Животновъдство BG

2/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Със специалното участие на царевичните хибриди:

МИКАДО КИТИ КАЛИФО КАМЕЛИАС

Кралят на силажа! Хибрид за рекорд! За висок добив! За втора култура и късна сеитба!

KWS семена България ЕООД София 1113, ул. „Н. Коперник“ №17 тел. 02/971 63 20 факс: 02/971 63 21 office-bg@kws.com www.kws.bg

Посяваме бъдещето от 1856

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз, имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

Съдържание Биологични ферми Бубарството: Една възможност за развитие на биологичното производство на селското стопанство в България. . . . . . . . . . . . . . . 3 Модел на ферма за отглеждане на пъдпъдъци. . . . . . . . . . . . . . . . . 6 Породи Синтетична популация българска млечна овца. . . . . . . . . . . . . . . . . 12 Експерти Проблеми на зайцевъдството у нас. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 Стрес и физиологичен комфорт при овцете. . . . . . . . . . . . . . . . . . 17 Библиотека Животновъдство Овце, брой 2: Универсален станок за овце . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21 Хранене Доброкачествен царевичен силаж за преживното животновъдство . . . . 29 Европейски практики Биволовъдството в Европа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 32 Съвети на зооинженера Заплождането на кравите – проблем номер едно във фермите. . . . . . 36 ИАРА Драгомир Господинов: Кандидатствайте по програмите за усвояване на европейските средства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Актуално Новини от МЗХ и БАБХ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Дивечовъдство Дивечовъдство и ловен туризъм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47

Със съдействието на МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ

2/2012

ЖИВОТНОВЪДСТВО BG

Със специалното участие на царевичните хибриди:

МИКАДО КИТИ КАЛИФО КАМЕЛИАС

Кралят на силажа! Хибрид за рекорд! За висок добив! За втора култура и късна сеитба!

KWS семена България ЕООД София 1113, ул. „Н. Коперник“ №17 тел. 02/971 63 20 факс: 02/971 63 21 office-bg@kws.com www.kws.bg

Посяваме бъдещето от 1856

Списание „Животновъдство BG“ София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 GSM 0888 33 65 19; e-mail: animals21@mail.bg Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Главен редактор: Красимир Петков Отговорен редактор: Доц. Ивона Димитрова Редактори: Момка Спасова, Петър Красимиров PR и реклама: Станислава Пекова Предпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков Редколегия: Проф. Алекси Стойков, Бисер Чилингиров, Весела Николова, Проф. Димитър Греков, Доц. Запрянка Шиндарска, Доц. Лазар Козелов, Проф. Михо Семков, Проф. Николай Тодоров, Доц. Радка Недева

за повече информация посетете

www.noa.bg

2

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2012

РАЗВЪДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

БУБАРСТВОТО Една възможност за развитие на биологичното производство на селското стопанство в България

В периода 2014г – 2020г ще се отделя изключително внимание и финанси за развитие на биологичното производство. То ще бъде неразделна част от устойчивото развитие на земеделското производство и от общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Възможностите за такива производства в отделните страни са различни, но във всички случаи те ще бъдат и съобразени с природно-климатичните условия и традициите в отделните региони. До достигане на пълни резултати ще са необходими много знания, компетентни експертни оценки, трудни решения, както на производствата, така и на площите, които всяка членка на Европейския съюз притежава и трябва да поддържа. По-голямата част от сега съществуващите органични земеделски стопанства в света са за производство на краве мляко. Все по-често се срещат съобщения за органично производство на свиневъдна и птицевъдна продукция. Това е така, защото птицевъдството, свиневъдството и Проф. Димитър Греков, ректор на Аграрен университет, Пловдив

говедовъдството са отраслите, подложени на найзначителна интензификация и проблемите, свързани с отглеждането на тези видове и качеството на произвежданата от тях продукция, са най-значителни. Другите основни видове – коне, биволи, овце и кози, се отглеждат повече или по- малко екстензивно и изискванията за биосъобразност при тях ще бъдат приложени по-лесно. При организиране на органично производство на животинска продукция трябва да се има предвид, че биосъобразните технологии са по-неефективни от конвенционалните, поради по-ниската продуктивност на животните, по-малката производителност и повисоките производствени разходи. Във връзка с това на световните пазари екологично чистите продукти са с около 20% по-скъпи. В Индия разликата достига до 100%, а в Япония продуктите от говедовъдството и птицевъдството, произведени по органичен начин се продават на 20-50% по-високи цени. Независимо от това, световните продажби на органична продукция през 2001г възлизат на около 19 млрд $, като само за една година продажбите са се увеличили с 18.8%. Производството на органична продукция в света нараства с бързи темпове. Така, през 1990г в Чехия е имало 3 органични ферми с 480ha земя, а в Швейцария по органичен начин са се обработвали 800ha. В момента за органично производство на продукция в Чехия се използват над 218 000ha, а в Швейцария над 193 000ha. Общо в Европа площите достигат 5 млн ha, което е 2% от обработваемата селскостопанска земя. Най-големи площи за органично производство има Австралия – 10.5 млн ha, като почти цялата територия се използва за пасища за говеда и овце. Значително количество говеждо и агнешко месо се произвежда по органичен начин в Аржентина, където за целта са използват над 1 млн ha пасища. Италия е на трето място в света по размер на площите, отделени за органично производство – 1.23 млн ha, като 46.9% от органичната продукция са фуражи за

3

4

животновъдството. Редица европейски правителства обявяват екологичните технологии в селското стопанство за приоритетни през следващите десетилетия. Все повече субсидии се пренасочват към научни изследвания и разработки на технологии, обезпечаващи базата за производство, което опазва околната среда, но основни проблеми, като например проектирането на алтернативни помещения за биосъобразно отглеждане на свине и птици, остават нерешени. В нашата страна, едва през последните години се правят първи стъпки в органичното производство, въпреки огромните възможности в тази насока. Бубарството е един от древните и икономически ефективни подотрасли на селското стопанство в България. В наши дни бубарството се практикува в около 53 страни в света и осигурява поминък и допълнителни доходи на над 150 милиона души, живущи главно в селските райони и от най-бедните слоеве на населението в цял свят. Следователно развитието на бубарството подобрява нивото на живот на бедните хора в предимно развиващи се и по-бедни страни. Копринената пеперуда (Bombyx mori L.) е едно от най-полезните насекоми, което има определена стопанска значимост. Тя е допринесла в голяма степен за културното развите на човечеството. Установено е, че бубарството е възникнало преди 2500 години в древен Китай. Древно-китайски йероглифи, използвани по-рано от XI в пр.н.е., съдържат знаци за копринена нишка и черница, което показва, че още тогава бубарството вече е съществувало. Могат да бъдат посочени няколко периода, през които бубарството в България е било в голям възход. Първият е от 1830г до 1865г. Част от него съвпада с големите поражения, които болестта пебрина е нанесла на бубарството в Италия и Франция и принудило техните греньори да произвеждат и изнасят от България ежегодно до 750-900 000 кутийки здраво бубено семе. Вторият период е в периода между 1895г – 1910г, след икономическата криза от 1890 – 1895г. За съжаление обаче след 1990г, производството на пашкули в България

започва да спада, като основните причини за това бяха рязкото понижаване цената на суровата коприна на световния пазар, както и промените на политическата и икономическа система у нас. Същевременно, бубарството е един от малкото подотрасли в земеделието, който е в състояние да осигури без значителни капиталовложения и за сравнително кратко време доходи на фермерите, а преработката на пашкулите и суровата коприна – разкриване на нови работни места. Единственият път за излизане от кризата в бубарството е неговото преструктуриране от дребно и разпокъсано към производство на пашкули в стопанства от фермерски тип, по подобие на съществуващите в Япония, Южна Корея и Италия, но задължително съобразени с особеностите на нашата страна. Характерно за производството на пашкули в стопанствата от фермерски тип, е че се създават оптимални условия за развитието на бубите, изгражда се нова материално-техническа база – бубарници с автоматично поддържане на екологичните условия, обзаведени с механизирани системи за отглеждане на бубите, отглеждане на бубите при спазване на всички норми и правила, препоръчани от практиката. У нас с успех могат да се създадат частни ферми с комбинирано производство на пашкули и друга земеделска продукция, отговаряща на климатичните и икономически условия, например ранно зеленчуково производство, отглеждане на животни, гъбарство и др. Най-добре бубарството може да се съчетава с лозарство и овощарство. Тези отрасли също са трудоемки с подчертана сезонност. Периодът на трудово напрежение при тях не съвпада с работния период при бубохраненето и това позволява с едни и същи трудови ресурси да се организира отглеждането на буби през периода от средата на май до средата на септември. Освен това машините, използвани за обработка на лозарските и овощарските насаждения са подходящи за поддържане на черничевата градина. Сградите и помещенията, освободени след приключване на бубохраненето и съоръжени с климатична инсталация, могат да се използват като складове за

съхранение на десертно грозде и плодове, които ще излязат на пазара през зимата или през ранна пролет, когато цената им е значително по-висока. Това ще увеличи рентабилността и на двете ферми и ще спомогне за по-бърза възвръщаемост на капиталовложенията. При изграждането на бубарска ферма е важно да се знае степента на замърсеност на околната среда: почви, води, въздух, с оглед отчитане на възможностите за производство на екологичночиста продукция или за планиране на разходи за провеждане на екологични мероприятия. При бубарството този раздел е от изключителна важност, защото бубите са много чувствителни на различните видове замърсявания на околната среда, в т. ч. и на химизация на селското стопанство. Трябва да се вземат под внимание автомагистрали, химични и металургични предприятия, пръскане с химични препарати в околностите на фермата, сметищата и др. Проблемът, който трябва да бъде решен, е опазването на черничевите насаждения от пестициди и фунгициди, с които се работи в лозарството и овощарството. Бубите са много чувствителни към тях и дори много малки количества във въздуха или храната могат да доведат до летален изход. По тази причина може да се вземат редица мерки за недопускане на какъвто и да е допир на бубите с тези химични вещества. Такива мерки са: пространствената изолация, съобразяване с посоката на местните ветрове при проектиране на бубарската ферма и местоположението на черничевите насаждения, полезащитни пояси, подбор на сортове лозя и овощни видове, издръжливи на болести и неприятели, строго съблюдаване на посоката и силата на вятъра и другите климатични условия при третиране на лозовите и овощни насаждения с химични препарати, дъждуване на черничевите насаждения непосредствено след пръскането на лозята и овошките. Отпадъците от бубохраненето, ако се използват подходящо, могат да донесат допълнителен приход и по този начин да увеличат рентабилността на фермата. Черницата има дървесина, която е много трайна и подходяща за изработване на бурета, музикални инструменти и мебели. От черничевите пръчки може да се изработят различни кошничарски изделия. След обирането на пашкулите остава постеля, която съдържа екстременти на бубите, части от неизядени листа и пръчки, умрели буби. Екстрементите на бубите са по-богати от оборския тор с азот 3 пъти, с фосфор – 5 пъти и с калий – 14 пъти и след компостиране, постелята представлява много ценен тор в полевъдството. В страните на далечния изток се използват като суровина за изработване на много фина хартия. Дървесината от черничечевите насаждения може

и да се компостира. Съдържанието на хранителни елементи в компоста е сравнително ниско. По принцип всеки органичен материал може да бъде компостиран – слама, сено, плевели, оборски тор, кухненски отпадъци, листа, всякакви растителни остатъци и др. Какавидите на копринената пеперуда, които се получават изсушени и смлени като отпадъци в тренажорните предприятия, са добра протеиновоенергийна добавка във фуражните смески за свинете и за птиците. Те съдържат 55-60% протеин, 22% мазнини, малко сурови влакнини и безазотни екстрактни вещества и 4-4,5% минерални соли. Съхраняват се и се използват по-добре, когато са обезмаслени. Смилаемостта и енергийната им хранителност са сравнително високи. В зависимост от съдържанието на мазнини, 1kg какавидено брашно съдържа 0,85-1,60 кръмни единици и до 480g смилаем протеин. Неговият протеин няма висока биологична стойност. Какавиденото брашно е подходяща храна за рибите. В дажбите и в смеските за свине и за птици се включва 3-4%. Големите количества какавидено брашно, особено необезмаслено, влошават вкуса на яйцата и на месото от птиците. В резултат на най-общо казаното дотук, можем да направим следните обобщения: Бубарството е една възможност за развитие на биологичното производство на селското стопанство в България, което се включва в системата за устойчиво управление на земите. Черницата е вид, който може да се отглежда на по-слаби и по-силни и ерозирали почви, както по структура така и по запасеност, с тази си способност намалява ерозията на почвите. Отглеждането на буби и остатъците от тях могат да се използват за различни биологични производства, така че се получава пълно използване. Растителните остатъци от използваните черници могат да се използват както за химична обработка за получаването на хартия, така и за компостиране. Проф. дсн. Димитър Греков, ас. д-р Красимира Аврамова Аграрен Университет – Пловдив

5

БИОЛОГИЧНИ ФЕРМИ БРОЙ 2/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 6

МОДЕЛ НА ФЕРМА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЪДПЪДЪЦИ През последните години потреблението на яйца и месо от пъдпъдъци рязко се увеличи. Създадени бяха около 500 ферми за отглеждане на японски пъдпъдъци. По експертна оценка, към момента техният брой в България е около 150 000. Доказаните хранителни и лечебни качества на яйцата и месните продукти от японски пъдпъдъци са предпоставка за добър източник на доходи от семеен бизнес. Засега обаче има доста трудности при реализацията на месо и яйца от пъдпъдъци. Засега само големите вериги магазини са основни купувачи на яйцата, особено през активния туристически сезон. Към момента няма износ на яйца, в т.ч. и пъдпъдъчи в ЕС, тъй като разработената Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в живи животни и продукти от животински произход, представена в Брюксел, все още не е одобрена. Пъдпъдъците се отличават със скорозрелост и високопродуктивност. Условията, при които се отглеждат, са лесно изпълними. Пъдпъдъците са също и сравнително устойчиви на заболявания. Месото им е качествено и диетично, а яйцата се препоръчват при алергии, астма, диабет, гастрит и язви на стомаха. Повишават имунната защита, половата потентност у мъжете и либидото при жените. В пъдпъдъчето яйце се съдържат много микроелементи, витамини и няма наличие на холестерол. При сравнение на кокошите яйца с тези от пъдпъдък, се забелязват следните разлики: - в един грам пъдпъдъче яйце се съдържат повече витамини: А – 2,5 пъти, B1 – 2,8 и B2 – 2,2 пъти; витамин D се съдържа в пъдпъдъчите яйца в активна форма, а всички знаем, че той предпазва развитието на рахит при децата; - в яйцата от пъдпъдък се съдържат 5 пъти по-високи нива на калий и фосфор и 4,5 пъти повече желязо; - значително по-високи са нивата на мед, кобалт и други аминокиселини. Фосфорът действа благоприятно на психическото

развитие на човека. Поради тази причина включването на яйцата от пъдпъдък в храната на всички учащи е препоръчително. В Япония всеки ученик получава дневно задължително две пъдпъдъчи яйца на обяд. Съдържащият се в тях фосфор стимулира потентността до такава степен, че според някои учени, пъдпъдъчите яйца превъзхождат по ефективност Виаграта. В тях няма салмонела. Това е така, защото яйцата от пъдпъдък имат много силна ципа и малки дихателни отверстия в черупката, което не позволява проникването на вредни бактерии. Пъдпъдъците са устойчиви на инфекциозни заболявания, защото имат висока телесна температура (42°С). Те премахват радионуклиди от тялото и затова се препоръчват на хора, изложени на радиоактивно лъчение. Известно е, че нивото на радиационния фон в големите градове напоследък се увеличава. Яйца от пъдпъдъци бяха включени в храната на децата, изложени на радиация по време на Чернобилската авария. Всички тези предимства заедно с увеличе-

Основно оцветяване на черупката е бяло-зеленикаво-кафеникаво, напръскано с тъмнокафяви, сивочерни до черни петна. Недостатъкът на породата е ниското живо тегло на птиците. Поради това обработените трупчета на отгледаните до петседмична възраст мъжки и голяма част от приключилите снасянето женски се отнасят към второ качество. Порода Фараон. Окраската е като на дивия пъдпъдък. Живото тегло на женските е средно 235г, а на мъжките – от 160 до 260г. Започват да снасят от 45 до 50-дневна възраст. Носливостта достига 220 яйца със средно тегло 12-14г. Породата се използва за производство на бройлерно месо. В секцията „Птицевъдство“ в Тракийския университет при интензивно угояване на 35 дни пъдпъдъчетата достигат средно живо тегло 170г. (173,5г. за женските и 165,7 ното търсене на продукти от пъдпъдъци ги прави интересни и примамливи за създаване на перспективни и печеливши стопанства.

Фиг. 1: Фараонов и Бял английски *

Стопански качества на пъдпъдъците и породи във фермата Пъдпъдъците притежават много ценни качества и предимства, по-важните от които са: • Кратко ембрионално развитие. Инкубацията протича за 17 дни.

• Интензивен растеж през първите 5-6 седмици, като около 45-дневна възраст някои породи достигат жива маса от 200 – 250г и повече.

• Скорозрелост. За възпроизводство се използват 60-65 дневна възраст, теоретично за 1 година може да се получат 6 поколения, а в практиката обикновено 4,5-5 поколения.

• Висока продуктивност. Носачките снасят годишно 280-300, а някои линии и над 300 яйца. При отглеждане при добри условия на хранене, светлинен и температурен режим носливостта достига до 1 яйце на ден.

• Мъжките индивиди са много жизненоспособни и активни. Дневно те могат да заплождат до 10 носачки. Оплодителната им способност е 75-85%. ПОРОДИ ДОМАШНИ ПЪДПЪДЪЦИ Днес в света съществуват над 60 линии, разновидности и породи японски пъдпъдъци, които се отличават по своите продуктивни качества, цвят на оперението, окраска на черупката и поведение. Японска порода. Птиците са от лек яйценосен тип. Живото тегло на полово зрелите мъжки птици е 115-120г, понякога достига до 130г, а на женските – средно 125-140г. Окраската наподобява много окраската на дивия пъдпъдък. Започват да снасят от 35 до 40-дневна възраст. За една година се получават до 300 яйца на носачка със средно тегло на яйцата 9-11г. Те са с много разнообразна окраска.

