ISSN 1310-7992 9’2011
ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС
Съкровищата на китайските ястия са скрити в книгата
,,Кухнята на сърцето” от Ма Уъни!
Луксозното цветно издание ще ви помогне за приготвянето на над 60 автентични рецепти от Китай в няколко лесни стъпки! За поръчки: издателство „Ентропи 1” тел. 02/ 852 02 48; GSM 0888 33 65 19
Гроздобер 2011 Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри гроздобера в масива на „Гулбанис Вайн" в село Горски Долен Тръмбеш, община Горна Оряховица. Тази година очакваме по-добра реколта като количества и по-качествено грозде, заяви министърът. Словашки и чешки компании вече търсят българското грозде като суровина, за нас е по-интересно да се изнася готова продукция, допълни той. Най-големият интерес е към бялото грозде, което е повишило цената си през тази година до 1,20 лв. на кг, докато миналата година тя е била 60 ст. Тази година се очаква около 170 000 тона производство на грозде в страната при 140 000 тона през миналата година. Производството на вино ще бъде около 110 млн. литра при 102 млн. литра спрямо м.г. Захарността е по-висока с 26 % в Северна България до 28 % в Южна България, уточни министърът. Компанията „Гулбанис Вайн” е инвестирала до момента над 2 млн. паунда в създаване на лозови масиви в България. Нейни собственици са британски инвеститори, които работят в British petrolium. В момента имат около 400 декара лозя, предвиждат да създадат още 100 декара. Планираме да направим винарна с проект по европейските фондове, каза единият от собствениците Ханс Кулман. Той допълни, че са избрали страната ни заради качественото грозде и продукция. Искаме да възвърнем доброто име на страната на международните пазари, каза още Кулман. Инвеститорите предвиждат да изнасят вино за САЩ. Първите партиди ще напуснат България до края на годината, обясни той. На откриването на гроздобера присъстваха изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – РА Румен Порожанов. Сп. „Земеделие плюс”
Новини от МЗХ МЗХ Българска Агенция
Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»» по Безопасност на Храните
«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂωÂÎËÂÚÓ Ë ı‡ÌËÚ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Ú‡ Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌрамка ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌФинансова ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏ ̇ "¬Â˜Â ̇ »Áза земеделие в бюджет 2012 ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿рамка 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡Финансовата за земеделието в бюджет 2012 г., ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ "lj‡‡" ¿ƒ „. ÿÛÏÂÌ която беше договорена между министъра на земеделието —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ иÔË͇˜Ì‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇхраните д-рÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ Мирослав Найденов и неправителствените организации от сектора на 14.09.2011 г. беше подписана ÚÓ ·Â ÓÚ΢Â̇ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ ПОЗИЦИЯ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ днес от вицепремиера и министър на финансите Симеон ۘ̇ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚË͇ 4 4 Дянков, както и от Националната организация на зърнопВ предверието на глобалната катастрофа «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â Ô‰Успехът на селскостопанското производство роизводителите. През финансовата 2012 ̇ г. българските ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂΠ̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ͇̉Ë5 земеделски е в неговото единодействие производители ще получат над 1,3 млрд. ÔË Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏË͇ 7 ‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„ÓЗЕМЕДЕЛСКИ лв., от които 838 130 243 лв. европейски средства и 500 ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚ КУЛТУРИ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 ËË, 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚË . 285ÔË 904ÔÓÒÚ˙ÔËÎË лв. от националния бюджет. От бюджетните 6 Добив и качество на зърното от твърда пшеница ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Екологосъобразно отглеждане на пшеница ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 9 средства 384 145 904 лв. са национални доплащания и 116 150 000 лв. са държавни помощи. В помощите Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ "¬»—- за Почвозащитна и енергийна ефективност –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ първи път са включени и средства за зеленчукопроиз—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ β˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË 11 водство и овощарство, свиневъдство и птицевъдство. От на Мискантус Magnum. Ò˙ÒСортове ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ и произходи ориенталски тютюн 14Marathon националнитеÔÓ доплащания 73 млн. лв. са предвидени (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó 100 години почвена наука в България 17 за тютюнопроизводителите, а 71 млн. лв. – за животно«≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎË “ÓˇÌ Ì‡„‡‰‡ "ÕÓ‚Ë въдство по „. схемата на ÔÓÎÛ˜Ë глава животно. ЗаÁ‡ национални Библиотека œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ̇ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË доплащания на единица площ към директните плащания √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ 18 Ë Ò‰ÌË Tвърда пшеница – ҇·ڇ Ë ÒÔ‡Ì‡Í ÙÂÏË Ô‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓса предвидени 310Ëмлн. лв. Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ 18–30·ËÎÌËДържавните постижения в селекцията и технологиите са предвидени за:ËÌÒڇ·χ̉Ë" ‚помощи ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙΄‡Ëˇ 33 на Á‡ доброволно поети ангажименти за ˆËËl реализиране Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". ЕКОЛОГИЯ √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 хуманно отношение към животните — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ √„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú За излужената канелена горскаÍÛÎÚÛ‡ почва ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ 38 lкомпенсиране разходите на земеделски стопани, свърÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚ΢ÂÌ Ò «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓуправление Ú˙„ӂˡڇ 31 зани с изпълнение на мерки по програмите при биологично за надзор и Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Π40 34 ликвидиране на болести по животните Водна ерозия на почвата Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Î". ÿÿ»Õ» lинвестиции за изграждане на търговски помещения и ЗЕЛЕНЧУЦИ ≈Ì„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË ÒÂÎÒÍÓÚÓ на търговско оборудване заÁ‡ земеделски про37 ¬закупуване Икономическа оценка на нови сортове дамати In MeÏoriam: Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" изводители, осъществяващи директни доставки на малки Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓИзнос на азот с късно полско производство ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ количества суровини и храни от животински произход ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ ‡Íна ‰‡патладжан Ò ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠ45 39Ô‡·ÓÚ͇ lподсектор̇ „Плодове и зеленчуци” Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ОВОЩАРСТВО ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 lминимални помощи – de minimis (в т. ч. „Пчеларство”) Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" Ò Слънчева енергияÕ¿ за «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ сушене lкартофопроизводство –¿“ ¿ »—“Œ–»fl ‚˙˜Ë ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ ‡Áна растителни продукти ÕËÍÓÈ Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıΡ·‡ 48 41 lвъзстановяване на животновъдството в районите засег‚˙ʉ‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ ̇ ÔÓÓ‰‡ ·˙΄‡Ò͇ нати от болестта шап ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ ÷¬≈“¿–—“¬Œ ÏΘ̇ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏΘlсъфинансиране на застрахователни премии ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) стопанства 50 Българските земеделски l водене на родословна книга на животните ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“европейски ƒ⁄–∆¿¬≈Õпазар ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 43 на общия участие на зем. производители в изложения и панаири ̇ lÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ЖИВОТНОВЪДСТВО lкомпенсиране на загуби в следствие на неблагоприятни "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ 21-32 Намалява репродуктивната ефективност климатични условия 45 lнасърчаване производството и използването на висои дълголетието в млечните ферми »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: √·‚ÂÌ »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 6123,635 кокачествени семена. МЗХ,‰‡ÍÚÓ: ПРСР 8, 42 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459; –‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама
Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷Â̇: 5,00 ΂. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.
¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.Ã˯‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙Ì‚‡, ‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева проф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков, доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска
—ÔËÒ‡ÌË ì«ÂωÂÎË ÔβÒî  ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂΠ̇ ̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌË ‚ ¡˙΄‡Ëˇ - ÒÔ. 쌇ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.
Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:
ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
3
3
Позиция
В предверието на глобалната катастрофа
Глобалното затопляне – модерна и тревожна тема – събра журналистите в сградата на СБЖ на 15.07.2011г на представяне на второто допълнено и преработено издание на книгата „В предверието на глобалната катастрофа” на издателство „Камея дизайн”. Според Анатолий Порва (роден в Русия, с техническо образование), на Земята й предстои 29-тата глобална катастрофа. Всяка такава катастрофа протичала Авторът в 4 етапа. В момента Анатолий Порва бил краят на втория, който се характеризира с глобално затопляне, катастрофални земетресения и изригвания на вулкани, урагани и цунами. Третият и четвъртият етапи щели да преобразят Земята и да променят биосферата. Авторът издига хипотезата, че всички тези явления се дължат на обстоятелството, че Земята благодарение на магнитното си поле преобразува във водород и хелий пристигащите плазмени потоци от избухнали свръхнови звезди. Нейното космическо предназначение било тя да изпраща тези газове в космоса, за да има материал за образуване на нови звезди. Въз основа на тази хипотеза авторът смята, че част от енергията, която е движеща сила на земетресенията, ураганите и вулканичните изригвания, може да бъде предварително иззета и използвана. В резултат на това Земята вече никога нямало да преживява глобални катастрофи: нямало да има изригвания на вулкани, земетресения, континентите нямало да се движат, полюсите нямало да сменят местоположенията си, нямало да има глобално затопляне или ледникови периоди и т.н. Този метод за избягване на глобалните катастрофи авторът нарича „теория за управление на климата на Земята” и е направил 3 заявки за патенти, които са му били отказани. Тези откази той посочва също като една от причините за написване на книгата. В нея се разглеждат и други въпроси, но управлението на климата е най-важния от всички, защото само по този начин
4
бр. 9, 2011 г., сп.
човечеството би оцеляло. Но как книгата ще помогне да се приложи това управление на климата? Дори цялото човечество, без учените, да бъде убедено в правотата на автора и несъстоятелността на съвременните теории, какво от това? Никое правителство няма да предприеме никакви действия за реализирането на тази идея без благословията на учените. Значи именно учените трябва да прочетат книгата. Не е проблем, че авторът подлага на остра критика „догмите на съвременната наука” (по негов израз) и предлага свои хипотези (той ги нарича теории). Това е нормално в света на науката. По принцип науката така се развива. Една теория е приета като такава, когато всички аспекти на описваното явление се обясняват от нея. Но наблюденията продължават и в един момент се получават нови сведения, които не могат да намерят обяснение от теорията и тя бива отречена. Издига се нова хипотеза, която учените, занимаващи се с този проблем, започват да проверяват. И ако тя се съгласува с всички известни до момента характеристики на явлението, тази хипотеза се приема за теория и т.н. И никой на никого не забранява да издига свои хипотези, пък било то и най-фантастични. Но те се издигат в ранг на теории само, когато биват доказани чрез изследвания, експерименти или моделиране. Науката е отишла твърде далеч и умозрителни доказателства отдавна никой не приема. В книгата авторът противопоставя своята теория за управление на климата на Земята на учените, които според него разглеждали глобалното затопляне само като резултат от дейността на човека. Но любознателният читател знае, че учените определят вината на човечеството за тези явления само на няколко процента. Те призовават да престане безогледното унищожаване на Земята – нашия дом, защото според тях това е единственото, което може да се направи. Рисуваната от тях картина е още по-апокалиптична. И сочената от тях причина за глобалното затопляне също е извън Земята, но много по-близо от някога
„Земеделие плюс”
избухнала свръхнова, а именно – Слънцето. Наблюденията сочат, че то е направо яростно в последните години. Дори по този повод най-уважаваният физик на нашето време Стивън Хокинс изказа предположение, че е възможно прогнозата на учените за 4-5 милиарда години спокойно Слънце да не е вярна и че човечеството може би разполага с не повече от 100 години за евакуацията си на друга планета. Книгата е написана на жив и увлекателен език, с много сравнения. Това позволява на читателя да стигне до края й, въпреки сложността на разискваните проблеми. И като я прочете, да си зададе въпроса какво може той да направи за спасението на човечеството, ако авторът е прав. Всеки трябва да направи това, което е по силите му, макар и само да засади дръвче. Най-много могат да направят специалистите, занимаващи се с тези проблеми. Затова е добре повече учени да се запознаят с книгата. Може би някои от тях ще решат, че си заслужава да се заемат с изследвания, които ще потвърдят или отхвърлят предлаганите от автора хипотези, както и да ревизират настоящите теории, ако критиките му се окажат верни. Привличането на вниманието на учените върху издигнатите от автора хипотези пък е това, което журналистите могат да направят. И ще направят – на представянето на книгата бе обявено, че ще бъде организиран диспут на автора с хора, запознати с проблема. Да се надяваме, че ако въобще има глобална катастрофа, тя няма да е толкова страшна и толкова скоро, както я виждат Анатолий Порва и учените. И най-вече да се надяваме, че очакването на глобална катастрофа ще помогне на човечеството да разбере, че стратегията „да отрежеш клона, на който седиш” не е печеливша. Все пак човекът е най-умното същество на Земята! Но дали е достатъчно разумно, за да оцелее? Текст: Донка Янева Снимки: Веселина Тенева
УСПЕХЪТ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО Е В НЕГОВОТО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ Разпокъсана, безпарична, без достатъчно работещи с ентусиазъм млади хора е днешната аграрна наука на България. Има ли друга страна като нашата, която да намалява бюджета за аграрната си наука при влизане в ЕС ? Държавата трябва да поеме по-голяма отговорност и да предостави по-голяма управленческа и финансова автономност на всички структури в аграрната наука, да извърши преструктурирането безболезнено и елегантно като запази знаещите и можещи – желаещи да работят – специалисти, да елиминира натрупаните негативни последици от последните години и с помощта на подходящи механизми да съдейства за просперитета и развитието на аграрната наука. Трябва да се създаде конкурентна материалнотехническа база за научно изследователска дейност и силна връзка между вузовете и научните изследвания, експериментирането, службите за съвети в земеделието та до производството, с особено място на растителната защита. Днес много са нерешените въпроси в аграрната наука: не са създадени нормативни и законови уредби подпомагащи аграрната наука, няма връзка обединяваща отделните нейни звена. Нещо повече – младите български агроучени са принудени да напускат България или да работят в другите сфери на икономиката , но не и в селското стопанство. Едва ли не българската аграрна наука е второ качество. Тя трябва да се бори с безпаричието с помощта на остаряла /морално и физически/ МТБ и всички законови и нормативни уредби третиращи я на общо основание като производител /става въпрос за държавните предприятия/. Произведената в експерименталните полета стока трябва да подпомага само експериментирането и то директно, без да се губи време. Няма как звено, което поддържа кадри за експериментиране или друг вид изследвания да се самоиздържа / а такива кадри са необходими към момента/. Може би трябва да се създаде фонд за Научно обслужване в земеделието, за което е нужно време.
Липсата на пари ограничава притока на подходящи кадри за изследователи и експериментатори, което много скоро ще проличи. Зараждащите се в частния сектор наченки на такъв вид дейности са все още малко и с ограничени възможности. На този етап е разумно използване на съществуващите материална база и научен потенциал в пълен размер. Разделянето на научноизследователската и внедрителска дейности от службите за съвети в земеделието /преди няколко години/ прекъсна притока на научна информация, подходяща за съответните микрорайони на България. Няколко години след разделението ССЗ се изпразниха от съдържание, така ще стане и със зараждащите се звена от сега съществуващите опитни станции /както и да се наричат те/, които са в непрекъснати контакти с институтите и към момента добре обслужват производителите. От друга страна последните няколко години показват много голямо климатично различие между географски близките райони, а от там и нуждата от бързо достигаща до производителя информация. Неограниченото навлизане на чужди, неизпитани при нашите условия сортове /хибриди/ често пъти водят до незадоволителни резултати – особено актуален проблем за разпокъсаното производство. Необходимо е ускоряване на технологичното адаптиране на българското земеделие към европейските аграрни стандарти като се отчитат особеностите на нашите условия, традиции и опит. Това няма как да стане без научен потенциал, който към момента застарява. Мудното решаване на много от проблемите води до агония на доскоро ентосиазираните ръководители, които са изморени от постоянни спънки и бариери. Доц. д-р Х. Георгиева ОСПЗ Пазарджик
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
5
Земеделски култури
ДОБИВ И КАЧЕСТВО НА ЗЪРНОТО ОТ ТВЪРДА ПШЕНИЦА влияние на смеси между стимулатори и хербициди Ефективността от използванелистен ефект, борбата с широкото на биостимулатори при зърнелистните плевели при всички вано-житните култури е категоричрианти бе изведена с хербицида но доказана при редица прецизДерби в доза 7 мл/дкa. ни опити (Petr,. 2005). В научната Изследвано е влиянието, коелитература са изнесени данни то стимулаторите, хербицидите и за препарати, които повишават смесите между тях оказват върху устойчивостта на растенията към мост хербицидът Грасп е внасян добива на зърно и структурните различни стресови фактори (Ата- съвместно с прилепителя Атплюс елементи на добива – дължинасова и др., 2001; Делчев и Ко- – 120 мл/дка. Всички стимулатори, на на класа, класчета и зърна в хербициди и съответните смеси клас, маса на зърното в класа. лев, 2001). Твърдата пшеница е култура, между тях са внасяни през фаза Установени са промените във при която качеството на получе- братене на твърдата пшеница с височината на растенията. Проното зърно е от особено голямо разход на работен разтвор 20 л/ учени са и промените настъпвазначение. Досегашните изслед- дкa. Смесването бе извършено щи под влияние на изпитваните вания в областта на хербологи- в резервоара на пръскачката. фактори във физичните – маса на ята при тази култура изясняват Тъй като проучваните хербициди 1000 зърна, хектолитрова маса, главно въпросите около борбата не притежават противошироко- стъкловидност – и биохимичните с плевелите и селективността Табл. 1. Добив зърно и структурни елементи на добива на хербицидите по отношение (средно 2007–2009 г.) на растежа, развитието на расдобив зърно маса височиВарианти дължикла- зърна в на зър- на на тенията и количеството на полуна на счета в клас ното в растекласа клас ченото зърно. У нас са правени стиму- хербикг/ бр. класа ни-ята % cм бр. дкa малко проучвания по въпроса за латори циди г cм влиянието на хербицидите върху 340,0 100 6,8 19,3 41,6 2,16 66,5 качеството на зърното. Пума 364,4 107,2 7,2 19,5 41,8 2,24 65,3 супер В статията са представени Грасп 368,0 108,2 7,2 19,4 42,6 2,38 66,3 резултатите от проучване влияТопик 362,9 106,7 7,4 20,2 41,8 2,26 65,7 нието на някои стимулатори, противожитни хербициди и резер370,5 109,0 7,4 19,2 44,0 2,52 67,0 воарните смеси между тях върху Пума 379,4 111,6 7,4 20,2 44,4 2,50 66,5 супер добива на зърно, неговите струк- Тритимил Грасп 385,5 113,4 7,4 19,8 44,4 2,54 66,2 турни елементи, и качествените Топик 350,0 102,9 7,2 19,0 41,2 2,24 65,8 показатели на зърното. Изследването бе проведено 373,3 109,8 7,3 20,4 45,8 2,66 65,5 през периода 2007-2009 г. в опитПума 364,5 107,2 7,3 20,0 41,4 2,26 66,3 ното поле на Института по полски Рамил супер Грасп 383,9 112,9 7,4 20,2 45,6 2,52 65,4 култури – Чирпан, на почвен тип Топик 383,9 112,9 7,3 20,2 46,0 2,74 65,5 излужена смолница. Изведен бе двуфакторен полски опит с твър369,5 108,7 7,4 19,4 43,4 2,38 67,5 да пшеница сорт Възход, с вариПума 360,0 105,9 7,1 19,0 44,0 2,30 65,7 Трисупер анти: Фактор А – стимулатори – 5 салвит Грасп 378,9 111,5 7,2 19,4 44,6 2,46 65,0 нива: нетретирана контрола и 4 Топик 345,0 101,5 7,0 18,8 38,8 2,00 65,3 стимулатора – Тритимил – 30 мл/ 366,7 107,9 7,2 20,0 44,2 2,32 67,0 дкa, Рамил – 30 мл/дкa, Трисалвит– 30 мл/дкa, Салвит– 50 мл/ Пума 364,5 107,2 7,2 20,0 44,4 2,34 66,2 Салсупер дка. Фактор В – противожитни вит Грасп 353,4 103,9 7,0 19,0 41,4 2,02 65,2 хербициди – 4 нива: заплевелена, Топик 360,0 105,9 7,2 19,4 44,4 2,34 65,8 нетретирана контрола и 3 хербиLSD 5% 21,1 6,2 0,8 0,3 1,1 0,20 5,7 цида – Пума супер – 100 мл/дкa, Грасп – 120 мл/дкa, Топик – 45 мл/ LSD 1% 31,2 9,2 1,7 2,1 2,7 0,41 7,4 дкa. Поради слабата си прилепиLSD 0,1% 41,9 12,3 2,9 3,8 3,9 0,66 9,2 6
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
свойства на зърното – съдържание на протеин, мокър и сух глутен. Математическата обработка на данните е направена по метода на дисперсионния анализ. Най-нисък добив зърно се получава при нетретираната и заплевелена контрола (табл. 1). При самостоятелната употреба на хербицидите Пума супер, Грасп и Топик добивът на зърно се увеличава, защото се унищожават наличните плевели. Самостоятелното приложение на стимулаторите Тритимил, Рамил, Трисалвит и Салвит също увеличава добива, тъй като се стимулират растежа и развитието на твърдата пшеница, но увеличението е по-слабо отколкото при смесите им с хербициди, понеже наличните плевели неутрализират част от позитивния им ефект. Ефективността на смесите зависи в значителна степен от метеорологичните условия през вегетационния период.
Най-висок добив зърно средно за периода на проучването се получава при съвместната употреба на Тритимил с Пума супер и Грасп, на Рамил с Грасп и Топик и на Трисалвит с Грасп. Антагонизъм е отчетен при смесването на Тритимил с Топик, на Рамил с Пума супер, на Трисалвит с Пума супер и Грасп и на Салвит с трите противожитни хербицида. При тези резервоарни смеси добивът на зърно е по-нисък или равен на този при самостоятелната употреба на препаратите. Резултатите от структурния анализ на добива показват, че увеличението на добива на зърно при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в клас и масата на зърното в класа. Увеличението на тези показатели при смесите Тритимил + Пума супер, Тритимил + Грасп, Рамил + Грасп, Рамил + Топик и Трисалвит
Таблица 2 . Физични и биохимични свойства на зърното (средно 2003–2005 г.) Варианти стимулатори
хербициди
маса на 1000 зърна г
хектолит- стъкло- протерова видност ин маса % % кг 85,7 88,8 13,52 86,5 89,2 13,96 87,5 88,4 13,76 86,7 89,0 13,98 86,7 88,2 13,93 86,7 91,4 14,26 87,0 91,6 14,34 86,7 89,8 14,25 87,2 88,8 13,93 86,5 90,8 14,26 86,7 90,2 14,34 86,7 90,8 14,52 86,7 87,9 13,93 86,9 88,8 14,76 86,0 90,4 14,71 85,7 89,2 15,16 87,2 87,4 14,02 87,5 89,0 14,68 87,7 89,6 14,36
глутен мокър %
сух %
25,8 25,9 25,5 25,7 26,0 30,2 30,4 31,0 26,2 31,2 30,1 30,3 25,9 30,0 30,0 36,0 29,2 32,7 32,7
9,9 10,3 10,0 10,7 10,4 11,8 11,9 12,0 10,1 12,0 11,8 11,9 10,1 12,2 12,4 13,7 10,9 12,4 12,4
Пума супер Грасп Топик Пума супер Тритимил Грасп Топик Пума супер Рамил Грасп Топик Пума супер Трисалвит Грасп Топик Пума супер Салвит Грасп Топи
53,5 53,2 53,6 53,2 53,0 53,8 53,4 53,6 53,0 53,8 53,6 53,2 53,6 53,2 53,8 53,6 53,0 52,4 52,6 52,8
87,3
89,4
14,42
33,5
12,8
LSD 5% LSD 1% LSD 0,1%
3,1 4,3 5,5
3,0 3,7 5,0
4,4 5,7 7,2
0,31 0,40 0,52
4,0 5,6 8,0
1,3 1,9 2,7
+ Грасп е най-голямо и значително по-силно от това при останалите варианти, при които се отчита увеличение на добива. Влиянието на стимулаторите, хербицидите и смесите между тях върху показателите дължина на класа и броя класчета в клас е значително по-слабо, или не влияят доказано върху тези структурни елементи на добива. Височината на растенията не се променя доказано под влияние на изпитваните препарати. Третирането с изследваните стимулатори, противожитни хербициди и техните смеси не оказва доказано влияние върху масата на 1000 зърна, макар че е налице известно увеличение спрямо контролата (табл. 2). При всички варианти стойностите на този показател са над изискванията на БДС. Хектолитровата маса характеризира плътността на зърното и е един от важните технологични показатели. Обикновено с увеличаване на азотната норма хектолитровата маса намалява. Това се свързва с получаването на порехава тъкан, клетъчна при по-високо азотно торене, особено при сухи условия. Използваните резервоарни смеси между стимулатори и хербициди не се отразяват неблагоприятно върху хектолитровата маса на зърното. Тя запазва високите си стойности характерни за твърдата пшеница – при всички варианти тя е над 85 кг. Стъкловидността на зърното не се влияе от изпитваните стимулатори, хербициди и техните смеси, въпреки, че се отчита известно увеличение спрямо контролата и вариране при отделните години. Тя във всички случаи е над изискванията на международните стандарти за над 75 %. При всички варианти стъкловидността е висока – над 87 %, което е характерно не само за изпитвания сорт Възход, но и за останалите български сортове твърда пшеница. Запазването на физичните свойства на зърното – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
7
и стъкловидност – високи и стабилни при всички варианти гарантира добри мливни качества и висок рандеман на семолина. Останалите показатели включени в изследването, характеризират биохимичните свойства на зърното от отделните варианти като суровина за производство на макаронени изделия. Известно е, че съдържанието на протеин и количеството на мокрия и сухия глутен са едни от най-важните показатели, водещи до получаване на макаронени изделия с добро кулинарно качество. Съдържанието на протеин е сортово определено, но варира в зависимост от метеорологичните условия и приложената агротехника. Данните сочат, че то се увеличава доказано под влияние на всички смеси между стимулатори и противожитни хербициди. Най-високо е при съвместната употреба на Трисалвит и Топик, което се обяснява с ниския добив зърно получен при тази комбинация и отрицателната корелация, която съществува между добива и качеството на зърното. Съдържанието на протеин е високо и при резервоарните смеси
на стимулатора Салвит с трите противожитни хербицида – Пума супер, Грасп и Топик. Количествата на мокрия и на сухия глутен са важен елемент от качествената характеристика на зърното. Получените данни показват, че всички резервоарни смеси увеличават количеството на глутена. Увеличението е найсилно при комбинирането на Трисалвит с Топик. Самостоятелната употреба на стимулаторите и противожитните хербициди не предизвиква математически доказани промени в стойностите на мокрия и сухия глутен. Всички варианти остават над изискванията на стандарта по отношение на количеството на мокрия глутен – над 25 %. Съотношението между мокрия и сухия глутен (2,5 – 3 към 1) остава непроменено и благоприятно за производство на висококачествени макаронени изделия. Вероятно разликите в биохимичните свойства на зърното се дължат на промените в скоростта и характера на физиологичните и биохимичните процеси в растенията, настъпващи под влияние на различните хербициди.
