Животновъдтсво BG 10/2014

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

декември/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Българска асоциация ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ Експертна помощ за развитието на селското стопанство office@bazh.bg

Българска асоциация

ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ Експертна помощ за развитието на селското стопанство

За устойчиво, За устойчиво, пeрспективно и печелившо преспективно и печелившо животновъдство. живтоновъдство.

Официален Официаленвносител: вносител:„Тайтън „ТайтънМашинъри МашинъриБългария България““ АД АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Централен офис: гр. София 1574, ул. проф.Цветан Цветан Лазаров Лазаров № № 13 13 Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg

Lely представя нова революционна машина за балиране Lely представи революционна система за непрекъснато балиране по време на събитието Yellow Revolution на 4-и септември т.г., наречена „Концепцията Welger CB”. Новаторската безстепенна машина за балиране на Lely не се нуждае от спиране или забавяне при балиране на какъвто и да е тип култура. Новата концепция е революционна, тъй като може да балира и в същото време да започне следващата бала. Истинска концепция за непрекъснато балиране, истинска революция! Как работи непрекъснатото балиране Веднага след като се достигне желания размер на балата, система за транспортиране премества балата в лентата към задната частата на машината. Така веднага се създава място за нова бала да влезе в предната част. След като първата бала се опакова със системата за опаковане с мрежа, капакът се отваря и балата пада в движение. Машината се връща в компактна позиция, готова да довърши балата която се приготвя в пред-

ната част. По време на този непрекъснат процес, умело проектирана система за поемане на ударите и напрежение на лентата осигурява непрекъснато опъване на лентата, което води до бали с висока плътност. Обединени сили Новата концепция за балиране беше разработена от специалистите на Lely и американския партньор на компанията Vermeer. Успешното сътрудничество между Lely и Vermeer да-

тира още от 80-те години. Концепцията на Lely Welger CB бе представена по същото време в Pella, Айова (САЩ) и в Maassluis (Нидерландия). Следващите стъпки Настоящата машина е концепция. Целта на Lely и Vermeer е да продължат с обширното тестване и фина настройка на машината в различни обстоятелства с потенциални клиенти през следващите години. Ако всичко се развие добре, търговската наличност ще последва скоро!

1

Съдържание Lely представя нова революционна машина за балиране. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 Актуално Новини от МЗХ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Позиция За инвестиционните мерки по Селската програма 2015-а няма да е нулева. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Породи Породи кози . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4 Породи работни кучета. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Породи биволи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Фуражи Приготвяне на фуражи за есента и зимата. . . . . . . . 14 Хранене Основни принципи на научнообоснованото хранене на крави. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Правилното хранене на кокошките е важно условие за висока носливост. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Хранене на пилета-бройлери. . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Експерти Започва проект за практика и работа в немски говедовъдни ферми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Биологично животновъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Биологичен феномен – използване на хетерозиса в овцевъдството. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Значение и потребности на птиците от витамини. . . . 29 Дивечовъдтсво Дивечовъдството в България. . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Ветеринарни съвети Грижи за възрастните домашни любимци през зимата. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

Актуално МЗХ

„Делойт България“ ЕООД е избрана за Сертифициращ орган на Разплащателната агенция

„Делойт България“ е избраната фирма, която да извърши сертификационен одит на Разплащателна агенция на Република България за финансовата година, включваща периода 16 октомври 2013г – 15 октомври 2014г, и препотвърждаване на проверки на място, извършени от Разплащателна агенция във връзка с финансова година 2014 година. Критерият, по който е избран победителят, е най-ниската предложена цена. „Делойт България“ ЕООД е предложи да извърши услугата за 539 хил. лв. без ДДС, а на второ място са „Ърнст и Янг Одит“ ЕООД с предложена цена от 1,08 млн. лева. „Проведохме открита, прозрачна, ясна и честна процедура, като успяхме да постигнем цена, която е двойно по-ниска от прогнозната, която беше 1,2 млн. лв.“, каза заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Той уточни, че срокът, в който трябва да бъде представен завереният сертификационен доклад, е 30 януари 2015г.

Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

Цена: 5,00лв.

ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

2

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

Н

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 10/ 2014

е се работи по създаване на софтуер за директните плащания, а до 1 март догодина чрез него трябва да се регистрират 90 хил. бенефициенти, предупреждава Светлана Боянова. Със сигурност Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) няма да тръгне през януари, най-рано това може да стане в средата на 2015г. Това мнение изрази председателят на Института за агростратегии и иновации (ИАИ) Светлана Боянова в интервю за „Инвестор“. „За инвестиционните мерки съм сигурна, че 2015г няма да е нулева, дори приемите да са в средата на годината, но силно се притеснявам да няма нулева година за агроекологията, казва Боянова. Мотивите є са, че наредбите по прилагането на програмата трябва вече да са с готови проекти, но това още не е факт. При служебното правителство не е била създадена работна група по директните плащания, нито по наредбите. Сега, след като имаме бележки по проекта на ПРСР от ЕК, трябва да им се отговори. Но отговорите на доста от бележките на Брюксел ще са в зависимост от това какво иска политическото ръководство, каква е стратегията за развитие на земеделието. Огромен проблем според Боянова е, че все още не е създаден софтуер, който да регистрира правните основания за ползването на земеделската земя от фермерите. Това условие е заложено в промените в Закона за подпомагане на земеделските производители. По създаването на такъв софтуер обаче не се работи. Под въпрос е и какво знаят в общинските служби по земеделие за новата ОСП и промените при директните плащания. Компетентността на администрацията е под въпрос и заради многото политически чистки по върховете на областните дирекции и общинските служби по земеделие, обръща внимание Светлана Боянова. От 1 март 2015г започва кампанията за заявя-

ване на обработваните земи и софтуерът трябва да регистрира основанията за ползване на земята на 90 хил. бенефициенти. Законът е много добър като идея, но практическото му приложение куца. Освен това, тази година, като се заявяват площите, трябва да се посочи зеленият компонент и софтуерът да го изчисли автоматично. Ако няма информационна система, това няма как да стане заради липсата на съответния продукт. Рискът е земеделците да не могат да заявят правилно зелените площи от незнание или заради липсата на система, която да ги ориентира. В такъв случай плащанията за неправилно посочените площи ще са намалени. „Административните санкции ще се налагат от 2017г, тъй като правилата за зелените плащания са нови за производителите и ЕК реши да не ги наказва отсега“ информира Светлана Боянова. Според нея точно сега трябва да има кампания за запознаване с директните плащания – в месеците, в които няма активна земеделска работа. Такава обаче липсва. Прогнозите за загубите по старата ПРСР са за около 90 млн. евро. „Без договорени проекти заради бавната работа на Фонд „Земеделие“ нямаше как да има плащания“, обяснява председателят на ИАИ. Проблемът с напоителните системи в страната е толкова фундаментален, че не може да се реши с новата ПРСР. „За сектора са необходими толкова много средства, че бихме могли да изхарчим целия є ресурс. Има стратегия, но някой трябва да каже следваме ли я, какво правим с „Напоителни системи“ и сдруженията за напояване, къде ще реставрираме съоръжения, защо точно там, а не навсякъде. И какво очакваме като се възстанови напояването“, коментира Боянова. За животновъдния сектор трябва също да се вземе политическо решение, още повече, че през 2015г отпадат млечните квоти. Производството на малките ферми, които не отговарят на санитарните изисквания няма да издържи дълго време. „Трябва да се напише истината за състоянието на сектора и това да го направи държавата. Да се каже: имаме проблем и в какво се състои той. Какви са възможните начини да го решим – едните са свързани с финанси, другите не – толкова“, съветва председателят на института.

ПОЗИЦИЯ

За инвестиционните мерки по Селската програма 2015-а няма да е нулева

3

ПОРОДИ

Породи кози Козите са преди всичко животни за личното стопанство. Храненето им е много по леко в сравнение с това на говедата и овцете. Подобно на овцете те използват добре пасищата. Поради голямата си подвижност и устойчивост, могат да пасат по-стръмни и каменисти склонове на планините, където другите животни не могат. Те са много издръжливи, правят големи преходи и използват най-оскъдните пасища, изобщо оползотворяват по най-добрия начин грубите фуражи. Установено е, че козите използват за храна над 450 вида растения, в това число и много плевели. Млечността на козите се движи от 250 до 600л за лактационен период. При някои породи и селекционни стада тя е по-висока. Отделни индивиди дават над 2000л мляко. Козето мляко е много близко по състав до кравето, смята се за много ценно и диетично. Освен за мляко козите се използват и за месо. Яретата които не са предназначени за разплод, се колят на 1,5-месечна възраст. Месото им е диетично и вкусно, защото е по-бедно на мазнини, отколкото на агнетата и телетата. Месото на възрастните животни се използва за приготвяне на пастърма. Плодовитоста на козите е много добра. Обикновено се раждат по две, а понякога и по три ярета. Родоначалници на съвременните одомашнени кози са дивите кози. Съвременните породи кози са четири продуктивни типа: за мляко, за вълна, за пух и общоползвателни.

Кози от типа за мляко

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

Към този тип се отнасят всички европейски, северноафрикански и средиземноморски и англонубийската породи. На първо място по млечност са швейцарските кози. Те са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в различните страни на света. Някои от породите за мляко са: Саанска, Тогенбургска, Англо-нубийска, Малтейска, Бяла германска благородна, Руска млечна, Горкиевска, Алпийска (Френска шарена) и др.

4

СААНСКА ПОРОДА Създадена е в Швейцария в райони с 1000-2000м надморска височина и с богати пасища. Средната млечност за лактационния период 270-280 дни е 700-800кг. При добри условия на хранене и на отглеждане козите дават и над 1000кг мляко. Маслеността на млякото е 3,84,0%. Рекордната млечност за лактация e 2950кг в САЩ. Саанските кози са едни от най-едрите. Средната маса на майките е 50-60кг, на пръчовете – 80-100кг. Плодовитостта е 180-250%. Животните са с добри телесни форми и със здрава костна система. Вимето е много добре развито, обикновенно с крушовидна форма и с големи цицки. Саанската коза е с добра аклиматизационна способност. Разпространена е широко в Европа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода-подобрителка.

ТОГЕНБУРГСКА ПОРОДА Създадена е също в Швейцария в района на кантона Тогенбург. Тя е по-дребна от саанската, цвят на козината – сиво-кафяв. Освен това космената покривка е по-дълга (20см) и приляга плътно към тялото. Тогенбургските кози спадат към типа за мляко. Млечността им в родината е 550-650л, с масленост 4%. Отделни кози дават 1200кг и повече мляко. Козите тежат 45-50кг, а пръчовете – 70-75кг. Породата се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен. Вимената са селекционирани за машинно доене. АНГЛО-НУБИЙСКА ПОРОДА Порода кози с направление за мляко и месо, която е създадена в Англия през 1870г от кръстосването на стари английски породи с кози от Африка и Индия. Имат две отличаващи ги от останалите породи черти – дълги увиснали уши и орловият нос, който е подчертано изпъкнал „римски“. Козите имат дълго дълбоко тяло и изправена „горда“ позиция на тялото. Животните са с добри телесни форми и със здрава костна система, с къса гладка като коприна козина. Елегантна глава с плоски ноздри. Широк, добре оформен и развит гръден кош. Крака – силни и прави. Цветът на козината варира като преобладават черни, жълтокафяви, шарени и др. Средна височина за пръчовете е 91см, а за козите – 81см. Вимето е добре развито. Англо-нубийските кози са едни от най-едрите. Средната маса на майките е 65-80кг (до110), на пърчовете 90-110кг (до140). Плодовитостта е много добра, козите раждат по 2-3, а при добро хранене и гледане и по 4 козлета. Млечността им не е като при швейцарските, но млякото им е с по-висока масленост (4%) и повисоко съдържание (3,51%) на протеини. Контролирани стада дават добиви от 1100-1200кг и повече мляко. Най-високият официално постигнат годишен добив е 2531кг, а за 24-часов надой възлиза на 8,25кг мляко. Кръстоските притежават голям капацитет за адаптиране при по-горещ климат, както и увеличаване на добивите им от месо и мляко, което е повишило интереса към породата в цял свят.

5

МАЛТАЙСКА КОЗА Малтайската коза е домашна порода от източната и централната част на Средиземноморието. Тя произхожда от Мала Азия, и носи името си от остров Малта. Ареалът є е главно в южната част на Италия и по-специално в островите Сицилия и Сардиния, но присъства също в Гърция, Турция и Магреб. Породата се води автохтонна за Италия, с родословна книга, водена от 1976г, като популацията є към днешна дата намалява. Малтайската коза е бяла, с характерна гарваново черната зона на върха и отстрани на главата и дълги увиснали черни уши, които са обърнати навън. На височина достига 60-70см, а теглото на възрастен екземляр е около 40-60кг. Плодовитостта е висока – 180%. Породата е предимно за мляко, като то се характеризира с приятен вкус. Добивът на мляко може да достигне до 400л през лактационния период. Маслеността му е средно 4,28%, а съдържанието на протеини – 3,66%. В Сицилия млякото се използва за направата на различни сирена като рикота и традиционните каприно сирена. Освен за мляко, младите животни се използват и за месо, като клането става при достигане на 8-11кг на животното.

Породи кози за вълна От тези породи се получава еднородна вълна, която се отличава с копринен блясък, с нежност от 56-50-о до 46-44-о качество и с дължина 18-22см. Някои от породите за вълна са: Ангорска, Съветска вълнодайна и др. АНГОРСКА ПОРОДА Типичен представител от породите за вълна е Ангорската коза. Родината на тази порода е Турция. Отглежда се заради производството на ангорска вълна, която е еднородна, с нежност 44-56-о качество, с много хубав блясък и с голяма здравина. Козите дават по 3-4кг вълна, а пръчовете – 7-9кг. Живата маса на ангорските кози е 35-45кг, а на пръчовете 65-90кг. Средната млечност за лактационен период е 180-250кг. Плодовитостта е сравнително ниска – 100-120%. От тях се получава и доброкачествено, с високи вкусови качества месо.