7

8

за мъжките) при среден разход за фураж 3,35кг за 1кг прираст. Бял английски. Оперението е бяло, но много често се срещат и отделни тъмни пера. Очите са тъмни, краката – розови. Птиците са изключително красиви. Живото тегло на женските е средно 160-180г, а на мъжките – 140-160г. Носливостта е средно 280 яйца при средно тегло 10-11г. Чер английски. Оперенито варира от почти черно до кафяво. Женските тежат средно 180-200г, а мъжките – 170-180г. Половата зрялост настъпва на 6,5 – 7-седмична възраст. Носливостта е около 280 яйца годишно при средно тегло на яйцата 10-11г. В секцията „Птицевъдство“ при угояването на птици от тази порода, на 35 дни пъдпъдъчетата достигат средно живо тегло 153г (157г за женските и 148г за мъжките) при разход за фураж 3,77кг за 1кг прираст. Смокингов пъдпъдък. Имат кафяво-черен гръб и крила и бели гърди. Живото тегло на женските е средно 160-180г, а на мъжките – 140-160г. Половото съзряване настъпва на шестседмична възраст. Носливостта е около 280 яйца годишно при средно тегло на яйцата 10г. Мраморен пъдпъдък. Породата е създадена в Русия от мутантни форми, получени при локално облъчване с рентгенови лъчи на семенниците на птици от яйценосната Японска порода. Цветът на оперението е от сив до бежов, като по гърба и особено по гърдите може да се наблюдават слабо забележими по-тъмни точки. През последните години живото тегло на породата значително се увеличи. По своите продуктивни показатели тя се доближава до птиците от месодайния тип. Женските тежат 190-230г, а мъжките – 160-190г. Половата си зрялост птиците достигат на възраст 47-52 дни. Носливостта е около 280 бр. при тегло на яйцата 12-13г. Син пъдпъдък. Тази порода е много красива, птиците са с дребни деликатни пропорции и имат качулка от светли пера на главата. Разпространени са в Тексас, Ню Мексико, Аризона (САЩ) и в Мексико, където се срещат в три разновидности. Познати са още като сини кончета или памукови пъдпъдъци. Много са приятни за отглеждане и не са агресивни като Гембеловия пъдпъдък. Бобуайт. Името би могло да създаде погрешна представа за това, че оперението е бяло, но това не е така. То е цветно и много красиво. Срещат се в средните и южните части на САЩ, където има много различни разновидности. Среща се също в Куба и Мексико. Китайски пъдпъдък. Заради малките си размери е наричан още „копче“. Това е най-дребният пъдпъдък с около 4,5 инча (11,43см) дължина. Срещат се в Индия, Шри Ланка, Южна Азия, Тайван. Освен тези с тъмно оперение, се срещат и разновидности със сребристо оцветяване. Гембелов пъдпъдък (калифорнийски). Това е пу-

стинен пъдпъдък, разпространен в югозападните американски щати и западните части на Мексико. Много е подобен на разпространените в Калифорния пъдпъдъци. *(Фиг. 1. Породи препоръчани от нас - фараонов и бял английски пъдпъдък)

Концепция за фермата и нейното управление А. Управленчески функции на фермера са: Планиране – изпълнение – контрол. Б. Цели - максимизиране на печалбата - повишаване на качеството на произвежданата продукция - увеличаване на продажбите - минимизиране на разхода - избягване на образуването на дългове - намаляване на рисковете - преодоляване на конкуренцията Отглеждане на пъдпъдъците и оборудване на сградата Основната система за отглеждане е клетъчната. Тя дава възможност да се използват групови клетки за носачки и подрастващи. Използват се кафезни батерии, които са поцинковани с мрежа, имат хранилки и поилки и наклон за отвеждане на яйцата. Размерите на клетката са: 100/60/Н 40, като в 1 клетка се отглеждат 30-35 броя. Възможно е етажно сглобяване, до 5 клетки една върху друга.

Необходимо е изграждане на осветителна системи и монтиране на отоплителни уреди. Фиг.2. Поцинкована кафезна батерия и етажно сглобяване Моделът на ферма включва отглеждане на посочените две породи, и предвижда затворен цикъл на отглеждане, т.е за месо, носачки за яйца и разплодни носачки. Фермата разполага със собсвен автоматичен ин-

Таблица 1. Необходимост от хранителни вещества при пътпъдъците Показатели

Носачки

Обменна енергия Ккал/кг Суров протеин % Лизин% Метионин +цистин % Калций % Фосфор % Витамин А , МЕ/кг Витамин Д, МЕ/кг Витамин Е, МЕ/кг Натрий и хлор

Подрастващи на възраст 0-3 Подрастващи на възраст седмици 3-6седмици

2700-2800 20-22 1-1,2 0,7-0,8 2,8 0,45 3200 1200 40 0,30

Таблица 2. Средна дневна консумация на фураж, г (5,6) Възраст, седмици Породи за яйца Породи за месо 1

3-4 г

5-7 г

2

6-8 г

7-12 г

3

12-14 г

13-18 г

4

15-16 г

15-20 г

5

16-17 г

20-25 г

20-22 г

22-23 г

Носачки

кубатор с вместимост 1660 яйца. (таблица 1, 2) Производствени разходи Производствените разходи обикновено се класифицират в 2 категории: променливи и постоянни. Променливите са: - фураж - ветеринарни разходи и лекарства - транспорт - други разходи Постоянните разходи имат дългосрочен ефект и се определят като необходими за функционирането на фермата (таблица 3). Основната част от тях е свързана с храненето. Процес на планиране и изчисляване на капиталовложението - формулиране на целите и задачите - инвентаризация – включва земя, сграда, животни и други - изготвяне на бюджет - изчисляване на капиталовложенията Към капиталовложенията се включват: 1. Изграждане на осветление – 300 лв.

2800-3100 24-25 1,4 0,85-0,92 1,0 0,45 3200 1200 40 0,30

2800-3100 20 1,1 0,68-0,75 1,0 0,45 3200 1200 40 0,30

2. Закупуване и монтиране на отоплителни уреди: Закупува се 12 инвекторен климатик, който е с прав ток и е по-икономичен и тих. Eдин брой е необходим, тъй като за помещение 30 квадратни метра, количеството въздух в стаята е 75 кубически метра. Този климатик изразходва 1200 вата, а отдава 4800 вата, т.е. коефициентът му на полезно действие е 4. Цената на климатика е 1300лв.

3. Закупуване на клетки: Цената на една клетка е 113,20лв. с капацитет за отглеждане на 30 пъдпъдъка. За ферма с 1500 птици са необходими 50 клетки. Разходът за всички клетки е 5660лв.

4. Закупуване на животните: Цената на 1 пъдпъдък е 3лв, а за 1500 са необходими 4500лв.

5. Фураж за 3 месеца напред: При консумация на фураж 20-22г на птица за 1500 са нужни 30кг на ден, за 31 дни – 930кг. Цената на един чувал от 20кг комбиниран фураж е 19лв. Разходът за месец е 883,5 лева, а за 3 месеца са нужни 2650,5лв.

6. Купуване на хладилник за съхранение на продукцията – цена 1500лв.

7. Закупуване на автоматичен инкубатор с вместимост 1660 яйца – цена 1800лв.

8. Разходи за домашна аптека: Закупуване на витамини, антибиотици, кокцидиостатици, дезинфектанти и мазила за външна употреба – 500лв, плюс разходи за бързи тестове за салмонелоза – 300лв.

9. Разходи за документация – 100 лева.

10. Непредвидени разходи – 1000 лева. Общо – 19 600 лева. Отчет за приходите и разходите Отчетът за приходите и разходите обобщава всички приходи и разходи през един период, обикновено за една година.

1. Разходи

9

Таблица 3

10

• Осветление – използваме 3 крушки – 15лв. плюс 1 за малките пилета – 5лв, общо 20 лева.

• Отопление – при работа на климатика 15 ч. на пълни обороти по 1,2 киловата е равно на 3лв на ден. За месец – съответно 90-100лв.

• Фураж – 1 чувал от 20кг е 19лв при 20г дневен прием за една птица, за всички птици е 30кг на ден, а за месеца са необходими 900кг или 45 чувала, което е равно на 855лв.

• Инкубаторът е с вместимост 1660 яйца и разхода за залагането му е 182,6лв, тъй като имаме люпимост 75% се получават приблизително 1245 яйца.

• Разход на фураж за новоизлюпените. Първата седмица приемът е от 5-7 грама. За 1245 птици са необходими 6,3кг на ден, а за седмицата 44,1кг или 2,2 чувала, равно на 46,30 лева. Втората седмица приемът е 7-12 грама. За 1245 птици са необходими 12,4 кг на ден, за седмица – 87 или 4,4 чувала, съответно – 92лв. Третата седмица приемът е 13-18г. За 1245 птици са необходими 18,6

кг на ден, а за седмицата са 130кг, т.е 6,5 чувала на стойност 138 лева. Четвъртата седмица приемът е 15-20 грама. За 1245 птици – 22,5кг на ден, за седмицата – 156,87, т.е. 8 чувала на стойност 165лв. Пета седмица приемът е 20-25г. За 1245 птици – 10 чувала на стойност 202лв. Общо са необходими 33 чувала, които струват 693лв.

• Разход за вода – имаме по 4 поилки на клетка с вместимост 250мл, т.е 1л на клетка, за 50 броя клетки 50л, за 1 месец 1500 литра или това са 1,5 кубика вода, като цената за 1 кубик е 0,81лв, разходът ни излиза приблизително 3 лева.

• Разход на вода за миене на клетки и поилки – около 10лв.

• Разход за лечение и профилактика – 40лв на месец. Общо разход за месеца: 1904лв.

2. Приходи: • От продажба на яйца – 1250 женски имаме при носливост 0,9 на ден и брак 3%, като се полу-

чават 1125 яйца по 0,11лв. = 119,9 лева на ден, а за месеца 3597 лева.

• От продажба на живи птици за лов и за месо – 1245 птици, при 3% брак остават 1207 птици за месец по 3лв. = 3621лв. за месеца.

• Продажба на тор – 0,15лв/кг – приблизително 100лв. на месец. Общо – 7300 лева Източници на финансиране Фермерът трябва да е запознат с потенциалните източници на финансиране преди още той реално да се нуждае от тях. Някой възможни източници са: • Собствени спестявания • Заеми (от познати, приятели, съдружници) • Стоков кредит • Банков кредит • Инвестиции (частни или от друг бизнес) • Овърдрафт в банктата • Субсидии Таблица. 4. Условия на банков кредит Месечна вноска през гратисния период:

130,00

Месечна вноска:

1 517,62

Общо платена лихва:

1 060,62

Общо платена главница:

13 000,00

Общо главница и лихви:

14 048,62

В случая използваме два от източниците – собствени спестявания и банков кредит. (таблица. 4) Ако изтеглим 13 000,00 кредит, за 12 месеца при 12% годишна лихва с 3 месеца гратисен период по главницата и лихва през този период в размер на 12%, месечните вноски ще са 130,00 през гратисния период и 1 517,62 за останалия период. При изчисленията не са взети под внимание различните банкови, нотариални и застрахователни такси и комисиони. Маркетинг на фермата Маркетингът означава откриване на това, какво желаят потребителите и какво да се произвежда за тях при получаване на печалба за фермера. Съществуват 4 важни елемента на маркетинга: 1. Потребителят има приоритет: фермерът трябва да започне не с продукта, а с потребителя. За нашата ферма, тъй като е семейна, потребителите са следните: • Ловна хижа. Фермата ще снабдява ресторанта на хижата с пресни и охладени яйца и пъдпъдъче месо, както и голям брой живи птици за отстрел.

• Развъдници за обучение на ловни кучета – снабдяване с живи птици за целите на развъдника.

• По член 3 от закона на ДВСК фермата има право да продава продукцията си без маркировка и директно на потребител (няма разрешение за предлагане на продукцията в търговските мрежи).

• Разсадници – продажба на тор.

2. Процес на подбор: фермерът трябва да реши, на кого ще продаде продукта, което определя времето и начина на продажба на продукта.

3. Промоции: фермерът трябва да бъде сигурен, че продуктът е този, който хората искат да купят. Фермерът трябва да представи продукта и да обясни колко е добър той и защо те трябва да го купят. Фермерът запознава потребителите с предимствата на неговата продукция: Месото на пъдпъдъците се цени изключително много поради типичния си вкус на дивечово месо. Консумира се печено или консервирано. Желан ловен обект е за отстрел. Подходящ обект е за обучение на ловни кучета.

4. Доверие: добрият маркетинг се получава, когато потребителят вярва на фермера. По-важните елементи на добрия маркетингов план са: • Да се познават желанията, антипатията и очакванията на потребителите.

• Да се познават предимствата и недостатъците на конкурентите. Маркетинговата стратегия на производителя трябва да отговаря на следните въпроси: • Този продукт има ли постоянно търсене?

• Колко конкуренти произвеждат същия продукт?

• Може ли търсенето на продукта да се увеличи?

• Може ли фермерът ефективно да се конкурира в цената, качеството и доставката? Изводи 1. Високата продуктивност на пъдпъдъците и лесните условия на отглеждане ги правят подходящи за създаване на ферми.

2. Себестойността на влаганите средства за създаване на подобна ферма е сравнително ниска.

3. Високото качество на пъдпъдъчето месо и яйца, както и лечебните им свойства, са предпоставка за увеличено потребление сред българите.

4. Увеличеното търсене и бързото производство са предпоставка за бързо изплащане на банкови кредити.

5. Доброто маркетингово проучване и създаването на реални клиенти в различни сфери на потребление могат да гарантират добра печалба от фермите за пъдпъдъци. Д-р Моника Стефанова Доц. д-р Запрянка Шиндарска Лесотехнически университет

11

ПОРОДИ БРОЙ 2/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 12

Синтетична популация българска млечна овца В резултат на дългогодишния труд на 42-ма български учени с ръководител акад. Хинковски, със Сертификат под N10645 от 30.06.2005г бе регистрирана Синтетична популация българска млечна овца (СПБМ). Създаването є се извърши чрез прилагането на система на хибридизация на майчина основа тънкорунни, полутънкорунни, полугрубовълнести и отчасти специализирани млечни породи и отродия с използването на кочове на породите Източнофризийска, Черноглава плевенска, Аваси и Старозагорска. В зависимост от използваните схеми при създаването на СПБМ, в различните райони на страната се наблюдават фенотипни различия между животните. Типизирането на животните и реализирането на генетичния им потенциал чрез адекватно управление на селекционния процес е основна задача пред селекционерите. Типичните представители на овцете от тази популация се доближават до Източнофризийската порода (в зависимост от кръвността) и коренно се различават по тип, телосложение и продуктивност от развъжданите у нас тънкорунни, полутънкорунни, цигайски, полугрубовълнести, месодайни и специализирани местни млечни породи. Тялото е дълго и широко. Вимето е добре развито с правилна постановка на цицките, което го прави подходящо за машинно доене. Руното е бяло с еднородна или смесена вълна с нежност 46-о до 50-о качество по Брадфорд. Овцете от Синтетичната популация са с отлични адаптивни способности, които са наследени от основата и отчасти от породите

подобрителки. При „развъждане в себе си” приплодите не понижават жизнеността, плодовитостта и продуктивността си. В следващите поколения приспособителните промени се натрупват, усъвършенстват и се затвърждават. Устойчиви са на паразити, инсекти, кърлежи и др., т.е. към хемоспоридиозите, и не боледуват от пироплазмоза и бабезиоза. Едно от основните предимства на Синтетичната популация българска млечна овца е способността да запазва характерните си признаци в редица поколения, което от своя страна е гаранция, че при чистопородното развъждане в следващите поколения ще се проявят биологичните и стопански качества, които са близки до средното за популацията. Те притежават и способността за бързо изменение на тези качества в желаната насока. Овцете от Синтетичната популация българска млечна притежават висока млечна продуктивност. Средният генетичен потенциал за пълна лактация е около 400l със 7,5% масленост, а за дойна – от 150 до 200l. Естествено, реализирането на този признак зависи от осигурените условия на хранене и отглеждане, но трябва да се подчертае, че новата популация не изисква специфични условия на отглеждане. Първото заплождане става на 18 месеца, но е възможно заплождане и на 9-10 месечна възраст. Продължителността на бременността е от 148 до 152 дни. Биологичната плодовитост е изключително висока - до 150 агнета от 100 овце-майки. Научният подход при прилагането на методите на селекцията и

контрола на продуктивните качества при овцете от СПБМ в стадата на ССА (ЗИ – Шумен, ИЖН – Костинброд, ИЗ – Карнобат) доведе до определяне параметрите на продуктивността им, които ги характеризират като най-добрите племенни стада на породата. Произвежданите в посочените научни звена на ССА елитни разплодни мъжки и женски животни са желани и търсени от фермерите с цел повишаване млечността на овцете, като ежегодно институтите продават главно мъжки агнета за разплод. Институтските стада, както сега, така и в бъдеще, са основните племенни ядра и ще служат за усъвършенстване на СПБМ. По данни на Райчева и сътр., 2010г, достигнатата биологична плодовитост – 144-150% в стадата на ССА отговаря на изискванията на породата. По отношение на живото тегло (62,5 – 80,0kg – овце-майки; 26,5 – 28,0kg – агнета на 60 дневна възраст), животните от различните категории също отговарят на поставените селекционни изисквания. Средната млечност за 120 дневен доен период и среднодневната млечност за дойния период за отделните стада е както следва: • Земеделски институт – Шумен – 133,0l; 1,110l • ИЖН – Костинброд е 116,2l; 0,970l • Институт по земеделие – Карнобат – 111, 5l; 0,930l Посочената средна млечност за 120-дневен доен период отговаря на поставената цел по този показател. Резултатите за максималната млечност показват генетичните възможности на овцете за по-висока млечна

продуктивност. При всички институтски стада минималната млечност е в границите на 7075l, което показва, че бъдещата селекционна работа трябва да бъде насочена към повишаване на млечната продуктивност и в тези стада. Овцете-майки от Синтетичната популация българска млечна се отличават с много добри качествени показатели на млякото (Stancheva et al., 2011). Установените стойности за сухото вещество – 17.94%, сухият безмаслен остатък – 10.63%, млечната мазнина – 7.32%, общият белтък – 5.35% и лактозата – 4.25% са в съответствие с изискванията за сурово овче мляко, предназначено за преработване на млечни продукти. Физикохимичните свойства: плътност – 1.032°Г, титруема киселинност – 22.8°Т, подсирваема способност – 261s и времето за коагулация – 172min показват много добра пригодност на млякото за преработка в млечни продукти. Установените съотношения между компонентите, изразяващи хранителната и технологична стойност на млякото, показват стойности в рамките на необходимите стандарти за преработването му. От приведените данни, свързани с продуктивността на овцете от Синтетичната популация българска млечна, отглеждани в ССА, може да се направи заключение, че те са достигнали поставените селекционни лимити и са перспективни за селекцията. Наличието на различия между овцете в стадата на породата са предпоставка за генетичното є подобряване. На този етап се прилагат преценка по произход и собствена продуктивност, които не са най-прецизните методи за определяне на ръзвъдната стойност, но са достъпни, бързи и евтини, и умелото им използване дава добри резултати. Отделните стада на породата се характеризират с изградена линейна структура, която ще

послужи за изграждането на генеалогичната структура на породата. Методиката по създаването на популацията позволява в нейната вътрепородна структура да се използва т.нар. “отворен нуклеус”, т.е. тя се характеризира с отворена система на селекция. По този начин се позволява интродуциране наново на генетична плазма от една или друга от породите, взели участие при създаването є, с оглед увеличаване на възможностите за селекция на определен функционален и продуктивен признак. С експериментална и научна цел е възможно и използването еднократно на породите Хиос, Лакон и Асаф, за евентуално повишаване на млечността и плодовитостта. В общи линии популацията е с изградена нормална племенна структура. Размерът на елитната є част е 15%. За нуждите на популацията е необходимо ежегодно производство на 3000 броя ремонтни кочлета, като в момента се осигуряват около 300 броя или 10 пъти по-малко. Съществуват реални възможности средната дойна млечност на елитната част на популацията да достигне 200l, а в репродуктивната є част – до 150l. Развъдната цел е още повишаване на плодовитостта при елитната част до 190% от 100 овце-майки и до 170% при репродуктивната част. Наличният размах на генетично обоснованата изменчивост е доказателство, че задачите, поставени пред популацията, могат да се изпълнят. За осъществяването на планираната селекция е необходимо да се разшири вътрепопулационната генетична структура, като се създаде т.нар. “сборен нуклеус”, т.е. към съществуващите стада, произвеждащи мъжки разплодници, да бъдат включени и овце от репродуктивната част с високи стойности за признаците млечност и плодовитост, което ще увеличи възможностите за повишаване на интензивността на

селекцията..

