Животновъдство BG 38/2018 by Enthripy 1

www.oralo.bg ISSN 2367-5047

38 / 2018

ЖИВОТНОВЪДСТВО За контакти: Ферма ЕРБУЛЛ, гр. Банско, ул. „Стефан Караджа“ №70, GSM: 0899 929 299, e-mail: vaik2005@mail.bg

Качествено месо от пасищно отглеждани породи говеда Лимузин и Симентал

Асоциация за развъждане на млечните породи кози гр. Русе, ул. „Борисова” №15, вх. 2, ет. 1, офис 1 e-mail: bdga@abv.bg, office@armpk.com www.armpk.com

Тясното и изпълнено с доверие сътрудничество между членовете и Асоциацията е основа за една успешна развъдна програма.

Съдържание

Цена: 6,00 лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: animals21@mail.bg, www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД ISSN 2367-5047 Главен редактор: Красимир Петков Отговорни редактори: проф. Васил Николов – говедовъдство, Деан Тодоров – козевъдство Редактор: Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечат и дизайн: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: проф. Алекси Стойков, доц. Андрея Колев, Деан Тодоров, проф. Десимир Неделчев, проф. Димитър Греков, доц. Запрянка Шиндарска, проф. Николай Тодоров, проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

АРМПК

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Изложения Национално изложение по животновъдство Сливен 2018. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 ◊ Провеждане на Международна научна конференция. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2 ◊ Официално откриване на изложението, пресконференция на министър Порожанов. . . . . . . 4 ◊ Специалните гости на НАМГБ на изложението. . 10 ◊ Посещение на ферма „Верде“. . . . . . . . . . . . . . 12 Позиция За стабилно развитие на козевъдството са нужни добра селекция и сигурни пазари . . . . . . . . . . . . . 14 Породи Породи кози. Видове и харакеристики.. . . . . . . . . 20 Говедовъдство Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. I част. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24 Рибовъдство Риби със стопанско значение. Отглеждане и хранене. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Икономика Иновации в земеделието – подмярка 16.1. . . . . . . 38 Заедно с Китай Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ съдейства за изграждането на „Един пояс, едни път“. . . . . . . 39

НОВИНИ

IIIV Национален събор на овцевъдите в България 2018

а 11, 12 и 13 май тази година се проведе за седми път Националния събор на овцевъдите в България. Той се състоя край Петропавловския манастир до Арбанаси. От миналата година овцевъди и козевъди се обединиха в обща браншова организация – Национална овцевъдна и козевъдна асоциация и заедно участват на събора. Програмата както винаги бе изключително богата и освен изложение на животни от различните породи, включваше и различни състезания и културни прояви. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Живко Живков, кмета на община Лясковец Ивелина Гецова и съпредседателя на Национална овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев откриха събора на 11 май. На събитието присъстваха посланици и дипломати, както и представители на браншови организации от различни краища на Европа. Традиционно освен изложение на овце и кози от различни породи и възрасти, гостите можеха да присъстват на състезание по ръчна стрижба на овце, състезание по доене на кози и овце, демонстрация на работа с кучета-пастири, състезание по теглене на товари от коне порода „Тежковоз“ и аукцион на елитни животни. Освен това бе организирано и изложение на селскостопанска техника и оборудване и фермерски пазар. И тази година Асоциацията за развъждане на млечни породи кози проведе своето годишно отчетно събрание. Ръководство и членове на асоциацията се събраха в „Парк-хотел Арбанаси“, за да обсъдят свършеното през годината. Събранието бе открито от председателят на АРМПК Деан Тодоров и зооинжинер Радослав Бориславов. Едно от основните и много важни неща, които бяха обсъдени беше съвместната работа на НОКА по проблемите с изкупните цени на млякото и пласирането на продукцията. Дискутираха се теми за работата на асоциацията и фермерите, за вътрешната организация и развъдните програми на различните породи. Обсъдиха се и търсенията на асоциацията на стабилни и постоянни пазари за продукцията на нейните фермери. Като обобщение можем да кажем, че ръководството на Асоциацията залага както на правилна развъдна програма, за увеличаване на продукцията и доходността на своите фермери, така и работи по всички възможни направления за реализирането на тяхната продукция и възвръщането на доверието към българския фермер и българските продукти. Според организаторите седмия подред събор е найуспешния досега, не само като посещаемост и изложители, а и от бизнес гледна точка – на аукционът бяха направени сделки за над 75 000 лв. за продажбата на чистокръвни овце и кози.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

ИЗЛОЖЕНИЯ

Национално изложение по животновъдство Сливен 2018 Станислава Пекова, Красимир Петков От 27 до 29 април се състоя 14-ото по ред Национално изложение по животновъдство. Тази година мястото на събитието бе до гр. Сливен, по пътя за с. Мечкарево. Програмата бе интензивна, богата и добре подготвена. Първият ден се проведе международната научна конференция с представители на ССА и лектори и участници от Европа и Канада. На следващия ден бе официалното откриване на изложението, на което присъстваха министър Румен Порожанов, г-жа Десислава Танева – председател на аграрната комисия в парламента, кметът на гр. Сливен г-н Стефан Радев, г-жа Юлия Куюнджийска от асоциация „Обединени животновъди“, г-н Андреа Росати – генерален секретар на Европейската федерация по животновъдни науки, Георги Йорданов – директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Живко Живков – директор на ДФ „Земеделие“ . Гости и участници успяха да видят селектирани животни от различни породи – говеда, биволи, коне, овце, кози, зайци и кучета, както и да наблюдават различни състезания, част от развлекателната програма на изложението. В обзорния ни материал сме подготвили няколко важни момента.

Провеждане на Международна научна конференция „Животновъдството – традиции, биоразнообразие и споделен опит“ Зам.-министър Димитров: Модернизирането на животновъдството е основен приоритет Заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров откри Международната научна конференция „Животновъдството – традиции, биоразнообразие и споделен опит“, която се проведе в град Сливен. Той посочи, че основният приоритет по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, е организирането на ефективен дебат относно модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика, и нейното адекватно финансиране. Д-р Димитров подчерта, че развитието на животновъдството също е неотменима част от темите, които се обсъждат по време на българското председателство. Продължава да се следи отблизо и положението на селскостопанските пазари, особено в чувствителните сектори, като мляко и млечни продукти, говеж-

до и телешко месо, свинско и пилешко месо, плодове и зеленчуци. Д-р Димитров обясни, че няма как да се организира конкурентоспособно животновъдно производство, без прилагане на иновативни технологии, без провеждане на целенасочена развъдна дейност, без опазване здравето и околната среда и обвързването на тези европейски политики с политиките на заобикалящите ни страни. „Един от основните фактори за устойчивото развитие на животновъдството е ефективното здравеопазване на животните. Във ветеринарната област Българското председателство се съсредоточава върху устойчивото управление на този сектор. В резултат на това, обръщаме специално внимание на ролята на дивите животни за управление на болестите, като разглеждаме въпроси като наблюдение, контрол, икономическо въздействие, ловни практики, регионално сътрудничество и стратегии. Профилактиката е един от основните елементи от ефективното здравеопазване на

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

селскостопанските и дивите животни“, каза заместник-министърът. По думите му важна е и темата за хуманното отношение към животните. По отношение на борбата с нелоялните търговски практики, зам.-министър Димитров коментира, че е необходимо общоевропейско законодателство. Генералният секретар на европейската федерация по животновъдни науки Андреа Росати поздрави д-р Димитров за това, че след повече от 30 години отсъствие България се е завърнала в организацията. В организацията членуват страни от Европа, Северна Африка и Близкия изток, а основната є цел е подобряване на знанието и разултатите от научните изследвания в животновъдството.

Международната научна конференция се организира за първи път, като се явява част от интегрираната програма на традиционното ежегодно Национално изложение по животновъдство гр. Сливен. Участници са доказани специалисти и учени от Франция, Италия, Обединеното кралство, Германия, Турция, Украйна, Гърция, Сърбия, Македония, Чехия, Молдова, Хърватска, Румъния, Унгария и България. В хода на конференцията бяха разгледани актуални теми като „Съвременни технологии в животновъдството“, „Съхранение, опазване и усъвършенстване на генетичните ресурси“, „Производство, преработка и маркетинг на животински продукти“, „Оценка и комуникация на риска при здравеопазване на животните“.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Официално откриване на изложението, пресконференция на министър Порожанов, провеждане на мероприятия и награждаване на животни в различните категории Приветствие на министъра на земеделието, храните и горите г-н Румен Порожанов по случай откриването на Националното изложение по животновъдство Сливен 2018: Добър ден на всички, Надявам се че всички ще бъдат много доволни от това, което ще видят. Бих искал първо да поздравя всички, които работеха за това изложение – и животновъдите, и селекционерите, така че да можете днес да видите найдоброто в българското животновъдство. За съжаление не всички, които желаеха, успяха да дойдат и да покажат своите селектирани животни, но догодина може би ще направим още по-голямо изложение. Тук не е място за много говорене, затова ще кажа само две неща: Първото – искам всички животновъди да знаят, че и след 2020 г., през следващото десетилетие ще има много добра обща селскостопанска политика, която отново ще бъде добре финансирана. Така че, всяко едно начинание в българското земеделие, включително и в животновъдството е добре дошло и няма да бъде разочаровано. След официалното откриване на изложението, гостите можаха да се разходят и да разгледат животните и фермите участници. На площ от над 100 дка бяха разположени над 700 от найдобрите животни. Най-многобройни бяха екземплярите, представящи овцевъдството и козевъдството – 400 от над 39 породи. Говедовъдството бе представено с над 120 животни от млечни, месодайни и автохтонни породи. Двайсет бяха биволите от породата Българска мурра. Посетителите можеха да закупят млечни, месни продукти, вино и мед директно от фермерите, а по-късно през деня бе представителната програма на Български киноложки клуб за Българско овчарско куче. Междувременно министър Порожанов даде пресконференция във връзка с работата на министерството и проблемите в сектора: Благодаря ви за интереса, започваме с няколко думи от мен. Аз лично съм много впечатлен от изложението и искам да благодаря на зам.-

И второто нещо, което е хубаво да се знае – от миналата седмица стартирахме, след много интересен дебат с всички животновъди и със съвета по животновъдство, темата, че в българските преработвателни млечни предприятия продуктите трябва да бъдат от мляко. Така че, надявам се, след като мине нормативния срок, това изискване да бъде въведено нормативно и ние да можем да върнем името на българските млечни продукти, не само на българския, но и на международния пазар. Уверявам ви, че ние от екипа на министерството и целия бранш ще направим всичко това възможно за това. Искам да пожелая много здраве на всички и много радост на това изложение. Благодаря ви! министъра г-н Димитров и на колегите от ИАСРЖ за това, че направиха едно страхотно изложение, провокиращо голям интерес и даващо изключителната възможност на производителите и селекционерите да се съберат и да обменят мнения. Това е една дейност, която от години се подпомага от министерството. Аз бих искал да акцентирам само на една тема, след което ще отговарям на вашите въпроси. Темата, за която ще говоря е във връзка със срещата със съвета по животновъдство от преди десет дни. На нея взехме решение след един доста сериозен дебат през предходната седмица за проблемите с цената на млякото. През тази година има определени спадове, не драстични, но спадове най-вече в определени райони в цената на овчето мляко. Срещите, които направихме с овцевъди, говедовъди и мандри и преработвателните предприятия респективно, за това къде са проблемите и най-вече тези, свързани с овчето мляко и наличието на определени стокови количества, които стоят от доста време в мандрите. И от това е продикту-

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ван и проблема с изкупуването на млякото. Проблемът е, че стоката стои в складовете на производителите и това рефлектира върху пазара, а в един средносрочен аспект назад, ако се върнем, темата с качеството на бялото саламурено сирене, кашкавалите, донякъде се компрометира именно затова, че в определени ферми влагат растителни мазнини. И в момента, в който изкараме такава продукция навън, това потребителя го вижда, а също и българския потребител. Няколко са темите, а именно, количествата растителни мазнини или палмово масло, които се внасят, респективно, по три де факто намалява изкупуването на млякото, защото 1 л палмово масло спокойно абсорбира 2 л вода за подготовката на един млечен продукт. Затова сме твърдо решени подобна практика да бъде приключена и то с доста строго ограничение. А именно, тези преработватели, които ще произвеждат млечни продукти, да ги произвеждат само от мляко. Тези, които желаят да правят имитиращи продукти – те са в друга група, та млечните преработватели да са в една група, а тези с имитиращите продукти – в друга. Та нашето желание е да забраним преработката и поставката на растителни мазнини в млечните преработватели, които произвеждат сирене, кашкавал и разбира се други продукти от мляко. Наредбата вече е в едномесечния изискуем срок за обществено обсъждане. Така че след като мине този срок бих искал да ви

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

кажа, че целия сектор я подкрепя, преработвателния също. Имахме разговори дори с веригите, като той беше по няколко теми, една от която беше тази и те нямат никакъв проблем с това. Вие знаете, че на регалите млечни и имитиращи продукти са разделени. Така че след изтичане на срока това нещо трябва да бъде въведено. Знаете, че контролът в този процес се извършва от Българската агенция по безопасност на храните и ние нямаме никакво съмнение в това, че тя върши много съвестно своята работа, но определено съотношението на броя обекти за контрол спрямо броя на служителите като пропорция не е най-добрата. Но в БАБХ имаме свободни бройки, където трябва да се търсят служители. Ние ще създадем специализирано звено, ще му намерим формата към министерството, което да извършва проверки, независими от Агенцията по храните. Така че, ако някъде има съмнения в една или друга проверка, искам да ви уверя, че там където министерството ще изпрати своите екипи, там ще бъдат коректни проверките. Отварям още една скоба, имах среща с Асоциацията на етерично-маслените продукти и същата тема стои с розовото масло – от България излиза доста по-голямо количество розово масло от това, което се отглежда като розов цвят. Основателно е притеснението на водещите производители, лицензирани в тази дейност, така че там по същия начин ще извършваме проверки. Ще правим проверки и в птицевъдните, водоплаващите и други ферми, така че недобросъвестните производители и търговци да бъдат санкционирани подобаващо и респективно – най-вече, за да върнем името на българските продукти. Не е нужно да ви казвам, че когато изнасяме млечен продукт на ниска цена, която по никакъв начин не може да покрие елементарна себестойност на производство на сирене – 4,5 л мляко по 0,60 лв. за кравето, производствени разходи, ДДС и т.н. и когато изнасяме на 60% от себестойността, това означава че има нещо. Така че, неслучайно е опитът ни да възстановим доброто име на млечните продукти. Съвсем отделен е въпросът за наименованията на продуктите в Европейската комисия. Така че това са доста сериозни неща, които ще реализираме до месец и половина. Естествено ще дадем след реализиране на Наредбата за млечната суровина, респективно за имитиращите продукти, едномесечен срок за привеждане в съответствие. Сега ще дам думата на колегите да кажат няколко важни неща за провеждането на изложението и конференцията от вчера. Зам.-министър Димитров разказа с няколко думи за целта на научната конференция, проведена предходния ден с международно участие

