Земеделие плюс

ISSN 1310-7992

www.abi.bg

4’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

!

www.pioneer.com/bulgaria

Новини от МЗХ www.abi.bg

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Актуализация 2011 г.‚˙˜Ë за последното ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡ÌАПРИЛ ƒËÏËÚÓ‚ ̇„‡‰‡развитие на цените на земеделски Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ стоки ÍÓÌи храни в ЕСÔÓ (по‚ÂÏ цени от̇ февруари ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË "¬Â˜Â2011 ̇ г.) »ÁÎÓÊËÚÂΡ ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡Развитие при земеделските цени Повечето ÙËχ земеделски цени в ЕС¿ƒ растат в продължение ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë "lj‡‡" - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ много месеци, а през февруари 2011 г.·‡Ì‡, цената наÍÓˇтелешÁ‡ на ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ кото дори преминава най-високите нива, достигнати през ÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ (+5%). Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ периода 2007/2009 БЪЛГАРИЯ 2020 Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡̇ڇ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Месечно развитие: Цените в ЕС на земеделски стоки са Биомасата за енергия се увеличили още повече през февруари 2011г.·Â в сравнение «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ Ô‰- с за по-задълбочено планиране 4 предходния месец (с изключение на сиренето, чиито цени са ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ̇ ͇̉Ëнамалели с 1% и ечемика, чиито цени поддържат същото ниво): ÔËБългарското Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ëземеделие ˜ÂÏË͇ в началото на 21 век. 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë ‚˙˜ÂÌË ¯ÂÒÚ Í‡Ú„Óмека пшеница (+6%),Ò‡ твърда пшеница‚(+8%), царевица (+4%), 5. Напояване ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 6 обезмаслено мляко на прах (SMP) (+8%), масло (+5%), телешко ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ ЮБИЛЕЙ (+1%), свинско (+6%) и пилешко (+5) ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë продукти, ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Развитие"ǯËÌË, година по година: За всички ценовите ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 9 ¬ ‡Á‰ÂÎ 60 години ИЖН – Костинброд Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—нива от февруари 2011 г. са били над нивата наблюдавани –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ 85 години Опитна станция по соята 12—≈–-ŒœŒ–¿" преди една година пшеница (+106%), твърда пшеница ŒŒƒ (мека Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË (+82%), царевица (+69%), ечемик (+96%), обезмаслено мляко Marathon Magnum. Ò˙Ò ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ на прах (+25%), масло (+31%), сирене (Eдам) (+17%), телешко ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó (+7%), свинско (+6%) и пилешко месо (+18%) Иновационни постижения на ИЦ –Кнежа 14Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë «≈À≈Õ◊”÷» Развитие при потребителските цени Продуктивност на царевицата œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 16ÒËÒÚÂÏË ıË„ËÂÌÂÌ Ì‡ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË ПрезÁ‡ февруари 2011 г.,‰Ó·Ë‚ в сравнение с предходния месец, √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Продуктивност на памука и слънчогледа 18Ë Ò‰ÌË инфлацията при цените на храни (+0.6%) надвишава нивото ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓна цялостната инфлация (+0.4%). Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ·ËÎÌË "ǯËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡С Ï‡Ì‰Ë" изключение‚на‡Á‰ÂÎ "Риба и -морски храни" (-0.4%), всички fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡ˡ 33 БИБЛИОТЕКАТА – Арония 21–28ˆËËдруги Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". отчитани категории отбелязват още увеличение на цените √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 февруари 2011 г. в сравнение с предходния месец, като —през ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 (+2.2%) и-"зеленчуци" (+1.7%)·Â са категориите Рискови стресови фактори за рапицата 29ÔÓ "плодове" Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ÓÚ΢ÂÌс Òна髇ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ голям темп на увеличение. Продуктивен потенциал на ‚ с‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇΠ40 Ô˙‚ÓВ ÏˇÒÚÓ сравнение преди една година, цените на потребителски стоки показват по-високи нива, особено забележимо при многогодишни тревни видове

32 Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂˇÎ". ÿÿ»Õ» "плодове" (+8.5%), "зеленчуци" (+5.5%) и "масла ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ¬категориите ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ и мазнини" (+4.5%), In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó"  »ÌÒÚËÚÛÚ ЗЕЛЕНЧУЦИ Цените наÔӷ‰ËÚÂÎ храните през февруари 2011 г.ÔÓ са ÏÂÎËÓбили с 6.2% ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ по-високи в сравнение с февруари 2008ÌÓ‚ г., с 3.2% по-високи Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÏÂÚÓ‰ Á‡ Девeн – нов сорт пипер 35‡ˆËË ‡Í ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 ÔÂ‡·ÓÚ͇ от преди една година и 0.6% по-високи в сравнение с преди ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА един месец. ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò са Вируси по валериана, кориандър и резене 37 Õ‡„‡‰‡Ú‡ Годишните и‚ месечни темпове на цялостната инфлация –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ в размер на +2.8% и ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡ÁИКОНОМИЧЕСКИ ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ИЗМЕРЕНИЯ ıΡ·‡ 48 0.4%, съответно, докато годишният темп на промяна на ин‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ Възрастовият ÷¬≈“¿–—“¬Œ състав на домакинствата и полупафлацията при цените на храни е в размер на +3.2% и +0.6% ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘ- на зарните(Limonium им стопанства По отношение на ценообразуването при продажбите ÀËÏÓÌËÛÏ M.) 50 39 ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌдребно, трябва да се има предвид, че развитието на цените на Промени социалното‘ŒÕƒ осигуряване на работещите ÕŒ¬»Õ» Œ“вƒ⁄–∆¿¬≈Õ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 не-земеделските съставки на цената (труд, капиталови разходи ̇ ÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ в земеделието 42 и такива за енертия, разлики при веригите за разпростране"«ÂωÂÎË ÃÂÌÚ‡ 21-32 ние) имат много по-голяма тежест при инфлациятаÔβÒ" на цените ЖИВОТНОВЪДСТВО на храните отколкото промените в цените на необработените Глобалният млечен пазар 44 земеделски съставки. »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: √·‚ÂÌ ‰‡ÍÚÓ: GSM: 0884 Новини от »ÌÊ. МЗХÃ.– ÃËÎÓ¯Ó‚‡

3, 8, 11, 612 20, 635 31, 41 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 „Земеделие плюс” 459; –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂.

E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,

доц. д-р Б. Николов, ̇ доц. д-р В Гайдарска —ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡ˡ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

3

3

България 2020

биомасата за енергия За по-задълбочено планиране

Новата директива на ЕС за възобновяемите енергийни източници изисква всяка страна да повиши тяхното използване така, че общият им дял в енергийния баланс за ЕС да достигне 20% през 2020 г. (Директива 2009/28/ЕО). За нашата страна се поставя цел от 16%, която ще се изпълнява съгласно Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници. Биомасата е един от ресурсите, който в общата цел на ЕС до 2020 г. се предвижда да доминира в секторите отопление и охлаждане (80%), транспорт (90% сред възобновяемите източници) и в производството на електроенергия да бъде 18% от общото производство на ел.енергия от възобновяеми източници. За всяка страна в зависимост от местните особености биомасата ще има различен дял. Необходимостта от планиране на потреблението на биомаса за енергия се определя преди всичко от широко възприеманите ползи от нея пред конвенционалните енергийни източници – като сигурност в доставките, съкращаване на парниковите газове, по-малка технологична зависимост и създаването на възможности за заетост. Но също и от факта, че биомасата като възобновяем енергиен източник е по-гъвкав, разнообразен и комплексен ресурс, от който и да е друг такъв. Напоследък в редица документи на ЕС обаче се изразява безпокойството, че биоенергията може да се превърне в сложен въпрос на междуотрасловата политика. Това означава, че докато за едни производството на биоенергия създава ползи, други социални групи, сектори и страни могат да претърпят загуби. Налице са редица неблагоприятни примери като въздействието върху хранителната сигурност, засегнало най-силно през последните години бедните страни на Африка; поскъпването на растителните хранителни масла и индиректно храните на световните пазари; загубата на биоранообразие в плантациите за палмово масло в Индонезия; изчерпването на водните запаси, поради напояването на енергийните култури в САЩ и др. Мащабите на въздействията могат да бъдат както местни и регионални, засягащи опазването на почвените и водните ресурси и биоразнообразието, така и от световно измерение като климатичните изменения. Биомасата е ресурс с многоцелево приложение – за храна, влакна, химикали, строителни материали, енергия и др., като пазарните цени на тези стоки не винаги могат да се предвидят. При това идеята за по-ефективно и устойчиво използване на биомасата чрез добавяне на по-висока стойност в енергетиката, най-често води до сътресения 4

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

в секторите, подържащи предимно хранителната сигурност. При прогноза за нарастване на световно население над 8,3 млрд. души през 2030 г., за което ще са необходими, по данни на ФАО, с 50 % повече храна и горива и 30 % повече вода, възниква загриженост относно устойчивото използване на биомасата за различни цели. В отговор на тези тревоги и във връзка с разработването на националните планове за възобновяемите източници ЕК публикува през 2010 г. Доклад за критериите за устойчивост на биомасата, в който въз основа на оценка на въздействието се стига до извода, че задължителни стандарти на този етап не са необходими, защото поне 90% от биомасата, която се използва в ЕС идва от горски отпадък и вторични продукти от други индустрии. Критериите от препоръките обаче са свързани с обща забрана за използване на биомасата от гори в райони с високо биологично разнообразие; мониторинг върху произхода на биомасата; диференциране на националните схеми в полза на инсталации, които постигат висока ефективност при конверсията на енергията; и методология за изчисляване на парниковите газове. Комисията определя националните планове като ключов инструмент в политиката на ЕС за използване на възможностите на биомасата в отоплението/охлаждането, транспорта и производството на електричество. През 2011г., въз основа на анализ на представените планове, ЕК ще разгледа възможностите за приемането на нови мерки като общи критерии за устойчивост на биомасата на равнище ЕС. Това поставя потреблението на биомаса за енергия да бъде обект на по-силно стратегическо планиране в сравнение с останалите възобновяеми енергийни ресурси. Планирането на несигурността или както ФАО отбелязва на “предвидимите изменения”, би трябвало да е в същността на политиката за устойчиво използване на биоресурсите, за да се справим с негативните ефекти колкото е възможно по-рано,

балансирайки между екологични, социални и икономически въздействия. Ето защо планирането едновременно трябва да постигне целта за максимизиране на производството на биоенергия и да даде по-гъвкав отговор на риска от промени, свързани с другите отрасли и околната среда. Планирането на потреблението на биомаса напоследък се среща или в самостоятелна стратегия, или като част от енергийна, и/или климатична стратегия, например във връзка със задълженията по Протокола от Киото. Общият план за действие за биомасата на ЕС изисква разработване на съответни национални планове. Най-напред в девет страни членки бяха приети подобни планове, като България попадна в групата на други шест страни, където заедно с Австрия, Франция, Латвия, Румъния и Словения плановете за действие бяха представени в рамките на определения срок – края на юни 2010 г. Сред изоставащите в изготвянето на планове бяха и някои страни с високо развита промишленост за биоенергия, каквито са Финландия и Швеция, например. Както в плана за действие в използването на биомасата на ЕС (EU BAP 2005), така и в по-рано разработените планове на национално ниво в началото се следваше подхода на енергийния приоритет. След първите неблагоприятни сигнали обаче последва критика и преразглеждане на стратегиите като се обърна внимание на страничните ефекти върху земята, биоразнообразието, водните ресурси, производството на храна и емисиите от земеделието. В този подход нямаше яснота, доколко биомасата допринася за смекчаване на климатичните изменения и за преодоляването на недостига от енергия. През 2009 г. се стигна до пубТабл. 1. Елементи за национален план за действие по потреблението на биомаса, предложени от ЕС (Приети на срещата на Експертна група през февруари 2008 г.)

Дървесина и остатъци от нея, Физични и икономически отпадъци, земеделски култури и наличности от биомаса отпадъци от тях, вкл. странични продукти Поставяне на подходящи цели в три отопление, производство приоритети за използва- области: на електричество и транспорт, не на биомаса включително за ресурсна и енергийна ефективност - развитие на ресурси за биомаса; - мобилизиране на нови ресурси зa биомаса (идентифициране, мерки, които могат да каталогизиране и обмяна на найбъдат взети до2020 г. добрите практики); - създаване на конкурентен и устойчив пазар и верига на доставка, включително внос на биомаса използване на земята, биоразноизпълнение чрез във- образието и икономиката, включличане вайки разходи и въздействие върху заетостта

ликуването на Наръчник за най-добри практики въз основа на оценката на националните стратегии за използване на биомасата и съответните планове за действие в 12 страни членки на ЕС (BAP Driver, 2009). Редица международни организации като ФАО, ЮНЕП и др. също публикуваха Препоръки за устойчиво използване на биоенергията (FAO 2008, 2010) и Предпоставки за устойчива биоенергийна политика (UNEP DTIE, 2010). В интегрирания подход на ЕС за разработване на национален план за действие се препоръчва да се обърне внимание на следните елементи, представеви в таблица 1. В Националния план на България, представен на ЕК се посочва, че през 2006 г. 93% от енергийната биомаса е доставяна от горското стопанство и 7% от промишлени отпадъци. В перспектива до 2020 г. се предвижда ръст от 14% при следното съотношение: 78% биомаса от горското стопанство, 15% от селското стопанство, от която 11% от култури, които пряко се изгарят и 4% от странична продукция, и 7% от промишлени отпадъци. Освен това в частта за биомасата е записано “покачването на разходите в селското стопанство да се акумулират в цената на зърното, а не в цената на отпадъка” (стр.179). Безспорно това е остаряло разбиране в разрез с пазарните изисквания и предупрежденията, които отправят международните институции, да не се разглежда биомасата от селското стопанство приоритетно като източник на енергия. По същия начин нелепо звучи тезиса за “окрупняване на животновъдните ферми през следващите 3-5 години, което ще позволи изграждането на икономически ефективни инсталации за биогаз”. Не става ясно и как селското стопанство ще участва в плана за увеличаване на разполагаемите ресурси от биомаса. Дадени са общо пустеещите земи (348 118 хa) и необработваните земи със селскостопанско предназначение (461 142 хa) без да е посочено каква част от тях се предвиждат за енергийни култури, а мерките се прехвърлят към Програмата за развитие на селските райони.(стр.169). Част от тези земи биха могли да се използват за отглеждането на бързооборотни дървесни видове, тревни или други култури. Стимулите за производство на биомаса и биогаз трябва да се създават и чрез технологиите за по-ефективно използване на енергията, например комбинирано производство на топлина и електрическа енергия, а не само чрез преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия. Очевидно Националният план в частта си за използване на биомасата за енергия, особено от селското стопанство, се нуждае от по-задълбочено проучване на възможностите, научно обосновани препоръки и прогнози. Доц. д-р Найден Найденов УНСС, София

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

5

Българското земеделие в началото на 21 век

(продължава от брой 2–3)

5. Напояване Състояние и проблеми. България се намира в зоната на неустойчивото овлажняване и напояването се явява основен фактор за получаване на устойчиви добиви от селскостопанските култури. Това е предопределено от факта, че падналите валежи през май-септември, вегетационният период за основните полски култури, са недостатъчни да задоволят техните потребности от вода. Разпределението на валежите през вегетационния период на културите също не съответства на тяхната необходимост от вода в различните фази на развитието им. В потвърждение на този факт са големите засушавания през 1993, 1994 и 2000 г. и катастрофалните наводнения през 1995 г. Затова напояването за голяма част от основните полски култури е задължително мероприятие в повечето от годините. Още в началото на миналия век у нас е приета държавна политика за изграждане на напоителни системи и съоражения по поречията на големите реки, основани са водните синдикати. Напояването получи силен тласък през 60-те и 80-те години на миналия век, когато изградените поливни площи достигнаха над 12 милиона декара, от които се получаваше над 50 % от селскостопанската продукция. Със започване на реформите в селското стопанство секторът напояване постепенно навлезе в криза. Тя понастоящем се проявява в лошото техническо състояние на напоителните съоражения, изградени с държавни средства и такива на кооперативните стопанства. Бавно и безвъзвратно бяха разграбени, разрушени и унищожени огромната част от тези съоражения. В момента повечето от напоителните полета, каналната мре6

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

жа и прилежащите към нея съоражения не са в състояние да изпълняват ролята си за провеждане и доставка на вода и напояване. Една от основните причини за това е, че държавата необосновано се оттегли от тази дейност, а другата е, че липсват източници за набавяне на средства за поддържане на напоителните съоражения. С навлизането на арендната организация на използване на земята и нарастване броя на собствениците на земя, рязко се влоши културата на земеделие – липса на сеитбообороти, нисък агрофон, както на неполивни, така и на поливни площи. Раздробяването на земята, липсата на реален собственик на блоковата канална мрежа, разрушаването на съораженията и неподържането на наличните, кражби на вода от основната канална мрежа и ред други причини доведоха до срив в напояването. Като се прибави и фактът за невъзможността, а и нежеланието на новите стопани на тази земя да заделят средства за напояването, се получава окончателната картина на състоянието на напояването в страната. Посочените до тук причини доведоха до постепенно и ежегодно намаляване на поливните площи, а от там - и до използването на около 10 % от изградените поливни площи. При годни в момента за напояване около 5 400 хил. дка, напояването на практика потребява в момента средно около 17 % от наличните водни ресурси на страната (Петков П. и др. 2009). По данни на ЕАД “Напоителни системи” през последните години в експлоатация са 235 напоителни системи и значителен брой напоителни полета, обслужвани от 168 броя комплексни и напоителни язовири, които се стопанисват съвместно и с ЕАД “Хидромелиорации – Севлиево”. Използват се водите и от 5 броя комплексни язовира, стопанисвани от “Язовири и каскади”. Значителна част от системите и съораженията за напояване, изградени с кооперативни средства са или общинска собственост или са притежавани вече от новосформираните Сдружения за напояване. Независимо от значителния срив в напояването, то през последните години макар и съвсем бавно започна да се възстановява. Това се реализира основно в новоизграждащите се масиви от трайни насаждения и зеленчуци, където се прилага капковото напояване, като основни водоизточници в случая са новоизградени сондажни кладенци или водохващания от реките. Повечето от новоизградените напоителни полета са със средства по Програма САПАРД и Програмата за развитие на селските райони. Тези полета и съораженията

в тях вече се поддържат в добро състояние и се използват години наред. Осъзнава се и постепенно се налага необходимостта за възстановяване и експлоатация на напоителните и отводнителни съоражения. Немислимо е създаването на ефективно и конкурентоспособно селскостопанско производство без възстановяване, преструктуриране и адаптиране на хидромелиорациите у нас. За да се постигне това е нужна адекватна политика на държавата, съобразена с приоритетите на отрасъла. Всеизвестен е и фактът, че България като член на ЕС е възприела принципите и политиката за използването и управлението на водите. По този повод в страната през последните години бяха приети и обнародвани редица документи в това направление (Закон за водите, Правилници за дейността, структурата, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, Наредби за характеризиране, категоризация, мониторинг и изисквания за опазване на почвата и повърхностните води и др.). През 2001 г. бе приет Закон за сдруженията за напояване, който определи управлението на водите да става на национално и басейново ниво. За последните няколко години напояваните площи от тези Сдружения са едва в границите от 8-10, до 4,5 хил. хектара, при регистрирани над 85 броя сдружения. Приемането на Закона беше последвано от излизането на наредби за финансово подпомагане на сдруженията, за условията и реда за участие на държавата за заплащане на цената на водата “водоподаване” и за качество на водите за напояване. Всички те подпомагат процеса по създаването на сдруженията и тяхната работа по експлоатацията на инфраструктурата, доставката и разпределението на водата при напояването. Уреден бе проблемът по безвъзмездното предоставяне и ползване от сдруженията на хидромелиоративната инфраструктура на тяхната територия. Основен фактор за обема на напояването и ефекта от него е цената на доставената вода за напояване. През периода 2003-2007 г. цената на водата, гравитачно доставяна е в границите на 0,07 до 0,19 лв/м3, а при помпена вода от 0,14 до 0,32 лв/м3 при едно стъпало, а през 2008 и 2009 г. съответно 0,23 и 0,24 лв/м3 гравитачно и 0,415 и 0,433 лв/м3 помпено. Показателен факт за ролята на цената на водата за напояване е размерът на полятите площи – над 400 хил. дка само за период от 30-40 дни, при осигурена безплатно подадена вода, на база на решение на МЗХ. За сравнение, през периода 2003-2007 година полятите площи са: 2003 г. – 79 366 хектара (в т. ч. царевица – 19 893 хектара, слънчоглед – 5 664 и картофи – 4 310 хектара), през 2005 г. – 53 651 хектара и през 2007 г. – 72 643 хектара. При последната преоценка е установено, че около 700 хиляди хектара в страната са пригодни за напояване.

За развитието на хидромелиорациите чрез преструктуриране и подобряване на управлението им е наложително да се актуализира и приеме стратегия за развитие на сектора, с ясни приоритети и стимулиране прилагането на водоспестяващи технологии за напояване. Необходимо е да се улесни законовата процедура за учредяване на сдруженията за напояване и засилване тяхното подпомагане, чрез разработване и прилагане на адекватна финансова и икономическа политика. Нужно е прецизиране на методиката за определяне цената на водата за напояване и изготвяне на програма за подготовка на квалифицирани кадри в областта на напояването. Заключение. От направения преглед за състоянието на българското земеделие става ясно, че то се характеризира с влошени практики в основните звена на технологиите при отглеждане на културите, в резултат на което се наблюдава намаляване на площите предимно при трайните насаждения и спад в производството на основните земеделски продукти. В заключение може да се каже, че устойчиво развитие на земеделието на този етап е трудно осъществимо, по следните причини: 1. Производствени, които най-често зависят от природо-климатичните условия и подлежат на управление. Това управление се осъществява посредством добрите земеделски практики.

• Регулирането на водните запаси в почвата е една от най-често налаганите практики. Недостатъчните валежи през вегетационния период на земеделските култури се сочи от множеството производители като основен фактор за нестабилността в земеделието у нас. Независимост от тяхната недостатъчност, напояване не се предприема, за което се сочат високите разходи. Съществува и факта, че в страната земеделските производители не са напълно организирани в сдружения за напояване, което прави невъзможно прилагането на добри земеделски практики. Към производствените фактори се отнасят още: • недостигът на техника за обработване на почвата, което води до нарушаване на технологичните изисквания и добрите земеделски практики, както и използването все още на стара амортизирана техника или такава втора употреба; • ненавременното снабдяване с торове, препарати, семена за посев, фуражи, главно поради липсата на финансови средства, води също до нарушаване на технологичните и биологични изисквания на земеделските култури.

2. От икономическите фактори особено внимание заслужават: ресурсоосигуреността, специализацията, пазарните несъвършенства и др. Недостигът на финансови средства, трудното ползване на кредити, са причина за нерегулярно снабдяване на земеделското производство с

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

7

материални ресурси. Получава се затворен кръг - недостигът на финансови средства води до спад в производството, а спадът в производството - до липса на средства.

3. Затрудненията при реализацията на земеделската продукция са друг фактор, противостоящ на устойчиво развитие на земеделските стопанства. Преобладаващата част от производителите сами пласират продукцията си. Не са малко случаите на некоректни отношения на прекупвачите на земеделска продукция, които не спазват сроковете, свалят цените, оспорват качеството и т.н. Липсата на кооперации за търговия със земеделски продукти и специализирани маркетингови звена, даже в по-едрите стопанства, се отразява неблагоприятно върху формирането на приходите в стопанствата.

4. Ниските приходи от земеделското производство са непосредствена причина за снижаване на доходите на заетите в отрасъла. Тежките условия на труд, от една страна, и неговата сезонност от друга, правят работата в земеделието не атрактивна и не предпочитана. За да се постигне устойчиво развитие на земеделските стопанства, е необходимо да се подхожда комплексно, като се оптимизира използването на производствените, икономическите, социалните и екологическите фактори. Преходът към пазарни икономически отношения и изграждането на фермерски стопанства изисква внедряване на принципно нови научнотехнически решения за изграждане и утвърждаване на устойчиво земеделско производство, прилагайки максимално екологосъобразни технологии. Новите прогресивни технологии в земеделието трябва да осигуряват ефективно, екологично чисто производство и високо качество на получаваната продукция. Постигайки това, българското земеделие ще намери своето достойно място в семейството на водещите земеделски страни в света. К. Попов, М. Николова, Ж. Живков, Н. Шабан, М. Апостолова, С. Калчева, С. Димитров ЛТУ – София

ПРСР финансира сдружаването на земеделските производители Вие сте обединени в организации и за това може да получите до 400 хил. евро безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз. Финансирането е предвидено по мярка 142 „Създаване на организации на производителите” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 20072013 г. То се отпуска като годишно плащане за пет последователни години, считано от датата на признаване на съответната организация. Размерът на помощта се изчислява на година според стойността на годишната пазарна продукция. Обединението на стопаните е шанс да станат по-конкурентни на пазара. Целта на Европейската комисия е да насърчи създаването на по-мащабни ефективни организации в земеделския сектор, които да произвеждат висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и пазарните изисквания. По схемата ще се подпомагат организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013 г. Секторите, които се финансират, обхващат производството на следните култури - зърнени, медицински и етерично – маслени, бобови и технически култури, слънчоглед, рапица, памук, лен, тютюн, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, биологично чисти продукти и други. Проекти по мярката ще се приемат до края на 2011 година.