ИЗВОДИ Най-висок добив зърно се получава при съвместната употреба на Тритимил + Пума супер, Тритимил + Грасп, Рамил + Грасп, Рамил + Топик и Трисалвит + Грасп. Установен е антагонизъм при смесването на Тритимил с Топик, на Рамил с Пума супер, на Трисалвит с Пума супер и Грасп и на Салвит с трите противожитни хербицида. Промените в добива на зърно при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на промените в показателите брой зърна в клас и маса на зърното в класа. Масата на 1000 зърна, хектолитровата маса и стъкловидността на зърното не се променят под влияние на изследваните стимулатори, противожитни хербициди и техните смеси. Резервоарните смеси на Трисалвит и Топик и на Салвит с Пума супер, Грасп и Топик увеличават доказано съдържанието на протеин, мокър и сух глутен. Грози Делчев Институт по полски култури, Чирпан
Собствениците на гори могат да подават проекти по Програмата за развитие на селските райони До края на 2011 г. недържавните собственици на гори могат да кандидатстват за европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Проектните предложения трябва да се изготвят в съответствие с Наредба № 21 от 7 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”. Финансова помощ се отпуска на физически лица, еднолични търговци и юридически лица - собственици на гори с площ по-голяма от 0,5 ха. За подпомагане могат да кандидатстват и общини, които притежават над 10 ха гори. Заявленията за подпомагане се подават в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”. Минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 1 000 евро, а максималният - на 600 000 евро за целия период на прилагане на ПРСР. Проектите, с които може да се кандидатства за получаване на безвъзмездно европейско финансиране, могат да включват различни дейности, като изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми и различни видове отгледни сечи. При кандидатстване за покупка на специализирана горска техника и оборудване, кандидатите трябва да представят бизнес-план за 5 години. За да получат финансиране, собствениците на гори трябва да нямат задължения към държавата или фонд "Земеделие”. 8
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА I. ПРОДУКТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
В последните години, поради непрекъснато повишаващите се изисквания към качеството на земеделската продукция, ролята на биологичното земеделие нараства в световен мащаб. С присъединяването на България към Европейския съюз пред страната се поставиха изисквания за увеличаване производството на екологична продукция. По данни на Националната агроекологична програма повече от 80 % от обработваемите земи у нас са подходящи за биологично земеделие (НАЕП, 2005). Според „Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2006-2013 г.” 8% от използваната земя към 2013 г. трябва да се управлява по този начин. В Закона за опазване на земеделските земи се постановява, че собствениците и ползвателите на тези земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. Един от най-ефективните подходи за посрещане изискванията на законодателството в сектор „Земеделие“ е производството на селскостопанска продукция чрез прилагане методите на биологичното земеделие. В този смисъл интерес представляват всички изследвания и резултати за възможностите за внедряването му в различни райони на страната, включително и в Сакарския, почвено климатичните условия на който са подходящи за екологично ползване. Резултатите от 13 годишно изследване върху вегетативното развитие и продуктивността на пшеницата сорт Садово 1, отглеждана при екологични условия без употреба на минерални торове и хербициди, върху ерозирани почви в района на Сакар планина, са представени в статията. Опитът е изведен през периода 1998 – 2010 г. в ОПБЕ на ИП”Н.Пушкаров” край гр.Тополовград
върху излужена канелена горска почва. Тя е слабо до средно ерозирана, с наклон 5 – 60, кисела реакция и ниско съдържание на хранителни елементи. Подготовката на почвата и сеитбата са извършвани според изискванията на културата и в нужните за това срокове. Вегетативното развитие, установено чрез темпа на нарастване на културата, е проследявано през 10 дни от активната пролетна вегетация до влизане на посева в технологична зрелост. Пшеницата е оглеждана при напълно естествени условия и не е прилагано никакво химическо третиране с торове и хербициди. Тринадесет годишният период на изследване е твърде разнообразен в метеорологично отношение. Валежите варират в широки граници – от 413,9 мм през 2000 г. до 1017,4 мм през 2005 г., при средногодишно количество за района 631 мм (фиг.1). Само през 2000, 2002 и 2008 г. годишните валежи са под средните за района. През останалите години те са или малко над средните, или значително повисоки от тях. Колебанията на средногодишните температури на въздуха са в порядъка 12,0 – 13,7 0 С. Може да се каже, че периодът на изследване се очертава като период на затопляне, тъй като през всичките години температурните суми са над средногодишните за района (11,9 0С). При биологичното земеделие всеки етап от развитието на полските култури и темпът на нарастване през вегетационния период се определят преди всичко от почвеноклиматичните условия и приложената агротехника. Пшеницата е култура, която презимува успешно при климатичните условия на Сакарския агроекологичен район. През всичките години на изследване не се наблюдават екстремно ниски температури и културата презимува без измръзвания. Пролетната вегетация се активира между 5 и 10 март, когато пшеницата е с височина до 13,7 cм, а в края на март в най-добрия случай е
Фигура 1. Сума на валежите, мм и средногодишна температура на въздуха, 0С
Фигура 2. Темп на нарастване на пшеницата за периода от навлизане в активна пролетна вегетация до фаза технологична зрелост.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
9
Фигура 3. Височина на пшеницата в начало на активна пролетна вегетация и в технологична зрелост, cм
около 23 cм (фиг.2). Следва период със засилен темп на нарастване, като най-активен е той след 20 април, когато пшеницата е във фаза вретенене и нараства за десетдневие с 10 – 16,8 cм. През следващата фаза изкласяване темпът на нарастване е по-умерен и достига до 8 cм за десетдневие. Във фаза млечна зрелост – наливане на зърното кривата на нарастване почти затихва. В технологична зрелост, т.е. към момента на жътва, който е през първата десетдневка на месец юли, пшеницата е с височина между 42,6 и 77,5 cм. От фигурата се вижда, че пшеницата е с най-слаб темп на нарастване през 1998, 2004 и 2007 г., което се дължи на малкото валежи през месеците март и април, както и на по-високите температури през април, май и юни. Данните за височината на пшеницата в началото на активна пролетна вегетация и във фаза технологична зрелост отразяват състоянието на културата (фиг.3), а разликата между тях – нарастването на пшеницата за този период. Тези показатели са пряко зависими от метеорологичните показатели през годините на изследване и варират според тяхното проявление. Това обяснява широките граници на вариране – от 37,0 до 63,8 cм при нарастването на пшеницата през пролетната вегетация. От фигурата се вижда, че при първо измерване разликите във височината на пшеницата по години не са твърде големи – от 8,0 до 13,7 cм. По-очебийни са те при последното измерване – между 34,0 и 63,8 cм. Причините за това са комплексни, като е налице тенденция за зависимост на нарастването на пшеницата през този период основно от метеорологичните фактори. Освен че е основна зърнена, пшеницата е култура, надземната маса на която също намира широко приложение. Продуктивността на пшеницата от зърно и слама е представена на фигура 4. Добивът от зърно в годините с по-добри метеорологични показатели достига максимално 1550 кг/хa, но в години с критични проявления е едва 775 кг/хa. Сламата достига до 1025 кг/хa. Съотношението на зърно – слама средно е около 60 – 40 %. В половината от годините на изследване това съотношение се увеличава в полза на зърното, като тогава и класът е с по-големи размери, зърната са повече 10
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Фигура 4. Добиви от зърно и слама (кг/хa), по години на изследване и средно за периода
на брой и с по-висока маса. В такива години фазите от поникване до прибиране протичат нормално и без отклонения. По статистически данни (МЗХ) средният добив от зърно за страната за периода 2006 – 2009 г. е 3238,5 кг/хa. Спрямо него, средният добивът от зърно за периода на изследване – 1287,1 кг/хa в района на Сакар е значително по-нисък. Предвид факта, че в случая пшеницата се отглежда при екологични условия и не се прилага никакво химическо третиране, добивите са очаквано ниски. Тези добиви и ниската реализирана цена на пшеницата на пазара не покриват вложените материални и трудови разходи дори при отглеждане на пшеницата по традиционна технология, поради което земеделските стопани все по-малко сеят тази култура, а земите неоправдано пустеят. Заключение При екологосъобразното отглеждане на пшеница в района на Сакар планина вегетативното развитие и продуктивността й зависят преди всичко от проявлението на метеорологичните фактори. При този начин на отглеждане пшеницата вегетира нормално и показва добра адаптивност към критични проявления на метеорологичните показатели. Тя презимува успешно, през периода на пролетна вегетация нараства с 34,0 – 63,8 cм, а към момента на жътва е с височина между 42,6 и 77,5 cм. Продуктивността на пшеницата при условията на екологично земеделие и ерозирани почви е ниска. Тя достига максимално до 1550 кг/хa зърно и 1025 кг/хa слама. Ерозираните почви от земеделските земи в Сакар планина са бедни на хранителни вещества и не може да се разчита единствено на благоприятното проявление на климатичните фактори. За да се получат относително добри добиви и да бъдат оправдани материалните разходи, си позволяваме да препоръчаме при отглеждането на пшеница употребата на ниски количества минерални торове, както и органично торене и прилагане на биоторове. Виолета Вътева, Елка Цветкова ИП „Н. Пушкаров”
ПОЧВОЗАЩИТНА И ЕНЕРГИЙНА EФЕКТИВНОСТ НА MИСКАНТУС В България над 1,2 млн. хектара земеделски земи не се обработват по различни причини – една част от тях са слабопродуктивни, други са разположени върху наклонени терени подложени на водна ерозия, трети са химически замърсени, а има и изоставени продуктивни земи покрай пътища и магистрали, които са обявени за продажба с много високи цени, поради което пустеят с години. Един от начините за ефективно ползване на тези земи е отглеждане на алтернативни медицински, билкови и енергийни култури в условията на органично земеделие, продукцията от което е все по – търсена, както на външните пазари, така и у нас. Тези култури най-лесно могат да се отглеждат в условията на биологично (органично) земеделие, тъй като по-голяма част от тях не са взискателни към торене и пестициди, както основните полски култури. Това са причините, поради което решихме да изпитаме за условията на нашата страна енергийната култура Мискантус (Miscanthus x giganteus). Това е високопродуктивен на суха биомаса тревен енергиен вид и може да се отглежда на едно и също място в продължение на 15-20г. Поглъща силно СО2 от атмосферата и е растение с С-4
Сн 1. Ризоми
въглероден метаболизъм. Използва се най-често за направата на пелети за производство на алтернативна топло – и електроенергия. Предпазва ефективно и почвата от ерозия . Със същия тип метаболизъм са още царевицата, соргото, захарната тръстика и др. Тези растения са високопродуктивни и обикновено произхождат от региони с тропичен климат за който са присъщи високите температури и засушавания. През периода 2008-2010 г. на територията на Опитната станция по картофите в гр. Самоков бе изведен полски опит с тревната енергийна култура Miscanthus x giganteus в условията на органично земеделие. Опитът е изведен върху кафяви горски почви, плитки, слабо до средно ерозирани, слабо каменисти, с наклон около 6º, южно изложение и надморска височина 1040 м. За посадъчния материал бяха използвани ризоми, внесени от Австрия (сн. 1). Същите бяха засадени на отточна площадка, снабдена с оттокоуловително съоръжение за изпитване на противоерозионния ефект на културата. За контрола бе оборудвана и отточна площадка, поддържана в черна угар. Определени са отточният коефициент (α) и почвозащитното
Сн. 2. Поникване
действие на мискантуса (С-фактор). През есентта на 2007 г. площта бе наторена с 30 т/хa добре угнил оборски тор и засята грахово-ръжена смеска за зелено торене. Смеската, (11,2 т/хa) бе заорана в началото на м. април 2008г. Ризомите от мискантуса бяха засадени на 23.04.2008г. при междуредово разстояние 0,7 м и 1 м между растенията (сн.1 и 2). Енергийният еквивалент на сухата маса е утановен, чрез калориметрична бомба. Механичният и химичен анализ на почвата и повърхностният отток са направени по рутинните методи, възприети за работа в ИП „Н. Пушкаров”. Резултатите от направения химичен анализ и механичен състав на почвата преди залагане на опита показват, че почвата е среднопесъчливо глинеста със съдържание на физична глина 34,5 % в орния слой, силно кисела рН в КCl – 4,2, слабозапасена на минерален азот – 34,6 мг/1000г почва, слабозапасена с подвижен фосфор и средно запасена с усвоим калий, съответно – 5,2 и 13,5 мг/100г почва и средно съдържание на хумус – 3,93% в слоя 0-30cм. Климатичните условия за периода 2008–2010 г., се оказаха благоприятни за отглеждане на мискантуса (фиг. 1).
Сн. 3. 09. 2008 г.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
11
Табл. 1. Износ на основните хранителни елементи с водния отток – 2010 г. №
Култура и дата на валежа
Азот – кг/хa
1. 2. 3. 4. 5.
Ф о с - К а фор лий кг/хa NH4- N NO3 – N Мин. азот кг/хa Угар – 04.06.2010 г 0.092 0.261 0.354 0.004 0.234 Мискантус 04.06.2010 г 0.049 0.010 0.059 0.001 0.105 Угар 23.06.2010 г. 0.191 0.032 0.223 0.003 0.167 Мискантус 23.06.2010 г. 0.049 0.062 0.110 0.001 0.063 Угар -26.07.2010 г. 0.100 0.022 0.123 0.003 0.110
6.
Мискантус 26.07.2010 г. 0.011
0.017
0.029
0.004
0.024
7.
Угар-28.07.2010 г.
0.007
0.163
0.002
0.067
0.156
8.
Мискантус 28.07.2010 г. 0.105
0.011
0.105
0.006
0.041
9.
∑ 2010 г. – угар
0,539
0,322
0,853
0,012
0,578
0,214
0,100
0,303
0,012
0,233
10. ∑ 2010 мискантус
Фиг. 1.
Фиг. 2.
Сн. 4. 07. 2009г.
12
бр. 9, 2011 г., сп.
Сн.5. 09. 2010 г.
„Земеделие плюс”
Сумата на валежите през вегетацията на мискантуса за периода на изследване 2008-2010 г. са съответно – 367,2 мм, 425,3 мм, 391,5 мм, при средна сума за района около 350 мм. Разпределението на валежите показва, че общо взето и през трите години, най засушлив се оказва месец август. За да определим влагообезпечеността (засушливостта) по месеци използвахме метода на Селянинов (фиг.2). Данните показват, че дефицит на влага има най-много през месец август, и по-малко през юли, май и септември. Независимо от този дефицит мискантуса се развива много добре, което може да обясним с мощната коренова система която развива, както и с това, че това растение е с метаболизъм от типа С4. Получената суха маса приравнена към хектар за 2009 и 2010 г. надвишава 35 т (сн.4,5 и 6), което е много висок добив, приблизително на този който се получава в Дания. През първата година по технология мискантуса не се реколтира. Изследваната почвозащитна ефективност срещу водната ерозия показа (фиг.3), че повърхностния отток е до 2 пъти, а ерозираната почва до 5 пъти помалко в сравнение с черна угар. От общо 13 оттокопричинителни валежа за изследвания период със сума от 297 мм , сумарният повърхностен отток при черна угар е 154 м3, а при мискантуса 81 м3. Отточените коефициенти са съответно 0,052 и 0,027. Общото количество ерозирана
Сн.6. 09. 2010 г.
Табл. 2 Енергиен еквивалент на miscanthus x giganteus Година
2009
изследван орган
листа
4420
18,51
% пепелни вещества 4,57
стъбла
4530
19,00
1,08
целорастенийно 2010
средно за 2009-2010
E, Ккал/кг E, MДж/ суха маса кг суха маса
ИЗВОДИ
4475
18,76
2,73
листа
4480
18,76
2,80
стъбла
4760
19,93
0,4
целорастенийно
4830
20,93
0,8
листа
4450
18,64
3,69
стъбла
4645
19,47
0,56
целорастенийно
4653
19,85
1,77
Фиг. 3.
почва за тригодишния период е 3392 кг/хa при контролата (черна угар), а при мискантуса е само 622 кг/хa. Изчисления С фактор е 0,18, но при различните валежи в зависимост от тяхната интезивност и количество С фактора е в границите на 0,04 до 0,7 през първата година. Направеният химичен анализ на водния отток по отношение износа на основните хранителни елементи показва (табл.1), че годишно при черната угар загубите на фосфор са от порядъка на 0,012, а на калий до 0,578 кг/ хa, докато при мискантуса те са съответно 0,012 и 0,233 кг/хa. При мискантуса износът на амонячния N и К са до 2, а нитратния N – до 3 пъти по малко от този при черната угар, тъй като
се формира два пъти по-малко отток отколкото при почва без растителност. В табл. 2 са показани данните от енергийния еквивалент на отделните органи на мискантуса, както и от цялото растение. Резултатите показват, че средногодишно от двете години добитата енергия е 4653 Ккaл/кг, или 19,85 MДж/кг суха маса. В сравнение с енергийните характеристики на други земеделски култури miscanthus x giganteus превъзхожда по калоричност конопа, просото, тръстиката, сламата от житни култури, стъбла от слънчоглед, от царевица и др. При тези култури енергийният еквивалент се движи в границите на 4100 – 4300 Ккaл/кг и 15-16 MДж/кг суха маса.
Новата за страната енергий-
на култура miscanthus x giganteus e с висока почвозащитна ефективност. При условията на района на гр.Самоков тази култура намалява повърхностния отток до 2 пъти , а ерозираната почва до 5 пъти. При отглеждането й в условията на биологично земеделие загубите на основните хранителни елементи N, P и K са в границите до 1 кг/хa, което показва, че няма опастност от замърсяване на околната среда. От трите елемента на първо място по износ е калият, следван от минералният азот и с най-мълък износ е фосфорът. През периода на изследване не се наблюдаваха нападения от болести и неприятели, поради което този тревен вид може да се отглежда при условия щадящи околната среда. Енергийният еквивалент на културата при тези условия е около 4653 Ккaл или 19,85 MДж на кг суха маса. Във връзка с европейската директива за производство на енергия от алтернативни източници считаме, че miscanthus x giganteus може успешно да се отглежда в полупланинските и планински региони върху слабопродуктивни и ерозирани земи при климатичните условия на България. Необходимо е изследванията на тази култура да продължат и в други региони на страната при различни почвено-климатични условия, с цел нейното интродуциране за получаване на „зелена енергия”. Виктор Крумов, ИП „Н. Пушкаров” Виолета Благоева, ОС ДП по картофите, Самоков
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
13
Сортове и произходи ориенталски тютюн (продължава от брой 8) ПРОИЗХОД ХАРМАНЛИ 1. Сорт: Харманлийска басма 163 Биологични особености: Сортът е чувствителен на тютюнева мозайка, див огън, мана и брашнеста мана. Добив: За четири години (1996–2001 г.) средният добив на сух тютюн е 1570 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има жълт цвят към оранжево червен със зеленикав отенък. Съдържание на: никотин – 2,79%, въглехидрати – 11,76% и общо азот – 1,66% . Аромат – приятен, проявен подсредна степен, балансиран и характерен за произхода. Вкус – пълнота в средна степен, с облагане и парене в слаба степен, дразнене – подсредна, сравнително балансиран и гладък с чистота и насищане, слаба сладина, добре оформен и характерен. Сила – от средна до надсредна степен и острота в подсредна степен. 2. Сорт: Харманли 43 Биологични особености: Сортът проявява добра устойчивост на мана и брашнеста мана, мозайка. Продължителността на вегетационния период средно за периода – 51 дни. Добив: Средно за три години (1993 – 1995 г.) добивът на сух тютюн е 2791 кг/хa, превишаващ стандарта с 26,63%. Превишава стандарта по доходност с 26,73%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на: никотин – 1,60%, въглехидрати – 7,46%, общо азот – 1,97% и пепели – 18,19%. Сортът има приятен аромат, проявен от слаба до средна интензивност и подсредна плътност със смолисти нотки. Вкус – облагане от слаба до подсредна степен, с подсредно парене и слабо до подсредно дразнене. Проявена подсредна пълнота и баланс на вкуса, слаба сладина. Физиологична сила – в подсредна степен приближава се до стандарта за произхода.
14
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
3. Сорт: Пловдив 50 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът показва чувствителност към всички икономически важни болести по тютюна. Продължителност на вегетационния период средно за периода – 70 дни. Добив: Среден добив на сух тютюн – 261 кг/хa, превишаващ стандарта с 4,2%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Притежава висока качественост и много добри вкусово-пушателни качества. 4. Сорт: ИТТИ 490 Биологични особености: Сортът е устойчив на тютюнева мозайка, средно чувствителен на брашнеста мана и чувствителен на картофена мозайка (PVY) и доматена бронзовост (TSWV). Добив: За четири години (1997 – 2000 г.) средният добив на сух тютюн е 2730 кг/хa, с 24,6% над стандарта. Превишава стандарта по доходност с 30,31%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин – 1,1%, въглехидрати – 13,15% и общ азот – 1,52%. Сухият тютюн има плътна структура, оранжево-жълт цвят и умерена интензивност. Сортът има приятен аромат, проявен до подсредна степен, с по-слаба плътност и изразителност. Вкус – пълнота до подсредна степен, сравнително балансиран и гладък, до подсредно облагане, със слабо дразнене и парене, с по-слаба приятност и насищане. Физиологичната сила – средна степен, без острота. ПРОИЗХОД ИЗТОЧЕН БАЛКАН 1. Сорт: Тича 117 Биологични особености: При полски условия проявява устойчивост на икономически важните болести при тютюна, сравнен със стандарта. Продължителност на вегетационния период 64–90 дни, средно за периода – 74 дни. Сортът е по-късен с 6 дни сравнен със стандарта. Добив: За четири години (1993 – 1996 г.) средният добив на сух тютюн е 2403 кг/хa, превишаващ стандарта с 10,4%. По доходност отстъпва от стан-
дарта. Относителен процент 94,2%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на: никотин средно за периода е 1,44%, въглехидрати – 11,42%, белтъчини – 6,54%. Аромат – приятен, в слаба степен, интензивност – към средна, плътност – подсредна степен, изразителност и чистота – до подсредна степен, по-изразителен и приятен от стандарта. Вкус – пълнота – подсредна степен, облагане – от слаба до подсредна степен, парене – до средна степен, дразнене – до подсредна степен, със завишени усещания, по-балансиран от стандарта. Физиологична сила – в средна степен. Сортът е с по-добре оформен аромат и сравнително балансиран вкус. 2. Сорт: Еленска 817 Биологични особености: Сортът проявява чувствителност към мана, див огън и кореново гниене. Продължителност на вегетационния период 65–70 дни. Сортът е по-късен с 10-15 дни сравнен със стандарта. Добив: Средно за четири години превишава стандарта с 16% по добив на сух тютюн. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на: никотин средно за периода е по-ниско от стандарта, съдържанието на въглехидрати е по-високо от стандарта с 3%. Сортът няма добре изразен вкус и аромат и е с по-слаба физиологична сила. Установено е дразнене и облагане в подсредна степен. 3. Сорт: Еленска 827 Биологични особености: Сортът е устойчив на Y вирус на инфекциозен фон и толерантен на мана. Продължителност на вегетационния период средно за периода – 70 дни. Добив: Средният добив на сух тютюн за периода 1992 – 1995 год. е 2284 кг/хa, като превишава стандарта с 30,36%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Получаваната суровина е типична за произхода. Навременно браният и добре изсушен тютюн има златистожълт до жълто-оранжев цвят, добра еластичност и съдържателност. През годините на изпитване са отчетени съдържание на никотин – 0,9 – 1,5%, съдържание на въглехидрати – 12 – 16%, общ азот – 1,7 – 2,3%. Сортът има приятен аромат, подсредна до средна физиологична сила и добър вкус. 4. Сорт: Еленски 74
Биологични особености: Сортът проявява толерантност към маната на инфекциозен фон, напада се от мозайка и други гъбни болести в еднаква степен сравнен със стандарта. Продължителността на вегетационния период средно за периода – 77 дни. Сортът е по-късен с 9 дни сравнен със стандарта. Добив: Добивът на сух тютюн за периода 1977 – 1979 год. е 2960 кг/хa, като превишава стандарта с 36%. Превишава стандарта по доходност с 35%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Навременно браният и добре изсушен тютюн има златистооранжев цвят и добра съдържателност. 5. Сорт: ИТТИ 741 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е чувствителен към тютюнева мозайка, доматена бронзовост и чернилка, средно чувствителен към картофена-ипсилон вироза и устойчив на мана. Продължителността на вегетационния период средно за периода – 62 дни. Добив: За четири години (1997 – 2000 г.) средният добив на сух тютюн е 2720 кг/хa, превишаващ стандарта с 24,2%. По доходност също превишава стандарта с 27.26%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин е средно – 1,33%, на въглехидрати – 14,2%, общ азот – 1,67%. Сортът има приятен аромат, добра изразителност с намалена приятност спрямо стандарта. Вкус – пълнота от слаба до подсредна степен, със слабо облагане до подсредно дразнене и преобладаващо парене, недостатъчно балансиран и леко едностранчив. Физиологична сила – към средна степен, със слаба острота. ПРОИЗХОД ДЖЕБЕЛ 1. Сорт: Джебел басма 576 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е слабо устойчив на тютюнева мозайка, средно устойчив на див огън и устойчив на мана. Продължителност на вегетационния период – по-ранен от стандарта Джебел К 81. Добив: За четири години (1976–1979 г.) е получен среден добив от 1800 кг/хa, с 11,6% над стандарта. Превишава стандарта по доходност с 29,2%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържанието на никотин е средно – 1,67%, на въглехидрати – 16%, общо азот – 1,89% и пепели – 11,8% (2001 г.). Вкусово-пушателните му качества са еднакви с тези на стандарта Джебел К 81.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
15
2. Сорт: Джебел 359 Биологични особености: не разполагаме с данни. Добив: Добив на сух тютюн средно за три години (1993 – 1995 г.) – 1368 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържанието на никотин е средно – 1,13%, на въглехидрати – 17,90%, общ азот – 1,88%. Аромат – приятен, проявен в слаба степен, интензивност от подсредна към средна плътност, изразителност и чистота в подсредна степен. Балансиран и оформен, характерен за произхода. Вкус – пълнота от слаба към подсредна степен, парене в подсредна степен, дразнене от слаба към подсредна степен. Сравнително балансиран и чист, добре оформен. Сила – слаба към подсредна степен. 3. Сорт: Джебел К 81 Биологични особености: Сортът е чувствителен на гъбни, бактериални и вирусни болести. Изключение прави маната спрямо, която при полски условия е практически устойчив. Добив: Средно за три години (1972 – 1974 г.) сортът превишава стандарта Джебел 359 с 30,3% по добив на сух тютюн. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържанието на никотин е – 0,36 – 0,55%, на въглехидрати – 20,95%, общ азот – 6,69% и пепели – 11,8% (2001 г.). По вкусово-пушателни качества превъзхожда стандарта. 4. Сорт: Джебел басма 169 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът показва чувствителност към всички болести. Добив: Средно за три години (1981 – 1983 г.) са получени 2070 кг/хa сух тютюн, превишаващ стандарта с 32,7%. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн е с хубав жълт цвят и добра плътност. ПРОИЗХОД КРУМОВГРАД 1. Сорт: Крумовград 988 Биологични особености: Сортът е с по-дълъг вегетационен период от местните сортове. Средна продължителност – 64 дни. Добив: При изпитването е получен среден добив 1580 кг/хa. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга).