на научни работници и селекционери от над 20 страни в Европа, включително и представители от страни в Западните Балкани. Обяви приоритета на България и българското председателство на ЕС за отглеждане на животните по хуманен начин, като поясни, че организаторите на изложението са се постарали всички животни, които участват през трите дена на събитието да отговарят на всички изисквания в отглеждането по хуманен начин. Освен това бе обявено и провеждането на следващия ден на аукцион за селектирани животни от различните животновъдни направления като говедовъдство и овцевъдство, който ще затвърди работата на селекционерите и ще даде възможност на собствениците да продадат животни на реални конкурентни цени. Пресконференцията продължи с отговори на министъра към зададените от журналисти въпроси. Количествата, внесени растителни мазнини в страната са обезпокоителни. За съжаление не мога да кажа колко от производителите ги използват, тъй като растителни мазнини се използват и в шоколадовата промишленост, в хранително-вкусовата – там където се произвеждат по-сладките изделия, затова не казвам че всичко е влязло в млечния сектор. Но наличието на такива продукти в състава на млечен продукт, който излиза на пазара под наименованието „млечен“ и след това потребителят, консумирайки този продукт, оставяйки с лош привкус, е достатъчен да се компрометираме и тук и на вън. Не казвам че това е масово, разберете ме, но ние трябва да изчистим подобна практика. Затова ние искаме да бъде ясно: фермата Х произвежда млечни продукти и затова попада в група производители на млечни продукти, а ако собственикът на ферма Y иска да влага палмово масло, трябва да бъде заявено и тя да се причисли към производителите на имитиращи продукти. В големия ритейл двата вида продукти отдавна са разделени по регалите, а даже на една от срещите ни една от големите вериги обяви, че вече изобщо не допуска на щандовете си имитиращи продукти. Не казвам, че тези продукти са изключително пасни, но не са и много полезни за здравето. Всяка домакиня знае какво става ако реши да сложи подобен продукт в тигана. По отношение на звеното, ние искаме то да бъде комплексно, а друг е въпросът кой ще издава актовете за санкциониране, но това ще се доуточнява. Но смятам, че една независима и строга проверка ще помогне на белия сектор в цялото земеделие. Нашата цел е не просто да ограничаваме безцелно имитиращите продукти, защото това

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Животни от ферма ЕРБУЛЛ на Йордан Еринин бяха отличени в своята категория. Освен тях и други животни, представители на ферми-членове на НАМГБ бяха наградени по време на изложението.

са продукти, които също имат своя пазар, а чрез контрола им да намерим място на това овче мляко, което в момента седи неизкупено. Не сме тръгнали на някаква троянска война с имитиращите продукти, а ни интересува животновъдите спокойно да могат да реализират своята продукция и то на добра цена. Неслучайно сме вложили ресурс и пари на това място и искам да благодаря на министрите, че ни гласуваха доверие. Няколко асоциации вече обявиха, че ще направят предстоящите си изложения тук, буквално след 20 дена, например асоциацията на месодайните породи овце. Други заявиха, например Обединени български животновъди, че искат веднъж месечно да го ползват за търговия на разплодни и стокови животни, а голямата ни амбиция е да осигурим условия на хората, като първо да има банков офис за моментите, в които се извършва търговията, ветеринарно обслужване на всички животни, издаване на пътни листове и контрол, изобщо една регламентирана търговия, такава каквото я има на север от България.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

Специалните гости на НАМГБ от Чехия

На изложението се срещаме с нашите приятели от НАМГБ и техния експерт и консултант ас. д-р Светослав Карамфилов, преподавател в Аграрния университет, Пловдив. Той споделя с нас новата инициатива на Асоциацията, а именно поканата им към техните колеги от асоциациите в Чехия и Германия: „Идеята за поканата е осъществяването на контакт м/у асоциациите, за да се почерпи от дългогодишния им опит в развъждането на месодайни животни, конкретно от породите Лимузин, Абърдин Ангус и Херефорд. Обмяната на опит във воденето на селекционна програма и помощта на чуждите асоциации ще помогне на нашата по-добре да извърви пътя си от прохождаща в развита такава с подобаваща развъдна програма. Освен чистия бизнес интерес от тяхна страна – продажба на генетичен материал, бици и пр., обмяната на опит ще спомогне за уеднаквяването на типажите животни, търсени на европейския пазар, което за в бъдеще ще подобри размяната на генетичен материал и ще улесни както пазара, така и селекционерите.“ Представяме Ви разговора ни с представителите на Чешката месодайната говедовъдна асоциация: Камил Малат: Здравейте, приятно ми е да се запознаем. Аз съм Камил Малат, изпълнителен директор на Чешката асоциация за развъждане на месодайни говеда. Тук сме по покана на НАМГБ, заедно с моите колеги г-н Вацлав Юнгвирд и Мирослав Враблик, президент и вицепрезидент на асоциацията. Тук сме, защото искаме да помогнем на българските животновъди, защото смятаме че имаме по-дълъг опит в отглеждането на месодайни говеда. Нашата асоциация е основана през 1991 г. и имаме повече от 25 години опит и искаме да споделим знанията си с други партньори, в това число и България. Имаме много добри отношения с всички асоциации за отглеждане на месодайни породи в цяла Европа и сега сме тук, за да установим хубава връзка м/у чешката и българската. За първи път идваме в България и надявам се това е само първата стъпка от много такива в бъдеще. Най-важното нещо е мотивирането на фермерите, членове на асоциацията, да поддържат развъдната книга на породата, защото по-късно тази информация спомага за правенето на точна оценка на животните. Например, ние в Чехия имаме 8 човека, 6 от които се занимават с обход и събиране на информация от фермите на нашите членове – измервания на животните – тегло, мерки, оценки, съветване на фермерите. След това всички данни се вкарват в нашата компютърната система, обработват се и се анализират. С по нататачната комуникация с фермерите, те полу-

чават обратна връзка от нас за състоянието на стадата им, популацията и качествата на животните и така взимат важни решения как да продължат с отглеждането им и какво да променят, ако се налага. Освен в селекцията и развъдната дейност, нашата помощ към членовете ни е в областта на търговията. От една страна имаме маркет-платформа на сайта ни, на която всеки от членовете може да предлага продукцията си. От друга страна имаме контакти с чуждестранни асоциации и когато получим от тях искане за добитък, се свързваме с нашите фермери, правим селекция и ние сме организацията, която е отговорна за сделката. Трето, ако знаем, че някой в чешката република търси говеда с родословие, може да се обърне към нас, ние се свързваме с фермерите и осъщест-

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

вяваме последващата сделка. Още едно много важно нещо – ние не сме построени като бизнес-организация, а сме в услуга за развъдчиците, не искаме да реализираме печалба, а да покрием разходите си. Финансирането ни става по следния начин – 20% държавни субсидии, 10–15% такси членски внос, а останалите близо 70% са от дейността ни, свързана с развъдната програма – активностите на служителите ни във фермите, издаването на зоосертификати и пр. Мирослав Враблик: За мен е важно да ра-

ботим заедно с България и с цяла Европа, за да осъществим добра селекция на пазара, тъй като той е общ за всички. Резултати от връзките ни с чуждестранни асоциации вече са на лице – пример за това е съвместната ни дългогодишна работа със страните от Прибалтика – Литва, Латвия и Естония. Вацлов Юнгвирд: Догодина искаме да поканим българската асоциация заедно с нейните фермери в Чехия, за да видят нашите стада, работата ни и да споделим 25-годишния си опит с тях.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Посещение на ферма „Верде“ – доайен в отглеждането на овце от порода Лакон Ден преди началото на изложението посещаваме ферма „Верде“ и се срещаме с нейния собственик г-н Севов. Той сподели за трудностите в бизнеса и спецификите в отглеждането на тази изключителна порода овце. Казвам се Севдалин Севов, зооинженер по професия, занимавам се с овцевъдство в една от най-модерните ферми в България – ферма „Верде“, която се намира в близост до гр. Съединение. Отглеждаме около 2200 овце-майки от порода Лакон и общо с подрастващите и ремонтни животни са 3600 животни в момента. Как се решихте на този тежък бизнес и кога започнахте? През 2013 г. внесохме експериментално 340 животни от Франция, за да проверим дали отговарят на характеристиките, които ни дават французите и как се приспособяват в нашите условия. Експериментът се оказа успешен и съответно през 2015 г. реализирахме проект по мярка 4.1 и внесохме още животни докато достигне това поголовие от 2000 овце-майки. Членувате ли в животновъдна асоциация? Ние сме едни от създателите на Асоциацията за развъждане на породата Лакон в България. Заедно с други овцевъди, отглеждащи същата порода, създадохме асоциацията през 2014 г. с около 3000 животни. Като към днешна дата бройката им нарасна до 13 000 – много бързо се увеличи бройката им, тъй като тези животни са много продуктивни и са добра основа за един семеен бизнес с овце. Хората много бързо се убеждават в качествата на тези животни и породата набира голяма скорост в България като предвижданията са, че до 10 години тя ще стане доминиращата порода за мляко в страната. Каква е развъдната програма на породата Лакон? Естествено, като всяка асоциация и като всички, които се занимават с промишлено овцевъдство, ние имаме развъдна програма, която следваме стриктно. Идеята е да отглеждаме чистопородни животни, с много добра генетика, да поддържаме доброто им родословие, за да имаме добри резултати и да бележим добри показатели в млеконадоя, рекордни дори и за Франция. Ние контролираме развъдния процес и осеменяването на овцете, като знаем всяка една майка от кой коч е осеменена, водим стриктно регистри – по този

начин се знае родословието на всички агнета до трето поколение назад. По този начин ние избираме най-добрите животни за размножаване във фермата. Това е залегнало в развъдната ни програма и важи за всички членове на асоциацията. Така гарантираме генетичния прогрес всяка година. Поради голямото поголовие на породата, постоянно назначаваме нови селекционери към асоциацията и закупихме още транспортни средства, които използваме за да се обхождат фермите в страната. Те се движат по строго определен график, за да обхванат членовете на асоциацията и да извършат млечните контроли. Нашата идея винаги е била не просто да се отчита дейност, а да се извършва реална селекция в помощ на хората, които се занимават с породата и те да могат да отчитат генетичен прогрес и увеличаване на продукцията и същевременно Асоциацията да води едно коректно родословие, племенна книга и развъдна дейност. Трябва не просто да имаме голяма бройка овце, а тези които ги имаме да са качествени и да са добре отгледани, обслужени и обгрижени. Какъв е пазарът за продуктите от овче мляко? Млякото на порода Лакон е предмет на дългогодишна селекция и може би сте запознати, че от млякото на тази порода се произвежда известното сирене Рокфор, което е с много добри качества като процент масленост, протеини и сух безмаслен остатък и дава много добър рандеман при производство на млечни продукти. Както животновъдите, така и мандрите, с които работим много бързо се убедиха в качествата на млякото на Лакона и започнаха да работят с дългосрочни договори. Ние винаги постигаме по-добра цена от общата на пазара в страната и важи принципът –

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

колкото повече мляко произвеждаш, за толкова по-висока цена можеш да претендираш. Например, ние доим по 3 тона на ден, мандрата, с която работим купува през ден млякото, т.е. по 6 тона през ден. Същевременно то е с перфектни качества, охлажда се на момента в хладилни танкове до 3 градуса и запазва идеалните си качества – чистота, брой микроорганизми и соматични клетки, отговаря на всички стандарти, дори може да се консумира сурово, понеже е близко до пастьоризираното мляко по свойства. Нашата асоциация е базирана в Пловдив, а нейн председател в момента е колегата ми Светозар Василев, който също отглежда Лакон, а ние като част от създателите є сме членове на борда. Какво бихте посъветвали ваши колеги, кои-

то сега завършват образованието си като зооинженери и решат да се занимават с овцевъдство? Овцевъдството е един труден бизнес в България, поради ред причини. Ние обаче сме се заели с това предизвикателство и ако решим проблемите за реализацията на продуктите ни на пазара, това ще направи сектора много попривлекателен и атрактивен за колегите ни. Освен това, предизвикателствата са свързани и с внедряване на най-новите технологии от зооинженерна гледна точка в отглеждането на овце. В нашата ферма „Верде“ ние се стремим и внедряваме всяка новост от световно равнище. Мога само да призова младите колеги да идват при нас, да стажуват и да се учат, да бъдат смели и с характер, за да останат в това начинание.

За стабилно развитие на козевъдството са нужни добра селекция и сигурни пазари

разговора води Станислава Пекова

38 / 2018

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ПОЗИЦИЯ

За проблемите и промените в козевъдството с Деан Тодоров, председател на АРМПК „Работния ден в сферата на селското стопанство започва много рано и завършва късно вечерта. Да съчетаваш разнородни дейности като семеен живот, обучение и развитие на една животновъдна асоциация е трудно, но не е непосилно, щом имаш желание и воля”, казва Деан Тодоров, председател на Асоциацията за развъждане на млечни породи кози. Животът на село и грижата за животните при него започват през 1997 г., когато семейството му се захваща с козевъдство. Деан завършва езикова гимназия, след това инженерните специалности Мениджмънт и сервизна техника (БА), Земеделска техника и технологии (МА), Зооинженерство, селекция и репродукция (МА) и икономическата – Аграрен бизнес (МА). В момента подготвя и докторантурата си към Русенския университет в специалност Земеделска техника – Механизация на животновъдството. Така вече 21 години животът му е свързан с животните, грижата и любовта към тях и съвсем естествено той става председател на Асоциацията и вече няколко години успешно развива дейността є и я подобрява. Здравейте, г-н Тодоров! Наскоро бяхте на международното селскостопанско изложение в Париж (SIA), какво бихте споделили за впечатленията си и научихте ли нещо интересно по отношение на козевъдството? На изложението в Париж Salon International de l’Agriculture (SIA) бяха много добре презентирани говедовъдството и овцевъдството – елитът на Франция бе събран на едно място, бяха показани прекрасни представители на породите. Козевъдството обаче не бе презентирано много добре, имаше общо около 30 животни. Малко нескромно ще прозвуча, но на наши изложения козевъдството е много по-добре представено, с много по-голям брой животни, от различни

От ляво надясно: Станислава Пекова, издател на сп. Животновъдство БГ, проф. Васил Николов, председател на Селскостопанска академия и Деан Тодоров, председател на АРМПК.

