Животновъдтсво BG 6-7/2014 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

септември/ 2014

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Titan Machinery Bulgaria затвърди

Case IH AF9230

Стефан Богнер

айтън Машинъри България взе участие в найголямото селскостопанско изложение БАТА Агро в края на месец август. На площ от 1000 кв. м компанията предложи решения, които са актуални за българския пазар на земеделска техника в момента. Пълна гама машини за нуждите на фермерите при работа на полето във висока влажност на почвата и тежки условия. За силното представяне на световния производител Case IH на изложението, Стефан Богнер, бизнес директор за централна и източна Европа, който специално взе участие на щанда на Тайтан Машинъри на Бата Агро, сподели: „Това е първото участие на Case IH на изложението Бата Агро и се радваме, че вече сме част от него. Както виждате, сме много добре представени с висококачествени машини като Axial Flow комбайните, гумено- верижните трактори от серията Quadtrac, както и тракторите Magmum и Puma. Доброто представяне дължим на нашите партньори от Тайтън Машинъри България. Мисията на Case IH е да бъде предпочитан партньор. За да сме предпочитан партньор за нашите клиенти, ние се нуждаем от силно представяне, което дава необходимото внимание към клиентите и води до удовлетвореност от ползваната на полето техника. Точно и затова се радваме да работим с Тайтън Машинъри България, защото със сигурност са една от най-професиналните компании, които застават както зад машините, така и зад клиентите си.“

лидерската си позиция на БАТА Агро 2014 Акцент на щанда на Тайтън Машинъри бе и новият лизинг на компанията с 0% лихва, по която фермерите, могат да закупят своите машини до 30-ти септември тази година. От Тайтън Машинъри заявиха, че това е техният отговор на изключително тежката стопанска година, в която работиха българските производители.

www.titanmachinery.bg

Тайтън Машинъри показа на щанда си машините рекордьори за 2014 г. – зърнокомбайнът Case IH Axial Flow 9230 и сеялката за редови култури – Vаderstad Tempo. Именно 12 редовата сеялка Vаderstad Tempo R постави рекорд при 24-часова сеитба на слънчоглед в началото на април като постигна и рекордна максимална скорост от 24–25 км/час. Предизвикателствата не свършиха до тук и на 5 юли, комбайнът Case IH Axial Flow 9230 постигна пиков добив от 106 тона за час при жътва на пшеница при изключително тежки условия.

Г-н Румен Лазаров, изпълнителен директор Тайтън Машинъри АД, обобщи за представянето на фирмата на Бата Агро 2014: „Участието ни в изложението БАТА Агро е стъпка към следващата година, която ще бъде пълна с новости в продуктовата гама, която предлага компанията“. Той допълни, че през 2015 г. Тайтън Машинъри ще представи почти изцяло обновената гама машини с марката Case IH, където тенденциите са за повишаване на мощността и увеличаване на икономичността на тракторите и комбайните.

Новите серии зърнокомбайни Case IH Axial Flow 240 ще бъдат представени у нас в началото на 2015 г.

Продължава на стр. 4

Съдържание Кръгла маса „Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 Породи Кръгли маси за развитието на местните породи. . . . . 5 Синтетична популация българска млечна . . . . . . . . . 9 Плевенска черноглава овца . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Местна старозагорска овца. . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Ежегоден преглед на мъжките разплодници в СИО . . 14 Фуражи Репкото уплътнява 100% площите и осигурява фураж.19 Хранене Ролята на пасищата за млечното говедовъдство. . . . . 21 Хранене на категориите кози . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Експерти Отглеждане на пилета щрауси. . . . . . . . . . . . . . . . 34 Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Грижи за пчелите през септември. . . . . . . . . . . . . . 41 Начини за подобряване на оборски тор. . . . . . . . . 43 ЛЮБОПИТНО Джоел Салатин: Забравете стереотипа за „бедния, прост фермер”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Първите доилни апарати били от сребърни тръби и пухени пера. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Сайтът за професионалисти в земеделието и животновъдството

Състояние и проблеми на млечното овцевъдство в България проф. Десимир Неделчев По инициатива на Селскостопанска академия и отдел „Овцевъдство” на ИЖН-Костинброд на 22ри май 2014 година в института беше проведена кръгла маса по проблемите на млечното овцевъдство в България. На нея присъстваха представители на МЗХП, проф. Николов от АСРЖ, представители на СА и селекционери занимаващи се със селекция на овце за мляко. Поздравителен адрес от зам. министъра на земеделието Р.Гечев прочете г-жа З.Възелова (зав. Дирекция „Животновъдство“ към МЗХП). Кратки справки за състоянието на селекцията на найшироко разпространената у нас порода за мляко Синтетична популация Българска млечна, прочетоха доц. Георги Димов и Н.Станчева. Постиженията на науката и нови научни разработки бяха отразени в доклада на гл.ас. Таня Иванова от ИЖН-Костинброд; доц. Стайка Лалева от ЗИ-Стара Загора; доц. Маргарит Илиев (ЗИ-Карнобат); доц. Дойчо Димов (Аграрен Университет-Пловдив) и доц. Х.Събков (ИПАЗР „Н.Пушкаров). Докладите и изказванията свидетестваха за изключителен интерес към темата за проблемите на селекцията. Това не е случайно, тъй като резултатите на трите асоциации, занимаващи се с селекция на овце за мляко са близки и незадоволителни спрямо международните стандарти. За тези негативни резултати бяха изтъкнати редица причини, по-важните от които са: • Липса от координация между науката и се-

Главен редактор: Красимир Петков Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев, Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска, Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Цена: 5,00лв. ISSN 2367-5047 София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ»

лекцията. Овцевъдството е имало реални успехи когато са работили тези колективи. Крещяща е необходимостта от възстановяване на тази форма на координация – особено когато в страната действат три асоциации с един предмет на дейност, но с различни развъдни програми, като някои от тях се отличават значително от методиката възприета за създаването и апробирането на породата. • Недостатъчна е точността при отчитането и изчисленията на контролите. Не винаги те са съобразени с изискванията на FAO (IIDR). Продължителността на бозайния период при отделните стада, а често пъти при продължителна агнилна кампания дори и в едно и също стадо е различна, което е причина за допускане на съществена грешка при отчитането на млечността. Съществува вероятност страната ни да бъде изключена от тази организация, ако продължаваме да не се съобразяваме с тези изисквания. • Отбелязан беше и фактът, че обикновено овцевъдите нямат достатъчно собствена земя, което рефлектира върху производството на фураж, пълноценото хранене на животните, а от там с продуктивността и икономическата ефективност на подотрасъла. • Изтъкната беше необходимостта от развъдна дисциплина. Развъдните асоциации са доброволни сдружения, които изпълняват определена развъдна програма и с членството си в тях стопаните поемат ангажимента да реализират тези програми. Проф. Станков от Тракийския университет подчерта, че СПБМ е патентована с участието на определени породи при създаването є. Резултатите, отчетени при включването на нови породи, макар да представляват интерес трябва да се води отделен отчет. Това обаче не изключва в бъдеще да бъдат регистрирани нови продуктивни линии или дори нова порода. • Като особено негативна тенденция се изтъкна кръстосването на животни от млечната порода с кочове от местни аборигенни породи с цел получаване на субсидии. Проф. Николов изтъкна, че тези субсидии няма начин да бъдат пренасочени към породите за мляко, тъй като средствата за тях се предоставят целенасочено за опазване на застрашените от изчезване местни породи. • Спазването и реализирането на случните планове е свързано с лаборатория за доказване на произхода. И в това направление България изостава значително дори и в сравнение с околните балкански страни, а при напредналите европейски страни, ДНК-анализа е задължителна практика. Във Франция не се допускат да действат кочове-носители на летални гени по определени наследствени заболявания. • От научната гилдия беше изтъкнато, че в институтските стада, се провежда обективна и стриктна селекция и те са най-големият произ-

водител на елитни разплодни кочове. Това налага развъдните бази да бъдат финансово подпомогнати от държавата, тъй като възможностите на експерименталните бази за производство на достатъчно количество фуражи са ограничени. • Малко използвана възможност за увеличаването на броя на специализираните овце за мляко е интродукцицята на високомлечни породи овце, като Асаф и Лакон. Посочен беше примерът на Испания за създаване на високоефективно млечно овцевъдство, чрез импорт на специализирани поороди овце. • Определено беше подчертано, че е необходимо диференцирано подпомагане на кочопроизводството. Не е достатъчно да се определят кочопроизводни стада, в които има и добри и посредствени животни. Целесъобразно е както е възприето в говедовъдството да се определят конкретни овце кочопроизодителки, които да се заплождат само с елитни мъжки животни. За производство на мъжки животни да се използват овце с висока продуктивност и извън кочопроизводните стада, чрез изкуственото им заплождане със сперма от най-добрите мъжки животни. По този начин, ще стане възможно да се реализира генерационен прогрес. Така фермерите ще почустват смисъла на селекцията и селекционната работа няма да им тежи, а те самите ще станат активни участници в нея. В момента, образно казано, цялата енергия е насочена в свирката и никаква в локомотива, който трябва да изтегли породата. Показателен е факта, че в средата на миналия век Черноглавата плевенска порода е била с повисока млечност от породата Лакон. Прилагайки посочената по-горе развъдна политика за един период от около 50 години тя се е превърнала в една от водещите породи за мляко, като за всяка една генерация млечността и се повишава с 7-12 литра. Буди оптимизъм решението, което се прие на кръглата маса, а именно „СА да иниицира създаването на работна група от научни работници и селекционери, която да осъществява координация при изпълнението на селекционната цел на трите млечни асоциации; да разработи точно описание на СПБМ и да даде конкретно предложение за начина, по който ще се регистрират и отчитат резултатите от контролите на млечните кръстоски, невключени в стандарта и методиката на създаване на СПБМ. Да се надяваме, че споделеното от научните работници и селекционери няма да остане само като добри пожелания, а ще бъде последвано от конкретни дела, защото овчето мляко и овчето месо са едни от малкодефицитните продукти на европейския пазар, продукти които са били и могат пак да станат сериозна стока в нашата външнотърговска листа и да разнасят славата на родното ни овцевъдство далече зад граница.

Тайтън Машинъри доказа, че е титанът на пазара на селскостопанска техника „Ние сме отговорна компания, която се грижи за своите клиенти, и в такъв момент трябва да им подадем ръка и да ги подпомогнем, тъй като те не могат да спрат да модернизират своите стопанства и да внедряват новите технологии, които ги правят конкуретноспособни на пазара“, заявиха от Тайтън Машинъри, по време на изложението. Тази година показа и доказа какво означава да инвестираш в качествена и продуктивна техника, която работи, дори когато всички останали не успяват. Това намалява загуби, пести ценно време и дори спасява стопанската година за някои производители, където климатичните условия бяха изключително тежки, допълниха още от компанията. Йордан Райчев, продуктов мениджър Case IH в Тайтън Машинъри представи комбайна рекордьор на щанда на компанията на БАТА Агро 2014: „Този висок клас комбайн е с най-голямата очистваща площ от 6,5 кв.м и мощност от 571 к.с. Скоростта при разтоварване от 159 л/сек допринася за високата производителност и бърза жътва с тази машина. За да отговорим на нуждите на нашите клиенти и във връзка с все по-неблагоприятните климатични условия на жътва, на които бяха свидетели всички тази година, агрегатирахме към най-голямата ни машина универсални вериги за придвижване в кални и дъждовни условия, която осигурява един непрекъснат процес на работа на машината. Самата смяна от колесар комбайн към верига става изключително бързо и адаптивно, като е важно да отбележим, че може да се прилага и на конкуретни марки комбайни. Във връзка на предстоящата есенна жътва, ние очакваме да срещнем голям интерес към универсалните вериги от страна на фермерите, които искат бързо и безпроблемнно да приберат реколтата си, независимо от условията”. Фермерите имаха възможност да видят отблизо и сеялката рекордьор Vаderstad Tempo и да се убедят в нейните предимства пред останалите машини на пазар в този клас. На БАТА Агро 2014 Тайтън Машинъри представи и пръскачките с марка Теcnoma, като стратегия за цялостно предлагане на успешни и доказали се машини за ефективно земеделие.

Прикачната пръскачка Tecnoma Galaxy е с обем на резорвоара 3000 л и с работен захват на стрелите – 24 м. Освен това фермерите имаха възможност да се запознаят отблизо със самоходната пръскачка Теcnoma Laser, която е вече успешно наложена на българския пазар. Тази машина е с обем на резорвоара 5200 л, работен захват на стрелите 36 м и просвет от 1,60 м. Максималният просвет при самоходните пръскачки Laser може да достигне до 1,80 м, в зависимост от нуждите за пръскане. Пръскачката Laser e оборудвана с новия двигател Deutz, 245 к.с. и е оборудвана с GPS с автоматично водене. Шасито на пръскачката е с пневматично окачване, което осигурява стабилност на машината по време на пръскане особено при неравни терени. В пръскачката е внедрена новата технологична разработка за прецизно земеделие на Tecnoma за индивидуално изключване на дюзите – NCIS, която позволява пръскането да бъде по-ефективно, чрез свеждане на препокриване до минимум. На изложението БATA Агро 2014 дебютира и сеялката за слята повърхност Kverneland DG. Това, което прави сеялката особено атрактивна, е фактът, че с нея могат да бъдат засяти над 100 дка за 1 час. Бункерът за семена на сеялката Kverneland DG е с обем 6000 л и работна ширина на изсяване – 9 метра. С оглед на нарастващото търсене на все по-висока ефективност при сеитба, с изисквания за намаляване на разходите и все повече променящите се климатични условия, сеялката DG е решението на фермерите, които искат да работят с най-високопроизводителни технологии. Тайтън Машинъри определи своето първо участие на БАТА Агро за изключително успешно, като компанията затвърждава лидерските си позиции на пазара.

ПОРОДИ

Кръгли маси за развитието на местните породи проф. Васил Николов На 19-и и 20-и юни 2014г в с.Чифлик край град Троян се проведоха две кръгли маси на теми: 1. Съвременни методи за доказване на породната принадлежност – приложение в Р.България. Място и роля на участниците в процеса. 2. Повишаване на ефективността при отглеждане на автохтонните породи до и след излизане от границите на застрашеност. Това събитие бе организира-

но от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в рамките на проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони” от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Във форума взеха участие фермери, отглеждащи автохтонни и местни породи, преподаватели в университети и научни работници, представители на ИАСРЖ и на развъдни организации, сред които:

• Димитър Георгиев – Асоциация за развъждане на Плевенска черноглава овца • Иван Цочев – Асоциация за развъждане на цигайски и месни породи овце в Република България • Дойчо Димов – Сдружения за отглеждане и развъждане на маришките овце • Цонка Оджакова – Асоциация за развъждане на Среднородопска, Каракачанска, Родопски Цигай овце и Каракачански кон

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014 5

• Янко Горинов – Асоциация за развъждане на местни породи говеда • Живко Накев – Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня • Георги Йорданов – Асоциация на коневъдите в България • Андреа Колев – Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България • Цонка Пеева – Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството • Маринка Цанкова – Асоциация на българските биволовъди • Тодор Георгиев – Асоциация за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза • Георги Димов – Асоциация за развъждане на Българска

млечна порода овце • Пламен Николов – Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс в България • Пламен Петров – Национална развъдна асоциация по пчеларство • Сидер Седефчев – Асоциация за автохтонни породи кози в България Гости на форума бяха проф. д-р Христина Янчева – в.и.д. Ректор и Зам.ректор по учебна дейност на Аграрен университет гр.Пловдив и д-р Евгения Ачкаканова – директор на Дирекция „Наука, образование и иновации” в Министерство на земеделието и храните и председател на Съюза на зооинженерите в България. От швейцарска страна на кръглите маси участваха Маркус Люти от организация REDD и Ели Броксъм – програмен координатор на фондация SAVE.

