Земеделие плюс 259/2014 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

4 (259) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

www.titanmachinery.bg

Väderstad Tempo при сеитба В 24-часова сеитба, 12 – редовата сеялка Tempo R зася 3060 дка слънчоглед при средна скорост от 19 км/ч. Сеитбата се осъществи в България, северно от София, близо до гр. Плевен заедно с „Тайтън Машинъри България“ АД, официален вносител на Väderstad за страната. Засяването започна на 3-ти април в 13,45 ч. и приключи успешно 24 часа покъсно в полетата на фирма „Агротрейд Комерс” ООД.

постави нов рекорд на слънчоглед „Това доказа възможностите на Tempo R да извършва сеитба с изключителна прецизност при висока скорост. Аз се чувствам наистина горд с екипа, който направи това възможно и с нашите колеги, които проектираха тази сеялка”, каза Ларс Тилен, продуктов мениджър във Väderstad. Продължава на стр. 4

Съдържание Земеделски култури Фуражен потенциал на едногодишни бобови треви. . . . 3 Хербициди и смесите им с растежния стимулатор Амалгерол при слънчоглед. . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Ефикасност на смеси от хербициди и растежни регулатори при зимна маслодайна рапица. . . . . . . . 11 Торене Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) VII. Ефективност на използване на азота от торовете. . . . . 14 Течен тор MaxGrow и добива на семена при пролетен фуражен грах. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 Листното торене за стопанските качества на салатно цвекло. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19 Зеленчуци Градински крес Lepidium sativum L.. . . . . . . . . . . . 21 Овощарство Влияние на активната киселинност върху пюрета от пъпеши.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23 Бобови треви за поддържане на почвената повърхност в овощарството.. . . . . . . . . . . . . . . . . 26 Напояване Листната температура – показател за воден стрес при бялата маслодайна роза. . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Икономически измерения Анализ на изпълнението на Мярка 143.. . . . . . . . . . 31 Екология Как да повишим плодородието на ерозираните земи. . . 34 Памет 90 години от рождението на Алекси Иванов. . . . . . . 36 Библиотека Култивирана шипка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37

Новини от ДФЗ

В ход е подписването на договори по Пчеларската програма Фонд „Земеделие” одобри 1720 заявления за подпомагане по Националната програма по пчеларство (НПП) за 2014 г. Към този момент в областните дирекции на ДФ "Земеделие" са подготвени всички договори за безвъзмездна финансова помощ по одобрените заявления. Те вече се подписват от страна на ДФЗ и на кандидатите. На страницата на Фонда www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство са публикувани и списъците с окончателно класираните кандидати по Мярка Г, дейност 1: „Закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни кошери и/ или за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина” и дейност 2: „Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства”. Пчеларите с одобрени заявления могат да изпълняват плановете си, дори все още да не са подписали договори за подпомагане. Според условията в контрактите им, разходите по одобреното заявление могат да бъдат извършвани и преди подписването на договора. Разплащателна агенция

Практическо ръководство за потребителя. . . . . . . . . . . 46

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 4 (259) / 2014

В страните с развито животновъдство се изпитват, селекционират и отглеждат като фуражни култури голям брой едногодишни бобови треви. Чрез тях рационално се използват различни агроекологични ниши. Интересът към тези видове се основава на специфични екологични или биологични характеристики - приспособеност към нископродуктивни, кисели или ерозирали почви, способност за самозасяване и самовъзстановяване, по-ранно или по-късно развитие спрямо основните видове в пасищата и ливадите, устойчивост на хербициди за регулиране на пасищното заплевеляване, висока репродуктивна способност, ниско съдържание на антихранителни вещества и др. Моделът за повишаване на сезонната продуктивност, качеството и самовъзстановителната способност на пасищата и ливадите чрез различни едногодишни бобови треви може да се използва и в условията на България. Това налага на първо място предселекционни проучвания на растителен материал (чужд и местен) от такива видове и определяне на потенциала им да изпълняват посочените функции. С такава цел в полски експеримент беше

Г. Найденова – ОСС, Павликени Цв. Миховски – ИПЖЗ, Троян А. Алексиева – ОСС, Павликени направена агробиологична характеристика на 24 образеца едногодишни бобови треви. От тях 15 са чужди сортове (с произход Австралия и Канада) от следните 9 вида: розова серадела; бисерула; изменчива люцерна; подземна, инкарнатна, персийска, мишелова, четинеста детелина, Trifolium glanduliferum и Trifolium dasyurum (табл. 1). Включени са и 11 диворастящи български попула- Фигура 1. Мишелова детелина ции от видовете: мишелова, (дължина) на генеративните четинеста, бледа, алексан- стъбла, брой разклонения на дрийска, херлерова и тъмно- стъбло и облистеност (чрез листна детелина; хмеловид- сухото тегловно съотношение на люцерна. листа/стъбла). Проучването е проведено Резултатите показват изпрез периода 2007/2008г. в равнено, масово пониквадва района - равнинен и по- не и бърз темп на начално лупланински, съответно в оп- развитие за австралийските итните полета на ОСС-Пав- сортове серадела, подземна, ликени и ИПЖЗ-Троян. Сеит- персийска и мишелова детебата е извършена в началото лина, както и за популацияна септемри през 2007г. с та александрийска детелина. посевна норма от 1000 к.с./ До края на септември растем2. Опитите са заложени по нията от тези видове са доблоков метод, в три повто- бре вкоренени, с формиран рения и площ на реколтната 1-ви - 2-ри същински (тропарцелка от 1 м2. Образци- ен) лист. Въпреки това, само те са покосявани във фено- два вида – подземна и мифаза начало на цъфтеж. На- шелова детелина проявяват блюдавани са показателите: добра зимоустойчивост. През темп на развитие, покритие пролетта техните тревостои на площа, зимоустойчивост, са с най-добро покритие на добив на сухо вещество. На- площта и най-висока плътправена е морфологична ха- ност. Мишеловата детелина рактеристика на образците (или гръклян) е вид с отночрез показателите височина сително добро естествено

земеделски култури

Фуражен потенциал на едногодишни бобови треви

Иновации

Рекорд:

3060 дка земеделска земя засети за 24 часа със сеялка Väderstad Tempo и трактор Case IH Magnum Рекордът при сеитба на 3060 дка слънчоглед за 24 часа с помощта на трактор Case IH Magnum 340 в комбинация с 12-редова сеялка Väderstad Tempo R, беше постигнат в землището на село Комарево, област Плевен. Организатори на събитието бяха Тайтън Машинъри България АД, а домакин – фирма Агротрейд Комерс. Тракторът беше с номинална мощност 340 к.с., оборудван със система за автоматично водене Acco Guide с точност 2,5 см. Опитът за рекорд се извърши на две съседни полета – общо 3060 дка.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Марин Маринов управител на Агротрейд Комерс, който лично управлява трактора и премина финиша и Линеа Старк

Двамата управители на Агротрейд Комерс Илиян Андронов и Марин Маринов отляво на дясно

Линеа Старк, мениджър Комуникации на Väderstad: „Постижението, което направихме за последните 24 часа е 3060 дка засети със слънчоглед. Толкова се гордея с всички вас и искам да благодаря на Тайтън Машинъри, че направиха този рекорд възможен“. Румен Лазаров, управител на Тайтън Машинъри България: „12-редовата сеялка Vaderstad Tempo e навесна машина с твърда рама. Сеялката работи при 70 см междуредово разстояние. Бункерите за семена са с вместимост 70 литра. Сеялката Väderstad Tempo е скъпа технология за крупните земеделски производители, която обаче постигна по-добри резултати от 24-метрова сеялка на конкурентни производители. Така при избора на по-скъпа машина крупните фермери правят най-нисък инвестиционен разход заради високата производителност на машината“. „Тайтън Машинъри България за пореден път доказа, че е компания номер едно на пазара на земеделска техника – с това, че предлагаме най-качествената техника и технологии за прецизно, рентабилно и високопроизводително земеделие“, коментира Димо Димов, продуктов мениджър за Väderstad. Ларс Тилен, продуктов мениджър във Väderstad: „Този рекорд е от голямо значение както за земеделските производители, така и за нас. Разбира се, много е трудно 24 часа да се сее, но целта е да се покажат възможностите на машината, т.е. извърши се трудна сеитба на слънчоглед с висока, не – с ултрависока скорост, повече от 21 км/ч, като семената се изстрелват под високо налягане в почвата и изключително прецизно. Удовлетворен съм, защото работех по сеялка Vaderstad Tempo от 6 – 7 години в отдела за иновации и бъдещо проектиране, а днес тази машина доказа своите качества”. Илиян Андронов, управител на „Агротрейд Комерс”, също много доволен, сподели, че има намерение да купи сеялка Väderstad Tempo, защото познава марката, а освен това има доверие на екипа на Тайтън Машинъри България. Земеделие плюс

1,0 1,4 2,1 0,6 1,0 0,5 0,6 1,2 0,6 0,3 0,4

разклонения на стъбло, бр

21 720 621 169 159 442 182 70 117 956 247

височина на тревостоя, cм

Cadiz, AUS Margurita, AUS Casbah, AUS Mauro, AUS Rosedale, AUS Campeda, AUS Prolific, AUS Frontier, AUS ДП*, BG ДП, BG ДП, BG ДП, BG ДП, BG Cefalu, AUS Chief, AUS Tibbee, AUS Caprera, AUS ДП, BG Prima, AUS Portolu, AUS

листа:стъбла

1. Розова серадела (Ornithopus sativus) 2. Розова серадела (Ornithopus sativus) 3. Бисерула (Biserrula pelecinus) 4. Бисерула (Biserrula pelecinus) 5. Подземна детелина (Trifolium subterraneum) 6. Подземна детелина (Trifolium subterraneum) 7. Персийска детелина (Trifolium resupinatum) 8. Мишелова детелина (Trifolium balansae) 9. Александрийска детелина (Tr. alexandrinum) 10. Бледа детелина (Trifolium pallidum) 11. Мишелова детелина (Trifolium balancae) 12. Херлерова детелина (Trifolium cherlerii) 13. Четинеста детелина (Trifolium vesiculosum) 14. Четинеста детелина (Trifolium vesiculosum) 15. Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum) 16. Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum) 17. Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum) 18. Тъмнолистна детелина (Trifolium retusum) 19. Trifolium glanduliferum 20. Trifolium dasyurum 21. Изменчива люцерна (Medicago polimorpha) 22. Изменчива люцерна (Medicago polimorpha) 23. Хмеловидна люцерна (Medicago lupulina) 24. Хмеловидна люцерна (Medicago lupulina)

суха маса, кг/дкa

Вид

генотип, произход

Таблица 1. Продуктивност на суха маса и морфологична характеристика на популации и сортове едногодишни бобови треви.

23 43

28 30,2 22,1 64,1 35,6 35,6 25,1 63,1 49,7 0,5 37,7 0,5 0,8 23,9

0,8 22,4 3,6

2,5 3,3 1,7 8,1 2,7 2,9 2,0 4,9 2,9 1,7 2,3

Santiago, CN 32 071, CN ДП, BG ДП, BG

284 0,6 44,0 6,3 579 0.9 30,6 1,0 514 1.1 26,7 0,9

*ДП – диворастяща популация

Фигура 2. Подземна детелина

разпространение в България и се счита за диворастяща трева с много добри фуражни качества. В настоящото проучване австралийският сорт от този вид (Frontier) е най-раннозрял – навлиза във фаза бутонизация-цъфтеж в началото на април, с добив на суха маса (средно от двата района на отглеждане) 159 кг/дкa (табл. 1, фиг. 1). Българската популация мишелова детелина цъфти покъсно – във втората десетдневка на май. По добиви също значително отстъпва на сорт Frontier. Важно е да се отбележи, че свежия фураж от този вид се характеризира с най-ниско съдържание

на сухо вещество измежду всички проучвани видове, и то е в границите 12,4-14,8%. В получената суха маса от мишелова детелина, листата, като морфологична фракция преобладават над стъблата, което предполага отлично фуражно качество и отлична приемливост от животните. Подземната детелина има кратка история като културно растение, но е основна фуражнa трева в Австралия, заради две важни характеристики – автогамност и способност за самозасяване (след цъфтеж цветоносите й се извиват и цветните главички се заравят в почвата фигура 2). В България е разпространена чрез полиморфни форми в естествените пасища и ливади. Проучвана е и като компонент на изкуствени тревостои в условията на Дунавската равнина (Василев 2006, 2009). Според резултатите видът има потенциал като стопански значим компонент на многогодишни тревни смески. В нашия експеримент сортовете подземна детелина са покосени във втората десетдневка на май, като добивите на сухо вещество са високи – 621 за сорт Campeda и 720 кг/дкa за сорт Rosedale. И в двата района на проучване тези сортове показват добра аклиматизационна способност и потенциал за успешна интродукция. Популацията александрийска детелина, въпреки силното измръзване, формира тревостой с добра плътност и продуктивност (442 кг/дкa). Това се дължи на компенсиращата способност на презимувалите растения да формират голям брой генеративни стъбла с много вторични разклонения (средно 8,1). Не-

Фигура 3. Четинеста детелина

добрата зимоустойчивост налага проучване на фуражния потенциал на този вид при ранна пролетна сеитба. Най-продуктивен образец измежду всички проучвани е българската диворастяща популация четинеста детелина (фиг. 3), която е със среден добив на суха маса от 956 кг/дкa. Тя превъзхожда по продуктивност неколкократно австралийския сорт от този вид (сорт Cefalu). В нашето проучване и двата образеца четинеста детелина се характеризират със слабо предзимно развитие, също с късно и бавно пролетно отрастване. В началото на лятото българската популация формира висок (63,1cм) и плътен тревостой, с голям брой вторични разклонения на генеративно стъбло (4,9). Цъфти до средата на юли. Високата лятна продуктивност на фураж може да се разглежда като предимство на този вид пред отглежданите у нас многогодишни детелини (червена и бяла), които при лятно подрастване са по-нискодобивни. По стойности на съотношението листа/стъбла (съответно облистеност) четинестата

Фигура 4. Хмеловидна люцерна

детелина не се различава от червената детелина. За двете български популации хмеловидна люцерна (образци 23 и 24) също са отчетени високи добиви на суха маса (579 и 514 кг/дкa респективно), в съчетание с високи стойности на сухото тегловно съотношение листа/ стъбла. Хмеловидната люцерна е бавноразвиващ се вид - и в двата района на изпитване цъфти във втората половина на юни. Характеризира се със стелящ хабитус, като формира невисок (до 30,6 cм) и много плътен тревостой (фиг. 4). Важно е, че има способност за подрастване (вторично отрастване), каквато не е наблюдавана при другите изпитвани видове. Останалите български диворастящи видове и генотипове, според оценката си за продуктивни възможности, нямат потенциал за използване като компоненти на изкуствени пасищни и сенокосни тревостои. Агроекологичните различия в двата района на отглеждане не предизвикват значимо вариране по наблюдаваните биологични, марфологични

и продуктивни показатели на проучваните видове и генотипове. Изключение прави инкарнатната детелина, която се развива по-добре в предпланински условия. Заключение Според резултатите от това предселекционно проучване на едногодишни бобови треви, като видове с добър потенциал за използване в сенокосни тревостои могат да бъдат посочени два вида детелина - четинестата и александрийска. Като компоненти на пасищни смески за условията на Северна България следва да бъдат проучени видовете мишелова детелина, подземна детелина и хмеловидна люцерна. Измежду проучваните чужди сортове, само тези от видовете подземна и мишелова детелина показват добра аклиматизационна способност и потенциал за успешна интродукция. Диворастящите български популации четинеста детелина и хмеловидна люцерна, използвани в това проучване могат да имат значение като изходни форми за селекция.

Хербициди и смесите им с растежния стимулатор Амалгерол при слънчоглед Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

ПЛЮС

4 (259) / 2014

от тяхното развитие, а от друга - да се предотврати поникването на нови. Поради слабата си прилепимост хербицидът Пулсар е внасян съвместно с прилепителя Деш – 500 мл/хa (за да е по-ефикасен срещу балур и паламида), а хербицидът Експрес е внасян съвместно с прилепителя Тренд – 0,1 %. Вариантите от конвенционалната технология са изведени с хибрид Арена, вариантите от Клиърфилд технологията - с хибрид Алего (имитолерантния хибрид на Арена), а вариантите от Експрес сън технологията - с хибрид P64LE20 (трибенурон-метил толерантен хибрид). Опитът е заложен след предшественик твърда пшеница. При хербицидите Гоал, Рафт и Пледж се отчита ефикасност от 90 до 100 % срещу едногодишните широколистни видове бутрак, обикновен щир, бяла куча лобода, черно куче грозде, татул, абутилон, тученица, полски синап (табл. 1). Частично възстановяване се наблюдава само при единични, най-често преминали оптималната фаза за третиране екземпляри от бутрак. При Гоал от многогодишните широколистни видове, паламидата е много по-силно засегната и потисната в развитието си отколкото поветицата. Рафт и Пледж са по-ефикасни срещу повитицата в сравнение с паламидата. Действието на тези три хербицида върху паламидата, повитицата и бутрака е тотално в ранните фази на развитие на трите плевела – от фаза котиледони до появата на първите същински листа за бутрака и фаза 2 - 3 лист при паламидата

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Голяма част от слънчогледа в света се отглежда по Клиърфилд и Експрес сън технологии. У нас все още има значителни площи, където той се отглежда по конвенционална технология. При нея съществуват редица нерешени проблеми при борбата с плевели като бутрак, паламида, повитица и др., които наложиха внедряването на новите Клиърфилд и Експрес сън технологии при слънчогледа в нашата страна. За ограничаване на негативното влияние на вторичното заплевеляване с опасни широколистни плевели като паламида, повитица, бутрак, обикновен щир, бяла лобода, куче грозде, абутилон, пача трева и др., е изведен полски опит в който са изпитани 6 хербицида от конвенционалната технология за отглеждане на маслодаен слънчоглед: Гоал (оксифлуорфен) – 800 мл/хa, Стомп (пендиметалин) – 4 л/хa, Рафт (оксадиаржил) – 800 мл/хa, Уинг (пендиметалин + диметенамид) – 4 л/хa, Пледж (флумиоксазин) – 80 г/хa и Модаон (бифенокс) – 1,5 л/хa. Те са внасяни самостоятелно или като резервоарни смеси с растежния стимулатор Амалгерол премиум – 5 л/хa, с цел намаляване на фитотоксичността им. Тяхната ефикасност срещу плевелите и селективност по отношение на слънчогледа са сравнени с тези на хербицида Пулсар (имазамокс) – 1,2 л/хa от технологията Клиърфилд и на хербицида Експрес (трибенурон-метил) – 40 г/хa от технологията Експрес сън. Растежният стимулатор Амалгерол премиум съдържа екстракт от морски водорасли, минерални масла, растителни екстракти, етерични масла, макро- и микроелементи. Вариантите от конвенционалната технология са изведени на основен фон от хербицида Пеликан - 250 мл/хa. Този почвен хербицид е внесен след сеитба преди поникване на слънчогледа за борба с първичното заплевеляване с едногодишни житни и широколистни плевели. Всички варианти от конвенционалната технология са заложени през фаза 3 - 4 двойка същински листа на слънчогледа, когато действието на почвения хербицид Пеликан започва да намалява. Хербицидите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон са с почвено и листно действие. Чрез тяхната употреба се цели от една страна да се унищожат поникналите плевели в най-ранни фази

Полски синап

Пеликан - 250 мл/хa - ССПП

Конвенционална технология – хибрид Арена Контрола – 0 0 0 0 0 0 заплевелена Гоал – 800 мл/хa 96 100 100 100 100 100 Стомп – 4 л/хa 0 100 100 100 95 96 Рафт – 800 мл/хa 90 100 100 100 98 100 Уинг – 4 л/хa 0 100 93 100 80 90 Пледж – 80 г/хa 90 100 100 100 100 95 Модаон – 1,5 л/ 0 100 100 100 100 100 хa Амалгерол – 5 0 0 0 0 0 0 л/хa Гоал – 800 мл/хa + Амалгерол – 5 96 100 100 100 100 100 л/хa Стомп – 4 л/хa + Амалгерол – 5 0 100 100 100 95 96 л/хa Рафт – 800 мл/хa + Амалгерол – 5 90 100 100 100 98 100 л/хa Уинг – 4 л/хa + Амалгерол – 5 0 100 93 100 80 90 л/хa Пледж – 80 г/хa + Амалгерол – 5 90 100 100 100 100 95 л/хa Модаон – 1,5 л/ хa + Амалгерол – 0 100 100 100 100 100 5 л/хa Технология Клиърфилд – хибрид Алего Контрола – 0 0 0 0 0 0 заплевелена Пулсар – 1,2 л/хa + 100 100 100 100 100 100 Стомп – 2,3 л/хa Технология Експрес сън – хибрид P64LE20 Контрола – 0 0 0 0 0 0 заплевелена Експрес - 40 г/хa + Стратос ултра – 2 л/ 100 100 100 100 100 100 хa

Тученица

Абутилон

Татул

Черно куче грозде

Бяла лобода

Обикновен щир

Бутрак

Варианти

Плевели

Таблица 1. Ефикасност на някои вегетационни хербициди срещу едногодишни широколистни плевели при слънчоглед по 100 %-овата визуална скала на EWRS (средно 2010 - 2012 г.)