6

СЪВЕТСКА ВЪЛНОДАЙНА ПОРОДА Получена е чрез възпроизводително кръстосване на местните грубовълнести кози с ангорски пръчове. Призната е за порода в бившия СССР през 1962г. Средната жива маса на козите е 36-41кг, а на пръчовете – 65-85кг. Вълнодобивът на козите е 1,6-1,9кг, а при пръчовете – 2,8-3,8кг. Вълната е с нежност 46-56-о качество, дължината е 16-20см и има рандеман 74-80%. Млечносттта е ниска – 100-120кг.

Породи кози за пух Характерна особенност на тези кози са нежните влакна-пух. Дебелината на пуховите влакна варира от 10 до 23мм. Те са по-леки и фини от мериносовите влакна и се отличават с изключително ниска топлопроводност. Познати породи за пух са Оренбурска, Придонска и Кашмирска. ПРИДОНСКА И ОРЕНБУРГСКА КОЗА Към породите за производство на пух принадлежат породите Придонска, Оренбургска и др. Характерно за тях е, че космената покривка се състои предимно от много нежни влакна с дебелина 10-20мм. Развъждат се в Оренбургска и Башкирска република. Пуховите влакна се получават през пролетта чрез ресане. Количеството на пуха, които се получава годишно е 0,2200,500кг. Козите от тези породи тежат средно 40-42кг, а пръчовете – 75-100кг и имат млечност за 6-месечен лактационен период около 170-200кг. Кожата на оренбургската коза е здрава, плътна и еластична и е ценна суровина за кожухарската промишленост. Оренбургската коза има по-нежен пух и по-висока млечност от придонската. КАШМИРСКА КОЗА Тази порода е разпространена в Кашмир, Тибет и Хималаите. Отличава се с голяма издръжлливост и невзискателност към фуражите. Отглежда се пасищно през цялата година по труднодостъпни планински пасища. Средната жива маса е 3242кг на козите, а на пръчовете – 50кг. Животните лесно се угояват като месото им се отличава с добри вкусови качества. Космената покривка се състои от два вида влакна – дълги, прави и груби, които достигат до коленете и много нежни, тънки и меки – пух. От една коза се получават около 150-200гр пух, който се цени много високо. Космената покривка обикновено е бяла, но се срещат индивиди и със синкав и сив цвят.

7

ПОРОДИ

Породи работни кучета Това е съвсем общо, но не съвсем точно наименование на една многочислена група. Тук влизат както овчарските кучета, така и служебните, стражевите, придружителите на слепи хора и др. По-рано към тях са причислявали и ловните породи, които впоследствие се обособиха като самостоятелна група. Овчарски кучета Към тази група се отнасят кучетата, които се използват като пастири и за охрана на стада от домашни животни. Те възникват в страни със силно развито животновъдство, в които има условия за пасищно отглеждане на животни, като Швейцария, Испания, Англия, Франция, Белгия и др. Поизвестни представители на тази група са породите Коли, Шелти, Бобтейл, Пули, Кавказка овчарка, Голяма швейцарска овчарка и др. Служебни кучета Към тази група принадлежат различни по външен вид породи кучета, които обаче притежават няколко общи характерни качества – злоба, чувствителност, агресивност, смелост, недоверчивост към непознати хора. Поддават се лесно на дресировка и проявяват изключителна преданост към собственика си. Използват се за най-различни цели – като следови кучета в полицията, гранични кучета в застави, караулни кучета, за откриване

на пострадали от природни бедствия, водачи на слепи хора и др. В тази група влизат породите Немска овчарка, Доберман-пинчер, Боксер, Ризен-шнауцер, Ердел-териер и др. В някои страни за служебни цели се използват и други породи кучета. Общоползвателни (други видове работни породи) кучета Тази група е многочислена, представена от над 20 породи кучета, които обикновено са със здрава и едра конструкция и се използват за различни цели. В някои страни служат главно за лов на едър дивеч, в други ­– като стражеви кучета. Повечето от породите, представящи групата, са непознати у нас и не се развъждат. По-известни от тях са: Английски булдог, Английски мастиф, Булмастиф, Неаполитански мастиф и Испански мастиф, които достигат маса до 90 килограма. У нас се срещат породите Немски дог, Санбернар, Нюфаундленд и Лайка.

Автохтонни български породи кучета

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

БЪЛГАРСКОТО ЛУДОГОРСКО (ДЕЛИОРМАНСКО) ГОНЧЕ

8

История Това определено е най-известната ловна порода на България. Заедно с барака и кьосебарака това куче играе решаваща роля за успешния лов на българина вече няколко столетия. Как точно се е появило по българските земи, не е съвсем сигурно и за корените на произхода му може само да се предполага. Д-р Локар твърди, че още илирите, населявали северозападните части на Балканския полуостров, а по-късно и келтите и старите гърци, са притежавали гончета, подобни на нашето. Според една теория всички гончета на полуострова имат азиатски произход и това може да

се приеме за абсолютна истина поне доколкото ловните кучета на турците са повлияли в значителна степен оформянето на съвременното гонче. В миналото се е смятало, че най-подходящи за лова на дивата свиня са едрите висококраки гончета и години наред са се развъждали точно такъв тип кучета. Те са били получени от кръстосването на стария тип лудогорско гонче с малоазиатски хрътки и средноръстови гончета, донесени от турците. Тези високи и стройни кучета обаче не задоволявали изискванията на българските ловци, тъй като след улавянето на един заек или лисица отказвали да работят повече. Това накарало ловците да предпочитат повече кръстоската на стария тип лудогорско гон-

че с по-дребно на ръст, което също било доведено от турските ловци и тези именно кучета оформили ядрото на породата Лудогорско гонче. Силен тласък на бързото консолидиране на типа дало изключителното уважение, на което се радвали добрите гончета и техните стопани. Цената на кучето се определяла по следния начин: За да издържи изпита, гончето трябва да прекара заека наймалко 3 пъти пред ловеца и ако изпълни това условие, то получава оценка „добър“ и цената му била 1 златна лира. При всяко ново прекарване освен първите три пъти кучето получавало по една нова лира. Преданието разказва, че прочутото гонче на Мит-хад паша, на име Мурад, при едно състезание в околно-

стите на Шумен получило 10 златни лири, което значи, че е прекарало заека 12 пъти пред ловеца, а самият паша казвал на българите: „Пазете вашите копои, защото те нямат равни.“ Ценител на нашите кучета бил и друг познат на българската история турчин – Осман паша. Знае се, че след тежката обсада на Плевен от руските войски Осман паша е пленен със свитата му, която носела ловно оръжие, кафези с ловни соколи и 6 лудогорски и трицветни гончета и когато бил отведен на разпит, първата му грижа била да помоли да бъдат добре нахранени и гледани кучетата. Стандарт за породата Българско гонче Предназначение на породата:

Българското гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена. Общ вид: Българското гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елеганто тяло с леко удължен формат. Важни пропорции: • Индекс на неговия формат: за мъжките – от 112 до 114, за женските – от 112 до 115.

• Ръст: мъжки – 54-58см, жен-

ски – 50-54см.

• Т егло: мъжки – 23-25кг, женски-18-20кг.

• Дължината на муцуната е 50% от дължината на главата.

• Дължината на предните крайници е 52% от височината при холката. Поведение и темперамент: Отличното обоняние, силно развитият слух и физическата му издръжливост, позволяват това куче да работи в тежки пресечени местности, обрасли с гъста горска растителност, бързо да открива и вдига дивеча на крак. Преследва дивеча дълго и упорито. Има отлично чувство за ориентация. Гласът му е силен и ясен. Привързано е към стопанина си. Нервната система е уравновесена.

9

БЪЛГАРСКИ БАРАК – ТВЪРДОКОСМЕСТО ЛОВНО КУЧЕ

10

История Баракът е древна порода ловно куче, отглеждано по българските земи. В продължение на векове на базата на местни отродия се формира днешният Български барак. Има исторически данни, според които с идването си на Балканския полуостров прабългарите довели рошави кучета, приличащи на днешния барак. По-късно, за оформянето на барака са допринесли и турците с доведените по българските земи ловни кучета. Името на това куче е свързано с най-отличителната му характеристика. То идва от турската дума barak, която означава рошав, космат. Бараците са гончета, доста разпространени по целия Балкански полуостров в миналото и твърде слабо известни днес. Имат твърда и сякаш настръхнала (рошава) козина, която покрива цялото тяло, като по главата образува добре изразени „вежди“, „брада“ и „мустаци“. Въпреки относително голямата дължина на космите те не увисват. Размерите им са като на гладкокосместите гончета и ловните им качества не отстъпват на техните. Нещо повече, бараците са по-подходящи за лов по високите части на планините, по силнопресечен и обрасъл с гъста растителност терен, където твърдата и гъста козина ги предпазва от неблагоприятното влияние на климата и бодливите храсти. Нашето гонче е много сходно с босненското твърдокосместо гонче барак, което за разлика от него обаче е получило достатъчно внимание и отдавна е регистрирано в Еф Се И. Интересно е да се знае, че балканските бараци стоят в основата на най-обичаните от френските крале Луи IХ и Луи ХIV ловни кучета. Сивите твърдокосмести гончета били пренесени от Балканския полуостров във Франция след Четвъртия

кръстоносен поход и там поставили началото на кралските сиви грифони. Техен настоящ наследник е грифонът от Ньовер. В България и Турция се отглежда една разновидност на барака, наречена „кьосе барак”. Той се различава само по козината. При него тя е къса и гладка по тялото и образува слабо изразени „вежди“, „мустаци“ и „брада“. Вероятно е получен вследствие на кръстосване на барака с късокосмести местни гончета. Стандарт за породата Предназначение на породата: Българският барак е гонче, работещо по прясна следа. Използва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежава силно обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните условия и релефа на терена. Общ вид:

Българският барак е гонче със среден ръст, с хармонично развито тяло и удължен формат. Важни пропорции: • Индекс (показател) на неговия формат е: мъжки от 106 до 113, женски от 108 до 115.

• Дължината на муцуната е 40-45% – от дължината на главата.

• Ръст: мъжки – от 53 до 58см, женски от 48 до 53см.

• Тегло: мъжки – 23-27кг, женски – 19-22кг.

• Конституция: здрава, суха.

• Кожа: еластична, без гънки. Поведение, темперамент: Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан е към своя стопанин и е недоверчив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече.

БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ (КАРАКАЧАНСКА ОВЧАРКА) История Българското овчарско куче е една от най-старите породи в Европа. Кучето е автохтонно (местно, аборигенно). Установено е, че подобни кучета със сходен морфологичен тип по нашите земи са отглеждали още древните илири и голяма част от местните тракийски племена. Нашето куче е отглеждано от българи скотовъди от ранни зори на развитието на скотовъдството. Тази порода се е съхранила и развила през вековете, охранявайки стадата и имотите на българите. Българското овчарско куче влиза смело във бой с вълци, мечки и прогонва крадци, рискувайки живота си, само да може да опази стадата и имотите на собственика си. Тази порода се е запазила и до днес. Чрез установените правила за развъждане, БКК за БОК се стреми да запази и съхрани породата, нейните ползвателни качества, хармонични форми и пропорции, отговарящи на съвременната кинология, без да опорочава, а да доразвива незаменимите є работни качества. Стандарт за породата Предназначение на породата Българското овчарско куче е селскостопанско охранително куче. То охранява както дребен и едър рогат добитък и птици, така и селско-стопански къщи, имот, ферми, обори и пристройки. Охранява селскостопанските животни от едри хищници (вълци и мечки) посредством зорко наблюдение и гласово-дистантно. Служи си с прогонване с глас, преследване и в крайни случай (в група) – атака. Охранява стадото от непознати злосторници и грабители посредством директно атакуване и предварителна демонстрация на заплаха. Охранява селско-стопанските имоти при вързано състояние (блок пост) и свободно пуснато.

Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен. Важни пропорции: • индекс на разтегнатост (формат): 105-109.

• индекс за развитие на костите: за мъжките – 20-23, за женските – 19-21.

• индекс за дългокракост: 5153 • индекс за масивност: 116120 • индекс за дългоглавост: 3942 • индекс за широкочелост:

55-60 • Тип конституция: Груб и здравогруб.

• Ръст (височина в холката): за мъжките – мин. 65см, за женските – мин. 60см Поведение, способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества, съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност, го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата. Дружелюбно е. Регион на приложение Всякакви местности и терени, при които се практикува селскостопанското животновъдство и е възможна поява на хищници, злосторници и недоброжелатели.

11

ПОРОДИ

Породи биволи Биволите са по-ниско продуктивни от говедата,но оползотворяват по-добре от всички селскостопански животни грубите и малоценните фуражи и са отлично приспособени към пресечени, блатисти, топли и влажни райони. Тяхната работоспособност е 50% по-висока от тази на говедата, по-икономични са от тях, биволското мляко превъзхожда кравето по калорийност и хранителна стойност. По-устойчиви са от говедата на различни заболявания (туберкулоза, пироплазмоза, бруцелоза и някои вътрешни паразити, които се срещат в мочурливи места). Съществуват две групи биволи: – Див Азиатски бивол и Див Африкански бивол. Биволът е одомашнен сравнително по-късно в северна Индия и южен Китай, откъдето е проникнал в долината на Нил, средиземноморските страни и Балканския полуостров.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

МУРРА Това е най-известната индийска порода, наричана „фрезийски тип“. Отглежда се за мляко и масло и поради отличните аклиматизационни способности се изнася за различни страни. Главата е лека, удължена, суха, нежна, с дълги триъгълни уши и големи черни очи с елипсовидна форма. Рогата са малки, нежни, охлювидни, завити назад и напред. Шията е дълга, тънка, нежна, с много гънки и покрита с нежни къси косми. Холката е права, висока 133см. Поясницата е лошо свързана. Крупата е наведена, средно дълга и широка, често стреховидна и свлечена. Вимето е добре оформено с правилно оформени четвъртини с дълги симетрични цицки. Средната млечност на първата лактация варира до 3705кг с масленост 6,4-7,5% до 9450кг, което е рекорд за породата. Теглото на малачетата при раждане е 29,6-36,7кг, а при възрастните биволи – 300-700кг.

