Животновъдство BG by Enthripy 1

1/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Със специалното участие на царевичните хибриди:

МИКАДО КИТИ КАЛИФО КАМЕЛИАС

Кралят на силажа! Хибрид за рекорд! За висок добив! За втора култура и късна сеитба!

KWS семена България ЕООД София 1113, ул. „Н. Коперник“ №17 тел. 02/971 63 20 факс: 02/971 63 21 office-bg@kws.com www.kws.bg

Посяваме бъдещето от 1856

Бисер Чилингиров Зооинжинерпредприемач, 2011

авършил е в „Тракийски университет” гр. Стара Загора специалност „Агроном-Животновъд” през 2004г. Магистърска степен, специалност „Рeпродуктивни биотехнологии в животновътството” – в „Тракийски университет” гр. Стара Загора през 2008 г. Професионални квалификации съответно: Съдебен eксперт (вещо лице) и оценка на стпанско имущество 2004г.,Технолог пo месо и месни продукти през 2004 г. и Управление на опрасването през 2004 г. Владее перфектно руски и английски език. STANAG 6001 по стандартите на НАТО-2112. Председател е на Национална овцевъдна асоциация (НОА), както и член на в управителните съвети на Национална асоциация Синтетична популация българска млечна и Асоциация на черноглава плевенска овца.

СЪДЪРЖАНИЕ Развъдни организации „Зооинженер на България-2011”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3 Развъдни асоциации. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Ролята на ИАСРЖ в организацията, управлението и съхраняването на генетичните ресурси. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7 Породи Овцевъдство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Брезнишка овца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11 Западностаропланинска овца. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Експерти Трансформацията на млечните говедовъдни ферми в месодайни. . . . . 13 Намалява репродуктивната ефективност и дълголетието в млечните ферми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15 Млечната мазнина в мляко от средностаропланински овце . . . . . . . . 19 Библиотека Животновъдство Овце . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Популярна наука Мишка за събуждане. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Позиция Неусвоени европейски средства?! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Българското свиневъдство спешно се нуждае от разработването на стратегия за развитие му. . . . . . . . . . . . . . . . 32 Глобалният млечен сектор в развитите и развиващите се страни . . . . . 34 Актуално Новини от МЗХ и ДФЗ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Правни съвети Осигуряване на пенсионерите, работещи в земеделието. . . . . . . . . . 39 Нови книги Биологичното разнообразие: Дълг на човечеството. . . . . . . . . . . . . . 42 С партньорството на БАБХ Земеделският министър приготви здравословни сандвичи. . . . . . . . . . 46 Опасни за човека болести по животните. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 Домашни любимци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48 Животните също страдат от студа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

ФОРУМ НА РАЗВЪДНИТЕ АСОЦИАЦИИ В БЪЛГАРИЯ 1/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Със специалното участие на царевичните хибриди:

МИКАДО КИТИ КАЛИФО КАМЕЛИАС

Кралят на силажа! Хибрид за рекорд! За висок добив! За втора култура и късна сеитба!

KWS семена България ЕООД София 1113, ул. „Н. Коперник“ №17 тел. 02/971 63 20 факс: 02/971 63 21 office-bg@kws.com www.kws.bg

Посяваме бъдещето от 1856

Със съдействието на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Редколегия: проф. Алекси Стойков, Бисер Чилингиров, доц. Васил Николов, Вергиния Гайдарска проф. Димитър Греков, проф. Михо Семков, проф. Николай Тодоров, доц. Пламен Петров Редакторски екип: Красимир Петков, Момка Спасова PR и реклама: Станислава Пекова Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Списание „Животновъдство BG“ София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; 0885 85 07 87 e-mail: animals21@mail.bg

ЗА КОНТАКТИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕЛЕФОНИТЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ДИРЕКЦИИ И ОБЛАСТНИТЕ ЗВЕНА В СТРАНАТА:

АКСАКОВО: 5113/ 30 84 Добрич: 058/ 771 249 ВРАЦА: 092/ 666 983 Видин: 094/ 606 517; Монтана: 096/ 307 306 ПЛЕВЕН: 064/ 803 027 Велико Търново: 062/ 630 232; Ловеч: 068/ 26 376 Севлиево: 0675/ 33 611 ПЛОВДИВ: 032/ 951 249 Пазарджик: 034/ 444 912; Смолян: 0301/ 63 606 РУСЕ: 082/ 825 597 Разград: 084/ 660 965; Силистра 086/ 822 311 СЛИВЕН: 044/ 625 601 Бургас: 056/ 21 223: Ямбол: 046/ 663 437 СОФИЯ: 02/ 961 21 18 Кюстендил: 078/ 50 984; Перник: 076/ 80 042 Разлог: 0747/ 80 278; Благоевград: 073/ 886 240 СТАРА ЗАГОРА: 042/ 606 269 Кърджали: 0361/ 62 570; Хасково: 038/ 664 803 ШУМЕН: 054/ 61 157 Търговище: 0601/ 63 060

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Арбанаси край гр. Велико Търново ИАСРЖ събра развъдните асоциации, които, освен че презентираха породи животни, излъчиха свои претенденти за отличието „Зооинженер на България, 2011” Номинации в категория „зооинженер – селекционер, 2011”. Елена Байчева – 37 години главен експерт по овцевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Г-жа Байчева е номинирана от четири развъдни организации: Сдружение „Асоциация за развъждане на цигайски и местни породи овце в Република България”; „Национална овцевъдна асоциация”; „Организация на развъдчиците на Автохтонни породи овце в България”; „Асоциация за развъждане на Старозагорска порода овце в България” и Сдружение „Асоциация за развъждане на млечните породи овце”. Надя Манолова – зооинженер в Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна – координатор за гр. Ямбол номинирана от Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна. Драгни Драгнев – зооинженер в овцевъдна ферма към Добруджански земеделски институт-Генерал Тошево – номиниран от Асоциация за развъждане на Ил дьо Франс в България. Д-р Димитър Георгиев – председател на развъдна организация „ Асоциация за развъждане на Плевенска черноглава овца” – номиниран „Асоциация за развъждане на млечни породи овце”. Петя Бойчева – зооинженер в „Асоциацията 2

„Зооинжене 1

сн. сн. сн. сн. сн.

1: 2: 3: 4: 5:

Елена Байчева Надя Манолова Петя Бойчева Д-р Димитър Георгиев Петър Чапкънов

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

ер на България-2011” на развъдчиците на Черношарената порода в България” координатор за гр. Варна предложена от „Асоциацията на развъдчиците на Черношарената порода в България”. Петър Чапкънов – главен зооинженер в „Асоциация за развъждане на Кафявата порода” неговата номинация е издигната от „Асоциация за развъждане на Кафявата порода”. Ангел Йонов – Изпълнителен директор на „Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България” - номиниран от „Национален съюз на говедовъдите в България. Тихомир Тодоров – селекционер в един от водещите свинекомплекси в страната. СК „Г. Враново – Инвест” АД номиниран от „Асоциация на свиневъдите в България”. Доц. д-р Дойчо Димов – председател и създател

на „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришките овце”, а също така и доцент в катедра „Животновъдни науки” към „Аграрен университет” – Пловдив – номиниран с решение на Управителния съвет на „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришките овце”. Цветан Бузин – управител на една от най-голямата овцеферма в Софийска област в село Равнище, общ. Правец. Номинирани в категория „Зооинженер-предприемач, 2011 г.” Бисер Чилингиров – председател на „Национална овцевъдна асоциация”, регионален координатор за Североизточна България към „Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна”, зооинженер във фирма „ВИСК” ЕООД и Земеделски производител. Г-н Чилингиров 4

сн. сн. сн. сн.

6: 7: 8: 9:

Доц. д-р Дойчо Димов Цветан Бузин Бисер Чилингиров Проф. Петко Петков

дьо Франс в България. Номинирани в категория „За цялостен принос в развъдната дейност“ 2011 г.

6 7

Д-р Димитър Георгиев – председател на развъдна организация „Асоциация за развъждане на Плевенска черноглава овца” номиниран от Сдружение „Асоциация за развъждане на цигайски и местни породи овце в Република България; „Национална овцевъдна асоциация”; “Организация на развъдчиците на Автохтонни породи овце в България”; „Асоциация за развъждане на Старозагорска порода овце в България” и „Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна”. Елена Байчева – главен експерт по овцевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството номинирана от „Асоциация за развъждане на Ил дьо Франс в България” и „Асоциация за развъждане на млечни породи овце”. Доц. д-р Илияна Събева – доцент в Земеделски институт – Шумен номинирана от Асоциация „Източнобългарски кон„ и Сдружение „Асоциация 9

е номиниран от „Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна Пламен Петков – директор на ДП „Кабиюк” – гр. Шумен номиниран от „Национална овцевъдна асоциациятична популация българска млечна” и „Асоциация за развъждане на млечни породи овце. Павлина Христова – собственик на овцеферма в с. Българин отглежда овце от породата Ил дьо Франс номинирана от „Асоциация за развъждане на Ил 8

български спортен кон”. Проф. Петко Петков – професор в „Аграрен факултет” катедра „Животновъдни науки – преживни животни и млекарство” в Тракийски университет – Стара Загора номиниран от Асоциацията на развъдчиците на Черношарената порода в България. След гласуване на общото събрание бяха отличени: в категория „Зооинженер-селекционер, 2011” ЕЛЕНА БАЙЧЕВА, в категория „зооинженер-предприемач, 2011г.” – БИСЕР ЧИЛИНГИРОВ, и в категория „За цялостен принос в развъдната дейност, 2011г.” – Д-Р ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ. Сп. „Животновъдство BG”

Асоциация „Български спортен кон”

Асоциация „Български спортен кон“ е основана през 2006 г. с място на регистрация в гр. София. Лицензирана е от МЗХ през февруари 2011 г. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В ДЕЙНОСТТА НА АСОЦИАЦИЯТА: Възстановяване произхода и датите на раждане на конете, родени в периода 1990 – 2010 години. По-голямата част от контролираните коне не са собственост на регистрирани земеделски производители, поради което асоциациите не могат да ползват субсидии за тях. Това на свой ред води до невъзможност Асоциациите да извършат всички съществени зоотехнически мероприятия за конете, за които не са получени средства. Огромното негативно влияние на финансовата криза, в следсвие на която през последните 2 – 3 години се наблюдава постоянно намаляване на броя на запложданите кобили и отглежданите коне като цяло. Липса на финансова помощ или каквито и да било други мерки от страна на държавата за запазване на отрасъла в условията на дълбока финансова криза.

За контакти: Асоциация „Български спортен кон” София 1000, р-н Средец, бул. Васил Левски 75 тел.: 02/986 5399; 054/801050 факс: 054/80 10 60 e-mail: barzev@abv.bg e-mail: kastchiev@mail.bg www.bsha.bg

Сдружение с нестопанска цел за отглеждане и развъждане на Маришките овце

Сдружението е учредено на 8 август 1990 година като юридическо лице с нестопанка цел. Целта на учредитилите е съхранение на Белите и Вакли Маришки овце, като ценни овцевъдни генетични ресурси, преодоляване на рискът от изчезването, и усъвършенстването им по пътя на чистопородното развъждане. През 1991 година за първи път е внедрен системен контрол на плодовитостта и млечността на овцете, слага се и начало на идентификация на овцете съврзана с развъдната дейност, попълване на регистър за произхода на овцете и кочовете. През 1993 са заведени родословните книги за Бели и Вакли Маришки овце. През 1997 година е разработена информационна система за лактационни изчисления и колекциониране на данни от контроли на млекодобива и плодовитостта. През 2006 година е проведена първата есенна изложба на Бели и Вакли Маришки овце в с. Избегли, Пловдивска област. Тази изложба се провежда ежегодно към краят на месец октомври. Втората и третата есенни изложби бяха проведени също в с.Избегли. По решение на Общото събрание на сдружението през 2009 година изложението се премести в град Съединение. През 2007 година е разработена електронната версия на зоотехническия регистър, която през 2008 прерасна в нова информационна система за мониторинг и мениджмънт на Маришките овце. В сдружението членуват 56 овцевъди, от Пловдивска, Хасковска, Софийска и Бургаска области отглеждащи Бели и Вакли Маришки овце. В дейността на сдружението вземат участие специалисти, докторанти и студенти от Аграрния университет в град Пловдив.

Бели Маришки овце – 2011 Общият размер на популацията е 943 овце. Овце-майки – 773 Кочове – 25 Шилета – 135 Стада – 10 Вакли Маришки овце – 2011 Общият размер на популацията е 2347 овце. Овце-майки – 1665 Кочове – 47 Шилета – 611 Стада – 24

За контакти: Сдружение с нестопанска цел за отглеждане и развъждане на Маришката овца Пловдив 4002, бул. 6-ти септември № 4, ет 2, ап. 4 пк.2 e-mail: doytcho.dimov@gmail.com www.dormo.org

Доц. Васил Николов, изпълнителен директор на ИАСРЖ

вършено различна и беше ясно определена с промените на Закона по животновъдство от 2010 г. В Чл. 2. ал. 3. на новия устройствен правилник на Агенцията е записано, че тя е “изпълнителен орган в областта на животновъдството към министъра на земеделието и храните и го подпомага при провеждането на държавната политика в областта на развъдната дейност, управлението и съхраняването на генетичните ресурси”. Във визията залегна ясната пред-

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

изводство на разплоден материал, изкуствено осеменяване. След 1990 г. започва бавно, но устойчиво разбиване на институцията, като кулминацията е ликвидиране на Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството в края на 1999 г и преминаването й към тогавашната Национална ветеринарно – медицинска служба. Връщането на самостоятелността през 2002 г. не връща доверието към вече новата Изпълнителна агенция по

Ролята на ИАСРЖ в организацията, управлението и съхраняването на генетичните ресурси

става, че управлението на генетичните ресурси не се свежда до фокусна точка с национален координатор, бюро и секретарка. Управлението на генетичните ресурси е цялостна система, обединяваща всички пунктове на зооинженерната дейност, защото генетичният ресурс не е абстрактно понятие, нито е животно, нито е порода. Това е цялостна система животно- среда – човек, функционираща в неделимо единство. Това е система обединяваща организация и контрол. Тази визия е материализирана в новата структура на ИАСРЖ, със създаването на две главни дирекции - “Контрол и координация на развъдната дейност”и„Управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес”. Дейността на Агенцията по управлението и съхраняването на националните ресурси в животновъдството е свързана с организиране, координиране, подпомагане и контролиране на развъдната дейност. Тя се осъществява чрез поддържане на мрежа от структури, лаборатории, станции по

селекция и репродукция в животновъдството. Вместо да се отчетат и оглавят новите тенденции и настроения в областта на животновъдството, се прави опит за ревъншизъм, за възвръщане на старите методи за провеждане на развъдната дейност, без да се отчете, че те не са възможни при новите производствени отношения, базирани на частна организация на производството. Това са може би най-черните страници в историята на Агенцията, която от орган-обединител се превърна в орган-разединител на зоотехниката, от носител на прогресивното в животновъдството се превърна в институция, която заради собственото си оцеляване унищожи идеята за селекцията, опорочи смисълът, с което върна животновъдството десетилетия назад. През 2009 г, след пореден опит за ликвидиране на Агенцията, функциите є са сведени до контрол на дейността на развъдните организации, без да се отчита, че може да се контролира нещо, което реално съществува. Новата визия за Агенцията е съ-

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2012

зпълнителната агенция по селекция и репродукция е държавен орган с дълбока история и винаги е играла изключително голяма роля в укрепването и развитието на българското животновъдство. Това е така, тъй като тя е единствена в страната спeциализирана зооинженерна администрация и трябва да организира, управлява, подпомага и контролира процесите, свързани със зoоинженерната дейност, с обекта на зооинженерната специалност. А този обект е не само селекцията и репродукцията на животните, но и храненето, и отглеждането, и производството на мляко, и на месо, и на яица и на вълна и на мед и на... С една дума – животновъдството. През годините, това е разбирано в по-малка или по-голяма степен, като на Агенцията са възлагани различни функции, които е трудно да бъдат изпълнявани в отеделно стопанство, отделен край или малки мащаби. Това е главно племенната работа- племенна инспекция, селекция, про-

изкуствено осеменяване, на национално и регионално ниво и включва следните основни дейности: 1. Управление на националните генетични ресурси в животновъдството: a. ръководство, организиране, и участие в дейността на Националния съвет по генетични ресурси; б. организиране и подпомагане на дейността на развъдните организации; в. координиране създаването на нови породи, линии и хибриди животни, чрез организирането, ръководенето и техническото осигуряване на дейността на Държавната комисия по породи животни. 2. Постоянен мониторинг за състоянието на националните генетични ресурси: a. създаване, поддържане и периодично актуализиране на национален регистър на развъдните стада от националния генофонд, на фермите и организациите за производство и за търговия с чистопороден и хибриден разплоден материал във всички области на животновъдството; б. създаване и поддържане на национална мрежа за мониторинг на генетичните ресурси в животновъдството; в. участие в бонитировки и прегледи на племенните стада и животни. 3. Контрол за състоянието, насоката на изменение, съхраняването и просперитета на националните генетични ресурси: a. Гарантиране на съхраняването, защитата и развитие на породите: • контрол върху селекцията и изпълнението на развъдните програми за работа с породите; • осъществяване на развъдна дейност с видове и породи, за които няма развъдни организации в страната; б. Гарантиране на благоденствието и хуманното отношение към животните: • контрол за състоянието на племенните животни;

• контрол на съответствието на храненето и технологията на отглеждане с потребностите на съответния вид, порода и категория селскостопански животни; в. Гарантиране на реално подобряване на националните генетични ресурси: • контрол за качество на развъдната дейност и изпълнение на целите, заложени в развъдните програми за отделните породи: 1. цялостен надзор върху дейността на развъдните организации; 2. контрол на развъдната документация; 3. контрол върху съблюдаване на държавните изисквания и нормативни разпоредби в областта на селекцията и репродукцията. • контрол на качеството на разплодния материал, произвеждан, постъпващ и разпространяван на територията на страната чрез, създаване и поддържане на национален регистър на мъжките разплодни животни и регистър на развъдните стада от националния генофонд; • предотвратяване на внос на генетичен материал (разплодни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони) с ниска генетична стойност. г. Обезпечаване на използването на качествени и безопасни генетични продукти чрез: • предотвратяване на внос на генетичен материал с генетична обремененост (наследствени болести) и разпространението на болести по полов път или чрез генетичните продукти; • контрол върху работата на СИО, депа, осеменителни пунктове, пунктове за съхраняване на сперма; • цялостен контрол върху състоянието и начина на използване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свързани с производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони. 4. Опазване на изчезващи и застрашените от изчезване местни

автохтонни породи – национално богатство на страната: a. разработване на национални консервационни политики, оценка и контрол на изпълнението на проекти и програми за in situ съхраняване на генетичните ресурси; б. осъществяване на ex situ консервационни програми: • ИАСРЖ е единствената институция в страната, която осъществява ex situ, in vitro консервиране на генетичния материал с животински произход; • ИАСРЖ: поддържа и ежегодно попълва Национален генетичен резерв – дълбоко замразен генетичен материал от всички видове и породи селскостопански животни, отглеждани на територията на страната, ценни линии, хибриди, разплодни животни. Към 2011 г националният генетичен резерв наброява 344 927 дози, като по този начин се съхранява генетичен материал от 22 породи говеда, 4 породи биволи, 10 породи овце и 3 породи коне; в. подпомагане на реализацията на in situ консервационни програми от развъдните организации и държавни предприятия. г. контрол и предотвратяване на износа на застрашени от изчезване видове, породи и популации стопански животни, както и на особено ценни в генетично отношение индивиди от наличните в страната породи животни. 5. Подпомагане поддържането и развитието на породите; a. Осъществяване на възпроизводство на националните популации: • ИАСРЖ е единствената организация в страната, която осъществява или чрез която се осъществява, регламентирано възпроизводството на националните генетични ресурси в говедовъдството; • чрез поддържане и управление на единствените в страната станции по изкуствено осеменяване, ИАСРЖ поддържа и управлява националната генетична банка със замразен семенен

