ISSN 1310-7992
www.abi.bg
5’2011
ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС
Централа гр. Левски – тел. 0888 312 300; 0885 700 474; 0886 150 656; 0650/83073, 83074, факс 0650/83072
Българска Агенция Новини от МЗХ www.abi.bg
по Безопасност на Храните
Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» Сигурност всеки ден
«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë да следим върху етикетите ı‡ÌËÚ ‰-Какво ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡и търговците наÔÓ‰ÛÍÚ храни са ‚длъжни Ú‡ Á‡ Производителите ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÍÓÌ- да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »Áна български език. Допуска се данните на етикета освен на ÎÓÊËÚÂΡ ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡български език, да бъдат обявени и на други езици. ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχна"lj‡‡" - „.обозначения, ÿÛÏÂÌ При етикетирането храните не се¿ƒ допускат —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ приписват или подсказват‰ËÒÍÓ‚‡ свойства на·‡Ì‡, храните, свързани Á‡ които ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ÍÓˇс предпазване отÁ‡ възникването или с лекуване или диагностика ÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ БЪЛГАРИЯ 2020 на болести при човека. Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚË͇ 4 ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, Потенциалът на биомаса за енергия в ЕС 4 «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰включително тяхната÷‚ÂÚ‡Ì форма, външен вид, опаковка, опаковъЮБИЛЕИ чен материал или предмет,ÔÓ начин на търговско̇ аранжиране ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ͇̉Ë- и години почвена наука в България подредба, и наличната в медиите не трябва ÔË100 Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 8‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡информация ‚˙˜ÂÌËза‚тях¯ÂÒÚ Í‡Ú„Óда заблуждават потребителите. 85 Òгодини Опитна соята – ¡Ó·‡ Ô΂ÂÎËÚ ÔË станция ÙÛ‡ÊÂÌ по „‡ı 10 ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎËна72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . При етикетирането храната се включват данни за: ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ Павликени 10 ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË наименованието, под което храната се продава; ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ списък на съставките на храната иÂколичество на някои Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ ÙËχ "¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Биологични и стопански качества от тях; —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË количествено съдържание на генетично модифицирания на сортове ориз 12Marathon Magnum. Ò˙Ò ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ организъм и уникалния му код; Сортов потенциал при тютюна в България 14 (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó срокът на трайност на храната и условията, при които трябва Сравнително изследване на технология да се съхранява; «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚Ë нетното на ‰Ó·Ë‚ предварително опакованите в отсъстза отглеждане на церевица œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 17ÒËÒÚÂÏË Á‡количество ıË„ËÂÌÂÌ Ì‡ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË вие на потребителя храни; √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Библиотека – Памук 19Ë Ò‰ÌË ÙÂÏË Ë Ô‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓиме/фирма, седалище и адрес на производителя или на Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ Предимства и недостатъци на генно ·ËÎÌËлицето, χ̉Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌÒڇ·което пуска храната- на пазара, държавата на проfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡Ëˇ 33 31 модифицираната соя при храни от маркировка за обозначаване на ˆËË Ëизход ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡внос, ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 партидата, която принадлежи храната; Борба с плевелите при цвеклото 33 — ÌÓ‚ ÒÓÚ към ÌÂÍÚ‡Ë̇ - √„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ 38 указания за употреба, ако е необходимо; РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА ÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, Тютюнев ратъл вирус 34 Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Π40 съдържащи повече от 1,2 % vol. Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ЗЕЛЕНЧУЦИ Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Î". ÿÿ»Õ» в продукти съгласно чл. ≈Ì„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔ‡ˆËË на ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ ¬генетично ‡Á‰ÂÎмодифицирани "“ÓÓ‚Â Ë организми ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ Модел за производство индетерминантни 41 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на ЕвропейIn MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 37ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓсортове домати ския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ проследяването и етикетирането на генетично модифицирани ‡Í ‰‡ Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 Ô‡·ÓÚ͇ организми и проследяването на храни и фуражи от генетично ̇ Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. Чувствителност на ябълкови сортове и хибриди ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 модифицирани‚продукти и изменението на Директива 2001/18/ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò към късни пролетни мразове 39 Õ‡„‡‰‡Ú‡ ЕО, наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1830/2003, трябва –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡ÁЛОЗЕ ВИНО ÓÚ ıΡ·‡ да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на ÕËÍÓÈ Ì ÂИÔÓ-„ÓÎˇÏ 48 ‚˙ʉ‡Ì ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ надписа иËс цвят и шрифт, различни от основния. Агробиологично изследване на десертни ÷¬≈“¿–—“¬Œ В случай, че храната съдържа или се състои генетично ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚотÏΘсортове (Limonium лози ÀËÏÓÌËÛÏ M.) 50 41 модифицирани организми в600 съотношение над допустимата ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, ̇ прагова ÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ Конкурентни възможности на земеделските видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор "«ÂωÂÎË и думитеÔβÒ" "Съдържа ÃÂÌÚ‡ 21-32 43 на генетично модифицираните организми производствени кооперации генетично модифицирани организми" задължително се изписват НОВИНИ ОТ МЗХ 7, 36 на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с √·‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ:новини »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 46 »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: Фирмени главни букви, с контрастен на останалата част459; от текста цвят. œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама
Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.
¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,
доц. д-р Б. Николов, ̇ доц. д-р В Гайдарска —ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡Ëˇ - ÒÔ. 쌇ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.
Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.
Списанието се издава с подкрепата на:
ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
3
3
България 2020
ПОТЕНЦИАЛЪТ НА БИОМАСА ЗА ЕНЕРГИЯ В ЕС
Известно е, че производството на енергия от изкопаеми горива генерира продукти, вредни за околната среда. Парниковите газове увеличават ефекта от климатичните промени и винаги съществува рискът замърсителите да проникнат в почвата, където отглеждаме растенията и във водата, която използваме. Нещо повече, изкопаемите горива се превръщат в ограничен източник, тъй като резервите намаляват. Тяхното добиване ще се превърне в голям проблем за околната среда в бъдеще и ще доведе до глобално нарастване на цените на енергията. Алтернатива и на двата проблема е производството на енергия от чисти, възобновяеми източници. Биоенергията, произведена от биомаса за получаване на топлина, електричество или биогорива, е едновременно възобновяема и в повечето случаи много по-чиста от изкопаемите горива.. Целта на проект CEUBIOM (www.ceubiom.org) е да развие хармонизиран метод за оценка на потенциала на биомасата за енергия; този метод трябва да е лесно приложим, лесен за реализация и да отговаря на изискванията на ползвателите. Текущата ситуация в областта на оценяване на потенциала на биомасата за енергия в Европа е много разнородна. Различните страни използват различни методи за събиране на статистически данни за наличната селскостопанска биомаса за производство на биоенергия. Създаването на обща Европейска политика за замяна на изкопаемите горива с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) изисква планиране на произведената от биомаса електрическа и топлинна енергия. Тази задача изисква оценка на наличните ресурси от биомаса за производство на енергия с достатъчна точност. Биомасата е органична ма4
бр. 5, 2011 г., сп.
терия от растителен или животински произход. По отношение на производството на биоенергия, тя може да се раздели на растителна - с дървесен и не дървесен произход и друга – нерастителна. По-голямата част от растителната биомаса произхожда от производството и съпътстващите продукти от горска и селскостопанска растителност. Дървесната биомаса включва дърва за огрев, дървесина от бързорастящи видове, горски остатъци и дървесни отпадъци от индустрията. Недървесната биомаса произхожда от селскостопански растения и включва самите селскостопански култури, растителните остатъци и остатъците от преработката им. Останалата, нерастителна биомаса, включва животински отпадъци и различни домакински отпадъци. Горската и селскостопанска растителност може да бъде специално отглеждана като биомаса, предназначена за производство на биоенергия, или да включва странични продукти и остатъци от други приложения на културите, които също могат да се използват за генериране на биоенергия. Когато химическият строеж на биомасата се разрушава, енергията, която се съдържа в молекулите, се освобождава. Количеството енергия, освободено от единично тегло или единичен
„Земеделие плюс”
обем биомаса, представлява енергийното съдържание на дадения вид биомаса. Различните видове имат различно енергийно съдържание и всеки вид има специфичен начин за използване. Горенето е най-разпространеният начин за производство на биоенергия. Изгарянето на биомаса освобождава топлина, която може или директно да се използва за отопление, или да се използва за производство на електричество. Газификацията превръща биомасата в газ, който или се използва като гориво в газообразната си форма, или се употребява за производство на друг вид енергия (например електричество). Биодизелът се произвежда от екстрахирането на масла, които се съдържат в биомасата и се използва в двигателите по същия начин, както нормалното дизелово гориво Биомаса за биоенергия или за други цели? В повечето случаи горите и обработваемата земя се използват за определени цели. Царевицата и захарната тръстика се използват за производство на биоетанол, но те са също и суровини за храна. Горите се използват за производство на дървен материал. Селскостопанските остатъци се използват като органичен тор. Използването на тези суровини за биоенергия конкурира досегашните им приложения. Затова е небходимо балансиране на нашите енергийни нужди с други наши нужди за използване на същите гори и обработваема земя. Експлоатацията на биомасата за енергийни нужди трябва да се организира по устойчив начин и да се впише в по-широкия контекст, който отчита алтернативните приложения на този ресурс, предоставен от природата. Оценяване потенциала на биомасата Планирането и управлението на растителността, предназначе-
на за използване като суровина Табл. 1. Статистически подход за оценка на биомасата Методология за производство на биоенергия, Страна е важен момент. Информацията публикувана описание за наличното количество биомаБази данни: Национална статистика за са и следователно биоенергията, Австрия да/2008 земеползването и производството, данни от научни изследвания, експертни оценки и др. която може да бъде произведена Босна и от нея, е първостепенна за всеки не Няма данни Херцеговина вид планиране, независимо дали Статистически преглед на базата на попълнени засяга индивидуални предпристатистически форми; данни от Кадастралната агенция на МРРБ, от BULSTAT за разположението емачи или малки предприятия България да/ 2008 на селскостопански единици по вид собственост с регионално, национално или и тип продукция и данни от МЗГХ за фермерско оборудване. даже международно управление. Хърватия да /2008 Да (непотвърдено) Много държави от Европейския 100% структурен надзор на всички активни съюз използват традиционни ме- Чехия да /2008 селскостопански единици, провеждан на по-дълги тоди за оценка на количеството периоди в рамките на преброяванията биомаса, която може потенцида /2008 ално да бъде добита. Тези мето- Дания ди обикновено се позовават на Различни статистически данни от нива Nuts 1 – Nuts 3. Данните се управляват от Германския федерален данни от статистика, получена да/ 2008 статистически офис (Statistisches Bundesamt на базата на малък брой обекти и Германия Deutschland) DESTATIS и се осъвременяват ежегодно. екстраполирана за по-големи обПреглед (всеки 2 год) на база на въпросници ласти, които представляват интепопълвани чрез интервюиране на фермери, под да/ 2009. рес в конкретното разглеждане. Гърция надзора на Гръцката статистическа служба през последните 30 год. Дори тези статистически данни Централната статистическа служба публикова да са акуратни, при уголемяване цялостен анализ на данните за земеделието (засети на мащаба те не съдържат про- Унгария да/ 2008 площи, обработваема земя, добиви.). Отчетите се правят на общинско ниво и данните се уедряват и странствени детайли и се налага сумират на национално ниво. провеждане на скъпоструващи Основни източници на информация – статистически проби. Освен това методите за форми, попълнени под ръководството на да/2008 регионалната администрация. Също отчет на генериране на тези статистиче- Италия структурите на фермите за различни култури и ски данни не са уеднаквени в животни, както и информация за разходите за труд. различните страни на ЕС. Македония не Няма данни Преглед на настоящите стаСъбиране на информация от фермерите чрез отчети тистическите методи за събии сравняването им с други източници на информация Полша да /2009 ране на информация за оценка в административната система,оценка на качеството на ниво съответсвие на земеделска биомаса в някои страни-членки на ЕС и в страните-участници в проекта CEUBIOM Да, на база на биенални анкети с “приближение на съществени въпроси” е представен на таблица 1. Виж- Португалия да /2008 да се, че повечето от страните са публикували методологията си за От 2004, примерни статистически отчети събиращи информация за ферми в областта на събиране на информация. От да- Румъния да /2009 селскостопанската сттистика за посевни площи и нните в таблица 1 страните-члендобив по култури, животновъдство и животинска продукция ки на ЕС и участниците в проекта Словакия не Няма данни може да се разделят в три групи. Очетът на структурата на фермите е база за Страните, които заявяват, че статистическите данни в земеделието. Съгласно да /2008 Наредбите на ЕЦ, той се провежда като преброяване са синхронизирали методология- Словения всеки 10 години, между преброяванията може да се та си, са включени в първата групровежда като примерен отчет. па: Австрия, България, Хърватия, Три различни въпросника съгласувани с тези по преброяването, изпращани директно до източниците Чешката република, Германия, на информацията в средата на юли. Датата на да / 2009 Гърция, Дания, Унгария, Италия, Норвегия преброяването е 31 юли 1999. Административните регистри играят важна роля за допълване на Полша, Португалия, Румъния, въпросниците Словения и Испания. Информация, получена чрез оценка на земеделски Втората група включва стра- Испания да / 2006 структури и компилация съгласнио нормативите на ЕС ни, които са публикували методоОценка за количеството на прибраните култури логията, но не е обявено дали тя и трева се получава от данните за съответното е синхронизиранa с изискванията Великобритания да / 2007 производство и наредбите на ЕС. В тази група
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
синхронизация с ЕС закони да не да/ Наредба: 571/88/ EEC No. 837/90 No. 959/93 да /От 2002 Дания прилага селскостопанската политика на ЕС да, Наредба: 571/88/EEC No. 837/90 No. 959/93 да/ До 2008 Наредба 1166/2008 Сега наредба: 571/88/EEC. да/ Статистическите данни следват нардбите на ЕС. Наредба: 571/88/EEC 837/90 EEC 959/93 EEC не да / Наредба на EС за статистиката да / Наредба: Nº 571/88 Nº 2467/96 2139/2004 1444/2002 да / Наредба на ЕС за статистиката No 837/90 (EEC) No 959/1993 не да / От 2002; е хармонизиран с изискванията за членове на ЕС.
не
да / Наредба 0571/1988; 0837/1990; 0959/1993 не
5
са Великобритания и Норвегия. Тези държави не са участници в проекта GEONARDO. В третата група са страните, за които няма публикувана информация за методологията на събиране на статистически данни за селскостопанската биомаса. Тази група включва Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Украйна и Словакия. Първите четири от тях все още не са членки на Европейския съюз, но са участници в проекта. Статистически данни за земеделието в Словакия не са публикувани. Някои държави-членки на ЕС посочват приетите наредби на ЕС относно статистиката: най-често това са Наредби N º0571/1988; N º 0837/1990; N º 0959/1993. Данните за структурата на земеделските стопанства се получават чрез проучвания, извършени в съответствие с изискванията на ЕС - Наредба 571/88/EEC и нейните по-нататъшни изменения. Изчерпателно проучване структурата на земеделските стопанства (Преброяване на земеделските стопанства) се извършва на всеки 10 години. Методологията на изследването се основава на изискванията на Евростат (Решение на ЕС 1445/2000). Селскостопанската биомаса се изчислява чрез данните за растителна продукция за дадена област. Методиката се основава на законодателството на ЕС: Наредба № 837/90 и Наредба № 959/93. Изследването е хармонизирано с изискванията на ЕС. Селскостопанските отпадъци могат да бъдат оценени въз основа на данните за селскостопанското производство. Данните за площите с лозя и производството на вино и десертно грозде са получени чрез изследването на лозарство и винарство, методология и въпросник въз основа на Наредба 357/79 на ЕИО. Информацията за производствената площ на плодове в стопанството (овощни градини -ябълки, круши, сливи, череши, 6
бр. 5, 2011 г., сп.
праскови, кайсии и т.н.) се получава в съответствие с Наредба 2001/109/ЕО. Допълване на статистическите данни със сателитно наблюдение Сателитите, които са изведени на орбита около Земята, могат да доставят визуална картина за повърхността й чрез измерване на силата на електромагнитния сигнал, отразен от земната повърхност. Най-новите технологии предоставят сензори, които могат да съберат такива данни за наблюденията на Земята от обширни площи в големи подробности (фигура 1.). Тези образи след това се обработват с цел идентифициране какво присъства на повърхността ( сгради, пътища, почва и различни видове растителност). Получените карти позволяват да се изчисли площта, заета от даден вид растителност (видове гори, селскостопански култури или естествена и полуестествена растителност). Освен това, наблюденията на Земята дават информация за структурата на растенията, биохимичните им характеристики и здравословното им състояние. Цялата тази информация може да бъде получена много бързо и при сравнително ниски разходи. Въпреки предимствата на данните от сателитно наблюдаване на Земята, точността на земните измервания не може да се замести. Следователно оптималният метод за оценяване на наличната биомаса и потенциала й е комбинацията от двата подхода. Данните от сателитните наблюдения могат да осигурят достатъчен обем от информация, а земните измервания могат да доставят допълнителна информация, недостъпна чрез никакви други средства. Измерването на земни образци може да набави информация за средната плътност на растенията и количеството биомаса от едно растение. Когато тази информация се комбинира със сателитни данни за цялата площ, заета от даден вид расти-
„Земеделие плюс”
Фигура 1. Карта на различни типове покривки в Европа получена от обработка на сателитни снимки
телност, става възможно да се оцени броя на растенията и количеството биомаса, което може да се добие. Оценката на наличната биомаса не съответства точно на биомасата, която може да бъде прибрана. Технически ограничения може да забраняват прибирането от дадени области, например с големи наклони, където машините не могат да функционират, или поради недостъпност на залесени местности. В други случаи стойността на работите по прибиране на реколтата може да е по-висока от печалбата и това икономическо ограничение може да изключи определени области. Зоните, защитени от национални и международни закони може също да не подлежат на прибиране на реколта. Влиянието върху околната среда от прибирането на реколта също може да е твърде сурово и това да стане причина за изключване на такава растителност от добива. Всички тези ограничения намаляват количеството на потенциално разполагаемата биомаса и оттук колчеството биоенергия, която може да бъде генерирана. След оценката на крайната потенциално разполагаема биомаса е възможно да се оцени количеството енергия, което може да се произведе. Всеки вид растение генерира определено количество биоенергия в зависимост от начина на преработка на биомасата. Когато това количество се умножи по количеството добита биомаса, може да се изчисли количеството енергия, което може да бъде произведено.
