Земеделие плюс 264/2015 by Enthripy 1

ISSN 1310-7992 www.oralo.bg

ЗЕМЕДЕЛИЕ 1 (264) / 2015

ПЛЮС

Съдържание ЮБИЛЕЙ 85 години Институт по земеделие – Кюстендил. . . . . . . . Земеделски култури Отглеждане на захарно сорго за зелен фураж. . . . . . . . . За качествените показатели на зърното и добива при овес. Промяна на водно-физичните свойства на почвата при биологично сеитбообращение. . . . . . . . . . . . . . . Изменчивост на количествени признаци при различни произходи Стевия . . . . . . . . . . . . . . . . . Оценка на сортове люцерна. . . . . . . . . . . . . . . . . ЕКОЛОГИЯ За потенциалното замърсяване на почвата и растителната продукция при използване на органоминерален тор. . . . . Овощарство Проучване на форми дървовидна леска . . . . . . . . . Студеното пресоване за цвета и антиоксидантната активност на напитки от къпини . . . . . . . . . . . . . . . . Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения . . . . . . . . . . . . . . . . . . ЛОЗЕ И ВИНО Фенологични наблюдения при клонове на сорт Мискет врачански. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Библиотека Технология за производство на царевица . . . . . . . . . . . ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ Трудови договори със срок на изпитване в земеделието. . .

Новини от МЗХ 2 5 8 11 15 18

28 февруари – крайен срок за млечна квота

Фермерите, които не разполагат с индивидуална млечна квота или квота с недостатъчен размер, могат да подават заявления за разпределение на квоти за доставки и/или директни продажби. Това могат да направят стопаните, чиито животновъдни обекти са категоризирани в първа или втора група. Срокът за подаване на необходимите документи е до 28 февруари 2015 г. Заявленията се отнасят за текущия последен квотен период, който е до 31 март 2015 г. Образецът на заявлението е публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните, в рубриката „Пазар на млякото” или може да бъде намерен в най-близката общинска служба или областна дирекция „Земеделие”.

Отдел „Връзки с обществеността”

21 26 28 30 32

Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail: zemedelieplius@mail.bg www.oralo.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Списанието се издава с подкрепата на:

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Главен редактор: инж. М. Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф. д-р Ив. Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М. Спасова PR и реклама: Ст. Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел. +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад. Ат. Атанасов, проф. д-р Т. Тонев, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, проф. д-р Т. Митова, проф. д-р Д. Вълчев, проф. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, проф. д-р инж. М. Михов, доц. д-р Е. Станева, проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

1 (264) / 2015

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

ЮБИлей 1 (264) / 2015 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 2

85 години Институт по земеделие – Кюстендил През септември миналата година Институтът по земеделие в Кюстендил отбеляза 85 години от създаването си. На тържеството, което се състоя в залата на общинския театър, присъстваха д-р Евгения Ачкаканова - Министерство на земеделието и храните – София, доц. д-р Христо Бозуков – председател на Селскостопанска академия – София, проф. д.т.н. инж. Валентин Бъчваров, Негово Превъзходителство Шпенд Калаба - Посланика на Косово, зам. областния управител Мария Чочова, ръководители на научни институти, университети, държавни и общински учреждения, кандидат-депутати, бивши и настоящи служители на института. Директорът на Института проф. д-р Димитър Домозетов изнесе доклад за постиженията на Института по земеделие, перспективите за развитието му и за земеделието в България. Ръководството на ССА връчи на директора на Института почетен знак „Академик Дончо Костов“, за принос на Българската земеделска наука. Институт по земеделие - Кюстендил е специализирано научноизследователско учреждение за решаване на научни и експериментални проблеми на земеделието, внедряване на български и чужди постижения, оказване на помощ на земеделските производители. Научно-изследователската дейност е по професионално направление 6.1. „Растениевъдство”, научни специалности - “Селекция и семепроизводство на културните растения” и „Овощарство” и 6.2. „Растителна защита”.

Най-важните научни постижения на Института включват: Селекционни постижения при: ЧЕРЕША – Победа, Черна Конявска, Кюстендилска хрущялка, Българска хрущялка, Мизия, Данелия, Стефания, Суперстар, а три нови сорта са в процедура по признаване; ЯБЪЛКА - Бесапара, Елегия, Горана, Марлена, Мартеника и Стоянова красавица, а един нов сорт е в процедура по признаване; КРУША – Пауталия, Прогрес, Юбилеен дар, Кюстендилска масловка; СЛИВА – Изобилие, Осоговска едра, Кюстендилска ранна, Кюстендилска красавица, Струмска синя; ПРАСКОВА – 7-14; КАЙСИЯ – Фестивална; ДЮЛЯ – Албена; МАЛИНА – Люлин, Самодива, Български рубин, Есенна позлата, Шопска алена, Костинбродска, Искра, Ралица; ЯГОДА - Българска ранна, Красавица, София, Биляна; ПОДЛОЖКИ: за череша – ИК-М8 и ИК-М9, за ябълка – Дряново 18. В колекционните насаждения на Института се отглежда и поддържа следният генофонд от интродуцирани и наши сортове:  череша – 185 сорта и 1100 хибрида, вишна – 140, ябълка – 430 от 8 вида, круша – 32 от 2 вида, слива – 91, подложки – над 40 типа, ягода – 138, малина – 224, къпина – 18, касис - 81; френско грозде – 21, бодливо немско грозде - 9, облепиха – 4, арония – 1 семенна форма,

десертни сортове лози – 17 и винени – 2.  В процес на проучване са над 1500 хибрида, като от тях при ябълката са отбрани като перспективни 63, при черешата 59, при вишната 8, при ягодата 5, при касиса 4 и 3 френски грозда. В областта на агротехниката и икономиката:  Метод за локално торене на трайни насаждения – ябълка  Средство за стимулиране коренообразуването на растенията  Технология за вкореняване на зрели резници от подложки за череша и вишна  Модели за създаване и отглеждане на ябълкови насаждения за промишлена преработка на плодовете  Технология за създаване, отглеждане и производство на плодове от вишневи насаждения  Приложение на чимовомулчирната система в интензивни ябълкови насаждения  Платформа за резитба ПР-6  Използване на култури за зелено торене в интензивни ябълкови насаждения  Контрол на минералния хранителен режим на овощните насаждения и разработване на диференцирани торови норми  Резитба за формиране и плододаване на ябълката и крушата в интензивни и високоинтензивни насаждения  Технология за създаване, отглеждане и производство на плодове от интензивни крушови насаждения

 Подмладяваща резитба на черешата  Технология за производство на ябълки при капково напояване  Мероприятия за ограничаване и борба с предивременното загиване на черешата и вишната  Технология за ефективно и устойчиво производство на ябълкова продукция  Технология за производство на посадъчен материал от ягоди, малини, къпини и касис  Технология за производство на ягоди в пластмасови слънчеви тунели и стоманено-стъклени оранжерии  Технология за производство на ягоди мулчирани с черен полиетилен и без мулчиране  Технология за производство на плодове от един път плододаващи малини  Технология за производство на плодове от ремонтантния сорт Люлин само за лятно-есенна реколта  Технология за производство на плодове от къпини, касис и арония  Анализирано е състоянието и възможностите за развитие на овощарството в някои райони на страната  Икономическа оценка на нови сортове, сортоподложкови комбинации и технологии за създаване и отглеждане на насаждения от ябълки, круши, череши, вишни, сливи, ягоди и малини  Маркетинг при производство и реализация на плодове В областта на растителната защита: • Установени са икономически важните гъбни и бактерийни болести по ябълка, череша, вишна и слива и са разработени растителнозащитни технологии за техния контрол • Изпитани са нови средства за борба срещу брашнеста мана и струпясване по ябълката, кафяво гниене и цилиндроспориоза по черешата и черешовата муха

• Проучена е плътността, повредите и контрола на икономически важните вредители по ябълката при три технологии на отглеждане • Направена е преценка на чувствителността на хибриди, получени в Института и на новоинтродуцирани за района сортове череши към цилиндроспориоза, и причинителите на гниене от род Монилиния • Установена е чувствителността към струпясване, брашнеста мана и огнен пригор на нови ябълкови сортове за района на Кюстендил • Установено е разпространението на икономически важните вируси при черешата, вишната, сливата, ябълката и крушата в Кюстендилски регион на България. Честота на единичните и смесени инфекции • Проучено е разпространението, биологичните, серологични и молекулярни свойства на български изолати на вируса на хлоротичните листни петна по ябълката • Разработени са растителнозащитни технологии за интегрирано производство на ябълки и череши и биологично на ябълки • Усъвършенствана схема за борба срещу болестите и неприятелите при черешата и вишната • Интегрирана борба с неприятелите по ябълката, крушата и черешата • Технология за интегрирано и биологично производство на ябълки • Технология за интегрирано производство на малини

По случай 85 годишнината на Институт по земеделие – Кюстендил се организира и проведе и Национална научна конференция „Устойчиво земеделие – наука и практика” в териториалната организация на НТС—Кюстендил. Конференцията бе проведена под патронажа на министъра на земеделието и храните и под почетното председателство на председателя на Селскостопанска академия. Организационният комитет включваше проф. д-р Димитър Домозетов – председател, проф. д-р Мария Боровинова, доц. д-р Илияна Кришкова, гл.ас.д-р Анелия Борисова-Крумова и доц. д-р Димитър Сотиров. На конференцията бяха изнесени 7 доклада и представени 23 постера. В Юбилейната научна сесия участваха учени от Аграрния университет – Пловдив, катедра Агрохимия и почзвознание и Лесотехническия унивеситет – София. От институтите към Селскоспотанска Академия взеха участие изследователи от Института по почвознание, агротехника и защита на растенията „Никола Пушкаров” – София; Института по лозарство и винарство – Плевен, Института по овощарство – Пловдив и Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян. От институтите към БАН имаше участници от Института за космически изследвания и технологии. Почти целия научен колектив на Института по земеделие – Кюстендил участва в проведената Юбилейна научна сесия с доклади или постери. Изнесен бе и научен доклад от представител на фирма М-Агро ЕООД, отдел „Селекция и растителни ресурси“, с. Стожер. Конференцията протече при голям интерес от страна на участниците и присътващите. Проведена бе дискусия по основните научни направления и дисциплини предствени в докладите и постерите, бяха дадени отговори на редица конкретни въпроси към авторите. Проф. д-р Д. Домозетов Доц. д-р Ил. Кришкова

ЦАРЕВИЧНИ ХИБРИДИ – автентичност и качество Кнежа 307 Кнежа 310 нов Кнежа 435 Кнежа 442 Кнежа 509 Кнежа 511 Кнежа 517 Кнежа 546 нов Кнежа 549 нов Кнежа 595 Кнежа 611, М 611 Кнжа 613 Кнежа 614 Кнежа 619 Кнежа 620 Кнежа 621 Кнежа 625, М 625 Кнежа 683А Кнежа 2su Кнежа 3su нов

За контакти: mri_kneja@abv.bg тел. 09132/7163

Кнежа Захарна 1 Кнежа Пуклива 1Б

земеделски култури

Отглеждане на захарно сорго за зелен фураж Иван Янчев, Танко Колев, Христофор Кирчев Иван Алексиев АУ – Пловдив

1 (264) / 2015

предсеитбено култивиране. След сеитбата преди поникване е внесен Стомп нов400 мл/дка. По-късно са приложени две вегетационни окопавания. Сеитбата е извършена в триредова лента с разстояние между лентите 48 см и между редовете 12 см със сеитбена норма от 2,2 кг/дка, при изчислено вътрередово разстояние 3,75 см, при маса на 1000 семената 25 г за постигане на гъстота над 50 000 растения на декар. Проучени са голям брой фенологични и биометрични показатели взаимствани от международния класификатор на IPGRI. Тук са използвани най- важните от тях, а именно продължителност на вегетацията до изметляване, височина на растенията, височина на 30-ти ден от поникването, облистеност, диаметър на стъблото, съдържание на захари в сока на стъблото и добив зелена маса от декар. За осредняване на данните са използвани по 25 растения от всеки вариант. Захарността на сока от стъблото е проучен

ПЛЮС

на захарност и хранителната стойност. Опитът е изведен в Учебно-експериталната база на Аграрен университет Пловдив . За целта на проучването са използвани три местни български форми захарна метла избрани от националната колекция сорго намираща се в ИРГР гр.Садово. За по-добра представителност, като име на вариантите в публикацията са използвани произходите на формите, а не техните каталожни номера. Предшественик е обикновена пшеница. Чрез мощната си коренова система соргото извлича значителни количества хранителни вещества от почвата. Една втора от фосфорната и калиева норма е внесена срещу предшественика, а другата половина от нормата преди дълбоката оран. Азотната норма се внася на три пъти - предсеитбено и с двете вегетационни окопавания. Така нормите от N:P:K 40:40:60 се разпределят равномирно в хранителната среда и до фаза изметляване се усвояват от растенията до 80-90 %. За опазване от плевелите, 30 дни след подметка на стърнището е внесен Раундъп 300 мл/дкa, извършена е дълбока оран на 30 см и предзимно култивиране. При първа възможност напролет е извършено брануване последвано от

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Проучването на възможностите за използване на растителните генетични ресурси е основна задача в условията на глобално затопляне и промени в климатичните условия. Приоритет на тази дейност са местните форми сорго, които се съхраняват в националната генбанка събирани от поизолирани населени места в страната. В условията на увеличаващо се засушаване и невъзможност за отглеждане в Южна България на силажна царевица при неполивни условия, замяната й с други сухоустойчиви видове съдържащи достатъчно количество въглехидрати за ферментационен процес предизвиква интерес при животновъдите. Като такава култура се очертава соргото и по-точно неговата разновидност захарно сорго (Sorghum vulgare var. saccharatum, L.), познато още и като захарна метла. Особен интерес представляват местните форми отглеждани в миналото за петмез, като заместител на кристалната захар. Те са добре адаптирани за нашите условия, сокът в стъблото им е с висок процент на захарност и са подчертано сухоустойчиви. Тази комбинация от качества определи идеята за проучване на някой от тях, като възможност за производство на силажна маса с определе-

Таблица 1 Биометрична характеристика и продуктивност на произходи захарно сорго

Произход район

Показатели вегетация брой дни височина, см височина на 30 ден брой листа диаметър на стъблото добив, т/дка % захарно съдържание

1 82 161 94 12 1.8 9.3 c 10.8

с оптичен рефрактометър във фаза начало на иметляване. Изчисленията на КЕМ и КЕР и данните от притежаваната хранителност на фуража са определени на база химичен състав и формулите и данните по Н.Тодоров и др. От направената метеорологична характеристика, като най- благоприятна за растежа на соргото се оказа 2012 година. През първите две десетдневки на месец април, общия валеж от 20 мм създаде възможност за дружно поникване на семената, 15 дни след което са регистрирани значителни валежи, сумарно за месец май 160 мм и за месец юни 61 мм, разпределени сравнително равномерно по десетдневки. Влажният период е причина за закъсняване с първото окопаване, но поради доброто действие на почвения хербицид Стомп нов посевът остава чист от плевели. Регистрирано е интензивно нарастване, като на 30-тия ден след поникването височината на растенията е в рамките на 99–107 см и продължава да нараства с до 2–2,5 см на денонощие през следващите 15–20 дни, след което буйният растеж задихва. Наситената с харанителни вещества в дълбочина до 30 см почвена среда и хранителната

Варианти 2010 1. с.Конуш 2. с.Дъбене 3. с.Бегово 2 83 159 92 12.2 2.0 8.7 b 6.0

3 84 156 90 12.6 2.2 7.8 a 10.0

1 83 157 89 10.6 2.3 8.35 c 14.2

Варианти 2011 1. с.Конуш 2. с.Дъбене 3. с.Бегово 2 3 88 84 149 154 89 75 11.2 10.8 2.4 2.4 7.62 b 6.98 a 10.0 14.0

площ от 200 см2 обезпечава интензивния растеж. По този начин растенията повишават височината си с 40–50 см до петдесетия ден от поникването. През останалите тридесет дни до настъпване на фаза изметляване те достигат максималната си височина. Значителната гъстота води до известно етиолиране и формиране на 5–10 % недоразвити растения, което в последствие се отразява на диаметъра на стъблата и тяхната височина, докато при останалите тези биометрични показатели са сравнително еднакви в границите на посочените в таблица 1. Напълно противоположна е характеристиката на 2011 година с един предсеитбен валеж от 16 мм през втората десетдневка на месец април и един стопански валеж от 31 мм след сеитбата, след което до прибирането са регистрирани три освежителни валежа в рамките на 6,68,4 мм , което характеризира годината като изключително суха. Дори и при тези условия растенията успяват да развият потенициала си на базата на големия зимен запас от 230 мм в дълбочина. Въпреки това 30 дни след поникването те образуват стъбла с височина от 75 до 89 см, които в сравнение

Варианти 2012 1. с.Конуш 2. с.Дъбене 3. с.Бегово 1 2 3 88 83 88 190 184 173 107 103 99 13.4 12.2 12 1.6 1.8 1.9 12.1 b 11.56 c 10.8 a 8.5 4.8 8.0

с 2012 година са от 18 до 24 см по- ниски. С подобна характеристика е 2010 година , но с повече влага преди сеитбата от 36 мм и значително количество запасяващи валежи през близките до този период месеци февруари и март сумарно от 172 мм, срещу 70 мм за същия период през 2012 година. На тридесетия ден след поникването височината на растенията през 2010 г. варира от 90 до 94 см, които в сравнение с 2011 г. са повисоки с 5 до 15 см. Освен освежителните дъждове, през тази година е регистриран значителен вегетационен валеж от 47 мм в началото на месец юни, 15–17 дни преди изметляването, който повлиява положително растежните процеси до извършване на прибирането. Всички останали показатели отчитани през експерименталните години, са коментирани като резултат от растежните процеси за периода 30- 40 дни след поникване до изметляване, зависещи предимно от влагата, минералните торове и генетичния ресурс на формите захарна метла. Високата хигроскопичност, кълняемата енергия и посочените условия през годините след сеитбата, обезпечават редовно поникване и добра

гарнираност на растенията в екперимента в рамките на 48-52 хиляди растения на декар. Гъстите посеви създават конкурентна среда, в която растенията образуват средна маса от 150 до 240 г, зависеща най- вече от влагообезпечеността на годината. Получените резултати показват, че най- високи добиви на зелена маса са реколтирани в условията на 2012 година, които варират от 10,8 до 12,1 тона. Най- високи стойности са регистрирани за образец с произход с. Конуш. Получените данни са в резултат на вегетация от 83 до 88 дни до настъпване на фаза изметляване. Растенията развиват максимална височина от 173 до 190 см, образувaт 12-13 листа и имат диаметър в основата от 1,6 до 1,9 см с изявена склонност към полягане и образуване на недоразвити растения. На второ място е образец с произход с. Дъбене и на последно образец с произход с. Бегово. През останалите години резултатите са аналогични, но предвид по- неблагоприятните условия те се определят като типични за получаване на големи количества зелена маса в по- сухи години и райони. В условията на силно засушаване през 2011 г. отчитаните показатели се формират при установен воден дефицит. Образуват по- малко листа с по- къси възли, на тридесетия ден след поникването са по- ниски от 75 до 89 см, вследствие и окончателната им височина по време на изметляване варира от 149 до 157 см. Този по- слаб растеж растенията компенсират с по- голям диаметър на стъблата, който повишава устойчивостта им към полягане. В условията на силно засушаване доби-

вите на зелена маса са найниски за периода в рамките от 6980 до 8350 кг , като отново произход с. Конуш продуцира най-много зелена маса. Подобни са условията и през 2010 г. , когато зелената маса е с около 1000 кг повече, което показва че през години с типични априлски засушавания захарната метла като цяло и в частност произход с.Конуш при тази тхнология на отглеждне гарантира добиви на зелена маса в рамките на 7–9 т, а през години без изразени засушавания добивите достигат до 12 тона. Хранителната стойност на единица маса изразена като КЕМ е от порядъка на 1,11,12, а изразена като КЕР е от порядъка на 1,15–1,18. Захарното съдържание в стъблата на различните произходи е генетично заложено, но се влияе значително и от условията на месеците през които растежа е най-интензивен. С най-високо захарно съдържание са растенията с произход с. Конуш, при който захарите варират от 8,5 до 14,2 %. С подобно съдържание са растенията с произход с. Бегово от 8 до 14 %, докато най-малко захари от 4,8 до 10 % се синтезират от растенията с произход с. Дъбене. През отделните години отлагането на захари зависи от метеорологичните условия. Най-високо е съдържанието на захари в стъблата на растенията през по-сухата 2011 г. в рамките на 10–14 %, с най-ниски стойности за растенията с произход с. Дъбене По-интензивния синтез на захари вероятно се дължи на установения воден дефицит, по-ниските и с поголям диаметър стъбла, които за почти същия брой дни вегетация навлизат във фаза

изметляване. Най-слабо отлагане на захари и при трите произхода е установено в условията на 2012 г. характерна със значителни валежи през интензивния период на растежа. Захарното съдържание се понижава средно с около 6 % при растенията от трите произхода, като се проявяват генетичните им заложби за синтез на захари. Варирането през 2012 г. отново е с наймалко синтезирани захари при растенията с произход с. Дъбене – 4,8% за разлика от другите два произхода, където захарите са около 8– 8,5%. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Генетичното разнообразие на българските форми захарна метла дава възможност за получаване на значителни количества зелена маса от единица площ. Установеното засушаване през две от годините на експеримента създаде типични условия за проява на продуктивността при отглеждане на захарна метла за зелена маса с различен произход. Най-голямо количество се получава от произход с. Конуш, следван от произход с. Дъбене и от приозход с. Бегово. Установена е технология за гъст трилентов посев, при която формите захарно сорго продуцират от 8 до 12 тона свежа зелена маса реколтирани във фаза изметляване. Хранителната стойност на единица маса изразена като КЕМ е от порядъка на 1,1–1,2, а изразена като КЕР е от 1,15 до 1,18. При по-сухи условия захарното съдържание варира от 4,8 до 14,2%, по-слаб синтез на захари е установен при произход с. Дъбене, който заема втора класация по продуктивност на зелена маса.

