Животновъдтсво BG 7-8/2015

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

юли (7-8)/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Еко ферма „Кехайови” Собствено производство на мляко, сирене и кашкавал Сувенири от вълна Семеен хотел за отдих и почивка

Открийте ни на адрес: гр. Девин, ул. „Зора” №5 vilakehayovi@gmail.com

www.titanmachinery.bg

Централен офис гр.София 1574, ул. „Проф. Цветан Лазаров” №13, Тел.: +359 2 971 35 25 Факс: +359 2 971 35 04 E-mail: office@titanmachinery.bg

АСОЦИАЦИЯ НА БИВОЛОВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ • Усъвършенстване на селекционно-племенната дейност в отрасъла биволовъдство.

• Подготовка на проектни решения за изграждане на малки и на по-големи биволовъдни ферми за ефективно производство на биволско мляко, месо и елитни разплодни животни.

• Оказване на активно иновационно подпомагане на биволовъдите в областите – хранене и технология на отглеждане, както и на новите изисквания на ЕС за качеството на добиваното биволско мляко и месо.

• Подпомагане в реализацията на чуждестранни инвестиции в биволовъдството.

• Участие при вноса на висококачествен семенен материал от елитни биволски бици.

• Активно участие в международни биволовъдни организации.

• Организиране и направляване на общата рекламна политика на предлагащите продуктите от биволовъдството.

СТАНЕТЕ ЧЛЕН НА АББ, ОЧАКВАМЕ ВИ! ЗА КОНТАКТИ: ГР. ШУМЕН, УЛ „МАКАШКО ШОСЕ“, ТЕЛ. +359 899 836 321

До председателите на развъдните организации

Уважаеми колеги, През последните години списание „Животновъдство BG“ остана единственото специализирано научно-популярно издание в областта на животновъдството. То отразява събитията в отрасъла, популяризира научни достижения, нови технологии, водещи ферми и животновъди. Списанието е медиен партньор на катедра „Животновъдни науки” при АУ - Пловдив. В качеството си на отговорен редактор на списание „Животновъдство BG” си позволявам да го препоръчам като медиен партньор и на Развъдните организации в България. Считам, че е настъпил момента за по-широко популяризиране на нашата развъдна дейност, на достиженията, проблемите. Каквото и да правим, ако не бъде популяризирано и не стане достояние на обществото, все едно не правим нищо. Като всяка медия списанието има нужда и от подкрепа, която може да се изразява чрез абонамент, който може да се препоръча и на членовете на организациите, реклама на организацията или на животни с висока развъдна стойност, публикуване на резултати от дейността и т.н. Ще се радвам ако с подкрепата си ще превърнем списание „Животновъдство BG“ и в трибуна на развъдната дейност. Проф.Васил Николов

Съдържание Позиция Какво се случи на първата среща на говедовъдите. . . 3 Ден на българския производител. . . . . . . . . . . . . . 4 За световните пазари на говеждо месо. . . . . . . . . . 6 Представяме Ви Национален събор на овцевъдите в България. . . . . . 7 Овцевъдна ферма с.Събрано . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Механизация в овцевъдството – мобилни мини-мандри. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Фуражи Хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, отглеждани при органично земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Натрупване на коренова биомаса и азот в корените на грах след третиране с Хумустим . . . . . . . . . . . . . . 20 Хранене Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце.23 Агроикономика Икономически аспекти на месодайното говедовъдство. . 30 Критерии за оценка на проекти по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители”. . . . . . . . 31 Експерти Машинното доене на овцете е нерешен, но решим проблем . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Правила и основи на машинното доене при овцете. . 35 Само 10% от фермите отговарят на евростандартите за хигиена. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Съображения срещу ограничаването на кошерите в населени места. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Дивечовъдство Дивечознание. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38 Основни видове дивеч в България, IV част. . . . . . . . 41 Кауза – Дива България БДЗП за опазването на царския орел в България. . . . 43

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Цена: 5,00лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg

Списанието се издава с подкрепата на:

2

РААПОЗБ

АББ

НАК

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Проф. Васил Николов Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

ПОЗИЦИЯ

Какво се случи на първата среща на говедовъдите Михаил Михайлов, изп.директор на НСГБ Първата среща на говедовъдите в България се състоя на 29-30.05.2015г. в х-л Марица в Старозагорски бани. Най-важното бе, че се събраха над 150 говедовъда от цялата страна и вече в спокойна обстановка обсъдиха /за кои ли път/ тежкото състояние на сектора в момента и мерките за излизане от нея. Срещата мина под мотото „Да спасим млякото на България”.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

ИДЕЯТА Националният съюз на говедовъдите в България беше планувал през есента да се състои Първата среща на говедовъдите и да постави началото на такива срещи както правят Асоциацията на зърнопроизводителите и Асоциацията на земеделските производители. Представяте ли си, ако през месец ноември тези три организации плюс овощари, зеленчукопроизводители и всички други организации от земеделието проведат една национална конференция какво ще стане! България ще се научи да уважава хората, които ги хранят, и ще разбере кой дава над 10% от брутния вътрешен продукт на страната и нека си разправят, че се возят в джипове. РЕАЛНОСТТА Разбрахме, че говедовъдната изложба в Сливен се отлага за есента и решихме тази среща да я направим в края на май. Тежката криза, в която влезе млечният сектор обаче отприщи недоволството на фермерите и митингът край Димитровград стана факт и изпълни предназначението си да извести цяла България, че нещо се случва в млекопроизводството, че се очакват много фалити и много разбити надежди при осигуряването на насъщния. Дойде времето да се седне около масата и в спокойна, работна обстановка да се обсъдят проблемите. Така се стигна и до хотел Марица – Старозагорски минерални бани. ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА Може би едно от най-интересните събития по време на срещата. Присъстваха не само журналистите и организаторите, а и всички желаещи и им бе дадена думата и от направените много изказвания мероприятието само спечели, защото се чуха много страни. Имаше повишаване на тон, имаше неудобни въпроси, имаше сърдене, но в крайна сметка се чуха както млекопреработвателите, така и млекопроизводителите – едри или дребни. Имаше обвинения, че това е кон-

ференция на млекопреработвателите, че някои от исканията защитават техните интереси. Стигна се дори до обвинения, че някои от предложенията ще работят против интереса на фермерите. Имаше и обвинения против браншовиците, че харчели много пари. Искам да кажа за НСГБ, че досега всеки негов член, където и да е ходел, винаги разходите са били за негова сметка. Също така имаме доста членове, които имат и мандри и животни, но позицията им е била в защита на животновъдите. Това се каза и в отговора им – че са твърдо против използването на вносни млека и растителни мазнини. КОНФЕРЕНЦИЯТА Залата се оказа тясна за желаещите да присъстват, което говори за големия интерес. Тук трябва да благодарим на седемте фирми, работещи с нашите фермери, които помогнаха за провеждането на мероприятието, а също успяха да направят и презентация на новите продукти или разработки, които предлагат на пазара. След бурната пресконференция сякаш настана спокойствие в залата и първата лекция изнесена от доц.Божидар Иванов от ИПИ предизвика необходимия интерес. Стана ясно, че сме пропуснали сроковете за подготовка при отпадането на квотите и ще има доста трудности и занапред. Да се готвим за цени на млякото около сегашните и да търсим пътя за изплуване не само от помощи, а и от повишаване на средната продуктивност и нов мениджмънт във фермите. Интересни презентации направиха доц.Теодора Ангелова от ЗИ Стара Загора и Николай Вълканов – един млад и знаещ анализатор по отношение развитието на месодайното говедовъдство. Във връзка с рекламираното напоследък сдружаване Рангел Матански разказа на колегите си през какви перипетии е минал, докато най-после сдружението Фермерско мляко - гр.Раковски е започнало да работи. Да не забравим, че наймладата организация на Асоциацията на Абердин ангуса и Херефорда също ни запозна с целите, които си е поставила. Председателят на НСГБ Димитър Зоров засегна най-важните проблеми, от които страда секторът в момента и какво е направено и изпълнено от управляващите. Симеон Присадашки представи състоянието в сектор млекопреработка. Изказвания направиха и проф. Васил Николов и проф.Живко Кръстанов.

• продължава на стр.5

3

Национална асоциация по коневъдство организира за първи път в България

ДЕН НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ Събитието се състоя на 27.06.2015г. на хиподрума на конезавод „Стефан Караджа”, гр.Балчик

П

4

роектът е финансиран от Министерство на земеделието и горите по програма „Помощ за участие в изложения“. Целта на мероприятието е да покаже нивото на родното коневъдство, да очертае новите тенденции на развитие и да възвърне самочувствието на българския производител. Мероприятието беше проведено в партньорство с БНАКН и „Литекс Комерс“ АД. В дългосрочен план замисълът на това мероприятие е то да представлява един от инструментите при изграждането на условията за устойчиво развитие на хиподрумната дейност. Участие взеха коневъди от различни краища на страната с 31 коня от чистокръвна Английска порода, 10 коня от чистокръвна Арабска порода и 7 коня от породата Рисак, произведени в България. Производителите бяха наградени с плакети за принос в родното производство по породи. А със специален принос за чистокръвното коневъдство – ДП „Кабиюк“ и „Литекс Комерс“ АД. Трудно е с няколко думи да се опише и пресъздаде всичко онова, което зрителите и участниците в „Деня на българския производител“ можеха да наблюдават и изпитат. Коневъдите са хора, чиито сърца и мечти са по-големи от самите тях, а идеите и желанията им преминават всякакви граници. Със завършването на първия „Ден на българския производител“ всички ние оставаме с чувството, че започва нов етап в хиподрумната дейност в България. Катерина Димитрова

• продължава от стр.3 ГОСТИТЕ Националната асоциация на зърнопроизводителите участва с един от зам.-председателите си Радослав Христов, които препоръча кооперирането, колкото и да звучи като химера днес и посочи като пример как тяхната организация го прави. Също така даде ценни съвети по някои икономически въпроси. Прочетоха се поздравителни адреси от декана на Тракийския университет проф. Радослав Славов, Асоциацията на Абердин ангуса и Херефорда и института в Костинброд. Гостите от Гърция, предвождани от Атанасиус Василии – председател на млекопроизводителите в цяла Гърция, разказа каква е ситуацията в момента в сектор „Мляко”. На някои въпроси той отговори така: „до първи април взимахме субсидия за качествено мляко. Сега не взимаме, успяхме да етикираме нашите млечни продукти с мотото – мляко, произведено в Гърция, внедрихме млякото „седем дни”. За съжаление с големия внос, който направихме през последните години от Европа, си внесохме и доста болести.” Според него в момента в Гърция в сектор „Мляко” няма сива икономика и вероятно е така, защото там млечните крави са само 87000. На въпроса колко говедовъдни организации имат в Гърция той отговори само една – нашата. Има и още две – за опазване на аборигенните породи и тази на месодайните. Какво да кажем ние с поне 15 организации само в говедовъдството – били развъдни или на производителите. Гръцките колеги ни казаха, че вносът на млека е увеличен и независимо, че гърците уважават държавата и фермерите си и купуват гръцкото, кризата и при тях настъпва и винаги са готови да подкрепят нашите искания и да участват в съвместни протести. МИНИСТЪРЪТ И ДИРЕКТОРЪТ НА БАБХ За съжаление първите є думи бяха: „Нямам добра новина”. Обясни подробно какво е направено и какво се прави. Отговори на всички зададени и удобни, и неудобни въпроси. И въпреки че нямаше новина, вдъхна някаква надежда. Новият директор на БАБХ също уважи форума и отговори на всички зададени му въпроси. Отчете и пропуските в досегашната работа на агенцията, а те не са малко. От НСГБ бе направено предложение в бъдещи съвещания на агенцията, когато се вземат решение относно фермите да се викат представители на бранша и частно практикуващите лекари и да не се получава затъмнението от кампанията син език от миналата година. Изоставането с изпълнението на ДПП вече е факт. Също така, да се разгледа програмата и да се актуализира. Третият въпрос бе свързан с екарисажите и клането на говеда. ИЗВОДИТЕ „Борбата” продължава за спасяването на българското мляко. Вероятно ще има още доста ми-

тинги, за да ни чуе Европа и за да помогне на нашите фермери, както го прави за доста страни. Вероятно ще има съвместен митинг с румънските говедовъди, а след това и с гръцките фермери. Трябва да се даде отговор – къде отиват над 600 000т произведено мляко и кой печели от това? Трябва да се даде отговор – къде отиват 150000 заклани говеда и кои печели от това. Какви количества мляко се внасят от чужбина и качествени ли са те? Контролът е един от факторите, който би подобрил отчасти нещата. Това го искат млекопреработвателите. Въпросите по пасищата изглежда ще бъдат решени. За 2016г. има голяма надежда да се реши и въпросът с етикетирането и промените в Наредба 26, която отчасти ще реши проблема в някои ферми. Разбра се, че с ниска продуктивност от кравите няма излизане от кризата и трябва освен икономическите лостове да се използват и лостовете на селекцията. НОМИНАЦИИТЕ В тази тържествена обстановка бяха връчени Удостоверенията за членство в НСГБ. След проведеното общо събрание на съюза на 16.12.2014г. бе приета промяна в Устава за членство и на отделни фермери. Вследствие на това бяха приети 15 говедовъда от Ботевградско, 17 фермера от Казанлъшки район, фермерите от „Фермерско мляко” - гр.Раковски, по един фермер от Свищов и Петрохан, сдружението от гр.Руен и един от най-големите фермери в страната – Недко Митев от Добрич. След това бяха връчени поздравителни адреси от НСГБ на Минчо Иванов – фермер от Кортен с благодарност за труда, който е положил като председател на АРЧШПБ, на Панайот Тодоров – зам.-председател на НСГБ, за всеотдайността му при защита правата на фермерите. Поздрави получи и АРЧШПБ – благодарение и на нея, средната продуктивност от контролирана крава е вече над 7000кг. След прочитане доклада на развъдната асоциация от Ангел Йонов се пристъпи и към обявяване на класацията на фермите по продуктивност. За първи път се направи класиране на номинираните най-високопродуктивни ферми в България. Пликът с ферма №1 отвори министър Танева и за такава в топ 10 в България за 2014г. бе обявена фермата на Мариана Зорова - с.Добри дол, с 267 бр. крави, 11802кг мляко и 3,91% м.в. Останалите в класацията, подредени по следните критерии: ферма, бр.крави, кг.мляко, %м.в., са: 2. ЗП Светла Манева, Пловдив, 108 10709 3,78; 3. ЕТ Кохортис Милк, Кортен, 262 10790 3,90; 4. ЗП Тодор Узунов, Венец, 161 10179 4,30; 5. Асеница-96, Асеновград, 370 10029 3,46; 6. ЕТ Диана-Ми, Кортен, 920 9895 3,80; 7. Янкови ООД, Априлово, 251 9877 3,94; 8. Планета-98, Поликраище, 190 9452 3,80; 9. Вароша-05 ООД, София, 524 9154 3,98; 10. Антон Тончев ЕООД, Хасково, 90 9062 3,90.

5

ПОЗИЦИЯ

КАКВО НЕ СВЪРШИХМЕ: Не се набеляза план за действие. Наистина в присъствието на толкова много хора е доста трудно, но в работна среща с участие на представителни групи от организациите това можеше да стане. Не се изпълни и един от замислите на срещата. Поне да започнат първи разговори за обединение на съществуващите организации, макар че много от редовите фермери изказаха такива искания. Че всеки иска да е водач става ясно и от интервютата на изказващите се – всеки си говори нещата така както ги разбира, няма единомислие, няма идея

за съвместни действия. Неслучайно и името на форума бе „Първа среща на говедовъдите”. Много ни се искаше да добавим в България, за съжаление това не стана и сега. Това е един важен въпрос, които трябва да се реши в най-скоро време, защото и на министрите взе да им писва от многото съществуващи организации, поднасят се различни искания, говорят се различни неща. Ясно е че това е във вреда на фермерите и самите те, както казах, вече искат обединение. Така че, господа лидери, помислете по този въпрос и реагирайте адекватно.

За световните пазари на говеждо месо

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

Мила Александрова

6

Производството едва следва търсенето, цените скачат нагоре. Обемите на световната търговия бележат рекорд след рекорд от 2012 година насам. Според Френския институт по животновъдство износът на десетте първи страни-износителки е скочил с 9,5% през 2014 и с 13% през 2013 година. В същото време производството на 10-те първи страни-износителки е прогресирало съвсем малко. При тези условия не трябва да се учудваме, че цените скачат стремглаво нагоре. Невиждано досега в САЩ, където говеждото е скочило с 25% между януари 2014 и януари 2015, но не само там – също и в Австралия и в Бразилия. Странно, но само ЕС остава настрана в този галоп на цените, от една страна затънал в икономичесата си криза, от друта – слабо представен в експорта към трети страни. През 2015г. производството на говеждо ще прогресира съвсем малко. Ръстът на производството в Индия и в Южна Америка е съвсем недостатъчен, за да компенсира намалението на производство-

то в Китай, Австралия, САЩ и ЕС. В тази ситуация ще е много учудващо ако нямаме нов скок на цените. „Светът глобално смени полюсите – преди играчите бяха американците, японците, европейците, сега на преден план са развиващите се страни” – с тези думи открива конференцията

директорът на Френския институт по животновъдство. „Ние не можем да предложим решения, ако беше така, веднага щяхме да си направим фирма, тук сме по-скоро да обсъдим заедно тенденциите и всеки да си каже мнението.” Китайският локомотив още тегли, но не със същата сила. При ръст под 8%

Красимир Петков Народната певица Валя Балканска посрещна първите посетители и официални гости на Националния събор на овцевъдите в България, който започна на 8 май край Петропавловския манастир до Лясковец. Гласовитата родопчанка изпълни под звуците на каба гайда песента „Рипни Калинке“. Четвъртото издание на събора се организира от Сдружение „Национален събор на овцевъдите в България” и Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация Българска млечна (НАРСПБМ) с председател Симеон Караколев, със съдействието на Министерството на земеделието и храните, както и с подкрепата на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица. Над 160 000 души посетиха събора, който започна с тържествен водосвет и фолклорни изпълнения на федерациите на каракачаните и на армъните в България. Официални гости бяха министърът на земеделието Десислава Танева, дипломати, депутати, кметовете на Велико Търново, Лясковец, Елена, Стражица, представители на браншови организации от 14 държави и дру-

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

Какви са големите тенденции на пазара на говеждо месо От 2000г. се наблюдава ръст на производството на храни, като говеждото е с най-нисък ръст – 12%. През тоя период ръстът на пилешкото е 59%, на свинското – 30%, на агнешкото – 20%. Защо? Знаем, че при говеждото имаме много по-дълъг цикъл на производство: 1 крава, 1 теле и 30 месеца, за да получим крайния продукт. Производството в Индия намалява, в САЩ – също заради намаляване на капитализацията, предвид и курса на еврото. България е в много добра позиция за експорт предвид, че в Турция се очаква либерализация на вноса на угоени говеда, а в Египет, Ливан, Либия, Алжир търсенето е в ръст между 7 и 20%. Изводите са, че ако произвеждаме, можем да очакваме много добра печалба в близките години, предвид очаквания бум на цените. Ако произвеждаме...

