Животновъдтсво BG 1-2/2015 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

февруари/ 2015

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

office@bazh.bg

Българска асоциация

ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ Експертна помощ за развитието на селското стопанство

За устойчиво, За устойчиво, пeрспективно и печелившо преспективно и печелившо животновъдство. живтоновъдство.

Официален Официаленвносител: вносител:„Тайтън „ТайтънМашинъри МашинъриБългария България““ АД АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Централен офис: гр. София 1574, ул. проф.Цветан Цветан Лазаров Лазаров № № 13 13 Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg

Lely представя нова революционна машина за балиране Lely представи революционна система за непрекъснато балиране по време на събитието Yellow Revolution на 4-и септември т.г., наречена „Концепцията Welger CB”. Новаторската безстепенна машина за балиране на Lely не се нуждае от спиране или забавяне при балиране на какъвто и да е тип култура. Новата концепция е революционна, тъй като може да балира и в същото време да започне следващата бала. Истинска концепция за непрекъснато балиране, истинска революция! Как работи непрекъснатото балиране Веднага след като се достигне желания размер на балата, система за транспортиране премества балата в лентата към задната част на машината. Така веднага се създава място за нова бала да влезе в предната част. След като първата бала се опакова със системата за опаковане с мрежа, капакът се отваря и балата пада в движение. Машината се връща в компактна позиция, готова да довърши балата, която се приготвя в пред-

ната част. По време на този непрекъснат процес, умело проектирана система за поемане на ударите и напрежение на лентата осигурява непрекъснато опъване на лентата, което води до бали с висока плътност. Обединени сили Новата концепция за балиране беше разработена от специалистите на Lely и американския партньор на компанията Vermeer. Успешното сътрудничество между Lely и Vermeer да-

тира още от 80-те години. Концепцията на Lely Welger CB бе представена по същото време в Pella, Айова (САЩ) и в Maassluis (Нидерландия). Следващите стъпки Настоящата машина е концепция. Целта на Lely и Vermeer е да продължат с обширното тестване и фина настройка на машината в различни обстоятелства с потенциални клиенти през следващите години. Ако всичко се развие добре, търговската наличност ще последва скоро!

Съдържание Lely представя нова революционна машина за балиране. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Позиция Млечният сектор е в най-тежката криза. . . . . . . . . . Породи Български породи домашни животни . . . . . . . . . . . Породи говеда. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Породи свине. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Породи птици. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Ливади и пасища Пасищата и тяхната многофункционална роля. . . . . . Фуражи Технология за консервиране на сочни фуражи . . . . . Люцерната – незаменим фураж. . . . . . . . . . . . . . . Хранене Технологии на храненето в говедовъдството. . . . . . . Хранене на бици. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Експерти Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Предимства и приложение на биотора. . . . . . . . . . Характеристики на биохумуса. . . . . . . . . . . . . . . . Дивечовъдтсво Ловен и алтернативен туризъм. . . . . . . . . . . . . . . . Актуално Новини от МЗХ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

1 3 6 7 10 15 18 23 27 29 31

32 36 36 40 48

Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

ПОЗИЦИЯ

Млечният сектор е в най-тежката криза Маргарита Димитрова

Десислава Танева е родена в Сливен. Завършила е Аграрикономика в УНСС. Била е изпълнителен директор на една от най-мощните компании в земеделието „Мел инвест“ АД. От основаването на ГЕРБ е областен лидер на партията в Сливен.В 41-ия парламент оглавяваше комисията по земеделие и гори. При втория кабинет на Борисов е земеделски министър и е първата жена, която заема този пост в над 120-годишната история на аграрното ведомство в България.

ствеността и ползването на земеделските земи и в момента върви общественият дебат. Ще дадем предимство на животновъдите при наемането на пасища и мери от общинския и държавния поземлен фонд. Проблемът е, че трябва да се работи в много кратки срокове, защото заявяването на площите за подпомагане започва на 1 март. В момента бързаме да подготвим цялата нормативна база, защото много от сроковете са изпуснати. През тази година за пръв път ще се приложи изискването фермерите, които заявяват площи за субсидии, да доказват, че имат правно основание да ги обработват, а администрацията изобщо не е готова да приложи тази система. В същото време срокът за законодателни промени е много къс. За животновъдите ще има и специални субсидии,

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2015

МД: Г-жо Танева, веднага щом влязохте в министерството на земеделието, казахте, че първо се захващате с проблемите на животновъдите. Сега пазарът е наводнен от евтини чужди продукти. В същото време нашите мандри и фермери фалират още преди 1 април, когато ще паднат млечните квоти в ЕС и ще ни залее вносна суровина. Какво правите? ДТ: Млечният сектор е в най-голямата си криза след 2008г. Въвеждаме задължителни договори между производители и преработватели, за да гарантираме изкупуването. Друг е въпросът, че това са свободни търговски отношения и когато има проблем с плащането, държавата не може да бъде арбитър. Напоследък получавам много оплаквания от фермери, особено от северна България, че имат проблеми с плащането на изкупеното мляко. Скоро ще проведа среща с тях. На заседанието на земеделските министри в Брюксел на 15-16 декември много остро поставих въпроса за кризата в млечния сектор и поисках директна помощ за производителите. Още няколко министри ме подкрепиха с аргументите, че системата не е готова за т.нар. „меко кацане” при премахването на квотите. За съжаление в Брюксел останаха категорични, че не може да се обяви криза на пазара на мляко и затова няма да се допусне директна подкрепа за фермерите. А цените на млякото са прекалено ниски сега. МД: Но нали ЕС предприе компенсации заради руското ембарго – ние защо не сме включени? ДТ: Заради руското ембарго в ЕС поемат разходите за складиране на млечни продукти, които в България почти не се произвеждат и тези мерки не са приложими у нас. Така че ние нямаме много варианти. Ще предприемем всички законови мерки за контрол върху вносните продукти, ще проверяваме дали етикетите им са според новите изисквания, така че българският потребител да има подробна информация, преди да направи избора си. МД: Фермерите изнемогват от ниските цени и вносната конкуренция, а в същото време хора без животни стопанисват огромни територии ливади и получават субсидии за тях. Няколко правителства вече не успяват да се справят с проблема. Каква е вашата идея? ДТ: Предложихме промени в Закона за соб-

защото 13% от целият пакет европейски помощи за страната ни ще бъдат разпределени между тях, зеленчукопроизводителите и овощарите. Това са 102 млн. евро за 2015г. Помощите ще се увеличават с 10% всяка следваща година. МД: Точно за тези пари сега между тези браншове се водят пунически войни. Недоволни собственици на оранжерии заплашиха с протести, защото намалихте помощите им. ДТ: Концепцията за директните плащания е изпратена от предишното правителство на 31 юли и там е записана помощ от 750 евро на декар за оранжерийно производство. Но в Европейската комисия не са съгласни с толкова високо подпомагане. Миналата седмица имахме среща с оранжерийните производители, на която ги запознахме с писмо на Европейската комисия от 23.10.2014г, в което комисията ни казва, че такава висока ставка няма в нито една държава-членка на ЕС и България поставя рекорд в тази насока. След писмото на ЕК Министерството изпрати ново предложение за 250 евро на декар, с което пък нашите производители не са съгласни. Сега разработваме други мерки. Например фонд „Земеделие“ ще им предоставя нисколихвени кредити. Също така оранжерийните производители ще бъдат подпомогнати с допълнителни средства по схемата de minimis. Но трябва да са на светло, за да бъдат подкрепяни, трябва да имат документи за своята продукция. МД: От толкова години вече няма регистър на аграрните производители, не се знае кои са и какви са точно. Това е и причина минимална част от тях да се осигуряват. ДТ: Няма как да опонирам на тези критики, освен да кажа, че това трябва да се промени. Регистрацията на земеделските производители не е задължителна. Тя носи след себе си осигурителна тежест и някои си я спестяват. Това го знаем всички. Предложихме промяна в Закона за подпомагане на земеделския производител и право на субсидии ще имат само „активни фермери“, които ясно отговарят на определени изисквания. Вече приключва процедурата по обществено обсъждане и по този закон и през февруари се надявам парламентът да приеме промените в двата закона – за земята и за подпомагане на земеделските производители. Но не бих казала и че и досега всичко е било хаос. Във фонд „Земеделие“ има информация за хората, които получават подпомагане и субсидии по отделните мерки и схеми. Може би не е добре систематизирана информацията, но все пак я има, а промените ще сложат пълен ред. От 2016г ще имаме публичен регистър на всички лица, които се занимават със земеделска дейност. МД: Докъде стигна проектът за селска програма и има ли опасност и 2015г да е нулева? ДТ: Освен че бяхме предпоследната страна, по-

дала своята програма, ние получихме и най-много забележки по първия вариант – общо 426. Вече сме готови с всички отговори и корекции. Програмата неофициално е изпратена в ЕК. До края на месеца ще бъде приета от Министерския съвет и официално ще замине за Брюксел. По време на първия съвет на земеделските министри имах и специална среща с комисаря по земеделие Фил Хоган, който е напълно запознат с нашата ситуация. Както знаете, всеки учител следи лошите си ученици, но се надявам да излезем от този списък. Очаквам през февруари-март да пристигне писмо, с което неофициално ще получим положително становище за направените промени. Но официалното одобрение на програмата не може да бъде преди края на първото шестмесечие. При условие че получим неофициално одобрение, ние сме се разбрали с Еврокомисията и на риск на националния бюджет ще отворим две мерки, които ще се прилагат по същия ред като досега. В края на март ще започнем да приемаме проекти за инвестиции в земеделски стопанства и на млади фермери. МД: А имате ли вече представа колко пари ще загубим по старата програма? ДТ: Колегите във фонда работиха непрекъснато до последния ден на декември, за да минимизират загубата по Програмата за развитие на селските райони на 51,3 млн. евро за миналата година. Това е двойно по-малко от предварителните прогнози. Още три години България е губила средства по програмата – за 2011, 2012 и 2013г са загубени общо 91,5 млн. евро. Но другият сериозен проблем са нарушенията, които са открити от Европейската комисия по време на одитните мисии. Те вече поискаха финансови корекции заради проблеми в системата за идентификация на земеделските площи и неправилно проведени обществени поръчки за общински проекти. Затова през ноември миналата година ни уведомиха, че националният бюджет ще трябва да плати 60 млн. евро. Нарушили сме правилата на ЕС и държавата е санкционирана. МД: Земеделската администрация е сред наймногобройните и е трудно управляема. Вече направихте 10-процентно съкращение в централното управление, но ще Ви стигне ли куражът за по-сериозна реформа? ДТ: Категорично. Не трябва да говорим за съкращения сами по себе си. Ще се наложи много по-голяма промяна. Областните дирекции по земеделие трябва да прилагат аграрната политика по регионите. Производителите имат нужда от пряк достъп и в този смисъл ще бъдат промените. Ще разширим функциите и отговорностите на областните служби за сметка на националните служби в системата на земеделието. МД: Въпреки януарския студ изглежда във вашия кабинет започва да става горещо. През

миналата седмица зърнопроизводителите изпратиха гневно писмо до премиера Борисов, че зад гърба им са извършени промени в Закона за ДДС и сега започват санкции, ако нямат касови апарати и специални устройства във ведомствените бензиностанции. ДТ: Ситуацията е неприятна за земеделските производители. Всъщност проблемът е, че нямаше обществен дебат и хората не бяха уведомени по-рано. Освен това те не разполагат с необходимото време, за да изпълнят изискванията. Ин-

тересът на всички нас, особено за земеделците, е бизнесът да е на светло, да се плащат осигуровки, данъци и да има нормална конкурентна среда. Въпросът е мерките да са логични според съответния стопански оборот и разбира се, да е възможно да се внедрят. В конкретния случай всичко се случи бързо и производителите нямаха време за реакция. Затова се получи и това напрежение. Продължават разговорите с финансовия министър и се надявам, че ще бъде постигнато съгласие.

Френският министър се ангажира с иницииране на работна група за млечния сектор Министърът на земеделието и храните Десислава Танева обсъди с френския министър на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите Стефан Льо Фол състоянието на млечния сектор. Министър Танева е на посещение в гр.Париж, Франция по повод на предстоящото Международно селскостопанско изложение „SIA (Salon International de l‘Agriculture) 2015”. Десислава Танева запозна френския си колега със спецификата и състоянието на сектора у нас, и посочи, че за всички ферми в страната ни проблемът е идентичен, а именно „ниските изкупни цени“. В тази връзка френският министър се ангажира с иницииране на работна група чрез Постоянното представителство в Брюксел, на която да се обсъдят какви спешни мерки да се предприемат в подкрепа на млечния сектор. Срещата между двамата е в продължение на инициативата на България за въвеждане на мерки от страна на Европейската комисия за стабилизиране на сектора, по повод на ниските изкупни цени. Министър Танева припомни, че на последния съвет на министрите, който се проведе през месец януари, е поставила въпроса за разглеждане, като заедно с Румъния са представили пакет от мерки за подкрепа на млечните ферми. „Ние имаме подкрепата не само на Румъния, но и на още няколко държави членки на Европейския съюз. За нас този дебат е много важен. От него зависи как ще продължи да се развива за в бъдеще секторът“, подчерта Танева. Тя посочи, че взетите към момента мерки от Комисията са неприложими за страната ни, тъй като България не произвежда сухо мляко и продукцията на масло е в малки количества. Двамата министри изразиха задоволство от намерението на френската компания „Малтери Суфле България” да инвестира у нас. Компанията, чийто инвестиционни намерения възлизат на 30 млн. евро, възнамерява да развива своята дейност в Плевен. Министър Танева информира Стефан Льо Фол, че вчера е провела среща с представителите на френската компания, на която тя ги е уверила, че ще получат подкрепа за реализиране на бизнес плана им. От своя страна френският министър заяви, че тази инвестиция е много важна за развитието на двустранните ни взаимоотношения. „Заедно можем да осъществим и други съвместни проекти в областта на селското стопанство и промишлеността“, допълни още той.

ПОРОДИ

Български породи домашни животни Създадените у нас породи животни са най-добре адаптирани към климата и фуражите в България. Високопродуктивните породи нямат шанс да оцелеят в България, ако не бъдат кръстосани с изчезващите родни стада. Родните породи са ниско продуктивни, но са евтини за изхранване и са резистентни към заболявания. За съжаление, българските местни породи вървят заедно с определенията „редки” и „застрашени от изчезване”. Според специалисти, от 60 български породи животни, 38 са заплашени от изчезване.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

НЕОБХОДИМОСТ ОТ ЗАПАЗВАНЕ НА МЕСТНИТЕ (АВТОХТОННИ) ПОРОДИ Глобализацията на животновъдството доведе до тотално изместване на местните породи. Основна причина за това изместване е липсата на икономически интерес от използването им, или по-скоро невъзможността или нежеланието да се мотивира подобен интерес. Със загубата на всяка порода се губят специфични признаци, които трудно могат да бъдат създадени отново. Това води до необходимостта от запазване на местните породи. Съхраняването на генофонда се осъществява с характерните за региона дейности, навици и ресурси, което спомага за съхраняване на селските райони, бит и култура. Програмите за съхраняване на домашните животни се управляват от национални и правителствени организации, фермерски организации и отделни фермери.

Породи говеда

РОДОПСКО КЪСОРОГО Развъдната област обхваща всички селища в Родопите, характерни със силно пресечени планински терени. Растителността в този район е оскъдна, пасищата са бедни, поради което храненето на родопското говедо е много ограничено. През пасищния период говедата не получават допълнително фураж, а през зимата се хранят със сено и листник. Ето защо Родопското говедо е най-дребната порода не само у нас, но и в Европа. Средната височина при холката на кравите е 90-110см, а масата се колебае от 180 до 250кг. При добри условия на хранене кравите достигат 300-350кг, а биците – 400-500кг. Средната млечност на кравите в развъдната област е 600-1000кг. Родопското късорого говедо се характеризира с дълга, тясна и суха глава. Рогата са къси, тънки, не са здраво заловени за главата, поради което често се чупят. Тялото, общо взето, е хармонично, но слабо замускулено. Краката са тънки и добре поставени, с много здрави копита. Преобладава червено-кафявият цвят, но се срещат животни и със сиво-кафяв, сиво-жълт и черен цвят. Има светъл пръстен около носното огледало и светла линия по гърба. Наблюдават се недостатъци като стреховидна, свлечена и остра крупа. Подобряването на родопското говедо чрез кръстосване на родопски крави с джерсейските бици е насърчително. Родопското подобрено е признато през 1990г. Развъдната цел е жива маса на кравите 380-400кг, на млечността – 2700-3000кг с 4,4% мастни вещества, с добра плодовитост (90-92%) и добра приспособимост за отглеждане в планински условия. БЪЛГАРСКИ СИМЕНТАЛ Българският симентал съставя 1,4% от говедата в обществените стопанства през 1987г. Породообразувателният процес при създаването на Български симентал е протекъл в различни етапи. Кръстостване на местното сиво говедо със сименталски бици, внесени от Югославия и Швейцария. По този начин е създадена породата Кулско говедо, призната през 1951г. Кулското говедо е заплождано със сименталски бици, произхождащи от майки с висока продуктивност. Българският симентал е утвърден за порода през 1981г. Отнася се към средно едрите породи с комбинирано направление. Цветът на космената покривка е червено-шарен с бели петна по различни части на тялото. Червения цвят варира. Носното огледало и вулвата са розово оцветени. Главата е средно голяма, с широко чело. Шията е средно дълга, добре замускулена. Холката, гърбът са прави, дълги и широки. Крупата е дълга, широка, караката са здрави, с правилна постановка. Вимето е средно голямо с дебели, дълги и с неправилна форма цицки. Кравите тежат 550кг, а биците – 900-1100кг. Българскияt симентал има много добра месна продуктивност. При интензивно угояване бичетата на 15-месечна възраст достигат 500кг, а кланичния рандеман е 58-60%. Месото е светлорозово, крехко, сочно и вкусно. Средната млечност е 2800-3000кг с 3,9% масленост.

