Земеделие плюс 263/2014 by Enthripy 1

Съдържание Юбилей 90 години Институт по царевицата – Кнежа. . . . . . . 3 Биологично земеделие Междинните култури за зелено торене в биологичното сеитбообръщение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Заплевеляване на земеделски култури при биологично производство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Влияние на сеитбообръщенията върху микробиологичната активност на почвата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13 Земеделски култури Генофондът при царевицата – ресурс за съвременната селекция. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Изпитване на растежни регулатори при тритикале . . . . . . 19 Зимуващи сортове овес от Италия. . . . . . . . . . . . 21 Равнище на стевиол гликозиди в листата на стевия. . . 23 Eкология Натрупване на радиоактивни елементи в растенията от почви увредени от уранодобив. . . . . . . . . . . . . . . 25 Растителна защита Чувствителност към сачмянка на черешови и вишневи сортове. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Растителноядните акари при местни сортове сливи . . 29 Овощарство Растежни и репродуктивни прояви на лешник според разстоянията на разсаждане. . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Биологична характеристика на сливов сорт Невена.. . 33 Цветови характеристики на сортове сливи според процеса на термопомпено сушене. . . . . . . . . . . . . 35 Библиотека Пшеница – селекционни постижения . . . . . . . . . . . 39 СЪДЪРЖАНИЕ 2014. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46 Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

8 (262) / 2014

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

ЮБИЛЕЙ

90 години Институт по царевицата – Кнежа Доц. д-р Монко Нанков

9–10 (263) / 2014

ден сорта мека пшеница № 301, който до 1960 год. заема 70 % от площите в страната и участва в сортовата листа на редица страни – Румъния, Украйна и др. Работи се за изясняване проблемите свързани с агротехниката на земеделските култури – обработка на почвата; изграждане на сеитбообращения, торене и норми на торене; борба с плевелната растителност, поливни режими и др. В областта на животновъдството са постигнати значителни успехи в развъдно подобрителната работа, производството на елитен разплоден материал, хранене и др. Създадена е породата „Бяла българска свиня“, за което авторите са наградени с Димитровска награда.

ПЛЮС

бота може да бъде разделена на два етапа- първият етап обхваща периода 1925 – 1962 год. През този период Института по царевицата претърпява редица структурни реорганизации: през 1931 год. Опитното поле се обединява със семепроизводното стопанство и прераства в Държавна земеделска опитна станция. Този период продължава до 1950 год. В резултат от задълбочената научноизследователска дейност са постигнати значителни научни успехи. Създадени са сортовете „Бяла седефена царевица“ и „Жълта местна подобрена“, която получава значително разпространение. През този период е създа-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Царевицата е най-продуктивната и втора по значение зърнено-житна култура, отглеждана в Република България. Ежегодно в страната се засяват над 4 милиона декара. Царевичното зърно е основна съставна част от компонентите участващи в концентрираните фуражи. Освен за зърно, зелено изхранване, силажи, и като суровина в хранително-вкусовата промишленост, напоследък царевицата намира все по –широко приложение в промишлеността – за производство на спирт, захар, органични киселини и като суровина за производство на биогаз. В Европа царевицата започва да се отглежда след Великите географски открития през XVI век. У нас тя прониква главно по два пътя. През периода 17321735 год. тя е внесена от турското правителство от Гърция и Мала Азия, а в края на XIX век и началото на XX век, по време на Първата световна война от Румъния, Унгария и Югославия. За сравнително кратко време царевицата става един от основните източници за храна и фураж в много страни, а в Румъния, Молдова, България, Грузия и др. ястията, приготвени от царевица са се превърнали в национални. Научноизследователската работа в Кнежа води началото си от 25 октомври 1924 год., когато със заповед № 4024 на министъра на земеделието и държавните имоти, е открито Опитно поле. През 1925 год. с указ № 77 от 3 декември, подписан от Негово Величество цар Борис III е създаден Института по царевицата. Научноизследователската ра-

Преминаването към междусортова хибридизация у нас започва след Белградската конференция по царевицата – 1950 год., когато е изграден колектив към МЗ с ръководител проф. Кирил Киряков. Научноизследователската работа се изразява в намирането на подходящи хибридни комбинации, първата генерация от които се предлага за отглеждане. Признати и районирани са 9 бр., които за периода 1950 – 1955 год. заемат 40% от площите в страната и са по-високо добивни с 15-20%. През 1950 год. станцията прераства в Институт по агротехника. Работи се приоритетно по проблемите свързани с въвеждането на тревополната система на земеделие и борбата със сушата. От 1954 год. след обединение със станцията по животновъдство се преобразува в Селскостопански научноизследователски институт, който разполага с две бази: с. Медковец и с. Голямо Пещене. С решение на МЗГ от 1957 год. той прераства в Комплексен науч-

ноизследователски институт. Към него са прикрепени базите КОС гр. Видин, Хидромелиоративна станция – Павликени и База по поливно земеделие с. Долни Луковит. През този период се работи по проблемите на селекцията и агротехниката при редица култури. Селекционирани са сортовете Зимна мека пшеница № 14- червенка, ечемик № 90, овес № 26, два сорта слънчоглед и др. В научноизследователската работа е включено изпитването на чужди междулинейни хибриди. Изпитани са четирилинейните хибриди – ВИР- 42; Охайо-С-92, Висконзин 641АА, Канзас и др. През периода 1959 – 1962 год. те бяха въведени в производството, като заеха 100% от площите на царевицата в страната, наскоро след това са заменени с двойнолинейни хибриди, селекция на Институт по царевицата. През същата година МЗГ взема решение за изграждане на Експериментална база към Института, разполагаща с 17135

дка, от които 2910 дка за опитни цели. Вторият етап обхваща периода от 1962год. до наши дни. С постановление № 149 от 6 септември 1962 год. Комплексният научноизследователски институт се реорганизира като Институт по царевицата. Научноизследователската му дейност се насочва главно към разработването на основните въпроси на селекцията, агротехниката, механизацията, борбата с плевелите, неприятелите и болестите по царевицата. В селекционната работа се въвеждат достиженията на световния опит, което дава възможност в кратък период да бъдат създадени, признати и районирани хибриди за фураж от всички групи на зрялост, както и хибриди със специални качества – захарна, пуклива, лизинова, восъчна и др. Постави се началото на цитоплазмената и генетична мъжка стерилност, с оглед изключването на ръчния труд за обезметляване на майчините растения при семепроиз-

водство. През 1982 год. Института по царевицата става член на ССА, а през 2000 год. звено от Националния център за аграрни науки. След изменение и допълнение на закона за националния център за аграрни науки през 2007 год., структурните звена са разпределени в Регионални агротехнопаркове. Към настоящия момент Института по царевицата е член на ССА. През своята 90 годишна история в Института по царевица работят редица известни български учени в областта на аграрната наука - акад. Павлов; акад. Даскалов; акад. Томов; чл. кор. Исай Георгиев; проф. Киряков; проф. Вълчинков; проф. Севов; проф. Цалов, проф. Христов, проф. Христова, доц. Генов, доц. Генова, доц. Беремски, доц. Руньов, доц. Цанкова, доц. Вуткова и много други видни учени, работили всеотдайно по проблемите на генетиката, селекцията, агротехниката и икономиката на царевичното производство. За периода 1966 – 2013 год. на Институт по царевицата са признати 92 бр. хибриди. Към настоящия момент Института поддържа 28 бр. сертификати в Патентното ведомство. В сортовата листа на страната за стопанската 2014 г. са включени 16 бр. хибриди за зърно и зелена маса от всички групи на зрялост по ФАО, един хибрид пуклива и един хибрид захарна царевица. Публикувани и предоставени за ползване от земеделските производители са три технологии: - технология за производство на царевица за зърно; - технология за производство на царевица за зърно при условия на засушаване; - технология за производство на царевица за силаж. Достиженията на Института по царевицата се разпространяват до своите потребители – земеделски кооперации, фермери, частни сдружения и др., чрез отдела за научно обслужване и

приложна дейност. Тази дейност включва изготвяне на рекламни материали, провеждане на работни срещи и консултации с практическа насоченост, участие в национални и международни изложения, предавания по медиите, засяване на демонстративни полета в различни региони на страната. Преките наблюдения в тези полета дават най-точна представа на земеделските производители за продуктивните възможности на предлаганите хибриди. Обработваемата земя ползвана от Института по царевицата е недостатъчна за производство на семена от предлаганите хибриди. Част от посевите с родителски компоненти (линии), настаняваме в полетата на Земеделските кооперации „Зора“, с ръководител г-н Любен Хинкин; ЗК „Изгрев“, с ръководител г-н Цветан Пахарски и ЗК „Победа“, с ръководител г-ца Евгения Сейванска, за което им благодаря от името на Института и от мое име. Институтът по царевицата поддържа колекция от 362 бр. образци, включващи наши и чужди самоопрашени линии, сортове и синтетични популации, които се използват в селекционната работа. Недостатъчно е сътрудничеството на Института по царевицата със сродни организации, както у нас, така и в чужбина. Имаме много добро сътрудничество с Института по зърнени култури Фундуля-Румъния и „Земун поле“- Сърбия. Трябва със задоволство да отбележим, че хибридите чужда селекция, при съвместното им изпитване не превъзхождат тези на Институт по царевицата, както по показател добив зърно, така и по качество на продукцията. От две години в гр. Твърдица- Молдова се изпитват наши хибриди, заедно с хибриди на водещи компании в областта на селекцията на царевицата. Представянето на нашите хибриди през стопанската 2013 г. е много

добро. Института по царевицата има индивидуално членство в международната организация „Еукарпиа“. В нея членуват доц. д-р Д. Илчовска и доц. д-р Ст. Вълчинков. Към настоящия момент в Института по царевица работят 108 човека, от които 17 научни сътрудници – 9 доценти, 3 гл. асистенти и 5 асистенти. Научната и образователна степен доктор притежават 12 научни работници. Задачите по които работи колектива са разпределени в три научноизследователски проекта, финансирани от ССА. Извършва се съвместна научноизследователска работа с институти от системата на ССА и БАН. Провежда се експериментална работа за изпитване ефикасността на препарати за растителна защита и повишаващи устойчивостта на растенията към стресовите фактори. Възползвам се от възможността да изкажа благодарност на колектива на Института по царевицата за отговорността и професионализма, с които се отнасят при изпълнение на служебните си задължения. От името на колектива на Института по царевицата и от мое име изказвам благодарност на Общинското ръководство на Община Кнежа, в лицето на кмета г-н Симеон Шерабански и Общинския съвет, за подкрепата която получаваме, при решаването на някои проблеми, възникнали в процеса на изпълнение на нашите служебни задължения, а също така за помощта при организирането и провеждането на честването по случай 90 годишнината от основаването на Институт по царевицата. Убедени сме, че Институтът по царевица има бъдеще, като център на научноизследователска работа по проблемите на царевичното производство. Както до сега, така и за в бъдеще от неговите постижения ще се ползват земеделските производители от цялата страна.

Тотка Митова, Радkа Донкова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

ПЛЮС

9–10 (263) / 2014

предизвикателствата пред органичното производство, тъй като все още не съществуват достатъчно ефективни органични хербициди. Много често в научните изследвания се съобщава, че количественото и видово заплевеляване в тези системи се повишава в сравнение с конвенционалните, особено в началния период на преход. В същото време съществува научен скептицизъм по отношение възможностите за ефективен контрол на заплевеляването в дългосрочен аспект. Нашите изследвания, проведени в оп. полета на ИПАЗР „Н .Пушкаров”, показват, че въвеждането на междинни култури в сеитбообращенията, както и алтернативното редуване на окопни култури (картофи, фасул, нахут, сорго) и зимни житни култури със слята повърхност (пшеница, ечемик, ръж) ограничават видовото и количествено заплевеляване (Митова Т., 2009). Биологическите особености на културите, както и агротехническите мероприятия, свързани с тяхното отглеждане, определят характеристиката, динамиката и степента на заплевеляване. Преди започване на сеитбообращенията се извърши заораване на смески за зелено торене с цел внасяне на повече биоразградима органична материя, като основа за устойчиво управление на почвата. Според получените резултати, през време на вегетацията на смеските, количественото заплевеляване е по-високо при чистите бобови култури за зелено торене (грах и еспарзета), което се дължи на по-слабата конкурентност на последните по отношение на плевелите. Тези резултати са потвърдени и в други изследвания (Deveikyte I., 2009). В смеските (грах + ръж) броят на плевелите и тяхната биомаса е с 20-30% по-ниска. При заораването на смеските на пролет, основните плевелни видове са от групата на ефемерите и зимно-пролетните видове, които лесно се унищожават с предсеитбените обработки за следващата култура. Общата заплевеленост се определя от ограничен брой плевелни видове. При анализ на последействието на зеленото торене върху видовото заплевеляване в полето на ръжта се установяват същите закономерности – едногодишните раннопролетни плевели са преобладаващата група. Борбата с тези видове не представлява проблем, особено в сеитбообращенията, където житните култури се редуват с пролетни

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Междинните култури за растителна покривка (cover crops) са основен елемент на устойчивите системи на земеделие в т.ч. и на органичните със своето широко екологично значение: за ограничаване на ерозията, оттока и измиването на хранителните елементи, за подобряване на водно- физичните свойства на почвата, за прекъсване на биологическия цикъл на различни патогени, за намаляване на заплевеляването и др. В редица документи Европейската комисия дефинира приоритетите на Общата селскостопанска политика и за развитието на селските райони с акцент върху политиките за агроекология и климат. В тази връзка е подчертана ролята на междинните култури за растителна покривка, които заедно с биологичното земеделие, се приемат като екологично насочена практика и фермерите ще получат допълнително плащане („зелено плащане”) за тяхното приложение. В настоящата статия резюмираме получените резултати от полски изследвания относно ролята на различни бобови и житно-бобови смески, отглеждани като междинни култури за зелено торене в биологични сеитбообращения. От 2004г. в опитни полета на ИПАЗР „Н. Пушкаров” се провеждат интензивни полски изследвания за установяване влиянието на различни земеделски практики в органични сеитбообращения върху основни почвени характеристики, продуктивността и качеството на добивите, биоразнообразието, фитосанитарното състояние и др. Всички култури (зелен фасул, нахут, сорго, пшеница, ръж, тритикале, картофи) и житно-бобови смески за зелено торене, включени в сеитбообращения, са отглеждани съгласно стандартите на биологичното земеделие. Като междинни култури са отглеждани самостоятелни посеви на бобови култури (грах, фий, еспарзета) или смески с житни (ръж, пшеница, ечемик, тритикале). Включени са варианти на органично торене и различно използване на растителните остатъци. В резултат е създадена голяма база от данни за изследваните параметри. Тези полски изследвания са едни от най-продължителните опити с биологични сеитбообращения, което дава възможност за устойчиви изводи и препоръки. Промяна на количественото и видово заплевеляване (фиг. 1). Борбата с плевелите е едно от

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Междинните култури за зелено торене в биологични сеитбообращения

окопни, както е в нашите изследвания. Изчисленият интегриран показател, измерващ значимостта на заплевеляването, показва че по-високата обща плевелна значимост се определя не от формираната биомаса, а от по-големия брой плевели. В същото време биомасата на ръжта е многократно по-висока, което означава, че плевелите имат малка покриваща способност. Прекъсването на цикъла на смеските и тяхното заораване води до унищожаване на наличните плевели. По- слабото общо заплевеляване с едногодишни плевели много често се компенсира от повишаване степента на заплевеляване с многогодишни видове, но с характерно локално размножаване. Други автори също съобщават, че многогодишните плевели не могат да се контролират от междинните култури и мулчирането (Carr et al., 2013). През вегетацията добро фитосанитарно състояние на сеитбооборотните полета с окопни култури (напр. картофи, нахут, сорго) се поддържа и от последващите вегетационни обработки. Дълбоката обработка на почвата, след прибиране на културите, има важно значение за ограничаване заплевеляването в следващото сеитбооборотно поле. За периода е постигнато добро фитосанитарно състояние в отделните сеитбооборотни полета. Влияние върху микробиологичната активност. За поддържане на хранителния режим в органичните системи се препоръчва връщане в почвата на съществено количество биоразградими растителни материали, а почвените микроорганизми имат основна роля за тяхното преработване и усвояване. Органичните остатъци в агроекосистемите (главно следжътвените ) са главният енергиен източник за микрофлората в почвата, като количеството и съставът им определя характера и интензивността на протичащите биологични процеси. Ето защо структурата на сеитбообращенията оказва директно влияние върху състава и активността на почвените микробиални съобщества, поддържайки почвената устойчивост и продуктивност. Според получените резултати редуването на културите в изследваните сеитбообращения запазва микробиалното биоразнообразие и обезпечава протичането на активни минерализационни процеси. Заораването на растителните остатъци и

Фиг. 1. Количествено заплевелявене в смески за зелено торене

Табл. 1. К оличества въглерод и азот (г/м2 ) инкорпорирани в почвата с биомасата на смеската Смеска

добив суха биомаса, концентрация, съдържание с ъ о т кг/дкa г/кг в биомасата, ношесредно (г/м2) н и е C/N, % N C N 1-ва г. 2-ра г. 3-та г C

грах+ръж 198.0 в т.ч. ръж 110.1 грах 87.9

231.6 246.9 138.4 96.8 415.3 14.7 93.4 149.9 388.6 29.6

90,6 5.06 47.8 1.68 42.8 3.38

18.1 28.2 13.1

зеленото торене са източник на енергия и хранителни елементи. Те активизират почвената микрофлора и подобряват условията за развитието на следващите култури. В резултат на засилените минерализационни процеси се освобождават хранителни вещества, което е предпоставка за по-добро хранене и развитие на картофите, които се отглеждат след междинните култури за зелено торене в нашето изследване. Получените резултати показват, че всяка култура формира специфична ризосферна микрофлора, съставът на която зависи от растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култура, кореновите ексудати, почвената влажност и температура. Подобни резултати са получени и от други изследователи, като е доказана определящата роля на структурата на сеитбообращенията (Janušauakaite and Velykis , 2010), в комбинация и баланс с други практики. Влияние върху основни почвени характеристики. Устойчивото управление на почвите в биологичните земеделски системи изисква дълготрайно поддържане на почвеното плодородие чрез използването на естествени средства и органични материали – оборски тор, компост, растителни остатъци, зелено торене, приложени в рамките на правилно структурирано сеитбообращение. Добре структурираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация е основа на устойчивите биологични системи. Роля на междинните култури за зелено торене за баланса на хранителните елементи. В резултат на направените анализи са получени данни за съдържанието на основните хранителни елементи в биомасата на културите, съставящи смеските, както и приносът им в общия баланс в сеитбообращението. Поради ниското съдържание на азот в биомасата приходът на азот с житната компонента в смеските е малък, а делът на бобовата е повече от 2/3. На табл. 1 са посочени данни за химичния състав на растителната биомаса, инкорпорирана в почвата. Приходът в баланса на азота и въглерода варира през годините на изследване в зависимост от количеството на получената биомаса, докато концентрацията в сухото вещество варира сравнително малко. Съотношението на C/N в био-

Фиг. 2.

Съдържание на почвена влага в различни варианти

масата на житно-бобовите смески благоприятства бързата минерализация, тъй като е по-ниско от граничното 1:25. По-високият дял на бобовата компонента в житно-бобовите смески подобрява условията за бързо разграждане на инкорпорираната биомаса. Поради по-късия вегетационен период, в сравнение с равнинните райони, средното количество свежа биомаса от зимната междинна култура предназначена за зелено торене, в нашето изследване не е високо и е с по-голям дял на житната компонента. Освен надземната биомаса в почвата остава и значително количество коренова маса от смеските, която подлежи на минерализиране. Според Talgre et al. (2010) масата на корените на бобовите култури за зелено торене съставлява 3754% от общата биомаса. Съдържанието на минерален азот (NH4 + NO3) в почвата показва, че за 5-6 седмици се достига до почти пълно минерализиране на внесената биомаса. Влияние върху основни физични параметри. Проследявани са специфичното вариране (по варианти) на различни водно-физични параметри (влага, обемна плътност, твърдост), както и времевата им промяна през различни периоди от вегетационния период на изследваните култури. Съдържание на влага в почвата. Според получените данни съдържанието на влага в почвата рано на пролет във варианта със смеските силно зависи от характеристиката на годината по отношение на зимното влагозапасяване (фиг. 2), но във всички случаи на измерване е по-ниско в сравнение с угарното поле. При последващото измерване, през вегетацията на картофите, наличието на растителни остатъци във вариантите с междинна култура за зелено торене спомага за ограничаване загубата на влага при високите летни температури. В резултат съдържанието на влага в слоя 10-30 cм е по-високо, отколкото в сравнителните варианти. Противоречивите резултати изискват измервания в години с различни метеорологични характеристики. Обемна плътност и порьозност. Поддържането на обемната плътност в оптимални граници е от особена важност за картофите, които са включени в изследванията, тъй като имат коренова система

с много финни разклонения, чувствителни на почвеното уплътняване, а излужената канелена горска почва в района има много плътна структура. Обемната плътност на почвата в смеската, преди нейното разораването, е с по-високи стойности в сравнение с угарта. Тези данни са в съответствие и с резултатите за влиянието на зеленото торене върху съдържанието на влага. Обемната плътност през вегетацията се променя както от обработката на почвата, влагата и температурата, така също и под влияние на културата. Установена е силна корелативна връзка между стойностите на обемната плътност и количеството заорана зелена маса. Порьозността е по-висока в зоната, където се заорава зелената биомаса от смеските. Внасянето на оборски тор води до значително намаляване обемната плътност и твърдост на почвата, което се запазва през вегетационния период. Зеленото и органично торене подобряват агрегираността и стабилността на почвените агрегати, което е от особена важност за канелената горска почва. За периода на сеитбообращението се отбелязва слаба тенденция за повишаване коефициента на структурност на слоя 0-10 cм при картофите след зелено торене, което е особено важно за изследваната почва. Необходимо е попродължително време на зелено торене за постигане на по-значим ефект. Заключение Устойчивото управление на почвите при биологично земеделие изисква системен контрол на всички основни почвени параметри. Добре структурираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация са основа на устойчивите биологични системи. Заораването на растителни остатъци и зелено торене е една алтернатива за попълване баланса на хранителните елементи. Заораването на междинните култури за зелено торене ограничава загубата на влага, поддържа обемната плътност и твърдост под критичните стойности за следващата култура (в изследването картофи). Редуването на културите запазва микробиалното биоразнообразие и обезпечава протичането на минерализационните процеси.

Заплевеляване на земеделски култури при биологично производство Илияна Илиева, Тотка Митова ИПАЗР „Н. Пушкаров” Създаването на методи за успешна борба с плевелите в органичните системи на производство е от особена важност за ограничаване на риска за производството. За добър фитосанитарен ефект се разчита на комплекс от агротехнически мероприятия: строго спазване на сеитбообращенията с редуване на различни култури, въвеждане на бобови култури и зимни междинни култури за растителна покривка и зелено торене (cover crops), както и на механични методи за унищожаване (Nikolich et al.,2011; Farneselli et al., 2013 ). Научни данни от различни изследвания потвърждават положителната роля на междинните култури за растителна покривка или за зелено торене за ограничаване на заплевеляването и подобряване на фитосанитарната обстановка в посевите (Bogužas V.,et al., 2010; Mafakheri et al., 2010 ). В статията представяме резултатите от изследване промяната в количественото и видово заплевеляване в органично сеитбообращение с акцент върху

влиянието на междинната култура за зелено торене. Изследването е проведено в опитно поле Суходол, Софийско на ИПАЗР „Н. Пушкаров” в следното сеитбообращение: 1-во поле) ръж, 2- ро) зелен фасул и 3-то) смеска ръж + грах за зелено торене (ЗТ) - картофи. Всички култури се отглеждат по стандартите за биологично производство, като културите в сеитбообращенията се редуват по време и място. Включени са както бобова култура за подобряване на азотния режим на почвата, така и зимножитни култури за добър противоерозионен ефект. В изследването е включено и многогодишно тревно поле (като клин) за възстановяване структурата на почвата при по-големия брой на механизирани операции за борба със заплевеляването. Преди организиране на сеитбообращението е извършено зелено торене с фий с цел повишаване количеството на внесена в почвата биоразградима биомаса. За характеризиране степента и характера на заплевелява160

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой

140

свежо тегло сухо тегло

120

бр, g/m2

9–10 (263) / 2014

нето са използвани следните параметри: обща биомаса (свежа и суха) по видове и групи плевели; общ брой на плевелите, брой по биологични групи и видово разнообразие. Приложен е интегрален показател, който показва степента на значимост на отделния вид плевел или на биологичната група (Caamal-Maldonado J.A. еt al., 2001). Разглеждат се данни за периода 2008-2010г. Заплевеляване в уплътненото сеитбооборотно поле- смеска за зелено торене-картофи. Първото отчитане на количественото и видово заплевеляване е направено рано на пролет в полетата на житно-бобовата смеска (ръж + грах) за зелено торене (ЗТ) и при ръжта. Преди заораване на смеската заплевеляването е слабообщ брой около 33 бр/м2 и незначителна плевелна биомаса в свежо състояние 22 г/м2 през 2008г (фиг.1). Едногодишните плевели са основната биологична група, с основни представители от зимно- пролетните видове: подрумче (Anthemis arvensis

50 40 30

брой свежо тегло

100

сухо тегло

80 60 40

0 смеска

картофи 1

картофи2

картофи 3

Фиг. 1. Количествено заплевеляване в уплътненото сеитбооборотно поле смеска за ЗТ-картофи през 2008г (картофи 1, 2 и 3- засаждане, цъфтеж, прибиране)

фасул 1

фасул 2

фасул 3

ръж 1

ръж 2

Фиг. 2. Заплевеляване при основни култури в сеитбообращението (фасул 1, 2 и 3 съответно-засяване, цъфтеж и прибиране; ръж 1 и 2- братене и прибиране)

бр.,g/m2.

. Вр

1.К П 2.З ІІ. П М Г. 1.К И

І.Е Г.

КИ

КП Г

.1.

Еф .

фасул прибиране бр/m2

св. тегло, g

ІІ.

временно с това при смеската. Отчетените данни са аналогични с тези при смеската, където ръжта също участва като компонента. С напредване на вегетацията на ръжта настъпва промяна във видовото заплевеляване. При третото отчитане в полето на ръжта (след прибиране) количественото заплевеляване е два пъти по-високо от това в началото на вегетацията (фиг.2). Причината е, че с напредване на вегетацията и узряване на ръжта нейната конкурентност спрямо плевелните видове намалява значително. През 2008г се създадоха и благоприятни условия за поникване на нови плевели. Освен това ръжта не успя да формира добра братимост през есента и пролетта, поради силно засушаване през този период. Всичко това създаде условия за повишаване на заплевелеността и формиране на по-голяма плевелна биомаса- средно 120-130 м/ m2. Тук трябва да се отбележи, че заплевеляването с опасни и трудни за унищожаване многогодишни видове е ограничено. Групата на едногодишните плевели е представена главно от къснопролетната група - сива кощрява и пача трева. Общата значимост на тази група плевели, изразена чрез относителния дял в общото заплевеляване, е значителна - по брой 62% и по биомаса - 52,5%. Семената на тези видове поникват късно през пролетта (април-май), но

фасул, окопаване

бр/m2 сухо тегло, g

1.З П

ІІ.

новно са представени от повитица (Convolvulus arvensis L.) и паламида (Cirsium arvense L.), но заплевеляването с тази група е по-слабо в сравнение с едногодишните видове и имат локално разпространение. Заплевеляването при картофите показва, че не настъпва съществено увеличаване на общата заплевеленост, независимо от това, че с напредване на вегетационния период се появяват плевели от къснопролетната група (фиг.1). Преди окопаване на картофите, когато културата не е формирала достатъчно растителна биомаса, броят на плевелите е около 60 бр./м2 с обща биомаса от 120 г/м2. Основната група плевели са едногодишните, с основен представител кокошо просо (Echinochloa crus galli L.). Отчитат се локални петна с многогодишните видове, главно паламида, повитица и троскот, чието заплевеляване не е съществено, а с многократните вегетационни обработки при окопните култури се очаква тяхното ограничаване. За това ще помогне и факта, че след картофите идва отново окопна култура- фасул. След окопаването на картофите, във фазите на цъфтеж, плевелната биомаса е редуцирана значително, което подпомага формирането на добива. Заплевеляване в сеитбооборотното поле на ръжта. Количественото и видово заплевеляване в полето на ръжта, рано на пролет, e определено едно-

ръж,пр.08

ръж,вр.08

І.Е Г.

80 70 60 50 ръж,приб.09 40 30 ръж,вр.09 20 10 0 І.Е Г. Г . І.Е Г ІІ. . М Г .

бр.,g/m 2

L.), лютиче (Ranunculus arvensis L.), което е типично за този период на отчитане. Значимостта на тази група плевели по брой и биомаса е около 60%. Появяват се единични бройки от къснопролетните видове, а многогодишните са представени от обикновена млечка (Euphorbia sp.), който не е опасен вид и би могло да се очаква ограничаване с последващото редуване и агротехническите мероприятия. През 2009г резултатите са аналогични и потвърждават други наши изследвания (Митова Т. и Благоева, 2008). Преди заораване на смеската през 2009г може да се каже, че полето е практическо свободно от плевели, тъй като средният брой отчетени плевели е само 22 бр./ м2, с незначителна плевелна биомаса в свежо състояние 2 г/ м2. По това време на годината, при по-късната пролет в региона, представители на други плевелни групи не са поникнали. След заораване на смеската в сеитбооборотното поле идват картофите, като заплевеляването е отчетено преди окопаване, във фаза на цъфтеж и при прибиране. Преди окопаване на картофите преобладават плевелните видове от къснопролетната група. Общата значимост на заплевеляване за групата е 43,2%, което се дължи на по-големия брой плевели, които все още не са формирали голямо количество биомаса. Многогодишните плевели ос-

120

св. тегло, g

100

сухо тегло, g

80 60 40 20 0 І.ЕГ.

ІІ.МГ .

І.ЕГ.

Фиг. 3. Заплевеляване (количество и тегло на плевелите) Фиг. 4. Брой и обща маса на плевелите през вегетацията на ръжта през изследваните години. по биологически групи при фасула

ІІ.МГ .

при добри условия, при краткотрайните превалявания, както през годината на изследавне, те поникват и през юни-юли, но нямат стопанско значение за културата. За тяхното ограничаване важно значение има навременната жътва, препятстваща оронването на семената. Зимно-пролетни видове основно са представени от полско подрумче (Anthemis arvensis L.), врабчово семе (Lithospermum arvense L.), една част от семената на които поникват през летните месеци в стърнищата. През 2009 г. (фиг. 3) заплевеляването при ръжта рано на пролет, също е незначително, едва 17бр./ м2 плевели с обща биомаса от 13,8 г/м2. В същото време ръжта е развила значително количество биомаса около 750-820 г/м2. Както и през предходната година, едногодишните плевели са основната биологична група, като тяхната обща значимост (определена от значимостта по брой и биомаса) е 98%, с основни представители, от зимно- пролетната група, което е типично за този период на отчитане. Отчитат се и някои ефемери –единични бройки мъртва коприва (Lamium amplexicaule L.), трицветна теменуга (Viola tricolor L.) и великденче (Veronica hedelrifolia L.). Все още не се появяват къснопролетните видове, а от многогодишните плевелни видове за всички повторения също е отчетена единствена бройка от обикновена млечка. при по-доброто развитие на ръжта през есента и пролетта на 2009г., когато тя успя да брати и развие критична вегетативна маса, се проявява много добре нейният ефект за потискане на заплевеляването, което се съобщава в научната литература. През 2010г поради по-слабото развитие на посева на ръжта, по-слабата братимост и съответно по-малка конкуренция по отношение на плевелите, полето е по-силно заплевелено в сравнение с прeдходните две години (данните

не са показани). Заплевеляване в сеитбооборотното поле на зеления фасул. При бобовата култура заплевеляването е отчитано два пътипреди окопаване и при прибиране на културата. През есента в сеитбооборотното поле е извършена дълбока оран, а с пролетните обработки на почвата преди сеитба на фасула, плевелните видове от зимнопролетната и къснопролетната група се унищожават, всичко това е основа за слабата заплевеленост. Преди окопаването на фасула са регистрирани едва 17 бр. едногодишни и 8-9 бр./ м2 многогодишни плевели, но тяхната маса е малка (40 г/ м2). Следователно това заплевеляване не е от значение за фасула при доброто развитие и голямото количество образувана биомаса. Сеитбата на зеления фасул се извърши в добре обработена почва, а поникването се осъществи много бързо и едновременно. Посевът разви голямо количество биомаса, с продуктивни разклонения, които заглушиха поникналите плевели. За 30 вегетационни дни фасулът формира 830-950 г/м2 биомаса. Според направения анализ едногодишните плевели имат по-голяма значимост по отношение на техния брой, но по-малка значимост по отношение на общата биомаса, докато при многогодишните плевели е обратното. Макар и единични бройки те имат по-голяма биомаса. С напредване на вегетацията на фасула и с увеличаване на неговата покривна способност, и след второто окопаване, фитосанитарното състояние на културата по отношение на плевелите е много добро. По време на цъфтежа отчетеният брой плевели през 2009г е едва 14 бр./м2 от новопоникнали плевели. Данните за добива доказват доброто фитосанитарно състояние на посева. В сеитбооборотното поле, където не се извършва окопаване, броят на плевелите се

увеличава почти 3 пъти, като съществено нараства не броят на плевелите, а тяхната свежа (324,8 г /м2) и суха (124,8 г/ м2) биомаса. В този вариант се отчита и поява на многогодишни плевели, но тяхната маса е малка (2,58 г /м2) и с незначително влияние. Заплевеляване в многогодишното тревно поле. Поради лятното засушаване след поникването на смеската се регистрира много бавен темп на натрупване на биомаса, което позволи на плевелите да се развият изпреварващо. Преди окосяването на тревната смеска се наблюдава силно заплевеляване. Преобладават едногодишните видове, от къснопролетната група –предимно кощрява (26 бр./ м2 и свежа биомаса от 59,2 г/ м2). За борба с едногодишните плевели ще се разчита на навременното окосяване, за да не се допуска образуване на фертилни семена. Заключение: За преиода на изследване се отчита добро фитосанитарно състояние на сеитбооборотните полета. Редуването на културите, агротехническите мероприятия и доброто вегетативно развитие на културите създадоха условия за ограничаване степента на заплевеляване. Посевите във важни за продуктивността на културите фази (бобообразуване при фасула, клубенообразуване при картофите ) бяха практически чисти от плевели. Отчитат се единични представители от групата на многогодишните кореновоиздънкови и коренищни плевели, с които борбата често пъти е много трудна при органичното земеделие. Тези резултати се дължат, както на уплътняването на полето на картофите със смески за растителна покривка и зелено торене, така и насищането на сеитбообращението с окопни култури (33%), при които се провеждат механични вегетационни обработки и окопаване.

Влияние на сеитбообращенията върху микробиологичната активност на почвата Радка Донкова, Тотка Митова ИПАЗР „Н. Пушкаров”

ПЛЮС

9–10 (263) / 2014

Излужена канелена горска почва (Chromic Luvisol), слабо до средно ерозирана - рН (4,7-5,5), слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, тежък механичен състав. Микробиологичните анализи са направени на почвени проби взети от варианти заети с различни култури, идващи в сеитбообращението след междинни култури за зелено торене . Алувиално-делувиално почва: Последействие на зеленото торене с бобови култури (грах, фий) и житно-бобовите смески (грах+овес или фий+ овес) в полето на ръжта, със следните варианти: 1) угар (контрола); 2) грах; 3) смеска грах+овес; 4) фий, 5) смеска фий+ овес. Излужена смолница: Анализирани са проби от посеви на пшеница и сорго след зелено торене със смеска грах+овес. Варианти на опита: 1) угар; 2) пшеница; 3) сорго. Излужена канелена горска почва: Микробио-

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Поддържането на жизнени и със широк функционален и видов спектър микробиални съобщества в почвата е важно условие за устойчиво земеделие. Микроорганизмите разлагат органичната материя, освобождават хранителни елементи в достъпна за растенията форма и имат важна роля в хранителните цикли и формирането на почвената структура (Nannipieri et al,2003;). Органичните остатъци в агроекосистемите (главно следжътвените ) са главният енергиен източник за микрофлората в почвата, като количеството и съставът им определя характера и интензивността на протичащите биологични процеси в нея (Monokrousos et al.2006; Karaca et al. 2011). В повечето литературни източници се съобщава за увеличаване количеството и разнообразието на почвените микроорганизми при биологичното земеделие в сравнение с конвенционалното. Малко са тези (Bowweles et al. (2014), в които не се установява положителното влияние на биологичното земеделие. В статията представяме резултатите от изследване влиянието на органичните практики върху почвената микрофлората на алувиално делувиална почва (Самоков), излужена смолница (Божурище) и излужена канелено горска почва (Суходол). Проучването е проведено на базата на полски опити, заложени в опитните полета на ИПАЗР „Н.Пушкаров” в Самоков, Божурище и Суходол. Почвите са със следните характеристики: Алувиално-делувиално почва, Суходол с рН 6.0, хумусно съдържание около 2%, обемно тегло 1,5-1,6, ППВ - 16 до 20%, количество общ азот 0,080-0,100%. Излужена смолница, Божурище се характеризираща с рНН2О - 7,6, хумус – 4,93, сорбционен капацитет 53,5 meq./100г, обемна плътност 1,2 г/cм3.

Табл. 1. Микробиологична характеристика на алувиално-делувиална почва, Самоков при биологично земеделие CFU.106/г спорохетерообразуващи трофни м.о. бактерии Угар ст.грешка (σ2) Ръж след грах (σ2)

0,7266 0,1766

Ръж след грах+овес (σ2) Ръж след фий (σ2) Ръж след фий+овес (σ2) НМДР р=0.05

2,2800 0,1300 2,6534 0,5910 2,5132 0,1762 3,5134 0,4366 0,1558

гъби

0,0746 0,0096 0,2072 0,0092 0,2692 0,0038 0,1192 0,0050 0,4560 0,0284 0,0222

0,0520 0,0072 0,1240 0,0064 0,1220 0,0196 0,0666 0,0082 0,1220 0,0030 0,0060

логичните анализи са направени в отделните полета на следното биологично сеитбообращение: 1-во поле) ръж, 2-ро) бобова култура (нахут.), 3-то) - грах+ръж за зелено торенекартофи. Анализирани варианти: 1) угар, 2) ръж, 3) картофи след зелено торене, 4) нахут. Почвените проби са взети от орния хоризонт 0-20 cм. Определени са количеството на основни групи почвени микроорганизми по метода на десетичните разреждания (Грудева и кол.2006) и общата биологична активност-– чрез количеството отделен СО2 по метода на Alef (1998). Данните са обработени статистически чрез статистическата програма ANOVA. От представените в табл. 1 резултати от микробиологичните анализи на почвени проби от опита в Самоков се вижда, че вариантите след зелено торене са населени с по-голямо количество микроорганизми, притежаващи по-висока функционална активност, отколкото вариантите с угар. Непосредствено след заораването на бобовите култури и техните смески се установява силно повишаване на количеството отделен СО2 – резултат на

ОБА мг бактерии актиномиазотфикси- CO целулозораз2/ използцети ращи 100г/24 лагащи м.о. ващи мин.азот м.о. ч 0,9200 0,0334 0.0490 3,4666 3,49 0,4330 0,0166 0.0092 0,4666 0.16 14,2800 1,8334 0,0823 3,2934 10.89 0,2722 0,2278 0,0115 0,2780 0,32 0,1134 0,0400 0,0620 16,400 7,71 0,0768 0,0230 0,0060 1,0262 0,71 6,7866 1,0600 0,0576 5,5354 9,76 0,3086 0,1330 0,0085 0,8742 0 0,9666 1,0666 0,0993 16,266 9,23 0,0466 0,1162 0,0008 0,9614 0,43 0,6768 0,2363 0,0190 0,7508 0,89

засилени минерализационни процеси. Най-активно микробиологичните процеси протичат във вариантите, където бобовите култури (грах и фий) за зелено торене са отглеждани самостоятелното и общата биологична активност е по-висока след грах, в сравнение с фий. Следват вариантите със заораване на смеските фий+овес и грах+овес, т.е. в смеските влиянието не е доминирано от вида на бобовата култура. Това се дължи на количествения и качествения състав на кореновите остатъци и на кореновите излъчвания на отглежданата култура. Количеството на микроорганизмите при зеленото торене е 2-3 пъти по-високо в сравнение с отчетените в контролния вариант на угарта, като различните групи изследвани микроорганизми доминират в различни варианти. Най-голямо количество хетеротрофни и азотфиксиращи микроорганизми е отчетено след заораване на биомасата на смеската фий+овес; спорообразуващи и азотфиксиращи микроорганизми във варианта със заораване на смеските фий+овес и грах+овес; актиномицети и целулозоразлагащи микроор-

Таблица 2. Микробиологична характеристика на излужена смолница,Божурище, при биологично земеделие хетеротрофни м.о.

угар ст.грешка пшеница след смеска грах +овес (σ2) сорго след смеска грах +овес (σ2) НМДР р=0.05

1,9334 0,1762 4.8000 0.1050 2,2000 0,2308 0,1808

спорообразуващи бактерии 0,0160 0,0030

CFU.106/г гъби бактерии, използващи мин.азот м.септември 2007 г. 0,0212 4,4666 0,0034 0,1762

актиноми- целулозоразцети лагащи м.о.

0,6666 0,1764

0,0663 0,0018

Азотфикс. м.о.

ОБА mg CO2/ 100г/24 ч 5,09 0,15

0.0980 0.0057

0.0200 0.0069

16.1333 0.7859

4.6000 0.8718

0.1476 0.0176

22,6666 1,3334

8.02 0.31

0,0692 0,0058 0,0158

0,0120 0,0050 0,0044

6,5334 0,1762 0,6111

2,4666 0,4052 0,5764

0,0563 0,0008 0,0062

18,6666 1,7756 1,7137

7,32 0 0.98

Табл. 3. Микробиологична характеристика на излужена канеленогорска, Суходол

при биологично земеделие

CFU.106/г

Угар ст. грешка (σ2) Ръж (σ2) Картофи след грах+ръж (σ2) Нахут (σ2) НМДР р=0.05

хетеротрофни м.о.

спорообразуващи бактерии

4.667 1.201 9,2000 1,1372 15,1334 0,8352 5,1362 0,5924

0.0104 0.0027 0,0140 0,0042 0,0266 0,0006 0,0134 0,0024

0.0126 0.0063 0,0334 0,0034 0,0340 0,0030 0,0226 0,0016

4.0000 0.8717 7,9334 0,8352 6,0666 0,4806 6,5336 1,2874

0.4333 0.0881 4,0666 0,2666 1,2666 0,2402 1,8666 0,4666

0.0196 0.0040 0,5633 0,0272 0,3533 0,0020 0,2473 0,0026

3,4666 0,4666 5,2000 0,8326 4,6666 0,3310 5,5334 0,1762

3.22 0.14 6.90 0 7,52 0,13 5,19 0,17

0,1558

0,0222

0,0060

0,6768

0,2363

0,0190

0,7508

0,89

гъби

бактерии, използващи мин.азот

ганизми и бактерии използващи минерален азот - във вариантите със зелено торене с грах, което е отражение на различния стадий на минерализация на кореновите остатъци от предшестващите култури. Данните от микробиологичните анализи от опита на излужена смолница, Божурище (табл. 2) показват, че най-ниска микробиологична активност е установена във варианта с угар, следван от варианта със сорго и найвисока при варианта с пшеница. При сравняване данните получени при посев от пшеница и сорго се установява повисоко количество и активност на микрофлората в посева на пшеница. Статистически доказано по-високо е количеството на отделения СО2, и количеството на изследваните групи микроорганизми с изключение на целулозоразлагащите микроорганизми. Увеличеното количество функционално активни микроорганизми е предпоставка за протичане на процеси осигуряващи по-голямо количество достъпни за растенията хранителни елементи, което способства за получаване на по-високи добиви. Представените в табл. 3 резултати показват, че при приложеното сеитбообращение, зеленото торене оказва положително влияние върху количеството и активността на почвената микрофлора. Вариантите с ръж, с картофи след заораване на смеска грах+ръж и варианта с нахут имат по-висока обща биологична активност в сравнение с контролния вариантугар. Най-ниско количество на микрофлората се отбелязва при нахута, като статистически доказани разлики с другите два варианта, са установени по отношение количеството на хетеротрофните микроорганизми, спорообразуващите бактерии и целулозоразлагащите микроорганизми. Във полето на картофите след

актиноми- Целулозоразцети лагащи м.о.

Азотфиксиращи м.о.

ОБА mg CO2/ 100g/24 h

заораване на смеската грах+ръж за зелено торене са отчетени най-високи стойности на общата биологична активност и количеството на хетеротрофните микроорганизми, което е свързано с интензивно протичане на минерализационни процеси. Това се дължи на факта, че при органичното земеделие междинните култури (бобови и небобови) за зелено торене в сеитбообращенията предоставят в почвата свежа биомаса и хранителни елементи, главно С и N. Отношението между C и N (19:1) в инкорпорираната биомаса на смеската за зелено торене (грах +ръж) е в оптимални граници, което осигурава бързо то є минерализиране (Митова, 2008). Повишена микробиологична активност при заораване на грах е установена и от редица други изследователи (Höflich et al, 2008), както и в предходни наши изследвания (Донкова,1996, Donkova et al,2009). Изводи Получените резултати показват, че разнообразяването на сеитбоборащенията с различни култури и тяхната ротация има положително влияние за запазване на разнообразието и активността на микробиалните съобщества. Увеличеното количество функционално активни микроорганизми е предпоставка за протичане на процеси, осигуряващи по-голямо количество достъпни за растенията хранителни елементи, което способства за получаване на по-високи добиви. Всяка култура формира специфична ризосферна микрофлора, съставът на която зависи от състава на растителните остатъци от предхождащата в сеитбообращението култура и кореновите ексудати. Зеленото торене увеличава количеството и активността на почвената микрофлора и способства за бързото протичане на минерализационните процеси.

земеделски култури

Генофондът при царевицата – ресурс за съвременната селекция

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (263) / 2014

Албена Пенчева Куратор на колекция царевица Николая Велчева Документация на растителни генетични ресурси ИРГР „К. Малков” – гр. Садово

Предизвикателствата, породени от изменението на климата върху адаптацията на културите в световен мащаб, дава на растителните образци, съхранени в генбанка, решаваща роля при опазването на агро-биоразнообразието за настоящите и бъдещи поколения. Основни дейности на програмите по растителни генетични ресурси са насочени към обогатяване на колекциите, документация, оценка и съхранение. В синхрон с глобалната стратегия за биологичното разнообразие, устойчиво ползване на неговите компоненти и живот в здравословна среда, съвременната селекция при царевицата в България е насочена към използването на местна генплазма. Растителните генетични ресурси представляват ценен генетичен фонд за всяка страна. Местните сортове и популации, са получени в резултат на продължително еволюционно развитие и са добре адаптирани към разнообразните агроекологични и почвени условия. Те са ценен източник на генетична изменчивост и притежават много добър комплекс от биологични и стопански качества. Голяма част от местната генплазма е застрашена от изчезване, предвид промените в социалния и културен живот, както и възрастта на стопаните, поддържащи това разнообразие от местни форми чрез нецеленасо-

чен изкуствен отбор. Съвременните сортове са високодобивни, имат висока устойчивост към икономически важните болести и спомагат за разрешаването на световния проблем с глада и недохранването. За съжаление тези нови сортове, притежаващи тясна генетична наследственост, изместиха традиционно отглежданите местни сортове и популации, а изчезването на една субпопулация води до редуциране разме- Фиг. 1. Генетично разнообразие ра на генетичното вариране. при местни образци царевица от Производството на семена от експедиции хибридни сортове царевица за- тата на куратора по културата. растителен виси преди всичко от генетич- Колекционираният материал включва културния вид ния потенциал на родителските Zea mays, традиционно отглежкомпоненти, участващи в кръсдан в миналото и до днес. тоските. Паралелно се води усилена Ето защо, стопанското знаинтродукционна дейност по личение на царевицата, както и ния на международния безвалуинтензивната селекционно-подотен обмен на зародишна плазма. брителна работа при културата Изписват се съвременни сортов световен мащаб определят ве и линии с желани стопански необходимостта от поддържането на колекции с разнообразни качества от страни със сходни почвено-климатични условия. генотипове. Съхранени са материали от Националната колекция при родната селекция, създадени в царевицата, съхранена в генбансродни институции в страната. ката на ИРГР „К. Малков” – СаСтатус на колекцията дово, е част от Европейската Генофондът при царевицаколекция растителни генетични та, регистриран в Националната ресурси (ECP/GR, 2009). колекция на ИРГР – Садово от Обогатяване 1982 г. включва интродуцирани Проведени са експедиции образци по линията на междупо национални и международни народния безвалутен обмен проекти в страната и са събрани 1135 обр. от 20 страни (фиг. 2), ценни местни ресурси (фиг. 1). Старите и примитивни сортове в това число 387 обр. от САЩ, царевица са приоритет в рабо- 109 обр. от Канада, 69 обр. от

Фиг. 2. Произход на интродуцираните образци царевица в колекцията на ИРГР – Садово

Германия, 56 обр. от Полша и 33 обр. от Франция. Генотиповете от експедиции са 228. От тях 217 образци са колекционирани в различни райони на страната, като са обходени райони (фиг. 3), в които се отглеждат стари сортове царевица, а материалите са предоставени безвъзмездно от местни стопани за научни изследвания. При посещение на учени от института в други страни по международни проекти са събрани местни ресурси с чуждестранен произход, в това число: 5 обр. от Румъния, 2 обр. от Албания, 1 обр. от Русия и 1 обр. от Китай. Селекционните материали са 1142 образеца, от които 1058 линии и 84 сорта. В Института са съхранени образци царевица от ИРГР – Садово, Институт по царевицата – Кнежа, БАН и Аграрен Университет – Пловдив. Колекцията е обогатявана ежегодно и до момента са описани по паспортни данни общо 2505 образци с разнообразен биологичен статус (фиг. 4), включващ местни сортове и популации, синтетици, самоопрашени линии и интродуцирани материали с ценни стопански качества. Генофондът се характеризира с голямо генетично разнообразие, което се определя от различните райони на произход и биологичен статус на зародишната плазма.

Документация Всички постъпили растителни образци се регистрират в електронната база данни PHYTO`2000 във формат Microsoft ACCESS по 20 паспортни показатели, съгласно международните стандарти на ФАО, ECP/GR и Bioversity International. Особено значение за използваемостта на генетичния материал е включването на данни за съхранените ресурси в международни информационни мрежи за растителни генетични ресурси /РГР/. Това елиминира ограниченията, свързани с пространствено-отдалеченото разположение на генбанките и в резултат подобрява координацията между организациите и изследователите, работещи в областта на РГР. Създаден е Национален електронен каталог като част от Ев-

ропейския каталог за растителни генетични ресурси (EURISCO). EURISCO е информационна система за поддържаните ex situ колекции от растителни генетични ресурси в Европа. Тази мрежа осигурява публичен достъп до базите данни с паспортни характеристики. Европейската колекция от Zеа mays включва 46 937 образци, като най-голям брой образци се поддържат в Украйна, Румъния, Италия, Сърбия и България (http://eurisco. ecpgr.org/). Характеризиране и оценка Проучването на образците РГР (фиг.5) се извършва на три етапа и е задължително условие за устойчивото управление и използване на колекцията. Образците от чужд произход задължително се изпитват първоначално в карантинния участък на института. Предварителната оценка изпълнява контрол върху чистота на семената от карантинни болести и неприятели по регламентираните за страната фитосанитарни правила. При ограничен обем на семенната проба, едновременно с предварителното проучване, се извършва и размножаване на материала. Основен източник на информация за характеристиката и оценката на образците е комплексното проучване по утвърден класификатор, съгласно

Фиг. 3. Произход на местните образци царевица по райони

Таблица 1. Класификатор, използван за оценка на образци царевица в ИРГР „К. Малков” - Садово Фенологични признаци 1 Фенофаза поникване-изметляване (дни) 2 Фенофаза поникване-цъфтеж на кочана (дни) 3 Интервал между двете фенофази (дни) Морфологични признаци на растението 4 Височина на растението с метлицата (cм) 5 Височина на растението до метлицата (cм) 6 Надземни възли (брой) 7 Листа над горния кочан (брой) 8 Дължина на прикочанния лист (cм) 9 Ширина на прикочанния лист (cм) 10 Основни разклонения на метлицата (брой) 11 Кочани от едно растение (брой) Морфологични признаци на кочана 12 Дължина на кочана (cм) 13 Редове в кочана (брой) 14 Дължина на зърното (мм) Стопански качества 15 Маса на 1000 семена (г) 16 Хектолитрова маса (г) Биохимични признаци на зърното 17 Съдържание на суров протеин (%) 18 Съдържание на сурови мазнини (%) 19 Съдържание на скорбяла (%) Устойчивост на болести 20 Нападнати растения от главня – Ustilago zeae (%) 21 Нападнати растения от фузариум по кочана – Fusarium graminearum (%) 22 Нападнати растения от фузариум по стъблото – Fusarium moniliforme (%)

международния дескриптор за вида Zea mays L. (Таблица 1.) Базите данни с оценъчни характеристики за проучените образци са основа за изучаване

Фиг. 5. Образци царевица в опитното поле на ИРГР - Садово

на генетичното разнообразие, включено в колекцията, класифицирането на това разнообразие в групи и определянето на признаците, които обуславят варирането, както и сравняването им по стойност с тези на приетите стандарти. Част от генотиповете подлежат на специална оценка, в зависимост от конкретни насоки на селекцията. Основните критерии, към които се насочва проучването на перспективните образци са растежен потенциал, реакция към климатичния фактор, устойчивост на болести, качество на продукцията. При местните образци се наблюдава голямо разнообразие по отношение на цвят и едрина на кочана. Различия се изразяват

Фиг. 4. Биологичен статус на колекция царевица

по хабитус на растението, облистеност, ранозрялост. Съхранение С ролята си на централен депозитар Националната генбанка на ИРГР - Садово гарантира опазването на РГР в съответствие със стандартите на FAO/ IPGRI (1994). Зародишната плазма при Zеа mays се поддържа в генбанка при условията на краткосрочно (+60С) и дългосрочно съхранение (-180С) . Използване Основните направления на селекцията при царевицата се отнасят до повишаване на продуктивността и качествените показатели на зърното. Образците в колекцията представляват разнообразен генетичен материал: • за директно използване в производството; • като изходен материал за селекционни цели; • като донор на ценни стопански качества; • за научни изследвания; • за свободен безвалутен обмен с партниращи организации. Заключение 1. Генофондът при царевицата, поддържан в ИРГР „К. Малков” - Садово се характеризира с голямо генетично разнообразие по отношение на произход и биологичен статус. 2. Оригиналната зародишна плазма при царевицата е потенциален ресурс за селекционноподобрителна работа с оглед на ограничаването на генетичната ерозия и промените в климата. 3. Местните образци са ценен ресурс за възвръщане на някой обичаи и традиции в районите на отглеждане и за развитието на биологично земеделие и селски туризъм. 4. Дейностите по обогатяване и поддържане на генофонда са в съответствие с Глобалната стратегия за опазване на растенията 2020 и Конвенцията за биологичното разнообразие.

Изпитване на растежни регулатори при тритикале Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Иван Янчев, доц. д-р Христофор Кирчев, Аграрен университет - Пловдив доц. д-р Илиана Петрова, Институт по криобиология и хранителни технологии, София

дължина на класа, cм брой класчета в клас брой зърна в клас маса на зърната в клас, г маса на 1000 зърна г хектолитрова маса, кг

Ефекта от приложението на растежни регулатори при зърнено-житните растения е доказан при редица прецизни опити изведени в чужбина и у нас. В научната литература са изнесени данни за препарати, които повишават устойчивостта на растенията към различни стресови фактори, като високи и ниски температури. В статията представяме резултатите от изследване на влиянието на нови растежни регулатори върху продуктивността на тритикале сорт Мусала. В Учебно експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет - Пловдив беше изведен полски опит през периода 2008- елементи на добива и продуктивността са 2011, в който е проучено влиянието на обработвани математически по метода на растежните регулатори: Салвит в дози 500 дисперсионния анализ. и 1000 мл/хa, Трисалвит в дози 500 и 1000 Сумата на валежите по време на вегетмл/хa и Тритимил в доза 300 мл/хa върху ационния период на тритикале от сеитба продуктивността на тритикале сорт Муса- до прибиране (X-VI) беше както следва: ла. Имаше и нетретирана контрола. Тре- 2008/2009 – 369,7 мм; 2009/2010 - 458,1 тирането се извършваше във фаза братене мм и 2010/2011 – 388,5 мм при 419,0 мм на тритикале. Опитът е залаган след пред- Таблица 1. Биометрични измервания, средно за перишественик слънчоглед. Сеитбата на трити- ода (2008-2011) кале е извършвана в оптималния срок от Варианти 10.10 до 20.10 със сеитбена норма 550 кълн. с./м2 и минерално торене с 160 кг/ хa азот и 120 кг/хa фосфор, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано на8.2 38.1 49.5 2.01 36.1 65.9 пролет като подхранване - останалата част 1. Контроланетретирана от азотния тор. Спазвани са всички звена от утвърдената технология за отглеждане 2. Салвит (500 мл/хa) 8.9 38.7 50.2 2.24 36.4 66.2 на тритикале. Отчитани са показателите: 3. Салвит (1000 мл/хa) 8.5 39.2 53.6 2.31 37.1 66.8 8.8 39.8 56.1 2.40 39.6 67.4 дължина на класа (cм), брой класчета в 4. Tрисалвит (500 мл/хa) класа, брой зърна в класа, маса на зърната 9.7 40.5 63.5 2.67 47.3 68.1 в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хек- 5. Tрисалвит/ (1000 мл/хa) толитрова маса (кг) и добив на зърно (т/ 9.1 40.1 59.7 2.56 41.5 67.7 хa). Получените стойности на структурните 6. Тритимил

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 9–10 (263) / 2014

(300 мл/хa)

Таблица 2. Добив на зърно, т/хa Варианти 2008- 20092009 2010 т/хa т/хa 1. Контрола4,57 3,95 нетретирана 2. Салвит (500 мл/хa) 3. Салвит (1000 мл/хa) 4. Tрисалвит (500 мл/хa) 5. Tрисалвит (1000 мл/хa) 6. Тритимил (300 мл/хa)

20102011 т/хa 4,91

средно т/хa % 4,48 100,0

4.65 4.71 4.80

4.12 4.20 4.28

5.03 5.12 5.23

4.60 4.68 4.77

102.7 104.5 106.5

4.97

4.40

5.42

4.93

110.0

4.88

4.32

5.30

4.83

107.8

за тридесетгодишен период. Във връзка с валежната обезпеченост годините през които беше изведен опита можем да характеризираме най-кратко като: първата – средно суха, втората - суха и третата нормална. Изследваният период обхваща години, които отразяват в известна степен валежното разнообразие на Централна Южна България. Количественото разпределение на валежите през вегетационния период беше най--благоприятно за развитието на тритикале през третата, а по-малко през първата година от провеждането на експеримента. Настъпилото през втората година засушаване в месец май, когато паднаха само 18,7 мм валежи бяха крайно недостатъчни и в съчетание с по-високите температури възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна. Тези климатични особености през реколтната 2010 г. оказаха негативно влияние върху продуктивността на тритикале и тогава се получиха най-ниски добиви за периода на изследването. Поради еднопосочност на данните през тригодишния период на изследване в таблица 1 са представени получените средни стойности на измерваните биометрични показатели. Дължината на класа се увеличава под въздействието на изпитваните растежни регулатори от 0,7 cм при третиране с Салвит (500 мл/хa) до 1,5 cм при Трисалвит (1000 мл/хa) в сравнение с нетретираните растения. Най-голям брой класчета и брой зърна в клас имаха вариантите пръскани с Трисалвит (1000 мл/ хa) съответно с 2,4 бр. и 14 бр. повече от контролата. При третираните с препарата Трисалвит (1000 мл/хa) растения маса на зърната в класа е с 0,66 г по-висока от нетретираната контрола. Масата на 1000

зърна се е повишила под въздействието на изпитваните растежни регулатори от 0,3 г при Салвит (500 мл/хa) до 11,2 г при пръскане с Трисалвит (1000 мл/хa). По отношение на хектолитровата маса се наблюдава математически доказано увеличение под влияние на препаратите Тритимил (300 мл/хa) и Трисалвит в двете изпитвани дози. Данните за получения добив по години и средно за периода са представени на таблица 2. Най-значително е повишението на продуктивността на тритикале сорт Мусала при варианта третиран във фаза братене с растежния регулатор Трисалвит (1000 мл/хa). По години увеличението на добива на зърно при този вариант е от 400 кг/хa през 2009 г. до 510 кг/хa през 2011 г. или средно за тригодишния период на изследване с 450 кг/хa (10.0 %) повече от нетретираната контрола. По-високата продуктивност на тритикале е в резултат на положителното въздействие на изпитваните растежни регулатори върху структурните елементи на добива. По отношение на климатичните особености на годините, през които беше проведен опита най-високи добиви от всички варианти се получиха през реколтната 2011 г. която беше благоприятна за растежа и развитието на тритикале. Заключение Изпитваните растежни регулатори са повлияли положително върху продуктивността на тритикале сорт Мусала. Най-голямо увеличение на добива на зърно се получава при третиране на тритикале във фаза братене с растежния регулатор Трисалвит (1000 мл/хa), при който повишението на реколтираното зърно средно за периода на проучване е с 450 кг/хa (10,0 %) повече от нетретираната контрола. Следват вариантите пръскани със Тритимил (300 мл/хa) средно за периода на изследване с 350 кг/хa (7,8 %); Трисалвит (500 мл/хa) с 290 кг/хa (6.5 %); Салвит (1000 мл/хa) с 200 кг/хa (4.5 %) и Салвит (500 мл/хa) с 120 кг/хa (2.7 %) повече от контролата. Растежните регулатори са съдействали за повишаване стойностите на структурните елементи на добива като: брой класчета, брой зърна и маса на зърната на едно растение, както и на показателите маса на 1000 зърна и хектолитрова маса.

Зимуващи сортове овес от Италия Доц. д-р Христофор Кирчев, гл. ас. д-р Пламен Зоровски, доц. д-р Тоня Георгиева Аграрен Университет, Пловдив Овесът (Avena sativa L.) е една от най-старите зърненожитни култури, известен първоначално като плевел в житни посеви и обособен като самостоятелна култура поради ценните му стопански качества – високо белтъчно съдържание с по-добре балансиран аминокиселинен състав от това на останалите зърнени житни култури, благоприятно съотношение между хранителните вещества и висока смилаемост, които определят овеса като незаменим концентриран фураж в дажбите на селскостопанските животни. Един от основните елементи от агротехниката на овеса е изборът на сорт. През последните години освен традиционните сортове се предлагат и такива, непознати и неизпитвани в специфични климатични условия. В статията представяме резултатите от изследване продуктивността на зимуващи сортове овес в условията на Пловдив. Опитът е заложен през периода 2008-2010 г. в опитното поле на кат. Растениевъдство при Аграрен Университет – Пловдив. Изпитвани са три сорта овес Дунав1 – стандарт, както и сортовете Sonar и Primula, създадени

в селекционната компания PRO. SE.ME. – Италия. Експеримента е залаган след предшественик слънчоглед. Освен добива на зърно, (т/хa). са определяни следните структурни елементи: височина на растенията, cм; дължина на метлицата, cм; брой на класчетата в метлица; брой зърна в метлица; маса на зърното в метлица, г. Метеорологичните условия по време на вегетацията на овеса са фактор, който оказва силно влияние върху продуктивността на изпитваните сортове (фиг. 1). Първата реколтна година се отличава най-драстично от данните за многогодишен период. Впечатление прави изключително неравномерното разпределение на валежите, като през месец ноември сумата на валежите е почти 120 мм. Особено важно е да се отбележи силното ранно

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 9–10 (263) / 2014

Фигура 1. Метеорологични условия през годините на изследването.

пролетно засушаване, настъпило още през февруари и продължило до месец май. Тези месеци се характеризират и с по-високи от средните за многогодишен период температури на въздуха. Втората година от изследването се определя като добре влагообезпечена, с изключение на месец октомври, когато протича поникването на растенията. Реколтната 2010 година се характеризира с разнообразни показатели по месеци. Прави впечатление сухият ноември, но явно добрата влагообезпеченост през октомври и декември компенсират този недостиг. Месеците февруари и март са с високи показатели по отношение на сумата на валежите, а през месец май се наблюдава засушаване. В температурно отношение последните две години от проучването са с много близки до климатичната норма показатели. Изследваните сортове овес се различават по продуктивност и през трите години от проучването под влияние на различните валежни и температурни условия на годината (табл. 1). През първата реколтна година добивите на зърно и при трите сорта овес са по-високи в сравнение с останалите две години. Най-висок добив през 2008 година е получен от стандарта Дунав 1 – 4,587 т/хa, а сортовете, селекционирани в PRO.SE.ME са доказано по-слабо продуктивни в условията на първата година от проучването – съответно Primula с 0,939 т/хa, а Sonar – с 0,763 т/ хa. Тези данни показват високия продуктивен потенциал на Дунав 1, което е показател за това, че не случайно този сорт е утвърден като държавен стандарт за зиму-

1 в условията на Пловдив. В следствие на по-високите добиви през втората и третата реколтни години от италианските сортове овес, средните добиви за целия период на проучването са по-високи от стандарта. Най-високопродуктивен средно за три години е сорт Sonar – 3,676 т/хa, следван от другият италиански сорт Primula – 3,553 т/хa, а средният добив на зърно от стандарта Дунав 1 е 3,164 т/ хa. За разлика от Дунав 1, който показва драстично вариране в добивите през първата и останалите две години, сортовете Primula и сортове Sonar се проявяват като сравниДунав 1 109,8b 35,2a 60,7a 1,62a 22,4b телно стабилни по продуктивност Primula 93,6a 39,6b 62,3a 1,63a 18,5a и през трите години от проучваSonar 113,2b 43,6b 64,8b 1,70b 23,1b нето. години Структурните елементи на рас2008 106.3a 42.6b 55.3a 1.67b 21.5a тенията, представляващи основни 2009 101.1a 40.4b 67.2c 1.61a 20.0a компоненти на добива са дифе2010 105.3a 35.4a 63.4b 1.66b 21.5a ренцирани под влиянието на фак*Разликите между данните с еднакви букви не са дока- торите сорт и година (табл. 2). зани статистически Височината на растенията и дълТаблица 3. Корелационен анализ. жината на метлицата като линейни параметри на растенията са с еднакви зависимости както по отношение на фактора сорт, така и по отношение на фактора година. И при двата линейни признака, бр. сортовете Дунав 1 и Sonar прикласчета в надлежат към една статистическа метлица 0,051 1 група, а сорт Primula се харакбр. зърна теризира като по-нисък и с пов метлица -0,160 0,468 1 къса метлица. Не се установяват маса на статистически достоверни разлики зърното в метлица 0,316 0,421 -0,251 1 по отношение на влиянието на годината върху тези показатели, дълж. на метлица, от което може да се заключи, че cм 0,926* 0,010 0,014 0,325 1 линейните параметри на овеса добив на – височина на растенията и дълзърно, жина на метлицата не се влияят т/хa 0,242 0,215 0,650* 0,700* 0,065 значимо от метеорологичните ус*Доказана корелация при ниво на р=0.05. ловия на годината. Броят на класчетата в метлицаващи сортове овес. та е най-малък при стандарта ДуПрез втората и третата реколтнав 1, а останалите сортове прини години, добивите на зърно надлежат към една статистическа от трите изследвани сорта овес група по този показател, вероятно са по-ниски спрямо първата. Въпоради тяхната генетическа блипреки високата продуктивност на Дунав 1 през първата година от зост като сортове, селекционирапроучването, през тези две годи- ни в един и същ пункт. Броят и масата на зърната в ни стандарта показва сравнително метлица имат еднаква изменчизанижена продуктивност, като и вост и при трите сорта – сортодвата сорта, селекционирани в вете Дунав 1 и Primula са в една Италия, са доказано по-високостатистическа група, а сорта дал продуктивни от стандарта Дунав най- висок добив на зърно сред-

маса на зърното в метлица, г

дължина на метлицата, cм

маса на зърното в метлица, г

дължина на метлицата, cм

брой класчета в метлица

брой зърна в метлица

височина на растенията, cм

брой зърна в метлица

Индекси*

Признаци

Таблица 1. Добив на зърно, т/хa реколтни години средСортове 2008 2009 2010 но Дунав 1 4.587 2.884 2.022 3.164 Primula 3.648* 3.527* 3.485* 3.553* Sonar 3.824* 3.655* 3.549* 3.676* 0.36 0.42 LSD 5% 0.47 0.42 *Доказани разлики спрямо Дунав 1. Таблица 2. Разлики между основните компоненти на добива.

но за три години – Sonar се отличава с по-тежко зърно и по-голям брой зърна в метлицата. Тази зависимост показва, че тези два признака имат основен принос за формирането на висок добив на зърно при овеса. Показателно за това са и високите положителни корелационни коефициенти между тях и добива на зърно (табл. 3). Влиянието на условията на годината върху тези признаци е доказано, особено при изменението на броя на зърната в метлица. Връзката между отделните структурни елементи на растенията и добива на зърно е изразена чрез корелационни коефициенти, като статистически доказана положителна корелация има между височината на растенията и дължината на метлицата (0,926) и добива на зърно с броят на зърната в метлица (0,650) и масата на зърното в метлица (0,700). Отрицателни зависимости има между признаците височина на растенията и брой зърна в метлица (-0,160) и брой зърна в метлица спрямо маса на зърното в метлица (-0,251), но корелациите са прекалено ниски и недоказани (табл. 3). ИЗВОДИ Сортовете, селекционирани в PRO.SE.ME се проявяват като повисокодобивни средно за периода на проучването. За разлика от стандарта Дунав 1, който показва драстично вариране в добивите през годините, сортовете Primula и Sonar се проявяват като сравнително стабилни по продуктивност и през трите години от проучването. Линейните параметри на растенията – височина на растенията и дължина на метлицата се влияят от фактора сорт, но не се влияят значимо от метеорологичните условия на годината. Броят и масата на зърната в метлица имат еднаква изменчивост и при трите сорта. Тази зависимост показва, че тези два признака имат основен принос за формирането на висок добив на зърно при овеса. Показателно за това са и високите положителни корелационни коефициенти между тях и добива на зърно.

Равнище на стевиол гликозиди в листата на стевия Ил. Учкунов, П. Денев*, К. Учкунова, М. Крачанова* Земеделски институт – Шумен *Институт по органична химия с център по фитохимия – БАН Много страни провеждат собствени изследвания с цел откриване на естествени, нискокалорични подсладители от растителен произход (Yadav ey al., 2011). Понастоящем растението Стевия остава ненадминат естествен заместител на захарта. Сладките вещества в растението се дължат на стевиол гликозиди (Bridel et al.,1998). Двете основни съединения, които са отговорни за сладкия вкус са стевиозид (5-10%) и ребаудизид А (2-4%). В сухото вещество се съдържат в малки количества ребаудизид В (1-2%) и дилкозид А (0,5-1%) (Shizhen, 1985). Счита се, че ребаудизид В е вторичен продукт при различни начини на екстракция (Matsui et al., 1996). В последно време се съобщава в литературата за извличането и на ребаудизид В,Е,С (Lovering ните разлики и големите валежи са често явление. et al., 1996; Ya dav, et al., 2011). Стевията е топлолюбива култура. Установено е, че Стевията е една относително пластична култу- температура под +12оС действа затормозяващо. ра. В различните географски ширини растението Растението е силно чувствително на ниски темпесе развива по различен начин (Върбанов и др., ратури. Генотиповете получени при наши условия 1990). измръзват при – 1-2оС. (Върбанов и др., 1996). Ето За високата пластичност на растението значи- защо а климата на България стевията може да се телно влияние оказват уникалните условия от къ- отглежда като едногодишна култура. фиг.1. (Крумов Съдържание на стевиозид, ребаудезид и общо сладки вещества при генотипове дето произхожда и др., 1984). Климатът Изследването е проведено в опитните полестевия на Парагвай е субстропичен, където температурта на Земеделски институт – Шумен на почвен 16,00 14,77 14,00 12,03

12,00

11,67

10,31

10,00

mg/g

11,89

11,70

8,27 8,00

6,80

6,35

6,00

5,35

5,18 4,37

4,00 2,00

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

4,87

6,71

6,50

5,94

2001

2100

2200

2300

генотипове стевиозид

ребаудезид

общо сл. в-ва

средно

Фиг. 1. Съдържание на стевиозид, ребаудизид и общо сладки вещества при генотипове стевия

2400

9–10 (263) / 2014

0,00

на нашето изследване са 24 генотипа стевия от генетичната банка с произход на Земеделския институт – Шумен. От прегледа на данните в таблица 1 се установи, че съдържанието на сухо вещество в растението достига 32,8 г. Най-висок добив от едно растение е констатиран при генотип 2001 18,2 55,5 5,9 92,5 4,8 85,0 10,7 89,0 2304, където превишението от средното за 2002 31,8 97,0 6,9 108,2 3,9 69,1 10,8 89,8 групата достига 37,5%. С относително равни резултати са и генотиповете 2101 и 2110 съот2003 18,1 55,2 7,6 119,1 5,9 104,5 13,5 112,3 ветно с превишение от 28,7% и 30,2%. 2101 42,2 128,4 5,9 92,5 4,8 85,0 10,7 89,0 От прегледа на данните за съдържанието 2102 28,5 86,9 6,8 106,6 5,9 104,5 12,7 105,6 на стевиозид в отделните генотипове, се уста2204 31,5 96,1 5,6 87,8 3,8 67,3 9,4 78,2 нови, че средното съдържание е 6,38 мг/г в сухото вещество. При селекционните матери2205 33,7 102,8 6,0 94,1 3,3 58,4 9,3 77,3 али 2304 и 2401 превишението над средното 2206 26,9 82,1 4,2 65,9 4,7 83,2 8,9 74,0 за годината е от 39,5% до 44,2%. 2207 34,4 104,9 6,8 106,6 3,6 63,8 10,4 86,5 Съдържанието на ребаудизид А е в рам2210 42,7 130,2 6,0 94,1 7,1 125,7 13,1 108,9 ките на 5,65 мг/г суха маса. Установи се, че по отношение съдържанието на ребаудизид А, 2211 33,2 101,3 5,6 87,8 3,3 58,4 8,9 74,0 различията при генотиповете са доста големи, 2212 37,2 113,5 6,4 100,4 3,2 56,7 9,6 79,8 което идва да подскаже, че този паказател 2213 36,5 111,3 6,9 108,2 5,9 104,5 12,8 106,4 варира в по-широки граници от съдържанието 2301 29,5 90,0 7,3 114,5 7,3 129,2 14,6 120,4 на стевиозид. Така например при генотип 2303 съдържанието на ребаудизид А достига 2302 40,1 122,3 5,4 84,7 10,5 242,1 21,9 182,1 16,5 мг/г суха маса, а при 2205 – 3,3 мг/г. 2303 31,9 97,3 6,2 97,2 3,7 65,5 7,9 65,7 Общото съдържание на сладки вещества в 2304 45,1 137,5 8,9 139,5 13,2 233,7 22,1 183,7 сухата маса е комплексен показател включващ 2305 25,3 77,2 5,1 80,1 3,8 67,3 8,9 74,0 двете основни сладки вещества. Прегледът на данните показва, че средно за годината съ2306 27,4 83,6 6,1 95,7 7,1 125,7 13,2 109,8 държанието на сладки вещества достига 12,03 2401 27,5 83,9 9,2 144,2 7,3 129,2 16,5 137,2 мг/г. Тук варирането е в относително по-тесни 242 31,7 96,7 6,8 106,6 2,8 49,6 9,6 79,8 граници, което показва, че този признак е в 2403 40,5 123,5 5,1 80,1 5,1 90,3 10,2 84,8 значителна степен консервативен. Най-високо съдържание на сладки веще2404 31,1 104,0 5,8 90,9 5,8 102,7 11,6 96,5 ства е отчетено при 2305, където превишение2405 38,7 118,1 6,6 103,5 4,9 86,8 11,5 95,6 то над средното за групата е 83,7%, следвано средно 328,0 100,0 6,4 100,0 5,7 100,0 12,0 100,0 от генотипа 2302 с 21,9 мг/г (182,1%). Тези резултати дават основание да се натип Карбонатен чернозем при поливни условия. прави предварителния извод, че по пътя на инИзползван е генетичен материал включен в се- дивидуалния отбор е възможно получаването на лекционната програма на Института. Изследвани генотипове с относително високо съдържание на са 24 генотипа, чийто растения са получени и сладки вещества. адаптирани в лабораторията по тъканни култури. На графика 1 са представени усреднените данОценявани са по 10 индивидуални растения от ни по години на изучаваните генотипове. Най-вивсеки произход. соко съдържание на стевиозид притежават селеВ проучването са оценявани следните показа- кционните материали на произход 2400, средно тели: съдържание на сухо вещество, съдържание с 6,71 мг/г, а на ребаудизид А генотиповете от на стевиозид в мг/г суха маса, ребаудизид А в групата на селекционен номер 2300 (8,27 мг/г). мг/г суха маса и общо съдържание на сладки Съотношението между стевиозид и ребаудизид вещества в листата на растението. А достига 1,13. За определяне на сладките вещества са използвани метода на екстракция, пречистване на ИЗВОДИ екстрактите посредством твърдофазна екстракция 1. Селекционирани са генотипове с относители високоефективна течна хроматография. но високо съдържание на стевиозид (21,01 – 9,2 Съдържанието на стевиол-гликозиди се изразя- мг/г) и ребаудизид А (2304 – 13,2 мг/г) ва в мг/г суха листна маса. 2. Съдържанието на сладки вещества при сеСъдържанието на сладки вещества е основната лекционните материали от генотип 2300 достига цел при различните селекционни програми. Обект 14,77 мг/г суха маса.

отн. %

общо сладки в-во, мг/г

отн. %

ребаудизид, мг/г

отн. %

стевио-зид мг/г

отн. %

сухо в-во, г

Генотип

Таблица 1.Съдържание на сухо вещество и стевиол-гликозиди в листа на стевия

екология

Натрупване на радиоактивни елементи в растенията от почви увредени от уранодобива Донка Станева, Иванка Йорданова, Лидия Мишева ИПАЗР „Никола Пушкаров”

Растения на манголд

ПЛЮС

9–10 (263) / 2014

Районът се намира в южните склонове на Софийска Стара планина, със средна надморска височина от 600 м до 700 м. Характерни са хълмовете и възвишенията, ориентирани на запад – северозапад и изток – югоизток. Основен водоприемник е река Янещица, вливаща се в река Лесновска и оттам в река Искър. Развитието на урановата промишленост в района е предизвикало силно техногенно изменение на релефа. Изградени са промишлени сгради, пътища, насипища, хвостохранилище, деривационни канали, отлагане на отпадък по долината на река Янещица и др. Основният зонален тип почви в проучвания район са излужените канелени горски почви. Общо взето, тези почви имат тежко песъчливо-глинест до леко глинест механичен състав. Илът в повърхностния хоризонт може да достигне 35-45%, а глината - до 54-60%. Съдържанието на хумус е ниско, освен това по-голямата част от него се намира в хумусно-акумулативния хоризонт, като в по-ниско разположените хоризонти процентът му рязко намалява. В хумусният хоризонт хумусът е 1.5-2.5%, а в глинясалия - 0.9-1.5.%.В съответствие с ниското съдържание на хумус се намира и ниското съдържание на общ азот - 0.08-1.11%.

ЗЕМЕДЕЛИЕ

В резултат на стопанската дейност на човека се извършва замърсяване на почвата с различни химични средства твърди, течни и газообразни отпадъци от промишлеността, органични отпадъци от животновъдните ферми и големите градове, детергенти, продукти от изгаряне на горивата, както и с радиоактивни продукти с продължителен период на полуразпад. Опазването на почвата в естествено състояние в съвременните условия практически е невъзможно, тъй като цялата повърхност на земното кълбо в една или друга степен е подложена на въздействието на антропогенните продукти. Затова е необходимо да се изучават източниците на замърсяване в засегнатите райони, което ще позволи да се намерят ефективни средства и начини за тяхното възстановяване, опазване и устойчивото им използване. За гарантиране чистотата и качеството на произвежданата селскостопанска продукция от особена важност е разработването на методи за снижаване постъпването на замърсители като радионуклиди от замърсени площи в земеделската продукцията. За целта трябва да се проучи степента на усвояване на съответните радиоактивни изотопи от почвата в растенията и при необходимост върху замърсените почви да бъдат отглеждани растения, които натрупват най-ниски количества от опасните елементи. В статията представяме резултатите от изследване степента на натрупването на естествените радиоактивни елементи с които е замърсена почвата вследствие уранодобива в някои селскостопански растения. За целта бе проведен съдов вегетационен опит със следните листни зеленчуци: спанак, манголд, киселец, рукола и царевица, върху почви замърсени с естествени радиоактивни елементи събрани от чашата на хвостохранилище „Бухово”, което се намира на около 500 м от ураново – преработвателния завод “Металург”, на около 15 км североизточно от гр. София.

Добре изразеният процес на излуженост при разглежданите почви е довел до сравнително дълбоко изнасяне на карбонатите в профила и до незначително увеличение на киселиността на почвата (рН - 6-7). Сорбционният капацитет на излужените канелени почви е твърде висок и диференциран по дълбочина на профила в зависимост от механичния състав. Той варира в границите 30-35 mequ на 100 г почва. Тези почви са наситени с бази, в които доминиращо участие има калцият. Основните характеристики на изполвания почвен материал са дадени на таблица 1. Съдържанието на радиоактивните елементи в почвата е показано на таблица 2. Вегетационният опит бе проведен в съдове от три килограма почва в три повторения, като в почвата бяха внесени азот, фосфор и калий по време на вегетацията на растенията.

киселец

спанак

Растителната маса беше изсушавана, до въздушно сухо състояние и спектрометрирана на многоканален анализатор CANBERRA dsa 1000 с полупроводников детектор от чист германий с ефективност 20% и разделителна способност 1,3 KeV.. Използваните за анализ гама-линии са за Ra-226 - 186,10 keV. Изотопите на урана са определени по валидирана методика за радиохимично определяне на уран в почвени и водни проби и селскостопански обект. Методът е предназначен за определяне съдържанието на уран – 234, 235 и 238 в почви, растения, растителни продукти, води и други обекти

от околната среда. От подготвената и маркирана с U-232 проба изотопите на урана се прехвърлят в разтвор посредством смес от солна и флуороводородна киселини. Чрез двукратна екстракция с ТОРО/циклохексан се отделят дву- и тривалентните елементи на матрицата на пробата. След реекстракция, урановата фракция се пречиства чрез съутаяване и йонен обмен. След това урановите изотопи се електронаслояват върху диск от неръждаема стомана, който се измерва за 1000м в нискофонова алфа-спектрометрична апаратура. полупроводников детектор тип PIPS. За да се оцени степента на натрупване на радиоактивните елементи са определени така наречените трансферни коефициенти (Ft)– отношението на активностите в 1 грам въздушно суха растителна маса към активността в 1 грам въздушно суха почва. На фиг. 1, 2, 3, 4 и 5 са показани коефициентите на натрупване за изотопште на уран и 226 Ra в изследваните растения. Както се вижда от представените фигури изотопите на урана ( 234U; 235U; 238U ) се натрупват със сравними коефициенти в растенията от киселец, манголд и рукола - Ft = n.10-3 . При царевицата (листа и стебла) коефициентите са с един порядък по-ниски – Ft = n.10-4 , а при спанакът са един порядък по-високи Ft = n.10-2 . Докато 226Ra се натрупва по-силно от урана във всички изследвани растения Ft = n.10-2 , изключени правят само стеблата на царевицата. За съ-

жаление не можахме да получим зърно от царевицата, за да установим степента на натрупване във зърното й. За по-добра визуализация на резултатите на фиг. 6, 7 и 8 са представени трансферните фактори за отделните радиоизотопи в сравнение за различните растения. Както се вижда от фигурите изотопите на урана се натрупват по-силно в листните зеленчуци като са най-високи при растенията на спанака. При царевицата урана са натрува значително по-слабо отколкото в листните зеленчуци. Както се вижда от фиг. 9, 226Ra се натрупва найслабо в стеблата на царевицата. От листните зеленчуци радият се натрупва сравнително по-слабо в киселеца, а при останалите листни зеленчуци и листата на царевицата коефициентите на натрупване са съизмерими. ИЗВОДИ – Изотопите на уран ( 234U; 235U; 238U ) се натрупват със сравними коефициенти в листните зеленчуци (киселец, манголд и рукола) – n.10-3. При царевицата (листа и стебла) коефициентите са с един порядък по-ниски – n.10-4. Изключение прави спанакът, където коефициентите са с един порядък по-високи – n.10-2 . – Радий-226 се натрупва по-силно от изотопите на урана във всички изследвани растения – n.10-2. Коефициентите на трансфер са най-високи при манголд и рукола, а най-ниски при киселеца и стеблата на царевицата.

Растителна защита

Чувствителност към сачмянка на черешови и вишневи сортове Теодора стоянова, иван минев, петко минков институт по планинско животновъдство и земеделие троян Сачмянката по костилковите (Джувинов и кол., 2006; Михайовощни видове е силно вре- лова, 1962). доносна болест, която напада Резултатите от изследване на прасковата, кайсията, черешата, проявата и чувствителността на вишната и бадема. За първи път интродуцирани и отглеждани болестта е описана през 1843 в ИПЖЗ черешови и вишневи година от Leveille по праскови сортове към сачмянката (Stigmina във Франция. Изследвана е об- carpophila)(Lev &Ellis), са предстастойно и от Aderhold (1902). Въз вени в статията. основа на подробни проучвания Изследването е проведено в върху причинителя й и след пре- колекционно овощно насаждеглед на съществуващата дотога- ние на Института в Троян съзва литература по този въпрос дадено през 2001 година. През той определя причинителя като периода 2012-2013 година е Clasterosporium carpofilum (Lev.) и проучено отношението на черетова име се утвърждава в Ев- шовите сортове Кордия, Силвия, ропа. У нас за първи път е съ- Регина, Суит хърт и Октавия и общена през 1903 година (Мал- вишневите сортове Карнеол и ков). Среща се повсеместно и Сенчеста морела към сачмянкаежегодно, като в отделни годи- та (Stigmina carpophila)(Lev &Ellis) ни причинява сериозни щети. В по листата. години с влажна пролет нанася По време на масовото проявповреди на кайсиите, сливите, ление на болестта от всеки сорт черешите и вишните. Болестта от различните страни и етажи на се среща по листата на всич- дърветата са взети проби по 200 ките им гостоприемници. При броя листа. Нападението е отчеблагоприятни метеорологични тено по 5-бална скала (Недев и условия през април, май и юни кол., 1979), съобразно напетнясе забелязва масово загиване ване на листната петура. на леторасти с листа и плодове без петна – имуненни - 0 Температури по време на вегетация 2012/2013

1 петно – практически устойчиви – 0,1 до 5 петна – слабо чувствителни - 1 до 1/4 от площта – чувствителни - 2 над 1/4 от площта – много чувствителни - 3 Използван е визуалния метод с отчитане степента на зараза и индекса на нападение по възприетата във фитопатологията формула на Mc Kenney (1923). Данните за температурите и валежите, които са от съществено значение за развитието на болестите са ползвани от Метеорологичната станция на Института в Троян. Насаждението се отглежда без напояване и без

Валежи за периода на вегетация 2012/2013 година

30 300

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 28

250

200

2012

2013

градуси Целзий

9–10 (263) / 2014

2012

150

2013

100

0 1

март април май юни юли август септември

Фигура 1. Температури по време на вегетация за периода 2012/2013 година

0 1

март април май юни юли август септември

Фигура 2. Валежи по време на вегетация за периода 2012/2013 година

Таблица 1. Индекс на нападение (%) по листата при черешови и вишневи сортове към сачмянка (Stigmina carpophila) (2012-2013). Сорт

2012

2013

13.50 18.30 17.50 26.00 11.70

25.60 33.60 30.00 35.10 22.00

2.80 8.30

4.80 12.10

Череши Кордия Силвия Регина Суит хърт Октавия Вишни Карнеол Сенчеста морела

растителна защита при естествен фон на зараза. Разпространението на сачмянката (Stigmina carpophila) (Lev &Ellis) по листата е почти през целия вегетационен период. Метеорологичните условия в района на Троян през м. април, май и юни създадоха благоприятни условия за масово заразяване, нападение и загиване на част от леторастите с листата при наблюдаваните черешови и вишневи сортове. Масовите заразявания протекоха при оптимални температури от 18 до 22,0°С и значителни валежи (фигура 1), като по листата се образуваха дребни, червеникаво точковидни петна, които достигнаха размери 2-5 мм със светла цен-

трална част. Характерна особеност беше появата на червеновиолетов венец около петното. При по-чувствителните сортове, поради по-високата степен на нападение петната придобиха неправилна форма, като тъканта в центъра некротира, опада и наблюдавахме кръгли перфорации по нападнатите листа. Отчетохме по-силно напетняване при засенчените в короната и при по младите листа. През 2012 година е установено сравнително по-слабо нападение от сачмянка. Чувствителност към болестта прояви черешовия сорт Суит хърт (26,0%). При останалите проучвани сортове е отчетена слаба чувствителност. Към тази група се отнасят и вишневите сортове Карнеол и Сенчеста морела (таблица 1). Патогенът се среща най-често в години с обилни и продължителни дъждовни периоди, какъвто беше месец юни 2013 година, когато количеството на измерените валежи е 274,6 мм (фигура 2). В тази ситуация се създадоха оптимални условия за протичане на инфекциозния процес, което доведе до масови заразявания при почти всички изследвани сортове. С най-висок индекс на нападение е Суит хърт (35,10%) (табл. 1), което

го определя като много чувствителeн на сачмянка. При него листата пожълтяха и опадаха, още преди края на вегетацията. Чувствителност отчетохме и при черешовите сортове Кордия, Регина и Силвия, които през предходната година проявиха слаба чувствителност. Към групата на слабо чувствителните е сорт Октавия. От проучваните вишневи сортове по-слаба чувствителност прояви сорт Карнеол, при който дърветата запазиха сравнително чиста листната си маса до края на вегетацията (табл. 1). ИЗВОДИ Бързото разпространение на сачмянката и силното поражение на листната маса, което причинява, определят болестта като икономически важна за черешата и вишнята у нас. Съществено влияние върху степента на поражение оказват климатичните фактори - температура и валежи по време на заразяване и проява на сачмянката. Поради по-голямото количество на валежите и благоприятните температури през 2013 година индекса на нападение от болестта е с по-високи стойности. От направените проучвания като слабо чувствителен на сачмянка е черешовия сорт Октавия и вишневия - Карнеол.