Национален събор на овцевъдите в България

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

се очакваше стагнация на потреблението. При очакваната рецесия в Южна Америка и руското ембарго пазарите отново се разместват. 11% от световното население страда от недохранване. В същото време Източна Африка очаква сериозен икономически ръст, средната класа се увеличава и към момента имаме 1 милиард средна класа, 2 милиарда през 2030г. Засега средната класа е най-голям процент в развитите страни, но тя се увеличава в Южна Америка, в Азия като ще достигне половината от населението през 2030г., а това означава ръст на консумацията на животински протеини. В същото време се наблюдава диспаритет между най-богатите и средната класа, като 40% от най-малко печелещите французи са губили по 500 евро годишно от покупателната си способност, същото явление се наблюдава и в САЩ и другите държави, а това е население със съвсем друг тип консумация.

7

8

ги. „Това е най-доброто и мащабно издание на Националния събор на овцевъдите. Тук виждаме много фолклор и занаяти и се надяваме всичко това да води към обединяването на българската нация и нейния път към просперитет“, пожела ми-

нистър Танева и съобщи, че застъпените площи на земеделските стопани по кампaния за Директни плащания 2014 ще бъдат изплатени на земеделските стопани до 15 май. Министър Танева разгледа целия събор на площ от 100дка и 4600кв.м

изложбени площи с временни съоръжения. Заедно с Мила Александрова – председател на Френско-българската селскостопанска асоциация, на събора присъстваха г-н и г-жа Полен – управители на Self Ovins Bovins – фирма за строителство и монтаж на ферми и оборудване за отглеждане на овце, кози и говеда. Първият ден на събора започна с Национален фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце”. Хиляди посетители видяха на 8 май кулинарното шоу на Ути Бъчваров. Шест участника се включиха в атрактивното състезание по ръчна стрижба на овце. Пръв за 13 мин. мериносовото руно на североизточна българска тънкоруйна овца свали Георги Кръстев от Нови Пазар. Втори за 18 мин. беше Мустафа Ахмедов от село Цариче, а трети се класира Февзи Ахмедов от село Орлово. На 10 май в Интерхотел Велико Търново се проведе кръгла маса, на която представители на браншови организации представиха овцевъдството в страната си и перспективите в сектора. Край Петропавловския манастир фермери от цялата страна мериха сили в други атрактивни надпревари – доене на овце и кози, товарене на бали в пикапи, състезание с коне-тежковози. Ути Бъчваров дирижира състезанието по майсторско обезкостяване и подбра най-крехките мръвки за своите манджи. Във втория ден на събора се проведе още шоу с кучета, спектакъл „Багатур“ – демонстрация на бойни умения на старите българи, бодиарт, нестинарско шоу и народни веселби.

9

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ БРОЙ 7-8/ 2015 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 10

Овцевъдна ферма с.Събрано България притежава изключително благоприятни агроекологични предпоставки за развитие на овцевъдството. За съжаление броят на овцете намаля почти четири пъти по редица обективни причини. С влизането на България в Европейския Съюз пред овцевъдството в страната се отварят широки възможности за развитие. Европейският съюз задоволява само 40% от потребностите си от овче мляко и агнешко месо. Затова производството на овче месо е една от възможностите за повишаване на ефективността на родното овцевъдство. Овцевъдната ферма в село Събрано е разположена в Горнотракийската низина на 12км западно от гр.Нова Загора и на 34км източно от гр.Стара Загора. Районът е с умерен микроклимат, въздухът е чист, а почвата незамърсена – условия, позволяващи отглеждането на овце и постигането на отлични вкусови качества на месото. Географски особености на района го определят като едно от най-добрите места в България за отглеждане на животни по екологично съобразен начин, отговарящ на изискванията на наредба №35 от 30.08.2001г. за биологично отглеждане на животни и производство на животински продук-ти и храни. Във фермата се отглеждат животни от породите Меринофлаиш и Ил дьо Франс като се кръстосват овце-майки от породата Меринофлаиш и кочове от породата Ил дьо Франс. По този начин се получава забележителна месодайна кръстоска, известна със своите отлични вкусови качества. ПОРОДАТА ОВЦЕ ИЛ ДЬО ФРАНС За първи път породата овце Ил

дьо Франс е внесена в България през 1968г. Породната характеристика се свързва най-вече с високия интензитет на растежа и много доброто оползотворяване на фуража. Животните са едри с живо тегло 70-75кг за майките и 120-130кг за кочовете. Безроги са и имат бели покривни косми по главата и крайниците. Притежават жив и изразен темперамент. Подходящи са за пасищно и безпасищно отглеждане. От овцете се получава по 4-4,5кг бяла, полутънка вълна (56 -58-мо качество) с висок рандеман – 69% с дължина 10-12см и плодовитост 150-160%. При живо тегло 30кг кланичния рандеман е 51-53%. Общо месото е над 70%, а само на задната половина на трупа надхвърля 80%. Месото е сочно и крехко, с отлични вкусови качества. Климатизацията на овцете от породата Ил дьо Франс у нас е много добра и е незаменима за промишлено кръстосване с породи от други продуктивни направления. ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОВЦЕТЕ Хуманното отношение към животните и екологично чистите храни за тях са тясно свързани с качеството на добиваното агнешко месо от овцевъдната ферма в село Събрано. Всички необходими видове храни за отглеждане на овцете от тяхното раждане до достигане на зряла възраст са собствено производство. Фермата гарантира високото качество на произведеното агнешко месо. Храненето на животните се извършва с храни, напълно удовлетворяващи техните потребности във всички етапи от развитието им с екологично чисти фуражи и натурално майчино мляко. При нас животните се отглеждат пасищно през цялата година. През зимния период ги подхранваме допълнително с

люцерна, ливадно сено, силаж, а също така и ечемик, пшеница, слънчогледов шрот и царевица. Агнетата бозаят постоянно от майките си и не ги отбиваме за угояване. След навършване на определена възраст, всяко агне се пуска през целия ден да бъде при майка си, като сутрин и вечер се подхранва с мляко, фураж и люцерна във вид на сено. Целодневните разходки топят мазните и наливат агнетата само на месо с нисък процент мазнини. Така отглежданите от нас овце се доближават до първичното и естествено природно съществуване, един от начините

за получаване на по-крехко и вкусно нискохолестеролно месо. Овцете от породата Ил дьо Франс, отглеждани във фермата в село Събрано, са с висока плодовитост 130-160% и не отстъпват по продуктивни показатели на внесените от Франция. Фермата е под постоянен ветеринарен контрол. За стадата се грижи ветеринарен лекар, който поддържа постоянна връзка с районната ветеринарна служба. Освен това се поддържат постоянни напътствия и консултации с водещи учени от ВМФ (Ветеринарномедицински факултет) – гр.Стара Загора.

11

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Механизация в овцевъдството – мобилни мини-мандри Христо Иванов: У нас вече се предлага преносима и сглобяема мини-мандра,

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

която лесно се монтира на желаното от стопанина място.

12

Производството на сирене високо в планината става все по-лесно. Причината е, че на пазара у нас вече се предлага преносима и сглобяема мини-мандра, която лесно се монтира на желаното от стопанина място. Пловдивска фирма предлага на пазара модулна мини-мандра, която на външен вид прилича на фургон. Вътре обаче си е изцяло оборудвана за производство на различни млечни продукти, обяснява инж.Христо Иванов, управител на фирмата, производител. Той разказа пред журналисти, че това е малко предприятие, но е в изцяло завършен вид. Притежава всички помещения, които са нужни за една мандра и се изискват по нормативните норми. В модулното помещение си има санитарен възел, място за преобличане, работна зала, складове за съхранение и зреене, които работят при определен температурен режим. Отделно има и склад за опаковки, термокамера за подквасване на кисело мляко и зала за продажба, обясни Иванов. По думите му съоръжението е толкова мобилно, че може да се натовари на камион, да се закара до мястото и да се разтовари. Изисква се единствено една циментова площадка, върху която да се постави и мандрата да се свърже с електрическата мрежа и ВиК системата. Ако няма канализация, то поне трябва да има една септична яма с достатъчно свободно място. Това е необходимото условие за работата на мини-мандрата. Модулната мандра вече е одобрена от Българската агенция за безопасност на храните. Поставянето є на дадено място само трябва да бъде съгласувано с регионалните дирекции на агенцията, за да може да се използва, обясни Иванов. Клиентът трябва да си съгласува мандрата с местните власти само от гледна точка на статута на поставяне и свързване с комуналните мрежи. Обектът е с временен статут и всички мероприятия, свързани с тези документи за обекта са максимално облекчени за стопаните. Симпатичното съоръжение получи и специална награда от Международното изложение Агра 2013 в Пловдив през миналата седмица.

Мандрата може да преработва мляко от различни млечни продукти. В предлаганото базово оборудване е включен основният минимум, за преработка на млякото, обясни Иванов. Впоследствие към този основен пакет може да се добавят много други специфични модули, които собственикът иска да добави. Така например може да се постави сепаратор за регулиране на маслеността в крайния продукт. Може да се вкара и по-специфична опаковъчна техника за продуктите. Това се предлага, само ако инвеститорът реши, че му е изгодно да продава такива продукти, припомни шефът на фирмата. В базовия пакет на мини мандрата има включен един пастьоризатор и универсален тип сиренеизготвител с обем от 500 литра. Той се загрява от котел, работещ на ток или газ. Мандрата може да работи с относително малък агрегат, ако наблизо няма изградени електрически кабели. Освен с ток, мандрата може да работи и с две стандартни бутилки пропан-бутан. Съоръжението пасва идеално за производството на мляко и млечни продукти на отдалечени места, обясни специалистът. Технологичната част е българска изработка, каза Иванов. Иновативното е, че се използват специфични методи на производство, които подобряват хигиенните условия. Така например направата на сирене може да се случи като се подсирва млякото в самия пастьоризатор. Така намесата на човешкия фактор е сведена до минимум и няма загуба на топлина при процеса. По този начин се получава и пълна защита на млякото от гледна точка на неговата микробиология. Чрез този метод могат да се произвеждат различни видове сирена, включително и жълтите, които са популярни в Европа. Технологично в мини-мандрата е възможна направата на най-различни видове сирена. Има опция цялата мандра да се управлява от пулт автоматично, така че операторът да избира какво точно да произвежда – сирене, моцарела, кашкавал или нещо друго. Целта обаче не е да се стигне до натискането на едно копче и от млякото да се получава сирене

или друг продукт, заяви Иванов. Идеята е технологът да може да усети живия продукт. Затова и не се впускаме в допълнителни технологии, които да утежняват инвестицията, обясни специалистът. Инвестицията в мини-мандрата е около 50 хиляди лева без ДДС. Ако се добавят още модули – например за съхранение или допълнителна преработка на продуктите, то цената се променя. Към мандрата вече има голям интерес от различни млекопроизводители. Капацитетът на съоръжението варира в широки граници и може да достигне над един милион литра. Занапред фирмата планира да предложи на пазара и подобна мобилна кланица. Изчаква се да се появят нормативните изисквания за тях и чак тогава ще се пристъпи към произвеждането на модула, заяви Иванов. „Агро уикенд“

13

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“, 17–19.07.2015г. На пресконференция на 08.06.2015г. в БТА бе обявено, че след 9-годишно прекъсване се възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на българската нация – Роженският събор. От 17 до 19 юли 2015г. на красивите роженски поляни в Родопа планина ще се проведе Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Иновативното културно събитие, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен”, се организира от Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата. То ще е под патронажа на президента

на Република България г-н Росен Плевнелиев. Симеон Караколев – изпълнителен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ разказа за идеята да се възроди съборът и за новия му формат. Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ 2015 ще съчетае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Г-н Караколев сподели, че за официалното откриване на мащабното културно събитие, внушителен декор ще бъде българският трикольор с размери 5400кв.м (300м дължи-

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

снимка: Регионален исторически музей „Стою Шишков“, Смолян

14

на и 18м ширина). Симеон Караколев отбеляза също така, че цел на тазгодишния Роженски събор е не да поставя рекорди, а да бъде „апогей на българщината“. В пресконференцията участваха също Николай Мелемов – кмет на община Смолян, ак-

тьорът Васил Михайлов – гласът на „Рожен“ 2015, както и Валя Балканска заедно с гайдаря Петър Янев, които пренесоха за кратко всички присъстващи на роженските поляни и им помогнаха да се докоснат до магията на Родопите с прекрасните си изпълнения на песните: „Абре юначе каматно“ и „Адно се лудо изрука“. Водещ на пресконференцията беше проф.д.н. Любомир Стойков. По време на пресконференцията стана ясно че в трите дни на Рожен на 3 сцени ще се проведе Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор от всички етнографски области на страната. До момента около 3000 певци, свирачи, танцьори, сладкодумци – 190 групи и ансамбли и 140 индивидуални изпълнители от Родопите, Пиринско, Добруджа, Тракия, Шоплука и т.н. са заявили участие. Заявки се събираха до 15 юни. В мобилни експозиции ще бъдат подредени музейни изложби за скотовъдството по нашите земи, историята на Роженския събор и етнографски сбирки от региона. Ще се представят раз-

лични видове традиционни занаяти, местни обичайни ястия и печива. Посетителите на събора ще видят породисти овце, кози, кучета, говеда и биволи, млечни и месни храни от фермата, селскостопанска техника и оборудване в специализирани изложения. В програмата на събитието са включени фермерски състезания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народни борби, шоу с кучета. На Рожен школа „Багатур“ ще демонстрира конни и бойни умения, мрежа „Хлебни къщи“ ще покаже „Театър на трохите“, а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби. За първи път на Роженския събор ще бъдат показани в специално ревю автентични носии от цяла България. Те са от колекцията на Ангел Низамски, която е събирана в продължение на 32 години. Сред костюмите, които ще могат да се видят на събора ще има литаци от Трънския и Брезнишки край, саи от Кюстендилско, сукмани от Самоков-

ско, Шоплука, Сливенския, Ямболския, Старозагорския край, северняшки носии, носии от Скопска Блатия, Източните Родопи, Видинско, булченски костюм от Симеоновград (Източна Тракия) и още много други. Това ще е първото представяне на цялата сбирка на Низамски, в която само автентичните престилки са над 350. Организаторите подготвят и национален фотоконкурс „Рожен – наследство в бъдещето“, като ще има и специална категория за деца. Очаква се Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ да бъде посетен от над 350 000 души. В тази връзка г-н Симеон Караколев даде допълнителна информация относно организацията и осигуряване безопасността на участници и посетители: предвидени са необходимите медицински пунктове, водоноски, полеви мивки, химически тоалетни и условия за палаткови лагери, оборудвани и с бани. Ще има някои ограничения за пътния трафик и обособени паркозони, както и охрана, която да следи за спазването на реда и сигурността по време на събора.

За първи път на Рожен – изложение на расови животни и биохрани Биопродукти и породисти овце, кози, коне, кучета, крави и биволи ще могат да се видят в дните на Националния събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Изложенията на животни ще бъдат съпроводени с атрактивни състезания за ръчно доене и стрижба, теглене на товари от коне-тежковози и аукциони. В трите дни на събора ще бъдат показани млечни и месни продукти от фермата и биохрани и напитки от цялата страна. Производителите на най-доброто сирене и кашкавал ще участват в специален конкурс. Занаятчийско изложение, различни кулинарни атракции и демонстрации, народни борби, нестинарски игри и още много изненади очакват посетителите на събора, който ще е от 17 до 19 юли тази година.

15

ФУРАЖИ

Хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, отглеждани при органично земеделие

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

Йорданка Найденова, Наталия Георгиева, Ивелина Николова Институт по фуражните култури, Плевен

16

Биологичното производство е специфичен начин на производство, опазващо околната среда и в частност биологичното разнообразие и осигуряващо здравословна и качествена храна (Grigorova and Arabska, 2013). Един от основните му принципи е избор на видове и сортове, които са най-подходящи за местната среда, устойчиви на вредители и при които използването на невъзобновяеми ресурси е сведено до минимум (Kostadinova and Popov, 2012). Бобовите, включително грах (Gerdzhikova et al., 2012; Georgieva et al., 2014) и лупина (Folgart et al., 2011) са ценен източник на азот в органичното земеделие. Резултатите от отглеждането на Pisum sativum в условия на биологично производство в България са обнадеждаващи, но недостатъчни (Kalapchieva et al., 2010), а при Lupinus ssp. липсват. Необходима е не само оценка на продуктивния потенциал на тези култури при биологично отглеждане, но и на техния химичен състав и хранителна стойност. В статията представяме оценка на хранителната стойностна на интроцирани сортове грах и лупина с произход Украйна. Проучени са съставът, съдържанието на влакнинни компоненти на клетъчните стени и in vitro ензимната разградимост на сухото и органично вещество и хранителната стойност при оценка качеството на фуража от пролетен грах (Pisum sativum

L.) и лупина (Lupinus albus L., Lupinus luteus L.) при органично отглеждане. Полският експеримент е изведен в Институт по фуражните култури, Плевен (2012–2014). Реколтирането на четири интродуцирани сорта фуражен грах – Глянс, Свит, Камертон, Модус и на българския сорт стандарт Плевен 4, както и на лупините – бяла лупина, сорт Гарант и жълта лупина, сорт Черниловец, е извършено във фенологична фаза пълен цъфтеж. Експериментът е проведен в условията на биологично земеделие без използване на торове и пестициди. Основният хиимически състав на фуража е определен по Веенде системата по показателите суров протеин и сурови влакнини. Структурните влакнинни компоненти на клетъчните стени по детергентен анализ (AOAC 2007) (EN ISO13906 2008) като процент от сухото вещество. Определени са влакнинните фракции: Неутрално-детергентни влакнини (НДВ), показател за поемането на фуража от преживните; Киселинно-детергентни влакнини (КДВ), показател за смилаемостта на фуража,

Киселинно-детергентен лигнин (КДЛ), фактор, ограничаващ смилаемостта. Определени са хемицелулоза и целулоза като компоненти на клетъчните стени, съдържащи се във влакнинната фракция: хемицелулоза = НДВ - КДВ; целулоза = КДВ - КДЛ. Степента на лигнификация е представена чрез коефициент като съотношение на КДЛ и НДВ (Akin&Chesson 1990). Ензимната смилаемост in vitro на сухото (СмСВ) и органично (СмОВ) вещество е определена като процент чрез двустепенен пепсин-целулазен ензимен метод на Aufrere (Тодоров и сътр.

