Животновъдтсво BG 3-4/2015 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

април/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

За За устойчиво, устойчиво, пeрспективно печелившо преспективно ии печелившо животновъдство живтоновъдство..

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13 Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13 Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg

Висококачествени технологии и иновативни решения за животновъдство от Lely Lely Group е създадена през 1948 година в Холандия. От създаването є до днес, тя вдъхновява специалистите си да конструират и създават иновативни решения, за да помагат на потребителите да постигат устойчиво производство на мляко и млечни продукти, както и производство на фуражни и енергийни култури. Част от стратегията на Lely е осигуряване на растеж чрез развитието на иновативни висококачествени машини на конкурентни цени, което помага на животновъдите да подобряват финансовото си и социално благополучие и стопанствата им да постигат висок икономически растеж. Иновативност, страст, прогрес, уважение и лоялност описват отношението на компанията към хората и света и са основните є ценности, компас по пътя на развитието є. Иновативен подход Прилагайки иновативен подход и устремен поглед извън границите на приетото, Lely търси възможности за иновации, насочени към постигане на положително изграждане за по-добро бъдеще. Работейки със страст и отдаденост, Lely не престава да разработва нови и нови продукти. Компанията има силни по-

зиции в производството на машини за Зелена линия. Със своя над 60-годишен опит в тази област успехът є е ненадминат. Последната разработка на компанията е насочена към малкия и средния фермер, с фокус към високата производителност и достъпната цена. Новата балираща машина допълва гамата на Lely с едно иновативно

решение. Новият модел RP 205 Моделът на балировачката е RP 205, балите са цилиндрични с фиксиран диаметър 1,23x1,25м, с подбирач без зъбци и подобрена система за агрегатиране към трактора, както и напълно нов дизайн на корпуса. Тя се отличава с уголемен достъп на • продължава на 4стр.

ЮБИЛЯРИ

Проф. Десимир Неделчев на 75 години

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Станислава Пекова

Десимир Неделчев е роден на 04.04.1940 година в град Карлово в семейството на интелектуалци, изявени туристи и любители на българската природа. Завършва средното си образование през 1958 година. През 1960 година кандидатства Зоотехника и Биология, като е класиран в първите места и в двата факултета. Предпочита Зоотехниката, тъй като тя дава възможности за повече творчество. Като студент се включва активно в кръжока по физиология. Избран е и за председател на студентското научно дружество, което оглавява в продължение на три години. През периода 1965-1967г е стажант научен сътрудник, а след издържан конкурс от 1967 година до пенсионирането си през 2005 година е научен сътрудник в Института по животновъдни науки, Костинброд. През този период специализира в Германия, Полша, Русия и Индия. Работи по проблемите на породообразуването в овцевъдството; вълнознанието (функцията на космотворния апарат), качеството на овчите кожи и усъвършенстването на редица методи при оценката на продуктивността на животните. След проф. Иван Танев и акад. Цено Хинковски завежда секцията по Овцевъдство към Института. Защитава дисертация за доктор на селскостопанските науки през 1983 година по проблемите на вълнознанието и от 1984 година е избран за професор към института. Участвал е в разработването на редица международни проекти с Полша, Русия,

Чехия и Унгария. Има признати патенти за участие в научните колективи при създаването на: • Синтетичната популация, българска млечна; • Северобългарския коридел; • Старопланински цигай. През този период взема активно участие като член и зам.

председател на Специализирания научен съвет по животновъдство, член на комисията по ветеринарни науки животновъдство към ВАК и три мандата член на комисията за Науки за земята към Министерството на наука и образование. За активна цялостна експертна

дейност при разработването на инструкции, прогнози, програми и постижения при селекцията е награден със специален плакет на Министерството на земеделието и ИАСРЖ през 2010 година. Разработил е и едни от първите програми за съхранението на автохтонните породи овце: Медночервена шуменска, Каракачанска и Дъбенска, а така също такива за местните дългокосмести кози. Преподавателската му дейност се изразява в четенето на лек-

ции по вълнознание в Школата за специалисти овцевъди бонитьори. Под негово ръководство са защитили дисертации 6 докторанта и много студенти и специализанти. След пенсионирането си продължава да оказва методична помощ на Асоциацията за запазване на местните автохтонни породи породи от Западна България и на тези сдружения със седалище в Карлово и Калофер. Самостоятелно и в колектив е публикувал над 130 научни

естит празник, професор Неделчев! Впечатляваща биография в един наситен с познания, труд и ентусиазъм професионален живот! Всичко ли, което си пожелахте, постигнахте или..? ДН: Аз се чувствам напълно удолетворен от моята над 50-годишна дейност в областта на развъдната наука и селекцията, което се потвърждава от повече от пет хиляди цитирания в наши и чуждестранни научни списания, монографии и дисертации, като се има предвид, че през последните пет години не си правя труда да водя тази статистика. Не ме задоволява обаче фактът, че научните постижения много трудно се реализират в практиката поради неправилното реформиране на земеделието у нас. Ние не създаваме европейски тип фермерство. Създадоха се едри производители на зърнени храни, които се изнасят в чужбина, вместо те да останат у нас, да бъдат създадени работни места и да се създаде животинска продукция за нашия пазар. А на пазара ни се предлага такава вносна със съмнителни качества, субпродукти, такива с изтекъл срок на годност, влошени вкусови качества и съмнителна хранителна стойност. КП: Как оценявате овцевъдството в България, ще го има ли или оставаме само с добри намерения и лошо похарчени пари? ДН: Българското овцевъдство преди 20 години беше едно от водещите не само в Европа, но и света. В момента то е обаче в незавидно положение, независимо от отличните природни дадености в страната и съществуващия дефицит за овцевъдна продукция в Европейския съюз. За съжаление малко млади хора се ориентират към подотрасъла. Липсват квалифицирани изпълнителски кадри, независимо от съществуващата безработица. Помощта на държавата за младите фермери е недостатъчна. Повечето от тях не притежават достатъчно земя за производство на фуражи. Те не са подпомогнати от местните общински ръко-

труда, някои от които са публикувани в международни научни списания и сборници от научни конференции и симпозиуми. Освен това популяризира научните постижения в повече от 100 статии в специализирани вестници и списания. Радетел е за цялостна реформа на селекционната дейност в овцевъдството у нас, така че да бъдат постигнати резултати в генерациония генетичен прогрес подобни на тези в напредналите в овцевъдството страни.

водства, нещо което е било практика в миналото. КП: Кои са основните пречки, за да има възстановяване на поголовието овце в България? ДН: Ние не познаваме и дори не ползваме положителния опит, който донесе безспорни успехи в подотрасъла. Най-ефективна беше селекцията, когато научните работници и селекционерите работеха съвместно. Създадените селекционни колективи от научни работници и селекционери бяха посочвани като пример в чужбина. Резултатите от тази съвместна дейност бяха безспорни, в полза както за стопаните, така и за обществото. В момента противопоставянето между науката и селекцията не е в полза за никого. В момента се чувства голям дефицит на компетентност в селекцията, особено след излизането в пенсия на последните кадри на Агенцията, завършили Школата за селекционери и бонитьори и със защитени научни доклади. Голяма част от провежданите мероприятия в селекцията са напълно формални, резултатът от което е липса на генетичен прогрес. Тъжно е, когато ние внасяме за подобряване на нашето животновъдство разплодници от породи, които преди десетилетия са били с много пониска продуктивност от нашите местни породи, т.е. плащаме и финансираме чуждата наука, но ефектът от този внос не винаги е видим, поради аклиматизационни проблеми и направилното им използване в селекцията. КП: Продължавате ли Вашата научно-приложна дейност в животновъдните асоциации! ДН: Докато имам сили и възможности смятам да оказвам конкретна помощ на развъдните асоциации и сдружения, както и на отделните фермери. Болката ми е, когато поради административни недомислия, лоша организация и формално отношение към селекцията, не се получават желаните резултати. Фермерите ще станат наши найдобри помощници само тогава, когато почувстват конкретните резултати от селекцията с джоба си.

• продължава от 1стр. сламата в камерата и перфектна работа, благодарение на 18-те ролки, разположени в камерата, чрез които се постига безпрецедентна производителност. RP 205 е оборудвана с Packer – захранващ ротор – стандартно оборудване, което означава, че високата производителност може да се поддържа и при култури с много висока плътност. Тази машина няма възможност за избор на допълнителен ротор за нарязване, което обяснява и достъпната є цена, както и това, че е идеално решение за жъвотновъди, отглеждащи едър рогат добитък.

Предимства Новият теглич е съчленен, което позволява машината винаги да бъде в правилната позиция спрямо трактора (с мощност над 65к.с.). Подбирачът без зъбци е едно уникално притежание на тази машина. Оборудван е с тинове, които са много здраво закрепени. Умното разположение на браздите и малкото разстояние за достигане до ротора осигуряват много добро и непрекъснато постъпване на материала в камерата. Машината е оборудвана с едностранно задвижване. Тъй като няма система за допълнително нарязване, не е необходимо да имаме предавка за голяма мощност. Предимството на тази система е, че е необходима пониска мощност за задвижването є, което е предпоставка за понисък разход на гориво. Автоматичната система за смазване на веригата осигурява непрекъснато смазване на задвижващите елементи, гарантирайки дългия им живот. Количеството масло, може да бъде настройвано за всяка верига индивидуално. Маслото се доставя директно върху веригата посредством четки. Тази машина е идеално решение за Вас, ако искате да балирате сено и слама без да е

нужно допълнително нарязване, което означва, че тя е много просто устроена и поради тази причина е и много ефективна. Това е една висококачестве-

на машина за онези фермери, които търсят високо качество, ниски експлоатационни разходи и невероятна ефективност при балиране на слама и сено.

Съдържание Висококачествени технологии и иновативни решения . за животновъдство от Lely . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 Юбилей Проф. Десимир Неделчев на 75 години . . . . . . . . . 2 Позиция Министър Танева: Министерството ще изготви нов закон за храните. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 Породи Български породи домашни животни, III част: Породи пчели. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Породи коне. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Породи зайци. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Рибовъдство Рибовъдство – основи и принципи. . . . . . . . . . . . . 13 Хранене Указания за хранене на риби. . . . . . . . . . . . . . . . 20 Технология за хранене на зайции. . . . . . . . . . . . . . 22 Хранене на биволите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Експерти Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Отглеждане на пилета щрауси. . . . . . . . . . . . . . . . 30 Развъждане на зайци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Техника на развъждане на конете . . . . . . . . . . . . . 35 Особености при размножаване на биволи. . . . . . . . 38 Респираторни заболявания по говедата. . . . . . . . . . 40 Дивечовъдтсво Основни видове дивеч в България, III част. . . . . . . . 42 Актуално Мярка 4.1 от ПРСР 2014-2020, (списък с промените). 44 Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

ПОЗИЦИЯ БРОЙ 2/ 2015 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 6

Министър Танева: Министерството ще изготви нов закон за храните Министерството на земеделието и храните ще изготви нов Закон за храните. Това обяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на дискусия за защита на българското производство „Вкуси България“. Тя допълни, че ще бъде сформиран Консултативен съвет по храните, който ще търси най-добрите решения в предстоящото изготвяне на закона. „В Консултативния съвет ще бъдат поканени да вземат участие представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и Министерството на финансите, тъй като цялата нормативна уредба в сектора се съгласува с техните политики“, уточни министър Танева. „Имаме концепция и диалог с бранша за изготвянето на нов Закон за храните. Съответните наредби по прилагането му ще бъдат изцяло нови, така че да се гарантира сигурност на пазара на храни и да бъдат създадени условия на българските производители да са конкурентноспособни и равнопоставени по отношение на изискванията към тях, включително данъчно облагане и етикиране“, категорична бе Танева. Министърът заяви, че вече са направени промени в защита на българските производители в три наредби, които са подадени за нотификация в Европейската комисия. „С една от промените ще бъде осигурен директен достъп на производителите до пазара при по-облекчени условия. Потребителите ще могат да купуват направо от произво-

дителя в малки количества. Втората изменена Наредба касае зареждането на детските заведения и училищата с храни, които ще бъдат доставени от производител от съответния регион, а ако няма такъв от съседен. По този начин децата и подрастващите ще консумират качествен български продукт, който е гарантирано свеж. Това е и подкрепа за българския производител“, допълни тя. „Очакваме увеличаване на производствата, традиционни за България – зеленчукопроиз-

водство и трайни насаждения. Възстановяването на производства, които загубихме при раздържавяването не може да бъде краткотраен процес. Важното е политиките, които провеждаме да се продължат, независимо от политическата конфигурация. Без последователност в политики, които определят диверсифицирано земеделско производство, няма как да очакваме възстановяването на пазарите на крайния потребител на традиционни продукти“, каза още министър Танева.

ПОРОДИ

Български породи домашни животни Панчо Радев

Породи пчели Класът на насекомите се разделя на много разреди, един от които е разредът на ципестокрилите, към които принадлежи и медоносната пчела. Насекомите от този разред са едни от най-сложно устроените. Те обикновено имат високо развита нервна система и имат характерен сложен обществен начин на живот. Медоносната пчела се отнася към род Apis и в него са включени четири вида. Първият вид е Голямата индийска пчела (Apis dorsata), вторият вид е Малката индийска пчела (Apis florea), третият вид е Средната индийска пчела (Apis cerana). Медоносната пчела (Apis melifera) е четвъртият вид от род Апис, която се използва от човека за получаване на мед, восък и др. пчелни продукти и за опрашването на медоносната растителност. Вида Апис мелифера се подразделя на 2 типа: черни или кафяви и жълти пчели. Към първия тип се отнасят черните или кафявите пчели, разпрос-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2015

БЪЛГАРСКА МЕДОНОСНА ПЧЕЛА Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа „Carnica“ в широкия смисъл. Тя е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка при пчелите-работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма

транени в Централна Европа, Великобритания, Северна Африка, Америка и Мадагаскар; към втория – на първо място италианските, които били пренесени в САЩ и други страни от Централна и Северна Америка. Черните или кафяви пчели се подразделят на свой ред на още 2 типа: холандски тип и черни или кафяви пчели, срещани в Централна Европа и Великобритания. Настоящата немска или европейска пчела, която се среща в Централна Европа, на юг от Франция и във Великобритания, се явява разновидност на италианските пчели, отглеждани в Северна Италия. В САЩ са разпространени тъмни пчели от холандския тип в следните щати: Вирджиния, Южна и Северна Каролина, Джорджия, Алабама, Луизиана. Те са по-склонни към кражби в сравнение с чистопородните италиански.

склонност към роене – пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килий-

ки. Българската пчела е склонна към „тиха“ смяна (самосмяна) на пчелните майки. Запечатването на меда по-

често е бяло (сухо), понякога „смесено“. Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка. Друга характерна особеност на Българската пчела е нейната бърза реакция на наличието

или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша – икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказката пчела. Българската пчела складира

хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки. В условията на България местната пчела издържа както на високи, така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от Българската пчела охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Породи коне

От намерените в пещери древни рисунки, се смята, че конят от който произхождат съвременните коне, наподобява коня на Пржевалски. Голямата силна глава и изправена грива, които са нарисувани в пещерите, носят поразителна прилика към тази съвременна порода. Първото опитомяване на коне вероятно се е състояло в степите на Централна Азия между 3000 и 4000г пр.н.е. Тези първи животни вероятно са били използвани за месо и мляко. По-късно, когато човекът е станал по-подвижен са започнали да се използват като товарни животни. Ездови породи са Ахал-Текински, Донски, Будьоновски, Андалузка, Чистокръвен Арабски, Чистокръвен Английски, Англо-Арабски, Шагия. Породи за езда и впряг са Хановерски, Тракененски, Гидран, Липицански, Източнобългарски, Плевенски. Породи коне за впряг са Нониус и Дунавски. Рисистите породи коне спадат към лековпрегатните полукръвни коне. В резултат на целенасочена селекция, системен тренинг и изпитване в тръс, конете от рисистите породи са специализирани да развиват по-голяма скорост в тръс, а в някои случаи и в раван. Разпространени са в почти всички континенти. Хакней е най-старата рисиста порода взела участие при създаването на останалите. Прекият є предшественик е Норфолкският рисак, произлязъл от две породи – Арабска и Йоркширска.Други породи рисисти коне са Орловски и Руски. Обособени тежковозни коне с изразен тип и доказани качества възникват през XIII-XVIIIв. първоначално в Западна Европа, а по-късно и в други страни. Сега съществуват над 40 самостоятел-

ни породи, като най-известните са английските, белгийските, френските, руските и германските породи. Въпреки големия брой културни породи коне, строго селекционирани в продължение на много години по различни показатели, основната част от броя на конете (около 50%) принадлежи към местните примитивни породи. Те са се отглеждали в различни райони на света и са се адаптирали към местните условия до такава степен, че могат да преживяват и без грижите на човека. Общото за примитивните коне е ниският им ръст – до 130-140см, добре развитата храносмилателна ситема и отлична приспособеност към местните условия на средата. Срещат се в Европа, Азия, Африка и САЩ, а също и в Арабския свят. В Европа се отглеждат хуцулски, босански, поники и др. Кабардинската порода е разпространена в планинските райони на Кавказ и бившите съветски републики. Съществуват и различни други породи от семейство коне и кръстоски – понита, магарета, мулета, катър.

ДЕЛИОРМАНСКИ КОН

Български породи коне

Аборигенните породи се отличават с изключителна издържливост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически целогодишно се отглеждат на открито и в повечето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период. Отродие примитивни коне, разпространени в Добричка, Разградска, Силистренска и Русенска община. При суровите условия в продължение на векове се е формирал кон с изключителна издръжливост. След освобождението тези коне са използвани като основа при създаването на българското коневъдство. Делиорманският кон е сравнително дребен, височината при холката варира в границите от 120-140см. Главата е масивна, груба, с права профилна линия и тесни ноздри. Шията е права, не много добре замускулена, холката е средно висока, гърбът и поясницата са удължени, а крупата наклонена. Често срещани са аномалии в постановката на крайниците. Конете са отглеждани при табунни условия, като основен отбор и подбор е извършван от природата. Качествата му били оценявани няколко десетилетия след Освобождението, след което е кръстосван с други породи. Сега в България почти не се срещат коне от този тип. КАРАКАЧАНСКИ КОН Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Каракачаните са използвали тези коне за транспортиране на цялата си покъщнина повреме на сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Пасищата са били единствената храна за конете. Всеки каракачанин в миналото е притежавал 50-100 коне. През 1940 тази бройка е спаднала на 10-15, рядко 50 животни, от които 5-10 са били кобили от стари развъдни линии. Каракачанските коне са сравнително ниски (около 128см при холката). Главата е добре развита с широко чело, шията е къса и замускулена, гърбът е широк. Имат добра мускулатура. Краката са перфектно сложени и силни. Копитата са изключително солидни и здрави. Конете често работят без подкови. Сред хората Каракачанските коне са известни със своята невероятна сила и издръжливост.Цветът на космената покривка е алест, кафяв и черен. Според Червения списък на автохтонски форми на домашни животни, включен в Националната Стратегия за опазване на Биоразнообразието на България (1994). Каракачанският кон е сложен във Втора категория – изчезващи форми (или критични), според Ю.Данчев (1994).