Растителноядните акари при местни сливови сортове Николина Маринова, ИПЖЗ Троян, филиал Дряново

ПЛЮС

9–10 (263) / 2014

между полезната и вредната ентомофауна при сливата. Това доведе до увеличаване плътността на растителноядните акари / Маринова 2007/. В статията представяме резултатите от проучване на плътността и видовия състав на растителноядните акари при местни сливове сортове. Те имат както стопанско значение, така и интерес като изходен материал за бъдеща селекция. Проучването е извършено в периода 2011 – 2012 год. в колекционно насаждение от местни

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Растителноядните акари са едни от основните неприятели по сливата /Балевски и кол. 1982/ . Наред със сливовия плодов червей и сливовата плодова оса те нанасят сериозни поражения върху сливовата плодова продукция. В резултат на безразборното използване на инсектициди в сливовите насаждения или отсъствието на такива през последните години, както и промяната в климатичните условия, създадоха предпоставки за нарушаването на баланса

Табл. 1. Плътност на икономически по-важните растителноядни акари при местни сливови сортове през 2011 год.

Сортове сливи

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (263) / 2014

Ухрепка Тетевенка Дупла Клещъчка Лятна синя слива Синя юбилейна Шипченка Пестилка Бяла разградска К. късноцъфтяща Бамбулка Таушанка Казанлъшка Лятна трънкослива от

Семейства акари – бр.акари/лист Tetranychidae Eriofhydae Phytopyidae 0 3.8 13.2 21,7 1,3 4,3 1.7 17,6 2,7 1,9 6,2 9,6 19,7 2,3 2,5 1,4 4,2 18,3 7,6 0,4 3,0 7,3 12,4 0 1,7 3,7 29,6 38,5 2,8 4,9 4,2 7,1 24,8 32,9 4,9 6,2 9,1 21,5 2,3 0,6 `18,5 Габрово 3,9

сливови сортове в района на Опитна станция Дряново. За периода на проучване в насаждението не са използвани инсектициди и акарициди. Плътността на растителноядните акари е отчитана периодично с бинокуляр през две седмици в периода от месец април до септември. Използван е метода на средната проба, като са отчитани подвижните форми на изброените акари. Плътността на акарофауната проследихме при следните сливови сортове: Ухрепка, Тетевенка, Дупла, Клещъчка, Лятна синя слива, Синя юбилейна, Шипченка, Пестилка, Бяла разградска, Кюстендилска късноцъфтяща, Бамбулка, Таушанка, Казанлъшка, Лятна трънкослива от Габрово. В продължение на дългогодишни наблюдения е установено, че за района на Дряново от растителноядните акари с най-голямо икономическо значение са представителите на сем. Тetranychidae, Еriofhydae и Phytopyidae. / Маринова 1995/. Ето защо при настоящото проучване отчетохме плътността при тези семейства

Табл. 2. Плътност на икономически по-важните растителноядни акари при местни сливови сортове през 2012 год. Сортове сливи

Семейства акари – бр. акари/лист Tetranychidae Eriofhydae Phytopyidae

Ухрепка Тетевенка Дупла Клещъчка Лятна синя слива Синя юбилейна Шипченка Пестилка Бяла разградска К. късноцъфтяща Бамбулка Таушанка Казанлъшка Лятна трънкослива от Габрово

9.8 4,3 1.7 10,8 12,5 4,2 8,0 7,3 3,7 13,4 7,1 19,2 9,1 12,9

18.2 21,7 27,6 27,8 39,6 18,3 17,6 12,4 29,6 36,8 24,8 32,9 21,5 `32,7

2,7 1,3 2,7 1,9 2,3 1,4 2,8 1,7 2,8 4,2 4,9 2,3 0,6 3,1

акари. При проведеното проучване , сравнително висока плътност отчетохме при ериофидните акари / табл. 1 и 2 /. При отделните сортове най-висока плътност на ериофидните акари наблюдавахме при сортовете Дупла, Лятна синя слива, Клещъчка, Кюстендилска късноцъфтяща, Таушанка и Лятна трънкослива от Габрово, като тя варираше между 12 и 32 подвижни форми на лист. При тетраниховите акари по-висока плътност наблюдавахме при сортовете Клещъчка, К. късноцъфтяща, Таушанка и Лятна трънкослива от Габрово. Най-ниска плътност е отчетена при представителите на сем. Phytopyidае. При проведеното наблюдение отчетохме, че при някои сортове се наблюдава висока плътност на акарофауната въобще. Това са Лятна синя слива, Кюстендилска синя слива, Таушанка, Лятна трънкослива от Габрово. Това се дължи най-вече на по-крехката листна маса при тези сортове и по - гъстата корона, която образуват дърветата. Изводи Проучени са представители на растителноядните акари от сем. Тetranychidae, Еriofhydae и Phytopyidae. Най-висока плътност е отчетена при ериофидните акари. При тетраниховите акари по-висока плътност наблюдавахме при сортовете Клещъчка, К. късноцъфтяща, Таушанка и Лятна трънкослива от Габрово. По-високата плътност на акарофауната при тези сортове се дължи най-вече на по-нежната листна маса и по-гъстата корона, която образуват дърветата.

овощарство

Растежни и репродуктивни прояви на лешник според разстоянията на засаждане доц. д-р Магдалена Николова Опитна станция по земеделие, Кърджали

9–10 (263) / 2014

изучаване на растителните ресурси при овощните видове (Недев, Григоров, Баев и др., 1979 г.). За установяване влиянието и взаимната връзка между изучаваните фактори са извършвани следните отчитания и наблюдения: напречно сечение на стъблото и скелетните клони (cм2), дължина на едногодишния прираст (м), задържан завръз. Проследявани са следните външни признаци на несъвместимост: надебеляване на ствола над мястото на присаждане, визуално са сравнявани големината и окраската на листата. Окомерно е определян тургорът на листата при вариантите, отглеждани по двата начина. За установяване степента на доказаност е приложен дисперсионният анализ, при който сравняването е със средноаритметичния резултат в експеримента. Резултати : Напречно сечение на ствола и скелетните клони При дърветата и храстите от силнорастящите сортове с малки изключения са отчетени по-високи стойности на наблюдавания показател (табл. 1). Повечето от регистрираните разлики не са статистически доказани. През периода на изследване анализът на

ПЛЮС

L.) са типични представители на силнорастящите сортове, а сорт Ран трапезундски е слаборастящ с произход от вида (C. maxima Mill.). Проучваните схеми на засаждане при храстите са две – 5х4 м и 6х5 м, а за дръвчетата – три: 4х3 м, 5х3 м и 5х4 м. Засадените сортове - опрашители са: Бадемовиден и Римски. Опитът е заложен с десет варианта в две повторения. Варианти според разстояния на разсаждане: Присадени растения: Сорт Халски V1 - 4х3 м; V2 - 5х3 м; V3 - 5х4 м. Сорт Косфорд V1 - 4х3 м; V2 - 5х3 м; V3 - 5х4 м. Храстовидно формирани растения: Сорт Ран трапезундски V1 - 5х4 м; V2 - 6х5 м. Сорт Косфорд V1 - 5х4 м; V2 - 6х5 м. Площта на насаждението е 11 дкa, а опитните растения са 60 броя. Почвеният тип е канеленогорска почва. Насаждението е отглеждано при неполивни условия. При вариантите с храстовидно отглеждане растенията са формирани с 2-4 основни стъбла, а присадените дървета – по системата на свободнорастяща корона. Агротехническите мероприятия са провеждани по възприетата технология на отглеждане, а наблюденията - по Методиката за

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Получаването на по-високи добиви и доходи от единица площ зависи до голяма степен от броя на засадените дървета. В нашата страна не е провеждана експериментална работа за установяване на оптималните разстояния на засаждане на лешникови растения, а в световната научна литература липсват данни за подобно проучване с присадени дървета. Резултатите от изследване с цел да се определи оптималната гъстота на засаждане на лешникови растения, отглеждани по различен начин – храстовидно и едностъблено чрез присаждане върху подложка дървовидна леска (C. colurna L.), представяме в статията. Проследяваме и растежните и репродуктивни прояви на лешникови сортове с различен произход и сила на растеж. Като краен продукт след анализиране на взаимното влияние на трите фактора – разстояния на засаждане, сорт и начин на отглеждане, се очаква да бъде решен важен въпрос от технологията на отглеждане на лешника за условията на България. Проучването е изведено в лешниково насаждение, създадено през есента на 2006 година в близост до гр. Кърджали. Сравнително се изпитват растения от сортовете Халски и Косфорд, отглеждани едностъблено чрез присаждане върху подложка дървовидна леска (C. colurna L.) и Ран трапезундски и Тонда джентиле, формирани храстовидно. Сортовете Халски, Косфорд и Тонда джентиле, с произход (C. avellana

сечение на стъблото /cм2/

Халски Халски Халски Косфорд Косфорд Косфорд

12 15 20 12 15 20

3,08 2,08 3,51 2,95 2,20 2,24

Ран трапезундски Ран трапезундски Тонда джентиле Тонда джентиле

2,09

2,20

3,10

1,98

5 % = 0,68 1% = 1,09 0,1% = 1,66

ПРИСАДЕНИ NS 0,89 NS 0,79 NS 0,76 NS 0,94 NS 0,68 NS 0,64 ХРАСТОВИДНИ NS 0,81

прираст /м/

NS NS NS NS NS NS

11,07 11,28 7,89 8,39 6,08 4,83

NS NS NS NS NS NS

5,95

0,80

6,97

1,07

6,86

0,84

5,11

данните показва, че факторите разстояния на засаждане и начин на отглеждане все още не оказват влияние върху наблюдавания показател. Силата на растеж на сорта е определяща за развитието на младите лешникови растения. По-голям размах (разлика между крайните стойности) при напречното сечение се наблюдава в началните години от развитието на растенията. Темпът на надебеляване на скелетните клони, изразен чрез стойностите на напречното сечение не при всички варианти е сходен с този на стъблото. Дължина на едногодишния прираст През две поредни вегетации терминалният прираст при повечето присадени дръвчета превишава незначително този на храстовидно формираните. Несъществените различия между вариантите не са достатъчно основателни, за да очертаят тенденция (табл. 1). Получените резултати показват, че върху големината на едногодишния прираст по-съществено влияние оказват начина на отглеждане и силата на растеж на сорта, което е биологична особеност. Проследяването на растежните прояви на лешникови сортове с различен произход и сила на растеж, потвърждават изводите,

сечение на клон /cм2/

доказаност

хранителна площ /м2/

доказаност

Сорт

доказаност

Табл. 1. Напречно сечение на стъблото и скелетните клони /cм2/ и дължина на едногодишния прираст /м/ средно за периода /2009–2011г./

0,24 0, 63 1,01

2,98 3,85 4,98

направени от предишни изследвания (Николова, 2002, Николова и др., 2010), че през един продължителен период (от засаждането на постоянно място до четвърта - пета вегетация) лешникът има слаб темп на нарастване, независимо от начина на отглеждане. Това е и основната причина опитните растения през периода на проучване (трета - пета вегетация) да реализират незначителна част от растежния си потенциал. Неполивните условия, при които се извежда експеримента, също повлияват негативно в тази насока. Слабият растеж на лешниковите растения, отглеждани при неполивни условия, позволява в практиката да се приложат по-сгъстени схеми на засаждане. Дори може да се експериментира и с практикуваното в някои страни – производителки залагане на двойно повече растения на единица площ, като в последствие (след 18-та година) се предвижда прореждане. Влияние на подложката от C. colurna L. Прояви на средноранна несъвместимост От проведените визуални наблюдения през вегетацията за реакциите на лешниковите растения при неблагоприятните климатични условия през летните месеци става ясно, че състоянието на присадените растения от двата

сорта е по-добро, в сравнение с храстовидно формираните. Получените резултати ни дават основание да твърдим, че подложката от дървовидна леска (C. colurna L.) влияе по определен начин върху устойчивостта на присадения сорт към екстремните условия на външната среда. При нито един от присадените варианти не са наблюдавани външни признаци на средноранна несъвместимост, изразяващи се в надебеляване на ствола над мястото на присаждане, по-малки размери на листата и преждевременното им пожълтяване и окапване. Репродуктивни прояви В края на проучването при повечето варианти е отчетен задържан завръз. Преобладават празните плодове или тези с недостатъчно оформена и охранена ядка. Помологичните характеристики на плодовете през младенческия период от развитието на лешника не съответстват на отразените в научната литература. Най-добри резултати са получени при вариантите с присаждане, независимо от сорта. Изводи Лешникът, отглеждан при неполивни условия, има слаб темп на нарастване от 1-та до 4-та - 5-та вегетация, независимо от начина на отглеждане. Това е основната причина, поради която не може да се отчете влиянието на фактора – хранителна площ върху растежа при настоящия експеримент. Върху растежните прояви през младенческия период от развитието на лешника по-съществено влияние оказват начина на отглеждане и силата на растеж на сорта, което е биологична особеност. При нито един от присадените варианти не са наблюдавани външни признаци на средноранна несъвместимост. Слабият растеж на лешниковите растения, отглеждани при неполивни условия, позволява в практиката да се приложат посгъстени схеми на засаждане.

Биологична характеристика на българския сливов сорт Невена Д.Иванова,И.Витанова, С.Димкова, Н.Маринова ИПЖЗ–Троян

височина 300 м. Дърветата от сливовия сорт Невена и от Стенлей (контрола) са присадени на семеначета от джанка Prunus cerasifera Ehrh., засадени са през пролетта на 2001 г. в участък с псевдоподзолиста сива горска почва, на разстояния 6 х 5 м. Изследваха се по десет дървета, отглеждани при еднаква агротехника. Бяха определени следните показатели: начало и край на пълния цъфтеж, среден диаметър, височина и обем на короната, напречно сечение на ствола, добив, средна маса на един плод в проба от 3 кг, взета от всяко дърво. Съдържанието на сухо вещество се определи тегловно, на глюкоза и захароза – по Бертран, на фруктоза по Колтхоф и на органични киселини като ябълчна - титриметрично с 0,1 n NaOH. Съдържанието на азот в плодовете се определи по метода на Келдал, на фосфор колориметрично при редуктор хидразин сулфат, на калий в солнокисел извлек с пламъчен фотометър, на калций и магнезий комплексометрично с Трилон В. Проучи се отношението на сорта Невена към икономически важните болести шарка, червени листни петна и ранно кафяво гниене. Дърветата на сливовия сорт Невена са умерено растящи, с обратно пирамидална корона. Височината на короната е 4,36 м /табл.1/, средният диаметър е 4,70 м, обемът е 25,20 м3 и напречното сечение на ствола е 173,6 см2. Размерите на

ПЛЮС

напречно сечение на ствола cм2 173,6 90,8

9–10 (263) / 2014

Таблица 1. Размери на короната на сливовите дървета /средно за периода 2009-2013 г./ Сортове височина на короната, среден диаметър обем на короната, м3 м на короната, м Невена 4,36 4,70 25,20 Стенлей 4,10 3,90 16,32

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Сливата е основен овощен вид за Централния старопланински район в България, в който има благоприятни природни агроклиматични условия за развитието є. Тя е овощен вид с потенциално висока продуктивност, взискателна е към почвената и атмосферна влажност, сравнително устойчива е на по-ниски температури, успешно се развива и на сравнително по-бедни почви от типа на сивите горски, които са характерни за Централния старопланински район и затова намира по-широко разпространение в планинските райони /Витанова, 1996/. От дълги години в Опитна станция по сливата в гр. Дряново се провежда сортоизпитване на голям брой селекционирани български и чуждестранни сливови сортове /Витанов, 1977; Иванова, 2006/. От проучените сортове интерес представлява българският сорт Невена, селекциониран от проф. дсн Марко Витанов чрез кръстоска на сортовете Кюстендилска синя слива х Алтанова ренклода. Сортът Невена е включен в групата на къснозреещите сортове, плодовете му узряват около 15 септември. В статията са представени резултатите от проучване на биологичната характеристика на сливовия сорт Невена, включваща фенологични наблюдения, биометрични показатели и химичен състав на сливовите плодове. Изследванията се проведоха в периода 2009-2014 г. в района на Опитна станция по сливата в гр. Дряново при надморска

Таблица 2. Цъфтеж на сливовите сортове Невена и Стенлей / средно за периода 2009-2014г./. Сорт начало на цъфтеж начало на пълен цъфтеж край на цъфтежа x Sx x Sx x Sx Невена Стенлей

13.IV 10.IV

7,03 7,64

15.IV 12.IV

7,08 8,70

Таблица 3. Химичен състав на плодовете/средно за периода 2009-2014 г./ Сортове сухо вещество, % захари, % глюкоза фруктоза захароза Невена 21,32 4,09 2,90 4,01 Стенлей 18,62 3,50 2,60 4,60

короната на сорта Стенлей са значително по-малки в сравнение с тези на Невена : височина – 4,10 м, диаметър – 3,90 м, обем – 16,32 м3 и напречно сечение на ствола 90,8 cм2. Сортът Невена плододава предимно върху двегодишна дървесина, върху която са разположени 86,8% от количеството на плодовете. Сортът е самостерилен, цъфти около 3 дни след сорта Стенлей. Началото на цъфтежа е около 7 април , началото на пълния цъфтеж е 9 април, а краят на цъфтежа 18 април /табл.2/. Плодните пъпки на сорта Невена са силно устойчиви на измръзване. Продължителното застудяване в периода от 28 януари до 23 февруари 2012 г. и високите абсолютни стойности на минималните температури, движещи се в диапазона от минус 12,60С до минус 27,20С в продължение на 27 дни повредиха 9,8% от плодните пъпки на сорта Невена, докато на сорта Стенлей 36,5% (Иванова и кол., 2012). Формата на плода на Невена е продълговатоовална, масата на 1 плод е 32 г. Костилката се отделя лесно от плодовото месо, средната є маса е 0,9 г и съставлява 2,82% от масата на целия плод. Размерите на плода са съответно: височина 42,2 мм, широчина 30,1 мм и дебелина 27,6 мм. Плодовете узряват в средата на септември. Сортът Невена е умерено родовит. За периода на изследване 2009-2013 г. средният добив от едно дърво е 50 кг, а за сорта Стенлей е 57 кг. Плодовете на сорта Невена имат високо съдържание на сухо вещество – 21,32%, докато за сорта Стенлей е доста по-ниско – 18,72%. Количеството на глюкозата е 4,09%, на фруктоза – 2,90%, на захароза - 4,91%, общата сума на захарите е 11,90%. Стойностите за тези показатели за

23.IV 21.IV

обща сума 11,90 10,70

7,01 7,22

органични киселини, % 0,90 0,72

сорта Стенлей са: глюкоза – 3,50%, фруктоза – 2,60%, захароза – 4,60%, обща сума на захарите – 10,70%. Съдържанието на органични киселини в плодовете на Невена е по-високо - 0,90%, в сравнение със Стенлей – 0,72%. Количеството на дъбилните вещества в плодовете на сорта Невена е 0,278%, докато за Стенлей е по-малко – 0,208%. Плодовете на сорта Невена имат високо съдържание на азот и пепелни елементи. Количеството на азота(N) е 0,67%, на фосфор(P2O5) – 0,23%, на калий(K2O) – 0,93%, на калций(CaO) – 0,20% и на магнезий(MgO) – 0,14%. Сливовият сорт Невена е толерантен на шарка, на червени листни петна и на ранно кафяво гниене. Контролният сорт Стенлей е толерантен на шарка и на червени листни петна, но е силно чувствителен на ранно кафяво гниене. ИЗВОДИ Селекционираният в Опитна станция по сливата сорт Невена се отличава с умерен растеж и с добра родовитост. Толерантен е на икономически най-важната болест по сливата шарката (Plum pox virus) , на червени листни петна и ранно кафяво гниене. Плодовете му са средно едри, с атрактивна външност, с благоприятно съдържание на захари, органични киселини, азот, фосфор, калий, калций и магнезий. Сливовият сорт Невена е подходящ за отглеждане при условията на основния сливопроизводителен център на страната – Централния старопланински район и трябва да се разшири разпространението му.

Цветовите характеристики на сортове сливи според процеса на термопомпено сушене П. Иванова, Б. Бръшлянова, ИИРХ - Пловдив Д. Георгиев, М. Георгиева, ИПЖЗ - Троян Плодовете сини сливи с техния химичен състав са ценна храна за човека, тъй като са богати на органични киселини, пектин, дъбилни вещества, минерални соли и витамини. Наред с вкусовите си качества имат и лечебно действие - стимулират сърдечната дейност и храносмилането, спомагат за изхвърлянето от организма на отровните вещества и холестерина. Консумират се в прясно състояние, сушени, а също преработени в мармалади, конфитюри, ликьори. Основната цел на селекционерите е с работата си да допринесат за повишаване на сортовата асортиментна листа на плодове за пазара, както и да създадат качествени сортове за потребителите, които да задоволят изискванията им. Не маловажен фактор за преработката на сливите е разнообразието на сортовете по отношение на срока на узряване на плодовете (Gergov et all, 2000). За сушене са подходящи късно зреещите сортове сливи (Ivanova, 2002; Vitanova, 2006). В статията представяме резултатите от изследване на стабилността на цвета на сортове сли-

ви, изсушени чрез термопомпено сушене и влиянието на сорта върху цветовите характеристики на плодовете. За постигане на целта са изследвани три сорта сливови плодове („Стенлей”, „Йойо” и „Габровска”), отгледани и предоставени от Института по планинско животновъдство и земеделие град Троян. Предварителната подготовка на плодовете сини сливи е извършена в следната последователност: измиване → отстраняване на костилките → нарязване→ измиване с течаща вода → отцеждане. Приетата форма за нарязване на плодовете е на осминки надлъжно и напречно. Всички упоменати сортове са изпитани в термопомпен стенд за сушене, в тънък слой при напречно ориентиран въздушен поток спрямо слоя продукт. Термопомпеното сушене протича при температура 45±2°С и ниска относителна влажност на циркулиращият въздух (средно за процеса 10%). По време на сушенето на всеки половин час е измервана масата на пробата. Условието за край на експеримента е сушене до постоянна

Суровини

Габровска

b±SD

a/b

√a2+b2

23.08 ± 0,19

18.13±0,10

18.26±0,19

0.99

8.53

24.56±0,08

25.71±0,58

17.73±0,19

1.45

9.32

16.3±0,20

18.43±0,27

12.8±0,06

1.44

7.90

9–10 (263) / 2014

Йо-Йо

a±SD

ПЛЮС

Стенлей

Показатели L±SD

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Таблица 1. Цветови показатели на сортове сини сливи

маса. Пробите изсушени и охладени сливи са опаковани в хартиени пликове. Съхранението се извършва при стайна температура в отсъствие на светлина. Определянето на цвета е по Гарднер – инструментално с лабораторен апарат “GOLORGRAD2000”. Показателите са отчетени по системата CIE Lab. При измерването са взети цветовите координати L, a и b: L – яркост на цвета; +а - червен цвят; -а- зелен цвят; +b –жълт цвят – b- син цвят. Стойността на цветния тон или доминиращата дължина на вълната е представена от съотношението а/b. Наситеността на цвета е определена от стойностите на индекса √а2+b2. Цветовите разлики между отделните продукти са определени със стойностите ΔL, Δа и Δb, а ΔЕ е обобщен показател за крайната цветова разлика. За визуално възприемане на цветовата разлика се приема стойността ΔЕ= 1. Стойностите на измерените цветови показатели са средно-

Фиг. 1. Стойности на яркост на цвета при сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 2. Яркост на цвета при сушените сини сливи от подбраните сортове

Фиг. 3. Червен компонент на цвета на сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 4. Червен компонент на цвета при сушени сини сливи

аритметични от три паралелни измервания. За обработка на получените резултати са приложени еднофакторен и двуфакторен дисперсионен анализ (Excel). Стойностите на CIE Lab цветовите координати на плодовете от подбраните сортове сини сливи са представени в таблица 1. От цветовите координати яркостта L e количествена характеристика на цвета и показва, че стойностите на L за плодовете сини сливи от сорт „Габровска” са най-ниски при изследваните сортове. Сортовото различие води до статистическата разлика в резултатите за яркостта на цвета на сините сливи при Р<0,05. Получените стойности за F са над критичните. За цветовия параметър +а, характеризиращ количеството на червения компонент на цвета получените резултати показват, че с най-високи стойности и статистически различими (Р<0,05) са плодовете от сорт „Йойо” в сравнение с останалите два сорта. Стойностите на +b, характеризиращи количеството на жълтия компонент на цвета са най-високи при сини сливи от сорт „Стенлей” и са статистически различими (р< 0,05) в сравнение с показанията при останалите два сорта, като причина за това е сортовото различие на плодовете. От данните се вижда, че с най-добри измерени инструментално качествени и количествени цветови характеристики са плодовете от сорт „ Йойо”. Промяната на интензивността на цвета на сушените сини сливи е представена с цветовия показател „L” на фигури 1 и 2. Сравнителният анализ на сушените сини сливи по показател яркост на цвета показва, че само продуктите от сорт „Габровска” са с най-високи стойности. При приложения метод на сушене яркостта на цвета на изследваните сини сливи сорт

„Габровска” се увеличава и е статистически различима от сортове „Стенлей” и „Йойо”, за които тя намалява. Между тях не се установява различие, тъй като техните доверителни интервали се припокриват. На фигури 3 и 4 са представени измерените стойности на червения компонент на цвета на изследваните сортове сушени сини сливи. Данните от фигурата показват, че с най-висока стойност на червения компонент на цвета са сушени сини сливи от сорт „Габровска”, като стойностите са статистически различими с резултатите, получени при продуктите от другите два сорта „Стенлей” и „Йойо”. За всички изследвани продукти (сушени сини сливи) термопомпеното сушене води до съществено намаляване на червения компонент на цвета. Данните показват, че сушените сини сливи от сортовете „Стенлей” и „Йойо” са със статистически неразличими стойности при този количествен показател. Цветът на сините сливи до голяма степен се свързва с наличието на антоциани, а качественото инструментално определяне се свързва с червения и син компонент на цвета. Влиянието на процеса сушене върху намаляването на червения цветови тон за всички изследвани сортове е потвърдено с установената отрицателна линейна зависимост между съдържанието на антоциани и червения цветови тон при висок коефициент на детерминация R2=0.9779 (фигура 5). В резултат на приложения метод на сушене жълтият цветови тон се запазва в ниска степен само при сушени сини сливи от сорт „Стенлей”, докато при останалите два продукта стойностите преминават към син цветови тон (фигури 6 и 7). От фигура 6 се вижда, че само сушените сини сливи от сорт „Стенлей” са със значими

Фиг. 5. Линейна зависимост между съдържанието на антоциани и червен компонент на цвета на сушени сини сливи

Фиг. 6. Жълт/син компонент на цвета на сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 7. Жълт/син цветови тон на сушени сини сливи от различни сортове

Фиг. 8. Линейна зависимост между антоцианите и синият цветови тон на сушените сини сливи от сортове „Йо-йо” и „Габровска”

Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚÂˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂнеÒ‡намалява Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. значително яркостта на цвета при сортовете „Стен¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ Â лей” и „Йойо”, а увеличава стойÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË ността на яркостта при сливи от сорт „Габровска”. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰За всички изследвани проÌ‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ дукти (сушени сини сливи) термопомпеното сушене води ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰до съществено намаляване на ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË червения компонент на цвета. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ Влиянието на процеса сушене е потвърдено с установената отÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëрицателна линейна зависимост Фиг. характеристики на сушени сини сливи от между съдържанието на антоци¯‡‚‡ÌÂ9.- Цветови 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂразлични сортове ани и червеният цветови тон. ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓВ резултат на приложения разлики в сравнение с Á‡ останасушени сортове сливи след проËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 метод на сушене жълтият цветолите два сорта „Йойо” и „Га- цеса сушене са най-добри при ви тон се запазва в ниска степен 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. показват, œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó- от сорт „ Габровска” бровска”. Данните че продукти само при сини сливи от сорт стойностите на синия цветови (фигура 9). ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡„Стенлей”, докато при останалипоказател на сортовете „Йойо” те два сорта стойностите премиÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ статистически - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) и Îˇ‚‡Ú „Габровска”са Изводи нават към син цветови тон. Уснеразличими помежду Анализът на получените ре‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007),си. ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ тановена е положителна линейна За влиянието на процеса су- зултати дават основание да се зависимост между антоцианите „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓсин ¯ËÓÍË „‡- следните изводи: шене върху количествения направят и синия цветови тон на сушени цветови на изследваните За „.всички изследвани ÁÛÎÚ‡ÚË сортове ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊÌËˆË. — тон Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 - 25 367 сортове сини сливи е устано- сини сливи, с най-добри качест- сини сливи от сортовете „Йойо” ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ ‰Í‡.положителна «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, „Габровска”. ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓвена линейна завени и Á‡Ò‡‰ÂÌË количествени цветови ха- и- ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ОтÌ‡технологична гледна точвисимост между антоцианите рактеристики инстру-Ì‡ÎË˜ËÂ ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „.иÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁизмерени ка е целесъобразно да се изсиния цветови тон на сушените ментално са плодовете от сорт ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ползват за сушене сини сливи от сини сливи от сортовете „Йойо” „Йойо”. Сортовото различие на сорт „Габровска”, тъй като стаи „Габровска”(фигура 8). плодовете Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003оказва „.), влияние върИнтензивността (L), насите- ху измерените стойности по из- билността и интензивността на »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ им ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ цвета след процеса сушене ността (√а2+b2 ) и стабилността следваните цветови показатели. са най-добри. ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11Приложеният 212 Ú ˇ„Ó‰Ë метод на ‰Ó·Ë‚ цветаÂ (ΔЕ) при изследваните на суше-

ДО АВТОРИТЕ ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

34 38

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

39 12

Гизда е пластичен и икономичноефективен сорт. Не е взискателен към условията на отглеждане. За пет години от него е получен с 16% по-висок добив на зърно от това на стандарта сорт Садово 1.

• Ран сорт • Височина на растението – 98 см • Добра устойчивост на полягане и оронване • Формира гъсти и изравнени посеви • Студоустойчивост - отлична на Безостая1 • Устойчивостта към ръжди и брашнеста мана е средна • Съдържание на протеин в зърното – 14% • Тегло на 1000 зърна – 36 г • Хектолитрова маса – 78 кг • Средна по сила пшеница • Твърд ендосперм

A 58

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Пшеница – СеЛеКциОнни ПОСТиЖениЯ

брой 9–10 (263) 2014

Г. Рачовска, Зл. Ур, Бл. Андонов ИРГР „К. Малков” – Садово

Полски култури

СОРТОВЕ САДОВО 1 Tr.aestivumL. var. lutescens Произход: ♀ Юбилейна 3 X ♂ Безостая 1 • Средно ран • Височина на растението – 95-100 cм • Добра устойчивост към полягане • Висока сухоустойчивост • Добра студоустойчивост • Устойчив на жълта ръжда и толерантен на кафява ръжда • Тегло на 1000 зърна – 50 г • Хектолитрова маса – 77 кг • Съдържание на мокър глутен – 24,0 – 26,0% • Съдържание на протеин – 13,0 – 14,0% • Твърд ендосперм • Садово 1 е основен сорт за страната и заема 12% от площите засяти с пшеница, а в Южния централен район разпространението му достига 69,3% (данни на МЗХ, 2011 г.). Той е несменяем стандарт на ИАСАС за добив и качество на зърното от 1975 г. Притежава отлична екологическа пластичност и адаптивност. Бул ПОБЕДА Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀Tr. Sph. Х Rotund. X ♂ [( Tr. Durum x Sec. Montanum) X Безостая 1 x Мексикан 225)] • Средно ран • Височина на растението 100-110 cм • Добра устойчивост на полягане • Отлична зимоустойчивост

• Хектолитрова маса – 76 кг • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм

Никибо е пластичен сорт. Подходящ е за отглеждане на богати почви при балансирано торене. Формира гъсти посеви, средно за пет годишен период е получен добив от 792 кг/дкa зърно.

СОРТ НИКОЛАЙ Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: Bulg. 5052-п Х VІІІ- F5 кр. 19а 2-10

• Средно ран сорт • Височина на растението – 100 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Студоустойчивост на нивото на сорт № 301 • Тегло на 1000 зърна - 42 г • Хектолитрова маса - 80 кг • Съдържание на протеин в зърното 15,5% • Устойчивостта към ръжди е висока, а към брашнеста мана проявява толерантност • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм

Николай се характеризира с високи и стабилни добиви. За три години от него в Садово е получен средно добив по 816 кг/дкa зърно.

СОРТ ГИЗДА Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: Третиране на сухи семена от сорт Победа с химичния мутаген натриев азид в концентрация 1 mM

• Ран • Височина на растението – 106 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Студоустойчивост на нивото на сорт Безостая1 • Продуктивен клас – дължина 10,2 cм, тегло на зърното в клас е 2,1 г, броят на зърната в клас средно е 46 • Устойчивостта към ръжди е средна, а към брашнеста мана проявява толерантност • Тегло на 1000 зърна – 46 г

СОРТ НИКИБО Tr.aestivum L. var. lutescens Произход: Ника Кубани Х Прелом

КМ 135 е високопродуктивен сорт с добър баланс между добив и качество на зърното.

• Средно ран • Височина на растението – 85 -00 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Добра сухоустойчивост • Толерантен към студ • Толерантен на брашнеста мана и ръжди • Повишена устойчивост към фузариоза по класа • Тегло на 1000 зърна – 40 г • Хектолитрова маса – 78 кг • Съдържание на протеин – 12,0 – 13,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм

КМ-135 Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀ Протеинка х ♂ Загорка

• Средно ран • Височина на растението – около100 cм • Много добра устойчивост към полягане • Висока сухоустойчивост • Отлична студоустойчивост • Устойчив на черна ръжда и толерантен на брашнеста мана • Тегло на 1000 зърна – 49 г • Хектолитрова маса – 78 кг • Съдържание на мокър глутен – 34,0 – 36,0% • Съдържание на протеин – 14,0 – 16,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм • Сорт Момчил притежава отлични хлебопекарни качества. Адаптивен сорт с висока екологическа пластичност. Включен е в ОСЛ на Македония и Република Турция.

МОМЧИЛ Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀NS 11-36 X ♂Аврора

Сорт Победа е национален стандарт за силните пшеници – група „А” и е един от най-студоустойчивите български пшенични сортове. Характеризира се с висока стабилност по отношение на показателите за качество на зърното.

• Толерантен към кафява, черна ръжда и брашнеста мана • Силна пшеница • Тегло на 1000 зърна – 44 г • Хектолитрова маса – 78-80 кг • Съдържание на мокър глутен – 34-38% • Седиментационно число – 65-70 cм3 • Съдържание на протеин – 15-17% • Твърд ендосперм

МУРГАВЕЦ Tr.aestivum L. var. Erythrospermum Произход: ♀Алтимир 67 X ♂Садово 1 • Средно ран • Височина на растението – около 90 cм • Добра устойчивост към полягане и оронване • Висока сухоустойчивост • Средна студоустойчивост • Толерантен на кафява ръжда и брашнеста мана • Тегло на 1000 зърна – 50 г • Хектолитрова маса – 75 кг • Съдържание на мокър глутен – 25,0-28,0% • Съдържание на протеин – 12,0 – 14,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм Сорт Мургавец пригежава комплекс от полезни признаци (едро, тежко и добре оцветено зърно) и висока специфична и обща адаптивност. ПРЕЛОМ Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀ Росица X ♂ Тунджа • Средно ран • Височина на растението – 107 - 110 cм • Толерантен към полягане и оронване • Добра сухоустойчивост • Средна студоустойчивост • Толерантен на кафява ръжда и устойчив на брашнеста мана • Толерантен към алуминиева токсичност • Тегло на 1000 зърна – 48-50 г

• Средно ран • Височина на растението – 100-105 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Толерантен към суша • Толерантен към студ • Толерантен на брашнеста мана и ръжди • Тегло на 1000 зърна – 42 г • Хектолитрова маса – 78- 80 кг • Съдържание на протеин – 12,0 – 13,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм

Царевец е високопродуктивен сорт, с много голям клас и брой на класчетата и зърната в него.

ФЕРМЕР Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: Победа + gamma rays 50 Gy

• Средно ран • Височина на растението – 95 -100 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Много добра сухоустойчивост • Отлична устойчивост към студ • Устойчив на брашнеста мана и ръжди • Повишена устойчивост към фузариоза по класа • Тегло на 1000 зърна – 45 - 46 г • Хектолитрова маса – 78- 80 кг • Съдържание на протеин – 15,0 – 16,0% • Съдържание на мокър глутен – над 30% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм

Сорт Фермер е високо адаптивен и пластичен. Могат да бъдат постигнати отличен добив и качество на зърното при ниски нива на торене. Пригоден е за отглеждане в цялата страна.

ЦАРЕВЕЦ Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀Зебрец х ♂Катя

• Средно ран до ран сорт

ДИАМАНТ Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀Юбилей X ♂Садово 1

Сорт Садово 772 е адаптивен и притежава голям потенциал за добив и качество на зърното.

• Средно ран до ран сорт • Височина на растението – 90 cм • Много добра устойчивост към полягане и оронване • Много добра сухоустойчивост • Много добра студоустойчивост • Толерантен на кафява ръжда и брашнеста мана • Тегло на 1000 зърна – 45 г • Хектолитрова маса – 70 - 72 кг • Съдържание на мокър глутен – 36,0 – 38,0% • Съдържание на протеин – 13,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм

• Ран сорт • Височина на растението – 100-105 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Отлична сухоустойчивост • Добра студоустойчивост • Толерантен на брашнеста мана и ръжди • Тегло на 1000 зърна – 40г • Хектолитрова маса – 78- 80 кг • Съдържание на протеин – 13,0 – 14,0% • Средна по сила пшеница • Твърд ендосперм

Сорт Гинес притежава много висок добивен потенциал на база на висока и изравнена продуктивна братимост. Характеризира се с изключително висока сухоустойчивост и адаптивност.

САДОВО 772 Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀ Скития X ♂ Садово 1

• Хектолитрова маса – 70 кг • Съдържание на мокър глутен – 31,0% • Съдържание на протеин – 12,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм • Сорт Прелом има много висок потенциал на класа. Пригоден е за биологично земеделие.

ГИНЕС Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: Катя + gamma rays 50 Gy

Гея 1 има грамаден потенциал за добив. При благоприятни агроклиматични условия добивът му може да надхвърли 8,5 т/хa.

• Хектолитрова маса – 72- 74 кг • Съдържание на протеин – 14,0% • Средна по сила пшеница • Твърд ендосперм

• Височина на растението – 100 - 110 cм • Толерантен към полягане и оронване • Много добра сухоустойчивост • Отлична студоустойчивост • Толерантен на кафява ръжда и брашнеста мана • Тегло на 1000 зърна – 43 г • Хектолитрова маса – 76 - 78 кг • Съдържание на мокър глутен – 32,0 – 34,0% • Съдържание на протеин – 16,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм • Сорт Диамант е високоадаптивен сорт с отлична продуктивност и качество на зърното, пригоден е за отглеждане в райони с по-студен климат. БОРЯНА Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀ (9855-18/NS 314 x Аврора) X ♂Mомчил • Средно ран до ран сорт • Височина на растението – 100 - 105 cм • Устойчив към полягане и оронване • Много добра сухоустойчивост • Отлична студоустойчивост • Толерантен на кафява ръжда и брашнеста мана • Тегло на 1000 зърна – 46-48 г • Хектолитрова маса – 76 - 78 кг • Съдържание на мокър глутен – 25,0% • Съдържание на протеин – 12,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм • Сорт Боряна е изключително пластичен и адаптивен с висок добив. Икономичноефективен сорт, пригоден за отглеждане при намалени нива на торене.

ЮНАК Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀Moмчилl X ♂ Катя

• Ран сорт • Височина на растението – 100 cм • Средно устойчив на полягане и устойчив на оронване • Отлична сухоустойчивост • Средна студоустойчивост • Толерантен на кафява ръжда и брашнеста мана • Тегло на 1000 зърна – 46-48 г • Хектолитрова маса – 76 - 78 кг • Съдържание на мокър глутен – 34,0% • Съдържание на протеин – 14,0% • Пригоден за самостоятелно изпичане на хляб • Твърд ендосперм • Високопродуктивен и висококачествен сорт. Притежава пластичност, благодарение на сухоустойчивостта си. Стабилен добив и качество на зърното.

Гея 1 Tr.aestivum L. var. Lutescens Произход: ♀FD 6405 /Fr/ n Zg. 720-1) х ♂Садово1

• Средно ран • Височина на растението – 70-75 cм • Добра устойчивост на полягане и оронване • Добра сухоустойчивост • Средна студоустойчивост • Устойчив на брашнеста мана • Добра устойчивост на ръжди • Тегло на 1000 зърна – 48-52 г

SOMMET DE L’ELEVAGE 2014 Повече от 2000 души посетиха за първите два дни българския щанд на Министерството на земеделието и храните в рамките на животновъдното изложение Sommet de l‘Elevage, което се провежда в Клермон-Феран, Франция. Информационният щанд на институцията представя сектор земеделие и в частност животновъдството, като популяризира България и като туристическа дестинация. Гостите можеха да дегустират традиционни български месни и млечни продукти. Организаторите на изложението предоставиха безвъзмездно площта за щанда, тъй като страната ни е първата държава-членка на Европейския съюз, която е почетен гост на изложението. Българският щанд беше посетен от френския министър на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите и говорител на френското правителство Стефан Льо Фол, както и от делегации от Италия, Словения, Румъния и Гана. Възможностите за партньорство и директните контакти в сферата на животновъдството, перспективите за селски, еко и културен туризъм в страната ни, както и предлагането на комбинирани туристически продукти бяха обект на интерес от френска страна. Българският бизнес също търси възможности за сътрудничество с френски партньори, а посолството ни в Париж е готово да окаже максимално съдействие. Изложението в Клермон-Феран се провежда за 23-ти пореден път и е едно от най-големите в Европа. В него участват представители от над 80 държави, които презентират секторите Овцевъдство, Говедовъдство, Коневъдство и Оборудване. През тази година изложителите са 13000, а изложбената площ е 170 000 кв.м

СЪДЪРЖАНИЕ 1. 2. 3 4 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29. 30. 31. 32. 1. 2. 3.

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

9–10 (263) / 2014

1. 2. 3. 4. 5 6. 7 8. 9. 10. 11. 12.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ М.Пенков и кол. Развитие и продуктивност на маслодайната роза Г. Найденова. Червена детелина сорт НИКА 11 Г. Георгиев. България подписа декларацията „Дунавска соя” Г. Георгиев. Соята у нас – реалност и възможности М. Нанков. Отглеждане на царевица за зелена маса Д. Кертикова и кол. Сортове пролетен фуражен грах К. Стоева и кол. За многогодишните треви при биологично земеделие Б. Янева и кол. Влияние на биологичния тор Лумбрикол върху растежа на гипсофила Г. Делчев. Ефикасност и селективност на хербициди при твърда пшеница срещу плевели и самосевки Цв. Кикиндонов и кол. Продуктивност на новия сорт сорго за зърно Максиред С. Горановска и кол. Влияние на хербициди върху добив и качеството на зърното при царевица Г. Делчев . Ефикасност на смеси от хербициди и растежни регулатори при зимна маслодайна рапица Г. Найденова и кол. Фуражен потенциал на едногодишни бобови треви Г. Делчев. Хербициди и смесите им с растежния регулатор Амалгерол при слънчоглед Н. Недков и кол. Листната температура- показател за водния стрес при бялата маслодайна роза Г. Делчев. Вегетационно приложение на хербициди при царевица Зл. УР и кол. Пригодност на сортове пшеница за биологично земеделие В. Котева и кол. Ефективност на минералното торене на царевица за зърно Илия Учкунов и кол. Интродуциране на растението Стевия в условията на България Г. Делчев. Използване на хербициди при сорго за зърно М. Марчева и кол. Студоустойчивост на сортове зимен шестреден ечемик Б. Атанасова. Нов български сорт мини карамфил Т.Колев и кол. Български и чуждестранни сортове твърда пшеница Г. Делчев. Противожитни и комбинирани хербициди при твърда пшеница Пл. Зоровски и кол. Продуктивен потенциал на нови зимуващи генотипове овес Д. Кертикова. Оценка на сортове люцерна Илия Учкунов и кол. Продуктивност на различни произходи стевия Н. Нешев и кол. Азотното торене за продуктивност и качество на картофите Ал. Пенчева и кол. Генофондът при царевицата – ресурс за съвременната селекция Т. Колев и кол. Изпитване на растежни регулатори при тритикале Хр. Кирчев и кол. Зимуващи сортове овес от Италия Ил. Учкунов и кол. Равнище на стевиол гликозиди в листата на стевия БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ Т. Митова и кол. Междинните култури за зелено торене в биологичното сеитбообръщение Ил. Илиева и кол. Заплевеляване на земеделски култури при биологично производство Р. Донкова и кол. Влияние на сеитбообръщенията върху микробиологичната активност на почвата ЕКОЛОГИЯ Г.Баева. Методите за борба срещу плевелите и екологията в земеделието Д. Станева и кол. Радиоактивното замърсяване на планински почви и растения Енчо Мянушев и кол. Ерозията като фактор за замърсяване на околната среда Е. Мянушев и кол. Водната ерозия – резултат от поройните дъждове Анна Аладжажиян и кол.Подобряване кръговрата на хранителните вещества в селското стопанство Г. Баева.Фактори за развитието на плевелите Е. Мянушев. Земеделието и водната и ветрова ерозия Е. Мянушев и кол.Как да повишим плодородието на ерозираните земи М. Иванова и кол. Антиоксиданти в растителни продукти Анна Карова и кол. Законодателството и българските биопроизводители Е. Мянушев. Усвояване на площи заети с ровини и оврази Д. Станева и кол. Натрупване на радиоактивни елементи в растенията от почви увредени от уранодобив ТОРЕНЕ Ел. Василева и кол.Ефективност на торенето на пшеница. ІV. Качество на зърното Б. Атанасова. Изпитване на минералния тор ХортиГроу при гипсофила Ел.Василева и кол. Ефективност на торенето на пшеница. V. Реутилизация на въглерод и азот -2 Е. Мянушев. Ефективност на торенето при силно ерозирани земи Зл. Ур и кол. Ефективност на торенето на пшеница. VІ. Метаболизъм на фосфора В. Янкова и кол. Течните торобе Блек&Стронг за повишаване на добивите при зеленчуците Н. Запрянова и кол. Ефективност на биопрепарата Лумбрикол върху растежа на разсад от импатиенс и петуния Е. Василева и кол. Ефективност на торенето на пшеница. VІІ. Ефективност на използване на азота от торовете Иван Пачев. Течен тор МахGrow и добива на семена при пролетен фуражен грах Ст. Енчев. Листното торене за стопанските качества на салатно цвекло РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Р.Минева. Розен и малинов агрилус по маслодайната роза К. Александрова и кол. Устойчивост на български сортове домати към черно бактерийно струпясване Т. Стоянова и кол. Чувствителност към цилиндроспориоза на черешови и вишневи сортове Анна Пенева. Алелопатичен ефект на Fallopia japonica върху свиница Ил. Иванова и кол. Икономически важни болести по люцерната П. Минков и кол. Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса Т. Стоянова и кол. Чувствителност към сачмянка на черешови и вишневи сортове Н. Маринова. Растителноядните акари при местни сортове сливи

1 1 1 2 2 2 2 2 3 3 3 3, 4 4 4 4 5 5 5 6-7 6-7 6-7 6-7 8 8 8 8 8 8 9-10 9-10 9-10 9-10 9-10 9-10 9-10 1 1 1 1 2 2 2 4 5 5 5 9-10 1 1 2 3 3 3 4 4 4 5 6-7 6-7 6-7 8 8 9-10 9-10

2014

ЗЕЛЕНЧУЦИ Р. Базитов и кол. Биологичен коефициент на пипер отглеждан при капково напояване Ем. Атанасова. Градински крес Вл. Попов и кол. Биологично разсадопроизводство на пипер Н. Василевна и кол. Сортове салата от украинска селекция Вл. Попов и кол. Биологично полско производство на средноранни сортове пипер ОВОЩАРСТВО П. Иванова. Сортове пъпеши отглеждани в България А. Витанова и кол. Оценка на компоти от сливови сортове и елити С. Тодорова. Фунгициди за борба с ранно кафяво гниене при сливата Н. Маринова. Плътност на растителноядните акари в сливови насаждения през 2012 г. Ат. Благов и кол. Основни представители на род PYRUS отглеждани в Китай В. Манолова и кол. Предизвикателствата пред овощарството предстоят Д. Василев. Пролетния мраз и добива при вишната В. Божкова. Сливови сортове от вида Prunus salicina Lind. Зд. Петкова. Ремонтантни ягоди и биологично производство В. Божкова. Сортов състав на сливата П. Иванова. Фенолно съдържание и антиоксидантна активност на напитки от пъпеши П. Иванова. Влияние на активната киселинност върху пюрета от пъпеши Г. Найденова. Бобови треви за поддържане на почвената повърхност в овощарството Ив. Минев и кол. Развитие на сливови сортове в години с екстремни условия Д. Георгиев и кол. Биохимичен състав на плодове и нектари от ягодоплодни култури Ив. Минев и кол. Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки М. Николова. Проучване на форми дървовидна леска З. Ранкова. Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения М. Николова. Растежни и репродуктивни прояви на лешник според разстоянията на разсаждане П. Иванова и кол. Цветови характеристики на сортове сливи според процеса на термопомпено сушене Д. Иванова и кол. Биологична характеристика на сливов сорт Невена ЛОЗЕ И ВИНО В. Хайгъров. Намаляване на серния диоксид във виното с добавка на тиамин ( вит. В1) Г. Дякова и кол. Нов десертен безсеменен сорт лоза Тангра С. Крумов и кол. Чувствителност на десертни сортове лози към мана В. Ройчев и кол. Агробиологично изследване на сортове лози за червени вина К. Владимирова. Растежни регулатори и гроздето от сорт Гъмза ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ Св. Христова. Срочни трудови договори за сезонни работи в земеделието М. Атанасова – Чопева. Анализ на изпълнението на Мярка 143 - Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния Р. Базитов и кол. Икономическа ефективност от напояването на царевица за силаж ХРАНИ БАБХ. Практическо ръководство за потребителя Юлия Джабарова и кол. Етикетите на биологични продукти у нас- символ на доверие или съмнение у потребителите ЮБИЛЕЙ Б. Атанасова. 35 години Институт по декоративни растения – София Т. Чолаков и кол. Проф. Дора Бояджиева – селекционер с национално значение и международен авторитет М. Нанков. 90 години Институт по царевицата – Кнежа ПАМЕТ А. Иванов. 90 години от рождението на Алекси Иванов

1. 2. 3. 4.

ДРУГИ Признание – Проф. дсн Живко Данаилов в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели – 2013” Янко Забунов жертва кариерата си заради политическите си възгледи. Ив. Ковачев Уникална енциклопедия за Китай – най-напред на български. Р. Евдокимова Новини от МЗХ и ДФЗ

Фирмени товини

1. 2. 3. 4. 5. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 1. 2. 3. 4. 5. 1. 2.. 5. 1. 2. 1. 2. 3.

І. 53. 54. 55. 56. 57. 58. ІІ. 1.

БИБЛИОТЕКА Серия А. Полски култури Валентин Байчев. Тритикале Ст. Станев, Ив. Янчев. Култивирана шипка З. Попова и кол. Климатични промени в Северна България и въздействие върху царевицата Станко Станев. Невен З. Попова и кол. Поливни режими при променящия се климат Г. Рачовска и кол. Пшеница – селекционни постижения Серия. Основи на земеделието Тотка Митова. Антропогенната дейност и почвеното органично вещество Първа част Втора част

1 4 5 5 6-7 1 1 1 1 1 2 2 2 2 3 3 4 4 6-7 6-7 8 8 8 9-10 9-10 9 -10 2 2 3 5 6-7 3 4 5 0 4 6 -7 6-7 8 9 - 10 4 1 8 8 1, 2, 3, 4, 5, 6-7, 8 1, 2, 3, 4, 5, 8 1 4 5 6-7 8 9-10 2 3

SOMMET DE L’ELEVAGE 2014 Представяне на новия президент на СОМЕ Дьо Л’Елеваж Роже Блан пред присъстващите:

Позволих си предварително, имайки предвид новите тенденции в света и това, че в определен момент от живота всеки от нас трябва да се отдръпне, да „излезе малко в пенсия”, за да остане това изложение като номер едно, да се обърна за помощ към един човек, с когото дълго време сме работили заедно и който познава много добре дейността на изложението, с неговата дългогодишна работа като животновъд и организатор. Представям Ви новия президент Жак Шазалe, с когото ние преминахме дълъг професионален път и с който сме имали възможност да творим и създаваме дълго време образа на СОМЕ Дьо Л’Елеваж. И като започнах, СОММЕ 2014 не прави изключение. Със своите над 1300 изложиот дясно на ляво: тели, над 2000 елитни животни и над 84000 посетители, то Роже Блан и Жак Шазале заема отново първо място във Франция и Европа. Преди да оставя Жак Шазале да говори за новите аспекти на политиката на изложението, искам да подчертая, че това говори за нарастващия интерес към СОММЕ във Франция, в Европа и света. И оставяйки останалото на Жак, ще кажа, че СОМЕ Дьо Л’Елеваж ще остане символ на грижата, която ние всички имаме към професията, занаята, на животновъда, грижата за икономиката на региона, за инженерните решения, които всички прилагаме при осигуряването на препитанието и изхранването на населението. Така също, тази грижа се прилага съвместно с нашите колеги от чужбина и през годините, в които съм бил начело на тази организация съм се чувствал полезен за успеха на всички нас. Багодаря!

Жак Шазале:

Добре дошли на всички. Както чухте да казва Роже, СОМЕ Дьо Л’Елеваж е най-важната среща между професионалистите в областта на животновъдството за френските животновъди. Тя се провежда в района на Централния масив, защото породите, които живеят тук, посредством природната „случайна” генетика, са се приспособили да произвеждат необходимите за такава еволюционна политика икономически резултати. Сега СОМЕ Дьо Л’Елеваж постига повече, превръща се във важна среща, при представянето на новите технологии при отглеждането, новите тенденции в генетиката. Това, което е важно за нас днес са икономическите показатели. Това е, което ще помогне на нашите животновъди да повишат производителността, а с това и икономическите показатели на своята дейност. Това е, което превръща занаята на животновъда във все по-привлекателен за все по-голям брой хора, сред които и много жени. Надявам се, всичкото това да помогне за повишаване и на ескпортността на продукцията, тъй като тя е предназначена в голяма степен към експортното направление и това е целта на нашата генетика. записа Красимир Пеков

Част от българската делегация – журналисти и животновъди пред входа на изложението

За устойчиво, пeрспективно и печелившо животновъдство.

Официален вносител: „Тайтън Машинъри България“ АД Централен офис: гр. София 1574, ул. проф. Цветан Лазаров № 13 Тел.: +359 2 971 35 25; Факс: +359 2 971 35 04; E-mail: office@titanmachinery.bg www.titanmachinery.bg

За първи път България с щанд на SOMMET DE L’ELEVAGE

Международно специализирано животновъдно изложение в Клермон-Феран, Франция