2010). Потенциалната енергийна хранителна стойност е оценена по Френската система като UFLUFV (INRA 1988), въз основа на уравнения за бобови, според експерименталните стойности на суровия протеин, суро-

Таблица 1. Състав, степен на лигнификация и in vitro eнзимна разградимост на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014 Вид/Сорт

СП

СВл

НДВ

КДВ

КДЛ

Хемицелулоза

Целулоза

Глянс

16,47

24,31

41,14

31,16

5,58

9,98

25,58

Свит

16,44

24,45

42,21

32,07

6,19

10,13

Камертон

16,56

24,07

40,36

30,31

5,40

10,05

Модус

14,92

24,20

41,77

35,01

7,10

Плевен4

16,80

22,68

34,97

30,53

Min

14,92

22,68

34,97

Max

16,80

24,07

42,21

Mean

16,24

23,94

SD

0,75

CV Бяла лупина Жълта лупина

Лигнификация

СмСВ

СмОВ

13,5

69,83

69,97

25,89

14,6

70,82

70,33

24,91

13,4

68,66

69,22

6,76

27,91

17,2

66,50

67,16

5,42

4,44

25,11

15,4

69,55

70,06

30,31

5,40

4,44

24,91

13,4

66,50

67,16

35,01

7,10

10,13

27,91

17,2

70,82

70,33

40,09

31,82

5,94

8,27

25,88

14,8

69,07

69,35

0,72

2,94

1,91

7,24

2,57

1,18

1,56

1,63

1,29

4,6

3,0

7,3

6,0

12,2

31,1

4,6

10,6

2,4

1,9

12,05

25,48

37,04

26,51

3,18

10,53

23,32

8,6

72,76

72,24

12,93

26,03

29,90

24,72

3,46

5,18

21,26

11,6

78,42

79,40

СП – Суров протеин; СВ – Сурови влакнини; НДВ – Неутрално-детергентни влакнини; КДВ – Киселиннодетергентни влакнини; КДЛ – Киселинно-детергентен лигнин; %СВ; СмСВ – Смилаемост на сухо вещество; %

вите влакнини (AOAC, 2001) и смилаемостта на органичното вещество по Aufrere, 1982 (Тодоров 2010), преизчислена по Българската (КЕМ–КЕР), Кръмни единици за мляко-Кръмни единици за растеж чрез коефициентите, показани от Тодоров (1997). Коефициентът на смилаемост на органичното вещество dMO in vivo е определен по Andrieu&Demarquilly (1989) чрез зависимост, ползваща in vitro смилаемостта на органичното вещество, определена експериментално. Като допълнителна сравнителна характеристика е оценена енергийната хранителна стойност чрез Холандската система (VEM-VEVI). Потенциалната протеинова хранителна стойност (PDIN=PDIA+PDIMN и PDIE=PDIA+PDIME) е оценена по Френската система (INRA 1988) чрез показателите: общ смилаем протеин TDP/ PBD, PDIN, смилаем протеин в тънките черва в зависимост от азота и PDIE – смилаем протеин в тънките черва в зависимост от енергията. Интродуцираните сортове, отглеждани в условията на биологично земеделие се отличават с по-високо съдържание на сурови влакнини и по-ниско на су-

ров протеин (съответно 16,10% и 24,26%) в сравнение с българския сорт стандарт Плевен 4 (съответно 16,80% и 22,68%) (таб.1). В групата на интродуцираните сортове фуражен грах с найвисоко качество на фуража се характеризира сорт Камертон (суров протеин 16,56% и сурови влакнини 24,07%) като стойностите на протеина са близки до тези на стандарта. Бялата и жълтата лупина имат значително по-ниско съдържание на протеин (средна стойност 12,50%) в сравнение с групата на сортовете грах с разлика от 1% от сухото вещество на фуража между двата вида. Лупините се характеризират и с по-ниско съдържание на влакнинни компоненти на клетъчните стени НДВ, КДВ, КДЛ за разлика от сортовете грах, като бялата лупина има по-високо тотално влакнинно съдържание НДВ (лигнин, целулоза, хемицелулоза) – със 7%-ни ед. повече от жълтата. Интродуцираните сортове грах показват значително повисоко влакнинно съдържание (НДВ 40,36–42,21%; КДВ 30,31–35,01%; КДЛ 5,40–7,10%) в сравнение със сорт Плевен 4.

Най-високо е съдържанието на КДВ, КДЛ и целулоза при сорт Модус, което определя и пониската му разградимост, както на сухото, така и на органичното вещество на фуража. С най-висока смилаемост, респективно разградимост на сухо и органично вещество се отличава фуражният грах сорт Свит, превишаващ средната стойност за вида и стандарта. Жълтата лупина е най-високо смилаема/разградима (78,42%), следвана от бялата лупина (72,76%) и сортовете грах (66,50–70,82%). Показателите обща и метаболитна енергия са с близки стойности, както за сортовете грах, така и за видовете лупина, като максимални стойности се установяват при жълтата лупина (таб.2). Общият смилаем протеин (TDP/PBD), протеинът, смилаем в тънките черва, зависещ от азота PDIN и този, зависещ от енергията PDIE са най-високи при стандарта сорт Плевен 4 (PBD 124,4; PDIN 105,5; PDIE 95,2г за 1кг СВ). При сортове грах Глянс, Свит, Камертон, показателите на протеинова хранителност слабо варират (PBD 106,0–121,6; PDIN 93,5–104,0; PDIE 89,5–95,3г за 1кг СВ) като надвишават сред-

17

Таблица 2. Протеинова хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012– 2014г., г за 1кг сухо вещество Вид/Сорт

ОE_MJ

ME_MJ

PBD

PDIN

PDIE

Глянс

11,07

6,33

120,8

103,4

94,5

Свит

11,11

6,41

120,4

103,2

95,3

Камертон

11,09

6,31

121,6

104,0

94,1

Модус

11,02

6,16

106,0

93,7

89,5

Плевен4

10,93

6,28

124,4

105,5

95,2

Min

10,93

6,16

106,0

93,7

89,5

Max

11,11

6,41

124,4

105,5

95,3

Mean

11,04

6,30

118,6

102,0

93,7

SD

0,072

0,091

7,23

4,70

2,41

CV

0,6

1,4

6,1

4,6

2,6

Бяла лупина

11,36

6,10

79,76

75,67

87,14

Жълта лупина

11,41

6,39

88,43

81,20

93,69

Таблица 3. Енергийна хранителна стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012– 2014

18

Вид/Сорт

UFL

UFV

FUM

FUG

VEM

VEVI

Глянс

0,813

0,720

0,674

0,589

940

1946

Свит

0,832

0,742

0,690

0,606

954

1968

Камертон

0,808

0,615

0,670

0,584

936

1941

Модус

0,784

0,688

0,650

0,562

911

1901

Плевен4

0,804

0,709

0,666

0,579

933

1936

Min

0,784

0,688

0,650

0,562

911

1901

Max

0,832

0,742

0,690

0,606

954

1968

Mean

0,808

0,695

0,670

0,584

935

1938

SD

0,017

0,048

0,014

0,016

15

24

CV

2,1

7,0

2,15

2,7

17

1,2

Бяла лупина

0,795

0,703

0,659

0,575

906

961

Жълта лупина

0,861

0,779

0,714

0,636

1893

1978

ните стойности, но не и тези на стандарта. Сорт Модус показва най-ниска протеинова хранителност. Получените резултати са в потвърждение на установената за фуражния грах висока протеинова хранителност (Naydenova 2009; Naydenova et al. 2008, 2010, 2011; Naydenova et al.

2014). Двата вида лупина са с по-ниска протеинова хранителност в сравнение с граха, като различията между тях са съществени в полза на жълтата лупина. Потенциалната енергийна хранителна стойност по Френската, Българска и Холандска системи като единици нето енергия за мляко и за растеж е най-

висока при жълтата лупина (UFL–UFV 0,861–0,779; КЕМ–КЕР 0,714–0,636 и VEM–VEVI 1893– 1978 – таб.3). Посочените стойности съществено надвишават установените за бялата лупина (UFL–UFV 0,795–0703; КЕМ– КЕР 0,659–0,575 и VEM–VEVI 906–961) и средните стойности за граха (UFL–UFV 0,808–0695; КЕМ–КЕР 0,670–0,584 и VEM– VEVI 935–1938). В групата на сортовете грах с най-висока хранителност са сортовете Свит и Глянс. Оценявайки ранга на основните показатели за състава и ензимната смилаемост/разградимост и тяхната аритметична сума от сортовете фуражен грах

с ранг 1 – най-високо качество на фуража е стандартния сорт Плевен 4, а с ранг 2 е сорт Камертон, следван от сортовете Глянс, Свит и Модус (табл. 4). Тази зависимост се потвърждава при оценка на ранга на всички показатели за състава, разградимостта и хранителната стойност при сортовете фуражен грах (табл. 5). Бялата лупина по аритметична сума на ранговете се изравнява с тази на стандарта грах Плевен 4 – ранг 10, а жълтата лупина показва най-ниска стойност на аритметична сума на ранговете, респективно най-висок ранг на качеството на фуража между всички проучвани видове и

Таблица 4. Средни стойности и ранг на състава и in vitro eнзимната разградимост на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014 Вид/Сорт

СП

R

СВ

R

НДВ

R

КДВ

R

КДЛ

R

СмСВ

R

Аритметична R сума на R

Глянс

16,47

3

24,31

4

41,14

3

31,16

3

5,58

3

69,83

2

18

3

Свит

16,44

4

24,45

5

42,21

5

32,07

4

6,19

4

70,82

1

23

4

Камертон

16,56

2

24,07

2

40,36

2

30,31

1

5,40

1

68,66

4

13

2

Модус

14,92

5

24,20

3

41,77

4

35,01

5

7,10

5

66,50

5

27

5

Плевен4

16,80

1

22,68

1

34,97

1

30,53

2

5,42

2

69,55

3

10

1

Min

14,92

22,68

34,97

30,31

5,40

66,50

Max

16,80

24,07

42,21

35,01

7,10

70,82

Mean

16,24

23,94

40,09

31,82

5,94

69,07

SD

0,75

0,72

2,94

1,91

7,24

1,63

CV

4,6

3,0

7,3

6,0

12,2

2,4

Бяла лупина

12,05

2

25,48

1

37,04

2

26,51

2

3,18

1

72,76

2

10

2

Жълта лупина

12,93

1

26,03

2

29,90

1

24,72

1

3,46

2

78,42

1

8

1

СП – Суров протеин; СВ – Сурови влакнини; НДВ – Неутрално-детергентни влакнини; КДВ – Киселиннодетергентни влакнини; КДЛ – Киселинно-детергентен лигнин; % СВ; СмСВ – Смилаемост на сухо вещество; %; R – Ранг: Най-нисък ранг R – Най-високо качество на фуража

Таблица 5. Ранг на стойностите на показателите за състава, разградимостта и хранителната стойност на интродуцирани сортове фуражен грах и лупина, 2012–2014 Аритм. сума на R

R

Вид/Сорт

СП

СВ

НДВ

КДВ

КДЛ

СмСВ

TDP/ PBD

Глянс

3

4

3

3

3

2

3

3

3

2

2

2

33

3

Свит

4

5

5

4

4

1

4

4

1

1

1

1

35

4

Камертон

2

2

2

1

1

4

2

2

4

3

3

3

29

2

Модус

5

3

4

5

5

5

5

5

5

5

5

5

57

5

Плевен4

1

1

1

2

2

3

1

1

2

4

4

4

26

1

Бяла лупина

2

1

2

2

1

2

2

2

2

2

2

2

10

2

Жълта лупина 1

2

1

1

2

1

1

1

1

1

1

1

8

1

сортове. В заключение Интродуцираните сортове пролетен фуражен грах Глянс, Свит, Камертон, Модус, отглеждани в условията на биологично земеделие, се характеризират с високо съдържание на протеин (средно 16,10%), близко но ненадвишаващо това на стандарта сорт Плевен 4 (16,80%). С найвисоко качество на фуража се отличава сорт Камертон (високо съдържание на протеин и ниско на влакнинни компоненти: суров протеин 16,56% и сурови влакнини 24,07%; НДВ 40,36%, КДВ 30,31%, КДЛ 5,40%) като

PDIN

PDIE

UFL

КЕМ

VEM

стойностите на протеина са близки до тези на стандарта. С най-висока смилаемост/респ. разградимост на сухо и органично вещество е сорт Свит, превишаващ средната стойност за вида и стандарта. Бялата и жълтата лупина са с по-ниско съдържание на протеин (12,05–12,93%) и на влакнинни компоненти, което обуславя и високата им разградимост (72,76–78,42%). Сорт Модус показва най-ниска протеинова хранителност. Двата вида лупина са с по-ниска протеинова хранителност в сравнение с граха, като различията между тях са съществени в пол-

за на жълтата лупина. Протеиновата хранителна стойност на интродуцираните сортове грах Глянс, Свит, Камертон, варира в тесни граници като надвишава средната стойност за вида Pisum sativum, но не и тази на българския стандарт сорт Плевен 4. Потенциална енергийна хранителна стойност по Френската, Българска и Холандска системи определя като най-високо енергиен фураж жълтата лупина (UFL–UFV 0,795–0703; КЕМ–КЕР 0,659–0,575 и VEM–VEVI 906– 961), превишаваща енергийната хранителност на бялата лупина и сортовете грах.

19

ФУРАЖИ

Натрупване на коренова биомаса и азот в корените на грах след третиране с Хумустим

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

Вилиана Василева, Анна Илиева Институт по фуражните култури, Плевен

20

Развитието на устойчиво земеделско производство при запазване на околната среда е главната визия на националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за периода 2014–2020г. Тя включва умелото прилагане на научно-обоснования подход и иновациите, както и промяна в земеделските практики. Използването на химически торове замърсява почвата, подпочвените води и други, както и оскъпява селскостопанската продукция, а при подълга употреба селективно се натрупват вредни за околната среда химични елементи (Brady and Weil, 2002; Havlin et al., 2007; Das, 2011; Mukhtar et al., 2013). Според Световната здравна организация (СЗО), биологичното земеделие е „цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва устойчивостта на агроекосистемата, включително с акцент върху използване на материали в противовес на синтетичните“. Хумустим е признат и одобрен органичен тор за производство на биологична продукция. Той е течен органичен хуматен тор и стимулатор на растежа, продукт на висококачествен органичен субстрат със 100% екологична чистота. Прилагането му чрез третиране на семената и/или листна апликация, стимулира растежа и развитието на растенията и осигурява високи и качествени добиви от селскостопанските култури (Сенгалевич и др., 2007). В статията представяме промените в натрупване на свежа и суха коренова биомаса и азота в корените на грах, след различни начини на третиране и дози Хумустим. Експерименталната работа е извършена на опитното поле на Институт по фуражните култури, гр.Плевен, България, при неполивни условия и почвен подтип излужен чернозем. Действието на Хумустим (състав на течната формулация, посочен в края на раздела) е изпитано върху пролетен фуражен грах сорт Плевен 4, засят при междуредово разстояние 15см, с посевна норма, разчетена за 110к.с./м2. Изпитани са следните варианти: 1. Контрола – нетретирани семена; 2. Едно вегетационно третиране; 3. Две вегетационни третира-

ния; 4. Третирани семена 0,6л/т семена; 5. Третирани семена 0,6л/т семена + едно вегетационно третиране; 6. Третирани семена 0,6л/т семена + две вегетационни третирания; 7. Третирани семена 1,2л/т семена; 8. Третирани семена 1,2л/т семена + едно вегетационно третиране; 9. Третирани семена 1,2л/т семена + две вегетационни третирания. Семената са третирани полумокро 24 часа преди сеитба. Третирането по време на вегетация е извършено във фази отрастване и начален до пълен цъфтеж, с доза от препарата 40мл/дка. Във фаза „начало на цъфтеж” на граха са вземани почвени монолити (20/30/40см), корените на 10 растения – измити и отчетени: свежа коренова биомаса (г/растение), суха коренова биомаса (г/ растение) след сушене на 60oC. Свежата коренова биомаса (кг/дка) и сухата коренова биомаса (кг/дка) са изчислени на базата на посевната норма на граха (Сидорова и др., 2010). Азотът в кореновата биомаса (кг/дка) е изчислен по методика на Сидорова и др. (2010). Представяме осреднени данни за три години. Течната формулация на органичния хуматен тор Хумустим включва в състава си: общ азот – 3%; общ фосфор – 0,4%; калий – 9,7%; хуминови киселини – 32%; фулвокиселини – 4%; микроелементите калций, магнезий, цинк, мед, кобалт, молибден, бор, сяра и др.; пепел – 18%. Получените данни показват, че третирането с Хумустим при всички изпитвани варианти увеличава количеството формирана свежа коренова биомаса от растенията грах. При вегетационните третирания, разликите са близки (0,351 – 0,355г/ растение), което е с 13,3 до 14,5% повече от нетретираната контрола. При прилагане на Ху-

Таблица 1. Натрупване на свежа и суха коренова биомаса при грах след третиране с Хумустим Варианти

Свежа коренова биомаса

Суха коренова биомаса

г/растение

кг/дка

г/растение

кг/дка

Нетретирани семена (K)

0.305

36.6

0.117

14.0

Нетретирани семена+едно ТВВ*

0.351

42.1

0.131

15.7

Нетретирани семена+две ТВВ

0.355

42.6

0.131

15.7

Третирани семена 0,6л/т

0.331

39.8

0.127

15.2

Третирани семена 0,6л/т+едноТВВ

0.351

42.1

0.129

15.5

Третирани семена 0,6л/т+двеТВВ

0.338

40.5

0.127

15.2

Третирани семена 1,2л/т

0.378

45.4

0.140

16.8

Третирани семена 1,2л/т+едноТВВ

0.394

47.3

0.145

17.4

Третирани семена 1,2л/т+двеТВВ

0.385

46.2

0.141

16.9

min/max

0.305/0.394

36.6/47.3

0.117/0.145

14.0/17.4

Средно

0.354

42.52

0.132

15.84

*ТВВ – третиране по време на вегетация Фигура 1. Натрупване на азот в сухата коренова маса при грах след третиране с Хумустим

мустим за предсеитбено третиране на семената в доза 0,6л/т семена и едно вегетационно третиране, увеличението спрямо контролата е с 13,2%. Най-голямо количество свежа коренова биомаса натрупват растенията при предсеитбено третиране на семената с Хумустим в доза 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране, като превишението спрямо контролата е с 27,2%. Аналогични са промените в количествата натрупана свежа коренова биомаса от декар. Най-малко количество свежа коренова биомаса е отчетено при растенията на контролата (36,6кг/дка), а най-много, при тези от варианта с 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране (47,3кг/дка), което надвишава контролата с 29,3% (табл. 1). В състава на Хумустим са включени хуминови киселини, а те стимулират нарастването на кореновата система на растенията, спомагат

за увеличаване коефициента на използване на хранителните вещества, включително и на фосфора (Drevon and Hardwig, 1997; Tang et al., 2001). Фосфорът подпомага синтеза на протеини, пренасянето на захари и по-бързото нарастване на кореновата система (Armstrong, 1999; Magani and Kunchida, 2009; Tairo and Ndakidemi, 2013). В нашето проучване, допускаме, че по-доброто развитие на кореновата система след третиране с Хумустим, се дължи и на внесените чрез препарата хуминови киселини. А ние сме внесли хуминови киселини (%) както следва: с едно вегетационно третиране – 12,8; с предсеитбено третиране в доза 0,6л/т семена – 0,19, в доза 1,2л/т семена – 0,38. Хуминовите киселини спомагат за развитие на кореновата система, включително и това на кореновите власинки. Според Datta et al. (2011) коре-

21

новите власинки играят изключително голяма роля при усвояване на трудноподвижни хранителни вещества като фосфати и калий, увеличавайки радиуса на кореновата система и използваната почвена площ. По-голямото количество свежа коренова биомаса при растенията, третирани с Хумустим, вероятно е свързано и с по-добрата ефикасност на усвояване на водата от почвата. Тенденцията се запазва и при количеството суха коренова биомаса, което варира в сравнително по-тесни граници. При доза на препарата 0,6л/т семена и едно вегетационно третиране, увеличението спрямо контролата е с 10,6%, а при 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране – съответно с 24,3%. Количеството суха коренова биомаса, формирано от растенията в нашето проучване, е от 14,0 до 17,4кг/дка. На фигура 1 е показано количеството азот, което грахът натрупва в сухата коренова биомаса – до 0,267кг/дка. При предсеитбено третиране на семената, извършено самостоятелно, без третирания по време на вегетация, количеството азот в кореновата биомаса е близко до това на контролата. При извършване обаче и на третирания по време на вегетация, количеството азот в корените за доза на препарата 0,6л/т семена и едно вегетационно третиране, се увеличава до 16,2% над контролата. При по-високата доза няма доказани различия в съдържанието на азот в корените в зависимост от броя вегетационни третирания и превишенията спрямо контролата са с 8.,–8,5%.