породи, различни възрасти и категории, докато там имаше само две породи животни, с представители на една година. Породите бяха от млечното направление – Саанска и Кафява алпийска коза, в два бокса, с по 15 животни от група. Франция е една от водещите страни в козевъдството в Европа, заедно с Холандия, но на самото изложение този раздел не бе презентиран. Имат много животни и прекрасна селекция, но на изложенията им не се презентират толкова добре, а се набляга предимно на говедовъдството. Разликата на Селскостопанското изложение в Париж и това в Клермон-Феран е, че на второто има много представена техника за животновъдството, докато в Париж се презентират основно животни и храни, но не и техника. В една палата бяха представени животните, а в останали-

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

те 5 палати имаше храни от производители от френски и международни фирми. Всяко едно въдство обаче бе представено с асоциацията си за селекция. Важното за нас на това изложение бе точно срещата с организации, занимаващи се със селекция. Проведохме една среща с управителя и представители на асоциацията, която е най-големият производител и износител на замразена семенна течност и ембриони. Ние отидохме с ясната цел да успеем да договорим някакви параметри за внос на семенна течност в страната, понеже добрата селекция е от първостепенна важност за развитието на отрасъла. Какви промени са настъпили в АРМПК – знаем, че има и позитиви и негативи? Споделете, моля, от какъв характер са. Ще започна с позитивите. Тази година обърнахме сериозно внимание върху затягане на контрола относно селекцията. От сега нататък това ще е така, като сме дали една година преходен период на фермерите, за да може самите стопани да успеят да привикнат към новите условия, които са много по-сериозни от тези до момента. Много сериозно се набляга на селекцията на младите животни, на млечните контроли, на доказване на произход,

като са заложени изисквания към фермерите да си записват всички заплодени животни в срок от две седмици и информацията да се връща към нас. До сега това се правеше в срок до 6 месеца. Направихме информационната система, през която фермерите могат да подават информацията в реално време през мобилни приложения от телефоните си или през компютър. По този начин улесняваме процеса, за да не се пише на хартия и след това да се пренася на екселски таблици, а информацията да е коректна и своевременна. При процеса досега имаше възможност да се сбърка при преноса на данни, а ако не се знае на едно животно кои са родителите, всичко останало е безсмислено. За селекцията е от първостепенна важност майката и бащата на дадено животно, дори всички останали данни – млечност, бонитировка и пр. да се верни, ако това първо изискване е сгрешено, всички по нататъшни данни са грешни. Затова въвеждаме строгия контрол, а междувременно избирателно ще се взимат проби от 1% от приплодите във фермите, правейки се ДНК-изследвания от приплодите и родителите и ако резултатите се окажат грешни, ще се правят изследвания на 10% от животните. Последващите 10% изследвания

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ще са за сметка на фермера, докато първия 1% – за сметка на Асоциацията. По този начин ще поощряваме изрядните членове и ще санкционираме некоректните производители. Негативите в целия сектор, не само за нашата асоциация, са свързани с прословутата Наредба 3, която обжалваме в съда. Май месец ще е заседанието на 5-членния състав на Върховния административен съд. Какво носи негативи в тази наредба – не желанието за доказване на продукция, а текстът в нея, който залага първия изкупвач на мляко да бъде регистриран като купувач на козе мляко. Проблема в България е, че много малко млекопреработватели и купувачи имат регистрация за изкупуване на козе мляко, масово техните регистрации са за краве мляко, като козето мляко се изкупува едва ли не нелегално. Това обаче не зависи от фермера, а от преработвателя. Така се получава, че в много райони на страната дори и фермерите да са изрядни, не могат да си докажат продукцията, понеже изкупвачите не са лицензирани. Проблемът изобщо не е свързан с изискваните 70 л мляко на животно, за козите това е смешно количество – една коза дава от 400 до 800 л, в зависимост от породата, начина на отглеждане, най-обикновена коза, дори автохтонните дават повече от 70 л. Затова въпросът не е до количеството литри, а до бюрокрацията, която възпрепятства фермерите да доказват количествата си според наредбата. Това кара фермерите да се откажат от мярката или да търсят други начини, извън регламента, за да се сдобият с въпросните документи. Заради мярката, фермерът влиза в омагьосан кръг и става изключително зависим от изкупвача на мляко. Основният проблем е липсата на купувачи – ако в даден район изобщо има кой да изкупува млякото, то той най-вероятно няма лиценз за козето мляко. Другият вариант за доказване на млякото е по наредба 26 – за реализирана продукция, но и тук има проблеми. Смятам, че хората, които са писали тези наредби, изобщо не знаят какъв е процеса на работа. Давам пример – имате регистриран малък обект за производство на сирене по наредба 26, произвеждате сиренето на 1 септември и според Българския държавен стандарт то трябва да зрее 1,5–2 месеца, а срока за доказване на продукцията е 15 октомври. За този период вие трябва да сте произвели сиренето, да е узряло и да се го продали, за да може по наредбата да докажете количеството. Да не говорим, че вие може да произведете и количество, което искате да съхраните през зимата или пък ви е останало непродадено през периода, а вие не можете да докажете количеството с това, което държите на склад. Това е безсмислено. Има много

голям пропуск в тази наредба, много неща, които са недомислени и вместо да се облекчават стопаните, те допълнително се натоварват, а в крайна сметка от резултатите за 2017 г. се оказва, че няма намаляване на кандидатите, отсятите са не повече от 5000 животни, което е пренебрежително малко на фона на 320 000 животни. Фермерът няма време да ходи да се занимава във ДФЗ, да попълва документи, екселски таблици, да предава фактури и пр. по няколко пъти. Този контрол може да се упражнява косвено, например – държавата да изисква от млекопреработвателите информация какво мляко от кой фермер е закупено и всичко ще приключи, но в България нещата се случват винаги по най-сложния начин. Затова дори и сега да не се реши проблема, ние няма да оставим нещата, а ще се борим до последно. Тази наредба, написана по този начин, е абсолютно безпредметна, с нея не се постига изсветляване на бизнеса, а точно обратното. В цяла Европа процесът върви към облекчаване на процедурите и намаляване на бюрокрацията, а само при нас – към утежняване. Доколкото знаем, месеците април и май са изключително натоварени за АРМПК в работата ви със земеделските производители. Какво се случва сега и бихте ли посъветвали козевъдите кои са най-често допусканите грешки и да им припомните важни изисквания. Месеците април и май са свързани с теренна работа – маркиране на всички приплоди, родени в началото на годината, започване на първите млечни контроли, подаване на заявленията по кампания 2018/2019 за земеделските производители. До края на февруари беше срока за пререгистрация и масово фермерите чакат последния срок за инвентаризация на стадата, правят се премаркировки при наличие на повредени идентификатори или при една липсваща ушна марка – поставяне на нови, което води до смяна на ветеринарния номер. От това произтича допълнителната административна работа – подаване на промяната от фермера към нас, след което ние към агенцията и последващата смяна на данните в системата на ИАСРЖ. Този процес губи време и може да се прави по-рано през годината. Ако това нещо се случва до края на предходната година – декември месец, то процесът ще е канализиран. Ние имаме триста фермера, ако всеки един от тях има поне една коза с повреден идентификатор, това води до забавяне на процеса на работа и съответно – фермерът страда, понеже не може да завърши кампанията си на време. Ако не чакаме всичко до крайния срок, нещата ще се случват много

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

по-лесно, но явно българският манталитет е такъв, че трябва да стигнем до безизходица, за да свършим нещата. Ние разбираме фермерите, знаем, че в края на годината започват родилните кампании и те нямат време с административни дейности, но ако успяват да извършват инвентаризацията в този период, процесите ще вървят по плавно и след това няма да има проблеми да влизат в сроковете за подаване на заявления. Месеците април и май още са свързани с подготовка и селекция на животните, които ще участват на изложения. Това също касае време и човешки ресурс. Всички тези дейности обосновават двата пролетни месеца с много натовареност и работа, а това е само работата, свързана с асоциацията. Самите фермери имат изключително много допълнителна работа, свързана с пролетните култури, първите коситби, отбиване на приплодите, първи доенета и т.н. Неотдавна в ИАСРЖ се извършиха кадрови промени. Какво мислите, има ли подобрение в съвместната Ви работа? В последните години работата на нашата асоциация с ИАСРЖ се канализира и можем да кажем, че вече имаме малко допирни точки.

Асоциацията работи самостоятелно, не подлежим на масирани проверки, както в началото. В момента се правят извънредни проверки без знанието на Асоциацията и ако има нещо, което е притеснително се вижда веднага. Чисто административно нямам наблюдения за подобряване или влошаване на работата, понеже ние имаме много малко обща такава с ИАСРЖ. Овцевъдите и козевъдите са поискали подкрепа с de minimis заради ниските цени на млякото в страната по време на среща с министър Румен Порожанов и са получили уверение, че се прави всичко възможно плащанията да се извършат до края на лятото. Има ли гаранции, че това ще бъде изпълнено? Нашата основна цел при срещата с министър Порожанов не беше подкрепа с de minimis, а намиране на способ за популяризиране на българската продукция на пазара – българско овче и козе мляко, сирене и пр. Субсидиите от 4–5 лв. на литър мляко не са търсената мярка от нас. Като разхвърляме тези пари през годината, отчитайки факта за спада цената на млякото, то те стават абсолютно недостатъчни за фермерите, дори обидни. Цената например на овчето мляко спадна с 20 ст., сумите по de minimis дори да са по 10 лв. увеличават прихо-

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

да на фермера с 0,5 до 1 стотинка. При спада на цените за изкупуване тази 1 стотинка не помага по никакъв начин. Затова нашата основна цел бе договаряне с министъра на среща с млекопреработвателите и повишаване на цената на млякото, а не във връзка с de minimis. В процеса на разговора обаче стана ясно, че към август месец ще бъдат отпуснати и тези средства, в което няма нищо лошо. Нашата идея е необходимостта да се убеди българският народ да консумира български продукти, а не да ни заливат с вносни продукти и следствие на това нашата продукция да остане непродадена. От дълги години водим тази битка, но явно има голям отпор, за да продължава да не се случва това нещо. В много европейски страни реализацията на собствена продукция на пазара е гарантирана, дори и в съседна Румъния, трябва и тук да стане същото. За мен лично е недопустимо на пазара да има имитиращи продукти. Това нещо трябва да бъде абсолютно забранено, а сега е разрешено и е масова практика. От тук идва и недоверието на потребителя и спада на потреблението, защото се лепва етикет на всички производители, че са некоректни и използват растителни продукти и така сами се подвеждаме към бездната. Според мен трябва да има закон, който да забранява влагането на растителни продукти в българските стоки от млечен произход, защото това нещо е опасно и за здравето на хората. Българският потребител е беден и не иска да дава много пари за един продукт, затова производителя гледа да намали цената като влага евтини суровини, но помислете – може ли едно сирене да струва 4 лв./кг и в него да има само мляко. Клиентът обаче го купува, но от това страдаме в последствие всички – държавата, хората, следват заболявания, утежняване на здравната система. Една част от производителите са некоректни, но не от всички мандри. Има

много мандри, които произвеждат качествена продукция, но им се лепва един общ етикет, че произвеждат и продават боклуци. Това трябва да се прекрати – заради една шепа хора, които си позволяват да правят каквото искат, само за да се задържат на пазара и влагат такива растителни мазнини, убиваме цялото производство и убиваме доверието в млекопреработвателите. Оттук страдат най-много фермерите, защото когато млекопреработвателите не могат да си пласират продукцията, не изкупуват мляко, съответно цените падат, от там нататък като паднат цените, се продават животните, защото един фермер не може да работи на загуба, както често се случва, или почти на ръба. Трудът е толкова много и затова е безсмислено човек да произвежда и само едвам да покрива разходите си или да има още една дейност, от която да влага допълнително, за да продължи да отглежда животни. Така се съсипва цялото ни животновъдство. Достатъчно вече са намалели животните – кравите са около 300 и няколко хиляди, кози и овце се водят около милион, но реално не са повече от 600 000, просто има много фиктивни, които въобще не съществуват. Така че с 300 000 глави едър добитък и половин милион дребен се докарахме дотам, че млякото не стига и трябва да се внася допълнително отвън и в същото време имаме и парадокса, че нашата продукция не се изкупува. Да не говорим, че в евтините имитиращи продукти на цена 2–3 лв. даже няма и литър мляко, тъй като едно сирене се прави от 7 л мляко по технология на цена за кравето от 0,65–0,70 лв., няма как крайния продукт да струва 2 лв. И това е само млякото, като добавим транспорт, заплати, закваски, ДДС и данък печалба и излиза, че един килограм истинско сирене няма как да струва по-малко от 10–12 лв/кг. През последните години обаче се наблюдава желанието на потребителя за закупуване на истинска и българска продукция. Много фермери направиха малки предприятия по наредба 26 за преработка на малко количество мляко и затвориха работния цикъл и много от гражданите се ориентираха към покупката на тези техни продукти. Фермерът не може да си позволи лукса да добавя нещо различно от мляко, понеже той си е заложил името и няма никакъв интерес да прави подобно нещо. Нещата отиват към добро – хората започват да осъзнават какво трябва да се яде и какви продукти трябва да търсят, не говоря само, че трябва да се купуват стоки от фермата, а че търсенето на имитиращи продукти ще отпадне и тяхната продукция ще спре, но ще минат много години. Липсата на места за изкупуване на козе мля-

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

ко като отделна суровина е един от проблемите, които браншовиците са обсъдили с министър Порожанов. Как реално ще се реши този проблеми, от МЗХ как точно ще помогнат? Министър Порожанов пое ангажимент да организира среща между производителите и млекопреработвателите и изпълни това си обещание – миналата седмица се случи първата такава среща. Сега вече ще разговаряме подетайлно – за отделни райони, фермери, като имаме уверението на млекопреработвателите, че ще изкупуват млякото ни. Така можем да кажем, че за този проблем виждаме светлина в тунела и скоро ще се разреши. Поне за голяма част от страната. Когато разговарях в началото с министъра, той изобщо не знаеше за съществуването на този парадокс – произведена продукция и съответно – неизкупена, а наличие на внос от чужбина. Срещах в него разбиране на проблема и желание за разрешаването му и сега очакваме да видим какво ще се случи в най-скоро време. Каква е амбицията Ви за развитие на козевъдството в България, като имате предвид, че то е ниша в Европа заедно с деликатесната продукция? Работим по няколко направления, не искам да споделям по-конкретна информация, за да не давам надежда на фермерите, понеже все още са в процес на разработка, но се работи повече от половин година. Идеята е да се направят предприятия в страната – едно или две, за изкупуване на мляко и месо, както и центрове за доотглеждане на ярета за клане и последваща обработка, заколване, разфасоване и продажба за чужбина като охладени и замразени месни продукти. Тази идея е все още в начален етап, търсим надеждни партньори, защото говорим за голямо финансиране, срещнали сме се с представители в страната на чуждестранни дипломатически мисии, работи се по въпроса, но реализацията ще бъде трудна. Важно е да осигурим пазари за продукцията на фермерите. Това е идеята и още не знам какво ще се случи, но се работи усилено по нея. По отношение на селекцията се работи сериозно за подобряване на стадата. Миналата година се закупиха животни от породата Тюринген валд, които са сходни с Тогенбургската порода, имаме разплоден материал, произвели сме тази година над 300 мъжки разплодници от породата, които вече са при фермерите, които ще ги доотгледат и ще ги използват за разплод. Тази година ще внасяме англо-нубийски и саански животни, идеята е същата, като всички, които се гледат в асоциацията, ще се използват за добив на семенна течност за генбанката на асоциацията, за да можем