БЪЛГАРСКО СИВО ГОВЕДО Стара и примитивна местна порода, послужила за основа за създаването на всички наши породи до 1981г. Цветът е сив с всички нюанси. Искърското говедо е дребно, като височината при холката на кравите е 120125см. Живата маса на кравите е 420-460кг, а на биците – 600700кг. Телетата се раждат 2223кг. Средната млечност е ниска – 1800-2000кг, с масленост 4,2-4,5%. Има слаба угоителна способност. На 12, 18 и 24 месеца достига съответно 280, 420 и 480кг. Кланичният рандеман е 52-55%. Месото е с много тлъстини и е подходящо за производство на колбаси. Отглежда се като генофонд. Сивото Искърско говедо е отродие на Местното сиво говедо. То се е оформило в района, обхващащ долините на реките Искър, Вит, Осъм и Росица. Наличието на по-голяма влага и по-богати почви са осигурявали по-добра фуражна база, която съчетана със системен отбор и подбор са позволили създаването на един по-едър и по-млечен тип в сравнение с Местното сиво говедо. За съжаление се смята, че искърското отродие е изчезнало в чист вид. Поради тази причина цялото поголовие сиви говеда се наричат Българско Сиво говедо (БСГ). Типични представители на Българско Сиво говедо могат да се видят в районите на Централна Стара планина, Средна гора и Сакар. БЪЛГАРСКО ЧЕРВЕНО ГОВЕДО При създаването на породата е бил използуван методът на сложното възпроизводително кръстосване. Някои говеда са с кръв от Симентала, а други говеда са имали кръв от Червеното садовско говедо. Основна порода-подобрителка за създаването на Българското червено говедо е Червеното датско, у която се съчетават високата млечност, добри телесни форми и добри месни качества. Българското червено говедо се характеризира с нежна и здрава конституция. Главата е нежна, суха и добре моделирана. Шията е тънка и дълга, с много и фини гънки на кожата.Холката е средно висока и дълга. Гърдите са дълбоки и средно широки, гърбът и поясницата са дълги и средно широки. Крупата е дълга, широка и равна. Коремът е обемист, но не е увиснал. Хълбокът е голям и празен. Крайниците са добре поставени, но се срещат животни със саблевидни задни крайници. Копитата са здрави.Косъмът е червенокафяв. Кравите тежат 500-550кг, а биците – 800-900кг, с 35004000кг млечност, с 3,7-3,8% масленост. Контролираните крави са имали 4318л годишна млечност с 3,79% масленост.

БЪЛГАРСКО КАФЯВО ГОВЕДО Тя е на второ място по разпространение след Черношареното. Българското кафяво говедо е създадено чрез възпроизводително кръстосване на местното сиво говедо с кафяви алпийски и кафяви американски говеда. Породата е утвърдена през 1981г. По външен вид животните от тази порода са много близки до кафявите алпийски. Срещат се животни с по-тъмен или с по-светъл цвят на косъма, с по-груба глава и с лировидни рога, с по-тесни и плитки гърди, със свлачена крупа, саблевидни задни и хиксовидни предни крайници, окосмено и провиснало виме и тъмно оцветяване на вулвата. Тези признаци са унаследени от местното сиво говедо и по тях

българското кафяво говедо се различава от кафявото алпийско. Кравите тежат 500-550кг, а биците – 800-900кг. Годишната млечност е 3200-3800л с 3,6-3,8% масленост. Млечността може да достигне до 5000-5500кг с 4%масленост. Месодайните качества са много добри. Бичетата, при интензивно угояване, на 14-15-месечна възраст достигат 450-500кг. БЪЛГАРСКО ЧЕРНОШАРЕНО ГОВЕДО Българското черношарено говедо е признато за порода през 1990г и е създадено чрез поглъщателно кръстосване на крави от Българската кафява, червена и Сименталска порода с черношарени бици от европейски и американски произход. Сега относителният му дял е над 83% от общия брой на говедата у нас. Поради участието на много породи при създаването му, съществува неизравненост в типа и телосложението на новосъздадената порода. Цветът на космената покривка е черно-бял, без постоянно място на черните и белите петна. Живото тегло е съответно 500-700кг и 800-1200кг. Млечността на кравите е 3800-3900кг с 3,7% мастни вещества. Поставени при условия на добро хранене и отглеждане развиват много висока млечност. Развъждат се във всички райони на страната, но качествата си на най-високомлечната порода проявява в равнинните части.

ПОРОДИ

Породи свине Свиневъдството е основен подотрасъл в животновъдството, даващ около 40% от общото производсво на месо в света. Ценните биологични качества на свинята – висока плодовитост, къса бременност, скорозрялост, млечност, месодайност, всеядност и добрите аклиматизационни способностти я правят предпочитан вид за отглеждане в целия свят. По религиозни причини свине не се отглеждат в Близкия изток, Африка и Азия, както и на тропика и Арктика. Археологическите свидетелства от Средния изток сочат, че опитомяването се е осъществило преди около 9000 години. Има сведения за дори по-рано опитомяване в Китай. Смята се, че мнозинството от породите, които знаем сега са произлезли от евразийския див глиган (Sus scrofa).

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ Според Димитров и Цонев до Освобождението свинете у нас са били примитивни, дребни, къснозрели и нископродуктивни. След Освобождението на отделни места у нас са били правени опити да се повиши скорозрелостта на местните свине, като се кърстосват с внесени от други страни породи. От Унгария, Румъния и Сърбия са били внесени най-напред свине от породата Мангалица, а по-късно и от породите Йоркшир и Беркшир. След 1918-1928г са внесени племенни животни от породата Германска бяла благородна, която става основна подобрителка на свиневъдсвото у нас. За подобряване на свиневъдството и за породното разнообразие през годините са били внесени също: Украинска степна бяла, Миргородска, Беркшир, Мангалица, Корнвал, а по-късно Голяма бяла, Ландрас и др. През 1952г са създадени първите държавни племенни разсадници (ДПР), които през 1959г прерастват в държавни племенни инспекции по животновъдство.

БЪЛГАРСКА БЯЛА СВИНЯ Призната е за порода през 1951г. Създаването и усъвършенствуването на породата са преминали през няколко етапа. От 1960г се провежда развъдно-подобрителна работа за преобразуване стопанския тип на породата. От комбиниран, в тип за месо в две направления: кръстосване (облагородително, поглъщателно и възпроизводително) на местната дългоуха свиня с германска благородна и отчасти с породите Голяма бяла и Ландрас; селекция в стадата за разплод за подобряване и усъвършенстване на месодайните качества и на племенната структура. В сравнение с голямата бяла свинете с повече кръв от българската бяла имат по-здрава костна система, по-дебели и къси крайници, по-тежка глава и по-пречупена профилна линия. Кожата е по-дебела, бяла, с много по-гъста и дебела космена покривка. Конституцията е здрава, темпераментът – жив. С преминаването към месен тип тялото се удължава. Кланичният рандеман е 78%.

БЪЛГАРСКИ ЛАНДРАС

Създаден е в България от породата Ландрас с шведски и холандски произход. Производсдтвеното направление на свинете от породата е за шунка. Заемаше 10% от породният състав на свинете в страната. Поголовието намаля поради замяната на чистопородните свине и българските хибриди с по-високопродуктивни PIC, TOPIGS, DAN BRED, Кембъроу, Синтетична популация „Силистра хибрид” и др. Нерезите тежат 300-360кг, а свинете-майки – 220-260кг. Плодовитостта е висока, средно 10,4 живородени прасета в прасило. Възрастта за достигане на 90кг жива маса е 170 дни, при разход на фураж за един килограм прираст 2,80кг. Дебелината на сланината (сума СКL2) – 38,5мм. Свинете от породата Български ландрас по екстериор наподобяват Ландраса, но са по-приспособени от него към условията в страната, с по-ниски месни качества от Англиския ландрас. Районът на разпространение е северна и югозападна България. ДУНАВСКА БЯЛА Породата е създадена по метода на възпроизводителното кръстосване с участието на породите Българска бяла, Голяма бяла, Ландрас, Пиетрен, новосъздаваната породна група и Хемпшир. Свинете от породата се отличават с хармонично тяло с бяла кожа, прав и широк гръб и добре развита задна част. Главата е средно голяма с леко клепнали напред уши. Краката са тънки и здрави. Свинете майки притежават добри възпроизводителни качества (плодовитост 9,5-10,0 прасета) и добро тегловно развитие на прасетата през бозайния период. Дунавската бяла се характеризира със сравнително добра интензивност на растежа и тънка сланина. Достигат 95кг живо тегло за 195-210 дни при сравнително тънка сланина (сума в пунктовете C, K и L 42-43мм). Свине от тази порода с успех могат да се отглеждат във ферми от различно технологично равнище. ИЗТОЧНОБАЛКАНСКА Това е наша примитивна порода, създадена чрез естествен отбор. По телосложение източнобалканската свиня прилича на дивата европейска свиня. Тялото е средно дълго и косо. По-добре е развита предната част на тялото. Главата е средно голяма с удължена и изострена лицева част. Ушите са малки, изправени и много подвижни. Шията е къса, слабо замускулена. Гърбът е слабо дъгообразен, крупата – леко свлечена. Краката са средно дълги и много здрави. Цветът на кожата и на косъма е черен, на гърба с гребен. Източнобалканската свиня е примитивна и къснозряла. Завършва растежа си на 3 години. Свинете майки тежат 110-130кг. Месото на угоените свине е сухо, бедно на тлъстини и много подходящо

за приготвяне на трайни колбаси (известната и реномирана смядовска луканка се приготвя от месото на източнобалканската свиня). То има специфични вкусови качества на дивечово месо. Плодовитостта е ниска – 4-6 прасета на прасило. Животните се отглеждат почти само на паша и на 1,5-годишна възраст достигат 60-70 кг. Те оползотворяват по-лошо концентрирания фураж от свинете от културните породи и затова трябва да се отглеждат предимно пасищно. Свинете имат силно развито стадно чувство и сами се защитават от диви зверове. Когато кърмят, свинетемайки са агресивни. Свинете са извънредно издръжливи и неподатливи на болести. През 1974г е приета програма за развъждане на породата в чисто състояние. Създадени са племенни стада от наличните разплодни животни, като се избират по-едри, по-скорозрели, с дебела черна четина и с непрекъснат гребен от челото до крупата, със запазен стаден инстинкт.

ПЪСТРА ДЕРМАНСКА СВИНЯ Разпространена е в Луковитско, Тетевенско, Ловешко, Ботевградско. Тя е от типа за сланина с голяма скорозрелост, бързо се угоява, добре оползотворява фуража и е издръжлива и приспособена за пасищен режим на отглеждане, невзискателна към храненето и гледането и по-рядко боледува. Тя е получена от кръстосването на местната бяла свиня с други породи – английската беркшир, а след това и с германски свине и местната мангалица. Свинете от тази порода имат средно голяма глава, широко разтворени ганаши, слабо пречупена профилна линия, слабо до силно клепнали напред уши. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гърбът и поясницата са средно дълги, широки и прави. Гърдите са широки, дълбоки и бъчвообразни. Крупата е права или слабо свлечена. Бутовете са пълни, а

краката са здрави с правилна постановка. Кожата не е много дебела, еластична, покрита с гъста, права или слабо къдрава четина. Космената покривка е пъстра. Плодовитостта варира в граници от 7 до 9 прасенца на прасило, но се срещат свине-майки, които раждат по 12 и повече прасенца. Живото тег-

ло е 110-230кг. На тригодишна възраст нерезите достигат 200кг, а свинете-майки – до 170кг майките и нерезите трябва да имат по 12 и повече цицки. На 8-9-месечна възраст трябва да достигат 90-130кг живо тегло. Изчезнала порода след навлизането на високопродуктивните породи.

МАНГАЛИЦА Тя е стара порода. Спада към къдравите свине от древен произход. Създадена е в далечното минало от местните свине на Балканския полуостров и Унгария, които са били кръстосвани с азиатските свине или със свине от романската група. Тази порода е била разпространена в Унгария, Югославия, Румъния, Полша, Чехия, Словакия. В по-далечното минало тя е била много разпространена и у нас. Мангалицата е свиня от типа за мас. Започва да отслоява тлъстините още от 6-месечна възраст. Отличава се със средно голяма глава с почти права профилна линия и с големи клепнали уши. Шията е къса. Гърдите са дълбоки и широки. Гърбът е широк и слабо аркообразен. Крупата е свлечена. Бутовете са със средно развита мускулатура. Краката са сухи и здрави. Кожата е плътна, здрава, еластична и покрита с дълга гъста къдрава четина. Цветът на космената покривка е различен – от жълторъждив до черен. Малките прасета се раждат с гладка, пигментирана на ивици космена покривка (ливрея), както прасетата на дивата свиня. Живата маса на свинете е около 130кг. Плодовитостта е ниска – 6-7 прасета в прасило. СИНТЕТИЧНА ЛИНИЯ „СИЛИСТРА“ Създадена е в „Силистра-хибрид“ гр.Силистра. Предназначена е за завършващия етап на хибридизацията в свинекомплекса. Притежава типа телосложение и количество месо като порода Пиетрен и е добре приспособена към климатичните и стопанските условия в страната. Свинете са със сравнително малка глава с права профилна линия, широки и дълбоки гърди, прав и широк гръб с вдлъбнатина на медиалната линия. Задният бут е закръглен, дълбок и се спуска до скакателните стави, а крайниците са тънки, но здрави. Четината е рядка, къса и преобладава пъстра окраска. Делът на месото в половинките е 71,8%, а площта на мускулното око е 52,7см2. Плодовитостта е най-висока за страната: 10,6 прасенца в прасило. ХИБРИД „ПЛЕВЕН 1“ Това е трипороден хибрид създаден от колектив от научни сътрудници с ръководител ст.н.с.I ст. Бенко Бенков и утвърден през 1990г. Използвани са породите Голяма бяла от шведски произход, специализирана бащина линия СН и Хемпшир. Първите две породи се използват за производство на хибридни родители, които се заплождат от нерези Хемпшир (25% ШГБ; 25% Ch; 50% Х ). От прасило се получават 10,5-10,6 живородени прасета, характеризиращи се с висока жизненост, отлични адаптациони способности, висока угоителна и месодайна способност. Годишно се угояват над 200 000 животни от този хибрид. Получените хибриди имат малка глава с права профилна линия и слабо развити ганаши. Ушите са малки и прави. Гърбът е прав, широк и добре замускулен. Задните бутове са големи, пълни и добре оформени. Крайниците са добре поставени, с тънки и здрави кости. Цветът на тялото при повечето животни е бял, но често се срещат и животни с черни петна, които при щавене изчезват. Прасетата за угояване имат следните параметри: възраст за достигане на 115кг жива маса – под 225 дни; среден дневен прираст 710гр, разход на фураж за един килограм прираст 3,331кг; месо в бута 75,4%; повърхност на мусколното око 40,2см2; месо с кости в трупа 70,2%.

ДВУПОРОДЕН ХИБРИД „ШУМЕН“ Хибридът „Шумен” е признат от Държавната комисия по породообразуването в началото на 1990г и е създаден от колектив с ръководител ст.н.с.I ст. Яким Димов. За създаването му са използвани породите Голяма бяла и Ландрас с английски произход. В резултат на целенасочената развъдно-подобрителна работа с двете породи, хибридните свине-майки притежават много добри репродуктивни качества. Средно от прасило се получават по 8,5-9,0 отбити прасета с висока жизненост. Финалният продукт се характеризира с високи угоителни и кланични качества и добри качества на месото. При добри условия на отглеждане и хранене се реализира 0,750-0,850кг среден дневен прираст при 3,2-3,5кг разход на фураж за 1кг прираст. Съдържанието на месо с кости в трупа е в границите 72-75%, площта на мускулното око – 36-37см2, а дебелината на сланината средно от 3-те измерения не надвишава 26мм. Разпространен е в цялата страна и ежегодно от него се произвеждат средно по 2,0-2,2 милиона угоени двупородни хибриди. Двупородните хибриди „Шумен” се характеризират с лека глава, обикновено с права профилна линия. Шията е средно дълга и добре замускулена, гърбът е прав, широк и леко извит нагоре. Бутовете са добре развити и добре оформени. Краката са средно дълги, със здрави кости, а кожата е бяла и с розов оттенък.

ХИБРИД „ШУМЕН 2“ Хибридът „Шумен 2” е създаден от колектив от научни сътрудници и специалисти през 1992г и се отличава с висока продуктивност и пригодност за отглеждане при традиционни условия. Схемата на създаване на хибридите „Шумен 2” включва породите Голяма бяла и Ландрас с английски произход и Дюрок. Участието на Дюрока в майчиния компонент дава възможност да се получи хибридна родителска форма със здрава конституция и особено стабилни крайници. Включването на Голямата бяла като финална бащина порода позволява производството на стандартизирани хибриди за угояване с много добри угоителни и кланични качества. Основната цел на колектива е да предложи на фермерите тип хибридно прасе, пригодно за отглеждане не само в условията на интензивните технологии, но и във ферми с традиционни начини на отглеждане – полуоткрити помещения, твърди и неравни подове, отглеждане в големи групи и др. Хибридните свине се характеризират с дълго, масивно и крушообразно тяло с прав до леко изпъкнал гръб. Главата е средно голяма, с прав профил, а краката са добре поставени и прави. Бутовете са добре запълнени. Кожата е бяла, като се допускат петна. Хибридите Шумен 2 достигат 115кг средно на 200-дневна възраст при среден дневен прираст 0,730кг и 3,180кг разход на фураж за 1кг прираст, месото в основните части е 73%, същинският бут – 75%, а площта на мускулното око – 37,2см2. В едно прасило се получават средно 9,5 живородени, от които 9 отбити, отличаващи се с висока жизненост и нисък процент на отпадане при подрастващите и при угояването.

ПОРОДИ

Породи птици Характерна особеност на птиците е тяхната ранозрелост, която се изразява с бърз растеж и развитие на организма. Голямото стопанско значение на птицевъдството се обуславя от редица полезни биологични качества на основните видове селскостопански птици – кокошки, пуйки, патици, гъски и др. Домашните птици са клас животни, тясно свързани с човека. Използват се за месо, яйца, перушина, кожи (щраус).

ШУМЕНСКА ЧЕРНА КОКОШКА Местна българска порода, обособена в селата по поречието на р.Камчия, кръстосвана по късно с Черна минорка. Предимствата на Черната шуменска кокошка пред останалите яйценосни породи са високата є издръжливост на неблагоприятни условия, малкият разход на фураж, ниската жива маса. Птиците са с черно оперение с матов цвят. Гребенът е голям, прост и листовиден. Главата е малка, а шията е къса, тялото е хармонично. Живата маса на петлите е 2-2,5кг, а на носачките – 1,4-1,8кг. Носливостта е 120-150 яйца, с бяла черупка и средна маса 54-55гр. Черната местна шуменска кокошка се среща в някои лични стопанства, а от 1977г и в генетичния резерват на Хибридния център в Стара Загора.

БЯЛА СЕВЛИЕВСКА И ЖЪЛТА ЕЛЕНСКА КОКОШКА Бялата севлиевска и жълтата еленска кокошка се считат за отродия на черната шуменска кокошка. Първата е била разпространена в Северен централен район, а втората в Еленския Балкан откъдето идва и наименоваието им. След Първата световна война се правят първите стъпки за подобряване на родното птицевъдство. През 1927г се построява централна птицевъдна опитна станция. В България до този момент се отглеждат местни нископродуктивни кокошки, като се установява, че няма перспектива в породите бяла севлиевска и жълта еленска. Черната шуменска кокошка се оказва единствената местна порода, която има относително добри показатели. В станцията започват изследвания и върху чужди породи кокошки, като след 1928г започва внасянето на нови породи кокошки. С ценните си стопански качества се налага внасянето на породите Легхорн и Родайланд. Смятат се за изгубен вид.