16
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: (Резултати от изпитване като стандарт 1996 г.). Сухият тютюн има добро съдържание и добра плътност. Съдържание на никотин – 2,29%, въглехидрати – 12,1% и общ азот – 1,92%. Аромат – приятен, проявен от слаба до подсредна степен, интензивност до средна, плътност, изразителност и чистота в подсредна степен, характерен за произхода. Вкус – пълнота до подсредна степен, парене подсредна степен, дразнене – слаба към подсредна, балансиран и характерен за произхода. Сила – подсредна степен. 2. Сорт: Крумовград 90 Биологични особености: Сортът е устойчив на мана и тютюнева мозайка. Продължителност на вегетационния период 80–85 дни. Сортът е по-късен от стандарта Крумовград 988 с 15–20 дни. Добив: Средно за две години (1973 – 1974 г.) превишава стандарта по добив на сух тютюн с 28,1%.. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: По вкусово-пушателни качества се изравнява със стандарта Султански. 3. Сорт: Крумовград 58 Биологични особености: Сортът има пълна устойчивост на пръстеновидна некроза, умерена устойчивост на мана и е чувствителен на див огън и тютюнева мозайка. Сортът е с по-дълъг вегетационен период, с 6–8 дни, сравнен със стандарта Крумовград 988. Добив: Средно за периода на изпитване са получени 2330 кг/хa сух тютюн, с 19,4% над стандарта. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има златистожълт до оранжево-жълт цвят, добра съдържателност и еластичност. 4. Сорт: Ахрида К 351 Биологични особености: На инфекциозен фон сортът е показал добра устойчивост на тютюнева мозайка и мана. Към останалите болести е чувствителен. Продължителност на вегетационния период 80–85 дни. Добив: Средно за три години (1986–1988 г.) са получени 3310 кг/хa сух тютюн, с 43,2% над стандарта. Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга). Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: По вкусово-пушателни качества сортът превъзхожда стандарта и отговаря на изискванията за произхода. (продължава в следващия брой) Доц. д-р Иван Лазаров, Филип Лазаров
СТО ГОДИНИ ПОЧВЕНА НАУКА В БЪЛГАРИЯ
I. Никола Пушкаров – основоположник на почвената наука. Първи етап на развитие (1911–1947 г.). Основите на почвената наука в България са поставени през 1911 г. от талантливия български учен, природоизпитател, първостроител на почвоведската и аграрна наука, голям патриот и родолюбец, общественик и народен просветител Никола Пушкаров. В младите си години той е основател и лидер на дружеството на студентите естественици и участник в студентските борби, педагог и организатор на учителското движение в различни краища на страната, лектор и преподавател в културно-просветни организации, природозащитник и залесител, ръководител на чета и участник в Илинденското въстание през 1903 г., Председател на Скопския революционен комитет, издател и редактор на вестници и списания. Пушкаров е от онова поколение българи, което израсна след Освобождението на България и чието национално и гражданско съзнание се оформя под влияние на патриотизма и идеалите за свобода, независимост и социална справедливост на нашите възрожденци и борци за национално освобождение. Ето защо, отличният студент по естествознание и геология, който
е имал покана и възможност да работи в Министерството на народната просвета, народният учител и организатор на млади и възрастни в борбите им за повече просвета, култура и икономически растеж и социална справедливост, не се поколебава да вдигне пушка заедно с Гоце Делчев и да се притече на помощ срещу чуждите потисници в Македония (Райков, 2001). След революционните борби се отдава на учителска и обществена работа. Разширява публицистичната си дейност, особено в сп. „Естествознание и география”, където сътрудничат най-крупните представители на българската наука по това време. Пушкаров е първи редактор на списанието на Земеделските изпитателни институти в България, първи преводач на “Произход на видовете” от Ч. Дарвин у нас и т.н. (Коларова, Димчева, 1959; Райков, 2001; Теохаров, 1981, 2011). След като специализира в Германия, Русия и Америка, той започва мащабни почвени проучвания в Земеделската опитна станция – София. Високообразованият и добре подготвен професионално и житейски млад учен през 1911 г. основава почвоведска или агрогео-логическа секция и въвежда научните постановки на Докучаевското генетично почвознание. Като ръководител на секцията, Пушкаров разработва първата научна програма и включва следните задачи: 1. Систематично изучаване на почвите по райони, като за целта се събират геологични, биологични и климатични данни и се анализират събраните проби в химично и физично отношение. 2. Издирване на причините за изменения на свойствата на почвите на дадено място и указване, колкото е възможно, на средства за отстраняване на неблагоприятните явления. 3. Изработване на карти за
проучваните райони. С общата си постановка тези програмни задачи имат значение и днес. Като директор на Централната опитна станция, която той преобразува в Централен изпитателен институт през 1920 г., Пушкаров създава 8 отдела. Значително разширява почвения отдел, в който обучава и подготвя първите почвоведи в страната и под негово ръководство се извършват първите регионални почвени проучвания. През 1913 г. той публикува почвено-геологичен очерк на Софийското поле и издава първата регионална почвена карта в М 1:120000. През 1931 г. със средства, взети на заем от банката, срещу ипотека на дома си, която изплаща до края на живота, той издава първата Национална почвена карта на български и немски език в М 1:500000. Този пример за безкористие и преданост към науката далеч надхвърля обикновените норми (Райков, 2001). Същевременно, той описва и систематизира почвите по генетично-диагностичен признак и съставя първата Национална почвена класификация. Всички тези изследвания поставят под негово ръководство началото на научното обслужване на земеделието, предлагайки конкретни методи и решения в областта на оценката, обработката и агротехниката на почвите, деградацията, вкисляването, засоляването, мелиорациите, минералното и органично торене, борбата със сушата и засушаването, зърнопроизводството, фуражопроизводството, тютюнопроизводството и други. Въпреки големите му приноси към почвената наука и земеделието, Пушкаров е уволнен несправедливо и то лично от тогавашния министър на земеделието проф. Янаки Моллов. Пенсиониран преждевременно, той започва работа върху вто-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
17
ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. ‡ÁАгрономо-лесовъдния факултет бобовите, технически иœÂÁ етерич„ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ култури за ‰Ó·Ë‚˙Ú икономи- на СУ «Св. Климент Охридски». но-маслени ÌËÒ˙ÍиËопазването ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëна страната на През 1929 г. той написва първия ката Ú‚˙‰Â техника, ÓÍË земеделската „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ учебник по почвознание (253 почвите, земеделие, влиянието стр.), който издава частно. През поливното ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ и водните 1935 г. учебникът излиза като на сушата ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡свойства, ‰ÓÒÚË„Ì индустрията върху първо издание на Университета, човека ÔÂÁи2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó сушата и борбата с нея, значително разширен и техниче- почвите, ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ски твърде подобрен, с предназ- кооперативното използване на ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì ̇ и аграрната политика начение да служи не само като земята ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂË Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000учебно Í„/‰Í‡,помагало, ‚ ¡ÂÎ- но и като спра- и други. Акад. Странски остава ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ верен ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ Á‡ ËÌڄˡ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, на своите научни идеи и вочник за – Óагрономи и лесовъди ̇ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò,на‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌˡ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ през 50-те години миналия при практическата им дейност. и научнообосновано Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì ҇открито Ó„‡Ì˘ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Âкойто век 2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡Îˡ - 1 940 Í„/‰Í‡.Курсът по почвознание, отхвърля модерните течения в ¬ ¡˙΄‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓизлиза Ì  през 1946 г., е в значипочвената и агрономическата телно по-обновен и съвършен ̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒΉÌËÚ „Ó‰ËÌË рата национална почвена карта ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â вид. ÒÔ‡‰-Той издава още учебниците наука, които както се прилеп„Обработване на почвата” (1940) ваха към нея, така и изчезваха. със собствени͇ÚÓ средства, за да„Ó‰ËÌË Ì‡ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË Ì‡ завърши живота си в нищета и и „Торове и торене” (1947), пуб- Истинската негова наука бе от ‡Ì‡ÎËÁˇÌˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉмизерия. Научните му трудове, ликува над 800 научни и научно- всичко по-жизнена, защото бе ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚ ÚË популярни статии и 8 учебника и извикана от нуждите на хората, научно-организационната и „Ó‰ËÌË ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ научно-приложна дейност са учебни помагала. Акад. Стран- за да им помага. Трябва задължително да ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχслед ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ëоценени четири-пет години ски е първият изследовател у се отбележи, че Пушкаров и смъртта когато получава нас, който правилно дефинира ¯‡‚‡Ì - му, 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂСтрански имат голяма роля за международно и национално софийски почви» като ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇«Черните ÔÓизграждането на първите учени признание, името му еÁ‡ избрано «Смолници» (Странски, 1947). ËÁ‚‰ÂÌËÚ аÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 и специалисти за почвената за Института. Дейност964патрон Ú ÔÂÁна2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË ÒЗаˇ„Ó-храненето и торенето на наука и земеделието. Този пета му е оценена по достойнство растенията публикува над 140 ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ Òڇ̇ڇ Ò˙˘Ó ̇χи с право той е наричан от след- статии. Заедно с Вл. Вълканов риод се свързва и с изтъкнатия Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998) ващите поколения-«патриарх»на разработват обемистия труд за български почвовед и педагог ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ българското почвознание (Теоха- торовите опити в България. Не- Бойко Букорещлиев, който пръв „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍËгови „‡-и на катедрата, много важни изследва Засолените почви у ров, 1981). нас и написва монография за тях ÁÛÎÚ‡ÚËсÌ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏ ҇ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367 През първия период на развиразработки, са свързани общо(Райков и Дилкова, 2007). тие почвената Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì наука, активна ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡Ëˇ то земеделие на - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌË Ë ÔӉ͇.на «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËи обработката научно-изследователска дейност почвите,Ë сеитбообращенията, ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ(продължава в следващияÒÓÚÓброй) започва да се развива през 1924 борбата с ерозията и плевелите, Проф. д-р Методи 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. г.19в657 катедрата бактериалните Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎ͇ Теохаров ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ ‰Í‡ (Ò 22по% «Общо ÔÓ-χÎÍÓземе‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), и изкуствените делие и почвознание» с ръково- торове и модерното земеделие, Директор на ИП »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ дител акад. Иван Странски към агрометеорологията, ролята на „Н. Пушкаров” ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë
ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ Â‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚˇÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ͇ˇ ̇ χÚ¡·. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ
34
18
áð. 2, 2010 ã.,
ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
¡ ¡ÂÔ¿ ËýÊË¿½ µ ¼Ê¿ ¡ÂÈÔ¿ ¬½Ê½ÆËÏË¿½ ¥ ®½ÈÁÃÅ¿ ® ªÂÁÜÈÇË¿½ ²½ÁÃÅÅ¿½ÊË¿½ § ¯½Ê¿½ ¥¬¯¬ ´ÅÍ̽Ê
¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢
¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ
¬«®¯¥£¢ª¥¼ ®¢¨¢§³¥¼¯ ¥ ¯¢²ª«¨« ¥¥¯¢
¯ ·¡ ¬µ¢ª¥³
¬«¨®§¥ §°¨¯°¥
¯¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ʽ Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË É½ÈÇÅ ÌÈËÖÅ ¿ οÂϽ ǽÏË Ä½Âɽ ÁË ËÏ ÏÂÄŠʽ ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÌÕÂÊÅÓ½ ªÂĽ¿ÅÎÅÉË ËÏ ÌË ËÀͽÊÅÔÂÊËÏË Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅ Ͽ×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½  ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½Ãʽ ÇÐÈÏÐͽ ÌËͽÁÅ ÐÊÅǽÈÊÅÏÂ Æ Ò½Í½ÇÏÂÍÅÎÏÅÇÅ Å ÇͽÆÊÅÏ ÌÍËÁÐÇÏÅ ÇËÅÏË Î ÌÍÅÀËÏ¿ÜÏ ËÏ ÊÂÜ ¯Ü ΠËÏÈÅÔ½¿½ Î Ï¿×ÍÁË Ä×ÍÊË Î ¿ÅÎËǽ ÎÏ×ÇÈË¿ÅÁÊËÎÏ Å ÇÂÒÈž½ÍÂÊËÃ×ÈÏ Ó¿ÜÏ ¯ÂÄÅ Æ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ¿ ÇËɾÅʽÓÅÜ Î ¿ÅÎË ÇËÏË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ Å ÄÁͽ¿ ÀÈÐÏÂÊ Î ÀËÈÜɽ ͽÄÏÂÀÈÅ ¿ËÎÏ Å É½Èǽ ÂȽÎÏÅÔÊËÎÏ Ü Ìͽ¿ÜÏ ÊÂĽÉÂÊÅɽ ÎÐÍË¿Åʽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ɽǽÍËÊÂÊÅ ÅÄÁÂÈÅÜ ¬ÍËÁÐÇÏÅÏ ËÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ν ÕÅÍËÇË Ï×ÍÎÂÊŠʽ ̽Ľͽ ŠΠÇËÏÅÍ½Ï ÌË ¿ÅÎËÇË ËÏ ÏÂÄŠʽ ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÌÕÂÊÅÓ½ «Ô½Ç¿½ ΠϿ×Í Á½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Á½ ÌÍÅÁ˾ſ½ ¿Î ÌË ÀËÈÜÉË ÄʽÔÂÊÅ ÌËͽÁŠʽͽÎÏ¿½ÖÅÏ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊŠʽÐÔÊÅ ÁËǽĽÏÂÈÎÏ¿½ Ô ÌÍËÁÐÇÏÅÏ ËÏ ÊÂÜ Î½ ÉÊËÀË ¿½Ãʽ Å ÌÍÂÌËÍ×ÔÅÏÂÈʽ Ô½ÎÏ ËÏ ÄÁͽ¿ËÎÈ˿ʽϽ ÁÅÂϽ ʽ Î׿ÍÂÉÂÊÊÅÜ ÔË¿ÂÇ &!/ *UNTUNEN ET AL 3ILANO ET AL ¯¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½  ËÏÀÈÂÃÁ½Ê½ ʽ ʽս ÏÂÍÅÏËÍÅÜ ËÖ ÌÍÂÁÅ Î×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Ê½ ¾×ÈÀ½ÍÎǽϽ Á×Íý¿½ ×ÈÀ½ÍÅÜ E ÂÁÅÊ ËÏ Í½ÆËÊÅÏ Π¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ϽÄÅ ÇÐÈÏÐͽ ¿ ¢¿ÍË̽ ®¢¨¢§³¥«ªª¥ ¥¤®¨¢¡ ª¥¼ ³ÂÈÂʽÎËÔÂʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÌËÁ˾ÍÅÏÂÈʽ ͽ¾ËϽ Î Ï¿×Í Á½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ĽÌËÔ¿½ ÌÍÂÁÅ ÀËÁÅÊÅ Î×Î Î×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Ê½ ¥Ê ÎÏÅÏÐϽ ÌË Ì½ÉÐǽ Å Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¥¬¯¬ ¿ ´ÅÍÌ½Ê ÌÍÂÄ À ¥ÊÎÏÅÏÐÏ×Ï Â Í½ÄÌËÈËÃÂÊ ¿ Ê½Æ ÏÅÌÅÔÊÅÜ Í½ÆËÊ Ä½ ËÏ ÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Å Â ËÎÊ˿ʽ ¾½Ä½ Ľ ÅÄ¿×ÍÕ¿½ Ê ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ Å ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Å ÎÂÉÂÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ϽÄÅ ÇÐÈÏÐͽ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ®ÂÈÂÇÓÅËÊʽϽ ÁÂÆÊËÎÏ ÌÍÂÉÅʽ¿½ ÐÎÈË¿ÊË ÌÍÂÄ ÌÂÏ ÂϽ̽ ʽ ͽĿÅÏÅ ˾ҿ½Ö½ÖŠͽÄÈÅÔÊÅ ÌÂÍÅËÁÅ ËÏ ¿ÍÂÉ ÑÅÀ ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ÌÍÂÄ ¿ÎÂÇÅ ÂÁÅÊ ÂÏ½Ì ÎÈÂÁ¿½Ï Å ËÏͽÄÜ¿½Ï ÊÅ¿Ë ÏË Ê½ ÑÐÊÁ½ÉÂÊϽÈÊÅÏ ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÊÅ ÑÅÏË̽ÏËÈË
¤ §¨»´¢ª¥¢
¥Ä¿×ÍÕÂÊÅÏ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÜ ÌÂÏÀËÁÅÕÂÊ ÌÂÍÅËÁ ÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊÅ Å ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜ ÁËÌ×È¿½Ï ÁËÎÂÀ½ÕÊÅÏ ÅÄ ÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿ÅÜ Î×ÎϽ¿ Å ËÌÏÅÉÅÄÅͽ ÊÂÏË Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½
´ÍÂÄ ÎÂÈÂÇÏÅͽÊÅÏ ¿ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ ÊË¿Å ÎËÍÏË¿Â s ¤¿ÂÄÁÅÓ½ ¡ÂÜʽ ¬ÍÂÁÂÈ ¢È¾ÍÐÎ Å ¡ÂÊÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÜÏ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ä½ ÁË ¾Å¿ ÁËÎÏÅÀʽ ÇÀ ÁÇA ®×ÄÁ½ÁÂÊ Â Å Ì×Í¿ÅÜÏ ÎËÍÏ Ê½ ÅÊÎÏÅÏРϽ ÎËÍÏ ¬ÍÂÁÂÈ ÊËÎÂÖ É½ÍÇÂÍÂÊ ÀÂÊ Ä½ ǽÔÂÎÏ¿Ë ËÏÀË¿½ÍÜÖ Ê½Ì×ÈÊË Ê½ ¿ÍËÌÂÆÎÇÅÏ ÅÄÅο½ÊÅÜ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ¿ÅÎË ÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊŠɽǽÍËÊÂÊÅ ÅÄÁÂÈÅÜ
°ÎϽÊË¿ÂÊŠν Ê½Æ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ Å ÒÂ;ÅÓÅÁÊÅ ÇËɾÅʽÓÅÅ ÎËÍÏË¿½Ï½ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Ç×É ÏÜÒ Å Í½ÎÏÂÃÊÅÏ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ «ÌÏÅÉÅÄÅͽʽ  ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ÏËÍÂÊ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Å Â ÌÍËÐÔÂÊË ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ Á×È ÀËÀËÁÅÕÊËÏË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏËÍÂÊ ¿×ÍÒÐ ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÌÈËÁËÍËÁÅ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊŠѽÇÏËÍÅ s ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÊËÍÉŠʽ ÏËÍÂÊ ŠÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¿×ÍÒÐ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½
¬ÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÀËÁÅÊÅ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠĽÁ×ȾËÔ½Ï ÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Å Ê½ÍÂÁ Î ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ Å ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ï½ Ç×É ¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎ˿ŠѽÇÏËÍÅ Á½ Πͽ¾ËÏÅ ÓÂÈÂʽÎËÔÂÊË ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÅȽϽ ʽ ÀÈÐÏÂʽ ŠпÂÈÅ Ô½¿½Ê Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ǽÍËÏÅÊËÅÁÊÅ ÌÅÀÉÂÊÏÅ ¿ Ä×ÍÊËÏË ªÂ ˾ÒËÁÅÉË Â Á½ ΠÌÍÂÁÌÍÅÂÉ½Ï ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊÅ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Å Î ÌÍÂͽÄÀÈÂÁ½Ï ÌËÔÏÅ ¿ÎÅÔÇÅ Ä¿Âʽ ËÏ ÏÂÒÊËÈË ÀÅÜϽ Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ Î ÓÂÈ ÌÍÅ¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Æ ¿ Î×ËÏ¿ÂÏÎÏ¿Å ΠÇËÊÓÂÌÓÅÜϽ Ľ ÐÎÏËÆÔÅ¿Ë ÄÂÉÂÁÂÈÅ ĽÈ ÀʽȽ ¿ «¾Ö½Ï½ ÎÂÈÎÇËÎÏË̽ÊÎǽ ÌËÈÅÏÅǽ ʽ ¢®
Å ÊÅ¿½ ±½ÇÏËÍ s ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ Á×ȾËǽϽ ËÍ½Ê Ä½ ËÇËÌ Ê½Ï½ ÇÐÈÏÐͽ ̽ÉÐÇ ½ s ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ÎÈÂÁ ËÍ½Ê CÉ Å ½ s ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ÎÈÂÁ ËÍ½Ê CÉ ±½ÇÏËÍ s ÊËÍÉŠʽ ÏË ÍÂÊ B ¾ÂÄ ÏËÍÂÊ B s . 0 B s . 0 Å B s . 0 ±½ÇÏËÍ ® s ÒÂ;ÅÓÅÁÅ Å ÒÂ;ÅÓÅÁÊÅ ÇËɾÅʽÓÅÅ Î s ÒÂ;ÅÓÅÁ Î ÕÅÍËÇ ÎÌÂÇÏ×Í Ê½ ÁÂÆÎÏ¿Å s ¡ ©ÂÏËÄÐÈ½É ®½ÊÎ½Ç ÉÈ ÁÇA Å Î s ÒÂ;ÅÓÅÁʽ ÇËɾÅʽÓÅÜ ¯Í½ÈÇËÇÎÅÁÅÉ ¡ ©ÂÏËÄÐÈ½É Í½ÎÌ ®§ ®½ÊÎ½Ç ¿ ÁËĽ ÉÈ ÁÇA ¬ËÎËÔÂÊÅÏ ¿½ÍŽÊÏŠν ĽÈËÃÂÊÅ ÌÍÅ Á¿ÐÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ Ͽ×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ̽ÉÐÇ Å ÔÂÏÅÍÅÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ̽ÉÐÇ s Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ÎÈ×ÊÔËÀÈÂÁ s ÂÔÂÉÅÇ ½ÍŽÓÅËÊÊÅÜÏ ÇËÂÑÅÓÅÂÊÏ ËÏͽÄÜ¿½Ö ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ÎÂÅÏ ¾Ë˾Í×ÖÂÊÅÂÏË ¿×ÍÒÐ ¿½ÍÅͽÊÂÏË Ê½ Á˾ſ½ ÌÍÅÂɽ ÎÏËÆÊËÎÏÅ ËÏ ÁË ® пÂÈÅÔÂÊÅ ʽ ÏËÍË¿½Ï½ ÊËÍɽ ÇËÂÑÅÓÅÂÊ Ï×Ï Ê½É½ÈÜ¿½ Ï Â Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ ΠÎϽ¾ÅÈÊËÎÏϽ ʽ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏ ¿½ÍŽÊÏÅ ÌË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ½¿ÊÅÖÂÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ ÊËÎÏϽ Å Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÉËÇ×Í ÀÈÐÏÂÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÌËǽĿ½Ï ÁËǽĽÊË ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÎÏËÆÊËÎÏÅ ÌÍÅ ÐÎÈË¿Å ÜϽ ʽ ÔÂÏÅÍÅÌËÈÊË ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÁ¿ÐÌËÈ ÊËÏË ®½ÈÁÃÅ¿ ¥ ÌÍÅ Á¿½Ï½ ÏÅ̽ ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÜ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÌËÈÂÄʽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏ ÌË Á˾ſ Å Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÉËÇ×Í ÀÈÐÏÂÊ Î ÌËÈÐÔ½¿½ ÎÈÂÁ ÏËÍÂÊ ΠÊËÍɽ . 0 ÎÈÂÁ ÌËÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ Á×ȾËÔÅʽϽ ʽ ËÎÊ˿ʽϽ ËÍ½Ê Ä½ ÌÍÂÁÕÂÎÏ ¿ÂÊÅǽ CÉ ®½ÈÁÃÅ¿ ¡Ë¾Å¿ÅÏ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ΠÌË¿ÅÕ½¿½Ï ŠΠÎϽ¾ÅÈÅÄÅÍ½Ï ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÒÂ;ÅÓÅÁʽ ÇËɾÅʽÓÅÜ ËÏ ÌÍËÏÅ¿ËÃÅÏÊÅ Å ÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¬ÈÅÏÇÅÏ ˾ͽ¾ËÏÇŠʽ CÉ ÅÄ¿×ÍÕÂÊÅ Î ÏÂÃÇÅ ÁÅÎÇË ¿Å ¾Í½ÊÅ Î×Î Ä¿ÂÄÁË¿ÅÁʽ ѽÎǽ ÌËǽĿ½Ï ÌË Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅ ÌÍÅ ÌËÁÀËÏ˿ǽϽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ ΠÌÈÅÏǽϽ ËÍ½Ê Ê½ CÉ §½ÏË ÌËÎÈÂÁÂÆÎÏ¿Å ËÏ ËÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ ¿½Ï½ Ľ ËÇËÌʽϽ ÇÐÈÏÐͽ ÎÈÂÁ ÌË Á×ȾËǽ ˾ͽ¾ËÏǽ ΠÌËÈÐ Ô½¿½Ï Î ÁË ÌË ¿ÅÎËÇÅ Á˾ſÅ