ДУНАВСКИ КОН Създадена е в конезавода в ПЖК „Г.Димитров“ край Плевен, като са използвани мeстни подобрени, полукръвни и англо-арабски кобили и жребци и кобили от унгарската порода Нониус. Чрез чистопородно и поглъщателно кръстосване са създадени животни с масивно и леко удължено тяло, отлични теглителни способности, здрава конституция, спокоен темперамент и невзискателност към условията на хранене и на отглеждане. Ходът е енергичен и коректен. Цветът на косъма е черен, кестеняв и по-рядко алест. Средните телесни размери на разплодниците са следните: височина на холката 163см, обхват на гърдите 202см и обхват на свирката 22,5см, а на кобилите – съответно 162,192 и 21,0см. БЪЛГАРСКИ ТЕЖКОВОЗЕН КОН

Същестествена роля при съдаване на породата са взели першеронски, арденски и руски тежковозни коне. Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична работоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда в конезавода „Хан Аспарух“ гр.Разград. Тяхното предназначение е производство на жребци за подобряване работоспособността на конете при използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради развитието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление популацията е малка и производството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой кобили-майки в конезавода. В последно време висококачествени животни отглеждат и много частни собственици. У нас е създадено сдружението „Асоциация за развъждане на българския тежковозен кон“ със седалище в гр.Разлог, ул.„Васил Левски“№15.

ПЛЕВЕНСКИ КОН Това е също универсална порода с ценни стопански и спортни качества. Създадена е чрез сложно възпроизводително кръстосване на местни подобрени, арабски, англо-арабски, полукръвни кобили, покривани с арабски, полукръвни, англо-арабски и стрелецки жребци. Получените кобили на следващия етап са покривани с жребци от породата Гидран. Породата спада към ездово-впрегнатия тип. Темпераментът на конете е жив, енергичен, понякога буен. Цветът на косъма е предимно алест. Конституцията е здрава, телосложението – хармонично, движенията са леки и коректни. В недалечното минало плевенските коне са използвани предимно за работа в селското стопанство и за нуждите на армията. През последните десетилетия развъдната работа е била насочена към увеличаване на телесните размери и към подобряване на спортните качества. За тази цел наред с чистопородното развъждане успешно се прилага методът „вливане на кръв“ от подходящи чистокръвни английски жребци. Средните телесни размери на жребците от заводското стадо са следните: височина при холката – 163см, обхват на гърдите – 195см и обхват на свирката – 21,4см, а при кобилите – съответно 161, 188 и 20,5см.

Породи зайци Породообразуването е започнало с одомашняването на зайците, но се е развило особено силно през ХIХв. Създадени са над 60 породи зайци, от които широко разпространение са получили само 10-15, които се отличават с ценни стопански качества. Ценните биологични качества на зайците – кратка бременност, висока плодовитост, интензивност на растеж и скорозрелост, ниско съдържание на холестерин и мазнини в месото и високо съдържание на лесноусвоими от човека белтъчини, ги правят ценен източник на диетично месо. Високите топлоизолационни, технологични и естетични качества на заешките кожи, обуславят търсенето им във финната кожухарска промишленост. Породи за месо Към тази група се отнасят породите с голяма едрина на тялото. Зайците от тези породи са едни от най-къснозрелите. Използват се за разплод на 8-10-месечна възраст, а са годни за клане след 4-5 месеца, но при интезивно отглеждане на 3-3,5мес. възраст. Имат добре развита мускулатура и костна система. Характерни за тях са типични месодайни форми. Такива породи са Белгийски великан, Бял великан, Бял новозеландски, Калифорнийски, Английски кочоват, Френски кочоват.

Породи за месо и кожи Към тази група се отнасят много породи. Характерно за тях е, че се аклиматизират лесно и са широко разпространени. Една част от породите зайци имат телосложение, скорозрелост, интензивност на растеж в млада възраст, оползотворяване на фуражите, плодовитост и млечност, близка до тази на месодайните породи. Поради това те се използват в някои страни за производство на младо заешко месо (бройлери). Кожите им са с гъста, а при някои и с оригинално оцветена космена покривка. Такива породи са Чинчила, Виенски син, Уедрена съветска чинчила. Породи за кожи Към породите за кожи се отнасят породите, при които кожата е основна продукция. При развъдно-подобрителната работа главно внимание е обърнато за подобряване качеството на кожата и на космената покривка. Има късокосмести и дългокосмести породи. Породи за пух Основният вид продукция, която се получава от породите за вълна е, заешкият пух. Рандеманът на заешката вълна е доста висок, тъй като количеството на серея е много малко (0,75-1,5%). Породи за пух са Ангорски и Бял пухов.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Породи български зайци

ПОРОДНА ГРУПА ЗАЙЦИ „ВЕСЕЛИНА“ Породата (породна група) „Веселина“ е създадена 1998 година в с. Веселиново, Ямболско. За усъвършенстването є е разработена развъдна програма в Тракийския университет в Стара Загора. Породата е популярна сред зайцевъдите в България. Характеризира се с масивна глава, чернокафяво оцветяване на ушите, тъмнокафява муцуна, гърдите, корема и вътрешната част на краката са светли до снежно бяло. Космената покривка е двузонарно оцветена. В основата е бяла, а до върха рижаво-алеста. Пуховите влакна са бели, а осилестите – двузонарно оцветени. Живата маса на възрастните зайци на едногодишна възраст е 7-8кг за мъжките и 5,5-6,5кг за женските. Зайците са от типа за комбинирано използване – месо и кожи. Животните са средноскорозрели и за разплод се използват на 5,5-6-месечна възраст. Зайкините се характеризират със средна плодовитост 6-7 зайчета, често и повече. Зайците се колят на 4-4,5-мес. възраст.

РИБОВЪДСТВО

РИБОВЪДСТВО Основи и принципи Панчо Радев Месото на рибите е ценна храна, богата с белтъчини, минерални вещества и витамини, но по-бедна на мазнини. За разлика от месото на бозайниците, то съдържа повече сяра и фосфор, а по-малко калий и желязо. Месото на морските риби съдържа йод и селен. Рибеното месо е най-лесносмилаемо – държи първо място, дори пред пилешкото. Ценен хранителен продукт е и хайверът на рибите, който е не само апетитна, но и висококачествена храна. Месото на рибите има и някои недостатъци. Разваля се най-бързо, затова трябва да се консумира в прясно състояние. От рибите се приготвят найразнообразни пикантни и с високи вкусови качества консерви. Рибите дават и други ценни продукти: рибно брашно (ценна храна за млади животни), рибен клей (за избистряне на вино и течности), люспи (изкуствен маргарит) и др.

ратурата на водата предизвикват хоризонтални и вертикални водни течения, които допринасят за уеднаквяване на температурата, газовия режим и солеността на различните пластове вода. Отделните елементи и съединения имат различно значение за рибите. Най-голямо значение имат солите на калция и магнезия, които влизат във взаимодействие с въглената киселина и образуват карбонати. От количеството на карбонатите зависи твърдостта на водата. Тя се измерва в градуси. Един градус твърдост на водата е равен на 10мг калциев окис в 1л вода. За люпилните не е подходяща нито много мека, нито много твърда вода. Най-подходяща е водата с твърдост 5-15°dH. За шарановите стопанства се предпочита меката вода с твърдост 5-10°dH, а за пъстървовите средно твърдата вода – 10-15°dH. Разтворените газове във водата оказват голямо влияние върху живота на рибите. Кислород. Животът на рибите се обуславя от количеството на разтворения във водата кислород. Водата се обогатява с килород чрез фотосинтезата на водната растителност и от атмосферния въздух. Кислородът е разтворим във водата. Въглеродния двуокис също е разтворим във водата и се намира под формата на въглена киселина. Количеството на въглеродната киселина във водата е много по-голямо, отколкото в атмосферата. Тя има значение за фотосинтезата и за превръщането на неразтворими соли на калция и

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2015

РИБИТЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА Според местообитанията си днес живеещите организми могат да се разделят на два големи дяла: аеробионти и хидробионти. Аеробионтите (аер – въздух и биос – живот) са приспособени за живот във въздушна среда. Това са т.нар. „сухоземни организми“. Втората група – хидробионтите (хидро – вода) – са пригодени за воден живот. Това е групата на т.нар. „водни организми“. Водната среда влияе по-силно върху живеещите в нея организ-

ми, отколкото въздушната. Ето защо качеството на водата е важно условие за живота на организмите, които живеят в нея. Върху живота във водните басейни влияят следните физични свойства на водата: температура, цвят, прозрачност, миризма, вкус и др. Температурата на тялото на рибите се определя от температурата на околната водна среда. В зависимост от изискванията на рибите към температурата на водата, различаваме топлолюбиви (шаран), които се развиват най-добре при температура 2030°С на водата, и студенолюбиви (пъстърва) – при 14-18°С. В малки количества чистата вода е безцветна. В големи количества има различен цвят в зависимост от разтворените и размити в нея частици. Калциевите соли придават на водата зелен цвят, а натриевите и магнезиевите – син. Водата има способност да пропуска слънчевата светлина, която благоприятства развитието на планктона във водните басейни. От прозрачността на водата зависи развитието на водната растителност и на животинските организми, които са основна храна за рибите. Мътната вода е неблагоприятна за развитието на рибите, защото неразтворените частици полепват по хрилете на рибата и тя се задушава. Чистата вода е без миризма и с приятен вкус. Рибите, отглеждани в басейни с миришещи води, имат неприятна миризма на месото. Вятърът и различията в темпе-

магнезия в лесноразтворими и лесно усвоими бикарбонати. При гнилостните процеси на органичните вещества във водата се отделят метан, сероводород и др., които са силно отровни за рибите. Наличието на тези газове в басейна говори за недостиг на кислород. РИБИ СЪС СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ В рибовъдството интерес представляват само рибите, обитаващи сладките води. У нас най-голямо значение имат шарановите и пъстървовите риби.

СЕМЕЙСТВО „ШАРАНОВИ“ Шаранът е главен обект на съвременните топлолюбиви рибовъдни стопанства. Той се е наложил като риба за изкуствено развъждане благодарение на бързия си растеж, сравнително слабата взискателност да приема и да оползотворява добре растителните храни. Шаранът е сладководна риба, но понася и слабосолени води. Ето защо у нас се среща в Дунав и някои крайморски езера. При температура на водата 22-28°С, шаранът най-добре расте и се развива. По отношение на съдържанието на кислорода във водата, шаранът не е много взискателен – оптималното количество е 5-7куб.см/л вода, а през зимата – 3-5куб.см/л. Малките шарани приемат найвече дребни безгръбначни организми, които живеят по дъното и в крайбрежната част на басейните. Възрастните шарани са всеядни риби, които имат, естествено предпочитание към животинските организми, но понякога прибягват и към растителна храна – предимно семена на висши растения. Културните породи шарани приемат много повече храна и я оползотворяват по-пълно, затова имат бърз растеж и много вкусно месо. При подходящи условия на хранене, за едно лято достигат над 500г, а за две лета – над 1000-

1500г. Дивият шаран расте много бавно. Живее над 30 години и може да достигне над 30кг и 1м дължина на тялото. Шаранът е сравнително скорозряла риба и достига полова зрелост на 3-4-годишна възраст, като мъжките са по-скорозрели. Женските шарани хвърлят хайвера си през пролетта на порции с интервал от няколко дни във водата при температура 16-18°С. Той е плодовита риба – на 1кг маса се падат средно 180 000 хайверени зърна, които полепват по меката водна растителност. У нас според формата на тялото и люспестата покривка се отглеждат няколко разновидности шаран.

Снимки, от горе на долу: люспест, огледален и гол шаран; сом, амур, толстолоб

Високогръб шаран При него голямата височина на тялото се нанася в малката дължина 2-2,6 пъти. Голямата височина на тялото се измерва между гръбнака и коремната линия на тялото пред гръбната перка. Малката дължина на тялото се измерва от върха на муцуната до края на опашното стъбло. Широкогръб шаран При него височината към дължината се нанася 2,61-3 пъти. Диви форми При тях съотношението е над 1:3. В зависимост от люспестата покривка на тялото има люспест, огледален и гол шаран: • Люспест шаран Тялото е покрито с еднообразни люспи. • Огледален шаран По тялото му има различни по форма и големина люспи, но има и безлюспести участъци. • Гол шаран Тялото е без люспи. За увеличаване рибопродуктивността на шарановите стопанства се препоръчва съвместно отглеждане на шарана с някои други видове риби; като бял

амур, толстолоб, лин, сом и др. Български породи шаран От 1992г до 1996г под ръководството на ст.н.с. д-р Гр. Грозев започва изследователската дейност по проект „Създаване на шаран със специфична за гръцкия и македонския пазар форма” и на технология за производството му. Заявката за признаване на първата у нас порода шаран „Тракия 1“ е направена на 09.07.1997г, а Сертификат за признаването є от Патентното ведомство на България е издаден на 31.05.2001г

под №10312. Авторският колектив е в състав ст.н.с. д-р Гр.Грозев, ст.н.с. д-р А.Цеков, ст.н.с. д-р Л.Хаджиниколова, н.с. Ат.Бояджиев. Работата по създаването на втората порода в страната „Огледален шаран Пловдив“ приключва в края на 2000г – той се отличава със стегнато сбито тяло, къса глава, добре изразено високогърбие, къса опашка и типично огледално олюспяване. Красавецът има правилно разположени люспи само в един ред, като единични се срещат в областта на пекторалните и вентрални перки и зад хрилните капаци. Високогърбият огледален шаран е водно добиче с бърз темп на растеж. Само за две лета рибата от оплодено зрънце хайвер нараства до 1,2-1,3 килограма. Българската порода е устойчива на болести и с висока оцеляемост на зарибителния материал. Тя отлично се приспособява при промишленото отглеждане в басейни. Огледален шаран „Пловдив” е с отличен вкус, месото му съдържа 18,9% белтъчини и 3,4% мазнини. СЕМЕЙСТВО „ПЪСТЪРВОВИ“ Пъстървовите риби са деликатесни видове, които се различават от шарановите по биологичните особености и по методите на отглеждането и развъждането им. У нас в пъстървовите стопанства се отглеждат речна (Salmo trutta fario) и дъгова пъстърва (Salmo gairdneri irideus). Речна (балканска) пъстърва Тя е типична студеноводна риба и се среща във високопланинските езера и потоци със студена, бистра и прозрачна вода. Тези условия и силната проточност на водата влияят положително върху нейното развитие и размножаване. По време на размножителния период при пъстървите се проявява по-силно половият диморфизъм – мъжките придобиват

Българска порода Шаран Тракия 1

по-ярко оцветяване и извита кукообразна долна челюст, а женските запазват бледожълтия цвят. По време на мръстенето женската пъстърва плува срещу течението на реките и избира тихо и плитко място, където с опашката си издълбава малка яма по чакълесто-песъчливото дъно. След това тя хвърля хайвера си в няколко ями, а мъжките пъстърви изпускат млякото (спермата) върху хайвера и го оплождат. Женската пъстърва с

опашката си го зарива леко с пясък или с чакъл, с което прекратява грижите си за поколението. Американска (дъгова) пъстърва Тя е основният вид, който се отглежда в стопанствата. Получена е в САЩ при кръстосване на два вида пъстърва. У нас е внесена през 1924г. Тя е по-подходяща за изкуствено отглеждане на пъстървите във водоемите поради предимствата и положителните є качества пред речна-

Таблица 1: Сравнение между балканска и американска пъстърва показатели

балканска (речна)

дъгова (американска)

цвят

масленозелен с черни, червени и оранжеви точки, обкръжани със светли пръстени

тъмнозеленикав със ситни черни точки по гърба, а отстрани на тялото лента с цветовете на небесната дъга

температура на водата (ОС)

15 - 18

16-22

мръстене

есента

пролетта

продължителност на люпене (месеци)

3-4

1,5-2

маса на 2 години (гр)

130-150

170-400

приспособимост и оползотворяване на фуража

по-слаби

по-добри

качество на месото

по-вкусно

отстъпва на речната

заболяване от въртеж

по-трудно

по-лесно

та. (таблица 1)

РИБОВЪДНИ СТОПАНСТВА В зависимост от изискванията към температурата на водата се различават топлолюбиви (шаранови) и студенолюбиви (пъстървови) рибовъдни стопанства. Рибовъдните стопанства биват стокови (за производство на риба и хайвер за консумация) и племенни (за поддържане и създаване на нови породи риби и за производство на елитен зарибителен материал). В зависимост от интензивността на производствените процеси рибовъдните стопанства биват с различен интензитет. При екстензивните рибовъдни стопанства посадката е малка, получава само естествена храна от басейна, отглежда се продължително и добивът на риба е нисък. При полуинтензивните рибовъдни стопанства са необходими допълнителни грижи за рибите – мелиорации в басейните и периодично подхранване с изкуствена храна. При интензивните рибовъдни стопанства се провеждат комплекс от мероприятия за увеличаване гъстотата на посадката, за подобряване на храненето с изкуствени храни и за създаване на максимални биологични условия за по-интензивен растеж

и висока икономическа ефективност.

