Земеделие плюс 260/2014

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

5 (260) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Titan Machinery Bulgaria откри единствения Агроцентър за употребявани машини в България

С

водосвет за здраве и благоденствие на 21-ви май Titan Machinery Bulgaria тържествено откри първия в България център за употребявани машини. Обектът, изграден върху площ от 16 дка, се намира във врачанското село Борован. Лентата на новия агроцентър прерязаха Марио Лазаров, мениджър употребявана техника и техника под наем в ТМБ, и кметът на община Борован Десислава Тодорова. „Titan Machinery допринася много за развитието на общината, осигурява нови работни места. На територията є се намира Професионалната гимназия по транспорт, чиито възпитаници ще могат да трупат знания и умения в новосъздадения агроцентър“, подчерта кметът на Борован.

Центърът разполага с търговска, складова и сервизнa част, както и терен за тест-драйв

Агроцентърът е разположен на около 40 км от Враца и на 70 км от Монтана. Представлява сервизна база и шоу рум за употребявана агротехника от различни марки. Земеделските производители могат да бъдат сигурни, че ще закупят техника с гарантирано качество, независимо от марката. Тя е сервизирана и сертифицирана от Titan Machinery Bulgaria, подчерта Марио Лазаров. В агроцентъра всеки клиент ще може да тества лично

машината, която го интересува, както и да получи информация какви са възможностите за закупуването є. „Не всеки земеделски производител може да си позволи чисто нова техника. Мисля, че ефектът от центъра ще е положителен, защото освен да бъде закупена, техниката може да бъде и наета“, коментира Румяна Ангелова, земеделски производител от гр. Бяла Слатина. „Това е стратегически ход, който може да доведе само до

по-добри резултати в земеделието“, заяви Йовко Радков от с. Алтимир, дългогодишен клиент на ТМБ. В деня на откриването гостите се възползваха от специалните ценови оферти, както и от консултациите за условията и начините на финансиране при покупка на машините. За гостите беше подготвена и изненада – томбола, в която бяха разиграни умалени модели на топ продуктите на Titan Machinery – трактори Case IH.

www.titanmachinery.bg

Съдържание Земеделски култури Вегетационно приложение на хербициди при царевица . . . 3 Пригодност на сортове пшеница за биологична система на земеделие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Ефективност на минералното торене на царевица за зърно в Югоизточна България. . . . . . . . 12 Растителна защита Розен и малинов агрилус по маслодайната роза. . . . . 17 Зеленчуци Биологично разсадопроизводство на пипер. . . . . . . . 19 Сортове салата (Lactuca sativa L.) от украинска селекция.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Лозе и вино Aгробиологично изследване на сортове лози за червени вина. . . . . . . . . . . . . . 25

Новини от МЗХ

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМАТА ЗА ВАУЧЕРИ Поради засиления интерес към схемата за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери”, МЗХ предоставя Инструкиция, разработена съвместно с Министерството на финансите /МФ/. Инструкцията цели да изясни всички въпроси по веригата „земеделски производител – търговец на гориво”.

Екология Антиоксиданти в растителни продукти. . . . . . . . . . . . 28 Законодателството и българските биопроизводители . . 32 Усвояване на площи заети с ровини и оврази. . . . . . 35 Тайтън Машинъри България на Третия национален събор на овцевъдите . . . . . . . . 36 Библиотека Климатини промени в Северна България и въздействие върху щаревицата. . . . . . . . . . . . . . 37 Икономически измерения Икономическа ефективност от напояването на царевица за силаж. . . . . . . . . . . 46

Допълнителна информация може да се търси от МФ, МЗХ, Агенция „Митници”, Областни дирекции „Земеделие” и общинските им служби. Земеделие плюс

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

2

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

Вегетационно приложение на хербициди при царевица Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

5 (260) / 2014

противошироколистни хербицида: Арат (тритосулфурон + дикамба) - 200 г/хa, Уидмастер (2,4-Д + дикамба) – 1,2 л/хa, Каспър (просулфурон + дикамба) - 300 г/хa, Санафен (2,4-Д) - 2 л/хa, Мустанг (флорасулам + 2,4-Д) - 600 мл/хa, Базагран (бентазон) 2 л/хa и Камбио (бентазон + дикамба) - 2 л/хa. Ефикасността и селективността на смесите от технологията Дуо систем са сравнени с тези на 3 нови комбинирани хербицида: Камикс (S-метолахлор + мезотрион) – 2,5 л/хa, Елумис (никосулфурон + мезотрион) - 2 л/хa и Титус плюс (римсулфурон + дикамба) - 380 г/хa и 2 хербицидни смеси от конвенционалната технология за отглеждане на царевица за зърно: Келвин топ (никосулфурон) – 1,25 л/ хa + Камбио (бентазон + дикамба) - 2 л/хa и Мистрал екстра (никосулфурон) - 750 мл/хa + Каспър (просулфурон + дикамба) - 300 г/хa. Изведен е опит с устойчивия

ПЛЮС

бата с някои многогодишни житни плевели като троскот и пирей, които наложиха внедряването на новата Дуо систем технология при царевицата. Дуо систем е нова технология, чрез която се цели да се постигне пълен контрол над всички житни и широколистни плевели при царевицата чрез едно третиране с резервоарна смес от хербициди. Класическата Дуо система се основава на комбинацията от два хербицида: противожитен - Фокус Ултра и противошироколистен Арат. Прилага се само при царевични хибриди устойчиви на циклоксидим, познати като ЦТМ (циклоксидим толерантна царевица). За борба с най-проблемните при царевицата плевели е проучена ефикасността и селективността на резервоарни смеси на новия циклоксидим съдържащ противожитен хербицид Стратос ултра (циклоксидим) - 2 л/хa със 7

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните години, със създаването и навлизането в производството на хладоустойчиви хибриди предназначени за отглеждане при ранна сеитба (около 25 март) при неполивни условия, царевицата започна да възвръща площите си в Южна България. Основните видове, които заплевеляват царевичните посеви са от групата на късните пролетни плевели: кокошо просо, кръвно просо, видовете кощрява, бяла куча лобода, бутрак, видовете щир, черно куче грозде, татул, пача трева, лубеничник и др. При отглеждането на хладоустойчиви хибриди царевица плевелният състав е променен и сериозни конкуренти са и ранните пролетни плевели като полски синап, фасулче, подрумче, овчарска торбичка, които са характерни за слънчогледа. От многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели проблемни са троскот, пирей, балур, паламида, поветица, горуха. При царевицата съществува голям набор от почвени хербициди за употреба през периода след сеитба преди поникване. При необходимост борбата срещу плевелите продължава и през вегетацията с листни хербициди. При конвенционалната технология съществуват нерешени проблеми при бор-

3

100

98

100

100 100

100

100 100

100

100 100

100

100 100

Елумис– 2 л/хa

100 100 100 100 100 100

100 100

Титус плюс - 380 г/хa

100 100 98

100 97

100 100 100

* - самосевки от Клиърфилд и Експрес сън слънчоглед

на циклоксидим царевичен хибрид Блазон дуо. Опитът е заложен след предшественик твърда пшеница. Поради слабата си прилепимост хербицидът Арат е внасян съвместно с прилепителя Деш – 1 л/хa, а хербицидът Титус плюс – съвместно с прилепителя Тренд – 0,2 %. Всички варианти от двете технологии за отглеждане на царевица за зърно – конвенционална и Дуо систем, са заложени през фаза 4 - 8 лист на царевицата. Периодът на третиране е определен в зависимост от момента на масовото поникване на плевелите. Опитът е изведен след

96

Титус плюс - 380 г/хa 100 0 72 * - само срещу балур от семена

предшественик твърда пшеница. Резервоарните смеси на противожитния хербицид Стратос ултра с противошироколистните хербициди Арат, Уидмастер, Каспър, Мустанг и Камбио, внесени през фаза 4 - 8 лист на царевицата, проявяват много висока ефикасност срещу къснопролетните едногодишни широколистни плевели – щир, бяла лобода, черно куче грозде, татул, тученица, пача трева, лубеничник, в това число и срещу бутрака (табл. 1). Тези комбинации от технологията Дуо систем контролират на 100 % и ранни пролетни плевели

селективност

100 100

кръвно просо

100

100

Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 технология Дуо систем Стратос ултра – 2 л/хa 100 100 100 100 100 + Арат – 200 г/хa Стратос ултра – 2 л/ хa + Уидмастер – 1,2 100 100 100 100 100 л/хa Стратос ултра – 2 л/хa 100 100 100 100 100 + Каспър – 300 г/хa Стратос ултра– 2 л/хa 100 100 100 100 100 + Санафен – 2 л/хa Стратос ултра– 2 л/хa 100 100 100 100 100 + Мустанг - 600 мл/хa Стратос ултра – 2 л/хa 100 100 100 100 100 + Базагран – 2 л/хa Стратос ултра – 2 л/хa 100 100 100 100 100 + Камбио– 2 л/хa конвенционална технология Келвин топ – 1,25 л/ 100 0 75 100 100 хa+ Камбио– 2 л/хa Мистрал екстра - 750 мл/хa+ Каспър – 300 100 0 75 100 100 г/хa 98 0 0 Камикс – 2,5 л/хa 100 100 * Елумис– 2 л/хa 100 0 75 100 100

сива кощрява

95

зелена кощрява

98

кокошо просо

100 100

пирей

100

троскот

100 100

Варианти

балур

100

Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 технология Дуо систем Стратос ултра – 2 л/хa 100 98 100 100 100 + Арат – 200 г/хa Стратос ултра – 2 л/ хa + Уидмастер – 1,2 100 97 100 100 100 л/хa Стратос ултра – 2 л/хa 100 98 100 100 100 + Каспър – 300 г/хa Стратос ултра– 2 л/хa + Санафен – 2 л/хa 72 64 94 96 98 Стратос ултра– 2 л/хa 100 94 100 100 100 + Мустанг - 600 мл/хa Стратос ултра – 2 л/хa 95 90 96 100 100 + Базагран – 2 л/хa Стратос ултра – 2 л/хa 100 90 100 100 100 + Камбио– 2 л/хa конвенционална технология Келвин топ – 1,25 л/ 100 90 100 100 100 хa+ Камбио– 2 л/хa Мистрал екстра - 750 мл/хa+ Каспър – 300 100 100 100 100 100 г/хa Камикс – 2,5 л/хa 54 15 66 100 100

Таблица 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу житни плевели при царевица по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS (средно 2010 - 2012 г.)

Плевели

слънчоглед *

100 100

бяла лобода

100

бутрак

0

повитица

0

паламида

0

Варианти

Плевели

полски синап

черно куче грозде

обикновен щир

Табл. 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу широколистни плевели и самосевки при царевица по 100 %-овата визуална скала на EWRS (средно 2010­–2012 г.)

0

0

1

100 100 1 100 100 1 100 100 1 100 100 1 100 100 1 100 100 1 100 100 1

100 100 1 100 100 1 100 100 1 100 100 1

100 100 100 100 1

като полски синап и фасулче. Хербицидните смеси Стратос ултра + Арат, Стратос ултра + Уидмастер, Стратос ултра + Каспър, Стратос ултра + Мустанг и Стратос ултра + Камбио притежават и много добър ефект срещу многогодишните широколистни плевели паламида, повитица и горуха. Ефикасността им срещу повитицата е по-слаба в сравнение с паламидата. Това може да се обясни с по-късното поникване на повитицата, при което част от по-късно поникналите нейни издънки остават ненапръскани с хербициден разтвор. Хербицидната смес Стра-

5

Табл. 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на зърно от царевица (2010 - 2012 г.) Фактор А Фактор В Контрола – заплевелена

2010 г.

2011 г.

кг/хa % кг/хa % 4535 100 3682 100 технология Дуо систем

Стратос ултра – 2 л/хa + Арат 5555 122,5 – 200 г/хa Стратос ултра – 2 л/хa + 5519 121,7 Уидмастер – 1,2 л/хa Стратос ултра – 2 л/хa + 5596 123,4 Каспър – 300 г/хa Стратос ултра– 2 л/хa + 5008 110,4 Санафен – 2 л/хa Стратос ултра– 2 л/хa + 5469 120,6 Мустанг - 600 мл/хa Стратос ултра – 2 л/хa + 5587 123,2 Базагран – 2 л/хa Стратос ултра – 2 л/хa + 5623 124,0 Камбио– 2 л/хa конвенционална Келвин топ – 1,25 п/хa+ 5451 120,2 Камбио– 2 л/хa Мистрал екстра - 750 мл/хa+ 5442 120,0 Каспър – 300 г/хa Камикс – 2,5 л/хa 5008 110,4 Елумис– 2 л/хa 5433 119,8 Титус плюс - 380 г/хa 5383 118,7 средно (Фактор А) 5354 -

НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=146 F.B p≤5%=197 AxB p≤5%=268

6

2012 г.

тос ултра + Базагран притежава 100 %-ова ефикасност срещу широколистните плевели, с изключение на паламидата, повитицата, бутрака и полския синап. Срещу тях намалението на ефикасността е от 2 % до 10 %. Резервоарната смес на Стратос ултра със Санафен проявява висока ефикасност срещу къснопролетните едногодишни широколистни плевели, включително и бутрака, но е по-слабо ефикасна срещу паламидата, повитицата и горухата. Хормоноподобният хербицид Санафен унищожава само надземните им части, но в последствие се появяват нови издънки и плевелите се възстановяват. Поради

кг/хa % 3509 100

средно (Фактор В) кг/хa % 3879 100

4348 118,1 4218

120,2 4707

121,3

4326 117,5 4186

119,3 4677

120,6

4396 119,4 4246

121,0 4746

122,4

4186 113,7 4039

115,1 4411

113,7

4275 116,1 4158

118,5 4634

119,5

4389 119,2 4260

121,4 4745

122,3

4426 120,2 4281

122,0 4777

123,2

4286 116,4 4141

118,0 4626

119,3

4275 116,1 4155

118,4 4624

119,2

4153 4256 4301 4254

114,1 117,3 115,7 -

113,1 118,7 118,1

технология

112,8 115,6 116,8 -

p≤1%=162 p≤1%=228 p≤1%=322

4004 4116 4060 4099

4388 4603 4581 -

p≤0,1%=180 p≤0,1%=266 p≤0,1%=388

тази причина, хербицидната смес Стратос ултра + Санафен трябва да се прилага при отсъствие на многогодишни широколистни плевели. Хербицидните смеси Келвин топ + Камбио, Мистрал екстра + Каспър и комбинираните хербициди Камикс, Елумис и Титус плюс от конвенционалната технология проявяват много висока ефикасност срещу всички едногодишни широколистни плевели – щир, бяла лобода, черно куче грозде, татул, тученица, пача трева, лубеничник, в това число и срещу бутрака. Камикс проявява послаба ефикасност единствено срещу бутрака – 66 %. Хербицидите Елумис и Титус плюс и резервоарните

смеси на Келвин топ с Камбио и на Мистрал екстра с Каспър притежават и много добър ефект срещу многогодишните широколистни плевели паламида и повитица. Хербицидът Камикс притежава незадоволителна ефикасност срещу тези широколистни плевели – съответно 54 % и 15 %. Всички варианти от двете технологии за отглеждане на царевица – конвенционална и Дуо систем, са ефикасни срещу самосевките от слънчоглед. Инициалният ефект на комбинирания хербицид Титус плюс от конвенционалната технология срещу тези самосевки е по-слаб. Те загиват по-бавно в сравнение с останалите комбинирани хербициди и хербицидни комбинации. При резервоарната смес Стратос ултра + Базагран от технологията Дуо систем, част от слънчогледовите самосевки не загиват веднага след третирането. Обикновено това са тези самосевки, които са в реда между царевичните растения. Те поемат по-малко работен хербициден разтвор, понеже са частично покрити от листата на царевицата. Тези самосевки във всички случаи са силно подтиснати в своето развитие, някои впоследствие загиват и практически не оказват влияние върху величината на добива на царевично зърно. Резервоарните смеси на противожитния хербицид Стратос ултра с противошироколистните хербициди Арат, Уидмастер, Каспър, Санафен, Мустанг, Базагран и Камбио от технологията Дуо систем притежават 100 %-ова ефикасност и срещу балура от семена и коренища, както и срещу всички налични в опита едногодишни житни

плевели - даражан, кощрява, кръвно просо (табл. 2). Изпитаните 7 резервоарни смеси от тази технология притежават много висока ефикасност срещу многогодишните житни плевели троскот и пирей, дължаща се на участието в тях на хербицида Стратос ултра. Комбинираните хербициди Елумис и Титус плюс и резервоарните хербицидни смеси Келвин топ + Камбио и Мистрал екстра + Каспър от конвенционалната технология притежават много висока ефикасност срещу едногодишните житни плевели даражан, кощрява, кръвно просо. Тези хербициди и хербицидни смеси проявяват много висока ефикасност и срещу балура от семена и коренища, средна ефикасност срещу пирея и не са ефикасни срещу троскота. Последните два многогодишни житни плевели на практика не могат да се контролират при конвенционалната технология. Това превръща технологията Дуо систем в единствено засега решение срещу троскот и пирей при царевица. Комбинираният хербицид Камикс притежава висока ефикасност срещу едногодишните житни и широколистни плевели. Той е по-слабо ефикасен срещу бутрака, паламидата и повитицата. Камикс контролира само балура

от семена, но не може да контролира балур от коренища, троскот и пирей. Този хербицид трябва да се прилага при преобладаващо смесено заплевеляване на царевицата с едногодишни житни и широколистни плевели, но при отсъствие на бутрак. Хербицидните смеси Стратос ултра + Арат, Стратос ултра + Уидмастер, Стратос ултра + Каспър, Стратос ултра + Санафен, Стратос ултра + Мустанг, Стратос ултра + Базагран и Стратос ултра + Камбио от технологията Дуо систем проявяват много висока селективност по отношение на циклоксидим толерантната царевица (ЦТМ) – бал 1 по скалата на EWRS (Таблица 2). Резервоарните хербицидни смеси Келвин топ + Камбио, Мистрал екстра + Каспър и комбинираните хербициди Камикс, Елумис и Титус плюс от конвенционалната технология, също проявяват много висока селективност по отношение на царевицата – бал 1 по скалата на EWRS. Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди (табл. 3). Най-високи добиви на зърно както по години, така и средно за периода на проучване се получават при хербицидната комбинация Стратос ултра + Камбио от технологията Дуо систем – 23,2 % над нетретираната контрола. Непосредствено след нея са добивите при хербицидните смеси Стратос ултра + Каспър и Стратос ултра + Базагран – увеличението на добива е съответно 22,4 % и 22,3 % над заплевелената контрола. Тези три хербицидни комбинации превъзхождат хербицидната комбинация от класическата Дуо система

- Стратос ултра + Арат. Високи са добивите на зърно и при комбинациите Стратос ултра + Уидмастер и Стратос ултра + Мустанг. Високите добиви са резултат от високите хербицидна ефикасност и селективност на тези хербицидни смеси. От вариантите на Дуо системата по-ниски добиви се получават само при комбинирането на Стратос ултра със Санафен. Основната причина за това е по-ниската ефикасност на хормоноподобния хербицид Санафен срещу многогодишните широколистни плевели. При конвенционалната технология високи добиви се получават при хербицидните смеси Келвин топ + Камбио, Мистрал екстра + Каспър и комбинираните хербициди Елумис и Титус плюс. Те отстъпват на вариантите от технологията Дуо систем, главно поради слабата си ефикасност срещу пирея и неефикасността си срещу троскота. При употребата на хербицида Камикс се получават пониски добиви на зърно, поради по-ниската му ефикасност срещу бутрака и многогодишните житни и широколистни плевели. Трябва да се отбележи, че разликите в добивите на зърно между Дуо системата и конвенционалната технология не са много големи. Причина за това е по-слабото разпространение на троскота и пирея в опита. Те се срещаха на отделни петна. При силно заплевеляване с тези два многогодишни житни плевела, намалението на добивите на зърно при вариантите от конвенционалната технология ще бъде много по-голямо в сравнение с Дуо системата. В тези случаи ефективността на технологията Дуо систем ще бъде още по-голяма.