Форумът бе официално открит от проф. д-р Васил Николов – изпълнителен директор на ИАСРЖ и Национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството, след което приветствие към участниците поднесоха проф. Янчева и д-р Ачкаканова. В рамките на първата кръгла маса доц. д-р Елена Тодоровска от Агробиоинститут, София изнесе презентация на тема „ДНКметоди за доказване на породна принадлежност – приложение в Р.България“. Тя запозна присъстващите с видовете генетични маркери и съвременните методи за картиране на генома, приложението на генетичните маркери при изследване на генетичното разнообразие, структурата на популацията, както и възможността за използването им при селекцията на животните. В заключение доц. Тодоровска изтъкна, че използването на съ-

временни технологии, основани на мултиплексен микросателитен анализ в комбинация с анализ на основата на SNP чипове, ясно ще диференцира породите в България и ще разкрие важни закономерности, необходими при разработване на развъдни стратегии и програми за съхранение на генетичните ресурси. По време на последвалата дискусия, бе изтъкнато, че ДНК-анализът е необходим за определяне на породната принадлежност на животните и за България е важно да се изгради предвидената по проекта ДНК лаборатория. Дискусията продължи и в неформална обстановка по време на последвалото посещение на биволовъдна ферма в село Горна Росица, където проф. Пеева, председател на Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството, запозна присъстващите с историческото

развитие на фермата и бъдещото развитие на уникалната ни порода Българска Мурра. Вторият ден от кръглата маса започна със споделяне на международния опит за съхраняване на генетичните ресурси в животновъдството от Ели Броксъм. С презентацията за „Съхранение на автохтонни породи в Европа: общ преглед”, присъстващите бяха запознати с дейността на фондацията SAVE по опазване на агробиоразнообразието, резултатите от проучване на SAVE за субсидирането и предпочитаните методи за съхранение на породите в някои европейски страни. В края на презентацията си, г-жа Броксъм обърна особено внимание на факта, че процесът на съхранение на породите в Европа се базира на сътрудничество и съвместна работа между държавата, университетите и гражданското общество /фермерите/ на основата

на разбирателство и компромиси. Темата бе продължена от проф. Николов, който представи състоянието на генетичните ресурси в България и посочи бъдещите стъпки при съхраняването и развитието им. Сред основните той посочи: • определяне ареала на застрашените породи и обвързването му с подпомагането; • класификация на стадата, определяне на базови ядра от най типичните животни, чието чистопородно развъждане се подпомага и стимулиране на промишлено кръстосване в останалата част на популацията, след излизането є от границата на застрашеност • разработване на уникални продукти и обвързване на продукт-порода-регион. Следваха две презентации,

представящи примери за работа с изчезваща порода и с порода близо до излизане от границите на застрашеност. Г-н Георги Йорданов – председател на Асоциация на коневъдите в България, представи една от най-малочислените породи в страната – Плевенски кон, започвайки от създаването, разцвета, до сегашното състояние на породата. Той представи виждането си за бъдещото развитие на породата. Проф. дсн. Десимир Неделчев запозна присъстващите с развитието на породата Средностаропланинска овца, нейните екстериорни характеристики и продуктивни признаци. Посочи, че животните, отглеждани от северната и южната част на Стара планина са твърде различни и не могат да се определят като една порода. Предложи да се обособят първоначално два типа в породата, а след по-обстойни проучвания да се разделят като две отделни породи.

Заключителната презентация бе отново от Ели Броксъм от фондация SAVE на тема „Съхраняване и устойчиво използване на традиционните породи селскостопански породи“. В презентацията беше акцентирано, че съхранението на местните породи следва да се извършва чрез устойчивото им използване и добра маркетингова политика. Бе представена и програмата на SAVE за защитен знак „HERITASTE”, за продукти от традиционни породи животни. Презентациите, бяха последвани от оживена дискусия между присъстващите, като сред повдигнатите теми бяха подготовката на кадрите в животновъдния сектор, отдадеността и моралът при отглеждане на автохтонни породи. Д-р Евгения Ачкаканова, предложи стадата да не се класифицират, а във всяко да се обособи нуклеусова част и субсидирането да се извършва на две нива – за племенното ядро

и за останалите. Д-р Живко Накев – председател на Асоциация за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня, сподели с присъстващите проблемите, стоящи пред организацията и фермерите, които отглеждат единствената запазена аборигенна порода свиня в България, създадена под влияние на естествения отбор, при слаба намеса на човека. Г-н Маркус Люти от фондация REDD закри кръглите маси, като благодари на организаторите и на всички участници в срещата. Двете кръгли маси бяха отразени и в бюлетина на фондацията SAVE, където се казва: „Приятно е, че представители от всички нива – от правителство до фермер, успяха да присъстват на кръглите маси и да вземат активно участие в дискусията... Прозрачният подход позволява всички да участват в планирането на бъдещите дейности и спомага за устойчивостта на процеса.”

ПОРОДИ

Синтетична популация българска млечна проф. дсн Ст.Бойковски доц. д-р Н.Станчева гл.ас. д-р Г.Стайкова

изисквания. Доенето се извършва механизирано. Механизирано е и раздаването на сочния и грубия фураж. Степента на задоволеност на овцете от фураж е 100%. В стадото на ДП-ЕБ към ИЗШумен съществува изградена генетична структура и към момента има 10 развъдни линии. От 20 години се премина на „вътрешно развъждане“ с кочове собствено производство. Прилага се хомогенен подбор, съчетан с умерен инбридинг. Овцата от тази популация е с много добри пазарни позиции в страната и понастоящем, поради намаления размер на единственото останало в страната нуклеусно стадо, то е предназначено основно за поддържане на генетичната структура и за „захранване“ на стадата на фермерите с висококачествен разплоден материал. Тази дейност, която по своята същност е т.нар. „обществена услуга от общ икономически интерес“, изисква значителни по размер капиталовложения, непосилни за частните фермери. От осигуряването им с елитен генетичен разплоден материал от тази популация се реализира и съответната социална полза, включваща произвеждане на високопродуктивни овце за директна реализация, с която се постига по бърза възвръщаемост на вложените в тях финансови средства и съответно реализиране на печалба, с която се подобрява социалният им статус. Ползата от социален характер е и запазването на трудовата заетост на хората, занимаващи се с отгелждане на овце от тази популация. Постепенно ликвидиране на кочопроизводните стада от тази популация (СПБМ) през последното десетилетие доведе до силно редуциране на броя на елитния разплоден материал и драстично стесняване на генетичната и възрастова структура на овцете. На Национално ниво овцете от единственото останало в страната нуклеусно стадо е с рисков статус – на стадо в критично състояние, което е застрашено от изчезване. Процесът на намаляване на развъдните линии продължава и в наши дни. Безвъзвратно изчезват ценни линии ежегодно, поради факта, че броят на овцете в стадото е ограничен (380-400 броя). Не без значение са и недостатъчните икономически стимули от страна на МЗХ за овцевъдството от млечно направление в страната и особено по отношение на кочопроизводните стада.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014

В резултат на дългогодишния труд на 42-ма български учени със Сертификат под №10645 от 30.06.2005г бе регистрирана Синтетична популация българска млечна овце (СПБМ). Създаването є бе извършено чрез прилагането на система на хибридизация на майчина основа тънкорунни, полутънкорунни, полугрубовълнести и отчасти специализирани млечни породи и отродия с използването на кочове от породите Източнофризийска, Черноглава плевенска и Аваси. Типичните представители на овцете от тази популация се доближават до Източнофризийската порода (в зависимост от кръвността) и коренно се различават по тип, телесложение и продуктивност от развъжданите у нас тънкорунни, полутънкорунни, цигайски, полугрубовълнести, месодайни и специализирани местни млечни породи. Тялото е дълго и широко. Вимето е добре развито с правилна постановка на цицките, което го прави подходящо за машинно доене. Руното е бяло с еднородна или смесена вълна с нежност 46-то - 50-то качество по Брадфорд. Овцете от Синтeтичната популация са с отлични адаптивни способности, които са наследени от основата и отчасти от породитеподобрителки. При „развъждане в себе си“ приплодите не понижават жизнеността, плодовитостта и продуктвиността си. В следващите поколения приспособителните промени се натрупват, усъвършенстват и се затвърждават. Устойчиви са на паразити, инсекти, кърлежи и др., т.е. към хемоспоридиозите и не боледуват от пироплазмоза и бабезиоза. Една от основните характеристики на Синтетичната популация овце българска млечна е способността да запазват характерните си признаци в редица поколения, което от своя страна е гаранция, че при чистопородното развъждане в следващите поколения ще се прояват биологичните и стопански качества, които са близки до средното за популацията. Те притежават и способността за бързо изменение на тези качества в желаната насока. Броят на овцете майки, отглеждани в ДП-ЕБ към ИЗ-Шумен е 387, които са включени в Националния генофонд. Кочовете се отглеждат отделно (възрастни и млади). Овцефермата е обособена самостоятелно, като животните се отглеждат при съвременни технологии, съобразени със зоохигиенните и ветеринарни

ПОРОДИ

Плевенска черноглава овца Кратка информация за породата Това е най-разпространената аборигенна порода. Създадена е в централната част на Северна България – в Плевенско, в резултат на народната селекция. Тя се смята за преходна форма между Цакел и Цигай. Смята се, че в нея има кръв от Източнофризийската. Черноглавите овце са най-

едрите местни овце в нашата страна. Те са високи, с дълго и със сухи форми тяло. Главата е черна, ушите са големи, хоризонтално поставени. Коремът и краката не са покрити с рунна вълна, а с черни покривни косми. Овцете майки тежат 50-60кг, а кочовете – 80-100кг. Вълната е смесена, полугруба. Вълнодобивът на овцете майки е 2,5-3,5кг,

а на кочовете – 4-4,5кг. Плевенската черноглава овца е най-млечната от местните овце у нас. За лактационен период 180-200 дни дава средно 150160кг мляко. Максималната млечност е 472кг. Плодовитостта е 150-160%. Черноглава плевенска овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо.

Базисна информация Класификация

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Междинна форма от кръстосването на Цигай и Цакел

Основен ареал

Разпространена е във всички равнинни и предпланински райони на страната. Най-много стада има в централната и западната част на Дунавската равнина.

Стопанско предназначение

За мляко, месо и вълна

Развъден статус Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на Плевенска черноглава овца

Година на завеждане на родословната книга

1965г

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Под селекционен контрол

– овце, брой – кочове, брой – стада, брой

12 836 264 52

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд

Нараства

Описание на породата Екстериорни особености Главата е нежна, суха, с правилна или леко изпъкнала профилна линия. Главата е незарунена, покрита с къси пигментирани покривни косми. Ушите са черни, големи, желателно е да са хоризонтално поставени. Шията е удължена, тялото дълго, гръдният кош е тесен и дълбок, гърбът прав, крупата – добре развита. Краката са здрави, незарунени. Копитата са черни, здрави. Недобре зарунен корем. Често се срещат животни с гол корем и гола долна част на шията. Агнетата се раждат цветни и към 6-7-и месец избеляват.

Рога

Кочовете са с добре развити рога, но има и безроги. Овцете-майки са безроги или с неразвити рога.

Опашка

Тънка, дълга, зарунена и често стига до земята.

Руно

Полуотворено

Вълна

Еднородна, груба. При по-голямата част от животните вълната е бяла. Срещат се и животни с цветна вълна – 4-5 %.

Цвят – руно – лице – крака

При по-голяма част от животните вълната е бяла. Срещат се и животни с цветна вълна (4-5%). Черно, срещат се животни с бяло петно на челото и тила и между ушите. черни, срещат се животни с бели пръстени или бели петна по тях

Продуктивност Основни екстериорни измервания Жива маса

Кг

– овце-майки – кочове

62-80 100-150

Млечна продуктивност Млечност

Кг

– лактационна – дойна

180-240 100-130

Месна продуктивност

Вълнодайна продуктивност

Среден дневен прираст, г

Нежност

До 100-дневна възраст

280-300

– качество – микрони

44-46 то 40,0-34,1

Кланичен рандеман

Разход на фураж за кг прираст, КЕ

4,76-4,82

Дължина на влакното, см

12-15

Репродукция и използване

Вълнодобив, кг – овце-майки – кочове

2,8-3,5 5,0-7,0

Биологична плодовитост, %

130-160

Продължителност на използване, год.

ПОРОДИ

Местна старозагорска овца Кратка информация за породата Местна старозагорска овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо. Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в Тракийската низина в областите Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол. Породата е създадена при целенасочена селекция в района на Стара Загора откъдето произлиза и име-

то є. Към 2008г броят на представителите на породата е бил 2061 индивида. Рисков статус — уязвима. Главата е бяла, нежна и удължена с добре изразен характерен изпъкнал профил до носната линия, незарунена. Шията е дълга, често необрасла с вълна. Мъжките са преобладаващо безроги, но допреди 50-60 години рогата са били характерни за породата. Животните са типични представители на млеч-

Базисна информация Други наименования на породата

Местна старозагорска

Класификация

Дълготънкоопашата

Произход

България

Методи и условия на създаване

Народна селекция

Година на признаване на породата

Автохтонна

Основен ареал

Старозагорски регион, Източната част на Тракийската низина – Сливенски, Хасковски и Ямболски райони.

Стопанско предназначение

За мляко, месо и вълна

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Развъден статус

Име на развъдната организация

Асоциация за развъждане на старозагорска порода овце в България

Година на завеждане на родословната книга

2008г

Под селекционен контрол – овце, брой – кочове, брой – стада, брой

680 14 7

Класификация на породата по степен на застрашеност

Защитена, застрашена от изчезване

Тренд

Намалява

ните породи овце. Гърдите са тесни и недостатъчно дълбоки. Опашката е дълга и зарунена, достига под скакателните стави. Краката са дълги, а копитата са здрави. Руното е полуотворено с бял цвят. Овцете са с тегло 70-80кг, а кочовете 90-120кг. Средният настриг на вълна е 2,5-3,5кг при овцете и 4-4,5кг при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 130-160%. Средната млечност за доен период е 70-120л.

Описание на породата Екстериорни особености Едра, ръстовита, удължени форми: глава – нежна и удължена, с изпъкнал лицев профил, незарунена; уши – дълги и увиснали; шия – дълга, често необрасла с вълна; гърди – сравнително тесни и плитки; крака – дълги, тънки, и здрави и със здрави копита, незарунени.

Рога

Безрога

Опашка

дълга и зарунена, стигаща значително под скакателните стави

Руно

Полуотворено

Вълна

еднородна, мека, подходяща за ръчна обработка или нееднородна полугруба

Цвят – руно – лице – крака

Бяло Бяло Бяло

Продуктивност Основни екстериорни измервания

Вълнодайна продуктивност

Височина при холката, см

Нежност

– овце-майки – кочове

Коса дължина, см – овце-майки – кочове

73-78

Жива маса

Кг

– овце-майки – кочове

70-80 90-120

– качество – микрони

44-46-то 40,0-34,1

Дължина на влакното, см

9-18

Рандеман, %

Вълнодобив, кг – овце-майки – кочове

2,5-4,5 4,5-5,0

Репродукция и използване Биологична плодовитост, %

130-160

Млечност

Кг

Стопанска плодовитост, %

120-125

– лактационна – дойна

150-320 90-180

Продължителност на използване, год.

Млечна продуктивност

ПОРОДИ

Ежегоден преглед на мъжките разплодници в СИО зооинж. Красимира Горанова Гл.експерт в ГДУ През месец юни 2014г се проведе ежегодният преглед на мъжките разплодници в държавните СИО - София, СИО - Сливен и на мъжките телета в Станцията за преценка на млади бичета по собствена продуктивност (СПМБСП) - Сливен. В двете СИО се отглеждат 18 разплодника от 7 породи говеда: Кафяво – 4 бика; Червеношарено – 2 бика; Монбелиард – 2 бика; Българско родопско – 2 бика; Родопско късорого – 4 бика; Лимузин – 2 бика и Шароле – 2 бика. Средната

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Понко с рег.№ 8804195

възраст на биците е 4 години и 5 месеца. Представените бици бяха в добра разплодна кондиция, с типичен за породата екстериор, здрави крайници и без наличие на екзогенни травми. Получените еякулати за периода януари – май 2014г са 313. Спермограмата на еякулатите е с нормални за съответната порода характеристики и са получени общо 18 595 пайети със замразена семенна течност, които обогатяват Националната генетична банка.

Хамелеон с рег.№ 0204201 Алек рег.№ 0014207

Винех рег.№ 0014208 Росен с рег.№ 5004194

Ари с рег.№ 8004192 Бернар

Жерар

От началото на годината няма новопостъпили и напуснали СИО бици. За СПМБСП се изкупуват само телета с доказан произход, при спазване на всички зооветеринарни изисквания. Животните трябва да са приплоди на утвърдени крави-бикопроизводителки и бащи, определени за бащи на бици. Телета се избират с помощта на развъдните организации, работещи със съответната порода животни. В СПМБСП към момента се отглеждат 8 мъжки телета: 3 от породата Холщайн-фризийско говедо, едно от Кафявата порода и 4 малачета от породата Българска Мурра. Преценката по собствена продуктивност се извършва по показателите: растежна способност, тегловно и линейно развитие, оползотворяване на фуража, полови рефлекси и спермопродукция. Контролният период започва от 120-дневна възраст и при навършване на

12-15-месечна възраст комисия на ИАСРЖ разпределя биците за СИО след преценката им по тип, екстериор, годност на спермата и индекс на растежните способности. Две от бичетата от породите Холщайн-фризийско и Кафяво говедо бяха с навършена възраст за преценка и дефилираха пред комисията. След оглед и обсъждане на данните от контролираните показатели за престоя им в СПМБСП, комисията реши, че животните са типични за породата си, нормално развити за възрастта си и ще бъдат прехвърлени в СИО. Двете държавни Станции за изкуствено осеменяване произвеждат качествен семенен материал, изследван за всички задължителни заболявания, с гарантиран висок процент на живи сперматозоиди в доза.