8

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

(продължава от брой 2-3)

Влизането на България в Европейския съюз постави нови предизвикателства пред българското животновъдство и земеделие. В тази връзка извършената научно-изследователска работа през последните години обобщено може да бъде представена така. В момента в Института работят 148 души, от които 39 научни работници в т.ч.професори - 4, доценти - 15 и асистенти - 20. В структурата на Института са включени 9 отдела: говедовъдство, овцевъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите, генетика, биохимия и физиология, екология и качество на животинската продукция, репродукция, и специални отрасли (пчеларство, зайцевъдство и коневъдство). Кадровият състав и научните направления дават възможност да се разработват важни въпроси на животновъдната наука и практика. В областта на говедовъдството се разработват съвременни селекционни програми за подобряване на продуктивните признаци - мляко и месо при различните породи говеда в България. Създават се високотехнологични ферми, отговарящи на европейските стандарти за комфорт за животните. Извършва се оценка на технологиите на отглежданепри различните говедовъдни ферми. По желание на фермери се разработват проекти по Европейските програми. Научните изследвания на колектива на отдела по овцевъдство са свързани с: разработване на съвременни селекционни програми за развъждане на отделни породи овце в България;

създаване и проектиране на съвременни технологии за отглеждане на овце съобразно с Европейските правила за благополучие на животните; предлагане на практиката на стандарти за оценка на кланични трупове на овце, съгласно Европейските изисквания; изпитват се различни схеми за повишаване на плодовитостта на овцете; изпитват се системи за производство на овцевъдна продукция в условията на биологично и конвенционално стопанство; разработват се селекционни програми за съхраняване на породи овце, които са застрашени от изчезване. По искане на фермерите се разработват проекти по Европейски програми. За обучение на фермерите се организират учебни курсове. В областта на птицевъдството изследванията са съредоточени върху следните направления: разработка на селекционни програми и схеми за съхранение на породи птици и хибриди от Националния генофонд на България; изпитване на различни технологии заотглеждане на птици, съгласно Европейските изисквания; разработка на системи за органично производство на птицевъдна продукция. Научната проблематика на отдела по генетика е ориентирана към: – анализ на генетичното разнообразие на различни попула-

ции говеда и овце, заплашени от изчезване в България; – съвместно с Агробиоинститута за първи път в страната е започнато генното картиране на различните породи селскостопански животни в България. В отдела по репродукция се работи в две направления: Изкуствено осеменяване Лабораторията по изкуствено осеменяване се занимава главно с изследване влиянието на някои фактори и химически вещества от растителен и животински произход върху мотилитета и преживяемостта на сперматозоидите при различни видове животни. Трансплантация на ембриони Разработват се методи за активация на яйцеклетки, изолиране на стволови клетки, ембриони и фетални органи и in vitro оплождане на яйцеклетки от различни видове животни. Съвместно с други институти се разработват методи за интрацитоплазматично оплождане на яйцеклетки, като се използват гамети в различни стадии на развитие, а също и методи за витрификации на яйцеклетки и ембриони. В областта на биохимията и физиологията на селскостопанските животни изследванията в отдела са насочени към - изучаване на терморегулацията на различни видове и породи селскостопански животни с цел тяхното адекватно райониране; – търсене на ефективни антистресови хранителни добавки с цел намаляване на неблагоприятния ефект от въздействието на екстремни стойности на абиотичните фактори. В отдела по екология и качество на животинската продукция се разработват нови методи за управление производството на качествена, безопасна

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

9

Юбилей

60 ГОДИНИ ИНСТИТУТ ПО ЖИВОТНОВЪДНИ НАУКИ – КОСТИНБРОД

и екосъобразна храна от месо и мляко, свързани със здравето на човека. Разработват се стандарти за оценка на кланични трупове съгласно Европейските норми. Провеждат се курсове за обучение на класификаторите по системата (S)EUROP за качество на кланични трупове. Проучват се възможностите за запазване и обогатяване състава на месото и млякото с полиненаситени мастни киселини за подобряване качеството на суровите продукти, както и запазване на хранителната стойност и здравословните им характеристики в процеса на съхранение и преработка. Хранене и технология на фуражите Разработват се системи за хранене на всички видове и категории селскостопански животни, гарантиращи максимален продуктивен ефект, високо качество на животинската продукция с минимален разход на фураж. Изследват се възможностите за намиране на екологично чисти консерванти за обработка и съхранение на фуражите. На база на екстракти от лечебни треви се разработват заместители на нутритивните антибиотици. Оптимизират се технологичните режими за гранулиране и екструдиране на комбинирани фуражи за различни видове и категории животни. Разработват се дажби и схеми за хранене на различни видове животни свързани с производството на органична животинска продукция. Прави се оценка на хранителната и протеинова стойност на отпадъците от енергийните култури. Във връзка с намаляване замърсяването на почвата и глобалното затопляне е започната работа по оптимизиране храненето на животните с оглед намаляване отделянето на азот и фосфор в почвата и на парникови 10

бр. 4, 2011 г., сп.

газове в атмосферата . Специални отрасли: Пчеларство Изпитват се технологии за отглеждане на пчелни семейства в различни системи кошери - Дадан-Блан, Лангстрог-Рут (многокорпусни) и кошери, изработени от изкуствен материал. Прави се биологична и икономическа оценка на различните технологии за отглеждане на пчелни семейства. Създават се технологии за производство на селекционни чистолинейни и хибридни пчелни майки, имащи за цел повишена продуктивност и други качества. Разработват се селекционни програми за съхранение и отглеждане на местни отродия пчели. Предложени са съвременни методи законтрол върху качеството на пчелните продукти (мед, восък, пчелно млечице, цветен прашец, прополис) и се разработват методи за оценка на екологичната чистота на пчелните продукти - остатъчни количества от антибиотици, сулфамиди, тежки метали, наличие на акарициди и др. Разработени са нови стандарти за различни пчелни продукти, съобразно с изискванията на ЕС. Предлагат се на практиката нови системи за производство на органични пчелни продукти. Зайцевъдство В областта на зайцевъдството се работи в следните направления: Създават се селекционни програми за отглеждане и селекция на различни породи зайци, развъждани в България. Разработват се технологии за промишлено отглеждане на зайци. Изпитват се различни системи за хранене на различни породи и категории зайци. Организират се учебни курсове по зайцевъдство. Коневъдство Разработена и реализира-

„Земеделие плюс”

на в практиката е “Система за комплексна оценка на конете, които се отглеждат в България”. Съвместно с Изпълнителната агенция за селекция и репродукции са създадени селекционни програми за отглеждане и съхранение на различни породи коне у нас. Институтът има и активна международна дейност. Работи се по 16 европейски проекти и програми, вкл. 6-та и 7-ма рамкова програма на ЕС. Има сключени на двустранна и многостранна основа и 18 договора. Работим активно с държавите от ЕС: Франция, Белгия, Гърция, Австрия и др., както и по двустранни договори за научно сътрудничество със САЩ, Русия, Китай и всички балкански държави. Институтът разполага с 1000 хектара земя, от която 100 хектара се намират в равнинна местност от Софийското поле. Останалата част от земята са пасища в полупланински район. Тази земя е много подходяща за разработване на екологични проекти в областта на животновъдството. В Института се съхраняват следните видове животни от Националния генофонд: Овце: млечно направление от породота – СПБМ -200 бр., месодайно направление от породата- Ил-Дьо-Франс-200 бр, аборигенни породи –Каракачанска и Западностаропланинска-110 бр. Говеда меснодайно направление - порода Лимузин - 60бр. Коне - Тракененска порода (61)

Свине - внос от Франция порода Юна-100бр. Зайци: от породата Бял Новозеландски 400 бр., Калифорнийски 80 бр. Птици от различни хибриди и линии 6 000 бр. Пчелни семейства 209 кошера. Периодът след 1989 година беше наситен с повратни моменти в икономическото и общественото развитие на страната, които несъмнено дадоха отражение и върху научноизследователската работа на института. Аграрната наука беше изправена пред множество проблеми, свързани с финансирането на изследванията и мотивацията на учените. Те бяха част от тежките проблеми пред всички нас. В интерес на истината трябва да се посочи, че през последните пет години благодарение ръковод-

ството на ССА и лично на нейният председател проф. Бъчварова финансирането на Института се подобри значително. Това позволи да се направят някои неотложни ремонти. Закупиха се някои апарати и лабораторно оборудване. Спуснатия през 2010 година бюджет на Института е крайно недостатъчен както по отношение на фонд работна заплата, така и за материална издръжка. Това постави отново в много тежка ситуация колектива. Още повече, че Институтите по сега действащите наредби на МЗХ нямат право да кандидатстват по мерките за развитие на селските райони, въпреки, че са регистрирани като земеделски производители. Това е една несправидливост, която може да се отстрани с активната намеса на ръководството на МЗХ и ръководството на ССА

още повече, че в другите страни на ЕС е извоювано това право пред Европейската комисия. Липсата на средства няма да позволи да се използва научния капацитет на Института, който разполага с добре подготвени кадри и специалисти, които са в сътояние и в бъдеще да решават важни проблеми на нашата животновъдна наука и практика. В заключение това бяха накратко постиженията на Института през изминалите шесдесет години. От името на ръководствотопожелаваме много здраве и нови успехи в бъдещата творческа работа на колектива на Института. Доц. д-р Лазар Козелов – директор на Института доц. д-р Мая Игнатова – научен секретар на Института

Отново се приемат проекти за преструктуриране на фермите Фермерите отново могат да кандидатстват за европейски средства за преструктуриране на стопанствата си. От 4 април стартира приемът на проекти по мярка 141 „Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. По Мярка 141 могат да кандидатстват всички фермери, които имат малко или средно земеделско стопанство, обработват земя или отглеждат животни и искат да са жизнеспособни и пазарно-ориентирани. За финансиране по тази мярка стопаните могат да получат напълно безплатни консултантски услуги от офисите на Националната служба за съвети в земеделието на Министерство на земеделието и храните. Предоставяната финансова помощ е в размер на 7500 евро, които се изплащат за пет години - по 1500 евро на година. Малките и средни животновъдни стопанства с одобрени проекти по мярка 141 могат да се възползват и от възможностите, които предлага мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” с цел ефективно преструктуриране и модернизиране на фермите си, така че да бъдат конкурентни на пазара. Проекти по мярка 141 ще се приемат от 4 април до 29 юли и от 31 октомври до края на 2011 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. За повече информация и безплатна консултация стопаните могат да ползват телефон *AGRO (*2476) или 070012476 /на цената на един градски разговор/. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

11

85 ГОДИНИ ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА – ПАВЛИКЕНИ През март 2010 г. се навършиха 85 години от основаването и научно-приложната дейност в полза на земеделието ни на Опитната станция по соята - гр. Павликени. Тя е продукт на приетия през 1924 г.по инициатива на проф. Янаки Моллов (Министър на земеделието и държавните имоти), Закон за земеделските опитни и контролни институти, който поставя началото на организираното земеделско опитно дело у нас. С Указ №75 на Цар Борис III, от март 1925 г. се учредява Държавно земеделско опитно поле в с. Павликени, Търновско. Създадено в район с благоприятни условия за отглеждането на почти всички полски култури, то бързо си извоюва име на експериментален център, допринасящ за развитието на земеделието и излизането му от застоя, в който то се намира в началото на ХХ век. В 85 годишното развитие на научното звено в Павликени, понастоящем, Опитна станция по соята, се открояват няколко периода: Първи период (1925-1941 г.) – Държавно земеделско опитно поле. Със заповед на Министерството на земеделието и държавните имоти от 18.09.1925 г. за пръв ръководител на полето се назначава агронома Никола Радулов. За период от две години (до 30.06.1927 г.) той загражда полето, набавя инвентар и лабораторни пособия, набира кадри. Опитната дейност по това време се е разпростирала само върху културите: пшеница, рапица, слънчоглед и фасул. В този начален и труден период инж. Панайот Дончев Маждраков от В. Търново ръко12

бр. 4, 2011 г., сп.

води най-дълго опитното поле –1927-1939 г. С голямо трудолюбие, ерудиция и ентусиазъм той преодолява редица финансови и икономически проблеми, без да изостава опитната дейност. Получени са и първите резултати от завършените опити, от които са направени ценни поуки за практиката. От 1933 г., по решение на Годишния съвет, полето се обособява като специален опитен институт по маслодайните растения. Поради тази причина, на следващата година в неговите програмни задачи са включени още културите: рицин, соя, лен, бял синап и сафлор. Значителна дейност е развита по агротехниката на пшеница, овес, метла, слънчоглед, соя, рицин, репица, като са направени ценни изводи и препоръки за практиката. Резултатите от селекционната дейност на полето през този първи период са в излъчването на 6 подобрени Павликенски пшеници, 10 подобрени сортове Павликенски фасули, 3 подобрени сорта репица. Изследват се най-важните практически въпроси при отглеж-

„Земеделие плюс”

дането на соята, която бързо навлиза у нас след създаването на търговско акционерно дружество за производство и износ на соя през 1934 г. Проучват се срока и начина на сеитба, гъстотата на посева, изпитват се и чужди сортове соя, като на първо място по доходност се нарежда сорта Унгарска дребна. От 1935 г. започва и селекционната работа по соята, като са създадени няколко чисти линии соя, превишаващи по добив сорта Унгарска дребна. През 1936 г. се създава ботаническа градина, в която се водят наблюдения и проучвания на множество маслодайни, лекарствени и ароматни растения – над 60 вида. Така с течение на времето, дейността на полето бързо се разширява, за да стигне през лятото на 1939 г., когато в него има заложени 96 полски опита с 861 изследователски обекта. В резултат от тази огромна дейност са отпечатани брошури, наръчници, упътвания по отглеждането на маслодайните и други култури, които служат на преподаватели, професори и други учени при съставянето на първите учебници по растение-

въдство за средните училища и университета. След П. Маждраков от 1939 г. до 1943 г. полето се ръководи от известния учен Таню Шарков. Със своите опити по сеитбообръщения, нови машини, оръдия и земеустройство за водене на новото и по-прогресивно научнообосновано земеделско производство, опитното поле се превръща в образец за земеделските стопани в района и страната. Втори период (1941 –1978 г.)

– Земеделска опитна станция. На 14.02.1941 г. с решение на Министерството на земеделието и държавните имоти Опитното поле прераства в Държавна земеделска опитна станция, като агронома Т. Шарков е преназначен за неин директор. Отначало тя запазва профила си да работи предимно с маслодайните култури, с пшеницата и соята. След агр. Т. Шарков за директор бива назначен Борис Белев, който заема тази длъжност до края на февруари 1944 г. Темповете на научните изследвания намаляват по време на Втората световна война, но след нейното завършване отново се разрастват. За директор на станцията през този етап е назначен Антон Антонов (1944 –1949 г.). Най-интензивно през тези следвоенни години се развива селекционната работа по соята от научния сътрудник Хр. Илийчев, който създава и първите български сортове соя: Павликени 1, Павликени 2, Павликени 502 и Павликени 519. Най-широко разпространение получава сорта Павликени 2. От м. октомври 1959 г. с Постановление №149 на Министерския съвет е преименувана в “Комплексна опитна станция по поливно земеделие” . За директор е назначен Бою Личев, който ръководи станцията през този втори период най-продължително време - от 1959 до 1971г. Следват години през които

станцията последователно променя наименованията си: Опитна станция по поливно земеделие (1967-1973) ; Опитна станция по поливно земеделие и зърнени култури (1974-1975); Опитна станция по соята (1976-1978). В периода 1972-1975 г. директор на станцията е Никола Петков. Независимо от различните наименования на опитната станция през периода 1941-1975 г., доминиращата тематика е била поливното земеделие. Много активна научноизследователска работа извършва пионерът на поливното земеделие у нас проф. П. Жечев. Много са научните приноси, които с активна популяризаторска дейност навлизат в практиката и дават плодотворни резултати.

- Проучен е поливния режим на културите: царевица – от П. Жечев, Н. Петков, М. Бонев и Х. Горанов; зах. цвекло от П. Жечев, Б. Личев, Д. Яндов; люцерна и фуражни треви –от П. Жечев, Д. Яндов и Х. Илийчев; слънчоглед –от Д. Грозев; пшеница –от Б. Личев и Ст. Угърчински; ягоди – от Б. Личев; следжътвени култури – от П. Жечев, Б. Личев, Х. Илийчев, П. Ерусалимов и К. Горанова; лоза – от Г. Тончев; памук –от П. Жечев и Б. Личев и др.

- Проучени са основните технологични звена за отглеждане на най-важните за периода култури при поливни условия.

- Изяснени са редица въпроси на мелиоративното почвознание във връзка с баланса на влагата в напояваните почви и промените на воднофизичните им свойства под влияние на продължително напояване.

- Проучени са въпроси на влагозапасяващото напояване, а така също и поливния режим в райони с високи подпочвени води и влагозапасяващото напояване на лозата.

- Препоръчани са нови сортове полски култури за поливни условия, като резултат от селекционна, сортоизпитателна и

сортоподобрителна работа при пшеница, царевица, слънчоглед, соя, памук и лоза .

- Проучени са и въпросите на уплътнено използване на поливните площи с първа и втора култура.

- Разработени са проблемите свързани с усъвършенствуване на поливната техника и повишаване на производителността на труда от инж. Х. Петров, инж. Н. Ненов, Х. Горанов и Г. Тончев.

- Много са научните разработки и по растителна защита от ентомолога Д. Арабаджиев и фитопатолога М. Марков, които са първите у нас при условия на напояване на полските култури.

- Създадените 4 сорта памук – Павликени №14, №24, №48 и №73, характеризиращи се с висок генетичен потенциал и технологични качества, са високо оценени от практиката, за което селекционерът проф. П. Савов е удостоен с държавна награда. С държавна награда е удостоен и Д. Грозев за съавторство в създаването на пшеница сорт №301, получил широко разпространение по това време у нас. През 1973 г. със заповед №1-111 на МЗХП се формира група по програмиране на добивите от соя с ръководител Х. Горанов и участници – К. Горанова, Н. Котовска, П. Ерусалимов и С. Стефанов. Чрез активната научна, пропагандаторска и внедрителска дейност на Х. Горанов, се преоткриват безценните качества на тази култура за България във връзка с нарасналите потребности на страната от соево зърно за изхранване на животните и за индустриални цели. Като резултат от тази дейност през 1975 г. Опитната станция се преименува в Опитна станция по соята с директор Христо Горанов, с което започва третият период от развитието на научното звено в Павликени. (продължава в следващия брой)

Георги Георгиев – директор на ОСС

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

13

Земеделски култури

ИНОВАЦИОННИ ПОСТИЖЕНИЯ на Институт по царевицата – гр. Кнежа Научният колектив на Института има капацитет за изпълнение на вменената ни от редица правителствени документи Държавна задача: “Научна, приложна и спомагателна дейност в областта на селекцията по царевицата”. Основните иновационни постижения са резултат от изпълнение на научноизследователската програма в областта на селекцията. Създадени са ново поколение селекционни продукти, които мерят ръст по отношение на биологически и стопански качества (БСК) с най-добрите световни образци. Само за последните пет години са признати 19 броя царевични хибриди от Експертните съвети на ИАСАС, утвърдени със заповеди на Министъра на МЗХ, а впоследствие са защитени със Сертификати на Патентно ведомство на Р. България. По групи на зрялост съгласно класификацията на ФАО от ранни към късни, за зърно те са: Кнежа 307, Кнежа 435, Кнежа 442, Кнежа 511, Кнежа 517 (за силаж), Кнежа 546, Кнежа М611, Кнежа 619, Кнежа 620, Кнежа 621, Кнежа М625, Кнежа 627 и Кнежа 629; за специални цели са хибридите Кнежа 703wx (восъчна царевица) захарните хибриди: Kn Sugary 1, Kn 2Su, Kn 3Su и пуклива царевица Kn 1B и самоопрашена линия КС 4647. Внедрени в земеделското производство от тях са пет броя хибриди: Кнежа 435, Кнежа 442, Кнежа М611, Кнежа 619 и Кнежа М625, а хибридите Кнежа 307, Кнежа 517, Кнежа 620 и Кнежа 621 са включени в схема за ускорено семепроизводство. В Официалната Сортова листа на Р. България са вписани общо 104 броя хибриди (от 16 фирми заявители). Делът на създадените в Институт по царевицата е 25%. Известно е, че хибрида е един от основните фактори на интензификация на производството. Проучванията на редица автори показват, че 60% от увеличаването на добива се дължи на увеличението на продуктивността на хибридите и 40% на условията и технологията на отглеждане. Земеделските производители е задължително да познават новите селекционни продукти, техния генетичен потенциал за продуктивност, за да изградят най-подходящата сортова структура на устойчиво земеделие в стопанствата си. На таблица 1 представяме характеристиките 14

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

на новите хибриди царевица на ИЦ-Кнежа. Иновативните постижения са в резултат на: – Използване на богата колекция от генетични ресурси: местни сортове, самоопрашени линии, популации и синтетици. През 2007 и 2008 г. са интродуцирани образци от водещи компании и университети от САЩ. Постигнато е обновление на генплазмата с линии от източник Iodent. Създадени са синтетични популации от основните генетични източници – Reid и Lancaster.

– Освен конвенционалната селекция с добре познатите методи на педигри и периодичен отбор, за ускоряване на селекционния процес е много добре развита мутационната селекция, която води и до увеличаване на генетичното разнообразие. Усъвършенстват се методите на селекционния процес на основата на отдалечената хибридизация, безвекторен пренос на ДНК и клетъчно-тъканните технологии.

Tабл. 1 добив зърно – кг/дка при 14% влага № по ред

Хибрид

група на зрялост по ФАО

гъстота на посева, р/дка

при условия без напояване

при условия с напояване

при условия без напояване

при условия с напояване

I. За зърно 1.

Кнежа 307

300-399

800-1000

1200-1500

6000

6800

2.

Кнежа 435

400-499

1000-1200

1200-1400

5200

7000

3.

Кнежа 442

400-499

1000-1200

1300-1600

5200

6800

4.

Кнежа 546

500-599

1100-1400

1400-1600

5500

6500

5.

Кнежа М611

над 600

1000-1200

1500-1700

4200

5500

6.

Кнежа 619

над 600

1000-1100

1200-1400

4500

5500

7.

Кнежа 620

над 600

1200-1300

1300-1600

4000

6000

8.

Кнежа 621

над 600

1200-1400

1400-1550

4000

6000

9.

Кнежа М625

над 600

1000-1200

1200-1400

4500

5500

10.

Кнежа 627

над 600

1000-1150

1300-1500

4000

6000

11.

Кнежа 629

над 600

1000-1300

1300-1400

4200

6000

500-599

1000-1200

1200-1500

4500

6500

II. За зърно и силаж 1.

Кнежа 517

– Обективна оценка на биологическите и стопански качества на кандидат-хибридите с помощта на различни селекционни индекси – performance index (Pi), индекс за обща адаптация (хi-bi) и други.

– И не на последно място от значение е работата в екип. Създаването на нов хибрид е резултат от усилията на авторски колектив от селекционери, генетици, фитопатолог, ентомолог, семевъд и агротехник. За пролетната кампания на 2011 г. Институтът предлага на земеделските производители: 1. Сертифицирани семена от хибридите: Кнежа 435, Кнежа 442, Кнежа 509, Кнежа 595, Кнежа 611, Кнежа 613, Кнежа 619 и Кнежа М625.

2. Базови семена за производство на сертифицирани от хибридите: Кнежа 307, Кнежа 435, Кне-

жа 442, Кнежа 519, Кнежа 517, Кнежа М611, Кнежа 613, Кнежа 614, Кнежа 619, Кнежа 621, Кнежа М625 и Кнежа 683А.

3. Научно обосновани програми за подобряване на производството на царевицата за зърно, семена и силаж и неговото научно обслужване.