Проблеми при провеждането на селекцията на сегашния етап от развитието на популацията и перспективи за преодоляването им:

Селекционни проблеми: • липса на ясна и единна развъдна стратегия поради наличието на повече от една РА, респективно на повече от една селекционна програма • липса на депо за млади мъжки разплодници • проблеми свързани с контрола на продуктивността, зоотехническата отчетност и изграждане на единна информационна система • стихийно кръстосване с кочове от специализирани млечни породи Перспективи на селекцията на овцете от СПБМ: • обединение на РА и прилагане на една селекционна програма • чистопородно развъждане и консолидиране на породата • увеличаване на млечната продуктивност и биологичната плодовитост • изграждане на структурата на породата, в т.ч вътрепородни типове • с оглед усъвършенстване на вътрепородната структура на Син-тетичната млечна популация да се използва т.нар. “отворен нуклеус”, позволяващ интродуциране отново на генетична плазма от породите Хиос, Лакон и Асаф и Източнофризийска, което ще увеличи възможностите за селекция на определен функционален и продуктивен признак – висока млечност, с качествено мляко и висока плодовитост • с оглед по-бърз генетичен прогрес при овцете от СПБМ, да се възстанови ежегодното производство на 3000 броя ремонтни кочлета. Невяна Станчева Земеделски институт, Шумен

13

ЕКСПЕРТИ

ПРОБЛЕМИ НА ЗАЙЦЕВЪДСТВОТО У НАС

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2012

В България има отлични условия за производство на заешко месо. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на зайци – екстремно горещите дни, които пречат на размножителния процес са малко, а може да се произвеждат и достатъчно висококачествени фуражи за изготвяне на пълнодажбени гранули за различните физиологични групи зайци. В страната има добри традиции за отглеждане на този вид животни, като отделните категории зайци обикновено се отглеждат разделно. За започване на това производство e необходима неголяма инвестиция. Липсват ограничителни квоти за отглеждане на зайци, а така също отсъстват митнически такси при внос на зешко месо и живи зайци в страните от Европейската общност. Налични са и възможности за износ за страни и извън Европейския съюз. Отглеждането на зайците у нас сега е предимно екстензивно и е съсредоточено най-вече в дребни лични стопанства, като броят на фермите с над 50 зайкини-майки е ограничен. В съвременните ферми най-често се прилага полуинтензивна технология на отглеждане. Това е предпоставка за ниската ефективност на сектора като цяло. Основно значение за успеха на производството на заешко месо има размерът и местоположението на фермата, а така също и правилното съчетание между избор на подходящ генетичен материал,

14

целесъобразно хранене, съвременна технология на отглеждане. Не трябва да се пропуска и системното прилагане на ефективна ветеринарно-профилактична програма, която е неразделна част от технологията на развъждане и отглеждане на зайците. Преобладаващата част от зайците, отглеждани у нас в производствени ферми, са от породите Бял новозеландски и Калифорнийски, а така също и животни от хибрида ЦИКА. Във фермите с любителски характер се отглеждат животни и от други породи - най-често Бял и Белгийски великан, Веселина и други. Един от най-значимите моменти за постигане на ефективност при зайцевъдството е правилният избор на система на хранене. Световната практика показва, че ефективно производство се постига при хранене с целодажбени гранулирани смески, съобразени с категорията и физиологичното състояние на зайците. Преобладаващата част от фермите у нас обаче не изхранват животните с целодажбени гранулирани смески, а прилагат смесено хранене - частично с гранулирани и частично с натурални непреработени фуражи. Причините за това са няколко, най-съществената от които е, че много често предлаганите на пазара смески са с ниско качество, като съставът им рядко отговаря на описанието, а цената им е много висока, сравнена с предлаганите в други Европейски държави. Друга

причина за ниската ефективност на отрасъла е, че на пазара у нас се предлагат целодажбени смески само в две - три разновидности, което означава, че за някои категории зайци с определено физиологично състояние липсват подходящи смески, като например – за мъжки зайци. Разнообразието на предлаганите гранулирани фуражи обуславя не само подобряването на угоителните и растежни способности на зайците, но и редуцирането на голяма част от наблюдаваните храносмилателни разстройства, особено в периода около отбиването, както и повишаването на репродуктивните им качества. Положителна тенденция в зайцевъдната практика у нас е прилагането на различни хранителни добавки, с цел преодоляване на храносмилателните разстройства и подобряване на имунната защита, като пробиотици, пребиотици и т.н. Проблеми, свързани със селекцията на разплодните животни За съжаление, един от най-сериозните проблеми на зайцевъдното производство у нас е липсата на последователна селекция на животните, използвани за разплод, макар че има приети селекционни програми за отделните породи. Основната причина е липсата на финансов ресурс за провеждане на селекционните мероприятия от развъдните асоциации. Поради това селекцията се извършва от самите зайцевъди. Селекцията на повечето фермери е насочена най-често към външните белези, с цел да се покрият стандартите на породите за изложбени цели. Много често фермерите оставят за разплод зайкини-майки, даващи по-малък брой приплоди, но с по-големи размери, поради две причини. Първо, зайчетата се отглеждат по-лесно през първите дни от индивидуалното развитие, и второ, фермерите погрешно смятат, че по този начин се увеличава продуктивният живот на зайкинята майка. В действителност при изследвания върху корелацията между плодовитостта (броя на приплодите в зайчилото) и функционалното дълголетие било установено, че двата признака не са антагонисти в развъдните програми, тъй като генетична корелация между тях липсва. Много добри резултати са получени при селекция на растежните способности и усвояемостта на дажбата, тъй като херитабилитетът

на тези признаци е със средно значение, което предполага успешна селекция по тях. Значително по-добри резултати в селекцията на зайците би имало, ако тази дейност се извършва от развъдните асоциации, които да провеждат селекция професионално, съобразно приетите селекционни програми. Избор на репродуктивна система. Отглеждането на зайци у нас е най-често екстензивно или полуинтензивно. Екстензивната система се характеризира с дълъг период между ражданията и заплождането, както и с късно отбиване. Заплождането става след отбиването на зайчетата на 30 до 40, в някои случаи дори до 56-дневна възраст. При полуинтензивната система заплождането се извършва на 11-ия ден след раждането. През последните 10-20 години бе извършена огромна промяна в начина на отглеждане на зайците в Европа. Много често се прилага интензивно отглеждане, при което зайкините се заплождат още на четвъртия ден след раждането, като годишно се реализират 10-11 раждания от зайкиня-майка. Различни фактори повлияват репродуктивните качества на зайкините: породност, поредно раждане, физиологично състояние, сексуална възприемчивост, ниво на хранене, телесното развитие, зравословно състояние и т.н Голяма част от фермите са преминали от традиционната система на отглеждане, при която почти ежедневно има отбивания, раждания, случки и т.н., към по-продуктивната циклична система. При нея осеменяванията са само няколко определени дни в месеца, което води до определени дни за раждания и отбивания. За по-добрата организация на работата във фермата спомага прилагането на изкуствено осеменяване, което, освен че позволява формиране на големи партиди животни за клане и разплод, дава и по-добри санитарни гаранции. Само в отделни ферми се прилага изкуствено осеменяване, а от зайкиня-майка в добрите производствени стопанства се постигат около 5-6 раждания.

15

16

Технология на отглеждане и нейното влияние върху производството на заешко месо Отглеждането на животните в съответствие със зоохигиенните изисквания осигурява максимални стойности на репродукция и млечна продуктивност при зайкините-майки, висока жизненост и добри угоителни способности при подрастващите. У нас се прилагат различни технологични решения при отглеждането на различните категории зайци, като размерът на осигурената площ на животно от различните технологични групи силно варира и често се нарушават технологичните и зоохигиенни норми. Прилага се отглеждане на открито, под навес или в закрити помещения с едноетажни, двуетажни и дори триетажни клетки, при различни системи на почистване, поене и хранене. Положителна е практиката у нас различните технологични групи да се отглеждат в различни помещения. В отделни зайцеферми се прилага отглеждане на животните при използване на съвременно технологично оборудване, като се контролират необходимите зоохигиенни параметри, но в повечето случаи това не се прави. Много от фермите нямат ефективна система за вентилация и отопление на помещенията, което се отразява отрицателно на количеството и качеството на получаваната продукция. Синхронизирането на цялостния процес на производство на заешко месо с нормативните изисквания като цяло предстои, при което ще се покрият оптимално нуждите на животните, но това ще изисква влагане на допълнителен финансов ресурс. Слаба страна на производството на заешко месо у нас е липсата на автоматизация на производствените процеси. Продължителността на периода на угояване зависи от желаното живо тегло, което трябва да се достигне, от среднодневния прираст, както и от общите производствени условия във фермата. При интензивните ферми в Европа отбиването става на 28 – 30-дневна възраст, а периодът на угояване трае около 7 седмици, при което зайците достигат 2,42,6кг живо тегло при разход на фураж 3-3,5кг за килограм прираст. У нас се стремим към 90-дневен период на угояване за достигане на същото или малко по-високо тегло, но разходът на фураж за

килограм прираст е по-висок. Проблеми, свързани със спазването на програмите за ветеринарномедицинската профилактика Повечето заболявания при зайците се развиват много бързо, а лечението им е трудно и скъпо. Това налага най-стриктно да се спазват ветеринарнопрофилактичните мерки при отглеждане на зайци. За съжаление у нас липсва цялостна ефективна система за ветеринарномедицинска профилактика и лечение на основните заболявания при зайците. За постигане на трайни успехи в зайцевъдството, решаващо значение има овладяването на високата смъртност на приплодите в периода след отбиването. Задържане на растежа и повишена смъртност се наблюдават най-често през двете седмици след отбиването, варират и зависят от типа на дажбата и от прилагането на профилактични мерки при отглеждането на животните. Основните правила на зоопрофилактиката включват: редовно механично почистване на фекалиите и урината, редовна дезинфекция на клетките и помещенията, строга забрана на достъпа на външни лица във фермата, контрол по внос и износ на животни във фермата, редовна дезинсекция и дератизация във фермата, биологичен отдих – “пълно – празно”, редовна лечебна профилактика при зайците. По отношение на имунопрофилактиката се налага строг контрол, касаещ съхранението и прилагането на ваксините. Пазари, кланници, реализация За постигане на ефективно производство на заешко месо и неговата реализация е подходящо то да бъде съсредоточено в близост до зайцекланниците. Действащите линии за клане на зайци у нас не покриват реално нуждите на зайцевъдството, което е и една от основните причини за неефективността на това производство. През 2001г потреблението на заешко месо е било 0,3кг на човек годишно, което представлява около 1% от общото потребление на месо в страната. Потреблението е ниско поради сравнително високата цена на заешкото месо на пазара и малкото магазини, които го предлагат. Основни клиенти на заешко месо са големите вериги, магазини и ресторантите, в някои случаи и външния пазар. Законодателство Наличното законодателство в областта на зайцевъдството е синхронизирано с Европейските изисквания в тази област и е достатъчно условие за успешното развитие на сектора. В заключение, за успеха на това производство е необходимо преди всичко обединение на производителите за създаване на необходимите предпоставки за развитието му.

Ивона Димитрова Лесотехнически Университет, София

• Какво е стрес?

явява универсална защитна система, присъща за всички селскостопански животни. Всички стресови стимули, независимо от своя произход, предизвикват еднопосочен отговор, изразяващ се в активиране на стресовата ос и бързо обезпечаване на необходимата енергия. При продължително въздействие на стресовия стимул, неспецифичният характер на стресовия отговор постепенно преминава към специфични физиологични и биохимични промени, насочени към възстановяване на конкретния параметър на хомеостазиса в рамките на физиологичната норма. В този случай се избягва генерализираният отговор, като се активират само физиологичните механизми, имащи отношение към възстановяване на отклоненията, предизвикани от стресовия стимул. Стресовият отговор е биологически оправдан и полезен, но от зоотехническа гледна точка той не е изгоден, защото образуването на глюкоза посредством глюконеогенезис е икономически неизгодно и се губи много енергиен и пластичен материал за получаване на животинска продукция. Стресовият отговор не трябва да се разглежда едностранчиво, защото последните проучвания демонстрират недвусмислено, наличието на взаимно обусловена координация между функциите на централната нервна система, ендокринната и имунната системи. Известно е, че стресът потиска имунната система, но имунната система е тази, която

BG

аналози на глюкокортикоидите се използват масово за потискане на алергични реакции. Биологичното предназначение на стреса е да осигури бързо енергия, която е необходима на стресираното животно за справяне с предизвикателствата, пред които е изправено. В този смисъл стреса е биологически полезна реакция, която позволява на животното да концентрира своето внимание и енергия и да прояви максимални физически възможности, които при нестресирано животно са немислими. Стресът повишава чувствителността на сетивните органи, възможностите за бързо реагиране и предприемане на защитна или нападателна позиция, което увеличава шансовете му да оцелее в критични ситуации. Бързото обезпечаване на увеличените енергийни потребности в стресова ситуация се реализира от надбъбречните хормони – кортизол и кортикостерон, които стимулират глюконеогенезиса (синтез на глюкоза от невъглехидратни източници). Наред с това, катехоламините, инкретирани от надбъбречната сърцевина активират липолизата (разграждане на липидите и освобождаването на свободни мастни киселини), а резервната мастна тъкан се явява сериозен източник на енергия при продължителен стрес, понеже в количествен аспект мастните депа на организма, далеч надхвърлят гликогенните резерви. Освен това тяхната енергийна плътност превъзхожда тази на гликогена. Еволюционно утвърдилият се защитен механизъм се

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2012

Стресът е неспецифичен отговор на организма кьм разнообразни натоварващи стимули, чийто интензитет и продължителност определят степента на нарушенията в хомеостазиса. Класическата стресова реакция се изразява в освобождаване на т.нар. рилизинг хормони (кортикотропинрилизинг хормон и аргининвазопрeсин) от хипоталамуса. Това са неврохормони, които стимулират инкрецията на адренокортикотропен хормон от хипофизата, който от своя страна активира функцията на надбьбречните жлези. Надбъбречните жлези са малки образувания, разположени върху бъбреците. Те се състоят от кора и сърцевина. Кората включва 3 слоя: външен, в който се синтезират минералкортикоиди; междинен в който се синтезират глюкокортикоиди и вътрешен, в който се синтезират полови хормони. От сърцевинния се инкретират катехоламини (адреналин и норадреналин). Наименованието на споменатите хормони произлиза от специфичната им метаболитна функция. Минералкортикоидите (алдостерон) регулират минералния обмен. Глюкокортикоидите (кортизол, кортикостерон) регулират въглехидратния обмен. От казаното става ясно, че хормоните на тези малки по размер жлези са въвлечени в регулирането на множество метаболитни процеси и са от сьществено значение за оцеляването на организма при екстремни ситуации. Достатъчно е да споменем, че синтетичните

ЕКСПЕРТИ

СТРЕС И ФИЗИОЛОГИЧЕН КОМФОРТ ПРИ ОВЦЕТЕ

17

оказва стимулиращ ефект върху централното звено на стресовата ос (хипоталамуса), като по този начин обезпечава инхибиращ контрол върху собствената функция, предпазвайки организма от предозиран имунен отговор, който би бил пагубен за собствените клетки и тъкани. Следователно имунната и стресовата системи може да бъдат разглеждани като две, взаимно контролиращи се, системи, чийто координиран ефект води до успешна защита на организма. За съжаление, все още липсват критерии, които ясно да разграничат и посочат момента, в който настъпва нарушаване на синхронизирания защитен ефект на 2-те системи, което при продължителен стрес може да има фатален изход.

• Какво е физиологичен комфорт (Welfare)?

18

Физиологичният комфорт включва аспекти на биологическото функциониране (липса на заболявания, наранявания), естествения начин на живот (възможност за свободна изява на изработените в процеса на еволюцията образци на поведение) и липса на негативни чувства (да не се изпитва страх, болка, глад и жажда). Като вид, който традиционно се отглежда екстензивно, доскоро овцете не получаваха необходимото внимание от гледна точка на техния физиологичен комфорт. Въпреки че екстензивно

отглежданите животни имат поголяма свобода за манифестиране на присъщото за тях поведение в сравнение с интензивно отглежданите животни, те все пак продължават да са уязвими към други предизвикателства, свързани с физиологичния комфорт. Екстензивно отглежданите животни може да изпитват дискомфорт, ако предизвикателствата на околната среда не могат да бъдат преодолени от придобитите стратегии за справяне с тях (например, ако при висока температура на средата физиологичните адаптационни механизми и терморегулационно поведение не са в състояние да отстранят излишната топлина). Следователно, за да оценим физиологичния комфорт на овцете ние трябва да знаем, кога животното ще започне да изпитва дискомфорт, т.е. момента, в който неговите адаптационни механизми няма да са в състояниение да преодолеят предизвикателствата на околната среда. Понякога основните адаптационни механизми, придобити преди одомашняването на дивите овце, не са повече нужни при условията, при които живеят сега. Стадният начин на живот и наличието на социално поведение се явяват елементи на защитното поведение срещу хищници, съществуващи при дивата овца. Ето защо социално изолираните овце изпитват чувство на страх и паника, присъщи на дивата овца в изолация, въпреки че липсва реална заплаха за тяхното биологично функциониране. При интензивните системи на отглеждане е осигурено високо ниво на контрол и животните зависят изцяло от човек за осигуряване на храна, вода, лечение на болести и наранявания. Цената, която животните плащат за това, е лишаване от свобода и ограничаване възможностите за манифестиране на присъщото им поведение. При екстензивните системи животните се контролират

по-рядко, осигуряването на храна, вода и физически комфорт зависят от особеностите на климата. Болните овце често остават без лечение. Положителната страна в случая е тяхната относителна свобода и по-голяма възможност да манифестират присъщото си поведение. Някои породи овце са по-добре адаптирани и се справят с раждането при екстензивни условия, където надзора при тях е ограничен. Съществуват породни различия по отношение на адаптационното поведение, свързано с отглеждането на агнето. Някои породи са с по-висока ефективност на плацентата, което позволява да се редуцира негативният ефект на недохранването по време на бременността върху развитието на плода. Породни различия са установени и по отношение качеството на майчиното поведение спрямо новороденото агне, което изглежда е свързано с успешното разпознаване на собственото анге от майката, намалената бдителност на майката и дистанцията между майката и агнето по време на лактацията. Дивата овца предпочита отдалечено от групата място за раждане, където тя остава в социална изолация в продължение на няколко дни. Домашната овца често пъти има ограничена възможност да се изолира и да избере предпочитано от нея място за раждане. Подобно на дивата овца, тя предпочита да роди в изолация, ако такава възможност е предоставена. Връзката майка-агне при раждане в изолация е по-добре изградена и “кражбата” на агнето от други овце е редуцирано. В този случай се увеличава и процентът на оцелелите след раждане агнета. Съществен фактор е отношението на човека към животните. При интензивните системи на отглеждане поведението на овчаря и отношението му към животните е от съществено значение за изпитвания от животните страх, за техния физиологически

комфорт и продуктивност. Тези взаимоотношения не са изследвани обстойно при екстензивно отглеждани животни, където контактът човек-животно е редуциран и може да се очаква, че овцете изпитват повисока степен на страх от всички манипулации.