материал за възпроизводство чрез изкуствено осеменяване на видовете и породите селскостопански животни от националните генетични ресурси. В Националната генбанка към настоящия момент се съхраняват 3 630 952 дози дълбоко замразена семенна течност. • разпространение на сперма на разплодници от националния генофонд; • осъществяване и подпомагане на дейностите по изкуствено осеменяване на селскостопанските животни. б. организиране и подпомагане на дейността на развъдните организации за реализиране на развъдните им програми по съхранение и развитие на националните генетични ресурси: подпомагане на: – отглеждането и тестирането на мъжки разплодни животни, производство и съхранение на семенен материал в базите и станциите по изкуствено осеменяване на ИАСРЖ; – изследването на качествените показатели на контролираните признаци в лабораториите на ИАСРЖ; – доказване на произхода на разплодни животни в референтната генетична лаборатория на ИАСРЖ; • подпомагане и включване в научни проекти, участието в семинари, дискусии, конференции и т.н.; • консултиране и подпомагане на работата им с фермерите. 6. Гарантиране на генетичната идентичност и устойчиво използване на националните генетични ресурси чрез участие и формиране на становища в: a. Консултативния съвет по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите; б. Междуведомствената работна група за координация на въпросите, свързани с ратификацията и изпълнението на Протокола от Нагоя за достъп до генетичните ресурси и справедливо и равноп-

равно разпределяне на ползите, произтичащи от тяхната употреба към Конвенцията за биологично разнообразие. 7. Интегриране на дейността по управление и съхраняване на националните генетични ресурси в европейските и световните структури: a. синхронизацията на Българското с Европейското законодателство; б. прилагане и контролиране на изпълнението на директивите и решенията на ЕС в областта на развъдната дейност в България, като страна-членка на Европейската общност; в. координиране на методите и дейностите по управление и съхраняване на генетичните ресурси в страната, съобразно европейското законодателство и световните тенденции, чрез представляване на България във, FAO, Европейската фокусна точка, ICAR и други международни органи и организации. 8. Поставяне на управлението и съхраняването на генетичните ресурси на научна основа и интегриране на опита водещи страни, ЕС, международни и световни организации чрез инициране, разработване и участие в национални и международни проекти, организиране на научни и научно практически форуми, кръгли маси и т.н. 9. Повишаване на знанието, опита и информираността на обществото по отношение на генетичните ресурси, необходимостта от тяхното съхраняване и развитие, популяризиране на националните генетични ресурси и ефекта от развъдната дейност: a. подпомагане на обучението на студенти, специализанти и фермери; б. организиране и провеждане на регионални и национални изложения, аукциони, семинари и срещи; в. извършване на консултантски услуги на фермери, експерти, неправителствени организации и др. по въпросите на развъдната

дейност, технологията за отглеждане, хранене и възпроизводство на разплодни животни. Системата за организиране, управление и съхранение на генетичните ресурси в страната е изградена и функционира. Но се иска още малко. Дейността на агенцията винаги е била непълна, като винаги от цялостната зооинженерна дейност са били късани парчета. Или отделни дейности въобще на се били обект на внимание или са възлагани за изпълнение на други органи и организации, които намат съответните компетенции. Време е да се разбере, че технологията на производство на животинска продукция не е само височината на преградите между боксовете, оградните стени или ямата с дезинфекционен разтвор на входа, нито фуражите са само концентрираните фуражи, нито съветите са съвети, когато се дават от неспециалисти. Време е най-после пъзелът наречен зоотехническа дейност да бъде събран и да бъде съсредоточен в един държавен орган – Изпълнителна агенция по зоотехника, чиято първооснова е Изпълнителната агенция по селекция и репродукция на животните. Предпоставките са налице- нормативната база, организацият, необходимо е само едно – желание и добра воля. И още едно – спокойствие. Трябва бавно и последователно да се върви към изпълнение на това което е заложено в закона. Както популацията никога не може да бъде в равновесие поради постоянното действие на елементарните еволюционни събития, така и една система никога не може да се стабилизира, ако постоянно в нея се внася хаос и безумие. Там, в популацията, все пак господствуват природните сили, а тук нали човешкият разум. Доц. д-р Васил Николов изпълнителен директор на ИАСРЖ

ПОРОДИ

ОВЦЕВЪДСТВО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

азнообразните екологични и стопански условия в България и различните потребности и интереси на местното население са позволили у нас да бъдат създадени голям брой породи овце. Към днешна дата вече се считат за изчезнали описаните в миналото Риломанастирска овца и Свищовска овца. Не е ясна съдбата на Букьовската овца, Панагюрската овца, Котленска овца, Странджанска овца, Среднопланинска овца. За останалите местни породи са създадени развъдни организации, но независимо от това, съществуването на част от породите продължава да е под въпрос. На границата на изчезване е Старозагорската овца – през 2011 г. под контрол на развъдната организация са 680 овце. Само преди 30 години овцете от тази порода са били над 145 хил., а преди 50 години – над един милион. Подобна е ситуацията с Бялата маришка овца, при която, през последните три години броят на контролираните овце е намалял с 30 % и през 2011 г. се контролират 773 овце и 25 коча в 10 стада. Застрашени от изчезване са Тетевенската овца, от която под селекционен контрол през 2011 са 694 овце, Брезнишка – 812, Местна карнобатска – 255. Сравнително стабилни са популациите на Дъбенската овца,

с контролирани през 2011 г. 5302 овце, Каракачанската овца – 3529, Медночервена шуменска – 4138, Вакла маришка – 1665, Среднородопска – 3356, Реплянска – 1554, Софийска (Елинпелинска) – 1380, Западностаропланинска – 1076, Копривщенска – 1039 и Сакарска – 1450 овце. Овцете от местните породи са със сравнително ниска продуктивност. Най-ценното при тях е уникалният, неповторим генофонд, който трябва да бъде запазен. По тази причина, при по-голяма част от тези породи селекция не се води. Развъдната работа е насочена към опазване на генофонда, типизиране на породите и увеличаване на броя им до преминаването на границите на застрашеност. Отглежданите в миналото у нас породи като цяло не са се отличавали с висока вълнодайна продуктивност и добри свойства на вълната. Изключение прави може би единствено Карнобатската овца. От средата на миналия век започва работа по създаване на вълнодайно овцевъдство у нас. На основата на кръстосване на местните овце с едни от найвисокопродуктивните вълнодайни породи в света (Меринофлайш, Ставрополска, Кавказка, Асканийска, Австралийски меринос, Новозеландски коридел, Линкълн, Ромни-марш и др.) са създадени 4 тънкорунни – Североизточнобългарска, Тракийска, Карнобатска и Дунавска и 4 полутънкорунни породиСтаропланинска и Родопски цигай, Севернобългарски и Южнобългарски коридел. От дистанцията на времето е трудно да се прецени защо е взето решение овцевъдството ни да бъде насочено именно към вълнодайното производство. Обяснение се търси в мощното развитие на текстилната ни промишленост по онова време. От началото на века обаче, вече са известни изкуствените влакна и тъканите от тях. Статистическите

данни, с които разполагаме, показват, че още през 70-те години на миналия век, в сравнение с 60-те производството на вълна в Северна Америка намалява почти с 40%, а в Южна Америка и Европа се задържа практически на едно ниво. В следващото десетилетие, в сравнение с предходното, общото производство на вълна в света намалява с 6 %, като към продължаващото намаляване на производството на вълна на американските континенти се присъединяват Африка и Океания. Тези сигнали въобще не са отчетени и у нас продължава усилено да се работи към претопяване на местните породи и създаване на вълнодайно овцевъдство. В началото на настоящето столетие настъпва истински срив в производството на вълна, като в световен мащаб то се свива в сравнение с 1961 г. с 12 %, а у нас със 70%. През последните 10 години световното производство намалява с още 10%. В момента в овцевъдството се извършва развъдна дейност от 13 развъдни организации, които са обхванали 179 128 броя овце. С най-голям брой са овцете от млечно направление, те представляват 67,3 % и автохтонно направление – 25,8 %. Овцете от вълнодайно направление са намаляли до 5988 броя, като са представени от Североизточнобългарска тънкорунна порода, а другите тънкорунни породи са представени от по едно стадо. В сравнение с 2009 г. овцете, с които се извършва развъдна дейност са се увеличили от 134 852 броя на 179 128 броя или с 32,8%. В козевъдството се извършва развъдна дейност от две развъдни организации, които обхващат 4777 броя кози – 84,9 % са млечни и 15,1 % автохтонни. Броят на обхванатите кози в сравнение с 2009 г. се запазва. От каталог „Породи селскостопански животни в Р. България”

Брезнишка овца Базисна информация Класификация Произход Методи и условия на създаване Година на признаване на породата Основен ареал Стопанско използване

Дълготънкоопашата България Народна селекция Автохтонна Западна България в общините: Перник, Радомир, Брезник, Кюстендил. Мляко, вълна, месо

Развъден статус Име на развъдната организация Година на завеждане на родословната книга Под селекционен контрол -овце, брой -кочове, брой -стада, брой

Генбанка (ИАСРЖ)

Сдружение”Развъдна асоциация на аборигенните породи овце от Западна България” 2010 812 24 9

-кочове, брой -дози, брой -изкуствено осеменяване,%

2 986 0

Класификация на породата по степен на застрашеност

Защитена: застрашена от изчезване

Тренд

Нараства

Основни екстериорни измервания

жива маса, кг

овце-майки

50-60

кочове

70-90

при раждане

Продуктивност

млечна продуктивност

-дължина на влакното, см

10 – 18

-рандеман,%

-вълнодобив, кг

-овце майки

2,5-2,9

-кочове

3,0-3,5

Репродукция и използване

Биологична плодовитост, %

102-104

Продължителност на използване, год.

Описание на породата

Екстериорни особености Животните са с правоъгълно, добре зарунено тяло. Гърдите са дълбоки и широки. Главата е с прав профил, обраснала с вълна до очната линия. Уши – те са изправени, черни или пъстри. Костната система е здрава и плътна, а краката са с твърди копита.

Рога Опашка Руно Вълна Цвят -руно -лице -крака

Мъжките животни обикновенно са безроги. Опашката е дълга, достигаща под скакателните стави. Отворено Полугруба Бял Бял, с черни петна около очите и муцуната. Бял или черен

Западностаропланинска овца Базисна информация Класификация Произход Методи и условия на създаване Година на признаване на породата Основен ареал

Дълготънкоопашата България Народна селекция Автохтонна

Основни екстериорни измервания

жива маса, кг

овце-майки

45-55

кочове

70-80

Софийска, Врачанска, Пернишка област и в общините: Сливница, Драгоман, Годеч, Своге, Ботовград, Берковица, Брезник и Трън Мляко, вълна, месо

при раждане

височина при холката, см

овце-майки

57-60

кочове

коса дължина, см

овце-майки

62-65

кочове

Продуктивност

млечна продуктивност

Млечност, кг

50-60

лактационна

вълнодайна продуктивност

нежност

*качество

44-48

*микрони

40,0-31,1

2 459 0

дължина на влакното, см

10 – 12

рандеман, %

59,39

вълнодобив, кг

Класификация на породата по степен на застрашеност

Незастрашена

овце-майки

2,5-3,5

кочове

4,0-5,0

Тренд

Нараства

Репродукция и използване

биологична плодовитост, %

120 – 140

продължителност на използване, год.

Стопанско използване

Генбанка (ИАСРЖ)

-кочове, брой -дози, брой -изкуствено осеменяване,%

Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенните породи овце от Западна България” 2010 1076 31 9

Описание на породата

Екстериорни особености Главата е с права пофилна линия, обрасла с вълна до очната линия. Ушите са изправени. Ушите, областта около очите и муцуната имат характерна пигментация (вакли). Обикновено пигментът е черен, но може да бъде кафяв, до светлокафяв. Овцете са с правоъгълно тяло, сравнително дребни. Гърдите са дълбоки и широки. Костната система е здрава и плътна, а краката са с твърди копита.

Цвят

-руно -лице -крака

Мъжките животни обикновенно са безроги. Срещат се и рогати, но не с масивни рога. Тънка, достигаща под скакателните стави, но не до земята. Предимно затворено, но се срещат животни и с косичест строеж. Местна подобрена или полугруба Преобладаващата част са с бяла вълна (до 90%), останалите с цветна Бял или пигментиран Бели или на едри пигментирани участъци

снопчета. Относително ниски капиталовложения за стопански сгради, машини и съоръжения. Формираната в периода на прехода производствена структура в говедовъдството е крайно неблагоприятна. Дребните ферми, в които се отглеждат по 5-10 до 15-20 крави нямат финансови възможности за модернизация на фермите и за производството на краве мляко в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС и няма да имат възможност за получаване на субсидии и реализация на произведеното мляко, което ги обрича на фалит. Този процес е неумолим и ще бъде трагедия не само за голям брой говедовъди, но и за страната, тъй като ще изчезнат много крави - основни средства за производство на мляко и приплоди. - Единствен и най-верен път за спасение и алтернатива за развитие на тези ферми е трансформирането им в месодайни. По този път са минали повечето страни с развито месодайно говедовъдство. Във Франция през 1990 г. броят на говедата от месодайните породи е бил около 800 хиляди крави, а през 2007 г. той е достигнал 5 млн. Нашата страна има благоприятни условия за отглеждане на такива животни. Най-подходящи са възможностите в планинските и полупланински райони, където се намират над 17 млн. декара - ливади, мери и пасища, които сега в повечето райони пустеят. Месодайни животни могат да се отглеждат и в равнинните райони на страната на основата на огромните количества отпадни груби фуражи от зърнопроизводството. - Технологията за биологична трансформация на млечните кравеферми в месодайни е добре известна на учени и специалисти. В съответствие с разработената национална програма за месодайното говедовъдство е необходимо да се окаже непосредствена помощ на фермерите за изготвяне на научнообосновани проекти за създаване на месодайни ферми. Първото, с което трябва незабавно да се започне е кръстосването, т.е. заплождането на кравите и юниците с разплодници от месодайните породи. За планинските и полупланинските райони найподходящи са породите - Абердин ангус и Безрог хорефорд. Тези две породи спадат към по-дребните, скорозрели породи. Животните в млада възраст имат интензивен растеж и на 8-месечна възраст достигат жива маса 170-180 кг, а юниците се заплождат на 14 месечна възраст при жива маса - 310 кг. Имат отлична аклиматизационна способност и възможност

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2012

На фона на продължаващата вече две десетилетия тежка криза в животновъдството все по-релефно се очертава необходимостта от ускорено създаване и развитие на месодайно говедовъдство. Обективните обстоятелства които налагат приоритетно решаване на този проблем са: - Постоянно намаляване на производството на месо от едър рогат добитък (ЕРД). Промишленото производство (месото, добито в кланиците) намалява, а за вътрешните потребности на страната се прави внос от чужбина на месо от ЕРД. Ускореното развитие на млечното говедовъдство, повишаване на млечната продуктивност на кравите до 5-6 хил. килограма обективно води до намаляване на техния брой, респективно на получаваните приплоди за угояване и клане, т.е. до намаляване производството на месо от млечните ферми в следващите години. - Незадоволително е качеството на произвежданото месо от млади животни и бракувани крави от млечните ферми. Биологична особеност на тези животни е да произвеждат мляко, но месото от тях е сухо, жилаво, с груби мускулести влакна и понижени вкусови качества. Кланичните трупове са с нисък рандеман и не отговарят на изискването и стандартите на прилаганата в ЕС система за окачествяване по скалата [S] EUROP. - Евтино месо с високо качество се получава от специализирани месодайни породи говеда. Такива породи се отглеждат във всички страни с процъфтяващо говедовъдство - Англия, Франция, Италия, Белгия, Австралия, Нова Зеландия и в САЩ, където около 80% от общия брой на говедата са от месодайните породи. - Големите предимства в отглеждането на месодайни говеда се изразяват в ценните им биологични качества: висока аклиматизационна способност и устойчивост към неблагоприятни климатични условия и възможност за целогодишно пасищно отглеждане (където условията позволяват това). Изключително добро оползотворяване на обемистите фуражи сено, слама, царевичак, силаж, сенаж и тревни ресурси; интензивен растеж и развитие в млада възраст и достигане на висока жива маса при клането; висок кланичен рандеман от 60 до 70%, а при животните от млечните породи 50-55 %; високи вкусови качество на месото - аромат, сочност и нежност в резултат на специфичната структура мраморираност (прошареност), т.е. отлагане на тлъстините между мускулните влакна и в мускулните

ЕКСПЕРТИ

Трансформацията на млечните говедовъдни ферми в месодайни

за пасищно отглеждане от ранна пролет до късна есен, а през зимата под навеси, на груби фуражи. За полупланинските и равнинни райони с голям успех може да се отглеждат животни и от породата Лимузин. Поради много високото качество на месото тази порода намира широко разпространение в света. За районите от равнината, където се произвеждат огромни количества обемисти фуражи с успех може да се отглеждат животни от породата Шароле. Тя е една от най-едрите месодайни породи - възрастните крави са с жива маса 700-800 кг, а на биковете 1100-1200 кг. Сименталската порода от месо-млечен тип може да се оглежда във всички райони на страната (с изключение на високопланинските) за производството на приплоди с отлични месодайни качества. Заплождането на млечните крави може да става чрез естествено покриване с разплодници от тези породи. Такива има в много говедовъдни стопанства закупени от чужбина или произведени в нашите говедовъдни ферми. Много по-лесно и ефективно ще бъде заплождането чрез изкуствено осеменяване. В станциите за изкуствено осеменяване се съхраняват огромен брой дози замразена семенна течност от елитни бикове от месодайните породи. Съвременните технологии позволяват техникосеменителите от различните селища в страната да получават, съхраняват и използват такава семенна течност и да заплождат кравите и в най-отдалечените селища и махали. Получените женски приплоди първо поколение ще се отглеждат за разплод и ще се заплождат с бикове от същата порода за получаване женски приплоди II поколение и т.н. до III и IV поколение, а мъжките телета I поколение ще се угояват и в резултат на хетерозисния ефект може да се класират по скалата [S] EUROP и да получат висока продажна цена. Ефективността в месодайното говедовъдство е в пряка зависимост от плодовитостта, тъй като основно приходите идват от получените, угоени и реализирани за клане и

разплод телета. В проекта за развитие на месодайни ферми задължително трябва да се предвиждат дейности, които да осигуряват заплодимост от първо осеменяване над 75% и годишна плодовитост над 92%. В съответствие със световния опит технологията за заплождане на кравите включва синхронизирано заплождане и отелване в най-благоприятния сезон февруари март, за да може приплодите да укрепнат и ефективно да използват тревните ресурси през пасищния период. Успешното решаване на проблема за ускорено развитие на месодайното говедовъдство в най-голяма степен зависи от мотивацията и финансовото стимулиране на животновъдите. Известно е, че в началния период, когато не са създадени необходимите условия за ефективно отглеждане на животните, без приходите от мляко и незадоволителното качество на месото -фермите ще бъдат губещи. Това налага държавните органи и организации да осигурят необходимите финансови ресурси от европейските фондове и от бюджета на страната за субсидиране и финансово стимулиране на тази дейност. Проучванията и анализите на учени и специалисти показват, че най-ефективно финансово стимулирани могат да бъдат: - при регистрираните месодайни ферми на всяка крава, родила теле кръстоска от месодайна порода да се дава годишно по 200 лв. субсидия; - за всяко отгледано теле, кръстоска до 6 месеца да се дават по 400 лв. годишно; - за всяко предадено на кланицата теле кръстоска над 8-месечна възраст - субсидия от 100 лв.; - за производството на чистопородни бикове да се дават по 200 лв. след навършване на 9 и 21 месечна възраст. Освен тези преки субсидии за стимулиранe увеличаването на броя на животните от месодайните породи и производството на месо решаващо значение ще има осигуряването на необходимите средства за създаване на материално-техническа база за месодайните ферми. Ключово значение ще има осигуряването на необходимите площи за пасищно отглеждане - по 10 декара на крава - ливади, мери и пасища, както и необходимите средства за повишаване на добивите от тях и подобряване на тревния състав. Стопанствата, които ще отглеждат над 20 - 30 месодайни животни ще трябва да изградят лятна и зимна база за животните и съответните помещения, навеси, складове за фураж, водопои, пътища. Това ще бъде по-продължителен процес, но съществува реална възможност през следващите 1015 години цялата страна да бъде „осеяна“ с такива говедовъдни ферми, а поголовието на месодайните говеда да достигне 80-100 хиляди броя. Това са действителните, реални възможности на страната и те трябва да бъда осъществени. Проф. дсн Михо Семков