За качествените показатели

на зърното и добива при овес

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (264) / 2015

Доц. д-р Тоня Георгиева, Гл. ас. д-р Пламен Зоровски Аграрен университет, Пловдив

С развитието на хранителната промишленост и нарастващата нужда от здравословни и диетични храни, овесът придобива все по-голямо значение за балансираното хранене на хората. Незаменимите качества на овесеното зърно предизвикват засиления интерес на лекари и фармацевти. Селекцията на овеса в нашата страна цели създаването на все по-високодобивни сортове, но също така се търсят и някои незаменими качества на зърното във връзка с производството на ценни храни и хранителни добавки. Зърното на овеса има характеристики, които не се срещат при други житни култури. Сред тях са високото съдържание на мазнини, протеин с балансирано съдържание на аминокиселини, влакнини с високо съдържание на водноразтворими фибри - бета-глюкани. Редица автори изследват съдържанието на тези ценни съставки в овесеното зърно и установяват, че съдържанието им варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Като най-значим фактор, който влияе върху бета-глюканите например, се определя генотипа. Установено е, че много от зависимостите между съдържанието на бе-

та-глюканите и останалите качествени характеристики на зърното са непостоянни при различните линии овес. При това авторите обобщават, че зависимостта между бетаглюканите и количествените и качествени параметри на добива, зависят преди всичко от генотипа. Установяването на специфичните зависимости между основни качествени и колиТаблица 1. Корелативни при сорт Дунав 1 Показател Д М1000 • Y г кг/дкa Д/Y, кг/ 1,000 0,701 дкa М1000 ,г 1,000 ХM, кг

чествени параметри на зърното са изключително ценни при подбора на сортове и конкретизиране на технологиите на отглеждането им, с оглед получаване на зърно с желаните качества. В статията представяме резултатите от изследване на корелативните взаимовръзки между добива от зърно при четири зимуващи генотипове овес и някои негови качествени показатели, като маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, % на голото зърно (ядката) спрямо цялата му маса, съдържание на белтъчини, мазнини и въглехидрати, съдържание на бета-глюкани. Проучването е проведено в периода 2006-2009 г. в учебно-опитната и експе-

зависимости между добив и качество на зърното ХМ кг

ГЗ %

П %

М %

С %

β %

0,726

-0,891

-0,319

1,000**

0,991

-0,031

0,999** -0,301

0,452

0,690

0,790

0,691

1,000

0,420

0,715

0,811

0,665

-0,334

ГЗ, % 1,000 0,715 -0,898 -0,882 0,482 П, % 1,000 -0,334 -0,190 0,957 М, % 1,000 0,989 -0,046 С, % 1,000 -0,102 β,% 1,000 •Легенда: Добив, кг/дкa (Д); Маса на 1000 зърна, г (М1000); Хектолитрова маса, кг (ХМ); Голо зърно, % (ГЗ); Съдържание на протеин, % (П); Съдържание на мазнини, % (М); Скорбяла, % (С); β-глюкани, % (β) *,** Корелацията е доказана при степен 0,05 и 0,01

Таблица 2. Корелативни зависимости между добив и качество на зърното при сорт Русе 8 Показател • Д/Y, кг/дкa М1000, г ХM, кг

ДY, кг/дкa 1,000

М1000 г 0,724

ХМ кг 0,500

ГЗ % -0,874

ПP, % -0,316

М, % 0,990

С, % 0,978

β, % 0,957

1,000

0,959

-0,297

0,425

0,617

0,563

0,893

1,000

-0,015

0,663

0,370

0,306

0,729

ГЗ, % 1,000 0,738 -0,935 -0,957 -0,695 П, % 1,000 -0,450 -0,509 -0,028 М, % 1,000 0,998* 0,905 С, % 1,000 0,875 β 1,000 Легенда: Добив, кг/дкa (Д); Маса на 1000 зърна, г (М1000); Хектолитрова маса, кг (ХМ); Голо зърно, % (ГЗ); Съдържание на протеин, % (П); Съдържание на мазнини, % (М); Скорбяла, % (С); β-глюкани, % (β) *,** Корелацията е доказана при степен 0,05 и 0,01

риментална база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет – Пловдив, върху алувиално ливадни почви. Изведен е полски опит с 3 подбрани и утвърдени в практиката зимуващи сортове (Дунав 1, Русе 8 и Ресор 1) и една перспективна линия, която е създадена в Аграрния университет. Използван е предшественик слънчоглед. Агроклиматичните условия, в които се развива овеса в експерименталния период са доста специфични. Първата експериментална година започва с много благоприятни температури – от октомври 2006 до март 2007 средните дневни стойности са с 2 до 12°С по-високи от средните за дългосрочен период. Същевременно обаче, отчитаме лимитиращи количества на валежите. Тези условия са предпоставка за скъсяване на фенологичните фази и редуциране на заложените репродуктивни органи. Всичко това определя вегетационната 2006/2007 г. като неблагоприятна за оптималното развитие на зимуващите генотипове. Вегетационната 2007/2008 г. е най-благоприятна за развитието на овеса в експерименталния период. Макар и след закъсняла сеитба, благоприятните температури и ви-

соките стойности на валежите, равномерно разпределени през май и юни, по време на изметляване до восъчна зрялост, водят до оптимално развиване на заложените в метлицата зърна. Условията за поникване през вегетационната 2008/2009 г. предполагат нормално гарниране на посевите. По-късно обаче, през месеците април, май и юни валежите са недостатъчни, значително под нормата, което сериозно ограничава формирането и оптималното развитие на елементите на метлицата. Като цяло можем да кажем, че с най-благоприятни условия за развитие и получаване на висок добив се откроява 2008 г. На следващо

място се нарежда 2009 г., а с най-неблагоприятни условия – 2007 г. 1. Корелативни зависимости при сорт Дунав 1. В таблица 1 са представени корелативните зависимости, отчетени в рамките на периода на изпитване при сорт Дунав 1 – стандарт за добив при зимуващите сортове у нас. Установява се силна положителна корелативна зависимост между добив и физичните качества на зърното - маса на 1000 зърна (R=0,701) и хектолитрова маса (R=0,726). Това означава, че в значителна степен добивът се определя от едрината на формираното зърно. За сметка на това обаче, процентното отношение на голото зърно (ядката) спрямо общия добив е в силна отрицателна зависимост. Това прави сорта не особено подходящ за производство на овесени ядки и други производни продукти. Добивът при сорт Дунав 1 е в отрицателна зависимост със съдържанието на протеини, но в много силна положителна – със съдържанието на мазнини и скорбяла. По отношение съдържанието на β-глюкани се установява, че те не са в пряка зависимост от добива.

Таблица 3. Корелативни зависимости между добив и качество на зърното при сорт Ресор 1 Показател• Д/Y, кг/дкa М1000, г ХM, кг

ДY, кг/дкa 1,000

β, %

М1000 ХМ ГЗ г кг % 0,772 0,505 -0,891

П, %

М, %

С, %

-0,232

0,662

1,000** 0,401

1,000

0,938 -0,400

0,438

0,987

0,767

-0,272

1,000 -0,058

0,723

0,981

0,497

-0,589

ГЗ, % 1,000 0,648 -0,249 -0,895 -0,773 П, % 1,000 -0,576 -0,240 -0,984 М, % 1,000 0,656 -0,421 С, % 1,000 0,409 β, % 1,000 Легенда: Добив, кг/дкa (Д); Маса на 1000 зърна, г (М1000); Хектолитрова маса, кг (ХМ); Голо зърно, % (ГЗ); Съдържание на протеин, % (П); Съдържание на мазнини, % (М); Скорбяла, % (С); β-глюкани, % (β) *,** Корелацията е доказана при степен 0,05 и 0,01

Таблица 4. Корелативни зависимости между добив и качество на зърното при линия М-К Показател•

ДY, М1000 кг/дкa г

ХМ кг

ГЗ %

П, %

М, %

С, %

β, %

Д/Y, кг/дкa

1,000

0,888

0,943

-0,783

0,071

0,866

0,532

0,918

1,000

0,990

-0,408

-0,396

0,538

0,862

0,998*

1,000

-0,531

-0,265

0,649

0,784

0,998*

1,000

-0,677

-0,989

0,110

-0,471

М1000, г ХM, кг ГЗ, %

П, % 1,000 0,561 -0,806 -0,330 М, % 1,000 0,037 0,596 С, % 1,000 0,825 β, % 1,000 Легенда: Добив, кг/дкa (Д); Маса на 1000 зърна, г (М1000); Хектолитрова маса, кг (ХМ); Голо зърно, % (ГЗ); Съдържание на протеин, % (П); Съдържание на мазнини, % (М); Скорбяла, % (С); β-глюкани, % (β) *,** Корелацията е доказана при степен 0,05 и 0,01

Масата на 1000 зърна и хектолитровата маса са в средни положителни зависимости с протеините, но в много по-силни положителни зависимости с β-глюканите. Съдържанието на протеини при сорт Дунав 1 се намира в силни положителни зависимости с β-глюканите (R=0,957). 2. Корелативни зависимости при сорт Русе 8. Корелативните коефициенти, установени при сорт Русе 8 (табл. 2) показват подобни на зависимостите при Дунав 1 отношения между добив и маса на 1000 зърна/хектолитрова маса. И при този сорт между добив и съдържание на протеин имаме обратна зависимост, а между добив и мазнини/ скорбяла – силна положителна зависимост. Интересни са обаче, силните положителни корелативни зависимости на β-глюканите с повечето от наблюдаваните показатели – добив, маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, мазнини и скорбяла. Интересно е също, че промяната на протеините не влияе върху съдържанието на тези влакнини. Този факт може да се използва от селекционерите при търсенето

на оптимален баланс между добив и ценните за храната на човека белтъчини и β-глюкани. 3. Корелативни зависимости при сорт Рeсор 1 В периода на изследване сорт Ресор 1 се проявява като по-високопродуктивен от стандарта Дунав 1 и Русе 8. Неговият среден добив е с 11% доказано по-висок и достига 359,8 кг/дкa. В съответствие с отчетените зависимости се доказва, че той в значителна степен се определя от масата на 1000 зърна (R=0.772) (табл. 3). Корелационната връзка между добива и съдържанието на протеини е отрицателна, но по-слабо изразена в сравнение с Дунав 1 и Русе 8. Добивът е в средна положителна зависимост с β-глюканите. Това обяснява сравнително по-ниското съдъжание на β-глюкани при този сорт, независимо от най-високите стойности на добива. В нашето изследване се установява също, че протеините от своя страна са в силна отрицателна корелативна зависимост с β-глюканите. С това се подкрепят твърденията на много други автори,

установили същите тенденции при други сортове. 4. Корелативни зависимости при линия М-К Линия М-К е най-продуктивния генотип зимуващ овес сред изпитваните в периода на проучването. Той реализира добив от 375,30 кг/дкa, с който надхвърля с близо 16% стандарта Дунав 1. Съдържанието на β-глюкани също е доказано най-високо (4.6%), което се обяснява със силната положителна корелативна зависимост между двата показателя (табл. 4). Масата на 1000 зърна и хектолитровата маса също са в много силни положителни зависимости с β-глюканите. В слаби до средни отрицателни зависимости с β-глюканите са единствено процентът на голото зърно и съдържанието на протеини. Изводи Добивът от зърно е в силна положителна корелативна зависимост от масата на 1000 зърна (R=0,701 до R=0,888) и в силна отрицателна корелативна връзка с % на голото зърно (ядката) при всички сортове (R=0,783 до R=0,891). Съдържанието на протеини в зърното на овеса е в ниска отрицателна корелативна зависимост с добива (R=0,071 до 0,319). Най-благоприятно от гледна точка на качеството, е това съотношение при линия М-К. Мазнините и скорбялата са в силни положителни зависимости с добива. Добивът при изпитваните сортове корелира по различен начин с β-глюканите (Дунав 1 – R=-0,031; Русе 8 – R=0,957; Ресор 1 – R=,.401 и Линия М-К – R=0,918). С най-благоприятни зависимости се открояват сорт Русе 8 и линия М-К.

Промяна на водно-физичните свойства на почвата при биологично сеитбообращение Т. Митова, Св. Русева, Ив. Димитров, Ил. Илиева ИПАЗР „Н. Пушкаров”

1 (264) / 2015

торене и останалите варианти – угар или фасул, в зависимост от периода на измерване. Времевото вариране е определено чрез сравняване на измерените стойности през вегетационния период при засаждането (1DAP), след 60 дни (60DAP) и след 90 дни (90 DAP), както и с изходните данни при залагане на опита. Oбемната плътност (BD, г/cм3) е определена по метода на Качински на дълбочина до 40 cм и интервал от 10 cм; относителната плътност (d) – с пикнометри; общата порьозност – по формулата (P=100-BD/d); твърдостта (съпротивление на проникване) – чрез твърдомер с падаща тежест с ъгъл от 30° през интервал от 5 cм до 60 cм дълбочина (кг/cм2); почвената влага – по тегловния метод по слойно през 10 cм до дълбочина 40 cм; почвената структура е характеризирана чрез коефициента на структурност (Кстр.), дефиниран като частно на среднопретеглените диаметри на агрегатите при сухо (MWDd) и при мокро пресяване (MWDw) на почвени проби през набор сита (Савинов, в модификация

ПЛЮС

Цветкова и Митова (1995) зеленото торене в конвенционално сеитбообращение подобрява основни физични параметри на почвата и намалява загубите от ерозия. Ефектът зависи от климатичните фактори и почвените характеристики, което прави актуално настоящето изследване, което цели характеризирането на физичното състояние на излужена канелена горска почва чрез специфичното и времево вариране в стойностите на основни почвени индикатори (почвена влага и воден запас, обемна плътност, порьозност, твърдост и структура) в полето на картофи в биологично сеитбообращение и определяне влиянието на зимни междинни култури за зелено торене. Специфичното и времево вариране на стойностите на основните индикатори за физичното състояние на почвата е определяно в сеитбообращение ръж – фасул – смеска ръж + грах за зелено торене – картофи, в което всички култури се отглеждат в опитното поле Суходол на ИПАЗР „Н. Пушкаров” съгласно стандартите за биологично земеделие. Житнобобовата смеска за зелено торене е засявана през есента в полето на картофите и заоравана на пролет преди тяхното засаждане. Специфичното вариране на почвените параметри е определено чрез сравняване на стойностите в полето със зелено

ЗЕМЕДЕЛИЕ

Устойчивото управление на почвите в биологичните земеделски системи поставя големи изисквания към изследванията, свързани с механизмите за поддържане на всички качествени параметри на почвата (физични, химични и биологични) в оптимални гранични стойности. Основната задача е да се постигне дълготрайно поддържане на почвеното плодородие чрез използването на естествени средства и органични материали – оборски тор, компост, растителни остатъци, зелено торене, приложени в рамките на правилно структурирано сеитбообращение. През последните години в научните изследвания се прилагат различни интегрални индекси за комплексна оценка на качеството на почвата, като SQI (Почвен индекс на качеството) (Karlen and Stott, 1994). Чрез приложение на SQI се установява, че почвата управлявана по органичен начин има по-високо качество в сравнение с конвенционалното. Междинните култури, използвани за растителна покривка или зелено торене, положително променят различни почвени индикатори: органичното вещество, почвената структура и стабилността на почвените агрегати, намалява обемната плътност (Velykis and Satkus, 2010), намалява ерозията и по този начин загубите на почва и влага ( Ryu еt al. 2010). Съгласно изследвания на

Фиг. 1. Динамика на почвена влага: (а) преди заораване на смеската; (б) през вегетацията на картофите

на Вершинин-Ревут). Почвата в опитното поле Суходол, Софийско е излужена канелена горска почва, слабо до средно ерозирана, слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, с тежък механичен състав и слабо кисела почвена реакция. Влага и воден запас. Добивът от картофи и качеството на клубените силно се влошава от водния стрес, независимо от това през коя фаза на вегетацията се случва, но културата е силно чувствителна по време на клубенообразуване. Плитко разположената коренова система на картофите проявява по-голямата чувствителност към почвената влага (Opena and Porter, 1999). За растеж и високи добиви са необходими 70-80% от ППВ в зоната на разпространение на кореновата маса (0-30 см) при клубенообразуване и около 60-

65%, когато се натрупва скорбялата. Почвената влага и водния запас в слоя 0-60 см е определяна рано на пролет в смеската за зелено торене и варианта с чиста угар, при което е установена статистически доказана разлика между двата варианта само през 2007 г, характеризираща се с изключително малко валежи през есенно-зимния сезон. През същата година в угарното поле съдържанието на почвена влага в орния слоя 0-30 cм е по-високо средно с 2,11 % спрямо тази на смеската за зелено торене. Според Qi and Helmers (2010) запасът на вода в посева на междинната култура е по-малък в сравнение с чистата угар, тъй като растенията в усилена вегетация транспирират значително повече отколкото чистата угар. По-съществена разлика се отчита в слоя 30-40 cм, където съдържанието на почвена влага в угарта е по-

висока от 2,9 % през 2009 г до 6,3 % през 2007 г. Тези резултати имат по-голяма значение за качеството на обработката, отколкото за вегетативното развитие на картофите. При климатичните особености на района, с максимум на валежите през май и юни, почвата се влагозапасява добре, поради което не се отчитат критични стойности на почвена влага в кореновата зона на картофите през следващата дата на отчитане (60DAP). До фазата на пълното формиране на стъблото, цъфтежа и началото на клубенообразуването почвената влага в слоя 0-30 см е средно 21,75-24,90 %, което е близко до оптималното. През изследвания период е установено по-силно вариране във влажността, измерена през третата дата на отчитане (90DAP), което съвпада с времето на нарастване на клубените на картофите. Коефициентът

Фиг. 2. Динамика на обемната плътност: а) рано на пролет; б) през вегетацията;

на вариране на стойностите е CV = 18,9 %, а при първото (1DAP) и второто измерване (60DAP) е 9,14-10,54 %. Наличието на растителни остатъци от смеската обаче спомага за ограничаване загубата на влага при високите летни температури, в резултат на което влагата в слоя 10-30 cм в полето с картофи е 3,43 % над тази в сравнителните варианти. Тази тенденция е ясно изразена през първата и втората година. Запазването на почвената влага в слоя 10-30 cм е от особена важност за формиране на растението, тъй като 80-90 % от кореновата маса на картофите е разположена в слоя до 30 см, а 50 % в слоя 0-15 см (Opena and Porter. 1999). Получените резултати потвърждават изследванията на други автори, че след зелено торене се увеличава водния запас, поради подобряване на инфилтрацията и намаляване на сумарното водопотребление (Mosavi et al., 2009). Особено това засяга почвения слой 0-20 cм, където се заорава биомасата (Sainju et al. 2005). Според други изследвания (Sultani et al., 2007) не се наблюдава статистически значим ефект на зеленото торене върху съдържанието на влага и водния запас. Това изисква измервания в години с различни характеристики. Обемна плътност и порьозност. Обемната плътност (BD) е един от най-често измерваните параметри, преди всичко

като индикатор за наличието на почвено уплътняване. Неговото значение расте и от факта, че участва в изчисляване запасите на хранителните елементи, както и на порьозността, която е пряк индикатор за водно-въздушния режим на почвата. Знанието за критичната стойност на обемната плътност би могло да помогне за вземане на решение за последващо подобрение (Reichert et al.,2009). Картофите имат коренова система с много финни разклонения, които са чувствителни на почвеното уплътняване (Pan et al., 1994). Значението на поддържането на обемната плътност в оптимални граници се засилва от факта, че излужената канелена горска почва в района има много плътен строеж. Обемната плътност на почвата в опитната площ на смеската, преди разораването, е с по-високи стойности в сравнение с угарта (фиг.2,а). Обемната плътност е динамичен показател, който през вегетацията се променя както от обработката на почвата, влагата и температурата, така също и под влияние на културата (фиг.2,б). Въпреки това, при измерването 60DAP в резултат от ефекта на мулча от заораната биомаса на смеската, обемната плътност на парцелата с картофи е от 0,07 г/cм3 в слоя 0-10 cм до 0,19 г/cм3 в слоя 10-20 cм по-ниска в сравнение с другите варианти. През следващата година разликите са по-големи (0,10 г/cм3 до 0,12 г/

Фиг. 3. Зависимост обемна плътност-влажност на почвата

Табл.1. Среднопретеглен диаметър и коефициент на структурност

Култура Дълб. MWDw MWDd Кстр cм Ръж

0-10 10-20 20-30 30-40 Картофи 0-10 10-20 20-30 30-40

1.97 2.06 1.62 1.38 1.55 1.20 1.34 1.52

5.92 5.84 6.03 6.05 3.93 3.91 4.49 3.77

0.331 0.352 0.269 0.227 0.394 0.307 0.299 0.402

cм3), когато е заорана и по-голямо количество биомаса. През третата година се установи уплътняване в слоя, разположен под дълбочината на обработката 20-30 cм за цялата опитна площ. Средно за слоя 0-30 cм обемната плътност е 1,38-1,35 г/cм3, което е под критичните стойности за картофите. Според литературни данни растежът на корените може да бъде депресиран, когато стойностите на обемната плътност надвишават 1,5 г/cм2 и твърдостта (съпротивлението на проникване) e в границите на 2,5-3 MPa (Hakansson and Lipiec, 2000; Нamza and Anderson, 2005). Съобщава се за силна корелативна връзка между стойностите на обемната плътност и количеството заорана зелена маса (Maiksteniene and Arlauskiene, 2006). Известно е, че степента на уплътняване на почвата зависи преди всичко от влажността й, като в нашето изследване при влажност от 25-26% уплътняването достига своя максимум (фиг. 3). С намаляване на влагата при напредване на вегетацията на картофите (90 дни след засаждането) отчетените стойности на обемната плътност достигат максимални стойности-1,5-1,57 г/cм3, без да се влияят от обработката, другите агротехнически мероприятия и от влажността на почвата. През целия вегетационен период на картофите, чрез ве-