Фигура 2. Последователност на етапите за оценка на потенциала на биоенергията
В заключение последователността на действията, включващи оценката на потенциала на биомасата за получаване на биоенергия, започва с идентификацията с помощта на сателитни наблюдения на площта, върху която се намира растителнос-
тта, потенциално използваема за производство на биоенергия. Специфичните свойства на растителността трябва да се допълнят чрез местна експертиза, за да се вземат под внимание характеристиките на дадена област. От обектите, идентифицирани като
потенциални производители на биомаса, някои трябва да бъдат изключени поради технически, икономически и екологични ограничения. Крайният резултат за биомасата, която може да се прибере, може да се използва за оценка на генерираната биоенергия (фигура 2). Хармонизиран метод за оценка на биомасата за енергия в цяла Европа, чрез комбиниране на данни от сателитни наблюдения на Земята и информация от местни експерти, е създаден в рамките на проект CEUBIOM, финансиран от Седма рамкова програма на Европейската комисия. Повече детайли и информация за метода могат да се намерят в специалната страница за електронно обучение (http://ceubiom.geonardo.com) Анна Аладжаджиян, Николай Каканаков, Александър Захариев
От юни стартира новата мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори” от ПРСР Целта на новата Мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори” от ПРСР, която стартира от юни, е да подкрепи фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги. В рамките на две години един фермер или собственик на гори ще може да ползва максимум един комплект консултации по мярката. В комплекта консултации за фермерите се включват задължителни и допълнителни консултантски услуги. Задължителните обхващат: оценка на стопанството и съвети за подобрения относно изпълнението на изискванията на кръстосаното спазване и УПЗДЗЕС, а допълнителните включват консултации по управление на стопанството, специфични консултации в областта на растениевъдството/животновъдството, изготвяне на пълен комплект за кандидатстване за агроекологичните дейности по мярка 214 „Агроекологични плащания”, както и съветнически услуги по време на изпълнението на агроекологичния ангажимент. Комплектът консултации за собствениците на гори включва съвети за: запознаване с горското законодателство, планиране на лесовъдски дейности, запознаване със съвременни практики за стопанисване на горите, вещно право, екосистемни ползи от горите, превенция и защита на горите от пожари, насекоми и болести. Кандидатите трябва да сключат с консултанта договор, в който трябва да се посочи избраният обхват на консултантските услуги, графикът за изпълнението, стойността на предоставения комплект консултации. Финансовата помощ е в размер на 80% от общите допустими разходи, доказани с фактури и платежни документи, но не повече от 1500 евро за пълен комплект консултации. За комплекта консултации в областта на горите максималната стойност на допустимите разходи е 240 евро. Бенефициенти по мярката могат да бъдат фермери - физически или юридически лица, които са регистрирани в ИСАК и/ или са земеделски производители по реда на Наредба №3 от 1999 г. За получаване на консултантски услуги в областта на горите допустими са физически, юридически лица и техните сдружения, също и общини, които са собственици на гори. Кандидатите по мярката подават заявление за подпомагане в Областната дирекция на Разплащателната агенция по постоянен адрес или адрес на седалището на юридическото лице. В заявлението се посочва за кои дейности от комплекта консултации се кандидатства. Началото и краят на приема на заявления за подпомагане се определят със заповед на изпълнителния директор на Разплащателната агенция. След приключване на процедурите за одобрение Разплащателната агенция създава Регистър на лицата, които през съответната година ще ползват финансова помощ за консултантски услуги в областта на земеделието и горите. Те трябва да изберат регистриран консултант и да сключат с него договор. Консултантите ще се избират след провеждане на процедура от Министерство на земеделието и храните и регистърът на одобрените ще бъдат публикуван. Повече информация за мярката може да намерите на интернет страниците на Министерство на земеделието и храните и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. – www.mzh.government.bg и www.prsr.government.bg
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
7
Юбилеи
100 ГОДИНИ ПОЧВЕНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ
Институт по почвознаСчита се, че развитието ние „Н. Пушкаров” и на почвоведската наука цялата почвоведска и е свързано с реорганиаграрна общност са зацията и успехите на пред забележителен земеделието в странаюбилей – 100 години та. Равнището й достига почвена наука в Бълнапредналите страни и гария. От създаването през 1969 г. е спечелен на почвоведската секпървият международен ция през 1911 г. към проект за 1 млн. долара, Земеделската опитна който дава възможност станция – София, от редица учени да спеталантливия български циализират сред водеестествоизпитател, пащите световни школи триот и общественик Никола Пушкаров и в почвознанието – Русия, САЩ, Англия, на Института по почвознание и Института Франция, Германия, Холандия, Белгия и за почвени проучвания през 1947 и 1948 др., а по-късно да работят в централата на г. към БАН и МЗХ по инициатива на акад. ФАО по проекти на ФАО и ЮНЕП, и ЕвроИван Странски и чл. кор. проф. Цветан пейското бюро за почвени изследвания. Стайков, до наши дни почвената наука се Почвената наука е високо оценена в света, развива последователно и се налага трайно а Институтът придобива международна изв практиката. Изградените от тримата учени Проф. д-р Мето- вестност и е обект на внимание на чуждеснаправления в областта на почвознанието, ди Теохаров, транни научни и правителствени делегации общото земеделие, агрохимията и мели- директор на ИП и специалисти. Като високо организирана и орациите в днешно време продължават „Н. Пушкаров” съвременно оборудвана научна институция да се усъвършенстват и почвената наука със своя се превръща в място за научни специализации на интердисциплинарен характер обслужва различни наши и чужди специалисти. В ИП „Н. Пушкаров”се сфери на знанието и икономиката – земеделие и обучават докторанти и специализанти от 25 страни агроекология, екология и природозащита, опазване на Азия, Африка и Латинска Америка. Утвърждават на човека и околната среда. се фундаментални за науката и практиката научни През различните етапи на развитие Институтът направления – почвено-генетично, почвено-еколопо почвознание е бил и днес остава основната гично, агрохимично, почвено-мелиоративно, агронаучноизследователска единица с национално и екологично, агротехническо и агробиологично. международно значение, която последователно След промените и реформите, извършени в нашаработи за устойчивото управление на почвените та страна, от Института бяха отнети важни научноресурси и тяхното опазване. Според проф. Иван Гър- приложни звена като „Управление за едромащабни бучев, имащ голям дял за развитие на съвременната почвени и агрохимически проучвания”, Физикохинаучна тематика, бурното развитие на почвената мична лаборатория (която след три пребазирания наука настъпва през периода между 50те и 70те и изразходвани безрезултатно милиони левове все години на миналия век, когато създадените два още не работи), Школа за следдипломна квалификаинститута са обединени в един през 1960 г. със свой ция и др. Институтът по почвознание беше поставен патрон „Н. Пушкаров”. През това време в страната в зависимост от научноизследователската дейност, са проведени две българо-съветски експедиции за която в настоящия момент не е на особена почит изучаване на българските почви. На тази основа сред държавните органи. Въпреки трудностите, мное създадена национална почвена класификация го наши потребители, които оценяват високо нашия и е издаден най-ценния труд за всички времена труд, и практиката ни подсказаха да реиновираме на тази наука „Почвите в България”. В страната са научното обслужване и през 2009 г. изградихме извършени едромащабни почвени и агрохимически Научно-информационен и иновационен център с проучвания в М 1:25000 и 1:10000 и картирането на Консултантско бюро за проектиране, препоръки, почвите спомага да се разработи национална по- съвети и експертизи, в които участват висококвачвена карта в М 1:400000 и капиталния труд „Райо- лифицирани учени. Със собствени сили и средства ниране на селскостопанските култури в България”. преоборудвахме и Физикохимичната (Централна) 8
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
лаборатория, която е основен източник за научна информация за нашите потребители. За практиката предлагаме важни иновационни решения, технологии, методики, системи и модели за комплексно лабораторно, информационно, агрохимическо, агроекологично и екологично обслужване на земеделското производство и опазване на почвените ресурси и околната среда. По-важните предлагани и прилагани в момента в практиката научни продукти са следните: Референтна база данни за почвите в България, GIS ориентирана агрономическа оценка на продуктивността на земеделските земи, Методика за установяване на агроклиматичния потенциал на земи за ефективно отглеждане на селскостопанските култури, GIS за оценка на риска от водна и ветрова ерозия, противоерозионни технологии за отглеждане на зимни житни и окопни култури, модели на естествени тревни геокомпозити, технологии за мелиорации на кисели, засолени, преовлажнени и замърсени с тежки метали и нефтопродукти почви, радиоекологични и биотехнологични решения и модели, технология за възстановяване на депа за отпадни продукти, технология за определяне баланса на хранителни елементи на ниво ферма и за съхраняване и оползотворяване на течния и твърдия оборски тор, модели за органоминерално торене на полски култури, технология за компостиране, технология за оценка на водообмена в системата „почва-растение-атмосфера” при поливни и неполивни условия, водоспестяващи и екологосъобразни технологии и режими на напояване, системи за обработка на почвата и сеитбооборот на културите, технология за устойчиво производство на енергийни култури и интегрирана борба с плевелите. Институтът по почвознание „Н. Пушкаров” винаги е имал важна роля при формирането на Националната и Европейската политики в областта на опазването и рационалното ползване на почвите и при изпълнението на проекти и задачи, свързани с реализирането им. 100 години почвената наука е пазител на българската земя. Учени от Института участваха при разработването на Закона за почвите, Закона за опазване на почвите, Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България, Националната агроекологична програма на България в рамките на Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма „Околна среда” и др. С участието си в проекти по 5та, 6та и 7ма Рамкови Програми за научно-техническо развитие на ЕК, Програмите Инко-Коперникус, Е-контент, Програмата за Югоизточна Европа, двустранни проекти с научни институти от Белгия, Германия, Гърция, Китай, Русия, САЩ, Франция, Полша, Словакия, Словения и като част от Европейски почвени организации и мрежи, като Европейското почвено бюро,
Европейската асоциация на почвоведите, Центърът за управление на засушаванията за Югоизточна Европа, КОСТ програми, Международният Център по теоретична физика и др. Институтът по почвознание заема своя равностойна позиция в Европейското изследователско пространство. Съществен е приносът на българските почвоведи за разработването на почвената карта на Европа и Атлас на почвите на Европа. Учени от Института по почвознание участват в колективите, разработили Европейската стратегия за опазване на почвите, националната позиция на Република България, по приемането на европейската директива за почвите, научни проекти в подкрепа на Европейската стратегия за опазване на почвите, ОСП на Европейската общност по намаляване на емисиите от парникови газове от земеделските земи, Директивата за управление, стандартизиране и координация на пространствени база данни, опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Нашите многобройни потребители (МЗХ, МОСВ, изпълнителни агенции, собственици и стопани на земя, кооперативни сдружения, природозащитници, научни и учебни организации, обикновени хора и др.) продължават да търсят услугите ни и високо оценяват дадените от нас препоръки, съвети и анализи. Академичният състав на Института, въпреки многото трудности на времето, има необходимия капацитет и равнище и се стреми с много усилия и енергия да надгражда и обогатява отделните научни направления с нови резултати. Всеки, който ни следва, все повече разбира, че плодородието на почвите трябва да се поддържа и повишава, и управлението им като уникален природен ресурс има изключително значение за тяхното здраве и здравето на човека. Развитието на почвената наука във времето е протичало чрез постепенното разкриване на невъзможности от мислими неща, за да достигне своя 100-годишен юбилей и да бъде винаги полезна за хората. Нека посрещнем Юбилея с повече вяра и нови идеи за бъдещето й. Проф. д-р Методи Теохаров
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
9
85 ГОДИНИ ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА – ПАВЛИКЕНИ (продължава от брой 4)
Трети период (1978– 2008 г.) – Научен институт. През 1978 г. с Разпореждане №42 на Бюрото на МС от 12 юни се създава Институт по соята, като съставно звено към новообразувания Научно-производствен комбинат “Растителни масла и протеини”. Дейността на института изцяло се профилира към научноизследователска работа по проблемите на соевото производство. Най-дългогодишен директор на Института по соята е ст.н.с.,д-р Христо Горанов (1978-1993), след него директор е ст.н.с, д-р Георги Тончев (1993-1999), а от началото на 1999 г. до края на 2000 г. директор е ст.н.с., д-р Георги Георгиев. Комплексният подход при научните изследвания по соята допринася за кратко време площта на соята у нас да се увеличи над 7 пъти, добивите да се удвоят, а общото производство да се увеличи над 10 пъти. С усилията на широк кръг научни работници, под общата редакция на Хр. Горанов, Л. Конова и И. Петракиева през 1978 г. е подготвена и издадена монографията “Соя”, която се превръща в настолна книга за учени, преподаватели и производители. През 1979 г. се разработва и предоставя на практиката “Промишлена технология за лентово отглеждане на соята и царевицата за зърно” с автори Хр. Горанов и К. Горанова, която е призната за изобретение. . През 1976 г. е изградена “лаборатория –полупромишлен цех” за производство на бактериалния препарат “Нитрагин” за соя, фасул и леща (която е единствената в страната). Формирани са три научни секции: “Селекция и интродукция на нови сортове соя”; “Промишлени технологии за производство на соя” и “Симбиотична азотфиксация”. По-късно се развива и направлението “Преработка и използване на соята”. За да се интензифицира научния процес се създават и оборудват лаборатории за химически анализи, по фитопатология, микробиология, агротехника, преработка на соята, вегетационна къща и др. През този период постъпват и млади научни сътрудници, с които се покриват всички научни направления специфични за един тясно профилиран институт: И. Георгиев –фитопатология, В. Събев –обработка на почвата и сеитбообороти, З. Червенкова –поливни режими, Г. Георгиев –агротехника, 10
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
А. Алексиева –селекция, В. Янева, Я. Янев, Л. Славчев –азотфиксация и преработка на соята. Като най-значими постижения на Института по соята през този период, намерили и международно признание са: • интензивна технология за производство на соя; • технология за съвместно производство на соя и царевица за зърно; • изпитани нови сортове соя и усъвършенствана технология за производство на соя съвместно с Канзаския институт в САЩ по международната програма INTSOY; • научен продукт “Бактериален тор Нитрагин” за соя, фасул и леща. В направлението “Преработка на соята” бяха разработени и внедрени от инж. Я. Янев три технологии – соево мляко като заместител на майчината кърма за алергични деца; соево мляко за животни бозайници (телета и прасета) и технология за екструдирана преработка на пълномаслена соя в продукти за животните и човека. Като резултат от селекционната дейност в сортовата листа на България са вписани три сорта соя: Павликени 121, Даниела 97 –с автори К. Горанова и Хр. Горанов, Мира 96 –с автори А. Алексиева и М. Филипова, а от 2004 г. сертификат получи и още един сорт соя Сребрина –с автори А. Алексиева и В. Събев. През последните години основен приоритет в дейността на института е създаването на нови, високопродуктивни и устойчиви на абиотичен и биотичен стрес сортове соя, както и рационални технологии за отглеждането им, адаптирани към съвременните условия на селскостопанско производство у нас. Задачите по изпълнението на този приоритет са групирани в следните научни направления: • създаване на нови сортове, адаптирани към стресови фактори, с повишена продуктивност и качество на добива; • разработване на сортовата агротехника; • адаптиране на технологиите към растящ воден дефицит и намалена енергоемкост; • съхраняване и подобряване на почвеното плодородие; • повишаване на качеството на продукцията в зависимост от нейното предназначение; • получаването на оптимални добиви при пазарно
реализуема себестойност; • ефективност от участието на соята в рамките на сеитбооборота; • моделиране и прогнозиране на продукционния процес при соята . През периода декември 2000 – ноември 2008 г. Институтът по соята е филиал на Института по фуражни култури – Плевен, с ръководител на филиала ст.н.с. д-р Георги Георгиев. От началото на 2002 г., освен по проблемите на соята, се започва работа и по селекция на грах, фий, сорго и соргосуданкови хибриди. Научни сътрудници от филиала в Павликени участват в съвместни проекти, заедно със свои колеги от ИФК-Плевен, както и обратно. В опитното поле на Павликени се извеждат опити с грах, фий, сорго, райграс, люцерна, ечемик, рапица и др. С получените резултати от приключилите два научни проекта по соята, разработвани през периода 1999-2007 г. през 2008 г. беше актуализирана и преиздадена Технология за производство на соя. Четвърти период (от ноември 2008 г. и понастоящем). С ПМС №226 от 15.09.2008 г. филиалът на ИФК в Павликени се обособява като „Опитна станция по соята – Павликени” / ОСС/, Държавно предприятие, вписано в Търговския регистър на 05.11.2008 г. ОСС осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика като: – Извършва изследователска, експериментално-производствена, консултантска и експертна дейност в областта на селекцията и агротехниката на стратегическата култура соя, фуражния грах и фия. – Съхранява и поддържа генофонд от соя, пролетен фуражен грах, зимен фий, грудкови бактерии за соя, фасул и леща (Bradyrhizobium japonicum). – Произвежда Предбазови и Базови семена от соя; Базови, С1 и С2 семена от пшеница; Бактериален препарат Нитрагин за соя, фасул и леща. – Предлага семена, Нитрагин, технологии за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж; Технологични решения за преработка и използване на соята за храна на животните и човека. В ОСС – Павликени се извършва научно-изследователска дейност по три текущи научни проекта към ССА – София със срок на изпълнение 2008-2010 г. В ОСС- Павликени се съхранява и поддържа растителен генофонд от: 541 образци соя, 346 образци пролетен грах, 45 образци фий, 75 образци едногодишни фуражни треви, 6 образци многогодишни фуражни треви. През 2009 г. са признати три нови оригинални български сортове соя, създадени в ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА – Павликени, а именно: РОСА, РИЧИ и АВИГЕЯ с водещи селекционери доц. д-р Р. Тодорова, доц. д-р К. Горанова и доц. д-р А. Алексиева.
Ръководни органи на ОСС са: Управителен съвет и директорът. Управителният съвет се състои от трима члена, определени със заповед на Председателя на ССА, с мандат от 4 години, а за директор на Опитната станция е назначен - доц. д-р Георги Георгиев. Като обслужващ Научен съвет на ОСС –Павликени е определен този на Добруджанския земеделски институт – гр. Ген. Тошево, чийто член е директорът на ОСС – Павликени. При изпълнението на конкретните си научни и експериментално-производствени задачи, колективът на станцията поддържа плодотворни контакти с редица научни институти от системата на ССА , БАН, Аграрните университети у нас и др.. Освен научната дейност, в ОСС–Павликени се извършва сортоподдържане и семепроизводство на признатите и внедрени в практиката 6 сорта соя, като изцяло в станцията се произвеждат началните звена (СИП и ПО), предбазовите и базовите семена. Извършва се и семепроизводство на базови и С1 размножение от сортове пшеница селекционирани в ДЗИ –Ген. Тошево, както и производство на стокова продукция от пшеница, соя и слънчоглед. Последните 20 години от развитието на института и опитната станция, освен с приносите в научноизследователската и експерименталнопроизводствената дейност, се характеризират и с някои неблагоприятни тенденции: • непрекъснато намаляване на бюджетната субсидия, с която не се покрива дори ФРЗ, без да се предвиждат средства за материална издръжка на науката; • отнемане на стопанисваната земя от ДПФ, която в момента е едва 1010 дка и като резултат намаляване на собствените приходи; • намаляване числеността на персонала, чрез драстични съкращения, който в момента е 26 броя (от тях 5 научни сътрудници); • напускане на изявени учени и доказали се изследователи и специалисти, в резултат на което важни направления останаха без кадрово покритие; • липса на средства за инвестиции и подръжка на съществуващата материална база и т.н. Обръщайки поглед назад към 85-годишната история на станцията, сме длъжни да отдадем заслужена почит и признание на нейните създатели и първостроители, на всички научни работници и помощен персонал работили и творили през тези години, за тяхната прозорливост, всеотдайност и професионализъм да служат по най-добрия начин на българското земеделие. Техният пример, знания, опит и чувство за отговорност са ни необходими и днес, за да успеем да съхраним постигнатото и да развиваме аграрната наука в полза на българското земеделие и на обществото ни като цяло. Георги Георгиев – директор на ОСС
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
11
Земеделски култури
БИОЛОГИЧНИ И СТОПАНСКИ КАЧЕСТВА НА СОРТОВЕ ОРИЗ С развитие на селското стопанство и в частност оризопроизводството в България, се налага непрекъснатото изпитване на сортовете ориз, които се селекционират или внасят у нас. В условията на постоянни климатични промени и големия брой сортове, особено вносни, е необходимо постоянното им изпитване, за да може да се даде точна информация на производителите, кой от всичките сортове, при условията на дадения регион и подходящата агротехника, ще развие и достигне генетичния си потенциал. В статията представяме резултатите от изследване през 2005 – 2008г. в опитното поле на ОСПЗ–Пазарджик, върху канелена горска почва. Изпитвахме сортовете Дани и Искра, които са българска селекция, Османджик 97 - турска, а Селенио и Балдо – италианска. Предшественик на ориза е соя през 2005г., а през останалите две е ориз. Обработката на почвата се състоеше от есенна дълбока оран на 20-25 cм, последвана от две – три пролетни дискования преди сеитбата. Торенето извършвахме с N16 P8 K8, като предсеитбено внесохме цялото количество фосфорен и калиев тор и 1/2 от азотния. Останалата 1/2 от азотния тор внасяхме в начало на фаза братене съобразно климатичните условия на годината. Сеитбата извършихме от 29ти април през 2008г. до пети май през 2005г., а посевите поникнаха на 19.05.2005г., 22.05.2006г. и 16.05.2008г. През вегетационния период отчитахме начало на фенофазите: поникване, трети лист, братене, вретенене, изметляване, млечна зрелост, восъчна зрелост. Биометричните измер12
бр. 5, 2011 г., сп.
вания включваха показателите: добив на зърно, брой класоносни стебла, височина на растенията, дължина на метлицата, брой разклонения на метлицата, брой зърна, маса на 1000 зърна, хектолитрова маса. Получените резултати са отразени в таблица 1 и показват, че добивите през 2005 г. се движат от 489 кг/дка при сорт Балдо до 1016 кг/дка при сорт Искра. При условията на годината върху канелена горска почва най – висок добив получихме при сорт Искра /1016 кг/дка/, следван от Дани /977 кг/дка/, Селенио /574 кг/дка/ и Балдо /489 кг/дка/ при добив от стандарта Османджик 97 - 690 кг/дка. През 2006г. добивите се движат от 350 до 695 кг/дка като от стандарта сорт Османджик 97 получихме 700 кг/дка. От целия период на изследването най-ниски добиви отчетохме през 2008г. Те се движиха от 226 кг/дка при сорт Дани до 480 кг/дка при сорт Селенио, при добив от стандарта Османджик 97 - 526 кг/дка. Сравнително ниските добиви през тази година се дължат основно на няколко фактора: ниските средно дневни температури през периода на поникване, ниската атмосферна влага по време на цъфтеж /таблица 2/ и неритмичното подаване на поливна вода. През тази година след сеитбата на сортовете ни
„Земеделие плюс”
бяха необходими три дни за да залеем площите. От климатичната характеТабл. 1. Добив зърно и елементи на добива Параметри добив на зърно кг/дкa години
маса хектона 1000 литрова зърна маса г кг
Дани 2005
977
31.4
59.8
2006
695
32.2
56.9
2008
226
27.7
58.6
средно
632.67
30.5
58.4
2005
1016
29.3
61.5
2006
460
31.8
2008
301
35.2
57.6 61.3
средно
592.34
32.3
60.1
Искра
Балдо 2005
489
36.4
57.9
2006
350
36.6
60.3
2008
375
30.3
61.7
средно
395.34
34.4
60.0
2005
574
24.5
58.5
2006
480
26.1
59.0
2008
434
22.4
60.1
средно
496
24.3
59.2
Селенио
Османджик 97 2005
690
30.9
56.8
2006
700
32.8
57.6
2008
526
27.6
61.3
средно
638.67
30.4
58.6
Табл. 2. Климатична характеристика Година 2005 2006 2008 2005 2006 2008
месеци IV V VI VII VIII средномесечна температура на въздуха t0C 11.6 17.3 19.8 22.2 21.5 12.3 17.2 20.4 22.2 22.8 13.3 17.3 21.8 23.5 24.4 относителна влажност на въздуха % 63 72 62 73 73 71 68 69 66 64 73 63 69 61 53
Табл. 3. Биометрични измервания Параметри височина на растенията години cм
IХ
Х
17.9 18.3 17.7
11.8 13.7 12.8
76 66 64
76 76 72
дължина на метлицата cм
брой разклонения на 1 метлица cм
Дани 2005
92,5
14.3
10
2006
85,4
15.3
10
2008
72,5
13.8
12
средно
86.7
14.5
11
2005
105,6
18.6
11
2006
103,3
18.9
2008
68,6
15.4
9 8
средно
92.5
17.6
9
Искра
Балдо 2005
87,3
15.0
8
2006
91,5
17.2
9
2008
72,5
13.9
10
средно
83.75
15.3
9
Селенио 2005
80,3
13.4
9
2006
78,9
13.9
9
2008
70,1
11.9
7
средно
76.4
13.1
8
2005
82,6
12.6
10
2006
84
14.5
10
2008
69,1
11.4
8
средно
78.6
12.8
9
Османджик 97
ристика на периода от сеитба до поникване се вижда, че среднодневните температури са се движили от 11,2 до 18,10С, като само през 8 дни температурата е била над минималната за фаза поникване / 140С/. Друг важен фактор за ниските добиви през 2008 г. е неритмичното подаване на поливна вода. През 2005 г. и 2006г. броят на заливанията на площите е 13, докато през 2008г. заливахме едва седем пъти. Тази година се
оказа и критична по отношение на въздушната влажност, която през периода на фазите от изметляване до началото на млечна зрелост и особено по време на цъфтеж беше 53 до 69%, а за доброто озърняване на метлицата е необходимо да има 70 – 80% въздушна влага. Ниските стойности на този показател доведоха до получаване на зърно с ниска маса на 1000 зърна. През 2008 г. тя се движи 24,5 г при сорт Селенио до 35,2 г при сорт Искра.
Масата на стандарта Османджик 97 е 27,6 г, а по данни на Тракийския земеделски изследователски институт в Одрин – Турция тя трябва да е между 34-35 г. През 2005г. стойностите на този показател са от 24,49 г при сорт Селенио до 36,37 г при сорт Балдо. През 2006г. отново с най–висока маса на 1000 зърна е сорт Балдо /36,6 г/, последван от Османджик /32,8 г/, Дани /32,2 г/, Искра /31,8 г/ и Селенио /26,11 г/. Биометричните измервания на дължина на стъбло и метлица, брой разклонения в една метлица са посочени в таблица 3. През периода на изследването най–високо стъбло измерихме през 2005г. при сорт Искра /105,6 cм/ последван от сортовете Дани /92,1 cм/, Балдо /87,3 cм/, Османджик /82,6 cм / и Селенио /80,3 cм/. През 2006г. и 2008г. тенденцията се запазва, макар и стойностите да са по – ниски, особено през неблагоприятната в климатично отношение 2008г. Дължината на метлицата спазва почти същата закономерност. Най-дълга метлица измерихме през 2006г. при сорт Искра /18,9 cм/, а най–къса през 2008 г. при сорт Османджик 97 /11,4 cм/. По отношение на хектолитровата маса средно за периода на изпитване стойностите се движат по следния начин: най–висока стойност отчетохме при сорт Искра /60,1 кг/, последван от Балдо /60,0 кг/, Селенио /59,2 кг/, Османджик /58,6 кг/ и Дани /58,4 кг/. ИЗВОДИ Получените добиви през отделните години на изследване са променливи и зависят преди всичко от съвпадение на фазата на развитие с климатичните условия. Особеностите на климата са водещи при избор на сорт. При избор на сорт не трябва да се ръководим от едногодишни данни, а от по-дълъг период на изследване. Христина Недева ОСПЗ – Пазарджик
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
13
Сортов потенциал при тютюна в България Тютюнът е култура, която е имала и продължава да има първостепенно значение за икономиката на България. Почвено-климатичните условия на страната са добра предпоставка за производство и възможност за получаване на висококачествена продукция от различните типове и произходи тютюни. Тютюнът е подходящ не само за екологичната, но и за социалната структура на страната. По традиция той се отглежда от столетия в много области и райони на страната като основен поминък и широко разпространена земеделска култура, с която са заети и прехранват хиляди семейства. Целенасочена селекционна работа с тютюна ФТабл. 1. Брой създадени сортове тютюн в в страната започва през 1951 г. със създаване на селекционните пунктове системата на държавното сортоизпитване с Постановление № 836/19.07.1951 г. на Министерския съвет. През 50-те години на 20-ти век се определят основните направления на селекцията при тютюна по типове и произходи. Оформят се и се създават предпоставки за обособяване на селекционни центрове (фиг. 1) – Опитните станции по тютюна в гр. Гоце Делчев, гр. Сандански, гр. Рила, гр. Кърджали, гр. Хасково, гр. Пловдив – с. Марково, с. Козарско – обл. Пазарджик, с. Грудово – обл. Бургас, с. Хан Крум – обл. Шумен, гр. Бяла Слатина – обл. Монтана, с. Джебел – обл. Кърджали и др. Прегледът на материалите от пленумите на Държавна сортова комисия до 1999 г., както и материалите на експертните комисии на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) от 2000-та до 2010 г. показва, че за период от 55 години са създадени, признати и утвърдени със Заповед на министъра на Земеделието 158 сорта тютюн, от които 130 сорта тип Ориенталски, 17 сорта тип Виржиния и 11 сорта тип Бърлей. Средногодишно се падат по 2,8 сорта, На табл. 1 и фиг. 2 представяме постиженията което е много добър атестат за продуктивността на в различните селекционни пунктове, които са селекционните колективи и на селекционната наука създадени в най-типичните райони за отглеждане като цяло при тютюна за страната.
ФФиг. 1. Разположение на селекционните центрове за тютюн в Република България
14
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
ФФиг. 2. Брой на признатите сортове тютюн по селекционни пунктове за периода 1953–1999 г.