±ÅÀ ½Ä¿ÅÏÅ ʽ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÜ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ä½ Á˾ſ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ¥¬¯¬ ´ÅÍ̽Ê
ÀÅÔÊÅ Å ÁÍ ÁËÎÏÅÃÂÊÅÜ ¿ οÂϽ ŠРʽΠËÏ ÂÁʽ ÎÏͽʽ Å ÌÍË ÉÂÊÜÖÅϠΠÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ê½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÅÏÂÈÅ Å ÌËÏ;ÅÏÂÈÅ ËÏ ÁÍÐÀ½ ¬ÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ s À  Î׾ͽʽ Ì×Í¿½Ï½ ÇËÈÂÇÓÅÜ ËÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Å Î½ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÌË ÏËÉÎÏ¿½ ÌÍËÅÄÒËÃÁ½ÖÅ ËÏ ÉÂÎÏÊÅ ÑËÍÉÅ Å ÌËÌÐȽÓÅÅ ËÏ ÛÃʽ ×ÈÀ½ÍÅÜ ¬×Í¿ÅÏ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ Šν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÔÍÂÄ ÉÂÏËÁ½ ʽ ÅÊÁÅ¿ÅÁнÈÊÅÜ ËϾËÍ ËÏ Î׾ͽÊÅÏ ɽÏÂÍŽÈÅ ©Å ÏË¿ ¨ ¤Ê½ÔÅÏÂÈʽ Ô½ÎÏ ËÏ ÏÜÒ Î½ ¾ÅÈÅ ¿×¿ÂÁÂÊÅ ¿ ÌÍËÅÄ ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ½ ËÎϽʽÈÅÏ ν ÅÄÌËÈÄ¿½ÊŠǽÏË ÍËÁÅÏÂÈÎÇÅ ÑËÍÉÅ ¿ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ÎÅÔÇÅ ÏÂÄÅ ÎËÍÏ˿ ν ËÏ ÄÅÉÊË ÌÍËÈÂÏÂÊ ÏÅÌ
ŠΠËÏÈÅÔ½¿½Ï Î Ç×Î ÁË ÎÍÂÁÊËÁ×È×À ÜÍË¿ÅĽÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ¬ÍÅ ÉÊËÀËÀËÁÅÕÊÅ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÜ ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ¿ ͽÆËʽ ʽ §ÊÂý Å ´ÅÍÌ½Ê Â ¾ÅÈË ÐÎϽÊË¿ÂÊË Ô ÏÂÄÅ ÎËÍÏË¿Â Ê ËÏÎÏ×Ì¿½Ï ÌË ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÌÕÂÊÅÓ½ ®ÂÈÂÇÏÅͽÊÅÏ ÌÍÂÄ ÏËÄÅ ÌÂÍÅËÁ Ï¿×ÍÁÅ ÌÕÂÊÅÓŠΠËÏ ÈÅÔ½¿½Ï Î ¿ÅÎËÇË Î×¾ÈË Á˾ͽ ˾ֽ ¾Í½ÏÅÉËÎÏ ÊË ÌË ÎȽ¾½ ÌÍËÁÐÇÏſʽ ¾Í½ÏÅÉËÎÏ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Π˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÌÕÂÊÅÓ½ Á˾ͽ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÂÁÍË ¿ÅÎËÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊË Ä×ÍÊË Å Á˾ͽ Ľ ÂϽ̽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ «ÎÊË¿ÊÅÏ ÅÉ ÊÂÁËÎϽÏ×ÓŠν ÎȽ¾½ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê Ç×ÎÊËÄÍÜÈËÎÏ Å ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ç×É Í×ÃÁÅ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÜ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÂÊ ÂÏ½Ì s ĽÌËÔ¿½Ï Á½ ΠÌÍÅȽÀ½Ï ÉÂÏËÁÅÏ ʽ ¿×ÏÍ¿ÅÁË¿½Ï½ Å ÉÂÃÁпÅÁË¿½Ï½ ÒžÍÅ ÁÅĽÓÅÜ Ç½ÏË Î Ìͽ¿ÜÏ ÇÍ×ÎÏËÎÇÅ ÉÂÃÁÐ ÈÅÊÅÅ ËϾͽÊÅ ËÏ ÉÂÎÏÊÅÏ ÌËÌÐȽÓÅÅ ÁÅ¿Å ÑËÍÉÅ Å ÌËÁ˾ÍÂÊÅ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ Å ÔÐÃÁÂÎÏͽÊÊÅ ÎËÍÏË¿Â ¬ÍÂÄ À ÔÍÂÄ ÉÂÃÁпÅÁË¿½ ÒžÍÅ ÁÅĽÓÅÜ ÉÂÃÁÐ 4R TURGIDUM VAR DURUM Å 4R TURGIDUM VAR TURGIDUM  Î×ÄÁ½ÁÂÊ ÎËÍÏ !PULICUM ËÏÈÅÔ½¿½Ö Î Π¿ÅÎËÇË ÎÏ×¾ÈË Å Î Á˾ͽ ÎÏÐÁË Å ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Å ¿ÅÎËǽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ¯ËÆ Â ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿ ÉÊËÀË Ë¾ÕÅÍÊÅ ÏÂÍÅÏËÍÅŠǽÇÏË ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Ï½Ç½ Å ¿ ÐÉ×ÊÅÜ Ô½Ç ÁË Ï ÀËÁÅÊÅ ¬ÍÂÄ Ï ÀËÁÅÊÅ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Î ĽÁ×È¾Ë Ô½¿½Ï ŠĽÌËÔ¿½ Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ Å ÉÂÏËÁ×Ï Ê½ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊÅÜ ÉÐϽ ÀÂÊÂÄÅÎ ¿ ÇËɾÅʽÓÅÜ Î ÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿½Ï½ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ½Ãʽ ÎÏ×Ìǽ  ËÎ×ÖÂÎÏ¿Âʽ ÌÍÂÄ À Î×Î Î×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Ê½ Ì×Í¿ÅÜ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÊÅÎÇËÎÏ×¾ÈÂÊ ÎËÍÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ¤½ÀËÍǽ ÌËÈÐ ÔÂÊ ÔÍÂÄ ÉÂÃÁпÅÁË¿½ ÇÍ×ÎÏËÎǽ ÉÂÃÁР˾ÅÇÊË¿Âʽ ÌÕÂÊÅÓ½ 4R AESTIVUM s ÎËÍÏ ÂÄËÎÏ½Ü Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÈÅÊÅÜ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ®ËÍÏ ¤½ÀËÍǽ  ʽÓÅËʽÈÂÊ ÎϽÊÁ½ÍÏ ÁË À ²½ ͽÇÏÂÍÅÄÅͽ ΠΠÉÊËÀË Á˾ÍÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ¿ÅÎËÇË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË Å Â ÌËÁÒËÁÜÖ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ɽǽÍË ÊÂÊÅ ÅÄÁÂÈÅÜ ¬ÍÂÄ Ï ÀËÁÅÊŠν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÊË¿½ ÀÂÊÂͽÓÅÜ ÌË ÌÍËÁÐÇ ÏÅ¿ÊÅ ÎËÍÏË¿Â Î ¿ÅÎËÇÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ÑÅÄÅÔÊÅ Å ÒÅÉÅÇË ÏÂÒÊËÈË ÀÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ÌËÈÐÔÂÊÅ ¿ ÍÂÄÐÈÏ½Ï ËÏ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ ÊÅÜ ÌË ÉÐϽÀÂÊÂÄÅÎ Å ÇËɾÅʽÓÅÜϽ ÅÉ Î ÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿½ ÒžÍÅ
ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ÌËÈÎÇÅ ÏËÍË¿ ËÌÅÏ Î ÔÂÏÅÍÅ ÎËÍϽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕ ÊÅÓ½ ÎÍÂÁÊË Ä½ ÀËÁÅÊÅ Â ÐÎϽÊË¿ÂÊË Ô Á˾ſ×Ï Å ÂÑÂÇÏÅ¿ ÊËÎÏϽ ʽ ÏËÍË¿½Ï½ ÊËÍɽ ν ¿ ÎÅÈʽ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ÀËÁÅÊÅÏ Š¿½ÍÅÍ½Ï ÄʽÔÅÉË ÌÍÂÄ ËÏÁÂÈÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ¡ÂÔ¿ Å ¬½Ê½ÆËÏË¿½ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ËÌÏÅɽÈÊË Â ÏËÍÂÊÂÏË Î ÐÉ ÍÂÊÅ ½ÄËÏÊÅ Å ÊÅÎÇÅ ÑËÎÑËÍÊÅ ÊËÍÉÅ . 0 ®ÍÂÁÊÅÜÏ Á˾ſ Å ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏϽ ΠÌË¿ÅÕ½¿½Ï Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊË ÌÍÅ ¿ÎÅÔÇÅ ÎËÍÏË¿Â ÌÍÅ ÏËÍÂÊ Π. 0ANAYOTOVA A ÎÅÔÇÅ ÎËÍÏË¿Â ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÅ ¾ÂÄ . ÏËÍÂÊ ÑËÍÉÅÍ½Ï ÊÅÎ×Ç Á˾ſ Å ÎÅÈÊË ÅÄͽÄÂÊË Â ¿½ÍÅͽÊÂÏË ÌÍÅ ÌÍËÉÜʽ ʽ ÐÎÈË¿Å ÜϽ ʽ ÎÍÂÁ½Ï½ 0ANAYOTOVA ®ËÍÏ ¬ÍËÀÍÂΠΠËÏÇÍËÜ¿½ Î ÌË ¿ÅÎËǽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ Å ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎǽ ÓÂÊÊËÎÏ ÌË ÎȽ¾Ë ¿ÄÅÎǽÏÂÈÂÊ Â Ç×É ÊÅ¿ËÏË Ê½ ÌËÔ¿ÂʽϽ Ľ̽ÎÂÊËÎÏ Å Â ÌË ÌÍÅÎ ÌËÎ˾ÅÉ Ä½ ¾ÅËÈËÀÅÔÊË Å ÂÇËÈËÀËÎ×˾ͽÄÊË ÄÂÉÂÁÂÈÅ ÑÅÀ 0ANAYOTOVA ET AL ¥Ä¿×ÍÕÂÊŠν ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Ä½ ËÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ʽ ÒͽÊÅÏÂÈ ÊÅÜ ÍÂÃÅÉ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÔÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊË ÌÍÅÈËàÊÅ ʽ ¾ÅËÌÍËÁÐÇÏŠʽ ËÍÀ½ÊÅÔʽ Å ËÍÀ½ÊË ÉÅÊÂͽÈʽ ËÎÊË¿½ Î ÓÂÈ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÂÇËÈËÀÅÔÊË ÔÅÎÏŠͽÎÏÅÏÂÈÊÅ ÌÍËÁÐÇÏÅ Å Ë̽Ŀ½ÊÂÏË Ê½ ËÇËÈʽϽ ÎÍÂÁ½ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ÍÂÁÐÓÅͽÊËÏË ÌÍÂÁÎÂÅϾÂÊË ÏËÍÂÊ Î×Î ÎÅÊÏÂÏÅÔÊÅ ½ÄËÏÊÅ ÏËÍË¿Â ÐÎÌÂÕÊË ÉËàÁ½ ΠÎ×ÔÂϽ¿½ Î ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊË ÌËÁÒÍ½Ê ¿½Ê ʽ ÌËοÅÏ ÌÍÅ ÇËÂÏË ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ä×ÍÊËÏË Ê Î ¿ÈËÕ½¿½Ï 0ANAYOTOVA ÂÁÐÓÅͽÊËÏË ÌË Ô¿ÂÊË ÏËÍÂÊ ¿ ÊËÍÉÅ ÇÀ ÁÇA ÉËàÐÎÌÂÕÊË Á½ ΠÎ×ÔÂϽ ¿½ Î Á¿ÐÇͽÏÊË ÈÅÎÏÊË ÌÍ×ÎǽÊ Π²ÐÉÐÎȽÆÑ ÐÊÅ¿ÂÍÎ½È ¿ ÁËĽ ÉÈ ÁÇA Å Î ¥ÉÐÊËÓÅÏËÑÅÏ ÌÍÅ ÇËÂÏË Ê Î ¿ÈËÕ½¿½ ÌÍËÁÐÇ ÏÅ¿ÊËÎÏϽ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ä×ÍÊËÏË
ÀÍËÂÇËÈËÀÅÔÊË ÅÄÌÅÏ¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕ ÊÅÓ½ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊŠѽÇÏË ÍÅ s ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÊËÍÉŠʽ ÏËÍÂÊ ŠÒÂ;ÅÓÅÁÅ
¥Ä¿ÂÁÂÊ Â ÉÊËÀËѽÇÏËÍÂÊ ÌËÈÎÇÅ ËÌÅÏ Î×Î ÎÈÂÁÊÅÏ ѽÇÏËÍÅ
±ÅÀ ¡Ë¾Å¿ ʽ Ä×ÍÊË ËÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÌÍŠͽÄÈÅÔÊÅ ÊÅ¿½ ʽ ½ÄËÏÊË ÏËÍÂÊ ÎÍÂÁÊË Ä½ s À
¬ÍËÁ×ÈÃÅÒ½ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ Î×Î ÎÅÎÏÂÉÊË ÉÅÊÂͽÈÊË ÏË ÍÂÊ ÇËÅÏË ÁËÌ×È¿½Ï Á×ÈÀËÀËÁÅÕʽϽ ¾½Ä½ ËÏ Á½ÊÊÅ ËÏÊËÎÊË ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ËÎÊË¿ÊÅÏ ɽÇÍËÂÈÂÉÂÊÏÅ ¿×ÍÒРοËÆÎÏ¿½Ï½ ʽ ÅÄÈÐÃÂʽϽ ÎÉËÈÊÅÓ½ ŠͽÎÏÂý ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ŠǽÔÂÎÏ¿Ë ÏË Ê½ Ä×ÍÊËÏË ËÏ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Á×ÈÀËÏͽÂÊ ÎϽÓÅËʽÍÂÊ ËÌÅÏ Ê½ ÌËÔ¿ÂÊ ÏÅÌ ÅÄÈÐÃÂʽ ÎÉËÈÊÅÓ½ ν ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅ ¿×ÄÉËà ÊÅÏ ÇËɾÅʽÓÅÅ ÉÂÃÁÐ ÊÅ¿½ ʽ . Å « Å ÌËÁ¾Í½Ê ¾ÍËÆ Î § « °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ¿ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ Á×ÈÀËÀËÁÅÕÊËÏË ÉÅÊÂÍ½È ÊË ÏËÍÂÊ ν ʽÎÏ×ÌÅÈÅ Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊÅ ÅÄÉÂÊÂÊÅÜ ¿ ÒͽÊÅÏÂÈʽϽ Ľ̽ÎÂÊËÎÏ Ê½ ÅÄÈÐÃÂʽϽ ÎÉËÈÊÅÓ½ ÇËÅÏË ¿ÈÅÜÜÏ ¿×ÍÒÐ Í½Ä ¿ÅÏÅÂÏË Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ä×ÍÊËÏË ¬½Ê½ÆËÏË¿½ Å ÁÍ 0ANAYOTOVA ¬ËÔ¿½Ï½ Ľ̽Ŀ½ ÊÂÐÏͽÈʽϽ ΊͽÇÓÅÜ Å Î½ÉË ÌÍÅ ¿ÅÎËǽϽ ½ÄËÏʽ ÊËÍɽ ½ÇÏſʽϽ ÌËÔ¿Âʽ ÇÅÎÂÈÅÊÊËÎÏ ÁËÎÏÅÀ½ ÎȽ¾Ë ÇÅÎÂȽϽ ˾ȽÎÏ s
«ÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ÏËÍÂÊ ʽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕ ÊÅÓ½ Å ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Æ ¿×ÍÒÐ ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÌÈËÁËÍËÁÅÂ
ÁÅĽÓÅÜ s ¬ÍËÀÍÂÎ ×ÄÒËÁ ÂÈËÎȽ¿½ ¼Ê¿ µ ®ËÍÏ ¬ÍËÀÍÂÎ ËÏÈÅÔ½¿½Ö Î Π¿ÅÎËÇÅ ÑÅÄÅÔÊÅ Å Á˾ÍÅ ¾ÅËÒÅÉÅÔÊŠǽÔÂÎÏ¿½ Å ÁËÎÂÀ½  ÎϽÊÁ½ÍÏ ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½ÊÂÏË ÌË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ Á˾ſ «Î˾ÂÊË ÌËÈÄËÏ¿ËÍÊÅ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ Ï¿×Á½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ν ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ®×ÄÁ½ÁÂÊŠν ÍÂÁÅÓ½ ÊË¿Å ÎËÍÏË¿Â ÅÇ ÏËÍÅÜ ¤¿ÂÄÁÅÓ½ ¡ÂÜʽ ¬ÍÂÁÂÈ ¢È¾ÍÐÎ Å ¡ÂÊÅ ËÏÈÅÔ½¿½ÖŠΠΠÊÅÎÇË ÎÏ×¾ÈË Á˾ͽ ÏËÈÂͽÊÏÊËÎÏ Ê½ ÌËÈÜÀ½Ê ÉÊËÀË ¿Å ÎËÇ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË ¼Ê¿ ¡ÂÔ¿ ®ËÍÏ ¬ÍÂÁÂÈ Â Ì×Í¿ÅÜÏ ÎËÍÏ Ê½ ÅÊÎÏÅÏÐϽ ÊËÎÂÖ É½ÍÇÂÍÂÊ ÀÂÊ Ä½ ǽÔÂÎÏ¿Ë Å ËÏÀË¿½ÍÜ Ê½Ì×ÈÊË Ê½ ¿ÍËÌÂÆÎÇÅÏ ÅÄÅο½ÊÅÜ Ä½ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ¿ÅÎËÇËǽÔÂÎÏ¿ÂÊŠɽǽÍËÊÂÊÅ ÅÄÁÂÈÅÜ s ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË ÎÅÈÂÊ ÀÈÐ ÏÂÊ Å ¿ÅÎËÇË Ç½ÍËÏÅÊËÅÁÊË Î×Á×ÍýÊÅ ¬ÂÏÍË¿½ Å ÁÍ ®ËÍÏ ¬ÍÂÁÂÈ Ê½Á¿ÅÕ½¿½ ÌË ÏÂÄÅ ÌËǽĽÏÂÈÅ ÎϽÊÁ½ÍÏÊÅÜ ÎËÍÏ ÌË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë ¿ ¥ ® ® s ®½ÏÐÍÊ ÑÅÀ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ËÏ Í ÇËÈÏʽϽ À Ö ¾×Á ¿×¿ÂÁÂÊ Ç½ÏË ÎϽÊÁ½ÍÏ ¿ ÎÅÎÏÂɽϽ ÌË ÎËÍÏËÅÄÌÅÏ¿½Ê ª½Æ ÊË¿ÅÜÏ ÎËÍÏ Ê½ ÅÊÎÏÅÏÐϽ ¢È¾ÍÐΠΠËÏÈÅ Ô½¿½ Î ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇ Á˾ſÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ç½ÏË ÎÍÂÁÊË Ä½ ÀËÁÅÊÅ Ï ʽ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ¥ ® ® ¿ ÌÐÊÇϽ ÂÊÂÍ½È ¯ËÕÂ¿Ë Â ÌËÇ½Ä½È ÍÂÇËÍÁÂÊ Á˾ſ ËÏ ÇÀ ÁÇA ¬ÍÅÊËÎ×Ï Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ Ľ ÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Â ¾ÂÄÎÌËÍÂÊ ÍÂÄÐÈÏ½Ï Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ Ê½ÌÍÂÁ×Ç ÌËÎÏÅÀÊ½Ï ¿ ¥¬¯¬ Ľ ÀËÁÅÊÅ ËÏ Ê½ Ô½ÈËÏË Ê½ ÓÂÈÂʽÎËÔÂʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÁÂÆÊËÎÏ ÁË ÎÂÀ½ ¾ÅËÈË ÀÅÔÊÅÜÏ ÌËÏÂÊÓÅ½È Ä½ Á˾ſ  ÌË¿ÅÕÂÊ Î ÇÀ Å Â ÁËÎÏÅÀÊ½È ÇÀ ÁÇA ÑÅÀ ¬Ë¿ÅÕ½¿½ÊÂÏË Ê½ Á˾ſ½  ο×ÍĽÊË Î ÌËÁË ¾ÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÍÂÁÅÓ½ ½ÀÍËÊËÉÅÔÂÎÇÅ Å ÉËÍÑËÈËÀÅÔÊÅ ÌÍÅÄʽÓŠǽÏË ÎÇ×ÎÜ¿½Ê ʽ ÎÏ×¾ÈËÏË Î ÌË¿ÂÔ ËÏ ÌË¿ÅÕÂʽ ¾Í½ÏÅ ÉËÎÏ ÌË¿ÅÕÂʽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Ê½ ÇȽν ÅÄͽÄÜ¿½Ö½ Π¿ ÌË Á˾ͽ ËÄ×ÍÊÂÊËÎÏ ÌË¿ÅÕÂʽ ÂÁÍÅʽ ʽ Ä×ÍÊËÏË Å ÅÄÉÂÊÂÊÅ ¿ ÓÜȽϽ ½ÍÒÅÏÂÇÏÐͽ ʽ ͽÎÏÂÊÅÂÏË ¯Íܾ¿½ Á½ ΠËϾÂÈÂÃÅ Ô ÌËÎÈÂÁÊÅÏ Á¿½ ÂϽ̽ ËÏ ÎÂÈÂÇÓÅ ËÊʽϽ ÁÂÆÊËÎÏ ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ É½Ç½Í Å ÉÊËÀË ÐÎÌÂÕÊŠΠËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½Ò½ ÌÍÅ ÅÄÇÈÛÔÅÏÂÈÊË ÏÍÐÁÊÅ
ÐÎÈË¿ÅÜ ¨ÅÌο½Õ Á×Íý¿Ê½ ¿ÅÄÅÜ Å ÎÏͽÏÂÀÅÜ Ä½ ͽĿÅÏÅ ʽ ÎÂÈÎÇËÎÏË̽ÊÎǽϽ ʽÐǽ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ §½ÏË ÍÂÄÐÈÏ½Ï ËÏ ÏË¿½ ÑŠʽÊÎË¿½Ï½ ˾ÂÄÌÂÔÂÊËÎÏ ¾ÂÕ ÊÂÁËÎϽÏ×Ôʽ Ê ¾ÂÕ ¿×ÄÉËà ÊË Á½ ΠĽÇÐÌÅ Î׿ÍÂÉÂÊʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÏÂÒÊÅǽ ŠȽ¾ËͽÏËÍ ÊË Ë¾ËÍÐÁ¿½Ê ª½ ÏËÄÅ ÑËÊ ÌËÎÏÅÀʽÏÅÏ ÐÎÌÂÒŠΠÁ×ÈÃ½Ï ÁË ÀËÈÜɽ ÎÏÂÌÂÊ Ê½ ¿ÅÎËÇÅÜ ÌÍËÑÂÎÅËʽÈÅÄ×É Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÂÍÅ Ï ÌÍÅÂÉÎÏ¿ÂÊËÎÏϽ ½ÁÂÇ¿½ÏʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÎÏͽÏÂÀÅÜ Å ¾Ë À½Ï½Ï½ Å Á˾Í ÌËÁÁ×Íýʽ ÇËÈÂÇÓÅÜ ËÏ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊŠɽÏÂÍÅ ½ÈŠʽÏÍÐ̽ʽ ÌÍÂÄ ÀËÁÅÊÅÏ ®ÂÈÂÇÓÅËÊʽϽ ÌÍËÀͽɽ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÜ ÂÏ½Ì ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ΠÑÅʽÊÎÅͽÕ ËÎÊË¿ÊË ËÏ ®® Î˾ÎÏ¿ÂÊÅ ÌÍÅÒËÁŠʽ ¥¬¯¬ s ´ÅÍÌ½Ê Å É½È×Ç ÌÍËÓÂÊÏ ËÏ ±ËÊÁ nª½ÐÔÊÅ ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜq Ç×É ©«ª ÉËÉÂÊϽ ¥ÊÎÏÅÏÐÏ×Ï Ê½Ì×ÈÊË Ä½ÁË¿ËÈÜ¿½ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ʽ ÉÂÎÏÊËÏË ÄÂÉÂÁÂÈÅ ÌË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ ÎËÍÏË¿ Î×ÎϽ¿ ŠǽÔÂÎÏ
±ÅÀ ®ÍÂÁÊÅ Á½ÊÊÅ ËÏ ÏÍÅ ÀËÁÅÕÊË ÅÄÌÅÏ¿½Ê ¿ ¥ ® ® Ľ Ó¿ÜÏ Å ÇÐÈÅʽÍÊË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ ÊË¿Å ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½
ÉÂÇ¿½Ï ®ÉÂÎÅÏ ÉÐ Î×Î ®Ï½¾ÅÈ½Ê Å¿½ÇÎ Å ³ÅÇËÓÂÈ ÂÇÎÏͽ ÌÍÂÁÅÄ¿ÅÇ¿½Ï ʽɽÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ÇËÂÏË Ê Î×ÖÂÎϿп½ ÌÍŠνÉËÎÏËÜÏÂÈʽϽ ÅÉ ÐÌËÏ;½ ÊϽÀËÊÅÄ×É Î×ÖÂÎϿп½ Å ÌÍÅ ÎÉÂο½ÊÂÏË Ê½ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ ²ÐÎ½Í É½ÇÎ Î ÍÂϽÍÁ½ÊϽ ±ÈËÍÁÅÉÂÇÎ ÂÇÎÏͽ Šʽ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ ÈÅÆÊ Î ÍÂϽÍÁ½ÊϽ ¯ÂÍÌ½È ¯ËÄÅ ½ÊϽÀË ÊÅÄ×É Î ÅÄͽÄÜ¿½ ÀȽ¿ÊË ¿ ʽɽÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ʽ Ä×ÍÊË Å ÌË ÎȽ¾Ë ¿ ʽɽÈÂÊÅ ʽ ÒÂ;ÅÓÅÁÊÅÜ ÂÑÂÇÏ $ELCHEV ¬ÍËÐÔÂÊÅ ¾ÜÒ½ ÂÑÂÇϽ Å ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË ÉÂÃÁÐ ÈÅÎÏÊÅÏ ÏËÍË¿Â ¨½ÇÏËÑËÈ « ¯ÂͽÎË; Å ²ÐÉÐÎÏÅÉ Å ÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇË ÈÅÎÏÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¡Â;Š®ÂǽÏËÍ Í½ÊÎÏ½Í ¨ÅÊÏÐÍ Å ®½Ê Î½Ç ¤½ ͽÄÈÅǽ ËÏ ÎÉÂÎÅÏ ÉÂÃÁРͽÎÏÂÃÊÅ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ Å ÒÂÍ ¾ÅÓÅÁÅ ÌÍÅ ÎÉÂο½ÊÂÏË Ê½ ÈÅÎÏÊÅ ÏËÍË¿Â Î ÒÂ;ÅÓÅÁÅ Ê ¾ÜÒ½ ËÏÔÂÏÂÊÅ ÎÈÐԽŠʽ ½ÊϽÀËÊÅÄ×É «Î¿ÂÊ ÏË¿½ ¾Â ÐÎϽÊË¿ÂÊ ÎÅ ÊÂÍÀÅÄ×É ÌÍÅ Î׿ÉÂÎÏʽϽ ÐÌËÏ;½ ʽ ¨½ÇÏËÑËÈ « Î ¨ÅÊÏÐÍ Ê½ ¯ÂͽÎË; ΠͽÊÎÏ½Í Å Ê½ ²ÐÉÐÎÏÅÉ Î ¡Â;Š¬ÍÅ ÏÂÄÅ ÎÉÂÎÅ Á˾ſ×Ï Ê½ Ä×ÍÊË Å ÒÂ;ÅÓÅÁÊÅÜ ÂÑÂÇÏ Î½ ÌË ¿ÅÎËÇÅ ¿ Îͽ¿Ê ÊÅ Î×ΠνÉËÎÏËÜÏÂÈʽϽ ÐÌËÏ;½ ʽ Î×ËÏ¿ÂÏÊÅÏ ÈÅÎÏÊÅ ÏËÍË ¿Â Å ÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ¡ÂÈÔ¿ ½
¬ÍËÐÔÂÊË Â ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË ÉÂÃÁРͽÎÏÂÃÊÅÏ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ Å ÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÏË ÌËÁÒͽʿ½Ê ËÏ ÂÁʽ ÎÏͽʽ Å ÉÅÊÂͽÈÊËÏË ÏËÍÂÊ ËÏ ÁÍÐÀ½ °ÎϽÊË¿ÂÊŠν Ê½Æ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÏ ÎÏÅÉÐȽÏËÍÅ ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅ Å ÇËÉÌÈÂÇÎÊÅ ÈÅÎÏÊÅ ÏËÍË¿Â ÇËÊÇÍÂÏÊË Ä½ ¿ÎÜÇË ËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅÏ ÊÅ¿½ ʽ ½ÄËÏÊË ½ÄËÏÊË ÑËÎÑËÍÊË Å ½ÄËÏÊË ÑËÎÑËÍ ÊË Ç½ÈÅÂ¿Ë ÏËÍÂÊ ¡ÂÈÔ¿ ½ ×Ä ËÎÊË¿½ ʽ ÅÄÎÈÂÁ¿½ ÊÅÜϽ ¿×ÍÒÐ ÌËοÊÅÏ οËÆÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ  ÐÎϽÊË¿ÂÊË Ô ¿ÎÅÔÇÅ ÌÍËÐÔ¿½ÊÅ ÌÍÂ̽ͽÏÅ ÌË¿ÅÕ½¿½Ï Ç×ÈÊÜÂɽϽ ÂÊÂÍÀÅÜ Å Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ½ ʽɽÈÜ¿½Ï ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌËÈÐ ÔÂÊÅÏ ËÏοÇÅ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ¾Â ÅÄÎÈÂÁ¿½Ê½ Î׿ÉÂÎÏʽϽ ÐÌË Ï;½ ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÉÂÃÁÐ ÎÏÅÉÐȽÏËÍÅ ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅ Å ÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿Ë ÌËÁÒͽʿ½Ê ËÏ ÂÁʽ ÎÏͽʽ ŠͽÄÈÅÔÊÅ ÀÍÐÌÅ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ËÏ ÁÍÐÀ½ °ÎϽÊË¿ÂÊË ¾Â ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË ÉÂÃÁÐ ÎÏÅÉÐȽÏËÍÅÏ s ¯ÍÅÏÅÉÅÈ ½ÉÅÈ ¯ÍÅνȿÅÏ Å ®½È¿ÅÏ Å ÌÍËÏÅ ¿ËÃÅÏÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ s ¬Ðɽ ÎÐÌÂÍ Í½ÎÌ Å ¯ËÌÅÇ ª½Æ Á˾ÍÅ ÍÂÄÐÈϽÏŠΠÌËÈÐÔ½¿½Ï ÌÍÅ Î׿ÉÂÎÏʽϽ ÐÌËÏ;½ ʽ ¯ÍÅÏÅÉÅÈ ¬Ðɽ ÎÐÌÂÍ ¯ÍÅÏÅÉÅÈ Í½ÎÌ ½ÉÅÈ Í½ÎÌ ½ÉÅÈ ¯ËÌÅÇ Å ¯ÍÅνȿÅÏ Í½ÎÌ ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊŠν ÂÑÂÇϽ Å ¿Ä½ÅÉËÁÂÆÎÏ¿ÅÂÏË ÉÂÃÁÐ ÇËɾÅÊÅͽÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ²ÐÎ½Í É½ÇÎ ¨ËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽ Å ÈÅÆÊ Å ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅÏ ®Ï½¾ÅÈ½Ê ±ÈËÍÁÅÉÂÇÎ ÂÇÎÏͽ Å¿½ÇÎ ³ÅÇËÓÂÈ ÂÇÎÏͽ Å ¯ÂÍÌ½È °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ÒÂ;ÅÓÅÁ×Ï ¨ËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽ Ê ÉËàÁ½ ΠÎÉÂο½ Î ÍÂϽÍÁ½ÊÏÅ Î×Á×ÍýÖÅ ÒÈËÍ
ÈÅÜÊÅ ʽ ͽÎÏÂÃÊÅÏ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ Å ÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÏË ÌËÁÒͽʿ½ÊÂ
¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËοÊÅÏ οËÆÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌËÈÐÔÂÊÅ ÌËÁ ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿Å ʽ ÌÍËÐÔ¿½ÊÅÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ Å ÏÂÒÊÅÏ ÍÂÄÂÍ¿Ë ½ÍÊÅ ÎÉÂÎÅ ÌËǽĿ½ Ô ÎÉÂÎÅÏ ʽ ¬Ðɽ ÎÐÌÂÍ Î×Î ®½ÊÎ½Ç Ê½ ͽÎÌ Î×Î ®ÂǽÏËÍ Å Ê½ ¯ËÌÅÇ Î Í½ÊÎÏ½Í Ê½É½ÈÜ¿½Ï Ç×ÈÊÜÂɽϽ ÂÊÂÍÀÅÜ Å Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ¬ÍÅ ÇËɾÅʽÓÅÜϽ ¬Ðɽ ÎÐÌÂÍ ½Ê¿ÂÈ § ŠͽÎÌ Í½ÊÎÏ½Í ÅÈÅ ¨ÅÊÏÐÍ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÏË Ê½ ÌËÈÐÔÂÊÅÏ ËÏοÇÅ Â ÌË ¿ÅÎËÇË ËÏ ÏË¿½ ÌÍÅ ÇËÊÏÍËȽϽ ¯ÂÄÅ ÎÉÂÎÅ Ê ¾Å¿½ Á½ ΠÌÍÅȽÀ½Ï ¿ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅ ÌËοÅ
±ÅÀ ÂÄÐÈϽÏÅ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½Ê ʽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ´ÅÍÌ½Ê ÌÍÂÄ À
¿ÂÊÅ ÎÂÉÂʽ ËÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ËÁŠΠͽÄÀ×ʽÏË ÎÂÉÂÌÍË ÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Ê½ ÎËÍϽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ s ¬ÍËÀÍÂÎ ×ÄÒËÁ ÅÇ ÏËÍÅÜ ¤¿ÂÄÁÅÓ½ ¡ÂÜʽ ¬ÍÂÁÂÈ Å Î ÌÍÂÁȽÀ½Ï ÌÍÂÁ¾½ÄË¿Å Å ¾½ÄË¿Å ÎÂÉÂʽ ËÏ ÏÜÒ Ç½ÏË ÌË ÏËÄŠʽÔÅÊ Î Î×ÒͽÊÜ¿½ ÔÅÎÏËϽ Ͻ Å ½¿ÏÂÊÏÅÔÊËÎÏϽ ʽ ÎËÍÏË¿ÂÏ ¿ÊÂÁÍÂÊÅ ¿ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ Å ËÎ˾ÂÊË ÎÈÂÁ ¿ÈÅĽÊÂÏË ÊÅ ¿ ¢® ĽÌËÔʽ ο˾ËÁÊË Á¿ÅÃÂÊÅ ʽ ÔÐÃÁÂÎÏͽÊÅ ÎËÍÏË¿Â Å ÎÂÉ ʽ ÌËͽÁÅ ÇËÂÏË ÌËÎÏËÜÊÊË Î ÅÄÌÅÏ¿½Ï ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÎËÍÏË¿Â ËÏ ÏÂÄÅ ÎÏͽÊÅ ¿ ʽÕÅ ÐÎÈË¿ÅÜ «ÌÅÏÅÏ ÌËǽĿ½Ï Ô ÀËÈÜɽϽ Ô½ÎÏ ËÏ ÏÜÒ Ê ÅÄÁ×ÍÃ½Ï ÌÍÅ ÐÎÈË¿ÅÜϽ РʽΠŠÁ½¿½Ï ÄʽÔÅÏÂÈ ÊË ÌË ÊÅÎÇÅ Á˾ſŠËÏ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½
ÑÅÀ ¬ÍËÐÔÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË ÅÉ ¿×ÍÒÐ Á˾ſ½ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ä×ÍÊËÏË ÌÍÅ ¿Ê½ÎÜÊÂÏË ÅÉ Ç½ÏË ÌËÔ¿ÂÊÅ ¿ ÌÂÍÅËÁ½ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½ ÌÍÂÁÅ ÌËÊÅÇ¿½Ê ŠǽÏË ÈÅÎÏÊÅ ÌÍÂÄ Ñ½Ä½ ¾Í½ÏÂÊ ²Â;ÅÓÅÁÅ Ï §ÐÀ½Í ÍÂÈËÊ Å ¡ÅÇÐÍ½Ê ËǽĿ½Ï Ê½Æ ÎÅÈʽ ÑÅÏËÏËÇÎÅÔÊËÎÏ ¿×ÍÒÐ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¡ÂÈÔ¿ Å ®ÏËÆÔ¿ ¡ÂÈÔ¿ ½Äͽ¾ËÏÂʽ  ÎÅÎÏÂɽ Ľ ¾Ë;½ Î ¿ÏËÍÅÔÊËÏË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½ Ê ËÏ ÃÅÏÊÅ Å ËÏ ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ¿ ÎÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅÏ ÌËοŠÔÍÂÄ ÏÍÂÏÅͽÊ ΠÒÂ;ÅÓÅÁÅ ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿Åʽ ʽ ѽĽ ¿ÍÂÏÂÊÂÊ ¬ÍËÐÔÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Ê½ ÌÍËÏÅ¿ËÕÅ ÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ ¨ËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽ ÈÅÆÊ ®Ï½Í½Ê ¨ËÏÐÎ ¡ ͽÊÎÏ½Í ½Ê¿ÂÈ § ®½ÊÎ½Ç ¡Â;Š®ÂǽÏËÍ ®½Ê½ÑÂÊ ¡Å ÇËÏÂÇÎ Å ²Â;Š¿ÊÂÎÂÊÅ ÌÍÂÄ Ñ½ÄÅÏ ¿Å ÍÅ Å ÏÅ ÎÏ×¾ÈÂÊ ¿×ÄÂÈ ª½Æ ÀËÈÂÉÅ ÌËͽÃÂÊÅÜ ÌË ÇÐÈÏÐͽϽ ʽʽÎÜ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ ¨ËÀÍ½Ê ÂÇÎÏͽ ÁËÎÏÅÀ½ÖÅ ÁË Ê½É½ÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ Î ÌÍÅ ¿Ê½ÎÜÊ ÌÍÂÄ ÏÅ ÎÏ×¾ÈÂÊ ¿×ÄÂÈ ÎÈÂÁ¿½Ê ËÏ ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ¨ËÏÐÎ ¡ ͽÊÎÏ½Í Å ®½Ê½ÑÂÊ ¯ÂÄÅ ÔÂÏÅÍÅ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ Ê ÉËÀ½Ï Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÎÈÂÁ ÌÍÅÇÈÛÔ¿½Ê ʽ ѽĽ ¾Í½ÏÂÊ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â ¿ÈÅÜÊÅÂÏË ÇËÂÏË ÒÂ;ÅÓÅÁÅÏ ËǽĿ½Ï ¿×ÍÒÐ Á˾ſ½ ʽ Ä×ÍÊË Å ÌËοÊÅÏ οËÆÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ Ľ ÌËο §×ÈÊÜÂɽϽ ÂÊÂÍÀÅÜ Å Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ʽɽÈÜ¿½Ï ÇËÀ½ÏË ÒÂ;ÅÓÅÁÅϠΠ¿Ê½ÎÜÏ ÌÍÂÄ Ñ½Ä½ ÏÅ ÎÏ×¾ÈÂÊ ¿×ÄÂÈ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÊË ¿ÅʽÀŠĽ̽Ŀ½Ï ÎÏËÆÊËÎÏŠʽÁ ÅÄÅÎÇ¿½ ÊÅÜϽ ʽ ÎϽÊÁ½ÍϽ Ľ ʽÁ Ç×ÈÊÜÂÉËÎÏ ¡ÂÈÔ¿ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ÏÍÂÏÅͽÊÂÏË Î ÏËϽÈÊÅÜ ÎÅÎÏÂÉÂÊ ÒÂ;ÅÓÅÁ ÈÅÑËÎ½Ê ÌÍÂÄ Ñ½Ä½ ÉÈÂÔʽ ÄÍÜÈËÎÏ ¿ËÁÅ ÁË ÄʽÔÅÏÂÈÊË Ê½ ɽÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ ʽ Ä×ÍÊË Î ÌÍÅ ÎËÍÏ ÅÇÏËÍÅÜ Å Î ÌÍÅ ÎËÍÏ ¬ÍÂÁÂÈ ¯ÍÂÏÅͽÊÅÜϽ ÌÍÂÄ Ñ½ÄÅÏ ¿ËÎ×Ôʽ Å Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ ÇËÀ½ÏË ¿ÂÔ ÊÜɽ οÂý ÄÂÈÂʽ ÈÅÎÏʽ ɽν ÌÍÂÄ ÇËÜÏË ÒÂ;ÅÓÅÁ×Ï Á½ ÌÍËÊÅÇÊ ¿ ͽÎÏÂÊÅÂÏË Ê ¿ËÁÜÏ ÁË É½ÏÂɽÏÅÔÂÎÇÅ ÁËǽĽÊË Ê½É½ÈÂÊÅ ʽ Á˾ſ½ «ÌÍÂÁÂÈÂÊŠν Ê½Æ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅÏ ÎÉÂÎÅ ÉÂÃÁÐ ÌÍËÏÅ¿ËÃÅÏ ÊÅ Å ÌÍËÏÅ¿ËÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ ÒÂ;ÅÓÅÁŠĽ ¾Ë;½ Î×Î ÎÉÂÎÂÊËÏË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ¿ ÌËοÅÏ ËÏ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¡ÂÈÔ¿