да запазим генетичния материал за последващо използване. Това са направленията, по които се работи. Идеята е да се подобрят стадата, да се увеличи бройката на животните, но за да се направи това нещо, трябва да има пазар за продукцията. Тогава всичко ще добие смисъл. Трябва да имаме дългосрочна перспектива, за което ни е необходим стабилен инвеститор. Един стратегически чуждестранен партньор, на който ние да гарантираме количество продукция за много години напред и да се знае какво ще е развитието на сектора. Трябва да можем да планираме – тази година 50 хил., на следващата 100 хил., на последващата 150 хил. животни и така нататък, като това е свързано и с добрата изкупна цена. В момента в страната знам само едно място, в което се изкупуват ярета и цената е нищожна при положение, че едно яре от 20 кг е изпило поне 250 л мляко, без да броим концентриран фураж, гранули, люцерни и т.н., а изкупната му цена е 80–100 лв. Заради това в момента е безсмислено да се гледат животни за клане. Въпреки, че ярешкото е най-диетичното месо и е много ценен продукт навсякъде по света, в България нещата не стоят така. В момента се опитваме да развием тази насока, да намерим инвеститори и стабилен пазар, за да развием и това направление в козевъдството. Има голям потенциал в тази насока, понеже козите са с плодовитост от 180–200%, а някои породи и над 200%, но в момента той е неоползотворен. Благодаря Ви, г-н Тодоров, пожелаваме Ви всичко хубаво, за което работите, да Ви се случи! И аз благодаря, а за финал на нашия разговор мога да поканя фермерите на тазгодишния събор в Арбанаси през май месец – от 10 до 12. През втория ден на събора ще бъде отчетното събрание на Асоциацията и който желае е поканен и добре дошъл.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

КОЗЕВЪДСТВО

Породи кози. Видове и харакеристики. Панчо Радев Козите са преди всичко животни за личното стопанство. Храненето им е много по-леко в сравнение с това на говедата и овцете. Подобно на овцете те използват добре пасищата. Поради голямата си подвижност и устойчивост, могат да пасат по-стръмни и каменисти склонове на планините, където другите животни не могат. Те са много издръжливи, правят големи преходи и използват найоскъдните пасища, изобщо оползотворяват по най-добрия начин грубите фуражи. Установено е, че козите използват за храна над 450 вида растения, в това число и много плевели. Млечността на козите се движи от 250 до 600 л за лактационен период. При някои породи и селекционни стада тя е по-висока. Отделни индивиди дават над 2000 л мляко. Козето мляко е много близко по състав до кравето, смята се за много ценно и диетично. Освен за мляко козите се използват и за месо. Яретата, които не са предназначени за разплод, се колят на 1,5-месечна възраст. Месото им е диетично и вкусно, защото е по-бедно на мазнини, отколкото на агнетата и телетата. Месото на възрастните животни се използва за приготвяне на пастърма. Плодовитостта на козите е много добра. Обикновено се раждат по две, а понякога и по три ярета. Родоначалници на съвременните одомашнени кози са дивите кози. Съвременните породи кози са четири продуктивни типа: за мляко, за вълна, за пух и общоползвателни. Кози от типа за мляко Към този тип се отнасят всички европейски, северноафрикански и средиземноморски и англонубийската. На първо място по млечност са швейцарските кози. Те са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в различните страни на света. Представители: Саанска, Тогенбургска, Българска бяла млечна и др. Породи кози за вълна/пух Породи за вълна: От тези породи се получава

еднородна вълна, която се отличава с копринен блясък, с нежност от 56–50-о до 46–44-то качество и с дължина 18–22 см. Представители: Ангорска. Породи за пух: Характерна особенност на тези кози са нежните влакна – пух. Дебелината на пуховите влакна варира от 10 до 23 мм. Те са по-леки и фини от мериносовите влакна и се отличават с изключително ниска топлопроводност. Представители: Оренбургска, Кашмирска. Местни кози Срещат се в цялата страна, но се развъждат главно в полупланинските и планински райони. В по-голямата си част, те са примитивни и не са специализирани в своята продуктивност. Отглеждат се главно за мляко и месо. Средната жива маса на козите-майки е 48 кг, а на пръчовете – 85,5 кг. В зависимост от условията на хранене и отглеждане, млечността на местните кози варира в широки граници – 182 до 793 л с масленост от 2,86% до 5,16%. Средната млечност за 230–250-дневна лактация е 250–400 л с 4,5% масленост. Представители: Местна дългокосместа, Калоферска и др.

Саанска коза Произход и разпространение Първоначално саанската коза произхожда от Зааненланд и Оберзиментал. Тази порода е била развъждана цели десетилетия за мляко. В 1890 година животновъдите се обединяват в развъдно сдружение. Саанската коза се е считала и преди това за отлична млекодайна коза и е била внасяна в много държави. И на територията на Швейцария тази коза е сравнително широко разпространена. Делът на тази порода в общия ресурс от животни съставлява 20%. Описание Саанската коза е едра и високопродуктивна коза с млечно направление. Чисто бяла, има пигментни петна само върху кожата. Глава – елегантна и лека, с рога и безрога, добра мускулатура по рамена и бедра; мека,

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Произход и разпространение Българската бяла млечна коза произхожда от местни породи, облагородени с швейцарски, немски и чехословашки саански и саанизирани кози и пръчове. Създатели на породата са проф. дсн Иван Танев, акад. Цено Хинковски, проф. дсн Петър Дончев, проф. дсн Марин Тодоров в ИПЖЗ, Троян. Породата е официално призната през 1992 година. Описание Българската бяла коза е високопродуктивна млечна коза. Бяла на цвят, допускат се леки пигментни петна по носа, ушите и вимето, а също и жълт оттенък по врата. Телосложение: средно до едро, животните са рогати и безроги. Къса и гладко прилегнала космена покривка Сезонно разгонване, скорозрелост, първо покриване на седем до девет месеца. Здраво прикрепено, жлезисто с изпъкнала млечна бразда виме, заемащо областта между корема и бедрата. Раздалечени средно дълги цицки, лесно доене. Размери при животните: Височина при холката при женските – 65–87 см, при пръчовете – 80–100 см. Тегло при козите – 52–75 кг, при мъжките – 70–100 кг. Продуктивност 400 до 800 кг мляко с 3,0 до 3,3% масленост, 2,8 до 3% белтъчини за 240 дни лактация. При подходящо отглеждане и хранене е възможно да се постигне и по-висок млеконадой. Първо окозване на възраст до 15 месеца, ежегодно окозване, средна плодовитост – 180%.

38 / 2018

Българска бяла млечна коза

Развъдна дейност Цели се постигане на плодовита, издръжлива и дълголетна коза с висока рентабилност въз основа на млякото с висока масленост и богато на белтъчини, както и нейната пригодност за пасищно отглеждане. Гърбът да бъде колкото е възможно по-изпънат, с широка и не много силно спускаща се крупа. Основата на крайниците да е суха и не много нежна, постановката на краката – правилна. Изисква се равномерно, обемисто, жлезисто и здраво закрепено виме, което се издава напред в областта на бедрата. Подходящите за лесно ръчно и машинно доене цицки да са разположени централно под половините на вимето, да сочат вертикално надолу, да са еднакви по форма и достатъчно раздалечени.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

еластична кожа с фина, гъста вълна и къси прилепнали косми. Тяло – хармонично, силно, широко и дълбоко; добър растеж и подчертани генетични качества. Размери при животните: Височина при холката при женските – 75–85 см, при пръчовете – 80–100 см. Тегло при козите – 50–70 кг, при мъжките – 75–100 кг. Продуктивност До 750–1000 кг мляко с 3 до 3,2% масленост, 2,8 до 3,0% белтъчини, при добро гледане и хранене може да се постигне и по-висок единичен млеконадой. Първо окозване на възраст до 15 месеца, средна плодовитост 190%, много

добри майчински качества и дълголетие. Развъдна цел Цели се постигане на плодовита, издръжлива и дълголетна коза с висока рентабилност. Гърбът трябва да е колкото възможно по-изпънат, с широко сложена и не много силно спускаща се крупа. Основата на крайниците да е суха и не много нежна, постановката на краката – правилна. Изисква се равномерно, обемно, жлезисто и стабилно виме, което се простира значително напред. Среднодългите, еднакви по форма и добре развити цицки на вимето да подхождат за ръчно и машинно доене.

Тогенбургска коза Произход и разпространение Тогенбургската коза произхожда от Швейцария. Описание Развъждат се два вида Тогенбургска коза – с къса и дълга козина, цвят – светлокафяв до сив. Ушите са светли, с характерни бели ивици от основата на ушите до муцуната. Краката, опашката и граничните коремни части са светли до бели. Тяло – средно до едро по конструкция. Животни с рога и безроги. Сезонно разгонване. Скорозрелост, първо окозване на седем до девет месеца. Здраво прикрепено, жлезисто виме с изпъкнала централна ивица, виме, заемащо областта между корема и бедрата, достатъчно раздалечени, среднодълги цицки. Лесно издояване. Размери при животните: Височина при холката при женските – 68–80 см, при пръчовете – 75–90 см. Тегло при козите – 50–75 кг, при мъжките – 65–100 кг. Продуктивност 40 кг мазнини + белтъчини, 240 дни лактация, около 700–800 кг млечна продуктивност, 4 до 5% масленост, 3 до 4% белтъчини за 240 дни период на лактация. При подходящо отглеждане и хранене са възможни по-високи добиви. Добри качества на месото, скорозрелост и добра плодовитост, средно две ярета годишно. Подходяща за пасищно отглеждане.

Развъдна цел Цели се постигане на плодовита, издръжлива и дълголетна коза с висока продуктивност на мазнини и белтъчини, както и пригодност за пасищно отглеждане. Гърбът трябва да е колкото възможно поизпънат, с широко сложена и не много силно спускаща се крупа. Основата на крайниците да е суха и не много нежна, постановката на краката – правилна. Изисква се равномерно, обемисто, жлезисто и здраво закрепено виме, достигащо далеч напред в областта на бедрата. Подходящите за лесно ръчно и машинно доене цицки да са разположени централно под половините на вимето, да сочат вертикално надолу, да са със средна дължина, еднакви по форма и раздалечени.

Англо-нубийска коза Произход и разпространение Анго-нубийската коза произхожда от кръстосване на английски селски породи с внесени от Африка и Индия породи кози. Разпространена е предимно във Великобритания.

Описание Англо-нубийската коза е с едро телосложение и дълги крака. Типично за тази порода са дългите, прилепнали, висящи уши и силно изпъкнал нос. Животните са както с рога, така и без-

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

роги. Козината е къса, гладка и фина. Възможни са всички комбинации между цветовете кафяво, черно и бяло. Размери при животните: Височина при холката при женските – 80–100 см, при пръчовете – около 110 см. Тегло при козите – 70–80 кг, при мъжките – около 100 кг. Продуктивност 240 дни лактация, около 700–800 кг; 4 до 5% масленост, 3 до 4% белтъчини. При подходящо отглеждане и хранене са възможни и по-високи добиви. Добри качества на месото. Скорозрелост и добра плодовитост, средно 200%. Подходящи за пасищно отглеждане Развъдна цел Стремежът е да се постигне една едра, плодовита, издръжлива и дълголетна коза с двойно приложение и подчертана рентабилност въз основа на нейната млечна и месна продуктивност, както и пригодност за пасищно отглеждане. Гърбът да бъде колкото е възможно по-изпънат, с широко сложена, не много силно спускаща се крупа. Основата на крайниците да е суха и не много нежна, постановката на

краката – правилна. Изисква се равномерно, обемно, жлезисто и стабилно виме, което се простира напред и навлиза в областта на бедрата.

Тюринген валд коза Произход и разпространение Тюрингската коза е възникнала в началото на XX век в горите на Тюрингия от регионални тюрингски породи, които през един ограничен период са кръстосвани с швейцарски Тогенбургски кози. Регистрирането на породата е извършено в 1935 година. Породата се разпространява по цялата територия на Германия, като Тюрингия е главният район на разпространение. Описание Тюрингската коза е средно едра коза с млечно направление. Животни с рога, както и безроги. Козината е къса и плътно прилягаща. Цветът е от светлокафяв до тъмно шоколадовокафяв. Срещат се единични черни животни. Няма тъмна ивица по гърба. Типичен белег за тях е изразената лицева маска с бели линии от областта над очите до горната устна. Муцуната и ушите са обградени с бяла линия, има млечно огледало и бели крака под скакателните стави. Размери при животните: Височина при холката при женските – 65–75 см, при пръчовете – 88–90 см. Тегло при козите – 40–70 кг, при мъжките – 70–100 кг. Продуктивност 700 до 1000 кг мляко с 3,5% средна масленост и над 3% белтъчини / 240 дни лактационен период. Първо окозване на възраст до 15 месеца,

едно окозване годишно, средна плодовитост 180–200%, сезонно разгонване. Развъдна цел Изисква се плодовита, издръжлива и дълголетна коза с висока рентабилност. Гърбът трябва да е колкото е възможно по-изпънат, с широко сложена и не много силно спускаща се крупа. Основата на крайниците да е суха и не много нежна, постановката на краката – правилна. Вимето да е равномерно, обемисто, жлезисто и стабилно закрепено, достигащо далеч напред. Среднодългите, с еднаква форма и раздалечени цицки да са подходящи за ръчно и машинно доене. Информация: Деан Тодоров и колектив, АРМПК

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

ГОВЕДОВЪДСТВО

Създаване и поддържане на ефективна млечна кравеферма. I част Проф. д-р Трифон Дарджонов Настоящият материал е подготвен, за да въоръжи със знания дребния и среден фермер, който е в основата на млечните ферми характерни за ЕС. Доминиращите размери на кравефермите в ЕС продължават да са в порядъка 10–20 крави за дребните и 50–100 крави за средните. Едрите кравеферми с над 200 крави са привилегия само за тези, които притежават много знания и опит и са готови да инвестират много средства за закупуване на нови технологии. Като специалист по говедовъдство, запознат с опита на Европа и света, продължавам да считам, че уедряването е нещо, което става постепенно, чрез натрупването на опит, лично във фермерите и на национално ниво. Това в млечното говедовъдство е особено важно да стане без увлечения. Ние трябва да запомним, че нарастването на средните размери у нас ще стане още по-постепенно, защото някогашните едри колективни ферми не са оставили никаква следа като положителен опит. Ако с нещо може да се поучим от този период, то е, че неовладяното едро е много по-губещо от познатото дребно. Затова си поставих задачата да събера достъпните знания по производство на краве мляко от такива ферми, за да може дребните и средни фермери у нас да организират съвременно производство, не по-лошо от техните европейски колеги. Съвсем не отричам възможността у нас да се създават и едри кравеферми и те се създават вече. Това е обаче лична отговорност на инициаторите за такива обекти. След като са готови да вложат много милиони за най-челна техника и технологии, трябва да имат и компетенцията да ги експлоатират ефективно. За съжаление, можещите да се справят с такава работа не са много. Те не трябва да разчитат на указания като това ръководство, предназначени за