7

ПРИГОДНОСТ НА СОРТОВЕ ПШЕНИЦА ЗА БИОЛОГИЧНА СИСТЕМА НА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

Златина Ур, Григори Иванов, Гинка Рачовска

8

Климатичните и икономически промени в глобален и национален мащаб определят жизнено важното значение на устойчивото земеделие. Според ASA (American Society of Agronomy): „Устойчиво земеделие е това, което за дълъг период запазва качеството на околната среда и ресурсите, от които земеделието зависи, снабдява с храни и фуражи, осигурява икономическа печалба и повишава качеството на живота на фермерите и обществото като цяло”. Независимо от известни различия в дефинициите, общото в мненията на отделните автори е, че изграждането на устойчива система на земеделие има агрономически, икономически и екологичен аспект. Ето защо, стабилното производство при устойчивото земеделие е неразривно свързано с прилагане на система за по-малко вложения на пестициди, изкуствени торове или тяхното пълно елиминиране и запазване на биоразнообразието. Най-взискателната система на производство е биологичното земеделие (БЗ), дефинирано от директива 2092/91 на ЕС. Биологичното земеделие възстановява и поддържа почвеното плодородие, осигурява баланс на екосистемите, намалява негативното влияние на земеделието върху промените в климата, предполага производство на здравословни и качествени хранителни продукти в идеална хармония с природата и допринася за изхранването на населението на планетата. Контролът при биологичното земеделие се осъществява не само върху крайния продукт, но и по време на самото производство. По данни на Международната федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM) сертифицираните площи за биологично земеделие в света са били 32,2 млн. хектара през 2009 г.. На първо място се нарежда Австралия с 12 млн. ха, следвана от Аржентина - 2,8 млн. ха и Бразилия – 1,8 млн. ха. В Европа по биологичен начин се обработват 7,76 млн. хектара или 24,1% от сертифицираните площи в света. Биологичното земеделие в България започва да се прилага преди 24 г., със създаването на Агроекологичния център в Аграрния университет – гр. Пловдив и изминава дълъг и труден път. Общият брой на включените в системата на сертификация и контрол производители, преработватели и търговци на биологични продукти и храни от рас-

тителен и животински произход у нас през 2010 г. е 820 (Аграрен доклад 2011, МЗХ). Биологичното производство е нарастнало благодарение на засиленото търсене на този тип продукция на световните и европейски пазари. В сравнение с предходните години, площите са се увеличили над два пъти. Обикновената пшеница е най-важната зърнено-житна култура, отглеждана по конвенционален или биологичен начин в света, Европа и България ( FAO, 2006). У нас тя заема около 36% от обработваемата земя. Прегледът на литературата обаче показва, че се получават по-ниски добиви и качество на зърното при биологично отгледаната пшеница. Добивът и в най-добрите биологични ферми е с 20-30% по-нисък от конвенционалния, а в Чехия това понижение е повече от 50%. Божанова, Дечев (2009) посочват за Европа среден добив от 4 т/хa, който е с 20 до 40% по-нисък в сравнение с конвенционалното производство. Отглеждането при условията на БЗ влияе негативно и върху технологичните качества на пшеничното зърно. Съдържанието на суровия протеин e понижено поради намаленото количество на разтворим азот, но същевременно композицията на резервните протеини се променя, албумините и глобулините се увеличават, а от там и хранителната стойност на зърното. Въпросът за стабилизирането и усъвършенстването на пшеничното производство в биологичното земеделие стои на вниманието на изследователите от целия свят. Счита се, че изборът на сорт е критичният фактор за една добре работеща система на биологично земеделие. Модерните сортове не задоволават нуждите и изискванията на системата с намалени нива на вложения в производството. Затова много голямо

внимание трябва да се обърне на отглеждането на сортове, които по комплекс от признаци са най-подходящи за БЗ. Изчислено е, че около 95% от сортовете отглеждани по биологичен начин са създадени за конвенционална система на земеделие с високи вложения. Като цяло, най- успешните сортове при конвенционалната система на земеделие се тестират за тяхната пригодност при условията на биологичното производство и най-добрите се размножават и разпространяват в биологичния сектор. Сортовете, които са подходящи за система на БЗ, се различават по редица аспекти в сравнение с адаптираните към конвенционалната система. Основно четири групи от проблеми се сочат като критични по отношение на различията между „конвенционалните” пшенични сортове и „биологичните сортове”.

• Извличане и ефективност на използване на хранителните вещества Биологичното земеделие е система при която се използват ограничено количество хранителни вещества и специални видове органични торове, минерализацията на които зависи от температурата на почвата. По този начин климатичните фактори или характеристиките на почвата често са причина за вторичен хранителен стрес, който лимитира добивът и качеството. Ето защо, износът и ефективността на използване на хранителните елементи са от изключителна важност за «биологичните» сортове пшеници. Обръщайки внимание на повишаването на добива при системата на високи вложения селекционерите пренебрегват в известна степен подобряването на ефективното използване на хранителните вещества, което значи създаването на сортове даващи високи добиви при високи нива на торене. По мнението на редица автори този начин на отглеждане може да доведе до повишаване на оптималните азотни нива за отглеждане на пшеницата и създаване на сортове с повишени изисквания към азота. Резултатите за определяне нивата на ефективното усвояване и използване на хранителните вещества от високодобивни и добре адаптирани към конкретните климатични условия сортове пшеница могат да се представят най-общо по следния начин: • Усъвършенстване на отделни звена от агротехниката във връзка с оптимизиране на храненето при пшеницата.

• Установяване и локализиране на генетичните фактори, които контролират постъпването на отделните хранителни елементи. Все още няма изградена цялостна стратегия за създаване на изходен материал и селекция на сортове пшеница подходящи за ефективно използване на хранителните вещества. Независимо от това са разкрити значителни генотипни раз-

личия в това направление. Сортовете пшеница варират по величината на извличането на хранителните елементи, по техния метаболизъм, по разпределението им в растителните органи и главно по сумарния разход на хранителни вещества за формиране на единица продукция. В системата на БЗ наличието на азот се определя от минерализацията на растителните остатъци и зеленото или органично торене, като възможното време за приложение е ограничено. Резултатът е високо съдържание на минерален азот в почвата непосредствено след оранта или брануването, когато способността на зимната пшеница да извлича азота е ниска и загубите на азот през зимата високи. В по-късните етапи от развитието на културата нуждите от азот са по-големи от този получаван чрез минерализацията. Ето защо нуждите от азот и минерализацията му са един от основните проблеми при БЗ . Установено е, че за да се компенсира по-ниското наличие на азот в системата на БЗ, сортовете трябва да притежават по-добър потенциал за натрупване на протеин в зърното в сравнение с „конвенционалните”, или извлека, преноса и запасите на общ азот в зърното трябва да бъдат по-високи. В този контекст пригодността на сортовете пшеници за БЗ ще се определя от времето и курса на азотната минерализация: ако азотната минерализация след оплождането е ограничена, износа и транслокацията му преди оплождането стават по-важни, т.е. сортовете с повече вегетативни тъкани, нисък жътвен индекс и по-висока обща биомаса са по-пригодни. Повечето „конвенционални” сортове са приспособими към условия със значително количество наличен азот след оплождането.  Конкурентна способност срещу плевелите в биологичното земеделие Борбата с плевелите е един от главните фактори за успешно производство в условията на биологично земеделие. Благодарение на наличието и използването на хербициди в конвенционалното земеделие през последните 50 години конкуренцията на културните с плевелните растения беше игнорирана. Установено е, че в условията на система на биологично производство плевелите понижават чувствително добивите при редица култури, в т.ч. и обикновената зимна пшеница от 63 до 8%. Въпреки, че взаимовръзката между куртурните и плевелните растения е считана за негативна се допуска, че тя допринася за формирането на една стабилна екосистема и в този смисъл плевелните растения играят положителна роля . Нуждата от прилагане на методи без химическа намеса се определя от: увеличаващата се резистентност към хербицидите, повишаването на цените на препаратите и повишения интерес към опазването на околната среда. Това включва

9

10

различни режими на обработка на почвата, сеитбообръщения, промяна на гъстотата на сеитба и най-вече използването на конкурентоспособни сортове. Установен е с 7-9% по-висок добив при конкурентните сортове в сравнение с неконкурентните пшеници. За производителите е полезно да познават конкурентната способност на сортовете, за да изберат най-подходящите за условията на отглеждане. Съществуват два начина на противодействие на пшеничнто растение срещу плевелите: или то е толерантно към тях и не намалява добивите си или притежава способност да ги подтиска. Редица признаци на съвременните сортове пшеници селекционирани за конвенционални условия на отглеждане играят важна роля за конкурентността спрямо плевелите. Поради това те трябва да бъдат изпитани по следните косвени показатели в условията на БЗ. Загубите на добив при житните култури, дължащи се на плевелите могат да се обяснят с варирането на различните му структурни компоненти. При пшеницата е установено, че броят на фертилните братя на единица площ намалява с увеличаването на плевелната преса. Същата зависимост е наблюдавана и по отношение на броят на зърната в клас. При много изследвания ефекта от плевелите върху теглото на зърното при пшеницата не е доказан. Освен структурните елементи на добива морфологичните, физиологични и биохимични признаци също контролират конкурентоспособността на растенията спрямо плевелите. При опити с пролетни сортове пшеници в Канада се установява, че височината играе значителна роля за конкурентността. Високите сортове пшеница поддтискат плевелите по-силно в сравнение с ниските сортове, при които добивът намалява чувствително Счита се, че средновисоките до високи сортове са по-подходящи. При сравняване на високи и ниски сортове зимна обикновена пшеница, високите сортове прихващат повече фотосинтетична активна радиация (PAR), натрупват по-рано суха маса и най-много азот рано през сезона. Обаче високите сортове са вариабилни по тяхната конкурентност да подтискат плевелите и са по-нискодобивни в сравнение с ниските сортове. Индексът на листанта площ влияе върху конкурентността и корелира негативно с добива на плевелни семена. Дължината на флаговия лист е в силна негативна връзка със загубите на добив при пшеницата и добивът на суха маса при плевелите. Установено е, че ъгълът на флаговия лист корелира положително с понижаването на добива при пшеницата, като ранното покриване на земята през сезона редуцира постепенно плевелната биомаса. Високата братимост е една от комплексните характеристики за конкурентна способност спрямо плевелите.

Ясно е, че конкурентността на даден сорт спрямо плевелите вероятно се дължи на много признаци, работещи заедно. Големият брой братя, високите растения, повишената фотосинтетична радиация, ранното акумулиране на биомаса присъстват заедно във всички конкурентоспособни генотипове пшеници.  Устойчивост към болести Устойчивостта към болести е важен проблем за биологичното земеделие. Здравето на растението зависи на първо място от превантивните мерки, от създаването на оптимални условия за растеж и развитие, предотвратяване на стресови ситуации, и използването на различни агротехнически практики и др. Поради по-екстензивната система на производство при биологичното земеделие редица болести по пшеницата не се появяват. Главният критерий при оценката на сортове, пригодни за отглеждане в система на биологичното земеделие не е само нивото на устойчивост, а способността на отделните сортове да дават добри добиви и качествена продукция, независимо от пресата на инфекциозните болести. Морфологичните характеристики на сортовете трябва да гарантират устойчивост в условията на висока инфекция. Най-често срещаните болести по пшеницата при БЗ са: главните – твърда (Tilletia tritici), вджуджаваща (Tilletia controversa) и праховита (Ustilago tritici); септориозите – листните петна по пшеницата (Septoria tritici), пролетен листен пригор и петносване на класовете (Septoria nodorum), и фузариозата по класа (Fusarium head blight - FHB).

• Болестите, които се влияят от датата на сеитба, гъстотата на посева, торенето с азот и др., като брашнестата мана и ръждите не са икономически важни за БЗ. Те се появяват по-късно и причиняват по-малко вреди.

• Семепреносимите болести по пшеницата (главните) са едни от най-важните за биологичното земеделие, защото не могат да се ограничат чрез агротехнически мероприятия. Европейските сортове, които са в производството и се търгу-

ват са силно чувствителни към причинителите на тези заболявания. В литературата се срещат много малко данни за устойчиви сортове. За да се подобри устойчивостта, на първо време, изпитването на сортовете трябва да става в няколко пункта с различни почвено-климатични условия, като расите, които се проявяват в отделните райони се контролират.

• Фузариозата по класа (Fusarium head blight - FHB) се причинява от Fusarium graminearum, Fusarium culmorum и други видове фузариум и води до понижаване на добива и замърсяване на зърното с токсина деоксиниваленол (ДОН). Борбата с това заболяване е трудна. Известно е, че контролът на устойчивостта към FHB е полигенен и няма установен източник с комплексна устойчивост. Устойчивостта към FHB може да бъде повишена индиректно от някои морфологични признаци, които са нежелани при интензивна система на производство в земеделието като височина на растението, разстояние между флаговия лист и класа и др. Поради голямото значение на качеството на храните и фуражите в БЗ при избора на сортове устойчивостта към FHB трябва да има приоритет.  Стабилност на добива и качеството Добивът е най-важната характеристика при производството на пшеница, като една от главните зърнено-житни култури, отговорна за изхранването на хората от планетата. Продуктивността е интегрален показател за комплекса от качества, които даден сорт притежава, в т. ч. и устойчивостта към абиотични и биотични стресови фактори. Съвременните сортове обикновена пшеница притежават много висок добивен зърнен потенциал от и над 14 т/хa, който непрекъснато се увеличава. Например, в Института по растениевъдство и зеленчукопроизводство Нови Сад - Сърбия, продуктивният потенциал при новите сортове пшеници нараства с 0,32-0,34 т/хa за година. Както беше отбелязано по-горе добивът от сортовете пшеница, отгледани в условията на биологичното земеделие е значително по-нисък в сравнение с този на „конвенционалните” сортове. Величината на добива не зависи само от сорта, а и от прилаганите методи на отглеждане, натрупаните традиции и др. Като цяло обаче биологичните фермери се нуждаят от сортове със стабилни и постоянни добиви, които са толерантни към измененията на климата и потенциалната преса от болести. Доста от признатите сортове, които са селекционирани за конвенционални условия имат стабилен добив и при системата на БЗ, но те трябва да бъдат изпитани в резултат на което могат да бъдат излъчени високодобивни сортове със стабилен добив, пригодни за условията на БЗ. Сортовете могат да се оценят чрез различни характеристики по отношение на взаимодействието генотип-среда и да се предлагат на местния

пазар. Качеството на пшеничното зърно, включващо биологичната му пълноценност и технологичните особености, е признак със сложен полигенен контрол. В системата на биологично земеделие е много важно да се отглеждат сортове с високо и стабилно качество на зърното, независимо от намалените нива на вложения. Признаците, които характеризират високите технологични характеристики при сортовете, отгледани в условия на БЗ и които трябва да се имат предвид при оценяването са следните: съотношението на отделните видове протеини, общото съдържание на суров протеин в зърното, седиментационната стойност, добивът на брашно, числото на падане, тестовото число и хектолитровата маса. Биологичният мeтод на отглеждане често се отразява негативно върху технологичната стойност и по-специално върху съдържанието на суров протеин в зърното, като пропорцията му е намалена поради по-малката наличност на разтворим азот. Съставът на резервните протеини също се променя в посока на повишаване на протопластните протеини (албумини и глобулини), които повишават хранителната стойност на зърното. Обобщавайки резултатите редица автори считат, че в условията на намалени нива на вложения е по-добре да се отглеждат сортове силни пшеници и такива с повишена сила, пригодни за самостоятелно изпичане на хляб. Хлебната пшеница е една от най-важните култури за биологичното земеделие в системата на ниски вложения в производството. Сравнявайки идеотипите на т.нар. „конвенционални” и „биологични” сортове се налага извода, че те се различават по няколко комплекса от признаци. Поради това възниква въпросът: Може ли един сорт, който е селекциониран за конвенционална система на земеделие (с достатъчни вложения на минерални торове и химическа растителна защита) да бъде достатъчно стабилен и приспособим кам условията на системата на БЗ? Отговорът е положителен, но трябва да бъде сорт селекциониран в специфични климатични условия. Целенасочената селекция на сортове за БЗ е важна бъдеща задача. Правилният подход за снабдяване на биологичното производство със сортове, които дават задоволителен добив и качество на продукцията е тяхното изпитване за семепроизводство и търговия по комплексите от признаци в условията на БЗ. Подобно изпитване ще даде възможност да се оценят и някои напреднали селекционни линии, да се проучат специфичните признаци, изисквани от БЗ, така че да се използват като критерии за отбор в бъдещи специфични селекционни програми и да послужат за основа при разработката на технически въпросници за РХС и БСК при сортоизпитването и признаването им от ИАСАС.

11

Ефективност на минералното торене на царевица за зърно в Югоизточна България

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

Доц. д-р В. Котева, доц.д-р Й. Попова – ЗИ – Стара Загора Доц. д-р Св. Костадинова – АУ- Пловдив

12

Минералното торене на земеделските култури е едно от основните агротехнически средства за повишаване и стабилизиране на добива, за устойчив икономически растеж на фермерските стопанства, за поддържане на земеделските земи в добро екологично състояние. Минералното торене на царевицата, отглеждана при неполивни условия в нашата страна, съставлява 30 - 35 % от производствените разходи. Приблизително толкова е неговият дял за формиране на добива. Безспорна е и ролята му за поддържане и подобряване на почвеното плодородие в полските сеитбообращения, в които се отглежда царевица. Въздействието на торенето върху продуктивността на царевицата обаче е непостоянно, поради силна зависимост на добива от метеорологичната обстановка и плодородието на почвата. Тази зависимост повишава или понижава ефекта от торенето на царевицата, респективно влияе върху икономическите резултати. Ето защо, определянето на параметрите на торовите норми, при които стопанският и икономическият ефект от отглеждането на царевица за зърно при неполивни условия е относително стабилен във времето или е рисков при конкретни метеорологични и почвени условия, е с практическа приложимост. Стопанският и икономиче-

ският ефект от торенето на царевицата най-често се определя чрез разхода за торове, допълнителния добив на зърно и допълнителния доход от него. Тези показатели са твърде динамични и зависими от други фактори разходът за торове е в пряка зависимост от пазарната им цена; допълнителния добив и доход от него зависи от отглежданите сортове/хибриди и прилаганите технологии, от пазарната цена на зърното. Поради това определяният ефект от торенето на царевицата в 3-годишни торови опити, е неточен и представя ситуацията само за конкретните години. Информация, необходима за достоверен анализ на стопанския и икономическия ефект от торенето се съдържа в базите данни към дълготрайни стационарни торови опити, поддържани в институтите на ССА. В Института по земеделие – Карнобат се поддържат дългогодишен стационарен торов опит, чиято 50 – годишна база данни съдържа информация за промените в плодородието на почвата следствие от торенето на полските култури, за динамичността на метеорологичната обстановка и за добива на полските култури, отглеждани с различен хранителен режим, включително и на царевица за зърно. В предишни публикации е представена частично стопанската и икономическата ефективност от торенето на цареви-

ца през различни периоди. Не е направен сравнителен анализ на ефективността от различните нива на минерално торене и почвено плодородие при отглеждане на културата в години с благоприятни и рискови метеорологични условия. Поради това настоящата публикация цели да попълни тази празнота. За изпълнение на целта са анализирани многогодишни данни от агрохимични изследвания, метеорологични и фенологични наблюдения, и биометрични измервания в стационарния опит. Опитът включва четириполно сеитбообращение с царевица, пшеница, слънчоглед и ечемик, редуващи се по време и място. Културите се отглеждат по общоприета за страната технология със стандратни за различните периоди сортове/ хибриди. Торовите норми ус-

Табл. 1. Метеорологични параметри през вегетационния период на царевицата.