ФУРАЖИ

Репкото уплътнява 100% площите и осигурява фураж доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров - ИПАЗР За нашите почвени и климатични условия най-подходящ срок за сеитба е 10-15-и август до 10-15-и септември. Репкото трябва да се прибира винаги до фаза цъфтеж. До тази фаза се образуват и шушулки, но те са още зелени, без оформени и узрели семена. Ако фермерите не са успели да го приберат изцяло, тогава е по-добре да остане за семе, или за зърно, което може да се преработи за масло или за шрот. Отглеждането на репкото в нашата страна стана необходимост за развитието на фермите с животновъдна насоченост. Големите предимства на репкото пред някои други фуражни култури са бързото му развитие напролет при наличие на оптимална влага и температура на въздуха 15-18о C и високият му среден дневен прираст, достигащ от 1,7 до 4см. Благодарение на тези си качества те изпреварват в развитието си люцерната с около 20 дни, ръжта за зелено изхранване – с около 12 дни и граха за зелено – с около 14 дни.

КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА КОИТО ФЕРМЕРИТЕ ТРЯБВА ДА СПАЗВАТ, ЗА ДА ПОЛУЧАТ МНОГО ДОБРИ СТОПАНСКИ РЕЗУЛТАТИ? Преди всичко трябва да обръщат внимание на качествената подготовка на площите и навременната сеитба. След прибирането на житния предшественик площта се дис-

ПОДХОДЯЩО Е ЗА СИЛАЖИРАНЕ С приготвения силаж може да се започне изхранване непосредствено след прибиране на зелената маса от съответната площ. Този период съвпада с началото на коситба на люцерната, която може да се смесва със силажиране на репко. Друг по-ефикасен начин за силажиране е чрез директно прибиране за зелената маса. Това

става, като фермерите засяват репкото на ленти с ръж, или тритикале, което има и противоерозионна и почвозащитна стойност на площи с наклонени терени. Прибирането става с комбайни напреко на лентите. Смесената маса е с по-ниско водно съдържание. Ръжта в момента на прибирането е в началото на изкласяване и тогава водното є съдържание е по-ниско от това на репкото. Засяването на тези ленточни посеви става чрез сцепка от сеялки, като едните сеят репко с определена посевна норма около 1,5кг/дка, а другите – ръж или тритикале с обикновена норма за зелено – 15-16кг/дка. При тези смесени посеви няма затормозяване на растенията при поникването им. Хранителната стойност на силажа от зелената маса от репко е следната: 1кг силаж от репко (89% репко + 20% слама) съдържа 0,13 кръмни единици и 8,5гр смилаем протеин, а при привеждане в абсолютно сухо вещество – над 0,5 кръмни единици и 40гр смилаем протеин.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014

ПОЛЗИ ОТ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КУЛТУРАТА С високите си хранителни качества – суров протеин 18%, безазотни екстратни вещества – около 50%, смилаеми белтъчини – над 15% и ранното си пролетно развитие, репкото е незаменима храна за млечното животновъдство. При силажирането му в смес със слама и обикновена сол се

удължава значително срокът на изхранването му от април-май до август-септември. Репкото се използва за уплътняване на поливните площи. То се засява от фермерите и като култура за най-добро уплътняване на сеитбообращението. След прибирането му за зелено изхранване до края на април, площите се заемат с царевица за силаж или зърно, соя, тютюн, средноранни картофи и други култури. Чрез репкото фермерите могат да уплътнят 100% площите, определени за силажна царевица първа култура и 50% площите, определени за тютюн То трябва да се прибира винаги до фаза цъфтеж. Ако фермерите не са успели да го приберат изцяло, тогава е по-добре да остане за семе или зърно, което може да се преработи за масло, или за шрот. От един декар репко, оставено за зърно, фермерите могат да получат около 70кг масло и над 100кг шрот.

кува двукратно, след това се оре на дълбочина 18-20см, отново се дискува или фрезува, за да се подготви почвата в градинско състояние. Преди сеитбата се разхвърля по 10-15кг/дка амониева селитра, валира се почвата с леки валяци, засява се със сеялки със слята повърхност и се валира отново. Ако засушаването е голямо и продължително, понякога се налага да се полива, за да поникнат дружни семена. За нашите почвени и климатични условия най-подходящ срок за сеитба е 10-15-и август до 10-15-и септември. При този срок на сеитба и при наличие на нормални превалявания в края на август и началото на септември се получава първи есенен откос с добив около 1т/дка. Есенната коситба фермерите трябва да извършват през втората половина на ноември на височина 8-10см, за да остане основата на розетката без повреда. След 15 дни нормална влага и температура се образува нова розетка, която успешно презимува при температура над 20 градуса под нулата. На следващата година рано напролет същите посеви трябва да бъдат подхранвани с по 30кг/дка амониева селитра, за да получим пролетен откос от 5-10-и до 25-30-и април. При стриктно спазване на технологията добивът от тези откоси трябва да се движи от 2 до 3т/дка. След прибиране на репкото фермерите трябва бързо да подготвят площите за следващите култури: царевица за силаж, тютюн и др. По този начин те уплътняват поливните площи с две култури. Репкото е много ценна фуражна култура с големи възможности, които ние сме длъжни да използваме, особено при сегашното състояние на хранене на животните у нас.

ХРАНЕНЕ

Ролята на пасищата за млечното говедовъдство Проф. Трифон Дарджонов • продължава от предишния брой РОЛЯТА НА ЛИВАДИТЕ (СЕНО, СЕНАЖ И ЗЕЛЕНА ЛИВАДНА ТРЕВА) ЗА ВИСОКАТА МЛЕЧНОСТ В предишната статия за ролята на люцерново-царевичните дажби посочихме, че те са най-високопродуктивни за нашите условия и с тях безпроблемно могат да се получават до 11000-11500кг млечност при нормално ползване на телесни резерви. Това е възможно само при наличието на специални условия (на съвременна техника за надребняване за силажа и напояване за двете култури). Наистина, не са малко районите, в които при добра агротехника могат да се получават добиви до 800-1000кг сухо вещество (СВ) от дка и при неполивни условия. При такива ситуация обаче, като конкурент може да се разглеждат изкуствените тревни смески с подходящ състав. Предимствата на тревите са главно като фураж със значително по-ниска себестойност, тъй като се спестяват основните обработки на почвата за две три годни, колкото години се отглежда тази култура след създаването на изкуствените ливади. Това иконо-

мическо предимство нарежда на второ място ливадните фуражи в трите им варианта, като сено, сенаж или като зелен фураж при изхранването на високо млечни крави. В таблицата са посочени съдържанието на СВ, кръмни единици за мляко (КЕМ), протеин смилаем в червата (ПСЧ) и баланса на протеина в търбуха (БПТ), като и количеството мляко, което се осигурява дневно и за лактацията без ползване на телесните резерви. След възможността да използваме и около 40кг от живота маса в първите два месеца дневната млечност достига 35-36кг, което вече отговаря на 8000-8500кг за лактацията. Както виждаме това отстъпва на люцерново-царевичните дажби (11000-11500), но представлява достатъчно висока продуктивност, такава каквато сега се получава при контролираните стада на първенците в ЕС Холандия и Дания. Какви са обаче условията, за да се изпълнят показателите, предвидени в таблицата? Първо и сеното, и сенажа, и ливадната трева е предвидено да се прибират при изкласяването на житния

Таблица 4. Балансирани дажби от ливадни фуражи за максимална млечност Зърно, кг

Шрот, кг

Дажбата съдържа:

СВ, кг

КЕМ

Дневна млечност ПСЧ, г

Лактац. млечност

БПТ, г

кг

7400

7600

500

32,5

7500

1.ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване – 12,5кг 10,7

1,3

21,2

22,6

1980

2.ОД от ливадно сено прибрано при изкласяване 10,5кг и бирена каша 8кг 11,0

1,0

21,2

23,17

2070

8,5

3,5

21,0

22,7

2003

4.ОД от сенаж от ливадна трева прибран при изкласяване 21кг и бирена каша 8кг 9,0

3,0

21,2

23,2

2102

448

33,0

7600

223

33,0

7600

7800

10,5

1,5

21,5

23,1

2104

5.ОД от зелена ливадна трева използвана при изкласяване 50кг 6.ОД от ливадна трева използвана при изкласяване 42кг и бирена каша 8кг 11,0

1,0

21,6

23,6

2160

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014

3.ОД от сенаж от ливадна трева прибран при изкласявате 25кг

165

компонент, преди цъфтежа (22% СВ), т.е. в найблагоприятната за качеството на фуража фаза. Второ, сеното да бъде правилно подсушено и съхранено, без оронване на листата; сенажът да бъде приготвен след предварително подсушаване на суровината до 42-45% сухо вещество. Трето, след изпълнението на тези условия и предоставянето на основната дажба (ОД) в яслите на животните през цялото денонощие може да разчитаме, че добавянето на предвидените в първите две колони на таблицата количества зърнен фураж (ечемик, пшеница и царевица, смляна с кочаните в равни количества) и слънчогледов шрот ще осигури получаването на предвиденото количество мляко. Посочените дажби съдържат не само достатъчно СВ, КЕМ и ПСЧ, но и необходимото по нормите количество калций и фосфор. Следователно дажбите не се нуждаят от допълнително влагане на минерални добавки. Това именно ми дава основание да предвидя балансирането на тези дажби да стане със зърнен фураж и шрот без да е необходимо да използваме по-скъпите комбинирани смески. Това, заедно със себестойността на основния фураж, прави предложените дажби поизгодни икономически от люцерново-царевичните дажби за много райони на страната. Тук са посочени и подварианти на всяка дажба с използването на 8кг бирена каша. Включването на бирената каша подобрява белтъчния състав на ОД и се налага използването на около 0,3-0,5кг по-малко слънчогледов шрот. Освен това бирената каша подобрява дневната млечност с около един килограм, което осигурява 200кг повече мляко за лактацията. Ако разгледаме в годишен аспект посочените дажби от ливадни фуражи, трябва да посочим, че и трите се понасят добре и като самостоятелни, но е възможно да се използват и комбинирано, сено и сенаж (през зимата), зелена трева и сенаж (през лятото). При тази комбинация дажбите остават балансирани в границите на допустимото ако замяната е на база съдържание на сухо вещество във фуража. Един килограм сено е равно на 2кг сенаж, или 4кг зелена трева. Друго нещо, на което искам да обърна внимание при разглеждането на ролята на ливадните фуражи за високата млечност е използването им през лятото при нашите условия. При нас много рядко може да разчитаме на ливадните треви през цялото лято, поради традиционните летни засушавания. За да не се излага на риск производството на мляко при нашите условия следва да разчитаме на повече площи (сега това не представлява проблем при относително ниската рента за земята). Какво значи това – да се засеят или подготвят площи според гарантирания пролетен първи или и втори откос (за осигуряване на храненето през цялото лято). За зелено хранене

самостоятелно да се предвидят само първите два пролетно-летни месеци (май и юни), а за следващите летни месеци, според сигурността на района да се предвиди подготовката на сенаж от ливадни треви, добити от първи и втори откос на други площи освен пашата или зеленото хранене; сенажът да се използва самостоятелно или в комбинация със зелена трева в различни количества, според условията. Подготовката на сенаж от ливадни или пасищни треви е единствената гаранция в тези райони за стабилно лятно хранене на млечните крави. За целта, практиката за подготовка на сенаж от ливадна трева предварително подсушена до 42-45% СВ трябва да бъде усвоена от българските фермери. Акцентувам на сенажа от ливадни треви, защото за разлика от сеното, той се приготвя с по-малко разходи и спокойно може да се нарече заместител на пашата и сеното през зимата при нашите условия и да гарантира успеха на ливадните фуражи. ДРУГИ ОБЕМИСТИ ФУРАЖИ ЗА ВИСОКО МЛЕЧНИ КРАВИ Разгледаните до тук обемисти фуражи (пасищна трева в културни заградени пасища, люцерна и царевичен силаж, ливадните фуражи – сено, сенаж и зелена маса), когато са качествени осигуряват млечност 8500-12000кг без претоварване на храносмилателния апарат на кравите с концентрати. Съотношението на сухото вещество (СВ) от обемистите фуражи и концентратите не превишава 50:50 дори във върха на лактацията. Това е здравословното им предимство, което ги прави особено желани при високопродуктивните стада, при които търсим по-продължително използване на животните. Но те притежават и други предимства, като възможност за продължително постоянство в изхранваните дажби, малък брой култури с възможност за висока механизация и ниска себестойност. Последното предимство ги прави основни фуражни култури за високомлечното животновъдство при нашите условия. Ще бъде погрешно обаче да мислим, че при различните почвено климатични условия на нашата страна, това ще бъде единствено решение на фуражния проблем за млечните животни, и там където тези култури не виреят, не може да има ефективно млечно говедовъдство. Далеч съм от такова внушение. В публикуваната през 2002г книжка „Актуални препоръки за хранене на млечни крави” са посочени 37 основни дажби (ОД), балансирани за млечност от 8 до 32кг. Използвани са общо 13 различни обемисти фуража в различни фази на вегетация и в различни комбинации. От всичките 37 ОД само в 6 не може да се достигне максималната млечност 32кг. Това ще рече, че в останалите 31 ОД при ползването до 12,5кг концентрати се достига 32кг млечност, т.е. не помалко от 7200кг за лактация, а след разумното

ползване на телесните резерви – до 8500кг. Друго важно условие в случая е да се полагат грижи за телесното състояние на кравите. Кравите трябва да се отелват при оценка на телесното състояние (ОТС) 3,5 точки. Това означава в последните 3-4 месеца от лактацията на кравите да се дават допълнително около 1,5-2,0 кръмни единици за мляко (КЕМ) за натрупването на резерви. При наличието на такива резерви, ние може да разчитаме в първите два месеца да получаваме още около 5кг мляко дневно от телесните резерви (ако кравата притежава заложби за по-висока млечност). Това ще рече, че млечността може да надхвърли 7000кг. При тези дажби обаче, колкото да се стремим да балансираме хранителните вещества все пак кравите остават ощетени и то преди всичко поради доминирането на концентратите в търбуха. Това скъсява продължителността на използване на кравите в стадото. Като държим сметка за този недостатък, можем да ги прилагаме успешно в нашето краварство, защото 6000-7000кг не са малко за нашите условия. Споменатите фуражи за зимно изхранване почти изчерпват набора на възможните за произвеждане обемисти фуражи. Съзнателно тук не споменах за кръмното цвекло. Не че се съмнявам в неговите достойнства. Напротив, много добре зная за положителната му роля върху поемането на основните дажби, особено когато в тях доминират груби фуражи, но имам предвид високите трудови разходи при производството и трудностите при съхранението му. Това прави цвеклото скъп фураж за нас. Следователно съображенията ми са само икономически. От физиологическа гледна точка цвеклото много подхожда за високомлечните крави. Фуражите за лятно изхранване, репко, зелена ръж, житно-бобовите смески, могат да намерят място в ОД стига да е икономически изгодно производството им. В редица райони зимните житно-бобови смески дават най-гарантирани добиви, поради доброто оползотворяване на зимната влага. От тях се подготвя качествен силаж, който може да се използва през летните периоди на засушаване, а и през зимата. При тяхното използване в дажбите спокойно се достига 32кг дневна млечност, без превишаването на критичната норма концентрати от 12,5кг, следователно те принадлежат към групата много добри фуражи за производството на мляко. От анализа, направен в темата за състоянието на фуражната база и млечното производство, следва, че видовия състав на произвежданите у нас обемисти фуражи не пречи да се получава млечност от 7000 до 12000кг стига да умеем да ги произвеждаме и съхраняваме. Но още по-важно е да умеем да съставяме и балансираме дажбите с тяхно участие. Отново стигаме до подготовката на

стопаните, за която не един път е писано, но продължаваме да нехаем. Но наред с подготовката има и още някой други обективни трудности за производството на качествени обемисти фуражи, които ще разгледаме в следващата, последна за тази тема статия. ТРУДНОСТИ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА КАЧЕСТВЕНИ ОБЕМИСТИ ФУРАЖИ От казаното за състоянието на фуражната база у нас, се надяваме стана ясно, че у нас въпреки че няма условия за добри културни пасища, видовия състав на възможните за отглеждане обемисти фуражи дава възможност да се получава млечност над 7000-12000кг, стига да разполагаме с високомлечни крави. Следователно фуражната база не може да бъде обективна причина за съвременно краварство. Тази констатация обаче няма да бъде вярна, ако не споменем за съществуването на редица обективни трудности, които са пречили и сега пречат, възможностите да се реализират. По времето на ТКЗС ние имахме едри стопанства и немалко техника като количество. Отделяхме и площи за фуражни култури, но получаваното сено и силаж бяха далеч от желаното качество. Основна причина тук беше липсата на мотивация за качествен труд при условията на колективното обработване. При едно мое изследване за количеството на поетите обемисти фуражи при кравите в едрите стопанства през 1988г беше установено, че кравите са поемали средно годишно максимум 6,4 кръмни единици (КЕ) дневно от основната дажба. Млякото е получавано за сметка на повишеното участие на концентрати до 0,44 КЕ за килограм мляко. Причината е била не толкова недостиг на обемисти фуражи, а тяхното качество, което е пречило кравите да поемат повече. Недостигът на подходяща техника за приготвяне на сено, водеше до закъсняване с прибирането. Манипулациите по сушенето се извършваха без стремеж да се запазят листата. Царевичния силаж се прибираше с оглед да се получи максимален добив в тонове, т.е. в млечна зрелост. Съществуващите силажокомбайни надребняваха лошо. Отрязъците бяха по 4-5 сантиметра. Когато се прибира в малко по-късна фаза кочаните остават само грубо надробени. Най-ценната част, кочаните със зърното оставаха непоети в яслите. С тази слабост така и не можахме да се преборим, до края на съществуването на колективните стопанства въпреки, че снабдихме стопанствата с т.нар. силажокомбайни КСС-100. Затова и средната млечност на кравите в едрите ферми достигна максимум 3621кг през 1989г. Следователно, неподходящата и недостигаща техника и липсата на мотивация за качествен труд, бяха основните спирачки за производството на качествени обемисти фуражи, а от тук и за повече мляко от кравите. Но защо се връщаме към тези проблеми, след