масовия фермер. Не бива да разчитат много и на държавните субсидии, защото те са предназначени за масовия производител. При едрите краварници материалните рискове като правило се поемат от бизнесмените, а не от обществото. За необмислени рискове вече платихме предостатъчно по времето на социализма. Знаем до къде ни доведоха. Затова не бива да повтаряме едни и същи грешки. Това, което съм засегнал в това помагало като указания за работата на фермера производител на мляко, мисля, че влиза в задълженията на НССЗ при обслужването на земеделските стопани и за това си позволих да го предложа на НССЗ и на всички други животновъдни организации за ползване на интернет страниците им. 1. ПОСТИЖЕНИЯ НА МЛЕЧНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1.1. Показатели за висока млечност в отделните страни Страните от ЕС имат много добре развито млечно говедовъдство. Те не само задоволяват нуждите си от мляко и млечни продукти, но са и най-големият износител на млечни продукти в света. В основата на успехите е фермерското стопанство. Фермерът е основната фигура – и ръководител, и изпълнител. Основните тенденции в развитието на ефективното млечно говедовъдство са заложени още в средата на XX в., а именно, подобряване на отглеждането и увеличаване на средната продуктивност, което води до намаляване броя на кравите. Последното десетилетие от XX в. продължава тези положителни тенденции в отрасъла. В таблица 1 са показани броят на млечните крави и средната им продуктивност през 1991 г., 2001 г. и 2010 г. по страни, в абсолютни и в относителни числа. Общият брой на кравите през 1991 г. е 23 милиона и за 10 години намалява с 18%, като остават 19 милиона за същите страни, (12-те стари членки). В 2010 г. те са вече 16 милиона. За целите на сравнението даваме отделно данните за новите три страни-членки (Швеция,

1.2. Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечност Нека разгледаме темповете на нарастване на средната млечност при кравите в един подълъг период за Дания, което до голяма степен ще ни ориентира за Европа. Данните от таблица 2 показват, че след 1925 г. до 1955 г. средногодишното нарастване на млечността е в границите на 0,5 на сто (по време на

Таблица 1. За броя и средната млечност на кравите в някои страни от ЕС. Крави в хил. 1991 г

Ср. млечност 1991 г.

Крави в хил. 2001 г

Ср. млечност. 2001 г

Крави в хил. 2010 г

Средна млечност 2010 г

Белгия

797

4200

596

5300

517.7

6224

Дания

746

5950

628

7300

573.0

8730

Германия

5632

4700

4448

6300

4181.7

7253

Гърция

214

2550

162

3800

144.0

4973

Испания

1519

2860

1190

5200

845.3

7253

Франция

4968

4700

4353

5610

3641.0

6770

Ирландия

1364

3800

1233

4360

1027.0

4974

Италия

2751

3050

2169

5250

1746.1

6426

Страни

Люксембург

6200

46.0

6203

Холандия

1881

5620

1551

7400

1518

7893

Португалия

394

4020

334

5700

245.0

6948

Великобрит.

2779

5040

2203

6300

1346.0

8546

Всичко

23099

4420

18911

5990

16161.0

6781

38 / 2018 BG

В отчета на асоциацията за Черно-шарената порода в Добрич за 2011 г. са отчетени от бонитираните 17 502 крави средна млечност 6454 кг с 3,9% мазнини и 3,33% белтъчини. Добре следва да анализираме факторите, довели до тези високи постижения и в Европа, и при нас, и да направим това, което следва, да пренесем добрите практики от нас и от Европа и върху средното за страната. Във водещите страни по селекцията, средната млечност от контролираните крави от Черно-шарената порода (холщайнски тип) през 2009/10 г. достига за Холандия 9751 кг с 4,30 на сто масленост и 3,50 на сто белтъчини и за Дания през 2010 г. е 9506 кг с 4,10 на сто мазнини и 3,36 на сто белтъчини. Водещи ферми в Холандия регистрират млечност 13 544 кг с 4,14% масленост и 3,49% белтъчини в млякото. Таблица 1 показва впечатляващи цифри, които не може да не предизвикат в специалисти и фермери въпроси. Кога и как са постигнати тези резултати? Ще можем ли и ние да достигнем подобни постижения? Въпреки, че това не са нови въпроси и по тях са написани доста статии, предвид важността им, ще се спрем отново върху тях, като заострим вниманието върху най-важните условия, които благоприятстват създаването на ефективни кравеферми.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Австрия и Финландия). По-голямо от средното намаление се наблюдава в Белгия (25%), Гърция (24%), Испания (22%) и Германия и Великобритания (21%). Средната млечност в този период нараства от 4420 кг на 5990 кг, т.е. с 36%. Страните с най–голям относителен ръст в средната млечност са Испания (82%), Италия (72%) Гърция(49%), Португалия (42%). Най-висока абсолютна средна млечност от старите членове на ЕС през 2001 г. имат Холандия с 7400 кг и Дания с 7300 кг. Абсолютното първенство обаче държи Швеция със средна млечност 7850 кг от 425 хиляди крави. Останалите нови членки, Австрия и Финландия имат съответно 598 хил. крави със средна млечност 5400 кг и 353 хил. крави с 6700 кг млечност. От таблицата се вижда, че страни като Гърция, Испания, Португалия, които през 1991 г. са много назад със средната млечност, през 2001 г. вече значително компенсират изоставането. Единствена Гърция остава с млечност под 4000 кг от крава, но към 2010 г. вече гони 4973 кг. Най–голям ръст в средната млечност за този период бележи Испания. За 10 години тя повишава млечността от 2860 кг на 5200 кг. За сравнение ще посочим и данните на три от новите членки на ЕС – Чехия, Полша Унгария. През 2000 г. Чехия има 547 хил. крави с 5100 кг средна млечност, Полша има съответно 3 милиона крави с 3840 кг средна млечност, а Унгария сега отглежда 380 хил. крави с 5400 кг средна млечност. У нас данните са както следва през 2000 г. – 419 хил. крави със средна млечност 3260 кг, през 2005 г. – 348 хил. крави с 3488 кг млечност, 2010 г. – 308 хил. крави с 3543 кг млечност. Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен, но зад средните тревожни цифри, не бива да остане незабелязан и светлият лъч, който вдъхва надежда.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Втората световна война млечността пада до 2500 кг). След 1955 г., до 1975 г., темповете нарастват и достигат 1–1,5 на сто годишно. Най–интензивно нараства средната млечност след 1975, като до 2001 г. тя поддържа равнище от 2,5–3 на сто, което при достигната средна млечност представлява 200–250 кг годишно нарастване. Таблица 2. Средната млечност в Дания по години. 1925 г.

1935 г.

1955 г.

1965 г.

1975 г.

1991 г.

2001 г.

2010 г.

2283

2980

3175

3700

4020

5950

7300

8730

Средните темпове на нарастване на средната млечност за последните 10 години в ЕС са 3,6 на сто, поради по-високите темпове на нарастване в новите членки на Съюза, такива страни като Испания, Гърция и Португалия. Те са били значително изостанали и след влизането в ЕС повишават генетичните възможности на кравите си чрез интензивен внос на юници и семенен материал от лидерите в млечността Холандия и Дания. Това, което заслужава да се подчертае в случая, е, че въпреки високите темпове на нарастване на средната млечност през последните 20 години, благодарение на добрата селекционна работа, най–важната съставка на млякото – белтъка, отбелязва повишение. Това (бързото нарастване на млечността и едновременното повишение на белтъчините и другите качества на кравите) е възможно благодарение на редица условия, най-важните от които са: добре организирана и водена селекционна работа в рамките на Асоциациите по породи (преди всичко изпитване наследствените качества за продуктивност на биците по потомство) и високата култура на фермерите. Според мене решаваща в случая е подготовката на стопаните за съвременна селекция. Тя играе решаващата роля за избора на биците, от които се взема семенен материал на база на доброто познаване на всяка крава (данните за нейната продуктивност, екстериори и други показатели). Впечатляващи в това отношение са данните за фермера Йос Кнойф от Холандия, който е успял да селекционера няколко семейства крави в стадото си, едно от което достига продължителност на използване 15 години. Това е непостижимо, ако се разчита единствено специалисти от някакъв селекционен център да се грижат за съставянето на случните планове. Следователно, внимателният анализ на причините за бързото нарастване на млечността показва едно от най-важните условия – високата квалификация на фермерите (стопаните). Съвременните знания и умения на стопанина му позволяват не

само да осъществява селекционната работа в стадото, но да организира фуражното производство и храненето на кравите така, че да се реализират високите генетични заложби. В съвременната кравеферма на страните от ЕС съществува единство и съгласуваност на развъждане, фуражно производство, хранене и гледане и затова резултатите са високи. Това е, което обуславя широкото разпространение на семейната кравеферма в границите (според условията на отделните страни) от 50 до150 крави. Фермите с над и 200 и 500 крави са все още ограничен брой. Мнозина ще възразят, че в ЕС и особено в САЩ съществуват и много по-едри ферми. Но, най-високите селекционни резултати се наблюдават в семейните ферми, а не в стоковите едри ферми. Нещо повече, като правило, едрите ферми, които получават високи производствени показатели попълват стадата си със заплодени юници, произведени и отгледани в семейните ферми. Следователно генетичният прогрес, на който разчитат и едрите ферми, се твори в семейната кравеферма. Не бива да забравяме, че едрите кравеферми с над 500 крави в ЕС са малко на брой и според новата програма на ЕС на общата аграрна политика (ОАП) след 2013 г. е вероятно да не получават субсидии или да се ограничат до определен размер. Те все още носят експериментален характер и са риск на инвеститора. Върху този факт заслужава много да се замислим когато у нас разпределяме субсидиите. Ние трябва да залагаме на проверените, работещите форми. Избързването в една област на производство, което не владеем, е много опасно. А, че не я владеем, достатъчно красноречиви са фактите за продуктивността на нашите крави. Много пари и средства загубихме по време на колективните кравеферми, когато създавахме кравеферми с над 500 крави, че стигнахме и 2000 но производителността на труда за единица продукция остана 6–8 пъти по-ниска от фермите в Европа с 30–50 крави. Този урок не бива да се забравя Когато търсим да определим най-важните условия за достигането на високите постижения в продуктивността на млечните крави в ЕС не бива да забравяме, че в крайна сметка решаващи са цяла поредица от фактори. Само когато всички са на лице, можем да очакваме резултати. И все пак, когато реално искаме да тръгнем към високоефективно краварство следва да потърсим най-важния, решаващия фактор, без който не може изобщо да говорим за съвременно краварство и при наличието на който много по-лесно се решават всички останали. Още в началото на раздела, като такъв определихме високата квалификация на сто-

2. МОЖЕМ ЛИ ДА СЪЗДАДЕМ ВИСОКОМЛЕЧНИ ФЕРМИ 2.1. Състоянието на заложбите за висока млечност Според статистическите данни сега средната млечност от крава в страната е около

38 / 2018 BG

следва да отговори на много по–високите изискания на кравите и тя успешно се справи с това предизвикателство. Съвременният кравар следваше да се ориентира във всички тези нови знания. Той ги изучава в училища преди да стане фермер, ходи на обогатяване на знанията и уменията, но той винаги е чувствал до себе си високо квалифицираната помощ на специалистите от Службите за съвети, или „Екстеншън сървиз” (както ги наричат в англоезичните страни). Така постиженията на съвременната наука се превръщат в умения да се произвежда и много, и качествено, и леко, чрез знанията и уменията на съвременния фермер. За това и държавата още преди повече от 100 години е инвестирала много средства за създаването на различни видове училища и школи за фермерите. Това са вложения, които имат най-висока възвръщаемост, нещо добре разбрано от правителствата на европейските страни. И може би това ги е направило богати. Другите съпътстващи условия, благоприятствали появата на съвременните кравеферми, които ние тук само ще споменем са: събиране на поземлената собственост на всеки стопанин на едно място (комасирането), което е станало в Западна Европа още през втората половина на XIX век; създаването от фермерите на обслужващите кооперации за снабдяване, изкупуване, и преработка на продукцията. Тези кооперации са помогнали да се изгради вертикалната интеграция в млекопроизводния сектор и да се освободят дребните, средни и едри фермери производители на млеко от неравностойната търговия с мляко и млечни продукти. Не бива да се подценява в случая и ролята на демократичната държава. Още от зората на съвременното земеделие (края на XIX век) държавата в Западна Европа става закрилник на фермерското земеделие. Помага организационно и материално за укрепването на неговите сдружения, особено на кооперациите, на службите за Съвети, на училищата, на изследователските институти. С укрепването на фермерските организации и засилването на фермерите материално, държавата постепенно започва да намалява относителния дял на материалната поддръжка, след близо 100-годишна подкрепа. Това, също не бива да се забравя.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

паните. Човекът, когато знае (когато е подготвен професионално за работата която ще върши), създава и всички съпътстващи условия, които решават крайния успех. Професионалната подготовка на фермерите за работа с млечни крави в страните от ЕС има продължителна история и трае години. Тя включва както добиване на практически умения, така и запознаване със съвременната теория на животновъдната наука. И като споменахме науката, вече ще може да си отговорим на въпроса защо именно в последните 25–30 години стана възможно генетичният прогрес да се ускори два–три пъти. Това стана възможно благодарение на откритията, направени през петдесетте години на ХХ век в областта на генетиката и по-специално развитието на популационната генетика, което доведе до създаването на едромащабната селекция. Това направи възможно да се ускори значително прогреса при животните и да се получат наблюдаваните сега резултати. Стопаните на стадата следваше да се подготвят да се ползват от тези постижения. Те трябваше да се научат на азбуката на тази нова селекция. И ние можем да се убедим, че днешните фермери успешно се справят с каталозите за биците, с данните от контролите на кравите и сполучливо моделират животни, които дават пожизнено над 150 тона мляко с повече от 10 тона съдържание на мазнини и белтъчини взети заедно. Знанието в случая вече граничи с изкуството. Да! Какво друго, ако не изкуство, е това да създадеш и огледаш крави които дават такава висока продукция и изглеждат като фигури изваяни от някой скулптор. Като свързахме съвременните постижения при краварството с едромащабната селекция, не бива да останем с впечатление, че тя може да се прилага само в условията на едрите кравеферми (както някой у нас, със старо мислене и представи от преди 22 години си въобразяват и се мъчат да наложат). Селекцията се е водела в рамките на породата в множеството ферми, в които обикновено е имало преди 20–30 години по 20–50 крави. Сега, когато стадата са станали 50–150 крави, селекцията не се е ускорила поради повечето крави във ферма, а поради прилагането на новите методи. Решаващата фигура за високите постижения остава да бъде фермерът, стопанинът, организиран в Асоциациите по породи. Те дават насоките на селекцията и я осъществяват при активната поддръжка от страна на държавата. За тези фантастични резултати не бяха нужни само новите постижения на генетиката, а и на цялата съвременна наука: физиологията, електрониката, съвременната изчислителна техника и други. Науката за храненето сега