ловно са определени като “ниски” – Т1, “умерени” - Т2, и “високи” - Т3 норми N-P-K. За сравнение служи неторена контрола - Т0. Торовите норми са диференцирани съобразно нуждата на културите и плодородието на почвата. При царевицата те са N5P2K2 - Т1, N10P6K6 - Т2 и N15P8K8 - Т3. Ефектът от торенето е определян по метода на сравнителния анализ, при който торовите варианти се сравняват с неторената контрола чрез показателите допълнителна продукция от торенето - надбавката в добива на зърно (кг/дка) получена следствие от торенето на царевицата с “ниски” - Т1, “умерени” - Т2 и “високи” - Т3 торови норми спрямо неторената контрола - Т0, и разликата между прихода от допълнителната продукция и разхода за торове (лева/ дка). Изчислен е икономическият ефект от торенето при пет равнища на пазарни цени на царевицата. Остойностяването на прихо-

± средните многогодишни**

1972 68,5 155,3 1979 47,8 135,9 2002 31,9 100,5 2004 2,8 154,6 2005 27,2 121,2 126,8 средно за 47,7 1901–2010 Забележка: *календарни месеци

%

много сухи и сухи години 8,4 18,5 171,2 12,6 83,3 235,7 13,6 97,8 262,1 44,6 45,1 139,3 0,0 109,5 137,3 57,3 51,2 146,5 благоприятни години 149,0 142,9 515,7 111,5 85,7 380,1 54,9 146,2 433,5 119,5 104,7 381,6 142,8 198,5 489,8 48,3 71,3 293,6

Относителна влажност на въздуха през VII

± средните многогодишни

∑ за IV - IХ

110,7 87,0 103,6 17,7 116,1 25,2

наливане и узряване на зърното (VIII–IХ)

33,6 52,8 47,1 32,9 12,3 12,8

формиране на репродуктивни органи (VII)

формиране на 3-ти – 7-ти лист (V - VI)

1985 1987 1990 2003 2007 2009

Валежи през различни етапи на вегетационния период, mm

поникване (IV)*

Години

-

59 59 55 56 50 63

-

67 68 65 70 76 64

+ + + + +

122,4 57,9 31,5 154,3 156,3 147,1

+ + + + +

222,1 86,5 139,9 88,0 196,2

5 5 9 8 14 1 3 4 1 6 1

да от допълнителната продукция е направено по цена за зърно от царевица на Софийска стокова борса към 1 октомври 2013 г. – 245 лева/тон (http:// www sce-bg.com), както и по реализационни цени, действащи на пазара в страната през периода 2000 - 2013 г. - от 250 до 450 лева/тон. Разходите за азотни (амониева селитра), фосфорни (троен суперфосфат) и калиеви (калиев хлорид) минерални торове са определени по цени в оферти към обществени поръчки за доставка на минерални торове за реколтната 2013 година, съответно 610, 910 и 1230 лева/тон. В анализа не са включени разходи за превоз на торове и торене, за превоз и почистване на получената допълнителна продукция от торенето на царевицата. Тяхното остойностяване е трудно да се направи по средна цена, поради голямото разнообразие на селскостопанската техника и транспорт, и високата динамика в цената на горивата, използва-

ни от нея. Метеорологичната обстановка е охарактеризирана чрез сумата на месечните валежи през вегетационния период на царевицата и относителната влажност на въздуха през фенофазите «изметляване» и «изсвиляване» (поради това, че те са посочени като рискови за културата, отглеждана при неполивни условия в Югоизточна България от Котева, 1993 и Граматиков и Котева, 2005). Характерът на годината (периода) е определен в 50 годишна поредица на съответния метеорологичен показател. Промените в почвеното плодородие на стационарния опит, използвани за целите на изследването, са публикувани в други наши разработки, от които са подбрани резултати от анализи на 40 см хоризонт на почвата за минерален азот, подвижен фосфор и усвоим калий. За определяне на ефекта от минерално торене на царевицата за зърно, отглеждана без напояване в години с различни метеорологични условия чрез валежите и относителната влажност на въздуха през различните фенологични фази, първоначално беше необходимо да се определи продължителността на фазите и месеците, в които има най-голяма вероятност да попаднат те. За целта са анализирани 30-годишни вегетационни наблюдения на царевицата отглеждана с «умерени» торови норми в стационарния опит. Установено беше, че вироятността за поникване на царевицата е найвисока през април, за формиране на 3-ти – 7-ми лист през май и юни, за формирането на репродуктивните органи през юли и за наливането и узряването на зърното през август и септември. Тези констатации послужиха за подбор и анализ на валежите и относителната влажност на въздуха в основните за ца-

13

Табл. 2. Агрономически ефект от торенето на царевицата, изразена чрез надбавката в добива на зърно в торовите варианти Т1, Т2 и Т3 спрямо Т0, кг/дка Година, хибрид Т0

То р о в и *Т1

н и в а *Т2

*Т3

много сухи и сухи години (ВС 6625АА, ср. късен) 168 +23 -32 -47 (ВС 6625АА, ср. късен) 127 -87 -92 -113 (ВС 6625АА, ср. късен) 84 -33 -65 -72 средно за ВС 6625 АА 126 -32 -63 -77 2003 (Русе 464, средно ран) 155 +59 +113 +90 2007 (Русе 464, средно ран) не е формиран добив на зърно 2009 (Русе 464, средно ран) 236 101+110 +140 +40 средно за Русе 464 130 +56 +84 +43 128 +14 +11 -17 средно за двата хибрида, в т.ч.: кг/дкa ± Т0 благоприятни години 1972 (ВС 6625АА, ср. късен) 442 +233 +345 +358 1979 (ВС 6625АА, ср. късен) 543 +355 +460 +446 1991 (ВС 6625АА, ср. късен) 647 +165 +131 +68 средно за ВС 6625 АА 544 +251 +312 +291 2004 (Русе 464, средно ран) 403 +199 +452 +563 2005 (Русе 464, средно ран) 446 +125 +406 +399 2002 (Русе 464, средно ран) 603 +83 +108 +114 средно за Русе 464 484 +136 +322 +359

средно за двата хибрида, в т.ч.: кг/дкa ± Т0 514 +316 +325 +162 Забележка: * надбавка в добива на зърно в торовите варианти Т1, Т2 и Т3 спрямо добива в Т0 1985 1987 1990

14

ревицата фенологични периоди – таблица 1. Резултатите позволиха да отделим дванадесет години, значително различаващи се по наблюдаваните метеорологични показатели. Установено беше, че с най-малко вегетационни валежи са 1985, 1987, 1990, 2003, 2007 и 2009 години, през които валежи са под средните многогодишни стойности е от 31,5 до 156,3 мм. В дългогодишната поредица те са определени като “много сухи” и “сухи”. Подобни на тях са 24 % от годините за периода 1963 г. – 2013 г.. При това, с едно изключение, водният дефицит се проявява много ясно, както по време на формиране на листната маса (май - юни), така и по време на формиране на репродуктивните органи (юли). «Благоприятни», с добро влагообезпечаване, са 1972, 1979, 2002, 2004 и 2005 година, през които вегетационните валежи надвишават средните многогодишни от 86,5 до 222,1 мм. В посочените години валежите от април до юни се доближават до

средните многогодишни. По-високи от средните многогодишни са валежите по време на формиране на репродуктивните органи през юли (надвишение от 6,6 до 100,7 мм) и формиране и наливане на зърното през август и септември (надвишение от 14,4 до 127,2 мм). С подобна метеорологична обстановка са 36 % от годините в базата данни на стационарния опит. Относителната влажност на въздуха през юли в сухите години е по-ниска от средната многогодишна от 1 до 14 % и е по-висока от тях в благоприятните години от 1 до 6 %. Съчетанието на валежите и атмосферната влажност показва, че подбраните години са подходящи за целите на анализа - 1985, 1987, 1990, 2003, 2007 и 2009 са представителни за години, през които царевицата е подложена на екстремен воден дефицит, а 1972, 1979, 2002, 2004 и 2005 за години с благоприятна метеорологична обстановка. Това създава база, въз основа на която получените

резултати за добива на зърно през конкретната година могат да се използват за определяне на ефекта от торенето на културата в години с различна метеорологична обстановка. Според Граматиков и Котева (1995), Върлев и Котева (2003), Самалиева и Николова (2005), Котева (2012) и други изследователи, ефектът от торенето на царевица отглеждана без напояване в Югоизточна България, през години с различна метеорологична обстановка, зависи в различна степен от плодородието на почвата. В предишни агрохимични изследвания на стационарния опит е установено, че следствие от дългогодишното торене на културите, в четирите варианта на опита са оформени диференцирани нива на почвено плодородие. В контролния вариант (Т0) царевицата расте и формира добив в условия на азотен (32 - 36 мг/кг почва минерален азот) и фосфорен (4,43 мг/100 г подвижен фосфор) дефицит и добра запасеност на почвата с усвоим калий (31,2 мг/100 усвоим калий). Във варианта с «ниски» норми минерални торове (Т1) азотните и фосфатните нива нарастват до долните граници на средната запасеност (45 – 48 мг/кг минерален азот и 5,23 – 7,16 мг/100 г подвижен фосфор), а във варианта с «умерени» норми (Т2) почвата е средно запасена с минерален азот и добре запасена с подвижен фосфор (75 - 84 мг/кг минерален азот и 10,28 – 11,16 мг/100 г подвижен фосфор). «Високите» торови количества (Т3) повишават запасеността на излужената смолница с минерален азот до 98 - 124 мг/кг и с подвижен фосфор до 15,20 – 17,49 мг/100 г. Усвоимите калиеви запаси са останали много добри, относително непроменени във времето, в граници 36 – 46 мг/100 г. На фона на диференцирания почвен хранителен режим, ежегодно внасяните норми ми-

цателният икономически ефект от „ниското”, „умереното” и Година Т1 Т2 Т3 „високото” торене в рисковите a* b** c*** a* b** c*** a* b** c*** “много сухи” и “сухи” години много сухи и сухи години варира в граници, съответно 4,5 1985 +5,6 19 -13,4 -7,8 45 -52,8 -11,5 63 -74,5 – 40,3, 10,7 – 67,5 и 40,9 – 90,7 1987 -21 19 -40,3 -22,5 45 -67,5 -27,7 63 -90,7 лева/дка.

1990 -8,1 19 -27,1 -15,9 45 -60,9 -17,6 63 -80,6 «Високите» торови норми, 2003 +14,5 19 -4,5 +27,7 45 -11,3 +22,1 63 -40,9 въпреки, че подобряват плодо2007 не е формиран добив на зърно родието на почвата, намаляват 2009 +27,0 19 +8,0 +34,3 45 -10,7 +9,8 63 -53,2 икономическият ефект от ежеблагоприятни години годно внасяните торови количе1972 +57,1 19 +38,1 +84,5 45 +39,5 +87,7 63 +24,7 ства в благоприятни и увелича1979 +87,0 19 +68,0 +112,7 45 +67,7 +109,3 63 +46,3 ват загубите в «сухи» години.

1991 +40,0 19 +21,4 +32,1 45 -12,9 +16,7 63 -46,3 Ситуацията със стопанския 2004 +48,8 19 +29,8 +110,7 45 +65,7 +137,9 63 +74,9 и икономическия ефект от то2005 +30,6 19 +11,6 +99,5 45 +54,5 +97,8 63 +34,8 ренето през рисковата 2007 и 2002 +20,3 19 +1,3 +26,5 45 -18,5 +27,9 63 -35,1 благоприятната 2002 г. е специЗабележка: * приход от продажба на зърното, получено като надбавка от торенето; ** фична. През 2007 г. «сушата», разход за минерални торове; *** разлика. изразяваща се с рекордните за нерални торове са с различен но ранния само при торене с целия 50 годишен период 0,00 стопански ефект, изразен чрез «ниска» норма N-P-K. “Умере- мм валежи и 14 % по-ниска допълнителната продукция, в ната” норма изравнява добива относителна влажност на въздурискови и благоприятни години от двата хибрида, а “високата” ха през юли, съвпадна с фено- таблица 2. Надбавката в до- дава преимущество на средно логичните фази «изметляване» бива на зърно (допълнителната ранния. и «изсвиляване», поради което Спрямо средните добиви от формираните кочани не бяха продукция), получена следствие от торенето с “ниски” норми, 50 годишния период на ста- озърнени и практически от цаспрямо неторената контрола, в ционарния опит положителният ревицата не се получи биологиблагоприятна метеорологична стопански ефект от торенето в чен добив на зърно. През посообстановка, средно за 6-те из- благоприятните години е 271, чената като благоприятна 2002 г. следвани години, е 162 кг/дка 338 и 361 кг/дка съответно при периодът на формиране на 3-ти , с “умерени” норми е 316 кг/ Т1, Т2 и Т3, а стопанската загу- – 7-ми лист и наливане и узрявадка и с «високи» норми е 325 ба на зърно от риска «суша» е не на зърното са с много добра кг/дка. В 6-те рискови «мно- 296, 353 и 367 кг/дка при Т1, влагообезпеченост. През същата го сухи» и «сухи» години сто- Т2 и Т3. година, вероятно поради випанският ефект от торенето на Икономическият ефект от сок коефициент на използване царевицата с “ниски” норми е “ниското” торене, изразен чрез на високото естествено плодомногократно по-нисък - 14 кг/ разликата между прихода от ре- родие на излужената смолница дка, при торене с “умерени” ализирания допълнителен добив и много добра метеорологична норми е 11 кг/дка, а при «ви- на зърно и разхода за мине- обстановка за протичане на весоко» торене добивът е по-ни- рални торове в години с благо- гетационните процеси на растесък от този в неторената кон- приятни метеорологични усло- нията, добивът на зърно в нетотрола със 17 кг/дка. При това, вия варира от 1,3 до 68,0 лева/ рената контрола е много висок с едно изключение, в рискови- дка – таблица 3. Отрицателен е (603 кг/дка). В същата година те години ефектът от торенето ефектът от същата торова нор- надбавката в добива на зърно на средно късния хибрид ВС ма в 5 от изследваните 6 «мно- от торенето не е достатъчно ви6625 АА е отрицателен, тоест го сухи» и «сухи» години. Не сока, за да покрие разхода за добивът в торените варианти е е еднопосочен икономическият торове – икономическият ефект по-нисък от този в неторената ефекта от «умерените» торови е отрицателен. контрола. При средно ранния норми в благоприятните годиКакто стана ясно по-горе изхибрид Русе 464 ефектът е по- ни - в 2/3 от годините ефектът лужената смолница е със слаба ложителен и сравнително добър е положителен, а в останалите азотна и фосфатна, но е с мно– най-висок е при «умерено» 1/3, общият доход от продаж- го добра калиева запасеност. торене и намалява при «висо- бата на зърното не покрива При това добрата калиева запако» торене. В годините с добро разхода за торове, поради кое- сеност е поддържана относивлагозапасяване средно късни- то се отчитат загуби в граници телно непроменена в периода ят хибрид превъзхожда сред- от 12.9 до 18.5 лева/дка. Отри- 1963 г. – 2013 г., независимо Табл. 3. Икономически ефект от торенето на царевицата, лв./дкa

15

Таблица 4. Икономически ефект от торенето при различна пазарна цена на зърното, лв/дкa.

16

много сухи и сухи

250 300 350 400 450 500

Т1 -14,8 -14,3 -14,1 -13,4 -12,7 -12,0

торови нива Т2 -42,3 -41,7 -41,2 -40,6 -40,1 -39,5

Т3 -67,3 -68,1 -68,9 -69,8 -70,6 -71,5

благоприятни

250 300 350 400 450 500

+21,5 +29,6 +37,7 +45,8 +53,9 +62,0

+34,0 +49,8 +65,6 +81,4 +97,2 +113,0

-18,3 +34,5 +50,8 +67,0 +83,3 +99,5

Характер на годините

цена на зърното, лв./т

от изнесените с биомасата на културите калиеви количества, създаващи ежегоден отрицателен баланс от 5,7 кг/дка калий. Това дава основание да изразим становище, че икономическият ефект от торенето на царевицата би се повишил чрез намаление на разхода за калиев тор, съставляващи 26 % в Т1, 33 % в Т2 и 32 % в Т3 от общите разходи за торове. Интерпретираните до тук данни са на база реална цена на торовете и зърното през реколтната 2013 година. В таблица 4 са представени и резултатите за икономическия ефект от торенето при цени на зърното на царевицата в граници, реално проявени на пазара в страната през периода 2000 – 2013 г. (от 250 до 500 лева/тон). Те показват, че в рисковите «сухи» години икономическият ефект от торенето е отрицателен във всички торови варианти, като при това финансовите загуби нарастват с повишаване на торовите норми. При подобна ситуация максималната цена на зърното, при която царевицата е била реализирана на българския пазар (500 лева/тон) не е достатъчна да покрие разхода за торове. В благоприятните години икономическият ефект е положителен във всички нива на торене, но е най-висок и относително най-стабилен във

времето при “умерената” торова норма. Може да се обобщи, че икономическият ефект при пазарна цена на зърното 350 лева/тон практически покрива допълнителните разходи на торене (доставка и извозване на тор, торене) и извозване и почистване на допълнително полученото зърно и съпътстващата го биомаса. Устойчиво отглеждане на царевица на излужена смолница, при неполивни условия, в години с благоприятни метеорологични условия, може да се осъществи при пазарна цена на зърното над 400 лева/тон. Заключение При условията на излужената смолница от Югоизточна България: - Вероятността за поникване на царевицата е най-висока през април, за формиране на 3-ти – 7-ми лист през май и юни, за репродуктивните органи през юли, за наливане и узряване на зърното през август и септември; - По отношение на царевицата за зърно, отглеждана без напояване, като “много сухи” и “сухи” години могат да бъдат определени тези с вегетационни валежи по-ниски от средните многогодишни от 31,5 до 156,3 мм. «Благоприятни», с добро вегетационно влагообезпечаване, са години, през които вегетационните валежи

надвишават средните многогодишни от 86,5 до 222,1 мм. През периода 1963 – 2013 г. «много сухи» и «сухи» са 24 % от годините, а 36 % са «благоприятни».

- Стопанкият ефект, изразен чрез надбавка в добива на зърно, получена следствие от торенето с “ниски”, «умерени» и «високи» норми N-P-K, спрямо неторената контрола, в благоприятни години е съответно 162 кг/дка, 316 кг/дка и 325 кг/дка. В рискови «много сухи» и «сухи» години при първите две нива надбавката е 14 кг/ дка и 11 кг/дка. След торене с «високи» норми добивът е по-нисък от този получен при отглеждане на царевицата без торене със 17 кг/дка.

- Икономическият ефект, изразен чрез допълнителен доход от основната продукция, в благоприятни години е динамичен и достига до 68,0, 67,7 и 74,9 лева/дка след „ниско”, „умерено” и „високо” N-P-K торене; в рискови “много сухи” и “сухи” години ефектът е отрицателен и загубата от допълнителен доход достига съответно до 40,3, 67,5 и 90,7 лева/дка.

- Икономическият ефект от минералното торене на царевицата, отглеждана на излужена смолница, формирана върху андезит в Югоизточна България, може да се повиши от 26 % до 33 % чрез намаление на разхода за калиев тор.

- Отглеждането на царевица за зърно без напояване, на излужена смолница в Югоизточна България, в «много сухи» и «сухи» години води до стопански и икономически загуби дори при цена на зърното от 500 лева/тон. Устойчиво отглеждане на културата без напояване в години с „благоприятни” метеорологични условия, може да се осъществи при пазарна цена на зърното над 400 лева/ тон.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Розен и малинов агрилус по маслодайната роза Роксана Минева – асистент растителна защита (Ентомология) – ИРЕМК гр. Казанлък

5 (260) / 2014

Възрастното насекомо нагризва листата по периферията във форма на дъгообразни изрезки. Женските снасят яйцата си по три-четири годишни леторасти. Начало на излюпване на ларвите е през юли. Най-често в един летораст се вгризва една ларва, но в някои случаи има и повече. По леторастите и стъблата се образуват характерните гали. Ларвата презимува в галите и какавидира на следващата пролет в издълбано в дървесината „легло”. Повредените от агрилус стъбла не загиват веднага, а след две – три години. Добивите от розов цвят намаляват с до 40%. Малинов агрилус - Agrilus rubicola Hb. - Малиновият агрилус е най-опасен за младите едно- и двегодишни розови насаждения. Биологията му е сходна с тази на розения агрилус. Ларвата се вгризва в стъблата от основата към върха, в резултат на повредата се

ПЛЮС

специалисти относно методите и средствата за борба с икономически най-важните болести, неприятели и плевели по маслодайната роза, за извеждането на ефективна борба и получаването на продукция свободна от пестицидни остатъци. Агрилус по маслодайната роза - Agrilus cuprescens Menetries (видът има повече от 10 синонима - A. mokrzeckii Obenbеrger.; A. communis Obenberger; A. proximus Rey; A. epistomalis Abeille de Perrin; A. chrysoderes Betis и др.). Агрилусът по маслодайната роза е икономически най-важният неприятел по тази култура. Вреди по шипката, декоративните и диворастящи рози. Н е п р и ятелят преминава през четири стадия на развит и е : я й ц е дълго 1 мм; л а р в а дълга 10 – 12 мм; какавида 8 – 10 мм; възрастно 6 – 8 мм. Основна повреда нанасят ларвите, които правят спираловидни ходове под кората и в дървесината. Над мястото на повреда по леторастите и стъблата се образуват характерни вретеновидни подутини - гали (тумори). Неприятелят развива едно поколение годишно и зимува като ларва в сърцевината на стъблото. Началото на какавидирането се намира в тясна зависимост от температурите и валежите, но появата на първите възрастни индивиди е при зачервяване на цветните пъпки. Максимумът на летежа е през периода на масовия цъфтеж.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

България е световен лидер в производството на висококачествено розово масло. Почвено -климатичните условия на розовата долина и традициите у нас създават условия за развитието на розопроизводството у нас. В България производството на суровини от маслодайна роза има дългогодишни традиции. Казанлъшката маслодайна роза е отглеждана по нашите земи повече от 330 години. Розовото масло получено от нея е еталон за качество, а технологията за получаването му е уникална. В съвременните условия маслодайната роза намира широко приложение във парфюмерийно-козметичната, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и интересът към тях в световен мащаб непрекъснато нараства. Развитието на този отрасъл у нас е съпътствано с редица проблеми, свързани с използването на неавтентичен и нискокачествен посадъчен материал от някои фермери, прилагане на неефективни технологии за отглеждане и създаване на насаждения в неблагоприятни в почвено-климатично отношение райони. Всичко това води до влошаване на качествата на добитата суровина, намаляване на добивите и продуктите получени от нея, а в някои случаи и до пълното компроментиране на розовите насаждения. Препоръчително е производителите да се съветват със

17

18

образуват същите тумори. Повредените растения се развиват по-слабо или напълно загиват. Добивите от нападнатите растения намаляват с до 50%. При последователно нападение, в продължение на няколко години, неприятелят е в състояние силно да прореди нападнатите насаждения. Ларвите правят ходове в посока отдолу нагоре, завършват растежа си и зимуват. Борба с агрилусите по розата. Преди да започне сокодвижението (март-април) е необходимо да се прегледат розовите храсти и повредените клонки да се изрежат и изгорят. Химичната борба трябва да се насочи срещу възрастните, преди яйцеснасянето. Прагът на икономическата вредност (ПИВ) е 5 бръмбара на 100 храста. Регистрирани препарати са: Вазтак 10ЕК - 20 мл/дкa и Децис 2,5ЕК - 50 мл/дкa, но могат да се използват контактни инсектициди от всички групи. Правени са успешни опити за използване на хормонални инсектициди Димилин 25ВП – 100 г/дкa, 3-4 дни преди беритба. Може да се наложи двукратно или дори трикратно третиране с инсектициди. Желателно е да се избягва пръскане по време на цъфтежа на розите – от една страна трябва да се опазват пчелите, а от друга повечето използвани препарати показват остатъчни количества в полученото масло, което може да затрудни реализацията му. В началото на месец април, беше направен оглед на младо насаждение от маслодайна роза – двегодишно във фенофаза на културата масово разлистване в района на община Казанлък. Установи се масова зараза от агрилус. Нетипично за неприятеля са характерните прояви върху дървесината – подутините (гали) бяха единствено в областта на кореновата шийка на растенията, поради което при визуални наблюдения установяването на неприятелят се затруднява, тъй като растенията изглеждат в

добро тургурно състояние, без гали по леторастите. По данни на стопанинът са полагани всички необходими грижи за растенията, като: торене, обработка на междуредовото и вътре редовото пространство, провеждане на растителнозащитни мероприятия (третирания с фунгициди, инсектициди), провеждане на отводнителни мероприятия – поради спецификата на терена в който се намират насажденията. При вземане на пробите от насаждението, се констатира, че растенията са лесно чупливи в областта на кореновата шийка, имено там се намираше характерното за агрилус разрастване на тъканта – гала. От взетите проби в 80% от тях се установи наличие на ларва на агрилус с размери от 10 мм-15 мм, открити бяха екземпляри с размери 20 мм, придвижващи се в посока към върха на растенията на 1,5 см от галата. Ларвите на агрилуси обикновено се срещат с размери от 8 мм до 12 мм. Констатацията е, че в насаждението от маслодайна роза има зараза от малинов агрилус, с внушителни размери и тъй

като процентът нападнати растения е много висок е възможно разсадът да е бил заразен и през следващата година да се е намножил; като допълнителен фактор за намножаването е и малиновото насаждение в близост до маслодайната роза, поради което се е развило в каламитетни за неприятеля стойности. Поради големия интерес към мерките на ПРСР има засилен интерес към създаване на нови (млади) насаждения от маслодайна роза. В тази връзка съветът ни към земеделските производители, решили да създават нови насаждения от маслодайна роза, е да използват сертифициран, здрав посадъчен материал – чист от болести и неприятели; да спазват стриктно извеждането на растителнозащитните мероприятия; да са запознати със съвременните методи за извеждане на интегрирана растителна защита; да се извършва редовен мониторинг на насажденията за предотвратяване на масово намножаване на неприятели (каламитет) и болести (епифитотия), които биха довели до големи икономически загуби.