12

СУРТИ Името на породата произлиза от гр. Сурат, а развъдният район е щатът Гуджарат. Биволиците от тази порода са известни като животни с най-добри репродуктивни способности и икономични производители на висококачествено мляко. Млечността е 1800-2000кг, понякога до 4086кг, със 7,9% масленост. Теглото на биволиците е около 400 кг. Височината при холката е 124см, а за биците – 131см. Космената покривка е сребристосива до ръждивокафява, като крайниците са по-светли. Характерен белег са двете бели ивици на предгръдника. Малачетата се раждат светлосиви до бели, а впоследствие стават сиви.

Биволовъдство в България В миналото се е развъждал местен бивол от средиземноморски тип като работно животно и за теглителна сила. Комбинираното ползвателно направление за работа, месо и мляко е задоволявало елементарните нужди на населението. Селекцията за създаване на по-млечен тип български бивол е започнала 20-30 години след Освобождението. МЕСТЕН БИВОЛ Отглеждането на биволи в България започва още през VII век, когато се създава Първото българско царство. В миналото биволовъдството е било силно развито. Развъждал се е местен бивол от средиземноморски тип, който почти е изчезнал след кръстосване с повисокопродуктивната порода Мурра. В продължение на стотици години той се е използвал за работа, за превоз на товари и оран. В онези години кравата била почти непознато животно, докато биволът държал първо място по брой до началото на XX век. През 1935-1936г започнали да се изграждат биволовъдни дружества, като се поставя началото на племената селекция. Едно от първите биволовъдни дружества е създадено в село Дерели (Горна Росица), Севлиевско. Биволите се отглеждали по поречията на реките, край блатата и езерата, в полупланински райони. В страната (климатични условия, географски фактор, фуражни възможности, богати пасища) има отлични условия за създаване на високопродуктивни животни. Нуждата от теглителна и работна сила засилила нуждата от биволи. Сведения за млечността на местните биволи в миналото са твърде малко. Едни от първите данни след Освобождението сочат, че развъжданите в Садовското училище биволици през 1891-1892г са давали средно от 2-7кг мляко на ден, а в отделни случаи и повече. Те са били доени по два пъти на ден заедно с малачетата, тъй като без тях те не са давали да бъдат издоявани. Били са капризни животни, своенравни и в някои случаи злонравни, като допускали да бъдат издоявани само от човека, който ги е отглеждал. Тъй като биволите до това време били с ниска млечност и висока производителност, се организира селекция за подобряване на породата. БЪЛГАРСКА МУРРА Селекцията за създаване на по-млечен тип български бивол е започнала през първите 20-30 години след Освобождението и се е водела стихийно. След първия внос на бици и биволици Мурра през 1962г започва преобразуването на местния бивол в млечно направление, който да бъде годен да дава висока биологично ценна продукция. Експериментално се използват индивиди и от породите Джафарабади, Сурти и НилиРави. Новосъздадената българска порода биволи се отглежда при промишлени условия като специализирана порода за мляко с млечност до 2500-3200кг, дори над 4000кг, при жива маса 479-610кг и височина при холката 133-136см. В процеса на породообразуването е създаден значително подобрен тип, който в голяма степен се доближава да породата Мурра.

13

ФУРАЖИ

Приготвяне на фуражи за есента и зимата „Съвети в земеделието”

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

С превалянето на лятото е време да се замислим за попълването на липсите от храни за животните през зимата. Добра възможност се явяват грубите фуражи, които са много евтини, в по-голямата си част са лесно достъпни и са подходящи за изхранване на преживни животни и еднокопитни. По принцип те не могат да заменят концентратите, сеното и силажа, но биха спомогнали в много голяма степен оцеляването през понеблагоприятната част от годината. Разбира се прибирането и съхранението им в някои случаи е свързано с по-големи разходи и налага добра организация и координираност с включване на допълнителни мощности и техника. Отпадъчните груби фуражи могат да се разделят основно на две групи, различаващи се по своята хранителност. Първата включва различните видове слама, царевичакът и царевичните какалашки, слънчогледовите пити. В по-голямата си част, тези фуражи са

14

бедни на протеин, минерални вещества и витамини и представляват източник основно на енергия. Често по време на прибирането им грубите фуражи са с повишена влажност, което налага задължителното им изсушаване. В противен случай могат да плесенясат и да станат опасни, особено за бременните животни. Най-малоценна е сламата, особено тази, получена от житни (ечемик, пшеница, ръжена). Тя съдържа главно трудно смилаема целулоза. Сламата от бобовите култури (фасул, леща, грах, фий) съхне по-бавно и често, поради полягането на стъблата, тя е замърсена с пръст. Тя е по-богата на протеини и минерални вещества в сравнение с житната. Царевичакът се получава от стъблата и листата на царевичното растение. Хранителността му е обратно пропорционална от добивите на зърно. Когато те са по-големи, стъблата са потвърди и загрубели, а суровите влакнини са в голямо количество. Хранителността на качествения

царевичак е по-висока от тази на пшеничната слама. Царевичните какалашки превъзхождат царевичака, което ги прави добра съставна част дори на целодажбените гранули за преживни. Слънчогледовите пити също представляват ценен фураж в случаите, когато съществува дефицит на качествено сено и концентрати. Те се дават оронени, дори могат да се силажират. При механизираното прибиране с комбайни питите се раздробяват и се смесват със слънчогледовите отсевки. По този начин те са най-съществения отпадъчен фураж от слънчогледовото растение. Слънчогледовите стъбла също са важен резерв за преживните животни. По хранителност не отстъпват на сламата, но по съдържание на протеин я превъзхождат няколко пъти. Във втората група се включват различните видове листников фураж. Представлява изсушени листа с клоните, получени при кастрене на широколистни дървета. Най-добре е това да стане през ранна есен, когато листата все още не са окапали. Той превъзхожда в значителна степен и най-добрата слама. За козите дори може спокойно да замени сеното, тъй като съдържанието на протеин, минерални вещества и витамини е високо. За приготвяне на листников фураж могат да се използват всички видове широколистни дървета – бук, дъб, акация, бряст, леска, върба, липа, дъб, ясен, клен, топола и др. Да се има предвид, че младите листа и летораслите е необходимо задължително да се изсушат, в противен случай плесенясват. При изсичане на клонките през есента,

обикновено листата са достатъчно сухи и могат да се складират на проветриво място непосредствено след прибирането им. Листниковият фураж е найдобра храна за дребните преживни. Да се има предвид, че някои видове дървета съдържат поголеми количества танинови, дъбилни и други вещества, което може да предизвика хронични обстипации и запек. За получаване на листников фураж могат да се използват и някои иглолистни дървесни растения. И един последен резерв – сухите листа след окапването им през есента. Падналата листна маса в България възлиза на около 6 млн. тона годишно. От това голямо количество, използвано в подходяща комбинация с концентрирани и други фуражи за преживните животни, може да се получи допълнителна животинска продукция. Въпреки че със застаряването на листата хранителността им намалява, в периоди на липси те са ценен източник на протеин, мазнини, влакнини, въглехидрати, минерални вещества и почти всички микро- и макроелементи. В дажбата на овцете могат да се включат до 40%. Наред със запасяването с груби фуражи не трябва да се пропуска и една друга възможност. След падане на есенните дъждове на места е възможно да израсне нова свежа трева. Времето не е подходящо за сушене на сено, но спокойно може да се приготви тревен силаж. Силажирането е свързано с минимална загуба на хранителни вещества и позволява да се получи евтин и пълноценен фураж.

15

ХРАНЕНЕ

Основни принципи на научнообоснованото хранене на крави

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

„Съвети в земеделието“

16

Приложение на нормираното хранене Без преувеличение можем да твърдим, че храненето на кравите има най-голяма роля за високите постижения в съвременната кравеферма. Нивото на млечността в 75% се обуславя от средовите фактори, на първо място хранене и гледане. Делът на фуражите в себестойността на млякото заема около 65-70%. Нещо повече, трябва да подчертаем, че млечността на кравите е достигнала постепенно 8000-10000кг, едва след като фермерите са започнали да отделят по-специално внимание на фуражното производство (изкуствени пасища и ливади, цвекло, люцерна, силажи и др.) и кравите са престанали да разчитат единствено на природните дадености. Селекционните усилия на развъдчиците са могли да дадат резултат едва след като е било приложено нормираното хранене. В съвременната практика на кравефермите нормираното хранене е добило по-опростена форма. Обикновено дневната дажба се разделя на две части, първата от които е основна дажба, която за краткост отбелязваме като ОД. Тя се състои от обемистите фуражи: паша, сено, силаж, слама, цвекло и други подобни. Това са храните, които от физиологична гледна точка е полезно да се поемат в по-голямо количество. Само при тяхното по-голямо наличие

търбухът на кравата работи нормално. Ето защо тези фуражи се предоставят на всички крави практически на воля. Но бедата е, че тези фуражи имат голям обем и бързо запълват търбуха. Поради по-ниското съдържание в тях на хранителни вещества не може да се достигне висока млечност. Качеството на нашите обемисти фуражи е такова, че кравата поема не повече от 10-11 кръмни единици за мляко (КЕМ), което отговаря за 11-13кг мляко дневно. За по-високата млечност вече се налага добавянето на концентрирани фуражи: зърнени житни, бобови, шротове. Тази част от дажбата се нарича концентратна дажба, за краткост КД. Тя вече се разпределя според млечността, нормирано заедно с минералните добавки. Ако тази част от дажбата се предостави също на воля, ниско продуктивните крави ще поемат значително повече от колкото им е нужно от КДто и ще намалят поемането на ОД. Тези крави ще затлъстеят, но няма да дават повече мляко. Това ще лиши високопродуктивните крави от повече КД и те няма да могат да произведат повече мляко. Фактически, когато концентрираният фураж не се разпределя според млечността, високопродуктивните крави произвеждат в началото повече мляко, отколкото получавания фураж, но само за сметка на телесните си резерви. Те губят значително от живото си тегло,

силно отслабват, трудно се заплождат и бързо понижават млечността си. Когато кравата получава добавката на КД според млечността си, тя не губи от живото тегло, и задържа високата млечност много по-дълго. Следователно, тайната за получаването на висока млечност, се крие в нормираното хранене, при което с КД, разпределена според нивото на млечност, се добавят недостигащите в ОД енергия, протеин, минерални вещества и витамини.

Ролята на обемистите фуражи Понеже най-често, млечността рязко нараства едва след повишаване на дела на концентрираните фуражи, мнозина са склонни да считат обемистите фуражи за малко значими при кравите с висока млечност. Това е голямо заблуждение с фатални последици за здравето на кравите. У нас, имаме горчив опит в това направление от време на колективните кравеферми. Въпреки, че разполагахме с животни с възможности да произвеждат 5000-6000кг мляко, по причина на лошото качество на изхранваните обемисти фуражи в ТКЗС, млечността остана на нивото 3000-4000кг, а изхабяването на кравите (подмяната им поради заболявания) се ускори. Продължителността на използването им спадна под 3 години. Такова ускорено отпадане на крави не се наблюдава във фермерските страни дори при ниво

на млечност над 8000кг. Основна, разбира се не единствена, причина за това негативно явление трябва да търсим в лошото качество на изхранваните обемисти фуражи – сено, силаж, паша. Поради ниското им качество, кравите дори и да разполагат с достатъчно фуражи в яслите, не са в състояние да поемат необходимото количество. При качествени обемисти фуражи, една крава с живо тегло 550-600кг по време на лактацията поема нормално 10-11 КЕМ (11-12кг сухо вещество) дневно. У нас, поради изтъкнатите вече причини, в ТКЗС кравите поемаха 6,5-7,5 КЕМ, съответно 7,58,5кг сухо вещество. Тези данни са от едно мое 10-годишно проучване през периода 19761987г. При това положение, за да получаваме повече мляко в ТКЗС бяхме принудени да изхранваме повече концентриран фураж. Проучването показа, че при млечност от 3600кг ние тогава сме изразходвали по 0,440кг зърнени фуражи за 1кг мляко. Толкова, колкото не се използва в Западните страни при 70008000кг млечност. Завишеното участие на концентрираните фуражи, при храненето на кравите като преживни животни е най-честата причина за появата на т.нар. обменни заболявания, виновни за бързото изхабяване на кравите. Един прост пример ще илюстрира връзката между качеството на обемистите фуражи и използването на концентрати. При 20кг млечност кравата се нуждае от 15,8 КЕМ. Ако тя поема 11 КЕМ дневно от ОД, както е при храненето с качествени фуражи, за дневната дажба ще са необходими още 4,4кг от концентратите. Ако обаче положението с качеството на фуражите е както беше при нас в ТКЗС, кравата поема с ОД вместо 11, само 7 КЕМ и тогава, за да получим 20кг мляко ще трябва да изхраним 8кг концентрати. Почти два пъти повече отколкото при качествени обе-

мисти фуражи. За да се поемат повече обемисти фуражи, не е достатъчно тях да ги има на воля в яслите през цялото денонощие. Те трябва да са качествени. Сеното трябва да се покосява в началото на цъфтежа, да се изсуши без да го навали дъжд и да се внимава да не се оронят листата при прибирането. Царевичния силаж да се прибира във фаза восъчна зрелост (33-35% сухо вещество), да се наситнява не по-едро от 16мм, добре да се уплътни, за да не прониква вода и въздух. Зелената маса също трябва да се покосява в началото на цъфтеж. Ако се изхранва зелена люцерна тя да бъде цяла без наситняване. Пашата също да бъде върху млада израснала трева, почистена от тръни и плевели. Без колебание можем да направим заключението, че за високата млечност на кравите решаващото условие е да произвеждаме качествени обемисти фуражи. Да произвеждаме, а не да купуваме. Защото закупуваните обемисти фуражи рядко са висококачествени. Качествени обемисти фуражи могат да се произведат само от стопанина на кравите.