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

3700 кг. Редица стада обаче достигат средна млечност 5000–6000 кг, в отделни случаи и над 9000 кг. Според експертна оценка генетичните заложби на популацията млечни крави у нас към 1990 г. бяха за около 6000–7000 кг млечност. Поради редица причини, (неправилно хранене в периода на растеж, недостатъчно и неквалифицирани грижи за кравите, включително тяхното непълноценно хранене) ние успявахме да реализираме средно за страната тогава около половината от тези заложби, само в отделни случаи млечността достигаше 5000–6000 кг. Сега, 22 години по–късно, както посочихме, ние реализираме 3700 кг средна продуктивност, но ако бъдем откровени трябва признаем, че благодарение на силно занемарената развъдна работа, средните показатели за млечност на популацията крави вероятно са по-ниски отколкото са били през 1990 г., като изключим малкото стада, в които е вършена подобрителна работа. Високите показатели на една културна порода могат да се поддържат само при постоянната целенасочена намеса на човека чрез отбора и подбора и внасянето на гени. Масова практика при заплождането на кравите през последните години, когато кравите станаха частни, е естественото заплождане с бичета каквито са под ръка. Не бива да си правим илюзия, че това примитивизиране на развъждането, което беше сведено до естествено размножение не е нанесло вече поражения върху заложбите за висока млечност в популацията. Следователно, през последните 22 години ние не само не реализирахме темповете (2,5–3,6 на сто) на годишно нарастване в млечността, което констатирахме при кравите на страните в ЕС и някои от новите членки, като Унгария и Чехия, а обратно – ние сме понижили развъдната стойност на нашите крави. За това понижение можем само теоретично да гадаем, без да може да посочим точно колко е то, но че то съществува не бива да се съмняваме. Нарочно се спирам на този въпрос, за да изясним по-добре от каква база ще тръгнем от тук нататък, при евентуалното подобрение на нашето млечно говедовъдство. Но каквато и мрачна да бъде картината на качествения състав на нашите крави, тук искам да подчертая, че не генетичните заложби на кравите ще бъдат основната пречка по пътя към подобряването на нашето млечно говедовъдство. Оправданието с лоши генетични заложби е може би най-удобното, тъй като прехвърля вината някому друг. Нашата и европейската практика показва, че тогава когато се отстранят основните задържащи условия, квалификацията и мотивацията на хората, отглеждащи животните, когато се решат проблемите с производството на

фуражите и се приложи правилното хранене, тогава когато се създадат съответните условия за гледане (специално за доенето), няма препятствия само за няколко години да се удвоят сегашните 3700 кг млечност. Едва за достигането на европейските 7000–8000 кг ще се наложи и на нас, както се е случи с Испания, Гърция, Португалия да внасяме много повече семенен материал от лидерите в производството на мляко (Холандия, Дания, Швеция) и в ограничени случаи и заплодени юници. Проблемите за вноса в случаите когато се търси повишение на млечността, са много деликатни. Обикновено специалистите, които дават консултации са мотивирани да препоръчват внос на юници, като най-бърз и ефикасен начин за повишаване на млечността. Обаче продължителният и много печален наш опит от 1970 до 1989 г., а и много случаи в по-ново време показаха, че това не е верният път. Докато не се отстранят основните задържащи условия (виж по–горе) вносовете дори и на най–качествени юници не променя състоянието. От 1970 до 1990 г. в нашата страна се внесоха над 60 000 юници със заложби за над 6000 кг, а средната млечност достигна върха си в 1989 г. при 3350 кг от крава. Само в няколко десетки стопанства млечността достигна 5000 и в единични случаи над 6000 кг. Тогава естествено възниква въпроса защо не се внесоха юници само за тези стопанства? Явно, че само те са били готови да оползотворят вноса. Но тук следва да припомним още една истина. В групата на стопанства надхвърлили 6000 кг млечност на крава, имаше и такива, които не са внесли нито една юница, а са подобрявали наследствеността единствено чрез използване на семенен материал от висококачествени бици. След като ефектът е бил същия, а средствата за неговото постигане са многократно по-малко, защо е трябвало да използваме много по-скъпия? Явно при социализма тази сметка не беше на мода, особено ако ще се ползват държавни пари. За съжаление тези сметки и

2.2. Състояние на квалификацията и мотивацията Към условията, благоприятстващи високите генетични заложби, на първо място отнесохме професионалната подготовка на хората, които отглеждат животните. Това е може би най-тревожното за нашето млечно говедовъдство. В България не е съществувало съвременно краварство нито преди 1944 г. нито по време на ТКЗС, в което хората да са могли да се научат. Дори и да е имало някакви умения в отделни стопани в районите около София, Пловдив, Плевен от времената преди Втората световна война, те са били безвъзвратно загубени по време на т.нар. „кооперативно селско стопанство”. Добитите умения от т.нар. „гледачи” на кравите в ТКЗС са много едностранчиви. Едни хора се занимаваха с производството на фуражите, други – с гледането и храненето, трети – с доенето, четвърти – с осеменяването, пети – с техниката. Само ръководителят на фермата (зоотехникът) имаше цялостен поглед върху производството. И ако имахме все пак ферми, които достигнаха наследствените заложби на кравите за висока млечност, то това се дължеше на индивидуалните качества и на тези хора. Те като правило, обаче не бяха от много „послушните” и често бяха сменяни от по-горестоящите началници. Текучество в кадрите на фермите, не само на ръководителите, но и на изпълнителските кадри, беше голямо, което следва да отнесем към основните причини за ниската квалификация. Това, съчетано с липсата на мотивация за качествен труд, обуславяше печалните резултати в нашето краварство – 6–8 пъти по-ниската производителност на труда в сравнение с фермерите на Западна Европа и много по-лошото състояние на животните. Това положение с квалификацията на хората не беше отчетено в началото на промените към пазарна икономика. Напротив, внушаваше се, че едрото краварство, което сме имали, е

38 / 2018 BG

наше предимство. Мнозина правеха аналогия с кравефермите на ТКЗС, където се вземаха за работа каквито попаднат хора, много често и малограмотни и пак производството „вървеше някак”. Това се принесе и в новите частни и кооперативни едри кравеферми доколкото те се запазиха. Но тук, при липсата и на зооинжинер влоши още повече нещата в едрите кравеферми. Хората, които тръгнаха да създават семейните кравеферми от по 15–20–30 крави обаче имаха само много желание, без цялостното виждане и подготовка как се води една съвременна семейна ферма. Те дори и да чувстваха нужда от знания, нямаше къде да отидат и да ги получат. Службите за съвети, след дълги чиновнически протакания, заработиха едва преди 10 години. При тях, все още държавата не е преодоляла първоначалното заблуждение, че съветите ще трябва да се плащат от стопаните и че тези служби ще трябва да се самоиздържат. Ако изключим безплатната просветна работа по съвременно краварство, която извърши сред стопаните Американската кооперативна организация „Ленд О’Лейкс”, помагала за създаването на Асоциациите на млекопреработвателите и на млекопроизводителите, както и някои спорадични семинари по различни линии европейски програми след влизането ни в ЕС, за системната просвета на стопаните на крави, грижите са недостатъчни. Какво тогава чудно има във факта, че състоянието на продуктивните заложби на кравите се влошава, а продуктивността им тъпче на равнището 3700 кг! Чудното би било, ако при тази липса на грижи за системната подготовка и плачевното заварено положение с квалификацията, краварството тръгнеше напред. Но, опитът показва, че такива чудеса на стават. Ето защо без отлагане МЗГ следва да промени отношението си към системната квалификация на краварите и приложи всички форми на подготовка и усъвършенстване на стопаните, които са известни и се практикуват в ЕС. Тук, мисля че има още много не използвани форми за субсидии от ЕС, които не сме успели да задействаме. Ако ние в преговорния процес бяхме успели добре да изясним трагичното състояние със завареното и сегашното състояние на професионалната подготовка, специално в краварството, съм сигурен, че можехме да срещнем разбиране за повече специални субсидии за квалификация на земеделските стопани. Аз дори мисля, че и в сегашните отпускани средства от ЕС има много неизползвани възможности за квалификация. И тук, вече мисля, че вината е и на Асоциациите на производителите, защото не правят достатъчно в тази насока. Добре следва да запомним истината, че „докато не поискаме,

ЖИВОТНОВЪДСТВО

сега не се правят от някои, които разчитат на щедри държавни помощи. Жалкото е, че инерцията за внос (макар и много по–ограничено) продължи и в условията на прохождащия капитализъм. Резултатите от вноса на няколко стада от по 60, 100 и 500 великолепни по заложби и развитие заплодени юници през последните 10 години са също печални. Има обаче и няколко щастливи изключения дори с по 1000 крави. Но изключенията потвърждават за стотен път, че вносовете на заплодени юници от висока класа дават ефект само когато са създадени другите съпътстващи условия за реализиране високата млечност. И това също не бива да се забравя.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

никой няма да ни даде”. Проблемът се свежда до осъзнаване на нуждата от специални знания. 2.3. За създаването на мотивация Дори и да имаме хора с нужната квалификация, без съответната мотивация, резултати пак няма да има. При социализма липсата на мотивация, можем да свържем с характера на самата политическа система. Там ниските цени за изкупуване могат дълго да се прилагат при наличието на задължителните планове. Макар, че и там в края на краищата губещите производства по някакъв начин се компенсират от държавата. При новите условия, обективно погледнато, такива проблеми не бива да има. На практика обаче, това не е така. Ниските изкупни цени на млякото практикувани през последните 22 години, не са в състояние да мотивират каквито и да било инвестиции за обновяване. Нещо повече продължилите години наред ниски изкупни цени доведоха до още поголямо примитивизиране на отрасъла. Стопаните, при цени под себестойността, нямат възможност да отделят пари за модернизация. Те целенасочено практикуват най-екстензивните форми на производство. Ниската млечност може да се задоволи с фуражи, които кравите намират по мерите, синорите, каналите, от отпадъчните груби фуражи през зимата и малко от собственото зърно. Всичко това може да струва значително по-малко отколкото специално произведените силажи, сено от люцерна, от купените шротове. Това е икономическото оправдание на ползваната екстензивна система. Кравата дава малко мляко, но се задоволява и с малко и по-евтини фуражи. В края на краищата той дори успява да получи някой лев, който няма от другаде да вземе. От това примитивно краварство, което носи сезонен характер, обаче се получава мляко, което е с ниски хигиенни качества. Къде ще може стопанина да отдели 50 лв. на крава за специалните дезинфектанти, още толкова за изкуственото осеменяване и прочее. Това обрича и преработката на мляко. Няма качество, няма пазари. И кръгът са затваря. Това късогледство разбира се не можеше дълго да продължи. Цените на изкупването мляко през последните години постепенно се повишават и през 2011 г. достигнаха средно 0,62 лв./ кг (с отклонения 50 до 75 стотинки. Ниските цени са за дребните фермери а високите за едрите). Но с тези 62 стотинки през 2011 г. могат да се купят едва 1,8 кг зърно, защото и цените на зърното достигнаха средно 33 стотинки за килограм. На пазара качественото сирене на дребно върви около 9–10 лв., което показва, че преработвателните могат да повишат изкупните цени до 80 стотинки, но не го правят, защото имат проблеми с качество-

то на млякото. За да се разшири вътрешният пазар, продажната цена следва да се понижи. Крайно ниски са все още покупателните възможности на нашите хора и това в края на краищата задържа пазара на това ниско ниво. От друга страна, при масовите производители на мляко със стада над 10–20 крави и с млечност около 4500–5000 кг от крава, тези, които са перспективните за сега у нас, себестойността на млякото (по единодушното мнение на специалистите, които наблюдават млекопроизводството) е около е 60 стотинки за килограм Това показва, че при достигнатите за сега цени тези кравари работят без печалба. При нашите сегашни ценови условия, единствен начин да се повиши печалбата е средната млечност да достигне 6000–7000 кг от крава. Повишаването на млечността с около 2000 кг дава възможност себестойността да падне с около 5 стотинки и съответно да се повиши с толкова печалбата. Това трябва да бъде стремежът на нашите кравари, но за момента е трудно постижимо масово. На нас обаче средствата за модернизация са нужни сега. Ние трябва да модернизираме доенето със съвременни доилни инсталации, Трябва да приучим стопаните да ползват специализираните препарати за дезинфекция, да ги научим да ползват шротове и други добавки. Но за да могат стопаните да използват препоръките, те следва да имат средства. Да печелят от производството на мляко. Тогава когато печалбата е малка или недостига, те следва да се подпомогнат от държавата със субсидии. Това се прилага вече повече от 50 години в страните на ЕС. Навсякъде в страните с развита икономика, проблемите с модернизация на производството на мляко са се решавали със субсидиране на качественото мляко, а не като се дават парите на глава. Най–после и у нас се прилагат субсидии, но се дават на глава. Първоначално се даваха субсидии през лятото, само за ограничени количества мляко. Съвършено правилно, субсидиите се даваха само за млякото, което отговаря на стандартните изисквания за състав и хигиена. Тези субсидии на млякото следваше да станат целогодишни и да достигнат при най-високото качество мляко до 7 стотинки за килограм. Добрата печалба е най-добрият стимул и мотивира най-силно производителя. Без такава мотивация всички наши приказки за създаване на съвременно краварство ще увиснат във въздуха. Не мисля, че недостатъчните субсидии са поради бедност на държавата. Те са по-скоро плод на неразбиране проблемите на съвременното млекопроизводство. Крайно време е тези проблеми да се разберат, защото утре ще бъде много късно.

подготвил: Панчо Радев Месото на рибите е ценна храна, богата с белтъчини, минерални вещества и витамини, но по-бедна на мазнини. За разлика от месото на бозайниците то съдържа повече сяра и фосфор, а по-малко калий и желязо. Месото на морските риби съдържа йод и селен. Рибеното месо е най-лесносмилаемо – държи първо място дори пред пилешкото. Ценен хранителен продукт е и хайверът на рибите, който е не само апетитна, но и висококачествена храна. Месото на рибите има и някои недостатъци. Разваля се най-бързо, затова трябва да се консумира в прясно състояние. От рибите се приготвят най-разнообразни пикантни и с високи вкусови качества консерви. Рибите дават и други ценни продукти: рибно брашно (ценна храна за млади животни), рибен клей (за избистряне на вино и течности), люспи (изкуствен маргарит) и др. РИБИТЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА Според местообитанията си днес живеещите организми могат да се разделят на два големи дяла: аеробионти и хидробионти. Аеробионтите (аер – въздух и биос – живот са приспособени за живот във въздушна среда. Това са т.нар. „сухоземни организми”. Втората група – хидробионтите (хидро – вода), са пригодени за воден живот. Това е групата на т.нар. „водни организми”. Водната среда влияе по-силно върху живеещите в нея организми, отколкото въздушната среда. Ето защо качеството на водата е важно условие за живота на организмите, които живеят в нея. Физични свойства на водата – върху живота във водните басейни влияят следните физични свойства на водата: температурата, цветът, прозрачността, миризмата, вкусът и др. Температурата на тялото на рибите се определя от температурата на околната водна среда. В зависимост от изискванията на рибите към температурата на водата различаваме

топлолюбиви (шаран), които се развиват найдобре при температура 20–30°С на водата, и студенолюбиви (пъстърва) – при 14–18°С Цвят – в малки количества чистата вода е безцветна. В големи количества има различен цвят в зависимост от разтворените и размити в нея частици. Калциевите соли придават на водата зелен цвят, а натриевите и магнезиевите – син. Прозрачност – водата има способност да пропуска слънчевата светлина, която благоприятствува развитието на планктона във водните басейни. От прозрачността на водата зависи развитието на водната растителност и на животинските организми, които са основна храна за рибите. Мътната вода е неблагоприятна за развитието на рибите, защото неразтворените частици полепват по хрилете на рибата и тя се задушава. Миризма и вкус – чистата вода е без миризма и с приятен вкус. Рибите, отглеждани в басейни с миришещи води, имат неприятна миризма на месото. Водни течения – вятърът и различията в температурата на водата предизвикват хоризонтални и вертикални водни течения, които допринасят за уеднаквяване на температурата, газовия режим и солеността на различните пластове вода. Отделните елементи и съединения имат раз-

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Риби със стопанско значение. Отглеждане и хранене.