100 100 100 100 95

100 98 100 92 100

100

100 100 100 98 100 100 100 92 95

100

100 100

и повитицата (табл. 2). При по-късно третиране се постига единствено забавяне в развитието на тези три плевела, но слънчогледът развивайки се с по-бързи темпове преодолява конкуренцията и засенчва плевелите. Във всички случаи листното третиране с Гоал, Рафт или Пледж, комбинирано с почвено внасяне на Пеликан, осигурява добър контрол над широколистните плевели при конвенционалния хибрид Арена. Хербицидите Гоал, Рафт и Пледж притежават и противожитен ефект. Рафт в комбинация с Пеликан проявява много добра ефикасност срещу

наличните в опита житни плевели – дараджан, зелена и сива кощрява, кръвно просо, див овес. Комбинацията на Пледж с Пеликан е неефикасна срещу дивия овес, но е ефикасна на 90 % срещу дараджана, кръвното просо, зелената и сивата кощрява. Гоал е ефикасен на 80 - 85 % срещу зелената кощрява и дараджана, но е неефикасен срещу сивата кощрява, кръвното просо и дивия овес. Комбинациите на хербицидите Стомп и Уинг с Пеликан са неефикасни срещу бутрака, паламидата и повитицата. Стомп и Уинг притежават много добър противожитен ефект, в това число и срещу балура от семена. Те могат да се прилагат при смесено заплевеляване с едногодишни житни и някои широколистни плевели, но при отсъствие на бутрак, паламида и повитица. Комбинацията на Модаон с Пеликан е неефикасна срещу бутрака, паламидата и повитицата. Не проявява хербициден ефект и срещу едногодишните житни плевели дараджан, зелена и сива кощрява, кръвно просо, див овес. Тя трябва да се прилага при заплевелаване основно с едногодишни широколистни плевели, към които проявява ефикасност от 95 - 100 %. Хербицидът Пулсар внесен като резервоарна смес със Стомп унищожава напълно видовете кощрява, дараджан, кръвно просо, див овес, видовете щир, бяла лобода, полски синап, куче грозде, фасулче, подрумче, галинзога, овчарска торбичка, татул, абутилон, пача трева, пипериче. Пулсар унищожава на 100 % и бутрака. Хербицидът успешно контролира и многогодишните плевели – балур от семена и коренища, повитица, паламида. За по-успешен контрол срещу тях към Пулсар трябва да се прибави прилепителя Деш в доза 500 мл/хa. Пулсар контролира напълно и слънчогледовата синя китка. Имитолерантният хибрид Алего не е устойчив към нея. По този начин синята китка се провокира да поникне заедно със слънчогледа, след което се унищожава от хербицида. Така не само се постига пълен контрол над този паразитен плевел, но се намалява и запаса от нейните семена в почвата. При конвенционалната и Експрес сън технологии борбата със синята китка се води чрез използване на устойчиви към нея хибриди. Включените в опита хибриди Арена и P64LE20 са устойчиви към всички нейни раси. Хербицидът Експрес контролира на 100 % всички многогодишни и едногодишни широколистни плевели – паламида, повитица, бутрак, щир, бяла лобода, полски синап, куче грозде, фасулче, подрумче, галинзога, овчарска торбичка, татул, абутилон, пача трева, пипериче. При наличие на плевели с власинки по листата като пача трева или с восъчен налеп като бяла лобода, е необходимо да се внася с прилепителя Тренд –

Контрола – заплевелена Експрес - 40 г/хa + Стратос ултра – 2 л/хa

Див овес

Селективност

Конвенционална технология – хибрид Арена Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 Гоал – 800 мл/хa 95 90 85 80 0 Стомп – 4 л/хa 0 0 97 98 98 Рафт – 800 мл/хa 90 98 100 100 100 Уинг – 4 л/хa 0 0 100 100 100 Пледж – 80 г/хa 90 95 90 90 90 Модаон – 1,5 л/хa 0 0 0 0 0 Амалгерол – 5 л/хa 0 0 0 0 0 Гоал – 800 мл/лa + 95 100 85 80 0 Амалгерол – 5 л/хa Стомп – 4 л/хa + 0 0 97 98 98 Амалгерол – 5 л/хa Рафт – 800 мл/хa + 90 98 100 100 100 Амалгерол – 5 л/хa Уинг – 4 л/хa + 0 0 100 100 100 Амалгерол – 5 л/хa Пледж – 80 г/хa + 90 95 90 90 90 Амалгерол – 5 л/хa Модаон – 1,5 л/хa + 0 0 0 0 0 Амалгерол – 5 л/хa Технология Клиърфилд – хибрид Алего Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 Пулсар – 1,2 л/хa + Стомп 100 100 100 100 100 – 2,3 л/хa Технология Експрес сън – хибрид P64LE20

Кръвно просо

Сива кощрява

Зелена кощрява

Повитица

Паламида

Плевели

Варианти

Кокошо просо

Таблица 2. Ефикасност на някои вегетационни хербициди срещу многогодишни широколистни и едногодишни житни плевели при слънчоглед по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS (средно 2010 - 2012 г.)

Пеликан - 250 мл/хa - ССПП

0,1 %. Експрес е типичен противошироколистен хербицид. Той не притежава противожитно действие. При наличие на житни плевели е необходимо да се комбинира с противожитен хербицид. Резервоарната смес на Експрес с балурицида Стратос ултра контролира успешно и всички едногодишни и многогодишни житни плевели, в т.ч. троскот, пирей и балур от коренища. Вегетационното приложение на хербицидите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон през фаза 3 - 4 двойка същински листа на слънчогледа предизвиква силни фитотоксични прояви върху конвенционалния хибрид Арена - жълтобели петна по листата, върху които са попаднали хербицидите. Фитотоксичността е най-силно изразена при Гоал, следван от Пледж. За Гоал 10 дни след третирането бала на повреда достига 5, а за Пледж – 4 по 9-балната скала на EWRS. При хербицидите Стомп, Рафт, Уинг и Модаон фитотоксичността е по-слаба – бал 3 по скалата на EWRS (табл. 2). Признаците на фитотоксичност се появяват най-рано при Гоал и Пледж – още на втория ден след третирането, следвани от Стомп – на третия ден. При Рафт, Уинг и Модаон фитотоксичността се проявява по-късно. Внасянето на растежния стимулатор Амалгерол премиум заедно с хербицидите Гоал, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон под формата на резервоарни смеси, води до увеличаване на селективността на хербицидите. Баловете на повреди намаляват средно с една степен. Амалгерол премиум съдейства и за по-бързото преодоляване на фитотоксичните прояви при тези пет хербицида. При Гоал и Пледж въпреки че фитотоксичността е найсилна, под влиянието на Амалгерол тя се преодолява наравно с тази при Рафт, Уинг и Модаон. Ефектът на стимулатора Амалгерол премиум е най-слаб при комбинирането му с хербицида Стомп. При тази резервоарна смес Амалгерол не увеличава селективността на хербицида и найслабо съдейства за преодоляване на фитотоксичността. При използването на резервоарни смеси на Амалгерол премиум с хербицидите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон не се констатира антагонизъм и намаляване на хербицидната ефикасност на продуктите. Тези шест хербицида не проявяват системно действие, а повредите върху слънчогледа се изразяват в контактни некрози върху листата, при които вегетационният връх се запазва. Срока на пълното възстановяване на поразените растения варира от 15 - 20 до 30 дни и е в пряка зависимост от агрометеорологичните условия. Повредите са по-силни и продължителни в условията на екстремно засушаване през периода след третиране с хербицидите - през 2011 г. и по-слаби - при хладно и влажно време през този период

0 0 95 100 100 90 0 0

0 0 95 100 95 0 0 0

1 5 3 3 3 4 3 1

100

- през 2012 г. При третиране с хербицидите Пулсар и Експрес се отчитат по-слаби фитотоксични прояви по слънчогледа 2 - 3 дни след третирането – бал 2 по скалата на EWRS. При Пулсар първоначално те са по-силни в сравнение с Експрес, но се преодоляват по-бързо. Впоследствие при имитолерантния хибрид Алего и трибенурон-метил толерантния хибрид P64LE20 не се наблюдават никакви признаци на фитотоксичност под влияние съответно на хербицидите Пулсар и Експрес. Първите хибриди от технологията Експрес сън проявяваха доста по-висока чувствителност при едновременно третиране с резервоари смеси от хербицида Експрес, балурицид и прилепителя Тренд. Новите хомозиготни хибриди се характеризират с висока устойчивост към резервоарните смеси с балурицид. Включената в опита резервоарна смес Експрес + Стратос ултра + Тренд проявява висока селективност по отношение на

Таблица 3. Влияние на някои вегетационни хербициди и смесите им с растежния регулатор Амалгерол премиум върху добива на семе от слънчоглед (2010 - 2012 г.) Средно Фактор А 2010 г. 2011 г. 2012 г. (Фактор В) Фактор В кг/хa % кг/хa % кг/хa % кг/хa кг/хa %

Пеликан – 250 мл/хa - ССПП

Конвенционална технология – хибрид Арена Контрола – запле2222 100 1885 100 1977 100 велена Гоал – 800 2646 119,1 2208 117,1 2268 114,7 мл/лa Стомп – 4 л/хa 2489 112,0 2090 110,9 2196 111,1 Рафт – 800 2604 117,2 2188 116,1 2274 115,0 мл/хa Уинг – 4 х/хa 2540 114,3 2118 112,4 2246 113,6 Пледж – 80 2589 116,5 2150 114,1 2252 113,9 г/хa Модаон – 1,5 2520 113,4 2094 111,1 2179 110,2 л/хa Амалгерол – 5 2422 109,0 2015 106,9 2082 105,3 л/хa Гоал – 800 мл/хa + Амалгерол – 5 2711 122,0 2283 121,1 2333 118,0 л/хa Стомп – 4 л/хa + Амалгерол – 2540 116,1 2218 117,7 2307 116,7 5 л/хa Рафт – 800 мл/хa + Амалгерол – 5 2702 121,6 2254 119,6 2351 118,9 л/хa Уинг – 4 л/хa + Амалгерол – 2702 121,6 2270 120,4 2343 118,5 5 л/хa Пледж – 80 г/хa + Амалгерол – 5 2671 120,2 2260 119,9 2327 117,7 л/хa Модаон – 1,5 л/хa + Амалге- 2660 119,7 2218 117,7 2311 116,9 рол – 5 л/хa

2028 100

2374 117,1 2258 111,3

2355 116,1 2301 113,5

2330 114,9 2267 111,8

2173 107,1 2442 120,4

2355 116,1 2436 120,1

2438 120,2 2419 119,3

2396 118,1

Технология Клиърфилд – хибрид Алего Контрола – запле2121 100 1824 100 1965 100 1970 100 велена Пулсар – 1,2 л/хa + 2896 136,5 2311 126,7 2439 124,1 2548 125,6 Стомп – 2,3 л/хa

Технология Експрес сън – хибрид P64LE20 Контрола – запле2180 100 1858 100 1953 100 1997 100 велена Експрес - 40 г/хa + Стратос ултра – 2956 135,6 2358 126,9 2410 123,4 2575 128,9 2 л/хa

Средно (Фактор А) 2565 НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=121 F.B p≤5%=168 AxB p≤5%=217

2145 -

2234 -

p≤1%=136 p≤1%=189 p≤1%=255

p≤0.1%=147 p≤0.1%=215 p≤0.1%=300

хомозиготния слънчогледов хибрид P64LE20. Получените добиви на семе са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди (табл. 3). Най-високи добиви на семе както по години, така и средно за периода на проучване се получават при из-

ползване на технологията Експрес сън - третиране на хибрида P64LE20 с комбинацията Експрес + Стратос ултра – 28,9 % над нетретираната контрола. Непосредствено след нея са добивите при технологията Клиърфилд - третиране на хибрида Алего с хербицидната комбинация Пулсар + Стомп – 25,6 % над заплевелената контрола. Тези добиви са резултат от високата хербицидна ефикасност и селективност на двете резервоарни хербицидни смеси. При конвенционалната технология високи добиви на семе се получават при резервоарните смеси на хербицидите Гоал, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон със стимулатора Амалгерол премиум – от 18,1 до 20,4 % над контролата. Получените от конвенционалния хибрид Арена добиви са по-ниски поради по-голямата фитотоксичност на тези хербицидни смеси въпреки добрата им ефикасност срещу плевелите. Комбинацията на Стомп с Амалгерол премиум средно за периода на проучване води до 16,1 % увеличение на добива. Най-малки са увеличенията на добива при самостоятелното третиране с Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон без прибавяне на стимулатора Амалгерол премиум – от 11,3 до 17,1 %. Главната причина за това е по-високата фитотоксичност на хербицидите при самостоятелната им употреба. При сравнение на хербицидите от конвенционалната технология се отчита, че добивите са най-високи при Гоал, следвани от тези при Рафт и Пледж. Те са резултат от добрата ефикасност на тези хербициди срещу бутрака, паламидата и повитицата, които бяха най-масово срещаните в опита плевели. Ако в опита преобладаваха житните плевели, най-висок добив би се получил при хербициди като Уинг и Стомп, които притежават по-висок противожитен ефект. Хербицидите Гоал, Стомп, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон имат регистрация за употреба и в периода след сеитба преди поникване на културата. Получените резултати показват, че е по-целесъобразно те да бъдат използвани като почвени хербициди. Вегетационно приложение на тези хербициди на база почвено внасяне на хербицида Пеликан се препоръчва, когато е засят конвенционален слънчогледов хибрид, но впоследствие се появява вторично заплевеляване с едногодишни или многогодишни широколистни плевели. Към вегетационно третиране с тези хербициди трябва да се пристъпва само в краен случай. Когато такова третиране е наложително, то трябва да се комбинира с растежния стимулатор Амалгерол премиум. Внасянето на този растежен регулатор в доза 5 л/хa с хербицидите Гоал, Рафт, Уинг, Пледж и Модаон (но без Стомп) под формата на резервоарни смеси, съдейства за намаляване на фитотоксичността и за нейното по-бързо преодоляване от слънчогледа.

Ефикасност на смеси от хербициди и растежни регулатори при зимна маслодайна рапица Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора (продължава от брой 3/258)

ПЛЮС

4 (259) / 2014

през фаза 4 - 6 лист (реколти 2010 и 2011 г.) се отчитат видими признаци на фитотоксичност по рапицата. Фитотоксичността е по-слаба при самостоятелното третиране с Модаон (бал 2 по скалата на EWRS) и по-силна при съвместното внасяне на Модаон с противожитния хербицид Ажил под формата на резервоарна смес (бал 3 по скалата на EWRS). Фитотоксичните прояви се преодоляват от рапицата около 10 - 12 дни след появата им. През реколтната 2011 - 2012 г. поникването на рапицата закъсня с около един месец от нормалното в резултат на силното засушаване. Вследствие на хладната есен културата допълнително закъсня в развитието си. Третирането през тази реколтна година бе извършено напролет през фаза 6 лист и предизвика по-силна и по-трудно преодолима фитотоксичност - бал 4 по скалата на EWRS. Причина за това е по-слабия восъчен налеп по листата на рапицата през пролетта в резултат на започналата активна вегетация. Към пролетно третиране с хербицида Модаон трябва да се пристъпва само в краен случай. Хербицидът Рънуей проявява много висока селективност по отношение на рапицата, както при есенно третиране (реколтни 2010 и 2011 г.), така и при пролетно третиране (реколта 2012 г). Не са отчетени фитотоксични прояви по рапицата, както при разделното третиране на Рънуей и противо-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Хербицидът Клеранда проявява много висока селективност по отношение на зимната маслодайна рапица от технологията Клиърфилд, независимо от дозата и фазата на третиране - бал 1 по скалата на EWRS (табл. 3). Не са отчетени фитотоксични прояви по имитолерантния хибрид рапица, както при есенно третиране през реколтните 2010 и 2011 г., така и при пролетно третиране през 2012 г. Противошироколистните хербициди Бутизан, Спринбок, Бутизан макс, Теридокс, Брасан и Султан и противожитните хербициди Стратос ултра, Фузилад форте, Ажил и Пантера проявяват много висока селективност по отношение на зимната маслодайна рапица – бал 1 по скалата на EWRS. След третиране със Салса се отчитат видими признаци на фитотоксичност. Фитотоксичността е по-слаба при разделното третиране със Салса и противожитния хербицид Пантера и по-силна при съвместното внасяне на двата хербицида като резервоарна смес. Тя се преодолява след 5 – 6 дни и не оказва влияние върху добива на семе (бал 1 по скалата на EWRS). Те са еднакви както при есенно (през реколти 2010 и 2011 г.), така и при пролетно третиране (през реколта 2012 г.). За разлика от всички останали включени в опита хербициди, при които селективността е на физиологична основа, употребата на хербицида Модаон се основава на физическата му селективност при рапицата. Тази селективност изисква наличието на дебел восъчен налеп по листата и стъблата, за да не може да се осъществи контакт между рапичното растение и хербицида. Това налага третиранията с Модаон да се извършват след фаза 4 лист на културата, за да се даде възможност на рапицата да формира плътен восъчен налеп по листната маса. Модаон не трябва да се прилага и след дъжд, тъй като падналите валежи отмиват част от восъчния налеп, той става потънък, а това неминуемо води до намаляване на селективността на хербицида. Въпреки това при нормално есенно третиране с хербицида Модаон

Таблица 4. Влияние на някои хербицидни комбинации върху добива на семе от рапица (2010 - 2012 г.) Фактор В

Фактор А

Контрола – заплевелена Клеранда – 1.5 л/хa (2-4 лист) + Карамба – 700 мл/хa (6-8 лист) Клеранда – 2 л/хa (4-6 лист) + Карамба – 700 мл/хa (6-8 лист) Клеранда – 2 л/хa (6-8 лист) + Карамба – 700 мл/хa (6-8 лист) Бутизан – 2,5 л/хa (ССПП) + Стратос ултра – 1 л/хa (2-4 лист) + Карамба – 700 мл/хa (6-8 лист) Спринбок – 2,5 л/хa (ССПП) + Стратос ултра – 1 л/хa (2-4 лист) + Карамба – 700 мл/хa (6-8 лист) Бутизан макс – 2,5 л/хa (ССПП) + Карамба – 700 мл/хa (6-8 лист) Теридокс – 3 л/хa (ССПП) + Фузилад форте – 500 мл/хa (2-4 лист) + Топрекс – 500 млл/хa (6-8 лист) Брасан – 2 л/хa (ССПП) + Фузилад форте – 500 мл/хa (2-4 лист) + Топрекс – 500 мл/хa (6-8 лист) Султан – 2 л/хa (ССПП) + Ажил – 500 мл/хa (2-4 лист) + Ориус – 500 мл/хa (6-8 лист) Пантера – 80 мл/хa (2-4 лист) + Салса – 20 г/хa (4-6 лист) + Фоликур – 500 мл/хa (6-8 лист) Салса – 20 г/хa (4-6 лист) + Пантера – 800 мл/хa (4-6 лист) + Фоликур – 500 мл/хa (6-8 лист) Ажил – 500 мл/хa (2-4 лист) + Модаон – 1 л/хa (4-6 лист) + Ориус – 500 мл/хa (6-8 лист) Модаон – 1 л/хa (4-6 лист) + Ажил – 500 мл/хa (4-6 лист) + Ориус – 500 мл/хa (6-8 лист) Пантера – 800 мл/хa (2-4 лист) + Рънуей – 300 мл/хa (4-6 лист) + Фоликур – 500 мл/хa (6-8 лист) Рънуей – 300 мл/хa (4-6 лист) + Пантера – 800 мл/хa (4-6 лист) + Фоликур – 500 мл/хa (6-8 лист)

2010 г.