4. Лекционна, консултантска дейност и лабораторно обслужване. Български фермери, изберете хибридите на Институт по царевицата. Те ще ви гарантират стабилни добиви. Засявайки площите със семена от родните селекционни продукти, вие косвено инвестирате в развитието на аграрната наука. Доц. д-р Димитрина Илчовска

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

15

ПРОДУКТИВНОСТТА НА ЦАРЕВИЦАТА ЗАВИСИ ОТ ХИБРИДА И КЛИМАТИЧНИТЕ УСЛОВИЯ

Направените проучвания / Ангелова и др., 1995; Георгиева, 2004; Георгиева, 1963; Живков, 1995; Петров, 1994; Симеонов, 2003/ показват, че при условията на България по-късните хибриди формират по-високи добиви. Недостатък е, че те изискват повече вода за отглеждането си и освобождават площите по-късно. От друга страна новите реалности са по-екстремен климат с по-високи средногодишни температури, амплитудни аномалии и неравномерно разпределени валежи. Създават се условия за преминаване към отглеждане на по-ранни групи хибриди / Георгиева, 2008 /. В статията представяме резултатите от проучване на продуктивните възможности на широко застъпените и търсени хибриди от всички групи по ФАО, отглеждани при напояване в условията на постоянно засушаващия се климат на Горнотракийската низина. През периода 2007 – 2009 година в полето на ОСПЗ – Пазарджик върху канелена горска почва с хумус 1,00 – 1,20 % и условия на напояване изведохме полски опит по блоковия метод в четири повторения. Изпитвахме български хибриди от всички групи по ФАО. Предшественик на царевицата е пшеница. С дълбоката оран на 22 -25 см заоравахме /без почистване на площите/ растителните остатъци от пшеницата. Основното торене е с Р15. Азотното торене /N20/ извършвахме двукратно – предсеитбено с 1/3 от нормата внасяхме с повърхностните пролетни обработки на почвата, а останалите 2/3 – във фаза 7 – 9 лист с механизираното окопаване на ца-

ревицата. Сеитбата извършвахме от 31 март през 2008 до 24 април през 2009 г., като срокът е съобразен с условията на годината. Борбата срещу плевелите извеждахме с почвения хербицид Мерлин 750 ВГ /изоксафлутол/ в доза 12,5 г/дкa внесен след сеитбата, преди поникването на царевицата и едно окопаване във фаза 7-9 лист на царевицата + набраздяване за поливка. Напояването е гравитачно по бразди при приблизителна предполивна влажност 70 – 80 % от ППВ за активния почвен слой. На тази основа са дадени различен брой поливки / 3; 2; 3/, съответно през 2007; 2008 и 2009 г. съобразени с настъпилите критични за развитието на царевицата периоди. Почвата е силно излужена до слабо оподзолена канелена горска, средно до леко песъчливо – глинеста със слабо кисела реакция. В климатично отношение годините ни поднесоха изненади, които предизвикаха по-малък /2009/ или по-голям /2007/ стрес на различните хибриди. С наводнението през 2007 г. се изнесе внесеният с подхранването азотен тор. Образувалата се от пороя почвена кора затрудни филтрацията и следващите поливки бяха с недостатъчни поливни норми. Резултатите през 2007 г. /най-дъждовната – 376,9 л/м2 / са в пъти с по-ниски добиви от нормалните. Обикновено през периода април – август в района падат около 240 л/м2 / средногодишно/, но през изследвания период валежите са: 376,9; 197,0 и 208,8 л/м2 съответно през 2007; 2008 и 2009 г. като само на 06.06.2007 г. паднаха 144 литра. Неравномерното им разпределение през вегетацията определя броя на поливките.

Таблица1. Биометричен анализ по години /2007; 2008; 2009/ № Хибриди вегетационен период в дни 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

16

Кн 307 Кн 435 Кн 446 Кн 509 Кн 517 Кн 539 Кн 545 Кн 548 Кн 611 Кн 613 Кн 614 Кн 619 Кн 625 Кн 631 Кн 632 Кн 683 А

2007 114 115 121 118 1213 130 130 133 133 125

бр. 4, 2011 г., сп.

2008 113 118 1182 120 118 113 120 119 121 123 119 120 124 119 119 118

2009 1101 110 115 115 111 110 110 109 110 119 109 109 115 110 120 119

средно 111 114 116 117 117 112 116 116 120 124 120 114 124 114 120 121

„Земеделие плюс”

височина, cм 2007 243,1 240,2 252,1 231,4 247,4 231,3 210,7 232,4 254,6 224,0 256,8

2008 177,6 220,2 209,6 221,6 199,8 228,5 248,1 243,4 207,6 223,2 229,6 207,2 208,1 257,4 258,0 117,6

маса на 1000 зърна, г хектолитрова маса, кг 2009 203,7 215,7 239,7 217,4 219,9 226,7 251,8 250,9 222,8 236,3 243,2 207,8 200,1 247,6 263,7 249,0

2007 194,0 172,0 277,0 247,0 227,0 333,0 285,0 288,0 298,0 232,0 317,0

2008 226,8 272,0 238,0 240,2 258,2 258,0 286,2 240,5 278,5 236,0 266,2 280,5 282,8 300,5 293,5 263,8

2009 290,0 310,8 295,3 314,1 300,3 283,2 302,5 301,0 350,2 323,4 328,6 307,6 332,3 347,5 356,5 324,7

2007 727,0 750,0 738,0 782,0 753,0 765,0 727,0 699,0 730,0 761,0 747,0

2008 756,2 778,0 762,0 763,5 778,8 764,5 763,0 765,0 762,0 715,0 730,0 772,0 767,0 740,0 744,0 743,0

2009 788,5 795,5 776,5 733,2 786,8 757,2 769,2 773,0 754,0 702,0 738,8 773,2 787,2 742,0 746,5 754,2

Табл. 2. Влияние на хибрида върху добива от царевица, кг/дкa 2007-2009 г.

№

Хибрид

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

Кн 307 Кн 435 Кн 446 Кн 509 Кн 517 Кн 539 Кн 545 Кн 548 Кн 611 Кн 613 Кн 614 Кн 619 Кн 625 Кн 631 Кн 632 Кн 683 А GD 5%

2007 316 4

3

232 300

174 233 307 230 185 77,1

добив зърно кг/дкa 2008 2009 ср. за две години 1 872 700 786 1005 895 950 2 913 889 901 930 927 928 993 977 985 1215 973 1094 1100 943 1022 1145 942 1044 783 580 682 753 615 684 1018 851 934 1061 1026 1044 1005 917 961 1111 831 971 1018 1017 1018 862 956 909 133 104,7

1 – Кн 423, 2 – Кн 444, 3 – Кн 547, 4 – Кн 530

Поникването на царевицата през отделните години е с различна продължителност / от 10 дни през 2009 г., когато сеитбата извършихме на 23 април до 18 дни през 2008г. при сеитба на 31 март/ и зависи от температурните условия на годината. Фаза трети лист настъпва с 15 дни по-рано при всички хибриди с по-ранната сеитба. В тези случаи се избягват някои проблеми с агротехниката –късните плевели са по-малко, затрудненото от засушаване поникване се избягва и др. Вегетационният период на изпитваните хибриди варира по групи, но и по години, което е свързано най-вече с биологичните особености на хибридите и метеорологичните условия на района през годината. Прави впечатление удължената вегетация на хибридите от група 300 по ФАО, какъвто е хибрид Кн 307 със 113 дни през 2008 г. и скъсяване вегетацията при група 500-600 по ФАО през 2008 и 2009 г. По- високите летни температури са причина за скъсяване периода на вегетация и ускоряване на зреенето, по-силно изразено при голяма част от средно късните хибриди през 2008 и 2009 г. Вегетационният период на най-късния от изпитваните хибриди Кн 683 А е от 118 до 125 дни съответно през 2008 и 2007 г. През трите изследвани години няма хибрид с вегетация над 133 дни въпреки биологията им и регистрираните стресови промени в температурата. Тези резултати показват необходимостта от ежегодното им проучване. По многогодишни данни средно ранните хибриди Кн 509 и Кн М 530 са с добив над 1000 кг/ дкa зърно. Изключителната 2007 година е крайно неблагоприятна и резултатите са на лице. Няма

добиви през годината над 316 кг/дкa и то най-висок при ранната група. Следващите две години са по-благоприятни и резултатите им сравними. Хибридите от групата 300 до 450 по ФАО показват много добри резултати – от 700 при Кн 423 през 2009 до 1005 кг/дкa при Кн 435 през 2008 г. Широко застъпените за Северна България хибрид Кн 611 и Кн 613 за Южна са съответно с 580 и 615 кг/дкa през 2009 г. Те отстъпват на по-новите, поприспособими към климатичните промени Кн 539 и Кн 619 - с добиви 1094 и 1044 кг/дкa стандартно зърно средно за две години. През всички години на изследване поливките бяха за всички хибриди едновременно, въпреки че фазата изметляване настъпваше в различни срокове. На практика при по-ранните хибриди се закъснява, а при по-късните се избързва с поливането. Получените резултати показват, че през различните години на отглеждане хибридите реагират по специфичен начин и формират добиви съобразно условията на годината. Като цяло може да се каже, че разликите между хибридите в групата са доказани, а между тези от различни групи по-малки. И за район като Пазарджик , където доскоро се търсеха късните хибриди можем да препоръчаме хибридите от група 500 – 600 по ФАО. Получените от тях добиви са с по-малко поливки и освобождават площите по-рано. Масата на зърното се влияе по-силно от условията на годината и по-слабо от хибрида. С найедро зърно са хибридите през 2009 г. – от 283,2 г до 356,5 г. Неблагоприятните условия през 2007 г. са причина и за ниската маса на зърното. Хектолитровата маса през 2008 и 2009 г. следва почти същата закономерност без голяма разлика между хибридите. ИЗВОДИ Царевицата е ефективна култура за отглеждане в Горнотракийската низина, но при напояване. Хибридите от всички групи по ФАО поникват едновременно, в зависимост от условията на годината – за 12- 18 дни, но за предпочитане е по-ранната /мартенска/ сеитба. Вегетационният период на хибридите се влияе по-силно от условията през годината /при Кн 539 през 2008 г. е 113 дни/, и по-слабо от групата по ФАО на хибридите. По-изгодно е отглеждане на средноранни хибриди / Кн 539 с добив 1094 кг/дкa/, изместващи тези от среднокъсната Кн 619 – 1044 кг/дкa и късната група по ФАО /; Кн 683 – 909 кг/дкa /. Христина Георгиева Опитна станция по поливно земеделие, Пазарджик

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

17

ПРОДУКТИВНОСТ НА ПАМУКА И СЛЪНЧОГЛЕДА влияние на обработката на почвата и торенето органична маса и неутрална почвена реакция. За обработка на данните използвахме метода на дисперсионния анализ. В метеорологично отношение годините, през които се проведе изпитването, се различават съществено. По отношение на температурната сума , като топли се характеризират 1999, 2000, 2001 и 2003 години, 2002 и 2006 години са средни, а хладни са 2004 и 2005 години. По отношение на валежната сума 2001 е суха година, 2000 и 2006 – средно сухи, 1999, 2002 и 2003 години се характеризират като средни, докато 2004 и 2005 са влажни. Данните за влиянието на дълбочината на оранта върху влагозапасяването на почвата са посочени на таблици №№ 1 и 2. Резултатите показват, че при дълбочина на оранта 31-33 см средно за периода се наблюдава сравнително по-висок общ запас от почвена влага, както и по-високо съдържание на продуктивна влага съответно за слоевете 0-30, 0-50 и 0-100 см. За хоризонтите 0-10 и 0-20 см и при двете дълбочини, и за двете култури, количествата на почвената влага са изравнени. Изчерпването на количествата почвена влага при памука в слоевете 0-10 и 0-20 см настъпва през периода на масовия цъфтеж, докато във фазите 5ти -8ми същински лист и бутонизация количеството на продуктивната влага е в полза на по-дълбоката оран.

Продуктивнoстта на агрофитоценозите при памука и слънчогледа , отглеждани при неполивни условия, до голяма степен се определя от дълбочината на основната обработка и нормите на торене (Борисов, Симеонов,1979; Борисова, Николова, 2006; Коева, 1991; Boquet et al., 2008). В н а с то я щ ат а с т ат и я представяме резултатите от изследване влиянието на дълбочината на основната обработка на почвата и нивата на азотното торене върху продуктивността на памука и слънчогледа при четириполно сеитбообращение. През периода 1999-2006 г. в полето на Института по памука и твърдата пшеница – Чирпан беше изведен полски опит при неполивни условия включващ следните фактори: Фактор А – дълбочина на основната обработка – 23-25см и 31-33 см; Фактор Б – норми на торене – без торене (контрола), N6P6, N12P6, N18P6. Опитът е заложен по метода на дробните парцели, в четири повторения, при големина на опитната парцелка 25 м2. Памука и слънчогледа отглеждахме в четириполно сеитбообращение – памук, твърда пшеница, слънчоглед, ечемик. Почвата е излужена смолница с добре развит хумусен хоризонт, висока влагоемност и слаба водопропускливост. Обемната маса в орния слой е 1,1-1,2 г/cм3, с относителна плътност 2,4-2,6 и ниска обща порьозност, със средна запасеност с

31 - 33

23 -25

0 - 10 0 - 20 0 - 30 0 - 50 0 - 10 0 - 20 0 - 30 0 - 50

18

1 32 66 100 180 32 66 106 186

бр. 4, 2011 г., сп.

2 9 18 26 56 9 18 32 61

1 31 65 98 183 31 66 103 192

2 9 17 24 59 9 18 29 68

„Земеделие плюс”

1 30 65 100 177 30 65 105 185

2 7 17 26 53 7 17 31 61

1 22 48 79 145 22 48 79 149

2 1 3 5 21 1 3 5 25

1 21 46 74 132 21 46 74 135

2 1 2 2 8 1 2 2 11

узряване

формиране на кутийката

цъфтеж

5ти – 8 м и лист

бутонизация

фази на развитие поникване

почвен слой, см

Оран – дълбочина, cм

Таблица 1. Общ запас (1) и продуктивна влага (2) през вегетацията на памука (мм), средно за петгодишен период

1 24 51 77 135 24 51 77 135

2 3 5 3 11 3 6 8 11

узряване

формиране на питата

цъфтеж

бутонизация

5ти – 8ми лист

поникване

почвен слой, cм

Фази на развитие

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

1

2

0 - 10

32

9

29

6

24

3

23

0

24

1

24

1

0 - 20

68

20

63

15

51

7

47

0

52

4

51

3

0 - 30

107

33

99

25

82

12

74

2

80

6

75

6

0 - 50

181

59

179

43

155

33

135

18

138

16

143

23

0 - 100

372

127

369

123

350

102

300

57

293

48

303

57

0 - 10

32

9

31

8

25

2

24

0

23

0

24

1

0 - 20

68

20

68

20

55

7

49

1

50

2

52

4

0 - 30

107

32

106

32

87

14

78

3

79

5

81

7

0 - 50

184

61

183

60

165

43

143

24

140

19

144

24

0 - 100

380

131

383

134

362

114

309

62

295

48

303

57

реализират високия си продуктивен потенциал. Средно за периода степента на влияние на метеорологичните фактори е 43,7%, на торенето – 28,8%, на оранта – 12,3% и на взаимодействието – 15,2%. Общите взаимодействия следват резултатите Таблица 3. Общ добив памук – средно за периода 1999-2006 г. средни добиви

Варианти

±D

%

±D

23 -25

216.8

-

100.0

31 - 33

235.7

18.9+++

108.7

5.0 %

8.6

8.6

4.0

1.0 %

11.3

11.3

5.2

0.1 %

14.6

14.6

6.7

NoPo

179.1

-

100.0

-54.5ooo

N6P6

222.3

43.2+++

124.1

-11.3

N12P6

233.6

54.5

+++

130.4

-

N18P6

252.1

73.0+++

140.8

18.5++

5.0 %

12.1

12.1

6.8

12.1

1.0 %

16.0

16.0

8.9

16.0

0.1 %

20.6

20.6

11.5

20.6

NoPo

187.4

GD

23 -25

GD

31 - 33

дълбочина на обработката, cм

кг/дка

норми на торене кг/дка

По-високото съдържание на продуктивна влага в слоевете 0-30, 0-50 и за слънчогледа 0-100 см при оран на 31-33 см способстват за натрупване на по-голяма биомаса, по-голям брой кутийки на едно растение при памука и формиранито на поголям брой семена и по-висока маса на една пита при слънчогледа. В количествено съотношение, от памука се получава средно с 18,9 кг/дка (8,7%) по-висок добив. При слънчогла резултатите са идентични – по-добър резултат се получава от варианта с оран на 31-33 см, като средната разлика е с 13,7 кг/дка (5,6%) в повече. Под влияние на нарастващите торови норми общият добив при памука се увеличава до 252,1 кг/дка при най-високата норма – таблица 3, или със 73,0 кг/дка повече от неторената контрола. Средно за периода не беше отбелязано понижаване на ранозрелостта на памука. Високата ефективност от приложените норми на торене е в резултат, както от прекия ефект, така и от създаденото плодородие на съответните полета. Установена е зависимост между нормите на торене с броя на кутийките на един м2, респективно между един от най-важните показатели на продуктивността при памука с нарстващите торови норми - ± r= 0,745++. При слънчогледа нарастването на добива под влияние на торенето за съответните норми е 28,2, 48,0 и 60,9 кг/дка. Установена е регресионна зависимост с висок коефициент на детерминация (R2 = 0,755++) между продуктивността на слънчогледа и нарастващите торови норми. Метеорологичните условия през годините на изследването оказваха съществено влияние в развитието на културите, особено през средните и влажните години. При тези условия се получи благоприятно съчетание с нормите на торене, което беше важна предпоставка сортовете да

общо взаимодействие на факторите

31 - 33

23 -25

Дълбочина на оранта, cм

Табл. 2. Общ запас (1) и продуктивна влага (2) през вегетацията на слънчогледа (мм), средно за петгодишен период

GD

-

100.0

-37.2ooo

++

-11.7

N6P6

212.9

25.2

113.6

N12P6

224.6

37.2+++

119.9

-

N18P6

242.3

54.9+++

129.3

17.7+

NoPo

206.7

19.3+

110.3

-17.9o

N6P6

231.6

44.2+++

123.6

7.0

N12P6

242.6

55.2

+++

125.5

18.0+

N18P6

261.9

74.5+++

139.8

37.3+++

5.0 %

17.1

17.1

9.1

17.1

1.0 %

22.6

22.6

12.1

22.6

0.1 %

29.2

29.2

15.6

29.2

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

19

Таблица 4. Средни добиви от слънчоглед за периода 1999-2006 г.

GD

кг/дкa

средни добиви ±D %

±D

23 - 25

246.4

-

100.0

31 - 33

260.1

13.7+++

105.6

5.0 %

6.3

6.3

2.6

1.0 %

8.3

8.3

3.4

0.1 %

10.8

10.8

4.4

NoPo

219.0

-

100.0 -48.0ooo

N6P6

247.2

28.2+++

112.9 -19.8ooo

N12P6 N18P6 5.0 %

267.0 279.9 8.9

48.0 60.9+++ 8.9

121.9 127.8 +12.9++ 4.1 8.9

1.0 %

11.8

11.8

5.4

11.8

0.1 %

15.2

15.2

7.0

15.2

NoPo

213.3

-

N6P6

241.2

27.9+++

113.1

N12P6

258.4

45.1

+++

121.1

N18P6

272.9

59.6

+++

127.9

NoPo

230.9

17.6++

N6P6

253.1

39.8+++

118.7

-7.1

N12P6

274.7

61.4+++

128.8

16.3+

N18P6

286.9

73.6+++

134.5

28.5+++

5.0 %

12.6

12.6

5.9

12.6

1.0 %

16.7

16.7

7.8

16.7

0.1 %

21.5

21.5

10.1

21.5

+++

GD

31 - 33

23 -25

общо взаимодействие на факторите

норми на торене, кг/дка

дълбочина наобработката cм

Варианти

GD

100.0 -45.1ooo -17.2oo 14.5

+

108.3 -27.5ooo

от главните действия на факторите. Така от нулевата контрола , на фона на по-дълбоката оран, се получава с 19,3 кг/дка по-висок добив – таблица 3. При слънчогледа нарастването на добива е със 17,6 кг/дка. В сравнение с технологичната контрола доказано увеличение на добива и при двете култури е отбелязано на фона на оранта на 31-33 см и норми на торене N12Р6 и N18Р6. Взаимодействието на двата фактора подобрява продуктивността на памука със 74,5 кг/дка (39,8%) и на слънчогледа – със 73,6 кг/дка (34,5%). ИЗВОДИ Основната обработка на почвата за памук и слънчоглед на дълбочина 31-33см подобрява общия воден запас в сравнение с оранта на 23-25 см. Чистият ефект от оранта на 31-33 см, изразен като прибавка към добива при памука е 18,9 кг/ дка, докато за слънчогледа това нарастване е 13,7 кг/дка. Нормите на торене увеличават добива от памука с 43,2, 54,5 и 73,0 кг/дка в повече от неторената контрола. Увеличението на добива от слънчогледа е съответно с 28,2, 48,0 и 60,9 кг/дка. Продуктивността на памука и слънчогледа нараства в най-висока степен след оран 31-33 см и норма на торене N18Р6. Резултатите показват, че от памука средно са получени 261,9 кг/дка или със 74,5 кг (39,8%) в повече. Продуктивността на слънчогледа нараства до 286,9 кг/дка или със 73,6 кг(73,6%) в повече. Иван Салджиев, ИПТП – Чирпан

Кандидатствайте за субсидии в необлагодетелстваните райони В рамките на „Кампания 2011” земеделските стопани, чийто стопанства се намират в необлагодетелствани райони, също могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. До 15 май те могат да подават документите си в Общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните. Субсидиите се изплащат от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони са предвидени по две мерки - 211 „Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони” и 212 „Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските”. Тяхната цел е да подпомогнат стопани, чийто доходи са по- ниски в резултат на това, че фермите им се намират в райони с природни ограничения. По Мярка 211 земеделските стопани могат да получат до 110 евро компенсаторно плащане на хектар в зависимост от размера на обработваните площи. За Мярка 212 помощите варират до 50 евро на хектар според площта.