ЕКСПЕРТИ

Намалява репродуктивната ефективност и дълголетието в млечните ферми

ефективност и продуктивното дълголетие все повече се задълбочава и се проявява найвече във високоразвитите в технологично отношение страни и високотехнологичните млечни ферми. Намаляването на раждаемостта при млечните говеда през последните 50 години е в резултат от промените, предизвикани в генетичния състав на млечните породи, което от своя страна води и до намаляване на репродуктивните им функции и влияе негативно върху развитието на млечната индустрия в света. Причините за спадането на репродуктивните функции при животните са комплексни и не са напълно изяснени. Те са свързани както с промените, предизвикани от факторите на околната среда, така и с фактори

производителност и рентабилност на труда. В страните с развито млечно говедовъдство като САЩ, Нова Зеландия, Холандия Германия, Дания, Франция, и др. средната млечност на отделни стада превишава 11 – 13 хил.килограма. За съжаление обаче репродуктивната функция при кравите и продуктивното дълголетие за този период намаляха значително. Увеличаването на млеконадоя, концентрацията и модернизацията на млечната индустрия в световен мащаб е съпроводено с намаляване на репродуктивната ефективност, плодовитостта, продължителността на използване и продуктивното дълголетие на кравите. Този световен проблем в млечната индустрия - намаляването на репродуктивната

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2012

лечните крави днес произвеждат два пъти повече мляко в сравнение с 60-те години на миналия век. Това увеличение се дължи основно на постиженията на генетиката и селекцията в млечното говедовъдство, изкуственото осеменяване на кравите, фуражното производство, системите на хранене, доилната техника и съвременния мениджмънт. Тези постижения породиха и нови предизвикателства пред млечното говедовъдство изразяващи се в коренно преустройство на породите за мляко, водещо до повишаване на млечната продуктивност и качествения състав на млякото, до повишаване на продуктивното дълголетие, до по-ефективното превръщане на фуражите в мляко и по-висока

от генетично естество. На първо място това е близкородственото съешаване (инбридингът) при животните, стресът при хранене и постоянните промени в околната среда. При инбридинга се кръстосват родствени животни, които имат един или няколко общи родители или прародители. Лошите последици от неговото прилагане са известни в практиката като инбредна депресия. За съжаление, инбридингът произвежда много нежелани странични ефекти и често явлението е с летален изход. При млечните породи говеда явлението инбридинг понижава рентабилността и ефективността на отделните животни, което е неприемливо за повечето производители на мляко. Икономическите загуби са изчислени на 6,25%. В страните от ЕС, където все още се прилага квотната система за регулиране на свръхпроизводството на мляко, един от начините за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в млечните ферми е като се увеличава репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите. Теорията и практиката при развъждане на млечните породи говеда показа, че увеличената продължителност на стопанско използване, т.е. увеличаването на продуктивното дълголетие при кравите намалява разходите на фермера и увеличава приходите

му. Дълголетието е признак с изключителна важност в млечното говедовъдство, тъй като засяга цялостния процес на рентабилност в млечния сектор. Дълголетието представлява продължителността на продуктивния живот, който се измерва чрез “...времето от първото отелване до бракуването на кравата” С увеличаване продължителността на използване на кравите в млечната ферма, средното производство на мляко се увеличава поради нарастването на делът на възрастните крави, които произвеждат повече мляко във фермата, в сравнение с младите. Дълголетието се определя както от доброволното така и от принудителното бракуване на кравите във фермата, и от уменията и решенията на отделните фермери и мениджъри, отговорни за развитието на млечните ферми. В процеса на вземане на решения за бракуване на една или друга крава, фермерите или земеделските производители трябва да вземат под внимание основно производството на мляко във фермата, здравето на животните, репродуктивните и възпроизводителни функции, плодовитостта, както и други функционални характеристики, като например скоростта на доене, темпераментът на животното и отелването - трудно или леко. Като цяло, бракуването на кравите поради недостатъчно производство на мляко е известно

в практиката като доброволно бракуване, а бракуването на кравите по други причини като принудително. Намаляването процента на принудителното бракуване на кравите гарантира по-висок процент на доброволна замяна (ремонт на стадото), което води до увеличение на печалбата във фермата. Репродуктивните способности са другия основен фактор, който влияе върху рентабилността на кравите във млечната ферма. Поддържането на високо ниво на възпроизводителните функции на животните обезпечава доходността и ефективността на фермите, както за текущия период, така и за години напред. Главен показател на възпроизводителните способности при кравите е плодовитостта. Тя до голяма степен се влияе от управлението на фермата, което означава, че фермерът играе важна роля при контролиране плодовитостта и репродуктивните способности при кравите. Под плодовитост на женските животни (кравите) се разбира броя на родените при едно раждане (отелване), т.е. износените от една бременност приплоди, при което разгонването, заплождането и отелването трябва да стават редовно в нормалните за вида и породата срокове. Известно е, че в зависимост от броя на приплодите, животните се делят на две големи групи: - едноплодни и многоплодни Кравата е едноплодно животно, което обикновено ражда по един път в годината и нормално по един приплод. Раждането на два приплода е известно като близнене. При около 0.5% -1.5% от ражданията, кравите близнят по две и много рядко - по-три телета. Процентът на близненето, както и на редовното заплождане за годината се променя при различните породи животни, в зависимост от индивидуалните особености на животните, както и от режима на хранене и отглеждане. Интервалът на отелване, като важен параметър,

по който се съди за качеството и ефективността на управление на плодовитостта при кравите представлява всъщност периода между едното и другото отелване. Важни аспекти на плодовитостта са честотата на забременяване след първото отелване, броят на осеменяванията при зачеването и броя на дните от отелването до ново забременяване. Всички те имат своето влияние върху интервала на отелване. Намалените репродуктивни способности на кравите, проявяващи се чрез удължен междуотелен интервал или повишен процент на принудително бракуване, или и двете, води до производството на по-малко мляко и по-малък брой телета от крава годишно, което от своя страна води до увеличаване на разходите за ремонт и в крайна сметка до пониска рентабилност и по-ниски печалби за фермера. Практиката показа, че преди повече от 1015 години развъдните стратегии и националните програми при млечните породи говеда са били ориентирани главно към селектирането и подобряването на основните признаци, свързани с производството на мляко. В известна степен са пренебрегнати функционалните характеристики като възпроизводство, функционално дълголетие, продуктивно дълголетие, здравословно състояние и комфорт при животните. През последните години в световен мащаб, в развъдните програми на млечните породи говеда се прилага по-балансиран и комплексен подход, който включва тези характеристики и признаци в продуктивните индекси. Признаците като продуктивно дълголетие, продължителност на използване, здраве на животните, състояние на вимето, структура и възпроизводство, плодовитост и репродуктивна ефективност, макар и второстепенни, са включени за актуализиране на генетичните (селекционните) програми за оценка на кравите и биците.

Намаляване на репродуктивните функции и плодовитостта при млечните породи е имало през последните 40 години, но сега тези проблеми се задълбочават още повече, и е установено, че те са причинени от промените в генетичния състав на млечните породи говеда. С течение на годините се възприема като нормално типичната млечна крава да приключва своя продуктивен живот около 2.5 лактации (изследвания в САЩ), дори и под 2 лактации. Фермерите трябва да знаят, че повечето млечни крави имат потенциална /наследствена/ възможност да престоят в млечните стада за по-дълъг период от 2 , 3 и повече лактации, (не по малко от 5 лактации), което предоставя възможност на производителите на мляко и млечни продукти както за прилагане на доброволно бракуване, така и за по-малко производство на мляко. Доставката на юници (ремонтът на стадото) играе важна роля, при оптималното комплектуване на стадата и решенията, тъй като по-старите крави са по предразположени към здравословни проблеми, отколкото младите животни. Производителите на мляко често прибягват до освежаване на стадото и замяната с млади юници за да получат по-висока средна продуктивност при производството на мляко по безпроблемен начин. Данните за продуктивното

дълголетие на кравите са противоречиви, но въпреки това те показват, че способността на кравите да оцелеят в млечните стада значително е намаляла от 90те години насам и продължава да намалява към 2000 – 2010 година. Данните сочат, че смъртността на младите крави в САЩ и Европа се е увеличила значително през последните години. Освен, че намаляват репродуктивните способности и функции на кравите, през последните години се увеличава значително и броя на мъртвородените телета. Изследвания и анализи сочат, че продуктивния живот е отличителна черта на кравите и предсказва тяхното дълголетие. Продуктивното дълголетие на кравите се различава от абсолютното, тъй като измерва периода от време през което кравата дава продукция – наймалко 84 месеца през живота си. Днес, когато фермерите внасят животни от различни страни, е необходим много строг контрол и проверка на родословието на внесените животни. Контролът, особено в новоприетите страни от ЕС, е занижен и това рекушира в намаляване на репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите, и негативите се поемат от фермерите-производители на мляко. Доц. д-р Виргиния Гайдарска ИЖН,Костинброд

ЕКСПЕРТИ

МЛЕЧНАТА МАЗНИНА В МЛЯКО О Млечнатa мазнинa се характеризира със специфична структура, която в относително малки количества оказва съществено влияние върху здравето на човека. Благоприятни лечебни ефекти се установяват (Jarheis, 2000; Bauman, 2001; 2002), при полинаситените мастни киселини, включително антиканцерогенни свойства при спрегнатата линолова киселина (CLA). Положително влияние върху здравето се наблюдава и при други функционални съставки, като ейкозапентаеновата киселина (EPA), докозахексаеновата (DHA) и др. Посочват се подобни потенциални противоракови свойства и при някои наситени мастни киселини в млякото като маслената киселина (Parodi, 1999). Установява се, че при изхранване на подходящ свеж фураж, богат на линолова киселина, може да се промени състава на млечната мазнина в надоеното овче мляко (Addis et al., 2005). Спрегнатата линолова киселина (CLA) се съдържа основно в млечните продукти - в диапазона 2.5-110 мг на грам мазнина. Според Nudda et al. (2005) сезонните промени в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина са свързани с промяна в състава на пасището, като концентрацията им в млечните продукти зависи от съдържанието им в суровото овче мляко. В статията са представени резултатите от изследване

промените в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина на мляко, получавано от Средностаропланински овце, отглеждани в условията на Средна Стара планина с оглед качествена характеристика на млечната мазнина Проучването е извършено върху индивидуални проби мляко, получавани от овце от Средностаропланинската порода. Пробите мляко са вземани от 5 животни, ежемесечно през дойния период, по време на четирите млечни контроли. Млякото е изследвано през периода април-юли, който обхваща пасищното отглеждане на овцете на планински пасища и след месец юни на високопланински. Пробите за анализ са вземани от общото количество мляко, получено от всяко животно. Екстракцията на мазнината от млечните проби беше извършена в лабораторията на секция Млекарство при Аграрен факултет на Тракийски университет – гр. Стара Загора. При късоверижните наситени мастни киселини С4:0 и С6:0 се наблюдава понижаване на стойностите от м. април към м. юни (при р<0.01) и слабо увеличаване през месец юли (табл. 1). Докато при С8:0 концентрацията се увеличава през м.май и намалява до края на юли. Установените

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

Таблица 1. Наситени мастни киселини

Мастни

април

май

юни

юли

киселини

C4:0

3.72

0.21

3.55

0.27

2.50

0.15

2.79

0.28

C6:0

4.10

0.60

3.00

0.20

2.11

0.23

2.15

0.18

C8:0

2.70

0.24

3.01

0.20

2.83

0.64

2.30

0.59

C10:0

6.70

0.34

8.37

0.52

5.35

0.77

6.74

0.56

C12:0

3.06

0.29

3.20

0.16

3.16

0.11

4.11

0.40

C14:0

9.29

0.45

9.09

0.64

11.69

0.61

12.29

0.77

C15:0

0.89

0.24

0.68

0.21

1.22

0.07

1.05

0.39

C16:0

24.62

0.96

25.17

0.91

26.24

0.74

24.47

0.69

C17:0

2.27

0.19

1.82

0.26

2.92

0.62

2.02

0.29

C18:0

13.03

0.14

13.50

1.84

12.94

0.39

12.64

0.36

ОТ СРЕДНОСТАРОПЛАНИНСКИ ОВЦЕ концентрации на С4:0, С6:0 и С8:0 са близки по стойности до тези при мляко от каракачански овце от района на Стара планина (Mihaylova et al., 2008), съответно от 3.60% до 2.96 и по-ниски от тези на млякото на каракачанските овце от района на Родопите от 5.47 до 6.06% (Mihaylova et al., 2006). При С10:0 се наблюдава увеличаване на съдържанието през м. май – 8.37%, и намаляване – през м. юли на 6.74% (при р<0.05). Тенденцията при лауриновата киселина С12:0 е на постепенно нарастване през опитния период от 3.06% до 4.11% в края на периода (табл. 1). При средностаропланински овце съдържанието на миристиновата киселина (С14:0) се увеличава в течение на лактацията – нараства от 9.09% през м. април до 12.29% месец юли (при р<0.01). Получените стойности са значително по-високи от установените за каракачанската и цигайската породи (Gerchev and Mihaylova, 2009). Същата тенденция се наблюдава по отношение на палмитиновата киселина (С16:0) , при която се отчита повишение – от 24.62% през м. април до 26.24% през м. юни, и намалява в края на лактацията до изходното ниво (24.47%). При наситените мастни киселини с нечетен брой въглеродни атоми - С15 и С17, се отчита подобна тенденция, ниски концентрации през месеците април и май, нарастване – м. юни и понижаване – юли. При стеариновата киселина (С18:0) промените са от 13.03 % през м. април, увеличаване през месец май до 13.50% , след което намалява до м. юли (12.64%). Концентрациите на наситените мастни киселини – С16:0, С17:0 и С18:0, в овчето мляко от Средностаропланинската порода са значително по-високи от тези на Каракачанската и Цигайската порода отглеждани в същия район на Стара планина. Промяната при ненаситените мастни киселини С10:1 и С12:1 през проучваните четири месеца на лактацията е разнопосочна, докато при С14:1 увеличението на стойностите е постепенно, като достига пик през месец юли (табл. 2). Наличието на С16:1 е установено в началото на лактацията (м. април), след което тя не се регистрира повече в млечната мазнина. Променлива тенденция е установена при концентрацията на олеиновата киселина (С18:1) в изследваното мляко – наблюдава се леко повишаване през м. май спрямо м. април, следва понижаване и достига най-ниската си стойност (12.64%) в края на лактацията. Най- висок е процента на С18:1 (особено на някои изомери) в началото на пасищния период. В много проучвания се установява положителна зависимост между концентрацията на С18:1 и количеството CLA, която се явява като субстрат при синтеза на последната.

При полиненаситените мастни киселини линолова (С18:2) и линоленова (С18:3) се наблюдава леко увеличаване на концентрацията през месеците май и юни и намаляване на стойностите до началните количества през последния месец на лактацията. Докато в млякото от каракачанските и цигайските овце, отглеждани в условията на Родопите и Стара планина, се устанявяват по-високи концентрации на двете мастни киселини. Съдържанието на основните групи мастни киселини е показано на табл. 3. Общото количество на наситените мастни киселини (НМК) по време на лактацията е високо и с близки стойности през месеците - от 70.38% м. април до 71.40% м. май. Съдържанието на мононенаситените мастни киселини (МННМК) е високо в началото на дойния период (м. април-май) и намалява към края на лактацията с около 1.28%, докато стойността на полинаситените се увеличава през м. априлюни с около 0.73 пункта. Подобно съотношение в концентрацията на видовете мастни киселини, установява Алексиев (2010) в млякото на черноглави плевенски овце. МННМК имат превантивно действие спрямо коронарни и сърдечно-съдови заболявания, аналогично е действието на ПННМК, но те са понестабилни на окисление поради по-голямата си ненаситеност. ПННМК защитават мембраните на клетките от кислородния радикал почти колкото токоферола и по-ниско от каротина. Количеството на късоверижни мастни киселини (табл. 3) е най-високо в млякото, получено през месеците април-май, на средноверижни – през м. юни-юли, а дълговерижните запазват близки концентрации почти през целия период на доене. Динамиката, установена при това изследване за късо- и средноверижните мастни киселини, кореспондира на резултатите, получени при овче мляко от каракачанската и цигайската породи, отглеждана в района на Родопите и Средна Стара планина докато при дълговерижните мастни киселини се отчита по-ниска концентрация и тенденция на намаляване в края на лактацията. Изследваното овче мляко от средностаропланински овце се характеризира с високи нива на наситените мастни киселини, на което съответстват по-ниски концентрации на моно- и полиненаситени мастни киселини, като резултатите кореспондират с получените от Алексиев (2010) при млякото на черноглави плевенски овце. Съотношението омега-6/ омега-3 е с ниски стойности от гледна точка на здравословно хранене и постепенно намалява по време на опитния период – от 2.01 през м. април до 1.91 през м. юли. Динамиката на атерогенния индекс на млечната мазнина е от 2.18 през м. април до 2.64

Таблица 2. Ненаситени мастни киселини Мастни киселини

април

май

юни

юли

C10:1

0.172

0.016

0.095

0.076

0.136

0.036

0.201

0.046

C12:1

0.260

0.084

0.060

0.071

0.221

0.201

0.084

0.029

C14:1

0.080

0.065

0.190

0.104

0.321

0.359

0.604

0.352

C16:1

0.256

0.176

C18:1

24.787

1.063

24.869

0.528

24.109

1.691

23.942

0.695

C18:2

2.752

0.244

2.856

0.251

2.874

0.220

2.757

0.277

C18:3

1.372

0.173

1.638

0.128

1.596

0.203

1.444

0.193

Таблица 3. Групи мастни киселини в мляко от Средностаропланинската порода овце април Мастни киселини x

май

юни

юли

Σ НМК

70.38

3.70

71.40

5.20

71.00

4.30

70.60

7.70

Σ МННМК

25.55

1.404

25.17

0.779

24.79

2.287

24.83

1.122

Σ ПННМК

4.124

0.417

4.49

0.379

4.85

0.423

4.62

0.470

Σ C4:0-C11:0

17.22

1.39

17.93

1.19

12.79

1.79

13.98

1.61

Σ C12:0-C16:1

38.46

2.28

38.49

2.17

42.99

2.13

42.71

2.68

Σ C17.0-C25:0

44.21

1.81

44.68

3.01

44.44

3.12

42.80

1.82

през м. юли. Биологически важното съотношение ПННМК/НМК, или т. нар. P/S съотношение, в овчето мляко е ниско и се променя незначително от 0.06 в началото на пасищния период до 0.07 в края, което потвърждава, че промените в състава на млечната мазнина като цяло са незначителни през пасищния период. Установените от нас основни съотношения на мастните киселини в млякото на средностаропланинските овце са значително по-ниски от тези на каракачанската и цигайската породи, отглеждани в същия район на Средна Стара планина. Това е резултат от по-високото съдържание на наситени мастни киселини при изследваната порода и следва да се разглежда като особеност на породата.

целия период на доене, вариращи от 70.38 до 71.40%, със съответно 9.09-12.09% съдържание на миристинова киселина. Съдържанието на полиненаситени мастни киселини в анализираното овче мляко е ниско увеличава се през периода на активен тревостой от 4.12% през м. април. до 4.85% през м. юни, докато мононенаситените, представени основно от олеиновата киселина (С18:1) са с концентрации през дойния прериод от 24.79 до 25.55%. Сумата на късоверижните мастни киселини е найвисока в млякото, получено през месеците април и май, на средноверижните – през юни и юли, докато дълговерижните са с близки стойности през целия период на доене.