зеленчуци

Биологично разсадопроизводство на пипер Владислав Попов, Йордан Йорданов Аграрен Университет - Пловдив гане на технологична инструкция за правилен подбор и отглеждане на селектираните сортове пипер за получаване на по-устойчиви добиви и по-качествена продукция. За целта се проследи: - растежа и развитието на разсад от сортове пипер, като се отчете влиянието на фактора ранно и късно засяване на семената на пипера за производство на разсад; - растежа и развитието на разсад от сортове пипер при осигуряването на оптимални условия за отглеждането му, чрез внасяне на допълнителни количества биоторове в почвата - течен тор „Емосан” и твърда фракция биотор „Лумбрикал” (от Калифорнийски червеи), в условията на подходящ температурен и воден режим. Пиперът е с основно икономическо значение за българското селско стопанство и биоземеделието в Европа. В страната има подходящи агроклиматични условия за отглеждането му, и Агроекологичният център при АУ - Пловдив има натрупан дългогодишен опит в отглеждането на пипер, който се явява основен в съществуващото се-

разсада от пипер Софийска капия Лумбрикал Емосан Контрола (9) (8) (7)

ранен срок на засяване

5 (260) / 2014

Лумбрикал Емосан Контрола Късен Лумбрикал Емосан Контрола (6) (5) (4) (2) (1) срок на (3) засяване Софийска капия Куртовска капия

Срок на сеитба ранен срок на засяване

ПЛЮС

Таблица 1. Варианти за засяване на Варианти на засяване Куртовска капия Лумбрикал Емосан Контрола Късен (12) (11) (10) срок на засяване

итбообръщение, и се прилагат биологични технологии за отглеждането му. В изследването са включени сортовете: Куртовска капия 1619. Висококачествен сорт пипер за средноранно и късно производство с вегетационен период до настъпване на стопанска зрелост на първите плодове 115120 дни, а ботаническа зрелост - 142-145 дни. Растенията са високи 60-65 см с 2-3 прибрани дълги, основни разклонения. Плодовете са висящи, удължено конусовидни, в повечето случаи двустранно сплеснати. Те са дълги 12-14 см със средно тегло 76 г. В стопанска зрелост плодовете са зелени, а в ботаническа - интензивно червени.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Производството на екологични, здравословни и с високо качество заленчуци става все по-актуално сред българските производители на зеленчукова продукция. Запазването на почвеното плодородие и на природните условия и дадености е основна задача на всеки тип земеделие, особено на биологичното. Предотвратяване негативното влияние върху околната среда е възможно най-пълно да се осъществи чрез методите на биологичното зеленчукопроизводство, при което се произвежда чиста и здрава продукция, и опазват природните ресурси и почвата. При него, основният принцип е създаване на оптимални условия за развитие на биологичните процеси и тяхното включване за поддържане на почвата и нейното плодородие, за храненето на растенията и за опазването им от плевели, болести и неприятели. Изследванията са насочени към получаване на нови данни за оптимизираното отглеждане на селектирани зеленчукови култури с биологични агротехнически практики, включващи балансирано хранене за създаване и развитие на здрави и жизнени растения, с цел избягване нуждата от растителна защита и получаване на оптимални добиви. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на определени агроекологични условия върху екологичните показатели на сортове пипер при разсадопроизводството и предла-

19

20

Месестата част е плътна, нежна и с много добри вкусови качества. Средният добив от декар е 2500-3000 кг червени плодове, а при висока агротехника 4000-5000 кг. Софийска капия е с вегетационен период 116-120 дни. Растението е високо 50-70 см, с 3-5 разклонения от първи разред, с къси междувъзлия. Чушките са висящи, дълги 12-16 см, прави, дву- и трикамерни, сплеснати, в основата широки 5-7 см, към дръжката заоблени и при залавянето за чашката леко вдлъбнати. Месото е дебело 4-5 мм, сладко и сочно. В техническа зрелост плодовете са тъмнозелени, но се срещат и растения с по-светлозелени плодове, а в ботаническа всички плодове са тъмночервени. Средната маса на един плод е 66 г. Средният добив е от 3000 до 4000 кг от декар, подходящ е за консумация в прясно състояние, за консервиране и за мариноване. Преди залагането на опита извършихме агрохомичен анализ на почвата за определяне на вида и количеството на торовете за основно торене и ежемесечно - за подхранването. Определяхме биометричните показатели: дължина на корен (см), дължина на надземна част (cм), тегло (свежа и суха биомаса) на растенията (г), а за качество на плодовете - сухо вещество, общи захари, витамин ”С” и съдържание на ликопен. Получените резултати бяха обработени статистически, за сравнение на ефекта на сортовите особенности, внесените допълнително почвени добавки и сроковете на производство на разсадите. Схемата за производство на разсада в оранжерия е показана в таблица 1. База за провеждане и отчитане на опитите бе демонстрационната биологична ферма на Агроекологичен център при АУПловдив. Разсада бе третиран с течна фракция биотор „Емосан”,

Фиг. 1. Различия в дължина на корен на разсад пипер (Куртовска и Софийска капия) при ранен и късен срок на засяване на семената и различни почвени добавки

с твърда фракция биотор от Калифорнийски червеи „Лумбрикал”, и нетретиран (контрола). Дозата е оптимална, съобразена със запасеността на почвата. Дати на засяване на семената за разсада – около 20-ти март и 1-вата десетдневка на април 2010 г. Характеристика на приложените биоторове за оптимизиране хранителния режим на растенията Лумбрикал - биопродукт, получен в резултат от храненето на червените калифорнийски червеи с органични остатъци. Той е хомогенен, без миризма,

богат на органични вещества. Съдържа хранителни вещества, витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони (N 1,2-2,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,06,0%, Mg 0,5-1,0%, Fe 0,5-1,0%, органично съдържание 40-50%, хуминови киселини до 14%, фулво киселини до 7%. Богат е на полезни микроорганизми. Лумбрикалът е подобрител на свойствата на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. Не замърсява почвата, въздуха и водите. Емосан е органичен азотен тор. Състав: азот (N) всичко 5%, азот (N) органичен 5%, въ-

Фиг. 2. Различия в дължината на надземната част на разсад пипер (Куртовска и Софийска капия) при ранен и късен срок на засяване на семената и различни почвени добавки

Фиг. 3. Различия в биомаса на разсад пипер (сортове Куртовска и Софийска капия) при ранен и късен срок на засяване на семената и различни почвени добавки

глерод (С), органичен с биологичен произход 14%, стабилен при обикновена температура и налягане, с дълготраен ефект върху почвата и растенията. Осигурява балансирано хранене на растенията през целия период на вегетация, създава условия за развитието на полезната микрофлора, увеличава добива, увеличава обема на плодовете. Изследването проведохме на алувиално-ливадна почва с лек механичен състав, глинестопесъклива, с рН воден – 8,07, съдържание на азот – 6,6 мг/ кг, съдържание на фосфор – 20,08 мг/100 г, съдържание на калий – 33,25 мг/100 г. Данните от наблюденията на общото състояние на разсада и биометричните измервания бяха отчетени през юни 2010 г. Визуалните наблюдения върху вариантите показаха неравномерно поникване на растенията, което може да се дължи на различните дати на засяване на семената, различните видове добавки към почвата, както и на неравномерното разпределение на хранителите вещества в почвения участък. Ранни и късни срокове на засяване на семената за разсад Отчетени са статистически значими различия (фиг. 1) меж-

ду средната дължина на корена (в см) на растения от пипер, при ранен (23 март 2010 г.) и късен (7 април 2010 г.) срок на засяване. Това е така при сорта Куртовска капия контрола (р<0,01) и след почвена добавка на биотор Лумбрикал (р< 0,01). При сорта Софийска капия, обаче, ранното засяване на семената е по-благоприятно при контрола (р<0,01) и след внос на Емосан (р<0,01), показваща по-добър общ ефект върху Софийската капия. Налага се изводът, че сортовата специфичност е вероятната причина за получените резултати. Късните дати влияят положително на дължината (р<0,01) на разсада от сорта Куртовска капия, но по-значително след внос на Лумбрикал (фиг.2), а Софийската показва по-голяма дължина на разсада при по-ранната дата на сеитба, при внос на Емосан (р<0,01). Вследствие на развитие на корена и надземната част, средното тегло на свежата биомаса на растенията (фиг. 3) отново показва, че късните дати влияят положително на сорта Куртовска капия, а Софийската капия реагира по-добре на по-ранните дати на сеитба на разсада. Различия межди двата сорта капия Куртовската капия показва

най-високи резултати (фиг. 1-3) след внос на Емосан и ранна дата на засяване, и след Лумбрикал и късна дата на засяване на семената (най-високо средно тегло на свежа биомаса, фиг. 3), докато Софийската капия показва най-високи резултати след внос на Емосан при ранна и късна дата на засяване (най-високо средно тегло на свежа биомаса). Рразличия в растежа на растенията след внос на двете почвени добавки (Емосан и Лумбрикал) При добавката на течния биотор Емосан се наблюдава тенденция за стимулиране растежа на Софийска капия при по-късната дата на засяване, а при Куртовската при по- ранна дата на засяване на семената (фиг.

1-3) и съответното прилагане на добавката. При внос на биотора „Лумбрикал” растежът на разсада (средна дължина на корен, надземната част и съответно теглото на свежата биомаса) се стимулира при късната дата на засяване на семената при Куртовската капия, и при ранна дата при Софийската капия. Заключение Получените резултати найвероятно се дължат на естеството на самите почвени добавки. Течният биотор Емосан се усвоява по-бързо от кореновата система на младите растения от пипер, докато твърдата фракция на биотор Лумбрикал се разгражда по-бавно в почвата след като се осигури необходимата почвена влага и при по-висока почвена температура, която да благоприятства дейността на почвените микроорганизми, участващи в това разграждане. Именно това може да обясни и стимулирането на растежа и при двата сорта при късна дата на засяване на семената за разсад (април), когато средноденонощните температури се повишават в района на Пловдив.

21

Сортове салата (Lactuca sativa L.) от украинска селекция

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

канд. ссн Лещук Надежда Васильевна ст.н.с. Павлюк Наталия Владимировна Украински институт по експертиза на сортове растения Киев, Украйна

22

листна

главеста

маруля

стъблена

secalina

capitata

longifolia

angustana

Фиг. 1. Разновидности салата (Lactuca sativa L.) Схемата на съвременната ботаническа класи- листни – 60, стъблени – 1 и маруля – 1. Голям фикация на таксона салата е следната: Семей- интерес се проявява към сортовете салата от ство → Asteraceae L. → Род → Lactuca → Вид → украинска селекция.

Lactuca sativa L. → Разновидност (фиг. 1). ЛИСТНА САЛАТА (Lactuca sativa var. secalina L.) Разновидностите салата по отношение на стоСНИЖЫНКА. Сортът е включен в Държавпанската класификация са: маслена глава; хрупния регистър на кава глава; маруля; тревна (латинска) салата; сортовете растелистна салата за рязане; стъблена салата (1). ния, подходящи за Най-широко разпространение в Украйна имат две разновидности салата (Lactuca sativa L.) – лист- разпространение в ната и главестата. Марулята е представена от Украйна през 1999 сорт Совский, стъблената – от сорт Погоныч (2). г. Растението е със Ето защо, селекцията на украинските учени в среден диаметър, областта на зеленчукопроизводството е насоче- глава не формира. на към създаване на нови сортове Lactuca sativa Външните листа са L. от дефицитните разновидности. Национални- с червеникав цвят, те растителни сортови ресурси на салатата се антоцианово оцвеформират на основата на комплекс от полски тени със средна интензивност. Лицевият профил и лабораторни изследвания чрез квалифицирана на външните листа е плосък, семената са бели. експертиза на кандидат сортовете (Методика за Във време на беритбена зрялост - среден станпровеждане експертиза на сортове Lactuca sativa дартен добив - 3,5 т/дка, ран добив – 500 кг/ L. за различимост, хомогенност и стабилност) (1). дка, средна маса на розетката - 350 г, стрелкуВъз основа на положителните резултати от оцен- ващи (цъфтящи) растения - 0,5%, дегустационна ката за различимост, хомогенност и стабилност оценка – 12 бала. Дни до узряване – 60, пора(DUS-Test), новият сорт се вписва в националния жение от брашнеста мана – 0,5%. ЗОРЭПАД. Сортът е включен в Държавния ререгистър на сортовете растения, подходящи за гистър на сортовете растения, подходящи за разразпространение на територията на Украйна (Напространение в Украйна и в Държавния регистър ционален каталог). за права на притежателите на сортове през 2005 Понастоящем на пазарите в Украйна се предлагат 76 сорта салата, от които: главести – 14, г. Сортът е от групата на ранозрелите листни

салати. Техническата зрялост настъпва 19-25 денонощия след поникване. Розетката е компактна, формира 14-16 листа със светлозелен цвят и силна вълнообразност по ръба, диаметър - 24-26 см, среден добив стандартна продукция – 2,35-2,48 т/дка. Семенното растение е със средна височина, пазвени разклонения отсъстват или са незначителни. Семената са черни, семедобивът от едно растение е 8-10 г., маса на 1000 семена – 2 г. Използване – салатно. Устойчив е на брашнеста мана и вирусна мозайка. МАЛАХИТ. Сортът е включен в Държавния регистър на сортовете растения, подходящи за разпространение в Украйна през 2009 г. Сортът е от групата на ранозрелите листни салати. Техническата зрялост настъпва 21-25 денонощия след поникване. Розетката е компактна, формира 16 светлозелени листа с висока степен на вълнообразност по ръба, диаметър – 25-27 см. Листата са дълбоконасечени, което е удобство за потребителите в процеса на приготвянето на салати. Средният добив стандартна продукция е 2,29-2,33 т/дка. Семенното растение е със средна височина, пазвени разклония отсъстват или са незначителни. Използване – салатно. Устойчив е на брашнеста мана и вирусна мозайка. ГЛАВЕСТА САЛАТА (Lactuca sativa var. capitata L.) ГОДАР. Сортът е включен в Държавния регистър на сортовете растения, подходящи за разпространение в Украйна през 1999 г. Ранозрял сорт с компактна розетка, листа – закръглени с диаметър 2925 см. Листата са целокрайни, светло-зелени,

без антоциан. Главата е кръгла със средна плътност, диаметър и височина - 9,6–12,0 см, маса - 100–190 г., съдържание на захари - 1,4–1,9%, витамин С - 16,1–17,2 мг/%. Консистенцията на листата е нежно-маслена, вкусовите качества – високи (4,8–5,0 бала). Техническата зрялост настъпва 34-42 денонощия след поникване. Общият добив е 1,94–3,74, стандартни глави – 0,95–1,8 т/дка. ОЛЬЖЫЧ. Сортът е включен в Държавния регистър на сортовете растения, подходящи за разпространение в Украйна през 2001 г. Среднокъсен сорт със забавено формиране на стъблото. Розетката е с диаметър 30–33 см, листата са целокрайни с дължина 14-16 см, ширина – 15-18 см., обратнояйцевидни, сивкаво-зелени без антоциан. Главата е кръгла, плътна, диаметър и височина – 12-16 см, маса – 150-200 г. Съдържанието на захари е 1,1–1,3%, витамин С – 16,8–17,6 мг/%. Консистенцията на листата е нежно-маслена, вкусовите качества – високи (4,8-5,0 бала). Техническата зрялост настъпва 40–46 денонощия след поникване. Общият добив е 2,5-3,2 т/дка, добив кочани – 1,01,9 т/дка. СМУГЛЯНКА. Сортът е включен в Държавния регистър на сортовете растения, подходящи за разпространение в Украйна и в Държавния регистър за права на притежателите на сортове през 2005 г. Среднокъсен сорт, формира полуразперена розетка, листа - целокрайни с обратно-яйцевидна форма и голям диаметър (25 см). Листата са с интензивно зелен цвят и наличие на локален антоцианов оттенък. Главите са големи, с кръгла форма, средно плътни, маса – 210-231 г., диаметър – 13-15 см. Семенното растение е средно високо, пазвени разклонения отсъстват или са незначителни. Техническата зрялост настъпва 31-39 денонощия след поникване. Средният добив глави е 2,322,56 т/дка. Сортът е устойчив на брашнеста мана и вирусна мозайка. ДЫВОГРАЙ. Сортът е включен в Държавния регистър на сортовете растения, подходящи за разпространение в Украйна през 2006 г. Сред-

23

нокъсен сорт, общ добив – 3,20–5,90 т/дка. Главата е кръгла, голяма и плътна със средна маса 150–250 г. Техническата зрялост на главите е 94-97%. Розетката на листата е полуизправена с височина 12,816,4 см и диаметър 13,3-16,4 см. Листата са със зеленикавожълтеникав цвят със средна интензивност, дължина - 19,2 см и ширина - 22,9 см. Консистенцията на листата е хрупкава, вкусовите качества – високи. Съдържанието на захари е 1,6%, витамин С – 19,4 мг/%. Съдържат много калий, калций, желязо и комплекс от витамини. Сортът се характеризира с относителна устойчивост на болести.

МАРУЛЯ

24

(Lactuca sativa var. longifolia L.)

СКАРБ. Сортът е от украинска селекция, средноранозрял (3). Семеначетата са без проява на антоцианово оцветяване, листната петура е голяма, не наделена. Главата е голяма, плътна, тясноелипсовидна в надлъжно сечение, средна маса – 0,5 кг. По време на беритбена зрялост листата са правостоящи, елипсовидни, дебели, тъмно-зелени без проява на антоцианово оцветяване. Формата на върха на листата е тъпа. Гланцът и наличието на мехури на горната страна на листата са умерени. Вълнообразност и нарязаност по ръба на листата отсъства. Жилкуването на листните петури е неветрилообразно, пазвени разклонения отсъстват. Фасциация на семенното стъбло отсъства. От поникване до техническа зрялост – 48 денонощия, период на стопанска годност – 20 денонощия Семената са кафяви, узряват след 108 денонощия. Стандартен добив глави – 3,2 т/дка.