ФТабл. 2. Сортов потенциал на селекционната наука при тютюна в България
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
15
на тютюна по типове и произходи. Видно е, че найголям брой признати сортове тютюн са създадени в ИТТИ – гр. Пловдив – 44 броя. Това е резултат на целенасочена селекционна работа и представлява 33 % от общия брой признати сортове тютюн в страната. Научните разработки по създаването на нови сортове са насочени към запазване типичността на отделните произходи. България е известна найвече с производството на ориенталски тютюн. Не случайно най-голям брой сортове са признати от ориенталските тютюни – басма и башибали. Общо от ориенталските тютюни са признати 130 сорта или 82,3% от общия брой на признатите сортове тютюн в България. Голяма част от признатите сортове са намерили своето място в производството. Така например в Официалната сортова листа на страната за 2001 г. са вписани 35 сорта наложили се в практиката, а през 2009 г. са вписани 33 сорта ориенталски тютюн и 17 сорта едролистни тютюни. Българското участие в сортовата листа при тютюна е 100%. Представяме сортовия потенциал в табл. 2, който формира широката суровинна база като направление и функционално предназначение на произвеждания тютюн. Видно е, че са твърде големи и благоприятни възможностите за ежегодно оптимално формиране на сортовата структура на 16
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
производството в зависимост от предпочитанията и търсенията на съответния суровинен сегмент на пазара. Селекционирането, признаването и документирането с авторски свидетелства на по-голямата част от тютюневите сортове е направено преди 1990 година. Трансформацията на авторските свидетелства от Държавна сортова комисия – сега ИАСАС, и от Патентното ведомство в сертификати, съгласно изискванията на UPOV, е направено след 1995 г. в различен период от време (поетапно), с приемането на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Голямата продуктивност на селекцията при тютюна в България предоставя възможност за бързи сортосмени с все по-продуктивни и покачествени сортове, които са основно средства за производство в земеделието. При тютюна, като интензивна култура, тези сортосмени са от порядъка на 5-7 за един период от 50-60 години (1950 – 2010 г.), което е свързано с научно-техническия прогрес в този отрасъл. Доц. д-р Иван Лазаров Филип Лазаров
СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЦАРЕВИЦА Известни са следните технологии за отглеждане на окопни земеделски култури: равна повърхност, тирова, браздова, лехобраздова, хидропонна и контейнерна. При досега известните технологии за отглеждане на окопни култури не е обръщано детайлно внимание върху рационалното хранене и регулиране растежа и развитието чрез кореновата система на растенията. Така например, при тировата технология за отглеждане на окопни култури, разположението на растенията на повърхността на почвата (семето е засято на гребена на тира) не е благоприятно за усвояване на хранителните вещества, особено при летните засушавания, когато на повърхността на тира се образува кора и се напуква почвата. При опит да се премахнат тези затрудняващи храненето условия, т.е. да се окопае повърхността на тира, неизбежно се стига до разкъсвания на кореновата система. Естествено, едно такова повреждане на кореновата система води до още по-голямо затормозяване храненето на растенията. Обикновено мероприятията за регулиране растежа и развитието на растенията при тировата технология се състоят в еднократно внасяне на хранителните вещества при формиране на тира. Едно повторно внасяне на такива вещества, което може да стане чрез повърхностно разпръскване или чрез внасяне в дълбочина до кореновата система на растението, води до чувствително намаляване на ефекта на храненето. При повърхностно разпръскване летливите вещества на някои от торовете бързо се отделят в атмосферата или се разлагат под действие на слънчевите лъчи. В случай, че торът се внася в дълбочина отново съществува опасност от нараняване на кореновата система. При всички други известни начини за отглеждане на окопни култури, като повърхностния, браздовия и лехобраздовия, споменатите неудачи се проявяват в по-голяма или по-малка степен. Гравийната, хидропонната и контейнерната технологии са разработени именно за да отстранят споменатите недостатъци, но се оказват много скъпи, поради използване на специални съоръжения и затова намират ограничено приложение в практиката. Още по-голяма предпазливост изисква прилагането на химически вещества при отглеждане на земеделските култури. Неизползването на необходимото количество минерални торове (особено азотните) и пестициди причинява различни видове заболявания. В статията представяме резултатите от изследване на W- браздова технология за отглеждане на окопни култури. С технологията се цели: а/ да се постигне рационално хранене и регулиране на растежа и развитието на кореновата система при отглеждане на окопни култури без особено скъпи съоръжения и трудоемки мероприятия; б/ почвата да се обработи по такъв начин, че да се получи конфигурация, подходяща за благоприятно засяване, разсаждане, торене, подхранване и поливане на растенията.
Операциите на W-браздовата технология са представени на фиг.1. Както се вижда от фигурата при нормална почвообработка върху равната повърхност профил о на блока се отварят основните бразди 7, като почвата се отхвърля от двете страни на браздите във формата на натрупвания 1а. По този начин напречното сечение на почвата получава конфигурация а. Следващата операция представена във фигурата с буква б е внасянето на дъното на основната бразда 7 на хранителни вещества и евентуално растежни регулатори. След това от страните на браздата 7 се снема почвата и в средата й се оформя хребет 8, като върхът на хребета остава под повърхността на почвата. Внесените вещества се покриват до половината на браздите 9 и 9` с почва, отхвърлена от двете стра-
Фиг.1 Операции на W-браздова технология, приложени при нормална почвообработка
ни на основните бразди, образуващи натрупвания 1. Операцията е показана с профил е. Когато растенията достигнат до фаза 6-9 листа повторно се извършва внасяне на течни хранителни и при възможност регулиращи растежа и развитието вещества 2а, след което се покриват до изравняване на повърхността на почвата. Тези две операции се виждат на фигурата като профили ж и з. На профил о` се вижда как растенията продължават развитието си при напълно заравнена повърхност на блока. При необходимост от поливане се отварят бразди 11 в междуредията 12. Както се вижда при профила в хранителните вещества 2 остават точно под върха на хребета 8. Семената 3 и евентуално необходимите за растежа, развитието и запазването на отглежданата култура вещества като: хербициди, растително-защитни препарати, структурообразуващи съединения и др. се внасят при самото му оформяне. Сега профилът на
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
17
Табл. 1. Лабораторно-полско изследване при отглеждане на царевица Вид технология за отглеждане Повърхностно редова (контрола) Лехобраздова W – браздова (изследваната)
торене (амониева селитра) кг/дкa
средна височина на едно растение cм %
бр. 5, 2011 г., сп.
бр
%
добив (обелени кочани на дкa) кг/дкa %
30 30
163 152
100 93
2013 1740
100 86
558 512
30
189
112
2557
127
709
почвата придобива очертанията, представени на г. След като семето поникне и се образуват от три до пет листа, от двете страни на хребета в образуваните две браздички 9 и 9` и по-точно в долната част 10 на същите се внасят хранителни и евентуално регулиращи растежа и развитието вещества 2а. Тази операция е представена с профил д на фигурата. Поставените цели и задачи на W – браздовата технология се решават като в дъното на отворената основна бразда се внасят хранителните вещества и регулаторите на растежа. След това, от страните на браздата се загребва почва за оформяне в средата на браздата на хребет с височина наравно, а за предпочитане и по-ниско от повърхността на почвата. При или след оформянето на хребета в него се засяват семената или се разсаждат растенията. По този начин от двете страни на хребета се образуват две бразди, долната част на които се използва за допълнителни мероприятия, допринасящи за растежа и развитието на растението, като еднократно и евентуално двукратно внасяне на регулиращи растежа и развитието агенти. Тези две бразди се засипват с почва, растителни остатъци или мулч, след като са проведени споменатите допълнителни мероприятия. Ако са наложителни други такива, като отваряне на поливни бразди, шербетуване и др., те се извършват в междуредието на растенията при или след засипването на двете бразди. Технологията може да се прилага както при нормална почвообработка, така и при минимална и близка до нулевата. Тя намира приложение и при наклонен и пресечен терен. При минимална и близка до нулевата почвообработки не е нужно да се отваря предварително бразда, тъй като такава вече съществува, оформена като поливна бразда при предшествуващата култура. Същата само се разрохква и продълбочава. При наклонен и пресечен терен, както основната бразда, така и хребетът се прекъсват за да се образува шахматно разположение спрямо съседните. Главните преимущества на технологията в сравнение с известните начини за отглеждане на окопни култури се изразяват в следното: – Хранителните вещества се внасят в средата на основната бразда и точно над тях се оформя хребета, в който се засяват семената, по този начин веществата попадат в най-изгодното положение за усвояването им от кореновата система на растението. – Благодарение на това, че височината на гребена, оформян в средата на основната бразда е наравно или до височината на околната почва, то засетите в него семена се намират в благоприятни за тяхното
18
брой кочани на дкa
„Земеделие плюс”
100 92 127
поникване условия: защитени са от околните неблагоприятни атмосферни влияния, като застудяване и вятър. Освен това, тук влагата идва инфилтрационно. – Оформените две успоредни една на друга бразди в непосредствена близост от двете страни на започващата своето развитие коренова система на растението създават условия за повишаване на аерацията, подобряване на огряването от слънчевите лъчи и следователно на затоплянето й и по-добро подхранване. - Понеже засипването на двете страни става покъсно, т.е. след завършване на образуването на първичната коренова система на растението, то за вторичната коренова система и особено за стъблените корени при царевицата, се създават много благоприятни условия за образуването и развитието им. Ясно е, че при практическото приложение на мероприятията на настоящата технология се създават много благоприятни условия за кореново хранене и регулиране на развитието в началните фенофази на окопните земеделски култури, което се отразява положително върху по-нататъшния ход на онтогенезиса им и в крайна сметка довежда до повишаване на добивите. Сравнителното лабораторно-полско изследване е проведено в опитното поле на Института в с. Челопечене. Изследването беше проведено при отглеждането на царевица при предшественик пшеница. За сравнение царевицата беше отгледана при използване на три технологии: новата технология / W-образната/, повърхностно-редова технология и лехобраздова технология. За контрола (100%) бе приета повърхностно-редовата технология, която е най-разпространена в страната ни. Определени са: средната височина на растенията, брой кочани на декар и добив в кг/дкa (обелени кочани). Резултатите от изследването са показани в табл. 1. ИЗВОДИ От проведените лабораторно-полски изследвания се установи, че прилагането на новата технология с дълбочина на отворената бразда 15 cм е по-благоприятно за изследваната култура. Прилагането на изследваната технология при отглеждане на царевица увеличава добива от обелени кочани с 27% спрямо повърхностния редови метод и 35 % спрямо лехобраздовия, като броят на кочаните е по-голям с 27% и съответно с 41%, а височината на растенията, в зависимост от предшественика, е с 12% над контролата и съответно с 19%, в резултат на по-благоприятно кореново хранене, образуване на адвентивна коренова система и пр. Румен Тодоров
!
¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢
¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ
¬ © ° § ÌËÎÏÅÃÂÊÅÜ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ Å ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽ
®ÏËÅÈË¿½ ª ×ÈÇË¿½ ¥¿ ®½ÈÁÃÅ¿ ¬½Ê½ÆËÏË¿½ ®Ï ½Õ¿ © §ËÈ¿½ © ½Á¿Îǽ ¡ ®ÏËÆÔ¿ ²½ÁÃÅÌÂÏÍË¿½ ®Ì ªÂÁÜÈÇË¿½ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ ÌË Ì½ÉÐǽ Å Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ´ÅÍ̽Ê
¬«¨®§¥ §°¨¯°¥
®ÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ ̽ÉÐǽ РʽΠʽ ÏËÄÅ ÂÏ½Ì Î ͽĿſ½ ¿ Á¿Â ËÎÊË¿ÊŠʽÌͽ¿ÈÂÊÅÜ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ͽÊËÄÍ ÈÅ ÎËÍÏË¿Â Î ¿ÅÎËÇ ÀÂÊÂÏÅÔÂÊ ÌËÏÂÊ ÓÅ½È Ä½ Á˾ſ ʽÁ ÇÀ ÒA Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â Î ÌËÁ˾ÍÂÊË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÐÎÌÂÕʽ ÎÂÈÂÇÓÅ ËÊʽ ͽ¾ËϽ ÌÍÂÄ À ÌË Ì×Í¿ËÏË Ê½Ìͽ¿ÈÂÊÅ ν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ Å ¿Ê ÁÍÂÊÅ ¿ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ÎËÍÏË¿ÂÏ p´ÅÍÌ½Ê q Å p´ÅÍÌ½Ê q Ë ÃÅÊË¿ Å ÁÍ ªË¿Å ÌËÎÏÅàÊÅÜ Î½ ÎËÍÏË¿ÂÏ p ÂÈÅ ¥ÎÇ×Íq Å p ÂÈÅ ¨ËÉq ËÃÅÊË¿ Å ÁÍ ¬Ë ¿ÏËÍËÏË Ê½Ìͽ¿ÈÂÊÅ  Î×ÄÁ½ÁÂÊ Å ¿ÊÂÁÍÂÊ ¿ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË p ¿½Ê À½ÍÁ q §ËÆÊË¿ ®ÏËÅÈË¿½ ªË¿Å ÌËÎÏÅÃÂÊÅÜ Î½ p¬ÂÍȽ q ®ÏËÅÈË¿½ ®½ÈÁÃÅ¿ Å p ÂÀ½q ®ÏËÅÈË¿½ ®½ÈÁÃÅ¿ ¬ÍÂÄ À ËÏ ¥ ® ® ν ÐÏ¿×ÍÁÂÊÅ ËÖ ÎÂÁÂÉ ÊË¿Å ÎËÍϽ ̽ÉÐÇ s p ÂÊËq p¯Í½ÇÅÜq p²ÂÈÅÐÎq p ËÜʽq Î ¿ÅÎËÇ ÀÂÊÂÏÅÔÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ä½ Á˾ſ p§ËÈËÍÅÏq p¡½ÍÉÅq Å pª½Ï½ÈÅÜq Î ÌËÁ˾ÍÂÊË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ¬ÍÂÄ À  ÐÏ¿×ÍÁÂÊ ÎËÍÏ p¥Ä½¾ÂÈÈq Î ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊË ËÓ¿ÂÏÂÊË Ç½ÑÜ¿Ë ¿È½ÇÊË ½ ÌÍÂÄ À s p ÅÇÅq Å p¡ËÍÅʽq ÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ Á×Íý¿ÊËÏË ÅÉ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÉÍÂýϽ ʽ ¥ ® ® ν ÌÍÂÁÎÏ¿ÂÊÅ ¿ Ͻ¾È Å ÂÊË ¬ËÈÐÔÂÊ Â ÔÍÂÄ ¿×ÏÍ¿ÅÁË¿½ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ËÏ ÇÍ×ÎÏËÎ ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎËÍÏ p«ÀËÎϽq p® q ÐľÂÇÎÇÅ ÎËÍÏ ®ËÍÏ×Ï Â ÅÄ ÌÅÏ¿½Ê Ľ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ Å ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ÌÍÂÄ À ®ÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ ν ÌËÈÐÔÂÊÅ ÇÀ ÒA ÎÐ ÍË¿ ̽ÉÐÇ Î Ê½Á p´ÅÍÌ½Ê q ÎϽÊÁ½ÍÏ Ä½ ͽÊËÄÍÂÈËÎÏ Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Å Ê½Á p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË ÇÀ ÒA ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ p´ÅÍÌ½Ê q Î ½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q s Î ¬Í¿×ÄÒËÃÁ½ ÀÅ Å ÌË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇŠξËÍ ÇÍÅÏÂÍÅÆ Ä½ ͽÊËÄÍÂÈËÎÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊË Î Å ¬ËÈÐÔÂÊÅÜÏ ÎÂÌÏÂÉ
¤ §¨»´¢ª¥¢ «Ï ¾×ÈÀ½ÍÎǽϽ ÎÂÈÂÇÓÅÜ Â Î×ÄÁ½ÁÂÊË ÀËÈÜÉË ÎËÍÏË¿Ë Í½ÄÊË Ë¾Í½ÄÅ ÇËÂÏË Â Á˾ͽ ÌÍÂÁÌËÎϽ¿Ç½ Ľ ͽĿÅÏÅÂÏË Ê½ ̽ÉÐÇËÌ ÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Ð Ê½Î ÇËÂÏË ËÏ À  ¿ ÇÍÅĽ ÌËͽÁÅ ÊÅÎÇÅÏ ÅÄÇÐÌÊÅ ÓÂÊŠʽ ̽ÉÐǽ Å ÈÅÌνϽ ʽ οË¿ÍÂÉÂÊÊÅ ÅÇËÊËÉÅÔ ÎÇÅ ÎÏÅÉÐÈÅ ®ËÍÏË¿ÂÏ p ÂÊËq p¯Í½ÇÅÜq p²ÂÈÅÐÎq p ËÜʽq Å p ÅÇÅq ν ÊË¿Å ÌËÎÏÅÃÂÊÅÜ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ ͽÊËÄÍÂÈËÎÏ Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ½ ÎËÍÏË¿ÂÏ pª½Ï½ÈÅÜq p¡½ÍÉÅq p§ËÈËÍÅÏq Å p¡ËÍÅʽq ¿ ΠÈÂÇÓÅÜϽ ʽ ǽÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ® ÏÜÒ Â ÌËÎÏÅÀʽÏË Ð¿ÂÈÅÔ½ ¿½Ê ʽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ Πʽ ͽÊÁÂɽʽ s Î ½ ʽ ÁÙÈÃÅʽϽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË Î s ÉÉ Î×ËÏ¿ÂÏÊË Ö½ÌÂÈʽ Å ÉË Á½Èʽ ª½ ¾½Ä½Ï½ ʽ Î×ÄÁ½ÁÂÊÅÏ ÊË¿Å ÎËÍÏË¿Â ÉËàÁ½ ΠÌÍÂÉÅÊ Ç×É ÊË¿½ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜ Ä½ ÕÅÍËÇËÍÂÁË¿Ë ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ̽ÉÐǽ ÌÍÅ ÇËÜÏË Î пÂÈÅÔ½¿½ ÎÏÂÌÂÊϽ ʽ ÉÂÒ½ÊÅĽÓÅÜ Å Î ʽɽÈÜ¿½Ï ÌÍÂÇÅÏ ͽÒËÁŠʽ ÒÂÇϽÍ
ÈÂÃʽ ˾ÂÄÌÂÔÂÊËÎÏ ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ À ¿ ¥¬¯¬ ´ÅÍÌ½Ê Î½ ÌËÈÐÔÂÊÅ ÎÍÂÁÊÅ Á˾ſŠËÏ ÇÀ ÒA ½ ÌÍÂÄ À s ÇÀ ÒA ÎÍÂÁÊË Ä½ ÎÏͽʽϽ ×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ ÌË ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÂÊ Ç½Ì½ÓÅÏÂÏ Ê½ ɽÎÈË Î½ Î×ÅÄÉÂÍÅÉÅ Î ÔÐÃÁÅÏ ÎËÍÏË¿Â ÅÈÅ ÀÅ ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï Å ÌÍÂÁÎÏ¿ÈÜ¿½Ï ÅÊÏÂÍÂΠǽÏË ½ÈÏÂÍʽÏÅ¿ÂÊ ÅÄÏËÔÊÅÇ Ê½ ɽÎÈË Ä½ ¾ÅËÁÅÄÂÈ ÎÈÐÔ½Æ Ô ̽ÉÐÇËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Ð Ê½Î ÌÍÂËÁËÈ ÇÍÅĽϽ ¿ ÇËÜÏË Î ʽÉÅͽ Š̽ÉÐÇË¿ÅÏ ÌÈËÖŠΠ¿×ÄÎϽÊË¿ÜÏ Ê½ ÂÊÂÍÀÅÆÊÅÜ ÎÂÇÏËÍ ¾ÅÒ½ ÉËÀÈÅ Á½ ΠÌÍÂÁËÎϽ¿ÜÏ ËÏ ÏËʽ ÁË ÏËʽ ÅÈÅ ÎÍÂÁÊË ÏËʽ ɽÎÈË Ä½ ¾ÅËÁÅÄÂÈ
¥Ä½¾ÂÈÈ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
¡ËÍÅʽ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
ª½Ï½ÈÅÜ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