СТАРОЗАГОРСКА ЧЕРВЕНА КОКОШКА Тази породна група е създадена чрез възпроизводително кръстосване на местните старозагорски кокошки с петли от породата Червен родайланд. Птиците са по-дребни от Родайланда, с къси пера и с по-светло оперение. Показва много добри приспособителни качества, издръжливост на местните условия. Оперението е плътно прилепнало и с бакърено червен до ръждиво червен цвят. Гребенът е по-голям от този на Родайланд, прост и месесто червен, мингушите са средно големи, околоушките са с червен цвят. Краката и човката са жълти. Месото е с много добро качество. Живата маса на кокошките е 2,4-2,5кг, а на петлите – 3,53,7кг. Подходящи са за личното стопанство. Средна годишна носливост – 200-220 яйца. Черупката е светлокафява. Тъй като са създадени множество високопродуктивни линии и хибриди, които породата не може да достигне със своите качества, тя не е разпространена и се съхранява като генофонд в Експерименталната база към Института по птицевъдство в Стара Загора.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2015

КОКОШКА ХИБРИД СЗ-80 Автосексингов яйценосен хибрид за получаване на яйца с кафяв цвят на черупката. Създаден в „Хибриден център“ гр.Стара Загора, чрез кръстосване на петли червен Родайланд с кокошки бял Родайланд. Характеристика на родителите: Линия „Б“ – бащина форма: носливост на фуражна носачка – 260-265бр, тегло на яйцата – 60гр; живо тегло женски на 10-мес. възраст – 2,2кг, живо тегло мъжки на 10-мес. възраст – 3,1кг; възраст на пронасяне – 175 дни; разход на фураж за 1 яйце – 205-210гр. Линия „М“ – майчина форма: носливост на фуражна носачка – 260-265бр, тегло на яйцата – 60-61гр; живо тегло женски на 10-мес. възраст – 2,5кг, живо тегло мъжки на 10-мес. възраст – 3,3кг; възраст на пронасяне – 175 дни; разход на фураж за 1 яйце – 215-220гр. Продуктивна характеристика на СЗ-80: носливост на фуражна носачка – 270-285бр, тегло на яйцата – 61-62гр; живо тегло женски на 10-мес. възраст – 2,4кг, живо тегло мъжки на 10-мес. възраст – 3,2кг; възраст на пронасяне – 168 дни; разход на фураж за 1 яйце – 200-205гр. Кокошките са с жълтокафяво оперение с бяла опашка, а мъжките са бели с ръждиво-червени крила (женските пиленца са жълто-кафеви, а мъжките – бели).

КОКОШКА ХИБРИД „ПНО” „ПН – 0” Общоползвателен хибрид, получен при кръстосване на петли Нюхемпшир с кокошки бял Плимутрок. Оперението е разнообразно: бяло, кафяво, ивичесто, кремаво, черно и др. Носливоста на получените хибриди е 210-230 яйца с маса 59гр. Живото тегло на кокошките е 2,8-3кг, а петлите 3,5кг. Произвежда се в Експерименталната база към Институтът по птицевъдство Стара Загора.

КОКОШКА „РАНКО 104/204” Бройлерен хибрид, произвеждан в „Хибриден център по птицевъдство“ гр.Костинброд. Основни продуктивни характеристики на птиците от хибрида „Ранко 204” са: Родители: носливост до 70-седмична възраст – 244 яйца; яйца за разплод от фуражна носачка – 192,2бр; получени еднодневни пилета от носачка – 122бр. Бройлери: живо тегло на 35 дни – 1,4кг; живо тегло на 42 дни – 1,9кг; живо тегло на 49 дни – 2,3кг; живо тегло на 56 дни – 3кг; разход на фураж за 1кг живо тегло до 35 дни: 1650гр; разход на фураж за 1кг живо тегло до 42 дни: 1950гр; разход на фураж за 1кг живо тегло до 49 дни: 2200гр; разход на фураж за 1кг живо тегло до 56 дни: 2400гр; смъртност до 56 дни – до 6%.

СТАРОЗАГОРСКА БЯЛА ПУЙКА Старозагорска бяла пуйка е създадена в Експерименталната база в Стара Загора. Използва се като бащина форма в схемите на хибридизация за създаване на пуйчета-бройлери. Птиците са с бял цвят на оперението. Характеризират се с високо живо тегло и отлични месодайни качества. Живото тегло на пуйките на 7-8-мес. възраст достига 10,5-11кг, а пуяците – 18-18,5кг. Носливостта е 60-65 яйца за 180-дневен продуктивен период. БЪЛГАРСКИ МЕСТНИ ПУЙКИ У нас се отглеждат и други местни пуйки, които имат различен цвят на оперение – черни, жълто-кафяви, сивопепеляви и бели. Всички те имат ниска продуктивност и слабо изразени месодайни качества. Местните породи се срещат във всички райони на страната, но имат ограничено значение. Те са със задоволителни месни качества, с тегло на пуйките 3-4кг, а на пуяците – 7-9кг и носливост до 30 яйца годишно. Инстинктът за мътене е силно развит. Отродие на местните пуйки е черната новозагорска пуйка, която се отличава с добра носливост и месодайни качества.

ЧЕРНА НОВОЗАГОРСКА ПУЙКА Това е най-добре приспособената и най-разпространената порода от местни пуйки. Птиците са много издръжливи и лесно се приспособяват към условията на отглеждане. Сравнително добре са изравнени по външни признаци и продуктивност. Живата маса на мъжките е 7-8кг, но някои достигат 10-12кг, а на женските – 3-5кг. Носливостта е сезонна и през пролетта пуйките снасят около 45 яйца с маса 75-80гр. Въпреки подобряването, черната новозагорска пуйка е с пониски стопански качестава, тя е перспективна от гледна точка на запазване биологичното разнообразие, издръжливост на местните условия и т.н.

БЪЛГАРСКИ ПУЙЧЕТА БРОЙЛЕРИ Пуйчетата бройлери се предлагат от Експерименталната база към Института по птицевъдство в Стара Загора. Като бащина форма в схемите на хибридизация за създаване на пуйчета-бройлери се използва Старозагорска бяла пуйка. Птиците са с бял цвят на оперението. Това е трилинеен стоков хибрид, при който живото тегло на женските на 16-седмична възраст достигат 6,5-7кг, а мъжките – 9-9,5кг, при разход на фураж за един килограм прираст 3-3,2кг. Смъртност 3-5%. Кланичен рандеман 80-82%.

БЯЛА БЕНКОВСКА ГЪСКА Българска породна група гъски, създадена чрез кръстосване на местни гъски от района на село Бенковски, Пловдивско с тулузки, емденски, бели унгарски и др. гъски, като принадлежи към средно тежките породи и наподобява Емденската гъска. Тялото е средно едро, дълбоко и широко. Шията е къса и удебелена. Главата е средно голяма с оранжева човка. Краката са жълто-оранжеви, здрави и широко поставени. Гърдите са широки и дълбоки. Тялото е добре замускулено. Оперението е предимно бяло. Характеризира се с добра скорозрелост, месодайните качества са високи, добра приспособимост и издържливост. При добро хранене угоените гъсета достигат жива маса 4,2-5кг за 70-дневна възраст. Живата маса на гъските е 5,2-6кг, а на гъсоците – 6,5-7кг, като при угояване достигат до 11кг. Средната носливост е 22-25 яйца годишно. Породата е подходяща за принудително угояване за получаване на вмастен черен дроб. Добивът средно е около 500гр, но достига до 1200гр, получава се висококачествен черен дроб, високо ценен на международния пазар. МЕСТНИ ГЪСКИ

У нас се отглеждат най-често местни гъски – предимно бели и сиви, които са подобрени с внасяните в миналото емденски и тулузки гъски. Повечето от запазените местни гъски, особено в Северна България, спадат към Дунавската гъска, която се отличава с увисналите като ленти пера по крилата (ленточна), с преобладаващ сиво-бял цвят на оперението (див). Тялото е сравнително едро и дълбоко. Главата е средно голяма, с оранжева човка, с оранжеви кръгове около очите. Шията е средно дълга. Гърбът е широк. Гърдите са широки, дълбоки. Коремът е с една или две кожни гънки. Краката са средно дълги, добре замускулени, широко поставени, розови. Оперението на шията и гърбът е сиво, на шията – сиво-бяло, а на корема и опашката – бяло. Разбира се, голяма част се отличава от гореизложеното, тъй като тук водеща е народната селекция и предпочитанията на стопаните. Има и различни кръстоски, които се отличават по цвета на оперението, едрината и носливостта си. Почти всички имат ниска продуктивност. Носливостта е средно 20-25 яйца.

ЛИВАДИ И ПАСИЩА

ПАСИЩАТА И ТЯХНАТА МНОГОФУНКЦИОНАЛНА РОЛЯ Проф.дсн Aтанас Кирилов Институт по фуражните култури, Плевен

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

Отглежданите животни и практикуваните системи за хранене са в пряка зависимост от наличните фуражни ресурси на съответната страна, регион или ферма. У нас нерядко се срещат и случаи, когато броят на отглежданите животни – овце, кози или говеда не съответства на притежаваните площи за фураж. Прдпоставка за тази възможност е наличието на естествени мери и пасища, които са общинска или държавна собственост и които могат да се ползват от всички притежатели на тревопасни животни. През последните години те се отдават под наем от общините дори и на ползватели, които нямат животни. Вероятно по тази причина в доклади на чужди автори се разпространява становището, че субсидиите за пасищата, които получават българските фермери са едни от най-високите в ЕС. В световен мащаб пасищата заемат около 117млн. кв.км и са източник на фураж за над

1800 милиона глави добитък. В страните от ЕС пасищата представляват около 33% от селскостопанската площ (СП) и 13% от териториите на страните. По данни на FAO с по-големи площи естествени пасища са Ирландия със 76% от СП, Обединеното кралство с 66%, Холандия с 51%, Австрия с 57%, Франция с 34%, но Франция е с най-голяма селскостопанска площ от страните в ЕС (29631000 ха). По данни на Агростатистика към МЗХ в България постоянно затревените площи или пасищата представляват около 30% от общата площ със селскостопанско предназначение, която е почти 50% от територията на страната. В годините след 2005г се наблюдава тенденция на намаление на пасищните площи за сметка на увеличение на обработваемата земя. Вероятната причина е не само намаления брой тревопасни животни у нас, но и по-високите субсидии и доходи, които се

получават от обработваемите земи. В сравнение с някои съседни страни като Гърция, Македония и Сърбия делът на пасищата от общата селскостопанска площ у нас е по-нисък. С нарастване на населението на земята и проблемите с неговото изхранване, възможността на пасищата, като източник на фураж за изхранване на по-голям от сегашния брой животни е ограничена, но интересът към тях нараства във връзка с други техни функции. Все по-често вниманието на обществото и държавните органи е насочено към тяхната икономическа, екологична, социална и културна роля. Във връзка с Общата селскостопанска политика на ЕС при стопанисване на пасищата бяха предложени и се приеха конкретни определения, които дефинират голямата разнотипност на пасищата и фуражните площи в Европа. Тези дефиниции помагат за диференциран подход при провеждане на европейската и национална политика във всяка страна или регион. По-долу даваме някои от тях и съответното им английско наименование по Peeters et al. (2014). Фуражна площ (Fodder areas): Част от селскостопанската площ, която включва постоянно затревените площи, фуражните култури на обработваеми площи и угарите, когато са използвани за паша. Фуражни култури на орна земя (Arable fodder crops): Едногодишни, двугодишни и многогодишни видове, засяти и отглеждани на орна земя с цел производство на фураж и прибрани на

зелено. Те включват сятите (изкуствени) пасища, житни култури за прибиране на зелено (С3 видове, като овес, някои видове пшеници (Triticum spelta), тритикале, ръж и С4 видове (като царевица и сорго), кореноплоди, някои видове от Brassicaceae и Compositeae (в т.ч. слънчоглед). Тревни площи (Grasslands): Площи предназначени за производство на фуражна продукция, прибрана чрез паша/брестене, косене или и двете, или използвана за други селскостопански цели, например като възобновяем енергийен източник за получаване на биоенергия. Понятието тревни площи е общо понятие за пасищата. Според начина на ползване на тревните площи се различават две категории: 1. Ливади (Meadows): Тревни площи, които са прибирани или се реколтират предимно чрез косене през последните 5 години или са на не помалко от 5 години от създаването (сеитбата) на тревостоя. 2. Пасища (Pastures): Тревни площи, които се прибират и оползотворяват предимно чрез изпасване през последните 5 години или са на не по малко от 5 години от създаването на тревостоя. Пасищата биват временни (сяти) и постоянни. Постоянни пасища (Permanent grasslands): Площи, които са използвани за отглеждане на треви или други тревни фуражи (самозасяващи се, сяти и/или презасяти). Тези постоянни пасища в продължение на 10 или повече години не трябва да са подновявани след цялостно унищожаване чрез

разораване или чрез използване на хербициди. Временни пасища, наричани още сяти пасища (у нас често са наричани изкуствени пасища) (Temporary grasslands): Площи засяти с едногодишни, двугодишни или многогодишни тревни фуражни видове. Те се създават на обработваема земя и са включени в сеитбооборот. Сятите пасища съществуват в кратък период от време, от няколоко месеца до няколко години. Те могат да се създават чрез самостоятелна сеитба на бобови, на житни или на смес от житни и бобови тревно-фуражни култури. Сятите пасища са с предназначение за паша, за сено или силаж. Естествени и полу-естествени тревни площи/пасища (Natural and semi-natural grasslands): Нископродуктивни, ниско-добивни постоянни пасища, в които доминират местни естествени тревни съобщества, други тревни видове, в някои случаи храсти и/или дървета. Тези косени или изпасвани екосистеми не могат да бъдат основно подобрявани или подсявани чрез торене, варуване, дренаж, обработка на почвата, използване на хербициди, въвеждане на екзотични видове. Екстензивно използвани тревни площи за паша, (Rangelands): Те включват естествена и полу-естествена тревна растителност, храсти, степи, тундри, алпииски тревни съобщества, заблатени площи и гористи пасища. В тези площи пасящите животни обикновено се придружават от пастир – овчар, козар или говедар. Общински пасища, наричани още мери или крайселски пасища (Grazed common lands): Постоянни пасища където две или повече лица имат право да пасат животните си. В отделни случаи тези права не са постоянни, неотменими на едни и същи лица, а могат да бъдат преразпределяни от време на време от общинските власти, които са оторизирани да правят това. Общинската/обществена земя е част от използваемата селскостопанска площ. Тя може да е частна или общинска, държавна, църковна и др. Някои мери, които попадат в тази категория могат да бъдат „подобрявани” чрез подсяване и торене.

Основна роля на пасищата – източник на фураж Пасищата са основен източник на фураж за овцете и козите, допълвани от храстовидната и дървесна растителност, някои многогодишни и едногодишни фуражни култури, стърнищата след жътва и отпадъчните груби фуражи. В процеса на използване на пасищата при свръх натоварване с пасящи животни често пасищните тревостои деградират, някои тревни видове изчезват и се появява необходимост от подсяване с културни житни и бобови тревни видове, селекционирани от човека. У нас независимо от ниските средни добиви от естествените пасища, които са от 150

до 300 килограма суха маса от декар, при намаления брой на овцете и козите през последните десетилетия, такъв проблем не се наблюдава. В страни, например като Гърция, поради големия брой овце и кози често се наблюдава свръх изпасване на естествените тревостои. Проблемът у нас е, че с намаляване броя на овцете, козите и говедата, през последните две десетилетия липсват пасящи животни по пасищата, особено по планинските пасища. По тези пасища се наблюдава самозалесяване с агресивна храстовидна растителност от рода на Paliurus spina-christi Mill., Juniperus oxycedrus L. и Continus coggygria Mill или папрат, а това е голям проблем за планинските пасища. В естествените тревостои се срещат около 300 вида растения с преобладаващ дял на житните треви. Съставът на естествените тревостой е различен и зависи от местоположението, надморската височина и сезона. В планинските и предпланински пасища на България най-широко разпространени са тревостои на база Chrysopogon gryllus L, над 500-700м, Agrostis capillaris / Festuca rubra 1000-1200м и над 1200м доминира Nardus stricta. Делът на бобовите в естествените тревостои е нисък, от 2 до 8-12%. Ниският дял на бобови треви в естествените тревостои предполага по-ниска протеинова хранителност, тъй като бобовите са с по-високо съдържание на протеин. Този недостатък на естествените тревостои се избягва чрез създаването на сяти пасища, където съотношението между житните и бобови компоненти се регулира и пасищният тревостой е с по-високо съдържание на протеин и по-висока хранителна стойност. При такъв тревостой, благодарение на азотфиксиращата способност на бобовите се прилагат по-ниски норми азотни торове. От сятите пасищни тревостои се получава над 25% повече мляко от лактиращи овце в сравнение с количеството мляко от овце пасли на естествено пасище. Подходящи житни за условията на България при създаване на изкуствени тревостои са създадените в Института по фуражните култури, Плевен и подходящи за нашите климатични условия сортове ежова главица, овсига, власатка, житняк и райграс, както и бобови като еспарзета, звездан и др. По-ниската хранителна стойност при естествените пасища в сравнение с тази при сятите може да се компенсира с паша в ранен стадий на растеж на тревите, което е начин животните да получават фураж с високо съдържание на протеин и с висока хранителна стойност. Продуктивната стойност на пасищата или производството на мляко и месо зависи не само от добива на зелена или суха маса, но и от тяхната хранителна стойност, а тя зависи от: • тревният състав и хранителната стойност на всеки отделен вид; • общото съдържание на протеин и протеин

смилаем в червата (ПСЧ); • поемането или консумацията на тревата, нейната апетитност и престоят є в търбуха, т.е. способността є да се смила по-бързо или по-бавно в търбуха на преживните и да освобождава място за ново количество тревна маса; • делът на бобовите, които съдържат повече протеин и се смилат по-бързо от житните треви; • съотношението между дела на листа и стебла, листата имат в пъти по-добра хранителна стойност от стеблата; • съдържанието на клетъчни стени и тяхната смилаемост, вътреклетъчно съдържание – захари, фруктозани, липиди, азот и др.; • наличието на някои вторични продукти, като танини, феноли и тяхната роля при храненето, използването на азота или намаляване образуването на метан при преживните животни; Пасищата и пашата добре се вписват в подобряване качеството и здравословния характер на храните от животински произход и развитието на органичното фермерство. Пасищното отглеждане на говедата и овцете влияе благоприятно върху качествените и здравословни показатели на млякото и млечните продукти. В млякото на крави, хранени със зелени фуражи или на паша в сравнение с хранените на ясла с консервирани фуражи се съдържат по-големи количества конюгирана линолова киселина, която се предполага, че има антиканцерогенно действие. Природоклиматичните условия у нас, континенталният климат с ниски зимни и високи летни температури и недостатъчни валежи, не са така благоприятни за растежа и развитието на тревите, както в страните от Западна Европа. Въпреки това пасищата са природно богатство, източник на фураж, част от пейзажа, а изпълването им с пасящи животни е желана гледка в селските райони. Пасящите животни с изхвърляните екскременти, фекалии и урина са и средство за подхранване и поддържане на тревостоите с азот и минерални вещества. Пасищата се нуждаят от постоянни грижи, като покосяване на неядливи остатъци след паша, почистване от храсти, дървета, камъни, подравняване, особено при наличие на къртичини, борба с нежелана растителност и други мероприятия. При сятите пасища грижите, освен горе посочените, се изразяват в презасяване чрез директно подсяване на деградирал тревостой или основно подобряване след цялостно унищожаване на чима и сеитба на подходящи житни и бобови треви в подходящо съотношение. Причини за деградацията на тревостоя са претоварването на пасищата с животни – свръх пашата, утъпкване при паша на много овлажнена почва, агресивност между тревните видове, изместване на едни от други