20

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

"

¡ËÓ Á Í ªÂÁÜÈǽ ®ÏËÜÊË¿½ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË ÄÂÉÂÁÂÈÅ ÀÍ §ÛÎÏÂÊÁÅÈ

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ

­«ª¥¼

¯­ ¦ª¥ ª ® £¡¢ª¥¼

¬ÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ν ¾ÈÅÄÇÅ ÌË ¾ÅËÒÅÉÅÔÂÊ Î×ÎϽ¿ ÁË ÏÂÄŠʽ ËÎϽʽÈÅÏ ÜÀËÁËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ®×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÏÂÀÈË¿ÊË ÎÐÒË ¿ÂÖÂÎÏ¿Ë ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ  ¿ ÀͽÊÅÓÅ Ï ËÏ ÁË

¿×ÀÈÂÒÅÁͽÏÅÏ ν

ǽÏË ÌÍ ˾ȽÁ½¿½ÖË Â ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÉËÊËĽҽÍÅÁÅÏ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅÏ ÇÅÎÂÈÅÊÅ

Å ÌÂÇÏÅÊ

¬Ë ¿ÅÎËÇË Â Î×Á×Í Ã½ÊÅÂÏË Ê½ Á×¾ÅÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ÇËÅÏË ÌÍÅ Î×ÒͽÊÂÊÅ ʽɽÈÜ¿½Ï ÁË

ʽ ÇËÂÏË Î Á×ÈÃÅ ÎÅÈÊË ÎÏÅÌÔÅ¿ÅÜ ¿ÇÐΠʽ ÌÍÂÎÊÅÏ ÌÈËÁË¿Â ¬Ë Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ¿ÅϽÉÅÊ ­ ËÏ ÁË ÉÀ ÌÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï ¿ÎÅÔÇÅ ËÎϽʽÈÅ ÌÈËÁË¿Â ®Í½¿ÊÅÏÂÈÊË ¿ÅÎËÇË Â Å Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ¿ÅϽÉÅÊ ® ÉÀ Å ¢

ÉÀ «Ï ËÎϽʽÈÅÏ ¿ÅϽÉÅÊÅ Å ¾ÅËÈËÀÅÔÊË ½ÇÏÅ¿ÊÅ Î×ÂÁÅÊÂÊÅÜ ¿ ÌÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ΠÎ×Á×ÍÃ½Ï ËÖ ¿ÅϽÉÅÊ

ÉÀ ¿Å

ÓŠʠΠͽÄÈÅÔ½¿½ Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊË ËÏ ÏË¿½ ʽ ËÎϽʽÈÅÏ ÜÀË ÁËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ¯Ë ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿ ÌËÇÍÅÏÅ ÇÐÈÏÅ¿½ÓÅËÊÊÅ Î×ËÍ×ÃÂÊÅÜ Ë¾ËÍÐÁ¿½ÊÅ Î ÅÊÎϽȽÓÅÜ Ä½ ÅÉÌÐÈÎÊË Á×ÃÁÐ ¿½Ê Š¿×ÄÉËÃÊËÎÏŠĽ ÇËÊÏÍËÈÅͽÊ ʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽϽ Å ¿×ÄÁÐÕʽϽ ¿È½ÃÊËÎÏ ¬ËÁÒËÁÜÖŠĽ ʽ¾ÅͽÊ ʽ ÍÂÄÊÅÓŠν ÉȽÁÅÏ ¿ ÌÂÍÅËÁ ʽ ½ÇÏſʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜ Á˾Í ͽĿÅÏÅ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ ÅÄÁ×ÊÇÅ ÅÈÅ ÌÍÅͽÎÏÅ ËÏ ÇÈËÊÅÏ ΠͽÄÈÅÔʽ ¿×ÄͽÎÏ ¬ÍÅͽÎÏÅϠΠÎ×¾ÅÍ½Ï Í½ÊË ÎÐÏÍÅÊ Å ËÖ Î×ÖÅÜ ÁÂÊ Î ʽÍÜÄ¿½Ï ʽ ÍÂÄÊÅÓÅ Î Á×ÈÃÅʽ s ÎÉ ¿ÇÈÛÔ¿½ Ö½ s ÉÂÃÁп×ÄÈÅÜ ¤½ Á½ ΠÌË¿ÅÕÅ ÌÍËÓÂÊÏ×Ï Ê½ ÇËÍ ÊË˾ͽÄп½Ê  ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ÌÍÂÁŠĽνÃÁ½Ê ÍÂÄÊÅÓÅÏ Á½ ΠÏÍÂÏÅÍ½Ï Î Í½ÎÏÂÃÊÅ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ ¥©§ ÅÈÅ ¥«§ ¤½Î½Ã Á½ÊÂÏË Ê½ ÍÂÄÊÅÓÅϠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌËÁ ʽÇÈËÊ ËÏ Ê½ Í½Ä ÎÏËÜÊÅÜ Ò ÁË Ò ÎÉ Ç½ÏË ÀËÍʽϽ Ì×Ìǽ ΠËÎϽ¿Ü ʽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏϽ ŠΠÌËÎÅÌ¿½ Î s ÎÉ ÍÂÔÂÊ ÌÜÎ×Ç ÅÈÅ ÏËÍÑ ÇËÍÂÊÜ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ê½Æ ÔÂÎÏË ¿ ÌËÔ¿ÂÊË ÏËÍÑÂÊÅ ÎÉÂÎÇÅ ÅÈÅ ÄÂËÈÅÏÂÊ ÎоÎÏÍ½Ï ¤½ Á½ ΠËÎ×ÖÂÎÏ¿Å ÌÍËÓÂν ʽ ÇËÍÂÊË˾ͽÄп½Ê ÌÍÂÄ Ì×Í¿ÅÏ s ÎÂÁÉÅÓŠĽÁ×ÈÃÅ ÏÂÈÊË ÐÎÈË¿Å  ÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ ËÌÏÅɽÈʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Å s ËÏÊËÎÅÏÂÈʽ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÐÒ½ ¬ÍÅ Î̽Ŀ½Ê ʽ ÏÂÄÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÎÈÂÁ s ÁÊÅ ËÏ Ì×ÌÇÅÏ ĽÌËÔ¿½Ï Á½ ÅÄͽÎÏ¿½Ï ÅÄÁ×ÊÇÅ ÇËÅÏË ÌËͽÁÅ ÇͽÏÇÅÜÏ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊ Ì ÍÅËÁ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ÂÎÂÊϽ É½Ç½Í Å ÇËÍÂÊË˾ͽÄÐ ¿½ÈÅ Ê ÐÎÌÜ¿½Ï Á½ ΠͽĿÅÜÏ ¿ Î×ֽϽ ÀËÁÅʽ

ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË Î ʽȽÀ½ ÏÜÒ ÊËÏË ÌÍ¿ÇËÍ ÊÜ¿½Ê ͽÊË ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ʽ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÀËÁÅʽ

ÍËÊÅÜϽ  Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË ÊË¿½ Å ÌÂÍÎÌÂÇÏſʽ ÜÀËÁËÌ ÈËÁʽ ÇÐÈÏÐͽ Ľ ÌËÈÐÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ŠÌȽÊÅÊÎÇŠͽÆËÊŠʽ ÎÏͽ ʽϽ ¯Ü ÌÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ÅÄÏËÔÊÅÏ ͽÆËÊŠʽ ®Â¿ÂÍʽ ÉÂÍÅǽ ¢¿ÍË̽  ÌÍÂÊÂÎÂʽ ǽÏË ÁÂÇËͽÏÅ¿ÊË Í½ÎÏÂÊÅ ¿ ÂÍɽÊÅÜ Å ­ÐÎÅÜ ­ÐÎÅÜ Ä½ Ì×Í¿Å Ì×Ï Ü ËÏÀÈÂÃÁ½ ¥ ©ÅÔÐÍÅÊ ÇËÆÏË ËϾÅͽ ÂÁÍËÌÈËÁÊÅ ÑËÍÉÅ ¬ÍÂÄ sÏ ÀËÁÅÊŠʽ ÉÅʽÈÅÜ ¿ÂÇ ÏÜ ÌÍÅÁ˾ſ½ ÎÏË̽ÊÎÇË ÄʽÔÂÊÅ ¿ ­ÐÎÅÜ ° ʽΠ ÅÊÏÍËÁÐ ÓÅͽʽ ÌÍÂÄ sÏ ÀËÁÅÊÅ ½ ÂÁÅÊÅÔÊŠͽÎÏÂÊÅÜ Î½ ¿ÊÂÎÂÊÅ ÌÍÂÁÅ ÏË¿½ ËÏ ÈÛ¾ÅÏÂÈÅsÀͽÁÅʽÍÅ ËÈÂÉÅÜÏ ÅÊÏÂÍÂÎ Ç×É ÊÂÜ Î Á×ÈÊʽ ÓÂÊÊÅÏ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ Å ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ s ÎÇË ÍËÌÈËÁÊËÎÏ ÍÂÁ˿ʽ Å ¿ÅÎËǽ ÍËÁË¿ÅÏËÎÏ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ

ÌȽÎÏÅÔÊËÎÏ Å ÁÍ ¬ÈËÁË¿ÂÏÂ Æ ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ǽÇÏË ¿ οÂà ¿ÅÁ Ͻǽ Å ÌÍÂͽ¾ËÏÂÊÅ ª½ÏÐͽÈÊÅÜÏ ÎËÇ Â ÉÊËÀË Á˾ͽ ÁÅÂÏÅÔʽ ʽÌÅÏǽ ªÂÆÊÅÏ ÌÈËÁ˿ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ¿×¿ ѽÍɽ Ó¿ÏÅÔʽϽ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Ê½ ÈÂԾʊϽ¾ ÈÂÏÇÅ ¯Ü Πܿܿ½ ÅÄÏËÔÊÅÇ Ê½ ¾ÂÄ¿ÍÂÁÂÊ Ä½ ÄÁͽ¿ÂÏË Ê½ ÔË ¿Âǽ ÒͽÊÅÏÂÈÂÊ ËÓ¿ÂÏÅÏÂÈ ÍËÊÅÜϽ ÌÍÂÁÎϽ¿ÈÜ¿½ ÅÊÏÂÍÂΠǽÏË ÉÂÁËÊËÎÊË Å ÁÂÇËͽÏÅ¿ÊË Í½ÎÏÂÊÅÂ

²¥©¥´¢ª ®·®¯ ª ¬¨«¡« ¢¯¢ «¯ ­«ª¥¼

­½ÄÉÊËý¿½Ê ÔÍÂÄ ÄÂÈÂÊÅ ÍÂÄÊÅÓÅ ­½ÄÉÊËý¿½ÊÂÏË ÔÍÂÄ ¿ÇËÍÂÊÜ¿½Ê ʽ ÄÂÈÂÊÅ ÍÂÄÊÅ

­½ÄÉÊËý¿½Ê ÔÍÂÄ ÎÂÉÂʽ ¤½ ͽÄÈÅǽ ËÏ ÁÍÐÀÅÏ ÜÀËÁËÌÈËÁÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ÌÍÅ ½ÍË ÊÅÜϽ ÏËÄŠʽÔÅÊ Ê½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌËνÁ×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È Â ¿×ÄÉËÃÂÊ Ä½ÖËÏË ÌËÈÐÔÂÊÅÏ ÎÂÉÂʽÔÂϽ Ľ̽Ŀ½Ï ÀÂÊË ÏÅ̽ ʽ ÅÄÒËÁÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ®ÂÉÂʽϽ ΠÎ×¾ÅÍ½Ï ÎÈÂÁ ËÏ ÁÂÈÜÊ ʽ ÎËǽ ËÏ ÄÍÂÈÅ ÌÈËÁË¿Â Å ÌËÈÐÔÂʽϽ ǽս ËÏ Î ÉÂʽ Å ÌÈËÁË¿Ë ÉÂÎË Î ËÎϽ¿Å Á½ ÌÍÂÎÏËÅ s ÁÂÊËÊËÖÅÜ Ê½ÇÅÎʽϽ ¿×¿ ¿ËÁ½ ¬ÍËÉÅ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ΠÌ˿ϽÍÜ s Ì×ÏÅ ¤½ Á½ ΠÌË¿ÅÕÅ ÌÍËÓÂÊϽ ʽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ÎÂÉÂʽ Ͻ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÎÏͽÏÅÑÅÓÅͽÊÅ ¤½ ÓÂÈϽ ϠΠÎÉÂο½Ï Î ÂÁÍËÄ×ÍÊÂÎÏ ÌÜÎ×Ç ÅÈÅ ÏËÍÑ ®ÏͽÏÅÑÅǽÓÅÜϽ ÌÍËÁ×Èý¿½ s ÉÂÎÂÓ½ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ s ® ǽÏË ÎоÎÏͽϽ ΠÌËÁÁ×Íý ¿È½ÃÂÊ ®ÏͽÏÅÑÅÓÅͽÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ΠĽÎÜ¿½Ï ÌÍÂÄ É½ÍÏ ÅÈŠʽԽÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ ¬ÅÇÅͽÊÂÏË Ê½ ÌËÊÅÇʽÈÅÏ ÎÂÉÂʽÔÂϽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÄ É½Æ ÅÈŠʽԽÈË ÏË Ê½ ÛÊÅ ÇËÀ½ÏË Åɽ Á˾Í ͽĿÅÏÅ s Î×ÖÅÊÎÇÅ ÈÅÎϽ ¬ËͽÁÅ ¾½¿ÊÅÜ Í½ÎÏÂà ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÀËÁÅʽ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ¿Â ÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ÌÅÇÅͽÊÅÏ ÎÂÉÂʽÔÂϽ Ê ÐÎÌÜ¿½Ï Á½ ΠͽĿÅÜÏ ¿ ÀËÁÅʽϽ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÉÜÎÏË ÇË ÂÏË Ê½È½À½ ÁËËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Å ÌÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÀËÁÅʽ

ÍËÊÅÜϽ ÉËàÁ½ ΠͽÄÉÊËý¿½ ÔÍÂÄ ÎÂÉÂʽ ÅÄ Á×ÊÇÅ ÒËÍÅÄËÊϽÈÊÅ Å Á×ÀË¿ÅÁÊÅ ËÏ¿ËÁÅ ÄÂÈÂÊÅ Å ÄÍÂÈÅ ÍÂÄÊÅÓÅ ÔÍÂÄ ÌÍÅνÃÁ½Ê ͽÄÁÂÈÜÊ ʽ ÒͽÎϽ Å ÇÈËʽÈÊË ÉÅÇÍËͽÄÉÊËý¿½Ê ¤½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÌËνÁ×ÔÂÊ É½Ï ÍÅ½È Ê½ ÎÂÉÂÊʽϽ ÑËÍɽ ¿ ɽÎË¿½Ï½ ÌͽÇÏÅǽ Ê½Æ ÔÂÎÏË Î ÅÄÌËÈÄ¿½ ÎÂÉÂÊÊËÏË Í½ÄÉÊËý¿½Ê Š¿ÇËÍÂÊÜ¿½Ê ʽ ÄÂÈ ÊÅ ÍÂÄÊÅÓÅ

­ ¤©ª«£ ª¢ ¥ ¬­«¥¤ «¡®¯ « ª ¬«® ¡·´¢ª © ¯¢­¥ ¨

ÍËÊÅÜϽ !RONIA MELANOCARPA ÌÍÅʽÁÈÂÃÅ Ç×É ÎÂÉ 2OSACEAE ÌËÁÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0OMOIDEAE ÍËÁ !RONIA ª½Æ ¾ÈÅÄÇÅ ¿ ÀÂÊÂÏÅÔÊË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ν ¿ÅÁË¿Â Ï ËÏ ÍËÁ 3ORBUS , ËÑÅǽ ­ËÁ ½ÍËÊÅÜ Ë¾Ò¿½Ö½ ¿ÅÁË¿ÂÏ ! MELANOCARPA -ICHX %LL ! ARBUTIFOLIA %LLIOT ! PRUNIFOLIA 2EHD Å ÏÂÒÊÅÏ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅ ÒžÍÅÁÅ «Ï ÍËÁ ½ÍËÊÅÜ ÌÍË ÉÅÕÈÂÊË ÄʽÔÂÊÅ Åɽ ¿ÅÁ×Ï ´ÂÍÊËÌÈËÁʽ ½ÍËÊÅÜ !RONIA MELANOCARPA -ICHX %LLIOT §ËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ  ÌÈÅÏÇË Í½ÄÌËÈË ÃÂʽ ÇËÂÏË Â ÂÁʽ ËÏ ÀȽ¿ÊÅÏ ÌÍÅÔÅÊŠĽ ÈËÕËÏË ÌËʽÎÜÊ ʽ ÀËÍÂÖÅÊÅÏ ŠĽÎÐÕ½¿½ÊÅÜϽ ¯Ü ΠÎ×ÎÏËÅ ËÏ ÎÇÂÈÂÏÊÅ ÇËÍÂÊÅ Î ÒËÍÅÄËÊϽÈÊË Å ¿ÂÍÏÅǽÈÊË Ê½Ìͽ¿ÈÂÊÅ §ËÍÂÊÅÏ ËÏ Ì×Í¿Å Å ¿ÏËÍÅ ÌËÍÜÁ×Ç ÅÉ½Ï ÀËÈÜÉË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ¿È½ÇÊÂÎÏÅ ÇËÍÂÊÔÂϽ Å ÇËÍÂÊË¿Å ¿È½ÎÅÊÇÅ «ÎÊ˿ʽϽ ɽν ÇËÍÂÊÅ s ΠĽȽÀ½Ï ʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅÜ ÎÈËÆ s ÎÉ Î ʽÉÅÍ½Ï ÌË¿ÂÔ ËÏ ËÏ ÏÜÒ ¬Ë ÀËÈÜɽ Ͻ Ô½ÎÏ Î ͽÄÌËȽÀ½Ï ÌËÁ ÒͽÎϽ ŠνÉË ÅÄÈÅÄ½Ï ÅÄ¿×Ê ÌÍËÂÇÓÅÜϽ ʽ ÇËÍËʽϽ ÍËÊÅÜϽ  ÒͽÎÏ ÇËÆÏË ÁËÎÏÅÀ½ ¿ÅÎËÔÅʽ s É «¾Í½Äп½ ÉÊËÀ˾ÍËÆÊÅ ÅÄÁ×ÊÇÅ ËÑËÍÉÜÖŠΠ¿ ËÎÊË¿ÊÅ ÎÏ׾Ƚ ÇËÅÏË ÌÍÅ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÉËÀ½Ï Á½ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï s ¾ÍËÜ ¥ÄͽÎÏ¿½Ï ËÏ ÇËÍÂÊÅÖÂÏË Å ËÏ Ì×ÌÇŠͽÄÌË ÈËÃÂÊÅ ¿ ËÎÊË¿½Ï½ ʽ ÎÏ׾ȽϽ ¬ÍÂÄ Ì×Í¿ÅÏ s ÀËÁÅÊÅ ÎÈÂÁ ĽνÃÁ½ÊÂÏË ½ÍËÊÅÜϽ ͽÎÏ ¾½¿ÊË Å ÒͽÎÏ×Ï Â ÌÍÅ ¾Í½Ê ®ÈÂÁ ÔÂÏ¿×ÍϽϽ ÌÂϽϽ ÀËÁÅʽ ÒͽÎÏÅϠΠÎÀ×ÎÏÜ¿½Ï

ǽÏË Î ˾ͽÄп½Ï ÊË¿Å ÅÄÁ×ÊÇÅ ÇÈËÊÅ Å ÇÈËÊÔÂϽ ­½ÎÏÂÃ×Ï

ϽÉÅÊ ­­

ÉÀ ÑËÈÅ¿½ ÇÅÎÂÈÅʽ ÁË ÉÀ

ǽÏÂÒÅÊÅ ÁË ÉÀ ÏËÇËÑÂÍËÈÅ

ÉÀ Å ÁÍ Î×ÔÂϽÊÅ ΠÁÍÐÀÅ ÈÂÔ¾ÊÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½ ÌÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ÅÉ½Ï ÌÍËÑÅȽÇÏÅÔÊË Å ÈÂÔ¾ÊË ÁÂÆÎÏ¿Å ÌÍÅ ½Ï ÍËÎÇÈÂÍËĽ ¿ÅÎËÇË ÇÍ׿ÊË Ê½ÈÜÀ½Ê ÌÍÅ ÊÜÇËÅ È×Ô¿ŠĽ ¾ËÈÜ¿½ÊÅÜ Å Ê½ÍÐÕÂÊÅÜ Ê½ ÊÂͿʽϽ ÎÅÎÏÂɽ

«¯ ª¥´¢®§¥ ¥ ¥«¨« ¥´¢®§¥ «®« ¢ª«®¯¥

ʽ ÒͽÎÏÅÏ Ľ¿ÅÎÅ ËÎÊË¿ÊË ËÏ ÌÈËÁËÍËÁÅÂÏË Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÌÍÅȽÀ½Ê½Ï½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽ ¨ÅÎϽϽ ÌÍÅÈÅÔ½Ï Ê½ ¿ÅÕÊ¿ÅÏ s Ï ν ÌÍËÎ ÏÅ ÓÂÈËÇͽÆÊÅ ÎÅÏÊË Ê½ Ä×¾ÂÊÅ ÕÅÍËÇËË¿½ÈÊÅ ÅÈÅ ÂÈÅÌÎË¿ÅÁÊÅ Á×ÈÀÅ ÁË s ÎÉ Å ÕÅÍËÇÅ ÁË s ÎÉ ËÎÊË¿½Ï½ ʽ ÁÍ×ÃǽϽ ÅÉ½Ï ÌË Á¿½ ÌÍÅÈÅÎÏÊÅǽ ¯Â ν Ï×ÉÊËÄÂÈÂÊÅ Å Î È×Îǽ¿Å ʽ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ÌÍËÉÂÊÜÏ Ó¿ÂϽ ÎÅ ¿ ËͽÊÃÂ¿Ë ÔÂÍ¿ÂÊ ¯Ë¿½ ÌÍÅÁ½¿½ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÀËÈÜɽ ÁÂÇËͽÏſʽ ÎÏËÆÊËÎÏ ¬×ÌÇÅÏ ν ¿ÂÀÂϽÏÅ¿ÊÅ Å ÎÉÂÎÂÊÅ ÌÈËÁÊÅ ½ ¿ ËÎÊË ¿½Ï½ ʽ ÎÏ׾ȽϽ Åɽ Å ÎÌÜÖÅ ÂÀÂϽÏÅ¿ÊÅÏ ν ÌË Á;ÊÅ

ĽËÎÏÍÂÊÅ ÐÁ×ÈÃÂÊÅ Å ÌÍÅÈÂÀʽÈÅ Ç×É ÇÈËÊÅÏ ¬ÈËÁÊÅÏ Ì×ÌÇŠν ÌË ÀËÈÂÉÅ Å Î ÌË Ä½Ë¾ÈÂÊ ¿Í×Ò Ï ν ͽÄÌËÈËàÊÅ ÌË ¿Í×ÒÊÅÏ ԽÎÏŠʽ ÇÈËÊÅÏ ŠͽÄÇÈËÊÂÊÅÜϽ ÅÉ ËÏ Í½ÄÈÅÔÂÊ ÌËÍÜÁ×Ç «Ï ÏÜÒ ÅÄͽÎÏ¿½ Ç×ν ÇÈËÊǽ Î ÊÜÇËÈÇË ÈÅÎϽ ½ ʽ ¿×ÍÒ½ Π˾ͽÄп½ Ô½Á×ÍÂÎÏË Î×Ó¿ÂÏÅ §½ÇÏË ÈÅÎÏÊÅÏ Ͻǽ Å ÌÈËÁÊÅÏ Ì×ÌÇÅ ÅÉ½Ï ÌË ÊÜÇËÈÇË ÌËÇÍÅ¿ÊÅ ÈÛÎÌÂÎÏÅ ÈÅÎÏÔÂϽ ª½Ô½ÈËÏË Ê½ ÁÅÑÂÍÂÊÓÅͽÊÂÏË Ê½ Ó¿ÂÏ ÊÅÏ Ì×ÌÇŠĽÌËÔ¿½ ÌÍÂÄ ½¿ÀÐÎÏ Ç½ÏË ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ѽÄÅ ÌÍË Á×Èý¿½Ï ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ Å ÄÅɽϽ ÁË Í½Êʽ ÌÍËÈÂÏ ³¿ÂÏË¿ÂÏ ν Á¿ÐÌËÈË¿Å ¾ÂÈŠɽÈÇÅ ÁŽÉÂÏ×Í s ÉÉ Å ÇͽÎſŠͽÄÌËÈËÃÂÊÅ ÌË s ¿×ÍÒÐ Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË Î¾ÅÏÅ ÖÅÏË¿ÅÁÊÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¯Â ÅÉ½Ï ÌË ¿ÂÊÔÂÈÅÎÏÔ Ͻ Ô½ÕÂÈÅÎÏÔÂϽ s ÏÅÔÅÊÇÅ Å ÂÁÊË ÎÏ×ȾÔ Π¾ÈÅĽÈÓ ®½ÉËÌÈËÁÊËÎÏϽ  ¿ÅÎËǽ ÌÍËÓÂÊÏ×Ï Ê½ Ľ¿

ÂÍÅϾ½ ¬ÍŠʽÕÅÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍË ÊÅÜϽ ÐÄÍÜ¿½Ï Ç×É s ½¿ÀÐÎÏ ¯Â ÄÍÂÜÏ ÁÍÐÃÊË Á×ÍÃ½Ï Î ÄÁͽ¿Ë ʽ ÌÈËÁʽϽ ÇÈËÊǽ Ê Ëǽ̿½Ï ÌÍÅ ÌÍÂÄÍÜ¿½Ê ¬ÈËÁË¿ÂϠΠ¾ÂÍ½Ï Í×ÔÊË Î ÔÂÌǽϽ ÂÁÊËÇͽÏÊË ¤½ ÌÍ ͽ¾ËÏǽ ÉËàÁ½ Π¾ÂÍ½Ï Å Î½ÉË ÌÈËÁË¿ÂÏ ¾ÂÄ ÔÂÌǽϽ Ì×Èʽ ÄÍÂÈËÎÏ Ï ν ÔÂÍÊÅ Î ÅÄ¿ÂÎÏʽ È×Îǽ¿Åʽ Å Îſǽ¿ ʽÈÂÌ ¬ÈËÁË¿ÂÏ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ʠΠÐÌËÏ;ܿ½Ï ÉÊËÀË Ä½ ÇËÊÎÐɽÓÅÜ ¿ ÌÍÜÎÊË Î×ÎÏËÜÊÅ ÊË Î½ ÉÊËÀË ÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ÌÍÂͽ¾ËÏǽ ¿ ÎËÇË¿Â ÎÅÍËÌÅ ÎȽÁǽ Å ÁÍ Ç½ÇÏË Å Ä½ ÇÐ̽ÃÅ Î ÁÍÐÀÅ ÌÈËÁË¿Â ¿ ÒͽÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË¿½Ï½ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ ® ÍоÅÊÂÊË ÔÂÍ¿ÂÊÅÜ ÎÅ Ó¿ÜÏ Ï ν ÉÊËÀË Á˾×Í ËÓ¿ÂÏÅÏÂÈ ÅÄ ÌËÈÄ¿½Ê ¿ ÒͽÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË ¿½Ï½ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ §½ÔÂÎÏ ¿ËÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂϠΠĽ̽Ŀ½ Á×ÈÀË ¿ÍÂÉ ÌÍÅ Î×ÒͽÊÂÊÅ ¿ ÒȽÁÅÈÊÅÇ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ s ® ÁË ÂÁÅÊ Á¿½ ÉÂÎÂÓ½

νÉË Ê½Æ ÎȽ¾Ë ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊÅÏ ĽÎϽÍÂÈÅ ÎÔÐÌÂÊÅ Å ÊÂͽ¿ ÊËÉÂÍÊË Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅ ËÎÊË¿ÊÅ ÇÈËÊÅ ½ ʽ ÏÜÒÊË ÉÜÎÏË Î ËÎϽ¿ÜÏ ÊË¿Å ª½Æ ÍËÁË¿ÅÏŠν s ÀËÁÅÕÊÅÏ ËÎÊË¿ÊÅ ÇÈË ÊÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÒ Î ÑËÍÉÅͽ ËÏ Á˾ſ½ ¬ÍÅ ÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÉËàÁ½ ΠĽ̽ÄÜÏ Å ÊÜÇËÅ ËÏ ÌË ÎϽÍÅÏ ÇÈËÊÅ ¬ÍÂÌËÍ×Ô¿½ Πʽ ÌË ÎϽÍÅÏ ÒͽÎÏÅ s ÀËÁÅÕÊÅÏ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÍÂÄÅϾ½ Ê ¿ÎÜǽ ÀËÁÅʽ ½ ÌÂÍÅËÁÅÔÊË Ï Â ¿ÂÁÊ×à ʽ s ÀËÁÅÊÅ «ÎÊË¿ÊË Ìͽ¿ÅÈË ÌÍÅ ÍÂÄÅϾ½Ï½  Á½ ΠÌËÁ˾ÍŠοÂÏÈÅÊÅÜ ÍÂÃÅÉ ¿ ÒͽÎϽ