Характеристика на периодите по време на лактация Как протича една нормална лактация при млечност 6000кг? Тя започва с около 10-15кг и след 5-6 седмици достига максимума, или върха (пика) от около 30кг. Тази млечност се задържа около две седмици, след което започва постепенно да се понижава до края на лактацията. През първите 100 дни се получават средно 44% от общото мляко или 2600кг което прави по 26кг средно дневно. През вторите 100 дни, от 101 до 200 дена млечността се понижава от около 23 на 17кг или е средно 20 кг (2000 кг общо). През последните 100 дни, понижаването продължава от 17 до

11кг или е средно 14кг (1400кг общо). Следва да запомним, че според нормалния график на лактацията всеки 1кг по-висока млечност във върховата седмица може да ни осигури 200-250кг повече за лактацията. Следователно, ако вместо 30кг получим средно 32кг това показва, че при правилно хранене може да достигнем 6400-6500кг, ако през върховата седмица млечността е 34-35кг това показва възможности за 7000кг. Нормално при такава млечност една кравата със живо тегло около 600кг във възрастно състояние, тежи непосредствено след отелването 600кг, в края на 1-вия месец – 575кг, на 2-рия месец – 555кг и в края на 3-тия месец – около 550кг, през 4-и и 5-и месец запазва теглото си на 550кг, след което трябва да започне да го повишава и в края на 7-ми месец вече да тежи 580кг, за да стигне нормалното си тегло 600кг към края на 9-и месец. През последния 10-и месец от лактацията кравата достига 620кг заедно с плода. Пресушаването следователно следва да стане при жива маса около 620кг. През сухостойния период плодът следва да нарастне с около 30кг и непосредствено преди отелването кравата да тежи 650-660кг. След освобождаването от телето и околоплодните води кравата отново ще тежи 600кг.

Правила за хранене през различните периоди на лактацията През първите 60-70 дни на лактацията фактически приетите фуражи осигуряват по-малко от нужните за произведеното мляко и се получава недохранване. Кравата дава мляко за сметка на телесните резерви. Защо възниква тази ситуация? Това е следствие от по-ниския апетит след отелването, който не може да догони нуждите на високопродуктивната крава. Ако при храненето през сухостойния период сме спазили изискванията,

17

18

кравата следва да се отели при 5кг дневна дажба концентрати. При това положение още от следващия ден от отелването, концентратите се увеличават с по 0,5кг дневно, докато се достигне максималната КД. Увеличението от 0,5кг включва зърнените и белтъчни фуражи, които са предписани в съответната дажба. Ежедневно се следи състоянието на кравата. Ако тя запазва апетита си, на следващия ден увеличаваме отново с 0,5кг. Ако имаме съмнение, че кравата губи апетита си, спираме с увеличението и така, докато се достигне 12-13кг дневно. Това, при идеални условия, става към 15-ия ден. Но много често това не се случва, защото ако забележим, че кравата не приема предвидените обемисти фуражи, се налага да забавим завишението, ето защо по-често максимумът концентрати се достига към 25-ия ден от отелването, а максимумът на предписаните в дажбите обемисти фуражи – чак към края на третия месец от началото на лактацията. В тази постепенност на привикване на кравите към високата концентратна дажба се крие тайната на правилното, научно обоснованo хранене. Следователно през първите 70-80 дена кравата фактически губи около 50кг от живото си тегло, от което произвежда 325кг мляко. Не бива да се безпокоим, че кравата ще отслабне и да прибързваме с повишаването на концентратите. Фактически, от нормално използваните телесни резерви могат да се произведат за периода от 75 дена 325кг мляко, или по 4,5кг дневно Опасно е, ако принудим кравата да загуби повече от 50кг в този период. След като апетитът догони продуктивните нужди, храненето се нормализира. Храним толкова колкото е предписано в таблицата и според нивото на млечността. Така храним през почти целия втори период от 100 дни. Към края на втория период се

налага да възстановим живото тегло и започваме да храним фактически повече от предписаното в балансираните дажби – за около 3кг мляко. Това е приблизително 1,5кг концентрати. Защо го вършим сега, а не през сухостойния период е обяснено в следващото заглавие.

Хранене на високопродуктивни крави през сухстойния период Старите препоръки за обилно хранене през сухостойния период с рязко намаляване на дажба преди отелването, доведоха до много проблеми, свързани с появата на кетозни състояния и понижаване на млечността. Освен това, науката за хранене доказа, че натрупването на телесни резерви през края на лактацията става при по-малък разход на хранителни вещества отколкото през сухостойния период. Така например, докато през дойния период 1кг прираст в живото тегло се получава средно от 3,4 КЕМ, дадени над поддържащото хранене, то през сухостойния период за този прираст са нужни 5,1 КЕМ. Натрупаните резерви струват 66% повече. Това икономическо съображение, заедно с някои биохимически факти, свързани със състава на натрупваните мазнини, послужиха като научно основание да се разработи нова стратегия за храненето на сухостойните крави, която е потвърдена от практиката. В какво се състои новия подход? Той разчита загубите в живото тегло, които нормално достигат 40-50кг (при крави със живо тегло 550-600кг) да се възстановяват постепенно през втората част от лактацията. Това ще рече, през това време към разходите за мляко трябва да се прибавят допълнително хранителни вещества за прираста, който средно е 0,3-0,4кг дневно. Това изисква да се добавя дневно по 1,0 до 1,4 КЕМ и 70 до 90г протеин, смилаем в

червата (ПСЧ). Ако в резултат на такова хранене кравата възстанови телесното си състояние и достигне над средна охраненост при пресушаването, през двата месеца на сухостой тя се храни умерено, само колкото да се развива нормално плода, без да трупа нови телесни резерви. Ако кравата не е възстановила живото си тегло при пресушаването и се намира в под средна охраненост, тогава следва да прибавяме към нормите за поддържане и нарастване на плода за допълнителен прираст от 0,30,4кг съответно по 1,5 до 2,0 КЕМ и също 70 до 90г ПСЧ.

Поднасяне на концентрираните фуражи на високомлечните крави Когато кравата получава дневно до 3-4кг концентрати, дали те ще бъдат поднесени на два или три пъти, дали ще бъдат ситно или едро смлени, дали ще бъдат смесени с другите фуражи, това има малко отражение върху ефективността на цялата дажба. Не стоят обаче така въпросите когато млечността е над 25кг и кравата получава дневно 10-12кг концентрирани фуражи. Значителното количество концентрати може да предизвика здравословни проблеми и продуктивният ефект да бъде понижен. Това налага да се спазват стриктно редица правила, които произтичат от физиологията на търбуха, който е специализиран орган за ефективна преработка преди всичко на обемисти фуражи. Смилането на храната при преживното животно става под влияние на огромен брой микроорганизми от различни родове и видове. Грубите фуражи, се разлагат от специална група микроорганизми, които се развиват успешно само при определена среда в търбуха, която е около рН 7,0, а след повишаване на киселинността под рН 6,4 тяхното развитие напълно спира и смилането на влакнините в грубите фуражи преста-

ва (колкото числото изразяващо рН е по-малко, толкова киселинността е по-висока). Смилането на богатите на скорбяла и захари фуражи като зърнените и захарното цвекло се извършва от други микроорганизми, които първоначално произвеждат млечна киселина, която ако премине през търбушната стена в кръвта предизвиква тежки поражения, известни като въглехидратно отравяне. При нормални условия, когато богатите на скорбяла и захари фуражи се изхранват продължително време на умерени порции, се размножават микроорганизми, които превръщат опасната млечна киселина в оцетна и пропионова киселини, които вече са естественият енергиен източник на преживното животно. Произведената млечна киселина при изхранването на големи порции концентрати понижава силно рН под 6,4 (т.е. увеличава киселинността), което пречи за смилането на влакнините във фура-

жите. Това предизвиква отказ на кравите от поемането на нова храна. Всички тези физиологични особености определят следните правила за поднасяне на концентратите при високопродуктивните крави: 1. Концентратната дажба да се въвежда постепенно. Дневната стъпка на увеличението да бъде 0,5кг, докато се стигне 12,5-13кг дневно, което е максималната дажба за крава с тегло 550-600кг. Ако 5-6кг концентрати, изхранени за един ден, след като кравата продължително време не е яла зърнени или шротове, предизвикват сериозни смущения с признаци на въглехидратно отравяне, то изхранването на 1213кг дневно след постепенното привикване на тази крава в продължение на 3 седмици, вече не водят до никакви смущения или други лоши последствия.

2. Дневната концентратна дажба да се поднася на порции до 2,5кг. Следователно максимална-

та концентратна дажба от 1213кг да се поднася най-добре на 5 пъти дневно, в най-лошия случай на 4 пъти по 3 килограма. По-големите от 3кг порции концентрати, предизвикват за кратко време понижаването на рН под 6,4, дори когато кравите продължително са хранени със зърнени фуражи. Това временно затормозва апетита.

3. Колкото по-ситно са смлени зърнените фуражи, толкова отрицателния ефект от изхранването им се повишава. При едро смлени или при само начупени зърнени фуражи, разлагането им от микроорганизмите става побавно и отделената, опасна за здравето млечна киселина попълно се превръща в полезните оцетна и пропионова киселини. Най-добре е зърнените фуражи за високо продуктивните крави да се смилат на чукова дробилка със сито с отвори 8 милиметра (свободно да се пъха един обикновен молив). Не се тревожете, че във фекалиите на кра-

19

20

вите ще се появяват не усвоени частички. Също толкова неусвоени концентрати се намират и когато зърното е ситното смляно, но тогава ние не можем да го забележим. Химическите анализи обаче обективно доказват правотата на това твърдение.

4. Смесването на концентратите с нарязани груби фуражи или силаж помага за по-бавното им поемане. Така хапките се просмукват с повече слюнка (тя има буферни свойства, с което се пречи на киселинността да се повиши над желаното). По този начин смесването на концентратите с нарязани сено, слама, силаж подобрява ферментацията в търбуха в благоприятната насока. Това лежи в основата на най-новата практика в модерните кравеферми т.нар. „целодажбено хранене”. Всички съставки на дажбата да се поднасят заедно от смесителни ремаркета и кравата през цялото денонощие да има възможност да поема от нея. Това е идеалната форма на поднасяне на концентратите от физиологична гледна точка.

5. Добавка към концентратите на сода бикарбонат (хлебна сода). Въпреки всички мерки за предотвратяване понижението на рН под 6,4 (повишаване на киселинността), често пъти това все пак се случва. В такива случаи добавката на 200-300г сода бикарбонат на крава дневно помага да се нормализира киселинността в търбуха, да се избегне понижението на маслеността и да се подобри апетита на кравите. Най-полезно е да се използва тази добавка в периода на привикване към висока дажба концентрати и докато кравата поема максималната дажба. Продължителността на използване на содата бикарбонат е докато премине опасността от силно понижение на рН в търбуха. По-дългото използване не вреди на кравата, но струва скъпо на стопанина. Затова е сложено ограничението.

Комбинирани фуражи, зърно

и белтъчни концентрати или зърно и шротове с минерални добавки за високомлечните крави Този въпрос е много актуален по няколко причини. Известна истина е, че при свинете и птиците не може да говорим за съвременно отглеждане без прилагането на най-сложно балансирани комбинирани смески. Почти невъзможно е да се постигне максималния желан растеж при тези видове без използването на комбинирани фуражни смески. Когато заговорим за съвременно краварство, по аналогия мнозина, малко запознати с тънкостите на храненето на кравите мислят, че високата и устойчива млечност също се получава само при изхранването на комбинирани фуражни смески за крави. Не са рядкост у нас стопаните, които са убедени, че само с комбинирани фуражи могат да получат висока млечност. Световната практика при високомлечното краварство в най-напредналите страни показва, че е малък процентът на кравефермите, в които се изхранват комбинирани смески. Мнозинството от фермерите предпочитат да изхранват собствено зърно допълнено с белтъчно-минерални концентрати или направо изхранват едросмляно зърно балансирано със съответното количество шрот и минерални добавки. В тази практика няма никакво противоречие със съвременните достижения на научното хранене. Така несъвпаденията между нужди и изхранено частично се премахват. Налага се обаче да се произвеждат белтъчни концентрати с различен минерален състав. Концентратите, съответно комбинираните фуражи следва да са без минерални добавки за летни ОД от житно-бобови смески, за ОД от ливадно сено и малко люцерново; с добавка само на креда за ОД от ливадна трева, за ОД от зелена царевица, за ОД от ливадно сено и слама или царевичак; само

с дикалциев фосфат за ОД от зелена царевица и 15кг зелена люцерна, за ОД от царевичен силаж и зелена люцерна. Когато белтъчно-минералните концентрати или комбинираните фуражи са с креда и дикалциев фосфат се покриват минералните нужди само в 50% от случаите. Следователно посочените 38% покриване на нуждите от протеин с произвежданите сега комбинирани фуражи следва да се намалят наполовина. Анализът на изхранваните в нас дажби на крави показва, че продаваните в нас белтъчно-минерални концентрати могат да удовлетворяват минералните нужди в около 50% от случаите. Като вземем предвид тези несъвпадения в предлаганите комбинирани смески и белтъчно-минерални концентрати и се съобразим с изискването за едрината на смилане на зърнените и ролята му за ефективността на използване на дажбата, ще се убедим, че подготовката при домашни условия – едро смилане на зърнената съставка с добавка на необходимото количество шрот и креда или дикалциев фосфат, е най-сигурния път за добро балансиране на дажбите за млечни крави и може да осигури най-висока и трайна млечна продуктивност. Към всичко казано следва да добавим и икономическата изгода. През първата половина на 2001г средната цена на комбинираните смески, които удовлетворяват както видяхме под 20% от случаите при храненето на кравите е средно 370 лв. Балансирането на концентратната дажба при домашни условия с ниво 18% на протеина при използване на зърнени фуражи с цена 210 лв. и слънчогледов шрот 250 лв. и то при подходящо смилане, струват 265 лв. При равностоен или по-добър ефект в продуктивността, разликата за тон в по-малко 105 лв. или 28% спрямо цената на комбинирания фураж, не е за пренебрегване.