22

Изводи Предсеитбеното третиране на семената с Хумустим, както и това по време на вегетация, увеличава количеството коренова биомаса на грах. При едно третиране по време на вегетация (фаза „отрастване”), се формира с 15,1% повече свежа коренова биомаса и с 12,3% повече суха коренова биомаса от нетретираната контрола. При предсеитбено третиране с Хумустим в доза 0,6л/т семена и едно вегетационно третиране, количеството свежа коренова биомаса превишава с 15%, а това на сухата коренова биомаса с 10,6% нетретираната контрола. При предсеитбено третиране с препарата в доза 1,2л/т семена и едно вегетационно третиране, растенията натрупват до 47,3кг/дка свежа, и до 17,4кг/дка суха коренова биомаса, което е съответно с 29,3 и 24,3% над контролата. След предсеитбено третиране на семената на граха с Хумустим, азотът в корените се увеличава до 16,2%. Бихме могли да препоръчаме третиране на пролетен фуражен грах с Хумустим. Освен че растенията се развиват по-добре, в почвата се натрупва и по-голямо количество коренова маса след прибиране на граха. Така, тя се обогатява на азот и се превръща в още по-добър предшественик за следващата култура.

О

СОБЕНОСТИ В ХРАНЕНЕТО НА БРЕМЕННИТЕ ОВЦЕ Интересът към храненето на бременните овце се обуславя от някои изисквания, неспазването на които води до аборти, неблагополучия при раждането на агнетата, заболявания след агненето и понижена млечност в този период. Това се отразява отрицателно върху развитието на агнетата и върху общата млечна продуктивност, т.е. върху успехите на цялата дейност от отглеждането на овцете, което важи за всички направления – и млечно, и месодайно, и тънкорунно, и грубовълнести овце. По-чувствителни са първите две групи, особено когато месодайното е многоплодно. За да стартира бременност, следва да имаме заплождане, което е по-успешно когато се предшества от предварителна подготовка, целта на която е оценката на телесното състояние (ОТС) да достигне 3,0–3,5 бала (средно охранени). Около 20–30 дни преди осеменяването храненето се повишава. Това става най-често чрез преместване на овцете на специално запазени по-високопродуктивни пасища или чрез включване в дажбата подхранване с около 0,3кг зърнен фураж. Това повишено хранене преди осеменяването се нарича „флъшинг” и се отразява много благоприятно както върху процента на заплодяемост, така и върху повишаване процента на близнаците. Следователно, то е особено важно при овцете от месодайното направление. Ако осеменяването е през оборен период, преди и след осеменяването следва да се вземат мерки за подсигуряване на каротин, чрез хубаво сено със запазен зелен цвят или витаминен премикс около 5–7г на овца. След заплождането, ако овцете са в желаното телесно състояние (3,0–3,5 бала) храненето остава на същото ниво каквото е било преди „флъшинга”. Ако е по-ниско, храненето се повишава с оглед възможно по-скоро да се достигне желаното равнище. При агнене-

ХРАНЕНЕ

Хранене на бременни, високо млечни и месодайни овце Проф.Трифон Дарджонов то, овцете следва да са с ОТС 3,5–4,0 бала. Тъй като у нас найчесто заплождането ставаше и още продължава да става при по-ниско ОТС, овцете през ранната есен се пускат в освободени от царевица, слънчоглед или други култури ниви, където намират наред с тревата и доста зърно и телесното им състояние при хубави есени много бързо подобрява. Наблюдавал съм как в много случаи ОТС достига над 4, дори 4,5–5,0, т.е. до затлъстяване. Това се отразява много неблагоприятно на агненето. Към края на бременността, затлъстелите овце имат по-нисък апетит и при повишените енергийни нужди, изпадат в енергиен глад, поради което разграждат усилено мазнини. При недостиг на захари в дажбата (поради ниското поемане на фуражи) се появява обменното заболяване кетоза. Споделям този случай, понеже съм имал възможността да го наблюдавам още през 80-те години. Стада, ползващи кооперативните блокове от царевица, затлъстяваха толкова, че агненето по-късно

протичаше крайно лошо. Трудни раждания, дори смъртни случаи при овцете бяха много често явление. От личен опит се убедих, че агненето следва да става при охраненост най-много 4,0 бала (добре охранени) и, че специалистите и стопаните следва да владеят добре скалата за оценка на телесното състояние (ОТС) и да следят строго за нейното спазване. Това бяха неудачите, наблюдавани, когато агненето става в края на ноември–декември. Иначе агненето през ноември–декември предлага много повече предимства отколкото агненето през февруари–март, каквато беше старата наша практика. Постепенно, в ТКЗС агненето беше изместено към края на есента. Съображенията за тази промяна бяха преди всичко храненето. Когато овцете се агнят през февруари–март фуражните ресурси в ТКЗС свършваха или качеството им беше такова, че доставяните хранителни вещества не достигаха за изхранване на плода и блъскането пред яслите за

повече фураж предизвикваше много чести аборти. Тук нямам предвид абортите, причинени от изхранването на некачествени, плесенясали фуражи, което беше често явление в ТКЗС. Изтъквам тази история, за да си обясним избора на най-благоприятния сезон за агнене по времето на колективните стопанства. Тук ще изясним точно какви са нуждите през последните два месеца на бременността, защото фактически те се оказват решаващи за успешното агнене и бъдещата млечност. Ако сме готови да предоставим нужните фуражи (енергия, про-

Таблица 1. Норми за овце с 60кг живо тегло в края на бременността СВ кг

КЕМ бр.

ПСЧ в грама

Калций в грама

Фосфор в грама

Витам. А в хил IU

1,4

0,85

54

3,0

2,5

4,2

За едно агне

0,2

0,25

19

1,7

0,7

2,9

За две агнета

0,2

0,45

35

3,0

1,2

2,9

За едно агне

0,3

0,40

28

2,5

1,0

3,2

За две агнета

0,3

0,65

50

4,4

1,7

3,2

За едно агне

0,3

0,55

39

3,7

1,5

3,6

За две агнета

0,3

0,95

70

6,6

2,6

3,6

Поддържане Период А.

BG

Период В.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

Период Б.

23

Таблица 2. Балансирани дажби за овце в края на бременността Основна дажба

1.Лив. сено 1,0кг и царевичак 0,8кг

2.Лив. сено 1,3кг и люц. сено 0,5кг

3.Ливадно сено 1,9кг

4.Люц. сено 0,8кг и цар.силаж 2,5кг

5.Царевичак 1,7*)кг

6.Ливадна трева 7,5кг

24

теин, минерални вещества, и витамини) тогава няма проблеми агненето да се измести тогава когато е най-благоприятен пазар за агнетата – да имаме и коледни и великденски агнета, млякото да се получава кръглогодишно и прочее. Научното знание за хранителните нужди ще ни направи независими от сезона. Хранителните нужди на овцете през последните 6 седмици от бременността, които са решаващи за успеха, са дадени по-горе в табл. 1, изготвена по нормите, препоръчани от Тодоров и Дарджонов 1997г. (Период А, отговаря на 6 седмици преди агненето, период Б – на 4 седмици преди агненето и период В – на 2 седмици). Посочените тук стойности се прибавят към поддържащото хранене (първият ред). Съзнателно тук давам нормите в този вид, за да се илюстрира нарастването на нуждите с приближаване на раждането и да се види разликата между овцете, които ще родят едно или две агнета.

Период

Зърно кг

Шрот кг

Креда г

Дикалц. фосфат г

А

0

0,100

0

0

Б

0,150

0,100

0

0

В

0,250

0,150

0

0

А

0

0

0

0

Б

0,150

0

0

0

В

0,300

0

0

0

А

0

0

0

0

Б

0,150

0

0

0

В

0,350

0

0

0

А

0

0

0

5

Б

0

0

0

5

В

0,150

0

0

5

А

0

0,250

0

0

Б

0,100

0,300

0

0

В

0,200

0,350

5

0

А

0

0

0

0

Б

0,1

0

0

0

В

0,300

0

0

0

Като се спазват посочените норми са разработени балансирани дажби от най-често срещани наши фуражи. Дажбите са за овце с очаквано близнене 50% и са посочени в табл. 2. Коментарът на предложените дажби ще започнем с подчертаване на факта, че основната дажба (ОД) се залага практически в еднакви количества и в трите периода (А, Б и В). Фактически, през периода В, преди агненето, приемането на обемисти фуражи се намалява. При изчислението на добавката от концентрати ние сме взели под внимание този факт и концентратите са завишени съответно. Това намаление обаче не е отбелязано, защото сме спазили принципа обемистите фуражи да се залага винаги малко повече, за да се гарантира максималното им поемане. Втората бележка, която бих искал да изтъкна е качеството на използваните обемисти фуражи. При изчисленията са взети данните за качествено ливадно и люцерново сено (прибрани в началото на цъфтежа), царе-

вичният силаж е прибран във „восъчна зрелост” и добре наситнен, Царевичакът е добре съхранен без следи от плесени, зелената трева е също в началото на цъфтеж. Изтъквам този факт, за да се правят корекции, когато качеството е по-ниско. И тъй като е взета предвид високата консумация на ОД, то корекциите не могат да се правят, чрез повишаване количеството на обемистите фуражи, а единствено чрез добавка на зърнен фураж или слънчогледов шрот. Третото обяснение се отнася за главата на колона 2. Под отбелязаното като „зърно”, се разбира ечемик, пшеница, или царевица, смляна с кочаните, а шротът е изчислен като слънчогледов шрот от средно качество (37% суров протеин). Следващото пояснение се отнася за възприетото живо тегло 60кг. Ако овцете са по-тежки или по-леки (като породен белег) поддържащото хранене, а от там и конкретните дажби по периоди следва да се коригират. За всеки 10кг по-тежки овце се добавя към нормата

Таблица 3. Балансирани дажби за млечни овце при 5 нива на млечност Дажби:

Млечност кг

1,0

1,5

2,0

2,5

3,0

0,5

1,0

1,5

2,0

1.ОД – царевичен силаж вос. зрелост 2,6кг и люц. сено нач.цъфтеж 0,8кг Слънчогледов шрот (30% СП) кг

0,15

2.ОД – люц.сено нач.цъфт. 1,0кг, лив. сено пълен цъфт. 0,6кг и бир. каша 1,5кг Зърнена смес кг

0,2

0,5

0,5

0,3

0,3

Слънчогледов шрот (30% СП) кг

0

0

0,4

0,9

1,4

Зърнена смес кг

0,3

0,3

0,3

0,3

0,3

Слънчогледов шрот (30% СП) кг

0

0,3

0,9

1,2

1,7

Зърнена смес кг

0,3

0,1

0,1

0

0

Слънчогледов шрот (30% СП) кг

0

0,5

1,0

1,5

2,0

Креда грама

0

0

0

10

15

Зърнена смес кг

0,2

0,2

0,2

0,2

0,2

Слънчогледов шрот (30% СП) кг

0,1

0,45

0,9

1,3

1,8

3.ОД – люцерново сено начало на цъфтеж 2,0кг

4.ОД – ливадно сено начало на цъфтеж 2,0кг

5. ОД – пасищна трева в цъфтеж 7,5кг

*) Балансирани по СВ, КЕМ, СП, ПСЧ, БПТ, калций, фосфор и вит. А (карот).

0,10 КЕМ, 7г ПСЧ. За 10кг полеки се намалява приблизително същото количество хранителни вещества. На практика това се постига чрез промяна в количеството на зърнения фураж с около 0,1кг дневно. Последното пояснение се отнася за степента на охраненост. Предложените дажби са валидни, само ако овцете към разглеждания период са достигнали охраненост над средна – 3,5 бала. Повишаването на охранеността до това ниво във всички случаи е трябвало да стане до 45-тия ден до агненето, за да може 45 дена преди агненето да се храни само за развитието на плода. Ако все пак, желаната степен на охраненост 3,5 бала, не е достигната, тя спешно следва да се коригира. Ако охранеността, 45 дена преди агненето е 3,0 бала, за да се достигне охраненост 3,5 бала при агненето, за 30 дни към предложените дажби следва да се прибавя ежедевно на овца по 0,50кг зърнен фураж. (За 30 дни овцата, за да повиши ОТС от 3,0 на 3,5 бала, следва да повиши живото си тегло около 4,0кг. За всеки 1,0кг прираст при тази охраненост са нужни 4,6 КЕМ и 163г ПСЧ (общо за 4,0кг при-

раст – 18.4 КЕМ и 652г ПСЧ). За 30 дена следва да се добавят към така изчислените дажби ежедневно по 0,60 КЕМ и 22г ПСЧ. Това се покрива с около 0,5кг зърно.) В заключение ще формулираме следните правила за храненето на овцете през бременния период: Заплождането да става при охраненост 3,0–3,5 бала. Следващият период, до 6 седмици преди агненето да се поддържа умерено хранене на ниво около 1,0–1,10 КЕМ и 60–65г ПСЧ, което на практика може да става само с обемисти фуражи (зелена маса, сено, силаж). В периода 45 дена до агненето да се спазват условията описани в таблици 1 и 2. Само в случаите, когато желаната охраненост не е достигната, да се добавят допълнително концентрати според степента на изоставане в ОТС. В яслите да има редовно каменна сол за близане. ХРАНЕНЕ НА ОВЦЕ С ВИСОКА МЛЕЧНОСТ Получаването на 400–500кг дойна млечност от овцете, не може да стане с познатите традиционни методи на хранене. В това се убедихме през 80-те

години на миналия век, когато започнахме да правим млечно овцевъдство. Определено мога да заявя, че възприетите схеми за кръстосване с млечни породи бяха добри, но не се получиха добри резултати, преди всичко, поради запазване традициите в храненето на овцете. В случаи, когато надоявахме по 100–150кг мляко считахме, че това е вече млечно овцевъдство. Храненето се оказа задържащия фактор за постигане на по-висока млечност. Кои елементи от храненето бяха и остават да бъдат задържащи фактори за постигането на желаната млечност при овцете? Първо, това е ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата, когато е началото на лактацията). За достигане на 500кг лактационна млечност, през първите два месеца след агненето овцата следва да дава 3,5кг съответно 3кг млечност. За целта една овца с 65 кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,0 следва да поеме дневно 3,40 съответно

25

Таблица 4. Средно дневна млечност по месеци на лактация в кг I.

II.

III.

IV.

V.

VI.

Ниска

2,0

Средна

2,5

1,8

1,6

1,3

1,0

0,8

2,3

2,0

1,7

1,3

1,0

Висока

3,0

2,7

2,4

2,0

1,6

1,3

VII.

VIII.