¡½ÍÉÅ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
§ËÈËÍÅÏ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
ÅÇÅ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
ËÜʽ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
²ÂÈÅÐÎ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
¯Í½ÇÅÜ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
ÂÊË ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
®ËÍÏ
Á˾ſ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ ÇÀ Ò½ ¿ Ç×É ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏÂ
ÇÀ Ò½
Á˾ſ ¿È½ÇÊË ¿ Ç×É ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏÂ
¯½¾ÈÅÓ½ ÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÊË¿ÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® s Á˾ſ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ Å Á˾ſ ¿È½ÇÊË
¡ËÍÅʽ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
ª½Ï½ÈÅÜ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
¡½ÍÉÅ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
§ËÈËÍÅÏ ´ÅÍÌ½Ê !¿½ÊÀ½ÍÁ
ÅÇÅ ´ÅÍÌ½Ê !¿½ÊÀ½ÍÁ
ËÜʽ ´ÅÍÌ½Ê !¿½ÊÀ½ÍÁ
²ÂÈÅËÎ ´ÅÍÌ½Ê !¿½ÊÀ½ÍÁ
¯Í½ÇÅÜ ´ÅÍÌ½Ê !¿½ÊÀ½ÍÁ
ÂÊË ´ÅÍÌ½Ê !¿½ÊÀ½ÍÁ
®ËÍÏ
ͽÊÁÂɽÊ
¿ÅÎËÔÅʽ ʽ ĽȽÀ½Ê ʽ Ê½Æ ÁËÈʽϽ ÇÐÏÅÆǽ ÎÉ
Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ÉÉ
¯½¾ÈÅÓ½ ÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÊË¿ÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ͽÊÁÂÉ½Ê Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË Å ¿ÅÎËÔŠʽ ʽ ĽȽÀ½Ê ʽ Ê½Æ ÁËÈʽϽ ÇÐÏÅÆǽ
¥Ä½¾ÂÈÈ ´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ
ÎËÍÏ p´ÅÍÌ½Ê q Ƚ¾ËͽÏËÍʽϽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ Â Ð¿ÂÈÅÔÂʽ Î×ËÏ ¿ÂÏÊË Î Å ¬ÍÅ ÎËÍÏ p¯Í½ÇÅÜq ¿½ÍŽÊÏ Ê½ ˾ͽ¾ËÏǽ пÂÈÅÔ½¿½ Ê½Æ ÎÅÈÊË È½¾ËͽÏËÍʽϽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ÌÍÅ Á¿ÂÀËÁÅÕ ÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ Π¬ÍÅ Ê½Æ Á˾ÍÅÏ ¿½ÍŽÊÏŠ˾ֽϽ Á×È ÃÅʽ ʽ Ç×Èʽ Å ÇËÍÂʽ ÌÍÅ ÎËÍÏ p´ÅÍÌ½Ê q ν пÂÈÅÔÂÊÅ Î Å Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÌÍÅ ÂÁÊË Å Á¿EÀËÁÅÕÊË Î×Ò Í½ÊÂÊÅ ÌÍÅ ÎËÍÏ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Î Å ÌÍÅ ÎËÍÏ p¯Í½ÇÅÜq s Î Å ¬ËÈËÃÅÏÂÈÊË ¿ÈÅ ÜÊÅ ʽ ÂÈÂÇÏÍËɽÀÊÅÏʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ¿×ÍÒР˾ֽϽ Á×ÈÃÅʽ ʽ ÇËÍÂʽ Å Ç×Èʽ Πʽ¾ÈÛÁ½¿½ Å ÌÍÅ ÎÂÉÂʽϽ ¾ÂÄ Î×ÒͽÊÂÊÅ ÌÍÅ ÎËÍÏË¿ÂÏ p´ÅÍÌ½Ê q Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ÌË ÎÅÈÊË ÅÄͽ ÄÂÊË ÌÍÅ p´ÅÍÌ½Ê q «¾Ö½Ï½ ɽν ʽ ÇËÍÂʽ Å Ç×Èʽ ÎÈÂÁ ÂÈÂÇÏÍËɽÀÊÅÏʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌÍÅ ÎËÍÏ p´ÅÍÌ½Ê q  пÂÈÅÔÂʽ Î ÁË ¾ÂÄ Î×ÒͽÊÂÊÅ ŠΠÁË ÎÈÂÁ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ ©½ÎÈÂÊËÎÏϽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ËÏ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÅͽÊÅ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ Â ¿ ÀͽÊÅÓÅ ËÏ ÁË ¬Ë ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊÅ Á½ÊÊÅ Î ÌË ¿ÅÎËÇË É½ÎÈÂÊË Î×Á×Íý ÊŠΠËÔÂÍϽ¿½Ï ÎËÍÏË¿ÂÏ p¯Í½ÇÅÜq p ¿½ÊÀ½ÍÁ q p ÂÀ½q Å p¬ÂÍȽq ½ Î ÌË ÊÅÎÇË s p´ÅÍÌ½Ê q p²ÂÈÅÐÎq Å p¡½ÍÉÅq ÇËÅÏË Î½ Î ÌË ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ Ë¾Ö ÌÍËÏÂÅÊ ®ËÍÏË¿ÂÏ p¯Í½ÇÅÜq Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ν Î Ê½Æ ¿ÅÎËÇ Ç½Ì½ÓÅÏÂÏ Ä½ Á˾ſ ʽ ɽÎÈË ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ÎËÍÏË ¿Â ̽ÉÐÇ p¯Í½ÇÅÜq s ÇÀ ÒA p ¿½ÊÀ½ÍÁ q s ÇÀ ÒA ½Äͽ¾ËÏÂʽϽ ÏÂÒÊËÈË ÀÅÜ Ä½ ̽ÉÐÇ ÉËàÁ½ ËÎÅÀÐ ÍÅ Á˾ſ ËÏ ÁË ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÊÂÌËÈÅ¿ÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Å ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÌËÈÅ¿ ÊÅ ¬½ÉÐÇ×Ï ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Î ËÏÀÈÂÃÁ½ ÌÍÅ ÊÂÌËÈÅ¿ÊÅ ÐÎ ÈË¿ÅÜ ÊË ¿ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ¾È½ ÀËÌÍÅÜÏʽ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍʽ Å ¿½
§ËÊÏÍËȽ
ÂÑÅǽΠÊËÎÏ
¾ÍËÆ ÃÅ¿Å
ÂÑÅǽΠÊËÎÏ
¾ÍËÆ ÃÅ¿Å
ÂÑÅǽΠÊËÎÏ
׿ ¿Í×Äǽ Î Ë̽Ŀ½ÊÂÏË Ê½ ËÇËÈʽϽ ÎÍÂÁ½ ÌÍÅȽÀ½ÊÂÏË Ê½ ÂÊÂÍÀÅÆʽ ÎÏÅÉÐȽÓÅÜ Ê½ ÌËοÊÅÏ ǽÔÂÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽ Ͻ  ËÏ ÅÄÇÈÛÔÅÏÂÈÂÊ ÅÊÏÂÍÂÎ ¢ÈÂÇÏÍËɽÀÊÅÏʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ̽ÉÐÇË¿Å ÎÂÉÂʽ ËÏ ÎËÍÏË¿ÂÏ p´ÅÍÌ½Ê q p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Å p¯Í½ÇÅÜq ÌËÁ˾ÍÜ¿½ Ƚ¾ËͽÏËÍʽϽ ÅÉ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ÌÍÅ ÂÁÊË Å Á¿ÂÀËÁÅÕÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ ®ËÍÏË¿ÂϠͽÀÅÍ½Ï ÎÌÂÓÅÑÅÔÊË Ê½ ÂÈÂÇÏÍËɽÀÊÅÏʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ Å ËÏ ÎÍËÇË¿ÂÏ ʽ Î×ÒͽÊÂÊÅ ¬ÍÅ p´ÅÍÌ½Ê q Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¿½ÍŽÊÏ Ê½ ˾ͽ¾ËÏǽ Î Ê½Æ ¿ÅÎËÇË 5 K7 Å Ê½Æ ÊÅÎǽ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏ Ê½ ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿Å 1,s пÂÈÅÔ½¿½ Ê½Æ ÎÅÈÊË È½¾ËͽÏËÍʽϽ Ç×ÈÊÜ ÂÉËÎÏ ÌÍÅ Á¿½Ï½ ÎÍËǽ ʽ Î×ÒͽÊÂÊÅ ®ËÍÏ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q  Í½ÀÅÍ½È ÌË ÎÅÈÊË Ê½ ÂÈÂÇÏÍËɽÀÊÅÏʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ΠпÂÈÅÔ½ ¿½Ê ʽ Ƚ¾ËͽÏËÍʽϽ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ Î ÌÍÅ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊË Î×ÒͽÊÂÊÅ ʽ ÎÂÉÂʽϽ Å Î ÌÍÅ Á¿ÂÀËÁÅÕÊË ÁËǽÏO ÌÍÅ
¾ÍËÆ ÃÅ¿Å
±ÐͽÁ½Ê ®¯ È ¿ËÁ½ ÇÀ ÎÂÉÂʽ
®ÂɽÑËÍ ®¯ ÉÈ È ¿ËÁ½ ÇÀ ÎÂÉÂʽ
®ÂÉ¿ÅÊ ±® ÉÈ ÇÀ ÎÂÉÂʽ
ÁËÄÅ
½ÍŽÊÏÅ
Î×ÎÏËÜÊÅ ʽ ÌËÌÐȽÓÅÜϽ Á½ÏŠʽ ËÏÔÅϽÊ ŠÁÂÊ ÎÈÂÁ Å ÁÂÊ ÎÈÂÁ Å ÁÂÊ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ÎÂÅϾ½Ï½ ÎÂÅϾ½Ï½
¯½¾ÈÅÓ½ ÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏË ÅÄÌÅÏ¿½Ê ʽ ÌÍÂ̽ͽÏŠĽ ¾Ë;½ ÎÍÂÖР̽ÉÐÇË¿½Ï½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ !PHIS GOSSIPII
¿ÍÅÆÎÇÅ Á˾ſ ÌÍÅ ÊÂÀË Â ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË s ÉÉ Å ÉÉ Î×ËÏ ¿ÂÏÊË ÉËÁ½Èʽ Å Ö½ÌÂÈʽ ΠÅÄͽ¿ÊÜ ¿½ Î p´ÅÍÌ½Ê q ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆË ÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ¯Í½ÇÅÜ ¬ËÈÐÔÂÊ Â ÔÍÂÄ ÂÇÎÌÂÍÅ ÉÂÊϽÈÂÊ ÉÐϽÀÂÊÂÄ Ë¾È×Ô¿½Ê ΠÀ½É½ È×ÔÅ 'Y ʽ ÎÂÉÂʽ ËÏ ¿×ÏÍ¿ÅÁË ¿ÅÜ ÒžÍÅÁ p«ÀËÎϽq p q ®ËÍÏ×Ï Â ÅÄÌÅÏ¿½Ê Ľ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ Å ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ÌÍÂÄ À ®ÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ ËÏ ÊÂÀË Î½ ÌËÈÐÔÂÊÅ ÇÀ ÒA ΠʽÁ p´ÅÍÌ½Ê q ŠʽÁ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË ÇÀ ÒA ΠÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î p´ÅÍÌ½Ê q Å ÌÍ¿ÅÕ½¿½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Î ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅÜÏ Î¾ËÍ Â ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ÅÈŠΠʽÁ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ½ÊÁÂɽÊ×Ï Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Â ÌÍŠĽ p´ÅÍÌ½Ê q ŠĽ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË s ÉÉ Å ÉÉ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÉËÁ½Èʽ Å Ö½ÌÂÈʽ ΠÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î p´ÅÍÌ½Ê q ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ²ÂÈÅÐÎ ¬ËÈÐÔÂÊ Â Î×ÖË ÔÍÂÄ ÂÇÎÌÂÍÅÉÂÊϽÈÂÊ ÉÐϽÀÂÊÂÄ Ë¾È×Ô¿½Ê ΠÀ½É½ È×ÔÅ 'Y ʽ ÎÂÉÂʽ ËÏ ÎËÍÏ p® q ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ®  ÅÄÌÅÏ¿½Ê ÌÍÂÄ À ¬Ë Á˾ſ ʽ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ ÇÀ ÒA ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ p´ÅÍÌ½Ê q Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Î ¬Ë Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË ÇÀ ÒA ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ p´ÅÍÌ½Ê q Î ½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Î ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅÜÏ Î¾ËÍ Â Î×ÖË ÌË ¿ÅÎËÇ ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ΠʽÁ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ½ÊÁÂɽÊ×Ï Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Â ÌÍŠĽ p´ÅÍÌ½Ê q ŠĽ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¡×ÈÃÅʽϽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË Â ÉÉ Å ÉÉ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÉËÁ½Èʽ Å Ö½ÌÂÈʽ
ÏÅ¿ÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ν ËÏÔÂÏÂÊÅ ÎÈÂÁ ÌÍÅȽÀ½ÊÂÏË Ê½ ¬ ¿ ÁËÄÅ ÉÈ ÒA Å ÉÈ ÒA
ÌÍÅ ÉÉ Å ÉÉ Ä½ p´ÅÍÌ½Ê q ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽ Ͻ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ËÜʽ ®×ÄÁ½ÁÂÊ Â ÔÍÂÄ ¿×ÏÍ¿ÅÁË ¿½ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ËÏ ÇÍ×ÎÏËο½ÊÂÏË Ê½ ÎËÍ ÏË¿ÂÏ p´ÅÍÌ½Ê q p® q ®ËÍÏ×Ï Â ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ Á×Í Ã½¿ÊËÏË ÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½Ê ¥ ® ® ÌÍÂÄ À ¬Ë Á˾ſ ʽ ÎÐÍË¿ ̽ÉÐÇ ÇÀ ÒA ÎÍÂÁÊË Ä½ ÏÍÅ ÀËÁÅÊÅ ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â p´ÅÍÌ½Ê q Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Î ¬Ë Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË ÇÀ ÒA ΠÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î p´ÅÍÌ½Ê q ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ ¿½ÊÀ½ÍÁ Î×Î ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅÜÏ Á˾ſ  ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ½ÊÁÂɽÊ×Ï Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ÉÐ Â Î ÌË ÊÅÎ×Ç ËÏ ÏËÄŠʽ p´ÅÍÌ½Ê q ¬Ë ÉËÁ½Èʽ Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½Ç ÊËÏË s ÉÉ ËÏÎÏ×Ì¿½ ʽ p´ÅÍÌ½Ê q Î ÉÉ ½ ÌË Ö½ÌÂÈʽ Á×ÈÃÅʽ ÉÉ Î ÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î ÊÂÀË ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À §ËÈËÍÅÏ ¬ËÈÐÔÂÊ Â ËÏ ÇÍ×ÎÏËο½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ Ͻ ÈÅÊÅÜ p q Î ÉÂÃÁпÅÁË¿ ÌÍËÅÄÒËÁ ' HIRSUTUM , ' BARBADENSE , p ½ÈǽÊq ÇÈÛÔÂÊ Â Ä½ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ÌÍÂÄ À ¯ËÄÅ ÎËÍÏ Ä½È½À½ ¿ÅÎËÇË ÌÈËÁÊÅÏ ÎÅ ËÍÀ½ÊÅ s ʽ CÉ ÌÍÅ CÉ Ä½ p´ÅÍÌ½Ê q Å CÉ Ä½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¡Ë¾Å¿×Ï Ê½ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ Â ÇÀ ÒA ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ ΠʽÁ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ÅÄͽ¿ÊÜ¿½ ΠΠp´ÅÍÌ½Ê q ¡Ë¾Å¿×Ï Ê½ ¿È½ÇÊË Â ÇÀ ÒA ΠʽÁ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ʽ p´ÅÍÌ½Ê q ËÎÏ×Ì¿½ Î ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆ ÎÇÅÜÏ Î¾ËÍ Â ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ½ÊÁÂɽÊ×Ï Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Â ÌÍŠĽ p´ÅÍÌ½Ê q ŠĽ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË s ÉÉ Å ÉÉ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÉËÁ½Èʽ Å Ö½ÌÂÈʽ
ÊÅ ÑËÍÉŠʽ ÑËÎÑËÍ Å Ç½ÈÅÆ ª½ ÌËÔ¿ÂÊ ÏÅÌ ÅÄÈÐÃÂʽ ÎÉËÈÊÅÓ½ Î ÊÅÎǽ ÁË ÐÉÂÍÂʽ ÑËÎѽÏʽ Ľ̽ÎÂÊËÎÏ ËÌÏÅɽÈÊË Â ÏËÍÂÊ Π. 0 ÌÍÅ ÇËÂÏË Ë¾ÖÅÜÏ Á˾ſ ʽ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ Ê½Í½ÎÏ¿½ ΠʽÁ ÇËÊÏÍËȽϽ ¬ËÁ ¿ÈÅÜÊÅ ʽ ÎÅÎÏÂÉÊËÏË ÏËÍÂÊ Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊË Ê½Í½ÎÏ¿½Ï ¿ÅÎËÔÅʽϽ ʽ ̽ÉÐÇË¿ÅÜ ÒͽÎÏ ÁË Ê½Á ÊÂÏËÍÂÊË Å ÎÏÍÐÇÏÐÍÊÅÏ ÂÈÂÉÂÊÏŠʽ Á˾ſ½ s ¾ÍËÆ ÇÐ ÏÅÆÇŠʽ ͽÎÏÂÊÅ ÁË ¾Í Î×ΠʽÁ ÇËÊÏÍËȽϽ ŠɽνϽ ʽ ÇÐÏÅÆǽ ÁË À ΠʽÁ ÇËÊÏÍËȽϽ
ÇËÉÌÈÂÇÎʽϽ ËÓÂÊǽ Ľ ͽÊËÄÍÜÈËÎÏ Á˾ſÊËÎÏ Å ÅÇË ÊËÉÅÔÂÎǽ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÎÏ Â ÌËÈÅ¿ÊÅÜÏ ÍÂÃÅÉ ÌÍÅ ¬¬ ¿ ÌËÔ¿ÂÊÅÜ ÎÈËÆ CÉ Å Ê½ÌËÅÏÂÈʽ ÊËÍɽ ÉÉ ¬ÍÅ ÌË ÈÅ¿ÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ËÏ ¿½ÍŽÊÏÅÏ ĽÈËÃÂÊŠʽ CÉ ÕÅÍËÔÅʽ ʽ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÂÏË Î ÌËÈÐÔ½¿½ ËÏ ÁË È¿ ÒA ÌË ¿ÅÎËÇ ÔÅÎÏ ÁËÒËÁ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Î×Î Î×ÖÅÏ ¿½ÍŽÊÏŠĽÈËÃÂÊÅ ÌÍÅ ÎϽÊÁ½ÍÏ Ê½Ï½ ÕÅÍËÔÅʽ s CÉ ª½Æ Á˾×Í ÂÑÂÇÏ ËÏ ÎÉ ÌËÈſʽ ¿ËÁ½ ΠÌËÈÐÔ½¿½ ËÏ ÌËÈſʽ ÊËÍɽ ÉÉ ÌÍÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅ CÉ ª½Æ Á˾×Í ÍÂÄÐÈÏ½Ï ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¿Ê½ÎÜÊÅ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ΠÌËÈÐÔ½¿½ ËÏ ¿½ÍŽÊϽ Î ½ÑÏ ®§ ¿ ÁËĽ ÉÈ ÒA Î Á˾ſ ÇÀ ÒA s ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÇËÊ ÏÍËÈÊÅÜ ¿½ÍŽÊÏ ÇÀ ÒA «Ï ËÎϽʽÈÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ÂÑÂÇÏ×Ï Â ÄʽÔÅÏÂÈÊË ÌË ÎȽ¾ ®ÅÎÏÂÉÊÅÏ ÅÊÎÂÇÏÅÓÅÁÅ ®ÂÉ¿ÅÊ ±® ÏÅËÁÅǽ; ¿ ÁËĽ ÉÈ ÇÀ ÎÂÉÂʽ ®ÂɽÑËÍ ®¯ ¾ÅÑÂÊÏÍÅÊ ¿ ÉÈL È ¿ËÁ½ ÇÀ ÎÂÉÂʽ Å ±ÐͽÁ½Ê ®¯ ǽ;ËÑÐÍ½Ê ¿ ÁËĽ È ¿ËÁ½ ÇÀ ÎÂÉÂʽ ÌÍÅÈËÃÂÊŠĽ ¾Ë;½ ÎÍÂÖР̽ÉÐ ÇË¿½Ï½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ !PHIS GOSSIPII ÔÍÂÄ ÏÍÂÏÅͽÊ ʽ ÎÂÉ ʽϽ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ÌË ÎȽ¾½ ÂÑÅǽÎÊËÎÏ ÊË ËÏ ÁÍÐÀ½ ÎÏͽʽ ÌËÄ¿Ë ÈÜ¿½Ï Ë̽Ŀ½Ê ʽ ÌËÈÂÄʽϽ ÂÊÏËÉËѽÐʽ Ͻ¾È ÇÏÅ¿ÊËÏË Î×ÂÁÅÊÂÊÅ ÌÅÍÅÉÅǽ; ¬ÅÍÅÉËÍ Î ǽÏÂÀËÍÅÄÅͽ ǽÏË ÎÍÂÁÊË ÏËÇÎÅÔÊË Ä½ ȽͿÅÏ ʽ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ ǽÈÅÊǽ Å ÎȽ¾Ë ÏËÇÎÅÔÊË Ä½ ¿×ÄͽÎÏÊÅÏ ʽ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ ǽÈÅÊǽ ŠȽͿÅÏ Š¿×ÄͽÎÏÊÅÏ ʽ ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÄȽÏËËÔÅÓ½ ¬Ë ÀËÈÜɽϽ Ô½ÎÏ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÏ ¾ÅËÈËÀÅÔÊ˽ÇÏÅ¿ÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ÌÍÅÈËÃÂÊÅ ¿×¿ ѽĽ ¾ÐÏËÊÅĽÓÅÜ Ê½ ̽ÉÐǽ ¿ËÁÜÏ ÁË Ð¿ÂÈÅÔÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ǽÏË ÌÍÅ ª³ Í×ÎϽ Â Ê½Æ ¿ÅÎËÇ Å Â ¿ ͽÄÉÂÍ Ê½ ª½Æ Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ÌÍÅÈËÃÂÊÅÏ ¿×¿ ѽĽ Ó×ÑÏÂà ¾ÅËÈËÀÅÔÊ˽Ç
ÇÀ ÒA
Ç×É Ë¾Ö Á˾ſ
ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅ Á˾ſ
ÇÀ ÒA
ÂÑÂÇÏ ËÏ ÇÀ . 0 +
ÇÀ
Ë¾Ö Á˾ſ ʽ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ
Á˾ſ×Ï ÌÍŠ̽ÉÐǽ  ËÏ ÇÀ ÒA ¾ÂÄ ÏËÍÂÊ ÁË ÇÀ ÒA ÌÍÅ . 0 ǽÏË ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË Â ÏËÍÂÊ Π. 0 ÌÍÅ ÇËÂÏË ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽͽÎÏ¿½ Î ÎÌÍÜÉË ÊÂÏËÍÂÊË Ï½¾È 0ANAYOTOVA ' ¢ÑÂÇÏ×Ï ËÏ ÇÀ . 0 +  Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÌÍÅ . ÇÀ 0 ÇÀ Å + ÇÀ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ ×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï ¾ÈÅÄÇÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÊÅ¿ËÏË Ê½ ½ÄËÏÊË ÒͽÊÂÊ ¬½Ê½ÆËÏË¿½ Å ÁÍ 0ANAYOTOVA ÀÍËÊËÉÅÔÂÎǽϽ ËÓÂÊǽ ʽ ÅÄÈÐÃÂʽϽ ÎÉËÈÊÅÓ½ ÌË Ç½Ä¿½ Ô ÎÈÂÁ ÀËÁÅÕÊË ÎÅÎÏÂÉÊË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏËÍÂÊ Πʽͽ ÎÏ¿½ÖÅ ÊËÍÉŠʠΠÌÍËÉÂÊÜ ÄʽÔÅÉË ÌËÔ¿ÂʽϽ ÇÅÎÂÈÅÊÊËÎÏ Å Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ËÍÀ½ÊÅÔÊË ¿ÂÖÂÎÏ¿Ë Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÉÅÊ ͽÈÊÅÜ ½ÄËÏ ÎÅÈÊË ¿½ÍÅͽ ÌË¿ÅÕ½¿½ ΠĽ̽ÎÂÊËÎÏϽ Î ÌËÁ¿ÅÃ
. 0 + . . . 0 . 0 . 0 . 0 0 . 0 . 0 0 . 0 + . 0 + . 0 + ,3$ ,3$
¯ËÍÂÊ ÇÀ ÒA
¯½¾ÈÅÓ½ ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅ Å Ë¾Ö Á˾ſ ʽ ̽ÉÐÇ ÌÍÅ ÎÅÎÏÂÉÊË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏËÍÂÊ ÎÍÂÁÊË Ä½ À
ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ÎϽÊÁ½ÍÏ Ä½ ǽÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Î×ËÏ¿ÂÏÊË Î Å ÉÉ ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ¡½ÍÉÅ ¬ËÈÐÔÂÊ Â ËÏ ÇÍ×ÎÏËο½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÈ ÇÓÅËÊʽϽ ÈÅÊÅÜ p q Î ÀÂÊÌȽÄɽ ËÏ ¿ÅÁ½ ' BARBADENSE , p® q ¥ÄÌÅÏ¿½Ê  ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ¥ ® ® ÌÍÂÄ À ¯ËÄÅ ÎËÍÏ Î×ÖË Ä½È½À½ ¿ÅÎËÇË ÌÈËÁÊÅÏ ÎÅ ËÍÀ½ÊÅ s ʽ CÉ ÌÍÅ CÉ Ä½ p´ÅÍÌ½Ê q Å CÉ Ä½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¡Ë¾Å¿×Ï Ê½ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ Â ÇÀ ÒA ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ s ΠʽÁ p´ÅÍÌ½Ê q ŠʽÁ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¡Ë¾Å¿×Ï Ê½ ¿È½ÇÊË Â ÇÀ ÒA ΠʽÁ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅÜÏ Î¾ËÍ Â ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ΠʽÁ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ½ÊÁÂɽÊ×Ï Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Â ÌÍŠĽ p´ÅÍÌ½Ê q ŠĽ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ½ Á×ÈÃÅʽϽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ÉÉ Î×ËÏ ¿ÂÏÊË ÉËÁ½Èʽ Å Ö½ÌÂÈʽ s ÅÄͽ¿ÊÜ¿½ ΠΠp ¿½ÊÀ½ÍÁ q ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ª½Ï½ÈÅÜ ¬ËÈÐÔÂÊ Â ËÏ ÇÍ×ÎÏËο½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽϽ ÈÅ ÊÅÜ p q p¯ q ¨ÅÊÅÜ p q  ΠÉÂÃÁпÅÁË¿ ÌÍËÅÄÒËÁ ' HIRSUTUM , ' BARBADENSE , ½ p¯ q s ÍÐÉ×ÊÎÇÅ ÎËÍÏ ®ËÍÏ×Ï Â ÅÄÌÅÏ¿½Ê Ľ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ Å ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ÌÍÂÄ À ®ÍÂÁÊË Ä½ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ν ÌËÈÐÔÂÊÅ ÇÀ ÒA ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ ÉÐÇ Î Ê½Á p´ÅÍÌ½Ê q ŠʽÁ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË s ÇÀ ÒA ÌÍ¿ÅÕ½¿½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Î Å ËÏÎÏ×Ì¿½ ʽ p´ÅÍÌ½Ê q Î ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅÜÏ Î¾ËÍ Â ÌË ÀËÈÜÉ s ÇÀ ÒA ÌÍÅ ÇÀ ÒA Ľ p´ÅÍÌ½Ê q Å ÇÀ ÒA Ľ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ΠʽÁ ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ¬Ë ÉËÁ½Èʽ Å Ö½ÌÂȽʽ Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ÉÉ Î ÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ¬Ë ͽÊÁÂÉ½Ê Ê½ ¿È½ÇÊËÏË s ÎȽ¾Ë ÀË
ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ s Î ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ¥Ä½¾ÂÈÈ ªË¿ÅÜÏ ÎËÍÏ p¥Ä½¾ÂÈÈq  ÌËÎÏÅÃÂÊÅ ¿ ÊË¿Ë Ê½ Ìͽ¿ÈÂÊÅ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ ̽ÉÐǽ РʽΠŠÌËÎϽ¿Ü ʽԽÈËÏË Ê½ ÊË¿½ ÀÂÊÂͽÓÅÜ ÎËÍÏË¿Â Î ÂÎÏÂÎÏ¿ÂÊË ËÓ¿ÂÏÂÊË ¿È½ÇÊË Î ¿ÅÎËÇ ÂÇËÈËÀÅÔÂÊ Å ÎÏË̽ÊÎÇÅ ÂÑÂÇÏ ²½Í½ÇÏÂÍÅÄÅͽ ΠΠÁ˾ͽ ÌÍË ÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Í½ÊËÄÍÂÈËÎÏ ÌÍÅÀËÁÊËÎÏ Ä½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË ÌÍžŠͽÊ ¿È½ÇÊËÏË ÉÐ Â Ç×ÎË ÎÍÂÁÊË ÑÅÊË Î ¿ÅÎËǽ ͽ¿ÊËÉÂÍÊËÎÏ Á˾ͽ ͽÄÏÂÀÈÅ¿ËÎÏ Å Á˾ͽ ÄÁͽ¿Åʽ ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË Å ÊÜÇËÅ Á×ÈÃÅÊÊŠҽͽÇÏÂÍÅÎÏÅÇÅ ËÏÎÏ×Ì¿½ ʽ ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ ÎËÍ ÏË¿Â s p´ÅÍÌ½Ê q Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ®ÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ s À ¿ ËÌÅÏ ÅÄ¿ÂÁÂÊ ¿ ¥¬¯¬ s ´ÅÍÌ½Ê ËÏ p¥Ä½¾ÂÈÈq Å p´ÅÍÌ½Ê q ν ÌËÈÐÔÂÊÅ Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÇÀ ÒA Å ÇÀ ÒA ®ÏËÅÈË¿½ Å ÁÍ ÉÍÂýϽ ʽ ¥ ® ® ÎËÍÏ p¥Ä½¾ÂÈÈq ÌË Á˾ſ ʽ ÎÐÍË¿ ̽ ÉÐÇ s ÇÀ ÒA ΠÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î×Î ÎϽÊÁ½ÍÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â p´ÅÍ Ì½Ê q Å p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ®ËÍÏ×Ï Â ÌÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê Ä½ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ÅÇÅ Å ¡ËÍÅʽ ν Ê½Æ ÊË¿ÅÏ ÌËÎÏÅÃÂÊÅÜ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ ̽ÉÐǽ РʽΠ®ËÍÏ p ÅÇÅq  Π¿ÅÎËÇ ÀÂÊÂÏÅÔÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ä½ Á˾ſ Å ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ p´ÅÍÌ½Ê q ÌË Ë¾Ö Å ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅ
ÎÂÌÏÂÉ ¿ Ç×É Ë¾Ö ¿ Ç×É ¿ÍÅÆÎÇÅ ´ÅÍÌ½Ê Á˾ſ ´ÅÍÌ½Ê Á˾ſ ÇÀ Ò½ ÇÀ Ò½
ɽν ʽ ÇÐÏÅÆ Ç½Ï½ À
ͽÊÁ ɽÊ
Á×ÈÃÅ ¿ÅÎËÔÅʽ ʽ ʽ ʽ ¿½ ¿È½Ç ÌÈËÁʽ ÊËÏË ÇÈËÊǽ ÉÉ ÎÉ
¯½¾ÈÅÓ½ ®ÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ʽ ÎËÍÏË¿ÂÏ p¯Í½ÇÅÜq Å p²ÂÈÅÐÎq ËÏ ÅÄ ÌÅÏ¿½ÊÂÏË ÅÉ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË Ì½ÉÐǽ Å Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ´ÅÍÌ½Ê ÌÍÂÄ À ÎÍÂÁÊÅ Á½ÊÊŠĽ ÀËÁÅÊÅ
®ËÍÏË¿Â
´ÅÍÌ½Ê ¯Í½ÇÅÜ ²ÂÈÅÐÎ '$ '$ '$
CÉ
CÉ
OOO
OOO
OO
OOO
ÇÀ ÒA
O
$
ÎÍÂÁÊË
Á˾ſ ÎÐÍË¿ ̽ÉÐÇ ÇÀ ÒA
¯½¾ÈÅÓ½ ×ÎÏËϽ ʽ ÎËÍÏ p²ÂÈÅÐÎq O¾Ö Á˾ſ
'$
ÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Î×Î ÎÅÎÏÂÉÊË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏË ÍÂÊ Π. 0 / Å + / ÌËǽĿ½Ï Ô ÎÍÂÁÊË Ä½ ÀËÁÅÕÂÊ ÌÂÍÅËÁ
½ÍŽÊÏÅ
'$
'$
CÉ CÉ
µÅÍËÔÅʽ ʽ ÃÁÐÍÂÁÅÜϽ ×ÎÏËϽ ʽ ÌËο½ «¾ÖË ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂ
'$
'$
'$
CÉ
CÉ
½ÍŽÊÏÅ
OOO
OO
Á˾ſ ÇÀ ÒA
ÇÀ ÒA
$
ÎÍÂÁÊË
¯½¾ÈÅÓ½ ×ÎÏËϽ ʽ ÎËÍÏ p§ËÈËÍÅÏq Ë¾Ö Á˾ſ À
ÕÅÍËÔÅʽ ʽ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅÜϽ
À×ÎÏËϽ ʽ ÌËο½
O¾ÖË ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂ
CÉ
CÉ
Á˾ſ Î×ËÏ¿ÂÏÊË Î Å ®ËÍÏ p¡ËÍÅʽq Î×ÔÂϽ¿½ ¿ ÀÂÊËÏŠ̽ ÎÅ Á×ÈÃÅʽ Ö½ÌÂÈʽ ÉÉ Å Í½ÊÁÂÉ½Ê Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ¬Ë ͽÊÁÂÉ½Ê Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ÌÍ¿×ÄÒËà Á½ ¿ÅÎËÇËͽÊÁÂɽÊÊÅÜ ÎËÍÏ p´ÅÍ Ì½Ê q ŠͽÈÅÄÅͽ Î ÌË ¿ÅÎËÇ Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË ËÏ ÊÂÀË ¬Ë ͽÊËÄÍÂÈËÎÏ Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Î ÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î n´ÅÍÌ½Ê q ÌÍ¿×Ä ÒËÃÁ½ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ÌË Á˾ſ ʽ ÎÐÍË¿ ̽ÉÐÇ Î ½ ÌË Á˾ſ ʽ ¿È½ÇÊË Î ¡¿½Ï½ ÎËÍϽ ν ÌÍÅÄʽÏŠŠͽÆËÊÅͽÊŠĽ ÓÜȽϽ ÎÏͽʽ ÌÍÂÄ À ÎÅÔÇÅ ÎËÍÏ˿ ν ĽÖÅÏÂÊÅ Î×Î ÎÂÍÏÅÑÅǽÏÅ Î ÅÄÇÈÛÔÂÊÅ ʽ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÏÍÅ s p¥Ä½¾ÂÈÈq p ÅÇÅq Å p¡ËÍÅʽq ÇËÅÏË Î½ ¿ ÌÍËÓÂΠʽ ĽÖÅϽ ÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË Ê½ p¯Í½ÇÅÜq Å p²ÂÈÅÐÎq ¿ ¥ÊÎÏÅ ÏÐϽ ÌË Ì½ÉÐǽ Å Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ´ÅÍÌ½Ê ÌÍÂÄ À Ͻ¾È ν ÌËǽĽÈÅ Ô ÌË Ë¾Ö Á˾ſ ÎÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ½ ËÏ ÀËÁÅÊÅ Á¿½Ï½ ÎËÍϽ ÁËǽĽÊË ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï p´ÅÍÌ½Ê q ÎÏ½Ê Á½ÍϽ Ľ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊË Î Å ½ p²ÂÈÅÐÎq ÀË ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ Å ÌË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅ Á˾ſ ÇÍÅÏÂÍÅÆ Ä½ ͽÊËÄ ÍÂÈËÎÏ ®ÍÂÁÊË Ä½ ÌÂÍÅËÁ ËÏ ÀËÁÅÊÅ À pª½Ï½ÈÅÜq Å p¡½ÍÉÅq ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï ´ÅÍÌ½Ê Î ÎËÍÏ p§ËÈËÍÅÏq ΠÅÄͽ¿ÊÜ¿½ Î ÊÂÀË Ï½¾È ª½Æ ÓÂÊÊËÏË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ÏÍÅÏ ÎËÍϽ  ÏÜÒÊËÏË ÌË Á×ÈÀË ¿È½ÇÊË ®ËÍÏ pª½Ï½ÈÅÜq  ΠÉÉ ÌË Á×ÈÀË ¿È½ÇÊË ËÏ ÏË¿½ ʽ ÎËÍÏ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q s ÎϽÊÁ½ÍÏ Ä½ ǽÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ÁÍÐ ÀÅÏ Á¿½ ÎËÍϽ s p¡½ÍÉÅq Å p§ËÈËÍÅÏq ÅÉ½Ï Î×ËÏ¿ÂÏÊË Î Å ÉÉ ÌË Á×ÈÀË ¿È½ÇÊË ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ÉÉ ÅÄÉÂÍÂʽ ÌË pÌÂÌÂÍÐÁÇÅq Ï ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï p´ÅÍÌ½Ê q Î ÉÉ ËÌÅÏ ÅÄ¿ÂÁÂÊ ÌÍÂÄ À ¿ ¤ÂÉÂÁÂÈÎÇŠѽÇÐÈÏÂÏ ¿ ÀÍ ®ÏÍÐÉÅÓ½ Ç×É °ÊÅ¿ÂÍÎÅÏÂϽ p ËÓ ¡ÂÈÔ¿q ¿ ¶ÅÌ s ©½ÇÂÁËÊÅÜ ËÏ
¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏ˿ ν ÌËÈÐÔÂÊÅ ÎÍÂÁÊÅ Á˾ſŠËÏ ÁË ÇÀ ÒA ÇËÂÏË ÌËǽĿ½ Ô ÌÍÅ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ï Í½ÈÅÄÅÍ½Ï ¿ÅÎËÇÅÜ ÎÅ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È ¬Ë ÇËÉÌÈÂÇÎʽ ËÓÂÊǽ ǽÏË Ê½Æ Á˾ÍŠĽ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ©½ÇÂÁËÊÅÜ Î½ ΠËÔÂÍϽÈÅ p²ÂÈÅÐÎq pª½Ï½ÈÅÜq Å p ÂÀ½q 3PASOVA Å ÁÍ ¯½¾ÈÅÓ½ ©ÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎËÍÏË¿ÂÏ pª½ ϽÈÅÜq p¡½ÍÉÅq Å p§ËÈËÍÅÏq ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË Ì½ÉÐǽ Å Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ´ÅÍÌ½Ê À
®ËÍÏË¿Â
¿ÅÎË ÔÅʽ ʽ ¿½ ÌÈËÁʽ ÇÈËÊǽ ÎÉ
Á×È Í½ÊÁ ÃÅʽ É½Ê Ê½ ¿È½Ç ÊËÏË ÉÉ
ɽν ʽ ÇÐÏÅÆ Ç½Ï½ À
¿ Ç×É ´ÅÍ Ì½Ê
ÎÂÌÏÂÉ ¿ÍÅÆ ÎÇÅ Á˾ſ ÇÀ Ò½
¿ Ç×É ´ÅÍ Ì½Ê
´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ ª½Ï½ÈÅÜ ¡½ÍÉÅ '$ '$ '$
Ë¾Ö Á˾ſ ÇÀ Ò½
´ÅÍÌ½Ê ¿½ÊÀ½ÍÁ §ËÈËÍÅÏ '$ '$ '$
³ÜÈËÎÏÂÊ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÂÊ ½Ê½ÈÅÄ Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Ê½ ÊË¿ÅÏ ŠÎÏ½Ê Á½ÍÏÊÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ Â Ê½Ìͽ¿ÂÊ Î ½¿ÏËɽÏÅÄÅͽÊÅÏ ÎÅÎÏÂÉÅ (6) (IGH 6OLUME )NSTRUMENT ¿ ¯¢§® ¢ ¡ ÐÍÀ½Î ÌÍÂÄ Å À Î (6) Å !&)3 !UTOMATED &IBER )NFORMATION 3YSTEM ÌÍÂÄ À ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ÏÂÇÎÏÅÈ ¿ ÀÍ ¨ËÁÄ ¬ËÈÕ½
ÌËǽĿ½ ÁËǽĽÊË ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÎÏËÆÊËÎÏÅ ÌÍÅ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ÔÂÏÅÍÅ ÌËÈÊËÏË ÎÂÅϾË˾ͽÖÂÊÅ Π¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÁ¿ÐÌËÈÊËÏË ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ¡×ȾËǽϽ ËÍ½Ê Ê½ Á×ȾËÔÅʽ CÉ ÌË¿ÅÕ½¿½ ˾ÖÅÜ ÁË ¾Å¿ Î×Î ÎÌÍÜÉË ËͽÊϽ ʽ CÉ ¤½ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ »Ãʽ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÌÍÅ ÌËÔ¿ÂÊ ÏÅÌ ÅÄÈÐÃÂʽ ÎÉËÈÊÅÓ½ ÏËÍÂÊÂÏË Ê½ ̽ÉРǽ  ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË ÁË ÌÍÅȽÀ½Ê ʽ ÊËÍÉÅ . 0 ÌÍÅ ÇËÅÏË Ë¾ÖÅÜÏ Á˾ſ ʽ ÊÂËɽÀ½ÊÂÊ Ì½ÉÐÇ Â ¿ ÌË¿ÂÔ ΠÎÌÍÜÉË . 0
¥ÄÌÅÏ¿½ÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â p§ËÈËÍÅÏq Å p²ÂÈÅÐÎq ÉËÀ½Ï Á½ ΠËÏ ÀÈÂÃÁ½Ï ÌÍÅ ÌË ¿ÅÎËǽ À×ÎÏËϽ ǽÇÏË Ê½ CÉ Ï½Ç½ Å ÌÍÅ ÕÅÍË ÔÅʽ CÉ Ä½ ÉÂÃÁÐÍÂÁÅ ¬ÍŠϽÄÅ ÇËÊÑÅÀÐͽÓÅÜ Î ÌËÈÐÔ½¿½Ï Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË ÌË ¿ÅÎËÇÅ Á˾ſŠËÏ ÇËÊÏÍËÈÊÅÜ ¿½ÍŽÊÏ Î×ËÏ¿ÂÏ ÊË Î Å ÇÀ ÒA Å ÇÀ ÒA ÌÍÅ Ì×Í¿ÅÜ ÎËÍÏ Å Î Å ¿ ÌË¿ÂÔ ÇÀ ÒA Å ÇÀ ÒA ÌÍÅ ¿ÏËÍÅÜ ÎËÍÏ Ï½¾È Å ´ÅÎÏÅÜÏ ÁËÒËÁ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÇËÊÏÍËȽϽ  ÌË ¿ÅÎËÇ ÌÍÅ ÎËÍÏ p§ËÈËÍÅÏq Î s È¿ ÒÂÇÏ½Í ¿ ÌË¿ÂÔ ½ ÌÍÅ ÎËÍÏ p²ÂÈÅÐÎq s Î s È¿ ÒÂÇϽÍ
'$
ÔÂÏÅÍÅÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾ͽÖÂÊÅÂ
ËÍ½Ê CÉ ËÍ½Ê CÉ '$ . 0 . 0 . 0 . 0 '$
ÇÀ ÒA
$
ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅ Á˾ſ
Á¿ÐÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾ͽÖÂÊÅÂ
±½ÇÏËÍÅ
ÇÀ ÒA
$
Ë¾Ö Á˾ſ
¯½¾ÈÅÓ½ Ƚ¿ÊÅ ÁÂÆÎÏ¿ÅÜ Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅÏ ѽÇÏËÍÅ ¿×ÍÒР˾ÖÅÜ Á˾ſ ʽ ̽ÉÐÇ ÎÍÂÁÊË Ä½ À
ǽ ν ʽÎËÔÂÊÅ Ç×É Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÏÂÒÊËÈËÀÅÅ ËÎÊË¿½ÊŠʽ ÌÍÅÊ ÓÅÌÅÏ ʽ ÂÇËÈËÀÅÔÊËÏË Å ÐÎÏËÆÔÅ¿Ë ÄÂÉÂÁÂÈÅ Ľ ʽɽÈÜ¿½Ê ĽÉ×ÍÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ËÇËÈʽϽ ÎÍÂÁ½ пÂÈÅÔ½¿½Ê ÎÏÂÌÂÊϽ ʽ É ҽÊÅĽÓÅÜ Å ÍÂÁÐÓÅͽÊ ʽ Í×ÔÊÅÜ ÏÍÐÁ ŠпÂÈÅÔ½¿½Ê ʽ ÔÅÎ ÏÅÜ ÁËÒËÁ ËÏ ÂÁÅÊ ÒÂÇÏ½Í ®ÂÌÏÂÉ¿ÍÅÆÎÇÅÜÏ Å Ë¾ÖÅÜÏ Á˾ſ ʽ ÎÐÍË¿ ̽ÉÐÇ ÌÍÅ ÎËÍÏ p ¿½ÊÀ½ÍÁ q ʽͽÎÏ¿½Ï ¿ Ê½Æ ¿ÅÎËǽ ÎÏÂÌÂÊ ÌÍÅ Î×ÔÂϽ¿½Ê ʽ ÔÂÏÅÍÅÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾ͽÖÂÊÅ ËÍ½Ê Ê½ CÉ Å ÏËÍÂÊ Π. 0 Å ÁËÎÏÅÀ½Ï Î×ËÏ¿ÂÏÊË ÇÀ ÒA Å ÇÀ ÒA ΠŠʽÁ ÎϽÊÁ½ÍϽ Ͻ¾È ½¿ÊÅÖÂÏË Ê½ Á˾ſ½ ÎÐÍË¿ ̽ÉÐÇ
4.3
Изабелл
0.05
3 $
ÎÍÂÁÊË ´ÅÍÌ½Ê ÂÈÅ ¥ÎÇ½Í ÂÊË ¯Í½ÇÅÜ ²ÂÈÅÐÎ "OYNA 7IKI ¿½ÊÀ½ÍÁ ¬ÂÍȽ ÂÀ½ §ËÈËÍÅÏ ¡½ÍÉÅ ª½Ï½ÈŽ ¡ËÍÅʽ
®ËÍÏË¿Â
ÉÅÇÍËÊÂÍʽ ÎÏËÆÊËÎÏ ÉÅÇ
26.9
1.15
À TEX ÎÍÂÁ ÊË 3 $
ÄÁͽ¿Åʽ
25.50
0.34
Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ÉÉ ÎÍÂÁ ÊË 3 $
81.3
ÎÍÂÁ ÊË
0.87
3 $
ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ
9.5
ÎÍÂÁ ÊË
0.64
3 $
ͽÄÏÂÀÈÅ¿ËÎÏ
¯½¾ÈÅÓ½ ¯ÂÒÊËÈËÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ʽ ¿È½ÇÊËÏË Ê½ ÊË¿ÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ Å ÎϽÊÁ½ÍÏÅÏ ËÌÍÂÁÂÈÂÊÅ Î (6) ¿ ¯¢§® ¢ ¡ ÐÍÀ½Î s À
ÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ½Ê½ÈÅĽ ¿ ¯¢§® ¢ ¡ s ÐÍÀ½Î Ͻ¾È ÌË Ç½Ä¿½Ï Ô ÌË Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ÉÉ Ï Î ËÏʽ ÎÜÏ Ç×É ÎÍÂÁÊ˿ȽÇÊÂÎÏÅÏ ̽ÉÐÓÅ ½ ÌË ÑÅÊËÎÏ ËÌÍÂÁÂÈÂʽ Î ÉÅÇÍËÊÂÍʽϽ ÎÏËÆÊËÎÏ ÉÅÇ Ç×É ÀÍÐÌÅÏ pÑÅÊÅq ËÏ ÁË ÉÅÇ Å pÎÍÂÁÊËÑÅÊÅq ̽ÉÐÓÅ ËÏ ÁO ÉÅÇ ® Ê½Æ Á×ÈÀË ¿È½ÇÊË Î½ p¡½ÍÉÅq Å pª½Ï½ÈÅÜq Î Ê½Æ ÑÅÊË s p ¿½ÊÀ½ÍÁ q Å p ÂÀ½q ÎÅÔÇÅ ÎËÍÏ˿ ΠËÏÈÅÔ½¿½Ï Î Á˾ͽ ËÏ ÁË À TEX ÁË ÉÊËÀË Á˾ͽ ʽÁ À TEX ÄÁͽ¿Åʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË À TEX Šν Î ÉÊËÀË Á˾ͽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ ÌË Á×ÈÃÅʽ ® Ê½Æ ÄÁͽ¿Ë ¿È½ÇÊË Â p¡ËÍÅʽq ½ Î Ê½Æ Á˾ͽ ÅÄͽ¿ÊÂÊËÎÏ ÌË Á×ÈÃÅʽ s pª½Ï½ÈÅÜq ¥É½Ï Á˾ÍË Å ÉÊËÀË Á˾ÍË ÐÁ×Èý¿½Ê ʽ ¿È½ÇÊËÏË
¯Â Ò Ê Ë È Ë À Å Ô Ê Å Ï Â ½Ê½ÈÅÄŠʽÌͽ¿ÂÊÅ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ÏÂÇÎÏÅÈ ¿ ÀÍ ¨ËÁÄ s ¬ËÈÕ½ ÌË Ï¿×ÍÃÁ½¿½Ï ¿ÅÎËÇËÏË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ¿È½ÇÊËÏË Ê½ ÊË¿ÅÏ ŠÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÏ ÎËÍÏ˿ ̽ÉÐÇ ËÈÂÉÅ ¿×ÄÉËà ÊËÎÏŠĽ пÂÈÅÔ½¿½Ê ʽ Á˾ſ½ ÌÍŠ̽ÉÐǽ Åɽ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ÒÂÏÂÍËÄÅν ËÈÜɽϽ ÏÍÐÁËÂÉÇËÎÏ Î¿×Í Ä½Ê½ Î Í×ÔÊËÏË Ç½ÎÏÍÅͽÊ ŠËÌͽտ½Ê ʽ Ó¿ÂÏË¿ÂÏ Š¿ÅÎËǽϽ ξÂÎÏËÆÊËÎÏ Ê½ ÒžÍÅÁÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ¿ÅʽÀŠν ¾ÅÈÅ ÌÍÂÔǽ Ľ ÌͽÇÏÅÔÂÎÇËÏË ÉÐ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ½ÁÅǽÈÊË ÍÂÕÂÊÅ ʽ ÌÍ˾È ɽ  ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Ê½ É×ÃÇËÎÏÂÍÅÈÊÅ ÈÅÊÅÅ «Ï ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÏ & ÇÍ×ÎÏËÎÇÅ ÔÂÏÅÍÅ s p )q p ÂÈÅ ¥ÎÇ×Íq p ) ª½Ï½ÈÅÜq p ´ÅÍÌ½Ê q Å p ª½Ï½ÈÅÜq ν Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ËÏ Í½ÎÏÂÊÅ À Å ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï ÎϽÊÁ½ÍϽ s p´ÅÍÌ½Ê q Î ¬×Í¿ÅÏ Á¿Â ν Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇ ÒÂÏÂÍËÄÅÎÂÊ ÂÑÂÇÏs ²Å¾ÍÅÁÅÏ & p q p©ÅÈÂÊÅÐÉq Å p ¯ q ν Î Ê½Æ ¿ÅÎËÇÅ ÎÏËÆÊËÎÏŠĽ Á×ÈÃÅʽϽ ŠͽÊÁÂɽʽ ʽ ¿È½ÇÊËÏË ¬Ë Á×ÈÃÅʽ ʽ ¿ÈAÇÊËÏË ÉÉ ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½Ï ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÜ ÎËÍÏ Î ÉÉ ½ ÌË Í½ÊÁÂÉ½Ê Ê½ ¿È½ÇÊËÏË ÉÊËÀË É½ÈÇË ÉÐ ËÏÎÏ×Ì¿½Ï Î ÁË ¬Ë ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ ÊËÎÏ ËÏ Í½ÎÏÂÊÅ À ÀË Ê½Á¿ÅÕ½¿½Ï Î ©ÂÏËÁ×Ï Ê½ ÂɾÍÅËÇÐÈÏÐͽϽ ÌÍÅÈËÃÂÊ ÌÍÅ ËÏÁ½ÈÂÔÂʽϽ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ Ê½ ̽ÉÐǽ Åɽ ÌËÏÂÊÓŽÈÊÅ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏŠĽ ÌË Á˾ÍÜ¿½Ê ŠÐÎÇËÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ª½Ìͽ¿ÂÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ÌËǽĽҽ ÊÂ˾ÒËÁÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍÂÁ¿½ÍÅÏÂÈÊÅ ÏÍÂÏÅͽ ÊÅÜ Î Í½ÎÏÂÃÊÅ ÒËÍÉËÊŠʽ ÒžÍÅÁÊÅÏ ĽÍËÁÅÕÅ ÁË ÁËÎÏÅÀ½Ê ʽ ÌËÁÒËÁÜֽϽ ѽĽ ʽ ËÏÁÂÈÜÊÂÏË ÅÉ ²Í½ÊÅÏÂÈʽϽ ÎÍÂÁ½ ÅÄ ÌËÈÄ¿½Ê½ Ľ ÏÜÒÊËÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ÌË ÄÅÄÒËÁý¿ E ÐÎÌÂÕ ÊË ÌÍÅÈËÃÅɽ ÌÍÅ ÂɾÍÅËÎ̽ÎÜ¿½ÊÂÏË ×¿ ¿Í×Äǽ Î ÀÈ˾½ÈÊËÏË Ä½ÏËÌÈÜÊ ŠĽÔÂÎÏÅÈÅÏ ÌÍË Á×ÈÃÅÏÂÈÊŠĽÎÐÕ½¿½ÊÅÜ ËÏ ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ Ľ ÐÎÏËÆÔÅ
¿ËÏË Ì½ÉÐÇËÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ÍÂÀÅËʽ  ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏϽ ʽ ÎËÍÏË¿ÂÏ ¬ÍÅÈËÃÂÊËÏË ÌËÔ¿ÂÊË Ä½ÎÐÕ½¿½Ê ¬¬ ¿×¿ ѽĽ Ó×ÑÏÂà ÌÈËÁË˾ͽÄп½Ê ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½ ÄʽÔÅÏÂÈÊË ÅÊ ÒžÅͽÊ ʽ ͽÎÏÂý ĽÎÅÈ¿½ Ëǽ̿½ÊÂÏË Ê½ Ľ¿Í×ÄÅÏ Šʽɽ ÈÜ¿½ ¾ÍËÜ Å É½Î½Ï½ ʽ ÇÐÏÅÆÇÅÏ ÅÊÏÂÀͽÈÂÊ ÅÄÍ½Ä Ê½ ÇËÂÏË Â ÌËÊÅÃÂʽϽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Ê½ ÎËÍÏË¿ÂÏ ̽ÉÐÇ p²ÂÈÅÐÎq p ¿½Ê À½ÍÁ q Å p´ÅÍÌ½Ê q ËÁÊÅÜÏ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ê½ ÈÅÎϽϽ ¿ ÇËÊ ÏÍËÈÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Ê½ ÏÍÅÏ ÎËÍϽ  ¿ ÀͽÊÅÓÅÏ ¾½Í½ ½ ¿ ĽÎÐÕÂÊÅÏ s ʽÁ ¾½Í½ ÇËÂÏË ÌËǽĽ Ô ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ĽÎÐÕ½¿½Ê ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÅÄÌÅÏ¿½Ï ÐÉÂÍÂÊ ¿ËÁÂÊ ÎÏÍÂÎ ÏË¿½ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÊË Î×ÎÏËÜÊÅ ËÏÔÂÏÂÊÅÏ ÎÏËÆÊËÎÏŠʽ ÈÅÎÏÊÅÜ À½ÄË¿ ˾ÉÂÊ ¿ ĽÎÐÕÂÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Î½ Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊË ÌË ÊÅÎÇÅ ËÏ ÏÂÄŠʽ ÇËÊÏÍËÈÊÅÏ ¥ÊÒžÅÓÅÜϽ ʽ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ÏͽÊÎÌÅͽÓÅÜ Ï½ Å ÐÎÏÅÔʽϽ ÌÍË¿ËÁÅÉËÎÏ ÀS ν ËÖ ÌË ÁͽÎÏÅÔÊÅ Î×ËÏ¿ÂÏ ÊÅÏ ÎÏËÆÊËÎÏŠν ÌËÊÅÃÂÊÅ Î Å ®Ì½Á×Ï Ê½ ÎÇËÍËÎÏϽ ʽ ÑËÏËÎÅÊÏÂĽϽ ÌÍÅ ÎËÍÏ p´ÅÍÌ½Ê o  ½ ʽɽÈÂÊÅÂÏË Ê½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ÏͽÊÎÌÅͽÓÅÜϽ Å ÐÎÏÅÔʽϽ ÌÍË¿ËÁÅÉËÎÏ Î×ËÏ¿ÂÏÊË Å ¥ ÌÍÅ ÏÍÅÏ ÎËÍϽ ĽÎÐÕ½¿½ÊÂÏË ÌÍ ÁÅÄ¿ÅÇ¿½ ÄʽÔÅÏÂÈÊË Ê½É½ÈÜ¿½Ê ʽ Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÑËÏËÎÅÊ ÏÂÏÅÔÊÅÏ ÌÅÀÉÂÊÏÅ s ÒÈËÍËÑÅÈ A ÒÈËÍËÑÅÈ B ŠǽÍËÏÅÊËÅÁÅ Ê½Æ É½Èǽ ÎÏÂÌÂÊ Ä½ÎÐÕ½¿½ÊÂÏË Î ËÏͽÄÜ¿½ ʽ Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ǽÍËÏÅÊËÅÁÅÏ ÇËÂÏË ÉËàÁ½ Π˾ÜÎÊÅ Î ¾ÅËÈËÀÅÔʽϽ ÅÉ ÍËÈÜ Á½ ĽÖÅϽ¿½Ï ÒÈËÍËÑÅȽ ËÏ ÑËÏËËÇÅÎÈÂÊÅ ÌÍÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ÐÎÈË¿ÅÜ ¬ËÈÐÔÂÊÅÏ ÍÂÄÐÈϽ ÏÅ ÇËÍÂÎÌËÊÁÅÍ½Ï Î ÏÂÄŠʽ )NAMULLAH AND )SODA Å ÌËǽĿ½Ï Ô ÑË ÏËÎÅÊÏÂÏÅÔÊÅÜÏ ½Ì½Í½Ï ʽ ̽ÉÐǽ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊË Î ÌÍÂÁ̽Ŀ½ ËÏ ¿ËÁÂÊ ÎÏÍÂÎ ÔÍÂÄ ¿ÅÎËǽ ÏͽÊÎ ÌÅͽÓÅÜ Å ½ÇÏÅ¿ÅͽÊ ʽ ÑËÏËÁÅÕ½ÊÂÏË ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ¿ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽ ʽ ̽ÉÐ
Понастоящем повече от половината световно производство на соя (64%) се получава от трансгенна соя. Приблизително 40 милиона тона от нея се преработват за фуражни цели при храненето на свине, птици, говеда, както и за хранителни продукти, презназначени за човека. Първата геннно модифицирана (ГМ) соя е засята в Съединените щати през 1996 година. Днес ГМ соя се отглежда официално в девет страни (САЩ, Аржентина, Бразилия, Канада, Парагвай, Уругвай, Южна Африка, Австралия и Мексико), покривайки площ от над 60 милиона хa. Тази соя притежава ген, който й придава хербицидна устойчивост основно на хербицида Glyphosate (Раундъп). В САЩ и Аржентина ГМ соя е официално одобрена и се използва без ограничения, наравно с традиционно отглежданата соя. В тези две страни се отглеждат между 89 и 92 % от площите с ГМ соя в света. Обикновено вносът от тези две страни съдържа високо количество ГМ соя, тъй като производителите и правителствата там не откриват причини за разделянето на двата вида соя при отглеждането, прибирането, съхранението и преработката им. В Бразилия, също една от големите производителки на соя, обаче съществува диференцирано отглеждане на тази култура. В северната част на страната се отглежда основно традиционната соя, докато в южната площите се засяват с ГМ соя. Повечето европейски компании за хранителни продукти предпочитат да купуват и внасят семена от северната част на сраната, тъй като соята там съдържа минимални количества от ГМ соя или е напълно чиста. За съжаление обаче Европа не е в състояние да поддържа високо ниво на продуктивност в животновъдството си без използването на тази вносна соя. Трансгенните култури обаче винаги са били обект на живи полемики и дебати. Въпреки това те са широко разпространени в света, а глифозат- толерантната соя е най – широко отглежданата ГМО култура за последните години. При това положение възниква въпроса – какви са плюсовете на генно модифицираните сортове и подпомага ли отглеждането на тези сортове печалбата на фермерите? Генетичното инженерство е метод, който
позволява генетичното подобряване на културните растения без да разрушава генетичната структура и стопанската стойност на доказаните в практиката сортове, като чрез трансферирането на нови гени им се придават допълнителни, полезни за човека и домашните животни признаци, като по – висока устойчивост към болести и неприятели, по- висока устойчивост на екстремни ниски и високи температури, по – високо съдържание на протеини или незаменими амино- и мастни киселини, захари, лекарствени и други биологично-активни вещества. Въвеждането на сортове с желани признаци е много по – бързо чрез генното инженерство, отколкото чрез хибридизация и по този начин е възможно по – бързото създаване на генетично модифицирани храни с определени качесва. ГМО организмите не носят никакъв риск за човека и домашните животни, стига трансферните гени да не контролират синтеза на вредни за здравето им вещества като отровни алкалоиди, стресови белтъци, хормони и др, които могат да нарушат физиологичния им статус и да не усилват възможностите на реципиентните сортове да натрупват в клетките си такива вредни вещества. Кои са главните икономически причини, налагащи увеличеното отглеждане на ГМ соя? Според американските фермери това са на първо място увеличените добиви поради подобрения плевелен контрол и намалените разходи за пестициди. Отглеждането на ГМ соя позволява на тези фермери да спестят до 30% разходи в сравнение с фермерите, отглеждащи обикновена соя. Направения икономически анализ на производството на соя от двата типа показва, че фермерите, оглеждащи ГМ соя са имали предимство по отношение на разходите във всички аспекти на провеждания плевелен контрол. Общите разходи без тези за земята и труда са съставлявали 115.11 долара на акър при ГМ сортове и 124.11 долара на акър при отглеждането на обикновената соя. Освен това прилагането на ГМ технологията при производството на соя е допринесло за увеличаването на продукцията през 2006 г. с 5%. Това се равнява на получен допълнителен обем от 11.6 млн. тона соя, а от гледна точка на площите, това увеличение