П

BG

общоползвателно и бройлерно направление (от породите Нюхемпшир, Родайланд, Старозагорска червена кокошка, Плимутрок и Корниш). Най-правилно е кокошките да се хранят с брашнени смески. Те са предвидени за три различни фази на носливост: първа – начална фаза на носливост със 17 до 17,5% съдържание на протеин, втора – средна фаза на носливост с 16% протеин и трета крайна фаза на носливост – с 15,5% протеин. В зависимост от наличните фуражи отделните компоненти могат да се заменят или допълнят с други с цел да се осигури балансирано или икономически изгодно хранене. Кокошките трябва да имат винаги на разположение прясна и чиста вода за пиене. През зимата не трябва да се допуска замръзване на водата в поилките.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 10/ 2014

равилното и пълноценното хранене на кокошките е най-важното условие за получаването на висока носливост. За тази цел смеските трябва да са добре балансирани по отношение на белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества. Дневната дажба на кокошките трябва да е разнообразна и достатъчна по количество. Колкото по-пълноценна, разнообразна и достатъчна по количество е храната на кокошките, толкова по-продължителна може да бъде носливостта им. Тогава кокошките снасят качествени и с висока хранителна стойност яйца. На кокошките се осигурява по около 115-120г концентриран фураж на птица дневно, който се дава във вид на брашнена или на брашнена и зърнена смеска. Количеството на смеската се увеличава с 10-18%, когато се хранят кокошки от

ХРАНЕНЕ

Правилното хранене на кокошките е важно условие за висока носливост

21

ХРАНЕНЕ БРОЙ 10/ 2014 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 22

Хранене на пилета-бройлери За производство на пилета бройлери се използват специално селекционирани хибридни пилета, отличаващи се с много бърз растеж. При храненето им се цели да достигнат максимална маса в най-ранна възраст при минимален разход на фураж за 1кг прираст. Това изисква изобилно и пълноценно хранене с лесноусвоими комбинирани фуражни смески. Угоителният период е сравнително кратък – до 49-56 дни, поради което всяка грешка в храненето трудно се коригира и има икономически последици върху крайния резултат. Постиженията при отглеждане на пилета бройлери в резултат на селекцията и на осигуреното пълноценно хранене са следните: угоителен период 49 дни, при който пилетата достигат средна жива маса над 1800г и разход на около 2кг фураж за 1кг жива маса. За началния период на угояването се използват т.нар. „стартерни смески” с високо съдържание на протеин – 22-24%, и 13020 кДж обменна енергия, а за крайния период на угояването – финишерни смески с 20-21% протеин и 13440 кДж обменна енергия. Храненето на пилетата бройлери по принцип не се различава от храненето на другите пилета освен с по-богатото съдържание в смеските на белтъчини и въглехидрати. Наред с това през целия период на отглеждане на пилетата се осигуряват условия за непрекъснато и на воля хранене. Задачата е пилетата да поемат по възможност повече смеска, която да оползотворяват най-пълноценно.

По време на храненето при пилетата бройлери трябва да има винаги чиста вода за пиене. След първата седмица се поставят допълнително хранилки с чист речен пясък за кълване с едрина 1-2мм, като на 150200 пилета се осигурява една хранилка. Около 10 дни преди предаването на бройлерите за клане хранилките с пясък се изнасят от помещението. Със смеските, които се произвеждат, пилетата бройлери на 56-60-дневна възраст могат да достигнат маса 1500-1800г при

разход под 2,5кг фураж за 1кг жива маса. Изразходването на големи количества фураж и недостигането на висока жива маса при отглеждането на пилета бройлери са резултат главно на лошото качество на фуража, непълноценността на смеските, голямото разпиляване на фуража от хранилката, неспазването на технологичните параметри и изискванията при отглеждане, лошите микроклиматични условия в помещението и заболяването на пилетата.

ЕКСПЕРТИ

Започва проект за практика и работа в немски говедовъдни ферми Михаил Михаилов

П

BG

институт в Хале. След обсъждане на ситуацията в нашите ферми, професионалното образование на нашите младежи, слабите места в подготовката им за говедовъди, адаптацията за живот в чужда среда, това което може да ни предостави програмата и всичко останало по провеждането на един такъв проект се прие: немската страна да изготви тест, който да се попълни от нашите потенциални практиканти, да се предвидят две нива на обучение по време на практиката /да има две целеви групи/ и разбира се, провеждане на кастинг за кандидатите. Всичко останало – условията на труд, битовите и транспротни проблеми, заплащане и др. ще бъдат допълнително обсъждани.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 10/ 2014

о инициатива на Националния съюз на говедовъдите в България се проведе среща с екип, работещ по германски проект за практика в говедовъдни ферми в Германия. От страна на съюза присъстваха Панайот Тодоров – съпредседател на съюза и Михаил Михалов – изпълнителен директор. Всъщност, това беше продължение на разговора на председателя Никола Ангелов по отношение квалификацията на български млади говедовъди с германски партньори. От страна на немския проект присъстваха Сузане Ринге – социолог, Бетина Винер – директор на Института по социални изследвания в Хале, Ралф Хегел – фермер, при който голяма част от младежите са на практика и Диана Трайкова – от

23

ЕКСПЕРТИ

Биологично животновъдство

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

Из „Наръчник на органичния фермер“

24

Правила за биологично производство Стопанството е с биологично производство и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за: 1. произхода на животните; 2. храненето на животните; 3. профилактиката на заболяванията и тяхното лечение; 4. животновъдните практики, транспорта и идентификацията на животинските продукти; 5. торенето; 6. районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане им. В стопанството с биологично производство се осигурява: 1. достъп на животните до райони, където се отглеждат свободно; 2. броят на животните да е тясно свързан с наличната площ за отглеждането им; 3. ограничен брой на животните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води и пренатоварване с оборски тор. Получената животинска продукция се предлага на пазара като произведена по биологичен начин само ако животните, от които е получена, са отглеждани по биологичен начин наймалко: 1. дванадесет месеца при еднокопитните и едрия рогат добитък (включително bison species), предназначени за производство на месо, но минимум за период, равен на 3/4 от продължителността им на живот до момента на клането; 2. шест месеца при дребни преживни животни и прасета; 3. шест месеца за животните, предназначени за производство

на мляко; 4. десет седмици за птиците, предназначени за производство на месо, доставени за отглеждане преди да навършат три дни; 5. шест седмици при птиците, предназначени за производство на яйца. При избора на породи животни от даден животински вид се взема предвид приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания. Предимство се дава на местни породи и родове. При формиране на стадо от определен вид животни, животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство. Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие, че животните преминат преходен период. Подновяване или възстановяване на стадо или ято с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато: 1. липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин; 2. има висока смъртност на животните поради здравни причини или природни бедствия. За поддържане на естествения ремонт и възпроизводство на стадото или ятото всяка година максимум 10% от възрастните еднокопитни и едър рогат добитък и максимум 20% от възрастните прасета, овце и кози могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин. С разрешение на контролния орган процентите се увеличават до 40%, когато:

1. е сменена породата на отглежданите животни; 2. е въведена нова специализирана порода животни от същия вид. Хранене на животните В стопанствата с биологично производство животните се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин. При биологичния начин на отглеждане през периода на бозаене животните се хранят с натурално мляко (майчино мляко). Минималният период на хранене на младите бозайници с натурално мляко се определя от техния вид и е: 1. три месеца за едър рогат добитък и еднокопитни; 2. четиридесет и пет дни за овце и кози; 3. четиридесет дни за прасета. За хранене на животните могат да се използват: 1. конвенционалните фуражи от растителен произход, когато са произведени или приготвени без химични разтворители; 2. конвенционалните или произведените по биологичен начин фуражи от животински произход; 3. фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините, провитамините и химическите вещества с подобен ефект. При храненето и поенето на животните е забранено използването на антибиотици, кокцидиостатици, ветеринарномедицински продукти или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността. Разрешава се прилагането на угоителни режими, само ако не причиняват необратими увреждания за здравето на животните. Забранява се насилственото

хранене на животните. Профилактика на заболяванията и лечение на животните В стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки: 1. избиране на подходящи породи животни; 2. използване на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите; 3. хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние; 4. редовни разходки и достъп до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма; 5. подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми. За лечение на животните се използват следните препарати: 1. фитотерапевтични препарати – растителни екстракти и есенции, с изключение на антибиотици; 2. хомеопатични лекарствени

средства – растителни, животински или минерални субстанции; 3. микроелементи; Забранява се използването на: 1. синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти за профилактика на заболяванията; 2. ветеринарномедицински продукти за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа; 3. хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродуциране и синхронизиране на еструса; 4. разрешава се прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни. При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположено стопанство с биологично производство, се извършва: 1. третиране на животните, включително с имунопрепарати; 2. обработване на сградите, оборудването и съоръженията с цел профилактика или ликвидиране на заболяването. Собственикът на стопанство с биологично производство води дневник за отглеждането на животните. Данните се декларират пред контролния орган преди животните или животинските продукти да се предло-

жат на пазара като произведени по биологичен начин. Срокът за използване на животински продукти е: 1. за яйца и мляко – 7 дни; 2. за месо от птици и бозайници, вкл. мазнини и карантия – 28 дни. Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животни или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти или антибиотици: 1. повече от два курса на лечение в рамките на една година; 2. повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година. Забраната не се прилага при ваксинации, лечение срещу паразити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Животновъдни практики, транспорт и идентификация на животинските продукти В стопанството с биологично производство животните се размножават чрез естествени методи. Разрешава се изкуственото осеменяване, но се забранява трансплантацията на ембриони. С цел подобряване качеството на продуктите и поддържане на традиционните производствени практики се разрешава кастрацията на животните. Забранява се отглеждането на животните завързани. Разпоредбата не се прилага за говеда, отглеждани в сгради, изградени преди влизането на наредбата в сила и след разрешение на контролния орган, когато: 1. на животните са осигурени редовни упражнения; 2. спазват се изискванията за хуманно отношение към животните и са осигурени места за спокойно отелване. Минималната възраст за клане

25

на птици по видове е: 1. за пилета – 81 дни; 2. за скопени пилета – 150 дни; 3. за пекински патици – 49 дни; 4. за женски домашни мускусни патици – 70 дни; 5. за мъжки домашни мускусни патици – 84 дни; 6. за зеленоглави патици – 92 дни; 7. за токачки – 94 дни; 8. за пуйки и гъски за печене – 140 дни. Разпоредбата не се прилага за бавно растящи породи и видове животни. Животните се превозват по начин, ограничаващ стреса и страданието им, съгласно изискванията на Наредба №4 от 2000г. Забранява се употребата на успокоителни ветеринарномедицински продукти преди или по време на транспорт на животни. Торене Общото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170кг азот на хектар земеделска земя. Когато е необходимо, гъстотата на животните в дадено стопанство се намалява под максималния брой, за да се избегне превишаване на количеството оборски тор. Съоръженията за събиране и съхранение на оборски тор се изграждат така, че да изключват възможността от замърсяване на околната среда чрез изпадане, преливане и просмукване в почвата.

26

Свободно отглеждане на животните Животните се отглеждат в сгради, които са пригодени към биологичните и физиологичните им нужди и осигуряват: 1. изолация, отопление и вентилация, които създават възможности за движение на въздуха; 2. приток на светлина; 3. лесен достъп до храна и вода. Сгради за отглеждане на животни не са задължителни в

области с климат, подходящ за отглеждане на животни на открито. Гъстотата на животните в сградите се определя от вида, породата и възрастта на животните, както и от поведенческите им нужди, пола им и големината на стадото. Сградите, оборудването и съоръженията се почистват добре и дезинфекцират, за да се предотврати взаимното предаване на инфекции и натрупването на болестотворни микроорганизми. Районите за свободно отглеждане, откритите пространства за раздвижване или оградените места на открито трябва да осигуряват достатъчна защита от дъжд, вятър, слънце и крайно високи или ниски температури в зависимост от местните климатични условия и породата животни. Не се изисква достъп до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, когато тревопасните животни имат достъп до пасища по време на пасищния период и отглеждането им на закрито при зимни условия предоставя достатъчна свобода за движение. Разрешава се крайната фаза на угояване на говеда, свине и овце, предназначени за производство на месо, да се извършва на закрито за период, който не надвишава 1/5 от продължителността им на живот, но наймного за период три месеца. Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат достатъчно голямо, удобно, чисто и сухо място за почивка, направено от здрава и плътна конструкция. Забранява се отглеждането на телета в индивидуални боксове след като навършат едноседмична възраст. Свинете-майки се отглеждат на групи, с изключение на последния стадий на бременността и по време на кърменето. Забранява се отглеждането на малки прасенца на платформи или в клетки. Местата за раздвижване на жи-

вотните да осигуряват възможност за отделяне на изпражненията и за ровене. Забранява се отглеждането на птици в клетки. Водоплаващите птици трябва да имат достъп до естествени или изкуствени водни площи. Минималните изисквания, на които отговарят сградите за отглеждане на птици, са: 1. поне една трета от пода е солидна конструкция и е покрита със слама, талаш, пясък или торф; 2. в сградите за кокошки-носачки достатъчно голяма част от пода да е предназначена за събиране на изпражненията им; 3. да има кацалки, чийто размер и брой е съобразен с големината на групата и размера на птиците; 4. да има отвори за влизане и излизане с размер, съответстващ на големината на птиците, и с обща дължина най-малко 4м за 100кв.м от помещението; 5. в сградите да няма повече от: • пилета – 4800 бр; • кокошки-носачки – 3000 бр; • токачки – 5200 бр; • женски пекински и домашни мускусни патици – 4000 бр; • мъжки пекински и домашни мускусни патици или други породи патици – 3200 бр; • гъски, пуйки или кастрирани петли – 2500 бр.