видове, сушата и др. Основната роля на пасищата, като източник на фураж за тревопасните животни е безспорна, но тя се съпътства и с други, неселскостопански функции – икономически, екологични, социални и културни. Екологична, социална и културна роля на пасищата Освен като източник на фураж за животните, фибри, гориво, лечебни растения, пасищата съхраняват биоразнообразието от растителни и животински видове с наличните естествени условия на храна, вода и енергия за функциониране на отделните екосистеми и местообитания. За да защити това биоразнообразие, ЕС създаде широка мрежа от 26 000 защитени територии с обща площ 768000кв.км по Натура 2000 (Директива 92/43/ЕЕС), които представляват 17,9% от сушата на ЕС. Тази мрежа от защитени територии непрекъснато се разширява. У нас защитените територии са 30% от площа на страната. Едни от критериите за определяне на тези места, като места с висока природна стойност и съхранение на естествените местообитания на дивата флора и фауна става на база Директива 92/43/ЕЕС. От общия брой защитени територии по Натура 2000 43% са планински места. Словения е с най голям дял защитени планински територии – 29%, следвана от Словакия – 23% и България – 19%, което е предпоставка за развитие на екотуризма и органичното фермерство. В тези територии фермерите са задължени да спазват съответни изисквания за опазване на местата с дива флора и фауна, което може да се нарече фермерство с висока природна стойност. За тази многофункционална фермерска дейност фермерите от Европа получават допълнителни субсидии. За съжаление през последния век на пасищата се гледаше само като на източник за фуражна продукция за животните, но не и като екосистема с други функции, които са в интерес на цялото общество. Сега политиката е насочена към постигне на равновесие, баланс между основната функция на пасищата, като фуражен ресурс и останалите функции. Целта е да се избегне негативният ефект върху околната среда и да не се допусне намаляване доходите на фермерите. На пасищата се гледа и като на средство за борба срещу климатични промени и поддържане качеството на въздуха. Тревната покривка оползотворява СО2 и намалява неговата концентрация в атмосферата. Въглеродният диоксид е един от общо деветте вида газови емисии, които провокират парниковия ефект и глобалното затопляне, и чиято концентрация в атмосферата трябва да бъде намалена. Тревната покривка предпазва горния слой на площите от прегряване и намалява изпарение-

то на водата, тя предпазва повърхностния слой на почвата от водна и ветрова ерозия. Тревната покривка задържа водата в почвата и я оползотворява за собствения си растеж и развитие. Тя е и средство за борба със сушата. Чрез използване на подходящи устойчиви видове и сортове при създаване на сяти пасища може да се регулира и преодолява водния дефицит. Пашата намалява необходимата енергия в растениевъдството и животновъдството, тъй като животните сами отиват до фуража. Не е необходимо всяка година да се изразходва едергия за оране, сеитба, отглеждане, прибиране, съхранение и раздаване на фуража в яслите на животните. Пасищата са естествената генбанка в природата, която съхранява хиляди тревни и храстовидни видове. Те са местообитание освен на растителни съобщества и на много насекоми, животни и птици. Пасищата са естествена среда на дивите пчели и насекоми, необходими за опрашването на цъфтящите полски култури и поддържане на устойчиво селскостопанско производство. У нас тревното разнообразие в естествените пасища на централна Стара планина се оценява на около 300 вида треви и е по-голямо от това в страни с интензивно използване на пасищата, където използването на високи норми минерални торове са допълнителен фактор за намаляване на видовото тревно разнообразие. Големите количества азотни торове нарушават растителното биоразнообразие и са основен нитратен замърсител на подземните питейни води. Но нитратите, които замърсяват водите при пасищата са далеч по-малко в сравнение с тези при полските култури, отглеждани на обработваеми площи и рядко надхвърлят 34кг N/ха на година – границата, определена от Нитратната директива за поддържане на нитратната концентрация в подземните води под 50мг/л. Този проблем при екстензивното използване на пасищата не съществува. При тях за набавянето на азот се разчита на бобовите треви, които благодарение на симбиозата с грудковите бактерии свързват азота от въздуха и обогатяват почвата с азот. Тревната покривка предпазва подземните води от замърсяване.

Пасищата и туризмът Селският туризъм стана много популярно наименовение през последните години. Той включва дейности, които имат връзка с околната среда и културата на съответния район. Шестдесет процента от населението на ЕС живее в селските райони, които обхващат 90% от територията на страните. Обект на селския туризъм са всички дейности, които се провеждат в селските райони. Туризмът се нарича селски, когато селската култура е компонент от предлаганите туристически услуги и продукти. Изразите „селски туризъм“, „агротуризъм“ и „екотуризъм“ често се използват

неправилно като синоними. Пасищните площи са по-привлекателно място за туристите от горите и в този смисъл са облагодетелствани „фуражните и животновъдни райони”, където има открити пасищни пространства с многогодишна тревна растителност, където могат да се видят пасящи животни или приготвяне на сено за хранене на животните през зимните месеци. Откритите тревни площи често са използвани за организиране на събори, надпявания, изложения. Агротуризмът е частен случай на селския туризъм, при който на туристите се предлага на място във фермата да видят и да се запознаят с дейности, които са свързани с фермерството, като производство на храни, хранене на животни и птици, доене на животните, направа на сирене и кисело мляко, прибиране на реколтата и приготвяне на фуражи и др. Туристите могат да си купят хранителни продукти, месо, колбаси, мляко, сирене, сметанов сладолед, мед, вино и др., произведени във фермата, да прекарат няколко часа във фермерска среда или да отседнат в типична селска къща. Агротуризмът в различните райони е различно атрактивен заради особеностите във всеки район, във всяка ферма, от настаняване в стаи с типични хотелски ВИП условия до спане на нарове или направо на пода, да пояздят оседлани за целта коне или да си направят разходка сред природата. Екотуризмът е друга форма на туризма, свързана с природата, където хората посещават селските райони с управление и дейности, щадящи околната среда. Тук могат да се видят различни естествени хабитати на биоразнообразието от растения и животни. Основната цел на екотуризма е не да се видят селски дейности, а да се наблюдават птици и диви животни, да се наблюдава и проучва местната флора и фауна и забавления на открито сред ливади и пасища. Това е източник и на допълнителни доходи за фермерите, които стопанисват пасищата, от една страна за условията, които предлагат на туристите, от друга – за спазване на задължителните изисквания по опазване на естественото биоразнообразие от флора и фауна в Защитените територии и планинските местности. Тези дейности дават още една алтернатива за развитие на селските райони. Заключение Пасищата са един от основните елементи за устойчивото развитие на селските райони. Тяхната роля в системите на отглеждане на тревопасните животни ще се запази и в бъдеще. Но другите функции, свързани с тяхната екологична, социална и културна роля трябва да бъдат осъзнати от цялото общество. Те са достатъчен аргумент да се искат и заделят средства за подпомагане на фермерите и ползвателите, за правилно стопанисване и опазване на тези площи и екосистеми.

ФУРАЖИ

Технология за консервиране на сочни фуражи Ст.н.с. д-р Лазар Козелов Институт по животновъдни науки, Костинброд сравнение с останалите груби фуражи. Налице са и някои недостатъци, които трябва да се имат предвид: ниско съдържание на протеин, което може да се компенсира с добавката на карбамид по време на силажирането или с добавката на фуражи с високо съдържание на протеин (слънчогледов шрот, бирена каша, суха спиртоварска каша и други) към дажбите на животните; не е оправдано приготвянето на силаж при голямо отстояние на животновъдните ферми от царевичните площи; царевичната култура има определени изисквания към площите за засяване, от което зависи и добивът. За реализирането на посочените предимства на царевичния Силаж като фураж: за преживните животни от изключителна важност е неговото качество, което се определя от технологията на приготвяне.

Фаза на силажиране на царевицата. Качеството на силажа се определя основно от дела на зърното в масата. Многобройните опити в чужбина и у нас показаха, че най-висок добив на енергия от единица площ се получава при силажиране на царевицата във восъчна към

Технология за приготвяне на висококачествен царевичен силаж Важна роля за приготвяне на доброкачествен силаж е технологията на отглеждане на царевицата. Отглеждането є за силаж по нищо не се различава от отглеждането за зърно. Тук бихме искали да отбележим два момента – гъстота на посева и избор на сорт. Гъстотата на посева се определя от възможностите за поливане. Броят на растенията на един декар варира от 5500 до 8000 съответно за неполивни и поливни площи. Много често в практиката се

прави грешка, когато при площите за силаж гъстотата се повишава много, при което посевът не се развива нормално и делът на зърното в царевичната маса е силно намален, което води до понижаване на хранителната стойност на получения силаж. Следващият важен фактор е изборът на сорт. Този избор зависи от агроекологичния район, в който се отглежда царевицата. В това отношение на българския пазар има достатъчно голямо разнообразие от сортове както на български, така и на вносни. Изборът трябва да попадне на сортове, които дават най-висок добив на зърно за съответния район. Тук бихме искали да споменем някои от тези сортове – на Института по царевицата в Кнежа Кн-530, Кн-650, Кн-670, а от вносните – Н-708, Пионер-3183, РК37Р73 и други. Факторите, които определят качеството на силажа, са следните: фаза на прибиране на царевицата, едрина на нарязване, продължителност на запълва-не на силажната яма, степен на уплътняване на масата, начин на завиване на ямата, начин на изваждане на силажа и схема на хранене. Ще се спрем поотделно на посочените фактори.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2015

Съвременното високопродуктивно преживно животновъдство е немислимо без участие в храненето на висококачествен силаж и сенаж. Те заемат около 50% от дажбите на животните. От тяхното качество до голяма степен зависи продуктивността. През последните двадесет години традициите за приготвянето на висококачествени силажи бяха забравени, а някои фермери поради липса на техника и силажни ями не са в състояние да приготвят доброкачествен силаж. Поради това средната продуктивност на млечните крави в България е приблизително два пъти по-ниска в сравнение с другите европейски страни. Всичко това налага да се върнем отново към технологиите на приготвяне на висококачествен силаж и сенаж. Наред с това през последните години настъпиха и някои съществени изменения в технологиите на приготвяне на тези фуражи. В този материал ще се спрем основно на приготвянето на царевичен силаж и люцернов сенаж. Предимствата на царевичния силаж са следните: силажната царевица дава най-висок добив на кръмни единици за мляко и растеж (КЕМ, КЕР) от единица площ, фуражът е вкусен, с високо и постоянно качество и много висока енергийна хранителност (около 1 КЕМ, 1 КЕР) в килограм сухо вещество, процесите на отглеждането, прибирането, силажирането и раздаването могат изцяло да се механизират. Това прави себестойността на добита кръмна единица от силажа най-ниска в

пълна зрялост. В тази фаза делът на зърното заема 40-50%, а съдържанието на скорбяла е 2025%. Съдържанието на сухо вещество в този силаж е 35-45%. При приготвянето на силаж в тази фаза енергийната стойност може да достига 0,9-1,0 КЕМ и КЕР в килограм сухо вещество. При този силаж количеството на органичните киселини намалява и се създават възможности за по-висока консумация на сухо вещество. При силажите с по-висока влажност делът на зърното е малък, а част от соковете изтичат по време на силажиране. В силажа се образува голямо количество млечна киселина, която в някои случаи потиска консумацията. Едрина на нарязване. Установено е, че оптималната едрина на нарязване на царевичната маса е около 7-10мм. Тази едрина се постига, когато комбайнът се нагласи на теоретична едрина на нарязване 6мм. В този случай частиците с едрина над 15мм трябва да са от 5 до 10%. Това осигурява добро хомогенизиране на силажната маса, благоприятно отделяне на соко-

ве и дава възможност за добро уплътняване на масата. И не на последно място – повишава се консумацията. При приготвяне на царевичен силаж с високо съдържание на сухо вещество важно условие е зърното да бъде натрошено с оглед по-доброто му усвояване в храносмилателния тракт на преживните животни. Съвременните силажокомбайни имат техническата възможност да гарантират оптималната едрина на нарязване при спазване на изискванията за техническо поддържане на режещия апарат (правилна регулировка на режещия апарат и ежедневно наточване на ножовете). Много от фермерите притежават стари силажокомбайни (КСС-ЮОТ и Е-281), с които при добро регулиране на режещия апарат и ежедневно заточване на ножовете би могло да се постигне оптимална едрина на нарязване. При комбайните КСС-ЮОТ, когато се прибира силаж с по-високо съдържание на сухо вещество (над 35%), би могло да се постави допълнително сито, разработено от Института по мелиорация и механиза-

ция в София. Степен на уплътняване на силажната маса. С особено внимание трябва да се отнасяме към уплътняването на силажната маса. Най-добре е газенето на силажната яма да се извършва с колесни трактори тежък клас. При липса могат да се използват верижните трактори ДТ-75, С-100 и др. Продължителността на тъпчене на ямата трябва да бъде не по-малко от 10-12 часа. След приключване на постъпването на силажната маса за деня тъпченето продължава не по-малко от два часа с оглед създаване на анаеробна среда. Силажната яма се пълни без прекъсване. Това затруднява развитието на плесени и дрожди, предизвикващи образуването на маслена киселина. Преди завиването на ямата с полиетиленово фолио газенето на ямата трябва да се извършва в продължение на 10-12 часа, независимо че не постъпва силажна маса. Завиване с полиетиленово фолио. Най-добре е херметизирането на ямите да се извършва с фолио. Разходите, които се правят за фолио, се компенсират от намалените загуби при

силажиране. За препоръчване е да се използва фолио с по-голяма дебелина. Най-добре е размерът на фолиото да съответства на размера на ямата. Когато това е невъзможно, би могло да се използват няколко платна, като между тях има застъпване от 2050см. Най-добре е завиването с фолио да се извършва непосредствено след спиране на газенето. За да се предпази фолиото от скъсване от вятъра или от действието на преките слънче-ви лъчи, то се покрива с плътен слой от бали слама или стари автомобилни гуми. По наше мнение използването на стари гуми е за препоръчване. Начин за изваждане на силажа от ямата. Приготвеният царевичен силаж е готов за хранене на преживните животни след престояване от около 25 дни. Тогава процесите на ферментация са завършили и може да започне неговото изваждане. Понататъшното качество на силажа зависи от начина на изваждане на силажа от ямата. Стремежът трябва да бъде по-малка част от масата да има достъп до въздуха. За тази цел най-добре е при изваждането да се използват фрези, които вадят масата вертикално. Подобни фрези има към фуражосмесителните ремаркета. За препоръчване е слоят силаж да се освежава ежедневно. По този начин достъпът на въздух до силажа е ограничен до минимум, което намалява загубите от вторична ферментация на силажа. При неправилно изваждане тези загуби могат да достигнат до 15 процента. Добавки към силажа. За компенсиране на ниското съдържание на протеин към силажа може да се добави течен амоняк, карбамид или смес от карбамид и амониев сулфат. Известно е, че азотът от безводен амоняк е около 2,5 пъти по-нисък в сравнение с азота от карбамид. Наред с това при добавката на

течен амоняк в количество 3,2кг на тон маса при силажиране се подобрява характерът на ферментационните процеси, изразяващо се в потискане на развитието на плесени и дрожди в резултат на фунгицидното действие на амоняка. Наред с това в много от опитите бе установен положителен ефект от даването на амонизиран царевичен силаж на животните в сравнение с неамонизиран. Подобни резултати бяха установени и в наши опити. По тази причина в някои европейски страни и Америка добавянето на амоняк по време на силажиране е масова практика. За целта към режещия апарат на комбайните се монтира устройство за аплициране на течен амоняк, което се захранва от специална цистерна, закрепена към комбайна. Устройството за аплициране е сравнително лесно за обслужване. Като слабост на метода са високите изисквания, които трябва да се спазват по отношение на техниката на безопасност при работа с течен амоняк. При нашите условия изпъл-нителските кадри са с много ниска квалификация и това силно ограничава неговото приложение. Наред с това трябва да се изградят и „амонячни стопанства“, което е свързано с известни капиталовложения. Най-леснодостъпен и приложим за практиката източник на азот е добавката на карбамид или най-добре би било в комбинацията с амониев сулфат. Обикновено към силажа се добавя 8-10кг карбамид на един тон маса. Посоченото количество карбамид се разпръсква ръчно или със специален апликатор, който се монтира към силажокомбайна. За по-добро оползотворяване на азота от карбамида би могло да се добави и амониев сулфат, като източник на сяра. Съотношението е 4:1 съответно азота от карбамида към амониевия сулфат.

Технология за приготвяне на люцернов силаж Известно е, че люцерната с най-добрата фуражна култура по следните причини: • Засята на подходящи и поливни площи тя дава найвисок добив на протеин и енергия. Добивът на сухо вещество може да достигне до 1600кг, а на протеин до около 300кг на декар. • Обогатява почвата с азот, което я прави много добър предшественик на други култури. • Много добре се съчетават като фуражни култури с царевицата. В повечето страни с развито животновъдство тези култури са силно застъпени. Като недостатък на люцерната трябва да се посочи взискателността є към почвата и влагата. Наред с това, поради специфич-ните им особености, листата при сушене и манипулиране много бързо окапват и загубите на хранителни вещества могат да възлизат до около 30-40%. По тази причина от особена важност е изборът на подходяща технология за прибиране и съхранение. Възможностите в това отношение са две: прибиране във вид на сено или на сенаж. При приготвянето на сено от особена важност е времето, което невинаги е подходящо за сушене, особено на първия откос. На следващо място е оронването на листата по време на силажирането. Тези два проблема се решават със силажиране на масата след завяхване до сухо вещество около 30-35%. Поради краткото време на престой на полето рисковете от намокряне след завяхване на масата на полето намаляват. Наред с това загубите на листна маса в този случай е минимална. И не на последно място трябва да се отбележи, че процесите на сенажиране и хранене на животните могат да се механизират по-пълно в сравнение със

сеното. Хранителните качества на сенажа са близки или по-добри от тези от сеното. Важно условие за реализиране на тези предимства е спазването на технологията на приготвяне. Качеството на сенажа се определя от спазването на следните технологични изисквания: фаза на косене, продължител-ност на подсушаване на масата, едрина на нарязване, бързина на натъпкване на силажната яма, степен на уплътняване, начин на херметизиране и начин на изваждане. Многобройните опити в чужбина и у нас показаха, че найвисок добив на сухо вещество и протеин се получава при косене на люцерната във фаза на бутонизация до началото на цъфтеж. При косене в по-късна фаза, съдържанието на сурови влакнини се увеличава, при което смилаемостта намалява значително. Оптималната влажност за приготвяне на люцернов сенаж: е в границите 60-70%. При влаж-

ност под 60% се затруднява газенето на ямата, настъпва самозагряване на сенажа, понижава се смилаемостта и се увеличават загубите от повърхностното разваляне на масата. При влажност над 70% се понижава рязко качеството на сенажа от загубите на сок. Продължителността на подсушаване на масата зависи от температурата. При топло време е достатъчно масата да престои 24 часа, след което може да започне нейното прибиране. При дъждовно вре-ме продължителността на стоене на масата на полето може да продължи по-дълго време. Едрината на нарязване на масата е важен фактор за получаване на доброкачествен сенаж. Оптимална едрина може да се постигне при нагласяване на режещия апарат на комбайните на теоретична дължина 6мм. Това не е проблем при съвременните силажокомбайни при правилна регулировка на режещия апарат и редовно заточване на ножове-

те. Едрината на нарязване може да се контролира по дължината на частиците с размери над 35мм, които не трябва да бъдат над 15%. Не е за препоръчване да се намалява едрината под посочената поради възможността да се намали маслеността на млякото. Наред с това се увеличава разходът на гориво при силажокомбайните. Запълването на силажовместилището трябва да се извършва максимално бързо – в продължение на 4-5 дни. Слоят на постъпващата маса трябва да бъде не по-малко от 60-70см дневно. За целта се препоръчва да се организира работа на удължен работен ден. Степента на уплътняване на масата е от изключителна важност. Най-добре е газенето на ямата да се извършва с тежки колесни или верижни трактори. Продължителността на газене трябва да бъде не по-малко от 12 часа, като след докарването на последното ремарке трябва да са изминали 2 часа. За намаляване на загубите от сенажирането е препоръчително върху най-горния слой сенаж да се сложи слой от зелена маса с по-висока влажност. Преди завиване с фолио ямата се гази в продължение на 10-12 часа. Най-добре е да се покрие ямата с полиетилен с по-голяма дебелина. Върху него се нареждат плътен ред бали слама или стари автомобилни гуми. Готовият сенаж може да се дава на животните след престояване от около 25 дни. Изваждането на сенажа е най-подходящо да се извършва с фреза, която гарантира минимален достъп на въздух до масата, а това намалява загубите от вторична ферментация. При хранене на животните е най-добре да се съчетава люцернов сенаж и царевичен силаж, като количеството в дажбата може да стигне 8-12кг на крава в зависимост от продуктивността.

