Животновъдство BG 7/2013

www.oralo.bg

7/2013

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз, имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

Съдържание Позиция Приоритет на сегашното правителство е и развитието на животновъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 До кога ще намаляват делът на свинепроизводителите. в цената на свинското месо и продуктите от него? . . 5 Породи Бяла маришка овца. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Вакла маришка овца. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Българско родопско говедо . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Симентал. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Хранене Кой се занимава със селекция?. . . . . . . . . . . . . . . Хранене на козите – фуражи . . . . . . . . . . . . . . . . Хранене на пръчове. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Червена детелина сорт „Ника 11“. . . . . . . . . . . . .

DDGS е ценен и евтин белтъчен фураж за селскостопански животни и риби. . . . . . . . . . . . . . Кога и защо балурът е опасен за конете? . . . . . . . . Библиотека Животновъдство Говедовъдство, брой 13: Хранене на месодайните говеда . . . . . . . . . . . . . . Експерти Подготовка на овцете за заплождане . . . . . . . . . . . Повече приплоди в овцевъдството. . . . . . . . . . . . . Биопчеларство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Произход и размножаване на хидробионти в биологичната аквакултура. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Що за птица е пеликанът?. . . . . . . . . . . . . . . . . . Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

16 17 29 31 33 35

21 36 36 38 41 44 46

Актуално Новини от МЗХ и ДФЗ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

1

ПОЗИЦИЯ

Приоритет на сегашното правителство е и развитието на животновъдството

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Интервюто взе Мария Петрова

2

Сп. Ж: Професор Греков, кой от браншовете в земеделието приоритетно се нуждае от спешна помощ? ДГ: Всички проблеми, които са свързани със селското стопанство са важни, защото е трябвало да се решат много отдавна. Разбирате, че за да се реши проблемът на едно производство, трябва първо да го анализираш, да го систематизираш, да го планираш, да направиш изводи и да начертаеш планове за неговото развитие в бъдеще, дори и не толкова в бъдеще, отколкото в следващата стопанска година. А ние влязохме по средата на годината, когато беше пикът на производството на зеленчуците, когато цените логично паднаха и изскочиха проблеми с реализацията им. Хората искаха сега и веднага да се решат някои от проблемите, но те в никакъв случай не могат да се решат толкова бързо. В помощ на зеленчукопроизводителите провеждаме редица срещи с големите вериги. Търговците искат да комуникират с организации, които могат да предложат големи количества и еднородни партиди. Такива големи браншови организации у нас обаче се броят на пръсти. Например в животновъдното направление са десетки и не могат да се стиковат. Така е също при пчелари, зеленчукопроизводители и др. Затова спешно трябва да се изготви и приеме Закон за браншовите организации. Това е един от важните ни приоритети. Така че, приоритети и задачи има много, които могат да се изпълнят. Не казвам, че са невъзможни, но за тях трябва да има диалогичност, толерантност от двете страни, както и желание и от страна на Министерството на земеделието. Отделно, за да се противодейства на нерегламентирания внос, направихме стиковане и проверки с митниците, с финансовите власти и полицията, но, естествено, това няма да реши категорично целия проблем. Сп. Ж: Новата стратегия за развитие на селското стопанство дали ще се приложи в практиката, или ще остане на книга както в предходните години? ДГ: Стратегията е готова, имах удоволствие да участвам в написването є като заместник-пред-

седател на комисията, която сформира за целта министърът от служебното правителство проф. Иван Станков. Естествено, това е едно виждане за стратегическото направление на земеделието като част от нашата икономика, което ще очертае в близките години неговата посока за развитие. В стратегията е направен анализ за състоянието и слабостите на отделните сектори в земеделието, както и препоръки за тяхното развитие. Приоритет в следващите години би следвало да бъде създаването на хидромелиоративни системи за цялата страна. Друг приоритет е разширяването на обхвата на полигоните за изстрелване на ракети против градушки, които сега покриват само 25 процента от площите в страната. В крайна сметка като цяло приоритетите са за развитие на България като аграрна страна. Всеки важен за нас, защото България има традиции в земеделието и стратегията трябва и да ги съхрани, но и да отговори на новата икономическа ситуация в държавата. Съобразяваме се и с приоритетите на Европейския съюз. Сп. Ж: Вие специално как сте степенували приоритетите си за работа? ДГ: Както става ясно, приоритет в програмата на сегашното правителство е развитието на животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения, както и отрасли с важно икономическо и социално значение, каквото е тютюнопроизводството. В бюджета ще се отделят около 11,5 млн. лв. за тютюнопроизводителите и още 3,5 млн. лв. за зеленчукопроизводители. Тези неща са част от краткосрочните планове, обаче в дългосрочната програма за стратегията за развитие на земеделието в България трябва да се гледа в по-широк план. Трябва да се започне дълга процедура, при която да се излезе от тази сива икономика, в която са много от нашите земеделски производители. Те не са регистрирани. Искаме да създадем електронен регистър на всички наши производители. Това ще ни даде точна представа какво се отглежда, на какви площи, какви са сроковете за зреене и т.н. Сп. Ж: А сегашната регистрация по Наредба 3

не дава ли необходимата информация за това какво и къде отглеждат земеделските производители? ДГ: Благодаря ви за този въпрос, защото ако сега отидем на някоя борса, ще видим, че има много земеделски производители с картончета, т.е. документ, с който те удостоверяват, че са земеделски производители. На практика обаче те не отглеждат нито една диня или един килограм домати, а са прекупвачи. По този начин те заемат пазарите, а производителите не могат директно да се явят на пазара и да продават своята продукция. Така че електронният регистър ще обхваща и производство, и количество и всичко ще излиза наяве, защото има много други, които не са се регистрирали като земеделски производители, а произвеждат на малки градински площи. Ще се опитаме още от следващата стопанска година да въведем този регистър, който освен земеделските производители, впоследствие ще обхване и браншови организации. Сп. Ж: Какво остава да се договори за следващия програмен период? ДГ: Това ни беше една от най-важните задачи да не пропуснем нито един момент, който да е свързан с договарянето, с получаването на нотификации за следващия период. Една от големите ни трудности беше срещата на 24-26 юни в Люксембург, където договаряхме периода относно обвързаната финансова подкрепа. Постигна се 13 процента, което е една завидна стойност за от-

расли като зеленчукопроизводство, овощарството, животновъдството, както и за текущи нотификации. Специално за животновъдството ще бъдат отделени около 40 млн. лв. Навярно ще получим разрешение за ползване на тези средства, които ще се прехвърлят от единното плащане на площ. След среща с Държавен фонд „Земеделие” се взе решение и за нова програма „De minimis” за зеленчукопроизводството. Сп. Ж: Каква ще е съдбата на фермите от трета категория, които не успеят да отговорят на европейски изисквания до края на декември и предвижда ли се поредно удължаване на срока за модернизация? ДГ: Скоро приключи одитът на Европейската комисия относно тези ферми. Дали ще има нов шанс за фермите трета категория зависи от заключенията от този одит, които още не знаем. Доскоро неотговарящите ферми бяха около 33 000, но навярно са намалели, защото част от хората са спазили изискванията, но голяма част не са успели. Това са ферми или със затихващи функции или малки с по 2-3 до 5 крави, които, ако се обединят, ще отговорят на условията. Има обаче и такива, които най-вероятно няма да могат да се справят в по-дълъг период. За тях ще търсим възможност да произвеждат сирена и кашкавали, които да бъдат с регионален произход, така че да не се изисква излизане на прясна стока на пазара. Сп. Ж: Не мога да не попитам за Вашата

3

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в работна обстановка

4

слабост към бубарството. Ще има ли за него ренесанс в България? ДГ: Бубарството, както и отглеждането на етерично-маслените култури, ще има възможност да ползва субсидии от следващия програмен период в рамките на договорените 13 процента за обвързана подкрепа. Това е един традиционен отрасъл, който има възможност да се развива в нашата страна. Европа консумира съвсем малко коприна, за съжаление единственото предприятие е в Италия и голяма част от суровината се внася от Китай и другите азиатски страни. Сп. Ж: Повече от 20 години аграрната наука е била в задния двор, проблемите є неглижирани, бюджетът на Селскостопанска академия всяка година се топи и стига за заплати до октомври, а за наука не остава. Имате ли визия за изход? ДГ: За съжаление ситуацията е точно такава, каквато я описахте. Даже бих казал, че е позле, защото в момента Селскостопанска академия дали поради това, че не са планирали правилно разходите от министерството, дали поради някаква друга неточност, в момента са в дефицит от 4,5 млн. лв., а сме средата на годината. Моята визия е ясна и категорична, че без аграрна наука не може да се върви към добро аграрно производство, а и също така към получаването на високи добиви. За съжаление тези условия, при които беше поставена академията, институтите, раздробяването им, преминаването към държавни предприятия на част от опитните станции, направиха науката неперспективна за младите хора и за съжаление през последните години в институтите са постъпили много малко от тях. Отделно аграрната наука като цяло не разработва актуални теми, които да са важни за развитието на страната. В момента на стагнация, в която се намираме сега, е необходимо да се правят приложни изследвания, които да имат бързо възвръщане на средствата към икономиката. Въпреки това обаче

аграрните учени полагат къртовски усилия да работят и получават определени резултати, с които можем да се гордеем. Но за съжаление трябва да се предприемат конкретни мерки за нейното вдигане на крака, защото ситуацията като цяло в институтите и академията е плачевна. Сп. Ж: И Вие наследихте нерешената собственост на прословутите стопански дворове. ДГ: Натрупани са над 3300 преписки, една стая е пълна само с тях. За тези стопански дворове не могат да се дадат категорични мнения по най-различни причини. Най-често едни са купили сградата, други земята, трети са починали, четвърти са извършили делба, така че проблемите там са много. Ако имаме достатъчно време, ще се опитаме да разрешим голяма част от тях. Сп. Ж: Още първите дни като министър стартирахте ревизия на министерството и на всички нива в сектора. Има ли вече заключения? ДГ: Има много заключения. Първото, което спряхме, е разрухата в „Напоителни системи” и изваждането на тръбите. Правят се кадрови промени вследствие на финансови нарушения в голяма част от агенциите по места. Смени се предприеха в „Напоителни системи”, в Агенцията по рибарство и аквакултури, която е изключително изостанала в разработването на програми. Сега там се прави пълна ревизия. В предприятие „Рибни ресурси” също има нарушения. Сп. Ж: Липсват ли Ви Пловдив, университетът, студентите? ДГ: Естествено, че ми липсва Пловдив, но най-много – университетът и хората. Виждате – обстановката тук е съвсем друга, липсват и студентите, и академичната обстановка, която се опитвам и тук да утвърждавам като стил на работа. Задачите са много и разностранни и трябва да се решават в бърз и кратък срок. Дошли сме да правим неща, които, както се казва, са на полза роду.

ПОЗИЦИЯ

До кога ще намаляват делът на свинепроизводителите в цената на свинското месо и продуктите от него? Алекси Стойков Аграрен Университет, Пловдив Валентин Кацаров Тракийски университет, Стара Загора Цялостният цикъл от производството на свинско месо до потребителя представлява сложна система, състояща се от голям брой фермери и предприемачи в сферите на кланичната, преработвателната промишленост и маркетинговите структури. Всички те вземат решения, насочени към максимизиране на печалбите, доколкото им позволяват условията. Безспорно е, че за да съществува тази система (от фермата до масата) процентът на марджина не трябва да бъде прекалено висок, но печалби задължително трябва да реализират всички, защото това е неотменимо условие за съществуването на целия сектор. Това потвърждава известната максима, че ефективната икономика се развива върху обособени, относително самостоятелни, вертикално интегрирани производствени системи, обединени от взаимно изгодни икономически интереси. Познаването на концепциите за търсените и предлагани-

Сн.1. Свинепроизводство

те количества на продуктите от свиневъдството, както и за промяната в равнищата на тези пазарни показатели са от изключителна важност за вземането на правилни управленски решения, както за производителите, така и за търговците на свиневъдна продукция. Те позволяват да се

Производители на угоени свине – $US 100 Клане на свине – $US 107 Преработка – $US 160 Дистрибуция – $US 185 Продажби на дребно – $US 340

BG

Разфасоване – $US 122

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013

Фиг. 1. Система производство-реализация в САЩ

прогнозират цените за определен период от време, да се въвеждат протекционни цени в случай, че се появят фактори, които притискат свиневъдния бизнес (висок износ, намаляване броя на свинете и др.) и т.н. През последните години се наблюдава ясно изразена тенден-

5

Taблица 1. Фермерски дял при различни селскостопански продукти във Великобритания. Продукти:

1990 2000 2010 2011 Промяна на делът (1990/2011, %)

Свинско месо 58

55

40

39

- 33

Говеждо месо 57

50

43

40

- 30

Овче месо

57

51

44

40

- 30

Птиче месо

44

40

38

38

- 14

Мляко

40

35

32

31

- 22

Средно:

51

46

40

38

- 25

Таблица 2. Разпределение на доходите по веригата производителконсуматор, САЩ Дял, % Периоди

Фермер

Търговец на едро

Търговец на дребно

1970

59.0

28.5

12.5

1980

48.6

19.9

31.5

1990

43.5

9.8

46.6

2000

27.7

14.9

57.4

2010

27.5

14,3

58.2

Таблица 3. Дял на фермера в България, 2001-2011г

6

Периоди

Търговец на едро, %

Търговец на дребно, %

Фермер, %

2001

31,20

32,7

36,0

2005

27,90

45,7

26,4

2010

35,10

31,1

33,8

2011

37,60

30,4

27,4

Средно

33,00

36,00

31,00

ция за намаляване на дела на фермерите в цената на крайния продукт в почти всички развити страни. В САЩ взаимовръзката между свързаните лица в свиневъдния бизнес е следната (фиг. 1). Става ясно, че ако фермера продаде едно угоено прасе примерно за 100 долара, потребителите заплащат за него 340 долара. В табл. 1 е представена информация за това какъв е делът на фермера от цената на дребно на някои от основните селскостопански стоки за периода 1990-2011г във Великобритания. Наблюдава се ясно изразена тенденция за намаляване на фермерския дял, средно за периода, с 25% при посочените продукти. Неприятен е факта, че това намаление е при всички

видове меса, но най-голямо е при свинското месо – 33%. Още по-тревожни са фактите за свиневъдите в САЩ (табл. 2). Ако през 1970г при $100 реализирани от продажбата на свинско месо, при фермера са се връщали $US59, при търговците на едро са отивали $US28,5, а при търговците на дребно – $12,5. През 2010г фермерския дял от 100 реализирани долара е само $27,5. При търговците на едро и дребно са останали съответно $14,3 и $58,2. Ситуацията в България по отношение на разпределението на доходите с бизнеса, следва европейските и световни тенденции (табл. 3). Делът на производителя от 36,0% през 2001г намалява на 27,4% през 2011г. Средно за

десетгодишен период от време от всеки реализиран един лев, търговците на дребно са получавали 36 стотинки, търговците на едро 33 стотинки, а производителя 31 стотинки. Следователно взаимовръзката на свързаните лица в единния процес за производство, преработка и реализация на месо и месни продукти от угоени свине не е поставена на взаимноизгоден икономически интерес. Става ясно, че постоянния стремеж за максимални печалби на търговците на едро и дребно водят до намаляване на относителния дял на фермерите не само у нас, но и в света. Особено характерно е това през последните две десетилетия с масивната експанзия на супермаркетите и хипермаркетите, които просто деформират пазара. През определени периоди те принуждават доставчиците си да доставят продукти дори под себестойността, за да ги поддържат в номенклатурата на щандовете. За съжаление големите намаления на цените за производителите не се трансформират автоматично в по-ниски цени за потребителите. Те най-често се използват от хипермаркетите, за да маскират високите цени при най-различни готови продукти (кренвирши, салами, продукти за скара и др.). Друга причина за по-ниските цени на свинското месо в големите търговски вериги се дължи и на факта, че те понякога забавят плащанията на фермерите до 120 дни (в редки случаи 180 дни) след доставката. В двата случая големите многопрофилни търговски вериги печелят. От фермерите осигуряват дългосрочно продукти на ниски цени, а дългото отлагане на плащането на практика им осигурява безлихвен кредит. В същото време потребителите винаги плаща незабавно при покупката на дадена стока. Теоретично „ниските цени” в търговските вериги се приемат добре от потребителите защото

търговците на дребно постоянно твърдят, че са техен защитник с намаляване на цените. Рекламата по модела „всеки ден ниски цени” – „повече за вашите пари” – „да ви помогнем всеки ден да харчите по-малко” и т.н. очевидно им носи успех, защото потребителите придават голямо значение на цената. В дългосрочен план обаче, натискът за предлагане на все поевтини свиневъдни продукти е фактор с много негативни последици за фермерите като: • Ненадеждни доходи; • Намалена сигурност на качеството на храните; • Загуба на конкурентноспособност спрямо други производители; • Проблеми със здравето на животните и вреда за околната среда; • Финансови загуби и фалити. За да останат в бизнеса малките и средните ферми съкращават работници и намаляват разходите и нормата на печалба, за сметка на качество на продукта за потребителя. Освен това, евтината храна предизвиква разходи, които не са отразени в търговската цена и са външни за фермерите. Поради това много често се казва, че плащаме за храната си три пъти: • с парите в портфейлите • с данъците • и със здравето си. Какво на практика трябва да става в дългосрочен план? На фермерите трябва да се плащат разумни цени, за да се гарантира постоянната доставка на хранителни продукти с добро качество, които се произвеждат в добри екологични условия. Свиневъдите да използват в практиката си инструментите на ценовите и пазарни стратегии чрез сключване на различни договори – фючърсни, за предварително финансиране, за снабдяване, за участие в специализирани пазари, за консул-

Сн. 2. Кланични трупове

Сн. 3. Свинско месо в супермаркетите

тации, обучение и др. Да търсят форми за интегриране по веригата фуражно производство, свинепроизводство, крайни потребители на месо и месни продукти (от фермата да трапезата), включително на меж-

дународно ниво. Големите търговски вериги в своите реклами трябва да се задължат да накарат потребителите да мислят, че най-важното нещо за храната е само и единствено нейното качество.