шарана, като в по-топлите райони на нашата страна той расте по-бързо, отколкото във високиСистеми те полета. Правилното харанене рибовъдни стопанства на рибите води към скъсяване Те се делят на пълносистемни на оборота. и непълносистемни. У нас се практикува двулетен и При пълносистемните рибовъд- трилетен оборот. Еднолетен обони стопанства отглеждането на рот може да се прилага само в рибата започва от хайверното шараново стопанство и то при зърно до рибата за консумация. използване на редки посадки При непълносистемните рибо- (100-150 рибки на декар) и при въдни стопанства се извършват правилно хранене и отглеждане. отделни части от производстве- Получава се риба за стоковата ните процеси. продукция, но този оборот не се прилага в масовата практика. Обороти в рибовъдните Двулетният оборот обхваща стопанства две лета и една зима. При него Под „оборот“ в рибовъдството през първото лято се получава се разбира времето за което се зарибителният материал, който отглежда рибата от хайверено презимува, а през второто лято зърно до риба за консумация. се угоява. Това се постига за Върху продължителността на 1,5г. оборота на рибовъдното стоВ нашата страна, двулетния панство влияят видът и породата оборот е стопански изгоден и на рибата, климатичните усло- се прилага повсеместно. вия, технологиите на отглеждане При трилетния оборот на рии хранене, стандартът на рибата бовъдните стопанства рибата се за консумация и др. Например, отглежда три лета и две зими – шараните, като бързорастящи обхваща 2,5г. През първите две риби, могат да достигнат още лета се отглежда зарибителният през първата година стокови материал, има две презимуваразмери, докато пъстървовите ния и през третото лято рибата риби имат по-бавен разтеж и се угоява. При този оборот се оборотът им се удължава на 2-3 използват първите две лета за години. От климатичните фак- интензивен растеж на рибата, а тори температурата на въздуха през последното лято при угояи на водата влияе върху ин- ването се подобряват вкусовите тензивността на нарастването на качества на месото. Предимство

на този оборот е, че се използва по-малко зарибителен материал, а недостатък – дългият производствен процес. Трилетния оборот се използва най-вече в пъстървовите рибовъдни стопанства. РИБОВЪДНИ БАСЕЙНИ ЗА ШАРАН И ПЪСТЪРВА В зависимост от вида и възрастовата категория изискванията на рибите към условията на живот са различни. Тези условия се осигуряват в басейните на рибовъдните стопанства. Поради големите биологични различия между шараните и пъстървите има разлика и между басейните на двата вида стопанства. В зависимост от възрастта и сезона рибите се нуждаят от различни условия за задоволяване на жизнените си потребности. Тези условия се осигуряват за отделните категории басейни: производствени и специални. Производствените басейни служат за отглеждане на рибата и биват люпилни, разсадни, отрасни, угоителни, маточни и зимовни, а специалните басейни служат за провеждане на някои мероприятия за кратък период и биват водоснабдяващи, санитарно-профилактични и складови. Рибовъдните басейни за отделните категории риби са различни в шарановите и в пъстървовите стопанства. Люпилни басейни Тези басейни се използват само в шарановите стопанства, тъй като при тях се прилага естественото люпене в люпилни басейни. В тези басейни шаранът хвърля хайвера, който се излюпва и личинките растат от 7-10 до 30 дни. При пъстървовите стопанства не се използват люпилни басейни, защото се изважда и се осеменява изкуст-

вено, а се излюпва в люпилни помещения.Люпилните басейни за шарана са обикновени (2,52 декара) и дубишови (100-200 кв.м). Трябва да бъдат с добре нивелирани дъна, с лесно източваща се вода, с обрасли с трева дъна, огрени от слънцето. Разсадни басейни Те се строят близо до люпилните басейни. В пъстървовите стопанства може да се изграждат в люпилното помещение. В шарановите стопанства – размери до 15 декара, средна дълбочина на 0,5м. В пъстървовите стопанства разсадните басейни, разположени до люпилните басейни, имат размери около 1 кв.м, а извън тях – 20-30 кв.м. В тези басейни се поставят извадените на 3-тия или 7-ия ден личинки от люпилните басейни и се държат до един месец. Шарановите басейни се заливат предварително с вода – 15-20 дни, за да се развие богат планктон. Изграждат се на тихи и слънчеви места, защитени от вятър. Отрасни басейни В тях се отглежда зарибителния материал. В шарановите стопанства имат размери 5-50 декара, а в пъстървовите – 5-150кв.м. Дъното им трябва да бъде със слаб наклон и равно (без трапове). Угоителни басейни Служат за угояване на рибите до стокови размери, затова са най-големи по площ. В шарановите стопанства размерите им достигат 10-1000 декара, а в пъстървовите – 0,5 декар. Дъното им трябва де е почистено, нивелирано и покрито с тънък слой тиня и да има водосборни канали и рибосборна яма. Много дълбоките угоителни басейни

Таблица 2. Полови различия при шарана телесни части

мъжки риби

женски риби

корем

заострен

подут, заоблен

полов отвор

немного подут, с бледожълт цвят

кръгъл, подут, с червен цвят

не са за предпочитане (над 2м), защото лошо се осветяват и се затоплят, което затруднява храненето на шарана. Зимни басейни Зимните басейни се строят подълбоки, за да не замръзват цялостно през зимата, а да остава незамръзнал пласт 1-1,2м. Маточни басейни В тях се отглежда разплодния материал. Размерите им зависят от броя на разплодниците в рибовъдното стопанство. Предпочита се в пъстървовите стопанства да се строят под формата на корито, което е по-близо до формата на реките. Размерите на маточните басейни се предвиждат в зависимост от броя на разплодния материал – за един разплодник 15 кв.м, а за един ремонтен 7,5 кв.м. Водоснабдяващи басейни Те спадат към специалните басейни. Осигуряват достатъчно количество и с подобрено качество вода за останалите басейни. Санитарно-профилактични басейни Карантинните басейни служат за поставяне на рибата, пренесена от друго стопанство, 15-30 дни под карантина. През този период се наблюдава здравословното състояние на рибата. Изолационните басейни са предназначени за изолиране на явно или на съмнително болни риби. Складови басейни (садки). В зависимост от предназначението живата риба се съхранява за определен период в складовите басейни. Размерите на тези басейни зависят от количеството на съхраняваната риба и са задължителни за всяко рибовъдно стопанство. РАЗМНОЖАВАНЕ НА ШАРАН И ПЪСТЪРВА Отглеждането на рибите в рибовъдните стопанства започва

от излюпването на хайвера и свършва с получаването на стокова риба. Рибите имат висока размножителна способност. Шаранът, за разлика от пъстървата, хвърля много по-големи количества хайверени зърна – на 1кг жива маса над 180 000, а пъстървата – 2500. Хайверените зърна се оплождат извън майчиния организъм във водна среда, което се придружава с любовната игра. Този процес при рибите се нарича „мръстене“. Размножаване на шарана В шарановите стопанства рибите се размножават най-вече по естествен начин. Люпилните басейни се пълнят с вода преди мръстенето – към началото на май. Около 1-2 денонощия след напълването на люпилните, разплодниците се пускат в тях. Шаранът се размножава по двойки, гнездово и групово. Ако е необходимо да се знае произходът на рибките, прилагат се гнездово и групово размножаване. Под гнездо се разбира един женски и два мъжки шарана. Груповото размножаване представлява пускането на няколко гнезда в един басейн. Най-добри резултати дава груповото мръстене, при което се оплождат по-голям процент хайверени зърна.

Люпене на хайвера Продължава три дни, но ако температурата се понижи, срокът на люпене се удължава до 10 дни. След излюпването личинките стоят три дни закрепени за растителността. Личинковият стадий завършва за около 25-30 дни, като се оформят малки рибки. При нормално хранене рибките растат много бързо, след това се улавят и се разсаждат в отрасните басейни. Малките рибки се отглеждат в отрасните басейни и до есента достигат около 60-80г. През втората година рибите се угояват в угоителни басейни.

През есента при улова рибите, които са под 500г, се зазимяват за доотглеждане през третата година. Размножаване на пъстървата Правилното люпене зависи от доброто и правилно устройство на люпилнята и от качеството на хайвера. Избор на разплодници. Найдобри полови продукти се получават от пъстървовите разплодници на възраст от 3 до 6 години. Избират най-добрите индивиди и се настаняват в отделни басейни. Най-ценни са разплодниците с добър екстериор, здрави, пъргави, с бърз растеж и ефективно оползотворяване на храна.

Оплождане на хайвера. С пъстървите се манипулира бързо. Единият работник с кърпа в лявата ръка държи главата, а в дясната – опашката на рибата с корема навън от себе си. Другият работник с леко гладене на корема от гръдните перки към аналния отвор предизвиква хвърлянето на половите продукти. Не се допуска насилие, за да не се повреди хайверът или да умре рибата. Изкуственото осеменяване при пъстървите се извършва по сух и мокър начин. При сухия начин в емайлиран или порцеланов съд се изцежда хайверът на 2-3 женски риби и върху него – спермата на една мъжка пъстърва. Хайверът и спермата

се размесват и се оставят на спокойствие около 10мин. След това се промиват неколкократно, за да се отделят излишната сперма, екскременти и други частици. Добре промития хайвер се поставя в инкубатор за люпене. При мокрия начин на оплождане на хайвера в съда с вода се изцежда първо спермата и след това хайверът. Този метод се използва по-ограничено. Апарати за излюпване на хайвера Люпилната зала се вкопава на 1-1,5 м под равнището на терена, за да се осигури постоянна температура. Калифорнийският апарат на

Шустер се състои от две сандъчета. Външното сандъче е от цели стени и дъно, а вътрешното – от решетъчно дъно. Хайверът се поставя върху решетъчното дъно, за да минава водата и да го промива, като излиза от специален улей. При етажният тип инкубатори апаратите се нареждат вертикално един над друг. Хайверените зърна са чувствителни към пряката слънчева светлина – умират. През време на люпенето се извършва преглед и умрелите зародиши се отстраняват с пинцет. Цветът на болните и на умрелите зародиши е бял. При благоприятна температура – 3-4оС – балканската пъстърва се излюпва за 4-6 месеца, а при температура 8-9оС – дъговата – за 1,5-2 месеца. След излюпването личинките на пъстървата стоят неподвижни. Към 9-ия ден започват да се опитват да се движат. Отначало се хранят със съдържанието на жлъчния мехур. След като личинките преминават към активно движение, се хранят с дафнии, а ако няма естествена храна – с далак, яйчен жълтък, черен дроб. Тези храни от животински произход се смилат, прецеждат се през сито. Храненето се извършва чрез капане около 10-20 пъти дневно. ХРАНЕНЕ Храненето на рибите с фуражи е най-важното средство за повишаване интензивността на производството. Шаранът спада към смесенохранещите се риби, но в естествени условия е мирна риба, тъй като се храни с дребни безгръбначни животни и с растителна храна. Пъстървата е хищна риба, защото в естествени условия се храни с дребни животни. Видове храни При интензивното рибовъдство голямо значение имат изкуствените храни, кланичните конфискати, отпадъците от месоком-

бинатите, трупното и рибното брашно. От растителните храни се използват – ечемикът, овесът, пшеничните трици. Хранителни смески и добавки към храната Храненето на рибите с хранителни смески позволява дажбата да бъде балансирана по отношение на белтъчини, витамини и минерални вещества, които се дават в смлян или гранулиран вид. Към смеските се прибавят антибиотици, препарати, витамини и микроелементи за ускоряване на растежа на рибите. Хранене на шаран Най-голямо количество храна се дава на рибите през найтоплите месеци – юли и август, следвани от юни, май и септември. Смята се, че размерите на дажбата не трябва да надвишават 3% от масата на рибата. Подготвената храна за шарана се поставя в различни типове хранилки. Храната се зарежда в определени часове, независимо от това, че шаранът я приема през цялото денонощие, тъй като рибите си изготвят условни рефлекси. Хранене на пъстърва Съставките на смеските за пъстървите са предимно от животински произход, а растителните храни съставят само 25-30%.Важен момент при приготвянето на смеските е балансирането им по всички хранителни вещества. По-големите количества мазнини се отразяват неблагоприятно върху рибите – предизвикват заболяване на черния им дроб, наложително е в смеските да се включват минерални вещества. Най-голямо значение имат витамините А и от В-комплекс. Храната на малките пъстърви до 2-месечна възраст се дава в кашообразно състояние, намазана на телени мрежи. След тази възраст, на рибите се дава храна в гранулиран вид 2-3 пъти дневно чрез подхвърляне.

ХРАНЕНЕ

Указания за хранене на риби Н.Тодоров, Д.Джувинов, И.Цветанов, А.Александров, Л.Владимирова, Ю.Митев, П.Драганова Комбинираните фуражи за риби се произвеждат само в гранулирано или екструдирано състояние, за да се избегне разпиляването на голяма част от тях. Едрината на частиците е в зависимост от големината на рибите. (Табл. 1) Дължината на гранулите трябва да е равна на до 1,5 пъти диаметъра. За подрастващите рибки се използва гранулат, за угояваните – гранули с диаметър 2 до 6мм и за производителните – гранули от 6 до 8мм.

СХЕМИ ЗА ХРАНЕНЕ НА ПЪСТЪРВА При наличие на евтини мазнини в смеските за пъстърви е желателно да се завиши обменната енергия и пропорционално на нея – суровият протеин, лизинът и метионинач-цистинът. В смеските за угояване могат да се прибавят червени оцветители с търговски наименования (ксантаксантин, лукантин червен или карофил червен) в количество 80мг/кг комбиниран фураж за получаване на червено оцветяване на рибата.

Таблица 1: Големина на гранулите на фураж за риби. Дължина на рибите, см

Диаметър на гранулите, мм

Големина на частицата в гранулата, мм

Под 2,5

0,2-0,6

2,5-5

0,6-1,1

5-7,5

1,1-1,6

7,5-10

1,6-2,0

10-14

14-22

22-30

4,5

30-35

Над 35

Таблица 2. Препоръчвани количества комбиниран фураж в килограми на 100кг пъстърва дневно. (при нискокалорийна храна, посочените количества се увеличават.) Маса, гр

Под 2,5

0,1-0,2

1,8

2,1

2,5

2,9

3,2

3,5

3,8

3,5

3,2

2,5-5

0,2-1,5

1,5

1,8

2,2

2,7

2,9

3,2

3,5

3,2

3,0

5-7

1,5-5,5

1,5

2,1

1,5

2,7

2,9

3,2

2,9

2,7

7,5-10

5,5-12

1,5

1,8

2,0

2,4

2,6

2,8

2,6

2,4

10-13

12-20

1,5

1,8

2,0

2,4

2,6

2,7

2,5

2,4

2,0

13-15

20-35

1,5

1,6

1,8

2,0

2,2

2,4

2,2

2,0

1,8

15-18

35-75

1,4

1,5

1,6

1,8

2,0

2,2

1,9

1,8

1,6

18-25

75-200

1,2

1,3

1,4

1,5

1,6

2,0

1,8

1,7

1,5

25-28

200-300

1,1

1,2

1,3

1,4

1,6

1,8

1,7

1,4

28-34

300-500

1,0

1,1

1,2

1,3

1,4

1,7

1,6

1,3

Над 34

Над 500

0,9

1,0

1,1

1,2

1,3

1,6

1,5

1,4

1,3

Дълж., см

БРОЙ 2/ 2015

Температура ОC

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Риби

Количеството храна се определя от големината на рибките и температурата на водата. Ориентировъчни данни са посочени в таблица 2. СХЕМИ ЗА ХРАНЕНЕ НА ШАРАН Комбинираните фуражи за риби, съдържащи достатъчно протеин, минерални вещества и витамини за правилно хранене, в гранулирано състояние или като гранулат (разтрошени гранули) се дават като единствена храна в зависимост от живата маса на рибите и температурата на водата. Шаранът използва естествената храна в басейни-

те, поради което количеството на комбинирания фураж трябва да се съобрази с продуктивността на басейна. По правило, колкото по-висока е температурата, толкова повече храна трябва да се дава. Ако годишния разход се приеме за 100, разпределението є по месеци е приблизително следното: април – 2%, май – 9%, юни – 19%, юли – 25%, август – 30%, септември – 15%. Общият разход на комбиниран фураж се определя от прираста, който очакваме, естествената рибопродуктивност на басейна и разхода на храна за 1кг прираст.

ХРАНЕНЕ

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ХРАНЕНЕ НА ЗАЙЦИИ Б.Маринов, Р.Бинева, П.Велчевски Хранене и диететика на селскостопанските животни

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Зайците са растителноядни животни, отличаващи се с висока интензивност на растеж, висока плодовитост и скорозрялост, поради което и нуждите от хранителни вещества са големи. Делът на храната на зайците достига 75% от себестойността на продукцията.

ПОТРЕБНОСТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА Енергия. Енергийните потребности на зайците зависят от масата, възрастта и физиологичното им състояние. Протеин и аминокиселини. Недостигът на протеин в дажбата намалява интензивността на растежа, понижава продуктивността и влошава здравословното състояние. Разходът на фураж за единица продукция се увеличава. От количеството на съдържащия се в дажбата протеин зависят гъстотата и качеството на космената покривка. Повишена потребност от протеин имат растящите зайчета и зайкините с уплътнени озайчвания. В сляпото черво на зайците протича бактериален синтез на белтъчните вещества. Количеството им обаче покрива незначителна част от потребностите на протеин и незаменими аминокиселини, особено при младите зайци. При възрастните зайци продуктите на белтъчния синтез се оползотворяват попълно чрез копрофагия. Освен това те зависят в по-малка степен от аминокиселинния състав

на протеин в дажбата. При хранене на ангорски зайци трябва да се осигуряват аминокиселини, съдържащи сяра за растеж на вълната (метионин и цистин). Въз основа на опити, проведени в условията на интензивно промишлено отглеждане на зайци за месо, е установено, че протеинът трябва да съставлява 18-20% от сухото вещество в дажбата през първия месец от угоителния период. След това дажбата се намалява на 14-15%. Минерални вещества. Особено голямо значение имат калцият и фосфорът, които съставляват 65-70% от всички минерални вещества в организма на зайците. За по-доброто им усвояване в дажбата те трябва да са в такова съотношение, в каквото се отлагат в костната тъкан (2:1 до 2:1,5). За лактиращите зайкини в дажбата трябва да има 1% калций от сухото вещество, а на подрастващите зайчета се дава по 0,7-1,2 д дневно. За задоволяване на потребностите от натрий и хлор е необходимо на подрастващите да се осигури 0,5 д, на възрастните – 1д, на бременните – 1,5 д и на лактиращите – 2-2,5 д готварска сол. От микроелементите особено необходими са желязото, кобалтът, манганът и медта. Въглехидрати. Безазотните екстрактни вещества са необходими на зайците като източник на енергия и материал за образуване на мазнини. Особено място заема целуло-

зата. Зайците я смилат в малка степен – 11-25% от грубите фуражи и до 40-50% от зелените и зърнените фуражи. Целулозата обаче играе важна роля при регулиране на храносмилателните процеси и при бактериалния синтез на редица вещества. При малко участие на целулозата (под 9% от сухото вещество) се наблюдават разстройства в храносмилането, забавяне на растежа и влошаване на възпроизводителните способности. При високо ъдържание на целулоза (над 20%) се намалява смилаемостта на хранителните вещества от фуражите. ОСНОВНИ ФУРАЖИ ЗА ЗАЙЦИ Концентрирани фуражи. За храна на зайците се използват житни и бобови зърнени фуражи, трици, шротове, фуражи от животински произход, комбинирани фуражи. Най-подходящ от зърнените е овесът, който се усвоява лесно от всички категории зайци. Може да се използва и царевицата (до 75% от количеството на комбинираните фуражи). Необходимо е обаче, тя да се дава в комбинация с фуражи с по-високо протеиново съдържание. Ечемикът и пшеницата също се използват за храна на зайците. От зърненобобовите подходящи са грахът, фият, соята. От шротовете за най-добър се смята соевият, следван от слънчогледовия. Триците са особено подходящи за бременни и

кърмещи майки. От храните от животински произход се използват всички видове животински брашна. Сочни фуражи. Специфични фуражи за зайците са морковите, кръмното, захарното и полузахарното цвекло и кръмното зеле. Със силажа животните трябва да се привикват постепенно. Зелени фуражи. Те са основният източник за задоволяване на зайците с витамини, белтъчини, лесносмилаеми въглехидрати и минерални вещества през летния сезон. Особено ценни са бобовите треви (люцерна, детелина, еспарзета) и бобовожитните смески (фиево-овесена, грахово-овесена и др.). При прехранването с мокра люцерна може да се предизвика подуване, а при зайкините – аборти. Тревни и груби фуражи. Люцерновото и детелиновото сено са подходящи за всички категории зайци. Сламата се използва за постеля. С голяма охота зайците се хранят с листников фураж. Най-добре се използуват клонките от върба, акация, клен, липа, дъб, бреза и др. В полуконцентрираните дажбипрез летния сезон се включват 45-55% концентрирани фуражи и 45-55% зелени фуражи. През зимния сезон получават 45-55% концентриран фураж, 25-З0% сено, 15-25% корено- и клубеноплоди. За да се постигне интензивен растеж може да се използват и концентратен тип дажби със 7080% концентриран фураж и 2030% сено или трева. Хранене на бременни зайкини На бременните зайкини трябва да се осигуряват повече смилаем протеин, минерални вещества и витамини за развитие на зародишите, плодните обвивки и млечните жлези. В концентрираните смески се включват шротове за обогатяване на дажбите с белтъчини. През втората половина на бременността се

увеличава концентрираният фураж, а се намаляват обемистите фуражи. Целулозата в дажбите трябва да варира между 15 и 21%. Добри резултати се получават при хранене до 80% концентриран фураж, 6-8% ливадно сено и 12% сенаж. Хранене на кърмещи зайкини За едно денонощие зайкинята отделя средно 183гр мляко. Необходимо е през лактационния период да се увеличи количеството на сочните и зелените фуражи. Обемът на дажбата се увеличава след 20-ия ден, когато от храната на зайкинята започват да се хранят и малките зайчета. Хранене на зайчетата при интензивно отглеждане за месо Зайчетата растат най-интензивно до 3,5-4 месеца, поради което е необходим повече протеин

в дажбите им. За подрастващи зайчета на възраст 91-120 дни може да се използува следната примерна дажба: 60гр зърно (ечемик, пшеница), 25гр пшенични трици, 40гр слънчогледов шрот, 5гр дрожди, 15гр рибено брашно, 90г. сено, 270гр кореноплоди, 1гр готварска сол и 1,5гр дикалциев фосфат. За млади зайци за угояване след отбиване до 3-4 месеца може да се използува примерна целодажбена смеска, съдържаща 30% царевична ярма, 10,75% ечемичена ярма, 8% овесена ярма, 6% пшенични трици, 15% люцерново брашно, 23,50% соев шрот, 2% сухи фуражни дрожди, 3% бирено брашно, 0,14% готварска сол, 0,26% премикс, 0,60% креда, 0,5% дикалциев фосфат и 0,2% микроелементна смеска и 0,05% ланкоксин (кокцидиостатик).

ХРАНЕНЕ

Хранене на биволите

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Д-р Маргарита Кръстева Университет за национално и световно стопанство

Лактационният период на биволиците варира от 210 до 305 дни. С най-голяма продължителност е първият доен период, но с напредване на възрастта той се скъсява. Млечността на биволите намалява към 300-ния лактационен ден. С найвисоко съдържание на мастни вещества е млякото на животните от породата Мурра (7,96-8%). Мазнините в млякото на нашия местен бивол са 7,5-7,7%, а на кръстоските от двете породи, т. е. на Българската Мурра – 7,9-7,92%. Маслеността на млякото е много по-ниска през първите 15 дни, но се повишава постепенно и достига своя максимум през 225-300-ния лактационен ден. При съставянето на дажби за дойни биволици трябва да се има предвид дневната млечност, съдържанието на мастни вещества в млякото и живата маса на животните. През зимата обемистите фуражи са слама, царевичак, плява, нискокачествено сено, силаж, корено-, клубено- и сочноплоди. Грубият фураж се изхранва в количество 3кг, а сочният – по 5кг на 100кг жива маса. Концентрирания фураж се дава по 200-400гр на литър мляко. Дажбата на дойна биволица с дневна млечност 7кг може да се състои само от 2кг люцерново сено и от 5кг сенаж на 100кг жива маса. При по-висока продуктивност се налага да участват и концентрирани фуражи. През летния период дойните биволици задоволяват потребностите си от хранителни вещества със зелен фураж в количество 35-80кг. Те могат да го приемат в зависимост от технологията на отглеждане под формата на паша или на ясла. Породата оказва влияние върху продължителността на бременността, поради което тя варира от 281 до 334 дни, но обикновено е 300-320 дни. Сезонът също се отразява върху периода на бременност. Той е по-дълъг през зимата и пролетта, отколкото през лятото и есента. През сухостойния период, който е с продължителност 68-200 дни, във вимето се натрупва мастна тъкан, което е характерно само за биволиците. Хранителните вещества от нея се използват найинтензивно през първия етап на лактацията. Тази мастна тъкан предпазва от външните въздействия и вимето. През сухостойния период биволиците получават на 10кг жива маса 1-1,5кг сено и 4кг сочен фураж. Количеството на концентрирания фураж в дажбата е 2-2,5кг.

По-високото ниво на хранене с 12-15% от приетите норми през сухостойния период увеличава с 11-16% млечната продуктивност през първите „А“ лактационни месеца (таблица 1). Храненето на малачетата през първите седмици след раждането оказва съществено влияние върху техния нормален растеж и развитие. Те се захранват с коластра 1-2 часа след раждането в количество не повече от 1л. Малачетата могат да се оставят да бозаят от майките си, които имат силно развит майчин инстинкт или да се хранят изкуствено. Коластреният период е с продължителност 7 дни. Желателно е количеството коластра да съставлява 1/10 част от живата маса на малачето. Кратността на поене зависи от кратността на доене на биволицата. Млечният период е с по-голяма продължителност, отколкото при телетата. Освен с майчино мляко, малачетата могат да се хранят и с бито мляко (таблици 2 и 3). По-дългият бозаен период се отразява добре върху малачетата. Те се приучват да ядат доброкачествено люцерново сено и концентриран фураж към края на 1-вия месец, а сочни фуражи – след 3-4-месечна възраст (таблица 4). Малачетата успешно могат да се отбият на 45-дневна възраст, след като са избозали около 105-110кг мляко. При ранното отбиване те се хранят със стартерна смеска от 4-дневна възраст заедно със сочните фуражи. Количеството на смеската се увеличава постепенно и достига до 1,21,4кг на 4-месечна възраст. На тази възраст те могат да приемат дневно и по 1,3 кг люцерново сено и 0,7кг силаж или зелена трева. Храненето на малачетата след отбиването трябва да осигурява среден дневен прираст 600-650гр. В периода 5-18-месечна възраст женските животни за разплод трябва да се хранят с 2кг сено,

таблица 1: Дажба за бременни сухостойни биволици Показатели

По норми По високо равнище

Царевичен силаж, кг

Таблица 2: Схема за хранене на малаче през млечния период

Възраст, дни

Жива маса, кг 25

Мляко, кг 1,0

Люцерново сено, кг

6-10

Пшенична слама, кг

3,0

3,5

11-15

26-35

2,0

Концентриран фураж, кг

3,5

4,2

36-40

2,5

Над 15

41-45

3,0

46-50

3,5

51-55

4,0

12,41

56-60

4,5

Над 61

5,0

Натриев фосфат, гр

100

Готварска сол, гр

100

Дажбата съдържа: Кръмни единици

10,99

Смилаем протеин, гр

1881

2182

Калций, гр

74,80

82,96

Фосфор, гр

55,5

64,4

Каротин, мг

655

701

Таблица 3: Схема за хранене на малачета Възраст, дни

Жива маса, кг

Мляко, кг Бито мляко, кг

6-11

До 25

1,0

–

11-15

26-35

2,0

–

Над 15

36-40

2,5

–

41-45

3,0

–

46-50

3,5

–

31-60

1/25 от живата маса

61-90

1/15 от живата маса

Таблица 4: Схема за хранене на малачетата до 4-месечна възраст Възраст, дни

Мляко, кг

Стартерна смеска, Сено, кг кг

Кореноплодни, кг

Силаж, кг

1-10

4,4

–

11-20

4,5

приучване

–

21-30

4,0

0,3

0,1

приучване

–

31-40

3,0

0,6

0,3

0,5

приучване

41-50

2,0

1,0

0,5

0,7

0,2

51-60

1,0

1,3

0,7

1,0

0,4

61-70

–

1,5

1,0

0,5

71-80

–

1,6

1,2

1,0

81-90

–

1,8

1,4

1,5

1,0

91-100

–

1,9

1,5

101-110

–

1,9

1,5

2,0

111-120

–

1,9

1,8

1,5

2,0

всичко

190

140

100

104

10-15кг сочен фураж (царевичен силаж, кръмно цвекло, зелена трева) и 1,5кг концентриран фураж. През лятото добрият тревостой на пасището икономисва концентрирания фураж. Малакините от породата „Български бивол“ достигат стопанска зрялост на 23-24-месечна възраст, а кръстоските с породата „Мура“ – на 20-23-месечна възраст с жива маса респективно 410кг и 480кг. За достигане на тази жива маса количество-

то на фуражите се увеличава. Сеното достига до 3,5кг, сочният фураж – до 20-25кг, а концентрираният – до 2кг. Минералните вещества също оказват влияние върху растежа и развитието на малачетата. В дажбите на 1-месечните животни се включват по 5гр готварска сол и креда; на 2-месечните – по 10гр; на 5-месечните – по 15гр, и на 6-месечиите – по 20гр.

ЕКСПЕРТИ

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕ Джеймс Сейлс Родес Юнивърсити, Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Щраусите са били опитомени преди 1914 година за производството на пера, които са били използвани в женската мода. От 1920 година е имало също така интерес в други категории пера, щраусовата кожа за производство на кожени изделия и щраусово месо, първоначално за производство на „сушено на слънце месо“ (пастърма, сушено месо). Съществува и т.нар. „трети щраусов разцвет“, който започва около 1990 година, като все повече интересът се трансформира към щрауса като производител на месо.

Кожа (кожени изделия) Щраусовата кожа сега все още е считана за най-ценния продукт от щрауса. Повече от 70% от прихода от щрауса е идвал от кожата, което след това се изменило. На 14-месечна възраст от щрауса могат да се получат 1,4-1,8кг перушина, 3540кг месо и 1,08-1,26м2 кожа. От преработените продукти най-големи са приходите от месото и кожата. Щраусовите кожени изделия се характеризират с надиплени вдлъбнатини (пъпки) по по-голямата част от повърхността. Кожата на тялото е използвана за производство на женски чанти, луксозни обувки, чанти за книги, обвивки на книги, портмонета, като бърсалки и за украшения, докато по-тънката кожа на по-младите щрауси е използвана за производство на дрехи. Щраусите нормално се колят на 14-месечна възраст и на тази възраст се добива оптимален размер на кожата от 125дм2. Кожите стават по-големи с напредването на възрастта на пти-

ците. Електронната микроскопия показва фината структура на епидермиса. Кожата на щрауса не притежава потни жлези и затова при висока температура те движат крилата обратно и напред, за да направляват студен въздух над техните страни и бедра. Кожата на щраусите е мека, трайна и може да се използва до 30 години, докато кожата на говедата е трайна едва 5-6 години. Кожата на щрауса се поддава на обработка и от нея може да се изработят много кожени изделия. Тя е най-скъпа на пазара. Отстранената (одраната) кожа трябва да включва тялото, пищялната кост до ставата на пръста (на крака), крилото до лакътната става и шията. Само кожата над главата, пръста и върха на крилата трябва да отсъства. Най-напред перушината трябва да се отстрани. Първия разрез трябва да се направи от ставата на пръста на гърба на пищяла до ставата на глезена. След това разрезът се прави по ставата на глезена на вътреш-

ната част на крака. По-нататък кожата се разрязва по-протежение центъра на задната четвъртина до центъра на корема. След това се прави разрезът, направен от центъра на човката по протежение на шията, който през гърдите и корема достига до мускула на клоаката. Кожата се отстранява от крилото чрез разрязването и от ограждението на шията и гърдите в права линия към ставата на лакътя. По-нататък се отстранява кожата от главата, пръстите и ставите на лактите. Кожата трябва да се измие с вода и всякакви пера по нея да се отстранят. Върху кожата се поставя сол с нафталин. Нафталинът се използва за предотвратяване на така нареченото „розово гниене“. Важно е да не се повреди ципата (кожичката) от вътрешната страна на кожата. Тя се отстранява от фабриканта. Кожата може да се съхранява при ниска температура за определено време, но не трябва никога да замръзва. Кожата на мъжкия щраус е метално синя, докато тази на женския е сива. Щраусовата кожа

Таблица 1: Компоненти

Вид Щрауси

Говеда

Пилета

Непосредствено (гр/100гр ядима част) Вода

76,27

71,60

75,46

Протеин (N х 6,25)

21,12

20,94

21,39

Пепел

1,07

1,03

0,96

Общо мазнина

0,9

4,6

4,3

Калории (kcal/100гр)

123

121

се характеризира с отличителни вдлъбнатини (пъпки) главно на гърба и корема. Отстраняването на перата преди клането трябва строго да се контролира. Ако твърде много пера са отстранени от живия щраус по-време на скубането или разрязването може да се случи изгаряне от слънцето. Това ще намали стойността на кожата. Месо Клането на щраусите е добре разработено в Южна Африка и Израел понеже щраусовата индустрия е достигнала търговски етап на развитие в тези страни. В останалите страни тези технологични процеси се развиват. В света първата кланица за щрауси е построена през 1963/1964 година в Oudtshoorn, Южна Африка за производство на пастърма (сушено месо) и прясно месо за консумация от населението. Щраусите се колят на 14-месечна възраст в Южна Африка, за да се получи качествена кожа и добив на перушина. В Израел се колят на 9-месечна възраст, понеже усвояването на фуража след тази възраст намалява. Птиците се държат 24 часа в заградено място с достъп до вода преди да влязат в кланицата. Те се зашеметяват с електрически ток, който се доставя чрез два електрода до главата и се закачват след това двата крака за веригата. Кръвта изтича чрез направения разрез на кръвоносните съдове. Обикновено 10 минути след това перата се отстраняват ръчно. На 14-месечна възраст от заклания щраус може да се по-

лучат 35-40кг месо. При проведения кланичен анализ в щата Тексас (САЩ) е установено, че месото на трупа (постно месо, мазнина и кости) е средно 58,6% от живото тегло, вътрешните органи – 24,8%, кръвта – 3,11%, кожата – 7,04%, главата – 0,38%, крилата – 0,78%, опашката – 0,82% и перушината – 1,85%. Установено е също така, че постното месо заема 62%, мазнината – 9% и костите – 27%. Това месо се смята за най-постно и съдържа по-малко холестерол от пуешкото месо. Филето, приготвено от щраусово месо се смята за деликатес. Цялото годно месо е разположено в задните части, с изключение на това в шията. Сега 26,5% от общото количество на задните части се използват като пържоли, докато 12,8% се реализират като филета. Другите мускули на задните части се използват в преработени продукти, като суджуци (наденици), вид салам и силно подправен италиански вид салам. Останалата част от трупа се преработва в трупно и костно брашно, които се използват като изкуствен тор. Месото на щраусите е с червен цвят и по вкус е близко до телешкото и говеждото месо. Отличава се с високо съдържание на протеин и ниско съдържание на мазнина. Двете изключителни отличителни черти на щраусовото месо в сравнение с месото на други видове са относително високото крайно рН и ниското интрамускулно съдържание на мазнина. Нивото на рН е важно за всеки, който се грижи за качеството на

месото. Високото крайно рН поддържа цвета и водозадържащата способност на месото, но е нежелана характеристика за готовността за започване на обработка (сушене, пушене, консервиране), подържане качеството и вкуса. Високото крайно рН (приблизително 6,0) в щраусовото месо може да ограничи трайността му, което се дължи на растежа на микроорганизмите и развитието на неблагоприятна миризма. Различни работници са установили, че нежността (крехкостта) на щраусовото месо, оценено от консуматорите и експертите и също така чрез обективните инструментални методи, е равностойна или по-добра от тази на говеждото месо. Големи различия в цвета съществуват между различните мускули на един и същ щраусов труп. Трябва да се има предвид, че цветът е първото характерно качество при консумацията на качествено месо, което се възприема от обикновения консуматор. Това трябва също да се има предвид при по-нататъшната обработка на мускулите в продукти. Сортирането на мускулите на щрауса в сравними по цвят групи се препоръчва, не само в търговията на целите сурови мускули, но също за намаляване на разликите в зрителната представа на крайните консервирани продукти. Химическият състав на месото от щрауси, говеда и пилета е представен в таблица 1. Изключително ниско е интрамускулното съдържание на мазнина в месото на щраусите в сравнение с месото на говедата и пилетата. Ниското интрамускулно съдържание на мазнина в щраусовото месо е насърчително средство в маркетинговата стратегия за щраусовото месо при развитието на пазара за месо. В този пазар предлагането често превишава търсенето. От тук следва, че трябва да се съсредоточим върху екзотичните или здравни предимства от въвеждането на

Таблица 2:

в таблица 2. Поради ниското съдържание на съединителна тъЩрауси Говеда Пилета кан, която има поНезаменими аминокиселини ниско съдържание на (гр/100гр ядима част) незаменими аминоЛизин 1,65 1,74 1,82 киселини, отколкото Треонин 0,76 0,92 0,90 контрактилната (свиваема) тъкан, щраВалин 0,97 1,02 1,06 усовото месо може Метионин 0,55 0,54 0,59 да има по-висока Изолейцин 0,92 0,95 1,13 хранителна стойност Лейцин 1,70 1,56 1,61 отколкото говеждото. Ниското съдърФенилаланин 0,94 0,82 0,85 жание на натрий в Хистидин 0,39 0,72 0,66 щраусовото месо е Заменими аминокиселини отделно предимство (гр/100гр ядима част) за хора, за които е Аргинин 1,36 1,32 1,29 необходимо да подържат ниска наАспарагинова 1,90 1,91 1,91 киселина триева диета. Следователно ниското Серин 0,59 0,80 0,74 съдържание на наГлутаминова 2,51 3,15 3,20 трии в това месо е киселина благоприятно за марГлицин 0,82 1,41 1,05 кетинга. Тирозин 0,61 0,70 0,72 От много години се препоръчва в света Аланин 1,06 1,26 1,17 концепцията за наМакроелементи (мг/100гр ядима част) маляване поеманеНатрий 43 63 77 то на наситените и Калий 269 358 229 увеличаване на полиненаситените мастни Калций 8 6 12 киселини в опит да Магнезий 22 23 25 се намали рискът от Фосфор 213 201 173 коронарна болест на Микроелементи (мг/100гр ядима част) сърцето. В таблица 3 е показано, че щраЖелязо 2,3 2,2 0,9 усовото месо има Мед 0,10 0,08 0,05 по-ниско съдържание Цинк 2,0 4,4 1,5 на мононенаситени Манган 0,06 0,01 0,02 мастни киселини и по-високо съдържаАлуминий – – – ние на полиненасинов вид месо. Обаче, отсъстви- тени мастни киселини в сравнеето на мазнина причинява загу- ние с говедата и пилетата. ба в подържането на сочностНяколко източника на инфорта по-време на дъвчене, главно мация внушават, че човек се дължащо се на стимулиращия развива на диета с отношение ефект на мазнината в отделяне- омега-3:омега-6 мастни киселито на слюнка. Щраусовото месо ни приблизително 1:1, докато може по-такъв начин да причи- днес това отношение е 10:1 до нява впечатлението за усещане 25:1 в диетите. Това показва, че за сухота в устата, особено ако западните диети са дефицитни времето за готвене е твърде на омега-3 мастни киселини. дълго. Днес знаем, че поемането на Аминокиселинният и минера- омега-3 мастни киселини намален състав на щраусовото месо лява разпространението на кои другите видове е представен ронарните заболявания. Те са Компоненти

Вид

есенциални в растежа и развитието на човека през жизнения цикъл и изглежда са по-ефективни в техните антитромбиотични и антиатерогенни свойства, отколкото съответните омега-6 полиненаситени мастни киселини. Относително високото общо съдържание на омега-3 мастни киселини в месото на щраусите по такъв начин се представя като изгодно в рекламирането на продукта. Обаче, трябва да се отбележи, че мастнокиселинният състав на мускулите при моногастричните животни, като щрауси и пилета може да се измени чрез включването на мастни киселини в диетата. Съдържанието на холестерол не се различава до голяма степен между видовете (таб. 3). Популярното убеждение, че щраусовото месо е с ниско съдържание на холестерол не е вярно. Може би това значение е произлязло от ниското интрамускулно съдържание на мазнина. Холестеролът обаче е съществена част на клетъчните мембрани във всички мускули. Пера (Перушина) Щраусовото перо е различно от перата на другите птици, дължащо се на факта, че то е съразмерно по форма. The barbules или нежната част на свободната пухкава част на щраусовото перо, не се съединява в щраусовите пера както в перата на другите птици. Това води до перушина, която не е въздухоустоичива и по такъв начин негодна за летящи цели. Около 1 до 1,2кг къса перушина и 400 до 450г пера могат да се получат от старите щрауси. При подходящи грижи и ръководство щраусът ще продължи да дава реколта от пера без влошаване за около 35 години. Най-добра перушина обаче се произвежда на възраст от 3 до 12 години. Също така такива като ветрила, ресни, украсяване с пера около врата и шапки са направени от най-добрите опашни и крилни пера. Това се дължи на факта,

голяма сабя). Четири до пет шарени (разноцветни) крилни пера към всеки край Компоненти % от общите мастни киселини на първата редица Щрауси Говеда Пилета от мъжките птици Наситени мастни киселини се наричат „въобра16 : 0 18,7 26,9 26,7 жаеми”. В горницата на крилото, пера18 : 0 14,1 13,0 7,1 та наречени „черни” при мъжките и Мононенаситени мастни киселини „сиви” при женските 16 : 1 4,1 6,3 7,2 са наредени в редици над заострените 18 : 1 30,8 42,0 39,8 крилни пера. Перата от единичПолиненаситени мастни киселини ната редица от свет18 : 2 17,9 2,0 13,5 ла и пухкава перушина, която покрива 18 : 3 6,3 1,3 0,7 крилните заострени 20 : 3 0,4 следи следи пера по-долу са из20 : 4 5,6 1,0 2,79 вестни като „сурова 20 : 5 1,5 следи 1,63 коприна”. Заострените пера на опаш22 : 4 0,1 следи следи ката покриват късата 22 : 5 0,4 следи следи и дебела опашка. 22 : 6 0,1 следи 1,0 Четири различни покриващи пера или перушина могат Холестерол 57 60 70 да се разграничат (мг/100г) в жизнения цикъл че щраусовите пера лесно се на щрауса – преди раждането зареждат със статично (постоян- или перушина при раждането но) електричество, което кара (перушината на пилетата, кояпрахта особено да се прилеп- то се развива около една или ва. Това прави щраусовите пера две седмици след излюпването идеални за бърсане на прах и и е със завършено развитие на също за използване в автомо- възраст около 8 месеца), ювебилната и компютърна промиш- нилна перушина, която може леност. С избелване и боядисва- да се види от четири или петне може да се постигне голям месечна възраст и е напълно обсег от цветове в щраусовите готова на възраст 16 месеца и пера. възрастна перушина с ясно доПерата са ограничени до опре- ловими разлики между половеделена област, наречена прос- те, когато птиците са на около транство на перата. двегодишна възраст. Крилните Перата на трупа (централната пера със заострена към върха част) се срещат над тялото и с копиеподобна форма известни крилата. Най-голямата единична като „spadonas“ се подрязват с редица от пера в крилото се ножица когато пилетата са на нарича „игли“. Първата редица около шестмесечна възраст. Пеот крилни пера (около 24 пера) рото обаче изисква около два се наричат „бели” при мъжки- месеца за завършване на расте и „женствени” при женски- тежа си. Тези пера се получават те. Първата реколта от крилни на осеммесечна възраст чрез пера, израснали на пилетата, дърпане с клещи или щипци. заострени към върха с копиепо- Обикновено повърхността грябдобна форма са известни като ва да се намаже с вазелин или „spadonas” (от италиански, дълга, масло, за да се предпази вдлъбТаблица 3. Мастнокиселинен състав и съдържание на холестерол в щраусовото месо в сравнение с говедата и пилетата

натината (трапчинката) от излагане на опасност, за омекване на кожата и за стимулиране на нов растеж. При осеммесечната система, която нормално се прилага при благоприятни условия (има се предвид времето и снабдяването с храна), крилните пера (spadonаs) се стрижат на шестмесечна възраст. Оскубването на крилните пера, скубането на втората и третата редица на по-горните пера, суровата коприна и опашките се извършва на приблизително осеммесечна възраст. Перата се скубят отново на 14-месечна възраст. За да се получат еднакви, оскубани на 14-месечна възраст, дългите „зелени” пера трябва да се отстранят при „почистване” на 8-месечна възраст. Перата се разпределят субективно на 5-точкова скала от експертите според размера, формата, характеристиката на канала, загубата на пера и други отклонения, наблюдавани в щраусовите пера. Други продукти Яйцата от женските, несъешавани с мъжки или леко повредени, не се приемат за люпене. По-такъв начин са на разположение за консумация на хората. Редкостта и уникалността на щраусовото яйце може да се използва на пазара на този продукт. Яйчените черупки също се явяват като любопитни артикули. Масло от ему и южноамерикански щраус се използва в козметиката (кожен крем, лосион, мехлем за устни, шампоан, загряващо масло) и продукти за първа помощ (кремове за изгаряне, разтриване на артрити, разтриване на спортисти). Причината за ефикасността и уникалността на мазнината от ему и южноамерикански щраус в гореспоменатите продукти е недостатъчно изследвана. Австралийската и английската щраусова промишленост твърдят, че щраусовата мазнина е превъзходна в козметичните продукти.

ЕКСПЕРТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПИЛЕТА ЩРАУСИ Джеим Сейлс, Родес Юнивърсити Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Производството на щрауси в някои страни е много интензивно и включва следните етапи: родители, яйца, пилета, растящи пилета и клане на щраусите. Отглеждането на пилетата е несъмнено отправна точка (изходен пункт) при въвеждането на щраусовата промишленост към нова област. В страните с развита щраусова промишленост има така наречения „селекционер-животновъд“, „гледачи-животновъди“ и „работници в кланица за щрауси“. Гледачите-животновъди се посвещават върху отглеждането на пилетата от еднодневна до тримесечна възраст, докато работниците в кланицата за щрауси вземат пилетата от 3 до 12 или 14 месеца когато се колят или селекционират като родители. Щраусите на 14-месечна възраст все още се смятат за пилета. Докато средната смъртност е приблизително 10% от три- до шестмесечна възраст и 3% от шест- до 14-месечна възраст, тя може да е 50% и по-висока от еднодневна до тримесечна възраст. Смъртността при щраусите е най-висока до шестседмична възраст.

Отглеждане на пилетата до 3 месеца За да се получат пилета, яйцата трябва да бъдат оплодени. Правилният люпилен мониторинг е критичен. В края на 42-дневния инкубационен период, яйцата трябва да загубят 13-15% от теглото си. При излюпването пилетата трябва да тежат около 950 грама. Помощ при люпенето на пилетата трябва да се даде само когато това е абсолютно необходимо. Пъпът трябва да се дезинфекцира с добър дезинфектант колкото е възможно по-скоро след излюпването. Това ще помогне да се предотврати инфектирането на жълтъчното сакче. Излюпените пилета се подсушават като се поставят в пластмасови касетки за 12 часа в стая на люпилната при 28-300C. При съхранението пилетата трябва да се претеглят и маркират с крилна марка и това да се отрази в регистъра. Пилетата щрауси трябва да се сортират според жизнеспособността при люпенето. Това е необходимо когато селекцията на родителското стадо не е на необходимото ниво. Съществува сортировъчна система според това как пилетата са излюпени, именно:

• Клас 1 – пилетата, излюпени нормално, без някаква помощ. • Клас 2 – пилетата, които пробиват, но не могат да излезат от черупката. • Клас 3 – пилетата, които даже не могат да се справят с пробиването и черупката трябва да се счупи. • Клас 4 – пилета с ненормално тегло и тегло, по-ниско от нормалното (по-малко от 700г). Ако еднодневните пилета се транспортират, то това трябва да се извършва сутрин, за да се пуснат да почиват след обед, преди времето за спане. Водата трябва да е доставена когато пилетата пристигнат в местоназначението. Чиста вода трябва да се доставя поне три пъти на ден. Водата за пиене може да се оцвети жълто-зелено, тъй като този цвят е предпочитан от щраусите. Водата може да се обогати с разтвор на мултивитамини. Ако пилетата се транспортират на дълго разстояние, се препоръчва да се поставя глюкоза

във водата за пиене. Пилетата могат да се отглеждат по един от четирите начина, наречени: а) екстензивно с подхранване на родителите; б) полуекстензивно с подхранване на родителите, с подслоняване нощно време; в) полуинтензивно; г) интензивно. Екстензивно с подхранване на родителите означава, че 25 до 30 пилета се поставят с възрастната двойка без някакво алтернативно подслоняване. Пилетата, които се поставят с възрастните трябва да са по-млади от 14 дни. Важно е да се напомни, че възрастните ще приемат само пилетата, които са по-млади от онези, които са вече възприети. При системата, която е най-широко използвана, 100 пилета могат да се поставят с възрастната двойка. Тя ще намали случаите на проблеми с краката, които се получават при интензивното отглеждане. Пилетата се поставят през нощта в постоянно или временно убежище с отопление. При полуинтензивната система пилетата се държат първите три дни вътре, след това в продължение на седем дни навън и после на люцериново пасище. В зависимост от времето и възрастта пилетата се държат нощно време вътре. Интензивното отглеждане на пилетата щрауси се нуждае от голяма хигиена, грижи и търпение. Помещенията за отглеждане могат да се състоят от конвенционални помещения за отглеждане на пилета до пластмасови тунели за отглеждане на растения. Гумени (каучукови) средства, бетон или боя се използват за покриване на пода. Неравният под ще осигури твърда опора за пилетата. Топлината е съществена за младите щрауси. Пилетата се излюпват с минимални резерви мазнина и са високочувствителни към студа. За подходяща се смята температурата от 22 до 260C в помещенията за отглеждане на пилетата щрауси. Температурата трябва да се намали по-време на привикване на пилетата с околната температура. Някой фермери ограничават броя на пилетата до приблизително 12 в пространство с 600 до 750мм диаметър с използване на дървени пръстени. Скуката, която ще доведе до кълване на перата може да се предотврати в помещенията за отглеждане чрез осигуряване на такава гъстота, която да не е твърде висока. Теченията трябва да се избягват. Някои работници препоръчват пилетата да се оставят без храна и вода за една седмица след излюпването, а други – пилетата да имат достъп до фураж и вода от първия ден след излюпването. Първата препоръка се подчинява на факта, че тя ще осигури използването на жълтъчния материал в абдоминалната кухина. Втората препоръка се дължи на факта, че пилетата трябва да се научат да ядат. Стимулите от гледането на възрастните, които са необходими за пилетата да се учат как

да се хранят ще отсъства при системата за интензивно отглеждане. Това трябва да се осъществи чрез правилно отглеждане. Те могат да се научат да ядат чрез поставяне на по-стари пилета или даже чрез използване на пилета от кокошия вид. Накрая, ситно счукана зелена храна се препоръчва при младите пилета и може да се използва за насърчаване на храненето. Пилетата могат да се движат след една седмица навън на пасището (предимно люцериново) през деня. Сексирането се препоръчва на много млада възраст. Това може да се направи чрез дърпане на опашката на пилетата нагоре, докато се прилага натиск върху клоаката. Това ще завърши с това, че клоаката ще се обърне и фалусът ще се изложи на показ. Отглеждане на пилетата на възраст от 3 до 14 месеца От 3-месечна възраст до клането пилетата могат да се отглеждат при свободни неоградени пасища на естествено поле или паша с малко или без допълнително хранене, при полуинтензивни условия където птиците имат достъп до добро пасищно поле или установени пасища, допълвани със смес от зърнена концентрирана смеска. Възможно е и интензивно отглеждане в оградено място, където птиците са изцяло зависими от закупена или произведена храна. Един щраус може да се движи свободно на 5ха в Karoo, 6,5 щрауса могат да се държат на един хектар люцериново пасище, докато препоръчаното пространство в заграденото място е 75 до 100 птици на хектар. Заслон (навес) е необходим само в изключително студен климат. Щраусите, по-стари от шест месеца не изискват разположен навес в умерен климат. Дължащо се на силното ритане на щрауса, ръчното задържане може да е опасно и за животното и за дресьора на животното. До двумесечна възраст пилетата могат да се повдигат, докато се подпира гръдният кош с едната ръка и се поставя другата ръка на гърба. Това оставя краката да се провесват свободно. Младите птици от 4 до 8 месеца могат да се управляват (водят) от един човек чрез хващане на опашката с едната ръка и крилото с другата. Важно е да не се повдигат птиците чрез техните крила. Иначе един човек може да придвижва птиците чрез притискане на задницата отзад, докато второто лице държи шията и/или човката и управлява птицата отпред. Покриването с качулка на птицата ще я успокои за известно време. Хранене Щраусите нямат гуша, но имат много добре развит жлезист стомах. Понеже гушата служи като резервоар за поетата храна, нейната липса в случая на щраусите внушава нуждата да консумират храната си през продължителен период всеки ден

Таблица 1. Практически показатели в диетата на пилета щрауси на различна възраст (Cilliers and Van Schalkwyk, 1994) Ингредиенти (на база сухо в-во)

0-2 месеца (престартер)

2-4 месеца (стартер)

4-6 месеца (гроуер)

6-10 месеца (финишер)

10-14 месеца (следфинишер)

TMEn, MJ/кг

13,2

12,8

12,2

10,9

8,0

Протеин, г/кг

255,0

215,0

171,0

135,0

85,0

Лизин, г/кг

12,5

10,7

9,0

8,4

6,3

Метионин, г/кг

3,6

3,2

2,7

2,6

2,0

Метионин + цистеин, г/кг

6,9

6,0

5,0

4,6

3,5

Аргинин, г/кг

11,5

10,0

8,5

8,1

6,1

Треонин, г/кг

7,6

6,5

5,5

5,1

3,8

Изолейцин, г/кг

10,3

8,9

7,6

7,2

5,4

Лейцин, г/кг

17,0

14,8

12,2

11,2

8,4

и в малко количество същевременно. Пилетата щрауси могат да загубят приблизително 10% от масата си при излюпването от петия до седмия ден. Следователно те би трябвало да увеличат теглото си толкова бързо колкото е възможно. Конверсията на фуража при пилетата от излюпването до 4-месечна възраст е 2:1. След това конверсията на фуража се влошава. Смилаемостта на влакнините значително се увеличава с възрастта на птиците. Хранителните вещества, препоръчвани за различните възрасти на пилетата са представени в Таблица 1. Същият аргумент е валиден за практиката на екстраполирането на данните за аминокиселинната наличност от птиците при храненето на щраусите. Смилането на дажбените аминокиселини е по-високо при щраусите, отколкото при птиците. Например смилаемостта на аргинина (0,78) и лизина (0,83) в соевия шрот са по-високи при щраусите, отколокто при птиците (0,74 и 0,76, съответно). Също така, същинската смилаема енергия на соевия шрот е било установено да е по-висока при щраусите (TMEN=13,44 MJ/кг), отколкото при птиците (TMEN=9,04 MJ/кг). Много производители на щрауси прибавят в дажбата или водата за пиене на новоизлюпените пилета следното: а) електролити за осигуряване на точно Na:K отношение. б) подкисляващи вещества за намаляване на рН в храносмилателния тракт. в) ензимите амилаза, протеаза и целулаза, за да се получи по-ефективно смилане на скорбялата, протеина и влакнините. г) витамините A, D, E и B-комплекс за осигуряване на имунитета. Тези компоненти също ще повишат адаптирането към високопротеинови дажби.