Фиг. 4. Процентно разпределение по размери на структурните агрегати: (а) сухи, (б) водоустойчиви

гетационните обработки и внасянето на биомаса, е поддържана добра порьозност на почвата. Отчита се значително увеличаване на порьозността в кореновата зона на картофите (Р=45,71-46,58 %), спрямо момента на заораване на смеската за зелено торене (Р=38,041,4 %). Значително по-висока порьозност е отчетена в слоя 10-20 cм, където остава по-голяма част от заораната биомаса (фиг. 4). Твърдостта на почвата показва същите тенденции на промени в стойностите, както обемната плътност. През пролетта на първата година твърдостта на почвата в слоя до 20 см, измерена преди окосяване на смеската е с високи стойности (92-100,2 кг/cм2. В резултат на обработката за заораване на биомасата и предсеитбената подготовка за засаждане на картофите стойностите се намаляват три пъти (25,4-32,6 кг/ cм2). Независимо от степента на овлажняване на почвата, в орния слой 0-30 cм стойностите на показателя не надвишават 81,00 кг/дкa, което показва че този параметър през втората и третата година не ограничава растежа и развитието на картофите. Структура. Технологията за отглеждане на картофи обикновено е свързана с интензивна обработка и ниско количество на растителните остатъци, оставащи след прибирането, което влияе върху всички качествени показатели на почвата. За от-

страняване на тези отрицателни последици и увеличаване прихода на органична маса в биологичните системи се прилагат междинни покривни култури, зелено и органично торене, внасяне на компости и др. растителни остатъци. Тези практики подобряват структурата и стабилността на почвените агрегати (Po et al., 2009; Abiven et al. 2008), което е особено важно за канелената горска почва. Резултатите от структурния анализ показват, че при сухо пресяване агрономически ценните агрегати >0,25 мм заемат повече от 90 %, а фракциите >1мм са над 80 % при картофите и над 95 % при ръжта, като основната част от тях при ръжта са във фракцията >5 мм (фиг.4а). В слоя 0-10 cм при картофите се наблюдава разрушаване при мокро пресяване главно на най-едрата фракция (>5 м,), докато делът на агрегатите с размери 5,0-1,0 мм остава относително стабилен (фиг. 4б) и това обуславя по-висок коефициент на структурност (табл. 1). Следователно, независимо от факта, че картофите идват в сеитбообращението след друга окопна култура, за изследвания период не се наблюдава влошаване на почвената структура в сравнение с полето на културата със слята повърхност (ръж). Житно-бобовата смеска за зелено торене предпазва полето през ранно-пролетния период от честите ерозионни валежи, като същевременно благоприят-

ства стабилизирането на почвените агрегати. Разликата между стойностите на коефициента на структурност (Кстр.) в слоя 0-10 cм при картофите след зелено торене (Кстр =0,394) и при ръжта (Кстр= 0,332) е статистически доказана. По-високите стойности на среднопретегления диаметър на агрегатите и на Кстр. се дължат на историята на полето, което е новоразорано тревно поле. Заключение Рано на пролет, преди разораването на смеската, съдържанието на почвена влага в орния слоя 0-30 cм е по-високо в угарното поле. Наличието на растителни остатъци от смеската ограничава загубата на влага в слоя 10-30 cм в полето на картофи със зелено торене през фазата на цъфтеж (60DAP). Средно за слоя 0-30 cм, където се разполага кореновата система, обемната плътност и твърдост са под критичните стойности за картофите. Отчита се значително увеличаването на порьозността в кореновата зона на картофите (Р=45,71-46,58%), спрямо момента на заораване на смеската за зелено торене (Р=38,0-41,4%). Статистически доказан е по-високия коефициент на структурност при картофите след зелено торене в слоя 0-10 cм, където главно се заорава биомасата (Кстр =0,394) в сравнение с този при ръжта (Кстр= 0,332).

Изменчивост на количествени признаци при различни произходи Стевия К. Учкунова, Ил. Учкунов, Цв. Кикиндонов, Г. Кикиндонов Земеделски институт – Шумен Консумацията на бяла захар в нашата страна е една от найвисоките в Европа, средно с 31,5 кг на глава от населението ( Учкунов 2005). За сравнение в Япония това количество е едва 21,3 кг. По- ниската употреба на бяла захар се дължи на завишената употреба на подсладители, основно на стевия. Растението стевия, като източник на естествени подсладители беше обект на изследвания през 80 – те години на миналия век в бившия Институт по захарно цвекло, основно в направление за създаване на методи за култивиране и размножаване при наши условия. Използваните днес в хранителновкусовата и фармацефтична промишленост изкуствени подсладители като захарин, кенлит, цикламат и др. не винаги задоволяват изискванията на производители и консуматори. През последните години значително се повиши интереса към естествените подсладители. Във връзка с това вниманието на редица изследователи по цял свят е привлечено от Южноамериканското растение стевия, което в надземните си части съдържа сладки вещества. Според ботаническата таксономия, растението спада към семейство Compositae, клас Stevia вид Rebaudiana Bertoni.

Към клас Stevia принадлежат над 150 вида, като почти всички са разпространени във всички райони на Централна и Южна Америка. От разпространените видове стевия само Stevua saturenzefolia няма сладост. Ценността на растението от вида стевия се дължи на съдържащите се най–вече в листата сладки вещества под общото наименование стевиозиди. В частност това са стевиеви глюкозиди, които включват стевиозид и ребаудизид-А. Обикновено те са в съотношение 1:0,5-0,6. Стевиозидът е с химическа формула С38Н60О18. Той е около 200 пъти по сладък от захарта, а ребаудизид – А около 250 пъти. Тези вещества се различават по цялостния си вкус. Обикновено стевиозида е сладък с леко стипчив и горчив вкус, за разлика от ребаудизида където този недостатък го няма. По настоящем селекционната работа в много селекционни къщи в света е насочена към интродукция на растението стевия към местните условия. Селекционната програма на Земеделския институт в Шумен включва:  На базата на генофонда, който притежава Института, както и на чуждестранен изходен материал да се създадат сортове с добра

продуктивна възможност за условията на България.  Създаване на генотипове с относително високо съдържание на стевиеви глюкозиди.  Създаване на селекционни материали чието съотношение на стевиозид и ребаудизид да се приближава към 1:1. В настоящата публикация представяме една част от наличния генофонд на Института, както и динамиката на развитие на различните генотипове. Проучвани са общо пет произхода включващи изходен селекционен материал от Япония и САЩ, растения от не-

Таблица 1. Динамика на развитие на различни произходи стевия – 2010 г.

произход

брой популации

брой растения

1 100 200 300 400 общо

3 4 11 6 5 29

213 273 1041 366 311 2204

зрели зародиши и растения от семена получени при наши условия. От различните произходи са формирани общо 29 популации, които са включени в селекционна програма в краткосрочен и дългосрочен план за въвеждането на растението като селскостопанска култура в нашата страна. Чрез резници от съхранени коренища е получен разсад в условията на лабораторията по биология към Земеделския институт. Височината на разсада е 8-10 cм, на възраст около 4045дни. Растенията са пикирани в пластмасови легла с големина 5/5 см. Торовата смеска се състои от торф, пясък и перлит в съотношение 1:1:1. Растенията са засадени през период 3-6 май на разстояние 50/30 в опитното поле на Института при поливни условия на карбонатен чернозем. В селекционния питомник са водени наблюдения за динамиката на развитие на различните произходи, хибитуса на храста, нападения от болести, облистеност, форма на храста, брой разклонения, начало на цъфтеж, както и плоидната степен на селекционните материали. Проведени са две отчитания на височината на растението съответно на 15.06.–18.06. и 9.08.–12.08.2010г. Динамиката на растеж и развитие на селекционните материали от стевия са посочени на табл. 1. Общо бяха обследвани 29 популации с 2204 индивидуално отчитани растения. От произход №1 са отче-

височина, см 18.06. 18.08. 21,22 49,15 25,34 51,29 29,20 47,47 32,39 49,14 33,38 52,22 29,22 49,86

цъфнали растения,бр. 18.06. 18.08. 1 15 82 3 21 8 31 27 135

тени общо 213 растения, като на първата дата на отчитане средната височина на растението достига 21-22 см. Височината на растенията от този произход достигат 72,6% в сравнение със средното за всички изучавани произходи. При второто отчитане тези селекционни материали по изучавания признак почти се изравняват със средните величини от всички растения. При този произход се констатира липсата на цъфнали и болни растения. Предшестващи изследвания, както и нашите наблюдения показват, че за условията на България растението стевия в отделни случаи достига до образуването на семена, като в повечето случаи те притежават ниска кълняемост. Ето защо в селекционната програма на Института сме се ограничили до селекция на биотипове с добра облистеност и минимален процент цъфнали растения. Вторият произход включва популациите под номера: 101, 102, 103, и 104. Това са генотипове включващи изходни материали с произход Южна Америка. При първата дата на отчитане височината достига 86,7% от средните височини от групата изследвани растения. При втората дата височината на растението достига 51,29 см. При този генотип се установи, че заболелите растения са 7,3 % при втората дата на отчитане. Необходимо е да посочим, че под болни растения ние включваме произходи чийто листна маса е поразена в раз-

болни растения,бр. 18.06. 18.08. 1 20 16 61 3 19 17 28 36 129

лична степен от алтернария. Третият произход включва голяма група растения получени от неоплодени семепъпки в култура ин витро. Тук се обследват 1041 растения. Необходимо е да посочим, че те притежават една относително равна височина с тези на цялата група. Процента на цъфналите растения на първата дата е 1,6%, а на втората 7,9%. Болните растения от 16 бр. са нараснали на 61 бр. Произход 300 включва растения от 6 популации, които са отглеждани от семена получени при наши условия. Общо са отчетени 360 растения. Височината на растенията на първата и втора дата е относително равна или по-висока от средната за групата. Средно за периода заболелите растения са 5,1%. Произход 400 включва растения получени от растителни регенеранти. Отчетени са общо 311 растения от пет различни популации. При този генотип са констатирани най-високите растения при първото и второ отчитане. Превишението над средното за групата при втората дата на обследване е 10,5%. Констатира се, че почти 10% от растенията са цъфнали и приблизително толкова са заболели. Обобщавайки резултатите за изучаваните произходи стевия може да се направят предварителни изводи, че височината на храстите достига почти 50 cм, при това цъфналите растения са 6,1%, а заболелите индивиди са 5,9%. Чрез коефициента на ва-

Таблица 2, Вариационен коефициент при произходи стевия – 2010г,

Произход

1 2 3 101 102 103 104 201 202 203 204 205 206 207 210 211 212 213 301 302 303 304 305 306 401 402 403 404 405 Средно за групата

76 110 27 27 67 90 89 88 92 91 92 85 88 92 92 145 90 99 47 91 94 41 47 53 130 83 51 44 46 2204

риация (табл. 2) може да се получи информация за разсейването на признака височина. В селекционната програма на стевията е поставена задача за създаване на генотипове с оптимална височина и разклонения, добра облистеност и големина на листата. Констатира се, че при една сравнително по-голяма част от селекционните материали разсейването е по-високо и извадката е силно не еднородна (401, 403, 213 и др.). Положителното в нашето изследване e, че се установиха произходи, чийто изравненост е много добра. Такива генотипове са

_ х

45,95 54,18 47,33 74,70 46,30 45,83 38,34 57,77 48,99 51,36 53,38 46,93 50,25 57,08 55,61 50,59 45,83 54,39 41,89 49,59 56,36 51,29 50,36 45,50 46,14 52,55 53,46 58,66 50,30 49,86

sx±x

Точн, %

15,29 26,20 21,46 20,46 22,18 19,39 18,75 26,92 24,54 16,23 28,79 26,03 24,95 32,26 13,89 26,26 23,01 32,76 16,82 23,03 15,87 23,59 32,34 15,15 30,02 22,90 34,96 18,81 25,04

29,17 48,35 45,34 26,40 47,91 42,31 48,90 46,60 50,09 30,32 53,94 55,46 49,65 56,52 28,96 51,89 50,22 60,23 26,94 46,44 30,91 45,98 64,21 33,31 65,07 43,57 65,40 26,00 49,78

2,30 2,50 4,13 4,51 2,71 2,04 1,99 2,87 2,56 1,93 3,00 2,82 2,66 3,36 1,49 2,21 2,45 3,42 2,78 2,41 1,67 3,68 4,72 2,21 3,20 2,51 4,94 3,89 3,69

5,07 4,61 8,73 6,04 5,85 4,46 5,18 4,97 5,22 4,33 5,62 6,02 5,29 5,89 4,48 4,37 5,35 6,28 6,63 4,87 4,73 7,18 9,37 4,86 6,94 4,78 9,25 6,63 7,34

№1, 404, 210, 101. Положителното за тези произходи, е че освен много добрата изравненост, те съчетават в себе си и една много добра височина и облистеност (404, 1, 303, 210). На всички перспективни селекционни материали преди прибирането са проведени биометрични изследвания за тегло на свежа и суха маса индивидуално. Предстои определяне съдържанието на стевиозид в сухата маса. Втората част от селекционната програма включва провеждането на полски сравнителен опит по продуктивност.

Отн, % от h 114,15 108,66 94,92 149,82 92,86 91,92 76,89 115,86 98,25 103,01 107,06 94,12 100,78 114,48 111,53 101,46 91,92 109,08 84,01 99,45 113,06 102,88 101,01 91,25 92,54 105,40 107,22 117,65 100,88 100

Изводи Констатира се, че изследваните генотипове при условията на 2010г. достигат една средна височина от около 50 см. Приблизително 6% от изучавания селекционен материал при условията на нашата страна цъфтят и се поразяват от гъбната болест алтернария. Установиха се произходи под № 2, 1, 101, 203, 211, 301, 303, 404, които притежават една относително добра изравненост и добра облистеност на храста.

Оценка на сортове люцерна

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (264) / 2015

Даниела Кертикова Институт по фуражните култури, Плевен

Обикновената люцерна (Medicago sativa L. ssp. sativa) е най-важната фуражна бобова култура в света (Bouton, 2012). За голяма част от Европа люцерната се отглежда за сено, дехидратиран фураж, пилети и силаж. Резултатите от генетичните изследвания и дейности за отглеждане са по-важни в областта на модерните биотехнологии и фундаментални изследвания, отколкото в областта на развитието на сортове. Най-новите сортове се характеризират с фуражна продукция, която средно е само с 5% по-висока от старите сортове и адаптирани екотипи. Разглеждат се причините за този бавен напредък. Добивът сухо вещество все още остава най-важната селекционна цел и затова заслужава специално внимание (Veronesi et al. 2006). Според Rotili (1992) сортовете люцерна се селекционират по програми основани на индивидуални растения, а се отглеждат в гъст посев. Това е един от най-важните фактори отговорен за получаването на разочароващ резултат. Експерименталните данни показват, че отбора на майчини растения или изпитването на потомствата трябва да се осъществява в гъст посев. С цел създаване на нов сорт люцерна в Институт по фуражните култури, Плевен започна селекционна програма основана на отбор на майчини растения в условия на конкуренция (гъст посев). В статията представяме резултатите от изследване за оценка на сортове люцерна по добив на суха маса, дълготрайност и отбор. През периода 2006-2012г. са проучени девет сорта люцерна вписани в официалната сортова листа на Р. България. Експерименталният материал включва:

българските сортове - Плевен 6, Обнова 10, Дара, Дама, Приста 2, Приста 3, Приста 4, Многолистна 1 и френският сорт Европа (европейски стандарт и най-широко разпространен чужд сорт в страната). Люцерната е прибирана, когато около 10% от растенията достигнат фаза начало на цъфтеж. Добив зелена маса е измерван на място. Добив сухо вещество е определян след изсушаване на проби, които са използвани за изчисляване на DMY. Броят на откосите и датите на прибиране (фураж и семена) са представени на таблица 1. Дълготрайността е определена в края на седмата година (08.11.2012г.) чрез изваждане на растенията. Индексът за аридност на De Martonne (IDM) е използван за характеризиране на климата по месеци (Coscarelli et al. 2004) чрез формулата: IDM = 12Pi / Tai+10, където Pi са месечните валежи (мм), а Tai е средната месечна температура на въздуха месечни (in degree Celsius) записани за съответния месец. Опитните данни са обработени по метода на вариационен анализ (ANOVA) с помощта на статистическа програма STATGRAPHICS Plus. Анализът на интегралното въздействие на двата климатич-

ни фактора (валежи и температура на въздуха) показва, че стойностите на индексът на de Martonne варират по месеци, но в по-голямата си част климатът се класифицира като полуариден и/или средиземноморски (табл. 2). Изключение се отчита за 2007г., където стойностите на IDM са по-ниски през месеците април, юни и юли т.е. климатът се характеризира като ариден (сух). Обратно за 2010г. от април до юли IDM>30, т.е климатът е влажен. Подобни високи стойности се отчитат и за месец април на 2008г. (IDM=39,5),т.е климатът е много влажен.Тъй като експеримента е при неполивни условия, взаимодействието между количеството на валежите и температурата на въздуха основно влияят на натрупването на вегетативна маса. Най-висок добив при всички сортове люцерна е получен през третата година на отглеждане (табл. 3). През първата и втората година при ниво на значимост Р<0,001 всички сортове попадат в една група. През 2008г. са получени максимален брой откоси (пет) и

Таблица 1. Брой откоси и дати на прибиране през периода 2006-2012 Откос 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 04.07. 15.05. 08.05. 25.05. 18.05. 16.05. 07.05. І 08.08. 12.06. 09.06. 30.06. 14.07. 17.08.* 30.07.* ІІ 19.10. 30.08. 09.07. 03.08. 19.07. 10.10.** ІІІ 17.10. 11.08. 23.08. ІV 23.10. V *семена от генотипове от всички сортове; ** семена от генотипове с произход от сортовете Дара, Дама, Плевен 6 и Приста 3.