ФУРАЖИ

Люцерната – незаменим фураж Ст.н.с. д-р Димитрия Петкова ИЗС „Образцов чифлик“, Русе

трябва да бъде доведена до градинско състояние с оглед сеитбата да се извърши възможно найдоброкачествено. Запасяващото фосфорно торене повишава добивите и качеството на тази култура, активизира нейната азотофиксираща способност, намалява степента от нападение на вредители, създава бездефицитен фосфорен баланс в почвата. Калиевото торене намалява индекса на заболяване от някои болести по кореновата система на люцерната. Азотното торене се смята задължително само през първата година като предсеитбено внасяне за стартиращо развитие на младите посеви. Люцерната се сее предимно самостоятелно. Сравнително най-висок добив на фуражна маса се получава при сеитбена норма от 2,2 до 2,4кг на декар. Борбата с плевелите е особено важна през първата година, когато младите растения са с бавен темп на нарастване и слаба конкурентноспособност. Недопустимо е люцерната да се засява особено за семена на площи, които са заплевелели с многогодишни коренищни плевели. Освен основните грижи по време на вегетация – борба с плевелите и неприятелите, от особено значение е борбата с кускутата (карантинен плевел) и мишките. Напоследък се наблюдава силно разпространение на люцерновия сечко (Plagionotus floralis Pall), за който е необходимо обследване на площите. Дълготрайността на люцерновите посеви се определя все повече от неприятеля полска мишка (полевка), борбата с която винаги се подценя-ва. Разреждането на посевите и превръщането им в резервати води до силно намаляване на добива и преждевременно разораване. Един от основните фактори за повишаване на добивите при селскостопанските култури е сортът. При люцерната е съществен въпросът както за биологичната продуктивност, така и за възможностите на технологиите. Сортовата структура на люцерната напоследък у нас се обнови и подобри значително. Определено може да се каже, че в резултат на дългогодишната селекционна дейност в нашата страна са създадени и внедрени в производството високо-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2015

За развитие на животновъдството в България е необходима устойчива фуражна база. Това означава възстановяване на площите на люцерната – основен източник на протеин. Трябва да се добави, че нашата страна е между тези, които имат много добри условия за развитието на люцерната и това е причината тази култура да се определя като едно от най-предпочитаните растения за отглеждане и приготвяне на фураж за животните. В Европейския съюз и извън него особено се търсят протеинови концентрати, получени от люцернов сок, фуражно брашно и гранули от люцерна. Изключително големи са възможностите на люцерната като евтин растителен белтък за развитие на фуражното производство. Люцерната е растение, което дава най-много протеин (250-300кг/ дка) благодарение на симбиозата с азотфиксиращите бактерии. По добива на протеин от единица площ, както е известно, тя е ненадмината и превишава неколкократно останалите култури дори и при сегашните ниски добиви от нея. Протеинът от ечемика е с 2,5 пъти, а от царевичното зърно – с 3,5 пъти, по-висока себестойност от този на люцерната. Ето защо компенсирането на недостига на люцерна и на други обемисти фуражи със зърнени фуражи носи огромни загуби. Нещо повече – след втората година на засяването в почвата остават по 20кг чист азот на декар. Културата е сравнително по-невзискателна към почвата, расте и се развива през горещите месеци и дава от 3 до 5 откоса през годината без напояване. Тя има много добре развита коренова система, което я прави устойчива на засушаване – може да се каже, че люцерната има редица предимства пред другите фуражни култури. Високото съдържание на хранителни вещества, соли, витамини и пигменти я прави отличен фураж за преживните животни, отчасти и за моногастричните. Като култура с отрицателна самопоносимост люцерната трябва да бъде включена в подходящи сеитбообращения. Това подобрява фитосанитарното състояние на посевите. Тя има твърде високи изисквания към качеството на основната и предсеитбената подготовка на почвата. Почвата

добивни сортове. Това се потвърждава от факта, че всички сортове в Националната сортова листа през 2009г са български с изключение на един чужд. ПРИСТА 2, ПРИСТА 3, ПРИСТА 4 и МНОГОЛИСТНА 1 са собственост на ИЗС „Образцов чифлик“ в Русе, които заемат над 60% от площта на люцерната в България. Резултатите от проучването на нашите сортове (Приста 2, Приста 3, Приста 4 и Многолистна 1) в Сърбия, Черна гора и Чехия показват, че те притежават много добра продуктивност, високо качество на зелената маса и широка екологична пластичност. Без напояване в нормални години тези сортове формират по 4-5 откоса с добив на сено от 1 до 1,5т/дка. Добивът на семена е достатъчно висок, за да осигури високо и ефективно семепроизводство. През първата година се получават от 10 до 30кг/дка семена, през втората и третата година добивът достига 100кг/дка, а през четвъртата и петата година – 40-30кг от декар.

Сортът Многолистна 1 е върхово постижение на българската селекция – единственият български многолистен сорт (с 5-7 листенца на една листна дръжка), който превишава значително по качество трилистните сортове: • суров протеин – 1,5%; • по-добра смилаемост; • по-ниско съдържание на киселинни и неутралнодетергентни влакнини. В години с нормални или наднормени валежи тя надвишава по добив на сухо вещество трилистните сортове. При достатъчно вода за напояване и особено при едногодишна люцерна трябва да се поддържа предполивна влажност около 80% от ППВ за по-тежките почвени типове и около 70% за по-леките, без да се допуска значително спадане под тези граници. На практика това означава, че напояването трябва да започне, когато предполивната влажност е с 3-5% над указаната с оглед да завърши, когато тя слезе с 3-4% под оптималната граница. Първата поливка на млада люцерна се прави, когато растенията достигнат 1015см височина. Освен това трябва да се полива с по-малко вода, като се обхване слоя до 30см, максимум 50см дълбочина. Поливната норма в случая е 20-30куб.м вода на декар. Поливната схема зависи най-вече от климата и почвата. Средно се осигуряват 4-6 поливки, както следва: за първи подраст (април, май) 0-1, за втори (юни) – 0-1, за трети (юли) – 1-2, за четвърти (август) – 1-2, за пети (септември) – 1. Общо са необходими 400-600куб.м вода на декар. Правилното определяне на срока (фазата) на прибиране и начинът на използване на люцерната имат голямо значение за количеството и качеството на продукцията и за дълготрайността на посева. Биоекотехнологичният потенциал, с който разполага нашата страна при люцерната – сортове, технологии, агроекологични условия (независимо от това, че те се характеризират с подчертан воден дефицит), дават основание за високи резултати.

ХРАНЕНЕ

Технологии на храненето в говедовъдството Б. Маринов, Р. Бинева, П. Велчевски Хранене и диететика на селскостопанските животни (зелени фуражи, сено, силаж, сенаж, слама, царевичак и др.) могат взаимно да се заместват в дажбите за крави. Допустимото общо количество сухо вещество от тези фуражи на 100кг жива маса зависи от тяхното качество – висококачествените по 2,52,6кг, а нискокачествените по 1,7-2,2кг. Кореноплодите, клубеноплодите и сочноплодите – кръмно и полузахарно цвекло, моркови, картофи, тикви и др. са много добри фуражи за кравите. Количеството им за ден най-често е 10-20кг, но може да достигне и до над 50кг. Меласата подобрява вкусовите качества на грубите фуражи и се дава по 2-3кг дневно на крава. Цвекловите резанки, пресни или силажирани, обикновено се дават по 1020кг, но може да достигнат и до 30-40кг при липса на други сочни фуражи. Добри резултати се получават при изхранване на спиртоварна каша в количество до 20-30кг и пивоварна каша – до 15-20кг дневно. Концентрираните фуражи се включват в дажбите в зависимост от млечността на кравите и от качеството на обемистите фуражи. При ниска млечност (до 8-10кг) концентрирани фуражи или не се дават, или количеството им е минимално – до 200гр на 1кг мляко. При висока млечност (над 20кг) количеството на концентрираните фуражи може да достигне до 400-500гр и повече на 1кг мляко. Количеството на концентрираните фуражи е по-голямо, когато качеството на

Фуражи и фуражни добавки При хранене на кравите се използуват сено, зелени, сочни,

концентрирани и други фуражи. Зелените фуражи (люцерната, царевицата, тревата и др.) оказват благоприятно влияние върху млечната продуктивност, подобряват качеството на млякото и намаляват неговата себестойност, в зависимост от вида и качеството на зелените фуражи кравите могат да приемат от 30-40 до 70-80кг. В ранна пролет, в зелените фуражи се съдържа много вода, което оказва неблагоприятно влияние върху млеч-ността и маслеността на млякото. Затова се препоръчва през този период в дажбите да се включват слама или други груби фуражи. Бобовите зелени фуражи трябва да се дават на животните завехнали, за да не предизвикват подуване. Сеното е един от най-добрите обемисти фуражи за кравите през зимния период. Дневно се дава по 0,51,5кг сено на 100кг жива маса (от 2,5 до 7,5кг на една крава в маса 500кг). На бременни сухостойни крави се дава повече сено – до 22,5кг на 100кг жива маса. Сламата и царевичакът се включват в дажбите при недостиг на сено и на други обемисти фуражи. Силажът и сенажът са едни от основните фуражи през зимния период, но може да се използуват и целогодишно, Доброкачественият силаж се дава до 6-8кг на 100кг жива маса. На бременни и сухостойни крави се дават по-малки количества – до 3-4кг на 100кг. Сенажът се дава в два пъти по-малки количества, в сравнение със силажа. Обемистите и груби фуражи

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2015

Потребности от хранителни вещества На кравите са необходими хранителни вещества, които да покриват нуждите им за поддържане на живота им и за образуване на мляко. Колкото по-голяма е масата на животните и по-висока млечната им продуктивност, толкова по-голяма е нуждата им от хранителни вещества. Дажбите за крави се балансират по следните показатели: кръмни единици (енергия), смилаем протеин, калций, фосфор, готварска сол и каротин. Освен това като показател заобема на дажбата се отчита съдържанието на сухо вещество и на сурови влакнини. Дажбите на кравите трябва да съдържат 2-3% мазнини, независимо от това, че в техния организъм се синтезират мазнини от въглехидрати и от белтъчини. Дажбите трябва да съдържат известно количество (1-1,5кг на всеки килограм смилаем протеин) лесно разтворими захари, които оказват благоприятно влияние върху ферментационните процеси в търбуха и оползотворяването на протеина. От минералните вещества се контролира съдържанието на калций, фосфор и готварска сол. Останалите минерални вещества обикновено се съдържат в достатъчно количество в основните фуражи или се осигуряват с добавката на специална микроелементна смеска.

обемистите фуражи е по-ниско. Синтетични азотни съединения, като карбамид, амониев сулфат и др., може да се включват в дажбите на кравите при недостиг на протеин. С тях може да се набави до 30% отнеобходимия протеин. От минералните вещества се включват дикалциев фосфат, креда, готварска сол, а при интензивни условия на отглеждане и микроелементна смеска. През есенно-зимния период в дажбите особено на високопродуктивните стада при интензивни условия на отглеждане се включва витаминен премикс, който съдържа витамините А и Д, а в някои случаи и витамин Е.

Хранене на кравите през време на бременността Лактационният период при кравите продължава обикновено около 300 дни. Нормално кравите се заплождат до 2-3 месеца след отелването и бременността им продължава 280-285 дни. Следователно по-голяма част от бременността протича едновременно с млекодайния период. През първите 4-5 месеца плодът нараства бавно. В края на петия месец той тежи едва около 2,5кг. През този период количеството на дажбата не се увеличава завади бременността. Едва след петия месец на бременността се увеличава средно с 0,5-1 кръмна единица и съответните количества протеин и други хранителни вещества. През последните два месеца от бременността кравите се пресушават и се хранят като сухостойни крави. През този период плодът нараства много интензивно и в организма на кравите се натрупват резервни хранителни вещества за следващата лактация. Колкото по-високопродуктивни са кравите, колкото по-висока млечност се очаква през следващата лактация, толкова по-обилно е храненето през сухостойния период. Към момента на отелването кравите трябва да се намират малко над средна ох-

раненост. Сеното е най-добрият обемист фураж за сухостойните крави през зимата. През лятото се използуват зелени фуражи. Доброкачествен силаж и сочни фуражи се дават в по-ограничени количества – общо до 1520кг. Концентрирани фуражи се дават взависимост от очакваната млечност от 1-2 до 5-6кг дневно. През сухостойния период се препоръчва ограничаване на солта в дажбите до 30гр дневно, за да се предотврати едемът на вимето. Особено внимание се обръща на качеството на фуражите. Не се допуска плесенясали, загнили и замръзнали фуражи. Около 10 дни преди отелването количеството на дажбата се намалява. Силажите и сочните фуражи се намаляват значително и дори се изключват напълно. Хранене на кравите през време на лактацията Непосредствено след отелването кравите имат понижен апетит и приемат по-малко фуражи. През този период е целесъобразно в дажбите да се включват повече висококачествено сено и сенаж и да се ограничат силажът и сочните фуражи. Подходящи концентрирани фуражи през този период са пшеничените трици, които имат слабително действие. Постепенно, количеството на концентрираните и сочните фуражи се увеличава и към десетия ден кравите се поставят на пълна дажба. При правилно хранене млечността бързо се повишава и към края на втория месец достига своя максимум. Храненето през този период трябва да бъде обилно. На кравите се дава „аванс за раздояване“. Това означава, че към нормите за хранене, които съответствуват на фактическата млечност се дават 1-2 кръмни единици допълнително и съответните количества протеин, минерални вещества и витамини. Ако се повиши млечността

на кравите се предоставя нов аванс от хранителни вещества до достигане на максималната им млечност. След това храненето се привежда в съответствие с млечността. Обилното хранене в началото на лактацията помага за подобряване на заплодяемостта на кравите в края на лактацията за по-лесно пресушаване, особено ако млечността е все още висока, от дажбите се изключват сочните и концентрираните фуражи, За 2-3 дни може да се ограничи и водата за пиене. Практика на храненето За осигуряване на правилно хранене в стадата животните се разпределят в групи, в зависимост от продуктивността и времето за отелване. Обемистите фуражи – сено, силаж, сенаж, зелени фуражи и др., се дават на всички крави приблизително по равно. Концентрираните фуражи се дават в зависимост от млечността. Допълнително количество концентрирани фуражи – 1-2кг, се дава в началото на лактацията за раздояване на кравите, на крави в лошо телесно състояние и на младите крави в първа лактация, които продължават да растат. Концентрираните фуражи се дават под формата на смески, приготвени в стопанствата или промишлено произведени комбинирани фуражи. Дажбите на кравите трябва да се регулират по състав в зависимост от продуктивността на всеки 15 дни. Кравите се хранят 2-3 пъти дневно, като фуражите се залагат най-често в следния ред: концентрирани – сочни – силаж, сенаж – сено – слама. Концентрираните фуражи се дават преди или по време на доенето, а силажът и сенажът – след издояването. Установеният ред на хранене трябва да се спазва строго. Преходът от зимно към лятно хранене и обратно, трябва да става постепенно. От голямо значение за продуктивността на кравите е редовното поене.

ХРАНЕНЕ

Хранене на бици Б. Маринов, Р. Бинева, П. Велчевски Хранене и диететика на селскостопанските животни

трици, слънчогледов и соев шрот и др. Най-добре е да се използуват пълноценни комбинирани фуражи. Някои специалисти препоръчват при усилено използване на биците в дажбите им да се включват храни от животински произход – 5-6кг на ден обезмаслено мляко, 5-6 кокоши яйца, 200300гр рибено брашно. Добър витаминен и белтъчен фураж са фуражните дрожди, които може да се дават по 300-400гр дневно. През зимния период се включват витаминни премикси, които осигуряват по 60 хил. международни единици витамин А и 6 хил. международни единици витамин Д дневно на едно животно. От минералните храни се използват дикалциев фосфат, натриев фосфат, готварска сол и микроелементни смески (10-15гр дневно), с което се осигуряват допълнителни количества цинк, манган, желязо, мед, кобалт, йод и магнезий. За храна на биците трябва да се използват само доброкачествени фуражи. Не се допуска да се използват цвеклови резанки, спиртоварна каша, слама, царевичак, карбамид, памуков и фъстъчен шрот и други непълноценни фуражи.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2015

иците се използват в развъдната работа през цялата година, поради което изискванията към храненето им са постоянно високи. Сеното е основен фураж в дажбите за бици през зимния период и се дава в количество около 1кг на 100кг жива маса. За предпочитане е комбинация от ливадно и от бобови треви сено. При използване само на сено от бобови треви (люцерново, детелиново) съдържанието на калций в дажбите се повишава над оптималните граници, което е неблагоприятно за спермопродукцията. През летния период е целесъобразно половината от сеното да се заменя със зелени фуражи. Не се препоръчва да се използуват големи количества зелена люцерна и детелина, поради съдържанието в тях на вещества с екстрогенна активност, които влошават спермопродукцията. Доброкачествени сочни фуражи, като моркови, кръмно цвекло и др., може да се дават по 5-10кг дневно. Общото количество на концентрираните фуражи в дажбата е 5-6кг. Най-добрият зърнен фураж за бици е овесът. Използват се също ечемик, пшеничени

ЕКСПЕРТИ

Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

аграрикономист Геновева Занева, инж.-агроном Илиана Ташева зооинж. Величка Радилова, зооинж. Маринела Георгиева Национална служба за съвети в земеделието, офис Добрич

Лумбрикултурата или отглеждането на червен калифорнийски червей е позната още от древността. Първите, които са забелязали работата на гореспоменатите са египтяните, живеещи по поречието на р.Нил. След столетия самия Чарлс Дарвин започва да изследва и изучава живота на червеите, пише трудове, които и днес се използват. През 1906г тексасеца Джордж Оливер, който използва трудовете на Дарвин, започва да се интересува от отглеждането на червеите и използването им и по изкуствен начин. След него започва интензивно отглеждане на същите, като се превръща в сериозен бизнес в Америка, Япония, Азия, а най-късно – в Европа. Първата научна програма за получаване на биотор от градински отпадъци започва през 1970г в Канада. В тази програма се характеризират различните червеи, които имат голямо значение за получаване на качествен биотор. Италия е първата Европейска държава, в която започва да се развива това производство с индустриален капацитет. След години започва да изнася технология в Германия, Франция, а от 80-те години на миналия век и в страните от бившата Югославска федерация. Полезно в развитието на тази дейност е, че спомага за опаз-

ването на околната среда след химизация с индустриални замърсители. Червеният калифорнийски червей е селекция, получена по изкуствен път – многогодишни опити да се получи живот, който ще се размножава по-бързо и ще произвежда биологичен продукт, който е хумусоподобен. Характерно за червените калифорнийски червеи е: • 3,5-4 пъти по-голяма плодовитост; • притежава инстинкт за домашно отглеждане, докато има условия за живот; • има твърдо месо с червена обагреност; • може да живее в голяма гъстота на малка повърхност – до 50 000 бр. на кв.м (докато в природата – около 50 бр. кв.м) • живее на топъл климат – 1920о С; • дълъг е 6-8см. В България отглеждането на лумбрикултурата в любителски ферми датира от 1996г. Тогава е внесено малко количество от червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus) от Република Македония. Другият вид червен калифорнийски червей – Eisenia foetida, не е разпространен в България. Постепенно отглеждането на лумбрикултурата намира голяма популярност в България. През

последните две години в България се изградиха лумбрикоферми с промишлени капацитети. Те произвеждат големи количества биотор, който е сериозна основа за развитието на биологичното земеделие в България. Интересът към отглеждането на лумбрикултурата расте и очакванията са за многократно увеличаване на броя на лумбрикофермите през близките години. Това се налага и от очакванията за бурното развитие на биологичното земеделие в България. Технологията, по която се отглеждат червените калифорнийски червеи е взаимствана от Република Македония, където те се отглеждат от 20 години. В последно време усилено се разработват програми за получаване на биотор-компост, получен от дейността на различни червеи и използването му за органично наторяване. Това е твърде перспективен органичен материал по комплекс причини – по-малко обемен е, което го прави и икономически изгоден, по-бързо се получава в сравнение от добре разложения оборски тор, по-чист е от патогенни микроорганизми и паразити, побогат е на хранителни макрои микроелементи, на витамини, ензими, хормони и др. В много страни е добре организирано производството и реализирането му в земеделието. При хранене на определени

червеи (червените калифорнийски червеи и др.) с органични остатъци, те ги прекарват през храносмилателната си система като се преработват в хомогенен органичен материал. Той е богат на органични вещества, без миризма и се използва като органичен тор за наторяване. Колкото е по-богато разнообразието и количеството на аеробните микроорганизми в състав на компоста, толкова е по-качествен хумусът (биотора). Въпреки ниското съдържание на органично вещество в почвите на Гърция, същото се явява „ключ” и един от най-важните фактори за подобряване на плодородието и пригодността на почвите за земеделие. Във връзка с това той препоръчва получаването на биотор и широкото му използване в земеделието за наторяване на почвите в Гърция. Почва, обогатена с компост наподобява „гъба” – богата на въздушни пори, топлина и влага. При тези благоприятни условия успешно преживяват много микроорганизми, които с отделяните секрети и масата си подобряват хумусното състояние и плодородието на почвата. За да се образува при природни условия хумусен слой от 5см, според някои автори са

необходими над 500 години, а според други – над 1000 години. Но ако се използва компост от червеи и други органични торове, този срок може значително да се съкрати. Биоторът предпазва „голата” почва от действието на преките слънчеви лъчи и силното изсушаване на повърхностните почвени слоеве. Установено е че биоторът от говежди тор улеснява раздробяването и разлагането на растителните остатъци в почвата, подобрява въздушния и топлинен режим и увеличава противоерозионното действие на почвата. Органичното вещество в почвата е сложно, феноменално природно образование, формирано от продължителното действие на микроорганизмите. Затова се препоръчва получаването на компост от червеи, за да се намали времето за получаването на висококачествен органичен материал за наторяване на почвата. Прекомерната употреба на минералните торове в земеделието води до ускорение минерализацията и намаляване на органиката в почвата, което налага да се търсят начини за възстановяване на органичното вещество в почвата и в това отношение

биоторът се явява много подходящ субстрат. От експерименталните изследвания в Гърция е установено, че при продължително (над 30 години) използване на биотора за органично торене на червени средиземноморски почви (коккинохома), количеството на хумуса се е увеличило с 21-36%, в зависимост от нормите на торене и степента на излужване или лесивиране на почвата. Почвата е една сложна, открита, динамична система изпълнена с различни форми на живот, които се намират в постоянна зависимост и влияние, като клетките в живото тяло. От това се стига до извода, че почвата представлява един сложен жив организъм. Ето защо се препоръчва по-ускорено внедряване в земеделието на биотора като важен фактор за подобряване на биологичната дейност в почвата. От изследванията на много научни институти в Германия е установено, че сега в земеделието много интензивно се използват пестициди и химични торове, в резултат на което много важни видове микроорганизми в почвата са унищожени. Посочвайки, че това е голяма опасност за планетата Земя – „екокатастрофа” те призовават към незабавно органично торене на почвата, като много по-интензивно и мащабно се използва компост от червеи. Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи, прилагана в България Лумбрикофермите се изграждат върху леко наклонени отцедливи терени с цел създаване на аеробни условия в лехите с червеите. Червеите се отглеждат в легла. Няколко легла, разположени едно до друго образуват леха. Широчината на леглото (съответно на лехата) е до 1м,

а дължината на леглото е 2м. Дължината на лехата зависи от броя на леглата и обикновено тя е 10м. При оформянето на леглата почвата на това място трябва да се натъпче. След това на разстояние от 500мм се поставят колчета с големина 600мм, от които 250мм се набиват в почвата, така че над почвата колчетата да са с дължина 350мм. По ръба на колчетата се поставя тел опасваща дължината на лехата. Телта служи за опора на найлона, който се поставя в оформената леха. Найлонът е с ширина 1800мм, така че в лехата остава 1000мм, да е по 350мм от двете страни. Останалата част се прехвърля през колчетата и тела. По този начин лехата добива вид на корито, на което се поставя леглото с червеи. Найлоновата материя трябва да бъде водопропускаща (плътни плетени нишки или друг перфориран вид). Преди поставяне на леглата в

самата леха се поставя органичен тор, който ще се преработва в слой от 50мм дебелина. Над този слои с органична материя (оборски тор и др.) се поставят червеите, а над него се полага нов слой от органична материя с дебелина до 150мм. С това е формирано леглото и след това на всеки 15 дни върху леглото се поставя 23-30кг органичен тор, защо всеки нов слои от органичен тор се преработва от червеите за 15 дни. Суровина Като суровина може да послужат различни органични материи, отпадъчни продукти от кухни, утайки от колекторни системи и др. Основното изискване е органичната материя да е ферментирала, защо в противен случаи това ще доведе до повишаване на температурата в леглото, с което ще се унищожат червеите, или те временно ще избягат вън от лехите.

Възможно е червеите да бъдат натровени чрез отделяне на голямо количество амоняк, ако се използва неферментирал оборски тор като храна. Поради тази причина торът трябва да е ферментирал, в период 2-4 месеца. Ферментирането на тора се извършва на камарите за съхранение. Екологични условия При отглеждане на калифорнийски червеи трябва да бъдат поддържани определени условия за развитие, от които по важни са: температурата, светлината, храната, реакцията на средата и др. 1.Температура Еднозначен фактор. Най-добрата температура за развитие и активност на червеите е 2025оC. Критична за червеите е високата температура над 33оC, при която червеите умират. През зимния период червеите в леглата се защитават от ни-

Фиг. 1: Схематично представяне на легло

ските температури с полагане на дебел слой от оборски тор (400-500мм) или чрез покриване на леглата с найлон и при това след предходно положен слой от оборски тор с дебелина от 250мм или друг вид органична материя. 2. Влажност Много е важно в органичния тор, който служи като храна да се обезпечи влажност. Като-най оптималната влажност за активност на червите е 65-70%. Ако органичната материя изсъхне то тогава те напускат леглото и преминават в почвата, при което трайно се загубват от лехите. Тъкмо затова леглата се навлажняват на всеки 3 дни с количество, необходимо за подържане на необходимата влажност. 3. Светлина Светлината е вредна за червеите, особено ултравиолетовите лъчи. Затова червеите не трябват да се оставят на директна слънчева светлина. 4. Реакция на средата Органичната материя, която служи за храна на червеите трябва да има неутрална реакция. Когато реакцията е кисела, червеите напускат леглото, или пък, ако не могат да го напуснат, умират. Подържането на рН се извършва с помоща на калциев карбонат, или по-рядко чрез промиване на органичната материя 2-3 дни преди да се използва като храна. Промиването може да лиши материята от някои важни елементи или съединения, с което ще се намали качеството на получения продукт биотор (лумбрикал). За

измерване на рН и температурата производителят трябва да разполага с инструменти по всяко време. Разделяне на леглата След 3 месеца от поставяне на леглото с калифорнийски червеи, титорът (броят) на червеите е двойно по-голям. За 3 месеца червеите създават едно ново поколение. Какво представлява 1 легло? Едно легло представлява площ от 2 кв.м, в която има 100 000 единици трябва да има 60 000 единици големи червени черви + 20 000 бели червейчета, излезли от коконата + 20 000 кокони, в които има яйца, от тях се излюпват младите червейчета. Ако това се има в предвид, тогава за 3 месеца. Трябва да се очаква още едно ново поколение, така че в едно легло за 3 месеца ще има 200 000 единици. Толкова голям брой единици на толкова малка площ от 2 кв.м не могат да живеят. За това се налага разделяне на леглата така, че от 1 легло се правят 2. Разделянето се прави по следния начин: Първо леглото с червеи се нахранява с органичен тор, като се поставя слой от 50мм дебелина. За около 2 дни червеите от долния слой преминават в свежия нов слой. Тогава с вила се взема 1 кв.м от леглото (това от свежия тор с дебелина 50мм) и се пренася в новоформираното легло от 2 кв.м, в което вече има нова органична материя с дебелина 50мм, върху която се слагат червеите, които се разделят. В старото легло остана-

лият 1 кв.м се преразпределя на цялата повърхност от 2 кв.м и се оставя също 2 дни, за да преминат още червеи от долния слой. След други 2 дни слоя от 2 кв.м се разделя отново на 2 половини, като едната се пренася в леглото, което е формирано при първото разделяне. По този начин от 1 легло се формират 2 нови легла. Разделяне на биотора и червеите След 9 месеца, а най-добре след 12 месеца е необходимо да се извади биоторът от леглата с червеите, а ако са формирани достатъчно легла с калифорнийски червеи, се разделят и червеите (фиг. 1). Освен прилаганата в България и страните от бившата Югославска федерация, Италия и други европейски страни технология за отглеждане на червеите се прилагат и други. При влажни и по-сурови условия червеите се отглеждат в оранжерии. При сухи, топли и средиземноморски условия, каквито са условията в Южна Гърция се прилага технология получена от Калифорния (САЩ). Основните разлики на прилаганата в Гърция технология от познатата ни вече технология, използвана в България са: • вместо върху почва, в Гърция лехите с червеите се разполагат върху циментиран, наклонен терен; • прилага се по-голяма механизация при отглеждането на червеите.

ЕКСПЕРТИ

ПРЕДИМСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИОТОРА Характеристики на биохумуса

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

Биоторът е органичен материал, получен в резултат на храненето на червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus u Eisenia foetida) с органични остатъци и пълното им превръщане в червееви фекалии. Материал, който е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества и се използва като тор. Той е суха органична, рохкава, дребно гранулирана материя с тъмно кафяв цвят. Червеите се хранят с различни видове животински тор и други органични отпадъци. По време на храносмилателния процес, тези суровини се променят благоприятно както химически, така и физически. Крайният продукт е „Биотор”, най-добрият обогатител на почвата, който осигурява всичко необходимо за растенията. Три са основните аспекти на положителното му действие върху растенията: 1. Хранително въздействие на макро- и микроелементи. 2. Мелиоративно действие на микроорганизмите върху почвата. 3. Биорегулативно действие на хумифицираната органична материя. Биоторът съдържа всичките 16 елемента необходими на растенията в концентриран вид. Запасите на азот, фосфор, калий, магнезий, калций и всички други полезни елементи са много пъти по-високи отколкото в най-богатата почва. Тези хранителни вещества се усвояват лесно от растенията, но се освобождават постепенно, според нуждите им (биоторът осигурява храна за растенията в продължение на 3 до 5 години). Биоторът е най-добрият органичен тор, тъй като съдържа огромни количества полезни бактерии и други микроорганизми, много биологически активни стимулатори за растенията, витамини, аминокиселини и антибиотици, хормони, добавени към него при храносмилателния процес на червея. Те са много повече, отколкото в оборския тор, да не говорим за неорганичния тор. Особена ценност на биотора придават хуми-

новите киселини. Хумусът е основен резерв на хранителни вещества, участва в образуването на водоустойчиви агрегати и подобрява водно-въздушния режим на почвите. Частиците на биотора имат овална форма, спомагат за аерацията на почвата, защото не се слепват. С подобряване структурата на почвата, растенията имат възможност да растат бързо и здраво. Биоторът задържа влагата и позволява отличен дренаж на почвата. Ненужната вода се прецежда, така че корените не изгниват. Това позволява поикономично поливане. Биоторът притежава бактерицидни свойства и създава в почвата условия, затрудняващи развитието на болести. Растенията по-лесно понасят студ и суша. Биоторът не съдържа никакви семена на плевели, нито съставки, които възпрепятстват растежа на културите. Биоторът се използва като средство за подобряване на растежа и развитието на растенията. В смес с торф води до увеличаване на биомасата на различните зеленчукови култури като: домати, краставици, марули, салати, зеле, тиквички и др. Това се дължи, според редица изследователи на хормоналното му действие. При сравнението между растенията с биотор и растенията, които са засадени само в почва, богата на ауксини, гиберилини и цитокиселини, развитието на биомасата е същото. Растенията имат точно същите характеристики – количеството на хуминовите киселини, съдържащи се в биотора имат същото действие като това на гиберелините. Изпражненията на L.rubellus съдържат вещество със същото действие като това на ауксините. Произходът на тези вещества не е установен, но вероятно са продуцирани от различни вируси. Поради молекулярният строеж на хуминовите киселини в биотора, наличието на отрицателни заряди и обогатеността им на С и N те оказват благоприятно действие при протичането на химичните, биохимичните, биологичните, физичните и др. процеси в почва, като по този начин по-

добряват почвените свойства и обуславят добри условия за развитие на растенията. Институтът по почвознание в Атина и катедрата по Почвознание от Агрономическия факултет на Атинския Държавен университет е установил, че: Биоторът се явява един от най-важните и главни детоксиканти на пестицидите, внасяни в почвата. Той е и добър биологичен детоксикант на замърсени от уранодобива почви и почви, замърсени с тежки метали. Образуването на калциево-магнезиеви хумати и алуминиеви хелати с хуминовите киселини от биотора води до подобряване структурата на почвата – образува се среднозърнеста и водоустойчива, абсорбират се значителни количества продуктивна Н2О и хранителни вещества, които не се измиват от почвата.

действието на повечето от които още не е известно, но секрецията им става от самите червеи, а не от микроорганизмите. Голямо количество Н2О и органични вещества с висока енергия се освобождават чрез секреция на слуз. По този начин имаме увеличаване на бактериите и актиномицетите от предната до задната част на червото. Голямо количество водоразтворими съединения отново се всмукват от задната част на червото и малък процент се изхвърля с изпражненията.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ОРГАНИЧНОТО ВЕЩЕСТВО ПРИ ПРЕРАБОТКАТА МУ В БИОТОР И ХАРАКТЕРИСТИКА Наблюдава се ясно изразена тенденция на увеличаване на органичния N във Биоторът, в сравнение с изходния материал. Тази тенденция е най-силно изразена в полуразложения говежди ДЕЙСТВИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ВЪРХУ тор – до 6 пъти и в пресния говежди тор – до 4 ХРАНЕНЕТО И ХРАНОСМИЛАНЕТО пъти (таб. 1). Хранене На обменен калций с най-високо съдържание е Повечето червеи са всеядни и се хранят с ор- Биоторът от говежди тор – с 69%, от картофени ганично вещество от растителни тъкани в расти- отпадъци – 51%, от свински тор – с 46%. телните остатъци и от различни животински орНа обменен магнезий еднакво обогатен е биганизми (акари, нематоди, протозои) и бактерии. оторът от говежди и свински тор – с по 60%, Органичното вещество се използва като източник от картофени отпадъци – с 42%. Най-беден на за храненето и го предпочитат в полуразложено обменен магнезий е Биоторът от говежди тор, а нехомогенизирано състояние. най-богат – от свински. Източници за храненето на червеите са различни Биоторът, получен от картофени отпадъци е микроорганизми. Бактериите имат малко значе- най-качествен (азотно-калиево-калциев органичен ние, но гъбите (мицела) играят голяма роля за тор), защото се характеризира с много високо храненето им. Присъствието на някои от тях на- съдържание на N (1428 ppm), на обменен калий малява нематодите. Е. fetida не може да достигне (3,09%), калций (1,37%), магнезий (0,34%) и разполова зрелост при липса на протозои в храната. творим фосфор (0,22%). Червеите имат някаква специална ензимна систеСлед това по качества се нарежда биоторът от ма, която ограничава развитието на някои вируси, свински тор, който се явява като калциево-каликоито се намират в оборския тор или в животин- ев-фосфорно-магнезиев органичен тор (отстъпва ските остатъци. само по съдържанието си на азот на биоторът на говежди тор). Биоторът от свински тор има следХраносмилане ния състав: N – 110ppm, Са – 2,30%, К – 1,76, В червото на различните видове червеи се на- Р – 1,64, Mg – 0,72%. мират протеази, амилази, инвертази, хитини и др. По съдържание на N биоторът от говежди тор се нарежда на второ място Таб. 1: Сравнителен химичен състав между различен оборски тор, след картофените отпадъци, отпадъци от картофи и биотор, получен от тях в Гърция но по всички останали показатели отстъпва на биотора от картофи и свински тор. Биотор от говежди тор се явява азотно-калциевокалиево-фосфорен органичен тор. Най-високо съдържание на N се установява в биотора от свински, патешки и говежди тор; на P – от патешки, птичи със стърготини и свински тор; на К – от битови отпадъци, птичи тор със стърготини, патешки и

Табл. 2: Съдържание на някои хранителни елементи във Биоторът, получен от различни органични отпадъци (по данните на Edward and Bohlen)

свински тор; на Ca – от патешки, птичи, овчи, свински тор и от растителни и битови отпадъци, като най-ниско е съдържанието му в биотора от говежди тор; на Mg – от битови и растителни отпадъци и от овчи тор; а Mn – слабо увеличение в биотора от патешки и овчи тор. ПО-ВАЖНИ НЕДОСТАТЪЦИ НА ОБОРСКИЯ ТОР, КОИТО ГО ПРАВЯТ ПО-НЕИЗГОДЕН ОТ БИОТОРА • Сравнително по-беден (ограничен тор) в сравнение с биоторът, което налага използването му в много големи количества. Например, 100кг говежди оборски тор има 0,5 единици N, 0,25 ед. Р и 0,75 ед. К, а в същото количество биоторът има 2 единици N, 3 ед. Р и 3 ед. К. • Заема много по-голям обем и маса (60-70%) и влажност (70%) от биотора, което оскъпява съхранението, превоза и внасянето му в почвата. • Съдържа патогенни микроорганизми (бактерии, гъби и др.), които потискат развитието на растенията, докато биоторът не съдържа такива. • Колкото оборският тор е по-пресен, толкова по-неравномерно развитие предизвиква между листата и стъблото на растението. Стъблото се развива много по-бързо от листата, което се обуславя и от наличието на голямо количество урина в оборския тор. • Във вътрешността на пресния оборски тор протича ферментация, която предизвиква загряване на почвата и прегряване на растенията в някои случаи.

ПО-ВАЖНИ ПРЕДИМСТВА НА БИОТОРА • Осигуряване нормално развитие на растенията; • Не съдържа фитопатогенни микроорганизми; • Увеличава устойчивостта на растенията на патогенни микроорганизми; • Подобрява влагоемкостта и стабилизира pH на почвата; • В биотора се съдържат лесноусвоими и в зна-

чителни количества макро- и микроелементи (Табл.2) като: N, P2O5, K2O, Ca, Mg, S, Fe, Cu, Zu, Mn, Ti и др. • Биоторът е обогатен на микроорганизми, фитохормони, ензими, витамини и др., които в оборския тор са в по-малки количества и в по-труднодостъпна форма. • Хуминовите киселини силно преобладават (2,28 пъти) над фулвокиселините. Те най-често са свързани с хуминовите киселини и по този начин обуславят високо качество на органиката в биотора. • Хуминовите киселини в биотора притежават отрицателни заряди, обуславящи задържането на редица хранителни катиони – Ca2+, Mg2+, K+, Fe2+, Cu2+, Zn2+, Mn2+ и др. • Хуминовите киселини в биотора задържат катионите в почвата, което създава условия за абсорбирането им от корените на растението и транспортирането им в надземните вегетативни части. • Хуминовите киселини на биотора спомагат за намаляване на изпарението на водата в почвата – до 30%. РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БИОТОРА В БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ • Увеличава се добивът. Резултатите от дългогодишното прилагане на биотор в САЩ показват, че добивът на картофите се увеличава с 40 до 70%; на зеленчука – с 30%; на царевицата – с 30 до 50%; на пшеницата – с 30%. • Ефектът се увеличава с годините вследствие натрупването на биотора в почвата. • Биоторът, внесен в почвата, ускорява развитието на растенията, като узряването на плодовете става с 10 до 14 дни по-рано от плодовете на растенията, торени с друг тор. • Подобрява се качеството на продукцията. Увеличава се с 15 до 45% съдържанието на витамини в плодовете, зеленчуците и ягодите, на белтъчините в зърнените, на захар в кореноплодните, на нишесте в картофите. Плодовете стават по-едри, с по-ярки цветове и се увели-

чава срокът на съхранението им. • Получават се най-екологично чисти продукти, където например нитратите са до 55 пъти помалко в сравнение с нитратите, съдържащи се в продукти, торени с неорганичен или оборски тор. • Биоторът е одобрен за използване и при биологичен начин на производство (Наредба №15 от 3 август 1999г на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, ДВ, бр. 75 и наредба №22 от 4 юли 2001г на Министерството на земеделието и храните, ДВ бр. 68.) • Съкращават се разходите за съхраняване на тора и самото торене, а също и времето за торене. • Използването на биотор при рекултивацията на земи съкращава чувствително срока на възстановяване плодородието на почвата. Той е особено ефективен за изтощени и силно замърсени почви, както и в региони с песъчливи и каменисти почви (Балкански полуостров, Турция, Израел, Италия, Северна Африка и др.). ПРИЛОЖЕНИЕ НА БИОТОРА Като висококачествен органичен тор биоторът намира широко приложение при всички земеделски култури в биологичното земеделие. Биоторът се използва като: а) Тор пролет и есен, б) За подхранване през вегетационния период, в) Като основа за хранене на растенията при биологичното земеделие, г) Като основа на субстрати за отглеждане на цветя и производство на семена и разсад, д) Като основа на субстрати за вкореняване на резници и други растения, е) За подготовка на различни субстрати за оранжерии. Следват препоръчителни дозировки. На практика се използват от 100 до 400л/дка. Биоторът не изгаря дори и най-слабите растения и може да се употребява и в по-големи количества. Дозировките зависят и от характеристиките на конкретната почва. Поради хигроскопичността и променливостта на теглото биоторът се измерва в литри. Той се използва, както за основно торене, така и за подхранване на всички земеделски култури. НАКИСВАНЕ СЕМЕНАТА ПРЕДИ ПОСАЖДАНЕ: 150мл биотор се поставят в 1л вода, където престояват 12 часа. В разтвора се накисват за 5-6 часа семената, луковиците или картофите за садене. РАЗСАД В САКСИИ: Сади се в смес от 1 част биотор и 4 до 5 части почва (по обем, а не по тегло). РАЗСАДОПРОИЗВОДСТВО

НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ В ЛЕХИ: 1л биотор се разпръсква на 1м от лехата, след което се размесва с горния слой почва на лехата. ЗА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ ПРИ БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ: Използват се от 100 до 500л/дка в зависимост от конкретната почвена характеристика. При сеитба на гнездо биоторът се разпределя равномерно по всички гнезда или лехи. При директна сеитба биоторът се разпръсква равномерно по цялата повърхност. При необходимост се подхранва с по 50-100мл на растение. В РАЗСАДНИЦИТЕ: С участието на 10% биотор растителната маса се увеличава до 95%, защото се поддържа нормална влажност, стабилна температура, добре развита коренова система и силно стъбло. При разсадниците не може да се използва чист оборски тор, защото съдържа амонячен N, който предизвиква неограничено „неконтролирано” развитие на стъблото. В ОРАНЖЕРИИ: Внасянето на Биотор в количества 200-250кг/дка помага за формиране на водоустойчива зърнеста структура на почвата. Внасянето на биоторът е важно мероприятие, защото е силно намалено количеството на микроорганизмите в оранжерийната почва, в резултат на използването на дезинфекциращи препарати. ЦВЕТЯ В САКСИИ: При засаждане в саксията се смесва 1 част биотор и 3 части почва. Подхранват се всеки 2-3 месеца, като 2-4 лъжици биотор се смесват с горния слой почва. ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЛОЗЯ, ХРАСТИ, РОЗИ: Садене: в ямата се прилагат 2-4л биотор на дръвче; 1-2л на храст или роза; 0,3-0,4л на лозови пръчка. Подхранване: през пролетта и есента се поръсват над кореновата система 1-3л биотор на дръвче; 0,5-1,5л на лоза, храст, роза. След това се смесва с почва. ТРЕВНИ ПЛОЩИ: Сеене:150-200мл биотор на метър се посипват върху площта за сеене, смесват се с горния слой почва и се посяват семената. Подхранване: посипват се 50-150мл на 1м (след косене) и се полива обилно. РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗЕМИ: Поставят се 3 литра биотор на метър и се смесват с 10-сантиметровия повърхностен слой на почвата. ПРИЛАГАНЕ: За всички култури биоторът може да се използва сух (заоран или разхвърлян на повърхността), като разтвор или във вид на суспензия. СЪХРАНЕНИЕ На проветриво място, без обилна светлина и при нормална относителна влажност на въздуха.

ДИВЕЧОВЪДСТВО

Ловен и алтернативен туризъм Янчо Найденов

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2015

1. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ Класическият туризъм се явява като естествен стремеж човек да излезе от урбанизираната жизнена среда и да отиде сред природата. Пеша или с превозно средство, човек сам, или в компания отива в планината, равнината, край реките, езерата, моретата и океаните и търси здраве и вдъхновение от природните екосистеми. Основен акцент в тези пътувания е общуването със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на белези от урбанизация и екологична разруха. Алтернативните форми на туризъм обединяват туристически пакети или отделни туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия

туристически продукт по начин на предлагане, протичане и ангажирания човешки ресурс. Най-често той се развива сред общности от личности, обединени от общи ценностни нагласи и интереси. Формите на алтернативен туризъм са твърде разнообразни. Такива са: селският, екологичният, планинският, приключенският (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач) туризъм, а също така и тематичният туризъм – свързан с културно-историческото наследство, с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня и музика, етнографията, традициите, обичаите и занаяти. (чл. 28 от Устава на БААТ). 1.1. Особености на

алтернативния туризъм: • Алтернатива на стандартния, масовия туризъм като начин на протичане и философия; • Алтернатива, като потребителски кръг – той интересува индивидуално пътуващите и организираните в малки и средно-големи групи хора (8-15 души), обединени от общи ценности, естетически или професионални интереси, очакващи да научат нещо в своите пътувания или ваканция; • Алтернативен избор на доставчиците на туристически, увеселителни, познавателни или рекреационни услуги – това са преди всичко собственици на семейни хотели, къщи и стаи за гости, хижи, манастири, планински водачи и жокеи (конни водачи), производители на оригинал-

ни занаятчийски продукти, държавни лесничейства, държавни дивечоразвъдни станции, ловни сдружения, ловни и риболовни стопанства на физически и юридически лица и др.; • Алтернатива като география, райони, в които се практикува – основно планинските и селски райони, без да се отричат и стойностните малки хотели с човешки измерения и топло посрещане по българското Черноморие и Дунавското поречие; • Алтернатива на пасивния консуматорски пакет от услуги – програмите включват разнообразни дейности и са насочени към изграждане на умения и познания, обучение и усъвършенстване на участниците, достигане до общочовешките и специфичните материални и духовни ценности; • Алтернатива на социалния и икономическия упадък – този туризъм е носител на нови послания и надежди в общественото пространство и на нови идеи за утвърждаване на устойчиви модели за местно и регионално развитие и издига в приоритет грижливото отношение към природата, традициите и интересите на местните общности. 1.2. Видове алтернативен туризъм: • Екстремен туризъм – приключения и преходи със ски и снегоходки върху трудни планински или други терени; спускане със сал, с кану и каяк по буйни планински реки и потоци; сърфиране в бурно море и пр.; • Велосипеден туризъм в планински райони и по шосейната мрежа на страната; конен туризъм с по-кратки или по-дълги и трудни маршрути, екстремно и стандартно катерене; спелеология; делтапланеризъм; • Научно-изследователски пъ-

• •

•

• •

тувания, свързани с опознавателни маршрути по геология, орнитология, ботаника, архитектура и археология, наблюдение на диви животни; Ловен туризъм и фототуризъм, свързан с лова и дивите животни; Религиозен туризъм, свързан с посещение на манастири, оброчища и свещени места, участие в литийни шествия, честване на религиозни празници и обреди; Наблюдение и обучение в традиционни занаяти: бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти, грижи за домашните животни включително стригане, вчесване, хранене, поене, почистване, издояване и др.; Селски, винен и кулинарен туризъм; Пътувания, запознаващи с традиционния български календар и кухня.

2. РАЗВИТИЕ НА ЛОВНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ Географското разположение, релефът, климатът, почвеното плодородие, водните ресурси и другите природни условия са предпоставки, които обуславят наличието на изключително богато и разнообразно флористично и фаунистично богатство, на запазена дива природа и впечатляващи с красотата и силата си дивечови популации. Според последните ловни таксации дивечовото богатство на България е представено от 18 975 благородни елена, 4 200 елена лопатари, 69 795 сърни, 1 799 диви кози, 46 400 диви свине над 930 мечки, 2386 глухара, зайци, яребици, фазани и 2 066 муфлона. Много добре се развиват и новите популации на благородни елени и муфлони, като едни от най-добрите екземпляри са отстреляни в нашата страна. Държавната политика в об-

ластта на ловното стопанство и ловния туризъм в Република България се осъществява от Държавната агенция по горите (ДАГ), Районните дирекции по горите (РДГ), Държавните горски стопанства (ДГС) и Държавните ловни стопанства (ДЛС). За целите на международния ловен туризъм е изградена широка мрежа от ловни домове, заслони, хижи, включваща около 110 ловни дома и хижи с над 1100 легла, обслужвани от висококвалифициран персонал и ловни водачи. Тези оазиси сред природата дават възможности за бизнес срещи, семеен и конен туризъм. Широко известни и извън пределите на страната са ДЛС „Витошко” – с.Кладница, „Витиня”, „Черни Лом” – Попово, „Кормисош” – Централни Родопи, „Арамлиец” – Огняново, Елин Пелин – „Сеслав”, „Дунав” – Русе и др. Приоритетна дейност на ловното и рибното стопанство е развитието на международния ловен туризъм. Той осигурява не само приходи за развитието на ловното ни стопанство, но предоставя и неповторими преживявания на нашите гости. Те стават истински приятели на уникалната ни природа. Този вид туризъм позволи България да се утвърди като първокласна ловна страна. У нас ежегодно ловуват над 2500 ловци, голяма част от тях, традиционни посетители на нашата страна, срещу ловен билет за срок от един месец, издаден от ДАГ, съгласно изискванията, регламентирани в Закона за лова и опазване на дивеча. Специализираната съвременна база, притежание на Държавните ловни и горски стопанства, гарантира провеждането на успешен ловен туризъм, отстрелване на прекрасни ловни трофеи и незабравими спомени. Най-добра оценка и вярна атестация за това са изказаните впечатления и добитите трофеи от ловци и ловни партньори, традиционни посетители на страната ни.

Природните дадености, Законът за лова и опазване на дивеча и научната основа на ловностопанската дейност са предпоставка за запазване позициите на България като водеща страна в ловния и риболовен туризъм. В България ловът и риболовът стават организирано движение и са регулирани със закон още през ХIХв. Благодарение на грижата за дивеча, популацията му е под наблюдение, определени са ловни сезони, създадени са горски и ловни стопанства, лесничейства и резервати, където се отглежда едър и дребен дивеч: мечки, як, благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, муфлон, глухар, зайци, яребици, фазани, кеклик, пъдпъдъци и др. Международният ловен туризъм в България започва развитието си сравнително късно. През 60-те години на XX век се набелязват по-прогресивни форми за използване на дивечовите ресурси, включително и международния ловен туризъм. През 1965г ловните гости са 155, като всяка следваща година броят им расте. През 1972-1974г международният ловен туризъм е преустановен. До този период приходите са незначителни и са далеч под възможностите за ползване на дивечовия запас. Отстрелът достига само 50% от количеството, предоставено за международен ловен туризъм. През 1979г след едно прекъсване от 5-6 години, нов стимул за развитието на ловния стопански туризъм е Постановление №2 на МС от 11.01.1979г, когато в България ловуват към 500 ловци-чужденци, а приходите са около 830 хиляди валутни лева. Една от главните задачи, която е поставена пред Дирекция „Дивечовъдство и риборазвъждане” към тогавашното Министерство по горите и горската промишленост, е за създаване на специализирана база за международен ловен и риболовен туризъм, в съответствие с новите изисквания към тази дейност, чието изпълнение трябва да се осъщест-

ви до 1985 година. До 1980 година, средствата се използват за извършване на неотложни мероприятия с оглед създаване на предпоставки за утвърждаване на международния ловен туризъм. От 1981 до 1985 година се усъвършенства организацията и системата за прилагане на ловни и риболовни услуги, от което икономическите постъпления бързо нарастват. Средствата отиват в държавния бюджет, след което се преразпределят за изграждане на специализирани туристически центрове: ловна и риболовна база, леглова база, заслони, хижи и превозни средства с добра проходимост. За периода 1967 до 1986 година са изградени 30-31 на брой държавни ловни стопанства (ДЛС). Като ДЛС „Шерба” и „Паламара”, са основани през 1932 година. Това показва, че у нас е поставено едно успешно начало за развитието на ловния туризъм. Общата площ на ДЛС до 1986 година възлиза на 677 323дка. От 22.11.1989 година шест представителни ловни стопанства се предоставят на Министерството на земеделието и горите и СД „Мургаш”. Това са „Искър”, „Мазалат”, „Чекерица”, „Витошко (Студена)”, „Перла” и „Кормисош (Карамуш)”. С тях площта на ДЛС става 814 232ха. След влизане в сила на Разпореждане №9 на МС от 27.02.1990 година се разформироват 20 ловни стопанства, като площите им се предават на съответните горски стопанства за стопанисване, а за останалите се предлага държавните горски фирми да съдействат за възможно обединяване между ДЛС и съответните горски стопанства. След това разформироване ловното стопанство се превръща в една от дейностите на горското стопанство и там, където директорите имат професионално отношение към нея, дейността се разширява и се издига на по-високо ниво, но в останалите се влошава.