38 / 2018

РИБОВЪДСТВО

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

лично значение за рибите. Най-голямо значение имат солите на калция и магнезия, които влизат във взаимодействие с въглената киселина и образуват карбонати. От количеството на карбонатите зависи твърдостта на водата. Тя се измерва в градуси. Един градус твърдост на водата е равен на 10 мг калциев окис в 1 л вода. За люпилните не е подходяща нито много мека, нито много твърда вода. Най-подходяща е водата с твърдост 5–15 немски. За шарановите стопанства се предпочита меката вода с твърдост 5–10 немски, а за пъстървовите – средно твърдата вода – 10–15. Газов режим на водоемите. Разтворените газове във водата оказват голямо влияние върху живота на рибите. Кислород – Животът на рибите се обуславя от количеството на разтворения във водата кислород. Водата се обогатява с килород чрез фотосинтезата на водната растителност и от атмосферния въздух. Кислородът е разтворим във водата. Въглеродния двуокис също е разтворим във водата и се намира под формата на въглена киселина. Количеството на въглеродната киселина във водата е много поголямо, отколкото в атмосферата. Тя има значение за фотосинтезата и за превръщането на неразтворими соли на калция и магнезия в лесноразтворими и лесно усвоими бикарбонати. При гнилостните процеси на органичните вещества във водата се отделят метан, сероводород и др., които са силно отровни за рибите. Наличието на тези газове в басейна говори за недостиг на кислород. РИБИ СЪС СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ В рибовъдството интерес представляват само рибите, обитаващи сладките води. У нас най-голямо значение имат шарановите и пъстървовите риби. Семейство Шаранови Шаран (Cyprinus carpio). Шаранът е главен обект на съвременните топлолюбиви рибовъдни стопанства. Той се е наложил като риба за изкуствено развъждане благодарение на бързия си растеж, сравнително слабата взискателност при приемането и оползотворяването на растителните храни. Шаранът е сладководна риба, но понася и слабо солени води. Ето защо у нас се среща в Дунав и някои крайморски езера. При температура на водата 22–28°С, шаранът най-добре расте и се развива. По отношение на съдържанието на кислорода във водата шаранът не е много взискателен – оптималното количество е 5–7 куб.см/л вода, а през зимата – 3–5 куб.см/л. Малките шарани приемат най-вече дребни

Див шаран, люспест

Огледален шаран

Гол шаран

Толстолоб

Бял амур

Европейски сом

Семейство Пъстървови Пъстървовите риби са деликатесни видове, които се различават от шарановите по биологичните особености и по методите на отглеждането и развъждането им. У нас в пъстървовите стопанства се отглеждат: речна (Salmo trutta fario) и дъгова пъстърва (Salmo gairdneri irideus). Речна (балканска) пъстърва. Тя е типична сту-

38 / 2018

Балканска пъстърва

ЖИВОТНОВЪДСТВО

безгръбначни организми, които живеят по дъното и в крайбрежната част на басейните. Възрастните шарани са всеядни риби, които имат естествено предпочитание към животинските организми, но понякога прибягват и към растителна храна – предимно семена на висши растения. Културните породи шарани приемат много повече храна и я оползотворяват по-пълно, затова имат бърз растеж и твърде вкусно месо. При подходящи условия на хранене за едно лято достигат над 500 г, а за две лета – над 1000–1500 г. Дивия шаран расте много бавно. Живее над 30 години и може да достигне над 30 кг и 1 м дължина на тялото. Шаранът е сравнително скорозряла риба и достига полова зрелост на 3–4-годишна възраст, като мъжките са по-скорозрели. Женските шарани хвърлят хайвера си през пролетта на порции с интервал от няколко дни във водата при температура 16–18°С. Той е плодовита риба – на 1 кг маса се падат средно 180 000 хайверени зърна, които полепват по меката водна растителност. У нас според формата на тялото и люспестата покривка се отглеждат няколко разновидности шаран. Високогръб шаран. При него голямата височина на тялото се нанася в малката дължина – 2–2,6 пъти. Голямата височина на тялото се измерва между гръбнака и коремната линия на тялото пред гръбната перка. Малката дължина на тялото се измерва от върха на муцуната до края на опашното стъбло. Широкогръб шаран. При него височината към дължината се нанася 2,61–3 пъти. Диви форми. При тях съотношението е над 1:3. В зависимост от люспестата покривка на тялото има люспест, огледален и гол шаран. Люспест шаран. Тялото е покрито с еднообразни люспи. Огледален шаран. По тялото му има различни по форма и големина люспи, но има и безлюспести участъци. Гол шаран. Тялото е без люспи. За увеличаване рибопродуктивността на шарановите стопанства се препоръчва съвместно отглеждане на шарана с някои други видове риби; като бял амур, толстолоб, лин, сом и др.

Дъгова пъстърва

Таблица: Характеристики на пъстървите. Показатели

Балканска (речна)

Дъгова (американска)

Цвят

масленозелен с черни,червени и оранжеви точки,обкръжени със светли пръстени

тъмнозеленикав със ситни черни точки по гърба, а отстрани на тялото има лента с цветовете на небесната дъга

темп. на водата, °С

15–18

16–22

мръстене

есента

пролетта

продълж. на люпене

3–4 месеца

1,5–2 месеца

маса на 2 години (г)

130–150

170–400

Приспособимост и оползотворяване на фуража

по-слаби

по-добри

качество на месото

по-вкусно

отстъпва на речната

заболяване от въртеж

по-трудно

по-лесно

деноводна риба и се среща във високопланинските езера и потоци със студена, бистра и прозрачна вода. Тези условия и силната проточност на водата влияят положително върху нейното развитие и размножаване. По време на размножителния период при пъстървите се проявява по-силно половият деморфизъм – мъжките придобиват по-ярко оцветяване и извита кукообразна долна челюст, а женските запазват бледожълтия цвят.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

По време на мръстенето женската пъстърва плува срещу течението на реките и избира тихо и плитко място, където с опашката си издълбава малка яма по чакълесто-песъчливо дъно. След това тя хвърля хайвера си в няколко ями, а мъжките пъстърви изпускат млякото (спермата) върху хайвера и го оплождат. Женската пъстърва с опашката си го зарива леко с пясък или с чакъл, с което прекратява грижите си за поколението. Американска (дъгова) пъстърва. Тя е основният вид,който се отглежда в стопанствата. Получена е в САЩ при кръстосване на два вида пъстърва. У нас е внесена през 1924г. Тя е поподходяща за изкуствено отглеждане на пъстървите във водоемите, поради предимствата и положителните и качества пред речната. РИБОВЪДНИ СТОПАНСТВА В зависимост от изискванията към температурата на водата се различават топлолюбиви (шаранови) и студенолюбиви (пъстървови) рибовъдни стопанства. Рибовъдните стопанства биват стокови (за производство на риба и хайвер за консумация) и племенни (за поддържане и създаване на нови породи риби и за производство на елитен зарибителен материал). В зависимост от интензивността на производствените процеси рибовъдните стопанства биват с различен интензитет. При екстензивните рибовъдни стопанства посадката е малка, получава само естествена храна от басейна, отглежда се продължително и добивът на риба е нисък. При полуинтензивните рибовъдни стопанства са необходими допълнителни грижи за рибите – мелиорации в басейните и периодично подхранване с изкуствена храна. При интензивните рибовъдни стопанства се провеждат комплекс от мероприятия за увеличаване гъстотата на посадката, за подобряване на храненето с изкуствени храни и за създаване на максимални биологични условия за по-интензивен растеж и висока икономическа ефективност. Системи рибовъдни стопанства.Те се делят на пълносистемни и непълносистемни. При пълносистемните рибовъдни стопанства отглеждането на рибата започва от хайверното зърно до рибата за консумация. При непълносистемните рибовъдни стопанства се извършват отделни части от производствените процеси. Обороти в рибовъдните стопанства. Под оборот в рибовъдството се разбира времето, за което се отглежда рибата от хайверено зърно до риба за консумация. Върху продължителността на оборота на рибовъдното сто-

панство влияят видът и породата на рибата, климатичните условия, технологиите на отглеждане и хранене, стандартът на рибата за консумация и др. Например шараните като бързорастящи риби могат да достигнат още през първата година стокови размери, докато пъстървовите риби имат по-бавен разтеж и оборотът им се удължава на 2–3 години. От климатичните фактори температурата на въздуха и на водата влияе върху интензивността на нарастването на шарана, като в по-топлите райони на нашата страна той расте по-бързо, отколкото във високите полета. Правилното харанене на рибите води към скъсяване на оборота. У нас се практикува двулетен и трилетен оборот. Еднолетен оборот може да се прилага само в шараново стопанство и то при използване на редки посадки (100–150 рибки на декар) и при правилно хранене и отглеждане. Получава се риба за стоковата продукция, но този оборот не се прилага в масовата практика. Двулетния оборот обхваща две лета и една зима. При него през първото лято се получава зарибителният материал, който презимува, а през второто лято се угоява. Това се постига за 1,5 г. В нашата страна, двулетния оборот е стопански изгоден и се прилага повсеместно. При трилетния оборот на рибовъдните стопанства рибата се отглежда три лета и две зими – обхваща 2,5 г. През първите две лета се отглежда зарибителният материал, има две презимувания и през третото лято рибата се угоява. При този оборот се използват първите две лета за интензивен растеж на рибата, а през последното лято при угояването се подобряват вкусовите качества на месото. Предимство на този оборот е, че се използва по-малко зарибителен материал, а недостатък – дългият производствен процес.Трилетният оборот се използва най-вече в пъстървовите рибовъдни стопанства. РИБОВЪДНИ БАСЕЙНИ ЗА ШАРАН И ПЪСТЪРВА В зависимост от вида и възрастовата категория изискванията на рибите към условията на живот са различни. Тези условия се осигуряват в басейните на рибовъдните стопанства. Поради големите биологични различия между шараните и пъстървите има разлика и между басейните на двата вида стопанства. В зависимост от възрастта и от сезона рибите се нуждаят от различни условия за задоволяване на жизнените си потребности. Тези условия се осигуряват за отделните категории басейни: производствени и специални. Производствените басейни служат за отглеждане на

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

рибата и биват люпилни, разсадни, отрасни, угоителни, маточни и зимовни, а специалните басейни служат за провеждане на някои мероприятия за кратък период и биват водоснабдяващи, санитарно-профилактични и складови. Рибовъдните басейни за отделните категории риби са различни в шарановите и в пъстървовите стопанства. Люпилни басейни. Тези басейни се използват само в шарановите стопанства, тъй като при тях се прилага естественото люпене в люпилни басейни. В тези басейни шаранът хвърля хайвера, който се излюпва и личинките растат от 7–10 до 30 дни. При пъстървовите стопанства не се използват люпилни басейни, защото се изважда и се осеменява изкуствено, а се излюпва в люпилни помещения. Люпилните басейни за шарана са обикновени (2,5–2 декара) и дубишови (100–200 кв.м). Трябва да бъдат с добре нивелирани дъна, с лесно източваща се вода, с обрасли с трева дъна, огрени от слънцето. Разсадни басейни. Те се строят близо до люпилните басейни. В пъстървовите стопанства може да се изграждат в люпилното помещение. В шарановите стопанства – размери до 15 декара, средна дълбочина на 0,5 м. В пъстър-

вовите стопанства разсадните басейни, разположени до люпилните басейни, имат размери около 1 кв.м, а извън тях – 20–30 кв.м. В тези басейни се поставят извадените на 3-тия или 7-ия ден личинки от люпилните басейни и се държат до един месец. Шарановите басейни да се заливат предварително с вода – 15–20 дни, за да се развие богат планктон, да се изграждат на тихи и слънчеви места, защитени от вятър. Отрасни басейни. В тях се отглежда зарибителният материал. В шарановите стопанства имат размери 5– 50 декара, а в пъстървовите – 5– 150 кв.м. Дъното им трябва да бъде със слаб наклон и равно (без трапове). Угоителни басейни. Служат за угояване на рибите до стокови размери, затова са най-големи по площ. В шарановите стопанства размерите им достигат 10–1000 декара, а в пъстървовите – 0,5 декар. Дъното им трябва де е почистено, нивелирано и покрито с тънък слой тиня и да има водосборни канали и рибосборна яма. Много дълбоките угоителни басейни (над 2 м) не са за предпочитане, защото лошо се осветяват и се затоплят, което затруднява храненето на шарана. Зимни басейни. Зимните басейни се строят

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

по-дълбоки, за да не замръзват цялостно през зимата, а да остава незамръзнал пласт 1–1,2 м. Маточни басейни. В тях се отглежда разплодният материал. Размерите им зависят от броя на разплодниците в рибовъдното стопанство. Предпочита се в пъстървовите стопанства да се строят под формата на корито, което е по-близо до формата на реките. Размерите на маточните басейни се предвиждат в зависимост от броя на разплодния материал – за един разплодник 15 кв.м, а за един ремонтен – 7,5 кв.м. Водоснабдяващи басейни. Те спадат към специалните басейни. Осигуряват достатъчно количество и с подобрено качество вода за останалите басейни. Санитарно-профилактични басейни. Те биват два вида: Карантинните басейни служат за поставяне на рибата, пренесена от друго стопанство, 15–30 дни под карантина. През този период се наблюдава здравословното състояние на рибата. Изолационните басейни са предназначени за изолиране на явно или на съмнително болни риби. Складови басейни (садки). В зависимост от предназначението живата риба се съхранява за определен период в складовите басейни. Размерите на тези басейни зависят от количеството на съхраняваната риба и са задължителни за всяко рибовъдно стопанство. РАЗМНОЖАВАНЕ НА ШАРАН И ПЪСТЪРВА Отглеждането на рибите в рибовъдните стопанства започва от излюпването на хайвера и свършва с получаването на стокова риба. Рибите имат висока размножителна способност. Шаранът за разлика от пъстървата хвърля много по-големи количества хайверени зърна – на 1 кг жива маса над 180 000, а пъстървата – 2500. Хайверените зърна се оплождат извън майчиния организъм във водна среда, което се придружава с любовната игра. Този процес при рибите се нарича мръстене. Размножаване на шарана. В шарановите стопанства рибите се размножават най-вече по естествен начин. Подготовка на разплодниците. Разплодния материал се подбира от културна порода шаран, който расте бързо и усвоява добре изкуствената храна. Разплодниците трябва да са на възраст от 3 до 8 години.. При преценката на разплодниците през пролетта се обръща внимание на охранеността, на развитието на люспите, високия и широк гръб, правилно развитите перки и др. Половия диморфизъм при шарана не е добре изразен, но през пролетта преди размножаването се различават най-лесно двата пола. Люпилните басейни се пълнят с вода преди