Общо

0,6

0,5

288

0,8

0,6

365

0,9

0,7

438

Таблица 5. Нормативи за хранене през оборния период (200 дни)

26

Фуражи при различните ОД

45 дни до агненето

Първи 155 дни от лактацията

Общо за 200 дни (точно)

Общо за 200 дни с фирите

1.ОД – ливадно сено кг

70

0

70

75

люцерново сено кг

0

124

124

130

царевичен силаж кг

0

388

388

430

зърнена смес кг

9,0

0

9,0

10

слънч. шрот кг

14

144

158

160

2. ОД – ливадно сено кг

45

155

200

210

люцерново сено кг

23

93

116

120

бирена каша кг

0

233

233

250

зърнена смес кг

14

63

77

77

слънч. шрот кг

9

70

79

80

3. ОД – ливадно сено кг

70

295

365

380

зърнена смес кг

9,0

12

21

22

слънч. шрот кг

14

147

161

165

4. ОД – ливадно сено кг

70

0

70

70

люцерново сено кг

0

295

295

310

зърнена смес кг

9,0

41

50

50

слънч. шрот кг

15

123

138

140

3,05 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2кг дневно (2,30 КЕМ). При това условие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-малко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено, прибрано между напъпването и началото на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запазен зелен цвят. Силажът следва да е прибран във фаза „млечновосъчна” до „восъчна зрелост” и да е много добре наситнен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4,5

милиметра при добро наточване на ножовете). Когато обемистите фуражи не са с желаното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени обемисти фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3кг дневно, и да се ползват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 38–40кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви. Естествено, че овцата може да загуби и повече от живото си тегло в първите два месеца, но това вече ще има отрицателно

отражение върху бъдещата млечност. Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето. Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, които изхранваме на млечните овце. Това има още по-негативно, влияние когато става при изхранване на нискокачествени обемисти фуражи, както се случва най-често у нас. Обикновено се счита, че 1 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0,5кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно докато се достигнат 2кг концентрати. Овцете

Таблица 6. Съдържание в 1кг фураж Слънчогледов шрот

КЕМ

СП г

ПСЧ г

БПТ г

Не олющен 25%

0,88

247

102,7

89,6

Частично олющен 30%

0,93

300

114,7

124,5

Значително олющен 35%

0,97

350

126,2

156,8

Много добре олющен 39% добре олющен (39%)

1,01

390

135,4

182,9

Неолющен 22%

1,06

222

91,7

81,3

Частично олющен 27%

1,10

269

102,4

112,0

Значително олющен 31%

1,14

313

112,4

141,4

Слънчогледов екпелер

показали на първата контрола над 2,5кг млечност, следва да се отделят в отделна група и да получат 2кг концентрати, които да им се поднасят най-малко на три пъти, смесени с малко смляно сено, за да се поема побавно. Овцете с 2,0–2,5кг млечност се отделят в друга група, и получават 1,5кг концентрат, а всички останали – под 2кг млечност получават по 1кг концентрати. Това по-високо ниво на хранете се поддържа до края на втория месец, след което вече концентратите се дават според нормите. Най-добре е зърнените фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10 милиметра диаметър. Трети, най-често срещан недостатък е липсата или малкото количество на изхранвания протеин в дажбата. Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кравите, козите и биволиците. Докато при кравите и козите на 1 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104г протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете е нужен 122г ПСЧ и 19–21% СП. Недостигът на протеин в дажбите на млечните овце е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите млечни кръстоски. След като направих изчисления на дажбите по новата система

за белтъчно хранене на преживните, разработена от проф. Н.Тодоров, се получиха дажби за високо млечни овце, които нашите специалисти трудно могат да си представят. Концентратната част на дажбата при млечност 2кг и повече се състои изключително от шрот. Виж дажбите в табл. 3. Данните показват, че при млечност над 1,5кг при всички дажби, шротът доминира като съставка, а при някои дажби представлява единствената съставка на концентратите. С тези данни следва да свикнат нашите овцевъди, които искат да създават високо млечно овцевъдство. Досега ние сме боравили с млечност 1,0–1,5кг, при която при ползване на шрот от 39% СП, той може да представлява 25–30% т.е. може да се използват комбинирани фуражи. При млечност над тази, вече става невъзможно протеиновите нужди за високомлечните овце да се покриват с произвежданите комбинирани фуражи. За да се добие представа за лактационната крива по месеци при високо млечните овце, е приложена таблица 2. Данните са заимствани от наши и на сътрудници проучване в ИЖ Костинброд от 1983г., извършено върху 282 нормални лактации при Източно-фризийската порода и 841 лактации от Плевенска черноглава порода, публикувано в сп.„Животновъдни науки” №1, от 1984г. Като са използвани данните от

табл. 3 и табл. 4. са направени изчисления за необходимите фуражи за оборния период от 200 дни при четири зимни дажби за лактационна млечност от 365кг, която е приета за средно висока при високо млечните овце. За последните 45 дни от бременността са използвани следните средни дажби: При 1.ОД ливадно сено 1,5кг, зърнена смес 0,2кг и шрот 0,3кг, при 2.ОД съответно ливадно сено 1,0кг, люцерново сено 0,5кг, зърнена смес 0,3кг и шрот 0,2кг, при 3.ОД и 4.ОД дажбите са както при първа ОД. За да приведем нормативите към друга млечност освен посочената 365кг за оборния период, следва да коригираме само концентратите. Основната дажба остава същата, а се променят концентратите и то за по-високата млечност – само шрота. При високата млечност – 438кг за лактация, слънчогледовият шрот (30%) следва да се повиши с 45кг за оборния период. На практика за по-висока млечност през оборния период се полагат по 0,9кг шрот за всеки килограм мляко в повече. Концентратната дажба на кг мляко фактически малко се завишава, защото дадените в повече концентрати при по-високата млечност измества част от основната дажба. За летния период е предвидено лактацията да продължи при ползване на зелена маса, като паша или на ясла. За летния период от 165 дни това прави 1250кг зелена маса плюс 10кг зърнена смес и 12кг шрот за добавка към зелената маса до приключване на лактацията и 12кг зърно по време на заплождането (флъшинга). За да бъдат валидни нормативите за концентратите е задължително качеството на обемистите фуражи да бъде такова, каквото е заложено в табл. 1, т.е. ливадното и люцерновото сено да бъдат прибрани в началото на цъфтеж, а силажът да бъде във „восъчна зрелост” добре насит-

27

Таблица 7. Балансирани дажби със зърно шрот и минерални вещества Дажби / Дневна млечност, кг

трябва да храни достатъчно белтък. Това го показва световната практика.

1,0

2,0

3,0

3,5

Зърнен фураж, кг

0,0

0,35

0,7

0,95

Слънчогледов шрот, кг

0,15

0,5

0,85

1,1

Креда, грама

0,0

0,0

0,0

10

1.Царев. силаж 2,6кг, люц. сено 0,8кг

2.Люц. сено 1кг, лив. сено 0,75кг, бир. каша 1,5кг Зърнен фураж, кг

0,2

0,7

1,1

1,3

Слънчогледов шрот, кг

0,0

0,1

0,5

0,7

Зърнен фураж, кг

0,4

0,8

1,2

1,1

Слънчогледов шрот, кг

0,0

0,2

0,7

1,0

3.Люц. сено 1кг, ливадно сено 0,8кг

28

нен с частички не по едри от 8 милиметра. Шротът е предвиден със качество 30% СП. Ако разполагаме с друг шрот, с повисоко качество, се налага да бъдат направени преизчисления. Идея за това може да ни даде следният пример. Ако шротът е с 35% СП посоченото количество в норматива се намалява като се умножи по 0,91, а количеството на зърнената смес се повишава със същите килограми, които сторнираме от шрота. Това наистина е груба сметка, но достатъчно ориентира. При шрот с 39% СП умножаваме с 0,85 данните от табл. 3. Използването на шрот с 25% СП при високомлечни овце е нежелателно понеже той не може да набави необходимия протеин за високомлечни овце. Посочените данни за балансиране на дажби за високомлечни овце обръщат вниманието ни към качеството на слънчогледовия шрот. Следователно не е важно само да кажем, че използваме шрот, а важно е да знаем какво е качеството му. За целта ние като потребители сме в правото си да изискваме от производителите на слънчогледов шрот да дават документ за качество. За сведение ще посоча какви са новите данни за състава на слънчогледовия шрот и експелера според таблиците, съставени от проф.Н.Тодоров 2004г.

ХРАНЕНЕНЕ НА ОВЦЕ ЗА МЕСО След като разгледахме храненето на бременни и високо млечни овце, за храненето на месодайните трябва да отбележим, че изискването към количеството на протеина в дажбите на високо млечните овце важи с пълна сила и за специализираните за месо многоплодни породи, като Шароле мутон, Ил дьо франс и др. При кърменето на две агнета в първите месеци, овцата отделя значително количество мляко. Според препоръките които дава френската организация, внасяща Шароле мутон у нас, през първия месец след агненето, когато овцата има две агнета които дават 0.5кг дневен прираст, овцата отделя около 2,5кг мляко. При ОД хубав тревен силаж и хубаво сено на воля, тя се нуждае от концентратна добавка, която съдържа ечемик, овес и соев шрот с 50% СП. Изчислението което направихме на състава на смеската показва, че тя съдържа 270г СП и 120г ПСЧ, т.е. смеската по качество на протеина превъзхожда „добрия наш” слънчогледов шрот и експелер. Следователно няма заблуда в нашите изчисления. Който иска да дои много мляко, следва да храни достатъчно белтък, който иска да отгледа добри агнета от месодайните овце, също ще

Хранене през периода на кърмене Тъй като при месодайните породи овце многоплодието е породен белег, и агнетата са с високи растежни способности, т.е. нуждаят се от повече мляко, то на практика през първите три месеца след оагването, месодайните овце трябва да се третират при храненето като високо млечни овце – овце, които трябва да дават 2,5–3кг мляко. Кои елементи от храненето бяха и остават да бъдат задържащи фактори за постигането на желаната млечност при овцете и успеха на месодайното овцевъдство. Първо, това е ниското качество на използваните обемисти фуражи, пашата през лятото и сеното и силажа през зимата (особено неблагоприятно влияят нискокачествените фуражи през зимата когато е началото на кърменето). За достигане на висока млечност (добро развитие на две агнета), овцата през първите два месеца след раждането следва да дава около 3кг мляко. За целта една овца със 65кг живо тегло при оценка на телесното състояние (ОТС) 3 следва да поеме дневно 3,10 кръмни единици за мляко (КЕМ). За да може да се състави физиологически издържана дажба, концентрираните фуражи не трябва да превишават 2кг дневно (2,30 КЕМ). При това условие, овцата следва да поеме от обемистите фуражи не по-малко от 1,10 КЕМ, които трябва да се съдържат в не повече от 1,25кг сухо вещество (СВ). Това условие през зимата може да се изпълни само от сено прибрано между бутонизация и начало на цъфтеж (за бобовите треви) и между изкласяване и начало на цъфтеж (за житните треви). Сеното трябва да е изсушено без оронване на листата и със запазен зелен цвят. Силажът следва

да е прибран във фаза „млечновосъчна” до „восъчна зрелост” и да е много добре наситнен (при настройка на теоретическа дължина на режещия апарат 4,5 милиметра при добро наточване на ножовете). Когато обемистите фуражи не са със желаното качество, овцете не могат да поемат нужното количество основна дажба (ОД). Тъй като по физиологически причини на преживното животно не трябва да се дава повече от определеното количество концентрати, при нискокачествени фуражи овцете не си дояждат и ползват телесните си резерви. Нормално е това да се случва едва при млечност над 3кг дневно и да се ползват от резервите не повече от 0,5 КЕМ дневно или за два месеца 30 КЕМ, което прави около 38–40кг мляко за два месеца, получени от телесните резерви. Това е, което се случва най-често при нашите условия и традиции в храненето. Второ, това е недостатъчното количество концентрирани фуражи, които изхранваме на млечните овце. Това има още понегативно, влияние когато става при изхранване на нискокачествени обемисти фуражи, както е

в нашия случаи. Най-често се счита, че 1 или 1,5кг концентрати са достатъчни за овцете. Това са нашите представи за добро хранене. За да се осъществи безпроблемно изхранване на 2кг концентрати, овцете следва при агненето да са привикнали вече да поемат 0.5 кг дневно, а непосредствено след раждането да започне постепенното повишаване с по 0,2кг дневно докато се достигнат 2кг концентрати. Най-добре е зърнените фуражи да се изхранват като цяло зърно и най-много леко начупени на дробилка със сито с отвори 10 милиметра диаметър. Трети, най-често срещан недостатък е липсата или малкото количество на изхранвания протеин в дажбата. Трябва да запомним, че млечните овце се нуждаят от най-много протеин на една изхранена кръмна единица, ако ги сравним с кравите козите и биволиците. Докато при кравите и козите на 1 КЕМ в продуктивната дажба е нужен 104г протеин, смилаем в червата (ПСЧ) и 160г суров протеин (СП), при овцете е нужен 122г ПСЧ и 19–21% СП. Недостига на протеин в дажбите на месодайните овце

е най-честата причина да не се проявят наследствените заложби на отглежданите у нас млечни и месодайни овце. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Балансирани дажби за месодайни овце могат да се съставят от качествени обемисти фуражи, произведени от стопанина, при добавката на зърнени фуражи (царевица, смляна с кочаните, или ечемик, пшеница без да се надробяват) и още белтъчни фуражи (най-често слънчогледов шрот). Като минерална добавка се налага включването на креда, а много рядко и дикалциев фосфат. Как изглеждат добре балансирани дажби със собствено зърно, шротове и креда е посочено в табл. 7. Изводът от разглеждането на проблемите при храненето на месодайни овце е, че те са много по-взискателни от месодайните крави към качеството на използваните обемисти фуражи и се нуждаят от много повече белтъчни фуражи, шротове и да повторим, обемистите фуражи да са с високо качество. Подценяването на тези особености може да провали добрите намерения.

29

АГРОИКОНОМИКА

Икономически аспекти на месодайното говедовъдство Николай Вълканов

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

На проведената първа среща на говедовъдите в страната в Старозагорски минерални бани на 29– 30 май т.г. участие взе и ИнтелиАгро. В презентацията си, която беше фокусирана върху някои аспекти на месодайното говедовъдство, фирмата акцентира върху няколко основни момента: • Потреблението на говеждо месо в света е нараснало близо два пъти и половина в световен мащаб през последните 55 години,или със средногодишен темп с натрупване от 1,65%; • Консумацията на говеждо месо на глава от населението в различни части на света варира в десетки, дори стотици пъти. Някои от основните консуматори и вносители на говеждо месо, като Иран, Египет, Саудитска Арабия са географски близо до България, някои помалки са съвсем в периметъра ни (Босна с 26 хил. тона и Македония с 12 хил. тона), а Общият европейски пазар, от който сме част, е внесъл 380 хил. тона говеждо през 2014 година; • Въпреки изключително ниската консумация на говеждо в България (под 1кг на човек на година), пазарът в страната има потенциални ниши като столицата и туристическия сектор, например; • Както други селскостопански стоки – зърно-

30

•

•

• •

то, млякото, пилешкото и свинското месо, говеждото също предстои да поевтинее. Това не бива да плаши говедовъдите или потенциалните инвеститори. Цикълът подсказва, че тези, които успеят да изградят добри стада в рамките на следващите 5–6 години, ще уловят следващия пик в цените; Месодайното говедовъдство има своите предимства пред млекодайното – по-малко регулации, по-малко работна ръка, по-устойчиви животни, по-малка инвестиция; Изчисленията ни показват, че при оптимално съчетание на европейските плащания, инвестиция в стадо от 50 чистопородни животни, отглеждани на 200дка пасища и ливади (било и наети), може да бъде възвърната за 4 години само със субсидии; Добри възможности за развитие на биологично животновъдство и ориентиране във високия ценови сегмент; Съществени трудности пред развитието на сектора ще бъдат пазарната организация и реализация, адекватна оценка на животните и получаване на ценова премия, слабопродуктивните пасища и липсата на пасищна култура, липсата на познания и опит, необходимостта от обем и еднородна продукция.

сочена за увеличаване на СПО с животни, то 1 евро СПО към момента на кандидатстването, формирано от животни, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се добавят 3 точки; • Ако фермерът не отглежда животни към момента на кандидатстване и планира цялата инвестиция по мярката да е насочена за увеличаване на СПО с животни, то може да получи максимум 6 т.

3. Проекти в сектор плодове и зеленчуци – максимум 26 т., които се определят по следния начин: • Ако фермерът обработва площи с плодове и/или зеленчуци и планира цялата инвестиция по мярката да е насочена за увеличаване на СПО с култури от сектора, то 1 евро СПО към момента на кандидатстването, формирано от плодове и зеленчуци, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се добавят 6 точки; • Ако фермерът обработва площи с плодове и/или зеленчуци и инвестицията по мярката не е изцяло насо-

BG

В допълнение е ниският праг от 1 ново работно място за получаване на точки и малката разлика между минималната и максималната оценка по позицията. Така решаващ при одобрението на проектите, които покриват общите изисквания, се оказва отрасълът. Три са основните фактора в него – размер на стопанството, досегашна дейност на производителя и предмет на инвестиране. Критериите за оценка са: 1. Завършено средно и/или висше образование в сферите селско стопанство, ветеринарна медицина или икономика със земеделски профил – максимум 10 точки.

2. Проекти в животновъдния сектор – максимум 26т., които се определят по следния начин: • Ако фермерът отглежда животни и планира цялата инвестиция по мярката да е насочена за увеличаване на СПО с животни, то 1 евро СПО към момента на кандидатстването, формирано от животни, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се добавят 6 точки; • Ако фермерът отглежда животни и инвестицията по мярката не е изцяло на-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

Наскоро Комитетът за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони 2014–2020г. прие критериите за оценка на проектите по една от подмерките, очаквани с най-голям интерес – тази за новостартиращи млади стопани (6.1). Втората добра новина от изминалите седмици бе, че Брюксел официално е одобрил новата ПРСР. От земеделското министерство пък обявиха, че ще започнат приема на документи по 6.1 в края на юни или началото на юли. Първоначално ще бъдат одобрени проекти на стойност до 35 млн. евро, което се равнява на 1400 кандидати и представлява половината от общия ресурс по подмярката. Механизмът на оценка определя и приоритетите на първоначалното отваряне на 6.1 – животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и биологично земеделие. Голямата тежест, която имат тези отрасли при точкуването, практически отхвърля проекти с друга насоченост. Другите два критерия, но със значително по-малка тежест, са квалификацията на кандидатите и откриването на нови работни места с реализиране на инвестицията. Точкуването по последните две позиции може да се приеме за относително изравнено сред кандидатите. При липса на съответното образование, те ще получат точките за квалификацията, ако към момента на подаване на документите имат завършен специален курс (ако това не е факт, той трябва да се изкара по време на проекта, но без това да носи точкуване).

АГРОИКОНОМИКА

Критерии за оценка на проекти по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители”

31

използва изцяло за увеличаминали или в процес на ване на СПО с биологично преминаване към биологичотглеждани култури и/или но производство – максиживотни, то се прилага съмум 26 т. щия принцип и коефициент, • Ако стопанството включва но се добавят 3 точки; биологично производство • Ако фермерът не осъщест(или е в преход към таковява биологично земеделие ва) и цялата инвестиция по или не е в преход към тамярката е планирано да кова към момента на канувеличи СПО в това направдидатстване, но цялото филение, то 1 евро СПО към нансиране по мярката има момента на кандидатстванетакава насоченост, то той то, формирано от биологичможе да получи максимум но земеделие, се умножа6т. ва с коефициент 0,001625.

4. Проекти, създаващи нови Към получения резултат се работни места – до 12 точки, добавят 6 точки; • Ако финансирането не се определени по следния начин: • 1 ново работно място – 10 Таблица 1: Минимални и максимални допустими размери на стоточки; панствата за кандидатстване по подмярка 6.1 на ПРСР, измерени в • 2 нови работни места – 11 брой животни или дка обработваема площ точки; • Повече от 2 работни места Минимални Максимални Култура/животни – 12 точки дка/брой дка/брой Минималният праг за допустиКартофи 24 47 мост на проектите е 10 точки. Домати – открито производство 10 19 При минимално и максимално Краставици – открито производство 13 25 изискуеми граници за размер на стопанството от съответно Пипер – открито производство 17 33 8 000 и 16 000 евро (левовата Домати, краставици, пипер 1,7 3,2 им равностойност) стандартен – оранжерийно производство производствен обем към датата Зелен фасул 40 79 на кандидатстване, това ознаЗелен грах 45 89 чава приблизителни прагове за някои култури и животни, както Дини 22 43 следва в табл. 1. Пъпеши 18 34 Макар и насочена към относиЯбълки, круши, дюли 16 31 телно малки стопанства (между Череши, вишни, праскови, кайсии, сливи 11,1 22 8 000 и 16 000 евро стандартен производствен обем), подмяркаОрех, лешник, бадем, кестени 37 73 та се базира на оценка, силно Млечни крави и биволици 8 15 зависима от размера на фермиМесодайни породи крави 41 81 те. Разликата между минималОвце 110 218 ната и максималната оценка по всеки един от трите приоритета Кози 86 171 за проекти, изцяло насочени в Свине-майки 10 18 съответните отрасли е 7 т. (от Прасенца под 45 дни 30 58 13+6 т. до 26 т.). Влиянието Кокошки-носачки 540 1079 на големината на стопанството нараства още повече, ако стаБройлери 783 1564 ва въпрос за комбиниране на Пуйки 112 223 биологично производство с жиПатици 196 391 вотновъдство или зеленчукопроЗайци-майки 54 106 изводство и овощарство. Стопаните от една страна са Пчелни семейства 126 250 поставени в една и съща катеЗаб. Таблицата включва само някои примерни култури и видове животни. гория, но от друга, реално не са Изчисленията са на база приетите стандартни производствени обеми (СПО). равнопоставени от гледна точка Стойностите са закръглени до 1бр./дка размера на фермите. чена за увеличаване на СПО с култури от сектора, то 1 евро СПО към момента на кандидатстването, формирано от плодове и зеленчуци, се умножава с коефициент 0,001625. Към получения резултат се добавят 3 точки; • Ако фермерът не обработва площи с плодове и/или зеленчуци към момента на кандидатстване и планира цялата инвестиция по мярката да е насочена за увеличаване на СПО с култури от сектора, то може да получи максимум 6 т.