ИЗВОДИ Общото количество на наситени мастни киселини в млякото на изследваните средностаропланинаски овце е със сравнително високи стойностти през

Герчо Герчев, Цонко Маслев, ИПЖЗ-Троян Гюрга Михайлова, Тракийски университет – Стара Загора

Скица 11. Примерно технологично разпределение на сградата за отглеждане на овце

ОВЦЕ

1 Доц. д-р Герчо Герчев, Доц. д-р Цонко Маслев

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ОВЦЕ В ПРЕДПЛАНИНСКИ И ПЛАНИНСКИ ОБЛАСТИ

А БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

В планинските и предпланинските райони, както и тези с по-ограничени фуражни ресурси, съществуват добри агроекологични условия за развитие на овцевъдството. Наличието на обширни ливади и пасища позволяват да се отглеждат по-големи стада овце. Животните са приспособени (адаптирани) към суровите условия на планината, както през зимата, така и по време на пашуване на планински и високопланински пасища. Независимо, че през последните години от тези земи, вследствие липсата на животни, не само че не се произвежда животинска продукция, но и е нарушено съществуващото екологично разнообразие. Отглеждането на овце осигурява екстензивно използване на природните ресурси и предотвратява тяхното изчерпване, преустановява увреждането и замърсяването на природната среда и запазване природното екологично равновесие. Внедряването на затворени производствени цикли при отглеждането на овце е свързано с преобразуване на производството, тъй като крайния линеен процес се превръща в един природо-производствен цикъл. Така при правилна организация на производството и необходимата финансова помощ, породите овце в планинските райони могат да оправдаят своето съществуване. СТРУКТУРА НА СТАДОТО И ПРОИЗВОДСТВЕНА ПРОГРАМА Годишният оборот на стадото и производствените резултати са представени в таблица 1. Общата продукция в овцевъдството основно се формира от реализацията на агнета и мляко. Вълната заема около 1-2 % от стойността на общата продукция. Оборският тор като отпадъчен продукт ще се използва за наторяване на ниви, овощни градини, ливади и пасища. Таблица 1. Оборот на стадото и производствени резултати

Стойност, лв

Брой

24 300

Продукция Категории животни 250

4.50

общо

овце - майки 275 5400

ед. цена

- приплоди 50 24

общо

-в т. ч - за ремонт 225

кг

- агнета за месо

3 375 15 000

1.50 1.00

500

2500 15000

0.8

45 60

625

- мляко - продажба 2.5

бракувани овце - вълна

0.8

168

- вълна

8 40

0.8

кочове

210

50 312

43 375

3.5

дзвизки - вълна всичко овце

ТЕХНОЛОГИЧНИ ПАРАМЕТРИ Общата покрита площ се определя от броя на отглежданите животни, като се спазват следните технологични нормативи за едно животно(таблица 2).

допълнително е начислено ДОО – 25.5%, 7% - пенсионно осигуряване и 8% -здравно осигуряване. В икономическата част не са включени субсидиите за овца-майка и тези за мляко I-во качество.

чист доход

всичко производствени разходи

ФРЗ с ДОО

други

енергия

медикаменти (лечение)

концентриран фураж

сено

материални разходи

вълна

месо бракувани овце

месо

мляко

обща продукция

ПОКАЗАТЕЛИ

5.8

2 373

41 002

17 784

2 500

1 560

1 248

8 700

9 210

23 218

700

3 375

24 300

15 000

43 375

СУМА, ЛВ

Таблица 6. Икономически резултати

норма на рентабилност %

Скица 10. Примерно технологично разпределение на помещението през агнилната кампания

приключване на всеки производствен цикъл (зимно-оборно, лятно-пасищно) да се провежда основно почистване и дезинфекция на помещенията, дворовете и водопоите. - Когато се изхранват сочни фуражи и силажи, е необходимо в дажбите да се добавят до 30 г /глава на ден дикалциев фосфат. - Изследване на кочовете преди и след случната кампания за заразен епидимит. Изследване на овцете и кочовете през месец май за бруцелоза. - Редовно проследяване на паразитологичния статус и при нужда провеждане на противопаразитни мероприятия; - Животните се обезпаразитяват за монезиоза през пасищния период. Схемата е следната: 1% -тов разтвор на меден сулфат (син камък), при постоянно разбъркване, се дава на животно толкова милилитра (cм3) колкото е неговото приблизително живото тегло. Останалите профилактични мероприятия са срещу: - суб-акутна и хронична фасциолоза в края на пасищния сезон и повторно след 35-40 дни, - трихостронгилидиоза и диктиокаулоза – месец и половина преди и две седмици след агнилната кампания, - естроза - през юли – август и февруари – март, - кърлежи - през юни – юли и септември – октомври, - хемоспоридиоза – при установяване на първия случай на заболяването се провежда двукратна берелинизация през 12-14 дни, - краста – профилактична дезакаризация на кочовете преди и след случната кампания. Използването на овчарски кучета се разрешава по преценка на ветеринарните специалисти при строго спазване на ветеринарно санитарните изисквания – дехелминтизация на всеки два месеца, държането им вързани през нощта на определени за целта места, далеч от фуражите, недопускане изхранването на месо, глави и вътрешни органи от умрели и заклани животни в суров вид. Специфичните ветеринарни мероприятия се извършват съобразно утвърдените за целта ветеринарни инструкции. Организация и заплащане на труда Предвижда се стадото да се обслужва от двама постоянно заети работника и един временно нает работник през агнилната кампания и доенето на овцете. Освен това временния работник ще полага грижи при отглеждане на женските шилета за разплод. Производствено-икономически резултати Производствено-икономическите резултати от отглеждане на овце –майки са представени в таблица 6. Общата продукция в натура е установена на базата на фактически получените количества мляко, месо и вълна. Продуктивните им показатели, количествено и стойностно са отразени в оборота на стадото. Общата продукция в стойностно изражение е установена по действащи пазарни цени: мляко 1.0лв/л, агнешко месо- 4.50лв/кг (живо тегло),агнешко до 35кг– 3,50лв/кг, месо от бракувани овце (живо тегло) – 1,50лв/кг и вълна – 0,80 лв/кг. Материалните разходи са установени по пазарни цени както следва: сено – 0,15 лв, концентриран фураж – 0,22лв за 1 килограм, медикаменти –4лв на глава, ел. енергия –5лв и други –10лв на глава за година. ФРЗ се формира на база заплата – 618 лв на основен работник месечно, при временно наетия работник – 492 лв. Върху основната заплата 0.4 0.8 2.0

агнета шилета кочове

4.0

3.0

2.0

4.0

дворна площ, (м2)

0.5

0.3

0.2

0.4

фронт за хранене, (м)

0.05

0.03

0.02

0.05

фронт за поене, (м)

1-2 2-3 4-5

агнета шилета кочове

ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ Помещението за отглеждане на овцете-майки и шилетата през зимнооборния период е полуоткрита производствена сграда, с южно или югоисточно изложение и с топлоизолирана покривна конструкция. Сградата е с размери: дължина 50м и ширина 12м, обща покрита площ – 600м². Осигурява необходимата площ за овцете-майки, кочове и шилетата, помещение за агнета– общо 466 кв.м, допълнително се изграждат спомагателни помещения с обща покривна площ от 134м². Лицевата фасада по цялото протежение е изграденана на височина 1.20м, откъм двора за разходка се монтират врати с ширина 4м. Техният брой зависи от технологичните групи. Задължително всички врати се отварят навън. Подът е от тръмбована глина, а по средата на помещението по цялата дължина се разполага бетонен транспортен коридор с ширина – 2.3-2.4м за преминаване на фуражо-раздаващите агрегати. На двете къси стени на помещението се монтират двукрили врати с размери, позволяващи свободно влизане на техника за хранене на животните и почистване. В едно от крилата на вратите се вгражда малка врата за влизане на обслужващия персонал. Осигурява се технологична връзка с доилната зала. Пред основното помещение с метални оградни елементи с височина 1.2м се изграждат дворчета, осигуряващо по 2.0м² площ на овца. На късите страни се монтират двукрили врати с размери 3.0 х 1.2м за преминаване на - При

• •

3-4

1-2

2-3

Зимен период

Коефициент на осветление – 1 : 15; 1 : 20; Зоотехнически параметри в помещението; Максимално-минималните температури в родилното помещение и това за отглеждане на агнетата е + 14 + 160 С; Влажност на въздуха не по-висока от 75% Максимално допустима концентрация на: – Въглероден двуокис - 0,2%; – Амоняк - 0,2%; – Сероводород - 0,01

3-4

овце-майки

• • •

Летен период

Категории животни

Таблица 3. Необходими количества вода за пиене на денонощие, л/глава.

1.2

покрита площ, (м2)

овце-майки

категории животни

Таблица 2. Технологични нормативи.

транспортни средства. Помещението за агнета, което е и родилно отделение е четиристранно изградено, покривната конструкция е топлоизолирана. На лицевата част са изградени прозорци и врати за връзка с основното помещение и дворчето. Вътрешното разпределение се извършва с леки преносими елементи, за построяване на индивидуални и групови боксове, така че между тях да има технологичен коридор, осигуряващ свободно движение. При лагеруване на овцете на планински и високопланински пасища се построява навес, за предпазване на животните при лоши метеорологични условия. Навесите са леки, покрити с гумена лента. В помещение до навеса се монтира преносима доилна инсталация и се осигурява технологична връзка с навеса. Изграждат се битова сграда с помещения за преработка на млякото и съхраняване на съответния траен млечен продукт, отговарящи на ветеринарните изисквания. Към основната сграда се предвиждат и спомагателни помещения и съоръжения: стая за гледача; склад за концентриран фураж; доилна зала с прилежащи към нея помещения - с хладилна вана и миячно помещение. Отделно се изграждат: битова сграда, сеновал с навес за ФГФ за нарязване на грубия и концентриран фураж, площадка за противопаразитна баня и дезинфекция на копитата, площадка за клане по необходимост, Функционален коридор за зоо-ветеринарна обработка на животните. Предвижда се ограждане на фермата и изграждане на дезинфекционна площадка за хора и моторни превозни средства. СИСТЕМА НА ОТГЛЕЖДАНЕ Технологията на отглеждане е съобразена с изискванията за производство на агнешко месо и мляко при максимално използване на планинските и полупланински естествени ливади и пасища. Предвижда се зимно-оборно и лятно-пасищно отглеждане в изградени при възможност пасищни комплекси или с лагеруване на отдалечени или високопланински пасища. Агнилната кампания се провежда през периода януари-февруари, а отбиването на агнетата за разплод е на 90-дневна възраст. При наличие на пазар, реализацията на агнетата за месо се осъществява при живо тегло до 24кг. Хранене Храненето на отделните категории животни е в зависимост от тяхното физиологично състояние и се свежда до два основни периода: Зимно-оборен с продължителност 170-180 дни. През този период в дажбите се включват концентрирани, груби и сочни фуражи - силаж, сенаж и др. При отглеждане и на едри селскостопански животни във фермата се приготвя силаж и за овцете, като част от грубия фураж се заменя със силаж. Количествата се съобразяват с възрастта, категорията и физиологичното състояние на животните (таблица 4). Храненето се осъществява на хранителна площадка в помещението или на покрита площадка в двора за разходка, снабдена с комбиниран тип преносими ясли (фигура 1). Женските шилета за разплод и кочовете се отглеждат и хранят в отделни групи. Храненето на агнетата е на воля със заводска стартерна смеска. Когато липсва на пазара може да се приготви като се използват: царевица 45%, пшеница 20%, овес 13,0%, слънчогледов шрот или кюспе 20%, витаминномикроелементен премикс 0,5%, сол 0.5% и креда 1%. Концентрираните фуражи се смилат на фуражомелка с отвори на ситото 4 мм.

яслите се прекъсват, за да могат да преминават овцете и да се използват двустранно. На една овца се предвижда фронт за хранене 0.35-0.40 м, за коч 0.7 м. и за едно едно агне 0.20 м. При решение за външна хранителна площадка, изгражда се навес от профилно желязо и покривни платна за предпазване на храна и животни при лоши климатични условия. Основата на хранителната площадка е от бетон с плитки улеи за оттичане на водата, с възможност за механизирано почистване на отпадъците. Друг вариант за външно хранене е използване на „лента-ясла”задвижвана с електромотор с редуктор, комбинирана с фуражна кухня, и бункери за груб и концентриран фураж свързани с улеи с лентата-ясла. Над лентата-ясла също се изгражда навес. По този начин се елеминира транспортния коридор характерен при мобилното раздаване на фуража. Почистването на тора от помещението през оборния период се извършва ежедневно и основно в края на оборния период, когато животните са на летен лагер. Обикновено се използва малогабаритна техника, в зависимост от големината на помещението – булдозер с дъска и грайферен товарач. Хранителната площадка се почиства редовно от натрупаните хранителни отпадъци. Стрижбата на овцете е ръчна или с индивидуален стригален апарат / ЕСА 1/200, руски или немски индивидуални стригални машинки /. Стрижбата на овцете, които не лагеруват се извършва в началото на месец юни, докато при тези лагеруващи на високопланинско пасище – в началото на месец май, с цел да се формира подраст вълна за предпазване от неблагоприятните условия Доенето е с доилна инсталация –стационарна или мобилна - при лагеруване на овцете на отдалечени пасища. Поенето се извършва на поилни корита с монтирани нагреватели на поилките в помещението през зимния сезон. Поилките се инсталират до предната фасадна страна на помещенията за майки и в помещението за агнета. На високопланинските пасища се изграждат корита от етернитови тръби на места с естествени извори.

ЗООПРОФИЛАКТИКА И ВЕТЕРИНАРНА ДЕЙНОСТ Организмът на овцата при тристранно използване е много натоварен, което е предпоставка за бързи изменения на физиологичния и патологичния статус. Пропуските в храненето и гледането се отразяват негативно върху продуктивността и здравословното им състояние. По тази причина е необходимо прилагането на активна зооветеринарна профилактика, чрез провеждането на следните мероприятия: - Спазване на Наредбата за профилактика на стадата от заразни, незаразни, паразитни и недоимачни болести. Предотвратяване на възможностите за заболяване на овцете от заразни аборти, мастити, бруцелоза, ентеротоксемия, ектима контагиоза, листериоза, краста и копитен гнилец. - Задължително спазване на следните ветеринарни изисквания; изхранване с фуражи отговарящи на БДС и нормативните документи относно патогенни бактерии, плесени, гъбички, техните токсини и вредни химически вещества. - Почистване и нормирано органично торене (оборски тор) на ливадите и пасищата,отводняване на мочурищата. - При изграждане на изкуствен водопой на пасищата да се прилагат мерки за предотвратяване създаването на мочурища около тях. - Мерки за оздравяване на биотопите заразени с фасциолоза. - Изграждане на бани за къпане и корита за копитата на овцете; 13

МЕХАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ За малките ферми по-ефективно може да се използва конска тяга или малогабаритна техника с необходимия прикачен инвентар. Препоръчителна е обработка на фуражите на чукова фуражомелка преди залагане, като за големите ферми може да се използва т.н. „Миксер”, който е и фуражосмесител и фуражораздаващ агрегат. Стандартно всички модели са с независима хидросистема, бордови компютър и електронна везна. Храненето на овцете е най-трудоемкия процес през оборния период. Площадката за хранене се устройва така, че да се осигурят нормални условия за хранене на животните и за работа на фуражораздаващия агрегат. Площадката се изгражда вътре в помещението и е свързана с двойни врати на късата страна на помещението с ширина 3.0 м и височина – 2.6 м. Хранителният коридор се изпълнява с основа бетонно покритие с широчина 2.40 м, обзавежда се с два реда комбинирани железни ясли. На всеки 6 метра

Скица 9. Разполагане на пасищните парцели.

Шилетата през пасищния период се отглеждат в пасищен комплекс, като им се осигурява по 0.5-0.7 дкa/на глава пасищна площ. При тях гледачът има задължението да премества животните в следващия парцел. През останалото време се включва като общ работник във фермата. При липса на комплекс се пасат отделно от майките на естествени пасища близо до фермата. Може да се сформира стадо от женски шилета и на други фермери и да се наеме гледач, препоръчително е да се лагеруват на високопланински пасища за по-добро развитие на животните При лагеруване на овцете на отдалечени или на високопланински пасища се създава организация на изпасване на прилежащото към стадото пасище, като за целта те се парцелират / на 6 парцела / окомерно в зависимост от наличието на гора или оврази с пладнища в близост до водопой. Изпасването е ротационно като смяната става на всеки 5 дни. Организацията на изпасване на парцелите е подобна на тази в пасищните комплекси. При хубаво време се изпасват отдалечените пасищни парцела, а при влошаване на климатичните условия се използват тези в близост до базата. Прифермските ливади се използват през това време за добиване на сено. 60 150

женски шилета кочове

300

150

200

сено кг

1800

1000

1200

паша кг

1.Комбинирани ясли за концентриран и груб фураж, (скица 1) разположени от двете страни на транспортния коридор (скици 10 и 11) в 2 групи за овцете-майки (оагнени) и дзвизки, овце-майки (неоагнени) и кочове.

Скица 1. Комбинирана ясла метална

ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ НА ПОМЕЩЕНИЯТА.

За период до 60-дневна възраст за едно агне са необходими 13-15 кг концентриран фураж и 10-15 кг доброкачествено сено. Летен период – 185-200 дни само на паша. Отглеждането е в пасищен комплекс или пасене на прифермски пасища. На една овца се осигурява 6.08.0 кг зелена трева на ден. Подхранват се с концентриран фураж по 0.1-0.2 кг/глава при машинно доене. При възможност се предвижда овцете-майки и женските шилета за разплод да лагеруват на картълови пасища, разположени на по-висока надморска височина в края на месец май. Ливадите през това време ще се използват за добиване на сено, а освен това се подобряват качествените показатели на овчето мляко вследствие фазата на развитие на картъловия тревостой. Преди началото на осеменителната кампания овцете се подхранват с покълнал ечемик по 0.3 кг на глава дневно. Шилетата за разплод през пасищния период се отглеждат отделно от овцете-майки в пасищен комплекс, с пасищна площ по 0.5-0.7 дка/на глава, като на едно животно се осигурява 4.0-6.0кг зелена маса. При неизграден пасищен комплекс животните се пасат на близки прифермски пасища, с пастир. Задължението на гледача е през 6 дни да премества животните в следващия парцел и ежедневно да залага концентрирания фураж. През останалото време се включва като общ работник във фермата. За периода на едно животно са необходими 40 – 45 кг концентриран фураж . При използване на високопланински пасища може да се кооперират отделните гледачи за формиране на стадо от шилета отделно от овцете-майки.