2011 г.

средно (Фактор В) кг/хa % 2901 100

кг/хa % кг/хa % 3600 100 3037 100 Технология Клиърфилд

кг/хa 2066

% 100

4453

123,7

3571

117,5

2492

120,6

3505

120,8

4529

125,8

3682

121,2

2527

122,3

3579

123,4

4428

123,0

3563

117,3

2475

119,8

3489

120,3

Конвенционална технология 4223

117,3

3438

113,2

2357

114,1

3343

115,2

4248

118,0

3455

113,8

2366

114,5

3346

115,3

4183

116,2

3389

111,6

2328

112,7

3299

113,7

4198

116,6

3408

112,2

2337

113,1

3314

114,2

4230

117,5

3438

113,2

2355

114,0

3341

115,1

4216

117,1

3420

112,6

2355

114,0

3330

114,8

4396

122,1

3629

119,5

2485

120,3

3503

120,8

4378

121,6

3591

118,2

2461

119,1

3477

119,9

4352

120,9

3571

117,5

2345

113,5

3423

118,0

4255

118,2

3483

114,7

2295

111,1

3343

115,3

4255

118,2

3455

113,8

2372

114,8

3361

115,9

4212

117,0

3420

112,6

2349

113,7

3327

114,7

2373

средно (Фактор А) 4264 3468 НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=130 p≤1%=152 p≤0,1%=178 F.B p≤5%=191 p≤1%=221 p≤0,1%=256 AxB p≤5%=258 p≤1%=309 p≤0,1%=371

2012 г.

житния хербицид Пантера, така и при съвместното им внасяне под формата на резервоарна смес. Коренно различните метеорологични условия през трите години на проучването бяха добра среда за установяване ефекта на изпитваните растежни регулатори. През първата реколтна година, влажната и топла есен на 2009 г. създаде условия за бързо поникване и развитие на рапицата. В резултат на благоприятните температура и влага, част от растенията в нетретираната контрола започнаха да образуват стъбла в началото на м.

декември, разкалиха се и загинаха през зимата. Това доведе до разреждане на посева в контролата. Употребата на растежните регулатори Карамба, Топрекс, Ориус и Фоликур предотврати стрелкуването на растенията от третираните варианти и те презимуваха успешно. Другата крайност бе отчетена през третата реколтна година. Изключително сухите лято и есен на 2011 г. доведоха до закъснение в поникването на рапицата с около един месец след оптималния срок в резултат на силното почвено засушаване.

192

Третирането с растежни регулатори през тази реколтна година бе извършено в средата на ноември, когато културата бе във фаза 2 - 4 лист. Третирането с Карамба, Топрекс, Ориус и Фоликур съдейства за по-добро вкореняване и закаляване на растенията, за формиране на коренова шийка добре запасена с хранителни вещества, а оттам доведе и до по-успешно презимуване на рапицата въпреки необичайно тежката и продължителна зима. Растенията от третираните варианти презимуваха по-добре в сравнение с тези от нетретираната контрола. Растежните регулатори Карамба и Топрекс оказват по-висок положителен ефект върху рапицата в сравнение с Ориус и Фоликур, както при хладно и влажно, така и при горещо и сухо време. Получените добиви на семе са сумарен ефект от ефикасността и селективността на проучваните препарати. Най-висок добив на семе, както по години, така и средно за периода на проучване се получава при третиране с хербицида Клеранда през фаза 4 - 6 лист (табл. 4). Много високи са добивите и при третиране с Клеранда през фаза 2 - 4 лист или през фаза 6 - 8 лист, както и при разделното внасяне на хербицидите Салса и Пантера. Това е резултат от високата хербицидна ефикасност при тези варианти. При хербицида Модаон, средно за периода се получават по-ниски добиви в сравнение със Салса. Това се дължи на по-ниския добив, който е получен през 2012 г. поради по-високата фито-

токсичност при пролетно третиране с този хербицид. При есенно третиране с Модаон през 2010 и 2011 г. добивите не се различават съществено от тези при Салса. Добивите на семе при вариантите с Рънуей са по-ниски от тези при вариантите с останалите вегетационни хербициди Салса, Модаон и Клеранда, главно поради по-ниската ефикасност на хербицида спрямо полския синап, дивата ряпа и самосевките от кориандър. Добивите при разделното третиране със Салса, Модаон и Рънуей с противожитни хербициди, са по-високи от тези при резервоарните им смеси. Разликите обаче са минимални и не се доказват математически при направения дисперсионен анализ. Затова от гледна точка на икономия на средства може да се препоръча едновременното им внасяне под формата на резервоарни смеси. При вариантите с внасяне на Бутизан, Спринбок, Бутизан макс, Теридокс, Брасан и Султан след сеитба преди поникване се получават добиви равни на тези при Рънуей и по-ниски от тези при Клеранда, Салса и Модаон. Главната причина за това е неефикасността на тези 6 хербицида по отношение на полския синап, дивата ряпа и самосевките от кориандър. На площи силно заплевелени с тези плевели и самосевки разликите в добивите между Бутизан, Спринбок, Бутизан макс, Теридокс, Брасан, Султан и Рънуей от една страна и Клеранда, Салса и Модаон от друга, биха били още по-големи.

Новини от МЗХ

Работна група за прилагане на директните плащания в периода 2015–2020 г. МЗХ създава Работна група за детайлно обсъждане на решенията и прилагането на директните плащания в периода 2015-2020 г., както и бъдещата държавна помощ за горива с намален акциз. През 2015 г. влизат в сила новите правила за директните плащания през следващия програмен период. Основните принципи са определени в Регламент (ЕС) № 1307/2013. Дава се възможност на всяка държава да вземе решение по прилагането на редица въпроси като се отчитат националните приоритети, структурата на стопанствата и националната специфика. Министерството предвижда широка експертна обществена дискусия по бъдещото прилагане на директните плащания в България с цел подходяща подготовка за въвеждането на новостите и вземането на решения с национален консенсус между всички засегнати страни. МЗХ кани всички регистрирани и действащи браншови организации в сферата на земеделието, които имат интерес по представената тематика, да излъчат един представител, който да бъде включен в работната група. Информация за представителя (име и данни за контакти) следва да бъде изпратена на електронен адрес dppp@mzh.government.bg не по-късно от 7 май 2014 г. Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”

ТОРЕНЕ

Ефективност на торенето на пшеница (Tr. Aestivum) VII. Ефективност на използване на азота от торовете

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Елисавета Василева, ВУАРР – Пловдив Златина Ур, Гинка Рачовска, ИРГР „К. Малков” – Садово

Развитието на стратегиите за торене, които повишават ефективността на използване на азота могат да намалят ненужните разходи за производствени ресурси на земеделските производители и влиянието на загубите на азот върху околната среда. Ниската ефективност на азота в системата при зимните житни култури се дължи основно на ниската ефективност в усвояването на азот от културата. Математическият модел на повишението на зърнения добив при повишение на торовата норма е квадратичен, като различните автори докладват различни оптимуми. Arregui L. и M. Quemada (2008) установяват оптимум при N7 и N10 за различните сортове, Montemurro F. et al. (2007) – при N12 до N18. Според последните торенето с 12 кг/дкa азот осигурява добър баланс между добива и използването на азот. При N12 се отчитат същите стойности на показателите за използване на азота, както при N18, показвайки, че по-високи дози азотни торове не увеличават използването на азота. N18 показва най-високото финално съдържание на азот в почвата в края на тригодишния цикъл на експеримента, увеличавайки общото количество на достъпния (разтворим) азот. По-високи

нива на торене не повлияват растежа на пшеницата, добива и азотното поглъщане. Някои изследователи разработват средства за диагностика на базата на визуални маркери за азотния статус на растенията, които да дадат възможност на селекционерите лесно да оценяват големи колекции от пшенични генотипове, за да се селекционират сортове с висока ефективност на използване на азота. Има различни начини, по които учените (Grzebisz W. et al., 2009|) в момента определят ефективността на използване на азота на базата на различни параметри за ефективност: Индекс на биомасата - Sw/N; Индекс на зърненото тегло - Gw/ Ns; Ефективност на използване - Gw/Nt; Агрономическа ефективност - (Gwf-Gwc)/ Nf и други - видимо торове - (Sw - биомаса (стъбло), N общо съдържание на азот в биомасата (стъблото), Nt - общ азот в растението, Gw - маса на зърното, Ns - азотни запаси в грам/растение, Gwf - маса на зърното при торене, Gwc маса на зърното при контрола без торене, Nf - растителен азот при торен. В статията представяме резултатите от изследване степента на въздействие на комбинацията предшестве-

ник - азотна торова норма върху: VІІ. Ефективността на използване на торовия азот при нови и актуални български сортове обикновена зимна пшеница. За целта на изследването са използвани петгодишни данни от полски торови опити, изведени в опитното поле на ИРГР – Садово върху канеловидна смолница. Опитите са залагани с по пет равнища на азотно торене: 0, 6, 12, 18 и 24 кг/дкa върху фон 18 кг/дкa Р2О5. Включените в изпитването сортове са: Гея 1, Садово 772, Гинес 1322, Садово 1, Диамант, Царевец, Боряна, Здравко, Люсил, Победа и Йоана. През периода 2005-2007г. като предшественик е използван съвместен редови посев от житни култури - сорго, просо и царевица, а през 2009-2010г. – самостоятелен посев от нахут. Агрометеорологични-

Табл.1. К орелационни коефициенти между коефициента на използване на азота от торовете(Х35) и изследваните показатели, %

Показатели Х1 Х2 Х3 Х4 Х5 Х6 Х7 Х8 Х9 Х10 Х11 Х12 Х13 Х14 Х15 Х16 Х17 Х18 Х19 Х20 Х21 Х22 Х23 Х24 Х25 Х26 Х27 Х28 Х29 Х30 Х31 Х32 Х33 Х34 Х36 Х37

Добив, кгдкa Надземна биомаса, вретенене, кг/дкa Надземна биомаса, цъфтеж, кг/дкa Надземна биомаса, пълна зрялост, кг/дкa Гъстота на посева, бр.раст./м² Обща братимост, ср.бр.братя/раст. Продуктивна братимост, бр.класове/ раст. Бр. класове / м² Височина на растенията, c Бр. зърна в клас Маса на зърното в клас, г Абсолютна маса на зърното, г Жътвен индекс, % Маса на зърното от пряка асимилация, кг/дкa Реутилизация, кг/дкa Ефективност на реутилизация, % Азот в биомасата, вретенене, % Фосфор в биомасата, вретенене, % Азот в биомасата, цъфтеж, % Фосфор в биомасата, цъфтеж, Азот в биомасата, пълна зрялост, % Фосфор в сламата, % Азот в зърното, % Фосфор в зърното, % Фосфор , кг/дкa, вретенене Фосфор , кг/дкa, цъфтеж Фосфор , кг/дкa, пълна зрялост Протеин кг/дкa вретенене Протеин кг/дкa цъфтеж Протеин кг/дкa пълна зрялост NЖИ, % РЖИ, % Реутилизация на азота, % Реутилизация на фосфора, % Ефективност на реутилизация на азота, % Ефективност на реутилизация на фосфора, %

Х35 -0,608 -0,633 -0,742 -0,520 -0,343 -0,660 -0,693 -0,814 -0,614 -0,503 -0,369 -0,158 -0,094 -0,140 -0,153 -0,102 -0,307 0,805 -0,166 0,727 -0,769 -0,738 -0,522 0,472 -0,711 -0,688 -0,758 -0,742 -0,718 -0,700 0,648 -0,453 -0,512 -0,487 0,284 -0,227

* * * * ** ** * ** * * * * * * * *

те условия са без значими отклонения от климатичната норма за района и позволяват да се съпостави ефектът от различните предшественици. С изключение на изпитваните фактори, останалите агротехнологични практики са провеждани по възприетата за района технология за пшеницата. По време на вегетацията са взимани растителни проби (1/4 метровки) – при настъпване на фенофазите вретенене, цъфтеж и пълна зрялост. Извършени са биометрични измервания на взетите проби, химични анализи за съдържание на азот и фосфор, и статистическа обработка на всички получени данни чрез дисперсионен, корелационен, вариационен и регресионен анализ. Коефициентът на използване на азота от торовете не се променя значимо при повишаване на торовата норма. На всички нива на торене показателят варира силно от генотипа и предшественика. Между генотиповете доказани различия са установени само за сорт Здравко, който е с две класи под стандарта Садово 1, със средна стойност на коефициента на използване на азота от торовете след житен предшественик 67%. По сортове варирането на коефициента от торенето е слабо при Садово 1, Диамант, Здравко, Люсил и Йоана, и средно по сила при Победа, Садово 772, Гея 1 и Гинес. От променливите фактори най-силно влияние върху използването на торовия азот оказва предшественика. След бобов предшественик ефективността на използването му намалява с над 30 процентни единици – от 80% на 47%. Варирането в стойностите на показателя е

ността на реутилизация на биомаса и азот, но сумарният резултат е повишение на зърнения добив и на добива протеин в кг/дкa. Най-голямо влияние върху темповете на растеж и развитие на посевите е оказал предшественика. Добивът зърно е в положителна корелация с параметрите гъстотата на посева, общото и продуктивно братене, и височината на растенията, които се повлияват най-силно положително от въвеждането на боФиг. 1. Коефициент на използване на азота от торовете след житен бовия предшественик в сепредшественик, % итбообръщението; и с броя и масата на зърното в клас, за които определяща е азотната торова норма. Съдържанието на протеин не се повлиява от смяна на житния предшественик с бобов. При всички сортове в посевите около 90% от вариацията на протеина в зърното се дължи на азотното торене. Математически е изчислена положителна корелация на добива зърнен протеин с масата на зърното, натрупана от пряка асимилация по време на наливане на зърното. Въвеждането на бобовия предшественик засилва пряката асимилация през следцъфтежния период, която Фиг. 1. Коефициент на използване на азота от торовете след бобов пред- е в положителна корелация шественик, % и с добива зърно, освен с по-голямо след бобов пред- телна корелация с натрупва- добива на зърнен протеин. шественик (r=42), отколко- нето на фосфор и протеин в Съдържанието на фосфор то след житен (r=19). След надземната биомаса, но в по- варира слабо, както от геножитен предшественик те са ложителна корелация с азот- типа, така и от азотната торова норма. Ефективността доста по-близки, както меж- ния жътвен индекс (табл.1). на реутилизация на фосфора ду сортовете, така и между се повлиява положително от Общо заключение: торовите норми, а след боОт изследваните в опити- азотното торене при сорбов се наблюдава по-голяма диференциация в реакциите те фактори най-значимо вли- товете Победа, Садово 772 на сортовете и по-стръмни яние върху зърнения добив и Гея 1, отрицателно – при регресионни криви с промя- има азотната торова норма. сорт Диамант, и не зависи на на торовите норми (фиг.1 При отглежданите сорто- от торенето при останалите и фиг.2). Според резултатите ве натрупването на по-го- сортове. След бобов предот корелационния анализ ко- ляма надземна биомаса се шественик ефективността на ефициентът на използване на отразява отрицателно върху използването на азота от тоазота от торовете е в отрица- жътвения индекс и ефектив- ровете намалява с над 30%.

Течен тор MaxGrow и добива на семена при пролетен фуражен грах Иван Пачев, ИФК – Плевен

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 4 (259) / 2014

Към съвременното фермерско земеделие в нашата страна се предявяват високи екологични изисквания при употребата на торови средства. За да се отговори на тези изисквания е необходимо прилагането на екологично балансирани и научно- обосновани норми и технологии на торене, хранителни елементи във вид на течни торове, отговарящи на почвените и природни условия. като по този начин се повишава устойчивостта на За развитие на растенията е необходимо не растенията на ниски температури и засушаване, само наличието на определени количества храни- както и на продукцията при съхраняване и транстелни вещества, но и те да са в подходящо съот- портиране. ношение, както и да бъдат внесени в съответния Изследванията у нас по тези въпроси са все етап на развитието им. Растенията се нуждаят от още недостатъчни и непълни. определени количества микроторове, необходиВ статията са представени резултатите от ми за нормалното им развитие. Микроторовете, проучване влиянието на универсалния течен тор влизащи в състава на течните торове се явяват “MaxGrow” върху семедобива на пролетен фуражен част от общия проблем на минералното хранене, грах (Pisum Sativum L.). свързан с добива на селскостопанските култури. През периода 2009 – 2011 година бе заложен Важността се състои в производството на торове полски опит при следните варианти: с балансиран състав от макро и микро елемен1. контрола – неторена; ти, едновременно удовлетворяващи изискванията 2. разтвор на универсалния течен тор на растенията и невлияещи негативно на крайни- “MaxGrow”, съответно – 0,2 л/дка; 3. 0,3 л/дка; те потребители - човека и животните (Кирилов и 4.0.4 л/дкa; 5. 0,5 л/дка; 6. 0,6 л/дка; 7. 0,7 кол., 2010). л/дка и 8. 0,8 л/дка. Течните комплексни торове намират широко Универсалният течен тор “MaxGrow” е добре приложение в земеделието. Делът на употребява- балансиран с основните макроелементи - азот (N) ните течни торове в света е над 40%. Употребата 9% в амидна форма, фосфор, като дифосфорен на течни торове в България има много голямо пентаоксид (P O ) 9%, калий, като калиев оксид 2 5 бъдеще, поради ниската им цена и минимални (K 0) 9% водоразтворим. Микроелементи: бор (В) 2 разходи за приложение. Те са удобни за дозиране 0, 1%, мед (Cu) 0,008%, желязо (Fe) 0,02%, манпри приготвяне на работния разтвор, съдържат ган (Mn) 0,01%, молибден (Mo) 0ь001%, цинк основните хранителни макро- и микроелементи във възможно най-добра форма за усвояване от растенията. Те са особено ефективни за извънкореново подхранване – така нареченото листно торене, при което се постига по-добро абсорбиране на хранителните елементи (Атанасова и кол., 1999; Иванова и кол., 1995). Последни проучвания (Пачев, 2003; 2004; 2008) показват, че течните торове оказват положително влияние върху процесите на листното и кореново подхранване на растенията с цел повишаване на добива и качеството на семената. Други автори (Николова и Георгиева, 2010) използват едновременно с растежните регулатори внасянето и на Фиг. 1. Климатограма за вегетационния период по години

Вари-анти

брой бобове

брой семена в 1 р/е

тегло семена г височина на 1 р/е cм

височина на 1 боб, cм брой семена в 1 боб брой фертилни вьзли маса на 1000 семена,г

Таблица 1. Структурни елементи на добива на пролетен показател е почти равностоен, но всички те префуражен грах третиран с течния тор „Maxgrow” 2009 – възхождат контролата. 2011 г., полски опит Универсалният течен тор “MaxGrow” оказва

1 К 0,2 л/дкa 0,3 л/дкa 0,4 л/дкa 0,5 л/дкa 0,6 л/дкa 0,7 л/дкa 0,8 л/дкa

6,7 7,3 7,4 8,1 9,6 8,5 8,5 8,4

25,9 26,4 30,0 31,0 33,1 32, 8 30,1 30,0

4,17 4,31 5,0 5,36 5,57 5,23 4,56 4,87

59,9 70,8 75,7 76,3 77,0 72,9 74,0 67,3

84,7 92,5 98,3 100,0 106,6 102,6 102,4 93,3

3,4 3,5 3,8 4,2 4,4 4,1 3,6 3,7

4,3 4,0 4,6 4,8 5,6 4,7 4,4 4,2

142,3 146,7 147,1 147,8 155,2 150,5 145,1 142,7

Контрола

177,64

169,900

147,5

0,2 л/дкa 0,3 л/дкa 0,4 л/дкa

224,36 228,00 231,28

195,120 96,0 169,750 100, 0 218,330 108,0

171,8 165,9 185,9

24,3 18,4 38,4

0,5 0,6 0,7 0,8

286,92 310,20 305,04 274,48

269,770 199,120 185,450 189,610

224,3 204,2 198,5 189,2

76,8 56,7 51,0 41,7

л/дкa л/дкa л/дкa л/дкa

95,0

средно за периода 2009–2011 г кг/ дкa превишаващ добива от нетретираната контрола

добив 2011 г.