• Физиологичен комфорт при овце отглеждани при интензивни условия.

Фактори, който повлияват физиологичния комфорт: – Вълната предпазва овцете от екстремен студ и топлина. Овце с дължина на вълната 2.5см се чувстват по-комфортно от тези, с по-малка дължина на вълната.

– Овцете трябва да се стрижат преди началото на летния сезон в дни, когато температурата не е много висока.

– Особено важно е през топлите дни да се осигури достатъчно вода по 7-8л. на ден. Поетата през зимата вода е 9-11% от телесното тегло, а през лятото достига 19-25%. Обикновено високата температура съвпада с изсъхване на тревата, което допълнително увеличава нуждата от вода. Младите животни се нуждаят от повече вода, защото при тях тя съставлява по-голям процент от теглото. На агнетата трябва да се предоставя възможност за почесто пиене на вода, понеже при еднократно пиене поемат недостатъчно. Освен това, те имат и по-интензивен метаболизъм.

– През обедните часове, когато температурата е много висока е необходимо да се осигури сянка, като при парцелна пасищна система е препоръчително изграждане на леки конструкции, покрити с брезент, които позволяват лесно придвижване на сенника при преместване от един пасищен парцел към друг. Засенчената площ трябва да е достатъчно голяма и да позволява на всички животни да легнат, защото така се постига допълнително отделяне

на топлина и облекчение от топлинния приток към животното.

– Когато овцете се държат в затворено помещение, трябва да се осигури добро вентилиране на помещението чрез използване на принудителна вентилация (вентилатор).

– Необходимо е да се избягва транспортирането на животните през деня, когато температурата е висока.

– Консумацията на храна при висока температура рязко спада, затова трябва да се предлага дажба с висока енергийна плътност. При консумиране на груб фураж се генерира повече ендогенна топлина в сравнение с консумацията на зърно.

– Клиничните признаци на топлинния стрес се изразяват в учестено дишане, слабост, неспособност да стоят и повишена ректална температура. При силен топлинен стрес овцете трябва да се охлаждат със смес от етилов и изопропилов спирт чрез пръскане в областта между задните крака, където няма вълна и има богато кръвоснабдяване. Охлаждането чрез пръскане на студена вода върху вълната е противопоказно, защото въздуха не може да премине през руното и се предотвратява охлаждането. Може да се приложи пръскане на оголените части със студена вода. Намалената консумация при топлинен стрес рефлектира негативно върху прираста.

– Топлинният стрес е съпроводен с увеличаване на ембрионалната смъртност. При силен топлинен стрес се нарушава сперматогенезата и оплодителната способност на кочовете. При засегнати от топлинен стрес кочове е необходим период от 6-7 седмици, за възстановяване на оплодителната им способност.

– През летния период е особено важно да се осигури каменна сол или минерални добавки за възстановяване на минералния баланс – Опаразитяването на овцете през летния период допълнително

отежнява предизвикания от топлината физиологичен дискомфорт.

– Нервно-хормоналният отговор при хроничен стрес е труден за интерпретиране, защото често след началния стресов отговор настъпва нормализиране концентрацията на кортизола. В този случай концентрацията на кортизол и катехоламини може да бъде по-ниска от тази преди началото на стресовото въздействие. Хроничният стрес може да засегне репродуктивната функция, растежа на вълната, качеството на месото, имунната функция и степента на опаразитяване. Той предизвиква промяна в поведението особено в активността, храненето и циркадния ритъм на поведенческите реакции.

– Грубото третиране и кучетата са източник на стрес при овцете.

– Стресиращо въздействие оказва и изграждането на йерархичен порядък при оформяне на нови групи, както и отбиването на агнето от майката.

– Кучетата и опаразитяването водят до промени в типичните за животното форми на поведение. Наличието на много източници на хроничен стрес при отлеждане на овце, предполага, че съблюдаването на условията на физиологичен комфорт при този вид изисква повече внимание от това, което той получава в момента.

– Транспортиране. Основните признаци на дискомфорт при транспортиране през зимните месеци са следните: мокро руно, консумация на постеля, замръзнал секрет по ноздрите. Необходимо е животните да бъдат защитени от действието на студения вятър, да се осигури по-добра постеля на транспортната платформа и да се съблюдават нормата за брой на животните на единица площ. По-голямата гъстота не позволява на животните да заемат устойчива, комфортна позиция. При транспортиране през летните месеци гъстотата на

19

20

овцете трябва да се намали до 85% от максималната. Препоръчително е да се намали честотата и продължителността на почивките, за да се избегне акумулирането на топлина. Да се избягва експозицията на директна слънчева радиация. При голяма гъстота животните не могат да си осигурят достатъчно пространство и продължават да се блъскат и да вдигат шум за известен период от време след натоварването. Друг признак е учестеното дишане. Животните стоят с изпъната шия и отворена уста, те лягат неволно и не могат да станат. Необходимо е да се осигури добро вентилиране.

– Манипулации, които са нежелани и се посрещат с отвращение от овцете – улавяне и обръщане по гръб.

– Овцете имат рядката способност да запомнят определено място, свързано с неприятно преживяване. Връщането отново на това място ще бъде стресиращо.

– Стресиращо въздействие оказват също силни викове, звуци от удари по метал, силен шум и др.

– Желателно е охраната на стадото да се осъществява от добре дресирани кучета, които не безпокоят непрекъснато овцете и не ги хапят. Овцете могат да разпознават човека, който ги храни и ако той се отнася добре към тях, не изпитват страх от него. Когато човек от персонала, който се грижи за тях, се отнася грубо, те се стресират в негово присъствие.

– Всяка новост, която е непозната за тях (непознато място, смесване с други животни и нови обекти), е стресираща в началото, защото централната нервна система няма информация за новия обект и го приема като потенциална опасност до момента, когато се получи достатъчна, потвърдителна информация, че той не застрашава биологичното оцеляване на животното и неговия физиологичен комфорт.

Следователно, акумулирането на информация за новия обект кореспондира с постепенното привикване на животните към обекта и редуциране степента на страх (стрес) до момента, когато те започват да възприемат обекта като обичаен елемент на околната среда, който не оказва никакво влияние върху физиологичния им комфорт. В процеса на отглеждане на животните се осъществяват редица мероприятия, свързани с тяхното манипулиране, което оказва силен стресов ефект върху овцете, а именно: стрижба, потапяне в дизенфекционен разтвор, поставяне на ушни марки, подрязване на копита и др.

– Стресирането на овце в ранна бременост предизвиква проблеми във функцията на бъбреците на новороденото агне, което на 5-месечна възраст вече има високо кръвно налягане. Непосредствено преди раждане гените, които регулират развитието на бъбреците и кръвното налягане са с повишена активност. Стресът ускорява физиологичното съзряване на бъбреците, поради което няма достатъчно време за нормалното им развитие.

– Селекцията на овце за висока млечност се съпровожда с повишен метаболизъм и увеличена продукция на екзогенна топлина. В този случай към екзогенния топлинен товар, в дните с висока температура, се наслагва и екзогенно продуцираната топлина, което води до намаляване толерантността на тези животни към топлинен стрес.

– Страхът е универсална емоция в животинския свят, която мотивира животните да избягват хищника и съдейства максимално за тяхното оцеляване. Стресираното животно секретира феромони, които постъпват в кръвта и урината. Затова трябва да се избягва достъпа на нестресирани животни до места, в които има урина или кръв от стресирано животно.

– Стресираната овца може

да информира другите овце за съществуваща опастност чрез промяна в тембъра на блеене. Стресът, предизвикан от изолиране може да бъде рязко намален, ако на изолираната овца се покаже снимка на друга овца.

– Акумулирането на амоняк в обора през зимно-пролетния сезон, когато се избягва отварянето на вратите с цел задържане на топлината е сериозен проблем, на който не се обръща достатъчно внимание. Изследванията през последните години предполагат, че високата концентрация на амоняк е съпроводена с постоянно напрежение на организма, свързано с необходимостта от постоянно буфериране на предизвиканото от амоняка алкализиране на кръвта. Наред с това амонякът редуцира кислород-пренасящия капацитет на червените кръвни клетки и води до нарушение в обмяната на глутамина, който представлява аминокиселина, участвуваща в детоксикацията на амоняка, като в същото време, заедно с глюкозата служи като енергиен източник на белите кръвни клетки. По този начин, нарушенията от амоняка метаболизъм на глутамина ощетява имунната система на животните и ги прави по-чувствителни към заболяване. Нещо повече, амонякът стимулира продукцията на NO (участвуващ в клетъчната сигнализация), който от своя страна инхибира синтеза на стресови хормони и компрометира функцията на защитната система. Следователно, класическите индикатори за наличие на стрес (кортизол и кортикостерон) не може да бъдат използвани като такива в среда с висока концентрация на амоняк. В заключение, съобразяването на условията на хранене и гледане на овцете с изискванията за поддържане на относителен физиологичен комфорт е необходимо условие за увеличаване на продуктивността. Димитър Гудев

16

да извърши осеменяването на овцата в станока; 2 – вратата отваря пътя на следващата овца да влезе в станока за осеменяване или друга манипулация; 3 – предната врата е затворена и задържа овцата в станока; 4 – вратата е отворена и позволява овцата да напусне станока. Б – при сортиране на овцете: 5 – вратата позволява овцата да премине направо и да излезе в помещението пред станока; 6 – вратата затваря пътя напред и овцата се отклонява в помещението в страни от станока, отделя се от основното стадо.

Проф. Николай Тодоров Аграрен факултет, Тракийски университет, Стара Загора

2

УНИВЕРСАЛЕН СТАНОК ЗА ОВЦЕ

ОВЦЕ

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

Изкуствено осеменяване, Ваксинации и инжектиране, Даване на препарати през устата, Оценка на телесното състояние, Отделяне на брака и на агнетата, Теглене и маркиране на овцете, Третиране на копитата, Други манипулации

БРОЙ 2/ 2012

Улеснява извършването и намалява стресирането на овцете при:

А БИБЛИОТЕКА ЖИВОТНОВЪДСТВО

ВЪВЕДЕНИЕ Универсалният станок за овце (УСО) улеснява овчарите при извършването на различните манипулации с овцете и същевременно намалява стресирането им, което се отразява неблагоприятно на здравето и благоденствието на животните, на тяхната продуктивност и заплодяемост. Станокът позволява лесно извършване на изкуствено осеменяване, ваксиниране, Фигура 5.

2

Положение на задната (А) и предната (Б) врати при изкуствено осеменяване и при сортиране на овцете (поглед отгоре) Легенда: А – при изкуствено осеменяване: 1 – вратата затваря

станока, спира движението на овцете и позволява на осеменителя

15

станок за овце (снимка)

14

десния лост, тръба 2 служи за ръкохватка на овчаря, повдигащ задницата на овцата, а тръба 3 е облицована с маркуч или обвита с плат – тя застава на земята при влизане на овцата, а при повдигане пред задните крака.

Фигура 4. Лост – повдигач на задната част на овцете (поглед от страни) Легенда: 1-тръба 1,5 – 2 цола, 2 и 3 – тръби, свързващи левия и

3

За улеснение на вкарването на овцете в станока, е необходимо да се направи стърга. Тя започва с фуниеобразно стеснение, за събиране на овцете и направляването им в тесен канал, където застават една зад друга. Вътрешната ширина на канала е 50 см, което отговаря на ширината на станока, поставен в края на канала (фиг. 1). За направата на стъргата се използват леси (прегради), с които повечето ферми разполагат. Необходими са 4 броя леси по 3 метра дължина. Лесите се свързват помежду си и със станока, както е показано на фиг. 1, чрез обръчи (пръстени) направени от тел, гума или друг материал. Свързването на отделните елементи може да стане и с куки на едната леса и уши на другата. Закачането на лесите една за друга с куки е удобно специално при изработка от метал или прецизно обработено дърво.

НАПРАВА НА СТЪРГА

инжектиране, даване на препарати през устата, подрязване и третиране на копитата срещу гнилец, хващане на овцете за преглед, за оценка на телесното състояние, за отделяне от стадото на слабите овце за допълнително подхранване, отделяне на бракуваните овце, отбиване на агнетата и извършване на различни други манипулации. През последните години гегите изчезнаха от атрибутите на голяма част от овчарите, което довежда до плашене и блъскане на овцете във всички случаи, когато се наложи хващане на отделни овце или кочове. Овцете, както и другите продуктивни животни, се нуждаят от спокойствие. Това важи с още по-голяма сила при висока продуктивност. При използване на фуниеобразно стеснение и стърга, в края на която да се постави универсалният станок, може да се улесни хващането и извършването на различни манипулации, без да се стресират овцете. С използването на УСО се заменя отчасти и гегата, но не напълно. Понякога се налага да се хванат отделни овце, без да се преглежда цялото стадо, както и хващане на пасището, където гегата е абсолютно необходима. Затова би следвало да се организира производството, както на станоци, така и на геги. В днешно време може да се използват телескопически прибиращи се геги от тръби. Стопанствата, които имат механична работилница, могат да си изработят сами станок, следвайки описанието и чертежите в тази брошура. Други могат да си поръчат станок в някоя близка работилница.

Броят на необходимите леси се намалява наполовина (необходими са само два броя) при направа на канала покрай стената на овчарника, която служи за преграда от едната страна. Височината на лесите е желателно да е 95 – 100 см. Тази височина отговаря на размерите на станока, което улеснява свързването. УСТРОЙСТВО НА СТАНОКА Станокът е дълъг общо 160 см, висок 95 см, широк 50 см (вътрешно) и се състои от две стени, предна и задна врати. Размерите на отделните части на станока са показани на фиг.2. Рамките са от винкел (40/30/4 мм или 35/35/4 мм) или затворен квадратен профил. Дясната задна вертикална рамка е желателно да е от тръба, което улеснява направата на панта за предната врата (Б). Стените се правят от черна ламарина (2 мм дебелина), която се боядисва. Лявата стена е права, докато дясната има въртяща се врата. Вратата се отваря по два начина, чрез завъртане по задната вертикална рамка (крак) на станока при извършване на изкуствено осеменяване или чрез завъртане по рамката от дясната страна на вратата при сортиране на овцете или отделяне на бракувани, болни, слаби овце и при отделяне (отбиване) на агнетата. За дясната предна рамка е закрепена и въртяща се врата на изхода от станока. Тази врата е направена от рамка и мрежа или железни пръчки (за предпочитане с диаметър 8 мм), което позволява на овцете да виждат напред и улеснява влизането им в станока. На фиг. 2 е показан страничен поглед на станока към дясната му стена. Вертикалните рамки са с 15 – 20 см по-дълги надолу и служат за крака. За долният край на вертикалните рамки са заваряват шини (50/4 мм), които свързват двете стени на станока. Нагоре страничните рамки излизат 10 см над стената и служат за свързване с лесите, посредством халка или телен пръстен. На 50 см от предния край на станока от двете срани се поставят вертикални шини широки 5 см и дебели 4 мм, служещи за стабилно закрепване на осите на лоста за повдигане на овцете. Използват се две къси оси, на двете страни на бокса, а не дълга ос, която преминава през станока, която би попречило на преминаването на овцете. Осите са поставени на 40 см височина от земята (25 см от долния край на плътната стена). Лостът е прегънат под прав ъгъл при оста. Спазването на тези параметри е важно за правилното функциониране на лоста. Вратата А е широка 50 см и за нея двустранно са заварени уши 4

едната заварена на отвесната рамка на станока, втората заварена за вратата; 17 – лост на повдигача; 18 – удължение на вертикалната рамка на вратата, което ограничава отварянето и при въртене около дясната ос.

Фигура 3. Лява и дясна рамка на станока (поглед от страни)

Легенда: 1, 2 ,3 – винкели свързващи лявата и дясната рамки; 4 и 5 – шини свързващи лявата и дясната рамка в долният им край; 6 – зъб за спиране на вратата при изкуствено осеменяване; 7 – зъбци за задържане на лоста в повдигната състояние.