Болестни състояния Проблемите с краката често се срещат при пилетата. Тибиотарзалното завъртане, причинено от липсата на упражняване, липсата на пространство,

преумора, сексиране, скорост на растеж, живо тегло, излишък на протеин, недостиг на калций и изплъзване на сухожилието, дължащо се на недостига на Mg, Zn, холин, биотин, фолиева киселина и пиридоксин, са най-често срещаните аномалии на крайника. Нормално е когато само единия крак е засегнат. Извратен вкус се причинява от поглъщането на чужди предмети, като тел и големи клечки. Тези предмети пробиват жлезистия стомах. Много важно е пасището, на което се пускат младите пилета на свобода, да е свободно от такива предмети. Извратеният вкус може да доведе до натъпкването на жлезистия стомах, тънкото черво и колона. По младите пилета, особено при условията на интензивно отглеждане, може повече да поемат грит, камъчета, сламена постеля и пясък. Кълването на очите може да е сериозен проблем при условията на затворено отглеждане, особено ако осветлението е силно. Други състояния, които могат да се развият, дължащи се на недостатъчно пространство е кълването на перата. Младите пилета са много податливи на белодробни заболявания. Теченията в помещенията за отглеждане трябва да се избягват. „Синдрома на клюмване на пилетата“ или „синдрома на малабсорбция” обикновено се среща на възраст между един и три месеца. Това води до апатичност на пилетата, които спират да ядат и умират. Интравенозна течност е била понякога сполучлива за третиране на тази болест При младите пилета, които се отглеждат интензивно, хепатитът, като резултат от системна инфлуенца, може да се намери. Ако щраусите останат живи (оцелеят) достатъчно дълго и има тежки повреди на черния дроб, може да се прояви „зелена урина“, дължащо се на екскрецията на жлъчни пигменти през бъбреците. Щраусите са особено предразположени към два вида вътрешни паразити, именно тения и ларви на бръмбари по-растенията, докато външните паразити, включват кърлежите, които могат да повредят кожата и въшките, които могат да попречат на появата на перата.

ЕКСПЕРТИ

Развъждане на зайци доц.д-р Иван Григоров, Аграрен факултет на Тракийски университет, Стара Загора

През последните години интересът към отглеждането на зайци в нашата страна постоянно нараства. Безконтролното им развъждане вместо полза може да доведе до значителни загуби за стопаните. както при другите селскостопански животни и при зайците се налага да се изгради ефективна система за провеждане на развъдно-подобрителната работа за усъвършенстване на продуктивните качества.

ност на растеж. Зайците от скорозрелите породи при добро хранене и отглеждане достигат 28-35гр среден дневен прираст, а на три месеца теглото им е 45-50% от това на родителите. Третият етап се извършва непосредствено преди пускането на зайците в разплод. За скорозрелите породи Бял новозеландски и калифорнийски заек това е 4,0-4,5-месечна, а за останалите – 5,5-8-месечна възраст. Тогава животните достигат около 80% от теглото на родителите. Отбират се животни, отговарящи на стандарта на породата по телосложение, оцветяване, гъстота и изравненост на космената покривка. За ремонт на собственото стадо се отбират зайци с най-високо живо тегло. При отглеждане на зайците на открито или под навес е желателно да се отбират зайчета от първо или второ озайчване, поради това че сезонът съвпада с най-доброто време по отношение на температурите и фуражните условия. Излишните зайчета, които няма да се използват за разплод след ботинирането им, може да се продават като племенни на други ферми. Продължение на отбора е подборът при осъвършенстването на продуктивните качества на зайците. Добри резултати при него се получават, когато той е правилно извършен. Подборът е целенасочено съчетаване на най-добрите признаци на чифтосваните животни за получаване на желания тип. Известни са два начина за подбор на двойките – еднороден и разнороден. Еднородният подбор се практикува, когато се цели да се закрепят или да се засилят в потомството ценните качества на родителите. В такива случаи към определен мъжки разплодник се прикрепват зайкини с еднакви на неговите продуктивни качества. Еднородния подбор се практику-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2015

За да се постигне висока ефективност от отглеждането на зайците, важно значение има използването на най-подходящия метод на развъждане в съчетание с доброто хранене и отглеждане на животните. За целта е необходимо точно да се преценят селекционните признаци, да не се удължава без необходимост интервалът между поколенията и да се осигури оптимална интензивност на отбора, който да се извършва в достатъчно голямо стадо. Високата плодовитост на зайците и късият генерационен интервал дават възможност да се извършва строг отбор. Много важно е при провеждането на отбора да се определя точно признакът, по който ще се провежда. Не бива отборът да бъде по много признаци. Когато той се провежда по един признак, ние ускоряваме усъвършенстването на животните в желаното от нас направление. Когато отборът е по няколко признака едновременно, тогава намалява коефициентът на унаследяемост, но може да се прилага. Проблемът се усложнява още и от това, че много от признаците са взаимносвързани. Често пъти между селекционните признаци съществува отрицателна корелация, т.е. при усъвършенстване на един признак, друг, който отрицателно е свързан, се влошава. Затова е необходимо много добре да се изучават селекционните признаци и едва тогава да се изработи тактика за провеждане на отбора. При оставяне на зайци за разплод отборът се извършва на три етапа по основните сптопански признаци. При първия етап зайците за разплод се отбират при отбиването им. При първия отбор стопанинът се съобразява с произхода на зайчетата – да са родени от многоплодни, високомлечни зайкини с добри майчински качества. Отбраните зайчета да са в добро здравословно състояние, с голямо живо тегло, с дълго и добре замускулено тяло, здрава костна система и пропорционално свързани крайници. При първия отбор се отбират два-три пъти повече зайчета от необходимите за разплод животни. Това се прави с цел в следващите етапи да може да се бракуват индивидите, които не отговарят на развъдната цел. Вторият етап на отбора се извършва на 2-3-месечна възраст. Отбират се зайчета без недостатъци в екстериора, показали и най-висока интензив-

ва както в основните стада на племенните ферми, така и в племенните ядра на стоковите ферми. Най-висок етап на еднородния подбор е родственото съешаване. То може да бъде близко или умерено. Практикува се в редки случаи, когато се цели да се закрепи някое ценно качество в отделни линии или фамилии. При разнородния подбор се съешават животни с разнородни признаци. Така например зайкини, които имат някакви недостатъци в телосложението, се покриват с мъжки зайци без недостатъци. Получените в резултат на разнородния подбор животни са с по-богата разнородна наследственост и с повишена жизненост. Разнородния подбор широко се прилага във всички ферми. Добри резултати от подбора и отбора се получават при осигуряване на добри условия на хранене и отглеждане на зайците. След извършване на отбора и подбора се преминава към прилагането на различни методи на развъждане. В зайцевъдството както и при отглеждането на другите селскостопански животни се използват чистопородното развъждане и кръстосването. Основен метод на развъждане на зайците е чистопородното. При него се съешават женски и мъжки животни от една порода. По този начин се осигурява добра наследствена основа, даваща възможност за усъвършенстване на зайците по основните стопански признаци. Висша форма на чистопородното развъждане е развъждането по линии. Най-често се прибягва до създаване на заводски линии. Често за поддържане на линии се прибягва до родствено развъждане, което може да бъде по-близко или по-далечно. При линейното развъждане е необходимо да се бракуват всички животни, които не отговарят на развъдната цел. Освен развъждането по линии в зайцевъдството се практикува и развъждане по фамилии. Фамилията е група животни, произхождащи от обща родоначалничка (майка). За фамилията е характерно, че има по-малка численост от линията. При линейното развъждане се обръща внимание на показателите жизненост, скорозрялост, оползотворяване на фуражите, кланични показатели, качество на добитите кожи и т.н. При развъждането на фамилиите се следят признаците: брой озайч-

вания през годината – най-малко 5-6, плодовитост, млечност, брой отбити от родените зайчета и майчински качества. Когато се прибегне до съешаване на животни от различни линии и фамилии, се получават т.нар. „линейни хибриди“. Зайците, получени от метода на линейната хибридизация, имат по-висока продуктивност и жизнеспособност. Всяка линия осигурява генетичен прогрес от единия пол и затова те се наричат майчински и бащински. За създаване на линии и хибриди е необходима широка селекционна база – не по-малко от 600-800 зайкини-майки. Получените ценни хибриди се насочват към стоковите стада. Във връзка с това се разработват дългосрочни развъдни програми. Друг метод на развъждането е кръстосването. То бива промишлено, възпроизводително, поглъщателно, променливо кръстосване и вливане на кръв. При кръстосването се съешават животни от различни породи. Приплодите, получени по този начин, се наричат кръстоски. Промишленото кръстосване се практикува в ползвателните (стоковите) стада. При промишленото кръстосване се цели да се получи т.нар. „хетерозисен ефект“. Той се изразява в това, че приплодите от първо поколение имат 15-20% по-високи продуктивни показатели в сравнение с изходните породи. Получените по този начин животни не могат да се използват за разплод, тъй като в следващите етапи хетерозисен ефект не се наблюдава, а по-скоро разпадане на наследствените признаци. От това следва рязко намаляване на продуктивните показатели. За да се практикува промишлено кръстосване във ферма, изходните породи трябва да се развъждат в чисто състояние. Успехът от това кръстосване зависи преди всичко от умението на фермера да подбере подходящите двойки. Възпроизводителното кръстосване се практикува най-често при създаването на нови породи. При него се цели да се обединят ценните стопански качества на изходните породи и да се добият нови признаци, липсващи при родителите. От своя страна то се дели на просто (при участие на животно от две породи) и на сложно (при повече от две породи). По метода на простото възпроизводително кръстосване е създадена Руската уедрена чинчила. За целта са кръстосвани зайци от дребна Чинчила със Сив великан. По метода на сложното възпроизводително кръстосване е получен Калифорнийския заек в САЩ, като първоначално е кръстосвана Чинчила с Бял новозеландски заек. Получените по този начин кръстоски известно време са развъждани вътрешно, след което кръстоските се покриват с хималайски зайци. По този начин Калифорнийският заек е унаследил ценните стопански качества на Белия новозеландски заек и окраската на хима-

породи или с мъжки разплодници от една от изходните породи. По този начин се цели във всяко от получените поколения да се стигне до значителен хетерозисен ефект. Вливането на кръв е развъден метод, при който се цели бързо подобряване на някой стопански признак. За целта животните се кръстосват еднократно с породата подобрителка, след което най-добрите мъжки кръстоски се използват за покриване на зайкини от подобряваната порода. По същия начин се постъпва с най-добрите женски кръстоски. Те се покриват с животни от подобряваната порода. Това кръстосване продължава до второ, най-много до трето поколение, след което се преминава към вътрешно развъждане.

ЕКСПЕРТИ

лайските. В зайцевъдството най-често поглъщателното кръстосване се използва за подобряване на стопанските качества на безпородните животни с високопродуктивни зайци. За произвеждане на поглъщателно кръстосване се използват мъжки зайци от породата подобрителка. Това кръстосване продължава най-често до четвърто поколение, но ако се наложи – и до пето, след което се преминава към вътрешно развъждане. Получените животни по този начин се смятат за чистопородни, т.е. за погълнати от породата подобрителка. При променливото кръстосване зайците от една порода се кръстосват с животни от друга. Получените кръстоски могат да се кръстосват с други

Техника на развъждане на конете Ивайло Ченчев много енергия за получаване на сперма за сметка на изграждането и формирането на своя организъм.

ТЕХНИКА НА ЗАПЛОЖДАНЕ НА КОНЕТЕ Кобилите обикновено се заплождат след ожребването на 4-тия или 5-ия месец. Разпасаността при тях продължава средно от 4 до 7 дни, а овулацията настъпва от първото до второто денонощие преди края на разпасаността. Трябва да се отбележи обаче, че не при всички кобили този процес е еднакъв, затова те се проверяват посредством жребци-пробници. Половият цикъл на кобилите протича в 4 фази. Фазата на покой, или диеструм, продължава от 4 до 10 дни и се характеризира с остра реакция от тяхна страна и недопускане на жребеца. Проеструмът продължава от 4 до 8 дни, еструсът се проявява в границите на 5 до 7 дни и се съпровожда с промяна в половите органи на кобилите, както

и в поведението им. Външните полови органи набъбват, появява се често уриниране и те обикновено сами отиват при жребеца. Овулацията настъпва в последните 24-48 часа преди разпасаността, като след това кобилите се успокояват и не допускат повече жреб-ците до себе си. Веднага след установяване на разпасаността кобилите трябва да бъдат отделени и осеменени или ръчно, или по естествен път. При нормални условия кобилата се фиксира с въжета, за да не нарани половия член на жребеца. Той се извежда от конюшнята и се допуска към кобилата първо откъм главата. На неопитни жребци трябва да се осигури достатъчно място, за да може бързо да се качат върху нея – в противен случай могат да придобият отрицателни рефлекси. При пълноценна скачка еякулацията настъпва бързо, което се установява по ритмичните движения на крупата и корена на опашката на жребеца.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2015

Конете спадат към многоцикличните животни, поради това случната кампания при тях продължава 4-5 месеца през годината. Достигането на полова зрелост на мъжките и женските кончета настъпва в периода от 10- до 18-месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при ездовите и лековпрегатните жребци е 4 години, а при кобилите – 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано поради това, че те се развиват по-бързо от ездитните породи. Конете могат да се използват за разплод до 14-16-годишна възраст, като за отделни животни тя би могла да се увеличи или намали в зависимост от изискванията. От ветеринарна гледна точка ранното заплождане се отразява изключително неблагоприятно, като пречи за нормалното развитие на женското животно, а от друга страна, полученият приплод е непълноценен и непригоден за живот. Същото се отнася и за жребците, по-млади от 4 години, които изразходват

По време на нея кобилата се освобождава от въжетата. Препоръчително е за стопаните преди естествена случка да се дезинфекцира половият член на жребеца с оглед предпазване от разпространение на заразни заболявания. Въпросът с провеждането на естествена скачка е изключително важен, като той се обуславя и от много други странични фактори. Понякога жребците не желаят да покрият дадена кобила, защото имат неприязън към цвета на косъма. Осигуряването на спокойствие на животните е от изключителна важност. Броят на скачките за младите и старите жребци е 6 за една седмица. Скачки се провеждат с почивка от до 10 часа между тях, а на по-младите животни по една скачка дневно. За един сезон един жребец извършва оплождане на около 40-50 кобили. Изкуственото осеменяване задължително се извършва от ветеринарен специалист, защото само той може да прецени времето и количеството на спермата, което трябва да се въведе в матката на женското животно. За да бъде качествено изкуственото осеменяване, важна роля играят използването на годна семенна течност, състоянието на половите органи на женското животно и начинът на въвеждане на спермата в матката. Семенната течност, получена от жребците, се съхранява по-трудно от тази на другите видове животни, тъй като е изключително чувствителна на външни въздействия (топлина, пряка слънчева светлина, вода – убива сперматозоидите, и различни химични вещества, използвани като дезинфектанти). Периодът на бременността на кобилите е от 335 до 340 дни. По време на бременността трябва да се полагат допълнителни грижи за животните. След 6-ия месец те трябва да се използват за по-лека работа, като особено се внимава с качеството и количеството на поеманата храна. Последните два месеца

преди ожребването бременните кобили се освобождават от всякаква работа, но задължително правят ежедневни разходки, за да се предпазят от силно отичане на крайниците. В последните 10-15 дни преди ожребването кобилите трябва да бъдат отделяни в единични боксове, да се осигури денонощно дежурство, тъй като раждането протича обикновено нощем. Грижите, проявени към жребната кобила от страна на собственика по време на бременността, са от особено значение за здравословното състояние както на майката, така и на новороденото конче. Самото раждане протича за около 2030 мин., често без затруднения. Познаването на признаците за настъпващо раждане от страна на стопанина е важен момент при осигуряването на всички необходими условия, свързани с него. Кобилата отказва храна, става неспокойна, наблюдава непрекъснато корема си, става и ляга често, изпотява се и заема поза за уриниране. При поява на някои от тези признаци е необходимо веднага да се уведоми ветеринарният специалист, като същевременно до неговото пристигане животното трябва да се остави на спокойствие и да му се осигури достатъчно място. След раждането новороденото се очиства от околоплодните му обвивки, превързва се пъпната връв и се оставя на майката да го оближе. Засукването на майчината коластра (първото мляко след ожребването) е от важно значение за очистването на червата от чревната кал на новороденото, както и за доставяне в готов вид на младия организъм на специфични защитни средства, съдържащи се в нея. На кобилата след ожребването се дават няколко глътки хладка вода, а храненето се възстановява най-рано след 5-6 часа. Храненето на кобилите-майки през първите два месеца след ожребването има голямо зна-

чение за правилното и хармонично развитие на кончетата и възстановяването на майката. При добра организация ожребването може да се регулира с оглед използването на пашата и на най-благоприятните месеци за развитието на кончетата (април и май). Стопаните трябва да знаят, че не се препоръчват ожребвания през месеците юни и юли поради големите горещини, в резултат на които кончетата не се развиват добре, не са подготвени за есента и зимата, изостават в растежа си и влошават здравословното си състояние. За поддържане здравето на майката и малкото конче е необходимо да се полагат много грижи още в самото начало. Често пъти в резултат на отслабване на майчиния организъм, попадане на заразни причинители в родовите пътища или травматизиране на родовия път вследствие на оказана некомпетентна помощ от неспециалисти по време на раждането могат да се появят различни следродилни заболявания при кобилата-майка. Най-често се срещат следните усложнения: • изпадане на матката – причината е насилствена и груба некомпетентна родилна помощ. Лечението се извършва единствено от ветеринарен специалист. • задържане на плацентата – това усложнение се появява порядко при кобилата за разлика от другите животни. За задържане на плацентата се говори, ако тя не е паднала 6 часа след раждането. В такива случаи найкомпетентната помощ може да окаже само ветеринарен специалист. • следродилна треска – появява се най-често при задържане на неотделени части от плацентата или попадане на бактериални причинители в родовия път. Най-общо признаците се свеждат до повишаване на телесната температура, отказване от храна, изтичане от влагалището на

лошо миришеща течност, забавена походка и болки в областта на корема. Ако не се вземат бързи мерки, заболяването може да завърши със смърт. Задължително е при появата на първите признаци да бъде извикан ветеринарен лекар, който да окаже спешна помощ на заболялото животно. Новороденото конче, като млад организъм, също е изложено на опасност от заболявания. Ненавременното засукване на майчината коластра довежда до неосвобождаване на червата от чревната кал, което клинически се проявява чрез колика. Новороденото престава да суче, гледа продължително корема си, ляга по гръб и заема неестествени пози. Заболяването може да завърши със смърт, ако не се окаже навременна помощ, състояща се в механично, с помощта на пръста, отстраняване на чревната маса от правото черво и извършване на клизма

с топла вода и сапун. По време на раждането при небрежно отношение към лигирането на пъпната връв може да възникнат проблеми с нея. Болестта протича с появата на оток в областта на пъпния пръстен вследствие на изпаднали чревни гънки. Тук е необходимо стопанинът да потърси помощта на ветеринарен специалист, тъй като само той може да окаже нужната помощ, изразяваща се във връщане на изпадналите гънки обратно и поставяне на лигатури, бандажи и превръзки. Обикновено заболяването завършва с оздравяване на новороденото животно. Най-опасни при новородените кончета са заболяванията, възникнали вследствие на бактериални и вирусни агенти. Отбелязват се случаи на салмонелоза – вследствие на попадане и развитие на салмонелна бактерия; колибацилоза – от бактерия ешерихия коли и др.