120

концентриран кг

овце-майки с агнета до отбиване

категории животни

фуражи

Таблица 4. Необходими фуражи за различните категории животни на глава

За създаване на по-добра функционалност при осъществяване на производствените процеси помещението или покритата хранителна площадка се оборудват с: 1.Комбинирани ясли за концентриран и груби фуражи, (скица 1) разположени от двете страни на транспортния коридор на хранителната площадка (скици 10 и 11). Предвижда се дустранно използване на яслите. 2. Водопойни корита – системата за поене се изгражда на принципа на гравитачни автопоилки с поплавков механизъм, които имат добри показатели по отношение на почистване и запазване чистотата на водата, сигурност в работата и икономичното ú изразходване. На едно животно се осигурява 0.04м фронт за поене. Предвиждат се 2 бр. поилки, разположени вътре в помещението, до стената откъм двора за разходка и 1-2 броя в агнарника. Всяка поилка е с преливник, изведен вън от помещението. За изработване на поилките с успех могат да се изпозват пластмасови тръби с диаметър 200250мм затворени в двата края. Скица 2. Автопоилка

•На водоснабдяване подлежат: родилното, помещението за отглеждане на овцете, шилетата и кочовете, банята за къпане на овцете и площадката за потапяне на копитата на овцете, доилна зала, миячно помещение, млекосъбирателния пункт и площадка за клане по необходимост. •При лагеруване на животните на високопланински пасища се използва изворна вода, която се каптира, и по гравитачен път достига до коритата в близост до навеса. Водаснабдява се и помещението за преработка на млякото. 2. Необходими количества вода : -за родилното – 300л/дневно само по време на агнилната кампания и отглеждане на агнетата до реализация; -за овцете –750л/дневно; -за шилета и дзвиски – 150 л/дневно; -за кочове – 30л /дневно; -за измиване на доилна зала, съоръжения в млекосъбирателен пункт -200500л/дневно; -за банята за къпане – 8 м3 за годината; -за площадката за копитата 5 м3 за годината. -за площадка за клане по необходимост – 5 м3 за годината За противопаразитната баня, площадката за копитата, отпадъчните води от доилна зала и помещението за клане е необходима шахта за отпадъчните води. 3. Индивидуални родилни боксове. – Сглобяеми метални елементи (скица. 3) и метална връзка (скица 6) или дървени елементи(скица. 4) за изграждане на боксове. Скица 3. Ограден елемент –метален

овцете от първия ден да бъдат покрити от същите кочове. След приключване на осеменителната кампания или когато всички овце в стадото са покрити по един път, се пускат и кочовете-разплодници на паша със стадото.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПАСИЩЕТО В зависимост от теренните, почвените и климатичните условия и продуктивността на пасището, на овца-майка за пасищния период са необходими 1.2-2 дкa площ при естествен тревостой и 0.8-1 дкa при изкуствен тревостой. Определящо в случая е осигуряването на 7.0-8.0 кг зелена трева дневно на глава. При парцелиране на пасището се предвиждат по един пасищен участък на стадо разделен на 6 пасищни парцела, пет от тях се използват по 6 дни, а 6-ият е резервен и се използва при екстремни случай. Това решение позволява почивка на всеки пасищен парцел от 30 дни. След като животните се преместят в следващия парцел, изпасеният се коси и тори с азотен тор (амониева селитра, карбамид и др. по 6-8 кг активно вещество на декар само при първия и втори оборот). Окосената трева се суши и балира, като балите се оставят в пасищния парцел за използване от овцете когато недостига паша. В случаите, когато се засуши и недостига зелена трева за животните, престоят в пасищните парцели се намалява на 5 дни, като се включва и резервния в оборот. Към всеки пасищен участък се изграждат водопой и сенник (пладнище) за почивка на животните в горещите обедни часове. За целта в повечето случаи се избират масивни високорастящи дървета, ако липсват такива се прави сенник от подръчни материали и се покрива с гумена лента с площ 0.5 м2 на овца. Водопоят и сенника са свързани с прокари с всички пасищни парцели (скица 9). Пасищните участъци се ограждат с едрогабаритна мрежа с височина 1.2м, прикрепена към бетонни колове поставени на разстояние 3м, която спира преминаването на хора и животни. Пасищните парцели се ограждат с поцинкована тел, прикрепена към пласмасови колчета с ǿ 32 с дължина 1.4 м. Дълбочината на забиване на колчетата в земята е 50 см. Тези огради са много скъпи и трудоемки и не всеки фермер може да си ги позволи, за целта се използват електропастири. За приучаване на животните е задължително използването на три реда проводници, поставени на разстояние от земята и между тях на25, 25 и 30 cм за овцете и за козите съответно - 35, 20 и 20см. Колчетата с изолаторите се поставят на 8-10 м в зависимост от терена. По време на приучаване на животните към електропастира гледачите се движат вън от оградата и оставят животните да влизат в контакт с електрическата ограда, но не им позволяват да излизат вън от нея. Приучаването при овцете продължава 3-4 дни, електрическата ограда е двуредова с разтояние от земята на 25 см и 30-40 cм. Важно условие е те да са остригани и в последствие си изграждат трайни рефлекси, които се запазват и през следващите години. Пасищният комплекс е технологично решение, при което може да се приложи денонощен престой на животните на пасището, позволяващо намаляване разхода на труда по почистване на помещенията, а в същия момент се прилага и така нареченото егречно торене. При тази постановка овцете-майки се връщат в помещенията само за доенето, а когато се използват преносими доилни инсталации от вида ДИО-12М (мобилни) животните са денонощно на пасището. 11

кг

бр

сено

моркови

обезмаслено мляко

яйца

1.0

0.5

1.5

1.0

2.25

20.0

67.0

45.0

101.2

160

536

360

810

дневна норма за 45 дни за 8 броя

Всяка покрита овца се записва в дневника за осеменяване от кой коч е покрита. На следващия ден операцията се повтаря, като се следи стриктно

кг

бр.

мярка

концентриран фураж

в т.ч.

кръмни единици

фуражи

Таблица 5 Необходим фураж за хранене на кочове в случния сезон, на една глава

ЗАПЛОЖДАНЕ НА ОВЦЕТЕ Сроковете за заплождане на овцете зависят от системите на отглеждане. В случая заплождането започва от 1 или 15 август с оглед оагване през януари, или февруари и използване на високопланинските пасища през дойния период. В племените ферми се работи по предварително разработен случен план, като на всяка овца се определят съответните кочове. Заплождането се извършва по метода “пускане от ръка”. Процесът протича по следния начин: сутрин подлежащите за заплождане овце (стадото) се пускат в двора за разходка, пускат се кочовете пробници, на които предварително се поставят престилки. Открива се размърляна овца, отделя се от стадото и се покрива от коч-разплодник съгласно развъдния план. Пробникът в същото време продължава да търси следващата, след нейното покриване и маркиране тя се отделя и се пуска следващият коч-разплодник съгласно случния план. Продължава се докато в стадото се откриват размърляни овце, ако за коча титуляр има повече овце, пуска се доблиращия по случен план. В стоковите ферми се работи по следния начин; пуска се в стадото един от кочовете, след откриване на размърляната овца я покрива еднократно, тя се маркира с маркерол и се отделя от стадото, а коча продължава да търси следващата, след нейното покриване и маркиране тя и кочът се отделят и се пуска следващия коч-разплодник.

ПОДГОТОВКА НА КОЧОВЕТЕ Отглеждането на кочовете се организира в самостоятелна група. Непосредствено преди случната кампания те се настаняват в помещението за майките, или в близост до тях. Храненето им трябва да е на ниво, за да бъдат приведени в разплодна кондиция, при нормативите на глава посочени в таблица 5.

прибава по 20 г готварска сол на глава дневно. Поставя се и каменната сол. Десет дни преди начало на осеменителната кампания се пускат кочове пробници (биологични стимулатори), на които се поставят престилки. По време на заплождането подхранването на животните може да бъде намалено на 0.1-0.15 кг/на глава.

Скица 7. Ограден елемент – за бокса столова

Скица 6. Свързваща плоча /метална/за металните оградни елементи

Скица 5. Комбинирана хранилка за индивидуален бокс

Елементите на родилните боксове са с дължина 1400 мм и височина 1000 мм. Рамковата част на оградния елемент се изработва от безшевни тръби 1/2 цола или квадратен профил 20/20 мм, изпълнена с оградна мрежа с отвори 40/40 мм. Всеки бокс е снабден с комбинирана хранилка за груб и концентриран фураж (скица 5).

Забележка: Ширината на отделните в е р т ика л н и л ет в и е п о из б о р , разстоянието между тях да не е повече от 60 мм.

Скица 4. Ограден елемент - дървен

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПРОЦЕС Организацията на производствения процес определя крайните икономически резултат на овцефермата. Състои се от три последователни, взаимно свързани технологични процеса – агнене и отглеждане на приплодите, доене, заплождане. -Технологични решения за отглеждане на овцете по време на агненето Най-късно до третия ден преди настъпване на агнилната кампания се прави преглед на майките и тези с явни признаци за скорошно агнене се настаняват в родилното помещение. Индивидуалните боксове от преносими сглобяеми елементи се монтират по време на агненето. Всяка овца-майка след агнене се настанява в индивидуален родилен бокс. След подсушаване и забозаване на приплодите в индивидуалната хранилка на майката се залага груб фураж, а бокса се подсушава със суха слама. За по-бързо отделяне на плацентата на овцата-майка (родилка) се дава 1.0-1.5 литра хладка вода, в която се разтваря една супена лъжица захар. Вода (желателно хладка) се дава след падане на плацентата. Престоят на овцете с приплодите в индивидуалните боксове е 1-3 дни за единаците, 5-7 дни за близнилите, и 10-12 дни оагнилите 3 и повече агнета. Овцете с един приплод се събират на голяма група – 20-25 броя, а тези с 2 и повече – 10-15 броя. Така се сформират първите технологични групи, в които майките с агнетата се отглеждат до 15-дневна възраст на приплодите. След тази възраст на агнетата, технологичните групи се събират заедно. Монтира се отделен бокс “столова” за агнетата. Той се изгражда от преградни елементи (скица 7) с отвори 180 мм за свободно преминаване на агнетата и е недостъпен за майките. Боксът столова се оборудва с хранилки за сено, концентриран фураж и съдове за вода (скица 8).

синхронизация на еструса на овцете-майки включително и с прилагането на хормонални препарати: - безсолно-солева диета; - подхранване с покълнал ечемик; - инжектиране с Тривитаминол; - вагинални тампони в комбинация с фолигон в дози 400–500 МЕ .

Скица 8. Монтаж на групов бокс със столова за хранене на агнета

ПОДГОТОВКА НА ОВЦЕТЕ ЗА ЗАПЛОЖДАНЕ Подготовката на овцете за заплождане е фактор определящ плодовитостта и скъсяване на осеменителната респективно и агнилната кампания. От 15 юли овцете се подхранват с покълнал ечемик по 0,3 кг/глава дневно. За да покълне, ечемика се обработва по следния начин; количеството за деня се навлажнява с хладка вода, разбърква се добре и се поставя в тъмно помещение, разстила се на пласт с дебелина 2-3 cм и се завива с навлажнено платно (зебло или непотребно одяло), разбърква се ежедневно. На следващия ден се залага следващата партида. След покълване и достигане на кълновете 1-2 cм, се залага на животните. Подхранването с покълнало зърно продължава до започване на осеменяването. Седем дни (на 23 юли) преди началото на осеменителната кампаниия се маха каменната сол от помещението. От първия ден (1 август) на осеменяването към концентрирания фураж се

Важно условие за постигане на висока заплодяемост на майките, е подготовката на овцете и особено на кочовете. Разплодниците, които ще се използват за естествено покриване или изкуствено осеменяване преди кампанията трябва да бъдат предварително прегледани и изследвани за установяване телесното и здравословното им състояние. Успоредно с това е задължително да се установи половата им активност, количеството и качеството на семенната течност. Преодоляване на проявена полова импотентност и подобряване на спермогенезата се постига, чрез предварителна разработка и подходящо пълноценно хранене. Положителен е ефектът от добавката към основната дажба на покълнал ечемик (около 300 г на ден) моркови, обезмаслено прясно мляко и 1-2 пресни яйца. Добри резултати се получават при прилагане на Тривитаминол – двукратно през 7 дни по 10 мл мускулно. При провеждане на естествено покриване да се подсигури по един разработен и проверен коч пипинер и един пробник за не повече от 50-60 овце.

РЕМОНТ НА СТАДОТО Годишният ремонт ще се осъществява в границите на 20-25%. Прави се преглед на стадото, бонитировка на овцете и кочовете, бракуват се овцетемайки и мъжки разплодници негодни за възпроизводство. За да се реализира максималния биологичен потенциал и по-пълноценно използване на пасищата, агненето на овцете-майки се провежда по възможност в скъсени срокове. Организацията на труда при производствените процеси – агнене и отглеждане на агнетата, са в пряка зависимост от продължителността на агнилната кампания. Наложително е тя да се проведе в максимално къс срок, което зависи от компактното заплождането на овцете предходната година. Това може да се постигне чрез прилагането на различни схеми и методи за

ДОЕНЕ Доенето започва след реализиране на по-голяма група агнета и отбиване на ремонтните женски шилета в началото на месец април. Извършва се в доилна зала /Алфа-Лавал-24/, двукратно на ден, като интервалът е около 11-12 часа между отделните доенета. Организацията на доенето определя инсталацията да се обслужва от двама дояча и един подкарвач. Млякото се охлажда до +4ºС и съхранява в хладилна вана, предава се по сключен договор с млекопреработвателна фирма, или се преработва в трайни млечни продукти. При лагеруване на овцете, се използва преносима доилна инсталация, млякото се преработва в трайни млечни продукти /сирене; кашнавал/ и след тяхното узряване се реализират на пазара, след съответното разрешително от ДВСК.

ПОПУЛЯРНА НАУКА

Мишка за събуждане

те издават се променят в зависимост от средата, в която са поставени. Всъщност учените забелязали, че нормалните мишки, живеещи в компанията на техните пеещи събратя, започвали да цвърчат помалко. Това навело японците на мисълта, че новият метод за комуникация може да се разпространи с времето като „диалект” и сред нормалните мишки. Причината учените да изберат точно мишката за своите изследвания на езика, а не птицата, са свързани с това, че гризачите са от клас бозайници и тяхната нервна система и биологични процеси са близки до тези на хората. Що се отнася до изследването на произхода на езика, мишките не са единствените животни, чиято комуникация е проучвана под лупа от учените. Те все още се опитват да разгадаят как смехът при хиените е признак, по който те структурират своята йерархия. Също така непонятен остава и фактът, че при срещата си делфините от различни видове използнат универсален език помежду си и друг строго специфичен, когато общуват с представители от своя вид. Изучаването на произхода на речта продължава да се развива с бързи темпове. Появата на членоразделната реч е неразривно свързана с развитието на съзнанието, което е характерно само за човека. Затова търсетето на отговори как са се разпространили различните звуци и как те са се детайлизирали и усложнявали може да даде по-ясна представа за това как е еволюирал човешкия род, как са се развили социалните взаимоотношения и трудовата дейност. Анелия Кузева

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2012

Представете си как една прекрасна пролетна утрин, лежейки в леглото си, бъдете пробудени от песента на пойна птичка. А сега си представете, че този звук е произведен не от какво да е, ами от обикновен гризач. Звучи ви невъзможно? Чуруликащата мишка вече не е само плод на фантазиите ни, но е съвсем реално съществуваща. Екип японски учени от университета „Осака” са създали мишка, която чурулика като птичка. Експериментът е част от проект, целящ да открие произхода на речта и нейното осъвършенстване при различни условия на околната среда. Както добре знаем, мутациите са движещата сила на еволюционния процес в организмовия свят. Затова, предизвиквайки промени в генетичната информация на различни животни, учените се опитват да разкрият тайните на природата. Японският екип е отглеждал в лабораторията си цяло поколение генетичномодифицирани мишки. Техните аномалиите, обаче, не са били напълно ясни за създатели им. Когато открили чуруликащия представител от семейство гризачи сред другите животни от неговия вид, те били наистина изненадани. Оказва се, че този нов белег при мишката се унаследява и сега в лабораторията на университета има повече от 100 пеещи мишки, които помагат на учените да открият произхода на речта. Японците проследяват как новите звуци, произведени от мутирала мишка, влияят на нормалните мишки в една група. По този начин те могат да анализират и социалните взаимоотоношения между тези бозайници и да видят как звуците, които

ПОЗИЦИЯ

Неусвоени европ

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

Защо фермерите, отглеждащи източнобалканска свиня, не кандидатстват за помощи по ПРСП?

Броят на свинете от Източнобалканската порода и нейни кръстоски намалява драстично от 55 000 за 2005 г. на 9 684 за 2010 г., независимо че държавата подпомага нейното отглеждане по подобие на останалите страни в ЕС при аборигенните породи свине. По данни на бившата НВМС тези животни са съсредоточени в 96 стада, от които 21 в Бургаска, 47 във Варненска и 28 стада в Шуменска области. Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня (АРСИС) води развъдна дейност само в 28 стада, от които в Шуменска област – 12, във Варненска област – 13 и в Бургаска област – 3 стада. Тези данни показват, че останалите 68 фермери, отглеждащи Източнобалканска свиня не членуват в АРСИС и на практика не могат да ползват помощи според изискванията на Наредба № 11, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Така те се лишават от 61 евро на свиня майка, 82 % от които са средства на ЕС и 18 % от републиканския бюджет. От две години тези средства се изплащат на земеделски стопани по мярка 214 „Агроекологични плащания”, от цитираната наредба за „съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазване на застрашени от изчезване местни породи, особено когато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото”.

Одобрените фермери поемат задължения да изпълняват агроекологичните изисквания за период от пет последователни години. Може би това е една от основните причини 68 от регистрираните фермери да не кандидатстват по тази мярка, независимо, че изискванията са много опростени и ясно дефинирани, а приложението за кандидатстване за Агроекологични плащания е твърде облекчено. Кандидатите трябва да са регистрирани като земеделски производители, а животните им вписани в системата за идентификация и регистрация. Задължително да са преминали агроекологично обучение и придобили диплома, удостоверяваща положен изпит, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от лицензирана обучаваща институция. Фермерите се задължават веднага след подаването на „Заявление за подпомагане” през първата година и „Заявление за плащане” през останалите години да предоста-

вят при поискване на служители на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, документи, доказващи правното основание за подпомагането им. Задължават се да съхраняват всички документи най-малко пет години от годината на подаване на „Заявление за подпомагане”. Фермерите могат да увеличават броя на свинете без да поемат ново петгодишно агроекологично задължение, но не могат да намаляват броя им, освен в случаите на клане, смърт или кражба, като предоставят в ДФЗ – РА копие от документ, удостоверяващ причината за загуба на животните, както следва: • при клане – становище за непригодност за развъдна дейност от АРСИС или ИАСРЖ; • при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар; • при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от съответното Държавно горко стопанство; • при кражба: протокол от съответното подразделение на

пейски средства?! МВР. Кандидатите за подпомагане при отглеждането на Източнобалканска свиня по мярка „Агроекологични плащания” прилагат следните документи: • зоотехнически сертификат или сертификат за произход; • разрешение за пасищно отглеждане, издадено от кмета на съответната община, а за земите от горския фонд – от съответното държавно горско стопанство. • документ за загуба на животни, включително и за клане на непригодни за разплод животни; • копие на диплома или удостоверение за преминат курс на обучение по агроекология. След утвърждаването на агроекологичните плащания фермерите, отглеждащи Източнобалканска свиня са длъжни да спазват утвърдената развъдна програма за породата, да водят регистър за идентификация и регистрация на животните и осигурят достъп до базата данни, да притежават писмено разрешение от АРСИС или ИАСРЖ за клане или продажба, да спазват изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за пасищно отглеждане на свине от из-

точнобалканската порода и нейни кръстоски и наредбата за хуманно отношение към животните. В заявлението за подпомагане или за плащане се описва общия брой на животните, с които фермерът кандидатства и общият брой на одобрените животни с които е поел ангажимент за отглеждането им. Общите документи са удостоверяване на опит за извършване на агроекологични дейности, преминато обучение или информационни дейности; отметка че фермерът е запознат и че ще спазва всички изисквания, произтичащи от агроекологичните му задължения в пет последователни години, начините за отказ и преустановяване на плащанията и др. Специфичните документи по направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, към което спада и Източнобалканската свиня включват: - копие от „Зоотехнически сертификат, издаден от АРСИС или ИАСРЖ; - копие за разрешение за пасищно отглеждане, издадено от кмета на съответната община или държавно горско стопанства (ДГС); - документ за загубените живот-

ни (до 30 ноември на н.г). Заявлението за кандидатстване се попълва безплатно със съдействието на съответната национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). Курсовете за агроекологично обучение или за информационна дейност по агроекология, се провеждат регулярно по области също безплатно за фермерите. От тази година ЗИ в Шумен спечели проект по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” с продължителност 18 месеца по Програмата за развитие на селските райони. Обучението се провежда в ЗИ, където е създадена отлична материална и леглова база или в областните центрове срещу минимални такси. От средата на лятото Института провежда и семинари на тема: „Европейски практики при отглеждане на аборигенни породи свине”, финансирани от ДФ „Земеделие”. Посочените изисквания показват, че фермерите неоснователно се страхуват да кандидатстват по мярка 214 „Агроекологични плащания”, която има за цел съхраняване на генетичното разнообразие, каквато е феноменалната за страната Източнобалканска свиня. Идеята за използване на европейските средства в тази насока следва да се генерира от Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня чрез привличане на нови членове, разработване на подходящи проекти и разяснителна дейност. Ивелина Запрянова Мария Павленко Алекси Стойков Аграрен университет, Пловдив

ПОЗИЦИЯ BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

Българското свиневъдство спешно се нуждае от разработването на стратегия за развитие му

Статистическите данни показват, че вече 5 години след влизането ни в ЕС, фермерите и в частност свинепроизводителите трудно се адаптират в новата политическа, социална и икономическа обстановка в общността. През този период броя на свинете намаля от 1012.7 хил. на 730 хил., а производството на свинско месо от 77696 на 39853 тона. Няколко десетки хиляди трудоспособни хора останаха без работа, тъй като 12880 свинеферми прекратиха дейността си. Сега свинете се отглеждат в две силно диференцирани групи стопанства - от много на брой (5462) малки с 1-2 свине-майки до изключително малко на брой (51) големи ферми с 200 и повече свине-майки. Това показва, че свиневъдството у нас отново е поставено в началното му развитие от миналия век – при примитивни условия и главно за лични потребности. Съществуващите свинекомплекси не създават технологични, екологични и икономически предпоставки за ефективно производство и за комфорт на животните. Производителността на труда е значително по-ниска в сравнение с тази в развитите страни поради остарелият сграден фон и прилаганите в тях технологии, независимо от внедряването на съвременни машини и съоръжения по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР.

Липсата на земя при повечето от тях създават сериозни затруднения относно съхранението и оползотворяване на торовата маса, което е предпоставка за значими екологични регионални и национални санкции. В придворните стопанства се отглеждат свине-майки с ниската продуктивност, без данни за развъдната им стойност и планиран ремонт от специализирани нуклеусови ферми. По тази причина, съдържанието на постно месо в трупа при отглежданите от тях свине е значително по-малко от внедрените в интензивното производство, което на практика означава по-ниска реализационна цена и невъзможност на съществуване в конкурентна и пазарна среда. Поради това основната част от тях произвеждат свине само за семейни нужди. Развитието на земеделието и отпусканите помощи за земеделските производители досега поставя в неизгодно положение животновъдите, в т.ч. и свинепроизводителите. Засилва се процесът на създаване на едностранчива продуктова структура на българското земеделие, при слаба заетост на трудови ресурси. Основен дял по отношение на площта заемат зърнените култури – 52.1 % от обработваемата земя в страната, а заедно със маслодайните заеманата от тях площ става около 78 %. Зърнените

и маслодайните култури заемат и над 45% от брутната продукция в растениевъдството. Вместо да се трансформира в месо и други продукти от животновъдството и да се увеличава износът на преработени продукти, които гарантират висока принадена стойност, около 45% от произведеното зърно в страната се изнася директно. Това показва, че ролята на държавата да подпомага връзките между стопанските субекти в интерес на обществото е твърде слаба. През годините преди и след влизането ни в ЕС значителни усилия бяха съсредоточени само към формални критерии като уеднаквяване на законодателството, изграждане на институции и др., а не в мерки за повишаване на ефективността на производството. У нас сега се произвежда единица месо с 15% повече фураж в сравнение със страните от ЕС-15. Компетентността на специалистите в държавните земеделски структури е насочена главно към отговори на конкретни въпроси на производителите, подпомагане изготвянето на документацията при кандидатстване за помощи и контрол на изразходените средства. Отсъства идентифицирането на проблемите, подпомагане на интеграцията в отделните сфери и нива на земеделското производство, намаляване на производствените разходи чрез прилагане на нови биотехнологии и системи на отглеждане и хранене на животните, целенасочено инвестиране за интензификация на производството и др. Свинепроизводителите у нас се нуждаят от обучение и повишаване квалификацията на кадрите, ползването на консултантски услуги осигуряващи евтино и устойчиво производство, инвестиране на обекти с висока ефективност, интегриране в ефективни структури, оползотворяването на тора, вкл. и за осигуряване на допълнителни приходи на фермерите, чрез наторяване на земеделски площи, производство на компост и биогаз. Тези процеси изискват значителни финансови средства и икономическо стимулиране, чрез използването на целеви програми за финансово подпомагане и кредитиране. Маркетингът на свине и свинско месо у нас все още не е поставен на преден план като пазарна философия в управлението и развитието на свиневъдството, поради което цените са значително повисоки от тези в ЕС. По тази причина търговците и месопреработвателите работят с вносни суровини, доставени от страни с много по-добре развита маркетингова система и отличаващи с гаранции за качество, прозрачност на производство, регулярност и сигурност на доставките. Нелогичното е, че внасяме месо от страни (Холандия, Белгия), които внасят над 90 % от необходимите им фуражи. Считаме, че за да се излезе по-скоро от тази ситуация е необходимо спешно разработване на стратегия за развитието на свиневъдството в България за периода 2012 – 2020г. в рамките на ОСП

и Програмата 2020 на ЕС. Тя трябва да отразява изискванията към произхода, етикетирането, качеството, безопасността за здравето и диетичността на произвежданото месо, благополучието на животните, опазването на природата, както и разкриване на възможности за осигуряване на допълнителни приходи от използването на тора. Производството на свинско месо в страната се нуждае от реална интеграция по веригата фуражи - свинепроизводство – кланици и месопреработка – маркетинг (големи хранителни вериги), а защо не и банки, по подобие на развитите страни. Ключов момент е изграждането на информационна система и активно подпомагане на малките (придворните) ферми с висококачествени свине за разплод, при балансирането на дажбите за отделните категории свине с участието на произведени от тях фуражи, както и за използването на промишлени и синтетични биопродукти, с цел намаляване на равнището на протеина в смеските. Сложното здравно и епизоотично състояние на нашето свиневъдство (граница на ЕС, големия на брой диви свине и контакта им с Източнобалканската свиня налагат строги мерки и постоянен контрол за профилактика и лечение. Многобройните екологични сдружения и протестите за защита на земята, въздуха и водата във връзка със здравето на хората налагат разработването на специална информационна програма за контрол и регулиране на животновъдната продукция и опазването на околната среда. Стратегия за развитие на свиневъдството ще допринесе за ускорено подобряване на икономиката на районите с развито свиневъдство чрез повишаване на трудовата заетост, развитието на туризма, рационалното хранене и в крайна сметка – повишаване на жизнения стандарт. За износ на продукти за ЕС с по- висока принадена стойност /деликатеси като Горнооряховски суджук, Смядовската луканка, Еленски бут, Бански „старец” и др. с подчертан географски район/, които се произвеждат основно със свинско месо и сланина. За привличане на инвестиции за разширено, интензивно и конкурентоспособно производство (привличане на бизнеса в свиневъдството), за облекчаване и опростяване и общият режим на кредитиране, с цел създаване на подходяща атмосфера за бизнес в отрасъла. Съществено място в нея трябва да се дефинира ролята на държавните структури, на браншовите организации (съюзи и асоциации), на науката по отношение на производството, политика на доходи и данъци, лицензиране на дейности и продукти и др. Проф. дсн. Алекси Стойков, Аграрен университет – Пловдив

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ АНАЛИЗИ БРОЙ 1/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 34

ГЛОБАЛНИЯ МЛЕЧЕН СЕКТОР в развитите и развиващите се страни

Развитие на млечния сектор През последните години млечния сектор се наложи като предмет на дискусия за реализация и развитие на световните млечни пазари. В световен мащаб млечния сектор е може би един от най-динамично развиващите се сектори, с много непредвидими явления, които го правят същевременно и един от най-трудните – икономически рискован, стратегически сектор на селското стопанство. Основният път за увеличаване производството на мляко в света е интензификацията на производството в млечната индустрия в световен мащаб. Този всеобхватен процес на стабилизиране, оптимизиране и устойчиво развитие протича с различна динамика във всички страни на света. В Европа също протича процес на окрупняване на млечните стада – млечните ферми стават все по-големи – в САЩ, 33% от кравите се отглеждат във ферми с над 500 крави. Структурата на производството на мляко е разнообразна – малките ферми доминират в Южна Азия, Швейцария, Австрия, Норвегия, Финландия и Полша. Концентрацията на млечните стада бележи ръст и в САЩ, Израел, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Унгария, Чешката република, Естония,

Дания, Холандия и Обединеното кралство, Латинска Америка, Канада. В Европа наблюдаваните тенденции са за бързо нарастване на средната млечност – с 34% (за 10 годишен период). Изоставащите по средна млечност страни от Източна Европа както и страни като Ирландия, Испания, Португалия (са с относително по-ниска млечност от водещите страни в ЕС), които впоследствие успяха бързо да намалят изоставането. Най-много мляко в ЕС преработва Германия – 28 млн. т, следвана от Франция – над 24 млн. т. Въпреки че Франция е с 6200 кг средна млечност, тя притежава и над 1,7 милиона Холщайнски крави с над 9000 кг средна млечност. Неуспорим факт е, че млечните крави в ЕС намаляват и това намаление от 23 млн., достигна ниво от 19,7 млн. (с повече от 3,3 млн.) крави. Днес, когато светът се глобализира, Европа не смята да отслабва позициите си на конкурентен лидер на пазарите на световния млечен пазар и затова основата, върху която ще се гради настоящето и бъдещето на млечната ѝ индустрия, ще бъде реформираната обща селскостопанска политика. Предвижда се производството на общото количество мляко да не се променя в следващите години. Това, което може да се

очаква в близко бъдеще в ЕС е леко увеличение на общото количество мляко, като средната млечност от крава ще продължава да нараства, а броят на млечните крави ще продължи да намалява. Страните от ЕС и в бъдеще ще поддържат интензивна селекция за мляко при млечните животни. Системата от млечни квоти, въведена като задължителна мярка в страните от ЕС (1984), с цел ограничаване производството на краве мляко, силно затруднява развитието на млечната индустрия и вече наближава времето на отменяне на квотната система, и тази идея се подкрепя от много страни, като се заговори за либерализма и ултралиберализма на световните млечни пазари (включително и в ЕС). Производството на млечни продукти Като уникален продукт, млякото има определени функции, които го отличават от другите земеделски продукти – по форма, производство, преработка и търговия За разлика от зърнените храни, млякото е обемиста и тежка стока, която изисква високи разходи за получаване, съхранение и транспорт и обработка тъй като се разваля бързо, без охлаждане. Поради факта, че дори най-големите млекодобивни стопанства се затрудняват да осигуряват както достатъчни количества за доставка, така и осигуряването на собствена мандра, съвсем малък дял доставки от общото преработено мляко, се реализира в млечни продукти и поради тези трудности, в много страни производителите се организират по кооперативните линии. последните 24 години, общото производство на мляко в света се е увеличило с 33%, на

глава от населението, млечните анализатори потвърдиха факта, че производството на мляко в света през тези години, намаля с 9%, което показва, че световното производството на мляко не върви в крак с нарастване на световното население. Спадът в производството на мляко в световен мащаб на глава от населението вероятно се дължи на спада в производството на млечната суровина в развитите страни, като се има предвид, че на глава от населението производството на мляко в развиващите се страни бележи съвсем лек ръст през последните 24 години. За разлика от тенденцията за интензификация на производството на мляко в развитите страни, ръста на производството в развиващите се страни до голяма степен се дължи основно на увеличаването на броя на млечните животни и само в малка на повишаване на производителността. Млечно потребление Общо консумацията на мляко в развитите страни остана повече или по-малко постоянна през последните двадесет години, като значителното увеличение на консумацията на мляко в световен мащаб се дължи на нарастването на населението и на доходите на населението в развиващите се страни. Последното е довело до появата на много богати хора от средната класа със среден и над среден доход – в Централна и Източна Европа, както и в развиващите се страни в света – в т. ч. Америка, Австралия, Нова Зеландия. По данни на млечни анализатори „озападняването“ на подобни тенденции, водещи до увеличаване на преференциите за нови млечни продукти с добавена стойност в много страни с новоразвити икономики създават допълнителен хаос на пазара на млечните продукти. Очаква се в бъдеще производството на млякото и млечните продукти да става все по-важно и необходимо

производство, за увеличаване на доходите и стандарта на живот, не само в развитите, но и в развиващите се страни и тази тенденция ще продължава все повече и повече да се налага в бъдеще, което от своя страна ще изисква значителни инвестиции, както в организирането на модерно млекопроизводство, сложни технологии и преработка, така и за научни изследвания. Млечната промишленост Млечните фирми от целия свят са изправени пред редица промени и предизвикателства, които ги принуждават да преосмислят бъдещите си стратегии за развитие. Най-важното предизвикателство пред тях е все по-голямото търсене на млечни продукти в отделните страни, което се покрива със световното търсене, нарастващо годишно с над 2,3% на година. Освен това, млечните компании са изправени пред постоянно нарастващите многобройни изисквания на потребителите в комбинация със нарастване на световната “нелоялна конкуренция”, която заедно с увеличаване влиянието и изискванията на потребителите и клиентските власти е едно от големите предизвикателства пред глобалните млечни компании. Търговците на хранителни стоки, както и фирмите от сферата на индустрията и хранителновкусовата промишленост са основните клиенти на млечни продукти. Водещи компании в този сектор са склонни на значително поголеми преференции, отколкото големите играчи в млечната промишленост и текущата глобална консолидация. Процесът на стагнация в млечния сектор допълнително ще се засилва и от тяхната “нелоялна пазарна мощ”. Следователно, концентрацията е процес, с помощта на който се извършват различни обединения и поява на отделни стратегически съюзи в млечната промишленост, което е много силен аргумент и

довод, че в бъдеще ще се очаква този процес на укрупнявания да продължи. Но тъй като търсенето на мляко и млечни продукти по света не се увеличава при равни цени на реализация, това ще постави различните региони и страни в различна степен на зависимост от пазара. Те ще се опитват да оперират с различни известни компании на световния млечен пазар, което ще ограничи възможностите им както в обем на продукция, така и на глава от населението. Това може да бъде променено само чрез увеличаване на пазарните дялове или преминаване към висока добавена стойност на продуктите. Млечната политика на световния пазар Световният пазар на млечната индустрия е предимно пазар на мляко и на основните млечни продукти. И докато световното потребление на млечни продукти през годините 2002-2008 нарастваше годишно – средно с 2,3%, то от 2009 г насам това нарастване се е свило до 1% годишно, а от края на 2010 и началото на 2011 е спаднало и под 1%, (около 0.8-0.7%). По прогнози на ФАО и ОSDE (Организация за коопериране и икономическо развитие, в която членуват 29 страни), в близките 3-5 години, световните пазари на мляко ще се стабилизират в посока към устойчиво развитие, глобалното производство на мляко и потреблението се очаква да се увеличи, и да надхвърли 730 млн. т. за (2020) година. Тези прогнози показват огромното увеличение на търсенето на световния пазар на развититите и развиващи се страни, от животински протеини, не само за задоволяване на нарастващите нужди на населението, а паралелно с това показват и нарастващото богатство на нововъзникващите компании и икономики в развитите страни. Доц. д-р Вергиния Гайдарска ИЖН-Костинброд

АКТУАЛНО

Брюксел удължи с 2 г. срока за привеждане на фермите към хигиенните изисквания В официалния вестник на Европейския съюз бе публикувано решението на Европейската комисия (2011/899/ЕС), от 21 декември 2011 г., за удължаване срока за дерогация на българските ферми. Срокът за фермите, които произвеждат за преработка несъответстващо на критериите сурово краве мляко, е удължен до 31 декември 2013 г. Делът, на съответстващото на европейските изисквания сурово краве мляко в България, доставено до млекопреработвателните предприятия значително се е увеличил през последните години. От българска страна е създаден и план за действие, насочен към обхващане на цялата верига за производство на мляко, в съответствие на правилата на ЕС, се посочва в Решението. Страната ни се задължава да продължи да наблюдава стопанствата, произвеждащи несъответстващо на критериите мляко, както и системата за събиране и транспортиране на същото. България следва да представя на Комисията редовни доклади за напредъка по постигането на пълно съответствие с изискванията на ЕС, касаещи суровото краве мляко. В приложение към Решението е публикуван и списък на млекопреработвателните предприятия, на които е разрешено да преработват несъответстващо на критериите на ЕС краве мляко.

Няма забрана за продажба на яйца от клетки. Ограничението се отнася само за тези производители на яйца, чиито ферми не отговарят на европейските изисквания за хуманно отношение към птиците. Това заяви Стелиян Станчев от Браншовия съюз на производителите на яйца към Асоциация на земеделските производители в България /АЗПБ/. По този начин той опроверга твърдения в днешната преса и телевизионни репортажи за забрана на продажба на яйца. Станчев обясни, че на критериите за хуманно отношение отговарят три вида птицеферми. Това са свободно отглеждани птици, които имат достъп и до открити терени, вторият вид са кокошки носачки отглеждани подово, третият вид са клетъчно отглеждани кокошки, чиято клетка е уголемена и на всяка птица задължително трябва да са осигурени 750 куб. см въздух. Потребителите могат да разпознаят тези яйца по печата върху продукта. Те са под номера съответно 1, 2, 3 плюс БГ номера. Станчев обясни, че клетката, която отговоря на хуманно отношение е не само по-голяма, но и осигурява комфорт на птиците. Вътре има гнезда за снасяне, кацалки, стелка за прахова баня, чесалки за крака и нокти и др. Птицефермите на всички членове на АЗПБ отговарят на хуманно отглеждане на птиците, увери Станчев. Той обясни, че птицевъдите, които не отговорят на нормите, нямат право да продават яйцата си в ЕС, но няма забрана за трети страни. Фермите, които са спечелили проекти за хуманно отношение, но все още не са изпълнили критериите, няма да могат да пласират яйцата си на пазара, а само за преработка, каза Стелиян Станчев, но запазват правото си на производство. Проблемът с неотговарящите птицеферми в ЕС е огромен и темата бе обект на дискусии на Съвета на министрите в Брюксел през декември. На заседанието бе изнесена информация, според която 51 млн. кокошки в Общността ще снасят нелегално яйца, защото не са отговорили на изискванията за хуманно отношение.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

Няма забрана за продажба на яйца от клетки 51 млн. кокошки ще снасят нелегално яйца в ЕС, защото повечето от страните не са изпълнили нормите за хуманно отношение

Ивайло Тодоров - Главен секретар на АЗПБ Стелиян Станчев Браншови съюз на производителите на яйца към АЗПБ

Специализирано звено за Общата селскостопанска политика ще бъде създадено в Министерство на земеделието и храните Специализирано зено за бъдещето на Общата селскостопанска политика(ОСП) ще бъде създадено в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Това обяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по време на публичен дебат за бъдещето на ОСП, който се проведе днес в София. Специализираното звено ще включва експерти от министерството, определени от двамата заместник- министри на земеделието и храните. Звеното ще работи в постоянна координация с неправителствените организации и самите земеделски производители. Бюджетът на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз трябва да бъде запазен и призивът на някои от страните да бъде намаляван категорично не се приема. „Държим да бъдат запазени директните плащания. България подкрепя да има таван. Изразяваме обаче резерви по отношение на предложения праг от 150 000 евро и смятаме ,че той трябва да бъде завишен”, посочи министърът. По отношение на т.нар. „позеленяване” на ОСП и предложението 30% да отиват за зелени компоненти мнението на МЗХ е, че България не е готова за тази мярка, каза Найденов. „Много малко са страните в ЕС, които ще могат да изпълнят тези изисквания”, допълни той. По отношение понятието активен фермер, министърт каза, че към момента Европейската комисия не дава ясна дефиниция, не е активен фермер обаче този, който има стотици хиляди декари. „Подкрепата трябва да отиде към фермерите, които активно се занимават със земеделие”, допълни министърът. „Ако искаме да привличаме младите хора, трябва да подкрепим предложението 2% от финансовия пакет директно да отива към младите фермери. Това е гарантирания минимум”, призова още д-р Найденов. „България няма да загуби пари от основния си пакет”, каза министърът. Министър Найденов призова браншовите организации да участват активно в дебатите за бъдещето на ОСП, и да дават предложения. „Надяваме се да представим позицията на България, а не на правителството на България”, каза още министърът.