като официално сме се отказали от колективната форма на производство в земеделието? Защото редица хора все още не са разбрали защо се отказахме от ТКЗС и продължават да се държат за тази форма. Една трета от използваната земя все още се намира в т.нар. „производствени земеделски кооперации“ (ПЗК). Поучени от старите несполуки с краварството, основната част от тези стопанства не се занимават с производството на мляко. Тези, които все пак се занимават, произвеждат в най-добрия случай до 4500кг мляко от крава. Защото фуражите, които произвеждат са за толкова мляко, по същите стари причини. Другите 50% от земята се намира в арендатори със среден размер 6000дка. Те като правило (с малки изключения) също следват производствената структура на ПЗК, предимно за производството на зърно. При тях има нова техника, но главно за зърнопроизводство. Новите фуражоприбиращи машини (за сено, сенаж, силаж) не са обект на вниманието им. Ако има единични случаи с подобри постижения, нека да ме извинят. Причината за това състояние се корени в основополагащите принципни на земеделското производство. То не търпи прекомерно уедряване над рамките на възможностите на семейния труд. Тази негова характеристика е особено валидна при производството на обемисти фуражи, където качеството на положения труд е решаващо за успеха. Последните 20% от земята се стопанисват от дребни и средни стопани, земята на които е разпокъсана на ниви от по 1-2 декара. Тези стопани най-често нямат собствени машини за обработка и се обслужват срещу заплащане. Кравите се намират основно при тези стопани. Очертава се една много тъжна картина. Тези, които имат земя, нямат интерес да отглеждат крави, а тези, които отглеждат кравите, имат малко, разпокъсана земя и нямат машини за производство на фуражи. Те са далеч от достъпа до кредити и субсидии. Бъдещето им е доста мрачно. Това е основната причина, която тласка дребните стопани към примитивно изхранване на кравите. На тези хора не им се слуша за модерно фуражно производство, като си виждат хала. От гледна точка на съвременното производство на обемисти фуражи, връщането на земята на собствениците не доведе до нищо разумно. Реформата към нещо съвременно все още чака, а тези, от които зависи това, все още не виждат проблемите. Тук стоят нерешени въпросите със събирането на разпокъсаните парчета земя. Все още не е преодоляно недоверието в обслужващите фермерски кооперации. А без тези сдружения, дребните и средни стопани никога няма да имат съвременна техника за производство на царевичен силаж, сенаж, сено. Без тези качествени фуражи, както видяхме няма съвременно производство на мляко. Следователно не природата ни

е ощетила с лоши фуражи. Ние като общество не можем да се организираме, за да оползотворим природните дадености. Понеже, проблемът все още не е осъзнат, следва да подчертаем, че се намираме в началната фаза на неговото разясняване. Колкото и банално да се вижда на някой, специалната преса не бива да престава да напомня за нуждата от събиране на разпокъсаните земи на дребните и средни стопани, за изграждането на кооперации за обслужване с техника за фуражно производство, за изкупуване на млякото. Засега се мисли и се прави нещо за събиране на земите на едрите арендатори, но за дребните и средните стопани е оставено на изчакване. „Не е му дошло времето”. Но това ще ни доведе до катастрофално изоставане в млекопроизводството точно когато сме вече членове в Европейския съюз (ЕС). По изложените по-горе причини и неумението ни да се борим, при влизането в съюза, получихме ниски квоти за мляко, което ще ни постави в крайно неизгодно положение. Презумпцията за ниски квоти, е че в тази страна няма природни дадености за ефективно производство и няма защо да се мъчат с него. Но случая с българското краварство не е такъв. Нашето краварство може да не отстъпва на европейското, стига да видим причините и да направим това, което е необходимо. Отговорността на държавата е огромна, както никога до сега. При подготовката на политиката в земеделието за след 2013г на ЕС нашето участие ще трябва да бъде компетентно с познаване на нашите истински потенциални възможности в млекопроизводството. ПРАВИЛА ЗА ЕФЕКТИВНОТО И БЕЗОПАСНО ИЗХРАНВАНЕ НА КАРБАМИДА На специалистите по животновъдство е добре известно, че карбамидът, познат още като изкуствен тор съдържащ 46,0% азот, в търбуха на преживните животни се разгражда до амоняк, който се оползотворява от микроорганизмите при синтезирането на микробиален белтък. Този белтък, по-нататък в храносмилателния канал, се използва за задоволяването на хранителните нужди на животните. По този начин небелтъчният азот (в случая карбамида), получен по синтетичен път в заводите, замества част от естествения белтък, произвеждан на полето чрез фуражните растения. Този факт е бил известен на специалистите по хранене още от началото на миналия век, но към практическото приложение при храненето на преживните животни се пристъпи едва след 1960г. По това време в нашата страна вече животновъдството се намираше в ТКЗС в едри стада. Липсваше стопанинът, който да подходи внимателно при използване на карбамида на животните. По тази причина внедряването му в практиката беше съпроводено с многобройни смъртни случаи на крави и овце. „Тук карбамидът не бил добре раз-

месен към дневната дажба и животните приели повече от колкото могат да понесат, там забравили чувала с карбамид до яслата и кравата поела наведнъж голямо количество, на трето място не спазили правилото за постепенно привикване”, все инциденти свързани с немарливост. За съжаление тези нещастни случаи не преставаха дори след като минаха много години от началото на приложението му. По тази причина карбамидът не можеше да намери широко приложение. Недоверието към него и до сега господства. В по-ново време стана на мода да се отричат изкуствените торове заради защита на природната среда. На отричане е обречен и карбамидът при хранене на животните, въпреки, че като специалист по хранене на животните не виждам причина за това, ако се прилага грамотно. Науката и практиката доказаха, че небелтъчния азот (амонякът, който се освобождава от карбамида) успешно замества около 25% от белтъчните нужди на преживните, но само при строго определени условия. Тази замяна може да бъде икономически изгодна при подходящо съотношение на цените на карбамида и шрота. В последните години, поради високата цена на природния газ, цената на карбамида също скочи няколко пъти и вече той става неизгоден при замяната на шрота при храненето. Но културата на неговото ползва-

не трябва да се познава. В търбуха на преживното животно както енергията (скорбялата, захарите, влакнините), така и белтъчините претърпяват частично разграждане, в някой случаи до 70-90%. Разградените предшественици на енергията, главно като летливи мастни киселини се използват от микроорганизмите в търбуха за жизнените им функции (преди всичко нарастване). Тяхната маса достига до такива размери, че представлява основен източник при задоволяването на животното. Но, за да се получи тази микробна маса в търбуха освен енергия, е нужен и строителния материал азотът, който участва в белтъчната молекула с около 16%. Обикновено във фуражите, успоредно с енергийните материали (скорбяла, захари и влакнини) се съдържат и белтъчините. Те, както вече споменахме, частично се разграждат в търбуха до амоняк, който е основният и единствен източник за микроорганизмите при изграждане на тяхната жива маса. Само при едновременното наличие на енергийни материали и амоняк, търбухът функционира нормално. Какво значи това? Това ще рече да се разграждат енергийните материали до разтворима форма и да се синтезира нужното количество микробен протеин, от който после се ползва животното, за да нараства, да дава мляко, да живее. При бедни на протеин дажби, не може

да се получи достатъчно амоняк, не се развиват достатъчно микроорганизми, не се разграждат достатъчно и влакнините и постъпва по-малко енергия и протеин в червата, а от там и за животното. Включването в тези случаи допълнително на карбамид в дажбата подпомага нормалните функции на търбуха, за да се разградят влакнините в сламата, царевичака, сеното, тревата и други и да се образува повече микробна маса и от тук повече протеин и енергия на разположение на животното. Както виждаме, включването на карбамида в случаите когато дажбата съдържа енергия, но недостига азота, не е нещо необичайно, а само се подпомагат естествените процеси в търбуха. Това е така, но само ако се спазват естествените условия, гарантиращи това използване. Кои са тези условия? Карбамидът да постъпва равномерно през целия ден и никога да не се предлага в по-големи количества отколкото микроорганизмите могат да оползотворят. Според състава на дажбата (от сено и слама, сено и царевичак, сено и царевичен силаж, зърнени фуражи) карбамидът, който кравите могат да оползотворят дневно се движи между 80 и 240г. А при други дажби въобще е невъзможно да се включи карбамид (пасищна трева, зелена люцерна, люцерново сено, шротове). Когато постъпилият карбамид е повече от възможностите на микроорганизмите в търбуха да нарастват (при недостиг на енергия), амонякът преминава през стените на търбуха, попада в кръвта и отива в черния дроб. Ако нивото на амоняк е нормално, той постъпва в черния дроб и се превръща отново в карбамид и се изхвърля чрез урината. Но когато това превиши способността на черния дроб за излъчване на амоняка като карбамид, амонякът в кръвния ток се повишава и настъпва отравяне и било остро, било постепенно увреждане на черния дроб. Трябва да знаем, че при хранене на големи дажби зелена люцерна (40-50кг), без да има карба-

мид в дажбата се получават увреждания на черния дроб, характерни за високи дози карбамид. Ако ние спазим дневната норма карбамид, но го дадем на една порция, само сутринта например, той се разгражда в търбуха за няколко часа до амоняк, а ние сме разчели дозата карбамид за енергията постъпваща през целия ден. Това ще рече, че за отделения амоняк през сутрешните часове няма да достига енергия и всичкият амоняк няма да бъде усвоен от микроорганизмите. Свободният амоняк пак ще попадне в кръвния ток над допустимото количество, с всички неприятни последствия. За да спазим първото и най-важно условие за определяне на дневната норма карбамид, следва да познаваме съвременната система за оценка протеиновата стойност при преживните. Според нея в една дажба може да се включи карбамид, само ако балансът на протеина в търбуха (БПТ) е отрицателен, т.е. протеинът недостига за наличната енергия. Това което обяснихме вече в първата част. Тук обаче тези знания са изразени количествено. Ако БПТ е 138г например, възможния за оползотворяване карбамид е 60г. Всеки грам карбамид покрива 2,3 грама отрицателен баланс. Като общо правило следва да се знае, че дажби, които понасят карбамид, т.е. имат отрицателен БПТ, са съставени обикновено от ливадно сено и слама, ливадно сено и царевичак, слама или царевичак и цвекло, царевичен силаж. Зърнените фуражи също са с отрицателен БПТ. Въпреки че фуражите с отрицателен БПТ са малко в общия списък на фуражите, те са преобладаващи в дажбите на нашите преживни. Наличието на бобови треви или бобови сена и шротове, като правило изключва карбамида от дажбата. За да се предпазим от несъвпадения на разграждането на енергията и на карбамида в търбуха, обикновено се спазват определени правила. Карбамидът се размесва добре с фуражите от днев-

ната дажба или се включва в брикети за близане заедно със солта. За да набави нужното количество сол, животното ближе брикетите целодневно и така си набавя и карбамида постепенно. Това до голяма степен води до съвпадение в отделянето на енергията и амоняка. У нас преди 40 години проф. А. Алексиев беше създал т.нар. „Карбизал”, солево карбамидни брикети, които вършеха хубава работа. Сега те не се произвеждат. Вместо тях се предлага т.нар. „Лизал”, който наред с карбамида включва и енергия, витамини, минерални вещества и микроелементи. За съжаление всичко това, заедно с 490г СП струва 1,0 лв/кг. За да си набави кравата в една дажба от ливадно сено, царевичак и зърнен фураж 220г карбамид, тя ще трябва да поеме 1,0кг „Лизал”, т.е за 1 лв. За тези пари ние можем да си набавим 1,5кг соев шрот с 660г висококачествен протеин, или 3,0кг слънчогледов шрот с минимум 750г СП. Ясно е, че в стремежа да се направи продуктът с много качества, той е станал недостъпен като цена. Иначе тази форма на поднасяне е най-безопасна. Като имаме предвид, кои дажби понасят карбамид обаче следва да кажем, че в дажбите от царевичен силаж, карбамидът е най-добре да се внася още при силажирането по 5-6кг на тон суровина, като се разпръсква добре по пластовете. В дажбите от слама или царевичак, полагащата се дневна норма между 120 и 200г карбамид е най-добре да се разтваря във вода и с нея да се напръсква дневната дажба добре смляна и размесена. Това гарантира сравнително добро разпределение на карбамида, като той се поема през целия ден от животните. Не е възможно кравата да поеме по-висока доза карбамид наведнъж. Тази форма на поднасяне на карбамида може да се подобри още като към сламата или царевичака се включат няколко килограма смлян зърнен фураж. Това набавя и нужната лесно ферментираща енергия нужна за синтеза на микробния протеин. Следващият важен принцип, който следва да се спазва при започване изхранването на карбамид на преживните е постепенното привикване. Преживното животно оползотворява дажбата, както вече видяхме, чрез помощта на микроорганизмите. Те обаче спадат към много родове и видове, тясно свързани с характера на фуража. По принцип всяка промяна на фуражите води до промяна на микрофлората. При смяна на дажбата, новите микроорганизми започват да се развиват по-интензивно от останалите, докато вземат доминиращо положение. В този преходен период настъпва смущение в смилаемостта на дажбата. По тази причина стремежът е дажбата да се променя възможно по-рядко. Нещо подобно настъпва и при включване на карбамид в дажбата. Като нов източник на бързо разграждащ СП, той изисква микроорганизми, които бързо нарастват

и поемат повече амоняк. Те са намират винаги в търбуха, но в малко количество. Те трябва да се размножат, което става с постепенното включване на малко количество карбамид. Обикновено се започва при кравите от 20г дневно и през ден дозата се повишава с 20 грама. Така, ако определеното максимално количество е 200г, то се достига за около 20 дена. Дори когато животните са привикнали към карбамид и дълго време са го поемали, но по някаква причина даването на карбамид е прекъснато повече от три седмици, е необходимо отново постепенно привикване. Това трябва добре да се запомни. По същата причина, ако от стадото се изключи някое животно, когато се връща отново, то следва да премине постепенното привикване за което вече говорихме. Въпреки, грижите и вниманието, което трябва да съпровожда изхранването на карбамид все пак може да се допусне грешка и някое животно да поеме по-висока доза карбамид, отколкото може да понесе. Тогава следва да си спомним, че много ефикасна противоотрова на карбамида е обикновеният винен оцет. С такава цел, в обора винаги следва да има на разположение няколко бутилки оцет. Още при първите признаци на атония на търбуха и неразположение на животните, се налива половин до една бутилка оцет през устата. По време на нормалното хранене не се налага да прибягваме до това средство, но понякога в началото на привикването или при неволно допусната грешка с дозирането това може да се случи. В края на този раздел за правилата при използване на карбамида бих искал да взема отношение към въпроса за т.нар. екологично животновъдство. Дали включването на карбамид нарушава тези принципи? В случая мисля, че стана ясно, че ние използваме един продукт, който нормално се образува в организма. Дори да не използваме карбамид, при храненето на дажби, добре балансирани по протеин чрез естествени фуражи (бобови култури и шротове) винаги се образува карбамид в черния дроб. По-голямата част се изхвърля с урината, но една част чрез кръвния поток попада в слюнката и от там отново в търбуха. Животното винаги се нуждае от този лесноразградим продукт за поддържане нормалния живот на микрофлората в търбуха. Следователно целият проблем се свежда до спазване на правилата. Карбамидът да се включва само към дажби, които имат свободна енергия, в количества определени от БПТ и да се поднася добре размесен към цялата дажба, след нужното привикване. Ако тава е изпълнено полученият продукт, месо или мляко по-нищо не се различава от продуктите получени от фуражен протеин, следователно продукцията е също толкова екологична, колкото при храненето на естествени фуражи.