7

ПОРОДИ

БЯЛА МАРИШКА ОВЦА Описание на породата Екстериорни особености За Белите Маришки овце са характерни удължена форма на тялото, крайниците и опашката. Главата обикновено е къса до средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг, тесен до средноширок. Гръдния кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги, със здрава костна система. Животните са добре зарунени. Коремът при някои е слабо зарунен, а при други – незарунен. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя т. нар. „качулка”, която има декоративен характер. Вълната около скакателните и карпални стави също не се стриже.

• Рога: Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Там където ги има, рогата са слабо развити; • Опашка: Опашката е дълга и понякога се влачи по земята; • Руно: Руното е с щапелен строеж със заострени върхове на щапелите (фитили); • Вълна: Вълната е еднородна, мека и според БДС се класифицира като мека вълна; • Цвят: 1. Руно: Типичния цвят е белият, но се срещат и пигментирани овце (от 4 до 10% от овцете). Срещат се и шарени овце от 1 до 3% (Dimov, 1998); 2. Лице: Бяло; 3. Крака: Бели.

Базисна информация Класификация

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Народна селекция. Чистопородно развъждане.

Година на признаване на породата

Автохтонна

Основен ареал

На север и запад от град Пловдив, Пазарджишко, Пловдивско и Хасковско поле

Стопанско използване

Мляко, вълна, месо

Основни екстериорни измервания:

Млечна продуктивност Млечност, л

Височина при холката, см -овце-майки

75

-дойна (за 137 дни)

110,6

-кочове

85

-среднодневна

0.823

Жива маса, кг -овце-майки

71

Репродукция и използване

-кочове

100

Биологична плодовитост, %

152

-при раждане

4,8

Продължителност на използване, год.

4

Вълнодайна продуктивност

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

нежност

8

-качество

48 мо

-микрони

32,151

дължина на влакното, см

10-11

рандеман,% вълнодобив, кг -овце майки

3,5

-кочове

5,0

Развъден статус Име на развъдната организация

Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришките овце

Година на завеждане на родословната книга

1993

Под селекционен контрол -овце, брой

773

-кочове, брой

25

-стада, брой

10

Класификация на породата по степен на застрашеност

Защитена, застрашена от изчезване

Тренд

Стабилен

Месна продуктивност Среден дневен прираст, г До 30-дневна възраст

337

От 30 до 60-дневна възраст

289

Кланичен рандеман, % до 60-дневна възраст

53,6

Информация: доц. д-р Дойчо Димов

9

ПОРОДИ

ВАКЛА МАРИШКА ОВЦА Описание на породата Екстериорни особености За Ваклите Маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали. Шията е дълга, тясна. Холката е средно дълга, средно висока. Гърбът е дълъг и тесен. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите са някои особености в телосложението, които имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.

• Рога: Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Рогатостта е нежелана сред развъдчиците;

• Опашка: Тънка, дълга достигаща понякога до земята; • Руно: Полуотворено с фитилест строеж и добра изравненост; • Вълна: Еднородна, по-рядко груба; • Цвят: 1. Руно: Основната маса от руното има бял цвят. По определени участъци от тялото (корена на опашката, предгръдника и корема) се срещат пигментирани петна, върху които обикновено расте пигментирана вълна. Поради това, животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени; 2. Лице: Бяло, кадифено-черна пигментация около ушите, очите и муцуна откъдето идва и названието „вакли”; 3. Крака: Бели, кадифено-черни петна с различна големина.

Базисна информация Класификация

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Народна селекция. Чистопородно развъждане.

Година на признаване на породата

Автохтонна

Основен ареал

На север и запад от град Пловдив, Пазарджишко, Пловдивско и Хасковско поле

Стопанско използване

Мляко, вълна, месо

Основни екстериорни особености Жива маса, кг -овце-майки

60-80

Млечност, кг

-кочове

100-120

-лактационна

90-200

4,0-5,5

-дойна (за 150дни)

130

-при раждане

Вълнодайна продуктивност -качество

46 то

-микрони

34,1-37,00

дължина на влакното, см

11,2

рандеман,%

64,5

вълнодобив, кг -овце майки

2,4-2,8

-кочове

3,5-4,0

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

нежност

10

Продуктивност Млечна продуктивност

Репродукция и използване Биологична плодовитост

140-150%

Продължителност на използване

4-5год.

Развъден статус Име на развъдната организация

Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришките овце

Година на завеждане на родословната книга

1993

Под селекционен контрол -овце, брой

1665

-кочове, брой

47

-стада, брой

24

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд

Нараства

Месна продуктивност Среден дневен прираст, г До 30-дневна възраст

383

От 30 до 60-дневна възраст

289

Кланичен рандеман, % -агнета

55,46

Информация: доц. д-р Дойчо Димов

11

ПОРОДИ

БЪЛГАРСКО РОДОПСКО ГОВЕДО Описание на породата Основни отличителни белези Типичен представител на дребните породи за мляко. Животните са с нежна, плътна, здрава конституция, грациозни, с изтънчени, леки форми. Главата е лека, сравнително широкочела, красиво моделирана с големи живи очи и широко отворени ноздри. Тялото е дълбоко, удължено, слабо надстроено. Гърдите са сравнително дълги и дълбоки, но тесни. Костите са добре развити, краката са здрави, с добре развити сухожилия и здрав копитен рог. Българското родопско говедо е породата с най-висока относителна млечност, най-висока концентрация на млякото, най-висока

плодовитост и продължителност на използване в страната, с отлична адаптивна способност и изключително висока екологична пластичност.

• Цвят: 1. Космена покривка: Нетипизиран, основно – светло червено-кафяв (сърнешки) и сив. Често се срещат бели петна по различни части на тялото и дори червено-шарени животни.

2. Носно огледало: тъмно, със светъл пръстен; 3. Мукози: тъмни, понякога розови 4. Рога: бели с черни върхове; 5. Копита: оловно-сиви до черни; 6. Виме: светло-жълто.

Базисна информация Класификация

B.t.brachiceros

Произход

България

Методи и условия на създаване

Възпроизводително кръстосване на Родопското късорого говедо първоначално с Местно сиво, Софийско кафяво, Обирентал и др., а в последствие с породата Джерсей, която е основна порода подобрителка

Година на признаване на породата

1989

Основен ареал

Родопите. Отделни стада в цялата страна.

Стопанско използване

за мляко

Основни екстериорни измервания Височина при холката, см -крави

114-122

-бици

148

Коса дължина, см -крави

138-146

-бици

183

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Жива маса, кг

12

-крави

350-420

-бици

600-700

-при раждане

20-24

Развъден статус Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на Българското родопско говедо и Джерсея

Година на завеждане на родословната книга

2003

Под селекционен контрол -крави, брой

1097

-бици, брой

24

-стада, брой

49

Генбанка (ИАСРЖ) -бици, брой

18

-дози, брой

105 197

-изкуствено осеменяване, %

70

Класификация на породата по степен на застрашеност

Защитена, застрашена от изчезване

Тренд

Намаляване

Млечна продуктивност Продължителност на лактация, дни

278 (180-300)

Млечност за 305 д, кг

2500-3500 (5000)

Масленост на млякото, %

5.12 (3.9-6.9)

Съдържание на протеин в млякото,%

3.71 (2.85-4.97)

Месодайна продуктивност, бичета Среден дневен прираст 4-12 мес, кг

0,881 (0,740-1,000)

Репродукция и използване Полова зрялост, мес

9-10

Стопанска зрялост, мес

18.9 (16-21)

Плодовитост, %

89-92

Продължителност на използване, год

10-15

Информация: доц. д-р Васил Николов Зооинж. Жана Гаджева, Председател на АБРГД

13

ПОРОДИ

СИМЕНТАЛ Описание на породата Основни отличителни белези Имат класическо телосложение на едра комбинирана порода за месо и мляко с добре развити млечни признаци и богата мускулатура. Главата е относително голяма, широка. По голяма част от животните са с пигментирани околоочни орбити. Шията е средно дълга, с добре развит гердан. Гърдите са дълбоки и широки, коремът е бъчвообразен, ребрата са косо поставени, широки и дълги, а крайниците са със здрави кости и с правилна постановка. Вимето е добре развито, захванато широко и високо отзад и напред за корема. Цицкиге са дълги и дебели. Породата се отли-

чава с бърз растеж, нежно месо, висока млечност, спокоен нрав, устойчивост към заболявания и отлично развит майчин инстинкт. Адаптира се много добре при различни природно-климатични и стопански условия.

• Цвят: 1. Космена покривка: Цветът варира от златисто жълт до червен с бели петна по различни части на тялото. Главата е бяла, а по предния пояс често се срещат бели ивици; 2. Носно огледало: Розово; 3. Мукози: Светло-розови; 4. Рога: Восъчно-жълти; 5. Копита: Восъчно-жълти.

Базисна информация Други наименования на породата

Флеквих (в Германия и Австрия), Пи Руж (Франция)

Класификация

Bos Taurus frontosus

Произход

Швейцария

Методи и условия на създаване

Симинталът е Швейцарска порода, създадена при условията на богатите алпийски пасища. Първата симентализирана порода у нас – Кулското говедо е създадена в Северозападна България, чрез стихийно кръстосване на Местното сиво говедо със сименталски бици, главно от сръбски и швейцарски произход. На по-късен етап, чрез възпроизводително и поглъщателно кръстосване е създадена породата Българско сименталско говедо.

Година на признаване на породата

1981

Основен ареал

Северозападна, северна Централна България, в някои райони на Южна България.

Стопанско използване

за мляко и месо

Основни екстериорни измервания Височина при холката, см

БРОЙ 7/ 2013 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Продължителност на лактация, дни

305

-крави

136-150

Млечност за 305 д, кг

5387

-бици

150-160

Масленост на млякото, %

3.9-4.2

Съдържание на протеин в млякото,%

3.7-3.8

Жива маса, кг

14

Млечна продуктивност

-крави

600-660

-бици

1000-1200

-при раждане

40-42

Репродукция и използване Месна продуктивност Среден дневен прираст, кг

1.000-1.300

Кланичен рандеман, %

58-62

Полова зрялост, мес

10-12

Стопанска зрялост, мес

18-19

Плодовитост, %

92-95

Продължителност на използване, год.

7

Информация: Атанас Атанасов, НАРГМС

Развъден статус Име на развъдната организация

Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал

Година на завеждане на родословната книга

2007

Под селекционен контрол -крави, брой

517

-стада, брой

16

Генбанка (ИАСРЖ) -бици, брой

12

-дози, брой

148 680

-изкуствено осеменяване, %

80

Тренд

намаляване

15

СЕЛЕКЦИЯ

Кой се занимава със селекция? Зооинж. Мария Боева

Първа копка на нова зала и обори в кравефермата

Р

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

аботохолизъм, амбиция, съвременна развъдна дейност, технология и иновации – това е формулата на успеха на един български фермер. Минчо Иванов е председател на най-голямата развъдна говедовъдна организация в страната – Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България. Той е собственик на една от най-модерните и съвременни ферми в Южна България – ЕТ „ДИАНА-МИ-МИНЧО ИВАНОВ”. Неговите животни са призьори на ежегодните Национални изложения по животновъдство, организирани от ИАСРЖ и развъдните организации. В китното Новозагорско поле

16

Животни на фермата, наградени в националното изложение по животновъдство, гр. Сливен

се издигат модерните постройки на кравефермата, изградени по всички изисквания на ЕС, по технология за свободно боксово отглеждане. Фирмата е създадена през 1992г. Дейността и включва обработката на 11 000дка земя и отглеждането на 1756 животни за разплод, в т. ч. 941 крави от породите Холщайн и Редхолщайн. Доилната зала е тип Рибена кост 2х10, изцяло механизирана, което изключва замърсяване на млякото. В нея целогодишно се поддържа оптимален температурен режим, улесняващ работата на доячите. Във всички обори има монтирани вентилатори за

създаване на оптимален микроклимат за животните. Почистването на оборите е механизирано. Фуражите се раздават с миксер-ремарке. Предстои пускането в експлоатация на нова доилна зала тип „КАРУСЕЛ” за 48 животни и два нови обора, всеки за по 300 животни. На входа на новата доилна зала ще има монтирано устройство за откриване на разгонените крави. А ето и резултатите от дългогодишната развъдна дейност във фермата, които са на европейско и световно ниво. По данни на развъдната организация, за 2011г бонитировъчната млечност на кравите е 8179кг мляко, с 3.38% масленост; 3.34%. Количеството на млечно масло е 280 кг, а на млечния протеин – 276. С най-висока млечност са крава № 085432 – 10 885кг и крава № 169798 – 10 696кг. Това са резултати, съизмерими с водещите европейски държави, постигнати в българска ферма, под ръководството на един амбициозен и сериозен българин, които показват, че силата на българското трудолюбие и дух, съчетани с най-съвременните развъдни и технологични дейности дават блестящи резултати. В кравефермата развъдната дейност е на високо равнище. За това работят специалистите на АРШЧПБ, с която фермата има сключен договор. Активно се използват модерни методи за откриване на разгонените животни и ранна диагностика на бременността. За заплождане на високопродуктивните животни се използва индивидуален случен план и висококласни бици – американска и българска селекция. И сега продължава работата за окрупняване и модернизиране на фермата.

ХРАНЕНЕ

Хранене на козите – фуражи Сийка Илииванова трудно се съхраняват. Тя разтваря хранителните вещества, пренася ги в организма, подпомага обмяната на веществата и съдейства за отстраняването на разпадните продукти. Белтъчините, или протеините участват в изграждането на мускулите, кръвта, млякото, копитата и при възстановяването на изхабените клетки на организма. Най-богати с белтъчини са кюспетата, шротовете, бобовите зърнени фуражи и сеното от люцерна, фий, грах и детелина. Бедни на белтъчини са сламата и плявата на житните растения, корено-, клубеноплодните, силажът и др. Въглехидратите изгарят в организма и дават топлинна енергия, необходима за движението, дишането и другите жизнени функции. Излишъците от въглехидрати се отслояват във вид на тлъстини. Най-важни от въглехидратите са скорбялата, захарите, целулозата и др. Те се намират в най-голямо количество в зърната и стъблата на житните растения, в клубеноплодните, сеното, меласата и захарната метла. Целулозата, въпреки че по химичен състав е въглехидрат, е много по-трудносмилаема от останалите въглехидрати. Тя е главната съставна част на сламата и плявата от житните растения, сухите листа и листниците. От всички преживни селскостопански животни козите най-добре смилат и най-пълно оползотворяват целулозата. Мазнините имат голямо значение за правилното хранене на животните. Те дават топлинна енергия на организма, а излишъците се отслояват във вид на тлъстини. Мазнините имат 2-3 пъти по-висока хранителна стойност от въглехидратите. Най-големи количества мазнини се съдържат в млякото. Минералните вещества се намират в почти всички видове фураж. Най-важни от тях са калцият, фосфорът, магнезият, желязото и натрият. За животинския организъм най-голямо значение има калцият, който се съдържа в най-голямо количество в люцерновото сено, сламата, детелината и фия. Съществена роля играе и фосфорът. В найголеми количества се намира в зърното на житните растения, кюспето и сеното. Минералните вещества участвуват в изграждането на тъканите, костите, в обмяната на веществата и неутрализират киселините

BG

Витамините са органични съединения, които имат решаващо значение за нормалния живот на козите. По-важни от тях са: Витамин А поддържа растежа на младите животни и подпомага устойчивостта на козите от всички категории от заболявания. Намира се във

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013

Храненето на козите е едно от най-важните условия за правилното отглеждане на селскостопанските животни. Козата е относително невзискателно животно, но не означава, че може да се храни „как да е”. Ниската продуктивност на козите на някои стопани се дължи главно на лошото им хранене. Храната е основата, върху която се гради съществуването, правилното развитие и задоволителната продуктивност на животните. Ето защо трябва да се знаят потребностите на животните от фураж в различните периоди от развитието и физиологичното им състояние и да се задоволяват, за да се получи правилен растеж и висока продуктивност. Недостатъчното хранене на козите не позволява изграждането на правилно развит организъм и козата остава за цял живот недоразвита, вследствие на което млечността, скорозрелостта и плодовитостта са ниски. Изобилното хранене, при което организмът се претоварва с излишъци от хранителни вещества, също влияе отрицателно. Последствие от прехранването е затлъстяването, което довежда до ниска млечност, яловост и т. н. Следователно козите не трябва да получават нито малко, нито прекалено много храна. Трябва да им се осигурява необходимото количество фураж за задоволяване нуждите на организма и за осигуряване на постоянна висока продуктивност. За правилното хранене на козите е необходимо осигуряването на разнообразни фуражи – един вид фураж не може да задоволи организма с необходимите хранителни вещества. Например, храненето на козите само с царевица, овес или сено не осигурява правилен растеж, развитие, висока млечност и плодовитост. Освен това фуражът трябва да се дава в добър вид, като се избягват развалените, недоброкачествените и плесенясалите фуражи. Преработването на фуража за козите трябва да се сведе главно до смилане във вид на ярма на зърнените фуражи, измиване от кал и пръст на кореноплодните, отстраняване на прах и чужди тела чрез отвяване, но в никакъв случай да не се прилага изпичане, намокряне, прокисване и др. Най-добре е храната на козите да се дава в нейния естествен вид. Във фуража се съдържат вода и различни хранителни вещества, от които зависи млечността, растежа и развитието на приплодите и плодовитостта. Водата се съдържа във всички видове фуражи в кореноплодните – 90-93%, в зелените – 70-80%, в зърнените – 14-17% и в кюспетата и шротовете – 10%. При по-голямо количество вода фуражите

17

всички фуражи, а в по-големи количества се съдържа в червените моркови, люцерната, детелината, ливадните и пасищните зелени треви, жълтата царевица и др. Витамин D, или противорахитичен, се намира по-рядко във фуражите, но животните го образуват в тялото под действие на слънчевите лъчи. Богато с витамин D е добре изсушеното на слънце сено, а по-бедни са кореноплодните. Витамин Е се нарича още антистерилен, или витамин на размножението и многоплодието, понеже спомага за правилното развитие и функциониране на половите органи. Богати с витамин Е са зелените фуражи, сеното, триците и покълнатото зърно.