6. общата използваема площ на помещенията, предназначени за отглеждане на птици за месо да не надвишава 1600кв.м. В сградите за кокошки-носачки естествената светлина може да се подсили от изкуствени източници, за да се осигури максимум 16 часа светлина за денонощие и поне 8 часа нощна почивка без изкуствена светлина. За птиците се осигурява достъп до оградени пространства на открито за най-малко една трета от живота им. Когато завърши отглеждането на партида птици в оградено място на открито, то се оставя необитаемо, за да израсне нова растителност.

ЕКСПЕРТИ

Биологичен феномен – използване на хетерозиса в овцевъдството Проф. д.с.н. Михо Семков Проф. д.с.н. Михо Семков

BG

редица години в НИГО, Стара Загора, се развъжда чистопородно стадо от около 220 животни. Живата маса на овцете е около 80-90кг, на кочовете – 110-150кг. Месодайните форми са отлични – много добре замускулени поясници и бутове. Среднодневният прираст до 30-дневна възраст на агнетата единаци-мъжки е 302г, за близнаците е 255г, а за тризнаците – 248г, кланичният рандеман – 52%. Отлични резултати се постигат и при промишленото кръстосване за получаване на качествени 18-20кг трупчета. От промишленото кръстосване в Плевенско на овце от Североизточно българската тънкорунна порода край гр. Генерал Тошево с кочове от породата Ил дьо Франс, агнетата от F1 са имали с 20-22% по-висок интензитет на растеж и с 1518% по-нисък разход на фураж за 1кг прираст при угояване до 90-дневна възраст. С отлични месодайни качества е и породата Мутон Шароле, от която преди 2 години бяха внесени 110 женски и 6 мъжки разплодни животни в НИГО, Стара Загора. Някои от признаците я нареждат на челно място сред породите за месо като: жива маса на овцете 80-100кг, а на кочовете 120-150кг; средна плодовитост 187%; висока скорозрялост – на 7-9-месечна възраст женските достигат жива маса и развитие годни за заплождане; среднодневен прираст на агнетата единаци

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 10/ 2014

В световната и нашата овцевъдна практика използването на хетерозисния ефект се осъществява чрез промишлено кръстосване на овце от различни породи с кочове от месодайни породи главно за увеличаване на производството и подобряване качеството на месото. За нашата страна този проблем е изключително актуален, защото преобладаващата част от овцете са кръстоски от местни и млечни породи, приплодите на които в голяма степен не отговарят на европейските стандарти. А това има голямо значение за нашата икономика, тъй като и през последните години, независимо от тежкото състояние на овцевъдството, износът на цели или половинки агнешки трупчета, пресни или охладени – заема челно място в експортните листи на страната. През 2002г са изнесени 6117 тона на стойност 21 110 хил. щатски долара. На европейския пазар цената и реализацията се определят от качеството на оценяване по системата ЕURОР. Тя се извършва по степен на развитие на скелетната мускулатура в областта на бута, гърба и плешките и по степента на отлагане на тлъстините по повърхността на трупа, в гръдната, коремната и тазовата кухина. В зависимост от тези показатели трупчетата получават оценка в 5 различни класа от Е – най-висок клас до Р – найнисък клас. Така че, главната цел е не само да се изнася повече, но и по-висококласни и поскъпо платени агнешки трупчета. Решаваща роля в тази насока може да изиграе най-ефективното използване на разплодните кочове от месодайните породи за промишлено кръстосване на овцете, предназначени за стоково производство. За тази цел както преди, така и през последните години се прави внос на женски и мъжки разплодни животни от изключително ценни породи Ил дьо Франс, Шароле, Тексел, Перендеил и Дрездеил, които се отглеждат в стадата на институтите по животновъдство в Стара Загора. Породата Ил дьо Франс има голямо стопанско значение за промишленото кръстосване на овцете от различни породи. Животните от тази порода се приспособяват добре към нашите условия и вече

27

Овце от породата Ил дьо Франс

28

от 10-ия до 30-ия ден е 300г а на близнаците – 250-260г. Трупчетата на по-рано закланите агнета тежат между 17 и 22кг с отлични месни качества – оценка „И“, което осигурява висока цена. Кланичният рандеман е 57-59%. С разширеното възпроизводство на това чистопородно стадо се създават възможности за производство на повече мъжки разплодни животни за нуждите на промишленото кръстосване в страната. С отлични месодайни качества са и специализираните в месодайно направление животни от породите Суфолк, Дорсет, Тексел, Хемпшир, Перендеил и Дрездеил. Според проф. Ил. Димитров при промишленото кръстосване с тези породи хетерозисният ефект при кръстоски F1 варира: за среднодневен прираст от 8 до 18%; намален разход на фураж за 1кг прираст – от 6 до 12%; на теглото на трупа – от 7 до 14%. От изложеното следва ясно, че съществуват реално големи възможности за увеличаване на производството и подобряване на качеството на месото при всички видове животни. Основният, кардиналният проблем в овцевъдството е за по-ефективно използване на репродуктивния потенциал на разплодните кочове от месодайните породи. Това може да се постигне по три начина:

Първо: при естествено покриване (контролиране) на заплождането и пускане от ръка за покриване на овцете в еструс и заплождане среднодневно по 2-3 овце (респективно до 3-4 еякулаци на ден). При примитивно (табулно, стадно) използване, разплодниците бързо се изтощават, стават импотентни, безплодни. Средно се заплождат на сезон около 20-30 овце. Второ: Внедряване на изкуствено осеменяване чрез временно, сезонно групиране на овцете в големи стада – 200-300 овце. От един коч за една осеменителна кампания могат да бъдат заплодени от 400 до 800 овце. Трето: Създаване на депа за разплодни кочове от месодайните породи, в които да се провежда целогодишно или сезонно получаване и дълбоко замразяване на семенна течност. Консервираната сперма се съхранява в контейнери с течен азот и при настъпване на сезона за заплождане се транспортира и използва в пунктовете за изкуствено осеменяване на овце. Още по-добре тези възможности могат да се реализират в говедовъдството, тъй като проблемът за успешна криоконсервация на семенната течност е напълно решен, а изградената мрежа от пунктове за изкуствено осеменяване на крави позволява използването на този метод в широки мащаби.

с витамин Е са растителните масла. Сравнително по-ниско е съдържанието му в някои храни от животински произход и други продукти. Практически интерес представлява даването на зелени храни на птиците, самостоятелно или в комбинация с фуражните смески. Витамин Е е широко разпространен в природата, но за птиците той е достъпен от твърде ограничен брой храни, предимно от царевицата, соята, пшеницата, ечемика и яйчния жълтък. Витамини от групата В – В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В3 (пантотенова киселина), В4 (холин), В6 (пиридоксин), РР (ниацин) и др. се срещат както в растителните, така и в животинските храни. Комплексни източници на тези витамини, към недостига на които птиците са особено чувствителни, са пшеничните трици, хлебните, бирените дрожди, яйчният жълтък, соята, оризовите трици и други храни. В 1кг сухи хлебни дрожди се съдържат: 18,3мг витамин В1; от 26 до 48мг витамин В2; 2600мг холин; 21-100мг пантотенова киселина; 26,4мг витамин В6 и 18,0мг витамин В9 (фолиева киселина). Източници на витамини от група В с важно значение за птицевъдството са сухата бирена мая и много поливитаминни препарати. Витамин Н (биотин). Интерес във връзка със задоволяването на нуждите на птиците от този витамин представлява високата му усвояемoст при птиците от бирените дрожди – 100%, от соевия шрот – 100%, тревното брашно – 100%, фъстъчения шрот – 54% и от пшеничните зародиши – около 40%.

BG

на пряка слънчева светлина настъпва гранясване на мазнините и този процес е съпроводен с разрушаване на съдържащия се в тях витамин А. Витамин А има изключително голямо ветеринарномедицинско и стопанско значение за птицевъдството. Той участва в основни жизнено важни функции, като защитата на организма срещу инфекции; при образуване на остеоидния скелет на костите; в процесите на светлоусещането и при репродукцията - оплодяемост на яйцата, ембрионално развитие, люпимост, жизнеспособност на пилетата и т.н. Витамин D също е широко разпространен в природата, но практически интерес за птицевъдството представляват хранителните продукти от животински произход. От витамините на група D с най-висока биологическа активност е витамин D3 – холекалциферолът. Основни източници на витамин D при храненето на птиците са рибеното брашно, яйчният жълтък и някои зелени и изсушени на слънце растителни фуражи. Действието на витамин D при птиците е тясно свързано с минералната обмяна и конкретно с обмяната на калция и фосфора в организма им. Витамин D е необходим за правилното изграждане на костната система. В аспекта на това негово биологично действие той се разглежда като фактор, от който зависят растежът на пилетата и носливостта на кокошките. Витамин Е се съдържа предимно в семената на всички видове хранителни продукти от растителен произход. Основното количество е концентрирано в зародишите на зърната. Най-богати

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 10/ 2014

Витамините са вещества с изключително важна билогична активност. Те са еднакво необходими както за животните, така и за растенията. Различието се състои в това, че растенията могат да синтезират всички необходими за тях витамини. Витамините имат различно разпространение в природата. Някои от витамините се срещат рядко, а други се намират в почти всички хранителни продукти. Витамин А е широко разпространен в природата. Неговите провитамини – каротиноидите – се срещат в растенията и в техните плодове. Всъщност потребностите на птиците от този витамин се задоволяват двупосочно – директно от хранителните продукти от животински произход (рибено и месо-костно брашно, сухо мляко и др.) и индиректно – чрез постъпващите в организма им каротиноиди от растителните съставки на смеските (царевица, соев, слънчогледов шрот, пшеница и др.), част от които се превръщат във витамин А. Съдържанието на каротиноиди в растителните храни за птиците е различно. Например в 1кг царевица се съдържат 4,4мг каротин, а в соевото и фъстъченото кюспе то е значително по-малко – 2,6мг/кг. Найдобри източници на каротин за птиците са люцерната и люцерновото брашно, в които са установени средно 180мг каротин в 1кг. Най-богати източници на витамин А за птиците са яйчният жълтък и рибеното брашно. В мазнините на рибите и в рибния черен дроб витамин А е сравнително нестабилен. Това трябва да се има предвид, тъй като при неправилно съхраняване и особено под действието

ЕКСПЕРТИ

Значение и потребности на птиците от витамини

29

ДИВЕЧОВЪДСТВО

Дивечовъдство Янчо Найденов

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

Обект и задачи на дивечовъдството Дивечовъдството е част от ловностопанската наука, която дава теоретични познания за основите на развъждането и отглеждането на дивеча. Като част от научното познание дивечовъдството се развива и като част на животновъдството, но негов обект са дивите или полудивите животни. Поради тази причина то има и свои специфични методи на изследване и проучване. Естественото разпространение и развъждането на дивеча са подчинени на природните закони и на въздействието на човека. Човекът е успял да изучи начините за регулиране на процесите на естественото възпроизводство на дивечовите ресурси, в съответствие с природните и стопански условия. Той е установил оптимални условия за развъждането и отглеждането на онези видове и количества дивеч, от които обществото има най-голяма полза. На тази база са разработени и комплекс от мероприятия, с които се реализират основните задачи на дивечовъдството, а именно: • подобряване на естествените местообитания на дивеча чрез запазване и обогатяване на естествената растителност, осигуряваща необходимата храна за дивеча през всички годишни времена, подхранване с нови видове храни и стимуланти, които подобряват трофейни и екстериорни качества на ловните видове; • осигуряване спокойствието на дивеча и опазването му от болести и неприятели и бракониери; • създаване на убежища и укрития, където дивечът може да намери целогодишен подслон и спасение от природни бедствия и при влошаване на атмосферните условия; • прилагане на подборния отстрел, чрез който се осигурява поколение само от онези екземпляри, които ще дадат потомство с желаните трофейни и екстериорни качества;

30

Фигура1: Развъждане на дивеча

• регулиране на дивечовите запаси до нормалните за всеки определен район, за да не се допускат пренаселването му и появата на епизоотии и намаляване до минимум на вредите от дивеча за горското и селско стопанство; • разселване на дивеча с цел задивечаването на дадени райони или подсилване на съществуващите запаси в количествено и качествено отношение; • обогатяване на ловната фауна и „опресняване на кръвта”, чрез внасяне и аклиматизиране на нови видове дивеч от други страни. Провеждането на тези и други допълнителни мероприятия ще доведе до подобряване на естествените условия за развъждането на дивеча и увеличаване на неговите запаси, до подобряване на качествата му, от което нашето общество ще получи повече дивечово месо и трофеи при поизгодни условия, ще се подобрят условията и ефективността на ловния туризъм, ще се обогатява непрекъснато и природната среда. Начини за развъждане на дивеча В съвременната дивечоразвъдна практика се използват четири основни начина на развъждане на дивеча: свободно, парково, клетъчно и комбинирано. (Фиг.1) 1. Свободен начин за развъждане на дивеча При този начин на отглеждане дивечът живее на свобода, като неговото размножаване и развъждане става по естествен начин. По време на размножителния период човекът подпомага дивеча, като взема мерки за опазването му от хищници, от химизацията и механизацията в селското и горското стопанство, като подобрява условията както за възрастния, така и за подрастващия дивеч.

2. Парково развъждане на дивеча

При този начин на размножаване и развъждане, дивечът живее в заградени площи с различна големина в зависимост от неговия вид и целта на ловното стопанство. Това са така наречените дивечовъдни станции, при които оградите за задържане на дивеча са изградени в определени, желани от нас места. В последно време този начин, макар и доста скъп, намира все по-голямо приложение в ловностопанската практика. Той се практикува при интродукция и реинтродукция на ловни видове, а така също и за специални научно-изследователски задачи.