50 млн. лева за секторите свиневъдство и птицевъдство

Спира приемът на заявления по част от мерките на пчеларската програма

Петдесет милиона лева са заделени за преструктуриране на секторите свиневъдство и птицевъдство, съобщи министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Те ще бъдат разпределени по равно по 25 млн. лева за всеки сектор. Той допълни, че сроковете за евростанадартите, които трябва да покрият собствениците на свинеферми са до края на тази година. Сред изискванията са да има специални съоръжения за измиване на животните, да имат играчки и да се поддържа определен микроклимат в помещенията. Министър Найденов уточни, че по-голяма част от фермите вече отговарят на тези условия. В България има 800 000 прасета. В момента се вземат мерки за стабилизиране на сектора, допълни още министърът.

От 17 януари 2012 г., поради изчерпване на определения бюджет, се преустановява приемът на заявления за подпомагане по няколко мерки от „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013”. По Мярка B: „Борба срещу вароатозата” е изчерпан ресурсът в Сектор 2: „Разходи за закупуване на препарати в борбата срещу вароатозата”. По Мярка D: „Мерки за подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността” е спрян приемът в Сектор 1: „Закупуване на нови кошери” и Сектор 2: „Разходи за поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства (за пакети пчели и отводки)”. Приемът бе отворен на 16 януари с ресурс от почти 6 млн. лв. Поради засиления интерес, високия процент на субсидиране (между 80 и 100%) и достъпните условия на програмата, над 5.2 млн. лв. от предвидените средства бяха ангажирани в същия ден със заявените разходи по приетите над 900 заявления за подпомагане по изброените по-горе мерки и сектори от програмата.

АКТУАЛНО

Фонд “Земеделие” изплати и втория транш субсидии за животновъдите Средствата – в размер на 18 млн. лева – са по схемата за национални доплащания за животни, необвързана с производството. По схемата 8021 земеделски стопани ще получат по 59 лева на глава животно. С оторизираните през декември финансови средства подпомагането на единица животно достигна 150 лв. а целият размер на субсидията е над 46 млн. лева. Проверка за размера на всяка субсидия може да бъде направена на сайта на Държавен фонд „Земеделие” www.dfz.bg – “Система за индивидуална справка по Директни плащания”.

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

В България ще бъде изграден Международен център за контрол на болести по дивите животни

Международен център за контрол на болести по дивите животни ще бъде изграден в България. В края на януари беше подписано споразумението за създаването на този център на официална церемония в Правец. Подписи под документа сложиха министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов и председателят на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) Беранар Лозе. На събитието присъства и генералния директор на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) Бернар Вала. „Това е изключително признание за страната ни и възможност за издигане нивото на диагностиката при дивеча“, заяви министър Найденов след подписването. Българското правителство ще участва в този проект с предоставяне на сграда, а оборудването и техническата помощ за центъра ще бъдат осигурени от страна на CIC. Предстои уточняването на техническите подробности, допълни той. Този проект ще бъде изпълнен, имате уверенията на българското правителство, така че няма да остане само на хартия, увери министър Найденов. По думите му проектът е „обречен на успех“. От своя страна Бернар Лозе заяви, че когато са обсъждали мястото за създаването на Международния център, са стигнали до решението, че най-доброто място е именно България. Като аргументи Лозе изтъкна дългогодишните двустранни отношения между страната ни и CIC и доброто отношение и грижата към дивеча. Горди сме с участието си в този проект, добави той. От своя страна г-н Бернар Вала посочи, че този център ще бъде първият и единствен от подобен характер в световен мащаб и на практика ще създаде тясна връзка между ловците от цял свят и неговата организация. Според него ролята на OIE в изграждането на центъра ще бъде да осигури специалисти. Той оцени като голяма чест за България избора именно на нашата страна за този проект, който ще има принос за опазването на здравето на животните на световно ниво. Председателят на регионалното представителство на OIE за Източна Европа проф. Никола Белев посочи, че страната ни е избрана между 50-60 държави, кандидати за проекта и е предпочетена заради своя голям принос за здравеопазването на животните в световен мащаб. В OIE членуват 178 държави, припомни още той.

В МЗХ се проведе Консултативен съвет по животновъдство Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов участва в Консултативния съвет по животновъдство заедно с зам.-министър Светлана Боянова и представители на браншови организации в МЗХ. По време на съвета се обсъдиха въпроси свързани с възраженията на бенефициенти за определяне на допустимия слой. Зам. министър Боянова информира, че до 20 януари 2012 г., са подадени 7200 възражения, които се обработват и могат да се отнасят и за извън допустимия слой за 2011 г. Тя информира, че в Комисията за възраженията може да има и представители от животновъдите. На срещата се дискутираха бъдещите промени в Закона за собствеността и ползуване на земеделските земи, които ще дадат предимство на животновъдите да ползват земи от Държавния поземлен фонд. Обсъдено бе да се изготви предложение към общинските кметове за съдействие при предоставянето на общински земи на животновъдите. Относно промени в Закона за собствеността и ползуване на земеделските земи, зам. министър Боянова каза, че в момента заедно с Държавен фонд „Земеделие” се правят промени. Министър Найденов подчерта, че за първи път още през месец януари са изплатени 98,2 % от средствата на бенефициентите за преките плащания на площ. Останалите, които все още не са получили субсидии имат да връщат пари от млечната квота и са извън допустимия слой, каза още министърът. Той подчерта, че на последния съвет на министрите еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош е похвалил България за успешната система при разплащането на средствата.

„Животновъдство BG.”

на пенсионерите, работещи в земеделието

сметка на осигуреното лице (пенсионера); • фонд „Общо заболяване и майчинство% 3,5%, от които 2,1% за сметка на осигурителя (работодателя) и 1,4% за сметка на осигуреното лице (пенсионера); • фонд „Безработица” – 1%. Осигурителят (работодателят) превежда 0,6%, а осигуреното лице (пенсионера) 0,4%; • фонд „Трудова злополука и професионална болест” (ТЗПБ) от 0,4% до 1,1%. Размерът на осигурителната вноска е диференциран в зависимост от икономическата дейност на работодателя и е изцяло за негова сметка; • здравна вноска – 8%, от които 4,8% е за сметка на осигурителя (работодателя) и 3,2% за сметка на осигуреното лице (пенсионера). Осигурителните вноски се превеждат на база месечен осигурителен доход в съответните социални фондове на ДОО и на фонда на НЗОК. В осигурителния доход се включват всички месечни възнаграждения от трудовата дейност на пенсионера (включително начислени, но неизплатени), т.е. брутното трудово възнаграждение. По-конкретно: основна работна заплата; възнаграждения над основната работна заплата, определени в зависимост от прилаганите системи на заплащане; допълнителни трудови възнаграждения в пари или в натура; възнаграждения за платен годишен отпуск; средства за социални разходи, отпускани постоянно или периодично в пари или в натура. Месечният осигурителен доход на пенсионера работещ по трудов договор, върху който се превеждат осигурителните вноски не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за основната икономическа дейност и съответната група професия (така наречения осигурителен праг) и не може да превишава максималния месечен осигурителен доход, установен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Когато възнагражденията за месеца не са начислени, осигурителните вноски за пенсионерите се дължат (превеждат) върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната длъжност по основна икономическа дейност. Пенсионери, работещи по трудов договор за не повече от 5 работни дни (40 часа) на месец или на непълно работно време. Те могат да полагат труд през определени дни в месеца, при един или

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2012

През последните години се увеличава броя на пенсионерите, които продължават да работят след тяхното пенсиониране. Този интерес е продиктуван от възможността да повишават своите месечни доходи, и да увеличават размера на получените вече пенсии чрез осъвременяване. Мотивите на работодателите към назначаване на пенсионери, особено на работни места, където характера на труда позволява взаимозаменяемост, са свързани с ограничаване на трудовите и социалните разходи, както и тези отнасящи се до подобряване на условията на труда. Разбира се, работодателите следва да спазват всички изисквания на трудовото и осигурителното право при назначаване и при социалното и здравното осигуряване на работещите пенсионери. При постъпване на работа на пенсионер, работодателят трябва да сключи с него индивидуален трудов договор. Този договор може да бъде безсрочен или за определен срок (срочен). Работодателят следва в 3-дневен срок да регистрира сключеният индивидуален трудов договор и попълненото уведомление за регистриране с данни за пенсионера в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). Пенсионерът има право да работи едновременно на основен и на допълнителни трудови договори. Съгласно, Кодекса за социално осигуряване, (КСО) работещите пенсионери задължително се осигуряват за фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и за фонда на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В зависимост от вида на възникналото трудово правоотношение (сключения трудов договор), обхвата на осигуряването, размерите на осигурителните вноски и базата (осигурителния доход) за тяхното превеждане са различни. Пенсионери, работещи по трудов договор на пълно работно време (8 часа). Те задължително се осигуряват за всички фондове на ДОО, в т.ч. и за безработица и за фонда на НЗОК. За пенсионерите, работещи при условията на III категория труд (най-масовата) и родени преди 01.01.1960 г., размерите на дължимите осигурителни вноски и здравна вноска по фондове са както следва: • фонд „Пенсии” – 17,8%, от които 9,9% за сметка на осигурителя (работодателя) и 7,9% за

ПРАВНИ СЪВЕТИ

ОСИГУРЯВАНЕ

повече работодатели. Пенсионерите, работещи до 5 работни дни или на непълно работно време и сключения договор е основен (единствен), задължително се осигуряват за социалните фондове: за пенсия (инвалидност, старост и смърт) и за трудова злополука и професионална болест. Когато трудовия договор е сключен за повече от 5 работни дни в месеца или на непълно работно време и той се явява допълнителен (втори), работещият пенсионер се осигурява задължително за всички фондове на ДОО и НЗОК, както за основния, така и за допълнителния трудов договор. Осигурителният доход на пенсионерите, работещи до 5 работни дни, или на непълно работно време, представлява брутното месечно трудово възнаграждение, което получава пенсионера, но не по-малко от минималния осигурителен доход, изчислен пропорционално на отработените часове (дни) за основната икономическа дейност и съответната група професия и не повече от максималния месечен осигурителен доход. Осигурителната вноска за здравно осигуряване се превежда на база осигурителен доход и съвпада по размер с този върху който се превеждат вноските за фондовете на ДОО. Пенсионери, работещи на регистрационен режим, като самоосигуряващи се. Към тях се отнасят: пенсионери, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност

(застрахователни агенти, пенсионери плащащи патентен данък и не регистрирани като еднолични търговци, икономисти, инженери и др. физически лица, упражняващи свободна професия). пенсионери, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и др. (регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, пенсионери които полагат труд без трудови правоотношения и др.). Съгласно, КСО пенсионерите, работещи на регистрационен режим не са задължени да се осигуряват за фондовете на ДОО. Работещите пенсионери по свое желание, доброволно могат да се осигуряват във фонд „Пенсия” на ДОО. Това желание на пенсионера, получаващ пенсия да превежда осигурителни вноски като самоосигуряващ се, е продиктувано от идеята за увеличаване размера на получаваната пенсия, чрез осъвременяването й с натрупване на осигурителен стаж и избран висок размер месечен осигурителен доход, след пенсионирането. Пенсионерите, работещи на регистрационен режим задължително се осигуряват за здравно осигуряване. Те превеждат здравноосигурителна вноска авансово, върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и окончателно върху доходите от дейността, съгласно справката към годишната данъчна декларация. Пенсионери, работещи на граждански договор (без трудови правоотношения). Те сами, по желание, избират да се осигуряват, или не за пенсия. Когато пенсионера желае да се осигурява във фонд „Пенсия” на ДОО, той трябва писмено да декларира това желание пред възложителя на работата. Пенсионерите, които полагат труд на граждански договор (без трудово правоотношение) и получават месечно възнаграждение равно или по-голямо от размера на минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ, дължат здравни вноски независимо, че са осигурени като пенсионери за сметка на Републиканския бюджет. Пенсионерът, работещ по граждански договор не се осигурява здравно единствено при едновременно наличие на следните условия: • възнаграждението за работа по един или повече граждански договора, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ, е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната; • не е здравно осигурен на друго основание (например, като работещ по трудов договор, самоосигуряващ се и др.).

• Работещите пенсионери имат право да получават парични обезщетения при възникване на осигурителни рискове, съгласно КСО, както следва: • Парични обезщетения за временна неработоспособност и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези обезщетения се полагат на всички лица (пенсионери), осигурени за рисковете: общо заболяване и трудова злополука и професионална болест. Предпоставките за тяхното получаване от пенсионера са: • наличие на временна неработоспособност. Това означава, че е настъпил осигурителен риск (например болест) със съответните обикновено неблагоприятни последици за пенсионера. Временната неработоспособност се установява с болничен лист. • еднократно придобит минимален предварителен осигурителен стаж – 6 месеца. Когато временната неработоспособност за работещия пенсионер е настъпила до 30 календарни дни след прекратяването на трудовия договор, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. • Парични обезщетения за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност. Тези обезщетения се полагат на работещите пенсионери, при условие, че настъпилото заболяване е различно от хронично установеното, за което на лицето е определена инвалидност. • Прехвърляне на отпуска за отглеждане на малко дете на работещ пенсионер по трудов договор. Пенсионерът има право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете, вместо майката, с нейно съгласие и съответно право да получава парично обезщетение. Методическият подход за определяне размера на паричните обезщетения, които следва да получи работещия пенсионер при настъпил осигурителен риск е следния: Изчисляване на дневното парично обезщетение за временната неработоспособност. За пенсионера, временната неработоспособност е свързана с общо заболяване или трудова злополука и професионално заболяване. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност се определя като сборът от брутните трудови възнаграждения (осигурителния доход), върху които са превеждани осигурителните вноски за 18 месечния период, предшестващ настъпването на осигурителния риск се раздели на общия брои работни дни за същия период. Съгласно, КСО е необходимо да се спазва ограничението, а именно: изчисленото дневно парично обезщетение за временна неработоспособност не трябва да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за същия

период. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80%, а временната неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест – в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху които са превеждани (внасяни) осигурителните вноски. Изчисляване на нетното възнаграждение. То се определя като от брутното трудово възнаграждение за 18 месечния период се изваждат паричните средства превеждани под формата на осигурителни вноски и на данъка за облагане дохода на физическото лице. Определяне на среднодневното нетно възнаграждение за 18 месечния период, предхождащ настъпването на осигурителния риск. То се изчислява като сборът от месечните нетни възнаграждения се раздели на броя на работните дни за същия период. Изчисляване на общия размер на паричните обезщетения, които пенсионера следва да получи за периода на временната неработоспособност. Той се определя като дневния размер на паричното обезщетение се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност. За първите три дни от временната неработоспособност, работодателят изплаща на пенсионера обезщетение в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение. За останалите дни на неработоспособността, паричното обезщетение се изплаща от фондовете на ДОО в размер на 80% от среднодневното брутно възнаграждение. Работещите пенсионери имат право да прекратяват трудовия договор, съгласно общите основания посочени в КТ. Пенсионерът, чието трудово правоотношение е възникнало, след като той е придобил и упражнил правото си за пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да бъде прекратено от работодателя. За целта работодателя следва да изпрати писмено предизвестие до пенсионера в срок не по-малко от 30 дни и не повече от 3 месеца. Изясняването на въпросите, свързани с осигуряването на работещите пенсионери, ще им позволи да направят по-добър избор на вида на трудовите правоотношения, а следователно и на обхвата на социалното и здравното осигуряване. Това от своя страна ще създаде възможности за увеличаване на дохода на пенсионера и повишаване размера на получаваната пенсия чрез допълнителни бонуси – 4% за всяка година придобит осигурен стаж. Доц. д-р Светлинка Христова УНСС

НОВИ КНИГИ

БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ДЪЛГ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 1/ 2012

В началото на 2012-а година Академично издателство на Аграрен университет, Пловдив, издаде монографията на Доц. Васил Николов – «Родопските Брахицерни говеда». Списание «Животновъдство 21в.» предоставя на Вашето внимание с малки съкращения уводната статия на изданието и при проявен интерес – възможност за доставка.

Биологичното разнообразие е най-голямата ценност на нашата планета. Богатство, което човекът започна да цени едва през последните години, когато голяма част от него е вече безвъзвратно изгубена. Крачейки самодоволно из дебрите на историята, опиянен от своите успехи и “велики” творения, увлечен в прекрояване на материята – първоначално неживата, а по- късно и живата, в един момент той се изправи пред опасността да остане сам и да крачи през великата пустош на нищото. Основна причина за загубата на генетични ресурси в животновъдството е неговата глобализация и индустриализация. Високоспециализираното индустриално животновъдство се базира на тясна генетична основа, отбрана изключително и само за производство на максимално количество продукция. Едностранчивата селекция по продуктивност, подпомогната от широкото прилагане на репродуктивните биотехнологии – изкуствено осеменяване, полиовулация, in vitro оплождане, трансплантация на ембриони, както и международният трансфер на генетичен материал доведоха до стесняване на генетичното разнообразие. Във всички отрасли на животновъдството усилията на селекционерите се съсредоточиха върху няколко породи, които на по-късен етап поради високата си продуктивност бяха масово разпространени в света. Създадоха се “техногенни” породи (Билдирев и др., 1997), характеризиращи се с висока продуктивност в новите “техногенни” условия на средата. В млечното говедовъдство се наложиха породите Холщайн, Джерсей, Американско кафяво говедо, в месодайното – Херефорд, Абердин-Ангус, Шароле, Симентал; в свиневъдството – Голяма

бяла, Ландрас, Дюрок, Хемпшир и Пиетрен; в козевъдството – Саанска коза, в зайцевъдството – хибридите на Калифорнийския и Новозеландския заек. Американската бяла пуйка съставлява 99 % от пуйките в САЩ, като световният пазар се снабдява от три фирми. Пазарът на яйца в развитите страни се държи от 5, а на бройлери – от 6 мултинационални компании, използващи линии с обща генетична основа. Глобализацията на животновъдството доведе до тотално изместване на местните породи. Понастоящем около 30 % от породите в света и 43 % от породите в Европа са застрашени от изчезване. През последните години опасността от загубата на генетичното разнообразие се осъзнава от все по-широки кръгове на обществото, а думи като “мониторинг”, “опазване”, “ефективно използване” на генетичните ресурси се превърнаха в модерно направление на науката и стопанския живот (Hoffmann and al, 2006; Fimland, 2007; FAO, 2007a и др.). Работата по съхраняване на генетичните ресурси постепенно се насочи от дивите видове и към одомашнените, защото тяхното огромно вътревидово разнообразие, макар и създадено от човека, е частица от това на планетата и загубата му е с непредвидими последствия. Биоразнообразието при домашните животни е резултат от хилядолетната дейност на човека за задоволяване на собствените му потребности в широк диапозон от климатични и екологични условия. В книгата “Местни форми домашни животни” (Хинковски и др., 1984) са описани 33 наши аборигенни форми: говеда – Сиво искърско говедо, Родопско късорого говедо; Местен бивол**; Местна клепоуха свиня*, Местна правоуха свиня* и Източнобалканска свиня; Делиормански кон*, Старопланински кон**, Каракачански кон, Рилопланински кон*, Камчийски кон*; Риломанастирска овца*, Букьовска овца**, Свищовска овца*, Панагюрска овца**, Среднородопска овца, Каракачанска овца,

Реплянска овца, Шуменска овца, Карнобатска овца, Пирдопска овца**, Софийско-брезнишка овца, Котленска овца**, Дъбенска овца, Тетевенска овца, Странджанска овца**, Сакарска овца, Маришка овца, Среднопланинска овца**, Плевенска черноглава овца, Старозагорска овца; Местна коза. В книгата се описва, без да се отделя като самостоятална порода местното сиво говедо. По подобен начин се описват и три типа кози според формата на рогата – безоаров, винторог и приска. По-късно в книгата “Породи и отродия овце, отглеждани в България” Бойковски и др. (2006) описват Средностаропланинска овца, Западностаропланинска овца, Копривщенска овца, Белослатинска овца**, Кулска овца**, Първомайска (Бяла маришка овца), Вакла маришка овца, Кюстендилска овца** и Радомирска овца**. Софийската овца, наричана още Елинпелинска, е отделена от Брезнишката, а от местните кози са отделени Калоферската дългокосместа коза и Винторогата дългокосместа коза.