Таблица 2. Индекс за аридност на De Martonne (IDM) през вегетационния период Месец VII IV V VI VIII IX X

зо 30 години такава парабола на кривата по години за добив суха маса от люцерна не е отчитана. 2006 25,2 15,2 18,5 27,4 15,9 20,2 23,0 Установеното в това проучване 2007 4,3 24,0 3,6 8,2 37,4 21,9 40,5 показва, че ефективността на 2008 39,5 24,8 11,5 11,1 5,7 28,5 31,6 люцерновото производство при 2009 11,6 13,0 22,0 33,6 12,3 25,4 29,8 условие, че се осъществява с 2010 31,7 31,6 32,7 39,2 7,8 9,8 43,8 български сортове люцерна, ос2011 15,8 35,7 12,4 35,7 14,7 0 49,8 новно зависи от фактора – валежи. Проучваните сортове реаги2012 22,4 37,3 14,1 0,4 11,9 8,12 26,8 рат положително и независимо, IDM < 10.0 – Ариден; 10.0≤ IDM<20.0 – Полуариден; 20.0≤ IDM<24.0 – Сре- че тревостоите им са пета годиземноморски; 24.0≤ IDM<28.0 – Полувлажен; 28.0≤ IDM<35.0 – Влажен; дина на отглеждане, осигуряват 35.0≤ IDM<55.0 – Много влажен; добив суха маса общо от четири откоса в интервала от 14,1 т/ Таблица 3. Добив суха маса (т/ха) при сортове люцерна по години ха (Европа) до 18,4 т/ха (Плевен Година 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 6). Независимо от годината на Сорт проучване най-нискодобивен е Европа 7,9 a 8,6 a 17,4 f 13,6 b 14,1 c 2,55 a 2,13 ab сорт Европа. Подобни резултаОбнова 10 8,7 a 10,2 a 20,6 cd 15,2 ab 16,0 bc 2,98 a 1,71 b ти за по-ниски добиви от сорт Плевен 6 8,6 a 10,1 a 21,6 abc 17,4 a 18,4 a 3,17 a 2,03 ab Европа в сравнение с местните Дама 7,7 a 11,0 a 21,1 ab 15,5 ab 16,4 abc 3,15 a 2,41 ab сортове са получени и в други Дара 8,7 a 11,4 a 22,5 a 15,5 ab 17,3 ab 3,10 a 3,19 a страни (Bosa et al. 1992; Katic Приста 2 8,2 a 10,1 a 19,7 de 13,7 ab 15,2 bc 3,03 a 1,70 b et al. 2004). От проучените български сортове с най-стабилни Приста 3 8,3 a 10,2 a 21,1 bcd 16,5 ab 17,3 ab 3,55 a 2,81 ab и високи добиви се отличават Приста 4 8,2 a 10,1 a 19,6 d 15,0 ab 15,6 bc 2,34 a 2,22 ab Плевен 6, Дара и Приста 3. Многолистна1 8,0 a 10,0 a 17,9 ef 14,2 ab 15,5 bc 2,40 a 1,67 b Разглеждайки съотношението 16,2 2,9 2,2 средно 8,2 10,2 20,2 15,2 свежо към сухо тегло, средно от всички сортове люцерна се Means of the same column followed by the same letter was not significant different (Р<0,001) установява, че то варира по години (табл. 4). Относително найТаблица 4. Съотношение свежо към сухо вещество при сортове люцерна високо е съотношението през по години 2008 година (4,70). Тези по-виГодини 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 соки стойности при всички сорСортове тове показват, че натрупването на сухо вещество е по-ниско. Европа 4,13 b 3,62 b 4,94 b 3,32 a 4,42 b 4,90 b 4,08 b През 2007 и 2009, растенията Обнова 10 3,75 a 3,45 a 4,59 a 3,44 a 4,25 ab 4,39 a 3,77 a натрупват повече сухо вещество Плевен 6 3,76 a 3,63 b 4,50 a 3,42 a 4,03 ab 4,38 a 3,90 ab и стойностите на съотношението Дама 3,93 ab 3,48 a 4,83 b 3,33 a 4,05 ab 4,31 a 3,43 a намаляват. Дара 3,87 a 3,44 a 4,66 ab 3,53 a 3,98 a 4,64 ab 3,96 ab От проучваните сортове люПриста 2 3,90 ab 3,39 a 4,78 ab 3,62 ab 4,39 b 4,52 ab 4,09 b церна, сорт Европа е с отноПриста 3 3,94 ab 3,58 ab 4,48 a 3,45 a 4,34 b 4,64 ab 4,12 b сително по-високо съотношение Приста 4 3,95 ab 3,48 a 4,69 ab 3,32 a 4,28 ab 4,49 a 4,04 b свежо към сухо тегло (маса), Многолистна1 4,08 b 3,56 ab 4,84 b 3,64 b 4,11 ab 4,23 a 3,94 ab което показва, че сортът е подходящ за прясна храна и/или Средно 4,20 3,92 3,51 4,70 3,45 4,50 4,03 приготвяне на силаж. За сорMeans of the same column followed by the same letter was not significant товете Обнова 10, Плевен 6 и different (Р<0,001) Дара стойностите са по-ниски и добива на суха маса варира от и Европа. Благоприятните агро- се предполага, че са подходящи 17,4 т/ха (Европа) до 22,5 т/ха климатични условия през вегет- за приготвяне на сено. Остана(Дара). От данните е видно, че ационния период на петата го- лите сортове в проучването заеименно през тази година започ- дина допринесоха за регистри- мат междинно положение, като ва и диференцирането между ране на по-високи добиви при най-близко до сорт Европа е изпитваните сортове. всички сортове в сравнение с сорт Многолистна 1. През четвъртата година дос- първа, втора и четвърта година. В проучване на Bo Han et товерни различия се установяват За отбелязване е, че в подобни al., (2013) различията в стойносамо между сортовете Плевен 6 сравнителни проучвания от бли- стите по години се обясняват с

„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó- ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚÂˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ Â от репродуктивните органи на елитни генотипове люцерна от Ì‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË всички сортове. С най-голям дял ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰в 9Syn са сортовете Дара, Дама, Приста 3 и Плевен 6. Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰Изводи ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË Най-висок добив на суха маса е получен от българските сортоÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ве Плевен 6, Дара и Приста 3. Ì‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚ËСортовете Европа и Многолистна 1 са с относително по¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂвисоко съотношение свежо към ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓсухо тегло и са подходящи за прясна храна и/или приготвяне ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 Means of the same column followed by the same letter was not significant на силаж. Обратно сортовете 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ódifferent (Р<0,001) Обнова 10, Плевен 6 и Дара са по-подходящи за приготвяне на ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡Фиг. 1. Дълготрайност на сортове люцерна в края на седмата година сено. Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) В края на седмата година от възрастта на растенията. ва 10, Многолистна 1 и Приста отглеждането, сорт Дара е с най‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡Според ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ нас факторите са два – сорт 4. Най-силно разреждане на плътен тревостой и достоверно „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡и агрометеорологични условия тревостоя се наблюдава при превишава сортовете - Европа, Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ период. ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ сорт 2003 Европа. „. - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú през вегетационния Обнова 10, Многолистна 1 и По отношение на дълготрайС проучването на сортовете Приста 4. Най-силно разрежда‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓността, данните показват досто- люцерна е реализиран един ци- не на тревостоя се наблюдава ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ(продължителност верни различия междуÌ‡ сортовете къл на отбор при сорт Европа. 2 (фиг. 1). по 2005 брой„.растения на м 7 години) в условия на конкуС най-голям дял в новата œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. Сортът Дара е с най-плътен ренция. Създадена е нова синте- синтетична популация - 9Syn са Õ.Ò.Дара, ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ 2003 „.), люцерна 9Syn. сортовете тревостой и (Ò достоверно превитична Òпопулация Дама, Приста 3 шава сортовете Европа, ОбноТя представлява синтетична смес и Плевен 6. »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ДО АВТОРИТЕ ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

34 20

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

екология

За потенциалното замърсяване на почвата и растителната продукция при използване на органоминерален тор доц. д-р инж. Нели Гаджалска, доц. д-р Ивайло Вълчовски, гл. ас. д-р инж. Юрий Енакиев ИПАЗР „Никола Пушкаров” Внасянето на по-големи количества азотосъдържащи торове необходими за развитието на културите, както и неправилната им употреба, причинява замърсяване на почвите и на водите. В нашето изследване чрез полски експерименти, извеждани в шахтови лизиметри проучихме минерализацията на органичното вещество и превръщането на неусвоимите форми на основните хранителни вещества в усвоими. За сравнение е използван биотрансформиран органоминерален тор, създаден на базата на птичи тор в гранулиран вид и прахообразно състояние и минерален тор. Изпитано е влиянието на органоминералния тор върху земеделска културиа в чисто състояние и на фон минерално торене при поливни условия. Оценката на потенциалното замърсяване на почвата и растителната продукция ще спомогне за определяне на начина, времето и нормите на торене с азотосъдържащи торове при поливни условия, с оглед опазване на околната среда от замърсяване. При оценка на потенциалното замърсяване на водите, почвите и растителната продукция при торене с биотрансформиран органомине-

рален тор в гранулиран вид и прахообразно състояние е заложена хипотеза, че използвания тор води до повишаване на добивите от земеделските култури и при балансирани торови норми не замърсява околната среда. Изследването включва следните варианти: I-ви вариант: почвата е наторена с амониева селитра с редуцирана торова норма – 600 г на лизиметър или 15 кг/дкa; II-ри вариант: почвата е наторена с амониева селитра с нормална торова норма – 1200 г на лизиметър или 30 кг/дкa; III-ти вариант: почвата е наторена с 8 кг на лизиметър с биотрансформиран органоминерален тор в прахообразно състояние или 400 кг/дкa; IV-ти вариант: почвата е наторена с 8 кг на

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 1 (264) / 2015

Фиг.1–3. Данни от анализа за съдържание на макро- и микроелементи в почвата на дълбочини:0-30 cм и 3060 cм през 2011г., 2012г. и 2013г.

лизиметър с биотрансформиран органоминерален тор в гранулиран вид или 400 кг/дкa; V-ти вариант: контрола – без торене. Опитната култура е ранно зеле сорт „Дитмарско”. През време на отглеждането са спазени всички необходими агротехнически мероприятия. Торенето с амониева селитра е извършвано през пролетта, а с органоминералния тор - през есента. При прибирането е отчетен добива. Напояването на зелето е извършено при спадане на почвената влага до 75-80% ППВ с размер на поливната норма М = 30 м3/дкa. Поливането е гравитачно. Броят на подаваните поливки зависи от метеорологичните условия на годината. Съгласно районирането на поливния режим на селскостопанските култури за района на Челопечене (IV АГХМР) се предвиждат поливки всяка седмица, а през горещия период и два пъти седмично. По време на вегетацията са вземани за анализ почвени, растителни и водни проби от лизиметричните води за химичен анализ – макро- и микроелементи и тежки метали преди залагане на опитите и след прибирането им. Провеждането на експерименталните изследвания и обработката на данните и анализа на получените резултати са извършени по разработени и утвърдени методики на ИПАЗР „Н. Пушкаров”. Преди залагането на полският опит, съгласно методиката на изследването, през есента на всяка година в два от лизиметрите е извършвано торене, като е внесен еднократно органоминералния тор в гранулиран вид и прахообразно с оранта, в зависимост от изследвания вариант. Направен е анализ за съдържанието на макроелементи и микроелементи в почвата на две дълбочини: 0-30 cм и 30-60 cм по предвидената в методиката схема. През пролетта, преди засаждане на културата също е направен анализ на почвата. Данните от анализите на почвата за трите години са дадени на фиг.1-3. Установената почвена киселинност във всички лизиметри и през трите години е близка и намалява в слоя 30-60 cм спрямо повърхностния слой 0-30 cм, но разликата не е голяма. Тя е средно кисела в слоя 0-30 cм и намалява до слабо кисела в слоя 30-60 cм, която реакция се запазва и след прибиране на зелето. Почвените анализи през първата година на експеримента (фиг. 1.) показват, че съдържанието на амониев и нитратен азот във всички лизиметри намалява в дълбочина. През 2011 г. разликите в общото съдържание на азот между лизиметрите е от порядъка на 13 мг/кг почва. Общото съдържание на азот между лизиметрите след прибиране на реколтата не е високо – 3

Фиг. 4. Данни от анализа на микроелементи в почвата преди засаждане на културата и след приключване на опита

мг/кг почва. Най-ниско е съдържанието на азот в Лизиметър №2, тъй като износът с получената продукция е максимален, което е свързано с високите добиви. Съдържанието на азот в лизиметри №3 и №4, където са внесени праховидния и гранулиран органоминерален тор e близко. През втората година на експеримента (2012 г) се запазва тенденцията за намаляване на общата сума от амониев и нитратен азот в дълбочина (фиг. 2). Най-високо съдържание на азот има в Лизиметри №1 и №2, докато в останалите е почти еднакво. След прибиране на реколтата, съдържанието на азот в почвата е по-високо в Лизиметри №3 и №4, което се дължи на внесения допълнително органоминерален тор, като по-ниското съдържание в Лизиметър №4 е свързано с увеличения износ и по-високите добиви получени от гранулирания тор, който след втората година е с увеличена минерализация. През третата година на експеримента общото съдържание на макроелементи в слоя 0-60 cм за изпитваните лизиметри е най-ниско в лизиметър № 4 и най-високо в лизиметър №1. В останалите лизиметри това съдържание е близко. След прибиране на реколтата се вижда, че съдържанието на азот в почвата е по-високо в контролния вариант Лизиметър №5 и Лизиметър №1, тъй като износът с получената продукция е минимален, което е свързано с по-ниските добиви в тези варианти (фиг.3). Разликите в съдържанието на азот в лизиметри №3 и №4 са минимални, поради увеличаване на минерализацията в двата варианта. И през трите години като цяло общата сума от амониев и нитратен азот и в двете изследвани дълбочини е в границите на слаба запасеност на почвата. В повърхностния почвен слой всички лизиметри са слабо запасени с фосфор и съдържанието намалява до много слаба запасеност в

Таблица 1. Съдържание на макро и микро елементи на органоминерален тор

N P K Ca Mg № Варианти % 1 Гранулиран 1,1 1,85 1,7 3,82 0,23 2 На прах 1,1 1,83 1,7 5,40 0,76

Zn Cu Mn Fe мг/кг 380 57 690 9800 405 60 700 9900

слоевете- 30-60 cм . Съдържаниекто е най-високо в лизиметри №3 и №4, където е приложен органоминерален тор и най-ниско в контролния лизиметър №5. Същото съотношение се запазва и след прибиране на опита. В лизиметри №3 и №4 се установява известно увеличение на фосфора в почвата, което е свързано с минерализация на органоминералния тор. Съдържанието на калий в изследваните слоеве на почвата е близко във всички лизиметри и то се запазва в рамките на добра запасеност на почвата, независимо от износа с растителната продукция. По съдържание на хумус почвата е бедно хумусна в двата изследвани слоя и средно за лизиметъра. Анализът на микроелементите в почвата преди засаждане на културата и след приключване на опита (фиг. 4) показва, че във всички лизиметри и при двете дълбочини на изследване, съдържанието на всички микроелементи отговарят на пределно допустимите концентрации в почвата, съгласно Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г.). Това налага извода, че използването на биотрансфориран органоминерален тор не води до замърсяване на почвата с микроелементи. Използваният биотрансформиран органоминерален тор има следният състав: патешки тор, биомодифициран природен зеолит, органичен биокатализатор (продукт от биотрансформа-

цията на високо хумусни материали) и активен ензимно-микробиален препарат на базата на полезни бактерии и микрофунги. Продуктът не съдържа повишени количества тежки метали, не проявява мутагенен ефект и генна токсичност. Ниското съдържание на токсични елементи го характеризира като безвреден за околната среда. Анализът на биотрансформирания тор в процеса на демонстративно приложение на метода показва, че продуктът е с хармонизирано съдържание на N, P, K, Ca, Mg и микроелементи и азотът се запазва почти два пъти по-добре, отколкото при друг тип технологии, в т.ч. и след гранулиране. От данните за общото съдържание на хранителни елементи в органоминералния тор дадени в таблица № 1 се вижда, че той е богат на макроелементи. Изпитваните два органоминерални торове (гранулиран и на прах) не се различават по киселинност и реакцията на двата тора е слабо алкална. Количеството на внесения подвижен азот е ниско. По-високо е внесеното количество на подвижен фосфор и калий, но то не надхвърля 4 кг/дкa. Потенциалните количества на внесените хранителни вещества са повисоки, но тяхното действие ще се прояви след постепенното му минерализиране за период от няколко години, което от своя страна намалява до минимум риска от замърсяване на почвата и продукцията с макроелементи. Общото съдържание на азот е еднакво в изпитваните торове – 1,1%. Количеството на внесения азот при торене с 400 кг/дкa е 4,4 кг/ дкa. Общото съдържание на фосфор е еднакво в изпитваните форми торове – 1,8%. Внесения фосфор с нормата на торене на декар е 7,4 кг/ дкa. Количеството на калия също е еднакво за изпитваните торове – 1,7%. Внесения калий на един декар е 6,8 кг/дкa. Магнезият е с по-ниско съдържание в гранулирания тор – 0,23%. Вне-

Фиг. 5 Съдържание на макроелементи в растителната продукция

сеният магнезий на декар е 0,92 кг/дкa с гранулирания тор и 3,04 кг/дкa с праховидния тор. По отношение на микроелементи внесените количества са във следния низходящ ред: Fe>Mn>Zn>Cu. Внесените микроелементи на декар с изпитваните две форми на органоминерални торове е следното: при гранулирания тор Fe – 3,92 кг/дкa, Mn – 0,28 кг/дкa, Zn – 0,15 кг/дкa и Cu – 0,23 кг/дкa. При праховидния тор Fe – 3,96 кг/дкa, Mn – 0,28 кг/дкa, Zn – 0,16 кг/ дкa и Cu – 0,24 кг/дкa. И трите години на извеждане на опита се характеризират като сухи години. Разпределението на валежите е неравномерно през периода на вегетация. Месечните стойности варират силно спрямо средните за многогодишния период 1901 – 2011г. Най-много валежи през цялата вегетация на културата са паднали през месец май – 102 мм през 2012 г. и месец юни 150,8 мм през 2013г, докато през месец юни, юли и август валежите са съответно 12-14 мм, което е значително под средногодишното количество за този период. Поради това неравномерно разпределение на валежите през вегетационния период за поддържане на оптималната влажност на културата са подадени 10 поливки от 30 м3/ дкa. Поливките са с чисти води от напоителната мрежа на Опитно поле ”Челопечене”. Растителният анализ на реколтата от зеле получена през 2011, 2012 и 2013 години е представен на фиг. 5, 6 и 7. На фигурите е дадено съдържанието на основните макроелементи и тежки метали в растителната продукция. От тях се вижда, че стойностите на тежките метали са под ПДК, с изключение на желязото . Продукцията от Лизиметър №3 и Лизиметър №4 с използуване на органоминерален тор, не показва завишаване на тези показатели. През първата 2011 година съдържанието на азот в зелевата реколта е най-високо в Лизиме-

тър №4 и най-ниско в Лизиметри №1, №2 и е в дефицит спрямо нормалното. В 2012г. съдържанието на азот в зелевата реколта е най-високо в Лизиметър №3 и най-ниско в Лизиметър №2. През 2013 година съдържанието на азот в зелевата реколта е най-високо вече в Лизиметър №1 и най-ниско в №5. Съдържанието на фосфор е почти еднакво в почти всички лизиметри в границите на нормалното и през трите години. Най-висока стойност има в Лизиметри №1 и №3, която е над допустимото за съдържание в растителната маса през втората и третата години. Най-ниско е съдържанието на фосфор през първата година във всички лизиметри и стойностите са близки до граничните за дефицит на фосфора. Съдържанието на калий през първата година е най-високо в Лизиметър №1 и по-ниско в Лизиметри №3 и №4, но в границите на нормалното. През 2012 г. година съдържанието на калий е по-високо от допустимото във всички лизиметри. През 2013 г. то е в границите на нормалното. Като цяло съдържанието на калий е по-високи в Лизиметри № 3 и № 4 и през двете 2012 и 2013 години. Като цяло растителния анализ на реколтата от зеле показва, че през първата година има превишение на калция в Лизиметри №1, 4 и 5, а по отношение на магнезия съществува дефицит в Лизиметри №2 и №3. През следващите две години във всички лизиметри има дефицит на калция и магнезия. Съдържанието на цинк, мед и манган е в нормалните граници и през трите години, с изключение на ниското съдържание на манган през втората година и на мед през третата във всички лизиметри. Съдържанието на желязо е високо през първата година, като най-високо е в Лизиметър №2 и превишава ПДК за съдържание на желязо

Фиг. 6 Съдържание на Zn, Mn, Cu и Fe в растителната продукция 2011, 2012 и 2013 г

Фиг. 7-9. Добиви от растителна продукция зеле през 2011, 2012 и 2013 г.

в растителната маса. През втората година остава високо в Лизиметри №1, №2 и №3, като в останалите лизиметри и през третата година стойностите му са в нормални граници. Резултатите от осреднения добив от четирите повторения по варианти от зеле през трите години са представени на фиг. 7-9. Влиянието на изпитваните торове върху получените добиви от зеле, представени на фиг. 7 показва, че контролният вариант (без торене) в лизиметър №5 е с най-нисък добив и през трите години и е съответно 2514 кг/дкa, 1878 кг/ дкa и 6045 кг/дкa. В лизиметър №1 е изпитвана по-ниска азотна норма. Фосфорни и калиеви торове не са внасяни във всички лизиметри в тази година. Увеличението спрямо контролния вариант е 111%. Внасянето на минерален тор с по-висока азотна норма в лизиметър №2 e с най-висок ефект върху получените добиви. Увеличението на добива спрямо контролния вариант е 172% през 2011 г., 207% през 2012 г. и 41% през 2013 г. Изпитваните два вида органоминерален тор на прах (Лизиметър №3) и на гранули (Лизиметър №4) показват увеличение на добивите спрямо контролния вариант съответно със 149% и 134% през първата година Разликата от 15 % в полза на праховидния тор се дължи на по-бързото му минерализиране в почвата, тъй като при него контактната повърхност е по-голяма. През втората година увеличението на добивите спрямо контролния вариант е съответно със 153% и 177%. Разликата от 24% е в полза на гранулирания тор. През изследваната година с увеличаване на минерализацията на гранулирания тор влиянието върху добивите се увеличава и това се вижда от получените добиви. Изпитваното комбинирано минерално и органично торене в лизиметрите №3 и №4 показва, че в следствие на бавното минерализиране на органичния тор, ефекта върху получените добиви е по-нисък от минералния азот (N20) вне-

сен в лизиметър №2 и по-висок от торенето с по-нисък минерален азот – N10 в лизиметър №1. И през последната трета година изпитваните два вида органоминерален тор на прах (лизиметър №3) и на гранули (лизиметър №4) показват увеличение на добивите спрямо контролния вариант съответно със 8% и 23%. Разликата от 5% в полза на гранулирания тор. Това се дължи на факта, че през третата година минерализирането на този тор е в напреднала фаза. Поради липса на торене с фосфор и калий през трите години на изследване, полученото съотношение на трите хранителни елемента в почвата не е оптимално. Малко количество фосфор и калий е внесено с органоминералния тор. По-добро е съотношението във вариант №2 и добивите в този вариант са максимални. Това се дължи на по-високото съдържание на фосфор в почвата. Най-лошо съотношение на трите хранителни елементи се наблюдава във вариант №1 и №5 и добивите в тези лизиметри са най-ниски. ИЗВОДИ: Проведеното изследване дава основание да се направят следните изводи: 1. Използването на органоминерален тор при отглеждана култура зеле, оказва благоприятно влияние върху добива като цяло. И през трите години добивът при вариант без торене е най-нисък, докато най-висок е при торене с нормална торова норма на азотния тор в порядъка на 180-200%. Добивът при торене с органоминерален тор е съпоставим с добива при торене с редуцирана норма на азотен тор и е в порядъка на 130-170%. 2. При сравняване на двата варианта с биотрасформиран органоминерален тор се вижда, че при варианта с прахообразен тор има повисок добив през първата година с разлика от 15%, което се дължи на по-бързото му минерализиране в почвата,тъй като при него контактната повърхност е по-голяма. През следващите две години добивът при органоминералния тор на гранули е по-висок с около 30%. Това се дължи на факта, че през втората и третата година минерализирането на този тор е в напреднала фаза. В този порядък са и стойностите на добива на вариантите торени с редуцирана на 50% норма на торене с азот. 3. Химичната характеристика на трансформирания биоминерален тор показва, че той е богат на макроелементи и може да се използват в земеделието като органичен резерв. Използването му е предпоставка за намаляване на замърсяването на почвата с нитрати. Съдържанието на тежки метали е в безопасни концентрации.