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
31
Земеделски култури
Предимства и недостатъци на генно модифицираната соя
в производството е спестило засяването на нови 3.9 млн. хa соя. Същевременно нивото на световната търговия при тази култура се е увеличило значително повече поради по – ниските цени в сравнение с производството на обикновена соя. С други думи прилагането на ГМ – технологията има важно значение за снабдяването на световните запаси от храни, фуражи и влакнини, както и за ограничаване на увеличаващите се нива на цените през последните 2-3 години. Въпреки положителните аспекти на генно модифицираната соя много хора се интересуват и от възможните отрицателни странични ефекти. През последните години се наблюдава увеличено търсене на обикновена соя и храни, което е и една от причините за отлив от генно модифицираната соя. За първи път през 2009 година е регистриран спад в отглеждането на ГМ соя в САЩ, а причините за това са от различен характер: икономически, пазарни, биологически, социални и др. Към икономическите могат да се отбележат значителното повишаване на цените на хербиците и семената от ГМ сортовете. Цената на Roundup ready семената бележи повишение от 35 на 50 долара за опаковка, а цената на Roundup хербицида- от 15 на 50 долара за един галон. Същевременно допълнителен проблем се явяват и все по – устойчивите плевели към използваните хербициди, което налага увеличаването на количеството и разходите за хербициди. От друга страна цената на семената от обикновената соя е значително по – ниска, а фермерите които я отглеждат, получават и атрактивни премии, вариращи от 1 до 2.75 долара за бушел произведена продукция. Много компании за производство на органични храни се ориентират към преработка на семена от обикновена соя, докато цените на органичните продукти падат. И тъй като Япония е един от най – големите вносители на обикновена соя в света (4.2 млн. тона за 2006) водещите вносители за тази страна като САЩ , Бразилия и Канада са принудени да променят политиката си по отношение на ГМ сортовете и да увеличават площите, засяти с традиционна соя. В резултат на това само за 2009 година тези площи са се увеличили с 1 млн. акра. Освен чисто икономическите и пазарните, съществуват и някои биологични причини за наблюдавания отлив от ГМ соята. Една от тях е трудното поддържане на чистотата на обикновените сортове соя, защото ГМ сортовете имат способността да се кръстосват с тях по време на периода на отглеждане. Какво е въздействието на ГМО върху човешкия организъм, вредно или не, обаче все още не е известно. Официално не се съобщава как тези организми действат като компонент в храната на 32
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
човека. Някои автори отбелязват, че генетичната модификация е един доста необмислен начин за въвеждане на чужд генетичен материал (от вируси и бактерии) в културите с непредвидими последици. Според някои автори американците консумират ГМ храни от години без болестни ефекти, но тези храни не се етикират там и никой не е изследван за евентуални последици. Съществуват прикрити ГМ продукти в храната на животните и то без съгласието на консуматорите, а поемането им чрез различните животински продукти може да засегне здравето им. Месото, яйцата и млечните продукти от животни отглеждани чрез ГМ храни и внесени в Европа не са с етикети показващи наличието на ГМО. Така или иначе въпросът „за” или „против” ГМО си остава дискусионен със своите много положителни и силно отрицателни страни. Няма съмнение, че генното инженерство е ново направление на селскостопанската наука, в която се влага изключително много интелектуален и финансов ресурс. Благодарение на това, то се развива с бързи темпове, изпреварващи традиционните методи на научни изследвания. Чрез него по генетичен път се създава устойчивост (толерантност) на културните растения към болести, неприятели, плевели, неблагоприятни метеорологични фактори и др., които понижават продуктивността им. За да се борим с тях чрез обикновенните селекционни и агротехнически методи на сегашния етап са необходими много повече средства, време и усилия, които не винаги водят до желаните резултати. Затова световната и наша наука чрез генното инженерство и биотехнологиите търсят нови начини за по – ефективна борба с неблагоприятните абиотични и биотични фактори. В заключение може да се отбележи, че ГМ – технологиите са високонаукоемен биотехнологичен продукт, който е свързан със запазване и повишаване на добивите и същевременно цели да не се влошава качеството на продукцията и да не се замърсява околната среда. Те имат своите предимства, но и своите недостатъци, които най – добре се доказват от практическото им приложение. Истината е може би някъде по средата и затова не бива преди да сме събрали достътъчно информация ( вкл. и от полски експерименти ), тотално да ги отхвърляме или безрезервно да ги подкрепяме. Но за тази цел е необходимо да имаме и съответстващо законодателство, което да разрешава тяхното контролирано изпитване, както в лабораторни, така и в полски условия. Георги Георгиев, Аксения Алексиева Опитна станция по соята – Павликени
Борба с плевелите при цвекло
Осигуряването на добра реколта от цвекло и неговото механизирано прибиране е възможно само ако са отстранени плевелите, които се явават конкуренти на културното растение по отношение на влагата, светлината и хранителните вещества. Цвекловите посеви се заплевеляват предимно с едногодишни плевели – обикновен щир, разстлан щир, бяла и хибридна лобода, сива и зелена кощрява, полски синап, дива ряпа, кокоше просо. Голяма част от площите се заплевеляват с многогодишни плевели- балур, поветица, паламида, троскот. Други често срещани плевели са черно куче грозде, фасулче, репей, бутрак, татул. Основна роля в агротехническата борба срещу плевелите при цвеклото е осигуряването на чист от плевелни семена почвен слой, извършване на навременна и качествена сеитба и включването му в подходящо сеитбообращение. Цвеклото трябва да се отглежда в 4-5- полни сеитбообращения като идва след предшественик житни със слята повърхност, които са добре отглеждани и чисти от плевели. Това позволява да се извърши ранна дълбока оран и допълнителни плитки обработки за поддържане на площта чиста от плевели. Тези обработки зависят от плевелния състав на даденото поле. Ако площта е заплевелена с многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели, предсеитбените обработки трябва да се проведат с оръдия снабдени с подрязващи работни органи. При нормални климатични условия площите за цвекло заплевеляват през есента. Тогава е наложително да се извърши едно или двукратно култивиране в зависимост от степента на заплевеляване на дълбочина 12-15 см. С култивирането се цели унищожаване на плевелите и подобряване на аерацията и микробиологичната дейност на почвата. С предпосевната обработка на почвата се премахва плевелната растителност и се подготвя почвата до състояние годно за сеитба. Заедно с предпосевната обработка с обработващите култиватори- комбинатори се извършва внасяне на почвени хербициди и тяхното зариване. Въпреки, че агротехническите мероприятия са важно звено в борбата срещу плевелите е наложително използването и на химични средства. Ранното заплевеляване съчетано с отсъствие на химична борба може да доведе до пълно компроментиране на реколтата. От своя страна късното заплевеляване води до намаляване продуктивността на културата и затрудненото й прибиране. Примерна схема за борба с плевелите по време на вегетация на цвеклото може да се види на таблица 1. Препоръчително е пръскането във фаза котиледони да става при добре развити и здрави растения. Температурата за прилагане на хербицидите
Таблица 1. Борба с плевелите при цвекло Фенофаза на развитие на цвеклото I. Преди сеитба до поникване
механична борба с плевелите
Химична борба с плевелите хербицид доза мл/ приложение дка
Ронит, Дуал 500, Дуал голд Ветоксин П 65 Рунит + Пирамин Вензар 80 ВН Дуал + Пирамин Преди по- сеитба на Реглон никване 8-10 см II. Котиледони 1. След приложение на почвени хербициди 2. Без приложение на почвени хербициди III. Първа двойка същински листа (кръстосване)
оран с плуг с предплужник
300
Бетанекс
300
При слабо заплевеляване < от 100бр./дка плевели
600
Срещу широколистни плевели във фаза 1-2 същински листа Срещу разстлан щир и срещу шириколистни плевели във фаза 1- ви същински листа Срещу разтлан щир, татул, куче грозде във фаза 1-2 същъщински листа Срещу едногодишни житни Плевели във фаза 35 см същински листа Срещу паламида, млечка, поветица Срещу новопоникнали и напреднали в развитието си (поустойчиви) плевеличерно куче грозде, пача трева, пипериче, разтлан щир и обикновен щир. Срещу едногодишни житни и широколистни Срещу балур, срущу късно поникващи едногодишни широколистни и житни плевели.
междуреБетанал дова обработка – (5-6 дни след Бетанал+Бетанекс третиране с контактен хербицид и 10-11 дни Бетанекс след пръ- Битъп екстра скане срещу Битъп комплекс балур Фузилад
400-500 600 600 100 300
Лонтрел 300 ЕЦ
30-50
Бетанал+ Фузилад Фузилад Селект супер Тарга супер Фуроре супер
механизирана обработка 18-10 см дълбочина
150+200
Набу
-ти
V. Розетка, преди склопване в реда
Срещу едногодишни житни и някои широколистни Широколистни (лобода, разстлан щир, куче грозде, ранилист, овчарска торбичка) Срещу самосевки и други вегетиращи плевели Срещу синап, фасуличе, дива ряпа, лобода (във фаза котиледони на плевелите).
Бетанал
IV. 6 – 8 междуредо- Бетанал+ Беталист ва обработнекс ка ( 8-10 см д ъ л б о ч и н а Бетанал+ Нортрон до склопване в реда) Бетанекс -ти
700-800 450 120 700 600+400 80-100 300+400 300
300+300 300+250 600 300+100 200 160 200 200
не трябва да е по-висока от 20-220 С В зависимост от агрометеорологичните условия, вида и плътността на плевелите се определят съответните методи за борба с тях. Различните химични и механични обработки трябва да се прилагат компетентно и в съответствие със спецификите на конкретния район. Ас. Станимир Енчев ас. Мариела Андреева Земеделски институт – Шумен
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
33
Растителна защита
Тютюневият ратъл вирус
Тютюневият рат ъл вирус (Tobacco rattle virus – TRV) е важен патоген за редица култури в чужбина: картофи, цвекло, спанак, пипер и украсни видове. От наименованието му се вижда, че е открит най-напред при тютюна, но причинява икономически важно заболяване по картофите. Така в САЩ вирусът предизвиква напетняване по листата и стъблата на различни сортове картофи, а по клубените причинява некротични дъги и кръгови петна, наречени “corky ringspot”(фигури 1 и 2) (Kirk и др., 2008; David и др., 2010). Тези силно деструктивни симптоми по картофите TRV причинил в самостоятелна инфекция, без други вируси, предизвикващи некроза по клубените като Potato mop top virus (PMTV), Tomato spotted wilt virus (TSWV), Alfalfa mosaic virus (AMV) и некротичния щам на Potato virus Y (PVY. Признаците на “corky ringspot”се проявявали 1-2 % по време на съхранение на картофи, сорт FL1879 през февруари-март и могли да предизвикат сериозно заболяване, ако между другите клубени и такива със симптоми се използвали за посев. В Русия е установено, че по време на епифитотии от тютюнева ратъл вироза загубата на картофени клубени може да достигне 20-40 % (Взаимодействащ Селскостопански Екологичен Атлас на Русия и съседни страни). TRV се пренася с немато-
ди от родовете Trichodorus и Paratrichodorus от семейство Trichodoridae. Видове от тези нематоди са установени в щата Мичиган (Bird и Knobloch, 1976). В Мичиган TRV е бил доказан като икономически опасен вирус по картофите, след като преди това е бил съобщен в други щати на САЩ: Калифорния, Колорадо, Флорида, Айдахо, Вашингтон, Орегон, Индиана, Минесота, Уисконзин, Северна Дакота (Gudmestad и др., 2008). Crosslin, 2009 установява тютюневия ратъл вирус дори в пликчета чипс. По отделни картофени люспи от чипса били забелязани тъмнокафяви арки и кръгови петна, типични за болестта “corky ringspot”. Материал от РНК в този високо температурно обработен продукт били анализирани чрез процедури на обратно транскрибционна полимеразно верижна реакция и била доказана 97 % идентичност на TRV от чипса с изолатите от Вашингтон, Флорида и Уисконзин. Вирусът от чипса бил загубил инфекциозност и когато била извършена механична инокулация на тютюн не се получило заразяване. Това е първото съобщение за откриване РНК на растителен вирус в хранителен продукт (Crosslin, 2009). Тютюневият ратъл вирус е установен в Калифорния и по спанак, като е предизвикал по листата симптоми на хлороза,
Фигура1. Симптоми на TRV по листата на картофи сорт Ръсет Норкотах (Russet Norkotah) Оригинал: Phil Hamm, 2007, Oregon State University, USA
34
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
ярко жълти участъци и петна. В засегнатите полета болестта се явявала на неправилно разпространени зони, които очертавали един до няколко метра в диаметър (Koike и др., 2010). Симптоми на силно хлоротично, последващо в некротично напетняване, предизвикано от тютюневия ратъл вирус било наблюдавано по пипер (Capsicum annuum) в Япония (Tomitaka и др., 2011). Една от причините за ежегодна поява на жълто напетняване по листата на захарното цвекло във Великобритания е тютюневият ратъл вирус (фигура 3); (Thornhill, 2000). По-рано TRV бил установен в Холандия по луковични видове растения: лалета, нарциси, гладиоли, фрезия, хиацинтия (Asjes, 1994). TRV е бил установен по гладиоли, ириси и лалета и от Katoch и др., 2003 и Duraisamy и Pokorny, 2009 в две много отдалечени една от друга страни Чехия и Индия. Samuitiene и др., 2009 от Литва идентифицирали TRV в божур с жълто напетняване по листата във вид на пръстеновидни петна и дъги ( фигура 4). На фигура 1 и на фигура 2 са показани симптоми на TRV по картофени листа и клубени (оригинал Phil Hamm, Oregon State University) и на фигура 3 – симптоми по листа на захарно цвекло (оригинал Thornhill, A, 2000. British Sugar Beet Review, 68, 3, 35-40). На фигура 4 са представени симп-
Фигура 2. Симптоми на TRV в клубени на картофи сорт Юкон Голд (Yukon Gold) Оригинал: Phil Hamm, 2007, Oregon State University, USA
Табл. 1 Установяване на Tobacco rattle virus (TRV) в селскостопански култури за периода 2006–2009 години екстинкцион- екстинкционни Местонахож- вид, сорт, хи- годи- ни стойности стойности за други дение брид на за TRV вируси T R V T RV -K -M PVY BYV AMV с. Дрещенец, 0,406; Картофи Агрия 2006 Якорудско 0,575 с. Конарско, Якорудско с. Бунцево, Якорудско Бившо поле на ОСТ, гр.Гоце Делчев Бившо поле на ОСТ, гр.Гоце Делчев Поле Разлог – Банско Поле Разлог – Банско с.Конарско, Якорудско
Картофи Aгрия 2006
-
-
-
-
Картофи Викто- 2006 рия
1, 161 0,439; 0,545
-
-
-
-
Картофи Рому- 2006 ла
0,259; 0,268
-
-
-
-
Кускута в кар- 2006 тофи
0,518; 0,410
-
-
-
-
Картофи Агрия 2008
0,950 0,615
1,732
-
-
0,644 0,483
0,147
-
-
1,105 0,832
2,074
-
-
с.Конарско, Якорудско
Картофи лита
0,346; 0,327; 0,155; 0,316 0,154 0,302
-
-
с.Радотина, Ботевградско
Картофи-неизв. 2008 сорт
0,816 0,682
0,133
-
-
с.Радотина, Ботевградско
Маточина
2006
0,503; 1,621; 0,486 1,727
-
-
с.Радотина, Ботевградско
Маточина
2008
0,585 1,077
0,153
-
ИЗ с.Царевброд, Захарно цвекло 2008 Шуменско Елит
0,435; 1,019; 0,321 0,928
-
0,470; 0,508
0,419 0,823
-
0,301
-
0,293 1,262
-
0,512
-
Картофи Арте- 2008 мис Картофи Викто- 2008 рия Кар- 2008
ИЗ с.Царевброд, Захарно цвекло 2008 Шуменско Раднево ИЗ с.Царевброд, Полузахарно цвекло 2008 Шуменско Веси Бивши площи на ОСТ в Гоце Делчев Бившо поле на ОСТ в Гоце Делчев Бившо поле на ОСТ в Гоце Делчев
0,761; 1,068 -
Картофи Мара- 2009 бел
-
1,880
-
-
-
Тютюн коп
Невро- 2009
-
1,230
-
-
-
Кру- 2009
-
1,010
-
-
-
Тютюн мовград
Фирма LOEWE Отрицателна контрола
2008
0,148 0,121
0,078 0,155 0,103
Фирма LOEWE
2008
2,098 1,669
1,751 0,970 1,627
TRV-K – Tobacco rattle virus щам К; TRV-М – Tobacco rattle virus щам М; PVY – Potato virus Y BYV – Beet yellows virus; AMV – Alfalfa mosaic virus; ОСТ – Опитна станция по тютюна; ЗИ – Земеделски институт; – не е тестирано за съответния вирус.
томи на TRV по божур (оригинал Samuitiene и др., 2009). Какво е положението с тютюневия ратъл вирус у нас. В таблица 1 са представени наши резултати от 2006 до 2009 години от анализиране за присъствие на TRV по картофи, цвекло, тютюн и маточина. При
тестиране с търговски антисеруми, закупени от германската фирма LOEWE за TRV и съпътстващи вируси тютюневият ратъл вирус бе доказан чрез имуноензимния метод ELISA в отглеждани понастоящем сортове картофи в България: Агрия, Артемис, Виктория, Карлита, Марабел, Ромула,
също при медицинската култура маточина (Melissa officinalis), захарно цвекло хибрид Елит и сорт Раднево, полузахарно цвекло, сорт Веси, тютюн сортове Крумовград и Неврокоп и кускута от картофения посев със сорт Ромула. Както установихме присъствие на TRV в кускута, паразитираща в картофен посев, така в по-ранни изследвания установихме същия вирус в кускута (Cuscuta campestris Yuncker), паразитираща в посеви със захарно цвекло и 12 вида плевели, разпространени в същите посеви (Dikova, 2006a). Според Tsyplenkov и Larina, 1975 естествени резервоари на инфекцията от TRV били плевелите: млечок (Sonchus arvensis L.) и паламида (Cirsium arvensis Scop.). Найвисок процент от инфектирани с тютюневия ратъл вирус растения беше намерен сред видовете плевели Chenopodium album L. – бяла лобода, Atriplex patula L. - лобода, Sorghum halepensis (L.) Pers. - балур, Sonchus arvensis L. - млечок – 69%, 68%, 67% и 57 % респективно (Dikova, 2006). Тъй като досега у нас не са установени нематоди, преносители на TRV, кускутата е вероятния преносител на този вирус сред цвекловите и картофени растения в нашата страна. При всички проби от картофи, реагирали положително на тютюневия ратъл вирус установихме жълто напетняване по листата, както при тези със самостоятелна инфекция от TRV, така и при тези със смесена инфекция от тютюнев ратъл вирус (TRV) и картофен ипсилон вирус (PVY). Пробите от село Дрещенец (Якорудско) от картофени растения, сорт Агрия бяха с безсимптомни листа, но в техните корени тютюневият ратъл вирус бе доказан. Подобни симптоми – жълто напетняване по листата на растения, в които е установен TRV наблюдавахме и по листа на цвекло и маточина. Тези симптоми при нашите условия не се различават от предизвиканите съпътстващи TRV вируси, с които той често е в смесена инфекция.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
35
Фигура 3. Симптоми на TRV по листа на захарно цвекло Оригинал: Alan Thornhill, 2000, Institute of Arable Crops Research, Broom’s Barn, Rothamsted, UK.
Фигура 4. Симптоми на TRV по листа на божур Оригинал: Samuitiene и др. 2009, Institute of Botany, Vilnius, Lithuania.
Некротични щрихи по стъблата и некротични дъги и пръстени в самите клубени на картофи, като описаните в САЩ досега не сме установили. В отделни вдлъбнати корковидни петна с финна мрежеста структура установихме
положителни екстинкционни стойности за TRV – 0, 235 и 0, 463 оптически единици. Тези петна са рядко явяващи се и финни и определено се различават от грубите звездовидни петна, причинени от прашестата краста или
струпясването (ризоктониозата) по картофите. От изложените данни може да се заключи, че у нас тютюневият ратъл вирус присъства в някои култури, без да предизвиква силен фитопатологичен проблем с размери на епифитотии и да застрашава добива и влошава качеството на продукцията, както в чужбина. Най-често съпътстващ вирус при тютюневият ратъл вирус по картофите е картофения ипсилон вирус (potato virus Y PVY), а за цвеклото - вирусите на мозайката по цвеклото (beet mosaic virus – BMV и / или на тежката жълтеница (beet yellows virus – BYV) и / или на умерената жълтеница (beet mild yellowing virus – BMYV). Тъй като установявахме кускута в цвеклови и картофени посеви, в които доказахме и TRV в кускутата, картофите и цвеклото препоръчваме на производителите да унищожават този паразит в споменатите посеви. Унищожаването на плевелите също се явява наложително тъй като те наред с вредата си като конкуренти на отглежданите култури се явяват и резервоари на инфекция от тютюневия ратъл вирус. Бистра Дикова Институт за защита на растенията, Костинброд
Отново ще се приемат проекти за модернизация на фермите по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони От 4 до 15 юли 2011 г. отново ще бъде обявен период на прием на проекти по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за инвестиции по т.н. гарантирани бюджети: за прилагане на Директива 91/676/ЕИО; за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от сектор "Мляко" в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от други животновъдни сектори извън сектор "Мляко" в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; за преминаване на стопанството към биологично производство на земеделски продукти и храни. Фермерите ще могат да се възползват от предоставянето на държавна помощ, под формата на субсидия чрез допълнително увеличение на размера на интензитета на помощта за инвестиции, насочена за покриване на: минималните изисквания за защита и хуманно отношение към кокошки-носачки или за покриване на минимални изисквания за постигане на качество при производство и съхранение на сурово мляко. Увеличението на размера на субсидията варира между 10% и 25% в зависимост от вида инвестиция и местоположението на животновъдните обекти, както и от това дали кандидатите за подпомагане отговарят на условията за млади фермери. Максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на програмата, за които един кандидат може да получи финансиране по мярка 121, е левовата равностойност на 1.5 млн. евро.
36
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
В страните с развито зеленчукопроизводство доматите имат важно стопанско значение. По площ, обем на производство и консумация в прясно и преработено състояние те заемат първо място между зеленчуковите култури. Широкото разпространение и масовата им употреба се дължат преди всичко на създадените сортове с различен вегетационен период, висока и стабилна продуктивност, екологична пластичност, устойчивост на икономически важни болести, плодове с отлични вкусови и технологични качества. Изборът на сорт и правилната агротехника са едни от най-важните предпоставки за успеха на доматопроизводството. Изучаването на факторите, допринасящи за формирането на по-висок добив и качество на продукцията, са приоритет на земеделския стопанин. При отглеждане на индетерминантни сортове домати на високи опорни конструкции може да се удължи периодът на снабдяване на вътрешния пазар с пресни плодове. При този начин зреенето е по-продължително, а качеството на прибраната продукция е по-високо в сравнение с отглеждането на детерминантни сортове без използване на опорни конструкции. Сортова структура От сортовата листа на Р. България подходящи за отглеждане на висока опорна конструкция са високорастящите (индетерминантни) сортове домати Вики F1, Рила F1, Опал F1, Кристи F1, Ком F1 и др. Сорт Вики F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден
сорт домати. На богат агрофон растенията са много мощни и жизнени. Средната маса на плода е 150-160 г, на богат агрофон – до 180 г. Плодовете издържат на съхранение при стайни условия до 20-25 дни, което го прави подходящ и за късно производство с поставяне на неузрелите плодове на доузряване преди застудяване и падането на слани. Устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилийно и фузарийно увяхване и толерантен на нематода. Отглеждане – едностъблено на 5-6 съцветия. Предназначен е за прясна консумация. Сорт Рила F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт домати за полиетиленови оранжерии и полско производство. Плодовете са със средна маса 180-200 г, кръгли, гладки, без зелен пръстен. Устойчив e на тютюнева мозайка, вертицилийно и фузарийно увяхване и нематода. Отглежда се на конструкция, едностъблено. Сорт Опал F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт. Растенията са жизнени, мощни. Плодовете преди узряване са със светло- до среднозелена окраска, без зелен пръстен. При узряване са равномерно и интензивно червени, гладки, твърди, непукливи. Добре се съхраняват след откъсване в пълна зрялост. Масата на плода е средно 160-180 г, на богати почви – до
Зелeнчуци
Модел за производство на индетерминантни сортове домати
200 г. Устойчив е на високи температури. По добив и едрина на плодовете се изравнява със сорт Рила, но плодовете му са потвърди. Устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилиум, фузариум и е високо толерантен на алтернария. Сорт Кристи F1. Индетерминантен средноран хетерозисен сорт. Съцветията са прости, с 6-8 цвята. Плодовете са плоско-кръгли, средно едри (70-80 г), трикамерни, твърди, устойчиви на напукване, с много добра транспортабилност. Устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилийно увяхване и нематода. Отглежда се на конструкция, едностъблено. Сорт Ком F1. Средно ранозрял индетерминантен хибриден сорт домати. Растението е много жизнено с неограничен растеж. Плодове – зелени, със зелен пръстен, кръгли, гладки, средно твърди, много едри – 160-180 г, а на богат агрофон – до 200 г, червени при узряване. Притежава добра адаптивна способност към неблагоприятните климатични условия, устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилиум, фузариум и толерантен на нематода. Подходящ е за средноранно полско производство. Отглеждане – едностъблено на опорни конструкции. Предназначен е за прясна консумация. Обекти на модела
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
37
Моделът за производство на индетерминантни сортове домати е създаден и експериментиран в опитното поле на ИЗК „Марица” – Пловдив. Основни негови обекти са: I. Висока стационарна опорна конструкци. Конструкцията е с височина 2 м. Изградена е от хоризонтални надлъжни и напречни греди и вертикални опори на разстояние 2,5 м в реда. Редовете са на разстояние 0,9 м. За по-малък разход на материали и олекотяване на конструкцията е целесъобразно изграждането й от дървен чамов материал: надлъжни греди с размери 50х40х1980 мм (586 броя/дкa); напречни греди с размери 45х45х850 мм (315 броя/ дкa) и вертикални греди с размери 45х45х2500 мм (660 броя/дкa). Надлъжните и напречните греди се монтират на фиксирани върху вертикалните греди метални пети. Напречните греди се разполагат шахматно през една за компенсиране на неточностите на монтажа. Новост в конструкцията е полиетиленовата поддържаща мрежа с отвори 85х85 мм, позволяваща лесно прикрепване на растенията. Тя се фиксира с пирони към горните носещи и вертикалните греди. Опитът показва, че срокът на използване на конструкцията от дървен материал без допълнителна обработка (импрегниране и пр.) е не по-малък от 3 години. В насаждението се използва система за капково напояване. При използване на поливни крила от твърди тръбопроводи е добре да се монтират на поддържащата мрежа на височина 15-20 cм. По този начин се предотвратява опасността от евентуалното им срязване при механизираното (или при ръчното) окопаване на междуредието. II. Насаждение. След проведено предварително проучване в разработката са включени сортовете Рила F1 и Кристи F1. Растенията са отгледани при едноредова схема 90х30 cм, едностъблено, 38
бр. 5, 2011 г., сп.
без прекършване на централното стъбло За контрола е използвана традиционната технология за отглеждане на домати на ниска телена конструкция при двуредова схема 120+40/30 cм, отгледани едностъблено с прекършване на централното стъбло над 6-та цветна китка. Избор на площи и подготовка на почвата. За отглеждане на домати на стационарна опорна конструкция трябва да се подберат добре дренирани площи, с добра аерация и богати на хранителни вещества. Най-благоприятни са проветривите, огрявани от слънцето места, разположени в селището или в близост до него и наличие на чиста вода за напояване. За унищожаване на плевелната растителност се прилагат интегрирани методи при съчетаване на агротехнически с химични средства. Системата от мероприятия включва подготвителен период за унищожаване на многогодишните плевели с хербициди и основна обработка на почвата. Срещу многогодишни плевели се прилага хербицида раундъп в дози 0,7-0,8 л/дкa (против балур) и 1,0-1,2 л/дкa (против повитица и паламида). Пръска се 15-20 дни след жътвата. Основната обработка на почвата се извършва 2030 дни след третирането и след пълното подгаряне на плевелите. Торене. За получаване на високи и устойчиви добиви площта се наторява с 5-6 т/дкa полуразложен оборски тор, който се внася с есенната дълбока оран. Количеството на минералните торове зависи от запасеността на почвата с хранителни вещества. Обикновено се внасят 10-15 кг
„Земеделие плюс”
К2О, 15-20 кг P2O5 и 20-40 кг N на декар. Засаждане. Пикираният разсад се засажда около 2530 април след преминаване на опасността от слани. Схемата на засаждане е 90х30 cм. Засаждането се извършва в прави редове (определени от конструкцията) с изравнен разсад. То се извършва ръчно и на всеки корен се внася 0,5-0,6 л вода. Това количество вода позволява на растенията да преживеят 2-3 дни. Пропадналите растения се подсаждат с първата поливка. Грижи през вегетацията. Растенията се формират едностъблено, без прекършване на вегетативния връх. Няколко дни след засаждането се подхранват с 15-20 кг/дкa амониев нитрат и се окопават. Второто и третото подхранване с амониев нитрат (с по 20-25 кг/дкa) се прави през 20 дни. През вегетацията се извършват 4-5 механизирани окопавания в междуредието и 2-3 ръчни окопавания в реда. Първата обработка се извършва след прихващане на растенията на дълбочина 5-8 cм, а следващите – след всяка поливка или дъжд на дълбочина 10-12 cм. По време на вегетацията се поддържа правилен поливен режим. Броят на поливките зависи от метеорологичните условия и от състава на почвата. До прихващането на растенията се извършват две поливки с поливна норма 40-50 м3/дкa; от прихващането до първа беритба се провеждат 1-3 поливки през период 8-12 дни с поливна норма 50-60 м3/дкa, а след това до края на вегетацията се извършват 4-6 поливки със същата поливна норма. През вегетацията редовно се води борба срещу болестите и неприятелите. (продължение в следващия брой)
д-р Мирослав Михов, д-р Даниела Ганева ИЗК "Марица", Пловдив
Късните пролетни мразове нанасят значителни загуби върху плодовата реколта от овощните видове. Повредите, които те предизвикват върху генеративните органи зависят от фазата на тяхното развитие в момента на мраза, от продължителността на въздействие на ниските температури и техните критични стойности, характерни за всеки овощен вид. Според Илиев (1964) критични температури по време на цъфтежа на ябълката и наскоро след него, когато завръзите са най-млади, се считат следните: за бутоните - от -2,75 до -3,85 оС; за цветовете - от -1,6 до -2,2 оС, понякога и по-ниски – до – 3,9 оС (ако температурата няколко дни се задържа на относително по-ниско ниво и по повърхността на растението няма никаква влага) и за завръзите - от -1,1 до -2,2 оС. Завръзите са найчувствителни, докато диаметърът им не надмине 0,6 – 1,25 см (Михайлов, 2006). Във фаза бутон плодните пъпки издържат до -3 -4 оС, а цветовете до -1,5 -2 оС. Най-чувствителни към пролетните мразове са младите завръзи, които загиват при понижение на температурата под -1-2 оС. Освен от фенофазата на развитие на генеративните органи на сорта чуствителността зависи и от други фактори, като запасеността на тъканите с резервни и пластични вещества, здравното състояние на дървото, напояването, торенето и др (Джувинов, 2002). Честото им случване в дадени райони и повредите, които те нанасят на плодовата реколта, е причина те да останат лимитиращ фактор при отглеждането на ябълката. На 12.04.2011г. температурата на въздуха, измерена в района на Институт по земеделие – Кюстендил, достигна стойности от – 4 оС в продължение на 3,5 часа (фиг 1). През този период дърветата са в различна фаза на цъфтежа – едни бяха във фаза цветен бутон, другите - бутон във фаза показване на боята. Това ни даде възможност да направим преценка на някои нови за района на Кюстендил сортове ябълки и отбрани хибриди, относно чувсвителността им към късни пролетни мразове. Проучването се проведе в две разновъзрастови колекционни ябълкови насаждения на Института по земеделие – Кюстендил. Първото насаждение е създадено през пролетта на 2002г., а второто през пролетта на 2007г. Почвата и в двете насаждения е силно излужена канелена горска, формирала се върху кватернер-
ни гнайсови материали. Хумусният хоризонт е маломощен. По механичен състав тя е леко песъкливо-глинеста. Схемата на засаждане на дърветата и в двете насаждения е 4,5 х 2,5 м. Формировката Табл. 1. Повреди по генеративните органи от повратен пролетен мраз в 1во насаждение, %.
№ 1 2 3 5 6 7 8 9 10 11 12 13 15 16
Сорт
фаза на развитие Аркишарм боя Белголден боя Бребърн боя Шарден боя Фуджи боя Джинджър голд боя Мондиал Гала боя Ню Джонаголд боя Орегон спър боя Рубинола боя Скарлет спър боя Суперчийфт боя Уайджик боя Златна превъзходна / боя st./
% на измръзване 58.5 49.3 18.2 19.5 79.5 47.8 48.3 100 18.5 13.5 78.3 69.4 100 37.6
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
39
Трайни насаждения
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ЯБЪЛКОВИ СОРТОВЕ И ХИБРИДИ КЪМ КЪСНИ ПРОЛЕТНИ МРАЗОВЕ
е подобрена етажна корона. Ябълковите сорто- Табл. 2. Повреди по генеративните органи от пове и хибриди са присадени върху подложка – вратен пролетен мраз във 2ро насаждение, %. ММ 106. № Сорт фаза % Всички агротехнически мероприятия (торене, на развитие на измръзнапояване, почвообработка) са извършени по ване възприетата схема за отглеждане на този овощен 1 Хибрид 1/5 бутон 57.3 вид в Института. Провеждана е редовна борба 2 Хибрид 1/9 бутон 8.4 срещу болести и неприятели. 3 Хибрид 2/8 бутон 35.5 Обект на проучването са сортовете: ДжинХибрид 2/14 бутон 77.5 джър голд, Аркишарм, Белголден, Бребърн, 4 Хибрид 2/28 бутон 76.7 Шарден, Фуджи, Мондиал Гала, Ню Джона- 5 6 Реглиндис боя 9.3 голд, Орегон спър, Рубинола, Скарлет спър, 7 Ревена боя 0 Суперчийф, Уайджик, Златна превъзходна /st./, Реглиндис, Ревена, Ринго, Пинк Лейди, Топаз 8 Ринго боя 1 и следните хибриди: Хибрид 1/3, Хибрид 1/5, Рубинола боя 13.5 Хибрид 1/9, Хибрид 1/14, Хибрид 1/26, Хибрид 9 Пинк Лейди боя 0 1/30, Хибрид 2/3, Хибрид 2/4, Хибрид 2/8, Хи- 10 Топаз боя 2.8 брид 2/14, Хибрид 2/28 и Хибрид 2/30. Хибрид 1/3 боя 23.8 Отчитанията върху степента на повредите от 11 Хибрид 1/14 боя 67.6 късния пролетен мраз са направени върху взети 12 13 Хибрид 1/26 боя 47.4 средни проби от генеративни органи от дърветата 14 Хибрид 1/30 боя 100 на всеки сорт (по около 120 цвята), като това е направено както от различните светови посоки, така 15 Хибрид 2/3 боя 7.8 и от различни височини на короните на дърветата. 16 Хибрид 2/4 боя 0 Отчитането е направено 4 дни след случилият се 17 Хибрид 2/30 боя 86.7 късен пролетен мраз. Чрез напречен разрез на генеративните органи (бутон, бутон във фаза боя) 1% и Топаз 2.8%. беше отчетена степента на повреда и изчислен Различията в степента на повредите на цвепроцента на повредите. товете, според нас се дължат на различна чувстПолучените резултати показват, че при темпе- вителност на цветните органи при различните ратура на въздуха – 4 оС най-силно чувствителни сортове и хибриди. Така например, докато при са генеративните органи на сортовете Ню Джо- сортовете Ревена, Пинк Лейди и Хибрид 2/4 нянаголд и Уайджик, при които повредата достига маше повреди при фенофаза бутон във фаза боя, 100% (табл. 1). Силни повреди бяха установени то при Ню Джонаголд, Уайджик и Хибрид 1/30 те и при сорта Фуджи – 79.5% следван от Скарлет са 100%. спър – 78.3%, Суперчийфт – 69.4% и Аркишарм Във фаза бутон най-чувствителни на ниски – 58.5%. Във второто насаждение в същата фено- температури са Хибрид 2/14 – 77.5%, Хибрид 2/28 фаза най-силно чувствителени са генеративни- – 76.7% и Хибрид 1/5 – 57.3%. В същата фенофаза те органи на Хибрид 1/30, при които повредите най-устойчив е Хибрид 1/9 – 8.4%. достигат 100%, следван от Хибрид 2/30 – 86.7%, Очевидно е, че при понижение на температуХибрид 1/14 – 67.6% (табл. 2). Най-устойчиви се рата на въздуха във фаза бутон, бутон във фаза оказаха сортовете Ревена, Пинк Лейди и Хибрид боя, повредите са значителни, като се открояват и 2/4, при които не се установиха повреди, Ринго – наследствените особености на сортовете. ИЗВОДИ • Температури на въздуха от порядъка на минус 4 оС нанасят различни по степен повреди върху генеративните органи на ябълкови дървета. • При тази стойност на температурата найчувствителни във фаза цветен бутон са Хибрид 2/14, Хибрид 2/28 и Хибрид 1/5. • Във фаза боя най-устойчиви са сортовете Ревена, Пинк Лейди, Ринго, Топаз и Хибрид 2/4. Фиг. 1. Абсолютно минимална температура на въздуха в Институт по земеделие за периода 06 – 19.04.2011г.
40
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Ас. Станислава Димитрова Институт по Земеделие, Кюстендил
Създаването на десертни сортове с ценни стопански качества е важно направление в селекцията на лозата във всички лозарски страни. В резултат на дългогодишна работа у нас са получени много сортове за прясна консумация с различен срок на узряване на гроздето, едрина, вкус и оцветяване на зърната. В различните райони на отглеждане, те се характеризират със специфични агробиологични особености, някои от които са определящи за тяхното разпространение Ампелографската информация, относно възможностите за адаптация при определени почвено-климатични условия е изключително необходима за окончателно определяне на най-подходящите райони за отглеждането им В статията са представени резултатите от изследване на агробиологичните и технологични особености на новосъздадени десертни сортове лози и възможността за отглеждането им в землището на с. Ново село Родопската яка. През периода 2007-2009 г. в опитното поле на Териториално звено по сортоизпитване с. Ново село, Пловдивска област са изследвани агробиологичните и технологични особености на новосъздадените десертни семенни сортове лози: Черна перла (Блек роз х Перл дьо Ксаба), Армира (Мискет пловдивски х Супер ран Болгар), Мискет русенски (Мискет хамбургски х Кардинал), Супер ран Болгар (Италия х Янтър), Средец (Тракия х Кардинал) и Кондарев ((Чауш х Май10) х Сейв Вилар 20365). Експерименталните растения са присадени на подложка Берландиери х Рипария СО4 и се отглеждат на формировка Видоизменен Мозер с изравнено натоварване със зимни очи при резитбата - една плодна пръчка с дължина 8-10 очи и 10 чепа по две очи. Определени са начало, масова проява и край на фенофазите сокодвижение, напъпване, поява на първи лист и реса, цъфтеж, фаза грахово зърно, омекване (прошарване на зърната) и технологична зрелост на гроздето. В агробиологичната и технологична характеристика са включени показателите родовитост, добив и качеството, механичен и химичен анализ на гроздето. Всички наблюдения и отчитане на отделните ампелографски показатели са извършени върху 25 лози с изравнена растежна сила при всеки сорт, а математическата обработка на получените биометрични данни в сравнителен аспект - чрез дисперсионен анализ и тест за многопосочно сравняване.
Данните от фенологичните наблюдения показват, че фенофаза сокодвижение при всички изследвани сортове започва на 02.04., а напъпването е в периода 04.04.-09.04./08.04.- 13.04. (табл. 1). Още в началото на вегетационния период се очертават известни различия между сортовете, които се дължат на техните биологични особености. Появата на 1-ви лист е в интервала 15.04. (Кондарев) - 20.04. (Средец), а на първа реса 21.04. - 25.04. при същите сортове. Началото на една от най-важните фенофази през вегетационния период при лозата - цъфтежа на ресите е установен най-рано при Мискет русенски - 26.05. и най-късно при Супер ран Болгар и Средец - 30.05. Разликата отчетена в дни за настъпването на тези фенофази при изследваните сортове е малка. Масовият цъфтеж протича от 30.05 до 04.06., а краят 03.06. - 08.06. Фаза грахово зърно е отбелязана при всички сортове от 17.06. (Мискет русенски) до 20.06. (Черна перла, Супер ран Болгар, Средец), като се наблюдава известно изравняване на настъпването на тази фаза при изследваните сортове. Омекване (прошарване) на зърната е отчетено от 01.07. (Черна перла) до 15.07. (Армира). Масова проява на тази фенофаза е в средата на месец юли при повечето сортове - 12.07. - 17.07., а краят й настъпва отново най-рано при Черна перла на 07.07. и най-късно при Кондарев на 20.07. Особено стопански значима характеристика при десерните сортове е периодът на настъпване на технологичната зрелост на гроздето. Повечето от изследваните сортове са много ранозреещи, като технологичната зрелост на гроздето при Армира е отчетена на 01.08., за Черна перла, Мискет русенски, Супер ран Болгар - 05.08., а за Средец и Кондарев на 20.08. - ранозреещи. Показателите на родовитостта и добива на изследваните десертни сортове показват, че процентът на развитите очи е висок - от 74,25% (Средец) до 97,24% (Кондарев), а на плодните леторасли е сравнително нисък - от 47,47% (Черна перла) до 62,31% (Кондарев) (табл. 2). Следва да се отбележи, че коефициентът на родовитост на летораслите е не по-малък от единица за всички изследвани сортове. Той е най-висок при сорта Кондарев (1,84) и относително по-нисък при Супер ран Болгар, Армира и Средец (1,0). Средният добив от лоза е най-голям при сорта Средец (6,3 кг) и най-малък при Черна перла (4,2 кг) и Армира (4,7 кг). Най-високи са средните добиви от декар при сортовете Мискет русенски (1559 кг), Средец (1489 кг), Кондарев
Табл. 1. Фенологични наблюдения на изследваните десертни сортове лози, средно за периода 2007-2009 година Сорт Черна перла Армира Мискет русенски Супер ран Болгар Средец Кондарев
сокодвижение 02.04. 02.04. 02.04. 02.04. 02.04. 02.04.
напъпване начало масово край 07.04. 09.04. 12.04. 06.04. 08.04. 10.04. 06.04. 08.04. 10.04. 06.04. 08.04. 10.04. 09.04. 11.04. 13.04. 04.04. 06.04. 08.04.
поява на първи лист 17.04 18.04. 18.04. 18.04. 20.04. 15.04.
поява цъфтеж на първа раса начало масово 22.04. 29.05. 03.06. 24.04. 27.05. 01.06 22.04. 26.05. 30.05. 24.04. 30.05. 03.06. 25.04. 30.05. 04.06. 21.04. 27.05. 01.06.
край 06.06. 03.06. 03.06. 08.06. 08.06. 03.06.
фаза омекване (прошарване) на технограхово зърното логична зърно зрeлост начало масово край 20.06. 01.07. 05.07. 07.07. 05.08. 18.06. 15.07. 17.05. 19.07. 01.08. 17.06. 12.07. 15.07. 18.07. 05.08. 20.06. 09.07. 12.07. 15.07. 05.08. 20.06. 11.07. 14.07. 17.07. 20.08. 18.06. 14.07. 17.07. 20.07. 20.08.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
41
Лозе и вино
АГРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕСЕРТНИ СОРТОВЕ ЛОЗИ
Табл. 2. Родовитост и добив на изследваните десертни сортове лози, средно за периода 2007-2009 година Сорт Черна перла Армира Мискет русенски Супер ран Болгар Средец Кондарев
процент развити очи 93,14 а 75,37 с 96,20 а 83,45 b 74,25 с 97,24 а
процент плодни леторасли 47,47 с 55,22 b 60,58 а 54,21 b 49,20 с 62,31 а
коефициент на родовитост на леторасъл 1,41 b 1,00 с 1,67 а 1,00 с 1,00 с 1,84 а
среден добив от лоза - кг 4,2 b 4,7 b 5,6 а 5,8 а 6,3 а 5,6 а
среден средна добив от маса на дка - кг грозд - г 831 с 208 е 890 с 522 b 1559 а 290 d 1130 b 403 c 1489 а 656 a 1330 b 305 d
средна маса на 100 зърна - г 320 c 500 b 540 b 640 b 870 a 595 b
средна маса на зърно - г 3,2 c 5,0 b 5,4 b 6,4 b 8,7 a 5,9 b
Табл. 3. Механичен и химичен анализ на гроздето на изследваните десерни сортове лози, средно за 2007-2009 г. Сорт Черна перла Армира Мискет русенски Супер ран Болгар Средец Кондарев
механичен анализ на грозд Зърна Чепки% % 3,36 a 96,64 ab 2,22 b 97,78 a 3,07 a 96,93 ab 2,02 b 97,98 a 1,33 c 98,67 a 1,31 c 98,69 a
механичен анализ на зърно Мезокарп% 83,53 c 91,44 a 89,37 b 88,94 b 93,75 a 91,65 a
Кожици% 14,38 a 6,74 bc 7,26 b 8,67 b 4,62 d 5,71 c
(1330 кг) и Супер ран Болгар (1130 кг). Средната маса на един грозд варира от 208 г (Черна перла) до 656 г (Средец). Средната маса на 100 зърна е най-ниска при Черна перла (320 г), докато при останалите сортове, тя е от 500 г (Армира) до 870 г (Средец). Сравнителният математически анализ на показателите на родовитост между всички сортове показва, че при процент развити очи, плодни леторасли и коефициент на родовитост на леторасъл се формират три групи на доказаност - a, b и c. В група a и за трите признака, с недоказани различия са Мискет русенски и Кондарев. При средния добив от лоза, варирането е по-слабо и се образуват две групи - a и b. При всички останали показатели свързани с добива от грозде са отбелязани по няколко групи - a, b, c и d, а при средната маса на грозда е фиксирана и група e, което отразява специфичните ампелографски особености на отделните сортове и възможностите за по-прецизна преценка на техните стопански важни качества. Механичният анализ на грозда и зърното показва, че процентът на чепките е относително по-нисък при сортовете Кондарев - 1,31% и Средец - 1,33%, а повисок при Черна перла 3,36% (табл. З). Количеството на зърната е значително при всички сортове от 96,64% (Черна перла) до 98,69% (Кондарев). Експерименталните сортове в това изследване се характеризират с висок процент на мезокарпа на зърното, което потвърждава, че те са типично десертни. Този показател варира от 83,53% (Черна перла) до 93,75% (Средец). Процентът на кожиците на зърната е от 4,62% (Средец) до 14,38% (Черна перла), а на семената - от 1,63% (Средец) до 3,37% (Мискет русенски). Средно големи по дължина и ширина са гроздовете на Черна перла - 12,4/7,0 cм, а всички останали сортове имат големи гроздове с параметри от 19,0/10,8 cм (Кондарев) до 23,0/16,8 cм (Средец). Данните от химичния анализ на гроздето показват, че количеството на захарите и киселините е в рамките на изискванията за десертните сортове лози. При технологична зрелост, съдържанието на захарите варира в тесни граници от 14,5% при сорт Черна перла и Мискет русенски до 17,6% при Кондарев, а на киселините от 4,10 г/дм3 за Армира до 7,12 г/дм3 при Черна перла.
42
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Семена% 2,09 b 1,82 c 3,37 a 2,39 b 1,63 c 2,64 b
размери на грозда Дължинаcм 12,4 c 19,6 b 19,2 b 19,5 b 23,0 a 19,0 b
Ширина cм 7,0 d 13,4 b 11,4 c 14,3 b 16,8 a 10,8 c
химичен анализ Захари % 14,5 d 15,1 c 14,5 d 16,6 b 16,6 b 17,6 a
Титруеми киселини г/дм3 7,12 a 4,10 c 5,10 bc 4,56 c 6,32 b 5,63 bc
Данните от механичния анализ при процент на зърната, показват по- слаба доказаност на разликите между отделните сортове, тъй като са обособени само две групи - a и ab. При всички останали показатели те са повече - a, b, c и d, което потвърждава проявата на значително фенотипно разнообразие при отглеждане на изследваните десертни сортове лози в почвено-климатичните условия на този район. Въпреки че всички сортове са десертни, не се наблюдават постоянни групи на доказаност при отделните показатели. ИЗВОДИ 1. При изследваните новосъздадени десертни сортове лози се наблюдават по-големи различия в настъпването и протичането на фенофазите напъпване, поява на първи лист, омекване (прошарване) на зърната и технологична зрелост. Сортовете Армира, Черна перла, Мискет русенски и Супер ран Болгар са много ранозреещи, а Кондарев и Средец - ранозреещи. Всички сортове се характеризират с висок процент на развити очи, сравнително нисък процент на плодните леторасли и висок коефициент на родовитост. С по-голям добив от грозде са Мискет русенски, Средец, Кондарев и Супер ран Болгар. 2. Изследваните сортове са с висок процент на зърната, кожиците и мезокарпа и нисък процент на чепките и семената. С изключение на сорта Черна перла, всички останали имат големи гроздове. Количеството на захарите и киселините в технологичната зрелост на гроздето е в рамките на изискванияна към десертните сортове лози. Сравнителният математически анализ на стопански важните агробиологични и технологични показатели, потвърждава възможността за отглеждане на изследваните десертни сортове лози при почвено-климатичните условия на района на с. Ново село – Родопската яка. Венелин Ройчев1, Филка Григорова2, Павел Ботянск1 1 – Аграрен университет, Пловдив 2 – Териториално звено по сортоизпитване – с. Ново село
Въпросът за оценка на конкурентоспособността на земеделските стопанства е сред найактуалните в управленческите и научните дебати у нас и по света. Независимо от тяхната значимост, практически липсват всеобхватни изследвания за равнището на конкурентоспособност на българските земеделски стопанства, вкл. и на кооперациите в условия на прилагане на Обща селскостопанска политика на Европейския съюз. Целта на статията е да се направи анализ и оценка на равнището на конкурентноспособност на земеделските кооперации в нашата страна и факторите, които я детерминират на съвременния етап. Под конкурентноспособност на земеделските стопанства се разбира „вътрешната способност на земеделските стопанства да поддържат устойчиви конкурентни предимства, водещи до високи стопански резултати чрез непрекъснато усъвършенстване и адаптиране към промените на пазарната, природна и институционална среда”�. Така дефинирана категорията „конкурентоспособност” показва, че нейната същностна характеристика е способността на дадено
земеделско стопанство успешно да се конкурира на пазара. За оценка на равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства се прилага адекватен подход, включващ система от показатели, които отчитат икономическата ефективност, финансови възможности, адаптивност и устойчивост на земеделските стопанства (Котева, Башев, 2010). Изследването се базира на анкета, проведена през лятото на 2010 година с председатели на 52 земеделски производствени кооперации от всички райони на страната. Болшинството от стопанствата са специализирани в полски култури (69%), около 15% са със смесено растениевъдство, почти 12% са с растениевъдно-животновъдно направление, а останалите 4% са с трайни насаждения. Равнище на конкурентоспособност на земеделските кооперации Анализът на конкурентоспособността на анкетираните кооперации показва, че половината от тях са с добро равнище на конкурентоспособност, а една четвърт от тях са силно конкурентни. В същото време, всяка четвърта кооперация е неконкурентоспособна на достъпните за
Фиг. 1. Дял на кооперативите с различно ниво на конкурентоспособност
нея пазари (фиг.1). Анализът на данните показва, че има съществени различия в равнището на конкурентоспособност на кооперациите в зависимост от тяхната специализация (фиг.1). Най-много висококонкурентни кооперативи са специализирани в трайните насаждения. Три четвърти от анкетираните стопанства от този тип са силно конкурентоспособни. Близо 38% от анкетираните стопанства със смесено растениевъдство са със силни конкурентни позиции. Болшинството от кооперациите с полски култури и със смесено растениевъдно-животновъдно производство са с добра конкурентоспособност. В същото време, немалка част от стопанствата с полски култури и смесено производство (растениевъдно, растениевъдно-животновъдно) са слабо конкурентоспособни. Така например, всеки четвърти кооператив със смесено растениевъдство и почти 28% от специализираните стопанства в полски култури попадат в тази група. Единствено сред кооперативите, специализирани в трайните насаждения липсват стопанства с ниска конкурентоспособност. Фактори, определящи равнището на конкурентоспособност на земеделските коопе-
Фиг. 2. Значимост на индивидуалните елементи на конкурентоспособност на кооперативните стопанства
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
43
Икономически измерения
Конкурентни възможности на земеделските производствени кооперации
Табл. 1. Дял на кооперациите с различни нива на показателите за ефективност и финансово състояние (процент) Тип специализация
производителност ни- добра висока ска 16,7 83,3 0,0
полски култури растениевъдно- 0 животновъдни смесено расте- 12,5 ниевъдство трайни насаж- 0,0 дения кооперации-об- 11,5 що
рентабилност ниска
добра
иисока
25,0
75,0
0,0
66,7
16,7
33,33
66,7
0,0
87,5
0,0
37,5
62,5
0,0
100,0
0,0
0,0
100,0
0,0
84,6
1,9
26,92
73,1
0,0
Табл. 2. Дял на кооперациите с различни нива на показателите за финансово състояние, % Тип специализация полски култури растениевъдно-животновъдни смесено растениевъдство трайни насаждения кооперативи-общо
финансова обезпеченост финансова зависимост ниска добра вкаи с о - ниска добра висока 25,0 75,0 0,0 22,2 55,6 22,2 33,3
66,7
0,0
33,3
33,3
33,3
25,0 0,0 25,0
75,0 100,0 75,0
0,0 0,0 0,0
12,5 50,0 23,2
62,5 50,0 53,8
25,0 0,0 23,2
рации Анализът на отделните елементи на конкурентоспособност на анкетираните кооперации дава представа за тези от тях, които в най-голяма степен влияят на общото й равнище. За анкетираните кооперативи, сравнителните предимства в снабдяването с материални активи и услуги са главните фактори, водещи до повишаване на конкурентоспособността на стопанствата (фиг. 2). Факторите, които най-негативно влияят на конкурентоспособността на кооперациите са ниската рентабилност, недостатъчната финансова обезпеченост, ниската адаптивност към
пазарната и природна среда, сериозните проблеми в маркетинга на продукцията и услугите. Следователно, подобряването на тези аспекти на дейността на земеделските кооперации, биха довели в най-голяма степен до подобряване на конкурентните им позиции. Ефективност, финансови възможности, адаптивност и устойчивост на земеделските кооперации Избраните критерии за оценка на конкурентоспособността са икономическа ефективност, финансови възможности, адаптивност и устойчивост, тъй като това са основните аспекти от
Таблица 3. Дял на кооперативите с различна адаптивност (процент) адаптивност към: И н с т и т у ц и о н а л н ата природната среда Тип специализа- пазарната среда среда ция до- висока ниска добра висока ниска добра висока ниска бра полски култури 41,7 58,3 0,0 25,0 66,7 8,3 63,9 36,1 0,0 растениевъдно- 16,7 83,3 0,0 16,7 83,3 0,0 33,3 66,7 0,0 животновъдни смесено расте- 25,0 75,0 0,0 12,5 87,5 0,0 75,0 25,0 0,0 ниевъдство трайни насаж- 0,0 100,0 0,0 50,0 50,0 0,0 50,0 0,0 0,0 дения кооперативи34,6 65,4 0,0 23,1 71,2 5,8 61,5 36,5 0,0 общо
44
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
същностната характеристика на тази категория, които водят до трайни конкурентни предимства на стопанствата. Ефективността на кооперациите се определя от равнището на тяхната производителност, рентабилност, а финансовите им възможности – от финансовата обезпеченост и зависимост от външно финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.). Анализът на икономическата ефективност на анкетираните кооперации показва, че болшинството от тях са с добра производителност и рентабилност (табл. 1). Според председателите на немалка част от кооперативите, специализирани в полски култури и смесено растениевъдство обаче, равнището на производителността на стопанствата е ниско. Нещо повече, рентабилността на 27% от кооперациите е оценена като ниска, като значителен дял от стопанствата със смесена производствена специализация са в тази група. При една четвърт от кооперациите, финансовата обезпеченост е оценена като ниска (табл. 2). При това, всеки трети от растениевъдно-животновъдните кооперативи, и една четвърт от специализираните в полски култури и смесено растениевъдство са с недостатъчно финансиране. Данните показват, че 23% от анкетираните кооперации са силно зависими от външни източници на финансиране (кредит, държавно подпомагане и др.) като делът на много зависимите растениевъдно-животновъдни стопанства е най-голям. От липса на собствено финансиране и зависимост от външно финансиране не страдат единствено кооперативите, специализирани в трайните насаждения. Общата адаптивност на кооперациите се определя от потенциала им за адаптация към пазарната среда (цени, търсене, конкуренция), институционалните ограничения и норми (държав-
Табл. 4. Дял на кооперативите с различно ниво на проблеми за устойчивостта на стопанствата (процент) Тип и характер на проблема ефективно осигуряване на необходимата земя и природни ресурси незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми ефективно осигуряване на необходимата работна сила незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми ефективно осигуряване на необходимите материали, техника и биологични средства незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми ефективно осигуряване на необходимото финансиране незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми ефективно осигуряване на необходимите услуги незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми ефективно осигуряване на необходимите иновации и ноу-хау незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми ефективна реализация на продукцията и услугите незначителни проблеми нормални проблеми значителни проблеми
тип на специализация п о л - р а с те н и е - смесено трайни общо ски кооперации въдно-жирастенинасаждекулту- вотновъдни евъдство ния ри
16,67
0
25
50
17,31
66,67
83,33
75
0
67,31
16,67
16,67
0
0
13,46
25
16,67
37,5
50
26,92
61,11
66,67
62,5
50
61,54
13,89
16,67
0,00
0
11,54
19,44
33,33
37,50
50
25
77,78
33,33
62,50
50
69,23
2,78
33,33
0
0
5,77
13,89
16,67
12,5
0
13,46
72,22
50
87,5
100
73,08
11,11
33,33
0
0
11,54
38,89
50
75
0
44,23
55,56
50
25
100
51,92
5,56
0
0
0
3,85
36,11
0
37,5
0
30,77
38,89
66,67
50
50
44,23
25
33,33
12,5
0
23,08
8,33
0
0
0
5,77
61,11
66,67
62,5
0
59,62
27,78
33,33
37,5
50
30,77
ните и европейски изисквания за качество, безопасност, окол-
на среда и др. ) и промените в природната среда (затопляне,
екстремно време, засушаване, киши и т.н.). Анализът на равнището на адаптивност на анкетираните кооперации разкрива, че болшинството от тях са с добра адаптивност към пазарната и институционална среда (табл. 3). Почти 62% от кооперациите обаче, посочват че са ниско адаптивни към промените в природната среда, което намалява и общата адаптивност на тези стопанства. Единствено сред специализираните в трайни насаждения кооперации няма такива с нисък потенциал за адаптация към пазарната среда. Повече от една трета от кооперативните стопанства са неадаптивни към пазарните цени, търсене и конкуренция, като делът на специализираните в полски култури с недостатъчен потенциал за пазарна адаптация е особено голям. Немалка част от стопанствата са неадаптивни и към новите обществени стандарти за качество, безопасност и околна среда, в това число всяка втора кооперация, специализирана в трайни насаждения и една четвърт от тези в полски култури. С изключение на малка част от специализираните кооперации с полски култури (по отношение на адаптивността към изменящата се институционална среда), няма стопанства, които да са с висок адаптивен капацитет. Средно срочната устойчивост на стопанството е оценена от председателите на преобладаващата част от анкетираните кооперативи като добра (фиг. 3). В същото време всяко четвърто стопанство, специализирано в полски култури и смесено растениевъдство е ниско устойчиво. Единствено при специализираните в трайни насаждения кооперации няма неустойчиви стопанства. Прави впечатление и факта, че нито един от анкетираните председатели не “предвижда“ висока устойчивост на ръководените ко-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 5, 2011 г.
45
Фигура 3. Дял на кооперациите с различна средносрочна устойчивост
операции в средносрочен план. Детайлният анализ на различните фактори, понижаващи дългосрочната ефективност и устойчивост на кооперациите показва, че значителните проблеми в ефективната реализация на продукцията и услугите, наред с ефективното осигуряване на необходимите за стопанството иновации и ноу-хау са сред най-важните за голяма част от стопанствата (табл. 4). Това предполага, че много кооперации не притежават (вътрешен) потенциал за адаптация, който
да им позволи да преодолеят посочения тип проблеми, и те ще бъдат неустойчиви (неефективни) в дългосрочен план. Сериозни (неразрешими) проблеми, свързани с маркетинга са критични за половината от специализираните в трайни насаждения стопанства и за немалка част от останалите кооперации. Големите трудности в ефективното осигуряване на необходимите иновации и ноу-хау са най-важни за устойчивостта на кооперациите с растениевъдно-животновъдна специализация и на тези в полските култури. Значителни проблеми в ефективното осигуряване на необходимото финансиране и на нужните материали, техника и биологични средства среща и всеки трети от растениевъдноживотновъдните кооперации. В резултат на това, се понижава и устойчивостта на съответните стопанства в средно срочна перспектива.
Заключение Оценката на конкурентоспособността на земеделските кооперации в нашата страна установи, че в зависимост от тяхната специализация имат доста различна ефективност, финансови възможности, адаптивност и устойчивост в условията на прилагане на ОСП на ЕС. Нещо повече, отделните кооперации притежават нееднакви конкурентни предимства в бързо променящата се пазарна, институционална и природна среда. Значителните проблеми в ефективната реализация на продукцията и услугите, осигуряване на необходимите иновации са най-важните фактори, понижаващи дългосрочната ефективност и устойчивост на кооперациите. Доц. д-р Храбрин Башев, доц. д-р Нина Котева Институт по аграрна икономика, София
Фирмени новини
Представител на Ню Холанд печели 58-ият Световен Шампионат по Оран
На 13 и 14 май 2011 г., в Сканинге (Skanninge) – южна Швеция, се проведе 58-ият световен шампионат по оран. В него участваха 29 националности пред очите на 25 000 публика, като на церемонията по откриването присъства и шведският министър по въпросите на селските райони – г-н Ескил Ерландсон. Кристиян Ланц, представител на New Holland Agriculture, заедно с австрийският дилър на марката – фирмата Hochkfoler, стана световен шампион за 2011 година, в установеното вече традиционно състезание, с чисто нов трактор модел Т5070. Оранта като състезание е спорт, който изисква прецизност от страна на участниците в него. Te обработват предварително определен терен с ограничен брой бразди без да остане неразорана земя и всичко това по часовник! Браздите трябва да бъдат прави, да са на определена дълбочина и редовете разорана почва да са равни. Състезателите се съревновават в две категории: оран с обръщателен плуг и оран с конвенционален плуг. 46
бр. 5, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Агробиоинститут Основни насоки на изследвания в АБИ Биотичен стрес при растенията Абиотичен стрес при растенията Растителни генетични ресурси Геномика на земеделски растения Биоразнообразие Клониране и експресия на гени ДНК-маркерни системи Биоинформатика
Основни приложни дейности в АБИ Ген банка – консултации и анализ Производство на предбазов и базов посадъчен материал Клонално микроразмножаване in vitro Фитопатологична оценка Биологично земеделие NIRS – анализи на храни и фуражи Информационни системи за управление на ферми в млечното говедовъдство Биобезопасност; Оценка на риска; Анализ на ГМО ДНК-маркерни системи – оценка на генетичните ресурси; генетична идентичност; сортова чистота; защита на интелектуалното право ДНК секвениране и фрагментен анализ Анализ на метаболити Растения и метаболити
4i]k]T`YbùVbcf]gY`ùbTù3sù;c`TbXù\Tù&o`WTe]t
'eYaYùYù\Tù[ogVT¸ -oebc_caUT^b]ù3sù;c`TbXùbTùf_`TXà
www.vantotrade.bg
3sù;c`TbXùYù_TgcùgYU