При анализ на екстериора и конституцията на сивите говеда основният селекционер на породата през последните години доц. Янко Горинов (Горинов и Йотов, 2006; 2009 и др.) показва, че съвременната популация е междинна – между местното сиво и искърското говедо, като животни от изходните популации не съществуват. Новата популация се представя под името Българско сиво говедо, което е изпозвано и по-рано у нас. Към националните генетични ресурси се отнасят Каракачанското куче, наричано и Българско овчарско, като през последните години се правят опити популацията да се диференцира, като името Каракачанско куче се запази за автохтонната форма, а името Българско овчарско куче се даде на подобрената популация. Към автохтонните породи се отнасят Черната шуменска кокошка, Българската медоносна пчела, Българският барак и Българското лудогорско гонче. Към националните ни генетични ресурси трябва да бъдат прибавени и създадените от средата на миналия век породи, които са с не по-малка автентична стойност за страната. В говедовъдството това са Кулско говедо*, Червено садовско говедо**, Искърско говедо**, Софийско кафяво говедо**, които имат понастоящем само историческа стойност. Те са послужили като основа на Българско сименталско говедо**, Българско червено говедо** и Българско кафяво говедо. На основата на породата Родопско късорого говедо е създадено Българско родопско говедо. В коневъдството са създадени породите Източнобългарски, Дунавски и Плевенски кон; в птицевъдствотото – Старозагорска червена кокошка; в свиневъдството – Българска бяла свиня и Дунавска свиня; в козевъдството – Българска бяла млечна коза; в биволовъдството – Българска мурра. В овцевъдството са създадени четири тънкорунни – Североизточнобългарска тънкорунна, Дунавска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна и Тракийска тънкорунна и четири полутънкорунни – Северобългарски и Южноблългарски коридел, и Старопланински и Родопски цигай. От изброените дотук български породи голяма част вече са изчезнали (*), а за други нямаме никакви сведения (**). Въпреки огромната и дългогодишна работа по съхраняване на генофонда при домашните животни за рискови (изчезващи и застрашени от изчезване) се приемат 1491 породи, от които 881 породи бозайници и 610 породи птици. Проблемът – съхраняване на генетичните ресурси, не е новост за България. Напротив, според Хинковски и др. (1984) “нашата държава първа в света създаде икономически условия за тяхното запазване. Бяха определени допълнителни дотации за отглеждане на местни породи овце и на крави от двете местни породи – Сиво искърско и Родопско късорого говедо.” В периода на масова индустриализация

са създадени центрове и резервати, в които отглеждането на застрашените породи е изцяло под грижите на държавата. Министерството на земеделието и храните (2006) посочва, че в резултат от човешката дейност през последните няколко десетилетия всички 37 типични породи домашни животни в България са в опасност, като 6 от тях вече са безвъзвратно изчезнали, 12 са на път да изчезнат, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване. Съхранението на биоразнообразието е неотделимо от управлението на генетичните ресурси на местните породи, които са неразделно свързани с мениджмънта на естествените пасища, гори, други биотопи и ресурси – почва, вода и т.н. (FAO, 2007). Напълно е осъзнато, че “местните (аборигенни) породи са част от наследството на нашата страна и загубата на популациите на местни породи е в разрез с принципите за устойчиво развитие на животновъдството и с правилното управление на генетичните ресурси” (МЗГ, 2006). Най-застрашени от изчезване са автохтонните породи (LPPS and Kuehler-Rollefson, 2005). Причината е, че за опазването им е необходимо балансирането на проблеми и интереси от икономическо, политическо, социално, научно и т.н. естество. Опазването им наистина трябва да се приеме като морален дълг и отговорност на човечеството през новото хилядолетие. Автохтонните породи са резултат от хилядолетно формиране на границата на естествения и изкуствения отбор, а генофондът на всяка порода е уникално генетично съчетание (Henson, 1992; Hoffmann and Scherf, 2006). Одомашняването е протичало повсеместно, поради което са се формирали породи, приспособени към различни условия, болести, достъпна храна, климат, хищници и множество други фактори, наложени от местната среда (FAO, 1999). Поради това автохтонните породи не са само регионално и национално, но и световно богатство. Местните породи имат множество предимства и са изключително ефективни при отглеждане в техните ареали, тъй като са способни да оцеляват при тежки климатични условия и добре се развиват при ограничени ресурси, непригодни за високопродуктивните породи (FAO, 1999). Автохтонните породи са източник на безценни наследствени качества, които ще се използват в бъдеще от селекционери (Giovambattista et al., 2001; Loquang, 2006; Sadana, 2007; Wollen, 2007 и др.). LPPS and Kuehler-Rollefson (2005) определят автохтонните породи като строителен материал, необходим за развитието на животновъдството. Тези становища вероятно не надценяват бъдещата роля на автохтонните породи, тъй като в момента селекцията общо взето върви в задънена улица. При конвенционалното производство тя е насочена към достигане на максимална продуктивност.

При отделни видове продуктивността се доближи до биологичните предели. Средната млечност за лактация на Холщайн надхвърли 8000 л, на Кафяво американско говедо – 7000 л, на Джерсей – 5000 л, на Източнофризийска овца – 800 л, на Саанска коза – 3500 л. Годишно от един коч от Ставрополската порода се получава по 14–19 кг вълна, от една кокошка Хисекс – по 340–345 яйца. Среднодневният прираст на хибридните прасета в периода на угояване е над 1.000 кг, на телетата – 1.500–1.600 до 2.000 кг. Пилетата бройлери на 7-седмична възраст достигат жива маса от 2.2 до 2.5 кг при разход на фураж 1.8–1.9 кг за 1 кг прирасти т.н. Основната причина за изчезването на местните породи е липсата на икономически интерес от използването им, или по-скоро невъзможността или нежеланието да се мотивира подобен интерес. Трудно е да си представим, че високопродуктивните породи са адекватни за всички условия; че с повишените си изисквания към условията на хранене и отглеждане, предполагащи строеж на масивни сгради, използване на скъпоструваща техника, скъпи фуражи и добавки, комерсиалните породи са толкова икономически ефективни; че с намалената си жизнеспособност и плодовитост, за чието поддържане е необходимо постоянно лечение и профилактика с вредни химикали, антибиотици и др. тези породи са толкова полезни за човека. Трудно е да се повярва, че те са по-приспособими, по-ефективни и по-полезни от хилядите породи, които хилядолетия са били отбирани и отглеждани от различни култури, създавани в специфични условия, пригаждани към много и разнообразни човешки потребности. По-скоро причината е, че животновъдството е въвлечено в един водовъртеж, който се движи с шеметна скорост и от който нямаме нито сили ни-то воля да се измъкнем, робувайки на клишета, неистини и полуистини, които сами поддържаме и развиваме. Нека като пример вземем млечното говедовъдство. Благодарение на усилената селекция животните достигнаха млечност 10 000–15 000 кг годишно. Питаме ли си обаче каква е цената? Колко време се получава тази продуктивност – 1–2 лактации. Ще покрием ли разходите по отглеждането от раждане до лактация? Да – ще намалим възрастта на заплождане от 20 на 18, 15, 12 месеца. Ще можем ли така да осигуряваме нормално възпроизводство? Можем – трансплантация на ембриони, сексирана сперма. Могат ли животните да поемат толкова храна? Могат – ще увеличим дела на концентрираните фуражи до 60–80 %. Ще ги отровим? Ще им дадем стабилизатори. Само че проклетите микроорганизми в търбуха разграждат протеина и ни пречат да доставим в червата необходимите аминокиселини. Ще протектираме фуража. Ето го водовъртежът – безумен и без-

смислен. Та нали по този начин ние загубихме най-ценното качества на преживните животни – способността им да използват най-разпространеният източник на енергия на нашата планета, които ние, хората, не можем да използваме – целулозата, и да ни го доставят в готов вид под формата на мляко, месо, вълна. Да не говорим, че за производството на фуражи използваме най-плодородните почви в страната, а огромните планински и полупланински пасища с безплатна храна пустеят. Да не говорим за качеството и безвредността на продуктите, които получаваме при конвенционалното производство. Очевидно в селекцията, въобще в животновъдството, е необходим друг подход. Нужна е цялостна преоценка на качествата на местните породи, точна и обективна оценка на ефективността на производството на продукция от тях, разнообразяване на схемите за ефективно производство, извеждането на преден план и комерсиализиране на уникалните им качества чрез производство на специфични продукти, създаване на уникални занимания и дейности. При наличие на правилна развъдна работа е възможно подобряване на тяхната продуктивност без да се загубят уникалните им качества. Местните породи: • са по-добре приспособени към дадената екологична зона – често със сурови климатични условия; • са по-устойчиви към климатичните въздействия и към локалните паразити и болести; • имат по-добра продуктивност при нискоразходни технологии; • са способни да използват нискокачествени фуражи, да усвояват територии, терени и ресурси, които не могат да се използват от други породи; • имат добра майчина способност, висока плодовитост и дълголетие; • често притежават уникални качества, важни за икономиката на местните жители. Стесняването на генетичната база на видовете и породите крие значителни рискове. Със загубата на всяка порода се губят специфични призна-ци, които трудно могат да бъдат възсъздадени. Широкото използване на един и същ генетичен материал предполага широкото разпространяване на нежелани гени. Тясната генетична база прави невъзможно в бъдеще да се реагира адекватно при появата на нови болести, при промени в условията на съществуване, при изменение на потребностите на човека. Намаляването на генетичното разнообразие прави невъзможно разнообразяването на продуктите, произвеждани от животните, затруднява решаването на проблемите, свързани с околната среда и т.н. Автохтонните породи са: • уникален източник на гени за подобряване на здравето и за повишаване на устойчивостта на

индустриалните породи; • изходен материал за създаване на нови породи с нови характеристики; • богат източник на адаптивност при потенциално негативни промени в икономиката и околната среда; • резерв на наследствени качества и “генни комплекси”. “Непотребни” днес, много породи могат да се окажат носители на уникални признаци, които ще имат икономическа стойност в бъдеще. Автохтонните породи имат важно място в запазването на екосистемите. В света за съхраняване на изчезващите породи се използват два основни метода – ex situ (in vivo и in vitro) и in situ (FAO, 2007b). В The Global Strategy for the Management of Farm Animal Genetic Resources (FAO, 1999) се препоръчва коренна промяна на концепцията за глобално запазване на биоразнообразието при домашните животни – от съсредоточаването върху ex situ методите, към концентрация на усилията за опазване и развитие на автохтонните породи в пределите на съответните естествени ареали (in situ). In situ съхраняването обхваща цялата агроекосистема, цялото видово разнообразие, влизащо в състава ѝ (Defining, 2003). Днес напълно е осъзнато значе-нието на автохтонните породи, отглеждани в естествената им среда, за устойчиво развитие на уникалните екосистеми (Bodo, 2005 и др.). Планинските и полупланинските райони са крехки биоценози, които са сформирани през вековете. Домашните животни, разпространени тук, са неотделима част на екосистемите и са необходими за тяхното хармонично функциониране, тъй като са еволюирали заедно (FAO, 2007a). Когато говорим за ценността на автохтонните породи, веднага пред нас изниква образът на Родопско късорого говедо. Към него веднага се присъединява и този на Българско родопско, наричано нежно от родопчани – “Джерсето”, което като чели също живее тук от незапомнени времена. Родопските говеда са изключително приспособени към суровите условия на Родопите. Родопските говеда имат социална роля, тъй като са задължителен фактор за устойчивото развитие на селските общности в Родопите. Най-често, когато се говори за опазването на определени екосистеми, се забравя, че човекът е важен техен елемент. В Националния стратегически план за развитие на селските региони обезлюдяването на селските общини е посочено като основен проблем (МЗГ, 2006). Мерките за запазването на местните породи са важна стъпка за съхранението на уникалните селски общности, които определят самобитността на нашата страна. Доц. Васил Николов

Земеделският министър приготви здравословни сандвичи

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов приготви здравословни сандвичи в събитие на организацията на професионалните готвачи „Евро ток България” с 500 деца от София по повод Европейския ден за здравословно хранене и готвене с деца. „Днес да се опитваме да сготвим здравословно, за да бъдем по-здрави, по-усмихнати, по-жизнени, да растем по-здрави и по-хубави” – заяви министърът. Според него голяма част от децата са с наднормено тегло, нямат, или – не са получили знание по отношение на здравословното хранене. „Знаете, че това е специална мисия – и на министерството, и моя лична” – каза той. „Радвам се, че има такъв ден. Дано днес от тези професионални готвачи да научат нещо повече за здравословното хранене” – допълни министърът. „Трябва да покажем с какво да се заместят чипсовете, кроасаните” – уточни той. Д-р Йордан Войнов, директор на Българска агенция по безопасност на храните обясни, че най-добрата инвестиция в бъдещето са нашите прекрасни деца. „За да е успешна инвестицията, трябва да се хранят безопасно и здравословно” – допълни той. Министър Найденов приготви здравословен сандвич с децата. Той използва пълнозърнест хляб, пилешко бяло месо, зелена салата, моркови и броколи. Накрая прибави нискомаслено меко сирене, приготвено от здравословно прясно мляко. За десерт бяха осигурени вкусни плодове.

Опасни за човека болести по животните ните години? Като новопоявила се болест може да посочим заболяването син език (заразна катарална треска по овцете). Първият такъв случай у нас е регистриран на 6 юли 1999 година. Тази болест засяга основно овце. Сред новопоявилите се болести по животните през последните години се нарежда и заболяването птичи грип.

По какви пътища става пренасянето на тези болести от животните към хората? Начините са най-различни, директни и индиректни – консумация на заразени продукти от животински произход, допир на заразени животни и т.н. С антракс човек може да заболее чрез досег с кожата, вдишване

До какви последици може да се стигне, ако човек е консумирал заразено месо или млечни продукти? Последиците зависят от болестта, от начина на заразяване. Те могат да бъдат и много сериозни. Затова винаги призоваваме потребителите да консумират само проверени продукти – такива са продуктите в регламентираните обекти от търговската мрежа. Именно консумацията на необработени термично продукти, закупени от улицата, може да доведе до сериозни негативни последствия за човешкото здраве.

Има ли новопоявили се болести по животните у нас през послед-

Кои болести, от които боледуват животните са опасни и за хората? Има 156 болести, които са общи между хората и животните. Като примери за най-често срещани в световен мащаб могат да бъдат дадени заболяванията антракс, туберкулоза, бруцелоза.

или поглъщане на спори. Порядко заболяването става чрез допир до кожата - при обработка на кожи, стригане на вълна. Заразяване от туберкулоза може да се получи при консумиране на млечни продукти и суровини, които са добити от болни животни и не са преминали необходимата термична обработка. При бруцелозата хората могат да се заразят при контакт с болни животни или необработени продукти от тях.

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 1/ 2012

Кои са болестите по животните, които традиционно се срещат по нашата географска ширина? При заразните заболявания найчесто разпространено е болестта ензоотична левкоза по говедата. Това е болест, която протича хронично, причинява се от вирус. Тя не е опасна за хората. Друго заболяване, което се среща, но много рядко на територията на страната ни и в никакъв случай не може да се оприличи като масово заболяване, е болестта антракс.

С ПАРТНЬОРСТВОТО НА БАБХ

СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН!

С ПАРТНЬОРСТВОТО НА БАБХ БРОЙ 1/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 48

Домашни любимци Домашни животни са животните, отглеждани в домашни условия с нестопанска цел, за лично развлечение и компания, живеещи със своя собственик и под негов надзор. Собствениците и гледачите на животни са длъжни да ги регистрират в областните дирекции по безопасност на храните. Те трябва да се грижат за здравето им и да осигуряват необходимото им ветеринарномедицинско обслужване, както и да ги предпазват от болка и стрес. Домашните животни не трябва да бъдат оставяни без наблюдение и да се следи те да не представляват заплаха за околните животни и хора. Не трябва да се допуска замърсяване или унищожаване на околната среда от животното. Забранени са действия на животното, увреждащи чуждо имущество. При причиняване на вреда от животното собственикът му носи имуществена отговорност. Собственикът на домашно животно е длъжен да регистрира отглежданото животно при лицензиран ветеринарен лекар в 7-дневен срок от придобиването му. По желание на собственика на регистрираното животно може да бъде имплантиран микрочип, който се заплаща от собственика. Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда/етажна собственост, на площ по-малка от: 1. за куче: а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м; б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м; в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м; 2. за котка: минимум 6 кв. м. Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището. На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия. На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка. Собственикът на домашно животно взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Той е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. Изключение се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните. Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса. Същата не се заплаща от развъдчици

и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета. Собствениците на домашни животни осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици. Собствениците на кастрирани кучета не заплащат горепосочените такси. Регистрация на кучета: Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В базата данни се въвеждат: 1. име на страната на произход на кучето; 2. име, пол, цвят и порода; 3. дата и място (адрес) на раждане на кучето; 4. адрес, име на собственика; 5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа; 6. датата на поставяне на чипа или татуировката; 7. извършени ветеринарномедицински манипулации; 8. кастрация на кучето. Името, полът, цветът и породата на кучето се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката. В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните. Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия практикува. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета. Не се заплаща такса за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране. Законът за защита на животните категорично забранява жестокото отношение към животните. За жестокост се смята всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес.

Животните също страдат от студа Животните, и домашни, и диви, страдат от студа както хората, особено по-възрастните. И като хората те трябва да се хидратират повече, да ядат повече и да се завиват. Студената вълна, която обхвана Европа с температури между минус 25 и минус 30 градуса по Целзий, вече взе най-малко 220 човешки жертви на стария континент. В студено и сухо време животните се дехидратират и горят повече калории, особено онези, които живеят навън, предупреждават ветеринарите. Трябва да се дава повече вода на всички животни, котки, кучета, а също волове, крави и прасета. И за предпочитане топла вода за онези, които са навън, за да не замръзва. Животните също страдат от температурните промени. При разходка кучетата трябва да носят палто, ако са млади и нямат дълга козина и ако са стари дори и да са с дълга козина, съветват ветеринарите. Колкото повече хората са се намесвали при създаването на породи животни, толкова повече творенията им страдат от студа. Например на чихуахуа му е по-студено отколкото на хъскито. За да се избегне измръзване на лапите на най-деликатните любимци, трябва да се мажат с емулсия. Количествата храна трябва да се увеличат тройно за кучетата и котките, които живеят навън, и значително при домашните. Конете по пасбищата естествено се окосмяват и затова не е нужно да се покриват. Но е задължително да имат повече вода и по-големи всекидневни дажби слама, ечемик или

овес, цитира АФП напътствията на ветеринарите. Кравата е изключение от правилото. Тя е нещо като юзина за топлина. С температура от 39 градуса тя не страда от студ. Нужни са особени грижи за животните в зоологическите градини. Слоновете, щраусите и вараните са сред най-чувствителните към студа животни. Слоновете и щраусите излизат малко през зимата. Хоботът на слона трябва да се пази от измръзване, а щраусите да не си счупят краката. Но пък за мечките, рижите панди, европейските бизони и конете на Пржевалски големите студове са щастливо време. Тъй като са привикнали към суровите зими в родните си страни, за тях няма нужда да се полагат специални грижи, освен да им се дава в изобилие вода, пише БГНЕС. Но най-много от всички диви животни страдат влечугите. Защитниците на животните са особено разтревожени за птиците. Заради замръзналата почва те не могат да се хранят и когато зимата дойде, ако не от студ, умират от глад. За препоръчване е да се оставя малко храна от останките от трапезата и хладка вода на первазите на прозорците или в градината за пернатите. Според Лигата за защита на животните да се постави малко слама, да се защитят от вятъра и нахранят и напоят всички животни, които в студа умират мълчаливо е отговорност на всички хора. Източник: БГНЕС www.bgnes.com