¡ËÍÅ ÊÜÇËÅ ÔÐÃÁÅ ÎËÍÏË¿Â Á½ ΠÁ˾ÈÅý¿½Ï ÎÅÈÊË ÅÈÅ ÅÄͽ¿ ÊÜ¿½Ï ΠʽÕÅÏ ÌË Á˾ſ ¿ ËÏÁÂÈÊÅ ÀËÁÅÊŠǽÏË ÓÜÈË Ï ÎÏͽ Á½Ï ÎÅÈÊË ËÏ ÄÅÉÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌËÊ ¿ ËÏ ÀËÁÅÊÅ ´½ÎÏ ËÏ ÏÜÒ Î½ ÎÅ ÔÅÎÏË ÌÍËÈÂÏÊÅ ÇËÅÏË ÅÄÁ×ÍÃ½Ï ÂÎÂÊʽ ÎÂÅϾ½ ¿ ®ÍÂÁÅ ÄÂÉÊËÉËÍÅÂÏË ¤½ ÎÂÀ½ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ν ÎÍÂÁ Ê½Æ Á˾ÍÅÏ ÌË Á˾ſŠ¿ ʽÕÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Å ÌËǽĿ½Ï ÌË Á˾ͽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏ ÌË ÀËÁÅÊÅ ÑÅÀ ¯ËÄŠѽÇÏ Ê ËÄʽԽ¿½ Ô ÌÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÀËÁÅÊÅ Ö ÈÅÌο½ ÇËÊÇÐÍÂÊÓÅÜ ËÏ ÎËÍÏË¿ÂÏ ʽ ÁÍÐÀÅÏ ÎÏͽÊÅ ËÏ ¢® «ÎÊ˿ʽϽ ÓÂÈ Ê½ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ¿ÇÈÛÔÂÊÅ ÌËʽÎÏËÜÖÂÉ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽϽ ÌÍËÀͽɽ ʽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Â ÌË Á˾ÍÜ¿½Ê ʽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ Å ÌËÎÏÅÀ½Ê ǽÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×Í ÊËÏË ËÏÀË¿½ÍÜÖË Ê½ ¿ÍËÌÂÆÎÇÅÏ ŠοÂÏË¿ÊÅÏ ÎϽÊÁ½ÍÏÅ °ÎÅÈÅÜϽ ν ʽÎËÔÂÊÅ Ç×É Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â ÐÎÏËÆÔſŠʽ ÌËÈÜÀ½Ê ¾ËÈÂÎÏÅ Å ¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊŠĽÎÐÕ½¿½Ê ŠÊÅÎÇÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐÍÅ ÎÏÍÂÎ˿ŠѽÇÏËÍÅ Î ¿ÅÎËǽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏ Å ÂÇËÈËÀÅÔʽ ÌȽÎÏÅÔÊËÎÏ Î ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÂÊ ÌÂÍÅËÁ ͽ¿ÂÊ Ê½ ÏËÄÅ ÌÍŠ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÌÕÂÊÅÓ½ ¤½ ÁËÎÏÅÀ½Ê ʽ ÏÂÄÅ ÓÂÈŠΠÅÄÌËÈÄ¿½Ï ͽÄÈÅÔÊÅ ÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊË ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÌËÁÒËÁÅ ÉÂÏËÁÅ Å ÏÂÒÊÅÇÅ ¿ ÏÍÅ ËÎÊË¿ÊŠʽ Ìͽ¿ÈÂÊÅÜ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ŠÂÑÂÇ ÏÅ¿ÊËÏË ÉÐ ¿ÇÈÛÔ¿½Ê ¿ ÇËɾÅʽÏſʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅÜ Ä½ Î×ÄÁ½¿½ Ê ʽ ÊË¿Å ÎËÍÏË¿Â ÌÍË¿ÂÃÁ½Ê ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Î ÓÂÈ ËÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ Å ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ Ìͽ¿ÅÈʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÎÏͽÏÂÀÅÜ ËÓÂÊǽ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ɽÏÂÍŽÈÅ ÌË ÌÍÅÄʽÓŠǽÏË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ½¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË
ªÅÎÇËÏË ÊÅ¿Ë Ê½ ÀÂÊÂÏÅÔʽ ¿½ÍŽ¾ÅÈÊËÎÏ ËÀͽÊÅÔ½¿½ ÌË Ê½ ϽÏ×ÕÊËÏË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ǽÇÏË Ê½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ŠǽÔÂÎÏ¿ËÏË
®×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ŠÂÑÂÇÏÅ¿ÊËÏË ÉÐ ¿ÇÈÛÔ¿½Ê ¿ ÇËɾÅʽÏſʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅÜ Ä½ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÊË¿Å ÎËÍÏË¿Â
±ÅÀ ®ÂÈÂÇÏÅ¿ÊËÎÏ Ê½ ÒÂ;ÅÓÅÁÅ ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½
°ÎϽÊË¿Âʽ  ÎËÍÏË¿½Ï½ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅ Ó½ Ç×É ÊÜÇËÅ ËÏ Ê½Æ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÅÏ ¿ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË ÒÂ;ÅÓÅÁÅ
¬ÍËÐÔ¿½Ê ʽ ÊÜÇËÅ ÂÈÂÉÂÊÏŠʽ ÅÊÏÂÀÍÅͽʽϽ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏÂ
ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Ͻǽ Å ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏϽ ÅÉ Ê½ ¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ½¾ÅËÏÅÔ ÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ ¬ËͽÁÅ ÏË¿½ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊŠΠ˾Í×Ö½ ÀËÈÜÉË ¿ÊÅɽÊÅ ʽ Î×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Å ¿ÇÈÛÔ¿½ÊÂÏË Ê½ ÏË¿½ ͽÄÊË˾ͽÄÅ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ §½ÏË ÅÄÒËÁÂÊ É½ ÏÂÍÅ½È ¿ Î׿ÍÂÉÂÊʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÌÍËÀͽɽ ν ÌÍÅ¿ÈÂÔÂÊÅ ÎËÍÏË¿Â Å ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ËÏ ×ÈÀ½ÍÅÜ ©ÂÇÎÅÇË ¥Ï½ ÈÅÜ ±Í½ÊÓÅÜ ® ¶ ÂÍɽÊÅÜ ®ÅÍÅÜ §½Ê½Á½ °ÇͽÆʽ Å ÁÍ ÎÏͽÊÅ ËÏ ÓÜÈ Î¿ÜÏ ¡ÂÔ¿ ¬Ë ÏËÄŠʽÔÅÊ Î ¿ÇÈÛÔ¿½Ï ÉÊËÀË ÅÄÏËÔÊÅÓŠĽ Á˾ſ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÄÅÉËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË Å ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ¾ËÈÂÎÏÅ ×ÏÍ¿ÅÁË¿½ Ͻ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊÅÜÏ ÉÐϽÀÂÊÂÄÅÎ Å ÇËɾÅʽÓÅÜϽ ÉÂÃÁÐ ÏÜÒ ÌÍËÁ×Èý¿½Ï Á½ ¾×Á½Ï ËÎÊË¿ÊÅ ÉÂÏËÁŠĽ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÅÄÒËÁÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ÔÍÂÄ ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ÊÂÏË Ê½ ÓÂÊÊÅ Í ÇËɾÅʽÓÅÅ ÌË ÌÍÅÄʽÓÅÏ Ç×É ÇËÅÏË Â Ê½ÎËÔÂʽ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ´ÍÂÄ ÏÂÄÅ ÉÂÏËÁŠν Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÌÂÍÎÌÂÇÏÅ¿ÊÅ ÈÅÊÅÅ Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÊËÉÂͽ ËÏÈÅÔ½¿½ÖŠΠΠÌË ¿ÅÎËǽϽ ÎÅ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË ÇË ÅÏË ÅÉ½Ï ÌËÏÂÊÓÅ½È Á½ ΠÌÍ¿×ÍÊ½Ï ¿ ÊË¿Å ÎËÍÏË¿Â ¼Ê¿ µ «Î¿ÂÊ ÇËÊ¿ÂÊÓÅËʽÈÊÅÏ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÉÂÏËÁÅ ÌÍËÁ×Èý ¿½ ÅÄÌËÈÄ¿½ÊÂÏË Å Ê½ ¾ÅËÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ÉÂÏËÁÅ ÇËÅÏË Ë¾½Ô ÅÉ½Ï ÌË ËÀͽÊÅÔÂÊÅ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅ ¿ ÏË¿½ ËÏÊËÕÂÊÅ «ÌÏÅÉÅ ÄÅͽÊÂÏË Ê½ ÎÅÎÏÂÉÅÏ Ľ ÍÂÀÂÊÂͽÓÅÜ ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÔÍÂÄ ¿ÇÈÛÔ¿½Ê ʽ ͽÄÈÅÔÊÅ ÂÇÎÌȽÊÏÅ Å ÀÂÊËÏÅÌ˿ ĽÂɽ ÓÂÊÏͽÈÊË ÉÜÎÏË ¿ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ËýÊË¿½ Å ²½ÁÃÅÅ¿½ÊË ¿½ A "OZHANOVA AND ,)RZ ½Äͽ¾ËÏÂʽ  ÂÑÂÇÏÅ¿ ʽ ÎÅÎÏÂɽ Ľ ÍÂÀÂÊÂͽÓÅÜ ÔÍÂÄ ÎËɽÏÅÔÂÊ ÂɾÍÅËÀÂÊÂÄÅÎ ¿ ÇÐÈÏÐͽ ËÏ ÊÂÄÍÂÈÅ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ÌÍÅ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÇËÜÏË ÐÎÌÂÕÊË ÉËàÁ½ ΠÅÄÌËÈÄп½ Ľ ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÏͽÊÎÑËÍɽÓÅÅ ËýÊË¿½ Å ÁÍ ÂÀÂÊÂÍÅͽÊŠν Šν ÅÁÂÊÏÅÑÅÓÅͽÊÅ ÎËɽÇÈËʽÈÊÅ ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ËÏÈÅÔ½¿½ÖŠΠËÏ ÅÄÒËÁ ÊÅÏ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÌË ¿½ÃÊÅ ½ÀÍËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÌÍÅÄʽÓÅ ¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ËÎ˾Âʽ ½ÇÏнÈÊËÎÏ ÌÍÅÁ˾ſ½Ï ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ο×ÍĽÊÅ Î ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ Î×ÖÂÎϿп½ÖËÏË ¾ÅËͽÄÊË˾ͽÄÅ ËÏ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏ ÁÅ¿Å Å ÇÐÈÏÐÍÊÅ ¿ÅÁ˿ ʽ
ÌËÔ¿ÂÊËÏË ÌÈËÁËÍËÁÅ ½ÀÍËÂÇËÈËÀÅÔÊË ÅÄÌÅÏ¿½Ê ʽ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊŠѽÇÏË ÍÅ s ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÊËÍÉŠʽ ÏËÍÂÊ ŠͽÄÈÅÔÊÅ ÊÅ¿½ ʽ ¿ËÁË˾ÂÄÌÂÔÂÊËÎÏ
ʽ ÈÅÊÅÅÏ Î×Î Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÉËÇ×Í ÀÈÐÏÂÊ ÌËÁ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ʽ ¡® ǽÏË ¿ ÊÂÜ ÌË̽Á½Ï νÉË ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅÅ ¬Ë ÎÂÍÅËÄÂÊ ÐÎÌÂÒ ÎÈÂÁ¿½ Á½ ΠÌËÎÏÅÀÊ ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ÎÅȽϽ ʽ ÀÈÐÏÂʽ ǽÇÏË Å Ð¿ÂÈÅÔ½¿½Ê Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ǽ ÍËÏÅÊËÅÁÊÅ ÌÅÀÉÂÊÏÅ ¿ Ä×ÍÊËÏË Ê½ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅÏ ÎËÍÏË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¤½ ϽÄÅ ÓÂÈ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï ÌÍËÁ×ÈÃÂÊÅ ÌÍÂÇ×ÎʽÏÅ Ï ÌÍÂÄ À ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ÌË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÍÂÄÂÍ¿ÊÅÏ ÀÈÅ ½ÁÅÊ Å ÀÈÐÏÂÊÅÊŠĽ ͽÊʽ Å ¾×ÍĽ ÇËοÂʽ ËÓÂÊǽ ʽ ǽÔÂÎÏ ¿ËÏË Ê½ ÀÈÐÏÂʽ Å ÁËÎÏË¿ÂÍÂÊ ËϾËÍ Ê½ ÃÂȽÊÅ ÍÂÇËɾÅʽÊÏÊÅ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ªÂ˾ÒËÁÅÉË Â Á½ ¾×Á½Ï ʽÌͽ¿ÂÊÅ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊÅ ÑÅʽÊÎË¿Å ÅÊ¿ÂÎÏÅÓÅŠĽ ÁË˾ËÍÐÁ¿½ÊÂÏË Ê½ ¾ÅËÒÅÉÅÔʽϽ Å ÏÂÒÊËÈËÀÅÔʽϽ Ƚ¾ËͽÏËÍÅŠĽ Á½ ¾×Á½Ï ĽÁ×ȾËÔÂÊÅ ÅÄÎÈÂÁ ¿½ÊÅÜϽ ¿ ϽÄŠʽÎËǽ
«¯¢²ª¥´¢®§¥ ¥¤®¨¢¡ ª¥¼
«ÌÏÅÉÅÄÅͽÊÂÏË Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅǽϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½  ÁÍÐÀÅÜÏ ¿½ÃÂÊ Ñ½ÇÏËÍ Ê½ÍÂÁ Î×Î ÎËÍϽ Ľ ÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ Á˾Š¿ÅÏ ÌÍÂÄ ÅÄÉÅʽÈÅÏ ÀËÁÅÊÅ ËÏ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÓÂÈÂʽÎËÔÂÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ÌË ÌËÁ˾ÍÜ¿½Ê ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÁË ÎÂÀ½ ÁÂÇ¿½ÏÊÅÏ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÍÂÕÂÊÅÜ Î½ ¿ Î×ÎÏËÜÊÅ Á½ ÉÅÊÅÉÅÄÅÍ½Ï Ê¾ȽÀËÌÍÅÜÏÊÅÏ ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ Ê½ ÎÍÂÁ½Ï½ Á½ Á˾ÈÅÃ½Ï ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ÁË ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅÜ ÌËÏÂÊÓÅ½È Å Á½ Ü ÎϽ¾ÅÈÅÄÅÍ½Ï ¬ÍÂÄ ÅÄÉÅʽÈÅÏ ÀËÁÅÊÅ ¿ ¥¬¯¬ s ´ÅÍÌ½Ê Î½ Î×ÄÁ½ÁÂÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅŠĽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÇËÅÏË ËÏͽÄÜ ¿½Ï ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ʽ Ê½Æ ¿½ÃÊÅÏ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇŠѽÇÏËÍÅ s ÎÂÅϾÂʽ ÊËÍɽ Å À×ÎÏËϽ ʽ ÌËο½ ÌËÁÒËÁÜÖÅ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔ ÎÇÅ ÎÍËÇ˿ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Å ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÜ ÏËÍÂÊ Š¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏ Š¾ËÈÂÎÏÅÏ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ˾ҿ½Ö½Ï ÎÈÂÁÊÅÏ ÌË ¿½ÃÊÅ ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅ ½ÎÌÂÇÏÅ ÌÍËÐÔ¿½Ê ʽ ÊÜÇËÅ ÂÈÂÉÂÊÏŠʽ ÅÊÏÂÀÍÅͽʽϽ ¾Ë;½ Î ÌÈ¿ÂÈÅÏ ¿ÈÅÜÊÅ ʽ ͽÎÏÂÃÊÅÏ ÍÂÀÐȽÏËÍÅ Å ÅÄ¿×ÊÇËÍÂÊË¿ËÏË ÌËÁÒͽʿ½Ê ËÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ÎÅÎÏÂɽϽ ʽ ÏËÍÂÊ ʽ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ Å ¿ÈÅÜÊÅÂÏË Æ ¿×ÍÒÐ
ÎÂÉ 'RAMINEAE Å ¿ÇÈÛÔ¿½ÊÂÏË ÉÐ ¿ ÀÂÊËɽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕ ÊÅÓ½ ÂÊŠĽ Á˾ÍË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É Í½Ä ÈÅÔÊÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ s ÎÏÐÁ ÎÐÕ½ ÉÅÊÂͽÈÂÊ ÎÏÍÂΠΠÎ×Á×ÍÃ½Ï ¿ ¾ÈÅÄÇËÍËÁÎÏ¿Â ÊÅÏ ÁÅ¿Å Å ÇÐÈÏÐÍÊÅ ¿ÅÁ˿ ʽ ÌÕÂÊÅӽϽ ËÏ ÍËÁË¿ÂÏ 4RITICUM Å !EGILOPS ËýÊË¿½ Å ÁÍ ¬ÍËÁ×Èý¿½ ͽ¾ËϽϽ ÌË ÓÂÈÂʽÎËÔÂÊËÏË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ËÏÁ½ÈÂÔÂʽϽ ÒžÍÅÁÅĽÓÅÜ ¿ ÇËɾÅʽÓÅÜ Î ¾ÅËÏÂÒÊËÈËÀÅÅÏ ËýÊË¿½ Å ÁÍ A °ÎϽ ÊË¿ÂÊŠν ĽÇËÊËÉÂÍÊËÎÏÅ ¿×¿ ¿Í×Äǽ Î ÇÍ×ÎÏËο½ÂÉËÎÏϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Î ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁË¿ÂÏ !EGILOPS !GROPIRUM 4RITICUM "OZHANOVA ET AL ²½ÁÃÅÅ¿½ÊË¿½ Å ÁÍ È½ÀËÁ½ÍÂÊÅ ʽ ÐÎÌÂÕÊËÏË ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÉÂÏËÁ½ ʽ ÂɾÍÅ ËÎ̽ÎÜ¿½ÊÂÏË ÎϽʽ ¿×ÄÉËÃÊË ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÒžÍÅÁÊŠͽΠÏÂÊÅÜ ËÏ ÇÍ×ÎÏËο½ÊÂÏË Ê½ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ Å Î ÌË ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅ ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁ !EGILOPS ²½ÁÃÅÅ¿½ÊË¿½ Å ËýÊË¿½ ¤½ ÌËÔʽ ÅÁÂÊÏÅÑÅÓÅͽÊÂÏË Ê½ ÌÍÂÊËν ʽ ÔÐÃÁ ÀÂÊÂÏÅÔÂÊ É½ ÏÂÍÅ½È ËÏ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏ ¿ÅÁË¿Â ¿ ÌËÈÐÔÂÊÅÏ ÒžÍÅÁÊÅ ÈÅÊÅÅ ËÏ Ê½ÌÍÂÁʽÈÅÏ ÀÂÊÂͽÓÅÅ ÔÍÂÄ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÓÅÏËÈËÀÅÔÊÅ Å ÉËÈÂÇÐÈÜÍÊÅ ÉÂÏËÁÅ
½ÃÊË Ê½Ìͽ¿ÈÂÊÅ ¿ ʽÐÔʽϽ ÁÂÆÊËÎÏ Î Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅ Ó½ ĽÂÉ½Ï ÀÂÊÂÏÅÇË ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ¬ÍËÁ×Èý¿½Ï ÌÍËÐÔ¿½ÊÅÜϽ ʽ ÀÂÊÂÏÅÔʽϽ ÌÍÅÍËÁ½ ʽ ¿½ÃÊÅ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ÂÊÅ ÌÍÅÄʽÓÅ «ÔÂÍϽ¿½Ö½Ï½ ΠÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ÏÂÊÁÂÊ ÓÅÜ Ä½ ÅÄÉÂÊÂÊÅ ʽ οÂÏË¿ÊÅÜ ÇÈÅÉ½Ï ¿ ÌËÎËǽ ʽ ÀÈ˾½ÈÊË Ä½ÏËÌÈÜÊ ŠʽɽÈÜ¿½Ê ʽ ÌËÔ¿ÂʽϽ Å ½ÏÉËÎÑÂÍʽ ¿È½ÃÊËÎÏ Ê½ÈËÊĽÌËÔ¿½Ê ʽ ÂÇÎÌÂÍÅÉÂÊϽÈʽ ͽ¾ËϽ ο×ÍĽʽ Î ÅÄÐÔ½¿½Ê ŠÌË¿ÅÕ½¿½Ê ʽ ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏϽ Å ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½ Ͻ ÌÕÂÊÅÓ½ ¬ÍÅÈËÃÂÊ ¾Â ÓÜÈËÎÏÂÊ ÌËÁÒËÁ Î׿ÉÂÎÏÊË Î À Í˾ÅËÅÊÎÏÅÏÐϽ ¿ ®ËÑÅÜ ¿ÇÈÛÔ¿½Ö ÇËɾÅʽÓÅÜ ËÏ ÉÂÏËÁŠʽ ͽÄÈÅÔÊÅ ÊÅ¿½ ÇȽÎÅÔÂÎÇÅ ÀÂÊÂÏÅÔÂÊ ÉËÍÑË ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÂÊ Å
¬ÍË¿ÂÃÁ½Ê ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÀÂÊÂÏÅÔÊÅ ÅÄÎÈÂÁ¿½ ÊÅÜ Î ÓÂÈ ËÌÏÅÉÅÄÅͽÊ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ Å ÅÄÀͽÃÁ½Ê ʽ Ìͽ¿ÅÈʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÎÏͽÏÂÀÅÜ
§ÈÛÔË¿ ÌÍ˾ÈÂÉ Ä½ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ РʽΠËÎ˾ÂÊË ÎÈÂÁ ¿ÈÅĽÊÂÏË ÊÅ ¿ ¢®  ǽÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ Ä×ÍÊËÏË ¯Ë¿½  ÇËÉÌÈÂÇÎÊË ÌËÊÜÏÅ Š¿ÇÈÛÔ¿½ ÌÍÅÄʽÓŠҽͽÇÏÂÍÅÄÅͽÖÅ ÑËÍɽϽ ŠͽÄÉÂÍÅÏ ʽ Ä×ÍÊËÏË ÊÂÀË¿½Ï½ ÎÏ×ÇÈË¿ÅÁÊËÎÏ Î× Á×ÍýÊÅE ʽ ÌÍËÏÂÅÊ Å ÀÈÐÏÂÊ ÎÅȽ ʽ ÀÈÐÏÂʽ ¡Ë ÀËÈÜɽ ÎÏ ÌÂÊ ¿×ÌÍËÎ×Ï Î ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌÍËÏÂÅʽ ¿ Ä×ÍÊËÏË Â ÍÂÕÂÊ ËÈÜÉ Ê½¾ËÍ ËÏ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅŠν ½Ê½ÈÅÄÅͽÊÅ ÌË ÌËǽĽ ÏÂÈÜ Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ËÏ ÏÜÒ ÌË̽Á½Ï ¿ ÂÁʽ ÀÍÐ̽ Î×Î ÎϽÊÁ½ÍϽ Ľ ǽÔÂÎÏ¿Ë s ÎËÍÏ ®½ÏÐÍÊ Ç½ÏË ËÏ ÈÅÊÅÅÏ ÀË Ê½Á¿ÅÕ½¿½Ï «ÇËÈË ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ÈÅÊÅÅ s ÀÍÐ̽ Å ® ÌËǽĿ½Ï ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË Î× Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ ËÏ ÁË Å ËÏÀË¿½ÍÜÏ Ê½ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ʽ ¡® ÌË ÏËÄÅ ÌËǽĽÏÂÈ ÀÍÐ̽Ͻ Î Ê½Æ ÊÅÎÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÌÍËÏÂÅÊ ËÏ ÁË ¿ÈÅÄ½Ï ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ÈÅÊÅÅ ¬Ë ÌËǽĽÏÂÈÜ Á˾ſ ʽ ÉËÇ×Í ÀÈÐÏÂÊ ¿ Ä×ÍÊËÏË ¿ ÀÍÐ̽Ͻ ʽ ÎϽÊÁ½ÍϽ Ľ ǽÔÂÎÏ¿Ë ®½ÏÐÍÊ ÌË̽Á½Ï ËÏ ½Ê½ÈÅÄÅͽÊÅÏ ÈÅÊÅŠǽÏË ËÏ ÏÜÒ ÀË Ê½Á ¿ÅÕ½¿½Ï ª½Æ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ÈÅÊÅÅ ÀÍÐ̽ Å ® ν Î×Î ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÉËÇ×Í ÀÈÐÏÂÊ ËÏÀË¿½ÍÜÖË Ê½ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ʽ ¡® s ʽÁ ª½Æ ɽÈ˾ÍËÆʽ  ÀÍÐ̽Ͻ
«ÓÂÊǽ ÌË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË
Šν ËÏÊÂÎÂÊÅ Ç×É Ì×Í¿½ ÀÍÐ̽ ©ÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ν ÌËǽĽÈÅ ËÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ˾ͽÄÓÅ ª½Æ ÀËÈÜɽ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Å Ç×É Á¿½Ï½ ̽ÏËÀÂʽ ν ÌËǽĽÈÅ Ê½Æ É½È×Ç ÌÍËÓÂÊÏ ËÏ ÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÏ ¿ÇÈÛÔÂÊÅ ¿ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ Ï½ «ÌÍÂÁÂÈÂÊŠν ˾ͽÄÓÅ Î Á˾ͽ Å ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÂÁÊË ¿ÍÂÉÂÊÊË Ç×É Ç½ÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ Å ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ ÌÍÅÏÂý¿½ÖÅ Å ÓÂÊÊÅ ÎÏË̽ÊÎÇŠǽÔÂÎÏ¿½ ÇËÂÏË Â ÌÍÂÁÌËÎϽ¿Ç½ Ľ ÌË Ê½ ϽÏ×ÕÊËÏË ÅÉ ¿ÇÈÛÔ¿½Ê ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ªÂÁÜÈÇË¿½ ÎÅÔÇÅ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅ ÎËÍÏ˿ ν ÌËǽĽÈÅ ÅÄ¿ÂÎÏ¿½ ÎÏÂÌÂÊ Ê½ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊËÎÏ Ç×É ¿ÅÁË¿ÂÏ ʽ ÍËÁ &USARIUM ª½Ì×ÈÊË ÅÉÐÊÊÅ ÌÍÂÄ Á¿ÂÏ ѽÄŠʽ ĽͽÄÜ¿½Ê ǽÇÏË Å Ï½ÇÅ¿½ Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆ ÔÅ¿ËÎÏ Ê ν ÐÎϽÊË¿ÂÊÅ ªÂÁÜÈÇË¿½ A
ÉËÈÂÇÐÈÜÍÂÊ ¬ËÈÐÔÂʽ  ÓÂÊʽ ÅÊÑËÍɽÓÅÜ Ä½ ʽÎÈÂÁÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÌËÎ˾ÊËÎÏϽ Ľ ËÎÉËÍÂÀÐȽÓÅÜ Å ÌÍÅÄʽÓÅ ÇËÅÏË Ò½Í½ÇÏ ÍÅÄÅÍ½Ï Í½ÎÏÂý Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ Á¿Â ÎÍÂÁÅ s ÊËÍɽÈʽ ¿ËÁË˾ÂÄÌÂÔÂÊËÎÏ Å ¿ËÁÂÊ ÁÂÑÅÓÅÏ ¡ÂÔ¿ Å ËýÊË¿½ °ÎϽÊË¿ÂÊŠν ¿ÈÅÜÊÅÜϽ ʽ ½ÁÅÏÅ¿ÊÅÏ ŠÊ½ÁÅÏÅ¿ÊÅÏ ÁËÉÅÊÅͽÊ ŠÂÌÅÎÏ½Ä ÀÂÊÊÅ ÂÑÂÇÏÅ ÌÍÅ ÐʽΠÈÂÁÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÅÄÐÔ½¿½ÊÅÏ ÌÍÅÄʽÓÅ Å Î×ËÏÊËÕÂÊÅÜϽ ÉÂÃÁÐ ÏÜÒ ¿ ÇËÊÏÍËÈÊÅÏ ŠÎÏÍÂÎË¿ÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌËÎËǽϽ ʽ ÁÂÆÎÏ ¿Å ʽ ÁËÉÅʽÊÏÊÅÏ ÈËÇÐÎÅ $ECHEV ET AL ª½Ìͽ¿ÂÊŠν ÅÄ¿ËÁŠĽ ¿ËÁÂÊ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ÌË ËÏÁÂÈÊÅ ÌÍÅ ÄʽÓÅ Å ÎÍÂÁŠǽÏË Í½Ä̽Áʽ ÀÂÊÂͽÓÅÜ ËÏ ÇËÜÏË ÉËàÁ½ Π¿ËÁÅ ÂÑÂÇÏÅ¿ÂÊ ËϾËÍ ÌËÁÒËÁÜÖ½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊʽ ÎÒÂɽ ÓÂÊÊËÎÏ ¿ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ËÏÊËÕÂÊÅ ʽ ¿ÇÈÛÔÂÊÅÏ ¿ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÂÏË ÍË ÁÅÏÂÈÅ «ÌÍÂÁÂÈÂÊŠν ÉÅÇÍËνÏÂÈÅÏÊŠɽÍÇÂÍÅ ÌËÁÒËÁÜÖŠĽ ÅÁÂÊÏÅÑÅÓÅͽÊ ʽ ÀÂÊËÏÅÌÊÅÏ ͽÄÈÅÔÅÜ ÉÂÃÁÐ ÎËÍÏË¿Â Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ °ÎϽÊË¿ÂÊ Â ËÏÔÂÏÈÅ¿ ÌË ÈÅÉËÍÑÅÄ×É ÉÂÃÁРͽÄÈÅÔÊÅÏ ÀÍÐÌÅ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÐÔ½ÎÏ¿½ÖÅ ¿ ÁŽÈÂÈʽϽ ÇÍ×ÎÏËÎǽ ¿ÇÈÛÔ¿½ÖÅ ÏËÈÂͽÊÏÊÅÏ  ÈËÎȽ¿½ ÎÍÂÁÊË ÏËÈÂͽÊÏÊÅÏ ×ÄÒËÁ Å ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊÅ ÈÅÊÅÅ ÂÍÀ½Ê½ Å ¿ ÈËÇÐΊʽ ! ÒÍËÉËÄËɽϽ ¿×ÍÒÐ ÇËÜÏË ÌÍÅ ÒÂÇνÌÈËÅÁʽϽ ÌÖÂÊÅÓ½  ÁËÇȽÁ¿½ÊË Ä½ ʽÈÅÔÅ ʽ 14,S Ľ ËÎÉËÏÅÔÂÊ ÌËÏÂÊÓÅ½È ËýÊË¿½ Å ÁÍ ´ÍÂÄ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ Ê½Æ Î׿ÍÂÉÂÊÊÅ ÉÊËÀË¿½ÍŽÊÏÊÅ ÉÂÏË ÁŠǽÏË ÇȽÎÏÂÍÂÊ ½Ê½ÈÅÄ ®s½Ê½ÈÅÄ Å ÁÍ Â Ê½Ìͽ¿Âʽ ËÓÂÊ Ç½ ǽÇÏË Ê½ ÀÂÊÂÏÅÔÊËÏË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ¿ ÇͽÆʽϽ ѽĽ ʽ ΠÈÂÇÓÅÜϽ Ͻǽ Šʽ ÌÂÍÎÌÂÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ËÏÁÂÈÊÅÏ ÀÂÊËÏÅÌŠĽ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ¿ ÇËɾÅʽÏſʽϽ ÎÂÈÂÇÓÅÜ ¡ÂÔ¿ ¬ÍŠȽÀ½ÊÅÜÏ ®s½Ê½ÈÅÄ ÌËÄ¿ËÈÅ Á½ ¾×Á ÐÎϽÊË¿Âʽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏϽ ʽ ¿Ä½ÅÉË¿Í×ÄÇÅÏ ÉÂÃÁÐ ÊÜÇËÅ ÌÍÅÄʽÓÅ ÊÂĽ¿ÅÎÅÉË ËÏ ÅÄ ÉÂÊÂÊÅÂÏË Ê½ ÎÍÂÁ½Ï½ ÇËÂÏË Â ËÏ ÅÄÇÈÛÔÅÏÂÈʽ ¿½ÃÊËÎÏ Ä½ ¿Ë ÁÂÊÂÏË Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ¤½ÌËÔʽ ÎÅÎÏÂɽÏÅÄÅͽÊÂÏË Å Ë¾Ë¾Ö½¿½ÊÂÏË Ê½ ÍÂÄÐÈϽÏÅÏ ËÏ ÁËÎÂÀ½ÕÊÅÏ ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜ ÌË Ê½ÎÈÂÁÜ¿½Ê ʽ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ÂÊÅÏ ÌÍÅÄʽÓÅ Î ÓÂÈ Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ¾½Ä½ ËÏ Á½ÊÊÅ ¿×Ä ËÎÊË¿½ ʽ ÇËÜÏË Á½ ¾×ÁÂ Í½Ä Í½¾ËÏÂÊ Î׿ÍÂÉÂÊÂÊ ÉËÁÂÈ Ê½ ÎÂÈÂÇÓÅÜ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½
¿ ʽÕÅ ÐÎÈË¿ÅÜ °ÎϽÊË¿Âʽ  ÑÂÊËÏÅÌʽϽ ÎϽ¾ÅÈÊËÎÏ Ê½ ÀËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÀÂÊËÏÅ ÌË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÌË Á˾ſŠŠÁÍÐÀÅ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊË ÄʽÔÅÉÅ ÌÍÅÄʽÓŠĽ ÓÂÈÅÏ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅÜϽ ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊË Â ÀÂÊÂÏÅÔÊËÏË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ËÏ Í½¾ËÏÊÅÏ ÇË ÈÂÇÓÅÅ Å Ê½Æ ÊË¿ÅÏ ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ǽÏË Â ÅÄ¿×ÍÕÂÊË ÀÍÐÌÅͽÊÂÏË Ê½ ÀÂÊËÏÅÌË¿ÂÏ ÔÍÂÄ ÇȽÎÏÂÍÂÊ Å ® ½Ê½ÈÅÄ ¡ÂÔ¿ ¤½ Ì×Í¿Å Ì×Ï Î׿ÉÂÎÏÊË Î ÀÍ˾ÅËÅÊÎÏÅÏÐϽ  ҽͽÇÏÂÍÅÄŠͽʽ ÇËÈÂÇÓÅÜ ËÏ ¾×ÈÀ½ÍÎÇÅ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ʽ ÉË ÈÂÇÐÈÊË ÊÅ¿Ë Î ÉÅÇÍËνÏÂÈÅÏÊŠɽÍÇÂÍÅ Å Â ÐÎϽÊË¿ÂÊË ÎÍÂÁÊË ÊÅ¿Ë Ê½ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ £ÂÈ¿½ ¯Ë¿½ ÌËǽĿ½ Ô ÅÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÏ ÎËÍÏË¿Â Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅÅ ÅÉ½Ï ÏÜÎʽ À ÊÂÏÅÔʽ ¾½Ä½ Å Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË Å ÌÍÂÄ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏ ÀËÁÅÊÅ Á½ ÌÍËÁ×ÈÃÅ ÓÂÈÂʽÎËÔÂʽϽ ͽ¾ËϽ ÌË Î×ÄÁ½¿½Ê ʽ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Í½ÄÊË˾ͽÄÅ ¬ËÎϽ¿ÂÊË Â Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÎËÓŽÏÅ¿ÊË ÀÂÊËÏÅÌÅͽÊ ÌÍÅ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ Î׿ÉÂÎÏÊË Î ÀÍ˾ÅËÅÊÎÏÅÏÐϽ °ÎϽÊË¿Âʽ  ¿ÅÎËǽ ÇËÍÂȽÓÅÜ Ê½ ɽÍÇÂÍÅÏ ΠÑÂÊËÏÅÌÊÅÏ ҽͽÇÏÂÍÅÎ ÏÅÇÅ ËÏÔÂÏÂÊŠĽ ½Ê½ÈÅÄÅͽÊÅÏ ÀÂÊËÏÅÌË¿Â Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ 4ODOROVSKA ET AL
Å ¿ ͽÆËÊÅÏ ʽ ÐÉÂÍÂÊÅÜ ÇÈÅɽÏÅÔÂÊ ÌËÜÎ ËÏ ÁÍÐÀ½ «ÎÊË¿ÊÅ ÜÏ ÌÍ˾ÈÂÉ ¿ ϽÄŠʽÎËǽ  ο×ÍÄ½Ê Î×ΠĽÏÍÐÁÊÂÊÅÜ ËϾËÍ Ê½ ÐÎÏËÆÔÅ¿Å ÀÂÊËÏÅÌË¿Â ÌËͽÁÅ ÈÅÌν ʽ ÌËÎÏËÜÊÊË ÁÂÆÎÏ¿Å ʽ ÎÏÍÂÎË¿ÅÏ ѽÇÏËÍÅ ËÈÜÉ ¾ÍËÆ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ Š˾ͽÄÓÅ ËÏ ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÎÂÉ 'RAMINEAE ν ËÓÂÊÜ¿½ÊÅ ÌË ÌÍÅÄʽÓÅÏ ÎÏÐ ÁË Å ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÔÍÂÄ ÇËοÂÊÅ ÉÂÏËÁÅ ¥ÄÈ×ÔÂÊŠν ΠÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÈÅÊÅŠŠ˾ͽÄÓÅ ËÏ ËÏÁ½ÈÂÔÂÊÅÏ ¿ÅÁË¿Â Î ÉÊËÀË Á˾ͽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ËÎÉËÏÅÔÂÊ ÎÏÍÂÎ ËýÊË¿½ Å ÁÍ ËýÊË¿½ Å ÁÍ °Í Å ÁÍ Å Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË Á˾ͽ Ľ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¡ÂÔ¿ Å ÁÍ ¥ÁÂÊ ÏÅÑÅÓÅͽÊŠν ˾ͽÄÓÅ ËÏ ÍËÁ !EGILOPS ËÏÈÅÔ½¿½ÖŠΠΠÌË ÁË ¾Í½ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Î×Î ÎϽÊÁ½ÍϽ Ľ Ê½Æ Á˾ͽ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÌÍŠ˾ÅÇÊË¿ÂʽϽ ÌÕÂÊÅÓ½ ÎËÍÏ ©ÅÍËÊË¿Îǽ °Í Å ÁÍ ½
«ÓÂÊǽ ÌË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ
¢Áʽ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÓÂÈÅ Â Î×ÄÁ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÈÅ ÊÅÅ Î×ÔÂϽ¿½ÖÅ ¿ÅÎËǽ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË Î ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ÎÌÍÜÉË Í×ÃÁÅ ¾Í½ÕÊÂÎϽ ɽʽ Å ÑÐĽ ÍÅÐÉ ¤½ ÓÂÈϽ ÂÃÂÀËÁÊË ÌÍÅ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ÅÄÇÐÎÏ¿ÂÊ ÅÊÑÂÇ ÓÅËÊÂÊ ÑËÊ Î ÅÄÌÅÏ¿½ ¿×ÄͽÎÏË¿½Ï½ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ʽÁ ¾ÍËÜ Ë¾Í½ÄÓÅ Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÌÍÂÁÎϽ¿ÈÜ¿½ÖŠʽÕÅ Å ÔÐÃÁÅ ÎËÍÏË¿Â Å ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅ ÊËÉÂͽ ËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅ Ä¿Âʽ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅ ËÊÊÅÜ ÌÍËÓÂÎ ¬ÍËÐÔ¿½ÊÂÏË ¿ÇÈÛÔ¿½ ǽÇÏË & & ÌËÇËÈÂÊÅÜ Ê½ ÉÂÃÁпÅÁË¿Å Å ÉÂÃÁÐÎËÍÏË¿Å ÇÍ×ÎÏËÎÇŠϽǽ Å ÎϽ¾ÅÈÅÄÅͽÊÅ ÅÄͽ¿ÊÂÊÅ ÌË ÉËÍÑËÈËÀÅÔÊÅ ÌÍÅÄʽÓÅ ÈÅÊÅÅ Å ÎËÍÏË¿Â ª½Á ¾ÍËÜ ËÏ ÅÄÌÅÏ¿½ÊÅÏ ˾ͽÄÓŠν Î ÔÐÃÁÂÎÏͽÊÂÊ ÌÍËÅÄÒËÁ ËÏ ¥Ï½ÈÅÜ ±Í½ÊÓÅÜ §½Ä½ÒÎÏ½Ê °ÇͽÆʽ 39--)4 ©ÂÇÎÅÇË )#!2$! ®ÅÍÅÜ Å ÁÍ ¥ÄÌÅÏ¿½ÊÅÏ ˾ͽÄÓŠν ÀÍÐÌÅͽÊÅ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÌÍËÜ¿ÅÏ ʽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ ¿ ÌÂÏ ÀÍÐÌŠǽÏË Ê½Æ ÀËÈÜÉ ÌÍËÓÂÊÏ ËÏ ÏÜÒ Î½ ÌÍËÜ¿ÅÈÅ ÉÊËÀË ¿ÅÎËǽ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É Ç½ÑÜ¿½ Í×ÃÁ½ «ÓÂÊǽ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ɽÏÂÍŽÈÅ ÌË ÌÍÅÄʽÓÅÏ ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ ¾ÅËÏÅÔÊÅ Å ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ Å Ç½ÔÂÎÏ¿Ë Ê½ Ä×ÍÊËÏË
«ÓÂÊǽϽ ʽ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÊÅÏ ɽÏÂÍŽÈÅ ÌË ÎÏÐÁË Å ÎÐÒËÐÎ ÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ä½ÌËÔʽ Á½ Π¿ÇÈÛÔ¿½ ÌÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏ ÀËÁÅÊÅ ¿ ΠÈÂÇÓÅËÊʽϽ ÌÍËÀͽɽ ÌË Ï¿×ÍÁ½ ÌÕÂÊÅÓ½ ÌËͽÁÅ ÀÂÊÂÏÅÔÊË Ë¾ÐÎÈË¿ÂʽϽ ÌË ÎȽ¾½ ÎÏÐÁËÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ê½ Ï¿×ÍÁ½Ï½ ÌÕÂÊÅÓ½ ËÏ ÂÁʽ ÎÏͽʽ Å ÌËͽÁÅ ÏÂÊÁÂÊÓÅÜϽ Ľ ÌËǽԿ½Ê ʽ ÏÂÉÌ ͽÏÐÍÅÏ ŠʽɽÈÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÌËÔ¿ÂʽϽ Å ½ÏÉËÎÑÂÍʽ ¿È½ÃÊËÎÏ