18

Най-важните фуражи при храненето на козите са следните: Овесът е най-ценният фураж за козите от всички видове и категории, особено за яретата, козичките и пръчлетата. Той се дава най-често цял, но за малките ярета се смила и се пресява. Съдържа главно скорбяла. Ечемикът съдържа въглехидрати и е подходяща храна за възрастните, а на младите животни се дава, когато са за угояване. Той се дава обикновено във вид на ярма. Може да се използва два месеца след прибирането му, защото преди това предизвиква храносмилателни разстройства. Царевицата е богата с въглехидрати и мазнини, а е бедна на белтъчини. Желателно е да се дава на козите смляна заедно с кочаните. На разплодните пръчове не трябва да се дава царевица, тъй като бързо затлъстяват. На младите животни тя може да се дава в смес с богати с белтъчини фуражи.

Фият, грахът, соята, бобът и лещата са богати с белтъчини и са ценен фураж за яретата, козичките, пръчлетата, пръчовете и дойните кози-майки. За да се избегнат храносмилателни разстройства, те се дават ситно смлени. Тези фуражи се дават в по-ограничени количества – до 300-400гр дневно на възрастните и до 200-250гр за младите животни. Кюспетата и шротовете също са богати на белтъчини. Слънчогледовото кюспе е отлична храна за лактиращите кози и младите животни. От обезмасленото кюспе, смляно наситно, се получава брашно, наречено шрот. Освен слънчогледовия шрот подходящи за козите са и лененият, фъстъченият и соевият. За да се използват те правилно за храна на козите, трябва да се дават заедно с бедни на белтъчини фуражи - кореноплодни, картофи, силаж, цвеклови резанки и др. В дневната дажба на козите кюспетата и шротовете могат да участвуват до 250-300гр на коза. Жълъдите могат с успех да се използват за фураж на козите. Те съдържат по-малко белтъчини, но са богати на въглехидрати и мазнини. За подобряване на вкуса им е добре да се олющват, смилат и натопяват в чиста вода за 2-3 дни, след което се изсушават. Така приготвени жълъдите се ядат с апетит от козите. Вместо да се натопяват в студена вода, жълъдите могат да се варят. Дневно на възрастна коза се дават 300-400гр жълъди. Препоръчва се те да се дават на козите заедно със слабително действащи фуражи – кръмно цвекло, пшенични трици и др. Отсевките от зърнени храни преди използване се проверяват за отровни семена. Те може да се дават цели или смлени на ярма. Пшеничените трици са лесносмилаеми, съдър-

жат белтъчини и минерални вещества и са подходяща храна за ярета, козички и пръчлета, за кърмещи и дойни майки. Може да се дават до 400-500гр дневно. Цвекловите резанки са остатъците след извличането на захарта от цвеклото. Те са добра храна за дойните кози. Дават се заедно с други фуражи най-често в прясно състояние. Цвекловите резанки съдържат въглехидрати, но са бедни на минерални вещества. Меласата съдържа въглехидрати. Тя спомага за увеличаване на млечността и за подобряване охранеността на животните. Добра храна е и за бременните кози, но трябва да се дава в поограничени количества. Меласата се съхранява в каци, дървени или железни резервоари. Един литър меласа се разтваря в 2-4л вода и се напръсква върху 4-5кг слама, сено, нарязан царевичак, стъбла и др. Намокрените груби фуражи се размесват с ограничени количества ярма, за да се подсушат и да се приемат с апетит от козите. При хранене на козите с меласа на животните се дава готварска сол за отстраняване на излишните калиеви соли. Пивоварската каша е отпадък при производството на бира. Съдържа известни количества белтъчини и е добра храна за козите, но трябва да се дава в по-ограничени количества. Сладовите кълнове са отпадък от ечемика при преработването му в бира. Те се дават накиснати във вода. Добра храна са за дойните кози. Съдържат захари, белтъчини, сурови влакнини и др. Млякото е отлична храна за сукалчетата. Съдържа вода, мазнини, захари и минерални вещества. Костеното брашно е отпадък при преработването на костите. Богато е с калций и фосфор, но е в трудноразтворима форма. Препоръчва се да е ситно смляно, защото по-добре се усвоява от козите. Костеното брашно се дава като добавка към бедните на минерални вещества фуражи – корено-, клубеноплодни, силаж, каши и др.

Кредата е подходяща калциева добавка към фуражите за козите. Размесена с ярмата, шротовете и триците тя се възприема лесно от козите от всички категории. На възрастните кози се дава до 15гр дневно, а на младите – 5-8гр. За да се получи правилно съотношение между калция и фосфора, добре е да се смесват равни количества креда и костено брашно. На възрастните кози се дава по 15-20гр на младите – 7-10гр дневно от смеската. Ливадната трева е добра храна за козите. Окосява се през време на цъфтежа. Тя е пълноценен фураж за козите от всички категории. Люцерната, детелината и еспарзетата са похранителни от ливадната трева, тъй като съдържат повече белтъчини, витамини и минерални вещества. Люцерната и червената детелина, давани в прясно състояние в големи количества, причиняват подувания, които често довеждат до смърт особено при младите животни. Преди даването окосената люцерна и детелина трябва да се оставят на слънчево и проветриво място да завяхнат. Еспарзетата не причинява подувания на животните. Фият най-често се сее в смес в съотношение 3/4 фий и 1/4 овес. Тази смеска във вид на сено е много ценна храна за козите. Фуражната ръж има добра хранителност и с успех може да се използва за храна на козите. Суданката се дава най-често във вид на сено, но може да се използва и за паша на козите. Характерно за нея е, че издържа на сушата. Лудото просо е добра храна за козите от всички категории. Дава се във вид на сено. Листата от кръмно и захарно цвекло се дават в зелено състояние. Добре е при храненето да се размесват със сено или със слама, предварително нарязани. Кръмното цвекло е добра диетична храна, особено за козичките и за дойните кози. Съдържа много въглехидрати.

19

20

Кръмните моркови са ценен фураж особено за яретата, козичките, пръчлетата, пръчовете и бременните кози. Богати са с въглехидрати, витамини и минерални вещества. Те придават на маслото хубав жълт цвят. Картофите съдържат въглехидрати, главно скорбяла. Дават се на дойни кози. Добре е да се използват варени, като водата, в която се варят, се изхвърля. Тиквите се дават насечени на парчета, съдържат въглехидрати и витамини. Те са сочна, сладка, вкусна и лесносмилаема диетична храна. Дневно от тях може да се дава до 3,5кг. Сеното е много добър фураж за козите. Хранителната му стойност зависи от тревите и от времето на окосяване, изсушаване и съхраняване. Доброто сено има зелен цвят и приятен аромат. Намокреното сено е с ниска хранителна стойност. Лошо приготвеното сено губи 30-50% от хранителните вещества. Сламата от житни растения е добър фураж. Предпочита се пролетната слама, а най-хранителна е овесената и ечемичената. Сламата изобщо е бедна на хранителни вещества. Добре е да се дава нарязана и да съставлява 1/4 от общата тревна дажба. Сламата от бобови растения (фий, соя, фасул, грах) е най-хранителна от всички видове слама. Съдържа повече белтъчини и е ценна храна за козите. Плявата съдържа люспи от зърната и недоразвити зърна и е по-хранителна от сламата. Много осилестите плеви трябва да се избягват при храненето на козите. Слънчогледовите пити имат по-голяма хранителна стойност от сламата, защото съдържат повече белтъчини. Те трябва да са добре изсушени и да се складират и съхраняват в сухи и проветриви помещения. Ако са влажни, те плесенясват бързо и стават негодни за хранене на козите. Листници (шума) се наричат листата на дърветата заедно с тънките клончета, които изсушени се дават през зимата обикновено на овцете и козите. За хранене се използват главно листници от дъб, но може и от акация, бук, липа, върба, черница, бряст и топола. Листниковият фураж се използва за козите главно в планинските и полупланинските райони, но с успех може да се дава и в останалите райони на страната. Листата на широколистните дървета съдържат значителни количества протеин в сухото вещество (15-21%), богати са с калций, но са бедни на фосфор. Например 1кг сухо вещество в листата на черницата съдържа 38,5гр калций, на дъба – 34,5 на върбата – 28, а на люцерната – 23,5. В сравнение с ливадното сено листниците от широколистните дървета съдържат по-малко сурови влакнини. Богати са и с каротин – в 1кг сухо вещество от листата на върбата се съдържа 400мг каротин, на черницата

299мг, на бряста 249 на дъба 204 и т.н., а в люцерната – 150-200мг. Следователно листниковият фураж е ценен допълнителен фураж за козите, много по-пълноценен от сламата. Качеството на листниковия фураж зависи главно от сезона на сеченето, дървесните видове и съотношението между листата и клоните. Найподходящото време за приготвяне на листников фураж е август, най-късно до 20 септември. Със закъсняване на сеченето се намалява хранителната стойност на фуража. Най-голямо е намаляването на смилаемите белтъчини след август, а на кръмните единици – след септември. Освен навременното сечене листниковият фураж трябва добре да се изсушава и складира. При благоприятно време се изсушава за 6-7 дни. При хранене на козите на листата на някои дървета – дъб, бук и др. – трябва да се има предвид, че съдържат дъбилни вещества и при големи количества могат да предизвикат храносмилателни разстройства (най-често запек). Царевичакът представлява изсушени царевични стъбла, без кочаните (мамулите) след беритбата на царевицата. Хранителната му стойност зависи предимно от едрината на растението, времето на прибирането и начина на съхранението. Найголяма хранителна стойност имат върховете, т.е. стъблата над кочаните. Царевичакът трябва да е прибран навреме, добре изсушен, съхранен, със запазен естествен цвят и миризма, без плесени и да не е почернял от мокрене. Козите избират от царевичака нежната част, а оставят стъблата. Хранителната стойност на фуражите зависи от следните фактори: Възрастта на растението – младото растение съдържа повече вода, белтъчини и минерални вещества. Със застаряването се увеличава процентното съдържание на целулозата, вследствие на което хранителните вещества намаляват. Видът на растението – сеното от бобовите треви е по-хранително от сеното от блатни (кисели) треви. Почвата – растенията от сбити влажни почви са бедни на хранителни вещества. Торенето – наторените почви с изкуствен или естествен тор дават възможност за натрупване на повече белтъчини в растенията. Светлината, топлината и влагата – влияят за правилното развитие и хранителния състав на фуражните растения. Времето на прибирането – ливадите трябва да се окосят по време на цъфтежа на растенията, защото тогава са най-богати с хранителни вещества. Намокреното сено губи зеления цвят и приятния аромат. Съхраняването – добре съхранените фуражи за козите губят по-малко от хранителната си стойност.

16

Фигура №2: Балирана слама, наредена в траншея, за обработка с безводен амоняк

Фигура №1: Впръскване на безводен амоняк

проблеми, още повече, че вече имаме немалко опит в ИЖН в Костинброд. На фигура 1 и 2 са показани съоръженията, с които се работи.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

брой 7/ 2013

ХРАНЕНЕ НА МЕСОДАЙНИТЕ ГОВЕДА

Проф. д-р Трифон Дарджонов

В ГОВЕДОВЪДСТВО 13

БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

БАЛАНСИРАНИ ДАЖБИ ПО МЕСЕЦИ ЗА КРАВИ-КЪРМАЧКИ 1. На основата на ливадно сено и паша. Този вариант на изхранване на кравите-кърмачки ще приемем като еталон, по който ще сравняваме всички останали дажби, които ще разгледаме. Сеното, което имаме предвид да се изхранва в този случай е сено от много добро качество, с показатели кръмни единици (КЕ) 0.60, суров протеин (СП) 103г в килограм. Пашата през май – с 0.18 КЕ, 25 г СП , през юни – с 0,2 КЕ, 25г СП и през следващите месеци с 0.22 КЕ и 25г в килограм. На тази основа, в таблица 1. е направен баланса на нужното и полученото и са пресметнати нуждите от добавки към дажбата по месеци. Това което трябва да се подчертае при анализ на горната таблица за баланса на храненето е, че нуждите през зимата едва се покриват с 12кг хубаво сено, прибрано в началото на цъфтежа. Само при такова качество на сеното кравите с 550кг живо тегло и в края на бременността, могат да поемат 12кг дневно. Ако това се получи, тогава изхранването през зимата може да мине без добавката на концентрати и кравите ще загубят от живата си маса не повече от 18кг, т.е. от ОТС 3.5 да намалят ОТС на 3.0+. Така през април те ще да бъдат годни за успешно заплождане. Но, данните показват, че за да бъде напълно успешно изхранването, към зимната дажба ще трябва да се добавя около 60г суров протеин, което успешно може да стане с добавката на 30г карбамид дневно. Погледнато съвсем точно, недостигът е само от 30-50 грама СП, но общото ниво на суровия протеин е под критичната граница от 12.5% СП към сухото вещество, ето защо добавката на 60г СП (съответно 30г карбамид) ще се отрази благоприятно върху усвояването на цялата дажба. Тъй като карбамидът е достъпна съставка, моята препоръка е той да се включва задължително дори при дажбите от хубаво ливадно сено. Освен това данните показват, че има недостиг и на фосфор. Това би се отразило много неблагоприятно през април на заплождането. Ето защо този недостиг може да се покрие с използуването на 30г дикалциев фосфат дневно на крава. Освен тези добавки е задължително добавянето на 50г готварска сол дневно. Ако не разполагаме със сено от такова качество, тогава какво може да се прави? Вариантите са няколко. Ако сеното е прибрано в пълен

15

е използвана енергия за превръщането на амоняка в карбамид, след което отново се разпада карбамидът до амоняк, но от практична гледна точка амонякът от карбамид е много по-достъпна за дребните стопани форма за обработка. Няма нужда от специалните цистерни. Карбамидът се принася в обикновени чували, прави се 20% разтвор, той се внася внимателно в суровината за обработка с оглед на 100кг суровина да се падне по 4-5кг карбамид. В случая се разчита, че наличната уреаза във фуража ще разложи карбамида до амоняк. Този амоняк постепенно ще атакува целулозата и ще се получи същия ефект, както от безводния амоняк. Само срокът на третиране е близо два пъти по-дълъг отколкото при безводния амоняк и амонячната вода. На първо място е херметизацията. Колкото по-добре е уплътнено покритието, толкова по-малки са загубите на амоняк и по-добър е ефектът. На второ място идва продължителността на въздействие. Този срок много зависи от външната температура. При 5 градуса реакцията протича за 8 седмици; при 5 до 15 градуса – от 8 до 5 седмици; 15 до 30 градуса, обработката протича за 5 до 3 седмици и над 30 градуса – по-малко от 3 седмици. В случая се има предвид средно дневната температура. На трето място е влагата на суровината. Приема се, че най-добре протича реакцията при 30% влага. Не полоши са резултатите при 40-50% влага. Последното условие прави обработката с амоняк на сенаж от царевичак много перспективно. Доказано е, че предварителното надребняване не влияе върху степента на обработката. Обработката с безводен амоняк и с амонячна вода става като суровината, балирана, се складира на купове, които се обвиват с найлон или се натрупват в траншеи, които се покриват също с найлон. При ползването на амоняк от карбамид в дребните стопанства е найдобре да се използват найлонови чували, които се завързват добре след навлажняването на суровината с карбамидния разтвор. При съвременната техника и култура, мисля, че няма причини амонячните обработки на грубите фуражи да не се прилагат. Резкият скок в цените на зърнените фуражи през последната година и рязкото нарастване на количеството на зърното, преработено в етанол, правят все по-безнадеждни очакванията цените на зърното да се върнат на старите нива. Това ще засили натискът за икономии на зърно в месодайното говедовъдство, и следователно върху преработката на грубите фуражи и в случая амонячните обработки са едни от най-перспективните. Просто трябва да се захванем отново с тези

•Продължение от бр. 6.