Съществен момент от развитието на ловния туризъм у нас е създаването на 38-те ДДвС през 2001г, чиято основна цел е грижата за възстановяването и множенето на дивеча в нашите гори и създаване на условия за израстване на популации с отлични трофейни качества. Извън горския фонд развитието на дивеча, неговото опазване и ловния туризъм се осъществява от Сдруженията на българските ловци и риболовци и ловните дружинки. През последните години се обособиха и ловни стопанства на физически и юридически лица под формата на аренда или други правни форми. 3. ЛОВНИ ТРОФЕИ Влечението на човека към ловните трофеи съществува от дълбока древност. Известно е, че още първобитният човек е запазвал части от убити животни, които използвал за украшения. Днес ловните трофеи за ловеца са един приятен спомен от успешно завършен ловен излет. Освен това трофеите служат и като показател за генетичните заложби на дивеча в нивото на ловното стопанство. От добре поддържаните с традиции ловни колекции може да се съди за развитието на дивечовите популации и естетическите и морални ценности на техните притежатели. Всички ловни трофеи, добити на територията на Република България, се оценяват от държавни комисии назначени от горското ведомство по райони за оценка на ловни трофеи по формулите на CIC. Всички трофеи задължително се регистрират в Държавните горски стопанства, Държавните ловни стопанства и обектите по чл.11, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча по място на добиването им: • За регистрираните трофеи се води публичен регистър от съответното Държавно горско стопанство, Държав-

•

но ловно стопанство и ловните полета и сдружения. Добитите ловни трофеи от чуждестранни ловни туристи се регистрират и водят на отчет в оценителната комисия, извършила оценката им. При условие, че ловецът се откаже от трофея, трофеят остава собственост на стопанисващите дивеча организации. Всички трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, се оценяват от Национална и/или регионални комисии за оценка на ловни трофеи, чийто състав се определя със заповед на началника на ДАГ. В състава на Националната комисия за оценка на трофеи се включват представители на ДАГ и нейните органи, Министерството на околната среда и водите, Лесотехническият университет и Института за гората при Българската академия на науките, Националното ловно сдружение и други специалисти, определени със заповедта по ал.1. Председател на комисията е представител на ДАГ. В състава на регионалните комисии за оценка на ловни трофеи се включват представители на Регионалните дирекции на горите, Дър-

Фиг.1. Национални рекордни трофеи

•

жавните ловни стопанства, Държавните горски стопанства, Регионалните инспекции по околна среда и водите и други специалисти, определени със заповед-та по ал.1. Председател на комисията е експертът по ловно стопанство към Регионалната дирекция на горите. За извършената оценка комисиите издават оценителен протокол и дават медал на собственика в зависимост от оценката на ловния трофей и заверяват разплащателния протокол за проведения лов. Оценените трофеи се маркират с печата на комисията, а когато са добити от чуждестранни ловци, след оценяването се пломбират. Комисиите водят регистър за оценените от тях ловни трофеи и съхраняват един екземпляр от оценителните и разплащателните протоколи. Добитите ловни трофеи се оценяват от комисии за оценка към Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанство, назначени със заповед на директорите на Държавните ловни стопанства, Държавните горски стопанства, както и от комисиите по чл.94. от Закона за лова и опазване на дивеча по място на добиването им.

• Националната комисия за оценка на ловни трофеи методически направлява, координира и контролира работата на всички комисии за оценка на ловни трофеи, оценява добитите в страната национални и световни рекорди и решава всички спорни въпроси, възникнали в регионалните комисии за оценка на ловни трофеи. • Печатът на оценителните комисии се изработва по образец, утвърден от началника на ДАГ. • На регистрация подлежат и всички ловни трофеи, внесени в страната, с изключение на трофеите при временен внос и реекспорт. • При провеждане на ловни изложения на територията на страната началникът на ДАГ със заповед определя състава на временно действаща комисия за оценка на ловни трофеи. Ловните трофеи се предоставят за участие в национални и международни изложби след сключване на договор със собственика на трофея. • При износ на ловни трофеи, добити по линия на организирания ловен туризъм, трофеите се придружават от следните документи: – оценителен протокол, издаден от комисия за оценка на ловни трофеи; – разплащателен протокол по образец, заверен от националната или от регионална комисия за оценка на ловни трофеи. • Трофеи от благороден елен с оценка над 250 точки, елен лопатар с оценка над 200 точки, сръндак с оценка над 160 точки, муфлон с оценка над 230 точки и дива свиня с оценка над 140 точки, определени по СIС, не се изнасят от страната до изтичането на 6 месеца от отстрела. 3.1. Определение за „Ловни трофеи”

Под ловни трофеи се разбира: • обработени и запазени рога с черепи на плътнороги и кухороги ловни бозайници (елени, сърни, муфлони, козирози, дива коза, тибетски як, зубър); • обработени по съответен начин и трайно запазени черепи от някои хищни бозайници (мечка, вълк, чакал, дива котка, лисица, енотовидно куче, язовец); • обработени кожи от хищни бозайници (мечка, вълк, чакал, дива котка); • обработени по съответен начин силно развити кучешки зъби (глиги на дивата свиня). Трофейното състояние е този важен показател, чрез който се определят качеството и цената на трофеите от отстреляния дивеч, на базата на които те участват в международни изложби. По време на изложбата международно жури избира най-добрите трофеи, които получават медали. Класирането става на базата на общоприети критерии за оценка на трофеите на отделните видове дивеч. На базата на получените при оценката точки се определя и съответния медал на трофея. В продължение на много години начело на Европейската комисия по оценка на ловните трофей са били такива изтъкнати наши специалисти като проф. д-р Никола Ботев, проф. дсн Нино Нинов. Това несъмнено е голямо признание на успехите на България в областта на ловното стопанство и международния ловен туризъм. Колкото повече медали има дадена държава, развиваща международен ловен туризъм, толкова и е по-висок рейтингът є, и толкова повече тя привлича ловци. 3.2. Условия, на които трябва да отговарят ловните трофеи Ежегодно Международният съвет за опазване на дивеча (CIC), организира световни и регионални ловни изложения и изложби. На тях се извършва оценка

и класиране на ловни трофеи. Във връзка с това генералната ансамблея на CIC разработва и приема обобщени изисквания за условията, на които трябва да отговаря всеки ловен трофей. Сега действащите изисквания, резюмирано са следните: 3.2.1. Трофеят трябва да е част от тялото на дивеча, която доказва, че той е убит. Според това изискване от нашите местни видове дивеч като ловни трофеи се оценяват: черепи и кожи на хищници, кучешките зъби на глигана, рогата заедно с черепа на копитните животни. 3.2.2.Трофеят трябва да има изяснен произход. Според ловните традиции трофеят е притежание на ловеца, който е отстрелял дивеча и е добил трофея. Това изискване доказва точно това. По този начин се гарантира получаването на изчерпателна и достоверна информация за мястото и времето на отстрела. Без тези данни ловните трофеи не се оценяват и регистрират. Съхраняването на информацията за мястото на отстрела, годината и условията, при които е отстрелян дивечът и добит трофея, както и името на ловеца, се съхранява във времето и има както научно, така и голямо практическо значение за изучаване на дивеча и неговите местообитания. Във връзка с това изискване към ловните трофеи, проф. Нинов посочва следния интересен пример. В замъка Моритцбург, намиращ се недалеч от Дрезден, са запазени до наши дни два изключителни трофея на благороден елен. По сега действащата формула на СIС, те са с оценки – 298,25 и 276,06 точки и са значително по-големи от сегашния световен рекорд (273,60 точки). Тези трофеи не са представяни на изложби досега, тъй като не е съхранена информацията за тях – откъде са добити. Предположението, че са от Карпатите, където принц Моритц често е ловувал,

не е достатъчно основание. Този пример поставя изисквания за висок ловен морал на ловците и на притежателите на трофейни ловни колекции. 3.2.3. Трофеят трябва да е добит от животно, живяло на свобода при естествени условия. Това условие има важно значение за ферплея в лова и всъщност защитава основната благородна цел на стопанисването на дивеча, а именно запазването на естествената му среда. Според етичния кодекс на ловеца, човек не трябва да се намесва в големи мащаби при формирането на дивечовите местообитания, включително и по отношение на интензивното целогодишно подхранване. Трофеите от дивеч, стопанисван в оградени площи, също се оценяват, но се вписват в каталозите с отметка и не се сравняват с останалите трофеи. Изключение правят муфлонът и еленът лопатар, които са успешно аклиматизирани в Европа и като чуждоземни видове в повечето случаи се развъждат в оградени пространства. 3.2.4. На трофея трябва да могат да се измерят всичките показатели, включени във формулата за оценката му. Това условие трябва да се спазва задължително и ако по една или друга причина не е възможно при оценката на трофея да се измери дори и един показател, тя няма да бъде реална и сравнима с другите оценки. Логично е това правило да не важи за добавките за красота, които фактически имат естетическа стойност и където се допуска и присъждането на оценка нула. 3.2.5. Не е желателно допълнително да се въздейства върху трофея. Според правилата на феърплея, в лова трофеят трябва да запази естествената си красота. Всяко моделиране и разкрасяване на трофея, демонстрира ниската ловна култура на притежателя му.

Основни видове дивеч в България Разпространение Катерицата е повсеместно разпространена в Европа и Азия в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата. Видът обитава разнообразни горски и други екосистеми: иглолистни и широколистни гори, овощните градини, лесопарковете и пр. Общи сведения Дължината на тялото на катерицата достига 19-23см, а на опашката – до 20см. Тежат 250340гр. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Освен това тя топли животното по време на сън. Има остри и закривени нокти, които є помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми. Окраската се мени в зависимост от сезона и местообитанието. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна, като на корема винаги остава бяла. Условия за развъждане на дивеча на свобода Катерицата се храни със семената, жълъдите, младите филизи на горскодървесните и храстови видове, с гъби, орехи, ягоди; рядко с насекоми и птичи яйца. В началото на пролетта изгризва кората на дърветата, за да стигне до дървесния сок. Складира си храна за зимата. Активна през деня, предимно сутрин и

Катерица (Sciurus vulgraris)

привечер. Прави си гнездо по дърветата от клонки. То е 2530см в диаметър и е с куполообразна форма, или в дупки и хралупи. Катериците живеят поединично, но не рядко в едно гнездо през зимата може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно. Размножаване При недостиг на храна обикновената катерица не се размножава и обратно, при изобилие на хранителни запаси популацията бързо нараства. Чифтосва се през февруари-март и юниюли. Бременността трае 38-39

дни. Отглежда 2 (понякога 3) поколения годишно (по 5-10 малки). Малките се раждат безпомощни, слепи и глухи. Отварят си очите на 3-4 седмици. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 7-10 седмици, и малкото напуска гнездото, за да си търси храна. То все още обаче бозае от майка си. Живее 2-3 години. Стопанско значение Кожата на катерицата се търси на международния пазар. Плътността на нейната популация не е висока, поради което отстрелът є е ограничен.

Заек (Lepus europeus) Разпространение Заекът е разпространен повсеместно в Европа и западна Азия. У нас се среща в цялата страна. Обитава обработваемите площи, пустеещите земи, горите в равнините, новосъздадените горски култури и др., като предпочита южните, припечни склонове. Най-голямо е количеството му в

земеделските площи. В горната граница на гората и алпийските пасища е малоброен. Общи сведения Заекът е основният представител на дребния дивеч у нас и е предпочитан обект на лов. Козината му през лятото е жълтокафява, а през зимата сивкава. Ушите му са дълги с черен връх,

а опашката отгоре е черна, а отдолу бяла. На предните си крака заекът има по пет пръста, а на задните, по четири. Тялото му достига на дължина около 70см, а опашката е 8-10см. Тежи средно 3-4кг. Начин на живот и хранене Заекът се храни с тревна, полухрастова, храстова и дървес-

на растителност, но предпочита люцерната, детелината и зелето. През зимата, основната му храна са клонките на различните дървесни и храстови видове, сухата трева и зимните посеви. Причинява щети на селското и горското стопанство, в овощните и зеленчуковите градини, като през зимата изгризва кората на стъблата на младите фиданки. Заекът е привързан силно към местообитанията си. При дебела снежна покривка търси по-ниските, защитени от вятъра места. Той е нощно животно, през деня лежи в леглото си, което е плитка ямичка в земята, а привечер излиза на паша. Живее и се движи поединично. През сватбения период се образуват групи от по няколко заека, които водят жестоки битки за женските. Има силно развит слух. Размножаване Заекът се чифтосва 3-4 пъти през годината. При висока плътност и численост на популацията той се размножава и близкородствено, което води до постепенно израждане и разпадане на популацията. Сватбуването започва най-често през

Чакалът е повсеместно разпространен в Мала Азия, северна Африка и югоизточна Европа. В недалечно минало у нас видът се считаше за рядък вид и отстрелът му бе забранен. През последните няколко години се наблюдават значително увеличаване на неговата численост и разширение на ареала му и в някои райони по отношение на него се налагат ограничителни мерки. Общи сведения В систематично отношение принадлежи към семейство Кучета, като прилича на вълка, но е по-дребен от него. Цветът на козината му е сиво-жълта. По гърба тя е с тъмен оттенък, а отстрани, по врата, по краката и от двете страни на глава-

февруари, а при безснежна и мека зима – още през втората половина на януари. Заекът е полигамно животно. През брачния период след една женска може да се видят по няколко мъжки. Бременността продължава 42-45 дни. Зайчетата се раждат напълно оформени. Новородените имат много неприятели и по-голямата част от тях загиват непосредствено след раждането им. Значителна част

от приплодите загиват също така при механизираното прибиране на реколтата, както и при третирането на земеделските култури с химични препарати. По тези причини от родените през годината 8-10 зайчета, до ловния сезон оцеляват 1-2. Стопанско значение Заекът е важен обект за лов. Отстрелва се заради вкусното му месо и кожите. Разпространение

Чакал (Canis aureus)

та е златистожълт. Опашката му е рунтава с жълто-сив цвят и с отделни по-тъмни петна, краят й е черен. На дължина тялото на чакала достига 100-120см, а опашката 20-30см. Начин на живот и хранене Чакалът ловува предимно нощем. По принцип е всеяден, като се храни с мърша и дребни животни. Изяжда яйцата на гнездящите по земята птици,

причинява значителни щети на ловното стопанство, като унищожава зайците, фазаните и яребиците, сърнета, малките на елена-лопатар и др., яде плодове, дини и пъпеши. Чакалът живее поединично. След мръкване вие по особен начин, наподобяващ плач, на което отговарят всички чакали в района. Размножаване Любовният период е през март.

Бременността продължава 60-63 дни. Женската ражда 4-5, рядко повече малки в просто устроени дупки в земята. Стопанско значение Чакалът е отнесен към групата на вредния дивеч. Ловува се чрез хайка или примамване с мърша. Кожата му не се цени. Като трофей се оформя главата с челюстите и кожата. Разпространение

Eнотовидно куче (Nyctereutes procyonoides)

Естествен ареал на енотовидното куче са области на североизточен Индокитай, Китай, Япония и Корейски полуостров. Енотовидното куче е източноазиатския хищник. Напоследък се среща и у нас, главно в Северна България и Добруджа. Общи сведения Цветът на козината на енотовидното куче е кафяво-сив, а отстрани на бузите, по краката и гърдите е черен. Има къса, рунтава опашка. Начин на живот и хранене В своя естествен ареал на разпространение енотовидното куче живее в тръстиките край блатата и малките горички. През зимата изпада в зимен сън. То е предимно нощно животно. Когато търси храната си, извършва големи преходи. Яде насекоми, гризачи, жаби, гущери и дребен полезен дивеч. Унищожава мътещи на земята птици, техните яйца и малки. Размножаване Брачният период на енотовидното куче е през зимата – при затопляне още през януари-февруари. То образува двойки. Бременността продължава 59-65 дни. Малките (от 5 до 14 и рядко 19) се раждат слепи в някои дупки. Те проглеждат между 9-ия и 10-ия ден и след 2 седмици започват да излизат от дупката. Половата зрелост настъпва на 9-11 месеца. Стопанско значение Кожата на енотовидното куче не е ценна, но въпреки това се използва за трофей. Тъй като причинява щети на ловното стопанство, плътността и числеността на популацията му трябва да се регулира периодически.

АКТУАЛНО БРОЙ 1/ 2015 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 48

Над 1,4 млрд. лева ще получат земеделските стопани по директните плащания през 2015г Бюджетът, който ще получат земеделските стопани за кампанията по директните плащания през 2015г, е в размер на над 1.4 млрд лева. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева, която заедно със заместник-министър Васил Грудев представи кампанията. „За пръв път в България ще се прилагат схеми за обвързано подпомагане. Те ще са насочени към секторите Животновъдство и Плодове и зеленчуци, които се нуждаят от допълнително финансиране“, обяви Танева. За схемите са предвидени 232 млн. лв., от който 31 млн. лв. ще бъдат за протеинови култури. Размерът на обвързаната подкрепа, пряко зависеща от производството се увеличава от 3,4% на 15%. „За животновъдството са предвидени 122 млн. лв., като животните под селекционен контрол ще получат по-висока подкрепа. За сектор Плодове и зеленчуци средствата са 79 млн. лв. Увеличението е с над 5 пъти в сравнение с бюджета за 2012 година“, посочи министърът на земеделието. Тя допълни, че производителите на плодове и полски оранжерийни зеленчуци ще могат да кандидатстват за подпомагане едновременно по Схемата за единно плащане на площ, Зелени директни плащания и Схемите за обвързано подпомагане в сектора. „Схемите, по които ще могат да кандидатстват земеделските производители са общо шест“, заяви заместник-министърът Васил Грудев. Той обяви, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ще се прилага като основна схема в страната ни до 2020 г. За настоящата година бюджетът є се очаква да достигне близо 600 млн. лева. „Схемата за зелените плащания е 30% от директните плащания. За нея е определен бюджет от 464 млн. лв., като за получаването има три изисквания – диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени площи. Тези изисквания се спазват и сега от много голяма част от производителите, което ще спомогне те да получат и по-високи субсидии“, коментира Грудев. По-високи субсидии за първите триста декара ще могат да получават земеделските стопани по Схемата за преразпределителните плащания. По нея са предвидени 109 млн. лв. „За да не се стигне до изкуствено надробяване на стопанствата и злоупотреби с този вид плащане, ще бъде контролирана свързаността на отделните стопанства и дали те не са на един и същ собственик“, поясни Васил Грудев. Заместник-министърът коментира още, че по схемата за дребните стопанства минималната помощ, която ще може да се получи е 500 евро. По думите му, широко промотирана като 1250 евро на стопанство, няма как да бъде осъществена, тъй като бюджетът по мярката, съгласно европейското законодателство е недостатъчен. В схемата ще се влиза доброволно само през 2015г, като възползвайки се от нея стопаните няма да имат възможност да кандидатстват, по която и да е друга схема от директните плащания. За младите земеделски стопани е предвиден бюджет от 7 млн. лв., което ще позволи те да получат допълнително 25% по плащанията към СЕПП за своите първи 300 декара. Изискванията към тях са да са на възраст до 40 години и да са новостартиращи фермери. „Преходната национална помощ ще замести схемите за национални доплащания и ще се прилага до 2020г при намаляващ бюджет“, заяви Десислава Танева. Тази помощ ще се прилага по схемите и условията за допустимост от 2013г и ще бъде за говеда, овце-майки, кози-майки и тютюн. „Ще направим така, че в тази кампания всеки земеделски стопанин да получи това, за което има право“, посочи министър Танева. По думите є много важно условие за тази кампания е валидното правно основание за ползването на земите. Министърът на земеделието уточни, че по този начин ще се получи по-справедливо разпределение на средствата и те ще стигат до активните земеделски производители. Очаква се и законодателството, което ще се отнася до прилагането на директните плащания да бъде прието от Народното събрание, а екипът на Министерството на земеделието и храните е готово и с подзаконовата нормативна уредба към тях, допълни още министър Танева.

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg

АГНЕШКО МЕСО ОТ БЪЛГАРИЯ

ЗП Иван Хлебаров СЕМЕПРОИЗВОДСТВО ОВЦЕВЪДСТВО ТЪРГОВИЯ

гр.Сливен, ул. "Карандила"20 GSM 0878 630345, e-mail ivan_hlebarov@yahoo.com