«ÓÂÊǽ ÌË ÐÎÏËÆÔÅ¿ËÎÏ Ç×É ½¾ÅËÏÅÔÊÅ ÎÏÍÂÎË¿Å ¿×ÄÁÂÆÎÏ¿ÅÜ
2. АГРОХИМИЧНИ ПАРАМЕТРИ
Изграждането на високопродуктивни биологични системи, заедно с положителното им значение за ограничаване на екологичните рискове, поставя пред научните изследвания актуалността на въпроса за устойчиво управление на качествените параметри на почвата, чрез създаване на затворен цикъл и положителен баланс на хранителните вещества. Добре структурираното сеитбообращение, включващо бобови култури и земеделски практики, които осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация е основа на устойчивите биологични системи. В този аспект междинните култури за зелена покривка (cover crops), които заемат угарния период преди пролетните култури и се засяват, за да бъдат инкорпорирани в почвата (зелено торене) или оставени като мулч, са ефективен елемент от биологичните сеитбообращения. Научните изследвания показват, че те намаляват риска от водна или ветрова ерозия и предпазват хранителните вещества от измиване, добавят свежа органична материя като променят положително хранителния режим, имат фитосанитарно действие като подтискат заплевеляването и различни патогени, и други. Особено внимание се отделя на продуктивността на картофите, тъй като те заемат основен дял в полските и зеленчукови сеитбообращения при биологично производство. Картофите оставят в края на своята ротация малко количество растителни остатъци и като следствие от интензивните обработки се създават условия за влошаване на основни почвени параметри. В статията представяме резултатите от изследване на специфичната и времева промяна в стойностите на основни агрохимични почвени параметри (почвена реакция, органичен въглерод, минерален азот, подвижен фосфор и усвоим калий) в полето на картофите след междинни култури за зелено торене, включени в биологично сеитбообращение. Изследванията са направени в полето на картофите от сеитбообращението ръж- фасул – смеска ръж+грах за зелено торене-картофи, в което всички култури от 2006г се отглеждат съгласно стандартите за биологично производство. Опитът се извежда в опитно поле Суходол, Софийско на ИП «Н. Пушкаров» върху излужена канелена горска почва слабо ерозирана. В структурата на сеитбообращението е включена бобова култура и зелено торене в полето на картофите за подобряване азотния режим на почвата. Смеската ръж+ грах, образувайки по-голямо
Екология
ЗА ИЗЛУЖЕНАТА КАНЕЛЕНА ГОРСКА ПОЧВА ПРИ БИОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ количество биомаса, е ефективна за повишаване съдържанието на органичното вещество, като в същото време има добър противоерозионен ефект. Почвата в опитното поле е слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0,107 – 0,157%, общ P 0,066 – 0,080%), добре запасена с калий, с тежък механичен състав, и слабо кисела почвена реакция. Анализирани са: pH в KCl, минерален азот, фосфор, калий и органичен въглерод (OC). Промените в стойностите на минералния азот (NH4 и NO3), подвижните форми на фосфора (P2O5) и усвоимия калий (K2O) са определяни периодично през вегетацията: рано напролет в полето на междинната култура за зелено торене (ръж +грах), при засаждане на картофите, веднага след заораване на смеската за зелено торене (1DAP), 30-ти ден (30 DAP), 60-ти ден (60 DAP) и 90-ти ден, прибиране на картофите (90 DAP). Определено е специфичното (по варианти) и времевото вариране в стойностите на pH и ОС за периода 2004-2010г. Направен е баланс на азота и фосфора в сеитбооборотното поле чрез модела и софтуера Баланс NP (Кутев и кол., 2010). Роля на междинната култура за зелено торене в баланса на азот и въглерод в почвата За подобряване хранителния режим на почвата, преди преминаване на сеитбообращението от конвенционално към биологично управление, полето е засято с пролетен фий за зелено торене. По този начин се постига скъсяване на угарния период до сеитбата на първата култура от сеитбообращението, съгласно изискването за устойчиво управление на почвените ресурси. Заедно с това има и друга екологична роля за ограничавене риска от ерозия през периода май и юни, когато е максимума на ерозионните валежи. Според литературни данни фият може да осигури чрез азотфиксация до 10 кг/`дка азот за следващата култура (Blevins et al., 1990), а използвани като зелено торене зимните междинни култури могат да предоставят от 20 до 55 % от необходимия азот (Malpassi et al., 2000). Заораването на фия се извърши през юни. Получиха се високи добиви от свежа (2317.2 кг/дкa) и суха биомаса (614
Табл. 1. Количества въглерод и азот (г/м2 ) инкорпорирани в почвата с биомасата на смеската добив суха биомаса, кг/дкa
концентрация, г/кг съдържание в биомасата, средно за 2007-2009 (г/м2) 2007 2008 2009 C N C N грах + ръж 198.0 231.6 246.9 90,6 5.06 в т. ч. ръж 110.1 138.4 96.8 415.3 14.7 47.8 1.68 грах 87.9 93.4 149.9 388.6 29.6 42.8 3.38
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
31
съотношение C/N, % 18.1 28.2 13.1
кг/дкa), с която се инкорпорира 238.8 кг/дкa въглерод и 19.6 кг/дкa азот. Анализът показва че количеството въглерод е между 388 г/кг в биомасата на граха до 416 г/кг в биомасата на ръжта, която в момента на заораване е в напреднала вегетация. Поради ниското съдържание на азот 10-15 г/кг, приходът на N с житната компонента е малък, а делът на граха е повече от 2/3 от общия. Годишно със заораната биомаса от смеската се внася в почвата средно 90.6 г C/м2 и 5,06 гN/м2 ( табл. 1). Във връзка с приноса на културите за зелено торене някои автори съобщават, че добавката на азот от бобовите култури и зеленото торене е несъществен фактор за осигуряване на азотното хранене на пшеницата при органично производство ( Promayon and David, 1996|. Приходът в баланса на азота и въглерода варира през годините на изследване в зависимост от количеството на получената биомаса. В момента на прибиране ръжта се намира във фаза вретенене-начало на изкласяване, което увеличава дела на стъблото в общата биомаса и съдържанието на C респективно. Съотношението на C/N в биомасата (средно 19.1) благоприятства бързата минерализация, тъй като е по-ниско от граничното 1:25. По-високият дял на бобовата компонента в житно-бобовите смески през 2009 г. подобрява условията за бързо разграждане на инкорпорираната биомаса. Поради по-късия вегетационен период, в сравнение с равнинните райони, средното количество свежа биомаса от зимната междинна култура (ръж + грах), предназначена за зелено торене не е високо (428.4-586 кг/дкa). Освен надземната биомаса в почвата остава и значително количество коренова маса, която подлежи на минерализиране. Съгласно литературни източници (Sainju, 2006; 2005) количеството коренова биомаса и съдържанието на азот, което се инкорпорира с ръжта, като междинна култура е 25% от надземната биомаса, докато при фия и грахa е 10 % , а съдържанието на С при смеската е 10–15% от надземната биомаса. Динамика на минералния азот, подвижния фосфор и калий през вегетацията на картофите след зелено торене. Зеленото торене е практика с дългогодишна история и основна практика за подобряване хранителния статус на почвите и растенията в органичните системи. Доказано е, че комбинираното из-
ползване на зелено и органично торене подобрява съдържанието на С и N в почвата и увеличава добива и качеството на картофите (Mallory and Porter, 2007). Резултатите за динамиката на почвения минерален азот, определен за периода от инкорпориране на биомасата до фазата на прибиране на картофите е показана на фиг.1. Във фазата на инкорпориране съдържанието на минерален азот през всички години на изследване е най-ниско (6.2-8.4 мг/кг почва) и достига своя максимум през 3-та дата на отчитане (60DAP), която съвпада с периода на цъфтеж и начало на клубенообразуване (16.8-21.2 мг/кг почва). Бързото повишаване на температурата, добрата почвена и атмосферна влага благоприятстват разлагането на биомасата и отделянето на минерален азот. Количеството намалява след цъфтежа, когато се образуват клубените и се увеличава износа. Част от варирането на стойностите в полето може да се обясни с многократните вегетационни обработки на почвата, което променя условията за разлагане на органиката. Съдържанието на минерален азот (NH4 + NO3) отчетено през 60DAP (17.818.6 мг/кг почва), в слоя 0-20 см, където се развива кореновата маса на картофите показва, че за 5-6 седмици се достига до почти пълно минерализиране на внесената биомаса. До тази фаза износът на азот от картофите е малък и постепенно с формиране на клубените се увеличава. За сравнение съдържанието на NH4 + NO3 в угарта е 9.6 мг/кг и при фасула 12.5-14.8 мг/кг. Средно през 2009 г. са отчетени по-високи стойности, което може да се дължи, както на съчетанието на биотичните фактори, така и на натрупване на ефекта от по-голямото количество инкорпорирана биомаса за три години. От особена важност е процесът на минерализация на биомасата да съвпадне с времето на силен износ и активно приемане от картофените растения, за да се постигне висока ефективност на азота, реализиран от разлагането на органиката. Трябва да отбележим, че сеитбооборотното звено смеска за зелено торене –картофи идва в сеитбообращението след фасула, който също обогатява почвата с биологично фиксиран азот. Според редица изследвания биологичната азотфиксация е основен източник на азотно хранене в органичното земеделие, като фасулът фиксира 200 кг/ ха азот за година и по-голяма част се освобождава през
Фиг. 1. Динамика на минералния азот ((NH4 + NO3) през вегетацията на картофи след зелено торене
Фиг. 2. Динамика на подвижните форми на фосфора и калия в полето на картофи след зелено торене
32
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
същия вегетационен сезон (van Kessel and Hartley, Табл. 2. Баланс на азота и фосфора в сеитбообращението 2000). Може да се очаква положителен ефект върху N кг/ха P2О5 кг/ха % N от вноса % P от вноса азотния режим на почвата с натрупването на ефек- 2007 г. та от отглеждането на бобови култури, заораване Внос: семена 2.7 0.9 19.63% 100% на растителна биомаса и подобряване на водно-фиотложения 3.0 0.0 21.92% зичните свойства на излужената канелена горска фиксация 8.0 0.0 58.45% почва. За подобряване на азотния режим в следващата ротация на сеитбообращението е предвидено Износ: растениевъдна продукция 14.3 1.1 104.60% 126% внасяне на оборски тор. общ внос 13.7 0.9 Съдържанието на подвижен фосфор и подвиж14.3 1.1 ния калий показва, че за изследвания период няма общ износ -0.6 -0.2 промяна в хранителния режим. С добива картофите излишък -2.1 -0.7 извличат най-голямо количество калии, след това излишък на хектар азот и фосфор (Николова М. 2010). Зеленото торене ефективност (%) 104.60% 126% може да повиши достъпността на фосфора, тъй като възвръщаемост (%) 104.60% 126% органичните киселини, които се отделят в процеса излишък (%) -4.60% -26% на минерализация на зелената биомаса повишават 2009 г. разтворимостта на неорганичните почвени фосфати. Внос: семена 2.7 0.9 19.63% 100% Поради това, че излужената канелена горска почва отложения 3.0 0.0 21.92% е слабо запасена с фосфор, за следващата ротация фиксация 8.0 0.0 58.45% на сеитбообращението се предвижда внасянето на Износ: растениевъдсурови фосфати. на продукция 23.1 1.4 168.86% 158% Излужената канелена горска почва е добре за- общ внос 13.7 0.9 пасена с калий, но контрола върху баланса е особе- общ износ 23.1 1.4 но важен, тъй като този хранителен елемент е опре- излишък -9.4 -0.5 делящ за качеството на картофите. През последната излишък на хектар -31.4 -1.4 година (2009 г.), в полето на картофите след зелено ефективност (%) 168.86% 158% торене са измерени високи стойности от 34.6-37.7 168.86% 158% мг K2O в слоя 0-20 cм и 23.5-24.4 мг K2O в слоя 20- възвръщаемост (%) излишък (%) -68.86% -58% 40 cм. Тези стойности са значително по-високи от измерените в полето на фасула. Явно това се дължи лен износ на почвен азот и фосфор и обедняване на на усвоените количества от междинната култура, почвата са показател за необходимост от внасянето които са освободени при минерализацията. Карто- им с оборски тор или компости. Заключение: фите добре се развиват при pH 4,5-5,0, но неутраУстойчивото управление на почвите при биолизирането на почвената киселинност е особено важно при биологично управление на почвите, тъй логично земеделие изисква системен контрол на като за повишаване ефективността на използване всички агрохимични почвени характеристики. В на хранителните елементи се разчита на активна органичното сеитбообращение зимната междинна микробиологична дейност. От началото на сеитбо- култура (ръж + грах) за зелено торене в полето на обращението не се отчита промяна в стойностите картофите е една алтернатива за добавяне на бина почвената киселинност -рН е в границите 5.1-5.3 оразградима биомаса, заедно с това на органичен въглерод и азот. Поради по-късия вегетационен пеза слоя 0-20 cм и 4.5-4.7 за слоя 20-40 cм. Баланс на азота и фосфора в сеитбообра- риод, в сравнение с равнинните райони, средното количество свежа и суха биомаса предназначена щението Използваният софтуер за изчисляване баланса за зелено торене не е високо. Отношението между на азота и фосфора на ниво ферма се базира на бю- C и N в инкорпорираната биомаса е в оптимални джетен анализ на приходните и разходните количе- граници (1:19) за бърза минерализация. Съдържаства на тези хранителни елементи от постъпилите нието на минерален азот (NH4 + NO3) в полето на количества със семена, торове и атмосферни отло- картофите след зелено торене отчетено през 60DAP жения и симбиотична азотфиксация и продадената (17.8-18.6 мг/кг почва) в слоя 0-20 см, където се развива кореновата маса на картофите показва, че за продукция (Кутев и кол., 2010). Наблюдава се увеличаване на продукцията във 5-6 седмици се достига до почти пълно минераливремето и с това влошаването на баланса на азота зиране на внесената биомаса. Балансът на азота и и фосфора в сеитбообращението. През 2007 година фосфора е отрицателен. За неговото подобряване имаме недостиг минимум от около 30% за азота и в следващата ротация е предвидено внасяне на около 50% за фосфора (табл. 2). За 2008 тези стой- оборски тор и сурови фосфати. ности са съответно около 40% и 77%, а за 2009 – Т. Митова, В. Кутев, Ил. Илиева 95% за азота и 83% за фосфора. Тези данни за заси-
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
33
водна ерозия на почвата За факторите и риска Развитието на устойчиви земеделски системи, които да удовлетворяват настоящите и бъдещите нужди на човечеството като съхраняват в дълготраен аспект почвените функции, изисква познаване на ограниченията и потенциала за ползване на почвените ресурси. Природните условия (релеф, климат и почви), начинът на стопанисване на земята и неефективното прилагане на законодателството определят ерозията на почвата като най-сериозна заплаха за почвата в земеделските земи на България. Прогнозирането на риска от ерозия е един от основните етапи на противоерозионното проектиране. В статията са представени оценки за основните ерозионни фактори и риска от площна водна ерозия на почвата за територията на отделните административни области в България, основани на разработената през последното десетилетие Географска информационна система (ГИС )за ерозионни оценки (Лазаров и др., 2002; Nikolov et al., 2007). Оценките за ерозионните фактори и риска от площна водна ерозия на почвата са основани на подходa на Департамента по земеделие на САЩ – Служба за опазване на почвите и водите, за прогнозиране на почвените загуби от ерозия (Wischmeier & Smith, 1978), адаптиран и валидиран за условията на България (Лазаров и др., 2002; Rousseva, 2002; Nikolov et al., 2007). Валидирането е основано на данни от дългогодишни стационарни и моделни изследвания върху ерозионните процеси при различни природни и стопански условия, проведени от учени от секция „Ерозия на почвата” при ИП „Никола Пушкаров”. Моделът за прогнозиране на вероятните средногодишни почвени загуби от ерозия във функция от ерозионните фактори е разработен в САЩ за целите на противоерозионното проектиране (Wischmeier и Smith, 1965, 1978) и е известен като Универсално уравнение за почвените загуби ( USLE). Климатичният фактор на площната водна ерозия е характеризиран чрез индекса за ерозионност на дъждовете R (EI30), изчислен по адаптирания за условията на България (Rousseva, 2002) степенен модел, дефиниран от Richardson и др. (1983), въз основа на публикуваната информация (Кючукова и др., 1986). Оценките са основани на годишни и месечни стойности на броя и честотата на интензивните дъждове с продължителност T ≥ 30 минути и на количеството на отделен интензивен дъжд със същата продължителност в 84 метеорологични станции 34
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
с дългосрочни наблюдения на територията на цялата страна. За целите на картографирането получените средни стойности са категоризирани в 8 класа: много слаба – 0 ≤200, слаба – 200 ≤ 400, слаба до средна – 400 ≤ 600, средна – 600 ≤ 800, средна до силна – 800 ≤ 1000, силна – 1000 ≤ 1500, силна до много силна – 1500 ≤ 2000 и много силна – > 2000 MДж мм / ха ч. Почвеният фактор на площната водна ерозия е характеризиран чрез индекса за податливост на почвата към ерозиране K, изчислен въз основа на рутинната информация от едромащабните почвени проучвания чрез номограмата на Wischmeier и др. (1971), адаптирана за условията в България (Русева, 2001, 2002). Податливостта към ерозиране на всяка една почвено-картографска единица, дефинирана в актуализираната дигитализирана почвена карта на България в мащаб 1: 400 000, е характеризирана със средна стойност и стандартно отклонение на стойностите на К, изчислени чрез рутинни данни от едромащабните почвени проучвания в мащаби М 1:10 000 и М 1:25 000, характеризиращи всички райони на разпространение на съответната почвена единица. Така изчислените стойности на индекса за податливост на ерозиране на почвите са категоризирани в 6 класа: много слаба – 0 ≤ 0.01, слаба – 0.01 ≤ 0.02, средна – 0.02 ≤ 0.03, средна до силна – 0.03 ≤ 0.04, силна – 0.04 ≤ 0.05 и много силна – > 0.05 т ха ч / хa MДж мм. Факторът за наклона и дължината на склона е характеризиран чрез топографския индекс LS, изчислен чрез формулата на Moore et al. (1993), в която LS съчетава влиянието на наклона на склона (I, °) и специфична площ, от която се формира оттока (A , м2/м ) върху почвените s загуби от ерозия. Потенциалният риск от площна водна ерозия е изчислен като средногодишна стойност на количеството ерозирана почва [т/хa y (за угар)] при отсъствие на растителна покривка и класи-
Фигура 1. Процентно разпределение по групи наклони на територията на административните области в България
фициран в 7 класа: много слаб – 0 ≤ 5, слаб – 5 ≤ 10, слаб до умерен – 10 ≤ 20, умерен – 20 ≤ 40, умерен до висок – 40 ≤ 100, висок – 100 ≤ 200 и много висок – > 200 т/хa y. Така представените модели за оценка на факторите и потенциалния риск от площна водна ерозия на почвата са интегрирани в ГИС, което прави възможни почвено-ерозионните оценки в различен мащаб – административно-териториални единици (община, област, район), агроекологични райони или водосбори. Резултати Релеф. Данните за релефа са индикатор за характера на преобладаващия вид ерозионен риск. Общоизвестно е, че обширни равнинни обработваеми земи с наклон под 3о са с риск от ветрова ерозия, докато терените с наклон над 3о са с риск от водна ерозия на почвата. Среднопретегленият наклон на територията на България е 6.5о, на Северна България е 5.1о, а на Южна България е 7.8о. Областите в Северозападния и Северния централен райони на планиране са със сходно разпределение на територията по наклони и средно претеглен наклон 5.5-5.6о, а преобладаващата част (близо 50 %) от територията на областите в Североизточния район е с наклон под 3о. Над 1/3 от територията на областите в Югозападния район на планиране е с наклони над 15о, преобладаващата част (над 60 %) от територията на областите в Югоизточния район е с наклон под 6о, а земите с наклони под 3 и над 15о в областите от Южния централен район са по ¼ от общата му територия (фиг. 1). Територията на 3 области (Плевен, Добрич и Ямбол) е със среднопретеглен наклон под 3о, при 12 от областите (Враца, Видин, Монтана, Русе, Разград, Силистра, Варна, Шумен, Пловдив, Хасково, Бургас и Стара Загора) територията е със среднопретеглен наклон между 3 и 6о, при 4 (Ловеч, Търговище, Пазарджик и Сливен) преобладават площите с наклон между 6 и 9о, при 6 (Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, София-област и Кърджали) е в границите от 9 до 12о и при една (Смолян) преобладават площите с наклон над 15о. Пет от областите (Кюстендил, София-град, Пазарджик, Благоевград и Смолян)