мръстенето – към началото на май. След около 1– 2 денонощия от напълването на люпилните разплодниците се пускат в тях. Шаранът се размножава по двойки, гнездово и групово. Ако е необходимо да се знае произходът на рибките, прилагат се гнездово и групово размножаване. Под гнездо се разбира един женски и два мъжки шарана. Груповото размножаване представлява пускането на няколко гнезда в един басейн. Най-добри резултати дава груповото мръстене, при което се оплождат по-голям процент хайверени зърна. Люпене на хайвера. Продължава три дни, но ако температурата се понижи, срокът на люпене се удължава до 10 дни. След излюпването личинките стоят три дни закрепени за растителността. Личинковият стадий завършва за около 25– 30 дни, като се оформят малки рибки. При нормално хранене рибките растат много бързо, след това се улавят и се разсаждат в отрасните басейни. Малките рибки се отглеждат в отрасните басейни и до есента достигат около 60–80 г. През втората година рибите се угояват в угоителни басейни. През есента при улова рибите, които са под 500 г, се зазимяват за доотглеждане през третата година. Таблица: Полови различия при шарана. Телесни части

Мъжки риби

Женски риби

корем

заострен

подут, заоблен

полов отвор

немного подут, с бледожълт цвят

кръгъл, подут, с червен цвят

Размножаване на пъстървата. Правилното люпене зависи от доброто и правилно устройство на люпилнята и от качеството на хайвера. Избор на разплодници. Най-добри полови продукти се получават от пъстървовите разплодници на възраст от 3 до 6 години. Избират найдобрите индивиди и се настаняват в отделни басейни. Най-ценни са разплодниците с добър екстериор, здрави, пъргави, с бърз растеж и ефективно оползотворяване на храна. Оплождане на хайвера. С пъстървите се манипулира бързо. Единият работник с кърпа в лявата ръка държи главата, а в дясната – опашката на рибата с корема навън от себе си. Другият работник с леко гладене на корема от гръдните перки към аналния отвор предизвиква хвърлянето на половите продукти. Не се допуска насилие, за да не се повреди хайверът или да умре рибата. Изкуственото осеменяване при пъстървите се извършва по сух и мокър начин. При сухия начин в емайлиран или порцеланов съд се из-

ХРАНЕНЕ НА ШАРАН И ПЪСТЪРВА Хранене на рибите с фуражи е най-важното средство за повишаване интензивността на производството. Шаранът спада към смесено хранещите се риби, но в естествени условия е мирна риба, тъй като се храни с дребни безгръбначни животни и с растителна храна. Пъстървата е хищна риба, защото в естествени условия се храни с дребни животни. Видове храни. При интензивното рибовъдство голямо значение имат изкуствените храни, кланичните конфискати, отпадъците от месокомбинатите, трупното и рибното брашно. От растителните храни, които се използват – ечемикът, овесът, пшеничните трици.

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

цежда хайверът на 2–3 женски риби и върху него – спермата на една мъжка пъстърва. Хайверът и спермата се размесват и се оставят на спокойствие около 10 мин. След това се промиват неколкократно, за да се отделят излишната сперма, екскременти и други частици. Добре промитият хайвер се поставя в инкубатор за люпене. При мокрия начин на оплождане на хайвера в съда с вода се изцежда първо спермата и след това хайверът. Този метод се използва по-ограничено. Апарати за излюпване на хайвера. Люпилната зала се вкопава на 1–1,5 м под равнището на терена, за да се осигури постоянна темпаратура. Калифорнийският апарат на Шустер се състои от две сандъчета. Външното сандъче е от цели стени и дъно, а вътрешното – от решетъчно дъно. Хайверът се поставя върху решетъчното дъно, за да минава водата и да го промива, като излиза от специален улей. Етажният тип инкубатори. При тях апаратите се нареждат вертикално един над друг. Хайверените зърна са чувствителни към пряката слънчева светлина – умират. През време на люпенето се извършва преглед и умрелите зародиши се отстраняват с пинцет. Цветът на болните и на умралите зародиши е бял. При благоприятна температура – 3–4°С – балканската пъстърва се излюпва за 4–6 месеца, а при температура 8–9°С дъговата – за 1,5–2 месеца. След излюпването личинките на пъстървата стоят неподвижни. Към 9-ия ден започват да се опитват да се движат. Отначало се хранят със съдържанието на жлъчния мехур. След като личинките преминават към активно движение, хранят се с дафнии, а ако няма естествена храна – с далак, яйчен жълтък, черен дроб. Тези храни от животински произход се смилат, прецеждат се през сито. Храненето се извършва чрез капане около 10–20 пъти дневно.

Хранителни смески и добавки към храната. Храненето на рибите с хранителни смески позволяват дажбата да бъде балансирана по отношение на белтъчини, витамини и минерални вещества, които се дават в смлян или гранулиран вид. Към смеските се прибавят антибиотици, препарати, витамини и микроелементи за ускоряване на растежа на рибите. Хранене на шаран. Най-голямо количество храна се дава на рибите през най-топлите месеци – юли и август, следвани от юни, май и септември. Смята се, че размерът на дажбата не трябва да надвишава 3% от масата на рибата. Подготвената храна за шарана се поставя в различни типове хранилки. Храната се зарежда в определени часове, независимо от това, че шаранът я приема през цялото денонощие, тъй като рибите си изготвят условни рефлекси. Хранене на пъстърва. Съставките на смеските за пъстървите са предимно от животински произход, а растителните храни съставят само 25– 30%. Важен момент при приготвянето на смеските е балансирането им по всички хранителни вещества. По-големите количества мазнини се отразяват неблагоприятно върху рибите – предизвикват заболяване на черния им дроб, наложително е в смеските да се включват минерални вещества. Най-голямо значение имат витамините А и от В-комплекс. Храната на малките пъстърви на 2-месечна възраст се дава в кашообразно състояние, намазана на телени мрежи . След тази възраст на рибите се дава храна в гранулиран вид 2–3 пъти дневно чрез подхвърляне.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

38 / 2018

ИКОНОМИКА

Иновации в земеделието – подмярка 16.1 Национален земеделски регистър Иновации в земеделието е понятие, което бенефициентите свързват с мерките 4.1 и 4.2 за приема по ПРСР (2014–2020). По тази програма проектите не получиха нужните точки. Тази година земеделските производители имат отново възможност да кандидатстват с проекти за иновации в земеделието по подмярка 16.1. Определено тази година интересът се засилва, тъй като подмярка 16.1 се очаква да бъде отворена през 2018-та година. Какво представлява подмярка 16.1 и за кого е подходяща? Подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“. Така дефинирана едва ли има човек, който да не се сети, че тя е свързана с иновациите в аграрния сектор. Какво обаче представлява понятието иновации в земеделието ще се опитаме да обясним, ако прочетете статията до края. Приемът по тази мярка се очаква през месец май (поне така е планувано). Кои са допустимите кандидати по подмярка 16.1? Най-важното, което трябва да се знае от кандидатите по тази мярка е, че е подходяща за оперативните групи, които задължително трябва да са минимум двама. Задължително един от тях трябва да е регистриран земеделски стопанин. Какво обаче представлява оперативната група и кои спадат към нея ще се опитаме да внесем яснота като изброим примери по-долу: • Опитни станции • Висши училища и институти • Консултантски организации • МСП Препоръчваме ви да се запознаете с чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Какво е иновация в земеделието? От минали конференции в Румъния и по точно тази от 7 ноември 2013 г. в Клуж Напока ще цитираме кои са иновативните насоки на PEI:

• Диверсификация в цялата производствена верига • Селскостопански системи (интегрирани стратегии за отглеждане на растения и животни, хранителни вещества, техники за опазване на почвите) • Системите за трансфер на знания (местно ноу-хау, местните експертни познания могат да бъдат използвани чрез взаимодействие между заинтересованите страни) • Адаптиране към изменението на климата (повишена енергийна ефективност, използване на възобновяеми енергийни източници, улавяне на въглерод, повишаване на диверсификацията на ниво земеделско стопанство, използване на биотехнологии за намаляване на употребата на пестициди) • Ефективно и устойчиво използване на ресурсите (оптимизиране и разнообразяване на използването на ресурсите, използване на биомаса и биогорива за производство на зелена енергия) • Повишаване на производителността на протеиновата верига и подобряване на качеството, за да се намали зависимостта на Европа от вноса и да се увеличи здравето на европейските потребители • Устойчиво потребление (иновативни подходи за насърчаване на здравословен начин на живот, защита на продоволствената сигурност и защита на уязвимите групи, информационни кампании и обучение на потребителите).

Дин Хао

Пред XIX конгрес на ККП Си Дзинпин посочи, че трябва активно да се стимулира сътрудничеството по линия на „Един пояс, един път“, да се създаде нова платформа за международни контакти, която да даде допълнителна енергия за общото развитие. Регионът на Централна и Източна Европа е с ключово значение за реализация на инициативата, а механизмът „16+1“ играе ролята на мотор за развитие, носейки ползи не само за китайско-европейското сътрудничество, а и за нормалното развитие и изграждане на „Един пояс, един път“. Резултатите от търговско-икономическото и финансовото сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ са плодотворни. Първо, мащабът за търговско-икономическото сътрудничество непрекъснато се увеличава. Данните на китайските митници показват, че през 2017 година двустранният стокообмен между Китай и 16-те страни от ЦИЕ е нараснал с 15% спрямо по-миналата година. Полша е най-големият търговски партньор на Китай от тези страни. През миналата година обемът на двустранната търговия е бил 21,35 милиарда долара или ръст от 20% спрямо 2016 година. Второ, търговско-икономическото сътрудничество непрекъснато се задълбочава. За няколко поредни години Чехия е домакин на инвестиционен форум и се превърна във важна платформа за задълбочаване на търговско-икономическите контакти между Китай и ЦИЕ, а това не само стимулира икономическото им развитие, но и предоставя ефективен начин за влизане на китайско оборудване, технологии, стандарти и услуги в други държави. Трето, финансовото сътрудничество непрекъснато се задълбочава. В момента вече е установена рамка за сътрудничество между Китай и ЦИЕ в областта на съвместните инвестиции. Под ръководството на Китайската индустриална и търговска банка, бяха създадени Финансова компания на Китай и ЦИЕ, Фонд на Китай и ЦИЕ и банков съюз, а Държавната банка за развитие на Китай ще предостави кредити на стойност около 2 милиарда евро

за общи проекти. Вторият фонд за инвестиции и сътрудничество между Китай и ЦИЕ с капитал 1 милиард долара също започна да действа. Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ стимулира изграждането на „Един пояс, един път“. През 2012 година бе създаден механизмът „16+1“ и оттогава общите проекти значително нараснаха. Някои от тях вече имат и резултати, а това стимулира двустранното търговскоикономическо и финансово сътрудничество и изграждането на „Един пояс, един път“. Китай и 16-те страни от ЦИЕ подписаха споразумения за сътрудничество по инициативата. През ноември миналата година те публикуваха „Програма от Будапеща за сътрудничество между Китай и ЦИЕ“, в която се казва, че ще отстояват принципа за съвместни консултации,

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ съдейства за изграждането на „Един пояс, едни път“

38 / 2018

ЗАЕДНО С КИТАЙ

38 / 2018 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Нов сухопътен евразийски мост ИК Китай–Монголия–Русия ИК Китай–Централна Азия –Западна Азия ИК Китай–Пакистан ИК Бангладеш–Китай– Индия–Мианмар

ИК Китай–Индокитай

морски Път на коприната през XXI век

изграждане и споделяне на резултатите, както и ще стимулират свързването на инициативата „Един пояс, един път“ с плана „Юнкер“ за инвестиции и други програми за развитие на национално ниво. Сътрудничеството между Китай и тези държави е съдействало за инфраструктурната свързаност в рамките на ЦИЕ, като например моста над Дунав в Белград, ТЕЦ „Стейнери“ в Босна и Херцеговина, а изграждането на железопътната линия между Унгария и Сърбия, както и сухопътната и морска връзка между Китай и Европа и други важни проекти също се движат нормално. В момента, за да се задълбочи сътрудничеството между Китай и ЦИЕ, е нужно фокусиране върху следните четири аспекта. Първо, трябва внимателно да се приложи средносрочната пътна карта за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ и „Програмата от Будапеща“. Устойчиво изграждане на важни проекти за свързване и индустриални паркове за търговско-икономическото сътрудничество, активно изграждане на нова платформа за сътрудничеството в сферата на производствения капацитет, да се стимулира растежа на търговията и инвестициите, непрекъснато да се засилва инвестиционно и финансово сътрудничество, да се увеличи сътрудничеството помежду им в сферите на туризма, науката и технологиите, образованието, услугите и земеделието, както и да се повиши нивото за обмен в културата и обществото.

Второ, китайските компании трябва да се поощрят да инвестират в тези страни, да навлизат по активно на европейския пазар и да се стимулира провеждането на преговорите за инвестиционно сътрудничество между Китай и Европа и проучване на възможността за създаване на зона за свободна търговия. Трето, трябва да се обърне голямо внимание на провеждането на сътрудничество с европейските страни, които не са част от ЕС. Нивото на тяхното икономическо развитие е ниско, а капацитетът за финансова подкрепа – ограничен. В същото време тези страни не са ограничени от съответните политики на ЕС за търговия, инвестиции и финанси, затова пространството за сътрудничество с тях е голямо и съществуват повече възможности. Четвърто, трябва да се подкрепя АБИИ и Фондът за Пътя на коприната да участват в проектите на изграждането на инфраструктура в ЦИЕ и проектите за свързване, да се повиши капацитетът за финансова подкрепа във важни проекти, да се подкрепя свързването на железопътната, сухопътна и морска мрежа в ЦИЕ и Евразийския сухопътен мост. Честно казано, в този процес почти няма видимо участие на България и липсват практически резултати в сътрудничеството между Китай и България. Дано през тази година, когато България е страна-ротационен председател на ЕС, двете страни да постигнат ефективен напредък по инициативата „Един пояс, един път”.