ХРАНЕНЕ

Хранене на категориите кози НССЗ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Козите се нуждаят приблизително от 265UI нето енергия и 3,5-3,7г смилаем протеин на 1кг обменно тегло (N 0,75). Това означава, че при живо тегло на козите 40, 50 и 60кг нуждата от кръмни единици за поддържане на живота е съответно 0,70, 0,83 и 0,95 и от 40, 47 и 54г протеин, смилаем в червата (ПСЧ). Процесът на млекообразуване е свързан с много голям разход на енергия и протеин. Установено е, че енергията за млекообразуване се оползотворява както при кравите и овцете. За образуването на 1кг козе мляко, приравнено към 4% мастни вещества са необходими 0,47 КЕМ (кръмни единици за мляко) и 47г ПСЧ. Нуждите от протеин се определят в зависимост от физиологичното състояние на козите. През първия период на бременността те могат да бъдат задоволени при съдържание на около 9% суров протеин в сухото вещество на дажбата през втория период (4-5-ия месец от бременността) съответно при 11 и 13% и при лактиращите кози в зависимост от млечността на козите от 12 до над 17%. Нуждите от минерални вещества и витамини са в зависимост от физиологичното състояние на козите, а съотношенията между тях е подобно на това в овцевъдството.

ХРАНЕНЕ НА КОЗИ-МАЙКИ Годишната норма при козитемайки от млечните породи при живо тегло 60кг и млечност 650л за лактация е 652 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 13%, сочни и силажи

– 7-8%, зелени храни и паша – 39-40%. Посочените данни се отнасят за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период. Хранене на козите преди заплождане. Преобладаващата част от съвременните породи кози са многоплодни. Освен от наследствеността, плодовитостта на козите в най-голяма степен зависи от храненето им през периода преди заплождане. Подготовката на козите за заплождане започва 3-4 седмици преди началото на случната кампания и продължава 2-3 седмици след заплождането. В зависимост от телесното състояние през този период енергетичната хранителност на дажбите на козите се повишава с 0,3-0,5 КЕ, а равнището на суровия протеин с 2-3 процентни единици (от сухото вещество на дажбата). Ефектът от подхранването е почти винаги положителен с изключение при силно затлъстели животни. Когато козите са в разплодна кондиция през време на случната кампания заплодяемостта и плодовитостта им са значително по-високи в сравнение със слабите кози, независимо кога са достигнали това телесно състояние (статичен ефект). Козите със същата кондиция, но увеличили теглото си в момента на заплождането имат още по-висока плодовитост (динамичен ефект). Необходимо е през този период козите да имат от 100-300г среднодневен прираст. Фуражите, които се предоставят на козите през периода на подготовка за заплождане трябва да бъдат от най-добро качество. Най-подходящи са зелените фуражи, които съдържат всички необходими хранителни вещества. При недостиг на зе-

лени храни и паша се използват консервирани фуражи – силаж, сенаж, сено и др. Концентрираният фураж през този период е 200-500г дневно. За времето от 4 седмици преди началото и 3 седмици след започването на случната кампания концентратната смеска се разпределя както следва (в г на животно дневно): 100, 250, 350, 450, 450, 300, 100. ХРАНЕНЕ ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА Бременността при козите продължава 5 месеца (от 146-158, средно 150 дни). Разделя се на два периода. През първият период на бременността, който обхваща първите 3 месеца растежът на плода е незначителен и не оказва съществено влияние върху потребностите от енергия и хранителни вещества. Биологическата пълноценност на дажбите през този период е от съществено значение, тъй като се формират органите и тъканите на плода. Важно условие е дажбите да бъдат балансирани по хранителни вещества и съставени от фуражи с високо качество. Не се допуска хранене на козите с развалени фуражи (загнили, плесенясали, окислени, замърсени, замръзнали). Водата за пиене трябва да бъде хладка и винаги чиста. При неспазването на тези условия често се получава увреждане на плода и аборти. През вторият период на бременността (обхваща последните 2 месеца) нуждите на козите от енергия, протеин и минерални вещества нарастват значително. През тези 2 месеца плодът увеличава теглото си около 10-12 пъти. Заедно с това през този период трябва да се

образуват и около 4-5кг мазнини, които през периода на лактацията се използват като телесни резерви. Около 6-8 седмици преди окозването бременните майки трябва да се пресушат, за да се възстанови млечната жлеза. Козите с установен субклиничен мастит трябва да се третират със специални пасти, които се вкарват след пресушаването в цицковия канал и млечната цистерна. Пресушаването на козите става постепенно, като в продължение на 2-3 дни се пропуска вечерното доене, след което се доят през ден и на края през 2 дни. По време на пресушаването количеството на храната се намалява като при високомлечните кози концентрираният фураж може да се изключи напълно. Най-подходящият фураж за този период е висококачественото сено. То може да бъде единствен компонент в дажбата и да осигурява 70-80% от необходимата енергия. След пресушаването на козите храненето се нормализира, но отново сеното е основен компонент в дажбите. Подходящи фуражи в умерени количества са и листниковия фураж, слама, силажи, сенажи и др. Доброкачественият листников фураж осигурява до 30-40% от енергията в дажбата, сламата – до 20-25%, а силажите и сенажите до 40-50%. Концентрираният фураж през този период е в количество 200-500г и е в зависимост от енергийната хранителност на обемистите фуражи. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата на козите, а се увеличава относителния дял на концентрираните, особено при очаквана по-висока млечна продуктивност. Добавката на минимално количество варено ленено семе към края на бременността оказва благоприятно влияние върху протичането на раждането. *Примерни дажби за бременни кози са дадени в

таблици 1 и 2. ХРАНЕНЕ ПРЕЗ ЛАКТАЦИЯТА Лактиращите кози се нуждаят от много повече хранителни вещества в сравнение със сухостойния период. Това налага увеличаването на количествата на фуражите в дажбите на козите. Подготовката на козите за лактацията започва през последните дни на сухостойния период. Обикновено козите имат понижен апетит през този период и приемат около 1-1,5кг сено. Осигурява им се също и 400 до 700г концентриран фураж. Тази дажба се запазва 1-3 дни след окозването, след което количеството на концентрирания фураж се увеличава, а сеното се дава на воля. Увеличаването на концентрирания фураж според Тодоров и кол. /1996/, не трябва да бъде повече от 150-200г дневно. На едно хранене не трябва да се дава повече от 400г концентриран фураж, което налага да се разпределя на два или повече пъти през денонощието. Подходящи концентрирани фуражи са ечемикът, царевицата, пшеницата, овесът, триците, шротовете, като при високомлечните кози количеството им може да достигне до 1,5кг. Увеличаването над това количество трябва да се прави от много опитни животновъди. Съотношението на концентрираните фуражи и сеното трябва да бъде 1:1. При най-високомлечните кози с живо тегло 60кг концентрираният фураж може да достигне до 1,8кг, а също и на сеното. Сочните фуражи се включват 7-10 дни след раждането. Такива са зелените храни, силажите, цвеклото, тиквите, кръмните моркови и др. Примерни зимни и летни дажби за лактиращи кози са дадени в таблиците. Освен сено, което е задължителен компонент в дажбата на козите може да се включи и листников фураж. Нископродуктивните кози задоволяват енергийните си потребности с обемистите фуражи

до 60-80%, а високо-продуктивните – 40-60%. В началото на лактацията съществува отрицателен енергиен баланс. Недостигът на хранителни вещества се компенсира от телесните резерви, в резултат на което теглото на козите намалява. Всеки намален килограм живо тегло осигурява енергия за около 8кг мляко. Козите могат да намалят теглото си без опасност за здравето до 15-18%. Бързото изразходване на телесните резерви може да бъде причина за заболяване от кетози, което обикновено се проявява между 15-ия и 35-ия ден след окозване, когато козите развиват максимална млечност. Отрицателният енергиен баланс може да се обясни с факта, че максимална млечност може да се достигне до 30-35ия ден, а максималната консумация на храна едва след 2-4 месеца. По-висока консумация на фураж може да се постигне, когато в дажбите на козите се включват по-апетитни фуражи (кръмно, полузахарно цвекло, тикви), по-голямо количество концентрирани фуражи, но залагани по-често през денонощието и в по-малки дози. С напредването на лактацията млечността на козите постепенно намалява, а заедно с това и нуждите от хранителни вещества. През този период козите могат да приемат достатъчно фуражи, необходими за пълното покриване на нуждите им от хранителни вещества и обикновено подобряват кондицията си и отлагат известни количества тлъстини. ХРАНЕНЕ НА ЯРЕТА И ПОДРАСТВАЩИ КОЗЛЕТА Яретата се раждат със средно живо тегло за женските единаци 3,5кг, за мъжките 4,5кг, а за близнаците – съответно 3 и 3,6кг. При осигуряване на добри условия на хранене и отглеждане на 18-месечна възраст женските достигат живо тегло от 32-37кг, а мъжките – 40-45кг

Таблица 1: ПРИМЕРНИ ЗИМНИ ДАЖБИ ЗА КОЗИ С ЖИВО ТЕГЛО 50кг Показатели

Нелактиращи и бременни до 3 мес.

Бременни 5-ия мес.

Лактиращи с дневна млечност-кг 2

Фуражи-кг

0,500

–

Ливадно сено

–

0,500

1,000

Люцерново сено Листников фураж от дъб

0,500

Слама от пролетници

–

0,200

Царевичен силаж-35% СВ

1,000

Кръмно цвекло Ечемик

1,000 –

0,350

–

0,200

–

Сухо в-во – кг

1,16

1,74

2,00

2,81

3,71

КЕМ

0,98

1,66

1,99

2,89

4,00

ПСЧ

90,60

149,20

179,30

284,80

384,40

БПТ

-0,95

+5,40

+16,50

+28,70

+44,60

Калций

9,10

14,14

16,80

19,24

18,38

Фосфор

4,55

7,27

9,02

12,24

18,38

Витамин А, хил.IU

–

7,80

9,30

11,30

11,50

КЕМ

0,830

1,160

1,810

2,870

3,890

ПСЧ

104

141

247

347

Слънчогледов шрот Пшенични трици Карбамид, г Мононатриев фосфат, г В дажбите се съдържат:

Необходимо по норми:

Таблица 2: ПРИМЕРНИ ЛЕТНИ ДАЖБИ ЗА КОЗИ С ЖИВО ТЕГЛО 50кг Показатели

Нелактиращи и Бременни бременни до 3 мес. 5-ия мес.

Лактиращи с дневна млечност-кг 2

Фуражи, кг Зелени треви (паша)

5,000

5,500

5,000

Зелена люцерна

–

1,000

2,000

3,000

Ечемик

–

0,300

0,400

0,900

1,300

Слънчогледов шрот

–

0,100

0,300

0,400

Пшенични трици

–

0,200

0,300

0,400

Сухо вещество - кг

1,10

1,56

1,90

2,66

3,79

КЕМ

0,85

1,41

1,81

2,85

3,90

ПСЧ

84,50

139,00

175,70

280,90

380,66

БПТ

+3,50

+12,90

+22,90

+70,65

+73,32

Калций

8,50

9,94

13,71

29,15

24,54

Фосфор

3,00

4,99

8,16

18,82

20,07

Витамин А, (хил. IU)

65,00

71,50

83,20

101,30

119,40

В дажбите се съдържат

Първата храна, която приемат новородените ярета е коластрата. Ролята на коластрата и времето за забозаване е както при новородените агнета. След коластрения период основната храна за яретата през първите 2-3 седмици е майчиното мляко. След третата седмица майчиното мляко може да се замени напълно с млекозаместител или с краве мляко. Подходящи за яретата са млекозаместителите за телета. През втората седмица започва приучването на яретата да приемат сухи храни – концентриран фураж и сено. Подходящи са лесносмилаемите концентрирани храни като пресято овесено брашно, трици, грахова ярма или пълноценна стартерна смеска. За храна на малките ярета през този период се използва и висококачествено бобово (люцерново, детелиново) сено. Много подходящи са нежните зелени листници, както и сочни храни – моркови и цвекло. Неподходящи за храна на малките ярета са картофите, царевичната и ечемична ярма, които се включват обикновено след 40-50-дневна възраст. Към края на първия месец яретата привикват напълно към посочените фуражи. Готварската сол като компонент в дажбата на ярета се включва след 20ия ден. От втората седмица на яретата се предоставя и вода за пиене, която трябва да бъде чиста и затоплена до 36-38°С. Водата за пиене трябва да се сменя няколко пъти на ден. Отбиването на разплодните ярета се осъществява тогава, когато са в състояние да приемат дневно най-малко по 250г концентриран фураж и 300-350г сено. Разплодните ярета се отбиват на 75-90-дневна възраст. Най-малко 1 месец след отбиването яретата не трябва да виждат майките, защото ако се съберат отново започват да бозаят. Изискванията на младите животни към качеството на фуражите са по-високи в сравнение

с тези на възрастните. Това налага дажбите на младите подрастващи кози да бъдат балансирани по отношение на енергия, протеин и минерални вещества. В таблица сме посочили примерни дажби за хранене на козички през оборния период. Козичките са сравнително поскорозрели от останалите видове преживни животни и при добро хранене започват да се разгонват още на 4-5-месечна възраст. В редица страни с добре развито козевъдство заплождането на козичките на 8-10-месечна възраст е масова практика. За да се извърши ранно заплождане на козичките без отклонения в продуктивността през следващите възрасти, те трябва да достигнат 70-75% от теглото на възрастните. Според Тодоров и кол. /1996/, за да се заплодят младите козички, трябва да имат следното минимално тегло. Основното изискване при ранното заплождане на козичките е да се хранят по-обилно от бременните сухостойни кози, освен за нарастването на плода, но и за поддържане на собствения им растеж. При заплождане на козите на 8-10-месечна възраст дажбите след отбиването трябва да съдържат 16-18% суров протеин в сухото вещество. (табл. 3) ХРАНЕНЕ НА ПРЪЧОВЕ Пръчовете се отличават от козите по това, че имат по-интензивна обмяна, което определя и по-голямата нужда от хранителни вещества. Независимо от сезона и пери-

ода на използване, разплодните пръчове трябва да бъдат в много добро телесно състояние. Това се постига чрез пълноценно хранене с дажби, които са балансирани правилно на протеин, минерални вещества и витамини. Изследванията показват, че при пълноценно хранене Саанските пръчове продуцират целогодишно качествен и годен за отглеждане семенен материал. Годишната норма на кръмни единици при пръчове с 90кг средно живо тегло е 770. Относителният дял на отделните видове фуражи е следния: концентриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 15%, сочни фуражи – 3%, зелени храни и паша – 42%. Храненето на разплодните пръчове обхваща два периода – неслучен и случен. През неслучният период при живо тегло 90-100кг на пръчовете се осигурява дажба с хранителна стойност 1,62-1,86 КЕР и 97-119г ПСЧ. Най-добър обемист фураж през зимния сезон е доброкачественото сено, а през летния – зелената трева. Количеството на концентрираната смеска в зависимост от качеството на останалите фуражи е от 0,5 до 0,6кг. През подготвителния и случния период количеството на концентрирания фураж се увеличава значително – 1-1,5кг, главно за сметка на някои белтъчни компоненти – слънчогледов шрот, соев шрот, дрожди, сухо обезмаслено мляко и др. Целта е да бъдат доведени до разплодна кондиция, т.е. над средната охраненост. Сперматозоидите

Таблица 3: МИНИМАЛНО ЖИВО ТЕГЛО ПРЕДИ ЗАПЛОЖДАНЕ Порода

Живо тегло на възрастни кози, кг

Минимално живо тегло при първо заплож., кг

Ангорска

30-35

Местна коза

40-45

Българска бяла млечна

50-60

Саанска

55-65

Англо-нубийска

80-90

Таблица 4: ПРИМЕРНИ ДАЖБИ ЗА ХРАНЕНЕ НА КОЗИЧКИ Вариант 1 Вид на фуража

Вариант2 Количество, гр

Вид на фуража

Количество, гр

Люцерново сено

500

Ливадно сено

400

Овес

100

Люцерново сено

300

Ечемик

300

Овес

100

Слънчогледов шрот

100

Грахова ярма

150

Моркови

200

Пшеничени трици

150

Креда

Кръмно цвекло

400

Каменна сол

На воля

Креда

Каменна сол

На воля

При 20кг живо тегло

Дажбиите съдържат СВ

0,90

СВ

1,00

КЕР

0,93

КЕР

0,93

ПСЧ

90,00

ПСЧ

91,70

Люцерново сено

1000

Ливадно сено

500

Овес

200

Люцерново сено

500

Ечемичена ярма

100

Царевична ярма

100

Кремно цвекло

500

Грахова ярма

100

Креда

Моркови

200

Каменна сол

На воля

Кръмно цвекло

300

Креда

Каменна сол

На воля

При 25кг живо тегло

Дажбиите съдържат СВ

1,13

СВ

1,20

КЕР

1,08

КЕР

1,07

ПСЧ

106,60

ПСЧ

109,70

Ливадно сено

800

Ливадно сено

1300

Люцерново сено

400

Ечемична ярма

100

Овес

150

Пшеничени трици

100

Царевична ярма

100

Грахова ярма

Кръмно цвекло

1000

Царевичен силаж

1000

Креда

Каменна сол

На воля

Каменна сол

На воля

СВ

1,36

СВ

1,63

КЕР

1,24

КЕР

1,47

При 30кг живо тегло

Дажбиите съдържат

съзряват за 40-50 дни, затова подготовката започва 2 месеца преди случната кампания. Активността на пръчовете се нормализира за около 20-30 дни. При умерено използване на пръчовете (2-3 скачки дневно) при 93-100кг живо тегло се оси-

гурява дажба с хранителна стойност 2-2,1 КЕР и 130-140г ПСЧ. Ако използването на пръчовете е интензивно (над 4 скачки дневно), количеството на фуражите в дажбата се завишава с около 20%. В дажбата на пръчовете трябва

да се осигурят всички необходими компоненти, като фуражите да бъдат лесно смилаеми и с висока смилаемост. Протеинът трябва да бъде в достатъчно количество и с високо качество. Недостигът на протеин силно влошава спермопродукцията.