добив 2010 г.

добив 2009 г.

Варианти

Таблица 2. Добив семена от грах третиран с универсалният течен тор “MAXGROW”, по години и средно за периода 2009 – 2011 г., полски опит, кг/дка

116,0 103,0 105,0 103,0

SE(P=0,05) (Zn) 0,004%. Всички микроелементи са във вид на хелати и са водоразтворими. Течният тор е внесен във фаза бутонизация - начало на цъфтеж. Биометричните показатели за семенната продуктивност (добива) се определят по методиката на Николов и др. (1981). Данните от таблица 1 показват, че след третирането е установена известна разлика във височините. Най-високи са растенията, третирани с 0,5 л/дкa MG – 106,6 cм, следвани от тези третирани съответно с 0,4 л/дкa MG – 100,0 cм, и с 0,6 л/дкa MG и 0,7 л/дкa MG - съответно 102,6 и 102,4 cм. По показателя височина на първи боб универсалният течен тор “MaxGrow”не оказва особено влияние и резултатите са почти равностойни. С повишаване на дозата се повишава и височината на първи боб, най-ниска е тя при контролния вариант – 59,9 cм, като постепенно се повишава и достига своя максимум при доза на третиране 0,5 л/дкa MG –77,0 cм. С повишаване на дозата височината намалява. По показателя брой бобове на едно растение третирането с “MaxGrow” оказва влияние, като максимумът е при варианта с 0,5 л/дкa MG – съответно 9,6 броя. При другите варианти този

влияние на показателя брой семена в един боб, всичките отчетени резултати са по-високи от тази на контролата. Най-голям брой е отчетен при варианта третиран с 0,5 л/дкa – 4,4 бр семена (табл.1) При отчитане влиянието на “MaxGrow” върху повишаване броя на семената от едно растение максимумът е установен отново при варианта третиран с 0,5 л/дкa MG – съответно 33,1 броя, следван от вариантите третирани с 0,4 л/дкa и 0,6 л/дкa разтвор - съответно 31,0 и 32,8 бр. семена . Течният тор “MaxGrow” оказва влияние на показателя тегло на семената от едно растение, найвисоко тегло е отчетено отново при третиран с 0,5 л/дкa MG – съответно 5,57 г. По броя на фертилните възли универсалният течен тор оказва положително влияние, като максимумът също е при третиране с 0,5 л/дкa MG – 5,6 броя. Масата на 1000 семена се увеличава с нарастването на дозите на третиране, като максимумът също е при варианта третиран с 0,5 л/дкa MG – 155,2 г. При еднаква агротехника и третиране с “MaxGrow”, всички варианти дават добив по-висок от контролния вариант ( табл.2 ). Добивът е най-висок през 2009 г. (фиг.1), която е най-благоприятна в климатично отношение. Валежите са постъпвали равномерно през вегетационния период като най-много са паднали през м. май и юни (79,8 мм). Полученият добив през 2011 година е отражение както на температурата (която е по-висока с 2-3 градуса от предходните години), така и на по-ниското количество паднали валежи (31,5 мм), поради което той е приблизително два пъти по–нисък в сравнение с първата година, съответно 170,9 кг/дкa. Най-висок добив е получен при варианта третиран с 0,5 л/дкa MG – 224,3 кг/дкa, който е със 76,8 кг/дкa по-висок в сравнение с неторената контрола. Следва варианта при третиране в доза 0,6 л/дкa и добив 204,2 кг/дкa, превишаващ контролата с 56,7 кг/дкa. При внасянето на течния тор в доза 0,7 л/дкa се реализира добив от 198,5 кг/дкa, превишаващ с 51,0 кг/дкa неторената контрола. От анализа на получените резултати могат да се направят следнине изводи: • Универсалният течен тор “MaxGrow”оказва положително влияние като повишава броя на бобовете, броя на семената и теглото на семената на едно растение, както и на масата на 1000 семена при третиране с 0,5 л/дкa MG). • Най-висок добив семена се получава след третиране на растенията също с 0,5 л/дкa разтвор на универсалният течен тор “MaxGrow” .

Листното торене за стопанските качества на салатно цвекло Гл. ас. Станимир Енчев Земеделски институт – Шумен

Салатно цвекло

4 (259) / 2014

ние вегетационни периоди. По време на експериментът се констатира, че валежите по време на вегетация през 2009 година са много под нормата за петдесетгодишен период, което е предпоставка за недоброто развитие на салатното цвекло. През следващата вегетационна година метеорологичните условия позволиха на салатното цвекло да развие биологичния си потенциал. След анализиране на получените данни се установи, че подхранването на салатното цвекло с изпитваните листни торове подобрява продуктивността и качеството на продукцията. От таблица 1, илюстрираща получени-

ПЛЮС

Настоящият експеримент бе извършен с цел да се установи влиянието на препаратите за листно торене Кристалон, Бор и Биохумакс върху някои стопански качества на салатно цвекло. През периода 2009-2010 година се заложи полски опит в опитното поле на Земеделски институт, гр. Шумен с първия български сорт салатно цвекло „Радост” селекциониран от проф. дсн Илия Учкунов. Изпитани са 3 варианта: торене с Кристалон 300 г/дкa; торене с Биохумакс 100 мл/дкa; торене с Бор 100 мл/дкa; контроланеторена. Почвите на които се извършваха наблюденията са карбонатен чернозем. Отглеждането на салатното цвекло бе при неполивни условия, а предшественикът-фиево-овесена смеска. Посевът от салатно цвекло е отглеждан по стандартна за страната технология. Изваждането на кореноплода е ръчно, а цялата проба се анализира в технологичната лаборатория на Института. Изследваха се следните показатели: добив кореноплоди /т/хa/; съдържание на сухо вещество / %/; добив сухо вещество /т/хa/. През двете години на изпитване се наблюдават различни в климатично отноше-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Методът за директно въвеждане на хранителните вещества в надземните органи на растенията без посредничеството на почвата позволява да се подобрят състоянието и продуктивността на посевите при ниска стойност на разходите за торове. Листното торене има допълващ и коригиращ характер, като компонент от цялостната система на минерално хранене. През последните години се извежда разширена експериментална работа за проучване на ефективността на български и чуждестранни листни торове върху добива и качеството на продукцията. Вкусовите качества на салатното цвекло са известни отдавна. То е използвано като храна от дълбока древност. Кореноплода и листата са богати на въглеводороди, минерални соли, органични киселини. Захарното съдържание в кореноплода е до 8-10 %, белтъчните вещества са до 1,3-1,4 %, Витамин С до 2030 мг, В1 -10-12 мг на 100 г сурови вещества. В цвеклото се съдържат и витамините В2, В6, Р, РР, фолиева и пантотенова киселина. Също така то е източник на витамин U, който притежава противоязвено действие. По време на съхранение, кореноплодите не губят от хранителните си качества.

Таблица 1. Стопански качества на салатно цвекло сорт Радост 2009 г.

Вариант Кристалон Биохумакс Бор Контрола GD 5%

добив кореноплоди, т/хa т/хa отн.% 24,9 146,9 30,4 179,3 29,2 17,.2 17,0 100,0 4,94 29,1

сухо вещество, % % 12,75 13,16 13,56 12,08 1,36

отн.% 105,6 109,0 112,3 100,0 11,2

добив сухо вещество, т/хa т/хa отн.% 3,2 155,1 4,0 195,3 4,0 193,4 2,1 100,0 7,3 35,5

Посев салатно цвекло

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Таблица 2. Стопански качества на салатно цвекло сорт Радост 2010 г.

Вариант

добив кореноплосухо вещество, ди, т/хa %

добив сухо вещество, т/хa

Кристалон Биохумакс Бор Контрола GD 5%

т/хa 44,5 45,6 45,6 44,7 11,1

т/хa 3,9 4,2 4,1 4,0 1,08

отн.% 97,7 102,0 102,0 100,0 24,4

% 8,64 9,13 9,02 8,95 1,64

те резултати за 2009 година е видно, че прилагането на Кристалон върху салатното цвекло повишава добива с 46,9 % спрямо нетретираният вариант, а третирането с Бор е повишило добива кореноплоди със 72,2%. Най – добри резултати се получават чрез прилагане на Биохумакс, при което, добивът кореноплоди нараства с 79,3 % до 30,4 т/хa. Сравнително

отн.% 94,7 102,0 98,8 100,0 7,0

отн.% 92,5 105,0 98,8 100,0 26,0

ниските добиви на кореноплоди можем да обясним с изключително сухия период, който настъпи през месеците юли и август. Съдържанието на сухо вещество в кореноплодите е в пряка връзка с устойчивостта и съхранението, но когато този процент е по висок от 14-19 % се влошават вкусовите качества. Проведеният в химико-технологична лабора-

тория на Института химичен анализ показва, че съдържанието на сухи вещества в кореноплода за трите изпитвани препарата варира от 12,75 % при третирането с Кристалон до 13,56 % след третиране с Бор, като превишението спрямо контролния вариант е 12,3%. Продуктивността на културата е показател, който отразява комбинираното въздействие на всички външни фактори. През втората година на изпитване бе налице добра влагообезпеченост, което позволи на изпитваната култура да развие продуктивните си качества. В таблица 2 се забелязва, че по показателите добив кореноплоди, сухо вещество и добив сухо вещество на единица площ не съществува голяма разлика измежду изпитаните варианти и контролата. Това се обяснява с факта, че при подходящи климатични условия културата чрез кореновата си система използва максимално почвеното плодородие. Все пак можем да отличим като най-висок добива получен след изпозлването на Биохумакс и Бор, които с добив от 45,6 т/хa кореноплоди макар и малко превишават контролния вариант. ИЗВОДИ При недостатъчно влага през вегетационния период на салатното цвекло, подхранването на посева с Кристалон, Бор и Биохумакс влияе положително върху всички изпитани стопански качества на културата. В години с добра влагообезпeченост третирането на културата с изпитаните листни торове не оказва силно влияние върху изследваните технологични и продуктивни показатели на салатното цвекло.

Lepidium sativum L.

зеленчуци

Градински крес Доц. Емилия Атанасова ИПАЗР ”Н. Пушкаров”

крес (150 вида), някои от които се отглеждат във водни басейни с течаща вода (воден крес), други като градински растения. Консумират се листата и младите клонки, които са нежни, сочни и имат приятно лютив вкус. 50 г крес съдържат доста голямо количество витамин С (около 35 мг), което е 60% от препоръчителния дневен прием на витамин С за човешкия организъм. Градинският крес е едногодишно бързорастящо растение от семейство кръстоцветни Cruciferae (Brassicaceae). Достига височина 60 см. Листната розетка е изправена, петурата на листата е пересто насечена или целокрайно лопатеста, с нарязан или гладък външен ръб. Стъблото е изправено, неовласено, метловидно разклонено. Цветоносите са удължени и рехави. Венчелистчетата са бели или розови, дребни – 2 мм. Плодът е овалнокръгла шушулка, с дължина 5-6 мм и ширина 4 мм. Семената са яйцевидни, медночервени. Масата на 1000 семена е 1,6 – 2 г. Кълняемостта на семената е 90-98% и се запазва 3-4 години. При благоприятни условия семената поникват за 2-3 дни. Сеитбената норма е 1 килограм на декар. Расте бързо, достига техническа зрелост за 20-25 дни, а зрели семена се формират за 90-100

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 4 (259) / 2014

Наименования: английски Garden cress, Peppergrass; ф р е н с к и Cresson alenois, Cresson nette; немски Garten cresse; холандски Tuinkers; испански Bero alenois, Malpica, Mastuerzo hortense; португалски Mastruco; италиански Crescione inglese, argetto, Crescione d’ajuola; румънски Creson; руски Kрес салат; полски Rzezucha ogrodowa; унгарски Kretizsazsa Крес – градински крес, крес салата – ето още една забравена в България култура. Отглеждана и използвана преди време, сега гледаме кулинарните предавания по телевизията и се питаме – какво е това растение, което е толкова популярно, отглежда се като подправките в саксии и се добавя свежо в салати, ястия, сандвичи. Градинският крес се отглежда като културно растение в много страни на Европа, Америка и Азия. В някои райони се нарича градински лютив крес, лютива трева или пипер на бедните (garden pepper cress, poor man's pepper). Някои автори считат, че негова родина е Персия, според други е Етиопия. Бил е известен на египтяните, древните гърци и римляните. Ксенофон (4 век пр.н.е.) отбелязва, че персийците са употребявали това растение като храна още преди да е известен хляба. В древността се е използвал за набавяне на полезни вещества чрез храната, за успокояване на нервната система и за подобряване на съня. В Средиземноморските страни се е употребявал срещу глисти, използвал се е също така срещу вредители по някои растения. Култивирането на растението започва през 15 век, а през 19 век се отглежда вече като търговска култура. Съществуват много видове и разновидности

дни. Добивът на зелена маса за пролетен посев на теснолистен крес е 794, на широколистен крес – 960 кг/дкa. Добивите при есенен посев са – 833 за теснолистен, 758 кг/дкa за широколистен крес (Маджарова Д., Бижева Н., М. Бубарова 1989). В зависимост от формата и насечеността на листната петура има целолистни и перестонасечени форми. Широколистният крес е с нарязан или цял външен ръб на листата, има по-дълъг вегетационен период. Теснолистният крес е с пересто насечени листа, цветът на листата е от тревист до тъмнозелен и листната розетка е повдигната до изправена. Може да се отглежда на различни видове почви, но най-добре расте на леки, дренирани, добре запасени с хранителни вещества и влага почви. Засява се също като подкултура, в култивационни съоръжения и в саксия у дома. На бедни, сухи и песъкливи почви добивите са ниски и растенията бързо преминават в генеративна фаза. Те не са добри за консумация – листата имат силно лютив вкус. Площите, на които ще се отглежда крес, е необходимо да се наторят през есента с 2-3 тона оборски тор, 30-40 кг суперфосфат и 20-30 кг калиев сулфат, а преди сеитбата се внасят 15-20 кг амониева селитра на декар. Почвата трябва да бъде добре обработена, култивирана и бранувана, за да се осигури равномерна сеитба на семената. Сеитбата е на дълбочина 1-1,5 см при разстояние между редовете 10-15 см. Ако в периода на поникване се допусне образуване на почвена кора, кълновете може да загинат. Затова е много важно осигуряването на оптимална влажност при отглеждането на крес - 60-70% от пределната полска влагоемност. При ниска температура и слаба светлина вегетационният период се удължава до 50 дни при отглежда-

не през зимата. При високи температури (над 300) и ниска влажност през лятото растенията бързо образуват цветоносни стъбла. През летните месеци може да се отглежда само на сенчести места. При полски условия найблагоприятни месеци за отглеждане са пролетните и есенните, когато растенията стават готови за реколтиране за 25-30 дни. Ако след първата беритба растенията се подхранят и се поливат се получава и втора реколта. Ако се направи етапна сеитба през 5-6 дни, може постоянно да имаме свежа продукция от крес. Градинският крес се добавя към супи, ястия с извара, сандвичи и салати, за украса на ястия вместо магданоз, консумират се кълновете. В арабските страни свежите или сухи шушулки се използват като лютива подправка халуун. В Англия свежите стръкове често се употребяват в сандвичи с яйца, майонеза и сол. В Европа се отглежда в Англия, Франция, Холандия, Белгия, Скандинавските страни. Тъй като растенията са много нежни и съхранението е трудно, пазарът се снабдява от местни производители. В някои страни консуматорите се снабдяват със семена или младите растения се предлагат в пластмасови кутии. Стръковете са готови за консумация когато достигнат дължина 5-13 см – т.е. след една–две седмици. Растенията се отглеждат и хидропонно на хранителни разтвори. Според някои автори кресът е култура, която може да се отглежда с успех без сериозни капиталовложения и оборудване. Семената на градинския крес се използват в древната индийска наука за здраве Аюрведа при лечение на кашлица, астма, стомашни проблеми, кожни болести, за успокояване и премахване на болка, антибактериално, при следродилни проблеми. В арабските страни сварените семена се добавят към напитки, смлени в мед или като запарка в топло мляко. Маслото от семената се използва за осветление или за производство на сапун. В Етиопия семената и маслото се използват в медицината, а също в печива и като подправка. Растенията са богати на хранителни вещества, съдържат голямо количество витамини от групите А, B (тиамин, рибофлавин, ниацин, фолиева киселина), С, E, К и минерални соли. Състав на 100 г свежа маса : (по USDA Nutrient Database) Въглехидрати 5,5 г, захари 4,4 г, диетични фибри 1,1г, протеини – 2,6 г, витамин С 69 мг, витамин А 346 мкг, бета каротин 4150 мкг, Ca 81 мг, Fe 1,3 мг, Mg 38 мг, Mn 0,553 мг, P 76 мг, K 606 мг.

овощарство

Влияние на активната киселинност върху пюрета от пъпеши П. Х. Иванова Институт за изследване и развитие на храните, Пловдив

4 (259) / 2014

ва способността да подобрява външния вид на продуктите, удължава срока им на годност, и е регулатор на киселинността. Освен това подсилва цвета в сокове, конфитюри, мармалади и пълнежи, и изпълнява роля на подкислител (регулира киселинността). Няма определена максимално допустима дневна доза от хранителната добавка. Лимонената киселина Е330 е слаба органична киселина, естествен консервант и се използва за придаване на кисел вкус на храни и напитки. В биохимията тя е посредник в Цикъла на Кребс (наричан още „цикъл на лимонената киселина“) и поради това участва в метаболизма на почти всички живи същества. Киселинността на лимонената киселина се дължи на трите карбоксилни групи COOH, всяка от които в разтвор може да отдели протон, вследствие на което се получава цитратен йон. Цитратните йони образуват соли, наречени „цитрати“ с много метални йони. Сред тях са натриев (Е331) и калциев (Е333) цитрати, които се използват широко за консервиране и овкусяване на храни. Освен това, цитратите могат да хелатират металните йони, което ги прави подходящи като консерванти и омекотители на вода.