ÌËÊÂà½ÍËÊÅÜϽ  ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈʽ ʽ ĽÎÂÊÔ¿½Ê ׿ ¿ÅÈÊÅ Ï ŠÁËɽÕÊÅ ÀͽÁÅÊÅ ½ÍËÊÅÜϽ ÉËàÁ½ ΠÑËÍÉÅͽ ǽÏË ÊÅÎÇËÎÏ×¾ÈÂÊË Á×Í¿Ë Î ¿ÅÎËÔÅʽ ÁË ÉÂÏͽ ¤½ ϽÄÅ ÓÂÈ Î ËÎϽ¿Ü ÂÁʽ ÅÄÁ×Êǽ Ľ ÎÏ¿ËÈ ½ ÊË¿ÅϠΠÌÍÂɽҿ½Ï ¤½ ÌËÈÐÔ½¿½Ê ʽ ½ÍËÊÅÂ¿Ë ÁÍ׿Ô ÏË ÉËàÁ½ ΠÌÍÅνÁŠŠʽ ËÑÅǽ ÌËÁÈËÃǽ

­ÂÄÅϾ½ ÍËÊÅÜϽ  οÂÏÈËÈ۾ſ½ ÇÐÈÏÐͽ ŠĽ Á½ ÌÈËÁËÁ½¿½ ÍÂÁË¿ÊË Å ÌË¿ÂÔ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÌÍËÍÂÃÁ½Ï ÌÍÂÄ ÊÜÇËÈÇË ÀËÁÅÊÅ ²Í½ÎÏÅϠΠÑËÍÉÅÍ½Ï ÌÍÂÄ Ì×Í¿ÅÏ s ÀËÁÅÊÅ ÎÜǽ ÀËÁÅʽ ΠËÎϽ¿ÜÏ ÌË s ÅÄÁ×ÊÇÅ Î ËÀÈÂÁ Ç×É ÌÂϽϽ ÀËÁÅʽ Á½ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï s ¾ÍËÜ ¥Ä¾ÅÍ½Ï ÎÂ Ê½Æ Á˾Í ͽĿÅÏÅÏ ŠĽÂɽÖÅ Ìͽ¿ÅÈÊË ÌËÈËÃÂÊÅ ¿ ÒͽÎϽ

ÇËÅÏË ¿ ÊÅǽÇ׿ ÎÈÐÔ½Æ Ê Î Î×Çͽֽ¿½Ï Ľ Á½ ʠΠÎÀ×ÎÏÅ ÌÍÂÇËÉÂÍÊË ÇËÍËʽϽ ¥ÄÈÅÕÊÅÏ ŠÎȽ¾Å ÅÄÁ×ÊÇŠΠÅÄÍÜÄ ¿½Ï ËÏ ËÎÊË¿Å ¬ÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ÌÈËÁËÁ½¿½Ê Î ÌÍÂɽҿ½Ï

ª½ÌËÜ¿½Ê ¬ÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ʽÂÁÍÜ¿½ÊÂÏË Å ÐÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈË ÁË¿ÂÏ ½ÍËÊÅÜϽ ΠÊÐÃÁ½Â ËÏ Ê½ÌËÜ¿½Ê ¬ÍÅ ÊÂÁËÎϽÏ×Ô ÊË ¿½ÈÂÃÅ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊŠΠÅÄ¿×ÍÕ¿½Ï ÂÁʽ Á¿Â ÌËÈÅ¿ÇÅ ¬ÍÂÄ ÛÈÅ Å ½¿ÀÐÎÏ Ä½ ÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ Ê ˾ÒËÁÅɽϽ ÌËÔ¿Âʽ ¿È½ÃÊËÎÏ ËÏ ¬¬ ΠÌËÈÅ¿½ ÏÍÅ ÔÂÏÅÍÅ Ì×ÏÅ ÉÂÎÂÔÊË Î ÌË s ÈÅÏͽ ¿ËÁ½ ʽ ͽÎÏÂÊÅ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅÏ ʽÌËÜ¿½ÊÂÏË Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Àͽ ¿ÅϽÔÊË ÌË ¾Í½ÄÁÅ ÅÈŠʽ ͽÎÏÂÊÅ ÔÍÂÄ Á×ÃÁп½Ê ÅÈŠǽÌÇп½ÊÂ

¯ËÍÂÊ ¬ÈËÁËÁ½¿½ÖÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î ÌËÁÒͽʿ½Ï Î ½ÉËÊÅ¿½ ÎÅÈÅÏͽ ÌË s ÇÀ Áǽ ÏÍÅ Ì×ÏÅ s ͽÊË ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ÎÈÂÁ Ó×ÑÏÂý Å ÌÍŠʽÂÁÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏ ¯Ë¿½ ÏËÍÂÊ ¿ÈÅ Ü Ê νÉË Ä½ ÊËÍɽÈÊËÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ Ľ¿Í×ÄÅÏ ÊË ÎÌËÎ˾ ÎÏ¿½ ŠĽ ĽȽÀ½Ê ʽ ÌÈËÁÊÅ Ì×ÌÇŠĽ ÎÈÂÁ¿½Ö½Ï½ ÀËÁÅʽ ±ËÎÑËÍÊŠŠǽÈÅ¿ŠÏËÍ˿ Π¿Ê½ÎÜÏ Ê½ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ÌÍÂÄ Á¿Â ÅÈÅ ÏÍÅ ÀËÁÅÊÅ ¿ ÁËĽ s ÇÀ Áǽ ½ÇÏÅ¿ÊË ¿Â ÖÂÎÏ¿Ë

ÁÅÕÊÅ ÌÈ¿ÂÈŠΠÌÍ×Îǽ Î ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ±ÐÄÅȽÁ ÎÐÌÂÍ ÌË s ÉÈ Áǽ ÅÈÅ ÃÅÈ ¢§ ÌË s ÉÈ Áǽ ¿×¿ ѽĽ s ÈÅÎÏ Ê½ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ÅÈÅ ¿ÅÎËÔÅʽ s ÎÉ

ÍËÊÅÜϽ  ˿ËÖÂÊ ¿ÅÁ Î ÀËÈÜ É½ ÂÇËÈËÀÅÔʽ ÌȽÎÏÅÔÊËÎÏ Å ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ ÉÊËÀË Í½ÆËÊŠʽ ÎÏͽ ʽϽ ¬ÍŠʽÕÅÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË ¿ÅÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÊÜɽ Ë̽ÎÊËÎÏ ËÏ ÌË¿ÍÂÁŠʽ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ŠĽ¿Í×ÄÅÏ ËÏ Ç×ÎÊÅ ÌÍËÈÂÏÊÅ ÎÏÐÁË¿Â Å ÎȽÊÅ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ÊÂÜ Î½ οÂÃÅÏ ŠÎ×Î ÎÍÂÁÂÊ ÉÂÒ½ÊÅÔÂÊ Î×ÎϽ¿ ÌËÔ¿Å Îͽ¿ ÊÅÏÂÈÊË ÌÈËÁËÍËÁÊÅ ÅÈŠʽÏËÍÂÊÅ Î

¥¤¥®§ ª¥¼ ª ­«ª¥¼¯ §·© §¨¥© ¯¥´ª¥¯¢ ¥ ¬«´ ¢ª¥ °®¨« ¥¼

Í×ÄÅÏ  ʽÁ s ® ÏË¿½ ΠÀ½Í½ÊÏÅͽ ÂÃÂÀËÁÊË Å Á˾ÍË ÌÈËÁËÁ½¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¬ÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ɽÍÏ

ÌÍÅ ÎÍÂÁÊËÁÊ¿ʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ʽÁ s ® ĽÌËÔ¿½ ʽ¾×¾ ¿½Ê ʽ ÌÈËÁÊÅÏ Ì×ÌÇÅ «ÏʽԽÈË Î ÌËÜ¿Ü¿½ Ç×ÎË ÇÈËÊÔ ΠÍËÄÂÏǽ ÈÅÎϽ ½ ÎÈÂÁ ÏË¿½ Å Î×Ó¿ÂÏÅ Π¾ÐÏËÊÅ ÌË¿ÂÔÂÏË Í½ÆËÊÅ Ó×ÑÏÂÃ×Ï Ä½ÌËÔ¿½ ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ É½Æ ÇËÀ½ÏË Ë̽ΠÊËÎÏϽ ËÏ ÌÍËÈÂÏÊÅ ÎȽÊÅ Â ÌÍÂÉÅʽȽ ³×ÑÏÂÃ×Ï ÌÍËÁ×È Ã½¿½ ËÇËÈË s ÁÊŠĽ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ Í½ÆËʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ÄÍÂÜÏ ËÏ ÎÍÂÁ½Ï½ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ½¿ÀÐÎÏ °ÄÍÜ¿½Ï ÁËÎϽ ÁÍÐÃÊË

Ê Ëǽ̿½Ï Å ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊË ¿ÍÂÉ Ľ̽Ŀ½Ï οÂÃÂÎÏϽ ÎÅ

ÉËÀ½Ï Á½ Π¾ÂÍ½Ï s ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÐÄÍÜ¿½Ê ¬ÈËÁË¿ÂÏ ν Á;ÊÅ s À Î×ΠĽ˾ÈÂʽ ÑËÍ É½ ÔÂÍÊÅ Î È×Îǽ¿Åʽ Å ÈÂÇ Îſǽ¿ ʽÈÂÌ ÎÂÇÅ ÌÈËÁ Î× Á×Íý ÎÍÂÁÊË ÌË ÌÂÏ ÎÂÉÂÊÓ½ ¬ÈËÁË¿ËÏË ÉÂÎË Â ÄÂÈÂÊÅǽ ¿Ë Ê ÉÊËÀË ÎËÔÊË Î ÏÍ×ÌÔÅ¿ ¿ÇÐÎ ¬ÍÅ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ½ÍËÊÅÜϽ ÌÈËÁËÁ½¿½ ÍÂÁË¿ÊË Å Ë¾ÅÈÊË «Ï ÂÁÅÊ ÒͽÎÏ Î ʽ¾ÅÍ½Ï ÁË s ÇÀ ÌÈËÁË¿Â ½ ÌËÊÜÇËÀ½ Å ÁË s ÇÀ ª½Æ ÂÁÍÅ ÌÈËÁ˿ ΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ËÏ s ÀËÁÅÕÊÅÏ ÇÈËÊÅ ×ÍÒРĽÎϽÍÂÈÅϠΠ˾ͽÄп½Ï ÌË É½ÈÇË ÎÉÂÎÂÊÅ Ì×ÌÇÅ Å ÌË Á;ÊÅ ÌÈËÁË¿Â ¯½ÄÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅɽ ÌÍÂÁ¿ÅÁ ÌÍÅ ÍÂÄÅϾ½Ï½

«¯ ¨¢£¡ ª¢ ª ­«ª¥¼

«¾Í½¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¤½ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ͽÎÏÂà ŠͽĿÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ  ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ÌËÔ¿ÂʽϽ ÌË¿×ÍÒ ÊËÎÏ Á½ ΠÌËÁÁ×Íý ÔÅÎϽ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ Å Á½ Π˾ͽ¾ËÏ¿½ «ÎÊ˿ʽϽ Ô½ÎÏ ËÏ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ ʽ ½ÍËÊÅÜϽ  ͽÄÌË ÈËÃÂʽ ʽ Á×ȾËÔÅʽ ÁË s ÎÉ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÇËÂÏË ÅÄÅÎÇ¿½ ÅÄ¿×ÍÕ¿½Ê ʽ ÌË ÌÈÅÏÇŠ˾ͽ¾ËÏÇÅ ®ÍËÇË¿ÂÏ Ľ ¿ÎÜÇË ËÇË̽¿½Ê Ľ¿ÅÎÜÏ ÇËÊÇÍÂÏÊË ËÏ ÎÏÂÌÂÊϽ ʽ ĽÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê Š¿½ÈÂÃÅÏ ¤½ ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈÅϠΠËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½Ï s ˾ͽ¾ËÏÇŠʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ¿ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÂÏË Å s ÎÉ ¿×ÏÍ ¿ ÍÂÁ½ ¬×Í¿½Ï½  ͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ¿ÏËͽϽ ÌÍÂÄ É½Æ ÏÍÂϽϽ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ÔÂÏ¿×ÍϽϽ ÌÍÂÄ ÛÈÅ Å ÌÂϽϽ ÎÈÂÁ ¾ÂÍÅϾ½Ï½ ¬ÍÂÄ s ÀËÁÅÊŠΠÌͽ¿Å ËÍ½Ê Ê½ s ÎÉ Ä½ ĽËͽ¿½Ê ʽ ËÍÀ½ÊÅÔÊÅÏ ŠÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â ¤½ ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ ¿½Ï Å ÌËÔ¿ÂÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ÌÍÅ ÇËÂÏË Î ʽɽÈÜ¿½ ¾ÍËÜ Ê½ ˾ͽ¾ËÏÇÅÏ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÈ×ÏÊËÎÏϽ Å ¿ÅÁË¿ËÏË Í½ÄÊË Ë¾Í½ÄÅ ʽ ÌÈ¿ÂÈÅϠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ͽÄÈÅÔÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ Å ÒÂ;ÅÓÅÁÊÅ ÇËɾÅʽÓÅÅ ÉȽÁÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ Ä½ ¾Ë;½ ÎÍÂÖÐ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÏ ÌÈ¿ÂÈŠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ®ÏËÉÌ ¢§ ¿ ÁËĽ ÉÈ Áǽ ÅÈÅ Ë½È ¢ ¿ ÁËĽ ÉÈ Áǽ ¿ÊÂÎÂÊŠͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ÎÈÂÁ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¤½ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¿ ÌÈËÁËÁ½¿½ÖÅÏ ʽνÃÁÂÊÅÜ Î×Î ÎÉÂÎÂÊË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÒÂ;ÅÓÅ ÁÅÏ §½ÎËÍËÊ ¿ ÁËĽ ÇÀ Áǽ ÅÈÅ ®Åʾ½Í ¬ ¿ ÁËĽ ÅÈÅ À Áǽ ®ÏËÉÌ ¢§ ¿ ÁËĽ ÉÈ Áǽ ÅÈÅ Ë½È ¢ ¿ ÁËĽ ÉÈ Áǽ ¿ÊÂÎÂÊŠͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ÌÍÂÁÅ ¿ÂÀÂϽ ÓÅÜ Ê½ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ²Â;ÅÓÅÁÊÅÜÏ ÂÑÂÇÏ ËÏ ÏÂÄÅ ÌÍÂ̽ͽÏŠΠĽ̽Ŀ½ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ ¬ÍŠʽÈÅÔÅ ʽ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ÃÅÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ÌË ÁË ¾×Í ÍÂÄÐÈÏ½Ï Á½¿½ ¯½ÍÀ½ ÎÐÌÂÍ ¢§ ¿ ÁËĽ s ÉÈ Áǽ ÌË ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜ ¿×¿ ѽĽ s ÈÅÎÏ Ê½ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ª½ ÌÈËÖŠĽÌÈ¿ÂÈÂÊÅ Î ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ Å ÉÊËÀËÀË

ËÍÀ½ÊÅÔÊÅ Å ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â ÐÉÂÍÂÊË ÁË ÎȽ¾Ë ÇÅÎÂÈÅ ÅÈÅ Î ÊÂÐÏͽÈʽ ͽÇÓÅÜ ªÂÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ν ǽÉÂÊÅÎÏÅÏ ÉÊËÀË ÏÂÃÇÅÏ Ľ¾È½ÏÂÊŠŠĽÎËÈÂÊÅ ÌËÔ¿Å ÍËÊÅÜϽ  ¿È½ÀËÈ۾ſ½ ÇÐÈÏÐͽ ¬ÈÅÏÇË Í½ÄÌËÈË ÃÂʽϽ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ ǽÇÏË Å ÌË Ç×ÎÊËÏË ÄÍÂÂÊ ʽ ÌÈËÁË¿ÂÏ ËÌÍÂÁÂÈÜÏ ÊÂÆʽϽ ÀËÈÜɽ ¿ÄÅÎǽÏÂÈÊËÎÏ Ç×É ÌËÔ¿ÂʽϽ Å ¿×ÄÁÐÕʽ ¿È½ÃÊËÎÏ ¯½É Ç×ÁÂÏË ¿½ÈÂÃÅÏ ν ÌË É½ÈÇË ËÏ s ÉÉ ÀËÁÅÕÊË Å ½ÇË ÌËÔ¿½Ï½  ÈÂǽ ½ ¿×Ä ÁÐÕʽϽ ¿È½ÃÊËÎÏ ÌÍÂÄ ÛÈÅ Å ½¿ÀÐÎÏ Â ÊÅÎǽ ½ÍËÊÅÜϽ Ê ÉËàÁ½ ¾×Á ËÏÀÈÂÃÁ½Ê½ ÐÎÌÂÕÊË ¾ÂÄ Ê½ÌËÜ¿½Ê ϽÇÅ¿½ ÎÈÐԽŠÌÈËÁË¿ÂÏ ËÎϽ¿½Ï Á;ʊĽÎ×Ò¿½Ï Å ÐÄÍÜ¿½Ï ÌÍ ÁÅ¿ÍÂÉÂÊÊË ½ Á˾ſÅÏ ν ÉÊËÀË ÊÅÎÇÅ ÍËÊÅÜϽ  ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿½ ¯Ü ÌËʽÎÜ ÄÅÉÊÅ ÎÏÐÁË¿Â ÁË O# ¬ËÔÏÅ Ê ÎÏͽÁ½ ËÏ ÌÍËÈÂÏÊÅ ÎÏÐÁË¿Â Å ÎȽÊÅ ¬ÍŠʽÕÅÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÊÜɽ Ë̽ÎÊËÎÏ ËÏ ÅÄÉÍ×Ä¿½Ê ʽ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ ŠĽ¿Í×ÄÅÏ ÅÎËÇÅÏ ÈÂÏÊÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ Î× ÔÂϽÊÅ Î×Î ÎÐÒ ¿×ÄÁÐÒ ¿ÈËÕ½¿½Ï ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ½ÍËÊÅÜϽ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌÈËÁË¿ÂÏ ¤½ÏË¿½ ÌÍÂÄ ÈÂÏÊÅÜ ÌÂÍÅËÁ  Ê ˾ÒËÁÅÉË Î¿Ë¿ÍÂÉÂÊÊË ÒͽÎÏÅÏ Á½ Π˾ÂÄÌÂÔ½¿½Ï Î ¿ËÁ½ ­½ÎÏÂÊÅÂÏË ÉËàÁ½ ΠͽĿſ½ Å ÌÈËÁËÁ½¿½ Å ÌÍÅ s É Ê½ÁÉËÍÎÇË Í½¿ÊÅÖ ÍËÊÅÜϽ  οÂÏÈËÈ۾ſ½ ÇÐÈÏÐͽ Å Ê ÌËʽÎÜ Ä½ ÎÂÊÔ¿½Ê ¬ÍÅ ÎÅÈÊË ÎÀ×ÎÏÜ¿½Ê ʽ ÇÈËÊÅÏ ÌÈËÁËÁ½¿½Ê ÏË Î ÅÄÉÂÎÏ¿½ ÌË ÌÂÍÅÑÂÍÅÜϽ Å Á˾ſ×Ï Ê½É½ÈÜ¿½ «ÌÏŠɽÈÊÅÏ ͽÄÎÏËÜÊÅÜ Ê½ ĽνÃÁ½Ê ŠÎÅÎÏÂÉʽϽ ÍÂÄÅϾ½ ν ÊÂ˾ÒËÁÅÉÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÊËÍɽÈÂÊ Î¿ÂÏÈÅÊÂÊ ÍÂÃÅÉ

ª½Æ ͽÄÌÍËÎÏͽÊÂʽ ǽÇÏË ¿ οÂϽ Ͻǽ ŠРʽΠ Î ÉÂÊʽϽ ÑËÍɽ ½ÍËÊÅÜ Î¿ÂϽ ¿ÂÔ ν ÎÂÈÂÇÓÅËÊÅͽÊÅ Å ÎËÍÏË¿Â ÌËÈÐÔÂÊÅ ËÏ ÔÂÍʽ ½ÍËÊÅÜ !RONIA MELANOCARPA

ÔÂÍ¿Âʽ ½ÍËÊÅÜ !RONIA ½RBUTIFOLIA Å ËÑÅǽϽ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁ ÊÅÏ ÀËÁÅÊŠν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÎÈÂÁÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â

®«­¯« ®·®¯

Á¿ÂÀËÁÅÕÊŠͽÎÏÂÊÅÜ Î Á×ÈÃÅʽ ʽ ÅÄÁ×ÊÇÅÏ s ÎÉ

½ ÇËÍÂÊË¿½Ï½ ÎÅÎÏÂɽ Á½ ¾×Á ΠËÎÊË¿ÂÊ ÇËÍÂÊ ËÇËÈË ÎÉ

˾ͽÎ×È Î×Î ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊŠͽÄÇÈËÊÂÊÅÜ ®ÈÂÁ ĽνÃÁ½Ê ÏË ÌËÔ¿½Ï½ ËÇËÈË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠÌÍÅÏ×ÌÇ¿½ Å ÌËÈÅ¿½ Î ¿ËÁ½ ®×Çͽֽ¿½Ê Î ÁËÌÐÎǽ νÉË ½ÇË Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ν ÌË ¿ÅÎËÇÅ ËÏ ÎÉ ¬×Í¿½Ï½ ˾ͽ¾ËÏǽ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ Î ÑÍ Ľ ÅÈÅ ÇÐÈÏÅ¿½ÏËÍ ÍÂÁ½ ΠËÇË̽¿½ Á¿½ ÏÍÅ Ì×ÏŠʽ Í×ǽ

Ľ Á½ ΠÐÊÅÖËÃ½Ï ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¡Ë ÇÍ½Ü Ê½ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ÉÂà ÁÐÍÂÁÅÜϽ Π˾ͽ¾ËÏ¿½Ï s Ì×ÏÅ ÌÍÂÁÅÉÊË Î ÇÐÈÏÅ¿½ÏËÍ Å ÌË É½ÈÇË Î ÑÍÂĽ ʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ¬ËÎÈÂÁʽϽ ˾ ͽ¾ËÏǽ ΠÌͽ¿Å Î ÇÐÈÏÅ¿½ÏËÍ ÅÈÅ ÁÅÎÇË¿½ ¾Í½Ê½ ªÂ ÏÍܾ ¿½ Á½ ΠËÍ Ï×Æ Ç½ÏË Î ÌË¿ÍÂÃÁ½Ï ÌÈÅÏÇË Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅÏ ÇËÍÂÊÅ ¥ÄÇÈÛÔÂÊŠΠÌͽ¿Å νÉË ÌÍÅ ¿Ê½ÎÜÊ ʽ ÏËÍË¿Â ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ Å ÏË ÌÍÂÄ s ÀËÁÅÊÅ ÊË Ê½ ͽÄÎÏËÜÊÅ s ÎÉ ËÏ Í½ÎÏÂÊÅÜϽ ÉȽÁÅÏ ÊÂÌÈËÁËÁ½¿½ÖŠʽνÃÁÂÊÅÜ Î ¿Ê½ÎÜ ¿ÎÜ Ç½ ÀËÁÅʽ ËÏ ÁË ÇÀ Áǽ ½ÄËÏ Î ÂÁʽϽ ÌËÈË¿ÅʽϽ ΠÏËÍŠͽÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ½ Î ÁÍÐÀ½Ï½ s ¿×¿ ѽĽϽ ʽ ÐÎÅÈÂÊ Í½ÎÏÂà ʽ ÅÄÁ×ÊÇÅÏ ÌÍÂÄ É½Æ ÛÊÅ

4ITAN s ­ÐÎÅÜ

ÒžÍÅÁ 3ORBUS AUCUPARIA X !RONIA MELANOCARPA

3TEWART s §½Ê½Á½

ÒžÍÅÁ 3ORBUS !MERICANA X !RONIA MELANOCARPA .ERO s ´ÂÒÅÜ

ÔÂÍʽ ½ÍËÊÅÜ

!RON s ¡½ÊÅÜ

ÔÂÍʽ ½ÍËÊÅÜ

"URKA s ­ÐÎÅÜ

ÒžÍÅÁ 3ORBUS AUCUPARIA X 3ORBUS ARIA X !RONIA MELANOCARPA

!PPLEBERRY s §½Ê½Á½

ÒžÍÅÁ 3TEWART Ò !RONIA MELANOCARPA

(UGIN s µ¿ÂÓÅÜ

ÔÂÍʽ ½ÍËÊÅÜ

6IKING s ±ÅÊȽÊÁÅÜ

ÔÂÍʽ ½ÍËÊÅÜ

!UTUMN -AGIC s ÉÂÍÅǽ

ÔÂÍʽ ½ÍËÊÅÜ

"RILLIANTISSIMA s ÉÂÍÅǽ

ÔÂÍ¿Âʽ ½ÍËÊÅÜ

®·¤¡ ª¢ ª ª ® £¡¢ª¥¼ «¯ ­«ª¥¼ ¥Ä¾ËÍ×Ï Ê½ ÌÈËÖÅÏ Ľ ĽνÃÁ½Ê ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ÏÍܾ ¿½ Á½ ¾×Á Î×˾ͽÄÂÊ Î ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÂÏË ªÂÌËÁ ÒËÁÜÖŠν ÊÅÎÇÅÏ ĽϿËÍÂÊÅ ÇËÏÈË¿ÅÊÊÅ ÌËÈÂϽ ½ Î×ÖË Ï½Ç½ Å ÉÊËÀË ÏËÌÈÅÏ ŠÎÐÒÅ ÎÇÈËÊË¿Â

