отрасли са по-добре развити в дребното лично стопанство.

Без наличието на личното стопанство те щяха да останат недоразвити в общественото стопанство. (Таб. 5) Тези данни потвърждават думите на проф. Янаки Моллов, изказани в статия от 1941г, в годишник на Софийския университет, че уедряване (и следователно коопериране) по-добре понасят екстензивните култури, докато интензивните се развиват подобре в дребните стопанства. Както се вижда, почти 98% от пшеницата се произвежда в обществените стопанства, но всички култури, които изискват повече грижи (в т.ч. и царевицата) постепенно се местят в личното стопанство или по-точно ще бъде да кажем, че повишаването на тяхното производство става възможно благодарение на дребното лично стопанство. Какво показват процентите от таблица 5? Те показват, че „големите” успехи постигнати по време на социализма с производството на месо и мляко, а именно 89кг месо в кланично тегло (в статистическия справочник са посочени 101кг, но това е със субпродуктите, които са 12%) и 275кг мляко на човек, нямаше да ги има без дребните лични стопанства. Без тях месото щеше на бъде само 44.2кг, а млякото 197.2кг на човек. Или 44.8кг месо и 77.8кг мляко на човек тогава са били произ-

Таблица 5

Структура на производството по категории стопанства в %

1980

1990

Обществени

Лични

Обществени

Лични

Пшеница

97.8

2.0

96.1

3.4

Царевица, зърно

66.3

33.2

32.9

65.2

Домати

77.3

22.2

55.9

42.4

Картофи

45.6

53.3

34.8

63.2

Пипeр, зелен и червен

69.0

30.4

47.4

51.8

Череши

30.5

67.5

33.0

65.7

Грозде, в.т.ч. десертно

48.1

51.7

36.4

63.1

Месо, в кланично тегло

57.6

39.0

46.3

50.4

Мляко

73.8

26.0

71.5

28.3

Яйца

54.7

52.4

46.8

веждани в личното стопанство. Много или малко е това, нека всеки да реши. Но ще добавим, че без производството на месо, мляко, зеленчуци и плодове в личното стопанство социализмът само с едрите колективни стопанства щеше да падне далеч преди 1989г. Това важеше не само за нашата страна, те закрепиха по-дълго социализма в цяла Източна Европа. Как лесно забравихме всички тези факти от близкото минало и се втурнахме да правим съвременно земеделие срещу правилата и поуките от целия световен опит, но както виждаме и срещу нашия собствен опит. Започнахме да възстановяваме частното земеделие като забравихме за дребните стопанства. Ние не само ги забравихме. Ние работехме срещу тях, като само едрите бяха привилегированите. Дори се надпреварвахме колко по-бързо ще премахнем дребните и в статистическите бюлетини се хвалихме колко бързо изчезват те и колко по-едри ставаме. Всички недостатъци в нашето земеделие приписвахме на дребните стопанства. Всичко това показва, колко малко сме знаели за закономерностите на семейното фермерско земеделие. Този дефицит на знания и до сега не е преодолян. Нуждаем се от още много подобни анализи и припомняния за да се събудим. Но, за да се събудим трябва да се освободим от идеологическите заблуди, които са основната причина за полярните мнения за едрото и дребното и целия хаос в земеделието. За да си отговорим на въпросите защо в Европа, в Китай, в Индия и другаде по света, дребните и средните стопанства в земеделието успяват, а при нас господстват едрите, а дребните изнемогват и не могат да дадат приноса си за разцвета на обществото, ще продължим разказа за дребните и едрите в следващите броеве на списанието.

За повече информация относно подробности за приложението на вагиналните спирали ПРИД се обръщайте към вашия ветеринарен лекар или към специалистите в отдела по преживни животни на френската фирма СЕВА д-р Красимир Колев, GSM 0884541787 и д-р Божидар Иванов, GSM 0888257420

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар Европейски земеделски фонд: „Европа инвестира в селските райони”

Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Парите ще се изплащат за наложени забрани за земеделска дейност, разписани в заповедите за обявяване на зоните от Натура 2000 – забрана за косене до определена дата, забрана за ползване на минерални торове и пестициди в пасища, забрана за разораване на пасища и ливади и други. Чрез тях земеделските стопани ще се компенсират за пропуснатите доходи и направените разходи по изпълнение на тези законово наложени забрани. Целта е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биологичното разнообразие. Плащанията по „Натура 2000” варират от 28 до 70 евро на хектар в зависимост от наложените забрани в съответната защитена зона. Те ще изплащат в края на годината. За подпомагане по мярка 213 могат да кандидатстват: 1. Физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на§ 1, т.23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). 2. Лица стопанисващи земеделска земя, включително ливади и пасища от горския фонд, с минимален размер на ползваната площ за подпомагане по мярката – 0,3ха, при минимален размер на всеки парцел 0,1ха. 3. Лицата по ал.1 при поискване предоставят на ДФЗ – РА необходимите документи, удостоверяващи правото на ползване на заявените площи, съгласно чл. 2а на Наредба №5 от 2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. 4. Земеделските парцели, които се подпомагат по тази наредба, се идентифицират в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба №5 от 2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Всеки кандидат за подпомагане е длъжен да: 1. спазва забраните и ограниченията, разписани в заповедта за обявяване на съответната защитена зона от Натура 2000 за заявените за подпомагане по мярка 213 парцели; 2. спазва режимите, разписани в плана за управление на защитената зона от Натура 2000 след утвърждаването му по реда на наредбата по чл. 28, ал. 1 ЗБР; 3. спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени съгласно чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. (2) При противоречие между изискванията на т. 3 и т. 1 и 2 от предходната алинея, земеделският стопанин е длъжен да спазва изискванията по т. 1 и 2.

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

Земеделските стопани със земи в НАТУРА могат да получат до 150 евро на хектар Земеделските стопани, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) ще могат да получават компенсаторни плащания по Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В зависимост от забранените дейности в тези зони и типа земеползване – постоянни пасища, обработваема земя или трайни насаждения, плащанията варират от 20 до 150 евро на хектар годишно. Повече информация може да получите на интернет адрес www.natura2000bg.org, както и в общинските и областните служби по земеделие и РИОСВ. Срокът за подаване на заявленията ще бъде от 1 март до 15 май 2013 г., заедно със заявленията за директни плащания на площ.

enrd.ec.europa.eu

МИнИСтЕРСтВО на ЗЕМЕдЕлИЕтО И хРанИтЕ

Програма за развитие на селските райони (2007-2013)

Допълнителна информация и помощ можете да получите на www.prsr.government.bg

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: “Европа инвестира в селските райони”

• Да поддържа породната структура съобразно икономическите и пазарни условия в страната.

• Да подпомага, обединява и насочва усилията и дейността на членовете си за повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на млечните породи кози в страната. • Да повишава генетичния потенциал на млечните породи кози в Република България.

Адрес: гр. Русе, ул. “Рига” 2, GSM: 0883 455 092, 0888 627 911, email: office@armpk.com, www.armpk.com