ПЛЮС

от 16 април 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните. Според наредбата добавките се разделят в зависимост от технологичното предназначение на:  Консерванти- вещества, които удължават срока на съхранение на храните, като предотвратяват развалата им, причинена от микроорганизми (Preservative).  Антиоксиданти- вещества, които удължават срока на съхранение на храните, като ги запазват от развала, причинена от окисление, като гранясването на мазнините и промените в цвета (Antioxidants).  Киселини- вещества, които повишават киселинността на храните или им придават кисел вкус (Acid).  Регулатори на киселинността- вещества, които променят или контролират киселинността или алкалността на храните (Acidity regulator) и др. В настоящата разработка съм използвала следните регулатори на киселинността: Глюконо-делта-лактон, или вътрешен естер на глюконовата киселина (Е575), който спада към групата на хранителните добавки с широко приложение. Представлява бели кристали или кристален прах без специфичен мирис. Синтезира се чрез концентриране на глюконова киселина до 80%. Е 575 влиза в списъка на одобрените от ЕС хранителни добавки. Притежа-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

За определяне на качествените характеристики на един продукт, освен да е органолептично добре приет от консуматора, той преди всичко трябва да бъде безопасен. Концентрацията на водородни йони е един от основните фактори за определяне на развитието или подтискането на микроорганизми в един продукт. Активната киселинност (рН) определя жизнената активност на микроорганизмите чрез влияние върху активността на ензимите в клетката и пропускливостта на клетъчната стена. Стойностите на рН, при които могат да съществуват и развиват микроорганизмите са в широки граници от 1 до 11. Повечето микроорганизми се развиват при рН от 4 до 9, плесените и дрождите се развиват при оптимално рН 4,5- 6, като за дрождите минималното рН е 3. Специалистите от хранителната промишленост трябва много добре да познават тези граници на рН, които подтискат развитието на микроорганизмите, както и взаимодействието с останалите фактори като температура, консерванти или добавки. По този начин те ще гарантират провеждането на един правилен технологичен процес, който води до получаването на безопасен продукт. В хранително-вкусовата промишленост масово се използват добавки съобразени с Приложение 1 към чл.2 ал.1./изм.ДВ бр.3 2005г/ на НАРЕДБА № 8

Табица 1. Регулатори на киселинността

варианти

III

1,4

50 % лимонена киселина,%

0,4

натриев цитрат,%

2,4

глюконо-делта-лактон, %

I (контрола)

В статията представяме резултатите от проучване влиянието на стойностите на активната киселинност чрез добавяне на различни регулатори на киселинността върху основните качествени показатели (физикохимични и микробиологични) на разработени варианти пюрета от пъпеши сорт „Галия” в сравнение с неподкислено пюре прието за контрола. За целта използваме: А) Суровини: “Галия F”- израелски сорт, хибрид, отглеждан при оранжерийни условия. Теглото на плодовете е средно от 2,0 до 2,5 кг. Плодовете са в технологична зрялост. Кората е от светлолимонено-жълта, до тъмножълто и пастелено светлокафява, омрежена със светли ивици и тънка. Семките са малки, ориентирани в центъра около плацентата. Цветът на плодовото месо от кората към вътрешността се променя от зелен в светлозелен до бледокремав. Сладък на вкус, средно ароматен. Съдържанието на сухи вещества е 7,5-8%, на захари – 4-5,12%. Б) Спомагателни материали:  захар – Наредба за захар използвана за хранителни цели, ПСМ №209/2002;  лимонена киселина (Е330) – ТД на фирмата доставчик;  натриев цитрат (Е331)- ТД на фирмата доставчик;  глюконо-делта-лактон (Е575)- ТД на фирмата доставчик;  питейна вода – Наредба на МЗ № 9/16.03.2001;  стъклени опаковки – буркани – ПМС №41/26.02.2004.

В) Методи за анализ - Физикохимичните показатели са анализирани по следните стандартизирани методи:  сухо вещество (рефрактометрично),% – БДС 17257,  сухо вещество (тегловно), % – БДС EN 12145,  активна киселинност (рН) – БДС 11688. - Спектрални анализи  Определяне цвят по Гарднеринструментално с лабораторен апарат “GOLORGRAD2000”, на фирмата BYK-GARDNER INC. USA. Показателите са отчетени по системата CIE Lab. При измерването са взети 3 цветови координати: L, a и b ; L – яркост на цвета; а – положителните стойности на показателя характеризират количеството на червения цвят, а отрицателните – на зеленият цвят; b – съответно положителните стойности характеризират жълтия цвят, а отрицателните– синият цвят. ΔЕ е обобщен показател за крайната цветова разлика. Стойността на цветния тон или доминиращата дължина на вълната е представена от съотношението а . b – Микробиологични изпитвания – БДС 6916 Определяне режимите на стерилизация чрез термодвойки, с отчитащ прибор на фирмата Ellab – Дания. - Опитна постановка Вариантите пюрета са разработени по следната технологична схема: приемане на суровината, сортиране, измиване, нарязване, обелване и премах-

ване на семките и семенната част, надробяване, загряване до 50 ºС, прибавяне на захар, хомогенизиране, корекция на активната киселинност, подгряване до 85 ºС, пълнене, стерилизация, охлаждане, съхранение. Разработените пюрета се различават помежду си с различните вложени регулатори на киселинността, като вариант I е не подкиселено пюре прието за контрола (данните са представени в таблица1). В таблица 2 са представени данните от проведените физикохимични и микробиологични анализи на разработените варианти пюрета от пъпеши. От данните в таблицата се вижда, че съществени разлики в съдържанията на сухи вещества няма. Активната киселинност е между 3,35 при вариант подкиселен с глюконо-делта-лактон до 5,77 при вариант с вложен натриев цитрат. За подтискане развитието на по-голяма част от микроорганизмите пюретата от пъпеши варианти II и IV са с по-ниски стойностите на рН – под 4. Цветовите показатели на разработените варианти на пюрета с вложени регулатори на киселинността в сравнение с контролата показват, че се увеличава яркостта (L) на продуктите, както и зеленият цветови тон (a). При жълтия цветови тон (b) само пюре с вложен натриев цитрат е с повисока стойност в сравнение с контролата и останалите разработени пюрета. За характеризиране на цветовата тоналност на пюретата е използван показателя цветен тон (a/b). От данните се вижда, че варианта на пюре с вложен натриев цитрат е със същата стойност като на контролата (-0,03), а с най-висока стойност е варианта на пюре с вложена лимонена киселина. Разработеният вариант на пюре (IV) с влагане

Таблица 2. Ф изикохимични и микробиологични показатели на разработени варианти пюрета от пъпеши ВАРИАНТИ ПОКАЗАТЕЛИ II III I (контрола) сухо вещество, рефрактометрично,% 15,00 16,20 16,00 сухо вещество, тегловно,% рН

15,28 5,59 цвeтови характеристики

17,44 3,35

16,58 5,77

14,00 15,18 3,98

-0,72

-0,90

-0,82

-2,30

20,91

13,93

22,47

19,69

29,45

29,86

28,28

34,67

a/b

-0,03

-0,06

-0,03

-0,12

68,33 65,21 Микробиологични показатели мезофилни аеробни и факултативно 0 0 анаеробни микроорганизми, КОЕ/г 0 0 вегетативни спори

69,94

63,61

0 0

∆Е

мезофилни анаеробни микроорганизми

плесени и дрожди,КОЕ/г

Фиг. 1. С терилизационен режим на вариант I (контрола) на пюре от пъпеши сорт „Галия”.

Фиг. 2. С терилизационен режим на вариант II на пюре от пъпеши сорт „ Галия”

Фиг. 3. С терилизационен режим на вариант III на пюре от пъпеши сорт „ Галия”.

Фиг. 4. С терилизационен режим на вариант IV на пюре от пъпеши сорт „ Галия”.

на лимонена киселина е с подобри цветови характеристики (a, L и a/b) при по-ниска стойност на активна киселинност, в

сравнение с контролата и останалите два варианта (II и III) на пюрета. Като показател за охаракте-

ризиране на стабилността на цвета е използвана цветовата разлика (∆Е ). Цветовата стабилност е толкова по-висока, колкото разликата ∆Е е по-малка и стойността й е по-близка до 1. От таблицата се вижда, че вариант на пюре IV с добавена лимонена киселина е с най- ниска стойност на цветова разлика, което дава основание да се каже, че от избраните регулатори на киселинност, лимонената киселина дава найдобри резултати относно цветовите характеристики на един продукт. На фигури от 1 до 4 са представени стерилизационните режими на разработените варианти на пюрета от пъпеши. Данните от таблица 2 относно микробиологичните показатели подкрепени с данните от фигурите, показват че разработените варианти при различните стойности на активна киселинност са безопасни. В нито един продукт не се открива общ брой мезофилни аеробни и факултативно анаеробни микроорганизми, както плесени и дрожди. Заключение Анализът от получените резултати доказва, че: Чрез използване на лимонена киселина като регулатор на киселинност в пюре от пъпеши сорт „ Галия” се получава продукт с по-добри цветови характеристики в сравнение с натурално пюре и пюрета с вложени регулатори -натриев цитрат и глюконо-делта-лактон. От технологична гледна точка за всички разработени варианти на пюрета (с различни стойности на активна киселинност) е подбран технологичен процес и време –температурен режим на топлинна обработка, който гарантира безопасността на продуктите.

Бобови треви за поддържане на почвената повърхност в овощарството

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Гл. ас. Галина Найденова, ОСС – Павликени

Изкуственото затревяване е ефективна практика за поддържане на почвената повърхност в овощните насаждения, отглеждани по биологичния или по традициония за планински условия метод. Краткотрайното или дълготрайното затревяване на редовете и междуредията изпълнява функции по запазване и повишаване на почвеното плодородие чрез поддържане на баланса на хранителните елементи в почвата и чрез ограничаване на ерозията. То увеличава въглеродното секвестиране в почвата. Използва се за контрол на плевелите чрез алелопатия, конкуренция и мулчиране. Може да има ограничаващо въздействие върху болести и неприятелите по овощните, което се осъществява чрез прекъсване на биологическия цикъл на различни патогени, чрез промяна на микроклимата в насаждението и като осигурява ресурс на хищници и паразити за биологичен контрол на неприятелите. Затревяването се определя като подходяща практика, заради това, че значителна част от овощните насажденията в България са разположени в хълмисти, предпланински или планински райони върху неплодородни почви, най-често кисели, с лош дренаж, повърхностно преовлажнени, с ниско съдържание на органично вещество, усвоими форми на фосфор и подвижни форми на азот. Площите на насажденията в много случаи са във водосборни и вододайни зони, или върху земи с висок ерозионен риск. Също така, често новите овощни градини се създават с микроразмножен посадъчен материал, който е по-чувствителeн на хербициди. При посочените условия, възможностите за механични обработки, минерално торене и използване на пестициди са ограничени и биологичните системи на производство на плодове стават основателни от икономическа и екологична гледна точка. Използването за краткотрайна почвозащитна растителна покривка, за дълготрайно затревяване, или за сидерация е значимо ново направление на използване на бобовите фуражни треви (Morris and Greene, 2001). Тяхната роля като основни култури за посочените цели се определя от азотфиксиращата им способност и произтичащото от това значение като източник на биомаса с високо съдържание на N, както и като източник на остатъчен почвен азот и органично вещество, ползвани от овощните култури. Освен това, бобовите треви се характеризират с коренова архитектура и микориза,

които поддържат и подобряват почвената структура и повишават водната стабилност на почвените агрегати. Видовете и сортовете бобови треви за затревяване и сидерация трябва да притежават специфични биологични и екологични характеристики. Например, когато се използват като жив мулч, е важно да имат растежен цикъл, синхронизиран с овощната култура, така, че да се избегнат процесите на конкуренция, да са нискорастящи, растежът им лесно да се подтиска с косене, слабо да подрастват. Като полезно качество може да се разглежда и способността да се самозасяват в началото на лятото и да се възстановяват през есента. За сидератите е важно бързо да покриват площта през есента, бързо да отрастват през пролетта, и да натрупват голямо количество биомаса за кратък срок. В наши условия за дълготрайно затревяване на междуредията могат да се използват обикновен звездан (Lotus corniculatus), теснолистен звездан (Lotus tenuis), бяла детелина (Trifolium repens) и червена детелина (Trifolium pratense). Червената детелина, заради дълбоката си коренова система се явява конкурент на овощната култура и поради това е подходящ вид за затревяване само при определени условия – когато почвите са преовлажнени или се нуждаят от аерация, и когато се затревяват плододаващи насаждения, създадени със силнорастящи видове, сортове и сортоподложки (напр. в сливови и черешови градини). Азотфиксацията при звездана се оценява в границите 60-138 кг N/хa/година, а на бялата детелина – 100-250 кг/хa/година, като азотния трансфер към овощната култура е от 4 до 42 кг/хa/година. По отношение на тези данни трябва да се направи важното уточнение, че процесите на свързване и използване на атмосферния азот в екосистемата се повлияват силно от екологични условия, режим на отглеждане и генотип на бобовата трева. Звезданът и бялата детелина са с по-плитка коренова система и не конкурират овощните. При утъпкване и честа коситба тези треви имат отлична преживяемост, толерантни са към засенчване и преовлажняване, растат добре на

бедни, кисели и засолени почви. Могат да се сеят през пролетта, късното лято, както и да се подсяват върху съществуваща растителна покривка. Бялата и червената детелина има добра алелопатична активност, както и много добра способност да привлича полезните насекоми. Тъй като звезданът и бялата детелина са с бавен първоначален растеж, се счита за основателно да се сеят в смеска с житен вид. Това има за цел контрол на плевелите и ерозията, докато се вкоренят и развият. Български проучвания в равнинен район посочват резултати за добро първоначално развитие на звездана, когато се сее в смеска с пролетен ечемик (Василев и Димитрова, 2011). За разлика, при условията на Средна Стара планина бялата детелина се развива по-добре при самостоятелната сеитба (Миховски и др., 2011). Според чужди изследвания, различните видове едногодишен и многогодишен райграс се определят като много добър житен компонент на такива смески, но условията в България най-често не отговарят на екологичните изисквания на тези видове. За планинските условия на страната ни, смеската на обикновен звездан с червена власатка и ливадна метлица се определя като най-подходяща за затревяване на малинови, касисови и сливови насаждения (Петров и др., 2004). В света за дълготрайно затревяване широко се използват и видове едногодишни детелини и люцерни (Trifolium subterraneum, Trifolium michelianum, Trifolium hirtum, Trifolium fragiferum, Trifolium incarnatum, Medicago truncatula, Medicago polimorpha, Medicago lupulina), които имат способност да се самоподдържат чрез самозасяване и твърдосеменност. По този начин те функционират като многогодишни. През 3-4 годишен период посочените треви се презасяват изкуствено и това е достатъчно да осигури постоянното им доминиране в растителната покривка на междуредията. Също така, с цел контрол на болести и неприятели, се практикува сеитба на ивици от различни видове и сортове от тях, с различна височина и фенология (Bugg and Waddington, 1993). Като бобови култури за зелено торене и като култури за сезонна растителна покривка на междуредията в овощни насаждения се препоръчват фий, грах, фацелия, лупина, хмеловидна люцерна и видове краткотрайни детелини като: александрийска, инкарнатна, хибридна и червена детелина (CALU technical notes, 2006). В България има опит с използването на фий и фуражен грах като сидерати. Според български проучвания с тези видове (Митова, 2009), в почвата се внася средно 1410 кг/хa въглерод и 109 кг/хa азот. Отношението между C и N в инкорпорираната биомаса е в оптималните граници, което осигурява бързото й минерализиране. По-подходяща е сеитбата на зимни биотипове фий и грах, тъй като те формират мощна надземна маса като използват влагата на есенно-зимния и ранния пролетен период. Също така, есенната сеитба (септември, октомври) е значително по-лесно изпълнима от пролетната. През зимата и пролетта тези култури защитават почвената повърхност от водна и ветрова ерозия и предотвратяват измиването на хранителни вещества (Kaspar et al., 2006). Имат и важно

значение за подтискане на раннопролетните и многогодишните плевели (Brennan and Smith, 2005; Akemo et al., 2000), тъй като климатичните условия често ограничават пролетните обработки. Като недостатък на тези видове за това направление на използване трябва да се посочат високите разходи за семена. Пясъчният фий (Vicia villosa) е най-продуктивната култура за зелено торене, с най-високи нива на азотфиксация (90-280 кг/хa). Характеризира се с висока зимоустойчивост, сухоустойчивост и толерантност на засенчване, расте добре на различни почвени типове, има голяма алелопатична активност. Има бавен растеж на надземната маса през есента и зимата и съответно недобро покритие на почвата, но развива мощна коренова система в този период. Като сидерат може да се използва и друг вид зимен фий – панонски (Vicia pannonica), който е по-нискодобивен, но расте по-добре при сухи условия и е готов за инкорпориране в почвата по-рано от пясъчния фий. Този вид образува качествен нектар за много дълъг период време (от началото на април до началото на юни) и така привлича много полезни насекоми в овощното насаждение. Фуражният грах има предимство пред пясъчния фий заради бързия си темп на растеж при ниски температури и по-късия си вегетационен период. Поради това е по-подходящ за зимна или раннопролетна растителна покривка, но е по-чувствителен на болести и неприятели. Количеството на свързвания от него азот е 80-247 кг/хa. В действащите български селекционни програми с фий, грах и многогодишни бобови треви са отбрани, стабилизират се и се поддържат линии и популации, които могат да бъдат реализирани като сортове за затревяване, сидерация и жив мулч. Този селекционен материал, освен че притежава характеристики, обслужващи целите на затревяването и сидерацията, е приспособен към почвените и климатични условия на България, и към разпространени практики на отглеждане на тези бобови култури. Семена от такива сортове са особено нужни за обезпечаване на проекти за биологично овощарство, както и на програми за подпомагане на традиционното овощарство. Вносът на семена може да бъде използван като решение, но единствено след предварителна оценка на адаптивния потенциал на предлаганите чужди сортове. В случая процесът може да бъде ускорен, ако бъде потърсена и използвана информация от предселекционните проучвания с тези видове, провеждани в ИРГР – Садово, ИФК – Плевен, ОСС-Павликени, ИПЖЗ – Троян, ДЗИ – Генерал Тошево. Официалната държавна регистрация, коята е задължителна, за да бъдат разпространявани сортове за затревяване и сидерация не се финансира от националните научни проекти понастоящем. Тези разходи са основна спънка за реализацията на сортовете. Освен това, семепроизводството на високите категории (предбазовите семена) се нуждае от средства. В последствие, при интерес, производството на сертифициран материал може да бъде поето от частни производители.