са с дял на площите с надморска височина над 1 200 м между 12 и 25 %. Климат. Среднопретеглената стойност на валежния индекс за България е 782 MДж мм/хa ч, за Северна България е 789 MДж мм/хa ч, а за Южна България е 777 MДж мм/хa ч. Областите в Северния централен и Североизточния райони на планиране са със сходно разпределение на територията по степени на ерозионност на дъждовете; областите в Южния централен и Югозападния райони на планиране също са със сходно разпределение на територията по степени на ерозионност на дъждовете, със стойности на EI30 между 400 и 1000 MДж мм / хa ч на около 80 % от територията; преобладаващата част (близо 50 %) от територията на областите в Северозападния и Югоизточния райони е със стойност на валежния индекс между 600 и 1000 MДж мм/хa ч (фиг. 2). Територията на 12 от областите в България (Видин, Варна, Добрич, Монтана, В. Търново, Русе, Силистра, Перник, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Ямбол) е със средно-претеглен валежен индекс между 600 и 800 MДЖ мм/хa ч, при 9 (Враца, Габрово, Разград, Шумен, Търговище, София-град, Пловдив, Бургас и Стара Загора) преобладават площите с валежен индекс между 800 и 1000 MДж мм/хa ч, при 4 (Плевен, Благоевград, Кюстендил и Хасково) преобладават площите с валежен индекс между 400 и 600 MДж мм/хa ч и при 3 (Ловеч, София-област и Сливен) – над 1000 MДж мм/хa ч (фиг. 2). Почви. България се характеризира с голяма пъстрота на почвената покривка, обусловена както от различния релеф и разнообразните почвообразуващи скали, така и от различните биоклиматични влияния, на които са подложени отделните й части. Среднопретеглената стойност на индекса за податливост към ерозиране на почвите в България и в Северна България е 0.030, а в Южна България е 0.031 т хa ч / хa MДж мм. Преобладаващата част, над 60 % от територията на областите в Северозападния, Югозападния и Южния централен райони и около 50 % в Северния централен и Югоизточния райони е със стойност на К над 0.03 т хa ч / хa MДж мм. Територията на една област (Габрово) е със
Фигура 2. Процентно разпределение по степени на индекса EI30 от USLE на територията на административните области в България
Фигура 3. Процентно разпределение по степени на индекса K от USLE на територията на административните области в България
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
35
Фигура 4. Процентно разпределение по степени на потенциален риск от площна водна ерозия на територията на административните области в България
среднопретеглената стойност на К индекс над 0.04 т хa ч / хa MДж мм, при 11 от областите (Видин, Враца, Плевен, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Перник, Ямбол и Стара Загора) е със среднопретеглен индекс на податливост на почвата към ерозиране между 0.02 и 0.03 т хa ч / хa MДж мм, а при останалите 16 области преобладават площите със средна до силна податливост към ерозиране (К индекс между 0.03 и 0.04 т хa ч / хa MДж мм) (фиг. 3). Относително по-високите стойности на податливост към ерозиране на почвите в област Габрово се асоциират главно с псевдоподзолистите почви, които са с нестабилна структура, а в механичния им състав преобладава праховитата фракция. Потенциален риск от площна водна ерозия на почвата. При тези разпределения на стойностите на ерозионните фактори, с преобладаваща част от територията (над 50 %) с риск от площна водна ерозия под 10 т/хa y са областите Плевен (56.4 %), Ямбол (56.2 %), и Добрич (67.3 %), между 10 и 100 т/хa y –Варна (51.1 %), Хасково (51.7 %), Бургас (52.1 %), Търговище (52.4 %), Шумен (56.2 %), Русе (56.6 %) и Разград (65.3 %), a 38.2 % от територията на област Габрово, 43.2 % от област Ловеч, 48.2 % от област Сливен, 46.6% от област София и 68.3 % от територията на област Кърджали са с риск над 100 т/ хa y (фиг. 4). Прогнозните потенциални почвени загуби от площна водна ерозия на почвата в България възлизат средногодишно на 902.5 милиона тона, включително 344.4 милиона тона от Северна България и 558.1 милиона тона от Южна България. Над 50 % от почвените загуби от ерозия в Северна България се формират от територията на 3 области: 31 % (106.6 Mт/y) от област Ловеч и 22.3 % – от областите Габрово (41.6 Mт/y) и Велико Търново (35.3 Mт/y). Над 50 % от почвените загуби от ерозия в Южна България се формират от територията на 4 области: 20.2 % (112.6 Mт/y) от област София, 10.7 % (59.5 Mт/y) от област Сливен, 10.1 % (56.4 Mт/y) от област Бургас и 9.6 % (53.3 Mт/y) от област Кърджали. Средного36
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
дишните прогнозни потенциални почвени загуби от площна водна ерозия от територията на областите Стара Загора, Пловдив и Благоевград са в границите между 41.3 и 49.6 Mт/y; от Видин, Монтана, Враца, Шумен, Търговище, Хасково, Кюстендил и Пазарджик са в границите между 20.2 и 25.8 Mт/y, от Варна – около 15 Mт/y, София-град и Перник – съответно 12.6 и 18.6 Mт/y; а от областите Ямбол, Плевен, Русе, Разград, Силистра и Добрич – между 4.9 и 9.2 Mт/y. Заключение Природните условия на територията на България създават предпоставки за проявяване на процесите на площна водна ерозия, най-силните от които са както следва: 1) топография – в области Смолян, Благоевград, Кърджали, Габрово и Ловеч, където са най-високите стойности на среднопретегления наклон (14.7, 11.6, 11.5, 9.7 и 8.9о), превишаващи 1.4 до 2.3 пъти средния (6.5о) и 3.7-6.1 пъти най-ниския за страната (област Добрич – 2.4о); 2) климат – в области Ловеч, Сливен и София, където са най-високите стойности на среднопретегления валежен индекс (1 415, 1 277 и 1 019 MДж мм / хa ч), превишаващи с 30 до 80 % средната (782 MДж мм / хa ч) и 1.9-2.6 пъти най-ниската за страната стойност (област Плевен – 538 MДж мм / хa ч); 3) почва – в области Габрово, Смолян и Кърджали, където стойностите на среднопретегления индекс на податливост на почвата към ерозиране (0. 041 и 0.035 т хa ч/хa MДж мм) превишават с 15-37 % средната за страната стойност (0.030 т хa ч/хa MДж мм). Прогнозните потенциални почвени загуби от площна водна ерозия на почвата в България възлизат средногодишно на 902.5 милиона тона, над 50 % от които се формират от територията на 7 области: София, Ловеч, Сливен, Бургас, Кърджали, Габрово и Велико Търново. Над 68 % от територията на област Кърджали и 38-47 % от територията на области Габрово, Ловеч, Сливен и София са с риск от площна водна ерозия на почвата, превишаващ 100 т/хa y. Представените данни могат да послужат за локализиране на необходимостта от почвозащитни мерки, както и за подпомагане и мотивиране на нуждата от прилагане на противоерозионни практики по мярка 214 “Агроекологични плащания” – Контрол на почвената ерозия от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Св. Русева, Люд. Лозанова, Ел. Цветкова, Ил. Малинов ИП „Н. Пушкаров” Вихра Стефанова, Ив. Николов ИА за почвени ресурси
Доматите са традиционна зеленчукова култура у нас. За да откликнат на потребителските изисквания земеделските производители внедряват сортове с различен вегетационен период, висока и стабилна продуктивност, устойчивост към болести и плодове с отлични органолептични качества. В последните години се предлага семенен материал от голям брой западноевропейски сортове с висока добивност, транспортабилност и продължителна сьхраняемост на плодовете. Характеристиките за отделните сортове на фирмите производителки и вносители са сравнително ограничени. Растежните прояви и продуктивността са определени при други екологогеографски условия и технология на отглеждане. Проучване пригодността на сортовете при различни условия, технология на отглеждане и производствени направления в други страни и у нас (Алексиев, 1982; Чолаков, 2001) е наложителна практика. Изборът на сорт и приложението на правилната агротехника са значими предпоставки за успешното производството на домати. Всичко това определя актуалността на нашето проучване. Целта на нашето изследване е да се извърши сравнителна икономическа оценка на перспективни сортове домати и да се препоръчат икономически най-ефективните от тях за практиката. Опитът се проведе в УОП на кат. “Градинарство” при Аграрен университет – Пловдив. Изпитаха се седем холандски F1 хибридни сорта: Аmaral; Buran; Diаdora; Arbason; Badro; Thalassa и Mondial. За контрола се възприе масово използвания от официалната сортова листа на България оранжериен сорт – Mondial. Растенията се отглеждаха в оранжерия тип “Венло” при схема на засаждане 45+80+70+80+45/40 cм и гъстота 3.12 раст./м2. Семената се засяха в края на ноември, а за-
саждането се извърши в началото на февруари. Вегетационния връх се премахна в края на април (30.04.) Беритбите приключиха в средата на юни. Определиха се продуктивните прояви на изпитваните сортове. Ранният добив се изчисли от беритбите извършени до 25-30 май, когато на пазара започва предлагането на домати отглеждани в стоманеностъклени оранжерии; с цел определяне на подходящи сортове за това производствено направление. Беритбите се извършваха ежеседмично и добива се определяше по месеци. Общият стандартен добив се изчисли от всички беритби до края на юни. Плодовете се сортираха по БДС – 069-90. Морфологичната характеристика на плодовете се направи във фенофаза масово плододаване върху 20 плода от всеки сорт. Определиха се показателите: средна маса на плода – г; линейни размери – cм; дебелина на перикарпа – cм; брой камери; сухо вещество (рефрактометрично) – %; твърдост (пенетрометрично) – кг/cм2. Икономическата ефективност се определи с помощта на пока-
зателите: среден добив (кг/дкa), производствени разходи (лв/дкa), чист доход (лв/дкa), себестойност (лв/кг) и рентабилност на база производствени разходи (%). Средния добив от отделните сортове домати се определи по отчетените данни от изведения полски опит. Производствените разходи се определиха на база подробни технологични карти (Каназирска, 2008; Михов, 2008), разработени за всеки един вариант, остойностени по норми и цени на труда, на материалите и продукцията към 2008 год. За да се елиминира влиянието на останалите фактори и върху равнището на ефективността да оказва влияние единствено сортът, чрез различното равнище на получените средни добиви, остойностяването на продукцията се осъществи на база средните реализационни цени на доматите по данни на САПИ [САПИ ООД, 2008]. Всеки изпитван вариант се класира по низходящ ред според стойността на показателите за икономическа ефективност, като се определиха икономически най-ефективните сортове за практиката. Продуктивността на доматите се определя в голяма степен от показателите – брой плодове, средна маса и линейни размери на плода. Важно значение при късното производство на домати
Зелeнчуци
ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА НОВИ СОРТОВЕ ДОМАТИ
Табл. 1. Морфологични особености на плодовете при сравнително изпитване на оранжерийни сортове домати средно за периода 2005-2006г. маса на плода Сорт
г
%
бр. ка- д е б е л и м е р и , на на пебр. рикарпа, cм
т в ь р дост на плода, кг/cм2
сухо вещество, %
диаметьр на плода, D, cм
височина на плода, H, cм
и н д е кс на формата cм
1. Mondial
205.60 100.00 4.30
4.14
4.75
4.93
7.89
6.31
0.4
2. Buran
234.45 114.03 4.80
4.46
3.67
4.87
8.17
6.17
0.38
3. Diadora
181.20 88.13
4.60
3.78
3.63
4.16
6.82
5.37
0.395
4. Arbason 190.70 92.75
3.65
4.49
3.94
4.89
7.86
5.97
0.38
247.20 120.23 5.20
5.09
4.39
4.96
8.25
6.15
0.375
3.80
5.10
4.65
5.53
7.68
5.46
0.355
261.65 127.26 5.25
5.13
2.87
4.76
8.32
5.99
0.36
5. Badro
6. Thalassa 186.70 90.81 7. Amaral
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
37
Табл. 2. Икономическа оценка на сортове домати – 2008 г. Показатели Сортове 1. Mondialконтрола 2. Buran 3. Diadora 4. Arbason 5. Badro 6 . Thalassa 7. Amaral
с р е д е н обща про- производстве- с е б е - чист до- рентадобив дукция ни разходи, стойност ход билност кг/дкa лв/дкa лв/дкa лв/дкa лв/дкa % 5113,09
7669,64
3064,93
0,599
4604,71
150,24
7169,41 6518,96 8666,09 5475,92
10754,12 9778,44 12999,14 8213,88
3065,20 3070,22 3050,11 3055,21
0,428 0,471 0,352 0,558
7688,92 6708,22 9949,03 5158,67
250,85 218,49 326,19 168,85
5835,51
8753,27
3063,12
0,525
5690,15
185,76
7225,61
10838,42
3069,45
0,425
7768,97
253,11
в стоманено-стъклени оранжерии имат качествените показатели на плода (табл. 1). Всички проучвани сортове са едроплодни с маса над 180 г, като сортовете Amaral, Buran и Badro са с много едри плодове между 234 и 261 г и превишават Mondial (205 г). Повечето от сортовете са многокамерни (4.60-5.20) и се отличават с дебел перикарп. Важен търговски показател е твърдостта на плода. По този признак изпитваните сортове отстъпват на Mondial. Сухото вещество е в стойности от 4.16% до 5.53 % и не се различава съществено от контролата. Показателите характеризиращи икономическата ефективност са представени на табл. 2 и 3. Резултатите показват, че най-висок добив се получава от сорт Arbason – 8666,09 кг/дкa. Следват сортовете Amaral със среден добив – 7225,61 кг/дкa и Buran – 7169,64 кг/дкa. Общата продукция получена от отделните сортове домати се определя най-вече от равнището на средните добиви и цените на реализация. Стойността на показателя обща продукция се максимизира при сорт Arbason – 12999,14 лв/ дкa (табл. 2). Върху равнището на производствените разходи, оказва влияние
начина на отглеждане на растенията, т.е. технологията на производство. Данните от технологичните карти, използвани при определянето на производствените разходи сочат, че те са най- високи при сорт Diadora – 3070,22 лв/дкa и най-ниски при сорт Arbason, съответно 3050,11 лв/дкa. Варирането на производствените разходи при изследваните сортове е незначително (коефициента на вариация е 0,66%) защото всички те са отгледани по идентична технология. Себестойността се определя най-вече от две групи фактори – природни и икономически. Природните фактори проявяват своето влияние чрез величината на средния добив, а икономическите чрез размера на вложенията върху единица площ. Себестойността на продукцията е най – ниска при сортовете домати, които реализират най-висок добив. Това са Arbason – 0,352 лв/кг, Amaral – 0,425 лв/кг и сорт Buran – 0,428 лв/кг. Върху равнището на чистия доход и рентабилността най-силно влияние оказват факторите – равнище на производствените разходи и реализационни цени. При сортовете с най- висока изкупна цена и най-ниско равнище на производствените разходи се реализира най-висок чист доход и рен-
Табл. 3. Класиране на сортове домати според тяхната икономическа ефективност (номер място) к ласиране к л а с и р а н е к л а с и р а н е според сре- според чист според рента- крайно класиранe ден добив доход билност
Сорт
Mondial-контрола 7
7
7
7
Burаn Diadora Arbason Badro
3 4 1 6
3 4 1 6
3 4 1 6
3 4 1 6
Thalassa
5
5
5
5
Amaral
2
2
2
2
38
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
табилност. Продукцията от всички сортове домати беше остойностена по средна реализационна цена за страната така, че определящо влияние върху равнището на чистия доход да има равнището на производствените разходи. Максимален чист доход се извлича от Arbason – 9949,03 лв/дкa, при който производствените разходи са найниски (3050,11 лв/дкa) следван от сорт Amaral – 77668,97 лв/дкa и сорт Buran, съответно с – 7688,92 лв/дкa. Рентабилността се максимизира при Arbason – 326,19 %. Според обобщаващата икономическа оценка, извършена чрез класиране на сортовете домати според продуктивността и степента им на доходност, най-перспективни за внедряване в практиката са сортовете Arbason, Amaral и Buran (табл. 3). ИЗВОДИ Най- добри качествени показатели на плода имат сортовете Amaral, Buran и Badro. Резултатите от извършената икономическа оценка, определят Arbason, Amaral и Buran като атрактивна инвестиция. Те генерират със 176 % по-висока рентабилност от наложилия се в практиката Mondial. Тези икономически резултати са постигнати в опитно стопанство. Не е отчетено влиянието на размера на производство (възможността да се реализира икономия от мащаба), начина на организация на производството и влиянието на почвено-климатичните условия върху продуктивността на културата в дългосрочен план. Извършеното изследване в поставените ограничения, определя доматите като рентабилна култура, поради високата рентабилност на всички изследвани сортове. При избора на сорт производителите на домати е необходимо да се съобразяват с изискванията на потребителите и възможността за разнообразяване на получаваните приходи от производство. К. Костадинов, П. Борисов, Кр. Михов, Ст. Филипов
Износ на азот с късно полско производство на патладжан Патладжанът е високодобивна 1. Постъпване и разпредеюжна култура, с големи изисквания ление на азота в растения от към почвеното плодородие. Значипатладжан. телните потенциални възможности Известно е, че изискванията на това растение за плододаване на повечето зеленчукови култури при достатъчно топлина и светлина, към постъпването на хранителните на фона на изкуствено напояване елементи в тях, е в пряка зависимогат да бъдат реализирани, само мост от фенофазата, в която се при достатъчно добра обезпеченамират ност и оптимално съотношение на Най- високо съдържание на общ хранителните елементи. ИзискваN в сухата биомаса на растенията, нията на патладжана към почвата при всички опитни варианти е се определят от сравнително слаотчетено в началото на цъфтежа бата поглъщателна способност на ( табл. 1 ), а най- ниско е при конкореновата му система, както и от развитието на тролния вариант- 4.64%. При вариант N27P18K18 то голяма вегетативна маса, и продукция от едини- е най- високо- 4.75%. С напредване на вегетацията ца площ. Установено е, че при формирането на азотното съдържание в общата биомаса на растедобива на патладжан, най- голямо участие има нията намалява, като в края и леко се покачва: от торенето с азот, с общо положително влияние от 1.86% при контролата до 3.06% при максимално 11.6% (Костадинов, 2009). Съчетаването на ико- торените растения. номически приемливи добиви, с високо качество От таблица 2 се вижда, че основна част от азота на продукцията, съобразено с критериите за еко- в растенията се изнася с листната маса: от 3.25% логосъобразно производство е трудно постижимо при растенията без азотно торене до 4.57% при без задълбочени теоретични и експериментални максимално торените. За плодовете тези стойноизследвания (Александрова и др. 2007; Ранков и сти са между 1.54 и 2.53% . На стеблата се пада др, 1983). най- малък дял от общото азотно съдържание- от В статията са представени резултатите от 0.8% при неторения с азот вариант до 2.09% при изследване влиянието на нарастващи нива максимално торения. минерално азотно торене върху съдържанието 2. Износ на азот с биомасата на патлаи извличането на азот с продукцията, както и джана износа и коефициента на използване на торовия азот от патладжана. Опитът със сорт Патладжан Табл. 1. Съдържание, износ на азот с биомасата на патладжан и - 12 е изведен като късно полско производство, коефициент на използване на торовия азот по фази на развитие N18P18K18 N27P18K18 върху алувиално- ливадна почва, със следните В а р и - контрола N9P18K18 ант показатели: pH(KCl - 5.8), минерален азот - 11.4 мг/кг, Р2О5 - 12.8 мг/100 г, К2О - 17.8 мг/100 г почва. N % к г / коеф. N % к г / коеф. Патладжанът е част от многогодишно смесено фаза N % кдкаг / N % кдкаг / коеф. н а дка н а дка н а сеитбообращение и в опитната схема идва след изп. изп. изп. предшественик зимен грах, който е използван на N на N на N % % % като уплътняваща култура. На фон фосфорно и калиево торене са изпитани нарастващи азотни начало 4.64 3.39 4.71 4.55 12.89 4.73 4.93 8.56 4.75 9.87 24.0 норми, с варианти: Т0( N0P18K18 ), Т1( N9P18K18 ), цъфтеж начало 3.21 9.44 3.30 9.84 4.44 3.62 15.35 32.83 3.60 19.30 36.52 Т2( N18P18K18 ), Т3( N27P18K18 ). Растенията са отглеждани до фаза техническа плодод. зрялост на плодовете. Масата на растенията и I.дата 1.76 6.02 2.30 10.69 51.89 2.50 11.58 30.89 2.40 14.10 29.93 плодовете е определяна тегловно ( кг/дка ), по масово плодод. фази на развитие. Растителните проби са вземани II.дата 1.32 4.90 2.30 10.52 62.44 2.48 12.79 43.83 2.72 18.73 51.22 по органи през отделните фази на развитие. В края масово на изследването са анализирани средни проби от плодод. цялата вегетативна маса на растенията. Общият край на 1.86 6.98 2.49 13.55 73.0 2.93 14.73 43.06 3.06 18.20 41.56 азот в растенията ( % ), е определен чрез мокро в е г е тац. изгаряне и дестилация.