Общо заболяванията протичат с повишаване на телесната температура, диария, обща отпадналост, безапетитие и голяма смъртност. При навременна намеса на ветеринарен специалист и лечение с подходящи антибиотици, сулфонамиди и общоукрепващи средства, усложнения не настъпват и животните оздравяват. Опазването на новороденото животно здраво и пълноценно зависи най-вече от бързата реакция на собственика, поставянето на бърза и точна диагноза, оказване на навременна ветеринарна помощ и поддържане на добра хигиена и хранене на отглежданите животни. Стопаните трябва да се съобразяват и да изискват извършване на имунопрофилактични ваксинации на бременните кобили по време на износването на плода с оглед неговото предпазване от най-опасните вирусни и бактериални заболявания.

ЕКСПЕРТИ

ОСОБЕНОСТИ ПРИ РАЗМНОЖАВАНЕ НА БИВОЛИ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

проф. Михо Семков

Биволите се отглеждат по нашите земи успоредно с говедата от много столетия насам. След Освобождението техният брой е бил 342 000. С навлизане на механизацията в земеделието след Втората световна война и нови високопродуктивни породи говеда, броят на биволите започва неудържимо да пада, за да стигне през 1995г. до 13 666. Това е почти критичният минимум за една страна. Внесените от Индия високопродуктивни мъжки и женски разплодни животни от породата Мурра и продължилото 3-4 десетилетия целенасочено кръстосване и селекция, довежда до създаването на високопродуктивната наша порода Българска Мурра. Животните от тази порода са със значително по-висока млечност, с по-спокоен темперамент, позволяват машинно доене, изкуствено осеменяване и отлично усвояват грубите фуражи – царевичак, слама, сено, силаж. Това улеснява отглеждането и поевтинява продукцията. Същевременно нараства търсенето на качествени млечни и месни продукти от биволите. През последните години редица страни с добри условия за отглеждане на този вид животни проявяват голям интерес към породата Българска Мурра. Всичко това налага да се увеличи броят на биволите в страната. Единственият начин за постигане на тази цел е да спре тяхното унищожаване и да се използват най-рационално възможностите за размножаване. В сравнение с говедата и другите видове селскостопански животни, биволите имат най-ниска репродуктивна ефективност. Броят на получаваните приплоди (малачета) от биволиците годишно и пожизнено е крайно незадоволителен. В някои страни с по-примитивно животновъдство от биволиците се получават по 2-3 малачета за 5 години, а в други, включително и в нашата – 2 малачета за 3 години. Това се дължи на по-бавното им телесно и физиологично съзряване. Животновъдната практика обаче показва, че при правилно отглеждане, хранене и използване на репродуктивните функции може да се постигне и при тях всяка година по един приплод. За интензифициране на размножителния процес на биволиците стопаните трябва да направляват и

контролират следните основни звена: 1. Съкращаване на периода от раждането до първото заплождане на малакините. Живата маса на новородените малачета у нас е около 32кг, като мъжките тежат с 1кг повече от женските. При правилно хранене и отглеждане се постига добро развитие и кръстоските достигат на 3-месечна възраст около 100кг; на 6 месеца – 166кг; на 9 месеца – 229кг; на 12 месеца – 293кг; на 18 месеца – 398кг; на 24 месеца – 480кг. Живата маса на биволиците след първо омалачване е 541кг; след второто – 567кг и на пълновъзрастните биволици – 592кг. Тези данни показват, че телесното развитие позволява първото заплождане да става още на 18-месечна възраст, когато живата маса е достигнала около 66% от теглото на възрастните. Според проучванията половото съзряване на малакините от породата Мурра настъпва по късно – от 674-ия до 848-ия ден или на около 22-28-месечна възраст. Следователно, първото заплождане на малакините трябва да стане веднага щом започне разгонването. Тогава те са достигнали жива маса около 70% от пълновъзрастните (около 400кг). Това е възрастта между 18 и 24 месеца и е напълно реално да се постигне заплождане. Проучванията за развъжданите у нас породи показват, че възрастта на първото заплождане варира от 774 дни (26 месеца) до 963 дни (32 месеца). Съответно възрастта на първо омалачване е била от 1084 дни (36 месеца) до 1273 дни (42 месеца). В биологичен и икономически аспект съществуват реални възможности за нормално заплождане на малакините. Препоръка: Стопаните да осигурят правилно хранене на женските малачета от раждането до 18-20-месечна възраст, достигане на добро развитие и жива маса 66-70% от теглото на възрастните. Заплождането на тази възраст ще съкрати периода до първото омалачване. 2. Скъсяване на сервиз-периода, респективно продължителността на периодите между последователните омалачвания: Това е второто основно звено за повишаване на репродуктивната ефективност при биволите. Известно е, че продължителността на периода меж-

ду отделните раждания има голямо икономическо и репродуктивно значение. Неговата величина се определя от продължителността на периода от раждането до заплождането (сервиз периода) и от продължителността на бременността, която е почти постоянна величина – 310 дни, с вариране плюс минус 5-6 дни. Така че на практика решаваща роля има величината на сервиз-периода. Чистопородните биволици Мурра у нас имат продължителност на сервиз период около 130 дни, а за всички поколения чистопородни и кръстоски – 150 дни. Интервалът между омалачванията е средно 452 дни. Върху продължителността на сервиз-периода оказват влияние и сезоните. Найпродължителен е той през пролетта, средно 180 дни (м. май – 200 дни), а най-къс – през лятото, средно 91 дни (м. август – 74 дни). Освен сезоните, съществено влияние оказва поредността на омалачванията. Най-продължителен е сервизпериодът след първо омалачване – 210 дни (7 месеца), а след третото – 153 дни. Като се има предвид, че всяко удължаване с 30 дни води до намаляване на лактационната млечност с около 100кг и съответно намаляване на приплодите, задачата е да се полагат усилия за неговото съкращаване. При благоприятни условия биволиците могат да се заплодят и до 70-ия ден. В някои случаи това може да стане още между 40-ия и 60-ия ден след омалачването и да се осигури по едно малаче всяка година. Ако това е по-трудно постижима цел, то напълно реално и достижимо е заплождането да стане до 120-ия ден след омалачването. Необходимо е само своевременно откриване на разгонеността и постигане на висока заплодяемост още от първо покриване. Причината за продължителен сервиз-период е това, че голяма част (до 70%) от биволиците проявяват т.нар. „тиха разгоненост“. Това налага необходимостта от ежедневно трикратно наблюдение на биволиците, на които предстои да се разгонят. Откриването им става по следните при-

знаци: често уринират, от външния полов орган изтичат секрети, млечността намалява и животните са възбудени, без обаче да заскачват останалите животни както при кравите. То може да се улесни и чрез регистрация на разгонеността, като се знае, че продължителността на половия цикъл варира в широки граници - от 18 до 26 дни (средно около 22-23). 3. Продължителност на еструса (разгонеността). Тя също варира в широки граници – от 12 до 48 часа, средно 25-26 часа. След откриване на разгонеността биволиците се заплождат чрез естествено покриване от биволски разплодници или чрез изкуствено осеменяване. Заплодяемостта на биволиците е по-ниска от тази на кравите, около 50-60% от първо осеменяване. За да се осигури висока заплодяемост, освен добро телесно и здравословно състояние на биволицата и биволския бик, много важен е моментът на покриването или осеменяването. Установено е, че най-висока заплодяемост – 80-90%, се постига, когато то става между 18-ия и 24-ия час от началото на разгонеността. С двукратното осеменяване или покриване се осигурява с 20-30% по-висока заплодяемост в сравнение с еднократното. Препоръка: Първото осеменяване на откритите сутринта разгонени биволици да се извърши вечерта на същия ден, второто – на следващата сутрин. Откритите вечерта биволици да се осеменят на следващата сутрин, а второто осеменяване да се извърши на следващата вечер. Освен тези решаващи звена от репродуктивния процес, биволовъдите следва да обръщат внимание за нормално протичане на бременния период, да осигуряват условия за нормално раждане и да полагат грижи за новородените малачета – същите както при кравите и телетата. Заключение. Съществуват реални възможности за по-ефективно използване на репродуктивния потенциал на биволиците и стопаните трябва да се възползват от него максимално.

ЕКСПЕРТИ БРОЙ 2/ 2015 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 40

Респираторни заболявания по говедата С настъпване на есенно-зимния период, съпроводен с понижаване на температурите и прибиране на животните на закрито в оборите, заболяванията на дихателните пътища при говедата придобиват първостепенно значение за практиката. Те са широко разпространени в комплекси и ферми, работещи в условия на струпване на значителен брой животни. Под действието на различни фактори на околната среда се нарушава равновесието между макро- и микроорганизмите и безсимптомната инфекция се проявява като клинично заболяване. При понижена локална и обща резистентност на животните, широко разпространените вируси и бактерии в околната среда, съответно в дихателните пътища, преодоляват защитната бариера на лигавицата и довеждат до развитие на патологичен процес. Според най-новите изследвания, всички заболявания на дихателните пътища се причисляват към един комплекс, означен като респираторен болестен комплекс при говедата („Bovine Respiratory Disease in Cattle“). Респираторния болестен комплекс при говедата (BRDC) е многофакторно и често наблюдавано заболяване при телета и млади говеда. Болестта предизвиква големи загуби поради високата смъртност, разходи за медикаменти и производствени загуби. Причините за BRDС са многобройни и комплексни, но в повечето случаи факторите като стрес (свързани с транспорта, промени в температурата и т.н.), пренаселеността при отглеждане, лошата вентилация,

вирусните и бактериални инфекции, винаги трябва да се вземат под внимание. Основните причинители на BRDС при говедата са Mannheimia haemolytica и Pasteurella multocida, често с участие на вторични бактериални и вирусни инфекции или микоплазмени инфекции (главно Mycoplasma bovis, Mycoplasma dispar и Ureuplasma diversum). М. haemolytica може да предизвика бронхопневмония, като основен патоген. Какви са неблагоприятните икономически последствия

за фермерите и стопаните, предизвикани от респираторните заболявания? Основно това са намалената продуктивност, влошаване на телесното състояние и репродуктивните способности на засегнатите животни. Не са за пренебрегване и разходите за лекуване (манипулации, лекарства). Тези заболявания са особено опасни при новородените и подрастващи животни, при които смъртността и забавянето на растежа са значителни. Кои са основните

причинители? Основните причинители на респираторните заболявания при говедата са М. haemolytica и P. multocida. Те са условно патогенни микроорганизми и се колонизират в респираторния тракт. Нарушението на защит-

ните механизми при животните вследствие на стрес, може да доведе до проблеми в горните дихателни пътища, провокирани от тези микроорганизми. При 75% от животните, страдащи от хронични респираторни заболявания и 66% от животните, страдащи от остри респираторни заболявания, се откриват основно микроорганизми от вида Mycoplasma spp. (най-вече M.bovis). Много често се развива и вторична бактериална инфекция. Това спомага за допълнителното разпространение на вирусите в белия дроб, което води до

развитие на пневмония. Какви са начините за заразяване? Приемането на заразено мляко и контактът със заразени телета се смятат за основните пътища за предаване на инфекцията. Тъй като заболяването често е продължително, тези животни могат да отделят патогенните бактерии в продължение на дълъг период от време. Какви за симптомите? Главно, симптомите като сънливост, треска и затруднена подвижност са комбинирани с дихателни симптоми (различни степени на затруднено и шумно дишане, учестено дишане, дишане с отворена уста). Най-честите признаци на BRDС са течения от носа и очите, кашлица, намален апетит, депресия, увиснали уши и честа смърт. Острите респираторни заболявания, причинени от М. haemolytica и/или P. multocida се характеризират с тежка бронхопневмония със или без плеврит, а инфекцията с М.bovis се проявява с бронхопневмония с обширни сраствания на белодробната тъкан и абсцеси. Препоръки за профилактика Две са основните области, които заслужават особено внимание за профилактиката на BRDC. Това са управлението и ваксинацията. Умелото управление може да доведе до значителни положителни промени. Например, всички възможни причини за стрес могат да бъдат отстранени или поне ограничени по време на целия период на развитие, ваксинация и т.н. Най-обикновените мерки могат да доведат до сериозни подобрения, като например да се избегне смесването на животни от различни ферми, подреждане на местата в обора така, че животните да имат пряк достъп до храна и вода, да се ограничи броят на животните до минимум и т.н. Хигиената и

мерките за безопасност, допълнени с подходяща вентилация, ще намалят и дори ще премахнат предразполагащите фактори. Ваксинацията е също често използвана за предпазване от BRDС, но въпреки интензивните изследвания, ваксина, която дава 100% защита все още липсва. Препоръки за лечение Съществуват голям брой антимикробни средства, които са одобрени за лечение на респираторни заболявания при говедата. Често се налага ветеринарните лекари да изберат конкретно средство за лечение на диагностицирани инфекции. Необходимо е да се прецени как ще бъдат повлияни животните от лечението при всеки конкретен случай, придобитата резистентност, обема и безопасността на приложение, карентните срокове за мляко и месо. Съвременните методи посочват макролидите (тилмикозин), (окси) тетрациклини, спектиномицин и флорфеникол, като първия избор на антимикробни вещества за лечение на пневмония по говедата. Макролидите, тетрациклините, флорфениколът и флуорохинолоните, също така са активни и срещу Mycoplasma spp., което осигурява по-добра защита и по-добри резултати. В случаи на недостатъчно добри резултати, антимикробните средства не трябва да бъдат заменяни по-рано от 48 часа след началото на лечението, което позволява химиотерапевтиците да достигнат ефективни концентрации в тъканите. При своевременно диагностициране на болестта големите икономически и биологични загуби, могат в значителна степен да бъдат намалени. Това се постига чрез използване и прилагане на нови и съвременни лечебни средства на водещите фармацевтични фирми. Източник www.agronovinite.com

ДИВЕЧОВЪДСТВО

Основни видове дивеч в България, III част Кафява мечка (Ursus arctos)

БРОЙ 2/ 2015

Разпространение Мечките обитават равнинните и планински гори (до 4000м надморска височина) от тропическите райони до северните полярни морета. В нашата страна видът обитава планините: Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Стара Планина, като по данни на ловната таксация популацията на мечката у нас наброява около 900 бр. Общи сведения Мечките са от групата на едрите бозайници, представители на семейство Мечкови (Ursidae). Всички те имат късо, масивно тяло, сравнително голяма глава, малки очи и уши, къса опашка и петпръстни, стъпалоходещи крака, с дълги изкривени, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста, груба, рошава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух. Начин на живот и хранене При нашите климатични условия мечките са предимно растителноядни, но нерядко и всеядни и месоядни и тогава се наричат „стръвници“. Поведението на мечките зависи от сезона, района, в който се срещат, от възрастта и пр. Отличават се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, подражателни рефлекси (поддават се лесно на дресировка), но проявяват и голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умение да плуват. При среща с враговете си могат да използват своите нокти и да нанасят унищожителни удари с лапите си, но характерна форма на нападението е захапването. Размножаване Мечките се размножават веднъж на 2-3 години. Брачните двойки се събират през май-юни. Бременността продължава 7 месеца и малките се раждат (2-4 мечета) през зимата. За тях се грижи изключително майката. Стопанско значение Мечката спада към вредния дивеч. Поради това, че у нас все още е в ограничено количество, ловуването є е на квотен принцип, като се разрешава отстрелът на мечките „стръвници”, при доказана вреда за горските екосистеми и селското стопанство в района. Предлагат се трофейни екземпляри от 350 до 550 т. по CIC. Като трофей се обработват кожите, главите, лапите и черепът на мечката. Ловът на мечки е вълнуващ, но изключително опасен. Месото на мечката и особено лапите се считат за деликатес, но често пъти то е заразено с трахенелоза и крие риск от заболяване на консумиралите го.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Златка (Mustela mustela)

Разпространение Златката е повсеместно разпространена в Европа, Северозападен Сибир и др. У нас се среща в Стара планина, Родопите, Рила, Пирин. Обитава високостъблени гори. Леговищата си приготвя в хралупите на стари дървета или в изоставени по-

стройки. Общи сведения Тялото на златката е стройно, с дълга рунтава опашка. Цветът на козината є обикновено е кестеняво-кафяв. От двете страни по тялото и по корема е жълтеникав. На гушата има златистожъл-

то, а при някои екземпляри бяло овално петно. Ходилата є са покрити с козина. На дължина златката достига заедно с опашката 85см. Само опашката є е дълга 20-25см. Начин на живот и хранене Златката е нощно животно, като деня прекарва в леговището си или върху някой дебел клон. Рядко ловува през деня. Тя е много свирепо животно. Храни се с катерички, съсели, зайци, мишки, напада гнездата на птиците, като изяжда яйцата или малките им, храни се и с плодове. Катери се бързо и скача от едно дърво на друго. Сетивните є органи са добре развити. Естествени неприятели няма. Понякога малките биват нападнати от нощни грабливи птици. Размножаване Брачният є период е през юли-август, но плодът започва да се развива през февруари-март на следващата година. След бременност от 236 до 274 дни женската ражда най-често 3-5, а понякога и 7 малки. Отначало те са слепи и проглеждат след около 30 дни. До есента израстват и започРазпространение Черният пор е повсеместно разпространен в Европа. В нашата страна се среща често както в равнините, така и в планините. Живее в селскостопански дворове, в горски и в мочурливи местности. Общи сведения Козината на черния пор е тъмнокафява, муцуната е по-светла, а коремът е бледожълт. Има дълга опашка и къси крака. Поголям е от невестулката. Мъжкият тежи около 1,7кг, а женската – 0,7кг. Дължината на тялото при мъжките варира от 29,5 до 46см, а опашката – от 10,5 до 19см; дължината при женските индивиди варира от 20,5 до 38,5см, а опашката е с дължина от 7 до 14см. Начин на живот и хранене Черните порове са активни през нощта. Построяват жилище в насипите покрай потоците или си правят дупка под корените на дървета. Територията им се ограничава до около 1км. Месоядно животно. Храни се с жаби, полевки, плъхове и други дребни животни. За едно денонощие изяжда 12-14 мишки. След като се нахрани, умъртвява още гризачи и ги натрупва

ват да живеят самостоятелно. Стопанско значение Кожата на златката е много ценна и търсена на международния пазар. Тя е отнесена към групата на вредния дивеч, но поради малкото є количество у нас отстрелът є е ограничен и е на квотен принцип. Като трофей се запазват кожата и черепът є.

