Земеделие плюс 261/2014 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

6–7 (261) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

НОВ НАЧИН ЗА ОБЕЗРОГОВЯВАНЕ: * Устройството загрява до 700оC само за секунда * Може да се използва при всякаква температура (от +40оС до –35оС) * Революционно: изрязва и обгаря кръвоносните съдове * Може да се обработват по 80 телета между две зарежадния на уреда * Зареждане при 220V * Повече от 15 000 телета с един уред (Експлоатационен период от 7 до 10 години)

НАЙ-ДОБЪР ЗА ФЕРМЕРИТЕ И ЗА ТЕЛЕТАТА: * Времетраене на манипулацията: Третиране от 7 секунди при 700оС * Не е необходимо предварително загряване * Понижаване на температурата и времетраенето с няколко секунди (по-малък риск от пожар и изгаряне на фермера) * Телета трябва да бъдат на възраст между 5 и 20 дни (кръвоносните съдове се намират под кожата) * Телетата трябва да бъдат в добро състояние * Няма парене и зародиша се изгребва навън, HORN‘UP отстранява и обгаря кръвоносните съдове, операцията е толкова лесна * Трябва да се обръсне, за да видите зародиша под кожата и да се уверите, че има пълен кръг на обгаряне

НАЙ-ДОБРИЯТ ИНСТРУМЕНТ! *Произведено във Франция

Можете да поръчате своя Horn‘Up – уред за обезрогoвяване при нас! За контакти: тел. 02/956 54 07; моб. 0888 607 998 www.oralo.bg

Съдържание Позиция Етикетите на биологични продукти у нас – символ на доверие или съмнение у потребителите. . . Юбилей 35 години Институт по декоративни растения – София. . . Земеделски култури Интродуциране на растението Стевия в условията на България. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Използване на хербициди при сорго за зърно. . . . . . Студоустойчивост на сортове зимен шестреден ечемик . . . Нов български сорт мини карамфил. . . . . . . . . . . . Растителна защита Устойчивост на български сортове домати към черно бактерийно струпясване . . . . . . . . . . . . Чувствителност към цилиндроспориоза на черешови и вишневи сортове . . . . . . . . . . . . . Алелопатичен ефект на Fallopia japonica върху свиница. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Зеленчуци Биологично полско производство на средноранни сортове пипер . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Овощарство Развитие на сливови сортове в години с екстремни условия.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Биохимичен състав на плодове и нектари от ягодоплодни култури.. . . . . . . . . . . . Лозе и вино Растежни регулатори и гроздето от сорт Гъмза.. . . . . Библиотека Невен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Храни Антимикробната активност на млечнокисели бактерии. . . .

Новини от МЗХ

3 7 11 13 17 21 23 26 28 31 34 36 38 41 46

По две мерки от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014–2018 стартира прием на заявления Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) стартира приеми на заявления по следните две мерки от Националната програма – „Инвестиции в предприятия” и „Популяризиране на пазарите на трети държави”. Процедурите стартират от 8 юли 2014 г. въз основа на Заповеди от министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков. Необходимата документация за кандидатстване по двете мерки може да бъде намерена на следните адреси: http://www.eavw.com/index.php?lg=bg&menuid=4&submenuid=1220; http://www.eavw.com/index.php?lg=bg&menuid=4&submenuid=1219. За целия програмен период 2014 – 2018 г., бюджетът по мярка „Инвестиции в предприятия” е в размер на 42 500 000 евро, или по 8 500 000 евро за всяка финансова година. За „Популяризиране на пазарите на трети държави” общият бюджет е 7 500 000 евро, или по 1 500 000 евро за всяка финансова година. Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”

Земеделие плюс

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

ПОЗИЦИЯ

Етикетите на биологични продукти у нас – символ на доверие или съмнение у потребителите Юлия Джабарова, Анна Карова

6–7 (261) / 2014

гично произведените продукти, в т.ч. и логото на ЕС. С регламентите на ЕС се изисква от всички оператори в сектора, в т.ч. производители, преработватели, разпространители и други стриктно да се придържат към наложените правила. През 2010 г. Европейската комисия прие новото лого (фиг. 1) за биологично сертифицирани продукти, чието използване е задължително за пакетираните продукти, произведени от държавите-членки на ЕС. Чрез налагането на единно лого и регламентирането на строги правила за неговото използване, ЕК цели да намали несигурността и липсата на доверие у потребителите, както и да намали възможността за злоупотреби. Това от своя страна е предпоставка за ефективното функциониране на вътрешните пазари, гаранция за лоялна конкуренция и защита на интересите на потребителите. За по-голяма автентичност и изграждане на по-голямо доверие, към задължителното използване на европейското лого, се прибавят и обозначаване на по-

ПЛЮС

отношението на потребителите към средствата за разпознаване и разграничаване на биопродуктите, конкретно към опаковките, етикетите и логото; - проведени са дълбочинни интервюта с експерти в областта по проблемите на функционирането на системата за обозначения и контрол. Въз основа на извършените анализи са дадени конкретни насоки за преодоляване на проблемите с липсата на доверие у потребителите и за изграждане на ефективно функциониращ пазар на биопродукти в страната. Характерна отличителна черта на биологичните продукти са принципите на производство и обозначение – етикетиране, които са строго регламентирани, а те от своя страна са утвърдени с Регламент 834/2007 и Регламент 889/2008 на ЕС. Чрез Регламент 889/2008 се внасят детайлни указания за прилагането на разпоредбите, залегнали в Регламент 834/2007, в частност касаещи обозначенията и маркировката на биоло-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През последните няколко години пазарът на биологични продукти в България бележи напредък в своето развитие. Независмо от тази положителна тенденция, темповете на растеж са все още ниски. Като основна причина за това може да бъде посочена липсата на достатъчно информация и доверие от страна на потребителите. За да бъдат ефективни прилаганите мерки за стимулиране на потребителите в процеса на покупка, първоначално е необходимо да бъде изградено и в последствие поддържано тяхното доверие към системата на сертификация, обозначение и контрол. От друга страна, същата система трябва да разяснява и гарантира принципите на биологичното производство, както и ползите от тяхното прилагане, което е важен мотив както за потребителите, така и за производителите. Целта на настоящото изследване е да се определи състоянието и равнището на функциониране на съществуващата система на обозначения на биологичните продукти в страната, както и да се набележат насоки за нейното ефективно прилагане, което е важна предпоставка за бързото развитие на пазара на биологични продукти и на биологичния сектор като цяло. За целта: - е извършен анализ на съществуващата нормативна рамка, касаеща проблема, както и възможностите за нейното ефективно прилагане; - разгледани са съпоставително резултати от проведени изследвания в страната относно

следния оператор във веригата на реализация, както и името и кода на съответния контролиращ орган. За да се гарантира стриктното спазване на изискванията за етикетиране, всеки производител, преди да пусне продукта на пазара, трябва да получи одобрение на етикета от съответния контролен орган. По този начин самите производители, търговци, преработватели и вносители, спазвайки регламентите, осигуряват ефективното функциониране на системата.

Фиг. 1 Европейско лого за биологично произведени продукти

В България, наред с логото на ЕС, се използват и други лога. От една страна, те допълват гаранциите, дадени от обозначението „биологичен” и дават възможност на вече осведомените потребители да изберат продукти, които са в съответствие с изискванията на инспектиращия орган, който те предпочитат, а от друга - използването на множество лога създава условия за объркване на потребителите и за ниска степен на разпознаваемост на биологичните продукти. Това увеличава недоверието, а оттам следва и ниското ниво на осведоменост и слабата убеденост при вземане на решение за покупка. Следователно, за условията и степента на развитие на пазара на биологични продукти в страната е важно, наред с логото на ЕС, да се наложи и използването на утвърден национален знак за биологично произведени продукти и храни, залегнало като Задача 2 в стратегическа цел 1: „Развитие на пазара на биологични продукти” в НПРБЗ (2007-2013). Ло-

гото трябва да се използва като маркетингов инструмент за изграждане на доверие у потребителите, но за да бъде ефективно неговото прилагане, е необходимо то да бъде комуникирано на различни нива с помощта на разнообразни маркетингови и промоционални техники. Степента и темповете на развитие на пазара на биологични продукти са силно зависими от доверието на потребителите в системата на сертификация и гарантиране на произхода на продуктите. В процеса на изграждане на доверие у потребителите гарантирането на произхода на продуктите и ясното и точно обозначение върху етикетите имат определящо значение за повишаване на равнището на убеденост в процеса на покупка. Според резултатите от проведените дълбочинни интервюта сред експерти в бранша, категорично се посочва, че липсата на информираност и доверие в произхода на биологичните продукти са основните причини за ниските темпове на развитие на биологичния сектор в страната. Това се потвърждава и от изследване, проведено сред потребителите, според което липсата на доверие в произхода на биологичните продукти е един от основните фактори, наред с липсата на продуктите на пазара и тяхната висока цена, които възпрепятстват потребителите да купуват по-често. В същия източник се посочва, че допълнителна бариера в процеса на покупка е наличието на ограничена информация и реклама, както и липсата на ясно видими обозначения върху продуктите. В допитването, проведено сред експерти, представители на правителствени, неправителствени и сертифициращи организации, както и резултатите от предходни изследвания, еднозначно се налага изводът, че съществува изключително ниска степен на информираност на потребителите на вътрешния пазар за същността, произхода и ползите на

биопродуктите. Голяма част от тях не знаят или се затрудняват да отговорят какво представляват биопродуктите. По данни от национално представително изследване на Vitosha Research за 2009 една десета от потребителите се заблуждават, че повечето храни на пазара са биологични, тъй като те ги асоциират с техния естествен, натурален произход или с производството им в домашни условия. Потребителите посочват, че се нуждаят от допълнителна информация относно произхода (37%), състава на продуктите (37%), както и за техните предимства и ползи (26%). Правилата за производство и сертификация, както и ползите от биологични продукти, се нуждаят от допълнително разясняване и популяризиране. Съществен аспект от равнището на информираност на потребителите е разпознаваемостта на биологичните продукти. Потребителят трябва да може да разпознава високото качество на биопродуктите и ясно да ги разграничава от конвенционалните им аналози. Изследванията до момента показват, че потребителите се затрудняват при идентифицирането на биопродуктите. Този проблем се подсилва допълнително и от наличието на различни обозначения върху опаковките като: „био”, „еко”, „органик”. Използването на подвеждащи наименования се приема като заблуждаваща реклама и е предмет на третиране в Закона за нелоялната конкуренция, освен това е в нарушение на Закона за общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Логото като инструмент за изграждане на доверие у потребителите Потребителите трябва да бъдат убедени, че биологичните продукти са резултат от специфични методи на производство, управлявани от конкретни регламенти и стандарти, контролирани от сертифициращите организации. Изследването ни показа,

че най-лесният начин за постигане на тази цел е чрез използването на унифицирано лого. То е един от най-важните инструменти за налагането на нови продукти и тяхното диференциране в съзнанието на потребителите, особено за пазар, който е неразработен, какъвто е българският пазар на биопродукти. Неговата цел е да се увеличи правдоподобността на биологичните продукти, както и да се осигури по-добрата им идентификация на пазара. В България има разработено национално лого за биологично произведени продукти (фиг. 2). Все още то е слабо използвано и има ниска степен на разпознаваемост. Според резултати от проучване на Vitosha Research 75% от 1000 анкетирани потребители признават, че не познават българсия знак за биопродукти, а относно европейския знак – те са 90%1. Безспорно необходимостта от лого върху биологичните продукти е доказана от редица проучвания, проведени в различни страни, включително и в България. Потребителите са категорични в становището, че логото е най-лесният и достоверен начин за разпознаване на биологичните продукти на пазара.

Фиг. 2. Национално лого за сертифициран биологичен продукт

Резултатите от проведеното допитване сред експерти потвърждава извода, че логото върху опаковката има изключително голямо значение в процеса на

идентифициране на биологичните продукти. Интервюираните смятат, че биопродуктите трябва да бъдат задължително маркирани със специален знак, като наред с европейското лого да се използва и националното. Според тях налагането на единна система за обозначения е необходимо условие за идентифицирането на биопродуктите, за подпомагане на процеса на покупка, а от там и за активиране на всички участници във веригата на реализация и като цяло – ускоряване развитието на пазара на биопродукти в страната. Редица проучвания показват, че използването на множество различни лога, комуникиращи биологичните продукти, води до ниска степен на разпознаваемост и разграничимост от страна на потребителите. По този начин се увеличава недоверието и се създава по-голямо объркване, а оттам – ниско ниво на осведоменост и слаба убеденост при вземане на решение за покупка. Опитът в много европейски страни (Австрия, Германия, Дания, Швейцария) показва, че използването на унифицирано лого помага на потребителите да разпознаят биологичните продукти и да изградят по-бързо своето доверие към тях. Широкото му използване е много важен фактор за улесняване на вътрешната търговия, а оттам и ускоряване на развитието на вътрешния пазар. Акцентирайки върху прилагането на национално лого, не изключваме възможността за използването и на частни лога едновременно с него. Успешен опит от практиката на някои страни (Финландия, Чехия) е прилагането на две лога за всички продукти – държавно лого и лого на сдружение на производителите. Разбира се, трудно може даден модел да се приеме като универсален и да бъде приложен като еталон. Опитът на страните с развит биологичен пазар е от изключителна важност за прилагането му в условията

на българския пазар. Според нас много сериозно следва да се постави въпросa каква точно система от обозначения да бъде наложена в България. Причината е, че наред с националното лого, съществуват и лога на частни институции и изборът на един или друг модел води до различни ефекти. Важно е да се отбележи, че без постигането на ясно разпознаване на етикетите и логата е сложно да се организират и проведат кампании за обучение на потребителите. Такова обучение е важно за процеса на постигане на високо ниво на познаваемост на биологичните продукти и за изграждането на убеденост при покупката им. Изводи Чрез прилагане на регламентите за обозначение и контрол на биологичните продукти се постига съществена защита едновременно на потребителите и производителите. За да бъде ефективно прилагането на такива стандарти, е наложително да се създаде гласност сред потребителите, т.е. те да знаят за тяхното съществуване, затова е необходимо:  Да се въведе единна система на обозначения в страната, чието прилагане да бъде строго регламентирано и контролирано, като употребата на множество лога бъде избегната.  Да се използват масмедиите като най-мощното средство за информиране и разгласа сред потребителите и стратегически инструмент за популяризиране на биологичните продукти.  Да се използват директните продажби като предпочитано и основно средство за пряко въздействие върху потребителите и за изграждане на тяхното доверие.  Да се осигури пазарна прозрачност чрез изграждането на единна информационна система и осигуряването на официална статистическа информация.

Данните се отнасят за старото европейско лого (в сила до 01.07.2010 г.), което нямаше задължителен характер.

ЮБИЛЕЙ

35 години Институт по декоративни растения – София Проф. д-р Бистра Атанасова

Проф. д-р Бистра Янева Димитрова – Атанасова Директор на ИДР–София

6–7 (261) / 2014

пазова изследва размножителните процеси при апомиктните растения, като създава полиплоидни форми при петуния и други цветни култури. Трудовете й остават непубликувани, поради наложилата се Лисенкова теория. Дългогодишен неин съратник и асистент е Гинка Йорданова, която води практическите занятия на студентите. Принос за развитието на цветарската наука има и ст.н.с. д-р Елеонора Дачина-Христова, посветила живота си на растителната защита. За да установи причинителите на повредите по декоративните растения тя обикаля частните и общински градини. Резултатите от научната си работа публикува в статии и издава книгата „Болести и неприятели по украсните растения”. След 1944 г. започва подем в зеленото строителство. Разширяването на зелените площи довежда до увеличаване производството на цветя, предимно

ПЛЮС

се характеризира с бавни темпове на развитие на просветата, образованието и експерименталната дейност при декоративните видове. Провеждат се предимно изложби на цветя, внос от чужбина, като отглеждането им първоначално се извършва в новооткритите земеделски училища, а по-късно и в частните градини. През 1940 г. със заповед на Министъра на земеделието се провежда първият курс по цветарство в Агрономическия факултет – София с преподаватели Георги Духтев, Вилхем Краус и Гена Папазова. Големи познавачи на декоративната флора у нас са Жюл Лошо, Антон Краус и Йохан Келерер, които са отлични практици, но не и експериментатори. Проф. Димитър Атанасов, фитопатолог в Агрономическия факултет – София създава с участието на видове от нашата флора хибридни лалета, но резултатите остават непубликувани. Начало на научните изследвания в областта на цветарството поставя през 1935 г. доц. Гена Папазова - доайен на цветарската наука в България. След специализация във Франция тя е назначена за преподавател в Агрономическия факултет към ВСИ – София - първия научен център по изучаване на декоративните растения. Като цитолог, генетик и селекционер доц. Па-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

През настоящата 2014 г. колективът на Института по декоративни растения–София чества 35 години самостоятелно научно звено по цветарство и 80 години научни изследвания в областта на декоративните растения в България. Хилядолетната история на цветята е толкова богата и почитана, колкото и историята на човешкия род. Те не само възпитават и поддържат нашия дух, но винаги присъстват в живота ни. Няма нищо по нежно и вълнуващо от естествената красота и неповторимото разнообразие на цветята. Японците казват – „Истинското щастие е да държиш цветя в двете си ръце”. От незапомнени времена българинът винаги се е отнасял с любов и нежност към цветята. Първата изложба на цветя у нас е организирана от Люсиен Шевалие през 1892 г. в Пловдив. През 1896 г. проф. Стефан Георгиев изнася първите лекции за естеството на декоративната растителност в Софийския университет, с което поставя начало на образованието за цветята. Първото ръководство „Отглеждане и използване на найхубавите градински цветя” се издава през 1924 г. от Вацлав Стрибърни-син - предтеча на бъдещите учебници по цветарство. Периодът от 1935 – 1960 г.

за обществените градини, както и това за отрязан цвят. Големи заслуги за развитието на цветарствто по това време имат Георги Цветков, Димитър Дюлгеров, Иван Цветков и др. Вторият научен център по цветарство е ВСИ – Пловдив където проф. Васил Ангелиев от 1950 г. чете лекции по „Декоративно градинарство и цветарство”. Научните му изследвания са по луковичните култури и розата. Популяризирането на дивото лале от Родопите е негов принос. В съавторство с доц. Недялка Николова, която също е преподавател във ВСИ те издават първия учебник за студентите и практическо ръководство по цветарство. През 1951 г. се създава третия научен център за цветята - ВЛТИ – София с въвеждане на специалност „Озеленяване”. Преподавател по цветарство е проф. Елена Щилянова, която проучва проблемите в биологичен и естетично-художествен аспект, съобразени със задачите на озеленяването. Изучава проявите през вегетативната и репродуктивната фаза на представители от р. Godetia. Автор е на 4 учебника по цветарство и цветен атлас. В този център работи и д-р Анастасия Шевкенова, която проучва биологията и развитието на Pancratium maritinum и изследва естествените растителни съобщества по Черноморието. Със създаването на опитни станции през втората половина на 20 век у нас се развива активна изследователска дейност. С възхода на цветопроизводството през 60-те години започват целенасочени научни разработки. За да се отговори на нуждите на цветопроизводителите към Опитната станция по градинарство в с. Негован се открива секция по цветарство с 5 научни сътрудника - ст.н.с. I ст. д-р Надежда Николова (ръководител), Златка Павлова, Димчо Казаков, Александър

Бойков и Иван Грошков, които съвместно с агрономите - Радка Цанкова, Мариана Димитрова, Вили Панчева, Пенка Попова и Белчо Цолов, създават богати колекции от 400 сорта астри, 400 сорта дребноцветна хризантема, 180 сорта ириси, голям брой сортове от луковични и грудколуковични цветя. Надежда Николова и Златка Павлова селекционират първите 5 сорта гладиоли и 3 сорта многогодишни астри, а Димчо Казаков създава най-богатата колекция от дървесни декоративни растения в страната – 1600 образци, от които 1100 сорта рози, 100 местни и чуждестранни сортове люляци, около 90 иглолистни видове и др. С преминаването на „Булгарцвет” към „Булгарплод” настъпва упадък не само в цветопроизводството, но и в научната дейност. През този период се пенсионират половината от научните сътрудници в Опитната станция по градинарство, без да се назначават нови. Унищожена е почти цялата колекция от декоративна растителност. Преустановена е дейността по сортоподдържане и семепроизводство. Научната работа по цветарство протича стихийно,

поради липса на целенасоченост и координиране. Първото самостоятелно научно звено по цветарство - Опитна станция за цветя и декоративни храсти в с. Кубратово се учредява на 01.01.1979 г. Създаването на станцията представлява качествено нов, преломен момент в развитието на българската цветарска наука. За директор е назначена доц. д-р Доменика Бобошевска - дългогодишен преподавател по агрохимия в Агрономическия факултет – София. Тя разработва технология за хидропонно отглеждане на оранжериен карамфил, системи за контролиране съдържанието на хранителните вещества в почвите и за изчисляване на торовите норми. Участва в написване на учебник по агрохимия. Първоначално в Опитната станция работят 6 научни сътрудника – ст. н. с. I ст. А. Бойков, ст. н. с. II ст. д-р И. Грошков, ст. н. с. II ст. д-р М. Динова, ст. н. с. II ст. д-р И. Чавдаров, ст. н. с. II ст. д-р Н. Протич и н. с. А. Гогаджов, чийто брой скоро се увеличава с още 6 сътрудника – проф. дсн Р. Бъчварова, доц. д-р Д. Иванова, проф. д-р В. Капчина, доц. д-р Д. Ненчева, н. с. Д.

Кирилов и н. с. Г. Марков. Под ръководството на И. Чавдаров - опитен учен по въпросите на меристемата и цитологията се обзавежда първата лаборатория по тъканни култури. Разработени в колектив и одобрени са 3 технологии - отглеждане на оранжериен карамфил върху хидропоник; получаване на здрав посадъчен материал от рози и карамфил по метода на тъканните култури. По това време А. Бойков създава първите си сортове едроцветен карамфил. През 1983 г. ОСЦДХ – с. Кубратово се премества в с. Негован, която 3г. по-късно се преструктурира в Институтът по цветарство - единственния юридически самостоятелен институт в системата на ССА по това време. Негов директор е ст.н.с. II ст. д-р Маргарита Динова. Под нейно ръководство се построява първия за страната модерен Лабораторен комплекс (НПЛТК) с 5 дка стоманеностъклена оранжерия, предназначен да произвежда здрав и автентичен посадъчен материал от цветни видове. Научноизследователската работа се разширява и задълбочава, като броят на научните работници достига 24. Признати са 5 комплексни технолигии за промишлено отглеждане на луковични цветя, рози и мини карамфил. Утвърдени са 19 отраслови нормали, като 4 от тях получават висока оценка за производство на посадъчен материал. Разгръща са широка дейност по адаптиране на внесени от чужбина едногодишни и многогодишни цветя, саксийни видове и декоративни храсти. Разработват се селекционни програми при мини карамфила с прилагане на междусортова и междувидова хибридизация и при хризантемата с използване на експерименталния мутагенез. Създадените нови сортове едроцветен карамфил от проф. Бойков получават световно признание и популяризират българ-

ската селекция извън граници. По това време се поставя начало на научноприложната дейност. Разработват се in vitro технологии за отглеждане на азалея и хортензия, както и технологии за размножаване на кордилине, драцена и каланхое. Сключват се договори за производство на здрав посадъчен материал от цветни видове по метода на тъканните култури. От 1989 г. в продължение на 5 г. директор на Института по цветарство е проф. д-р Димитър Славов, който с ентусиазъм и решителност ръководи института в условия на енергийна криза и влошаваща се икомика, вследстие на промените настъпили в политическия живот на страната. Научноизследователската му дейност се свързва с изучаване на азотния режим в системата: почва-тор-растение. За първи път у нас той въвежда препоръчителни стойности за съдържание на минерален азот при цветните видове. Създава и изпитва нови форми торове, биологично активни вещества и субстрати. От 1995 – 2000 г. директор на Института е ст. н. с. II ст. д-р Иван Грошков, който участва в разработването на технологии за отрязан цвят и посадъчен материал от цветни култури, изготвя методики за извеждане на конкурсни сортови опити, стандарти и други нормативни документи. Създава 3 сорта чайно-хибридни рози. По време на неговото ръководство кризата в страната се задълбочава. Усилията на колектива са насочени предимно към запазване на колекциите. През периода 2000 – 2008 г. се извършват най-много реорганизации на научното звено по цветарство - 4 структурни промени за по-малко от 8 г. През 2001 г. Институтът по цветарство, Институтът по генетично инженерство и Комплексната опитна станция по картофите се преобразуват в Агробиоинститут - София. За съжаление при

обединението на трите звена не се отбелязва особено развитие в научната дейност при цветята, причини за което са недостатъчните финансови средства, отпускани на звеното по цветарство и последвалите съкращения в щата му. От 72 бр. при обединението в АБИ, числеността на звеното по цветарство при разделянето е редуцирана на 35 бр., с което цветарската наука беше лишена от квалифицирани експерти и специалисти. С ПМС 165 от 19 юли 2005 г. двете научни звена в Негован и Самоков, се преструктурират в Регионален център по цветарство и земеделие (РЦНПО) - София с ръководител проф. д-р Бистра Атанасова. За запазването им лична заслуга има тогавашният Председател на ССА, проф. д-р Светла Бъчварова, за което колективът най-сърдечно й благодари. Изказваме голяма благодарност и на Управителния съвет на ССА, както и на всички колеги, които са ни подкрепяли и съдействали за запазване на научното звено по цветарство. Две години по-късно научното звено по цветарство в с. Негован се обособява като самостоятелна единица без базата в гр. Самоков. От 15 септември 2008 г. РЦНПО - София се преобразува в Институт по декоративни растения – София, с което се възвърна статута на бившия Институт по цветарство - Негован. Към момента числеността на персонала е 30 души, от които 17 в научния сектор, 3 - във финансово-счетоводния отдел и 10 - в производствено-експерименталната база, включително и охрана. В института работят 9 научни сътрудника с образователна и научна степен “доктор”, 5 от които са хабилитирани. През 2008 г. на Института по декоративни растения - София е присъдена програмна акредитация за обучение на докторанти по научната специалност „Декоративни растения”.

Основните направления в научноизследователската дейност на Института са: Интродукция, селекция и технологични аспекти при нови сортове и видове цветя; Растителни биотехнологии; Качество на сортовете, посевния и посадъчен материал; Фундаментални проучвания върху физиологичните и биохимични процеси. Изследователската работа обхваща фундаментални и научно приложни разработки и се акцентира върху основни проблеми при декоративните култури – селекция, микроразмножаване, регулиране на растежа и развитието, хранене, стрес толеранс, контрол на болестите и плевелите, проучване на диви видове от местната флора с декоративна стойност за целите на селекцията, изучаване и съхранение на застрашени от изчезване диви видове цветя за опазване на биоразнообразието, поддържане на генофонд от декоративни растения, разработване на технологии и протоколи за отглеждане на нови цветни видове, сортоподдържане и семепроизводство на основни цветни култури и др. Единствено в ИДР - София се разработват селекционни програми при декоративните растения, имащи за цел създаване на сортове и линии с ценни декоративни, биологични и стопански качества, с по-ранен цъфтеж и кратък вегетационен период, устойчиви на болести и неприятели, с добра приспособимост към климатичните условия на нашата страна и др. В резултат на продължителна колекционна дейност е събран богат генофонд от декоративни растения с чужд и местен произход представен от 10 in vivo колекции, наброяващ общо 4270 образци, вкл. 431 вида, 793 сорта и 298 хибридни форми, 39 генотипа. От тях in vitro се съхраняват и поддържат 400 образци. Съдадени са и 2 ex situ колекции от диви видове.

За последните 10 години научният колектив е участвал в разработването на: 28 научни проекта, от които 8 са финансирани от ССА, 2 от МОН, 2 от МОСВ, 1 от МЗХ и 15 международни - в сътрудничество с Холандия, Полша, Русия, САЩ, Япония, включително 6 финансирани от 5-та и 6-та Рамкови програми на ЕС - 1 вътрешноевропейска специализация по програма „Мария Кюри”, 4 по двустранно сътрудничество и 4 чрез други чуждестранни научни организации. Академичният състав на ИДР - София за 10-годишния период е публикувал общо 162 научни труда – статии в чуждестранни и български списания, в сборници от симпозиуми и конференции с международно участие; 3 глави от книги, издадени в чужбина и 3 книги у нас и над 40 научнопопулярни материала. В резултат на интензивна селекционна дейност само през последните 10 години са патентовани 15 сорта цветя, от които 5 сорта лилиум (Андрос, Негован, Анна Мария, Марина, Поли), 3 сорта мини карамфил (Елмаз, Росица, Ира), 2 сорта хризантема (Жени и Жоро), 2 сорта далия (Виолета и Росица), 2 сорта гладиоли (Екатерина и Ива) и 1 сорт тагетес (Усмивка), а от създаването на Опитната станция по цветя и декоративни храсти – Кубратово са селекционирани общо 64 оригинални български сорта, от които 21 сорта едроцветен карамфил „Сим”; 11 – мини карамфил; 10 – лилиум; 4 - хризантема; 3 - чайнохибридни рози; 3 далия; 3 - едногодишни астри; 2 - гладиоли; 2 - декоративно зеле; 1 – невен; 1- тагетес; 2 многогодишни астри.

За последните 10 години са разработени общо 7 технологии, от които 3 са утвърдени от Експертен съвет за отглеждане на мини карамфил, лилиум и гладиол, и 2 са представени за разглеждане от Експертен съвет за култивиране на диви видове от р. Limonium и р. Goniolimon. В процес на довършване са още 2 технологии за отглеждане на гипсофила и хризантема. За целия период на съществуване на научното звено по цветарство са разработени и признати общо 30 технологии и отраслови нормали за производство на безпатогенен посадъчен материал, отглеждане, размножаване и форсаж на основни видове или групи цветя. Научноприложната дейност е представена чрез: внедряване в производството на български сортове цветя, селекционирани в Института; прилагане на нови и оптимизирани технологии за отглеждане на основни цветни култури; сключване на договори за производство на безвирусен посадъчен материал (in vitro) с частни фирми; предоставяне на консултантски услуги на цветопроизводители и любители на цветя; проектиране на договори за вътрешно и външно озеленяване; организиране на участия в специализирани изложби за цветя; провеждане на открити дни на различна тематика и други. През своето 35 годишно съществуване с гордост можем да заявим, че Институтът по декоративни растения – София с неговите предходни структури е люлката на нашата цветарска наука, създал редица научни работници и преподаватели, работещи у нас и в чужбина. Колективът на ИДР се гордее със своите научни и научноприложни постижения и ще положи всички усилия за в бъдеще българската цветарска наука да продължи да се развива и процъфтява на съвременно ниво.

земеделски култури

Интродуциране на растението Стевия в условията на България Илия Учкунов, Ахмед Мехмед, Веселин Учкунов

6–7 (261) / 2014

пет генотипа от генофонда на института. В процеса на работа са формирани общо 26 популации, които се изследват в селекционната програма за интродукция на растението Стевия в нашата страна. Разсадът е получен в лабораторията по тъканни култури и адаптиран за външни условия в оранжерия. Височината на разсада е 8-10 cм на възраст около 40-45 дни. Растенията са пикирани в пластмасови легла в с големина 5/5 см. Торовата смеска се състои от торф, пясък и перлит в съотношение 1:1:1. Растенията са засадени в началото на месец май на разстояние 50/30 см в опитното поле на института при поливни условия на карбонатен чернозем. Водени са наблюдения за динамиката на развитие при различните произходи. Отчитани са хабитус на храста, нападение от болести, форма на храста, брой разклонения, началото на цъф-

ПЛЮС

един цвят тичинките играят ролята на мъжки размножителен орган. Наблюдава се венче на цвета и на малки цветчета. Венчето на цвета е оформено във вид на удължена камбанка, като в горната си част се разделя на пет сектора. Листата на Стевията са копиевидни – широко разтворени или тесни и назъбени по краищата, но самите зъбци са слабо очертани. По лицевата и обратната страна се наблюдават къси, нежни власинки (мъх). Цветът на листата е светлозелен, зелен или тъмнозелен. Те са плътни, почти дебели и месести. Във всяка пазва на листата се ражда и пъпка, която в последствие оформя първата клонка (разклонение). Резултатите от проучването на` морфологичните и стопански качества на някои селекционни материали Стевия от генофонда на Земеделски институт – Шумен са представени в статията. В изследването са включени

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Стевията /Stevia rebaudiana B./ е многогодишно тревисто растение, естествено разпространено във влажните райони на Парагвай, Колумбия, което в момента е интродуцирано в много райони на света поради съдържанието в листата на естествени подсладители – стевиозид и ребаудезид. Родината на растението Стевия е Парагвай. До средата на ХVI век местните коренни жители на Парагвай (гуарани) са използвали листата на Стевията като сладък продукт. Откриването и разпространението на Стевия започва през 1887г от парагвайския естествоизпитател Мойсес Бертони, който причислява растението към нов вид Euratorium. От ботаническа гледна точка Bertoni квалифицира Стевията като Stevia Rebaudiana. Това название дава в чест на Ovido Rebaudi, който първи извършва химическите анализи в растението по отношение на сладките вещества. При класификацията Стевията се отнася към сем. Compositae (сем. Хризантемови), клас Stevia, вид rebaudiana Bertoni. Семената са тънки и издължени, с вретенообразна форма. Дължината им достига 2-3 мм. При узряване добиват кафяв или тъмнокафяв цвят. Върху горната външна повърхност се наблюдава т.нар. ветрило, което спомага за разпространението им от въздушните течения. Цветовете са двуполови. В

Таблица 1. Биометрични изследванията при различни генотипове Стевия

Гено-типове 2001 2100 2200 2300 2400 Средно

брой 3 2 8 6 5 24

общо тегло, г 136,60 218,71 196,53 153,54 178,92 176,86

теж и други. Химичният анализ за съдържанието на сладки вещества е проведен по методика разработена в лабораторията по БАВХ към Института по органична химия на БАН. От проведените биометрични измервания (табл.1) се установи, че средното тегло на едно растение достига 176,86 г. По отношение на този показател сравнително най-високо тегло се констатира при произход 2100, където превишението спрямо средното тегло е 123,7%. Относително същите резултати се констатираха и при произход 2200-196,5 г тегло на едно растение. Най-високо тегло на свежа и суха маса листа се установи за произход 2100, като превишението над средното за групата по показател суха маса листа е 10,5%. Необходимо е да по-

тегло свежи листа, г 81,01 134,70 120,82 96,81 107,64 108,21

тегло сухи листа, г 27,70 35,36 34,54 33,18 34,52 32,06

основни разклонения, бр. 2,20 2,65 2,34 2,28 2,16 2,33

сочим, че се констатира едно изравняване на показателите за добив суха маса при почти всички генотипове. Според Shaffert and Chetobar (1994) растенията развиват едно основно стъбло и височината на изследвания от тях селекционен материал достига 65 см. Нашите проучвания установиха, че средно основните стъбла на изследваните растения достигат 2,33 броя. Необходимо е да посочим, че и при нас и при Shaffert and Chetobar растенията са от култура in vitro. Височината на растенията при нашите селекционни материали достига около 104 см. Най-високи са растенията от генотип 2100, а най-ниски при генотип 2200. Тези резултати се разминават с изследванията на посочените по-горе автори. На графика 1 са представени усреднените данни по групи

Фиг. 1. Съдържание на стевиозид, ребаудезид A и общо сладки вещества при генотипове Стевия

допълнителни разклонения, бр. 22,40 15,25 16,49 12,29 13,50 15,99

височина, cм 100,17 129,20 95,49 100,64 97,01 104,51

на изучаваните генотипове. Найвисоко съдържание на стевизод притежават селекционните материали на произход 2400, средно с 6,71 мг/г, а на ребаудизид А генотиповете от групата на селекционен номер 2300 (8,27 г/100г). Съотношението между стевиозид и ребаудезид А достига 1,13. Като заключение можем да установим, че са селекционирани генотипове с относително високо съдържание на стевиозид (2101 – 9,2 мг/г) и ребаудезид А (2304 – 13,2 г/100г). Съдържанието на сладки вещества при селекционните материали от генотип 2300 достига 14,77 г/100г суха маса. Селекцията на Стевия е насочена към получаването на максимално количество суха маса листа от определена площ, с относително високо съдържание на сладки вещества. Изводи - Растението Стевия успешно е интродуцирано в условията на нашата страна. - Средната височина на растението е от 97 до 129 см. Теглото на свежата маса на едно растение е от 81 до 134,7 г, като сухата маса достига до 35,4 г. - От 1 декар могат да се добият средно около 150 кг суха маса, от изследваните генотипове. - Съдържанието на стевиозид и ребаудезид А при изследваните произходи е от 10,31 до 14,77 г/100г.

Използване на хербициди при сорго за зърно Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

ПЛЮС

6–7 (261) / 2014

хa и 6 вегетационни хербицида: Уидмастер (2,4Д + дикамба) – 1,2 л/хa, Каспър (просулфурон + дикамба) - 300 г/хa, Камикс (S-метолахлор + мезотрион) – 2,5 л/хa, Санафен (2,4-Д) - 2 л/хa, Базагран (бентазон) - 2 л/хa и Камбио (бентазон + дикамба) - 2 л/хa. При всички варианти семената са фабрично третирани с хербицидния антидот Консеп III, за предпазване на соргото от фитотоксичния ефект на противожитните хербициди. Всички семена са третирани предсеитбено и с растежния стимулатор Лактисем сорго в доза 3 л/100 кг семе, за преодоляване на биологично заложеното забавяне на първоначалния растеж при соргото. Всички варианти са третирани през фаза 8-ми лист с комплексния листен тор Лактофол сорго в доза 10 л/хa за ускоряване на развитието и изтегляне на цъфтежа преди настъпване на засушаването през лятото. Опитът е изведен след предшественик твърда пшеница. Хербицидът Гардоприм плюс голд внесен в периода след сеитба преди поникване, проявява много висока ефикасност срещу къснопролетните едногодишни широколистни плевели – обикновен щир, бяла лобода, черно куче грозде, татул, тученица, пача трева, лубеничник (табл. 1). Хербицидите Стомп, Уинг, Спектрум и Харнес също са високоефикасни срещу тези плевели. От групата на почвените хербициди, единствено Дуал голд притежава по-слаб противошироколистен ефект. Ефикасността му срещу разпространените в опита широколистни плевели варира от 78 до 88 %.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В условията на лимитиращо овлажняване и недостатъчна и скъпа вода за напояване, все поголямо значение придобива отглеждането на сухоустойчиви култури като соргото за зърно по технологии, които способстват за максимално използване на ограничените водни ресурси. Основните видове, които заплевеляват посевите от сорго са от групата на късните пролетни плевели: обикновено кокошо просо (даражан), високо кокошо просо (карадария), кръвно просо, видовете кощрява, бяла куча лобода, бутрак, видовете щир, черно куче грозде, татул, пача трева, лубеничник. От многогодишните плевели проблемни при соргото са балур, паламида, поветица. При конвенционалната технология за отглеждане на сорго е невъзможна химична борба срещу житните плевели, което ограничаваше разпространението на културата, поради необходимостта от скъпоструващи вегетационни окопавания – механизирани и ръчни. Проблемите при борбата с житните плевели наложиха внедряването на новата технология Консеп при соргото. От 2011 г. сорго за зърно по конвенционална технология в България вече не се отглежда. Технологията Консеп се основава на използването на хербицидния антидот Консеп III (флуксофенин). Той се използва за третиране на семената, за да предпази соргото от фитотоксичния ефект на активното вещество S-метолахлор. Това прави възможно борбата с едногодишните житни плевели да се води чрез прилагането на хербицида Дуал голд в периода след сеитба преди поникване на соргото. За да се проучи антидотния ефект на Консеп III по отношение и на други противожитни хербициди, както и да се ограничи на негативното влияние на вторичното заплевеляване с опасни широколистни плевели като бутрак, паламида, повитица е изведен опит със сорго за зърно хибрид Ализе. Изпитани са 6 почвени хербицида: Дуал голд (S-метолахлор) – 1,5 л/хa, Гардоприм плюс голд (S-метолахлор + тербутилизан) – 3,5 л/хa, Стомп (пендиметалин) - 4 л/хa, Уинг (пендиметалин + диметенамид) - 4 л/хa, Спектрум (диметенамид) – 1,4 л/хa и Харнес (ацетохлор) – 2,5 л/

Повитица

Паламида

Тученица

Татул

Черно куче грозде

Бяла лобода

Бутрак

плевели

Варианти

Обикновен щир

Табл. 1. Ефикасност на някои почвени и вегетационни хербициди срещу широколистни плевели при сорго по 100 %-овата визуална скала на EWRS (средно 2010 – 2012 г.)

контрола – 0 0 0 0 0 0 0 0 заплевелена хербициди през периода след сеитба - преди поникване Дуал голд – 1,5 0 87 82 78 80 88 0 0 л/хa Гардоприм плюс 0 100 100 100 100 100 0 0 голд – 3,5 л/хa Стомп – 4,5 л/хa 0 100 100 100 95 100 0 0 Уинг – 4 л/хa 0 100 93 100 80 100 0 0 Спектрум – 1,4 л/ 0 97 92 90 0 98 0 0 хa Харнес – 2,5 л/хa 0 97 94 92 88 96 0 0 хербициди през фаза 3 - 7 лист Уидмастер – 1,2 100 100 100 100 100 100 100 92 л/хa Каспър – 300 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 98 Камикс – 2,5 л/хa 66 100 100 100 100 82 54 15 Санафен – 2 л/хa 94 96 98 98 95 92 72 64 Базагран – 2 л/хa 96 100 100 100 100 100 95 90 Камбио – 2 л/хa 100 100 100 100 100 100 100 90 Почвените хербициди Дуал голд, Гардоприм плюс голд, Стомп, Уинг и Харнес са неефикасни срещу бутрака. Хербицидът Спектрум освен срещу бутрака, не е ефикасен и срещу татула. Хербицидите от тази група не могат да контролират многогодишните широколистни плевели паламида и повитица. При наличие на такива плевели е наложително соргото да се третира през вегетацията с листни противошироколистни хербициди. Вегетационните хербициди Уидмастер, Каспър, Базагран и Камбио внесени през фаза 3 - 7 лист на соргото, проявяват много висока ефикасност срещу всички къснопролетни едногодишни широколистни плевели – щир, бяла лобода, черно куче грозде, татул, тученица, пача трева, лубеничник, в това число и срещу бутрак. Те притежават много добър ефект и срещу многогодишните широколистни плевели паламида и повитица. Хербицидът Камикс проявява по-слаб противошироколистен ефект. Той е по-слабо ефикасен срещу бутрака и паламидата и почти не влияе на повитицата. Хербицидът Санафен проявява много висока ефикасност срещу едногодишните широколистни

плевели, включително и бутрака, но е по-слабо ефикасен срещу паламидата и повитицата. Хормоноподобният хербицид Санафен унищожава само надземните им части, но в последствие се появяват нови издънки и многогодишните плевели частично се възстановяват, особено там където посевът е по-рядък. Поради тази причина, Санафен трябва да се прилага само при преобладаващо заплевеляване с едногодишни широколистни плевели. Почвените хербициди Гардоприм плюс голд, Стомп, Уинг, Спектрум и Харнес проявяват висока ефикасност срещу едногодишните житни плевели обикновено кокошо просо (дараджан), високо кокошо просо (карадария), зелена и сива кощрява, кръвно просо (табл. 2). Хербицидът Дуал голд притежава много добър противожитен ефект, но има по-слаб противошироколистен ефект, поради което той трябва да се прилага при преобладаващо заплевеляване с едногодишни житни плевели. Почвените хербициди Дуал голд, Гардоприм плюс голд, Стомп, Уинг, Спектрум и Харнес контролират успешно балура от семена, но не са ефикасни срещу балура от коренища. Поради тази причина борбата с коренищния балур, както и с другите многогодишни житни плевели като троскот и пирей, трябва да се изведе при предшественика, а през вегетацията на соргото да са води борба със семената им, за да не се допусне повторното им намножаване. Конкретно при опита със сорго, борбата с многогодишните житни плевели бе изведена след прибиране на предшественика – твърда пшеница, през стърнищния период. Използван бе балурицида Фузилад форте в доза 2 л/хa, внесен през фаза 3 - 5 лист на плевелите и 10 - 20 cм височина на балура. През предходната година, преди пшеницата бе отглеждан слънчоглед, при който борбата с плевелите в това число и многогодишните житни, бе изведена по технологиите Клиърфилд и Експрес сън. Вегетационните хербициди Уидмастер, Каспър, Санафен, Базагран и Камбио, внесени през фаза 3 - 7 лист на соргото са неефикасни срещу разпространените в опита едногодишни житни плевели. Те са типични противошироколистни хербициди и трябва да се прилагат след почвени противожитни хербициди, внесени в периода след сеитба преди поникване на соргото отглеждано по технология Консеп. Хербицидът Камикс макар да е по-слабо ефикасен срещу широколистните плевели бутрак, паламида и повитица, е единствен от групата на вегетационните хербициди притежаващ висока ефикасност и срещу едногодишните житни плевели. Той е единствения при соргото хербицид, с който може да се води борба с вторичното заплевеляване с едногодишни житни плевели.

Зелена кощрява

Сива кощрява

Кръвно просо

Балур *

Слънчоглед **

Селективност

контрола – заплевелена

Високо кокошо просо

плевели

Варианти

Обикновено кокошо просо

Табл. 2. Ефикасност на някои почвени и вегетационни хербициди срещу житни плевели и самосевки при сорго по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS (средно 2010 - 2012 г.)

след сеитба - преди поникване Дуал голд – 1,5 л/ 98 98 97 97 100 98 хa Гардоприм плюс 98 98 97 97 100 98 голд – 3,5 л/хa Стомп – 4,5 л/ха 97 97 98 98 95 90 Уинг – 4 л/хa 100 100 100 100 100 96 Спектрум – 1,4 л/ 100 100 100 100 100 96 хa Харнес – 2,5 л/хa 98 98 96 96 98 94 фаза 3 - 7 лист Уидмастер – 1,2 0 0 0 0 0 0 л/хa Каспър – 300 г/хa 0 0 0 0 0 0 Камикс – 2,5 л/хa 98 98 97 97 100 98 Санафен – 2 л/хa 0 0 0 0 0 0 Базагран – 2 л/хa 0 0 0 0 0 0 Камбио – 2 л/хa 0 0 0 0 0 0

0 0

1 1

100 1 100 1 100 3 100 1 100 1 100 1

*- балур от семена **- самосевки от Клиърфилд и Експрес сън слънчоглед Нито един от изпитаните почвени хербициди Дуал голд, Гардоприм плюс голд, Стомп, Уинг, Спектрум и Харнес не е ефикасен срещу самосевките от слънчоглед. При голям брой на такива самосевки е наложително по-ранно третиране с някой от вегетационните противошироколистни хербициди Уидмастер, Каспър, Камикс, Санафен, Базагран или Камбио, които притежават висока ефикасност срещу тях. Тези резултати трябва да се имат в предвид при многогодишната технология Хербисийдс Консепт, която се използва за ликвидиране на упорити и трудни за унищожаване едногодишни и многогодишни плевели при пет полски култури. Те се отглеждат при неполивни условия по конкретна за всяка култура технология, подредени в определен сеитбооборот, а именно: 1. Конвенционална пше-

ница, 2. Клиърфилд рапица, 3. Дуо систем царевица, 4. Експрес сън или Клиърфилд слънчоглед, 5. Консеп сорго. Целта е не само да се контролират упоритите и трудни за унищожаване плевели, но и да се намали до минимум запаса от техните семена и вегетативни органи за размножаване в почвата по време на петгодишната ротация на тези култури на дадена площ. Чрез тази многогодишна технология също се цели, да се ликвидират резистентните към определени хербициди плевели и самосевки. Технологията Хербисийдс Консепт се разпространява все повече в Южна Европа, в това число и на бившите памукови площи, силно заплевелени с плевели резистентни към хербициди на база флуометурон, прометрин, трифлуралин и др., изпозвани доскоро масово при памука до тяхната забрана за употреба. При нея в сеитбообръщението соргото идва именно след Клиърфилд или Експрес сън слънчоглед. Третирането с хербицида Камикс предизвиква ясно изразена фитотоксичност при соргото - бал 3 по скалата на EWRS (табл. 2). Хербицидът не проявява системно действие, а повредите върху соргото се изразяват в контактни хлорози и некрози върху листата, при които вегетационният връх се запазва. Признаците на фитотоксичност при Камикс се появяват 4 - 5 дни след третирането. Срокът на пълното възстановяване на поразените растения варира от 15 до 20 дни. Впоследствие фитотоксичните прояви по листната маса се преодоляват от културата и не водят до математически доказано намаление на добива на зърно, поради добрата ефикасност на хербицида спрямо плевелите и самосевките от слънчоглед. Причина за по-ниската селективност на хербицида е недостатъчното последействие на хербицидния антидот Консеп III. Хербицидът Камикс съдържа активното вещество S-метолахлор подобно на хербицида Дуал голд. Докато при почвено внесения в периода след сеитба преди поникване Дуал голд, антидота флуксофенин преминава от семето в растението и директно разгражда Sметолахлора, то при вегетационно внесения през фаза 3 - 7 лист на соргото Камикс, антидотният ефект намалява и Консеп вече не гарантира 100 %-ов предпазващ ефект. Почвените хербициди Дуал голд, Гардоприм плюс голд, Стомп, Уинг, Спектрум и Харнес и листните хербициди Уидмастер, Каспър, Санафен, Базагран и Камбио проявяват много висока селективност по отношение на соргото, отглеждано по технология Консеп - бал 1 по скалата на EWRS. Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди (табл. 3). Най-високи добиви на зърно както по години, така и средно за периода на проучване се получават при третиране с почвения хербицид Уинг през периода след сеитба преди поникване и при листния хер-

Табл. 3. Влияние на някои почвени и вегетационни хербициди върху добива на зърно от сорго (2010 – 2012 г.)

Фактор А 2010 г. Фактор В контрола – заплевелена

2011 г.

средно (Фактор В)

2012 г.

кг/хa

4388

100

3902

100

3741

100

4010

100

след сеитба - преди поникване Дуал голд – 1,5 л/хa

5266

120,0

4569

117,1

4403

117,7

4746

118,4

Гардоприм плюс голд – 3,5 л/хa

5226

119,1

4495

115,2

4340

116,0

4687

116,9

Стомп – 4,5 л/хa

5279

120,3

4585

117,5

4411

117,9

4758

118,6

Уинг – 4 л/хa

5309

121,0

4600

117,9

4429

118,4

4779

119,2

Спектрум – 1,4 л/хa

5165

117,7

4433

113,6

4283

114,5

4627

115,4

Харнес – 2,5 л/хa

5160

118,5

4487

115,0

4325

115,6

4657

116,1

фаза 3 - 7 лист

Уидмастер – 1,2 л/хa

5288

120,5

4569

117,1

4384

117,2

4747

118,4

Каспър – 300 г/хa

5309

121,0

4612

118,2

4444

118,8

4780

119,2

Камикс – 2,5 л/хa

4875

111,1

4410

113,0

4257

113,8

4514

112,6

Санафен – 2 л/хa

4757

108,4

4378

112,2

4231

113,1

4470

111,5

Базагран – 2 л/хa

5257

119,8

4522

115,9

4373

116,9

4717

117,6

Камбио – 2 л/хa

5318

121,2

4577

117,3

4429

118,4

4775

119,1

средно (Фактор В)

5126

4472

4312

НСР / LSD, кг/хa: F.A p≤5%=138 p≤1%=150 p≤0,1%=165 F.B p≤5%=177 p≤1%=204 p≤0,1%=235 AxB p≤5%=276 p≤1%=320 p≤0,1%=374 бицид Каспър, внесен през фаза 3 - 7 лист на соргото – 19,2 % над нетретираната контрола. Много високи и близки до тях са добивите при почвените хербициди Дуал голд, Гардоприм плюс голд, Стомп, Спектрум и Харнес и вегетационните хербициди Уидмастер, Базагран и Камбио. Пониски, но също математически доказани спрямо заплевелената контрола, са добивите на зърно получени под влияние на хербицидите Камикс и Санафен. При хербицида Камикс, средно за периода на проучване спрямо останалите хербициди, намалението не се доказва математически. Намалението на добива на зърно спрямо другите хербициди от опита се доказва само през 2010 г. По-хладното и влажно време след третирането с Камикс, води до по-бавно преодоляване на фитотоксичните прояви от соргото. През 2011 г. и 2012 г. при условията на топло и сухо време след третиране, фитотоксичността се преодолява побързо и не влияе доказано върху добива на зър-

но. Понеже е невъзможно да се прогнозира със сигурност какво ще е времето след третиране, към употреба на Камикс трябва да се пристъпва само в краен случай. Този хербицид трябва да се използва главно при вторично заплевеляване с едногодишни житни плевели. Засега Камикс е единственото решение за борба с тях при соргото за зърно. При хербицида Санафен намалението на добива на зърно спрямо останалите хербициди се доказва, както средно за периода на проучване, така и през отделните години. Намалението на добива е най-голямо през 2010 г. През тази година, значителните валежи през месеците юни и юли създадоха условия за силно вторично заплевеляване. По-ниските добиви получени през годината се дължат на по-ниската ефикасност на хербицида срещу многогодишните широколистни плевели. През 2011 г. и 2012 г. разликите в добивите на зърно между Санафен и останалите хербициди са по-малки.

Студоустойчивост на сортове зимен шестреден ечемик Марина Марчева, АУ – Пловдив Величка Котева, ЗИ – Стара Загора

метод на Божанова и Петрова (2000), разработен за пшеница подходящ за тестиране на някои култури от сем. Gramineae. В статията представяме резултатите от изследване проявите на студоустойчивост и зимоустойчивост на внедрени в практиката български и европейски многоредни сортове ечемик, отглеждани в нашата страна.

6–7 (261) / 2014

Изследването е проведено в периода 2011 - 2013 г. чрез лабораторен тест и точен полски опит. Проучени са 9 сорта многореден ечемик с произход от Denmark (Laverda), Germany (Wendy), Austria (Nicoletta, Heidi, Amorosa), Italy (Aliseo), Slovak Republic (Gerlach) и Bulgaria (Vesletc, IZ Bori) (таблица 1). Подбраните сортове са регистрирани в европейската сортова листа и се отглеждат в полското зърнопроизводство на страната ни. Те се различават по реакцията им към ниски температури. По данни на се-

ПЛЮС

новяват бързо след стреса. Това поставя чуждите сортове в непривична за тях обстановка и води до съществено понижаване на добива и финансови загуби на фермерите. Според редица изследователи ечемикът има умерени изисквания към температурата за поникване и есенно развитие. През зимата при добро закаляване той понася температура на въздуха до минус 10 - 12 0 С при 24 часово въздействие, а при възела на братене до минус 14 0С. Съвременните български селекционни постижения показват, че са създадени перспективни линии с най - ниска критична температура на измръзване минус 13, 8 0С, други с добра адаптивна способност за бърза регенерация след зимния период и такива съчетаващи добра студоустойчивост (до минус 10 – 12 0С) с висок добив и добри качества на зърното. При оценка на студоустойчивостта и зимоустойчивостта на ечемика в селекционния процес се използват лабораторни и полски методи. Лабораторното изпитване във вегетационни камери с контролируеми фотопериод, температура и влага е скъпо, а полското изпитване изисква продължително време и труд. Поради това при тестирането на голям брой селекционни материали се предпочитат експресни, икономични методи. През последните години в нашата страна за тази цел се използва експресен

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Ечемикът е втората по значение за страната зимна зърнено - житна култура. Умерените й биологични изисквания към почвата и климата я правят подходяща за отглеждане в почти всички райони на страната с интензивно или екологично отглеждане на полски култури. Пазарната стойност на ечемика, формирана от вътрешния и международния пазар, през последното десетилетие, е близка до тази на пшеницата. Ето защо в България се отглеждат ежегодно между 1,700 и 2,500 хиляди декара ечемик. До приемането на страната ни в Европейския съюз посочените площи се засяваха 90 % с български сортове. След отваряне на пазара за семена по търговския закон, навлязоха голям брой европейски сортове. Не винаги обаче те реализират оптимално високите си генетични заложби за продуктивност и качество поради специфични рискови почвено - климатични условия в районите, където се отглеждат. Един от основните рискови фактори през последните години са необичайните минимални зимни температури на въздуха (често под минус 15 – 18 0С ) и бързо, повратното, понижаване на температурата с амплитуда по - голяма от 20 0С. Дистрибуторите на европейските сортове често отбелязват, че те са с добра зимоустойчивост, но без да показват критичната температура на измръзване с тяхната продължителност, и способността на сортовете да се възста-

Таблица 1. Изпитвани многоредни сортове ечемик Сорт произход селекция Vesletc, St. Bulgaria Institute of agriculture, Karnobat Laverda Denmark Sejet Planteforaeling Wendy Germany Nordsaat Saatzucht GmbH Nicoletta Austria Saatbau Linz Heidi Austria Saatbau Linz Amorosa Austria Advance Agrifood Aliseo Italy Istituto Sperimentale per la Cerealicoltura, Rome Gerlach Slovak UKSUP-Central And Testing Institute Republic in agriculture IZ Bori Bulgaria Institute of agriculture, Karnobat Забележка: *9 степенна скала, където 1- много добра, 9 да на Кох (1975) и международна скала.

зимоустойчивост **III група *7 от 9 степенна скала 8 от 9 степенна скала 5 от 9 степенна скала 5 от 9 степенна скала 5 от 9 степенна скала Temperature resistance Very good wintering **III група много лоша ** по мето-

Таблица 2. Валежи и температура на въздуха през вегетационния период на ечемика Периоди реколтни години *средно 2011 2012 2013 Сума на месечните валежи, мм есенен 86 150 105 101 (октомври-ноември) зимен 118 182 197 128 (декември – февруари) пролетен 143 193 165 209 (март – юни) вегетационен 347 525 467 438 (октомври – юни) Средномесечна температура на въздуха, оС декември 3,2 3,9 1,7 3,2 януари 1,5 -0,3 2,0 1,5 февруари 1,3 1,0 4,4 1,3 Забележка: *валежи, средно за 1901-2010 г.; температура на въздуха, средно за 1931 – 2010 г. Таблица 3, Среднодневна температура на въздуха по десетдневки през зимните месеци

Месец декември януари февруари

десетдневка I II III I II III I II III

лекционерите и дистрибуторите Wendy е с най-висока зимоустойчивост, следван от Laverda, Nicoletta и Heidi. Gerlach е с много добра зимоустойчивост, а Aliseo е студоустойчив. В из-

за реколтните година 2011 2012 8,1 4,5 -2,0 7,0 3,5 0,2 0,4 2,0 4,3 0,2 -0,3 -2,7 2,9 -4,6 2,8 -1,3 -1,9 2,8

2013 4,9 -0,7 0,8 0,0 3,9 2,8 5,7 2,9 4,7

питването са включени българския сорт Vesletc (стандарт за многоредните ечемици в ИАСАС), притежаващ много добра студоустойчивост и зимоустойчивост от III група, определена

по международна скала, както и новия български шестреден сорт IZ Bori. Лабораторните опити за студоустойчивост са извършени в Аграрния университет – Пловдив, а в Института по земеделие, Карнобат е проведен 3-годишен точен полски опит. Лабораторното тестиране е извършено по метода на депресия в растежните процеси на ниво кълн и корен, поставени при ниски положителни температури, съответно 26 и 4 0 С. Изчислен е коефициентът на депресия в растежа на кълна и корените по формулата на Blum et al (1980) - D % = [(AB/A] x 100, където А е средна дължина на кълна/корените в контролния вариант при 26 0С, а В е средна дължина на кълна/корените при 4 0С. Изпитването е извършено със семена от категория С1, под сито 1,8 + 2,0 мм. Семена от същата категория и същата големина са използвани за полския опит. Полското изпитване на сортовете е проведено на излужена смолница по блоков метод. Ечемикът е засяван в оптималният за района срок (5 – 20 октомври) със 450 к.с./м2 и е отглеждан по общоприета за страната технология. Торен е с 10 кг/дка а. в. азот, под формата на амониева селитра. Полската зимоустойчивост е отчетена като процент на презимувалите (в края на март) спрямо зазимувалите през есента (в края на ноември) растения. Добивът на зърно е представен при стандартна за ечемика влага – 13 %. Метеорологичната обстановка през вегетационния период на ечемика е определена чрез сумата на валежите през есенния (октомври - ноември), зимния (декември – февруари) и пролетния (март – юни) период; чрез средномесечната температура на въздуха през критичните за студоустойчивостта на ечемика зимни месеци

Таблица 4. Зимоустойчивост на сортовете, изразена чрез презимували растения (%) и добив на зърно (кг/дка) Сорт

Реколтни години 2011 2012 *презимували **добив относителен презимували добив относителен растения на зърно добив растения на зърно добив % кг/дка % % кг/дка % Vesletc, St. 98 729 100 86 722 100 107 90 770+ 107 Laverda 98 777++ 87 Nicoletta 91 710 97 81 630-96 84 622-86 Heidy 92 70284 78 526--73 Amorosa 93 616--99 90 66592 Aliseo 96 721+ + 105 92 750 104 Wendy 97 766 86 81 563--78 Gerlach 90 624--IZ Bori 96 712 98 90 732 102 Забележка: *Процент на презимувалите растения, отчетени през март, спрямо тези през **Доказаност на разликите при GD 5 % +/-; 1 % ++/--; 0.1 % +++/---.

декември, януари и февруари. Данните за метеорологичната обстановка са предоставени от МС Карнобат, към ИМХ - София. Полска студоустойчивост (зимоустойчивост). Метеорологичната обстановка през годините на полския опит позволи да се направи реална оценка за зимоустойчивостта, респективно студоустойчивостта на изпитваните сортове, и тяхното възстановяване след температурен стрес (табл. 2). По отношение на вегетационните валежи 2012 г. и 2013 г. са сравнително благоприятни за растежа и развитието на културата – есенните, зимните и пролетните валежи се доближават или надвишават слабо средните многогодишни стойности за същите периоди. 2011 година е по - суха, но водният дефицит не оказва съществено негативно влияние. Средномесечната температура на въздуха през зимните месеци (декември, януари и февруари) в трите години е различна. През 2011 г. абсолютната минимална температура на въздуха през зимния период пада до – 7,5 и -10,0 0С. Еднократно през втората десетдневка на декември температурата на въздуха

е високо рискова за ечемика - минус 15,2 0С, при снежна покривка от 5,5 см. Студените периоди на януари и февруари (таблица 3) ечемикът е прекарал във вече закалено състояние и пораженията от тях са незначителни. Снежната покривка и състоянието на посева е предпазило културата от значимо измръзване. Температурата на въздуха през декември 2012 г. е положителна и по - ниска от средната многогодишна, а тази на януари и февруари 2013 г. е по - висока и положителна през всички десетдневки. Това определя реколтната 2013 г. като най - топла и безрискова за ечемика по отношение на зимните температурни условия. През 2012 г. зимните месеци са с най - рискови за ечемика температурни условия, които позволяват да се направи оценка за полската зимоустойчивост на изпитваните сортове. Месец декември на същата година е топъл, със средна месечна температура на въздуха 3,9 oC, позволяваща почти ежедневна вегетация, но и не създаваща условия за постепенно закаляване на растенията. Двата следващи зимни месеци са по - студени в сравнение със средните многогодишни стойности - януари е по-студен с -1,8 oC, а февруари с -0. 3 oC.

презимували растения % 96 94 90 91 90 98 97 95 98 ноември.

2013 добив на зърно кг/дка 675 729+ 653 653 617723+ 730+ 630 726+

относителен добив % 100 108 96 97 91 107 108 93 108

При това през януари температурният минимум е – 12,0 oC, а през февруари е – 15,2 oC. Най - студен е периодът от 26 януари до 11 февруари, когато среднодневната температура на въздуха трайно е понижена до – 8,4 oC и – 13,6 oC, при незначителна снежна покривка от 2,3 см и е в рискови за ечемика граници и продължителност. По време на 15 дневните екстремно ниски температури е отчетена недостатъчна да предпази растенията от измръзване снежна покривка (0,5 – 3,0 см). Това съчетание е предизвикало измръзване, различно при изпитваните сортове и пряко свързано с тяхната генетично заложена студоустойчивост. В относително благоприятните зимни температурни условия на реколтните 2011 г. и 2013 г. сортовете проявяват добра полска студо- и зимоустойчивост. Сортовете с най-добра студоустойчивост (Laverda, Wendy, Aliseo, Vesletc, IZ Bori) презимуват с от 94 % до 98 % от зазимувалите през ноември растения, а тези с по-ниска зимоустойчивост (Nicoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach) с от 91 % до 95 % (табл. 4). При екстремните условия през 2012 г. Nikoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach са измръзнали съответно 19 %, 16 % и

Таблица 5, Лабораторна студоустойчивост на сортове ечемик, изразена чрез депресията в растежа на корена и кълна, Сорт

дължина на корена, мм 26 С

4 С

депресия в растежа, %

26 С

4 оС

депресия в растежа, %

Veslеtc, St,

14,2

8,0

43,7

7,7

4,1

46,7

Laverda

15,8

8,0

49,4

11,1

4,4

60,4

Nicoletta

12,0

8,7

27,5

7,2

5,1

29,2

Heidy

11,7

8,9

29,9

7,7

5,1

33,8

12,7

9,1

28,4

7,9

4,9

37,9

Aliseo

11,0

7,7

30,0

4,7

2,4

48,9

Wendy

15,8

8,2

48,1

9,9

4,0

59,6

Gerlach

12,9

9,0

30,2

8,3

5,6

32,5

IZ Bori

14,9

8,4

43,6

7,9

4,1

48,1

Amorosa

22 %. При останалите сортове измръзването е от 8 % до 14 %, като отново се отличават Wendy и Laverda с 8 % и 10 %. Близък до тях е процентът на измръзналите растение от новия шестреден български сорт IZ Bori. Аналогично с полското измръзване е получения добив на зърно от презимувалите растения в посева. При Nikoletta и Heidy, той е съответно с 13 % и 14 % по - нисък от добива на стандартния сорт Vesletc. При Gerlach понижението е с 22 %, а при Amorosa с 27 %. Двата последни сорта проявяват по - ниска продуктивност и през по - сухата 2011 г. Висока и доказана спрямо българския стандарт Vesletc е продуктивността на Laverda и Wеndy, както през относително благоприятните 2011 г. и 2013 г., така и през студената 2012 г.. Лабораторна студоустойчивост Лабораторният метод отчита подтискането в растежа на корените и кълна при ниска положителна температура (табл. 5). Установено е, че най-ниските коефициенти на депресия

дължина на кълн, мм

изразяват най - слабата студоустойчивост на сортовете и обратно най - високите стойности на коефициента показват по - висока студоустойчивост. При всички изпитвани сортове депресията на кълновете е по - висока от депресията на корените. По коефициентите на депресия на кълновете сортовете могат да се разделят в три групи. В първата попадат Nicoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach (от 29,2 % до 37,9 %); във втората Vesletc, Aliseo и IZ Bori (от 46,7 % до 48,9 %); в третата Wendy и Laverda (59,6 % и 60,43 %). По коефициент на депресия на корените групите са две – първата с Nicoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach (от 27,5 % до 30,2 %); втората с Vesletc, IZ Bori и Laverda (от 43,7 % до 49,4 %). Комплексната оценка в депресията на корените и кълновете показа по-ниска студоустойчивост на Nicoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach. Междинна е студоустойчивостта, проявена при конкретните метеорологични условия на Aliseo, Vesletc и IZ Bori. Като по - студоустойчиви лабораторният метод определи Laverda и Wendy.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Полското и лабораторното изпитване показват по - ниска студоустойчивост на Nicoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach. Междинна е студоустойчивостта, проявена при конкретните метеорологични условия на Aliseo, Vesletc и IZ Bori. Като по - студоустойчиви лабораторният метод определи Laverda и Wendy. Отглеждането на шестредните сортове Nicoletta, Heidy, Amorosa и Gerlach в райони от страната с чести повратни студове, достигащи до критичната за ечемика минус 14 0С, е рисково. Аналогичните резултати от полското изпитване и лабораторния тест, и класифицирането на генотиповете в групи показват реална възможност за използване на лабораторен метод на Божанова и Петрова (2000) в ранни етапи на селекция за устойчивост на ечемика на ниски температури. Откроените сортове с добра лабораторна и полска студоустойчивост могат да бъдат използвани за целите на селекционната програма при зимния многореден ечемик.

Нов български сорт мини карамфил Бистра Янева Атанасова Институт по декоративни растения – София

ПЛЮС

6–7 (261) / 2014

четата са средноназъбени. Цветоносите са здрави, изправени и устойчиви на полягане. Стъблата и листата са оцветени в зелено. Сортът е с късен цъфтеж, продуктивен с добро качество на цветната продукция. Отрязаният цвят показва добра трайност във вода. Сортът Сорт е високоустойчив към фузарийно Росица увяхване (I група). Сорт Наслада (Casino X Salmony) е с едри, силно кичести, тъмночервени цветове, със силен аромат (фиг. 2). Венчелистчетата са дълбоко назъбени. Цветоносите са здрави, изправени и устойчиви на полягане. Листата и стъблата са оцветени в зеленосиво, поради наличие на восъчен налеп. Сортът е със средно ранен цъфтеж, високодобивен с високо качество на цветната продукция. Отрязаният цвят запазва продължително време декоративността си във вода. Сортът е високоустойчив към причинителя на фузарийно увяхване (I група). По време на масовия цъфтеж в F1 потомствата е извършен индивидуален отбор, предимно по декоративни признаци и качества. Отбраните хибриди са размножени in vivo за получаване на вегетативни клонове. В продължение на 3 години вегетативните клонове и родителските форми са изпитвани за декоративни, биологични и стопански качества, в т.ч. за устойчивост към фузарийно увяхване. При определяне на началните, масовите и крайни прояви на основните фенофази - бутонизация и цъфтеж са приети 10%, 60% и 15%. За отчитане на добива на отрязан цвят са извършвани беритби през 3 дни, като цветната продукция е окачествявана по БДС-5971/1981. I качество - дължина на цветоноса минимум 40 см и 5 цвята на 1 цветонос; II качество - дължина на цветоноса 30 - 40 см и 4 цвята на 1 цветонос; III качество - дължина на цветоноса 20 - 30 см и 3 цвята на 1 цветонос. За проучване устойчивостта на сортовете към причинителя на фузарийно увяхване са заложени съдови опити, като за контрола е избран чувствителният сорт Red Baron. Всеки месец е отчитан броя на нападнатите растения, като реакцията на устойчивост е определена по скалата на Barbaret Blanc: I група - високо устойчиви сортове, под 5% болни растения; II група - устойчиви сортове, от 5 - 10% болни растения; III група - слабо чувствителни сортове,

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В резултат на дългогодишна селекционна работа при карамфила съществува голямо разнообразие от групи, сортове и хибриди. Мини карамфилът е една от основните оранжерийни култури за производство на отрязан цвят. Създаването на нови сортове цветя е продиктувано от една страна от нарастващите естетически изисквания на потребителя към хабитуса, формата и баграта на цветовете, отговарящи на съвременните модни тенденции, както и от повишените изисквания на производителите към стопанските качества на сорта – къс вегетационен период и ранен цъфтеж, висока продуктивност с добро качество на цветната продукция, толерантни към болести и неблагоприятни условия и др. Поради различия в географските, почвено-климатичните и икономически условия, както и различията в изискванията на потребителите, интродуцираните сортове и видове цветя в много случаи се оказват неподходящи за отглеждане в условията на даден район (Bakker and Van Dijk, 2001). В България през периода 1980-1990 г. беше създадена нова разновидност едроцветен карамфил, наречена Bulgarian carnation type, включваща голям брой сортове, обособени в 5 групи: Super carnations; Branching carnations; Caryactusesdwarf pot carnation; Standards carnations и Sprays carnations. Някои от сортовете са получени с участието на диви видове (Boikov, 1983, Boikov, 1987). Нарасналият интерес към мини карамфила на международния пазар наложи у нас да се разработи селекционна програма за създаване на български сортове, които да са конкурентоспособни на вътрешния и външния пазар и добре приспособени към климатичните условия на страната ни (Атанасова, 1998). Селекционната работа при мини карамфила започна през 1986 г., като основен метод е хибридизацията (вътревидова и междувидова). С участието на 30 чуждестранни сорта, внос от Холандия и 15 диви вида карамфил бяха направени голям брой прави и обратни кръстоски. За получаване на сорт Росица са използвани българските сортове мини карамфил Русалка (майчин компонент) и Наслада (бащин компонент). Сорт Русалка (Red Ministar X White Lilli Ann) е с много едри, силно кичести цветове, без аромат (фиг. 1). Основната багра на цвета е бледожълта с радиално разположени червени щрихи. Венчелист-

от 10 - 20% болни растения; IV група - чувствителни сортове, от 20 - 50% болни растения; V група - силно чувствителни сортове, над 50% болни растения (14). След направена комплексна оценка най-перспективните вегетативни клонове са предоставени за държавно сортоизпитване по RHS (различимост, хомогенност и стаФиг. 1. Сорт Русалка билност). Табл. 1. Фенологични наблюдения на български сортове мини карамфил продълж. на цъфтежа, дни бутонизация цъфтеж Сорт начало масова начало масов край Русалка 13.07. 24.07. 08.08. 30.08. 10.11. 94 Наслада 05.07. 15.07. 28.07. 15.08. 10.11. 105 Росица 08.07. 19.07. 03.08. 22.08. 10.11. 99 Табл. 2. Продуктивност и качество на отрязан цвят на български сортове мини карамфил общ добив качество на отрязан цвят, % Сорт 2 % I II III нестандартно сума (I+II) бр,/м Русалка 167,8 *** 111,0 69,0 16,8 11,9 2,3 85,8 Наслада 235,5 *** 155,8 72,2 18,2 7,6 2,0 90,4 Росица 169,2 *** 112,0 74,0 17,0 8,0 1,0 91,0 Red Barbara 151,1 100,0 69,7 15,4 12,1 2,8 85,1 (Standart) * (P≤0.05), ** (P≤0.01), *** (P≤0.001), а недоказаната разлика – ns.

Табл. 3. Устойчивост на български сортове мини карамфил към Fusarium oxysporum f. sp. dianthi

Сорт

болни растения, % степен на устойчи10.02 10.05 тotal вост (група)

Русалка Наслада Росица Rеd Baron (Standart)

2,3 2,3 2,3 24,0

2,5 2,4 2,2 7,2

4,8 4,7 4,5 31,2

I I I IV

А. Морфологична характеристика и декоративни качества на сорта Сорт Росица подобно на двата родителя е среднорастящ (фиг.3). Растенията достигат на височина от 80-100 cм с диаметър в средата на стъблото 4,7 мм. Сортът образува изправени, здрави и устойчиви на полягане цветоноси. Стъблата и листата на сорт Росица са с повече восъчен налеп от този на бащиния родител, поради което оцветяването е синьо-зелено. Формата на цвета е симетрична, а баграта жълта, както на майчиния родител (сорт Русалка), но без червени щрихи. Цветовете на сорт Росица са едри (диаметър на цвета - 5,5 см и височина – 4,5 см), кичести (48 венчелистчета в 1 цвят) с назъбени венчелистчета, подобно на родителските форми. Броят на цветовете на един цветонос е средно 5,7. Сортът не притежава аромат и по това си качество прилича на майчиния родител.

Б. Биологични и стопански качества на сорта При засаждане на растенията в края на март продължителността на вегетационния период на сорт Росица е 128 дни. Началото и масовата му бутонизация избързват в сравнение с тези на майчиния родител (сорт Русалка) и се забавят в Фиг. 2. Сорт Наслада сравнение с бащиния родител (сорт Наслада) – табл. 1. Тази особеност се наблюдава и при протичане на фенофаза цъфтеж. Сорт Росица е средноранен сорт. Началото на цъфтеж настъпва с 5 дни по-рано от сорт Русалка и с 6 дни по-късно от сорт Наслада, а масовият цъфтеж - съответно с 8 дни по-рано и със 7 дни по-късно. Продължителността на цъфтежния период сорт Росица не се различава съществено от тази на двата родителя. При отглеждане на сорта в условия на стоманеностъклени оранжерии без отопление ниските температури са причина за преустановяване на цъфтежа. Сорт Росица е високодобивен сорт (табл. 2). Продуктивността му е близка до тази на майчиния родител, но е по-ниска от тази на бащиния с 66,3 цветоноса от 1 m2. В сравнение със стандартния сорт - Red Barbara добивът на отрязан цвят на сорт Росица е по-висок с 12,0%. Разликите в добивите на сорт Росица и родителите (Русалка и Наслада) са много добре доказани (P≤0.001). По отношение качеството на цветната продукция при изпитаните сортове не се наблюдават съществени различия. Процентът на I-во качество отрязан цвят на сорт Росица е с около 2,0 до 5,0% по-висок от този на родителските форми и стандартния сорт. Сумата от I-во и II-ро качество е също най-висока. При проучване устойчивостта на български сортове мини карамфил към раса 2 на патогена - Fusarium oxysporum f. sp. dianthi се установи, че сорт Росица е високоустойчив и принадлежи към I-ва група (с 4,5% болни растения), както и родителските сортове – Русалка и Наслада (табл. 3). Стандартният сорт Rad Baron отново потвърди чувствителността си към патогена IV група (с 31,2% болни растения). Изводи Новият сорт Росица притежава висока декоративност (едри и кичести цветове, с оригинална багра и форма на цвета) и ценни биологични и стопански качества (средноранен и продължителен цъфтеж, висок добив с добро качество на цветната продукция, висока устойчивост към фузарийно увяхване и др.). Сорт Росица е подходящ за получаване на отрязан цвят и за отглеждане в стоманеностъкени и полиетиленови оранжерии, с или без отопление.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Устойчивост на български сортове домати към черно бактерийно струпясване К. Т. Александрова*, Д. Г. Ганева**, Н. С. Богацевска*,

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 6–7 (261) / 2014

Икономически важна болест по средноранните домати отглеждани на територията на България е черното бактерийно струпясване с причинител Pseudomonas syringae pv. tomato. Заболяването и причинителя са установени у нас през 1974 г. от Витанов. P. syringae pv. tomato напада листата, стъблата и плодовете и причинява сериозни загуби на добива и качеството на доматената продукция. Патогенът се съхранява и пренася със семената на доматите и плевелите, развива се безсимптомно по листата на доматите, в ризосферата на гостоприемници и негостоприемници и резидентно по плевелите от обичайната плевелна асоциация обитаваща доматените посеви. Всички тези особености в жизнения цикъл на бактерията водят до затрудняване на борбата с агротехнически мероприятия и химически средства. В популацията на P. syringae pv. tomato са диференцирани са две раси R0 и R1. Раса 1 е установена в Канада, България, Италия, Турция, САЩ, Сърбия. Етествената популация на бактерията разпространена на територията на страната е хомогенна по фенотип и хетерогенна по расов състав. Състои се от раса 0 и 1. Преобладава раса 0. Устойчивостта при доматите към P. syringae pv. tomato се основава на функциониращ ген Pt0, кодиращ протеин киназа в гостоприемника и съответен ген на авирулентност, avr Pto, в патогена. Създаването на устойчиви сортове и внедряването им в производството е най-ефикасния

*ИПАЗР „Никола Пушкаров” – София, **ИЗК „Марица” – Пловдив чувствителна реакция (HR) 24 часа след заразяването. Средната степен на нападение е изчислена по скалата на Chambers and Merriman. Класифициране на образци по групи е в зависимост от средната степен на нападение (ms): имунни – 0 (I); устойчиви: метод за борба с черното бакте- 0,01 - 0,6 (R); слабо чувствителни: 0,61 - 1,49 (MS); чувствителрийно струпясване. В статията представяме ре- ни: 1,50 - 2,99 (S); силно чувстзултатите от проучване реакци- вителни над 3 (SS). От проучваните 33 български ята на български сортове домати към раса 0 и 1 на Pseudomonas сорта домати, имунна реакция към расите R0, R1 на P. syringae syringae pv. tomato. Изследователската работа е pv. tomato не е отчетена. Сортопроведена през 2013 г. в Ин- вете се характеризират с различститута по почвознание, агротех- на степен на устойчивост. От групата на ранните сорнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” - Направле- тове слабо чувствителна реакция ние Защита на растениата, Со- и към двете раси е установена само при сорта Ръгби (табл.1). фия. В проучването са включе- Останалите сортове са чувствини 33 български сорта домати, телни със средна степен на наотглеждани на територията на падение от 1,6 до 2,7. С комплексна устойчивост страната. Разделени са в групи в зависимост от производствено- към двете раси на P. syringae pv. то направление - ранно и сред- tomato се характеризира Плоноранно полско производство, вдивска каротина – индетермивида на хабитуса - индетерми- нантен сорт с уникално съчетанантни и детерминантни, средна ние на трите компонента с анмаса на плода - едроплодни, тип тиоксидантен ефект - витамин С, за белени домати и чери, цвета ликопен и бета-каротен (табл.2). определен от съдържанието на Сортът е резултат от междувиликопен и b-каротен в плодове- дова хибридизация между културния вид Solanum lycopersicum те. Бактериални щамове - P. - сорт Ачи (от ликопинов тип) syringae pv. tomato-щам №140 (4) и дивия вид Solanum сhilense (от Петрич, 2001 – раса R0; щам № β-каротенов тип), двукратен бекрос със сорта Ачи и последващ 143 (1) Петрич, 2001 - раса R1. Растения от всеки сорт (от 20 целенасочен индивидуален отбор до 30 броя) във фаза 5-6-ти лист в разпадащите се хибридни геса заразявани с P. syringae pv. нерации. В процеса на селекция tomato (раси R0, R1). са отбирани растения с оранжеОтчетени са броя на петна- во оцветени плодове и интензивта по листата, 5-6 дни след ин- но червена месеста част, които филтрацията и появата на свръх- впоследствие са хомогенизирани

Таблица 1. Резултати от тестиране към P. syringae pv. tomato водство Pst R0 Сорт Бр. 0 1 2 3 4 HR раст 30 0 12 18 0 0 0 Балкан F1 20 0 0 10 8 2 0 ИЗК Ники Д F1 20 0 4 10 6 0 0 Рия F1 24 0 14 10 0 0 0 Ръгби F1

на български сортове домати за ранно полско произPst R1 0

1,60 2,60

Бр. раст 20 20

0 0

6 2

14 6

0 8

0 4

0 0

1,70 2,70

2,10 1,42

20 20

0 0

6 16

4 4

10 0

0 0

2,20 1,20

Таблица 2. Резултати от тестиране към P. syringae pv. tomato на индетерминантни сортове домати за средноранно полско производство Pst R1 Pst R0 Сорт Бр. Бр. 0 1 2 3 4 ms 0 1 2 3 4 ms HR HR раст раст Средноранни индетерминантни сортове Рила F1 20 0 2 4 10 4 0 2,80 20 0 2 8 10 0 0 2,40 Калина F1 22 0 0 8 10 4 0 2,82 20 0 6 12 2 0 0 1,80 Наслада F1 20 0 12 6 2 0 0 1,50 20 0 13 4 3 0 0 1,50 Опал F1 20 0 3 3 10 4 0 2,75 20 0 6 10 3 1 0 1,95 20 0 4 6 8 2 0 2,40 20 0 12 6 2 0 0 1,50 Розалина роса F1 Средноранни индетерминантни сортове - тип чери ИЗК Аля 20 4 15 1 0 0 0 20 2 12 0 0 0 0,60 0,85 6 Средноранни, с повишено съдържание на b- каротен Пловдивска 22 4 13 0 0 0 0,59 30 2 7 0 0 0 0,23 5 21 каротина Сортове местна селекция Розов блян 20 0 3 14 3 0 0 2,00 20 2 16 0 2 0 0 1,10 БГ Фантазия 20 0 0 4 13 3 0 2,95 20 0 9 7 4 0 0 1,75

Таблица 3. Резултати от тестиране към P. syringae pv. tomato на детерминантни сортове домати полско производство Pst R0 Pst R1 Сорт Бр. Бр. 0 1 2 3 4 ms 0 1 2 3 HR раст раст Средноранни детерминантни, едроплодни сортове 20 0 13 5 2 0 0 20 3 14 3 0 Николина F1 1,45 20 3 8 3 6 0 0 20 6 12 1 1 Елена прима F1 1,60 20 0 10 6 4 0 0 20 3 13 4 0 Копнеж F1 1,70 Миляна 20 0 4 7 9 0 0 20 0 7 6 6 2,25 Бонония 20 0 0 0 10 10 0 3,50 20 0 0 6 14 Трапезица 20 0 5 6 9 0 0 20 0 7 10 3 2,20 Меркурий 20 0 4 8 7 1 0 20 0 3 12 5 2,25 Яна 20 0 0 6 14 0 0 20 0 2 6 10 2,70 Соларис 20 0 0 3 6 11 0 20 0 3 7 7 3,40 Стела 20 0 0 3 8 9 0 20 0 0 2 13 3,30 Топаз 20 0 0 6 11 3 0 20 0 0 7 10 2,85 Марти 20 0 0 0 6 14 0 20 0 2 7 8 3,70 Средноранни детерминантни – за промишлена преработка, тип за белени домати 20 0 0 3 9 8 0 20 0 2 6 10 3,25 Водолей F1 22 0 0 0 10 12 0 20 0 7 2 11 Олимп F1 3,55 Бела 20 0 0 8 4 8 0 20 0 0 6 9 3,00 Венера 20 0 0 4 4 12 0 20 0 0 3 15 3,40 Жаклин 20 0 12 7 11 0 0 20 0 5 12 3 2,45 Капри 20 0 12 5 3 0 0 20 0 4 7 9 1,55 Средноранни,детерминантни - с повишено съдържание на b- каротен Каробета 20 0 1 12 7 0 0 20 1 13 3 3 2,30 Невен 20 0 0 8 12 0 0 20 0 0 2 7 2,60

за средноранно

0 0 0 1 0 0 0 2 3 5 3 3

0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

1,00 0,85 1,05 2,05 2,70 1,80 2,10 2,60 2,50 3,15 2,80 2,60

2 0 5 2 0 0

0 0 0 0 0 0

2,60 2,20 2,95 2,95 1,90 2,25

0 11

1,40 3,45

и стабилизирани. Устойчив на раса R1 и слабо чувствителен към раса R0 е сорт ИЗК Аля, от сортотип „чери” с овално-продълговати плодове. Сортът е създаден с участието на дивия вид Solanum racemigerum. От сортове домати, местна селекция, слабо чувствителен на раса 1 е Розов блян - с интензивно розови, много едри плодове 360-380 гр. Всички останали средноранни индетерминантни сортове домати са чувствителни и към двете раси на P. syringae pv. tomato. Слабо чувствителен към двете раси на P. syringae pv. tomato е сорта Николина F1 – едроплоден, за средноранно полско производство (табл.3). Сортовете Елена

прима F1, Копнеж F1 и Каробета са по-слабо чувствителни към раса R1. Силна чувствителеност и към двете раси е установена при сорт Стела – детерминантен едроплоден сорт за промишлена преработка и свежа консумация. С цел повишаване на съдържанието на b-каротен в плодовете на доматите са създадени сортовете Каробета и Невен. Участието на дивите видове S. pimpinelifolium f galapagon (сорт Каробета) и S. hirsutum (сорт Невен) не повишават устойчивостта им към расите на P. syringae pv. tomato. Генетичната отдалеченост на изпитваните сортове към P. syringae pv. tomato раса R0, R1

Фиг.1. Дендограма за устойчивост на сортове домати към P. syringae pv. tomato раси R0 и R1

по средна степен на нападение (ms) е установен чрез кластерен анализ (Фиг. 1). Дендограмата разделя генотиповете на три основни групи. Сортовете ИЗК Аля и Пловдивска каротина са в самостоятелна група с най-голямо относително разстояние спрямо другите сортове. Във втори кластер се разделят сортове и хибриди силно чувствителни до чувствителни към двете раси на P. syringae pv. tomato. Във трети кластер са обединени 18 сорта като слабо чувствителни до чувствителни. В тази група вероятността за намиране на геноизточници на устойчивост към P. syringae pv. tomato е най-голяма, тъй като те са генетически найотдалечени от сортовете с найниски степени на нападение ИЗК Аля и Пловдивска каротина. Заключение Проучените 33 сорта домати, българска селекция, към расите R0, R1 на P. syringae pv. tomato се характеризират с различна степен на устойчивост. Имунни не са установени. С комплексна устойчивост към двете раси на P. syringae pv. tomato е Пловдивска каротина – индетерминантен сорт с уникално съчетание на трите компонента с антиоксидантен ефект - витамин С, ликопен и бета-каротен. Устойчив на раса R1 и слабо чувствителен към раса R0 е сорт ИЗК Аля, тип чери. Слабо чувствителни към двете раси са сортовете Ръгби F1 за ранно полско производство и Николина F1 – едроплоден, за средноранно полско производство. Сортовете Елена прима F1, Копнеж F1, Каробета и Розов блян са по-слабо чувствителни към раса R1. Силно чувствителен към двете раси е сорт Стела – детерминантен едроплоден сорт за промишлена преработка и свежа консумация. Кластерният анализ устанавява генетичното сходство и отдаличеност на сортовете и ги групира в зависимост от средната степен на нападение към причинителя на черно бактерийно струпясване P. syringae pv. tomato.

Чувствителност към цилиндроспориоза на черешови и вишневи сортове

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Tеодора Стоянова, Иван Минев Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

Цилиндроспориозата е една от опасните гъбни болести при черешата и вишната. За първи път у нас „бялата ръжда” е наблюдавана през 60-те години на миналия век върху листа на семеначета и млади овощни дръвчета на череша, вишна и махалебка в разсадниците в Шуменско, като се счита че най-вероятно болестта е проникнала от Румъния, където се появява през 1957 година и бързо обхваща насажденията в цялата страна (Величкова, 1971; Боровинова, Христов, 1995). Причинителят на цилиндроспориозата бързо се разпространява по черешовите дръвчета в България и е наблюдавана в разсадника на ТКЗС в с. Червена вода, Русенско от чл. кор. д-р Иван Ковачевски и в разсадника на ДЗС Севлиево от проф. Александър Христов. По предложение на чл. кор. д-р Иван Ковачевски болестта е прието да се нарича цилиндроспориоза. Най-силно се заразяват семеначетата и младите фиданки в разсадниците, което води до обезлистването им (Станчева, 2001). В литературата се съобщава, че тази гъба заразява праскова, кайсия и слива. Бързото є разпространение и силното поражение на листната маса, което причинява, определя цилиндроспориозата като икономически много важна болест по черешата и вишната у нас (Джувинов и кол., 2006; Тасева и кол., 2007; Минков, 2012). В статията са представени резултатите от изследване върху проявата и чувствителността на интродуцирани и отглеждани в ИПЖЗ черешови и вишневи сортове към цилиндроспориоза. Изследването е проведено в колекционно овощно насаждение на Института в Троян създадено през 2001 година. През периода 20102012 година е проучено отношението на черешовите сортове Кордия, Силвия, Регина, Суит хърт и Октавия и вишневите сортове Карнеол, Сенчеста морела, Келерис 14 и Келерис 16 към цилиндроспориозата (Blumeriella jaapii) (Rehm). По време на масовото проявление на болестта от всеки сорт от различните страни и етажи на дърветата са взети проби по 200 броя листа. Нападението е отчетено по 6-бална скала (Не-

дев и кол., 1979), съобразно процента на напетняване на листната петура. Скала за отчитане степента на поява на цилиндроспориоза: 0 – имунен-няма нападнати листа; 1 – практически устойчиви – с единични петна; 2 – с лабо чувствителни – с нападение от 1 до 10%; 3 – с редно чувствителни – с нападение от 11 до 25%; 4 – чувствителни – с нападение от 25 до 50%; 5 – с илно чувствителни – с нападение над 50%. Използван е визуалния метод с отчитане степента на зараза и индекса на нападение по възприетата във фитопатологията формула на Mc Kenney (1923). Данните за температурите и валежите, които са от съществено значение за развитието на болестите са ползвани от Метеорологичната станция на Института в Троян. Насаждението се отглежда без напояване и без растителна защита при естествен фон на зараза. Проучванията относно сортовата чувствителност към цилиндроспориозата у нас са недостатъчни. През последното десетилетие в ИПЖЗ Троян се отглеждат някои нови новоинтродуцирани черешови и вишневи сортове. Изследванията които направихме имаха за цел да установят реакцията им към бялата ръжда. Болестта поразява листната маса. В резултат на силните напетнявания се намалява асимилиращата повърхност и започна ранен листопад

Таблица 1. Чувствителност на черешови и вишневи сортове към цилиндроспориоза (Blumeriella jaapii) (Rehm) (2010-2012 година)

Сорт 2010 Череши Кордия чувствителен Силвия слабо чувствителен Регина чувствителен Суит хърт силно чувствителен Октавия слабо чувствителен Вишни Карнеол слабо чувствителен Сенчеста морела чувствителен Келерис 14 силно чувствителен Келерис 16 силно чувствителен *През последната година (2012) дърветата при двата вишневи

(още през юли). Това не позволява узряването на дървесината, което от своя страна води до чувствителност към отрицателните температури през зимата и измръзване на част от дървесината. При плододаващите дървета не се залагат нормално плодни пъпки и достатъчно плододаваща дървесина. Причинителят на цилиндроспориозата (бяла ръжда, червени листни петна) по черешата и вишната е гъбата (Blumeriella jaapii) (Rehm), описана за първи път от финландския учен Карстен като Cilindrosporium padi, откъдето идва и наименованието на болестта. Гъбата презимува в окапалите листа, където напролет се образуваха плодните тела. Първичните заразявания се извършиха от аскоспорите, които се отделиха след навлажняване през периода на цъфтежа. Симптомите станаха видими около 20 май под формата на кръгли и ъгловати петна с пурпурновиолетов цвят и големина от 1 до 3 мм, като от обратната страна на петната се появиха жълтеникавобели колонии. От следващите инфекции листата се покриха с плътни, сливащи се виолетови петна. Зелената част на листа пожълтя и повечето от заразените листа започнаха да капят още в края на юни, началото на юли. Наблюденията които извършихме показват, че климатичните условия през периода на изследване бяха изключително благоприятни за развитието на болестта - изобилни валежи и бързо затопляне на времето. Масовите заразявания непосредствено след разлистването протекоха при температури от 14,7°С през 2011 година до 15,9°С през 2010 година и достатъчно валежи. Листната маса при повечето от наблюдаваните сортове силно се напетни и взетите проби групирахме по степен на нападение. Най-силна проява на болестта беше отчетена през последната година от изследвания период. При черешовите сортове Суит хърт и Кордия степента на нападение беше от 47,30 % до 48,90%, като

2011

2012

чувствителен слабо чувствителен чувствителен силно чувствителен слабо чувствителен

чувствителен слабо чувствителен слабо чувствителен силно чувствителен слабо чувствителен

слабо чувствителен чувствителен силно чувствителен силно чувствителен сорта изсъхнаха.

слабо чувствителен чувствителен * *

част от листната маса окапа, а някои от скелетните клони започнаха да съхнат. Благоприятните климатични условия по време на заразяването - 15,1оС и падналото количество от 174 л/м2 само за м. май 2012 година доведоха до силното проявление на цилиндроспориозата през тази година. Индексът на нападение при черешовия сорт Суит хърт и през трите години на изследване се движеше между 47,50 и 50%. Към групата на чувствителните сортове е и Кордия. Сорт Регина е средно чувствителен на бялата ръжда. С по-слаба чувствителност са сортовете Силвия и Октавия с нападение до 10%. През първите две години от периода на изследване вишневите сортове Келерис 14 и Келерис 16 се проявиха като силно чувствителни на цилиндроспориоза (с нападение над 50%), което в комбинация с монилинията доведе първоначално до изсъхване на отделни клони, а през последната година от проучването изсъхнаха и целите дървета (табл. 1). Чувствителен се оказа и сорта Сенчеста морела, при който изсъхнаха отделни скелетни клони. Със слаба чувствителност (под 10% индекс на нападение) е Карнеол. До края на вегетацията дърветата запазиха сравнително чиста листната си маса. Сорт Карнеол може да се отглежда без растителна защита и се препоръчва за биологично плодопроизводство. ИЗВОДИ От направените проучвания при черешовите и вишневи сортове, отглеждани в района на Института не е установен практически устойчив към болестта сорт. Съществено влияние върху степента на поражение оказват климатичните фактори - температура и валежи по време на заразяване и проява на бялата ръжда. Слабо чувствителни на цилиндроспориоза са черешовите сортове Силвия и Октавия и вишневия сорт Карнеол.

Алелопатичен ефект на Fallopia japonica върху свиница

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Анна Пенева ИПАЗР „Никола Пушкаров”

Алелопатията е способността на едно растение да въздейства върху друго чрез произвеждането на химически вещества (алелохимикали). Има редица проучвания за алелопатични взаимодействия между растенията: плевели върху култури, напр. на свиница и пелин върху пшеница, ечемик и овес (Kadioglu, 2004); плевели върху плевели, напр. на пелинолистна амброзия върху щир (Bruckner, 1998); култури върху култури, напр. на салата върху люцерна (Chon et al., 2005) и култури върху плевели, напр. на анасон и кориандър върху щир, подрумче, лепка, лобода, кощрява, кокоше просо, пирей, паламида (Dikic, 2005a), както и на растителни остатъци от пшеница, ечемик, ръж, картофи, домати върху пирей и лепка (Dikic, 2005b). Много екзотични плевели проникват от едни географски области в други и изместват местните видове на базата на алелопатичния ефект. Инвазивните видове произвеждат химически вещества, към които растенията от същите области са се адаптирали, докато в новите им географски местоположения местните растенията са чувствителни към тези вещества, които ги подтискат и унищожават (Hierro and Callaway, 2003). Fallopia japonica е важен инвазивен плевел, внесен през XIX век от Далечния Изток като декоративно растение. Среща се край реки, пътища, запустяли места в нарушени екосистеми. Разпространява се чрез кръстосана хибридизация, клониране, чрез семена и вегетативно с бърз растеж и образуване на значителна растителна маса. Борбата срещу Fallopia spp. е много трудна и е свързана със значителни разходи. Но този плевел може да се използва за биологична борба срещу голям брой вредители по културите - вирусни, бактериални, гъбни болести, насекомни неприятели, плевели, в медицината като билка срещу редица заболявания, като източник за биогориво и като енергийно растение, допринасящо за намаляване на вредните емисии на СО2, за предпазване на стръмни терени от ерозия на почвата, наводнения, за пречистване на площи, замърсени с тежки метали, като медоносно растение. Алелохимикали се съдържат в частите на растенията (листа, стъбла, корени, плодове, семена,

полен) и могат да се извличат с вода или органични разтворители (Inderjit and Dakshini, 1998, Kadioglu et al., 2005), с киселини и основи (Asha Gupta, 2000). Изсушени части на растения, стрити на прах и инкорпорирани в почвата, също проявяват алелопатично действие (Onen and Ozer, 1999). Основни токсични вещества в растенията са алкалоидите и гликозидите. Установени са и сапонини, феноли, оксалати (Любенов, 1984; Macias et al., 2003), кумаринови съединения в свиницата (David et al., 2005), терпени в обикновения пелин (Barney et al., 2005), апокаротиноиди и екдистероиди в лободата (DellaGreca et al., 2005). При Fallopia japonica са установени ресвератрол и аналозите му (пицеид, пицеатанол гликозид, ресвератролозид), полидатин, антрагликозид, емодин, фисцион, кверцетин гликозиди (авикуларин, хиперозид, кверцитрин, изокверцитин, рутин, пелтатозид), фенолни продукти, рапонтин, антраквинон, танини, флавони, катехин, мирицетин (Vrchotova et al., 2005). Алелопатичното въздействие на агресивни видове може да се използва срещу местните видове плевели. При прилагането на алелопатията като екологосъобразен метод за борба срещу плевелите, най-голям потенциал има инхибиращото действие на плевели върху плевели и на култури върху плевели. Така алелохимикалите се явяват естествена екологична алтернатива на синтетичните хербициди, чрез което се намалява рискът от замърсяване на околната среда. През 2010-2011 г. бяха изведени лабораторни опити за проучване на алелопатичното въздействие на студени водни извлеци и на инкорпориран сух и свеж растителен материал от листа и стъбла на Fallopia japonica и контрола ( третиране с обик-

Фиг. 1. Алелопатичен ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от Fallopia japonica върху кълняемостта на Xanthium strumarium

Фиг. 2. Алелопатичен ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от Fallopia japonica върху височината и дължината на корените на Xanthium strumarium

Фиг. 3. Алелопатичен ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от Fallopia japonica върху свежото и сухо тегло на Xanthium strumarium

новена вода) върху кълняемостта и динамиката на растеж (височина на пониците, дължина на корените, свежо и сухо тегло) на икономически важния за България плевел свиница (Xanthium strumarium). Опитът включваше 5 варианта: 1 – Контрола (с обикновена вода). 2 – Воден извлек от сухи листа на F. Japonica. 3 – Инкорпориран прах от сухи листа на F. Japonica. 4 – Воден извлек от сухи стъбла на F. japonica . 5 - Инкорпориран прах от сухи стъбла на F. Japonica. През 2011 г. вариантите бяха аналогични, но със свеж растителен материал. По отношение на кълняемостта на Xanthium strumarium (фиг. 1), водният извлек и инкорпорираният прах от сухи стъбла на Fallopia japonica (вар. 4 и 5) имаха слаб отрицателен ефект, особено извлекът (вар. 4). При извлека от сухи листа (вар. 2) кълняемостта беше като в контролата, докато инкорпорираният прах от листата (вар. 3) имаше известен стимулиращ ефект върху кълняемостта на плевела. Различията между контролата и вариантите с водни извлеци и инкорпориран сух материал от листа и стъбла на F. japonica не са значими при p<0,05. Водните извлеци и инкорпорираният сух растителен материал (листа и стъбла) от F. japonica оказаха отрицателно въздействие върху показателите за динамика на растеж на X. strumarium (фиг. 2 и 3). Това отрицателно въздействие беше по-слабо изразено при внесените извлеци (вар. 2 и 4). Повисоките стойности спрямо контролата по отношение на дължината на корените и свежото тегло на свиницата при вар. 4 бяха като компенсация за по-слабата динамика на кълняемост (по-малкият брой поникнали растения бяха с по-добре развита растителна маса), но тези различия не са значими при p<0,05. По-ясно изразено беше отрицателното влияние на инкорпорираните сухи листа и стъбла на инвазивния плевел (вар. 3 и 5), особено по отношение на дължината на корените, където различията с контролата са значими и доказани при p<0,05. При опитите със свеж растителен материал кълняемостта на свиницата (фиг. 4) при всички варианти се увеличаваше до 21-ия ден след засяването на съплодията на плевела и внасянето на извлеците и стритите листа и стъбла на F. japonica, след което динамиката на поникването беше с по-ниски стойности поради изсъхване и загиване на част от растенията. Водният извлек и инкорпорираните стрити свежи листа на F. japonica (вар. 2 и 3) имаха отрицателен ефект върху кълняемостта и динамиката на поникване на свиницата, особено инкорпорираните стрити свежи листа на инвазивния плевел, което е математически доказано при p<0.05. Водният извлек и инкорпорираните стрити свежи стъбла на Fallopia japonica (вар. 4 и 5) проявиха стимулиращ ефект, но на 35-я и 42-я ден след третирането влиянието на извлека от свежите

Фиг. 4. Алелопатичен ефект на водни извлеци и на стрити на кашица свежи листа и стъбла от Fallopia japonica върху кълняемостта на Xanthium strumarium

Фиг. 5. Алелопатичен ефект на водни извлеци и на стрити на кашица свежи листа и стъбла от Fallopia japonica върху височината и дължината на корените на Xanthium strumarium

Фиг. 6. Алелопатичен ефект на водни извлеци и на стрити на кашица свежи листа и стъбла от Fallopia japonica върху свежото и сухо тегло на Xanthium strumarium

стъбла (вар. 4) също оказа отрицателно влияние в резултат на загиването на растенията. По отношение на динамиката на растеж на свиницата (Фиг. 5 и 6) инкорпорираните стрити свежи листа на F. japonica (вар. 3) имаха ясно изразен отрицателен ефект върху всички показатели, което е доказано математически. Извлеците от свежи листа и стъбла на F. japonica (вар. 2 и 4), както и инкорпорираните стрити свежи стъбла (вар. 5) оказаха известен стимулиращ ефект върху показателите за динамиката на растеж на свиницата, но по отношение на дължината на корените беше установен отрицателен ефект. Това стимулиращо влияние е по-ясно изразено и математически доказано спрямо вар. 3 (инкорпорираните стрити свежи листа на F. japonica), където беше доказан отрицателен ефект, но по отношение на контролата това стимулиращо въздействие не е значимо при p<0,05. Изводи Водният извлек и инкорпорираният прах от сухи стъбла на Fallopia japonica имат отрицателен ефект върху кълняемостта на Xanthium strumarium. Водните извлеци и инкорпорираният прах от сухи листа и стъбла на F. japonica оказват отрицателно въздействие върху показателите за динамика на растеж на X. strumarium. Водните извлеци от свежи листа и стъбла и инкорпорираните смлени свежи листа на F. japonica имат отрицателен ефект върху кълняемостта на свиницата. Инкорпорираните смлени свежи листа на F. japonica имат ясно изразен отрицателен ефект върху динамиката на растеж на свиницата, а извлеците от свежи листа и стъбла, както и инкорпорираните смлени свежи стъбла оказват подтискащ ефект върху растежа на корените на плевела. Извлеците от свежи листа и стъбла на F. japonica проявяват слаб стимулиращ ефект върху височината, свежото и сухо тегло на свиницата, дължащ се на подтискането на кълняемостта на съплодията и поникването на по-малък брой, но по-добре развити растения . Инкорпорирането на сух и свеж растителен материал (листа и стъбла) на F. japonica има по-ясно изразено отрицателно влияние върху кълняемостта и динамиката на растеж на X. strumarium в сравнение с водните извлеци. Наблюдава се тенденция отрицателното въздействие на свежия растителен материал под формата на извлеци и инкорпориране да е по-ясно изразено от това на сухия материал – листа и стъбла на F. japonica. Анализирането на получените резултати доказва, че изследванията в тази насока трябва да продължат, като се обърне внимание на ефекта на корените и ризомите на Fallopia japonica (свежи и сухи), както и на почвата около растенията, тъй като е възможно те да съдържат и да излъчват вещества с алелопатично действие.

зеленчуци

Биологично полско производство на средноранни сортове пипер Владислав Попов, Йордан Йорданов

6–7 (261) / 2014

приложените биологични технологии за неговото отглеждане. Сортовете, използвани в настоящото изследване са: Куртовска капия 1619 е висококачествен сорт пипер за средноранно и късно производство. Растенията са високи 6065 см с 2-3 прибрани дълги, основни разклонения. Плодовете са висящи, удължено конусовидни, в повечето случаи двустранно сплеснати. Те са дълги 12-14 см със средно тегло 76 г. В стопанска зрелост плодовете са зелени, а в ботаническа - интензивно червени. Месестата част е плътна, нежна и с много добри вкусови качества. Плодовете имат средно дебела кожица, която се чувства при консумация. Куртовска капия 1619 е късен сорт с вегетационен период до настъпване на стопанска зрелост на първите плодове 115-120 дни, а ботаническа зрелост - 142-145 дни. Софийска капия е високо 50-70 см растение, с 3-5 разклонения от първи разред, с

ПЛЮС

„късна”; • добавка на биоторове като течен тор „Емосан” и твърда фракция биотор „Лумбрикал” (от Калифорнийски червеи), както при отглеждане на разсада, така и при полски условия. В статията представяме резултатите от изследване за установяване на оптималните срокове за засаждане на разсада от пипер, изготвянето на технологична инструкция за правилен подбор на сортовете, подхранване с биоторове, получаване на поустойчиви добиви и по-качествена био-продукция от пипер. Пиперът като селектирана култура бе подбрана на основата на неговото икономическо значение за българското биоземеделие, както и поради подходящите агроклиматични условия за неговото отглеждане в нашата страна. Агроекологичният център при АУ- Пловдив има натрупан дългогодишен опит в неговото отглеждане, като се явява основен в съществуващото 6-годишно сеитбообръщение, и

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Запазването на почвеното плодородие и на природните условия и дадености е основна задача на всеки тип земеделие, особено на биологичното. Предотвратяване негативното влияние върху околната среда е възможно най-пълно да се осъществи и чрез методите на биологичното зеленчукопроизводство. При него се създават добри условия, както за производство на чиста и здрава продукция, така също се постига и запазване на природните ресурси и почвата. При отглеждане на биозеленчуковите култури в производствения цикъл се включват само органични материали, а и се използват и природните специфики на района. Разчита се на по-голямото разнообразие в зеленчукопроизводството с неговия богат видов и сортов състав. Основният принцип на биологичното зеленчукопроизводство е създаване на оптимални условия за развитие на биологичните процеси и тяхното включване за поддържане на почвата и нейното плодородие, за храненето на растенията и за опазването им от плевели, болести и неприятели. Затова, под оптимални условия за отглеждане на подбрани култури и сортове в настоящото изследване се имат в предвид: • засяване на семената в полиетиленова оранжерия за навременно отглеждане на разсад от пипер, като се проследява ефекта от използване на две дати на засяване – „ранна” и

къси междувъзлия. Листата му са средно едри, дълги 7-10 см и широки 3-6,5 см, тъмнозелени, с ясно изразена нерватура и гладка повърхност. Чушките са висящи, дълги 12-16 см, прави, дву- и трикамерни, сплеснати, в основата широки 5-7 см, към дръжката заоблени. Месото е дебело 4-5 мм, сладко и сочно. Кожицата е твърда и при печене се обелва лесно. В техническа зрелост плодовете са тъмнозелени, но се срещат и растения с по-светлозелени плодове, а в ботаническа всички плодове са тъмночервени. Средната маса на един плод е 66 г. Узрелите плодове съдържат 10,8% сухо вещество, 6,1% захари и 192 мг % витамин С. Сорт Софийска капия е с вегетационен период 116-120 дни. Софийската капия е подходяща за консумация в прясно състояние и за консервиране. Райониран е за цялата страна за ранно и за средно ранно производство.  Преди залагането на опита за определяне на вида и количеството на торовете за основно торене и ежемесечно- за подхранването беше направен агрохимичен анализ на почвата.  Биометричните измервания включваха: дължина на корен (см), дължина на надзем-

на част (cм), тегло (свежа и суха биомаса) на растенията (г).  За качество на плодовете определяхме следните химични показатели: сухо вещество - рефрактометрично, общи захари - по Шоол-Регенбоген, витамин ”С” - по реакция на Тилманс. Опитът бе заложен в 4 повторения, при разсаждане на висока леха и разстояния в см -120 + 40/15. Дати на изнасяне на разсада на полето - след 05 юни 2010 г. Характеристика на използваните биоторове Лумбрикал - биопродукт, по-

лучен в резултат от храненето на червените калифорнийски червеи с органични остатъци. Той е хомогенен, без миризма, богат на органични вещества. Съдържа хранителни вещества, витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони (N 1,22,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,0-6,0%, Mg 0,5-1,0%, Fe 0,5-1,0%, органично съдържание 40-50%, хуминови киселини до 14%, фулвокиселини до 7%. Богат е на полезни микроорганизми. Лумбрикалът е подобрител на свойствата на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. Не замърсява почвата, въздуха и водите. Емосан - органичният азотен тор, оптимално висок протеин. Състав: Азот (N) всичко 5%, Азот (N) органичен 5%, Въглерод (С), органичен с биологичен произход 14%, стабилен при обикновена температура и налягане, с дълготраен ефект върху почвата и растенията. Осигурява балансирано хранене на растенията през целия период на вегетация, създава условия за развитието на полезната микрофлора, увеличава добива, увеличава обема на плодовете. Данните от наблюденията на общото състояние на посева от пипер и биометричните измер-

ÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂсептември 2010 г. показват, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ-че „Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, при съвместното влияние на ÒÓÚÓ‚Â ÛСофийската Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË 3-те фактора, капия по-високо œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ тегло на свежа Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂима Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. биомаса на плодовете от Кур¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ Â товската (р<0,01), като ранния Ì‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË разсад и добавка на Лумбрикал имат най-добро въздействие, ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰което потвърждава юлските изÌ‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ води (фиг.2). Съдържанието на сухо ве‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰щество в плодовете е по-висоÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË ко в Куртовската отколкото в Софийската капия. СъвместноÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ то влияние на сортовите осоÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëбенности, датата на разсада и почвените добавки се отразя¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂва в по-високо съдържание на ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓсухо вещество в плодовете на Куртовската капия при добавËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 на Емосан и Лумбрикал при 964 бяха Ú ÔÂÁотчитани 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚËказаха, Ò ˇ„Ó- че съвместното влияние ка вания през юли ранния разсад, и по-високо съи септември 2010 г.‚Наблюдаватрите главни фактора, т.е. държание на сухо вещество в ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘ÓнаÌ‡Ï‡ните параметри бяха следните: сортовите особенности, срока плодовете на Софийската капия Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) на първата дата - дължината на на разсада (ранен и късен) и при добавка на Емосан при ‰Ó 12 400част ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ надземната (в см. осредневида почвена добавка (без до- късния разсад ни „Ó‰ËÌË от 3 ‚‡Ë‡Ú растения от вариант), бавка, Наблюдава се по-добър ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡- Емосан и Лумбрикал) а на втората дата – средната върху дължината на надземна- ефект на Емосан върху храÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ÌËˆË. —наÌ‡È-„ÓÎˇÏ Ò‡ ÔÂÁ та 2003 „. -на25 пипера 367 ÁÛÎÚ‡ÚË дължина чушките‡ÁÏÂ на 1 растечаст е значително нителните качества на‚˙ÁÏÓÊпипера, ние‰Í‡. (в «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ см. осреднени от 3 рас(р<0,01), като най-развити са като съдържание на витамин Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓтения от вариант), брой чушки растенията отглеждани след до- С при ранен разсад (фиг. 3) и ÛÒÎÓ‚Ëˇ, ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ- с ˇ„Ó‰Ë растение ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ(ср.брой Ì‡ 2004 „.отÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ ÔÂÁ ˜‚ÂÌËпри на Òедно бавка на ËЛумбрикал раненÌ‡ÎË˜ËÂ сухо Ì‡ вещество, в сравнение чушките 3 растения), и тегло Софийска както Лумбрикал, който от своя страË ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. 2005 „.на œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë,разсад Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Âкапия, на свежа биомаса (в грамове, и при добавката Лумбрикал при на стимулира показателите за ¬ÂÒÂÎÍ‡ на ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡от(Ò322растения % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ Ò‡‚ÌÂÌËÂ 2003 „.),Куртовска капия растежаÕ.Ò. осреднени от ‚вакъсен Òразсад - дължина надземна риант). (фиг.1). маса, чушки на едно растение, »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ Резултатите от биометричРезултатите от полските би- дължина на чушките и тегло на ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë ните измервания през юли по- ометрични измервания през свежатаÍÛÎÚÛËî маса. - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ДО АВТОРИТЕ ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

ОВощарство

Развитие на сливови сортове в години с екстремни условия

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Иван Минев, Теодора Стоянова, Петко Минков Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

Овощните сортове имат характерни помологични характеристики, както и различни биологични особености и заложби за добив. Тези генетично заложени признаци се проявяват само при подходящи почвено-климатични условия и среда на отглеждане (Анзин, 1954; Илиев и кол., 1977). Отделните сортове, в това число и сливовите, имат различни изисквания към средата на отглеждане и чувствителност към години с трайно засушаване (Витанова и кол., 2006; Мондешка и кол., 2002). Екстремните условия оказват най-силно негативно влияние върху масата на плодовете (Стоичков и кол., 1960; Илиев и кол., 1977; Минев и кол., 2013). Те дават отражение и върху плододаването през следващата година, като влияят върху цветообразуването и формирането на завърза (Велков и кол., 1068). В статията представяме резултатите от изследване влиянието на екстремни години с трайно засушаване и високи температури върху плододаването, цветообразуването и залагането на добив през следващата година при сливови сортове, отглеждани в Троянския регион. Проучено е последействието на трайното засушаване през 2012 година отглеждани в Троянския регион. Изследвани са следните сортове: Ханита, Елена, Тегера, Габровска, Чачанска найболя, Нансийска мирабела, Йойо, Чачанска лепотица и за контрола Стенлей. Те се отглеждат на светлосива горска почва без напояване с общоприета растителна защита, в две насаждения при различна надморска височина. Отчетени са репродуктивните прояви на наблюдаваните сортове за 2012 година. Определени са родовитостта и масата на плодовете. Установени са сроковете и силата на цъфтежа през 2013 година. Резултатите от двете нива на проведеното изследване са анализирани и съпоставени при отделните сортове. Основна цел за отглеждане на овощните растения са техните плодове. Плододаването е в пряка зависимост от силата на цъфтежа и опрашването на цветовете. Диференцирането на плодните пъпки започва през месеците юни-август и е видова и сортова особеност, като се влияе от хранителния

режим и състоянието на растенията. Така формираните пъпки презимуват и се развиват през следващата година. Според хранителната теория, възникнала с първите проучвания на Loew (1905) диференцирането на цветните пъпки е резултат от повишеното съотношение между въглехидрати и азотни вещества в клетъчния сок, което е в зависимост от природно-климатичните условия. През 2012 година периода на вегетация на сливовите дървета премина при недостиг на влага съчетано с високи температури и трайно засушаване. Общото количество на валежите за вегетационния период е 308 л/м2. По време на зреене и наедряване на плодовете падналите валежи са 17 броя - 98 л/м2. Те са в количества от 0,2 до 22,2 л/м2, като преобладават с под 3-4 л/м2, което е крайно недостатъчно да достигнат кореновата система и не са оказали значимо влияние върху развитието на дърветата. Тези условия на засушаването оказаха крайно неблагоприятно въздействие върху зреенето и наедряването на плодовете и те не достигнаха характерните за сортовете размери и качества. При всички наблюдавани сортове от двата района плодовете бяха със значително по-малка маса и с влошено качество. Най-силно чувствителен на засушаване се оказа сорта Ханита и в двата района на изследване. В първото месторастене реакция проявиха и дърветата, като покафеняха част от листата и изсъхнаха цели скелетни клони. Дърветата бяха заложили много плод, но плодовете останаха от съсухрени до напълно сухи. Само 30% от тях бяха годни

Таблица 1. Морфологични показатели на дърветата и сила на цъфтежа (2013)

Сорт

район височина диаме- обем брой брой дърво тър корона цветове цветове cм cм м3 дърво единица обем Тегера I-ви 415 265 7,62 4060 532,80 II -ри 330 260 5,84 7408 1268,50 Ханита I-ви 370 225 4,90 1720 351,00 II -ри Йойо I-ви 390 305 9,49 29520 3110,60 II -ри 310 325 5,56 18528 3332,40 Елена I-ви 340 245 5,34 1440 269,70 II -ри 310 355 10.22 11078 1084,00 Чачанска I-ви 340 215 4,11 10395 2529,20 лепотица II -ри 340 210 3,92 6160 1571,40 Чачанска I-ви 410 373 14,92 21525 1442,70 найболя II -ри 315 245 4,94 6754 1367,20 Нансийска I-ви 315 290 6,93 51150 5151,00 мирабела II -ри 275 250 4,49 24150 5378,60 Габровска Стенлей

I-ви II -ри I-ви II -ри

530 250 340 270

225 190 390 295

7,02 2,36 13,53 6.14

23040 1672 27675 10548

3282,00 708,50 2045,50 1717,90

за прибиране и с тегло 13-17 г. Във II-рия район при по-голямата надморска височина и по-влажен климат реакцията на този сорт към засушаването беше по-слаба. Дърветата бяха със свежи листа и изсъхнали клони не се наблюдаваха. Те бяха заложили добър добив. Плодовете останаха с помалка маса -17-22 г, но всички бяха годни за прибиране. При такива условия в края на лятото премина и диференцирането на плодните пъпки. За месеците юли-август средната сума на валежите е 46 мм, средномесечните температури са 23оС , а максималните - 32оС. Това оказа неблагоприятно влияние върху диференцирането и формообразувателните процеси на цветните пъпки, в резултат на което през пролетта на 2013 година се наблюдаваха различия в силата на цъфтеж при наблюдаваните сортове в сравнение с типични години (габл. 1). Неблагоприятните условия върху цветообразуването най-силно се отразиха върху сорта Ханита. Дърветата от този сорт, отглеждани във II-рия район поради неблагоприятните условия е получен добив, който допълнително изтощи дърветата. През пролетта на 2013 година те не формираха цветове. В I-вия район от този сорт през 2012 година беше получен незначителен добив, завърза изсъхна в ранна фаза, което по-малко изтощи дърветата. През пролетта на 2013 година те формираха единични цветове, а някои дървета бяха със слаба сила на цъфтеж. При дърветата на сорта Ханита с най-добър цъфтеж бяха отчетени 351 бр. цвята на единица обем. При останалите сортове и в двата района бяха

Таблица 2. Срокове на цъфтеж (2012-2013).

Сорт

Тегера

район

I-ви II -ри Ханита I-ви II -ри Йойо I-ви II -ри Елена I-ви II -ри Чачанска I-ви лепотица II -ри Чачанска I-ви найболя II -ри Нансийска I-ви мирабела II -ри Габровска I-ви II -ри Стенлей I-ви II -ри

цъфтеж 2012 начало край

2013 начало край

09.04. 11.04. 11.04. 11.04. 13.04. 11.04. 08.04. 16.04. 10.04. 10.04. 13.04. 15.04. 12.04. 14.04. 11.04. 12.04. 13.04. 16.04.

14.04. 14.04. 12.04. 12.04. 12.04. 13.04. 18.04. 12.04. 15.04. 11.04. 22.04. 11.04. 13.04. 12.04. 18.04. 16.04. 16.04.

15.04. 23.04. 17.04. 22.04. 19.04. 22.04. 15.04. 24.04. 17.04. 24.04. 18.04. 24.04. 17.04. 24.04. 17.04. 24.04. 21.04. 26.04.

21.04. 21.04. 19.04. 19.04. 25.04. 21.04. 27.04. 17.04. 26.04. 17.04. 30.04. 17.04. 30.04. 20.04. 28.04. 23.04. 28.04.

формирани цветове, достатъчни за обезпечаване на добро плододаване. Най-голяма сила на цъфтеж и в двата района – брой цветове на единица обем беше отчетено при сорта Нансийска мирабела – 5151 и 5378 (табл. 1). По отношение сроковете на цъфтежа през 2012 и 2013 година не са отчетени съществени различия. При повечето от наблюдаваните сортове през 2013 година цъфтежа протече с няколко дни по-късно в сравнение с предходната година (табл. 2). ИЗВОДИ Получените резултати потвърждават хранителната теория и влиянието на климатичните фактори и условия на отглеждане на овощните растения в края на лятото върху залагането на плодни пъпки, а оттам и върху добива през следващата година. От това следва, че след прибиране на реколтата трябва да се положат допълнителни грижи за отглеждане на овощните градини. Като най-силно чувствителен от проучваните сортове, отглеждани в Троянския регион на засушаване се очертава сорта Ханита. При него се наблюдава изсъхване на скелетни клони и цели дървета. Освен компрометиране на реколтата в годината на засушаването дърветата не формират цветни пъпки и не залагат добив за следващата година. Поради това при създаване на овощни градини със сорта Ханита трябва да се обърне по-голямо внимание и да се избират места с повлажен климат и изложение.

Биохимичен състав на плодове и нектари от ягодоплодни култури Диян Георгиев, Данка Луднева*, Мария Георгиева Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян *Институт за изследване и развитие на храните, Пловдив

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Планинските и полупланинските условия, които заемат почти половината от територията на страната са особено благоприятни за отглеждане на ягодоплодни култури. Повечето от тях са далеч от химически замърсители и транспортни мрежи (средства), поради което са подходящи за биологично производство. Дребноплодните култури, в т.ч. къпини и боровинки, се отличават с ускорено встъпване в плододаване, висока продуктивност и разнообразни възможности за използване - в прясно състояние, замразени, преработени в сокове, нектари, пюрета, желета, сладка и др. Ягодоплодните овощни култури са богати на антоциани, на които се дължи техния виолетов или син цвят. Съществуват убедителни доказателства за връзката на антиоксидантната активност на тези плодове и човешкото здраве. В статията са представени резултатите от изследване промяната на биохимичните компоненти в нектарите от три сорта къпини – Хул Торн-

лес, Блек сатин и Дирксен и един сорт боровинки - Бригита блю, спрямо пресните плодове. Проучването е проведено през 2012 г. Плодовете са получени от колекционно насаждение на ИПЖЗ гр. Троян. Те са преработени в плодови нектари в ИИРХ – Пловдив, съгласно изискванията в ТИ №V-2,1/1-80. Сравнен е химическия състав на пресните плодове и на нектарите. Отчетени са следните показатели:  сухо вещество по рефрактометър (%);  обща, инвертна

захар и захароза (%) по метода на Шоорл Регенбоген;  киселини като ябълчна (%) – чрез титруване с 0,1 nNaOH;  аскорбинова киселина (мг/%) по метода на Фиалков;  а н т о ц и а н и (мг/%) – по метода Fuleki и Franciss ;  дъбилни вещества (%) по метода на Мелитц. Ягодоплодните култури са с атрактивен химичен състав. Сухото рефрактометрично вещество в къпиновите плодове е около 12 % (табл. 1). Общите

Таблица 1. Биохимичен състав на плодове от къпини и боровинки

Сорт

Хул Торнлес Блек сатин Дирксен Бригита блю

СВ по Re общи захари инвертна % % захар % 12,50 6,35 5,70 12,00 4,50 4,50 12,00 4,50 4,05 10,5 10,25 9,58

захароза % 0,62 0,43 0,65

киселини (като ябълчна) % 0,69 0,59 0,59 1,04

Vit C мг/% 51,04 32,56 35,20 18,9

дъбилни вещества % 0,247 0,268 0,247 0,155

антоциани мг/% 29,68 24,35 40,16 101,05

Таблица 2. Биохимичен състав на нектари от къпинови и боровинкови плодове

Сорт

Хул Торнлес Блек сатин Дирксен Бригита блю

СВ по Re % 13,75 15,00 17,50 17,50

общи захари инвертна захар захароза киселини % % % (като ябълчна) % 10,40 7,35 2,90 0,27 11,30 7,85 3,28 0,34 12,80 7,85 4,70 0,34 13,25 12,45 0,76 0,60

захари са в границата от 4,50 % при Блек сатин и Дирксен до 6,35 % при Хул Торнлес. Плодовете на последния сорт са с по-високо количество на инвертна захар – 5,70 %. Захарозата при Хул Торнлес и Дирксен е в незначителни количества и липсва при Блек сатин. Боровинковите плодове са с по-ниски стойности на сухо рефрактометрично вещество – 10,5 % и обща захар 10,25 %, но със значително повече инвертна захар спрямо плодовете и при трите къпинови сорта. Захарозата е в ниски количества 0,65 %. Органичните киселини и при трите сорта къпини са в почти еднакви стойности 0,60,7 %. Боровинковите плодове съдържат повече киселини от тях – 1,04 %. Най-много аскорбинова киселина е открита в плодовете на Хул Торнлес – 51,04 мг %. При другите два сорта количеството є е значително по-ниско и е в границата 32-35 %. Съдържанието на аскорбинова киселина в плодовете от Бригита блю е по-ниско, приблизително около 3 пъти спрямо плодовете на къпиновия сорт Хул Торнлес. Количеството на антоцианите е в границата от 24,35 мг % (Блек сатин) до 40,16 мг % (Дирксен). По този показател боровинковите плодове превъзхождат отделните сортове къпини до 4,1 пъти. Къпиновите плодове са богати на дъбилни вещества

спрямо някои други овощни култури. Количеството им при Хул Торнлес и Дирксен са с еднакви стойности – 0,247 % и малко по-високи са при Блек сатин – 0,268 %. Съдържанието на дъбилни вещества при Бригита блю (0,155 %) е пониско от тези на къпиновите сортове. При получените производи нектари количеството на сухото рефрактометрично вещество и захарите (обща, инвертна и захароза) са значително по-високи от плодовете, вследствие добавеното количество захарен сироп в плодовата каша за достигане на съответния стандарт за продукта при двата овощни вида (табл. 2). Киселинното съдържание намалява значително, като стойностите са в интервала 0,27 % - 0,34 % за нектарите от къпини и 0.60 % за тези от Бригита блю. Значително е намалението на аскорбиновата киселина в нектарите спрямо плодовете. Найсилно е редуцирането є при Хул Торнлес и Блек сатин – 5-6 пъти, а най-добре се запазва при нектара от Дирксен – 3 пъти. При боровинковия нектар тя значително по-слабо се редуцира от тези на къпините – 2 пъти. По отношение на показателя антоциани, намалението им е аналогично както при аскорбиновата киселина. Най-силно е при нектарите на Хул Торнлес (5.6 пъти) Блек сатин (3 пъти) и най-малко при Дирксен -2,4 пъти. Редуцирането им при нектара от боровинки

Vit C дъбилни антоциани мг/% вещества мг/% % 8,80 0,191 5,32 6,16 0,127 8,06 11,44 0,127 16,61 9,68 0,064 11,77

е значително повече от тези на къпиновите – 8,6 пъти. С най-високо съдържание на дъбилни вещества е нектара от Хул Торнлес – 0,191 %. При него е отчетено най-слабо намаление спрямо изходната суровина – 1,3 пъти. При нектара от Дирксен и Блек сатин то е около 2 пъти. Дъбилните вещества при боровинковия нектар са с 2,4 пъти по-ниски стойности от тези на свежите плодове. Понижението на аскорбиновата киселина и антоцианите в нектарите е вследствие на разреждането на плодовата каша със захарен разтвор и протичащи окислителни процеси при термичната обработка. Заключение Къпиновите плодове са по-богати на сухо вещество, аскорбинова киселина и дъбилни вещества от тези на боровинковия сорт Бригита Блю. Биологично активните вещества – аскорбинова киселина и антоциани по-добре се запазват при нектара от къпиновия сорт Дирксен. Аскорбиновата киселина при нектара от боровинковия сорт Бригита Блю подобре се запазва от тези на къпиновите сортове. При нектарите от двата овощни вида, антоцианите най-много се редуцират при нектара от боровинки – 8,6 пъти, а най-добре се запазват при къпиновия сорт Дирксен – 2,4 пъти.

лозе и вино

Растежни регулатори и гроздето от сорт Гъмза К. Владимирова Опитна станция по земеделие - Видин

ните регулатори на растежа върху различните биологични прояви на лозата са доста ограничени. Във връзка с контролирането и регулирането на физиолого-биохимичните процеси свързани с добива и преди всичко с качеството на гроздето са работили Машева и др. (1980), Машева (2007), Раптис и Машева (2011), Цанков и др. (1983) и др. Влизайки в ЕС, все повече се търсят вината от нашите местни сортове, особено вината с контролирано наименование за произход. Сортът Гъмза е един от ценните местни сортове за червени висококачествени вина. Интересът към този много родовит и с много добри техноло-

Фиг. 1. Маса на 1 грозд и 100 зърна - 2010 г.

Фиг. 2. Маса на 1 грозд и 100 зърна - 2011 г.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Години наред въпросът за хормоналната регулация, като средство за повишаване на добивите и качеството на селскостопанската продукция стои неизменно на вниманието на учените. Тяхното използване, в т.ч. и в лозарството, представлява голям интерес, тъй като фитохормоните като продукти на растителната клетка не представляват опасност за замърсяването на околната среда и произведените продукти. Изучавайки физиологичните ефекти на фитохормоните, беше установено, че ауксините играят важна роля за коренообразуването, апикалното доминиране, формирането на проводяща система, гиберелиновата киселина предизвиква силно нарастване на стъбла, леторасти и зърната на безсеменните сортове, цитокинините проявяват силно атрахиращо (привличащо) действие на хранителни елементи в мястото на приложението им, засилват фотосинтетичната дейност, нарастването на калуса, диференциацията на пъпките, а етилена стимулира процесите на зреене на плодовете. Затова и той се нарича хормон на зреенето. Разкритият механизъм на действие на фитохормоните стана основа за тяхното практическо приложение. Изследванията на фитохормоните и екзоген-

Таблица 1 ПОКАЗАТЕЛИ година Добив от 1 лоза, к§ Маса на 1 грозд, g Маса на 100 зърна, & % зърна % чепки % семки % кожици % месо Захари,% Титруеми киселини Коефициент на родовитост

V0-20 очи 2010 1,27 208,30 185,00 97,10 2,90 1,40 8,14 90,46 19,30 7,10 0,37

контрола 2011 3,44 175,00 205,00 96,97 3,03 1,95 6,59 91,46 20,50 5,60 1,19

ВАРИАНТИ V1-20 очи Етрел 0,1% V2-20 очи 2010 2011 2010 1,70 3,84 1,70 270,00 209,30 235,00 275,00 235,00 290,00 96,70 97,47 96,60 3,30 2,53 3,40 1,92 2,98 2,39 10,26 6,81 11,12 87,82 90,21 86,49 21,20 21,00 20,60 6,60 5,50 6,80 0,39 1,13 0,39

Етрел 0,5% 2011 6,66 326,00 310,00 96,93 3,07 2,26 4,19 93,55 22,00 5,00 1,20

VЗ-20 очи Атоник 2010 2011 1,87 7,67 275,00 414,00 280,00 305,00 96,00 97,17 4,00 2,83 2,01 2,46 11,34 4,75 86,65 92,79 21,50 22,50 6,50 5,90 0,38 1,11

гични качества сорт напоследък е много голям. Причините са, че от този сорт се получават висококачествени червени вина, особено тези с контролирано наименование за произход, произвеждани в районите Ново село, Сухиндол и Крамолин. Въпреки големия интерес към сорта, неговото разпространение върху по-големи площи е ограничено. Това се дължи на по-дългият вегетационен период и слабата студоустойчивост. Къснозрелостта на сорта, често в години с по-ниски температури по време на зреенето на гроздето, пречи за доброто му узряване. Ето защо намирането на средства за повишаване на захарите и багрилната материя в гроздето от този сорт е въпрос с важно практическо значение. За стимулиране на антоциановата биосинтеза наред с други агротехнически практики интерес представлява да се изпита ефекта на фитохормоните и по специално на фитохормона етилен и други стимулиращи препарати, съдържащи компоненти с хормоноподобно

действие. Резултатите от изследване влиянието на етилен-определящия препарат Етрел и препарата Атоник върху някои вегетативни и репродуктивни прояви на сорта, качеството на гроздето и виното от сорт Гъмза представяме в статията. Опитните лози се отглеждат в района на с. Ново село. Вариантите на опита са: VО — контрола (нетретиран вариант); V1 - еднократно третиране с 0,1 % разтвор на Етрел, V2 - еднократно третиране с 0,5 % разтвор на Етрел; VЗ - двукратно третиране с Атоник в доза 10 мл/10 л (по време на усиления растеж на леторастите и 15 дни след цъфтежа). Отчетени са: показатели на действителната родовитост, определяне на добив и качество на гроздето, показатели характеризиращи качеството на гроздето, химичен анализ на гроздето. Използва се общоприетата методика за ампелографски проучвания (Кондарев и др., 1976). Данните за добив от 1 лоза показват голяма-

Фиг. З. Механичен състав на грозда - 2010 г.

Фиг. 4. Механичен състав на грозда - 2011 г.

Фиг. 5. Съотношение на захари и киселини 2010 г.

та разлика между двете години (табл.1). Причина за това е, че през месец февруари на 2010 г. в района на Видин бяха измерени абсолютно минимални температури от минус 25°С с продължителност две денонощия. В следствие процентът на измръзнали очи се повиши чувствително, голяма част от главните пъпки загинаха, а се развиха множество безплодни леторасти от заместващи пъпки. В резултат коефициентът на родовитост за годината е нисък, а добива от 1 лоза — малък, поради което тези показатели няма да са водещи за целта на нашето проучване. Независимо от това между нетретирания и третираните варианти разликата, в добива е съществена през 2011 г. - V1 + 11,6 % , V2 + 93,6 % и VЗ + 122,9 %. Наблюдава се увеличаването на масата при третираните варианти, като показателя маса на 100 зърна се повтаря в близки граници и през двете години, с най-висок резултат при V2, следван от VЗ. Показателят маса на един грозд също расте, като само при V2 през 2010 г. е по-нисък в сравнение с другите варианти, но не и с контролния. Това означава, че варианта е дал по-дребни гроздове, но с едри зърна масата на 100 зърна е най-висока. През 2011

Фиг. 6. Съотношение на захари и киселини - 2011 г.

г. този показател плавно расте сравнено с контролата: V1 - с 19,6 %, V2 - с 86,3 % и VЗ - с 136,6 %. Промени се наблюдават и в механичния състав на гроздето (фиг. З. и 4). Получените резултати показват, че процента на семките в третираните варианти се увеличава. Изключение прави само варианта с Етрел 0,5 %, но разликата е минимална. По отношение на кожиците се наблюдава изтъняване при всички варианти. Месестата част на зърното се увеличава при всички варианти, като прави впечатление, че при контролата разликата в процента е най-ниска. Процентът на чепките при трите третирани варианта намалява, което е логично, имайки предвид, че се увеличава масата на зърното. През 2011 г. захарността на гроздето при всички варианти е по-висока (фиг. 5. и 6.). Изключение прави само варианта, третиран с Етрел 0,1 %, но между двете експериментални години разликата е минимална - 0,2 %. Найвисоки захари показва V3 - 22,5 %, а това е варианта с двукратно третиране с препарата Атоник. Интерес представляват и резултатите на титруемите киселини. Тяхното количество намалява - при V2 (третиран с Етрел 0,5 %) през 2011 г. киселините са с най-ниска стойност - 5,00 г/дм3. Изводи – Използването на растежни регулатори има положително влияние върху гроздето от сорт Гъмза. – При третираните с фитохормони лози се наблюдава увеличение на масата на гроздовете и зърната, както и добива от лоза. – Лозите третирани двукратно с Атоник (V3) дават най-добри резултати при всички изследвани показатели.

СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА КУЛТИВИРАНЕТО НА НЕВЕНА Силни страни - Съществуват редица райони в страната с благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане. - Има наличие на достатъчно работна ръка в някои райони на страната. Културата е интензивна и много подходяща за отглеждане в дребни фермерски стопанства. Тя е източник на добри доходи. - Има голямо търсене на нашия и международния пазар. - Няма икономически важни болести и неприятели /с изключение на брашнестата мана/. Слаби страни - Липса на техника за прибиране. Цветовете се прибират многократно и само ръчно. - Изисква специални условия за сушене, а съцветията много бързо се запарват, като се влошават технологичните им качества.

ръчно, като се откъсват само цветните кошнички. Поради последователният и продължителен цъфтеж невенът започва да се бере при разцъфтяване на 2-4 реда от тръбестите цветчета в кошничката. Цветовете се берат в началото през 2-3 дни, а по-късно през 4-5 дни, като броят на беритбите достига 15-20. Когато невенът се прибира за стръкове растенията се ожънват на 25-30 cм от върха. Следва почистване от примеси, прецъфтели цветни главички, цветни дръжки и др. Съцветията и стръковете се сушат на сянка за 5-6 дни или в сушилни при температура 35-40°С, след като суровината е престояла разстлана 2 дни. Сушенето при пряко слънчево греене не трябва да се прави, защото цветът рязко губи от лечебните си свойства и от търговската си стойност. Изсушената билка е жълта със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място, след което цветовете се опаковат в шпертплатови каси, а стръковете се балират. При всяко бране трябва да се събира толкова цвят, колкото е възможно да се сложи за сушене още същия ден. Според БДС за цветове се допуска влага до 12%, потъмнели цветове – до 3 %, части от растенията –до 3 %, органични примеси - до 0.5%, а съгласно БДС за стръковете не се допуска наличие на прецъфтели цветове и стъбла по-дълги от 30 cм.

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

/Calendula officinalis L./

брой 6 (261) 2014

Д-р Станко СТАНЕВ

НЕВЕН

Полски култури

готов за засаждане в края на април и началото на м. май. Изваждането на разсада се извършва ръчно или механизирано, чрез подкопаване с нож-скоба. След изваждането, разсадът се сортира и засажда веднага.

ПРИБИРАНЕ Цветовете на растението се събират в периода на цъфтеж /от юли до август/ в сухо и хладно време след роса. Събират се цветните главички с чашките /без дръжките/. Беритбата се извършва механизирано като се ожънват целите растения за стръкове или

ЗНАЧЕНИЕ, ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДОБИВИ Невенът се отглежда като лечебно и декоративно растение. За лечебни цели се използват предимно съцветията и стръковете. В тях се съдържат каротиноиди, фитонциди, следи от алкалоиди, етерично масло, смоли, слуз, горчиви вещества, органични киселини, тритерпенови сапонини, танини, календен, витамин С, горчивото вещество календулин и др. В корените му е акумулиран инулин, а в семената – мазнини и алкалоиди. Препоръчва се за лекуване на рани, контузии, отоци при измръзване, ангини и др. Заради силно изразените бактерицидни свойства от съцветията и стръковете се приготвят настойки, които се използват за лекуване на редица заболявания. Те действат противовъзпалително, нервоуспокоително и противомикробно, понижават кръвното налягане и ускоряват сърдечния ритъм. Препаратите от невен се използват при язвена болест на стомаха, гастрити, чернодробни и жлъчни заболявания, хипертонична болест, сърдечни заболявания и др. Невенът намира приложение и в парфюмерийната и козметична промишленост за повишаване биологичната активност на козметичните средства. Произхожда от Средиземноморието, Близкия и Средния Изток. В България съществува естествено местонаходище от невен около Созопол. Отглежда се повсеместно по градини и дворове като декоративно растение в цяла Европа, Западна Азия,Сирия, Египет и САЩ. Култивира се във Франция, Германия, Австрия, Унгария, Полша и др. У нас той се отглежда като декоративно, лекарствено и козметично растение в цялата страна. От един декар се получават от 400 до 800 кг свежи кошнички или 600 - 1000 кг стръкове. След изсушаване от 6 кг свежи цветове се получават 1 кг сухи, а от 5 кг свежи стръкове – 1 кг сухи. БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система. Тя е плитко разположена със слабо развит вретеновиден корен и множество разклонения. Стъблото е изправено и разклонено, обло, грапаво, покрито с жлезисти власинки, високо от 50 до 60 cм. Листата са едри, целокрайни, покрити с редки власинки, долните са лопатовидни, а горните продълговати до ланцетни, приседнали, последователно разположени. Съцветието е кошничка с два вида цветове – езичести и тръбести. Периферните цветчета са езичести и женски, оранжевожълти, наредени по периферията на кошничката в 2-3 реда . Тръбестите цветове са двуполови или мъжки, жълти или кафяви, с 5 тичинки, разположени върху цветното легло. Цветовете са с

ОТГЛЕЖДАНЕ Грижите през вегетацията се свеждат до 2-3 ръчни окопавания, съчетани с 2 култивирания. За намаляване броя на обработките на почвата могат да се използват хербициди. През вегетацията се провеждат 4-6 поливки /гравитачно или чрез дъждуване/, последвани от окопаване в първите месеци от вегетацията. В съчетание с поливките и обработките се извършват 1-2 подхранвания с азотни торове. Най-важната икономически болест по невена е брашнестата мана. Причинител е гъбата Sphaerotheca xanthii (Cast.)Junell. Напада всички надземни части на растението, като ги покрива с бял брашнест налеп, който по-късно става сив до ръждивокафяв. При посилно нападение листата изсъхват. Болестта се среща през лятото и до края на вегетацията. Борба: У нас няма изпитани и одобрени фунгициди за растителна защита, но по литературни данни биха могли да се използват Импакт 12,5 СК – 0,1%, Сапрол 19ЕК – 0,2%. Третирането се извършва при начална поява на болестта и се повтаря през 10-12 дни. Пръсканията се прекратяват 25 дни преди прибиране на реколтата. Основният хербицид, който се използва при заплевеляване на културата е Афалон 80 ВП в доза 0,150-0,200 кг/дка.Той се внася веднага след сеитбата, преди поникване на кулутрата. Срещу едногодишни широколистни и житни плевели след сеитба преди поникване на невена се използва хербицида Рафт 800 ВГ 0,025-0,040 кг/дкa. Срещу едногодишните и многогодишни житни плевели и балур могат да се използват хербицидите Ажил 100 ЕК– 80 мл/дкa, Фузилад Форте –90-150 мл/дкa, Набу Екстра - 150-400 мл/дкa, Галант Супер – 70-120 мл/дкa, Тарга Супер5 ЕК –150- 250 мл/дкa, Фокус Ултра - 100–200 мл/дкa, Селект 240 ЕК - 40-80 мл/дкa, внесени във фаза 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см височина на балура.

се постига чрез ръчно разреждане при второто окопаване. На площи чисти от плевели може да се прилага и друга схема на сеитба – двуредова лента, като разстоянието между лентите е 60 cм, а между редовете - 15 cм. Дълбочината на засяване е около 1,5 см, със сеитбена норма 500-600 г/дка. Както беше отбелязано, семената имат неправилна форма и при сеитба със сеялки, проявяват склонност към агрегатиране и запушване на ботушите, което трябва своевременно да се отстранява при сеитбата. За по-дружно поникване на семената, площите се валират. Отлични резултати се постигат при използването на сеялки за точна сеитба след предварително калибриране на семената. Насаждения от невен могат да се създават и с предварително произведен разсад. Подготовката на площта за производство на посадъчен материал включва следните мероприятия: - основно торене с оборски тор – 5-6 т/дка, суперфосфат – 40 кг/дка, - дълбока оран - на 23-25 см, - неколкократно култивиране на площта с брануване, - оформяне на лехите. Сеитбата се извършва през пролетта /м. март/, редово на 7-8 см между редовете при гъстота 5-7 грама на кв.метър и се покриват с 1,0-1,5 см торова смес /чиста от плевели/. За ускоряване на поникването се препоръчва преди сеитбата накисване на семената във вода за 16-20 часа при температура 20-26оС За осигуряване на разсад за засаждане на 1 декар се засяват около 12-15 кв.м разсадопроизводна площ (60-80 грама семена). Преди и след засяването площта се уплътнява много добре чрез валиране. За запазване на почвената влажност и предпазване на семената от измиване с водната струя, е необходимо лехите да се мулчират с органични отпадъци /най-добре с тези след дестилация/. След поникване на семената, част от мулча се премахва. Грижите за разсада включват: - редовно поливане с малки поливни норми; - ръчно плевене на лехите; - тесане на пътеките; - подхранване с течни органични торове, фиксал - 0,35 л/дка или амониева селитра в доза 8-10 г/кв.м. При сеитба в открити лехи /началото на м.март/ разсада е

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ Невенът /Calendula officinalis L./ е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни /Asteraceae/. За промишленото производство в България е селекциониран сорт “Календа 32-5С”, който е с високо съдържание на биологично активни вещества, а за декоративното производсво – сорт “Изгрев”. И двата сорта принадлежат към вида Calendula officinalis L. Сорт “Календа 32-5С” е съзТабл, 1. Добив свежи съцветия в кг от 1дка даден в ИРЕМК-Казанлък от Гесорт сорт сорт Ка- орги Джурмански и колектив и Ерфуртски Дата Изгрев ленда признат от ДСК през 1994 гооранжев на прибиране дина. кг/дка Растенията са с прибран ха09. юли 5,03 22,35 26,29 битус и къси междувъзлия, висо13. юли 5,57 21,71 25,93 ки до около 46,2 см, със силно 18. юли 5,86 34,05 33,93 разклонено стъбло. 24. юли 18,33 68,09 73,93 Листата са целокрайни, едри, 30. юли 41,19 116,67 116,07 ланцетновидни. 03.август 42,24 107,62 99,14 Съцветието е кошничка с ди08. август 89,28 100,24 135,36 аметър 5,4-6,0 см. Цъфтежът за13. август 60,24 69,76 82,14 почва 60-63 дни след поникване 17. август 40,71 50,95 66,43 и продължава 67-72 дни. Рандеманът (количеството 22. август 41,90 50,95 77,86 свеж цвят, необходим за полу29. август 37,38 45,71 51,07 чаване на 1 кг сух) е 5 към 1 . 06. септември 35,95 36,67 59,29

диаметър от 4-7 до 10 cм поединично разположени по върховете на стъблото и разклоненията му. Цъфти обилно и продължително от юни до октомври. Плодовете са дъговидно извити, брадавичести, сламеножълти с кълняемост до 5 години. Абсолютното тегло е около 10 грама на 1000 семена. Отличителин белег е тяхната разлика по форма и големина.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

РАЗМНОЖАВАНЕ И ЗАСЯВАНЕ Невенът се размножава чрез семена. Сеитбата на невена се извършва в периода 15-30 април, може и по-късно при осигурено поливане чрез дъждуване. Прилага се директна сеитба при междуредово разстояние 70 см. Вътрередовото разстояние от 20 см

Средно за периода Табл. 2. Динамика на натрупване на БАВ в цветовете на изпитване (1991-1993 на невена в условията на Казанлъшкото поле г.) от Календа 32-5 С е Флавоноиди в цветовете % 09.юли 24.юли 08.авг. 22.авг. 06.септ. получен 1127 кг свеж Сортове цвят или 194 кг сух цвят Изгрев 0,19 0,14 0,33 0,10 0,07 от декар. В таблица 1 Ерфуртски 0,25 0,25 0,3 0,19 0,15 са отразени резултатите Календа 32-5С 0,27 0,22 0,27 0,24 0,16 от сравнителното изпитСапонозиди % (като олеонова к-на) ванане с други два сорИзгрев 0,15 0,10 0,10 0,12 0,10 та по този показател. Ерфуртски 0,11 0,14 0,08 0,07 0,07 По отношение на Календа 32-5С 0,08 0,11 0,09 0,10 0,09 съдържанието на биолоКаротиноиди % гично активни вещества Изгрев 6,00 6,61 8,48 8,04 6,43 показателите при сорта Ерфуртски 4,46 6,61 3,35 4,69 5,80 са следните : ФлавоноКаленда 32-5С 7,14 5,22 6,47 5,89 5,67 иди от 0,16 до 0,27%, сапонозиди 0,08 до 0,11%, каротиноиди от 5,22% до 7,14%. Селекционираният сорт превъзхожда значително стандартите по съдържание на флавоноиди и каротиноиди в цветовете (таблица 2). Получени са данни, които показват, че листата на невена са еднакво ценни суровини – източници на флавоноиди, както и цветовете. По отношение на сапонозидите в стъблата и листата се натрупват по-големи количества отколкото в цветовете. Ако се вземе предвид структурата на добива надземна маса, се стига до извода, че при използване само на цветовете от невена, се оползотворяват едва до 30% от съдържащите се в хербата БАВ /флавоноиди, сапонизиди, каротиноиди/. Останалите 70% остават на полето като неоползотворени листа, стъбла и бутони. АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ Изисквания към топлина. Невенът е топлолюбиво растение. Оптималната температура за развитие е 22-28oС, но при мека зима с минимални температури до –5oС може да презимува успешно. Изисквания към влага. Невенът развива плитка коренова система и за получаване на оптимални добиви се нуждае от редовни поливки. При засушаване цветовете издребняват и впоследствие растението прекратява преждевременно вегетацията си. От друга страна задържането на вода върху почвата угнетява развитието на растението и благоприятства развитието на болести. Изисквания към светлина. Невенът е светлолюбиво растение и при частично засенчване цветовете издребняват, растението се развива угнетено и формира значително по-ниски добиви.

Изисквания към почва. Невенът формира значителна надземна маса и се нуждае от лесно усвоими хранителни вещества. На безструктурни, лесно уплътняващи се, тежки и склонни към преовлажняване почви кореновата система се развива угнетено. При прохладно лято, с чести преовлажнявания, частично засенчване и прекомерно торене с азотни торове се създават условия за развитие на брашнеста мана, която значително намалява добивите. СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЕ Място в сеитбообръщението. Невенът не е особено взискателен към предшественика. Добри предшественици за него са житните и окопните култури, които остават почвата чиста от плевели и запасена с хранителни вещества. Обработка на почвата. Тя зависи от предшественика. Ако той е житна култура непосредствено след прибирането му се извършва дълбока оран на дълбочина 25-27 cм. Заедно с нея, се внася суперфосфата. Предсеитбената обработка се извършва рано напролет и се състои в култивиране, брануване и валиране. Торене. Нормите на торене трябва да бъдат съобразени със запасеността на почвата с хранителни вещества. При органо-минералното торене оборският тор се внася в количество 2-3 т/дкa, фосфорният 10-12 кг/дкa, калиевия 18-20 кг/ дкa, а азотният 15-16 кг/дкa.

България за първи път е поканена да участва като почетен гост на най-голямото европейско изложение по животновъдство за професионалисти SOMMET DE L`ЃLEVAGE.

Мила Александрова 17, rue Tony Garnier 92100 Boulogne-Billancourt Tel. 01 41 10 81 86 Моб. тел: 0887 92 93 55

ХРАНИ

Антимикробната активност на млечнокисели бактерии

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

6–7 (261) / 2014

Йорданка Kарталска1, Bасил Kарагьозов2, Йорданка Kузманова1, Kрасимира Сапунджиева1 1 Аграрен университет, Пловдив 2 Университет по хранителни технологии, Пловдив

Растителните продукти са рискови групи храни, поради факта, че и при най-незначителни хигиенни неблагополучия, те са подходяща хранителна среда за размножаване и развитие на разнообразна микрофлора като Escherichia coli 0157:H7; Clostridium ssp.; Salmonella ssp.; Listeria monocitogenes и др. Предпазването от замърсяване на свежите продукти от микробни патогени, физични и химични замърсители е една от най-сигурните мерки за обезпечаване безопасността на храните. Zoreky-Al, et all.,1991 са установили, че метаболитни продукти, получени от жизнената дейност на селекционирани млечнокисели бактерии, имат доказан инхибиращ ефект върху някои Грам положителни бактерии (Bacillus cereus; Staphylococcus aureus; Listeria monocitogenes) и Грам отрицателни (Pseudomonas; Salmonella, Yersinia), плесени и дрожди, които са главните причинители на заболявания, възникнали в резултат от прием на продукти, контаминирани с микроорганизми. Резултатите от изпитване антагонистичното действие на щамове млечнокисели бактерии към Salmonella spp. и E. coli. са представени в статията. За целта се приготвят свежи култури от патогените- E. coli и Salmonella enteritidis и

Salmonella typhimurium върху хранителна среда TSB и от Lactobacillus bulgaricus върху хранителна среда MRS. Хранителната среда MRS (100 мл) се инокулира с 1 мл в (разреждане 1:100) разтвор на прясна култура от патогена и се разпределя по 10 мл в 7 стерилни епруветки. Три от епруветките се инокулират с 0,1 мл от 1:100 разредена култура от Lactobacillus bulgaricus. Останалите 4 епруветки съдържат само патогена и служат за контрола. Една от тях се приема като нулево време за анализ. Останалите 6 се инкубират при температура 37oС във водна баня. Разреждането на пробите се извършва с един процентен разтвор на пептон. Изолирането на бактерията E. coli се извършва върху среда на Ендо, а на Salmonella върху

TSB. По една епруветка от инокулираните с L. bulgaricus и една контрола се отчитат на 6, 10 и 24 часа. Измерва се рН и броя на колониите. Установено е, че някои млечнокисели бактерии могат да инхибират патогените, предизвикващите развала на хранителните продукти. Вероятно, това действие се дължи на продуцирането при тези температури на водороден пероксид, който подтиска патогените по време на съхранение на продуктите. При проучване влиянието на

Фиг. 1. Инхибиране на Salmonella enteritidis

Фиг. 2. Инхибиране на Salmonella typhimurium щамове Lactobacillus bulgaricus върху Salmonella enteritidis, Salmonella typhimurium и E. coli се установи инхибиране по време на инкубация при температура 37o С. При инкубация на Salmonella enteritidis се отчете редуциране след 24 ч на култивиране (5 log), /фиг.1/. Подобни са и резултатите при Salmonella typhimurium. Сравнено с нулевото време, количеството на Salmonella typhimurium в контролните проби, се увеличава значително (р<0,05), след 10 ч /фиг.2/. Инокулираните с Lactobacillus bulgaricus проби взети на 10 ч съдържат значително по-малко Salmonella (р<0,05) в сравнение с кон-

тролната проба. Общият брой на E. coli в контролите се увеличава значително (р<0,05) след 10 ч и 24 ч от инкубирането (фиг.3). Пробите, съдържащи Lactobacillus не се променят значително (р>0,05) след 10 ч инкубация, в сравнение с пробите от нулевото време. Има значителна (р<0,05) разлика в пробите, съдържащи Lactobacillus и контролните проби, взети след 10 ч. Клетки на E. coli не се откриват след 24 ч инкубация в пробите, съдържащи Lactobacillus. Количеството на E. coli не намалява толкова бързо, както намалява реакцията на средата. На 10-я

Фиг. 3. Инхибиране на E. coli 0157:H7

час рН не се различава от това на 24-ия час и не се наблюдава редуциране в общия брой на E. coli. Този вид се оказва по-резистентен към реакцията на средата. Вероятно клетките са резистентни за известен период от време, след което изискват експозиция при ниско рН преди да загинат. На всички проби инициалното рН бе от 6,31 до 6,37 в зависимост от патогена и намалява значително (р<0,05) след 24-я час инкубация, както за патогените в контролата, така и в инокулираните проби. Значителното намаляване на рН е индикация, че продукцията на киселини от Lactobacillus bulgaricus е причина за инхибирането на патогена. От друга страна се наблюдава чувствително понижаване на рН в контролните проби, съдържащи само патогена. След 24 часова инкубация намаляването вероятно се дължи на продуциране на киселина от патогена по време на растеж. Ниското рН на контролните проби изглежда не инхибира растежа на патогена, защото броят им значително нараства по време на растеж. Най-вероятно причина за този факт е, по-малката чувствителност на патогените към киселината произвеждана от самите тях. Изводи Получените резултати от инхибирането на изпитаните видове патогени от млечнокисели бактерии дават основание за използването им в хранителната индустрия. Млечнокиселите бактери от вида Lactobacillus bulgaricus са в състояние да подтискат някои условно патогенни микроорганизми, а пробиотичното им действие увеличава хранителната стойност на обработените с тях продукти.