®ÍËÇ˿ ͽÄÎÏËÜÊÅÜ Å Ê½ÔÅÊ Ê½ ĽνÃÁ½Ê «ÌÏÅɽÈÊÅÜÏ ÎÍËÇ Ä½ ĽνÃÁ½Ê  ¿ÏËͽϽ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÁË ÎÍÂÁ½Ï½ ʽ ÊËÂÉ¿ÍÅ ¯Ë ÉËàÁ½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ Å ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÄÅɽϽ ÅÈŠͽÊË Ê½ ÌÍËÈÂÏϽ ÊË ÌÍÂÁÅ Á½  Ľ ÌËÔʽȽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖŠͽÄÎÏËÜÊÅÜ Ä½ ĽνÃÁ½Ê ʽ ½ÍËÊÅ ÜϽ ν s É ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ Šs É ¿×ÏÍ ¿ ÍÂÁ½ ­½ÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽνÃÁ½Ï ¿ ¾Í½ÄÁÅ Î Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ÅÈÅ ÜÉÇŠΠͽÄÉÂÍÅ Ò ÎÉ ¤½ Á½ Î ÅľÂÀÊ ÌÍÂÇËÉÂÍ ÊËÏË ÎÀ×ÎÏÜ¿½Ê ½ÍËÊÅÜϽ ΠĽνÃÁ½ ÌÈÅÏÇË Ï½Ç½ Ô ÇËÍ ÊË¿½Ï½ ÕÅÆǽ Á½ ¾×Á ¾ÈÅÄË ÁË ÌËÔ¿ÂʽϽ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ ¤½ ĽνÃÁ½Ê ν ÌËÁÒËÁÜÖÅ Á˾Í ͽĿÅÏÅ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ ÅÈÅ

ÃÅÏÊÅÏ ÅÈÅ ¾Ë¾Ë¿ÅÏ ÇÐÈÏÐÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ s ÀËÁÅÊÅ ÌÍ ÁŠĽνÃÁ½Ê ʽ ½ÍËÊÅÜϽ ¬ÍÂÁÌËÔÅϽÊŠν Å ÁÂÏÂÈÅʽϽ

ÈÛÓÂÍʽϽ ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅÏ ŠÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊÅ ÈÅ¿½ÁŠͽÄËͽÊÅ Ê½Æ É½ÈÇË ÂÁʽ ÀËÁÅʽ ÌÍÂÁŠĽνÃÁ½Ê ǽÇÏË Å ÊÜÇËÅ ËÇ ËÌÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ Å ÄÂÈÂÊÔÐÓÅ ªÂÌËÁÒËÁÜÖŠν ¿ÎÅÔÇÅ Ë¿ËÖÊÅ ¿ÅÁ˿ ĽÖËÏË ÅÉ½Ï Ë¾ÖÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Î ½ÍËÊÅÜϽ ¬ÍÂÁÌËνÁ×ÔʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ¿ÇÈÛÔ¿½ ËÎÊË¿ÊË ÅÈÅ ÏÂÇÐÖË ÌËÁͽ¿ÊÜ¿½Ê ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÍÂÈÂѽ ʽ ÏÂÍÂʽ ¬ËÔ¿ÅÏ ΠÉËÖÂÊ ÒÐÉÐÎÂÊ ÒËÍÅÄËÊÏ Ê½Á ÎÉ Î ÍÅÀËÈ¿½Ï ʽ Á×ȾËÔÅʽ s ÎÉ ¬Ë ÌÈÅÏÇÅÏ ÌËԿŠǽÏË ÎÅ¿ÅÏ ÀËÍÎÇŠΠËÍ½Ï Ê½ s ÎÉ Î ÌÈÐÀ Îʽ¾ÁÂÊ Î ÌÍËÁ×ȾËÔÅ ÏÂÈ Ä½ ͽÄÍËÒÇ¿½Ê ʽ ÌËÁËÍÊÅÜ ÒËÍÅÄËÊÏ ¬ÍÂÁÌËνÁ×ÔÊËÏË ÏËÍÂÊ Πs Ï Áǽ ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ ÏËÍ Â Ê½Æ Á˾Í Á½ ΠʽÌͽ ¿Å ÌÍÂÁŠĽÎÜ¿½Ê ʽ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅǽ ÅÈÅ ÌÍÂÁÅ ËÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ½ ÎÈÂÁ ÊÂÜ Î ÏËÍÅ Î s ÇÀ Áǽ ÎÐÌÂÍÑËÎÑ½Ï Å s ÇÀ Áǽ ǽÈÅ¿ ÎÐÈÑ½Ï ¯ËÍË¿ÂϠΠĽËͽ¿½Ï ʽ Á×È ¾ËÔÅʽ s ÎÉ ¡Ë ĽνÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ½ÍËÊÅÜϽ ÌÈËÖϽ Π˾ͽ¾ËÏ¿½ ËÖ s Ì×ÏŠɽÍÇÅͽ ΠŠͽÎÏÂÊÅÜϽ ΠĽ νÃÁ½Ï §ËÀ½ÏË ÊÜɽ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Á½ ΠÏËÍÅ ÓÜȽϽ ÌÈËÖ ¿ ÌËνÁ×ÔÊÅÏ ÜÉÇŠΠÌËÎϽ¿ÜÏ s ÇÀ ËÍÀ½ÊÅÔÂÊ ÏËÍ

s

ÇÀ ÎÐÌÂÍÑËÎÑ½Ï Å s ÇÀ ǽÈÅ¿ ÎÐÈÑ½Ï ÎÉ ÎÂÊ Î ÌËÔ¿½

¬ÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅ Å ÌÍÂÁÌËνÁ×Ôʽ ÌËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌÈËÖϽ ª½Æ ÌËÁÒËÁÜÖÅÏ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓŠν ÑÐͽÃÊÅÏÂ

¥Ä¾ËÍ Ê½ ÉÜÎÏË ¤½ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ½ÍËÊÅ¿ŠʽνÃÁÂÊÅÜ Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Á½ Î ÅľÅÍ½Ï ÉÂÎϽ ÇËÅÏË Î½ ÌÍËÒȽÁÊŠŠĽÖÅÏÂÊÅ ËÏ ÎÅÈ ÊÅ ¿ÂÏÍË¿Â Å Á½ ν Î ÌË ÀËÈÜÉË ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊË Ë¿È½ÃÊÜ¿½Ê ¤½ ÓÂÈϽ Ê½Æ ÌËÁÒËÁÜÖŠν ¿ÅÎËÇÅÏ ÌËÈÂϽ ¿ ÌÍÅÌȽÊÅÊÎÇÅÏ ŠÌȽÊÅÊÎÇŠͽÆËÊÅ ¬ÍÂÁÌËÔÅÏ½Ï Î ÉÂÎϽϽ ¿ ÎÍÂÁʽϽ Å ËÎÊ˿ʽϽ Ô½ÎÏ Ê½ ÎÇÈËÊË¿ÂÏ Î×ΠοÂÍÊË Î¿ÂÍËĽ̽ÁÊË Å Î¿ÂÍËÅÄÏËÔÊË ÅÄÈËÃÂÊÅ ¤½ ½ÍËÊÅÜϽ  ÃÂȽÏÂÈÊË Á½ Î ÅľÅÍ½Ï ÌËÈÅ¿ÊÅ ÌÈËÖÅ ¬ÍÅ ÊÂÌËÈÅ¿ÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÉËàÁ½ ΠÎ×ÄÁ½¿½Ï ʽνÃÁÂÊÅÜ Î½ÉË ¿ ͽÆËÊÅ Ç×ÁÂÏË Ì½Á½Ï ʽÁ ÉÉ ¿½ÈÂÃÅ ÀËÁÅÕÊË ¬ÍÅ ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ÌÍËÉÅÕÈÂÊŠʽνÃÁÂÊÅÜ Ê½ÇÈËÊ×Ï Ê½ ÌÈËÖ½ Ê ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á ÌË ÀËÈÜÉ ËÏ s ÊÅ¿ÂȽÓÅÜ Ä½ Á½  ¿×ÄÉËÃÊË ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊ ʽ ͽ¾ËÏÊÅÏ ÌÍËÓÂÎÅ ÍËÊÅÜϽ Ê  ÉÊËÀË ¿ÄÅÎǽÏÂÈʽ Ç×É ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÌÈË ÁËÍËÁÅ «Ï ͽÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅÏ РʽΠÌËÔ¿ÂÊÅ ÏÅÌË¿Â ÌËÁÒË ÁÜÖŠν ½ÈпŽÈÊË ÈÅ¿½ÁÊÅÏ ÁÂÈпŽÈÊË ÈÅ¿½ÁÊÅÏ ŠÈÅ ¿½ÁÊË Ç½ÊÂÈÂÊÅÏ ©ËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ Šʽ ǽÊÂÈÂÊË ÀËÍ ÎÇÅÏ ŠÎÅ¿ÅÏ ÀËÍÎÇÅ ÌËÔ¿Å Î ÌÍËÊÅÓ½ÂÉ ÌËÁËÍÂÊ ÒËÍÅÄËÊÏ ª½ ÏÂÃÇÅ ÎÏÐÁÂÊŠŠξÅÏÅ ÌËԿŠŠʽ ϽÇÅ¿½ Î ÌÈÅÏ×Ç ÀÈ¿ ÎÈËÆ ÅÈÅ Î ¿ÅÎËÇË ÊÅ¿Ë Ê½ ÌËÁÌËÔ¿ÂÊÅ ¿ËÁŠͽÎÏÂÃ×Ï Â ÉÊË ÀË ÎȽ¾ ½ ÌÈËÁËÁ½¿½ÊÂÏË ÊÂĽÁË¿ËÈÅÏÂÈÊË ªÂÌËÁÒËÁÜÖŠν Î×ÖË ÎÅÈÊË ÇÅÎÂÈÅÏ Š½ÈǽÈÊÅÏ ÌËÔ¿Å ¤½Á×ÈÃÅÏÂÈÊË ÐÎÈË¿Å  ÌÍÅ ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ ÌÍËÉÅÕÈÂÊŠʽνÃÁÂÊÅÜ ÌÈË ÖÅÏ Á½ ¾×Á½Ï ÔÅÎÏÅ ËÏ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ

РИСКОВИ СТРЕСОВИ ФАКТОРИ ЗА РАПИЦАТА (продължава от брй 2-3)

Характеристика на валежите по отношение на потенциалния вегетационен период (ПВП) на рапицата Сумата на валежите за потенциалния вегетационен период на рапицата септември-юни се изменя от 280 до 600 мм с незначителна тенденция на намаляване за изследвания тридесетгодишен период /фиг. 3/. В 75% от годините се очаква за този период да паднат над 400 мм валеж. Месечното разпределение на валежите е от по-голяма важност, за да се оцени обезпечеността през фазата,

когато рапицата натрупва бързо вегетативна маса и се нуждае от влага. Тези фази обикновено преминават през период, който се характеризира с добро почвено и атмосферно овлажняване. Обратно валежи през юни и юли, особено когато са интензивни ще имат отрицателен ефект. Тези параметри трябва да се имат пред вид при избора на подходящите сортове за района. Характеристика на валежите през април-юни (цъфтеж-наливане на зърното) Периодът април-юни се характеризира с намаляваща тенденция на валежите – около 30 мм за периода 1971-2000 г. /фиг.4,5,6/ Сумата на валежите варира от 70 до 270 мм, като в 75% от годините се очаква да паднат валежи над 150 мм. Статистическият анализ по-

Фиг. 3. а) Сума на валежите за ПВП на рапица 1 септ.–30 юни б) Обезпеченост на валежите през ПВП на рапица 1 септ.-30 юни

Фиг. 4. Сума на валежите за периода април-юни

Фиг.5. Обезпеченост на валежите за периода април-юни

Табл. 1. Статистически характеристики на редиците от валежите по периоди Показатели StDev Average cv

1 септ.-30 юни 84,8 457,1 0,19

август – септември 36,9 74,3 0,50

април - юни 50,6 174,1 0,29

казва, че независимо от това, че в значителен процент от годините е възможно да паднат валежи, които да подсигурят поникването на рапицата, те се характеризират с най-голяма неустойчивост на валежите с коефициент на вариация на климатичните стойности 0,50 /табл.1/. По-голяма устойчивост се проявява по-отношение на потенциалния вегетационен период. Тенденцията към намаляване на вегетационните валежи налага повишаване изискванията към сухоустойчивостта на използваните сортове и хибриди рапица. Фермерите трябва да акцентрират силно върху тези изисквания, тъй като обикновено използваните сортове са чужда селекция, идващи от страни, където климатичните показатели са значително по-благоприятни. Температурни рискове през периода януари – февруари Средноденонощната температура на въздуха за месец януари по климатични данни се изменя между -1,2оС и 1,2оС / фиг.7.1./. През периода между 12 и 24 януари тя е трайно под нулата, който може да се счита за рисков през отделните години за презимуване на рапицата. През февруари отрицателни стойности се наблюдават само в първите дни от месеца. Установяват се положителни тенденции на изменение на средноденонощната температура за тридесетгодишния период 1971-2000 г. както за януари, така и за февруари. В 75% от годините се очаква януарската средноденонощна температура на въздуха да бъде над -1,8оС, а през февруари – над 0оС. За тридесетгодишния период през януари са отчетени между 1 и 14 дни със средноденонощна температура на въздуха ≤-4оC, а през 1986 г. броят на тези дни е 34 /фиг.7.2./. Наблюдава се слаба тенденция на намаление на дните

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

29

Фиг. 6. Сума на валежите за: а) април; б) май; в) юни; г) обезпеченост на валежите за юни

с t ≤-4оC за тридесетгодишния период. Броят на дните с температура ≤-10оC са между 0 и 10, като през 1986 г. същите са 16. При тях не се наблюдава тенденция на увеличение. Максималната продължителност на периода с t≤-4oC в отделни години е до 1-6 дни, с t≤-10оC – от 1 до 4.

Рискове по отношение на влажността на въздуха през периода 15 април - 15 юни Относителната влажност на въздуха за периода 15 април – 15 май се изменя в граници 59-73% /фиг.8 и 9/. Не се наблюдава тенденция на промяна за тридесетгодишния период, като в 75% от годините се очакват

стойности над 65%. Периодът 15 май – 15 юни се характеризира с отрицателна тенденция, т.е. към засушаване, но въпреки това в 75% от годините се очаква влажността на въздуха също да бъде по-висока от 65% . Броят на дните с tср.≥20оС през отделните години е от 0 до 23 с тендениция на увеличение с около 6 дни за периода 1971-2000 г. Максималната продължителност на периодите с такава температура е между 0 и 16 дни с тенденция на увеличение от 4 дни. Кривите на обезпеченост показват, че в 75% от годините се очакват: 1) повече от 9 дни със средноденонощна температура на въздуха ≥20оС; 2) продължителност на периодите с такава температура - над 4 дни. Началото на първия период с продължителност над 3 дни с tср.≥20оС настъпва основно след 1 юни. Тези данни показват, че условията за формирането на семената и маслото в района са благоприятни и може да се очаква висок добив на масло.

Заключение: За период от 10 години, площта и производството на рапицата в нашата страна се увеличи драстично. През периода 2000– 2006г., в страната са засявани между 100 и 200 хиляди дка рапица, а производството е едва 18-20 хил.т. Площите продължават да се увеличават, като през 2011г (по предварителни данни на дирекция “Агростатистика” МЗХ), надминават 2 млн. дка. В Фиг. 7.1. Изменение на месечната температура на въздуха ЕС площите на рапицата също по години за: а) януари; б) февруари; продължават да растат, но средните добиви се задържат на ниво около 300кг/дка за последните 5 години (2002-2007г). По-ниските добиви през последните години се дължат на неблагоприятни метеорологични условия. Независимо от подобрените сортове, производството на рапица все още е силно зависимо от климатичните условия. Опитът на водещи страни в производството на рапица показва, Фиг. 7.2. Брой дни за периода януари-февруари с: а) t≤-4oC; б) t≤-10oC че успешно могат да се преодо30

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Фиг. 8. Относителна влажност на въздуха за периода: а) 15 април-15 май; б) 15 май-15 юни

Фиг. 9. Обезпеченост на средната за периода: а) 15 април-15 май; б) 15 май-15 юни

леят неблагоприятните абиотични стресови фактори по пътя на селекцията, както и на адаптирани технологии към местните условия. Сортовата структура на рапицата следва да бъде съобразена с климатичните особености на потенциалния вегетационен период на културата на местно ниво. Фермерите трябва да акцентират силно върху тези изисквания, тъй като обикновено използваните сортове са чужда селекция, идващи от страни, където климатичните показатели са значително по-благоприятни. С разширяването на засетите площи, без съмнение, културата ще попада при почвени и климатични условия с повишен риск. Доц. Тотка Митова, ИП „Н. Пушкаров” – София Доц. Милена Мотева, ИММ – София

До 150 евро на хектар за земите по Натура 2000 Евросубсидиите ще се отпускат за първи път от 2011 г. по Програмата за развитие на селските райони Екологична мрежа Натура 2000 е съставена от два вида защитени зони - зони за опазване на дивите птици (заемащи 20,4 % от територията на страната) и зони за опазване на природните местообитанията (29,5% от територията на страната). Общо Натура 2000 покрива 33,8% от територията на България. За всяка зона се издава заповед за нейното обявяване, разписват се забрани и ограничения, включително и за земеделска дейност, целящи опазването на определени видове и местообитания. До 1 февруари 2011 г. са издадени 102 заповеди за обявяване на защитени зони за опазване на дивите птици. Заповедите за обявяване на защитените зони се обнародват в Държавен вестник. От тази година ползвателите на земеделски земи, попадащи в зоните на Натура 2000 с издадени заповеди за обявяване, ще могат да кандидатстват за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 213 ”Плащания по Натура 2000 за земеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013. Парите ще се изплащат за пропуснатите доходи и направени разходи от страна на земеделците за наложени забрани за земеделска дейност, разписани в заповедите за обявяване. Целта на мярката е да се насърчи опазването на традиционния ландшафт и биологичното разнообразие. Кандидатстването по мярката ще става чрез общото заявление за директни плащания от 1 март до 15 май – в общинските служби „Земеделие и гори” на Министерство на земеделието и храните. За да кандидатстват по Мярка 213, земеделските стопани трябва да притежават минимум 0,3 хектара земеделска земя при минимален размер на всеки парцел от 0,1 хектара. От издадените към февруари 102 заповеди за обявяване на защитени зони за опазване на птиците могат да се обобщят пет групи забрани, за които ще се изплащат финансови компенсации на земеделските стопани: 1. З абрани за разораването и залесяването на ливади, пасища и мери, превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения, както и промяната на начина им на трайно ползване /НТП/ - 30 евро/ха; 2. З абрана за премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета) в земеделските земи - 20 евро/ха; 3. З абрана за косенето на ливадите в сроковете, предвидени в съответните заповеди за обявяване /1 или 15 юли/, при спазване на регламентирания начин на косене, ако е наложен такъв – 70 евро/ха; 4. Забрана за използването на неселективни средства за борба с вредителите в селското стопанство - 65 евро/ха; 5. Забрана за използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади – 28,5 евро/ха. Забраните се обединяват в следните три групи:  Забрани за постоянни пасища – А (забрани по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5)  Забрани за обработваеми земи – B (забрани по т. 2 и т. 4)  Забрани за трайни насаждения – C (забрана по т. 4) В някои зони плащанията за пасища достигат до 148,50 евро за хектар годишно.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

31

ПРОДУКТИВЕН ПОТЕНЦИАЛ НА МНОГОГОДИШНИ ТРЕВНИ ВИДОВЕ Специфичните природо-климатични дадености на Странджанско-Сакарския регион определят характера на земеползване. Бедните на хранителни вещества канелени горски почви и киселата им реакция възпрепятстват отглеждането на традиционни за полските райони селскостопански култури. Като се има в предвид по-голямата успеваемост на многогодишните тревни видове (Вътева, В., А. Джингов, 1993; Чуркова, Б., Д. Карадочева, 1996; Павлов, Д., 1996; Стоева, К., 2002), по-добрата им приспособимост към неблагоприятните условия, така също и по-високата им продуктивност от естествените ливади и пасища, необходимо е те да заемат приоритетно място в оползотворяването на земите в региона. Многогодишните тревни видове се отличават с различна продуктивност, която зависи от видовата им особеност, от почвения тип и твърде много се колебае от промените на климатичните фактори (Томов, П., 1988). В статията са представени резултатите от проучване продуктивния потенциал на някои тревни видове, използвани за затревяване на из-

звездан 32

бр. 4, 2011 г., сп.

оставени и нестопанисвани земи в районите на Странджа и Сакар. Изследванията са проведени в две научноизследователски бази в Странджа и Сакар, които са представителни за почвено-климатичните условия на районите. Наблюденията са извършени върху многогодишните тревни видове: звездан (Lotus corniculatus, L.), ежова главица (Dactylis glomerata, L.), безосилеста овсига (Bromus inermis, L.) и червена власатка (Festuca rubra L.). Почвеният тип е излужена канелено - горска почва, слабо ерозирана, с кисела реакция и за двата района. Хумусният хоризонт е с мощност до 25 cм и съдържание на хумус 2,25 % в района на Странджа, а в района на Сакар до 22 cм и съдържание на хумус 1,55 %. Орният слой е с разпрашена зърнеста структура. Карбонати липсват в дълбочина и при двата профила. Почвите са слабо запасени с хранителни елементи, като поголяма е нуждата от азот и фосфор (Терзиева, В., А. Джингов, 1993; Стоева, К., 2002). Подготовката на почвата и сеитбата са извършени според агротехниката на изследваните тревни видове. Коситбата е из-

ежова главица

„Земеделие плюс”

вършвана в сенокосна зрялост, за звездана във фаза начало на цъфтеж, а за житните видове във фаза начало на изкласяване. При всички опити фосфорните и калиевите торове са внасяни с основната обработка на почвата, еднократно запасяващо за целия период на отглеждане, при торови норми P48K24 при опита в Странджа и при торови норми P24K24при опита в Сакар. Торенето с азотни торове при звездана и в двата пункта е извършвано с N6 рано напролет преди началото на вегетация на растенията. Житните тревни видове в Странджа и Сакар са подхранвани с N12 (внасян двукратно по 6 кг/дкa). Опитите са заложени при неполивни условия по блоковия метод в 4 повторения. Продуктивният потенциал на изследваните тревни видове е проследен чрез добива на зелена маса, суха маса (сено) и суров протеин в кг/дкa. Географското местонахождение на Странджанско-Сакарския регион предопределя спецификата на проявление на климатичните параметри. Наличието на средиземноморско влияние оформя зимата като по-топла и безснежна, а лятото по-горещо и сухо. Характерно

безосилеста овсига

червена власатка

за четиригодишния период на Табл. 1. Добив на зелена маса (кг/дкa) от тревните видове по изследване е широкия диапа- години и средно за периода зон на вариране на валежите 1986 1987 1988 1989 средно за по месеци и години, и по-ниска- Варианти периода та сума на валежите за всяка С А К А Р година от опитния период. Пър514 1622 1927 1060 1280,8 вата година /1986/ от залагане 1. Звездан 1567 2025 1016 1445,5 на опита е подчертано суха. 2. Ежова главица 1174 1063 2042 2718 1755 1894,5 Годишните суми на валежите за 3. Безос. овсига Странджа и Сакар ( съответно 4.Черв. власатка 963 1492 706 640 950,3 563 и 503 мм) са доста по-ниски СТРАНДЖА от нормите за региона. Втората 1. Звездан 504 3982 5469 3218 3293,3 година /1987/ е с валежни коли- 2. Ежова главица 367 3091 1985 1774 1804,3 чества по-високи през зимно- 3. Безос. овсига 342 2999 2660 1906 1976,8 пролетния период и сравнител- 4.Черв. власатка 0 2605 2324 1380 1577,2 но добра осигуреност с влага през късно пролетния и ранно циации. Малките различия в дуктивност е отчетена при звезлетния период. Подобна в това проявлението на климатичните дана отглеждан в Странджа. отношение е и третата година показатели в Странджа и Сакар Там от него се получават 3 – 4 /1988/, която пък се отличава с са причина тревните видове да откоса, а добивите достигат до доста сухо лято. През четвърта- проявяват различия в продук- 5469 кг/дкa зелена маса и 1099 та година /1989/ разпределени- тивността си (табл.1). Годината кг/дкa суха маса (табл. 2). Ежовата главица е една от ето на валежите е по-равномер- на залагане на експеримента е доста критична, с добра влагонай-непретенциозните към поно, като само през зимата те са запасеност от зимните месеци, чвено-климатичните условия по-малко. Най – общо през пено с ниски валежни количества многогодишни треви. В годината риода се наблюдава тенденциякъм засушаване с критични през вегетационния период. на засяване се развива бързо и кризисни периоди през месеци- Това, и бавният растеж на тре- затова тя е с най- висок добив вите в годината на засяване през първата година между те юли и август. Средногодишните стойности обуславят много ниския добив проучваните видове. Максимална температурата на въздуха са от зелена маса и сено при всич- но вСакар от нея се получават сравнително по-константна ве- ки тревни видове. През втората 2025 кг/дкa зелена маса и 702 личина и варират в диапазона и третата година, които и в кли- кг/дкa сено. В Странджа доби11,6 – 12,40С в Сакар и между матично отношение са по-бла- вите стигат до 3091 кг/дкa зеле12,0 – 12,60С в Странджа. Сред- гоприятни, добивите са значи- на маса и 705 кг/дкa сено. Най-продуктивна в района ната стойност на температу- телно по-високи. Направени са по две коситби, а при звездана на Сакар е безосилестата оврата на въздуха за периода на в Странджа е направен и трети сига. Максимално от нея са поизследване и за двата района откос. Максимално продуктивни лучени 2718 кг/дкa зелена маса е по-ниска от нормата за съотса тревите през втората и третаи 1249 кг/дкa сено. В Района на ветния район. Паралелно с това та година от експеримента. През Странджа тя отстъпва по просе забелязва, че ако годишните четвъртата година добивите знадуктивност на зелена маса от стойности в района на Сакар са чително спадат по две причини: ежовата главица. Максимално по-ниски, то средните стойности ниската водообезпеченост през продуктивността и там достига за вегетационен период в този вегетационния период и застадо 2999 кг/дкa зелена маса и район са по-високи. ряването на тревостоя.