Таблица 5: Подходящи дажби за пръчовете през този период са следните: Зимен сезон (кг)

Летен сезон (кг)

Ливадно сено

1-1,5

Ливадно сено

0,5

Царевичен силаж

0,5-1

Житно-бобови смески 1:1

5-6

Кръмно цвекло

1-2

Овес

0,3

Овес

0,3

Комбиниран фураж

0,3

Комбиниран фураж 180

0,3

Дажбите съдържат СВ

2,21

СВ

2,05

КЕР

2,14

КЕР

1,97

ПСЧ

181,1

ПСЧ

185,2

БПТ

1,15

БПТ

+30,7

Таблица 6: Подходящи за подготвителния период са следните дажби: I вариант Люцерново сено

3,0кг

Житно-бобови смески 1:1

3,0кг

Овес

0,5кг

Слънчогледов шрот

0,3кг

Пшенични трици

0,3кг

Минерално-витаминна добавка

30гр

Дажбите съдържат СВ

2,47

КЕР

2,26

ПСЧ

250,2

БПТ

+81

II вариант Люцерново сено

1,5кг

Моркови

1,0кг

Овес

0,5кг

Минерално-витаминна добавка

0,6кг

Дажбите съдържат СВ

2,51

КЕР

2,36

ПСЧ

227

БПТ

+59,7

Проучванията показват, че когато в дажбата на пръчовете преобладават киселиннообразуващите фуражи – концентратни смески, храни от животински произход и изобщо фуражи, богати на протеин, половите рефлекси и потенция са по-силно изразени и качеството на спермата е по-добро. Зелените храни имат алкално действие и

отслабват половите рефлекси, затова те трябва да се ограничават. Подходящи компоненти в концентратната смеска за пръчове са овеса, ечемика, граха, просото, пшеничните трици, слънчогледовия шрот и др. Сочните фуражи могат да бъдат заменени с храни от животински произход като 1-2л отсметанено мляко,

150-250г трупно брашно. Много положително влияят върху храносмилането просото и дрождираните храни. При изкуствено осеменяване на козите, освен пръчове-пепиниери се отглеждат и пробници. Последните се хранят по подобен начин, но хранителните норми се занижават с около 10-15%.

ЕКСПЕРТИ

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПИЛЕТА ЩРАУСИ Джеим Сейлс, Родес Юнивърсити Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Производството на щрауси в някои страни е много интензивно и включва следните етапи: родители, яйца, пилета, растящи пилета и клане на щраусите. Отглеждането на пилетата е несъмнено отправна точка (изходен пункт) при въвеждането на щраусовата промишленост към нова област. В страните с развита щраусова промишленост има така наречения „селекционер животновъд“, „гледачи животновъди“ и „работници в кланица за щрауси“. „Гледачите животновъди“ се посвещават върху отглеждането на пилетата от еднодневна възраст до тримесечна възраст, докато работниците в кланицата за щрауси вземат пилетата от 3 до 12 или 14 месеца когато се колят или селекционират като родители. Щраусите на 14-месечна възраст все още се смятат като пилета. Докато средната смъртност е приблизително 10% от три до шестмесечна възраст и 3% от от шест до 14 месечна възраст, тя може да е 50% и по-висока от еднодневна до тримесечна възраст. Смъртността при щраусите е най-висока до шестседмична възраст.

Отглеждане на пилетата до 3 месеца За да се получат пилета, яйцата трябва да бъдат оплодени. Правилният люпилен мониторинг е критичен. В края на 42-дневния инкубационен период, яйцата трябва да загубят 13-15% от теглото си. При излюпването пилетата трябва да тежат около 950 грама. Помощ при люпенето на пилетата трябва да се даде само когато това е абсолютно необходимо. Пъпът трябва да се дезинфекцира с добър дезинфектант колкото е възможно по-скоро след излюпването. Това ще помогне да се предотврати инфектирането на жълтъчното сакче. Излюпените пилета се подсушават като се поставят в пластмасови касетки за 12 часа в стая на люпилната при 28-300C. При съхранението пилетата трябва да се претеглят и маркират с крилна марка и това да се отрази в регистъра. Пилетата щрауси трябва да се сортират според жизнеспособността при люпенето. Това е необходимо когато селекцията на родителското стадо не е на необходимото ниво. Съществува сортировъчна система според това как пилетата са излюпени, именно:

• Клас 1 – пилетата, излюпени нормално, без някаква помощ. • Клас 2 – пилетата, които пробиват, но не могат да излязат от черупката. • Клас 3 – пилетата, които даже не могат да се справят с пробиването и черупката трябва да се счупи. • Клас 4 – пилета с ненормално и тегло, пониско от нормалното (по-малко от 700г). Ако еднодневните пилета се транспортират, то това трябва да се извършва сутрин, за да се пуснат да почиват след обед, преди времето за спане. Водата трябва да е доставена когато пилетата пристигнат в местоназначението. Чиста вода трябва да се доставя поне три пъти на ден. Водата за пиене може да се оцвети жълто-зелено, тъй като този цвят е предпочитан от щраусите. Водата може да се обогати с разтвор на мултивитамини. Ако пилетата се транспортират на дълго разстояние, се препоръчва да се поставя глюкоза във водата за пиене.

Пилетата могат да се отглеждат по един от четирите начина, наречени: а) екстензивно с подхранване на родителите; б) полуекстензивно с подхранване на родителите, с подслоняване нощно време; в) полуинтензивно; г) интензивно. Екстензивно с подхранване на родителите означава, че 25 до 30 пилета се поставят с възрастната двойка без някакаво алтернативно подслоняване. Пилетата, които се поставят с възрастните трябва да са по-млади от 14 дни. Важно е да се напомни, че възрастните ще приемат само пилетата, които са по-млади от онези, които са вече възприети. При системата, която е най-широко използвана, 100 пилета могат да се поставят с възрастната двойка. Тя ще намали случаите на проблеми с краката, които се получават при интензивното отглеждане. Пилетата се поставят през нощта в постоянно или временно убежище с отопление. При полуинтензивната система пилетата се държат първите три дни вътре, след това в продължение на седем дни навън и после на люцериново пасище. В зависимост от времето и възрастта пилетата ще се държат нощно време вътре. Интензивното отглеждане на пилетата щрауси се нуждае от голяма хигиена, грижи и търпение. Помещенията за отглеждане могат да се състоят от конвенционални помещения за отглеждане на пилета до пластмасови тунели за отглеждане на растения. Гумени (каучукови) средства, бетон или боя се използват за покриване на пода. Неравният под ще осигури твърда опора за пилетата. Топлината е съществена за младите щрауси. Пилетата се излюпват с минимални резерви мазнина и са високо чувствителни към студа. За подходяща се смята температурата от 22 до 260C в помещенията за отглеждане на пилетата щрауси. Температурата трябва да се намали по-време на привикване на пилетата с околната температура. Някой фермери ограничават броя на пилетата до приблизително 12 в пространство 600 до 750мм диаметър с използване на дървени пръстени. Скуката, която ще доведе до кълване на перата може да се предотврати в помещенията за отглеждане чрез осигуряване на такава гъстота, която да не е твърде висока. Теченията трябва да се избягват. Докато някой работници препоръчват, че пилетата трябва да се оставят без храна и вода за една седмица след излюпването, други препоръчват, че пилетата трябва да имат достъп до фураж и вода от първия ден след излюпването. Първата препоръка се подчинява на факта, че тя ще осигури използването на жълтъчния материал в абдоминалната кухина. Втората препоръка се дължи на факта, че пилетата трябва да се научат да ядат. Стимулите от гледането на възрастните, които са необходими за пилетата да се учат как

да се хранят ще отсъства при системата за интензивно отглеждане. Това трябва да се осъществи чрез правилно отглеждане. Те могат да се научат да ядат чрез поставяне на по-стари пилета или даже чрез използване на пилета от кокошия вид. Накрая, ситно счукана зелена храна се препоръчва при младите пилета и може да се използва за насърчаване на храненето. Пилетата могат да се движат след една седмица навън на пасището (предимно люцериново) през деня. Сексирането се препоръчва на много млада възраст. Това може да се направи чрез дърпане на опашката на пилетата насочено нагоре докато се прилага натиск върху клоаката. Това ще завър-ши с това, че клоаката ще се обърне и фалусът ще се изложи на показ. Отглеждане на пилетата на възраст от 3 до 14 месеца От 3-месечна възраст до клането пилетата могат да се отглеждат при свободни неоградени пасища на естествено поле или паша с малко или без допълнително хранене, при полуинтензивни условия където птиците имат достъп до добро пасищно поле или установени пасища, допълвани със смес от зърнена концентрирана смеска. Възможно е и интензивно отглеждане в оградено място, където птиците са изцяло зависими от закупена или произведена храна. Един щраус може да се движи свободно на 5ха в Karoo, 6,5 щрауса могат да се държат на един хектар люцериново пасище, докато препоръчаното пространство в заграденото място е 75 до 100 птици на хектар. Заслон (навес) е необходим само в изключително студен климат. Щраусите, по-стари от шест месеца не изискват разположен навес в умерен климат. Дължащо се на силното ритане на щрауса, ръчното задържане може да е опасно и за животното и за дресьора на животното. До двумесечна възраст пилетата могат да се повдигат, докато се подпира гръдният кош с едната ръка и се поставя другата ръка на гърба. Това оставя краката да се провесват свободно. Младите птици от 4 до 8 месеца могат да се управляват (водят) от един човек чрез хващане опашката с едната ръка и крилото с другата. Важно е да не се повдигат птиците чрез техните крила. Иначе един човек може да придвижва птиците чрез притискане на задницата отзад, докато второто лице държи шията и/или човката и управлява птицата отпред. Покриването с качулка на птицата ще я успокои за известно време. Хранене Щраусите нямат гуша, но те имат много добре развит жлезист стомах. Понеже гушата служи като резервоар за поетата храна, нейната липса в случая на щраусите внушава нуждата да консумират храната си през продължителен период всеки ден

Таблица 1. Практически показатели в диетата на пилета щрауси на различна възраст (Cilliers and Van Schalkwyk, 1994) Ингредиенти (на база сухо в-во)

0-2 месеца (престартер)

2-4 месеца (стартер)

4-6 месеца (гроуер)

6-10 месеца (финишер)

10-14 месеца (следфинишер)

TMEn, MJ/кг

13,2

12,8

12,2

10,9

8,0

Протеин, г/кг

255,0

215,0

171,0

135,0

85,0

Лизин, г/кг

12,5

10,7

9,0

8,4

6,3

Метионин, г/кг

3,6

3,2

2,7

2,6

2,0

Метионин + цистеин, г/кг

6,9

6,0

5,0

4,6

3,5

Аргинин, г/кг

11,5

10,0

8,5

8,1

6,1

Треонин, г/кг

7,6

6,5

5,5

5,1

3,8

Изолейцин, г/кг

10,3

8,9

7,6

7,2

5,4

Лейцин, г/кг

17,0

14,8

12,2

11,2

8,4

и в малко количество същевременно. Пилетата щрауси могат да загубят приблизително 10% от масата си при излюпването от петия до седмия ден. Следователно те би трябвало да увеличат теглото си толкова бързо колкото е възможно. Конверсията на фуража при пилетата от излюпването до 4-месечна възраст е 2:1. След това конверсията на фуража се влошава. Смилаемостта на влакнините значително се увеличава с възрастта на птиците. Хранителните вещества, препоръчвани за различните възрасти на пилетата са представени в Таблица 1. Същият аргумент е валиден за практиката на екстраполирането на данните за аминокиселинната наличност от птиците при храненето на щраусите. Смилането на дажбените аминокиселини е по-високо при щраусите, отколкото при птиците. Например смилаемостта на аргинина (0,78) и лизина (0,83) в соевия шрот са по-високи при щраусите, отколокто при птиците (0,74 и 0,76, съответно). Също така, същинската смилаема енергия на соевия шрот е било установено да е по-висока при щраусите (TMEN=13,44 MJ/ кг), отколкото при птиците (TMEN=9,04 MJ/кг). Много производители на щрауси прибавят в дажбата или водата за пиене на новоизлюпените пилета следното: а) електролити за осигуряване на точно Na:K отношение. б) подкисляващи вещества за намаляване на рН в храносмилателния тракт. в) ензимите амилаза, протеаза и целулаза, за да се получи по-ефективно смилане на скорбялата, протеина и влакнините. г) витамините A, D, E и B-комплекс за осигуряване на имунитета. Тези компоненти също ще повишат адаптирането към високопротеинови дажби.

Болестни състояния Проблемите с краката често се срещат при пилетата. Тибиотарзалното завъртане, причинено от липсата на упражняване, липсата на пространство,

преумора, сексиране, скорост на растеж, живо тегло, излишък на протеин, недостиг на калций и изплъзване на сухожилието, дължащо се на недостига на Mg, Zn, холин, биотин, фолиева киселина и пиридоксин, са най-често срещаните аномалии на крайника. Нормално е когато само единия крак е засегнат. Извратен вкус се причинява от поглъщането на чужди предмети, като тел и големи клечки. Тези предмети пробиват жлезистия стомах. Много важно е пасището, на което се пускат младите пилета на свобода, да е свободно от такива предмети. Извратеният вкус може да доведе до натъпкването на жлезистия стомах, тънкото черво и колона. По младите пилета, особено при условията на интензивно отглеждане, може повече да поемат грит, камъчета, сламена постеля и пясък. Кълването на очите може да е сериозен проблем при условията на затворено отглеждане, особено ако осветлението е силно. Други състояния, които могат да се развият, дължащи се на недостатъчно пространство е кълването на перата. Младите пилета са много податливи на белодробни заболявания. Теченията в помещенията за отглеждане трябва да се избягват. „Синдрома на клюмване на пилетата“ или „синдрома на малабсорбция” обикновено се среща на възраст между един и три месеца. Това води до апатичност на пилетата, които спират да ядат и умират. Интравенозна течност е била понякога сполучлива за третиране на тази болест При младите пилета, които се отглеждат интензивно, хепатитът, като резултат от системна инфлуенца, може да се намери. Ако щраусите останат живи (оцелеят) достатъчно дълго и има тежки повреди на черния дроб, може да се прояви „зелена урина“, дължащо се на екскрецията на жлъчни пигменти през бъбреците. Щраусите са особено предразположени към два вида вътрешни паразити, именно тения и ларви на бръмбари по-растенията, докато външните паразити, включват кърлежите, които могат да повредят кожата и въшките, които могат да попречат на появата на перата.

ЕКСПЕРТИ

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕ Джеймс Сейлс Родес Юнивърсити, Южна Африка Димитър Чотински Институт по животновъдни науки, Костинброд Щраусите са били опитомени преди 1914 година за производството на пера, които са били използувани в женската мода. От 1920 година е имало също така интерес в други категории пера, щраусовата кожа за производство на кожени изделия и щраусово месо, първоначално за производство на „сушено на слънце месо“ (пастърма, сушено месо). Съществува и т.нар. „трети щраусов разцвет“, който започва около 1990 година като все повече интереса се трансформира към щрауса като производител на месо.