13

12

Легенда:Номерата във фигура 1 означават: 1 – ос на лоста за повдигане задницата на овце; 2 – тръба-повдигач (1,5 – 2 цола поставена в каучуков маркуч или обвита с плат за намаляване на травматизирането на овцете); 3 – повдигача във вдигнато положение (максимално 70 см); 4 – напречна тръба, свързваща двата лоста на повдигача, служеща като ръкохватка за човека, повдигащ овцете; 5 – положение на напречната тръба (ръкохватката) и лоста при вдигнато положение на задницата на овцата; 6 – зъбци за фиксиране на повдигача в определено положение; 7 – стопер, прикрепен на лоста, който пада свободно и зацепва в зъбците на рамката. За освобождаване на лоста се повдига стопера; 8 – панта (халка) надяната на вертикалната тръба и заварена за вратата; 9 – втора панта (халка); 10 – опора на пантата да не смъква вратата надолу; 11 – жегъл (прът) с бримка на горния край, която задържа жегъла да не пада надолу и служи като ръкохватка, за издърпването му; 12 – втори жегъл, който се маха при използване на вратата като спирателна и служи като ос при използване на вратата като сортираща (отваряне от другия край); 13, 14, 15 и 16 – две халки,

Фигура 2. Универсален станок за овце (поглед към дясната страна)

5

за свързване с рамката, посредством жегъл (пръчка от бетонно желязо). За целта са направени подобни уши и на рамките от двете страни на вратата. Жегълът е огънат и образува кръг в горния край, които го задържа от пропадане и служи като ръчка за издърпване. Вратата се свързва със задната рамка (вляво) при изкуствено осеменяване, подрязване на копитата или други манипулации в задната част на овцете. При сортиране на овцете вратата се свързва с жегъл за предната рамка (вдясно) На фиг. 2 е представен с пунктир (частта, която се закрива от стената) лостът за повдигане на задната част на овцете при извършване на изкуствено осеменяване. При влизане на овцата дръжката на лоста е назад, в положение 4, а при повдигането се издърпва от работника, стоящ до станока, напред в положение 5. При правилна изработка, движението на лоста е леко. Лостът се състои от две рамена, които се свързват помежду си в двата края. Цялата изработка е от тръби с диаметър около 4 – 5 см. На фиг. 2. с номер 1 е отбелязана дясната ос на лоста, която е къса и преминава само през опората в стената и тръбата на лоста. От другата страна има подобна къса ос (лагерувана в преградата). С цифрите 2 и 4 са отбелязани напречните тръби, свързващи двете рамена на лоста. Тръбата отбелязана с 2 остава пред задните крака на овцата, влязла в станока и служи за повдигането ѝ. Тази тръба се поставя в маркуч или се обвива с плат или друг материал, за да не травматизира овцата при повдигането ѝ. Тръбата отбелязана с 4 служи като ръчка за издърпване напред на горния край на лоста. В предния край на дясната горна рамка са направени зъбци, означени с 6, за задържане на лоста в положение на повдигната задна част на овцата. На дръжката на лоста има въртящ се стопер (запъналка), която зацепва в зъбците и задържа лоста неподвижен. Застопоряването на лоста за повдигане се налага само при извършване на продължителна манипулация. Станокът има светъл отвор отдолу на височина 15 – 20 см, които играе двойна роля: 1) дава възможност за осветяване на пътя, по който се движат овцете, което улеснява предвижването и 2) позволява поставяне (подвиране) в станока на корито или дунапрен за третиране на копитата, както и на електронен или механичен кантар за претегляне на овцете. Този отвор може да е 20 см при използване на обикновен кантар за теглене на овцете, при което лесно се подвира платформата му в станока. От друга страна не е допустимо отворът да е повече от 20 см, за да не могат малките агнета да излязат от станока. На фиг. 3 са показани двете стени на станока, с допълнителни

пояснения за свързването им с шини между предните и задните крака и с винкели, означени с 1, 2 и 3, в горния край на станока Във фиг. 4 е показан лостът за повдигане на овцете. На фиг. 5 се вижда станокът от горе при използването му за изкуствено осеменяване (А) и при използването му за сортиране на овцете (Б). Начините на използване на универсалния станок за овце са описани в следващите раздели. Всички манипулации се извършват лесно и при висока производителност (180 – 200 и повече овце на час) при участието на трима души – един подкарва овцете през стъргата при нужда, вторият извършва манипулацията и третият човек записва резултатите. ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ При използване на стърга, съчетана с универсалния станок, се намалява стресирането на овцете, защото отпада хващането, мъкненето на овцата до мястото за осеменяване, поставянето ѝ на станок за осеменяване или повдигането на задницата ѝ на ръка. От друга страна добре е известно, че стресирането от посочените манипулации води до понижение на заплодяемостта. Добре е овчарите да хващат с гега размърлените овце, които се заскачат от пробниците. В случаите, когато овчарите нямат геги, идеалното решение е кочовете пробници да имат пришити на престилката кечета, напоени с боя, които оставят белег на заскачаните размърляни овце. След това овцете се прекарват през стъргата посочена на фиг.1 и се осеменяват размърляните. Втора възможност е първо да се отделят размърлените овце, чрез врата А (фиг.2) в положение за сортиране, и след това да се извърши изкуствено осеменяване на размърляните овце. При осеменяване врата А е в І положение (върти се около оста вляво (фиг. 5). Отваря се пътя на една овца да влезе от канала в станока. Помощникът издърпва лоста на повдигача назад и повдига задницата на овцата. Осеменителят завърта врата А и затваря пътя на следващите овце, влиза през отворената врата (А), застава зад овцата и извършва осеменяването. След това помощника отваря врата Б, освобождава стопера (закачалката) на лоста и го пуска плавно назад до опиране на земята. Овцата излиза и процедурата се повтаря. В много случаи не се налага използването на стопера на лоста, защото осеменяването се извършва бързо и помощникът задържа без затруднение лоста в повдигнато положение.

6

СХЕМА НА СТАНОК:

Фигура 1. Разположение на фунията, канала и станока (поглед отгоре)

Легенда: 1- свързване на отделните елементи с обръч или пръстен от тел или закачалки

11

10

от да вървим по този път. Не може да подобрим храненето, ако не определяме оценката на телесното състояние, не може бързо да повишим продуктивността, ако не прилагаме изкуственото осеменяване. Описаният универсален станок за овце може да улесни провеждането на дейностите, водещи към по-добри резултати във фермите. Стъргата може да се монтира на различни места, в овчарника или вън от него, според нуждите. Отделните елементи се сглобяват и разглобяват лесно и бързо. Те не заемат много място и могат да се преместват лесно.

7

Под станокът се подвира корито с разтвор от меден сулфат (цинков сулфат или формалин). За да не се плашат овцете от разтвора, отгоре се поставя малко слама. Така се намалява и плискането на разтвора за третиране на копитата. Практично е вместо корито да се използва дунапрен обшит в плътен плат, които е надупчен

ТРЕТИРАНЕ НА КОПИТАТА

Операциите се извършват от ветеринарния лекар (зооинженер, ветеринарен техник) или друго лице, стоящо до станока и работещо през стената, както при оценка на телесното състояние. Тези манипулации изискват също трима човека – единият извършва съответната манипулация, а вторият отваря и затваря вратата на изхода (Б) и записва номерата на овцете, когато това е необходимо, а третият човек подкарва овцете, ако спре движението. Производителността е 150 до 200 овце на час в зависимост от манипулацията и сръчността на изпълнителите. Няма пречки да се третират и част от овцете, примерно да се маркират овцете с паднали номера или да се ваксинират само агнетата.

ВАКСИНИРАНЕ, ИНЖЕКТИРАНЕ, ДАВАНЕ НА ХАПОВЕ, МАРКИРАНЕ, ПРЕГЛЕД И ДРУГИ МАНИПУЛАЦИИ

За правилното хранене на овцете и за постигане на добри производствени резултати, е необходимо системно да се определя оценката на телесното състояние (ОТС). Една от причините да не се прави това в много стопанства е липсата на удобство за преглед на всички или дори част от овцете. При преминаване на овцете през стъргата със станок, това става лесно, без трудоемкото и уморително хващане и държане на овцете. Входната врата (А) затваря постоянно страничния отвор (без значение дали е в І или ІІ положение) и пътят на овцете е свободен за преминаване от канала в станока. Изходната врата (Б) е затворена (фиг. 5). Оценителят се намира до станока и опипва овцете и определя ОТС през стената (тя е 95 см висока и не му пречи). Това може да стане с няколко овце в редицата, без да се отваря врата (Б) за всяка овца. Помощникът отчита номерата на овцете и записва ОТС. След преценка на няколко овце, се отваря вратата (Б) на изхода, за да излязат преценените овце и навлязат други. Вратата се затваря пред овцете на които не е направена ОТС.

ОЦЕНКА НА ТЕЛЕСНОТО СЪСТОЯНИЕ

горната страна и напоен с разтвора за третиране. При стъпването на овцете върху дунапрена излиза разтвор, които облива копитата. Овцете преминават през станока свободно. При наличие на болни от копитен гнилец овце, може да се задържат за по-продължително третиране, като се затваря врата Б на изхода. При нужда се поставя дървена рампа пред коритото за улесняване на влизането на овцете в коритото с разтвор. Станокът позволява да се направи преглед и при нужда подрязване на копитата. В този случай, вратата за влизане в бокса (врата А, фиг. 5) се поставя в положение сортиране на овцете. При отваряне на страничният отвор на станока се преглеждат или подрязват предните копита, след което страничната врата се затваря и при затворена врата на изхода от станока (врата Б) овцата преминава в станока. Човекът, които извършва операцията остава в задния ляв ъгъл на станока, което улеснява завъртането на вратата А и затварянето на потока от овце. Проверява се състоянието на задните копита и при нужда от подрязване или превръзка, се повдига задницата на овцата с помощта на лост. След това процедурата се повтаря. Прегледът и третирането на предните и задните крака е възможно и при отворена за преминаване през станока врата А (без да се променя положението ѝ) като оператора стои непрекъснато в станока и се отваря и затваря само вратата на изхода (Б) от втория човек. ТЕГЛЕНЕ НА ОВЦЕТЕ

да се отделят овцете за брак, да се отбият (отделят) агнетата, да се разделят овцете за различно подхранване и при други аналогични случаи, врата А се поставя във ІІ положение (фиг. 5). За целта жегълът от ляво се изважда и вратата се върти по оста в дясно (фиг. 5). При преминаване на овцете през канала (стъргата) врата А се завърта в зависимост от посоката, в която желаем да отправим дадено животно. Описаният станок позволява разделяне на овцете на две групи. За целта е необходимо да се раздели помещението или пространството около станока на две части. Овцете, които се движат направо, попадат в едното отделение, а тези отделени в страни на станока – във второто отделение. Има възможност да се направи станок и с опция за разделяне на овцете на три групи. В този случай, срещу врата А се поставя трета врата (С). Двете врати са свързани помежду си и се движат едновременно, от едно лице. Такова устройство позволява овцете да се отправят направо, наляво или на дясно. Понеже рядко се налага овцете да се разделят на три групи, не е оправдано да се усложнява универсалният станок за овце. Освен това, животните могат да се разделят на три при двукратно преминаване през стъргата и станока.

ДРУГИ МАНИПУЛАЦИИ

Стъргата със станока може да се използва за лесно хващане на овцете при стрижба, при продажба и в други случаи, които налагат някакво третиране или манипулация на овцете.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Колкото по-интензивно се отглеждат овцете и колкото по-висока е тяхната продуктивност, толкова повече манипулации и третирания се налагат. При изграждането на прости съоръжения, които не струват много пари, всички дейности могат да се проведат лесно, без натоварване на овцевъдите с трудни и уморителни дейности и най-важното, без излишно стресиране на овцете. Улесняването на манипулациите е един от факторите за увеличаване на броя на овцете, отглеждани от един овчар. Безспорно, при млечното овцевъдство, най-важно за увеличаване на производителността, е да се въведе машинно доене . Това е осъзнато отдавна в овцевъдните ферми в чужбина. Ако искаме да се повиши продуктивността и икономическата ефективност ние също трябва

Когато се налага да се определи живата маса на овцете или агнетата, те се прекарват през стъргата и станока, под които е подвряна платформата на електронен или обикновен механичен кантар. В случаите, когато платформата е висока (както е обикновено при механичните кантари) в канала пред кантара се поставя наклонена дървена рампа, която улеснява покачването на овцете на кантара. За слизането не се налага поставяне на рампа. Тегленето се извършва от трима души , както всички други манипулации и производителността е над 200 овце на час. Стъргата със станока може да се използва за претегляне на овцете и агнетата за продажба, за установяване на теглото след стрижбата или в друг период от продуктивния цикъл.

Когато се налага да се раздели стадото на две или три групи, да се отделят размърлените овце, белязани от маркера на пробника,

9

СОРТИРАНЕ (РАЗДЕЛЯНЕ) НА ОВЦЕТЕ

8

каша и други/. Не е оправдано приготвянето на силаж при голямо отстояние на животновъдните ферми от царевичните площи. Царевичната култура има определени изисквания към площите за засяване, от което зависи и добива. За реализиране на посочените предимства на царевичния силаж като фураж за преживните животни от изключителна важност е неговото качество, което се определя от технологията на приготвяне.

BG

Технология за приготвяне на висококачествен царевичен силаж Важна роля за приготвянето на доброкачествен силаж е технологията на отглеждане на царевицата. Отглеждането на царевицата за силаж по нищо не се различава от отглеждането за зърно. Тук трябва да се отбележат два момента: гъстотата на посева и избора на сорт. Гъстотата на посева се определя от възможностите за поливане.

Броят на растенията в един декар варира от 5500 до 8000, съответно за неполивни и поливни площи. Много често в практиката се прави грешка, когато при площите за силаж гъстота се завишава много, при което посевът не се развива нормално и делът на зърното в царевичната маса е силно занижен, което води до понижаване на хранителната стойност на получения силаж. Следващият важен фактор е изборът на сорт. Този избор зависи от почвените и климатичните условия, при които се отглежда царевицата. В това отношение на българския пазар има достатъчно голямо разнообразие от сортове, както на български, така и на вносни. Изборът трябва да падне на сортове, които дават най-висок добив на зърно за съответния район. Ето и някои от тези сортове. На Института Кнежа-Кн-530, Кн-650, Кн-670. От вносните Н-708, Пионер-3183, РR 37F73 и др. Факторите, които определят

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2012

ъвременното високопродуктивно преживно животновъдство е немислимо без участие в храненето на висококачествен силаж и сенаж. Те заемат около 50% от дажбите на животните. От тяхното качество до голяма степен зависи продуктивността. През последните двадесет години традициите за приготвянето на висококачествени силажи бяха забравени, а някои фермери, поради липса на техника и силажни ями, не са в състояние да приготвят доброкачествени силажи. Поради това средната продуктивност на млечните крави в България е приблизително два пъти по-ниска в сравнение с другите европейски страни. Всичко това налага да се върнем отново към технологиите за приготвяне на качествен силаж и сенаж. Наред с това, през последните години настъпиха и някои съществени изменения в технологиите на приготвяне. Предимствата на царевичният силаж са следните: силажната царевица дава най-висок добив на кръмни единици за мляко и растеж /КЕМ, КЕР/ от единица площ, фуражът е вкусен , с високо постоянно качество и много висока енергийна хранителност /около 1КЕМ, КЕР/ в килограм сухо вещество, процесите на отглеждането, прибирането, сила-жирането и раздаването могат изцяло да се механизират. Това прави себестойността на добитите кръмни единици от силажа най-ниска в сравнение с останалите груби фуражи. Налице са и някои недостатъци, които трябва да се имат предвид: ниско съдържание на протеин, което може да се компенсира с добавката на карбамид по време на силажирането или с добавката на фуражи с високо съдържание на протеин /слънчогледов шрот, бирена каша, суха спиртоварска

ХРАНЕНЕ

ДОБРОКАЧЕСТВЕН ЦАРЕВИЧЕН СИЛАЖ ЗА ПРЕЖИВНОТО С ЖИВОТНОВЪДСТВО

29

качеството на силажа, са следните: фаза на прибиране на царевицата, едрина на нарязване, продължителност на запълване на силажната яма, степен на уплътняване на масата, начин на завиване на ямата, начин на изваждане на силажа и схема на хранене. Ще се спрем поотделно на посочените фактори. Фаза на силажиране на царевицата Качеството на силажа се определя основно от дела на зърното в масата. Многобройните опити в чужбина и у нас показаха, че най-висок добив на енергия от единица площ се получава при силажиране на царевицата по време на прехода от восъчна към пълна зрелост. В тази фаза делът на зърното заема от 40-50%, а съдържанието на скорбяла от 20-25%. Съдържанието на сухо вещество в този силаж от 3545%. При приготвянето на силаж в тази фаза енергийната стойност може да достигне 0.9-1.0 КЕМ и КЕР в килограм сухо вещество. При този силаж количеството на органичните киселини намаляват и се създават възможности за по-висока консумация на сухо вещество. Докато при силажите с по-висока влажност делът на зърното е малък, част от соковете изтичат по време на силажиране. В силажа се образува голямо количество млечна киселина, която в някои случай потиска консумацията.

30

Едрина на нарязване Счита се, че оптималната

едрина на нарязване на царевичната маса е около 7-10мм. Тази едрина се постига, когато комбайнът се нагласи на теоретична едрина на нарязване 6 мм. В този случай частиците с едрина над 15мм трябва да са от 5-10%. Това осигурява добро хомогенизиране на силажната маса, благоприятно отделяне на сокове и дава възможност за добро уплътняване на масата и не на последно място, повишава консумацията. При приготвяне на царевичен силаж с високо съдържание на сухо вещество важно условие е зърното да бъде натрошено, с оглед по-доброто му усвояване в храносмилателния тракт на преживните животни. Съвременните силажокомбайни /на фирмите „Клас” и „Джон Дир” и др./ имат техническата възможност да гарантират оптималната едрина на нарязване при спазване изискванията за техническо поддържане на режещия апарат /правилна регулировка на режещия апарат и ежедневно наточване на ножовете/. Много от фермерите притежават стари силажокомбайни /КСС-100Т и Е-281/, с които при добро регулиране на режещия апарат и ежедневно заточване на ножовете би могло да се постигне оптимална едрина на нарязване. При комбайните КСС-100Т, когато се прибира силаж с по-високо съдържание на сухо вещество (над 35%) би могло да се постави допълнително сито, разработено от Института по мелиорация и механизация, София.

Време на запълване на силажните ями Важно условие за получаване на доброкачествен силаж е бързината на запълване на ямата. Счита се, че тя трябва да се запълва максимално бързо. Оптималният срок за пълнене трябва да бъде от 5 до 7 дни, дебелината на постъпващия силажен слой трябва да бъде не по-малко от 80см, а количеството на постъпващата маса трябва да бъде не по-малко от 100т, дневно. По този начин се постига максимално скъсяване фазата на смесената микрофлора, което е от особена важност за получаване на качествен силаж. Степен на уплътняване на силажната маса С особено внимание трябва да се отнасяме към уплътняването на силажната маса. Най-добре е притъпкването на силажната яма да се извършва с колесни трактори тежък клас. При липса могат да се ползват верижни такива ДТ-75, С-100 и др. Продължителността на тъпчене на ямата трябва да бъде не по-малко от 10-12 часа. След приключване на постъпването на силажната маса за деня тъпченето трябва да продължи не по-малко от два часа, с оглед да се създаде анаеробна среда. Пълненето на силажната яма трябва да става без прекъсване. Това затруднява развитието на плесени и дрожди, предизвикващи образуването на маслена киселина. Преди завиването на ямата с полиетиленово фолио газенето на ямата трябва да се извършва в продължение на 10-12 часа, независимо че не постъпва силажна маса. Завиване с полиетиленово фолио Най-добре е херметизирането на ямите да се извършва с фолио. Разходите, които се правят за фолио, се компенсират от намалените загуби при силажиране. За препоръчване е да се ползва фолио с по-голяма дебелина. Най-добре е, размерът на фолиото да съответства на

размера на ямата. Когато това е невъзможно, би могло да се ползват няколко платна, като между тях има застъпване от 2050см. Най-добре е завиването с фолио да се извършва непосредствено след спиране на газенето. За предпазване от скъсване на фолиото се препоръчва покриване с плътен слой от бали слама или стари автомобилни гуми. По наше мнение ползването на стари гуми е за предпочитане.

ферментация на силажа. При неправилно изваждане тези загуби могат да достигнат до 15%.