754 кг/дкa сено. Най-ниски средномесечни Звезданът е единствения Червената власатка предтемператури са измерени през 0 0 тревен вид от семейство бобопочита умерено влажните и поянуари - 0,4 С за Сакар и 0,7 С ви включен в този експеримент. богати на органично вещество за Странджа, а най-горещ е Като вид, който не е твърде почви, поради което по трудно месец юли със средномесечни 0 взискателен към почвено-клиуспява да се развива в Странтемператури съответно 24,8 С и 0 матичните условия той се разджанско-Сакарския регион.

25,2 С. Климатичните условия в вива благоприятно и се отлиПо продуктивност отстъпва на районите на местообитание са чава с добра продуктивност. В останалите проучвани треви. един от най-важния фактор за проявяване на продуктивните условията на Сакар от него се От нея в Сакар се получават възможности на всяка една получава максимално 1927 кг/ максимално 1492 кг/дкa зелерастителност, в това число и дкa зелена маса и 751 кг/дкa на маса и 627 кг/дкa сено, а в на многогодишните тревни асо- суха маса. Много по-добра про- Странджа добивите от зелена

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

33

Табл. 2. Добив на суха маса (кг/дкa) от тревните видове по години и средно за периода

ИЗВОДИ

Старите и деградирали ли2003 „.вÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ вадиÔÂÁ и пасища СтранджанÔÂÁ 2007 „.  ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5 Варианти 1986 1987 1988 1989 средно за ско-Сакарския регион с успех 964 Ú. œ˘ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ периода могат да бъдат превърнати Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂвъв ̇ САКАР високопродуктивни изкуствеÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚ 1. Звездан 243 690 751 345 507,3 ни тревостои от многогодишни Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë2. Ежова главица 372 674 702 311 514,8 тревни видове. Ìˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ3. Безос. овсига 322 886 1249 607 766,0 ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì Много подходящи и отли4.Черв. власатка 262 627 296 213 349,5  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Áчаващи се с висока продукСТРАНДЖА „ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Â тивност за Странджанско-СаÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëрегион ÓÚ са 424 звездана 1. Звездан 216 673 1099 662 662,5 карския ÓÍË „‡ÌËˆË Í„/‰Í‡ овсига. От 2. Ежова главица 118 705 580 478 470,3 и безосилестата ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ звездана в Странджа се полуÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì 3. Безос. овсига 86 754 722 552 528,5 средно кг/дкa сено ÔÂÁ 2007 „.662,5 ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó 4.Черв. власатка 0 672 777 393 460,5 чават ÚÂÁË кг/дкa ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ ÔÂËÓ‰‡. и 96,92 суров̇ протеин, а ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ маса и суха маса са доста по- вид на това, че добивът от суров от безосилестата овсига 528,5 Ò˙ÒÚ‡‚ Âкг/дкa ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË ÛÒÔÂËвисоки, Ôӂ˜Â.съответно ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000протеин Í„/‰Í‡, ‚е производна ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ - 2605 кг/дкa величина сено и 53,47„ÓÎÂÏËÚ кг/дкa суров ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ËÌڄˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 – Ó- съдържание и 672 кг/дкa. от Í„/‰Í‡, процентното на ÒÂÎÂÍˆËˇ, протеин. ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ В района на Á‡ Сакар Ó‰ÛÍˆËˇ ̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ ¡За - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ преценка на фуражната суровия протеин и добива на звездана е по-нискородуктиÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇ Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Â2стойност 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ тревен - 1 940 вид Í„/‰Í‡.суха маса, е обясним на даден и високи- вен. От него се получават 507,3 ¡˙΄‡ˡ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì  е нужно да се знае продуктив- ят му добив в района на Сакар кг/дкa сено и 80,30 кг/дкa суров ̇ ÌË‚Ó му (Ú‡·Î.

2). œÂÁв ÔÓÒΉÌËÚ ността изразена получени „Ó‰ËÌË при безосилестата овсига и при протеин. При безосилестата ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â от него кг/дкa суров протеин. От ÒÔ‡‰звездана в района на Странджа. овсига отглеждана в Сакар се ̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ фигура 1 е видно, че в Сакар Най-малко количество суров получава по-висок среден до‡Ì‡ÎËÁË‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉнай-много суровœÂÁ протеин се попротеин и в двата района е отÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. Ô˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌË бив от сено - 766 кг/дкa и суров лучава от безосилестата овсига четен при червената власатка, ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ протеин 97,74 кг/дкa.

- 97,74 кг/дкa,ÒΉ а в ÍÓÂÚÓ Странджа от ÔÓ‚Ëсъответно 41,10 кг/дкa в Сакар ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, Ëχ ˇÁÍÓ С добра продуктивност се звездана- 15 – 96,92 пред- ÔÓÒÎÂи 42,32 кг/дкa в Странджа. ¯‡‚‡Ì 574 кг/дкa. Ú ˇ„Ó‰ËВ(2002), отличава и ежовата главица. ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓНай-ниски добиви и най-слаËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 бопродуктивна от проучваните 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó ̇χвидове е червената власатка. Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) Затова препоръчваме в Стран‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ джанско-Сакарския регион „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡нейното разпространение да ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú бъде по-ограничено. ‰Í‡. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡ˡ - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔÓÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓКера Стоева, 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. ОСЗ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ – Средец Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), Фиг. 1. Добив от суров протеин (кг/дкa) средно за периода на Виолета Вътева, »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË - ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 на Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ проучване в районите Странджа и Сакар. ИП „Н. Пушкаров” – София ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ ‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò ‰ӂÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ ̇ χÚÂˇ·. œ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ

34 34

áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ” бр. 4, 2011 г., сп. „Земеделие плюс”

(Capsicum annuum L.)

Пиперът e предпочитана зеленчукова култура, което се определя от високите вкусови качества на плодовете му и съдържащите се в тях биологично активни вещества и не на последно място от благоприятните условия за развитие в нашата страна. През 2010 г. е признат новият сорт Девен, създаден в Института по растителни генетични ресурси „К. Малков”, гр. Садово чрез непрекъснат индивидуален отбор в популация на сорт Златен медал 7 от авторски колектив Лилия Кръстева, Стефан Нейков, Величка Тодорова (ИЗК „Марица” Пловдив) и Петър Чавдаров. Той е от подвид едроплодни пипери. Стъблото е по-високо от това на Златен медал 7 и в зависимост от условията Сорт Девен на отглеждане може да достигне над 120-130 ливаден тип почва. Растенията са засаждани по cм височина. Формата на стъблото е ъгловата, схема 70/15 cм и са отглеждани по възприетата светлозелена и полуразклонена без скъсени технология за средноранно производство. междувъзлия в горната част. Листата са с широко Двата сорта са оценявани по значими колияйцевидна форма, зелени. Цветовете са разполо- чествени признаци – височина на растението жени поединично, окраската на венчелистчетата (cм) и стъблото (cм), разклонения от първи пое бледозеленикава, а чашката е светлозелена и рядък (брой), дължина на плода (cм), диаметър с чашовидна форма. Плодовете са преобладава- при основата на плода (cм), дебелина на перищо трикамерни с гланц, със смесено положение карпа (мм), тегло на плода (г), общ и стандартен спрямо стъблото. Дължината на плода е 12 – 14 добив (кг/дкa). Анализирани са по 20 растения, cм, а диаметърът е 4 – 6 cм. Дебелината на пе- респективно плодове от сорт, които са рандомирикарпа е средно от 3 до 5 мм, с маса 80 – 100г. зирано избрани. Биометричните измервания на Окраската на плода в технологична зрялост е зе- растенията са извършвани след приключване на лена, а в ботаническа – червена. Съдържанието активния вегетативен растеж. Беритбите са прона витамин ”С” в плодовете в технологична зря- веждани в техническа зрялост на плодовете. лост е 176.3 мг%, а в ботаническа – 237.8 мг%; на В това проучване сорт Девен се характеризизахари, съответно - 3.75 и 5.32% и на сухо веще- ра със средновисоки растения (62.70 cм), с 20.95 ство – 6.67 и 8.19%. Сортът е подходящ за ранно cм височина на стъблото и преобладаващо три оранжерийно и полско производство с висока разклонения от първи порядък (табл. 1). Формипродуктивност от 6 до 8т/дкa. ра висящи плодове с дължина средно 12.52 cм, През периода 2005 – 2007 година в опитното диаметър при основата - 4.55 cм, дебелина на поле на ИЗК „Марица” са изпитани сорт Девен перикарпа - 4.12 мм и тегло - 84.08 г. Той е висои изходния - Златен медал 7. Експериментът е копродуктивен сорт – с 5111.33кг/дкa общ добив, заложен по блоков метод в четири повторения от които 4751.33 кг/дкa стандартна продукция (по 40 растения в повторение) върху алувиално (фиг. 1). Табл. 1. Морфологични признаци на сортовете (2005 – 2007) височина

плод разклосредно рас- стъб- не- дъл- диа- дебелина Сорт тение на перило ния жина метър карпа тегло cм cм брой cм cм мм г Златен 3.18 59.92 ме- 61.82 18.35 2.98 14.26 3.70 дал 7 Де4.12 84.08 вен 62.70 20.95 2.77 12.52 4.55

Фиг. 1. Средни нива за добива (2005 – 2007)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

35

Зеленчуци

Девен – нов сорт пипер

Табл. 2. Средни стойности на сортовете за проучваните признаци по години Години

2005

x

Сорт

2006

x

CV

2007

x

CV

CV

височина на растението (cм) Златен медал 7

49.50

10.10

62.95

13.75

73.00

4.03

Девен

57.50

3.33

58.60

6.22

72.00

5.44

Златен медал 7

16.30

19.77

18.35

6.80

20.40

4.67

Девен

17.35

9.09

20.75

2.41

24.75

2.02

Златен медал 7

2.70

9.56

3.35

10.20

2.90

3.98

Девен

2.55

13.39

2.80

5.83

2.95

3.39

височина на стъблото (cм)

разклонения от първи порядък (брой)

дължина на плода Златен медал 7

11.55

7.70

Девен

11.45

10.83

16.80

4.75

14.35

3.04

14.12

2.73

11.98

3.76

диаметър при основата на плода (cм) Златен медал 7

3.66

3.66

3.98

7.46

3.44

5.96

Девен

4.54

6.85

4.72

9.87

4.40

10.30

дебелина на перикарпа (мм) Златен медал 7

2.74

5.46

3.17

8.78

3.64

10.40

Девен

3.68

7.32

4.53

7.34

4.14

7.08

Златен медал 7

52.75

6.45

67.50

14.03

59.50

2.91

Девен

66.25

14.81

102.75

16.47

83.25

15.89

Златен медал 7

2244

9.29

5125

3.64

6496

4.12

Девен

2273

12.39

5743

3.37

7318

3.24

средно тегло на плода (г )

общ добив (кг/дкa)

стандартен добив (кг/дкa) Златен медал 7

2131

8.72

48.18

4.40

5875

3.65

Девен

2149

9.93

5657

3.91

6448

3.16

При сравнение с изходния сорт Златен медал 7 се установява, че сорт Девен доказано формира по-високи стъбла, плодовете му са по-широки, с по-дебел перикарп и средно тегло. От най-голямо значение за производителите са стопанските предимства на сорт Девен (сн. 1). Той превъзхожда Златен медал 7 с 10.59% по общ добив и с 11.15% по стандартна продукция. Сорт Девен и през трите опитни години демонстрира по-високи стойности от контролния сорт по височина на стъбло, диаметър при основата на плода, дебелина на перикарпа, средно тегло на плода, общ и стандартен добив (табл. 2). Прави впечатление, че и двата сорта се характеризират с хомогенно вариране. Обща тенденция и за двата сорта е, че средните стойности на повечето признаци са най-ниски през първата година на изследване. Големите различия между средните нива за 2005 година от една страна и 2006 и 2007 година от друга по общия и стандартен добив, се обуславят най-вече от 36

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

метеорологичните условия през годините, защото останалите фактори, характеризиращи средата – почвен тип, залагане на опита, агротехнически мероприятия и други са сравнително еднакви. Създаденият сорт Девен ще допринесе за обогатяване на генофонда при пипера, а внедряването му в практиката ще разнообрази сортовата структура при форсирано и ранно полско производство на пипер в България и най-вече за повишаване на количеството и качеството на продукцията за прясна консумация. Проф. дсн Лилия Кръстева1, доц. д-р Величка Тодорова2, доц. д-р Стефан Нейков1, гл. ас. д-р Петър Чавдаров1, 1 – Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков” – гр. Садово 2 – Институт по зеленчукови култури „Марица” – гр. Пловдив

При етеричномаслените и медицински култури, в частност валериана, кориандър и резене ежегодно се явяват вирусни болести, които намаляват добива в различна степен в зависимост от възрастта на растенията и появата на преносителите на вирусите. Растителтите вируси, разпространени по зеленчуци, цветя и полски култури са патогени и за етеричномаслените и медицински растения. Най – голям брой вируси, причинители на заболявания се пренасят с листни въшки – семейство Aphididae. На все повече увеличаващи се площи в България са разпространени кориандър (Coriandrum sativum) и резене (Foeniculum vulgare) (таблица 1). От таблицата се вижда че има тенденция площите засяти с тези култури да се увеличават с всяка изми-

Фигура 1 – кориандър

Фигура 2 – резене

нала година (МЗХ, дирекция “Агростатистика”; анкета “Добиви от земеделски култури – площи и реколти от 2006 до 2009 години”). У нас вирусът на обикновената краставична мозайка (cucumber mosaic virus – CMV) и вирусът на люцерновата мозайка (alfalfa mosaic virus – AMV) са познати отдавна като причинители на вирусни болести по валерианата (Ковачевски, 1976). Същият автор описва и симптомите на заболяване, при-

чинено от СМV при кориандър (Ковачевски и др., 1995). Понастоящем е наложително да се знае какво е разпространението на вирусите, преносими с листни въшки при икономически важните валериана, кориандър и резене. В таблица 2 са представени резултатите от нашите изследвания за няколко години. При валерианата (Valeriana officinalis) всичките пет години присъстваше вирусът на обикновената краставична мозайка (СМV); (Dikova, 2009, Дикова, 2010). През 2005 година по валериана бе диагностициран вирусът на люцерновата мозайка (AMV - Dikova, 2006). При кориандър и резене установихме следните преносими с листни въшки вируси: вирусът на обикновената краставична мозайка (cucumber mosaic virus – CMV), вирусът на люцерновата мозайка (alfalfa mosaic virus – AMV) и вирусът на целиновата мозайка (celery mosaic virus – CeMV - Дикова, 2010). В единични растения кориандър и резене бе доказан вирусът на увяхването по баклата (broad bean wilt virus – BBWV) и в едно растение кориандър - ипсилон вирус по картофите ( potato virus Y – PYV - Dikova, 2009). Това, че установихме при кориандър освен СМV още АМV, BBWV и PYV показва, че вирусите, преносими с листни въшки са твърде опасни, като причинители на болести при тази култура. Резултатите ни относно АМV по

Табл. 1. Площи, заети с валериана, кориандър и резене за периода 2006 – 2009 години Култура

Валериана Кориандър Резене

засяти площи (дка) 2006 2007 24 642 225332 270729 17736 16148

2008 376349 20864

години на отчитане реколтирани площи (дка) 2009 2006 2007 2008 40 19 8 480270 225232 258641 370055 24426 15059 11629 19529

2009 40 453950 24296

Табл. 2. Установени вируси, причинители на болести по валериана, кориандър и резене Вид на култу- година рата на изследване

общ брой проби

п р о - установени вируси би с виру- CMV AMV BBWV си

Валериана Валериана Валериана Валериана Валериана Кориандър Кориандър Кориандър Резене Резене Резене

11 48 17 10 12 4 13 12 18 22

4 7 6 8 4 3 3 4 8 16

2004 2005 2008 2009 2010 2008 2009 2010 2008 2009 2010

4 2 6 8 4 1 0 0 3 16

5 0 0 0 1 3 0 4 16

0 0 0 1 0 0 1 0

PVY CeMV 0 0 0 0 0 1 0 0

3 11

Легенда: 0 – няма вирусоносители сред растенията за съответния вирус - не са проведени тестове за съответния вирус или вируси

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

37

Растителна защита

Вируси по валериана, кориандър и резене

Taбл. 3. Отчитане нападението от листни въшки по валериана, кориандър и резене Вид на културата през 2009 година Валериана Кориандър дата 18.06.

Листни въшки – дата брой колонии 7 18.06.

Вид на културата през 2010 година Кориандър Резене - едногодишно Листни въшки – дата Листни въшки – дата Листни въшки – брой колонии брой колонии брой колонии 0 11.06.

2 11.06.

2

29.06.

7

29.06.

0

23.06.

3

23.06.

11

09.07.

11

09.07

1

09.07.

7

09.07.

11

17.07.

12

17.07.

1

19.07.

11

19.07.

14

08.08

2

-

-

28.07.

9

28.07.

15

27.09.

2

27.09.

3

-

-

-

-

Легенда: 0 – няма колонии от листни въшки – не е отчетен броя на колониите на съответните дати.

кориандър потвърждават и установеното от чуждестранни автори ( Alhubaishi et al., 1987; Zadjali et al., 2002). При резенето през 2010 година доказахме, че половината и повече от половината тестирани растения са носители на някои от преносимите с листни въшки вируси. Вирусът на целиновата мозайка (celery mosaic virus – CeMV) е разпространен само по представителите на семейство сенникоцветни, каквито са кориандър и резене. Признаците на вирусните болести от преносимите с листни въшки вируси се проявяват като светлозелени до жълти петна по листата, редуващи се от тъмнозелени участъци (фиг. 1) или стръкче с изцяло пожълтели / хлоротични/ листенца (фиг. 2.). Листните въшки предпочитат за гостопремници валериана, кориандър, резене и нанасят двойна вреда върху тях: от една страна като вредители и от друга като преносители на вируси. В таблица 3 са представени резултатите от отчитането броя на колониите от листни въшки в продължение на няколко месеца през 2009 и 2010 години. Броят на листните въшки в една колония бе различен на различните дати и при различните култури. Така на 29.06.2009 година в определена площ с 20 растения валериана бяха отчетени 7 колонии (таблица 3), като броят на листните въшки средно в една колония бе 56, което правеше приблизително 392 дейст38

бр. 4, 2011 г., сп.

вително разпространени въшки. На 09.07.09 бяха отчетени найголям брой колонии за периода – 11 по среден брой на листните въшки в една колония 102 правеше приблизително 1122 въшки. При такъв голям брой листни въшки присъствието на вирусни преносители е повече от сигурно. На определена площ с 20 растения кориандър и 20 растения резене от дата 09.07.2010 бяха установени съответно 7 колонии от листни въшки при кориандъра и 11 – при резенето. Броят на колониите от листни въшки при едногодишното резене следващите седмици се увеличи – 14 и 15 колонии, тъй като поради ранната си фаза на развитие то бе предпочитано за посещение от тях. Всички въшки на площта с валериана бяха от вида черна бобова листна въшка – Aphis fabae. На площите с кориандър през 2009 и 2010 години с преобладаваща плътност беше видът прасковена листна въшка – Myzus persicae. И друг вид – Hyadaphis coriandri се срещаше през 2010 г. в ограничени участъци на насаждението и образуваше по-малък брой колонии. При eдногодишното резене като основен вид от листните въшки се явяваше Hyadaphis foeniculi. Първоначално колониите се развиваха скрито в непълно разтворените млади листни петури, а по – късно се развиваха и на открито, като се заселваха по недоразвитите сенници.

„Земеделие плюс”

Насажденията от валериана, кориандър и резене трябва да се проверяват за поява на листни въшки и ако се открият такива да се проведе своевременно унищожаването им, за да се предотврати пренасянето на вируси от тях. Препоръчително е да се спазва пространствена изолация от най – малко 1 километър от зеленчукови и цветни градини, люцерна и други фуражни бобови култури. Особено внимание трябва да се отдели на обследването за листни въшки при едногодишните валериана, кориандър и резене. Важно е да се унищожат листните въшки в началото на вегетацията през април и май при топло време през пролетта, защото ако се допусне пренасянето и разпространението на вируси по валериана, кориандър и резене ще се появят вирусни болести в посевите и по – нататъшната борба с въшките като преносители ще бъде неефективна. Препоръчва се превантивно третиране в началото на вегетацията при поява на листните въшки и след това в интервал от 10 до 14 дни, ако има такива с някои от следните инсектициди: Адмирал 10ЕК, Актара 25 ВГ, Биская 240 ОД, Калипсо 480 СК и Санмайт 20 ВП. Бистра Дикова, ИЗР – Костинброд Христо Ламбев, Анатоли Джурмански – ИРЕММК – Казанлък

Целта на настоящото изложение е да се оценят нагласите за функционирането на земеделските полупазарни стопанства при условията на ОСП в зависимост от фактора възраст. Както е известно един от основните финансови инструменти в ОСП отнасящи се до развитието на полупазарните стопанства е Мярка 141, предназначена за „Подпомагане на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране”. През периода, в който тази Мярка действа от началото на нейното стартиране досега се установи, че много от необходимите изисквания за прилагането й са едновременно трудно изпълними. Това е една от причините за проявената ниска активност при кандидатстването по тази Мярка, особено в стартовия етап на нейното действие. Много силно ограничение е изискването земеделските стопани, които имат намерение да се възползват от Мярка 141 да не са по-възрастни от 60г. При продължаващото застаряване на селското население това е много неблагоприятен фактор върху реализирането на целите залегнали в мярката. В тази връзка е изследвано влиянието на възрастовия състав на домакинствата върху намеренията им за по-нататъшното развитие на техните полупазарни стопанства. Проучването е извършено при следните два сценария за развитие на ОСП и в частност на Мярка 141. Първият, наречен „Базов” предвижда първо, запазване на икономическите условия на нивото от м. януари 2010 г., и второ, Мярка 141 се прилага без промени до 2013г. При вторият сценарий наречен „ С промени” се предполага също запазване на икономическите условия на нивото от м.януари 2010г. В този сценарий по Мярка 141 се предвиждат следните промени: възрастовата граница да се

увеличи от 60г. на 65г.; да отпадат ограниченията свързани с необходимия брой на отглежданите култури и животни, да отпадне ограничението за липса на култура, чиято средна разлика да не надвишава 85% от икономическия размер на стопанството и да отпадне ограничението за необходимия минимум размер на обработваните земеделски площи от 1ха или 0,5ха в зависимост от вида на отглежданите култури. Необходимата информация е събрана през 2010 г. чрез анкетна карта от 311 на брой полупазарни земеделски стопанства разпределени в 28–те области на страната (изследването е извършено от колектив с ръководител доц. д-р Д.Николов). Възрастовият състав на домакинствата е представен със следните подразделения: наличие в домакинството поне на 1 лице на възраст под 14 г; - наличие в домакинството поне на 1 лице на възраст от 15 до 20 г; - наличие в домакинството поне на 1 лице на възраст от 21 до 40 г.; - наличие в домакинството поне на 1 лице на възраст от 41 до 60 г. и наличие в домакинството поне на 1 лице на възраст над 61 г. Изброените по-горе елементи на възрастовата структура условно са наречени съответно първа, втора, трета, четвърта и пета възрастова група. Изразените намерения да се продължи работата в стопанството при различните възрастови групи и сценарии може да се проследят на фиг. 1. Изнесеното недвусмислено показва, че при всички възрастови групи при евентуални промени в условията на Мярка 141 се наблюдава увеличаване на дела на домакинствата, които възнамеряват да продължат функционирането на стопан-

Фиг. 1. Относителен дял на домакинствата в стопанството при двата сценария (%)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

39

Икономически измерения

Възрастовият състав на домакинствата и бъдещето на полупазарните им стопанства

Табл. 1. Разпределение на домакинствата според намеренията им да увеличат размера на притежаваната земя в стопанството

Възр. групи I гр.

II гр.

III гр.

IV гр.

V гр. общо

базов сценарий сценарий с промени отн.дял в отн.дял в абс.бр. групата(%) абс.бр. групата(%) 13 22,8 30 52,6 12 22,6 25 47,2 47 27 84 48,3 46 25,6 81 45 4 9,8 13 31,7 122 24,16 233 46,14

ството. Това означава, че връзката между двата сценария по отношение на изразените намерения да се продължи по-нататъшното функциониране на стопанството не е достатъчно силна, което се доказва и от изчислената ниска стойност на коефициента на корелация на Кендал между дихотомни променливи, равен на 0,2. Изненадващо е, че при домакинствата, в които има поне един член на възраст над 60 години това увеличение е най-високо: от 39% на 58,6%. Този факт е показателен, че повишаването на възрастовата граница като ограничително условие за кандидастване от 60 на 65г. ще има достатъчно положителен ефект върху по-нататъшната земеделска активност на домакинствата. При останалите възрастови групи, с изключение на първа група увеличението е почти на едно и също равнище – от порядъка на 6-7%. При домакинствата, в които има поне едно лице под 14 годишна възраст увеличението е най-слабо- едва с 3,5%. Това показва, че отбелязаните евентуални промени при действието на Мярка 141 ще се отразят благоприятно върху вземането на решение да се продължи дейността на стопанството от всички възрасти, в.т число и особено силно в последната възрастова група. Получените резултати относно намеренията на изследваните домакинства да продължат дейността в стопанството имат определено отношение към изразените нагласи за управление на стопанисваната земя. При всички възрастови групи и по двата сценария съвсем ясно проличава желанието да се увеличи обхвата на стопанисваната земя. Броят на лицата, които ще увеличат размера на собствената си земя при базовия сценарий съставлява 24,2% от цялата изследвана съвкупност и почти е изравнен с дела на тези, които възнамеряват да увеличат арендуваната земя – 20,8%. (табл. 1 и табл. 2.) При условие, че са налице набелязаните промени по втория сценарий, делът на лицата които ще увеличат площта на собствената или наета земя ще бъде съответно 46,1% и 37%. Както се вижда потребността от разгледаните евентуални изменения на условията залегнали в Мярка 141 представляват достатъчно осъзната необходимост от страна на нейните потенциални 40

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Табл. 2. Разпределение на домакинствата според намеренията им да увеличат размера на арендуваната земя в стопанството Възр. групи Iгр.

II гр.

III гр.

IV гр.

V гр. средно

базов сценарий сценарий с промени отн.дял в отн.дял в груабс.бр. групата(%) абс.бр. пата(%) 13 22,8 26 45,6 10 18,9 20 37,7 39 22,4 65 37,3 39 21,7 65 37,4 4 9,8 11 26,8 105 20,79 187 37,03

бенефициенти и те имат своя стимулиращ ефект върху формираното желание както за разширяване обхвата на площта на собствената стопанисвана земя, така и по отношение на увеличаване размера на арендуваната земя. Съвсем логично е желанието за продължаване функционирането на стопанството при домакинствата, в които има поне едно лице на възраст над 60г., да се обвърже преимуществено със стопанисването на земеделска земя в неизменни размери, т.е при тези домакинства намерението да се увеличи поземления ресурс е по-слабо изразено. Горните резултати са в непосредствена връзка с очакваните изменения в трудовата заетост. Тук се имат предвид промени в участието на членовете на домакинството в дейността на стопанството, тяхната заетост извън земеделието и промените в използването на нает труд за нуждите на функционирането на земеделското стопанство. Наблюдава се положителна взаимна обусловеност на нарастване вложението на собствен труд със съответното увеличение на дела на домакинствата, които възнамеряват да продължат по-нататък дейността на стопанството. Въпреки, че тази тенденция се наблюдава и при двата сценария, по-силно тя се проявява в случая на евентуални промени каса-

Фиг. 2. Разлика в броя на домакинствата с очаквано увеличение на трудовата заетост между сценария с промени и базовия сценарий

ещи прилагането на Мярка 141. Това е характерно за всички възрастови групи. Разликата между влиянието на двата сценария върху измененията на трудовата заетост в стопанството от страна на домакинските членове може нагледно да се проследи на фиг. 2. Бъдещото функциониране на стопанството анкетираните лица свързват с увеличаване на вложения труд като и в този случай увеличението е по-голямо при осъществяването на евентуалните промени по условията на Мярка 141. Това се отнася както за собствения, така и за наетия труд и в различна степен е валидно за всички възрастови групи. Въпреки този факт, очакваното повишаване на трудовото участие в стопанството показва, че и в бъдеще то ще разчита повече на собствен труд отколкото на нает. Липсата на достатъчно възможности за модернизиране на земеделските стопанства предполага задържане и дори намаляване на равнището на сегашната производителност на труда в земеделието, което налага увеличаване на трудовата заетост при съответно нарастване на използваната земеделска земя. Логично е за сметка на това, да се очаква заетостта на членовете на домакинството извън земеделското стопанство да

намалее при сценария с набелязаните промени по мярка 141. От изложеното могат да се направят следните изводи:  предложените промени при действието на Мярка 141 ще се отразят благоприятно върху вземането на решение да се продължи дейността на полупазарните стопанства от всички възрасти, в това число и особено силно в последната възрастова група;  повишаването на възрастовата граница като ограничително условие за кандидастване по Мярка 141 от 60 на 65г. ще има достатъчно положителен ефект върху по-нататъшната активност на дребните стопанства;  набелязаните изменения имат стимулиращ ефект върху формираното желание за разширяване обхвата на стопанисвана земя, както на собствената така и на арендуваната;  бъдещото функциониране на полупазарните стопанства е свързано с увеличаване на вложения труд като и в този случай увеличението е по-голямо при осъществяването на евентуалните промени в условията на Мярка 141. Доц. д-р Минка Атанасова-Чопева

Само 15 дни до крайния срок за компенсаторните агроекологични плащания До 15 май 2011 г. земеделските стопани, които имат желание да извършват земеделски дейности, щадящи околната среда отново могат да кандидатстват за компенсаторни плащания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Агроекологичните плащания могат да се получават като допълнение към директните плащания за необлагодетелствани райони и национални доплащания. Целта на Мярка 214 „Агроекологични плащания” е да подпомага финансово земеделските стопани, които отглеждат културите си и пчелните семейства по метода на биологично производство, поддържат и възстановяват традиционния ландшафт, поддържат земеделски земи с висока природна стойност, отглеждат редки местни породи животни, извършват традиционни практики за сезонна паша. Подпомагането е във вид на годишни компенсаторни плащания за петгодишен период на прилагане на избраната дейност от страна на земеделския стопанин. Кандидатите за подпомагане могат да са физически и юридически лица, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол. Основните изисквания към тях са да извършват избраната агроекологична дейност в продължение на 5 последователни години, да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, да спазват правилата за добра земеделска практика, минималните изисквания за торене и продукти за растителна защита, както и изискванията по управление за избраната дейност.. сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

41

ПРОМЕНИ В СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО В условията на икономическата криза въпросите, свързани със социалното (общественото) осигуряване придобиват все по-голяма важност и актуалност. Значимостта им се обуславя от необходимостта от гарантиране на социална сигурност и защита на работниците и служителите. Това наложи и съответни нормативни промени в системата на социалното осигуряване на работниците и служителите в земеделието. Социалното осигуряване представлява система от институции, правила и норми за обезщетяване на лицата, които не са в състояние самостоятелно да придобиват средства за себе си с личния си труд поради неработоспособност или други настъпили социално-икономически рискове. Тяхното проявяване поражда правото на осигурителни плащания. Социалното осигуряване се изгражда на основата на осигурителния принцип. Същността му се изразява в гарантиране на сигурност за работниците и служителите срещу предварително внесени (преведени) осигурителни вноски. Социалното осигуряване на работниците и служителите в земеделието се осъществява в две направления: осигуряване на работещите в земеделските кооперации по трудови правоотношения (трудов договор) и осигуряване на земеделските производители работещи на регистрационен режим като самоосигуря-ващи се. С направените изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване (КСО) в края на 2010 г. и с приемането на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. се въвеждат редица промени в социалното осигуряване на работниците и служителите в земеделието, като: • Променен е размера на осигурителната вноска за фонд “Пенсии”. От месец януари 2011 г. осигурителната вноска за този фонд се увеличи с 1,8 на сто. За лицата родени преди 01.01.1960 г.

42

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

тя е в размер на 17,8 на сто, а за родените след 31.12.1959 г. – вноската е 12,8 на сто. Запазва се съотношението при превеждането на осигурителната вноска между работодател и работник в размер 60 : 40. Запазват се в досегашните размери осигурителните вноски на социалните фондове: фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто; фонд “Безработица” – 1,0 на сто и фонд “Допълнително задължително пенсионно осигуряване” – 5 на сто. Отпада превеждането на осигурителна вноска за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

• Направени са промени в размерите на минималния месечен осигурителен доход на лицата работещи по трудови правоотношения в зависимост от основните икономически дейности и квалификационните групи професии. Така например за икономическа дейност “Растениевъдство, животновъдство и лов, спомагателни дейности, рибно стопанство” и за групата професия “Ръководители”, осигурителният доход от 621 лв. за 2010 г. се увеличава на 652 лв. за 2011 г.; за групата професия “Специалисти” от 444 лв. съответно на 466 лв. и т.н. Съществена промяна бе направена при определяне на минималния месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица за 2011 г. Този размер се определя на основата на облагаемият им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица както следва: при облагаем доход до 5400 лв.

- 420 лв. при облагаем доход от 5401 до 6500 лв. - 450 лв. при облагаем доход от 6501 до 7500 лв. - 500 лв. при облагаем доход над 7501 лв.

- 550 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 г. и 2011 г. е 420 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 240 лв. Запазва се размера на максималния месечен осигурителен доход – 2000 лв.

• Промяна на параметрите касаещи периодите и размерите на осигурителните плащания за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и безработица. При общото заболяване размера на паричното обезщетение ще се изчислява на база осигурителния доход за последните 12 календарни месеца предхождащи месеца на заболяването (а не както досега на база 6 месеца). При общо заболяване осигурителят (работодателят) изплаща на осигуреното лице (работник или служител) за първите 3 дни от временната неработоспособност парично обезщетение в размер на 70 на сто от средното дневно брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от 70 на сто от средното дневно уговорено възнаграждение. При бременност и раждане размера на паричното обезщетение ще се изчислява на база осигурителния доход за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност (а не както досега на база 12 месеца). Непроменен остава размерът на месечното парично обезщетение за отглеждане на малко дете – 240 лв. до навършване на две годишна възраст на детето. При безработица размера на паричното обезщетение ще се изчислява на база осигурителен доход за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването (а не както досега на база 9 месеца). Дневният минимален размер на паричното обезщетение за безработица се увеличава от 6 лв. за 2010 г. на 7,20 лв. за 2011 г. Няма регламентирано ограничение за максималния размер на дневното парично обезщетение при безработица. Паричното обезщетение при безработица се отпуска въз основа на заявление до Териториалното поделение на НОИ и ще се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, при положение че то е подадено в 3 месечен срок и лицето се е регистрирало като безработно в

Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни от тази дата (а не както досега 15 работни дни).

• Промени настъпиха при изискванията за придобиване право на пенсия. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60 годишна възраст от жените и осигурителен стаж 34 години и 63 годишна възраст от мъжете и 37 години осигурителен стаж. Премахната беше “точковата система”, която позволяваше отпускането на пенсия и при недостигнат стаж, който можеше да се компенсира с навършването на по-висока пенсионна възраст. От 31.12.2011 г. осигурителният стаж за придобиване право на пенсия се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и за мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. Лицата които нямат необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия (считано от 01.01.2011 г. до 31.12.2020 г.), придобиват право на пенсия при навършване на 65 годишна възраст за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Трайно е регламентирано и закупуването на осигурителен стаж. С новите промени за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето за обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование. Тези лица имат право да внесат за своя сметка осигурителни вноски изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО към датата на превеждането на вноските. Осигурителен стаж се зачита за времето, за което са внесени осигурителните вноски, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Внасянето на осигурителните вноски се извършва по банков път. Осигурителните вноски са изцяло за сметка на лицата, като отпада възможността за разсрочено плащане. Направените промени в социалното осигуряване ще позволят по-адекватно отчитане на спецификите в земеделието и ще гарантират по-добра социална сигурност и защита на работниците и служителите. Доц. д-р Светлинка Христова УНСС, София

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

43

Животновъдство

Глобалният млечен пазар В световен мащаб млечната индустрия – производството, преработката и пазарът на мляко и млечни продукти се развива стремително бързо. Промените в политиката, икономиката и търговията доведоха до значителни изменения и в световната млечната индустрия, наричана от повечето анализатори – млечен бизнес. От друга страна динамичната промяна през последните години в производството на мляко и млечни продукти на световния и европейския млечен пазар поставиха страните, производителки на евтино мляко в най-благоприятна ситуация на пазара. Световният пазар на производството нa мляко и млечни продукти е много малък и съставлява около 7,4% от търговията. За първото шестмесечие на 2010 гадина глобалното производство на мляко в света по прогноза /IFCN, August 2010/ надхвърля 690 млн. тона при годишно увеличение от 2 %, а при увеличение от 2.3 % производството в края на 2010 година ще надмине 714 млн. тона /FAO, 2010 г/. През последните 24 години, общото производство на мляко в света се е увеличило с 32%, а на глава от населението намалява с 18%, което показва, че световното производството на мляко не върви в крак с нарастването на населението в света. За разлика от тенденцията за интензификация на производството на мляко в развитите страни, ръста на производството в развиващите се страни до голяма степен се дължи основно на увеличаването на броя на млечните животни ( и ферми), и само в малка степен на повишаване на производителността на труда. Като световен лидер в млечното говедовъдство, САЩ е и страната с най-голямо производство на мляко в света /краве, 44

бр. 4, 2011 г., сп.

биволско, козе и овче/ – с над 80 млн. тона за 2009, което представлява около 16% от общото световно производство (Fricke, 2002, DAAS, 2010). Страната поддържа неоспорима световна лидерска позиция. Според анализатори през петте години, предшестващи 2008 г, производството на млечни продукти в САЩ нарастваше с 2.5% годишно, а потреблението – с около 1% годишно, което предизвика и дисхармония в млечната индустрия като цяло. Очаква се в близко бъдеще (2010–2013) г страната да намали производството си на краве мляко с около 1.3 %.През 2009 г това производство намаля с 1%. САЩ е страната, с най-голямо производство на краве мляко в света, след ЕС, където броят на говедата съставлява 7.2% от общия им брой в света . За сравнение Северна Америка има 10 мил. млечни крави, а Австралия и Нова Зеландия имат над 6 милиона. Южна Америка през последните години придобива все по-голямо значение като износител на млечни продукти и вероятно в скоро време ще се конкурира с ЕС на африканските пазари отколкото с Нова Зеландия на азиатските пазари. Бразилия е страната, която заема 6-то място сред десетте

„Земеделие плюс”

топ-страни- производителки на краве мляко за 2008 г с производство около 28 милиона тона краве мляко. През 2009 г страната е вече на 7 позиция с годишно производство на мляко от 27.9 мил. т. В близко бъдеще се очаква Бразилия да продължи да разполага с излишък за износ на мляко до 2015 г. Австралия и Нова Зеландия заемат 5.4% от производството на световния млечен пазар. С ръст на производство от 9.6 млн. т мляко, Австралия ще запази практически производството си , а в бъдеще Нова Зеландия ще е страната с най-мощната млечна индустрия в света, следвана от САЩ и Канада, представляваща 25% от приходите и 7% от БВП на страната. Нова Зеландия е и най-големият износител на млечни продукти в света. И това не е случайно. В тази страна живеят 4.2 милиона души, страната има 3.9 милиона млечни крави, което е уникален факт. Производството на мляко в Китай през последните десет години се разрасна изключително бързо, като за 2008 г страната е произвела над 35 милиона тона, а за 2009 г производството е над 36 милиона тона. Очаква се през следващото десетилетие ръстът на млечното производство да се забави и това е налице още през 2009 г, когато Китай отчита годишно производство от 35.3 милиона тона. Според анализатори средното потребление на мляко в Пекин за 2008 г. е около 46.2 кг на глава от населението и ако такава е консумацията само за големите градове, то е необходимо около 16 милиона тона, което е под равнището на текущото произведено количество в страната /източник IFCN/. Производството на мляко и млечни продукти в света става все по-проспериращ бизнес и важен фактор за увеличаване

на доходите и стандарта на живот на хората в развитите страни, и тази тенденция продължава , като все повече и повече хора увеличават покупателната си способност. Всичко това изисква значителни инвестиции в бъдещето на млечната индустрия, инвестиции в научните изследвания за развитието на млечния бизнес в света. Значителното увеличение на консумацията на мляко в световен мащаб се дължи както на нарастването на населението и на доходите в развиващите се страни, така и на средната класа в развитите страни – Америка, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Централна и Източна Европа, което доведе и до появата на хора с големи покупателни възможности. Фирмите в преработвателната млечна промишленост от целия свят са изправени пред големи промени и предизвикателства, които ги принуждават да преосмислят стратегиите си. Кои са най-важните предизвикателства. На първо място това е все по-голямото търсене на млечни продукти в света. По данни на анализатори търсенето нараства с 2% на година, /което по количество се равнява на цялото годишно производството на мляко в Австралия/, а предлагането на мляко нараства с по-бавни темпове /под 1%/. Освен това, млечните компании са изправени пред постоянно растящите изисквания на потребителите, т. е. увеличава се влиянието на клиентите. Водещите компании в този сектор са склонни на значително по-големи отстъпки, отколкото малките играчи в млечната промишленост. Пазарът на млечни продукти е един от най-тежко регулираните световни селскостопански пазари. В световен мащаб млечните продукти са сред земеделските стоки с най-висока митническа защита – със средно ниво на защита от над 80% /като се знае,

че средната стойност за всички селскостопански стоки е 62%/. И това всъщност е и най-важната мярка за насърчаване на износа с експортни субсидии. Съгласно споразумението на Световната търговска организация /СТО/ страните, които използват субсидии за износ на селскостопански продукти, се задължиха да осигурят производство, нива на обеми на продукцията и стойности на експортните субсидии, които могат да бъдат предоставени. Най- значително използване на експортните субсидии за млечни продукти има Европейския съюз, /над 80 процента от общата стойност на субсидиите за износ на млечни продукти, предоставени в света/. Производството и концентрацията на производители-

те на мляко в света са найголеми в Европа – над 200 млн.тона. Европа и Южна Азия /Индия и Пакистан/ са и най-важните региони в производството на мляко и съставляват 46 % от общото производство в света. Прави впечатление, че тенденцията на изграждане на модерни, високотехнологични ферми, впечатляващи, както по размер, така и по продуктивност се налага не само в страни с развито млечно говедовъдство, но обхваща и все повече региони от световния млечен пазар. Интересен е фактът, че само 6 страни в света са с най-висока концентрация на млечни стада – със среден размер на млечните стада с над повече от 100 крави, представляващи 85% от структурата на млечния отрасъл в страните – това са САЩ, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Чешката Република. Темпът на концентрация на млечните ферми е феноменален в някои от Западните щати /Ню Мексико, Аризона/ на Америка, където средният размер на млечните стада през последните 10-15 години се удвои.

Табл. 1. Производство на мляко на страните-лидери в ЕС за 2009 г. №

Страни-лидери в ЕС по производство на мляко

производство на мляко /в тонове /

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

Германия Франция Великобритания Полша Холандия Италия Испания Ирландия Дания Швеция Австрия Белгия Чехия Финландия Унгария Португалия

39.4 24.8 16.9 12.6 11.5 11.2 6.7 5.8 4.9 3.4 3.3 3.2 2.9 2.7 2.1 2.0 Източник: ФАО, 2010

сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2011 г.

45

Европейският Съюз (ЕС) /обединяващ 27 страни/, се явява и най-големия производител на краве мляко в света. Със своите над 25 млн. млечни крави и един милион фермери, ЕС произвежда над 150 млн. тона краве мляко на стойност над 40 милиарда евро, което съставлява 1/4 от общото производство на кравето мляко в света /таблица 1/. Производството на мляко в ЕС е доминиращ сектор и представлява 18% от общото земеделско производството на Съюза по данни на International Dairy Federation (IDF 2009). Германия е страната с най-развита млечна индустрия в ЕС, тя е и най-големия производител на мляко в ЕС и е на трета позиция в света с 39.4 млн. тона. Франция е на второ място в ЕС и с произведените 24.8 млн.тона мляко за 2009 г. се нарежда на 8-а позиция сред останалите страни в света. Великобритания е на 3-то място в ЕС по производство на мляко и на 10-

та позиция сред световните производителки с 16.9 млн.т. Полша е на 12-то място сред най-големите производителки в света и с производството си на мляко от 12.6 млн.тона се нарежда на 4-то място в ЕС. В Холандия, Италия, Испания, Ирландия, Дания както и в другите страни на ЕС, с произведените, съответно от 11.5 млн.т, 11.2 млн.т, 6.7 млн.т, 5.8 млн.т, 4.9 млн.т, мляко се очаква пазарната цена на млякото да

бъде равна на средните разходи на производителите на големи количества мляко. Според световни анализатори /DAAS, 2010/ ръста на производство на мляко в ЕС за 2011/2013 г. вероятно в повечето страни ще се стабилизира и ще остане на нивото на производството за 2009 г В стратегията за развитие на Европейския млечен сектор от ОСП /2011-2015/ се набляга на това, че млечната промишленост в ЕС е от дългосрочно стратегическо значение за осигуряване на висококачествени и безопасни млечни продукти за европейските граждани, което предполага, че ЕС не трябва да изпада в зависимост от неевропейски източници за доставка на мляко Доц. д-р Вергиния Гайдарска, ИЖН – Костинброд доц. д-р Пламена Йовчевска, ИАИ – София

Фирмени новини

CASE IH разширява серията Puma CVX в диапазона между 96 и 118 кВт Благодарение на огромния интерес в световен мащаб към серията PUMA CVX, CASE IH разширява тази серия трактори с три нови модела. Puma 130 CVX е с номинална мощност от 130 конски сили (171 к.с. максимална мощност със системата за управление на мощността), Puma 145 CVX с номинална мощност от 145 конски сили (188 к.с. максимална мощност), а Puma 160 CVX със 160 конски сили (203 к.с. максимална мощност). Външното оформление на новите модели е причината те да са толкова компактни. В сравнение с по-големите модели от серията PUMA CVX, по-късата колесна база осигурява по-голяма маневреност и малък радиус на завиване. Новите модели са оборудвани с двигатели от най-ново поколение. Всички те са 6 - цилиндрови с обем 6,7 литра с директно впръскване (common-rail) и турбо компресор, както и система за управление на мощността (Power Management). Тази система предоставя до 30 допълнителни конски сили при транспорт или работа със силоотводния вал. Трите нови модела Puma CVX са първите трактори на CASE IH чийто двигатели са оборудвани с технологията Efficient Power. Резултатите от тестовете на полето показват, че могат да бъдат спестени повече от 10 процента гориво в сравнение с конвенционалния дизелов двигател. В същото време тази система повишава мощността и намалява времето за реакция на двигателя. Част от тази система е и катализатора за отработване на изгорелите газове (Selective Catalytic Reduction), който освен,че спомага за покриване на TIER 4 изискванията за вредни емисии, спомага и за намаляване разхода на гориво. Хидравличните характеристики на Puma CVX също са подобрени. Товароподемността на задната навесна система е 8,3 тона и позволява трактора да работи дори и с много тежки навесни машини. Като допълнение е увеличен и дебита на хидравличната помпа и сега той е 140 литра в минута. Възможен е монтажа на до 8 хидравлични линии, както и на изводи за хидромотор. В новите модели Puma CVX са заложени всички добре познати качества от по-големите модели Puma CVX – лесно управление, най-висока производителност, икономична работа, комфорт за оператора, както и качествена изработка и обслужване. Земеделие плюс 46

бр. 4, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”