кожата се разрязва по-протежение центъра на задната четвъртина до центъра на корема. След това се прави разрезът, направен от центъра на човката по протежение на шията, който през гърдите и корема достига до мускула на клоаката. Кожата се отстранява от крилото чрез разрязването и от ограждението на шията и гърдите в права линия към ставата на лакътя. По-нататък се отстранява кожата от главата, пръстите и ставите на лактите. Кожата трябва да се измие с вода и всякакви пера по нея да се отстранят. Върху кожата се поставя сол с нафталин. Нафталинът се използва за предотвратяване на така нареченото „розово гниене“. Важно е да не се повреди ципата (кожичката) от вътрешната страна на кожата. Тя се отстранява от фабриканта. Кожата може да се съхранява при ниска температура за определено време, но не трябва никога да замръзва. Кожата на мъжкия щраус е метално синя, докато тази на женския е сива. Щраусовата кожа се характеризира с отличителни

ците. Електронната микроскопия показва финната структура на епидермиса. Кожата на щрауса не притежава потни жлези и затова при висока температура те движат крилата обратно и напред, за да направляват студен въздух над техните страни и бедра. Кожата на щраусите е мека, трайна и може да се използва до 30 години, докато кожата на говедата е трайна едва 5-6 години. Кожата на щрауса се поддава на обработка и може да се изработят много кожени изделия. Тя е най-скъпа на пазара. Отстранената (одраната) кожа трябва да включва тялото, пищялната кост до ставата на пръста (на крака), крилото до лакътната става и шията. Само кожата над главата, пръста и върха на крилата трябва да отсъства. Най-напред перушината трябва да се отстрани. Първия разрез трябва да се направи от ставата на пръста на гърба на пищяла до ставата на глезена. След това разрезът се прави по ставата на глезена на вътрешната част на крака. По-нататък

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014

Кожа (кожени изделия) Щраусовата кожа сега все още е считана като най-ценния продукт от щрауса. Повече от 70% от прихода от щрауса е идвал от кожата, което след това се изменило. На 14-месечна възраст от щрауса може да се получат 1,4-1,8кг перушина, 35-40кг месо и 1,08-1,26м2 кожа. От преработените продукти най-големи са приходите от месото и кожата. Щраусовите кожени изделия се характеризират с надиплени вдлъбнатини (пъпки) по по-голямата част от повърхността. Кожата на тялото е използвана за производство на женски чанти, луксозни обувки, чанти за книги, обвивки на книги, портмонета, като бърсалки и за украшения, докато по-тънката кожа на по-младите щрауси е използвана за производство на дрехи (облекло). Щраусите нормално се колят на 14-месечна възраст и на тази възраст се добива оптимален размер на кожата от 125дм2. Кожите стават по-големи с напредването на възрастта на пти-

Таблица 1: Компоненти

Вид Щрауси

Говеда

Пилета

Непосредствено (гр/100гр ядима част)

Вода

76,27

71,60

75,46

Протеин (N х 6,25)

21,12

20,94

21,39

Пепел

1,07

1,03

0,96

Общо мазнина

0,9

4,6

4,3

Калории (kcal/100гр)

123

121

вдлъбнатини (пъпки) главно на гърба и корема. Отстраняването на перата преди клането трябва строго да се контролира. Ако твърде много пера са отстранени от живия щраус по-време на скубането или разрязването може да се случи изгаряне от слънцето. Това ще намали стойността на кожата. Месо Клането на щраусите е добре разработено в Южна Африка и Израел понеже щраусовата индустрия е достигнала търговски етап на развитие в тези страни. В останалите страни тези технологични процеси се развиват. В света първата кланица за щрауси е построена през 1963/1964 година в Oudtshoorn, Южна Африка за производство на пастърма (сушено месо) и прясно месо за консумация от населението. Щраусите се колят на 14-месечна възраст в Южна Африка, за да се получи качествена кожа и добив на перушина. В Израел се колят на 9-месечна възраст, понеже усвояването на фуража след тази възраст намалява. Птиците се държат 24 часа в заградено място с достъп до вода преди да влязат в кланицата. Те се зашеметяват с електрически ток, който се доставя чрез два електрода до главата и се закачват след това двата крака за веригата. Кръвта изтича чрез направения разрез на кръвоносните съдове. Обикновено 10 минути след това перата се отстраняват ръчно. На 14-месечна възраст от заклания щраус може да се получат 35-40кг месо. При прове-

дения кланичен анализ в щата Тексас (САЩ) е установено, че месото на трупа (постно месо, мазнина и кости) е средно 58,6% от живото тегло, вътрешните органи – 24,8%, кръвта – 3,11%, кожата – 7,04%, главата – 0,38%, крилата – 0,78%, опашката – 0,82% и перушината – 1,85%. Установено е също така, че постното месо заема 62%, мазнината – 9% и костите – 27%. Това месо се смята за най-постно и съдържа по-малко холестерол от пуешкото месо. Филето приготвено от щраусово месо се смята за деликатес. Цялото годно месо е разположено в задните части, с изключение на това в шията. Сега 26,5% от общото количество на задните части се използва като пържоли, докато 12,8% се реализират като филета. Другите мускули на задните части се използват в преработени продукти, такива като суджуци (наденици), вид салам и силно подправен италиански вид салам. Останалата част от трупа се преработва в трупно и костно брашно, които се използуват като изкуствен тор. Месото на щраусите е с червен цвят и по вкус е близко до телешкото и говеждото месо. Отличава се с високо съдържание на протеин и ниско съдържание на мазнина. Двете изключителни отличителни черти на щраусовото месо в сравнение с месото на други видове са относително високото крайно рН и ниско интрамускулно съдържание на мазнина. Нивото на рН е важно за всеки, който се грижи за качеството на месото. Високото крайно рН

поддържа цвета и водозадържащата способност на месото, но е нежелана характеристика за готовността за започване на обработка (сушене, пушене, консервиране), подържане качеството и вкуса. Високото крайно рН (приблизително 6,0) в щраусовото месо може да ограничи трайността му, което се дължи на растежа на микроорганизмите и развитието на неблагоприятна миризма. Различни работници са установили, че нежността (крехкостта) на щраусовото месо, оценено от консуматорите и експертите и също така чрез обективните инструментални методи е равностойна или по-добра от тази на говеждото месо. Големи различия в цвета съществуват между различните мускули на един и същ щраусов труп. Трябва да се има предвид, че цветът е първото характерно качество при консумацията на качествено месо, което се възприема от обикновения консуматор. Това трябва също да се има предвид при по-нататъшната обработка на мускулите в продукти. Сортирането на мускулите на щрауса в сравними по цвят групи се препоръчва, не само в търговията на целите сурови мускули, но също за намаляване на разликите в зрителната представа на крайните консервирани продукти. Химическият състав на месото от щрауси, говеда и пилета е представен в таблица 1. Изключително ниско е интрамускулното съдържание на мазнина в месото на щраусите в сравнение с месото на говедата и пилетата. Ниското интрамускулно съдържание на мазнина в щраусовото месо е насърчително средство в маркетинговата стратегия за щраусовото месо при развитието на пазара за месо. В този пазар предлагането често превишава търсенето. От тук следва, че трябва да се съсредоточим върху екзотичните или здравни предимства от въвеждането на нов вид месо. Обаче, отсъстви-

Таблица 2:

държание на съединителна тъкан, която има по-ниско съдърЩрауси Говеда Пилета жание на незамениНезаменими аминокиселини ми аминокиселини, (гр/100гр ядима част) отколкото контракЛизин 1,65 1,74 1,82 тилната (свиваема) Треонин 0,76 0,92 0,90 тъкан, щраусовото месо може да има Валин 0,97 1,02 1,06 по-висока хранителМетионин 0,55 0,54 0,59 на стойност отколкоИзолейцин 0,92 0,95 1,13 то говеждото. Лейцин 1,70 1,56 1,61 Ниското съдържание на натрий в Фенилаланин 0,94 0,82 0,85 щраусовото месо е Хистидин 0,39 0,72 0,66 отделно предимство Заменими аминокиселини за хора, за които е (гр/100гр ядима част) необходимо да поАргинин 1,36 1,32 1,29 държат ниска натриева диета. СлеАспарагинова 1,90 1,91 1,91 киселина дователно ниското съдържание на наСерин 0,59 0,80 0,74 трии в това месо е Глутаминова 2,51 3,15 3,20 благоприятно за маркиселина кетинга. Глицин 0,82 1,41 1,05 От много години се Тирозин 0,61 0,70 0,72 препоръчва в света концепцията за наАланин 1,06 1,26 1,17 маляване поеманеМакроелементи (мг/100гр ядима част) то на наситените и Натрий 43 63 77 увеличаване на полиКалий 269 358 229 ненаситените мастни киселини в опит да Калций 8 6 12 се намали риска от Магнезий 22 23 25 коронарна болест на Фосфор 213 201 173 сърцето. В таблица 3 Микроелементи (мг/100гр ядима част) е показано, че щраусовото месо има Желязо 2,3 2,2 0,9 по-ниско съдържание Мед 0,10 0,08 0,05 на мононенаситени Цинк 2,0 4,4 1,5 мастни киселини и Манган 0,06 0,01 0,02 по-високо съдържание на полиненасиАлуминий – – – тени мастни кисеето на мазнина причинява загу- лини в сравнение с говедата и ба в подържането на сочност- пилетата. та по-време на дъвчене, главно Няколко източника на инфордължащо се на стимулиращия мация внушават, че човек се ефект на мазнината в отделяне- развива на диета с отношение то на слюнка. Щраусовото месо омега 3:омега 6 мастни кисеможе по-такъв начин да причи- лини приблизително 1:1, докато нява впечатлението за усещане днес това отношение е 10:1 до за сухота в устата, особено ако 25:1 в диетите. Това показва, че времето за готвене е твърде западните диети са дефицитни дълго. на омега 3 мастни киселини. Аминокиселинният и минера- Днес знаем, че поемането на лен състав на щраусовото месо омега 3 мастни киселини наи другите видове е представен малява разпространението на в таблица 2. Поради ниското съ- коронарните заболявания, са Компоненти

Вид

есенциални в растежа и развитието на човека през жизнения цикъл и изглежда са по-ефективни в техните антитромбиотични и антиатерогенни свойства, отколкото съответните омега-6 полиненаситени мастни киселини. Относително високото общо съдържание на омега-3 мастни киселини в месото на щраусите по такъв начин се представя като изгодно в рекламирането на продукта. Обаче, трябва да се отбележи, че мастнокиселинния състав на мускулите при моногастричните животни, като щрауси и пилета може да се измени чрез включването на мастни киселини в диетата. Съдържанието на холестерол не се различава до голяма степен между видовете (Таблица 3). Популярното убеждение, че щраусовото месо е с ниско съдържание на холестерол не е вярно. Може би това значение е произлязло от ниското интрамускулно съдържание на мазнина. Холестеролът обаче е съществена част на клетъчните мембрани във всички мускули. Пера (Перушина) Щраусовото перо е различно от перата на другите птици, дължащо се на факта, че то е съразмерно по форма. The barbules или късо, финно, нежната част на свободната пухкава част на щраусовото перо не се съединява в щраусовите пера както в перата на другите птици. Това води до перушина, която не е въздухо устоичива и по такъв начин негодна за летящи цели. Около 1 до 1,2кг къса перушина и 400 до 450г пера могат да се получат от старите щрауси. При подходящи грижи и ръководство щраусът ще продължи да дава реколта от пера без влошаване за около 35 години. Най-добра перушина обаче се произвежда на възраст от 3 до 12 години. Също така такива като ветрила, ресни, украсяване с пера около врата и шапки са направени от най-добрите опашни и крилни пера. Това се

голяма сабя). Четири до пет шарени (разноцветни) крилни пера към всеки край Компоненти % от общите мастни киселини на първата редица Щрауси Говеда Пилета от мъжките птици Наситени мастни киселини се наричат „въобра16 : 0 18,7 26,9 26,7 жаеми”. В горницата на крилото, пера18 : 0 14,1 13,0 7,1 та наречени „черни” при мъжките и Мононенаситени мастни киселини „сиви” при женските 16 : 1 4,1 6,3 7,2 са наредени в редици над заострените 18 : 1 30,8 42,0 39,8 крилни пера. Единичната редица Полиненаситени мастни киселини от светла и пухкава 18 : 2 17,9 2,0 13,5 перушина, която покрива крилните зао18 : 3 6,3 1,3 0,7 стрени пера по-до20 : 3 0,4 следи следи лу са известни като 20 : 4 5,6 1,0 2,79 „сурова коприна”. 20 : 5 1,5 следи 1,63 Заострените пера на опашката покри22 : 4 0,1 следи следи ват късата и дебела 22 : 5 0,4 следи следи опашка. 22 : 6 0,1 следи 1,0 Четири различни покриващи пера или перушина могат Холестерол 57 60 70 да се разграничат (мг/100г) в жизнения цикъл дължи на факта, че щраусо- на щрауса – преди раждането вите пера лесно се зареждат или перушина при раждането със статично (постоянно) елек- (перушината на пилетата която тричество, което кара прахта се развива около една или две особено да се прилепва. Това седмици след излюпването и е прави щраусовите пера идеал- завършено развитието на възни за бърсане на прах и също раст около осем месеца), ювеза използуване в автомобилната нилна перушина, която може и компютърна промишленост. С да се види от четири или петизбелване и боядисване голям месечна възраст и е напълно обсег от цветове може да се готова на възраст 16 месеца и постигне в щраусовите пера. възрастна перушина с ясно доПерата са ограничени до опре- ловими разлики между половеделена област, наречена прос- те, когато птиците са на около транство на перата. двегодишна възраст. Крилните Перата на трупа (централната пера със заострена към върха част) се срещат над тялото и с копиеподобна форма известкрилата. Най-голямата единична ни като spadonas се подрязват с редица от пера в крилото се ножица когато пилетата са на наричат „игли“. Първата редица около шестмесечна възраст. Пеот крилни пера (около 24 пера) рото обаче изисква около два се наричат „бели” при мъжки- месеца за завършване на неготе и „женствени” при женски- вия растеж. Тези пера се полуте. Първата реколта от крилни чават на осеммесечна възраст пера, израстнали на пилетата, чрез дърпане с клещи или щипзаострени към върха с копиепо- ци. Обикновено повърхността добна форма са известни като грябва да се намаже с вазелин „spadonas” (от италиански, дълга, или масло, за да се предпази Таблица 3. Мастнокиселинен състав и съдържание на холестерол в щраусовото месо в сравнение с говедата и пилетата

вдлъбнатината (трапчинката) от излагане на опасност, за омекване на кожата и за стимулиране на нов растеж. При осеммесечната система, която нормално се прилага при благоприятни условия (има се предвид времето и снабдяването с храна), крилните пера (spadonаs) се стрижат на шестмесечна възраст. Оскубването на крилните пера, скубането на втората и третата редица на по-горните пера, суровата коприна и опашките се извършва на приблизително осеммесечна възраст. Перата се скубят отново на 14-месечна възраст. За да се получат еднакви, оскубани на 14-месечна възраст, дългите „зелени” пера трябва да се отстранят при „почистване” на 8 месеца. Перата се разпределят субективно на 5-точкова скала от експертите според размера, формата, характеристиката на канала, загубата на пера и други отклонения наблюдавани в щраусовите пера. Други продукти Яйцата от женските несъешавани с мъжки или леко повредени не се приемат за люпене. По-такъв начин са на разположение за консумация на хората. Редкостта и уникалността на щраусовото яйце може да се използва на пазара на този продукт. Яйчните черупки също се явяват като любопитни артикули. Масло от ему и южноамерикански щраус се използува в козметиката (кожен крем, лосион, мехлем за устни, шампоан, загряващо масло) и продукти за първа помощ (кремове за изгаряне, разтриване на артрити, разтриване на спортисти). Причината за ефикасността и уникалността на мазнината от ему и южноамериканския щраус в гореспоменатите продукти е недостатъчно изследвана. Австралийската и английската щраусова промишленост твърдят, че щраусовата мазнина е превъзходна в козметичните продукти.

ЕКСПЕРТИ

Грижи за пчелите през септември зооинж. Е. Георгиева През септември в нашата страна пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването – съсредоточават меда към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатан, пчелите го свалят в плодника, като го разполагат в освободените от пилото площи. Наред с това усилено събират и донасят прополис (пчелен клей), с който замазват всички пукнатини и малки отвори, през които може да нахлува студен въздух в гнездото, вклю-

чително и вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите – една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студен въздух през зимата до гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа. През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването на пчелите. Той трябва да определи на колко пити да

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014 41

зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно да могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането им по тях килийките не се виждат – телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата. Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват на разширени гнезда. Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определя силата на семействата при зазимяването им. След като определи броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подбора им. Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило и питите с негодни за използване площи (деформирани, с големи търтееви участъци, много стари и вече черни) трябва, да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склада, вкл. и питите, на които има мед и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие. При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска. Съвсем, неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства, преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп. Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна (няма открито пило, на което да правят и дават кашица от мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна), води до тяхното силно физиологично изтощаване (белтъчно обедняване). Особено важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. Поради това че зимите у нас протичат различно – в някои години са топли и кратки, в други са много сурови и продължителни, а има и късни повратни застудявания и през април, пчеларят трябва да подготвя пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е мека и краткотрайна, значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие, но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволяват изхранването

на пчелите, без да се налага добавянето на храна през зимата (тя да стигне до края на март-април). За нашите условия на зимуване, на плътна междина пчели трябва да се оставят минимум по 2кг мед. Този мед трябва да бъде почти изцяло запечатан в питите. През самите зимни месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка – под 1кг на месец. Но ако времето през зимните месеци е топло, пчелите летят и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата. Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират. Това налага на слабите семейства (рояците и запасните майки) да се осигуряват минимум по 2,5кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатено пило (или с млади пчели) от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Към края на септември пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни, а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването. В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване. През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Още по-добре е, ако се редуват третиранията с два или три препарата, като включат и най-новите, с които дотогава не е третирал. Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. Поцелесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки (на силното и слабото), отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят две майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само съвсем слаби семейства, които при по-тежка зима почти винаги загиват. Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи – сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства (придаване на съвсем слабите към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно).