Начин на изваждане на силажа от ямата Приготвеният царевичен силаж е готов за изхранване на преживните животни след престояване около 25 дни. Счита се, че процесите на ферментация са завършени и може да започне неговото изхранване. По-

Добавки към силажа За компенсиране ниското съдържание на протеин на царевичната маса към силажа може да се добави течен амоняк, карбамид или смес от карбамид и амониев сулфат. Известно е, че азота от безводен амоняк е около 2,5 пъти по-нисък в сравнение с азота от карбамид. Наред с това при добавката на течен амоняк в количество 3,2кг в тон маса при силажиране се подобрява характерът на ферментационните процеси, изразяващо се в потискането развитието на плесени и дрожди в резултат на фунгицидното действие на амоняка. Наред с това в много от опитите бе

нататъшното качество на силажа зависи от начина на изваждане на силажа от ямата. Стремежът трябва да бъде към това по-малка част от масата да има достъп до въздуха. За тази цел, най-добре при изваждането да се използват фрези, които вадят масата вертикално. Подобни фрези има към фуражо-смесителните ремаркета. За препоръчване е слоят силаж да се освежава ежедневно. По този начин достъпът на въздух до силажа е ограничен до минимум, което намалява загубите от вторична

установен положителен ефект от изхранването на амонизиран царевичен силаж в сравнение с неамонизиран. Подобни резултати бяха установени и в наши опити. По тази причина, в някои европейски страни и в Америка, добавянето на амоняк по време на силажиране е масова практика. За целта към режещия апарат на комбайните се монтира устройство за аплициране на течен амоняк, което се захранва от специална цистерна, закрепена към комбайна. Устройството за аплициране е сравнително

лесно за обслужване. Като слабост на метода трябва да се посочат високите изисквания, които трябва да се спазват, по отношение на техниката на безопасност при работа с течен амоняк. При нашите условия, където нивото на изпълнителските кадри е много ниско, това силно ограничава неговото приложение. Наред с това трябва да се изградят и амонячни стопанства, което е свързано с известни капиталовложения. Най-лесно достъпен и приложим за практиката източник на азот е добавката на карбамид, или най-добре би било – добавката в комбинация с амониев сулфат. Обикновено към силажа се добавя 8-10кг карбамид на един тон маса. Посоченото количество карбамид се разпръсква ръчно или със специален апликатор, които се монтира към силажокомбайна. За подобряване оползотворяването на азота от карбамида би могло да се добави и амониев сулфат, като източник на сяра. Съотношението е 4:1, съответно азота от карбамида към амониев сулфат. Много често на фермерите се предлагат бактериални закваски за подобряване качеството на силажа, но те са с недоказан практически ефект. Получаването на доброкачествен силаж е възможно при спазване на технологията за силажиране. През последните години, във фермите с висока техническа обезпеченост в чужбина, силажирането се извършва в рулони бали или полиетиленови тунели. Силажирането при тази технология има следните предимства: постига се висока степан на херметизация, рязко се скъсява фазата на смесената микрофлора, което гарантира много добро качество на силажа, позволява да се правят силажи в малки ферми. Като недостатък на тази технология са по-големите капиталовложения, които се правят за осигуряване на технологичната линия.

31

ЕВРОПЕЙСКИ ПРАКТИКИ БРОЙ 2/ 2012 BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО 32

БИВОЛОВЪДСТВОТО В ЕВРОПА Основните предпоставки, които мотивират необходимостта от отглеждането на бивола в световен мащаб е производството на мляко и месо със специфични качества, свързани със здравословното хранене на човека; вековни традиции в отглеждане на биволите в различни райони на света и сигурна пазарна ниша. В някои азиатски страни, биволовъдството е основен източник за прехрана на населението. В Европа, освен в България, биволи се отглеждат в Румъния, Италия, Германия, Англия, Дания, Швейцария, дори и във Финландия. Очаква се, през близките 15-20 години около 10% от говедата да бъдат изместени от биволите, свързано както с промяна на климата, така и във връзка с използване на продуктите от биволско мляко и месо за здравословното хранене на човечеството. Биволите в Европа са от речния тип. Предполага се, че те са дошли в Европа, по-специално на Балканския полуостров и България, по три пътя – от изток през Византия до България и другите страни на Балканския полуостров, от север с нашествието на хуните и аварите и от юг през Италия, където вероятно те са докарани от Северна Африка. В България биволите са познати още от времето на Хан Омуртаг. Независимо кога и как биволите са дошли в Европа през вековете, те са били добре приети от народите на страните, където са се установили. По данни на ФАО (2009), сега на континента има между 400 и 500 хил. бивола. ИТАЛИЯ

Италия е единствената страна в Европа, където броят на биволите постоянно се увеличава. В миналото те са били разпространени в почти всички части на полуострова, концентрирани предимно в районите на Кампания, в маршите на Понтина, а впоследствие главно в района на Кампания. Сега биволи се отглеждат предимно в провинциите Казерта и Салерно. В последните години отглеждането на биволи започна и в Северна Италия, около Милано. В началото на ХХв. в Италия са били отглеждани едва около 20 000 бивола, като броят им преди Първата световна война е достигнал 24 000. Почти двойно е намалял броя на биволите през годините на Втората световна война, в резултат на подценяването на значението на този вид селскостопанско животно. Счита се, че Мусолини обявява биволите за примитивни животни, когато се отводняват големи блатисти райони, което се отразява негативно върху тяхното по-нататъшно развъждане. Наймалко биволи Италия има през 1947г – 12 000, след която година настъпва бързо увеличаване на популацията, за да достигнат сега около 150 000.

Прилаганата в миналото традиционна система на отглеждане на биволите при свободни условия е била постепенно изоставена през периода 1938-1946г, след което те започват да се отглеждат при интензивна система в подобрените райони и плодоносни равнинни земи. Увеличаването на броя на биволите в Италия се дължи на три главни причини: А) премахване на маршите и подобряване плодородието на земята, увеличеното производство на фуражи в традиционните биволовъдни райони е позволило да се отглеждат повече животни на един акър земя; Б) изоставане на традиционната пасищна система на отглеждане и въвеждането на интензивната система; В) по-ниската себестойност на произвежданото мляко при интензивната система на отглеждане и по-добрата му цена правят рентабилно производството. Широко провежданата политика на правителството за подкрепа производството на биволско мляко и на произведените от него продукти, които да

намерят място в пазарната ниша на Италия и чуждите пазари, изиграват съществена роля за по-нататъшния ръст на биволската популация в страната. Основният продукт, на който залага италианският фермер, отглеждащ биволи и който формира печалбата, е прочутото не само в Италия, но и в цял свят сирене “Моцарелла”. Типичната Моцарелла се прави от биволско мляко, ръчно произведена, макар сега да се произвежда и от краве мляко. Ръчното производство е базирано на традиционната, непроменена и досега технология, запазена в малки мандри с ограничено производство. Цената на ръчно произведената Моцарелла е изключително висока, тъй като тя се причислява към деликатесните хранителни продукти и в САЩ достига 45 $ за кг. Моцареллата се използува в пицариите и за приготвяне на спагети. Макар през последните десетилетия да са намерени доста алтернативни механизирани и автоматизирани технологии за производство на Моцарелла, проектантите винаги се съобразяват с традиционното ръчно производство и с опита на майсторите-сиренари. В страната има изградени голям брой биволовъдни ферми, които са с различен размер и системи на отглеждане. Обикновено, животните се отглеждат свободно, в полуоткрити сгради, тъй като климатът позволява такава система на отглеждане. Биволиците, в зависимост от физиологичния си статус, са разпределени на три групи: скоро омалачени, дойни през втората част от лактацията и сухостойни. Използва се естествено покриване на биволиците с елитни бици. Храненето варира в зависимост от наличните фуражни възможности на фермерите, но в повечето ферми то е балансирано, съобразено с млечността и телесното състояние на животните. Широко практикувано

е използването на монодажба, която включва силаж, сено, слама, концентрирани смески и други компоненти. Обикновено се използват миксери за дозиране, обработка на компонентите на дажбата и раздаването є. Доенето е машинно, най-често в доилна зала, чийто капацитет е различен. В зависимост от средната млечност на стадата се прилага еднократно /до 1500кг/ или двукратно /над 1500кг/ доене. Обикновено 1/3 от печалбата на италианските фермери се формира от продажбата на разплодни животни, а останалите 2/3 от производството – на мляко. Масово се прилага директната продажба на мляко и млечни продукти от самата ферма, в която има изграден цех за производство на млечни продукти, което е предпоставка за по-добри доходи. При малачетата се прилагат различни системи за отглеждане през млечния период. В повечето големи ферми те се отглеждат в индивидуални клетки до 3месечна възраст, след което се отглеждат свободно-боксово. Най-известната биволоферма в Италия е фермата “Алдес”, която е разположена в Южна Италия, в провинция Салерно. Тя е собственост на фамилия де Стефано още от 1630г. До 1960г биволите са били отглеждани екстензивно, по традиционния начин за страната през този период. През 70-те години фамилията изкупува найвисоко млечните 40 биволици от района и организира интензивно производство на биволско мляко. През последните три десетилетия в стадото се прилага високо интензивна селекция, като ежегодно за възпроизводство се оставят 20-25% от потомството на най-високо млечните биволици. ГЕРМАНИЯ Германия е страна, която само преди 15-20 години започна да отглежда биволи. През 1998г е извършен първия внос от

България на 80 биволици и малакини от породата Българска Мурра за района около Берлин. В този район на Германия отглеждането на биволите е за мляко и производството на млечни продукти. В Долна Саксония през 2001г се учредява Съюз на немските биволовъди, чиято цел е развитие на биволовъдството с цел производството основно на месо и месни продукти. Биволи се внасят от Италия, с което се поставя началото на работата на съюза. По-късно биволи се внасят и от Румъния от района на Брашов. В този район на Румъния в биволската популация има кръв от породата Мурра, тъй като пред 1976г от България за Румъния се експортират 15 бичета, кръстоски втора и трета генерация /Български Бивол хМурра/. През 2011г членовете на Съюза са вече 50 фермери с 3000 бивола, от които около 1700 биволици. Макар отглеждането на биволите основно да е за производство на месо, биволици с дневна млечност над 10кг започват да се доят и така започва и производството на мляко и млечни продукти. Цялото производство се събира за преработка в производствен цех, собственост на Съюза, което се субсидира от Министерството на земеделието на Долна Саксония. Средната лактационна млечност на дойните биволици е 1700кг и живо тегло 600-650кг. Млякото се предлага на пазара както прясно, така и преработено в сирене Моцарелла, бяло саламурено сирене, извара, кашкавал, деликатесен продукт «Буфито», производство на ликьори и на козметични продукти. Месото от угоени до 500-550кг мъжки малачета се предлага за прясна консумация и преработено в луканки, наденички, салами, гулаш, пастет и др. продукти. Съюзът разполага с два хладилни автомобила, оборудвани за мобилна търговия в различните

34

райони на Долна Саксония. Тъй като и добивът, и производството, и търговията се извършвта от самия Съюз на немските биволовъди без посредници, реализираната печалба от отглеждането на биволите и производството на млечни и месни продукти е много добра, а дивидентите се разпределят между членовете на Съюза, съобразно количеството на произведеното от тях мляко и месо. РУМЪНИЯ Броят на биволите в Румъния до 1998г е бил 270 хил., а по данни на ФАО (2008) сега се отглеждат около 100 хил., разпръснати почти из цялата страна. Причината за драстичното намаление на броя на биволите са социалноикономически. От общия брой на биволите 93% се намират в района на Трансилвания. Найголяма е концентрацията в окръзите Клуж, Брашов, Салаж, Бихор и Макамурес. Около 55% от биволите се отглеждат около големите градове и местата с голяма концентрация на население. Румънските биволи са от средиземноморския тип, но по-дребни. Те се използват в комбинирано направление – за мляко и месо, а в някои селски райони и за работа. Много са малко фермите с над 10 биволици. Млечността е от 800 до 1000кг за лактационен период. Селекцията в млечно направление започва през 70-те години на миналия век, когато от България се закупуват 15 бичетакръстоски /Български бивол х Мурра/ с цел кръстосване на местните румънски биволи. През 2003г отново се осъществява

внос от България на бичета на възраст 30-32 месеца от породата Българска Мурра за района на Трансилвания, където се отглежда най-голямата популация биволи в Румъния. ШВЕЙЦАРИЯ, АВСТРИЯ, ДАНИЯ, АНГЛИЯ, ФИНЛАНДИЯ Интерес към биволите през последното десетилетие има и в тези страни, в които се отглежда средиземноморския тип бивол, внесен от Италия и Румъния. В Дания и Англия се отглежда и Българска Мурра. В тези страни животните се отглеждат природосъобразно, почти целогодишно навън. При храненето почти не се използва концентриран фураж или, ако се използва, това е в началото на лактацията на дойните биволици. От млякото се произвежда сирене тип ементал, моцарела, кашкавал и извара от пълномаслено мляко. Месото се използва за прясна консумация и за приготвяне на трайни колбаси. БЪЛГАРИЯ През целия многовековен период на своето съществуване, биволът у нас преминава през три условни етапа на своето развитие – минал, свързан с чистопородното развъждане на местния български бивол, задоволяващ нуждите от теглителна и работна сила, от мляко и месо, период на трансформация, характеризиращ се със създаването на нова, високопродуктивна млечна порода – Българска Мурра и настоящ – свързан с аграрната реформа в земеделието и наложилата се пазарна икономика в стопанския живот. Ниската млечна продуктивност на българския бивол е причината този домашен вид да бъде обявен

за примитивен и за небивалото по своите размери катастрофално намаление на броя на биволите през периода 1953-1960 година, когато от 450 хил. стигат до 150 хил. Това налага необходимостта от бързото породно преустройство на българския бивол от тип за работа в тип за мляко и месо, в резултат на което, през 1962г за първи път у нас и в Европа се извършва внос на биволи от високопродуктивната млечна порода Мурра от Индия. В резултат на десетилетия целенасочена селекция, със сертификат с № 10446 от 08.01.2002г е призната породата Българска Мурра, носител на генетичен потенциал за висока млечност и с отлична пригодност за отглеждане в условията на страната, порода вписваща се в генетичните ресурси на България. По данни на Дирекция “Агростатистика” при МЗХ през 2010г биволовъдните ферми намаляват с 25,3%, но броят на биволите в тях се увеличава. Фермите с размер от 10 до 100 биволици се увеличават с 30,4%, а с 42,3% – отглежданите в тях животни. Значително нараства и средната млечност на биволиците, която от 1470кг през 1990г нараства на 1870кг през 2010г. Мерките по Програмата за развитие на селските райони до 2013 година очертават благоприятна тенденция за ускорено изграждане на ферми с възможности за прилагане на модерни технологии, съобразно изискванията на ЕС и за ефективно и конкурентно производство. Проф. дсн Цонка Пеева

СЪВЕТИ НА ЗООИНЖЕНЕРА

Заплождането на кравите

проблем номер едно във фермите Проблемите на говедовъдните ферми за мляко у нас са много. На първо място, според мен, е заплодяемостта на кравите. Почти всяка ферма се сблъсква със затрудненията и забавянето на заплождането на кравите. Данните от страните с висока млечност на кравите показват влошаване на заплодяемостта с увеличение на млечната продуктивност. Липсата на заплождане става една от основните причини за бракуване и за скъсяване на продуктивния живот на кравите. Интересно е, че у нас при сравнително ниска млечност, сервизпериодът (броят на дните от отелване до следващото заплождане) е средно 170 дни, при проучване на повече от 2877 крави със средна млечност 4312кг, годишно (Gergovska et al. 2009). Само 15% от кравите включени в това проучване са заплодени до 85-ия ден след отелването, а 28% от тях са бракувани поради незаплождане. Причините в отделните стопанства са твърде различни, но една от основните е свързана с неадекватното хранене на кравите в началото на лактацията. В тази статия разглеждаме само част от причините, свързани с храненето и начините за осигуряване на подходящо хранене, за поддържане на висока млечност и същевременно задоволителна репродуктивна дейност.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2012

Основният принцип Добре известно е от многобройни изследвания, че кравите не се заплождат или заплодяемостта е под 15% през периода на отслабване и намаляване на живата маса. Периодичното теглене на кравите и следенето на промените в живата маса се прилага трудно при условията на производствените ферми. Изключение правят фермите с електронни кантари в бокса на автоматичните хранилки или на входа на доилната зала, където кравите са снабдени с транспондери и се прилага електронен мениджмънт. Обикновено се определя оценката на телесното

състояние (ОТС) за контрол на промените в охранеността, а от там – и за наличието на условия за заплождане. У нас обикновено се подценява системната ОТС, като важен критерий за правилно хранене и за създаване на условия за добра заплодяемост. Само отделни стопанства правят това, въпреки че са налице ясни описания на методите за оценка и използване на ОТС (виж Тодоров и Митев, 1993; Тодоров, Митев и Джувинов, 1999; Тодоров, 2003 и 2009 и др.). Промените в ОТС дават дори пореалистична представа за състоянието на кравите и баланса на енергията от тегленето на животните. Те елиминират влиянието на бременността, напълването на храносмилателния канал и количеството на урината, които влияят на живата маса. Непосредствено след отелването, всички крави използват телесни резерви за покриване нуждите от енергия за сравнително високата млечност през този период. Типичните промени в млечността, живата маса и ОТС при крави с приблизително 7000кг годишна млечност са показани във фиг. 1. След отелването, поради нарушения хормонален статус и неприспособената за приемане на много фуражи храносмилателна система, кравите не са в състояние да приемат необходимата им храна (фиг.

2). Недостигът се покрива за сметка на телесните резерви. В този случай говорим за отрицателен енергиен баланс. Кравата приема по-малко енергия, отколкото изразходва. В резултат се понижава нейната жива маса и ОТС. Задълбочени изследвания напоследък детайлизираха неблагоприятното влияние на недохранването. Те показаха, че заплождането на кравите е много трудно, и ако те се осеменяват, по-малко от 10 – 15% се заплождат през периода на увеличаващ се недостиг на енергия (фиг. 3). Когато недостигът на енергия (отрицателният баланс) започне да намалява, въпреки че кравата продължава да

35

получава по-малко от необходимата є енергия, шансът за заплождане се увеличава. Заплодяемостта от едно осеменяване може да достигне 35 – 50%. След като отрицателният баланс на енергията се преодолее и кравата започне да приема достатъчно, а след това и излишък от енергия (кръмни единици за мляко, КЕМ) заплодяемостта се повишава още повече. Следователно, за успешното заплождане на кравите е необходимо, колкото е възможно по-бързо след отелването да настъпи най-ниската точка, повратната точка, в баланса на енергията (наричана още, надир или нейдиър = nadir), след която отрицателният баланс започва да намалява. Още по-добре да се скъси целият период на отрицателен баланс и кравите да започнат да наддават в жива маса и да подобряват своята ОТС. Колкото по-висока е максималната млечност, а това отговаря на висока лактационна млечност, толкова по-дълъг е периода на недохранване и на отрицателен енергиен баланс.

36

Как да се скъси периодът на недохранване и да се подобри заплодяемостта Това става главно, чрез използване на подходяща дажба, която позволява консумация на достатъчно енергия, въпреки понижения апетит в началото на лактацията. Основните фактори за постиганете на висока консумация на храна са следните: - Да не се допуска прекалено затлъстяване през сухостойния период. ОТС през сухостоиния период и специално преди отелване е желателно да бъде около 3,5. При пониска ОТС кравата няма достатъчно телесни резерви за развиване на висока млечност след раждането. Обратно, по-високата ОТС и специално над 3,75 – 4 води до нежелано потискане на апетита след отелването. Затова ОТС в края на лактацията и ругулирането на храненето, с оглед да се постигне желаната ОТС в края на бременността, е ключов момент за правилното хранене и навременното заплождане на кравите. При свободно отглеждане в много случаи се налага сухостойните крави да се разделят на две групи в зависимост от тяхната ОТС и да се хранят различно.