ОВощарство

Проучване на форми дървовидна леска

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (264) / 2015

Доц. д-р Магдалена Николова Опитна станция по земеделие, Кърджали

Получените резултати от проведено единадесетгодишно сравнително проучване на различни начини за отглеждане на лешник (храстовидно, едностъблено на собствен корен и чрез присаждане върху дървовидна леска) ни позволяват да определим присаждането като най-перспективен начин за създаване на насаждения от тази култура при неполивни условия (Николова, 2011, непубликувани данни). Визуалните наблюдения показват, че степента на влияние на подложката C. colurna L. върху присадника е в направление на свойствата на подложката, т.е. към увеличаване сухоустойчивостта на присадените културни лешникови сортове. Присадените лешникови дръвчета се отличават и със значителен имунитет към болестите и неприятелите (Иванова и др., 2006; Ninic-Todorovic, 2000). Посочените особености позволяват прилагане на биологично земеделие при отглеждане на лешника. При производството на присаден посадъчен материал от лешник, изключително важен е изборът на подходяща подложка от дървовидна леска. Откритата интересна закономерност при този овощен вид (Анадолиев и др., 1982), според която сходната сила на растеж на присадника и подложката увеличава процента на прихващане, налага да се установи растежната сила на използваните семеначета. В нашата страна съществува голямо разнообразие на форми от дървовидна леска, защото северната част на Балканския полуостров (от Босна до България), Кавказ и Мала Азия се смятат за неин генетичен център (Стефанов и др., 1958; Вавилов, 1968). Известни са проблемите с набавянето на семена от C. colurna L., поради късното начално плододаване (след десетата година), ниските и периодични (през интервал от две години) добиви (Стефанов и др., 1958; Анадолиев, 1982). Посочените факти обосновават нуждата от проучвания на форми дървовидна леска. Резултатите от изследване на растежните прояви на семеначета от дървовидна леска, с цел да се предложат перспективни сортоподложкови комбинации за практическо приложение в овощарството, представяме в статията. Изследването е проведено през периода 2000 – 2002 година в Опитна станция по земеделие – Кърджали с четири форми дървовидна леска (13/5, 18/14, 21/14, 29/5), намиращи се в сортиментовите лешникови насаждения на Станцията. Плодовете на проучваните форми дървовидна леска зреят от 20-ти септември до 2-ри ноември. Недохранените и повредени семена се отстраняват чрез потапяне във вода. Отбраните семена (престояли във вода 24 часа) се

засяват директно в семенилище в началото на ноември на разстояние 40/4 cм в редове, на дълбочина 4-5 cм. Подложките се изваждат втората половина на ноември следващата вегетация. При проучването е направена пълна морфологична характеристика на листата и плодовете на маточните дървета. През трите години на опита са анализирани проби от по 100 броя семена от всяка проучвана форма дървовидна леска. Биометричните показатели са проследявани, съгласно Методиката за изучаване на растителните ресурси при овощните растения (Недев и др., 1979). Отчитани са следните показатели: срок на зреене на плодовете; среден добив от дърво (кг); дебелина на черупката (мм); средно тегло на плода (г); средно тегло на ядка (г); рандеман (%); брой плодове в 1 кг; брой поникнали семена; дебелина, измерена до кореновата шийка (мм) и височина (cм) на семеначетата; пригодни за присаждане подложки (с дебелина над 8 мм на 10-15 cм от кореновата шийка). При данните от биометричните измервания е използвана вариационната статистика. Извършените наблюдения ни позволяват да установим, че между проучваните форми дървовидна леска има големи различия по морфологичните признаци на листата и по оцветяването на кората на едногодишните клонки (табл. 1). Характеристиките – степен на окосмяване на листата и жлезистост на куполите не е еднаква при отделните форми, което може да се използва като сигурен белег при идентифицирането им. Дървото на форма 29/5 няма типичната за вида C. colurna L. симетрично пирамидална корона, а се отличава със сферична. Mayrer (1975) съобщава за подобни случаи, като обяснява факта със семенното размножение на дървовидната леска, така че всеки екземпляр има различни наследствени заложби, които се изразяват и във външния вид на короната. От изследваните форми дървовидна леска, единствено форма 21/4 проявява признаци на алтернативно

Табл. 1. Показатели, характеризиращи маточните дървета от C. colurna L., средно за периода 2000–2002 г.

плододаване. При останалите три форми е отчетено незначително вариране при показателя добив от дърво Показатели Форми C. colurna L. през отделните години на проучването. 29/5 13/5 21/4 18/14 От показателите, характеризиращи плодовете на Оцветяване белезникаво- белезникава белезникава белезникавоформите дървовидна леска се вижда, че те се разлина кората кафява кафява чават по големина и форма (табл. 2). Черупката при Средна дължина 6,1 6,8 5,7 5,4 всички проучвани форми е много дебела (от 1,8 до на листата (cм) 2,01 мм), а ядката не изпълва добре черупковата празСредна ширина 7,2 7,0 6,8 6,7 нина. Опадането на 70 % от плодовете на форма 29/5 на листата (cм) при узряване без куполи, значително улеснява прибиФорма сферична симетрично симетрично симетрично рането на семената. През отделните години на изследна короната пирамидална пирамидална пирамидална ването по-съществени разлики са регистрирани между Жлезистост средна средна силна силна на куполите стойностите на показателя рандеман. Тези изменения се Окосмяване слабо слабо средно средно дължат на различното количество на образуваните празна листата ни плодове. Форма 13/15 се отличава с ясно изразена Плододаване ежегодно ежегодно през 1 година ежегодно склонност към образуване на плодове без ядки. Това е Среден добив от 6,4 1,9 3,5 2,1 и формата с най-ранен срок на цъфтеж (края на яну1 дърво (кг) ари). Навярно проблеми с опрашването, предизвикани Срок на зреене 25септември- 25 септември- 1 октомври20 септемвриот ниските температури по време на цъфтежа на жен30 октомври 30 октомври 2 ноември 30 октомври ските цветни органи са вероятните причини за проява Табл. 2. Показатели, характеризиращи плодовете на маточните на този съществен недостатък (Ocokoljic and al., 2007). дървета от C. colurna L., средно за периода 2000–2002 г. Необходимите количества семена от различните форми Показатели Форми C. colurna L. за 1 декар семенилище варира от 101,87 до 125,63 кг. 29/5 13/5 21/4 18/14 Няма значителни разлики в броя на поникналите Опадане 70 % 100 % 100 % 20 % семена между формите дървовидна леска, както средпри узряване без куполи с куполи с куполи без куполи но за периода така и през годините на изследването Оцветяване кафява кафява светлокафява тъмнокафява (табл. 3). Размахът на вариране на средните стойности на черупката за всички форми е 7,78 %. Противно на очакванията Дебелина на 1,8 1,9 2,1 2,4 при двете форми (21/4, 18/14), които имат най-дебели черупката (мм) черупки са отчетени най-добрите резултати по разглежТегло на един 1,75 1,69 1,63 2,01 дания показател. Размерите на семеначетата от една и плод (г) съща форма варират през годините на изследването, Тегло на една 0,52 0,45 0,43 0,61 ядка (г) което не е толкова под влияние на климатичните условия, защото в семенилището се поддържа оптимален Рандеман (%) 33,49 31,30 33,06 36,70 воден и хранителен режим, а се дължи повече на различната генетична наследственост, която носи всяко сеБрой плодове 579 624 665 522 в един кг меначе (Mayrer, 1975). Коефициентите на вариране (VC Необходими семена за 1 109,37 105,62 101,87 125,63 %), показват морфологичната неизравненост на семедка семенилище (кг) начетата. По отношение на дебелината те са в умерени Табл. 3 Процент поникнали семена, размери на семеначетата и годни за присаждане подложки, средно за периода 2000–2002 г. граници (от 11,06 до 13,80), а по отношение на височината варирането е доста силно (от 20,09 до 22,10). Показатели Форми C. colurna L. Тези резултати са благоприятни, защото по-важният по29/5 13/5 21/4 18/14 казател за целите на опита е дебелина на семеначетата. Поникнали семена, Малка част от поникналите семена не се развиват % към засети 67,03 64,15 69,82 72,46 по-късно. Това личи от показателя (получени подложки, семена % към засети семена), чиито стойности са в диапазона Височина 53 46 45 50 (cм) от 60,45 до 65,08 %. Най-много годни за присаждане VC % 20,09 22,10 21,43 20,85 подложки са отчетени при форма 29/5 (70,33 %), а най-малко - при форма 21/4 (57,96 %). Дебелина 6,4 5,2 4,9 5,9 Изводи (мм) Голяма част от семеначетата от форми 29/5, 18/4 и VC % 13,80 12,10 11,06 11,23 13/5 са годни за присаждане подложки още в края на първата вегетация. Получени подлож- 62,11 65,08 62,32 60,45 Семеначетата от формите 29/5, 18/4 и 13/5 имат ки % към засети семена по-силен темп на нарастване и са подходящи за изпитПригодни за приса- 70,33 61,12 57,96 64,45 ване като подложки в оптимално подбрани сортоподждане подложки, ложкови комбинации. % към получени Повечето от семеначетата на форма 21/4 се нужПригодни за приса- 27 301 24 860 22 575 24 350 даят от доотглеждане още една година, което я прави ждане подложки в брой на дкa неприложима в практиката.

Студеното пресоване за цвета и антиоксидантната активност на напитки от къпини За обект на изследване са избрани къпиновите сортове “Блек сатин“, “Хул турнлес“ и “Дирксен“, които са безбодилести и са подходящи за отглеждане в полупланинските райони на страната, един от които е Троянския. И трите сорта са създадени в САЩ. „Блек сатин” се характеризира с умеренорастящи и среден на брой издънки. Чувствителен на зимни студове и гъбни болести. Значително устойчив на високи температури и засушаване (Христов и др., 1988). Плодовете са едри, закръгленоконусовидни до удължени. Плодовото месо е сочно, ароматно, възкисело с добри технологични качества. „Дирксен” – храстите са силнорастящи с изправенорастящи издънки, достигащи височина 2,0 – 2,5 м. Сравнително устойчив на гъбни болести, ниски и високи температури. Плодовете са средно едри до едри, закръглени до леко удължени, гланцирани. „Хул Торнлес” се отличава със силен растеж, с умерен брой сравнително изправени издънки. Сортът е устойчив на гъбни болести, ниски и високи температури на въздуха. Плодовете са едри, закръглени, почти червени, с виолетов оттенък. Подходящи са за консумация в прясно състояние, за замразяване и преработка в различни производи (Христов и др., 1988). Опитната постановка за разработка на напитки включва следните технологични етапи: приемане, измиване, получаване на сок (студено пресоване), пълнене, замразяване. Пасирането се извършва със сокоизстисквачка –“NS -750 Kuvings Silent Juicer”. Замразяването се осъществя-

ва при -18ºС. Измерената и изчислена антиоксидантна активност е направена в Акредитирана лаборатория за изпитване на храни и води при ИИРХ- Пловдив. Подготовка на пробата за анализ В деня на разработването на соковете се извършва анализирането: 5 мл от всеки сок от сортовете къпини количествено са прехвърлени с метилов алкохол до 2/3 от обема в мерителна колба от 50 мл. След престой от 30 минути при температура 20 – 25°C, съдържанието на колбата се довежда до марката. Филтрува се през нагънат филтър и се анализира за съдържание на общи полифеноли и антиоксидантна активност. Методи за анализ Определяне съдържание на общи полифеноли Съдържанието на общи полифеноли е определено по метода на Singleton and Rossi, 1965 в модификация. Определяне на радикалоулавяща способност (DPPH - тест) Радикалоулавящата способност е определена по метода на Brand – Williams et al., 1995 в модификация. Цвят– измерен по системата CIE Lab по показателите яркост (L), +а –червен цвят,- а- зелен цвят; +b –жълт цвят – b- син цвят с колориметър COLORGARD SYSTEM 2000 на BYC GARDNER JNC. Статистически анализ Получените данни са средно аритметични стойности от пет повторения и са представени ±SD. Статистическата обработка на данните е по метода на дисперсионния анализ (ANOVA). Изследваните цветови характеристики на напитки

Фиг. 1.Стойност на яркостта на напитки къпини

Фиг. 2. Яркост на напитки от различни сортове къпини

Фиг. 3. Стойност на червен цвят на напитки от къпини

Фиг. 4. Червен цвят на напитки от различни сортове къпини

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (264) / 2015

П. Иванова, Б. Бръшлянова Институт за изследване и развитие на храните – Пловдив; Д. Георгиев, М. Георгиева, Г. Попски, Т. Михова Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян

Фиг. 5. Стойност на жълт цвят на напитки от къпини

Фиг. 6 Жълт цвят на напитки от различни сортове къпини

Фиг. 7. Цветова разлика на напитки от различни сортове къпини

Фиг. 8. Съдържание на общи полифеноли на напитки от различни сортове къпини

Фиг. 9. Линейна зависимост между общите полифеноли и антиоксидантната активност на напитки от различни сортове къпини

Фиг. 10. Линейна зависимост между антоциани и антиоксидантната активност на сортове къпини

от различните сортовете къпини са показани на фигури 1, 2, 3 ,4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. Във фигурите данните са сравнени спрямо суровината. От фигурите се вижда, че по показатели яркост на цвета, червен и жълт компонент на цвета, сортовото различие оказва влияние върху измерените стойности (р<0,05) и с най-високи стойности е напитка от сорт „Дирксен”. Получените резултати по изследваните цветови количествени характеристики на напитките са статистически различими (р<0,05) (фигури 1, 3, 5). С най-стабилен цвят след получаване чрез студено пресоване е напитка от сорт “Хул Торнлес“ (Фиг. 7). По данни на Sies (2010) приемът на полифеноли е в обратна пропорционална връзка със смъртността от сърдечносъдови заболявания. Това се дължи на съдържащите се в тях антиоксиданти, които са различни по клас съединения и имат благоприятно въздействие върху човешкия организъм за предотвратяване на оксидантния стрес. От фигура 8 се вижда, че с най-високо съдържание на общи полифеноли е напитка от сорт „Дирксен”. Стойностите на изчислените съдържания на общи полифеноли са статистически различими (Р<0,05) При показателят антиоксидантна активност на изследваните напитки, процеса на студено пресоване не оказва влияние върху стойността й. Антиоксидантната активност на някои плодове и зеленчуци корелира със съдържанието им на общи полифенолни вещества (Hollman & Katan, 1997; Liu, 2003). Това се потвърждава и при нашата разработка. Данните са показани на фигура 9 с висок коефициент на детерминация R2 =0.84. За влиянието на антоцианите върху антиоксидантната активност е установена за всички изследвани напитки от различните сортове къпини отрицателна линейна зависимост с коефициент на детерминация R2=0.6788 (фиг. 10). Това показва, че върху антиоксидантната активност по-голямо влияние оказват общите полифеноли (качествени и количествени), флавоноиди, съдържанието на аскорбинова киселина, микроелементи и други биологично активни вещества, отколкото съдържанието на антоциани в плодовете. Изводи Чрез студено пресоване са разработени напитки от три различни сорта къпини “Хул Торнлес“, „Блек сатин” и „Дирксен”. Върху качествените и количествените характеристики на разработените напитки влияние оказва само сортовото различие (P<0,05), а не метода на получаване на напитката. Сравнителният анализ показа, че с високи количествени цветови характеристики е напитка от сорт „Дирксен”, а с найстабилен цвят след студено пресоване е напитка от сорт “Хул Торнлес “. За всички разработени напитки, съдържанието на общи полифеноли и антиоксидантна активност е най-високо при напитка от сорт „Дирксен”. Установено е, че методът на получаване на напитка не влияе върху изследваните показатели. Значимо влияние върху антиоксидантната активност оказва сортовото различие на плодовете (P<0,05). Общите полифеноли измерени в напитките от различните сортове къпини корелират с антиоксидантната активност с висок коефициент на детерминация R2 =0.84.

Контрол на заплевеляването в прасковени насаждения

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (264) / 2015

Заря Ранкова Институт по овощарство- Пловдив

Контролът на нежеланата плевелна растителност е важно агротехническо мероприятие, обуславящо до голяма степен успеха на плодовото производство. През последното десетилетие все повече се налагат екологосъобразните подходи в борба с плевелите, изразяващи се в употребата на хербицидни продукти с доказана добра ефикасност, селективност и с кратка персистентност, не представляващи опасност от замърсяване на околната среда с остатъчни количества от тях. Прасковата като представител на костилковите овощни видове е силно чувствителна както към негативното конкурентно въздействие на заплевеляването, така и на влиянието на хербицидите. На сегашния етап борбата с плевелите в прасковените насаждения се води на основата на прилагането на селективни почвени и листни хербициди (пендиметалин, напропамид, оксифлуорофен, флуазифопбутил, квизалофопетил и др.), както и чрез вегетационни третирания с тотални листни хербициди (глифозат, дикват). Интерес представляват подходите, целящи намаляване на употребата на хербициди, прилагане на активни вещества с кратка персистентност и без установено вредно въздействие върху почвената микрофлора, както и оценка на въздействието от прилагането на някои селективни и тотални активни вещества върху риска от замърсяване с хербицидни остатъци. Възниква и необходимост от изследвания върху възможността за редуциране

на хербицидните дози на активните вещества чрез прибавяне на сърфактанти и физиологично кисели торове към хербицидните разтвори като възможност за оптимизиране на съвременните интегрирани системи за борба с плевелите при овощните култури. В статията представяме резултатите от проучване на възможността за намаляване дозата на активното вещество глифозат при запазване на хербицидния ефект чрез добавяне на физиологично киселия тор Текнофит рН + като екологичен подход за борба с плевелите при интегрирано производство на праскови. Полският опит се изведе през 2012/2013 година на експериментално –опитен участък на територията на Института по овощарство– гр. Пловдив. В проучването се включиха прасковените сортове Редхейвън и Глоухейвън, присадени върху вегетативната подложка GF-677. Контролата се поддържаше в заплевелено състояние. По време на вегетацията растенията се отглеждаха по стандартна технология. В годините, предхождащи изследванията поради високата степен на заплевеляване предимно с упорити многогодишни видове плевели, се извършваше третиране с глифозат – Наса 360 ЕС в дози 600- 800 мл/дкa. През годините на проучването по време на вегетационния период (м.април до края на месец август) в редовата ивица се извърши трикратно насочено внасяне на системния листен то-

тален хербицид глифозат- Наса 360 ЕС в доза 500 мл/дкa с добавка на 18 мл/дкa от течния физиологично кисел тор Текнофит рН+, при опазване листната маса на дърветата. Заложени бяха следните варианти: 1. Редхейвън - контрола; 2. Редхейвън-третирано; 3. Глоухейвънконтрола; 4. Глоухейвън-третирано. Анализира се хербицидната ефикасност на приложената комбинация по време на вегетацията, както и продължителността на ефективно хербицидно последействие на използваната резервоарна смес. Беше отчетен видовия състав на заплевеляването, времето на поява на първи типични признаци на фитотоксичност по плевелите и периода до поява на последващо заплевеляване. По време на вегетацията се извършваха наблюдения върху растежа и развитието на растенията - външни признаци на токсичност - хлороза, некроза, депресия на растежа. В периода юли-август се отчете влиянието на приложените хербициди върху добива на растенията ( кг/дърво). В края на вегетацията (м. октомври) се отчете влиянието на хербицидните третирания върху вегетативните прояви на дърветата- средна дължина на едногодишния прираст (cм) и площ на напречното сечение на стъблото ( S- cм 2). Получените резултати се обра-

n.s.

Фиг. 1. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху средната дължина на едногодишния прираст на дърветата (cм).

n.s.

Фиг. 2. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху площта на напречното сечение на дърветата ( S-cм2).

n.s.

Фиг.3. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху добива (кг/дърво)

n.s.