Черен пор (Mustela putorius)

като запаси. Размножаване Сватбуването е през март или април. Женската ражда от 3 до 10 малки, които проглеждат след месец, след 2-3 месеца са самостоятелни, а са полово зрели след 10 месеца, живее 5-6 години. Малките живеят с майката почти до следващото лято.

Стопанско значение Кожата на черния пор е изключително ценна и се използва в кожухарската промишленост. Изтребва вредни гризачи и така е полезен за селското стопанство, но напада и домашни птици. Отнесен към групата на вредния дивеч и е разрешен отстрелът му през всяко време.

АКТУАЛНО

ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ: „ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ“

Мярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 Обновен вариант (списък с промените)

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2015

Няколко съществено нови изменения има в обновения вариант на Мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи от новата Програма за развитие на селските райони до 2020-а година. Едно от важните изменения е, че се намалява тавана на допустимите разходи от 3 млн. на 1,5 млн. евро. Запазва се максималния размер на разходите за земеделска техника да бъде 500 000 евро.

ПОДМЯРКА 4.1 „ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА“ Подпомагането по подмярката ще бъде насочено към модернизиране на земеделските стопанства (ЗС), включително преструктуриране и модернизиране на стопанства в чувствителни сектори със затруднен достъп до пазара и биологично производство чрез модернизиране на физическия капитал, нематериални активи, свързани с организацията и управление на стопанствата, въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии, подобряване на предпазарната подготовка и съхранение на продукцията. По този начин ще се постигне повишаване на производителността на труда, качеството и добавената стойност на продукцията. Въвеждане на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал ще благоприятства за повишаването на производителността на труда в ЗС, включително инвестициите свързани с предотвратяване и намаляване на замърсяването от селското стопанство и прилагането на добри земеделски практики и такива насочени към изграждане/възстановяването на поливна структура в стопанствата. Чрез подкрепата по мярката ще се търси разширяване на стопанствата на младите земеделски производители (ЗП) с цел осигуряване на устойчиво развитие на земеделието и осигуряване на смяната на поколенията в земеделието. Подкрепа се предоставя на територията на цялата страна, за материални и нематериални инвести-

ции в новосъздадени и съществуващи земеделските стопанства за покриване нуждите на същите, съобразени с техния капацитет. Подкрепата ще бъде насочена към инвестиции, свързани с: • Инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/ пряко свързана с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда; • Инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързана с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда, свързани с изпълнение на дейностите по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“; • Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства; • Инвестиции, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност на стопанствата; • Инвестиции за съхранение на земеделската продукция с цел запазване качеството на продукцията; • Инвестиции в машини и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор; • Инвестиции в недвижима собственост свързана с дейността на земеделските стопанства; • Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия; • Инвестиции за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници за нуждите на земеделските стопанства. Финансовата помощ по мярката се предоставя под формата на възстановяване на действително

направени и платени допустими разходи. „Плодове и зеленчуци” Организациите на производителите няма да бъдат подпомагани по подмярката за дейности, включени за подпомагане в техните Оперативни програми, съгласно Регламент (EC) № 2200/96. „Вино” Финансовата помощ по подмярката няма да бъде предоставяна за инвестиции допустими за подпомагане по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор“ в съответствие с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007г. Ще бъдат осигурени контролни проверки с цел избягване на двойно финансиране, които ще се прилагат за всеки инвестиционен проект по подмярката. По подмярка 4.1 няма да се подпомагат дейности, свързани с конверсия на сортовия състав на насажденията със сортове, класифицирани за съответните лозарски райони на страната, преструктуриране на лозя и подобряване на техниките за управление на лозя. „Пчеларство” За инвестициите в пчеларство ще бъде направено пълно разграничение между инвестициите, подпомагани по подмярка 4.1 и тези, подпомагани по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“ в съответствие с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007г. В рамките на „Национална програма по пчеларство 2014-2016“ за закупуване на пчелни кошери ще бъдат подпомагани земеделски производители, които притежават до 150 пчелни кошера. Ще бъдат осигурени контролни проверки с цел избягване на двойно финансиране, които ще се прилагат за всеки инвестиционен проект по мярката. По подмярка 4.1 ще се подпомагат инвестиции и кандидати в пчеларство, които не се подпомагат по „Национална програма по пчеларство 2014-2016“. „Тютюн” Инвестиционни дейности няма да бъдат подпомагани в сектор „Тютюн“. Производители на тютюн ще се подпомагат за дейности извън /диверсификация/ производството на тютюн. „Зехтин” Производството, преработката и маркетинга на зехтин няма да бъдат подпомагани по ПРСР. „Хмел” Дейностите, подпомагани по чл.6 от Регламент (EC) № 1952/2005 няма да бъдат подпомагани по ПРСР. „Захар” В рамките на ПРСР няма да се подпомагат ин-

вестициите за преработката на суровини за производство на захар и/или сладкарски изделия. ДОПУСТИМОСТ НА БЕНЕФИЦИЕНТИТЕ: Земеделски производители (Физически и Юридически лица): 1. Кандидатите за подпомагане следва да са регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители; 2. Минималният стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по-малко от 8 000 евро; 3. Кандидатите, юридически лица следва да докажат доход от земеделска дейност и/или доход от услуги, директно свързани със земеделска дейност и/или преработка на земеделска продукция и/или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ; 4. Кандидатите следва да представят бизнес план /БП/, доказващ подобряване на дейността на ЗС чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности, подробно описани в представения БП. Критериите за допустимост по т.3 не се прилагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури” и производство на технически култури. Кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури” и производство на технически култури със стандартен производствен обем от 2 000 евро до 7 999 евро ще се подпомагат в рамките на Тематичната подпрограма за малки стопанства. Групи/Организации на производители: 1. Кандидатите трябва да са признати като организация на производители, в съответствие с националното и/или европейското законодателство за организации на производители и/ или одобрени за финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители”; 2. Инвестициите следва да са свързани с основата земеделска дейност на членовете на организацията, която е основна и за организацията; 3. Кандидатите следва да представят БП, доказващ подобряване на земеделската дейност на земеделските стопанства на членовете и основна за организацията чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности подроб-

но описани в представения БП; 4. БП трябва да показва, че инвестициите са от полза на цялата организация на производители.

ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ ПО МЯРКА 4.1: Материални инвестиции: 1. Закупуване/придобиване, строителство или обновяване на сгради и друга недвижима собственост, използвана за земеделското производство в стопанство, включително такава, използвана за опазване на околната среда. 2. Закупуване и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на земеделския производствен процес, включително свързани с опазване на околната среда, съхранение и подготовка за продажба на земеделска продукция от стопанството, получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности в стопанството, подобряване на енергийната ефективност. 3. Създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, включително трайни насаждения от десертни лозя, медоносни дървесни видове /за производство на мед/ и други бързорастящи храсти и дървесни видове, използвани за производство на био-енергия. 4. Инвестиции за постигане на съответствие с нововъведените стандарти на Общността. 5. Инвестиции за постигане на съответствие със съществуващи стандарти на Общността – за млади земеделски производители, получаващи подкрепа по мярка 6.1. 6. Инвестиции за съоръжения и съответно оборудване необходимо за производството на мед и други пчелни продукти, както и за развъждането на пчели-майки. 7. Рехабилитация на съществуващи и изграждане на нови дренажни съоръжения и свързана малка инфраструктура, както и закупуване на техническо оборудване за тяхната експлоатация. 8. Закупуване на земя, необходима за изграждане/модернизиране на сгради, помещения и други недвижими активи, предназначени за земеделските производствени дейности и/или за създаване/презасаждане на трайни насаждения (до 10% от общия размер на допустимите инвестиционни разходи). / Съгласно Раздел 8.1/. 9. Закупуване на специализирани земеделски транспортни средства, като например камиони, цистерни за събиране мляко, хладилни превозни средства за транспортиране на продукция, превозни средства за транспортиране на живи животни и птици, и др. Нематериални инвестиции: 1. Общи разходи свързани със съответния про-

ект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта. Общите разходи по проекта не могат да надхвърлят 12% от общия размер на допустимите инвестиции по проекта. / Съгласно Раздел 8.1/; 2. Разходи за ноу-хау, придобиване на патенти права и лицензи, разходи за регистрация на търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта”; 3. Закупуване на софтуер; 4. Разходите, свързани за достигане съответствие с международни признати стандарти, като: • Въвеждане на системи за управление на качеството в земеделските стопанства, въвеждане на добри производствени практики, подготовка за сертификация. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ: Инвестициите трябва са свързани с производството на селскостопански продукти включени в приложение I на Договора или памук, с изключение на риба и рибни продукти. Техническите характеристики на земеделската техника и оборудването за обработка на почвата и прибиране на реколтата-обект на подпомагане по мярката, трябва да съответстват на ИЗП от земеделския производител. По мярката не се подпомагат инвестиции, за които е установено, че ще оказват отрицателно въздействие върху околната среда. Финансова помощ ще се предоставя за инвестиции за постигане на съответствие с нововъведени стандарти на Общността. Финансовата помощ ще бъде предоставяна за инвестиции, чието предназначение е да се постигне съответствие с тези стандарти, в рамките на максимум 12 месечен период, от датата на която стандартът става задължителен за земеделското стопанство. Списъкът на нововъведените стандарти на Общността и правното основание, за чието въвеждане се осигурява подкрепа по подмярката ще бъде посочен в Приложение към Програмата. В случай на проекти с инвестиции, предприети от млади фермери, получаващи подкрепа при условията, определени по подмярка 6.1, финансова помощ ще бъде предоставяна и за инвестиции за посрещане изискванията на съществуващи стандарти на Общността. Финансовата помощ може да бъде отпусната в рамките на максимум 24 месеца от датата на създаването на стопанството на младия фермер. В рамките на нитратно уязвими зони няма да се подпомагат съществуващи стопанства за инвестиции, свързани с изграждане на съоръжения за

съхранение на оборски тор с изключение на проекти, представени от млади фермери, спазващи посочения по-горе гратисен период. Финансова помощ за инвестиции за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници ще се предоставя само за покриване нуждите на земеделските стопанства. По мярката няма да се предоставя подкрепа за продажба на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане. Проекти с включени инвестиции за производство на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане за собствено потребление ще се подпомагат, в случай, че същите не надхвърлят необходимото количество енергия за покриване собствените нужди на стопанството. Инвестициите в производство на електроенергия от биомаса не се подпомагат по подмярката, ако те не произвеждат най-малко 10% топлинна енергия. Използваните суровини от зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни и маслодайни култури, използвани за производство на биоенергия, включително биогорива се ограничават до 50% зърнени и други богати на скорбяла култури, както и суровини, които се използват за фуражи и до 75% суровини от етеричномаслени култури. Ограниченията не се прилагат за отпадъчни продукти от тези култури. Проекти за производство на биогорива и течните горива от биомаса се подпомагат при условие, че отговарят на критериите за устойчивост, определени в чл.37-40 от Закона за енергията от възобновяеми източници (например: не са отглеждани върху терени с голямо значение за биоразнообразието, с високи въглеродни запаси, не са добити от суров материал, отглеждан на земя, която е била торфище, водят като резултат при потреблението на произведените от тях биогорива и течни горива от биомаса до намаляване на емисиите на парникови газове, са отглеждани в съответствие с чл.38 ЗЕВИ). В случай на изпълнение на интегрирани проекти, бизнес планът на кандидатите следва да показва, че изпълнението на същия води до по-добри финансови резултати от дейността на кандидата, отколкото ако операциите или дейностите се изпълняват по отделно. В случай на проекти на земеделски производители за колективни инвестиции е необходимо всички ЗП участващи в дружеството-кандидат да отговорят на критериите за допустимост по мярката и да нямат доминиращо влияние в управлението на дружеството кандидат. Дружеството получател на финансова помощ за проекти за колективни инвестиции следва да е регистрирано съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите. Кандидати ЗП, който отговарят на определението за „малко стопанство“ няма да бъдат подпома-

гани по мярката. БП на всички кандидати, които изпълняват критериите за допустимост ще бъдат оценени. За всички проекти с икономически обосновани БП ще бъде направена селекция, следвайки приоритетите по мярката и чрез даване на приоритет на посочените по-горе кандидати. Допустими за подпомагане са проекти, които покриват минимален брой точки в резултат на селекцията по критериите за оценка, определени от Комитета по наблюдение. ПРИНЦИПИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРИТЕРИИТЕ ЗА ПОДБОР Критериите за подбор ще гарантират подпомагане на чувствителни сектори в земеделското производство и биологично такова и осигуряващи допълнителна заетост. Приоритет ще бъде осигурен и за навлизането на млади фермери и такива, които са получили подкрепа за създаване на стопанства на млади фермери и полупазарни стопанства през периода 2007-2013 и не са получавали подпомагане по Програмата за инвестиционни дейности по мерки 121 и 4.1, с цел осигуряване на приемственост в селското стопанство. По мярката ще бъде осигурен приоритет за кандидати на територията на селските райони в страната, Северозападен район и райони с природни и други ограничения. По мярката ще бъде предоставен приоритет за проекти с инвестиции за повишаване на енергийната ефективност, иновации в стопанствата и водещи до намаляване на емисиите. Приоритет ще бъде предоставян за проекти с интегриран подход и допринасящи за насърчаване на кооперирането между производителите, включително за дейности, свързани с опазване на околната среда и постигане на стандартите на ЕС. Финансовата помощ е в размер на 50% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, като същата може да се увеличава на база общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи в следните случаи: • За проекти представени от млади земеделски стопани финансовата помощ се увеличава с 10%; • За интегрирани проекти финансовата помощ се увеличава с 10%; • За проекти, свързани със сливания на организации на производители финансовата помощ се увеличава с 10%; • За проекти с инвестиции в райони с природни и други специфични ограничения финансовата помощ се увеличава с 10%; • За проекти за колективни инвестиции представени от 6 до 10 ЗП финансовата помощ се увеличава с 10%; • За проекти за колективни инвестиции, представени от над 10 ЗП и/или групи/организа-

ции на производители финансовата помощ се увеличава с 20%; • За проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност финансовата помощ се увеличава с 10%; • За проекти с инвестиции в стопанства, изпълняващи ангажименти по мярка „Биологично земеделие” финансовата помощ се увеличава с 15%. Допълнителната финансова помощ за млади фермери се предоставя в случай, че заявлението за подпомагане е представено от кандидат на възраст от 18 години и не повече от 40 години към датата на кандидатстване за финансова помощ. Максималното комбинирано подпомагане за един проект на индивидуален бенефициент е не повече от 70% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Максималното комбинирано подпомагане за проекти за колективни инвестиции е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е в рамките на 15 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 1 500 000 евро, като максималният размер на допустимите разходи за един проект не може да надхвърля 1 500 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 500 000 евро.

Максималният размер на допустимите разходи за проекти, представляващи колективни инвестиции, представени от 6 до 10 земеделски производители за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 4 000 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за проекти за колективни инвестиции представени от 6 до 10 земеделски производителя за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 750 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за проекти, представляващи колективни инвестиции, представени от над 10 земеделски производители и/или групи/организации на производители за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 5 000 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за проекти за колективни инвестиции, представени от над 10 земеделски производители и/или групи/организации на производители за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 1 000 000 евро. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат, за изпълнение на интегриран проект за периода на прилагане на Програмата е в рамките на 1 500 000 евро. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПРОЕКТИ Проекти, изпълнявани от един кандидат и съчетаващи най-малко две дейности или операции, попадащи в обхвата на две различни мерки или две подмерки включени в Програмата. Проектите следва да допринасят и показват по-добри финансови резултати от дейността на кандидата в резултат на едновременното изпълнение на съответните дейности или операции.

На 14 април 2015г ще стартира първият прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” по реда на Наредба №9 от 21 март 2015г за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Съгласно Наредба №9 от 21 март 2015г, част от изискуемите документи, които придружават заявлението за кандидатстване, следва да се подадат и на хартиен, и на електронен носител. Новото изискване има за цел процесът по обработване на заявления за кандидатстване и заявки за плащане да бъде оптимизиран в съответствие с вече утвърдени практики в част от държавите-членки на ЕС. Подаването на документи от кандидатите на електронен носител ще позволи автоматизирано зареждане на данни в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), което от една страна ще доведе до ограничаване на човешкия фактор и ще намали броя технически грешки, допускани при ръчното въвеждане на данни в системата, а от друга страна ще ускори процеса по обработване на заявленията за кандидатстване. На 27.03.2015г Държавен Фонд „Земеделие” публикува на електронната си страница заявление за кандидатстване и бизнес-план в електронен формат. При допълнително тестване на функционалностите на документите в електронен формат, както и на базата на получена от потенциалните кандидати информация, бяха установени технически пропуски в заявлението за кандидатстване и бизнес плана формат (.xls). Към настоящия момент документите са обновени и актуалните образци са публикувани на страницата на Държавен Фонд „Земеделие” www.dfz.bg > Програма за развитие на селските райони 2014-2020 > мерки за подпомагане > подмярка 4.1. Благодарим на кандидатите за допълнителните усилия, които полагат – пътят към модернизация на администрацията, към по-бързото и ефективно обслужване, изисква активно партньорство и обмен на информация с гражданите и организациите, които са крайните получатели на електронни административни услуги.