- Осигуряване на висока енергийна хранителност на дажбата за скороотелени крави. Увеличаването на количеството на концентрирания фураж е найлесният начин за повишаване на консумацията на енергия (КЕМ). При млечност на кравите над 5000 – 7000кг годишно е желателно да се включат в дажбите за началото на лактацията до 10-12кг концентрирани фуражи. Това обаче трябва да става внимателно и при съблюдаване на няколко показателя. Първо, ако не се храни с целодажбени смески, концентрираният фураж трябва да се увеличава постепенно по 0,5кг дневно, започвайки 10 дни преди отелването и да продължава

след това. Второ, да не се дават повече от 3кг концентриран фураж наведнъж, което предполага 3 или 4-кратно хранене на денонощие. При хранене с целодажбени смески опасността от нарушение на храносмилането е по-малка и може да се дава подходяща смеска без постепенен преход. Включването на мазнини в дажбата е друг метод за увеличение на енергийната стойност на дажбите, към които се прибягва често напоследък. При включване на повече от 250 – 300г мазнина в дажбата е желателно тя да е протектирана срещу промени в търбуха. В малки количества се дава палмова или кокосова мазнина, а при по-големи количества може да се дават калциеви соли на мастни киселини или протектирана по друг начин мазнина. Енергийната стойност на мазнините е приблизително 2 – 2,5 пъти по-висока от тази на зърнените фуражи, но цената им е значително по-висока, затова трябва да се съблюдава и икономическата изгода. С оглед подобряване на заплодяемостта и на ранната ембрионална смъртност е за предпочитане да се използва мазнина, богата на омега-3 мастни киселини. Такива са ленената и рибената мазнини, които обаче обезателно трябва да се протектират. Евтин източник на мазнини са целите памучни семена, слънчогледовите и соевите отсевки, които трябва да се предпочитат, когато са налице, пред скъпата вносна мазнина. Маслодайните семена не трябва да се смилат. Цели, може да се смятат, като частично защитени от бързо хидрогениране на мазнините и неблагоприятно влияние върху ферментационните процеси в търбуха. Препоръчва се даването на 2 -2,5кг памуково семе, 2 -2,5кг слънчогледови отсевки и 2 – 3кг соеви отсевки. Използването на висококачествени груби фуражи е най-изгодният метод за повишаване на концентрацията на енергията в дажбите и поддържането на нормална ферментация в предстомашията. Най-добрите висококачествени фуражи при нашите условия са: царевичният силаж, прибран в края на восъчна зрелост при влажност 65 – 70%, нарязан ситно и покрит добре; люцерновият сенаж, приготвен преди цъфтеж и повехнал до около 60% влага; люцерновото сено, приготвено при по-малко от 10 – 15% цъфтеж на растенията.

- Гарантиране на благоприятни условия за ферментацията в предстомашията. Това предполага дажбата да съдържа над 15% сурови влакнини в сухото вещество. Желателен източник на сурови влакнини в началото на лактацията са висококачествените груби фуражи, цвекловите резанки и бирената каша. Избягвайте повече от 30% скорбяла в сухото вещество на дажбата. По-големите количества скорбяла водят до неблагоприятно понижение на рН в предстомашията, спадане на смилаемостта

Фиг. 1: Промени в млечната продуктивност, живата маса и оценката на телесното състояние (ОТС) през продуктивния цикъл

Фиг. 2: Необходими и приети кръмни единици за мляко (КЕМ) през първата половина на лактационния период при крави с 580кг жива маса и 7000кг годишна млечност

Фиг. 3: Заплодяемост на кравите в зависимост от оценката на ОТС и баланса на енергията

37

на грубите фуражи и образуване на нежеланата млечна киселина.Трябва да се има предвид, че съдържанието на скорбяла в сухото вещество на царевичния силаж е 20 до 30%, в царевицата – 70%, в пшеницата – 65%, и в ечемика – 57%. За намаление на скорбялата е желателно в дажбата да се включват изсушен спиртоварен остатък, бирена каша, цвеклови резанки или друг концентриран фураж с ниско съдържание на скорбяла. За гарантиране срещу силното понижение на рН при повече от 50% концентрирани фуражи в сухото вещество на дажбата е за препоръчване да се дава по 200 g натриев бикарбонат дневно на крава. Осигуряване на минимално количество захари в дажбата При липса на зелени фуражи и кореноплоди в дажбите, при нашите условия обикновено няма необходимото количество захари. Най-евтино е да се включи малко меласа (200 – 500г на крава дневно) в дажбата. За съжаление, напоследък набавянието и е все по-трудно. Желателно е да се отглежда известно количество кръмно, полузахарно или захарно цвекло, тикви или други кореноплоди. Най-лесно е да се дават фуражни добавки, които съдържат захари, каквито се предлагат на пазара. Използването на готови комбинирани добавки съдържащи натриев бикарбонат, протектирани мазнини, протектиран протеин, захари, живи дрожди, витамини, включително биотин и холин хлорид, микроелементи и магнезий и сяра от макроелементите се разширява все повече напоследък. Така се гарантира пълноценността на дажбата, макар това да излиза по-скъпо от търсенето на фуражи богати на споменатите вещества. Последният метод не е за пренебрегване и в днешно време, когато се разполага със съответните фуражи и добавки на изгодни цени. Малки количества слама (0,5 – 1,5кг дневно), независимо от ниската си хранителност, в много случаи осигурява сурови влакнини за поддържане на движенията и функциите на търбуха, при дажби със ситно нарязани груби фуражи и много концентрат. Физическата форма на дажбата и специално едрината на нарязване на грубите фуражи и на смилане на зърнените оказва значително влияние върху ферментационните процеси. При хранене с целодажбени смески, зърното може да е смляно ситно, но при разделно даване на фуражите, смилането трябва да е едро или да се прилага валцуване. В цялата дажба трябва да има минимум 10-15% фракция с големина на частиците над 19мм (за определянето виж Тодоров, 2009, стр. 145 – 146)

38

Добро балансиране на дажбите Азбучна истина е, че доброто балансиране на дажбите по основните показатели е съществено за постигане на добри продуктивни и репродуктивни

показатели. Често пъти се подценява сухото вещество (СВ) в дажбата да е в границите, гарантиращи пълната консумация на предвидената храна. Не трябва да се пренебрегват някои фактори, които пречат да се консумира предвиденото в нормите количество сухо вещество. Например, когато влажноста на цялата дажба е над 50%, приемът на фуражи намалява. Подобно е положението при даване на големи количества силажи с висока влажност, които имат много органични киселини и амоняк. Околната температура, едрината на фуражите и редица други фактори влияят върху консумацията и трябва да се отчитат. Не трябва да се пропуска, че в началота на лактацията нормите за сухо вещество трябва да се намаляват приблизително с 15% първият месец, 10% вторият и 5% третия месец след отелването. Концентрацията на енергия (КЕМ в 1кг сухо вещество) в дажбата е друг показател, които не трябва да се пренебрегва. В началото на лактацията е необходимо в 1кг СВ е необходимо да има 1,1 до 1,2 КЕМ. Това гарантира кравите да приемат необходимите им фуражи. Осигуряването на достатъчно и качествен протеин е едно от най-важните условие за пълноценно хранене и добра заплодяемост. При висока млечност слънчогледовият шрот не може да бъде единствен допълнителен източник на протеин. Необходимо е да се комбинира с приблизително равно количество соев шрот. Рапичният шрот, като по евтин може да замести част от соевия шрот. При млечност над 30кг е необходимо да се включи в дажбата протектиран висококачествен протеин (соев или рапичен шрот). Добавката от достатъчно количество витамин А, Д3 и Е и микроелементи е неотменимо изисквание с оглед на добрата заплодяемост на кравите. Препоръчваните дневни количества за една крава са: 150 – 200 хил. международни единици (МЕ) витамин А, 15 – 20хил. МЕ вит. Д3, 1200 МЕ вит. Е, 15 до 30мг биотин, 3000мг цинк, 1500мг манган, 450мг мед, 50 – 100мг йод, 30мг кобалт и 10мг селен. Трябва да се проверяват продаваните премикси, дали осигуряват препоръчваните количества витамини и микроелементи, което не се гарантира от всички предлагани на пазара премикси. Необходимо е да се предпочита не премиксът, от които 1кг е найевтин, а този, при които активните съставки струват най-малко. За предпочитане са премиксите с биотин, магнезиев сулфат, захари и живи дрожди. Тези добавки могат да се включат и отделно. На пазара в днешно време могат да се намерят най-различни добавки, но трябва да се отчете какво съдържат и какво им липсва. Това изисква четене на дребните текстове в листовките и досадни пресмятания, но се постигат добри репродуктивни и продуктивни резултати. Фермерите трябва да умеят да слушат внимателно

Таблица 1. Дажба за крави с 580 kg жива маса и 30 kg дневна млечност в началото на лактацията* Фуражи и добавки

кг

СВ,кг

КЕМ

СП,г

ПСЧ,г

БПТ,г

ЛСЧ,г

МСЧ,г

СВл,г

СМ,г

Зх+Ск,г

Ca,г

P,г

Люцeрново сено н.ц. Цар. силаж, вз 35%

1,00 17,00

0,87 5,95

0,70 6,29

163 476

73,0 459,0

46,0 -204,0

5,45 32,30

1,61 10,54

254 1241

22 187

25 1751

13,40 19,34

2,00 15,65

Люц.сенаж 40%СВ Царевица

4,00 2,00

1,60 1,74

1,24 2,70

292 178

116,0 188,0

100,0 -72,0

8,28 11,32

2,48 4,40

500 42

48 76

64 1266

30,08 0,52

4,48 5,56

Ечемик Пшеница

1,00 3,00

0,87 2,61

1,20 3,90

110 336

95,0 294,0

-30,0 -90,0

6,92 21,03

2,18 6,72

46 69

18 51

522 1788

0,52 1,56

3,39 10,17

Соев шрот,44%

1,50

1,31

1,70

639

331,5

219,0

22,44

5,60

90

26

180

4,97

9,39

Слънчогл. шрот,35% Рапичен експел. 32%

2,00 1,00

1,74 0,87

1,86 1,02

700 322

260,0 140,0

320,0 122,0

14,94 8,94

6,06 3,08

368 113

30 61

192 110

8,00 6,10

24,80 8,70

DextroFatSC® ** Креда

0,35 0,12

0,35 0,11

1,09 0,00

8,05 0

0,0 0,0

0,0 0,0

0,00 0,00

0,00 0,00

0 0

228 0

102 0

0,00 43,20

0,00 0,00

Готварска сол

0,08

Вит.микроел. премикс Натриев бикарбонат

0,05 0,20

Всичко

33,30

18,02

21,70

3224

1957

411,00

132

42,67

2723

746

6000

127,7

84,14

17,60

21,60

3338

1880

≥0

132

43,00

2685

540

5400

120,0

76,00

Норма

* Съкращенията означават: СВ-сухо вещество, КЕМ-кръмни единици за мляко, СП-суров протеин, ПСЧ-протеин, смилаем в червата, БПТ – баланс на протеина в търбуха, ЛСЧ-лизин, смилаем в червата, МСЧ-метионин, смилаем в червата, СВл-сурови влакнини, СМ-сурови мазнини, Зх+Ск-захари плюс скорбяла, Са-калций и Р-фосфор ** Препарат, съдържащ 29% захари, 65% протектирана палмова мазнина и 4% живи дрожди (2х1010 колони образуващи единици/g)

съветите на фирмените търговци и още повнимателно да ги преценяват преди вземане на решение. Макар да е трудно изпитването при производствени условия, да водят добра отчетност и съпоставят резултатите при различен начин на хранене. Заплождането на кравите зависи редица фактори. В тази статия се разглежда само влиянието на храненето. Ясно е, че за постигане на добра заплодяемост голямо значение има обилното хранене през първите 3 – 4 месеца след отелването, при което е необходимо да се намали и скъси периода на отрицателен енергиен баланс. Това може да се постигне, чрез разумно увеличение на концентрирания фураж, без да се превиши допустимото количество скорбяла и се нарушат нормалните ферментационни процеси в предстомашията на кравите. Използването на висококачествени груби фуражи, на бедни на скорбяла фуражи като бирена каша и спиртоварен остатък от зърно, на протектирани мазнини, на малко захари и на живи дрожди помага за подобряване на заплодяемостта и млечната продуктивност. Използването на добър витаминно-микроелементен

премикс и съдържанието на биотин също не трябва да се подценява. Примерна дажба за първата третина на лактациония период на крави с 30кг дневна млечност и 580кг жива маса е посочена в таблица 1. Желателно е всички фуражи да се смесват и предоставят на кравите като целодажбена смеска, два пъти дневно, за приемане на воля, като не се допуска яслите да остават без годен за ядене фураж. Дажбата посочена в таблица 1 съдържа 54% сухо вещество, отговаря на намалената норма за възможната консумация на сухо вещество и на изискванията за съдържанието на основните хранителни вещества. Може да се очаква, че тя ще гарантира добра заплодяемост и очакваната млечна продуктивност. По време на храненето с тази дажба трябва да се следи кравите да приемат предвидените фуражи, едрината на частиците в целодажбената смеска (вж. стр. 145 – 6, Тодоров, 2009) , състоянието на фекалиите (вж. стр. 63 – 64, Тодоров, 2009), ОТС, количеството и съставът на млякото. Проф. Николай Тодоров

39

ИАРА

ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ:

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2012

Кандидатствайте по програмите за усвояване на европейски средства

40

Д-р Господинов, разкажете ни за Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Трудно ли се управлява? Мога да твърдя, че имам опит в управлението. Бил съм зам.директор на Държавен фонд „Земеделие”, като съм отговарял за Техническия инспекторат. С натрупания опит и амбицията, която имам, мисля, че мога да се справя с управлението на Агенцията по рибарство. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури отговаря за осъществяването на контрола от гледна точка на риболова (стопански и любителски) по водоемите и реките в страната и Черно море, опазването на рибните ресурси и извършването на зарибявания. Европейската дирекция към ИАРА е и управляващ орган по Оперативна програма “Рибарство”. В тази връзка сме отговорни за усвояването на евросредства от Европейския фонд по рибарство. В ИАРА проблемите са основно два, както и двата клона, които са свързани с тази агенция. Единият клон е за управление на европейските средства – Европейския фонд по рибарство, който разполага с ресурс от 107 млн. Евро, а другият е опазване на рибата и контрол на водоемите. Самите водоеми в България са около 4000 на брой. И ние отговаряме както за вътрешните водоеми, така и за реките, както за река Дунав, така и за Черно

море. Затова има и 28 области, в които има подразделения на ИАРА. Те осъществяват контрол на прилежащата територия към областта и на водоемите към тях. Основните проблеми, които заварих след моето встъпване в длъжност, бяха свързани с ниското усвояване на европейските средства. Към месец декември 2011г договорираните средства бяха около 20%, а разплатените – около 7%. Това е в периода от 2007г до края на 2011г. Към днешна дата, за тримесечен период, договорените средства са около 33%, а изплатените – около 12%. Това се дължи найвече и на екипа, с който работя и на индивидуалните качества на всеки един от членовете му. Една от първите стъпки, които предприех, беше за промяна в състава на екипа. Към момента той е около 60% подемнен. За мен тези слаби резултати за периода от 2007г до 2012г се дължат най-вече на този екип, който аз съм заварил. За да получа по-добър резултат, има схеми, от които е видно по коя мярка как се усвояват средствата. Факт е, че за три месеца, приблизително с 50% предишните цифри са различни. Като идеята до края на мярката през 2013г усвояемостта да е максимално висока. Всички бихме искали тя да е 100%, но това зависи до голяма степен и от нашите бенефициенти и аз бих се възползвал от възможността, която би ми предоставило вашето

списание, да отправя апел и към хората, които са свързани пряко с рибарството и с преработката на риба и рибните продукти да кандидатстват по програмите за европейски средства. Те са недостатъчно популяризирани във времето. Дори сега обмисляме, докато е забранения сезон за улов на риба през месеците април, май, когато рибарите не могат да осъществяват риболов, да стартираме една разяснителна кампания по отношение на нашата програма. И целта на екипите, които ще бъдат в местата където са най-съсредоточени интересите и рибарската гилдия, е най-масирана, точно там да отидат нашите екипи, да разяснят конкретно, на кой каквото притежава – лодка, мотор и т.н. – да обяснят – „Вие можете по тази и тази мярка да кандидатствате”. В Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури има много въпроси за решаване и предприемане на адекватни и ефективни мерки и решения. Едно от първите неща, които направих в агенцията е да въведа приемно време за граждани, тъй като досега това е липсвало. Надявам се да успея да отворя агенцията към рибарите и любителите риболовци – към тези които реално имат най-голяма нужда от нас под формата на помощ или подкрепа за дейността им. Напоследък се заговори за водоемите, където се развъждат

Драгомир Господинов е директор на ИАРА (Изпълнителна агениция по рибарство и аквакултури) от 19 декември 2011 година. Завършил е Тракийския университет в Стара Загора специалност ветеринарна медицина, след което завършва и Публична администрация във Великотърновския университет, работил е като ветеринарен лекар в животновъдна фирма в чужбина. Работил е в Национална ветеринаро-медицинска служба като контрол върху храните в ДВСК /Държавен ветеринарносанитарен контрол/ и в Държавния фонд „Земеделие” като зам.-изпълнителен директор и ресорен за техническия инспекторат.