Фиг.4. Влияние на комбинацията Наса 360 ЕС -500 мл/дкa +18 мл/ дкa рН+ върху средната маса на един плод (г)

ботиха по стандартни статистически методи. Резултатите за видовия състав на плевелите в редовата ивица на насаждението са аналогични през годините на проучването. В редовата ивица на насаждението се отчете развитие на 6 вида едногодишни житни и широколистни плевели- звездица (Stelaria media L.), полско птиче просо (Lithospermum arvense L.), ветрушка (Aperа spica venti L.), бяла лобода (Chenоpodium album L.), черно куче грозде (Solanum nigrum L.), злолетница (Erigeron canadensisi L.). От многогодишните видове бе отчетено наличие на поветица (Convolvulus arvensis L.), паламида (Cirsium arvense L.) и балур (Sorgum halepensis L.). Установено бе, че приложената комбинация - Наса 360 ЕС в доза 500 мл/дкa +18 мл/дкa рН+ осигурява по-бърз начален ефект върху плевелите- типичните прояви на хлороза се появат 2-3 дни по-рано и симптомите хлороза и последваща некроза са по-силно проявени. При прилагането на тази хербицидна смес периода на последействие бе с около 15-20 дни по-продължителен в сравнение със самостоятелното внасяне на глифозат. Това дава основание да се приеме, че прибавянето на течния тор Текнофит рН+ може да се използва за намаляваване дозата на листния тотален хербицид, вкл. и за контрол на упорити многогодишни плевели. Визуални признаци на фитотоксичност и смущения в растежа на дърветата не бяха наблюдавани. Данните за биометричните показатели, характеризиращи растежа и добива на дърветата са еднопосочни през годините на проучванията и се

Табл. 1. Химичен състав на плодове, след третирани с хербицидната комбинация Наса 360 ЕС -500 мл/дка +18 мл/дка рН+ аскорбинова сухо захари % киселини к-на в-во Варианти рН % Re % обща инвертна захароза мг %. 1. Редхейвън- контрола 11,7 8,62 1,94 9,72 0,692948 9,72 4,15 2. Редхейвън - третирано 11,2 8,2 2,14 11,12 0,758943 11,12 4,14 3. Глоухейвън- контрола 10,3 8,06 3 16,67 0,494963 16,67 4,26 4. Глоухейвън - третирано 14,5 10,86 2,6 18,34 0,52796 18,34 4

анализират като осреднени стойности. Резултатите показват, че прилагането на глифозат в смес физиологично кисели листни торове (Текнофит рН+) не оказва смущения в растежа. Независимо, че разликите с контролните варианти не са статистически доказани, се наблюдава тенденция за по-високи стойности на биометричните показатели в третираните варианти (фиг.1 и 2). Аналогични са данните за влиянието на приложената химична борба върху добива, независимо от ниските отчетени добиви поради измръзване в резултат на неблагоприятните климатични условия през зимата и пролетта на 2012 г. Отчитат се по-високи стойности за среден добив от 1 дърво и по-голяма средна маса на един плод в третираните с хербициди варианти (фиг.3 и 4). Данните от химичния анализ на плодовете показват по-високо съдържание на абсолютно сухо вещество, захари и аскорбинова киселина в третираните варианти (табл.1.) Изводи Прибавянето на физиологично киселия течен тор Текнофит рН+ към хербицидния разтвор на тоталния листен хербицид глифозат може да се използва за намаляване дозата на активното вещество, вкл. и за контрол на упорити многогодишни плевели. В резултат на ефикасния контрол на плевелите се отчита по-добър растеж на дърветата, както и тенденция за по-висок добив. Наблюдава се тенденция за намаляване плътността на плевелните видове в редовата ивица през втората година на проучването и удължаване периода на ефективно хербицидно последействие на внесената хербицидна смес. Това дава основание да се препоръча прибавяне на Текнофит рН+ към хербицидни разтвори с цел намаляване на дозите на листни хербициди като екологичен подход допринасящ за повишаване на ефикасността на химичния контрол на заплевеляване.

лозе и вино

Фенологични наблюдения при клонове на сорт Мискет врачански

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

1 (264) / 2015

Илиян Симеонов, Здравко Наков, Мирослав Иванов Институт по лозарство и винарство, Плевен

Фенологичните наблюдения са важна част от агробиологичните особености на всеки лозов сорт/клон. Те са неотменна част и от сравнителната агробиологична характеристика през отделните етапи от провеждането на клоновия отбор при лозата, тъй като настъпването и продължителността на отделните фенофази влияят върху технологията на отглеждането им и микрорайоните на разпространение. Наличието на известни различия по тези признаци между отделните клонове потвърждава правилността на техния отбор. Повечето от известните проучвания, свързани с установяване срока на узряване на гроздето, като ценен стопански признак са предимно при известни или новосъздадени сортове лози. Твърде малко са изследванията у нас и в световен мащаб, свързани с индивидуален отбор на клонове с различни фенологични прояви от популациите на съответните сортове (Кирмидчи 1927; Кръстанова 1980). Основните фактори, влияещи върху настъпването и продължителността на фенофазите на лозата са почвено-климатичните условия на района на отглеждане. Температурата на почвата и въздуха и другите основни елементи на климата оказват голямо влияние върху динамиката и продължителността на отделните фенофази през вегетационния период от развитието на лозовото расте-

ние (Макаров, 1972). В статията представяме резултатите от извършен сравнителен анализ между фенологичните признаци на отбрани клонове и популацията на сорт Мискет врачански. През периода 2008-2011 г. са извършени фенологични наблюдения на лози от отбрани клонове и популацията на сорт Мискет врачански. Опитните растения се отглеждат в експерименталната база на Институт по лозарство и винарство-Плевен. Те се отглеждат стъблено на формировка Мозер, с разстояния на засаждане 3,00/1,30 м. Посока на редовете в опитната парцела е изток-запад. Ежегодното натоварване при резитбата на зряло е 32 зимни очи на лоза, реализирано чрез 8 чепа по 2 очи и 2 плодни пръчки с по 8 очи. Фенологичните наблюдения за продължителността и протичането на основните фенофази през вегетацията на сортовете включват фенофазите напъпване, поява на първи лист, поява на първа реса, цъфтеж, омекване на зърната, технологична зрялост (дати) и периодите напъпване -цъфтеж, цъфтеж-омекване на зърната, омекване на зърната-технологична зрялост и напъпване-технологична зрялост (дни) (Катеров и др., 1990). За всяка от фенофазите е установена датата на началото, масова изява и края по години и средно. Данните са обработени математически чрез диспер-

сионен анализ и тест за многопосочно сравнение (Mokreva, Murgova 1996; Duncan 1955). През годините на изследването в района не са констатирани екстремни климатични условия и са полагани всички необходими агротехнически грижи за отглеждането на лозите. Фенологичните наблюдения при сорт Мискет врачански и изследваните клонове за периода 2008-2011 г., отразени в таблица 1 показват, че няма съществени различия в осреднените дати на начало, масово и край на отделните фенофази. Напъпването при всички варианти започва на 16.04.-17.04., масовата му проява е на 19.04.-20.04. и краят на 22.04.24.04. Появата на първи лист е в интервала 27.04.-29.04., а на първа реса от 03.05.-04.05. Цъфтежът започва винаги през месец май - 25.05.-29.05., масово - 01.06.-02.06. и край 05.06. - 06.06. Прошарване (омекване) на зърната - начало е отбелязано в относител-

Таблица 1. Ф енологични наблюдения при популацията и клоновете от сорт Мискет врачански за периода 2008–2011 г.

напъпване

Година

поява на напоява първа първи лист реса

начало, t масово

край

2008 2009 2011 средно

15.04. 19.04. 13.04. 16.04.

18.04. 23.04. 16.04. 19.04.

22.04. 26.04. 20.04. 22.04.

27.04. 30.04. 24.04. 27.04.

2008 2009 2011 средно

15.04. 19.04. 14.04. 16.04.

18.04. 23.04. 16.04. 19.04.

22.04. 26.04. 20.04. 22.04.

27.04. 30.04. 24.04. 27.04.

2008 2009 2011 средно

15.04. 19.04. 13.04. 16.04.

18.04. 23.04. 16.04. 19.04.

22.04. 26.04. 21.04. 22.04.

28.04. 30.04. 26.04. 28.04. 27.04. 30.04. 24.04. 27.04.

2008 2009 2011 средно

15.04. 19.04. 14.04. 16.04.

18.04. 23.04. 17.04. 19.04.

22.04. 26.04. 21.04. 22.04.

2008 2009 2011 средно

16.04. 20.04. 14.04. 17.04.

19.04. 24.04. 17.04. 20.04.

23.04. 26.04. 22.04. 24.04.

29.04. 01.05. 28.04. 29.04.

2008 2009 2011 средно

15.04. 19.04. 13.04. 16.04.

18.04. 23.04. 16.04. 19.04.

22.04. 26.04. 21.04. 22.04.

28.04. 30.04. 26.04. 27.04.

прошарване (омекване) на зърната

цъфтеж

начало масово популация на сорта 02.05. 28.05. 01.06. 06.05. 29.05. 03.06. 01.05. 25.05. 29.05. 03.05. 26.05. 01.06. клон 9/5 02.05. 28.05. 01.06. 06.05. 29.05. 03.06. 01.05. 25.05. 29.05. 03.05. 26.05. 01.06. клон 32/1 02.05. 27.05. 01.06. 06.05. 29.05. 03.06. 01.05. 25.05. 30.05. 03.05. 25.05. 01.06. клон 32/12 02.05. 28.05. 01.06. 06.05. 31.05. 03.06. 01.05. 26.05. 29.05. 03.05. 26.05. 01.06. клон 34/24 03.05. 27.05. 01.06. 06.05. 29.05. 03.06. 01.05. 25.05. 31.05. 04.05. 27.05. 02.06. клон 52/8 02.05. 28.05. 02.06. 05.05. 30.05. 04.06. 01.05. 26.05. 31.05. 03.05. 26.05. 01.06.

край

начало масово

край

технологична зрялост

дата

04.06. 08.06. 02.06. 05.06.

02.08. 05.08. 31.07. 02.08.

07.08. 10.08. 05.08. 07.08.

13.08. 16.08. 11.08. 13.08.

25.09. 30.09. 24.09. 27.09.

04.06. 08.06. 02.06. 05.06.

30.07. 02.08. 29.07. 31.07.

04.08. 07.08. 03.08. 04.08.

10.08. 14.08. 08.08. 10.08.

22.09. 28.09. 21.09. 24.09.

04.06. 08.06. 02.06. 05.06.

04.08. 07.08. 02.08. 04.08.

08.08. 12.08. 07.08. 09.08.

14.08. 18.08. 13.08. 15.08.

04.06. 07.06. 02.06. 05.06.

02.08. 05.08. 31.07. 02.08.

07.08. 10.08. 05.08. 07.08.

13.08. 25.09. 15.08. 30.09. 11.08. 24.09. 13.08. 27.09.

05.06. 08.06. 03.06. 06.06.

06.08. 08.08. 04.08. 06.08.

10.08. 13.08. 09.08. 11.08.

15.08. 19.08. 14.08. 16.08.

27.09. 03.10. 27.09. 29.09.

05.06. 09.06. 04.06. 05.06.

04.08. 06.08. 02.08. 02.08.

08.08. 11.08. 06.08. 07.08.

14.08. 17.08. 13.08. 13.08.

25.09. 30.09. 25.09. 27.09.

26.09. 02.10. 26.09. 29.09.

Таблица 2. С равнителен анализ на фенологичните наблюдения на популация и клонове от сорт Мискет врачански за периода 2008-2011г.

Сорт Клонове Мискет врачански Клон 9/5 Клон 32/1 Клон 32/12 Клон 34/24 Клон 52/8

дни 8,93

цъфтежомекване напъпване- oмекване на зърната цъфтеж на зърната flowerin дни дни дни 11,13 41,73 67,13

oмекване на зърнататехнологична зрялост дни 55,27

напъпванетехнологична зрялост дни 163,60

8,80n.s. 8,73n.s. 8,07* 8,60n.s. 9,07n.s.

11,40n.s. 11,20n.s. 11,07n.s. 10,40* 10,67n.s.

55,13n.s. 54,73n.s. 55,07n.s. 54,60n.s. 54,00*

161,20* 165,07* 163,47n.s. 165,27* 163,00n.s.

напъпване

цъфтеж

дни 7,00 7,13n.s. 7,13n.s. 7,00n.s. 7,07n.s. 7,33n.s.

42,40n.s. 41,40n.s. 42,33n.s. 40,60* 42,33n.s.

63,93* 68,93* 66,73n.s. 71,73* 68,33*

Доказаност при α=0,05

Таблица 3. М ногопосочен сравнителен анализ по метода на Duncan на фенологичните наблюдения на популацията и клоновете от сорт Мискет врачански за периода 2008 - 2011 г.

Сорт Клонове Мискет врачански Клон 9/5 Клон 32/1 Клон 32/12 Клон 34/24 Клон 52/8

напъпване

цъфтеж

омекване на зърната

дни

7,00a

8,93a

7,13 7,13a 7,00a 7,07a 7,33a

8,80 8,73ab 8,07b 8,60b 9,07a

11,13ab ab

11,40 11,20ab 11,07ab 10,40c 10,67bc a

oмекване цъфтеж зърната oмекване на на -технологична зърната зрялост дни дни

напъпванетехнологична зрялост

41,73b

67,13d

55,27a

163,60b

42,40 41,40b 42,33a 40,60c 42,33a

63,93 68,93b 66,73d 71,73a 68,33c

55,13 54,73ab 55,07a 54,60ab 54,00b

161,20c 165,07a 163,47b 165,27a 163,00b

напъпванецъфтеж дни a

дни

a, b, c - степени на доказаност по метода на Duncan при грешка α=0,05

но по-продължителен период 31.07. - 06.08., масово - 04.08. - 11.08. и край - 10.08. - 16.08. Технологичната зрялост на гроздето настъпва през втората половина на месец септември при популацията и клоновете - 24.09. - 29.09. и всички са късно зреещи. Разликите в протичането и продължителността на отделните фенофази през годините на изследването вътре в популацията и клоновете са по-големи. През 2008 г.и 2011 г. те започват и приключват по-рано, а през 2009 г. - по-късно. При напъпване - начало и край, различията са 5-7 дни; поява на първи лист - до 7 дни; поява на първа реса - до 6 дни; цъфтеж - начало - до 7 дни, край - до 8 дни; прошарване (омекване) на зърната - масово - до 9 дни, край - до 12 дни; технологична зрялост - до 13 дни. Тези различия в настъпването и приключването на фенофазите в различните години при едни и същи клонове и популация показват, че те силно се влияят от външните условия на средата. Сравнителният анализ на фенологичните наблюдения на популацията и клоновете на сорт Мискет врачански за периода 2008-2011 г показва, че няма доказани различия между

тях за фенофазата напъпване (табл. 2). При цъфтеж с доказана разлика с популацията на сорт Мискет врачански е само клон 32/12; за прошарване (омекване) на зърната - клон 9/5, клон 32/1, клон 34/24 и клон 52/8; за прошарване (омекване) на зърната - технологична зрялост - клон 9/5, клон 32/1 и клон 34/24. Многопосочният сравнителен анализ разкрива относително близките нива на изява на тези признаци между цялата група изследвани клонове (табл. 3). При фенофаза напъпване е формирана само една група на доказаност - а; при цъфтеж - две основни групи на доказаност - а и b , а клон 32/1 и клон 9/5 са с междинни стойности - ab; за прошарване (омекване) на зърната - две групи - а и с, като клон 32/1 и клон 32/12 са от аb, а клон 52/8 - от bc; за напъпване - цъфтеж - три групи - а, b и с; за цъфтеж - прошарване (омекване) на зърната - четири групи - а, b, c и d; за напъпване - технологична зрялост - три групи - а, b и с. Според разнообразието на формираните групи, изследваните клонове и популацията се различават посилно помежду си предимно по продължителността на фенологичните периоди напъпване - цъфтеж, цъфтеж - прошар-

ване (омекване) на зърната и напъпване - технологична зрялост. Наличието на тези особености във фенологията им потвърждава, че изборът им като кандидат клонове от основната популация на сорт Мискет врачански е бил правилен. Изводи Между популацията и клоновете на сорт Мискет врачански липсват съществени различия в протичането и продължителността на повечето изследвани фенофази. Всички те са късно зреещи и технологичната зрялост на гроздето настъпва в края на втората половина на месец септември. Съществува математически по-голямо фенологично разнообразие между популацията и клоновете при периодите напъпване - цъфтеж, цъфтеж - прошарване (омекване) на зърната и напъпване - технологична зрялост. Установените особености в агробиологичната характеристика на клоновете потвърждават правилният им избор като кандидат клонове и възможностите за ефективен отбор. В зависимост от района на отглеждането и климатичните условия през отделните години, те могат да имат и положителен стопански ефект.

А1 – оран на 23–25 cм – БЗСРО

А2 – оран на 23–25 cм – СЗСРО

Царевица за зърно 1 - N0P0K0 2 – N6P4K4 3 - N12P8K8

Царевица след пшеница 1. Б0 – без торене – N0P0K0 2. Б1 – N10P10K0

Доц. д-р Монко Нанков, доц. д-р Люба Глогова, доц. д-р Стефан Вълчинков Институт по царевицата - Кнежа

БИБЛИОТЕКА ЗЕМЕДЕЛИЕ

ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ

брой 1 (264) 2015

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЦАРЕВИЦА

A Полски култури

УВОД Царевицата е най-продуктивната и втората по значение зърнено-житна култура, отглеждана в Република България. Ежегодно в страната се засяват над 4 млн. декара. Царевичното зърно е основна съставна част от концентрираните смески при производството на фуражи. Освен за зърно, зелено изхранване, силаж и като суровина в хранително-вкусовата промишленост, напоследък намира все по-широко приложение в промишлеността, производство на спирт, захар, органични киселини и биогаз. Отглеждането на царевицата като втора култура е най-ефективният начин за уплътняване на полските и фуражни сеитбообращения. Това създава предпоставка за оптимизиране (редуциране) на системата за обработка на почвата. В нашата страна царевицата се отглежда успешно във всички агроекологични райони с надморска височина до 800 м. Преобладаващият хълмисто-планиски релеф на площите, на които се отглежда, предразполага към развитие на ерозионни процеси. За тяхното ограничаване е необходимо прилагане на почвозащитни (безотвални) обработки, запазващи по-голямата част от растителните остатъци (75%) на повърхността. За реализирането на максимална продуктивност от царевицата е необходимо в технологията за отглеждането й да бъдат включени елементи, обезпечени с необходимия набор от машини, торове, пестициди, напояване, чрез които да се създадат оптимални условия за развитието на царевицата. ПРОИЗХОД Родината на царевицата е Америка. Най-ранните археологически находки от царевица са открити между областта Оахака и Калисто в днешно Мексико. Според резултатите от последните проучвания най-вероятно тя е възникнала в долината на река Баласае – Мексико. Инструменти за смилане на царевица са открити в селища отпреди 8700 години. Най-ранните останки от царевица са открити в пещерата Гукла Накуту в Оахака, датиращи отпреди 6250 г. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ През около 1500 г. пр. н. е. започва бързо разпространение на царевицата. Тя става основна храна за повечето доколумбови цивилизации в Северна, Централна и Южна Америка. През първото хилядолетие тя достига териториите на Югоизточна Канада. В Европа царевицата започва да се отглежда след великите географски открития през ХVI в., а в Азия (Индия и Китай) през

обща продукция (ОП) лв/дка, себестойност на 1 тон, лв/т, норма на рентабилност (НР) %. Повишените стойности са отчетени при условия без напояване. Това се дължи на по- ниските материални разходи за торене и изключване на напояването. С повишаване на материалните разходи за торене вследствие по-високите торови норми и включване на фактора напояване, производствените разходи чувствително нарастват, като 41% от тях са за сметка на напояването. Нарастването на добивите не е в състояние да компенсира негативното влияние на по-високите разходи за торене и напояване. Резултатите от икономическата оценка показват, че при разработването на технологиите за отглеждане на царевицата за зърно и зелена маса, трябва да се имат предвид връзката между направените преки производствени разходи, получената обща продукция и реализирания чист доход.