• Проекти на стопанства, пре-

32

BG

при най-различни технологии и условия на фермите. Използването на доилна техника в овцевъдството при правилното прилагане на режима на почистването и дезинфекцирането позволява да се получава достоверно по-чисто мляко, със значително по-малко микробно съдържание, което е предпоставка за производството на по-качествени млечни продукти. Неслучайно днес 100 на сто от млечните овце на Франция се доят на машина. Машиното доене навлиза бързо и в практиката на Испания, Гърция и Италия, като този процес се стимулира от съответните правителства. През втората половина на миналия век в България беше осъществена широкомащабна изследователска и проучвателна дейност в областта на физиологията на млекоотдаването, селекцията по форма на вимета, пригодни за машинно доене. Изпитани бяха различни системи на доене. За съжаление през годините на прехода на нашето земеделие тези дейности бяха преустановени и днес страната ни е изостанала в тази област дори и в сравнение със съседните ни страни. Отначало у нас се изпитаха определени трудности при внедряването на машиното доене, тъй като някои от използваните породи подобрителки (Фризийска млечна и Аваси) не бяха селекционирани по форма и доимост на виметата им. В света съществуват породи с изключително подходящи вимена за машинно доене (Лакон). Техните вимета са коремен тип, със съразмерни половинки и средно големи цицки. Те отдават изцяло млякото си. Виметата на много наши автохтонни породи (Реплянска, Каракачанска) по системата от морфологични признаци са също пригодни за машинно доене. Фермер, който притежава малка ферма с 60–80 млечни овце, може да започне с изграждането на рампа с фиксатор. Овцете се приучват сами да се качват на рампата с помощта на залаган концентрат, където се фиксират. Първоначално доенето може да става и ръчно, като за това не е необходим допълнителен подкарвач. Един път приучени да се качват на рампата животните лесно привикват и към машината, която може да е от преносим тип с два или четири доилни апарата. У нас най-популярни са доилните агрегати, монтирани в зали 2х24; 2х36 или 2х4, които може да се препоръчат

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

Овцевъдството е подотрасъл на животновъдството, който дава възможност на фермерите да повишават своите приходи, даже и тогава, когато притежават недостатъчно обработваема земя, тъй като могат да ползват пустеещи площи, общински и от горския фонд ливади и пасища, непригодни за едри преживни. Съществено предимство е и това, че за реализацията на средна по големина семейна ферма е необходим по-малко капитал в сравнение с говедовъдството. Производството на овче мляко в рамките на Европейския съюз има следните предимства пред кравето: 1. Липса на ограничителни квоти и неограничени възможности за износ на продуктите; 2. Млякото се получава от по-достъпни и по-евтини фуражи; 3. Нужни са по-малко разходи за оборудване на фермите и строеж на нови. Предимство на млечното овцевъдство пред месодайното е това, че то осигурява през голяма част от годината ритмични приходи за стопаните. Ръчното доене на овцете обаче е един от най-трудоемките и непривлекателни процеси. То ограничава броя на животните, отглеждани от един стопанин, което повишава и стойността на произвежданата продукция и намалява печалбата на фермата. Това е причината още в началото на миналия век да започне изпитването на различни системи на доене, като този процес преминава през използването на катетри за свободно изтичане на млякото, конструиране на механични манипулатори (имитиращи ръчното доене), за да се достигне до съвремените усъвършенствани вакумни системи (наподобявящи бозаенето на агнето). Напоследък постиженията на електрониката и компютърната техника навлязоха и в тази област, така че доенето се прекратява автоматично при издояването с цел да не се травматизира вимето. Създадени са възможности за индивидуален контрол и регистрация на млечността и своевремено сигнализиране със звуков или светлинен сигнал при най-малка промяна на температураата на млякото, което показва наличие на маститно или друго заболяване и с това се предотвратява верижното заразяване на другите животни. Непрекъснато се усъвършенства системата на фиксация и подхранване на животните по време на доенето. Днес на пазара се предлагат десетки варианти за машинно доене на овцете и козите, приложими

ЕКСПЕРТИ

Машинното доене на овцете е нерешен, но решим проблем

33

34

на стопани, отглеждащи от 250 до 1000 овце. За препоръчване е вариантът с ниско поставен млекопровод. Залите разполагат и с охладителни вани за млякото, което е съществено предимство. Поради високата стойност на залите в някои страни в района на едно селище няколко фермера се обединяват за общо закупуване, изграждане и ползване на залата, като стадата се доят по график. В този случай се намаляват разходите по амортизация, поддръжка и дезинфекция на агрегата. При условие, че стадата лагеруват на богати естествени или изкуствени пасища, може да се препоръчат агрегати, монтирани върху платформашаси. Същият агрегат може да се ползва и през оборния период, като се помещава в пригодени за тази цел сгради или сеновали. Тези системи са приложими и в местности, където няма електричество, а има възможност агрегатът да се задвижва и от трактор. С най-голяма производителност на труда са залите с механично придвижване на животните тип „Карусел“, „Ротостал“ или „quick exit“ (бърз изход). Използването им е оправдано при ферми с 2000 и повече овце. Обслужването им налага по-висока техническа грамотност, тъй като съвременните системи са оборудвани с много автоматика и електроника. Днес много фирми предлагат на нашия пазар различни системи доилни агрегати и при това с цел за разработване на пазара на значително по-ниска цена от тази на съседните страни. Тенденциите за намаляване на квалифицираната работна ръка и в бъдеще ще се задълбочава. Тежкият труд в овцевъдството не е атрактивен за младите фермери. Използването на подходяща доилна техника може значително да рационализира процесите в млечното овцевъдство, да повиши ефективността и доходността му. Не са малко семейните ферми в чужбина, където при ползване на доилна зала стопаните (съпруг и съпруга) се грижат и издояват по 300 и повече високомлечни овце без допълнителна помощ. Ако държавата ни има желание да стимулира създаването на високомлечно и ефективно овцевъдство, необходимо е да подпомогне младите и перспективни стопани при закупуването на съвременна доилна техника. Това ще бъде добра инвенстиция за бъдещето и съществен принос за задържане на неселението в необлагодетелстваните райони, а заедно с това на държавата ще бъде осигурен конвертируем продукт, който е така необходим при увеличаващото се външно търговско салдо. Овцевъдните продукти са необходими и за непрекъснато нарастващата туристическа индустрия и туризъм: морски, планински, селски, екологичен и културен. Овцевъдството е и подотрасълът на животновъдството, който не разрушава, а подпомага съхранението на уникалното ни биоразнообразие. Има желание у много млади хора да го развиват. НОА

Д

оенето на овцете започва след отбиване на агнетата. При по-младите овце и през бозайния период се налага те да се доят. Вечерно време агнетата се отделят от майките и на сутринта овцете-майки се доят, след което те се пускат при тях за през целия ден. У нас мъжките и женски агнета, негодни за разплод се отбиват между 30–35 дни и се изхранват със стартерни смески и сено. По този начин овцете-майки се доят по-рано и надоеното мляко става с 20–30л повече. В стоковите ферми е възможно агнетата да се отбиват на 2–3-дневна възраст, като изкуствено се отглеждат с млекозаместител. При това положение доенето на овцете започва още в началото на лактацията, когато имат най-висока млечност и може да се надои с 30–40л повече мляко. Определените за разплод женски агнета във възпроизводителните стада бозаят 60-90 дни и чак след това овцете-майки започват да се доят. При специализираните овце за мляко агнетата за разплод се отбиват по-рано – на 45–60-дневна възраст и се пристъпва към доене. В практиката може да се процедира доене, съпроводено с бозаене. По този начин агнетата се отбиват постепенно. Обикновено при овцете се прилага ръчно и машинно доене. В по-големите ферми може да се прилага машинно доене на овцете. При високомлечните овце е внедрена доилна инсталация ДИО 2X24 в доилни зали за по 1000 овце-майки. При тези с по-малка млечност или по-малки стада има по-лек тип доилни инсталации – ДИО 4А, ДИО 2X12. Доят се в самите производствени помещения. За успешното приложение на машинното доене е необходимо да се спазват някои изисквания. От първостепенно значение е овцете да имат вимета, подходящи за такъв тип доене. Една задълбочена и системна селекция

е предпоставка за намаляване варирането на параметрите на вимето при отделните породи и създаването на типизирани стада, отговарящи на стандарта за доилни инсталации. В зависимост от кривите на млекоотдаване при доенето овцете се разделят на три групи. В първата са включени тези, които отдават млякото на два етапа и техните криви са двувърхи. Първият връх е млякото, издоено от млечната цистерна през първите 20–30 секунди, отчитано от момента на поставяне на доилните апарати и появата на първите струйки до прекъсване на млечния поток. След къс интервал от време (12–18 секунди) започва изтичане и на млякото от алвеолите, изразено чрез втория връх. Времетраенето на този период е 30–32 секунди. Полученото мляко от двата етапа на млекоотдаване е обратнопропорционално. Колкото повече е млякото през първия период, толкова е по-малко през втория. Втората група включва овце с

BG

ние 50:500. При машинното доене е задължително прилагането на ръчни операции, междинен масаж и машинно доиздояване за постигането на високи резултати. За да може да се приложат някои от начините на доене, фермера трябва да е извършил необходимото хранене на овцете преди и по време на лактационпия период. Овцете се нуждаят от енергия и хранителни вещества с около три пъти повече в сравнение с предишните месеци. Дажбите на овцете-майки в началото на лактацията включват различни видове фуражи. Обикновено този период съвпада с оборното отглеждане. В зависимост от млечността в дажбите на овцете се включват от 2–4кг царевичен силаж, 1–1,5кг груб фураж (сено, слама и др.) и концентриран фураж от 0,5–1кг. На овцете, специализирани за мляко се дава концентриран фураж до 1,5кг. Освен царевичен силаж, в дажбите може да се включат и други сочни фуражи – кръмно цвекло, цвеклови резанки, тикви и други. Те повишават смилаемостта на грубите фуражи и влияят благоприятно върху млечността. Втората половина на лактацията (5-ия, 6-ия месец) млечността намалява, нуждата от хранителни вещества също. Овцете през този период основно са на паша. Тези с висока млечност се подхранват със зелена люцерна и концентриран фураж. Примерна дажба за овце с млечност до 1кг: пасищна трева – 0,60кг; зелена люцерна – 1кг; ечемик, слънчогледов шрот и пшеничени трици – 0,40кг; каменна сол на воля. НОА

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

едновърха крива на млекоотдаване. При машинното доене се издоява само цистералната порция. Алвеоларното се получава само чрез допълнителен масаж или с ръчно издояване. Овцете от третата група имат постоянно, бавно изтичане на млякото. Веднага след изтичане на цистералната порция, без какъвто и да е интервал следва отделянето на млякото от алвеолите. Всичко, посочено до сега, показва че е необходимо типизиране на овцете не само по морфологични особености на вимето, но и по функционални (скорост на издояване, време на издояване, на доиздояване и др.). От особено значение при доенето на овцете е т.нар. „честота на доене”. Това е важно както за нормалните функции на млечната жлеза, така и за повишаване качеството на надоено мляко. Изследвания при отделните породи показват, че найдобра организация се постига при двукратно доене на овцете, въпреки че при трикратното дойната млечност е с 12–15% по-висока. При овце, отглеждани оборно е възможно да се прилага трикратно доене. Препоръчва се при стада с достигната млечност над 100 литра. Техническите характеристики на доилната машина влияят върху доилния процес. Те се конструират и експлоатират съобразно физиологичните особености на овцете, за да се постигне пълно издояване. При нашите породи овце най-благоприятно е издояването при 120 пулсации в минута, височина на вакуума 380мм живачен стълб (50,66кРа) и тактово съотноше-

ЕКСПЕРТИ

Правила и основи на машинното доене при овцете

35

ЕКСПЕРТИ

Само 10% от фермите отговарят на евростандартите за хигиена Таня Тодорова

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7-8/ 2015

Б

36

роят на фермите, които са постигнали изискванията на Европейската комисия, е около 3600. Мисия на Европейската комисия пристига у нас, за да провери качеството на добиваното мляко. Само 3600 ферми покриват евростандартите за хигиена. В края на тази година изтича преходният период за фермите, които не могат да изпълнят европейските хигиенни изисквания за млякото, съобщи БНР. Три пъти България поиска и получи от ЕК удължаване на срока – последният път – до края на 2015г. Министърът на земеделието Десислава Танева заяви, че ново удължаване на срока страната ни няма да иска. Броят на фермите, които са постигнали изискванията на ЕК, е над 3 600 от общо 37–38 000 ферми. Това каза д-р Марин Маринов – главен експерт в Дирекция „Здравеопазване на животните“ в Агенцията по храните. Той обаче уточни, че две трети от кравите в България са в тези 3 600 ферми. Фермите у нас са разделени в три групи. Първата група са модерните ферми, които отговарят

на всички изисквания. Втората група са стопанствата, които са постигнали част от изискванията и то по-специално в материалната база и остава да постигнат показателите в хигиената на мляко. Третата и най-многобройна група не са постигнали нито едно от изискванията. В първата група са над 3600 ферми. Във втората са около 500–600, те са в процес на категоризация, за да влязат в списъка с отговарящи. Третата група са ферми с една, две, три крави. „Сега в този последен период на дерогация работим точно с тези ферми, тъй като изискването на Европейската комисия е да намалим фермите, които произвеждат неотговарящо на изискванията мляко“, каза д-р Маринов. Експертът обясни и какви са перспективите пред малките ферми, ако не успеят до края на годината да покрият изискванията: „Първо, те могат да направят модернизация и да влязат в първа група. Ако не я направят, имат още две възможности – едната е да преминат в месно направление, т.е. да не произвеждат мляко, а да произвеждат телета. Третият вариант е да оставят продукцията за лична консумация“.

проблем, ако не разполагат със собствено, а местните власти не са в състояние да осигурят такова за ползване. В допълнение на това, според чл.8 ал.5 от Закона за пчеларството, постоянните пчелини трябва задължително да са оградени. Преместването на кошери налага и нова регистрация на пчелина. Особено засегнати ще са именно малките и средни производители, за които по принцип постигането на добра рентабилност е предизвикателство. Ако не могат да си позволят тези разходи, стопаните ще бъдат изправени пред две възможности – да ограничат броя на семействата до 10 или съзнателно да не спазят изискването на закона.

6.2. По данни на Министерството на земеделието и храните, през 2014г. стопанствата с над 10 пчелни семейства са 10 052 или близо 62% от общия брой. Би следвало към законопроекта да има оценка каква част от тези стопанства биха били засегнати от мярката, каква част от тях не биха могли да изпълнят разпоредбите и съответно какви биха били загубите за сектора. В заключение, считаме, че формирането на нови регулации следва да е съобразено с рационални, икономически оправдани и подкрепени с научни доводи аргументи. ИнтелиАгро

BG

Лондон и др.) не само разрешават, но и поощряват отглеждането на пчели в своите граници. Изнасянето на кошерите извън населените места ги поставя в риск от кражби и злоупотреби; Неоснователен е аргументът, че е „нормално“ на площ от 1дка да се разполагат до 10 пчелни семейства. Основен определящ фактор за гъстотата на кошерите е наличието на паша в околността, а не самата площ върху която се разполага пчелинът. В тази връзка, съседните имоти обикновено представляват помощен източник на паша, използван според потенциала му и е грешно да се счита, че има линейна зависимост между броя на пчелните семейства в близост и интензитета на налет на пчели в даден имот. Продължава практиката да се предлагат промени без да са придружени от оценка на въздействието, което е в противоречие със Закона за нормативните актове. Струва си да отбележим само две наблюдения: 6.1. Ако така направените предложения бъдат приети, стопаните ще трябва да преместят изцяло или частично пчелините си извън населените места, което е свързано с технологични затруднения и нужда от допълнителен финансов ресурс. Стопаните трябва да осигурят подходящо за отглеждане на пчели място, а това би представлявало

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

Във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пчеларството, 554-01-108 от 29/05/2015г. в Комисията по земеделие и храни в Народното събрание, бих-ме искали да изкажем някои съображения срещу параграф единствен от законопроекта и мотивите към него: Позоваването на разпоредбите на чл.11, ал.2 от ЗП за аргументиране ограничението за отглеждане на пчелни семейства в урегулирани парцели няма абсолютно никаква юридическа логика. Цитираната разпоредба не изключва учредяване право на ползване дори в урегулирани парцели и като цяло има за цел да обезпечи нормалното функциониране на един пчелин, дори когато собственика му няма собствена земя, на която да го установи. Целите на въпросната разпоредба всъщност са коренно противоположни на преследваните от законопроекта. По отношение на аргументите, че са постъпили „множество писмени и устни сигнали“, вероятно свързани с безпокойство на собственици на съседни имоти, то следва да се отбележи, че медоносните пчели не са агресивни и жилят, когато има непосредствена опасност за кошера, биват настъпени или притиснати. Ужилванията, от които масово се страда са най-вече от оси и други подобни на пчелите насекоми. В световната практика не се е наложило правило да се ограничава броят на пчелните семейства в населени места. Точно обратното, базирайки се на ползите от пчелите, множество големи световни градове (като Ню Йорк, Чикаго, Монреал,

ЕКСПЕРТИ

Съображения срещу ограничаването на кошерите в населени места

37

ДИВЕЧОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 38

Дивечознание Янчо Найденов ОСНОВИ Дивечознанието като дял от научното познание и социалната практика има за основа зоологията. То разглежда морфологичните белези и анатомичните особености, разпространението, местообитанията, биологията и стопанското значение на дивите животни, имащи ловно значение и означени с общия термин „дивеч”, с оглед на неговото правилно стопанисване. В понятието „дивеч”, съгласно Закона за лова, се включват всички бозайници и птици, които се намират постоянно или временно в пределите на страната в диво състояние, на свобода. За „дивеч” се смятат и онези диви птици и бозайници, които се намират временно или постоянно в заградени площи в дивечови ферми и волиери, а така също и преминаващи или прелитащи през въздушното пространство на страната. В ловната практика често под „дивеч” се разбират само дивите животни и птици, обект на лов. Дивечът се разделя на две основни групи – пернат (птици) и космат (бозайници). Освен това деление, в практиката той се разделя още на едър и дребен, на местен и прелетен. Към едрия дивеч се отнасят: благородният елен, зубърът, еленът-лопатар, муфлоньт, сърната, дивата коза, дивата свиня, мечката, глухарят и дроплата. Всички останали видове се числят към дребния дивеч. Към местния дивеч спадат всички видове, които обитават постоянно пределите на нашата страна, а към прелетните – които идват у нас и остават само през лятото или зимата. В ловностопанско отношение според Закона за лова и опазване на дивечът, ловните видове се разделят на полезен и вреден дивеч. Полезният от своя страна се подразделя на полезен дивеч, предмет на лов и полезен дивеч, забранен за лов. В Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча са изброени поотделно всички видове дивеч и е посочено в кои групи са включени те. В групата на полезния дивеч, предмет на лов, спадат онези видове, които поради ценното си месо, кожи, пух и др. са обект на лов – елени, сърна, заек, фазани, патици, яребица и други, при които плътността и числеността на популациите са високи и дават възможност за редуцирането им. В групата на полезния дивеч, забранен за лов, спадат всички бозайници и птици, които се смятат като полезни за селското и горското стопанство, понеже унищожават много насекоми, гризачи, плевели и други, а техните по-

пулации са малочислени и в регресия. Ловуването им е забранено. Много от тях са защитени като редки и изчезващи видове от Закона за биоразнообразието, международни конвенции и други нормативни документи като редки и изчезващи видове. В групата на вредния дивеч са включени всички птици и бозайници, които нанасят вреди на полезния дивеч, на селското и горското стопанство. Те са разделени на три групи: 1. Вреден дивеч, разрешен за лов по всяко време и с всички средства: • Тук са включени онези видове, които се смятат за вредни – вълк, лисица, дива котка, пор, ястреб, сива врана, сврака и др. Към този дивеч се причисляват скитащите кучета и подивелите домашни котки.