2

Месеци Нужно: КЕ, броя СП, грама Калций, г Фосфор, г Прието: Лив.сено*, кг Паша, кг КЕ, броя СП, грама Калций, г Фосфор,г Баланс КЕ, дневно КЕ, общо II. III. IV. V. VI. VII. VIII. IX. X. XI. XII

7.2 1030 37 28 8.0 1080 38 28 8.5 1160 41 28 8.5 1160 41 28 10.0 1310 44 34 10.0 1310 44 34 9.0 1310 44 31 8.0 1080 38 26 7.0 920 31 22 6.0 740 23 17 6.2 800 24 18 6.7 880 28 21

12 7,2 1240 72 24 12 7,2 1240 72 24 12 7,2 1240 72 24 9 15 8.5 1290 67 23 60 10.0 1500 78 30 60 10,0 1500 75 30 55 10,0 1375 74 30 -45 8,0 1125 67 27 45 8,0 1125 67 27 45 8,0 1125 67 27 5 20 7,0 1050 67 25 12 7,2 1240 72 24

0 0 -0.8 -24 -1.3 -40 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 1.0 30 2.0 60 0.8 24 0.5 15

3

I.

14

в Костинброд и по специално проф. д-р Лазар Козелов. Амонячните обработки (чрез безводен амоняк, чрез амонячна вода или чрез амоняк получен от разпадането на карбамид) имат тази особеност, че разграждат частично целулозата, т.е. тя става по-лесно и по-пълно смилаема. Това повишава използваемата енергия на грубия фураж, като успоредно с това се повишава и суровият протеин. Доведена до такова състояние, сламата се поема с около 20% повече от животните. Или както се казва „с един куршум два заека” а в нашия случай „зайците стават три” – повишаваме и енергията и протеина в грубия фураж и поемането му от животните. Обработената с амоняк слама повишава енергийната си хранителност от 0.35 на 0.50 КЕ, а СП от 35 на 100г, с което тя превишава хранителните качества на сено прибрано след цъфтеж. Царевичакът, обработен с амоняк повишава енергийната се хранителност от 0.5 КЕ на 0.75 КЕ, а суровия протеин от 45г на 120г. Резултатите са повече от добри. Тогава защо този метод на обработка не е намерил широко приложение? Обясненията трябва да се търсят в някои обективни трудности свързани с прилагането му. Първо, безводният амоняк е продукт, който се принася много трудно. Необходими са специални цистерни с дебели стени, защото безводният амоняк представлява втечнен под високо налягане газ. Необходими са специални вентили за изпускане на безводния амоняк. В Европа, където има практика за торене, внасяне на азот в почвата, чрез амоняк (което е най-евтиния начин за доставка на азот), специалните цистерни са широко разпространени и не представлява проблем това да се принесе в животновъдството за обработка на грубите фуражи. При нас обаче това е голям проблем, разбира се, че проблемът при повече желание и амбиция е преодолим. Безводният амоняк се използва при обработката на груби фуражи 3% към сухото вещество (СВ). Суровината се обвива добре с найлоново покритие и амонякът се пуска в нужното количество. След обгазяването на фуража, той трябва да престои около 30 дни (при плюсови температури), за да протече разпадането на целулозата. При минусови температури разлагането продължава двойно по-дълго. Амонячната вода съдържа обикновено 25% амоняк и представлява отпадъчен продукт. Тя се принася по-лесно от безводния амоняк. Но при нея също както при безводния амоняк се изисква висока култура за безопасно боравене, защото амонякът е силна отрова. Третата форма на обработка с амоняк е чрез разлагането на карбамида. От енергийна гледна точка амонякът от карбамида е най-скъп, защото Таблица 1. Баланс на нужното и приетото при сено първо качество

*) Плюс добавка карбамид, дикалциев фосфат и сол (виж колко в текста)

цъфтеж, то ще има кръмна стойност около 0.55 КЕ и 94г СП (второ качество), следователно в дневната дажба от 12кг ще се съдържат 6.6 КЕ вместо 7,2 КЕ и 1130г СП вместо 1240г. Тази разлика в КЕ в случая може да не се компенсира, тъй като за 150 дни ще се натрупат недостиг от 145 КЕ, което е равно на 40кг жива маса (една точка) и ОТС ще падне до 2.5 (което е напълно приемливо), а недостигът от 172г СП ще трябва да се набавя с 60 г карбамид, фосфорът с 30г дикалциев фосфат и сол с 50г. Ако сеното е с още по-ниско качество, прибрано след прецъфтяване (трето качество), то ще има кръмна стойност 0.48-0.50 КЕ и СП 68г. Тогава недостигът на КЕ дневно ще достигне около 1.5 КЕ. За да не принудим кравите да губят повече от 40кг живо тегло, ние трябва да прибавяме ежедневно по 0,5 до 1.0кг зърно в дажбата. Недостигът на СП, който достига 350г ще трябва задължително да се компенсира с изхранването на 150г карбамид дневно, в противен случай консумацията на сено няма да достигне 12кг. Добавянето на дикалциев фосфат е също 30г и солта по 50г. През пасищния сезон също възникват напрегнати ситуации. За да приемат кравите предвидените количества (до 60кг) трева дневно, на тях следва да се осигурят минимум 14 часа престой в пасищата. Това е най-добре да стане, ако кравите са денонощно в заградено пасище. Ако искаме да практикуваме изкарване и докарване на кравите в пасището, ще трябва да държим сметка, че за всеки километър изминат път от кравите те се нуждаят допълнително от 0.23 КЕ към дневната нужда, което е малко повече от 1кг паша. Ако кравите изминават 6км път дневно до пасището и обратно те ще се нуждаят да изпасат допълнително 7кг трева, към дневната нужда от 60кг. Тъй като това е почти невъзможно, кравата на практика ще намали отделяното мляко. Така че, хубаво следва да си помислим когато се решаваме да отглеждаме месодайни крави на паша. Всичко следва да е така организирано, че да се получи планирания резултат. В противен случай, ако не можем да осигурим на кравите възможност да пасат през лятото поне 14 часа, ние няма да може да осигурим приемането на необходимите (около 10) КЕ дневно, няма да получим нужното мляко, и телетата няма да се развиват нормално. Както вече споменахме, получаването на нормално развито теле при отбиването е гаранция за цялата икономика при отглеждането на месодайните крави. Безспорно, че най-добър е вариантът с първокачественото сено (0.6 КЕ) защото загубата на живо тегло е минимална (18кг) и рисковете са

13

ОБРАБОТКА НА ГРУБИТЕ ФУРАЖИ С АМОНЯК В статията за дажби при крави-кърмачки на основата на слама вече загатнахме за амонячните обработки. Тук ще спрем вниманието си малко по-обстойно върху този въпрос, като няма да отиваме до големи подробности, разчитайки, че този, който реши да се занимава с тези обработки, ще потърси съдействието на хората, които се занимават конкретно с тази работа и имат натрупан опит. Това са сътрудниците от секция хранене на животните в Института по животновъдни науки

твърд вид), общо за всички животни. Най-широко разпространена е формата на брикети, в които карбамидът, минералните и витаминни добавки, заедно със солта се обединяват и се поднасят на воля. Като дозатор за поемането се използва солта. Животните имат навика сами да дозират солта когато е предоставена на воля за близане в твърди блокове. Така че останалите елементи на добавката се дозират като функция от дневното количество на солта. Брикетите за близане се поставят на специално място в закрита хранилка, за да не се мокри от дъжда, с което кравите свикват и редовно го посещават заради солта. В нашата страна имаше доста опит за производство на такива брикети. Надявам се, че много хора с охота ще се заемат отново да ги произвеждат стига да има търсене. А търсенето ще се появи, ако стопаните се научат да ги ползват. В това отношение голяма роля могат да изиграят съветническите служби (екстеншън сервизите) които съществуват към МЗП или към някои от фуражните предприятия. За да може да се поднасят и концентратите към дажбите, за които е необходимо (дажби № 3, 4, 5 и 6) ще трябва да се устрои ясла с индивидуални прегради (най-добре с фиксатори). Тези фиксатори могат да бъдат същите, които се устройват за периодичното обработване на кравите – нещо, за което стана дума в темата за технологиите. Изобщо към добавката на концентрати в дажбата ще трябва да се подхожда много гъвкаво. Ние може да разчитаме (по изчисления), че дажбата може да мине без концентрати, но ако редовните наблюдения върху телесното състояние показват, че животните изостават от очакваната ОТС, а предложената дажба от груби фуражи не се приема достатъчно, ще се наложи да включим концентрати, за да коригираме изоставането в натрупването на резерви. Много е важно, както вече подчертахме, кравите към началото на заплождането да не бъдат с охраненост по-ниска от ОТС 2.5, т.е. средното положение между слаби и средно охранени.

4

Дажби 1. Ливадно сено, преди цъфтеж – 12кг 2. Ливадно сено, пълен цъфтеж – 12кг 3. Ливадно сено, след цъфтежа – 12кг – зърнен фураж – 0.5кг 4. Слама, необработена – 9.5кг – зърнен фураж – 2.0кг 5. Слама, обработена с амоняк – 11,0кг, – зърнен фураж – 1.0 кг 6. Царевичак, необработен, – 12кг – зърнен фураж – 0.5кг 7. Царевичак, обработен с амоняк – 12кг 8. Сенаж, царевичак с 50% влага – 22кг 9. Паша, трева под 10% СП към СВ Карбамид 30 60 Дикалциев фосфат 30 30 Креда 0 0 Витаминен премикс 10 20 Сол 50 50

150 30 0 30 50

200 80 20 40 50

0

80

20

40

50

220 0 220 200

80 100 100 30

0 0 0 0

40 40 40 0

50 50 50 50*

*) Към добавките за паша, ще е полезно да се добавя и стандартна мокроелементна добавка (20гр). В зимните брикети микроелементите се набавят от витаминноминералната добавка, в случая имаме предвид ВМП 25К.

12

Дажби и количество на необходимите добавки, дневно в грамове Таблица 4.

5

2. Зимни дажби на основата на слама Сламата от пшеница и ечемик у нас се произвежда в големи количества. От редовно засяваните над 15 милиона декара с тези култури се произвеждат около 3.0 милиона тона слама. Малка част от тази слама се оползотворява като храна за млечните говеда, по-голяма част отива за постеля на животните, а значителна част се разпилява или изгаря още на полето. Съвременната агротехника напълно отхвърля изгарянето на сламата като начин за освобождаването на площите. Още повече, че съществува ефективна техника за събирането и изнасянето на сламата. Налага се само да създадем ефективен способ за оползотворяването на събраната слама. Един такъв способ е изхранването през зимата на месодайните крави. Трябва да признаем, че сламата като храна притежава редица недостатъци, които особено при млечните крави се проявяват в много силна степен. Основните недостатъци на сламата като храна е ниската хранителна стойност, което води до приемането на малко сухо вещество с дажбата и налага дажбата да се допълня с повече концентрати. При млечните крави това поставя тавана на общата консумация много ниско и възможностите за получаването на повече мляко са ограничени, ако не искаме да излагаме кравите на храносмилателни заболявания от прехранване с концентрати. Всички тези недостатъци не важат за кравите-кърмачки, защото общите им нужди от хранителни вещества са относително много по-ниски от тези на млечните крави. Като вземем предвид и факта, че може да ползваме, резервите натрупани през есента, то дажбата със слама може да се балансира с относително малко концентрати. Това се вижда добре от таблица 2. Дажбата, на която се разчита, че ще бъде поета при изхранването на слама в случая е 9.5кг. Нормално, когато се изхранва само слама, кравата с 550кг живо тегло поема около 8-9кг. Ниското поемане се дължи основно на недостига на протеин и минерални вещества в сламата, което затруднява нормалните микробиологически процеси в търбуха, което пък потиска поемането на повече сухо вещества (СВ). В предложената

по-малки. Много добри резултати дава и вариантът с второкачествено, сено (0.55 КЕ). Въпреки, че загубата на живо тегло достига 40кг, но това е все пак приемливо. Третия вариант, със сено трето качество (0.48-0.5 КЕ) дава резултати само при добавка на 0.5 до 1.0кг зърно. Това затруднява технологията и оскъпява производството на телета затова този вариант, по възможност, следва да се избягва.

дажба се предвижда пълно балансиране на изтъкнатите слабости. Включени са 2.0кг зърнен фураж (ечемик, пшеница, царевица) за допълване на енергийната хранителност, прибавени са 200г карбамид за да стане СП 1150г, което подобрява значително работата на микрофлората в търбуха.

0 0

9.5 1.8 6.2 1140 43 30

6.2 800 24 18

XI.

-0.2 -6.0

9.5 2.0 6.5 1140 43 30

6.7 880 28 21

XII.

-0.7 -21.0

9.5 2.0 6.5 1140 43 30

7.2 1030 37 28

I.

-1.5 -45.0

9.5 2.0 6.5 1140 43 30

8.0 1080 38 28

II.

-2.0 -60.

9.5 2.0 6.5 1140 43 30

8.5 1160 41 28

III.

0 0

9.5** 2.6 8.5 1300 46 32

8.5 1160 41 28

IV.

Таблица 2. Зимни дажби с необработена слама, баланс

Месеци Нужно: КЕ, броя СП, грама Калций, г Фосфор, г Прието: Слама кг Ечемик *, кг КЕ, броя СП, грама Калций, г Фосфор, г Баланс КЕ, дневно. КЕ, общо

2. Как да поднасяме добавките на кравите кърмачки Технологията на гледане на кравите-кърмачки е такава (те се гледат свободно), че не предполага индивидуално поднасяне на добавките. Ето защо досегашният опит в света е показал, че те трябва да получават необходимите добавки като продукт за близане (течен или

*) Плюс карбамид, дикалциев фосфат, креда, витамини и сол. **) Плюс паша около 10кг

Включените в дажбата 80г дикалциев фосфат и 20г креда балансират калция и фосфора до нормалното ниво. И най-после, препоръчаните за ползване 40г витаминен премикс (с 24000 МЕ витамин А и 5000 МЕ витамин D в 10г премикс) доставят липсващите в сламата витамини. Това дава основания да разчитаме на нормално развитие на търбуховата микрофлора и сигурното поемане на 9.5кг слама дневно. Без ползването на изброените добавки, не може да има ефект. Колкото и малко в сравнение с дажбите за млечните крави да изглеждат 2,0кг зърнен фураж в дажбата с необработена слама, все пак при сериозното повишение на цените на зърното през 2007г (а прогнозите са, че няма основания да се очаква сериозно понижение на тези цени за напред) предложената дажба оскъпява чувствително

11

в състава им вещества, са от изключително значение за правилното функциониране на търбуха и от тук за цялостното оползотворяване на дажбата. Добавките които са посочени в таблицата, са жизнено важни, без които не може да разчитаме на успех в месодайното говедовъдство. Във всички предложени зимни дажби, с изключение на обработените с амоняк фуражи, дажбите се нуждаят от добавката на карбамид, дикалциев фосфат, витамини и сол. Количеството на карбамида е изчислено, така че да вдигне нивото на суровия протеин (СП) над 12% към сухото вещество (СВ) на дажбата и същевременно да има наличност на енергия за неговото усвояване. (табл. 4) Във летните дажби на основата на паша, също възникват проблеми, поради ниската протеинова хранителност на много наши пасища. Обикновено, когато тревата съдържа над 12.0% СП, добавка не се налага, но за съжаление голямата част от планинските пасища у нас са с по-ниско съдържание на СП от това. Според изследвания на Платиканов, Чешмеджиев, Джарова от 1968г върху 62 средни проби пасищна трева от Рила, Родопи и Западна Стара планина, в около 30% от пробите съдържанието на СП е под 10% към СВ, а средното съдържание от всички проби е 11,5% СП. В по-масовите изследвания на Чешмеджиев и Джарова от 1984г на тревите в пасищата по видове, се установява, че житните треви в по-голямата си част (над 50%) във фазата цъфтеж, съдържат под 10% СП към СВ. Най-сериозно за повишаване на СП в пасищата оказват бобовите треви, но за съжаление, те са малко разпространени, особено ако пасищата не са ползвани от животни. Ето защо считам, че в масовата практика, ще трябва да се ползва добавката на карбамид към пасищната трева в количествата отбелязани в таблицата. Най-добре е, ако на пасищната трева се направят химически анализи и се установи нивото на СП и на тази основа да се изчисли добавката на карбамид. По-високото ниво на СП в дажбите ще окаже положително влияние и върху подоброто поемане на повече паша, а от тук и по-добро нахранване на животните.