напояване

Листната температура – показател за воден стрес при бялата маслодайна роза Недко Недков1, Александър Матев2, Антония Овчарова2, Наташа Ковачева1 1 Институт по розата и етеричномаслените култури, Казанлък 2 Аграрен Университет, Пловдив

танционен термометър температури на посева и тази на добре полят посев. Авторът намира линейна зависимост между тази разлика и водния потенциал на листа с R2 = 0,65 и смята, че това е надежден показател за установяване наличието на воден стрес. През последното десетилетие, като показател за определяне водния статус на растенията все по-често се използва температурата на повърхността на листата, обвързвана с температурата на околната среда. Това става с помощта на инфрачервен термометър, който е с ниска цена, може да се използва ежедневно, резултатите се получават бързо и са със сравнително висока точност. За условията на страната съществуват изследвания с различни селскостопански култури, при които са уточнени стойностите на dΤ (разликата между t° на въздуха и t° на

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Постигането на висока ефективност от напояването на земеделските култури е свързано със сравнително точното определяне на времето за подаване на поливките. Изборът на начин за определяне на това време може да се разглежда както от финансова гледна точка, така и по отношение на точност, трудоемкост и т.н. В практиката се използват уреди за директно измерване на почвената влажност, работещи на различни принципи, както и значителен набор от формули за индиректно получаване на необходимите данни. Освен това, като метод за установяване на времето за напояване, често се използват физиологични показатели, като концентрация на клетъчния сок на листата, устична проводимост и др. За индиректно определяне водния статус на растенията и почвената влажност могат да бъдат използвани и някои дистанционни методи, като: гама излъчване, (Gutwein, 1986), микровълни (Estes, 1977), инфрачервен термометър (Shih et al.,1986), радар и сателитни изображения, (Carlson, 1984). Berliner (1984) предлага като детектор на воден стрес за посев да се използва разликата между измерените с инфрачервен дис-

Фиг. 1. Изменение на dT по дни при бялата маслодайна роза(Rosa Alba L.) за периода април-юни при неполивни условия през 2011 година

Фиг. 2. Изменение на dT по дни при бялата маслодайна роза(Rosa Alba L.) за периода април-юни при неполивни условия през 2012 година

повърхността на листата), при които трябва да се извършва поливка. Проучвайки възможностите за използване на този метод при домати, пипер, царевица (за зърно и силажна), фасул и слънчоглед, Г. Стоименов (2001) извежда квадратни зависимости между dT и водния потенциал на почвата, влажността на почвата, както и между dT и интензивността на транспирацията, на фотосинтезата и концентрацията на солите в почвата. Същият автор установява зависимости между температурната разлика dΤ и при черешата и при пшеницата. За соята резултати са публикувани от V.Tzenova et al.(2008). Според авторите разликата между температурата на ненапоявания и оптимално напоявания посев може да достигне 6°С, а според изведена за условията на експеримента квадратна зависимост, dТ=0 при влажност на почвата 70% от ППВ за слоя 0 – 0,60 м. Авторите установяват тясна зависимост между броя на дните с dT>0 и напоителната норма, както и между добива и броя на дните с dT>0. За използването на този метод при ментата, данни са публикувани от A. Ovcharova et al. (2005). Авторите установяват тясна линейна зависимост между стойностите на dT и дефицита на влажността на въздуха. В статията представяме резултатите от изследване изменението на абсолютната разлика между температурата на листата и температурата на околната среда (dT) при бяла маслодайна роза, отглеждана в района на гр.Казанлък без напояване и при оптимално напояване с капкова система, както и да се потърси зависимост между стойностите на dT и влажността в активния почвен слой. За целта на разработката са използвани данни от дългогодишен полски опит, за проучване поливния режим на бяла маслодайна роза (Rosa alba L.), проведен в опитното поле на Институт по розата и етеричномаслените култури – гр.Казанлък. Почвата се характеризира като излужено-канелена горска, алуви-

ално-делувиална, леко до средно песъкливоглинеста. Растенията са отглеждани по схема 3,0 х 0,7 м (5950 растения на 1 хa). при следните варианти: 1) без напояване; 2) оптимално напояване; Поливките при вариант 2 са извършвани капково, като е поддържана минимална почвена влажност в границите 80 – 85% от ППВ за слоя 0 – 0,60 м. Периодично (веднъж седмично) е проследявана динамиката на влажността в слоя 0 – 1,00 м, по тегловния метод. За установяване изменението на стойностите на dT при двата варианта са използвани данни, получени през периода 2011 – 2012г. Измерванията с дистанционния инфрачервен термометър (ИЧТ) са правени през ден в пет повторения (като температурата на листата на опитните растения е отчитана в интервала между 13 и 14 часа на обяд, когато температурата на въздуха е максимална). В същото време е измервана и температурата на околната среда (на сянка). Стойностите на dT са получени по формулата dT = (Тс – Та), където Тс е температурата на посева, а Та – на околната среда. Измерванията са правени през периода април – юни. Промените в съдържанието на вода в активния почвен слой на маслодайната роза оказват влияние върху стойностите на dT. Данните за динамиката на температурната разлика при неполивни условия са представени на фигурите 1 и 2 за двете години, а на фигурите 3 и 4 - при оптимално напояване. На графиките, освен осреднените за съответното измерване стойности, е представено и варирането по повторения (с пунктирана линия). При неполивни условия лесно достъпната почвена влажност започва да се изчерпва интензивно около настъпването на фаза бутонизация, което за условията на експе-

Фиг. 3. Изменение на dT по дни при бялата маслодайна роза(Rosa Alba L.) за периода април-юни при оптимално напояване през 2011 година

Фиг. 4. Изменение на dT по дни при бялата маслодайна роза(Rosa Alba L.) за периода април-юни при оптимално напояване през 2012 година

римента съвпада календарно с първата десетдневка на май, когато тя е вече в доста ограничени количества. Това видимо се отразява и на отчетените стойности на dT, които през тази част от вегетацията варират около нулата. С настъпването на репродуктивния период и с нарастването на водния дефицит, стойностите на dT стават положителни, като само през дните с валежи и един ден след тях, стойностите се връщат около нулата или малко под нея. На двете графики (фиг. 1 и 2) много ясно се отличава влиянието на характера на годината върху колебанието на стойностите на dT. Първата година (2011) е средно суха и е по-хладна от 2012, която се характеризира като суха. През репродуктивния период на по-неблагоприятната в метеорологично отношение 2012 година dT се колебае предимно в диапазона +2,0 – +3, 5°С, с изключение на дните със слабо влияние на метеорологичните фактори или такива с наличие на валежи. Въпреки, че през първата експериментална година са отчетени стойности на dT около и над +4°С, то като цяло през репродуктивната част на вегетацията през тази година варирането при ненапояваните растения е сравнително по-слабо и това се вижда ясно на фиг.2 Като се има предвид, че през средно сухи и сухи години броят на поливките за условията на опита варира между 20 и 25 при размер на поливната норма 25 мм, става ясно, че напоителната е около и над 500 мм, т.е. напояването е основният компонент във формирането на ЕТ на бялата маслодайна роза(Rosa Alba L.). При тези условия леснодостъпната вода в почвата е винаги налице и воден стрес липсва. Това се отразява съществено върху стойностите на dT и тяхната динамика (фиг. 3 и 4). С много малки изключения dT<0, като след приключване на беритбите, а заедно с това и през поливния период, същите започват постепенно

Фиг. 5. Зависимост между влажността на почвата и стойностите на dT

да нарастват. Поради поддържаната висока почвена влажност до края на беритбения период, тук в сравнение с ненапоявания вариант положителните стойности на dT са пониски, въпреки че са положителни. Тези резултати са показателни по отношение използваемостта на дистанционния инфрачервен термометър (ИЧТ) за установяване водния статус на растенията на бялата маслодайна роза. В подкрепа на това е установена зависимост между влажността на почвата (в % от ППВ) за слоя 0 – 0,60 м и стойностите на dT. За да има съпоставимост данните от двата вида измерване са правени в едно и също време, т.е. винаги когато са вземани почвени проби за определяне на влажността, са правени измервания с ИЧТ. Резултатите от регресионния анализ на изходните данни са представени графично на фиг.5. (а и b). Връзката е линейна и както се вижда от графиките е с много висок коефициент на детерминация (R2 = 0,914). В първия случай (5а) по данни за почвената влажност (в % от ППВ) може да се изчислят съответстващите им стойности на dT. Това означава, че при зададена от производителя предполивна влажност, могат да се изчислят стойностите на dT, при които да се насрочват поливките. От практическа гледна точка реално по-приложим е и вторият вариант на зависимостта (5b), чрез която по данни за dT, може да се изчисли влажността на почвата (в % от ППВ) за слоя 0 – 0,60 м. От графиките на фиг.5 и от уравнението Y=79,61 – 6,33x става ясно, че dT = 0 при влажност на почвата около 80% от ППВ за слоя 0 – 0,60 м. Изводи Почвената влажност влияе съществено върху стойностите на dT. При неполивни условия до фаза бутонизация dT<0, след което температурата на листата постепенно достига и започва да превишава тази на околната среда, като разликата T°C – T°A е в диапазона от 2 до 4°С. При оптимално напояване, почти през цялата вегетация dT<0. Съществува линейна зависимост между стойностите на dT и почвената влажност в слоя 0 – 0,60 м, която е подчинена на уравнението Y=79,61–6,33x и коефициент на детерминация R2 = 0,914. Използването на инфрачервения термометър (ИЧТ) се препоръчва като дистанционен метод за установяване водния статус на растенията на бялата маслодайна роза (Rosa Alba L.) и получените резултати от изследването могат да се използват директно в практиката.

„Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния” Доц. д-р Минка Анастасова- Чопева земята в добро земеделско и екологично състояние; съвети за преодоляване на проблемите на опазването на околната среда в земеделието. От стартирането на мярка 143 до края на 2012 г. експертите от НССЗ са предоставили безплатно на земеделските производители 16529 бр. комплекти съветнически услуги (КСУ). Повече от половината (56%) от всички съветнически услуги на НССЗ са предоставени във връзка с прилагането на

мярка 141. през 2012 г. .През 2012 г. са извършени допълнителни консултации на одобрени по Мярка 141 стопанства в следните две направления: - съветнически услуги относно оценка на стопанството и установяване на подобрения във връзка със законоустановените изисквания за управление; - съветнически услуги за управление на земеделското стопанство и специфични съвети в областта на растениевъдството

4 (259) / 2014

/ След 2010 г. за определяне на икономическия размер на земеделските стопанства се използва показателят общ стандартен производствен обем (СПО), който показва потенциала им. Според този показател средният размер на едно земеделско стопанство в ЕС-27 е 25 564 евро, докато в България е 6640 €. Съгласно изготвената типология на ЗС в България, стопанствата със СПО под 4000 евро се считат за малки земеделски стопанства (Управление на иновациите в земеделието, Научен проект, колектив с р-л : Д.Николов, ИАИ, 2013г.)

ПЛЮС

Фигура 1. Брой на предоставените консултации според размера на стопанствата в икономически единици (ИЕ) през 2011 и 2012г. Източник: Годишни отчети за дейността на НССЗ (2011и 2012г.) и собствени изчисления

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Целта на 143 Мярка от ПРСР, която стартира през м. април 2008 г. е да се подпомогне дейността на фермерите от селските райони. Мярката улеснява достъпа на фермерите до средствата по линия на Политиката за развитие на селските райони от Общата селскостопанска политика на ЕС и стимулира по-доброто им усвояване. Финансовите средства спомагат за постигане на съответствие с изискванията и стандартите на ЕС. Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) е избрана за единствен бенефициент по тази мярка. Помощта се изразява в предоставянето от страна на НССЗ на пълен комплект от съветнически услуги на лицата, допустими за кандидатстване по следните мерки от ПРСР: М 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”; М 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”; М 142 „Създаване на организации на производители”; М 121” Модернизиране на земеделските стопанства” и М 214 „Агроекологични плащания”. Пълният комплект съветнически услуги включва следните дейности: изготвяне на бизнес план и попълване на заявление за подпомагане на земеделските производители, включително форма за наблюдение и оценка; съвети за изпълняване на условията за поддържане на

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Анализ на изпълнението на Мярка 143

и/или животновъдството. Съгласно годишните отчети на дейността на НССЗ над 88% от консултациите, през 2011 г. и 94% за 2012 г. са предназначени за стопанства до 4 икономически единици, т.е. за дребните земеделски стопани, които се нуждаят най-много от консултации, но поради малките обеми на стопанствата и приходите им не са целева група на частните консултантски компании. (фигура 1). Близо половината (49,8%) от всички получени в малките земеделски стопанства (МЗС)1 консултации през 2012 г. са свързани с ПРСР. На второ място, с 26,6% са специализираните консултации като от тях преобладават тези в областта на аграрната икономика – 27,6%; в растениевъдството – 25%; и т.н. С най-нисък дял

(под 1%) са специализираните консултации по агростатистика, в областта на управлението на горите, рибарството и аквакултурите (фигура 2). Дребните стопанства (особено животновъдните ферми) обикновено са разположени в планинските и полупланински или погранични терито-

Фигура 2. Разпределение на предоставените консултации по видове от НССЗ на ЗС със СПО под 4000 Евро през 2012г.(бр.) Източник: Данни от НССЗ и собствени изчисления

рии и трудния достъп до тях не позволява стопаните им да получават актуална и полезна информация, свързана както с управление на стопанството, така и с разясняване на възможностите за кандидатстване по Мерките на ПРСР. В общата структура на ЗС техният дял е около 85% (Преброяване на Земеделските стопанства, 2010, МЗХ). Тези стопанства са разположение твърде неравномерно на територията на страната. С най-голямо присъствие на МЗС са следните области: Смолян (96,3%), Благоевград (92,8%), Кюстендил (89,7%), Ловеч ( 89,9%), Габрово (89,3%), Видин (88,9%), Кърджали ( 88,4%). За част от изброените области е характерно, че земеделските стопанства имат най-ниски общи стандартни производствени обеми (СПО): Смолян- 1,55 хил. евро средно на едно ЗС; Благоевград- 2,15 хил. евро; Кюстендил- 3,12 хил.евро. Ограничените възможности на малките стопанства да се възползват от услугите на службите по земеделие в посочените области обуславят необходимостта от засилване на помощта, която НССЗ и съответните Областни служби оказват под формата на консултации, съвети, информационни дни и т.н за да могат стопаните на тези ферми да получат своевременни, компетентни и конкретни

указания за решаване на възникналите проблеми. Разпределението на стопанствата със СПО по области има пряка връзка с анализа на сравнителният териториален обхват на МЗС, получили консултации от НССЗ. Въпреки значителният дял на земеделските стопанства под 4000 евро спрямо всички консултирани ЗС (средно 94%), техният обхват е едва 6,3% от целият брой МЗС. Най-драстично разликата между двата вида обхвата (единият спрямо общият брой

на ЗС обхванати в консултантската мрежа, а другият спрямо общият брой на МЗС) е изразена в областите: Благоевград, Смолян, София, Ловеч, Кърджали, Пазарджик. При тях делът на МЗС получили консултации спрямо общия брой на МЗС варира между 2% и 4%. В същото време делът им спрямо общия брой ЗС получили консултации достига до 99% в областите Благоевград и Смолян. Информацията относно различните Мерки в ПРСР, по които са предоставени кон-

Фигура 3. Относителни показатели на получените консултации по М 112, М 121, М 141 и М 214 в ЗС до 4000 евро през 2012г. по области Източник: Собствени изчисления с данни от НССЗ

султации в отделните области може да се проследи на фигура 3. Анализът показва, че отклоненията от средните стойности между областите при консултациите по четирите вида мерки на ПРСР са доста различни помежду си. Най-плавен и почти неизменен е делът на получаваните консултации по Мярка 214. Също така сравнително малки са различията между областите по отношение на получаваните консултации по Мярка 121 и Мярка 112. С най-голяма степен на разсейване между отделните области са предоставените консултации по Мярка 141. Отбелязаните различия между областите по отношение на размера на отклоненията от средните стойности на консултациите по мерките в ПРСР се потвърждават от получените стойности на коефициента на вариация. Разсейването между областите е най-голямо за М 141 (коефициент на вариация = 73,97), а най-малко при М 214 (коефициент на вариация = 2,10). Основните изводи от анализа по изпълнението на М143 са следните: • потребностите на земеделските стопанства, предимно малките от съветнически услуги за превръщането им в икономически жизнеспособни единици са обект на консултантската дейност на НССЗ; • от получените през 2012 г. консултантски услуги преобладават тези свързани с ПРСР; • налице е неравномерно териториално разпределение както на предоставените специализирани консултации, така и на тези по ПРСР; • въпреки относително големият дял на малките земеделски стопанства получили съветническо-консултантската услуги в общият брой на предоставените консултации от НССЗ, техният обхват в мрежата на МЗС е недостатъчен.

екология

Как да повишим плодородието на ерозираните земи Доц. д-р Енчо Мянушев, ас. Георги Димитров –

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

ИПАЗР „Н. Пушкаров”

Само чрез площната водна ерозия от земите на селскостопанския фонд средногодишно се извличат около 130 млн. тона почва. А това означава загуба на около 130 000 тона зърно годишно. Продължи ли всичко това, загубите за следващите 10 години ще достигнат средно на година 700 000 тона зърно. Тук не се отнасят загубите, които нашето земеделие ежегодно понася от ерозираните вече земи, чието плодородие е силно намалено. В резултат на неправилно използване в миналото, голяма част от почвите на наклонени терени са в такова състояние, че ефективното им използване е ограничено при сегашната система на земеделие. Изключването им от обработваемия фонд не е правилно решение. Само от изоставените земи през последните 20 години страната се е лишила от около 10 млн. тона зърно. Основа за пълното прилагане на противоерозионната агротехника са научните разработки от Националната дългосрочна програма за борба с ерозията. В нея са посочени подходя-щите технологии, ограничаващи разрушителното действие на водата и вятъра. Успехът в тази насока се благоприятства и от това, че предвижданите дейности са от компетенцията на селскостопанските специалисти и отговарят все повече на техниката, която започна да се внася от водещите в това направление страни у нас. Това са преди всичко мероприятия-та, за които е необходимо да бъдат променени само

общоприетите и несъобразените с почвозащитните изисквания начини на прилагане. За всички земи от обработваемия фонд, подложени на водна ерозия (с наклон на терена повече от 1%), тези промени се свеждат до следното: Основната обработка на почвата, предсеитбените и вегетационните обработки, торенето с наземна техника, сеитбата и прибирането на реколтата да се извършват в посока на хоризонталите с отклонение на наклона не повече от 1-2% за почви с лек механичен състав и до 3-4% за почви с тежък механичен състав. Така само чрез това мероприятие може да бъде намалена водната ерозия от 40-50% на по-голямата част от обработваемите земи. Но за да се постигне добър резултат, необходимо е на всички земи на наклонени

терени да се изграждат и скъсяващи дължината на склона тревни буферни пояси или каналотераси. Дълбоката оран е необходимо да започне в равнинните територии и последователно да се пристъпва към площите с по-големи наклони. Начините на оранта са според следните изисквания: колкото по-голям е наклонът на терена, толкова потесни трябва да бъдат лехите, за да се образуват повече разори и валове, които имат значителна водозадържаща и противоерозионна роля при оран по посока на хоризонталите. Вместо обикновената дълбока обработка да се прилага браздово-гребенистата оран. Тя се извършва, като на плужните тела през едно се снема отметателната дъска. Плитките почви с лек механичен състав и земите с преобладаващо силно ерозирани почви се изорават

ÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂс плугове без отметателни дъски, състав. вични стъбла или ръж, засети ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ (от ËÌÚ-по 600 Í„/‰Í‡, ‚ почвообраÃÂÍÒËÍÓ - 3 200Там Í„/‰Í‡, – Ó- тютюнът или„Ëˇс 3плоскорезни където се от- ÒÂÎÂÍˆËˇ, през септември на ивици ботващи оръдия, да се- 2за-840глежда като - монокултура (и 3-4 реда), отстоящи на ËразстояÓ‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡,заﬂÔÓÌËˇ Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ пазят следжътвените растителни особено при поливните площи), ние, равно на ширината на сеÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. остатъци като средство срещу както и при овощните насажде- итбения агрегат, с който ще се ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ еÂ необходимо да се въведе засява културата. водната и ветровата ерозия. ния, При площите, подложени на междинната култура ръж за зе• Когато говорим за необÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË активно ерозиране, да се пред- лено (зимен грах) за съхранение ходимостта от противоерозионÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ˇ„Ó‰Ó‚ËобраÔÎÓ‰Ó‚ÂнаÒÔ‡‰почита намаленияÌ‡ брой почвата от ерозия и като из- на агротехника, се налага да изботки, включително и сеитбата точник тъкнем и някои от нерешените Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ на зелен фураж. без обработка на почвата, при В районите, подложени на проблеми. Преди всичко не е ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÒÎÂ‰- ерозия с помощта на задоволена очевидната потребкоето стремежътÔÂËÓ‰ е да ÒÂ се Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú запазят ветрова повече растителниœÂÁ остатъци агротехниката е възможно да се ност от трактори за работа на ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. Ô˙‚ËÚÂнаÚË „Ó‰ËÌË повърхността. предотврати изцяло опасността, по-силно наклонени терени и ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ При отглеждането на окопни ако се прилагат следните меро- от обръщателни плугове. Не е култури върху площи, подложедостатъчен и вносът на плоскоÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓприятия: ÔÓ‚Ëни на водна или ветрова ерозия, • Преди всичко е необ- рези, брани и сеялки за сеитба ¯‡‚‡ÌÂ - 15на574вегетационните Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ходимо ÔÓÒÎÂ- обработките и сеитба- на необработена почва. Спряизключването обработки почвата Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ с употре- Ì‡ та ÔÓда се извършват в посоката, ното у нас преди повече от 10 ‰‚‡ÌÓ ÓÚ на ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ ба на хербициди да се прила- перпендикулярна на посоката на години производство на приспоËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 га в случаите, когато има дос- преобладаващите ветрове. соблението за направа на отто964 Ú ÔÂÁ 2007 „. следжътвени œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Óтатъчно запазени • Предимство трябва да козадържащи бразди също не е растителни остатъци. В другите дава на обработките, които възстановено въпреки голямата ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘ÓсеÌ‡Ï‡случаи трябва да се предпочетат увеличават грапавостта на поч- изгода от това мероприятие. Без Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ вената (1998) повърхност като браздо- доставката или производството вегетационните обработки, като едновременно се оформят и отво-гребенистата оран или увели- на подходящи зърнокомбайни ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ токозадържащи бразди в между- чават и съхраняват количеството за наклонени терени няма да „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË редията. на „‡следжътвените растителни ос- бъде възможно организирането На площите с наклон повече татъци май. ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú на високорезултатно Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ производ‚˙ÁÏÓÊÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. до - 25края 367 наÁÛÎÚ‡ÚË от 1%, заемани с култури със • Върху най-застрашените ство от културите със слята поÌ‡ ¡˙Î„‡Ëˇ върхност, - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË Ë ÔÓ‰Í‡.повърхност, «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓеÌ‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, слята необходимо площи Á‡Ò‡‰ÂÌË следва да ÌÓÒÚË бъде въведено коитоÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË до голяма стеда Òсеˇ„Ó‰Ë прокарват непосредствено поясно редуване на културите в пен защитават почвата от ерозия ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓслед сеитбата известните на на- посока, перпендикулярно на по- при наклонени терени. 2005земеделска „. œÂÁ 2004практика „. Ó·˘ËÚÂоттоÔÎÓ˘Ë,соката Á‡ÂÚË Òнаˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. шата преобладаващите праСъвсем актуална е пред нас коотвеждащи бразди, чийто нахоносни ветрове. програмата за обучението Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿на 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), клон по дължината им не трябва • На площите на новоза- частните фермери и кадрите в »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ 11 504 ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ да ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË надвишава Ò‡ 1-2% за Úпочвите сяваната ÒÂ‰ÂÌ люцерна е необходимо кооперациите. Те трябва да прес лек механичен състав и 3-4% още през предходната минат курс на обучение по ероŒÚ‰ÂÎгодина ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë за почвите с тежък механичен

да се осигурят кулиси от царе-

зия на почвата и борбата с нея.

ДО АВТОРИТЕ ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

Памет

90 години от рождението на Алекси Иванов

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4 (259) / 2014

Алекси Иванов е роден на 22 октомври 1922 г. в село Хаджилар, Румъния. През 1940 г. се преселва във върнатата на България Южна Добруджа. През 1943–1945 г. е на редовна военна служба и през 1944–1945г. е участник в Отечествената война. Завършва висше икономическо образование във ВИНС – Варна. От 1947 г. е член на БЗНС. През 1946–1967 г. е последоватено секретар на ДСНМ в с. Попгруево, кмет на Попгруево, секретар на Общ. нар.съвет – Тервел, Заместник председател на Околийския народен съвет в Тервел и Председател на Околийското ръководство на БЗНС в Тервел, Заместник председател на Окръжния Народен Съвет – Толбухин и Председател на Окръжното ръководство на БЗНС – Толбухин. От 1967 до 1969 г. е завеждащ отдел „Селско стопанство” при ПП на БЗНС. През 1969–1971г. е заместник министър на земеделието и хранителната промишленост. От 1971 до 1976 г. е член на ПП на БЗНС, а през 1976–1989г. е Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. От 24 март 1986 г. до 19 декември 1988 г. е последователно Министър на земеделието и горите, Заместник председател на Министерския съвет на НРБ и Председател (Министър) на Съвета по селско и горско стопанство при Министерския съвет и отново Министър на земеделието и горите на НРБ. Награден е с ордените „Георги Димитров” (1982) и „13 века България” (1984). Умира на 9 юни 1997 г. в гр. София.

Като министър на земеделието и горите на НРБ Алекси Иванов има значителни заслуги за развитието на селското стопанство на страната. Още с избирането му за министър той започва да води интензивна вътрешна и външна политика за развитие за земеделския отрасъл. Създадена е програма за развитието на българското земеделие и гори през април 1986 г. вследствие на което съществуващите селскостопански организации са преобразувани в самоуправляващи се. Разширена е ситемата на самозадоволяването със селскостопански продукти с цел по-широко развитие на личната инициатива и създаване на условия за конкуриране със самоуправляващите се държавни организации. Факт със стратегическо значеие е увеличаването на средния годишен добив на пшеница от 350 хил. тона през 1985 до 450 хил. тона през 1988 г. През периода 1986 – 1988 г. като министър на земеделието и горите Алекси Иванов внася за гласуване в правителството и Народното събрание важните за времето си промени в закона за обработваемата земя и пасищата гласувани през 1988г. с които се пресичат опитите да се отчуждава най-плодородната българска земя за неземеделски нужди. По този начин България възстановява голяма част от поземления си фонд отчужден за строителство и други нужди. Министър Алекси Иванов има огромни заслуги в развитието на международните политически селскостопански отношения като Председател на междуправителствените комисии за Монголия, Мароко, Лаос, Кампучия и специалната правителствена българо-румънска подкомисия по селско стопанство. На 24-тата сесия на Генералната конференция на ФАО българският министър на земеделието и горите Алекси Иванов представя резултатите от сътрудничеството на нашата страна с ФАО, които са забележителни с построените за по-малко от година център за борба с шапа в Сливен и Център за селскостопански кадри в София, финансирани по проект на ФАО. Заедно

с това провежда редица срещи с министрите на земеделието на Ирак, Иран, ФРГ и Мексико, където са договорени и изградени редица проекти с българска финансова и техическа помощ като например Аграрнопромишления комплекс „Дивания” в Ирак – един от най големите аграрни комплекси в тази държава и света. На 22-то заседание на междуправителствената българо-монголска комисия през септември 1988 г. в Улан Батор са отчетени резултатите от почти 3 годишото сътрудничество вследствие на което са построени два нови завода за плодови и зеленчукови консерви и тухли, увеличени са българските инвестиции за реновиране на строените с българско съдействите ДЗС „В. Коларов” в Орхон Шарингол, свинекомплекса в Улан Батор, месокомбината в гр. Чойбалсан и завода за кожи в гр. Дархан. Вследствие на това количеството произведена, изнесена и внесена от и за България на земеделска продукция надхвърля три пъти предвиденото в дългосрочната търговска спогодба между двете страни. Земеделието е голям приоритет и в отношенията между България и Румъния. Вследствие на проведените през декември 1987 и ноември 1988 г. заседания на специалната правителствена подкомисия по Селско стопанство значително са увеличени екпорта и импорта на селскостопанска техника, договорено е съвместно българо-румънско селскостопанско и икономическо пространство, разрешени са наболелите проблеми в двустранните отношеия в резултат на което е премахната площадка номер 1 на завод „Верахим” в Гюргево. На приема през ноември 1988 г. в Букурещ в чест на министър Алекси Иванов даден от румънския министър председател Константин Дъскалеску и румънския министър на земеделието Георге Давид е изразена специална благодарност към министър А. Иванов за плодотворните резултати от българорумънското сътрудничество. А. Иванов

Освен това не се допуска в сухите партиди да има листа, плодови дръжки, прегорели или смачкани плодове, пръст, пясък и други примеси. Изсушените плодове от шипки не трябва да съдържат повече от 10 % влага.

Сушенето на шипковите плодове се провежда в специални вентилационни сушилни при температура 80-90o С, с изтегляне на излишната влага. За да бъде качествена дрогата изсушените шипки трябва да са запазили естествения си червен цвят, с кисело-сладък, леко тръпчив вкус на месестата си част.

д-р Станко СТАНЕВ доц. д-р Иван ЯНЧЕВ

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 4 (259) 2014

КУЛТИВИРАНА ШИПКА

A Полски култури

ЗНАЧЕНИЕ, ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДОБИВИ Шипките (Rosa species) са многогодишни храсти от сем. Rosaceae. Отглеждат се заради плодовете, които са ценна суровина за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Те съдържат голямо количество витамин С, К, В1, РР, рутин, плодови киселини, захари, пектин, етерично масло, минерални соли, дъбилни вещества, флавоноиди и др. Като естествен поливитаминен концентрат щипковите плодове намират приложение в народната и официалната медицина за лекуване на различни авитаминози, за повишаване съпротивителната сила на организма за борба с местни и общи заразни процеси. Те имат кръвоспиращо, диуретично, противовъзпалително и регулиращо стомашночревния тракт действие. Шипковите семена съдържат витамин Е и масло, и в някои страни се използват в козметиката. Шипковите плодове намират широко приложение в хранително-вкусовата промишленост за приготвяне на мармелади, сокове, чайове, вино и др. У нас шипките са един от най-разпространените храсти. Техният ареал започва от морското равнище и стига до 2000 м надморска височина. Най-често се срещат по слънчевите и сухи предпланински и планински склонове, върху каменливи и бедни почви, в покрайнините на горите , из горските пасища и т.н. Естественият ареал на шипките се движи в доста широки граници. Това подчертава тяхната голяма екологична пластичност и възможност за разпространение при най-различни почвено-климатични условия.

сорт, когато насаждението е създадено на южни, югозападни и югоизточни терени, съдържанието на витамин С в плодовете е по-високо в сравнение с насажденията растящи на засенчени места и при друго изложение.

След падане на първите слани качеството на шипковите плодове се влошава, те омекват и стават негодни за използване, като суровина за фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост.

Сортирането се извършва съгласно изисквания на стандарта за качество на плодовете. Набраните шипки се почистват от различни примеси (листа, клонки, плодни дръжки и др.), от смачкани, загнили и нагризани от вредители плодове.

Зрелите шипкови плодове предназначени за преработка и сушене трябва да отговарят на следните изисквания:

– по външен вид – пресни, чисти, нормално развити, с форма характерна за сорта и разновидността, здрави, без дръжки. Допускат се до 10 % по тегло плодове с неотстранени плододръжки.

– по цвят – червени, оранжево-червени и оранжеви, типични за вида. Допускат се до 10 % по тегло нетипични оцветени плодове, които влизат в пробата. От нетипичните се допускат до 1% почернели плодове.

– по зрялост – узрели, но твърди. Допускат се 10% презрели (омекнали) плодове.

– примеси – плододръжки, листа, клонки и други се допускат до 1 %.

Установено е, че от около 400 вида шипки, във флората на нашата страна се срещат 31 вида, шест от които са ендемити. Шипката започва да плододава след втората година на отглеждане. Добивите от младите насаждения /трета-четвърта година / са 150-500 кг/дка сурови плодове /100-250 кг/дка сухи плодове/, а от плододаващите от 600 до 1000 кг/дка сурови плодове /300-400 кг/дка сухи/.

– повреди: механични повреди – допускат се до 5% от теглото; повреди от болести и неприятели, мухлясване и признаци на ферментиране - не се допускат.

При беритбата на шипковите плодове трябва да се контролира качеството им, като особено внимание се обръща на съдържанието на витомин С в тях. Доказано е, че при един и същи

Прието е плодовете на шипката да започват да се берат в тяхната търговска зрялост, която се характеризира с интензивното им обагряне в оранжев, розов или червен цвят на месетата част. В тази фаза на зрялост шипковите плодове са твърди, сухи и с добра транспортабилност.

ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ

Неприятели. В отделни години плодовете на шипката се нападат от плодова муха, която нанася значителни щети. Борбата с нея се води с препаратите от групата на синтетичните пиретроиди при норма 100 л/дка воден разтвор. Пръскането се извършва двукратно през 10-15 дни по време на летежа на плодовата муха през месец юни-юли, през по-ранните, прохладни часове на деня. Срещат се някои видове листни въшки (най-често зелена розена листна въшка Macrosiphum rosae) растителноядни дървеници (Dolycoris baccarum L., Exolygus pratensis L.), различни листоядни бръмбари (Cassida viridis L., Phyllotreta atra, Ph. undulata), ципестокрили (пр. Pachyprotasis rapae L.), както и някои листогризещи гъсеници и листозавивачки (Agrotis spp., Euxoa spp., Cnephasia spp. и др.). Всички те се откриват обикновено в ниска плътност и не причиняват сериозни щети в насажденията. При силно нападение могат да се използват някои от разрешените за употреба инсектициди и акарициди, одобрени за борба с тези вредители при други култури.

Срещу едногодишни и многогодишните житни плевели може да се използва Фузилад форте 130-180 мл/дка във фаза 3-5 лист или височина 12-15 см на плевелите.

ране на предшественика.

Плодовете са несъщински, лъжливи , образувани от разрастването не само на яйчника, но и на другите цветни части. Те имат различна форма – кръгла, елипсовида, изпълнена със семена месеста част.

Листата им са сложни, нечифтоперести. Те са съставени от 5-7 овални или елиптични листчета, приседнали или разположени на къси дръжки, отгоре лъскави, тъмнозелени, а отдолу светлозелени, по периферята единично или двойно назъбени. Цветовете са двуполови, единични или събрани по много заедно в метличести съцветия. Венчелистчетата са 5, рядко 4, а при кичестите видове и форми - много на брой, обагрени в различни цветове - бели, розови, червени, жълти. Чашелистчетата са листовидни, целокрайни или различно назъбени. Тичинките имат жълти прашници, а плодниците - долни яйчници.

Корен. Развиват мощна коренова система, която осигурява достатъчно влага през горещите летни месеци. Това обуславя и устойчивостта на храстите към засушаване. Стъбло. Шипките са листопадни или вечно зелени многогодишни храсти, които достигат от 20 см до 5 м височина. Клонките им са изправени или дъговидно извити, обикновено покрити с различни по големина и форма шипове. От някои видове се срещат форми без бодли или с малко бодли.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ У нас повсеместно е разпространен вида Rosa canina L. Среща се на нископродуктивни, ерозирани места с надморска височина до 1000 метра. Към почвените условия е невзискателна. Като местен вид, тя е напълно устойчива към ниските температури в границите на нейния естествен ареал. Цъфти през май-юни, в продължение на около 15 дни, в зависимост от надморската височина и другите екологични условия. Плодовете узряват сравнително късно - през септември и се берат еднократно. Сорт „Пловдив 1” е най-широко разпространен у нас. Той е селекциониран в АУ Пловдив и принадлежи към R. canina L. Плодовете са едри, лъскави, продълговати, малиновочервени, с тегло на един плод от 1,70 до 2,40 грама. Съдържат месеста част 60-62 %, витамин С до 2000 мг %. Сортът се отличава с добра плодовитост и сухоустойчивост. Плодовете узряват късно, затова на места с надморска височина повече от 800 метра не трябва да се култивира. В трета и четвърта година след засаждане добивите от сорт “Пловдив 1” достигат до 500-1000 кг от декар сурови плодове, 300-500 кг/дка сухи. Сорт „Светла” е селекциониран в Института по ботаника и принадлежи към вида R. canina. Образува средно голям храст, с извити леторасти. Младите леторасти са бледо-антоцианово зелени, гладки, без бодли. Плодовете са едри (със средно тегло 2,28 грама), със светлочервено оцветяване на кожицата и малък брой семена, със средно съдържание на витамин С-2634 мг % в сухата маса. Добивът от сурови плодове може да достигне до 1500 кг/дка или 500-600 кг/дка сухи плодове.

При силно нападение може да изсъхнат целите растения. Заразата се разпространява чрез конидиите, които се образуват от долната страна на листата и чрез вятъра и дъждовните капки попадат върху здрави растения, където причиняват нови инфекции. Брашнеста мана. Една от най-широко разпространените болести по културата, чиито симптоми се проявяват основно като бял прашест налеп по листата и части от стъблата. Развива се основно през лятото и при силно нападение може да доведе до изсъхване на листата и окапване на листната маса, а в по-ранни фази на растенията /8 – 10 см височина/ води до тяхното пълно загиване. Гъбата зимува под формата на мицел (само върху вегетиращи растения) или чрез плодни тела – клейстотеции. Борбата с болестите трябва да се извежда основно с превантивни мерки – сеитбооборот и стриктно спазване на агротехническите изисквания при отглеждането на културата (особено важно при склероцийното увяхване). Тъй като няма одобрени за употреба фунгициди при шипката, срещу брашнестата и обикновената мана при нужда могат да се ползват някои от разрешените препарати срещу тези групи патогени при други култури, като се спазват условията за тяхното приложение. Ефикасно химическо средство за борба срещу маната е Ридомил голд0,25 %. Срещу брашнестата мана успешна борба може да се води с препаратите Импакт 12,5 СК - 0,1 %, Фалкон - 0,05 %, Аквил 5 СК - 0,05 %, Саназол - 0,06 %. Пръсканията започват при начална поява на болестите и се повтарят през 7-10 дни. По култивираната шипка се развиват и други гъбни патогени, които причиняват различни по форма и големина листни петна (Ovularia ovata Sacc., Cercospora salvicola Thrap., Ramularia salviae A. Bond., Septoria salviae pratensis Pass.), върху които във влажно време може да се наблюдават различни по вид спороношения. Макар и сравнително често срещани у нас, обикновено тези заболявания не причиняват сериозни щети в производствените насаждения, така че борбата с тях се счита за икономически неефективна.

Плевели. В шипковите насаждения борбата с плевелната растителност се провежда с интегрирани методи при съчетание на агротехнически и химически средства.

Преди създаване на насажденията, при заплевеляване на площите с многогодишни коренищни плевели, се извършва третиране с Раундъп - 1 литър на декар, непосредствено след приби-

През първите няколко години почвената повърхност между редовете се поддържа в угар, като се обработва механизирано, а в реда – ръчно. Броят на обработките зависи от заплевеляването и използването на подходящи хербициди. Първата пролетна обработка се извършва като оран на дълбочина до 12 см.

Като основно агротехническо мероприятие се явяват честите обработки на почвата, чрез които се унищожават плевелите и образуващата се почвена кора.