2. Вреден дивеч, ограничен за лов: • Тук спада вредният дивеч, запасите от който са намалели и има по-голямо ловностопанско значение. Ловуването става само в определени срокове. Към него се отнасят златката, бялката, катерицата и дивата свиня, запасите на която в последните години значително се увеличиха, поради което стана предмет на спортен и промишлен лов.

3. Вреден дивеч, забранен за лов: • Това са онези бозайници и птици, чиито запаси са силно намалели и са застрашени от пълно изчезване, като белия пор, невестулката, язовеца, всички орли, соколи и др. Според някои специалисти към тази група животни следва да бъдат отнесени вълкът и лисицата, които често регулират качествения състав на популациите на полезния дивеч. Количеството им се регулира със специално разрешение. При разглеждане на въпроса за полезния и вредния дивеч трябва да се подчертае, че няма само полезен и само вреден дивеч. Ползата и вредата се определят от конкретната обстановка и то след внимателна преценка. В повечето случаи едни видове са вредни в даден район, а полезни в друг. Като примери могат да се посочат много видове птици и бозайници. Един от големите хищници, лисицата, в някои райони се храни предимно с гризачи и е много полезна, а в други нанася много вреди на ловното и селското стопанство. Такива са още таралежът, чакалът, заекът, враните, гаргите и др. Ползата и вредата от даден вид винаги трябва да се определят от целогодишния им начин на живот и за цялото стопанство. ЕКОЛОГИЯ НА ДИВЕЧА Екологията е наука, която се занимава с изучаването на взаимната връзка между организъм и среда. Да се познава екологията на дивеча е от голямо значение за ловностопанската практика. Познаването на екологичните изисквания на даден вид животно, дава възможност за активна

намеса в живота му, за подобряване условията за развъждане и стопанисването му, за повишаване добивите от него. Дивите животни – птици и бозайници – населяват цялото земно кълбо, но разпространението им не е равномерно по цялата повърхност. Тези части от земната повърхност или области, които се отличават с подходящи екологични условия за даден вид, се наричат ареали. За всеки организмов, растителен или животински вид, те са се оформили под влияние на различни фактори – климатични, геологични и др. Ареалите биват непрекъснати когато са заселени цялостно, и прекъснати когато се обитават само отделни райони. Непрекъснати са ареалите на заека, сърната, лисицата, враната и др., а прекъснати – на глухаря, дивата коза и т.н., които обитават планини, откъснати една от друга. В зависимост от екологичните си изисквания отделните видове дивеч обитават в самите ареали временно или постоянно отделни участъци от земната повърхност, които се отличават по своите почвени и растителни условия и са присъщи за даден вид дивеч. Те се наричат местообитания или още биотопи от гръцките думи bios – живот, и topos – място. Много видове дивеч са строго привързани към местообитанията си и се отнасят към групата на „стенобионтите” и ако условията в биотопа се изменят, те загиват. Такива са дроплата, лещарката, глухарят и др. По-голям брой от ловните видове са с по-голяма приспособяемост, съществуват и се развиват успешно в различни местообитания – заек, фазан, сърна, глиган и пр. Те населяват както типични полски, така и горски местообитания. Върху популациите на дивеча влияят: климатът, релефът, растителната покривка, развитието на общественото производство, урбанизацията на околната среда, човекът и др. Тяхното влияние е различно. То може да бъде временно или постоянно, положително или отрицателно. Под въздействие на отрицателното влияние на околната среда дивечът напуска местообитанията си и преминава в други райони и местообитания, а не рядко и изчезва. При временните миграции дивечът се движи в определени райони, наречени райони на движение, или миграционни ареали, в които за даден период от време намира най-благоприятни условия за съществуване и оцеляване. Тези райони се установяват чрез опръстеняване на мигриращите птици, а за бозайниците чрез поставяне на специални марки. На тях са посочени адресът на проучващата био-екологията на дивеча организация. Когато животното бъде убито или намерено умряло, пръстенът, респ. марката, трябва да се изпрати в мястото, където е бил поставен. По този начин може да се проследят пътят, летните и зимните местообитания на мигриращите птици и райони-

те на движение на отделните видове бозайници. Това има съществено значение при изкуственото разселване на дивеча, неговото опазване от неприятели и бракониери. Установено е, че за заека районът на движение е 1км, за благородния елен – до 5км, за елена-лопатар – до 2км. СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ДИВЕЧА Първобитният човек си е набавял от убитите животни не само месо за прехрана, но и кожи за облекло и постеля, оръжия за лов и отбрана. В по-късните исторически епохи дивечът от средство за препитание и оцеляване се превръща в спорт и развлечение за управляващите. В днешното общество дивечът, съгласно Закона за лова, е общонародна собственост и е от полза за цялото общество. Значението на дивеча и лова е голямо и многостранно, а международният ловен туризъм – сериозен бизнес, изискващ крупни инвестиции и носещ добра печалба. Ловът и ловното стопанство позволяват ежегодно да се добиват голямо количество дивечово месо, стотици хиляди ценни дивечови кожи, ловни трофеи и други продукти. Създават се условия за развитието на значителна търговия с ловни принадлежности и оръжия, с дивечово месо и кожи, с ловни кучета и трофеи. В същото време ние не можем да не подчертаем и значението на дивеча като жива украса на природата и като незаменим помощник на човека в борбата му с вредните насекоми, с гризачите и плевелите в селското стопанство. Еколого-икономическите условия и природните дадености на нашата страна позволяват отглеждането на голям брой животни, имащи важно ловностопанско значение. Това дава възможност за развитието на международния ловен туризъм, фото-лов, изучаване на живота на ловните видове и пр. Всичко това прави нашата страна желана дестинация на познавачите на лова и природата от Европа и света. ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА В процеса на продължителната еволюция, вследствие на взаимодействието на организмите помежду им и при взаимодействието им с обкръжаващата среда, са се формирали единни екологични системи, или биогеноценози. В тези системи всеки организъм заема своето място, играе своята функционална роля, равноправен е и представлява важно звено от екосистемата и хранителната верига. Ако той бъде унищожен, под въздействие на променящата се околна среда или под въздействие на човешката дейност, звеното се прекъсва и изградената през вековете екосистема се разгражда. Не рядко това води до отрицателни последствия за природата и околната среда. Фауната в нашата страна в сравнение с редица европейски страни е все още относително добре

39

запазена и екологичното равновесие не е нарушено чувствително. В нашата природа съществуват повече от 13 хил. вида диви животни, много от които са изчезнали отдавна в други страни на Европа. Но и у нас поради промяна в климата, развитието на селското и горско стопанство, са унищожени или изчезнали в недалечно историческо минало редица ценни видове като тура (дивото говедо), риса, според Русков (1959) последният рис у нас е убит през 1928г., тетрева, дроплата и др., а плътността и числеността на популациите на мечките, дивите кози, язовците, лешоядите, орлите, глухарите, лещарката и много още видове - застрашително намалели. Дневните грабливи птици се смятаха като безусловно вредни в ловното стопанство и дълго време преследвани и унищожавани. Днес те се сочат за полезни като природни санитари и участници в естествения подбор. Тъй като Законът за лова третираше повече дивеча от ловната фауна и мероприятията за неговото стопанисване и ползване, по-късно бе издаден Законът за защита на природата, според който за всички диви животни от нашата фауна трябва да се предвиждат мерки за опазването и рационалното им използване, като се отделя специално внимание на застрашените от изчезване видове. В Закона за защита на природата се предвижда, в случаите на прекомерно увеличаване плътността на популацията на даден дивеч да се вземат мерки от съответните органи за регулирането є. Съгласно същия закон под режим на специална защита от държавата се поставят отделни, застрашени от унищожаване животински видове, които

са от особено стопанско или научно значение. В последните години страната ни прие редица нови промени в съответствие с изискванията на ЕС нормативни актове, свързани с опазването на видовете – Закон за биоразнообразието, Закон за лова и т.н. В същото време Република България се явява страна по редица международни конвенции и спогодби – Конвенция за биологичното разнообразие, Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Берлинска конвенция), Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска конвенция, CITIES), Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Боянска конвенция), Конвенция за влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция). За всички нарушители, които по някакъв начин, пряко или косвено, стават причина за унищожаване или влошаване условията за съществуване на защитените видове, законът предвижда строги санкции, включително и лишаване от свобода. В резултат на взетите строги мерки от държавата и проведените мероприятия у нас са създадени реални предпоставки за запазване на съществуващите видове, както и за тяхното увеличаване, особено на дивеча, обект на лов. Данните от таксациите показват неговото непрекъснато увеличаване както по количество, така и по видово разнообразие в резултат на аклиматизирането на нови чуждоземни видове. Това наложи и известно регулиране количеството на такива застрашени видове, като чакала и язовеца, а дивата свиня е обект на редовно ловуване.

За новия ловен сезон

40

Следващият ловен сезон ще започне с едни по-добри и модерни правила. Това заяви заместникминистърът на земеделието и храните доц.Георги Костов, който откри кръгла маса, посветена на промените в Закона за лова и опазване на дивеча, организирана от МЗХ и ИАГ. „Промените бяха подготвени след множество срещи и консултации с ловните организации и се очаква да бъдат гледани в тази сесия на Народното събрание”, заяви заместник-министърът. Като типичен пример за недобри практики в настоящия Закон е ловът на дива свиня с капани, който с промените ще бъде разрешен само в заградените територии – ловни дворове, майчини дворове и бази за интензивно развъждане. „В промените на Закона за лова и опазване на дивеча е предвидено въвеждането на забрана за използването на всякакви капани за лов на дива свиня извън заградените площи, както и промяна в срока за груповия є лов, който се предлага да бъде от 1 октомври до 31 декември”, обяви изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж.Тони Кръстев. Той допълни, че се предвижда решенията за промяна на границите на ловните участъци да се взимат от ловните сдружения и Съветите на регионалните дирекции по горите. По думите на Кръстев когато промяната се отнася до две дружини или сдружения ще се иска мнение и от тях. Друго предложение е заграждането на нови ловни площи да става задължително след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и чрез задължително писмено съгласие на собствениците, чиято територия попада в оградените площи. Инж. Кръстев допълни, че се предлага да отпадне и задължителната минимална изискуема площ за един ловец от 70ха за един ловец. Той уточни, че се въвежда и изискване за наемане на ловни надзиратели, които да следят за реда в съответната ловна площ. Според изпълнителният директор на ИАГ с предложените промени разрешенията за отстрел на мечки, които не са ловен вид, ще се издават от МОСВ, какъвто беше стария ред.

IV част

ДИВЕЧОВЪДСТВО

Основни видове дивеч в България Разпространение Язовецът е повсеместно разпространен вид. Среща се из цяла Европа и в по-голямата част от Азия. У нас се среща из цялата страна. Общи сведения Язовецът е средно голямо животно, тялото му е набито и дебело, краката и опашката са къси. По гърба козината е дълга и твърда, а оцветяването е жълтеникаво в долната си част и на райта в бяло и черно в горната третина. Главата отгоре е бяла. От двете страни на бузите има по една надлъжна черна ивица. Отдолу главата, гушата, тялото и краката са черни. На всеки крак има по 5 пръста, завършващи с дълги и много яки нокти. Стъпва на цялото стъпало, поради което не може да бяга бързо. На дължина тялото на язовеца достига 100см. Опашката му е 15–30см. Височината на тялото му е около 30см. Тежи 20 и повече килограмa. Начин на живот и хранене Язовецът обитава различни терени – гори и равнини, където има храсталаци и малки горички. Живее в дупки-язовини, дълги до 10м и на дълбочина до 3м, където отглежда и малките си. Язовците живеят на колонии, но винаги поотделно. Язовецът е нощно животно. Храни се с мишки, гнездящи по земята птици и яйцата им, малки зайчета, като вреди на дребнодивечовото ловно стопанство. Яде насекоми и техните личинки, а понякога и мърша. Обича царевицата, тиквите, дините, пъпешите, гроздето и плодовете, като нанася значителни щети на селското стопанство. Язовецът прекарва зимата в полусънно състояние. Сетивните му органи, особено слухът и обонянието, са силно развити, а зрението му е по-слабо. Естествени неприятели язовецът няма. Размножаване Сватбеният период на язовеца не е определен по време и се извършва от април до юни. Бременността продължава от 200 до 350 дни. Малките се раждат най-често през март–април на следващата година. Техният брой обикновено е от 2 до 6, рядко 8. Отначало те са слепи. Проглеждат след около 20 дни. Когато израстнат, малките язовци се заселват в съседство със старите, като ги разширяват и формират колония. Стопанско значение Месото на младите язовци е вкусно. Лойта му се използува за медицински цели. Кожата му не е много ценна. От козината на гърба се правят най-хубавите четки за бръснене. Ползата и вредата от язовеца за ловното и селското стопанство са в зависимост от сезона, числеността и плътността на популацията му и неговото хранене. Когато отглежда малките, той е вреден, особено за фазановите ловни стопанства. През лятото и есента нанася щети на селскостопанските култури. Отнесен е към категорията на вредния дивеч и е под режим на ограничено ловуване.

Язовец (Lutra lutra)

BG

представители на семейство Порови и по-точно със зорилите. Той е малко по-дребен на черния пор, има големи ушни миди и космата опашка, муцуната му е по-тъпа, а окраската му е по-ярка, силно варира, основният тон е златистожълт с многобройни кафяви петна, различни по размер и форма, коремната страна е черно-кафява. Дъл-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

Пъстър пор (Vormela peregrusna)

Разпространение Пъстрият пор населява Балканския полуостров, Пакистан, Украйна, Монголия, Северен Китай, Афганистан, Казахстан и Русия. Живее върху открити и сухи терени. Общи сведения Видът е най-близо до поровете, но същевременно има родствени черти с някои африкански

41

жината на тялото е 28–38см, а теглото му е 0,7кг. Опашката е дълга 12–20см и има тъмнокафяв край. Има черно-кафяв корем, а муцуната е светла и покрита с тъмни петна. По гърба има черно-кафяви и жълтеникаво-бели петна. Очите на пъстрия пор са по-големи от тези на другите порове. Начин на живот и хранене и размножаване Пъстрият пор по принцип обитава степи, полупустини и пустини, пасища и поливни обработваеми площи, рядко храсталаци и редки гори и още по рядко запустели постройки. Активен е вечер, по-рядко денем. Обикновено живее в дупки на други гризачи. Храни се с гризачи, земноводни, гущери, птици и техните яйца. Обикновено живее на укрепени и равни пясъчни райони. Живее поединично. Ражда след двумесечна бременност от 4 до 14 малки. Стопанско значение От 1988г. природозащитният му статут в Червената книга е „уязвим”. У нас е забранен за лов.

Невестулка (байова булка, булка) (Mustela nivalis)

42

Разпространение Невестулката е разпространена в Палеарктичната област, в Япония, както и в Неоарктичната област – от Аляска и Северна Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия. Общи сведения Както всички представители на рода Порове, невестулката е с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, което є позволява да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникавокафява на цвят и е поярка от тази на другите порови. Коремната страна и гушата са бели. При северните популации козината е бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като „снежна невестулка”, а в Норвегия и Швеция я наричат „снежна мишка”. Ареалът є се припокрива с този на хермелина, с когото много си приличат, но той има по-големи размери от нея. Хермелинът не се среща често в средиземноморския регион. Съществена разлика е, че върхът на опашката на хермелина е черен. Дължината на тялото е до 23см. Опашката е дълга около 6см. Тежат 30–55г. Женската е по-дребна от мъжкия. Начин на живот и хранене и размножаване Невестулката живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии, степи, полупустини. Избягва гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства, където става лесна плячка на грабливите птици. Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размножителния период. Активна е през нощта, има силно развито обоняние. Храни се с дребни бозайници, с влечуги, птици, жаби и насекоми, напада домашните птици и зайците. Убива жертвата си, като я захапва за врата. Най-големите врагове на невестулката са хищните птици. Най-голяма заплаха за малките са змиите. Сватбеният период е съпроводен с ожесточени битки между мъжките и рядко се стига до чифтосване без битки. Женската може да роди един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Чифтосването става през пролетта и края на лятото. Бременността трае 34–37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3–9 малки. Майката ги отбива след 18 дни, а те достигат половата си зрялост на 4–8 месеца. Стопанско значение Невестулката е както полезна, така и вредна за селското, горското и ловното стопанство. Тя очиства хамбарите и стопанските постройки от мишките и плъхове, но унищожава също така и много дивеч, особено в интензивните ловни стопанства и е разрешена за лов. Трофейни качества имат кожата и черепът є.

КАУЗА – ДИВА БЪЛГАРИЯ

Българско дружество за защита на птиците и тяхната кауза Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) е основано през 1988г. и е първата и найголяма неправителствена природозащитна организация в България. БДЗП е партньор на BirdLife International – гражданска организация, основана през 1922г., която представлява мрежа от организации партньори в над 100 страни по света с над 2,6 милиона члена и над 10 милиона поддръжника. БДЗП работи за опазването на дивите птици, важните за тях места и местообитания, както и за биоразнообразието като цяло. БДЗП защитава правото на съществуване на дивата природа, като по този начин допринася и за устойчивото ползване на природните ресурси и благосъстоянието на хората. БДЗП работи и за хората, като отстоява обществените интереси и правото на всеки на запазена природа и здравословна жизнена среда.