6

3. Зимни дажби на основата на царевичак Царевичакът, който може да се прибере от царевицата отглеждана за зърно, е най-малкото равен по тегло (измерен към въздушно сухо вещество) на получаваното зърно. Това показва, че можем да разчитаме на около 400кг царевичак от декар, което възлиза на около 1.2 милиона тона за мащабите на страната. Като прибавим към тези цифри хранителните характеристики на сухия царевичак, а именно, че той се равнява на ливадно сено прибрано след цъфтеж (това е масовата практика на прибиране на сено у нас) ще се убедим, че той представлява много сериозен резерв за развитие на месодайно говедовъдство у нас. Не е нужно да правим сметки колко крави 7

10

изхранването на кравите-кърмачки. Известните обработки на слама с натриева основа повишават енергийната стойност до 0.5 КЕ, което я прави конкурентна на сеното, но остатъчната натриева основа, която се изхвърля с тора на нивата, влошава много характеристиките на почвата и е крайно нежелателно от екологична гледна точка. Поради тези недостатъци обработката на сламата с натриева основа вече е изоставена. Всичко това ни кара да предложим една неизползвана у нас възможност за изхранване на обработена с амоняк слама. Тук нямаме замърсяване, защото амонякът е естествен разпаден продукт на урината и торът. При тази практика, използвания зърнен фураж се намалява наполовина. Този метод беше приложен при наши условия през 80-те години на миналия век от Сандев, Лазаров, Козелов в Института по животновъдство в Костинброд. Обработената с амоняк слама повишава енергийната си хранителност на 0.5 КЕ, а СП на 100г, с което тя превишава хранителните качества на сено прибрано след цъфтеж. Дажбата при това положение се състои от 11кг обработена с амоняк слама, 1.0кг зърнен фураж,(карбамид не се прибавя защото амонякът с който обработваме, внася необходимия азот), 80 г дикалциев фосфат, 20г креда и 40г витаминен премикс, с съобщения по-горе състав. Използването на 50г готварска сол е задължително. Всички други характеристика на дажбата се запазват като е показано в таблицата. Следователно обработката с амоняк замества половината от зърното (360 : 2 = 180кг) и лесно може да се направи икономическата сметка, която да покаже дали си струва да се хванем с обработката на сламата. Как се извършва самата обработка и вариантите на такива обработки ще бъдат съобщени по-нататък.

ФУРАЖНИ ДОБАВКИ КЪМ ДАЖБИ ЗА КРАВИ-КЪРМАЧКИ 1. Количество и видове добавки Фуражните добавки, от най-различно естество, са хита на съвременното хранене. Много често, те имат ролята на брошката в облеклото на съвременната дама, и понякога играят ролята на „модернизъм”, т.е. нещо, без което може, но ако искаш хората да те вземат на сериозно, трябва да го ползваш. Като човек с дълга практика (повече от 50 години) в областта на храненето на животни смея да обобщя, че наистина, една част от предлаганите в много реклами добавки имат съмнителен ефект. По начало месодайните говеда и поспециално кравите-кърмачки са категория, която трябва да е по-далеч от излишните усложнения в храненето. Това обаче не ще рече, че те не трябва да ползват фуражни добавки. Напротив, искам дебело да подчертая, че при фуражите които оформят тяхната основна дажба – отпадъчните груби фуражи, участието на необходимите, липсващи

дневно, което гарантира загубата на жива маса по-малко от 40кг, т.е. ОТС намалява от 3.5 на 2.5, което е напълно достатъчно за нормално заплождане. Към втората група дажби спадат тези, които осигуряват 6,5 КЕ дневно, но само след прибавянето до 1.0кг зърнен фураж. Такива са дажбите от сено прибрано след прецъфтяването, но с хранителна стойност не по-ниска от 0.48 КЕ/кг, дажбата с обработена с амоняк слама, дажбите с необработен царевичак. Към третата група спадат дажбите на основа на необработена слама. При тази дажба критичната стойност от 6,5 КЕ в дневната дажба са достига едва след прибавянето на 2.0кг зърнен фураж. Тази дажба следва да се разглежда като нежелан случай (спасяване при бедствено положение). Всички дажби се нуждаят от фосфорна добавка. С изключение на дажбите на основата на сено, всички останали дажби се нуждаят от витаминна добавка. Как да се използват добавките, ще разгледаме в отделна статия. Всички разгледани варианти на хранене могат да се използват и в комбинация (два или три фуража), като се държи сметка обемистите фуражи да не доставят заедно по-малко от 5.5 КЕ дневно, за да не преминава добавката на концентрати 1кг. Ако държим да минем при отглеждането на кравите без концентрати, критичната стойност на доставяната дневно енергия от обемистите фуражи трябва да не пада под 6.5 КЕ.

кърмачки могат да се изхранят с произвеждания царевичак, след като знаем, че за зимния сезон са напълно достатъчни 2.0 тона царевичак с фирите за една крава. В таблица 3 са посочени дажбите от сух царевичак при зимното изхранване на крави кърмачки. В дажбата е предвидено средно дневно по 12кг царевичак (с 0.5 КЕ и 50 г СП).Това е доста над познатото поемане (9-10кг) при изхранване в не балансирани дажби. Затова към дажбата от 12кг царевичак и 0.5кг зърнен фураж е предвидено да се добавя 220г карбамид, 80г дикалциев фосфат, и 40г витаминен премикс (с 24 000 МЕ витамин А и 5000 МЕ витамин D).

0 0

12.0 0 6.2 1320 70 28

6.2 800 24 18

XI.

-0.1 -3

12.0 0.5 6.6 1320 70 28

6.7 880 28 21

XII.

-0.6 -18

12.0 0.5 6.6 1320 70 28

7.2 1030 37 28

I.

-1.6 -48

12.0 0.5 6.6 1320 70 28

8.0 1080 38 28

II.

-1.9 -57

12.0 0.5 6.6 1320 70 28

8.5 1160 41 28

III.

0 0

9.5** 0.6 8.5 1350 71 29

8.5 1160 41 28

IV.

Таблица 3. Зимни дажби с необработен царевичак, баланс

Месеци Нужно: КЕ, броя СП, грама Калций, г Фосфор, г Прието: Царевичак,* кг Ечемик *, кг КЕ, броя СП, грама Калций, г Фосфор, г Баланс КЕ, дневно. КЕ, общо

4. Обобщаващи разсъждения за зимните дажби Най-предпочитани са дажбите от ливадно сено прибрано преди цъфтеж и в пълен цъфтеж, дажби на основата на обработен с амоняк царевичак и дажби на основата на сенаж от царевични стебла. При четирите варианта зимното хранене протича без използване на концентрати, което значително опростява технологията на гледане. Всички тези дажби доставят само от обемистите фуражи над 6.5 КЕ

полусухо до сухо състояние, ще се убедим, че царевичакът в полусухо състояние съперничи по енергийна стойност на хубавото сено. Данните на Сандев и кол. (1982) сочат, че сенаж от царевични стебла без кочаните (приготвен при влага 47%) има енергийна хранителност 0,65 КЕ пресметната към сухото вещество), докато същия изсушен на слънце понижава хранителността си до 0.54 КЕ. Това показва, че без всякакви химически обработки, само ако царевичакът се сенажира веднага при прибирането на зърното (при влага около 50%), той може да се използва за хранене на крави кърмачки по около 20-22 кг дневно, дори без използването на 0.5кг зърнен фураж, само при задължителното участие на 220г карбамид, 80г дикалциев фосфат и 40г витаминен премикс. Тази дажба гарантира презимуването на кравите при загуба на живо тегло до 35кг, което прави ОТС 2.75. Как се подготвя сенажа от царевичак е описано в публикациите на Сандев. Това направление в използването на царевичака при хранене на крави кърмачки, считам като много перспективно за едрите зърнопроизводители у нас. За сега те са големи длъжници на нашето животновъдство. При обработка на 80% от земята, те отглеждат само 12% от животните. При царевичака като фураж за месодайни крави, обаче има и други възможности за използване. Обработката с амоняк на сух царевичак, го превръща в отличен фураж. Неговата енергийна хранителност достига над 0.6 КЕ и 120 г СП. Това показва, че зимната дажба на кравите-кърмачки може са се състои от 12кг обработен с амоняк царевичак и да достигне хранителност 7,2 КЕ, 1440 г СП. Следователно през зимата кравите, без да ползват добавка на зърно, ще отслабнат само със 17кг, и ще достигнат пролетта в ОТС над 3,0+. Като разбира се тази дажба с обработен царевичак следва да се допълни със 100г дикалциев фосфат и 40г витаминен премикс. Карбамид не се добавя, защото амонякът при обработката на царевичака е доставил нужния азот.

Като разчитаме, че тези добавки ще подобрят условията за развитие на микрофлората в търбуха, което ще повиши поемането на дажбата, само при тези условия сме предвидили 12кг царевичак. Това се случва винаги когато дажбата се балансира коректно. Обаче показаното в таблицата с необработен царевичак е само най-неблагоприятното използване на сух царевичак като храна за крави-кърмачки. Ако вземем предвид, че неговата енергийна хранителност се променя от

9

*)Плюс карбамид, дикалциев фосфат, витамини и сол. **) Плюс паша около 10кг

8

ХРАНЕНЕ

Хранене на пръчове Даниел Стоенчев Пръчовете се отличават от козите по това, че имат по-интензивна обмяна, което определя и по-голямата нужда от хранителни вещества. Независимо от сезона и периода на използване, разплодните пръчове трябва да бъдат в много добро телесно състояние. Това се постига чрез пълноценно хранене с дажби, които са балансирани правилно на протеин, минерални вещества и витамини. Изследванията показват, че при пълноценно хранене Саанските пръчове продуцират целогодишно качествен и годен за отглеждане семенен материал. Годишната норма на кръмни единици при пръчове с 90кг средно живо тегло е 770. Относителният дял на отделните видове фуражи е следния: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 15%, сочни фуражи – 3%, зелени храни и паша – 42%.

Вид на фуража

Количество г Вид на фуража

1 - Вариант

Количество г

2 - Вариант

При 20кг живо тегло Люцерново сено

500

Ливадно сено

400

Овес

100

Люцерново сено

300

Ечемик

300

Овес

100

Слънчогледов шрот

100

Грахова ярма

150

Моркови

200

Пшенични трици

150

Креда

5

Кръмно цвекло

400

Каменна сол

на воля

Креда

5

Каменна сол

на воля

Дажбите съдържат:

Дажбите съдържат:

СВ

0,9

СВ

1

КЕР

0,93

КЕР

0,93

псч

90

ПСЧ

91,7

Люцерново сено

1000

Ливадно сено

500

Овес

200

Люцерновосено

500

Ечемичена ярма

100

Царевична ярма

100

Кръмно цвекло

500

Пшенични трици

100

Креда

5

Грахова ярма

100

Каменна сол

на воля

Моркови

200

Кръмно цвекло

300

Креда

5

Каменна сол

на воля

При 25кг живо тегло

Дажбите съдържат:

Дажбите съдържат:

СВ

1,13

СВ

1,2

КЕР

1,08

КЕР

1,07

ПСЧ

106,6

ПСЧ

109,7

Ливадно сено

800

Ливадно сено

1300

Люцерново сено

400

Ечемична ярма

100

Овес

150

Пшенични трици

100

Царевична ярма

100

Грахова ярма

50

Кръмно цвекло

1000

Царевичен силаж

1000

Креда

5

Креда

5

Каменна сол

на воля

Каменна сол

на воля

При 30кг живо тегло

Дажбите съдържат:

СВ

1,36

СВ

1,63

КЕР

1,24

КЕР

1,47

BG

Дажбите съдържат:

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013

Храненето на разплодните пръчове обхваща два периода – неслучен и неслучен През неслучният период при живо тегло 90-100кг на пръчовете се осигурява дажба с хранителна стойност 1,62-1,86 КЕР и 97-119г ПСЧ. Най-добър обемист фураж през зимния сезон е доброкачественото сено, а през летния - зелената трева. Количеството на концентрираната смеска в зависимост от качеството на останалите фуражи е от 0,5 до 0,6кг През подготвителния и случния период количеството на концентрирания фураж се увеличава значително – 1-1,5кг, главно за сметка на някои белтъчни компоненти – слънчогледов шрот, соев шрот, дрожди, сухо обезмаслено мляко и др. Целта е

Таблица 1: ПРИМЕРНИ ДАЖБИ ЗА ХРАНЕНЕ НА КОЗИЧКИ

29

30

да бъдат доведени до разплодна кондиция, т.е. над средната охраненост. Сперматозоидите съзряват за 40-50 дни, затова подготовката започва 2 месеца преди случната кампания. Активността на пръчовете се нормализира за около 20-30 дни. При умерено използване на пръчовете (2-3 скачки дневно) при 93-100кг живо тегло се осигурява дажба с хранителна стойност 2-2,1 КЕР и 130-140г ПСЧ. Ако използването на пръчовете е интензивно (над 4 скачки дневно) количеството на фуражите в дажбата се завишава с около 20%. В дажбата на пръчовете трябва да се осигурят всички необхо-

дими компоненти, като фуражите да бъдат с висока смилаемост. Протеинът трябва да бъде в достатъчно количество и с високо качество. Недостигът на протеин силно влошава спермопродукцията. Проучванията показват, че когато в дажбата на пръчовете преобладават киселиннообразуващите фуражи – концентратни смески, храни от животински произход и изобщо фуражи богати на протеин, половите рефлекси и потенция са по-силно изразени и качеството на спермата е по-добро. Зелените храни имат алкално действие и отслабват половите рефлекси, затова те трябва да се ограни-

чават. Подходящи компоненти в концентратната смеска за пръчове са овеса, ечемика, граха, просото, пшеничните трици, слънчогледовия шрот и др. Сочните фуражи могат да бъдат заменени с храни от животински произход като 1-2л отсметанено мляко, 150-250г трупно брашно. Много положително влияят върху храносмилането просото и дрождираните храни. При изкуствено осеменяване на козите освен пръчове-пепиниери се отглеждат и пробници. Последните се хранят по подобен начин, но хранителните норми се занижават с около 10-15%.

ХРАНЕНЕ

ЧЕРВЕНА ДЕТЕЛИНА СОРТ „НИКА 11“ Г. Найденова – ОСС Павликени Цв. Миховски – ИПЖЗ Троян Д. Балабанова – ИПЖЗ Троян Червената детелина (Trifolium pretense L.) е фуражна бобова трева, която следва по значение и разпространение люцерната в районите с умерен климат. Тя е основен компонент при създаване на средно-дълготрайни тревостои за сенокосно, пасищно или комбинирано използване. В Северна Европа е основната бобова силажна култура за млечното говедовъдство. Има икономическо значение и като култура за подобряване на почвеното плодородие. Азотфиксацията при този вид се оценява в границите 80-130кг N/ха/година. Червената детелина е полиморфен вид с голямо естествено разпространение в България. Приспособена е отлично към агроекологичните условия на предпланинските и планинските райони на страната ни. Превъзхожда останалите бобови треви по фуражен добив върху бедни, кисели и

повърхностно преовлажнени почви. Има много добра лятна продуктивност и отавност. Изкуствени тревостои от червена детелина се създават лесно, заради бързия първоначален растеж и конкурентна способност на пониците. Има и друго предимство спрямо люцерната с това, че не се напада от листоядни насекоми. Освен това, червената детелина е бобовата трева с най-високо съдържание на ензима полифенолоскидаза, който протектира протеините и липидите в търбуха на преживните животни. Червената детелина проявява много добра съвместимост с разпространените в България видове и сортове житни фуражни треви при смесено отглеждане. Добро медоносно растение е, като от 1дка се добиват около 3кг мед. Единственият български сорт червена детелина

Семепроизводствен посев на сорт „Ника 11“

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013 31

тревостоя (която е средно 54-58см), брой междувъзлия (7-8бр.) и разклонения на стъбло (3бр.), като е по-добре изравнен по тези показатели. Генеративните стъбла са зелени на цвят, по-тънки от тези на стандарта, добре облистени (стойностите на съотношението листа/стъбла е в границите от 0,65 до 0,75). Овласяването на листата и стъблата е слабо. Хабитуса на растенията е изправен до полуизправен. Цъфти по-късно от „София-52”, цветовете са бледорозови до розови, цветните главички често са двойни.

Цъфтеж на сорт „Ника 11“ в годината на създаване на тревостоя.

„София-52“, регистриран през 1962г, не се възпроизвежда и разпространява вече няколко десетилетия. За да се утвърди отглеждането на тази ценна фуражна бобова трева през 1998г в ИПЖЗ – Троян беше започната селекционна програма с цел създаване на сорт червена детелина, приспособен към агроекологичните условия в предпланинските и планински райони на Северна България. Като конкретни цели на подобрителната работа бяха следвани: висока продуктивност на сено при самостоятелно и смесено отглеждане, устойчивост на добива по сезони и години, дълготрайност на използване, висок добив на семена. Сорт „Ника 11“ е резултат на тази селекционна програма и от 2012г е в процедура на държавно изпитване в системата на ИАСАС. Сортът е сложнохибридна популация, създадена чрез преопрашване на фамилии, произхождащи от следните две групи изходен материал: (1) диворастящи български популации и сорт „София-52“; (2) сръбските образци „К-9“, „KS-1“, „Бр-1“ и сорт „Renova“ (Швейцария).

32

Описание на сорта „Ника 11“ е диплоиден сорт червена детелина. При пролетното отрастване формира висок (6575см) и изравнен тревостой. Има отличен потенциал за подрастване – в летните подрасти превъзхожда стандартния сорт по височина на

Стопански качества Сорт „Ника 11“ е сенокосен сорт, подходящ за самостоятелно или смесено отглеждане в двойни смески. Превишава стандарта „София-52” по добив на суха маса в чист посев и в смеска с ливадна тимотейка. Има по-добра дълготрайност, по-висока лятна продуктивност и съответно поравномерно разпределение на годишния добив по сезони. Средно за тригодишен период на изпитване, в район, различен от района на извеждане на селекциония процес, годишния добив на сено е 719кг/дка, като превишението спрямо стандарта е 10,7% (P<0.01). Добивът на семена е 58кг/дка. Анализ на качеството на фуража показва следните резултати (средно от всички откоси за тригодишен период на използване): съдържание на суров протеин – 16,1%, сурови влакнини – 24,3%, сурови мазнини – 2,6%, Са – 1,61% и Р – 0,218%. Кратка сортова агротехника Сорт „Ника 11“ е подходящ за отглеждане в предпланинските и планинските райони на Северна България. Сеитбата се извършва в периода 1-20 април, с посевна норма 2-2,5 кг/дка и междуредово разстояние 12,5см. За семепроизводствените посеви сеитбата се извършва с междуредово разстояние от 50см. Обработката на почвата трябва да е съобразена с дребносемеността на културата (1000м=1.8г). След сеитба е необходимо валиране. На много бедни и кисели почви се изисква фосфорно торене при основната обработка с минимална доза от 6кг/дка. При самостоятелно отглеждане с много добър резултат се използват хербициди с активно вещество имазетапир, приложени във фаза 2-4 същински лист на детелината. Коситбата се извършва във фаза бутонизация-начало на цъфтеж (при цъфтеж на 20% от генеративните стъбла). Подходящи житни треви за отглеждане на сорта в средно-дълготрайни смески са ливадна тимотейка с. „Троян“, тръстиковидна власатка с. „Елена“. За семепроизводство се използва летния подраст във втора и трета вегетация. Семепроизводствените посеви трябва да се разполагат в т. нар. „екологични земи“, заради ресурса от земни пчели, които са най-добрия опрашител за вида.

ХРАНЕНЕ

DDGS е ценен и евтин белтъчен фураж за селскостопански животни и риби Проф. Николай Тодоров Проф. Николай Тодоров е роден в родопското село Манастир, област Пловдив. Завършил е зооинженерство в бившия селскостопански институт в София. Там израства от доцент до професор, където преподава 20 години до закриването му. Следващите 20 години посвещава на научна и преподавателска дейност в областта на храненето на селскостопанските животни в Тракийски университет в Стара Загора. Бивш зам.-ректор и декан на аграрния факултет в същия университет, член на редица международни организации, дългогодишен член на Управителния съвет на Европейската федерация по животновъдство. Основател на Съюза на зооинженерите в България. Носител на орден „Кирил и Методий” втора степен. Автор е на над 50 книги и над 250 научнопопулярни статии. слънчогледов шрот, в изсушения спиртоварен остатък според качеството на продукта съдържанието на кръмни единици за мляко варира от 1.1-1.3. Тази значително по-висока енергийна хранителност трябва да се има предвид при приготвяне на дажбите за хранене. Ако трябва да обобщим предимствата на изсушения спиртоварен остатък, те са слабо разпадане на протеина и неговото добро усвояване от животните. Богат на витамини, главно от групата В и наличието на остатъчни дрожди и ферментационни продукти, които влияят благоприятно върху храносмилателните процеси на животните, както и по-високата му енергийна стойност. И спокойно стопаните могат да залагат основно на DDGS като хранителен компонент. В тази връзка той трябва да се предпочита пред слънчогледовия и най-вече пред соевите шротове, макар че са по-богати на белтъчини, защото всичките соеви шротове, които влизат у нас са генномодицифирани. Те идват от Латинска Америка, където основно се гледа генетично модифицирана соя. Освен това соевият шрот струва два

BG

не DDGS. Протеина в DDGS е по-малко по количество от този в слънчогледовия шрот, но предимството е, че се разпада в по-малка степен в стомасите на преживните животни. В крайна сметка усвоения от животните протеин от DDGS е повече от този, който се усвоява от слънчогледовия шрот. В сравнение с останалите белтъчни фуражи DDGS има предимства, а те са, че в DDGS остават ферментационни продукти от спиртната ферментация на дрожди и ензими – остатъци, които са полезни за животните. Те подобряват ферментационните процеси в стомаха и подобряват усвояването на храната при непреживните животни. Освен ферментационните остатъци в продукта остават около 1-3% дрожди, в които се съдържа висококачествен белтък. Отделно са богати на редица витамини и минерали, рибофлавин, пантотенова киселина и др. Почти всички витамини от групата В се съдържат в значително количество в дрождите. Друго съществено предимство е по-високата енергийна стойност. Докато слънчогледовия шрот има 0.95 кръмни единици за мляко в 1кг

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013

В последно време има завишен интерес от страна на фермери към нов продукт за хранене на селскостопанските животни – DDGS. Какво представлява той и какви са неговите качества?

Dried Distillers Grains with Solubles е изсушен спиртоварен остатък, който в миналото бе известен като спиртоварна каша от зърно. Днес продуктът е модернизиран, тъй като се подлага на изсушаване. Среща се и под името зърнела, фермодил и др. Може да се приготви от царевица или от пшеница. Продуктът е добър белтъчен фураж за всички видове селскостопански животни и риби. Особено подходящ е за преживните видове, поради значителното съдържание на сурови влакнини, вариращи от 6 до 9%. Според зърното, от което е произведен DDGS и приложената технология, съдържанието на суров протеин в него варира от 25 до 28%. Малката процентна вариация създава известна сигурност у стопаните за това колко белтък дават на животните, тогава когато няма свидетелство от анализ за съдържанието на белтък, ако е ползван например слънчогледов шрот, а

33

34

пъти повече отколкото изсушения спиртоварен остатък. У нас цената на DDGS варира от 500600 лв. за тон, докато соевият шрот струва около 900-1100 лв. за тон, което го прави икономически по-неизгоден продукт. Така че DDGS може почти на 100 процента да замести соевия шрот при преживните животни, особено ако се комбинира с малко слънчогледов или още

по-добре с един нов за България рапичен шрот. Добре е да се има предвид възрастта на животните – кога и в какво количество DDGS ще се включи в менюто. При малките пилета може да се влага спокойно, като съдържанието трябва да е до 5-6%, а при по-възрастните птици до 10-15%. При кокошки-носачки е желателно да се дава до 20%. При мал-

ките прасета се внася 10-15% от цялата дажба, а при свинете за угояване, които са над 60кг, може да се дава над 25% от дажбата. При бременните свине е толкова, колкото трябва да се задоволят изцяло нуждите от протеин, като обикновено е също 25 на сто от дажбите. При кравите, овцете, биволите, козите DDGS може да участва и до 30-35% в дажбите.

ХРАНЕНЕ

Кога и защо балурът е опасен за конете? Цвета Москова, Атанаска Тенева, Атанас Бочуков

BG

ов калиев перманганат. За да се избегне опасността от отравяния със Sorghum halepense L. при конете трябва да се вземат следните предпазни мерки: 1. преди паша, да се даде сено; 2. да не се пускат на паша ако младите растения от балур са по-ниски от 50-70см, както и през фенофазите изкласяване и цъфтеж.

3. на паша могат да се пуснат след прецъфтяването на Sorghum halepense L. (но не и при завишени азотни торови норми). В заключение е важно да се отбележи, че след около 2 месеца във вид на сено или силаж, балурът е напълно безвреден. Плевелът Балурът (Sorghum halepensis (L.) Pers) е многогодишен коренищен плевел от семейство Cramineae. Храносмилателната система на конете изисква често хранене и доброкачествени фуражи, като се избягват плесенясали фуражи, както и фуражи, съдържащи овчарска торбичка, балур, къклица, див мак, орлова папрат, татул и други.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013

Балурът (Sorghum halepense L.) е един от найопасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той се отличава с висока пластичност и адаптивност към широк диапазон от климатични и едафични комбинации, което създава благоприятна възможност за разпространението му върху обширни територии. Заплевелява лозята, овощните и зеленчукови насаждения, окопни култури, люцернови и детелинови посеви. Образува огромно семенно поколение с разтегнат период на поникване и резистентни форми към някои от масово използваните съвременни хербициди. Известни са и алелопатични прояви на Sorghum halepense L., при които кореновата му система отделя вещества вредни за културните растения. Ето защо растителнозащитните мерки не са достатъчно ефективни в борбата с този плевел. Въпреки че конете имат силно развито обоняние и при паша обикновено го избягват, то той попада в сеното, сламата, отсевките или силажа, когато фуражите са силно заплевелени. Важно е да се отбележи, че опасността от Sorghum halepense L. се явява при определени „стресови“ за него условия (при проливни дъждове и горещини след това, при рязко застудяване, при градушки, коситба), когато в стъблата му се образуват цианогенни гликозиди, които причиняват остро отравяне. Попаднали в организма на конете, те потискат или напълно спират използването на кислорода от тъканите, вследствие на което настъпва тъканна аноксемия или парализиране на дишането. Основните клинични признаци се проявяват със спазми, трудно дишане, тахикардия, лигавиците от светло червени могат да станат цианотични. Отравянето протича бързо и навременната лекарска помощ има решаващо значение. Лечението трябва да започне незабавно с венозно прилагане на натриев нитрит (10г/100мл физиологичен разтвор или дестилирана вода като дозата е 20мг/кг ж.т.) последвано от също венозно прилагане на 20%ов натриев тиосулфат (500мг/кг ж.т.). Добре е към венозната инфузия да бъдат включени глюкоза (40%) и витамин В12. При топло време главата на болните животни се облива със студена вода или се разтрива с лед. Прави се и промивка на стомаха чрез носно-хранопроводна сонда с 5%-

35

ЕКСПЕРТИ

Подготовка на овцете за заплождане Проф. Михо Семков Една от целите на всеки овцевъд е да получава ежегодно от всяка годна за разплод овца по 1-2 агнета. Това е основна предпоставка за увеличаване приходите и ефективността на фермата. Основен фактор за плодовитостта са генетичните заложби при отделните породи овце. За нашата страна някои местни планински овце и породата Цигай са с по-ниска плодовитост и средно от 100 овце се раждат около 105-108 агнета. Всички новосъздадени породи овце и тези създадени в равнината имат по-висока плодовитост, която варира от 120 до 150 агнета от 100 овце. В чужбина има създадени високоплодовити породи с плодовитост над 200

агнета от 100 овце. За реализиране на генетичния потенциал и получаване на повече агнета е необходимо да се извършат редица дейности по цялата верига на репродуктивния процес, най-важната от които е подготовката на овцете за заплождане. Без заплождане няма приплоди, няма мляко, няма приходи, а има загуби. Подготовката трябва да се осъществи в следното: • Определяне датата за начало на заплождане. Тя може да бъде 1, 15 или 20 юли или съответните дати през август, септември или октомври, което зависи от географския район (равнинен или планин-

ски), от развъжданата порода и от условията – фураж и помещения за отглеждане на новородените агнета и овцете майки през зимните месеци.

• Около един месец преди началото на заплождането от стадата се изваждат всички негодни за разплод овце – стари, болни, осакатени, ниско продуктивни и др.

• Съвместно с ветеринарен специалист се извършва основен преглед на животните за здравословното им състояние и се предприемат необходимите дейности, ако има нужда – обезпаразитяване срещу външи и вътрешни паразити и др.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Повече приплоди в овцевъдството

36

Овцевъдите знаят, че основните приходи при отглеждането на животните идват от приплодите, а приходите от млякото са тогава, когато овцете се заплодят и оагнят навреме. Така основна задача на всеки стопанин е по време на случната кампания да осигури заплождането на всяка овца, дзвизка и на всяко шиле, което е добре израстнало и е достигнало жива маса 40-45кг. Заплождането на овцете у нас е сезонно и протича основно от 15 юли до към 15 септември. За целта овцевъдите трябва предварително да прегледат стадото и да бракуват всички негодни за разплод животни (стари, пребо-

ледували, осакатени и др.). Подготовката на овцете за заплождане се състои в следното: Ако овцете са в лошо телесно състояние, т.е. израстъците на гръбначните прешлени са остри и изпъкнали, ребрата се „четат“, имат омърлушен вид, за 10-12 дни се започва усилено подхранване с концентрирани фуражи – зърно, пшеница, ечемик, овес, царевица. Дневно се дава около 300-400гр на овца. Това подхранване продължава и до 10 дни след началото на заплождането. По този начин се осигурява т. нар. „динамичен ефект”, при което овцете се размърлят (проявяват еструс)

синхронно, имаме повече и попълноценни яйцеклетки, по-висока заплодяемост и по-добра плодовитост. Благоприятно влияние върху своевременното размърляне на овцете оказват сочните зелени треви, които са богати на витамини, лесно усвояеми въглехидрати и белтъчни вещества. Треви от паша или окосена се дава до започването на заплождането, но след това се прекратява, тъй като зелените бобови култури съдържат фитоестрогени, които нарушават възпроизводителните функции. Много важно условие за заплождането на овцете е пра-

вилната подготовка на кочовете. Един коч, по време на случната кампания запложда 25-35 овце. Ако кочът не е добре подготвен, част от тези овце могат да останат ялови (незаплодени). Подготовката на мъжките трябва да стане най-малко 20-30 дни преди започване на заплождането. Прави се основен преглед. Особено внимание се обръща на състоянието на двата семенника и двата надсеменника. Проверява се за евентуални възпалителни процеси – епидиди-

мит и др. Обръща се внимание и на задните крайници, тъй като ако някой от тях е увреден, кочът няма да може да закачва и покрива размърляните овце. Особено внимание се обръща и на телесното състояние на разплодниците. Както прекалено угоените, така и слабите, мършави кочове няма да могат да заплодят овцете. Кочовете трябва да са средноохранени, да са живи, енергични, с висока полова активност. Около 15 дни преди началото

на случната кампания на всеки коч се осигурява дневно следната дажба: окосена повяхнала люцерна – 2-3кг; моркови или тикви – 1,0-1,5кг; концентриран фураж – 800-900гр (зърно (ечемик, овес, царевица – около 400гр), пшенични трици – 200гр, слънчогледов шрот – 200гр). Много важно е да се осигури дневното покриване на не повече от 5-6 овце – 3 до обяд през 15-20 минути и 3 вечер или не повече от 5-6 еякулати дневно.

37

ЕКСПЕРТИ

Биопчеларство

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Доц. д-р Пламен Петров Аграрен университет – Пловдив

38

Наличието на пчелна майка в семейството е друго важно условие за ефективно използване на пашата. Много от пчеларите използват периода на главната паша, за да подменят старите майки. Установено е, че отсъствието на плодни майки в семействата по време на главната паша води до снижаване на тяхната медопродуктивност средно с 41,5%. По време на главната паша трябва да се осигури по-активна вентилация на кошерите, тъй като с това се подобрява режимът за узряване на меда. Медът трябва да се извади и центрофугира след узряването му. Практически пчеларят може да определи това по запечатването на питите. Когато 1/3 до 1/2 от килийките по питите са запечатани, медът може да се центрофугира. Незапечатаният мед може да се центрофугира само ако след обръщане на питата в хоризонтално положение и при леко тръсване от нея не капят капки (това се налага обикновено при по-слаби паши, когато по крайните пити може да няма запечатване). При всички случаи с изваждането на меда не бива да се избързва, защото има опасност да се извади незрял мед, който в последствие може да ферментира и прокисне. При обилните паши, когато пчеларят изчаква запечатването на всички килийки, това води до намаляване на медобера поради липса на достатъчно място за складиране и преработване на нектара в мед. Целесъобразно е в този случай поставянето на втори магазин или корпус над плодника. При изваждането на питите с мед от кошера по тях има пчели, които трябва да се отстранят. Това се извършва чрез смитане на пчелите с пчеларска четка или гъше перо и рязко стръскване на питите няколко пъти чрез въздушна струя, чрез използване на пчелогонки, които се поставят между магазините (корпусите) и плодника. В биологичното пчеларство е забранено използването на химични репеленти за отстраняване на пчелите от питите. Медът се изважда от питите чрез центрофугиране, което се извършва в закрити оборудвани за целта помещения, в които пчелите нямат достъп. Запечатаните пити се разпечатват ръчно (с пчеларска вилица или нож) и механизирано. Разпечатването на питите става от долу нагоре по посока на горната летва на рамката, като се внимава да не се задълбава питата. Разпечатаната от двете страни пита се поставя в касетата на центрофугата. Използват се два вида центрофуги – хордиални

и радиални. И в двата вида се използва центробежна сила, която се получава при въртенето на питите. От центрофугата медът минава през цедка, за да се отстранят восъчните парченца, останали след разпечатването на питите. При извличането на меда използваният инвентар трябва да бъде от инертни по отношение на меда материали – дърво, неръждаема стомана и др. Не се разрешава употребата на черни и цветни метали, галванизирани, поцинкована ламарина, вторично преработена пластмаса и др., както и използването на нерегламентирани системи, способни да предизвикат загряване на целия или на част от извличания пчелен мед над 400С. Същите изисквания се прилагат и по отношение на инвентара за получаване на цветен прашец. Когато пашата продължава, освободените от меда пити се връщат при необходимост отново в кошерите. Ако пашата е приключила, след центрофугирането питите се прибират в склада. Счита се, че слоят от мед по килийките на питите ги предпазва от нападението на восъчен молец и същевременно стимулира тяхното по-бързо усвояване при поставянето им в началото на пашата през следващата година. Профилактика и ветеринарно-санитарни мероприятия Профилактика. Отглеждането на пчелните семейства в биологичното пчеларство има за цел тяхното по-добро и устойчиво развитие, като се намаляват факторите, благоприятстващи развитието на болести. Мерки за профилактика на заболяванията по пчелите: • Избор на продуктивни и устойчиви на заболявания линии пчели с подчертано хигиенно поведение от Българската медоносна пчела.

• Полагане на системни грижи за получаване на силни пчелни семейства според годишния сезон чрез: • редовна подмяна на пчелните майки; • редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията; • редовна подмяна на восъчните пити; • постоянно поддържане в кошера на достатъчно количество мед и прашец за развитието на силни и здрави семейства; • зазимяване на пчелните семейства с нужното количество мед и прашец, достатъчно за успешното им презимуване и пролетно

развитие; • контрол на търтеевото пило; • поддържане на добро хигиенно и ветеринарно-санитарно състояние на пчелина и на спомагателните постройки и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар (разрешени средства – остъргване, обгаряне, използване на калиев и натриев сапун, вода и пара, варно мляко, вар, негасена вар, натриев хипохлорид – течна белина, сода каустик, калиев карбонат, водороден пероксид, натурални есенции от растения, лимонена, пероцетна, мравчена, млечна, оксалова и оцетна киселина, алкохоли – спирт, формалдехид, сяра); • своевременно унищожаване на замърсените материали и инвентар, когато икономическата му стойност не оправдава неговата дезинфекция. В биологичното пчеларство за профилактика на заболяванията е забранена употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици. Ветеринарни грижи. При констатиране на заразно или паразитно заболяване на пчелните семейства пчеларят осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на възникнало заразно заболяване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина. При биологичното производство за лечение се използват следните ветеринарномедицински препарати: • фитотерапевтични лекарствени средства – растителни екстракти и есенции (с изключение на антибиотици).

• хомеопатични лекарствени средства – растителни, животински или минерални. Когато тези средства са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчелните семейства да загинат, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати. След тяхната употреба всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство и третираните пчелни семейства се подлагат отново на преходен период от една година. Това изискване не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна, оцетна, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa destructor. Пчеларят е длъжен да има ветеринарен дневник, в който ветеринарният лекар, провел лечението, вписва следните данни: • диагноза; • вид на приложения ветеринарномедицински препарат (включително обозначение на активните му фармакологични съставки);

• доза, в която е приложен препаратът; • начин на прилагане; • карентен срок на приложения препарат. Тези данни се декларират пред сертифициращия орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин. При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположен биологичният пчелин, в него се провеждат задължителните според Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредбата за борбата с болестите по пчелите мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването. Американски гнилец. Употребата на антибиотици е забранена. Болните от американски гнилец семейства се унищожават чрез изгаряне и затрапяване, а пчелинът и районът се поставят под карантина в радиус от 3км от огнището на болестта. Преди изгарянето на заразените пчелни семейства се прави оценителен протокол, но след издадена от кмета на съответната община заповед. Загубите на този етап се компенсират от държавата. Материалите, намиращи се в кошера на болното семейство (преградни и покривни дъски, възглавници и др.) се изгарят. Дрехите и инструментите на пчеларя се изваряват, центрофугата се дезинфекцира с 3-5%-ов разтвор на калцинирана сода, а кошерите (ако са запазени) и другите дървени предмети се обгарят с бензинова лампа и се обработват с горещ 3%-ов разтвор на сода каустик, след което обилно се измиват с вода и се подсушават. Необходимо е след унищожаването на болните от американски гнилец пчелни семейства да се извърши повторен преглед двукратно през 15 дни. Всички новооткрити заболели пчелни семейства също се унищожават. Пчелните семейства се наблюдават в срок от 2-3 месеца и при нов случай на заболяване процедурата се повтаря. Пчелинът се смята за оздравен и карантината се снема една година след ликвидиране на последното болно пчелно семейство. Европейски гнилец. Употребата на антибиотици е забранена. След бактериологично доказаване на болестта се постъпва по следния начин: силно засегнатите пчелни семейства се унищожават, а в останалите – на унищожаване подлежат само питите с малко заболели и загинали ларви. Семействата се прехвърлят в нови дезинфекцирани кошери и гнездата им силно се стесняват. На семействата се осигуряват достатъчно хранителни запаси от мед и цветен прашец. Аскосфероза (варовито пило). В заболелите семейства се подменят пчелните майки, получени от семейства с добро хигиенно поведение. Силно засегнатото пило се унищожава. Семействата се прехвърлят в нови дезинфекцирани кошери и гнездата им силно се стесняват. На семействата

39

се осигуряват достатъчно хранителни запаси от мед и цветен прашец. Вароатоза. При използването на синтетични акарицидни препарати (напр. препарати на базата на синтетични перитроиди – Варотом, Варостоп, Апистан и Байварол) има опасност от попадането и акумулирането им в различните пчелни продукти, поради което в биологичното пчеларство следва да се използват естествени природни субстанции. В тази връзка в различни европейски страни са разработени алтернативни стратегии за борбата срещу вароатозата на базата на органични киселини и етерични масла. Проведените от нас проучвания показаха, че изследваните органични киселини – оксалова и мравчена (60%), проявяват сравнително висок противопаразитен ефект. При третиране с мравчена киселина в биологичния пчелин с профилактична цел пчелните семейства се третират двукратно през 7 дни. С лечебна цел третирането е четирикратно през 7 дни, като третиранията се извършват през месеците мартаприл и/или септември-октомври при температура 10–250С.

40

Внимание! Често пъти пчеларите сами купуват и дозират мравчената киселина, но трябва да се знае, че наред с положителните си страни мравчената киселина има и сериозни недостатъци, непознаването на които може да нанесе сериозни поражения както на пчеларя, така и на третираните с нея пчелни семейства. Извършените от нас наблюдения показаха, че мравчената киселина изгаря откритите части на тялото при попадане върху тях. Затова при работа с киселината пчеларят трябва да използва предпазно облекло и гумени ръкавици. При неправилно дозиране може да се предизвика задушаване на пчелните семейства, загиване на новоизлюпени пчели, загиване, търто-

въчност и самосмяна на пчелните майки в третираните семейства. Значително по-удобна и сравнително безопасна за пчеларя и пчелните семейства е оксаловата киселина. Прилага се 3%-ов разтвор на оксалова киселина, дву- или трикратно по 50мл на пчелно семейство със сила над 7 междурамия през интервал от 7-10 дни (при по-слабите пчелни семейства и отводки със сила 4-6 междурамия се из-ползва 30мл/семейство). Оксаловата киселина се накапва в междурамията и върху плодниковите рамки. Препоръчва се последното третиране с оксалова киселина през есента да се извърши когато в пчелните семейства липсва пило. От изпитваните от нас етерични масла (лавандулово, евкалиптово, камфорово, ментол и тимол) найдобър противопаразитен ефект е регистриран при семействата, третирани с тимол (по 32г/пчелно семейство – четири пъти по 8г през интервал от 7 дни). Използването на етеричномаслени субстанции в борбата с вароатозата изисква задължително следене за хода на пашата, тъй като при липса на паша в природата те създават условия за възникване на кражби между пчелните семейства в пчелина. Восъчен молец. Борбата срещу него се състои в поддържане на силни пчелни семейства (които успешно се справят с този неприятел), чистота в кошерите и почистване на дъната. Восъчните пити се съхраняват в шкафове в сухи, проветриви и хладни помещения (под 100С), които периодично се обработват със серен диоксид, като за 1м3 се изгаря 100г сяра. За съхраняване могат да се използват и уплътнени контейнери, които се запълват с СО2. Забранена е употребата на нафталин и други химични продукти, освен разрешените в биологичното пчеларство.

ЕКСПЕРТИ

Произход и размножаване на хидробионти в биологичната аквакултура Доц. д-р Людмила Николова е необходимо, тъй като след мръстенето производителите започват усилено да се хранят и консумират храна, необходима за личинките, а понякога изяждат и самите тях. Тази мярка е важна и от профилактична гледна точка. Стимулиране на съзряването на полови продукти при производителите При размножаването на рибите се прилагат три метода за стимулиране на съзряването на половите продукти: екологичен, физиологичен и екологофизиологичен. Поради забрана за използване на хормони (както изкуствени, така и естествени, дори от същия вид) при биологичното рибовъдство намира приложение само екологичният метод. Той се прилага основно при размножаването на есетрите и пъстървовите риби. Методът се състои в това, че производителите се поставят в садки или басейни (понякога и с контролиран термичен режим), където условията максимално се доближават до естествените. Садките, които се използват, биват естествени и изкуствени. Естествените садки са само заградени участъци на водоемите с необходимите условия за съзряване. Изкуствените садки могат да бъдат с различна конструкция – земни, дървени или бетонни. За есетровите риби е широко разпространено използването на басейните на Казански. Това са земни басейни с осигурена проточност от 30л/с.

BG

допускат индивиди с травми и с признаци на недоразвитие. Те трябва да произхождат от стада с доказано добра продуктивност и без наличие на заболявания. Производителите трябва да имат добре изразени полови признаци по време на размножителния период. Естественото размножаване протича в люпилните басейни. Преди това производителите се отглеждат в маточните басейни. В идеалния вариант стопанството притежава два маточни басейна – за женски и за мъжки риби. Ако това не е възможно, задължително преди започване на размножителния сезон рибите се разделят по пол. При определяне на пола не се допуска мачкане на рибите. Люпилните басейни се напълват с вода 1-2 дни преди поставянето на производителите. Избира се тихо, спокойно време, без вятър и силни валежи. Производителите се поставят в края на деня по двойки или на гнезда, като едно гнездо се състои обикновено от една женска риба и две мъжки. В някои стандарти има конкретни изисквания за съотношението на производителите. След приключване на мръстенето нивото на водата в басейна се повишава с 1520см. При естественото размножаване в благоприятни условия се опложда до 90% от хайвера. На втория ден след изхвърлянето на хайвера производителите трябва да се отделят от люпилните басейни и да се поставят в летни маточни басейни. Това

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 7/ 2013

Хидробионтите, за да бъдат биологични, е необходимо да се отглеждат съгласно с принципите на биологичната аквакултура през целия им жизнен цикъл. Отчитайки, че това е сравнително ново направление, Регламент 710/2009 допуска при липса на хидробионти, отгледани по биологичен начин, в биологичните стопанства да се въвеждат за размножаване уловени диви индивиди или такива, отгледани по небиологичен начин. Тези хидробионти се отглеждат, съгласно с принципите на биологичното производство, най-малко три месеца преди да бъдат използвани за размножаване. При биологичното производство на мекотели при определени условия се разрешава добив на индивиди с цел размножаване извън границите на производствената единица. При биологичната аквакултура се предпочитат видове, способни да се размножават в стопанствата естествено. Не се прилага изкуствено полиплоидно индуциране, изкуствена хибридизация, клониране и получаване на еднополови стада (освен чрез ръчно сортиране). Разрешава се изкуствено осеменяване и инкубиране, като абсолютно е забранено използването на хормони. Размножаването е основно звено на ефективното аквапроизводство. Качествено потомство може да се получава само от качествени производители. При избора на рибите, формиращи маточното стадо, не се

41

Женските се поставят отделно от мъжките. Басейнът за женските има конусообразна форма. В широката част дъното е почвено, а в стеснената – постлано с чакъл. Могат да се използват и басейните „курински тип”. Басейните могат да бъдат различни модификации – с подгряване или охлаждане на водата; с подаване на водата чрез специални устройства, имитиращи водните течения и т.н. Европейският регламент разрешава изкуствено загряване или охлаждане на водата само в производствените единици за люпене и отрасните басейни. При пъстървовите риби се използват заградени участъци от реките или специални басейни. При дъговата пъстърва съзряването на половите продукти е свързано с дневната светлина (при скъсяване на светлинния ден се повишава скоростта на съзряването). Басейните, които се използват при пъстървовите, се изграждат по споменатите по-горе принципи с отчитане на това, че тук е необходимо движение на водата с по-висока скорост.

42

Получаване на полови продукти В биологичната аквакултура се изисква манипулациите с производителите да се извършват по такъв начин, че да се намалят до минимум нараняването и стресът, като при необходимост се прилагат упойващи средства. Предпочитание се отдава на натурални такива (например карамфилово масло). За благоденствието на рибите е необходимо всички манипулации с производителите, свързани с размножаването, да се извършват само от добре обучен персонал. При изцеждането на хайвера рибите не се натискат грубо, а леко се масажират. При рибите с порционно съзряване на хайвера той се изцежда периодично според узряването. Методът за оплождане и инку-

биране на хайвера се определя според видовите специфики и изискванията на биологичната аквакултура. Важно е да се осигурят условия за правилно развитие на хайвера и недопускане на появата на болести. Допуска се използването на изкуствено загряване или охлаждане на водата. Хуманно отношение при отглеждането на хидробионти Необходимостта от хуманно отношение към хидробионтите се отчита през целия жизнен цикъл в стопанствата. Околната среда се проектира така, че хидробионтите да разполагат с достатъчно пространство за осигуряване на доброто им състояние. Всички източници на страдание на водните организми трябва да се минимизират, а по възможност и да се елиминират. Манипулациите се свеждат до минимум и се извършват много внимателно с цел да не се допуска нараняване и стресиране. Посадката се определя така, че рибата да бъде в добро състояние. Уловената риба се съхранява в чиста вода. За състоянието на хидробионтите се прави постоянен мониторинг. В биологичните ферми има редица ограничения за използване на изкуствена светлина. Максималната продължителност на изкуствения светлинен ден не трябва да надвишава 16 часа, като по-голяма продължителност се допуска за целите на размножаването. За транспорта на живи хидробионти се използват средства, отговарящи на изискванията на транспортирания вид. Жива риба се транспортира в специални резервоари, като водата трябва да съответства на технологичните норми. При транспорта се прилагат норми на посадките, по-ниски от тези, приети в конвенционалната аквакултура. Например в стандартите за биологична аквакултура на Naturland за рибите от сем.

Salmonidae и сем. Coregonidae

нормите на посадките не могат да превишават 1кг риби на 8л вода, като самото транспортиране не трябва да бъде подълго от 10 часа. Водата трябва да се сменя с нова със същата температура след 6 часа транспортиране. За шарана нормите на посадките при транспорт са: при едногодишни риби – 1кг на 4л вода; при тригодишни – 1кг на 2л вода. При рибоулова се използват техники и оборудване, непозволяващи хидробионтите да се оставят дълго без вода. При умъртвяването се използват начини, осигуряващи незабавна смърт. Профилактика и здравеопазване в биологичната аквакултура Здравеопазването в биологичната аквакултура се базира на системата на профилактиката и недопускането на заболявания. Това се постига чрез комплексен подход. Профилактиката включва три главни звена: • създаване на оптимални зоохигиенни условия на отглежда-не на хидробионтите; • недопускане на внасяне и разпространение на заразни болести; • профилактика на незаразните болести и токсикозите. Профилактиката е особено важна за аквакултурата, тъй като лечението е много трудоемко и често – с ниска ефикасност. В биологичната аквакултура почистването на оборудването и съоръженията се извършва с физически или механични средства. От физическите методи найефективни са въздействията със студ и инсолация, пълното пресушаване на басейните, обработката с вряла вода на инвентара за улов и др. От химичните дезинфектанти най-често се използват негасената вар, калциевият хипохлорид, формалдехидът и калиевият пер-

манганат. Всяко използване на химични реагенти задължително се регистрира. Като профилактична мярка се използва прекъсването на производствения процес (всичко пълно – всичко празно) за време, специфично за всеки отглеждан вид. Такова прекъсване не се изисква при отглеждането на двучерупчести мекотели. Времето на прекъсването се използва за почистване и дезинфекциране. В биологичните ферми има ограничение за използването на ултравиолетова светлина и озон. Те могат да се използват само в люпилните, разсадните и отрасните басейни и са ефикасен метод за изчистване на водата от причинителите на сапролегниоза, диплостомоза и други за-

болявания. Навсякъде, където е възможно, се прилагат методите на биологична борба с ектопаразити, а където е невъзможно, се използват контролни схеми за обработка на рибите. Профилактични бани се прилагат при сезонни премествания на рибите от един басейн в друг. На обработване подлежат всички възрасти и категории. Преди поставяне на производителите в люпилните басейни те преминават през профилактични бани с 5%-ов разтвор на готварска сол за 5 минути. Такъв разтвор е безвреден за производителите, но е губителен за ектопаразитите. След солната баня рибите задължително се поставят във вани с чиста, проточна вода. Успешно могат да

се прилагат бани с калиев перманганат. Ремонтните риби се обработват при поставяне в летните маточни басейни; едногодишните риби – при поставяне в угоителните басейни; цялата риба се обработва при поставянето в зимовните басейни. Ако прилаганите мерки за профилактика не се окажат ефикасни и при хидробионтите е констатирано заболяване, то прилаганото лечение трябва да отговаря на изискванията за благоденствие и недопускане на страдания при животните. В биологичната аквакултура лечението се прилага максимално бързо, като в случаите, в които се използват неразрешени вещества, хидробионтите не се предлагат за реализация като биологични.

43

ЕКСПЕРТИ

Що за птица е пеликанът?

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Петя Узунова

44

Не само кенгуруто си има торбичка Не е трудно пеликанът да бъде разпознат, защо е една от малкото птици, които имат торбичка под човките си. Тази огромна торбичка от гола кожа виси под долната половина на дългата, права човка, а е закачена на горната част на човката. Използва се за улов на риба, а количеството риба, което може да побере е много по-голямо, отколкото може да побере стомахът на пеликана. Тя има и друга функция, освен да съхранява рибата, помага и при охлаждането на пеликана, когато времето е много горещо.

полета на пеликаните. Те трябва да се засилят по водата, да размахат усърдно големите си крила и да ритат в синхрон във водата с двата си крака, така че да могат да наберат достатъчно голяма скорост за излитане. Пеликанът често лети в ята със събратята си, защото е изключително социална птица. Случва се ятото да описва стрелка по време на полет, но по-често птиците летят в права линия. В едно ято има малки, млади и стари птици и от двата пола, по всяко време от годината. Пеликанът гнезди в колонии на дървета, храсти или на земята.

У дома във водата или в небето Видът на пеликана не е от най-елегантните: освен странната висяща торбичка под човката си, той има къси крака, голямо тяло и като цяло изглежда доста тромав на суша. Но веднъж докоснал водата, пеликанът става изключително добър плувец. Това се дължи и на факта, че краката му са като плавници. Пеликанът и неговите родственици, като корморана са сред малкото птици, които природата е въоръжила с ципа, свързваща всичките им пръсти. Пеликаните са и прекрасни летци, които подобно на орлите, могат да се реят във въздуха. Издигането им във въздуха без наличието на вятър, обаче може да се окаже малка пречка за

Пеликанът като рибар Пеликанът е водолюбива птица, чието основно меню се състои от риба, което не означава, че ще откаже да изяде някое малко влечуго или земноводно, ако му се случи да има такава възможност. Пеликанът използва огромната си торбичка като рибарска мрежа, с която да загребва риба от водата. След като я напълни, пеликанът навежда главата си напред, за да може водата да се оттече и рибата да се прецеди. Рибата не престоява дълго в торбичката, пеликанът я поглъща възможно най-скоро след като я е заловил. Различните видове пеликани си имат различни методи на риболов.

Таблица 1: Дължина на тялото:

от 1.2 до 1.8 метра, в зависимост от вида

Размах на крилата:

от 1.8 до 3.4 метра, в зависимост от вида

Тегло:

от 4.5 до 7.7кг, в зависимост от вида. Има описан случай за пеликан, който тежи цели 13кг, но това е изключение.

Продължителност на живота:

до 30 години

Инкубационен период:

от 28 до 36 дни, в зависимост от вида

Брой на снесените яйцата:

от 1 до 3

Продължителност на отглеждане на малките:

60 до 76 дни след излюпването им

Природозащитен статус:

Къдроглавият пеликан и Пеликанът Крисп са уязвими.

Кафяв пеликан Pelecanus occidentalis: Добър гмуркач, който лови риба в солена вода. Кафевият пеликан може да види, че под него плува риба, дори когато лети на височина от 21 метра. Веднъж като засече жертвата, пеликанът се гмурка с главата напред във водата. Птицата може да се потопи изцяло или частично, както се налага в конкретната ситуация. Въздушните мехурчета под кожата на пеликана, омекотяват силата на удара от гмуркането във водата, а след гмуркането, мехурчетата помагат пеликанът да изскочи на повърхността на водата, като коркова тапа. Кафевият пеликан е единственият, който използва този метод на риболов. Американски бял пеликан Pelecanus erythrorhynchos: той обича да риболовства в група. Птиците плуват близо една до друга, в група от 4-5 пеликана, предвижват се внимателно в полукръг, с лице към брега. Веднъж попаднали в обсега на полукръга, в плитка вода, рибите стават лесна плячка за групата пеликани. Те просто ги загребват с човките си като с черпак и готово – риболовът приключва успешно! Розов пеликан Pelecanus rufescens и петнист пеликан Pelecanus philippensis: бързите хищници. Тези пеликани си плуват дълго по водата, обикновено там, където има изобилие от растителност, в която могат да се крият. Доплуват бавно до набелязаната жертва, след което с бърз скок я залавят. Обикновено ловуват поединично. Къдроглав пеликан Pelecanus crispus: нека останалите да откриват рибата. В Езерото Преспа в Гърция къдроглавият пеликан лети заедно с корморани, които вършат цялата черна работа вместо пеликана. Кормораните се гмуркат, насочват рибата към повърхността, където пеликаните само я загребват най-нахално. Добре, че пеликаните са добри риболовци, защото те са сред най-големите птици, а размерът им изисква много храна. Възрастен пеликан може да изяде огромно количество риба, което може да достигне 1.8кг на ден. Пеликаните могат да се съревновават достойно по улов с рибната индустрия, но за разлика от хората, птиците предпочитат да ядат риби като шаран, барбун,

кефал, лещанка, моруна и други. Семейни отношения Както вече споменах, пеликаните са изключително социални и обичат да се намират в компанията на други птици, независимо дали са пеликани, корморани или фламинго. Гнездят в големи колонии, в близост до вода или дървета, в зависимост от вида и местообитанията им. По време на размножителния им период, птиците и от двата пола се захващат със строежа на гнездото – и мъжките, и женските пеликани пълнят торбичките под човките си със строителни материали: клонки, тревички, перца. Родителите се редуват за мътенето на яйцата. Малките пеликани се излюпват последователно за няколко дни, а пилето, което първо се е излюпило, често напада по-малките си братя и сестри, за да си осигури повече внимание и най-вече храна. Малките не се хранят от торбичките на родителите си, вместо това родителите отварят широко човки, за да позволят на малките да достигнат на дълбоко в гърлото им, откъдето да се нахранят. Макар да изглежда малко необичайно, пеликанът е много добре приспособима към различни хабитати, птица от милиони години. До момента няма застрашени видове пеликани и всички се надяваме това да си остане така и в бъдеще. Любопитни факти Намерени са фосили на пеликани, датирани на повече от 40 милиона години. Пеликаните наистина са старо семейство птици. Често се случва чайка да стои върху главата на пеликан и да чака удобна възможност, за да се почерпи от неговия улов. Чайката изчаква момента, когато пеликанът отваря човката си и се опитва да открадне риба от неговата препълнена торбичка. В торбичката си един пеликан може да побере около 11 литра вода, което е количество от 2 до 3 пъти по-голямо, от това което може да се побере в стомаха му.

45

ЕКСПЕРТИ

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕ

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Джеимс Сейлс Родес Юнивърсити, Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

46

•продължава от миналия брой От много години се препоръчва в света концепцията за намаляване поемането на наситените и увеличаване на полиненаситените мастни киселини в опит да се намали риска от коронарната болест на сърцето. В таблица 3 е показано, че щраусовото месо има по-ниско съдържание на мононенаситени мастни киселини и по-високо съдържание на полиненаситени мастни киселини в сравнение с говедата и пилетата. Няколко източника на информация внушават, че човек се развива на диета с отношение омега 3:омега 6 мастни киселини приблизително 1:1, докато днес това отношение е 10:1 до 25:1 в диетите. Това показва, че западните диети са дефицитни на омега 3 мастни киселини. Доколкото знаем, че поемането на омега 3 мастни киселини намалява разпространението на коронарните болести, са есенциални в растежа и развитието на човека през жизнения цикъл и изглежда са по-ефективни в техните антитромбиотични и антиатерогенни свойства, отколкото съответните омега 6 полиненаситени мастни киселини. Относително високото общо съдържание на омега 3 мастните киселини в месото на щраусите по такъв начин се представя като изгодно в рекламирането на продукта. Обаче, трябва да се отбележи, че мастнокиселинния състав на мускулите при моногастричните животни, като щрауси и пилета може да се из-

мени чрез включването на мастни киселини в диетата (Sales, 1996 b,c). Съдържанието на холестерол не се различава до голяма степен между видовете (Таблица 3). Популярното убеждение, че щраусовото месо е с ниско съдържание на холестерол не е вярно.Може би това значение е произлязло от ниското интрамускулно съдържание на мазнина . Холестеролът обаче е съществена част на клетъчните мембрани във всички мускули. Пера (Перушина) Щраусовото перо е различно от перата на другите птици, дължащо се на факта, че то е съразмерно по форма. The barbules или късо, финно, нежната част на свободната пухкава част на щраусовото перо не се съединява в щраусовите пера както в перата на другите птици. Това води до перушина която не е въздухо устоичива и по такъв начин негодна за летящи цели. Един до 1,2кг къса перушина и 400 до 450г пера може да се получат от старите щрауси. При подходящи грижи и ръководство щрауса ще про-дължи да дава реколта от пера без влошаване за около 35 години. Най-добра перушина обаче се произвежда на възраст от 3 до 12 години. Също така такива като ветрила, ресни, украсяване с пера около врата и шапки са направени от найдобрите опашни и крилни пера. Дължащо се на факта, че щраусовите пера лесно се зареждат

със статично (постоянно) електричество, то причинява прахта особено да се прилепва. Това прави щраусовите пера идеални за бърсане на прах и също за използуване в автомобилната и компютърна промишленост. С избелване и боядисване голям обсег от цветове може да се постигне в щраусовите пера. Перата са ограничени до определена област, наречена пространство на перата. Перата на трупа (централната част) се срещат над тялото и крилата. Най-голямата единична редица от пера в крилото се наричат игли. Първата редица от крилни пера (около 24 пера) се наричат „бели” при мъжките и „женствени” при женските. Първата реколта от крилни пера израстнали на пилетата заострени към върха с копиеподобна форма са известни като „spadonas” (от италиански, дълга, голяма сабя). Четири до пет шарени (разноцветни) крилни пера към всеки край на първата редица от мъжките птици се наричат „въображаеми”. В горницата на крилото, перата наречени „черни” при мъжките и „сиви” при женските са наредени в редици над заострените крилни пера. Единичната редица от светла и пухкава перушина, която покрива крилните заострени пера по-долу са известни като „сурова коприна”. Заострените пера на опашката покриват късата и дебела опашка. Четири различни пера покриващи или перушина може да се разграничат в жизнения

Таблица 3. Мастнокиселинен състав и съдържание на холестерол в щраусовото месо в сравнение с говедата и пилетата Компоненти

% от общите мастни киселини Щрауси

Говеда

Пилета

16 : 0

18,7

26,9

26,7

18 : 0

14,1

13,0

7,1

16 : 1

4,1

6,3

7,2

18 : 1

30,8

42,0

39,8

18 : 2

17,9

2,0

13,5

18 : 3

6,3

1,3

0,7

20 : 3

0,4

следи

следи

20 : 4

5,6

1,0

2,79

20 : 5

1,5

следи

1,63

22 : 4

0,1

следи

следи

22 : 5

0,4

следи

следи

22 : 6

0,1

следи

1,0

Холестерол (мг/100г)

57

60

70

Наситени мастни киселини

Мононенаситени мастни киселини

Полиненаситени мастни киселини

цикъл на щрауса, именно преди раждането или перушина при раждането, перушината на пилетата която се развива около една или две седмици след излюпването и е завършено развитието на възраст около осем месеца, ювенилна перушина, която може да се види от четири или пет месеца и са напълно готови на възраст 16 месеца и възрастна перушина с ясно доловими разлики между половете, когато птиците са около две годишна възраст. Крилните пера със заострена към върха с копие-подобна форма известни като Spadonas се подрязват с ножица когато пилетата са на около шестмесечна възраст. Перото обаче изисква около два месеца за завършване на неговия растеж. Тези пера се получават на осеммесечна възраст чрез дърпане с клещи или щипци. Обикновено повърхността грябва да се намаже с вазелин или масло, за да се предпази вдлъбнатината (трапчинката) от

излагане на опасност, за омекване на кожата и за стимулиране на нов растеж. При осеммесечната система, която нормално се прилага при благоприятни условия (имам предвид времето и снабдяването с храна), крилните пера (spadonаs) се стрижат на шестмесечна възраст. Оскубването на крилните пера, скубането на втората и третата редица на по-горните пера, суровата коприна и опашките се извършва на приблизително осеммесечна възраст. Перата се скубят отново на 14-месечна възраст. За да се получат еднакви, оскубани на 14-месечна възраст, дългите „зелени” пера трябва да се отстранят при „почистване” на 8 месеца. Перата се разпределят субективно на 5-точкова скала от експертите според размера, формата, характеристиката на канала, загубата на пера и други отклонения наблюдавани в щраусовите пера.

Други продукти Яйцата от женските несъешавани с мъжки или леко повредени не се приемат за люпене. По-такъв начин са на разположение за консумация на хората. Редкостта и уникалността на щраусовото яйце може да се използува на пазара този продукт. Яйчните черупки се явяват като любопитни артикули също. Масло от ему и южноамерикански щраус се използува в козметиката (кожен крем, лосион, мехлем за устни, шампоан загряващо масло) и продукти за първа помощ (кремове за изгаряне, разтриване на артрити, разтриване на спортисти). Причината за ефикасността и уникалността на мазнината от ему и южноамераканския щраус в гореспоменатите продукти е неизвестна и е недостатъчно изследвана. Австралийската и Английската щраусова промишленост твърдят, че щраусовата мазнина е превъзходна в козметичните продукти.

47

АКТУАЛНО

Зам.-министър Явор Гечев: Държавата ще подпомогне производителите на плодове в превенцията на болести

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 7/ 2013

Министерството на земеделието и храните разработва схема, която ще даде възможност на производителите на плодове да бъдат възстановявани разходите за превенцията на болести по растенията. Това обяви заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев на учредителното заседание на Консултативния съвет по трайни насаждения. „Ако тази схема бъде приложена с достатъчен обхват, очакваме болестите по овошките да намалеят с 30-40%. Търсим максимална ефективност. Ако инвестираме в по-мащабна кампания, ще имаме доста по-занижена популация на вредителите”, поясни зам.-министър Гечев. Целта, която се поставя пред консултативния съвет е да се решават специфичните проблеми на сектора, а най-силният инструмент за постигането й е Програмата за развитие на селските райони. Зам.-министър Гечев е убеден, че програмата е ресурсът, който трябва да отиде до земеделските производители, а те от своя страна да го използват, за да добавят стойност към продукцията си. Ресорният министър разясни, че в новата ПРСР ще има диференциране на мерките и бюджетите. „Например, ще има 20% гарантирани бюджети за биопроизводство, което е и Европейски приоритет. В случай, че тези пари не бъдат усвоени изцяло, те ще се прехвърлят към конвенционалното земеделие. Т.е. ще се опитаме да направим такава рамка на програмата, че да се види реално приоритизиране на отраслите”, подчерта Явор Гечев.

48

Друго нещо, което МЗХ ще се опита да направи още тази година, е да се намали рискът от загуба на средства по ПРСР чрез изготвяне на пет или шест национални проекта за магистрални съоръжения за напояване. „Те ще са в различни части на България, за да може в следващия програмен период да продължим с останалите елементи на поливната инфраструктура. Държавата е длъжна да положи усилия, така че да осигури поливна вода без надценка и с минимални разходи за експлоатация”, каза зам.-министър Гечев. Той припомни и мерките, които до момента държавата е предприела в защита на сектора – спиране на нерегламентирания внос, разговорите с търговските вериги за повече родна продукция в тях и идеята за нови стандарти за храните.