Царевица монокултура 1- Б0 – без торене – N0P0K0 2- Б1 – N10P10K0

лв/дкa

лвт

производствени разходи

обща продукция

чист доход

себестойност

норма на рентабилност

лв/дкa

лв///т/т/t

производствени разходи

обща продукция

чист доход

себестойност

норма на рентабилност

26,58

292,29

85,48

407,0

321,52

1100

57,42

235,03

80,98

222,0

141,02

600

l/t

лв/дкa

кг/дкa

l/t

лв/дкa

кг/дкa

54,42

64,75

176,22

500

323,78

5000

68,71

59,27

101,82

250

148,18

2800

прибиращата техника е бързо и с минимални загуби прибиране на царевицата. Прибирането се извършва с комбайни за зърно, кочани и силажокомбайни. Напоследък в производството се използва прибираща техника с много добри технически показатели, гарантиращи бързо и качествено прибиране на реколтата. Царевицата на кочани се прибира при влажност на зърното 25%, а на зърно – 14-15%. За силаж във фаза млечно-восъчна зрелост (30-35% сухо вещество) или началото на пълна зрелост (40% сухо вещество). ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЦАРЕВИЦА ЗА ЗЪРНО И ЗЕЛЕНА МАСА. Икономическата оценка е разработена на база показателите планиран добив – кг/дкa, производствени разходи (ПР) лв/дка,

кг/дкa

добив

при напояване

кг/дкa

стойност

мярка

стойност

царевица за силаж

царевица за зърно

добив

без напояване

Показатели

Таблица 6. Икономически показатели при производството на царевица за зърно и зелена маса

ХVII в. У нас царевицата прониква главно по два пътя. През периода 1732–1735 г. тя е внесена от турското правителство от Гърция и Мала Азия, а в края на ХIХ и началото на ХХ век, по време на Първата световна война, от Румъния, Унгария и Югославия. За сравнително кратко време царевицата става един от основните източници на храна в много страни, а в Румъния, Молдова, България, Грузия и др., ястията, приготвени от царевица, са се превърнали в национални. СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ Царевицата се отглежда във всички континенти. Значителна част от селскостопанските площи в Европа, Азия и Африка са заети от тази култура. Най-голям дял – около 50% от площите – заема в Северна и Южна Америка. В световен мащаб през 2012 г. са засети 1400 млн. дка и е произведено 913 млн. тона зърно. Най-големи производители на царевица в света са: САЩ, Бразилия, Мексико, Китай, Индия, ЮАР, Русия, Украйна, Румъния. В България тя заема второ място след пшеницата. През стопанската 2012 г. с царевица са засети 13,5% от обработваемата земя (4714 хил. дка) и е произведено 1718 хил. тона зърно. Териториалното разпределение на площите и производството на царевица в България е следното: В регионите на Северна България са настанени 91,3% от площите на културата. Най-голям абсолютен и относителен дял заемат площите, настанени в Северозападен район – 39,3% от тези за страната и 43,1% от площите в Северна България. Североизточен район засява съответно 27,3% и 29,9% , а Север централен – 24,7% и 27,1%. Реален ръст на площите с 406 хил. дка е постигнат в Северозападен район. Основната част от производството на царевично зърно - 93,3% се осигурява от площите в Северна България. Най-висока степен на използване на земята е постигната в Северен централен, следван от Североизточен и Северозападен. Като цяло постигнатата степен на използване на земята в Северна България превишава тази в Южна България с почти 36% и с 24% в сравнение със средната за страната. Царевицата се отглежда като фуражна, продоволствена и техническа култура. Като фуражна култура се използва в животновъдството за осигуряване на фураж за селскостопанските животни. В 1 кг царевично зърно се съдържа 1,34 КЕ и 3450 к.кал. ОЕ. Като суровина в хранително-вкусовата промишленост – за

брашно, нишесте, мазнини, сиропи, алкохол и др. В промишлеността – за производство на биоетанол, скорбяла, биогаз и др. БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ 1. Изисквания към топлината. Царевицата е топлолюбива култура. Покълването на семената настъпва при температура о о на почвата 8-10 С, а поникването – при 10-12 С. Царевицата о не понася ниски температури. При минус 2-3 С се повреждат кълновете през пролетта, а през есента стъблата и кочаните. о Оптималната температура за развитие на царевицата е 19-23 С о до появяването на генеративните органи и 25-28 С през време на цъфтежа на метлицата и кочана. От цъфтежа до узряването о оптималната температура за развитието й е 22-23 С. 2. Изисквания към светлината. Царевицата е светлолюбиво растение на късия ден с продължителност на деня 12-14 часа. Тя изисква интензивно слънчево греене още от началото след поникването. 3. Изисквания към влагата. Царевицата спада към сравнително сухоустойчивите култури. Това се дължи на мощната й и дълбоко проникваща коренова система. За да покълнат семената трябва да поемат 45% вода спрямо масата им. Те набъбват и покълват нормално при почвена влажност 18-20%. Най-голям водоразход (40-50% от общото количество) се изразходва 20 дни след фаза изметляване. При недостатъчна водообезпеченост добивът на зърно намалява с 30-40% вследствие нарушаване на оплождането. През фаза цъфтеж закъсняването на поливката с 10 дни намалява добива зърно с 30-40%. От фаза млечна зрелост до узряване изискванията към вода намаляват. Недостигът на вода във фаза млечна зрелост може да прекрати наливането на зърното, което също води до намаляване на добива. Оптималната влажност на почвата, гарантираща нормално развитие и реализиране на максимална продуктивност от царевицата, е 75-80% от ППВ. 4. Изисквания към почвата. Царевицата може да се отглежда на всички видове почви. Най-добре се развива на плодородни почви с добър воден и въздушен режим, богата на хранителни вещества, чисти от плевели с рН 5,5 - 7,0. Царевицата не понася засолени, кисели, с близки подпочвени води почви. СОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО Когато влажността на почвата и температурата са в оптимални граници, царевицата покълва за 4-5 дни и пониква за 7-9 дни. До 20-тия ден след поникване в зависимост от влагата и тем-

болести – фузариум, патиум и ризоктония се извежда чрез третиране на семената със следните фунгициди – Витавакс 200 ФФ – 250 мл/100 кг семе; Каптан ВП – 200 г/100 кг семе; Реал 300 ФС – 15 мл/100 кг семе; Флоузан Ф-С. – 300 мл/100 кг семе. Борбата срещу обикновената главня, листен пригор, мозайка и други, се извежда чрез създаване на хибриди, устойчиви на тези болести. Икономически важни неприятели, които могат да нанесат сериозни щети върху добивите, са: телените и сивите червеи, царевичния пробивач, сив царевичен хоботник и видовете нощенки. Борбата срещу тях се извежда със следните инсектициди: Куинтер 55 – 2 кг/дкa; Актаза – 25 ВГ – 13 г/дкa; Гаучо – ФС 600 – 700 мл/100 кг семе; Децис 2,5 ЕК – 100 мл/дкa; Космос 500 ФС – 750 мл + 600 мл вода за 100 кг семе; Крайцер 350 ФС – 800 мл/100 кг семе; Пончо– 600 ФС – 0,83 мл/1000 семена. Напояване на царевицата Напояването и торенето са двата интензивни фактора, оказващи най- голямо влияние върху продуктивността на царевицата. Под влияние на напояването добивът от царевицата може да нарасне от 40 до 80%. Резултатите от изследванията в Институт по царевицата за установяване влиянието на напояването в различни фази от развитието на царевицата върху добива зърно показват следното: Фаза на развитие Увеличение на добива 1. Млечна зрелост – 6,91% 2. Млечна и млечно-восъчна зрелост – 15,76% 3. Млечно-восъчна зрелост – 16,41% 4. Изметляване и млечна зрелост – 21,05% 5. Изметляване – 23,32% 6. Изметляване и млечно-восъчна зрелост – 24,73% 7. Изметляване, млечна и млечно-восъчна зрелост – 35,20% С най-висока ефективност по отношение на добива на зърно е напояването, извършено във вариант 7. Напояването на царевицата трябва да започне при предполивна влажност 75-80% от ППВ. Количеството на поливните норми е в границите от 60 до 80 м3/дкa. В зависимост от водно-физичните свойства на почвата поливките се извършват през 10 или 14 дни. Броят на поливките зависи от метеорологичните условия през вегетационния период на царевицата. Обикновено техният брой е 3 до 6. 6. ПРИБИРАНЕ НА ЦАРЕВИЦАТА. В зависимост от начина на използване царевицата се прибира на кочани, зърно и целорастенийно. Основни изисквания към

пературата на почвата, царевицата нараства от 0,4 до 1 см за денонощие. Царевицата нараства най-интензивно по време на вретененето. Дължината на стъблото се увеличава от 50 до 100 пъти, а листната повърхност от 5 до 10 пъти. Критични периоди, от които зависи формирането на добива, са фазите 2-3 лист – когато се формира зачатъчното стъбло и 6-7 лист, при която се формират репродуктивните органи. В зависимост от условията през време на цъфтежа, женските цветове се появяват с 2 до 4 дни при благоприятни и от 5-7 дни по-късно от мъжките при неблагоприятни условия. Продължителността на цъфтежа е около седмица. Прашецът запазва жизнеността си 3 до 5, а при хладно време 24 часа. При температура о 35 С и засушаване той загаря. Оплождането настъпва 24 часа след опрашването. Царевицата е чуждоопрашващо се растение, като 1-5% от зърната са резултат от самоопрашване. Фазата наливане на зърното продължава 30-50 дни, като през първите 14-21 дни зърното нараства, а след това започва натрупването на сухото вещество. Царевичното зърно преминава през следните степени – млечна, восъчна и пълна зрелост. СОРТОВА СТРУКТУРА В Институт по царевицата са селекционирани царевични хибриди , подходящи за различни направления на използване при съществуващите почвено-климатични условия. В тази връзка е разработена научно обоснована сортова структура. В нея са включени хибриди с различен вегетационен период, групирани в следните групи по ФАО: ФАО 300-400 – вегетационен период 110-115 дни Кн-307 Кн-310 ФАО 400-500 – вегетационен период 115-120 дни Кн-435 Кн-442 ФАО 500-600 – вегетационен период 125-130 дни Кн-546 Кн-509 Кн-511 Кн-517 Кн-594 Кн М530 ФАО над 600 – с вегетационен период 130-135 дни Кн-613

4) Мустанг 306,25 СК (6,25 г/л флорасулам + 300 г/л 2,4-Д естер) – 40-60 мл/дкa 5) Матон 600 ЕК (600 г/л 2,4-Д естер) – 110 мл/дкa 6) Камбио (320 г/л бентазон + 90 г/л дикамба) – 200 мл/дкa 7) Арат (250 г/л тритосулфурон + 500 г/кг дикамба) – 10-20 г/дкa 8) Уидмастер 464 СЛ (344 г/л 2,4-Д + 120 г/л дикамба) – 120 мл/дкa 9) Стелар 210 СП (50 г/л топрамезон + 160 г/л дикамба) – 100 мл/дкa 10) Рекорд /келвин топ+камбио/ (320 г/л бентазон + 90 г/л дикамба + 43 г/л никосулфурон) – 50 г/дкa  Срещу житни плевели: 1) Мистрал 4 СК (40 г/л никосулфурон) – 120-130 мл/дкa 2) Мистрал екстра 60Д (60 г/л никосулфурон) – 65-75 мл/дкa 3) Елумис ОД (75 г/л мезотрион + 30 г/л никосулфурон) – 130-200 мл/дкa 4) Екип СК (22,5 г/л форамсулфурон + 22,5 г/л антидот) – 200-250 мл/дкa 5) Вентум ВГ (300 г/кг форумсулфурон + 10 г/кг йодосулфурон-метил-натрий+антидот) – 10-15 г/дкa + 200 мл/дкa меро (прилепител) 6) Камбио СЛ (320 г/л бентазон + 90 г/л дикамба) – 200 мл/дкa 7) Каспър 55 ВГ (50 г/кг просулфурон + 500 г/кг дикамба) – 30 г/дкa 8) Лаудис ОД (44 г/л мезотрион + 22 г/л изоксифлутол етил (антидот) – 200 мл/дкa 9) Лумакс 538 СК (375 г/л s-метолахлор + 125 г/л тербутилазин + 37,5 г/л) 10) Логос 4 СК (40 г/л никосулфурон) – 125 мл/дкa  Коренищни и кореновоиздънкови плевели: 1) Раундъп (360 г/л глифозат + 180 г/л сърфактант) – 500-600 мл/дкa 2) Дуо систем (250 г/л тритосулфурон + 100 г/л циклоксидим); състои се от два хербицида – фокус ултра 200 мл/дка + Арат – 20 г/дка 3) Келвин топ (43 г/л никосулфурон) – 125 мл/дкa Площите трябва да се третират след жътва на есенниците. 5.3.Борба с болестите и неприятелите. Борба с болестите. Борбата срещу икономически важните

Кн-614 Кн-625 Кн-683А Кн-620 Кн-619 Кн-627 Кн-629 дни: Специални хибриди: Захарна царевица – вегетационен период до техническа зрелост 80-90 Кнежа Захарна 1 Кн 2 Su Пуклива царевица – вегетационен период 115-130 дни: Кнежа Пуклива 1Б Високолизинова царевица – с вегетационен период 135-140 дни: Кн 55о2 Восъчна царевица – вегетационен период 125-130 дни: Кн 708 wx ТЕХНОЛОГИЯ Технологията включва следните основни елементи: избор на предшественик, обработка на почвата, торене, сеитба, грижи през време на вегетацията и прибиране. 1. ПРЕДШЕСТВЕНИК. Получените резултати от изследователската работа, проведена в Институт по царевицата, показват че влиянието на предшественика не е така силно изразено както при житните култури пшеница и ечемик. Най-добри предшественици за царевицата са едногодишните бобови култури, а добри – зимните житни – пшеница, ечемик, които се явяват основни за нашата страна. Царевицата може да се отглежда като краткотрайна монокултура. В продължение на 54 години в Институт по царевицата се извежда многофакторен полски опит за изучаване влиянието на редуването и минералното торене върху добива на зърно от царевицата, отглеждана в звено с пшеница и като монокултура. Получените резултати показват, че когато царевицата монокултура се отглежда при условия без торене добивът на зърно средно за последните 3 години намалява спрямо царевицата, отглеждана в звено с пшеница с 39%, а при условия с торене N10P10 – с 18%. Извършеното минерално торене до голяма степен елиминира негативното влияние на монокултурното отглеждане

ниците на някои многогодишни плевели, когато се извършва в периода от поникване до 2-ри лист. То се извършва със скорост 6 км/ч за зъбните и 10-12 км/ч за ротационните брани.  Окопаване на царевицата – окопаването на царевицата започва когато растенията встъпят във фаза 4-5 лист и продължава до 8-10 лист. При извършване на окопаването опасностите от повреждане на кореновата система трябва да бъдат сведени до минимум. Получените резултати от изследванията, проведени в ИЦ – Кнежа, показват че защитната зона трябва да бъде 10-12 см. Първото окопаване във фаза 4-5 лист може да се извърши на по-голяма дълбочина, а следващите във фаза 8-12 лист на дълбочина 4-5 см. Отварянето на поливни бразди, когато напояването ще се извършва гравитачно, трябва да се извърши във фаза 7-8 лист. 5.2. Химична борба с плевелната растителност. Химичната борба с плевелите е основен елемент от технологията за отглеждане на царевицата. На практиката се предлагат голям набор от хербициди, с които успешно се контролират плевелите в царевичните посеви. Широко приложение в практиката намират следните хербициди и комбинации между тях. След сеитба преди поникване:  Срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели: 1) Гардоприм плюс голд 500 СК (S-метолахлор + 187,5 г/л тербутилазин) – 450 мл/дкa 2) Дуал голд 960 ЕК (960 г/л s-метолахлор) – 150 мл/дкa 3) Лумакс 538 СК (375,5 г/л s-метолахлор + 120 г/л тербутилазин + 37,5 г/л мезотрион) – 300-400 мл/дкa 4) Мерлин 750 ВГ (750 г/кг изоксафлутол) – 12,5 г/дкa 5) Мерлин дуо (37,5 г/л изоксафлутол + 375 г/л тербутилазин – 200 мл/дкa 6) Спектрум (720 г/л диметенамид – П – 100) – 100-140 мл/ дкa 7) Стомп нов (330 г/л пендиметалин) – 450 мл/дкa 8) Стомп аква (455 г/л пендиметалин) – 350 мл/дкa 9) Уанг П (212,5 г/л диметенамид + 250 г/л пендиметалин) – 400 мл/дкa  Срещу широколистни плевели: 1) Дикопур Ф (600 г/л 2,4-Д ам. Сол) – 120 мл/дкa 2) 2,4-Д ам. Сол - 120 мл/дкa 3) Диовед 60 СП (600 г/л 2,4-Д ам. Сол) – 120 мл/дкa

5000-5500

4500-5000

4000-4500

3500-4000

4500-5000

4000-4200

4000

ФАО 500-600

ФАО над 600

Кнежа Захарна 1

Кнежа 2SU

Кнежа 708wx

Кнежа 55о2 500-6000

5500-6000

6000-6500

5000-5500

5500-6000

6000-6500

5000-5500

5500-6000

6000-6500

6500-7000

6000-6500

6500-7000

7000-7500

7500-8000

8000-8500

От новите хибриди на ИЦ – Кнежа в система „Плюс“ могат да бъдат включени Кн 511 + Кн 517 и Кн 619 + Кн М625. 5. ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА. Грижите през време на вегетацията включват мерки за борба с плевелите, болестите и неприятелите. 5.1. Механична борба с плевелите.  Брануване на посева – извършва се със зъбни брани от лек и среден тип или ротационни брани. С брануването се води ефикасна борба с едногодишните житни, двусемеделни и по-

Кнежа Пуклива 1Б 4500-5000

5500-6000

5000-5500

ФАО 400-500

6500-7000

5500-6000

ФАО 300-400

7000-7500

6000-6500

ФАО 200-300

7000-7500

без при напояване напояване

без напояване

при напояване

Царевица зелена маса

Царевица зърно

Таблица 5. Препоръчителна гъстота за сеитба на царевицата за зърно и зелена маса:

4.2. Изисквания за прилагане на система „Плюс“ 1. Сеитбата се извършва ленточно – с една или две сеялки, като хибридите трябва да са от една група по ФАО, за да могат взаимно да се опрашват. Ксенийният ефект е по-добре изразен при генетично отдалечени (не близкородствени) хибриди. 2. За хибридите, произведени по схема на „смесване“ трябва да се търси информация от семепроизводителите и консултация с Институт по царевицата.

върху продуктивността й. От многогодишните бобови треви много добър предшественик за царевицата, отглеждана за зърно, се оказва люцерната. При условия без торене добивът на зърно е по-висок с 6% спрямо царевицата, отглеждана в звено с пшеница, а при торения вариант разликите са незначителни. Отглеждането на царевицата след подходящи предшественици създава оптимални условия за развитието й и гарантира максимална продуктивност. 2. ТОРЕНЕ. Торенето е един от основните фактори за интензификация на производството в растениевъдството. С него се цели създаване на оптимален хранителен режим за развитието на растенията, запазване и повишаване на почвеното плодородие. На таблица 1 е представен добивът на зърно в зависимост от начина на отглеждане и минералното торене. На таблица 2 е посочен износът на N2 и Р2О5 за формиране на 100 кг зърно плюс прилежащата допълнителна продукция (листа и стъбла). Количеството на макроелементите (N, Р2О5 и К2О), необходими за получаването на 100 кг зърно плюс допълнителната продукция или 1 тон зелена маса, са представени в таблица 3. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди основната обработка на почвата. Азотните торове при условия без напояване се внасят еднократно преди последната предсеитбена подготовка на почвата, а при условия с напояване ½ предсеитбено и ½ като подхранване на посева при окопаването му. Торенето с органични торове (оборски тор) се извършва преди основната обработка на почвата. Срокът на действие продължава 3-4 години. Препоръчват се следните количества: 2,5-3 т/ дка при без напояване и 4-5 т/дка при напояване. На почва с повишена киселинност за подобряване на почвената реакция и агрохимичните й свойства се извършва варуване. В зависимост от степените на киселинност на почвата тя се варува с от 400 до 800 кг/дка калциев карбонат. Торене с микроелементи. Торенето с цинк се извършва на почви с неутрална и слабоалкална реакция, с повишено съдържание на карбонати. Тори се с 4-5 кг/дка цинков сулфид, третиране на семената по полумокър начин с цинков сулфид – 100 г за 4 литра вода, пръскане през вегетацията 3-5 ти лист с разтвор от 250-300 г цинков сулфид, разтворен в 100 л вода. В началните фази от своето развитие царевицата реагира

1. Монокултура – царевица -царевица

Варианти

553

361

724

708

612

неторено торено зърно зърно кг/дкa кг/дкa

+89

+155

+251

Таблица 1. Добив зърно в зависимост от начина на отглеждане и минералното торене – N2; P2O5; K2O

2. Звено – пшеница - царевица 635

1182 1186

+220 +221

разлика ±

3. Цеитбообращение–царевица– пролетен грах–пшеница сеитбообращение със 75% уплътняване с предкултура и ц.с. II-ра култура обработка за царевица за зърно: 1. Оран с плуг на 25–30 cм 962 2. Обработка с плоскорез на 25–30 cм 975

23% сухо вещество

21% сухо вещество

Царевица за зелена маса

N22P14K12

4,18

3,81

3,52

2,88

2,31

2,33

Таблица 2. Износ на N2 и Р2О5 за формиране на 100 кг зърно + прилежащата листно-стъблена маса, или 1 т зелена маса

30% сухо вещество

ността на изсяване на семената и равномерното им разполагане в реда. Препоръчителна скорост при извършване на сеитбата е 8 км/ч. 4.1. Нови технологични решения. Система „Плюс“ Редица проучвания както на Института по царевицата – Кнежа, така и на други автори (Weingartner U. и др., 2002) показват една неизползвана възможност за увеличаване на добива от зърно в рамките на възприетата технология, без допълнителни разходи от страна на производителите – т. нар. система „Плюс“. При нея се разчита на два фактора от биологията на царевицата, които досега са били подценявани. Първият е ефектът от чуждото (ксенийно) опрашване. Както е известно, царевицата се опрашва свободно и кръстосано, но в един голям производствен масив от един хибрид, опрашването на растенията е „изогенно“ – от прашеца само на този хибрид. При опрашване от прашец на друг хибрид (хетерогенно опрашване) ксенийният ефект се изразява по- добре, като това се отразява на размера на зародиша в зърното, който води съответно до по-голяма маса на 1000 зърна и увеличаване на добива с 1-2%. Такова взаимно преопрашване може да се постигне в смесен посев или ленточна сеитба поне от два хибрида. Другият много важен фактор е наличието на растения със стерилни метлици в посева. Такива растения имат отслабена конкуренция спрямо кочана по отношение консумацията на хранителни вещества, тъй като не продуцират прашец. Семепроизводството на такива хибриди се осъществява по т.нар. схема на смесване. Когато даден хибрид има стерилни аналози на майчиния компонент, но бащиния няма гени, възстановители на фертилността, обикновено се използва такава схема на семепроизводство. В хибридния участък се засяват двете майчини форми – стерилна и фертилна (обикновено в съотношение 2:1), като се обезметлява само фертилната. Семената се реколтират заедно, т.е. смесени. На следващата година в масовия посев на хибрида цъфтят само растенията от фертилната майка, които са около 40%, но прашецът е напълно достатъчен да покрие целия посев. От растенията със стерилни метлици увеличението на добива е 3-5% индивидуално за всеки отделен хибрид. Сумарното увеличение на добива – от ксенийният ефект и схемата на смесване е 4-6%, като не изисква допълнителни разходи както вече бе посочено.

положително на торене с молибден. Може да се извърши третиране на семената с 50-80 г амониев молибдат за 100 кг семе, разтворен в 4 л вода или пръскане във фаза 3-5 лист с разтвор с концентрация 0,1%. Третирането на посева може да се комбинира с внасянето на хербициди. Тези микроелементи се съдържат в по-голямата част от микроторовете, предлагани за третиране на посевите по време на вегетацията на царевицата. Когато царевицата се отглежда след предкултура и като втора култура количеството фосфорен и калиев тор се внася с основната обработка за предшественика. 3. ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА. С обработката на почвата се поставя началото на отглеждане на селскостопанските култури. С нея се регулират водно-физичните свойства на почвата, създава се подходящо легло за семената, осигурява се ефективна борба с плевелите, болестите и неприятелите. Обработката на почвата не трябва да се разглежда като агротехническо мероприятие, извършено и валидно само за една култура, а като звено от цялостната система за обработка на почвата в сеитбообращението. Обработката на почвата включва:  подметка на стърнището;  основна обработка на почвата;  допълнителна обработка на почвата;  предсеитбена обработка на почвата. Подметка на стърнището. Извършва се след прибиране на есенниците, пшеница и ечемик, когато основната обработка на почвата ще се извърши по-късно. На почви с лек и среден механичен състав качествено подмятане на стърнищата се постига с използване на дискови брани, а на почви с тежък механичен състав – с многокорпусни плугове. С подметката на стърнището се унищожават плевелите и самопосевките, запазва се влагата в почвата и се подобрява фитосанитарното състояние на площите. Когато преобладават многогодишни плевели (паламида, поветица, троскот, пирей, балур) по-голям ефект се получава, когато подметката се извършва с плуг. Основна обработка на почвата. За нашите почвено-климатични условия оптималният срок за извършване на основна обработка на почвата е месец август. Когато обработката на почвата се извърши през месец октомври или месец ноември добивът на зърно намалява от 9 до 12% в сравнение с тази през август. Дълбочината на основната обработка на почвата е в

Когато царевицата се отглежда за зърно и зелена маса след предкултура и като втора култура, за реализиране на максiмална продуктивност е необходимо освен избора на подходящ хибрид царевица, така също и засяването му в най-кратък срок след прибиране на предшественика. Подходяща обработка на почвата е дисковане (двукратно – на 10-12 см и 6-8 см.). След многогодишни треви обработката на почвата се състои в следното: дисковане след прибиране на зелената маса (сеното) от втори откос на дълбочина 10-12 см и дълбока оран на 25-30 см. Всички следващи обработки се извършват по посока на оранта. 4. СЕИТБА. Сеитбата на царевицата се извършва с калибрирани и обеззаразени семена срещу икономически важните болести и неприятели по царевицата. В Институт по царевицата – Кнежа са селекционирани хибриди, подходящи за отглеждане в различните агроекологични райони на страната. Сеитбата нао царевицата се извършва при температура на почвата 10- 12 С на дълбочина 10 см. Оптимални условия за сеитба настъпват в следните календарни срокове:  за Южна България – след 1 април;  за Северна България – 10-15 април;  за подбалканските полета – след 20 април;  в райони с по-висока надморска височина – след 1 май. Най-разпространеният начин в нашата страна е редовата сеитба с ширина на междуредовото разстояние 70 см. Качеството на сеитбата зависи от техническата изправност и правилното регулиране на сеялката. За да се гарантира равномерност и гарнираност на посева, семената трябва да се изсяват на еднаква дълбочина и да бъдат равномерно разпределени в редовете. Сеитбата се извършва с пневматични сеялки от различен тип. Напоследък все по-често се използват агрегати, които извършват няколко операции едновременно – сеитба, внасяне на торове, пестициди и др. За изчисляване на посевната норма се използва формулата: Пн = К х Г, където Пн – посевна норма – брой семена на декар, К – коефициент на сигурност – от 1,15 до 1,30, Г – гъстота на посева – брой растения на декар. Прилагането на по-ниска или по-висока стойност на коефициента за сигурност е в зависимост от условията по време на сеитбата. Скоростта на движение на сеитбения агрегат влияе върху точ-

Таблица 3. Норми за торене с азот, фосфор и калий, необходими за получаване на 100 кг зърно и 1 т зелена маса с 30% сухо вещество

Таблица 4.

без напояване зърно кг/дка

100,00

с напояване зърно кг/дка

Обработка на почвата

1195,2

K2 O

2. Обработка с плоскорез

100,00

P2O5

на 23-25 см.

496

N2 1,2

1. Оран с плуг на 23-25 см.

K2O 1,1 1,1

добив зърно 550-650 кг/дкa Добив зърно 1000-1100 кг/дкa P2O5 1,9 1,1

Почвени групи N2 1,5 1,9

99,23

1,2 1,5

3. Разрохкване на 23-25 см.

1186,0

2,3 1,2 1,3

104,23

I 2,3 1,2

517

II 2,1

98,39

1,6

1176,0

1,3

105,84

2,5

525

III

2,2

1,3

1,6 2,0

1,2

4,5 1,6 2,0

2,1

2,5 4,6 1,6 2,2

1,6

2,0 2,3 4,7 1,7

1,3

4,6 2,0 2,3 4,8

2,5

I 4,7 2,0 2,6

II 4,9 2,2

зелена маса – 5-6 т/дкa

III 5,1

срока на извършване на основната обработка и степента на заплевеляване на изораните площи. Когато обработката е извършена след м. септември такива обработки не се налагат. На площите, на които е извършена основна обработка през м. август и м. септември, много често се налага провеждане на култивиране или дисковане на 10-15 см. Предсеитбена обработка на почвата. С предсеитбените обработки се цели да се унищожат поникналите плевели, изравняване на почвената повърхност, запазване на натрупаната влага през есенно-зимния период, създаване на подходящо легло и рохкав слой, с който да се осигури достъп на въздух и почвена влага, необходими за дружно поникване на семената. Броят и видът на предсеитбените обработки са в зависимост от състоянието на почвата, времето на сеитба, заплевеляване и др. Видове предсеитбени обработки – брануване, фрезуване, култивиране с брануване, обработка с комбинирани агрегати. За качественото извършване на предсеитбените обработки е необходимо те да се извършват веднага щом е възможно машините да влязат в полетата. Обработка на почвата за царевица монокултура. Когато царевицата се отглежда след себе си (монокултура) поради късното освобождаване на площите дълбоката оран се извършва в найкратки срокове. Не се налага допълнителна обработка на почвата през есента. Оранта се извършва на дълбочина 25-30 см, позволяваща заораване на растителните остатъци. При повторно засяване дълбочината на оранта може да се намали с 3-5 см. На неуплътнени площи с оптимални водно-физични свойства, чисти от плевели и при липса на време за извършване на дълбока оран, тя може да се замени с дисковане на 12-15 см. Всички останали обработки не се различават от тези, прилагани след бобови и житни предшественици. зелена маса – 2,5-3 т/дкa

IV I ГРУПА – карбонатни черноземи, карбонатни смолници, хумуснокарбонатни и делувиално-ливадни почви; II ГРУПА – типични и слабо излужени черноземи, чернозем-смолници, канелени горски, ливадно-канелени, смолници, алувиални и алувиални блатни почви; III ГРУПА – излужени черноземи, оподзолени, излужени смолници, канелени горски почви; IV ГРУПА – сиви горски и канелено-подзолисти почви.

зависимост от предшественика, почвения тип (механичен състав и водно-физични свойства). След предшественик едногодишни бобови и зимни житни култури на почви с лек и среден механичен състав дълбочината на оранта е 18-20 см, при по-силно заплевелени почви – 23-25 см. На почви с тежък механичен състав дълбочината на оранта да се извършва на 25-30 см. На площи, при които може да се развие ветрова или водна ерозия, с успех може да се прилагат безотвални обработки. При тези обработки 75% от растителните остатъци се запазват на повърхността на почвата. Резултатите от наши проучвания показват, че добивът на зърно и зелена маса не намалява в сравнение с оранта с плуг. Наблюдава се повишаване на добива зърно при условия без напояване, а при напояване той е практически равен /табл. 4/. Допълнителни есенни обработки. Видът на допълнителните обработки и времето на тяхното провеждане се определят от

ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ 1 (264) / 2015 ПЛЮС

ЗЕМЕДЕЛИЕ 46

Трудови договори със срок за изпитване в земеделието Проф.д-р Светлинка Христова – УНСС Основа за регулиране на трудовите отношения в земеделието са трудовите договори. Те се сключват между работодателя и работника (служителя), в писмена форма преди постъпването му на работа и са винаги възмездни. В зависимост от срока на сключване, трудовите договори биват: безсрочни (за неопределено време) и срочни. Трудовият договор се приема за сключен за неопределено време (безсрочен) когато изрично не е определен срока за неговото действие. Това са най-често сключвани и прилагани договори в земеделските предприятия. Използването на тези договори в практиката създава по-голяма сигурност на работниците (служителите), формират чувство за стабилност на работното място, което влияе на тяхната трудова мотивация. Срочният трудов договор се сключва за определен срок. В зависимост от начина на определяне на клаузата „срок“, срочните трудови договори биват: за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години; до завършване на определена работа; за заместване на работник (служител), който отсъства от работа и др. В практиката, едновременно с безсрочните и срочните трудови договори, приложение намират и трудовите договори със срок за изпитване. Тяхното използване позволява на работодателите и работниците (служителите) взаимно да проверят важни за тях качества и обстоятелства, свързани с изпълнение на задълженията им. Прилагането на трудови договори със срок за изпитване в земеделието се обуславя и от следните особености: • Необходимостта от съобразяване с биологичния характер на трудовите процеси и участието на растения и животни при тяхното изпълнение, изисква работниците да притежават специфични знания и умения за процесите и работите в отделните отрасли на земеделието. В тази връзка при назначаването им на работа за първи път е желателно да се сключва трудов договор със срок за изпитване; • Сезонният характер на производството в земеделието определя за извършването на работите (жътва, прибиране на плодове, зеленчуци и др.) в определен кратък срок използването на сложна

и високопроизводителна селскостопанска техника, която се управлява от висококвалифицирани механизатори. Това предопределя сключването на трудови договори със срок за изпитване, които да предшестват окончателните трудови договори. Трудовият договор със срок за изпитване може да се уговори при сключване както на безсрочен трудов договор, така и при всички видове срочни трудови договори. Тази възможност се определя от обстоятелството, че в съдържанието на трудовия договор обикновено се включват клаузите „срок на трудовия договор“ и „срок за изпитване“, които са отделни, самостоятелни и независими. В процеса на договаряне двете страни (работодател и работник) могат да се споразумеят или не по тези клаузи. Когато се стигне до консенсус относно срока на трудовия договор и срока за изпитване е наложително сключване на два отделни трудови договори. Видът на трудовите договори (безсрочни и срочни) не налага задължително включване в тяхното съдържание клаузата „срок за изпитване“. Възможно е характера на работата да не изисква сключването на отделен трудов договор със срок за изпитване и в този случай се сключва само окончателен трудов договор. Срокът за изпитване не е срок на трудовия договор (безсрочен, срочен) и затова с изтичане на уговорения срок за изпитване, трудовия договор не се прекратява. Освен това изтичането на срока за изпитване не променя вида на трудовия договор. Това означава, че когато е сключен договор със срок за изпитване при безсрочен договор, след изтичане на изпитателния срок, договора остава безсрочен. Аналогично е положението и при срочните трудови договори. Трудовият договор със срок за изпитване предшества сключването на окончателния трудов договор. Използването на трудовите договори със срок за изпитване налага конкретизация на следните основни въпроси: • уточняване на страната, в чиято полза се сключва договора със срок за изпитване: работодател, работник (служител); двете страни. Сключването на трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя означава, че

той поема инициативата и желанието да провери знанията, уменията и качествата на работника да изпълнява определена работа. Договорът със срок за изпитване може да се прилага за всички видове работи и дейности в земеделието по преценка на работодателя, защото всяка от тях изисква работника да притежава определена професионална квалификация за нейното извършване. Сключването на трудов договор със срок за изпитване в полза на работника (служителя) означава, че той желае да провери доколко предлаганата работа е подходяща за него; отговаря ли на него неговата квалификация; благоприятни ли са условията на работното място, представлява ли за него интерес и др. Сключването на трудов договор със срок за изпитване в полза на двете страни се приема когато в договора не е фиксирана страната в чиято полза той се сключва. • конкретизиране на продължителността на срока за изпитване Максималната продължителност на срока за изпитване е до 6 месеца. В рамките на така определения максимален срок за изпитване, страните по трудовото договаряне имат възможност да уговорят и по-кратък срок – един, два, три и т.н. месеци, като се съобразяват с естеството на работата, за която се предвижда изпитването, но за не повече от шест месеца. Трудовият договор със срок за изпитване се характеризира със следните моменти:  Начало на договора със рок за изпитване. Трудовият договор се смята за сключен от момента в който бъде подписан от работодателя и работника (служителя) и е направена регистрация в Националната агенция за приходите. Началото на срока за изпитване започва да тече от датата на постъпване на работника (служителя) на работа и по-конкретно от момента на фактическото изпълнение на възложената му работа, а не от датата на сключване на договора. Това се удостоверява писмено, чрез отбелязване в трудовия договор датата на постъпване на работника на работа. Уточняването на този момент е важен, защото от тази дата за работника възникват определени трудови и социални права: право на трудово възнаграждение; признаване на времето за трудов стаж; право на отпуск, обезщетение и т.н.  Права и задължения на страните по договаряне. Договорът със срок за изпитване е трудов, от което следва, че работниците (служителите) имат същите права и задължения както при всеки окончателно сключен трудов договор. А именно: трудово възнаграждение; договаряне продължителността на работното време, почивките и отпуските; получаване на обезщетения, социално и здравно осигуряване и т.н. Договорената продължителност на работното време по трудов договор със срок за изпитване се признава за трудов стаж.

Работникът е задължен да изпълнява трудовите си задължения и да се подчинява на установения ред от работодателя. От своя страна работодателя е длъжен да осигури на работника (служителя) нормални условия на труд, редовно да му изплаща трудовото възнаграждение и др.  В срока на договора за изпитване не се включва времето: o през което работника (служителя) е бил в законоустановен отпуск (платен, неплатен, учебен), поради временна неработоспособност и др. o когато по други уважителни причини, работника не е изпълнявал работата, за която е сключен трудовия договор.  Еднократност и значимост на договора със срок за изпитване. Възможни са следните варианти: • трудовият договор със срок за изпитване може да се сключва еднократно за една работа, с един и същ работник (служител) в едно предприятие. Когато бъде прекратен трудовия договор на работника и след определен период от време работодателят отново назначи този работник на същата работа, то работодателя не може да сключи с него втори трудов договор със срок за изпитване. • при промяна на характера на работа отговаряща на друга длъжностна характеристика е възможно сключване на нов трудов договор със срок за изпитване между същите страни. Разбира се съдържанието на трудовия договор трябва да бъде променено, като в него се посочи срок за изпитване, в чия полза е договорен срока за изпитване и др. Мотивите за сключване на нов договор със срок за изпитване са, че промяната на характера и съдържанието на работата е направена по взаимно съгласие на двете страни и тя действа от момента на постигане на съгласие.  Прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване. Съществен момент при прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване има уточнената клауза в чия полза е уговорен срока. Това има значение, защото страната в чиято полза е уговорен срока за изпитване има право да прекрати договора преди изтичането на срока, без да дължи предизвестие. Когато в трудовия договор е уговорена клауза в полза на двете страни, всяка от тях може да прекрати договора, когато прецени за необходимо от гледна точка на своите интереси, без да изпраща предизвестие до другата страна. Прилагането на трудови договори със срок за изпитване в практиката позволява по-добро съчетаване на притежаваните професионални качества на работниците (служителите) с изискванията на работните места които заемат. По този начин по-пълно се използват потенциалните им възможности, а следователно и постигане на по-добри производствени резултати в предприятието.

www.pioneer.com/bulgaria С новия пакет за максимум защита на житни култури ДюПон Ви предлага професионална грижа за чисти от болести и плевели посеви при отлична ефикасност и найвисока степен на селективност. Получавате сигурност и дълготрайно действие за достигане на високи количествени и качествени показатели на зърното. Отлична защита на 500 дка житни култури Този безкомпромисен пакет е създаден да защити 500 декара житни култури. Избирайки нашето ново предложение вие получавате най-селективният за културите и доказал своите качества в борбата с плевелите хербицид Гранстар® Супер и Кредо® - първият продукт от новата серия Висша класа фунгициди, която ДюПон ще предложи на българския пазар през следващите години. По-добра цена За да бъде съобразен с очакванията на земеделските производители, Гранстар® Супер е на по-ниска цена спрямо миналата година, а в пакета са включени 75 литра Кредо® на цената на 70, като цената на пакета е съобразена с регистрираната доза и на двата продукта. Отличен контрол и 100% селективност Гранстар® Супер е хербицидът с най-широк интервал на приложение при 100% селективност за културата , който се наложи на пазара като мощно оръжие срещу над 70 вида типични широколистни плевели, включително и упорити в т.ч. лепка и паламида. Висшата класа в защитата от болести Кредо е ефективен срещу всички икономически значими болести при пшеница и ечемик и е с комбинирано предпазно, изкореняващо действие и лечебен ефект. Пикосистробин е единственият стробилурин на пазара с пълно системно действие и газов ефект. От графиката ясно се вижда, че единствено пикосистробин се абсорбира бързо от листата на културата и се придвижва в проводящите тъкани, като осигурява добро и равномерно разпространение във и върху листната повърхност.

Влиянието на продуктите Кредо® и Талиус® върху физиологичния статус на млади растения от пшеница

През 2014 година проведохме изследване с цел да се проучат ефектите на листното третиране с Талиус®, Кредо® и други фунгициди на ДюПон в процес на регистрация върху физиологичния статус на млади растения от пшеница, отглеждани при оптимален и нарушен воден режим. Постановка на опита Съдовият опит беше изведен в оранжерия на катедра Физиология на растенията и биохимия към Аграрен Университет Пловдив . Във фаза начало на братене част от растенията бяха третирани с фунгицида Талиус® (20 мл/дка) , а другата беше оставена нетретирана. Във фаза край на братене/удължаване на стъблото беше приложен фунгицида Кредо® (100 мл/дка). Третираните и нетретираните растения бяха поддържани 20 дни при оптимална почвена влажност – 65 - 70% ППВ. След този период съдовете бяха разделени на две групи, съответно с (1) оптимален воден режим и (2) 7-дневно засушаване до 35-40% ППВ. Засушаването беше реализирано чрез редуциране на поливните норми до достигане на 3540% ППВ при 65-70% за контролите. В края на засушаването бяха извършени физиологичните анализи: листен газов обмен, хлорофилна флуоресценция и фотосинтетични пигменти. Проведеното проучване показа, че в условия на засушава-

не пшеничните растения, които са превантивно третирани с фунгицидите Талиус® и Кредо®, имат по-добре съхранена фотосинтетична функция спрямо нетретираните растения. ФОТОСИНТЕТИЧНИ ПИГМЕНТИ

Фотосинтетичните пигменти са най-важният компонент на фотосинтетичния апарат, чрез който се осъществява поглъщането на светлинните кванти и трансформирането на тяхната енергия в химическа. Освен при критични периоди от жизнения цикъл на растенията, загубата на пигменти при стресово напрежение на фактор на околната среда е индикатор на случаи като: прилагане на хербициди, недостиг на минерални елементи, воден дефицит и други. Съотношението между хлорофил а и хлорофил b в надземните органи широко се използва като индикатор на реакцията към силата на светлината, а също така и като ранен индикатор на стареенето. Съотношението между хлорофили и каротеноиди се счита за чувствителен маркер, който различава естественото навременно стареене и стареенето, дължащо се на стресови фактори на околната среда. Изпитваните фунгициди оказват положителен ефект върху съдържанието на фотосинтетичните пигменти в условия на засушаване. 30 дни след третирането съдържанието на хлорофил а е значително по-високо спрямо контролния вариант (средно с 16,8%). По отношение на хлорофил b и каротиноидите е налице подобна тенденция. Най-ясно изразен положителен ефект върху съдържанието на фотосинтетичните пигменти се наблюдава при препарата Кредо® (съответно: 29% - за хлорофил а, 27% - за хлорофил b и 31% - за каротиноидите).

Физиологията и връзката и с добива Получените положителни резултати от приложението на продуктите Талиус® и Кредо® върху физиологичния статус на пшенични растения в условия на нарушен воден режим мотивираха провеждане на полски опити с приложение на продуктите върху пшеница в реални условия. Опитите се извеждат в Учебно-експерименталната база на Аграрния университет – Пловдив. Едногодишните данни показват известна тенденция към повишаване на добива , която по-вероятно се дължи на фунгицидното действие на продуктите, тъй като високото количество валежи през 2014 г. не създаде обективни условия за оценка на ефектите на Талиус® и Кредо® в условия на нарушен воден режим. През настоящата година опитите продължават.

ДюПонТМ Талиус® най-новият мощен фунгицид за борба с брашнестата мана

За да бъдат пшеницата и ечемикът предпазени и да се постигнат високи добиви борбата с болестите трябва да започне още в началните фази от развитието на културите. Благодарение на активното си вещество прокиназид Талиус® е еталон в борбата с брашнеста мана и гарантира отлична защита при чувствителни сортове и гъсто засети посеви. Талиус® е най-ефективен, когато се прилага предпазващо, за недопускане възникването на инфекция или в начални етапи, до 48 часа от развитието на инфекцията, когато проявява стопиращо действие спрямо патогена. Талиус® е регистриран в доза 20 мл/дка за контрол на брашнеста мана. Нашата препоръка е за приложение в доза 15 мл/дка в комбинация с фунгициди на база триазол, защото Талиус® в резервоарна смес повишава ефективността на фунгицидите срещу другите болести по житните култури, доказано при научни и производствени опити. Талиус® може да се прилага или от край на братене и начало на удължаване на стъблото (Т1) или от начало до пълна поява на флагов лист (Т2). При ечемик, третирайте с Талиус® във фенофази братене - вретенене, в зависимост от степента на заразата. Няма ограничение за приложение при пивоварен ечемик. Талиус® действа главно срещу брашнестата мана по житните култури. Притежава и действие срещу ръждите, но за пълно покриване на спектъра от болести е необходимо да се комбинира с други разрешени за целта фунгициди например на база тебуконазол, епоксиконазол, флутриафол, пропиконазол, и други.

Българска асоциация ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ

Експертна помощ за развитието на селското стопанство

office@bazh.bg