СТЪБЛЕНА САЛАТА (Lactuca sativa L. var. a ngustana jrish) ПОГОНЫЧ. Сортът е включен в Държавния регистър на сортовете растения, подходящи за разпространение в Украйна през 2009 г. Положение на листата в беритбена зрялост (формирани листа за листната и стъблената салата) – полуизправено. Листната петура е с неветрилообразно жилкуване. Краят на листната петура е неразсечен. Формата на листа е тесноелипсовидна, а формата на върха на листа – тъпа. Цветът на външните листа е зелен със сивкав оттенък и умерена интензивност. Листата са без антоцианово оцветяване, със слабо изразена грапавост и средни по размери мехури. Гланцът на горната страна на листата е слаб. Вълнообразност по ръба на листата отсъства или е много слаба. Дължината на листа може да достигне до 30 см, но средно е в пределите на 16-18 см. Броят на листата във фаза добре развита розетка, в отделни години, достига 18-20. През годините на изследванията (2005-2007) техният брой съставяше 11-12, в зависимост от начина на отглеждане. Максималният брой листа достигаше до 42, със средна дължина 40 см. Масата на стандартните стъбла и зелена маса съставяше: листа на една розетка - 750 г, на едно стъбло – 310 г. Дължината на стъблото варираше от 25 до 40 см, диаметърът - от 3, 8 до 4,2 см. Добивът зелена маса (листна розетка) и стъбла съставя, съответно 5, 32 и 2, 18 т/дка. ЛИТЕРАТУРА 1. Методика проведения экспертизы сортов салата посевного ( Lactuca sativa L .) на отличимость, однородность и стабильность // Охрана прав на сорта растений: офиц. бюл. – К.: Алефа, 2007. – Вып. 3. – Ч. 2. – С. 366–379.

2. Позняк А.В. Некоторые аспекты современной концепции о разновидностях вида Lactuca sativa L. / Позняк А.В. // Современные аспекты ведения сельского хозяйства: Материалы III научно - практической конференции молодых ученых (17 февраля 2009 г., Прогресс, Украина). – Чернигов: подразделение оперативной печати Черниговского государственного ЦНТЭИ, 2009. – С. 60–63.

3. Современные методы селекции овощных и бахчевых растений // По ред. Т.К. Горовой і К.И. Яковенка. – Харьков, 2001. – 644 с.

лозе и вино

Aгробиологично изследване на сортове лози за червени вина Венелин Ройчев Аграрен Университет- Пловдив Филка Григорова Териториално звено по сортоизпитване – с. Ново село Сортът в съвременното лозарство е един от най-важните фактори определящи качеството на произведеното грозде и вино. Основните сортове за червени вина у нас притежават високи технологични показатели, които не се проявяват във всички лозарски райони. Известни са и новосъздадени винени сортове, чиито агробиологични и технологични характеристики не са изследвани при различни външни условия (Занков, Бабриков 1981, Лазаров и др., 2004). Качеството на продукцията от всеки сорт силно зависи от почвено-климатичните

условия в микрорайона на отглеждането му (Тодоров 2005, Пенков 2008, 2009). Местните сортове също трябва да се разпространяват в най-подходящите тероари, съответстващи на специфичните им ампелографски особености. Целта на това изследване е получаването на информация за агробиологичната и технологична характеристика на известни и новосъздадени лозови сортове за червени вина отглеждани в районите на Горнотракийската низина - Южна България. Изследванията са извършени в продължение на три години (2008-2010 г.) в опитното

лозе на Териториално звено по сортоизпитване с. Ново село, Пловдивска област. Наблюдавани са по 25 лози от новосъздадените сортове за червени вина - Мавруд кукленски (Мавруд х Саперави), Евмолпия (Мавруд х Мерло), Рубин септемврийски (Памид х Каберне Совиньон), Каберне Совиньон клон 12 и известните Мерло и Памид. Опитните

край

технологична зрялост

15.06. 18.06.

02.08.

07.08.

10.08.

01.10.

03.06.

06.06. 20.06.

24.07.

27.07.

30.07.

29.09.

29.04. 28.05.

03.06.

06.06. 20.06.

25.07.

28.07.

01.08.

28.09.

20.04.

30.04. 28.05.

01.06.

06.06. 18.06.

04.08.

07.08.

11.08.

07.10.

17.04.

23.04.

03.05. 30.05.

03.06.

08.06. 20.06.

28.06.

30.07.

03.08.

03.10.

16.04.

22.04.

02.05. 03.06.

05.06.

08.06. 24.06.

01.08.

3.08.

08.08.

15.09.

край

начало масово

02.04.

12.04.

14.04.

17.04.

24.04.

02.05. 06.06.

08.06.

Евмолпия

02.04.

10.04.

12.04.

14.04.

20.04.

30.04. 28.05.

Рубин септемврийски

02.04.

8.04.

10.04.

13.04.

19.04.

Каберне Совиньон клон 12

02.04.

10.04.

12.04.

14.04.

Мерло

02.04.

13.04.

15.04.

Памид

02.04.

12.04.

14.04.

край

прошарване на зърната

ПЛЮС

начало масово

фаза грахово зърно

масово

цъфтеж

ЗЕМЕДЕЛИЕ

начало

напъпване

поява на първа реса

Мавруд кукленски

Показатели

поява на първи лист

СОРТ

сокодвижение

Табл. 1. Фенологични наблюдения на изследваните сортове за червени вина средно за периода 2008 - 2010 г.

5 (260) / 2014

25

Табл. 2. Родовитост и добив на изследваните сортове за червени вина средно за периода 2008–2010 г.

СОРТ Мавруд кукленски Евмолпия Рубин септемврийски Каберне Совиньон клон 12 Мерло Памид

развити очи, %

плодни леторасли %

средна маса на грозд г

средна маса на 100 зърна г

93,80 ab

60,24 b

2,0 a

8,9 a

2124,2 a

643,0 a

222,0 b

84,50 b

54,21 c

1,0 c

7,0 b

1673,1 b

672,5 a

195,0 b

71,00 c

79,10 a

1,8 ab

5,2 c

1245,9 c

226,3 b

290,0 a

94,20 ab

64,20 b

1,9 a

4,9 c

1175,7 c

199,2 c

140,0 c

96,70 a

60,58 b

1,2 b

3,4 d

797,3 d

167,9 c

155,0 c

97,80 a

62,31 b

2,0 a

6,6 b

1574,4 b

255,0 b

207,0 b

лози са в пълно плододаване, присадени на подложка Берландиери х Рипария SО 4 и се отглеждат на формировка Видоизменен Мозер с изравнено натоварване със зимни очи при резитбата - една плодна пръчка с дължина 10 очи и 8-10 чепа по две очи. Ампелографските изследвания са извършени съгласно описаните методики в Българска ампелография (1990). Статистическата об­ра­бот­ка на по­лу­че­ни­те експериментални ре­зул­та­ти е из­вър­ше­на чрез дисперсионен анализ и тест за мно­го­по­соч­но срав­ня­ва­не (Mokreva, Murgova 1997). През посочения период не са констатирани екстремни климатични особености в района на изследването. Данните за фенологичните наблюдения показват, че сокодвижението при всички изследвани сортове за червени вина започва на 02.04. (табл.

1). Фенофаза напъпване настъпва в периода 08-13.04., а краят на 13-17.04. Различията между отделните сортове са малки. Появата на първи лист е най-рано при сорт Рубин септемврийски 19.04., а найкъсно при Мавруд кукленски - 24.04. Първата реса се отделя от леторасъла от 29.04. до 03.05. В този период от

26

коефициент среден добив среден добив на родовитост от лоза от декар на леторасъл кг кг

вегетацията започват да се проявяват специфичните особености в продължителността на отделните фенофази при изследваните сортове. Цъфтежът при сортовете Евмолпия, Рубин септемврийски, Каберне Совиньон клон 12 започва на 28.05., а при останалите – 30.05.-06.06. Масовата изява на тази фенофаза е в началото на месец юни, а краят - до средата на същия месец. Сортовете достигат фаза грахово зърно от 18.06. до 24.06. Прошарване на зърната започва в края на месец юли и началото на август, а приключва 6-8 дни по-късно. Сравнително най-рано технологичната зрялост на гроздето настъпва при Памид - 15.09., следван от Септемврийски рубин - 28.09. и Евмолпия 29.09. През първата седмица на месец октомври узряват Мавруд кукленски - 01.10., Мерло - 03.10. и Каберне Совиньон клон 12 - 7.10. Фенологичните наблюдения показват, че изследваните сортове отглеждани в този район са късно и много късно зреещи. Експерименталните данни за родовитостта и добива от лоза и декар показват, че процентът на развитите очи е висок при всички сортове и

варира от 71,0% - Рубин септемврийски до 97,8% - Памид (табл. 2). Плодните леторасли са най-много при Септемврийски рубин 79,10%, а наймалко при Евмолпия 54,21%. Коефициентът на действителна родовитост на един леторасъл варира от 1,0 - Евмолпия до 2,0 - Памид и Мавруд кукленски, което означава, че тези сортове се характеризират с много добра и отлична действителна родовитост. Средният теоретичен добив от една лоза е най-нисък при Мерло 3,4 кг, a от дка 797,3 кг. Найдобивни са сортовете Мавруд кукленски - 8,9 кг от лоза и 2124,2 кг/дкa и Евмолпия - 7 кг от лоза и 1673,1 кг/дкa. Средната маса на един грозд варира от 167,9 г при Мерло до 672,5 г - Евмолпия. Средната маса на 100 зърна е наймалка при Каберне Совиньон клон 12 – 140 г, а най-голяма при Рубин септемврийски -290 г. Сравнителният математически анализ на експерименталните данни показва, че при показателите на действителна родовитост се формират три групи на доказаност на разликите - a, b и c, а на добив от лоза и декар е отбелязана и група d. Това означава, че

Табл. 3. Механичен и химичен анализ на грозд и зърно от изследваните сортове за червени вина средно за периода 2008 - 2010 г. механичен анализ на грозд СОРТ

механичен анализ на зърно

размери на грозд

размери на зърно

химичен анализ

теоретичен рандеман

кожици семена мезокарп дължина ширина % % % см см

дължина мм

ширина мм

захари %

титруеми киселини г/дм3

%

96,89 a

10,99 b 3,51 b

85,50 ab 22,0

a

17,8 a

16,4 a

14,7 a

18,5 c

10,9 a

82,84 b

3,16 c

96,84 a

9,59 bc

5,28 a

85,13 ab 22,5

a

17,3 a

13,0 c

12,2 c

21,3 a

7,4 b

82,44 b

Рубин септемврийски 3,49 c

96,51 a

10,86 b

2,48 c

86,66 a

11,6

d 11,5 c

14,5 b

13,9 b

18,0 c

10,2 a

83,63 a

94,83 b

14,21 a 4,36 ab

81,43 b

15,8 c

13,4 b

12,1 c

11,9 c

19,8 ab

8,7 b

72,47 c

чепки %

зърна %

Мавруд кукленски

3,11 c

Евмолпия

Каберне Совиньон клон 12

5,17 a

Мерло

4,47 b 95,53 ab 12,55 a

4,90 a

82,55 b

15,1 c

10,6 c

12,5 c

13,1 b

21,2 a

6,5 c

74,08 c

Памид

3,87 bc 96,13 a

3,13 b

88,08 a

18,1 b

12,3 bc

15,6 a

14,4 a

18,0 c

5,5 c

84,67 a

8,79 c

повечето от изследваните сортове се различават съществено по фенотипните стойности на отчетените агробиологични показатели. В зависимост от целта на производството може да се използват отделните характеристики за избор на сорт за разпространение в района. Механичният и химичен анализ на грозда и зърното показва, че сортовете са типично винени (табл. 3). Чепките са от 3,11% - Мавруд кукленски до 5,17% - Каберне совиньон клон 12. Процентът на зърната е голям при всички сортове – 94,83%-96,89%. Кожиците на зърната са сравнително повече - от 8,79% за Памид до 14,21% при Каберне Совиньон клон 12. Семената варират от 2,48% при Рубин септемврийски до 5,28% - Евмолпия. С най-големи по размери гроздове са Евмолпия - 22,5/17,3 cм (дължина/ ширина) и Мавруд кукленски - 22,0/17,8 cм, с най-малки гроздове е Рубин септемврийски - 11,6/11,5 cм. Повече захари натрупват Евмолпия 21,3% и Мерло - 21,2%, а при останалите съдържание-

то им е от 18,0% до 19,8%. Следва да се отбележат високите количества на титруемите киселини при Мавруд кукленски - 10,9 г/дм3, Рубин септемврийски - 10,2 г/дм3 и Каберне Совиньон клон 12 - 8,7 г/дм3. Теоретичният рандеман е висок при всички изследвани сортове - от 72,47% Каберне Совиньон клон 12 до 84,67% - Памид. При данните за механичния и химичен анализ на грозд и зърно се образуват три групи на доказаност (a, b и c), като най-близки по стойност са параметрите за процент на зърната формиращи две групи (a и b). Само при Рубин септемврийски, който е с най-малката дължина на грозд е отчетена и група d. При някои от показателите между отделните сортове липсва доказаност, което показва, че те проявяват и редица сходни технологични характеристики. ИЗВОДИ 1. При почвено-климатичните условия на отглеждане в района на Ново село изследваните сортове за червени вина се отличават по

продължителност на отделните фенофази през вегетационния период. Технологичната зрелост на Памид, Рубин септемврийски и Евмолпия настъпва през втората половина на месец септември, а на Мавруд кукленски, Мерло и Каберне Совиньон клон 12 - в началото на месец октомври.

2. Сортовете се характеризират със сравнително висок процент на развитите очи, плодни леторасли и действителен коефициент на родовитост. Повечето от тях имат висок теоретичен добив. Средната маса на един грозд е най-висока при Евмолпия и Мавруд кукленски, а на едно зърно при Рубин септемврийски.

3. Математическият анализ на експерименталните данни потвърждава голямата сортова специфика по наблюдаваните агробиологични и технологични показатели. В този район на отглеждане експерименталните сортове не могат да развият напълно потенциалните си технологични възможности и гроздето им не е подходящо за производство на качествени червени вина.

27

екология

Антиоксиданти в растителни продукти

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

Mарияна Иванова, Лиляна Машева Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив

28

Качеството и безопасността на храните от растителен произход най-често се оценява само по хранителната стойност, т.е. по съдържанието на основните хранителни вещества, доставящи енергия за организма и евентуалното съдържание на токсични субстанции от различен произход. Днес науката за хранене изисква да се знае, както биологичната стойност на храните, така и съдържанието на биологично активни вещества в тях. В последните 2-3 десетилетия, в резултат на многобройни изследвания на специалисти от различни области - химици, биохимици, хранителни технолози, агрономи, лекари и други, се установи, че растителните продукти – плодове, зеленчуци, зърно, ядки, растителни масла, вино и други, съдържат редица биологично активни химични съединения, които проявяват антиоксидантни, антивъзпалителни, антивирусни, антимикробни, антимутагенни и антиканцерогенни, и други здравни и профилактични ефекти върху човешкия организъм (Shahidi, 1997; Wildman, 1997; Yanashlieva et al., 2001). С епидемиологични изследвания е установено, че в много райони и страни, където се консумират по-големи количества плодове, зеленчуци и натурални продукти, заболяванията и смъртността от сърдечни и канцерогенни болести е по-малка, отколкото в страни, където се консумират преработени (рафинирани) храни, животински мазнини с наситени мастни киселини, по-малко плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Причината за това е високото съдържание в натуралните храни на биологично активни вещества с антиоксидантно действие. Антиоксидантите неутрализират и обезвреждат високо активните свободни кислородни и азотни радикали в човешкия организъм, причинители на заболявания. (Hudson, 1990; Shahidi, 1997). През 70-те - 80-те години на миналия век беше създадена модерната теория за свободните радикали в биологията и медицината (Halliwel et al.,1989). Чрез нея се обясниха причините на клетъчно и молекулярно ниво за възникването

на много заболявания на човека. Според тази теория, една малка част от кислорода, който се приема от аеробните организми, при нормалната обмяна на веществата, се превръща в свободни кислородни радикали (ROS), които се използват като защитно средство. Свободни радикали, обаче, се образуват и при различни облъчвания – слънчева светлина, ултравиолетови, рентгенови и други видове радиации, тютюнопушене, автомобилни и индустриални замърсители на атмосферата, токсични вещества в храните (хербициди, инсектициди, хормони и др.), от вирусни и микробни атаки на организма, и други биогенни и абиогенни фактори. Когато образуването на свободните радикали надвишава антиоксидантите на организма и се наруши балансът между антиоксидати и свободни радикали, възниква т.нар. оксидативен (окислителен) стрес (Sies,1992). Това води до нарушаване на „редокс хомеостазата” на клетките, т.е. до създаване на условия за окисляване на основни биологични молекули - мастните киселини на липидите, аминокиселините на протеините и базите на нуклеиновите киселини. По този начин се нарушават нормалните функции на клетките в организма, което е предпоставка за възникване на многобройни заболявания. Според редица изследователи (Halliwel et al, 1987; Shahidi, 1997), днес се приема схващането, че свръх нормата на свободни радикали е причина за появата и развитието на над 100 вида болести (фиг 1 ). Всеки аеробен организъм по пътя на еволюцията е изработил специфична антиоксидантна система, която се състои от антиок-

Фиг. 1. Заболявания, причинени от свободни радикали при окислителен стрес сиданти с различен химичен състав и строеж. Основните антиоксиданти на човешкия организъм са ензимни и неензимни белтъци, водо- и мастноразтворими витамини, металопротеини и други. Те са разположени в клетъчната мембрана, цитоплазмата, в субклетъчните структури и служат за защита от пероксидация на липидите – най-лесно атакуваните от свободните радикали молекули. (фиг. 2). Антиоксидантната система на човешкия и животинския организъм се състои не само от собствени метаболити, но и от много антиоксиданти, които не могат сами да синтезират, които се доставят чрез растителната храна. Основни фитоантиоксиданти в растителните храни и медицински растения са водоразтворими полифеноли, аскорбинова киселина (витамин С), глутатион, куркумин и др, от мастноразтворимите – каротеноиди ( ßкаротен или провитамин А, ликопен, лутеин), токоферолите (витамин Е), алфа-липоева киселина, коензим Q10 и др. (Alscher et al., 1993; Yanashlieva-Maslarova, 2001; Raice-Evans et al., 1995). Най-разпространени в плодовете, зеленчуците, зърното, ядките, виното, чая и други продукти са полифенолните съединения. В растителното царство са идентифицирани над 7000 вида индивидуални фенолни съединения. (Harborn, 1989; Macheix et al., 1990). От тях най-разпространените полифеноли с антиоксидантно действие са флавоноидите, които от своя страна се разделят на няколко групи. Най-голям брой изследвания са посветени на флавоноидите, към които спадат флавоните на цитрусовите (наричани биофлавоноиди или витамин Р), флаванолите на виното и чая, антоцианите, придаващи окраската на плодовете и зеленчуците и др. Всички те проявяват силни антиоксидантни свойства и имат различни здравни ефекти с фармацевтично значение (Bravo, 1998 ; Pellligrini et al., 2003).

През последните години се наблюдава засилен интерес към растителните и животински продукти, произведени в условия на биологично (органично) земеделие като покачествени и здравословни, по-богати на природни антиоксиданти, в сравнение с тези от конвенционалното земеделие. Консуматорите отбягват храни, които съдържат синтетични антиоксиданти, които в много страни вече са забранени, поради канцерогенните им свойства. Съвременните хранителни технологии търсят нови растителни източници за добиване на природни антиоксиданти за осигуряване на различни диети, за стабилизиране на хранителни продукти, вместо използваните синтетични химични антиоксиданти (Hudson, 1990). Фармацевтичната индустрия вече получава в пречистено състояние много растителни антиоксиданти, които намират приложение в медицината, като лекарства и хранителни добавки, в козметиката и други области. Изследванията на качеството на храните и хранителните антиоксиданти в продуктите на биологичното земеделие, най-често протичат успоредно с изследванията на качествата на продуктите от конвенционалното земеделие. С тях се цели да се даде отговар на въпросите - по-бедни или по-богати на хранителни вещества и здравословни химични съединения са продуктите на биологичното земеделие в сравнение с тези на конвенционалното и заслужават ли си по-високата цена?! Сравнителните изследванията на хранителните качества на фитопродуктите на биологичното

Фиг. 2. Антиоксидантна система

29

Табл. 1. Съдържание на общи феноли (ТP) и антирадикалова активност (DPPH) на грозде № 1 2 3 4 5 6

СОРТ Ксиномавро Мерло Родирис Шардоне Совинион Юни блан

ТР мкг / г GAE 1350 1280 640 480 440 430

DPPH мкмол / г 2,13 1,70 0,64 0,58 0,46 0,54

земеделие в сравнение с тези от конвенционалното (сравняването на протеини, мазнини, различни форми на въглехидрати, минерални соли, витамини, активни химични съединения, такива с антиоксидантно действие) се увеличават непрекъснато. Много от тях имат дискусионен характер. Причините за недостатъчните обективни критерии за сравняване на качествените показатели се крият в трудности от експериментален характер. В литературата, обаче, има много изследвания и редица обзорни статии, в които се подчертава, че продуктите на биологичното земеделие са по-богати на редица биологичноактивни за човешкия организъм компоненти, включително и на природни антиоксиданти (Lairon, 2009; Maestri et al., 2006). Многогодишни изследвания на Центъра по органично земеделие към Университета на Аризона, САЩ показват, че съдържанието на основни антиоксиданти в продуктите на органичното земеделие, превъзхождат тези от конвенционалното земеделие. (C. Benbrook et al, 2005). В плодове и зеленчуци от органичното земеделие общите антиоксиданти са 75% повече от конвенционалното, а витамите С и Е са увеличени с 25 % (фиг. 3). Полифенолните антиоксиданти в растителните храни от конвенционалното земеделие са предмет на много проучвания (Bravo, 1998) . Много от тях са посветени на гроздето и виното. Изследвани са, както общото количество на полифенолите, така и отделни техни фракции и индивидуални съединения. Съдържанието на полифенолите в гроздето, гроздовия сок, семената, кожиците и виното се влияят от много генетични и екологични фактори (Macheix J.J. et al., 1990). Качественият и количествен състав на полифенолите нa виното зависи от сорта, от технологията на производството му и микробиологичните процеси при ферментацията. Широко са проучени червените вина, които се характеризират с високо съдържание на полифеноли, с висок антиоксидантен потенциал. В литературата е известен т. нар. „френски парадокс”, който свързва здравето с консумацията на червено вино. В някои от изследванията се подчертава, че високите антиоксидантни и здравни ефекти на

30

Табл. 2. Съдържание на ТР и активност (DPPH ) на вино № 1 2 3 4 5 6

СОРТ Ксиномавро Ксиномавро + Мерло Изба Лигас - Мерло Родитис -1 Родитис - 2 Изба Лигас - Шардоне

TP мкг / г GAE 4075 3950 3850 380 340 280

DPPH мкмол / г 5,86 5,70 5,04 0,85 0,26 0,27

гроздето и виното са свързани и със съдържанието на специфичните за тях полифеноли, като процианидините и резвератрола. Тук заслужава да се отбележи фактът, че резвератрола, който е мощен антиоксидант, не е нормален метаболит на гроздето или получен при ферментацията на виното. Неговата биосинтеза в гроздето е предизвикана вследствие на микробни и гъбни нападения, като химическо (алелопатично) средсто за защита. Днес интересът към резвератрола в гроздето и виното, в плодовете и зеленчуците, и връзката му с различни патогенни организми е извънредно голям. На пазара вече са известни пречистени препарати от резвератрол, който се счита за надеждно средство срещу сърдечно-съдови и канцерогенни заболявания. Изследаванията върху антиоксидантите и полифенолите на биологично грозде и вино са оскъдни. Не са ни извести подобни изследвания в нашата страна. В статията представяме резултатите от изследване на грозде и вино от биологичната ферма на братя Лигас, която се намира в околностите на гр. Яница (30 км югозападно от гр. Солун), Гърция. В продължение на две години предмет на изследването са съдържанието на общите полифеноли и антирадикалова активност в шест сорта бяло и червено грозде и вино, които са типични за производство на грозде и вино в този район.