Болести. Младите шипкови насаждения са по-чувстителни на болести. За икономически важни се смятат маната и брашнестата мана при отглеждането на разсада. При благоприятни условия за развитие силното нападение може да доведе до почти пълно унищожение на посадъчния материал. Мана. Гъбата зимува във вид на ооспори в заразените листа и се проявява основно през пролетта и началото на лятото като малки, жълти, разливащи се петна по долната страна на листата, а в последствие като кафеникави петна и по горната страна.

БОРБА С БОЛЕСТИ, НЕПРИЯТЕЛИ И ПЛЕВЕЛИ

Ежегодно храстите се почистват от изсъхнали и пречупени леторасти.

След 8-10 години храстите започват да застаряват, в резултат на което добивите намаляват. Това налага подмладяването им. Извършва се като храстите се изрязват през месец февруари на 10-15 см над земята, след което се подхранват. От покаралите издънки още на следващата година се получава добра реколта.

От този вид е селекциониран сорт „Вебецина 115”, който развива среден по размер храст, с антоцианово оцветени млади леторасти без бодли. Плодовете са по-дребни от предста-

В производството намира приложение и вида Европейска шипка (R. cinnamomeа L.). Тя изисква места с по-голяма надморска височина, с прохладно лято и по-висока почвена и въздушна влажност. Като растение на умерения климат е с по-къс период на вегетация, цъфти и плододава еднократно и по-рано от обикновената шипка. Плодовете са по-дребни и добивите са по-ниски, но съдържанието на витамини в тях е много високо.

Сорт „Нектар” принадлежи към вида R. rugosa L. Образува много едри плодове - от 3 до 10 грама. Те са сочни, месести и подходящи главно за нектари. Имат богато съдържание на витамин С – от 3200 до 5050 мг % в суха маса. Този сорт притежава и относително висока сухоустойчивост. При нашите условия не измръзва. Подходящ е главно за места с по-висока въздушна и почвена влага. Развива силни странични издънки и притежава голям противоерозионен ефект. Успешно вирее и плододава у нас на места с надморска височина от 500 до 1000 м.

Растенията на този вид цъфтят на импулси през цялото лято – от май до октомври и плододават продължително. Продуктивността е висока, но плодовете зреят последователно и беритбата се извършва на етапи от август до края на вегетацията.

Азиатската шипка (Rosa rugosa L.) произхожда от Североизточна Азия. Тя е растение на северния и влажен климат, поради което при нашите условия вирее успешно на места с по-голяма надморска височина - 500-1000 м и на полеки почви.

вителите на R. сanina. Те са кръгли, леко удължени откъм дръжката, в ботаническа зрялост са тъмно малиново-червени. Добивът е 800–1000 кг/дка. Храстът образува множество издънки, които могат да се използват за разсаждане. Сухите плодове са с много високо съдържание на витамин С – 8 000-12 000 мг %. За съжаление почти всички български сортове са създадени преди повече от 30 години и при някои от тях вече се наблюдава понижаване на някои количествени и качествени показатели, като добив, едрина на плодовете, ободляване и съдържание на витамин С.

АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ Изисквания към топлина. Шипката е студоустойчиво растение. След листопада наесен храстите навлизат в дълбок, а покъсно - в принудителен покой, като растежът им се задържа от ниските температури. През зимния период шипковите храсти понасят студ до –25o С и повече, ако през есента са се запасили добре с резервни вещества. Вегетацията им започва при температура 4-6o С.

Използване на зрял разсад. В този случай разсадът не се разсажда през май, а остава в лехите на семенилището през целия вегетационен период. Грижите се свеждат до поддържането му чрез поливане, плевене, подхранване. До октомври разсадът достига дебелина на кореновата шийка 2-3 мм. През втората половина на октомври и началото на ноември той се изважда и засажда в парцел за доотглеждане.

Когато есента е влажна и студена и разсадът не може да се извади, той се оставя да презимува в лехите. Пикирането се извършва напролет.

Зрелият разсад е годен за засаждане на постоянно място през есента -октомври-ноември.

Размножаването чрез коренови издънки е удобен и бърз начин, при който се запазват качествата на определения вид или сорт, но е с по-малък размножителен коефициент. Този метод може да се прилага при видове, които образуват голям брой странични, буйнорастящи издънки

Присаждането е подходящ начин за производство на шипкови фиданки от определени сортове с ценни стопански качества. От познатите начини за присаждане при шипките обикновено се използва присаждането на спяща пъпка под кора, което се прави в близост до кореновата шийка през месеците август и септември.

Този метод почти не се използва сега в практиката, тъй като е трудоемък и скъп.

Размножаване чрез зелени и зрели резници. Извършва се в култивационно съоръжение, в хранителна смеска, при специален водно-въздушен режим. При тези условия обаче процента на вкореняване при някои видове е нисък – до 20-30 %.

За оптималното развитие на шипковите насаждения, за редовното им плододаване и ранно плодоношение от твърде важно значение са грижите през първите години на засаждането. Необходимостта от висока агротехника е още по-наложителна поради обстоятелството, че тези насаждения се създават на бедни, плитки и ерозирани почви.

ОТГЛЕЖДАНЕ

Изисквания към влагата. Шипката е сухоустойчиво растение и се отглежда без поливане. При осигуряване обаче на 1-2 поливки, особено през периоди на трайно засушаване и екстремно високи температури, значително се повишават добивите.

Изисквания към светлина. Обща биологична особеност за шипките е, че са взискателни към светлината, не понасят засенчване.

Навременното провеждане на всички мероприятия създава условия за буйно развитие на растенията, които до есента са годни за засаждане на постоянно място.

През целия вегетационен период почвата в насаждението се поддържа рохкава и чиста от плевели.

За нормалното развитие на разсада от шипки се полагат система от мероприятия: поливане, подхранване, плевене, борба срещу гъбните болести, най-опасните от които са обикновената и брашнестата мана. В зависимост от климатичните условия срещу тази болест се пръска през 10–12 дни с подходящи фунгициди.

В парцела за доотглеждане растенията се засаждат на редове, на разстояние 70-90 см в зависимост от начина на обработка на междуредията. Разсадът се изважда ръчно с права лопата. Дългите корени се съкращават с 1/3. Разсажда се обикновено с градинско садило. Разстоянието между растенията в реда е 10 см. Непосредствено след засаждането разсадът се полива със слаба струя вода около коренчетата.

За по-бързото развитие и израстване на разсада се препоръчва пикиране на растенията. Площта определена за пикиране на зеления разсад, се наторява с 5-6 т/дка оборски тор и 80-100 кг/дка суперфосфат, а през есента почвата се обработва дълбоко. Напролет се култивира 1-2 пъти с цел да се унищожат поникналите плевели. Непосредствено преди разсаждането отново се култивира на 10-12 см, като се правят тирове с височина 8-10 см. На по-големите площи тировете се правят със специален тракторен култиватор.

мената поникват масово през април и до средата на май достигат до 3-4 лист.

При заплевеляване на площите с многогодишни коренищни плевели, площите се третират непосредствено след прибиране

Шипката не е взискателна към предшественика. Единственото условие е да освобождават площите в края на юли и началото на август, за да се извършат навреме всички агротехнически мероприятия.

Шипките не понасят засенчване. Това налага площите да бъдат на открито, с предпочитание на южно, югоизточно и югозападно изложение.

При избора на място трябва да се има предвид, че шипките могат да се развиват успешно на по-слаби, пустеещи места, обикновено непригодни за други култури, ерозирани наклонени терени до 20 градуса.

Като многогодишен вид шипката се отглежда на едно място в продължение на доста дълъг период от време. Това налага да се изберат подходящи места за създаването на насаждения.

СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЕ

Шипката е отзивчива на торене като значително повишава добива си от плодове. Особено добри резултати се получават при комбинирано органо-минерално торене. С азотни торове трябва да се торят по-обилно старите шипкови насаждения, а с фосфорни по-младите и подмладените.

В зависимост от видовата си принадлежност, шипките притежават някои специфични биологични особености като време и продължителност на цъфтежа, зреене на плодовете, родовитост и т.н.

Насажденията от шипка при оптимални условия могат да се отглеждат 25-30 години, без особено намаление на средните добиви. Налага се обаче подмладяване на насажденията през 8–10 години.

ОСОБЕНОСТИ НА РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО

Изисквания към почвата. Макар и невзискателна към почвените условия, за доброто й развитие е необходимо рН 6,5–7, а дълбочината на почвения слой да бъде най-малко 0,60–1 м.

на предшественика с хербицид, след което се наторяват запасяващо, риголват се на дълбочина 50-60 см, след което се подравняват. Един от факторите за осигуряване на по-високи добиви от шипковите насаждения е навременното торене. При необходимост /след направени почвени анализи/ се извършва предсеитбено запасяващо торене на площта с 50-100 кг/дка суперфосфат, 30-50 кг/дка калиев тор, 5-10 т/дка оборски тор. Подхранване на шипките с азот се извършва ежегодно. Амониевата селитра се внася с първата пролетна обработка през месец април и втората през юни съответно по 20 кг/дка. През периода август - ноември се извършват още няколко обработки, целящи запазване на почвата чиста от плевели. Преди засаждане е необходимо площта да се набразди, като междуредовите разстояния зависят от вида, който ще се засажда - за R. canina - 3,50 м, R. rugosa и R. cinamomea – 3 м. Вътре в реда се маркират разстояния на 1,20-1,50 м. Средно в декар се засаждат 250 броя храсти от вида R. canina и около 350 броя от другите два вида

Сеитба на шипковите семена. Съществен момент за осигуряване на качествени семена има навременното бране на шипковите плодове. Установено е, че плодовете преди пълно узряване, когато са светлооранжеви или леко зачервени са с най-добра кълняемост на семената си.

Веднага след прибиране, шипковите плодове се раздробяват на ръка или с приспособления на машина, при което семената с помощта на чиста вода се отделят от месестата част.

Доказано е, че допусне ли се семената да изсъхнат, тяхната кълняемост бързо се загубва и те стават негодни като семенен материал. Това се преодолява чрез прилагане на тяхната стратификация в смес със ситен пясък в студени парници, при което сместта се поддържа влажна с периодично доливане на вода и разбъркване с цел подобряване на аерацията на семената и избягване на мухлясвянето им.

Стратификацията продължава до падане на есенните дъждове и влагозапасяване на почвата (което настъпва през месец октомври-ноември). При създаването на благоприятни условия се пристъпва към сеитба на семената.

Лехите за производство на шипков разсад се правят с широчина 1 м, като предварително се торят с 4-5 т/дка добре угнил оборски тор, с 25-30 кг/дка суперфосфат и с 20 кг/дка калиев сулфат. Между тях се оставят пътеки от 50-60 см за свободно преминаване по време на отглеждане на разсада.

ПЛЮС

4 (259) / 2014

При засаждането на по-големи площи е възможно използването на разсадопосадъчни машини. РАЗМНОЖАВАНЕ

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Готовите лехи се разчертават с дървен маркир на плитки 2-3 см браздички при междуредие 20 см. Семената се засяват ръчно в браздите, след което се засипват с мулч от листовка или ситен пясък, което ги предпазва от образуване на почвена кора, пречеща на нормалното им поникване. В лехите се-

Подготовката на посадъчния материал преди засаждането се състои в опресняване на коренчетата и съкращаване на надземната част. Най-подходящото време за засаждане е месец ноември, когато в почвата има достатъчно влага и дните са все още топли, с което се осигурява добро прихващане. Самото засаждане става ръчно с помощта на права лопата или меч.

Шипките могат да се размножават чрез семена и вегетативно чрез издънки, резници и присаждане. Засега в производствената практика се използва главно семенното размножаване, тъй като все още няма ефективна технология за вегетативно размножаване на най-разпространените сортове.

Растенията се притъпкват добре в областта на кореновата шийка и се загърлят с мотика. След засаждането при сухи условия е необходимо да се извърши поливане с вода.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ 1. Пазарувайте само от регламентирани производители и търговци! Закупуването на храни от улицата, багажници и други нерегламентирани места е ОПАСНО и крие РИСК за вашето здраве! 2. Преди да купите какъвто и да е хранителен продукт, задължително трябва да огледате ВЪНШНИЯ му ВИД! При ОПАКОВАНИТЕ храни проверете внимателно дали е запазена целостта на опаковката на продукта! При продажба на НЕОПАКОВАНИ и НЕПАКЕТИРАНИ храни, на мястото на предлагането им трябва да бъдат изписани наименованието на продукта, името и адреса на производителя, търговеца или лицето, което опакова храната!

3. Всяка опакована храна, трябва да има ЕТИКЕТ, съдържащ следните задължителни данни, написани на БЪЛГАРСКИ език: НАИМЕНОВАНИЕ, под което продуктът се продава; Списък на СЪСТАВКИТЕ на храната, изброени в низходящ ред, като се започва от най-голямото количество; Когато съставката се съдържа в наименованието на храната, нейното количеството трябва да е обявено в проценти! Минимален СРОК на СЪХРАНЕНИЕ - за бързо развалящите се храни е указан с думите “използвай преди” и дата, месец и година, а за храните с по-дълъг срок - “ най-добро до.. месец... година”; Това е много важна информация - внимателно се запознайте със срока на съхранение и условията за съхранение на всеки продукт, посочени от производителя. Необходимо е тези изисквания да се спазват стриктно, тъй като от това зависи запазването на качеството на храната и нейната безопасност! Специални условия за СЪХРАНЕНИЕ – за храни, изискващи температурен режим! ПАРТИДЕН НОМЕР - маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната и се обозначава с латинската буква L. Нетно количество - в случай на предварително опаковани храни; Данни за производителя или за лицето, което опакова храната, или за продавача, установен в рамките на Общността; Мястото на произхода или за мястото, от което идва храната; Липсата на подобна информация може да заблуди

СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН

потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя! При храни от внос се посочва държавата производител и/или друга държава, в която храната е претърпяла преработка! Начин или указание за употреба на храната, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него (пример “Използвай след термична обработка!”); На етикета на храните от животински произход е необходимо да бъде поставена идентификационна маркировка, която представлява елипсовиден знак, в който е изписана абревиатурата на държавата и регистрационния номер на предприятието. За млечни продукти, произведени в Република България и предназначени само за българския пазар, идентификационната маркировка е с формата на шестоъгълник, в който е изписан регистрационният номер на предприятието производител. Специфични изисквания за някои видове храни: 1. Когато купувате ЯЙЦА: Обърнете специално внимание на маркировката на яйцата - за консумация се предлагат само яйца клас „А“! Всяко яйце трябва да има ПЕЧАТ-КОД върху черупката, който се състои от 6 цифри и 2 букви: Първата цифра показва начина на отглеждане на кокошките (0 - яйца от кокошки-биологично отглеждане; 1 - яйца от кокошки-свободно отглеждане на открито; 2 - яйца от кокошки-подово отглеждане; 3 - яйца от кокошки-клетъчно отглеждане); Буквите показват страната на произход (за БългарияBG)! Следващите цифри са кода на областта на територията на страната Последните три цифри са номер на производителя; На външната страна на опаковките, в които са поставени яйцата, трябва да има следната информация: ветеринарен регистрационен номер на центъра за опаковане; качество и тегловна категория на яйцата; указание за съхранение на яйцата на хладно след покупката; метод на отглеждане на кокошките обяснение на кода на производителя; Срокът на годност на яйцата не може да бъде повече от 28 дни след снасянето им. При посочване само на период на снасяне на яйцата, датата на срока

на годност трябва да се изчисли от първия ден на този период; 2. Когато купувате МЕСО: Прясно месо е това, което не е минало през друг процес на консервиране освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване, включително и месо, което е във вакуумна обвивка или е обвито в контролирана среда; Най-важното е да видите задължителния ПЕЧАТ здравна маркировка, който е с овална форма и показва следната информация: името на страната, в която е заклано животното, ветеринарния регистрационния номер на предприятието и буквите ЕО; Здравната маркировка трябва да е поставена на външната повърхност на трупа по такъв начин, че ако се разрежат кланичните трупове на половини или четвъртини, всяко парче да има здравна маркировка; Повърхността на месото трябва да е суха, без странични замърсявания, без признаци на ослизяване. Безопасно за консумация месо е това, което е добито в регламентирани кланици, на което е извършен пред кланичен и след кланичен преглед и с поставена здравна маркировка; 2.1. При МЛЯНО МЕСО: Това е обезкостено месо, което е смляно на парченца и съдържа по-малко от 1 % сол. На етикета му трябва да се изпише и следният израз: „процентно съдържание на мазнини под …“ и „съотношение колаген/месен протеин под …“; 2.2. При ПТИЧЕ МЕСО имайте предвид, че когато птичето месо е било специфично обработено да задържа вода, не се пуска на пазара като прясно месо, а като месни заготовки или се използва за производство на преработени продукти; Водата и летливите вещества трябва да се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на храната. В Република България не е разрешено влагане на влагозадържащи агенти при специфична обработка на птиче месо! 3. При МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ най-важно е да се различават продуктите, получени от мляко, от ИМИТИРАЩИТЕ такива! В случай, че се предлагат на потребителите имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в наименованието на храната не трябва да се съдържа думата „млечен”, както и наименованията на млечните продукти! 4. За ПРЕСНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ - търговците са длъжни да предоставят информация на видно място в близост до всеки продукт за името, страната на произход и производителя или обекта, в който е опакован продуктът, както и клас, сорт и търговски вид, когато това се изисква от специфичния стандарт за предлагане

на пазара. 5. ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ: Хранителните добавки се предлагат на пазара като храни, представят се като такива и достигат до крайния потребител само предварително опаковани; При етикетирането на хранителните добавки се обявяват задължително и следните данни: наименование на категориите хранителни вещества или субстанции, характеризиращи продукта или указание за естеството им; препоръчвана доза от продукта за дневен прием; предупреждение да не се превишава препоръчваната дневна доза; предупреждение продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене; предупреждение продуктът да се съхранява на място, недостъпно за малки деца; Имайте предвид, че етикетът, представянето и рекламата не трябва да приписват на хранителните добавки свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, нито да се позовават на такива свойства! При производството на различни храни се използват добавки в храните. Съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 1333/2008 всички производители на храни, както и вносителите, са длъжни да използват само разрешените за влагане в храните добавки! Подаване на жалби и сигнали от потребители:

В случай, че потребителят се усъмни в качеството на храната или установи някаква нередност, трябва да запази касовата бележка и оригиналната опаковка на продукта. С тях той може да подаде сигнал до БАБХ на телефон 0700 122 99, като е важно да подаде: Ако вашето обаждане е свързано с безопасността на храните, операторите ни ще ви помолят при подаването на сигнала за следната информация: Име и фамилия Област и населено място Контакти за обратна връзка – телефон, адрес, e-mail (ако е възможно) Точно описание на проблема, както и друга информация, например вида на хранителния продукт, от кой обект е закупен, партидния му номер, кой е производителят, разполагате ли с касов бон, етикет Освен на телефона на потребителя, сигнали и жалби могат да се подават и на

www.babh.government.bg/bg/signal.html При подаден сигнал, контролните органи на БАБХ извършват своевременна проверка в търговския обект или там, където е произведена храната, а при необходимост се извършват и лабораторни изпитвания.

Вашата гаранция за сигурност в земеделието! Основни дейности създаване на нови усъвършенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчоглед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им; разработване на нови биотехнологични методи в селекцията на полски култури; събиране и изследване на генетични растителни ресурси; производство на предбазови и базови семена с гарантиран произход и качество;  от гл ежд а н е н а е л и т н и п о р о д и разплодни животни.

Седем десетилетия с висок национален и международен престиж