3. Клетъчен начин за развъждане на дивеча Това е основният начин при промишленото развъждане на дивеча. При този начин дивечът е поставен в клетки, различни по големина и устройство за отделните видове дивеч. Използва се преди всичко за развъждането на фазана, полудивата патица, яребиците и кеклиците. Заради ценните им кожи, в клетки се отглеждат норки, нутрии, сребристи лисици и други редки и екзотични видове.

4. Koмбинирано развъждане. При този метод на развъждане се пуска в природата клетъчно или парково отгледан дивеч, а през зимата се улавя част от него и се доотглежда в клетки или паркове, за да се пусне отново през пролетта по същите или други места. Това развъждане се използва често при фазаните, яребиците, полудивите патици, сърни, елени и диви свине. Условия за развъждане на дивеча на свобода (Фиг.2) Условията за нормалното съществуване и развитие на запасите от дивеч са следните: 1. Климат Всеки вид дивеч в своята еволюция се е приспособил към определени климатични условия. Някои видове дивеч като дива свиня, благороден елен и др. преодоляват неблагоприятните климатични условия, като мигрират – през зимата обитават ниските и по-южните и припечни склоно-

ве, а през лятото се качват високо в планините или обитават северните и по-прохладни склонове. Известно е, че еленът-лопатар и муфлонът са топлолюбиви видове и ако бъдат поставени при сурови (северни или планински) климатични условия няма да се приспособят към тези климатични условия и ще загинат.

2. Релеф Релефът играе важна преразпределителна роля по отношение на останалите екологични фактори и е от особено значение за едрия дивеч. Така например, дивата свиня, еленът и зубърът изискват обширни горски площи, които им осигуряват достатъчно пространство за движение, миграции, спокойствие и т.н., докато друга част от дивеча, като сърни, зайци и яребици обитават сравнително ограничени и пресечени райони.

3. Местообитания От гледна точка на екологията под местообитание се разбира съвкупност от условията за съществуване на определен организмов вид, група видове, популации или съобщества. Всеки вид, включително и дивечът, се стреми да завземе местообитания, характерни за оптималното му развитие. Местообитанието като определен участък от земната повърхност се отличава от другите по своите климатични и растителни условия. Площта на България обитавана от дивеча, се състои от четири основни типа местообитания: • открити местообитания – това са всички местообитания от сушата, извън заетите от горската растителност. Това са земи, които са заети от селското стопанство и от обширните горски площи, които през вегетационния период са с богата хранителна база и създават добри условия за живот и за размножаване, преди всичко за дребния дивеч. След прибиране на реколтите, условията рязко се влошават и голяма част от дивеча мигрира в съседните горски екосистеми. Откритите местообитания са с по-лоши защитни и климатични условия и променлива хранителна база;

Фигура 2: Условия за развъждане

31

• горски местообитания – те обхващат всички горски екосистеми в планинските и равнините части на страната. Характеризират се с добри хранителни, защитни и климатични условия за развъждане на дивеч. Затова са и богати на животински видове; • водни местообитания – те обхващат всички водни екосистеми на реките, езерата, блатата, изкуствените водоеми и крайбрежните ивици на Черно море. Това са голи площи, покрити на места с водна растителност – папур, водна леща, лилии и др., които през зимния период почти изчезват под ледовете или се прибират от човека за нуждите на промишлеността. Предоставят добри условия за гнезденето на водоплаващия дивеч, за дивата свиня и други видове; • преходни местообитания – тези местообитания са между горските, откритите и водните. Като гранични местообитания и от екологична гледна точка създават оптимални условия за развитието на многообразен растителен и животински свят. За дивеча те са най-благоприятни и предпочитани за обитаване, тъй като съчетават предимствата на съседните местообитания. В тях дивечът задоволява най-добре нуждите си от храна и условия за укриване и размножаване. Това са гранични ивици, където видовото разнообразие и количеството са най-големи.

4. Хранителна база Естествената хранителна база трябва да отговаря на изискванията на определен вид дивеч. При недостиг тя трябва да се допълва със създадена от човека – дивечови ниви, разхвърляне на фураж и сено през зимата и пр. По този начин дивечът се задържа в дадения район, не мигрира в други райони и не нанася повреди по селскостопанските и горските култури.

5. Условия за размножаване Основният начин за размножаване на дивеча е естественият. Това налага необходимостта от осигуряване на благоприятни условия за размножаване и отглеждане на поколенията на ловните видове. За едрия дивеч най-важното условие за размножаване е осигуряване на спокойствие в местообитанията му.

6. Хищници Те са неразделна част от хранителната верига в Фигура 3: Убежища

32

горските екосистеми, като осигуряват равновесието между растителните и животинските видове. При наличие на висока плътност и численост на популацията на хищниците, те влияят негативно върху запасите на полезен дивеч. В същото време, те играят известна положителна роля в природата като санитари и като помощници на естествения подбор. От тази гледна точка тяхното количество трябва винаги да се регулира до безопасни за полезния дивеч размери.

7. Пашата на домашни животни Прекомерната паша на домашни животни в ловните стопанства се отразява неблагоприятно, особено за едрия дивеч. Домашните животни, от една страна, намаляват хранителната база, а от друга нарушават спокойствието на дивеча и т.н. Затова не трябва да се допускат домашни животни в ловните стопанства.

8. Замърсяване на природната среда Замърсяването на почвите, водите и растителността от промишлеността се отразяват също неблагоприятно за дивеча. Силно замърсените и шумни райони се напускат от дивеча. За нормалното развъждане и развитие на дивечовите запаси са от значение и редица други условия в зависимост от конкретната естествена и стопанска обстановка, които специалистът на място трябва да оценява и да взема съответни мерки. Създаване на убежища За доброто развитие и поддържане на дивечовите запаси е необходимо дивечът да намира достатъчно убежища, където да се укрива и предпазва от неприятели и лоши климатични условия – проливни дъждове, бури, тежки зими и др., особено през размножителния и зимния период. Убежищата, наричани още ремизи, биват 4 вида (Фиг.3): 1. Естествени укрития Естествените укрития са създадените от природата – гори, храсталаци, дупки, скални навеси и др., в които дивечът се заселва и обитава.

2. Изкуствени убежища Там, където липсват или са унищожени горските екосистеми и храсталачни формации, е необходимо да се създават изкуствени убежища. Те биват временни и постоянни. Това е особено необходимо в ловно стопанство с открити ловни площи, където има по-голямо количество дивеч.

За опазване на дивеча за тежките зими се строят заслони. Това са леки съоръжения, изградени предимно от дървен материал и покрити с етернитови плочи, папрат, слама, шума и др. Според предназначението си заслоните биват за едър и дребен дивеч и са от типа на временните убежища. В по-модерните ловни стопанства заслоните се строят по проекти, покрити са с керемиди, етернитови плочи, поставени са на бетонни основи и са много по-дълготрайни, те се отнасят

към групата на постоянните убежища. В повечето случаи заслоните се комбинират с хранилки и складове за храна. С тези съоръжения дивечът по-трудно свиква, но веднъж престрашил се, той ги посещава редовно. През последните години се работи усилено за създаване на по-интензивни ловни стопанства, като всички ловностопански съоръжения се изработват по проекти и се поставят на места, определени по ловноустройствения проект.

Основни видове дивеч в България Бялка (Martes foina) Разпространение Видът се среща в Европа и Азия. У нас бялката обитава крайселищни гори и поля, но се среща и в запустелите дворове и къщи в селата и градовете. Общи сведения По външния си вид бялката прилича на златката. Цветът на козината є е тъмнокафяв. На гушата има бяло петно, което понякога е жълтеникаво и винаги се разклонява към краката или е разделено на две от тясна тъмна ивица. Ходилата є са голи. На дължима достига 80-85см. Начин на живот и хранене В недалечно минало бялката е обитавала горите, с предпочитание към скалистите места. През последните двадесет години се заселва в близост до населени места, в изоставени къщи или стопански постройки. Леговището си прави в скалите, в таванските помещения на изоставени постройки. Храни се с мишки, плъхове, зайчета, с птици и тех-

ните малки и яйца. Напада и домашни птици. Тя е свирепо животно и унищожава повече птици, отколкото може да изяде. Бялката няма неприятели. Размножаване Бялката сватбува пред юли-август. Бременността є продължава около 250 дни. В началото на май ражда 2-6 малки. Около

30 дни те са слепи. До есента израстват и заживяват самостоятелен живот. Стопанско значение Кожата на бялката е ценна. Тя спада към групата на вредния дивеч, но отстрелът є е ограничен и е на квотен принцип. Трофейна стойност имат кожата и черепът.

ставител на род Видри и по размери е един от най-големите му видове. Тялото є достига на дължина до 75см, а опашката – до 50см, мъжкият индивид тежи около 10кг, а женският – около 7кг. Муцуната є е широка и плоска, очите и ушите – малки. Пръстите на краката са съединени със плавателна ципа.

Начин на живот и хранене Видрата е активна по здрач и нощем. Храни се с риба, речни раци, жаби, а по-рядко и с водни плъхове и земеровки, ондатри и насекоми, червеи и малко количество растителност. Тя използва своите вибриси (мустаци) като обонятелен орган и лесно открива плячката си.

Видра (Lutra lutra) Разпространение Видрата е повсеместно разпространена в Европа, Азия, Северна Африка, като на север достига до Полярния кръг. У нас се среща покрай големите язовири, вътрешните реки и река Дунав. Общи сведения Речната видра е типичен пред-

33

Ловува по няколко пъти в денонощие и консумира по 1кг храна на ден. Населява различни, богати на риба водоеми – реки, езера, язовири, блата и горски реки, като най-често се среща в малки реки със стръмни и подкопани брегове. Отличен плувец и гмурец, издържа под водата около 2 минути. Живее в самостоятелно изровени дупки с 1-2 входа под водата, но се настанява и в чужди леговища. Размножаване Видрата има непрекъснат размножителен цикъл и женската може по всяко време от годината да се разгони, заплоди и роди. След около 60-70 дни бременност или пък 270-300 дни (с латентна фаза) ражда 2-5 малки, които след 35 дни проглеждат, а след 2 години стават полово зрели. Живее около 15 години.

Стопанско значение Видрата е вредна за рибовъдството, но от екологична гледна точка е вид, имащ своята ниша в природата и спомагащ за поддържането на екологичното рав-

новесие. Поради силно намалялата си численост е вписана в червената книга на застрашените видове. Ловът є е забранен. Бракониери често я отстрелват заради красивата кожа.

Вълк (Canis lupus)

34

Разпространение В недалечното минало видът е бил повсеместно разпространен в целия свят. Вълците са евробионтни видове и живеят при разнообразни природни условия – гори, тундра, тайга, равнини и планини. В Северното полукълбо свръхинтензивният лов и промяната на естествената им жизнена среда значително са ограничили техния ареал и днес те са отнесени към категорията на застрашените видове. Общи сведения В систематично отношение вълкът принадлежи към семейство Кучета. Той има златистожълти очи, в сравнение с кучето има по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена и силно развита челюст, по-дълга муцуна и по-голям мозък. Лапите на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70км/ч. Козината им няма изразена шарка, с изключение на белег около очите, като оцветяването є е от сиво до сиво-кафяво, но може да бъде и бяло, червено, кафяво и черно. Вълците са високи около 66-80см при рамото, а теглото им е около 25-52кг, като женските са с приблизително 20% подребни от мъжките. Начин на живот и хранене Вълците са социални животни, живеят и ловуват на глутници, организирани са в стриктна обществена йерархия, с ясно изразени мъжки и женски лидери, наречени алфа мъжки и алфа женска. Първоначално се е смятало, че целта на тази социална структура е ловуването, но според някои съвременни

автори функциите на глутницата са свързани не само с ловуването, но и с успешното размножаване. Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като средните по размер се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е относително строга, като засяга всички дейности на глутницата, от това, кой вълк се храни първи до това, кои се допускат до размножаването. Нови глутници се образуват, когато мъжкият вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат много големи разстояния, докато намерят подходяща територия. Разпръснатите индивиди избягват териториите на други вълци, тъй като нашествениците са прогонвани или найчесто убивани. Вой Вълците са известни със своя характерен вой, който се използва за извикване на членове на глутницата на дадено място и за комуникация помежду им. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов.

Това се повтаря при завръщането им по изгрев. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул. Вълците често вият, когато защитават нещо. Смъртност В природата вълците живеят 6-9 години, а в зооградините до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима. Основните фактори за смъртността при вълците са хората, автомобилните катастрофи и нараняванията по време на лов. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците. Те се адаптират лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад за тях е необичаен. Видът запазва популацията си винаги, стига алфа-двойката да не бъде убита. Размножаване По природен закон, обикновено само алфа-двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между февруари и май. Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те

обикновено са моногамни – алфа-двойката се чифтосва само помежду си. Нерядко един от алфа-мъжките се чифтосва с подчинена вълчица. Това става в големи глутници и при изобилна плячка. Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си, броят им е от 1-14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата до 8-10 седмица. Майката е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от по-възрастните до 45-ия си ден. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата. Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница на възраст 1-3 години. Стопанско значение Вълкът е вреден хищник, поради което количеството му трябва да се регулира. Вълчият лов е изключително интересен и труден. Ловува се на хайки, издебване и засада. Като трофей се оформят главата и кожата.

Дива коза (Rupicapra rupicapra) Разпространение Дивата коза се среща по високите планини в Европа (включително България) и някои ограничени части на Азия. Ареалът й на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500м надморска височина. Дивата коза е един от малкото истински европейски диви бозайници. Числеността є у нас е около 2000 бр. Общи сведения Козината на дивата коза през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20см. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни.