различни видове аквакултури. Водоемите са и частни, и държавни, какви са трудностите, свързани с това, които преодолявате? Много хора мислят, че при нас са водоемите, че ние ги стопанисваме. Ние всъщност само контролираме това дали има бракониери, които извършват незаконен улов, без значение дали е любител, индивидуално или извършват стопански риболов с мрежите, а как се стопанисват водоемите – това не е наша работа. След инцидента в с. Бисер много институции се обърнаха към нас и ние отговаряхме: при нас водоеми нямаме, нито отдаваме и не контролираме даден водоем дали е замърсен, какво е състоянието на стените,

дали са добре укрепени и т.н. Аз благодаря, че все пак задавате този въпрос и разчитам да го разясните пред аудиторията, за да няма неяснота. Не мога да кажа, че имаме трудности относно водоемите. Нашият ангажимент, съгласно Закона за рибарството и аквакултурите е осъществяването на контрол във връзка с улова на риба и срещу бракониерски набези. През 2010г се направиха изменения и допълнения относно регистрите на риболовни кораби за стопански риболов. Мислите ли, че измененията бяха полезен ход? Какви са резултатите? Съгласно изисквания на ЕС

през 2010г е влязла в сила Наредба за водене на регистър на риболовните кораби. Съгласно нея всички риболовни кораби, трябва да са в регистъра на риболовния флот. Наредбата урежда реда на вписване и отписване на риболовните кораби. Като страна-членка на ЕС ние имаме референтно ниво на риболовния флот, което не може да се надвишава. Мога да кажа, че тази Наредба е полезна, тъй като законово се регламентира регистъра на риболовния ни флот и всичко е точно, ясно и прозрачно. Затова едната мярка от европейската програма, а именно 1.1 е за скрабиране на кораби, т.е. за намаляване на риболовните усилия. Такава тенденция се наблюдава и в световен мащаб. Това се прави с цел запазване и съхраняване на рибния ресурс,

41

тъй като той интензивно изчезва и за да се съхрани популацията, се намаляват риболовните усилия. В тази връзка и самите рибари, тези, които имаха риболовни кораби и не ги ползваха, можеха и могат все още, тъй като мярката е до края на 2013г да се възползват от нея. Те дават корабите за скраб, а ние допълнително им даваме и европейски средства. ИАРА одобрява проекти на програми за опазване на рибните ресурси, развитие на рибарството и аквакултурите. Какво бихте споделили за усвояването на европейските средства? Проекти се реализират по Оперативна програма “Рибарство”. Целта ми като директор на ИАРА, а и на моя екип, е да раздвижим Оперативна програма

“Рибарство” и да привлечем повече бенефициенти по нея. В момента работна група заедно с представители на браншовите организации от сектора работи по промяна на някои от Наредбите по Оперативната програма, за да се улесни достъпа до нея. Започнахме и серия от срещи с представители на търговските банки, за да можем да облекчим и възможностите за финансиране на бенефициентите. Имаме проекти по мярка 2.1. Извърши се промяна в устройствения правилник. Досега беше един зам. изпълнителен директор, който отговаряше за всичко. Сега имаме вече двама зам. директори, единият от които отговаря само и единствено за европейските фондове по рибарство и усвояването на европейските средства, а другият

– само за контрола. Целта ни е до края на 2013г да приключим успешно програмата. Стремим се да продължим в тоя темп, аз така поощрявам и моите служители, че ако те си свършат добре работата, през следващия програмен период – 2014-2020 година, те ще бъдат много поулеснени. Ако тези стъпки от 2007г бяха извървени досега, програмата малко или много нямаше да буксува. А когато ние го направиме до 2013г, след това ще бъде много полесно. И когато започне новия програмен период ние няма да започваме от „А” и „Б”, а вече ще имаме набраното ниво, имаме необходимия административен капацитет, имаме контактите с браншовите организации и дано да успеем през следващия период, който е седемгодишен

ФИНАНСОВО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОР „РИБАРСТВО” към 23 февруари 2012 г.: Брой сключени Стойност на склю- Стойност на Мярка от ОПРСР договори чените договори извършените плав лв. щания в лв. Мярка 1.1. „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовна дейност”

10

2 125 040,33

1 609 611,75

Мярка 1.3. „Инвестиции на борда на риболовните кораби и селективност“

2

59 309,33

56 858,88

Мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата“

33

25 744 604,01

6 064 607,26

Мярка 2.6. „Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“

2

1 443 704,10

302 822,87

Мярка 2.7 „Схема за финансов инженеринг“

1

15 167 850,00

15 167 850,00

Мярка 4.1.А. „Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на оперативните разходи на Рибарските групи”

3

21 163 366,87

2 110 698,60

Мярка 5.1 „Техническа помощ“

31

1 300 582,36

1 140 931,71

Общо:

82

67 004 457,00

26 453 381,07

Таблица1. Новият програмен период 2014-2020 година ще бъде насочен в голяма степен към прилагане в практиката на иновативните решения.

42

още на четвъртата година да кажем, ние усвоихме всичко и искаме още. Това разбира звучи много амбициозно, но имаме примери, че другите страничленки на Европа го правят, защо да не можем и ние да го направим… Изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” към 23 февруари 2012 г. е: • Общ брой регистрирани проекти: 209 • Общ брой подписани договори/одобрени проекти: 82 /47 подписани договора с частни бенефициенти/ • Общ брой изплатени проекти: • 50 с окончателно плащане – 22 492 145,07 лв.

• 5 с авансово плащане – 1 027 574,86 лв.

• 6 с междинно плащане – 2 933 661,14 лв.

• Общо договорирани средства: 67 004 457,00 лв. (32,12%) • Общо изплатени средства: 26 453 381,07 лв. (12,68%) Най-голям интерес от страна на бенефициенти към Оперативната програма “Рибарство” има към приоритетна ос 2 или по-конкретно мярката за производствени инвестиции в аквакултурата. По нея са сключени 33 договора на обща стойност над 25 млн. лв., а са изплатени над 6 млн. лв. Това предимно са проекти за изграждане на мидени ферми по морето и отглеждане на шаран и други видове риба във водоеми. (таблица 1) Какви са начините, освен в сайта, да помагате на производителите със съвети от Ваши специалисти? Това е добре казано, но въпросът е, кое е практично. Всички рибари могат да се обръщат и за съвети, и за съдействие към нашите служители в териториалните сектори в страната. И тук ние обръщаме внимание на това, че е необходимо да достигнем до

максимален брой потребители, да насочим нашите усилия към най-голям брой от най-малките до големите производители. Неслучайно г-жа Моник Париа беше в началото на март у нас да представи новия програмен период 2014-2020 година. Този програмен период ще бъде свързан с иновациите. В програмата е заложено, че следващият програмен период ще опазва повече околната среда и морския ресурс, ще бъде полесно достъпна програмата за средните и малки предприятия. В тази връзка, когато ние презентираме сега действащата програма, паралелно с това ще представяме и следващия програмен период. Така ще стигнем и до най-обикновения рибар, за да знае не само какви са възможностите сега, но и след 2014 година. Ще разясняваме на семинари, на срещи и чрез брошури. Отворени сме и за разясняване и чрез медиите. Гражданите, организациите и омбудсманът могат да отправят до изпълнителния директор предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на агенцията, също сигнали за злоупотреби с власт, корупция, лошо управление на държавното имущество, за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия. Как стоят нещата, получавате ли сигнали? Може ли да се каже, че имаме гражданско самосъзнание? Трябва да кажа, че ежедневно получаваме сигнали от риболовците. Около 60% от проверките, които са извършени и от наказанията, които са наложени са именно на базата на такива сигнали. Ненапразно сключихме и споразумение за сътрудничество с неправителствените организации. И на тях сега ще им направим карти за доброволни сътрудници на ИАРА. И те трябва да ни подадат хора в различни области, не само като общ брой но и тяхното разположение в страната,

по градове. И самите НПО ще ни гарантират, че самите доброволни сътрудници няма да ни подведат. Ще Ви дам един пример: В област Велико Търново има 50 водоема, а ние разполагаме само с 4 екипа. И ако тези 4 екипа отреагират на сигнали за нарушения в 4 от водоемите, а тези сигнали са фалшиви, това означава, че в останалите 46 водоема бракониерите ще правят каквото си искат. В тази връзка са заложени Джи Пи Ес на автомобилите за проследяване на дейността на екипите. Да се знае във всеки един момент на какъв сигнал, за какво време се реагира. По този начин затягаме и контрола по дейността.Преди седмица с представители на неправителствени и браншови организации, от сектор “Рибарство”, ловно-рибарски сдружения и клубове за риболов, подписахме споразумение за сътрудничество в осъществяването на съвместен контрол в борбата с бракониерството. За да има добър и ефективен контрол и да противодействаме на бракониерството в страната, се надявам на тяхната подкрепа и сътрудничество, защото в страната има около 4000 водоема, а ресурса на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е ограничен. Какво бихте пожелали на екипа и на читателите на сп. „Животновъдство BG”? На Вашите читатели желая много здраве, благополучие и пролетно настроение! А на екипа на списанието – „попътен вятър”, и ще се радвам ако в това списание „ЖивотновъдствоBG” се прибави и „Рибовъдство”, тъй като рибовъдството е вид животновъство, но малко са медиите, които подчертават този факт. Още веднъж пожелавам успех и много читатели. Разговора води Станислава Пекова

43

АКТУАЛНО

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2012

ЕК одобри схема за държавна помощ за участие в изложение по овцевъдство

44

Европейската комисия одобри схема за държавна помощ за България „Помощ за участие в изложение по овцевъдство – Национален събор на овцевъдите в България в гр. Велико Търново”. Бенефициенти на помощта са малки и средни предприятия в животновъдството (регистрирани земеделски производители), които развъждат племенни животни под селекционен контрол на Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация Българска Млечна (НАРСПБМ). Помощта се предоставя посредством субсидирани услуги от НАРСПБМ и не може да включва директни плащания на парични суми към земеделските производители. Схемата предвижда финансиране до 70% от таксата за участие на животно в изложение. Достъп до помощта имат онези животновъди, които спазват развъдната програма, а тя изисква чистопородно развъждане на породата Синтетична популация Българска Млечна. Като изискване за участие в изложението е регистрираният земеделски производител да притежава зоотехнически сертификат или сертификат за произход, доказващ породната принадлежност на животните, независимо от това дали земеделският производител е член или не на НАРСПБМ. Участието в изложенията по овцевъдство цели популяризиране постиженията и възможностите на овцете от породата Синтетична популация Българска Млечна, показване на достиженията в селекцията, обогатяване на знанията и засилване на контактите в рамките на мероприятията. Помощта е с краен срок на приложение до 31.12.2013г.

От 1 април се отчита изпълнението на млечните квоти От 1 април до 15 май 2012г млекопроизводителите, които притежават индивидуални квоти за директни продажби и доставки, както и одобрените изкупвачи трябва да подадат годишните си декларации. Документи ще се приемат и след изтичане на законоустановения срок, но със санкции, които се изчисляват на база броя на дните закъснение. Годишните декларации ще се подават в Областните дирекции (ОД) на ДФ „Земеделие”, отдел „Прилагане мерки и схеми за подпомагане” по адресна регистрация за физически лица и по адрес на търговска регистрация за юридически лица. Документите се подават лично от бенефициента или от упълномощено от него лице, притежаващо валидно, нотариално заверено изрично пълномощно за подаване на декларацията. От 1 април започва и шестата за България квотна година. С началото є отново се отваря приемът на заявления за превръщане на индивидуална квота за директни продажби в индивидуална квота за доставки и обратно. Това се отнася само за свободната, нереализирана квота, а новите количества ще важат за 2012/2013 квотна година. Нашата страна е задължена да прилага схемата „Млечни квоти” като част от общото регулиране на производството на краве мляко и млечни продукти на територията на Европейския съюз. Главната цел на схемата е да намали дисбаланса между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара и последващото свръхпроизводство. Схемата ще продължи да се прилага в България до 1 април 2015г.

Министър Найденов обсъди възможностите за съвместни проекти между Института по животновъдство в Троян и Катар Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов се срещна с директора на Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян проф. дсн Марин Тодоров и кмета на града Донка Михайлова. Министърът се запозна с новите открития и технологии на института, както и със запазване на породите в него. На срещата бяха обсъдени възможностите за съвместни проекти с Катар, както и евентуалните инвестиции от арабската страна за увеличаването на българските местни породи.

„Животновъдство BG.”

45

С ПАРТНЬОРСТВОТО НА БАБХ

СИГУРНОСТ ВСЕКИ ДЕН! Система за бързо съобщаване RASFF Европейският съюз има широкообхватна стратегия за безопасност на храните. Тя обхваща не само безопасността на храните, но и здравето на животните, хуманното отношение към тях и здравето на растенията. Стратегията гарантира, че храната може да бъде проследена при движението є от фермата до масата, дори ако това означава пресичане на вътрешни граници на ЕС, така че търговията да не бъде задържана и потребителите да разполагат с разнообразие от хранителни продукти. Високи стандарти са в сила за храните, произведени в ЕС, както и за вносните храни. За да се предотвратят проблеми от потенциално небезопасни храни още в зародиш, ЕС е изградил система за бързо предупреждение – Rapid Alert Sistem for Food and Feed (RASSF). Целта на системата е да защитава здравето на хората и животните от всякакъв вид вредни въздействия или потенциален риск произтичащ от храни, фуражи и материали, предназначении за контакт с храни, чрез осигуряване на бърз информационен обмен между България, страните-членки и Европейската Комисия. Всяка страна-членка при установяване на опасни продукти разпространени на нейна територия или спрени на граничен пункт е длъжна в рамките на 24 часа да уведоми Европейската комисия, която от своя страна разпространява информацията до всички членове на Системата за бързо съобщаване. Когато бъде установено несъответствие с изискванията за безопасност, предупреждения се изпращат до всички отговорни за здравето на хората и животните структури в страните от ЕС. Понякога е достатъчно да се спре само дадена пратка, но при необходимост всички доставки на даден продукт от ферма, завод или входно пристанище също могат да бъдат задържани. Продуктите, които вече са в складовете или по магазините, се изтеглят, възбраняват и при необходимост се унищожават. Структурата на системата включва Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните със съответните звена, Национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и Национален център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ). Членове на RASSF са 33 държави от Европа. Организацията съществува вече 32 години и е доказала своята ефективност в борбата срещу опасните храни и вещества.

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО

БРОЙ 2/ 2012

Д-р Йордан Войнов: Национален анализ за работата на Българска агенция по безопасност на храните ще бъде направен по проект.

46

София. Проект „Оптимизиране на структурата и подобряване на работните процеси на новосъздадената Българска агенция по безопасност на храните” (БАБХ) по Оперативна програма „Административен капацитет” е първият, който агенцията печели. Това обяви д-р Йордан Войнов, изпълнителен директор на БАБХ, на пресконференция, „Считам, че това е най-важният проект. Ние сме съвсем млада администрация. Изключително важно е как една държавна администрация ще работи, както в полза на бизнеса в страната, така и за гарантиране на безопасността на потребителите”. С този проект администрацията ще придобие нов имидж, ще заработи много по-добре. Проектът предвижда - да се направи национален анализ - как агенцията работи в страната и съответно - да се предприемат мерки. „Надявам се, а както сме първи с този проект в рамките на МЗХ, така и да бъдем най-добре работещата администрация”, сподели д-р Войнов. На конференцията д-р Йордан Войнов и екипът на проекта запознаха присъстващите, сред който представители на всички Областни дирекции по безопасност на храните, с основните цели на проекта, а именно - да се осигури единна организация за контрол, която да гарантира безопасността на храните, да се повиши ефективността на работните процеси в структурите на Българска агенция по безопасност на храните, да се усъвършенстват инспекционните дейности на БАБХ. С доброто изпълнение на проекта БАБХ ще постигне: по-добро управление, гарантиращо законността на действията на администрацията; оптимално и целесъобразно използване на ресурсите за изпълняване дейностите на БАБХ; повишаване на прозрачността, отчетността и контрола на БАБХ като част от държавната администрация; мултиплицирани успешни европейски модели на управление на работните процеси и оптимизиране на администрацията. Резултатите от изпълнението на проекта ще доведат до подобряване на работата на държавната администрация, осигуряване на модерно и отговарящо на изискванията на гражданите и бизнеса административно обслужване. „Животновъдство BG.”

С

влезлия в сила нов Закон за горите през миналата година се извърши структурна реформа в горския сектор. Със създаването на шестте държавни предприятия се разделиха стопанските от контролните функции. Изпълнителната агенция по горите и нейните регионални структури осъществяват контрола при опазване на обществените интереси в горския сектор. След законодателните изменения държавните ловни и горски стопанства вече се управляват от новосъздадените държавни предприятия. България продължава да е една от най желаните дестинации за ловен туризъм в Европа. Въпреки икономическата криза приходите от организиран ловен туризъм в страната ни през 2011г са с 30% повече в сравние с 2010г.

ДИВЕЧОВЪДСТВО

Юри Миков – директор на Северозападно държавно предприятие със седалище Враца.

ДИВЕЧОВЪДСТВО И ЛОВЕН ТУРИЗЪМ Среща разговор на тема: „Дивечът – ценен традиционен ресурс за българската кухня“

BG

ЖИВОТНОВЪДСТВО БРОЙ 2/ 2012 47

48

ДЛС ”Витиня” се намира в западнат част на Стара планина и запазва много стабилни позиции в ловния туризъм блгодарение на близостта му с аерогара София. Само час след пристигането си в България чужденци от Германия, Исапния, Италия, Франция и Гърция се озовават сред елитни трофейни заложби в живописната българска гора където могат да се отдадат на хобито си. През последните години се забелязва трайна тенденция за увеличаване броя на българите ловуващи в стопанството. Положителните икономически резултати обаче несъмнено са сериозно обвързани с добрата подготовка и всеотдайност на персонала, чиято заадча е не само обгрижването на дивеча, но и опзаването на българска гора за бъдещите поколения. Горските екипи работещи в стопанството дори за миг не забравят, че трябва да запазят не само дивеча, но и гората жива, за да има здрава среда за целия животински свят. В продължение

на години те обгрижват дивеча с много внимание и професионална компетентност. Дивечовото месо е много ценен, беден на мазнини хранителен продукт. За съжаление, отстреляните от чужденците диви животни не могат да бъдат реализирани на пазара, тъй като стопанството няма изграден пункт за охлажадне, съхранение и първична преработка. Тази техника е скъпа и тепърва се очакват инвестиции и законодателни про-мени в тази насока, за да може ценнният хранителен ресурс да достига до трапезата на българските потребители. Постъпленията от ловен туризъм през 2011 година са близо 3 милиона лева. Това е 30% повече от предходната година, отчетоха от Агенцията по горите в навечерието на Седмицата на българската гора. Четири хиляди чужди ловци са посетили България, за да упражняват своето хоби. Най-скъпите ловни трофеи - благородните елени, достигат 50 000 евро. България запазва традициите си в

Кръглата маса бе открита от д-р Мирослав Найденов, Министър на земеделието и храните, който обърна специално внимание върху факта, че България е страна със сравнително нормални запаси от дивеч, които обаче не се използват ефективно. Министър Найденов съобщи, че в страната ни ще бъде ситуиран Първият Световен референтен център за изследване на болестите по дивеча, което автоматично означава, че интересът към България в тази посока неимоверно ще нарасне. Според Жоро Иванов, Президент на Евро-Ток България и Вице президент на Евро-Ток Интернационал е необходима цялостна политика по отношение на дивеча в България и неговото използване в кулинарното изкуство. От друга страна, подчерта той, е нужно да бъде обърнато специално внимание на българските кулинари, повишавайки тяхната професионална култура за работа с дивеч. Като носител на идеята за създаване на Кулинарни региони в България, Евро-Ток България ще постави дивеча, като един от основните фактори за изготвянето на Брант “Кулинарен туризъм”.

отстрела на трофейни екземпляри, посочват от горската агенция. От отстреляните благородни елени 13 са със златни и 18 със сребърни медали. Муфлонът, като един от перспективните и търсени ловни видове, също дава принос за организирания туризъм.

19 трофейни муфлона са добити през последната година, като 7 от тях са със златни медали. В ловно стопанство „Витиня“, което е част от Северозападно държавно предприятие, се отглеждат единствените в България якове. Преди 20 години те са били 600 екземпляра, а днес са само 22. Годишно се отстрелват не повече от 3-4 яка. Това удоволствие за ловците струва 1000 евро. Гергана Цветанова