ПОСТИЖЕНИЯТА Проектът допринесе за увеличването на числе-

BG

• Да се съхранят териториите, в които двата вида гнездят и да се създадат нови такива територии • Да се поддържат и осигурят нови територии на гнездене и ловуване за двата вида в места от Натура 2000 • Да се приложат добрите практики при опазването на царския орел и ловния сокол за правилно и целево управление на териториите от Натура 2000 • Да се изгради положително отношение към двата вида птици сред ключови целеви групи (хора, заинтересовани и отговорни за опазването на видовете). Проектът се осъществява в десет специално защитени зони, част от мрежата Натура 2000 в България – Сакар, Западна Странджа, Сините камъни – Гребенец, Каменски баир, Централен Балкан, Средна гора, Врачански Балкан, Мостът на Арда, Бесапарски ридове и Понор (фиг.1). Партньори по проекта са Кралското дружество за защита на птиците – Великобритания, Унгарското орнитологично дружество, Фонд за дивата флора и фауна и Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан”.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7-8/ 2015

ПРОЕКТЪТ Проектът LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България” (LIFE 07 NAT/BG/000068) е първият български проект по Програма LIFE+ на Европейския съюз. Програмата LIFE+ е финансов инструмент на ЕС за опазване на околната среда. Нейната цел е да съфинансира местни проекти за опазване на биологичното разнообразие и местата от мрежата Натура 2000. Програмата стартира през 1992г. и до момента е осигурила съфинансиране за 3 708 проекта в Европейската общност, допринасяйки с 2,8 милиарда Евро за опазването на околната среда. Проектът LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България” се изпълнява от БДЗП в срок от пет години (2009–2013г.). Целите на проекта са да увеличи популацията на царския орел в България с 20% и да предотврати изчезването на ловния сокол от страната. За да реализира тези цели, проектът изпълнява следните конкретни задачи: • Да се намали директното преследване, убиване и ограбване на гнезда на царския орел и ловния сокол • Да се намалят косвените заплахи за двата вида

43

Фигура 1: Карта на проекта

ността на царския орел в България. През 2009г. у нас бяха известни 20 гнезда, а през 2013г. те са 24, което е рекорд откакто се извършват активни дейности по опазване и мониторинг на вида в България. В резултат на дейности като охрана на гнездата и изкуствено подхранване, гнездовият успех бе увеличен с 30%. Благодарение на първата по рода си мащабна програма за сателитно проследяване на царски орли, днес вече знаем причините за високата смъртност при младите птици. Това са токови удари в следствие на кацане на необезопасени електрически стълбове, отравяне и острел. След като бяха поставени предаватели на 25 млади птици, вече имаме значително повече информация за местата на пребиваване, миграционните пътища и начина на живот на царските орли. След поставянето на 36 изкуствени гнезда в рам-

ките на Проекта можем да се похвалим с първите 3 заети от новосформирани двойки царски орли. Обезопасени бяха близо 600 електрически стълба в районите обитавани от царски орли в Сакар, Западна Странджа и край Сливен, което ще доведе до по-малко инциденти и токови удари по електропреносната мрежа. Въведена беше нова Агро-екологична мярка 214 по Ос 2 на Програмата за развитие на селските райони, която компенсира селските стопани, чиито земи са местообитания на царския орел. Така фермерите могат да получават най-високите към момента директни плащания в размер на 324 евро на хектар, ако превърнат разорани площи в пасища и ги поддържат чрез паша на домашни животни или косене за сено. По този начин те ще подпомогнат оцеляването на европейския лалугер, който е предпочитаната храна на царския орел, но и други диви животни, които обитават тревните местообитания и също са източник на храна за орлите. Осъществени бяха десетки срещи с ключови местни общности – фермери, ловци и представители на местния бизнес. Проведени бяха обучения на учители по биология от 257 училища от Натура 2000 зони в цялата страна. Благодарение на десетките публикации в медиите, информационните материали, социалните мрежи и гигантският 25-метров графит с царски орел, който украси 32 СОУ в центъра на София, днес много повече хора в България знаят за нелеката съдба на царския орел и за усилията, които БДЗП полага за неговото опазване.

ЦАРСКИ ОРЕЛ

44

Царският орел е една от найредките птици както в България, така и в света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас, а днес популацията му наброява едва 23 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар. От хилядолетия царският орел е почитан като свещена птица, защото предците ни смятали, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вярват, че ако царският орел бъде убит или му се напакости, голяма беда ще сполети хората. Народното му име е „кръстат орел” заради белите петна, на-

подобяващи еполети върху крилете му, които се виждат при полет. Причините за драстичното намаляване на вида са много, но сред основните са масовото избиване на хищните птици през 50–70-те години на миналия век, промяната на местообитанията и развитието на интензивно селско стопанство, което доведе до намаляване и изчезване на дивите животни, които служат и за храна на царския орел. Неправилното използване на пестициди в земеделието, незаконното залагане на отровни примамки и бракониерството са все още причина за смъртта на много орли. През

последните години се разкри и още една заплаха за царския орел, за която доскоро нямаше доказателства, че съществува. Чрез сателитното проследяване на млади царски орли БДЗП доказа, че значителна част от младите птици загиват в резултат на токов удар, при опит да кацнат на необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа. 78% от маркираните орли, чиято съдба е известна, загинаха от токов удар на територията на България и Турция. ОПИСАНИЕ НА ВИДА Царският орел (Aquila heliaca) е един от най-едрите орли в България, малко по-малък от

скалния орел (Aquila chrysaetos). Размерите на тялото варират от 72 до 84см, а размахът на крилата му е между 180 и 215см. Възрастните птици са тъмно кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав. Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния за тях светло кафяв външен вид. Маховите пера при младите птици са равномерно тъмни. Възрастното оперение се достига след 6-ата година. Относно вътревидовата систематика на царския орел (Aquila heliaca Savigny, 1809) съществуват различни мнения. Според едно мнение видът е представен от два подвида – източен царски орел (Aquila heliaca heliaca Savigny, 1809) и западен (испански или пиренейски) царски орел (Aquila heliaca adalberti Brehm, 1861). Според други автори A. heliaca adalberti трябва да бъде отделен като самостоятелен вид Aquila adalberti. БИОЛОГИЯ Царският орел предпочита хълмисти и равнинни райони, където гористи места или групи дървета се редуват с открити пространства – пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел използва единични или групи високи дървета, растящи покрай реки, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Надморската височина, която предпочита е между 25 и 1 230м. Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от царския орли в продължение

на много години. Минималното разстояние (установено с GPS) между гнездата на различни двойки е 4700м. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Те са много красиви и при тях птиците се издигат във въздуха и рязко пикират със свити крила. Гнездото е разположено на височина между 7 до 26м от земята. То се изгражда от двете птици, като за направата му се използват сухи клони. Домът на орела достига размери от 1,2 до 2,2 метра. Дебелината му е от 30 до 90см, а теглото му може да достигне до 200кг. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Основните дървета, използвани за гнездене, са хибридните тополи (Populus sp.), следвани от различни видове дъб (Quercus frainetto, Quercus pubescens, Quercus cerris, Quercus petraea). В по-редки случай гнездата се разполагат върху бял бор (Pinus silvestris), обикновен бук (Fagus

sylvatica) и салкъм (Robinia pseudoacacia). След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. По изключение са известни и мътила от 4 яйца. Мъти основно женската, а мъжкият я сменя, колкото тя да се нахрани или є носи храна в гнездото. Инкубационният период продължава около 43 дни. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за доставянето на храната. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят и да ги обучават как да ловуват. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември – края на октомври. След това младите птици се отправят на миграция, като обикновено достигат до Турция, Израел, Сирия. Една от младите

45

46

птици със сателитен предавател, чиито полет следяхме в рамките на проекта достигна чак до Судан. Възрастните птици са постоянни и зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци. Миграцията на източноевропейския царски орел беше проучена за първи път в рамките на Проекта LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”. Благодарение на сателитното проследяване на 22 млади царски орела вече знаем много повече за местата, където птиците зимуват, за временните им квартири и за начина им на живот. Царският орел ловува на открити терени – пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от подходяща наблюдателна точка. При забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им. Основната храна на царския орел в България е таралежът (Erinaceus roumanicus). Следва лалугерът (Spermophilus citellus),

заекът (Lepus europaeus), полевките (Microtus sp.), белият щъркел (Ciconia ciconia) и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 150 различни вида животни. През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, добита от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ Царският орел е разпространен като гнездящ от Централна и Югоизточна Европа до Централна Азия. Най-източната точка на гнездене е засечена в Даурската степ през 1908г., 115°и.д. Съвременното разпространение на вида на изток достига района на ез.Байкал (110°и.д.), на север гнездящ до 57°с.ш. в Кунгурската лесостеп, на юг – до 35°с.ш. на о.Кипър, а на запад, в Австрия – 16°и.д. Вероятно разширение на гнездовия ареал в северна посока се наблюдава през последното десетилетие, като видът е установен да гнезди в Кондо-Алимското междуречие, 59°с.ш. Двойка с излетяло младо и празно гнездо са регистрирани и през 2008г., северно от 60°с.ш. Зимува на Балканския полуостров, Арабския полуостров, в Североизточна Африка, достигайки на юг Танзания, Южна и

Източна Азия, Индия, на изток Корея, Япония и Тайван, и на югоизток – Сингапур. Европейската популация на вида е оценена на 1768–2229 двойки (Demerdzhiev et al., 2011), а световната – на 5 200-16 800 двойки (BirdLife International, 2009). Източният царски орел е класифициран като уязвим в световен мащаб (BirdLife International, 2012) и застрашен на европейско равнище (Tucker, Heath, 1994). Включен е в Приложение 1 на Директивата за птиците, Приложение 1 на CITES и Приложение 2 на Бонската и Бернската конвенция. На национално равнище видът е включен в Приложение II, III на Закона за биологичното разнообразие, както и в Червената книга на Република България (Големански, 2011). ЗАПЛАХИ Електропроводи В резултат от сателитното проследяване на 22 млади царски орела вече знаем със сигурност, че необезопасените стълбове от електропреносната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици. Те загиват най-често от токов удар, когато докоснат два проводника или проводник и заземена част от съоръжението. В България голям процент от електропроводите са опасни за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях представляват истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка

година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. Дори в някои страни те строят гнездата си по далекопроводите. За съжаление, птиците не могат да различават опасните от безопасните. Именно затова БДЗП работи активно с всички електроразпреселителни дружества в страната за изолирането на най-опасните електрически стълбове в близост до гнездата на царски орел. В рамките на проекта са обезопасени 390 опасни стълба и продължава работата в тази област. Отравяне Масовото използване на отровни примамки срещу хищниците през петдесетте години на миналия век е друга причина за изчезването на царските орли. Друга голяма опасност за хищните птици са гълъбарите, които също залагат отровни примаки, за да елиминират големия ястреб и сокола-скитник, които са най-честите нападатели на гълъбите. Жертва стават обаче всички хищни птици, които без изключение са защитени от закона. През юни 2011г. край Перущица бе намерен отровен младия царски орел София, който БДЗП проследяваше със сателитен предавател в рамките на проекта LIFE+ за опазване на царския орел и ловния сокол. Близо до трупа на София бе открита и отровната примамка, станала причина за смъртта є. Използването на отрови е строго забранено, защото пред-

ставлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, но и за хората. За съжаление поставянето на отровни примамки не е прекратено. Безпокойство Безпокойството от страна на човека често води до неуспех при излюпването на малките. В България много от дърветата с гнезда са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата, оранта или движение на каруци и автомобили по черните пътища. В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за тях машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото. Примери за това са появяването на камион с работници, туристи, провеждането на сеч в близост до гнездото или овчари, викащи силно. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото поради изстиване или прегряване. Именно затова БДЗП организира постоянна охрана на найзастрашените гнезда по време на размножителния сезон, която увеличава гнездовия успех с 30%. Охранителите на гнездото често предотвратяват човешко безпокойство, но и спасяват малките, ако случайно паднат от гнездото или паднат на земята в следствие на буря, каквито случаи имаше през последните години. Намаляване на числеността на лалугера Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е важна част от хранителния спектър на царския орел в Централна и Югоизточна Европа. Орлите предпочитат този гризач, тъй като той живее в колонии и осигурява обилна храна, там където го има. За съжаление лалугерът също е световно застрашен вид и числеността му постоянно нама-

лява. Това се дължи на липсата на местообитания, подходящи за лалугера – пасища, които се поддържат с ниска трева чрез традиционно животновъдство. Ограбване на гнезда През последните две години бяха регистрирани няколко случая на ограбване на гнезда на царски орел, при които малките или яйцата се взимат от гнездото. Целите на грабителите остават неясни, но вероятно това е неправилно насочен интерес към природата. Взетите орлета обикновено умират, тъй като отглеждането им в домашни условия не е лесна задача. Но дори и да оцелеят, те са обречени да прекарат живота си в плен и са завинаги загубени за природата. Ако пък бъдат пуснати на свобода, бързо загиват от глад, поради неумението им да ловуват или биват убити от бракониери, защото са загубили страх от хората. Вземането на диви животни от природата и особено на световно застрашен вид като царския орел се наказва изключително строго от закона. Наказателният кодекс на Р България предвижда лишаване от свобода до 5 години и глоба в размер от 1000 до 5000 лв. при унищожаване, задържане или продаване на европейски или световно застрашени диви животни. Ако станете свидетели или имате съмнения за подобен род престъпления, Ви молим да се свържете с нас на тел. 02 846 59 19. Острел През 40-те години на XX век започва масова кампания срещу грабливите птици. Обявили са ги за „вредни“ и масово са ги избивали. Разсъждавали са по следния елементарен начин: „грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече за нас“. Ловците дори са били длъжни да представят всяка година крака на убити грабливи птици за заверка на ловните билети. Разбира се, след време науката Екология

47

48

разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са „полезни“ за нас хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното – числеността на яребиците спаднала многократно, тъй като се оказало, че яребиците страдат от заразна болест, която не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взело катастрофални размери. Днес всички видове грабливи птици са защитени от закона. За много от видовете обаче е късно. Някои, като брадатия лешояд, вече са изчезнали напълно от природата на България. Други, като царския орел и ловния сокол, са на границата на изчезването. Използване на капани Капаните, поставени край труп на умряло животно за лов на вълци представляват заплаха за орлите. Те кацат край трупа и могат да бъдат убити или осакатени от капаните. В България има няколко регистрирани случая на пострадали по този начин скални орли. Социално-икономически промени Обезлюдяването на селата и намаляването на броя на овцете и другите домашни животни води до обрастване на пасищата. Определени видове треви и храсти се развиват бурно, израстват високо и потискат растежа на останалите растения. Условията за живот стават неблагоприятни за лалугерите. Те се нуждаят от разнообразни видове растения за храна и ниска трева, които да не им пречи да тичат и да виждат враговете си.

В обраслите пасища лалугерите изчезват. А те са основната храна на царските орли. Когато има достатъчно овце, те пасат равномерно тревите и не позволяват прекомерното обрастване на пасищата. Интензивното селско стопанство Интензивното земеделие, свързано с използването на много пестициди и въвеждането на монокултурите, променя ловните местообитания на хищните птици и води до намаляване на ключовите видове жертви. Освен това по време на окрупняването на земята са изсечени и много от старите дървета между нивите където орлите гнездят. Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанство Изсичането на старите гори, селективното изсичане на остарелите дървета и залесяването на пасища води до разрушаване и на размножителните и на хранителните местообитания на царския орел. В последните десетина години сериозна заплаха е масовото изсичане на тополите. В България гнездата на царските орли са основно на тополи, тъй като те обикновено са единствените високи дървета, оцелели в ниските части на страната. Засиленото търсене на тополова дървесина за износ предизвика широко мащабна законна и незаконна сеч. Землищата на цели села останаха без нито една топола. Дори две дървета с гнезда на царски орли бяха отсечени, а в трети случай охраната на гнездото спаси дървото в последния момент. Липсата на достатъчно подходящи за гнездене дървета принуждава орлите да гнездят в места, където са често безпокоени, което води до загиване на люпилата. Затова експертите на БДЗП построиха 35 изкуствени гнезда, като местонахождението им е внимателно подбрано, така че да има достатъчно източници на храна, да е ограничено без-

покойството и да няма опасни електропроводи. Пожари Пожарите могат пряко да разрушат обитаемите гнезда. В България броят и размерите на пожарите се увеличи драстично през последните десет години. Някои от най-опустошителните от тях бяха в районите, важни за царския орел. През 2000 година пожар в Средна Гора беше спрян само на няколко метра от гнездото на царския орел. Замърсяване на околната среда Използването на пестициди в селското стопанство е причина за загиването на много птици. По време на кампания срещу полевките през 1989г. бяха изтровени хиляди грабливи птици в цялата страна. Тогава загинаха и много царски орли. Природни бедствия Силният вятър и бурите могат да бъдат причина за падането на гнездата. В периода 2000– 2012г. в България са регистрирани петнадесет случая на падане на гнезда в резултат на силни ветрове. В резултат на това са загинали пет малки, а едно получава тежки наранявания и не може да бъде върнато в природата. Хищничество През 2012 люпило от две малки в Сакар става жертва на хищничество от страна на хищен бозайник, най-вероятно белка. Гладуване и агресия в люпилото Поради недостиг на храна понякога по-силното и по-голямо орле убива своят по-слаб събрат. Възможно е също така по-слабото орле да загине поради системно недохранване, тъй като при лимитиране на хранителните ресурси двойката орли избирателно хранят по-едрото. Около 35% от загубите на малките се дължат на агресия в люпилото или на гладуване.

• Повече за ловния сокол в следващия брой снимки:Николов, арив

Козеферма „Халалица” Храна за ценители

Козеферма „Халалица” предлага: • мляко и сирена, собствено производство; • козички за разплод. Може да посетите нашата ферма в с. Искра, обл. Пловдив, да видите нашата продукция на фермерските пазари в София: • Иван Вазов, от 16:00 до 20:00 часа • Римска стена, от 10:00 до 15:00 часа или да ни пишете на e-mail halalitca@abv.bg.

Очакваме Ви! Фермата е в Списъка на производителите – 26/2010, и е сертифицирана за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА АБОРИГЕННИТЕ ПОРОДИ ОВЦЕ ОТ ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

Сдружението е учредено на 13.06.2009г. Основната цел е съхраняване и опазване на Софийската (Елинпелинска), Брезнишката и Западностаропланинската породи овце, застрашени от изчезване. Разработени са развъдни програми за всяка порода, в които основният принцип е чистопородното развъждане за съхраняване на положителните качества на приспособимост, устойчивост на заболяване, дълголетие и добри майчински качества на местните породи овце.

За контакти: Андрея Колев, GSM: 0897 65 30 41