ЕКСПЕРТИ

Начини за подобряване на оборски тор Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров - ИПАЗР

почвените и климатичните условия, а също така и в зависимост от културата, срещу която се внася. За равнинните райони на Северна и Южна България и при условията на тежки по механичен състав почви се препоръчва като най-ефективно есенното заораване на оборския тор с дълбоката оран. Есенното заораване на оборския тор при тези условия дава най-голямо увеличение на добивите. За полупланинските райони и леко песъчливите и ерозирани почви се препоръчва пролетно внасяне на оборския тор. Пролетното внасяне е възможно и за предпочитане при зеленчуковите култури, тютюна и др., които се засаждат сравнително по-късно и се налага пролетно преораване на почвата. Заораването на торта става по различни начини. Най-често се препоръчва то да става веднага

ни торове се намаляват загубите на азот и на органично вещество през време на съхраняването. Освен това прибавката на фософорни торове към пресния оборски тор усилва развитието на някои полезни микроорганизми (амонифициращи и целулозоразлагащи), а потиска денитрифициращите. Компостирането на оборския тор с фосфорни торове не само намалява загубите на азот и повишава ефекта от него, но и увеличава разтворимостта на внесените торове. Хиперфосфатът, които се препоръчва само за кисели почви, при компостирането му с оборски тор може да се използва и при неутрални и алкални почви. За повишаване ефективността на оборския тор от голямо значение е и времето на неговото заораване. То трябва да бъде диференцирано в зависимост от

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 6/ 2014

дин от начините за подобряване качеството на оборския тор е нарязване на сламата, образувана за постеля. С това се повишава поглъщателната способност, създават се условия за уплътняване на тора, а в последствие разхвърлянето по нивите става по-равномерно. Подобряване на оборския тор се постига също и при използването на торфа за постеля. Той съдържа значително повече азот в сравнение със сламата, има по-голяма поглъщателна способност и свързва трайно отделящия се амоняк при хидролитичното разпадане на азотните съединения, вследствие на което се намаляват и азотните загуби. Напоследък се смята, че най-целесъобразно се използва торфът, когато преминава през оборите. През компостирането на оборския тор с фосфорни минерал-

ЛЮБОПИТНО

след разхвърлянето є. При такова заораване загубите са наймалки и ефектът от торенето – най-голям. Времето на заораване зависи от степента на разложеност на оборския тор и от съдържанието на амонячен азот. Пресният и полуугнилият оборски тор, който съдържа значително количество амонячен азот, трябва да се заорават веднага след разхвърлянето. При торене с угнил оборски тор, при който почти амонячен азот, ефективността се повишава значително, ако се заоре след изсъхването му на повърхността на почвата. Под действието на слънчевите лъчи и при недостиг на влага основната част от микроорганизмите измират. След заораването на оборския тор в почвата настъпва разлагане на измрелите микроорганизми, в резултат на което се увеличава количеството на лесно достъпния азот за растенията и ефектът от торенето през първата година е осезателно по-голям. По статистически данни половината от оборския тор у нас се

изкарва през зимата, а се заорава през пролетта. Най-големи загуби на хранителни вещества и най-малък ефект от торенето се получават, когато оборският тор се разтоварва на малки купчини и се оставя да престои така. Тогава микробиологичните процеси продължават, температурата в купчинките остава висока и загубите на азот се увеличават. Освен това известно количество от азота се измива, при което се създава голяма пъстрота в плодородието. Под влияние на торенето настъпват съществени изменения и в реакцията на почвата – pH е най-високо при чистото органично торене и постепенно намалява с увеличаване количеството на минералните торове. С увеличаване броя на частните ферми и с внедряването на някои нови методи за отглеждане на животните, възникват и много нови въпроси. Един от тях е въпросът за отстраняването, съхраняването и оползотворяването на органичните остатъци. Торът, който се получава при безпосте-

лъчно отглеждане на животните, се различава съществено по физичните и химични свойства от обикновения оборски тор. Това води до изменения в начините на съхраняване, транспортиране и разхвърляне на тора, в процесите на ферментацията и в загубите на хранителни елементи и органично вещество. От изложеното по-горе става ясно, че при разхвърлянето на тора в зависимост от неговото състояние, почвените и климатични условия, нормите на торене, степента на разреждане и състоянието на почвената повърхност настъпват значителни загуби на азот. Ограничаването на тези загуби е важно средство за повишаване ефекта от торенето. Някои агрохимически мероприятия като брануването, култивирането и плиткото заораване на 8-10см намаляват загубите на азот до 25%, а преораването на почвата на 18-20см ги свежда до нула. Плиткото заораване е по-ефективно от брануването, но практически е по-трудно приложимо.

Джоел Салатин:

Забравете стереотипа за „бедния, прост фермер”

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Agronovinite.com

За да успее фермата ви, повярвайте, че е възможно Основната предпоставка за едно успешно начинание в селското стопанство е да повярвате, че е възможно. Всеки аспект от нашата култура отхвърля с пренебрежение идеята, че селскостопанският труд може да е приятен и икономически рентабилен, пише обявеният от сп. Time за фермер №1 в света Джоел Салатин в книгата си „Фермер – мисията възможна“. Бестселърът, чието оригинално заглавие е „You can farm“, излезе

на български език. „Веднъж, на едно състезание на „Фор Ейч” слушах един талантлив лектор, който си спомняше как се спречкали с педагогическата съветничка в неговата гимназия, когато є споменал, че иска да става фермер: – Защо искаш така да си пропилееш живота? – попитала изумената съветничка. – Ти си твърде способен, за да се занимаваш с нещо такова“, разказва Салатин в първа глава на изданието, наречена „Изграждане на визия“. Стереотипът за „бедния, прост фермер“ се натрапва от години

Този стереотип се поддържа от комиксите „Гарфилд” всеки път, когато Джон Арбакъл отива на гости при родителите си. В който и да е телевизионен сериал, ако се спомене нещо за фермерство, то се прави с насмешка и някакви пренебрежителни или обидни подхвърляния, посочва Салатин. „Всъщност, мен публично са ме упреквали за това, че дори и само подхвърлям идеята, че е възможно човек да се издържа изцяло чрез земеделие по начин, който е толкова приятен и доходен, че нашите деца действително биха искали да го вършат. Докато дълбоко в сърцата си вярваме, че това е невъзможно, никога няма да успеем да отворим душите и умовете си към методи, които го правят възможно (…) Няма да се опитвам да убеждавам отрицателите. Но онези хора, които искат да вярват, че е възможно да бъдеш фермер, трябва да бъдат поощрени и напътени. Това е моята цел“, пише Джоел Салатин. Една от причините да има добри възможности за реализация в селското стопанство, е застаряването на фермерското население. Това означава, че всеки, който има нова информация, има и предимство в производството, смята авторът. „Например, кой би предположил преди 20 години, че супермаркетите действително ще зареждат био продукция или здравословното говеждо на семейни ферми като „Лорас Лийн Бийф”? Това беше немислимо. Потребителското съзнание и неудовлетворението на производителите не бяха назрели до такава степен, че да позволят една

такава ситуация“, припомня Салатин във „Фермер – мисията възможна“. Фермерите трябва да отговорят на нуждите на хората от уникални продукти и човешка връзка. Следващата стъпка в тази прогресия е извеждането на пазаруването вън от супермаркетите, особено както информационната ера продължава да раздробява индустриализацията в нейните прояви. Хората търсят всичко да е бутиково, търсят уникалност, търсят човешката връзка. Ако ние, фермерите, насочим вниманието си към тези нужди, вместо да се вкопчваме в изтърканата до смърт парадигма „производство-препарати-ефективност”, пред нас ще се открият безпределни възможности, смята Салатин. „Около нас съществува цял свят, за който обикновеният фермер си няма и грам идея. Вашият шанс да бъдете предприемчиви фермери с качество на живот, на което един чиновник би завидял, е директно пропорционален на вашите познания за подходи, които са в разрез с типичното за предходния половин век мислене. (…) Няма значение какво Ви е образованието, какво Ви е социално-икономическото положение, на каква възраст сте и какви са настоящите Ви условия за живот. Ако имате дълбок вътрешен копнеж да отглеждате неща и да служите на хората като им доставяте здравословна храна, да живеете земеделски живот с децата и внуците, които си играят около Вас, тогава пред вас се отваря една възможност“, смята американският фермер.

ЛЮБОПИТНО

Първите доилни апарати били от сребърни тръби и пухени пера Първите доилни апарати се появяват при голяма съпротива и страх от новите машини Развитието на машините за доене отнема няколко десетилетия, пълни с проби и грешки, за разлика от бързото развитие и влизане в употреба на други иновации от същата област като например хигиеничното доене, теста на Бабкок и центробежния сепаратор за мляко. Някои редактори на земеделски публикации от XIX век признават нуждата от добра машина за доене, но са недоволни от предлаганите по това време. Други пък обезкуражават всички опити за направата им, като излагат доводи, че е неестествено или вредно за кравата. През 1892г С.М. Бабкок (създателят на известния тест, който носи името му), пише в списанието The National Dairyman, че „машините за доене ще доведат до по-слабо качество на млякото и до намаление на стандартите за мляко при млекодайните животни.“ В The Farmers Advocate, Л.Б. Арнолд, секретар на Асоциацията на американските млекари, пише за огромната стойност на ръчното доене за развитието на вимето и предупреждава млекарите да не използват машините за доене.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 6/ 2014

Дона Петкова

Тръби от сребро и слонова кост са се използвали за доене през XIX век Най-ранните апарати за механично доене представляват тръ-

би, които се вкарват в зърната на вимето. Те карат пръстеновидния мускул да се разхлаби, като по този начин се позволява на млякото да протече. Дървени тръби се използвали за тази цел, също както и пухени пера. Майсторски направени тръби от чисто сребро, гутаперча и слонова кост са се продавали през средата на XIX век и дори някои от тях се продават и през следващия век. Нова тръба за доене, илюстрирана в списанието Scientific American през 1875г използва разпределител на дъното на всеки уретър, който да затвори отвора. Няколко американски патента са издадени на подобни доилни тръби от подвижна гума, които насочват млякото към кофа. Обширната система от тръби увеличава проблема от замърсяване на млякото, който вече е срещан и при употребата на уретрите. Доенето чрез катетър се считало за източник на много зарази. Той също така отслабва пръстеновидния мускул, което причинява продължително капене на млякото и наранявания на вимето. Медиите са силно критични към първите системи за доене на крави През 1868г, редакторът на The American Agriculturist пише относно доилните тръби: „Тези, които ги продават, не говорят за тях пред вестника ни, също както и търговците-шарлатани като

цяло. Ние желаем да им дадем шанс за справедлив съдебен процес. Опитвахме се, но не успяхме дори да станем свидетели на съдебен процес срещу такъв дояч.“ Въпреки това, десет години по-късно, през 1878г, същата публикация смекчава тона си, въпреки че все още не одобрява доилните тръби. „Имало е предразсъдъци спрямо всички останали методи на доене освен оригиналния. Ние признаваме, че сме се влияли от силата на този предразсъдък и сме били много внимателни, когато сме говорили за доилния апарат. След личен процес, бяхме принудени да променим предишните си възгледи.“ Статията продължава с описанието на няколко сребърни тръби, които се прикрепват към гумени тръби от Индия и водят млякото към кофа. В този моментAmerican Agriculturist започва да приема реклами от млекопроизводители, въпреки че много малко от тях се публикуват. Мнението на вестника е, че доилните апарати са с малка стойност, но не причиняват видима вреда на кравите. Разнообразието и числеността на ранните доилни апарати може да се категоризира в две групи. Първата се опитва да подражава на ръчното доене с помощта на механични апарати, които упражняват натиск върху вимето, а втората подражава на смученето на телето (т.н. вакуумни апарати). Защитници и на двата вида апарати произвеждат

огромно многообразие от уреди през следващите 50 години, докато съвременният пулсатор превърна втория вид смукателни апарати в победител. Първите доилни апарати на вакуум използват чаша от тропическо дърво Най-ранните доилни апарати, работещи на вакуум използват голяма чаша от тропическото дърво гутаперча, която пасва около цялото виме и се свързва с ръчна помпа. Ходжес и Брокендън осигуряват английски патент за такова устройство през 1851г В САЩ, Ана Балдуин патентова подобна доячна машина, като използва глинена помпа и кофа. През 1859г, С.У. Лоу от Филаделфия патентова чаша, състояща се от диафрагма с четири дупки за цицките. Ръчна смукателна помпа изпомпва млякото едновременно от всички цицки. Подобни апарати създават продължително всмукване на вимето, като увреждат гръдната тъкан и често карат кравата да рита с крак. През 1859г, Джон Кингман от Доувър, Ню Хампшир, патенто-

ва калаена чаша за вимето с еластичен ръб, който се използва заедно със смукателния апарат. Първата успешна употреба на тези чаши (вакуумни доилни апарати) е с патента на Л.О. Колвин, вероятно най-известният изобретател на ранни доилни машини през 1860г. Неговото устройство добива голям отзвук от земеделската преса. Благоприятни статии се появяват в The Dairy Farmer Journal и The Agricultural Gazette, наред с много по-малки публикации. Въпреки това, доилният апарат на Колвин все още подлага виметата на кравите под постоянно напрежение, като кара кръвта да се събира там. Колвин продава патента на апарата си за 5000 хиляди щатски долара. Поне 1500 машини са продадени в Англия според статия в The Agricultural Gazette. В САЩ Колвин жъне и по-голям успех, като продължава да въвежда подобрения и да добива нови патенти. Доилната машина Mehring била управлявана с крак В Шотландия, Уилиям Мърчланд изобретява много успеш-

на вакуумна доячка през 1889г, която се поставя висяща под кравата. Даден му е патент от САЩ през 1892г Доилката на Мърчланд заедно с известната доилка „Thistle“ (Магарешки бодил) се е тествала многократно от Земеделското общество на Шотландия през 1898г. Други многобройни ръчносмукателни апарати се произвеждат в следващите 30 години, като най-последният апарат – преди създавaнето на съвременните пулсатори със смукателни доилки е машината Mehring, управлявана с крак. Тя е възхвалявана в писмо до списанието Hoard’s Dairyman през 1898г. Две крави може да се издоят едновременно с този апарат, като човек седи на столчето между животните и управлява левелирите с крака, за да осигури вакуум. Апаратът Mehring, задвижван с крак, доста се продава през ХХ век. Добър модел бе наскоро забелязан в едно от шоутата на Бримфийлд, с цена от 400 щатски долара. Пулсаторът за първи път е представен при доилката модел Thistle. Той използва вакуум-

на помпа, задвижвана от пара. Въпреки хигиенните проблеми, този модел се оказва ефикасна доилка. През 1898г критик на модела в списанието Hoard’s Dairyman отправя критики към прекъсващата струя в стъклената тръба, която води до съда с млякото, по време на експозиция в Хамбург. Този критик е д-р Бенно Мартини, един от най-видните учени за млечните продукти. Пулсаторът, който свършва в тази прекъсваща струя най-накрая довежда до истински работещия доилен апарат. Министерството на земеделието на САЩ тества и одобрява пулсатора за доилен апарат през 1898г. През последните години на XIX век, докато много изобретатели се спречкват с проблеми от смукателните доилни апарати, други работят по направата на разнообразни механични устройства, които стимулират ръчното до-

ене. Повечето от тези апарати включват ролки или палци, които се закрепват периодично на вимето, като често работят от горе надолу. Някои от тях са прости, а други са сложно съставени от хиляди частици и управлявани от ръчки. Развитието на ефикасния доилен апарат отнема повече от 50 години Такива механични доилки все още се патентоват след началото на ХХ век, дори след навлизането на пулсатора. Механичните доилки не могат да компенсират за променящият се размер на виметата и не могат да изцедят млякото докрай. Те също така докарват част от млякото обратно във вимето. Защо, въпреки числеността на хората, посветили се да изобретят тези апарати, развитието на ефикасния доителен апарат отнема повече от 50 години?

Отговор на въпроса вероятно е даден през 1879г в тогавашното издание на The Agricultural Gazette. Там апаратите се сравняват с развитието на сноповръзвачката. До тази година около 5000 американски и английски патента се издават за подобрения в жътварските машини. Статията намеква, че бързото развитие на сноповръзвачката е насърчено от големия брой тествания и предложения от страна на земеделците. Тестването на сноповръзвачката не представлява риск, докато тестването на доилните апарати може и нанася големи щети на кравите или поне на вимета им. Разбираемо е, че фермерите са нямали голямо желание да подложат кравите си на експериментални опити с тези апарати. Това може би е била най-голямата пречка към бързото развитие на доилката.

Минтех Ко Ваксини за едър и дребен рогат добитък производство от Русия ОВИКОН ваксина за имунизация и лечение на копитен гнилец и некробактериоза при овце и кози АНТОКС ваксина за имунизация против ентеротоксемия, брадзот, злокачествет оток по овцете и дизентерия по агнета ЛТФ-130 ваксина за профилактика и лечение на трихофития по едрите преживни животни Изключителен представител за България: Минтех Ко ЕООД, Tел./факс: 02 961 21 82, GSM 0888 928 102 48

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg