Земеделие плюс 262/2014 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

8 (262) / 2014

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

Titan Machinery Bulgaria затвърди

Case IH AF9230

Стефан Богнер

айтън Машинъри България взе участие в найголямото селскостопанско изложение БАТА Агро в края на месец август. На площ от 1000 кв. м компанията предложи решения, които са актуални за българския пазар на земеделска техника в момента. Пълна гама машини за нуждите на фермерите при работа на полето във висока влажност на почвата и тежки условия. За силното представяне на световния производител Case IH на изложението, Стефан Богнер, бизнес директор за централна и източна Европа, който специално взе участие на щанда на Тайтан Машинъри на Бата Агро, сподели: „Това е първото участие на Case IH на изложението Бата Агро и се радваме, че вече сме част от него. Както виждате, сме много добре представени с висококачествени машини като Axial Flow комбайните, гумено- верижните трактори от серията Quadtrac, както и тракторите Magmum и Puma. Доброто представяне дължим на нашите партньори от Тайтън Машинъри България. Мисията на Case IH е да бъде предпочитан партньор. За да сме предпочитан партньор за нашите клиенти, ние се нуждаем от силно представяне, което дава необходимото внимание към клиентите и води до удовлетвореност от ползваната на полето техника. Точно и затова се радваме да работим с Тайтън Машинъри България, защото със сигурност са една от най-професиналните компании, които застават както зад машините, така и зад клиентите си.“

лидерската си позиция на БАТА Агро 2014 Акцент на щанда на Тайтън Машинъри бе и новият лизинг на компанията с 0% лихва, по която фермерите, могат да закупят своите машини до 30-ти септември тази година. От Тайтън Машинъри заявиха, че това е техният отговор на изключително тежката стопанска година, в която работиха българските производители.

www.titanmachinery.bg

Тайтън Машинъри показа на щанда си машините рекордьори за 2014 г. – зърнокомбайнът Case IH Axial Flow 9230 и сеялката за редови култури – Vаderstad Tempo. Именно 12 редовата сеялка Vаderstad Tempo R постави рекорд при 24-часова сеитба на слънчоглед в началото на април като постигна и рекордна максимална скорост от 24–25 км/час. Предизвикателствата не свършиха до тук и на 5 юли, комбайнът Case IH Axial Flow 9230 постигна пиков добив от 106 тона за час при жътва на пшеница при изключително тежки условия.

Г-н Румен Лазаров, изпълнителен директор Тайтън Машинъри АД, обобщи за представянето на фирмата на Бата Агро 2014: „Участието ни в изложението БАТА Агро е стъпка към следващата година, която ще бъде пълна с новости в продуктовата гама, която предлага компанията“. Той допълни, че през 2015 г. Тайтън Машинъри ще представи почти изцяло обновената гама машини с марката Case IH, където тенденциите са за повишаване на мощността и увеличаване на икономичността на тракторите и комбайните.

Новите серии зърнокомбайни Case IH Axial Flow 240 ще бъдат представени у нас в началото на 2015 г.

Продължава на стр. 4

Съдържание Земеделски култури Български и чуждестранни сортове твърда пшеница. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Противожитни и комбинирани хербициди при твърда пшеница. . . . . . . . . . . . . . . . . . Продуктивен потенциал на нови зимуващи генотипове овес. . . . . . . . . . . . . . . . . . Оценка на сортове люцерна. . . . . . . . . . . . . . . . . Продуктивност на различни произходи стевия. . . . . . . . . Азотното торене за продуктивност и качество на картофите. . . . . . . . . . . . . . . . . . . Юбилей Проф. Дора Бояджиева Селекционер с национално значение и международен авторитет. . . . . . . . . . . . . . . . . . Овощарство Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки. . . Проучване на форми дървовидна леска . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения . . . . . . . . . . . . . . . . . . Растителна защита Икономически важни болести по люцерната. . . . . . . Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса. . . . . . . . Библиотека Невен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Първоапостол на земеделското сдружаване Янко Забунов жертва кариерата си заради политическите си възгледи. . . . . . . . . . . . . . . .

Новини от ДФЗ

3 7 11 14 17 19

22 25 28 30 32 35 37 46

Започна приемът по схемата de minimis за памукопроизводители Документите ще се подават от 25 август до 30 септември 2014 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на управление на юридическите лица. Помощта е предназначена за физически и юридически лица и еднолични търговци, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. Условие за получаването й е памукопроизводителите да нямат задължения към държавния бюджет, ДФ „Земеделие”, Държавния поземлен фонд и „Напоителни системи” ЕАД. Ресурсът по схемата е 100 хил. лв. и служи за покриване на част от разходите за купуване на семена, продукти за растителна защита и торове за производство на памук. Определената помощ за декар от засятата култура е 58 лв. Общият размер на помощите de minimis за един земеделски производител, както и за едно и също предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро (29 337.45 лв.) за период от три данъчни години. Ако заявените по време на приема средства надхвърлят утвърдения от Управителния съвет годишен бюджет за 2014 г., ще бъде определен коефициент на редукция и помощта на всеки заявител ще бъде преизчислена. Срокът за изплащането на средствата по схемата de minimis за памукопроизводители е до 24 октомври 2014 г. ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

земеделски култури

Български и чуждестранни сортове твърда пшеница Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Нуреттин Тахсин, гл. ас. д-р Любка Колева Аграрен университет, Пловдив

8 (262) / 2014

томври до 5 ноември. Борбата с плевели и неприятели извеждахме по утвърдената технология за отглеждане. Почвата, на която беше изведен опита е карбонатна алувиално-ливадна, слабозасолена с песъчливо-глинест механичен състав, с троховидно-зърнеста структура в повърхностния слой и ореховидна в по-долните хоризонти (Кирчев 2006). Хумусното съдържание е доста високо – около 4,5%, като в дълбочина постепено намалява. Реакцията на почвата е слабо алкална и варира от 6,5 до 7,5 рН. Съдържанието на хранителни елементи в почвения слой до 20 cм е съответно: N – – 23,5 мг/1000 г; P 2O 5 39,3 мг/100 г; К2O – 27,5 мг/ 100 г; CaCO3 – 7,3%. Определяхме височина на

ПЛЮС

тивността и качеството на зърното при българските сортове твърда пшеница: Прогрес, Белослава, Възход, Явор, Загорка и чуждестранните: Beleno (Испания), Durumko, Yukon (Германия), Duetto (Франция), Duramar (Австрия), съпоставени спрямо стандартния сорт Прогрес. Твърдата пшеница отглеждахме след предшественик слънчоглед. Включените в опита растения бяха торени ежегодно с фосфор - 8 кг/дкa (цялото количество суперфосфат внасяхме с предсеитбената обработка на почвата, а азотния тор (амониева селитра) 12 кг/дкa - 1/3 преди сеитбата, а останалото количество 2/3 – рано напролет като подхранване. Сеитбата извършвахме в оптималния за Южна България срок от 15 ок-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Проблемът за повишаване на продуктивността и качеството на пшеничното зърно придобива все по-голямо значение във връзка с повишаване потребностите на населението и изискванията към хранителната стойност и технологичните свойства на зърното за нуждите на хлебопроизводството, на макаронената и сладкарската промишленост. Според редица автори повишаването на добива и качеството на твърдата пшеница е резултат от взаимодействието на комплекс от фактори, включващи сорта, агроекологичните условия и технологията на отглеждане и прибиране на пшеницата. Сортът с неговите генетични възможности е мощно средство за увеличаване на добива и качеството на зърното. Създаването и внедряването на нови сортове в производството допринася за решаване на зърнения проблем. В статията са представени резултатите от изпитване на продуктивността и качеството на зърното на някои български и чуждестранни сортове твърда пшеница при екологичните условия на Пловдивски регион. През периода 2009– 2012 г. проведохме полски опит в Учебно-експерименталната и внедрителска база на Аграрен университет в гр. Пловдив. Изследвахме влиянието на екологичните условия на Пловдивски регион върху продук-

Тайтън Машинъри доказа, че е титанът на пазара на селскостопанска техника „Ние сме отговорна компания, която се грижи за своите клиенти, и в такъв момент трябва да им подадем ръка и да ги подпомогнем, тъй като те не могат да спрат да модернизират своите стопанства и да внедряват новите технологии, които ги правят конкуретноспособни на пазара“, заявиха от Тайтън Машинъри, по време на изложението. Тази година показа и доказа какво означава да инвестираш в качествена и продуктивна техника, която работи, дори когато всички останали не успяват. Това намалява загуби, пести ценно време и дори спасява стопанската година за някои производители, където климатичните условия бяха изключително тежки, допълниха още от компанията. Йордан Райчев, продуктов мениджър Case IH в Тайтън Машинъри представи комбайна рекордьор на щанда на компанията на БАТА Агро 2014: „Този висок клас комбайн е с най-голямата очистваща площ от 6,5 кв.м и мощност от 571 к.с. Скоростта при разтоварване от 159 л/сек допринася за високата производителност и бърза жътва с тази машина. За да отговорим на нуждите на нашите клиенти и във връзка с все по-неблагоприятните климатични условия на жътва, на които бяха свидетели всички тази година, агрегатирахме към най-голямата ни машина универсални вериги за придвижване в кални и дъждовни условия, която осигурява един непрекъснат процес на работа на машината. Самата смяна от колесар комбайн към верига става изключително бързо и адаптивно, като е важно да отбележим, че може да се прилага и на конкуретни марки комбайни. Във връзка на предстоящата есенна жътва, ние очакваме да срещнем голям интерес към универсалните вериги от страна на фермерите, които искат бързо и безпроблемнно да приберат реколтата си, независимо от условията”. Фермерите имаха възможност да видят отблизо и сеялката рекордьор Vаderstad Tempo и да се убедят в нейните предимства пред останалите машини на пазар в този клас. На БАТА Агро 2014 Тайтън Машинъри представи и пръскачките с марка Теcnoma, като стратегия за цялостно предлагане на успешни и доказали се машини за ефективно земеделие.

Прикачната пръскачка Tecnoma Galaxy е с обем на резорвоара 3000 л и с работен захват на стрелите – 24 м. Освен това фермерите имаха възможност да се запознаят отблизо със самоходната пръскачка Теcnoma Laser, която е вече успешно наложена на българския пазар. Тази машина е с обем на резорвоара 5200 л, работен захват на стрелите 36 м и просвет от 1,60 м. Максималният просвет при самоходните пръскачки Laser може да достигне до 1,80 м, в зависимост от нуждите за пръскане. Пръскачката Laser e оборудвана с новия двигател Deutz, 245 к.с. и е оборудвана с GPS с автоматично водене. Шасито на пръскачката е с пневматично окачване, което осигурява стабилност на машината по време на пръскане особено при неравни терени. В пръскачката е внедрена новата технологична разработка за прецизно земеделие на Tecnoma за индивидуално изключване на дюзите – NCIS, която позволява пръскането да бъде по-ефективно, чрез свеждане на препокриване до минимум. На изложението БATA Агро 2014 дебютира и сеялката за слята повърхност Kverneland DG. Това, което прави сеялката особено атрактивна, е фактът, че с нея могат да бъдат засяти над 100 дка за 1 час. Бункерът за семена на сеялката Kverneland DG е с обем 6000 л и работна ширина на изсяване – 9 метра. С оглед на нарастващото търсене на все по-висока ефективност при сеитба, с изисквания за намаляване на разходите и все повече променящите се климатични условия, сеялката DG е решението на фермерите, които искат да работят с най-високопроизводителни технологии. Тайтън Машинъри определи своето първо участие на БАТА Агро за изключително успешно, като компанията затвърждава лидерските си позиции на пазара.

растенията (cм); дължина на класа (cм); брой класчета и брой зърна в класа; маса на зърната в класа (г); добива на зърно в (т/хa); маса на 1000 зърна (г); хектолитрова маса (кг/хл); стъкловидност (%); съдържание на общ азот (%); суров протеин (%); мокър глутен (%); сух глутен (%). Химическите анализи са извършени в лабораторния комплекс за изпитване при Аграрен университет- Пловдив и в лабораторията по окачествяване на зърното на твърда пшеница в ИПТП, гр. Чирпан, за което изказваме голяма благодарност на научните сътрудници и лаборантите за проявената отзивчивост. Количеството на валежите през вегетационния период на твърдата пшеница (X-VI) беше както следва: 2009/2010 - 458,1 мм, 2010/2011 - 517,4 мм и през 2011/2012 - 388,5 мм при 419,0 мм за многогодишен период от време. Благоприятна година за растежа и развитието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите беше 2010/2011 г. тогава се

Tаблица 1. Добив на зърно, т/хa

Сортове

2009–2010

2010–2011

2011–2012

т/хa %

т/хa

1. Загорка

3,28 99,1

4,51 98,9

2,56 95,9

3,45

98,3

2. Прогрес (st.)

3,31 100,0 4,56 100,0 2,67 100,0 3,51

100,0

3. Явор

3,64 110,0 4,60 100,9 2,37 88,8

3,54

100,9

4. Възход

3,67 110,9 5,04 110,5 3,05 114,2 3,92

111,7

5. Белослава

3,70 111,8 4,95 108,6 2,93 109,7 3,86

109,7

6. Beleno

3,15 95,2

88,3

7. Durumko

3,48 105,1 4,82 105,7 2,70 101,1 3,67

104,6

8. Yukon

3,40 102,7 4,74 103,9 2,63 98,5

102,3

9. Duetto

3,57 107,9 3,85 84,4

10. Duramar

3,23 97,6

3,65 80,0

дължина на класа, см брой класчета в клас

маса на зърната в клас, г

маса на 1000 зърна, г

хектолитрова маса, кг

стъкловидност, %

Показатели височина на рзстенията, cм

Сортове

1. Загорка

83,1

6,1

35,8

2,14

48,2

74,0

96,3

2. Прогрес (st.)

93,3

7,0

39,9

2,71

55,4

75,5

92,1

3. Явор

88,1

7,7

41,5

2,56

46,8

79,2

94,1

4. Възход

85,6

6,6

42,4

2,64

51,5

75,7

97,9

5. Белослава

79,3

7,3

42,0

2,55

45,6

75,8

98,6

6. Beleno

83,2

6,3

35,2

1,93

48,5

74,7

71,0

7. Durumko

87,0

7,2

39,3

2,34

49,6

74,3

69,0

8. Yukon

83,1

6,4

37,9

2,38

45,7

76,8

86,0

9. Duetto

79,2

7,5

39,5

2,16

48,1

71,3

82,0

10. Duramar

90,4

6,8

40,0

2,43

44,6

73,6

74,0

3,10 3,59

2,75 103,0 3,39

4,57 100,2 2,45 91,8

получиха и най-високи добиви на зърно от всички изпитвани сортове. Неблагоприятна за развитието на растенията беше стопанската 2011/2012 г. поради сушата през зимните и пролетните месеци, което се отрази отрицателно върху продуктивността на твърдата пшеница. Реколтната 2010 година е с междинни стойности, в сравнение с другите години на изследвания период. Най-висок добив на зърно

Таблица 2. Биометрични данни (средно за периода 2009-2012)

2,51 94,0

средно

3,42

96,6 97,4

през периода на проучване беше получен от сорт Възход (табл. 1). Реколтираното зърно от този сорт е 3,92 т/хa, (11,7%), което е с 410 кг на хектар в повече от стандарта сорт Прогрес. Следва сорт Белослава с 3,86 т/хa (9,7%), което е с 350 кг на хектар повече зърно от стандарта. На трето място по добив е сорт Durumko 3,67 т/хa (4,6%) или със 160 кг на хектар зърно повече от сорт Прогрес. Математически доказано е увеличението на добива при сортове Възход и Белослава, докато при сорт Durumko повисоката продуктивност, спрямо стандарта е математически недоказана. По продуктивност сортовете Yukon, Явор и Загорка се изравняват със стандарта. По-ниски добиви се получиха от сотровете Duramar, Duetto и Beleno съответно с 90 кг/хa; 120 кг/хa и 410 кг/хa по-малко, в сравнение със сорт Прогрес. През изследвания период най-високи бяха растенията при сортовете Прогрес - 93,3 cм и Duramar - 90,4 cм, а найниски при Белослава - 79,3 cм и Duetto - 79,2 cм (табл. 2). Дължината на класа беше найголяма при сорт Явор - 7,7 cм, а най-малка при сорт Загорка - 6,1 cм. При сорт Възход бяха отчетени най-голям брой

Tаблица 3. Съдържание на протеин, мокър и сух глутен в зърното на твърдата пшеница (средно за периода 2009-2012)

Сортове

Показатели съдържание на протеин N 5.7

1. Загорка

мокър глутен, %

% спрямо st.

сух % глутен, спрямо % st.

15.3

104.8

39.4

104.5

14.8

103.5

2. Прогрес (st.) 14.6

100.0

37.7

100.0

14.3

100.0

3. Явор

15.2

104.1

37.4

99.2

14.5

101.4

4. Възход

11.9

81.5

40.8

108.2

14.9

104.2

5. Белослава

12.5

85.6

43.4

115.1

15.4

107.7

6. Beleno

13.9

95.2

22.5

59.7

8.8

61.5

7. Durumko

13.6

93.1

28.5

75.6

11.3

79.0

8. Yukon

14.9

102.0

30.1

79.8

11.6

81.1

9. Duetto

14.2

97.3

23.3

61.8

9.1

63.6

10. Duramar

12.8

87.7

20.5

54.4

8.0

55.9

зърна 42,4, а най-малък при сорт Beleno - 35,2. Стандартният сорт Прогрес се отличава с най-висока маса на зърното в класа 2,71 г и маса на 1000 зърна - 55,4 г, а най-ниски стойности на тези показатели бяха отчетени при Beleno - 1,93 г и Duramar - 44,6 г /табл.2/. Сорт Явор е с най-висока хектолитрова маса 79,2 кг, а най-ниска е при сорт Duetto 71,3 кг. Стъкловидността е също важен качествен показател и високите й стойности обуславят получаването на повече и покачествени грисови брашна. Този показател силно корелира със съдържанието на протеин и скорбяла. Тя се влияе от биохимичните и технологични условия, но решаващи са сортовата особеност, торенето и метеорологичните условия по време на наливане и узряване на зърното. Според стандартните изисквания за качество на пшениците с повишена сила стъкловидността не трябва да бъде по-малка от 40% за обикновената и 70% за твърдата пшеница. За изследваните сортове стъкловидността варира от 71,0% за сорт Beleno до 98,6% за сорт Белослава като стойността на

този показател е с 6,5% по-висока, в сравнение със стандарта. Съдържанието на абсолютно сухо вещество при сортовете твърда пшеница варира в незначителни граници. От изследваните сортове с най-високо съдържание на протеин в зърното се характеризират Загорка, Явор и Yukon като това увеличение е с 4,8% при Загорка, с 4,1% при Явор и с 2,0% при Yukon, в сравнение сорт Прогрес. Другите изпитвани сортове твърда пшеница имат по-ниско съдържание на протеин. Един от важните показатели за качеството на пшеницата са количеството и качеството на глутена – мокър и сух (%). Съдържанието на глутен е по-високо при сортовете: Белослава с 15,1% (мокър) и 7,7% (сух), при Възход с 8,2% (мокър) и 4,2% (сух), при Загорка 4,5% (мокър) и 3,5% (сух), в сравнение със сорт Прогрес (табл. 3). Заключение Направени са за пръв път сравнителни проучвания за влиянието на сортовите особености върху продуктивността и химичния състав на зърното от пет български и пет чуждес-

транни сорта твърда пшеница. При агроекологичните условия на Пловдивски регион найвисок добив на зърно се получава от твърдата пшеница сорт Възход. Реколтираното зърно от този сорт е 3,92 т/хa, (11,7%), което е с 410 кг на хектар в повече от стандарта сорт Прогрес. Следва сорт Белослава с 3,86 т/хa (9,7%), което е с 350 кг на хектар повече зърно от стандарта. На трето място по добив е сорт Durumko 3,67 т/ хa (4,6%) или със 160 кг на хектар зърно повече от сорт Прогрес. Най-високи бяха растенията при сортовете Прогрес - 93,3 cм и Duramar - 90,4 cм, а найниски при Белослава - 79,3 cм и Duetto- 79,2 cм.. Дължината на класа беше най-голяма при сорт Явор - 7,7 cм, а най-малка при сорт Загорка - 6,1 cм. При сорт Възход бяха отчетени най-голям брой зърна 42,4, а най-малък при сорт Beleno - 35,2. Стандартния сорт Прогрес се отличава с най-висока маса на зърното в класа 2,71 г и маса на 1000 зърна - 55,4 г., а най-ниски стойности на тези показатели бяха отчетени при Beleno - 1,93 г и Duramar 44,6 г. Сорт Явор е с най-висока хектолитрова маса 79,2 кг, а най-ниска е при сорт Duetto - 71,3 кг. От изследваните сортове с най-високо съдържание на протеин в зърното се характеризират Загорка, Явор и Yukon, като това увеличение е с 4,8% при Загорка, с 4,1% при Явор и с 2,0% при Yukon, в сравнение сорт Прогрес. Другите изпитвани сортове твърда пшеница имат по-ниско съдържание на протеин. Съдържанието на глутен е по-високо при сортовете: Белослава с 15,1% (мокър) и 7,7% (сух), при Възход с 8,2% (мокър) и 4,2% (сух), при Загорка 4,5% (мокър) и 3,5% (сух), в сравнение със сорт Прогрес.

Противожитни и комбинирани хербициди при твърда пшеница Доц. д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

8 (262) / 2014

на твърдата пшеница. Опитът е изведен след предшественик маслодаен слънчоглед. Установена е висока ефикасност на хербицида Палас срещу едногодишните житни плевели обикновен и южен див овес, райграс, житна пиявица, лисича опашка, ветрушка (табл. 1). Ефикасността му срещу тях е 100 % независимо от дозата на третиране. Палас е ефикасен и срещу полската овсига. По-ниската доза на хербицида от 200 г/хa контролира този плевел на 90 %, а по-високата доза от 250 г/хa го контролира напълно на 100 %. Хербицидът Аксиал в доза 600 мл/хa може да се използва само при наличие на двата вида див овес – обикновен и

ПЛЮС

ни хербициди бяха използвани Пума супер (феноксипропетил) – 1 л/хa, Грасп (тралкоксидим) – 1,2 л/хa и Топик (клодинафоп) – 450 мл/хa. Тъй като част от тези хербициди не притежават противошироколистен ефект, като партниращ продукт бе използван новия противошироколистен хербицид Дерби супер (флорасулам + аминопиралид) в доза 33 г/ хa. Поради слабата си прилепимост хербицидите Палас, Хусар макс и Грасп са внасяни съвместно с прилепителите съответно Дасойл – 500 мл/хa, Биопауър – 250 мл/хa и Атплюс – 1,2 л/ха. Всички хербициди и съответните смеси между тях, са внасяни през фаза братене

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Житните плевели са един от факторите, които ограничават получаването на високи и стабилни добиви от твърда пшеница. В борбата срещу тях основно значение имат хербицидите, които поддържат полетата чисти от плевели през всички етапи от развитието на културата. Поради непрекъснатото изменение в състава на плевелните асоциации в посевите от твърда пшеница и повишаване плътността на едногодишните житни плевели, в частност на полската овсига, през последните години се внедряват нови противожитни хербициди и техни резервоарни смеси с противошироколистни хербициди. Това поражда необходимостта да се проучи тяхната ефективност и селективност при твърдата пшеница. За борба с полската овсига и другите едногодишни житни плевели, при твърда пшеница сорт Деяна са изпитани 8 различни хербицида и резервоарни смеси с участието на 4 нови продукта: Палас (пироксулам) - 200 и 250 г/ хa, Аксиал (пиноксаден) - 600 и 900 мл/хa, Аксиал едно (пиноксаден + флорасулам) – 1 л/хa и Траксос (пиноксаден + клодинафоп) – 1,3 л/хa. Като еталон за хербицид със смесен спектър на действие бе използван Хусар макс (мезосулфурон + йодосулфурон) - 250 г/хa, а като еталони за противожит-

паламида

повитица

100

100 100 69

100

100 100 100 0

100

100 0

100

100 0

Хусар макс – 250 г/хa

100

100 40

100 0

Пума супер – 1 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 0

Грасп – 1,2 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 0

Топик – 450 мл/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 0

100

Контрола – заплевелена

Палас – 200 г/хa

100

100 90

Палас – 250 г/хa

100

Палас – 250 г/хa + Дерби супер – 25 г/хa

100

Аксиал – 600 мл/хa

100

Аксиал – 900 мл/хa

100

Аксиал едно – 1 л/хa

Варианти

Траксос – 1.,3 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa

Плевели

ветрушка

лисича опашка

житна пиявица

обикновен див овес южен див овес италиански райграс

полска овсига

Таблица 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни житни и многогодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS (средно 2008 - 2010 г.)

южен. В тази доза хербицида е по-слабо ефикасен срещу райграса, житната пиявица, лисичата опашка, ветрушката. Ефикасността му срещу тях е незадоволителна и е в границите на 65 - 80 %. При наличие на тези едногодишни житни плевели трябва да се използва в по-високата доза на хербицида от 900 мл/хa. Аксиал и в двете дози е неефикасен срещу полската овсига. Комбинираните хербициди Аксиал едно и Хусар макс притежават много добро противожитно действие срещу обикновения и южния див овес, райграса, житната пиявица, лисичата опашка, ветрушката. Аксиал едно е неефикасен само срещу полската овсига, а Ху-

100

сар макс има незадоволителен ефект срещу този плевел на 40 %. Той унищожава главно растенията, които се намират в по-ранни фази от своето развитие. Хербицидът Пума супер притежава много добра хербицидна ефикасност срещу лисичата опашка, обикновения и южния див овес и добра ефикасност срещу ветрушката. Този хербицид е неефикасен срещу райграса, житната пиявица и полската овсига. Противожитните хербициди Грасп, Топик и Траксос притежават много добра ефикасност срещу житните плевели обикновен и южен див овес, райграс, житна пиявица, лисича опашка, ветрушка. Херби-

цидите Грасп и Топик не могат да контролират успешно само полската овсига. Комбинирането на активните вещества на хербицидите Аксиал и Топик - съответно пиноксаден и клодинафоп - при хербицида Траксос, води до синергизъм и добра хербицидна ефикасност срещу този плевел – 92 %. Освен че притежава отлично противожитно действие, хербицидът Палас успешно контролира и редица едногодишни широколистни плевели - фасулче, полски синап, дива ряпа, овчарска торбичка, попова лъжичка (табл. 2). По-слаб е хербицидния ефект спрямо едногодишните широколистни плевели лепка, подрумче, врабчово семе, полско лютиче, скърбица, полска теменуга и многогодишния плевел паламида. Хербицидът Палас не проявява хербицидно действие срещу дивия мак и повитицата. Увеличението на дозата на хербицида от 200 г/хa на 250 г/хa води до увеличение на хербицидната ефикасност. Увеличението варира от 5 % до 20 % при различните видове широколистни плевели. Като цяло този страничен противошироколистен ефект на Палас е незадоволителен и при наличие на устойчиви и умерено чувствителни видове е наложителна употребата на ефикасен партниращ хербицид срещу широколистните плевели. Комбинираните хербици-

пробитолистна скърбица

полско врабчово семе

селективност 1

100 60

100 70

100 100 100

100 100

100

Аксиал – 900 мл/хa

Аксиал едно – 1 л/хa

100

100 100 100

100 100

100

Хусар макс – 250 г/хa

100

100 99

100 100

100

Пума супер – 1 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 100 100

100 100

100

Палас – 200 г/хa

Палас – 250 г/хa

Палас – 250 г/хa + Дерби супер – 25 г/хa

100

Аксиал – 600 ml/ha

обикновена лепка

Контрола – заплевелена

Варианти

Плевели

полски синап

обикновена ралица

див мак

лечебна лайка

полско подрумче

Таблица 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS (средно 2008 - 2010 г.)

Грасп – 1,2 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 100

100

Топик – 450 мл/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 100

100

Траксос – 1,3 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa

100

100 100

100

ди Аксиал едно и Хусар макс освен добро противожитно, притежават и добро противошироколистно действие, като контролират успешно и голям брой едногодишни широколистни плевели, в това число и многогодишния плевел паламида. Тези хербициди имат незадоволително действие само срещу повитицата. Хербицидът Дерби супер приложен самостоятелно в доза 33 г/хa, практически контролира напълно всички едногодишни широколистни плевели. Спрямо паламидата ефективността му е 96 - 100 %. Хербицидът не е в състояние да контролира само повити-

цата. Дерби супер притежава най-силен инициален и хербициден ефект срещу широколистните плевели в сравнение с Палас, Аксиал едно и Хусар макс. Ниската ефикасност срещу повитицата на всички хербициди с противошироколистен ефект - Палас, Аксиал едно, Хусар макс и Дерби супер - се дължи на факта, че масовото поникването на този многогодишен плевел е късно и става след момента на третиране с хербицидите. С едновременното внасяне на противошироколистния хербицид Дерби супер в доза 33 г/ха като резервоарна смес

с противожитните хербициди Грасп, Топик или Траксос, се постига отличен противожитен и противошироколистен ефект. Резервоарната смес на Дерби супер в доза 33 г/хa с хербицида Пума супер притежава много висок противошироколистен ефект и по-слаб противожитен ефект, дължащ се на по-ниската хербицидна ефикасност на Пума супер срещу някои житни плевели като райграс, житна пиявица и полска овсига. При резервоарната смес на Дерби супер в по-ниската доза от 25 г/хa с хербицида Палас в по-високата доза 250 г/хa се контролират практически всички житни и широколистни плевели при твърдата пшеница. Тази резервоарна смес притежава най-висока хербицидна ефикасност и най-силен инициален ефект, независимо че хербицидът Дерби супер участва с минималната си регистрирана доза. Противошироколистният хербицид Дерби супер проявява отлична смесимост с противожитните хербициди Палас, Аксиал, Пума супер, Топик и Траксос. Препаратите не проявяват антагонизъм в своето хербицидно действие при внасянето им като резервоарни смеси. Единствено при комбинацията Грасп + Дерби супер е налице намаление на хербицидната ефикасност на Дерби

Таблица 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на зърно от твърда пшеница (2008 - 2010 г.) Фактор А 2008 г.

2010 г.

средно (Фактор В) кг/ % хa

Фактор В

кг/хa

кг/хa %

Контрола – заплевелена

4560

100

3409 100

4040 100

Палас – 200 г/хa

5002

109,7 3863 113,3 4545 112,5

4470 111,7

Палас – 250 г/хa

5048

110,8 3906 114,6 4585 113,5

4513 112,7

Палас – 250 г/хa + Дерби супер – 25 г/хa

5162

113,2 3993 117,1 4684 116,0

4613 115,2

Аксиал – 600 мл/хa

4665

102,3 3485 102,2 4330 104,7

4160 103,9

Аксиал – 900 мл/хa

4788

105,0 3714 108,9 4359 107,9

4287 107,1

Аксиал едно – 1 л/хa

5107

112,0 4009 117,6 4674 115,7

4600 114,9

Хусар макс – 250 г/хa

5066

111,1 3905 114,5 4598 113,8

4523 113,0

5039

110,5 3915 114,8 4585 113,5

4513 112,7

5107

112,0 3915 114,8 4628 114,5

4550 113,7

5125

112,4 3966 116,3 4658 115,3

4583 114,5

5153

113,0 3964 116,3 4674 115,7

4597 114,8

4985

Пума супер – 1 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa Грасп – 1,2 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa Топик – 450 мл/хa + Дерби супер - 33 г/хa Траксос – 1,3 л/хa + Дерби супер - 33 г/хa Средно (Фактор А) НСР / LSD, kg/ha: F.A p≤5%=54 F.B p≤5%=109 AxB p≤5%=188

2009 г.

3837 -

p≤1%=72 p≤1%=144 p≤1%=250

супер срещу паламидата с 4 %. Срещу останалите житни и широколистни плевели не са отчетени прояви на антагонизъм. Всички изпитвани противожитни, противошироколистни и комбинирани хербициди - Палас, Аксиал, Аксиал едно, Хусар макс, Пума супер, Грасп, Топик, Траксос и Дерби супер, притежават много висока селективност спрямо твърдата пшеница (табл. 2). При нито един от хербицидите и при нито една от резервоарните хербицидни смеси, не са наблюдавани видими признаци на фитотоксичност при културата - бал 1 по скалата на EWRS.

4530 -

4003 100

p≤0,1%=94 p≤0,1%=187 p≤0,1%=324

Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селективността на проучваните хербициди и резервоарни хербицидни смеси (табл. 3). Най-висок добив на зърно се получава при резервоарната хербицидна смес Палас + Дерби супер – 4613 кг/хa, или 115,2 % над заплевелената контрола. Това се дължи на факта, че тази резервоарна смес притежава най-висока хербицидна ефикасност и най-силен инициален ефект срещу плевелите. При нея се контролират практически всички житни и широколистни плевели при твърдата пшеница, вследствие адитивния, допълващия се

ефект на препаратите. Много близки добиви се получават при комбинирането на противожитните хербициди Траксос и Топик с противошироколистния хербицид Дерби супер – съответно 4597 кг/ хa и 4583 кг/хa, или 114,8 % и 114,5 % над нетретираната контрола. Много висок ефект върху добива на зърно се отчита и при употребата на комбинирания хербицид Аксиал едно – 4600 кг/хa, или 114,3 %. Високи добиви на зърно се получават при резервоарната смес Грасп + Дерби супер и комбинирания хербицид Хусар макс. Разликите в добивите между тези варианти са малки и не се доказват математически. Най-нисък е добивът на зърно при самостоятелната употреба на хербицида Аксиал и в двете дози от 600 и 900 мл/хa – съответно 4160 кг/хa и 4287 кг/хa. Този хербицид е строго противожитен и причина за ниския добив е негативното влияние на неунищожените широколистни плевели. При наличие на едногодишни и многогодишни широколистни плевели, Аксиал трябва да се комбинира с подходящ противошироколистен хербицид, подобно на противожитните хербициди Пума супер, Грасп, Топик и Траксос. По-ниски са добивите и при самостоятелната употреба на хербицида Палас и хербицидната комбинация Пума супер + Дерби супер. При Палас причина за по-ниския добив е по-слабия му противошироколистен ефект, особено при пониската доза на хербицида от 200 г/хa. При резервоарната смес Пума супер + Дерби супер причина за по-ниския добив е по-слабия противожитен ефект комбинацията, дължащ се на неефикасността на Пума супер срещу житни плевели като райграс, житна пиявица и полска овсига.

Продуктивен потенциал на нови зимуващи генотипове овес Гл. ас. д-р Пламен Зоровски, доц. д-р Тоня Георгиева, Аграрен университет – Пловдив доц. д-р Тодорка Савова, Институт по земеделие – Карнобат доц. д-р Величка Гочева, Университет по хранителни технологии – Пловдив доц. д-р Драгица Спасова Университет Гоце Делчев – Щип, Македония

8 (262) / 2014

на 500 к.с./м2 поради по-ниския процент на полягане. Висок добив е установен и при други сортове овес, отглеждани след предшественик слънчоглед. В статията представяме резултатите от изследване проведено през периода 2010 – 2013 г. в учебно опитното поле на катедра Растениевъдство при Аграрен университет – Пловдив върху алувиално ливадни почви. В изследването са включени 8 зимуващи линии овес: № 1, 07/ Z1, 08/ Z2, М-К (селекция от Аграрен университет – Пловдив), Радолишта, Кучевиште (селекция от град Щип, Република Македония), Кт 651, Кт

ПЛЮС

менимата аминокиселина лизин. Овесът се характеризира с висока несамопоносимост когато се засява след себе си, която се изразява с намаляване на добива на зърно, кръмни единици и смилаем протеин от декар обработваема площ. Направени са проучвания за влиянието на сеитбената норма и предшественика (пшеница и слънчоглед) върху добива от зимуващ овес сорт Дунав 1, при които се установява, че сортът реализира високи добиви при сеитбена норма 300 к.с./м2 и при двата предшественика. При предшественик слънчоглед, добивът е по-голям и сеитбената норма може да бъде завишена

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Непрекъснатите промени в агроклиматичните условия на различните райони, промените в околната среда и получаването на по-високи добиви от селскостопанските култури са основните причини за създаването на нови в селекционно отношение сортове култури. Целта е получаването на по-високи добиви и по-добри качества на продукцията. Овесът е зърнено-житна култура, която предпочита влажния и хладен климат, но при непрекъснато повишаващите се температури на въздуха и неравномерните валежи през последните десетилетия се налага създаването на нови, приспособени към изменящите се условия сортове. Поради това, у нас селекцията на овеса е насочена все повече към създаването на зимуващи сортове, които използват пълноценно валежите през зимния период и избягват горещите месеци на годината, отразяващи се неблагоприятно върху реализирането на високи добиви. Върху добива от овес влияят и много други фактори. От проучване, направено със сорт Образцов чифлик 4 е установено, че от факторите сеитбена норма и торене, торенето оказва по–голямо влияние върху формирането на структурните елементи на добива, съдържанието на суров протеин и неза-

Таблица 1. Добив зърно при зимуващи генотипове овес в периода на проучването, кг/дкa 2011 2012 2013 средно Генотипове добив зърно добив зърно добив зърно за периода

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

№1 07/ Z1 Дунав 1 - st 08/ Z2 M-K Pесор 1 - st Кт 651 Кт 718 Радолишта Кучевиште

404,78 515,56 465,07 320,00 387,27 333,67 397,43 321,60 209,50 226,93

c a b d c d c d e e

378,60 298,87 420,10 315,07 378,58 341,66 395,20 309,85 278,66 298,77

b d a d b c b d e d

326,98 451,24 396,60 363,62 442,06 390,98 388,84 366,22 – –

c a abc c ab abc abc bc

370,12 421,89 427,26 332,90 402,64 355,43 393,82 332,55 244,08 262,85

вия за развитието на овеса през цялата вегетация. Всички линии (с изключение на македонските Радолишта и Кучевиште) дават добиви над 320 кг/дкa, а линия 07/ Z1 достига 515 кг/дксa. Линия 07/Z1 превъзхожда стандарта за добив сорт Дунав 1 с близо 11%. С добиви между 387 и 405 кг/дкa се характеризират линиите М-К, Кт 651 и №1. Линиите Радолишта и Кучевиште не се развиват според очакванията ни. Те проявяват слаба зимоустойчивост и отстъпват от българския стандарт по добив с повече от 50% за реколтна 2011 г. През реколтната 2012 г. добивите са сравнително по-малки, което свързваме със закъснялата сеитба, ненавременното встъпване във фаза братене, частичното измръзване и в резултат на това недостатъчното гарниране на опита. Добивът, получен от стандарта Дунав 1 – 420,105 кг/дкa е най-високият за реколтната 2012 г. До него се доближават само Кт 651, линия М-К, Линия №1. По-рязък спад в добива се отчита при линия 07/Z1, която предходната година се отличава с най-висок добив. С добив под 300 кгдкa се представят отново македонските сортове Радолишта и Кучевиште. За реколтната 2013 г. добивите при проучваните генотипове варират от 327 при линия № 1 до 442 и 451 кг/дкa при

718 (селекция от Институт по зимуващите генотипове овес. земеделие – Карнобат) и 2 зи- Периодът за наливане на зърмуващи сорта Дунав 1 и Ресор ното и узряване (май – юни) 1 – стандарти за добив и ка- е съпроводен с температурни чество в България. стойности близки и малко над Сеитбата е извършена в сре- нормата за многогодишния педата на месец октомври с по- риод, както и с обилни валесевна норма 500 к.с./м2, след жи през май и количества над предшественик слънчоглед. Из- нормата за юни. Това съчетание ползвана е като фон торова на метеорологичните условия норма N6P8K8. благоприятства наливането, изВегетационната 2010 - 2011 хранването и е предпоставка г., се характеризира като благо- за сравнително висока маса на приятна за развитието на овеса. зърната. Честите и обилни превалявания Вегетационната 2012 – 2013 през октомври забавят сеитба- г. се характеризира като сравта и тя е извършена в края на нително благоприятна за форноември, а наличието на ниски мирането на добива при зимусредни температури от 10,8°С, ващите генотипове овес. което е с 1,8°С под нормата, На таблица 1 са представезабавя поникването на растени- ни добивите по години от проята. Периодът на изметляване, учваните генотипове. Добивите цъфтеж и наливане на зърното, от реколтната 2010 – 2011г. са е съпроводен от обилни валежи значително по-високи от 2011 със стойности за месеците май – 2012 г., което се обяснява с и юни над нормата и темпера- много по-благоприятните услотурни стойности, около тези за Таблица 2. Маса на 1000 зърна от зимуващи генотипове овес за периода дългосрочния период. Восъчна на проучването, г и пълна зрялост протичат при 2011 2012 2013 средно за температури с 1,5°С и валежи с периода Генотипове маса на 1000 маса на маса на 5,5 мм над нормите. Съчетаниезърна 1000 зърна 1000 зърна то на тези условия в периода №1 24,98 c 26,96 cd 28,07 bc 26,67 на наливане и зреене на зър- 1 07/ Z1 31,52 a 31,20 a 33,65 a 32,12 ното благоприятстват и някои 2 Дунав 1 – st 26,90 b 27,00 cd 25,84 bc 26,58 от качествените показатели на 3 зърното. 21,76 d 25,09 e 25,07 c 23,97 08/ Z2 4 Вегетационната 2011 – 2012 5 M-K 27,24 b 28,98 b 30,13 b 28,78 г. се характеризира като не осо- 6 Pесор 1 – st 27,88 b 27,36 c 26,96 b 27,40 бено благоприятна за развитие- 7 Кт 651 25,80 c 26,68 d 29,95 b 27,48 то на зимуващия овес. Високи- 8 Кт 718 27,82 b 31,48 a 26,41 b 28,57 те стойности на валежите през Радолишта 22,40 d 20,78 f – 21,59 9 месец октомври 2012 г. (70,4 л/ Кучевиште 27,94 b 26,98 cd – 27,46 10 2 м ) отново забавят сеитбата на

Таблица 3. Хектолитрова маса на зърно от зимуващи генотипове овес за периода на проучването Хектолитрова маса, кг средно за Генотипове 2011 2012 2013 периода, кг 55,42 d 47,76 bc 48,23 ab 50,47 № 1 60,09 b 46,53 d 48,23 ab 51,62 07/Z1 55,30 d 47,24 c 48,47 ab 50,34 Дунав 1 – st

08 / Z2 М-К Ресор 1 – st Кт 651 Кт 718 Радолишта

Кучевиште

46,75 57,49 57,39 54,25 61,30

g c c e a

48,09 47,87 47,20 44,73 49,32

b bc c e a

44,31 49,43 48,47 45,80 49,08

c a ab bc a

46,38 51,60 51,02 48,26 53,23

52,31 f

46,69 d

49,50

55,37 d

44,55 e

49,96

линиите М-К и 07/Z1 (табл. 1). Македонските генотипове Радолишта и Кучевиште не реализират добив поради измръзване на растенията около 75%. Това доказва чувствителността на двата генотипа към ниските температури през зимния период и рискованото им отглеждане в условията на Пловдивски район, което е наблюдавано и през 2010 г. Средно за периода на проучването, с най-висок добив, близък до стандарта сорт Дунав 1, се откроява линия 07/ Z1 (421,89 кг/дкa), следвана от линия М-К (402,64 кг/дкa) Кт 651 (393,82 кг/дкa) и линия № 1 (370,12 кг/дкa). През 2011 г. с маса на 1000 зърна над 30 г се отличава само линия 07/Z1 (табл. 2). В един и същи ранг със стандарта сорт Дунав 1 по отношение на този признак са общо 3 линии и 2 сорта. Тяхното зърно формира маса (на 1000 зърна) от 26,90 до 27,94 г. В следваща категория, доказано по-ниска маса имат линии № 1 и Кт 651. Най-дребно е зърното на линии 08/Z2 – 21,76 г и македонската линия Радолишта с 22,40 г. 2012 г. предоставя по-добри условия за наливане на зърното от 2011 г. С най- едро зърно през тази година се откроява линия Кт 718, която формира с 16,5% по-едро от стандарта зърно. Следват линии 07/Z1, М-К и Кт 651 – всички с повисока маса на 1000 зърна от

стандарта. С най-дребно зърно е Радолишта – 20,78 г. През 2013 г. линия 07/Z1 запазва тенденция за генотип с най-голяма маса на зърното от 33,65 г следвано от линия М-К (30,13), Кт 651 (29,95) и линия №1 (28,07г). Средно за периода на проучване, с най-едро зърно е линия 07/Z1 – 32,12 г, следвана от линия М-К – 28,78 г и Кт 718 – 28,57 г. Генотиповете с едро зърно, освен че са подходящи за фураж, са особено предпочитани за преработка в овесени ядки и използването им като храна за хората. Хектолитровата маса е косвен физичен показател за определяне качеството на зърното, който зависи от съотношението между основните изграждащи зърното вещества (въглехидрати, белтъчини и мазнини), от масата на 1000 зърна, от едрината и охранеността. Служи като ориентировъчен показател за потенциалния добив и качество или т. нар. рандеман на брашното от зърното. През отчетната 2010 – 2011 г. (табл. 3), с доказано най-голяма хектолитрова маса се проявява линия Кт 718 – 61,31 кг, следвана от линия 07/Z1 – 60,10 кг и линиите: М-К – 57,49 кг и Ресор 1 – 57,39 кг Общо 6 от проучваните 8 зимуващи линии превъзхождат стандарта сорт Дунав 1 (55,30 кг) по показател хектолитрова маса, като стойностите варират от 46,76 кг до

61,31 кг. Статистически по-високи стойности спрямо стандарта сорт Дунав 1 са доказани само при 4 от всичките 8 линии в експеримента. Линия № 1 и Кучевиште превъзхождат с минимални стойности стандарта Дунав 1 и тези разлики не се доказват статистически. С най-ниска хектолитрова маса се отличава линия 08/Z2 – 46,76 кг. Хектолитровата маса през 2012 г. е значително по-ниска от предходната година. Освен от едрината на зърното, тя зависи също от формата, от плевите и тяхното процентно съотношение с ядката. Линия Кт 718, която е с най- едро зърно, формира и най-голяма хектолитрова маса. Следват линия М-К и 08/Z2. През 2013 г. с най-голяма хектолитрова маса са линиите М-К и Кт 718 (49,43 и 49,08 кг). Като цяло за периода на проучването с най-висока хектолитрова маса е линия Кт 718 (53,23 кг), следван от линия 07/ Z1 (51,62 кг) и линия M-K (51,60 кг). С най-малка хектолиторва маса е линия 08/Z2 (46,38 кг) (табл. 3). Изводи От изпитваните зимуващи генотипове овес, най-голям добив, близък до стандарта, реализира линия 07/Z1 – 421,89 кг/дкa, следвана от линия М-К – 402,64 и линия Кт 651 – 393,82 кг/дкa. Тези линии притежават и найголям потенциал за признаването им като нови сортове. Най-голяма маса на 1000 зърна се отчита при линия 07/ Z1 – 32,12 г следвана от линия М-К (28,78 г) и Кт 718 (28,57 г). С най-дребно зърно е линия 08/Z2 – 23,97 г. Пет от зимуващите генотипове (Кт 718, 07/Z1, М-К, Ресор 1, №1) превъзхождат по хектолитрово тегло стандарта сорт Дунав 1. Зърното на линия Кт 718 е с най-голяма хектолитрова маса – 53,23 кг, следвана от линии 07/Z1 и М-К (съответно 51,62 и 51,60 кг).

Оценка на сортове люцерна

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

Даниела Кертикова Институт по фуражните култури, Плевен

Обикновената люцерна (Medicago sativa L. ssp. sativa) е най-важната фуражна бобова култура в света (Bouton, 2012). За голяма част от Европа люцерната се отглежда за сено, дехидратиран фураж, пилети и силаж. Резултатите от генетичните изследвания и дейности за отглеждане са по-важни в областта на модерните биотехнологии и фундаментални изследвания, отколкото в областта на развитието на сортове. Най-новите сортове се характеризират с фуражна продукция, която средно е само с 5% по-висока от старите сортове и адаптирани екотипи. Разглеждат се причините за този бавен напредък. Добивът сухо вещество все още остава най-важната селекционна цел и затова заслужава специално внимание (Veronesi et al. 2006). Според Rotili (1992) сортовете люцерна се селекционират по програми основани на индивидуални растения, а се отглеждат в гъст посев. Това е един от най-важните фактори отговорен за получаването на разочароващ резултат. Експерименталните данни показват, че отбора на майчини растения или изпитването на потомствата трябва да се осъществява в гъст посев. С цел създаване на нов сорт люцерна в Институт по фуражните култури, Плевен започна селекционна програма основана на отбор на майчини растения в условия на конкуренция (гъст посев). В статията представяме резултатите от изследване за оценка на сортове люцерна по добив на суха маса, дълготрайност и отбор. През периода 2006-2012г. са проучени девет сорта люцерна вписани в официалната сортова листа на Р. България. Експерименталният материал включва:

българските сортове - Плевен 6, Обнова 10, Дара, Дама, Приста 2, Приста 3, Приста 4, Многолистна 1 и френският сорт Европа (европейски стандарт и най-широко разпространен чужд сорт в страната). Люцерната е прибирана, когато около 10% от растенията достигнат фаза начало на цъфтеж. Добив зелена маса е измерван на място. Добив сухо вещество е определян след изсушаване на проби, които са използвани за изчисляване на DMY. Броят на откосите и датите на прибиране (фураж и семена) са представени на таблица 1. Дълготрайността е определена в края на седмата година (08.11.2012г.) чрез изваждане на растенията. Индексът за аридност на De Martonne (IDM) е използван за характеризиране на климата по месеци (Coscarelli et al. 2004) чрез формулата: IDM = 12Pi / Tai+10, където Pi са месечните валежи (мм), а Tai е средната месечна температура на въздуха месечни (in degree Celsius) записани за съответния месец. Опитните данни са обработени по метода на вариационен анализ (ANOVA) с помощта на статистическа програма STATGRAPHICS Plus. Анализът на интегралното въздействие на двата климатич-

ни фактора (валежи и температура на въздуха) показва, че стойностите на индексът на de Martonne варират по месеци, но в по-голямата си част климатът се класифицира като полуариден и/или средиземноморски (табл. 2). Изключение се отчита за 2007г., където стойностите на IDM са по-ниски през месеците април, юни и юли т.е. климатът се характеризира като ариден (сух). Обратно за 2010г. от април до юли IDM>30, т.е климатът е влажен. Подобни високи стойности се отчитат и за месец април на 2008г. (IDM=39,5),т.е климатът е много влажен.Тъй като експеримента е при неполивни условия, взаимодействието между количеството на валежите и температурата на въздуха основно влияят на натрупването на вегетативна маса. Най-висок добив при всички сортове люцерна е получен през третата година на отглеждане (табл. 3). През първата и втората година при ниво на значимост Р<0,001 всички сортове попадат в една група. През 2008г. са получени максимален брой откоси (пет) и

Таблица 1. Брой откоси и дати на прибиране през периода 2006-2012 Откос 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 04.07. 15.05. 08.05. 25.05. 18.05. 16.05. 07.05. І 08.08. 12.06. 09.06. 30.06. 14.07. 17.08.* 30.07.* ІІ 19.10. 30.08. 09.07. 03.08. 19.07. 10.10.** ІІІ 17.10. 11.08. 23.08. ІV 23.10. V *семена от генотипове от всички сортове; ** семена от генотипове с произход от сортовете Дара, Дама, Плевен 6 и Приста 3.

Таблица 2. Индекс за аридност на De Martonne (IDM) през вегетационния период Месец VII IV V VI VIII IX X

зо 30 години такава парабола на кривата по години за добив суха маса от люцерна не е отчитана. 2006 25,2 15,2 18,5 27,4 15,9 20,2 23,0 Установеното в това проучване 2007 4,3 24,0 3,6 8,2 37,4 21,9 40,5 показва, че ефективността на 2008 39,5 24,8 11,5 11,1 5,7 28,5 31,6 люцерновото производство при 2009 11,6 13,0 22,0 33,6 12,3 25,4 29,8 условие, че се осъществява с 2010 31,7 31,6 32,7 39,2 7,8 9,8 43,8 български сортове люцерна, ос2011 15,8 35,7 12,4 35,7 14,7 0 49,8 новно зависи от фактора – валежи. Проучваните сортове реаги2012 22,4 37,3 14,1 0,4 11,9 8,12 26,8 рат положително и независимо, IDM < 10.0 – Ариден; 10.0≤ IDM<20.0 – Полуариден; 20.0≤ IDM<24.0 – Сре- че тревостоите им са пета годиземноморски; 24.0≤ IDM<28.0 – Полувлажен; 28.0≤ IDM<35.0 – Влажен; дина на отглеждане, осигуряват 35.0≤ IDM<55.0 – Много влажен; добив суха маса общо от четири откоса в интервала от 14,1 т/ Таблица 3. Добив суха маса (т/ха) при сортове люцерна по години ха (Европа) до 18,4 т/ха (Плевен Година 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 6). Независимо от годината на Сорт проучване най-нискодобивен е Европа 7,9 a 8,6 a 17,4 f 13,6 b 14,1 c 2,55 a 2,13 ab сорт Европа. Подобни резултаОбнова 10 8,7 a 10,2 a 20,6 cd 15,2 ab 16,0 bc 2,98 a 1,71 b ти за по-ниски добиви от сорт Плевен 6 8,6 a 10,1 a 21,6 abc 17,4 a 18,4 a 3,17 a 2,03 ab Европа в сравнение с местните Дама 7,7 a 11,0 a 21,1 ab 15,5 ab 16,4 abc 3,15 a 2,41 ab сортове са получени и в други Дара 8,7 a 11,4 a 22,5 a 15,5 ab 17,3 ab 3,10 a 3,19 a страни (Bosa et al. 1992; Katic Приста 2 8,2 a 10,1 a 19,7 de 13,7 ab 15,2 bc 3,03 a 1,70 b et al. 2004). От проучените български сортове с най-стабилни Приста 3 8,3 a 10,2 a 21,1 bcd 16,5 ab 17,3 ab 3,55 a 2,81 ab и високи добиви се отличават Приста 4 8,2 a 10,1 a 19,6 d 15,0 ab 15,6 bc 2,34 a 2,22 ab Плевен 6, Дара и Приста 3. Многолистна1 8,0 a 10,0 a 17,9 ef 14,2 ab 15,5 bc 2,40 a 1,67 b Разглеждайки съотношението 16,2 2,9 2,2 средно 8,2 10,2 20,2 15,2 свежо към сухо тегло, средно от всички сортове люцерна се Means of the same column followed by the same letter was not significant different (Р<0,001) установява, че то варира по години (табл. 4). Относително найТаблица 4. Съотношение свежо към сухо вещество при сортове люцерна високо е съотношението през по години 2008 година (4,70). Тези по-виГодини 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 соки стойности при всички сорСортове тове показват, че натрупването на сухо вещество е по-ниско. Европа 4,13 b 3,62 b 4,94 b 3,32 a 4,42 b 4,90 b 4,08 b През 2007 и 2009, растенията Обнова 10 3,75 a 3,45 a 4,59 a 3,44 a 4,25 ab 4,39 a 3,77 a натрупват повече сухо вещество Плевен 6 3,76 a 3,63 b 4,50 a 3,42 a 4,03 ab 4,38 a 3,90 ab и стойностите на съотношението Дама 3,93 ab 3,48 a 4,83 b 3,33 a 4,05 ab 4,31 a 3,43 a намаляват. Дара 3,87 a 3,44 a 4,66 ab 3,53 a 3,98 a 4,64 ab 3,96 ab От проучваните сортове люПриста 2 3,90 ab 3,39 a 4,78 ab 3,62 ab 4,39 b 4,52 ab 4,09 b церна, сорт Европа е с отноПриста 3 3,94 ab 3,58 ab 4,48 a 3,45 a 4,34 b 4,64 ab 4,12 b сително по-високо съотношение Приста 4 3,95 ab 3,48 a 4,69 ab 3,32 a 4,28 ab 4,49 a 4,04 b свежо към сухо тегло (маса), Многолистна1 4,08 b 3,56 ab 4,84 b 3,64 b 4,11 ab 4,23 a 3,94 ab което показва, че сортът е подходящ за прясна храна и/или Средно 4,20 3,92 3,51 4,70 3,45 4,50 4,03 приготвяне на силаж. За сорMeans of the same column followed by the same letter was not significant товете Обнова 10, Плевен 6 и different (Р<0,001) Дара стойностите са по-ниски и добива на суха маса варира от и Европа. Благоприятните агро- се предполага, че са подходящи 17,4 т/ха (Европа) до 22,5 т/ха климатични условия през вегет- за приготвяне на сено. Остана(Дара). От данните е видно, че ационния период на петата го- лите сортове в проучването заеименно през тази година започ- дина допринесоха за регистри- мат междинно положение, като ва и диференцирането между ране на по-високи добиви при най-близко до сорт Европа е изпитваните сортове. всички сортове в сравнение с сорт Многолистна 1. През четвъртата година дос- първа, втора и четвърта година. В проучване на Bo Han et товерни различия се установяват За отбелязване е, че в подобни al., (2013) различията в стойносамо между сортовете Плевен 6 сравнителни проучвания от бли- стите по години се обясняват с

от репродуктивните органи на елитни генотипове люцерна от всички сортове. С най-голям дял в 9Syn са сортовете Дара, Дама, Приста 3 и Плевен 6.

Means of the same column followed by the same letter was not significant different (Р<0,001) Фиг. 1. Дълготрайност на сортове люцерна в края на седмата година

възрастта на растенията. Според нас факторите са два – сорт и агрометеорологични условия през вегетационния период. По отношение на дълготрайността, данните показват достоверни различия между сортовете по брой растения на м2 (фиг. 1). Сортът Дара е с най-плътен тревостой и достоверно превишава сортовете - Европа, Обно-

ва 10, Многолистна 1 и Приста 4. Най-силно разреждане на тревостоя се наблюдава при сорт Европа. С проучването на сортовете люцерна е реализиран един цикъл на отбор (продължителност 7 години) в условия на конкуренция. Създадена е нова синтетична популация люцерна 9Syn. Тя представлява синтетична смес

Изводи Най-висок добив на суха маса е получен от българските сортове Плевен 6, Дара и Приста 3. Сортовете Европа и Многолистна 1 са с относително повисоко съотношение свежо към сухо тегло и са подходящи за прясна храна и/или приготвяне на силаж. Обратно сортовете Обнова 10, Плевен 6 и Дара са по-подходящи за приготвяне на сено. В края на седмата година от отглеждането, сорт Дара е с найплътен тревостой и достоверно превишава сортовете - Европа, Обнова 10, Многолистна 1 и Приста 4. Най-силно разреждане на тревостоя се наблюдава при сорт Европа. С най-голям дял в новата синтетична популация - 9Syn са сортовете Дара, Дама, Приста 3 и Плевен 6.

Новини от ДФЗ

Субсидии по de minimis ще получат 62-ма оризопроизводители В ДФ „Земеделие“ са кандидатствали 62ма оризопроизводители за държавна помощ по схемата de minimis. Те са декларирали за подпомагане общо над 86,5 хиляди декара оризови полета в областите Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. Най-много са заявените площи в област Пловдив - 68 хиляди дка. Оризопроизводителите ще получат субсидия до 7,20 лева на декар засята площ. Общият ресурс по схемата de minimis за сектора, одобрен от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, е 250 000 лв. Помощта се отпуска за покриване на част от разходите за купуване на поливна вода от „Напоителни системи” - ЕАД. Тя е предназначена за 16

физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. Друго условие е стопаните да нямат задължения към държавния бюджет, ДФ „Земеделие”, Държавния поземлен фонд и „Напоителни системи” - ЕАД. Документите за подпомагане са приемани в областните дирекции на ДФ „Земеделие” от 21 юли до 8 август 2014 година, а сключването на договорите по схемата и изплащането на средствата приключи до 28 август 2014 г. ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция

Продуктивност на различни произходи стевия Илия Учкунов, Кулка Учкунова Земеделски институт – Шумен

8 (262) / 2014

листа,тегло суха маса, брой стъбла, височина на стъблата, брой разклонения и др. Отчетен е рандеман на суха маса листа, който е изчислен като продукт от общото индивидуално тегло на цялото растение. Разсадът е получен в лабораторията по тъканни култури на Института. Височината на разсада е 10-12 cм, а засаждането на полето е при разстояние 50/30 cм. Растенията са отглеждани при поливни условия на карбонатен чернозем. Засаждането е извършено на 2-4 май, а прибирането в края на месец август. В табл. 1 са представени резултатите от изследването на различни биометрични параметри на произходи стевия. След прибиране на цялото растение най-високо тегло е констатирано при генотип 200, къде-

ПЛЮС

че коренището на стевията не издържа на нашите температури през зимата. Необходимо е тяхното съхраняване през зимата при температура над нула градуса. Научноизследователския проект, който се разработва в Земеделския институт – Шумен има амбициозната цел на базата на изследванията през 8090-те години на миналия век и натрупания генетичен материал да се създадат генотипове стевия, които в условията на България да гарантират един относително висок добив суха маса листа с едно добро съдържание на сладки вещества. Производството на висококачествена суровина в достатъчно големи количества ще породи необходимостта от създаването на предприятия, извличащи сладки вещества и такива, които да използват техните продукти. Резултатите от проучване на продуктивните способности на различни генотипове стевия представяве в статията. В изследването участват произходи от генофонда на Земеделския институт - Шумен, чиито източници са Япония, САЩ, както и произходи продукт на сомаклонално вариране в култура in vitro, индивидуален и клонов отбор. В настоящото изследване участват пет генотипа от които са отчитани по 10 растения. На индивидуалните растения са проведени биометрични измервания за тегло на цялото растение, тегло свежа маса

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Въпросът за естествените подсладители не е нов. В последно време интереса към тяхното използване се увеличи особено с появата на заключения на някои учени от ползата и вредата при използването на изкуствени подсладители захари, аспартам, сукралоза (Е 954) и др. Стевията е едно уникално растение с изключителен потенциал. В нея се съдържа доста широк спектър от глюкозиди, които участват в метаболизма на човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта. В листата на стевията се съдържат полизахариди, витамини – A,C,B1, B2, B12, както и голямо количество микроелементи – желязо, магнезий, калий, натрий, цинк и др. Безспорно ценността на стевията се състои в съдържанието на сладки вещества, наричани най-общо стевиозиди. При дивите видове тези вещества съставляват 6-10% от сухото вещество. В съвременните сортове съдържанието на стевиеви глюкозиди достига до 14-16%. Два са основните глюкозида, които съставляват над 95% от общото количество сладки вещества. Стевиозидът е почти 200 пъти по-сладък от захарта, а ребаудизидът А около 250 пъти. Общо взето двете вещества се различават по цялостния си вкус. За условията на България стевията е едногодишно вегетативно размножаваща се култура. Този начин на отглеждане у нас се обуславя от факта,

Таблица 1. Продуктивност на различни произходи cтевия

Произход

цяло растение г

отн. %

сурова маса г

отн. %

суха маса листа отн. г %

рандеман %

отн. %

139.9

82.1

83.2

78.9

22.7

71.8

16.2

87.6

100

163.5

95.8

112.6

106.7

30.6

96.8

18.8

101.6

200

210.3

123.3

127.1

120.7

36.9

116.8

17.5

94.6

300

159.5

93.5

97.0

91.9

33.1

104.7

20.7

111.9+++

400

179.7

105.3+

107.6

102.0

34.5

109.2

19.2

103.8+

средно

170.6

100

105.5

100

31.6

100

18.5

100

GD 5%

+++

4.1

то достига 210,3 г. Средното тегло от всички произходи е 170,6 г. Статистически доказано по-високо тегло общо свежа маса се констатира при два произхода № 200 и 400. При генотип 200 разликата е много добре осигурена, като превишението достига 23,3%. От литературата е известно, че сладките вещества се концентрират почти изцяло в листата, като сладостта в стеблата е много по-малка. Ето защо стопанска стойност представляват листата. Количеството на суровите листа е следващия изследван показател. Резултатите показват, че доказано по-високо количе-

5.9 ство зелени листа се установяват само при произход 200. Тук превишението достига 20,7%, като разликата е много добре осигурена. Понастоящем извличането на сладките вещества се осигурява от сухите листа. Средно от едно растение в проведеното изследване са получени 31,6 г сухи листа. Доказано по-високо количество сухи листа от едно растение са получени при произходите 200, 300 и 400. При генотиповете разликата е статистически доказана за граничната стойност GD-5%. Превишението при произхода 200 достига 16,8%. При произход 300 стойността

Фиг. 1. Добив суха маса стевия, кг/дка

+++

6.5

+++

3.1

е 104,7%, а за 400 е 109,2%. Един от основните показатели при изучаването на различните произходи е рандемана на сухи листа. Констатира се, че най-висок рандеман е получен от произход 300 средно 20,7%. Средният рандеман за годината достига 18,5%. С относително равни стойности с тези за групата са произход 100 и 400. На фиг.1 е показан теоретичният добив на сухи листа от декар за различните произходи. С по-висок добив се представя произход №300, който достига 138 кг/дкa. По-висок добив от средното за групата е получен при генотипове 100 и 400, където добивът на сухи листа достига до 128 кг/дкa. Проведеното изследване позволява да се направят някои обобщаващи заключения. Изводи:  Констатира се статистически доказани разлики по отношение на теглото свежа маса и сухи листа при различните генотипове, което е доказателство за генотипни различия.  Средното количество сухи листа от едно растение достига 31,6 г, а рандемана на сухата маса достига до 20,7% за произход 300.  Теоретичният добив на сухи листа от декар при изучаваните селекционни материали достига 138 кг/дкa.

Азотното торене за продуктивност и качество на картофите Нешо Нешев, Иван Манолов, Недялка Йорданова, Аграрен университет, Пловдив Весела Чалова, Университет по хранителни технологии, Пловдив Картофите са една от масово отглежданите земеделски култури в планинските райони на страната. Клубените им са източник на скорбяла, протеини, витамини, захари, минерални вещества и други полезни за човека вещества. Азотът е един от най-важните хранителни елементи за замеделските култури. Торенето с азот на картофите е сравнително трудно за оптимизиране, а прекомерното торене с азотни торове води до буен растеж и понижаване на качеството на картофите, като увеличава размера на клубените, забавя узряването, намалява количеството на сухо вещество, и други. С увеличаването на

нормата на торене нараства количеството на азота, изразходван за формирането на единица подукция. Aзотните торове, особено във високи дози намаляват концентрацията на витамин С в картофените клубени, доматите и цитрусовите плодове, които са едни от основните източници на този витамин за хората. При едностранчиво високо азотно торене, добивите силно се понижават, вкусовите качества на клубените се влошават, намалява съдържанието на сухо вещество и скорбяла в клубените. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на азотното торене вър-

ху продуктивността и качеството на картофите при условията на съдов вегетационен опит. Торовите норми са изразени в мг N/ кг почва. Десет дни след поникването, с най-голяма височина се отличават растенията от контролния вариант и тези с найниската азотна норма (N200) 27, 8 и 23,0 cм съответно (фиг. 1). След началния бърз растеж, непосредствено след поникването, картофите от контролния вариант забавят своя растеж в резултат на недостиг на усвоим азот в почвата. В края на вегетацията височината им е най-ниска (47 cм) в сравнение с останалите варианти. Докато

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 8 (262) / 2014

Таблица 1. Влияние на азотното торене върху съдържанието на пигменти в листата (мг/г) хлорофил B

хлорофил А+B

каротиноиди

Азотни нива, мг/кг почва

хлорофил А

II**

1. N0

1,01

0,59

0,31

0,18

1,32

0,77

0,45

0,26

2. N200

1,28

1,03

0,46

0,33

1,74

1,35

0,52

0,44

3. N400

1,62

1,30

0,59

0,40

2,21

1,70

0,65

0,56

4. N600

1,49

1,38

0,59

0,43

2,08

1,81

0,59

0,52

5. N800

1,46

1,31

0,61

0,43

2,07

1,74

0,57

0,54

6. N1000

1,51

1,32

0,73

0,46

2,23

1,77

0,58

0,56

II**

* I - Дата на първо отчитане – 29.05.2013 г. ** II - Дата на второ отчитане – 28.06.2013 г.

разликата във височините между растенията от варианти N200, N400 и N600 през първия месец и половина е значителна (разликата във височината между варианти N200 и N600 е 26,4 cм), то тяхната височина в края на вегетацията почти се изравнява, като разликата е само 1,4 cм. Забавянето на растежа при най-високите азотни норми (N800 и N1000) до известна степен се преодолява през втората половина от вегетацията. Растенията от вариант N800 (75,6 cм) почти се изравняват по височина с първите три торени с азот варианти (83,6 cм) в края на вегетацията. Много високата азотна норма при вариант N1000 подтиска растежа,

като височината на растенията в края на вегетацията е само с 14 cм по-висока от неторения контролен вариант. Минералното торене оказва влияние върху съдържанието на пластидни пигменти (хлорофил и каротиноиди) в листата на растенията. Най-ниско е съдържанието на пигменти в листата на контролния вариант, следван от варианта с най-ниска азотна норма. Сумата на хлорофил А+В за контролата е 1,32 и 0,77 мг/г, респективно за двата срока на анализ, а на вариант 2 (N200) – 1,74 и 1,35 мг/г. Различията в съдържанието на хлорофил между останалите варианти с по-високи азотни норми са

Фигура 1. Д инамика на височината на растенията по време на вегетацията (cм)

сравнително по-малки. Съдържанието на каротиноиди също се влияе от торенето с азот. Съдържанието на тези пигменти в листата на картофите е най–високо при вариант 3 (N400) – 0,65 мг/г, а стойностите на контролния вариант за каротиноидите са най–ниски – 0,45 мг/г. Разликите в съдържанието на тези пигменти при варианти N600, N800 и N1000 са незначителни. Със застаряването на растенията съдържанието на пластидни пигменти в листата намалява, като понижението е по-значително при хлорофила (А и В) и по-слабо при каротиноидите, особено при вариантите с по-високи азотни норми. Най-голям добив е получен от растенията торени с най-малко азот (вариант N200) – 288 г средно за растение (фиг. 2). Добивът е с 82 % повисок от този при неторения вариант. Азотна норма от 400 мг N/кг почва вече депресира развитието на картофите, тъй като получения добив е много близък до този получен от неторения с азот вариант. Най-ниски добиви са получени при двата варианта с найвисоки азотни норми N600 и N800 – респективно 90 и 118 г от растение, които са съответно с 43 и 25 % по-ниски от контролата. Твърде високата азотна норма от 1000 мг N/ кг почва напълно подтиска образуването на клубени. През 1985 г. Краус също установява, че при много високи азотни нива не се образуват клубени при картофите. В таблица 2 са представени данни за най–важните качествени показатели на картофените клубени. Повишаването на азотните нива влияе отрицателно върху процентното съдържание на сухо вещество в клубените на картофите. С най–високо съдържание е контролата (N0) – 19,41 %, а с най–ниско вариант 5 (N800) – 12,92 %.

Таблица 2. Качествени показатели на клубените Азотни нива

сухо в-во/ (%)

скорбяла (%)

ред. зах. вит.С (%) (мг/100 г)

суров протеин (%)

1. N0

19,41

13,45

0,41

11,4

2,69

2. N200

18,72

9,27

0,43

12,3

6,88

3. N400

15,01

8,82

0,39

15,0

10,70

4. N600

14,65

7,69

0,40

13,2

11,56

5. N800

12,92

8,39

0,41

12,3

14,46

6. N1000

0,00

С повишаване на азотните норми намалява процентното съдържание на скорбяла в клубените. Най–високо съдържание на скорбяла е отчетено в клубените на растенията от контролният вариант (N0) – 13,45 %, а най–ниско в клубените на вариант 4 (N600) – 7,69 %. Високото ниво на редуциращи захари в клубените води до потъмняване на месото им, което е свързано с понижаване на тяхното качество. Концентрацията на редуциращи захари (захароза и глюкоза) в картофените клубени зависи от генетични фактори, условията на средата, условията на отглеждане, съхранението на клубените и методите на обработка. Торенето с азот не оказва влияние върху съдържанието на редуциращи захари в картофите. Независимо

от азотната норма съдържанието на редуциращи захари при изследваните варианти са около 0,40 %. Азотът взима участие при синтезирането на витамин С в растенията. Азотното торене се явява важен фактор, влияещ върху количественото съдържание на този витамин в клубените. Торенето с високи азотни норми, води до намаляване на съдържанието на витамин С при картофите. Съдържанието на витамин С в клубените варира в зависимост от мястото и годината на отглеждане, степента на узряване при прибирането на реколтата, почвата, азотното и фосфорното торене. Най-ниско съдържание на конкретният витамин е отчетено в клубените на контролния вариант (N0) – 11,4 мг/100г. С нарастване на азотната нор-

Фигура 2. Тегло на клубените (г/растение)

ма до 400 мг N/кг почва съдържанието на витамин С в клубените се увеличава (15,0 мг/100г). По-високото съдържание на азот в почвата подтиска синтеза на витамин С и съдържанието му в клубените започва да се понижава. Установено е положително влияние на нарастващите азотни нива върху съдържанието на суров протеин в клубените. С нарастване на азотната норма, нараства и процентното съдържание на суров протеин. Най-ниско съдържание на суров протеин е отчетено в контролния вариант (N0)–2,69 %, а най-восоко в клубените от вариант 5 (N800)–14,46 %. Заключение Азотната норма от 200 мг N/кг почва осигурява най-висок добив. По-високите нива на торене депресират развитието на картофите. Прекалено високите азотни нива над 800 мг N/кг почва подтискат образуването на клубени. Азотното торене повишава съдържанието на хлорофил и каротиноиди в листата на растенията. Повишаването на азотните норми води до понижаване на съдържанието на сухо вещество в клубените на картофите (от 19,41 % при контролата до 12,92 % при вариант N800) и на съдържанието на скорбяла в тях (от 13,45 % при контролата до 7,69 % при вариант N600). Увеличаването на азотната норма повишава съдържанието на витамин С в клубените до 15,0 мг/100 г при вариант N400 при съдържание от 11,4 мг/100 г при контролния вариант. По-високите норми водят до понижение на съдържанието на витамин С. Нарастващата азотна норма не оказва влияние върху съдържанието на редуциращите захари в клубените, съединения които понижават качеството на картофите.

ЮБИЛЕЙ

Проф. Дора Бояджиева Селекционер с национално значение и международен авторитет

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

През 2014 г. „Денят на фермера в Садово” бе посветен на юбилея на проф. Дора Бояджиева, един творец отдал живота си на науката, на земеделието и на хората. Откритият ден и този знаменит учен бяха уважени от множество земеделски производители, от голям брой институции, от две министерства и лично от Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.

Проф. Бояджиева е един от доайените в садовската научна школа и един от най-добрите селекционери на пшеница у нас. Създадените от нея сортове са заемали до половината от площите с основната земеделска култура у нас, а в Южна България са достигали и над 70 %. Тя участва в селекционирането на такива сортове като комплексния стандарт Садово 1, силните пшеници Момчил и Садово 552, един от най-продуктивните сортове - Прелом, „икономичния” сорт Боряна, сухоустойчивия Юнак, най-новите Николай и Никибо признати през 2012 и 2013 г. и още десетина сорта, всеки със своята тежест за времето си. Дора Борисова Бояджиева е родена на Гергьовден – 06.05.1934 г. в гр. Пловдив и през 2014 г. има юбилей. Средното си образование завършва в гр. Пловдив, а през 1957 г. се дипломира във Висшия селскостопански институт. През

същата година започва работа в Земеделска опитна станция „К. Малков”, гр. Садово като земеделски техник и целият й трудов стаж преминава в това престижно научно учреждение. През 1960 г. с конкурс е назначена като научен сътрудник по селекция на пшеницата и досега работи като селекционер на най-важната за страната ни култура. През 1979 г. става доцент, през 1986 г. защитава докторска дисертация за получаване на научна степен „Доктор на селскостопанските науки” на тема „Възможности за повишаване ефективността от селекцията на зимната мека пшеница”, а през 1987 г. е хабилитирана и става професор. Проф. Дора Бояджиева е ръководител на секцията по „Селекция и технология на пшеницата” в ИРГР гр. Садово за периода от 1984 г. до 2005 г. Член е на Управителния съвет на Селскостопанска Академия – 1998-2000 г. Специализациите є са само в реномирани научноизследователски центрове при световно известни специалисти. В Краснодарския научно-изследователски институт по селско стопанство е при акад. Лукьяненко, в Англия-Cambridge PBI е при dr. John Bingham, във Франция ENSAINRA-Montpellier е при dr.P.Monneveux; Clermont Ferrand – dr.Gerard Branlard, dr.Peter Bernard и Rennes – dr. G.Doussinoult в CIMMYT – Мексико е при dr.S.Rajaram. Основните генетико-селекционни разработки на проф. дсн Дора Бояджиева се отнасят до

проучване на теоретичните основи на селекцията на пшеницата. С направените научно теоретични приноси се обогатяват генетичната и селекционната наука с нови научни факти и закономерности и се създава солидна теоретична основа за по-нататъшна ефективна селекционна работа. Научните разработки са отразени в повече от 110 научни труда публикувани в наши и чужди реномирани списания и сборници от международни конгреси и симпозиуми, и са цитирани от над 150 български и чужди изследователи. Проф. дсн Д Бояджиева участва активно в изграждането и на млади научни кадри, последователи на школата наследена от нашите големи учени, като акад. Павел Попов, работили в Института в Садово. Сортът е един от основните фактори довели до увеличението на средните добиви при пшеницата в България от около 100 кг/ дкa в средата на миналия век до получаваните в момента 400 – 500 кг/дкa средно за страната, като потенциалът на повечето съвременни сортове надхвърля добив от 1000 кг/дкa. Проф. дсн Дора Бояджиева е един от водещите селекционери на България през последните десетилетия. С нейно участие са създадени сортовете пшеница Окерман 17, Юбилейна 3, Садовска ранозрейка 3, Надежда 2, Хеброс, Садово супер, Лада, Садово 552, Прелом, Люсил и Петя, които имат своето голямо за времето си значение, но в момента не са в сортовата листа на България. Сред тях може да откроим Садово супер достигнал до трето място в световно сортоизпитване, Садово 552 е силна пшеница, подходяща и за по-бедни почви, сорт Прелом пък е с изключително голям потенциал на продуктивност, сорт Люсил с много добра сухоустойчивост, а сорт Петя е с устойчивост на кафява ръжда. В сортовата листа на България за 2014 г. в найважните групи А – силни пшеници и Б – пшеници с повишена сила има 47 български сорта от които 6, или почти 13 %, са сортове създадени

от проф. Бояджиева. Сортоподдържане и семепроизводство от тези сортове се извършва в ИРГР Садово и всеки, който търси качествени семена от автентични сортове може да ги намери в Института. Какво накратко трябва да знаем за тях? Разбира се, че ще започнем със сорт Садово 1, защото той е гордост и емблема на Института. Това е едно уникално селекционно постижение, което след признаването му през 1973 г., много бързо намира широко разпространение в практиката и повишава средните добиви за страната с над 100 кг. Той е един от първите интензивни сортове, много пластичен, сухоустойчив със стабилни добиви по години. Най-високият добив от 1130 кг/дкa при него е получен на световното сортоизпитване в Мале Рипнане, Чехия през 1978 г. Един от малкото сортове, които не покълват на клас и които могат да се препоръчат при налагаща се повторка. Благодарение на изключителните си качества сорт Садово 1 вече 40 г е национален стандарт за добив и качество. Другият сорт създаден от проф. Бояджиева, който също може да се препоръча като „основен” за производителите е Боряна, високодобивен сорт, подходящ за ниски вложения. Това е „икономичен” сорт който може да се отглежда при намалени нива на торене и на по-слаби почви. Ефективно и икономично използва хранителните елементи, което му дава предимства пред останалите сортове и на неплодородни почви ги превишава по добив. Това го прави подходящ и за биологично земеделие. От друга страна при висок агрофон добивите му са много високи, като за това допринасят голямата му продуктивна братимост и плътните посеви които образува. Сорт Юнак е изключително сухоустойчив сорт благодарение на силния восъчен налеп по цялото растение, придаващ сивозеленикав цвят на посева. Ран сорт, изкласяващ 3-5 дни преди Садово 1. Устойчив на полягане и оронване. Характеризира се със средна студоустойчивост. Високопродукти-

вен и висококачествен сорт, Група Б. Отзивчив е на торене, но проявява толерантност към азотен дефицит. Това е първият от новата генерация сортове направил пробив след 2000 г. в Р. Турция. Сорт Момчил е силна пшеница, която притежава много едро зърно с отлични хлебопекарни качества. Адаптивен сорт с висока екологична пластичност. Добивите му са едни от най-високите за Група А. Включен е в сортовите листи на Македония и Турция. Най-новите селекционни постижения на проф. Бояджиева са сортовете Николай и Никибо. Сорт Николай е признат през 2012 г. и е с много висок потенциал за добив, като е нормално от него да се получават резултати от над 800 кг/дкa в производството. Притежава много добра студоустойчивост, на нивото на сорт № 301. Устойчив е на причинителя на кафява ръжда и е с висока устойчивост към причинителя на стъблена ръжда. Сортът е малко по-късен и дълго време след другите запазва зеления цвят на посева, което е предпоставка за допълнително наливане на зърното и за гарантиране на високите добиви. Николай може да се използва и за екологично земеделие. Сорт Никибо е признат през 2013 г. и е изключително високопродуктивен, като резултат от много едър и добре озърнен клас, в съчетание с добра продуктивна братимост и формиране на плътен посев. Зърното не прораства на клас и сорт Никибо на естествен инфекциозен фон е високо устойчив към фузариум по класа, а това са два фактора, които силно влошават хлебопекарните качества на зърното при появата им. По студоустойчивост е на нивото на Безостая. Стъблото му е с 10 сантиметра по-ниско от това на Прелом и е с много добра устойчивост на поляга-

не. Продуктивността на класа му е отлична - дължината му е средно 10,2 cм, теглото на зърното в клас е 2,1 г броят на зърната в клас средно е 46, а теглото на 1000 зърна е 44 г. Препоръчва се за богати почви при балансирано торене, като се отплаща с много високи добиви. Сорт Никибо е един от най-високодобивните сортове създавани в България. От всички изброени сортове Никибо е найперспективния и не случайно той спечели голямата награда на конкурса за иновации организиран от международната селскостопанска изложба АГРА 2014 в гр. Пловдив. С внедряването на новите сортове Николай и особено на Никибо в практиката се очаква добивите на използващите ги фермери да нарастнат с 10 – 15 % без да се правят никакви други вложения, от което следва, че икономическият ефект от тези сортове може да е много висок и да продължи делото на създадените преди тях сортове. Освен 17 сорта, проф. Бояджиева ни завеща и богат, оригинален, генетично разнообразен селекционен материал, който представлява ценен изходен материал за използване в различни селекционни направления от новата генерация учени в ИРГР Садово. Проф. Дора Бояджиева е изключителен учен с голям принос както в теоретично, така и в научно-приложно направление. Учен чиито сортове пшеница винаги са намирали достойно място в практиката, започвайки с уникалния Садово 1 и приключвайки с перспективния Никибо. Учен с изграден международен авторитет, написал раздела за Източна Европа в „Световна книга за пшеницата – история на селекцията” том 2. Доц. д-р Т. Чолаков, гл. ас. Иван Алексиев ИРГР Садово

овощарство

Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки Иван Минев, Теодора Стоянова, Петко Минков Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 8 (262) / 2014

В миналото овощарството както и типичните за балкане основен поминък на насе- ския район плодови ракии лението от Троянския регион. (Минев и др., 2009). Поради пресечения терен осВ статията представяме новната част от обработва- резултатите от проучване на емата земя е била заета от форми ябълки от типа на Шеовощни насаждения – сливи, керките, от местните генеябълки, круши. Те са намерили тични ресурси на род Malus в подходящи почвено-климатич- региона на Троян и Априлци и ни условия за растеж и раз- отбор на форми с добри стовитие и до сега в махали със пански качества. затихващи функции и покрай Изследвани са 14 форми стари къщи в района се сре- ябълки от групата на Шекерщат местни сортове и форми ките, открити при екпедиционябълки – Шекерки, Коравки, но проучване на разнообразиПрешленки, Синапки (Минев ето от форми на род Malus в и др., 2012). Централния Старопланински Дългогодишното им отглеж- район в региона на Троян и дане, както и ролята на на- Априлци. Дърветата се отглежродния селекционер са дове- дат при надморска височина ли до голямо разнообразие от от 350 до 650 м без расти- размери. Определена е висоразновидности и форми. Реди- телно-защитни мероприятия и чината и обиколката на ствола. ца ябълкови сортове и фор- при неполивни условия. Установени са биологичните и ми като Перуша, Скринянка, Изследвани са силата на морфологични особености на Кантарка, Йововка, Троянка, растеж на дърветата и техните плодовете. Определени са техЛимонка са много родовити, с вкусни плодове с дълъг срок Таблица 1. Размери на дърветата на съхранение, богати на захари, витамини, калий, фосфор, Форма височина на височина на обиколка на среден диаметър пектин и други важни за ордървото, м ствола, cм ствола, cм на короната, м ганизма елементи (Божкова и 1/25.09. 10,30 220 140 5,30 др., 2006; Минев и др., 2011). Петран/24.09. младо дърво - размножение Проученият богат генофонд 4/24.09. 6,80 100 70 6,40 от уникални местни сортове и 6/24.09. 12,80 180 136 10,20 форми, застрашени от изчезва- 8/25.09. 9,80 220 153 5,30 не, трябва да бъде съхранен. 9/25.09. 10,50 240 123 9,80 Поради повишената устойчи- 11/24.09. 12,60 125 117 11,40 вост към болести, те могат да 14/24.09. 13,80 210 151 10,20 бъдат включени в градини за 14/25.09. 9,10 180 172 5,90 биологично плодопроизвод15/25.09. 10,20 230 205 9,20 ство, чиято продукция с успех 9,30 130 208 8,20 да се използва за приготовля- 1/10.10. 16/10.10. 7,40 120 134 8,50 ването на традиционни здра10,30 150 160 7,80 вословни храни, като сушени 18/10.10. 19/10.10. 8,80 220 150 11,50 плодове, пестили, мармелади,

Таблица 2. Измерване на проби от ябълкови плодове тип Шекерки, събрани в региона на Троян. Форма

тегло г

1/25.09.

27.4

Петран/ 24.09.

124,6

4/24.09.

40,9

6/24.09.

85,3

8/25.09.

54,7

9/25.09.

51,2

11/24.09. 43,6

14/24.09. 44,8 14/25.09. 53,2

15/25.09. 63,9 1/10.10.

56,8

16/10.10. 40,6 18/10.10. 62,4 19/10.10. 71,0

Average STDEV

58,60 23,85

дължина височина среден оцветяване/вкусови кчества дръжка мм диаметър мм мм 8,3 34,1 38,0 Зеленикаво със слаба руменина, плодово месо –зеленикаво, сладко, без киселини, нежно, дебела кожица 11,7 59,6 65,6 Преобладаващо червено със зелени участъци и по-тъмночервени ивици, плодово месо-белезникаво, нежно, сочно, без киселини, сладко 14,2 40,0 47,2 Жълто-зелено, белезникаво, с руменина с по-тъмни червени ивици от огрятата страна, плодовото месо бяло, без киселини, сладко, нежно, хрупкаво, без аромат, груба кожица 13,3 49,6 59,0 Зеленикаво с руменина откъм огрятата страна,плодово месобелезникаво-зеленикаво, без киселини,слабо сладко,нежно, хрупкаво, груба кожица 9,2 46,1 49,8 Жълтениково-зеленикаво с руменина, плодово месо-белезникаво-зеленикаво, крехко, слабо сочно, слабо сладко, без киселини 5,9 43,1 50,0 Жълтениково-зеленикаво с руменина, плодово месо-белезникаво-зеленикаво, хрупкаво, с аромат, слабо кисело, сочно, дебела кожица 14,5 40,8 45,2 Жълто-зелено с изравнена руменина откъм огрятата страна, плодовото месо-белезникаво, сухо, без киселини, слабо сладко, твърдо, груба кожица 19,8 44,6 46,3 Зеленикаво-жълтеникаво, плодово месо-сладко, белезникаво, хрупкаво, кожица-твърда, жилава 9,2 43,3 51,6 Белезниково-зеленикаво с руменина, с по-тъмни ивици, плодово месо-белезникаво-зеленикаво, твърдо, без киселини, слабо сладко, жилава кожица 10,2 48,4 54,3 Светло-зеленикаво с руменина, плодово месо-белезникаво, много нежно, слабо сладко, без киселини, дебела кожица 7,8 45,5 50,8 Червено с вишневи ивици, плодово месо-белезникаво, нежно, сочно, хрупкаво, сладко, без киселини 8,2 42,5 44,8 Червено с по-тъмни ивици и зелени петна, плодово месо-белезникаво, нежно, сладко, без киселини, слабо сочно 8,0 46,3 53,2 Червено с по-тъмни ивици и жълти петна, плодово месо-бледозелено, плътно към грубо, сочно, слабо кисело 10,8 49,1 56,7 Преобладаващо червено с тъмни вишневи ивици, плодово месо-белезникаво, сочно, нежно, балансирано съдържание на захари-киселини 10,79 45,21 50,89 3,64 5,81 6,83

ните размери, маса, форма, вкусови качества и оцветяване. Установена е реакцията им към основните икономически важни болести брашнеста мана (Podosphera leocotricha) и струпясване (Venturia inaequvalis) (Cooke) Winter. Изследван е основния им биохимичен състав: сухо вещество, общи захари, инвертна захар, захароза, киселини и пектин. Изследванията са извършени съгласно Методиката за изучаване на растителните ре-

сурси при овощните растения (Недев и кол., 1979). При експедиционното проучване на местните растителни ресурси от род Malus в региона на Троян и Априлци са открити и проучени 14 форми Шекерки. Те растат като единични дървета самостоятелно или в смесени насаждения. В повечето случаи те са облагородени на семенна подложка, стимулираща силен растеж и формиране на големи дървета с обиколка на ствола над 200 cм (при форми

нападение от струпясване чувствителен слабо чувствителен слабо чувствителен средно чувствителен слабо чувствителен слабо чувствителен слабо чувствителен слабо чувствителен

слабо чувствителен слабо чувствителен слабо чувствителен средно чувствителен средно чувствителен

№№ 5/25.05. и 1/10.10.) и корони с диаметър до 11,50 м при форма 19/10.10. (табл. 1). Дърветата имат голяма височина, достигаща до 13,80 м при форма 14/24.09. (табл. 1). Значителната сила на растежа и установените размери на дърветата са основание за благоприятните почвено-климатични условия на месторастенията им в района на отглеждането. Проучваните Шекерки покриват беритбен период 3040 дни. При ранните форми плодовете достигат беритбена

Таблица 3. Химичен състав на пресни ябълкови плодове (Шекерки). Проба

1/25.09. Петран /24.09. 4/26.09. 6/26.09. 8/25.09. 9/25.09. 11/26.09. 14/25.09. 14/26.09. 15/25.09. 1/10.10. 16/10.10. 18/10.10. 19/10.10.

сухо вещество по Re % 21,00 14,50 13,50 16,00 15,25 16,00 14,00 14,50 14,00 14,25 13,25 17,25 16,25 14,50

общи захари мг% 7,35 5,00 6,15 5,20 12,80 13,65 5,20 13,65 8,20 12,80 7,20 7,50 7,20 7,50

зрялост втората половина на септември, а при късните, известни като зимни Шекерки – втората половина на октомври. Добивите са значителни като в отделни години достигат 200-280 кг от дърво. Плододаването е редовно, но се наблюдава редуване на години с по-нисък добив след обилно плододаване. Най-важните обобщаващи признаци на тази група ябълки са сладките плодове и ниското съдържание на киселини. Размерите и оцветяването на плодовете при изследваните форми варират в твърде широки граници. При повечето плодовете са с жълтеникаво оцветяване с интензивно червен руменец и по-тъмни ивици. Те са със сравнително малка едрина. Масата при проучените форми варира от 27,4 г при форма 1/25.09. до 124,6 г при форма Петран /24.09., като при повечето форми теглото на плодовете е 40-60 г (табл. 2). Плодовото месо е бледожълтеникаво, крехко, умерено сочно, много сладко, с едва доловим аромат и сравнително добро качество. Съдържанието на сухо вещество в плодовете на издирените Шекерки се движи от

инвертна захар мг% 6,65 5,00 3,85 4,35 6,65 4,50 5,00 7,50 7,35 6,15 6,65 7,50 7,20 7,50

захароза mg%

киселини мг%

пектин мг%

0,67 2,19 0,81 5,84 5,84 0,19 5,84 0,51 6,32 0,52 -

0,40 0,37 0,30 0,37 0,23 0,23 0,34 0,23 0,23 0,27 0,30 0,23 0,34 0,27

0,11 0,25 0,32 0,06 0,53 0,36 0,11 0,36 0,06 0,85 0,75 0,42 0,38 0,88

13,25% при форма 1/10.10. до 21% при 1/26.09. При преобладаващата част то е около 14% (табл. 3). Общото количество захари варира от 5,0 до 13,65%. Съдържанието на пектин при изследваните форми е сравнително ниско. С найвисоко съдържание е форма 19/10.10. – 0,88%. Важна характеристика на овощните сортове, в това число и ябълките е възприемчивостта им към икономически важните болести. Преобладаващата част от издирените ябълкови форми тип Шекерки имат сравнително слаба чувствителност към струпясване (Venturia inaequvalis) (Cooke) Winter. Само форма 1/25.09 е чувствителна, а средно чувствителни са 6/24.09., 18/10.10. и 19/10.10. (табл. 2). При културните сортове, отглеждани в месторастенията на Шекерките нападението от струпясване в периода на проведеното изследване е от 30 до 50%. По отношение на болестта брашнеста мана (Podosphera leocotricha) (Elias &Everhart) при проучваните форми не е установено нападение. Поражения от болестта не са отчетени и при културните сортове. Най-голям интерес от из-

дирените ябълки представлява форма (19/10.10.), известна сред местното население като Дядовата Христова зимна Шекерка. Намерена е в района на Черни връх, Априлци. Възрастта й е над 80 години и е с голяма сила на растеж, с обиколка на ствола 150 cм. Плодовете са с привлекателен външен вид, с преобладаващо червено оцветяване с по-тъмно червени ивици. Плодовете са средно едри за групата на Шекерките и са с размери височина 49,1 мм и среден диаметър – 56,7 мм. Дръжката е 10,8 мм. Масата на плодовете е 71 г, но значителна част от тях са с по-голямо тегло – 115 г. Плодовото месо е белезникаво, сочно, нежно и с балансирано съдържание на захарикиселини. ИЗВОДИ Проучените форми ябълки от групата на Шекерките са с добро развитие в района на Троян и Априлци. Имат голяма сила на растеж, обиколката на ствола при отделните дървета е около 140 cм, като достига до 208 cм. Дърветата са жизнени и при 60-90 годишна възраст. Плододаването е редовно, добивите достигат 200-280 кг от дърво. Масата на плодовете варира от 27,4 г до 124,6 г, като при повечето форми е 40-60 г. Плодовете им започват да узряват втората половина на септември. Повечето от проучените форми са слабо чувствителни на струпясване (Venturia inaequvalis) (Cooke) Winter, което ги определя като подходящи за биологично плодопроизводство. Достойнствата на Шекерките са тяхната родовитост, сравнително слаба чувствителност на болести и неприятели и добрата съхраняемост на плодовете им. Най-перспективни са формите Дядовата Христова зимна Шекерка и Петран/24.09.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

Проучване на форми дървовидна леска

Доц. д-р Магдалена Николова Опитна станция по земеделие, Кърджали Получените резултати от проведено единадесетгодишно сравнително проучване на различни начини за отглеждане на лешник (храстовидно, едностъблено на собствен корен и чрез присаждане върху дървовидна леска) ни позволяват да определим присаждането като най-перспективен начин за създаване на насаждения от тази култура при неполивни условия (Николова, 2011, непубликувани данни). Визуалните наблюдения показват, че степента на влияние на подложката C. colurna L. върху присадника е в направление на свойствата на подложката, т.е. към увеличаване сухоустойчивостта на присадените културни лешникови сортове. Присадените лешникови дръвчета се отличават и със значителен имунитет към болестите и неприятелите (Иванова и др., 2006; Ninic-Todorovic, 2000). Посочените особености позволяват прилагане на биологично земеделие при отглеждане на лешника. При производството на присаден посадъчен материал от лешник, изключително важен е изборът на подходяща подложка от дървовидна леска. Откритата интересна закономерност при този овощен вид (Анадолиев и др., 1982), според която сходната сила на растеж на присадника и подложката увеличава процента на прихващане, налага да се установи растежната сила на използваните семеначета. В нашата страна съществува голямо разнообразие на форми от дървовидна леска, защото северната част на Балканския полуостров (от Босна до България), Кавказ и Мала Азия се смятат за неин генетичен център (Стефанов и др., 1958; Вавилов, 1968). Известни са проблемите с набавянето на семена от C. colurna L., поради късното начално плододаване (след десетата година), ниските и периодични (през интервал от две години) добиви (Стефанов и др., 1958; Анадолиев, 1982). Посочените факти обосновават нуждата от проучвания на форми дървовидна леска. Резултатите от изследване на растежните прояви на семеначета от дървовидна леска, с цел да се предложат перспективни сортоподложкови комбинации за практическо приложение в овощарството, представяме в статията. Изследването е проведено през периода 2000 – 2002 година в Опитна станция по земеделие – Кърджали с четири форми дървовидна леска (13/5, 18/14, 21/14, 29/5), намиращи се в сортиментовите лешникови насаждения на Станцията. Плодовете на проучваните форми дървовидна леска зреят от 20-ти септември до 2-ри ноември. Недохранените и повредени семена се отстраняват чрез потапяне във вода. Отбраните семена (престояли във вода 24 часа) се

засяват директно в семенилище в началото на ноември на разстояние 40/4 cм в редове, на дълбочина 4-5 cм. Подложките се изваждат втората половина на ноември следващата вегетация. При проучването е направена пълна морфологична характеристика на листата и плодовете на маточните дървета. През трите години на опита са анализирани проби от по 100 броя семена от всяка проучвана форма дървовидна леска. Биометричните показатели са проследявани, съгласно Методиката за изучаване на растителните ресурси при овощните растения (Недев и др., 1979). Отчитани са следните показатели: срок на зреене на плодовете; среден добив от дърво (кг); дебелина на черупката (мм); средно тегло на плода (г); средно тегло на ядка (г); рандеман (%); брой плодове в 1 кг; брой поникнали семена; дебелина, измерена до кореновата шийка (мм) и височина (cм) на семеначетата; пригодни за присаждане подложки (с дебелина над 8 мм на 10-15 cм от кореновата шийка). При данните от биометричните измервания е използвана вариационната статистика. Извършените наблюдения ни позволяват да установим, че между проучваните форми дървовидна леска има големи различия по морфологичните признаци на листата и по оцветяването на кората на едногодишните клонки (табл. 1). Характеристиките – степен на окосмяване на листата и жлезистост на куполите не е еднаква при отделните форми, което може да се използва като сигурен белег при идентифицирането им. Дървото на форма 29/5 няма типичната за вида C. colurna L. симетрично пирамидална корона, а се отличава със сферична. Mayrer (1975) съобщава за подобни случаи, като обяснява факта със семенното размножение на дървовидната леска, така че всеки екземпляр има различни наследствени заложби, които се изразяват и във външния вид на короната. От изследваните форми дървовидна леска, единствено форма 21/4 проявява признаци на алтернативно

Табл. 1. Показатели, характеризиращи маточните дървета от C. colurna L., средно за периода 2000–2002 г.

плододаване. При останалите три форми е отчетено незначително вариране при показателя добив от дърво Показатели Форми C. colurna L. през отделните години на проучването. 29/5 13/5 21/4 18/14 От показателите, характеризиращи плодовете на Оцветяване белезникаво- белезникава белезникава белезникавоформите дървовидна леска се вижда, че те се разлина кората кафява кафява чават по големина и форма (табл. 2). Черупката при Средна дължина 6,1 6,8 5,7 5,4 всички проучвани форми е много дебела (от 1,8 до на листата (cм) 2,01 мм), а ядката не изпълва добре черупковата празСредна ширина 7,2 7,0 6,8 6,7 нина. Опадането на 70 % от плодовете на форма 29/5 на листата (cм) при узряване без куполи, значително улеснява прибиФорма сферична симетрично симетрично симетрично рането на семената. През отделните години на изследна короната пирамидална пирамидална пирамидална ването по-съществени разлики са регистрирани между Жлезистост средна средна силна силна на куполите стойностите на показателя рандеман. Тези изменения се Окосмяване слабо слабо средно средно дължат на различното количество на образуваните празна листата ни плодове. Форма 13/15 се отличава с ясно изразена Плододаване ежегодно ежегодно през 1 година ежегодно склонност към образуване на плодове без ядки. Това е Среден добив от 6,4 1,9 3,5 2,1 и формата с най-ранен срок на цъфтеж (края на яну1 дърво (кг) ари). Навярно проблеми с опрашването, предизвикани Срок на зреене 25септември- 25 септември- 1 октомври20 септемвриот ниските температури по време на цъфтежа на жен30 октомври 30 октомври 2 ноември 30 октомври ските цветни органи са вероятните причини за проява Табл. 2. Показатели, характеризиращи плодовете на маточните на този съществен недостатък (Ocokoljic and al., 2007). дървета от C. colurna L., средно за периода 2000–2002 г. Необходимите количества семена от различните форми Показатели Форми C. colurna L. за 1 декар семенилище варира от 101,87 до 125,63 кг. 29/5 13/5 21/4 18/14 Няма значителни разлики в броя на поникналите Опадане 70 % 100 % 100 % 20 % семена между формите дървовидна леска, както средпри узряване без куполи с куполи с куполи без куполи но за периода така и през годините на изследването Оцветяване кафява кафява светлокафява тъмнокафява (табл. 3). Размахът на вариране на средните стойности на черупката за всички форми е 7,78 %. Противно на очакванията Дебелина на 1,8 1,9 2,1 2,4 при двете форми (21/4, 18/14), които имат най-дебели черупката (мм) черупки са отчетени най-добрите резултати по разглежТегло на един 1,75 1,69 1,63 2,01 дания показател. Размерите на семеначетата от една и плод (г) съща форма варират през годините на изследването, Тегло на една 0,52 0,45 0,43 0,61 ядка (г) което не е толкова под влияние на климатичните условия, защото в семенилището се поддържа оптимален Рандеман (%) 33,49 31,30 33,06 36,70 воден и хранителен режим, а се дължи повече на различната генетична наследственост, която носи всяко сеБрой плодове 579 624 665 522 в един кг меначе (Mayrer, 1975). Коефициентите на вариране (VC Необходими семена за 1 109,37 105,62 101,87 125,63 %), показват морфологичната неизравненост на семедка семенилище (кг) начетата. По отношение на дебелината те са в умерени Табл. 3 Процент поникнали семена, размери на семеначетата и годни за присаждане подложки, средно за периода 2000–2002 г. граници (от 11,06 до 13,80), а по отношение на височината варирането е доста силно (от 20,09 до 22,10). Показатели Форми C. colurna L. Тези резултати са благоприятни, защото по-важният по29/5 13/5 21/4 18/14 казател за целите на опита е дебелина на семеначетата. Поникнали семена, Малка част от поникналите семена не се развиват % към засети 67,03 64,15 69,82 72,46 по-късно. Това личи от показателя (получени подложки, семена % към засети семена), чиито стойности са в диапазона Височина 53 46 45 50 (cм) от 60,45 до 65,08 %. Най-много годни за присаждане VC % 20,09 22,10 21,43 20,85 подложки са отчетени при форма 29/5 (70,33 %), а най-малко - при форма 21/4 (57,96 %). Дебелина 6,4 5,2 4,9 5,9 Изводи (мм) Голяма част от семеначетата от форми 29/5, 18/4 и VC % 13,80 12,10 11,06 11,23 13/5 са годни за присаждане подложки още в края на първата вегетация. Получени подлож- 62,11 65,08 62,32 60,45 Семеначетата от формите 29/5, 18/4 и 13/5 имат ки % към засети семена по-силен темп на нарастване и са подходящи за изпитПригодни за приса- 70,33 61,12 57,96 64,45 ване като подложки в оптимално подбрани сортоподждане подложки, ложкови комбинации. % към получени Повечето от семеначетата на форма 21/4 се нужПригодни за приса- 27 301 24 860 22 575 24 350 даят от доотглеждане още една година, което я прави ждане подложки в брой на дкa неприложима в практиката.

Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

Заря Ранкова Институт по овощарство- Пловдив

Контролът на нежеланата плевелна растителност е важно агротехническо мероприятие, обуславящо до голяма степен успеха на плодовото производство. През последното десетилетие все повече се налагат екологосъобразните подходи в борба с плевелите, изразяващи се в употребата на хербицидни продукти с доказана добра ефикасност, селективност и с кратка персистентност, не представляващи опасност от замърсяване на околната среда с остатъчни количества от тях. Прасковата като представител на костилковите овощни видове е силно чувствителна както към негативното конкурентно въздействие на заплевеляването, така и на влиянието на хербицидите. На сегашния етап борбата с плевелите в прасковените насаждения се води на основата на прилагането на селективни почвени и листни хербициди (пендиметалин, напропамид, оксифлуорофен, флуазифопбутил, квизалофопетил и др.), както и чрез вегетационни третирания с тотални листни хербициди (глифозат, дикват). Интерес представляват подходите, целящи намаляване на употребата на хербициди, прилагане на активни вещества с кратка персистентност и без установено вредно въздействие върху почвената микрофлора, както и оценка на въздействието от прилагането на някои селективни и тотални активни вещества върху риска от замърсяване с хербицидни остатъци. Възниква и необходимост от изследвания върху възможността за редуциране

на хербицидните дози на активните вещества чрез прибавяне на сърфактанти и физиологично кисели торове към хербицидните разтвори като възможност за оптимизиране на съвременните интегрирани системи за борба с плевелите при овощните култури. В статията представяме резултатите от проучване на възможността за намаляване дозата на активното вещество глифозат при запазване на хербицидния ефект чрез добавяне на физиологично киселия тор Текнофит рН + като екологичен подход за борба с плевелите при интегрирано производство на праскови. Полският опит се изведе през 2012/2013 година на експериментално –опитен участък на територията на Института по овощарство– гр. Пловдив. В проучването се включиха прасковените сортове Редхейвън и Глоухейвън, присадени върху вегетативната подложка GF-677. Контролата се поддържаше в заплевелено състояние. По време на вегетацията растенията се отглеждаха по стандартна технология. В годините, предхождащи изследванията поради високата степен на заплевеляване предимно с упорити многогодишни видове плевели, се извършваше третиране с глифозат – Наса 360 ЕС в дози 600- 800 мл/дкa. През годините на проучването по време на вегетационния период (м.април до края на месец август) в редовата ивица се извърши трикратно насочено внасяне на системния листен то-

тален хербицид глифозат- Наса 360 ЕС в доза 500 мл/дкa с добавка на 18 мл/дкa от течния физиологично кисел тор Текнофит рН+, при опазване листната маса на дърветата. Заложени бяха следните варианти: 1. Редхейвън - контрола; 2. Редхейвън-третирано; 3. Глоухейвънконтрола; 4. Глоухейвън-третирано. Анализира се хербицидната ефикасност на приложената комбинация по време на вегетацията, както и продължителността на ефективно хербицидно последействие на използваната резервоарна смес. Беше отчетен видовия състав на заплевеляването, времето на поява на първи типични признаци на фитотоксичност по плевелите и периода до поява на последващо заплевеляване. По време на вегетацията се извършваха наблюдения върху растежа и развитието на растенията - външни признаци на токсичност - хлороза, некроза, депресия на растежа. В периода юли-август се отчете влиянието на приложените хербициди върху добива на растенията ( кг/дърво). В края на вегетацията (м. октомври) се отчете влиянието на хербицидните третирания върху вегетативните прояви на дърветата- средна дължина на едногодишния прираст (cм) и площ на напречното сечение на стъблото ( S- cм 2). Получените резултати се обра-

n.s.

Фиг. 1. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху средната дължина на едногодишния прираст на дърветата (cм).

n.s.

Фиг. 2. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху площта на напречното сечение на дърветата ( S-cм2).

n.s.

Фиг.3. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху добива (кг/дърво)

n.s.

Фиг.4. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху средната маса на един плод (г)

ботиха по стандартни статистически методи. Резултатите за видовия състав на плевелите в редовата ивица на насаждението са аналогични през годините на проучването. В редовата ивица на насаждението се отчете развитие на 6 вида едногодишни житни и широколистни плевели- звездица (Stelaria media L.), полско птиче просо (Lithospermum arvense L.), ветрушка (Aperа spica venti L.), бяла лобода (Chenоpodium album L.), черно куче грозде (Solanum nigrum L.), злолетница (Erigeron canadensisi L.). От многогодишните видове бе отчетено наличие на поветица (Convolvulus arvensis L.), паламида (Cirsium arvense L.) и балур (Sorgum halepensis L.). Установено бе, че приложената комбинация - Наса 360 ЕС в доза 500 мл/дкa +18 мл/дкa рН+ осигурява по-бърз начален ефект върху плевелите- типичните прояви на хлороза се появат 2-3 дни по-рано и симптомите хлороза и последваща некроза са по-силно проявени. При прилагането на тази хербицидна смес периода на последействие бе с около 15-20 дни по-продължителен в сравнение със самостоятелното внасяне на глифозат. Това дава основание да се приеме, че прибавянето на течния тор Текнофит рН+ може да се използва за намаляваване дозата на листния тотален хербицид, вкл. и за контрол на упорити многогодишни плевели. Визуални признаци на фитотоксичност и смущения в растежа на дърветата не бяха наблюдавани. Данните за биометричните показатели, характеризиращи растежа и добива на дърветата са еднопосочни през годините на проучванията и се

Табл. 1. Химичен състав на плодове, след третирани с хербицидната комбинация Наса 360 ЕС -500 мл/дка +18 мл/дка рН+ аскорбинова сухо захари % киселини к-на в-во Варианти рН % Re % обща инвертна захароза мг %. 1. Редхейвън- контрола 11,7 8,62 1,94 9,72 0,692948 9,72 4,15 2. Редхейвън - третирано 11,2 8,2 2,14 11,12 0,758943 11,12 4,14 3. Глоухейвън- контрола 10,3 8,06 3 16,67 0,494963 16,67 4,26 4. Глоухейвън - третирано 14,5 10,86 2,6 18,34 0,52796 18,34 4

анализират като осреднени стойности. Резултатите показват, че прилагането на глифозат в смес физиологично кисели листни торове (Текнофит рН+) не оказва смущения в растежа. Независимо, че разликите с контролните варианти не са статистически доказани, се наблюдава тенденция за по-високи стойности на биометричните показатели в третираните варианти (фиг.1 и 2). Аналогични са данните за влиянието на приложената химична борба върху добива, независимо от ниските отчетени добиви поради измръзване в резултат на неблагоприятните климатични условия през зимата и пролетта на 2012 г. Отчитат се по-високи стойности за среден добив от 1 дърво и по-голяма средна маса на един плод в третираните с хербициди варианти (фиг.3 и 4). Данните от химичния анализ на плодовете показват по-високо съдържание на абсолютно сухо вещество, захари и аскорбинова киселина в третираните варианти (табл.1.) Изводи Прибавянето на физиологично киселия течен тор Текнофит рН+ към хербицидния разтвор на тоталния листен хербицид глифозат може да се използва за намаляване дозата на активното вещество, вкл. и за контрол на упорити многогодишни плевели. В резултат на ефикасния контрол на плевелите се отчита по-добър растеж на дърветата, както и тенденция за по-висок добив. Наблюдава се тенденция за намаляване плътността на плевелните видове в редовата ивица през втората година на проучването и удължаване периода на ефективно хербицидно последействие на внесената хербицидна смес. Това дава основание да се препоръча прибавяне на Текнофит рН+ към хербицидни разтвори с цел намаляване на дозите на листни хербициди като екологичен подход допринасящ за повишаване на ефикасността на химичния контрол на заплевеляване.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Икономически важни болести по люцерната Илиана Иванова, Диана Маринова, Димитрия Петкова, Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”, Русе

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

Анна Илиева, Даниела Кертикова Институт по фуражните култури, Плевен

Люцерната (Medicago sativa L.) е основна фуражна култура, чието значение нараства, не само поради приноса й за устойчиво селско стопанство, но и за високата добивност на зелен фураж, продуктивност на протеин от единица площ и висока хранителна стойност (Huyghe 2003 г.). Добивът на фураж и сено зависят от редица фактори - генотип, екологични условия и биологични фактори. Люцерната се отглежда на едно място до 4 – 5 години, което създава условия за натрупване на зараза в почвата и силно развитие на болести. Гъбните, бактериалните и вирусните болести намаляват добива на фураж и дълготрайността на растенията (Summers andGilchrist 1991), понижават качеството на свежата растителна маса, увеличават антикачествените показатели и предотвратяват аклиматизацията към неблагоприятни условия на околната среда. Повредите, причинени от гъбата Pseudopeziza medicaginis (Lib.) Sacc., наречени общo листни петна, ca едни от най-сериозните, наблюдавани по люцерната по целия свят. Pseudopeziza medicaginis обикновено причинява не само значителни загуби на добив, но също така влияе върху качеството на фуража чрез намаляване съдържанието на въглехидрати и протеин. Според проучване, проведено за Европа, от Boesa dnd Raynal, 1985г., голямо икономическо значение от листните болести освен листните петна имат аскохитозата и ръж-

дата (Uromyces striatus). В нашата страна най-често срещаните болести по люцерната са черните листни петна (Pseudopeziza medicaginis), жълтите листни петна (Pseudopeziza jonesii Nannf.), ръждата (Uromyces striatus) и кореновото гниене (Root rot), които са проучвани в една или друга степен от Миркова (1970), Блажев (1982), Николова (1990). В статията представяме резултатите от проучване за установяване реакцията на българска и чужда зародишна плазма към листни и коренови патогени. Проучванията са проведени в опитното поле и вегетационната къща на ИЗС „Образцов чифлик” – Русе, през периода 2006 - 2013 г. Включени са сортовете - Приста 2, Приста 3, Приста 4, Многолистна 1 и Роли, създадени в Института „Образцов чифлик”, сортовете Обнова 10, Плевен 6, Виктория и Дара - на ИФК Плевен и чуждестранни сортове и зародищна плазма. Люцерната е отглеждана без напояване. Визуални оценки за разпространяване на болеститe по люцерната и степента на заболяване са извършвани на всеки подраст върху различни по възраст люцернови посеви в Русенски, Търговищки, Разградски, Силистренски и др. райони. Проследени са показателите: процент на дефолиация, индекс на нападение (%), съдържание на суров протеин, общи феноли, водоразтворими захари, сапонини, смилаемост на сухото в-во. Степента на нападение е отчетена при различни по възраст

люцернови посеви по петобална скала, от 0 до 9 (0 - здрави растения, 1 – растения с единични петна или засегната площ до 10%, 3 - до 25 %, с 5 –до 50%, със 7 – до 75 % и 9 силно нападнати растения или над 75 %). За определяне на нападението рандомизирано са отбрани по 25 стъбла, от всяко повторение за всеки сорт. Дефолиацията (%) е отчетена по формулата на Willis et al. (1969) Индексът на нападение е обобщен израз на показателите процент болни листа и степен на нападение. Изчислен е по формулата на Mc Kinney (по Iosifovits, 1956). Резултатите от извършените наблюдения в различни по възраст и фенологично развитие люцернови посеви в ИЗС „Образцов чифлик” и някои райони на страната - Русенски, Търговищки, Разградски, Силистренски и др. потвърждават тенденцията за значително увеличаване на повредите по люцерната, причинени от различни патогени през последните години. Установено е, че основните болести по люцерната, предизвикващи преждевременно разреждане на по-

Таблица 1. Характеристика на люцернови генплазми и нападение от кореново гниене (Corynebacteryum insidiosum)

свежи рас- тегло на 1 d на кореновата кореново гниене,% /индекс на нападение/ тения, % растение, г шийка, мм Приста 2 –st. 30 0.132 21.16 54 ИА 1 2012 20 0.189 11.20 25 ИА 2 2012 20 0.205 13.50 20 ИА 3 2012 25 0.187 12.00 15 ИА 4 2012 30 0.136 20.15 10 Многолистна1 25 0.159 22.30 55 Европа 20 0.168 21.00 65 Приста 4 25 0.250 23.00 55

№ Генплазми 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Приста 3 10 Виктория 11 Плевен 6 12 53/05 13 74/05 14 137/05 15 141/05 16 149/05 17 173/05 18 179/05 19 185/05

30 30 30 30 25 33 17

0.188 0.205 0.198 0.158 0.121 0.137 0.292

19.50 18.00 20.00 22.25 20.35 19.00

50 55 45 83 100 100

0.131

21.00 19.67

90 100

16 12

0.162 0.188

13.00 18.10

76 100

0.167

20.63

100

Таблица 2. Съдържание на азот, фосфор и калий в здрави и болни от жълти петна листа /Pseudopeziza jonesii Nannf./ .

Съдържание на: №

1 2 3 4 5 6 7

Сортове

Приста 2 - St. Приста 3 Приста 4 Многолистна 1 Дара Плевен 6 Европа

азот здрави болни %

фосфор здрави болни

калий %

здрави болни

3,25

2,85

87,69 0,290 0,175 60,34 1,09

1,02

93,57

3,25

2,85

87,69 0,219 0,180 82,19 1,07

1,00

93,45

3,31

2,80

84,59 0,237 0,185 78,05 0,59

0,52

88,13

3,80

3,50

92,10 0,280 0,200 71,42 1,09

1,00

91,74

3,29

2,80

85,10 0,240 0,195 81,25 1,10

1,01

91,81

3,60

3,00

83,33 0,270 0,220 81,48 1,08

1,00

92,59

3,10

2,50

80,64 0,219 0,190 86,75 1,05

0,99

94,28

Фиг. 1. Кореново гниене

Фиг. 2. Жълти листни петна

севите са кореновото гниене и фузарийно увяхване, причинени от бактерията (Corynebacteryum insidiosum) и гъбата (Fusarium oxysporum var. medicaginis). Степента на нападение е най-висока при четиригодишните люцернови посeви. Заразените растения са разпръснати в целия посев, на хармани и се откриваха по жълто-зеления цвят и забавен растеж. Първите симптоми включваха слабо напетняване на листата и известно намаляване на височината на растенията. Силно заразените растения са недоразвити и жълто-зелени, с тънки стъбла и малки, изкривени листенца. Напречни разрези на централния корен показваха изменение на цвета на тъканите в жълтеникаво-кафяво, за разлика от белия цвят на здравия корен (фиг. 1). При висока влажност на почвата засегнатите части бяха покрити с бял до розов мицел. Данните от изведените полски опити показват, че с най-висок индекс на нападение от кореново гниене е сорт Европа и зародишните плазми 74/05,137/05, 149/05,179/05 и 185/05. С най-нисък индекс се характеризира генплазмата ИА 4 2012. (табл. 1). През периода на проучване поражения от жълти листни петна /Pseudopeziza jonesii Nannf./ са наблюдавани във всички подрасти на люцерната до края на вегетацията. Установено е, че развитието на болестта се засилва след влажни, дъждовни периоди и умерено топло време (18-230С). По лис-

Фиг. 3. Ръжда по люцерната

Таблица 3. Реакция на сортовете към жълти листни петна при различни по възраст люцернови посеви /Pseudopeziza jonesii Nannf./.

№

Сортове люцерна

Приста 2–St.

Приста 3

Приста 4

Многолистна 1

Дара

Плевен 6

Европа

Индекс на нападение, % средно, % устойчивост I-ва година II-ра година III-та година IV-та година 23,37

21,35

22,10

35,00

25,45

27,04

26,58

27,30

28,00

29,38

19,64

19,70

21,00

21,30

20,41

37,55

25,30

27,90

37,50

32,06

26,55

25,20

26,00

26,55

26,07

23,37

22,80

24,80

23,94

40,40

37,80

36,50

42,00

39,17

Таблица 4. Биохимичен състав на сортове люцерна, нападнати от Ur.striatus

№ 1.

2 3 4 5 6 7

Сортове Обнова 10 –St Плевен 6 Приста 2 Виктория Приста 3 Приста 4 Многолистна 1

белтъчини, %

водоразтворими захари

общи феноли

сапонини, %

смилаемост in vitro, %

16,02

1,65

0,195

1,49

65,80

16,25

1,70

0,198

1,30

64,46

16,72

1,70

0,188

0,99

64,68

16,95

2,15

0,184

0,67

64,36

16,35

1,65

0,212

1,11

64,22

16,57

0,80

0,185

1,15

62,32

15,96

1,40

0,206

1,38

61,11

Таблица 5. Характеристика на сортове люцерна нападнати от Ur.striatus

2 3 4 5 6 7

Плевен 6 Приста 3 Дара Приста 4 Многолистна 1 Европа

22,5

17,1

5,5

10,8

2146

100,0

18,3

15,5

6,8

12,7

2205

102,7

18,1

15,8

8,5

10,7

2110

98,32

19,0

16,8

8,0

11,6

2222

103,5

18,9

16,1

8,4

10,0

2051

95,5

21,7

17,6

7,1

10,7

2149

100,1

18,2

15,1

8,6

11,7

2036

94,8

устойчивост

Приста 2 -St.

болни

добив на сухо в-во кг/дкa

здрави

дефолиация на растенията, % здрави болни

индекс на нападение %

№

Сортове

съдържание на суров протеин, %

тата и стъблата се образуваха продълговати, жълти до оранжево или тъмнокафяви кафяви петна (фиг. 2). Най-силно развитие на болеста е наблюдавано при старите посеви. Повредите по люцерната доведоха до изменения в химичния състав и значително намаляване на хранителната стойност на фуража, поради загубата на листа (табл. 2). Нападнатите растения трудно презимуваха. Всички проучвани сортове се характеризираха като чувствителни. Най-висок индекс на нападение от жълти листни петна е установен за сорт Европа (средно 39,17%), а най-нисък за Приста 4 (20,41%) (табл. 3). Друга болест по люцерната, която е наблюдавана ежегодно в посевите е ръждата, с причинител Uromyces striatus Schroter. В нашата страна тя е открита от Бубак по Medicago rigidula и от Козаров (1909) по Medicago sativa (Христов, 1956). Дългогодишните проучвания показват, че с най- висок индекс на нападение от ръжда се характеризира сорт Европа (54%), а с най-нисък сорт Многолистна 1 (38%). Нападнатите растения загубваха голяма част от листата си, което е естествена реакция към патогена (фиг. 3). Заболяването намали съдържанието на суров протеин, N, P, K, и влоши биохимичният състав на фуража (табл. 4, 5). ИЗВОДИ Основните болести по люцерната, предизвикващи преждевременно разреждане на посевите са кореновото гниене и фузарийно увяхване, причинени от бактерията (Corynebacteryum insidiosum) и гъбите (Fusarium oxysporum var. medicaginis). Нападението от листни и коренови патогени се засилва с увеличаване възрастта на посевите. Българските сортове са поустойчиви на болести, в сравнение с чуждите сортове и зародишни плазми.

Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса Петко Минков, Теодора Стоянова, Иван Минев Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян

и Demolution MPT на GreenSmile. Препаратите Sectomyel и Demolution MPT са с инсектицидно действие, а Grafox и Myelfos – с фунгицидно. Заложени са 6 варианта със следните комбинации: I - ви вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка). II - ри вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода) III - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка). IV - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода) Таблица 1, Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2011), Варианти

8 (262) / 2014

Sphaerotheca mors-uvae 57,50 37,50 59,20 51,70 25,00 62,50

ПЛЮС

I вариант II вариант III вариант IV вариант V вариант (химични препарати) VI вариант - контрола

Gloeosporium ribis 59,70 41,70 49,20 82,50 25,80 60,00

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Черното френско грозде (Ribes nigrum) известно още като касис е ягодоплодна култура, която се нарежда на второ място в света след ягодата. У нас най-широко разпространен е през 60-те години на миналия век. Напоследък културата бележи ново развитие, което се определя от ценните й хранителни, диетични, терапевтични и стопански качества (Христов, 1980 ). Отглеждан при неподходящи условия – затворени и непроветриви месторастения касисът се напада от редица болести в това число антракноза и американска брашнеста мана, които нанасят големи поражения, в резултат на което добивите намаляват значително, като повредите се отразяват на плододаването и през следващата година (Цонковски, Кръстева, 1970). Развитието и степента на нападение от болестите зависи от метеорологичните условия и биологичните особености на сортовете. За района на Троян е проучена чувствителността на някои новоинтродуцирани и перспективни сортове към двете икономически важни болести по касиса – американска брашнеста мана и антракноза при естествен фон на зараза. С комплексна слаба и средна чувствителност на изследваните болести са сортовете Ben Sarek, Неосипаюшчияся, Богатир, Titania, Ometa. (Стоянова и кол., 2008). Има разработена нова растително-защитна система за борба с някои неприятели по касиса с приложение само на биологични средства (Минков, 2012). В статията представяме резултатите от изпитване на някои нови биологични препарати за борба с икономически важните болести по касиса – антракноза (Gloeosporium ribis ) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae). Изследването е проведено в района на Института при касисовия сорт Silvergieters schwarze, отглеждан в демонстрационно овощно насаждение, създадено през 2001 година. Изпитани са следните биологично сертифицирани регулатори на растежа: Sectomyel, Grafox, Myelfos

Таблица 2. Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2012). Варианти

Gloeosporium ribis I вариант 8,30 II вариант 17,50 III вариант 15,80 IV вариант 10,80 V вариант (химични препарати) 8,30 VI вариант - контрола 21,70

Sphaerotheca mors-uvae 17,50 12,50 12,50 13,30 22,50 28,30

V - ти вариант - третиране с химични препарати – Систан супер в конц. 0,03% + Нуреле Дурсбан - 0,07%. VI - ти вариант - нетретирана контрола Проведени са 7 третирания от началото на вегетацията на всеки 10-15 дни. Третиранията провеждахме едновременно с биологичните варианти, химичния вариант и контролата. Резултатите сравнявахме с контролата и химичния вариант с приложение на пестицидите Систан супер и Нуреле Дурсбан. Отчитанията за нападението от болестите и ефекта от прилаганите препарати са направени съгласно Методиката за изучаване на растителните ресурси при овощните растения (Недев и кол., 1979). Индексът на нападение от проучваните болести е изчислен по формулата на McKeney (1923). Повишеното потребителско търсене на екологично произведени плодове и изискванията за опазване на околната среда налагат необходимостта от разработване на алтернативни методи за контрол на болестите като се ограничи употребата на химически препарати. Борбата с икономически важните болести по касиса е важен елемент за отглеждане и опазване на този овощен вид. През периода 2011-2012 година проведохме полски опити при касисовия сорт Silvergieters schwarze с комбинации от биологични препарати за защита на храстите от антракноза и американска брашнеста мана. Резултатите от проведените опити за установяване биологичната ефективност на проучваните биопрепарати, проведени с цел разработка на съвременни растително-защитни технологии за борба с икономически важните болести по касиса са представени в таблица 1 и таблица 2. От изпитаните комбинации за борба с двете болести по-силно проявление е отчетено през първата година от залагане на опита. През 2011 година в периода на заразяване се създадоха благоприятни условия за развитие на проучваните болести. Количеството на измерените валежи само за м. май беше 174,1 л/м2. В съчетание с високата въздушна

влага и умерени температури нападението от антракноза беше най-силно при IV-ти вариант (82,50% индекс на нападение). И през втората година при тази комбинация беше отчетено силно проявление на болестта, като индекса на нападение превишаваше този на контролния вариант. При някои храсти беше отчетена фитотоксичност. Измереният по-нисък индекс на нападение (51,70%) през втората година е в резултат на по-малкото количество на валежите, трайното засушаване и създалите се условия по време на заразяване. От всички изпитани варианти IV-ти е с най-силно проявление на антракнозата, което показва че включените в тази комбинация биологични препарати не са подходящи за борба с болестта (табл. 1). Сравнително по-нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вариант (41,70%), но и при тази комбинация през първата година от залагане на опита поради създалите се благоприятни условия за развитие на антракнозата резултатите са незадоволителни. През втората година, поради настъпилото засушаване при почти всички варианти бяха отчетени сравнително по-ниски индекси на нападение (от 8,30% при I-ви вариант до 17,50% при II-ри (табл. 2) в сравнение с първата година. Ефектът от изпитаните препарати е най-добър при I-ви вариант с използване на комбинацията от Sectomyel + Grafox. Резултатите от изпитаните комбинации с биологични препарати за борба с американската брашнеста мана по касиса са аналогични с тези използвани за борба с антракнозата. И тук по-високи стойности са отчетени през първата година от залагане на опита. Най-силно нападение е отчетено при III-ти вариант (59,20%), а най-слабо при II-ри - 37,50% (табл. 1), но получените резултати са незадоволителни. През 2012 година и при тази болест сравнително нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вариант с използване на Sectomyel + Myelfos (табл. 2), което показва че при използването на тази комбинация резултатите са сравнително добри. ИЗВОДИ Силно проявление и на двете проучвани болести по касиса е отчетено през 2011 година поради създалите се благоприятни климатични условия за развитието им. От изпитаните комбинации с биологични препарати за борба с антракнозата и американската брашнеста мана добри резултати и през двете години на изследване са получени при II - ри вариант с използването на Sectomyel + Myelfos. Това проучване е основа за разработване на интегрирани растително-защитни технологии за борба с болестите по касиса.

Литература

7. Popova, Z., M. Kercheva, L.S. Pereira. 2006. Validation of the FAO methodology for computing ETo with limited data. Application to South Bulgaria. Irrig and Drain. 55, 1, 201-215.

6. Varlev I., N. Kolev and I. Kirkova. 1994. “Yield-water relationships and their changes during individual climatic years”, Proceedings of 17th Europ. Reg. Conf. of ICID, Varna, vol.1, pp. 351 – 360

5. Pereira L. S., P. R. Teodoro, P. N. Rodrigues, J. L. Teixeira. 2003. Irrigation scheduling simulation: the model ISAREG, in Tools for Drought Mitigation in Mediterranean Regions, G. Rossi, L. S. Pereira, A. Zairi (Eds.) Kluwer, Dordrecht, pp. 161-180

З., 1986. Райониране на поливния режим на селскостопанските култури. Земиздат, София, стр.646..

4. Захариев Т., Лазаров, Р., Колева, Ст., Гайдарова, Ст. и Койчев,

of drought frequency and duration to time scales. Preprints, 8th Conference on Applied Climatology, 17-22 January, Anaheim, CA, pp.179-184.

3. McKee T.B., N.J. Doesken, J. Kleist. 1993. The relationship

2. Попова З. (Ред). 2012. Оценка на риска от засушаване в земеделието и управляване на напояването чрез симулационни модели. 244 стр.ISBN 978-954-394-080-6

добивите и влиянието им върху околната среда чрез симулационни модели. Автореферат към дисертационен труд за ДСН, ИП”Н.Пушкаров”, София, 101 стр

1. Попова З. 2008. Оптимизиране на поливния режим,

Проф. дсн инж. З. Попова, асист. д-р инж. М. Иванова, гл. асист. д-р К. Донева ИПАЗР„Н. Пушкаров”

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 8 (262) 2014

ПОЛИВНИ РЕЖИМИ ПРИ ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ КЛИМАТ

A Полски култури

Промените към затопляне и засушаване на климата през периода на усилено развитие на пролетните култури „юни-август” са неоспорим факт при условията на настоящия климат 1970-2005 г. Те са доказани от анализите на данните за метеорологичните елементи на климата, на индексите за засушаване и на резултатите от изследванията на системата „почва-растение-атмосфера” в глобален и национален мащаб [1,2]. Версия на стандартизирания валежен индекс SPI2Jul-Aug [2], който е изчислен като средна стойност на индекса SPI [3]за периода “юли и август”, е използвана за климатична характеристика на района на Пловдив и за индикатор на воден стрес при неполивната царевица. Резултатите за SPI2Jul-Aug от фиг. 1 показват, че през последните 20 години в Пловдивско лятото е било значително по-сухо в сравнение с предишните 34. Установените промени налагат адаптиране на поливните режими, публикувани от Захариев и кол. (1986) [4]. Този мащабен труд, на основата на който са проектирани и експлоатирани напоителните системи у нас през последните 30 г, се основава на данни от полски експерименти и изчисления по формулата на Делибалтов (1972) за периода 1950-1980 г. Публикуваните резултати се отнасят за традиционен режим с поливни норми от 60 мм за три различни по влажност години с обезпеченост 10, 25 и 50%.

Фиг. 1 Дългосрочни колебания на сезонния индекс на засушаване за юли и август SPI2Jul-Aug за Пловдив, 1951-2004 г.

- Три режима с поливни норми 80, 60 и 45 мм, подходящи за преобладаващата част от използваната техника за напояване, са разработени и сравнени при условията през периодите 1952-1984г и 1970-2004. - През периода 1952-1984г. режим 2 (MAD=0.45) води до по-високи напоителни норми в сравнение с режимите 1 и 3, при които вегетационните валежи се използват поефективно, а напоителните норми са с 50 мм по-ниски през сухите сезони (PI<22%). Режим 3, който частично запълва почвения резервоар, води до допълнителна икономия на вода (30-50 мм) и през останалите сезони. - През периода 1970-2004г. напоителните норми нарастват значително през сухите години, през които напояването до утвърдения в практиката срок 15.08 води до близки напоителните норми (400-420 мм) и загуби на добив (913%). При режим 3 напоителните норми са по-ниски с 30-50 мм през средносухите и средни години (28<PI<67%). През средните години, в резултат на изчерпване на влагозапасите до оптималната предполивна влажност (OYT), мерките за борба със засушаването се свеждат само до точното избиране на датите за поливане. През най-сухите години са необходими допълнителни поливки в сравнение с периода 1952-2004г. През годините с PI<25% при неполивната царевица добив практически не се получава, което налага гарантиране на достъпа на фермерите до поливна вода.

Анализът на резултатите от изследването върху поливните режими на царевица, отглеждана на алувиално-ливадната почва (TAW=116 мм/м) в района на Пловдив през периода 1952-2004г. показват, че : - В резултат на настъпилите климатични промени през последните 35 години на разглеждания период нетните нужди от напояване са нараснали средно със 70-110 мм през сухите (PI<25%) и с 50 мм през средните години (40<PI<75%). При късните хибриди царевица, H708, относителното намаление на добива без напояване е 10% през най-влажната година, нараства до 78% през средните сезони и достигат 100% през най-сухите години. При средноранните хибриди, Пионер (P3737), въздействието на водния стрес е смекчено, като през средните години загубите са 50-60%, а през най-сухите те не надвишават 70%.

Заключение

със символ (○) и резултатите от симулациите за нетната напоителна норма при използване на пълна ежедневна информация за климата. Посочените със символ резултати отчитат по-точно нетната необходимост от напояване от резултатите дадени с плътна линия, за получаването на която са били на лице месечни стойности на валежите и температурите на въздуха Tmax и Tmin. При сравняване на резултатите за баланс на водата в почвата и загубите на добив, при поливните режими и неполивния вариант, отнасящи се за средните години за периодите 19702004г. и 1952-1984г. не се установяват съществени разлики (табл. 2). От фиг. 5 се вижда, че независимо от настъпилите промени на климата, броят на поливките при разглежданите режими е идентичен през средните 1974 и 1984г. Това се дължи на факта, че при настоящия климат в края на вегетационния период използваемият воден запас е напълно изразходван до границата на оптималния добив. Разликата е само в датите на подаване на поливките, като последната поливка през 1974г. е след традиционната за поливната практика дата 15.08. При симулациите за сухите 2000 и 1970г. (табл. 2 и фиг. 4) разликите обаче са съществени, като през 2000г. броят на необходимите поливки нараства с една (режими 1 и 2) и с две (режим 3) при близки загуби на добив от воден стрес.

* TAW=total available water, използваем воден запас, мм/м-1

През последните 3-4 десетилетия хидромелиоративната наука преживя етап на бурно развитие, маркирано от историческите бюлетини на ФАО, т.нар. Irrigation and Drainage papers, с номера 24, 33 и 56. За приложението на осъвременената методология за изчисление на нуждите от вода и евапотранспирацията на селскостопанските култури бяха разработени симулационни модели на водния баланс и поливните режими. В следващи версии на моделите бяха добавени подпрограми за приложение на процедурите за изчисляване на еталонната евапотранспирация по формулата на Penman-Monteith (ЕТо-РМ-FAO), вкл. и при липса на данни за някои от метеорологичните елементи, както и за оценка на въздействието на водния стрес върху добивите [5]. Това създаде възможности за по-широки, по-точни и комплексни изследвания на поливните режими в контекста на колебанията и промените на климата, за оптимизацията им в зависимост от наличните водни ресурси и характеристиките на почвата, за адаптирането им към съвременните методи и техники за напояване [1, 2/. Целта на настоящото изследване е да се разработят поливни режими за прецизно напояване на царевица, отглеждана на алувиално-ливадна почва (TAW *=116 мм/м) в най-уязвимия към засушаване земеделски район у нас - Пловдив, и да се установят въздействията на колебанията и промените на климата през един по-дълъг период, 1952-2004 г., върху режимите, напоителните норми и добивите при късни и средноранни хибриди. За целта е приложен валидирания симулационен модел на баланса на водата в почвата, поливните режими и въздействието на водния стрес върху добивите WinISAREG [5]. Климатът в района на Пловдив е преходно континентален. Валежите са високи през пролетта и намаляват през юли и август, когато месечните им суми за средната година (с обезпеченост P=50%) са 22-24 мм. Вариацията им е съществена през годините, като през влажните сезони (P=10%) сумата за юли достига 120 мм, а през сухите (P=90%) е едва 10 мм [2]. Почвата е алувиално ливадна с нисък използваем воден запас (TAW=116 мм/м) [2] и се състои основно от пясък, който е 68% за повърхностния почвен слой (0-30 cм) и 53% в пониско разположените хоризонти (60-150 cм). Съдържанието на физическа глина е съответно 9% на повърхността и нараства до 22% за слоя 60-100 cм. Параметрите на културата са

дати 30/04 дo 19/05 10/07 дo 26/07 30/09 (прибиране)

Kc 0.3 1.26 0.23

p 0.8 0.66 0.8

Таблица 1. Дати на настъпване на фазите на развитие на културата и параметри на моделиране: коефициенти на културата Kc и степен на изчерпване на водата без предизвикване на стрес p , ОП Цалапица, 1988г. Фази на развитие начална ускорено развитие пълна зрелост

определени от Popova and Pereira и Попова и Иванова (табл. 1) [2]. Максималната дълбочина на коренообитаемата зона е 1.30 м. WinISAREG [5] е симулационен модел на поливния режим и баланса на водата в почвата. Входни данни за климата са валежите и еталонната евапотранспирация (ЕTo). Данните за почвата се отнасят за многослоен профил, като за всеки слой са включени стойността на пределната полска влагоемност (ППВ) и влажност на завяхване (ВЗ), от които е изчислен използваемия воден запас TAW*. Параметрите за основните фази на развитието на растението и съответните дати на настъпването им, като коефициенти на културата (Kc) и оптимална степен на изчерпване на водния запас без предизвикване на воден стрес (p), са дадени в табл. 1. Реалната евапотранспирация на културата ЕTа е изчислена от потенциалната ЕTmax в зависимост от съдържанието на достъпна вода в почвата. Евапотранспирацията ЕTmax е изчислена чрез подхода на коефициента на културата Kc (ЕTmax= Kc ЕTo). Моделът приема обновената методология за изчисляване на евапотранспирацията и нуждите от напояване на културата, предложена от Allen et al. Две помощни програми изчисляват еталонната евапотранспирация, ЕTo-PM, включително при използването на алтернативни методи, когато някои данни за променливите на климата липсват, а друга подпомага определяне на параметрите на културата. Въздействието на водния стрес върху добива се определя чрез еднофазовия модел на Stewart (1-Ya/Ymax)= Ky(1-ETa/ ETmax), когато фактора на добива Ky е известен. Разгледани са два хибрида царевица с различна чувствителност към воден стрес: единият е средноран (Пионер Р37-37) с фактор на добива Ky=1.2, установен при неполивни условия, а другият е късен (H708) с Ky=1.6 [2]. При поливните режими с умерен воден стрес е установен фактор Ky=1.32.

влажността на почвата до ППВ. При режим 1 с поливни норми от 80 мм и висока степен на изчерпване на използваемия воден запас на почвата MAD=0.60 напоителните норми са по-ниски с около 50 мм през сухите години (PI<22%). При режим 3 също с MAD=0.60, но при който 35 мм от резервоара на почвата не се запълват, напоителните норми са най-ниски през целия диапазон на колебания на климата. По отношение на оразмеряването на напоителната система, икономиите на вода през влажните години не са от значение, тъй като тя е в състояние да доставя значително по-големи количества вода. На Фиг.6b са сравнени относителните загуби на добив при разглежданите поливни режими. Загубите са най-ниски, под 3-4%, през 90% от годините при режим 2 и нарастват до 1011% през 3 от годините при водоспестяващите режими 1 и 3, при които степента на изчерпване на влагата е по-висока (MAD=0.60). През влажните години с PI>80% загуби на добив няма и при трите режима.

Поливни режими през периода 1970-2004 г. Към резултатите, получени на основата на ограничени месечни данни за елементите на климата, на фиг. 7 са добавени

Фиг. 7 Сравняване на нетната напоителна норма , мм, изчислена със средно месечни ограничени данни за климата (–) и с пълна база от ежедневни данни за метеорологичните елементи (○) за настоящия изследван период 1970-2004г.

Фиг. 6 Напоителни норми, мм, (а) и относителни загуби на добив ,%, (Ky=1.32) (b) при режимите 1, 2 и 3 в зависимост от обезпечеността на нетната напоителна норма PI, изчислени за всяка година от 1952-1984г. с всички необходими ежедневни данни за климата.

а)

периода 1952-1984г. Когато напояването е до 15.08 нормите при режимите 1, 2 и 3 са около нетните. Както следва да се очаква, напоителните норми са найвисоки при режим 2 с поливни норми от 60 мм, допълващи

Моделът WinISAREG е приложен за разработване на поливни режими при алувиалната почва и за оценка на напоителните норми и загубите на добив от воден дефицит при царевица хибриди Пионер Р37-37 и H708. Симулациите с модела са осъществени при приет праг на изчерпване на използваемия воден запас на алувиално-ливадната почва MAD и поливни норми, подавани със стационарната система за дъждуване или чрез метода „пълнени бразди” в ОП Цалапица [2]. Изследваните варианти на поливен режим включват (фиг. 4): Режим 1 приема степен на изчерпване на водата в почвата MAD=0.60, т.е. до 72% от ППВ, и поливната норма е 80 мм; Режим 2 се отнася за случая на допълване на почвения резервоар до ППВ, приемайки предполивна влажност 80% от ППВ, отговаряща на MAD=0.45, и поливни норми от 60 мм; Режим 3 цели по-добро задържане и използване на валежите и поливната вода при стационарна система за дъждуване. Той се състои от допълване на почвения резервоар до 74 % от TAW, приемайки MAD=0.60 и поливни норми от 45 мм. Около 35 мм от почвения резервоар остават незапълнени с цел акумулиране на евентуални валежи след подаването на поливките; Режим 4 се отнася за култура без напояване. Според поливната практика в Горнотракийската низина и предишни изследвания на Захариев и кол. (1986) [4] последната поливка не се допуска след 15.08. Това условие е спазено при всички поливни режими, като определяне на датата на поливка в някои случаи е осъществено и при условието да не се допускат загуби на добив. При симулациите е използван пълен набор от необходимите ежедневни данни, а именно за температури на въздуха Tmax и Tmin, среднодневни стойности за относителна влажност на въздуха и скорост на вятъра, продължителност на слънчевото греене и валежи за периодите 1952-1984 г. и 1992-2000 г. [6]. Като втори вариант са използвани хомогенизирани редици от средномесечни стойности за максималните и минимални температури на въздуха Tmax и Tmin и месечните суми на валежите климата за периода 1952-2004 г. В този случай на ограничени данни, еталонната евапотранспирация ЕТо-PM е изчислена по препоръчаните от ФАО процедури след съответната им валидация за Горнотракийската низина [1, 7].

Добиви и необходимост от напояване при промени на климата На фиг.2 са представени нивата на обезпеченост на нетната напоителна норма (мм) и съответните относителни загуби на добив от неполивна царевица (%) късни и средноранни хибриди, изчислени за два периода.

b) Фиг. 2. Криви на обезпеченост на нетната напоителна норма, мм, (─) и относителното намаление на добива при неполивна царевица, %, изчислени за средно ранни P37-37 (Δ), Ky=1.2, и късни H708 (▲), Ky=1.6, хибриди при използване на средно месечни стойности на температурите на въздуха Tmax, Tmin и месечните суми на валежите за два периода: a) 1970-2004г и b) 1952-1984г.

Фиг. 5 Сравнение на наличния използваем воден запас (ASW) при три поливни режима за средните 1984 и 1974 г.(PI=50%) от периодите 1952-1984 г. и 19702004г.: а) и d) режим 1; b) и e) режим 2; и c) и f) режим 3; Хоризонталната пунктирана линия отговаря на водния запас в коренообитаемата зона при ППВ (TAW, мм), а най-ниската начупена линия е оптимална граница на изчерпване без воден стрес OYT**.

Tаблица 2 Резултати за баланса на водата в почвата и относителните загуби на добив, RYD,%, при поливните режими 1, 2 и 3 и за варианта без напояване (4) за средната и най-сухата година от периодите 1952-1984г* и 1970-2004г.

2000

1970*

1984*

суха година

средна година

Климат

Година

1974

(28%)

53%

(67%)

149

198

208

483 390

валежи „май-септ“, мм

(23%)

50%

обезпеченост P % за 1952-1984г

обезпеченост PI, % за 1970-2004г

18.6

120

валежи, „юли-авг“, мм

4 3a 2 1 4 3a 2 1 4 3a 2 1 4 3a 2 1 поливни режими

0 400 420 405 0 320 360 315

0 9 7 5 0 7 6 4 0 6

0 320 300 270 0 320 300 270 напоителни норми, мм

306 257 нетни напоителни норми, мм

535 535 535 305 585 583 565 300 562 595 558 245 586 605 592 188 17 17 17 37 37 37 37 36 36 36 36 2 2

17 44 28 неизползвани валежи, мм

евапотранспирация на културата, мм

17 18 17 2 4 10 4 6

3 10 5 0 0

11 22 40 28

16 55 91

11 9 11

0 6 5 4 брой на поливките

0 0

85 72 59 52

остатъчни водни запаси, мм относително намаление на добива, %, Ky=1.32 относително намаление на добива, %, Ky=1.2

99 96 78 69 относително намаление на добива, %, Ky=1.6

Фиг.3 Крива на обезпеченост на нетната напоителна норма , мм и съответни загуби на добив от неполивна царевица ,%, за хибриди с различна устойчивост на засушаване: средноранни (Δ), Ky=1.2, и късни (▲), Ky=1.6, изчислени с всички необходими ежедневни данни за климата 1952-1984г.

Поливни режими през периода 1952-1984 г. На фиг. 3 са представени резултатите от симулациите за нетните нужди от напояване и съответните относителни загуби на добив от неполивна царевица, изчислени за годините

За целта е използвана редицата от средномесечните стойности на еталонната евапотранспирация ЕТо-PM и месечните суми на валежите, както и калибрираните параметри на моделиране за почвата и културата (табл. 1). Фиг. 2a се отнася за периода 1970-2004 г., а фиг. 2b за периода 1952-1984 г. През периода на настоящия климат 1970-2004 г. най–суха е 2000 г. (с обезпеченост PI =2%). Средносуха е 1970 г. с обезпеченост на напоителната норма PI 28%, а 1974 г. е средна (PI =53%) (фиг. 2а). От фиг. 2b се вижда обаче, че през миналия период 1952-1984 г. обезпечеността PI намалява от 53 на 35% за 1974 г. и от 28 на 14% за 1970 г. В резултат на настъпилите климатични промени през периода 1970-2004 г. загубите на добив от неполивна царевица и нетните нужди от напояване за справяне с тези щети са се увеличили през средните и сухите години (фиг. 2a и 2b).

Фиг. 4 Наличен използваем воден запас ASW1** при три поливни режима за най-сухите 1970 и 2000г. (PI=2%) от периодите 1952-1984г. и 1970-2004г: а) и d) режим 1; b) и e) режим 2; и c) и f) режим 3; Хоризонталната пунктирана линия отговаря на водния запас в коренообитаемата зона при ППВ (TAW, мм), а най-ниската начупена линия е оптимална граница на изчерпване без воден стрес (OYT2* * *). 1** ASW=Available soil water in the root zone, мм 2* * * OYT=optimum yield threshold, OYT=pxTAW

от периода 1952-1984 г., за който е налице пълен набор от необходимите ежедневни данни за метеорологичните елементи на климата. Вижда се, че нетните норми се колебаят от 50 мм през най-влажната 1983 г. (с обезпеченост PI=98%) до 200-250 мм през средните сезони (40<PI<75%) и достигат 390 мм през най-сухите 1970 и 1965 г. (PI<5%). При по-чувствителния на воден стрес късен хибрид царевица H708, отглеждан без напояване през същия период, относителните загуби на добив от воден стрес са ниски (10%) през най-влажната 1983 г., нарастват от 50 до 70% през средните години (40<PI<75%) и достигат 100% през най-сухите 1970, 1965 и 1952 г. При средноранния хибрид Пионер (P37-37) въздействието на водния стрес върху добивите е смекчено, като през средните години загубите са в граници 40-50%, а през най-сухите те не надвишават 60-70%. На фиг. 4a, 4b, 4c са сравнени измененията на наличния използваем воден запас ASW при поливните режими 1, 2 и 3 през най-сухата 1970 г. (PI=2%). От резултатите на фиг.4а следва, че при напояване до 31.08. (непрекъсната линия) при режим 1 са подадени пет поливки. Водният запас на почвата в края на сезона ASWend е над оптималната граница на изчерпване, когато поливките са седем при режим 2 (фиг.4b) и девет при режим 3 (фиг.4с). По-ранното прекратяване на поливния сезон - преди 15.08 (пунктирана линия) води до спадане на влагозапаса ASWend под оптималната граница и при трите режима и намаляването на броя на поливките с една при режимите 1 и 2 и с две при режим 3. В резултат относителното намаление на добивите е несъществено, 3%, само при режим 2 и достига до 10 - 11 % при режимите 1 и 3 (табл. 2). През годината със средна напоителна норма 1984 (PI=50%, фиг. 3) поливният сезон приключва преди 15.08 при пълно задоволяване на нуждите на растението от вода и при трите режима (фиг. 5a, 5b и 5c). Водоспестяващ е режим 3 с напоителна норма от 270 мм (табл. 2). От резултатите в таблицата и на фиг.5 следва, че за разлика от средната 1974 г. за периода 1952-2004 г., през 1984 г. остатъчният воден запас ASWend е по-висок и при трите поливни режима, респективно 91 мм при режим 1, 55 и 68 мм при режимите 2 и 3. На фиг. 6a са сравнени напоителните норми при трите разглеждани поливни режима, изчислени за всяка година през

първоапостол на земеделското сдружаване 8 (262) / 2014 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 46

Янко Забунов жертва кариерата си заради политическите си възгледи Тези дни в българските медии бяха изнесени данни, че повечето държавни резиденции у нас са на загуба, а властта не умее да управлява добре своите почивни бази. Интересно е обаче, че 40% от приходите на най-известната резиденция – тази в „Евксиноград” – над 150 000 лв., са от продажба на алкохол. Стопанството на някогашния дворец на Фердинанд /макар че проектът е започнат още при Батенберг/ е бутилирало м.г. над 25 000 бутилки бяло вино и 1052 бренди „Евксиняк“. В голяма степен тези резултати се дължат на наричания първоапостол на земеделското сдружаване Янко Забунов. Още през лятото на 1894 година той е назначен за управител на лозята и винарницата в „Евксиноград“. Специалистите считат, че именно Забунов е основоположник на модерното лозарство и винарство в царския дворец. Интересен е пътят на сирака, роден на 12.06.1868г в с. Момина църква, Бургаско, до висшия пост, откъдето е уволнен лично от монарха. Подкрепен от Сливенската община, той влиза в Садовското земеделско училище през 1883г и го завършва през 1886г. След това Забунов работи две години като селски учител и общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890г Окръжната постоянна комисия в Сливен отново му отпуска стипендия, за да довърши образованието си. Така Янко Забунов се озовава във висшето училище в австрийския град Клостернойбург. Там той следва две години винарство, като перспективата била след време той да поеме ръководството на бъдещата

изба в Сливен. Действително, след завършването си бъдещият земеделски деец отива на работа във винарската изба в Сливен. Покъсно, през 1894г, е назначен за неин директор. Славата му на специалист обаче го изпраща в новото и престижно стопанство на двореца на Фердинанд още на следващата година. Там Забунов става първият управител на изба „Евксиноград“. По това време – от януари 1894г, бъдещият земеделски идеолог започва да издава списание „Орало”, от което излизат шест броя. Мотото на първото българско специализирано списание е „Оралото и мотиката хранят цял свят”. След първите шест броя, то става орган на Българското земеделско дружество, а Забунов основателно се счита като създател и идеолог на БЗС. Началото на 90-те години на ХIХ век са трудни времена за българското лозарство. Налагат се спешни мерки за спиране на бързото развитие на филоксерата и пероноспората у нас, които унищожават масово лозята. Забунов прилага иновации и опита на модерната европейска аграрна наука и постига бързо отлични резултати. Затова е желан консултант не само във варненския край, но и в цяла Североизточна България. Верен на просветителската си мисъл, той организира курсове в Евксиноград и обучава лично десетки млади лозари, с които споделя богатия си опит. Малко по-късно през 1902г, в Плевен, известен като лозарски край, е създаден Институтът по лозарство и винарство. Първоначално то се е именувало Държавна опитна станция по

лозарство и винарство, а една от основните му цели е именно борбата с филоксерата. Станцията е създадена с решение на Министерството на зeмеделието и търговията, а по-късно Янко Забунов свързва съдбата си с нея и по-точно с лозаро-винарското училище, което съществува и до днес. Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията по препоръка на известния в Европа проф. Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. Държавната опитна станция е първото научно-изследователско учреждение в областта на лозарството и винарството у нас и пето в света след Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). Едва на 01.01.1944г с Указ на ХХV-то Народно събрание станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен институт. В областта на винарството, прилагайки опита и познанията си, придобити в Клостернойбург, Австрия, Забунов е основен технолог на прочутите и до днес качествени бели вина от сортовете „Димят”, „Червен мискет”, „Кокорко”, „Тамянка” и „Виненка”. Лично Фердинанд нарежда те да се сервират на

приемите в царския двор. Фердинанд неведнъж публично хвали Янко Забунов и дори подготвя изпращането му на нова специализация в Европа. Политическите възгледи на младия специалист обаче довеждат до неизбежен конфликт с царската особа. Смята се, че през август 1897г, когато Фердинанд е в двореца „Евксиноград”, научава за ста-

тия написана от Забунов във варненския в-к „Земеделец”. В статията си авторът открито споделя републикански политически идеи, а накрая пита риторично: „Няма ли в България човек, който да направи коренни промени в държавата?!” Забунов призовава да се създаде земеделско-еснафска партия за общо спасение на България. Предстои височайша среща с

Едни от първите броеве на сп. „Орало”. Най-дълголетното българско списание, вече излизащо под името „Земеделие плюс”, през 2014-а навърши 120 години. През 1994 г съдбата го повери в същите ръце, които издават и сп. „Черно и Бяло”

Фердинанд, на която пътищата им се разделят. Князът го освобождава и йезуитски му изказва „специална благодарност за добрата работа в изба Евксиноград”. След княжеската изба, Забунов става директор на Плевенското винарско-земеделско училище. В Плевен той продължава политическата си дейност и става един от инициаторите за свикване на учредителен конгрес на Българския народен земеделски съюз. Янко Забунов не се задържа дълго и на този пост. След като сдава поста директор на Плевенското винарско училище, през 1899г той е назначен за земеделски надзирател при Окръжния съвет на Плевен. Малко наивно по това време Янко Забунов е смятал да се издържа от журналистическа и издателска дейност. По-късно обаче той потъва в дългове, спира активната си политическа дейност и се връща на поста си като директор на винарското училище. Негова е заслугата за установяването на Трифон Зарезан като празник на лозарите. На 01.01.1909г Плевенското винарско училище е затворено, а Забунов е уволнен от служба. Оставали му само два месеца преди да получи право на пенсия. Принуждава се отново да постъпи като държавен агроном в Плевен. Умира на 19 декември 1909г. В историята Янко Забунов остава като наивен поддръжник на професионално-просветния характер на земеделския съюз, но по-късно приема наложилото се решение за неговия политически характер. Той остава като образец на себеотрицателен общественик и способен ръководител на младата земеделска организация. Той „открива” за обществения живот Александър Стамболийски и Александър Димитров, което говори за отвореност и доверие в младите хора. Иван Каневчев

Уникална енциклопедия за Китай – най-напред на български Нещо твърде приятно и същевременно уникално събра всички приятели на Китай в салон „Журналист” в СБЖ, който се оказа тесен за желаещите да присъстват на представянето на Енциклопедия Китай. Луксозният и мащабен проект е дело на Радио Китай за чужбина и издателската къща „Ентропи 1” в лицето на списание „Черно и Бяло” – медиен партньор на СБЖ. Над 500 страници са събрали най-интересното от историята, културата, икономиката, изкуството и философията на Поднебесната империя. Според нейните създатели, Енциклопедия Китай е четиво за любознателните от всички възрасти. Те могат да се потопят в магията на Китай и да разкрият любопитни тайни на тази невероятна и необятна страна. Сред дошлите бяха и студенти и преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”. Според Снежана Тодорова, на тази юбилейна за българската журналистика година се отбелязват и две важни събития – 65 години от установяването

на българо-китайските отношения и 30 години съвместни връзки на СБЖ с Асоциацията на китайските журналисти. Според нея това издание, което днес се представя, ще бъде от голяма полза за всички, които се интересуват от Китай, за студентите китаисти и техните преподаватели. Гости на презентацията бяха съветникът по въпросите на културата на посолството на Китай Ли Ян и журналистката Гу Фън, която също е служител в амбасадата. Радост и чест за сп. „Черно и Бяло” е, че участва от българска страна, каза неговият главен редактор Станислава Пекова. Тя съобщи, че това издание на български език на Енциклопедията е първото в Европа, като предстои нейното излизане на Стария континент на още 30 езика. В работата по книгата са участвали всички журналисти от българската секция на Радио Китай и екип от български специалисти, чиято работа е била не по-малка от тази на техните китайски колеги.

Станислава Пекова, гл. редактор на българската редакция Целта на издаването на Енциклопедия Китай е засилването на неправителствения обмен, като за това голям принос имат неправителствените организации, като една от най-големите сред тях е СБЖ. „Много съм радостен да присъствам на премиерата на книгата за Китай – сподели Ли Ян. – Това е голям подарък от българските журналисти по повод годишнината от установяването на отношенията между България и Китай и същевременно е хубав плод от съвместната работа на българските и китайските журналисти. Бил съм в много страни, но тук за първи път на местен език се издава енциклопедия за Китай. В Австралия, ЮАР и Унгария, където бях, също издадоха подобна книга, но там я направиха, ползвайки английски текст, а тук направо беше преведена от китайски, което е уникално за изданието. Мисля си, че излизането на Енциклопедия за Китай в България ще се отрази на задълбочаването на отношенията между двата народа.” Розалина Евдокимова снимки: Мари Каналян

Салон „Журналист” в СБЖ, който се оказа тесен за приятелите на Китай

Селскостопанска академия 85 години

Първото средище на практическата и научна овощарска мисъл в страната 26.09.2014 г. – юбилейно тържество

ИЗ-Кюстендил прдлага: поса дъчен материал от видовете по сортове – череши, круши, ябълки, сливи ягоди, малини, арония; технологии за производство на ябълки.

За контакти Телефон (+35978) 522 612 Е-мейл iz_kn@abv.bg http://www.iz-kyustendil.org