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
39
Табл. 2. Влияние на минералното торене върху натрупването на суха биомаса, съдържанието и износа на азот в растения от патладжан в края на вегетацията Вариант
контрола N9P18K18 листа биомаса, кг/дка 106,13 210,76 съдър. N % 3,25 3,79 износ N, кг/дка 3,45 7,99 стебла биомаса,кг/дка 64,77 72,24 съдър. N % 0,80 1,51 износ N,кг/дка 0,52 1,09 плодове биомаса,кг/дка 195,69 206,07 съдър. N % 1,54 2,17 износ N,кг/дка 3,01 4,47 обща биомаса 489,07 биомаса,кг/дка1 366,56 износ N,кг/дка 6,98 13,55
N18P18K18 N27P18K18 132,88 4,37 5,81
199,26 4,57 9,11
83,78 1,87 1,57
120,03 2,09 2,51
290,35 2,53 7,35
260,09 2,53 6,58
507,01 14,73
579,38 18,20
При общ добив между 2620.4 и 5296.16 кг/дка (фиг. 1) износа на азот с биомасата, в зависимост от торенето се движи между 3.39 и 19.30 кг/дка. Във фаза начало на цъфтеж в контролния вариант независимо от високото процентно съдържание на общ азот, е изчислен и най- малък износ на азот с общата биомаса- 3.39 кгN/дка ( табл. 1 ). При варианта с N27P18K18 износът на общ азот с биомасата е най- голям през всички отчетени фенофази на развитие на растенията и се движи между 9.87 и 19.30 кгN/дка. Във фази начало и край на плододаване износът на азот с общата биомаса е най- голям. В края на вегетацията ( табл. 2 ) най- малко количество азот е изнесено със стеблата на растенията, от 0.52 до 2.51 кг/дка. При листата износът на азот е 3.45- 9.11 кг/дка, а при плодовете е между 3,01 и 6.58 кг/дка. С общата биомаса износът е между 6.98 и 18.20 кг/дка, като с увеличаване на торовата норма и износът на азот расте. 3. Условен баланс и коефициент на използване на торовия азот от растенията. В изведения опит изчислените баланси и коефициенти на използване на торовия азот са условни, защото изследването не е извършено с белязан азот и не са взети предвид всички приходи и разходи на азот. Таблица 3. Износ (кг/дка) и коефициент на използване ( % ) на торовия азот, в края на вегетацията, в зависимост от прилаганото азотно торене Вариант
N9P18K18 N18P18K18 N27P18K18
листа износ на к о е ф . азот на изпол. 4.54 50.44 2.36 13.11 5.66 20.96
40
стебла износ н а азот 0.57 1.05 1.99
коеф. на изпол 6.33 5.83 7.37
бр. 9, 2011 г., сп.
плодове износ коеф. н а на изазот пол 1.46 16.22 4.34 24.11 3.57 13.22
обща биомаса износ ко е ф. н а на изазот пол 6.57 73.0 7.75 43.06 11.22 41.56
„Земеделие плюс”
Фиг. 1. Влияние на азотното торене върху общата биомаса, добива на плодове от патладжан и износа на азот
С напредването на вегетацията коефициента на използване на торовия азот се увеличава и е най- висок в края й. Най- голям износ и коефициент на използване на азота в края на вегетационния период има при листата. Износът на торов азот е най- голям при вариант N27P18K18 – 5.66 кг/дка, а коефициента при N9P18K18 – 50.44% (табл. 3). Най- нисък е износа ( N27P18K18 – 0.57 кг/дка ) и коефициента на използване (5.85% ) на торовия азот в стеблата на растенията. От получените резултати се вижда, че в края на вегетационния период износът на торов азот се увеличава с нарастването на торовата норма. При варианта с най- ниска азотна норма е 6.57 кг/ дка, при N18P18K18 – 7.75 кг/дка, а при N27P18K18 – 11.22 кг/дка. Коефициентът на усвояване на торовия азот, обаче намалява от 73.0% при N9P18K18 на 43.06% при N18P18K18 и 41.56% при високата азотна норма, от което следва, че за формирането на обща биомаса от 3468.8 кг/дка торовата норма от N9P18K18 се оказва най- ефективна. Изводи 1. Най- високо съдържание на общ N в сухата биомаса, при всички опитни варианти е отчетено в началото на цъфтежа при растенията от вариант N27P18K18 - 4.75%. 2. Основна част от азота в растенията се изнася с листната маса: от 3.25% при растенията без азотно торене до 4.57% при максимално торените. 3. Във фази начало и край на плододаване износът на азот с общата биомаса е най- голям. При варианта с N27P18K18 той е най- голям през всички отчетени фенофази на развитие на растенията и се движи между 9.87 и 19.30 кгN/дка. 4. Износът на торов азот в края на вегетацията, е най- голям при вариант N27P18K18 – 5.66 кг/дка, а коефициента на използване на торовия азот е най- висок при N9P18K18 – 50.44%. Ив. Митова, П. Александрова, Д. Стойчева ИП „Н. Пушкаров”
Слънчевата енергия представлява един от най-леснодостъпните екологични източници на безплатна топлинна енергия. Нейното прилагане за стопански цели в нашата страна е слабо застъпено и това представлява съществен резерв за решаване на някои производствени проблеми в стопанската дейност. Едно от тези решения е използуването на слънчевата топлинна енергия за производство на сушени продукти от растителен произход. Редица дребни производители на селскостопанска продукция биха се заинтересували от възможността да произвеждат сушени плодове, зеленчуци, ядки, билки и гъби с минимални разходи. Решаването на този проблем би могло да се извърши с разработването и предлагането на пазара на слънчева сушилня с проста конструкция, лесно обслужване и на достъпни цени. Това ще създаде условия за производство на богата асортиментна структура от сушени продукти от дребни производители в зависимост от характерните за различните райони култури. За решаването на този проблем в Институтите по изследване и развитие на храните, гр.Пловдив и Институт по планинско животновъдство и земеделие, гр.Троян бе извършена съвместна разработка на три модификации на слънчеви сушилни: евтин базов модел, който може да бъде изработен от подръчни материали, модел с устройство за създаване на допълнителна тяга на въздуха и усъвършенствуван модел с рекуперация на топлината, което позволява допълнително повишаване на температурата
в сушилната камера и ускоряване процеса на сушене. Показаният на фиг.1 базов модел може да бъде изработен от подръчни и евтини материали – дъски, черен и прозрачен полиетилен и метална мрежа с отвори 4х4 или 5х5 мм. Сушилнята се състои от четири основни детайла: слънчев загревател на въздух, сушилна камера, комин и стойка върху, която е поставена сушилната камера. В сушилната камера са разположени едно или няколко чекмеджета (леси), чието дъно е оформено с мрежа, или успоредно заковани тънки летвички на разстояние 4 до 5 мм една от друга. В тези леси се поставя продукта за сушене. Слънчевият загревател на въздуха е с паралелепипедна форма и е ориентиран на юг с наклон спрямо хоризонта около 42 градуса. Дъното е покрито с черен полиетилен, а над него върху рамки е поставен прозрачния полиетилен. Предната част на загревателя
е отворена и покрита с мрежа против насекоми. В задния си край е свързан със сушилната камера. Коминът е поставен върху сушилната камера и осигурява тягата на въздуха. Горният отвор също е покрит с мрежа против насекоми. Принципът на действие е следния: външният въздух постъпва през долната част на колектора, поема топлината от черната повърхност и затоплен влиза в долната част на сушилната камера под лесите. Преминава през мрежестите дъна и продуктите върху тях, като отнема част от влагата и излиза през комина. На фиг.2 е представена сушилня с устройство за създаване на допълнителна тяга на въздуха. Принципът на действие е същия като на предходната, с тази разлика, че коминът е конструиран като слънчев колектор. Въздухът от слънчевия загревател след като премине през продукцията за сушене се овлажнява и частично ох-
Фигура 1. Базов модел на сушилнята
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
41
Овощарство
Слънчева енергия за сушене на растителни продукти
Фигура 2. Сушилня с комин като слънчев колектор
Фигура 3. Усъвършенстван модел сушилня: 1-слънчев загревател, 2-сушилна камера, 3-пластинчат топлообменник, 4-комин, 5-въздуховод
лажда. Навлизайки в комина се затопля отново, при което се създава допълнителна тяга. По-сложен е моделът с рекуперация на топлината представен на фиг.3. В тази конструкция коминът също е конструиран като слънчев колектор и в долната си част има монтиран топлообменник (рекуператор), посредством който външния студен въздух се затопля от излизащия от сушилната камера въздух. Така предварително затопления външен въздух по въздуховод постъпва в долната част на слънчевия загревател, дозагрява се, постъпва в сушилната камера, преминава през продуктите и топлообменника и постъпва в комина, където отново се затопля и подобрява тягата и движението на въздуха в цялата система. За нормалното функциониране на инсталацията при монтажа е необходимо да се извърши добро уплътнение между отделните елементи. Едно от важните достойнства на този тип сушилни е,че продукта се суши с топъл въздух без директно слънчево
нагряване, т.е.на сянка. Това осигурява запазването на биологично активните вещества и се избягва неравномерното оцветяване на плодовете. Времето за сушене зависи от външната температура, интензивността на слънцегреенето, едрината и вида на продукта и натоварването т.е.дебелината на слоя. Препоръчително е максималното натоварване да е в рамките на 10-12 кг/м2. За ускоряване процеса на сушене при възможност е желателно по-едрите плодове да бъдат нарязани на тънки ивици или шайби и да се сушат на тънък слой (натоварване 7-8 кг/м2) . В началото на септември през 2010г. са проведени пробни изпитания на базовия модел за получаване на продукти с междинна влажност-нарязани на осминки сини сливи, при което общо за 20 часа слънчево греене е постигната около 50% остатъчна влажност. Доц. д-р О. Карабаджаков, проф. д-р М. Тодоров, доц. д-р П. Параскова, гл. ас. д-р Д. Георгиев
ПРСР финансира сдружаването на земеделските производители Вие сте обединени в организации и за това може да получите до 400 хил. евро безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз. Финансирането е предвидено по мярка 142 „Създаване на организации на производителите” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. То се отпуска като годишно плащане за пет последователни години, считано от датата на признаване на съответната организация. Размерът на помощта се изчислява на година според стойността на годишната пазарна продукция. Обединението на стопаните е шанс да станат по-конкурентни на пазара. Целта на Европейската комисия е да насърчи създаването на по-мащабни ефективни организации в земеделския сектор, които да произвеждат висококачествени продукти, отговарящи на европейските стандарти и пазарните изисквания. По схемата ще се подпомагат организации на земеделски производители, официално признати до края на 2013 г. Секторите, които се финансират, обхващат производството на следните култури - зърнени, медицински и етерично – маслени, бобови и технически култури, слънчоглед, рапица, памук, лен, тютюн, картофи, мляко, месо, мед, винено грозде, биологично чисти продукти и други. Проекти по мярката ще се приемат до края на 2011 година. 42
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Членството на България в ЕС открива възможности, но същевременно и сериозни предизвикателства пред развитието на земеделските стопанства в условията на засилен конкурентен натиск. С интегрирането ни към общия европейски пазар, особена актуалност добиват въпросите, свързани с равнището на ефективност и конкурентоспособност на стопанските структури у нас и в другите страни-членки на ЕС. Съгласно теорията на отрасловата конкуренция (М. Портър, 2004), различията в националните условия на отделните страни в степента на развитие, особеностите и структурата на даден отрасъл оказват силно влияние върху конкурентоспособността на стопанските единици в него. На настоящия етап, от изключителна важност е да се определят ключовите и с дълготраен характер фактори, които влияят върху равнището на конкурентоспособност на земеделските стопанства. В тази връзка, целта на статията е въз основа на сравнителен анализ да се направи оценка на равнището на конкурентоспособност на българските земеделски стопанства в условията на общия европейски пазар и да се откроят факторите, които я детерминират. Организационно-стопанската структура Възстановяването на земята в реални граници на нейните бивши собственици и техните наследници доведе до разпокъсване на земеделските площи и до създаването на много на брой дребни земеделски стопанства. Неблагоприятната икономическа макросреда и липсата на целенасочена аграрна политика в преходния период предопределиха запазването на значителния дял на дребните стопанства в страната. В ЕС също има много дребни стопанства, но техният брой е сравнително по-малък от този в нашата страна. В предприсъединителния период протичащите структурни промени в земеделските стопанства се ускоряват и насочват от очакваното присъединяване на страната към ЕС и прилагането на мерките и механизмите за подкрепа по ОСП. Тенденциите са свързани с редуциране на броя на стопанствата и тяхното уедряване, както в България така и в ЕС. Въпреки положителните тенденции, нашето земеделие остава преобладаващо дребно – 95 % от стопанствата са до 5 ха, а делът на по-едрите стопанства над 50 ха е минимален –около 1 %. Също под 1 % е делът на стопанствата с размери 20-50 ха, което показва, че нямаме потенциал част от средните стопанства да се превърнат в едри. Сравнителният анализ показва, че има същест-
вена разлика в структурата на земеделските стопанства по размер на използваемата земеделска площ (ИЗП) в България и в ЕС-27. Относителният дял на дребните стопанства в страната е с близо ¼ по-висок. Още по-чувствителна е разликата – над 30 % в относителния дял на средните стопанства от 5-50 ха – съответно 25 % за ЕС, 4 % за нашата страна. Протичащите структурни промени не доведоха до съществена разлика – запази се нерационалната силно дуалистична структура – много на брой дребни стопанства и минимален брой едри стопански единици. В България все още се запазва важното икономическо и социално значение на дребните, предимно натурални стопанства до 1 икономическа единица (ик. ед.) В тази група попадат над 76 % от всички стопанства в страната, докато в ЕС този дял е под 50 %. В тези стопанства, въпреки че се обработва само 6 % от ИЗП са ангажирани 67,8 % от постоянно заетите в селското стопанство, отглеждат се 26,2 % от животните и се формира близо 12 % от общата стандартна разлика (табл.2). За разлика от България, осреднените данни в рамТабл. 1. Динамика в структурата на земеделските стопанства по размер на ИЗП в България и ЕС Размер EС на ИЗП, 2003 2005 ха до 5,0 70,0 71,5 5,1-20,0 16,9 18,0 20,1-50,0 5,6 5,7 над 50 4,5 4,8
2007
България 2003 2005 2007
70,4 18,6 5,9 5,1
96,8 2,1 0,4 0,7
95,6 2,8 0,6 1,0
94,8 3,2 0,8 1,2
Табл. 2. Значение на дребните стопанства до 1 икономическа единица, 2007 г. Относителен дял от: земеделските стопанства ИЗП отглежданите животни постоянно заетите в селското стопанство общата стандартна разлика
ЕС-27 47,6 6,8 2,5 38,6 1,6
България 76,2 6,0 26,2 67,8 11,9
Табл. 3. Характеристика на полупазарните стопанства до 1 ик. ед., 2007 г. Показател среден размер, ха брой условни животновъдни единици икономически размер, ик. ед. брой постоянно заети в стопанството вложен труд, ГРЕ стопани над 65 г., % за собствена консумация, %
ЕС-27 1,83 0,54 0,39 1,61 0,41 40,0 71,0
България 0,49 0,87 0,34 1,72 0,71 50,9 81,8
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
43
Икономически измерения
Българските земеделски стопанства на общия европейски пазар
Табл. 4. Динамика в броя на стопанствата и размера на ИЗП по юридически статут Юридиче- стопанства, ски брой статут 2005 2007 Общо 520529 481920 физически 512300 476956 лица ЕТ 2158 1828 кооперации 1525 1156 т ърговски 1312 1763 дружества сдружения 234 217 и др.
ИЗП (ха)
среден р-р ИЗП на стопанство за 2007 г., ха
2005 2007 2729390 3050745 6,3 914739 1033468 2,1 453597 890870 522559
408786 726305 781884
223,6 628,3 442,2
46625
100301
462,2
Табл. 5. Структура на земеделските стопанства над 1 ик.ед., 2007 г. Икономически размер на земе- относителен дял на стопанствата по делските стопанства, ик.ед. икономически размер, % ЕС -27 България 1-8 64,5 90,4 8-16 12,4 4,1 16-40 11,5 2,7 40-100 7,4 1,4 над 100 4,2 1,4
трацията на производство е характерна при всички форми на аграрен бизнес като средният размер на стопанствата в страната през 2007 г. достига 6,3 ха. Увеличението на средния размер на стопанствата на физически лица (2,1 ха за 2007 г.) е незначително, поради ниският им потенциал. И на настоящия етап, едрите стопански структури се идентифицират със стопанствата на юридически лица (среден размер на кооперациите-628,3 ха; на търговските дружества – 442,2 ха), които въпреки че представляват около 1 %, стопанисват 67 % от ИЗП в страната (табл.4). Запазването на нерационалната организационно-стопанска структура ще затрудни прилагането на ОСП на ЕС и усвояването на договорените средства, ще повлияе върху разпределението на подкрепата между земеделските стопанства.
Икономически потенциал на земеделските стопанства По-дребните размери на стопанствата в страната предопределят и по-ниският им икономически потенциал в сравнение с ЕС. Над 90 % от стопанствата са в групата с нисък икономически потенциал (1-8 ик. ед.), като този дял в рамките на ЕС е с Табл. 6. Среден икономически размер на земеделските 1/3 по-малък. Съществена е разликата и в дела на стопанства над 1 ик.ед. по юридически статут, 2007 г. стопанствата над 40 ик.ед., съответно близо 12 % в среден ико- среден икономически размер на стопан- ЕС, в България – под 3% (табл. 5). н о м и ч е с к и ствата по юридически статут, ик. ед. Както в България, така и в ЕС, съществува се размер на фамилни ю р и д и ч е с к и други риозна разлика в икономическия потенциал на стостопанствата лица панствата по юридически статут. Икономическият ЕС-27 20,5 15,2 144,1 111,6 потенциал на стопанствата на юридическите лица България 7,9 4,4 132,0 92,8 (EТ, кооперации, търговски дружества) в страната ките на ЕС показват все по-малкото значение на се доближава до този на ЕС, но както вече посодребните стопанства за развитието на отрасъла. чихме те представляват само 1 % от всички стоХарактеристиките на тези стопанства, показват, панства. Обликът на българското и европейското че те са изключително дребни. В тях се използва земеделие се определя от фамилните земеделски предимно собствен труд, преобладава делът на стопанства. Обаче те в България имат значително стопаните в пенсионна възраст, произведената по-нисък икономически потенциал – 4,4 ик. ед. при продукция е основно за собствена консумация – в среден размер от 15,2 ик.ед. за ЕС-27(табл.6). НиЕС около 70 %, а в България над 80 % (табл.3). ският икономически потенциал на тези стопанства, Сравнителният анализ показва, че в нашата страдребните размери и недостатъчната ресурсна осина и тази група стопанства са по-дребни по размер гуреност поставят сериозни ограничения пред възи с по-нисък икономически потенциал. Лишени от можностите за ефективно използване на производподкрепа, те не могат да се преструктурират и прествените фактори и достъпа до евросубсидии. върнат в стокови стопанства, а ще запазят натуПреобладаващият дял на фамилните стопанства в ралният си характер и техният брой ще продължи организационно-стопанската структура и ниският да се редуцира. Организационно-стопанската структура на бъл- им икономически потенциал формират и ниският гарското земеделие се различава от тази в другите среден икономически размер на стопанствата в страни от ЕС. Наред с фамилните стопанства, трай- страната. Средният икономически размер на стоно са се утвърдили и се развиват и други форми на панствата в ЕС е близо 3 пъти по-висок от този за аграрен бизнес – стопанства на юридически лица България, съответно – 20,5 ик.ед., а в нашата стра(производствени кооперации, ЕТ, АД, ООД), които на – 7,9 ик.ед. се смятат нетипични форми на аграрен бизнес в (продължава в следващия брой) европейското фермерско земеделие. Структурните промени в земеделските стопанДоц. д-р Нина Котева, ства по юридически статут, показват, че конценИнститут по аграрна икономика 44
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
Млечните крави днес произвеждат два пъти повече мляко в сравнение с 60-те години на миналия век. Това увеличение се дължи основно на постиженията на генетиката и селекцията в млечното говедовъдство, изкуственото осеменяване на кравите, фуражното производство, системите на хранене, доилната техника, и съвременния мениджмънт. Тези постижения породиха и нови предизвикателства пред млечното говедовъдство изразяващи се в коренно преустройство на породите за мляко, водещо до повишаване на млечната продуктивност и качествения състав на млякото, до повишаване на продуктивното дълголетие, до по-ефективното превръщане на фуражите в мляко и по-висока производителност и рентабилност на труда. В страните с развито млечно говедовъдство като САЩ, Нова Зеландия, Холандия Германия, Дания, Франция, и др. средната млечност на отделни стада превишава 11 – 13 хил.килограма. За съжаление обаче репродуктивната функция при кравите и продуктивното дълголетие за този период намаляха значително. Увеличаването на млеконадоя, концентрацията и модернизацията на млечната индустрия в световен мащаб е съпроводено с намаляване на репродуктивната ефективност, плодовитостта, продължителността на използване и продуктивното дълголетие на кравите. Този световен проблем в млечната индустрия – намаляването на репродуктивната ефективност и продуктивното дълголетие все повече се задълбочава и се проявява най-вече във високоразвитите в технологично отношение страни и високотехнологичните млечни ферми. Намаляването на раждаемостта при млечните говеда през последните 50 години е в резултат от промените, предизвикани в генетичния състав на млечните породи, което от своя страна води и до намаляване на репродуктивните им функции и влияе негативно върху развитието на млечната индустрия в света. Причините за спадането на репродуктивните функции при животните са комплексни и не са напълно изяснени. Те са свързани както с промените, предизвикани от факторите на околната среда, така и с фактори от генетично естество. На първо място това е близкородственото съешаване (инбридингът) при животните, стресът при хранене и постоянните промени в околната среда. При инбридинга се кръстосват родствени животни, които имат един или няколко общи
родители или прародители, и лошите последици от неговото прилагане са известни в практиката като инбредна депресия. За съжаление, инбридингът произвежда много нежелани странични ефекти и често явлението е с летален изход. При млечните породи говеда явлението инбридинг понижава рентабилността и ефективността на отделните животни, което е неприемливо за повечето производители на мляко Икономическите загуби са изчислени на 6,25% В страните от ЕС, където все още се прилага квотната система за регулиране на свръхпроизводството на мляко, един от начините за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в млечните ферми е като се увеличава репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите. Теорията и практиката при развъждане на млечните породи говеда показа, че увеличената продължителност на стопанско използване, т.е. увеличаването на продуктивното дълголетие при кравите намалява разходите на фермера и увеличава приходите му. Дълголетието е признак с изключителна важност в млечното говедовъдство, тъй като засяга цялостния процес на рентабилност в млечния сектор. Дълголетието представлява продължителността на продуктивния живот, който се измерва чрез “...времето от първото отелване до бракуването на кравата”. С увеличаване продължителността на използване на кравите в млечната ферма, средното производство на мляко се увеличава поради нарастването на делът на възрастните крави, които произвеждат повече мляко във фермата, в сравнение с младите. Дълголетието се определя както от доброволното така и от принудителното бракуване на кравите във фермата, и от уменията и решенията на отделните фермери и мениджъри, отговорни за развитието на млечните ферми. В процеса на вземане на решения за бракуване на една или друга крава, фермерите или земеделските производители трябва да вземат под внимание основно производството на мляко, здравето на животните, репродуктивните и възпроизводителни функции, плодовитостта, както и други функционални характеристики, като например скоростта на доене, темпераментът на животното и отелването – трудно или леко. Като цяло, бракуването на кравите поради недостатъчно производство на мляко е известно в практиката като доброволно бракуване, а бракуването по други причини – като принудително. Намаляването процента на принудителното бракуване на кравите гарантира по-висок процент на доброволна
сп. „Земеделие плюс”, бр. 9, 2011 г.
45
Животновъдство
Намалява репродуктивната ефективност и дълголетието в млечните ферми
замяна (ремонт на стадото), което води до увеличение на печалбата във фермата. Репродуктивните способности са другия основен фактор, който влияе върху рентабилността на кравите във млечната ферма. Поддържането на високо ниво на възпроизводителните функции на животните обезпечава доходността и ефективността на фермите, както за текущия период, така и за години напред. Главен показател на възпроизводителните способности при кравите е плодовитостта. Тя до голяма степен се влияе от управлението на фермата, което означава, че фермерът играе важна роля при контролиране плодовитостта и репродуктивните способности при кравите. Под плодовитост на женските животни /кравите /се разбира броя на родените при едно раждане /отелване/, т.е. износените от една бременност приплоди, при което разгонването, заплождането и отелването трябва да стават редовно в нормалните за вида и породата срокове. Известно е, че в зависимост от броя на приплодите, животните се делят на две големи групи: – едноплодни и многоплодни. Кравата е едноплодно животно, което обикновено ражда по един път в годината и нормално по един приплод. Раждането на два приплода е известно като близнене. При около 0.5% -1.5% от ражданията, кравите близнят по две и много рядко – по три телета. Процентът на близненето, както и на редовното заплождане за годината се променя при различните породи, в зависимост от индивидуалните особености на животните, както и от режима на хранене и отглеждане. Интервалът на отелване, като важен параметър, по който се съди за качеството и ефективността на управление на плодовитостта при кравите представлява всъщност периода между едното и другото отелване. Важни аспекти на плодовитостта са честотата на забременяване след първото отелване, броят на осеменяванията при зачеването и броя на дните от отелването до ново забременяване. Всички те имат своето влияние върху интервала на отелване. Намалените репродуктивни способности на кравите, проявяващи се чрез удължен междуотелен интервал или повишен процент на принудително бракуване, или и двете, води до производството на по-малко мляко и по-малък брой телета от крава годишно, което от своя страна води до увеличаване на разходите за ремонт и в крайна сметка до по-ниска рентабилност и по-ниски печалби за фермера. Практиката показа, че преди повече от 10-15 години развъдните стратегии и националните програми при млечните породи говеда са били ориентирани главно към селектирането и подобряването на основните признаци, свързани с производството на мляко. В известна степен са пренебрегнати функционалните характеристики като възпроизводство, функционално дълголетие, продуктивно дълголетие, здравословно състояние и комфорт при животните. През последните години в световен мащаб, в развъдните програми на млечните породи говеда се прилага по-балансиран и комплексен подход, който включва тези характерис-
46
бр. 9, 2011 г., сп.
„Земеделие плюс”
тики и признаци в продуктивните индекси. Признаците като продуктивно дълголетие, продължителност на използване, здраве на животните, състояние на вимето, структура и възпроизводство, плодовитост и репродуктивна ефективност, макар и второстепенни, са включени за актуализиране на генетичните /селекционните/ програми за оценка на кравите и биците. Намаляване на репродуктивните функции и плодовитостта при млечните породи е имало през последните 40 години, но сега тези проблеми се задълбочават още повече, и е установено, че те са причинени от промените в генетичния състав на млечните породи говеда. С течение на годините се възприема като нормално типичната млечна крава да приключва своя продуктивен живот около 2.5 лактации / изследвания в САЩ /, дори и под 2 лактации. Фермерите трябва да знаят, че повечето млечни крави имат потенциална / наследствена/ възможност да престоят в млечните стада за по-дълъг период от 2 , 3 и повече лактации, / не по малко от 5 лактации/, което предоставя възможност на производителите на мляко и млечни продукти както за прилагане на доброволно бракуване, така и за по-малко производство на мляко. Доставката на юници /ремонтът на стадото/ играе важна роля при оптималното комплектуване на стадата и решенията, тъй като по-старите крави са по-предразположени към здравословни проблеми, отколкото младите животни. Производителите на мляко често прибягват до освежаване на стадото и замяната с млади юници, за да получат по-висока средна продуктивност при производството на мляко по безпроблемен начин. Данните за продуктивното дълголетие на кравите са противоречиви, но въпреки това, те показват, че способността на кравите да оцелеят в млечните стада значително е намаляла от 90-те години насам и продължава да намалява към 2000 –2010 година. Данните сочат, че смъртността на младите крави в САЩ и Европа се е увеличила значително през последните години. Освен, че намаляват репродуктивните способности и функции на кравите, през последните години се увеличава значително и броя на мъртвородените телета. Изследвания и анализи сочат, че продуктивният живот е отличителна черта на кравите и предсказва тяхното дълголетие. Продуктивното дълголетие на кравите се различава от абсолютното, тъй като измерва периода от време, през което кравата дава продукция – наймалко 84 месеца през живота си. Днес, когато фермерите внасят животни от различни страни, е необходим много строг контрол и проверка на родословието на внесените животни. Контролът, особено в новоприетите страни от ЕС, е занижен и това рекушира в намаляване на репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите, и негативите се поемат от фермерите-производители на мляко. Доц. д-р Вергиния Гайдарска ИЖН, Костинброд
иален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada Лубрифилт ЕООД е официален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada
ище Слатина - Булгарплод Lubrifilt Ltd., София 1574, тържище Слатина - Булгарплод тел. 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: ул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс:office@lubrifilt.bg 02/978 8256, e-mail: office@lubrifilt.bg w w w . l u4142; b r i f i l 02/978 t.bg
С ВИСОКО КАЧЕСТВО СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ С ВИСОКО КАЧЕСТВО
CANADA е предназначена за Богатата гама на PETRO-CANADA е предназначена за автомобили, камиони, селизползване както в леките автомобили, камиони, селроителна техника, така и скостопанска и пътно-строителна техника, така и марка и модел. за мотоциклети от всяка марка и модел. индустриални, авиационни, PETRO-CANADA предлага индустриални, авиационни, и масла, греси и флуиди. корабни, трансформаторни масла, греси и флуиди.
А Ц И ОН Н И
С ИСТЕ М ИФ ИЛТРИ И ФИЛТРАЦИОННИ СИСТЕМИ
Donaldson® предлага всички видове висококачествеки видове висококачествени въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри. ивни и хидравлични филтри.
tion
Filtration Solution