Фиг. 3. Хранителни вещества в биологични плодове и зеленчуци, сравнени с конвенционални

ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ¬˙ÔÓÒ˙Ú Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ Освен това установихме, че Á‡ по-високи разлики количеството фенолите с антиоксидантна Ò˙ÒÚ‡‚ на  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂË Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- вÒÓÚÓ‚ËˇÚ активност се наблюдават при червените сорıË Ì‡ грозде Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌڄˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- тове и червените вина, в сравнение Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ ¡ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - сÓ‰ÛÍˆËˇ белите.̇Това се дължи на по-високото количество на общи феноли и антоциани в тези Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡. сортове (Gougoulias et al. 2005). Тези резултати ¬ ¡˙΄‡ˡ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì  са в подкрепа на сравнителните изследванията на Williams (2002) за положителното повлияване ̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌË на количеството на общите феноли при биолоÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰гичното производство на земеделските култури. В това отношение особена роля има азота от ̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ естествена биомаса и органичен тор, както и ‡Ì‡ÎËÁË‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉнякои специфични практики при биологичното В резултат на œÂÁ проведени ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. Ô˙‚ËÚ изследвания ÚË „Ó‰ËÌË беше отглеждане на лозата, с което се създават поустановено, че количеството на общите фено- добри условия за биосинтезата на полифеноли, Ò Á‡‰˙ʇ ли ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ (TP) в гроздето варира Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ в широки граници, в това число и антоциани, които са главен комв зависимост от сорта – от 430 до 1350 ррm. понент на багрилните вещества на червените ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχ ˇÁÍÓ ÔÓ‚ËЧервените сортове се характеризират с по-ви- сортове грозде и червеното вино. ¯‡‚‡Ì - 15 574наÚ ˇ„Ó‰Ë ÔÓÒÎÂсоко съдържание общи(2002), феноли в сравнение с белите сортове. Антирадикаловата Заключение ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓ-активност, определена със свободния стабилен радикал 1. Количеството на природни антиоксиданËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú DPPH, се движи в границите 0,64 до 510,13 мк- ти със здравословни и фармакологични свойства мол г свежа маса. Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó964DPPH Ú ÔÂÁ/ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, e по-високo в растителни храни, като зеленчуСъдържанието на общите феноли на виното ци, плодове, грозде и вино, произведени по ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó ̇χварира от 280 до 4075 ррm. Особено високо е методите на биологично земеделие в сравнение Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)изследва- с продуктите на конвенционалното земеделие. съдържанието на полифеноли в трите ни ‰Ó вина, произведени от избата на Лигас. Ви2. Отглеждането на лозата при условия на 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ сокото съдържание на общи феноли определя биологично производство довежда до получава‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡- на тези нето на по-високо количество на общи феноли и „Ó‰ËÌË високата антирадикалова активност вина, средно 5,53 мкмол DPPH /мл. антирадикалов потенциал (DPPH активност) Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌˈË.

— ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 сÁÛÎÚ‡ÚË През същите години сме изследвали полифе- в гроздето и виното, в сравнение с конвенциоÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡ˡ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔӉ͇. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂактивност ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ,наÁ‡Ò‡‰ÂÌË нолите и антиоксидантната гроз- налното производство. дето и виното от същите сортове, където лозата 3. ÛÒÎӂˡ, Поради̇΢ˠнарастване на производство̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË се отглежда по методите на конвенционално то на продуктите на биологичното земеделие Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ Ò ˇ„Ó‰Ë et Ò‡ в‚ чужбина земеделие (Masheva et al., ÔÎÓ˘Ë, 2001; Á‡ÂÚË Gougoulias и в нашата страна и при повиal.,19 2005). При сравняването на общите феноли към ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ тях, поради Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), шен интерес на консуматорите и антирадикаловата активност с тези на получе- здравословните им качества, са необходими изÔÓ ÁÂωÂÎË - ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504производство Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ следвания»ÌÒÚËÚÛÚ ните при биологично се устанона природните антиоксиданти, като вяват процентни разлики, които варират 15 елемент ŒÚ‰ÂÎотìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Úотˇ„Ó‰Ë оценката наÍÛÎÚÛËî хранителната и биолодо 35% в полза на биологичното земеделие.

гична стойност на растителните храни.

ДО АВТОРИТЕ ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ ‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò ‰ӂÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ ̇ χÚÂˇ·. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

31

Законодателството и българските биопроизводители

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

Анна Карова, Юлия Джабарова Аграрен университет – Пловдив

32

През 1991 година Европейската комисия създава първите официални правила за означаване на биологичните продукти. Регламент на Съвета (ЕО) 2092/91 се превръща в общоприет, универсален стандарт за биологично производство. След въвеждането на законодателство се наблюдава бърз растеж на пазарите на биологични продукти, като през 2007 г. годишният оборот достига 46 милиарда долара. Засиленото търсене довежда до увеличаване на производствените площи до 32,2 милиона хектара, което представлява около 8% от обработваемата земя в световен мащаб. По данни на Евростат между 2007 и 2008 г., се наблюдава увеличаване на биологичните площи на 27-те страни членки на ЕС със 7,4%, и нарастване на броя на биологичните фермери с 9,5%, което илюстрира позитивната тенденция на развитие на биологичното производство в Европа. Тази тенденция продължава и през 2010г., когато според проучвания на FIBL в Европейския съюз по биологичен метод се обработват 9 милиона хектара, които представляват 5,1% от общата земеделска площ на континента, а броят на биологичните фермери достига 220 000. Годишният оборот на европейските пазари на биологични продукти достига 19,6 милиарда евро и отбелязва растеж от около 8% в сравнение с 2009г. Състояние и развитие на биологичното земеделие в България Както в световен мащаб, така и в България през последните години се отчита засилен интерес към биологичното производство. В резултат от добрите възможности за пазарна реализация на биологичните продукти след приемането на страната ни в ЕС и финансова подкрепа за биопроизводителите по мерките на ПРСР 2007 – 2013г., през 2011 г., биологичните фермери са с около 30% повече в сравнение с предходната 2010г., а контролираните площи под биологично управление достигат 26 662 ха (фиг. 1). Най-големи площи са заети от трайни насаждения и зърнено-житни култури. Най-малък е делът на пресните зеленчуци, пъпеши, ягоди и култивирани гъби. През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година до 976, а на

овцете и козите – с около 20% (фиг. 2). Броят на пчелните семейства се увеличава от близо 46 000 на почти 59 000, което е с около 27% повече регистрирани в система на контрол в сравнение с 2010 г. Развитие на законодателството Европейското законодателство в областта на биологичното производство е много динамично и от 1991 до 2007г., към Регламент ЕО 2092/91 са публикувани над четиридесет изменения и допълнения. С оглед улесняване на работата с нормативните актове и включване на основните цели и принципи на биологичното производство в законодателната рамка от 01.01.2009г. Регламент на Съвета (ЕО) 2092/91 е отменен от Регламент на Съвета (ЕО) 834/2007, който отразява всички настъпили промени в законодателството по отношение на биологичното земеделие на ЕС. Две важни събития в развитието на законодателството в областта на биологичното земеделие настъпиха през 2012 година: подписването на историческото споразумение за партньорство в търговията с биологични продукти между двата най-големи производителя на биологични продукти в света - САЩ и ЕС, и приемането на Регламент (ЕО) 203/2012 за производството на биологично вино. Споразумението за партньорство е подписано на 15.02.2012г. в Нюрнберг, Германия, по време на най-голямото търговско изложение на биологични продукти в света – ВioFach, и влиза в сила от 01.06.2012г. По силата на това споразумение биологичните продукти, сертифицирани в Европа или в Съединените щати, ще могат да се продават като биологични във всеки от двата региона

на света, с две изключения:  в САЩ не могат да се внасят и търгуват като биологични продукти от животински произход, получени от животни, третирани с антибиотици;  в ЕС не могат да се внасят и търгуват ябълки и круши, от насаждения, третирани с антибиотици срещу бактериални инфекции (огнен пригор). Преди подписване на споразумението, за да търгуват с продукти на американските пазари, биопроизводителите трябваше да получат отделен сертификат съгласно National Organic Program, от признато от USDA контролиращо лице, поради което подлежаха на допълнителни проверки, административни формалности и финансова тежест. След влизане в сила на споразумението за българските биопроизводители могат да се посочат следните ползи:  улеснява се достъпът до пазарите на САЩ на малките и средни земеделски стопани и преработватели;  премахва се необходимостта от сертификация по два отделни стандарта – Регламент ЕО 834/2007 и National Organic Program;  намаляват се бюрократичните пречки пред производителите и преработвателите;  намалява се финансовата тежест за производителите и преработвателите, които искат да изнасят биологични продукти за САЩ;  увеличава се прозрачността на стандартите за биологично земеделие;  повишава се доверието на потребителите към биологичните продукти. Съгласно официалното изявление при подписване на споразумението секторът на биологичните продукти в САЩ и ЕС се оценява на близо 40

милиарда евро и ежегодно се отбелязва непрекъснат растеж. Партньорството премахва значителни препятствия, особено за малките и средните производители на биологични продукти и допринася за развитието на биологичното земеделие, като разкрива възможности за нови пазари при облекчени условия. Регламент ЕО 203/2012 – нова възможност за българските винопроизводители През последните години в България се наблюдава увеличение и на площите с лозя, отглеждани по биологичен метод. Те са едва 154 ха през 2007г. и нарастват трикратно до края на 2010г. (по информация от МЗХ). Възможностите за подобра пазарна реализация на „биологично вино” в съчетание с преките плащания по агроекологичната мярка от ПРСР 2007 – 2013 за лозовите насаждения, са стимул за разширяване на биопроизводството и заемане на нишата на пазарите на Европейския съюз и извън него. Съгласно дефиницията на Международната федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM биологичното земеделие, включително лозарство и винарство, представлява „цялостна система за управление на производството, която насърчава и подобрява здравето на агроекосистемите, включително и биоразнообразието, биологичните цикли и почвената биологична дейност. Тя набляга на прилагането на управленските практики, като се има предвид, че регионалните условия изискват местно адаптирани системи, а биологичното вино е вино, произведено от биологично отглеждане на лозя без помощта и необходимостта от синтетични торове, синтетични препарати за растителна защита и хербициди”. Регламентирането на производството на биологично вино е свързано с приемането на конкретни правила за винификация, използване на ограничен спектър от субстанции и технологични методи и е от голямо значение за българските винопроизводители, тъй като повишава тяхната конкурентоспособност на вътрешния и външните пазари. До 2012 г. винопроизводителите могат да използват единствено означението „вино от биологично грозде”, тъй като в Регламент ЕО 834/2007 и Регламент ЕО 889/2008 не са определени правила за производството на биологично вино. От реколта 2012 при пълно спазване на изискванията на РеФиг. 1. Разпределение на площите в биологичното растениегламент ЕО 834/2007, Регламент въдство в България (Източник: МЗХ, въз основа на данни от ЕО 889/2008 и Регламент ЕО годишните доклади на контролиращите лица на биологичното 203/2012 означението може да производство).

33

щества – съдържание на сулфити. Към първата група ограничения се отнасят забраните за концентрация със студ, намаляване на алкохолното съдържание, десулфитиране чрез физични методи, електродиализа, използване на катионобменители. По отношение на сулфитите резултатите на проучването ORWINE показват, че производителите на биологично вино в ЕС вече са постигнали намаляване на нивото на серния диоксид във вината, произведени от биологично грозде, спрямо максималното съдържание Фиг.2 Брой животни, отглеждани по биологичен начин в Бълга- на серен диоксид, допустимо за рия (Източник: МЗХ, въз основа на данни от годишните докла- небиологичните вина. Поради това максималното съдържание на сяра, ди на контролиращите лица на биологичното производство). разрешено за биологичните вина, бъде „биологично вино”, като върху етикетите е по-ниско от нивото, разрешено в небиологичтрябва да е налице европейският знак за съответ- ните вина. Необходимите количества серен диокствие, придружен от кодовия номер на контроли- сид зависят от различните категории вино, както ращото лице. Когато не са спазени конкретните и от някои характеристики на виното, например енологични изисквания, но виното е произведе- съдържанието на захар, което е взето предвид но от биологично грозде съгласно Регламент ЕО при определянето на максималните нива на серен 834/2007, то може да бъде означено като „вино диоксид, допустими за биологичните вина. Проот биологично грозде”. В този случай, за да се блеми в определени лозарски райони, породени избегне риск от евентуално подвеждане на потре- от неблагоприятни климатични условия, може да бителя, не се допуска използването на знака за доведат до необходимост от използване на допълбиологично произовдство. нителни количества сулфити при производствата Най-общо практиките и технологиите за виноп- на виното с оглед постигане на стабилност на роизводство на ниво ЕС са установени в Регламент крайния продукт. Като цяло се счита, че нама(ЕО) № 1234/2007 и в прилагащия Регламент (ЕО) ляване на количествата сулфити е най-голямото № 606/2009. Не всички от тях обаче съответстват предизвикателство пред винопроизводителите. на целите и принципите на биологичното производство, и по-конкретно на специфичните принЗаключение ципи, приложими за преработката на биологични Настъпилите през 2012г., изменения и допълнехрани, определени в регламент ЕО 834/2007. Това ния в законодателството в областта на биологичналага разработване на специфични изисквания ното производство разкриват нови възможности и ограничения за биологично винопроизводство. за намиране на пазарни ниши и реализация на В същото време други практики като топлинна продукцията на българските биопроизводители. обработка, филтриране, обратна осмоза и използ- Премахването на изискването за допълнителна ване на йоннообменни смоли, които се прилагат сертификация за американския пазар значително при преработката на храни, са приложими и за улеснява потенциалния експорт. Пред по-строги винопроизводството и е възможно да се отра- ограничения са поставени единствено животновъзят върху определени съществени характеристики дите поради категоричната забрана за използване на биологичните продукти, но поради липсата на на антибиотици. Към настоящия момент обаче алтернативни технологии, които биха могли да ги биологичното животновъдство в България, въпреки заместят, те остават разрешени на производители- че отбелязва растеж през последните години, все те на биологично вино при определени условия. още е крайно недостатъчно като обем продукция. Ограниченията при производството на биоло- Най-добри възможности са налице пред винопгично вино са формулирани в две основни на- роизводителите и особено онези от тях, които правления: стопанисват лозя, преминали преходния период,  енологични практики и процеси, които тъй като при спазване на регламентираните вече биха могли да се окажат подвеждащи по отноше- енологични практики, те ще бъдат в състояние ние на истинската същност на биологичното вино; да произведат биологично вино още от реколта  използване или добавяне на определени ве- 2012.

34

Усвояване на площи заети с ровини и оврази Доц. д-р Енчо Мянушев, ИПАЗР”Н.Пушкаров”

ПЛЮС

5 (260) / 2014

миване и отнасяне, целесъобразно е в първите 2-3 години да се засява с многогодишни треви. Засипването и усвояването на ровините трябва да се прилага при ровини с дължина до 300-400 м и максимална дълбочина до 5 м. Този начин на усвояване на ровините не трябва да се прилага при оврази с голяма водосборна площ, или каменисто дъно и малка мощност на почвените хоризонти. В зависимост от водните свойства на съответния почвен тип на орницата и подорницата при редица ровини притокът на повърхностни и подпочвени води не може да се прекрати. При засипването на такива ровини и оврази трябва да се изградят и подземни водоотвеждащи съоръжения. И при тази технология ровината се разделя на няколко работни участъка, а засипването започва от върха на ровината. Предварително дъното на ровината се почиства и подравнява, като му се осигурява необходимия надлъжен наклон и след това се полагат съоръженията за дренаж и водоотвеждане. След извършването на тези операции започва засипването на ровината с булдозер, като се спазва последователността на операциите от гореописаната технология.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Голяма част от наклонените и обработваеми земи в нашата страна са разпокъсани от ровини и оврази. Този проблем особено много се задълбочи след връщането на земите на техните собственици, тъй като тези площи останаха извън плановете за земеразделяне и в момента са пустеещи. Наличието на ровини и оврази в обработваемите земи на фермерите създава затруднения при механизираната обработка, намаляват общата площ и лишават стопанските култури от необходимата влага. При извършване на терасиране, тези теренни форми са сериозна пречка за изграждането и оформянето на терасите. В комплекса от мероприятия за борба с ровинната ерозия най-голямо значение има тяхното засипване. Със засипването на ровините, фермерите не само прекратяват понататъшното им разширяване, но те имат възможност да получават нормални добиви от отглежданите култури. Каква е технологията на засипване на ровините и овразите По време на засипването на ровината, за да не постъпят повърхностни води в нея, на върха й се построяват водозадържащи или водоотвеждащи съоръжения. Преди да се започне засипването на ровината, тя се разделя на отделни работни участъци с дължина от 15 до 40 м и в границите на тези участъци се извършва засипването. На първия участък (най-ниската част на ровината) почвата от двете й страни се срязва и се премества към дъното на ровината, докато се запълни и се стигне до наклона който сме проектирали. След това се извършва работата на втория участък. Най-напред от него се изземва повърхностния плодороден слой и с помощта на булдозер се премества и разстила равномерно на първия засипан участък. След това се извършва насипването на втория учасък, а хумусът на застилането му се взема от третия участък и т.н. За последния участък (на върха на ровината) хумусният слой се взема от изкопа на водоотвеждащото или водозадържащото съоръжение при върха на ровината. След окончателното завършване на насипа се извършва уплътняване на почвата. За да се предпази насипът в ровината от из-

35

Тайтън Машинъри България

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

на Третия национален събор на овцевъдите

36

На събора в началото на май фирмата предложи машини за Зелена линия с марка Lely. Косачки Splendimo за предно и и не изисква поддръжка. Освен задно агрегатиране към трак­тора, това новият дизайн на подбира­ Сеносъбирач Hibiscus с единичен ча осигурява непрекъснат поток ротор, Балираща ма­шина с регули- на окосената трева директно в руем диаметър на балата и ротор камерата. Машината е високо­ със 17 ножа за допълнително наряз- адаптивна и към материала, с който работи, независимо дали ване на ма­сата – опция. балирате сено, слама или влаж­ Lely Splendimo 900 M6 на силажна маса, което се по­ стига чрез задаване на конкрет­ ните параметри като плътност, диаметър, вид на връзвателния материал и др. в системата за управлние и контрол Balecontrol E- стандарт, установена в каби­ ната на трактора. Допълнителни­ ят ротор за нарязване Xtracut17 Всички дискови косачки Lely допринася за постигане на поса оборудвани с униклана ре­жеща висока плътност на балите, и от греда с модулна кон­струкция. Това тук спестяване на разходи чрез изобретение на Lely се състои от постигане на по-високо качество универсални точки на косене, коина съхранение и икономия на то директ­но се задвижват от гъвкав време. Конструкцията на рото­ шес­тоъгълен вал. Тази греда съдържа ра е отворена, което позволява много по-малко предавки, което дозахват на по-голям обем окосен принася за висока произоди­телност материал. Благодарение на това и иконмия на гориво – от 15-20%, голямо количество материал се както и минимална поддръжка. подава в камерата за балиране, Подходящо и ефек­тивно прибиране което е още една предпоставка, на културата не означава, че окосегарантираща висока производи­ ният ма­териал се озовава в откоса телност на машината! по подреден начин след като бъде Трактори Case IH, подходя­ окосен – тук идва на помощ сеносъбирачът. Събирането има голям щи за малки и средни стопан­ ефект върху скоростта на прибира- ства от новите серии Farmall А и Maxxum EP, за по-големите нето на окосената култура! стопанства трактори от сериите Балопресите на Lely Welger Case IH Puma EP и Magnum EP. са известни в целия свят бла­ годарение на техните огромни Телескопичните товарачи технически възможности и ви­ Merlo, които намират широко сока надеждност. Новият авто­ приложение във различните сто­ номен подбирач е резултат от панства заради широкия набор заложената от конструкторите от функции, които предлагат. основна цел, а тя е висока про­ Компактни и производителни изводителност. Сега подбирачът машини, гарантиращи ненадми­ е по-надежден, износоустойчив нат комфорт, производителност

Телескопични товарачки Merlo

и безопасност. Фуражораздаващо ремар­ ке Farezin модел MASTER 850 също беше изложено на щанда на компанията и предизвика заслужен интерес. Фуражораздаващо ремарке Farezin

Lely Group е създадена през 1948г в Холандия. От създава­ нето на компанията до днес, Lely вдъхновявява специалисти­ те си да конструират и създават иновативни решения, за да помагат на потребителите да постигат устойчиво производ­ ство на мляко и млечни продукти, на фуражни и енергийни култури. Част от стратегията на компанията е осигуряване на растеж чрез развитието на иновативни висококачествени машини и сервиз на много конкурентни цени, което под­помага нашите клиенти да подобряват тяхното финансово и социално благополучие.

16

1. Александров В. (ред). 2011. Методи за мониторинг, оценка и въздействие на сушата в България. София, стр. 216 2. Койнов В., Ив. Кабакчиев, К. Бонева. 1998. Атлас на почвите в България. С. Земиздат.

3. Попова З. 2008. Оптимизиране на поливния режим, добивите и влиянието им върху околната среда чрез симулационни модели. Дисертационен труд за даване на научната степен Доктор на селскостопанските науки, ИП”Н. Пушкаров”, София, стр. 326 4. Попова З. (Ред). 2012. Оценка на риска от засушаване в земеделието и управление на напояването чрез симулационни модели. Издател ИПАЗР Н.Пушкаров, 244 стр. ISBN 978-954-394-080-6 5. Попова З., М. Иванова, Д. Мартинс, Л. С. Перейра, М. Керчева, В. Александров и К. Донева. 2013b. Засушаване и климатични промени в България: тенденции и въздействия върху агросистемата на царевицата. Селскостопанска наука, 46, 1, 19-30 6. Славов Н., Е. Колева, В. Александров. 2003. Климатични особености на засушаването. В: И. Раев, Knight C.G. и М. Станева (Редактори) Засушаването в България: съвременен аналог за климатични промени. Природни, икономически и социални измерения на засушаването 1982-1994 г, БАН, София стр.

39-52 7. Pereira L. S., P. R. Teodoro, P. N. Rodrigues, J. L. Teixeira. 2003. Irrigation scheduling simulation: the model ISAREG, in Tools for Drought Mitigation in Mediterranean Regions, G. Rossi, A. Cancelliere, L. S. Pereira, T. Oweis, M. Shatanawi, A. Zairi (Eds.) Kluwer, Dordrecht, pp. 161-180

намалява, когато почвите имат по-висок използваем воден запас TAW, и че процентът на рисковите години е по-нисък в Северните централни и източни райони отколкото в Северозападните и Крайморските. Необходими са по-нататъшни изследвания за анализиране на поливните режими, вкл. с воден дефицит, като адаптационна мярка за справяне със засушаването и климатичните промени. Прилагането на анализ за тенденция на нетните напоителни норми NIR показва значително нарастване на NIR през периода 1970-2004г. със 120 (Плевен), 90 - 80 (Лом, Силистра) и 55 мм (Варна). При неполивната царевица водният стрес се е увеличил, а добивите са намалели средно с 32% от потенциалния добив в Плевен и с 20% в Лом и Силистра, което показва необходимостта от нови подходи. Литература

37

Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”, София 2 Технически университет, Агрономически институт, Лисабон, Португалия 3 Национален институт по метеорология и хидрология, София

З. Попова1, М. Иванова1, Л. С. Перейра2, К. Бонева1, К. Донева1, В. Александров3, М. Керчева1

55

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 5 (260) 2014

КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЦАРЕВИЦАТА

1

A Полски култури

Сушата е метеорологично явление, засягащо все по-често селското стопанство и икономиката на страната (Славов и кол.

2003; Koleva and Alexandrov, 2008; Popova and Kercheva, 2002; 2005; Popova and Pereira, 2008). Установено е, че поради намаление на валежите и нарастване на диапазона на температурата на въздуха, в най-голяма степен от сезонно засушаване в страната са застрашени районите на Пловдив и Стара Загора (Попова, 2012; Попова и колектив, 2013b). Лятото в Дунавската равнина е по-влажно в сравнение с Горнотракийската низина. Повечето земеделски райони обаче, също показват тенденция към нарастване на максималната температура със средно годишно увеличение от 0,024оС/год. (Попова и колектив, 2013а, 2013b). Областите около Плевен (La 43o25’, Lg 24o36’, Alt 134m), Силистра (La 44o07’, Lg 27o16’, Alt 16m), Лом (La 43o49’, Lg 23o13’, Alt 36m) и Варна (La 43o12’, Lg 27o55’, Alt 39m) се определят като засушливи по отношение на годишните валежни суми (Александров (ред.), 2011). Традиционни почви в Северна България са черноземите със среден (TAW=157 мм/м) до висок използваем воден запас (TAW=180 мм/м) при различните им разновидности, а също и смолниците (TAW≥180 мм/м) от Северозападна България (Бонева, 2012). Царевицата е избрана, като типична поливна полска култура. Ходът на развитието, евапотранспирацията, чувствителността й към воден стрес през отделните фази на развитие, както и нуждите от напояване са аналогични на тези за останалите пролетни култури (Върлев, 2011). Независимо че продължителността на периода с максимална евапотранспирация (ETmax) е различна, стойността на ETmax при всички пролетни култури е много близка. Поради това резултатите, получени от царевицата могат да се разглеждат като представителни за тази група култури. Целта на настоящото изследване е да се анализират колебанията и промените на климата, вкл. тенденциите към засушаване, както и тяхното въздействие по отношение на агросистемата на царевицата за представителни групи почви и климатични райони на Северна България. Обхванати са периодите 1951-2004 г. и 1970-2004 г., като вторият е представителен за условията на съвременния климат. Изследването е осъществено

Фиг. 1. Местоположение на изследваните опитни полета на ИПАЗР„Н. Пушкаров” и Метеорологични станции на НИМХ в България.

2

развитието на царевицата логично водят до нарастване на водния стрес при неполивната царевица и намаляване на добивите. В резултат през периода 1970-2004г. добивите без напояване са намалели средно с 32% от потенциалния добив за Плевен, с 20% за Лом и Силистра и с 10% за Варна (фиг.9). Логично напоителните норми, необходими за осигуряване възвращаемостта на вложените производствени разходи, също са се променили. На карбонатните черноземи със средна влагоемкост (TAW=157мм/м) нетните напоителни норми NIRs на царевицата са нараснали през последните 35 години средно със 130, 90 и 80 мм за Плевен, Лом и Силистра и са се променили най-малко, с 55 мм, за Варна (фиг.10).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Изследването, проведено при неполивна и поливна царевица в Северна България за четири климатични района, три групи почви и периодите 1951-2004 и 1970-2004г., води до следното заключение: По отношение на целия изследван период (1951-2004) не са установени съществени тенденции при валежите. Максималната температура показва обаче положителна тенденция с 0,02 oC/ год. в Лом, Силистра и Варна. През периода 1970-2004г. при сезонната еталонна евапотранспирация ETo „май-септември”се наблюдава значителна тенденция. Установеното нарастване е с 1,0 мм/год. в Силистра, до 2,3 мм/год. в Плевен и Лом и достига максимум от 2,6 мм/год. във Варна. Величината на тази тенденция намалява наполовина, ако се разглежда целия изследван период 1951-2004г. вместо периода 1970-2004г. Тенденцията към нарастване на ETo се съчетава със значителни колебания и намаление на вегетационните валежи, съответно с -2,3, -2,1 и -1,0 мм/год. в Силистра, Плевен и Лом, което показва, че в Северна България има влошаване на климатичните условия през последните 35 години. Вариабилността на добивите на зърно от неполивна царевица в Дунавската равнина (33%<Cv<54%) е значително по-ниска от тази в Горнотракийската низина (40<Cv<70%). Независимо от факта, че въздействията на сушата са смекчени в Северна България, тя е ключов фактор в някои райони (Лом и Варна). Установени са криви на обезпеченост на добивите RYD от неполивна царевица и на напоителните норми NIR необходими за предотвратяване на този дефицит. Въз основа на икономически показатели са установени прагови стойности, определящи риска предизвикан с водния дефицит. Резултатите показват, че рискът

15

38

14

WINISAREG за периода 1951-2004 г. (Popova et al., 2012; Попова (pед.), 2012) са построени криви на обезпеченост на нетните напоителни норми (NIRs) на царевица за изследваните райони при групите почви с нисък (116 мм/м), среден (157 мм/м) и висок (180 мм/м) използваем воден запас TAW. По отношение на района на Плевен кривите показват, че при някои излужени черноземи с по-тежък механичен състав (TAW=180 мм/м), каквито са почвите в опитното поле Горни Дъбник, нетните напоителни норми се колебаят от 0 мм в екстремно влажните сезони (PNIRs >95%) до 100-170 мм през средните (40<PNIRs<75%) и достигат до 300-320 мм през екстремно сухите години 1958, 2000 и 1993 (PNIRs <5%) (фиг.8а). На почвите с ниска водозадържаща способност (116мм/м) напоителната норма достига 380 мм през най-сухите години. Установени са и съответните прагови стойности на напоителната норма NIRs за управление на напояването в Средната крайдунавска провинция през годините с икономически риск от неполивно земеделие. За групата на излужените и деградирани черноземи с TAW=180 мм/м нормата NIRs, гарантираща възвращаемостта на вложените средства за производство е 250 мм, а за карбонатните черноземите с по-нисък TAW (157 мм/м) напоителната норма нараства на 275 мм. На фиг.8b са сравнени кривите на обезпеченост на NIRs за разглежданите климатични райони при групата черноземи със среден използваем воден запас (TAW=157 мм/м). От фигурата следва, че през сухите години с обезпеченост PNIRs <15% нормите са най-високи в Плевен (300-350 мм) и са с 50 мм по-ниски в земеделските райони около Силистра. Напоителните норми са практически идентични за Плевен, Лом и Силистра през останалите средносухи, средни и влажни години (с PNIRs >15%). От фигурата се вижда, че през средните и влажни години (с обезпеченост PNIRs <50%) нуждите от напояване са най-високи в Черноморската климатична област (Варна). За сравнение, напоителните норми NIRs в Дунавската равнина (Силистра, Плевен и Лом) са с около 100 мм по-ниски от тези в Горнотракийската низина (Пловдив и Стара Загора) (Попова и Иванова, 2012а). Тенденции към промени на добивите и напоителните норми Резултатите за добивите от неполивна царевица и необходимите напоителни норми са подложени на анализ на тенденция за целия изследван период (1951-2004г.) и за последните 35 години. Промени във валежите и изпарителната способност на атмосферата през чувствителните към воден стрес периоди от

39

3

Фиг. 2. Средномногогодишни месечни валежи (мм) и еталонна евапотранспирация EToPМ (мм/ден) (□) за периодa 1951-2004г.; ограничителните черти показват 1,28 пъти стандартното отклонение σ (80% доверителен интервал); (a) и (b) Плевен; (c) и (d) Варна.

за райони представителни за умерено континенталния (Плевен, Силистра, Лом) и Северно-черноморския (Варна) климат (фиг.1). Използвани са месечни данни за валежи, температура и еталонна евапотранспирация ETo-PM (Allen et al., 1998), стандартизиран валежен индекс SPI , изчислен със стъпка от 3 и 12 месеца, SPI3 и SPI12, (McKee et al., 1993), както и резултати от приложението на модела WINISAREG (Teixeira and Pereira, 1992; Pereira et al., 2003) за симулиране на поливния режим, водния баланс и въздействието им върху добивите за периода 1951-2004г (Попова (Ред), 2012). Параметри на климата Еталонната евапотранспирация е изчислена по уравнението на Penman-Monteith ETo–PM за изследваните райони (Allen et al., 1998; Попова (ред) 2012). Приложена е методологията на FAO56 при ограничени данни за метеорологичните елементи (Popova et al., 2006; Иванова и Попова, 2011a). Установени са месечните и средномногогодишните месечни стойности за валежите и ЕТо-РМ, както и 80-процентният им доверителен интервал (фиг.2).Средномесечните стойности на ЕТо-РМ (мм/ден) следват сезонен ход на изменение с максимални стойности през юли и август (фиг.2b и 2d), когато валежите варират значително и стандартното отклонение 1,28s е 40-70 мм (Фиг.2a и 2c). Обратно

4

Фиг. 3. Сравняване на кривите на обезпеченост на валежните суми за четири представителни климатични района за: а) вегетационния (V-IX) и b) поливния (VII-VIII) период, 1951-2004г.

на валежите, ЕТо се колебае в тесни граници, което следва от съответния доверителен интервал с ниво на вероятност 80% в граници 0,1-0,7 мм/ден. Най-ниска е изпарителната способност на атмосферата през периода от ноември до февруари. Най-високите максимални стойности на ETo са установени за Плевен – 5.2 и 4.9 мм/ден (фиг.2b), а най-ниските за Варна – 4.7 и 4.4 мм/ден (фиг.2d). От резултатите на фиг.2 следва, че през периода с висок дефицит на вода „юли - август” могат да се очакват рискови ситуации от засушаване при пролетниците в Северна България. На фиг.3 са представени кривите на обезпеченост на валежните суми за вегетационния (V-IХ) и поливния (VII-VIII) период. Резултатите показват, че сумите на валежите са най-високи за Плевен, като за периода „май-септември” се колебаят в граници от 120 до 570 мм (фиг.3а). Най-ниски са вегетационните валежи във Варна, като през годините се изменят от 100 до 320 мм. През средните години вегетационните валежи в Лом и Силистра са по-ниски с 60 - 80 мм от тези в Плевен. По отношение на поливния сезон (VII-VIII) разликите между валежните суми за разглежданите станции намаляват наполовина, а през най-сухите (PR>85%) тези разлики са незначителни (фиг.3b). На фиг.4а и 4b съответно са сравнени кривите на обезпеченост на сезонната еталонна евапотранспирация за изследваните райони. Вижда се, че през чувствителните на воден стрес периоди от развитието на царевицата изпарителната способност на атмосферата надвишава от 2 до 5 пъти сезонните валежи през 90% от изследваните години. Докато валежните суми (VII-VIII) се изменят през периода 1951-2004г. в съотношение 1:20 (Варна) и 1:10 (Силистра), еталонната евапотранспирация се изменя в съотношение 1:1,22 (Варна) и 1:1,33 (Силистра) (фиг.3b и 4b).

13

Фиг. 10. Колебания и тенденции на нетните напоителни норми NYRs, mm, при царевица за районите на: a) Плевен, b) Лом, c) Силистра и d) Варна, черноземи със среден използваем воден запас (TAW=157 мм/м), 1951-2004г. и 1970-2004г.

с висок водозадържащ капацитет (TAW=180 мм/м) в района на Плевен до 54% при леките по механичен състав алувиалноливадни почви (TAW=116мм/м) в районите на Лом и Варна. Вариабилността на добивите на зърно от неполивната царевица в Дунавската равнина е значително по-ниска от тази в Горнотракийската низина (40<Cv<70%) (Popova et al., 2012; Попова (Ред) 2012). Резултатите показват, че независимо от факта, че въздействията на сушата са смекчени в Северна България, тя е ключов фактор за вариация на добива при неполивни условия в районите на Лом и Варна (35<Cv<54%). Средномногогодишните добиви (кг/ха) в таблицата отговарят на продуктивността на царевицата при експериментални условия в парцелки. Реалният добив на зърно в производствената практика може да бъде установен чрез умножаване на данните в таблицата с редукционен коефициент 0,75 (Върлев и Попова, 1999, Varlev, 2008). Напояване за справяне със сушата в зависимост от характеристиките на почвата Чрез резултатите от симулации с валидирания модел

40

12

Фиг. 9. Колебания и тенденции на относителните загуби на добив RYD,%, при неполивна царевица за районите на: a) Плевен, b) Лом, c) Силистра и d) Варна, черноземи със среден използваем воден запас (TAW=157 мм/м ), късни хибриди (H708), 1951-2004г. и. 1970-2004г.

в района на Плевен (фиг.7a). От фигура 7а се вижда, че през средните климатични години (с обезпеченост 40<PRYD <75%) най-големи загуби на добив се получават за Варна, където загубите са в граници от 50 до 65% от потенциалния добив. Сравнително най-ниски са загубите на добив от суша за района на Плевен, които са от 30 до 50%, но са също стопански значими. През сухите години с обезпеченост PRYD<25% загубите на добив RYD нарастват значително, като във всички разглеждани райони надминават 70% от потенциалната продуктивност. През влажните години с обезпеченост PRYD>75% загубите на добив са ниски (RYD<30%) практически за основните земеделски райони в Северна България, с изключение на района на Варна. При почвите с TAW=180 мм/м в районите на Плевен и Силистра, каквито са излужените черноземи в опитните полета в Горни Дъбник и Сливо поле, загубите на добив намаляват до незначителни (на около 10%), което е половината от загубите установени за Лом (фиг.7b). Колебанията на добивите от неполивна царевица късни хибриди в Северна България се характеризират чрез Cv и средния добив (табл.6).

Cv се изменя в граници от 33% на излужените черноземи

41

5

Фиг. 4. Сравняване на кривите на обезпеченост на сезонната еталонна евапотранспирация ЕТо-РМ за четири представителни климатични района за: а) вегетационния (V-IX) и b) поливния (VII-VIII) период, 1951-2004г.

Характеристики на почвата В Северна България най-широко разпространени почви са черноземите с използваем воден запас в граници 157≤TAW≤180 мм/м. Черноземите са почви от типа МИ (монтморилонитовиилитови) с преобладаване на монтморилонитови минерали от 10 да 20% от почвата. Този процент се променя в посока от р. Дунав на юг от карбонатните към излужените и деградираните черноземи. За последните е характерно и по-високо участие на вермикулит, който в комбинация с монтморилонита определя по-високите стойности на TAW за тези черноземи в Средната Крайдунавска и Лудогорско-Добруджанската провинции. Влагоемките смолници (TAW≥180 мм/м) са разпространени в Северозападната част на страната, около Видин. Малки петна от т.н. „карасулуци“ с TAW>180 мм/м, които са подобни на смолниците по воден запас, са специфични за Лудогорско-Добруджанския район, Североизточна България. Групата почви с нисък използваем воден запас (TAW≤116 мм/м) се състои основно от алувиално ливадните почви, които се срещат по речните тераси в Дунавската равнина (Койнов и др., 1998; Попова (ред) 2012). Разработката се основава на предишни изследвания на водно-физичните и други свойства на почвата в опитните полета в с. Ковачица, Горни Дъбник и Сливо поле (фиг.1; Донева, 1976; Стоянов, 2008; Попова (ред) 2012). За определяне на достъпния (използваем) воден запас TAW (мм/м) са използвани детайлни данни за механичния състав, пределната полска влагоемност (ППВ), влажността на завяхване (ВЗ) и обемната плътност от редица почвени профили. Като са използвани съществуващи и новополучени данни, вкл. и за минералогичния състав на гли-

нестата фракция на почвата и някои генетични особености, е проведено и допълнително изследване с оглед на групиране на почвите и мултиплициране на резултатите от симулациите с модела WINISAREG (Бонева, 2012). На основа на обобщените резултати, настоящото изследване е осъществено за три групи почви за Северна България, а именно с нисък (TAW=116 мм/м), среден (TAW=157 мм/м) и висок (TAW=180 мм/м) достъпен воден запас. Симулационен модел Симулационният модел ISAREG (Teixeira and Pereira, 1992; Pereira et al., 2003) се основава на подхода на водния баланс на Doorenbos and Pruitt (1977), като последната му версия прилага обновената методология на ФАО за изчисление на евапотранспирацията на културата и необходимостта от напояване, предложена от Allen et al. (1998). Въздействието на водния стрес върху добива се оценява чрез еднофазовия модел на Stewart (Stewart et al., 1977; Doorenbus & Kassam, 1979). При наши предишни изследвания моделът е валидиран с данни от дългосрочни експерименти с различни варианти на напояване на ранни и късни хибриди царевица (Popova, Eneva and Pereira, 2006; Попова и Иванова, 2012), проведени на почви с нисък, среден и висок използваем воден запас TAW в опитните полета от системата на Селскостопанска академия (фиг.1). По този начин моделът може да бъде приложен с достатъчна точност за изчисляване на нетните напоителни норми NIRs, мм, и относителните загуби на добив от неполивна царевица RYD, %, за периода 1951-2004г. за разглежданите климатични райони и групи почви. На основата на дългосрочните метеорологични данни и инЛом Плевен Силистра 0,04 -0,01 0,02 0,06 0,02 0,05 0,07 0,03 0,06 0,01 0,00 0,02 0,03 0,02 0,04 0,03 0,03 0,03 0,02 0,02 0,03 0,01 -0,01 0,02 -0,02 -0,02 -0,01 0,00 -0,01 0,00 0,00 -0,03 -0,01 -0,01 -0,03 0,02 0,02 0,00 0,02

Варна 0,02 0,03 0,05 0,02 0,04 0,04 0,03 0,03 0,01 0,00 -0,01 -0,01 0,02

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември годишни средни

0,03 0,00 0,00 0,01 -0,03 -0,01 0,01

Лом Плевен Силистра 0,00 -0,01 0,02 0,02 0,01 0,03 0,04 0,04 0,05 0,00 0,03 0,02 0,01 0,01 0,00 0,00 0,02 0,02 0,02 0,02 0,01 0,02 0,00 0,02 0,00 -0,04 -0,04 0,00

0,03 -0,02 -0,02 0,01

-0,04 -0,01

-0,02 -0,02 -0,04

Варна -0,01 -0,02 0,02 0,00 -0,02 -0,01 0,03 -0,01

Табл. 1. Резултати от анализите за тенденция Таблица 2. Резултати от анализите за тенденция на Тмин., 1951-2004г. на максималната температура, 1951-2004г. януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември годишни средни

6

при изкупна цена на продукцията 200 лв./т и разходи за производство 800 лв./хa, валидни за периода 1995-2005г. Тези прагови стойности се изменят в Северна България от 55 (Лом) до 67% (Плевен) и се отнасят за царевица късни хибриди (Н708, 2Л-602 и ВС622), за които е валидиран и модела ISAREG. Прагът RYD=67% отговаря на средно многогодишния потенциален добив Ymax = 13 790 кг/ха за 19-годишен период, измерен в опитното поле (ОП) Горни Дъбник (фиг.1; Стоянов, 2008). Икономическият праг RYD=55% се отнася за средно многогодишния потенциален добив Ymax = 9 910 кг/ха , установен при експериментите в ОП Ковачица, докато прагът RYD=60% съответства на средния Ymax = 11 130 кг/ха, наблюдаван за същия период в ОП Сливо поле, Силистренско (Стоянов, 2008). Като са използвани дефинираните икономически прагови стойности за RYD са определени рисковите години, през които производството на неполивна царевица е губещо при условията на почви с различен използваем воден запас. На почвите със среден използваем воден запас (TAW=157 мм/м), каквито са някои карбонатни и типични черноземи, годините с икономически риск са най-много в района на Варна (50%) и най-малко (18%)

Фиг. 8. Криви на обезпеченост на нетните напоителни норми (NIRs, мм): a) за района на Плевен в зависимост от използваемия воден запас на почвата TAW ; b) за климатичните райони и почви със среден TAW (157 мм/м), 1951-2004.

11

42

10

Табл. 6. Вариабилност на добива на зърно от неполивна царевица, характеризирана със средния добив, кг/ха, и коефициента на вариация Cv, %, за представителни климатични райони и групи почва,1970-2004 г. Климатичен район умерено -континентален Черно-морски Плевен Лом Силистра Варна Хибрид царевица късен Използваем воден запас средeн среден среден среден добив Cv, добив Cv, добив Cv, добив Cv, TAW кг/ха % кг/ха % кг/ха % кг/ха % нисък TAW=116 мм/м 6809 47 4322 54 5032 45 4300 54 среден TAW=157 мм/м 7612 42 4954 47 5766 39 5082 45 33 6203 35 7229 29 6692 32 висок TAW=180 мм/м 9200

2008; 2011). Анализите за последните 35 години показват, че валежите (V-IX) намаляват значително в Силистра (-2,3 мм/год.) и Плевен (-2,1 мм/год.) и най-малко (с -1,0 мм/год.) в Лом (табл.5). Това се дължи основно на изменения отново през месеците юни, юли и август (фиг.6) . През пиковия сезон „юни-август”, когато евапотранспирацията достига максималните си стойности (фиг.2), най-значителни промени към засушаване са установени за Силистра и Плевен, където валежните суми намаляват с около 65 мм (фиг.6, табл.5). Такава „тенденция” към намаляване на валежите, макар и натоварена с голяма грешка на прогнозата (64<RMSE<76 мм) (фиг.6а и 6c), може да се приеме за представителна за колебанията и промените на съвременния климат в низините на България и е използвана за оценка на последствията от климатичните промени за поливните режими, напоителните норми и добивите в Горнотракийската низина (Попова, 2008; 2011; Popova and Pereira, 2008). Когато анализите са осъществени за целия изследван период (1951-2004г.), в сравнение със съвременния климат (1970-2004г.), валежите VI-VIII не показват тенденция към промени за Плевен и нарастват слабо за Варна и Силистра (фиг. 6а, 6c и 6d; табл.3). Въздействие на колебанията и промените на климата върху добива от неполивна царевицата На фигури 7a и 7b са сравнени кривите на обезпеченост на относителните загуби на добив от неполивна царевица RYD (%), изчислени с наличната редица от климатични данни за разглежданите райони в Северна България при групите почви със среден (157 мм/м) и висок (180мм/м) водозадържащ капацитет. На фигурата с прави хоризонтални линии са дадени икономическите прагове, под които производството на неполивна царевица понася икономически загуби. В случая икономическият праг на относителните загуби на добив RYD (%) е определен

43

7

Фиг. 5. Сезонна еталонна евапотранспирация ETo-PM мм/ден) за периодa „май-септември” (○) за: а) Плевен, b) Лом, c) Силистра и d) Варна; колебания и тенденции за периода 1970-2004г. сравнени с тези за целия изследван период

декси, резултати от моделните Лом Плевен Силистра Варна симулации за NIRs и RYD, са -0,17 0,25 -0,19 0,03 януари осъществени анализи за тен0,74 -0,04 0,04 -0,56 денция, вкл. и по модифици- февруари -0,23 0,39 0,46 0,06 рания тест на Mann-Kendall, и март -0,05 0,94 0,27 0,02 април е оценен риска от засушаване -0,09 0,67 -0,21 0,03 май при неполивната царевица и -0,48 0,25 0,05 0,02 юни напоителните норми необхо0,30 0,36 -0,08 0,21 юли дими за предотвратяване на -0,05 0,15 0,18 0,04 последствията от колебанията август 0,50 0,49 0,44 0,02 септември и промените на климата.

-0,11 0,71 0,14 0,03 октомври РЕЗУЛТАТИ -0,40 0,23 0,09 -0,01 ноември Тенденции на промени на -0,02 0,83 0,12 -0,02 декември климата през периода 1951- годишни средни -1,27 0,35 1,14 0,02 2004г. Резултатите от теста за анализ на тенденция на максималната и минималната температура на въздуха и валежите са систематизирани в таблици 1, 2 и 3, в които е даден наклонът (ъгловият коефициент b ) по месеци и средногодишно, характеризиращ величината на тенденция и показващ дали тенденцията е нарастваща или намаляваща (положителна или отрицателна). Подчертаните цифри идентифицират случаите, в които съществува значителна тенденция с вероятност на грешката “р” < 0,025 и 95% доверителен интервал. Когато тестът е приложен за целия изследван период, е установено, че с изключение на Плевен, станциите имат положител-

Таблица 3. Резултати от анализите за тенденция на валежите, 1951-2004г.

поливен (VII-VIII)

Табл. 4. Резултати от анализите за тенденция на сумарната ЕТо за вегетационния, пиковия и поливния период, 1970-2004г. пиков (VI-VIII) 1,83 62

64

1,24

1,31

1,43

34

56

60

65

вегетационен (V-IX) 81

1,78 59 0,74

Периоди 2,30

90 1,67 30

ΣET0, мм b, мм/год. ΣETcrop=KcΣET0,мм

Плевен 2,57 80 0,85

b, мм/год. ΣET0, мм b,мм/год.

Варна 2,27 36

Станции

Лом 1,03

Табл. 5. Резултати от анализите за тенденция на валежните суми R за вегетационния, пиковия и поливния период, 1970-2004г.

поливен (VII-VIII) b, мм/год. ΣR, мм

18

-25

вегетационен (V-IX) пиков (VI-VIII) b, мм/год. ΣR, мм b, мм/год. ΣR, мм

0,52

-0,72

Периоди Станции

12

-64

3

0,33

-45

-1,82

0,09

60

-1,29

-75

-63

-38

1,70

-1,79

-1,09

-2,14

-80

-37

Плевен

-2,29

-1,06

Варна Силистра

Лом

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

5 (260) / 2014

с 0,02 мм годишно. Тенденции към влошаване на съвременния климат 1970-2004г. Резултатите от статистическия анализ за тенденция на сезонната ETo-PM за периода 1970-2004г. са онагледени с фиг.5 и обобщени в табл.4. По отношение на сезонната ETo–PM (V-IX) измененията са минимални в Силистра (1 мм/год., фиг.5c) и достигат 2,3 мм/год. за Плевен и Лом (фиг.5a и 5b) и 2,6 мм/год. за Варна, където коефициентът на детерминация е R2=0,58 (фиг. 5d). Ако тестът за тенденция се приложи за целия разглеждан период 1951-2004 г., ъгловият коефициент b намалява наполовина за Лом и Варна (фиг.5b и 5d) и на ¼ за Плевен (фиг.5a), което показва интензивно влошаване на климатичните условия в равнините на Северна България през последните 35 години (табл.4). За всички станции месеците юни, юли и август, които в общи линии съвпадат с най-интензивното развитие на царевицата, допринасят в най-голяма степен за нарастването на сезонната ETo–PM (V-IX). По отношение вегетационните валежи (V-IX), резултатите показват значителни колебания, маркирани от цикличност на „влажни” и „сухи” периоди през последните 80 години (Попова,

Силистра

на тенденция за максимална температура (Tmах) с увеличение 0,02оС/годишно. Юни е месецът с най-голям брой статистически значими тенденции. Силистра показва нарастване на Tmах през четири от месеците. Това се дължи основно на нарастването й през март, юни и юли (табл.1). Минималната температура (Tмин.) не показва тенденция на увеличение в Северна България (табл. 2). Само за март и юли Тмин. показва значително увеличение за Силистра (с 0,03 и 0,05оС/годишно). Варна е с тенденция към слабо намаляване на Тмин. през изследвания период. По отношение на валежите в Дунавската равнина, за разлика от Горнотракийската низина, не са установени статистически значими отрицателни тенденции (табл. 3). За Лом обаче е налице отрицателна тенденция практически за всички месеци и за годината. Във Варна, въпреки че е установена тенденция за шест от месеците, това води до незначително увеличаване на валежите

Фиг. 7. Сравнение на кривите на обезпеченост на относителните загуби на добив RYD, %, за четири района и две групи почви: a) със среден (157 мм/м) и b) с висок (180 мм/м) използваем запас TAW, неполивна царевица, 1951-2004г.

9

Фиг. 6. Сума на валежите R (мм) за периода „юни-август” (○) за: а) Плевен, b) Лом, c) Силистра и d) Варна; колебания и тенденции за периода 1970-2004г. сравнени с тези за целия изследван период

8

44

Румен Базитов, Васил Базитов, Величка Котева Земеделски институт, Стара Загора Ролята на напояването за получаване на устойчиви добиви от царевицата с високо качество на продукцията при рязко ограничаване на неблагоприятното въздействие на климатичните фактори през различните години е безспорно и научно доказана. Върху ограничаващият фактор – вода, у нас има проведени редица проучвания. Основната им цел е да се установи най-добрата ефективност от прилагането на различни поливни режими за напояване на царевицата при оптимална и недостатъчна водообезпеченост. Ефектът от напояването в повечето случаи е определян въз основа на получения допълнителен добив при конкретни поливни режими. Малко и недостатъчни са проучванията при които ефектът от напояването на царевицата е изразен чрез икономически величини. Настоящата публикация цели да посочи икономическата ефективност от прилагането на различни поливни режими при царевицата за силаж, отглеждана като основна култура. За изпълнение на целта са анализирани данни от точен полски опит, изведен през 2009 – 2012 година в опитното поле на Земеделския институт в Стара Загора. Опитът е проведен върху ливадно канелена почва, характеризираща се с ППВ - 26,57 %., коефициент на завяхване (KЗ) – 18,19 %., порьозност – 47 % и обемна маса – 1,45. Опитът е изведен със силажна царевица, среднокъсен хибрид LG 34.88 от група 490 по ФАО. Царевицата е прибрана във фаза начало на восъчна зрялост. Напояването е извършено гравитачно със сезонно стационарна инсталация. В полския опит са проучени следните варианти: 1 - без напояване (контрола), 2 - оптимално напояване – 80 % от ППВ (100 % поливна норма – 60 мм), 3

- напояване през бразда със 100 % поливна норма ( 60 мм), 4 - напояване във всяка бразда със 60% от изчислената поливната норма (36 мм) и 5 - напояване във всяка бразда с 40 % от изчислената поливната норма (24 мм). В таблица 1 е посочен броя на поливките и размера на поливните и напоителни норми по години и средно за изследвания период. Водата е разпределяна в поливните бразди посредством перфорирани тръби с монтирани на тях маркучи, с цел насочване на поливните струи в съответните бразди. Поливките при всички варианти са давани едновременно, като е правена съответната корекция на поливната норма, съобразно изискванията на вариантите. Икономическият анализ е изготвен въз основа на разработени технологични карти на база фактически добив за всеки вариант. Разходите за производство са изчислени по действащи цени за 2012 г.. Определени са следните икономически показатели: обща продукция, чиста продукция, чист доход, производствени разходи, себестойност на 1 тон биомаса, рентабилност и коефициент на ефективност. Ефективността от приложението на поливните режими при отглеждане на царевицата за силаж е разгледана като отношение на създадения ефект към направените разходи за неговото получаване. На таблица 2 е представен ефек-

та на реализираните поливни режими при силажната царевица по горе посочените икономически показатели. Увеличението на общата продукция при всички варианти, в сравнение с този от ненапояваната контрола се движи от 11,8 % при варианта напояван с 40 % от поливната норма до 78,3% при варианта напояван със 100 % поливна норма във всяка бразда. При напояване на царевицата със 100 % поливна норма, но подадена през бразда, общата продукция нараства с 62,8 %. Същата се увеличава с 32,8 %, когато царевицата се напоява с 60 % от поливната норма, спрямо ненапоявания вариант. Чистата продукция се увеличава при всички варианти и се движи в границите от 19,6 % при напояване с най – ниската поливна норма до 40,0 % при напояване със 100 % поливна норма във всяка бразда. Редуцирането на поливната норма с 40 % (вариант 5) е довело до увеличаване на чистата продукция с 22,4 % в сравнение с ненапоявания контролен вариант. Напояваето на

Таблица 1. Брой поливки и напоителни норми 2009 г.

2011 г.

2012 г. средно брой нап. брой нап. брой нап. брой нап. норма, поливки норма, поливки норма, норма, поливки поливки мм мм мм мм 1 2 60 3 180 4 240 4 240 3,7 222 3 60 3 180 4 240 4 240 3,7 222 4 36 3 108 4 144 4 144 3,7 133,2 5 24 3 72 4 96 4 96 3,7 88,8 Вар. поливна норма, мм

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 5 (260) / 2014 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 46

Икономическа ефективност от напояването на царевица за силаж

Таблица 2. Икономически резултати от прилагането на различни поливни норми, средно за 2009 – 2010 г. Варианти обща чиста чист производстве- себестойност продукция продукция доход ни разходи на 1 тон зелена маса 1.Ненапояван 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0 2. 100 % поливна норма 3. 100 % поливната норма през бразда 4. 60% от поливната норма 5. 40% от поливната норма

178,3

140,0

215,3

142,5

80,2

162,8

133,2

180,6

137,3

83,4

132,8

188,4

140,2

125,6

86,6

111,1

119,6

105,2

117,1

103,4

царевицата с пълен размер поливна норма, но подавано през бразда, е увеличило размера на чистата продукция с 33,2 % спрямо ненапояваната контрола. В сравнение с варианта със същата поливна норма, но подавана във всяка бразда, размера на чистата продукция е намалял с 6,8 %. Чистият доход (печалбата), като основен изразител на ефекта от напояването, показва над два пъти увеличение при извършване на напояване със 100 % поливна норма във всяка бразда. Неговият обем нараства и при останалите три варианта, като най – слабо увеличение се получава от варианта с най – ниска поливна норма (вариант 4). При останалите два варианта увеличението на чистия доход е 40,2 % и 80,6 %, съответно при напояване със 60 % поливна норма и при варианта 100 % поливна норма, но подавана през бразда на царевицата. Извършеният анализ за влиянието на производствените разходи върху равнището на ефективността показва, че обемът им се увеличава от 17,1 % до 42,5 % при всички поливни режими в сравнение с този на контролния вариант. Различията в разходите между отделните поливни

режими се обуславя главно от направените разходи по подготовката и осъществяването на поливния процес в т.ч. цената и количеството на подадената за напояване вода. Най ниски са разходите за производство при варианта напояван с 40 % от поливната норма, само с 17,1 % се завишават същите спрямо варианта без напояване. Логично с най – високи производствени разходи е варианта напояван със 100 % поливна норма във всяка бразда – 142,5 % спрямо контролата. С увеличаването на производствените разходи намалява себестойността на 1 тон зелена биомаса. Изключение прави единствено варианта напояван с 40 % от поливната норма, където себестойността е нараснала с 3,4 % спрямо нулевия вариант. При останалите три варианта този икономически показател е в границите от 80,2 % до 86,6 %, като най – ниската стойност се отнася за оптималния поливен режим (100 % поливна норма) На таблица 3 е показана ефективността от прилагането на различните поливни режими при царевицата. Тук тя вече се разглежда не само като съотношение на получения ефект и извършените разходи,

Табл. 3. Икономическа ефективност на поливните режими на царевица за силаж I –ва култура Вариотношение на отношение на отношение анти общата продукция чистата продукция на чистия доход към разходите към разходите към разходите % К на ефектив% К на ефек% К на ефективтивност ност ност 1 1,964 100,0 1,500 100,0 0,957 100,0 2 2,443 124,3 1,470 98,0 1,448 151,3 3 2,317 117,9 1,511 100,7 1,255 11,5 4 2,067 105,2 1,525 101,6 1,068 111,5 5 1,867 94,8 1,527 101,8 0,863 90,0

но и като критерий за оценка. Коефициентът на ефективност, показващ съотношението на получената обща продукция към направените разходи за производство е най – нисък при варианта напояван с 40 % поливна норма – 1,863. Той е с 5,2 % по – нисък от този на не напоявания вариант. Това показва, че стойността на допълнително получената продукция от напояването не може да компенсира направените разходи по осъществяването на този поливен режим. При останалите варианти стойностите на коефициента на ефективност са по – високи от този на ненапояваната контрола. Един от показателите, който най – пълно и точно отразява ефективността на дадено производство, е отношението на чистия доход към производствените разходи, т. е. нормата на рентабилност. Коефициентът на ефективност при този показател е най – висок при оптималната поливна норма (100 % поливна норма) и превишава контролата с 51,3 %. С най - нисък коефициент на ефективност - 90,1% спрямо контролата, е варианта с 40 % от оптималната поливна норма. Това показва, че напояването с този поливен режим е икономически неефективно, т.е. то е губещо. В заключение може да се подчертае, че от проучваните в опита поливни режими на силажната царевица, отглеждана като І-ва култура икономически най – ефективно е напояването с оптимална поливна норма (60 мм), при която обемът на общата продукция се увеличава със 78,3 %, чистият доход със 115,3 %, а себестойността на 1 тон биомаса намалява с 19,8% в сравнение с ненапояваната контрола. Напояването на царевицата с 40 % от оптималната поливна норма е икономически неизгодно, поради това, че коефициентът на ефективност от чистия доход отнесен към разходите намалява с 9,9 % спрямо ненапоявания вариант. В условията на воден дефицит и скъпа вода за напояване се препоръчва напояването на силажната царевица да се извършва с 60 % от оптималната поливна норма. Същата увеличава чистия доход с 40,2 % и намалява себестойността на продукцията с 13,4 % спрямо ненапояваната царевица

47

Селскостопанска академия

Първото средище на практическата и научна овощарска мисъл в страната, продължаваща вече 85 години

ИЗ-Кюстендил прдлага: поса дъчен материал от видовете по сортове – череши, круши, ябълки, сливи ягоди, малини, арония; технологии за производство на ябълки.

За контакти Телефон (+35978) 522 612 Е-мейл iz_kn@abv.bg http://www.iz-kyustendil.org