35

Има малка брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица. Дължина на тялото – 110135см; височина при холката – 75-90см; тегло – 35-50кг (мъжкия) и 30-42кг (женската); дължина на опашката – 3-4см; половия диморфизъм при дивата коза е много слабо изразен. Рогата на дивата коза са къси и куковидно извити накрая. Всяка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид. Начин на живот и хранене Дивата коза се катери отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави огромни скокове над планински пропасти. Не съществува друго животно, което може да є съперничи в ловкост и скорост на придвижване по планинските терени. Естествените є неприятели не могат да я застигнат в преследване, само скалният орел може да залови съвсем млади диви кози. Нощем дивата коза се оттегля и почива в скрити и трудно достъпни места, откъдето на зазоряване излиза да пасе до обед, когато отново се скрива на някое сенчесто място, за да почива. Обикновено, приве-

чер излиза да се храни отново. Зимно време търси храна цял ден. Дивите кози водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. Най-често женските и малките се събират на малки групички или стада, а мъжките се движат сами. Малките не се раждат никога в горски участъци, както и битките между мъжките не се провеждат в такива. По време на размножителния период, мъжките заемат определена територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на територията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия храст, като ако това не помогне, уринира по границата на територията си. Срещата между съперниците най-накрая завършва с битка, в която рогата се превръщат в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни наранявания по време на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози, при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен сериозно от победителя.

Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки. Живее до 18-25 години. Най-големите неприятели на дивата коза са скалният орел, рисът, мечката, вълкът и лисицата. Най-развити при нея са слухът, зрението и обонянието. Размножаване Половата зрялост при дивата коза настъпва при женските на 2,5-3-годишна възраст, а при мъжките на 3,5-4 години. Бременността трае около 25-27 седмици. Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито място, обградено от дървета, едно, много рядко две малки. Те се раждат напълно развити и могат да се придвижват самостоятелно. Кърменето трае около 6 месеца, но козлетата много преди това започват да се хранят с растителна храна. Стопанско значение До неотдавна в нашата страна дивата коза бе чест ловен обект, но в наши дни, числеността є е крайно ниска и е защитена от закона. Отсрелът е на квотен принцип и то само подборно, при строг контрол. Трофейна стойност имат рогата є. Предлагат се екземпляри от 80 до 105 т. по СIС.

Дива котка (Felis silvestris)

36

Разпространение Територията на разпространение на дивата котка обхваща Европа, Средния изток, Централна и Южна Азия. У нас се среща, както в равнините, така и в планините. Общи сведения Дивата котка е по-едра от домашната. Тялото є е покрито с мека и гъста козина, кафяво-сива на цвят. Женските са със слабо жълтеникав оттенък. Муцуната е червеникаво жълта, а носът – месесто червен, на челото има три надлъжни черни ивици. По дължината на гърба до

опашката има две тъмни ивици, от които излизат настрани напречни тъмни шарки. Опашката є е пухкава с три-четири напречни ивици, а върхът є е черен и завършва равно. Начин на живот и хранене Дивата котка е типично горско животно, като обитава скалисти или гористи местности. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на директното є наблюдение. Активна е през нощта, а деня прекарва в сън. Зимата прекарва в дупки или хралупи, а през лятото

води скитнически начин на живот. Храната є зависи от местообитанието. В равнините напада фазани, яребици и др., а в планините лови гризачи, птици, понякога сърнета и други, като по този начин нанася щети на ловното стопанство. Размножаване Дивата котка живее поединично и избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След като бъде оплодена, женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво, където след

около 2 месеца ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава. Стопанско значение Дивата котка се смята за вредно животно и убиването є е разрешено през цялата година. Много често в природата се срещат и подивели домашни котки. По окраска те приличат на дивата, но имат по-къси и не толкова рунтави опашки. Също така липсва и бялото петно по гърдите, което ясно личи при дивите.

Дива свиня (Sus scrofa) Разпространение Дивата свиня се среща в Европа, Северна Африка, Мала, Средна и Централна Азия, като стига до някои японски острови. У нас е повсеместно разпространена. Числеността є достига годишно до 40 000 бр. Общи сведения Тялото на дивата свиня е сплеснато отстрани, набито и яко с къси крака. Главата е голяма, продълговата, конусовидна, завършваща с рило. Предната част на тялото й е значително повисока от задната. Едрината на тялото зависи от възрастта. Мъжкият (глиганът) достига 200см на дължина, с около 20см опашка. При холката е висок 100-120см и тежи 200-300кг. Женските са по-дребни. Козината й е твърда. Цветът є варира от сив до кафяво-черен. Малките прасета са с тъмнокафяви и жълти надлъжни ивици. Очите са сравнително малки и са разположени дълбоко. На мъжките под кожата на гърдите се образува особено твърда маса – калкан, която ги предпазва от нараняване при борбите за овладяване на жен-

ските. Кучешките им зъби, особено долните, са много развити. Наричат се глиги или бойници. Те растат непрекъснато. Глигите се обработват като трофей заедно с черепа или без него. Начин на живот и хранене Обитава разнообразни горски екосистеми. Обича да се каля, особено през горещите летни дни. Дивата свиня не е привързана към местообитанията си. Често, при липса на храна предприема големи странствания. Видът е стадно животно. Стадата имат различен състав и численост. През лятото майките водят само прасенцата, а по-възрастните живеят на малки групи. През есента към майките се присъединяват и годинаците. Често 2-3 майки се събират заедно и по този начин се образуват големи стада, които имат по-голям шанс да оцелеят в битката с неприятелите. Най-старите глигани се движат само като единаци, но по време на сватбуването се присъединяват към стадата. Дивата свиня с всеядно животно. Храната си търси, ровейки земята.

Храни се с корените на различни растения, консумира и горски плодове, особено буков и дъбов жълъд, яде гъби, охлюви, червеи, най-различни насекоми и техните личинки, мишки, яйцата и малките на гнездящи по земята птици. Изяжда новородените сърнета, зайчета, които намира из гората или полето. Напада царевичните и картофените блокове, където причинява значителни щети. Тя е предимно нощно животно. През деня почива или спи в гъсталаците, а през нощта излиза да си търси храна. Дивата свиня е много предпазлива. Слухът и обонянието є са силно развити, а зрението є е по-слабо. Размножаване Сватбеният период на дивата свиня започва при нормални условия от средата на ноември и продължава до края на декември. Тя става полово зряла след навършване на двегодишна възраст, а при наличие на много храна и по-рано. Бременността продължава 140-150 дни. Непосредствено преди раждането женската се отделя от стадото и

37

в някое тихо място приготвя легло, в което ражда малките. Броят на прасенцата в едно прасило зависи от възрастта на майката и наличната храна. Обикновено младите женски раждат от 3-4 до 6 малки, а възрастните по 10 и повече. Малките остават в леглото около две седмици, а след това тръгват с майка си, която ги учи да ровят и да си търсят храна. Дивата свиня е грижлива майка. Тя ревниво пази малките от всички хищници, а ако бъде внезапно открита от човек, готова е да го нападне. Стопанско значение Дивата свиня е обект на наймасовия лов от видовете едър дивеч в нашата страна. Тя е и единственият вид, заедно с вълка от едрия дивеч, на който се допуска и групово ловуване (на всички останали видове едър дивеч се ловува индивидуално - подборно). Дивата свиня има вкусно месо, което трябва да се трихиноскопира, преди да се яде. От глиганите се получават ценни трофеи. В България е отстрелян световният рекорд за дива свиня 158,2 т. по СIС. Български е и третият трофей в световната класация. Предлагат се трофейни екземпляри с дължина на долните зъби от 20 до 25см.

Eлен-лопатар (Dama dama)

38

Разпространение Еленът-лопатар произхожда от средиземноморските острови, откъдето е бил разселен по изкуствен начин в много европейски страни. У нас е аклиматизиран преди около 70 години, но на свобода се развъжда през последните 25-30 години. Понастоящем се среща почти повсеместно. Числеността му у нас е около 50 000 бр. Общи сведения Еленът-лопатар е получил името си от лопатовидната форма на рогата си. Значително подребен е от благородния елен. Тялото му е набито и дебело, а краката са относително къси. Рогачът достига на дължина 130140см и височина – 85-90см, тежи около 80-90кг. Женската е по-малка и достига на тегло 3550кг. Козината му през лятото е ръждивочервена, изпъстрена

с кръгли бели петна от двете страни, главата отгоре и страните са кафеникави, а коремът и вътрешната страна на краката бели. Огледалото е също така бяло и е оградено с черна ивица. През зимата козината е еднообразно сиво-кафява. Често се срещат изцяло бели и черни екземпляри. Линее през април и октомври. Първите рога на елена-лопатар, които израстват през втората година, са шиловидни без розетка, а вторите рога, които израстват, след като е навършил три години, имат лопатовидно разширение към върха. През следващите години лопатата расте на дължина, след което се увеличават ширината и масата на рогата. Нормално израсналият лопатар има добре развити очни и средни шипове. Рогата достигат максималните си размери към 10-12-годишна

възраст. Еленът-лопатар ги сменя всяка година през април-май. Новите рога израстват бързо и към края на август или началото на септември са с нормална големина и напълно оформени. На тежина достигат 3-4кг. Начин на живот и хранене Еленът-лопатар обитава равнинните широколистни и смесени гори. Оптимални условия за неговото развитие са крайбрежията с по-топъл и влажен климат. В такива места той развива едро тяло и мощни рога. Подходящ е за развъждане в паркове. Изкачва се и в планините, където има изобилие на поляни и разнообразна тревна, храстова и дървесна растителност. Избягва северните изложения, сенчестите места и районите с дебела снежна покривка Силно е привързан към местообитанията си, но при липса на храна и вода,

както и през сватбения период предприема странствания. Силните мъжки екземпляри се движат най-често сами. Еленътлопатар не се каля. На паша излиза както през деня, така и през нощта. Към храната си е невзискателен, храни се с трева, листа на дървета и храсти, различни гъби и горски плодове. По-доверчив е от благородния елен. Има силно обоняние и зрение. Бяга по-бавно, поради което трудно се спасява от неприятели. Най-големият неприятел на елена-лопатар е вълкът, а на места овчарските и скитащите кучета. Лисицата и чакалът нападат теленцата. Размножаване Сватбеният период започва от средата на октомври и продължава до края на ноември. Бременността трае около 240-250 дни. През юни женската ражда 1-2 малки, които през първите няколко дни са безпомощни. Стопанско значение Еленът-лопатар у нас се е развъждал в парковете като декоративен вид, но през последни-

те двадесет години се разселва масово и като обект на лов. Причинява щети на горското и селското стопанство. Особено вреди на декоративната растителност в парковете. Месото

му е вкусно, а рогата са ценен трофей. Национален рекорд за страната е 208,59 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 3 до 5кг.

39

ВЕТЕРИНАРНИ СЪВЕТИ

Грижи за възрастните домашни любимци през зимата

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 10/ 2014

Мима Василева

40

Рано или късно вашия домашен любимец ще започне да остарява. Това означава, че той ще започне да изпитва известен дискомфорт, особено през зимните месеци. Болките и страданията, които изпитва домашния ви любимец през зимата могат да бъдат сведени до минимум посредством 3 лесни стъпки, които няма да ви костват много усилия и разходи. Подходящата околна среда Подгответе топло и уютно място за спане на Вашия любимец. Днес на пазара могат да се намерят много кучешки и котешки креватчета, които биват найразлични форми и размери. Кучета За старите и големи кучета има подходящи легла, изработени от терапевтична пяна, която съответства на формата на тялото на домашния ви любимец и същевременно предпазва ставите му. Някои легла дори могат да се включат в контакта и да се затоплят. На другите може да се добави някакъв нагревателен елемент. Котки За котките е добре да осигурите отопляемо закръглено легълце с плюш отвътре. Единственото по-добро място от това за котката Ви ще бъде да заспи сладко на корема или в скута Ви. Удобното и топло легло не е единственият начин да накарате Вашия възрастен домашен любимец да се чувства удобно. За кучетата може да купите и обувки, за да не се подхлъзват на леда и снега и якета, които да ги топлят в най-студените

дни. Наднормено тегло Все повече застаряващи домашни любимци страдат от наднормено тегло. Това означава, че продължителността на живота им ще е по - малка и ще изпитват повече болезнени проблеми. Например, при котките с наднормено тегло има по-голяма вероятност да развият диабет. Освен това излишните килограми водят до болезнени проблеми със ставите. Ситуацията е долу горе същата и при кучетата. Ако кучето Ви е с наднормено тегло, потърсете съвет от ветеринар как да се справите с този проблем. Това ще поддържа доброто здраве на домашния Ви любимец не само през зимата, но и през цялата година. Консултирайте се с ветеринар В последните години ветеринарните лекари са в състояние да предписват лекарства, хранителни добавки и други мерки, които могат да намалят или дори да премахнат болката от най-често срещаният проблем при възрастните любимци – остеоартрита. При всички случаи трябва да потърсите професионална помощ, защото някои от лекарствата, които успокояват болката при хората могат да причинят сериозен проблем или дори да умъртвят домашния любимец. Така например аспирина причинява язви при кучетата. Преди да започнете да давате медикаменти на животното трябва да проверите неговите бъбреци и черен дроб. След продължителна употреба на ме-

дикамент трябва отново да ги проверите, за да се уверите, че лекарството не вреди на тези органи. Ако усетите, че домашния любимец има някакъв проблем в следствие на лекарството, което му давате, незабавно се свържете с ветеринаря си. Такъв проблем може да бъде повръщане, летаргия или загуба на апетит. Лекарствата по принцип помагат на милиони домашни любимци, но понякога имат странични ефекти. Допълващата и алтернативната медицина също има какво да предложи на кучетата и котките, които страдат от хронични болки. Нагревките, физикалната терапия и добавки могат значително да подобрят функционалното състояние на домашния любимец и неговата мобилност. Поддържането на комфорта на вашия застарял домашен любимец през зимата е лесно, но зависи от малките усилия, които трябва да положите.

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg